Ани

ИГРИ С ТОПКА ЛОВЕТЕ ТОПКАТА Указания към играта. Играят неопределен брой играчи, които се разделят на двойки и застават един срещу друг на разстояние пет крачки. Всяко дете начертава около себе си кръг с диаметър две крачки. Играчите застават в центъра на всеки кръг. Всяка двойка притежава по две топки. Игра. При даден сигнал от ръководителя всеки хвърля топката нагоре, като бърза да смени мястото си със своя партньор и да улови неговата топка преди тя да падне на земята. Трябва да се бърза, за да се успее. Побеждава тази двойка, която е хванала повече пъти топките. Правила. 1. Топката се хвърля нагоре и в никакъв случай не извън кръга. 2. За да се избегне сблъскване предварително се определят страните, които трябва да държат сменящите се с бягане партньори. ПРЕДАВАНЕ НА ТОПКА В КРЪГ Децата се нареждат в два кръга. Преброяват се по номера. В средата на всеки кръг е поставена по една топка. При даден сигнал първите номера застават в центъра, вземат топката и я подхвърлят на вторите номера. Те я връщат на средния, който я хвърля на третия и т. н. докато се изредят всички. Победителка е групата, в която по-бързо се изредят всички. Вариант. Топката може да се подава и да се лови с една ръка; може да се тупа в земята; може да се тупа с завъртане и тогава ловене. ИГРА С ТОПКА Децата са седнали или прави в кръг. Учителката или едно от децата е в средата на кръга и хвърля топка на дете от кръга, като същевременно казва едно число, а се иска то да каже следващото. Топката се подхвърля обратно на този, от когото е хвърлена. Ако детето не може веднага да каже правилно следващото число, престава да играе и на него не се хвърля повече топката. Играта продължава докато останат малко играчи. Вариант. Подавайки топката може да се иска от децата да казват имена на животни, на птици и други такива. ПОДАВАНЕ НА ТОПКА НАД ГЛАВАТА Играчите се нареждат в две успоредни редици на разстояние две-три крачки една от друга. Във всяка редица играчите’ са на една ръка разстояние. Ръководителят подавало една фут-болна топка на първите от двете редици. Всички се приготвят с ръце над главата. При даден сигнал, топките започват да се предават от ръце в ръце над главите. Щом стигнат до последния, той тича, застава с топката пред първия и я предава наново, докато се изредят и всички станат първи. Победителка се счита тая редица, на която първият застане на мястото си по бързо. Вариант. 1. Топката се подава между краката. Същите редици при същото положение, но с разтворени крака и топката се търкаля по земята. Играчите застават близко един до друг. 2. Топката се подава от ръце в ръце надясно-встрани. СЪСТЕЗАНИЕ С ТОПКИ Играчите са наредени в две успоредни редици, само че застават едни срещу други на разстояние два-три метра редица от редица, а между всяко дете има 1-2 метра разстояние. При даден сигнал всеки първи подава топката на втория, вторият на третия и т. н., докато последният дигне топката и извиква: „Готово!“ Победител е, който пръв извика. Пише му се точка. Вариант. Вместо да се подхвърля, топката се удря о земята, вторият я поема, удря я о земята, за да я поеме третият и т. н. ЛЕТЯЩА ТОПКА Играчите се разделят на две групи една срещу друга на 10-15 метра един от друг. На едната група се дава малка топка. При даден сигнал топката се хвърля в противниковата страна. Играчите се стремят да я уловят и ако успеят, хвърлилият отива в противниковата страна, а уловилият хвърля топката обратно. На която група играчите се свършат по-бърже тя губи играта. Когато топката падне извън игрището на противника, също се счита за уловена и хвърлящият се премества също както и ако някой я улови. Играе се пъргаво и без прекъсване. ПРЕМИНАВАНЕ Указания към играта. Играчите са наредени един до друг в кръг. Краката им са разтворени и допрени с краката на съседите. В центъра застава едно дете с топка. Игра. При даден сигнал детето от центъра се стреми да хвърли топката вън от кръга, обаче през краката на играчите. Те му пречат, но само с ръце. Щом детето от центъра успее да изкара топката вън от кръга, то се хваща при другите деца и играта продължава с нов играч в кръга. Правила. 1. Дете от кръга, което се опита да спре топката с крак, излиза от играта. 2. Позволено е детето от центъра да мери една страна, а да хвърли топката на противната. ПИПНИ ТОПКАТА Указания към играта. Всички играещи деца са в кръг. Едно от тях влиза в центъра на кръга. Игра. При даден сигнал играта започва, като играчите от кръга си подават топката, на височина човешки ръст, а играча от кръга се стреми да пипне топката. Ако успее, сменя се с другаря, от когото е излязла топката, и играта продължава. Правила. 1. Играчите от кръга нямат право да предават топката поредно, те трябва да я прехвърлят във въздуха. 2. Щом топката падне извън кръга, отива да я догони този, който я е изтървал. 3. Подаването и ловенето се извършва от всички според правилата, които се установяват предварително (с две ръце, с една ръка, направо, от високо). Вариант. 1. Вместо да се хвърля, топката може да се търкаля. 2. Играчите може да са седнали, а този в средата да е на колене. ИЗБЯГВАЙ ТОПКАТА Указания към играта. Децата са наредени в кръг. Преброяват се по двама. Вторите номера влизат няколко крачки към центъра и се обръщат с лице към първите номера. Един играч от външния кръг държи топката. Игра. При даден сигнал за почване играчът хвърля топката към вторите номера, като се стреми да удари някого от тях. Децата от центъра се пазят да не бъдат ударени, като се навеждат или местят. Ако някой от тях бъде улучен, излиза от кръга. Играта продължава, когато всички деца - втори номера - бъдат ударени. След това се сменят - външните стават вътрешни и обратно. Правила. 1. Топката се хвърля от различни деца. 2. Вторите номера имат право да се навеждат, да се извиват и при бранене от топката да се местят само на една стъпка, но не и да бягат. 3. Топката не се хвърля със голяма сила. КОЙ ТЕ УДАРИ Указания към играта. Децата се нареждат в две колони А и В, с лица едно към друго, на разстояние 5-6 метра. От колона А излиза едно дете и застава с лице към своята колона. Ръководителят държи тенисна топка. Игра. При почване на играта ръководителят подава топката на един от играчите във „В“ колона, който я хвърля към детето, обърнато с гръб от срещуположната колона. Ако детето бъде ударено, бърже се обръща и трябва да отгатне кой го е ударил. Познае ли, разменят си местата. В случай че не познае от кого е хвърлена топката, остава на мястото си, а друго дете го замерва. Играч, който не улучи детето, заема мястото му. Правила. 1. При замерване не се позволява да се удрят по главите. 2. Топката се хвърля от място. ПЧЕЛА Указания към играта. В играта вземат участие 10- 20 деца. Всички се нареждат в кръг, на разстояние две ръце, с лице към центъра. На земята се хвърля топка. Игра. Играчите отбиват топката с ръце, като се стараят да ударят другиго. Топката е „пчела“. Ако някой не успее да я отбие и бъде ударен счита се за ужилен, обръща се с гръб към играчите и не взима участие, докато отново не бъде ударен друг. Тогава първият ужилен отново се обръща към кръга, а вторият се обръща с гръб към центъра. Тази игра носи оживление. Правила. Детето, което извади топката вън от кръга се счита също за ужилено от „пчелата“. ПЕТОРКА (Старинна литовска игра) Указания към играта. На игрището начертаваме пет еднакви кръга, единият от които е в центъра, а четирите са симетрично разположени около него, на известно разстояние. По жребие или избор един от играчите става „петорка“ и заема централния кръг, а останалите 4 деца застават по едно във всеки. Играе се с пет деца. За играта е необходима топка. Игра. По даден сигнал от ръководителя топката се подава от ръце в ръце така че тя минава над детето „петорка“, а последното с подходящи движения се старае на всяка цена да избегне удара, като присяда, подскача или се прегъва. Играчът, който е успял да удари детето „петорка“ се разменя с него. Правила. 1. Играчите нямат' право да излизат вън от кръговете. 2. При предаване на топката трябва да вземат участие всички деца. 3. При по-голяма група се образуват няколко петорки. БЪРЗО ЛОВЕНЕ Указания към играта. Играчите застават в кръг. Преброяват се по номера. В средата на кръга влиза един от тях с топка в ръка. Игра. При даден сигнал от ръководителя детето в кръга извиква един номер: „Извиквам номер X“ -и подхвърля топката на няколко метра отвесно нагоре. Извиканият играч се старае да улови топката преди да е паднала на земята. Ако успее, двамата играчи разменят местата си. В противен случай в кръга остава същият играч. Правила. 1. Играе се бързо - подхвърлянето на топ ката става едновременно с извикването на номера. 2. Диаметърът на кръга е в зависимост от възрастта на играчите, (при по-малки деца кръгът е по малък, а при по-големи - по голям. Вариант. Вместо номера, играчите се наричат предварително на градове, животни или растения. Играчът от центъра, като подхвърля топката, извиква един град или растение, според както са се условили. Извиканият тича да улови топката. КОЙ ЩЕ РИТНЕ ТОПКАТА Указания към играта. Играчите са в кръг, на разстояние две протегнати ръце един от друг. В средата на кръга се поставя футболна или друга топка. Игра. Посочваме дете, което затваря очите си, отправя се към топката и се стреми да я ритне. Целта на играта е да се ритне топката със затворени очи. Успелият получава една точка. След него се посочва втори, трети и т. н. Победител се счита този, който има най-много точки. Правила. 1. Отивайки към топката, не е позволено да се поглежда. 2. Всяко докосване до топката се счита за успех и се пише точка. УДАРИ ТОПКАТА! Указания към играта. В играта участвуват неопределен брой деца, разделени на групи по 5-6. На няколко метра пред всяка група се поставя върху пейка или столче без облегало, голяма топка. Всяко първо дете има в ръката си торбичка с пясък. Игра. По знака на ръководителя „хвърляй“, първото дете хвърля пълната с пясък торбичка с дясната си ръка върху топката, бяга да вземе торбичката, връща се на мястото си и я подава на следващото дете. За удар върху топката се получава знаменце. След като всяка група направи два до три тура хвърляния знаменцата се изброяват. Победител е групата с най-много знаменца. После децата хвърлят торбичките, но с лявата ръка от по-малко разстояние. Окончателният резултат се отчита според попаденията с дясната и лявата ръка. Правила. 1. Хвърлянето трябва да става от една линия. 2. За поддържане добър ред, при всяка топка се слага по едно дете, за да следи за попадението, да поставя на място ударената топка и да предава знаменцата. 3. При повторение на играта става размяна на игралите деца с онези, които са били при топките. 4. Ръководителят трябва да следи хвърлящите деца да са на линията, като дават напред левия крак при хвърляне с дясната ръка и десния крак - при хвърляне с лявата ръка. ЩАФЕТА С ТОПКА Указания към играта. Играчите се разделят на две групи. Всяка група си избира капитан. В средата на игрището се начертава линия. На 10-12 стъпки от нея се тегли нова линия - на капитаните. Групите се строяват в колона по един по продължение на стартовата линия, а капитаните застават с топка всеки срещу своята група, по линията на капитаните. По даден сигнал, всеки капитан хвърля топката на първия от неговата колона; в същия момент този хвърля обратно топката на капитана и застава последен в своята колона. Капитанът с най-голяма бързина подхвърля топката на втория играч, а той, както и първият, я връща и бяга на края на колоната. Това се повтаря докато топката се намери отново в ръцете на първия играч. Сега първият играч отива с топката на мястото на капитана, а капитанът заема неговото място. Новият капитан води движението на топката. Играта завършва, когато първият капитан получи топката от ръката на последния капитан, стоящ на капитанската линия. Побеждава групата, която завърши предаването по-рано. ХВЪРЛЯНЕ И ЛОВЕНЕ НА ДВЕ ТОПКИ Указания към играта. Децата се нареждат в две успоредни редици. На 7-8 метра пред всяка редица се начертава граница. На първите двама от редицата се дават по две тенисни топки. Игра. При даден сигнал първите тръгват с бързи крачки стигат до границата и обратно, като подхвърлят и ловят една след друга едновременно и двете топки. Щом се върнат на мястото си, подават топките на вторите от редиците, а те отиват на последно място. Следващите правят същото и т. н. докато се изредят всички. Печели групата на която всички деца успеят с подхвърляне на топките да се изредят по-бързо. Правила. 1. Топките се хвърлят на височина над главата на детето, което ги хвърля. 2. Всеки играч се движи бързо.

СПОКОЙНИ ИГРИ КОКОШКА И ПИЛЕТА Указания към играта. Децата са насядали свободно с глава захлупена на коленете. Едно дете се избира за кокошка и излиза на страна. Игра. Ръководителят посочва пет деца за пилета. Кокошката се връща и вика: „кло-кло-кло“. Пиленцата отговарят: „пи-пи-пи“ (с променен глас). Тя трябва да познае кои от децата са избрани за пилета. Ако познае всичките пилета има право да посочи кой да бъде следващата кокошка. Ако познае до три пилета, децата избират следващата кокошка. Така играта продължава с друга кокошка. ИГРА НА ДУМИ Указания към играта. Децата се разделят на две групи седнали свободно. Ръководителят застава на удобно място срещу децата, като има при себе си едно „тяло“ букви. Игра. При започване на играта, ръководителят показва една буква например „Б“ и иска от децата веднага да му кажат име на град, животно или растение, което почва със същата буква. Която група има най-много и най-бързо казани думи тя е победителка. ГЕОГРАФСКА ИГРА Указания към играта. Децата са в кръг, насядали или прави. Игра. Ръководителят застава до едно от тях и казва едно име, например „Калофер“. Детето, което седи отдясно на него, след пет секунди (другарчетата броят до 30) трябва да Каже едно име също на град, който започва с последната буква на казания, например „Русе“. Следващото дете отдясно трябва след пет секунди също да каже име на град, започващ с „е“ например „Етрополе“ и т. н. Което дете не успее да се сети за такъв град „изгаря“ и застава на страна. „ЗАЩОТО“ Е ЗАБРАНЕНО Указания към играта. Децата са седнали свободно- Игра. Ръководителят или едно от децата започва да задава въпроси на някое от групата. Напр. „Ти какъв си?“ Запитаният отговаря „шивач“.- „А защо не ми уши палтото на време?“ Запитаният дава свободен отговор, като внимава да не употреби думата „защото“ или „понеже“. Той може да отговори „Нямах време“, или „Не знаех, че бързате“, „но в никакъв случай със „защото“ или „понеже“. Ако употреби една от тези думи, „изгаря“. Запитва се друго дете. Играе се бързо. ОГЪН, ВЪЗДУХ И ВОДА Указания към играта. Децата са в кръг, прави или седнали. В средата застава едно дете, с вързана кърпа на възел. Игра. При даден сигнал от ръководителката, средното дете хвърля кърпата на едно от децата в кръга, като едновременно извиква една от трите думи „огън, въздух или вода“. Напр. ако извика „въздух“, то брои до десет. В това време, детето, на което е хвърлена кърпата, трябва да каже някое име на животно (птица), което живее във въздуха (напр. „орел“. Ако средното дете, хвърляйки кърпата и извика „вода“ - то детето, на което е хвърлена, трябва да я улови и едновременно да каже име на животно, което живее във водата (напр. „шаран“). Ако пък извика „огън“, детето, което хваща кърпата, трябва да мълчи и да я отвързва. Ако до десет не може да я от върже, застава в центъра на мястото на другаря си, а той отива на неговото място. Играта продължава. Правила. 1. Ако детето, което е хванало кърпата, не може да каже съответното име докато се брои до десет, то остава в средата. Не бива да се повтарят едни и същи животни и птици. ОПАРЕН Указания към играта. Всички са седнали свободно. Раздадени им са два, три дребни предмети (или само един при по-малък брой деца). Игра. При даден сигнал, предметите започват да се предават от ръка на ръка. При втори сигнал - предаването спира. У когото остане предмета в последния момент при спиране, счита се за опарен и излиза от играта. Играта започва отначало. Правила. 1. Играе се бързо. 1. За водач се избира дете, което умее да води или самата ръководителка. Сигналите се дават ясно. ХОП Указания към играта. Децата са седнали в кръг. Предварително се уговаря, кое число се определя за „хоп“ напр. 6. Игра. Играта започва като първият от кръга казва гласно „едно“. Детето до него казва „две“, до него вдясно казва „три“ и т. н. докато се стигне до детето, което ще каже „шест“, то вместо числото произнася „хоп“. След него броенето продължава 7, 8, 9 и т. н. и когато се стигне до число, което съдържа шест като множител, ще се каже два пъти „хоп, хоп“ при 12, а при 18 - „хоп, хоп, хоп“ и т. н. Броенето продължава, като след последния се почне от първия и броенето продължава до 50. Децата, които сгрешат, се отстраняват. Правила. 1. Играе се без прекъсване при броенето. ХИТРИ ВЪПРОСИ Указания към играта. Тази игра може да се проведе на всяко място, добре познато за децата. Особеността на играта се състои в това, че ръководителят я провежда внезапно, без предупреждение. Той внезапно задава редица въпроси, напр. с такова съдържание: 1. На къде гледат прозорците на нашата стая - на север, на юг, на изток или на запад. 2. Какво дърво расте надясно от входа на училищната градина? 3. Какви растения има в градината? и други такива. Достатъчно е да се зададат 10-15 въпроса, за да се види степента на детската наблюдателност. ОТГАДАВАНЕ Указания към играта. Децата са насядали около ръководителя си. Той посочва едно от децата, което си намисля някоя дума, предмет и я казва на ухото на ръководителя. След това то казва на другарчетата си само белези от същия предмет, за какво служи, къде се намира или римува думи с неговата рима напр. ако детето е казало думата „поличка“ казва, че се намира в кухнята, употребява се за слагане на чинии, римува се с „количка“, кофичка и др. Децата трябва да отгатнат думата. Който я познае, той намира друга дума, казва я на ръководителя и задава въпрос. ОБРАТНО Указания към играта. Децата са седнали свободно около ръководителката си. Посочва се едно дете което казва едно име, другарят до него вдясно трябва веднага да каже име обратно на казаното. Например ден-нощ, горещо-студено, малък-голям и т. н. ПРЕЛИВАНЕ ОТ ЧАША В ЧАША Указания към играта. Играчите насядат без особен ред. Двама от тях излизат напред. За играта са нужни две чаши за вода: едната пълна, другата празна. Игра. При даден знак от ръководителя „почни!“ двамата играчи коленичат един срещу друг, като единият улавя с дясната си ръка глезена на десния си крак, а другият с ля вата ръка - глезена на левия крак. Със свободните си ръце вземат чашите - единият пълната, а другият празната. Опитват се да прелеят водата от едната чаша в другата и обратно, без да я излеят. Правила. 1. Играчите нямат право да допират вдигнатия крак до земята. 2. Ако играчите не успеят да прелеят водата докато ръководителят преброи до 20 биват сменени от други играчи. ДРЪЖ - ПУСКАЙ Указания към играта. Децата са насядали свободно. Всички, включително и ръководителят, държат с една ръка края на кърпа или шалче. Ръководителят започва да разказва приказка или случка и внезапно казва: „Дръж!“ Децата в момента трябва да пуснат кърпата. Тези, които продължават да я държат, изгарят и застават настрани. Ръководителят продължава да разказва и внезапно казва: „пускай!“, а децата трябва да държат. Тези, които пуснат, изгарят. Разказът продължава, прекъсван от време навреме с „дръж“ или „пускай“, докато изгорят всички. Сега ръководителят затваря очи, а играчите поставят в кърпата по един предмет. Той си отваря очите и започва да нарича за всеки предмет някакво действие. Напр., скачане на един крак, да донесе вода и пр.

СЪСТЕЗАТЕЛНИ ИГРИ КОЙ ЩЕ ВЗЕМЕ ПРЕДМЕТА? Указания към играта. В средата на игрището поставяме маса или стол без облегало. За да бъде неподвижна забиваме по едно колче от външната страна на краката. В центъра на масата начертаваме малък кръг и в него поставяме един предмет (шишарка, камък или тухличка). На 20 стъпки от масата, в двете противоположни страни, се очертават стартови линии. Играчите се разделят на две равни групи и се нареждат един зад друг зад стартовата линия. Децата се преброяват поредно. Игра. Ръководителят извиква един номер. От двете групи извиканите номера тичат към масата, като всеки се стреми пръв да вземе предмета от кръга и да се върне на мястото си в колоната. Този, който е пръв, печели две точки в полза на групата си. Играчът, който успее да се върне пръв на мястото си, но не е взел предмета, печели една точка за своята група. Една точка печели и играчът, който успее да вземе предмета, но е изпреварен при връщането на мястото си. Правила. 1. Ходът на играта се контролира от ръководителя и от двама рефери, избрани от децата. Реферите стоят отстрана на групите и следят за правилната игра. 2. При завръщането на всеки играч на мястото му, реферът извиква високо „да“. 3. Ръководителят извиква номерата разбъркано, като се старае да вземат участие в играта всички деца. 4. При всеки извикан номер ръководителят поставя нов предмет. ГРУЗИНСКА ИГРА Указания към играта. Един от играчите се избира за ръководител. Останалите се разделят на две равни групи. От двете страни на ръководителя, на разстояние 20 крачки се нареждат играчите в колона по един. За всяка група на разстояние 5 до 7 стъпки, се забожда в земята по една пръчка. Игра. По сигнал на ръководителя, първият номер от всяка трупа изтичва до своята пръчка, обикаля я три пъти и по пунктиран път бяга към пръчката на противника, обикаля я също три пъти, изтръгва я от земята, тича с нея обратно до своя фронт, и я забождат на мястото на своята пръчка. Този играч, който първи успее да забоде противниковата пръчка в своя фронт, печели играта. Правила. 1. Всеки, който е играл веднаж, отива на последно място. 2. Играч, който изтърве пръчката при бягане, или наруши реда, губи играта. СПОРТНИ ЦВЕТОВЕ Указания към играта. Броят на играчите е неопределен, но трябва да бъде кратен на четири. Всички се нареждат в кръг; раздават се знаменца в четири цвята (еднакъв брой от всеки цвят). Всеки играч се счита, че има свой спортен цвят по тоя на знаменцето. В четирите ъгли на игрището застава по един капитан също с знамение в ръка. Игра. С песен всички в кръга маршируват, като развяват знаменцата. При даден сигнал от ръководителя, капитаните издигат знаменцата си, а играчите от кръга тичат при съответните по цвят знамена и се строяват в редица така, че капитанът да се намира на десния фланг. Която група се построи първа извиква в хор „физкултура“. Тази група е победителка. Правила. 1. При повтаряне на играта се разменят цветовете на играещите. 2. При подреждане на групите трябва да се пази известен ред. СВЕТКАВИЧЕН УДАР Указания към играта. Броят на играчите е 20-30 души. Играчите се разделят на две равни групи и застават една срещу друга. Разстоянието между редиците е 15-20 крачки. Двете групи се преброяват по пет, като всеки трябва да запомни номера си. При по-малък брой участници в играта, вместо по пет, преброяването става по трима, дори и по двама. Игра. По знак на ръководителя първият номер от едната група започва играта, като отива към другата група играчите от която стоят с протегната напред дясна ръка. Минавайки покрай редилата (2-3 пъти) той избира удобен момент при последното минаване, за да удари по ръката някого от играчите с протегнати ръце, след което се отправя бързо към своята група. Този, който е докоснат, се стреми да го догони, преди първият да е успял да застане на мястото си. Ако го улови, той го отвежда в своята група и го поставя зад гърба си. Ако първият успее да се върне на мястото си неуловен, в такъв случай взема със себе си докоснатия и го поставя също зад гърба си. Ръководителят отново дава знак и първият номер от другата група тръгва към срещуположни те, които стоят в очакване с протегнати десни ръце. После се извикват вторите, третите номера и т. н. Всеки играч отива да удари само веднаж, но може да бъде ударен няколко пъти и следователно има възможност да приведе в своята група няколко души от играчите на противника. След като всички са. се изредили да удрят, двете групи се строяват в две срещуположни редици, в които се включват и хванатите през време на играта. Групата, в която се окажат повече играчи, отколкото са били в началото се счита победителка. Личното първенство в тази игра се присъжда на този, който приведе на страната на своята група най-голям брой играчи от другата група. Правила. 1. Всяка смяна на положението се извършва след сигнал от ръководителя. 2. Играчите се движат само между линиите. ПАРТИЗАНСКА ПЪТЕКА Указания към играта. Да се премине по-тясна пътека (греда) и да се пази равновесие е трудно; трудността е още по-голяма, когато по такава пътека трябва да се разминат двама души. Такова разминаване може да стане само при взаимно подпомагане на разминаващите се. Игра. Играчите се разделят на две групи по двойки. По даден сигнал от ръководителя, всяка двойка, последователно от двете групи, се опитва да се размине по гредата. Печели групата, от която повече двойки са успели да преминат благополучно гредата. Правила. 1. Движението трябва да става непрекъснато само по гредата. 2. Преминаването на гредата трябва да става за едно и също време при всяка двойка. ТОЧЕН УДАР Указания към играта. На един голям картон се рисува една тигрова глава с отворена уста. В устата на тигъра е отрязано отверстие от 20 до 25 см, което е прицел за хвърляне на топка. Вместо топка могат да се използуват елхови шишарки. Играчите се разделят на две съревноваващи се групи. Игра. По даден от ръководителя знак играчите последователно се прицелват в устата на тигъра, като всеки играч има право на пет последователни удара. Правила. 1. На всеки сполучлив удар се пише една точка. 2. Играчите се прицелват от едно и също разстояние. 3. Групата, която е събрала най-много точки получава награда. ВИЕЩА СЕ ПЪТЕКА Указания към играта. На игрището в права линия се поставят пет кегли на разстояние един метър един от друг. На две крачки от крайния кегел се начертава линия. Играчите застават на чертата, ръководителят завързва очите на първия от играчите и му предлага да премине на другия край на игрището. Играчът трябва да обиколи всеки кегел - единия отдясно, другия отляво и т. н. под ред. Който пропусне или събори някой от кеглите, се смята, че не е изпълнил задачата си. При състезание на две групи печели тази, от която повече играчи са успели да преминат по виещата се между кеглите пътечка. ТИЧАНЕ ВЪВ ЗИГ-ЗАГ Указания към играта: Играчите са наредени в две или четири успоредни редици, на една две крачки разстояние една от друга. Пред всяка редица на разстояние 5-6 метра са поставени по 6 камъчета на разстояние 30 см едно от друго, но не в права линия. Игра. При даден сигнал първият от всяка редица с дребни крачки обикаля във зиг-заг всяко камъче от шестте и се връща като докосва втория от редицата и застава последен. Вторият прави същото и т. н., докато се изредят всички от редиците. Първата изредила се група е победителка. Правила. 1. Ако някой от играчите бутне камъче, поставя го на място и отново обикаля. БЯГАНЕ С ГРАХОВИ ЗЪРНА Указания към играта. Играчите са в две успоредни редици на разстояние няколко метра. На 10 метра от първите се чертае линия за граница. Игра. На всеки първи от редицата се дава картон или шперплатова дъска с размер големината на чиния, на която има поставени 5-6 грахови зърна, и около всяко зрънце е начертано кръгче. При даден сигнал първите тръгват до границата и обратно като подават дъсчицата с граховите зърна на вторите, а те заемат последно място. Вторите правят същото, като подават дъсчицата на третите и т. н. През цялото време играчите внимават граховите зрънца да не излязат от кръгчетата. Победителка е тази група, която първа се изреди. Правила. 1. Този, който събори някое зрънце или го извади от кръгчето през време на движението, се връща до изходното си положение и от там наново тръгва. ВЗЕМИ КЪРПАТА Указания към играта. Играчите са наредени в две успоредни редици на разстояние 8-10 метра. Обърнати са с лице редица срещу редица. В средата между всяка редица се поставя кърпа. От двете редици играчите се номерират с еднакви номера. Ръководителят извиква един номер. Съответните номера от двете редици тичат да вземат кърпата. Който успее първи да я вземе печели за цялата редица една точка. Печели редицата, която има най-много точки. НАДБЯГВАНЕ ПО ТРОЙКИ Указания към играта. Играчите са наредени в две успоредни редици по тройки, заловени за ръце с лице навън. На разстояние 5-6 метра от всяка редица е поставен по един стол или камък. При даден сигнал първите тройки тръгват напред към столчетата, обикалят ги и застават последни, като минавайки край вторите тройки ги докоснат. Победителка е редицата, на която първата тройка най-напред застане на първо място. ВЕРИЖНО СЪСТЕЗАНИЕ Указания към играта. Играчите са в две успоредни редици, заловени за рамене на разстояние 5-6 метра всяка редица. На няколко метра пред всяка редица са поставени по две столчета като на едното от тях поставяме някакъв предмет. При даден сигнал, както са заловени всички тичат към столчетата и първият от всяка редица премества предмета от едно столче на друго. Всички се връщат обратно на мястото си, а първият застава на последно място. После води вторият и той сменя местата на предметите и пак отива последен и т. н. докато първите отново дойдат на мястото си. Внимава се веригата да не се разкъса. Варианти: играчите могат да се заловят през кръста с дясна или лява ръка, да обикалят на един крак и други подобни. ОСЕМ СОРСА Указания към играта. Взимаме осем сорса (или от гъвкави пръчки, или тел правим осем колелца с диаметър 20 см). Играчите се нареждат в две равни по брой успоредни редици, на разстояние 2-3 метра. Пред всяка редица по на 6-7 метра има поставен по един стол и на него още един с краката нагоре. На първите деца от двете редици се дават по четири сорса. Игра. При даден сигнал от ръководителя първите хвърлят сорсата, като се стремят да ги надянат последователно на четирите крака на стола, след като вземат сорсата предават ги на втория и отиват на последно място. Печели тоя, който успее да надене сорсата на четирите крака на стола; пишат му се четири точки. Като успее само на един - пише му се една точка. Печели групата с най-много точки. Правила. 1. Пред всяка група се начертава линия, от която играчите хвърлят сорсата. 2. Ръководителят следи за правилното хвърляне. СЛОЖИ, ДИГНИ! Указания към играта. Децата са в две тилни редици. Пред всяка редица има сложени в права линия по три колела на разстояние пет метра едно от друго, като първото е далеч три метра от децата. Всяко първо дете от двете редици, държи в ръката си камъче - такива има във всяко колело по едно. При даден знак първото дете от двете редици изтичва при първото колело, слага своето камъче, дига онова, което е във колелото, занася го във второто колело, остава го, от него взема другото камъче, занася го в третото колело, оставя го, взема от там другото камъче и тичешком го предава на второто дете от редицата, а то самото отива на последно място. Второто върши същото и т. н., докато се изредят всички. Победителка е групата, която свърши първа. ПРЕМЕСТВАНЕ НА ПРЕДМЕТ Указания към играта. Всички са в две успоредни тилни редици. На десетина метра пред всяка редица се поставят по две- всичко четири столчета. На едното столче от тях поставяме някакъв предмет: топка, играчка, камъче или пръчка. При даден сигнал първите от всяка редица тичат, минават между столчетата, преместват предмета от едното на другото и тичат обратно, ръкуват се с вторите и отиват на последно място, а вторите тичат напред, преместват обратно предметите на столчетата и се връщат по същия начин на До-следно място. Победителка е групата, която първа се изреди ПЪТЕЧКА НА ФУТБОЛИСТА Указания към играта. Това състезание е хубаво за начинаещите футболисти; то ще им помогне да се научат да владеят по добре топката. По дължината на игрището в две успоредни линии се поставят по 10 знаменца, на разстояние два метра едно от друго. Играчите са наредени в успоредни редици на пет метра разстояние от първото знаме. Първите двама от всяка редица, при даден сигнал, прекарват топката с двата си крака около знаменцата, в зиг-заг, до последното и обратно; после взимат топката, предават я на втория и отиват на последно място. Вторите правят същото и т. н. Победителка е тази група, която първа се изреди. Качество на състезателите е да движат топката, без да я пускат да отива далече от тях и да не събарят знамената. За футболиста това е много важен навик. Той може да се придобие само с тренировка. ЛОВЦИ И ПАТИЦИ Указания към играта. Играчите се преброяват по двама. Вторите номера образуват кръг на разстояние две крачки един от друг-това са „ловците". Първите номера влизат в кръга - те са „патиците“. Пред самите играчи - ловци се начертава линия: ловците нямат право да стъпват на линията. Ловците престрелват патиците с волейболна топка. Игра. По команда на ръководителя, патиците се пръскат вътре в кръга, а ловците се стараят да ги прострелят с помощта на волейболна топка. Патицата, която е ударена, излиза от кръга и не взема повече участие в играта. Правила. 1. Ловците могат да си прехвърлят топката помежду си, за да я хвърлят върху патица от по-удобно положение. 2. Не се счита за удар върху патица, когато топката се е допряла до земята. 3. Ако патицата успее да улови топката във въздуха, връща я на ловците и продължава да участвува в играта. 4. Играта завършва когато изтече установеното време от 5-10 минути, или когато в кръга не остане нито една патица. 5. След свършване на играта, играчите променят ролите си. 6. Побеждава групата, която простреля най-бързо патиците.

ПОДВИЖНИ ИГРИ ЗА ДЕЦА ОТ УЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ (7-10 години) ИГРИ БЕЗ ПЕСНИ ПЪТУВАНЕ ИЗ БЪЛГАРИЯ Указания към играта. Играчите застават в кръг. Един остава извън кръга. Игра. При даден сигнал, той започва да обикаля кръга бързо вдясно и като пипне някого от играчите, без да се спира, му казва: „Ела с мене в Пловдив“. Пипнатият тръгва с него, а мястото му остава празно. Вторият пипва трети от кръга, като му казва да тръгне след него, но в друг град и т. н., докато се извикат няколко играчи, преди да е направена цяла обиколка около кръга. При втората обиколка всеки се стреми да заеме първото свободно място в кръга. След втората обиколка един от играчите остава без място и играта почва отначало. Правила. 1. Всички ходят бързо без да бягат. 2. Задминава нето става само от външната страна. 3. Всеки пипнат при задминаването се отстранява от играта. ДРЪЖ ПРЪЧКАТА И ГОВОРИ Указания към играта. Децата са наредени в кръг. В средата застава едно дете с вързани очи и с пръчка в ръцете. Игра. В начало децата скачат и закачат другарчето с вързаните очи, но щом то почука с пръчката по земята, всички застават тихо в кръг. Тогава то подава единия край на пръчката на някое от децата и му задава три въпроса, на които последното трябва да отговори с престорен глас, за да не бъде познато. Детето със затворените очи се мъчи да познае кое е детето, което е хванало пръчката. Ако успее да го познае, сменят местата си, ако не го познае, същото дете остава в кръга и играта продължава. ПЪТУВАНЕ Указания към играта. Играчите са наредени в кръг. Всеки по желание се нарича на един град или село. Игра. Едно дете застава в средата на кръга и казва: „Влака тръгва от Коларовград за Сталин“. В този момент детето, наречено „Коларовград“, разменя мястото си с детето наречено „Сталин“. По време на размяната детето от средата на кръга гледа да заеме някое от свободните места. Ако успее, сменят местата си, ако не успее играта продължава при същото положение като се извикват други градове. Правила. 1. Градовете се извикват бърже. 2. Ако извиканият град забави тръгването на влака, детето се счита за изгубило играта и се отстранява от кръга за две игри. ПРЕСКОЧИ КОЗА Играчите застават в кръг на разстояние две протегнати ръце. Двама играчи са извън кръга. Единият е бягащ, а другият - гонещ. Играчите от кръга се навеждат напред и образуват „коза“. След даден знак бягащият играч обикаля извън кръга, а гонещият се стреми да го хване. Бягащият обаче прескача някоя „коза“ изотзад и застава на нейното място. Прескочената „коза“ става гонещ играч, а гонещият става бягащ и играта продължава. Ако гонещият докосне бягащия, сменят ролите си. КОТАРАКЪТ ИДЕ Указания към играта. В ъгъла на игрището се очертава къщичката на котарака. В нея се поставят 5-6 столчета. Едно дете се избира за „котарак“, а останалите са мишки. Котаракът се прибира в къщичката си, а мишките се пръскат на всички страни. (В случай, че играта се провежда при музика необходими са две мелодии: едната за танца на мишките, а другата подобна на марш за котарака). Игра. Котаракът спи в къщичката си. Под такта на музиката „мишките“ танцуват. Признака на ръководителя - „Котаракът иде“ - мелодията се сменя. Всички мишки застават неподвижно на място, притихнали в различни ъгълчета. Кота ракът се промъква до тях и ако някоя мръдне, завежда я със себе си в къщичката и отива отново на лов за друга мишка. Това се повтаря, докато ръководителят каже: „Котаракът си отишъл“ и смени мелодията. Котаракът заспива, а мишките танцуват, докато се чуе отново: „Котаракът иде“. Играта продължава, докато бъдат уловени 5-6 мишки. След това се избира нов котарак и играта започва отново. Правила. 1. Когато котаракът дойде при мишките, те не бива да се движат; движение е позволено само зад гърба му, без той да забележи това. 2 Хванатите мишки не участвуват в играта до започване на нова игра с нов котарак. 3. Всякога трябва да се Внимава кои мишки лови котаракът, да няма предпочитание. 4. Понякога хванатата мишка не желае да отиде с котарака. Тук трябва да се обясни на децата, че трябва да се подчиняват на правилата на играта. Вариант без музика. Всички мишки се разхождат в различни посоки. Котаракът спи. Ръководителят казва: „Мишки, мишки пакостливи виждам колко сте игриви, но ще падне сега смях, за големия ви страх“. Мишките се смеят и танцуват като произнасят: „Кат, кат, кат, кат, спи котаракът мустакат.“ По знака на ръководителя „Котаракът иде“, играта продължава както и с музика. БЪРЗО МЕСТЕНЕ Указания към играта. На игрището се очертават две линии на разстояние 20-30 стъпки една от друга. Децата се нареждат на едната линия на разстояние една крачка едно от друго. Пред всяко от децата се начертава неголям кръг. Такива кръгове се начертават и пред противоположната линия. Във всеки кръг се поставя по една тухличка. Игра. При сигнал от ръководителя всеки участник в играта взема тухличката от кръга, който се намира пред него, бяга до противоположната линия, заменя стоящата там тухличка, връща се обратно и поставя в кръгчето донесената тухличка. След това вече без тухличка отново бяга до противоположната линия. Правила. 1. Всеки играч се стреми колкото се може по скоро да замени тухличките и да застане на противоположната линия. 2. Победител е този, който първи успее да направи размяна на тухличките. ПРАЗНО МЯСТО Указания към играта. Всички играчи, с изключение на един, застават един до друг в тесен кръг. Отделеният застава зад кръга. Всички играчи слагат ръцете си зад. гърба. Игра. Детето извън кръга бяга около кръга като се докосва до някого от играчите и продължава да бяга. Докоснатият тръгва в обратна посока с играча, около кръга, като се стреми по-скоро да стигне до своето място. Когато се срещнат, разминавайки се, те се ръкуват. Който заеме пръв свободното място остава там, а останалият продължава играта. Правила. 1. Когато играчите обикалят кръга, никой от останалите не бива да им пречи. 2. При среща на двамата играчи, ръкуването трябва да се изпълни задължително. 3. Задачите при срещата могат да бъдат усложнени, например да подскочат един пред друг и да се завъртят около себе си; да се поставят препятствия - връвчица за прескачане или промушване, пейка за преминаване или пропълзяване. 4. Ако кръгът е малак, обикалянето може да се усложни чрез преминаване на един крак. 5. Необходимо е да се уговори предварително, че при срещата всеки ще държи дясна. страна, за да се избегне сблъскване. ТРИМА В КРЪГ Указания към играта. Играчите образуват кръг и в средата излизат трима - единият със звънец, а на двамата очите са завързани. Игра. При даден от ръководителя знак, играчите със завързаните очи започват да търсят играча със звънеца, а той,, звънейки от време на време, дразни играчите и се отскубва от тях. Чрез ловки движения преследваният играч заблуждава играчите със завързаните очи и по такъв начин се създават смешни положения. Правила. 1. Звънецът се взима от играча, който е успял да улови преследвания. 2. След изтичането на определена време, тройката се заменя с нова от кръга. ДВАМА БРАТЯ МРАЗОВИТИ Указания към играта. От двете страна на игрището очертаваме местата на две къщички. Разстоянията между тях е 10-20 метра. Избират се „двама братя мразовити“. Всички останали са „деца“ и застават в едната къщичка, а в средата между двете къщички се изправят „двамата братя мразовити“. Игра. Двамата братя мразовити се обръщат към децата със следните думи: „Ний сме двама братя мразовити двама братя ядовити...“ Единият от тях показва себе си и казва: „Аз съм мразовитият с червен нос“ Другият: „Аз съм мразовитият със син нос“. Двамата заедно: „Кой от вас ще се реши в път далечен да върви?“ Всички деца отговарят: „Ний не се боим от студ, ний не се боим от мраза лют!“ След тези думи играчите бягат от едната къщичка в другата. Двамата братя мразовити ловят и „замразяват“ бягащите. Всеки хванат се спира на мястото, където са го хванали и остава неподвижен. После двамата братя мразовити наново се обръщат към децата със същите думи и те, като им отговарят, пребягват в обратната къщичка, а мразовитите братя ги ловят и замразяват и т. н. На „замразените“ може да се помогне, като някое от децата се докосне до тях през време на пребягването. Тогава „замразеният се присъединява отново към играчите. Играта продължава 5-7 минути, или след определено число пробягвания от едната до другата къщичка, след което играта свършва или се избират нови „братя мразовити“. Правила. 1. Играчите излизат от къщичката винаги с думите: „Ний не се боим от студ ний не се боим от мраза лют!“ 2. Децата не бива да бягат обратно в къщичката или да остават там; и в единия и в другия случай играчът се смята за заловен. 3. Заловеният остава на мястото, където са го хванали, „замразен“. ЛЕТЯЩИЯТ ЗВЪНЕЦ Указания към играта. В играта участвуват неопределен брой деца. Игра. Всички се разпръскват из площадката, предавайки си едно на друго звънец, а едно от децата, предварително избрано, се стреми да стигне и улови този, у когото е звънецът. Звънецът се предава бързо от ръка на ръка, като на помощ се притичват най-добрите бегачи. Настигналият със звънчето играч сменя детето, което гони. Правила. Звънчето може само да се предава, но не да се хвърля. 2. Звънчето не бива да се заглушава с ръка, а да звъни непрекъснато. НАМЕРИ СИ МЯСТО Указания към играта. Участниците в играта се преброяват по четири като втори, трети и четвърти номера се залавят за ръце в кръг, в първите застават в средата на своето кръгче. Игра. Ръководителят дава знак: „Първите номера при мен.“ В този момент първите номера, стоящи в кръгчетата, излизат и се нареждат един след друг зад ръководителя. Пресичайки игрището, водени от ръководителя, първите номера маршируват с песен. През това време децата от кръгчетата ритмично повдигат и свалят заловени ръце. След известна маршировка се дава сигнал от ръководителя (пляскане с ръце, свирка и др.). При сигнала всички наредени зад ръководителя се разбягват, като всеки се старае да заеме място в своята или чужда тройка. Тъй като и ръководителят тича и заема място, то един от играчите остава без място и той става ръководител на играта. Правила. 1. Маршируващите минават и между кръгчетата. 2. През време на тичането не се позволява участвуващите в играта да се блъскат. 3. След няколко маршрута ръководителят дава знак вторите номера да застанат в средата на кръгчетата, а първите да отидат на тяхното място, след това се дава място на третите номера и така нататък, докато се изредят всички деца. НАМЕРИ СИ ДРУГАРЯ Указания към играта. В тази игра могат да вземат участие различен брой деца - колкото повече, толкова по-добре. Участниците се нареждат в кръг по двойки, като за танц или марш с лице в страната на движението и се хващат за ръце. Ръководителят се нарежда пред или встрани до първата двойка. За тази игра е нужен музикален съпровод: грамофон, хармоника или децата пеят. Игра. Играта започва с марш или весела музика. Всички двойки тръгват в кръг с маршировка (при музика марш) или кой както умее по ритъма на музиката. След две-три обиколки ръководителят дава сигнал и в същия момент движещите се, които са във вътрешния кръг, се пускат от другарчетата си и с кръгом продължават движението в обратна страна. Външният кръг продължава да се движи в същата посока. Получават се два концентрични кръга движещи се в противоположни посоки. След две-три обиколки ръководителят дава втори сигнал, при който всеки играч е длъжен да намери своя другар като без да се спират продължават марша или танца двама по двама както в началото. Така играта продължава до нов сигнал. Правила. 1, Музиката не спира нито по време на сигналите, нито по време на обръщането. 2. Трябва да съблюдаваме ритмичността на движението. ИЗВИКВАНЕ ПО НОМЕРА Указания към играта. Всички играчи се нареждат в кръг и се преброяват по петорки. Един се избира в средата на кръга. Игра. При даден сигнал („едно, две, три“, свирване или пляскане с ръце и пр.) всички петорки се отпускат от големия кръг и се залавят по пет, както са преброени в малки кръгчета, така че средният играч остава в средата на големия кръг, образуван от малките кръгове по пет деца. След това, ръководителят извиква един от номерата от 1 до 5. Играчите, носещи извиканият номер, разменят местата си от кръг в кръг. В това време свободният играч в средата се старае да заеме някое място в петорките, което е свободно. Ако успее, той получава номера на детето от малкия кръг, а останалият без място влиза в средата на големия кръг и играта започва отново. Правила. При смяна на местата, кръгът се смята зает от този, който е стъпил в него пръв, макар и с един крак. 2. Забранява се изблъскването и задържането на играчите при бягане. 3. Извикването на номерата не става последователно, но всички номера трябва да бъдат извикани. НЕВИДИМАТА ШАПКА Указания към играта. Участниците се нареждат в кръг, рамо до рамо с ръце отзад. Една шапка се дава в ръцете на един от играчите. Един е в средата. Игра. По даден от ръководителя сигнал, шапката започва да се предава отзад, незабелязано, от дете на дете. Всеки се старае да предава шапката -на съседа си така изкусно, че това да не бъде забелязано от детето, което се намира в средата на кръга. Всеки играч, до когото стигне шапката може да я сложи за момент на главата си, ако средното дете е обърнато с гръб към него. Задачата на средния играч е да открие у кого е шапката и да си сменят местата с него. Правила. 1. Шапката трябва да е в непрекъснато движение. 2: Посоченият трябва да си покаже веднага ръцете напред, за да се види дали шапката се намира у него. КОРЕЙСКА БОРБА Указания към играта. Неопределен брой играчи застават в кръг. По предложение на ръководителя или по избор излизат двама „борци“. Игра. Борците, след като се поклонят един на друг, клякат, поставяйки дланите си една срещу друга, подскачат на сгънатите си крака и се стараят да се ударят един друг с длани. Борбата завършва, когато един от двамата падне или стане прав. Победителят остава в кръга, а срещу него излиза на състезание друг играч, посочен от победителя. Тази игра създава много живот у децата. Правила. Борците не бива да си помагат при подскачането като се опират с ръце о земята. 2. През време на играта децата от кръга пеят маршова песен. ДОНЕСИ ТОРБИЧКАТА Указания към играта. Участвуват неопределен брой деца. Всички сядат на тревата, а 5-6 от тях излизат 2-3 крачки напред и се нареждат в права редица като се преброяват. Необходими са за играта 5-6 торбички пълни с пясък. Игра. Ръководителят застава напред, със стоящите на първа линия деца, и започва да хвърля напред една след друга торбичките, като извиква „бягай“. Децата бягат, последователно вземат торбичките и бягайки се връщат и ги предават едно след друго на ръководителя. След това те сядат на тревата, а нова група от 5-6 деца излиза на преден план и повтаря играта. Правила. 1. Торбичките не бива да се хвърлят по-далече от 10 до 12 метра. 2. Децата трябва да следят реда на хвърлянето на торбичките и да спазват реда на подреждането си в редицата, така че всяко от тях да изтичва за съответната на поредния му номер торбичка. ДВА ПРЪСТЕНА Указания към играта. Вземаме 3-4 метра връв и два пръстена. Нанизваме двата пръстена на връвта и завързваме краищата й. Играчите сядат в кръг, един до друг и хващат връвта с две ръце. Двама от тях, които стоят на противоположни страни, наедно с връвта хващат и по едно пръстенче. Игра. Играта започва като пръстенчетата се подават от ръка на ръка и всички правят непрестанно движения с ръцете, като че предават пръстена. Идва момент, когато двата пръстена попадат в един и същи играч. Той тихо слага ръцете си на коленете, без да изпуска пръстените и връвта. Увлечени в играта, всички продължават да движат ръцете си като че ли предават пръстена. Онези, които забележат навреме, че двата пръстена са попаднали при един и същи участник, също слагат ръцете си върху коленете. Този, който разбере последен, продължава да движи ръцете си по връвта и всички му се смеят. Правила. 1. Детето, у което е попаднал единият пръстен, трябва да го предаде веднага, без да го задържа. 2. Всички едновременно и непрекъснато правят движения на приемане и предаване, независимо от това дали пръстенът е в тях или не. МИШЕЛОВКА Указания към играта. Играчите се разделят на две групи. Едните се залавят за ръце в кръг, това е мишеловката, а останалите са мишките, които застават около кръга. Игра. Децата от кръга започват да обикалят като пеят или произнасят: Мишки, гризливи мишки пакостливи! Я елате тук при нас, да ви хванеме завчас… При последния стих децата от кръга се спират и вдигат нагоре заловените си ръце. Мишките започват да пробягват през мишеловката. По даден знак от ръководителя „хлоп“ стоящите в кръга тясно се приближават един до друг и отпускат ръце. Мишеловката е затворена. Тези „мишки“, които не са успели да избягат от кръга, се считат хванати и остават в мишеловката. Играта завършва, когато бъдат хванати всички мишки. След това групите сменят ролите си. Правила. 1. Заловените ръце да се отпускат само при знака на ръководителя - „хлоп“- 2. След като мишеловката е затворена, децата не бива да се промушват и разкъсват кръга. 3. За ръководителя е много важно да следи как пробягват мишките през мишеловката, за да даде навреме знак за затваряне. 4. Мишките често се боят да бягат през мишеловката. В този случай ръководителят трябва да ги активизира, за да не пропадне интересът към играта. ПТИЦИ И КЛЕТКА Указания към играта. Играчите се разделят на две групи и образуват два концентрични кръга. Вътрешният кръг е клетката, а външният - птиците. Вътрешният кръг се движи в една страна, като играчите се държат за ръце. Външният кръг се движи в противоположна посока с размахване на ръце. Игра. По даден сигнал, вътрешният кръг спира и клетката се отваря, т. е. играчите без да пускат ръцете си, ги издигат нависоко и по този начин образуват вратички. В това-време птиците могат свободно по всички направления да влизат и излизат в клетката. Неочаквано, по втори сигнал, клетката се затваря, чрез спускане ръцете на децата от вътрешния кръг. Останалите в клетката птици се считат за уловени. Това се повтаря няколко пъти. Правила. 1. Играта завършва когато всички птици бъдат уловени. 2. Децата от двата кръга си разменят ролите. ЗВЪНЧЕ ИЗДАЙНИЧЕ Указания към играта. Играчите са наредени в кръг, В средата на кръга излизат двама. Единият е със завързани очи, а другият със звънче завързано на крака. Игра. По даден от ръководителя сигнал. играта започва. Детето със завързаните очи трябва да хване детето със звънеца ; последното, стараейки се да се запази, неволно се издава, като звъни на всяка стъпка. Ако играчът със звънчето .бъде уловен, детето със завързаните очи превързва звънчето на своя крак, а уловеното дете влиза в кръга, от където излиза друго дете, за да гони със завързани очи детето със звънеца. Правила. 1. Двамата гонещи се движат само в кръга. 2. Уловеният няма право да се измъква от ръцете на детето със завързаните очи. ГОНЕНИЦА Указания към играта. В играта участвува неопределен брой деца, който брой обаче не трябва да бъде четен. Децата се нареждат в колона по двойки, а едно дете застава пред първата двойка, на пет-шест крачки разстояние от нея. Игра. Наредените в колона деца пеят познат марш, като маршируват на място. При завършване на песента последната двойка се разбягва (едното дете вдясно, другото вляво). Детето, което е в началото на колоната почва да гони бягащите две деца, като се старае да улови едно от тях преди те да (са успели да се уловят отново в двойка. Ако гонещото дете успее то образува двойка с уловеното и заема първото място в колоната, а останалото от двойката дете заема началното място на колоната и става гонещо дете. Играта продължава, докато всички двойки бягат по веднаж. Правила. 1. Ако гонещият не успее няколко пъти, той се сменя с друго дете. 2. Колонката не бива да се състои от повече от 5 до 10 двойки. 3. Ако групата е голяма всички двойки, с изключение на последната, сядат на тревата. КЪДЕ Е ЗВЪНЕЦЪТ? Указания към играта. В играта участвуват неопределен брой деца. Избира се едно, което застава в средата на кръга със звънец в ръка. Всички останали са наредени в кръг със завързани очи. Игра. По даден сигнал от ръководителя, играта започва като детето в средата на кръга дрънка от време навреме със звънеца и се мести в различни посоки. По звъненето, децата от кръга се стараят да определят къде се намира играчът със звънеца и да го хванат. Правила. 1. Играчът със звънеца има право да се обръща внезапно и да се премества без да излиза от кръга. 2. Децата със завързаните очи могат да действуват заедно, хващайки се за ръце по няколко или единично. 3. След всяко звънене, средното дете, след като е изтъняло, стои неподвижно на мястото си, докато някое от жумящите деца се опита да го хване. При тази игра се създават много смешни и неочаквани положения. Жумящите деца се хващат едно друго, мислейки че са хванали играча със звънеца. ИГЛИЧКА, КОНЕЦ И ВЪЗЕЛ Указания на играта. Всички застават в кръг и се хващат за ръце. Отделят се и застават един до друг трима играчи: игличка, конец и възел. И тримата застават вън от кръга. Игра. Игличката бяга ту в кръга, ту вън от него, където си избере. Конецът и възелът, едно след друго, я следват само в това направление и през тези врати, където тя е минала. Ако конецът или възелът се замотаят - забъркат направлението, играта започва отново и се избира нова игла, нов конец и нов възел. Правила. 1. Играчите от кръга не бива да задържат, а свободно да пропускат игличката, конеца и възела, като повдигат заловените ръце нагоре. 2. За игличка е добре да се избере измежду най-ловките и съобразителни деца. Ако се попадне на добра тройка и тя бяга дълго без грешка, групата получава похвала и се сменя с нова, за да вземат участие по-голям брой деца. 3. Може да се смени тройката и при следното положение: когато конецът настигне игличката или възелчето настигне кончето. ДЕН И НОЩ Указания към играта. Тази игра може да се играе в помещение или на открито. В средата на игрището или салона начертаваме линия. На 20 крачки от нея, от двете страни, начертаваме по една линия. Това са линиите на домовете. Играчите се разделят на две равни групи. По жребие или със скоропоговорка се определя кои ще бъдат „ден“ и кои - „нощ“. След това двете групи застават на средната линия гърбом едни към други. Игра. Ръководителят застава в средата и неочаквано извиква: „ден“. В този момент групата „нощ“ бяга към своята линия, а групата „ден“ я гони. Уловените отиват в групата на деня. Играта продължава до предварително определеното време или докато останат малко играчи от едната група. Победителка се счита групата, която улови повече противникови играчи. Правила. 1. Никой няма право да бяга преди сигнала. 2. Ловенето е позволено само по линията на дома. 3. Уловените се считат за преминали в срещуположната група и защищават нейните интереси. Вариант. Тази игра може да се играе и по следния начин: Двете групи застават на средната линия лице срещу лице. Ръководителят взема една дъска или тухличка едната страна на която е бяла, а другата черна. При почване на играта групите определят кои са бели и кои черни. Ръководителят хвърля тухличката и всяка група следи кой цвят ще падне; ако падне бял - гонят черните и обратно. Играта се развива както при „Ден и нощ“. ПОЗНАЙ КОЙ! Указания към играта. Всички играчи заставате кръг; техният брой е неопределен. Един застава в средата на кръга, с превързани или закрити очи. Игра. По указание на ръководителя един от стоящите в кръга пристъпва към средното дете, докосва го с ръка и с изменен глас го зове по име; след това същият се връща на мястото си. Ръководителят предлага да се открият очите на детето от центъра на кръга и то да каже кой се е приближил до него. Ако отгатне, разменят местата си. Ако не отгатне, играта продължава със същото дете. Ако три пъти под ред детето със затворените очи не може да познае идващите до него, избира се ново дете. Правила. 1. Очите на детето не бива да се откриват, докато ръководителят не каже „може“. 2. Необходимо е децата, които пристъпват към центъра, да се връщат на своето място. 3. Разрешава се връщането да става не по прав път, а обикаляйки кръга или минавайки зиг-заг. ПРИЦЕЛВАНЕ Указания към играта. По образец на стрелбище начертаваме на земята пет концентрични кръга. Диаметърът на най-големият е един метър. На пет или десет крачки от прицела начертаваме линия, по която се поставят камъчета. Играчите се нареждат по линията. Игра. По даден сигнал от ръководителя, играта започва, като последователно всеки от играчите по ред се прицелва по пет пъти в мишената - концентричните кръгове. Попадението в средния, най-малък кръг, дава пет точки за играча, попадението в четвъртия - четири, в третия - три и т. н. Печели този, който има най-много точки. Правила. 1. Прицелването става точно от самата линия. 2. Играчите са наредени на разстояние един от друг една ръка, за да не си пречат при меренето. ЛОВЕЦ НА ЗАЙЦИ Указания към играта. По дължината на игрището на разстояние 40-50 м очертаваме границите на две гори. Между горите се настаняват ловец и пазач, а всички останали деца са зайци - настанени в една от горите. Игра. При сигнал от ръководителя, играта започва. Зайците прибягват от едната гора до другата, а ловецът се стреми да ги хване. Заловените се охраняват от пазача (за тях в центъра има оградено място). Пазачът зорко следи някой от бягащите да не се докосва до заловен заек, защото в такъв случай последният се освобождава и бяга наред с всички. Играещите се стремят да отдалечат ловеца от хванатите зайци, а същевременно няколко се спущат да ги освободят, без пазачът да забележи. Играта завършва, когато всички зайци биват хванати. Правила. 1. Заловените зайци нямат право да подават ръка за помощ извън линията, в която се охраняват. 2. Пазачът не лови, а само пази хванатите. 3. Бягащите зайци ловко раздвояват вниманието на ловеца, за да могат да освободят заловените. РИБАРИ И РИБКИ Две деца - рибари, държат двата края на едно дълго въже, което е тяхната мрежа. Останалите деца са рибки, които са на морското дъно в своята къща - оградено място с кръг. При даден сигнал рибките плуват свободно в морето, а рибарите хвърлят „мрежата“, за да ги уловят. Уловените деца-рибки хванати за въжето тичат с рибарите да ловят нови „рибки“. Играта продължава, докато се уловят всички рибки. ЗАКАЧВАНЕ Указания към играта. Играчите се нареждат на групи в кръг по 5-6 деца едно зад друго, заловени за кръста, с лице към едно дете, което застава в средата. Игра. При даден от ръководителя знак, детето, което е в средата, гледа да се закачи за последния в някоя от групите. Първият от редицата, за когото гонещият е успял да се залови, излиза в средата и играта продължава. Правила. 1. Всяка група пази своите хора, като се извива ту вляво, ту вдясно. Вариант. Вместо няколко групи, децата могат да се наредят в една дълга редица и едно дете срещу редицата се стреми да улови последния. Играчите умело извиват редицата. ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ТОК Указания към играта. Разделени на две групи, децата се нареждат в права линия едно срещу друго. Във всяка група децата са заловени за ръце. Игра. По даден знак, първите от двете групи падат на колене, подскачат, сядат, лягат или правят други движения. Всички деца от групата трябва да извършат веднага същото Движение. Сгрешилите се отстраняват от играта. Групата, която остане накрая с повече деца, печели играта. Всеки първи от редиците прави различни движения. Правила. 1. За първи се поставят деца, които умеят да ръководят. 2. Гонещият се обръща ненадейно в различни страни. БОЙ НА ПЕТЛИ Указания към играта. Играчите се нареждат в кръг, един до друг, с ръце кръстосани пред гърдите и застанали на един крак. Игра. По даден знак започват да се бутат другар с другар и всеки се мъчи да бутне другаря си така, че да го принуди да загуби равновесие й да стъпи на двата си крака. Правила. 1. Всеки играч стъпил пет пъти на земята, се счита за слаб, а неговият другар получава пет точки. СНОВАНЕ Указания към играта. Играчите застават в кръг, на две протегнати ръце един от друг. Преброяват се по двама. Вторите номера сядат. Игра. При даден сигнал първите номера тръгват вдясно един след друг, като сноват отвън и отвътре помежду всеки седнал играч и образуват пътуващ кръг. Всеки се стреми да докосне пътуващия пред него. А всеки докоснат застава в кръга. Целта на играта е да се види кой ще остане недокоснат. Правила. 1. Пътуващите играчи не бягат, а ходят бързо. 2. Играчът, който бяга или пропусне да мине между някой от седналите, се счита за докоснат. Вариант: а) Начертаваме предварително кръг на земята. При даден сигнал всички играчи се движат по начертания кръг вдясно, като се стремят да настигнат вървящия пред тях играч. б) От време на време се изкомандува кръгом и всички продължават в обратна посока. в) При настигане, вместо да се докоснат, играчите се стремят да се настигнат и задминат. Задминаването става обикновено от външната страна на кръга. ТИЧАНЕ ПО НОМЕРА Указания към играта. Всички деца се нареждат в кръг и се преброяват по четири. Ръководителят застава вътре в кръга.. Игра. По даден, предварително установен знак, ръководителят извиква някой номер от 1 до 4. Всички играчи от различните групи, които имат този номер, започват да тичат, като обикалят кръга от външната му страна и застават на мястото си. Победител е играчът, който се върне пръв на мястото си. Ръководителят извиква друг номер и играта продължава. Правила. 1. Тичащите деца (с извиканите номера) обикалят кръга само веднаж. 2. Вместо обикаляне около кръга, децата могат да минават зигзагообразно под вдигнатите ръце на децата в кръга. НАДБЯГВАНЕ С КАМЪЧЕ НА КРАКА Указания към играта. Играта се играе от неопределен брой деца. На игрището се начертават две успоредни линии на 5-7 м разстояние една от друга. Всяко дете си намира по едно камъче. Игра. Децата се нареждат на едната линия, на разстояние едно от друго две ръце. Всяко дете поставя камъчето на крака си - в началото на пръстите. По даден от ръководителя сигнал, всички деца тръгват с камъчето върху крака, към другата линия. Дете, на което падне камъчето от крака, се връща наново на първата линия и тръгва пак с камъчето върху крака. Първият, който достигне до линията, без да му е падало камъчето от крака, е победител. Правила. 1. Всички деца тръгват от началната черта едновременно. 2. Всяко дете може да се връща при падане на камъчето от крака му докато се обяви победителят.

СПОКОЙНИ ИГРИ НАМЕРЕТЕ ЗНАМЕНЦЕТО Указания към играта. Всички деца сядат на тревата със затворени очи. Учителката разполага със знаменца, по броя на децата. Игра. Докато децата стоят със затворени очи, ръководителката скрива знаменцата не далеч от мястото на играта. При знак „готово“ децата отварят очи и започват да търсят знаменцата. По реда на намиране на знаменцата децата се строяват в редица и маршируват. Правила. 1. Знаменцата не бива да се крият на далечни места. 2. Вместо знаменца може да се употребят други предмети (пръчици, шишарки, шапки и др.). ТРЯБВАТ МИ БЕЛИ КОНЧЕТА Указания към играта. Децата са насядали или прави в кръг. Игра. Учителката казва: „Трябват ми бели кончета“. Всички деца, които имат на себе си нещо бяло, влизат в кръга и галопират като кончета. После учителката казва: „Трябват ми зелени жабки“. Тогава тези деца, които имат на себе си нещо зелено, влизат в кръга и подскачат като жабки. Така се изреждат сивите зайчета, кафявите катерички и др. Правила. Повиканите правят характерните за назованото животно движения два-три кръга и отиват на местата си. ВЪРТЯЩА СЕ ЧИНИЙКА Указания към играта. Децата са насядали свободно или в кръг. Учителката държи една нечуплива чинийка. Игра. Когато всички се успокоят, учителката завърта на земята чинийката вертикално, като едновременно с това повиква едно от децата. Повиканото тичешком отива да улови чинийката докато се върти. Подава я на учителката и се връща на мястото си. Отново чинийката се завъртва и се повиква друго дете. Правила. 1. Едновременно със завъртването се извиква и име на дете. 2. Чинийката се завъртва на удобно място да се вижда от всички деца. РАЗСМИВАНЕ Указания към играта. Децата са насядали свободно около учителката си. Игра. Играта започва като учителката задава въпроси на едно от децата: „Ти какво си?“ Детето отговаря: „Аз съм домат.“ „Къде живееш?“ и т. н. Задават му се най-различни въпроси, на които детето отговаря само с думата „домат“ и то без да се засмее. Другарчетата и учителката може да се -смеят, но не и то. Засмее ли се губи играта и се пита друго дете. Правила. 1. Децата не наричат със съществителни имена. 2. Въпросите се задават бързо, но удобни за отговор. КАКВО РАСТЕ В ГРАДИНАТА? Указания към играта. Децата се нареждат в кръг. Играта може да се проведе на открито или в помещение. Игра. Ръководителят застава в кръга и назовава някакво растение. Ако то расте в градина, децата трябва да вдигнат ръка и да кажат: „расте“. Ако назоваваното растение не расте в градина, децата не вдигат ръка и мълчат. Дете, което сгреши, прави крачка назад от кръга и остава там до излизане на второ дете от кръга. Правила към играта. 1. Играта може да се ръководи и от някое по-будно дете. 2. След излизане от кръга на второ дете, поради грешка, първото се връща в кръга. 3. Ако три игри под ред не прави грешка никое дете, след третата игра първото дете се връща в кръга. ОТГАТВАНЕ НА ЗАНАЯТИ Избира се едно дете за „майстор“. Другите деца си намислят движение при упражнение на някакъв занаят, идват при майстора и казват: „Майсторе, търсим работа!“ „Майсторът ги пита какво знаят да работят. Всички почват да подражават на това, което са намислили: - движения на шивачи или копачи и пр. и пр. Майсторът трябва да познае какво знаят да работят. Ако познае, всички започват да бягат, а той ги гони до определената граница на противоположната страна. Когото хване остава на работа при него. Играта продължава, докато се изловят всички деца. Уловените от майстора работници гонят и ловят заедно с него новите занаятчии. РАЗМЕСТВАНЕ НА МЕСТАТА Указания към играта. Избира се едно дете, което излиза навън или се отделя от групата и застава с гръб към всички. В това време ръководителката тихо посочва две другарчета, които си разместват местата. Повиква се отстраненото другарче. То се Оглежда и трябва да познае кои деца са разместени. Ако познае, то посочва кой да излезе, ако не познае пак излиза и се разместват други деца. Правила. 1. Всяко посочено дете преди да излезе, оглежда хубаво другарчетата си, за да им запомни добре местата. Варианти. 1. Вместо разместване може едно дете да се скрива. 2. Вместо деца може да се разместват или скриват предмети от стаята. 3. На маса поставяме няколко предмета. Повикваме едно дете да ги разгледа внимателно. След това то се обръща с гръб или предметите се покриват и то трябва да ги изброи по памет. В ГОРАТА Указания към играта. Децата са седнали свободно. Едно започва играта, като казва: „Аз бях в гората и видях мечка“. Следващото казва: „Аз бях в гората и видях мечка и вълк“. Третото казва: „Аз бях в гората и видях мечка, вълк и катеричка“ и т. н. като се внимава всяко дете да спазва реда на изброените животни и да прибави ново. Този, който сбърка реда на казаните животни или не може да прибави ново, излиза от играта. Така всички се изреждат няколко пъти, докато сбъркат всички и започват да си наричат предмети за извършване на задача: изпиване на песен, скоропоговорка, бягане на куц крак и други такива. ПРЕДМЕТ СКРИТ НА ОТКРИТО Указания към играта. Децата сядат свободно. Ръководителката спира вниманието на всички да огледат предметите в стаята. На двама ръководителката посочва някакъв малък предмет, например гума и ги помолва да излязат навън. В това време гумичката се поставя на явно място същевременно без да се хвърля в очи. Повиква се единият. Ръководителката брои до десет, като през това време повиканият трябва да открие гумичката. След това се повиква и вторият. Брои се също до десет, през което време той трябва да види къде е поставена гумата. Който пръв види предмета, скрит на открито, докато се брои до десет той печели играта. Правила. Двете деца могат да влязат и да търсят предмета едновременно. ДОБРО УТРО ДРУГАРЧЕ Указания към играта. Всички седят удобно според условията. Един от тях излиза от групата и застава на два, три метра разстояние с гръб към другарчетата си. Ръководителят пипва един от играчите. Той извиква: „Добро утро, Краси“, (името на излезлия). Последният се стреми да познае кой го вика като му отговори по същия начин с неговото име. Ако познае, разменят местата си. В противен случай играта продължава със същото излязло дете докато познае кой му се обажда.

СЪСТЕЗАТЕЛНИ ИГРИ НАМЕРИ СВОЯ ЦВЯТ Указания към играта. Участвуват неопределен брой деца. Играта се провежда на цялото игрище. Децата се нареждат в две колони, като едните от колоната имат знака червен цвят, а другите - син цвят. Игра. Децата тичат или маршируват из игрището, под ритъма на барабан или дайре. При командата на учителката „Стой“! всички деца спират и затварят очи. Учителката избягва на страна и казва: „едно, две, три всички тичайте тук“, като протяга ръце встрани и държи в едната червено, а в другата - синьо знаменце. След думата „тук“, децата отварят очи и тичат зад ръководителя (учителката), като се нареждат в колона зад знамението, съответствуващо на техния цвят. Побеждава колоната, която се е подредила по-бързо и по-добре. Правила. 1. Играта се повтаря два, три пъти, за да се ориентират децата правилно. 2. Учителката мени мястото за построяване на колоните, сменя също и мястото на знаменцата, като взема червеното знаменце ту в дясната, ту в лявата ръка. 3. Децата отварят очите си след като чуят думата „тук“. ПРОМУШВАНЕ ПРЕЗ КОЛЕЛА Указания към играта. Децата се нареждат в две тилни редици на разстояние една ръка едно от друго. Пред всяка редица на около 8-9 метра се поставя на земята по едно колело с поставка или ако няма такава, може да се държи изправено от две деца. Игра. По даден сигнал на учителката първите от всяка редица тичат до колелата промушват се и с бягане се връщат обратно, докосват протегнатата ръка на второто дете, което прави същото и застава на последно място. Вторите, след като се промушнат през колелата, докосват ръцете на третите и застават пак на последно място. Печели групата на която всички успеят за по-кратко време да се промушат през колелото. Правила. 1. Групите трябва да имат равен брой играчи. 2. Колелата на двете групи се поставят на еднакво разстояние от първите двама. 3. Всички играчи от двете групи трябва да се промушат през колелата. Вариант. 1. Колелата вместо да са изправени, може да се поставят на земята и в такъв случай децата се провират през тях. 2. Пред всяка група може да има поставени по две колела едното изправено, другото легнало в такъв случай играта се усложнява с комбинация от провиране и промушване. ЛЕТЯЩА ТОРБИЧКА Указания към играта. Играчите са разделени на две равни групи на разстояние 10 метра. В средата между тях има начертана линия. От всяка група избираме по един наблюдател. Те застават от двете страни на линията. Ръководителят държи торбичка със зрънца. Игра. При даден сигнал, първият от едната група хвърля торбичката със зрънца към противоположната страна, колкото се може по далеч зад линията. Там, където е паднала торбичката, се взема от срещуположния първи и той я хвърля обратно. Вторият от първата група я взема и по същия начин я хвърля към втория от другата група и т. н. докато се изредят всичките. Победител се счита групата, която е хвърлила най-далече торбичката. Правила. На всяко място, където е паднала торбичката «се поставя белег (камъче или пръчка). КОЙ ЩЕ ДОСТИГНЕ НАЙ-СКОРО Указания към играта. Участвуват неопределен брой деца. Играта се провежда на цялото игрище. Децата се разделят на две групи, едната играе, а другата група наблюдава играта. Игра. Ръководителят посочва даден предмет и казва „кой пръв ще го достигне?“ Децата пляскат три пъти с ръце под командата на ръководителя и се спускат в бяг към посочения предмет. Отбелязва се кой пръв е стигнал до предмета. Групите се разменят, като групата, която е участвувала в надбягването, сега само наблюдава и играта се повтаря. Правила. 1. Бягането започва едва след третото пляскане с ръце. 2. Децата не трябва да си пречат едно на друго при бягането. 3. В края на играта трябва да се похвали детето, което е стигнало първо до предмета, като се укаже и колко пъти е бил първенец при бягането. 4. Разстоянието до предмета не трябва да е повече от 10 до 15 метра за малките деца и от 30 до 40 за по-големите. НАДБЯГВАНЕ С КНИГА НА ГЛАВА Указания към играта. Децата са наредени в две успоредни тилни редици. На десетина метра от всяка редица се поставя по едно столче и на него победна книга. Игра. При даден сигнал, първите от двете редици тръгват към столчетата, вземат книгата, поставят я на главата си разтворена и се връщат да вземат последно място, като подават книгите на вторите в редиците. Те ги слагат също така разтворени на главите си, обикалят столчетата, предават ги на третите и отиват последни. Победителка е редицата, която първа се изреди. Правила. Книгите се носят на главата без да се прикрепят с ръка. Само ако някоя книга падне, детето се спира, взема я и продължава обикалянето. ИГРА С ТЕГЛЕНЕ Указания към играта. Децата се разделят на две групи. Начертаваме права линия за граница между тях. Играчите от всяка група се залавят през кръста - един зад друг. Игра. Ръководителят дава сигнал, при който първите от всяка група стъпват на самата граница и почват да се теглят за ръце. Изтегленият минава в групата, която го е изтеглила и играта продължава. Правила. Ако едната редица изтегли срещуположната изцяло зад линията счита се също за победа на първата и се пише точка. ПРИЦЕЛВАНЕ Указания към играта. Децата се нареждат в две тилни редици. Пред всяка редица на разстояние няколко метра се начертава линия и три метра след нея кръг с диаметър 40-50 см. Всяка група разполага с една торбичка пясък или зрънца. Игра. При даден сигнал първите две деца отиват до-начертаната линия и от там мерят да хвърлят торбичките в кръга. На умерилия се пише точка. Връщат се, подават торбичките на вторите в редицата и се нареждат последни. Вторите вършат същото и т. н. Победител е редицата, която има най-много точки, докато се изредят всички веднаж или два пъти. ЧЕРТАНЕ НА КЪЩИЧКА Указания към играта. Децата са разделени на две групи, независимо как са седнали. Разделяме черната дъска на две части и приготвяме по едно парче тебешир. Игра. Правиме нужната подготовка за играта и при даден сигнал първите двама от всяка група тичат, вземат тебешира и чертаят по една линийка - част от къща. Бързо подават тебешира на вторите, те също чертаят по една линийка - част от къща, подават тебешира на третите и т. н. докато се изредят всичките. Победителка е групата, която има начертана по-бързо къща с всички подробности. ВРЪЗВАНЕ И РАЗВЪРЗВАНЕ Указания към играта. Децата са наредени в две тилни редици. На разстояние десетина метра от всяка редица има поставено по едно столче с облегало или, ако сме на открито, дърво, на което завързваме едно шалче. Игра. При даден сигнал първите от всяка редица тичат, развързват шалчето, подават го на вторите в редицата и отиват последни. Вторите тичат напред, връзват наново шалчето и като се връщат, докосват ръката на третите и отиват последни. Третите тичат, развързват шалчето и го подават на четвъртите и т. н. Шалчето се връзва и развързва, докато първият дойде на мястото си. Печели групата, която се изреди първа. ИГРА С ВЪЖЕ Указания към играта. Децата са наредени в две успоредни редици на няколко крачки разстояние една от друга. На разстояние 10-20 крачки пред всяка редица се изопват две въжета на височина 20-30 см, държани от по две деца. Игра. При даден сигнал играта започва като първите от двете редици тичат, прескачат въженцата и отиват на последно място, като при връщане докосват с ръка вторите от редиците. Те тичат, прескачат по същия начин въженцата и отиват на последно място, като докосват третите и т. н. Печели групата която първа се изреди. Правила. 1. За да няма сблъскване при тичането, предварително се уговаря - бягащите да се връщат от външната страна на редиците. 2. Височината на изопнатите въженца за двете групи е еднаква. 3. Децата, които държат въженцата стоят неподвижно. Вариант. Двамата първи държат по едно малко въже за скачане. При даден сигнал, скачат напред, стигат до определена граница, връщат се, предават въженцата на вторите, а те отиват на последно място. Вторите по същия начин скачат до границата и обратно, предават въженцата на третите и т. н. докато се изредят всички.

ИГРИ БЕЗ ПЕСНИ КАТЕРИЧКА Указания към играта. В играта вземат участие всички деца. При започване, всички се нареждат в кръг, седнали или прави с протегната дясна ръка напред и затворени очи. Едно дете се избира в средата за „катеричка“. То носи из-рязана от картон или хартия катеричка, а в ръка държи орехче (камъче или шишарка). Катеричката почива в къщичката си. Игра. При сигнал от ръководителя, катеричката тича в кръга около децата със затворени очи и протегнати напред ръце. След 1-2 кръга, тя пуска орехчето в някоя ръка и бяга обратно в къщичката си. Детето, което е получило орехчето, се отпуска от кръга, отваря очи и бяга да хване катеричката. Ако успее, сменят местата си; в противен случай играта почва отначало, със същата катеричка. Правила. 1. Никой няма право да си отваря очите, когато катеричката се разхожда в кръга. 2. Гонещият има право да лови катеричката само до линията на къщичката й. 3. Катеричка, неуловена в четири игри, се сменя с друга, като се обявява за „непобедима“. Методичен ход при провеждане на играта Подготовка. Учителката се обръща към децата, които са седнали : - Деца, днес всички си изрязахте хубави катерички и чистичко ги залепихте в албумчетата си. Само тази катеричка е останала самичка. (Учителката я показва). Златка я изряза. Тя първа свърши своята и понеже изрязваше много внимателно и много хубаво, затова аз й дадох да изреже и тази. Но къде ще я сложим сега? Тя си няма къщичка. Златке, ела, забоди я на себе си и ти ще станеш катеричка. Така. Начертай сега с тебешир къщичка на катеричката, огради я със столчета и влез вътре. А който от вас деца, иска да стане също катеричка, нека тихичко се нареди в кръг. - Значи всички искате да сте катерички ? Добре, тогава уловете се за ръце и така както сте в кръг, ще играем на „катеричка“. Обясняване и провеждане: - Подайте си едната ръка напред, затворете очите си. Покрай вас ще минава една катеричка, която носи орехче. „Златке, излез от къщичката си и вземи едно орехче, или камъче, или нещо като орехче и минавай покрай децата, които са с протегнати ръце. Така, само че, Гошко, не поглеждай! Сега катеричката ще пусне орехчето в някоя от протегнатите ръце и ще тича да си отиде в къщичката, а детето, у което е орехчето, си отваря очите и тича да хване катеричката, преди да е влязла в къщичката си. Ако я хване, то става катеричка и влиза в къщичката, а катеричката Златка става дете и отива в кръга. Ако не я хване, Златка остава катеричка, а детето, което я гони, си отива на мястото и играта почва отначало. Златке, тръгвай и пусни орехчето. . . не обикаляй толкова много, пусни го в някоя ръка...- сега тичай.. . Ванчо, гони я веднага. Браво! Сега ти забоди на себе си катеричката и влез в къщичката, а Златка ще отиде на твоето място в кръга. Така. Обикаляй сега ти другарчетата си и пусни в някоя ръка орехчето. А вие деца, внимавайте, у когото се пусне орехчето, веднага да тича, за да хване детето с катеричка и то да стане катеричка. Играта продължава с интерес. Къщичката може да бъде на по-голямо разстояние от кръга; децата могат да бъдат и седнали; ако мястото не позволява, могат да не са и точно на кръг. ВЕЛИКАНИ И ДЖУДЖЕТА Указания към играта. Играе се с неопределен брой деца. Ръководителят предварително обяснява: щом каже „великани“ всички трябва за застанат на пръсти, с издигнати нагоре ръце; щом им каже „джуджета“ всички трябва да приклекнат и да протегнат ръце напред. Предварително се прави репетиция. Ръководителят взема участие през цялото време. Игра. Ръководителят произнася „великани“ или „джуджета“ а сам той прави движения, понякога нарочно неправилни: казвайки „великани“ - прикляква, или обратно. Всеки трябва да прави това, което казва ръководителят, а не това, което той прави. Ако някое дете сбърка, като повтори погрешните движения на ръководителя, то излиза от играта.. Когато всички деца излязат т. е. сбъркат движенията, ръководителят дава на всяко задача за изпълнение: скоропоговорка, гатанка, песен, стихотворение и др. такива. Правила. 1. Играта трябва да се разбере добре предварително от всички деца. 2. Ако играта се провежда в час по физическо възпитание добре е да се проведе в първата част на урока, за да организира вниманието на играчите. ЛОВЕЦ НА ЛЕНТИЧКИ Указания към играта. Участвуват неопределен брой деца. Всички носят разноцветни лентички на якичката или коланчето си. Такава няма само детето ловец. Със знаменца от същите цветове се огражда част от площадката. Игра. Децата бягат на всички страни, а детето-ловец се старае да догони някое от тях и да снеме лентичката му. Онзи комуто е отнета лентичката, отива при знамението с цвета на лентичката си. Играта е завършена, когато детето ловец събере от 3 до 5 лентички. Лентичките се преброяват от ръководителят и играта продължава с нов ловец. Правила. 1. При игра с малки деца ролята на ловеца се провежда от ръководителя. 2. Децата не трябва да излизат от площадката, за да не избягват далеч от ловеца. МИШКО, ДАЙ МИ ТВОЕТО МЯСТО Указания към играта. Участвуват неопределен брой деца. Всяко дете си начертава кръгче, в което застава. Едно от децата е без кръгче, то е в средата на игрището. Игра. Детето, което е без кръгче, се движи между децата в кръгчетата и казва: „Мишко, мишко дай ми твоето място“. Детето отказва. Тогава търсещият място отива при друго дете със същата молба. В това време останалите деца сменят местата си, а търсещото място дете се старае да заеме кръгчето на някое от сменящите се. Ако детето успее, то онова дете, което е загубило своето кръгче, остава в средата и играта се почва отначало. Ако дълго време търсещият място не успее да намери кръгче за себе си, ръководителят казва: „Котката иде!“ Тогава всички едновременно излизат из кръгчетата си и бягат към друго кръгче, а оня, който остане без кръгче остава в средата. Правила. 1. Смяната на кръгчето става само след уговаряне с детето от кръгчето, което ще заменя. 2. Щом едно дете уговори с друго, че ще сменят кръгчетата си не може да остава повече в своето кръгче, а трябва бързо да излезе из него. 3. Ако играта се провежда за първи път, ръководителят трябва да стои в средата на игрището. 4. При провеждане на играта в началото кръгчетата се правят по-близо едно до друго, а по-сетне кръгчетата се раздалечават. ЗАЕК БЕЗ ДУПКА Указания към играта. Играта може да се играе на открито или в стая. Играчите, с изключение на двама, които ще бъдат ловец и зайче се разделят на групи от 3 до 5 души. За тази цел най-добре е всички да се построят в кръг и да се преброят по трима или по пет души. При започване на играта групичките образуват кръгчета, които заемат места отстоящи на 3-6 крачки едно от друго. Кръгчетата представляват дупки на зайчетата. Във всяко кръгче първият номер застава в средата и представлява „зайче“. Ловецът застава доста настрана от кръгчетата. Ръководителят на играта дава знак за започване: „Раз, два, три“. На „раз“ зайчето, което е без дупка, започва да бяга, а на „три“ ловецът започва да го гони. Преследваното зайче може да се спаси, като влезе в някоя от дупките на другите зайчета. Тогава зайчето, което се намира там, трябва да излезе, а ловецът започва да преследва него. Ако зайчето бъде хванато,, ролите се разменят. Правила. 1. Ловецът може да хване зайче, само когато то се намира вън от дупката. 2. Влязлото зайче трябва да остане в дупката, а другото трябва незабавно да излезе. 3. За да могат да участвуват всички в ролята на зайчета, трябва след като първите номера от зайците са бягали, да се спре играта и да се предложат за зайци вторите номера, а първите да заемат място в кръгчетата и т. н. РИБАРИ И РИБКИ' Указания към играта. На единия край на игрището се огражда едно място - дома на рибарите. В него застават две деца - рибари, а останалите деца - рибки се разпръсват из игрището. Игра. По сигнал от ръководителя рибарите, хванати за ръце, излизат от дома и ловят набелязаната риба като се стараят да я окръжат, съединявайки ръцете си. С уловената риба рибарите се връщат в къщи, след това, хванати за ръка и с уловената риба, отиват да ловят наново. Всеки път след лова рибарите се връщат „у дома“, наново образуват мрежа, хващайки се за ръце с всички уловени играчи, и ловят останалите риби. Мрежата постепенно се увеличава. Играта се продължава, докато бъдат уловени всички риби. Правила. 1. Обкръжената риба може да се провре и избяга, докато крайните ръце се уловят. 2. В мрежата могат да се ловят по няколко наведнъж. 3. Всеки лов започва със сигнал на ръководителя. 4. Ако при лова се скъса мрежата, рибарите се връщат „в къщи“, улавят се и наново излизат на лов. СМЕЛИТЕ ДЕЦА Указания към играта. Играят неопределен брой деца. На земята се чертаят три линии, като двете крайни са на разстояние 30-40 м и означават две къщи, а третата е на сре дата между тях, това е линията на юнака. Децата са събрани зад едната крайна черта. Игра. При започване на играта юнакът запитва: „Вие смели деца ли сте?“ Децата са длъжни да отговорят в хор: „Смели сме и безстрашни.“ „Който е най-смел да бяга. Раз, два, три“ казва юнакът. След „три“ всички деца се устремяват към втората линия, за да се приюта във втората къща, а юнакът, движейки се по средната линия, се старае да докосне някой от бягащите. Докоснатият се счита уловен и застава на средната линия с лице към децата. След това юнакът се обръща към децата със същия въпрос и децата бягат обратно към първата къща. След пет-шест пробягвания уловените се преброяват и се избира нов юнак, но не из средата на уловените. Играта започва отново. Правила. 1. Бягането започва само след като се произнесе „три“. 2. Юнакът се движи само по средната линия. ЗАМРЪЗНАЛИ ДЪРВЕТА Указания към играта. Броят на играчите е неопределен. Игрището няма определени граници. Игра. Ръководителят посочва един от играчите за „леден вятър“. Той гони останалите деца - „дървета“. Щом пипне някое, то застава неподвижно в позата, в която е било в момента на улавянето. Гонещият продължава да преследва другите докато замрази всички дървета. Правила. 1. Бягащият може да се изтръгне, ако миг преди докосването преследвачът бъде допрян или сам той се допре до някой друг бягащ играч. 2. Ако играчите са много, може да се изберат двама „ледени вятъра“. ВЕРИГА Указания към играта. Игрището (15 до 20 метра) се огражда с линия. Играят неопределен брой играчи. Игра. Ръководителят посочва един играч, който започва да гони останалите играчи, които бягат в очертаното игрище. Уловеният се присъединява към гонещия. Двамата се улавят за ръка и заедно ловят останалите играчи. По такъв начин веригата непрекъснато се удължава. Играта продължава, докато всички играчи влязат във веригата. Правила. 1. Играчите от веригата нямат право да си пускат ръцете. 2. Бягащите играчи нямат право да се мушкат под ръцете на уловените във веригата. КОТАРАК И ВРАБЧЕТА Указаният към играта. Участвуват неопределен брой деца. Всички са врабчета, едно е котарак. Из игрището се поставят различни предмети, имитиращи покрив на къщи (греди, кубчета, пейки и пр.). Игра. Врабчетата скачат на воля, а котаракът спи. По даден знак той се събужда и се стреми да улови врабчетата. Уловените врабчета се отвеждат от котарака. Другите кацват на „покрива“. Правила. 1. Врабчетата трябва да се отдалечават от „покрива“, да не бъдат непрекъснато близо до него от страх } да не ги улови котаракът. ЛИСИЦА И ГЪСКИ Указания към играта. От двете страни на площадката начертаваме два кръга - къща на гъските и къща на лисицата. Всички играещи деца са гъски и застават в единия кръг, а едно дете е лисица и то отива в другия кръг. Игра. Гъските излизат от къщата си, отиват към къщата на лиса и тя им казва: „Гъски, гъски ще ви изям.“ Гъските отговарят: „Почакай, лисо, до есен, послушай нашата песен га-га-га га-га-га“. Лиса: Няма да ви слушам ей сега ще ви изям! Гъските започват да бягат, а лиса ги гони. Хванатите се отвеждат в дома на Лиса. След като бъдат хванати всички гъски, играта започва наново с нова „лисица“. ВРАБЦИ И КОТКА Указания към играта. На земята се начертава кръг с диаметър четири до шест крачки. Между децата избираме едно за „котка“. Тя прикляква в средата на кръга. Всички останали са „врабци“ и застават извън начертания кръг. Игра. „Врабците“ прехвръкват в кръга и бягат бързо. Котката се старае да хване някое от тях, което не е успяло да изхвръкне вън от кръга. Хванатото сяда редом с котката. Играта продължава, докато котката хване 4-5 врабчета. След това се избира нова котка и играта почва отначало. Правила. 1. Котката може да лови врабчета само в кръга. 2. Врабчетата скачат на един или два крака според уговорката. 3. Ако някой прескочи кръга, счита се за уловен. 4. Ръководителят трябва да следи всички врабчета да бъдат активни. ПРИ МЕЧКАТА Указания към играта. В играта участвуват неопределен брой деца, като едно от тях се определя за мечка. Ако групата е голяма, определят се две мечки. Играе се на цялата площадка като се очертават две линии: едната - за края на гората, а другата определя мечата дупка и се намира няколко крачки зад първата. Игра. Децата се разхождат свободно и правят движения наподобяващи бране на ягоди и гъби. Те се движат към мечата дупка. Когато доближават края на гората децата пеят и казват: При мечката в гората, гъби, ягоди берем, а мечката седи, гледа и ръмжи. При думата „ръмжи“, мечката с ръмжене се хвърля върху децата и отнася в дупката си уловените. След като мечката улови 3 до 5 деца, избира се нова мечка и играта се продължава. Правила. 1. Мечката се избира само измежду онези деца, които нито веднаж не са нарушили правилата и не са били улавяни. 2. Когато броят на децата наложи да се изберат две мечки, ползува се една и съща меча дупка и за двете. ВРАБЧЕТА Указания към играта. Участвуват всички деца. Ръководителката предварително начертава кръгчета на пода; ако се играе навън, кръгчетата се очертават с шишарки или камъчета. Всички деца-врабчета застават по няколко в „гнездата“ - кръгчетата. Игра. По сигнал на ръководителката всички врабчета излитат от гнездата си, клякат, подскачат, а когато ръководителката даде съответен сигнал, те се връщат в гнездата си. Врабчето, което прави най-хубави движения, получава похвала. Правила. 1. Врабчетата не бива да си пречат по време на летенето. 2. Ръководителката показва предварително няколко красиви движения, наподобяващи летене на врабчета. СПАСЯВАЙ СЕ ОТ ВЪЛКА Указания към играта. Броят на децата е неопределен. Едно от децата се избира за вълк. На игрището се поставя пейка, която ще служи за спасяване от вълка. Игра. Децата са пръснати на игрището и берат ягоди. Изведнъж по даден знак се явява вълкът и с движенията си и издаване на вой показва, че се готви да улови някое от децата. Децата започват да бягат и се качват на пейката. Когато вълкът напуща игрището, децата слизат и отново продължават да берат ягоди. Играта се повтаря четири, пет пъти. Правила. 1. Децата трябва да се движат из цялото игрище и да приближават пейката само, когато искат да се спасят от вълка. 2. Децата се качват на пейката само след воя на вълка. 3. Събирането на ягоди трябва да става из цялата площадка, а не само около пейката, където могат да се спасят от вълка. КОКОШКИ И ПЕТЕЛ Указания към играта. Участвуват неопределен брой деца. Всички изобразяват кокошки, а едно - петел. Децата седят на пейка, която означава курник. Игра. Ръководителката произнася следното стихче: Петльо с жълтите обуща, върви гордо, гордо. . . Постои, погледа, а после изкряка: Петелът извиква: „ку-ку-ри-гу“, -При този знак на петела кокошките се разтичват и търсят храна. Петелът тича наедно с тях. При сигнала на ръководителя „цип, цип, цип“, всички бързо се прибират в курника. После се избира нов петел и играта започва отново. Правила. 1. Първият път петелът се изобразява от учителката, а после може да бъде който и да е от желаещите. 2. Играта се повтаря два-три пъти. 3. В играта може да се внесат допълнения, като напр. кокошките да бъдат събрани в градината, която се изобразява чрез опъване на една вървичка на височината на кръста на едно дете. При бягане от градината, за търсене на храна, вървичката се издига, за да могат децата да се проврат по-лесно. НАМЕРИ СИ ДРУГАР Указания към играта. Участвуват неопределен брой деца, но броят им не трябва да е чифтно число. Играе се на цялата площадка, без ограничение на движенията. Игра. Децата тичат във всички направления свободно из игрището. При сигнала на ръководителя „Намери си другар“ всеки бърза да образува двойка с най-близкото до него дете. Двойките се нареждат една след друга, а останалото без другар дете се нарежда зад двойките. Колоната обикаля игрището един-два пъти при следния припев: „Друг път не дреми, бързо другар избери!“ След това децата се пръскат отново и играта се повтаря. Правила. 1. При образуване на двойките е необходимо да се спазва ред и да няма никакво блъскане на децата. 2 Когато едно дете си избере другар и подаде към него ръка, в никакъв случай то не бива да му откаже и да образува двойка с друго дете. ГАРВАНИ И КУКУВИЧКА Указания към играта. Начертаваме голяма окръжност. По нея на не голямо разстояние едно от друго начертаваме кръгчета. Това са гнездата на гарваните, които са с едно по-малко от броя на всичките играчи. Игра. Играта започва, като всяко гнездо се заеме от един гарван. Това дете, което остане без гнездо, е кукувичка и то застава в средата на кръга, разхожда се и чака гарваните да разменят местата си, което става по даден знак от ръководителя. Ако кукувичката успее да заеме някое свободно гнездо, остава в него, като става гарван, а гарванът без място, става кукувичка и отива в средата на кръга. Така играта продължава. ИСТИНСКИЯТ ПОБЕДИТЕЛ Указания към играта. Всички деца сядат на столчетата си в права линия при шахматен ред. Избира се едно дете, което стои право настрана и при всяко ставане на децата взема по едно столче. Игра. При даден знак (пляскане с ръце или др.) от ръководителя децата стават и се обръщат в една посока едно след друго. Детето, което стои от страна, взема едно столче и го слага извън редицата. Засвирва се марш на пияно, акордеон, хармоничка или се пее, ако няма инструмент. Децата маршируват около столчетата си. Ненадейно маршът спира и всеки бърза да седне безразлично на кое столче от редицата; внимава се столчетата да не се прескачат или обръщат. Детето, което остане без столче излиза от играта и сяда настрани. Играта започва отначало - ставане със сигнал, вземане едно столче от редицата, маршировка около столчетата с марш, спиране и т. н. докато остане само едно дете от цялата редица, което е истинският победител и всички му ръкопляскат. СМЯНА НА МЕСТАТА Указания към играта. Децата са в кръг по двама. Номерират се първи и втори. Първите номера клякат пред вторите. Едно дете застава в кръга. Игра. По даден сигнал, вторите номера тичат да си разменят местата, а през това време детето от кръга търси да си намери свободно място. Останалият без място остава в кръга. Правила. 1. Децата от кръга, които си разменят местата, трябва да изчакат уговорения сигнал. 2. Да няма блъскане при смяната на местата. КАРТОФИ Указания към играта. Децата застават в кръг, сръце на гърба. Пред всяко дете има начертан кръг, в който са поставени няколко камъчета за картофи. В средата на кръга се избира едно дете. Игра. При даден знак от ръководителя, средното дете тича около другарчетата си отвътре на кръга и иска да вземе от картофите. Всяко дете, до което се доближава средното, кляка и с ръце пази картофите си. Щом средното дете отмине, другото се изправя и поставя отново ръцете си на гърба. Играта продължава, докато средното дете успее да вземе от картофите на някое. Тогава то застава в средата, а средното отива на негово място. Играта продължава. Правила. Никой няма право да стои дълго време клекнал, за да си пази картофите. МАРШИРОВКА С ИЗКЛЮЧВАНЕ Указания към играта. Децата се нареждат по двойки. Начертаваме толкова кръга, колкото двойки има с един по малко. Игра. Двойките маршируват под такта на някоя песен и при даден знак (пляскане с ръце или спиране на песента) всяка двойка гледа да заеме един кръг. Двойката, която остава без кръг, се изключва. Играта почва отново, но при всяко започване се изтрива по един кръг, и така се продължава, докато остане една двойка. Правила. 1. Никой няма право да избутва другаря си из кръга щом веднаж кракът на единия е стъпил в него. ПРЕДАВАНЕ ТУХЛИЧКИ Указания към играта. Децата се нареждат в кръг прави или седнали на разстояние една крачка едно от друго. Игра. Възпитателката застава между две деца и на всяко дава по една тухличка или камък и казва: „Предавайте!“ Така тухличките тръгват от ръка на ръка в две противоположни страни. Двете деца, у които се срещат тухличките, излизат от кръга, поставят ги пред възпитателката на земята и се връщат на местата си в кръга. Възпитателката брои до три и двете деца от двете й страни, които пуснаха първи тухличките в движение започват да тичат в противоположни страни извън кръга. Детето, което се върне първо на мястото си, вдига тухличката високо и всички му ръкопляскат. След това възпитателката застава между други две деца в кръга и играта започва отначало. Правила. 1. Никой няма право да задържа тухличката, а само да я предава. 2. Двете деца тръгват едновременно ХАЙДЕ ДА ВЪРВИМ Указания към играта. Децата се нареждат в кръг едно до друго плътно, без да се местят, с подадена лява ръка към центъра. В средата на кръга остава едно дете без място. Игра. При даден сигнал детето от кръга тръгва около децата и хваща една от протегнатите ръце, като казва: „Хайде да вървим!“ Продължават двете, като второто хваща друга ръка от кръга и казва същото; тръгват в кръга трите и т. н. Заловената редица се увеличава. При даден сигнал, ръцете се пускат и всеки търси свободно място в кръга. Който остане последен застава в средата на кръга и играта почва отначало. Правила. Мястото на всяко излязло от кръга дете се запазва, но не е задължително същото да се върне на него. ДВАМА СА МАЛКО ТРИМА СА МНОГО Указания към играта. Децата се нареждат в кръг, по две едно зад друго, с лице към центъра. В средата остава едно дете. Игра. При даден от ръководителката сигнал, средното дете застава пред една от двойките и казва: „Двама са малко, трима са много“. Третият от външната страна на кръга тича в кръга, застава пред друга двойка и казва същото. Третият от образуваната тройка, който се намира от външната страна на кръга, застава пред друга двойка и така играта продължава. ЗАМРЪЗВАНЕ Указания към играта. Начертава се една линия за граница. На нея се нареждат всички деца. На разстояние 10 - 15 м пред линията, на която са наредени децата, едно дете застава с гръб към редицата, като се опира на дърво, стена и др. и си затваря очите. Игра. При даден знак от ръководителя детето със затворените очи почва да брои:, едно, две, три“. През това време децата от групата с бързи крачки се приближават към детето, което не ги вижда. При „три“ всички деца застават неподвижни - „замръзват“. След „три“ детето се обръща към групата и ако забележи, че някое се движи, казва името му и посоченото дете се връща на границата. Първото дете отново се обръща и брои: „едно, две, три“. Децата продължават да се движат напред. Върнатото дете също се движи, но по-назад. След неколкократно броене, няколко от играчите (а може и всички) стигат до детето със затворените очи и преди то още да се е обърнало, удрят го по гърба и тичат до своята линия. Детето ги гони. Уловеният отива на мястото на гонещия. Правила. 1. Ударът по гърба на детето е лек и се нанася само от едно дете. 2. Върнатото дете може да се изравни с други деца, ако прави по големи и бързи крачки.

ПОДВИЖНИ ИГРИ ЗА ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ (5-7 години) ИГРИ С ПЕСНИ ФЛАГЧЕ Указания към играта. Децата се нареждат в кръг, заловени за ръце; едно от тях излиза в средата с флагче в ръка. Игра. Всички запяват песента: „Всред другарско хорце, аз съм с флагче в ръце,“ - детето в кръга леко скача около другарчетата си като развява флагчето. При думите: „Сам не знам, сам не знам, на кого да го дам“ - разтваря ръцете си встрани и ги кръстосва пред гърдите {два пъти). При думите: „Верке, ти си сега – пристъпи всред кръга“ - детето с флагчето се покланя пред едно от другарчетата си, като го зове по име. При думите: „Песенчица запей, малко флагче развей“ - двете деца се хващат за ръка (дясна с дясна) като издигат нагоре флагчето и се въртят на място с леко подскачане. След това играта се започва отново с избраното дете, а първото застава на негово място в кръга. Правила 1. Детето в кръга извършва движенията ритмично - по такта на песента. 2. Избраното дете, щом чуе името си, прави крачка напред, покланя се пред детето с флагчето и енергично заиграва. Методична подготовка при провеждане на играта От няколко дни Нина е с понижено самочувствие. Страни от всички деца. - Нина, защо не играеш? - Така, не искам. След редица въпроси се разбрахме. Няколко другарчета й се присмели, че не знае да шие, защото много смешно зашила рокличката на куклата Мирка. За случая свързах психологическия момент, изживян от Нина, с програмния материал, предвиден за днес и предприех: - Нина, имам много хубав червен копринен плат (показвам го); от него ти можеш да ушиеш флагче, ето аз ще го изрежа хубаво. Възхитена от лъскавия червен плат, Нина се усмихва и с моя помощ изпълни задачата. - Прекрасно флагче уши ти! . . . С него днес ще играем нова игра. Нина се радваше на лъскавата материя, радваше се, че може да ушие и тя нещо хубаво и още повече, че с играта ще докаже на Мичето, Недка и Ружка, че знае да шие. Когато времето за занимания по избор се свърши, флагчето' бе готово и децата се наредиха на столчетата в кръг, показах на всички новото флагче. Посрещнаха го с възторг. - А знаете ли кой го уши? (Лицето на Нина заруменя, а очите й светнаха като разпалени искри). - Нина го уши. И вижте колко правилно е подвито! Браво, Нина! Но да не си мислите, че го е ушила само за себе си! С това флагче ще играят нова игра всичките деца. Тя го е ушила за всички другарчета. Изправете се в кръг, а ти, Нина, застани с флагчето в кръга. Сега ще ви изпея нова игра. Запявам „Всред другарско хорце ......“ Повторих песента, с обяснения за движенията при играта. * * * ЧАСОВНИК Муз.: Илия Илиев Указания към играта. Играе се в кръг или тилни редици. Пее се ритмично, наподобявайки тракането на часовника. „С главица - тик-так, тик-так“ - всички деца движат главата си наляво и надясно, изпъвайки вратните си мускули. „С ръцете тик-так, тик-так“. - главата продължава същите движения по думите на мелодията; ръцете се люлеят встрани. „С краката и ръцете тик-так, тик так тик-так-так* - движенията с главата и ръцете продължават. При съответните думи започват движения и с краката: тъпчене на място със свиване на коленете. Горната игра - упражнение се повтаря три-четири пъти. * * * СРЕД ЗЕЛЕНИТЕ ТРЕВИ Муз. Потаменко Указания към играта. Децата са в кръг, заловени за ръце. Едно дете е в средата на кръга. Игра. Всички запяват: 1. „Сред зелените треви в кръг Еленка се върти. Ние пляскаме с ръце и й пеем от сърце“. - Детето обикаля в кръга и съответно на думите всички пляскат с ръце. 2. „Тичай, Ленче, тичай ти, и краченца не жали. А когато се поспреш, избери, когото щеш." превел Ю. Кръстев - Детето от кръга започва да тича и при последните два стиха спира пред някое от другарчетата в кръга, завъртат се уловени за двете ръце и сменят местата си. Играта започва отначало с новото другарче. Правила. 1. Името в песента се сменя, според избраното дете. 2. Двете деца, заловени с „ла ла“, може да обиколят няколко пъти кръга и тогава да се сменят. * * * ПИЛЕНЦА Маршово Муз.: Хр. Томов Указания към играта. Играчите се разделят на две еднакви по брой групи, нареждат се на две срещуположни редици на разстояние около пет метра. Едната група са „деца“, а другата - „пиленца“. Игра. Децата се хващат за ръце и тръгват ритмично към „пиленцата“, като пеят: „Пили, пили, пили, пиленца сънливи имате ли кака, имате ли батко?' До завършване на песента те се връщат все така ритмично, без да се пускат, като вървят назад. Веднага след това, по същия начин, заловени за ръце на редица, „пиленцата“ тръгват към децата и пеят: „Нямаме си кака, нямаме си батко, нямаме дружинка да ходим в градинка.“ Пиленцата се връщат със стъпка назад до мястото, откъдето са тръгнали. Децата тръгват наново към „пиленцата“ и пеят: „Ний сме ви дружинка – хайде с нас в градинка. Дайте си ръчички с нас елате всички“. Този път децата не се връщат, а остават в средата. При следващите думи на песента и „пиленцата“ тръгват напред към децата, така че срещу всяко „пиленце“ стои дете. Хващат се две по две, дете и пиленце за ръка тръгват в редица към мястото на децата и пеят. При завършване на думите две па две играят на място при същата мелодия. „Цялата дружинка тръгва в градинка. Децата се смеят, пиленцата пеят.? * * * ЩЪРКЕЛ Муз. Илия Илиев Бързо 1. Трака-трак-трака-трак ето иде пак трака-трак-трака-трак щъркел дългокрак. Отдалече той долита трайно гнездо си оплита. Цяло лято по поляни трева гази до коляни. * 2. Трака-трак-трака-трак ето иде пак трака-трак-трака трак щъркел дългокрак. На змията страх задава щом я хване, не прощава. Щом пък хване крекерушка, той я гълта в свойта гушка. * 3. Трака-трак, трака-трак ето иде пак, трака-трак, трака-трак щъркел дългокрак. Указания към играта. Децата са наредени в кръг едно зад друго, на една ръка разстояние. Игра. Всички запяват: 1. „Трака-трак-трака-трак ето иде пак трака - трак-трака-трак щъркел дългокрак.“ - Като тръгват напред в кръг едно след друго, с високо издигане на краката при всяка стъпка; ръцете хоризонтално напред, една върху друга - образуват човката на щъркела. При всяка стъпка ръцете-човка се разтварят и затварят. „Отдалече той долита“ - със ситни стъпки напред, един след друг, като същевременно ръцете махат разтворени встрани - леко трепкат, като крила на щъркел. „трайно гнездо си оплита“ - на място, с леко привеждане от кръста, ръцете правят кръгове като да увиват гнездо. „Цяло лято по поляни“ - високи стъпки едно след друго, ръцете долу назад, с леки . движения встрани. „Трева гази до колени“ - на място със свободно навеждане тялото напред и изправяне с махане на ръцете встрани и напред пред коленете. „Трака-трак “ (както по-горе) „на змията страх задава“ - високи стъпки в кръг, заканване с пръста на дясната страна. „Щом я хване, не прощава“ - енергично, навеждане и изправяне с движения на ръцете като че ли хващат нещо. „щом пък хване крекерушка“ - скокове напред с махане на ръце. „той я гълта в свойта гушка“ - на място; ръцете до устата и надолу по хранопровода децата правят движения като че гълтат. „Трака . . .“ (както по-горе). * * * РЪЧИЧКИ Муз.: Илия Илиев Указания към играта. Дадената игра е лесна и може да бъде една от първите при нова група деца. Игра. Всички са в кръг на две ръце разстояние едно от друго, и запяват: „Две ръчички с десет пръста имам аз, деца“ - ръцете са малко привити в лактите и правят движения с ръцете от китките - нагоре и надолу. „Ей ги прави, ей ги свити – хоп на раменца“ - ръцете изправени напред; свити пред гърдите; лактите хоризонтално встрани, пръстите допират рамената. „Ей ги горе, ей долу, хоп на коленца“ - ръцете успоредно нагоре; ръцете надолу с пръсти докосващи земята с привеждане от кръста и на колената. „Да си хвръкнем като птички леко с тез крилца“ - всички обърнати вдясно един след друг правят стъпки напред; ръцете са хоризонтално встрани с леко движение, на летене. Правила. 1. Дадените движения се правят точно по-указанията, стегнато и ритмично. * * * ГЪЛЪБЧЕТА НА МИРА Текст Б. Светлинов Муз.; В. Баева Указания към играта. Участвуват неопределен брой деца, които се нареждат в кръг, заловени за ръце. Избират се между тях 6-7 деца - „гълъбчета“, които излизат в средата на кръга (те слагат на главите си рисувани гълъбчета приготвени от картон). Гълъбчетата се изготвят двойни, под форма на шапчица, като от горната страна се зашиват за по-здраво. На лявото рамо на децата-гълъби, се слага клонче, също направено от картон, или естествено. Игра. Всички в хор запяват: 1. „Гълъбчета бели, птички на мира – ний ще бъдем днеска, в новата игра.“ Децата, избрани за гълъбчета,' обикалят в кръга със ситни стъпки и махат ръце встрани. „Ла-ла-ла...... ний ще бъдем днеска, птички на мира.“ Децата-гълъбчета се залавят по две и се въртят на място с леко подскачане на пръсти. 2. „Ще летим и носим, клончета в ръце. Ще летим и пеем дружно от сърце“ - същите отбождат (или изваждат от джоба или от коланчето си) клончето и го развяват, като обикалят в кръга. При думите: „Ла-ла-ла ... Ще летим и пеем дружно от сърце“ - както при първия стих, децата се залавят по две и се въртят на място. 3. „Нека вече няма, никога войни, в мир да заживеят всичките страни“ - децата-гълъбчета се улавящ по тройки и с движения на ръцете правят стъпка напред и назад с леко подскачане, след което се отпускат и въртят на място. ,Ла-ла-ла ... в мир да заживеят всичките страни“ - както по-горе заловени по две се въртят на място. „Всички да играем, новата игра“. - с „летене“ гълъбчетата стигат до кръга и се улавят между децата. „Всички ний ще бъдем птички на мира“. - Всички общо обикалят с леко подскачане вдясно. „Ла-ла-ла, всички ний да бъдем птички на мира“ Всички се разделят по двойки и се въртят на място. След това играта започва отначало, като за гълъбчета се избират децата, стоящи вдясно на заловените в кръга гълъбчета. * * * ВЛАК Маршово Указания към играта. Неопределен брой играчи застават в кръг с лице към центъра на една ръка разстояние един от друг. Игра. Всички запяват 1. „Малък кат съм бил юнак, не съм знаел що е влак“ - всички маршируват на място. „Влакът е голяма, печка, пъшка, трака като мечка“ - с маршировка на място, ръцете се изправят дъгообразно напред. 2. „Има огън и кумин, пуска облаци от дим“ - спират на място с издигане ръцете успоредно нагоре над главата, като кумин и при думите „пуска облаци от дим“, дясната ръка така, както е нагоре, сочейки с пръст, прави движения като извивки на дим. „Щом звънчето зазвъни, той по релсите лети“ - тъй както са спрени на място дясната ръка прави движения като че движи звънец, а при следващите думи „той по релсите лети“, всички правят пристъп с десния крак напред, ръцете енергично минават успоредно напред, прибират се на място и пак напред (енергично се очертава движението на влака). 3. „Тракат чукат колелата на вагони и купета“ - тропане на място, китките в юмрук ритмично и енергично, ръцете се движат надясно и наляво по такта на тропота с краката „А на гара щом се спре, блъсне, свирне и запре“ - спрени на място, дясната ръка се свива пред устата на юмрук, като за свирване, енергична стъпка напред с изнасяне ръцете успоредно напред в юмруци и прибиране пред гърдите.. 4. „С него ходиме навред, ако имаме билет.“ - спрени на място, дясната ръка напред и встрани прави полукръг, след това пляска откритата длан на лявата, като да показва билет. „Я кажете, моля, пак, че не зная що е влак!“ - на място, ръцете на кръста при движение на главата наляво и надясно играта завършва. * * * ВЕСКА В КРЪГЧЕТО СТОИ Муз.: Илия Илиев Хоро Указания към играта. Всички застават в кръг заловени за ръце, а един в средата. Децата пеят следната песен: 1. Веска в кръгчето стои; всички гледат Веска, хайде Веске подскочи раз, два, три. 2. Какво можеш покажи, както искаш застани. А след тебе ний сега, ще подскочим хей така . . . едно, две, три. Игра. През време на песента децата от кръга леко подскачат вдясно заловени за ръка, а средното дете при думите: „Веска в кръгчето стои всички гледат Веска“ - стои на място със скръстени ръце. При думите: „Хайде Веске подскочи раз, два, три“ - средното дете скача три пъти на място. При думите: „Какво можеш покажи, както искаш застани“ - след две-три плавни движения средното дете застава неподвижно на мястото. При думите: „А след тебе ний сега, ще подскочим хей така, едно, две, три“. - всички от кръга скачат три пъти на място и застават в същата поза, в която е и средното дете. След половин или една минута покой и оглеждане, средното дете избира за свой заместник това дете, което според него е застанало в най-хубава поза. Играта започва отначало. Правила. 1. Децата от кръга трябва да скачат под ритъма на песента. 2. Всички участници в играта трябва да пеят през цялото време. * * * СНЕЖИНКИ Муз.: Илия Илиев 2. Румени при нас играчи чуйте как крещят, и шейни дорде се сдрачи все летят, летят. 3. Хвъркат белички снежинки, махат ни с крила: ний сме весели и луди, скоро вън ела. Ран Босилек Указания към играта. Децата са в кръг, наредени едно зад друго, на една ръка разстояние. Игра. Всички запяват. 1. „Хвъркат белички снежинки, махат ни с крила“ - всички вървят един след друг със ситни стъпки на пръсти и леко махане на ръцете встрани. „Ний сме весели и луди“ - въртят се на място. „Вън при нас ела“ - със същите ситни стъпки всички отиват към центъра. 2. „Румени при нас играчи чуйте как крещят“ - с леко скачане се връщат в кръг и уловени по двама се въртят на място „И шейни дорде се здрачи, все летят, летят“ - както са по двама, едното дете се навежда напред превито от кръста с ръцете назад - нагоре - образува шейна, а другото зад него му улавя ръцете и като на шейна със ситни стъпки се движат по двама в кръг. 3. „Хвъркат белички снежинки, махат . . .“ - както при първия куплет. * * * НИЙ СМЕ МЪНИЧКИ ДЕЦА Муз. Д. Близнаков Живо Указания към играта. Играчите са в кръг, заловени за ръце, като предварително се преброяват по трима. Всички запяват: 1. „Ний сме мънички деца, с безгрижнички сърца". - Заловени за ръце, всички леко скачат вдясно ту на левия, ту на десния крак - на хоро. „Нищо че сме само три, ний играем кат’ сестри“. - Разделят се на тройки, както са преброени, и скачат на малки хорца по три. 2. „И хванати за ръце, вием кръшното хорце“. - Наново се залавят на общо хоро и скачат вдясно. „Нищо че сме само три, ний играем кат’ сестри“ - Отново се разделят по три и играят по тройки и т. н. Може да се почне отново. * * * ЦВЕТЯ Муз. Г. Сечко Валсово 1. Спят приведени цветята, чакат слънчевия лъч. Тихо, тихо се пробуждат пръскат аромат. 2. Тих ветрец ги залюлява. Тръпне нежното стъбло. Цветни чашки се разтварят. Пръскат аромат. Цветни чашки се разтварят. Пръскат аромат. 3. М-м-м . . . ………………………… Ла-ла ла . . . ………………………… 4. Спят приведени цветята, мина слънчевия пек . . . Тихо, тихо веч настава за покой нощта. Указания към играта. Наредени в кръг, децата-цветя клякат на едно коляно: главите наведени напред, а ръцете кръстосани пред гърдите. Игра. Всички запяват. „Спят приведени цветята, чакат слънчевия лъч“ - в същата поза. „Тихо, тихо се пробуждат пръскат аромат“ - бавно се изправят, трият очи и правят с ръцете си кръгове. „Тих ветрец ги залюлява“ - люлейна стъпка встрани, на място с леке движение на ръцете вляво и вдясно, децата-цветя застават едно срещу друго в две успоредни редици. Ръцете на двете редици са в една и съща посока и на една и съща височина. „Тръпне нежното стъбло“ - въртене на място, полукръгове ту с едната, ту с другата ръка, нагоре, встрани и долу. „Цветни чашки се разтварят“ - със стъпка напред, едно срещу друго, децата-цветя издигат ръце на височина на главата с прибрани китки една до друга, пръстите разтворени образуват чашка. Стъпка назад, ръцете грациозно се разтварят встрани (два пъти). „Пръскат аромат“ - въртене на място, като правят цели кръгове встрани. „М-м-м . . .“ - Децата пеят със затворени уста същата мелодия, като се улавят със срещуположните по две и се въртят на място с валсова стъпка. „Ла-ла ла . . .“ - леко подскачане със въртене на място, ръцете свободно се махат встрани. „Спят приведени цветята, мина слънчевия пек . . . Тихо, тихо веч настава за покой нощта“. - С въртене цветята бавно застават в кръг при първото положение, прибират ръцете си пред гърдите и бавно заспиват като клякат на едно коляно, навеждат глави както в началото. През цялото време се играе с валсова стъпка. Дадената игра е лесна и удобна за забава, особено ако децата бъдат костюмирани като цветя. * * * ХОРЦЕ Муз. Г. Сечко 2. Леко с пръсти хоп-хоп-хоп хайде силно троп-троп троп хоп-троп, хоп-троп троп- троп. 3. Хоп-хоп-хоп-хоп пляс с ръце ех че весело хорце! хоп-троп, хоп-троп троп-троп. Стоян Дринов Указания към играта. Децата се залавят на хоро и пеят: 1. .Хайде всички за ръце, да му друснеме хорце“ - всички, заловени за ръце, правят четири стъпки на дясно* стъпка с десния крак напред; скачане на десния крак; стъпка с левия крак назад; скачане на левия крак. „хоп-троп, хоп-троп троп-троп“ - ритмично тропане на място. 2. „Леко с пръсти . . .“ както при първия куплет. 3. „Хоп-хоп . . .“ както по-горе, а при думите „пляс с ръце“ всички пляскат. При „ех че весело хорце“ - отпускат ръце и с подскачане се въртят на място. * * * КАТО БЕЛИЧКИ СНЕЖИНКИ Муз. Г. Сечко 1. Като белички снежинки ний дечицата мънинки – хващаме се за ръчица наредени на редица. Песен звънка ще запеем, па хорце ще залюлеем. Две надясно, две наляво, три навътре, три навънка. 2. Па с ръчици тъй ще плеснем кат’ звездици ний ще блеснем и ще литнем към земята, да покрием семенцата. Песен звънка ще запеем, златна люлка ще люлеем. Нека спят те в сън приятен дор ги сгрее Слънчо златен. М. П. Указания към играта. Всички деца са наредени в кръг, с лице към центъра и запяват. „Като белички снежинки, ний дечицата мънинки“ - всички пеят без движение на място. „Хващаме се за ръчица наредени на редица“ - както са в кръг, всички се улавят за ръце. „Песен звънка ще запеем, па хорце ще залюлеем“ - тъй както са заловени, ритмично движат ръцете си напред и назад, като при последните думи леко скачат в дясно на хорце. „Две надясно, две наляво“, - две странични стъпки в кръга надясно и две наляво, според думите на песента. „Три навътре, три навънка“ - също уловени за ръце правят три стъпки към центъра и и три стъпки навън. „Па с ръчици тъй ще плеснем“ - всички пляскат с ръце, обърнати с лице към центъра. „Кат’ звездици ний ще блеснем“- - въртене на място на пръсти, ръцете вдигнати нагоре, с движещи се пръсти, като трепкащи звездици. „И ще литнем към земята“ - обърнати един след друг, тичат в кръг със ситни стъпки, ръцете - долу назад. „Да покрием семенцата“ - спират на място с пластични движения на ръцете встрани надолу, напред (като че покриват пред себе си семена). „Песен звънка ще запеем“ - без движения, обърнати към центъра. „Златна люлка ще люлеем" - люлейна стъпка с десния крак към центъра и навън с левия (два пъти), едновременно ръцете с допрени китки се движат хоризонтално напред и към тялото, като да люлеят люлка. „Нека спят те в сън приятен“ - спрени на място към центъра, главата наклонена вдясно, подпряна върху китките на двете прибрани ръце. „Дор’ ги сгрее Слънчо златен“ - ръцете по тялото нагоре, встрани, надолу и по тялото пак нагоре - големи кръгове като изгряващо слънце. „Тра-ла-ла-ла . . .“ - при същата мелодия, децата се залавят по две и се въртят на място. След това се отпускат и със ситни стъпки отиват по местата си или продължават с ритмични движения фигури, съставени от ръководителката. Така разширена дадената игра е лека и интересна. За забава децата могат да бъдат украсени с изрязани снежинки или бели роклички. * * * ЕСЕН Муз.: Илия Илиев Умерено, спокойно 1. Пойни птички отлетяха. Цветенцата веч заспаха. Млъкнаха за миг полята. Изпокриха се децата. 2. Тихо шепне златна есен, листец пее тъжна песен. Топло лято отлетява, хладен ветрец пак завява. 3. Оголяла е гората. Мечетата са в леглата. Дядо мраз ще ни гостува, баба зима ще лудува. М. П. Указания към играта. Децата, наредени в кръг на една ръка разстояние едно от друго, застават на място с прибрани ръце и крака и запяват: 1. „Пойни птички отлетяха“ - ситни стъпки в кръг с трептение на ръцете, разтворени встрани като трепкащи крилца на птички. „Цветенцата веч’ заспаха“ - бавно клякане на място и привеждане главата върху двете китки, които сключват дланите. „Млъкнаха за миг полята“ - изправени с оглеждане встрани при леко движение на ръцете напред и встрани (няколко пъти по текста). „Изпокриха се децата“ - всички тичат свободно в различни страни. 2. „Тихо шепне златна есен“ - с ритмични стъпки по мелодията отново всички са по местата си в кръга, с движение един след друг, пеейки почти с шепот. „Листец пее тъжна песен“ - спрени на място, ръцете бавно се издигат и спускат с движещи се пръсти като падащи листенца. „Топло лято отлетява“ - ситни стъпки напред в кръг един след друг, дясната ръка издигната нагоре, маха за изпращане. „Хладен ветрец пак завява“ - един път завъртане на място и стъпки напред, вървят един след друг в кръга, като едновременно ръцете плавно се движат встрани успоредно една на друга, ту вляво, ту вдясно. „Оголяла е гората“ - спрени на място, ръцете издигнати нагоре встрани като голи клони на дърветата. „Мечетата са в леглата“ - всички се приближават в центъра, сгушени един до друг. „Дядо мраз ще ни гостува, баба зима ще лудува“ -с бавни и тежки стъпки, при високо издигане на краката децата си отиват по местата или заемат местата в кръга за нова игра. Правила на играта. 1. Движенията се изпълняват ритмично и се спазва еднаквостта - на всички десните ръце нагоре, на всички ръцете на еднаква височина встрани. 2. Сит-ното тичане от всички да е с еднаква бързина. 3. При заспиване на децата главите на всички наведени на една и съща страна и т. н. * * * КУКЛА И МИШОК (чехска игра) Указания към играта. Децата се нареждат в кръг по двойки, заловени с издигнати ръце (дясна с лява). Едно дете е мишок, а друго кукла (предварително определени). Играе се със стъпка на полка. Игра. Всички запяват: 1. „Кукла и мишок танцували, и подскачали: раз, два, три в танца те се налудували, налудували: раз и два.“ - по двойки в кръг всички играят полка. „Нашият мишок, смешен, сив мишок, тежко клати се : раз, два, три! куклата ах тъй се сви от смях тъй се сви, от смях, ха, ха, ха“ - отпускат ръце, детето-мишок обикаля куклата, която прави стъпки на място. 2. „Кукла и мишок танцували, и лудували : раз, два, три! Да танцуват се научили. се научили: раз, два, три“ - като при първият стих, уловени за ръце играят полка в кръг надясно. „Тъй и ний с теб да опитаме, да опитаме : раз, два, три. Щом опитаме ще научиме, да танцуваме: раз, два, три“ - с кръстосани ръце отпред (дясна на мишката с дясна на куклата и лява с лява) се залавят и тръгват към центъра по двойки с полка. „Ла-ла-ла-ла . . . .“ - пускат се, завъртат се веднаж; улавят се за танц и се въртят също със стъпка на полка. Завършват играта с реверанс. По желание според случая фигурите могат да се разнообразят. Правила 1. Стъпки на полка се заучават предварително с всяко дете. 2. През време на играта се спазват тилните линии между децата. 3. Двойките се нареждат по височина. * * * МАЙКА И ПИЛЕНЦА Муз. Г. Сечко Умерено Майката: Спете дечица спокойно спете в сладичък сън. Нежно ви майка завива с песничка сладко приспива. Пиленцата: Сега сме самички; да литнем кат птички. В градината всички да идем самички. Да идем, да идем Да идем самички. Майката: Пиленца мой къде сте, нося храница за вас. Майчица вий утешете в къщи се всички върнете. Кой ще се грижи за вази, Кой ще от враг да ви пази. Майчица вий утешете, в къщи се всички върнете. М. П. Указания към играта. Избираме 5 или 10 деца за пиленца, които спят сгушени едно до друго. Едно дете-майка, разперва ръце над пиленцата. Друго дете е котка, която се скрива и дебне. Игра. Детето-майка запява първия куплет: „Спете дечица .....“, като приспива пиленцата, нежно ги гали и при свършване на куплета отлетява да им търси храна. След малко пиленцата зиписукват „Пиу, пиу, пиу“ и запяват втория куплет: „Сега сме самички“ и т. н. при последните думи всички весело подскачат на различни страни. След малко котката ги вижда и се спуска да ги лови. Всяко уловено пиле излиза от играта. Майката се връща и като намира гнездото празно, неспокойно се разхожда, търси ги и жално пее третия и четвъртия куплет: „Пиленца мой къде сте и т. н.“ Третият и четвъртият куплет се пеят само с първата част на мелодията само за първия куплет. Правила. 1. Пиленцата бягат не много далеч от гнездото, но нито едно няма право да остане вътре. 2. Котката гони пилетата докато ги залови до едно. Играта е подходяща и като номер за забава. В такъв случай пиленцата са костюмирани с жълти крилца, котката в сиво трико с опашки и ушички, а майката със сива перушина. * * * МАКОВЕ Указания към играта. Всички деца са заловени в кръг, на колене и пеят. Децата представят макове в полето, освен едно, което е дете. 1. „В полето макове чудни цъфтят големи, червени. Щом топлият вятър подухва, стъблата им тънки полюшва“. - децата вдигат ръце нагоре, изобразяват цъфнал мак над главите; после размахват ритмично ръце, като че духа вятър и самите деца се полюляват наляво и надясно, като продължават да пеят: 2. „И бързо си дигат главите и гледат на Слънчо в очите, лъчите се смеят в небето потрепват цветята в полето." - децата стават прави, повдигат глави нагоре и си поставят дясната ръка над очите (за да видят слънцето); ръцете се повдигат встрани и с пръсти изразяват трептенето на цветята 3. „Притичва там малка Румяна и гали цветята засмяна, в букет ги събира и пее, в букет те отиват към нея“ - предварително избраното дете за Румяна се откъсва от кръга, влиза вътре, минава „покрай маковете“, после застава в средата и посяга към кръга, като че къса цветя; децата две по две хванати за ръце се приближават към Румяна, заобикалят я и пеят: 4. „Събират се весело всички, подпират си нежно челата и махат за сбогом ръчички другари ще бъдем с децата !“ Както са събран а и хванати две по две, децата леко се привеждат, опират си челата едно о друго и махат за сбогом. Правила. 1. Играе се през цялото време с валсова стъпка. 2. При съща мелодия играта може да се развие с по-сложни фигури. * * * БРЕЗИЦА (Руска народна игра) 1. Край брега брезица си растеше, на полето клонеста стоеше. Люли, люли, стоеше, люлн, люли стоеше. 2. Там с децата на разходка бяхме, от брезата клончета ломяхме люли, люли ломяхме, люли, люли ломяхме. 3. Хай, дечица, вейките сберете, на полето клончета сложете. Люли, люли сложете, люли, люли сложете. 4. Построете си колибка тамо и покрийте я със клонки само Люли, люли със клонки, люли, люли със клонки. 5. Ний ще седнем в нея с тази песен, ето наши дом зелен, чудесен. Люли, люли чудесен, люли, люли чудесен. Указания към играта. Броят на играчите е нечетно число - 15, или 21, или 25. Нареждат се в два концентрични кръга, на разстояние няколко крачки един от друг, така че по-ниските деца да са във вътрешния, а по-високите във външния кръг наредени шахматно. Детето, което остава само, е „брезица“. То застава в центъра на стол. На главата му се слага обръч със зелени ленти, дълги няколко метра от крепи-рана хартия; броят на лентите е колкото е броят на играчите от външния кръг. Игра. Всички запяват: „Край леса брезица си растеше на полето клонеста стоеше“. - Всички деца пеят без движение. „Люли-люли стоеше“ (2) - Средното дете се люлее на място встрани, по такта на песента. „Там с децата: на разходка бяхме“ - външните десет деца минават между по-ниските и се спират пред брезата. „От брезата клончета ломяхме.“ - Правят движение като че късат клончета и всяко дете хваща по една лента. „Люли-люли ломяхме“ (2) - Средното дете също както по-горе се люлее встрани; същевременно и децата с ленти в ръце се люлеят едновременно и ритмично наляво и надясно. „Хай дечица вейките сберете, на полето клончета сложете.“ - Същите деца клякат около брезата, държейки края на лентите. „Люли-люли сложете“ (2) - Както по-горе люлеене на място. „Построете си колибка тамо и покрийте я с клонки само“. - Децата се изправят и със стъпки назад стигат до предишните си места в кръга. Всяко издига високо над главата носената лента, така че да се образува свод над главите на децата от вътрешния кръг. „Люли-люли с клонки“ (2) - Както по-горе люлеене на място. „Ний ще седнем в нея с тази песен ето наши дом зелен, чудесен“. - По-ниските деца, които до сега бяха неподвижни със скръстени ръце пред гърдите, при тези думи правят крачки напред до брезата, обръщат се с лице към външните деца, коленичат и се залавят за ръце. Образуват верига на колене около детето-бреза, с лице навън и пеят: „Люли-люли чудесен“ (2) Както по-горе. Всички се люлеят на място, вляво и вдясно (брезата, децата от външния кръг и тези от веригата). Правила. 1. Всяко движение се почва едновременно от всички деца: с дясна ръка с десен крак на дясна страна или обратно. 2. Всичките движения трябва да бъдат на еднаква страна, едновременно започнати и на еднаква височина. * * * КОСАЧИ Муз.: Илия Илиев 2. Ето тез косици нашите ръчици – право ги проточим вдясно ги насочим. 3. Па напред вървиме и на ред косиме - бавно, леко, плавно, със земята равно. 4. И назад вървиме и пак тъй косиме – сочните тревици с нашите косици. 5. А като изсъхне, на сено дъх лъхне, ние се сведеме да го събереме. 6. И пак се сведеме пластче загребеме. Всеки с радост трупа, ей такава купа Дядо Благо Указания към играта. Броят на играчите е чифтно число 8, 10 или 12 момченца. Нареждат се в тилна редица на една ръка разстояние един от друг. Игра. Всички запяват - „Ние сме косачи сеносъбирачи. С две коси косиме и с тях пластиме“. - като маршируват в кръг. 2. „Ето тез косици нашите ръчици“ - спират на място и подават ръцете си напред, като обръщат дланите нагоре и на долу. „Право ги проточим вдясно ги насочим“ - също спрени на място, ръцете са успоредно напред и след това настрани вдясно (дясната встрани хоризонтално, а лявата превита от лакътя пред гърдите вдясно). „Па напред вървиме и напред косиме бавно, леко, плавно, със земята равно.“ Тръгват напред в кръг с навеждане напред, като да косят с ръцете. 4. И назад вървиме и пак тъй косиме сочните тревици с нашите косици“ - Косачите продължават да косят като правят стъпки назад 5. А като изсъхне на сено дъх лъхне, ние се сведеме да го събереме“. Спират на място и се обръщат с лице към центъра на кръга. При последните два реда се навеждат и прибират сеното. 6. „И пак се сведеме пластче загребеме. Всеки с радост трупа ей такава купа.“ - Продължават да събират от земята сено, като при последните два реда бързо се навеждат и изправят, като че трупат купа със сено. При завършване на песента косачите с маршировка излизат или се нареждат в права редица, пляскат с ръце и запяват „Малки моми“ за следващата игра. * * * МАЛКИ МОМИ Ръченица Народна музика 2. Берете ни, малки моми, кичете си руси коси. На друм не ни оставяйте, на момци ни не давайте. 3. Че момци ни не поливат на росица не откриват. Ден ни носят по калпаци, нощ ни тъпчат по сокаци. Указания към играта. Излизат 8 или 12 момиченца със стъпка на ръченица, обикалят в кръг, разделят се на две и застават по равно число един срещу друг на 10-12 крачки разстояние. През време на нареждането, мелодията се пее със затворени уста, след което всички запяват и играят: „Малки моми из друм тичат.“ - С ръце на кръста, двете редици леко пристъпват напред една срещу друга до средата. „цветя берат, китки кичат“ - правят стъпки назад с навеждане, протягат ръцете една след друга, като да берат цветя. При „китки кичат“ всички са на първите си места. Скачат на място. Ръцете една до друга, държат цветя, пръстите разтворени като чашка, издигнати на височината на лицето. „Китките си цвят разтварят.“ -Правят стъпки напред, срещат се в средата, ръцете както по-горе. „И на моми проговарят.“ - Скачане на място, с леко извиване на ръцете вляво и вдясно както по-горе - издигнати със съединени китки и разтворени длани, като чашка на цвят. „Берете ни, малки моми“ - стъпки назад, до първото положение. Ръцете една след друга берат цветя с леко навеждане от кръста. „кичете си руси коси“ - Стъпки на място. Със съответни движения кичат главите си с цветя. При повтаряне на стиха правят същите движения, със стъпки напред до средата и скачане на място. „На друм не ни оставяйте“, - Стъпки назад с ръцете косо встрани. „на момци ни не давайте“ - Спрени на място. Дясната ръка на всички сочи с пръст към момците (косачи) „че момци ни не поливат“ - Стъпки напред към центъра със скръстени ръце пред гърдите. „на росица не откриват.“ - Стъпки назад, с полукръгове на ръцете - нагоре, встрани и долу. - „Ден ни носят по калпаци“. - Обърнати едно зад друго, със същата стъпка на ръченица децата се движат в кръг. Лявата ръка е на кръста, а дясната зад дясното ухо-прикрепя китката. „Нощ ни тъпчат по сокаци“. - Заловени за ръце в кръг, с лице към центъра, силно тропат и със стъпки напред свиват кръга. „Ла, ла, ла“ - при същата мелодия „момите“ отпускат ръце и тръгват една след друга, махайки весело ръка встрани. Така играта завършва. Играта представлява интересна китка, ако завършвайки песента, при „ла, ла, ла“, след като направят един кръг, всяка мома залавя за ръка по един от косачите, които досега пееха и пляскаха с ръце на момите и със същата стъпка на ръченица заиграват заедно следното хоро..... * * * ПРАЗНИК КРАЙ СЕЛОТО Хоро Народна музика 2. Моми пременени, скачат зачервени, дю, дю, дю, дю, дю, дю, дю, дю, гайдата свири. Указания към играта. Заловени за ръце на хоро - мома и косач - всички весело пеят и играят хоро със стъпка на ръченица, както следва: 1. „Празник край селото, вие се хорото.“ - Всички правят стъпки вдясно. „Дю, дю, дю . . . дю, дю, гайдата свири.“ - Стъпки към центъра и обратно., 2. „Моми пременени, скачат зачервени.“ - Отново хорото се движи вдясно; заловените ръце свободно се движат. „Дю, дю, дю...... дю, дю, гайдата свири“ - както при първия стих, стъпки към центъра и обратно. При завършване на песента с махащи ръце един след друг моми и косачи отиват по местата си. Заучена ритмично, със стъпка на ръченица, при точни фигури и облечени в национални костюми-китката „Косачи“, „Малки моми“ и „Празник край селото“ е много живописен номер за тържество.

МЕТОДИЧНИ УКАЗАНИЯ ЗА ОРГАНИЗИРАНЕ И ПРОВЕЖДАНЕ НА ПОДВИЖНИТЕ ИГРИ ПОДГОТОВКА Организиране на мястото за игри. Подвижните игри се провеждат обикновено и най-често на открито. Но при неблагоприятно време - дъжд, силен вятър, мъгла - се налага те да се провеждат в помещение. Елементарните изисквания, на които трябва да отговаря помещението, в което ще се провеждат подвижните игри са: да бъде достатъчно широко, за да не се пречи на свободното разгръщане и изпълнение на играта и да е осигурено достатъчно и добро проветряване. Преди провеждането на игрите подът на помещението трябва да е изметен добре и да е забърсан с влажна кърпа, въздухът да е чист. Всички излишни предмети и мебели трябва да се приберат на една страна, за да не пречат на движенията на децата. До една от стените трябва да се поставят пейки (за децата от училищна възраст) или столчета (за децата от предучилищна възраст) за почивка на тези деца, които излязат по-рано от играта; същите пейки и столчета могат да се използуват и при провеждането на някои игри. Ако в салона има музикален инструмент (пиано), той трябва да се постави към единия ъгъл и то така, че акомпаниращият - най-често учителят-ръководител, детската учителка - да може да наблюдава изпълнението на движенията в процеса на играта. Ако игрите се провеждат в гимнастическия салон всички физкултурни уреди, които няма да се използуват, трябва да се приберат на една страна, за да не разсейват децата; ако се провеждат в стаята за занимания (както става често в детските градини) масичките и столчетата също се прибират, за да не пречат. За провеждане подвижните игри на открито е необходимо да се подготви площадка за игра. За това е нужно да се определи специално място в двора, което да се трамбова, да се посипе с пясък и да се ограничи с постоянна граница. На разстояние 2 м. от границите на игрището, около страните е добре да се поставят няколко пейки. Най-добрата форма на площадка е правоъгълник с широчина не по-малко от 8 м. и дължина - не по малко от 14 м. През зимата площадката трябва да се очиства от снега. Една част от зимната площадка може да се заледи за пързаляне с кънки. Преди всяко провеждане на игри на двора, детската учителка или учителят на класа трябва да проверяват дали площадката е в ред: през лятото - дали е изметена и полята, а през зимата - дали е почистена от снега. Ако игрите се провеждат на полето, в парка и пр. - когато децата са на разходка - ръководителят трябва предварително да се запознае с мястото, където ще се провеждат игрите. Приготовление на пособията за игра. Важен момент в подготовката на подвижните игри е приготовлението на необходимите пособия и инвентар, като флагчета, цветни ленти, топки, кегли, въжета и др. Инвентарът за игрите на децата от предучилищната възраст и за първите училищни години е различен (или едни и същи пособия се употребяват по различен начин), но общо изискване е отделните пособия да бъдат боядисани в ярки цветове, за да привличат вниманието на децата, да създават приятно настроение у играещите и да могат лесно да ги забелязват в процеса на играта. Инвентарът за подвижните игри трябва да се пази винаги в добро хигиенно състояние: да се почиства, да се поддържа в ред, в което могат да вземат участие и самите деца, особено децата-ученици. Избор на игрите. При подбиране на игрите ръководителят трябва преди всичко да има предвид: 1) възрастовия състав на децата; 2) формата на работата, т. е. дали игрите ще се проведат по време на задължителни занятия (в детските градини) или като урок (в училище); 3) времето, когато ще се провеждат - през време на разходка, през междучасие и др. 4) мястото, където ще се провеждат - вътре, на площадката и др. Учителят (ръководителят на играта) трябва да определи основните педагогически задачи, които си поставя при провеждане на играта с децата. В един случай е необходимо децата да се обединят, да се организира тяхното внимание; в друг случай - да се усъвършенствуват едни или други. навици, качества, умения; в трети - да се съдействува на тяхното творчество и др. Във връзка с поставените задачи се избират такива игри, които повече от другите могат да разрешат тези задачи. Но това не означава, че като постави пред себе си определена задача, учителят или детската учителка трябва да се стреми да изпълни и осъществи само нея чрез дадената игра. Наред с разрешаване на основната задача, той трябва да използува широко цялата игра като средство за всестранно възпитание на детския колектив и на отделни деца. В началото на учебната година детската учителка в детската градина и учителят в училище трябва предварително да си набележат определен кръг игри, разнообразни по съдържание, които дават възможност да се развият у децата различни качества и навици. За цялата учебна година е достатъчно детската учителка да набележи 15-25 подвижни игри (според възрастта на групата), а учителят през първите училищни години - 20-30 игри. Децата не трябва да се претрупват с много и разнообразни игри, а трябва да се приучват да усъвършенствуват всяка игра в детския колектив. Само в такъв случай игрите могат да дадат траен положителен резултат. Децата от цялата предучилищна възраст и първите училищни години имат нужда от многократно и системно повторение на едни и същи движения и действия, за да могат те да се усвоят, затвърдят и да окажат съответно въздействие върху цялостното развитие на организма. ПРЕДАВАНЕ НА ИГРАТА Обяснение на играта. Пристъпвайки към обяснение на избраната игра е необходимо децата да се подредят правилно, така че да виждат добре ръководителя и да слушат неговите обяснения. Необходимият инвентар и пособия за играта трябва да се намират на мястото, където ще се провежда играта, защото в процеса на обяснението често се налага ръководителят да покаже как се използува дадено пособие. При обяснението на играта най-добре е децата да се нареждат в това положение, в което те трябва да бъдат, когато играят играта, освен ако това положение не е разпръснатост по площадката. Ако играта се играе кръгово, децата се нареждат в кръг, а ръководителят или се хваща в кръга между децата (когато кръгът е по-малък), или застава на една страна вътре в кръга - една-две стъпки към центъра (при по-голям кръг) и така обяснява и показва как трябва да се играе играта. През време на обясненията на играта ръководителят не трябва да застава в самия център на кръга, защото при това положение половината от играещите деца остават зад гърба му и тяхното внимание се разсейва. Ако играещите деца са разделени на две групи, наредени една срещу друга (понеже така се играе самата игра) на сравнително голямо разстояние при обяснението на играта двете редици се приближават една към друга, а след завършване на обясненията те наново се раздалечават на необходимото разстояние. В такъв случай, при обяснението на 'играта, ръководителят застава между двете редици и се обръща ту към едната, ту към другата. При игри, които започват да се играят с движения в разпръснато положение на децата, за изслушване на обясненията те се нареждат или в редица, или ръководителят ги групира и подрежда около себе си, като внимава на всяко дете да е удобно да стои и добре да го вижда. При всички начини на подреждане трябва да се внимава децата да не застават с лице към слънцето или към източника на светлината (когато са в помещение). Ръководителят трябва да застане с една страна или изцяло към светлината, защото тогава децата най-добре ще го виждат и ще следят неговите движения. Успехът на играта зависи в много голяма степен от обясненията, които се дават предварително на децата. Затова, пристъпвайки към обяснение на играта, ръководителят трябва съвсем ясно да си представя цялата игра. Чрез обясненията на играта ръководителят има за задача, да създаде и изработи у децата правилна двигателна представа за играта и движенията, които те трябва да извършат. Изработването на двигателна представа става по два начина; чрез показване на движенията и чрез обяснение по пътя на втората сигнална система. Показването е по-прост и по-непосредствен начин за образуване на двигателна представа; при него движението може да се възпроизведе по подражание, без творческо участие на съзнанието. Поради това показването е един от основните начини за обяснение на играта в предучилищната възраст. При по-големите деца - от училищна възраст - изработването на точна двигателна представа се извършва по-съвършено чрез обяснение на движението по пътя на втората сигнална система - чрез словото, чрез разказване. Обясненията при предаване на игрите на децата от предучилищна възраст трябва винаги да са придружени с показване на самите упражнения, а и самите словесни обяснения трябва да се дават в образна форма (виж методичния ход на игрите „Катеричка“, „Флагче“ и др.). Разказът - словесното обяснение как трябва да се играе играта - трябва да бъде последователен и логичен. За това е необходимо предварително да се състави план за обяснение на играта. Обясненията трябва да бъдат кратки, но разказът да е динамичен. Тонът при обяснението трябва да е изразителен и завладяващ децата. При това онези моменти от играта, на които трябва особено да се обърне внимание на децата, трябва да се дадат с понижен глас. За по-добро разбиране и въвеждане на децата в играта, най-добре е и при децата от първите училищни години словесните обяснения да се придружават с показване на движенията, които трябва да се извършват. При по-големите деца показването може да бъде непълно - чрез жестове и отделни движения. Но по-сложните моменти в играта трябва да се покажат по-пълно. При даване обясненията за играта учителят или детската учителка трябва да има предвид всички деца, да държи сметка за тяхното настроение. Щом ръководителят забележи, че вниманието им към обяснението отслабва, той трябва да съкрати разказа или да го направи по-динамичен и разнообразен. Ако през време на обяснението или след това някои деца задават въпроси, учителят трябва да им отговори високо, като се обръща към всички играчи. Играта се обяснява само, когато се играе за първи път. При повторението на играта, трябва само да се напомни на децата основното съдържание и да се пояснят допълнителните правила, ако такива се въвеждат, допълнителни обяснения трябва да се дадат също, ако трябва да се коригират погрешно разбрани и неправилно усвоени моменти в играта. Избиране на главния играч. Изборът на главния играч в групата може да стане по различен начин. При децата от предучилищната възраст - особено при по-малките - детската учителка най-често сама го посочва. Преимуществото на посочването е, че детската учителка може да посочи това дете, което тя преценява, че ще бъде най-подходящо за тази роля. Освен това, този начин е много бърз, което не е без значение. Недостатъкът на този начин на определяне се състои в това, че при него изборът на главния играч става без активното участие на децата. При по-големите деца от предучилищната възраст, трябва да се държи сметка за участието на децата при избора на главния играч. При децата през първите училищни години много разпространен начин за избиране е чрез „броене“ или „наричане“. Този начин е много по-неикономичен по време, но е интересен за децата; той има голямо значение за развиване на говора. Този начин на избиране - „броене“ и „наричане“ е любим за децата от I и II класове. Ако се подберат от ръководителя такива начини на наричания - скоропоговорки и често съвсем безсмислени съчетания на думи и звуци - те могат да служат по непринуден начин за развиване на говора, особено за произношение на мъчни звуци и думи. За избиране главния играч може да се поставят някои изисквания: който може най-високо да хвърли топката или други такива. Такива форми на избор могат да се използуват най-добре, когато игрите се играят на открито - особено при разходки. Обаче, колкото и интересни да са всички тия начини на избиране на главния играч, все пак при тях изборът си остава случаен. Те са най-удобни, когато децата си организират сами подвижни игри, например през време на междучасието. По този начин най-лесно и удобно се избягват споровете - кой да бъде пръв в играта. В добре организираната подвижна игра от ръководител, най-добър начин за избиране на главния играч е, когато той се избира от останалите деца. Този начин трябва да се провежда от ръководителя особено при децата от голямата група в детската градина и в училищната възраст. Този начин отразява колективното желание на децата и до голяма степен се гарантира изборът на най-достойния. Най-добре е този начин да се използува тогава, когато децата знаят добре играта и им е ясна ролята на главния играч. Добре е ръководителят да подсеща децата как да избират главния играч, за да се разнообразяват различни начини. При избора на деца за главни играчи ръководителят трябва да внимава да не се избират винаги едни и същи деца. На всяко дете, чрез редуване, трябва да се възлагат отговорни роли в играта. Разделяне децата на групи (команди). Разделянето играещите деца на команди - групи е характерно за игрите на децата от училищната възраст. Това разделяне може да се извърши по различен начин: чрез броене - построяват се в редица и се преброяват на „първи“, „втори“, след което първите номера излизат напред - това е първата група, а вторите остават на място и образуват втората група. Този начин е най-икономичен по време; друг начин е чрез построяване децата в толкова редици, колкото команди са необходими за играта, като всяка редица образува отделна група. При тези и подобни на тях начини децата се разделят на групи съвсем случайно и много често командите при такова разпределение не са равни по сила. А разделянето на групи е най-често първо условие, за да се проведе добре състезателната игра. Много добър начин за разделяне по групи е „по уговаряне“ : децата си избират командири и се разделят на двойки равни по сила, като се „уговарят" кой при кого от командирите ще отиде. При такова разделяне командите обикновено стават равни по сила. Този начин е интересен за децата и те го обичат, тъй като той самият е своеобразна игра; недостатък е, че такова разделяне на групи изисква много време и затова той може да се прилага при игри в нарочно за това време. Може да се приложи и приличен на този способ, когато децата избират командирите, а те пък започват да си избират играчи. Този начин е доста бърз и командите се оформят равни по сила, но той е оскърбителен за слабите играчи, понеже тях никой командир не иска или ги избират най-накрая. С намеса на ръководителя този недостатък може да се избегне: той не бива да оставя този начин на избиране да стигне до край - първите играчи трябва да се изберат така, а останалите - да се изберат чрез броене или по друг икономичен по време начин. Начините за разпределяне на децата по команди трябва да се прилагат според формата на занятието - дали е урок по физкултура, или децата са на разходка, в кръжок и пр., според характера на игрите и според състава на играещите деца. Осигуряване съзнателна дисциплина в играта. За реда в играта, за правилното й провеждане и за поведението на децата отговаря учителят ръководител на играта. За това той трябва да се погрижи да осигури съзнателна дисциплина, т. е. такова поведение на играещите деца, при което техните действия и постъпки са резултат на тяхната воля, насочена така, че децата да съдействуват за правилното провеждане на играта и да не нарушават нейните правила. Такава съзнателна дисциплина може да се получи постепенно, като у децата се възпитават системно морални качества и социални чувства, като се насочват към правилни действия и правилни другарски постъпки и отношения в игрите. Ролята на ръководителя (учителя, детската учителка). Ръководителят трябва да следи внимателно хода на играта изцяло, поведението на отделните играчи, като насочва техните действия към най-добро и правилно изпълнение на играта. В случай на необходимост, той дава допълнителни пояснения. Играта трябва да се ръководи така, че децата не само да се стараят да достигнат резултата в играта, но самият процес на играта да им доставя удоволствие, радост и наслаждение. Играта трябва да се провежда при голяма активност, инициатива и самодейност на децата, без нарушения на основните правила. Една от основните задачи на учителя е да обединява децата в процеса на играта в колектив; това се постига като те се почувствуват свързани в единни действия, в общи интереси и преживявания. Възпитавайки целия детски колектив, цялата група, в процеса на играта ръководителят трябва да обръща внимание и на отделни деца, да работи индивидуално с тях: да не до-пуща прекалена възбудимост у някои деца, да разпределя правилно ролите, да увлича в активно участие пасивните деца, да помага на слабите играчи в изпълнение на техните задачи. При провеждане на игрите е добре самият ръководител да участвува заедно с децата. Така той може да засили интереса у децата към играта, да повиши техническото изпълнение на отделни правила, да подтикне играещите деца към разрешение на отделни задачи. Със своя пример в процеса на играта учителят може да предизвика такова поведение у децата, което да съдействува за възпитаване на другарски чувства, честно отношение към другите играчи и пр. В игри с участие на отделни команди, както и при състезателни игри учителят е обикновено съдия и тогава той не участвува непосредствено в изпълнението на действията. В случаите, когато учителят не играе с децата, той все пак трябва да участвува в процеса на играта емоционално: заедно с децата да преживява успехите и неуспехите на играчите, да дава културен израз на тези преживявания и по този начин да засилва у децата интереса към играта. Всеки ръководител трябва да бъде безпристрастен съдия през време на играта. Той трябва да следи за съблюдаване правилата на играта, за правилното поведение на отделни играчи и на целия колектив, да дава точна и обективна оценка на резултатите от проведената игра. В края на играта учителят трябва да обявява резултатите Ако при завършване на играта у децата възникнат известни въпроси, във връзка с проведената игра, те трябва да се разрешат и след това да се премине към следващо занятие.

ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПОДВИЖНИТЕ ИГРИ ЗА ДЕЦА ОТ ПЪРВИТЕ УЧИЛИЩНИ ГОДИНИ Физическото развитие на децата през първите училищни години се характеризира с нарастване на мускулатурата, развитие на мускулната сила и координация на движенията при общо увеличаване и разнообразяване на подвижността на детето. Числото на разнообразните движения, честотата на повторенията, вариацията на колебанията и общото количество на движенията са поразителни. Това се отнася както до движенията на цялото тяло, така също и до основните движения на отделните части на тялото, които имат вече значителна диференциация и точност. Да се изброят всички форми на движения и тяхната координация през тази възраст е много трудно. От друга страна, за детето от първите училищни години - до 9-10-годишна възраст - е характерно засилването на контрола от страна на кората на мозъчните полукълба, увеличаващата се координация и разумност на движенията. Ако у детето от предучилищна възраст преобладават така наречените движения, управлявани предимно от подкоровите възли, то у детето от 7-10-годишна възраст се започва овладяване на двигателния апарат: движенията стават изразителни, овладени и само при силна емоционална възбуда те намаляват своята координация. Но понеже механизмите на кората на големите полукълба са още недостатъчно съвършени, то детето и сега още не е способно за продължително напрежение, мъчно се задържа на една и съща дейност продължително време, макар тая дейност да е според неговите физически сили. Периодът от 8-мата до 10-та години се характеризира с интензивно развитие на някои моторни функции. Ясно се забелязва голямата скорост на движенията специално на раменния пояс, но точността на тези движения е още недостатъчна: децата правят още много неправилни и излишни движения и когато се изисква точност в изпълнението на движенията, техният темп се забавя. Поради голямата емоционална възбудимост през този период, децата често се заемат да извършват движенията с много по-голяма интензивност, отколкото е нужна за достигане на резултата. За това е много необходимо изразходването на тяхната енергия да се канализира и регулира. Това е основата на дисциплината през тази възраст. За това подвижните организирани игри са извънредно ценно възпитателно средство през това време. Децата от 7-9-10 години вече владеят основните, движения- ходене, тичане, хвърляне - но те са все още недостатъчно съвършени. За това подвижните игри, построени върху овладяване на основните движения, имат голямо място и приложение. И в тази възраст подвижните игри не трябва да са уморителни, защото сърцето, белите дробове и кръво-носната система са недостатъчно развити и при усилена му-скулна работа бързо се преуморяват. Подвижните игри и през тази възраст трябва да са кратки по времетраене и да се придружават с чести почивки. Много подходящи за тази възраст са игрите, в които има непродължително тичане - пребягване („Ден и нощ“, „Двама братя мразовити“ и др.), в които, след всяко пребягване, децата имат възможност да си починат. Също подходящи са такива игри, при които играчите се редуват в извършване на' движенията. Такива са игрите: „Празно място“, „Зайче без дупка“ и др. Вниманието на децата и през първите училищни години бързо се уморява: те лесно се разсейват, отвличат се. И по тази причина подвижните игри не бива да са продължителни, особено когато изискват съсредоточаване и продължително внимание. Но едновременно с това в тази възраст трябва да се дават игри за развитие на вниманието, но те трябва да са такива, че да не изискват от детето продължително напрежение; да се дава често възможност за ободряване. Игрите в тази възраст са по-сложни от тези в предучилищната възраст. Но и сега те не бива да са много сложни и правилата не бива да са особено многобройни. Често дори много подходящи са игрите за деца от предучилищна възраст, обаче с известно усложняване на сюжета и правилата. Например такива са игрите: „Спортни цветове“, която е усложнена от играта „Намери своя цвят“; „Двама братя мразовити“ е усложнена от играта „Замръзване на дърветата“ и др. Ако играта е нова за децата и е с повече правила, най-добре е те да се въвеждат постепенно, като се започне с едно-две правила в началото. За тази възраст не са подходящи игри, в които се изисква временно излизане, „изгоряване“ на детето; ако понякога се играят такива игри, то излизането на дадено дете трябва да е за известно време - за един-два кръга от играта („Какво расте в градината?“). Изобщо трябва да се подбират такива игри, в които децата могат сравнително в кратък срок да достигнат поставената в играта задача. Всички игри за децата от първите училищни години трябва да бъдат свързани със сюжет. Това помага решително на ученика по-добре да усвои играта; сюжетът и вживяването в играта съдействува на детето да вложи повече творческо въображение. Характерни и интересни за тази възраст са игри, в които има елемент на загадъчност и изненади („Познай кой“, „Извикване номера“, „Невидимата шапка“ и др.). Особено интересни са за децата игри, в които централно място заемат бързите и ловки движения („Точен удар“, „Виеща се пътечка“). От гледище на възпитателните въздействия тези игри са твърде ценни за развиване точността на движенията и трябва да са по често в репертоара на детските игри. И в тази възраст интересът към игрите с песни още не е изчезнал. Децата ги обичат и играят охотно с тях. Обаче и при тези игри тяхното внимание е насочено към сюжета, към изпълнението на движенията („Мишеловка“). Общо взето този вид игри започват да отстъпват своето място на други, особено на състезателните. Състезателните игри в тази възраст придобиват много по-голямо значение, отколкото в предучилищната възраст. При подходящо и системно възпитателно въздействие, те стават прекрасно средство за създаване на привързаност към колектива, честно отношение към противника, зачитане постигнатото от другите, а заедно с това - развиват издръжливост, подчиняване движенията на точно определени правила и изисквания и пр.

ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПОДВИЖНИТЕ ИГРИ ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ Всички движения, които съставят съдържанието на игрите през предучилищната възраст, трябва да отговарят на развитието на костно-мускулната и централната нервна система на детето. Скелетът на детето от тази възраст е още неукрепнал и пластичен; мускулите не могат да издържат голямо напрежение и умора. Между 5-та и 7-та година, с усложняване на централната нервна система се развива дребната мускулатура у детето и значително се усъвършенствуват мускулните движения на цялото тяло. През периода на предучилищната възраст децата могат да овладеят разнообразни движения и действия: могат да скачат, да се катерят и провират, да пазят равновесие. Поради това че децата, особено към 6-7-годишна възраст, вече се ориентират добре в околната среда, то любими игри през това време са тия, в които се изисква от детето да се ориентира с вързани очи: да познае кой му говори, да хване друго дете, което носи звънец и то трябва да се ориентира само по посоката, от която се чува звъненето и др. Подвижните игри за децата от предучилищната възраст носят своеобразен характер. Някои от тях нямат сюжет и твърдо установени правила. Съдържанието и правилата в такива игри могат да се променят и често те се допълват- от самата детска учителка, съобразно задачите, които тя си поставя. Например играта „Намери си другар“ може да бъде проведена различно: децата могат да се построят по двама и да маршируват известно време, после да им се каже да се пръснат и потичат по площадката, а след това, по даден сигнал, бързо да си намерят другар; или може да се каже на децата направо да потичат, а след тсва всяко да си намери другарче. Последната задача, която се поставя на играта, е по-сложна; тя е насочена не само към ориентировка в пространството, но детето трябва да се ориентира и в групата деца - да съобрази само кое дете да си избере за другар. При първия начин на игра децата са значително улеснени в това отношение с предварителното построяване две по две. При такива игри правилата произтичат от условията на поставената задача. По-голямата част от игрите за деца от предучилищната възраст са с определени и установени правила и сюжет; които твърдо се спазват. Обаче, за да бъдат увлекателни игрите за децата, техният сюжет трябва да е близък и разбираем, правилата да са прости и да не са многобройни. По начало правилата в игрите за деца от предучилищна възраст са тясно свързани със сюжета. Например в играта „Спасявай се от вълка“ децата трябва да престанат да скачат и да започнат да тичат, за да се спасят щом видят, че вълкът се приближава. Характерно за подвижните игри на децата от предучилищната възраст е и това, че при тях обикновено децата не се делят на групи и команди. И даже, когато играта изисква такова деление, макар децата външно да са обединени от обща задача, в хода на играта най-често всяко дете действува самостоятелно. Възможността да съгласуват своите действия е още ограничена. В предучилищната възраст се използуват доста широко игрите с песни, хороводните игри и игрите с музикален съпровод. Чрез съответни движения децата изобразяват съдържанието на песните или изпълняват със съответни движения ритъма на музикалния съпровод. Обяснимо е защо. децата от тази възраст толкова обичат игрите с песни и с музикален съпровод. Музиката организира движенията на децата, прави ги по-ритмични и по-изразителни. Музикалният съпровод или песента помага на детето то да пристъпи по-творчески към съдържанието на образа, към изразяването му в играта. Поради това в настоящия сборник игрите с песни са обособени като специално поделение в игрите за деца от предучилищна възраст. През всички възрасти децата обичат да играят на топка. Топката е любима играчка за по-малките и за по-големите. Със своята подвижност и пъргавина топката дава широки възможности на децата да проявяват своите сили и способности в разнообразни и все повече усложняващи се действия. Играейки на топка, децата усвояват много движения, като се започне с търкаляне на топка по пода и се стигне до хвърляне топка в цел от разстояние. С топката децата се приучват към енергични физически усилия, усвояват ловкост, бързина, издръжливост и координация на движенията. Четиригодишното дете може да хваща подхвърлена топка от 1-15 м разстояние, ако тя му се хвърля точно в ръцете. Петгодишните деца вече не само могат добре да ловят, но и доста удачно да хвърлят топка (с диаметър 15-20 см.) на разстояние 2-2.5 м. Подвижните игри за деца от предучилищна възраст имат различна степен на подвижност: има игри, в които всички депа тичат, скачат („Кой ще достигне най-скоро?“, „Верига“ и др.); други са с по-малко подвижен характер („Гарвани и кукувичка“, „Котаракът иде“); а има и такива игри, които се числят към подвижните, но те са по-скоро игри за отдих и се дават на децата за отмора след усилена подвижна игра. Такива игри са: „Намерете знаменцето“, „Въртящата се чинийка“ и др. Необходимо е да се редуват и сменят игри с по-усилени движения и такива, които изискват по малко усилия и смяна на дейностите. Въпросът за ролята на движението в общото развитие на детето от предучилищна възраст е твърде интересен. На всички родители и детски учителки е известно, че децата могат продължително време да играят, да тичат и да се движат без да проявяват особени признаци на умора; и обратно те се уморяват бързо, ако се оставят дълго време неподвижни. Във физиологичната основа на това своеобразно явление стои бързата уморяемост на отделните групи мускули и на съответните центрове на нервната система. За това именно децата се уморяват лесно и бързо, когато трябва да извършват продължително време едни и същи движения или ако трябва да стоят дълго време без да се движат. Ако дейността на детето е разнообразна, т. е. работата на отделни групи мускули и на нервните центрове се сменя често, то незаетите в дадения момент нервни центрове си почиват и възстановяват своята работоспособност. От тук произтича необходимостта интензивността на игрите ла се сменя и за отдих да се дават спокойни игри. Движенията в игрите за деца от предучилищна възраст трябва да са прости: колкото децата са по-малки, толкова по-прости трябва да са движенията, които те трябва да извършват в игрите; при това, при малките деца от 3 до 5 години разнообразието на движенията трябва да е ограничено и те периодично и ритмично трябва да се повтарят. Усложнението на движенията трябва да става постепенно. Трябва да се знае също, че колкото децата са по-малки,, толкова повече за тях има значение не толкова резултатът от играта, колкото самият процес на движението. Например за тях е интересно не това дали ще се скрият от вълка или няма да успеят: те се увличат преди всичко от процеса на самото тичане, бягане, търсене начин да се скрият. Детската учителка и родителите трябва да имат предвид винаги, че развитието на детето в периода на предучилищната възраст се извършва много бързо. За това игрите трябва постепенно да се усложняват и децата да се насочват към крайната цел на играта. За 6-7-годишните деца състезателните подвижни игри добиват известна привлекателност. За тях е необходима по-голяма издръжливост на мускулите, устойчивост на физическите сили. В тази възраст децата все още мъчно свързват личната си победа при състезанието с победата на цялата група, към която то принадлежи. Все пак това е насоката, в която трябва да се осмислят възпитателните резултати при състезателните подвижни игри.

СЪЩНОСТ И ЗНАЧЕНИЕ НА ПОДВИЖНИТЕ ИГРИ Подвижни игри се наричат такива игри, основното съдържание на които е съставено от различни видове движения; те са обикновено организирани игри, защото тяхното съдържание е ограничено от определени условия и се провеждат при непосредственото участие на ръководител - учител, възпитател и пр. Съдържанието, движенията на подвижните игри е твърде разнообразно: участвувайки в игрите, децата се упражняват в ходене, тичане, клякане, действия с предмети (топки, знаменца и др.), изобразяват движения на животни, птици. Движенията и действията на участвуващите в подвижната игра се ограничават предварително от условията и правилата на играта. Така например, още преди започване на играта „Игличка, конец и възел“ всички деца трябва да образуват кръг, а три деца да се отделят от кръга; след започване на играта играчите трябва да спазват установени правила на играта - децата от кръга да пропущат иглата, а конецът и възелът винаги точно да я следват и пр. Подвижната игра със своята организация дисциплинира децата: те са длъжни да изпълняват установените правила. Дори малкото 3-4-годишно дете, щом участвува в играта, преминава от едно движение към друго не когато му се поиска, а само в определени моменти, според указанията на детската учителка, според текста на песента, която съпровожда играта, по предварително уговорен сигнал и пр. Подвижните игри имат огромно значение за всестранното развитие на детето. Те го укрепват физически, развиват подвижност, пъргавина и ритмичност на цялото тяло. Подвижната игра развива наблюдателност, внимание, памет, съобразителност, създава другарски чувства, калява волята чрез търпението и настойчивостта, които са много необходими в повечето игри. Правилно подбраната и добре проведената подвижна игра влияе особено благотворно върху децата с това, че предизвиква чувства на радост, бодрост, жизнерадост. Повишеният положителен емоционален тонус, веселото настроение, създадено от подвижната игра, оказва благотворно влияние на цялото поведение на децата и укрепва нервната система. Как се обяснява това изключително голямо влияние на подвижните игри върху цялостното развитие на детето? Отговорът на този важен въпрос ни дава гениалното физиологическо учение на И. П. Павлов и по-специално многобройните проучвания на великия физиолог и на неговите ученици върху развитието на движенията и тяхното значение за цялостното развитие на детето. В своя доклад на научната сесия, посветена на проблемите на физиологическото учение на И. П. Павлов, К. М. Биков казва: „Още от Сеченов беше показано значението на мускулното движение на човека за развитието на дейността на мозъка. И наистина, без мускулно движение е невъзможно нито познаване на природата, нито преустройството й в процеса на труда, нито усъвършенствуване на човека в процеса на възпитанието. Развивайки идеите на Сеченов, И. П. Павлов експериментално доказа, че двигателната област на мозъчната кора е рецепторна, възприемаща, както зрителната, слуховата и др. Изучавайки висшата нервна дейност И. П. Павлов установил, че в кората на големите полукълба на главния мозък действува? два основни процеса - на възбуда и на задържане. Процесите на възбуда обуславят активността на организма и по-специално предизвикват движенията; процесите на задържане, както личи от самото название, задържат, потискат двигателната дейност. Процесите на възбуда се развиват по-рано от процесите на задържане. Те, възбудните процеси, се проявяват в двигателната дейност на детето още от момента на раждането. И понеже през първите дни и седмици процесите на задържане са неразвити, то възбудните процеси действуват енергично и безконтролно. Процесите на задържане се развиват постепенно и те влияят на безконтролността на двигателната дейност. Дисциплиниране и контрол на движенията е възможно само чрез развитие процесите на задържане. През предучилищната възраст и през първите училищни години процесите на задържане все още не са достатъчно развити, затова дисциплинирането на движенията е сравнително по-трудно. Обаче, като се има предвид, че нормалната дейност на главния мозък се изразява в хармонично развитие и уравновесяване на двата процеса - възбуждение и задържане - става ясно, че възпитанието трябва да се стреми именно към това. Подвижните игри, като едно от средствата за възпитаване и развиване движенията на децата, имат в основата си същата задача: от една страна, да развиват движенията у децата, от друга - да развиват умение у тях да контролират движенията, да ги владеят и задържат, когато това е необходимо. Затова именно правилното провеждане на подвижните игри има такова голямо значение, както за развитието и стимулирането на движенията, така също и за тяхното канализиране и дисциплиниране. Чрез дисциплиниране на движенията у децата се изработва постепенно способност към задържане не само на двигателната дейност, но към задържане на ненужни или неправилни реакции. Така се развиват ценни качества на характера: самообладание, търпение, настойчивост, смелост. Изоставането в развитието на движението се отразява изобщо неблагоприятно върху хармоничното развитие на целия организъм, върху развитието и установяването на целия характер на детето. Скованите движения, малката подвижност често се свързват с необщителен и затворен характер. Поради това именно развитието на движенията трябва да е една съществена задача при възпитанието. А най-доброто и най-широко разпространено средство за това са организираните подвижни игри. Понеже организмът на човека (респективно на детето) е единна и цялостна система - също основно положение в Павловското учение - единство от части, органи и елементи, то между тях съществува тясна връзка и взаимна зависимост. Вследствие на това, осъществявайки задачите на физическото възпитание, се осигурява, в голяма степен, развитие и на всички органи и системи на организма на детето. При това положение е ясно защо чрез движенията се развиват не само отделни части на тялото, но се осъществява известно равновесие между различните функции на целия детски организъм. Ценността на подвижните игри се състои не само в това, че те развиват движенията, а и в това, че заставят децата да бъдат активни и дейни, приучват ги да се стремят към успех, да действуват колективно и задружно, да въздържат капризите си, да отстъпват на другарчетата си и пр. Обаче подвижните игри са прекрасно възпитателно средство само тогава, когато те се организират и провеждат правилно от съответния ръководител - детска учителка, учител на класа, лагерен ръководител и пр. Ръководителят трябва да умее правилно да подбере играта и интересно да я проведе. Правилно подбраната и добре проведената подвижна игра влияе благотворно върху децата, като извиква у тях чувства на радост и доволство. Колкото по-радостно преминава играта за децата, толкова по-активно те проявяват разнообразни к полезни за тяхното развитие движения. Показател за положително емоционално състояние на детето в подвижната игра е не само неговият весел смях и бодри викове. Веселото и бодро-състояние се изразява в това, че децата следят с интерес действията на останалите деца, лесно подражават на движенията и др. За да се осигури максимален резултат при провеждането на подвижните игри, необходимо е да се държи сметка за настъпване на умората у децата. Ръководителят при играта - учител, възпитател - трябва да бъде много внимателен да не се преуморят децата. Това е необходимо толкова повече, че децата от предучилищната възраст и от първите училищни години, когато играят най-много подвижни игри, сами още не могат да се контролират, не могат да разберат кога са уморени. Ръководителят трябва да знае признаците на настъпване на умората у децата, за да прекратява игрите преди да е настъпила преумората. Известно е, че когато възрастният човек се умори, той се старае да седне или да легне, за да си почине. Когато обаче децата се уморят, в началото умората се проявява у тях в своята противоположност: двигателната дейност се засилва, движенията стават по-бързи, по-нервни, по-недисциплинирани и безцелни. Става така, защото при умора двигателната дейност престава да се контролира от кората на главния мозък, която се затормозва, а се разтормозват нисшите центрове. Децата се уморяват не от самите движения, а от процесите на задържане в кората. Поради това именно абсолютното бездействие и покой след настъпване на умора от подвижната игра не облекчава децата, не е истинска почивка за тях. Най-добър отдих за децата след подвижна игра е да се организират и провеждат други видове игри - спокойни, седящи, занимателни - изобщо игри за отдих. Те служат за почивка затова, защото при тях се възбуждат други части на кората на големите полукълба. Така че спокойните и седящи игри се явяват естествено допълнение на подвижните игри в процеса на тяхното провеждане. Поради това, в настоящия сборник се дават редица спокойни игри, предназначението на които е да се играят с децата именно след активното им участие в подвижните игри. Подвижните игри трябва да отговарят на редица изисквания. Преди всичко те трябва да отговарят на възрастовите възможности на децата. Степента на мускулното напрежение, търпението и устойчивостта е различна при децата от предучилищната и училищната възраст. Неправилно е едни и същи подвижни игри да се употребяват като средство за развиване движенията на по-малките и по-големите деца; защото игри, които са подходящи за деца от предучилищната възраст, за децата от първите училищни години са не само безинтересни, но те не предизвикват нито необходимото мускулно напрежение, нито съответната инервация и активно участие на детето при тяхното извършване, поради което те нямат значението на средство за развиването на движенията на по-големите деца. Ако пък на по-малките деца се дават подвижни игри, които изискват по-големи усилия от тия, които са присъщи на тяхната възраст, се достига или до изопачаване на движенията, или до пренапрежение, което довежда не само до преумора, но и до бързо разочарование у децата, поради честите неуспехи при извършване на непосилните движения в сложната за тази възраст игра. Поради това всеки ръководител - детска учителка, учи тел - трябва да познават добре съответните възрастови особености по отношение развитието на движенията на децата. И именно за това е необходимо да се знаят основните особености на игрите за предучилищната възраст и за първите училищни години.

ПРЕДГОВОР Подвижните игри имат извънредно широко практическо значение при възпитанието и развиване движенията на децата. Те представляват особено голям интерес за детските учителки и за учителите от първите класове на началното училище, когато основната част от физкултурната подготовка на децата се извършва чрез подвижни игри. Настоящата книга е предназначена преди всичко за учителките от детските градини и за учителите от началното училище. Конкретният практически материал от подвижни игри може да се използува сполучливо и от ръководители на детски лагери, от пионерски ръководители и др. Основната задача на книгата е да помогне учителите в тяхната практика, като им се дадат нови, интересни и разнообразни подвижни игри; но за да се осигури правилна употреба и приложение на практическия материал, е разработена, в основните линии, теорията на подвижните игри: същност и значение на подвижните игри, характеристика на подвижните игри за предучилищна възраст и за първите училищни години и методически указания за организиране и провеждане на подвижните игри. Теоретичните положения са разработени изцяло на основата на великото физиологическо учение на И. П. Павлов, като са използувани главно: учението за двигателния анализатор, за първата и втората сигнална система и за взаимната връзка между процесите на възбуда и задържане. По-голямата част от игрите са подбрани от съветски източници (сборници, ръководства и списания), като много от тях са преработени с оглед на нашите условия. Голям брой от игрите са опитвани и утвърдени в практиката на автора, което осигурява, в голяма степен, успешното използуване на предлаганите игри в детските градини и училища. В. Манова-Томова.

СЪДЪРЖАНИЕ Увод Същност и значение на подвижните игри Характеристика на подвижните игри за предучилищна възраст Характеристика на подвижните игри за първите училищни години Методични указания за организиране и провеждане на подвижните игри Подвижни игри за деца от предучилищна възраст (5-7 год.) Игри с песни Игри без песни Състезателни игри Спокойни игри Подвижни игри за деца от училищна възраст (8-10 год.) Игри без песни Състезателни игри Спокойни игри Игри с топка Литература

От томчето "Светото мѣсто" 18 лекции на Младежкия окултенъ класъ, т.II (1927 г.) Първо издание - София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Тритѣ зрънца — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. Размишление. Представете си, че ви сѫ дадени три зрънца за изследване. Едното зрънце е пѣсъчно, второто — житно, а третото — зародишъ отъ нѣкое млѣкопитаещо. Какви резултати ще се получатъ отъ тритѣ зрънца, ако имъ притурите по единица калория топлина? Отъ топлината пѣсъчното зрънце ще се разшири малко, житното — ще почувствува импулсъ за растене, а зародишътъ на млѣкопитаещото ще се зачене. Значи, при нагрѣване неорганичната материя се разширява само, а органичната започва вѫтрешно да расте. Изобщо, процеситѣ, които ставатъ въ неорганическата материя сѫ по-прости отъ тия, които ставатъ въ органическата. Ако въ органическия и психически свѣтъ човѣкъ постѫпва, както въ неорганическия, той ще се натъкне на едно вѫтрешно ограничение въ себе си. Дойде ли до механизиране на органическитѣ процеси, човѣкъ приготвя условия за склероза въ организъма си. Склерозата не е нищо друго, освенъ изгубване на пластичностьта на организъма. Това се дължи на недоволството, на което човѣкъ се натъква. За да се справи съ анормалнитѣ състояния на своя физически и психически животъ, човѣкъ трѣбва да изучава окултната наука. Тя дава методи за съграждане на здраво, мощно тѣло, за реорганизиране на човѣшкитѣ мисли и чувства, за укрепване на нервната система. Щомъ придобие това нѣщо за себе си, човѣкъ ще го приложи и въ обществото. Ако е мѫчно човѣкъ да приложи тия методи къмъ себе си, още по-мѫчно е да ги приложи къмъ обществото. Една отъ задачитѣ на окултния ученикъ е да се справи съ недоволството си. На какво се дължи недоволството? Много причини има за недоволството: външни и вѫтрешни. Запримѣръ, убоде ли ви нѣкой съ игла, вие веднага ставате недоволни. Тази игла може да се забие въ тѣлото — да предизвика физическо недоволство, но може да се забие въ сърдцето и въ ума — да предизвика сърдечно и умствено недоволство. Обаче, има случаи, когато една и сѫща причина може да произведе недоволство, а може и да не произведе. Ако вашиятъ възлюбенъ ви убоде съ игла, вие нѣма да се сърдите. Ако ви убоде човѣкъ, когото не обичате, веднага ще станете недоволни и ще му се разсърдите. Коя е причината, че въ първия случай човѣкъ не се сърди, а въ втория се сърди, не е известна. Това остава тайна. Отчасти човѣкъ може да разреши тази тайна, но не напълно. Въ свѣта сѫществуватъ три вида тайни: тайни на физическия, на духовния и на Божествения свѣтъ. Тайнитѣ на физическия свѣтъ могатъ да се разкриятъ напълно, 100%; тия на духовния свѣтъ — отчасти само, 75%, а тайнитѣ на Божествения свѣтъ всѣкога оставатъ скрити. Обикновениятъ човѣкъ не може да проникне въ тайнитѣ на Божествения свѣтъ. Отидете ли при извора, ще видите, че винаги една часть отъ него остава закрита. Това е мѣстото, отдето водата изтича. Това е главата на извора, т. е. неговата Божествена проява. Искате ли да измѣрите дълбочината и интенсивностьта на извора, свойствата и качествата на неговата вода, застанете на мѣстото, което представя духовната часть на извора, т. е. неговитѣ дробове. Дойдете ли до физическата проява на извора, ще спрете вниманието си върху неговата дължина, т. е. разстоянието отъ главата на извора до морето. Като измѣрвате дължината му, вие не можете да говорите вече за чистота на водата. Можете ли да сѫдите за чистотата на извора отъ водата на рѣката, произлѣзла отъ него? Все има известно уподобяване, но за да опредѣлите, каква е въ сѫщность разликата между физически, духовенъ и Божественъ животъ, вие трѣбва да държите вѫтрешна връзка между Бога и своята душа. Божественитѣ нѣща сѫ всѣкога закрити. За да разберете съдържанието имъ, вие трѣбва да отидете на мѣстото, отдето тѣ извиратъ. Речете ли да ги разкриете, вие ще ги развалите. Нѣкой иска да разбере, какво представя той като човѣкъ, като его. Този въпросъ не се разрешава. Никой досега не е отговорилъ на този въпросъ. Ще каже нѣкой, че е душа, че е его. Това сѫ думи, които не разрешаватъ въпроса. Или ще кажете, че човѣкъ мисли, чувствува, действува, движи се, пѣе, играе. И това още не е човѣкътъ. Човѣкъ не е нито въ мисъльта, нито въ чувствата, нито въ постѫпкитѣ си, нито въ движението. Дойдете ли до Божественото, не пипайте. Нѣкой казва, че иска да се изяви, да покаже, кой е и какъвъ е, да разкрие цѣлия си животъ. Човѣкъ трѣбва да знае, че цѣлата слънчева система даже не може да го побере. Колкото да се разкрива, нѣма кѫде да направи своето изложение. И като знае, какво представя, човѣкъ все пакъ трѣбва да бѫде смиренъ. Смирението е законъ за запазване на енергиитѣ. Съ малко енергия смирениятъ извършва добра работа. Сега, да се върнемъ къмъ тритѣ зрънца, на които се прибавя по единица калория топлина. Отъ топлината пѣсъчното зрънце ще се разшири само. То може да се уподоби на човѣкъ, който е придобилъ голѣмо наследство, но гледа на живота механически. Съ полученитѣ пари той ще си направи кѫща, ще я нареди добре и ще се радва, че може да живѣе охолно. Житното зърно, като получи топлина, ще придобие импулсъ за растене. То може да се уподоби на човѣкъ, който е далъ ходъ на вѫтрешния животъ въ себе си. Отъ приетата топлина въ себе си, зародишътъ на млѣкопитаещото започва да се развива. Това семе може да се уподоби на човѣкъ, който изучава смисъла на живота. Следователно, единицата топлина, съзнателно поставена въ тритѣ свѣта, извършва три различни служби. Живо нѣщо е топлинната енергия, вследствие на което, влѣзе ли въ тѣлото, тя произвежда оживяване, въ сърдцето — въодушевение, а въ ума — свѣтлина. Значи, една и сѫща енергия произвежда три различни резултата, споредъ областьта, въ която прониква. Когато влѣзе въ тѣлото и не намѣри отгласъ, топлинната енергия отива въ сърдцето; ако и тамъ не намѣри отгласъ, тя отива въ ума; ако и тамъ не намѣри отгласъ, отива въ висшитѣ области на живота. Добре е, дето мине, да остави и да вземе нѣщо и да се върне къмъ своя източникъ. Какво ще вземе отъ човѣка? Неговитѣ недѫзи, недоволства, скърби и страдания. Тя ще ги занесе въ ретортитѣ на Божествения свѣтъ, дето ще ги превърне въ нѣщо възвишено и красиво. Това, което хората считатъ безсмислено, въ Божествения свѣтъ се превръща въ нѣщо смислено. И тъй, изучавайте окултната наука, нейнитѣ методи и закони, за да ги прилагате въ всѣкидневния си животъ, да го осмислите и обновите. Това значи, да мине човѣкъ отъ обикновено състояние въ възвишено, въ което всичко преживяно изчезва, окапва, както листата на дърветата. И въ края на краищата отъ човѣка остава коренъ, за основа на физическия животъ, стъбло — за основа на духовния свѣтъ и клоне — за основа на Божествения свѣтъ. На земята човѣкъ може да е билъ виденъ, знаменитъ, но влѣзе ли въ висшия свѣтъ, отъ него оставатъ само три нѣща: коренъ, стъбло и клоне. Като ученици на Велика Школа, отъ васъ се иска геройство, юначество. За да се насърдчите въ тази область, вие трѣбва да проследите живота на революционеритѣ, да видите, съ какво въодушевение сѫ се хвърляли въ борбитѣ. Градъ куршуми се сипятъ предъ тѣхъ и около тѣхъ, но тѣ вървятъ напредъ. Трѣбва ли човѣкъ, който е изпълненъ съ велики идеи, да се страхува отъ живота? Вие сте изпълнени съ велики идеи, а въпрѣки това се страхувате. Вземете примѣръ отъ великитѣ хора въ свѣта, които сѫ излагали живота си за своитѣ идеи и убеждения. Тѣзи хора могатъ да ви дадатъ добри уроци, да ви помогнатъ въ трудни моменти на живота ви. Поради изсичане на горитѣ и избиване на млѣкопитаещитѣ хората се натъкватъ на голѣми страдания, безъ да могатъ да си помогнатъ. Тѣ не подозиратъ, че животнитѣ и растенията представятъ резервуаръ на жизнени сили, за растенето и развитието на човѣка. Съ изтрѣбването на млѣкопитаещитѣ жизнената имъ енергия се разпръсва въ пространството. Понеже хората не могатъ да се свързватъ прѣко съ силитѣ на природата, тѣ се лишаватъ, именно, отъ ония жизнени сили, които възприематъ отъ животнитѣ. Казано е въ Писанието: „Не се свързвайте съ свѣта.“ Това значи: не се свързвай съ илюзиитѣ на свѣта. Сега и на васъ се казва да не се свързвате съ низшитѣ животински прояви, но да използувате тѣхнитѣ жизнени сили. Тѣ сѫ козмически сили, необходими за развитието ви. Като приемате тия сили съзнателно, вие ще примирите физическия свѣтъ съ духовния и съ Божествения. Тѣзи свѣтове сѫ неразривно свързани помежду си. Живѣйте съзнателно и изучавайте мислитѣ, чувствата и желанията си. Не се смущавайте, че не сте постигнали известно желание. Всѣко желание се реализира на опредѣленото за него време. Сѫщото се отнася и до мислитѣ и чувствата на човѣка. Въ това, именно, седи красотата на живота. Отъ васъ се иска внимание, да не пропуснете времето за проява на дадена мисъль, на дадено чувство или желание. Пропуснете ли времето имъ, ще изпаднете въ такова положение, че на 30 годишна възрасть ще пожелаете това, което е за 80 годишна възрасть; или, на 80 годишна възрасть ще пожелаете това, което е за 30 годишенъ човѣкъ. Спазвате ли съответното време за всичко, вие ще придобиете особена пластичность и здравина на тѣлото си, които ще се отразятъ благотворно върху живота на душата и на духа ви. Искате ли да хармонизирате живота на ума, на сърдцето, на волята, на душата и на духа, турете за основа на живота си идеята за братството и приятелството. Съвременнитѣ хора говорятъ за братство и приятелство, но като дойдатъ до приложение, не издържатъ. Тѣ се натъкватъ на редъ атавистични чувства, мисли и желания, които нарушаватъ чистотата на братството и приятелството. Рѣдко ще срещнете мома или момъкъ, които да запазятъ помежду си братски и сестрински отношения. Въ края на краищата между тѣхъ възникватъ такъвъ родъ чувства и мисли, които помрачаватъ свѣтлината въ тѣхния животъ. Тѣ не трѣбва да се смущаватъ, но трѣбва да се справятъ съ своя атавизъмъ. Какво отъ това, че нѣкой ялъ и пилъ? Трѣбва ли за смѣтка на миналитѣ поколѣния вие да страдате? Други сѫ яли и пили, а вие се нагърбвате да плащате тѣхнитѣ дългове. Въ Писанието е казано, че за всѣко престѫпление се въздава до четвъртия родъ. Единъ отъ древнитѣ пророци е казалъ, че който яде киселецъ, зѫбитѣ му скоминясватъ. Съ други думи казано: който пипа огънь, той непременно ще се изгори. Ако бащата е ялъ киселецъ, и ако е пипалъ огънь безъ участието на сина, само бащата ще носи последствията на своя изопаченъ животъ. Обаче, ако бащата и синътъ сѫ пили заедно, и двамата ще носятъ последствията на своя ненормаленъ животъ. Това не значи, че трѣбва да се страхувате отъ влияния. Каквото да правите, вие сте потопени въ свѣтъ, отъ чиито влияния не можете да се освободите. Благодарете на разумнитѣ братя и сестри, които грижливо пазятъ тѣлата ви, когато вие се излѫчвате въ време на сънь. Ако нѣмаше кой да пази тѣлата ви, вие щѣхте да ги намѣрите ограбени и разрушени. И тъй, дойдете ли до Божественото, спрете се съ всичкото уважение и почитание, безъ да Го отваряте. Ще дойде нѣкой да ви пита, вѣрвате ли въ Бога. Ще кажете на този човѣкъ: Мога да ви говоря върху астрология, хиромантия, графология, но по въпроса, вѣрвамъ ли въ Бога, не казвамъ нито дума. Това е въпросъ, отъ който стоя далечъ, не се занимавамъ съ него. — Сѫществува ли Богъ? — И съ този въпросъ не се занимавамъ. Когато запитали Хермеса, великиятъ Учитель на Египетъ, какво представятъ злото и грѣхътъ, той стисналъ устни и премълчалъ. Ако бѣха задали този въпросъ на нѣкой обикновенъ човѣкъ, той щѣше да извади ножа отъ ножницата си, да разрѣже връвьта, която свързва злото, и ще започне да говори. Не, стане ли въпросъ за злото, ще стиснете устнитѣ си и ще мълчите, както Хермесъ е мълчалъ. Отворите ли устата си, ще я напълните съ нѣщо лошо. Тъй щото, не говорете за злото, но дръжте се за доброто и за красивото въ свѣта. Нека доброто и красивото въ свѣта бѫдатъ мѣсто за почивка въ живота ви. Нека красивото и доброто бѫдатъ вашитѣ рѫководни начала. Съвременнитѣ хора обичатъ да философствуватъ и се натъкватъ на въпроса за душата, която разглеждатъ ту като материално, ту като духовно проявление. Когато говоримъ за душата, ние имаме предъ видъ козмичната душа, която съдържа всички слънца въ себе си. Тѣ представятъ нейни клетки, въ които тя прониква, за да ги движи. Козмическата душа манипулира съ тия слънца, както желае. Следователно, тя е господарка и на материалната, и на духовната имъ страна. Когато сѫществата не съ пробудени още, ние казваме, че козмическата душа е материална. Пробудятъ ли се сѫществата, започнатъ ли да се движатъ, въ тѣхъ се проявява духовното естество на душата. Казваме, че всичко въ природата е одухотворено. И най-после, когато сѫществата започнатъ да живѣятъ смислено, да мислятъ и да чувствуватъ правилно, казваме, че душата проявява своето Божествено естество. Каквото да се говори за душата, каквито теории да четете, въ края на краищата всѣки трѣбва да задържи онова вѫтрешно разбиране, което има въ себе си. Не е важно, че не може да го изкаже съ думи. Важно е, че това понятие, което той има за душата, го задоволява. Христосъ казва: „Скръбна е душата ми до смърть.“ Тѣзи думи изразяватъ материалното състояние на душата. Тѣ подразбиратъ нѣкаква физическа болка. Когато нѣкой счупи ръката или крака си, казва: Заболѣ ме душата. Значи, болката е толкова силна, че се отразява на душата. Мине ли болката, всичко се забравя. Обаче, има състояния, които съ по-страшни отъ всѣкаква физическа болка. Тѣ се отразяватъ на духовното състояние на душата. При онова положение човѣкъ мѫчно забравя това, което е преживѣлъ. Споредъ нѣкои учени душата представя съвокупность отъ умствени способности въ човѣка. Умственитѣ способности сѫ въ зависимость отъ проявитѣ на сърдцето и волята. Значи, душата представя сборъ отъ прояви на ума, на сърдцето и на волята на човѣка. Дойдете ли до френологията, тя разглежда тия прояви по другъ начинъ. Тя изучава умственитѣ способности на човѣка споредъ развитието на различнитѣ мозъчни центрове и отъ тѣхъ вади заключение за интелигентностьта на човѣка. Като ученици, вие трѣбва да работите съзнателно върху себе си, да пресъздадете своя мозъкъ, да преработите неговата материя. Това не се постига въ единъ животъ. Много работа се изисква отъ човѣка, докато постигне съвършенство. Ако изучавате клеткитѣ на човѣшкия мозъкъ, ще видите, че клеткитѣ на моралния човѣкъ се различаватъ коренно отъ тия на обикновения човѣкъ, а още повече отъ тия на престѫпника. Каквото е изработилъ човѣкъ въ единъ животъ, оттамъ нататъкъ ще продължава да работи. Нищо въ природата не се губи. Следователно, дето и да сѫ разпръснати клеткитѣ на даденъ човѣкъ въ пространството, въ края на краищата, когато той отново слиза на земята, всички негови клетки ще се събератъ на едно мѣсто и ще образуватъ новото му тѣло. Въ създаването на човѣшкия организъмъ се крие голѣма мистерия. Когато се казва, че планетитѣ иматъ влияние върху човѣшкия организъмъ, това показва, че тѣ сѫ му дали нѣщо. Това е законъ въ природата. Влияние има само тамъ, дето сѫществуватъ отношения на взимане и даване. Като знаете това, вие трѣбва да бѫдете смѣли и решителни. Това не значи да мислите, че всичко можете да направите. Има нѣща, които човѣкъ безусловно може да направи, но има и такива, които не може да направи. Единъ старъ дѣдо възседналъ магарето си, а редомъ съ него вървѣло едно младо момче и си говорили. Момчето казало: Дѣдо, хайде да си поговоримъ по нѣкои философски въпроси. — Хайде, дѣдовото, азъ съмъ старъ, опитенъ, всичко зная и всичко мога да направя. — Не, дѣдо, макаръ да си старъ, не можешъ да направишъ всичко. — Всичко мога да направя, дѣдовото. — Щомъ всичко можешъ да направишъ, слѣзъ отъ магарето, азъ да се кача на него, а ти да вървишъ пешъ. — Вижъ, това не мога да направя. Следъ нѣколко деня младото момче се качило на магарето си — отивало въ града. То настигнало дѣдото, поздравило го и продължило пѫтя си. Дѣдото го извикалъ и му казалъ: Синко, хайде да поговоримъ за една работа, която може да стане. — Каква е тази работа? — Да слѣзешъ отъ магарето, за да се кача азъ. — Момчето веднага скочило на земята и казало на дѣдото: Заповѣдай, дѣдо, качи се на магарето, азъ мога да вървя пешъ. Значи, това, което за стария е невъзможно, за младия е възможно. Следователно, когато нѣкой се запита, дали е младъ, или старъ, нека си отговори, може ли да слѣзе отъ магарето, да отстѫпи на дѣдото, а той да върви пешъ. Ако може да направи това, той е младъ; не може ли да го направи, той е старъ. Въ дадения случай магарето ще послужи като символъ, съ който ще разрешавате задачитѣ си. Намѣрите ли се на кръстопѫть, кажете въ себе си: Мога ли да слѣза отъ магарето, да отстѫпя, или не мога? Какво правятъ повечето хора? Щомъ се намѣрятъ предъ известна мѫчнотия, тѣ казватъ: Защо ми дойде тази мѫчнотия на главата? Все азъ ли трѣбва да страдамъ? Кога ще се смекчи сѫдбата къмъ мене? Каквито въпроси да си задава, човѣкъ не може да си отговори, защо страда. Не е той единственъ, който страда. Всички хора страдатъ. Той е здравъ, има здрави очи и уши, да вижда и да чува добре; има здрави рѫце и крака, да ходи и да работи; има книги на разположение, да се просвѣщава. Какво повече иска? Наредъ съ него седи слѣпъ и глухъ човѣкъ, който не може да работи, но благодари на Бога и за това положение. Кой отъ двамата стои по-високо? Казано е въ Писанието: „Който изтърпи докрай, той спасенъ ще бѫде“. Следователно, ще дойде день, когато тия двама души ще смѣнятъ положението си: на недоволния ще се отнематъ благата и ще се дадатъ въ рѫцетѣ на доволния. Сега, отъ всички хора се изисква да дойдатъ до съзнателно разрешение на въпроситѣ. Задачата на човѣка не седи въ избѣгване на страданията. Човѣкъ трѣбва да страда, но разумно. Когато страда, той трѣбва на придобива нѣщо красиво. Не е въпросъ да убива желанията си, но да ги облагородява, докато единъ день ги постигне. Красивитѣ желания сѫ бистра планинска вода, която полива всичко, каквото срещне на пътя си. Като не могатъ да реализиратъ желанията си, мнозина се обезсърдчаватъ и започватъ да отричатъ всичко. Тѣ казватъ: Богъ не сѫществува, душа не сѫществува. Ако, наистина, душа не сѫществува, защо хората се занимаватъ съ въпроса за нейното сѫществуване, или несѫществуване? Душата сѫществува, затова, именно, хората се занимаватъ съ нея. Човѣкъ обича да говори за това, което знае. Тази е причината, поради която човѣкъ всѣкога говори за живота, за душата, за добродетелитѣ. Безъ тия нѣща слизането на човѣка на земята е безпредметно. Най-понятна и близка идея за човѣка е тази за живота. Каквото да прави, човѣкъ все за живота говори. Той излиза отъ него и се връща къмъ него. Какви сѫ формитѣ на живота, това не е важно. Формата се опредѣля отъ мислитѣ и чувствата, отъ потика на душата и на духа. Колкото по-мощенъ е духътъ и по-възвишена душата, толкова по-сложна и красива е формата, въ която животътъ ще се излѣе. За да разбере живота въ неговата пълнота и цѣлокупность, човѣкъ би трѣбвало поне за моментъ да влѣзе въ всички форми, да разбере състоянието, въ което се намиратъ. Това, обаче, може да направи само адептътъ, само посветениятъ. Затова е казано на слабия да не се свързва съ грѣшния, да не би и двамата да паднатъ заедно. Само силниятъ може да се свързва съ слабия и съ грѣшния, и то временно, докато ги подигне. Като ученици, отъ васъ се иска силна, съсрѣдоточена мисъль. За да постигнете това, вие трѣбва да правите редъ упражнения и усилия. Запримѣръ, вие сте се наели съ издаване на списанието „Житно зърно“. Какво показва името на списанието ви? Че трѣбва да орете, да сѣете и да жънете. Ако почвата му не е добра, трѣбва да я наторите. Ако има плѣвели между житото, трѣбва да ги оставите настрана, да не се смущавате отъ тѣхъ. Почвата на списанието ви ще се подобри съ увеличаване на материалнитѣ срѣдства. Колкото повече абонати имате, толкова по-добре ще върви списанието. Ако има абонати, които не искатъ да плащатъ, ще гледате на тѣхъ като на плѣвели, които сами по себе си ще отпаднатъ. Работете усилено съ мисъльта си, да заставите абонатитѣ си да плащатъ, а тия, които не сѫ се записали, да се запишатъ. Съ мисъльта си можете да постигнете голѣми резултати. Мощно нѣщо е човѣшката мисъль! Тя прониква навсѣкѫде и преобразява нѣщата незабелязано. Единственото препятствие на вашето списание е материалната му подкрепа За да знаете, какъ ще върви, направете му хороскопъ, да видите, кои планети му влияятъ благоприятно и кои — неблагоприятно. Съ издаване на списанието ще се изпита вашата разумна воля, вашия умъ и вашето сърдце. За всичко това, обаче, се иска искреность и чистота: искреность въ списването му, както и въ прокарването на самото списание въ обществото. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. * 21 Лекция отъ Учителя, държана на 20 февруарий, 1927 г. София. — Изгрѣвъ.

Signs of Manifested Human Consciousness 11th lecture on 27th of December, 1922 - We read essays[1] on the theme of “Elements of the human written tradition”. - We read works on the theme “Signs of manifested human consciousness in its highest form”. - Next time you should write on the theme: “Defining characteristics of the Physical Body”. Imagine that one point signifies human consciousness or the manifested universe. Outside of that point is the unmanifested Universe. Suppose that the matter of the external Universe has different densities, and hence different states. After that, assume that different light rays come out from that given point, i.e. we say that this center, this very point starts to radiate. Every ray represents a separate being. When these beings encounter the external environment, which has different densities and different states, then they will transform their own character. This change in character of these beings is the reason for the differences which exists among them. Differences exist not only among people, but also among spirits, among Angels, as well as among all advanced Beings. What is the reason for this difference? A plethora of external causes. So, to a certain extent, every ray is influenced by its environment. The infinity determines these relationships, and determines the forms of everything that is finite. And so, when you show a certain characteristic (peculiarity), know that it is due to the original environment in which you found yourself. One day, when you return to a given point, your nature will change. Then you will complete your evolution, as it was originally determined. Know that no matter what kind of deviations you make in life, they will not change your path in the least. Many people think, that by meandering in one way or another, they will change their path. No, the esoteric disciple should know that in no way can he change the original direction of his Life. Not only the disciple, but also no being is in a state to change the direction of their path until he achieves his goal. When a snake makes zigzags moves, wriggles with its body, does it change its path or its nature? It does not. Why does it wriggle? To move. Why does the lightning twist? Because it encounters an environment with a different density than the one from which it came. Therefore, every deviation in the human character is due to the fact that one encounters a denser environment than the one in which he moves. A higher density environment offers a strong resistance, which he cannot withstand and deviates from one side to the other. He lives with this deviation, until he encounters another obstacle that will bring him back on the right path. Finally, by drawing a straight line between these deviations, this straight line, determines the direction in which consciousness moves. When one is young, he moves by meandering here to there and thinks that he changes the direction of his path, but, when he gets older, he thinks that he is smarter, that he has resolved his problems. The grownup resolves the problems of his life to the same extent as the young person. Both the grownup and the young person are far from the Truth. Such a difference exists not only between people of different ages, but also for the very same person. For example, human eyes represent two circles, the left eye represent the physical world and the right– the spiritual one. This is the reason why the ray that comes out of the left eye is always pointed towards the Earth, and the one that comes out of the right eye is always pointing upwards. In his evolution one moves from the physical to the Spiritual and from the Spiritual to the Divine world. If someone is moving with lightning speed from the Spiritual to the Divine world and moves several billion kilometers away from the Spiritual world, you will think that this person is close to God. However, if he is seen with a telescope from the Angelic world, they will say that this person is moving very slowly, as a star moves in the sky when seen from the physical world. From the Angel’s point of view, this person is far away from God, but for the people he is close to God. You should know one thing: no matter the speed with which you move, you should aspire upwards, to the Divine world. For this purpose develop everything that is bestowed into your consciousness. Move upward and forward without fear of the deviations you make. The deviations are not falls. Reason philosophically on this topic. When a light ray passes from a rare to a dense environment, or vice versa - from dense to a rare environment, the ray will bend, will deviate from its path. This kind of deviation is also experienced in the human consciousness, when it passes from rare to a dense environment. Therefore, in his current development (individual and social) there are many deviations in his consciousness. When you realize this, be cautious, be careful of these deviations. Modern people, societies and nations are structured in the way in which materialistic worlds are structured. Everyone is moving in circles concentrically arranged around a single center. For example, ten to fifteen people make up one circle and influence each other, as the planets influence each other. Usually those who are closer to the center are moving faster than those who are farther from the center. When you know this, you will notice that nobody can escape the influence of those individuals who enter the same system as one’s own. In this sense, nobody can be independent. People represent groups of individuals, focused on a single center, who influence each other. When the Divine consciousness awakens in someone, he can determine the relationship with those who enter his system. In that conscious relationship with them, he will not dissent, but will assist in a Divine way. Usually to each system of higher Beings, there corresponds a system of lower beings, consequently one should be careful, to know in which way to influence the beings in his own system. Not only do beings within the same system influence each other, but also systems have influence on each other. In that interaction of systems, the Universe grows and develops. In the center of all systems sits the Divine consciousness, the Divine Spirit which regulates everything in Nature and in Life. Each person needs to define himself, to know which system he belongs to, how many people enter this system, what is the speed with which they move in the physical, heart and mental realm, what materials their system is composed of and how many millions of years ago it was formed. The mental state of a person will depend on the state of the whole system, this law is immutable. Therefore, to change the mental state of someone, there needs to be a change in the mental state of all beings who enter the same system. There is a certain connection between all beings of the same system: if you are in America among strangers and is attacked by someone, immediately a person from your system will appear to protect you, will believe you are right. Why would he protect you? Because it is in the interest of the whole system. The larger the system you enter, the greater the number of people who empathize with you. If you enter a small nation, you will have few people who empathize with you. This does not in the least limit the human will but shows that the direction of the human Spirit is precisely determined and must go in this direction, because here are opportunities and conditions for the development of its activity. If someone objects to this order of things, he must return for renewal to the common center. When it is said that the Earth must “fall on the Sun”, this is not meant literally. This means that the Earth must enter new conditions of development, to fall under the influence of a new Sun. Now we will do a mental exercise: imagine that you are moving with enormous speed and entering the Sun. You will be watching who can reach where. This exercise requires a great concentration of thought. How many of you have reached the Sun? With their thoughts, some have reached the middle of the path to the Sun. It's hot in the sun, everyone can't go there. Others remained in the so-called icy, cold area. Others rose to a magnetic belt formed of dense and hollow matter. One of the belts between the Earth and the Sun is called the river of death, through which all souls who go to the other world pass. Anyone can attempt to get through this belt. It is enough for a person to concentrate his thought strongly, to detach from his immediate environment and immediately enter a completely dark area without any ray of sunlight. One can check with the clock how long it took to pass this area. Whoever makes this experiment should be very careful, not to be afraid of the great darkness. On coming out of this belt, one will pass into the next, in the so-called astral belt, where the light is soft, pleasant, as at dawn. On the way back to earth, one will pass through the same belts again. As you can see, between the Earth and the Sun there are different areas, different fields, each of which contains special forces, energies. Between the Astral and Mental worlds there is a so-called ice or electrical region. This region contains a huge supply of electricity that would be able to completely replace the coal we use today for heating. The future race will have methods by which it will be able to harness this electricity to illuminate and heat the entire Earth. As you do this mental exercise, you will be so focused that not only your mind can travel but also your whole consciousness. Then you will feel two currents – one goes from the Earth to the Sun, and the other returning back. In this way, there is a proper exchange between the solar energy and your own. It is good to do this exercise when you are in a bad mood. Second exercise: direct your mind, heart, Spirit, and soul to the Divine Spirit that encompasses everything in the world and ask for assistance in the realization of everything sublime and noble in you. This Spirit embraces all consciousnesses, acting inside and outside of them. Scripture says, "The Spirit of God is moving across all the Earth." Fir-für-fen Tau-bi-aumen 11th lecture of the Master, held on 27 December 1922, Sofia. Encounters in Nature (Youth Esoteric Class. Year II (1922–1923). Volume I. Sofia, 1935) translation - Nevenka Dimitrova [1] The disciples were writing essays on various themes given by the Master Beinsa Douno. They would read these essays at the beginning of every lecture.

Signs of Manifested Human Consciousness Eleventh Lecture held by the Master in front of the Youth Esoteric Course, 27 December 1922, Sofia Fir-fur-fen Tao Bi Aumen Secret Prayer A summary of the topic “Elements of human speech" has been read. The works on the topic “Signs of manifested human consciousness in its highest form” have been read. For next time, write on the topic: “Distinguishing marks of the physical body ". Imagine a certain point signifies the consciousness of man or the manifested Universe. Out of this point is the Universe which has not yet been manifested. Furthermore, suppose the matter of the outer, manifested Universe, has different densities and thence different states. After that, assume that different kinds of beams go out of that particular point, i.e. we say this centre, this point starts to radiate. Every beam represents a separate being. When these beings get in touch with the external environment which has different densities and different states, they will change their character. This change in the character of these beings is the reason for the difference existing between them. There is distinction not only amongst people but amongst the spirits, amongst the Angels, as well as amongst all Advanced Beings. What is this difference due to? It is due to a number of outer reasons. Therefore, every beam is influenced by the environment to a certain point. The infinite determines the relations as well as the forms of the finite. So, when a certain peculiarity shows in you, you should know it is owing to the primary environment you have fallen into. One day, when you return to the given point, your nature will change. Then, you will finish your evolution the way it has been initially fixed. Therefore, you should know that whatever deviations you make in your life they will not alter your way at all. Many people think that by zigzagging to one side or another they could change their way. No, the esoteric disciple must know that there is no way to change the initial course of his Life. Not only the disciple, but no being is capable of changing the initial course of its way until it gains its purpose. When the snake zigzags, coils its body, does it change its course or its nature? No, it does not. Why does it coil? In order to move. Why does the lightning twist? Because it meets a medium of different density compared to the one it moves in. Therefore, each deviation in the human character is due to the fact that he meets on his way a denser medium than the one he moves in. The denser medium shows him big resistance; therefore he cannot withstand and turns off to one side or another. He lives with this deviation until he meets another obstacle to make him return to the right track. Finally, when you draw a straight line between these deviations, this line determines the direction towards which consciousness moves. As long as he is young, one moves by zigzagging here and there, and thinks he is changing the course of his way; when he grows old, one thinks he is smarter, and has already solved his tasks. The old man has solved his tasks as much as the young one has. Both the old and the young man are far from the Truth. Such difference exists not only among people of different ages but also inside one and the same person. For example, the eyes of man represent two circles: the left eye expresses the physical world, and the right one, the spiritual world. That is why the beam that goes out of the left eye of man is always directed towards the Earth; the beam that goes out of the right eye of man is always directed upwards. In its evolution, one moves from the physical to the Spiritual and from the Spiritual to the Divine world. If someone moves with the speed of lightning from the Spiritual to the Divine world and moves several billion kilometers away from the Spiritual world, you might think this man is close to God. However, if he is observed by telescope from the Angels` world, they will say this man moves very slowly, like a star in the sky observed from the physical world. For the Angels, this man is far away from God and for the people, he is close to God. You should know one thing: whatever speed he moves with, a man should have the striving to go upwards, to the Divine world. For that purpose, he must develop everything that is put in his consciousness. Go up and forward, do not be afraid of the deviations you make. Deviations are not falls. Think philosophically on that issue. When the beam of light passes from a thin to a dense medium it will inevitably refract and deviate from its course. The consciousness of man experiences such deviation when it passes from a thin to a dense medium. Therefore, at the present development of man /in his individual and social development/, a number of deviations take place in his consciousness. When he knows that, one must be careful and be aware of these deviations. Present-day people, societies and nations are organized the same way as material worlds are. They all move in circles concentrically situated around a center. For example, ten – fifteen people make one link and influence each other the way planets influence each other. Usually, the ones closer to the centre move faster than those that are further. Knowing this, you will notice that no one can escape the influence of those individuals who enter the same system as his own. In this sense, no one can be self-autonomous. People represent big groups of individuals, concentrated in a centre, who influence each other. When the Divine consciousness in man awakes, he can already define his attitude towards those who enter his system. In his conscious attitude towards them he will not counteract but assist them in a Divine way. Usually, to every system of higher Beings corresponds such a system of lower Beings; consequently one should be careful, to know how to influence the beings from his system. Beings from one and the same system not only influence each other but systems also influence each other. In this interaction of the systems, the Cosmos grows and develops. In the centre of all systems lies the Divine consciousness, the Divine spirit that regulates all things in Nature and Life. Everyone should determine his own status and realize to which system he belongs, how many people enter this system; with what speed they move in physical, cordial and mental respect; of what material their system is made and how many million years ago it was formed. Therefore, the mental level of man will depend on the state of the whole system – this is a fixed law. So, in order to change the mental state of man, the mental state of all the beings with which he enters in one and the same system should be changed. There is a certain connection between all the beings in one and the same system: if one of you is in America among unknown people and he is being attacked by somebody, a person from your system will immediately appear to protect him and defend his right. Why will he protect you? For the sake of the whole system. The larger the system is that you enter; the larger will be the number of sympathizers you may have. If you enter among a small group of people, you will have a few sympathizers. It does not restrict human will at all, but shows that the direction of the human Spirit is strictly fixed and he must walk in this direction because here are given the opportunities and conditions for the development of his activities. If someone opposes this order of things, he must turn back and be swallowed by the common centre. When it is said that the Earth will fall to the Sun, it should not be understood literally. It means that the Earth should enter new conditions of development and fall under the influence of some other Sun. Now let us do a mental exercise: imagine you are moving at a great speed and entering the Sun. Watch yourselves how far each of you could reach. This exercise requires a huge amount of concentration. How many of you managed to reach the Sun? With their thought, some of you reached the middle of the road. It is hot on the Sun; not everyone is able to go there. Some other people remained in the so-called icy, cold area. Others rose up to a magnetic zone made of thick and porous matter. One of the zones between the Earth and the Sun is called Death River by which all souls pass going to the other world. Everyone could try to pass by this zone. It is enough for a man to concentrate deeply in his thought and detach himself from the environment; he will immediately enter a completely dark area, with not a single sunbeam. He can check by his watch how much time it took him to pass by this area. Whoever makes this experiment, must be very careful, and should not be afraid of the big darkness. When he goes out of this zone, he will enter the next one, the so-called astral zone where the light is mild and pleasant like the break of dawn. On his way back to the Earth, man passes by the same zones. As you see, there are different areas, different fields between the Earth and the Sun, and each of them contains specific forces, energies. Between the Astral and the Mental world exists the so-called icy or electric area. It contains a huge reserve of electricity that could completely replace coal that we use nowadays for heating. The race to come will dispose of methods by which it could get this electricity to work for lighting and heating of the entire Earth. While doing this mental exercise you must be concentrated so that not only your thought will travel but also the whole consciousness. Then, you will feel two currents: one coming from the Earth to the Sun, and the other going back. Thus, a correct exchange between the solar energy and your energy takes place. It is good to do this exercise when you are spiritually indisposed. Second exercise: direct your mind, heart, Spirit and soul to the Divine Spirit that encompasses everything in the world and ask for its assistance in the realization of all that is elevated and noble in you. This Spirit encompasses all consciousnesses, and acts inside and outside of them. Because of that it is said in the Scripture: “The Spirit of God floats all over the Earth." Fir-fur-fen Tao Bi Aumen Source

Self – Defining Secret prayer A resume on the theme “The Purpose of Breathing System“ was read. Essays on the theme of “Elements of human speech“ were read. What is the topic for the next time? – “Self-defining in life”. What do you understand under the word self-defining? -For a someone to self-define, they should define their relations towards their surroundings. - Do you agree with this definition? What thing is the defining of the unit? I think that the self-defining of the unit lies in it giving the initial acceleration of things i. e. it brings things on the stage. What does the self-defining of the two? -Polarisation. What is polarization? -Manifestation. 2, the number two, means the matter i.e. the law of material world. In others words, the unit represents forces which set things in the material world, in matter where they find form, i. e. where they are shaped. If one is father of things, two is their mother. One gives the first conscious sparkle to Life. One is the first noticeable cause of things, two – the second noticeable cause. What is the self-definition of number three? –Three is the meaning, the aim to which everything in Life seeks to find. Therefore everyone can say: I am one. Why? Because I display myself. I am two. Why? Because I am nurturing my idea as a mother rears her child. I am three. Why? Because I have an aim which I aspire to, to navigate my idea by. So a person is one, two, three in the same time. All numbers that you use represent relations, powers, reasonable creatures, which are at a different stage in development. In this sense one, and two, and three represent Reasonable beings. When one is said, we understand the collective, the God’s mind, which includes everything in itself. In the pair two great centres incorporate themselves – God’s and Angel’s consciousness. In the triad three centres display themselves - God’s, Angel’s and human’s consciousness. Therefore there is no division in unity; there is only one consciousness in it –God’s. Though in two and three division of the collective consciousness comes. Exactly that’s why when there is word about two, three and more ones, things begin to divide and tear into splinters. What is the self-definition of number four? Number four represents the absolute measure with which all things in the visible world are measured, in the whole Cosmos. When they come to four, cabalists stop. They add 1, 2, 3, 4 and they receive 10: 1+2+3+4 =10. When they add these numbers, they bring about the reverse process – subtraction: they subtract one, two, three and four from ten and get: 10-1=9 10-2=8 10-3=7 10-4=6 Numbers 1, 2, 3, 4 are members of 10 and numbers 9, 8, 7, 6 are derived from the first four numbers. Therefore numbers 1, 2, 3, 4 are self-derivatives of one. What does for a person to define himself or herself as one, two, three and four mean? Which elements are contained in a human being in one number so that he or she can define themselves? There are Spirit, soul, mind, and heart. And then we make out the respective proportion: the Spirit of man is related to his soul in the same way his mind is related to his heart. This proportion we can express in letters: S: S = M: H This shows us that a person should define himself or herself as Spirit, soul, mind or heart. In the same time he self-define as an integral – as a wholesome of four constitutes his or her elements. When the word is about self-definition one must have a clear idea how to define himself or herself. Occult science is a positive, exact science – each word in it corresponds to the main idea. You can’t say that one will define himself or herself. If you say this, the question what will he or she defines himself or herself follows. What will man define himself as – as one, two, three, four or all of them in multitude? If he defines himself or herself as one, i. e. as a main force, one shouldn’t add the properties of two. Can one become two? One can become two only after we break it, only after we break it into two parts. Then we get two times low then one itself. Is two equal to one? You say 1 and 1 makes 2, 1+1=2. So according to you two is two times bigger than one. But we say that there is no number higher than one. How can one be equal to two then? Here it is, you can see wherefrom sophistic has originated in philosophy. You can say that everything can be taken for granted after it is given proof. If it has to be proven, it can be proved very easily by the work of mathematics, that two is bigger than one. When you say that 2+1=3, this is not right too. In mathematics you use today, statements are not true in the absolute sense of the word. Three really is the result of addition of 2 and 1, 2+1, but only if we regard the integers two and one as a constituent elements of one, 1, however not as independent whole numbers. Number three is a composite of the results of number two, 2, plus 1, not of the numbers two and one alone. A teacher comes in a class and says to one of his students: ”Stoyancho, draw a horse over there!” Stoyancho comes to the blackboard and draws a horse. All children from the class say then that Stoyancho drew a horse on the blackboard. What for a horse is this? The drawing doesn’t resemble a horse at all. Can a child from a first grade draw this? If a painter looks at the picture, he would say that this isn’t a horse at all. The same the horse is, the same are the concepts of many contemporary people about God. As children in their pictures make only a draft for the things known, so is the way the contemporary people have various ides for God: they have nothing absolute, nothing clear, definite what God is. So, when the word is about self-defining, what should a person define himself or herself into? A person should define himself or herself in the quest of his or her Spirit, in the vocation of his or her soul, in the reason of his or her mind and the feelings in his or her heart. This explanation for the self-defining is given to you not to be rewritten in a book but to comprehend it for yourselves. This you write down in a book will be only a theoretical self-definition and this you will welcome in you, will be a practical self-definition. The last definition one has given to himself or herself sets one on one or another way. When I say that a person has to define himself or herself that doesn’t mean that they should join a party or identify themselves as members of one nation. For a person to define himself or herself means to be aware of the powers he or she masters, to define the direction to which he or she will direct them towards, to use his or her life reasonably. As you see, the theme I gave you in the beginning of the lecture, for the self-defining, has already been examined. If you have intentions to write about it, you will repeat the thing we talked just now. That is why next time you will write on another topic and that is: “Characteristics of human consciousness, manifested in its highest realization”. When you wrote this composition, I’ll give you some explanation on it. Now imagine that the straight line AB is a one, which has changed its position, instead of being vertical, it has a horizontal direction. As a straight line this unity means different things. If it were examined from geometrical point of view, you would say that the shortest distance between two points. If you look to find it in human’s face, you will find it in several places i.e. if you bring the upper and lower lip together, you will get a straight line. However, if you lip is a little opened and the lips a little apart, they will from an ellipse. The natural position of mouth is to form an ellipse. When the will of man is at work lips come together and form a straight line. That is why the straight line is manifestation of will. And indeed, when a person moves his or hand in front of himself or herself, or aside, stretched or clenched in a fist this movement means manifestation of strength. The position of the hand is a straight line. If hand slides down and takes a passive position, will stops working. Where there is no will, there lines intercept. Angles are formed always at the sides of these lines: angles mean unfulfilled dreams. Therefore the angles of intercepted lines mean bending of will due to which desires have not been fulfilled. Geometry studies angles and categorizes them into right, sharp and obtuse. What does the term angle mean in geometry? -The space between two intercepting lines in a place is called an angle. Is there any idea in this definition? -There is no idea in this definition. We can give another definition for angle then: each unfulfilled dream of a person results into an angle. If there are many angles on the face of a person this means that he or she has many unfulfilled dreams. These angles have different sizes and directions. In the same way they give away the contradictions upon which someone has come. Bending, angles one can encounter in Nature also. For instance, the valleys are formed by interception of the layers. Moreover, each valley is enclosed from both sides in planes, which are foot of the mountain. If we take valley as a place where life makes display of itself, we will make the conclusion that between contradictions there are always conditions for Life to show. If you look at the angle ABC, with its vertex turned upwards, it sets us up before a contradiction, which is contrary to the laws of spiritual life. After sometime this contradiction turns into good for people. If the same angle is turned with its angle downwards, this shows that the contradiction is for Earth i. e. it comes to contradict the Earth’s laws. But if you take for instance two mountain peaks, with their peaks turned downwards, they will cause rain. Therefore for rain to start two contradictions are needed in the Invisible world. An angle, with its vertex turned downwards, signifies creating conditions for a rain. And then, when you come upon a certain contradiction, to a certain returning action, you will know that it is defined through the following law: to each action responds a reaction, and to each action, contraction. Therefore between two evils, between two misfortunes and two contractions, one good is given birth to always. Between two goods one evil is born. That’s why it is said: ”Two goods can't exist at one place”. This law is in force only on Earth. What do evil and Good mean in life? Evil is the least shown Good; Good is the most shown Good. In other words, evil is the beginning to Good and Good is the end of Good. I will prove this statement with the following example: you take one lamb, you slaughter it, roast it and eat it. To you it means a good thing and for the sheep it means evil. After some time, when you become familiar with the great laws of Life. You meet the same sheep in the woods, take it in your hands and carry it to a meadow where it feeds on green grass and say: ”You can stay with me, I will take care of your life, I will keep you, I won't hurl a hand at you. I thank you for the good you did for me in the past. I was not an educated man then but I have a greater light in me, I understand the laws and I want to repay to you. ” This is the end of Good which is the real Good. Evil appears when a person at cases when a person comes in touch with some of his ideas thousand years old. In the past they were good but now they bring evil with themselves. For example, when a fish eats another, this is the way of Nature – it doesn’t do any evil to the fishes. But if today by atavism one man eats another, this is a great evil to both of them. If one fish eats another, the eaten continues to live through the eater but if one person eats another they both die. Therefore the desire of men to swallow another person is evil – this is a desire that has lived its time up - it is a remainder of the remote past upon which a person from time to time encounters. Therefore in nowadays life evil is not more than ideas that have expired in time. And so, what is evil? Evil means old ideas, unrealized attempts in the past. Today all this is avoided. People have tried these ideas in the past; there is no need for them to be repeated. Good means new God's ideas, which give new directions for realization of human wishes. Through good a person addresses his or her strength towards the world of God. When they ask you why a person must not be evil you will say: ”One shouldn’t be evil as not to repeat his or her past. ” Why you must be good? To fulfil the aim in your life, to enter the great world of Being. So evil is the wide road a person should not walk back; Good is the road along which a person already walks to realize his or her wishes in a new, God's way and to realize the meaning of Life. I will explain my idea with the following example: imagine that you have lived some time on the North Pole. Then after some time, with the movement of Earth you move too and you come to the equator. The Time that takes you to come to the equator amounts to twenty -five thousand years. What will happen to you if you return to the North Pole? You will certainly die. Then returning to the past is simply nothing but returning to the North Pole again. What will happen to you if you come back to the North Pole again? You will certainly die. Therefore returning to the past is nothing but a return to the North Pole. In this sense Evil is nothing but an Ice Age, Ice period which brings Death to the human beings. Once there were conditions for Life but today these conditions do not exist. If someone come upon these conditions today, he or she will certainly die. This is a return to the beginning. To return back means death: to go ahead this is Life. That's why nobody can not and should not return to the road upon which he or she has walked on. Why? Because the conditions of Life have already been altered. Now you know what evil and Good is. These thoughts are necessary to cast more Light in the human's consciousness. If Light of the consciousness is bigger we can talk already for alertness of human consciousness. What is consciousness? Much is written on this matter in many philosophical and occult books that you can read. In a few words, consciousness means a store of positive Knowledge, invested in Spirit, soul, mind and the heart of human beings. Having this knowledge he or she have clear idea for things and knows in each case how to act. A man that is conscious never does wrong. He or she benefits from his previous experience due to which today nobody in whatever way do permit themselves to do wrong. Man unconscious of his or herself can do wrong but only to the point of gathering enough experience, until his consciousness wakens. The word consciousness is formed by the Latin root conscience (знание, съзнание), the suffixes -ous, -ness in Bulgarian this is expressed by the prefix su-, which is correlated with the second Latin meaning of the world – suchastie (Bulg.), which assumes many items and people gathered at one place. In Bulgarian this idea finds its expression by using suffix instead of prefix. Therefore the meaning of consciousness is to make a link between the consciousness of the God's and human’s Spirit, to make a bridge to connect the God's and human's world. So, self-defining is expected by all of us. Unless you do not self-define, you can't talk a comprehendible language. Whatever is spoken to you, in whatever fashion you cannot comprehend it. When you self-define, you will be addressed in a mathematic language and this language you will understand. Mathematic language is short, clear and strictly defined. There are no repetitions, superfluous words and ambiguity of sense. When you define the relation in that your Spirit, soul, mind and heart are to the First Cause, you will be completely defined. Self-defining is a matter of consciousness. To accomplish this aim you have to read what the ancient authors have written on the topic of consciousness and self-consciousness and after that I will talk on this matter. If you know different languages then on your consciousness was written in German and French and in English. You can read and broaden your knowledge. You have to study the manifestations of consciousness not only as a philosophical, an abstract thought but also as an application – third and super consciousness – fourth. In whatever period of the spiritual life one finds himself or herself such an expression his or her life will have on the earth. But you have to know that consciousness can't be defined outside man. Some philosophers say that consciousness is the person himself or herself. No, a person is more than consciousness. Consciousness is an element that goes in the person but not in the individual itself. What is the difference is there between cognition and consciousness? Cognition is a superficial thing and consciousness is inward, acquired through long experience – it is a positive knowledge. To have knowledge about sugar means to have read somewhere about it, that it is white, that it is sweet and that it easily dissolves in water. To be conscious of the substance sugar means that you have seen it, you have tasted it, you have dissolved it in water. Cognition means to know things in embryo – consciousness their gradual development until they grow up. Until it grows, fruit goes through four gradual phases: consciousness, self-consciousness, subconscious and superconscious. When fruit is ripe we reach a state of superconscious. The four phases of consciousness represent the different Angle's Hierarchy. In some respect Angels stay higher than Gods do. They don't wrestle among themselves as Gods do. Because of their purity, they are a means God's Spirit. Read; think over consciousness, to be able to realize the sense of this concept. Under the concept of consciousness some philosophers understand the meaning of things. They are not far from Truth in this respect. Some philosophers under the word consciousness understand the form of things. When they consider consciousness in this sense, they depart from the Truth because the idea for consciousness in their minds alters. Secret prayer Source

Law Of Interrelations Ninth Lecture of the Master, given to the Youth Esoteric class on the13th December 1922, Sofia Fir-für-fen Tau-bi-aumen Secret prayer The writings on the topic "The Function of the respiratory system" were read. For the next time write about the topic: "Elements of the human speech". Figure 1 Now, let's take the first straight line АВ. It is not formed randomly, but has come from some rational source, from some rational being. In that case its formation is due to a known cause. How is the straight line defined in geometry? (- It is defined as the shortest distance between two points that’s a straight line.) Or the straight line represents a process, done with the least expenses. From the line AВ down we draw a perpendicular ОС. After that we draw the curving MN, as we suppose, that it comes out from the same centre, from which the straight line ОС goes. What is the length of the line MN compared to the perpendicular ОС. The line MN is longer than ОС, because it is curving. Let's assume that the line ОС represents a propeller of an airplane. What happens to the airplane, if the propeller amplifies, accelerates its motion? The airplane begins to go up. What happens to the airplane, if the propeller slows down its motion? The airplane begins to go down. What is the relationship between the energies in the two cases? When going up the airplane prevails over Earth’s gravity; when going down, this gravity no longer opposes its motion. Figure 2 Assume now, that the curves А and В (Figure 2) are conditions, in which Life can manifest itself. We assume that the curve А presents a mountain place, exposed to strong winds. A friend of yours planted plums at that place and says that as the plums begin to grow and ripen, will give you some. The curved line В represents a valley, in which another friend of yours planted plums and promises that when they ripen, he will give you some. Which of the two friends of yours has a greater possibility of fulfilling his promise? - The one living in the valley. What are the chances from one to a hundred of fulfilling his promise? If you have one sick person, where should he live, in order for him to be cured sooner – on the hill or in the valley? On the hill, he will recover sooner, than in the valley. Therefore the unfavourable conditions in that respect are favourable in another; and the conditions favourable in one respect are unfavourable in another. So, the law can be deduced that: after every misfortune comes a good fortune. In explaining of that law, I will give you an example: you are sick, and expect plums from your friend, which he promised you. Your friend who is living in a mountain place А. You wait a day, two days, a week, two, a month, he sends you nothing. One day, you decide to go to him yourself to check why he does not send what he promised. You go to him and you both enter into explanations. He guides you around his estates, shows you his gardens, and tells you under what conditions the trees are cultivated and, in these explanations, and walks you stay with him the whole month. Meanwhile, under the influence of the pure mountain air your illness disappears, you totally recover. I ask which is more valuable in that case – plums or health. Here, one misfortune of yours is followed by one good fortune. The law of interrelations works everywhere in Nature and can mathematically defined determine what the ratio of one quantity is to another. Assume that somebody promises to do you a favour with something. The phrase to do a favour is a positive one. In that case, can you define what are the chances from one to a hundred of someone doing you a favour? Sometimes, out of a hundred promises only one or two can be carried out; this proves that the individual, who promises, finds himself under conditions of the physical world. Sometimes, out of a hundred promises, ninety-nine can be carried out; this proves that the individual finds himself under conditions of the world of Angels, where the possibilities for realization of the given promises are greater. At last, out of a hundred promises a hundred and one can be carried out; this means that the individual finds himself under conditions of the Divine world. So, you can see what the possibilities for the realization of ideas in the physical, Spiritual and the Divine world are. There is a certain interrelation between these possibilities. This can be easily defined if a person knows in advance where the given energy that will be harnessed to work comes from. The source of the energy determines the possibilities. This means that there is a certain interrelation between the energy and the possibilities, which this energy contains. Therefore, in the physical world the possibilities of the realization of a promise can be one or two to one hundred. For example, you want to meet a rabbit in the forest; the possibility of meeting is only one to a hundred. So, there is a small possibility of meeting it, many conditions can prevent this meeting. You want to meet somebody, who promised to meet you; the possibility is only two to one hundred of meeting him, all of the rest of the cases to one hundred are exceptions. And this is why we say, a man who promises a lot, fullfils little. If you come to the Angelic world, out of a hundred promises, ninety-nine promises are fulfilled. In this world even the most sublime Beings find themselves under conditions, where the chances of fulfilling promises successfully are ninety-nine to one hundred, and with a one in a hundred exceptions. But in the Divine world, there is not even one exception of failure, there out of a hundred promises, hundred and one promises are fulfilled. Angels are concerned with the life of the plants. If somebody starts out to dig a field and to plough it and sows it for ninety-nine years, the field will yield crops just as many times as he has sown it; at the hundredth time, this man gives up ploughing, and he does not sow the field. Do you think that this field will yield crops? It will yield nothing. That namely is one exception in the world of Angels. In the Divine world, if somebody refuses at the hundredth time to sow the field, a hundred people will force him to sow it. Whether he wants it or not – this man will sow the field and not only a hundred times but even a hundred and one times. In the Divine world no exception are permitted. Whether a man or spirit, if you deal with the laws of the Divine world, no exception is allowed. And, so, after every happy occasion in Life comes an unhappy occasion. To every mountain, corresponds a certain valley – this is the law of Nature. So it is when somebody descends, that means, that he is standing on a high place; when he climbs, he is in a low place. The climbing up of a mountain demands an upsurge in the human Spirit; the going down in the valley demands a man’s attention. In the two cases there are obstacles, but those, which man encounters in climbing up are bulging out and protruding; and these, which make the man go down, are concave. These obstacles will make someone find the source. - "What if I bend to the left or to the right?" –No bending can happen. Only one thing is possible: either to climb up or to go down. In this respect, there is a law in Nature, and namely: after every happy occasion comes an unhappy occasion, after happiness follows sorrow. Sorrow and Happiness are two different states, through which the human soul must inevitably pass. Can Sorrow and Happiness be provoked by one and the same cause or to be experienced by the same person? Happiness is a mountain peak, and sorrow – is a valley. Therefore it is said, that the one who suffers, goes down into the valley. As he reaches the valley, a man begins to plough, dig, to sow, as a result of which his hands are covered in blisters. The difference between the mountain peak and the valley is the same as is between Happiness and Sorrow. The mountain air is thin, pure and cold; the air in the valley is dense, impure and warm. Planting in the valley is more lush, abundant, and on the top - weaker, and scarcer. Can a person be constantly happy? No, he cannot. If you look at the musical notes, you will see, that they are whole, half, quarter, octant etc. Each of them lasts for a strictly defined time. Between each note and the duration, there is a certain interrelation. On the basis of that law, happiness and sorrows have a duration of a set time. Some happiness and sorrow last only a moment, equal to the duration of 1/64, 1/32, 1/16, or 1/8 note. Sometimes, their duration is longer, equal to quarter, half and a whole note. Some happiness and sorrow have an echo, due to which they last more than the defined time for them and we say they are long lasting. Happiness and sorrow in Life are only fleeting, and we say when they last long this is because of their echo. For example, someone hits you; the pain you feel is a result of the first strike. If the pain is still there, it is a reflex of the first strike. So, between the intensity of the energy and the duration of time there is an interrelation. As we are aware of that, you can estimate mathematically how much time – in hours, minutes or seconds – a certain pain will last. It is necessary to know the strength, with which the strike hits. It is noticed in this case, that the pain gradually lessens – in the first moment it was strongest, but this moment does not repeat itself. The law of interrelations is applied everywhere in Nature and Life, but you have to study it, so that you can make use of it in a sensible way. You know for instance that suffering lasts a moment only and after that it’s followed by its echo, which goes on for hours, weeks and months. Right here you will apply your will! When you have a toothache , you will know that the pain lasts for moments only; that’s why with the strength of your will, you will try to stop the reflections of this pain. What do people do nowadays? When a tooth aches or when they get a disease, they say: „I know that I will be ill at least a whole week." And so it happens - they consciously succumb to the reflection of the disease. No, one should know, the reflection of the illness lasts only a few moments, and it depends on someone’s mental state how long the reflection of the illness will last. It can be determined mathematically what part of the second will continue a given suffering or a certain pain. Thus, when you are overcome by certain kind of a suffering, you remind it that that it is short lived, not to let it linger for hours and days. As you say so, the pain will go away. The same happens also with Happiness – it is a short-lived one. Even if you want to keep it for a long time, it leaves, because in your mind the thought is already well formed that it will leave soon. And indeed, it becomes so. As you can see, there is an interrelation between thoughts and wishes: after each strong thought there comes a feeble character manifestation within a person, after every noble feeling some weakness is manifested. As you know, you must be ready to face these things in a calm way. As you climb up to the top, you know, you must definitely get down. It’s required for you to be careful, to be always ready, to beon the alert. And then, if you have taken care you will get down slowly, calmly; otherwise you take the risk of falling. After a bad feeling and after every bad thought you need to show some strong, lofty thought and a noble feeling. In this way, Nature is bringing balance in all manifestations of Life. The cause of these abrupt changes is due to the fact, that we are interconnected with worlds, higher or lower than ours, which influence us in one way or another. When we are sad or we break the balance in Nature, help comes from the world of Angels, until this balance is restored. As our disposition is lifted up, from the Lower world come beings to rob us and we lose all we have gained. Therefore, with every violation of the Divine arrangement and order from your side, On behalf of you, highly conscious beings come to recover that balance. If you are worthy or not for that help, they will not ask you to pay. The purpose is to put order in Nature, to restore its original condition. Then to what is success owed and people’s failure? Before answering that question, you must ask yourself what success you expect - material, spiritual or intellectual? Have you asked yourself exactly what you would like to be or what you want to obtain? Often thoughts, wishes and feelings come to you, which are not yours, and as you are not aware of this, you want to make them come true at all costs. For example, you read some author and when you finish his book, you feel a strong desire to be a poet or a writer like him. This is not your thought, but this was a former wish of the author of that book to become a poet or a writer. He wished that so strongly and achieved it, but you cannot become a poet. Why? You are not programmed for these sufferings, for this road, through which this author passed. Be sure that this wish will disappear soon – because this was a wish of another person. Until this author became a poet, only he knew what pains and sorrows and hardships he overcame. How many times he became discouraged and encouraged again, how many times he despaired and was so near to suicide, how many times he was catcalled and mocked! This nobody knows – here is the result. We read a book, admire and we dream to be poets like him – but how, in what way can we achieve if we are not interested. The poet must go through much suffering, there's not a poet in the world, who has not suffered. And here the law of interrelations has been followed, and namely between the suffering and the achievements. Therefore between the physical, heart, mental and will-powered life of a person there exists a certain interrelation. With regard to this interrelation, it can be precisely worked out, how long it takes for the extreme materialist can become an extreme idealist. Years ago, a lawyer came to me from Varna, a socialist by conviction, and we discussed different questions, I told him, that after four years there wouldn’t be a trace of his present convictions. - „No, he said, this is not possible, I am a convicted socialist!" - „Write down what I say, and you will check whether I speak the truth.“ After two years, he married, he had a daughter. He lived well with his wife, and he loved her. One evening, he went to a meeting and came home a little later than usual. His wife was home, working on something; when she felt sleepy, she went to bed and left the light on. By accident, the light fell over, so that the gas spilled on her bed and she was burned. The sorrow and suffering for his wife changed him totally and he became strongly religious, and forgot all his socialist ideas. Soon after that, he was expelled from the socialist circle. When he met me one day in Varna, he said to me: „Just imagine, what you predicted for me, has happened! Nothing is left now from my first convictions.” I say, as you know the law of interrelations, all of you must be very careful, not to break the great laws, because you will fall under other laws, which won't spare you. In the Holy Scriptures it is said: „The one, who stands up high, must know that he will fall. The one who falls, must know that he will stand up again." Now you need to reflect correctly, maturely, to know that, with regard to the esoteric science nothing happens by accident, nothing is arbitrary. The esoteric science is positive, it considers all elements, and Nature works with it. If a person complies with the laws of this science, he can avoid many troubles in his life. To what are these troubles owed in Life and in Nature? They are owed to a certain violation of one of the great laws. Figure 3 Now I will show you the four graphical regions of the manifested Life (Figure 3). The straight line А shows the physical life, the straight line В- the life of the heart, the straight line С- the mental and the straight line D – the will-powered life of a person. The Energy, which is developed in the first cycle of man's life when he grows physically, is precisely determined in quantity and time of duration. After that, this energy goes in the second cycle of one’s life, when he develops emotionally. From there on, the energy goes into the third period when one develops mentally. At last it enters in the fourth period – in one’s life of will power. When it reaches the bottom, the energy takes a reverse movement upright and makes a circle, one turn of the powers. Knowing this thing, it can be calculated mathematically after how many years, how and where this energy will be seen. Also it can be said to what extent this energy will be visible and what results it will produce. This explains why the wishes, impulses, aspirations of a person show up periodically. A young man wishes to learn, to evolve mentally. He begins to learn and work in this direction for two or three years. After that, his impulse for studying is gone, and he moves to another desire. After a certain period of years, he is again in front of his first desire to study. This depends on the law of interrelations. The time is dependent on the will, the strong thought, the strong feeling. For example, the length of time during which the man will study depends on the intensity of the desire to study. If some special obstacles appear for the fulfilment of this desire, one suffers, and feels unhappy. The obstacles are a reason why some laws are broken. When you are young, you must research, to estimate how long a thought will last in you and after how long it will show up again. So, because of the law of interrelations that after happiness will follow unhappiness; after every sickness will follow health. Under the meaning of the word illness, I am not meaning normal illnesses, when one aches physically, but I speak about those conditions, which are provoked by the violation of the harmony between feelings and thoughts. Everyone of you must ask himself whether he has defined himself by the law of interrelations. You have to define yourself. The one has not self-defined, remains forever in the barn. The one who stays in the barn, he wins nothing, but he also loses nothing. Do you know what the self-defining is? If you do not know, write next time about the topic „Self-definition in Life". You must define yourself, because soon you will be in front of esoteric customs, where they will examine you thoroughly. When they find that you wear stuff, for which you did not pay duty, they will take them away and they will fine you. They will examine you with an X-ray device, to find out what you carry in yourself. So because they will examine you outwardly and inwardly, they will take away even the least excess, that is found in you. So, throw away all unnecessary things, so that you are not fined. In this sense, to define yourself means to throw away all your excess, all your unworthy stuff, which will cause you suffering and pain and trouble, and keep only those matters, which cause you Happiness and Joy and with which you can work. The esoteric science with which you are engaging, is positive, but at the same time a dangerous science. Once you have enrolled in that School, you have the privilege to be taught that science in the lightest, acceptable form for you. If you were in some other time, there is no way you would not have been accepted into the School in any way. In ancient times they did not accept disciples younger than 33 years old. That's why you must be cautious not to play with the laws of Nature. Nature’s laws are alive, and conscious, they cannot be transgressed. When it’s about esoteric forces, esoteric laws, the disciple must know that games are not allowed. I don’t want to scare you. The fear is necessary, but not that ordinary fear. The disciple must have a reverent feeling to the Great, to the Divine in the world. If this Divine feeling of respect is not developed in him, it will be replaced with fear. This fear I call Divine, sensible fear. In such fear, all noble feelings in a person can grow. The one who consciously studies the esoteric science; develops in himself courage, decisiveness, initiative, diligence and capacity for work. As you make a mistake, do not excuse yourself by blaming the conditions, by blaming your mother and father, but always be ready to correct your mistake. Leave aside your mother and father. When you work consciously and with Love, you are in a state to use the conditions and to create out of yourself what you wish. When you make a mistake, correct it right away. As you correct your mistake, walk again straight ahead again. As disciples you must study the esoteric chemistry, to know what elements your blood needs. If iron is not sufficient, in your blood, you should somehow provide it. Otherwise, the lack of iron in your blood will impart more feebleness, variability to your character. If there is little gold in your blood, you will be deprived of nobility in your character. So this means that every new element, imported in your brain, in your heart or the will power, gives a new direction in your activities. Study the chemistry well, so that you can transform your forces inside yourself. Then you will know how to temper the iron in you – from soft iron to turn it into steel. Some of you need hardness in your character, others need softness, third - nobility, fourth - consistency, fifth – Love for God, sixth - mercy, prudence, imagination and so on. Everybody can say about himself: „One is enough." He must find out what he lacks, and then seek a method of obtaining this element which he lacks. Everyone needs one thing, but this thing is of big importance for his development. This is the important thing which he learns from the law of interrelations. Secret prayer (prayer in secret) Fir-fur-fen Tao Bi Aumen translation - Nevenka Dimitrova

A Law Of Interrelations Ninth Lection of the Teacher, held to the Youth Occult class on the13th December 1922, Sofia Fir-für-fen Tau-bi-aumen Secret prayer The writings on the topic "The Function of the respiratory system" were read. For the next time write about the topic: "Elements of the human speech". Figure 1 Now, let's take the first straight line АВ. It is not formed randomly, but has come from some rational source, from some rational being. In that case its formation is due to a known cause. How is defined in geometry the straight line? (- The shortest distance between two points is called a straight line.) Or the straight line represents a process, done with the smallest expenses. From the line AВ down we draw a perpendicular ОС. After that we draw the curving МИ, as we suppose, that it comes out from the same centre, from which the straight line ОС goes. What is the length of the line МИ compared to the perpendicular ОС1. The line МИ is longer than ОС, because it is curving. Let's assume that the line ОС represents a propeller of an airplane. What happens to the airplane, if the propeller amplifies, accelerates its motion? The airplane begins to go up. What happens to the airplane, if the propeller slows down its motion? The airplane begins to go down. What is the relation between the energies in the two cases? When going up the airplane passes through gravity; when going down, this gravity already does not resist. Figure 2 Assume now, that the curves А and В (Figure 2) are conditions, in which Life can evince. We assume that the curve А presents a mountain place, exposed to strong winds. One friend of yours planted plums at that place and says that as the plums begin to grow and ripen, will give you some. The curved line В represents a valley, in which some other friend of yours planted plums and promises that when they ripen, he will give you some. Which of the two friends of yours has a bigger possibility of fulfilling his promise? - The one living in the valley. What are the chances from one to a hundred of fulfilling his promise? If you thus have one sick, where must he live, to be cured sooner – on the hill or in the valley? On the hill, he will recover sooner, than in the valley. Therefore the unfavourable conditions in that relationship are favourable in other relationships; and the favourable conditions in one situation are unfavourable in other relationships. Hence, there can be issued the law that: after bad luck good luck comes. In explanation of that law, I will give you an example: you are sick, and expect plums from your friend, which he promised you. Your friend lives in a mountain place А. You wait a day, two days, a week, two, a month, he sends you nothing. One day, you decide to go to him by yourself to check why he does not send what he promised. You go to him and fall in explanations (not clear meaning!). He guides you around his estates, shows you his gardens, and retells you under what conditions the trees are cultivated and in these explanations and walks you stay with him the whole month. Meanwhile, under the influence of the pure mountain air your illness disappears, you totally recover. I ask which costs more in that case – plums or health. Here, one misfortune of yours is followed by one fortune. The law of interrelations works everywhere in Nature and can mathematically be defined as an interrelation of one quantity to the other. Assume that somebody promises to do you a favour with something. The phrase do a favour is positive. In that sense, can you define what are the chances from one to a hundred of someone doing you a favour? Sometimes, out of a hundred promises only one or two can be carried out; this proves that the individual, who promises, finds himself under conditions of the physical world. Sometimes, out of a hundred promises, ninety-nine can be carried out; this proves that the individual finds himself under conditions of the world of Angles, where the possibilities for realization of the given promises is greater. At last, out of a hundred promises a hundred and one can be carried out; this means that the individual finds himself under conditions of the Godly world. Hence, you see what the possibilities for the realization of ideas in the physical, Spiritual and the Godly world are. There is a certain interrelation between these possibilities. This can be easily defined if a person knows beforehand from where this certain energy flows out, where it will be harnessed into work. The source of the energy defines the chances. This means that between the energy and the possibilities, which this energy contains, there's a certain interrelation. Therefore, the possibilities of the physical world for the analysis of one promise can be one or two to one hundred. For example, you want to meet one rabbit in the wood; the possibility of meeting is only one to one hundred. Thus, meaning although there is a small possibility of meeting it, many conditions can prevent this meeting. You want to meet somebody, who promised you this meeting; the possibility is only two to one hundred of meeting him, all of the rest of the cases to one hundred are exceptions. And this is why we say, a man who promises a lot, carries out less. If you come to the world of Angles, there of a hundred promises, ninety-nine are carried out. In this world even the most sublime Creatures are under conditions, the chances of carrying it out successfully are ninety-nine to one hundred, and with an exception of one to one hundred. But in the Godly world, there is not even one exception of unsuccessfulness, there out of a hundred promises, one is carried out. The angles deal with the life of the plants. If somebody starts out to dig a field and to plough it and sows ninety-nine years ahead, the field will yield crops just as many times as he has sowed it; at the hundredth time, this man refuses to plough and he does not sow the field. Do you think that this field will yield crops? It will yield nothing. That namely is one exception in the world of Angles. In the Godly world, if somebody refuses at the hundredth time to sow the field, a hundred men will make him sow it. Want or not – this man will sow the field and not only a hundred times but even a hundred and one times. In the Godly world no exception are permitted. Whether a man or spirit, if you deal with the laws of the Godly world, no exception is allowed. And, so, after every happy occasion in Life comes one unhappy. To every mountain, corresponds a certain valley – this is the law of Nature. So it is when somebody descends, that means, that he is standing on a high place; when he climbs, he is in a low place. The climbing up of a mountain demands an upsurge in the human Spirit; the going down in the valley demands a man’s attention. In the two cases there are obstacles, but these, which make man climb up are bulging out and protruding; and these, which make the man go down, are concave. The obstacles will make man find a spring. - "What if I lean to the left or to the right?" –Nothing can happen. One is possible: either to climb up or to go down. In that relation, there is a law in Nature, and namely: after every happy occasion comes unhappy, after happiness follows sorrow. Sorrow and Happiness are two different states, through which the human soul must inevitably pass. Can Sorrow and the Happiness be provoked by one and the same cause or to be experienced by one person? Happiness is a mountain peak, and sorrow – a valley. Therefore it is said, that the one who suffers, goes down into the valley. As he reaches the valley, a man begins to plough, to hoe down, to sow, as a result of which his hands are covered in blisters. The difference between the mountain peak and the valley is the same as is between Happiness and Sorrow. The mountain air is diluted, pure and cold; the air in the valley is dense, impure and warm. Planting in the valley is more luxurious, exuberant, and on the top - weaker, rarer. Can a man always be happy? He cannot. If you look at the notes, you will see, that they are whole, half, quarter, octant and etc. Each of them lasts for a strictly defined time. Among each note and the time, there is a certain interrelation. On the basis of that law, happiness and sorrows have a set time duration. Some happiness and sorrow lasts only a moment, equal to the duration of 1/64, 1/32, 1/16, 1/8 note. Sometimes, their duration is longer, equal to quarter, half and a whole note. Some happiness and sorrow have an echo, due to which they last more than the defined time for them and we say they are long lasting. Happiness and sorrow in Life are only fleeting, and we say when they last long this is because of their echo. For example, somebody hits you; the pain you feel is a result of the first strike. If the pain is still there, it is a reflex of the first strike. So, between the intensity of the energy and the continuance of the time there is an interrelation. As we are aware of that, you can estimate mathematically how much time - hours, minutes or seconds – a certain pain will last. This is necessary to know the strength, with which the strike hits. It is noticed in this case, that the pain gradually lessens – in the first moment it was strongest, but this moment does not repeat itself. The law of interrelations is applied everywhere in Nature and Life, but you have to study it, so that you can sensibly make use of it. You know for instance that suffering lasts a moment only and after that comes its echo, which is goes on for hours, weeks and months. Right here you will apply your will! When a tooth aches, you will know that the pain lasts for moments only; that’s why with the strength of the will, will take away the reflexes of this pain. What do people do nowadays? When a tooth aches or when they get diseased, they say: „I know that I will be ill a least a whole week." And this is happens - they consciously wield to the mirror of the disease. No, a man must be aware, how long the reflexes of the illness lasts only few moments, and it depends on the mental state of the man how long will be present the reflexes of the illness. It can be determined mathematically what part of the second will continue a given suffering or a certain pain. Thus, when you are overcome by a kind of a suffering, you remember that that it lasts for a short time, not to let it be forgotten for hours and days. As you say so, the pain will go away. The same happens also with Happiness – it is a short-term one. Even if you want to keep it for a short time, it leaves, because in your mind the thought is already well formed that it will leave soon. And indeed it becomes so. As you watch, there is an interrelation between thoughts and wishes: after each strong thought there comes an instance of personality of man, after every noble feeling some weakness is expressed. As you know, you must be ready to face these things in a calm way everywhere. As you climb up the top, you know, you must get down at any cost. It’s for sure that some of you want to be careful, to be on the alert. And then, if you have taken care you will get down slowly, calmly; otherwise you take the risk of falling. Every bad feeling and after every bad thought you will show some strong, lofty thought and a noble feeling. In this manner, Nature is bringing in balance in all missions of Life. The cause of these abrupt changes is due to the fact, we are interconnected with worlds, higher or lower than ours, who influence us in one or other way. When we are sorrowful or we break the balance in Nature, from the world of Angles comes help, so long that this balance is regained. As lifted up our distribution place is lifted up, from the Lower world come beings to rob us and we lose all the gains. Therefore, with every breaking of the Godly arrangement and order on behalf of you Sensible beings come to recover that balance. If you are dignified or not for that help, they will not ask to pay. The purpose is to put order in Nature, to restore its first condition. Then to what is success owed to and the bad luck of people? Before answering that question, you must ask yourself what success you expect - material, spiritual or mental? Have you questioned yourself exactly what you would like to be or what you want to obtain? Often come to you thoughts, wishes and feelings, which are not yours, and as you do not know that you want to make them come true at all costs. For example, you read some author and when you finish his book, you feel a strong wish to be a poet or writer like him. This is not your thought, but this was a former wish of the author of that book to become a poet or writer. He wished that so strongly and achieved it, but you cannot become a poet. Why? You are not assigned for these sufferings, for this road, through which this author passed. Be sure that this wish will disappear soon – so this was a wish of another person. Until this author became a poet, only he knows what pains and sorrows and hardships he overcame. How many times he discouraged and again encouraged, how many times he despaired and was so near to suicide, how many times he was catcalled and mocked! This nobody knows – we are in front of a result. We read a book, admire and we dream to be poets like him - how, in what way can we achieve if we are not interested. The poet must go through much suffering, there's not a poet in the world, who has not suffered. And here the law of interrelations has been adhered to, and namely between the suffering and the achievements. Therefore between the physical, hearty, mental and will-powered life of a man there exists a certain interrelation. With regard to this interrelation, it can be precisely evaluated, after how long the extreme materialist can turn into an extreme materialist. Years ago, a lawyer came to me from Varna, a socialist by conviction, and we discussed different questions, I told him, that after four years there won't be a trace of his present convictions. - „No, this is not possible, I am a convicted socialist!" - „Write that, which I say, and you will check whether I speak the truth.“ After two years, he got married, he had a girl. He lived with his wife well, loved her. One evening, he went to a meeting and got home a little later than usual. His wife was home, working on something; as she felt sleepy, she went to bed and left the light on. By accident, the light fell over in a way, so that the gas spilled on her bed and she was burned. The sorrow and suffering for his wife changed him totally and he became strongly religious, forgot all his socialist ideas. Soon after that, he got expelled from the socialist course. As he met me one day in Varna, he said to me: „Imagine, what you predicted to me, this happened! Nothing was left from my first convictions.” I say, as you know the law of interrelations, all of you must be very careful, not to break the great laws, because you will fall under other laws, which won't spare you. In the Script it is said: „The one, who stands up high, must know that he will fall. The one who falls, must know he will stand up." Now you are required to reflect correctly, maturely, to know that, with regard to the occult science nothing happens by accident, arbitrarily. The occult science is positive, it considers all elements, and Nature works with it. If it complies with the laws of this science, a man can avoid many troubles in his life. To what are these troubles owed in Life and in Nature? They are owed to a certain violating of one of the great laws. Now I will present to you the four graphical regions of the manifested Life (Figure 3). The straight line А is showing the physical life, the straight line В- the hearty, the straight line С- the mental and the straight line О – the will-powered life of man. The Energy, which is developed in the first cycle of man's life when he grows physically, is exactly distributed in quality and time of duration. After that, this energy goes in the second cycle of a man's life, when he develops emotionally. From there on, the energy goes into the third period when man develops mentally. At last it is entering in the fourth period – in the man's life of will power. When it reaches down, the energy takes a turning movement upright and makes a circle, one turning of the powers. As it is known about this thing, it can be calculated mathematically after how many years, how and where this energy will be seen. Also it can be said to what extent this energy will be visible and what results it will produce. This explains why the wishes, upsurges, strivings of man show up periodically. Some young man wishes to learn, to evolve mentally. He begins to learn and work in this direction two-three years before. After that, his upsurge for studying is gone, and he moves to another desire. After a certain period of years, he is again in front of his first desire to study. This thing depends on the law of interrelations. The time is dependent on the will, the strong thought, the strong feeling. For example, the length of time during which the man will study is dependent on the intensity of the wish to study. If some special obstacles appear for the fulfilment of this will, man suffers, feels unhappy. The obstacles are a reason why some laws are broken. When you are young, you must do research, to estimate how long a thought will last in you and after how long it shows again. So, on account of the law of interrelations that after happiness will follow unhappiness; after every sickness will follow health. Under the meaning of the word illness, I do not understand the normal illnesses, when a man aches physically, but I speak about these conditions, which are provoked by breaking the harmony between feelings and thoughts. Everybody of you must ask himself whether he defined himself by the law of interrelations. You must be self-defined. Who has not self-defined, stays forever in the barn. Who stays in the barn, he wins nothing, but he loses nothing. Do you know what the self-defining is? If you do not know, write next time about the topic „Self-definition in Life". You must define yourself, because soon you will be face to face with occult customs, where they will examine you narrowly. When they find that you wear stuff, for which you did not pay duty, they will take them away and they will fine you. They will examine you with a roentgen device, to find out what you carry in you. So because they will examine you outwardly and inwardly, they will take away even the finest excess, to be found in you. Therefore, throw away all waste, so that you are not fined. In this sense, to define yourself means to throw away all your excess, unworthy stuff, which cause to you suffering and pain and trouble, and to keep only those matters, which cause you Happiness and Joy and with which you can work. The occult science with which you are so interfering, is positive, but at the same time a dangerous science. Once you have enrolled into that School, you have the privilege to be taught that science in the lightest, perceptive form for you. If you were in some other time, in no way would they not take you into the School. In ancient times they did not accept pupils younger than 33 years old. That's why you must be cautious not to play with the laws of Nature. Nature’s laws are alive, conscious, they cannot be overridden. If some of the occult forces come, to occult laws, the pupil must know that he must not play a game with them. This should serve to scare you. The fear is necessary, but not that usual fear. The pupil must have a reverent feeling to the Great, to the Godly in the world. If this feeling is not developed in him, it should be replaced with fear. This fear is namely called Godly, sensible fear. In such fear, all noble feelings in man can grow. Who consciously studies the occult science; develops in himself bravery, decisiveness, initiative, diligence and hard-work. As you make some fault, do not excuse with the conditions, with your mother and father, but always be ready to correct your mistake. Leave aside your mother and father. As you work consciously and with Love, you are in a state to use the conditions and to create out of yourself what you wish. As you make any mistake, right now make it right. As you correct your mistake, walk again straight ahead. As pupils you must study the occult chemistry, to know what elements your blood needs. If iron is not necessary, there is not enough iron in your blood, in some way you must provide it. Otherwise, the lack of iron in your blood will impart more feebleness, variability to your character. If there is little gold in your blood, you will be deprived of nobility in your character. So this means that every new element, imported in your brain, in your heart or the will power of man, gives a new direction in his activities. Study the chemistry well, so that you can convert your forces inside yourself. Then you will know how to temper the iron in you – from soft iron to turn it into steel. Some of you need hardness in your character, others - softness, third - nobility, fourth - consistency, fifth – Love in God, sixth - mercy, prudence, imagination and so on. Everybody can say about himself: „One is enough. " He must find out what he lacks, and then to seek a method of obtaining this element which he lacks. Everybody needs one thing, but this thing is not of big importance for his development. This is the important thing which he learns from the law of interrelations. Secret prayer Fir-fur-fen Tao Bi Aumen Source

Unity of the Consciousness Lecture eight read by the Master to the Youth Occult Class on the 29th of November 1922, Sofia A secret prayer Contemplation The essays on the theme “The Function of the Respiratory System” were read. Figure 1 In Figure 1 there are two parallel lines СВ и DА, which are moving in opposite directions, crossed by the third line АВ. At the intersection of the two parallel lines with a third straight line, angles of 30˚ are being formed. Upon the movement of the parallel lines the consciousness also participates. It is denoted by the intersection line АВ. It is the main line. In the living geometry these lines are lines of force. Each of their movements have a strictly fixed sense. When you bring your right hand or your left hand forward, these movements have a special significance and a special meaning. If you move your hand in the direction of the straight line СВ, this movement also denotes something. After you pick up an apple seed, you bend your fingers, you reach to the ground and you plant the seed. As soon as you make this movement, your next step will be to make the opposite movement – you rise upwards again. In a few years the tree will grow and bear fruits. In order to pick these fruits from the tree you reach your hand upwards and then you lower it. Upon these movements – the lowering of your hand when planting the seed and the reaching of your hand upwards to pick a fruit from the tree that you have planted – the letter И is formed. This letter is the first letter of the word Truth1. What does this word mean? The truth tastes of the fruits you formerly planted. Now you have two other lines which denote movement of an opened circle. This circle is formed by the two curved lines АВ and ВС. The movement of the curved lines АВ and ВС points downwards – it points to the dense matter. In this way the Hebrew letter W (vav) is formed – this letter represents a person with lowered hands, a person during a process of thinking, a person in a process of contemplation. These two curved lines can also move upwards within the thin matter, the result of which is a diagram opposite to the first one. The diagram in Figure 2 represents the state of a man who involuates (spirals downward), i.e., who descends into the thick matter. If you join the two diagrams the result will be Figure 4, which represents two beings turned upside down and two other beings turned upwards. If you turn the letter W upside down, the letter М will be formed, which was formed as a result of the movement of the human consciousness in its evolutionary state. In Hebrew this letter denotes the beginning of the human intellect, or the beginning of the human mind. In other words, this letter denotes conversion of the energies from one state into another. And indeed, by the help of the thought, man attains the ability to convert the energies. Figure 2 A great knowledge is hidden within the letters, which is why they have to be studied explicitly. Each letter is a key of a certain order of energy which man has to convert – if it is low, he has to convert it higher. The Cabbala studies the letters. For instance, a man has a name that he does not like and he is not successful in his life at all. What should he do in order for his life to improve? He has to change his name and to think of such a name for himself that will be in harmony with his state. Indeed, if you listen to the names of people, you will notice, that some names contain such combinations of sounds which definitely offend your ear. When a man passes through a certain dedication, they assign him a name that corresponds to his astrological aspects. If you examine the letter а, you will see, that it was formed from the symbol of infinity, (that is the lower-case letter a, not the capital letter A) it is loaded; pregnant with something. This denotes that in this letter the infinity is limited by something and gets pregnant. Figure 3 As the letters denote a certain order of energies, likewise every limb of the human organism is connected with a certain order of forces, with a certain order of energies. For instance, the human nose is an expression of man’s intelligence and of his intellect. Consequently, the stronger this human’s intellect is, the longer his nose is. If from the middle of the face you drop a perpendicular towards the nose, this perpendicular determines the size of the angles formed by the lines of the nose. The lines of the nose are the two rays of the angle, while the width of the nose represents the size of the angle. The more the rays of these angles depart from the perpendicular, the more the intelligence of the man decreases. The smaller the angle gets, the more man’s intelligence increases. In general, the intellectual force of the man is projected by the help of the nose. The smaller this angle is, the stronger the intellect of this man is - the brighter his mind is. The larger this angle gets, the more his intellect decreases, while the natural, the objective mind of this man becomes stronger. The stronger the human feelings are, the wider the lower part of the nose at the nostrils is. Generally speaking, the length of the nose is connected with the intellect, while the width of the nose is connected with the human feelings. Having in mind these general principles, you should observe and study the form of the human nose in order to see what variety of deviations from the normal position determined by Nature were formed. Figure 4 All the lines with which we denote the human nose, the human eyes, and the human mouth are lines of force. These lines of force determine the intensity of the very forces that function within man. Studying the eyes of the human you will arrive at the conclusion that the wider the opening of the eyes is – the greater the sensitiveness, and the capability of the human for perceiving. The narrower the opening of his eyes is – the weaker his sensitiveness. The human sensitiveness is connected with the observational capability of man. The more observational the man is, the better the lower part of his forehead up to the eyebrows is developed. This part of the forehead is well developed within the natural scientists, because they observe all the phenomena in Nature. Within the philosophers, who are occupied with abstract ideas, with the so called metaphysics, the upper part of the forehead is more developed than the lower one. When the lips of the man are thick and well developed, it denotes that in this man the appetite or the sensuality is well developed. If his lips are tight, then his sensitiveness is not well developed. Consequently, the outer symptoms or marks of the human face show especially well with what this person has to cope within himself and in what way he has to proceed as to regulate the forces of his organism. Knowing these symptoms the man will be able to shape his nose, his ears, his mouth, and his eyebrows. For this purpose he should study the movement of the lines of force, as well as their outer and their inner projections. In order that the movement of the lines of force within the human being can be proper and harmonious, man should protect his consciousness, i.e., he should not tolerate any kind of split in his consciousness. The slightest split in the human consciousness brings within man two equal opposite forces which mutually neutralize themselves. For instance you feel a desire to do some good which is linked with some material offering. Immediately the fear appears that your interest might be violated; this fear quickly opposes your desire to do good and these two forces mutually cancel and neutralize each other. As long as you run into these two opposing forces, you say, “I will postpone this good deed till the conditions become more favourable.” On another occasion you begin to feel a strong drive to make a scientific research, but suddenly you imagine that this research will need years of hard work, so you drop your investigation. After that you enter some spiritual society, as you like to work for your spiritual development, but as soon as the thought that this is not the right time for a spiritual life crosses your mind, you leave this society. Today you neglect one good desire; tomorrow you suppress a certain drive within yourself, so finally your consciousness splits up. No, in order to develop your spiritual power you should never give up your good desires and strivings, you should never block and split your consciousness. The spiritual forces in man develop only upon union of the consciousness. You should know that all of you are exposed to the influence of all the outside beings that have the desire to lead you away from the way. Having all this in mind you should take safe measures for recovering the initial state of your consciousness. If you retain your twisted philosophy, though, you might think that upon split of the consciousness there is some science or an acquisition. No, as regards the split of the consciousness there is not any science, any philosophy, or any acquisition at all. Consequently, whenever a desire arises within you to do some good, do not put off doing it, no matter what or how much it costs you. The desire to do good is a positive force, which gives something to the human being and never takes away anything. As soon as a desire to do even the smallest good arises within you, realize it. If you refuse to do this good, then you will feel some sadness or an indisposition. This sadness, this indisposition is your punishment because you haven’t done the good. A person who refuses to do at least the slightest good and who throws off the grief he has suffered as a result of this, will run across some misfortune. Not long after that he will, through carelessness, slip and break or dislocate his leg. This misfortune is a result of the split in his consciousness. And after that he will call a doctor, he will pay him, and then he will lie in bed for two or three months. What has he gained from all this? So all the misfortunes, all the sufferings in the human life are due to man’s reluctance to do the Will of God. In life nothing remains unpunished. – “Well, we will pay for this in some other life.” – You will not pay in any other life, though – you will pay now. Less than a week, a month or a year will pass and you will see the results from your lapse. Therefore, knowing all this, be careful of even your slightest strivings and desires. Do not neglect the small desires, do not block their manifestation. As disciples of the occult School you have to be careful and you must never block your consciousness. No matter what mistake you make – no matter if it is a small one, or a big one – be ready to make an inner confession. You have to be honest before yourselves. For instance, some young man enters a university, wants to study, to receive some education, but he is poor, he has no resources. At one time the Providence submits him to an examination in order to see in what degree he is ready to withstand his own honesty. The obstacles are being combined in such a way that he finds himself in front of the open safe of a wealthy man, he looks at the safe, then he looks at the door of the room, because he is afraid that somebody might come and see him, and after he makes sure that he is alone, he reaches in the safe, takes out two thousand levs and says, “I’ll use this sum to graduate, and after I start work I’ll help some poor students so they also can graduate some university.” What happens next? The theft is revealed and he gets caught. He starts to excuse himself, saying that he didn’t know what was in store for him, that he didn’t know he will have to bear responsibility, he thought that because he had to graduate university this was the assistance rendered to him by the very Providence. It is impossible for a man to know what the consequences will be from a theft. If he doesn’t know what these consequences might be, he will learn them in prison. Man should be honest before himself, he should confess, he should admit the mistake he made. In this way he will free his consciousness from the useless burden. This means: do not block your consciousness! So, do not neglect in yourself even the smallest Divine desire. As soon as such a desire arises into your heart – realize it. Each Divine desire is like a small seed, which you plant into the soil. As soon as you plant it, it will grow and give fruit, which you are free to pick and taste. Whenever you hold some Divine desire within yourself you are consciously blocking yourselves as a result of which you expose yourselves to the influence of many diseases. All the diseases are a result namely of this blocking caused by the failure to execute the Divine desires, which are driving you to do good. You should know that you cannot play games with the laws of the Wise Nature. Nature does not allow anyone to play games with her. Whoever tries to play games with Nature even once, will get his punishment very soon. As disciples all of you should have unity of consciousness. If you do not have such unity, then you cannot be disciples. Even if you attend the class here, you will not be accepted by those above. Unless you gain unity of consciousness, you cannot be any disciples at all. In the School disciples with a bright mind, noble heart and a solid back – to be able to bear - should be accepted. Feeble and ill disciples should not be accepted in the School. Let those who are feeble and ill stay at their homes; let them come after they recover their health. The disciple should have a diamond will, and should be able to put things into practice. No one expects from you great feats, no one wants you to save the world. You are required to do only the smallest and microscopic application of the Good. Whenever you feel some noble impulse, no matter how small it might be, give effect to this impulse. Just a minute will be necessary to realize this impulse. For instance, you go to work and on your way you meet a poor beggar; suddenly you feel a desire to say a kind word to him. Stop for a minute and ask him how his things are going. You might say, “Why should I waste my time to stop by this beggar and talk with him? If you are not ready to stop for a minute, then they will make you lose one hundred minutes. Unity of consciousness is required from you. As soon as you attain such unity, you will be able to regulate the forces within your organism. If you lack unity of consciousness, you will be led out of your way, and you will go along the left road. It is dangerous to split the human consciousness. Imagine that someone is descending to the ground with a parachute. Upon his descent the parachute must be opened by any means; if it is not opened, then death is inevitable for the one, who is using it. The opening of the parachute resembles the unity of consciousness. Why? Because Life resembles the opened parachute. By analogy with this we say, that Life resembles the unity of consciousness. Only upon this state of consciousness will you be able to control your thoughts, your feelings, and your actions. You should make experiments and you should try to control yourself and to test the strength of your will. For this purpose I will suggest that you make the following experiment: we will take a big needle – a packing needle and we will stick it to a certain depth into your hand till the blood comes. After that every one of you will see how long it takes until he is able to stop the bleeding of his hand by the help of his will. After that everyone will see how long it takes to stop the pain in his hand by the help of his will. This pricking with the packing needle is just the insults and sorrows, caused to you by your relatives. If you are able to forget and transform the insult quickly, then you are a person with strong will. Only the strong people will subject themselves to this experiment, i.e. the fearless people - we will leave the timid people aside. Nature does not like timid people – it sentences them to death. It has respect towards the bold people and it is always ready to help them. Only the person, who possesses a strong will in the laws of the Wise Nature, can be bold and fearless. The timid person transgresses these laws each time – for this reason Nature has a special opinion for Him. Each person should strive towards unity of consciousness as a method of healing, as a method of work upon yourself. No matter what illness you get, it is enough to regain the unity of your consciousness, so that you get up from bed healthy and cheerful. The higher forces of consciousness are being directed towards your organism and begin to influence it until they cause a turn in your body as a result of which all the energies start to flow upwards and start to move in opposite direction. In this situation the foreign matter in the organism, which cause the diseases, immediately disappears as the dust disappears from the surface of the drum. If one of you catches cold, let him apply the same method in order to see how long it will take to restore his health. Usually, the cold lasts, at the most seven days. Sometimes it lasts for three weeks and in exceptional cases it lasts for three months. By the help of this method, though, you can cure someone of the cold in five minutes; if you do not succeed to cure yourselves of your cold in five minutes, then try to free yourselves from it within at least two or three hours, or within two or three days. Many people complain that their memory has become poor and has started to fail. The initial strength of your memory can easily be recovered. In what way? Through recovering the unity of your consciousness. In what way can this be done? As you throw out from your mind and heart all those thoughts and feelings which are disturbing you. The consciousness split is a reason for memory weakening. At the same time the consciousness split generates fear within man. Some child steals an egg from his home and from fear that his mother will catch him he pretends to be ill. The fear from the punishment is a result from the consciousness split in this child. The fear denotes a weakness of the feelings, while the pride denotes a weakness of the mind. The destructive capability of man is due to a certain contortion of his creative abilities. When the forces and the energies in the human organism divert from their right course, the man begins to devote himself to fictitious, imaginary thoughts and feelings, which cause him unnecessary sufferings. For instance, someone imagines that so and so has offended his honour. Who might offend? (UNCLEAR) And what exactly is the honour? The contemporary people are sensitive, they are easily offended, and their feelings are easily outraged. The scientists say that the man has five types of feelings, i.e. five senses. From what was the word сетиво (sense), усет (insight) derived? We say у-сет, or у-сат. The letter у denotes the man, who has seeded something. The root of the word is сат, which denotes manifestation, and at the same time also denotes something, which is limited. Consequently under the word усет (insight) we understand something which was seeded into the soil or into the consciousness, within a limited space in which it starts to grow. The root сат has a Sanskrit origin and denotes something that can be manifested, something that can be limited. The letter а in the root сат has gradually changed upon its descent, upon its involution, until it has been converted into the letter е. So, from у-сат the word усет (insight) was formed. Which of the other words that you know resembles the word усет (insight)? – The word възприятие (perception). If you remove the preposition въз, there remains the word приятие, which begins with the letter п. This letter denotes fertilization. So at first the energies are being retained, and after that they are being subjected to fertilization. The word sense denotes an external process, while the word perception denotes an internal process; it denotes growth. After the Perception, grasping follows. This grasping comes from the word хващам (grasp) something with my hand; it is a physical process. But the word схващане (grasping) begins with the letter с which shows, that the thing the man has grasped by his hand, is in an ascending state, it moves upwards. In order that this thing can grow upwards we should create favourable circumstances for its growth; we should fence it off from all sides. In order to fence something off, the human mind should function. The letter щ in the word схващам (grasp) shows, that the mind can function only when the will is also participating in order to remove the external contradictions. After it grows, what was sown will pass on to a higher stage and will come back to life. Consequently, in the grasping as a process we can denote several phases: the seeding of something, the growing of the seeded plant, and the ripening – the conversion of these energies into fruit, into something alive. The main idea of this lecture is the unity of consciousness. Where there is unity of consciousness, neither twisted thoughts can exist, nor any negative feelings. In order to reach this unity you have to be honest within yourself, you don’t have to deceive yourself. Each of you should confess his good and his bad features without trying to exaggerate or to decrease them. Judging himself properly, the disciple will be able to direct the forces of his organism all on his own. Every person has shortcomings, but some men do not like to admit this. At the present conditions of Life the shortcomings are in fact blessings for the human being. By their help man can evolve. For instance, suppose that someone is physically feeble, thin, but at the same time Nature has put into him such forces, through which he can improve his physical condition. Someone else has a sharp mind, but the centres which are behind his ears are too well developed, so this man is susceptible to destruction. What should he do? Because he has a sharp mind, he will find a way in which to transform this energy, to direct it towards the front part of his brain and to put it to work. This energy is necessary, but it has to be used wisely. For instance, the anger represents the coals, which are being thrown into the fireplace in order to put the car into motion. So you should put the coals into the fireplace, you should put the water into the steam-boiler, you should transport the steam through the pipes and you should put it to work. In this way the machine will be set in motion and will move forward. Another kind of energy within the human being is the fear, which also has to be put to work. As an element, the fear should be joined to the reason and as a result one complex body or compound called wisdom should be formed. Then we’ll have the following equation: С + Р = Б. Translating this into the chemical language, the fear will be the base, the reason will be the acid, while the wisdom will be the salt. In the realm of the animal kingdom the fear is in the first place – it rules there. The hind legs of the rabbit have undergone elongation as a result of the fear. The long ears of the rabbit show that it is wise – it is able to hear well and to think well. The rabbit likes to climb steep places – that is why its forefeet have become shorter than his hind legs. The rabbit runs very quickly upwards, but when he has to run downwards – it often rolls. The hands in man resemble the hind legs of the rabbit. The hind legs of the horse bend in one and the same way as the human hands; the forefeet of the horse bend in one and the same way as the human legs. These questions are side-issues, but it is good to contemplate upon them, to see to what this analogy is due. So, as disciples you should attain unity of consciousness and an Absolute impartiality towards yourself. The impartiality is necessary for the development of the disciple. Where there is impartiality growth should be also present; where there is no impartiality – there you cannot find any growth. When we talk about unity of consciousness we have in mind the participation of the Divine consciousness, as well as the participation of the Divine Spirit, which functions within the entirety of Nature. Where impartiality exists, a contact of the human Spirit with the Divine Spirit also exists. Every evening before you go to bed, stand upright and get in touch with the great Light within the Divine Spirit and say: “In the name of the absolute justice, I confess my mistakes and I am ready to correct them.” Without excuses, without any delay mistakes should be corrected – they should not be excused. When you promise to do good, keep your promise without fear. – But the consequences might be bad. – It is better to make a mistake, than to go back. Let’s say that you have promised to some person one thousand levs; someone comes to you and starts to tell you that this man is not honest, that he will spend your money for food etc. Whatever happens with your money, don’t change your mind. Thus you will make one mistake only, while if you change your mind and refuse to give him the money you promised, you will make two mistakes. As soon as you have promised to do some good, you should not change your mind. Even if your promise was given by mistake, you should nevertheless keep it. Be brave and decisive. In no way can you avoid the karmic consequences. In order to acquire boldness and decisiveness, start with the small experiments for which little knowledge is needed. Do not strive towards great experiments, because you are not ready for them and you still don’t have the knowledge necessary for them. Now write down the following three rules: Put the Truth into your Soul and you will attain the Freedom you are looking for. Put the Wisdom into your mind! The Light will come and the Knowledge will give you its help. Put the purity into your heart! Love will come and the real Life will begin. Write down these rules on a separate sheet of paper and put this sheet on your table, or hang it onto the wall, so that you can read them whenever you like. After you get up in the morning, the first thing you should do will be to read these rules and to contemplate over them. Read the first rule and say to yourself: “I should put the Truth into my soul! Why? So that I can be free, so that I can attain my Freedom.” After that read the second rule and say to yourself: “I should put the Wisdom into my mind! Why? So that I can acquire Knowledge.” And finally you say to yourself: “I should put Purity into my heart. Why? So that Love may come.” A secret prayer 1 Truth – In Bulgarian this is the word ‘Истина’ Source

Purpose Of The Respiratory System Seventh Lecture by The Master, Petar Danov, Beinsa Douno, Held before the Youth Esoteric Class on November 22nd, 1922 Sofia Fir-für-fen Tau-bi-aumen (This song is for harmonizing and healing – it regulates the streams of the forces in the human body, put it in harmony with the nature. The words are in an old divine language, they could not be translated literally. Approximate translation is – "Without fear and without darkness" Fir-fur is that which leads a person, and fen is that which removes the handicaps, cleans. Tao is that which surrounds, keeps the man as an environment he is immersed in. Tao means the Absolute, Not manifested, Infinite. Bi – that which manifests itself. Aumen means all qualities that contain the Divine – all that should grow and manifest itself in its integrity.) Secret prayer Now read the positive words you have written as part of your assignment. Next time you will read the negative words. For the next time, write on the topic: “The Purpose of the Respiratory System”. I will now give you an esoteric exercise, which you will do in the morning after getting up and in the evening before going to bed. You will raise your hands upward and pronounce the word light, while observing the change in your condition. Do the exercise for ten to twenty-five seconds. The hands are placed one next to the other in front of your forehead, with palms turned towards the face. After that you will lower your hands and place them on the upper part of the nose, as you pronounce the word fragrance. After you pronounce that word, you will observe what change is taking place in your condition. Finally, you will place your hands under your nose – on the upper lip, and you will pronounce the word sweetness. Again, you will observe the changes in your condition. The first word you will pronounce is light, then – fragrance, and finally – sweetness. The words go from an ascending to a descending stage: the substance of the word light is the thinnest, then it is the one of fragrance, and the most dense substance is that of the word sweetness. It feels strange to you why I am giving you the topic “The Purpose of the Respiratory System”. What knowledge do you have of breathing, why does man breathe? One breathes to maintain life, the burning inside his organism. What is burning and what is breathing? According to some, breathing is a process of cleaning. There are more than six hundred million cells in the lungs, locked in miniature chambers, miniature laboratories. When air enters the lungs, each one of these cells for a short moment serves a twofold purpose – physiological and psychological. In that sense breathing is a double process of nutrition. In a single minute one inhales twenty times, twenty lunches, and in an hour – 20 x 60 = 1200 inhalations, which amounts to 1200 lunches. If each of those lunches cost a hundred leva, then each hour for every human being 120 000 leva would be spent on breathing. For twenty-four hours one would then cost Nature 2 880 000 leva. At each inhalation Nature lays the table for someone, and at each exhalation she clears the table. At each laying and clearing of the table workers (cells) perform their duties. The work of those workers who have the ultimate task of purifying the blood is complicated. Despite all of their complex functions, you deem that those cells are not wise. The cells of the human body are wise. The cells of each organ, of each limb of the human body have a special job and purpose. And so, breathing is a dual process – physiological and psychological. The ultimate purpose of breathing as a psychological process is cleansing the mind. Therefore, breathing is related to thinking, to thought. Which kind of breathing is the best? There are three types of breathing: upper, middle and lower (depending on which part of the lungs does the most breathing). The lung resembles a complex laboratory in which a lot of energies intersect. The prana of the air penetrates into the lungs and helps oxygenating the blood even where air can hardly penetrate. The elements of Life are placed into the blood so purified. Full breathing is the best. When breathing, one must appreciate the air as an irreplaceable good. When you look at the air as an inestimable good, it penetrates even the most distant cells of the lungs, sends them its prana, its vital energy, which they extract and send throughout the organism. Mainly Love helps full breathing. So Love is first and foremost necessary condition for full breathing. When breathing, one must appreciate the air as an irreplaceable good. When you look at the air as an inestimable good, it penetrates even the most distant cells of the lungs, sends them its prana, its vital energy, which they extract and send throughout the organism. Mainly Love helps full breathing. So Love is first and foremost necessary condition for full breathing. When breathing, one must appreciate the air as an irreplaceable good. When you look at the air as an invaluable good, it penetrates even the most distant cells of the lungs, sends them its prana, its vital energy, which they extract and send throughout the organism. So Love first affects the lungs. The one who loves, expands, and so do his lungs. When a person perceives a good consciously, and with gratitude, Love begins to work inside him and elevates him. This Love is positive, ascending, and expanding for a person. Every Divine energy, which descends from above, must pass initially through the respiratory system, from there ascend to the mind, and then descend to the heart. When speaking about Love, many say that Love is blind. This expression is a remnant from the time when humanity existed under influence of the Moon – the period of constant changes. Actually, Love reveals itself in rational Life, because, by itself, Love is the most elevated thing in the world. Where Love permeates, there is Life, and culture. The Divine day begins with Love. It is said in the Holy Writing: “And God said, Let there be light: and there was light”. Everybody can say something, but first, one is required to perceive air along with prana, and with the Divine energy which is infused in it. When it penetrates into the mind and heart, then that energy will give someone an impulse to express himself, to say that which he is thinking of. Therefore, he who wants to speak reasonably must learn to breathe properly and to think properly. Have you ever tried to breathe silently, so that nobody can hear you? When you breathe deeply, you breathe loudly, and everybody around can hear you. It is an art to be able to breathe deeply, but silently, so that nobody can hear you. When you breathe deeply, put your hands on your stomach, so that every time you inhale and exhale air your hands lift. You must study the process of breathing properly, so that you could describe it in both the physiological and psychological manner. Study the various methods of breathing, to see which method will be the most efficient to apply. Try with every inhalation to think about the light, for you to be able to connect with its energies. Those energies are found in the air, from where you have to obtain them. When thinking about fragrance, you will obtain from the air a different sort of energies; when thinking about sweetness, you will obtain yet another sort of energies. When you are thinking about these words, while breathing simultaneously, you will see that each word reflects differently on the pulse of your heart. The smallest, slightest changes in the pulse speak of one’s delicate experiences. The abrupt changes in the pulse speak of one’s grand experiences. When a person is inspired by elevated thoughts and feelings, his heartbeat is rhythmic; his pulse is regular, and harmonious. When one lives in the field of rude, low feelings, his pulse is disharmonious and irregular – he loses the natural rhythm of his pulse. In such cases it appears to you that a person’s heart stops. This is how the heart of people who suffer from palpitations beats. There is one thing you have to learn: to breathe properly. Why? Because by breathing properly you will purify your thoughts, you will purify your blood, and you will also purify your brains. Speaking of breathing, you have to know the composition of the air. What elements are included in the air? Air is a mixture of one fifth of oxygen and four fifths of nitrogen. So the Intellectual world deals with elements of the physical world. What is released during breathing? In the process of breathing oxygen is absorbed from the air, and carbon dioxide is exhaled. In what state are the elements oxygen and nitrogen found in the air? - In a molecular state. In general, when a particular element has already been obtained from some complex body, it is in a molecular state; when it is being produced from the complex body, while its atoms have still not managed to combine into molecules, it is in an atomic state; and finally, when some complex body is dissolved in water, its elements are found in an ionic state. When are elements most active? - When they are in an ionic state. They are less active when in an atomic state and least active when in a molecular state. One has to observe himself, to see what his condition is when he is moody, excited, and angry; and what his condition is when he is calm, and in a good mood. Good and bad moods reflect on the breathing, and on the pulse. He who understands this will be able to detect a person’s physical and spiritual mood by his pulse. As disciples, you must study all of the conditions; to distinguish their substance by density, and by composition. For instance, what is the substance of anger – dense or thin? - Dense. What compounds is it made of? - Explosive substances. Anger is dangerous because of the explosions that accompany it. When one has been furious, he feels like he has been burning, as if there had been a fire inside him. A lot of time has to pass until he repairs all the damage from that fire. The damage happens in his organism. What is anger due to? - Superfluous energies in the organism. When a person has a lot of desires that he cannot fulfill, part of the energy which has been allotted for their attainment remains unused – that energy is the cause of anger in a person. Unprocessed substances in the brain cause a slight process of rotting, of fermentation, and as a result anger is provoked. Unfulfilled desires produce anger. When one is angry, this shows that he has many unrealized, unfulfilled desires. What is the cure for anger? - Implementation of those desires. Superfluous energy accumulates behind man’s ears. Among very angry people these areas have evolved significantly. Phrenologists call these centers destructive. These centers are connected with the motor muscles of the mouth and therefore, when man becomes angry, he starts moving his mouth. He who understands the law of transforming energy will know how to direct the excess energy from his ears to his brain and harness it to work. He who does not understand this law, when he gets angry, will put his tongue to work – back and forth, until he casts that energy out and relieves himself. The tongue is a machine-gun, and the words – the gunfire that pours out here and there until it runs out. When you want to know which words are negative, go to an angry man, take a pen and a sheet of paper and start writing. He will speak such negative words, that you will not be able to find them in any dictionary. If you want to know which words are positive, go to a grateful, content man, and listen to him. As a method of influencing against anger, esoteric knowledge recommends that the disciple should give up his numerous desires. The disciple is not allowed to have many desires simultaneously. Why? - Because they could not develop in the right way. It has been determined how many square meters of land are needed for a fruit-tree to grow well. If you had a quarter of an acre of land you wanted to plant with vine-stocks, you would be able to plant ten vine-stocks at the most. Should you plant any more, they develop poorly, and they would give puny fruit. Therefore, in order not to obtain puny fruit, do not rush to realize all of your desires at once. Desires of a person are in an embryonic state, and therefore he must gradually hatch them one by one, so that he can feed them in order for them to give good fruit. Every desire of a person is a capital that can be transformed into kinetic energy, but it must wait for its time to come. Every desire is a power that will give its results, but this power must be awakened at the right time. The desire must not be awakened neither earlier, nor later than the right time – for every desire there is a determined time and space, when it can be realized. If you do not observe this time, you will encounter a number of negative states, among which anger will be in the first place. When a person cannot achieve one of his desires, he becomes envious. When he begins to envy, anger will come as well. Should you want to liberate yourself from anger, you have to fulfill your desires. In order to fulfill them, they have to be few in quantity. How many desires can you realize annually? - One desire. How many classes can a disciple finish annually? - One class. The most capable of students can finish two classes, and a disciple of genius – three classes. The genius studies too, and passes grades, but for him there is a special school. The genius is also prone to mistakes; he has the circumstances to make mistakes more than the ordinary person. The genius wins a lot, loses a lot, and suffers a lot; the ordinary person wins a little, loses a little, and suffers less. To regulate the energies of your organism, you have to breathe properly, deeply. Thus, the numerous desires divert man’s attention. You meet someone – thoughtful, head bent down, looking towards the earth. That man has many desires, and as a result his breathing is poor. This has also been noticed in the life of eminent actors. When a capable actor becomes too ambitious, blood circulation inside him becomes irregular, his breathing – incomplete, and as a result he becomes nervous and gets angry. The remedy for anger is finding a friend of yours who is negative, passive; ask him to put his left hand on the right side of your head and you will see that after a short time all of the surplus energy in you will pass over to his hand and you will be relieved. You have been positive, active, and he – negative, passive, as a result of which between yourselves a right exchange has occurred. So the angry person must find a quiet, calm person to whom he can transfer some of his excess energy. It is not bad that someone gets angry, but he should know the law, harness this energy to work. It is preferable to get angry, than not to be angry at all. There are people who are passive and when they get angry they cannot express their anger externally. They act as quiet people – in reality they are not quiet. Passive anger generates fear, and active anger generates vengeance. Vengeance is particularly strong when someone tries to oppose anger. When a person gets angry, give him an opportunity to display his anger; should you stop his anger, he would start taking revenge. Why are some people incapable of getting angry? - Because they do not have a surplus of that energy. They resemble those drunkards that want to drink, but either they have no money, or there are no taverns open. So they do not have the circumstances to get drunk and so by necessity act as sober; they are ready to go to the nearest open tavern and get drunk. The truly sober, virtuous man is the one that despite having all conditions to drink or get angry, is still unable to get off his balance. Such a person has willpower, has self-control. He who has a weak willpower succumbs even to the slightest temptation. Now, as disciples of an esoteric School, you must study the contradictions that you stumble upon. You have to study the various states that you go through. Sometimes you sit, you feel somehow oddly uneasy, and you do not know where to put your hands: you put them in front – you are not comfortable, you put them along your body or behind you – again you do not feel comfortable. If you understood the deep meaning of your condition, you would describe it easily. Hands represent the human willpower. When you do not know where to put your hands, this means that you do not know with what kind of movement you have to manifest your willpower. When you put your hands behind your back, in front of you or alongside your body, by doing this you are looking for the most suitable method of manifesting your willpower. As soon as you find a suitable place for your hands, you will have already solved the question as to what way you should manifest your willpower. As a first method of manifesting willpower, there is the application of the law of transforming energies in your body through the lungs. Eastern nations pay great attention to breathing as a method of work in many directions. Western nations also wanted to use this method, but as utter materialists, it gave them bad results. They wanted in a quick way to achieve a lot of things, but paid dearly for that haste. Love is required from people, so that they could use properly the knowledge of breathing. Without Love there can be no breathing. The first condition is that Love participates in breathing. If Love does not participate in breathing, you can have no success. In that situation the organism cannot handle its superfluous energy, as a result several negative states are born within the human body. When breathing is not done properly, semi-organic substances start to build layers of sediments in the organism, which are the cause of all illnesses. Thanks to these sediments, these semi-organic materials, the human blood cannot be properly purified, and this causes the growth of many microbes. Now you have an idea of how complex the breathing process is. It is enough to imagine those six-hundred million workers, who work selflessly day and night, so that you can comprehend what a great process is preformed inside your organism. Besides, each cell has its own strictly defined specialty. If you do not consider this process consciously, you will say that living is not worthwhile. No, living is worthwhile. Each inhalation and exhalation is the result of the work, the effort of millions of workers. Therefore, breathe consciously, with Love, if you want always to have a good inner disposition. Should you get a bit angry, all harmony in the organism is disrupted, and along with that, breathing becomes irregular. To understand how expensive each human is to Nature, make a calculation on how much is spent on a person per year. As you know how much is paid for twenty-four hours, you will easily calculate the expense for a year. And that is an expense only for breathing. Calculate after that how much is spent on workers in the stomach, in the brains, and in all other organs and limbs. After all this, somebody will come and say that Life was worth nothing, and that everything had been given to us for free. So is for those who do not understand. One, who understands, knows how expensive Life is, even for the smallest creature, and even more for a human being. You are fed by Nature, without realizing how many resources it spends on you. Indeed do children realize how much their parents spend on them? However, when they grow up, when they start supporting themselves, then they see how much they have cost their parents. It is not an easy job raising a child. When you render an accurate account of all the resources Nature spends on you, you will understand what a great thing human life is. A then a great feeling of gratitude will awaken in your soul for the Life that has been given to you. Only at this consciousness level will you understand the deep meaning of the words “On blessing we live”. Secret Prayer Fir-für-fen Tau-bi-aumen translation - Nevenka Dimitrova

urpose Of The Respiratory System Seventh Lecture by The Master, Held before the Youth Esoteric Class on November 22nd, Sofia Fir-für-fen Tau-bi-aumen Secret prayer Now read the positive words you have written. Next time you will read the negative words. For the next time, write on the topic: “The Purpose of the Respiratory System”. I will now give you a psychic exercise, which you will do in the morning after getting up and in the evening before going to bed. You will raise your hands upward and pronounce the word light, while observing the change in your condition. Do the exercise for ten to twenty-five seconds. The hands are placed one next to the other in front of your forehead, with palms turned towards the face. After that you will lower your hands and place them on the upper part of the nose, as you pronounce the word fragrance. After you pronounce that word, you will observe what change is taking place in your condition. Finally, you will place your hands under your nose – on the upper lip, and you will pronounce the word sweetness. Again you will observe the changes in your condition. The first word you will pronounce is light, then – fragrance, and finally – sweetness. The words go from an ascending to a descending stage: the substance of the word light is the thinnest, then it is the one of fragrance, and the thickest substance is that of the word sweetness. It feels strange to you why I am giving you the topic “The Purpose of the Respiratory System”. What knowledge do you have of breathing, why does man breathe? Man breathes to maintain life, the burning inside his organism. What is burning and what is breathing? According to some, breathing is a process of cleaning. There are more than six hundred million cells in the lungs, locked in miniature chambers, miniature laboratories. When air enters the lungs, each one of these cells for a short moment serves a twofold purpose – physiological and psychic. In that sense breathing is a double process of nutrition. In a single minute man inhales twenty times, twenty lunches, and in an hour – 20 x 60 = 1200 inhalations, 1200 lunches. If each of those lunches cost a hundred leva1, then each hour for every human 120 000 leva would be spent on breathing. For twenty-four hours he would then cost Nature 2 880 000 leva. At each inhalation Nature lays the table for man, and at each exhalation she clears the table. At each laying and clearing of the table workers perform their duties. Complicated is the work of those workers who have the utmost task of cleansing the blood. Despite all of their complex functions, you deem that those cells are not wise. Wise are the cells of the human organism. The cells of each organ, of each limb of the human organism have a special position and purpose. And so, breathing is a twofold process – physiological and psychic. The ultimate purpose of breathing as a psychic process is cleansing the mind. Hence, breathing is connected with thinking, with thought. Which kind of breathing is the best? There are three types of breathing: upper, medium and lower (depending on which part of the lungs does the most breathing). The lung resembles a complex laboratory in which a lot of energies intersect. The prana2 of the air penetrates into the lungs and helps ozonizing the blood even where air could hardly penetrate. Into such sublime blood the elements of Life are placed. Full breathing is the best. Mainly Love helps full breathing. So Love is first and foremost necessary condition for full breathing. When man breathes, he must value the air as an irreplaceable welfare. When you look upon air as an invaluable welfare, it penetrates into the furthest cells of your lungs, sends them its prana, its vital power, which they extract and dispatch over the whole organism. So Love first affects the lungs. He who loves, he expands, and so do his lungs. When man adopts a benefit consciously, and with gratitude, Love begins to operate inside him and elevates him. This Love is positive, ascending, and it broadens man. Every Divine energy, which descends from above, must pass initially through the respiratory system, from there ascend to the mind, and after that go down to the heart. When speaking about Love, many say that Love is blind. This expression is a remnant from the time when humanity existed under influence of the Moon – the period of constant changes. Actually Love reveals itself in rational Life, because, by itself, Love is the most elevated thing in the world. Where Love permeates, there is Life, and culture. The Divine day begins with Love. It is said in the Holy Writ: “And God said, Let there be light: and there was light”. Everybody can say something, but first, man is required to perceive air along with prana, and with the Divine energy which is infused in it. When it penetrates into the mind and heart, then that energy will give an impulse for man to express himself, to say that which he is thinking of. Therefore, he who wants to speak reasonably must learn to breathe properly and to think properly. Have you ever tried to breathe silently, so that nobody can hear you? When you breathe deeply, you breathe loud, and everybody around can hear you. It is an art to be able to breathe deeply, but silently, so that nobody can hear you. When you breathe deeply, put your hands on your stomach, so that every time you inhale and exhale air your hands lift. You must study the process of breathing properly, so that you could describe it in both the physiological and psychic relation. Study the various methods of breathing, in order to see which method will be the most efficient to apply. Try with every inhalation to think about the light, in order for you to be able to connect with its energies. Those energies are found in the air, from where you have to obtain them. When thinking about fragrance, you will obtain from the air a different sort of energies; when thinking about sweetness, you will obtain a third sort of energies. When you are thinking about these words, while breathing simultaneously, you will see that each word reflects differently on the pulse of your heart. The smallest, slightest changes in the pulse speak of delicate experiences of man. The abrupt changes in the pulse speak of grand experiences of man. When man is inspired by elevated thoughts and feelings, his heartbeat is rhythmic; his pulse is regular, and harmonious. When man lives in the field of rude, base feelings, his pulse is disharmonious and irregular – he loses the natural rhythm of his pulse. In such cases it appears to you that the heart of man stops. Thus beats the heart of men who suffer from palpitations. There is one thing you have to learn: to breathe correctly. Why? Because by breathing correctly you will cleanse your thoughts, you will cleanse your blood, and you will also cleanse your brains. Speaking of breathing, you have to know the composition of air. What elements are included in air? Air is a mixture of one fifth of oxygen and four fifths of nitrogen. So the Intellectual world deals with elements of the physical world. What is released during breathing? In the process of breathing oxygen is absorbed from the air, and carbon dioxide is exhaled. In what state are the elements oxygen and nitrogen found in the air? - In a molecular state. In general, when a particular element has already been obtained from some compound body, it is in a molecular state; when it is being obtained from the compound body, while its atoms have still not managed to combine into molecules, it is in an atomic state; and finally, when some compound body is dissolved in water, its elements are found in an ionic state. When are elements most active? - When they are in an ionic state. They are less active when in an atomic state and least active when in a molecular state. Man has to observe himself, to see what his condition is when he is moody, excited, and angry; and what his condition is when he is calm, and in a good mood. Good and bad moods reflect on the breathing, and on the pulse. He who understands this will be able to detect a man’s physical and spiritual mood by his pulse. As disciples, you must study all of the conditions; to distinguish their substance by thickness, and by composition. For instance, what is the substance of anger – thick or thin? - Thick. What compounds is it made of? - Explosive substances. Anger is dangerous because of the explosions that accompany it. When one has been furious, he feels like he has been burning, as if there had been a fire inside him. A lot of time has to pass until he repairs all the damage from that fire. The damage happens in his organism. What is anger due to? - Superfluous energies in the organism. When man has a lot of desires that he cannot fulfill, part of the energy which has been allotted for their attainment is left unused – that energy is the cause of anger in man. Unprocessed material in the brain causes a slight process of rotting, of fermentation, and as a result anger is provoked. Unfulfilled desires produce anger. When one is angry, this shows that he has many unrealized, unfulfilled desires. What is the cure for anger? - Implementation of those desires. Superfluous energy accumulates behind man’s ears. Among very angry people these areas have evolved significantly. Phrenologists call these centers destructive. These centers are connected with the motor muscles of the mouth and therefore, when man becomes angry, he starts moving his mouth. He who understands the law of transforming energy will know in what way to channel surplus energy from his ears to his brains and put it into work. He who does not understand this law, when he gets angry, will put his tongue to work – back and forth, until he casts that energy out and relieves himself. The tongue is a machine-gun, and the words – the gunfire that pours out here and there until it is all over. When you want to know which words are negative, go to an angry man, take a pen and a sheet of paper and start writing. He will speak such negative words, that you will not be able to find them in any dictionary. If you want to know which words are positive, go to a grateful, content man, and listen to him. As a method of influence upon anger, occult knowledge recommends that the disciple should forgo his numerous desires. The disciple is not allowed to have many desires simultaneously. Why? - Because they could not evolve regularly. It has been determined how many square meters of land are needed for a fruit-tree to grow well. If you had a quarter of an acre3 of land you wanted to plant with vine-stocks, you would be able to plant ten vine-stocks at the most. Should you plant any more, they would grow weak, and they would give puny fruit. Therefore, in order not to obtain puny fruit, do not rush to realize all of your desires at once. Desires of man are in embryo, and therefore he must gradually hatch them one by one, so that he can feed them in order for them to give good fruit. Every desire of man is a capital that can be transformed into kinetic energy, but it must wait for its time to come. Every desire is a power that will give its results, but this power must be awakened at its allotted time. The desire must not be awakened neither earlier, nor later than the allotted time – for every desire there is a determined time and space, when it can be realized. Should not you abide by that time, you would stumble upon a number of negative states, among which in the first place would be anger. When man cannot achieve one of his desires, he becomes envious. When he begins to envy, anger will come as well. Should you want to liberate yourself from anger, you have to attain your desires. In order to attain them, they have to be few in quantity. How many desires can you realize annually? - One desire. How many classes can a disciple finish annually? - One class. The most capable of students can finish two classes, and a disciple of genius – three classes. The genius studies too, and passes grades, but for him there is a special school. The genius is also prone to mistakes; he has the circumstances to make mistakes more than the ordinary man. The genius wins a lot, loses a lot, and suffers a lot; the ordinary man wins a little, loses a little, and suffers less. To regulate the energies of your organism, you have to breathe correctly, deeply. Thus, the numerous desires divert man’s attention. You meet someone – thoughtful, head bent down, looking towards the earth. That man has many desires, and as a result his breathing is poor. This has also been noticed in the life of eminent actors. When a capable actor becomes too ambitious, blood circulation inside him becomes irregular, his breathing – incomplete, and as a result he becomes nervous and gets angry. The remedy for anger is finding a friend of yours who is negative, passive; ask him to put his left hand on the right side of your head and you will see that after a short time all of the surplus energy in you will pass over to his hand and you will be relieved. You have been positive, active, and he – negative, passive, as a result of which between yourselves a right exchange has occurred. So the wrathful person must find a quiet, peaceful person to pass a part of his superfluous energy to. It is not bad that man gets angry, but he should know the law, and put that energy to work. It is preferable that man gets angry, instead of not getting angry at all. There are people who are passive and when they get angry they cannot express their anger externally. They act as quiet people – in reality they are not quiet. Passive anger generates fear, and active anger generates vengeance. Vengeance is particularly strong when someone tries to oppose anger. When a man gets angry, give him an opportunity to display his anger; should you stop his anger, he would start taking revenge. Why are some people incapable of getting angry? - Because they do not have a surplus of that energy. They resemble those drunkards that want to drink, but either they have no money, or there are no taverns open. So they do not have the circumstances to get drunk and so by necessity act as sober; they are ready to go to the nearest open tavern and get drunk. The truly sober, virtuous man is the one that despite having all conditions to drink or get angry, is still unable to get off his balance. Such a person has a will, has self-control. He who has a weak will succumbs even to the slightest temptation. Now, as disciples of an occult School, you must study the contradictions that you stumble upon. You have to study the various states that you go through. Sometimes you sit, you feel somehow oddly uneasy, and you do not know where to put your hands: you put them in front – you are not comfortable, you put them along your body or behind you – again you do not feel comfortable. If you understood the deep meaning of your condition, you would describe it easily. Hands represent the human will. When you do not know where to put your hands, this means that you do not know with what kind of movement you have to display your will. When you put your hands behind your back, in front of you or alongside your body, by doing this you are looking for the most suitable method of displaying your will. As soon as you find a suitable place for your hands, you will have already solved the question as to what way you should display your will. As a first method of displaying will, there is the application of the law of transforming energies in your organism via the lungs. Eastern nations pay great attention to breathing as a method of work in many directions. Western nations also wanted to use this method, but as utter materialists, it gave them bad results. They wanted in a quick way to achieve a lot of things, but paid dearly for that haste. Love is required from people, so that they could use properly the knowledge of breathing. Without Love there can be no breathing. The first condition is that Love participates in breathing. If Love does not participate in breathing, you can have no success. In that situation the organism cannot handle its superfluous energy, as a result a number of negative states are born in a man. When breathing is not done properly, semi-organic materials start to build layers of sediments in the organism, which are the cause of all illnesses. Thanks to these sediments, these semi-organic materials, the blood of man cannot be properly cleansed and causes the growth of many microbes. Now you have an idea of how complex the breathing process is. It is enough to imagine those six-hundred million workers, who work selflessly day and night, so that you can comprehend what a great process is preformed inside your organism. Besides, each cell has its own strictly defined specialty. If you do not consider this process consciously, you will say that living is not worthwhile. No, living is worthwhile. Each inhalation and exhalation is the result of the work, the effort of millions of workers. Therefore, breathe consciously, with Love, if you want always to have a good inner disposition. Should you get a bit angry, all harmony in the organism is disrupted, and along with that, breathing becomes irregular. To understand how expensive each human is to Nature, make a calculation on how much is spent on him in a year. As you know how much is paid for twenty-four hours, you will easily calculate the expense for a year. And that is an expense only for breathing. Calculate after that how much is spent on workers in the stomach, in the brains, and in all other organs and limbs. After all this, somebody will come and say that Life was not worth anything, and that everything had been given to us for free. Such is for those who do not understand. One, who understands, knows how expensive Life is, even for the smallest creature, and even more for man. You are fed by Nature, without realizing how many resources it spends on you. Indeed do children realize how much their parents spend on them? However, when they grow up, when they start supporting themselves, then they see how much they have cost their parents. It is not an easy job raising a man. When you render an exact account of all the resources Nature spends on you, you will see what a thing man is. Then in your soul will awaken a great feeling of gratitude to Life, which has been given to you. Only at this consciousness will you understand the deep meaning of the words “On blessing we live”. Secret Prayer Fir-für-fen Tau-bi-aumen 1 1 lv. = 0.5 euro today, although in the days the lecture was written, a lev was worth far less than that. 2 This is an ancient Sanskrit word that describes favourable energies in the air. There is no equivalent neither in English, nor in Bulgarian. 3 In the text a unit equal to a fourth of the acre is used. I could not find an equivalent in English and I decided to leave it as it is. Source

Harmonization of Energies Master’s Sixth Lecture delivered at the Youth Esoteric Class on 8 November 1922 – Wednesday, 19.00h, Sofia Fir-für-fen, Tao-bi-aumen Secret prayer Your topic to write on for the next time is, “The Difference between Soul and Spirit”. When writing on the topic each one of you should try to feel free, not to be under the influence of anyone else’s opinion, or of what certain authorities have written. Each one shall be one’s own authority. Write about what you know and what you understand the soul and spirit to be. You may also read what other authors have written on the issue, but it is important for you not to be influenced, to be true to your own understanding. What is your understanding of the word difference? You talk about the difference between two variables, between two equations. What we mean, when two variables are compared, is the difference between them. There is a quantitative difference; there is also a qualitative difference. People speak about difference in colours, so there must be a difference between the quantities of vibrations. We also talk about difference in the beliefs of various people; what is meant here is the degree of human evolution, and the lifestyle people keep. Everyone lives according to one’s beliefs. Human intelligence, as well as human life, is determined by one’s beliefs. Therefore, people say, “Do not dwell upon what one says, but dwell upon the way one lives.” One’s life style determines one’s beliefs, one’s views, and convictions. Some say that they believe in God, but when requested to do a favour they immediately delve into their memory to find out whether the person requesting the favour has done any wrong or harm to them. And if one is found, then they immediately give up doing the favour. Such people remember the evil for years. What belief can this be, to remember the evil? I now want to take your attention to the consonants. In this particular case neither the character of the letters nor the symbol, expressed by them, is of importance; the importance is the intensity of energy contained in each letter and needed to pronounce it. For example in order to pronounce ‘b’ one brings the lips nearer and applies a little tension. The upper lip is connected with the forces of the Astral World. Two types of energies flow out of the lips simultaneously: active energy from the upper lip, and passive energy from the lower lip. The letter ‘b’ stands for the creative principle in Nature. Note that when one wants to do something, one is tense, and makes an effort as if pronouncing the letter ‘b’. Chest thrown out, eyebrows puckered, straining oneself, one says, “Baa, I can do this thing!” Which is to say; that having pronounced the ‘b’ sound you connect to certain types of energies in Nature. This shows that nothing is accidental, nothing happens by chance. The graphic sign for the ‘b’ sound may vary with different peoples, but the particular energy related with the sound is not accidental. The intensity of this energy is a precisely determined quantity. Having pronounced this sound, one manifests one’s desire to create; in order to realise one’s desire, one should know how to pronounce it. When God pronounced this sound, He created the world; He said, “Let there be Light!” The Holy Scripture is known as The Bible, where the first letter is again ‘b’1. While pronouncing the sound ‘v’ you place the upper teeth upon the lower lip. Teeth are connected with the physical world. Hence, when pronouncing this sound there goes a unification of an active principle from the physical world (teeth) with a passive principle from the Astral world (lower lip). When pronouncing the ‘g’ sound, you have to pay attention to the position of the tongue. The word ‘glottal’ begins with the ‘g’ character2. Such is the shape formed when pronouncing the ‘g’ sound. This shape stands for infinity. When pronouncing the sound ‘g’, the tongue touches against the palate, close to the throat, which is to say that you have to understand the measures used to determine the infinite order of energies or figures. With the sound of ‘g’ there is a little rounding of the epiglottis, not of the lips. This sound represents a musical figure. The energies connected with it come from the Spiritual World, therefore the word ‘God’ also begins with the same letter. The letter ‘G’ designates infinity3; it is the sign for infinity. When we say that God is infinite, boundless, this particular attribute is contained in the letter ‘G’ standing at the beginning of the word. When pronouncing the ‘d’ sound, the tongue touches the palate, up there near the teeth. The tongue stands for the reasonable principle in human beings. The palate represents an active principle from the Divine world. Thus, when articulating the ‘d’ sound the principle of Reason within human beings interacts with the Divine world. The function of the tongue is three fold: to taste, i.e. to try the taste of things, to move, and to talk. When articulating the ‘d’ sound its tip only touches slightly to the Divine World. The sound ‘d’ contains such an active power, which is capable of reconciling the oppositions between the physical and the Divine Worlds. This letter represents an equilibrium law. The ‘d’ contains such rules, through which the forces of Nature can be regulated, counter-balanced and harmonised. When articulating the ‘e’ sound, there is a slight contracting of the throat and the tongue has a special position in the mouth – it touches slightly upon the lower teeth, upon its passive side. The letter ‘e’ stands for propagation in Nature. At the same time, it also designates two semi-circles, resulting from the division of the circle in two parts. The sign, placed in this position denotes the sound ‘e’, while when it is turned to face west, the same sign denotes the number ‘3’4, if turned upwards to face north, then it denotes the Hebrew letter for ‘sh’, ‘shin’, ‘w’. From this point of view, the sign of the letter ‘e’ denotes descent of Divine energies into the physical world, to be utilized for the propagation and realization of everything that wants to manifest, to materialize itself. When articulating the ‘z’ like in the word measure [mezə], (the Bulgarian sign for this letter is ‘ж’), there is a small hole between the palate and the tongue. This is to show that this sound is connected to such energies, which facilitate the growth of organic seeds in Life. If you examine the Bulgarian letter ‘ж’ carefully, you will note that it consists of two shin’s or of two letters ‘e’ – one facing up, the other facing down. This is to show that there is a double growth in this case; the upper growth is in the branches where there are blossoms and fruit, and the lower growth is in the roots, which grow, get stronger and propagate. Hence, the sound ‘z’/‘ж’ is connected with forces and energies fostering growth and evolution.5 Fig. 1 (up) and 2 (bottom) One should study the sounds in order to get connected with the energies flowing through them, so that one can experience the influence. It is the energies, which come out of the thoughts, feelings, words and acts of human beings, which account for the harmonic or disharmonic situations experienced by human beings. Imagine you are thinking about a friend of yours, and when you remember about him or her, you feel pleasurably harmonically predisposed. What is the reason for this predisposing? The good thought you are sending out to your friend. Thoughts do not travel along straight lines; they follow sort of wavy lines. At the same time, your friend is sending out a good thought to you, and is at the same time, preparing to visit you, as he or she had promised. Your thoughts meet your friend’s thoughts and the thoughts of both of you follow a proper exchange. As thoughts are wavy in shapes, the ups in your friend’s thoughts coincide with the downs of your thoughts and they continue on their way (Figure 1). What you feel is harmony spreading over you. However, the least suspicion in respect of your friend breaks the harmony of your thoughts and you feel a headache, a tension around the temples. Suspicion causes the collision of your thoughts. How do such collisions occur? The ups of your friend’s thoughts no longer get into the downs of your thoughts, but ups meet ups, hence the repulsion of thoughts (Figure 2). This repulsion is the cause of your headache. So, when there is harmony in the thoughts of one person or between the thoughts of two or more persons, there always appears Light; as soon as the harmony between thoughts is interrupted, darkness and obscurity come to one’s mind. This law can be verified everywhere in Life. A teacher explains a problem to his students. If a student is in doubt whether he or she can understand the problem, immediately the explanations given by the teacher vanish and the problem becomes obscure, non-understandable. Therefore, when the teacher explains something, the students must be in harmonic connection with the teacher. A single doubt interrupts the connection. When the students are in connection with their teacher, the latter elevates their thoughts higher, links them with the vibrations of his own thoughts and the students are happy and find the subject clear and easy to understand. They are glad that there is light in their mind and consciousness. This is how, when two harmonic thoughts meet, there appear waves, which flow properly along their course. The ups of the one thought get into the downs of the other thought and thus they form one wave (Figure 1). Similar is the position of two cogwheels, when they get into each other. If the movement of these two wheels is altered this immediately leads to disharmony and they stop moving. If they do not stop, there will be frictions, which may break some of the cogs. You may perform an experiment, to find out what impact harmonic and disharmonic thoughts have upon people. Out of two thoughts in harmony, one is positive – it is connected with the cold currents in Nature; the other thought bears negative energy – it is connected with the warm currents in Nature. As long as one keeps moving between these two currents, one finds oneself feeling all right, and healthy. Then in the one hemisphere of one’s brain there appear cold currents, while in the other – warm, magnetic currents. When the head gets hot, one finds oneself sick. In order to restore one’s healthy condition, one has to trigger a certain split of the mind within, so that there would be two different currents running in the two hemispheres of the brain. As soon as such a state is achieved, blood starts circulating properly and one starts feeling healthy. Rain in Nature is also formed under the same conditions, namely when two different currents – the one warm, the other one cold – meet. The same can be said about the origin of one’s thoughts and desires – they are also formed when two opposite waves or currents meet. Let’s go back to letters and words. When you pronounce letters, it would be good if you write them and study the movements of the throat, tongue, and lips. Little by little, you will move from letters to words. You will see that many words are grammatically correct in writing, but there is a certain lack of correspondence between their meanings and the forces acting within them. For example, the word criminal, by its meaning is a bad word, but as far as the forces or energies contained within are concerned, it exhibits an ascending movement6. When you call someone a criminal, you mean a person violating the law. However, the energies contained in this word are of an ascending order. This word is of a noble origin. With the Bulgarians when a child starts walking, i.e. the child makes its first step in life, the mother makes honey bread and invites neighbours to a treat. Consider there is a prison awaiting the criminal, while there is bread awaiting the newly walking child. This shows that even though certain words have acquired negative meanings, they have not completely lost their purity, have not been corrupted. I shall explain how this happens in the following example: Imagine you have a beautiful bottle made of pure high-quality porcelain; and you pour strong acid into the bottle. Acid is harmful, dangerous, but it does not corrupt the bottle, it does not penetrate through the holes of the porcelain. When the bottle is emptied you want to pour pure fine water into it. What do you have to do? You rinse the bottle thoroughly, and you see that it becomes pure, so that you can freely fill it with water. What does this show? This shows that the contents of the bottle were impure, but the very bottle itself has retained its primary features. Similar is the situation with the word criminal, which is corrupted only in its sense, but not in its primary origin, substance, and vibrations. As soon as we get rid of its sense, it acquires the features it originally had. Apart from form, contents and sense, words also have age. Some words come to live only a few years; others – a hundred, two hundred years, while still others – live a thousand years, two thousand, and longer. The word criminal is not a negative word, but it acquired a completely different meaning in Bulgarian and has become corrupted. Similarly, the word chantteuse is corrupted. It is of French origin. France is its native land, its mother and father are there, and it means a lady-singer. This word is of a high, noble origin. When it left its fatherland, it was motherless and fatherless, wandered among foreign peoples, knocked on foreign doors, which completely distorted its sense and meaning. Wherever it wandered, it was made do servant’s work – to wash up the dishes, and consequently the word today is corrupted. Chansonnier is understood today to mean an easy profligate woman of low morals. So, while you are studying various languages, pay attention to the positive and negative words. For example, the word light is positive, while the word darkness – is negative. Darkness always follows Light. These are two sisters; one is dressed in dark clothes, the other – in light ones. Having dipped below the horizon, Light becomes invisible. Darkness, however, follows it closely. Therefore, darkness is the opposite force to Light, to Love – hatred, to the Good – the evil. Light, Love, and Good are positive words, while darkness, hatred, and evil – negative ones. While classifying the words in such a manner you will dwell on the word criminal, to find out which other word corresponds to the contents implied in it. You have to find the father and mother of the word criminal, to study its origin. If the mother and father of this word are good, noble people, it is impossible for their daughter or son to be criminals – this is the law. Although, sometimes while a person is growing there are deviations – but there is no way such a deviation can be a crime. You say that the word criminal can be substituted with the word evil-doer. This word means a person who works according to negative methods. While studying the positive and negative words in any language, you have to dwell also upon the neutral words. For next time make a list of fifty positive and fifty negative words so that you could see whether the contents and sense of the words always correspond to their outer appearance, to their external expression. Being esoteric disciples, you have to do a number of exercises, to reach a point where you would understand words by their contents and sense. Why? Because esoteric disciples are not allowed to use ambiguous words. When you want to state a Truth, the words you use have to be positive in form, in content, and in sense. Moreover, each word represents a picture, an image of something alive, be it from the physical or Spiritual worlds. Remember the first esoteric musical exercise you were given at the Esoteric School. The first musical exercise was from the physical world: “Force alive, spring-like, flowing”. It represents a live picture of flowing moving waters. The second musical exercise was “The Sun is rising”. When you articulate the words the Sun is rising, you start thinking. You can see, before you, a live picture of the rising Sun – you can imagine how the Sun is rising, how it sends its light to all Nature, and what this light performs. “The Sun is rising, sending its light, bringing joy to life.” What is this Joy due to? Joy is due to the fact that all plants shoot, grow and develop. This is another picture, but it belongs to the Astral world, where the energies are superior, finer than the ones in the physical world. The third musical exercise that was given to you was “Honey Sweet”. It also conjures a number of pictures in your imagination – about the Sun, the flowers, bees and their lives, their culture, their great purity. These pictures bring meaning to the words of honey sweet. It is from these pictures that the idea, contained in the words honey sweet, stands out. The sweet has come from the Sun and has penetrated the flowers, from where bees suck it out and processes it. They convert it into honey and use it for food. When you try to visualize the picture about the life of the bees, the first that meets the eye is their physical cleanliness and great assiduousness. The tiniest deviation from the law is enough to inflict a severe punishment to any bee. Well, when studying a language it is good for you to classify the words in such a way that each one falls into the relevant world – physical, Astral or Mental. Thus allocated, each one at its own place, the words will be clear, understandable in meaning and content. Then there will be no such ambiguity, as you sometimes encounter with certain words. For example, you often use the word love, but some feel shy when they pronounce it, while others are wondering what kind of love is meant. This shows that this word has several meanings, which result from the various currents within it – ascending and descending. The fact that you ask yourselves what kind of love is meant shows that there are several kinds of manifestations of love: love manifested among animals, among people, among Angels, and finally there comes the Divine Love. What is the difference between Angels Love and Divine Love? As disciples of Love, you will say what the difference is between the one and the other kind of love. (- Divine Love contains forces, conditions for growth) – Divine Love stands out with Absolute fidelity – within it there is no changing, no betrayal; it does not alter by form, or content, or by meaning. Angels love alters by form, but never by content and meaning. If it does not alter by content and meaning, then this shows that Angels love is free of passion. If you talk to an Angel about passions, the Angel will understand nothing: Angels are absolutely ignorant in this respect. As far as human love is concerned, you are familiar with it, no need to dwell upon it. You all know that human love is interspersed with animal love, and this is precisely why it changes by form, by content, but not by meaning. It includes passion and excludes Purity. A distinctive feature of human love is that it always imposes restrictions. Suffice to say that if somebody falls in love with you, he or she immediately restricts you. He or she says, “I love you and you will mix only with me and my friends, you have no right to befriend anybody else outside this circle.” Animal love changes by form, by content, and by meaning; it is forgetful of everything. If we examine closely the Latin word anima meaning soul, and the word animal7, by content and by meaning, we consider them positive words. When we want to exaggerate something, to show that the energies flowing somewhere are lower, we use the word animal, but this word, does not in the least, contain lower energies within it. There are, for example, animals that manifest love at a level higher than human love. A rat was observed taking grains to a pigeon, to feed the pigeon. We consider animal love at a lower level, because it is predominantly connected with matter. It does not acknowledge a world higher than the material one; as soon as the material world stops existing, the animal love comes to an end as well. Animal love goes as far as their interests are connected with matter. Human love, however, spans both worlds - the material and the Spiritual worlds. When you study the bird life, you notice that they get together in great numbers not out of love, but out of need to defend themselves, to attack their prey etc. They disperse as soon as the danger is over. Human beings also pass through all of these states. In order to arrive at great Love, human beings have to go through all the phases of Love – through animal love, through Angels love and finally one will enter Divine Love. These are phases of Love, which one has to observe and study within oneself. So, as long as human beings are preoccupied only with material life, they are within the confines of animal love; as long as human beings are preoccupied with material and spiritual life, they are within the confines of human love; as soon as human love sheds passion, human beings enter upon Angels love; and finally when human beings get to know the reasons for all phenomena in Life, they enter upon Divine Love. If you want to verify the truthfulness of my words, keep an eye on your manifestations, as well on the manifestations of the people close to you, so that you can find what phase of Love you have reached. You will notice what subtle distinctions there exist in the various manifestations of Love with different people. Being esoteric disciples, you have to study Love in all its manifestations, in order to understand the supreme Love – God’s Love. If the word Love is not determined, the reason for this is that it contains four types of currents within, amongst which there is a certain correlation. Out of these four types of currents in Nature you can make four equations, where you will designate Divine Love with the letter “D”, Angels Love – with the letter “A”, the love of human beings - with the letter “M” (from the word manas, meaning man), while animal love – with the letter “N”8. If the stomach prevails over the other organs, one manifests human love; if the lungs prevail, one manifests Angels love; if the brains prevail, one manifests Divine Love. Fig. 3 Now, if the width of the head, i.e. if the width of the brain is bigger than the length, this shows, that with this person animal love prevails. The width of the head is measured by the distance from the one ear to the other one. The bigger the width of the head, the greater the intensity of forces active in these centres. Apart from its width, each organ has certain activity, which is a function of its volume, of the space it takes at a given moment. If you draw radii from the middle of the ear to the front and upper part of the head, the length of the radii will allow you to determine the kind of love within this person (Figure 3). If the OA radius is longer than the other radii, human love prevails; if the OB radius is longer than the others – Angels love prevails; if the OC radius is longer than the rest – Divine Love prevails. Hence, the length of the radii determines the intensity of Love manifesting itself in a person. The length of the radii determines the degree of Love’s intensity. Fig. 4 If we draw two lines from the ear – one, OA, above the nose, and the other, OB, below the nose, there will be an angle of 30 determining the intelligence of the person (Figure 4). The value of this angle determines the various degrees of intelligence with animals. Originally, the brain’s centre of gravity was located somewhere behind, but alongside the gradual evolution of humankind, the centre of gravity moved to the front part of the brain. This is exactly why the forehead of the human being is straight, while that of animals – is slanted, sloping. This is the reason accounting why animals walk on four legs, not on two like human beings. The AOB angle determines the intensity of mental energies with human beings. If you examine how the word love9 is written in Bulgarian, you will notice that the first letter ‘v’ represents an angle, similar to the AOB angle. This angle is composed by two variables – AO and BO, which head in two different directions and counteract each other. When you write the word love, you will notice that the ABC angle (Figure 5), which is a replica of the letter “V”, is also formed by two variables AB and BC, moving in different directions. In order to implant reason into Love, you have to link the A and C points with a straight line, so that you draw a triangle. In this situation, the three sides of the triangle can be equal, but their lengths depend on the direction of movement of the AB and BC lines. If these lines are longer or shorter than the AC line, there will be a right-angled triangle, to which one can apply the Pythagoras theorem: the sum of the squares of the two catheti is equal to the square of the hypotenuse. The surface area is a measure for forces. Thus, the forces acting within the square of the hypotenuse are equal to the sum of the forces acting within the squares of the two catheti. Fig. 5 Often in life, people talk about the straight path, which is symbolically represented by a straight line. However, the straight line does not in the slightest mean a straight path. The straight line determines the shortest distance between two points, but in no way does it determine the straight path. Why? Because even villains choose the shortest path, without actually taking the straight path. There is a huge difference between a straight line and a straight path. The straight path is determined by the intensity of the forces acting within a person. I shall give you a graphical representation of this idea (Figure 6). There are the forces – M and N – coming from two different directions and moving towards point A, but they encounter the resistance, CD, and are repelled. This resistance is a rock, in the middle of which there is a spring A. The M and N forces heading towards A, represent the forces of the mind, MA, and of the heart, NA. When these forces encounter the resistance, CD, they go back, forming a circle. Having traversed this circle, they go back to where they have come from. To avoid repulsion these forces have to be employed to work. This is to be done by the will. The will is a force, which employs one’s thoughts and feelings to work, and produces a number of actions. When a person has a weak will one’s thoughts and desires form a circle each, without performing any work. When a person has a strong will, such a person employs his thoughts and desires to work and thus performs something. Fig. 6 These are explanations, which distract students’ attention. Such explanations are needed as a break. This is how teachers treat little children – when the teacher notices that the children are tired, the teacher discontinues the lesson and tells the children a story. When they have had enough rest, the teacher goes back to the subject. Now you too, listening to my explanations about the forces, find it difficult to relate what I started my lecture with and what I am now telling you. The relation is in the point that whenever you pronounce a word, you have to manifest a thought, a feeling, and an action. From an esoteric point of view, each articulated word, each movement contains either positive or negative forces within. For example when you want to hit someone, you make a downward movement; when you want to prevent someone from committing a crime, you make a movement with the arms ahead. The upward movements we make contain ascending forces and can be positive or negative. The downward movements are descending and can be positive or negative. Now that you know this, you should be very conscious of your movements. Never keep your head facing downwards, to the ground, as you will connect with the forces of the Earth, which will affect your thoughts. Therefore, keep your head up, so that you will connect your thoughts with the forces coming from the Sun. It is at times necessary for one to take a look at the ground, but if one constantly looks at the ground, this person will be distorted. The Bulgarians have a saying, “Beware of a person who looks at the ground!” The Turks have a saying, “One who looks at the ground, burns the hearts around.” Each movement is a function of certain forces, regardless of the fact whether one is aware of these forces. These can be coming from the mind or from the heart. Movements can also stem from the consciousness, from the self-consciousness, from the sub-consciousness and from the super consciousness of the human being. Disciples should watch themselves, should study the movements and the forces related with such movements, so that disciples, via words, can regulate them properly. Now that you write on the assigned topic, “The Difference between Soul and Spirit”, for some time dwell upon the words spirit and soul; give it a thought. These will enlighten your consciousness and you will write something on your own. These words are ideal as they carry Light within themselves. By dwelling upon the words, you will learn how to understand the profound meaning implied in them. Esoteric disciples should never be in a hurry. Having, calmly and quietly pronounced several times the words soul and spirit, at the word soul you will feel a special warmth, special mildness in the pit of the stomach and will experience a desire to caress everything around you. Having pronounced the word spirit you will feel a special strength, special activity. The word soul generates mildness, while the word spirit generates strength. The word soul produces an internal opening towards a certain centre, while the word spirit – opening towards the external, accompanied by a desire to conquer the world. These are experiences you will go through having pronounced soul and spirit. You will then ask yourselves, “Am I a soul?” – “I am a soul, because I sniff, I smell something.”10 As you can see the Bulgarian word for soul has several meanings: sniff, smell something; strangle11 somebody, i.e. take somebody by the throat, i.e. try him or her, whether they are souls or not, whether they live or not. You will then tell yourselves “I am a Spirit.” Having said this word you will experience a current of a force flowing into you, of an activity having a desire to break loose, get outside. Having pronounced these two words, two currents will form; one flowing from outside, passing through the head and going down to the sympathetic nervous system; while the other one flows out of the sympathetic nervous system, passes through the heart and hence spreads over to the head. When pronouncing the word soul, the currents come from above and penetrate inside the organism; when pronouncing the word spirit, the currents follow an outbound direction. Now that you know this, you should regulate the energies in your organism properly. If the energies of your organism are not properly distributed, this will cause a number of sufferings for you. Now that I watch you, I can see that your energies are not properly spread – there are more energies clustered at certain places, while at other places there are less energies clustered, and subsequently you have disharmonic experiences. When we say that a person has a character, this means that the energies within this person are distributed exactly at their proper places and are in harmony with each other. Being disciples, you have to understand the law on the energy transformation within your organisms, not to be left to deal with deviations. To this effect, you have to regulate the forces of your organism, to balance them, to control your mind and heart, to direct your will, to understand the relationship between the Spirit and the Soul. As soon as you accomplish this, you will be able to perform the duties you have to Nature; you will also reach the objective you are aiming at – to get to know God, to know yourselves. This is the meaning of Life. To find the meaning of Life – this is one of the great tasks of esoteric disciples. To achieve this, disciples have to start with the smallest task – work upon one’s body. This takes exercises, efforts and diligence. Secret prayer Fir-für-fen Tao-bi-aumen 1 The Master makes reference to the beginning of the Holy Scripture – Genesis. The Bulgarian for Genesis is Битие [bitie] - a word beginning with the letter ‘b’. In order to retain the Master’s idea Genesis was translated as Bible – thus retaining the same reference source and keeping ‘b’ as the first letter/sound of the word. (tr. note) According to the Hebrew Bible, God created the world with 'b' (beth) and the first word in the Hebrew Bible is (Bereshit) which means in the beginning. The Book of Genesis is called Bereshit in Hebrew. Genesis means the coming into being of something; the origin. (Ed. note) 2 The Master makes reference to the ‘g’ sound – and his example is the Bulgarian word ‘гърло’ [gə:rlo] meaning throat. Moreover the sound ‘g’ is articulated in the throat, but is not present in the word throat. So, to preserve the reference to the ‘g’ sound and to the organ of articulation, гърло [gə:rlo] was translated as glottal. One more so to say deviation from the original – the Bulgarian letter for the sound ‘g’ is “г” – the Master says that this is the shape that stands for infinity. Perhaps, infinity can also be seen in ‘g’? … 3 The Master comments on the Bulgarian block capital letter for ‘G’= ‘Г’, which is a lop-sided ‘L’ sign. Quote: The ‘G’/‘Г’letter consists of the figure 1, upon which the sign for infinity rests… but the figure 1 is not a constituent part of the English letter ‘G’. So the translation of the above sentence in italics was condensed to: The letter ‘G’ designates infinity, it is the sign for infinity. 4 The mirror image of ‘E’ in Bulgarian is ‘3’=[z]; as the Master talks about multi-functionality, I was trying to find a letter which the ‘E’ sign would designate when facing west. Well, in English, when ‘E’ faces west, it designates the number/figure ‘3’ 5 The Cyrillic letter ‘ж’ presents a problem. It has no single letter/sound correspondence in English – the directly corresponding sound can be represented by a graphic sign only in the English transcription in [plezə] in pleasure; [mezə] in measure. 6 In this context, the Master comments on the Bulgarian word for criminal - „престъпник” [pres’təpnik]. The point the Master makes can be understood only through understanding the meaning vested in the Bulgarian word – it is derived from a verb meaning to take a step beyond. However, this word has two meanings a) to take a step beyond on the physical level, and 2) to take a step beyond on the moral level, i.e. beyond the limitations set by law; the second meaning translates in English as transgress -‘trans’=beyond & ‘gradi’=step. Hence the common deep sense in both meanings of the word in respect of a criminal and of a child. These comments do not directly refer to the origin of the English word criminal. 7 The Bulgarian word for ‘anim-al’ i.e. ‘живот-но’ is derived from the Bulgarian word for ‘life’ i.e. ‘живот’ - just like the English word ‘anim-al’ is derived from the Latin ‘anima’ – although anima and life are two different words the Master traces a derivative pattern and comments on the root word – life in Bulgarian – the closest approximation in English was achieved through the Latin word anima meaning soul in English.. 8 The Master wants animal love to be designated by the Bulgarian letter ‘ж’ standing for ‘животно’ = ‘animal’. 1. This letter has no directly corresponding English letter; 2. The English word animal begins with ‘A’; 3. ‘A’ was assigned to Angles’ love – So, ‘N’, being the second letter in the word animal is suggested to stand for animal love. 9 The Master refers to the Bulgarian word for Love = Любов [ljubov] (the two words begin with the same sound), and comments on the shape of the first letter ‘Л’ in relation with the angle – similar shape, hence resemblance to the angle, has the English letter ‘V’, although as if turned upside down. This letter is present in the word Love. But the first letter of the English word, unlike the first letter in the Bulgarian word does not show any resemblance to the angle – which is the point the Master makes. The translation deviates from the original text only in that it compares not the initial letters of the two words, but the initial letter of the Bulgarian word to the third letter in the English word, as these two bear resemblance. 10 The Bulgarian word for soul has several meanings. Moreover, the Bulgarian words for soul, sniff and smell are homophones, i.e. these three words, having three different meanings, are spelt and pronounced in the same way. 11 The meaning of strangling is achieved by shifting the stress of the word to the second syllable Source

Tuning of Forces Year 2, Lecture 5 of the Youth Occult Class (Special Class) given by the Master Beinsa Douno on November 1, 1922, Sofia Fir-fur-fen Tao-bi-aumen Silent Prayer The disciples essays were read on the topic "The Distinctive Features of Life". What is meant by the word coordinate in mathematics? (Coordinates are mathematical constructs which determine the position of points in a coordinate system.) Imagine that you have the four coordinates of a point. Do they relate in the same way to the centre of the coordinate system? No, they don't. Therefore by coordination we mean correlation, tuning of forces. Picture a point in space; this point is alive. Since it is alive, it is in a state of motion. If there are two points, they will form a straight line. This straight line will have only one dimension, that of length. Therefore, when two points move consciously, they form a straight line, which has a concept of only one dimension. The two points can move only along this line and only in two directions: upwards or downwards. If two points, A and B, move in opposite directions, they will meet in one point after a period of time, but they will not be able to pass by each other. If you asked these points if the beings from their world could pass by each other, they would say, “According to the laws of our world, when two beings meet in one point, they cannot pass by each other. In our world all beings can meet only face to face and when they part, they turn their backs to each other.” So, when they are coming towards each other, they face each other, and when they turn around to go back, they have their backs to each other. Why is that? Because they cannot pass by each other. However, in the world people live in, they can go and come back always facing forward. Therefore, all relations amongst beings are like mathematical formulas that we need to translate so that we can apply them consciously. So, if two beings move only in a straight line, they will know only one thing, the point. In their mind, the line is but the sum of multiple points, and they will never even suspect that all these points form a straight line. If you asked them if straight lines exist in the world, they would say, “A straight line may exist, but it is not a part of our world.” Therefore, according to these beings, the point is the measuring stick for figuring out the world. They view the point as an infinite unit, i.e. as 1 π. The number π cannot increase infinitely because, at a given moment and at a given occasion, a given thing in the world can only be measured by a specific unit of measurement. Different things are measured with different units of measurement. For example, the concepts and objects of the one-dimensional world can be measured using linear metric units. However, can a plane be measured linearly? No, the plane, being a part of the two-dimensional world, can only be measured in square metric units. The plane is also a living, conscious being that has its own unit of measurement. When the beings from the one-dimensional world ponder the question of right, they reach only relative conclusions. For example, those beings who move only in a straight line say about themselves that they are the only beings who are right. Why? Because the only movement they know is that of the straight line, they do not recognize the curved line. If I ask these beings, “Could you stab someone in the back,” they would say, “Not under any circumstances.” “How about in the chest?” “This we can do.” “Why?” “Because, in our world, there is only a front but no back.” If one of the wisest beings of the one-dimensional world finds a way to bend a straight line to form a circle and thus manages to leave the conditions of the one-dimensional world, created by the straight line, then when beings A and B move towards each other, they will eventually touch their backs. We call this movement falling. These beings will be bewildered by the fact that they can touch their backs. This is the situation of the fallen and sinful people in the world. They do not face each other but have their backs towards each other. The sinful people are people of the one-dimensional world. He who knows the laws can make these people pass by each other. However, this is something impossible to do for the beings from the first dimension. Now picture the point on which one of these beings stands. Here is my question: can this point move in a right angle, i.e. can it move perpendicularly to the line to which it belongs? No, it cannot do that. Why is that so? It is so because this point can move only in one direction. If you could photograph the movement of the beings from the one-dimensional world, you would see this movement as a straight line. However, the individual shifts of the beings themselves would be marked as individual points. If the points that make up the straight line start moving perpendicularly to themselves, they will form a plane. How is a plane different from a line? The line is the border of the plane. The line has an infinitely remote point and the plane has an infinitely remote line. What lies behind this line? Nothing. However, this nothing marks the boundary of reality; it marks the boundary of what has been manifested. This, which has been manifested, lies behind this nothing. This nothing does not imply at all that it is impossible to manifest that, which has not yet been manifested. You wonder how nothing can beget something. Well then, how can the imaginary unit, which is a nothing in itself, become a real one when raised to the fourth power? Now let us put aside the one-dimensional world and move forward to the world of two dimensions. Let us imagine that I meet two beings who are at two opposite poles and I ask them if they can meet; I ask them if they can unite the two ends of the straight line into one point. Their answer is that this is impossible for them to do. This means the following: two beings who are of opposite opinions cannot share the same place by any means. This statement is true about their world. However, we can prove to them that this is in fact possible to do. How? By forming a circle. Therefore, the two ends of the straight line are the end boundaries of the broken circle. These two beings - who have been thinking, until now, that their views are diametrically opposed to one another, and as a result, they cannot meet in one place - can under certain conditions, form a circle and meet in one point. If you ask the beings from the two dimensions if there are planes in their world, they will tell you that in their world there are lines, but no planes. According to these beings, the world is made only of points, and lines. I ask these beings, “If the lines of your world move perpendicularly, what will they form?” “We do not know,” they answer. “This knowledge is transcendental, and is beyond our consciousness, and experience.” They have no idea that if the lines are connected in a perpendicular direction, they will form a myriad of worlds, similar to their world, and that all of these worlds together will form a plane. If the plane moves perpendicularly to itself, it will form a cube. So, if the line moves perpendicularly to itself, it will form a plane. If the plane moves perpendicularly to itself, it will form a cube. A cube is a three-dimensional shape. People belong to the three dimensional world. We asked the beings from the first and the second dimensions what they thought about movement in their world. However, we will not stop at that. Now we would like to know what they think about the movement of the beings from the third dimension. I ask the following: is it possible to bring together all the points and all the borders of a cube? How many sides does a cube have? Six. How many edges does it have? Twelve. Is it possible to bring together all the edges of a cube? It is impossible to bring together the points, the boundaries, or the edges of a cube. Picture twenty-four cubes with differently coloured sides. One of these cubes is positioned in the centre of all the rest. If the central cube changes its location, the rest of the cubes will move, too. Can you tell, in this case, how each cube will be positioned in regards to the central one? Even when the cubes are repositioned like that, you will notice that neither the points nor the sides of these cubes can be converged into one point. The four-dimensional shape that is formed by eight cubes is called a tesseract. The cubes within this tesseract move from the periphery towards the centre. And so, the four-dimensional world is characterized by its four coordinates; it is the world of time and space. That is why simple people say that time can fix everything. The tesseract is a shape of the fourth dimension. The four dimensions determine the relationships among all beings. These dimensions are used in mathematics, as well. They can also be applied in people’s actual life. For example, people cherish certain moral views about what is right; they have the notions of positive and negative, and they judge things with those views and notions in mind. Some people maintain that the negative cannot be turned into positive; this, however, is not true. The negative can turn into positive under certain conditions. Take, for example, a man who owns a small sum of money, but needs another ten thousand leva. He goes to a banker and gets a loan of ten thousand leva from him. Now, this banker who used to have a hundred thousand leva available is now, having lent ten thousand of it, left with a hundred thousand minus ten thousand leva in his safe. On the other hand, the man who started with a small sum has now added ten thousand leva to it, and thus, his sum has grown. However, the time comes when his payment is due and he has to pay back the loaned money. After he has paid back his debt, he is left with a sum that is minus ten thousand leva. In this case, the money in the banker’s safe increases by ten thousand leva. When it comes to monetary exchanges, people come across a number of crimes. What are all those crimes about? He, who lends money, creates conditions for crime. Why? Because he, who has borrowed the money, has to resort to lying when he cannot pay it back on time. The one who returns the money on time passes for an honest person. On the other hand, the one who lends the money passes for a benefactor. These are all external appearances and one cannot judge people’s character based on those things. Imagine that you have ten thousand leva in your safe and you depend on it; you build your happiness based on this ten thousand leva. An acquaintance of yours comes by one night and pilfers your money. As soon as you learn that this person has robbed you, you say a number of bad things about him. A few days later, this same person comes to your home disguised as someone else and starts conversing with you. One thing leads to another and you finally come to the topic of the ten thousand leva, and you complain that you have been robbed. “No problem,” he says, “I can help you by giving you another ten thousand leva. I am a rich man and I have a lot of money at my disposal; I won’t even know that I have taken money out of my safe.” “I am extremely grateful,” you say. “I have never met such a generous person in my life!” I ask this now: are your conclusions in either situation correct? The person who robbed you and the one who gave you the ten thousand leva are one and the same man. Is it possible, then, for one and the same man to be both a criminal and a benefactor? We can draw the following conclusion from this example: in their relationships and their actions people can be both good and bad but, in essence, they are neither good, nor bad. What does this indicate? It indicates that a person may be working with the positive at a given moment, and then at another moment that same person may be working with the negative. With this in mind we can define the bad as something negative, which creates suffering for people and the Good as something positive, which brings joy to people. However, in Nature both the negative and the positive have the same value. This is not so for us, though. Why? Because we apply different measures to qualify things: one person’s measure is not the same for another person. In this case, in mathematics, we speak of the so-called incomparable values where we are dealing with unrelated constructs. For example, what is the formula for the area of the circle? The area of the circle equals π.R2 where π equals 3,14…, i.e. it is an immeasurable number. The letter R designates the radius of the circle and it can be a different figure. The circle is an emblem of something related to the notions and concepts of the fourth dimension. The circle designates time. It can be measured by using different means and that is why we speak of the quadrature of the circle. If this is so, you should know that in Nature there exists one absolute measure and that this absolute measure can be applied to everything. When moving, this measure exists everywhere simultaneously; it is everywhere with all its points no matter how intangible those might be. People cannot comprehend this measure and it will always remain incomprehensible to them. Therefore, the circle represents the ideal world for the first dimension, the cube represents the ideal world for the second dimension, and the tesseract represents the ideal world for the third dimension. The tesseract is formed by eight cubes. It cannot be drawn, i.e. it cannot be represented on a plane. The same way a plane marks the boundary of a cube, a cube marks the boundary of a tesseract. Can you imagine a tesseract and picture the way it will move in space? This is impossible for the common mind, but the impossible in one world is possible in another. Therefore, it is possible for two people to make peace with each other; it is possible for hatred to turn into Love; it is possible for falsehood to turn into Truth; it is possible for injustice to turn into Righteousness. What is the modern people’s concept of lying? Imagine that someone borrows ten thousand leva from you and promises that he will return it after a certain period of time. However, he does not keep his promise after that period of time has passed. The period is extended for a few months more and then that person appoints a new date by which to pay his debt. This date arrives and he is unable to keep his promise again. What does lying come down to in this case? It comes down to an inability to keep time. How do you define time; what is it related to? How do mathematicians and philosophers define time and space; how and with what do they define the projections of these forces? They use a clock to measure time and certain measures of length to measure space. Mathematicians often calculate the intensity of certain forces, which act on certain energy lines. (Time, in physics, is measured according to the quantity of performed work.) In mathematics, one letter is multiplied by itself, which shows that certain values can grow. To what degree can they increase, i.e. to what degree can they grow? They can grow to an infinitely great degree. This is growth! Every impulse, every urge is part of time; every expansion is part of space. Therefore, time and space are manifested in one and the same moment. When energy passes from one state into another, we call this transition time; the expansion at any given moment we call space. Now, Good and bad can be given new definitions from the viewpoint of time and space. In general, Good and bad are two processes that are manifested in the conscious life of man. That, which simultaneously grows and expands, we call Good, and that, which simultaneously moves and shrinks, we call bad. In this sense, bad is a process of division. When people are divided, when there is division and subtraction amongst them, this is the bad in the world. When there is addition and multiplication among people, this is the Good in the world. However, in Life, as it is in all of Nature, these two processes take place simultaneously. For example, when we speak of expansion, this implies that a body or a shape used to be small once. In that case, even the smallest expansion is noticeable. Therefore, if one wants to expand a body, one needs to make it small first. A verse of the Gospel says that the righteous will resurrect and the sinful will disappear. This means the following: the righteous will grow and the sinful will become smaller. Many think that this is impossible, but it can be proved. For example, the ground is covered with ice and snow in winter and you consider this to be real. However, you do not see the little seeds hiding in the ground. Therefore, you do not see the Good that is hidden in the ground. Since you do not see the Good, you do not consider it real and you say, “For years we have known this condition of the earth, the way it is all covered with snow and ice. If we want to remove this cover from it, we need to break through it with hammers.” This is how you think in regards to evil. However, as soon as the Sun comes out, this age-old ice and snow starts to melt, then it turns into water and sinks deeply into the earth. Where did your reality go; where did the evil in the world go? However, the activity of the Sun does not end here. It continues to grow and under the influence of its warm and bright rays, the seeds that were hidden in the ground start to sprout. Before long, the earth is covered in grass, trees, and flowers. Where did the evil go? The evil had to go down, melt and disappear in order for the Good to come in its place. If you look at the Earth from the fourth dimension, you will see that it is covered with a huge layer of ice. You are the Earth. There is the following line in the Lord’s Prayer, “Your Will be done on Earth as it is in Heaven.” Therefore, the Earth has the ability to fulfil God’s Will, i.e. everything that is planted in it has the ability to grow and develop. Since people represent the Earth, they, too, can fulfil God’s Will. Some think that people will be able to fulfil God’s Will only if a new social order is instituted. However, the social order is only a shadow of Life. Therefore, the shadow is something changeable and the fulfilment of God’s Will does not lie in variables. Every object casts a shadow, but the shadow itself is not a constant as it comes and goes. If this is so, then the social order, being the shadow of Life, may exist or may not exist. For example, the shadow of an object is largest in the evening, smaller at noon, and very small or non-existing in the morning. Man represents the Reality of things and everything else is fictitious. You might say that man is influenced by economic conditions. I ask you this, was there man before any kind of economic conditions existed? Yes, man existed before any other conditions; it was man who created all the conditions. It is ridiculous, then, that the creation could influence the creator. Man should not be fooled by claims that economic conditions are a factor in human life; hence, man should not be influenced by those conditions. Man is above all conditions. Religious people might say that it was religion that created man. This, too, is not true. Man existed before religion and before all economic conditions. Scientists, on the other hand, say that science will fix the world. Was there man before science? Therefore, man, who has created religion, and science, and economic conditions, has the ability to change everything himself. This is the idea that should remain in the minds of all people and become the foundation of their life. The human Spirit is the main factor in Life. If the human Spirit makes a decision, everything - religion, science, and conditions- will change. When this happens, people will act according to Nature’s laws. And now, people act according to their own understanding, and beliefs. Someone writes a maxim about Life, and everyone tries to act according to this maxim. This maxim is a personal view; it is not Nature’s view. For example, most people today pass as Christians because they believe in Christ. This is true, they are Christians, but Christ was not a Christian? Why? In order for him to be a Christian, he should have believed in someone else, someone outside of him. What do we know about Christ? We know that Christ preached about Love and fulfilled his Father’s Will. Christ never preached Christianity. The heathens created Christianity; it did not exist before Christ. What is Christianity? Christianity is a collection of formulas and rules that are imposed on people. We believe in the Absolute measure of things; we believe in one principle that regulates all manifestations of Life. Every teaching that is based on Absolute measures, on Absolute principles, is outside religion, outside science, outside any conditions, i.e. such a teaching is above religion, science, and conditions and can change them at any time. When the human Spirit moves parallel to God’s Spirit, it can be the master of everything in its life. Today some people argue amongst themselves about who is orthodox and who is not. Others, on the other hand, argue about communism. Was Christ orthodox? Was Christ a communist? He preached the idea of Love that has existed before time and will exist for all times. You may say that communism, too, preaches love among people. True, communism also preaches love, but this love is still misunderstood. This love cannot give people what they need. Religion, science, and economy represent mathematical relations and coordinates. Religion is an upward movement; economy is a downward movement and science is a horizontal movement; these are three coordinates that are in a certain relation to each other: they have one common point. Since they have one common point, they also have common interests. What do their common interests lie in? For example, if a factory makes icons, what determines the number of icons that it must produce? This number depends on the number of pious, religious people who believe in icons. If the factory depended on people who do not believe in icons, it would have gone bankrupt. If the rules of a religion state that people should not eat meat and butter, before long a number of butter makers and butchers would go bankrupt. What will the butchers and butter makers do after that? It is science, then, that will come to their aid, “The latest scientific data shows that the doctors recommend that the consumption of meat and butter should increase.” Right away, the condition of both the butter makers and the butchers improves. Now, we can use one of the mathematical theorems of Pythagoras in order to define economy, religion, and science in scientific terms. Let us say that one of the sides of a right triangle represents religion, the other side represents economy, and the hypotenuse represents science. Then we can rephrase the Pythagorean Theorem like this: the possibilities of science contain the possibilities of religion plus the possibilities of economy. Therefore, science, i.e. the hypotenuse, will solve the religious and economic problems. The delusions of the religious people are in the fact that they think that religion will fix the world. The world will be fixed only when we look at religion as one factor and at science and economy as another two factors and we find the relationship among these three factors. Now, let us demonstrate this idea through the equation a2+b2=c2. These parameters are religion, economy, and science. So, the sum of the squares of religion and economy equals the square of science. Two other equations can be derived from this first equation: a2=c2-b2 and b2=c2-a2. What can come out of these two equations? Here the mathematicians have the floor. Religion, economy, and science are concepts of the mind. In that case, we can talk about another way of reading the Pythagorean Theorem, namely, we can say that the possibilities of the mind plus the possibilities of the heart equal the possibilities of willpower. Then we can come to yet another application of the Pythagorean Theorem by saying that the possibilities of the mind plus the possibilities of the heart plus the possibilities of willpower equals the possibilities of the soul. In this case, we reach the equation for a sphere. Finally, we can talk about one last application of the Pythagorean Theorem: the sum of the possibilities of the mind, of the heart, of willpower, and of the soul equals the possibilities of the Spirit, i.e. a2+b2+c2+d2= Д 2 These are forces and relations that you need to work with. Therefore, willpower is an equal force to the mind and the heart; the soul is an equal force in relation to the mind, the heart, and willpower; the Spirit is an equal force in relation to the mind, the heart, willpower, and the soul. Besides these several equations, we can form one more equation, namely, that the sum of the possibilities of the mind, the heart, willpower, the soul, and the Spirit equal the abilities of God. This can be expressed in the following formula: a2+b2+c2+d2+ Д 2= Б 2. We can form yet another philosophical equation: the sum of the possibilities of the mind, the heart, the willpower, the soul, the Spirit and God equal the abilities and the possibilities of the Absolute, of the Infinite. This we can express through the formula a2+b2+c2+d2+ Д 2+ Б 2=A. Through this last formula, you enter the boundaries of the transcendental realm. These mathematical formulas will help you make calculations in astrology and some other sciences. Let us assume that you take the mind as a given factor, as a given force. Let us say that this force is placed within certain conditions and possibilities where it can manifest itself. What are these possibilities that we are talking about? They are the Signs of the Zodiac. Let us say that the mind has manifested itself on the night of the first day of March. Given these conditions, it is already predetermined what possibilities the mind will have to manifest itself. Likewise, it can be determined what possibilities the mind has to manifest itself if it has appeared on the second, the third or any other day of March. These are all mathematical relations. When you do these calculations, you should record precisely when the mind has appeared. You can do the same about the heart, if you decide to pick the month of July for its manifestation. The human mind and heart never manifest at the same time. The mind comes together with the physical body. First comes the body, then the mind and finally, the heart. When a child is conceived, the extremities (legs and arms) form first, then the rest of the organs are formed (the liver, the respiratory system, etc.) and finally, the heart is formed. The heart is formed at the moment when the activity of the willpower in the child is manifested. It is manifested at the moment of birth, when the child cries. When the child takes in its first breath, its heart starts beating, i.e. it manifests itself. Therefore, when a man manifests the Conscious life, this shows that he has already left the uterus of Nature. When a man manifests his consciousness, this shows that he has left the limiting conditions of Life and has started to live freely. This is the day of birth. The first thing a child does when the willpower is manifested is cry; then it lifts its arms up. When it lifts its arms up, this signifies that its willpower has manifested itself and has started to act upon the child’s consciousness. When the hand starts to regulate precisely the direction of its movement, this shows that the child is already manifesting its conscious willpower. It is a different story if these movements are harmonious or not; what matters is that the child’s willpower has started working within the child. Only a correctly manifested willpower yields harmonious movements. What did you understand from everything that has been said tonight? (That every world has its main unit of measure for defining and measuring things.)1 Truly, when we say for a man that he has a limited mind, i.e. that he is limited in his thinking, this means that he moves in the one-dimensional world, in the world of the line. For example, the miser lives with only one idea in mind; he thinks only about money. In his mind, the coin forms a centre, a point around which everything else revolves. In this respect, he is a man of the one-dimensional world. On the other hand, someone else may only think about building a house, getting married, finding a companion, and having some children; such a man lives in the two-dimensional world. Wherever he goes, he speaks of the two selves - me and you - he lives in the plane. Will these two people be able to live harmoniously, should they get together at one place? When two people get together at one place, this means that they will go in a new direction. Picture a deep well with a thousand steps leading downwards. There is a person sitting on each step and there is a big, sturdy pole in the middle of the well. All the people, who live in the well, look up through the opening and say, “I wonder what is up there, in that world?” The life in the well is arranged in such a way that they give orders to each other while being unable to raise each other further up; everybody just sits in their place and will not move from there. The one, who is on the highest step of the well, is only ten meters from the opening, but he does not realize it; he thinks that he is far from the opening. All the people in the well have been in this situation for years and none of them has been able to rise even a step higher from their situation. After a while a wise man comes along, looks down into the well, and seeing all the people in it, asks them, ”What are you doing down there?” “We are sitting in one place.” “Can’t you move?” “No, we can’t.” “Will I be able to help you?” “It is very unlikely that you could. We have been sitting here for years and we have been firmly planted each one in our own place. This pole here has been sitting in the middle of the well for a thousand years.” Then the wise man brings a rope with a hook on one end and lowers it into the well. Everybody watches to see what will happen. What happens is that the hook catches the person on the highest step by his clothes, and without realizing it, he finds himself outside the well, in the bright, wide world. The rest wonder where their friend has disappeared, how come he just vanished from before their eyes. The absence of the man on the highest step creates a small movement in the well. The second one immediately moves up to the place of the first one, and in this way, everyone climbs a step up. The wise man asks them probingly, “What is happening down there?” “One of us has left the well and the rest of us have climbed a step up.” This is what we call evolution. “Can you move now?” “We can’t.” He lowers the rope into the well again and catches the next one. The rest move again and climb another step up. The wise man lowers his rope this way into the well 999 times, each time pulling a man out until there is only one man left in the well. This man says, “By now I have travelled 999 steps up. I am ready to leave the last step I’m on.” I ask this now; can this gradual climbing from one step to another be culture? This is no culture at all. Is there anything important about the ladder you have been climbing? There is nothing important about it. The important thing is in the rope and in the hook. This is where the world’s culture lies; you lower the rope into the well, catch someone with the hook and fling him outside the well. Evolution, on the other hand, is all about the gradual climbing of the steps. It is about time that the Fifth race should leave the hole of this well. By the word hole, I mean the thick matter. I will use an example to explain to you more clearly the meaning of the well. There is this rich farmer who owns millions of wheat grains. Come spring, the farmer goes into the barn and asks the grains, “Are you comfortable in here? Do you have the opportunity to expand?” “No, there is no room in here. We are too close to each other and have no conditions to expand, and as a result we cannot stand each other.” The same way people enter each other’s space and think that they are happy. The farmer picks up a grain and holds it in his hand for a while. The grain looks happily up at him and feels free. Then it asks its master, “What do you plan to do with me?” “I plan to put you into better conditions.” The farmer picks up a scoop of wheat grains, takes them out to the field and seeds them with a sweep of his arm. Each grain falls onto the ground and into a little hole that feels like a big well to the grain. This well is no deeper than fifteen centimetres; not many grains can fit into a well this size. When it finds itself alone in the well, the grain starts crying and complaining that here, too, is not a good place. The farmer tries to convince it that it is going through this process for its own good and that soon a hook will appear that will bring it up to the ground surface. Before long, the moisture starts working on the grain and tells it, “Come on, go out of the well already so that there is room for other grains.” The little grain starts climbing out of the well little by little. Therefore, the well, i.e. the restrictive, limiting conditions of Life that one enters, represents the thick matter. The same thick matter also envelops the human consciousness. If one wants to crack open this layer, this shell of consciousness, one needs the help of moisture, light, and the New life; one needs the help of Love, too. God’s Love, being a supreme force, will sweep over these conditions and will give a new guidance and a new direction to one’s consciousness. In order for this to happen, one ought to pass through several phases; one ought to leave the barn and then enter the well, i.e. the soil where one will be covered with more dirt until one grows out of it. The process of growing is but the action of the intelligent forces of Nature; the forces of warmth and light which are like the rope in the hands of the wise man of the previous story who pulled the man out of the well. Half of your brothers – the roots - will stay behind in the well, waiting the day of their salvation. One day, they, too, will leave the well and others will climb up to their place. Most people today need to leave the last well they are in; the well of the flesh. When they start moving consciously, they will leave this well, too. And so, Righteousness, the Absolute measure which we apply to Life, is neither in the one-dimensional, nor in the two - or even the three-dimensional world. It is in the four-dimensional world, in the world of the fourth dimension. It is in the world of time and space that good and evil are defined. When you apply time and space correctly as a measure for things, you will feel a deep Joy and harmony inside. If you do something wrong, immediately you will feel grief and disharmony inside yourself. Then you will know that the world, in which you move, is not harmonious. However, the world of the fourth dimension is harmonious. No crimes can take place there. Why? Because this world has round, circular walls. Imagine yourself living in a world that is like a cylinder. At the base of this cylinder are stashed all treasures; all the gold is there. If a thief enters this world, he will take some of the gold as soon as he sees it and he will start climbing up the walls of the cylinder. If he decides to rest for a while and put the gold aside, it will slide right down to the bottom. It does not matter how many times the thief will climb up and down to take the gold from the bottom of the cylinder, for, at the end, the gold will end up in its place. For this reason, there are no crimes in the four-dimensional world. One may get robbed time and over again, but his money will find its way back to him in the end. That is why Bulgarians have a saying that where water has flowed before, it will flow again. In this case, where money was once, it will come back again. So, each thing that has been lost or stolen in the Divine world will go back to its place. This is the law. There are no crimes in the Divine world. There the desire may exist for crimes but no conditions exist there for realizing such desires. The people from the second and the third dimension have the habit of stealing but as soon as they enter the fourth dimension, they find out that all crimes are pointless. What is the point in stealing something if it is going to return to its place right away? The same law is applicable to ideas, as well. Let us say that you are sitting quietly and peacefully when an illuminating, elevated idea comes to your mind. You feel happy and want to remember it, but you realize right away that this idea has disappeared without a trace. What is the reason for this to happen? This idea was not yours. It was someone else’s idea, which happened to pass by you on accident after which it returned to its owner. Therefore, all ideas, all desires, all feelings that you forget easily, are not yours, but someone else’s; those are stolen ideas and desires. Sometimes people lose their love. Why? It was a stolen love. All things that are lost easily are things stolen. You should be thankful that you live in a world with superior and intelligent Beings who continuously correct your actions. If you lose your love, you should know that it was not yours. Nobody can take away what is yours. Remember this: the Real, the Divine is never lost. When Love comes to a man, it cannot be taken away by any being if it belongs to this man. Moreover, Love does not change; it always remains the same. If you lose your love or if it changes, then it is not yours. Being disciples, you should be aware of this. Once you know this, you will neither apologize nor deceive yourselves. The young always speak about Love. If so, why don’t you define only one of Love’s properties? If you cannot define one of Love’s essential properties, then I will tell you one of those: Love gives Freedom. Therefore, when you feel love for a being, the first thing you will do is give freedom to this being. If you feel love for an ox, you will take off its harness and let it roam freely. Love has the desire to free every living being, so it can freely use Life’s goods. Love gives Freedom to all living beings and this is its essential quality. You need no other philosophy. There is a way to tell if the ones, liberated by Love, have understood this law; the way to tell is to see if they, in turn, have the desire to liberate those who are still enslaved. That one, who does not have this desire, this aspiration in oneself, has not understood Love yet. Therefore, being the disciples of the same School, you should not limit yourselves. Limitation is not a manifestation of Love. When you speak, you should give everyone the right to say what they think. When one of you speaks, the rest should listen. You should instil it in yourselves that every person's thought is right. If you do not think so, you suspect that this man is being insincere. You should wait patiently for the others to finish what they are saying. When you write your essays, you have the desire to write a lot to demonstrate that you are learned. This is a false situation. You might write a whole thesis about Love and its qualities but when it comes down to applying it, you fail. I will give you the following task; if you see someone bound in ropes, go and free him. When you go closer to this man and notice that the rope is tight, you will need a knife. Buy a knife and cut the rope. You might object, “Yes, but this knife is expensive and all I have is a hundred leva in my pocket. I need this money for food and drinks; you should send someone else to free this man.” If you say this, it is a sign that you have no Love. What you do not know is that this man is a millionaire and he will thank you for freeing him. Indeed, if you free him, he will say, “Thank you, my friend, for freeing me. Many people passed by me, but no one stopped to free me. I will thank you because you did this big favour for me. You freed me physically and I will liberate you financially. You want to learn, to develop intellectually. I am at your disposal.” And so, he, who has Love, is free; he, who has no Love, is roped. If you have feeble faith and weak willpower, you are roped; you need someone to come along and cut the ropes to free you. New methods and application are necessary for a man to become free. Just reading is not enough; rather, what has been read and learned should be applied. There exists a certain relation between reading and applying. There are mathematical relations in everything in Life. For example, how is the physical body related to the Etheric, the Astral, the Mental and the Causal bodies? According to esoteric science, each one of man’s bodies represents a certain entity. The Physical body is one entity, the Astral body is another, the Mental body is a third one, and the Causal body is a fourth entity. These four bodies represent four coordinates. Each of these bodies has its own energies. You should be able to understand these energies so that you can transform them and translate them from one world into another. Once you have achieved this, you will be able to correct your mistakes easily. Now when I observe you I notice that some of you often put one or two hands up to their temples. Why? Too much energy has collected around the temples, due to which the mind cannot think properly. When you put your hands over your temples, what you do is take away part of the excess energy that has collected around these centres. But you should place your hands conscientiously. First, what you need to do is polarize your hands in a higher field of activity, so that when you pass this energy through your hands a few times, your mind should become clear right away. Sometimes the energies in human hands are connected to lower fields and then he will not only be unable to help himself, but he will even make his situation worse. If this is the case, it will be beneficial if you call someone else, whose hands are magnetic and has good energies and this person should massage your temples. Therefore, do everything consciously. If you follow all the necessary rules, you will achieve results fifty to ninety-five times out of a hundred. However, you must know why you are doing something and how you should do it. You should remember that the essential properties of Love are that it gives Freedom and that it sacrifices everything. God gives everything and never thinks of Himself. People do the exact opposite; they think only of themselves and give nothing. In fact, the situation needs to change in the sense that God should think of us and we should think only of Him. In other words, we should take in God’s Love, we should work for its sake and apply it everywhere as a specific, strictly defined measure. Now, let us close the well! Secret prayer Fir-fur-fen Tao-bi-aumen 1 Whenever the disciples in the audience respond to a question posed by the Master throughout the lecture, their comments are transcribed in italics and placed in parentheses. Source