Ани

От томчето "Нашето мѣсто", 12 бесѣди отъ Учителя, държани при Седемьте рилски езера Пѫрво издание, София, 1931 г.. Книгата за теглене на PDF Съдържание ЦѢННОТО ВЪ МАЛКОТО. Днесъ ще размишлявате върху мисъльта: „надъ всичко прѣбѫдва Божието име“. Сега, ще прочета 4 глава отъ Евангелието на Иоана. Казвамъ: въ живота си човѣкъ се нуждае отъ петь нѣща. Тѣ сѫ слѣднитѣ: той трѣбва да има здрави крака, рѫцѣ, уши, очи и добрѣ развитъ мозъкъ, да мисли правилно. Ако човѣкъ е добъръ, и краката му ще бѫдатъ здрави. Безъ доброта краката не могатъ да бѫдатъ здрави. Ако човѣкъ е справедливъ, и рѫцѣтѣ му ще бѫдатъ здрави. Безъ справедливость рѫцѣтѣ не могатъ да бѫдатъ здрави. Ако човѣкъ е разуменъ, и ушитѣ му ще бѫдатъ здрави. Безъ разумность ушитѣ не могатъ да бѫдатъ здрави. Ако човѣкъ обича истината, и очитѣ му ще бѫдатъ здрави. Безъ любовь къмъ истината очитѣ не могатъ да бѫдатъ здрави. Ако човѣкъ обича Бога, и умътъ му ще бѫде добрѣ развитъ. Безъ любовь къмъ Бога умътъ на човѣка не може да се развива правилно тогава и човѣкъ не може да мисли право. Нѣкои казватъ: най-мѫчното нѣщо е да бѫде човѣкъ добъръ. Не, най-лесното нѣщо е да бѫде човѣкъ добъръ. Нѣма по-лесна работа отъ тази. И ако човѣкъ не започне съ тази най-лесна работа, да бѫде добъръ, каквато друга работа да започва, тя всѣкога ще остава незапочната. Хората трѣбва да започватъ съ най-леснитѣ работи, а да свършватъ съ най-мѫчнитѣ. Който започва съ мѫчни работи, ще се върне къмъ леснитѣ. Който започва съ лесни работи, постепенно ще върви къмъ мѫчнитѣ. Понѣкога най-малкото добро, направено на врѣме, струва повече отъ голѣмото добро. Запримѣръ, единъ студенъ зименъ день отивате при една бѣдна вдовица, съ нѣколко малки дѣца, която е турила въ печката си нѣколко дръвца, но нѣма пари да купи кибритъ, да запали огъня. Обаче, вие имате кибритъ въ джоба си. Драсвате една клечица, и огъньтъ се запалва. Дѣцата се разшаватъ изъ стаята, весели, доволни, че е топло. Какво малко усилие се изискваше отъ ваша страна, за да запалите огъня на тази вдовица! И малкото дѣте може да свърши тази работа. Обаче, запалването на клечката кибритъ въ случая прѣдставя по-голѣмо добро, отколкото създаването на цѣлъ градъ, или спасението на цѣлъ народъ. Защо? — Защото веднъжъ запаленъ този огънь, той може вѣчно да гори. Ако пъкъ избавите единъ давещъ се, той може да се подхлъзне и повторно да падне въ водата. Или, ако спасите единъ народъ отъ нѣкакво зло, той пакъ може да се върне къмъ него. Изобщо, не можете да спасите човѣкъ, на когото краката, рѫцѣтѣ, очитѣ, ушитѣ или мозъкътъ не сѫ здрави. Давещиятъ можете да спасите, само когато се моли, когато обича Бога. Щомъ се моли, Богъ ще изпрати нѣкой да извърши волята Му, да спаси този човѣкъ. Който се моли, това показва, че той е здравъ човѣкъ, и Богъ веднага изпраща нѣкой да му помогне, като казва: помогни на този човѣкъ, защото той иска моята помощь! Който спасява нѣкого, трѣбва да знае, че той само изпълнява волята Божия; той е свидѣтель на доброто, което Богъ прави. Когато обичате нѣкого, вие сте проводникъ, свидѣтель на любовьта, която Богъ изпраща чрѣзъ васъ. Така трѣбва да мисли човѣкъ! Този е правилниятъ начинъ на разсѫждение. Ако човѣкъ започне да мисли, какъ да направи нѣкому добро, какъ да обича Бога и какъ — хората, той ще разбере, че самъ, безъ Бога, нищо не може да направи. И тъй, въ разумния животъ всѣко нѣщо трѣбва да се постави на своето мѣсто. Въ този смисълъ, питамъ: дървата ли горятъ или огъньтъ? Дървата не могатъ да горятъ безъ огънь, нито огъньтъ може да гори безъ дърва. Огънь има само тамъ, дѣто става горение. Сърцето тупти, пулсира, изпраща кръвь по цѣлото тѣло, вслѣдствие на което се развива топлина. Значи, огънь има въ сърцето. Дѣто има животъ, тамъ има и горение. И обратно: дѣто става горение, тамъ има животъ. Когато искате да накладете огънь, трѣбва да имате дърва. Дървата се сѣкатъ, прѣнасятъ и послѣ се кладе огъньтъ. Който не взима участие въ тази работа, той мисли, че е лесно да се накладе огънь. Добрѣ е всички да взимате участие въ сѣченето и прѣнасянето на дървата, че като се грѣете на огъня, да изпитвате приятность, че и вие сте взели участие въ общата работа. Сега, ще ви прѣпорѫчамъ слѣдното нѣщо. Добрѣ е всѣки отъ васъ да има по едно тевтерче, въ което да отбѣлѣзва, по колко желания на день се явяватъ да даде нѣкому нѣщо и по колко желания — да вземе отъ нѣкого нѣщо. Интересно е послѣ да направите смѣтка, колко отъ желанията ви прѣзъ деня сѫ отъ категорията да вземете нѣщо и колко — да дадете нѣщо. Започнете да събирате тѣзи статистически данни още отъ днесъ, да видите, кои желания прѣодоляватъ у васъ. Ето, вие отсега още започвате да събирате въ торбитѣ си. Естествено е човѣкъ да събира, но естествено е и да дава. Сега имате право да събирате, но послѣ ще видимъ, дали ще давате отъ придобитото и на другитѣ, или ще го турите въ банката си. Отъ сутринь до вечерь просякътъ събира, туря въ торбата си. Като вземе нѣщо той трѣбва веднага да отиде при Бога, да благодари, че е получилъ нѣкакво благо. Когато благодари на Бога, съ това той дава нѣща отъ себе си. Обаче, просякътъ не прави така. Цѣлъ день той ходи отъ кѫща на кѫща и навсѣкѫдѣ казва: Богъ ме изпрати да ми дадете нѣщо. Въ сѫщность, той си служи съ лъжа. Богъ го е изпратилъ само на едно мѣсто, да му дадатъ нѣщо, а не да ходи по всички кѫщи. Казвамъ: просията е отрицателно качество, което сѫществува и въ духовния свѣтъ. Запримѣръ, нѣкой има една малка радость, но не е доволенъ отъ нея, иска още радости, да напълни торбата си. Имашъ ли една малка радость въ себе си, бѫди доволенъ отъ нея. Благодари на Бога, че ти е далъ тази радость за деня и не искай повече радости. Вие трѣбва да научите закона, който регулира радоститѣ и скърбитѣ въ живота. Прѣдставете си, че дрехитѣ, шапката, обущата ви сѫ скѫсани, и вие се чудите, какво да правите, какъ да излѣзете прѣдъ хората. Въ това врѣме дохожда при васъ единъ познатъ и ви донася нови, хубави обуща. Трѣбва ли сега да мислите, че нѣмате нови дрехи и нова шапка? Не, скрийте се нѣкѫдѣ, никой да не види и благодарете на Бога за обущата, които сте получили. Ако благодарите на Бога за обущата, и другитѣ нѣща ще дойдатъ. Благодарете за обущата и за нищо друго не мислете. Мислите ли, че нѣмате нови дрехи и шапка, и обущата ще изчезнатъ. Благодарностьта дава сила на човѣка да понесе всички несгоди въ живота, колкото и голѣми да сѫ; щомъ е благодаренъ, съ тази благодарность той покрива недостатъцитѣ, несгодитѣ си и ги носи по-леко. Такъвъ е духовниятъ законъ. Който е благодаренъ на малката добродѣтель въ себе си и я пази и грижливо отглежда, и другитѣ добродѣтели ще се присъединятъ къмъ нея и ще му дойдатъ на помощь. Такова е възнаграждението на всѣки, който вѣрва въ малката добродѣтель и е благодаренъ отъ нея. Ако човѣкъ отдѣли малката добродѣтель настрана отъ другитѣ, тя сама за себе си не може да се прояви. Вслѣдствие на това, въ съзнанието на този човѣкъ остава малка празнина. Когато човѣкъ има нови обуща, но не е благодаренъ и мисли, че нѣма нови дрехи, той изпада въ сѫщото положение и къмъ Бога. Запримѣръ, Богъ казва, че е заличилъ всичкитѣ ни грѣхове, но ние се съмняваме въ думитѣ Му и казваме: дали не е останалъ нѣкой грѣхъ незаличенъ? Това значи: като имаме нови обуща, ще имаме ли и нови дрехи и шапки, или ще останемъ съ скѫсанитѣ? Първото нѣщо, което трѣбва да придобиете, като ученици, е устойчивость, непоколебима вѣра. Вѣрата ви не трѣбва да бѫде като на онзи просякъ, който срещналъ единъ милионеръ и му поискалъ помощь. Милионерътъ му далъ половинъ левъ и казалъ: ела надвечерь у дома, да те нахраня добрѣ. Просякътъ останалъ недоволенъ отъ половината левъ и си казалъ: какво мога да направя съ половинъ левъ? Съ тѣзи пари не мога да си купя даже единъ пакетъ тютюнъ. Този милионеръ не бѣше готовъ на момента да ми даде една по-голѣма помощь, че ще остане да ходя у дома му, тамъ да ми даде нѣщо повече. Не вѣрвамъ! По сѫщия начинъ и вие срѣщате Бога и Му искате помощь. Той ви дава половинъ левъ и казва да отидете вечерьта у дома му, да ви нахрани добрѣ. Вие, обаче, не познавате Бога, не Му вѣрвате и казвате: този човѣкъ едва откѫсна отъ сърцето си половинъ левъ, че ще се надѣвамъ довечера да ме нахрани. Не вѣрвамъ, той е скѫперникъ. За какво по-напрѣдъ да употрѣбя този половинъ левъ: дали за обуща, за дрехи или за шапка? Кой ще чака до вечерьта? Не, почакай малко, иди въ дома на богатия, както ти е казалъ, и ще имашъ всичко: обуща, дрехи, шапка, а отгорѣ на това и ще те нахрани. Питамъ: ако ние не сме привикнали да вѣрваме на малкитѣ добрини и да благодаримъ за тѣхъ, на какво друго ще вѣрваме? Съврѣменнитѣ хора очакватъ да дойде нѣщо голѣмо, затова не обръщатъ внимание на малкитѣ работи. Младиятъ момъкъ казва: да имамъ богатъ баща, да свърша поне два факултета въ странство, че да стана професоръ или министъръ! Младата мома казва: да дойде отнѣкѫдѣ нѣкой князъ, да се оженя за него, че да разполагамъ, както разбирамъ! Всички хора се надѣватъ да дойде нѣщо отвънъ, да подобри положението имъ. И професоръ да станешъ, и министъръ да станешъ, и князъ или княгиня да станешъ, нѣщата отвънъ не се уреждатъ. Нѣкой казва: да се оженя, поне едно дѣте да имамъ! Питамъ: какво ще направишъ, ако имашъ едно дѣте? Дѣтето прѣдставя първата най-малка добродѣтель, която се ражда въ душата на човѣка. Ако човѣкъ нѣма тази добродѣтель въ себе си и не я цѣни, не я разработва, и десеть дѣца да има отвънъ, той пакъ е бездѣтенъ. Ако доброто, което сѫществува въ човѣшката душа, не се проявява, той винаги остава бездѣтенъ. Тази е великата истина на живота. Нѣкой казва: азъ да се оженя веднъжъ, че другитѣ работи лесно ще се наредятъ. Не, докато любовьта не дойде въ душата ти, винаги нежененъ ще ходишъ. Ти можешъ да имашъ връзка съ нѣкоя мома, да мислишъ, че си се оженилъ, но това още не прѣдставя истинска женитба. Дойде ли любовьта въ човѣка, той вече е жененъ. Любовьта иде само единъ пѫть въ живота на човѣка. Слѣдователно, той може да се жени само единъ пѫть! Дойде ли любовьта въ човѣка, той вече нищо не търси, за нищо друго не мисли. Днесъ женени и неженени, учени и прости, бездѣтни и съ дѣца хора, млади и стари, всички търсятъ любовьта. Дойде ли любовьта, всичко придобиватъ, животътъ имъ се осмисля, и тѣ живѣятъ въ миръ и съгласие съ Бога. Казвамъ: всички нѣща, които хората вършатъ на земята, прѣдставятъ символи, емблеми на духовния свѣтъ. По този начинъ духовниятъ свѣтъ ги напѫтва къмъ реалния животъ. Физическиятъ свѣтъ безъ духовния е свѣтъ на илюзии. Хората се женятъ, и все неженени оставатъ. Дѣца раждатъ, но тѣ се губятъ, топятъ и изчезватъ прѣдъ тѣхъ, като ледъ. Човѣкътъ на любовьта, като роди едно дѣте, то го слѣдва въ вѣчностьта. Това дѣте постоянно върви съ баща си и му казва „татко“. Съ това обръщение то иска да каже: Татко, Ти си начало на Любовьта. Сѫщото става и на земята. Когато дѣтето порасне, то върви слѣдъ баща си и му казва „татко“. Това значи: ти, който си излѣзълъ отъ любовьта, започвай всѣка работа съ добро и съ любовь! Доброто е свидѣтель на Великата Любовь. И тъй, когато дадатъ на човѣка нови обуща, той веднага проглежда. Защо съ старитѣ, съ скѫсанитѣ обуща той не вижда? — Защото краката му сѫ истинали, той се свива, гледа само къмъ земята и нищо наоколо не вижда. Когато хората измръзнатъ, тѣ затварятъ очитѣ си и нищо не виждатъ. Щомъ се стоплятъ, тѣ отварятъ очитѣ си. Слѣдователно, човѣкъ всѣкога трѣбва да бѫде обутъ! Казвате: какво отношение има между обущата и виждането? Когато човѣкъ се обуе, т. е. когато доброто дойде въ краката му, тѣ ставатъ здрави, и той ходи доволенъ, щастливъ, съ отворени очи и всичко вижда. Това е законъ, който се отнася до съзнанието. Нуждитѣ и недѫзитѣ, които човѣкъ има, товарятъ съзнанието му съ непотрѣбенъ баластъ, който го отдалечава отъ истинската цѣль на живота. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ води петь-шесть години религиозенъ животъ, но единъ день казва: защо трѣбва да се моля на Бога? Какво спечелихъ, като се молихъ толкова години? Не ми трѣбва вече молитва, не ми трѣбва Евангелие! И безъ това може. Казвамъ: този човѣкъ не може да води религиозенъ животъ, защото е босъ, защото краката му не сѫ здрави. Ако бѣше обутъ, ако краката, рѫцѣтѣ, очитѣ, ушитѣ и мозъкътъ му бѣха здрави, той щѣше да счита за привилегия да се качи на планината и да се помоли на Бога, да принесе своя даръ. Въ Стария Завѣтъ хората сѫ принасяли жертва на Бога, а съврѣменнитѣ хора отиватъ на молитва съ празни рѫцѣ. Какво означава жертвата на старозавѣтницитѣ? Днесъ хората отиватъ при нѣкой адвокатъ, но ако рѫцѣтѣ имъ не сѫ пълни, той не ги приема. Колкото и да е добъръ този адвокатъ, слѣдъ като му разправите, какво искате отъ него, той казва: за това дѣло ще ми заплатите петь хиляди лева. Като чуете, че адвокатътъ иска петь хиляди лева за дѣлото, очитѣ ви се отварятъ. Защо? — Пари трѣбва да му приготвите, той не работи безъ пари. Вие казвате: въпросъ е дали ще спечеля дѣлото. Обаче, адвокатътъ казва: спечеля дѣлото, или не, поне пари ще спечеля. Когато адвокатътъ иска пари отъ хората, той не отваря очитѣ си. Когато чуе гласа на звонковитѣ, тогава отваря очитѣ си. Днесъ, каквото да работятъ хората, тѣ все очакватъ да получатъ нѣщо. Не е лошо човѣкъ да приема, да получава нѣщо за труда, за работата си; това е въ реда на нѣщата. Обаче, като казвамъ, че човѣкъ трѣбва да работи даромъ, имамъ прѣдъ видъ слѣдната идея: всѣка работа трѣбва да става съобразно закона на любовьта, безъ огледъ на това, ще се плати ли за нея, или не. Всѣка работа, която се върши съ любовь, тя не може да се изплати; всѣка работа, вършена безъ любовь, тя се плаща. Адвокатътъ казва: искамъ за защита на еди-кое си дѣло петь хиляди лева! Този човѣкъ работи безъ любовь. Отивате при другъ адвокатъ, той не прави въпросъ за пари. Заема се за дѣлото, разглежда, проучва го и го спечелва. Неговиятъ клиентъ казва: на тебе не петь хиляди, но десеть хиляди лева ти давамъ. Доволенъ съмъ отъ работата ти. Азъ не мога да платя труда ти, но давамъ ти поне едно малко възнаграждение. Такива отношения сѫществуватъ само между разумнитѣ хора. Отивашъ при единъ бакалинъ, искашъ да ти даде единъ килограмъ захарь. Той прѣтегля захарьта, дава я и нито на тевтеръ бѣлѣжи, нито казва, колко струва захарьта. Ти взимашъ захарьта и му давашъ, колкото намирашъ за добрѣ. Това сѫ отношения на любовь. Споредъ сегашнитѣ отношения между хората, бакалинътъ казва: ти трѣбва да платишъ за захарьта 25 лева! Купувачътъ вади 25 лева и плаща. Споредъ закона на любовьта, търговецътъ нищо не казва за цѣната на захарьта, но купувачътъ вади банкнота отъ 50 лева, плаща захарьта и казва: азъ съмъ доволенъ, че намѣрихъ захарь въ твоя дюкянъ, а колкото се отнася до цѣната, и хиляда лева съмъ готовъ да дамъ. Какъвъ щѣше да бѫде свѣтътъ, ако имаше такива отношения между хората? Казвамъ: любовьта не може да се наложи на хората. Тя не признава насилието, но дава добри уроци на хората. Запримѣръ, когато хората не даватъ нищо за Господа, Той изпраща при тѣхъ разбойници, на които казва: понеже тия хора сѫ богати, нищо не даватъ въ мое име, затова нека дадатъ на васъ. Тѣ влизатъ въ нѣкоя богата кѫща, съ парабелитѣ си въ рѫцѣ, обератъ това-онова и излизатъ. Като излѣзатъ навънъ, богатитѣ хора казватъ: много нѣща взеха тѣзи разбойници, но благодаримъ на Бога, че поне живи останахме. Този примѣръ е само за изяснение на идеята. Въ този смисълъ, трѣбва да се знае, че всичко, каквото имаме, е Божие, а не наше. Какво ще разправя нѣкой, че внесълъ или изнесълъ пари отъ банката? Никой никакви пари не е внесълъ въ банката. Паритѣ и безъ него сѫществуватъ. Нѣкои хора сѣкли пари, а той минава за собственикъ на тия пари. Никой не е собственикъ на паритѣ. — Какъ да не съмъ собственикъ? Азъ употрѣбихъ толкова трудъ, толкова усилия, докато ги спечеля. — Трудътъ, усилието сѫ на живота, а не твои. Слѣдователно, нѣма собственици въ свѣта, защото нѣма и собственици на живота. Ако нѣкой се нарече господарь, собственикъ на живота, той би трѣбвало да бѫде човѣкъ на безсмъртието. Обаче, никой още не е дошълъ до безсмъртието. Безсмъртието ще дойде, когато хората влѣзатъ въ закона на любовьта. Сега тѣ изучаватъ закона на безсмъртието. Щомъ научатъ този законъ, тѣ ще знаятъ вече, какъ да любятъ. Докато хората умиратъ, тѣ не живѣятъ още въ закона на любовьта. Христосъ казва: „Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога“. Щомъ познаете Бога, въ даръ на това Той ще ви даде вѣчния животъ — живота на безсмъртието. Казвате: кога ще стане това? Слѣдъ колко прѣраждания? Това ще стане въ бѫдеще, въ далечната вѣчность. Вѣчностьта пъкъ е область на истината. Тъй щото, когато нѣкой говори за вѣчностьта, азъ подразбирамъ истината. Вѣчностьта е образъ на истината, а истината е безгранична. Слѣдователно, всички нѣща се реализиратъ въ истината. Дали една идея ще се реализира слѣдъ година, двѣ, сто, хиляда или повече, това сѫ все граници на истината. Минута или вѣкъ, година или сто милиона години, това сѫ пакъ граници на истината. Туй показва, че човѣкъ може да постигне нѣщата и въ единъ моментъ, и въ милиони години. Каква е разликата въ тия два случая? Ако човѣкъ постигне своитѣ идеали въ продължение на милиони години, той ще изпита много тревоги и мѫчения. Ако ги постигне въ единъ моментъ, почти нѣма да има тревоги. Запримѣръ, нѣкой казва: знаешъ ли, колко е патила главата ми, докато спечеля богатството, на което днесъ се радвамъ? Обаче, тѣзи придобивки сѫ външни, и тѣ не съставятъ обектъ на истината, нито обектъ на живота. Богъ е обектъ на живота. Който намѣри Бога, той ще разбере дълбокия смисълъ на живота. Единъ день срѣщамъ единъ познатъ свещеникъ, който ми разправи нѣщо отъ живота си. Той ми каза: не зная, какво да правя. Кѫща имамъ, дѣца имамъ, грижи има около тѣхъ, но Богъ ми взе попадийката, остави ме самъ да се справямъ въ живота. Докато тя бѣше жива, азъ бѣхъ сиромахъ, дѣцата малки, трудно се живѣеше. Като израснаха дѣцата, положението ми се подобри, но тя отиде. Днесъ, и да искамъ да се оженя, не мога, попъ съмъ. Обаче, дотегна ми вече това джубе! Какъ бихъ желалъ да се освободя отъ него! Отиде ми попадийката! Правъ е човѣкътъ. Защо му е животъ безъ попадийка? Това значи: защо му е животъ безъ любовь? Животъ безъ любовь е подобенъ на попъ безъ попадийка. Днесъ всѣки се оплаква, че любовьта я нѣма, че попадийката си отишла. Това показва, че смисълътъ на живота е въ любовьта. Каквото богатство и да има човѣкъ, ако нѣма любовь, животътъ му е безсмисленъ. Послѣ, казвамъ на този попъ: твоята попадийка може да се върне, да възкръсне, защото любовьта никога не умира. Твоята попадийка може да оживѣе, и още тази вечерь може да дойде при тебъ. — Какъ? — Като обикнешъ Бога. — Какъ ще намѣря Бога? Какъ да Го обикна? Казвамъ: ако отъ редъ години насамъ ти ходишъ съ кадилницата, проповѣдвашъ на хората, говоришъ имъ за Бога, а самъ не знаешъ, дѣ е Той и какъ да Го намѣришъ, защо ги заблуждавашъ тогава? — Нека Богъ ме прости! И азъ самъ съмъ се объркалъ. По-добрѣ, ако можешъ, дай ми съвѣтъ, какъ да се освободя отъ това джубе, пъкъ азъ самъ ще си намѣря попадийка. — Правъ е човѣкътъ. Азъ прѣвеждамъ: джубето прѣдставя грѣховетѣ на хората, които ги отдалечаватъ отъ истината. Когато човѣкъ хвърли джубето отъ себе си, т. е. когато се отдалечи отъ грѣховетѣ си и когато истината оживѣе въ него, той пакъ ще си намѣри попадийката. И най-послѣ казвамъ на този попъ: хвърли джубето и тръгни съ менъ! — Ще помисля малко. И до днесъ той още мисли. Сега казвамъ: хвърлете джубетата! Вашата попадия е навсѣкѫдѣ. Не влагайте надеждата си, дѣто не трѣбва. Съграждайте живота си върху тритѣ важни основи: върху Божията Любовь, Мѫдрость и Истина! Дойдатъ ли Божията Любовь, Мѫдрость и Истина у васъ, каквато работа и да ви дадатъ, ще извършите съ любовь. Не правете разлика между една и друга работа. Всѣка работа, колкото нищожна, или колкото малка да е, щомъ се върши въ името на Божията Любовь, Мѫдрость и Истина, тя е добра; така свършена, работата, придобива голѣма цѣнность. Казвате: какъ да любимъ, или какъ да придобиемъ Божията Любовь, Мѫдрость и Истина? Азъ ще ви отговоря, както отговорихъ на попа: толкова години вече, какъ пишете любовни писма, защо казвате, че не знаете, какъ да любите? Вие говорите на хората за любовь, а при това питате, какъ да любите. Това е противорѣчие. Въ такова противорѣчие се намѣри и свещеникътъ. Той служи на Бога, проповѣдва на хората за любовь, а като му се каже, че има новъ начинъ, по който може да служи и да възкреси попадийката, той не вѣрва и признава само стария начинъ. Не, само по новия начинъ той ще се домогне до пѫтя, който води къмъ Божията Любовь. За това се изисква само една стѫпка напрѣдъ, а именно: да рѣши човѣкъ да даде нѣщо отъ себе си, т. е. да принесе една велика жертва на Първото Начало, на Бога. Направи ли това, и работитѣ му ще се уредятъ. И тъй, отъ тази бесѣда искамъ да задържите въ ума си само основната мисъль. Всички непотрѣбни мисли отъ нея могатъ да се изхвърлятъ, а да задържите само една, като най-потрѣбна. Тя ще бѫде основната мисъль. Казвате: какъ ще познаемъ, кои сѫ потрѣбни и кои непотрѣбни нѣща? Прѣдставете си, че получите единъ скѫпоцѣненъ пръстенъ, поставенъ въ кутийка, която е увита въ много книги. Пръстенътъ съ кутийката тежи едва 25 гр., обаче, съ книгитѣ заедно тежи нѣколко килограма. Какво ще направите въ този случай? Ще развиете кутийката, ще я отворите, ще извадите пръстена отъ нея и ще го турите на рѫката си. Всичкитѣ книги, въ които пръстенътъ бѣше увитъ, ще хвърлите настрана, като непотрѣбни. Само пръстенътъ ще вземете, като потрѣбна вѣщь. Трѣбва ли да носите на гърба си празната кутия съ книгитѣ, въ които тя бѣше увита? Извадите ли пръстена, кутията и книгитѣ не ви трѣбватъ. Слѣдователно, пръстенътъ прѣдставя благоприятнитѣ условия въ живота на човѣка. Той е порѫчительтъ, гарантътъ, който се подписва на една полица, срѣщу който подписъ вие можете да вземете пари отъ нѣкоя банка. Полицата, съ подписа на гаранта прѣдставя прѣпорѫчителното писмо, което всѣки трѣбва да има. Слѣдователно, прѣпорѫчителното писмо е вѣрата. Безъ вѣра никѫдѣ не може да се отиде. Вѣрата е вѫжето, върху което акробатътъ играе. Волята пъкъ прѣдставя върлината, която акробатътъ държи въ рѫцѣтѣ си за равновѣсие. Ако върлината се загуби, той все пакъ може да се държи на вѫжето; обаче, скѫса ли се вѫжето, той е изгубенъ. Скѫса ли се вѫжето, ново вѫже трѣбва да се постави. Това показва, че безъ вѣра по никой начинъ не може да се мине отъ единия до другия край. Искате ли да прѣминете вѫжето отъ единия до другия край, непрѣменно трѣбва да го обтегнете, да вземете върлината въ рѫка и да го прѣминете. Като прѣминете вѫжето, тогава ще ви платятъ. И на цигуларя плащатъ, като свърши свиренето. Който отива на лозето да копае, получава заплатата си, като свърши работата. Изобщо, на работника се плаща, слѣдъ като свърши работата си. Адвокатитѣ правятъ изключение отъ това правило. Когато на нѣкой адвокатъ даватъ да защищава едно дѣло, той казва: ще взема това дѣло, но прѣдварително трѣбва да ми се заплати. Понѣкога адвокатитѣ искатъ да се заплати прѣдварително поне половината отъ това, което имъ се пада за работата. Тѣ сѫ изгубили довѣрие въ хората и казватъ: на мнозина сме работили, но не сѫ плащали за труда ни, затова искаме прѣдварително да се осигуримъ. Въ духовния свѣтъ законътъ за плащането е сѫщиятъ, какъвто и на физическия. Тамъ се плаща слѣдъ свършване на работата. Сега, сѫществениятъ въпросъ, върху който трѣбва да се спрете, е въпросътъ за потрѣбнитѣ и непотрѣбнитѣ нѣща. Потрѣбнитѣ нѣща сѫ отъ категорията на пръстена. Какво прѣдставя пръстенътъ? Пръстенътъ прѣдставя здравитѣ крака, рѫцѣ, очи, уши и умъ на човѣка. Това подразбира: топло сърце, свѣтълъ умъ, силна воля, широка душа и крѣпъкъ духъ. Като изброявамъ, какво трѣбва да има човѣкъ, съ това той се ограничава. Или, ако кажа, че човѣкъ трѣбва да има вѣра, това още не значи, че той нѣма вѣра. Всѣки човѣкъ има вѣра, но не такава, каквато трѣбва. Вѣрата не може да се наложи по механически начинъ. Затова, казвамъ: безъ вѣра ще ходите! Какво подразбира това? Докато човѣкъ не се обезвѣри напълно, той не може да придобие вѣра. Съ други думи казано: докато човѣкъ не се обезвѣри, не изгуби вѣра въ лъжливото, въ прѣходното, въ което днесъ вѣрва, той не може да намѣри правия пѫть на истината. Запримѣръ, съ години вървите по единъ пѫть, докато най-послѣ изгубите вѣра въ него и казвате: нищо не постигнахъ въ този пѫть! Когато човѣкъ стане безвѣрникъ въ непостижимото, но придобие вѣрата, той е миналъ вече отъ безвѣрието въ вѣрата. Понѣкога става обратното: нѣкои отиватъ отъ вѣрата въ безвѣрието. Едни отиватъ отъ любовьта въ безлюбието, а други — отъ безлюбието въ любовьта. Това сѫ пѫтища, прѣзъ които хората вървятъ. Като говоря за безлюбието и за любовьта, не искамъ да кажа, че нѣмате любовь, но много отъ съврѣменнитѣ хора криво разбиратъ любовьта. Тѣ винаги я свързватъ въ образи на младъ момъкъ или на млада мома. При това, тѣ знаятъ, че като дойде любовьта, трѣбва да се даде нѣщо. При единъ американецъ милионеръ отива една млада, красива мома и го запитва: искашъ ли нѣкой да те обича? Той я поглежда, а послѣ навежда главата си, мисли, какво да ѝ каже. Той знае, че ако го обича нѣкой, много долари ще излѣзатъ отъ кесията му. Той знае, че много ще му костува красивата мома. Слѣдъ дълго мълчание той казва: този въпросъ е много труденъ. Елате слѣдъ нѣколко дни, тогава ще ви отговоря. Той се намира въ борба между любовьта на паритѣ и красивата мома, която трѣбва да обича. Ако обикне момата, паритѣ ще хвръкнатъ. Съврѣменнитѣ хора искатъ да любятъ, знаятъ да любятъ, но иматъ прѣдъ видъ голѣмата жертва, която любовьта изисква. Когато кажемъ на нѣкого, че трѣбва да люби Бога, той казва: искамъ да си поживѣя малко. Този човѣкъ не е готовъ да жертвува. Той е банкеръ, който обича паритѣ и казва: ще си помисля малко и тогава ще отговоря. И тъй, отъ всички се изисква ново разбиране на живота. За тази цѣль трѣбва да се направи вѫтрѣшенъ прѣводъ на външния животъ, всѣки да види своята слаба страна. Запримѣръ, нѣкой казва: трѣбва да се обичаме! Казвамъ: безъ Бога любовьта къмъ хората нищо не донася. Такава любовь мяза на житното зрънце, посадено на камениста почва, или на празенъ житенъ класъ. Виждали ли сте, какъ сѫ щръкнали нагорѣ празнитѣ класове? Когато земледѣлецътъ погледне къмъ щръкналитѣ житни класове, въздъхне дълбоко и казва: празни сѫ тия класове! Не може да се надѣвамъ на тѣхъ. Послѣ погледне къмъ пълнитѣ класове, тежки, увиснали надолу и казва: хубаво е това жито! Казвамъ: нѣма по-хубаво нѣщо въ живота отъ пълнитѣ класове! Пълнитѣ класове прѣдставятъ любовьта на Бога къмъ насъ. Като влѣзе любовьта у насъ, тя оплодотворява всичко, развива дѣятелностьта ни и осмисля нашитѣ мисли, чувства и постѫпки. Дойде ли любовьта у насъ, ние ставаме силни, бодри и радостни. При любовьта нашето състояние е подобно на този день: чисто, ясно небе; слънцето хубаво, приятно грѣе и врѣмето тихо, спокойно. * 4. Бесѣда отъ Учителя, държана на 2 августъ, 1931 г. 5 ч. с. ☆

От томчето "Нашето мѣсто", 12 бесѣди отъ Учителя, държани при Седемьте рилски езера Пѫрво издание, София, 1931 г.. Книгата за теглене на PDF Съдържание ХИГИЕНА НА ЖИВОТА. Ще прочета нѣколко стиха отъ 10 глава на Евангелието отъ Иоана. За да подържа живота си, човѣкъ се нуждае отъ три важни, сѫществени нѣща. Тѣ сѫ слѣднитѣ: свѣтлина, животъ и любовь. Свѣтлината открива физическия свѣтъ и помага за разбиране на живота. Ако човѣкъ не разбира законитѣ на свѣтлината, той не може да разбере законитѣ на живота; ако не разбере живота, той не може да разбере законитѣ на любовьта. Ако човѣкъ не разбере законитѣ на свѣтлината, на живота и на любовьта, въ него ще се зароди вѫтрѣшно разногласие. Вѫтрѣшното разногласие създава външенъ дисонансъ. Въ органическия свѣтъ свѣтлината е свързана съ храната, която човѣкъ употрѣбява. Безъ свѣтлина и топлина, никаква храна не може да се създаде. Слѣдователно, човѣшкиятъ стомахъ се намира въ пълна зависимость отъ свѣтлината и топлината. Храната е необходима за доставяне на ония елементи, чрѣзъ които животътъ се проявява. Днесъ всички хора, всички живи сѫщества, отъ най-малки до най-голѣми, се стремятъ къмъ щастие, къмъ осигуряване. Такъвъ стремежъ сѫществува и въ сѣмействата, въ обществата, въ народитѣ. Всички се стремятъ къмъ организиране. Питамъ: кои успѣватъ въ този стремежъ? По-разумнитѣ сѣмейства, общества и народи, които разбиратъ законитѣ на свѣтлината, на живота и на любовьта, тѣ могатъ донѣкѫдѣ да се организиратъ, да живѣятъ по добрѣ. Останалитѣ, които не разбиратъ тѣзи закони, изпадатъ въ суевѣрие и нищо не постигатъ. Защо става това? — Понеже тѣ търсятъ щастието въ началото на живота си, въ началото на всѣка работа, когато щастието седи въ крайния резултатъ на живота. Всички съврѣменни хора се стремятъ да растатъ, да забогатяватъ, да станатъ учени, силни, съ една дума — да придобиятъ щастието. Слѣдователно, ако щастието е цѣль въ живота, тогава всѣки трѣбва да се стреми да изучи пѫтищата, по които може да се дойде до щастието. Безъ щастие животътъ нѣма външенъ изразъ. На земята изразъ на щастието е здравето. Първото важно нѣщо за човѣка е здравето. Човѣкъ трѣбва да бѫде здравъ! Обаче, здравето зависи отъ физиологическото съотношение между човѣшкитѣ органи. Ако дѣятелностьта между мозъка, дробоветѣ и стомаха е правилна, тогава и здравето на човѣка е добро. Тѣзи три органа съставятъ три велики свѣта. Мнозина смѣсватъ търбуха на човѣка съ стомаха и казватъ: човѣкъ не трѣбва много да яде. Търбухъ и стомахъ сѫ двѣ нѣща съвършено различни. Стомахътъ е свѣтъ, напълно независимъ отъ търбуха. Въ стомаха на човѣка има десеть милиона работници клѣткитѣ — които се занимаватъ съ храносмилането. Ако на всѣки работникъ се плаща само по единъ левъ надница, на день трѣбваше да се плаща по десеть милиона лева за храносмилането. Оттукъ се вижда, каква грамадна работа вършатъ тия клѣтки. Това говори и за голѣмото количество енергия, която природата харчи за подържане живота на тия клѣтки. И слѣдъ всичко това хората не цѣнятъ живота. Защо? — Защото тѣ не подозиратъ даже, колко много сѫщества работятъ за тѣхъ даромъ и каква енергия изразходва природата за подържане на живота. Съврѣменнитѣ хора, управляващи, учени и философи, сѫ заети съ една отвлѣчена идея: да внесатъ въ живота законность, справедливость, щастие, безъ да разбиратъ законитѣ на щастието. Въпрѣки този стремежъ на хората, почти никѫдѣ не се срѣщатъ идеални сѣмейства, общества или държави. Това се дължи на обстоятелството, че между тритѣ свѣта — физически, сърдеченъ и умственъ, нѣма хармония, нѣма правилни съотношения. Запримѣръ, ако свѣтлината, която прониква въ очитѣ, е много силна, очитѣ веднага се свиватъ, понеже не могатъ да издържатъ на тази свѣтлина. Иначе, тя ще причини голѣма врѣда на очитѣ. Ако пъкъ свѣтлината е много слаба, тогава очитѣ се разтварятъ широко, като у нощнитѣ птици, за да приематъ повече свѣтлина. Обаче, това чрѣзмѣрно разтваряне на очитѣ създава другъ дефектъ. Очитѣ на човѣка не трѣбва да бѫдатъ нито като очитѣ на нощнитѣ птици, нито като тия на дневнитѣ. Тѣ не трѣбва да бѫдатъ нито много широко отворени, нито много свити. Хора, на които очитѣ сѫ широко отворени, иматъ понятия за живота споредъ свѣтлината на нощьта; тия пъкъ, на които очитѣ сѫ свити, тѣ иматъ понятия за живота споредъ свѣтлината на деня. Това сѫ двѣ различни категории хора, които нѣматъ и не могатъ да иматъ помежду си допирни точки. Какво може да се роди въ нощьта? Прѣзъ нощьта житото не расте и плодоветѣ не зрѣятъ. Нощьта е създадена само за почивка. Истинскиятъ животъ, истинското растене и узрѣване става денемъ. Нощемъ се обработватъ материалитѣ, които организъмътъ е възприелъ прѣзъ деня. Казвамъ: нощьта прѣдставя страданията въ живота, а деньтъ — радоститѣ. Казвате: защо идатъ скърбитѣ и страданията? — Между страданията и радоститѣ има извѣстно съотношение. Скърбитѣ, страданията сѫ необходими за почивка на човѣка, а радоститѣ — за работа. Вънъ отъ живота скръбьта и радостьта не сѫществуватъ, нито могатъ да се отдѣлятъ отъ него. Ако отдѣлите скърбитѣ и радоститѣ отъ живота, послѣдниятъ напълно ще се обезсмисли. И тогава, нѣма по-страшно страдание за човѣка отъ това, да се обезсмисли живота му. Само при това положение човѣкъ вижда, че страданията, както и радоститѣ въ живота сѫ на мѣстото си. Обаче, ако страданията и радоститѣ не могатъ да се използуватъ правилно, тѣ не сѫ изиграли ролята си. Който не е използувалъ радоститѣ и страданията, той се намира въ положението на слѣпецъ и не вижда благата, които минаватъ прѣдъ него. Запримѣръ, срѣщате човѣкъ, който разполага съ голѣмо материално богатство, изразено въ пари, но живѣе въ постояненъ страхъ, да не взематъ паритѣ му, да не ги изгуби по нѣкакъвъ начинъ и да стане сиромахъ. Питамъ: какво се ползува този човѣкъ отъ своето богатство? Каква радость му носи това богатство? — Никаква. Този човѣкъ живѣе въ страхъ, въ мѫчение, да не изгуби своето щастие. Слѣдователно, щастието или благото на този човѣкъ му причинява повече страдания, отколкото радости. Кога благото на единъ човѣкъ му създава страдание, а не радость? — Когато хората около него искатъ да бѫдатъ богати, безъ да работятъ. Нещастието на съврѣменнитѣ хора седи въ това, че малцина отъ тѣхъ обичатъ да работятъ. Всѣки иска да работи, колкото може по-малко. И азъ съмъ съгласенъ съ това. Чрѣзмѣрниятъ трудъ е неразуменъ. Ние не сме дошли на земята да ставаме роби на труда. Чрѣзмѣрниятъ трудъ подразбира стремежъ на хората къмъ богатство, къмъ осигуряване. Трудътъ трѣбва да се замѣсти съ разумна работа, а разумна работа може да има само тогава, когато между хората сѫществува поне една допирна точка. И тъй, ако между хората сѫществува поне една допирна точка, тѣ ще могатъ да направятъ разумна връзка между свѣтлината, живота и любовьта. Свѣтлината прѣдставя сборъ отъ съзнанията на всички живи сѫщества, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ, включвайки и човѣка. Животътъ прѣдставя вѫтрѣшната страна на цѣлокупния животъ. Това показва, че между всички живи сѫщества има обща допирна точка, понеже всички живѣятъ, т. е. въ живота на всички има нѣщо общо. Обаче, животътъ на човѣка се различава отъ живота на останалитѣ сѫщества по своята разумность. Въ този смисълъ само човѣкъ живѣе. Разумностьта е най-цѣнното въ човѣшкия животъ. Думата „животъ“ подразбира разумность. Дѣто нѣма разумность, и животъ нѣма. Има ли разумность, даже най-слабо проявена, тамъ и животъ има. Любовьта прѣдставя Божествения свѣтъ, върху който сѫ построени всички останали свѣтове. Грѣшката на съврѣменнитѣ хора седи въ това, че тѣ отдѣлятъ Бога отъ любовьта, т. е. отъ свѣта, на който всичко се крѣпи. Вънъ отъ любовьта Богъ не сѫществува. Вънъ отъ любовьта не можемъ да познаемъ Бога. Както не познаваме Бога вънъ отъ любовьта, сѫщо така не можемъ да познаемъ човѣка вънъ отъ разумния животъ. Слѣдователно, любовьта е идейната, възвишената страна на живота. Съ нея, именно, човѣкъ трѣбва да се занимава. Тя прѣдставя още и свѣтлината на живота му. Докато човѣкъ люби, той вижда; прѣстане ли да люби, животътъ му се помрачава, и той вече не вижда. Силитѣ, които подържатъ общия животъ, се взиматъ отъ тритѣ главни елемента въ него: отъ свѣтлината, отъ живота и отъ любовьта. Сѫщото може да се каже частно и за човѣка. Той може направо да черпи енергия за подържане на своя организъмъ отъ свѣтлината, ако знае нейнитѣ закони; отъ живота, ако го разбира, и отъ любовьта, ако се стреми къмъ нея. Тѣзи сѫ тритѣ източника, отъ които човѣкъ може да черпи сила, животъ и здраве. Има ли тѣзи нѣща въ себе си, той е придобилъ истинското щастие на земята. Христосъ казва: „Азъ съмъ добриятъ пастиръ: добриятъ пастиръ душата си полага за овцитѣ.“ Подъ думитѣ „добъръ пастиръ“, Христосъ подразбиралъ благоприятнитѣ материални условия, които трѣбва да се даватъ на всички хора. Подъ думата „овци“ пъкъ подразбиралъ разумнитѣ хора. Подъ думата „пастиръ“ подразбиралъ Божественото начало въ човѣка, на което той всѣкога може да разчита. Както тѣлото не може безъ глава, така и стадото не може безъ пастиръ. Пастирътъ въ човѣка е неговата глава; овцитѣ, това сѫ дробоветѣ, а свѣтлината, това е стомахътъ, отъ който той трѣбва да черпи енергия за живота си. Казвамъ: какъвто и да е човѣкъ, колкото и да е добъръ, ако не разбира законитѣ на свѣтлината, той нѣма да се ползува отъ нея; ако не разбира законитѣ на свѣтлината, той нѣма да има правилни схващания за свѣта и ще го разглежда като изложба на картини. Обаче, има правила, методи, чрѣзъ които човѣкъ може да използува свѣтлината. Понѣкога неразположението на човѣка се дължи на редъ анормални съчетания, прѣдизвикани отъ неправилното възприемане на свѣтлината. Научно казано: понеже свѣтлината е различно складирана въ разнитѣ видове храни, вслѣдствие на това едни отъ тѣхъ се отразяватъ благотворно, а други — неблаготворно върху човѣшкия организъмъ. Онѣзи храни, които се отразяватъ неблаготворно върху човѣшкия организъмъ, често ставатъ причина за неговото неразположение. Слѣдователно, хранитѣ, които хората употрѣбяватъ, прѣдставятъ свѣтлина, складирана въ разнитѣ органи по различни начини. Оттукъ, всѣки човѣкъ, който иска да бѫде здравъ, трѣбва да употрѣбява такива храни, които да съотвѣтствуватъ на неговия организъмъ. Въ това седи истинската хигиена на живота. И тъй, хигиената на живота трѣбва да започне съ правилното използуване на свѣтлината, складирана въ растенията и плодоветѣ. Ако възприетата свѣтлина не може да се прѣвърне въ жива енергия, ние казваме, че храната не е добрѣ асимилирана, т. е. между храната и дадения организъмъ нѣма съотвѣтствие. Сегашнитѣ хигиенисти и физиолози често прѣпорѫчватъ на човѣка такива храни, съ които не се постига желаемата цѣль. Едни хигиенисти прѣпорѫчватъ на хората месна храна, а други — вегетарианска, но понѣкога вегетарианската храна отъ извѣстни масла се разваля толкова много, че е въ състояние да разстрои стомаха дори повече отъ месната. За да се избегнатъ тѣзи разстройства, човѣкъ трѣбва да се добере до онази храна, която природата е опрѣдѣлила специално за него. Този е единъ отъ важнитѣ въпроси, върху който всѣки разуменъ човѣкъ трѣбва да се замисли. Не е важно, какво е писано въ книгитѣ по този въпросъ, но всѣки човѣкъ трѣбва самъ да намѣри своята храна, както това правятъ животнитѣ. Кой е научилъ овцата да пасе трѣва? При това, кой я е научилъ да избира трѣва специална за нея? Безъ да е чела нѣкаква научна книга, овцата знае, каква трѣва да пасе. Овцата сама избира храната си, а съврѣменниятъ човѣкъ трѣбва да чете редъ научни книги, за да разбере, коя храна е добра, и коя не. Относно избора на храната, природата е вложила въ човѣка вѫтрѣшенъ инстинктъ, или вѫтрѣшно чувство за разпознаване. И ако човѣкъ се върне къмъ своето първично състояние на чистота, той ще дойде до положение да различава, коя храна е добра и опрѣдѣлена специално за него. Ако човѣкъ се остави на природата, тя да го рѫководи, той ще разрѣши правилно не само въпроса съ храната, но ще знае положително, какъвъ животъ трѣбва да води и какъ да живѣе. Днесъ съврѣменнитѣ хора говорятъ за възпитание на младитѣ, прилагатъ редъ нови правила и методи, въпрѣки това малко постижения иматъ. Защо? — Защото сѫ се отклонили отъ първичния животъ. Майката дълго врѣме учи дъщеря си, какъ трѣбва да живѣе, но все ненаучена остава. Питамъ: какъ възпитаватъ птицитѣ малкитѣ си? Какъ имъ прѣдаватъ науката за живота? Когато единъ птичи синъ ще се жени, той съвѣтва ли се съ майка си и съ баща си, коя другарка да си избере и какъ да живѣе? Той не се съвѣтва съ тѣхъ, защото тази наука е вложена въ него. Майката и бащата не правятъ въпросъ даже, защо синътъ имъ избира тази, а не онази мома за своя другарка. Тѣ сѫ напълно съгласни съ неговия изборъ. Когато пчелитѣ се роятъ, майката и бащата напущатъ стария кошеръ, оставятъ го на синоветѣ и дъщеритѣ си, а тѣ отиватъ въ новъ. Сѫщиятъ законъ се прилага и между птицитѣ: старитѣ напущатъ гнѣздото си, оставятъ го на младитѣ, а тѣ започватъ да си правятъ ново гнѣздо. Въ човѣшкия свѣтъ е точно обратно: майката и бащата оставатъ въ старата кѫща, а младитѣ излизатъ вънъ, на нова кѫща. Азъ изнасямъ тия факти, за да обърна внимание на обстоятелството, че откакъ хората сѫ се отклонили отъ правия пѫть, тѣ сѫ забравили всичко онова, което първоначално имъ било прѣдадено и днесъ отново го учатъ. Тѣ се намиратъ въ противорѣчие и често се запитватъ: кой ще ни учи? Кой ще ни възпитава? Тѣ забравятъ, че тия знания сѫ вложени у тѣхъ и лесно ще ги възобновятъ. Кога? — Като се върнатъ къмъ първичния животъ, къмъ живота на чистотата. Ако птицата може сама да се ориентира въ живота си, ако микробата знае, какъ да живѣе, колко повече човѣкътъ, като разумно сѫщество, направенъ по образъ и подобие Божие, ще може самъ да се справи въ живота! Казвамъ: който иска правилно да се развива, той трѣбва да разбира законитѣ на свѣтлината, на живота и на любовьта. Днесъ, запримѣръ, не само обикновенитѣ хора, но и официалнитѣ философи, учени, писатели не знаятъ и не разбиратъ, какво свѣтлината иска отъ тѣхъ; тѣ не разбиратъ, какво животътъ иска отъ тѣхъ и най-послѣ тѣ не разбиратъ, какво любовьта иска отъ тѣхъ. Затова, именно, тѣ не разбиратъ, какво прѣдставятъ свѣтлината, животътъ и любовьта. Всички хора казватъ, че Богъ е Любовь, но какво е отношението на Божията Любовь къмъ тѣхъ, тѣ не знаятъ. Обаче, ако хората проявятъ правилно Божията Любовь въ живота си, съ това тѣ ще поставятъ основа на единъ разуменъ животъ. Разумниятъ животъ е животъ на безсмъртие, животъ безъ страдания и мѫчения. Безъ Божията Любовь, вие ще имате животъ, пъленъ съ страдания и ограничения. Обаче, човѣкъ не е дошълъ на земята да страда. Той е дошълъ да учи, да се развива правилно. Ако запитатъ съврѣменнитѣ хора, защо сѫ дошли на земята, тѣ не могатъ да отговорятъ. Какво прѣдставя земята, и това не знаятъ. Земята има форма на параходъ, който нѣкога е ималъ много кумини. Днесъ сѫ останали само 56 кумина, т. е. 56 вулкана, които постоянно димятъ. Това показва, че земята продължава да пѫтува въ пространството. Хората сѫ пѫтници на този параходъ и разискватъ въ него по разни въпроси: лични, сѣмейни, обществени, народни. Единъ день земята ще пристигне на пристанището си, ще изсвири съ своята трѫба и ще каже: всички пѫтници да излѣзатъ на брѣга, вънъ отъ парахода! Отъ пристанището пѫтницитѣ ще продължатъ живота си на сухо, а параходътъ ще се върне назадъ, да вземе други пѫтници, които да доведе на сѫщото пристанище. И тъй, когато нѣкой казва, че ще напусне този свѣтъ, това е вѣрно по отношение на земята. Ученитѣ казватъ, че единъ день земята ще изгуби възможностьта да храни хората, и тѣ ще трѣбва да търсятъ друго мѣсто, на което да се прѣселятъ. Ние вѣрваме въ многократностьта на живота. Животътъ не е еднократенъ, но продължава вѣчно. Той нито се дѣли, нито умира. Външнитѣ форми се разрушаватъ, а животътъ продължава — нищо не е въ състояние да го умъртви, т. е. да го унищожи. Животътъ е по-силенъ отъ смъртьта. За него нѣма смърть, но хората мислятъ, че ще умратъ. Въ това отношение тѣ мязатъ на Настрадинъ Ходжа, който казвалъ: „Когато жена ми умре, половината свѣтъ умира; когато азъ умра, съ менъ заедно цѣлиятъ свѣтъ умира.“ И съврѣменнитѣ хора мислятъ по сѫщия начинъ. Тѣ казватъ: докато ние живѣемъ, цѣлиятъ свѣтъ живѣе; щомъ ние умремъ, заедно съ насъ и свѣтътъ умира. — Това не е никаква философия. Подъ думата „смърть“ се разбира минаване отъ една форма въ друга, отъ единъ животъ въ другъ. Да минешъ отъ по-низко на по-високо стѫпало въ живота, тази смърть има смисълъ. Обаче, да умрешъ и да слѣзешъ по-низко, отдѣто си билъ, тази смърть нѣма смисълъ. Когато казватъ, че съ смъртьта всичко свършва, това е заблуждение, това е крива мисъль. Свършването се отнася само до външнитѣ форми, до външнитѣ условия, при които човѣкъ по-рано е живѣлъ. Дѣтинството на човѣка продължава седемь години, отъ 1—7 г.; отъ 7—14 годишна възрасть човѣкъ минава своето юношество, а отъ 14—21 г. той става младъ момъкъ, завършва своето пълнолѣтие. Слѣдъ пълнолѣтието си човѣкъ възмѫжава и започва постепенно да остарява. Питамъ: дѣ остана младостьта на този човѣкъ? Младостьта само се е видоизмѣнила, но младиятъ човѣкъ не е умрѣлъ. Юношътъ сѫщо така не е умрѣлъ. Най-послѣ и дѣтето не е умрѣло. Това сѫ фази на единъ и сѫщъ животъ, който на физическия свѣтъ достига своя прѣдѣлъ на развитие до стареца. Старецътъ заминава отъ този свѣтъ въ другъ и вмѣсто него, нѣкѫдѣ се ражда малко дѣте. Слѣдователно, това, което на физическия свѣтъ наричатъ смърть, не е нищо друго, освѣнъ смѣна на формитѣ: старецътъ заминава, дѣтето дохожда. Човѣкъ не умира, но промѣня формата и мѣстото си. Той излиза отъ една кѫща и влиза въ друга. Казвате: какво стана съ стария човѣкъ? Той напусна старата си кѫща, понеже бѣше нехигиенична, за да влѣзе въ нова, чиста, хигиенична. Ако го търсите въ новата кѫща, той ще ви каже: моля, ще ме извините, че не мога да ви приема. Скоро съмъ се прѣмѣстилъ въ тази кѫща, не съмъ се наредилъ още. Ще почакате нѣколко години, докато се наредя. Тогава ще ви приема да ми гостувате. Този е новиятъ начинъ за разбиране на живота. Вие казвате: отиде стариятъ човѣкъ! Богъ да го прости! — Дѣ отиде? — На онзи свѣтъ, на небето. Който разбира нѣщата по този начинъ, той ще се намѣри въ противорѣчието, въ което изпадналъ единъ вѣрващъ, като слушалъ проповѣдьта на единъ английски проповѣдникъ за онзи свѣтъ. Дъщерята на този вѣрващъ наскоро заминала за онзи свѣтъ, затова той запиталъ проповѣдника: като проповѣдвашъ за онзи свѣтъ, кажи ми, моля ти се, дѣ е моята дъщеря, която наскоро напусна този свѣтъ? Проповѣдникътъ отговорилъ: дъщеря ти е на небето. Единъ отъ присѫтствуващитѣ въ събранието, който седѣлъ близо до този баща, казалъ: господине, вашата дъщеря не е на небето, но въ събранието, при васъ. Проповѣдникътъ казва, че дъщерята е на небето, но не я вижда. Богомолецътъ казва, че дъщерята е въ събранието, при баща си, и я описва, каква е на ръстъ, какви очи има, каква коса и т. н.; сѫщеврѣменно той казва на бащата, какво иска дъщеря му отъ него. Кой отъ двамата говори истината? Проповѣдникътъ твърди нѣщо, което не вижда, а богомолецътъ твърди това, което вижда и знае положително. Мнозина мислятъ, че съ смъртьта всичко свършва. Ако е така, и това е добрѣ, но ако умрѣлиятъ и като умрѣлъ може да говори, какво ще кажете на това? Ако се приближите при единъ умрѣлъ и се разговаряте съ него, умрѣлъ ли е той? Не е умрѣлъ. Да умре нѣкой, това подразбира съвършено изчезване на неговото съзнание и абсолютно забравяне на себе си; обаче, това не става. Защо? — Защото такова нѣщо не сѫществува и въ самата природа. Това, което ние наричаме смърть, е врѣменно прѣнасяне отъ едно мѣсто на друго. Когато нѣкой умре, той постепенно се забравя отъ другитѣ, изчезва отъ тѣхното внимание, но за себе си, за своето съзнание, той никога не прѣстава да сѫществува. Забѣлѣжете, въ физическия животъ, вниманието на човѣка често се отклонява отъ единъ прѣдметъ и се спира върху другъ. Защо? По-силното впечатление отъ нѣкой прѣдметъ винаги отвлича вниманието на човѣка отъ прѣдмета, който по-слабо го е интересувалъ. И наистина, човѣкъ може да бѫде мъртавъ по отношение на прѣдмети, които му правятъ слабо впечатление, и живъ — по отношение на такива, които му правятъ силно впечатление. Слѣдователно, вниманието на човѣка лесно се отклонява отъ единъ прѣдметъ на другъ, отъ едно мѣсто на друго. И затова, щомъ единъ прѣдметъ, или едно лице не сѫществува за неговото внимание, той казва, че това лице, или този прѣдметъ е мъртавъ. Този прѣдметъ е умрѣлъ само за него, но не и за всички. Като наблюдавате нѣкой старъ човѣкъ, ще видите, че той живѣе на физическия свѣтъ, но често прѣминава въ съзнанието си и въ духовния свѣтъ. Той едноврѣменно живѣе въ два свѣта. Когато е живъ за физическия свѣтъ, той е мъртавъ за духовния. И обратно: ако за духовния свѣтъ е живъ, за физическия е мъртавъ. По вѫтрѣшно чувство човѣкъ схваща, че има вѣченъ животъ, затова се приготвя да мине отъ едно състояние въ друго, т. е. отъ живота на смъртьта, на безлюбието, въ живота на безсмъртието, на любовьта. И тъй, ако човѣкъ разбере живота въ неговия тѣсенъ смисълъ и прѣнебрегне свѣтлината, той ще бѫде мъртавъ за свѣтлината. Дали е изгрѣло слънцето или не, той не се интересува отъ това, защото е напълно съсрѣдоточенъ въ мисъльта си само за живота. Ако пъкъ разбере любовьта, той ще се интересува изключително отъ нея и нѣма да обръща внимание на проявитѣ въ живота. Това се отнася за частичния животъ; обаче, съзнанието на човѣка едноврѣменно може да бѫде будно и за живота, и за свѣтлината, и за любовьта, т. е. и за физическия, и за духовния, и за Божествения свѣтъ. Ако човѣкъ въ физическия животъ игнорира свѣтлината, стомахътъ му ще отслабне, а оттамъ и тѣлото; ако игнорира живота, дробоветѣ му ще отслабнатъ; ако игнорира любовьта, мозъкътъ му ще отслабне. Тъй щото, когато се нарушаватъ законитѣ на свѣтлината, стомахътъ страда; когато се нарушаватъ законитѣ на живота, дробоветѣ страдатъ; когато се нарушаватъ законитѣ на любовьта, мозъкътъ, главата страда. Питамъ: дѣ е човѣкътъ — въ стомаха, въ дробоветѣ или въ мозъка? Сега, като имаме прѣдъ видъ тритѣ важни нѣща — животътъ, свѣтлината и любовьта, ще срещнемъ три категории хора. Едни отъ тѣхъ се прѣдаватъ изключително на живота, искатъ да го изучатъ въ неговитѣ най-малки подробности, вслѣдствие на което отиватъ до крайности. Религиознитѣ хора пъкъ сѫ прѣнебрегнали физическия животъ, прѣнебрегнали сѫ свѣтлината, вслѣдствие на което живѣли въ пустини, въ монастири, но и по този начинъ не сѫ намѣрили смисъла на живота. Тѣ сѫ отричали физическия животъ за смѣтка на духовния. Трета категория хора сѫ изпадали въ дълбокъ мистицизъмъ, съ единствената цѣль да познаятъ любовьта, но и по този начинъ не сѫ намѣрили смисъла на живота. И това сѫ крайности. Пѫтьтъ на мистика не е лошъ, но той не трѣбва да прѣдава своето мистично разположение на хора, които нѣматъ неговата опитность. За да разбере човѣкъ смисъла на живота и да бѫде полезенъ и за себе си, и за другитѣ, той трѣбва да започне отъ физическия свѣтъ, отъ свѣтлината и постепенно да отива къмъ духовния и Божествения свѣтъ. Който разбира живота правилно, той трѣбва да изучава еднакво и тритѣ свѣта. Свѣтлината, въ която живѣемъ, не е произволно нѣщо. Тя прѣдставя изворъ на блага, които трѣбва да се използуватъ. Ако ние можемъ да прѣработимъ физическата енергия въ духовна и да я прѣнесемъ въ духовния свѣтъ, това подразбира прѣнасяне на физическитѣ богатства въ духовния свѣтъ. Това, именно, Христосъ ималъ прѣдъ видъ, което изказалъ въ стиха: „Събирайте съкровища за небето, дѣто ни молецъ ги яде, нито ръжда разяжда!“ Слѣдователно, хората трѣбва да научатъ законитѣ на живота, на свѣтлината и на любовьта и да ги прилагатъ, ако искатъ да бѫдатъ щастливи. Не е достатъчно само да знаятъ законитѣ, но да ги прилагатъ. Мнозина казватъ: писано е, че нивата трѣбва да се разоре дълбоко. Обаче, тѣ не я разороватъ така. Писано е, че нивата трѣбва да се посѣе съ добро сѣме. Обаче, тѣ не я насаждатъ съ добро сѣме. Писано е, че трѣбва да се прави добро. Обаче, тѣ не правятъ добро. И слѣдъ всичко това, тѣ очакватъ добри резултати. Не, знания, които не се прилагатъ въ живота, не даватъ резултати. Питамъ: ако човѣкъ не може да внесе въ ума си най-възвишени мисли, въ сърцето — най-благородни чувства и въ волята — най-прилични постѫпки, какъ ще изрази живота си? Ако не може да даде изразъ на своя животъ, чрѣзъ своитѣ мисли, чувства и постѫпки, колкото и да говори за живота, свѣтлината и любовьта, той нищо нѣма да се ползува. Истинскитѣ постижения се придобиватъ само тогава, когато човѣкъ влѣзе въ връзка съ живота, свѣтлината и любовьта. При това, тази връзка не трѣбва да бѫде еднократна, но многократна. Запримѣръ, съ раждането си още човѣкъ е направилъ връзка съ живота, но за да не го изгуби, той трѣбва непрѣкѫснато да възстановява тази връзка. По сѫщия начинъ той трѣбва постоянно да възстановява връзката си съ свѣтлината и съ любовьта. Връзката съ любовьта може да се подържа само съ мисъльта за Бога. Връзката съ живота пъкъ се подържа съ любовь къмъ хората. Който не обича хората, той не може да има животъ. Връзката съ свѣтлината се подържа съ любовь къмъ физическия животъ. Който не обича физическия животъ, той не може да има никакво отношение къмъ свѣтлината. Най-главнитѣ, най-високитѣ нѣща въ физическия животъ сѫ свѣтлината и топлината, затова ние трѣбва да обичаме цѣлокупно този животъ. Слѣдователно, безъ свѣтлина и топлина ние не можемъ да разберемъ отношенията, строежа и проявитѣ на цѣлокупния животъ. Щомъ не разберемъ живота, и любовьта нѣма да разберемъ. Христосъ казва: „Азъ съмъ пѫтьтъ, истината и животътъ“. Ако човѣкъ разбере пѫтя и живота, той ще разбере и истината. Истината пъкъ включва въ себе си всички разбрани нѣща. Лъжата включва въ себе си неразбранитѣ нѣща. Разбранитѣ нѣща внасятъ животъ, а неразбранитѣ — смърть. Казано е: „Истината ще ви направи свободни“. Тя съдържа въ себе си всички условия, въ които животътъ, свѣтлината и любовьта се проявяватъ въ своята пълнота. Стихътъ: „Азъ съмъ пѫтьтъ, истината и животътъ“, може да се прѣведе съ думитѣ: „азъ съмъ свѣтлината, животътъ и любовьта.“ Пѫтьтъ прѣдставя физическия животъ. Животътъ прѣдставя човѣка. При това, животътъ се проявява само въ истината, въ мѫдростьта и въ любовьта. Това подразбиралъ Христосъ съ думитѣ, изказани въ стиха: „Азъ съмъ добриятъ пастиръ.“ Слѣдователно, всѣки може да бѫде добъръ пастиръ за себе си: добъръ пастиръ за своитѣ мисли, добъръ пастиръ за своитѣ чувства и добъръ пастиръ за своитѣ постѫпки. Това е проповѣдвалъ Христосъ прѣди двѣ хиляди години, което и днесъ може да се приложи въ частичния и въ цѣлокупния животъ. * Бесѣда отъ Учителя, държана на 2 августъ, 1931 г. 10 ч. с. ☆

От томчето "Нашето мѣсто", 12 бесѣди отъ Учителя, държани при Седемьте рилски езера Пѫрво издание, София, 1931 г.. Книгата за теглене на PDF Съдържание ОБИЧЬ, РАЗУМНОСТЬ, ИСТИНОЛЮБИЕ. Вчера четохте 26 гл. отъ Битие. Какво разбрахте отъ тази глава? (— Божието благословение минава отъ единъ човѣкъ върху другъ.) Така е. Дѣто има условия, благословението минава отъ човѣкъ на човѣкъ. Значи, всѣка рѣка тече прѣзъ такива мѣста, дѣто има условия за нея; всѣко дърво расте тамъ, дѣто има условия за него; всѣки човѣкъ живѣе тамъ, дѣто има условия за неговото развитие, за събуждане на неговата мисъль. Законътъ е такъвъ. Нѣкои казватъ, че работитѣ имъ не вървятъ добрѣ. Щомъ работитѣ имъ не вървятъ добрѣ, това показва, че тѣ не сѫ попаднали въ благоприятни за тѣхъ условия. Какво трѣбва да направятъ тогава? — Да измѣнятъ условията, въ които се намиратъ. Щомъ измѣнятъ условията, и работитѣ имъ ще тръгнатъ напрѣдъ. Нѣкой се оплаква, че житото му не израсло. Защо? — Понеже го посадилъ на камъкъ. Ако той промѣни условията, житото му ще израсте. Да посадите житото на камъкъ и да очаквате да израсте, то е все едно да се качите на една скала и да кажете: нѣма кой да ми донесе парче хлѣбъ. Никой не ме обича! Казвамъ: слѣзте отъ скалата, идете въ долината, между хората, тамъ ще намѣрите хлѣбъ. — Какъ тъй? Хората трѣбва да знаятъ, че съмъ се качилъ на скалата и да ми донесатъ малко хлѣбъ. — Трѣбва да знаятъ, но не искатъ да знаятъ. Какво ще правишъ тогава? Нищо друго не остава, освѣнъ да слѣзешъ отъ скалата, да отидешъ въ долината, да си вземешъ хлѣбъ, колкото искашъ. Отдѣ знаешъ, може-би нѣкои хора знаятъ, че си на планината, знаятъ, че имашъ нужда отъ хлѣбъ, но нѣматъ възможность да дойдатъ при тебъ. Може-би условията не имъ позволяватъ да влѣзатъ въ връзка съ тебъ. Съврѣменнитѣ хора, като не се разбиратъ, лесно се докачватъ. Запримѣръ, като слушатъ да говори нѣкой, тѣ казватъ: еди-кои си думи се отнасятъ точно за менъ. Казвамъ: ако, наистина, думитѣ на нѣкой говоритель се отнасятъ до кривата мисъль на единъ отъ слушателитѣ, нека той я хвърли, нека я отстрани отъ себе си; ако пъкъ думитѣ му се отнасятъ до неговата права мисъль, нека той я задържи въ себе си. Нѣкой казва: азъ направихъ една лоша постѫпка. — Тази постѫпка сѫ я правили и прадѣдо ти, и прабаба ти, и дѣдо ти, както и баба ти, но и ти я прѣповтаряшъ. Повечето хора днесъ правятъ точно като прадѣдитѣ и прабабитѣ си: много хора пъкъ постѫпватъ и като животнитѣ, но всички трѣбва да се отвикнатъ отъ тия стари навици. Врѣме е вече хората да се откажатъ отъ старитѣ навици, придобити отъ тѣхнитѣ прадѣди, както и отъ тия на животнитѣ. Запримѣръ, влизате въ единъ чуждъ дворъ, и кучето веднага започва да лае срѣщу васъ. И светия да сте, щомъ влизате въ чуждъ дворъ, кучето непрѣменно ще лае. Съ лаенето си то иска да каже: какъ смѣешъ да влизашъ въ чуждъ дворъ безъ позволение? Като не разбирате този законъ, вие взимате единъ камъкъ, хвърляте го върху кучето и казвате: кой те постави стражарь въ този домъ? Въ този случай кучето се озѫбва срѣщу влѣзлия и му казва: ти знаешъ ли, че господарь има тукъ? Вие хвърляте камъка върху кучето и казвате: никакъвъ господарь не признавамъ! Кучето постѫпва по животински, но и вие не постѫпвате по-добрѣ. Вие не трѣбваше да хвърляте камъкъ, но да се запитате, защо кучето лае. За да лае кучето, все трѣбва да има нѣкаква причина. Ако срѣщу това куче излѣзе мечка, то веднага ще отстѫпи, ще се скрие нѣкѫдѣ и ще прѣстане да лае. Единъ важенъ въпросъ, който трѣбва да се разгледа, е въпросътъ за четивата, които ви се даватъ прѣзъ деня. Отъ всѣко четиво човѣкъ трѣбва да извади поне едно основно правило, или единъ основенъ законъ, понеже между него и това, което той е прочелъ, има извѣстна връзка. Ако между вчерашния день и днешния нѣма нѣкаква вѫтрѣшна връзка, както и ако между днешния и утрѣшния день нѣма връзка, тогава всичко, което човѣкъ върши, е безполезно. Нѣма ли връзка между отдѣлнитѣ факти и явления въ живота, и благословението не може да дойде. Като свързватъ отдѣлнитѣ факти и явления въ живота си, по този начинъ хората ще се научатъ да мислятъ право. Главната цѣль въ живота имъ е да се научатъ да мислятъ като Бога. Отъ хиляди години насамъ хората сѫ живѣли и въ монастири, и въ пустини, слѣдвали сѫ университети и редъ други учебни заведения съ единствената цѣль да се научатъ да мислятъ право, като Бога. Ако тѣ не могатъ да постигнатъ това, всѣкакви усилия, всѣкаква наука ще бѫде безполезна. Питамъ: кои сѫ основнитѣ качества на Божията мисъль? Едно отъ сѫщественитѣ качества на Божията мисъль е непрѣривностьта: между всички Божии мисли има тѣсна връзка. Нищо не е въ състояние да отдѣли една Божия мисъль отъ друга. Тѣ сѫ неразривно свързани помежду си. Въ човѣшката мисъль, обаче, това качество липсва. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ има добро мнѣние за приятеля си. Дойде нѣкой при него и каже нѣщо лошо за приятеля му. Той веднага измѣня мнѣнието си и вече не мисли, както по-рано. Питамъ: приятелското чувство може ли да се измѣня? По сѫщество то е неизмѣнно, понеже Богъ го е вложилъ въ човѣка. Щомъ приятелството е Божествено чувство, нищо въ свѣта не е въ състояние да го измѣни. Слѣдователно, ако приятелството на нѣкои се измѣня, то не е отъ Бога. Това всѣкога трѣбва да имате прѣдъ видъ. Нѣкой казва: азъ имахъ силна вѣра, но сега се намали. — Ако твоята вѣра е отъ Бога, нищо не е въ състояние да я измѣни. Измѣни ли се, тя не е отъ Бога. Изобщо, вѣра, която се промѣня, не е отъ Бога. Нѣкой казва: защо Господъ не мисли за менъ? — Защото и ти не мислишъ за Него. — Защо Господъ не ме обича? — Защото и ти не Го обичашъ. Ти си се затворилъ, а искашъ да те обичатъ. Ако дѣтето затвори устата си, какъ ще може майката да изяви любовьта си къмъ него? Тя му донася чаша млѣко, парче хлѣбъ, но то седи прѣдъ нея съ затворена уста, не я отваря. Щомъ отвори устата си, и майката ще го обича. Сѫщото нѣщо правятъ много отъ съврѣменнитѣ хора по отношение на Бога. Тѣ затварятъ сърцето си за Него, не Го пущатъ вѫтрѣ, а сѫщеврѣменно искатъ отъ Бога да ги обича. Какъ ще ги обича? Трѣбва ли Той да дойде съ клещи и така да отваря сърцата на хората? Не, това е насилие, а любовьта не си служи съ насилие. Богъ казва на хората: „Потърсете ме въ день скърбенъ!“ Тѣ не Го слушатъ, не се молятъ, не Го признаватъ, докато дойде единъ день ангелътъ на смъртьта и ги задигне. Казвате: еди-кой си човѣкъ умрѣлъ. — Този човѣкъ е билъ едно гърне, за което грънчарьтъ казва на слугата си: счупи това гърне, то не трѣбва повече да живѣе! Казвате: ние не знаемъ, защо трѣбва да се молимъ. — Който иска да живѣе, да не го чупятъ, като грънчарско гърне, той трѣбва да се моли. — Азъ искамъ да живѣя, да уча, да се радвамъ на Божия свѣтъ. — Щомъ искашъ да живѣешъ, ще се молишъ на Бога, ще вѣрвашъ, ще учишъ. Мнозина искатъ да знаятъ, какво прѣдставя Богъ. Казвамъ: който иска да знае, какво е Богъ, той първо трѣбва да знае нѣщо за себе си, какво той прѣдставя. — Обича ли ме Богъ? — Първо трѣбва да знаешъ, дали ти обичашъ Бога. Ако знаешъ, че ти Го обичашъ, ще знаешъ, че и Той те обича. — Справедливъ ли е Богъ? — Ако ти си справедливъ, ще знаешъ, какво прѣдставя Божията Правда. Ако ти не си справедливъ, по никой начинъ не можешъ да разберешъ Божията Правда. Казано е въ Писанието: „Гнѣвътъ Божи ще се излѣе върху синоветѣ на непослушанието“. На човѣшки езикъ този стихъ означава: „Гнѣвътъ Божи ще се излѣе върху всички гърнета, които не вършатъ Неговата воля и ще ги разчупи на хиляди парчета“. — Възможно ли е това? — Възможно е, разбира се. Кой грънчарь, като види, че нѣкои отъ гърнетата му не сѫ направени, както трѣбва, не взима чукъ да ги направи на хиляди парчета? Щомъ ги счупи, той казва: нови, по-хубави гърнета ще направя! Кой човѣкъ не е чупилъ шишета или гърнета? Щомъ вземе едно гърне или шише въ рѫцѣтѣ си и забѣлѣжи, че мирише, той веднага го хвърля на земята, да се счупи и казва: ново ще си купя! И тъй, отъ тѣзи разсѫждения изваждамъ слѣдното заключение: всѣка мисъль или всѣко чувство, които не ви служатъ, хвърлете настрана, нека се счупятъ. Всѣко лошо желание, което веднъжъ сте опитали и видѣли, че е вмирисано, хвърлете настрана. Всѣка лоша постѫпка хвърлете настрана. Защо ви сѫ тѣзи стари, вмирисали шишета и гърнета? Нека се счупятъ, тѣ не сѫ потрѣбни. Безъ тѣхъ ще бѫдете по-добрѣ; вие не сте родени съ тѣхъ. Тѣ отпослѣ сѫ дошли. Купете нови, хубави, чисти гърнета! Щомъ се освободите отъ старитѣ, вмирисалитѣ, у васъ ще остане само Божественото. Тогава Богъ ще ви познава, и вие ще Го познавате. Познава ли ви Богъ, вие ще бѫдете радостни, весели и силни. Познава ли ви Богъ, вие ще имате връзка съ Него. Нѣма по-велико нѣщо за човѣка отъ това, да е свързанъ съ Бога! Нѣкой казва: като се свържа съ Бога, ще Го виждамъ ли? Какво значи да виждашъ нѣщо? Човѣкъ може да вижда единъ прѣдметъ, или едно лице, само ако го обича. Човѣкъ може да вижда нѣщата, само когато съзнанието му е абсолютно будно въ свѣта на любовьта, въ който живѣе. Не е ли будно съзнанието му въ този свѣтъ, той вижда като прѣзъ мъгла, а това не е виждане, но прозиране. Който може да се ползува отъ плода на ябълката, той я вижда и разбира. Не може ли да се ползува отъ плода и, той нито я вижда, нито разбира. Щомъ не се ползува отъ плодоветѣ на ябълката, колкото и да убѣждавате другитѣ, че я виждате, вие и себе си заблуждавате, и другитѣ искате да заблудите. Вие употрѣбявате храна, която разваля стомаха ви и казвате, че тази храна не е добра. Трѣбва ли да дойде нѣкой отвънъ, да ви убѣждава, че тази храна е добра? Вашиятъ стомахъ е специалистъ. Той провѣрява, изпитва храната и се произнася. Всѣко друго убѣждение, което иде вънъ отъ васъ, е заблуждение, а всѣко заблуждение е старо учение. Казвамъ: днесъ всички хора се нуждаятъ отъ прави разбирания, отъ прави възгледи за нѣщата. Не е достатъчно човѣкъ да мисли, че върши волята Божия, но той трѣбва правилно да я изпълнява. Ние сме дошли тукъ да разберемъ волята Божия и да я изпълнимъ. Който не е готовъ за тази работа, той не трѣбва да дохожда повече на езерата. Ако иска да дохожда за свое удоволствие, той е свободенъ, но да идва тукъ, да се заблуждава, че върши волята Божия, това не е позволено. Както азъ служа на Бога, така и вие трѣбва да служите. Нѣма защо да губите врѣмето си въ залъгвания само, че това ще направите, или онова ще направите. Небето е сито отъ залъгвания и неизпълнени обѣщания на хората. Какво правятъ хората днесъ? Събератъ се около нѣкой ученъ и започватъ да го ласкаятъ, да го величаятъ, да изтръгнатъ нѣщо отъ него. Какво прѣдставятъ тѣзи ласки, това хвалене? Тѣ не сѫ нищо друго, освѣнъ юлари на главата и самари на гърба му. Не, хвърлете всѣкакви юлари, всѣкакви самари настрана! Човѣкъ трѣбва да бѫде свободенъ! Че тѣзи юлари били златни или сребърни, това нищо не значи — все юлари сѫ. Свободниятъ човѣкъ не търпи никакви юлари, никакви самари, никакви гвоздеи. Той иска краката и рѫцѣтѣ му да бѫдатъ свободни отъ окови, умътъ му — свободенъ отъ юларъ, сърцето му — свободно отъ самаръ, а душата и духътъ му — свободни отъ всѣкакви гвоздеи! Тази е новата философия на живота! И слѣдъ всичко това ще дойдатъ невѣжитѣ да разправятъ, че Богъ имъ говорилъ чрѣзъ нѣкаква пророчица, или чрѣзъ дѣдо имъ и баба имъ, които сѫ заминали за онзи свѣтъ. Какво имъ говори Богъ? — Че трѣбвало да се раздава жито за заминалитѣ. Казвамъ: ако вашитѣ заминали за онзи свѣтъ искатъ жито да ядатъ, положението имъ не е много добро. Който иска да яде жито, да дойде на този свѣтъ. Житото не може да се раздава отъ този свѣтъ за онзи. Света Богородица казала чрѣзъ нѣкоя пророчица, че ако хората искатъ да успѣватъ въ работитѣ си, трѣбвало да ѝ палятъ свѣщи и кандила. Какво пророчество е това? Света Богородица не се нуждае отъ вашитѣ свѣщи и кандила. Това сѫ заблуждения! Не се пророчествува така. Нѣкой измислилъ нѣщо, и хората го считатъ пророкъ. И въ старо врѣме е имало пророци, и днесъ има много пророци, но истинскиятъ пророкъ коренно се отличава отъ лъжепророка. Питамъ: каква е разликата между истинския пророкъ и лъжепророка? Лъжепророкътъ е като бозаджията. Той върви по улицата и вика: боза, боза! Щомъ изпиете една чаша, той веднага казва: платете сега! Срѣщате нѣкоя религиозна, набожна сестра, която разправя, че съ Бога говори, по Бога живѣе, а ходи при тази или онази гледачка, да ѝ гадае на восъкъ. Казвамъ: ако тази сестра вѣрва въ Бога и живѣе съобразно Неговитѣ закони, трѣбва ли, слѣдъ като се е нахранила съ чиста, здрава храна, каквато природата дава, да отиде при нѣкой пророкъ или при нѣкоя пророчица, да яде отъ тѣхнитѣ баници? Щомъ хапне такава баница, стомахътъ ѝ се разваля. Когато стомахътъ на човѣка се разваля отъ баницата на нѣкой пророкъ или нѣкоя пророчица, тѣ сѫ лъжепророци. Такъвъ пророкъ минава за банкеръ между хората, и кой каквото му поиска, той казва: лесна работа, всичко ще наредимъ. И наистина, той лесно нарежда работитѣ. Взима по 40—50 % лихва и не мисли. Кожата одира на хората. Азъ наричамъ тия лъжепророци търговци на човѣшки кожи. Минавамъ покрай дюкяна на единъ отъ тия търговци и чета надписъ: „пророчески дюкянъ“. Казвамъ: въ такъвъ дюкянъ не влизамъ! Ако пророкътъ става бакалинъ, той е лъжепророкъ. Търговията не е за пророка. И тъй, Божието благословение минава и върху насъ, както мислитѣ се прѣдаватъ отъ човѣкъ на човѣкъ. Едни мисли вървятъ по закона на любовьта, други — по закона на мѫдростьта, а трети — по закона на истината. Обаче, по какъвто пѫть и да вървятъ мислитѣ, резултатитѣ имъ сѫ едни и сѫщи и за учени и прости, и за праведни и грѣшни. Водата еднакво измива и праведния, и грѣшния. Разликата седи само въ слѣдното: отъ грѣшния водата става много нечиста, много мѫтна, а отъ праведния е по-чиста, по-бистра. Това зависи отъ степеньта на чистотата. Когато водата, съ която се мие нѣкой човѣкъ, е съвсѣмъ чиста, този човѣкъ е светия. Както водата се опетнява отъ грѣшнитѣ хора, така и нѣкои мисли сѫ въ състояние да опетнятъ човѣка. Нѣкой човѣкъ е неразположенъ духомъ, недоволенъ. Защо? — Нѣкоя лоша мисъль е влѣзла въ ума му и го мѫчи. Какво трѣбва да направи този човѣкъ? — Да хвърли вмирисалото гърне на земята и да го счупи. Лошата мисъль е нечисто гърне, което непрѣменно трѣбва да се счупи. Това гърне е останало отъ дѣдо ви, отъ баба ви, но днесъ вече не ви трѣбва. Казвате: какво ще правимъ въ бѫдеще? — Ще работите, да направите нови гърнета, които да напълните съ нови, чисти мисли. И тъй, като дохождаме на езерата, ние имаме прѣдъ видъ да изпълнимъ волята Божия. Щомъ изпълняваме волята Божия, и природата ще бѫде по-разположена къмъ насъ. Щомъ вършимъ волята Божия, и Богъ се интересува отъ насъ и ни благославя. Ако не вършимъ волята Му и не вървимъ въ Неговия пѫть, и Той не се интересува отъ насъ. Законътъ е такъвъ. Не правите ли и вие сѫщото съ вашитѣ слуги? Когато имате единъ добъръ слуга, вие се интересувате отъ него и увеличавате заплатата му. Ако слугата ви не е добъръ и не изпълнява вашата воля, вие не сте доволни отъ него, не се интересувате отъ неговото положение. Мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на мнозина сѫ неправилни, а въпрѣки това тѣ искатъ небето да се интересува отъ тѣхъ. Небето се интересува за хората дотолкова, доколкото и тѣ се интересуватъ за него. Съврѣменнитѣ хора знаятъ това, но все-таки сѫ наклонни да мислятъ, че, и като грѣшатъ, Богъ пакъ имъ прощава. Тази мисъль е права, но при нѣколко условия, а именно: Богъ прощава грѣховетѣ на хората, ако тѣ иматъ любовь въ себе си, ако сѫ разумни и ако обичатъ истината. Слѣдователно, ако човѣкъ обича Бога, ако е разуменъ и ако е истинолюбивъ, какъвто грѣхъ и да направи, ще му се прости. Който нѣма тѣзи три качества въ себе си, никакъвъ грѣхъ не може да му се прости. Стихътъ „и ще залича грѣховетѣ имъ“ се отнася, именно, за този случай. Богъ ще заличи грѣховетѣ на хората, ако иматъ любовь, ако сѫ разумни и ако сѫ истинолюбиви. Казвамъ: нѣма по-красиво нѣщо отъ това, човѣкъ да има любовь въ себе си, да е разуменъ и да обича истината. Каквото каже такъвъ човѣкъ, всичко става. Който нѣма тѣзи качества въ себе си, той нищо не може да направи. Рече ли да пророкува нѣщо, той ще излъже. Неговото пророчество никога не се сбѫдва. И това не е лошо, но то всѣкога трѣбва да се има прѣдъ видъ, да не изпада човѣкъ въ заблуждение. Защото, и когато лъже човѣкъ, той все пакъ върши нѣкаква работа. А на човѣкъ, който е работилъ, трѣбва да се плати нѣщо за труда. Дали повече или по-малко ще му се плати, зависи отъ характера на работата и ползата отъ нея. Изобщо, трудътъ на човѣка никога не може да се плати. Колкото и да му се даде, все ще бѫде недостатъчно. Какъ и колко може да се плати за услугата, която нѣкой ти е направилъ? Три условия се изискватъ отъ човѣка, за да бѫде той въ състояние да се отплати на всѣки, който му е услужилъ съ нѣщо, или му е направилъ нѣкакво добро. Тѣ сѫ слѣднитѣ: той трѣбва да обича човѣка, който му услужва; той трѣбва да бѫде разуменъ и най-послѣ, той трѣбва да бѫде истинолюбивъ. Тъй щото, ако искате да се подигнете, да имате постижения, приложете любовьта, разумностьта и истината въ живота си. Приложите ли тия нѣща, каквото кажете, ще стане. Казвате: какво може да каже човѣкъ, което да се изпълни? Запримѣръ, той може да каже на мъглата и облацитѣ да се дигнатъ нагорѣ, за да се изясни врѣмето. Каже ли това, врѣмето ще се изясни. Той може да събори всички върхове около насъ, да прѣдизвика землетресение. Питамъ, обаче: при това положение, въ което сега се намираме, какъвъ смисълъ има да се събарятъ върховетѣ, да става землетресение? Ако тукъ има праведни хора и срѣщу тѣхъ дойде голѣма армия отъ войници, да ги убива, тогава има смисълъ да се прѣдизвика землетресение, да се събарятъ планински върхове. По този начинъ поне ще се помогне на праведнитѣ хора, ще имъ се отвори пѫть да се спасятъ. Нѣкои казватъ: значи, този човѣкъ, който може да прѣдизвика землетресение въ природата, той е много силенъ. Съ единъ примѣръ ще обясня, каква е силата на този човѣкъ. Прѣдставете си, че нѣкой ученъ направи една бомба, която съдържа голѣмо количество взривно вещество. Тази бомба има една малка запалка, която учениятъ може само да цъкне, и бомбата да се възпламени и да избухне. Този човѣкъ е силенъ, наистина, защото е могълъ да направи бомбата и знае, какъ да я запали. Обаче, и едно малко, слабо дѣте може да запали бомбата, и тя да избухне. Значи, и дѣтето може да направи чудото, което учениятъ прави. Разликата между силата на учения и на дѣтето седи въ слѣдното: когато бомбата избухне, дѣтето ще пострада, а учениятъ нѣма да пострада. Защо? — Защото дѣтето е неразумно, а учениятъ е разуменъ, знае, какъ да я запали. По сѫщия начинъ много отъ съврѣменнитѣ хора, като малкитѣ дѣца, щомъ се намѣрятъ прѣдъ такива бомби, запалватъ ги, и тѣ избухватъ. За тази цѣль невидимиятъ свѣтъ съзнателно е поставилъ хората далечъ отъ тия бомби, да не избухватъ. На много мѣста въ Рила има такива бомби, затова, като върви човѣкъ и дойде до нѣкоя отъ тѣхъ, той трѣбва да бѫде внимателенъ, да не докосва запалкитѣ имъ, да не избухватъ. Мѣста, на които има такива бомби, сѫ много опасни, и тѣ трѣбва да се избѣгватъ. Сѫществената мисъль, върху която човѣкъ трѣбва да работи, е да намѣри начинъ за чистене на съзнанието си. За тази цѣль той трѣбва да държи връзка съ Бога, да бѫде въ единство съ Неговитѣ мисли, чувства и постѫпки. Веднъжъ човѣкъ живѣе и се движи въ Бога, той трѣбва да бѫде въ връзка съ Него, за да не прѣкѫсва мисъльта си. Каквото да му се говори отвънъ, той трѣбва да има нѣщо постоянно въ себе си. Само по този начинъ човѣкъ може да се подмлади. Първото условие за подмладяване е да имате връзка съ Бога. Ако не кѫсахте тази връзка, досега всички бихте станали светии. Който има непрѣривна любовь къмъ Бога, само той може да стане светия. Азъ разглеждамъ любовьта отъ ново гледище. Любовьта е сила, която дава еднакви блага и еднакви условия за развитие на всички хора. Тя дава свобода, просторъ на човѣка, да се прояви въ всички посоки на живота. Казвате: може ли всичко да се обича? — Само разумното се обича. Човѣкъ е разумно сѫщество, слѣдователно той заслужава да бѫде обичанъ. Когато обичате човѣка, вие обичате Бога въ него. Който е излѣзълъ отъ Бога, той може да бѫде обичанъ; който не е излѣзълъ отъ Бога, той не заслужава да бѫде обичанъ. И обратно: всички, които сѫ излѣзли отъ Бога, трѣбва да Го обичатъ. Въ това отношение, любовьта трѣбва да сѫществува като вѫтрѣшенъ законъ въ човѣка. Чрѣзъ любовьта човѣкъ държи връзка съ Бога и съ всички живи сѫщества. Тъй щото, любовьта е благо прѣди всичко за самия човѣкъ, а послѣ и за окрѫжаващитѣ. Реалното въ любовьта е връзката между мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ, както на отдѣлния човѣкъ, така и на всички хора. Тази любовь е достѫпна за всички. Тя е любовь отъ първа степень. Какво по-голѣмо благо за човѣка отъ това, да има връзка между ума, сърцето и волята си? Казвамъ: дръжте въ ума си мисъльта — любовь къмъ Бога. Съ тази мисъль ще разрѣшавате всички въпроси. Тя е ключъ въ живота на човѣка. Безъ нея вие ще се натъкнете на другъ принципъ въ живота, за който не трѣбва много да се говори. Този принципъ сѫществува и въ самата природа. Натъкне ли се човѣкъ на него, той става киселъ, сърдитъ и вѣчно недоволенъ. Дойдете ли до този принципъ, не се старайте да го укротите. Отстранете се отъ него и не го бутайте! Щомъ човѣкъ се докосне до този грубъ принципъ, и той става грубъ, сърдитъ и казва: не ме пипайте, много съмъ сърдитъ. И като погледнете този човѣкъ, виждате, че цѣлъ е настръхналъ. Сърдитото не е самиятъ човѣкъ, но онзи грубъ принципъ, съ който той е влѣзълъ въ съприкосновение. Сега, всички се интересувате отъ въпроса, какво ще стане съ васъ. Азъ ще ви кажа, какво ще стане съ васъ. Ако имате връзка между мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ си, всички ще станете царе. Питамъ: ако всички станете царе, кои ще бѫдатъ поданици? При това, като царе, за всички нѣма да има мѣсто на земята, вслѣдствие на което ще се разпръснете. Едни ще отидатъ на луната, други — по различнитѣ звѣзди и отдалечъ само ще се поздравлявате. Тази е външната, физическата страна на въпроса. Обаче, подъ думата „царь“, въ нейния вѫтрѣшенъ смисъль, азъ разбирамъ свободенъ човѣкъ. Абсолютно свободенъ може да бѫде само съвършениятъ. Свободниятъ човѣкъ казва: азъ съмъ царь, нищо не ме безпокои. Защо? — Защото съмъ свободенъ въ мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ си. Свободата подразбира още и хармония. Щомъ човѣкъ е свободенъ въ мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ си, той е въ хармония съ себе си, съ природата и съ Бога. И тогава той казва: днесъ съмъ царь! Утрѣ изгубва тази връзка, казва: днесъ съмъ детрониранъ. Възстанови връзката си, пакъ става царь. Сѫщото става и съ васъ: ту ви качватъ на царския прѣстолъ, ту ви свалятъ. Свобода, хармония и съвършенство сѫ качествата на истинския царь. Не е царь този, който външно само заема това положение. Ние виждаме, че царетѣ въ свѣта не сѫ свободни, тѣ сѫ зависими отъ много нѣща. Когато се говори за прѣчистване на съзнанието, човѣкъ трѣбва да е запознатъ съ закона на различаването, да различава Божественото отъ човѣшкото. Всѣка мисъль, която не се измѣня при всички условия, тя е Божествена. Всѣко чувство, което не се измѣня при най голѣмитѣ пертурбации, то е Божествено. Мисли и чувства, които се измѣнятъ при условията на живота и зависятъ отъ тѣхъ, тѣ не сѫ Божествени. Щомъ се домогнете до тази философия на живота, вие трѣбва да я прѣдадете и на другитѣ хора Какъ ще я прѣдадете? Истината, любовьта се прѣдаватъ чрѣзъ контактъ, а не по механически начинъ. Човѣкъ не може да прѣдаде нѣщо на другитѣ, ако той не го носи въ себе си. Да мисли човѣкъ, че безъ да има нѣщо въ себе си, може да го прѣдаде на другитѣ, това е равносилно да запали огънь безъ нѣкаква запалка. Огънь чрѣзъ огънь се запалва. Отдѣ идатъ запалкитѣ? — Отъ Бога. Запалката на огъня е любовьта, която иде отъ Бога. Понеже любовьта, мѫдростьта и истината идатъ отъ Бога, ние можемъ да ги възприемаме отъ Него и да ги прѣдаваме на другитѣ хора. Въ такъвъ случай, всички можемъ да бѫдемъ носители, проводници на Божията Любовь, Мѫдрость и Истина. Да бѫдемъ проводници, това значи да имаме връзка съ Бога. Казвамъ: който иска да бѫде проводникъ на Бога, той трѣбва да Го намѣри и да се свърже съ Него. Като намѣрите Бога, какво ще Му кажете? Всички трѣбва да знаете това, нѣма защо да ви се казва. Какво правите, когато сте гладенъ и намѣрите единъ самунъ хлѣбъ? Взимате хлѣба съ двѣтѣ си рѫцѣ, пригръщате го близо до себе си, натискате го и започвате да си чупите парченца отъ него, да ядете. Слѣдъ това се усѣщате доволенъ, разположенъ. Щомъ разчупвамъ хлѣба, той се е разцъвтѣлъ въ рѫцѣтѣ ми; щомъ го ямъ, той вече е узрѣлъ; щомъ се нахраня, той вече е влѣзълъ въ мене, станалъ е едно съ мене. Слѣдъ това азъ и хлѣбътъ се разхождаме, разговаряме, разглеждаме Божиитѣ имения. Прѣзъ цѣлия день и двамата сме весели и доволни. Тъй щото, когато разчупвате хлѣба, той не умира, но влиза у васъ, да живѣете заедно съ него. Докато човѣкъ не стисне хлѣба между рѫцѣтѣ си, докато не го разчупи и сдъвче между зѫбитѣ си, той не може да го познае. Съ други думи казано: докато човѣкъ не обикне хлѣба, докато не познава елементитѣ, които го съставятъ и докато не влѣзе въ съприкосновение съ условията на неговия животъ, той нѣма да знае, какво нѣщо е хлѣбътъ. Врѣме е вече хората да освободятъ съзнанието си отъ всички наслоявания на миналото. На тѣзи наслоявания се дължатъ всички болести, всички неразположения на хората. Нѣкой седи, мълчи, но въ това врѣме той мисли за нѣкоя своя болесть; другъ мисли за кѫщата си, че не е уредена; трети мисли, че нѣма нови дрехи, обуща. Не казвамъ, че тѣзи нѣща сѫ лоши, но тѣ отдалечаватъ човѣка отъ правия пѫть, по който той трѣбва да върви. И тъй, отъ всички се изисква единство въ мислитѣ, въ чувствата и въ постѫпкитѣ. Всичко, което чухте тукъ, можете да забравите, обаче, помнете едно: всѣки трѣбва да има единство въ мисъльта, единство въ чувствата и единство въ постѫпкитѣ си. Ако дойдете идната година на езерата и запазите това единство въ себе си, вие ще придобиете голѣми блага и богатства отъ природата. Нѣмате ли единство въ себе си, неприятельтъ ще бѫде около васъ и ще ви обстрѣлва съ картеченъ огънь. Искате ли неприятельтъ да не ви обстрѣлва, работете усилено и съзнателно върху чистене, върху освобождаване на съзнанието отъ всички утайки и наслоявания на миналото. * 3. Бесѣда отъ Учителя, държана на 1 августъ, 1931 г.

От томчето "Нашето мѣсто", 12 бесѣди отъ Учителя, държани при Седемьте рилски езера Пѫрво издание, София, 1931 г.. Книгата за теглене на PDF Съдържание ЧИСТЕНЕ НА СЪЗНАНИЕТО. Сега ще ви дамъ нѣколко отъ най-малкитѣ правила на духовната наука по отношение чистене на съзнанието. Тѣ сѫ слѣднитѣ: не желай това, което не ти е потрѣбно! Никога не мисли за утрѣшния день! Не взимай миналото за идеалъ на своя животъ! Не мисли, че бѫдещето включва всичко въ себе си! Държи ли се човѣкъ за тѣзи положения, тѣ сѫ посоки, които го потикватъ нагорѣ, напрѣдъ. Тѣ трѣбва да бѫдатъ истинскитѣ посоки на съзнанието. Прѣдставете си, че нѣкой човѣкъ отъ днесъ още мисли, какво ще яде утрѣ. За него е важно, какво днесъ ще яде. Утрѣшниятъ день трѣбва да остане настрана. Той не е ялъ днесъ, а за утрѣ мисли. Освѣнъ това, човѣкъ трѣбва да има прѣдъ видъ още и слѣдното положение: всѣко нѣщо, което е противъ законитѣ на природата, е грѣхъ. Слѣдователно, всѣка мисъль, всѣко чувство или желание, които сѫ противъ законитѣ на природата, сѫ грѣховни, противоестествени или неестествени. Запримѣръ, ако у човѣка дойде желание лѣтно врѣме, при най-голѣмата горещина, да носи кожена дреха, това е неестествено желание, несъвмѣстимо съ законитѣ на природата. Или, ако у него дойде желание всрѣдъ зима, при 35º студъ, да носи копринена шапка, и това е неестествено желание. Такива желания ние наричаме неразумни. Може ли да се нарече разумно желание това, когато нѣкой човѣкъ иска всички хора постоянно да го гледатъ и само съ него да се занимаватъ? Такова желание е невъзможно, неестествено. И да искатъ хората, тѣ пакъ не могатъ постоянно да гледатъ нѣкой човѣкъ. Запримѣръ, какъ ще го гледатъ, когато спятъ? Или, какъ ще го гледатъ вечерь, въ тъмна нощь? Самитѣ условия не позволяватъ това. Слѣдователно, да гледате нѣкого постоянно, туй изисква голѣма будность на съзнанието. Такава будность е възможна само при три условия: когато душата на човѣка се намира подъ влиянието на закона на Любовьта, подъ влиянието на закона на Мѫдростьта и подъ влиянието на закона на Истината. И тъй, ако човѣкъ не може да подигне ума си къмъ Бога, да вѣрва въ Него и да има стремежъ къмъ възвишенитѣ и великитѣ сѫщества, той не може да познае себе си; ако не може да вади заключение отъ резултатитѣ, които сѫ прѣдъ него, той пакъ не може да познае себе си. Такъвъ човѣкъ не може да има будно съзнание. Той ще мяза на онзи българинъ който, като отишълъ на баня, вързалъ на крака си единъ конецъ и си казалъ: нека седи този конецъ на крака ми, да не се изгубя между толкова голи хора. Съ конецъ ще мога лесно да се позная. Обаче, въ съзнанието на човѣка сѫществува една чърта, едно качество, по което той всѣкога може да се познае. Иначе, човѣкъ постоянно би се губилъ въ свѣта. Има едно качество, по което всѣки се познава като индивидъ. Като спи човѣкъ, познава ли се? Не се познава. Изобщо, въ съня никой не може да се познае. Щомъ се събуди, той вече познава, съзнава себе си. Това съзнание се отнася само за физическия свѣтъ. Заспи ли човѣкъ, той отново се забравя. Това показва, че между физическия свѣтъ и закона на Любовьта нѣма връзка. Щомъ нѣма връзка между живота и Любовьта, тогава нѣма връзка и между живота и Мѫдростьта, между живота и Истината. Казвамъ: когато нѣма връзка между живота и законитѣ на Любовьта, Мѫдростьта и Истината, хората не могатъ да правятъ връзка и между радость и страдание. Запримѣръ, като дойде радостьта въ живота, тѣ казватъ, че това е въ реда на нѣщата; дойде ли страданието, тѣ намиратъ, че това не е въ реда на нѣщата. Питамъ: на какво основание идването на радостьта е въ реда на нѣщата, а идването на скръбьта не е въ реда на нѣщата? Хората не разбиратъ, че радостьта и скръбьта сѫ двѣ състояния, неразривно свързани. Страданието и радостьта сѫ братъ и сестра. Въ единъ моментъ ще дойде радостьта, сестрата, но слѣдния моментъ ще дойде скръбьта, братътъ. Щомъ радостьта влѣзе въ нѣкой домъ, тя отваря прозореца, поглежда на пѫтя, и като види страданието, веднага го извиква. Тя не иска да знае, че на хората отъ този домъ става неприятно, щомъ видятъ страданието. Защо човѣкъ е недоволенъ отъ страданието, а доволенъ отъ радостьта? Ще обясня това нѣщо съ слѣдния примѣръ. Прѣдставете си, че вие сте по състояние положителенъ, и радостьта ви направи посѣщение. Вие веднага се зарадвате, защото по състояние тя е негативна; тя се явява прѣдъ васъ като красива мома, на която се радвате. Вие прѣдставяте ума, а тя — сърцето, което веднага харесвате. Тази мома има братъ, който е положителенъ, като васъ, и тя го извиква да дойде при нея. Щомъ дойде при нея, вие ставате недоволенъ. Братътъ прѣдставя страданието, което прѣдизвиква вашето недоволство. Слѣдователно, недоволството ви се дължи на това, че братътъ взима сестра си и заминава заедно съ нея. Тогава вие казвате: отдѣ се взе този нехранимайко, да задигне радостьта ми? Това сѫ образи, фигури, които служатъ за обяснение на ефектитѣ, които се прѣдизвикватъ въ човѣка при явяването на радостьта и скръбьта. И тъй, има ли човѣкъ желание, което силно обича, той изпитва вече неразположение къмъ всѣко друго желание, което иде да измѣсти или отнеме първото. Въ него се явява съмнѣние, подозрѣние, че щомъ се отнеме желанието му, което пази като зеницата на окото си, той ще изгуби вече своето щастие. Тъй щото, радостьта понѣкога иде като негативно състояние, въ форма на жена, а понѣкога — като положително състояние, въ форма на мѫжъ. Ако по състояние вие сте негативенъ, въ форма на жена, радостьта ви ще бѫде положителна, въ форма на мѫжъ. Тя ще извика отъ пѫтя скръбьта, страданието, което ще бѫде въ женска форма. Това показва, че има скръбь на мѫже и скръбь на жени. Женскитѣ скърби се отличаватъ отъ мѫжкитѣ: женскитѣ скърби сѫ мѫжки, а мѫжкитѣ — женски. Сѫщото може да се каже и за радоститѣ: женскитѣ радости сѫ мѫжки, а мѫжкитѣ — женски. Това значи: онзи, който може да причини радость на жената, той непрѣменно ще бѫде мѫжъ. И обратно: на жената може да причини скръбь. само подобното на нея, пакъ жената. Сѫщото се отнася и за мѫжа. Мѫжътъ причинява скръбь на подобното на себе си; жената причинява радость на мѫжа. Дойде ли подобното въ човѣка, той започва да се безпокои, става недоволенъ, че ще му отнематъ радостьта. На наученъ езикъ това означава: когато въ съзнанието на човѣка се яви идеята, че могатъ да му взематъ нѣщо, което му е потрѣбно. въ него се явява недоволство. Запримѣръ, гладенъ сте, имате парче хлѣбъ, което пазите като очитѣ си. Въ този моментъ срѣщу васъ иде човѣкъ, който е сѫщо тъй гладенъ, и вие веднага изпитвате неприятность, защото не искате да дадете отъ своя хлѣбъ. Вие намирате, че това парче хлѣбъ едва ще стигне за васъ. Значи, подобното всѣкога иска да отнеме нѣщо на подобното. Слѣдователно, страданията произтичатъ всѣкога отъ недоимъкъ, отъ празнота или отъ неразбиране на живота. Когато човѣкъ не разбира себе си, той страда. Когато иска да бѫде богатъ, а не може да бѫде такъвъ, той страда. Когато иска да придобие знания, а не може, той пакъ страда. Защо човѣкъ не разбира себе си? Защо не може да стане богатъ, силенъ, ученъ? За да не постигне човѣкъ това, което желае, има редъ причини. Понѣкога човѣкъ страда и за другитѣ хора, че не разбиратъ живота, или че не могатъ да постигнатъ желанията си. Тъй щото, човѣкъ страда за себе си, страда и за хората. Сега, вие сте дошли на Рила за разходка, за почивка, но колко отъ васъ сѫ дошли да видятъ Господа, не зная. Казвате: какъ да не знаете, нали ни познавате? Казвамъ: има нѣща, които и азъ не зная. Запримѣръ, когато искатъ мнѣнието ми за нѣкой човѣкъ, дали е добъръ или лошъ, ако не искамъ да се произнеса, казвамъ, че не зная, какъвъ е този човѣкъ. Той може самъ да ви каже. Ако питате нѣщо за мене, мога да ви кажа. Ще кажете: щомъ е така, кажи отдѣ идешъ? Азъ ида отъ небето. — Отъ небето ли? Вѣрно ли е това? Дѣ е небето тогава? — Щомъ не знаете, дѣ е небето, нѣма какво да ви казвамъ. Тогава ще ви кажа, че ида отъ ада. — Дѣ е адътъ? — Щомъ не знаете, дѣ е адътъ, тогава ще ви кажа, че ида отъ земята. Слѣдователно, човѣкъ може да дойде отъ три мѣста: или отъ небето, или отъ ада, или отъ земята. Съ други думи казано: човѣкъ може да излѣзе или отъ Бога, или отъ дявола, или отъ хората. Когато се говори за дявола, мнозина иматъ прѣдстава за него, като животно, съ рога и копита. Това не е дяволъ, то е животно. Подъ думата дяволъ се разбира сѫщество, съзнанието на което, отъ сутринь до вечерь, е заето само съ себе си. Дяволътъ мисли, че ако неговитѣ работи се уредятъ, и на всички хора работитѣ ще се уредятъ; развалятъ ли се неговитѣ работи, и на всички хора работитѣ ще се развалятъ. Тази е идеята за дявола. На нея отгорѣ можете да туряте рога, копита, то е ваша работа. Рогата му може да бѫдатъ кѫси или дълги, това е пакъ ваша работа. Едно е важно за васъ: знайте, че дяволътъ нѣма да дойде отъ нѣкоя гора, но винаги седи близо до васъ и дебне. Той взима различна форма, да не го познаватъ. Той може да вземе форма на орелъ, да се хвърли върху пиленцата на нѣкоя квачка и да вземе едно отъ тѣхъ. Днесъ вземе едно, утрѣ — друго, и тази квачка започва да се интересува отъ него. Той може да вземе форма на вълкъ и да напада овцитѣ на нѣкой овчарь. Днесъ вземе една овца, утрѣ — друга, докато овчарьтъ започва да се интересува отъ дявола и да го познава. Дяволътъ интересува хората и животнитѣ по причина на това, че имъ отнема нѣщо. Това, което орелътъ прави съ пиленцата и вълкътъ — съ овцитѣ, става и въ човѣшкото съзнание. Ти имашъ 10—20 овчици, които грижливо отглеждашъ, но ставашъ една сутринь, виждашъ, че една отъ тѣхъ липсва, задигналъ я нѣкой вълкъ. Имашъ 10—20 пиленца, но ставашъ една сутринь, виждашъ, че едно отъ тѣхъ липсва, задигналъ го нѣкой орелъ. Една слѣдъ друга овчицитѣ изчезватъ, едно слѣдъ друго пиленцата изчезватъ и най-послѣ ти казвашъ: нещастенъ човѣкъ съмъ азъ! Защо си нещастенъ? — Защото нѣма вече на какво да се радвамъ. Изъ варненско нѣкѫдѣ, въ едно село, единъ орелъ често обикалялъ квачкитѣ и грабѣлъ по едно - двѣ пиленца на день. Една селянка казала на мѫжа си: знаешъ ли какво? Тури квачката съ пиленцата подъ една мрѣжа, да видимъ, какво ще прави този хищникъ, като дойде. Орелътъ, по свой старъ навикъ, се спусналъ къмъ пиленцата, и безъ да забѣлѣжи, че тѣ сѫ подъ мрѣжа, пъхналъ клюна си прѣзъ една отъ дупкитѣ ѝ и сграбчилъ едно пиленце. Дърпа пиленцето, не може да го извади. Седи, чуди се, каква е тази работа, и не се сѣща да пусне пиленцето и да бѣга. Въ това врѣме селянката, чиито пиленца често ставали жертва на този орелъ, хванала орела и си казала: ще ти дамъ да разберешъ, какъ се хващатъ и ядатъ пиленца. Казвамъ: искате ли да не се крадатъ овцитѣ и пиленцата отъ съзнанието ви, турете си една мрѣжа, подобна на тази, която селянката употрѣбила, и ще ги запазите. Законъ е: дяволътъ никога не бърка съ двата крака въ една дупка. Той бърка съ единия кракъ въ една дупка, вслѣдствие на което всѣкога срѣща прѣпятствия. Щомъ срещне едно прѣпятствие, той се мѫчи да скѫса връзкитѣ му, но по този начинъ го улавятъ. Това става всѣки день и въ съзнанието на човѣка. Дойде ли нѣкакво страдание, той започва да охка, ходи насамъ — натамъ, иска да се освободи отъ него, но не може. Какво е станало съ този човѣкъ? Той пъхналъ крака си въ една отъ дупкитѣ на съзнанието си и не може да се освободи. Кракътъ прѣдставя едно отъ неговитѣ желания. Какъ ще се освободи? Казвамъ: пусни желанието си! Този човѣкъ е сграбчилъ желанието съ крака си, и нито крака си може да освободи, нито желанието пуща. Това желание не е негово. Ако човѣкъ иска съ едно неестествено желание да постигне нѣщо хубаво, той нѣма да успѣе Неестественитѣ желания сѫ несъвмѣстими съ законитѣ на разумната природа. Такива желания причиняватъ скърби, страдания. При това, всѣко желание трѣбва да дойде наврѣме, както радоститѣ и скърбитѣ идатъ наврѣме. Има врѣмена на радость, има врѣмена на скръбь. Христосъ казва: „Жена кога ражда, на скръбь е, но кога роди, скръбьта ѝ се прѣвръща на радость, защото се е родилъ човѣкъ на свѣта!“ Значи, жена кога ражда, на скръбь е, а като роди, забравя скръбьта си, защото се е родилъ човѣкъ на свѣта. Казвате: защо Господъ е създалъ страданията? Не можа ли да създаде свѣтъ безъ страдания? Господъ е създалъ хармониченъ свѣтъ, а страданията въ него сѫ човѣшко дѣло. Желанието на човѣка да яде е Божествено, но ако той яде повече отколкото трѣбва, това вече е човѣшко. Всѣко човѣшко желание носи скръбь. Когато Христосъ казва, че всѣка раждаща жена скърби, Той ималъ прѣдъ видъ, че тази скръбь се дължи на неизвѣстностьта, въ която жената се намира. Тя казва: това дѣте, или ще се роди, или не; не се знае, какво ще стане съ мене, и какво — съ дѣтето. Слѣдъ тази скръбь радостьта непрѣменно ще дойде. Сега, ще изнеса друго положение. Прѣдставете си, че вие ядете нѣкаква неестествена храна, която ви причинява скръбь. Причината за тази скръбь се дължи на вашето неразбиране на храната, която сте употрѣбили. Въ първо врѣме вие се радвате, че ще ядете. Гладенъ сте, не сте яли два-три деня, но щомъ ви прѣдложатъ ядене, вие веднага започвате да ядете. Че храната е развалена, че хлѣбътъ е мухлясалъ, това не виждате. Вие бързате да се нахраните и не мислите, какво е яденето. Обаче, нахраните ли се, и горчивото дохожда. Горчивото прѣдизвиква страдания. Слѣдъ това трѣбва да изхвърлите тази развалена храна отъ стомаха си, да се освободите отъ нея. По този начинъ ще усѣтите облекчение, и страданието ви ще се прѣвърне на радость. Законътъ за чистене на съзнанието е слѣдниятъ: между двѣ радости всѣкога се крие една скръбь. Първо е радостьта, въ центъра е скръбьта, мѫчението, а слѣдъ него иде пакъ радостьта. Това положение е най-естествено. Нѣкой иска да бѫде постоянно радостенъ. И това е възможно, но само за човѣкъ, който върви по Божия законъ и изпълнява Неговата воля. Тъй както съврѣменнитѣ хора живѣятъ, тѣ не могатъ винаги да бѫдатъ радостни. Казвамъ: физическиятъ свѣтъ е свѣтъ на промѣни. Той се движи между радости и скърби, между приятности и неприятности. Прѣдставете си, че вашето дѣте тежи нѣколко килограма, и вие го носите на рѫцѣ, приятно ви е. Обаче, то постепенно расте, теглото му се увеличава, и когато стане 35—40 кгр., вие не искате вече да го носите, защото тежи. Ако го носите 10 клм. пѫть, уморявате се, искате да се освободите отъ него. Този товаръ става вече неприятенъ за васъ. На сѫщото основание, колкото и да е хубаво нѣкое желание, щомъ се задържи дълго врѣме въ съзнанието на човѣка, то започва да го обрѣменява, и той иска да се освободи отъ него. Искате ли желанията да не ви обрѣменяватъ, впрегнете ги на работа. Като работите по този начинъ, вие ще се доберете до новата философия на живота. Ще кажете: добро нѣщо е новото, но безъ старото не може. Това мяза на положението на единъ българинъ, който си купилъ нови дрехи, и търговецътъ му ги загъналъ въ книга. Тръгналъ да си отива за селото, но по пѫтя му се додрѣмало. Той се излегналъ подъ едно дърво, турилъ вързопа близо до себе си и заспалъ. Въ това врѣме покрай него миналъ единъ апашъ, видѣлъ вързопа съ новитѣ дрехи и го взелъ. Събужда се селянинътъ, вижда, че вързопътъ го нѣма, новитѣ дрехи изчезнали. Питамъ: какво правите, когато скръбьта ви се прѣвръща на радость? Вие веднага събличате скръбьта си, т. е. старитѣ си дрехи и се обличате въ радостьта, т. е. въ новитѣ си дрехи. Истинска радость, обаче, е тази, при която човѣкъ забравя скръбьта си. Затова, именно, Христосъ казва: „Жена кога ражда, на скръбь е; щомъ роди, скръбьта ѝ се прѣвръща на радость, понеже се е родилъ човѣкъ на свѣта.“ Слѣдователно, ако радостьта, която имате, не може да заличи скърбитѣ ви, тя не е донесла нищо цѣнно за васъ. Искате ли да работите върху себе си, винаги трѣбва да имате прѣдъ видъ закона за чистене на съзнанието. Нѣкой казва: дали съмъ напредналъ въ развитието си, дали вървя въ правия пѫть? — Това вие знаете. То е все едно да питате, дали сте се нахранили добрѣ. — И това само вие знаете; вие сте авторитетъ самъ за себе си. Ако нѣкой дойде отвънъ, той може само да прѣдполага, дали сте се нахранили, или не, но вие знаете истинското положение. Другъ казва: вѣрвамъ ли азъ, или не? Радвамъ ли се, или скърбя? — Ти самъ знаешъ това. Има нѣща, които вие знаете по-добрѣ отъ всички. Кои нѣща сѫ тѣзи? — Които се отнасятъ до васъ. На сѫщото основание, всичко, което се отнася до менъ, азъ зная по-добрѣ отъ всѣки другъ. Тѣзи нѣща, които ние знаемъ за себе си, съ тѣхъ трѣбва да си служимъ. Тѣ сѫ пособия, отъ които ние всѣкога можемъ да се ползуваме въ живота си. Сега, всѣки човѣкъ трѣбва да чисти съзнанието си, да го освободи отъ всичко непотрѣбно. Ако искате да знаете, какъ се чисти съзнанието, посѣтете нѣкой търговецъ, който продава плодове и вижте, какво прави. Той всѣки день прѣглежда плодоветѣ си, вади гнилитѣ и ги хвърля настрана, а въ кошницитѣ или въ сандъцитѣ остава само здравитѣ. Ако не отдѣли гнилитѣ отъ здравитѣ, и послѣднитѣ ще загниятъ. Приложете сѫщия методъ и при чистене на съзнанието. Всѣка сутринь, като ставате, прѣглеждайте състоянието на съзнанието си и колкото гнили плодове намѣрите, изхвърлете ги вънъ отъ него. Колкото непотрѣбни желания има въ съзнанието ви, продайте ги, поне малко пари ще получите отъ тѣхъ. Прѣдставете си, че имате десеть коша желания. Какво ще правите съ толкова желания? Достатъчно е да имате само единъ кошъ желания. Останалитѣ кошове можете да продадете. Единъ кошъ желания струва около десеть хиляди лева. Ако продадете деветь коша, ще станете много богати. И тъй, като говоря, че желанията могатъ да се продаватъ, на мнозина се вижда смѣшно, и тѣ казватъ: какъ е възможно желания да се продаватъ? Какво означава думата „продава“? Продава и прѣдава означаватъ едно и сѫщо нѣщо. Кои желания трѣбва да се продаватъ? Продавайте само тия желания, които не ви обичатъ! Не продавайте желанията, които ви обичатъ! Сѫщото се отнася и до мисъльта. Има мисли, които ви обичатъ — тѣхъ не продавайте. Има мисли, които не ви обичатъ — тѣхъ продавайте, натирете ги въ гората! Защо трѣбва да продавате мислитѣ и желанията, които не ви обичатъ?— Защото всѣко нѣщо, което не ви обича, непрѣменно ще ви причини врѣда. Всѣко желание, всѣка мисъль, които не ви обичатъ, иматъ инстинкти, разположения, подобни на тия у мишката. Както мишката се провира оттукъ-оттамъ, да намѣри нѣкоя дреха, да я прѣгризе, така сѫщо желанията и мислитѣ, които не ви обичатъ, всѐ ще намѣрятъ една малка дупчица въ вашето съзнание, да се проврятъ, да ви причинятъ нѣкаква пакость. Тѣ не искатъ съзнателно да ви правятъ пакости, но гризачи сѫ, естеството имъ е такова. Слѣдователно, въ съзнанието на всички хора се прокрадватъ и добри, и лоши желания. Запримѣръ, нѣма човѣкъ, който не желае да бѫде красивъ. Всѣки иска да бѫде красивъ. Това желание е напълно естествено. Обаче, желанието на човѣка да бѫде красивъ безъ истината, това е несъвмѣстимо. Красота безъ истина е въ състояние да причини най-голѣмото зло на човѣка. Както красотата не може безъ истината, така има редъ желания, които безъ любовь абсолютно не могатъ да сѫществуватъ. Дойде ли такова желание у васъ, то е въ състояние да ви причини най-голѣмата врѣда. Ако въ това желание има любовь, то е отъ Бога. Щомъ има любовь, тамъ е красотата, тамъ е истината. Нѣма ли любовь въ това желание, тамъ Богъ отсѫтствува. Щомъ Богъ не е тамъ, тогава и красотата не е тамъ. Щомъ красотата не е тамъ, тогава истината не е тамъ, и това желание не е на мѣстото си. Ако въ едно желание има любовь, тогава ще има и красота, и истина, и то непрѣменно ще бѫде добро. Който има истината въ себе си, той е красивъ човѣкъ. Истината е основа на всички нѣща въ живота. Често хората казватъ за нѣкого, че е честенъ, а за другъ, че е нечестенъ човѣкъ. Отъ какво зависи човѣкъ да се прояви като честенъ или нечестенъ? Ако се срещнатъ двама души бѣдни, голи, могатъ ли тѣ да се крадатъ? И единиятъ е голъ и босъ, и другиятъ е голъ и босъ, нѣма какво да крадатъ. Тѣ ще се погледнатъ, ще се засмѣятъ и ще кажатъ: оголѣхме! При какви случаи хората се крадатъ? Ако се събератъ на едно мѣсто единъ бѣденъ човѣкъ и единъ богатъ, бѣдниятъ, поради външнитѣ условия, студъ и гладъ, ще се принуди да обере богатия. Много естествено! У бѣдния ще се яви желание да открадне поне единъ костюмъ отъ богатия, който има нѣколко костюма. Бѣдниятъ ще каже: трѣбва ли този богатъ човѣкъ да разполага съ нѣколко костюма, когато азъ нѣмамъ нито единъ и ходя въ този студъ окѫсанъ? Богатиятъ, отъ своя страна, ще мисли, че бѣдниятъ постѫпва нечестно спрѣмо него. И тъй, всѣко желание се явява като резултатъ на любовьта. Кажете ли, че имате нѣкакво желание, това подразбира, че трѣбва да обичате хората. Законътъ на любовьта е законъ за смѣна на съзнанието. Да обикнете единъ човѣкъ, това значи, ако е голъ и босъ, да го облѣчете. Щомъ срещнете такъвъ човѣкъ, ще отидете близо до него и ще му кажете: ела да те заведа въ дрехарницата, да си изберешъ, каквито дрехи искашъ. Той ще се зарадва, и ти ще се зарадвашъ. Срещнете другъ човѣкъ, който е тѫженъ, скърбенъ. Ще го извикате настрана и ще му кажете нѣколко сладки думи. Защо е скърбенъ, не питайте. Човѣкъ може да бѫде скърбенъ или защото е голъ, или защото е бѣденъ, или защото е гладенъ, или по друга нѣкаква причина. Изобщо, страданията на хората биватъ отъ различни категории. Казвамъ: често хората изпадатъ въ много смѣшни положения, като очакватъ другитѣ да ги направятъ радостни и щастливи. Да очаквате щастие отъ другитѣ хора, то е все едно, като ставате сутринь, да очаквате на близкитѣ си, тѣ да ви обличатъ. Не е ли смѣшно, голѣма мома или голѣмъ момъкъ, да очакватъ на майка си сутринь да ги облича и вечерь да ги съблича? Нѣкой е скърбенъ. Защо? — Защото очаква да дойде нѣкой да го облѣче, или да свали раницата отъ гърба му. Казвамъ: самъ хвърли каишитѣ на раницата си! Нѣма защо да очаквашъ на другитѣ. Единъ познатъ ми разправяше слѣдното нѣщо: има единъ господинъ, който никакъ не ме обича. Дѣто ме срещне, чувствувамъ, че мисли нѣщо лошо за менъ. — Така ли! Имашъ грѣшка. Азъ срещнахъ сѫщия този господинъ прѣди нѣколко деня, отиваше на банката, да внесе на твое име една сума отъ 25,000 лева. — Възможно ли е това? Наистина, азъ получихъ вчера покана за 25,000 лева, но не зная, кой ги е изпратилъ. Значи, този човѣкъ, за когото азъ мислѣхъ, че не ме обича, билъ мой доброжелатель! Кой може да се надѣва, че този човѣкъ билъ толкова добъръ? Слѣдователно, вие не знаете още, кой човѣкъ ви обича, и кой не. Все трѣбва да дойде нѣкой вашъ приятель, да ви каже, кой ви обича; все трѣбва да дойде нѣкой вашъ приятель, да ви каже, че Богъ е вложилъ доброто у васъ, а вие трѣбва само да го проявите. Като знаете това, щомъ дойде нѣкакво желание у васъ, то трѣбва да се изяви или чрѣзъ закона на Любовьта, или чрѣзъ закона на Мѫдростьта, или чрѣзъ закона на Истината. Тъй щото, искате ли да се подвизавате, не се отказвайте отъ желанията си, но ги разглеждайте внимателно, да видите, къмъ коя категория спадатъ. Ако дадено желание се отнася къмъ любовьта, заведете го при майка му; ако се отнася къмъ мѫдростьта, заведете го при баща му; ако се отнася къмъ истината, заведете го при брата или при сестра му. Всѣки трѣбва да знае, дѣ да заведе едно свое желание: при майка си, при баща си, или при брата и сестра си. Съ други думи казано: всѣки трѣбва да знае, дали едно негово желание се отнася къмъ закона на Любовьта, Мѫдростьта или Истината. Всѣко желание, което се отнася къмъ единъ отъ тия закони, е естествено. Не се ли отнася нито къмъ единъ отъ тѣхъ, то е неестествено желание. Сега, имайте прѣдъ видъ, че науката за чистене на съзнанието едва сега се заражда. Човѣкъ едва сега започва да чисти съзнанието си, докато дойде единъ день до пълно прояснение, до пълно просвѣтление на съзнанието. Не е лесно да се чисти съзнанието! Смѣната на съзнанието, т. е. чистенето на съзнанието прѣдставя една отъ великитѣ, отъ красивитѣ науки. Казвате: какъ можемъ да чистимъ съзнанието си? Да чистите съзнанието си, това подразбира да се условите като слуга на нѣкое чуждо лозе да го прѣкопаете, посадите, прѣчистите и най-послѣ оберете. Вие нѣмате свое лозе, но отивате при нѣкой чуждъ господарь, условите се за работникъ при него и работите на лозето му, докато дойде гроздоберътъ. Въ деня на гроздобера ще берешъ грозде, ще туряшъ въ кошницата и даромъ ще ядешъ, колкото искашъ и отъ което грозде пожелаешъ. Господарьтъ нѣма да забрани това. Слѣдователно, какъвто е законътъ за обработването, чистенето и обирането на лозето, такъвъ е законътъ и за чистене на съзнанието. Искашъ ли да чистишъ съзнанието си, ще се условишъ слуга при нѣкой господарь на лозе, ще го копаешъ и прѣкопавашъ, ще го чистишъ, докато единъ день го оберешъ. Ще напълнишъ кошницитѣ за господаря си, ще ги туришъ настрана, а каквото хапнешъ отъ гроздето, то е твое. Вечерьта, като си отивашъ, господарьтъ ще ти плати. Плащането, това е опитностьта, която си придобилъ, а гроздето, което си ялъ прѣзъ цѣлия день, това е истинската печалба. Нѣкой казва: днесъ спечелихъ еди-колко си лева. — Нищо не си спечелилъ, ти си гонилъ само Михаля. Истинската печалба седи въ това, което си ялъ на лозето. И тъй, въ процеса на чистенето на съзнанието, при който учитель да отидете, най-първо той ще ви покани да поработите на лозето му, да го очистите и послѣ, въ деня на гроздобера, да вкусите отъ гроздето му. Никой учитель нѣма да ви напълни цѣла кошница съ грозде, но ще каже: докато сте на лозето ми, ще ядете, колкото искате. Има учители, които могатъ да ви напълнятъ по една кошница грозде за дома ви, но въ този случай вие трѣбва да сте напреднали. Сега, всички трѣбва да се научите правилно да мислите. Имате ли нѣкакви мѫчнотии или страдания, идете на лозето на нѣкой чуждъ човѣкъ, прѣкопайте го, изчистете го и въ деня на гроздобера яжте, колкото искате. Като ядете отъ това грозде, ще бѫдете щастливи. У мнозина се явява желание да иматъ свое лозе. Тѣ казватъ: друго нѣщо е да имашъ свое лозе. Ще ядешъ, когато искашъ, колкото искашъ и отъ което грозде искашъ. Не, прѣди всичко, вие трѣбва да научите слѣдния законъ: всичко, което разбирате, е ваше; онова, което не разбирате, не е ваше. Въ разбиране на нѣщата седи различието между вашитѣ и чуждитѣ работи. Като отивате на гроздоберъ, вие казвате: да напълнимъ кошницитѣ си добрѣ, че и за утрѣ да имаме. Не, докато сте на лозето, яжте, колкото можете! Утрѣ пакъ ще отидете на гроздоберъ. Ако сте въ духовния свѣтъ и пожелаете грозде, трѣбва да се качите на планината, дѣто всѣки день има гроздоберъ. Не мислете за утрѣшния день. Като работишъ въ духовния свѣтъ, тамъ всѣки день има прѣсно грозде, отъ което ще ядешъ. Вечерь, като се връщашъ дома си, ще имашъ опитностьта отъ това, че ще платятъ за труда ти. Нѣкой казва: азъ на искамъ да работя на лозе, не искамъ да бера грозде. — Щомъ не искашъ да берешъ грозде, и радости нѣма да имашъ. Христосъ казва. ако искашъ да работишъ на нѣкое чуждо лозе, да берешъ грозде, ти трѣбва да намѣришъ нѣкой бѣденъ, окѫсанъ човѣкъ и да му направишъ едно добро. Ти не знаешъ, какъвъ е този бѣденъ човѣкъ. Той може да е нѣкой светия, макаръ да е окѫсанъ, босъ и голъ. Щомъ му направишъ добро, ти ще научишъ много работи отъ него. Разправятъ за единъ американски професоръ по богословие слѣдния случай. Единъ день той изпадналъ въ голѣмо обезсърдчение отъ себе си, отъ своята наука и казалъ: толкова години вече, какъ прѣподавамъ лекции въ университета, но нищо не постигнахъ. Единъ неговъ приятель, като го видѣлъ въ това положение, изпратилъ го при една бѣдна, болна вдовица, която цѣли 12 години лежала на легло. Той отишълъ при нея, поразговорилъ се и като излѣзълъ отъ дома и, казалъ: тази бѣдна, болна вдовица отъ своето легло ми прѣдаде такива лекции, каквито азъ никога не можахъ да прѣдамъ на студентитѣ си. Много нѣщо научихъ отъ нея. Тя е лежала болна на леглото си цѣли 12 години, но каквото е научила, знае го, както трѣбва. Азъ се насърдчихъ отъ нея, разбрахъ, какво значи да работишъ на лозе, което е пълно съ грозде. Отъ този день професорътъ по богословие всѣка седмица отивалъ при бѣдната жена, работилъ на лозето ѝ и всѣкога ѝ занасялъ нѣщо. Казвамъ: всички трѣбва да ходите при хора, които отвънъ сѫ нещастни, а отвѫтрѣ - щастливи. Такива хора наричаме светии. Сега и на васъ пожелавамъ да бѫдете отвънъ нещастни, отвѫтрѣ щастливи. Лекцията, която тази сутринь ви държахъ, остана малко неразбрана за васъ, понеже мъглата не се дигна прѣзъ всичкото врѣме. Това показва, че разбирането ви е малко. * 2. Бесѣда отъ Учителя, държана на 31 юли, 1931 г. 5 ч. с. ☆

От томчето "Нашето мѣсто", 12 бесѣди отъ Учителя, държани при Седемьте рилски езера Пѫрво издание, София, 1931 г.. Книгата за теглене на PDF Съдържание НАШЕТО МѢСТО. Сега, нѣкои отъ васъ казватъ, че днесъ е студено, вѣтъръ има и считатъ, че врѣмето е лошо. Студътъ показва, че въ атмосферата има събрано много електричество. Какво трѣбва да се прави въ такъвъ случай? Питамъ: когато търговецътъ е натрупалъ много капиталъ, какво трѣбва да прави? — Той трѣбва да вложи капитала си въ търговия, въ оборотъ. Застоялиятъ капиталъ е като застоялата вода. Какво става съ водата, когато стои дълго врѣме на едно мѣсто? — Тя се вмирисва. На сѫщото основание, когато по пръститѣ на човѣка се натрупва повече капиталъ, и той се вмирисва. Всѣко вмирисване пъкъ произвежда болка. Ако човѣкъ може да си прѣдстави, че нѣма нищо на пръститѣ си, той не ще усѣща никаква болка. Не е достатъчно само да мисли човѣкъ така, но той трѣбва и да чувствува сѫщото. Ако само мисли, а не чувствува, той непрѣменно ще усѣща извѣстна болка. Това състояние е подобно на отношенията, които сѫществуватъ между двама добри приятели, когато влѣзе помежду имъ нѣкакъвъ външенъ елементъ. Въ първо врѣме тѣ живѣятъ въ миръ, въ съгласие, разбиратъ се добрѣ. Единъ день, обаче, между тѣхъ се яви нѣкаква външна причина, която ги заставя да се стълкновятъ. Отъ този моментъ хармонията между тѣхъ се нарушава, и тѣ се чувствуватъ стѣснени, неприязнено разположени единъ къмъ другъ. Казвамъ: по сѫщия начинъ всѣки човѣкъ се е стълкновилъ въ нѣщо съ своитѣ приятели и се чуди, защо сега не се разбира съ тѣхъ. Той казва, че нищо не е възникнало между него и приятелитѣ му, но въ сѫщность има нѣщо. Ще кажете, че електричеството е причина за това. Обаче, електричеството не разрѣшава въпроситѣ. Ти се молишъ, но нѣщо стѣга пръститѣ ти, не можешъ да се молишъ, както трѣбва, и прѣкѫсвашъ молитвата си. Молите ли се, всичко трѣбва да забравите. Че имало нѣщо на пръститѣ, което ви стѣга, това нищо не значи. Стѣгането, въ случая, е дадено за самообладание. Страданията, мѫчнотиитѣ, които невидимиятъ свѣтъ или разумната природа изпраща на човѣка, иматъ за цѣль да го възпитатъ, да го научатъ на самообладание. Щомъ човѣкъ придобие самообладание, страданията и мѫчнотиитѣ въ живота му сами по себе си изчезватъ. Сега, които сѫ недоволни отъ вѣтъра, нека направятъ опитъ да го спратъ. Ако състоянието ви се измѣни, стане идеално, и ако любовьта ви къмъ Бога стане безупрѣчна, вѣтърътъ моментално би спрѣлъ. Най-малката дисхармония въ природата се дължи на редъ причини. Тя е послѣдствие на нѣкакво нарушение на нейнитѣ закони. Ако човѣкъ е напълно хармониченъ съ природата, и тя ще бѫде въ хармония съ него. Човѣкъ не е изпратенъ на земята да господарува надъ природата, но природата трѣбва да бѫде училище за него. Слѣдователно, природата отговаря на човѣка: какъвто е човѣкътъ, такава ще бѫде и тя по отношение къмъ него. Външниятъ животъ на човѣка отговаря на неговитѣ вѫтрѣшни състояния. Като говоря за връзката между човѣка и природата, не подразбирамъ индивидуално човѣка, но имамъ прѣдъ видъ цѣлото човѣчество, общата хармония въ живота на всички хора. Да бѫдете въ хармония съ Бога, значи да разбирате цѣлокупния животъ. Запримѣръ, отъ ваше гледище, мнозина казватъ: за въ бѫдеще ние ще станемъ по-добри. Ако човѣкъ днесъ не е добъръ, той и за въ бѫдеще не може да бѫде добъръ. Нѣкой казва: въ миналото азъ бѣхъ добъръ човѣкъ, сега съмъ станалъ лошъ. — Това е криво заключение. Ако човѣкъ въ миналото е билъ добъръ, той и сега ще бѫде добъръ. Иначе, ще се извади заключение, че въ миналото е билъ богатъ, а сега е станалъ сиромахъ. Може ли единъ човѣкъ въ миналото да е билъ богатъ, а въ настоящето да е сиромахъ? Ако човѣкъ нѣкога е билъ богатъ, а послѣ е станалъ сиромахъ, това показва, че той не е ималъ истинско богатство. Неговото богатство е било нѣкакъвъ товаръ, който носилъ на гърба си. Послѣ, снематъ товара му, и той става сиромахъ. Такова разбогатяване и осиромашаване прѣдставятъ механически процеси. Благото, което Богъ е далъ на човѣка, никой не може да му отнеме. Ако нѣкой може да отнеме отъ човѣка благото, което Богъ му е далъ, значи, той е по-силенъ отъ Бога. Обаче, да се мисли така, това е криво мислене, криво заключение. Благото, което Богъ е далъ на човѣка, е сѫщественото въ неговия животъ, а сѫщественото никой никому не може да отнеме. И тъй, въ заключение казвамъ: ако въ миналото сте били добри, и сега сте добри; ако сега сте добри, ще сте добри и въ бѫдеще. Ако пъкъ сега не сте добри, не мислете, че ще станете добри въ бѫдеще. Така трѣбва да се мисли! Не мислите ли така, вие ще се натъкнете на извѣстни противорѣчия. Противорѣчията пъкъ се дължатъ на вѫтрѣшенъ дисонансъ въ човѣка, независимо това, дали той го съзнава, или не. Дѣто и да е, обаче, въ живота на всѣки човѣкъ все ще има нѣкакво противорѣчие, нѣкакво неразбиране. Това противорѣчие може да иде по наслѣдственъ пѫть, а може да е резултатъ на нѣкакво криво човѣшко разбиране. Казвамъ: три важни фактора упражняватъ влияние върху човѣшкия животъ. Първиятъ факторъ е неговата личность, човѣшкиятъ егоизъмъ. Вториятъ факторъ е обществото. И най-послѣ, голѣмо влияние указва върху човѣка и самата природа. Запримѣръ, както сте събрани тукъ, вие едни-други си влияете, и затова нѣкои отъ васъ казватъ: какво придобиваме, като излизаме всѣка сутринь на молитва? Като отговоръ на това запитване, ще поставя слѣдното положение. Ако имате единъ голѣмъ цирей нѣкѫдѣ на рѫката или на крака си, и той ви причинява голѣма болка, кое положение ще бѫде по-добро за васъ: този цирей да продължава да бере, все да взима, или да стане щедъръ, да даде всичко онова, което е събралъ въ себе си? Този цирей е богатъ търговецъ, и въ случая, за прѣдпочитане е той да дава нѣщо отъ себе си, да кредитира хората, отколкото да взима отъ тѣхъ. Слѣдователно, когато човѣкъ излиза сутринь на молитва и мисли, че трѣбва да вземе нѣщо, той не разбира закона. Той непрѣменно трѣбва да даде нѣщо отъ себе си. По-великъ човѣкъ е онзи, който дава, отколкото онзи, който взима. Рече ли нѣкой, че толкова години се е молилъ и нищо не е спечелилъ, той е на кривъ пѫть въ живота си. Който излиза сутринь на молитва, съ цѣль да спечели нѣщо, по-добрѣ нека седи дома си и да не се моли. Съ молитва търговия не се прави. Ако излизаме сутринь да посрещнемъ Бога и да Му благодаримъ за всичко, което ни дава, тази молитва има смисълъ и винаги е приета. Нѣкой казва: студено е, затова не ни се излиза. — Бихъ желалъ да обясните, какво нѣщо е студътъ, и ако искате да го продадете, азъ бихъ го купилъ. Обаче, има нѣща въ свѣта, които нито се хващатъ, нито се продаватъ. Студътъ е отъ тия нѣща, именно; той нито се хваща, нито се продава. Това показва, че никакъвъ студъ не сѫществува. Когато казваме, че вънъ е студено или топло, това сѫ наши понятия за нѣщата. Ние мислимъ, че е студено или топло. Като казвамъ, че студъ не сѫществува, азъ имамъ прѣдъ видъ този студъ, който вие си прѣдставяте. Не сѫществува даже такъвъ студъ, какъвто ученитѣ си прѣдставятъ. Има нѣщо въ свѣта, чиито влияния сѫ подобни на студа, но то не е студъ. Запримѣръ, ако имате малко дърва, и печката не гори силно, вие ще кажете, че стаята ви е студена. Обаче, ако имате достатъчно дърва, и печката гори добрѣ, вие ще кажете, че стаята ви е топла и ще се усѣщате весели и разположени. Ако сърцето ви е здраво и кръвообръщението става правилно, тогава и рѫцѣтѣ, и краката ви ще бѫдатъ топли; ако кръвообръщението не става правилно, краищата на тѣлото ще истиватъ, и вие ще усѣщате студъ. Изпратите ли малко повече кръвь къмъ краищата на тѣлото си, тѣ ще се стоплятъ. По сѫщия начинъ вие можете да кажете на вѣтъра да не духа, и врѣмето ще се стопли. Сега, мнозина казватъ, че тѣзи нѣща не сѫ толкова важни. Питамъ: отъ ваше гледище, кои нѣща сѫ най-важни? Споредъ менъ, най-важното нѣщо за организма е, всичкитѣ му части, всичкитѣ му удове да бѫдатъ на мѣстото си. Второто важно нѣщо е, като дойде врѣме за работа, всички удове да взематъ участие въ общата работа на организма. Трето важно нѣщо е тия органи да взематъ нѣщо отъ благата, които сѫ придобити отъ общата работа. Слѣдователно, най-важното нѣщо за насъ е да бѫдемъ на мѣстото си. Кое е нашето мѣсто? — Това, на което Богъ ни е поставилъ. Послѣ, да вземемъ участие въ работата, която Богъ върши. И най-послѣ, да участвуваме въ благата, които ще се придобиятъ отъ тази работа. Тѣзи сѫ най-важнитѣ нѣща за човѣка. Който разбира важнитѣ нѣща въ живота си по този начинъ, той никога нѣма да се натъква на противорѣчия. Между съврѣменнитѣ хора се явяватъ много противорѣчия по единствената причина, че тѣ не разбиратъ, кои нѣща сѫ важни и кои маловажни. Противорѣчията се явяватъ по причина на това, че хората не сѫ на мѣстата си, не взиматъ участие въ работата, която имъ е опрѣдѣлена и не се ползуватъ отъ благата, които тази работа може да донесе. Щомъ човѣкъ не разбира тия три нѣща, той ще се натъкне на три вида противорѣчия. Който разбира тия три нѣща въ живота си, за него всѣкакви противорѣчия изчезватъ. Да бѫдешъ на мѣстото си, да взимашъ участие въ работата, която ти е опрѣдѣлена и да се ползувашъ отъ благата на тази работа, въ това седи новото учение, въ това се заключава новата философия на живота. Кажешъ ли, че тази работа не е за тебе, ти самъ се натъквашъ на противорѣчия. Ставашъ сутринь, обръщашъ се на една или на друга страна и казвашъ: кой ще се качва сега на върха? Не ми се ходи на молитва. И безъ молитва може единъ день. Не, молитвата е най-приятното нѣщо, което човѣкъ може да направи. Нѣма по-красиво нѣщо за човѣка отъ молитвата, отъ разговора му съ Бога. Срѣща ви нѣкой и казва: какво сте се надигнали да вървите по планинитѣ? Какъ ви се ходи толкова пѫть, по тия високи мѣста на Витоша, на Рила? Я по-добрѣ си почивайте! Глупава работа е тази! Този човѣкъ ви съвѣтва да седите на едно мѣсто, да не ходите по планинитѣ, защото той самъ не обича да се движи. Той е аристократъ, обича лекия животъ: става сутринь, облича се хубаво и отива въ нѣкое кафене, да пие кафе, чай или млѣко. Той счита нашата работа глупава, ние пъкъ мислимъ, че неговата работа е глупава. Ако сме на негово мѣсто, пакъ можемъ да отидемъ въ кафенето, но ще постѫпимъ по своему: ще вземемъ участие въ работата на кафеджията и слѣдъ това ще се ползуваме заедно съ него отъ благата на тази работа. Рече ли човѣкъ да влѣзе въ кафенето на топло и да пие кафе, той е разбралъ само първото важно нѣщо въ живота си. Веднага кафеджията ще дойде при него и ще го пита, какво желае. И това положение е хубаво. Той ще си зарѫча кафе, чай или млѣко, но слѣдъ това ще дойде кафеджията и ще му каже: плати сега! Ако сте постѫпили правилно, кафеджията не трѣбва да иска нищо отъ васъ. Той ще ви се поклони само и ще каже: заповѣдайте и другъ пѫть! Ако искате, вие ще дадете нѣщо на кафеджията; ако не искате, свободни сте да излѣзете. Обаче, днесъ нѣма нито едно заведение, въ което да се постѫпва по новия начинъ. Ако всѣки човѣкъ, който отива въ кафенето, носи своето млѣко или кафе и го излива въ общъ сѫдъ, кафеджията ще раздава на всѣки посѣтитель, по колкото млѣко иска. Този кафеджия ще има грижа само да отопли салона и да приеме всѣкиго съ радость. Ако всички хора отиваха въ кафенето да дадатъ нѣщо, а не само да взематъ, положението шѣше да бѫде съвсѣмъ друго. Тогава нито посѣтителитѣ на кафенето, нито кафеджията щѣха да се натъкватъ на противорѣчия. Ако ние излизаме сутринь да се помолимъ на Бога и мислимъ само да вземемъ нѣщо, а не и да дадемъ, при слизане отъ височината кафеджията ще ни хване и ще каже: платете сега! Студътъ, който имате днесъ, не е нищо друго, освѣнъ този кафеджия, който казва: платете сега! Казвате: студено е! Не, кафеджийска работа е тази! Разсѫждавате ли по този начинъ, вие ще си обясните много отъ противорѣчията на живота. Сега, като разглеждамъ нѣкои научни въпроси, или научни положения, азъ се усмихвамъ малко, защото виждамъ, че явленията въ природата сѫ съвсѣмъ друти отъ тѣзи, които хората разбиратъ. Ученитѣ разбиратъ много природни прояви и явления по съвършено особенъ начинъ. Тѣ сѫ далечъ отъ истината. Тѣ тълкуватъ много отъ проявитѣ на природата по своеобразенъ начинъ, когато цѣльта на природата въ този случай е съвършено различна отъ тѣхнитѣ тълкувания. Запримѣръ, много отъ дисхармоничнитѣ прояви на природата не сѫ нейни. Казвате: какъ е възможно нѣкои отъ проявитѣ на природата да не сѫ нейни? Ще обясня това съ слѣдния примѣръ. Прѣдставете си, че имате дѣте, което всѣкога обличате съ чисти, нови, хубави дрешки. Докато е при васъ, това дѣте е весело, радва се на чиститѣ си дрешки. Обаче, дѣтето излиза на улицата да поиграе съ своитѣ другарчета, но въ това врѣме покрай него минава единъ бояджия и нацапва дрешката му съ своята четка. То започва да плаче и се връща при майка си, но вече съ изцапани, нечисти дрешки. Питамъ: майката ли нацапа дрешкитѣ на своето дѣте? Не, тя сама се чуди, кой е нацапалъ чиститѣ дрешки на дѣтето й и го пита: кой изцапа хубавитѣ ти дрешки? Често и въ природата се срѣщатъ прояви, които намъ се струватъ дисхармонични, неправилни. Това показва, че хората трѣбва, да измѣнятъ своитѣ стари възгледи за живота. Докато тѣ живѣятъ съ тия стари възгледи, никакъвъ прогресъ не може да има въ свѣта. Докато човѣкъ живѣе съ старото, колкото и да се моли, каквито усилия да прави, всичко ще бѫде напразно. День слѣдъ день ще минаватъ, и той нѣма да забѣлѣжи, какъ остарява: краката започватъ да го болятъ, не го държатъ вече, и той вижда, че старостьта е дошла. Нѣкои мислятъ, че колкото повече се качватъ по планинитѣ, толкова по-добрѣ ще се чувствуватъ. Обаче, не излиза всѣкога така. Слѣдователно, подмладяването не седи само въ изкачването по високитѣ мѣста, но главно въ новитѣ възгледи, въ новата и права мисъль. Казвамъ: когато човѣкъ започва да остарява, това показва, че той е много забогатѣлъ, много е натоваренъ, вслѣдствие на което едва се движи. Ако свали товара отъ колата си, той ще почне леко да се движи. Сега, напишете и вие нѣщо върху темата „причини за остаряването.“ Нѣкои учени казватъ, че една отъ причинитѣ за остаряването се дължи на отслабване на нервната система, отслабване на общата дѣятелность на организма, вслѣдствие на което ставатъ голѣми натрупвания въ мускулитѣ, въ ставитѣ и т. н. И туй е вѣрно, но за стария е важно това, че той е натоваренъ съ много излишни нѣща. Сега старитѣ прѣдставятъ прѣдметъ за разговоръ, защото тѣ могатъ да се подмладятъ. Всѣко нѣщо, което може да се изправи и обнови, трѣбва да се разглежда, да се обяснява. Ако разглеждамъ погрѣшкитѣ на хората, безъ да ги обяснявамъ, тѣ нищо не се ползуватъ. Ако всички хора сѫ добри, азъ бихъ се радвалъ, защото ще има какво да взема отъ тѣхъ. Обаче, ако тѣ сѫ сиромаси, нѣма какво да ми дадатъ. Сиромахътъ знае само да проси. Стариятъ човѣкъ пъкъ е натоваренъ съ много противорѣчия. Слѣдователно, искате ли да се подмладите, трѣбва да се освободите отъ противорѣчията въ живота си. Нѣкой седи и се занимава съ маловажни работи: че това не станало, както трѣбва, че дрехитѣ му били много тънки, пропущали вѣтъръ, че това нѣмалъ, онова нѣмалъ, че еди-кой си не го погледналъ, както трѣбва и т. н. Този човѣкъ се занимава съ хиляди маловажни работи, но сѫщественото забравя. Кое е сѫщественото ? Сѫщественото е, че той не е на мѣстото си, не взима участие въ работата, която му е опрѣдѣлена и най-послѣ не се ползува отъ благата, които тази работа може да му достави. Сега, като ви излагамъ на вѣтъра и говоря, вие ще кажете: Учительтъ ни изпитва, доколко можемъ да издържаме на вѣтъръ. Казвамъ: ако азъ изпитвамъ васъ, и мене изпитвамъ. Това нѣщо става и въ съврѣменнитѣ училища. Влизатъ ученицитѣ въ класъ, слѣдъ тѣхъ влиза учительтъ. Не се минава много врѣме, и въ класа пристигатъ инспекторъ, директоръ, да слушатъ, какъ учительтъ прѣподава. Ученицитѣ се стѣсняватъ, но и учительтъ не е напълно свободенъ. Щомъ комисията излѣзе, ученицитѣ казватъ: много ни изпитва учительтъ, много ни измѫчи. И учительтъ си казва: и мене по-малко не измѫчиха. И тъй, първото нѣщо, за което излизаме сутринь рано, е да се освободимъ отъ ненужния багажъ. Трѣбва да се освободимъ отъ този багажъ! Казвате: какъ можемъ да се освободимъ? Много методи има, чрѣзъ които човѣкъ може да се освободи отъ ненужния багажъ. Обаче, не е врѣме още да се дадатъ тѣзи методи, защото хората не сѫ въ състояние да ги приематъ съ пълна вѣра и ще започнатъ да питатъ: защо трѣбва да се постѫпи по този, а не по другъ начинъ? Който пита, безъ да прилага методитѣ, той ще мяза на чехитѣ, които бѣха дошли между насъ и запитваха, какво се прави съ пъпеша: вари ли се, или направо се яде? Една сестра имъ занесе единъ голѣмъ рѣзанъ пъпешъ, и тѣ я запитаха: какво се прави съ това нѣщо? Трѣбва ли да се вари, или се яде въ този суровъ видъ? — Не се вари, направо се яде. — Какъ се яде? Прави сѫ хората да питатъ; тѣ не сѫ яли другъ пѫть пъпешъ, не знаятъ, какъ се яде. За насъ, които много пѫти сме яли пъпешъ, е лесно, но за тѣзи хора е чудно, какъ се яде пъпешъ. Та методитѣ, които бихъ далъ на съврѣменнитѣ хора, сѫ толкова нови и чудни за тѣхъ, че и тѣ непрѣменно биха се запитали: какво ще се прави съ тия методи? Трѣбва ли първо да се варятъ и слѣдъ това да се ядатъ, или направо се ядатъ? Истинската наука седи въ разтоваряне на човѣшкото съзнание. Човѣкъ трѣбва да знае, какъ да разтоваря съзнанието си отъ ненужния багажъ, който иде отъ три мѣста: отъ неговия личенъ животъ, отъ обществото, отъ хората, съ които е заобиколенъ, и отъ природата. Запримѣръ, тръгваме отъ София за Рила седемь-осемь души и порѫчваме да ни изпратятъ нужното число коне. Слѣдъ малко къмъ насъ се присъединяватъ още нѣколцина, ставаме всичко 20 души. Тѣ вървятъ съ насъ и не се сѣщатъ, че трѣбва да си порѫчатъ коне; тѣ мислятъ, че щомъ има за насъ, ще има и за тѣхъ. Обаче, като слѣзоха отъ трена, намѣриха се въ чудо: ще тръгватъ, но коне нѣма. При това, багажътъ имъ е голѣмъ, не се носи лесно по височини. На сѫщото основание, излизате ли рано сутринь на молитва, още отъ вечерьта трѣбва да си кажете: утрѣ сутриньта ще се качвамъ на високо мѣсто, затова трѣбва конь за багажа ми. Не си ли порѫчате конъ още отъ вечерьта, на другия день ще оста- (Липсват стр. 16 и 17 от книгата. Временно ще бъдат добавени в нов правопис.) Не си ли поръчате кон още от вечерта, на другия ден ще останете без него. Не е лесно да се качва човек по високи планински места с голяма раница на гърба си! Който не е носил голяма раница на гърба си, той може да философства, колкото иска; обаче, който е ходил с голяма раница по планините, той знае какво представлява раницата в този случай. Цялата му философия остава назад. Който се качва по планините, той трябва да носи малко багаж на гърба си. Сега, повече няма да говоря, да не чуе кафеджията, защото той е човек от старото учение и ще каже: „Не може по този начин, както вие мислите“. Седим ли по-дълго време тук, той ще ни улови и ще каже: „Моля, платете си!“ Вие сте пили по пет кафета най-малко и трябва да платите! Казвате: „Не може ли друг път да платим?“ Не, още сега ще си платите. Това, което ви разправям за стария кафеджия е хумореска, но ако той чуе какво говорим за него, ще се докачи. Добре, че е зает с работа, та не чува. Както и да е, дали още сега ще платите или не, за всички е важно да освободите съзнанието си от ненужния товар. За тази цел вие трябва да се домогнете до съответния метод. Този метод е много труден; има един по-лесен метод, който трябва на първо време да се приложи. Казвам: всеки има право да иска. Обаче, дойде ли до известно място, всякакво искане престава. За пример, искаш да ти дадат една книга. Дават ти книгата. С това вече искането престава. Тогава ти се затваряш и започваш да четеш книгата. Следователно каже ли някой, че иска известна книга, веднага му я дават и го оставят свободен. Вземе ли тази книга, докато не я прочете, друга не може да иска. Като я прочете, ще започне да иска друго нещо. Изобщо, предметът на искането постоянно се сменя. И тъй, като ви наблюдавам, виждам, че старият кафеджия е хванал всички и вие току бъркате в джобовете си, да му платите, каквото сте длъжни. Някои път се озъртат кога ще дойде до тях, да иска и те да си платят дълга. Всички сте нащрек, като войници, готови за бой. Сега, вярвам, че разбрахте главната задача, която ви е дадена: да освободите, да очистите съзнанието си от ненужния товар на миналото, да се освободите от излишъците на вашия личен живот; да се освободите от излишъците, останали от обществото, от хората, които ви заобикалят, и, най-после, да се освободите от излишъците, или от неестествените, нехармонични прояви в природата. * Беседа от Учителя, държана на 30 юли 1931 г., 5 ч. сутрин.

Отъ "Изново". Сила и Живот. Петнадесета серия (1931–1932). Том I. Бургас, 1992. Книгата за теглене на PDF Съдържание Бележка: Текстът за четене онлайн в стар правопис е подготвен от Георги Касапов с помощта на програма и е проверен с Пъленъ правописенъ речникъ на българския книжовенъ езикъ, второ подобрено издание според официалния правописъ отъ 1925 г., от който период е и съответната беседа. ЖАЛЪ МИ Е ЗА НАРОДА[1] Когато нѣкой човѣкъ иска да говори или да спори, той все търси нѣкакъвъ поводъ. Сега, и азъ търся , нѣкакъвъ поводъ, да говоря върху извѣстенъ въпросъ. Като поводъ за говорене взимамъ темата: „ „Жалъ ми е за народа.” И действително, жалъ ми е за народа Учительтъ може да каже, че му е жалъ за народа; свещеникътъ може да каже, че му е жалъ за народа; сѫдията може да каже, че му е жалъ за народа. Обаче, отъ съжаление до съжаление има разлика. И Христосъ каза, че му е жалъ за народа, но Той доказа, опредѣли, защо съжалява този народъ и се зае да му помогне. Не е достатъчно да съжалявашъ нѣкого на думи само, но това съжаление трѣбва да се изрази и въ дѣла. Исусъ призва ученицитѣ си и рече: „Жалъ ми е за народа” защото три деня вече седятъ при мене и нѣматъ какво да ядатъ; а да ги разпусна гладни, не ща, да не би да премалѣятъ по пѫтя“. За тази цѣль Христосъ се зае да даде едно угощение на народа. „Жалъ ми е за народа”. Думата жалъ, жалость изразява нѣкаква идея. Човѣкъ все трѣбва да жали нѣкого. Нѣкога той жали себе си, нѣкога — другитѣ. Естествено е човѣкъ да жали, да съжалява нѣкого. Да съжалявашъ, това значи да се лѣкувашъ. Престане ли човѣкъ да жали, той се намира въ неестествено положение. Сухитѣ дървета никого не жалятъ. Умрелитѣ хора никого не жалятъ. Изпадналитѣ търговци никого не жалятъ. Болнитѣ хора никого не жалятъ: Тия хора се намиратъ въ анормално състояние и казватъ: насъ нищо не ни интересува. Който казва, че отъ нищо не се интересува, той не говори истината. Защо? — Защото, като стане въпросъ за ядене и пиене, той се интересува; като стане въпросъ за печелене на пари, той пакъ се интересува. Възможно е нѣкои работи да не го интересуватъ, но има причини за това. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ не се интересува отъ истината; другъ не се интересува отъ правдата; трети не се интересува отъ знанието. Защо ? — Има причини, които заставятъ човѣка отъ едно нѣщо да се интересува, а отъ друго да не се интересува. За да се интересува човѣкъ отъ нѣщо, той трѣбва да си отговори на всички въпроси, които възникват въ ума му. За тази цель той трѣбва да работи. Учительтъ преподава извѣстенъ предметъ на ученицитѣ си, но дойде ли до нѣкои практически задачи по този предметъ, тѣ непременно трѣбва да се рѣшатъ. Доколкото ученицитѣ се интересуватъ отъ тия задачи, дотолкова тѣ ще ги рѣшатъ правилно. Ако не се интересуватъ отъ тѣхъ и оставатъ на този, или на онзи да ги рѣши, тѣ ще ходятъ и ще се връщатъ отъ училище, но ще останатъ недоучени, невѣжи. За такива хора турцитѣ казватъ: „Теле дошълъ, волъ си отишълъ”. Тази поговорка не е за българитѣ. Смисьлътъ, който ориенталецътъ влага въ едно изречение, е различенъ отъ този, който европеецътъ може да разбере. Защо? — Защото европейскитѣ езици сѫ аналитични, а източнитѣ — образни. Подъ думата „животно” турчинътъ разбира сѫщество, което не мисли за високи работи. Отъ сутринь до вечерь волътъ, напримѣръ, мисли само за ядене. Щомъ се наяде, той казва: нищо повече не ме интересува. Смисьлътъ на живота е въ яденето. И наистина, волътъ не се интересува нито отъ наука, нито отъ музика, нито отъ изкуство, Ако има нѣщо благородно въ животнитѣ, то се дължи на останки оть минала култура, презъ която тѣ нѣкога сѫ живѣли. Обаче, въ този животъ животнитѣ нищо не сѫ придобили. Мнозина мислятъ, че съ дресирането на животнитѣ се придобива нѣщо. Не, дресировката е амалгама, която е поставена върху обикновеното стъкло, да го превърне на огледало. Дресировката не е реалность. Реални нѣща сѫ тия, които се отнасятъ до самия характеръ; реални нѣща сѫ тия, които сѫ качества, атрибути на живота. „Жалъ ми е за народа”. Казвате: какво се разбира подъ думата „народъ”? Ако подъ думата „народъ” разбирате сборъ отъ хора, отъ пѣсъчинки или отъ сѣменца, това не е народъ. Подъ думата „народъ” се разбира сборъ отъ копнеещи души, съ пробудено съзнание, отъ които зависи бѫдещето на човѣчеството. Тѣзи души сѫ носители на новото. За този народъ, именно, говори Христосъ. На този народъ трѣбва да се даде това, което майката дава на детето си. Защо майката дава толкова много на детето си.? Защото тя вижда, че въ това дете има дарби и способности, на които трѣбва да се дадатъ условия да се развиватъ. На сѫщото основание и съвременнитѣ хора трѣбва да пазятъ народа, този сборъ отъ разумни души, защото въ тѣхъ е вложено красивото, вели­кото. И тъй, трѣбва да свържете мисъльта за народа съ красивото, съ великото въ живота. Кои нѣща могатъ да се свързватъ? Обикновено хората свързватъ началото на нѣщата съ тѣхния край. Животъ, въ който не могатъ да се свържатъ двата края, той се намира въ безизходень пѫть. Въ такъвъ животъ, нѣма никакъвъ прогресъ никакво развитие. Всѣки човѣкъ, който има начало на живота си, а нѣма край, той нищо не може да постигне. Който пъкъ има край на живота си, а нѣма начало, и той нищо не постига. На това основание човѣкъ трѣбва си изработи нова философия за живата. Запримѣръ, да вземемъ идеята за младия и за стария човѣкъ. Какво разбиратъ съвременнитѣ хора подъ думитѣ младъ и старъ човѣкъ? Тѣ опредѣлятъ младия и стария човѣкъ, споредъ броя на годинитѣ. Можете ли споредъ съвременнитѣ научни теории да опредѣлите отде започва началото на младостьта и старостьта и де свършвать? Казвамъ: краятъ на младостьта е начало на старостьта, а краятъ на старостьта начало на мдадостьта. Следователно, човѣкъ е младъ само до зенита на слънцето, до обѣдъ. Започне ли слънцето да слиза надолу, къмъ пладне, той започва да става старъ. Всѣко друго опредѣление за младия и за стария човѣкъ е механическо и не е съгласно съ законитѣ на природата. Всѣка наука, всѣка култура, която не върви паралелно съ законитѣ на разумната природа, тя е осѫдена на изчезване, на смърть. Сѫщото се отнася и до живота на човѣка: младиятъ, който не може разумно да използува своята младостъ, той преждевременно остарява; стариять, който не може разумно да използува старостьта си, той преждевременно умира. Да остарѣешъ преждевременно, това подразбира да изгубишъ най-красивото въ живота си; да умрешъ преждевременно, това подразбира да изгубишъ най-цѣнното — живота. Питамѣ: каква е задачата на младия човѣкъ? — Да живѣе споредъ законитѣ на младостьта. Каква е задачата на стария? — Да се подмлади. Въ това седи смисъла на живота. Ако човѣкъ мисли, че като се роди веднъжъ трѣбва да расте, да бѫде младъ извѣстно време и следъ това да остарѣе и да умре, той не разбира смисъла на живота. То е все едно да се качишъ на върха на една планина, да поседишъ известно време тамъ и следъ това да слезешъ. Въ материалния свѣть е така, човѣкъ трѣбва да се качи на върха на една планина и следъ това да слѣзе, но въ духовния свѣтъ законитѣ сѫ други. Тамъ нѣма смисълъ човѣкъ да се качва на планината и после да слиза. Понеже законитѣ въ духовния свѣтъ се различаватъ отъ тия на физическия, затова хората казватъ: защо животътъ не върви гладко? Най-новитѣ научни теории твърдятъ, че веществото, съ което е изпълнено пространството, нѣма еднаква гѫстота навсѣкѫде, вследствие на което не е еднакво разпредѣлено. Следователно, дето веществото е по-рѣдко, тамъ съпротивлението е по-малко; дето веществото е по-гѫсто, съпротивлението е по-голѣмо. Сѫщиятъ законъ се отнася и за свѣтлината. Това може да се докаже съ редъ математически формули. Всѣко нѣщо трѣбва да се докаже. Не е достатъчно само да се твърди, че нѣщо е морално, или че е религиозно. Така и бабитѣ знаятъ. Лесно е да се каже, напримѣръ, че това е морално, или че не е морално. То трѣбва да се докаже! Въ сѫщность, какво нѣщо е моралъть? Сега ще приведа единъ примѣръ за морала на съвременнитѣ хора. Когато Господъ създалъ свѣта, направилъ и пеперудата. Единъ день тя пожелала да слѣзе на земята, за която цѣль Богъ я изпратилъ съ нѣкаква мисия. Като слѣзла на земята, тя хвърчала нагоре-надолу, извършвала дадената й задача, но по едно време трѣбвало да мине покрай паяжината на единъ голѣмъ паякъ. Като я видѣлъ тъй красива, той се захласналъ въ нея и казалъ: моля те, кацни на една отъ моитѣ жички. Ако кацнешъ, ще ми направишъ най-голѣмото добро, което нѣкое сѫщество досега е могло да ми направи. — Не мога имамъ важна работа. — Моля те, кацни, голѣмо добро ще ми направишъ. Най-после тя се съгласила да направи едно добро на паяка и кацнала на паяжината му. Кацнала и тамъ останала, не могла повече да излѣзе. Паякътъ започналъ да се оглежда налѣво-надѣсно, да не види нѣкой, какво ще прави. Въ това време ангелъ Израилъ миналъ покрай пеперудата и чулъ, че тя викала за помощь. Този ангелъ билъ изпратенъ на земята съ специална мисия, да направи нѣкакви научни изследвания, за която цѣль носилъ въ рѫката си една книга. Споредъ закона на ангелитѣ, той трѣбвало да държи книгата съ дветѣ си рѫце, да не я изпусне. Като чулъ зова на пеперудата за помощь, той се замислилъ, по какъвъ начинъ да й помогне. Ако рече да я хване съ рѫката си и да я освободи отъ паяжината, той трѣбва да държи книгата само съ едната си рѫка. Да направи така, той ще изгуби нѣщо велико, което ще костува цѣлия му животъ. Ако не й помогне, пакъ лошо. Спрелъ се ангелътъ на пѫтя и започналъ да мисли, какъ да спаси пеперудата. Най-после намѣрилъ единъ начинъ: обърналъ се къмъ паяка и го запиталъ, какво говори съ пеперудата. Паякътъ отговорилъ: искахъ малко да се пошегувамъ, да се поразговоря съ пеперудата, но тя се уплаши и започна да вика за помощь. Паякътъ излъгалъ. Тогава ангелътъ му казалъ: дветѣ жички, на които сѫ стѫпили крачката на пеперудата, показватъ мѣрката, отъ която зависи успѣха на твоя животъ. Ако откѫснешъ тѣзи две жички отъ паяжината си, ти ще намѣришъ мѣрката на твоя животъ и щастието ще те следва навсѣкѫде. Изпълнишъ ли това, то е единственото нѣщо, което може да те направи щастливъ. Паякътъ откѫсналъ дветѣ жички, на които пеперудата стѫпила, и тя хвръкнала. И досега паякътъ показва тази мѣрка и съжалява, че го излъгали. Той казва: да не бѣхъ послушалъ ангела щѣхъ повече да спечеля, поне щѣхъ да изямъ пеперудата. Той и до днесь мѣри съ тази мѣрка, но все не може да разрѣши живота. Казвамъ: човѣкъ трѣбва да намѣри една мѣрка въ живота си, която, като приложи, да бѫде щастливъ. Днес, всички хора търсятъ тази мѣрка. Намѣрятъ една мѣрка, приложатъ я, укаже се, че не е тази, която търсятъ. Намѣрятъ друга мѣрка, и тя не подхожда. Тѣ все мѣрятъ живота си, като паяка, но и до днесъ не сѫ го разрѣшили. Още не сѫ намѣрили истинската мѣрка. Паякътъ съжалява, че не изялъ пеперудата, но ако бѣше я изялъ, досега нито единъ паякъ нѣмаше да остане живъ. Какво по-голѣмо нещастие отъ това за рода на паяка? Той трѣбва да благодари, че се намѣри ангелъ Израилъ да го посъвѣтва, какво да прави, та всички паяци да останатъ живи. Всѣки трѣбва да знае, че има само една мѣрка въ живота, която непременно трѣбва да се намѣри. Тя е идеалътъ, къмъ който всѣки се стреми. Христосъ казва „Жалъ ми е за народа”. Да съжалявашъ нѣкого, това е отрицателенъ методъ. Кой е положителниятъ методъ? — Да се радвашъ. Тогава трѣбва да се каже: „Радвамъ се за народа.” Кое е по-хубаво: да ти е жалъ за народа, или да се радвашъ за народа ? — Да се радвашъ за народа е по-хубаво, отколкото да ти е жалъ за него. Кога се радва човѣкъ за народа? Сега, азъ искамъ хората да мислятъ по новъ начинъ. Мислятъ ли така, тѣ ще разбератъ кога трѣбва да се радватъ за народа. Ако съвременнитѣ хора не дойдатъ до новия начинъ на мислене, тѣ нѣма да иматъ абсолютно никакво понятие за любовьта, за мѫдростьта, за истината, за живота и за смисъла му. Тѣ ще ядатъ и пиятъ, ще се раждатъ, ще растатъ, ще остаряватъ, ще имъ проповѣдватъ за задгробния животъ, но всичко това сѫ смѫтни идеи. Отъ тѣзи идеи въ ума на човѣка се образува една каша, и той изпада въ комично положение. Комичното е тамъ, че и тия, които вѣрватъ въ живота, умиратъ, както и тия, които отричатъ живота. Като умре нѣкой, който отрича живота, направятъ му гробъ, съ хубавъ паметникъ и пишать отгоре: тукъ почива еди-кой си великъ човѣкъ. Питамъ: щомъ не вѣрватъ въ задгробния животъ и казватъ, че следъ смъртьта, човѣкъ изчезва, защо го търсятъ въ гробищата? Смѣшно е да се копае тамъ, дето нѣма имане. Да се копае тамъ, дето знаятъ, че има заровено имане, разбирамъ. Да копаятъ там, дето ще излѣзе вода, разбирамъ; да копаятъ тамъ, дето нѣма вода, не разбирам. То е все едно да търсите човѣка въ гроба. Ако вѣрвате, че следъ смъртьта чо­вѣкъ изчезва, защо го търсите въ гробищата? Ако пъкъ вѣрвате, че и следъ смъртьта си човѣкъ живѣе, тогава извикайте го по телефона, да ви се обади. Щомъ мислите, че е живъ трѣбва да влѣзете въ връзка съ него. Въ Стария Завѣтъ, въ времето на царь Саула, се говори за жени бѣсовъпрошателки, които се разговаряли съ духове. Понеже съ своитѣ предсказания, тѣ внасяли смутъ въ сърдцата на хората, Саулъ издалъ законъ противъ тѣхъ, съ който строго се преследвало всѣко предсказание. Единъ български ясновидецъ ходилъ по селата да предсказва на хората, какво има да имъ се случи. На единъ отъ селянитѣ се изгубила диканята, и той предсказалъ, че тя се намира въ олтаря на църквата. Наистина, диканята се намѣрила въ олтаря, но затова му ударили такъвъ бой, че той и до днесъ не може да го забрави. Той казалъ на близкитѣ си: още веднъжъ нѣма да предсказвамъ, дали има диканя въ олтаря или не. Да оставимъ този въпросъ настрана, но казвамъ: днесъ много отъ съвременнитѣ хора вършатъ голѣми престѫпления все въ името на Бога, въ името на любовьта, мѫдростьта и истината. Въ това отношение, азъ дѣля хората на две категории: безвѣрници и вѣрващи Първитѣ сѫ безвѣрници отвънъ, а вѣрващи отвѫтрѣ. Тѣ сѫ материалиститѣ. Втората категория сѫ вѣрващи отвънъ, а безвѣрници отвѫтрѣ. Тѣ сѫ съвременнитѣ религиозни хора. Днесъ безвѣрието е проникнало не само въ България, но по цѣлия свѣтъ. Не е лошо човѣкъ да бѫде безвѣрникъ, не е лошо човѣкъ да бѫде и вѣрващъ, но при извѣстни условия. Материалистъть казва: азъ не вѣрвамъ въ нищо. Ти не вѣрвашъ въ Бога, но вѣрвашъ въ злото, въ силата, въ паритѣ, въ себе си. Значи, ти отричашъ едно, а вѣрвашъ въ друго. Религиозниятъ казва: азъ вѣрвамъ само въ Бога. Това значи: ти вѣрвашъ въ Бога, а не вѣрвашъ въ себе си, въ паритѣ, въ силата и въ редъ външни прояви на живота. И едната, и другата вѣра представя сухъ клонъ на нѣкое дърво. Този клонъ може ли да донесе нѣщо? Той остава за винаги сухъ клонъ, който нищо не допринася на човѣка. Сухиятъ клонъ на дървото е сухата вѣра въ живота. Колкото е важно безвѣрието на материалиста, толкова е важна вѣрата на религиозния. И едното, и другото, нищо не донасятъ на човѣка. Казвамъ: жива, абсолютна вѣра е нужна за човѣка. Тази вѣра съставя часть отъ цѣлото. Тя е живъ клонъ отъ цѣлото дърво. Този клонъ се развива, пуща листа и цвѣтове и въ края на краищата дава плодове. Живата вѣра е атрибутъ на човѣшкото развитие. Безъ нея човѣкъ не може правилно да се развива. Вѣрата е проводникъ, срѣда, въ която човѣкъ живѣе. Тя е законъ, по който човѣшкиятъ умъ работи. Безъ тази вѣра нито учениятъ става ученъ, нито материалистътъ може да работи, нито набожниятъ осмисля живота си, Всѣки човѣкъ име вѣра, споредъ разбиранията си. Въ щирокъ смисълъ на думата, вѣрата сѫществува въ човѣка като вѫтрѣшна необходимость, като вѫтрѣшенъ принципъ. Тя не е нѣкаква отвлѣчена идея. Вѣрата е възможность за проявление на човѣшкия умъ. Най-възвишеното въ човѣка е неговиятъ умъ. Да мисли човѣкъ това е най-голѣмото благо за него. Да мисли човѣкъ, това е най-голѣмата дарба, дадена му отъ Бога. Питамъ: какви трѣбва да бѫдатъ мислитѣ на човѣка? Мислитѣ на човѣка трѣбва да бѫдатъ чисти, свѣтли и прави. Нечиститѣ мисли сѫ условие за всички болести и нещастия въ живота. Съвременнитѣ учени говорятъ за електрично и магнетично поле на действие, но тѣ разбиратъ само външната, материалната страна на въпроса. Физицитѣ казватъ, че енергиитѣ на електричеството вървятъ по прави линии, а тѣзи на магнетизъма — по криви, вълнообразни линии. Следователно, срѣдата, въ която се движатъ електричнитѣ сили е по-рѣдка отъ тази, въ която се движат магнетичиитѣ сили. Обаче, дето се образува поле на електрична дѣятелность, едновременно съ него се образува и магнетично поле. Оттамъ, щомъ се усилва дѣятелностьта на електричното поле, усилва се и дѣятелностьта на магнетичното. Тази дѣятелность не е еднообразна. Дѣятелностьта на електричеството не е такава, каквато е дѣятелностьта на магнетизъма, но между електричеството и магнетизъма има тѣсна връзка. Споредъ този законъ, ако мислитѣ или желанията на човѣка попаднатъ въ дѣятелностьта на електричното поле, тѣ указватъ извѣстно влияние върху него. Той постепенно започва да изтънява, става сухъ, нервенъ, губи мазнинитѣ си, и всички казватъ за него, че е неврастеникъ. Обаче, ако мислитѣ или желанията на човѣка попаднатъ въ дѣятелностьта на магнетичното поле, той започва да увеличава мазнинитѣ въ тѣлото си, постепенно надебелява, лицето му става като мѣсечина, а той цель заприлича на буре. И при едното, и при другото положение има опасности. Човѣкъ не трѣбва да бѫде нито много сухъ, нито много пъленъ. И дветѣ положения сѫ крайности въ живота. И тъй, крайното изтъняване е полюсъ на електричеството; крайното надебеляване е полюсъ на магнетизъма. Въ сѫщность, какво нѣщо е електричество, и какво магнетизъмъ, точно не се знае. Съвременнитѣ учени знаятъ, че въ отрицателния полюсъ на електричеството се явява свѣтлина, но този полюсъ сѫщевременно е поле на магнетична дѣятелность. Следователно, свѣтлината се явява въ полето на магнетизъма. Старитѣ окултисти наричатъ положителното електричество мѫжки принципъ, а отрицателното — женски. Подъ думата „мѫжки принципъ” не се разбира мѫжъ, но се разбира силния принципъ. Подъ думата „мѫжъ” мнозина разбиратъ сѫщество, което има мустаци и брада. Ако мустацитѣ сѫ отличителниятъ белегъ на мѫжа, какво ще кажете за нѣкои женски животни, които иматъ мустаци? Смѣшно е да се взиматъ космитѣ за характеренъ белегъ на мѫжа. Други хора опредѣлятъ мѫжа по вѣждитѣ, по челюститѣ и по редъ още външни белези. Тѣ казватъ, че вѣждитѣ на мѫжа били по-дебели отъ тия на жената ; челюститѣ му били по-издадени отъ тия на жената и т. н. Не, това не сѫ качества, по които мѫжътъ може да се опредѣли. Съвременнитѣ хора трѣбва да дойдатъ до сѫщественото, до истинското знание въ живота. Какво може да имъ даде съвременното знание, или съвременната религия, ако тѣ нѣматъ отношение къмъ нея? Ако науката или религията нѣма извѣстно отношение къмъ мене, ако не може да ми даде свѣтлина, да осмисли живота ми и да ми даде потикъ къмъ възвишеното въ свѣта, защо ми е тази наука, или тази религия? Ако безвѣрието не може да осмисли живота ми, защо ми е то? Ако безвѣрието осмисля живота ми, то е на мѣстото си. Който е безвѣрникъ отвънъ, той е вѣрващъ отвѫтрѣ. Съ такъвъ човѣкъ и азъ съмъ съгласенъ. По-добре е човѣкъ да носи вѣрата отвѫтрѣ, а безвѣрието отвънъ, отколкото вѣрата отвънъ а безвѣрието отвѫтрѣ. Сега, ще приведа единъ примѣръ за единъ архиерей отъ миналитѣ епохи, който отвънъ билъ вѣрващъ, а отвѫтрѣ — безвѣрникъ. Жената на единъ отъ добритѣ приятели на архиерея умрела, и той отишълъ при него, да потърси утеха за голѣмата си скръбь. Той казалъ: голѣма е скръбьта ми, иде ми да се самоубия. Не мога да живѣя безъ жена си. Архиереятъ му отговорилъ: не ставай такъвъ будала! Ти трѣбва да знаешъ, че щомъ човѣкъ умре, всичко съ него се свършва. Яжъ и пий, весели се въ живота; жени много има, не е само една. Азъ съмъ се убедилъ въ това, което ти говоря. Животътъ е само на земята! Умре ли човѣкъ, всичко се свършва. Това, което проповѣдвамъ, се отнася до простата маса. Питамъ: защо този архиерей не изповѣда убеждението си предъ своитѣ пасоми, а имъ проповѣдва това, въ което не вѣрва? Въ този случай, безвѣрникътъ, който открито пише своитѣ убеждения въ вѣстницитѣ, седи по-високо отъ архиерея, който не смѣе да изповѣда своето дълбоко убеждение. Съ това азъ не осѫждамъ архиерея, защото и той си има свои схващания, но казвамъ, че той е актьоръ, който играе на сцената. Нима актьорътъ, който играе роля на умиращъ и страда, мѫчи се, плаче, действително страда? Нѣкой умиращъ страдалъ, мѫчилъ се, а актьорътъ на сцената се сили да покаже, какъ страдалъ този умиращъ. Слушалъ съмъ въ странство видни проповѣдници, знаменити капацитети по духовната наука, които говорятъ съ голѣмо красноречие, искатъ да покажатъ на хората, какъ страдалъ Христосъ на кръста. Казвамъ: много лесно е човѣкъ да покаже на хората, какъ страдалъ Христосъ. Който иска да разказва на хората за страданията на Христа, той предварително трѣбва да е изпиталъ тия страдания. Достатъчно е да забие четири гвоздея въ рѫцетѣ и краката си, за да разбере страданията на Христа. Нѣкой казва, че обича Христа. Питамъ: ти, който толкова много обичашъ Христа, защо не се откажешъ отъ удоволствията на живота и тръгнешъ като Него отъ село въ село да проповѣдвашъ учението Му? Ти седишъ въ стаята си и разисквашъ върху това, което Христосъ никога не е проповѣдвалъ. Ако Христосъ дойде днесъ въ свѣта, Той ще се учуди на онова, което съвременнитѣ хора проповѣдватъ въ Негово име. Въ свѣта сѫществува единъ великъ законъ, който не трѣбва да се измѣня. Който се е опиталъ да измѣни този законъ, той е строшилъ главата си. Този великъ законъ е канара, въ която всички гърнета до едно се строшаватъ. Хиляди царе, князе, проповѣдници, владици, учени и прости сѫ строшили главитѣ си въ тази канара. Защо? — Защото всички се стремятъ да разрѣшатъ важнитѣ въпроси на живота, безъ да знаятъ правилния начинъ за разрѣшението имъ. Запримѣръ, защо трѣбва да се доказва на хората, какъ страдалъ Христосъ? Не е важно да се доказва на хората, какъ страдалъ и какъ умрелъ Христосъ. Преди всичко, Христосъ никога не е умиралъ. Той опита смъртьта, но не умре. Днесъ Христосъ е между хората, въ църквитѣ, говори, проповѣдва, но всички Му казватъ: почакай още малко, не е време за тази работа. Не слизай още да поставяшъ новъ редъ и порядъкъ въ свѣта. Ние не сме си отживѣли. Младата мома казва на Христа: почакай малко, азъ не съмъ срещнала още своя възлюбенъ. Майката, на която предстои да ражда, казва: не бързай толкова, азъ още не съмъ родила. Студентътъ казва: почакай малко, докато свърша наукитѣ си. Астрономътъ казва; почакай малко и менъ, искамъ да напиша своята научна теория. Казвамъ: тия хора не разбиратъ, защо Христосъ иде при тѣхъ. Когато Христосъ отива при младата мома, Той иска да я накара да се замисли, кой е истинскиятъ й възлюбенъ. Когато отива при майката, Той иска да й каже: знаешъ ли какъ трѣбва да отгледашъ детето, което ще родишъ ? Богъ ти изпраша това дете, а ти трѣбва да се научишъ да го гледашъ. Като отива при астронома, Той му казва: като пишешъ тази научна теория, знаешъ ли, защо Богъ създаде свѣта ? Можешъ ли да подигнешъ човѣчеството съ своята теория? Като отива при богослова, който пише нѣкакъвъ трактатъ за началото на Битието, Христосъ и на него казва: не бързай да довършишъ своя трактатъ. Знаешъ ли съ какъвъ въпросъ си се заелъ? Сега, и вие можете да ме запитате: какво искате да ни кажете? При единъ знаменитъ учитель се приближава единъ апашъ, неговъ ученикъ. Това се случило въ Лондонъ. Учительтъ запиталъ ученика: какво искашъ отъ менъ? — Ще ти отговоря следъ единъ день. Ученикътъ си заминалъ, безъ да каже нѣщо на учителя си. Следъ заминаването му, учительтъ веднага бръкналъ въ джоба си и видѣлъ, че златниятъ му часовникъ изчезналъ. Той намѣрилъ ученика си и му казалъ: така ли трѣбваше да постѫпишъ съ менъ, да оберешъ учителя си? Ученикътъ отговорилъ: учителю, азъ държахъ изпитъ предъ тебъ. Бѣхъ си казалъ, че ако мога да те обера, значи, добре съмъ научилъ занаята си. Учительтъ му казалъ: ти си добъръ ученикъ, затова, подарявамъ ти моя часовникъ, не го искамъ назадъ. Ти го заслужавашъ. Казвамъ: азъ не се спирамъ върху лошата страна на живота, но похвалявамъ този ученикъ, понеже е могълъ да обере своя учитель. Затова учительтъ му казалъ: не е достатъчно само да откраднешъ часовника, но трѣбва да си служишъ съ него, да го използувашъ правилно. Щомъ можешъ да го използувашъ правилно, азъ ти го подарявамъ. Това подразбира: ако можешъ да вземешъ истината и да я приложишъ въ живота си, ти си добъръ ученикъ. Казвате: ние искаме да знаемъ истината. Питамъ: защо ви е тази истина, ако не може да ви служи? — Ние искаме знание. — Защо ви е това знание, ако не може да ви служи? — Ние искаме любовь. — Защо ви е тази любовь, ако не може да ви служи? Ако истината, знанието, любовьта и свободата могатъ да ви служатъ, тѣ сѫ добре дошли, за васъ. Много отъ съвременнитѣ хора иматъ лични разбирания за живота. Всичкитѣ имъ действия сѫ насочени къмъ придобиване лични блага. Казвамъ: въ свѣта лично благо не сѫществува и не може да се постигне. То сѫществува временно само, но не и постоянно. Смисьлътъ на живота не е въ личното благо. Който живѣе за своето лично благо, той самъ се обезличава. Това не значи, че човѣкъ не трѣбва да се стреми къмъ лично благо, но ако той мисли, че постигането на това благо разрѣшава всички въпроси въ живота, той се самозаблуждава. Когато човѣкъ напусне земята, де оставатъ общественото положение, богатство, знание, които той е придобилъ? Когато човѣкъ остарѣе, де остава неговата младость? Стариятъ трѣбва да се подмлади, а младиятъ — да запази младостьта си. Смисьлътъ на великия животъ седи въ трансформиране, въ превръщане на енергиитѣ отъ едно поле въ друго, при което електричнитѣ сили могатъ да се превърнатъ въ магнетични, а магнетичнитѣ — въ електрични. Въ природата сѫществува законъ за превръщане на енергиитѣ. Всички колебания, всички промѣни, които ставатъ въ природата, се дължатъ на външни закони. Преди 15 ÷ 20 години говорихъ на хората за връзката, за отношенията между слънчевитѣ петна и явленията на земята, но тѣ казваха, че това е глупава работа, нѣкаква фантазия. Обаче, съвременнитѣ учени се убедиха, че действително, между слънчевитѣ петна и живота на земята има разумна връзка. Запримѣръ, съ увеличаването петната на слънцето се увеличаватъ броя на браковетѣ, плодородието, землетресенията, пожаритѣ, убийствата и т. н. Връзката между петната на слънцето и явленията на земята е разумна, съзнателна, а не механическа. Когато отидете на бойното поле и наблюдавате, какъ гранатитѣ се пукатъ една следъ друга, това явление привидно изглежда механическо, но задъ всѣка граната седи едно разумно сѫщество, което рѫководи това действие по извѣстни правила и закони. Колкото сѫществата, които взиматъ участие въ войната, сѫ по-разумни, толкова по-правилно става тя. При това, трѣбва да се знае, че разумниятъ човѣкъ е всѣкога по- силенъ отъ глупавия. Нѣкой казва: не си струва човѣкъ да живѣе. Не, така може да говори само онзи, който не разбира основния законъ на живота. Защо не струва да се живѣе? Защото имало зло въ свѣта. Когато се говори за злото и за доброто, човѣкъ трѣбва да има предвидъ следния законъ: злото въ началото е силно, на края е много слабо. Злото въ началото всичко придобива, а на края всичко изгубва. Доброто въ началото е крайно слабо, а на края е всесилно. Доброто въ началото почти всичко губи, а на края почти всичко печели. Който живѣе съ доброто, въ началото ще губи, въ края ще печели; който живѣе съ злото, въ началото ще печели, въ края ще губи. Както виждате, азъ съмъ гадатель. Казвате: какъ знаешъ това? — Зная го, както зная, че 2 X 2 = 4. Преди години срѣщамъ единъ варненски адвокатъ, който минаваше за голѣмъ философъ, и той ми казва: само животътъ на земята е реаленъ. Предвидъ на това, веднъжъ човѣкъ живѣе на земята, той трѣбва да се осигури. Трѣбва ли да бѫде играчка на живота? Възъ основа на горния законъ, азъ му казвамъ: нѣма да мине много време, и ти ще изгубишъ всичко, което имашъ днесъ. Следъ това въ тебъ ще стане голѣмъ превратъ, ще измѣнишъ начина на живота си.— Това не може да бѫде! Ти само си приказвашъ; не си, гадатель. — Самъ ще опиташъ това. Ще провѣришъ думитѣ ми, и като ме срещнешъ нѣкой день, ще кашешъ, дали съмъ правъ, или не. На онзи, който живѣе съ доброто, казвамъ: днесъ ти си бѣденъ човѣкъ; трънъ да завъртишъ въ кѫщата си, нѣма де да се закачи. Обаче, следъ 20 години най-много, ти ще имашъ всичко. — Отде знаешъ? — Това е моя работа. Твоя работа е, когато думитѣ ми се сбѫднатъ, да се уверишъ, че съмъ билъ правъ. Това е наука, която не е дошла на готово, но съмъ я придобилъ съ дълго изучаване на природата, на разумния животъ. Само по този начинъ азъ съмъ дошълъ до строго опредѣлени закони. Азъ мога да ви кажа, че преди менъ е имало хора, които сѫ изучавали природата и живота, а мога да ви кажа, че преди менъ не е имало другъ човѣкъ. Азъ съмъ първиятъ човѣкъ въ свѣта. Какво ще кажете на това? Ще кажете, че е много казано. Ако кажа, че преди менъ е имало много хора, тогава не е много казано. Какво вие ще кажете, не е важно за мене. Всѣки може да каже за себе си сѫщото. Христосъ каза: „Преди да бѣше Аврамъ, азъ бѣхъ”. Значи, Аврамъ дойде следъ Христа. Това подразбира пробуждане на Неговото съзнание. Азъ не говоря за своето име, но за вѫтрѣшното азъ, което е било въ началото на Битието, което е сѫществувало въ Бога още преди създаването на свѣта. Въ този смисълъ, всѣки може да каже „азъ”. Азъ, ти, той, това сѫ имена на едно и сѫщо лице. Тѣ се отнасятъ до онѣзи, които разбиратъ вѫтрѣшния смисълъ на живота. Казвате нѣкому: ти си лошъ човѣкъ; ти си първокласенъ будала. Той веднага се докача. Защо трѣбва да се докачашъ? Преди всичко ти не знаешъ, кой е този „ти", за когото се говори. Има единъ „ти”, който е много лошъ, но кой е той, не знаешъ. Нека се изправи предъ тебъ, да го видишъ. Ако нѣкой ви каже, че ти, Иванъ, или Драганъ си много лошъ човѣкъ, кажете му: моля ви се, господине, изнесете конкретно една моя постѫпка, да видя, кому съмъ направилъ зло, кого съмъ спъналъ въ пѫтя, на кого паритѣ съмъ изялъ и т. н. Който иска да говори истината, конкретно трѣбва да говори. Въ истината има единъ строго опредѣленъ моралъ, който не търпи абсолютно никаква критика. Вънъ отъ истината има много морални положения. Тѣзи положения хората наричатъ моралъ. Такъвъ моралъ иматъ и животнитѣ. Запримѣръ, лисицитѣ въ сѣверния полюсъ подържатъ следния моралъ: когато една лисица само се допре до нѣкоя кокошка и не успѣе да я изяде, допре ли се друга лисица до сѫщата кокошка, първата не посѣга къмъ нея. Тя счита кокошката собственость на първата лисица. Както виждате, за лисицата нѣма писанъ законъ, нѣма стражарь, който да я следи. Тя казва: не трѣбва да бутамъ тази кокошка, тя не е моя; азъ нѣмамъ право на нея. Казвамъ: ако Провидѣнието подложи съвременнитѣ хора на изпитъ, да провѣри, до де сѫ стигнали въ своитѣ морални разбирания, той ще бѫде следниятъ. Представете си, че единъ пролѣтенъ день, когато трѣвата се е хубаво раззеленила, цвѣтята разцъвтѣли, птичкитѣ запѣли своитѣ сладкопойни пѣсни, хора отъ всички съсловия — царе, князе, духовни лица, сѫдии, адвокати, писатели, поети, бѣдни и богати, учени и прости, мѫже, жени и деца — сѫ тръгнали на разходка. Обаче, по нѣкаква случайность, тѣ всички сѫ закѫсали и нѣматъ нищо въ себе си, нито хлѣбъ, нито пари. Тѣ виждатъ на пѫтя една голѣма торба съ английски златни стерлинги. Какво ще направятъ тия хора? У всѣки ще се яви желание да вземе торбата за себе си, да се осигури. Питамъ: каква култура е тази, когато всѣки мисли само за себе си? Въ дадения случай всѣки трѣбва да погледне на торбата съ злато като на торба съ орѣхи и като мине покрай нея, да си вземе по единъ-два орѣха за споменъ и да продължи пѫтя си. Правилно е всѣки да си вземе по единъ орѣхъ само. Вземе ли два орѣха, той върши престѫпление. Такъвъ е законътъ на природата. Когато нѣкой човѣкъ влѣзе въ една градина, споредъ законитѣ на природата, той трѣбва да си откѫсне само една ябълка; ако откѫсне две ябълки, той върши престѫпление. Ще кажете: какво може да направи човѣкъ съ единъ орѣхъ, или съ една ябълка? Едно време плодоветѣ не били като сегашнитѣ; тѣ били много по-голѣми. Съ единъ орѣхъ човѣкъ се е нахранвалъ. Едно-времешнитѣ ябълки сѫ били голѣми, всѣка ябълка е тежала по два килограма. Това е само за обяснение, не искамъ да ви заставя непременно да вѣрвате. Нѣкои ябълки сѫ тежали и по десеть килограма, само че опашкитѣ имъ сѫ били жилави. Сега, ако искамъ да повѣрвате, трѣбва да ви доказвамъ тия нѣща, както единъ гръцки попъ доказвалъ на своитѣ пасоми единъ стихъ отъ Евангелието. Той имъ цитиралъ стиха, въ който се казва, че Христосъ нахранилъ нѣколкохиляденъ народъ съ петь хлѣба и две риби. За да убѣди слушателитѣ си въ истинностьта на този фактъ, той казалъ : братя християни, вие трѣбва да знаете, че тѣзи петь хлѣба не сѫ били като сегашнитѣ ; тѣ били голѣми като могили. Между слушателитѣ имало единъ овчарь, който, като чулъ тия обяснения на попа, свирналъ съ уста. — Защо свиришъ? Какво искашъ да кажешъ съ това? Овчарьтъ отговорилъ: не се очудвамъ, че хлѣбоветѣ били голѣми като могили, но се чудя, каква ли е била устата на пещьта, въ която се пекли тия хлѣбове! Нѣкои отъ съвременнитѣ научни теории мязатъ на тия попски обяснения. Понѣкога вие искате да направите нѣщата, както трѣбва, но примѣсвате желанията си, вследствие на което не успѣвате. Всѣки човѣкъ трѣбва да има непреодолимо желание да изнесе истината въ нейната вѫтрѣшна чистота. Ако човѣкъ вѣрва въ Бога, а умира, каква е тази вѣра? Ако човѣкъ страда и върши грѣхове, а обвинява Бога за тия страдания, безъ да Го е видѣлъ, какъвъ моралъ е този ? Това показва, че човѣкъ е забравилъ добринитѣ, които Богъ му е направилъ. За обяснение на последната мисъль, ще приведа следния примѣръ. Единъ бѣденъ, добъръ човѣкъ седелъ край пѫтя, дето минавали много пѫтници, да ги предупреждава, да бѫдатъ внимателни, защото всрѣдъ пѫтя се отворила една голѣма дупка. Миналъ единъ пѫтникъ, и бѣдниятъ човѣкъ му казалъ: не минавай оттукъ, опасна е работата. Пѫтникътъ послушалъ, отбилъ се отъ пѫтя си. Следъ него миналъ единъ богатъ човѣкъ, добре облѣченъ, съ бастунъ въ рѫка и не забелязалъ, че предъ него зяе голѣма дупка. — Стой, не минавай оттукъ! Опасна е работата. Богатиятъ казалъ: какъ смѣешъ да ме спирашъ въ пѫтя ми? Азъ съмъ свободенъ да мина, отдето искамъ. Ти знаешъ ли, кой съмъ азъ? — Не е важно, кой си, не минавай презъ този пѫть! Богатиятъ не послушалъ, продължилъ да върви. Следъ петь минути бѣдниятъ чулъ отъ дупката викъ за помощь. Той отишълъ до дупката и казалъ на богатия: ти знаешъ ли кой съмъ азъ? Азъ съмъ онзи, който ти казваше да не минавашъ оттукъ, но твоята дебела глава не искаше да чуе истината. — Моля, извинете ме, изкълчихъ крака си, помогнете ми! — Още веднъжъ, като минавашъ презъ този пѫть, да слушашъ, като ти казватъ, че има опасно мѣсто. — Ще слушамъ, но сега, какво да правя? — Ще те извадимъ, но ще почакашъ малко. Сега и ние казваме на съвременнитѣ хора да не минаватъ по опасния пѫть, но тѣ казватъ: кой ви тури тукъ да проповѣдвате? Не е ваша работа, отде ще минемъ ние. Свободни сме, да вървимъ, по който пѫть искаме. Знаете ли, кои сме ние? Обаче; като се намѣрятъ въ дупката, сѫщитѣ тия хора викатъ за помощь. Тогава ние казваме: знаете ли пъкъ ние кои сме? Ние сме онѣзи, които ви предупреждавахме, да не вървите по този пѫть. Следователно, слушайте всѣки, който е поставенъ на опасния пѫть и ви предупреждава, да не минавате презъ него. Този човѣкъ е човѣкъ на истината Той много пѫти ви е правилъ добро. Не забравяйте доброто, което ви е направилъ. Слушате ли гласа на истината, вие ще се доберете до правата философия, до истинската наука. Тя ще ви разкрие вѫтрѣшния смисълъ на живота. Христосъ казва: „Жалъ ми е за народа.” И насъ ни е жалъ за хората, когато вървятъ въ единъ пѫть, който ги съсипва, унищожава. Насъ ни е жалъ, когато виждаме, какъ се съсипватъ възвишенитѣ мисли у младитѣ. Това не значи, че младиятъ трѣбва да стане иезуитъ. Думата иезуитъ е много сполучливо избрана. Тя означава човѣкъ, който лъже. Задача на всѣки човѣкъ е да стане Христовъ ученикъ. Нашата цѣль не е да направимъ хората вѣрващи. Ние искаме всѣки човѣкъ да развие въ себе си възвишеното, благородното, съ което е роденъ и което носи въ себе си. Въ съвременнитѣ хора има много лоши качества, които не сѫ присѫщи на тѣхното естество, но сѫ присадки, отпосле дошли. Ще кажете: условията сѫ били такива, че сѫ благоприятствували за тия присадки. Какъ сѫ дошли тия присадки, не е важно. Задача на всѣки човѣкъ е да отчупи тия присадки отъ своето естество и да се освободи отъ тѣхъ. Съвременнитѣ хора казватъ, че Богъ е създалъ свѣта такъвъ, какъвто го виждаме. Това е първото заблуждение. Богъ не е създалъ свѣта такъвъ, какъвто вѣрващитѣ го мислятъ, нито такъвъ, какъвто материалиститѣ го мислятъ. Други пъкъ казватъ, че условията на живота сѫ причина за неуспехитѣ, за неуредицитѣ. И това е заблуждение. Преди всичко, условията сѫ създадени отъ хората. Следователно, нито Богъ е виновенъ за неуспехитѣ въ свѣта, нито условията. Човѣкъ е факторъ въ живота. Щомъ е така, той може да измѣни условията на живота, той може да ги подобри. Когато много рѣки се съединятъ на едно мѣсто, тѣ образуватъ море. Когато разумнитѣ хора се съединятъ на едно мѣсто, тѣ носятъ благото на цѣлото човѣчество. Разумни хора сѫ тия, които служатъ за прогреса на цѣлото човѣчество. Прогресътъ не е само за отделния индивидъ, нито пъкъ за улеснение сегашния ни животъ. Той се отнася за цѣлото човѣчество и за неговото бѫдеще. Когато видимъ единъ човѣкъ, не е достатъчно само да кажемъ, че той е пълничъкь, червеничъкъ и облѣченъ съ хубави дрехи. Добре е човѣкъ да се облича хубаво, но ако неговитѣ дрехи ставатъ причина той да изгуби живота си, тѣ не сѫ на мѣстото си. Ако човѣкъ облѣче дрехитѣ на престѫплението, на неправдата, на лицемѣрието, на заблуждението, казвамъ: хвърли тѣзи дрехи, тѣ носятъ твоето нещастие. Ние не сме за скѫсанитѣ дрехи, но за дрехитѣ на добродетелитѣ. Въ това отношение, хората изпадатъ въ две крайности: или добре се обличатъ, или скѫсани ходятъ. Българинътъ, напримѣръ, когато иска да се представи за светъ, за праведенъ човѣкъ, той се облича съ скѫсани дрехи. Много такива светии съмъ виждалъ, но скѫсанитѣ дрехи нищо не донасятъ. Единъ отъ ученицитѣ на Сократа, за да покаже на своя учитель, че познава добре учението му, отишълъ при него съ скѫсани дрехи. Сократъ му казалъ: твоята гордость се познава и по скѫсанитѣ ти дрехи. Нѣкой казва: трѣбва да бѫдемъ благоугодни на народа. Какъ да бѫдемъ благоугодни, съ скѫсани дрехи ли? Не, богатство се изисква. Който отива при народа, той трѣбва да му даде нѣщо, а не да взима отъ него. Който дава на народа, а не взима отъ него, той е истински неговъ благодетель. Благодетельтъ трѣбва да даде богатство на своя народъ; той трѣбва да внесе въ него животъ, свѣтлина и свобода. Който туря юлари, гемове на своя народъ и го прави трѣвопасно животно, той не е неговъ благодетель. И следъ това той ще каже, че този народъ е нахраненъ, задоволенъ. Ние не сподѣляме тази идея, тя не е Божествена. Животнитѣ могатъ да мислятъ така, но да мисли така съвременниятъ културенъ човѣкъ на 20 вѣкъ, не е позволено. Това е грѣхъ, това не е човѣщина, това не е истина. Христосъ казва: „Жалъ ми е за народа”. Това значи: жалъ ми е за народа, че има такива пастири; жалъ ми е за народа, че има такива учители; жалъ ми е за народа, че има такива управници; жалъ ми е за народа, че има такива наставници; жалъ ми е за народа, че има такива майки и бащи. Питамъ: ако Христосъ дойде днесъ, следъ 2,000 години, въ какво положение ще намѣри съвременниятъ християнски свѣтъ? Ще намѣри ли, че този свѣтъ седи по-високо отъ еврейския народъ, за когото казваше, че му е жалъ? Много нѣщо още трѣбва да се внесе въ този свѣтъ. Въпросътъ е обаче, за разумнитѣ хора, които трѣбва да дойдатъ. Ние не трѣбва да очакваме спасението на свѣта по механически начинъ. Спасението на свѣта зависи само отъ единъ моментъ — всички хора да запалятъ свѣщитѣ си. Запаленитѣ свѣщи, това сѫ човѣшкитѣ умове, които трѣбва да свѣтятъ отъ чисти, трезви мисли. Ние трѣбва да туримъ чувствата си въ едно магнетично поле. Сърдцето е магнетично поле; умътъ е електрично поле. Какъвто е умътъ на човѣка, такова ще бѫде и сърдцето му; каквото е сърдцето му, такъвъ ще бѫде и умътъ. Следователно, каквито сѫ умътъ и сърдцето на човѣка, такива ще бѫдатъ и постѫпкитѣ му. Защо ? — Защото материалниятъ свѣтъ е изводъ, резултатъ на общото действие на човѣшкия умъ и на човѣшкото сърдце. Всичко, което имаме днесъ, е резултатъ на нашитѣ мисли и чувства отъ преди хиляди години. Вследствие на това бѫдещиятъ животъ може да се предскаже още днесъ. Обаче, хората трѣбва да знаятъ, че тѣ не сѫ единственитѣ фактори въ свѣта. Ученитѣ хора сѫ се домогнали до единъ родъ лѫчи, които проникватъ въ науката, въ изкуствата, въ живота и указватъ влияние върху тѣхъ. Отде идатъ тия лѫчи, и тѣ не знаятъ. Какво име да имъ дадатъ, сѫщо така не знаятъ. Тѣ забелязватъ, че въ тия лѫчи има извѣстна разумность. Въ това отношение, и съвременнитѣ учени ще дойдатъ до индийската философия, споредъ която се допуща сѫществуването на едно разумно слънце въ козмоса. Следователно, всички промѣни, които ставатъ въ нашата слънчева система, се дължатъ на лѫчитѣ на това разумно слънце. Туй подразбира стиха, който Христосъ нѣкога е казалъ: „Събудете се вие, които спите! Събудете се вие, мъртвитѣ!” Пертурбациитѣ въ свѣта се дължатъ, именно, на тия лѫчи, които будятъ съзнанието на хората. Христосъ казва: „Последниятъ день ще ги събудя”. Идать Божественитѣ лѫчи, които ще събудятъ мъртвитѣ, ще ги изкаратъ вънъ отъ гробоветѣ имъ. И на васъ, които се колебаете, демократи ли да станете, земледѣлци ли да станете, народняци ли да станете, казвамъ: никакви не ставайте! „Жалъ ми е за народа”. Жалъ ми е за земледѣлцитѣ, които нищо нѣматъ; хамбаритѣ имъ сѫ празни, дрехитѣ имъ нищо не струватъ. Жалъ ми е за радикалитѣ, радикалътъ на които нищо не може да донесе. Въ радикалитѣ има радикални числа. Всѣка партия трѣбва да има една основна идея, която да я отличава като партия. Демократътъ трѣбва да мисли и чувствува правилно. Той трѣбва да има чистъ и свѣтълъ умъ, както и чисто и свѣтло сърдце. Сѫщото се отнася за всѣка партия. И тогава, като срещнете единъ демократъ, земледѣлецъ, народнякъ, или нѣкой отъ попска партия да ви е приятно, че сте го срещнали. Това не значи, че партиитѣ не сѫ на мѣстото си. Всѣка партия не е на мѣстото си, когато тя е болна, хилава, когато лѣкари я гледатъ, когато нейнитѣ водители, депутати умиратъ отъ разривъ на сърдцето или отъ други болести. Здрава ли е партията, тя е на мѣстото си. Нито водителитѣ на партиитѣ трѣбва да умиратъ, нито майкитѣ, които раждатъ. Младитѣ майки и бащи трѣбва да бѫдатъ здрави. Казвамъ: жалъ ми е за майкитѣ, които умиратъ; жалъ ми е за бащитѣ, които умиратъ; жалъ ми е за учителитѣ, които умиратъ; жалъ ми е за всички, които умиратъ.Какво трѣбва да се прави тогава? Отъ всички се изисква нова идея, нова мисъль. Новитѣ мисли, които сега се проповѣдватъ, сѫ идвали много пѫти при васъ, но вие сте се колебали, да ги приемете, или не. Вие трѣбва да усилите вѣрата си, защото тя е ваше наследство. Всѣко нѣщо трѣбва да се опита, да се провѣри. Ако мислите, че като богати ще влѣзете въ небето, вие се заблуждавате; ако мислите, че като сиромаси ще влѣзете въ небето, вие пакъ се заблуждавате. Бѫдещата култура нѣма да бѫде нито на буржуазията, нито на пролетариата. Кой създаде буржуазната партия, и кой пролетариата? Паритѣ създадоха буржуазната партия, а безпаричието — пролетариата. Всички забогатѣли пролетарии станаха буржуа, а всички осиромашели буржуа станаха пролетарии. Бѫдещата култура трѣбва да бѫде култура на свободнитѣ хора. Буржуата и пролетариитѣ трѣбва да сподѣлятъ идеята на братството, да се считатъ братя. Тѣ не се родиха нито буржуа, нито пролетарии, но се родиха братя помежду си. Такова трѣбва да е бѫдещето разбиране на хората. Дойдатъ ли хората до това разбиране, и войната между тѣхъ ще изчезне. Днесъ войнитѣ ставатъ не само на бойното поле, но и въ домоветѣ. Преди нѣколко деня дойде при менъ една млада жена за нѣкакъвъ съвѣтъ. Тя казва: не зная, какво да правя. Оженихме сестра си за единъ младъ човѣкъ, когото считахме за много благороденъ. Обаче, указа се, че той билъ много ревнивъ. Ожениха се, ходиха въ странство, върнаха се, но той все сѫщъ си остана. Отъ ревность й приписва най-голѣми престѫпления. Докато сестра ми бѣше при майка ни, гледаха я като писано яйце, а сега й се приписватъ недостойни качества. По цѣли дни седи затворена въ кѫщи, никѫде не излиза, не я пуща да се срещне съ живъ човѣкъ. И този човѣкъ минава за културенъ! Проповѣдва свобода на хората, а жена си ограничава, държи я като робиня. Коя е причината за тази ревность? — Ревностьта е атавистическо чувство, останало у човѣка отъ минали сѫществувания. Това е желанието на богатия да хване сиромаха, или желанието на вълка да хване овцата и да я изяде. Колкото и да вика овцата, щомъ вълкътъ я хване веднъжъ, той я разкѫсва и изяжда. Следователно, отрицателнитѣ прояви на хората се дължатъ на редъ атавистически чувства у тѣхъ. Съвременнитѣ хора страдатъ отъ безлюбие. Казвате: какво нѣщо е любовьта? Майката жали за детето си, понеже има любовь; учительтъ жали за ученика си, понеже има любовь; приятельтъ жали за приятеля си, понеже има любовь. Ако любовьта не влѣзе между хората, да подигне възвишеното и благородното у тѣхъ, нищо не може да се постигне. Азъ не съмъ за онова моментално, механическо подобрение на свѣта. Не е въпросътъ да се подържа привидно добрата страна на хората, защото, като се пишатъ житията на светиитѣ, запримѣръ, задъ добрата имъ страна се крие опаката. Въ този смисълъ, тѣ не могатъ да бѫдатъ авторитети. Преди години, като правихъ своитѣ научни изследвания, отидохъ въ единъ манастиръ. Тамъ ме заведоха въ една стая, дето имаше черепи на калугери, заминали за онзи свѣтъ. Нѣкои отъ тѣхъ сѫ били добри, отлични хора, и като калугери, тѣ сѫ били на мѣстото си. Запитаха ме: отде знаешъ това? — Всичко е написано на главата на човѣка. Единъ день и по вашитѣ глави може да се чете всичко, което е написано. Като правихъ изследванията си, азъ си носѣхъ свѣщица, която запалвахъ и туряхъ въ черепа. Питаха ме, защо турямъ свѣщьта вѫтрѣ. — Като турямъ свѣщьта вѫтрѣ, по този начинъ познавамъ, на кои мѣста черепътъ е по-тънъкъ. Тънкитѣ мѣста на черепа показватъ, че въ тия области човѣкъ е работилъ повече, отколкото въ другитѣ. Щомъ поставя свѣщьта въ черепа, веднага чета написаното на главата, а тѣ мислятъ, че правя нѣкаква магия. По главата човѣкъ може да чете своето минало, както и това на другитѣ. Казвамъ: когато човѣкъ внася чисти и свѣтли мисли въ ума си, добри и свѣтли желания въ сърдцето си, той ще може да гадае своето минало, настояще и бѫдеще. Когато Христосъ дойде на земята, Той имаше предвидъ една велика цѣль, а именно: Той искаше хората да познаятъ Бога. Богъ не е предметъ на невѣжитѣ. Ако Богъ е създалъ цѣлото човѣчество, ако Богъ е създалъ този великъ свѣтъ, съ толкова разумни сѫщества въ него, това показва, че Той има грандиозенъ умъ. Щомъ е така, Богъ е помислилъ и за човѣка. Той нѣма да го остави вѣчно да живѣе на земята. Единъ день училището на земята ще се затвори за човѣка и ще го изпратятъ въ други свѣтове да се учи. Опредѣлено е, колко години може да остане човѣкъ въ земното училище. Ако той прогресира, ще го изпратятъ въ по-високъ свѣтъ, тамъ да се учи. Ако на земята не прогресира, ще го върнатъ назадъ, въ по-низъкъ свѣтъ, въ по-гѫста материя. Това може да е така, а може и предположение да е, обаче, сѫщественото за васъ е да мислите трезво, безъ да се тревожите. Имайте вѣра, която всѣки день можете да опитвате. Ако имате тази вѣра, ще опитате, че въ свѣта сѫществува разумна обичь между хората. Като приложите тази обичь и тази вѣра, когото срещнете, ще го познавате. Който има тази обичь и тази вѣра въ себе си, той ще може да се справи и съ най-голѣмия разбойникъ. Единъ нашъ приятель разправяше една своя опитность. Една вечерь пѫтувалъ презъ една гора и се забъркалъ изъ нея. Като се луталъ натукъ-натамъ, попадналъ въ една разбойническа банда. Той веднага схваналъ, какви сѫ тѣзи хора, и започналъ да се рѫкува съ тѣхъ, като имъ казалъ: много благодаря, че попаднахъ между толкова добри хора! Ако бѣхъ останалъ самъ въ гората, може-би щѣхъ да бѫда разкѫсанъ отъ мечки, а между васъ съмъ напълно спокоенъ и сигуренъ. Той си поговорилъ това-онова съ тѣхъ, и сутриньта всички станали да го изпращатъ. Никой нищо не взелъ отъ него. На раздѣляне съ тѣхъ, той имъ казалъ: да ви оставя нѣщо отъ благодарность. Вие ме приехте много добре. — Нищо не искаме отъ тебъ. Ние сме доволни, че имахме такъвъ гостъ, като тебъ. Отъ дълго време не сме имали такова посѣщение. Човѣщината изисква да те приемемъ, както трѣбва. Казвамъ: ако човѣкъ безъ вѣра попадне въ такава банда, той ще изгуби присѫтствието на духа си, ще мисли, че е загубенъ. Не, тукъ действува единъ великъ законъ на Битието, който нарежда такива случаи въ живота на човѣка, или като препятствия, за усилване на вѣрата, или като условия за сближаване на хората. И тъй, когато хората казватъ, че човѣкъ за човѣка е вълкъ, това е едната страна на живота. Неразумното въ свѣта кара хората да бѫдатъ едни за други вълци, а разумното въ свѣта прави хората едни за други приятели. Желая на всички да иматъ разумното въ себе си! Казвамъ: радвамъ се за народа, че има какво да яде, да пие и да живѣе добре. 10. Беседа отъ Учителя, държана на 6 декември, 1931 г. Изгрѣвъ. __________________________ [1] Матея 15:32 Единствено тази беседа от томчето е публикувана в сайта и в стар правопис – ГСК.

Отъ "Изново". Сила и Живот. Петнадесета серия (1931–1932). Том I. Бургас, 1992. Книгата за теглене на PDF Съдържание Бележка: Текстът за четене онлайн в стар правопис е подготвен от Георги Касапов с помощта на програма и е проверен с Пъленъ правописенъ речникъ на българския книжовенъ езикъ, второ подобрено издание според официалния правописъ отъ 1925 г., от който период е и съответната беседа. ИЗНОВО „Ако се не роди нѣкой изново, не може да види Царството Божие”. Иоана 3:3. „Изново”. Азъ ще взема думата изново, като скѫпоцѣненъ камъкъ, който е туренъ на пръста на нѣкой човѣкъ. Този човѣкъ може да бѫде нѣкоя млада мома, или нѣкой момъкъ; той може да бѫде нѣкой царь, нѣкой князъ, или най-после и нѣкой обикновенъ човѣкъ. Който погледне този камъкъ, харесва го и си мисли, дали има нѣкакво отношение, нѣкаква връзка между него и човѣка, който го носи. Дали има отношения между скѫпоцѣннитѣ камъни и хората, това е наученъ въпросъ. Това, което се вади и туря на пръститѣ на хората, може да има само временно отношение къмъ тѣхъ. Има мисли у човѣка, подобни на тия пръстени съ скѫпоцѣннитѣ камъни. Човѣкъ туря една такава мисъль въ главата си, и всички я виждатъ. Не се минава много време, и тази мисъль изчезва. Тѣзи мисли могатъ постоянно да се турятъ и вадятъ отъ ума, както пръстенитѣ се турятъ и вадятъ отъ пръститѣ на човѣка. Отъ тия мисли човѣкъ ще разбере преходното въ живота, което има временни отношения къмъ него. Това не показва, че тия мисли се губятъ, но тѣ мѣнятъ мѣстата си, както единъ пръстенъ може да върви отъ рѫка на рѫка. Единъ пръстенъ може да промѣни хиляди рѫце, но това не значи, че той се е изгубилъ. Когато този пръстенъ се влюби въ нѣкой човѣкъ, той остава за по-дълго време на пръста му. Дето е миналъ този пръстенъ, той носи върху себе си отпечатъци отъ тия хора. Сѫщото става и съ мислите. Всѣка мисъль носи отпечатъкъ отъ характера на човѣка, презъ чийто умъ е минала. Презъ колкото глави е минала, толкова отпечатъци носи тя върху себе си. Върху мислите се отпечатва не само характерътъ на човѣка, но и цѣлиятъ му животъ, учението, което е проповѣдвалъ, добродетелитѣ, които ималъ въ себе си и т. н. Следователно, всички мисли и желания, които влизатъ и излизатъ отъ човѣка, се връщатъ назадъ въ невидимия свѣтъ. По тия мисли се опредѣля, както характерътъ и животътъ на хората, презъ който сѫ минали, така и животътъ на цѣла епоха. И сега, като слушате тази беседа, въ невидимия свѣтъ вече опредѣлятъ, какъ слушате, какво сте разбрали и какво може да стане отъ васъ. Нѣкой ще каже, че тия работи не го интересуватъ. Казвамъ: само глупавиятъ не се интересува отъ нищо; умниятъ човѣкъ се интересува отъ всичко. Ако глупавиятъ не се интересува отъ мѫдростьта, тогава и мѫдростьта нѣма да се интересува отъ неговата глупость; ако глупавиятъ се интересува отъ мѫдростьта, тогава и мѫдростьта ще се интересува отъ неговата глупость. Ако лошиятъ се интересува отъ добродетельта, и тя ще се интересува отъ неговата лошавина. Това сѫ отношения, които сѫществуватъ въ живота. Въ този смисълъ Богъ се интересува не само отъ праведнитѣ, но и отъ грѣшнитѣ хора. Отъ кои грѣшни се интересува Богъ? — Отъ ония, които се интересуватъ отъ Божията Любовь. Отива нѣкой при Бога и започва да разправя, че билъ отъ високо произхождение, че майка му и баща му били благородни, знатни хора и т. н. Богъ не се интересува отъ тия нѣща. Той се интересува само отъ това, доколко вашиятъ баща, дѣдо, майка се интересували отъ Него. И действително, стойностьта, цената на човѣка зависи отъ това, доколко той се интересува отъ Първичната Причина на нѣщата и е въ връзка съ нея. Не се ли интересувате отъ Първичната Причина, и тя не иска да знае нищо за вашитѣ бащи и дѣди. Съвременнитѣ хора, като четатъ или слушатъ нѣкаква философия, безъ да мислятъ много, казватъ: глупава е тази философия. Защо? Казвамъ: две величини, по отделно равни на трета, сѫ равни и помежду си. Това е една математическа максима, която може да се приложи въ живота. Запримѣръ, двама лоши хора, които обичатъ еднакво единъ добъръ човѣкъ, иматъ извѣстно отношение и помежду си. Когато се казва, че нѣкой човѣкъ е лошъ, той е относително лошъ: въ едно отношение, за едни хора е лошъ, а въ друго отношение, за други хора е добъръ. Лошиятъ човѣкъ издава миризма. Той е като търговецъ, който изнася всичката си стока навънъ. Каквато стока има за проданъ, той я изнася предъ дюкяна си. Кой е лошъ човѣкъ? Лошъ човѣкъ е онзи, който иска бързо да печели; лошъ човѣкъ е онзи, който иска бързо да живѣе; лошъ човѣкъ е онзи, който изведнъжъ иска да стане богатъ, ученъ, силенъ, да заповѣдва на хората. Тъй щото, лошавината на човѣка седи въ това, че поради неестественитѣ му желания, нѣщо постоянно бушува въ него, както водитѣ въ океана. Лошиятъ човѣкъ казва: другояче азъ не мога да живѣя; какъвто ме виждате, това съмъ, не мога да се измѣня. Лошиятъ човѣкъ бърза, той не мисли много. Сега, предметътъ на моята беседа не е лошиятъ човѣкъ, но азъ изяснявамъ извѣстни положения, които се срѣщатъ въ живота. Запримѣръ, мнозина наричатъ лошъ човѣкъ онзи, който е открадналъ нѣщо, или излъгалъ нѣкого. Представете си, че при единъ лошъ човѣкъ отива единъ господинъ, който е замислилъ да извърши нѣкакво убийство; за тази цель той крие въ джоба си единъ първокачественъ кобуръ. Лошиятъ човѣкъ бръква въ джоба на господина, изважда кобура и казва: този кобуръ е за менъ, а не за тебъ. Лошъ човѣкъ ли е той? Не, той е благороденъ човѣкъ; той извърши една благородна постѫпка. Този господинъ е замислилъ нѣкакво престѫпление, но като вижда, че кобурътъ не е въ джоба му, ядосва се, сърди се, и най-после се примирява, отказва се да извърши престѫплението. Отива единъ богатъ при единъ бѣденъ. Джобътъ на богатия е пъленъ съ пари, иска да подкупи бѣдния, да извърши нѣкакво престѫпление. Обаче, единъ апашъ настига богатия, обира го и продължава пѫтя си. Богатиятъ се гнѣви, сърди се, иска да улови апаша, да го предаде на полиция, но като си помисли, какво искалъ да направи съ тѣзи пари, отказва се да преследва апаша. Лошъ човѣкъ ли е апашътъ въ този случай? Казвамъ: не е право да се краде, но ако дойде нѣкой да отнеме кобура, или кесията на човѣкъ, който е тръгналъ да върши престѫпление, тази кражба е на мѣстото си. Тя е временна. Утре пакъ ще върнатъ и кобура, и паритѣ на този богатъ човѣкъ, но следъ като съзнае грѣшката си. Тъй щото, докато животътъ е въ сегашната фаза на развитие, между хората ще има временни и постоянни отношения. И сега, ако човѣкъ иска да разгадае тайнитѣ въ своя животъ, той трѣбва да обърне внимание на новата философия на живота. Засега човѣкъ спира погледа си върху ежедневнитѣ работи и не обръща внимание на новото, което иде. И ежедневнитѣ въпроси сѫ важни, но тѣхното разрѣшение трѣбва да остане на последенъ планъ. „Изново”. Казвате: тази кѫща трѣбва да се направи изново. Значи, новото не търпи никакъвъ кърпежъ. Новото изключва старото. Нѣкой казва: стара наука, стара религия, стара истина и т. н. Не, наука, която остарява, не е истинска наука, тя е обикновена наука; истина, която остарява, не е абсолютна истина, тя е временна; любовь, която остарява, не е велика любовь, тя е любовь на обикновенитѣ хора; добродетель, която остарява, не е трайна, тя е временна, преходна добродетель; мисъль, чувство, постѫпка, които остаряватъ, принадлежатъ къмъ обикновения редъ на нѣщата. Истинската наука, абсолютната истина, великата любовь, правата мисъль, благороднитѣ чувства, възвишенитѣ постѫпки никога не остаряватъ. Ако думата старъ, старость се употрѣби въ обикновенъ смисълъ, това подразбира крива насока въ живота. Може да се каже, запримѣръ, „стара истина”, но това подразбира истина, която не се измѣня; тя е абсолютна истина, еднакво важна за всички времена и епохи. Ние не се интересуваме отъ слънцето, което е залѣзло вече, но се интересуваме отъ слънцето, което сега ще изгрѣе. И следъ всичко това ще дойдатъ хора да ме убѣждаватъ, че слънцето, което е залѣзло, ще изгрѣе за менъ. Отъ такова слънце азъ не се интересувамъ. Какво ще ме интересуватъ хора, които сѫ задъ гърба ми? Могатъ да ме интересуватъ само ония, които сѫ предъ лицето ми, На сѫщото основание може да ме интересува само тази храна, която е предъ устата ми, но не и онази, която е задъ гърба ми. Защо? — Защото, за да получа онази храна, която е задъ гърба ми, азъ трѣбва да направя единъ ѫгълъ отъ 180°, а съ това да измѣня цѣлия ходъ на своето битие. Поставена задъ гърба ми, тази храна представя нѣкаква уловка, нѣкаква примка въ моя животъ. Азъ вървя къмъ изтокъ, а нѣкой туря тази храна задъ гърба ми, на западъ. Ако река да се обърна, да приема тази храна, ще изгубя посоката на своето движение. Казвате: какъ ще изгубите посоката на движението си? Представете си, че вървя въ тъмна, бурна нощь и съмъ насочилъ погледа си на изтокъ. Нѣкой поставилъ задъ гърба ми храна, която азъ трѣбва да взема. Мисля си сега: ако се обърна да взема храната, ще изгубя посоката на движението си. Какво трѣбва да направя тогава? Или да вървя напредъ, безъ да се обръщамъ, или да се обърна, да взема храната, но да чакамъ нѣколко часа, докато слънцето изгрѣе и намѣря правия пѫть на своето движение. Въ такъвъ случай, предпочитамъ храната да ме чака, отколкото азъ да объркамъ пѫтя си. Питамъ: какво приложение има тази философия въ вашия животъ? — Никакво. За да се приложи тази философия, тя трѣбва да стане реална. Ще ви дамъ едно обяснение на тази философия, за да стане тя понятна и приемлива за вашитѣ умове. Представете си, че единъ човѣкъ пада въ кладенецъ. Нужни ли сѫ на този човѣкъ обѣщания, че ще дойдатъ да го извадятъ отъ кладенеца, когато никой не дохожда? Отъ какво се нуждае този човѣкъ въ случая? — Отъ едно дебело вѫже и отъ човѣкъ съ здрави мускули, който може да го изтегли отъ кладенеца. Всичката философия на това положение се заключава въ дебелото вѫже и въ човѣка съ здрави мускули. Който може да те спусне въ кладенеца и да те извади оттамъ, той е уменъ и добъръ човѣкъ. Който може да те спусне въ кладенеца, а не може да те извади, той е глупавъ и лошъ човѣкъ. Това сѫ максими, върху които трѣбва да се размишлява. Казватъ за нѣкого: този човѣкъ е лошъ. — На какво основание го наричате лошъ? — Защото пуща хората въ кладенеца, а не може да ги извади. Следователно, когато се казва, че съвременниятъ свѣтъ е лошъ, подразбираме, че хората едни-други се пущатъ въ кладенеца, и никой никого не може да извади. И сега, за това, което става днесъ въ живота, често слушате да се говори: хората не се нуждаятъ отъ знания. Отъ какво се нуждаятъ тогава? Отъ невѣжество. Що е невѣжеството?— Спущане въ кладенеца. Други казватъ: не трѣбва да се дава свобода на хората! За тѣхъ трѣбва законъ, ограничения. Що е законътъ? Що е ограничението? — Спущане въ кладенеца. — На хората не трѣбва богатство, но сиромашия! Що е сиромашията? — Спущане въ кладенеца. Могатъ ли хората да се залъгватъ съ тази лъжлива философия? Когато нѣкои казватъ, че Богъ е създалъ и бѣднитѣ, и богатитѣ, тѣ сами се лъжатъ. Защо има и бѣдни, и богати хора, това трѣбва да се изясни научно. Думитѣ „бѣденъ и богатъ” на български езикъ започватъ съ една и сѫща начална буква — б. Въ еврейски езикъ, обаче, съ тази буква се е създалъ свѣтътъ. Следователно, богатството и сиромашията сѫ два елемента, които взиматъ участие при съграждането на свѣта. Казвамъ: опредѣлете конкретно, кой човѣкъ е богатъ? Може ли да се нарече богата камила онази, която носи на гърба си десеть милиона лева български банкноти? Може ли да се нарече учена камила тази, която носи на гърба си единъ голѣмъ товаръ отъ научни книги? Или най-после, може ли да се нарече религиозна камила онази, която носи на гърба си свещени образи? Чудни сѫ съвременнитѣ хора, които, като разполагатъ съ грамадни библиотеки отъ научни книги, минаватъ за учени. Тѣ сѫ толкова учени, колкото и християни само за това, че носятъ на гърдитѣ си Христовия кръстъ. Съвременнитѣ хора носятъ на гърдитѣ си кръстове, както камилитѣ носятъ на гърба си злато. Мнозина, като слушатъ тази истина, обиждатъ се и казватъ: ние камили ли сме? Питамъ: когато християнинъ убива брата си, той мяза ли на камила? Въ това отношение, той е нѣщо по-лошо и отъ камила. И следъ това ще видите този християнинъ съ златенъ кръстъ на гърдитѣ си благославя орѫжието. Де е човѣщината на съвременнитѣ християни? Досега, въ цѣлата история на развитието на животнитѣ не съмъ срѣщалъ случай вълкъ да удави вълкъ, или овца да удави овца. Случвало се е нѣкой пѫть волъ да промуши другъ волъ въ корема съ рогата си, но да го удави — никога. Обаче, въ историята на човѣшкото развитие има безброй случаи, когато единъ човѣкъ убива другъ. Какъ ще обясните това нѣщо? Христосъ казва: „Иде време и сега е, когато всѣки, който ви убива, ще счита, че служба принася на Бога”. И сега, като убиватъ престѫпницитѣ, лошитѣ хора, мислятъ, че служба принасятъ на Бога. Навсѣкѫде се говори, че да се убиватъ престѫпницитѣ е въ реда на нѣщата. Питамъ: какъ ще се познае престѫпникътъ? Може ли да се нарече престѫпникъ, или лошъ човѣкъ този, който е извършилъ нѣщо, което не е угодно на държавата? Ако убиятъ такъвъ човѣкъ, кой ще бѫде по-лошъ: който убива, или когото убиватъ? Какво благо е донесло на човѣчеството това философско-религиозно разбиране отъ хиляди години насамъ? То не само че не е донесло нѣкакво благо на човѣчеството, но почти всички нещастия въ свѣта се дължатъ, именно, на това криво разбиране въ живота, че лошитѣ хора трѣбва да се убиватъ. „Ако се не родите изново.” Време е човѣкъ да се роди изново. Какъ? Като се съблѣче отъ старото вѣрую, както змията съблича кожата си. И тя иска да се обнови, затова съблича кожата си, обаче, характерътъ й остава сѫщъ. И вълкътъ смѣня козината си, но характерътъ си не измѣня. Азъ засѣгамъ тѣзи въпроси за ония хора, които искатъ да вървятъ въ новия пѫть, да служатъ на Истината, които искатъ да бѫдатъ граждани на Царството Божие. Първото условие за постигане на тѣзи идеали е човѣкъ да се роди изново. Всички знаете стиха отъ Евангелието, дето Христосъ е казалъ: „По-скоро камила може да влѣзе презъ иглени уши, нежели богатъ да влѣзе въ Царството Божие.” Онѣзи, които не разбиратъ източния езикъ, мислятъ, че тѣзи иглени уши, за които Христосъ говори, сѫ като ушитѣ на иглитѣ, съ които си служатъ съвременнитѣ хора. Христосъ ни най-малко не е ималъ предвидъ. ушитѣ на сегашнитѣ игли на хората. Игленитѣ уши, за които Христосъ говори, представяли малки входове предъ градскитѣ врати, които били толкова тѣсни, че когато трѣбвало да минатъ презъ тѣхъ натоварени камили, тѣ предварително били разтоваряни, товарътъ оставалъ отвънъ, а камилитѣ колѣничили, и така преминавали тѣснитѣ входове. Камилитѣ трѣбвало да минаватъ презъ иглени уши, защото често разбойници ги пресрещали по пѫтя и убивали заради товара, който пренасяли на гърба си. И тъй, за да влѣзе човѣкъ въ Царството Божие, той трѣбва да разтовари всичкия си багажъ, да се освободи отъ него. Това значи: да се освободи човѣкъ отъ старитѣ си възгледи, съмнѣния, подозрения и престѫпления; изобщо, да се освободи отъ временнитѣ нѣща и да остане само съ сѫщественото, което е вложено първоначално въ неговия духъ, въ неговата душа, въ неговото сърдце, въ неговия умъ, въ неговото тѣло. Като остави всичкия си товаръ отвънъ, само по този начинъ човѣкъ може да мине презъ иглени уши и да се почувствува свободенъ. Когато човѣкъ се освободи отъ излишния товаръ, който носи на гърба си, тогава той ще опредѣли, дали постѫпкитѣ му къмъ Първичната Причина, както и къмъ неговия ближенъ, сѫ прави, или не. Докато не дойде до това положение, човѣкъ всѣкога ще преценява криво, както своитѣ постѫпки, така и тия на своитѣ ближни. Срѣщате единъ вашъ приятель и казвате: приятельтъ ми не постѫпи съ мене, както трѣбва. Питамъ: като се оплаквашъ отъ своя приятель, ти постѫпвалъ ли си всѣкога съ своитѣ приятели добре? — Да, но той ме спусна въ кладенецъ. — Лошо е постѫпилъ той, но знаешъ ли, че преди десеть години и ти постѫпи по сѫщия начинъ съ другъ човѣкъ? Щомъ съзнаешъ това, ще кажешъ: туй, което азъ направихъ преди десеть години на единъ свой приятель, днесъ направиха и на менъ, за да разбера, че нито моята, нито неговата постѫпка е права. Само така ще разберешъ, че не е добре да спущашъ човѣка на дъното на кладенеца. Казвамъ: много отъ съвременнитѣ хора си служатъ въ живота съ подобна философия, каквато лисицата има. Това не трѣбва да ви обижда, защото, такава е общата философия на свѣта. Единъ лѣтенъ день единъ голѣмъ козелъ се отделилъ отъ стадото, като си казалъ: искамъ да бѫда за малко време поне свободенъ отъ своя господарь. Тръгналъ той да се разхожда, дигналъ глава нагоре, нѣма кой да го ограничава. Както се разхождалъ, миналъ покрай единъ дълбокъ трапъ, дето видѣлъ една лисица, която разсѫждавала нѣщо и клатѣла главата си на една и на друга страна. Козелътъ я запиталъ: какво правишъ въ този трапъ? — Дойдохъ да правя научни изследвания. — Хубаво ли е тамъ?— Много е хубаво, хладно, приятно за работа. — Мога ли и азъ да влѣза? — Можешъ, добре дошълъ! Трапътъ е широкъ, има мѣсто и за тебъ, и за менъ. Безъ да мисли много, козелътъ скочилъ въ трапа, но лисицата веднага се хвърлила на гърба му и излѣзла вънъ, като му казала: сбогомъ! Сега ще те оставя, ти да продължишъ моитѣ научни изследвания. Това се нарича хитрость. Такава е философията на свѣта, съ която си служатъ умнитѣ хора. Казватъ за нѣкого: уменъ е този човѣкъ! Защо? — Защото съ хитрость вкаралъ нѣкого въ трапа. И после, за да излѣзе вънъ отъ трапа, човѣкъ трѣбва да се моли, да дойде нѣкой да го извади. Така направилъ и козелътъ. До това време той никога не се молилъ, но като поседелъ нѣколко деня въ трапа, започналъ да се моли, да дойде нѣкой да го извади. Той казвалъ: не направихъ добре, дето напуснахъ своя пастиръ. Тази лисица ме измами, да скоча въ трапа. Обаче, следъ нѣколко деня ловджии погнали лисицата съ своитѣ копои и одрали кожата й. Ако тя бѣше останала въ трапа, кожата й щѣше да бѫде здрава. Сега, да се върнемъ къмъ стиха: „Ако се не родите изново”. Въ живота има непостижими нѣща, къмъ които, именно, човѣшкиятъ духъ се стреми. Единъ отъ древнитѣ царе ималъ само една дъщеря, която била извънредно красива, вследствие на което имала много кандидати. Обаче, бащата предлагалъ на всички кандидати само едно условие. То било следното: азъ ще дамъ дъщеря си само на онзи момъкъ, който можа да ми донесе една колесница, направена отъ материята на свѣтлината. Тази колесница трѣбва да се движи съ бързината на свѣтлината. Съ тази колесница царьтъ искалъ да посѣти всички свѣтове извънъ земята и да се срещне съ синоветѣ на свѣтлината. Дошълъ и последниятъ кандидатъ за царската дъщеря — младъ, ученъ човѣкъ, но и на него царьтъ казалъ: ти си ученъ, младъ човѣкъ, харесвамъ те; ще ти дамъ дъщеря си, само ако можешъ да ми донесешъ колесницата на свѣтлината. — Ще отида да си помисля, рекълъ младиятъ момъкъ. Ето, вече шесть хиляди години сѫ се изминали оттогава до днесъ, и младиятъ човѣкъ все още мисли и не е намислилъ, отде да намѣри за царя колесница на свѣтлината. И досега още царската дъщеря не е женена. Казвамъ: още нѣколко пѫти по шесть хиляди години ще минатъ, и въпросътъ все неразрѣшенъ ще остане. Този въпросъ е единъ отъ неразрѣшимитѣ. Всички съвременни хора търсятъ колесницата на свѣтлината, за да оженятъ царската дъщеря, но не се е явилъ още онзи кандидатъ, който може да донесе тази колесница. Христосъ казва: „Ако се не родите изново”. Той поставя въпроса ребромъ. Изново трѣбва да се роди човѣкъ! Нови разбирания трѣбва да придобие, ако иска да влѣзе въ Царството Божие. Въ този смисълъ човѣкъ трѣбва да знае, че не може да се спаси отъ това, което влиза въ него; което излиза отъ човѣка, само то може да го спаси; водата, която влиза въ чешмата, не спасява човѣка, но водата, която излиза отъ чешмата, тя го спасява; свѣтлината, която влиза въ човѣка, не го спасява, но свѣтлината, която излиза отъ него, само тя е въ сила да го спаси. Изобщо, всичко, което излиза отъ човѣка, е въ състояние да го спаси. Като се казва, че свѣтлината, която излиза отъ човѣка, може да го спаси, питамъ: що е тъмнина, и що е свѣтлина? Ще дамъ едно ново опредѣление за понятията свѣтлина и тъмнина. Всички тѣла, които изпущатъ свѣтлина, се наричатъ свѣтещи, свѣтли. Всички тѣла пъкъ, които възприематъ свѣтлина, т. е. поглъщатъ свѣтлина въ себе си, се наричатъ тъмни. Следователно, тъмнината произтича отъ всички ония случаи, когато извѣстни тѣла поглъщатъ свѣтлина. Обратно: свѣтлината произтича при всички случаи, когато извѣстни тѣла изпущатъ свѣтлина навънъ. Когато се казва, че нѣкои хора сѫ тъмни личности, това показва, че тѣ поглъщатъ свѣтлина, т. е. тѣ знаятъ само да взиматъ. Свѣтли личности сѫ ония хора, които постоянно изпущатъ свѣтлина, т. е. тѣ непрекѫснато даватъ. Този законъ е психологически вѣренъ. Забележете, докато човѣкъ подържа въ себе си желанието да прави добро на своитѣ ближни, отъ неговото лице излиза нѣщо живо, свѣтло, което го прави приятенъ, красивъ. Каже ли въ себе си, че нѣма смисълъ да се занимава съ другитѣ хора, и трѣбва да живѣе само за себе си, моментално лицето му потъмнява, погледътъ му става особенъ, устата му се изкривява, ходътъ, движенията му се измѣнятъ — съ една дума, той коренно се измѣня, придобива състояние, което е съвършено различно отъ първото. И тъй, тъмнината и свѣтлината се различаватъ коренно; тѣ сѫ два полюса, две противоположни състояния. Ако наблюдавате, какъ се движи човѣкъ въ тъмнина и какъ въ свѣтлина, ще намѣрите голѣмо различие. Съвременнитѣ учени правятъ наблюдения въ тази область, но още не сѫ дали крайнитѣ резултати на своитѣ научни изследвания. Когато се домогнатъ до положителни резултати, тѣ ще приложатъ тия резултати при възпитанието на хората. Щомъ знаятъ законитѣ за проявлението на свѣтлината и на тъмнината, съвременнитѣ хора ще иматъ предвидъ условията, при които човѣкъ може и трѣбва да се роди изново. „Ако се не родите изново.” Това раждане „изново” има свое опредѣлено време. Доброто и злото, щастието и нещастието ставатъ въ опредѣлено време, въ опредѣлени числа. Единъ господинъ отива при единъ познатъ кабалистъ, който му разправя за значението на числата въ живота. Кабалистътъ го запитва, кое число обича и счита щастливо за него. Той казва, че обича числото 153. Тогава му дава срокъ, да дойде при него следъ 153 деня, като му казва, че ако може да превърне това число въ време и пространство, въ дни и часове, въ минути и секунди, въ посока на движение, той ще бѫде щастливъ човѣкъ. Ако не разбере това число, той ще изгуби времето си напразно. За да бѫде човѣкъ щастливъ, той трѣбва да разбира науката на числата. Сѫществува наука за числата, върху която е съграденъ цѣлиятъ козмосъ. Цѣлиятъ свѣтъ е основанъ върху науката на числата. Всички прояви, които се забелязватъ въ свѣтлината и въ тъмнината, се дължатъ на отношението между числата; всички групирания, всички съединения и разединения между народитѣ, се дължатъ на отношенията между числата. И най-после, устройството на мозъка, на дробоветѣ и на стомаха въ човѣка, сѫ резултатъ на различни отношения, на различни съчетания между числата. Следователно, отъ способностьта на числата да се групиратъ по различни начини, създаватъ се хармонични и дисхармонични съчетания. Хармоничнитѣ групировки създаватъ хармонията въ свѣта, а дисхармоничнитѣ създаватъ дисонанса. Хармонията е резултатъ на изпущане или отделяне на свѣтлина навънъ, а дисонансътъ е резултатъ на поглъщане на свѣтлина. Дисонанситѣ сѫ толкова нужни въ музиката, колкото и хармоничнитѣ тонове. Обаче, ако дисонанситѣ преодоляватъ, това вече не е музика. Въ сегашната хармония сѫществуватъ два дисонанса. Нѣкои отъ съвременнитѣ музиканти искатъ да внесатъ нѣщо ново въ музиката, а именно, да увеличатъ дисонанситѣ. Обаче, такова нововъведение ще представя не музика вече, а музикаленъ жаргонъ. Ако дисонанситѣ се увеличатъ, въ музиката ще настане нѣкакво слизане. За въ бѫдеще въ музиката трѣбва да остане само единъ дисонансъ, даже два сѫ много. Сега, това сѫ странични въпроси. Обаче, трѣбва да се направи преводъ на дисонанситѣ, да се разбере, какво представятъ тѣ въ живота, както и въ човѣшкия организъмъ. Дисонансътъ трѣбва да сѫществува, защото и човѣшкиятъ мозъкъ е създаденъ по начинъ, по който е създадена музиката. И въ мисъльта има мелодия и хармония, но сѫщевременно има и съединение между мелодията и хармонията. Мелодията създава мекота на тона, а хармонията — разширение. Следователно, иска ли човѣкъ да се разшири, той трѣбва да употрѣби хармонията; иска ли да придобие пластичность, той трѣбва да внесе въ себе си мелодията. Източнитѣ народи обърнаха по-голѣмо внимание на мелодията въ музиката, вследствие на което тѣ развиха силно чувствата си и образуваха около себе си голѣми мочурлуци. Твърдата почва у тѣхъ се превърна въ мочурлуци, въ блата. Съ мелодия се занимаватъ и животнитѣ. Запримѣръ, сегашнитѣ млѣкопитаещи останаха на тази степень на развитие и до днесъ, благодарение на мелодията. Създаването на човѣка, обаче, започна съ хармонията. Разликата между човѣка и животнитѣ се заключава въ това, че въ музиката на животнитѣ има мелодия, а въ тази на човѣка преобладава хармония. Попадне ли нѣкое животно на тѣсно, то веднага започва да пѣе мелодично; то знае мелодичнитѣ гами; намѣри ли се на свобода, то веднага се озѫбва. За да може животното да разбере човѣка, първо то трѣбва да научи и приложи въ живота си закона на хармонията. Казвамъ: ако искате да бѫдете щастливи, да живѣете правилно, вие трѣбва да съедините въ себе си хармонията съ мелодията, т. е. да направите връзка между сърдцето и ума. Животътъ на сърдцето е мелодията, то винаги пѣе мелодично. Нещастията въ свѣта се дължатъ на сърдцето, което, като мисли за своята мелодия, отрича хармонията. Вследствие на това, сърдцето на съвременнитѣ хора е станало на каша. Лошото у хората днесъ седи въ това, че тѣ иматъ човѣшки умъ, а животинско сърдце, на което се дължи падането на човѣчеството. Казано е въ Писанието: „Ще имъ отнема каменнитѣ сърдца, и ще имъ дамъ нови”. Подъ каменни сърдца се разбиратъ животинскитѣ сърдца. Подъ думата животинско сърдце азъ разбирамъ свещения егоизъмъ у хората. Когато нѣкой човѣкъ иска да го обичатъ, да го почитатъ и уважаватъ, да го считатъ божество, а самъ той нищо не дава отъ себе си, това го опредѣля като човѣкъ, който служи на свещения егоизъмъ. Даде ли две-три хиляди лева, той иска всички вѣстници да пишатъ за него. Ако такъвъ човѣкъ е писатель и напише нѣщо, той носи написаното въ джоба си, да го чете на близкитѣ си, всѣки да знае, какво е създалъ. Сега, между васъ има поети, музиканти, държавници и като говоря за поетитѣ, за музикантитѣ, за държавницитѣ, мнозина се обиждатъ. Азъ не искамъ да обиждамъ никого. Азъ нѣмамъ предвидъ хорскитѣ работи; на вашъ езикъ казано, азъ съмъ търговецъ на едро, не се занимавамъ съ дребна продажба. Силата на човѣка не седи въ това, което той казва, но въ това, което той върши. И рече Богъ: „Да бѫде видѣлина!” — и стана видѣлина. Нѣкой човѣкъ иска да бѫде почитанъ и уважаванъ отъ хората. Лесно е да те почитатъ и уважаватъ хората. Какъ? Като влѣзешъ въ домоветѣ имъ и каквото кажешъ, направишъ. Влизашъ въ единъ домъ, дето хората нѣматъ нито свѣщь, нито огънь, и ти казвашъ: да бѫде видѣлина! — и става видѣлина. Влизашъ въ другъ домъ, дето хората сѫ гладни, голи и боси, и ти казвашъ: да дойде хлѣбъ! И хлѣбътъ пристига. — Да дойдатъ дрехи, обуща! И дрехитѣ, и обущата пристигатъ. Какъ мислите, нѣма ли да ви посрещнатъ съ почитъ и уважение въ този домъ? Ще ви посрещнатъ като ангелъ — хранитель, а отгоре на това и цѣлувка ще ви дадатъ. Казвамъ: азъ проповѣдвамъ това, което може да стане. Това, което досега се е проповѣдвало, че трѣбва да се обичаме, е старо учение. Или, нѣкой казватъ: добъръ е Господъ, ще оздравѣя. — И това е стара философия, съ която отдавна трѣбва да сте ликвидирали. Каже ли нѣкой „добъръ е Господъ”, ще му отговоря: не те разбирамъ, какво говоришъ. Срѣщатъ се двама англичани. Единиятъ казва на другия: добъръ день! Обаче, единиятъ отъ тѣхъ е малко боленъ, коремътъ го боли, и затова отговаря: защо ми казвашъ добъръ день? Ако този день, наистина, бѣше добъръ, коремътъ нѣмаше да ме боли. Първиятъ изважда отъ джоба си малка доза захарь и му я подава. Вториятъ взима захарьта, изяжда я, и болката въ корема моментално минава. Вижъ, сега вече разбирамъ, че този день е добъръ. Англичанинътъ каза добъръ день и доказа, че е такъвъ. Тъй щото, каже ли нѣкой „добъръ е Господъ”, той трѣбва да докаже, че думитѣ му сѫ вѣрни. Кажете ли нѣщо, докажете, че е така, както сте казали. Казвате: не ни е дадено да бѫдемъ като Господа. — Да бѫдете като Господа, не вие дадено, а да казвате „добъръ е Господъ”, имате право. Първото положение азъ наричамъ положение на лъжа, а второто — положение на истина. Сега, да се върнемъ къмъ въпроса за свѣтлина и тъмнина, за свѣтли и тъмни тѣла. Казахме, че всички тѣла, които поглъщатъ свѣтлина, сѫ тъмни. Всички тѣла пъкъ, които изпущатъ свѣтлина, сѫ свѣтли. Следователно, когато става поглъщане на свѣтлина, въ резултатъ имаме студъ, изстудяване. Студътъ е процесъ на поглъщане, а топлината е процесъ на отделяне на свѣтлина. Разумниятъ човѣкъ знае законитѣ, които регулиратъ отношенията между поглъщането и отделянето на свѣтлината. Тѣзи два процеса, поглъщане и отделяне, ставатъ едновременно у човѣка. Ако човѣкъ не разбира закона на поглъщането и не знае, какъ да се справи съ него, той ще изживѣе извѣстно недоволство. Това недоволство се предизвиква отъ натрупването въ него на извѣстни мисли и желания, които той не може да реализира. Който не знае причината на това недоволство, той я търси вънъ нѣкѫде. Действително, причината е външна, но процесътъ на недоволството е вѫтрѣшенъ. За да бѫде човѣкъ недоволенъ, това показва, че той е погълналъ отнѣкѫде повече свѣтлина, отколкото трѣбва. И като не може да обработи, да асимилира тази свѣтлина въ себе си, тя му създава голѣми страдания и нещастия. Когато човѣкъ приеме въ себе си повече любовь, отколкото може да обработи, и тя му създава страдания и нещастия. Всички съвременни хора сѫ нещастни. Отъ какво? — Отъ много любовь. Нѣкой казва: нещастенъ човѣкъ съмъ азъ! — Много любовь си приелъ. Какво да правя? — Спри вече да поглъщашъ! Когато човѣкъ ограничи любовьта въ себе си и не й дава възможность да се прояви, той се натъква на редъ страдания и нещастия. Давайте отъ себе си щедро, докато любовьта ви, споредъ закона на Опуленса, започне обратно да се връща къмъ васъ. Това разумно даване на любовьта ще донесе спасението, което очаквате. Давайте и не се страхувайте! Мнозина казватъ: Господъ не мисли за насъ. — Отъ хиляди години насамъ Богъ не е преставалъ нито за моментъ да не мисли за хората, но тѣ искатъ да Го заставятъ, да мисли като тѣхъ. Никой не може да застави Господа да мисли като него. Великото въ Бога е това, че при своитѣ голѣми, велики работи. Той отделя време и за малкитѣ. Малки работи азъ наричамъ тия, които се отнасятъ до личното съзнание на човѣка. Ако Богъ нѣмаше това качество, да се занимава и съ малкитѣ работи, досега всички хора щѣха да изчезнатъ. Сега, съ единъ примѣръ ще обясня, какво нѣщо е индивидуално, и какво — колективно, или Божествено съзнание. Индивидуалното съзнание представя ограниченото положение, въ което човѣкъ се намира. Колективното съзнание е свободата, просторътъ, въ който човѣкъ може да се движи. Представете си, че се намирате на една телеграфна станция, свързанъ, посредствомъ безброй жици, съ цѣлия външенъ свѣтъ. Вашето щастие зависи изключително отъ съобщенията ви съ външния свѣтъ. Докато сте на тази станция, вие имате възможность да приемате мислите на добритѣ, на разумнитѣ хора отъ Англия, Германия, Франция, Русия — изобщо, отъ цѣлия разуменъ свѣтъ. Това значи колективно съзнание — да живѣете въ връзка съ цѣлото, съ общото. Обаче, прекѫсне ли се връзката съ външния свѣтъ, съ общото съзнание, вие оставате самъ, малкия, дребнавъ човѣкъ, изолиранъ отъ всѣкаква външна мисъль. Вие започвате да се тревожите, да се безпокоите, че връзката, съобщенията ви съ разумнитѣ хора сѫ прекѫснати. Такова е положението на човѣкъ, който живѣе само въ индивидуалното съзнание. И тъй, докато човѣкъ е въ съобщение съ всички добри, разумни хора, съ всички ангели и светии, той е доволенъ, радостенъ, че може да възприема тѣхнитѣ мисли. Започнатъ ли неговитѣ апарати на съобщения да се прекѫсватъ единъ следъ другъ, човѣкъ постепенно изпада въ тъмнина, въ мракъ. Прекѫсне ли се и последниятъ апаратъ, той казва: тъмно ми е! Казвамъ: въ съзнанието на този човѣкъ е скѫсана и последната жица на съобщение съ разумния свѣтъ. Какво трѣбва да направи този човѣкъ? — Въ неговата станция трѣбва да се направи една корекция. Въ какво седи тази корекция? — Да изправи, да подобри отношенията си къмъ Бога, къмъ Първичната Причина. Щомъ той изправи отношенията си къмъ Първата Причина, веднага ще се измѣнятъ отношенията на външния, на физическия свѣтъ къмъ него. Между микрокозмоса, т. е. човѣшкия свѣтъ и макрокозмоса, т. е. Божествения свѣтъ сѫществуватъ извѣстни отношения, които показватъ, че Богъ мисли за хората, но и тѣ трѣбва да мислятъ за Него. Докато тѣзи отношения сѫ правилни, хората живѣятъ въ свѣтлина. Нарушатъ ли се отношенията, тѣ изпадатъ въ тъмнина. Тъмнината пъкъ произвежда дисонансъ въ живота. Тази е правилната философия. Въпреки това, мнозина си задаватъ въпроса, защо Богъ създалъ така свѣта, защо допусналъ страданията и нещастията? Казвамъ: свѣтътъ е създаденъ много добре, но ти, дѣдо ти и баба ти изгорихте свещенитѣ книги, които посочваха правия пѫть на живота. При единъ царь на древностьта отишълъ единъ бѣденъ човѣкъ и се оплакалъ отъ бѣднотията, въ която се намиралъ. Царьтъ му далъ единъ хубавъ златенъ пръстенъ, съ голѣмъ диамантъ. Бѣдниятъ човѣкъ турилъ пръстена на рѫката си и излѣзълъ вънъ. Де кого срѣщалъ изъ пѫтя, той все разказвалъ за пръстена, който царьтъ му далъ. Всички се спирали, поглеждали пръстена му, и той разправялъ цѣлата история: какъ отишълъ при царя, какъ царьтъ го приелъ, какъ му далъ пръстена и т. н. Години наредъ той все за пръстена си разправялъ, и по този начинъ забравилъ бѣднотията си. Другъ бѣденъ отишълъ при царя. Той му далъ едно златно перо. Бѣдниятъ взелъ перото и излѣзълъ вънъ. До това време той не знаелъ да пише, но като получилъ това хубаво, златно перо, научилъ се да пише и писалъ много. Така той станалъ виденъ човѣкъ. Когато срѣщалъ свои познати, разправялъ имъ: откакъ получихъ това перо, човѣкъ станахъ. Трети бѣденъ отишълъ при царя. Царьтъ му далъ една звѣзда. Бѣдниятъ закачилъ звѣздата на гърдитѣ си и излѣзълъ вънъ. Денемъ тази звѣзда му създавала радость и веселие, а нощемъ му освѣтлявала пѫтя. Този човѣкъ постоянно разправялъ за своята звѣзда и за начина, по който я получилъ. Отишълъ и четвърти бѣденъ при царя. Той му далъ една хубава книга да чете. Обаче, бѣдниятъ не знаелъ да чете. Отъ любовь къмъ своята книга, той се научилъ да чете и станалъ ученъ човѣкъ. Когото срѣщалъ, показвалъ му книгата, разправялъ, какъ я получилъ и казвалъ: слѣпъ бѣхъ, но откакъ се научихъ да чета и да разбирамъ тази книга, прогледахъ. Казвамъ: всички, които сте събрани тукъ, сте отъ тия, които сѫ ходили при царя. Едни отъ васъ сте получили златенъ пръстенъ на рѫката, други — златно перо, трети — звѣзда, а четвърти — книгата, която съдържа всички тайни на живота. И сега, този, който има златенъ пръстенъ на рѫката си, ще разправя за себе си, че е талантливъ човѣкъ, надаренъ съ дарби и способности. Който има златното перо, ще разправя, че е виденъ писатель. Който носи звѣздата на гърдитѣ си, ще разправя, че е герой, че е силенъ човѣкъ. Който има книгата въ рѫцетѣ си, ще разправя, че е ученъ човѣкъ, ще иска хората да го уважаватъ и почитатъ. Не е достатъчно само да носите въ рѫце тази книга. Вие трѣбва да разбирате нейния дълбокъ смисълъ, защото въ нея сѫ скрити всички тайни на живота; въ нея е написано предназначението на пръстена, на перото, на звѣздата и на самата книга. Тази книга не е нищо друго, освѣнъ коментаръ на цѣлокупния животъ. Сега, вие не трѣбва да се спирате върху противоречията, които този пръстенъ причинява; не трѣбва да се спирате и върху противоречията, които перото, звѣздата и книгата причиняватъ. Като се жени нѣкоя мома, пръстенъ й даватъ. Цель животъ тя разправя за своя пръстенъ. Роди дете, стане майка, тя тръгва отъ съседка на съседка да показва детето си, т. е. своя пръстенъ. Детето расте, става младъ момъкъ, свършва университетъ, донася дипломъ за завършено образование. Дипломътъ представя златното перо отъ царя. Този човѣкъ става ученъ, свършва четири факултета. Майката разправя за ученостьта на своя синъ. Най-после той става министъръ-председатель, взима всичката сила въ рѫцетѣ си. Този е човѣкътъ, който носи звѣздата на гърдитѣ си. Той прекарва пѫтища, канализира рѣки, освѣтлява градове. Всички хвалятъ този човѣкъ, казватъ: откакъ дойде този министъръ на власть, градоветѣ се освѣтлиха. Да, градоветѣ се освѣтлиха, но съ тази свѣтлина хората се изгубиха. Ако човѣкъ има свѣтлина и съ нея търси да убива всѣки, който е заподозренъ въ нѣщо, което не е въ интересъ на държавата, тази свѣтлина не е на мѣстото си. Истинска свѣтлина е тази, която дава животъ, която носи миръ и радость на хората. Когато преследватъ нѣкого въ тъмна нощь, той счита тъмнината за свой спаситель. Този човѣкъ се моли на Бога, дано нощьта продължи повече, да не го видятъ. Яви ли се първиятъ свѣтълъ лѫчъ, сърдцето на този човѣкъ трепва; той се ужасява предъ мисъльта, че могатъ да го видятъ и уловятъ. Днесъ всички хора говорятъ за наука, за знания и казватъ, че знанието носи свѣтлина на човѣчеството. Кое знание? Има едно знание, една наука, която, наистина, носи свѣтлина; обаче, има една наука, която носи тъмнина, ограничение на хората. Въ сѫщность, сѫществува една наука, едно знание, но важно е, какъ и де хората използуватъ това знание. Запримѣръ, Ломброзо хвърли свѣтлина върху извѣстни признаци, по които могатъ да се познаятъ престѫпницитѣ. Обаче, тази свѣтлина днесъ не се използува правилно. Въпросътъ не седи въ това, да познаешъ, кой е престѫпникъ и да го накажешъ и убиешъ. Тази наука е необходима на хората, за да познаватъ своитѣ добри и лоши заложби и да се възпитаватъ. Сега, като погледнете черепа, лицето, рѫцетѣ на човѣка, казвате: този човѣкъ е анормаленъ типъ, той е престѫпникъ. Като знаете тѣзи признаци, вие трѣбва да знаете и признацитѣ на нормалнитѣ хора. Тази норма ще намѣрите въ живата природа. „Ако се не родите изново, нѣма да влѣзете въ Царството Божие.” За да се роди човѣкъ изново, той трѣбва да претърпи коренно преобразование. Като говоря върху новото, което трѣбва да дойде, азъ нѣмамъ предвидъ сегашния редъ и порядъкъ на нѣщата. Сегашниятъ порядъкъ представя изложение на живота отъ хиляди години насамъ. Насилията, престѫпленията въ сегашния свѣтъ водятъ началото си отъ хиляди години насамъ, а сега само се изявяватъ. Насилията сѫ резултатъ на миналото, на неразбирането на живота. Вследствие на това минало, и съвременнитѣ хора иматъ криви схващания за живота. И днесъ всички хора търсятъ цѣръ срѣщу тѣзи криви разбирания. Обаче, методитѣ, които тѣ употрѣбяватъ за своето изправяне, не даватъ добри резултати. Въпроситѣ не се разрѣшаватъ съ тѣзи методи. Запримѣръ, какъ ще се внесе миръ въ свѣта? Кой може да внесе мира? Днесъ никакъвъ законъ не е въ състояние да унищожи войната и да внесе мира. Ако всички учени хора се обединятъ и заработятъ съ науката за унищожение на войната и внасяне на мира, и тѣ нѣма да успѣятъ. Казвамъ: има една единствена сила въ свѣта, която може да унищожи войната и да внесе мира. Коя е тази сила? — Жената. Ако всички жени се сплотятъ и кажатъ: отъ днесъ вече не раждаме престѫпници! — тѣ ще турятъ точка на войната. И ако всѣка майка каже на сина си: убивашъ ли брата си, азъ се отказвамъ отъ тебе, ти не си мой синъ! — войната ще дойде до своя край. Тъй щото, спасението на човѣчеството седи въ съзнателното отказване на жената да ражда престѫпници, както и въ отказване на майката отъ своя синъ убиецъ. За да се постигне това, не само две — три жени трѣбва да съзнаятъ своята задача, но всички жени цѣлокупно трѣбва да се подигнатъ, да заработятъ за спасението на свѣта. Днесъ азъ проповѣдвамъ на женитѣ. Вие, отъ своя страна пъкъ, ще проповѣдвате на останалитѣ жени, защото отсега нататъкъ женитѣ ще се държатъ отговорни за неизпълнение на своята задача. Ако нѣкой момъкъ залюби една мома, но скоро охладнѣе къмъ нея и залюби втора, последната трѣбва да му каже: ти трѣбва да се върнешъ при първата си възлюбена. Азъ не съмъ по-добра отъ нея. Щомъ ти можа да разлюбишъ една, утре и мене ще разлюбишъ. Какъ постѫпватъ, обаче, съвременнитѣ моми? Като дойде при една отъ тѣхъ нѣкой момъкъ и изкаже любовьта си къмъ нея, тя не държи смѣтка за това, че вчера той обичалъ друга нѣкоя и днесъ я разлюбилъ, и приема любовьта му; момъкътъ още утре ще напусне и тази мома, а после и трета, и четвърта. Той си играе съ чувствата на момитѣ, а тѣ само го укоряватъ, безъ да предприематъ нѣкаква рѣшителна, съзнателна акция. Не, вие сте майки, той е синъ. Майкитѣ сѫ виновни, отговорни за постѫпкитѣ на синоветѣ си. Затова, именно, отъ хиляди години насамъ женитѣ сѫ бити на общо основание, и сѫ дошли до положение на робини. Тѣ иматъ непоносими страдания. Законътъ, който се прилага къмъ тѣхъ, е неумолимъ. Защо? — Понеже тѣ иматъ сила да разрѣшатъ въпроса за спасението на човѣчеството, но не искатъ да употрѣбятъ своята сила. Женитѣ трѣбва да насочатъ силитѣ си къмъ цѣлия свѣтъ и да кажатъ: долу войната! Долу всички заблуждения! Долу всички езически учения! Сега, щомъ нѣкоя мома стане за женене, тя казва: дано ми даде Господъ добъръ мѫжъ! Господъ ви даде добъръ мѫжъ — Адама. Ева, която излѣзе отъ Адама, първоначално бѣше отлична мома, дѣвица. Обаче, следъ грѣхопадането всички жени, които се родиха отъ нея, извратиха свѣта. Ева роди единъ синъ престѫпникъ, Каинъ. Адамъ не бѣше баща на Каина, но на Авела. Каинъ бѣше роденъ отъ другъ баща. Казано е въ Писанието: „Вие сте чада на дявола.” Оттукъ, предполага се, че дяволътъ билъ баща на Каина. Невъзможно е овца да роди вълкъ. Ако овца роди вълкъ, причината се крие нѣкѫде дълбоко въ живота. Авелъ стана жертва на Каина, на злото въ свѣта. Възможно ли е двама братя, отъ една майка и отъ единъ баща, да се убиватъ? Следователно, предполага се, че тѣзи братя били отъ двама бащи: единиятъ — носитель на тъмнината, другиятъ — носитель на свѣтлината. Днесъ половината отъ човѣчеството сѫ каиновци, половината — авеловци. Ако хората вървятъ по стария законъ, който дава мѣсто на престѫпницитѣ да се раждатъ, тѣ всѣкога ще убиватъ. Новата жена, новата Ева трѣбва да затвори пѫтя на Каина, да не се ражда. Каиновци нѣматъ право да се раждатъ! Свѣтътъ не се нуждае отъ престѫпници. Нека дойдатъ авеловци и ситовци! Свѣтътъ се нуждае отъ добри хора. Пуснете ли каиновци въ свѣта, ще ходите да се разправяте съ тѣхъ. Тѣ ще говорятъ за миръ, за това онова, но сѫщевременно ще разбъркватъ свѣта. „Ако се не роди човѣкъ изново, не може да влѣзе въ Царството Божие”. Жена, която ражда добри и разумни деца, ражда изново. Само свободната майка може да роди добри и разумни деца. Сѫщото се забелязва и въ растенията. Всѣко дърво, което расте на свобода, при добри, благоприятни условия за него, ражда добри и вкусни плодове. Да родишъ доброто, това подразбира излизане, отделяне на свѣтлина; да родишъ злото, това подразбира поглъщане на свѣтлина. Следователно, ново раждане, т. е. да се родишъ изново, подразбира излизане навънъ. Всички добродетели се изявяватъ въ раждане изново навънъ, а не въ поглъщане навѫтрѣ. Всички престѫпления се изявяватъ въ поглъщане на свѣтлина. Отъ човѣкъ, който поглъща свѣтлина, нищо не може да се очаква. Мнозина казватъ, че Христосъ дошълъ на земята, за да спаси свѣта. Питамъ: какъ ще се спасятъ съвременнитѣ хора? — Като повѣрваме въ Господа Исуса Христа. Не, за да се спаси човѣкъ, не е достатъчно само да повѣрва въ Христа. Както Христосъ излѣзе отъ Бога и дойде на земята да спаси човѣчеството, по сѫщия начинъ и ние трѣбва да излѣземъ отъ Бога и да работимъ върху себе си и върху своитѣ ближни. Нѣкой казва: да отида веднъжъ на небето, нѣма да помисля за връщане назадъ. Това показва, че този човѣкъ бѣга отъ страдания. Невидимиятъ свѣтъ има особено мнение за човѣкъ, който се страхува отъ страдания. Той е далечъ отъ Истината. Който не се страхува отъ страдания, той ще придобие истинското знание и ще бѫде неуловимъ, като свѣтлината. Човѣкътъ на свѣтлината разполага съ властьта, съ богатствата на цѣлия свѣтъ. Христосъ казва: „Имамъ власть да положа душата си, имамъ власть да я взема.” Нѣкой се хвали, че като се помолилъ на Бога, молитвата му била послушана. Това още нищо не значи. Единъ пѫть само молитвата му била приета, и той бърза да се похвали. Днесъ молитвата му се приема, но утре не се приема. Такъвъ човѣкъ не може да бѫде свободенъ. Истински свободенъ човѣкъ е този, който може да се превърне въ свѣтлина. Той ще влиза, дето иска, и ще излиза, отдето иска, ще бѫде свободенъ при всички условия на живота. Свободниятъ човѣкъ се движи непрекѫснато въ свѣтлина; той се разхожда по всички свѣтове безпрепятствено. Който не може да се превърне въ свѣтлина, той е робъ на условията. Като казвамъ, че човѣкъ може да се превърне въ свѣтлина, имамъ предвидъ възприемане на новото, което носи животъ, свѣтлина и свобода. Нѣкой казва: азъ искамъ да вървя въ новия пѫть. — Щомъ желаешъ, можешъ да влѣзешъ въ този пѫть. Давамъ му една запалена свѣщь и казвамъ: вземи тази свѣщь и внимавай да не изгасне. — Ами като изгори? Щомъ питашъ така, ти си човѣкъ отъ старото учение. По зададения въпросъ се познава умътъ на този човѣкъ. Щомъ изгори тази свѣщь, съ нея заедно и ти ще изгоришъ. Като изгори първата свѣщь, ще дойдешъ да ти запаля втора. — Отде ще купя втората? — Ти не си човѣкъ за новото учение. — Докато дойда втори пѫть, години ще минатъ. — Ти си човѣкъ отъ старото учение. — Ти истина ли говоришъ, или се подигравашъ съ мене? Казвамъ: ако си уменъ човѣкъ, не се подигравамъ съ тебъ; ако си глупавъ, подигравамъ се. Ти самъ ще опредѣлишъ, какъвъ си и какъ ти говоря. Ти се чудишъ на моя умъ, азъ пъкъ се чудя на твоя, защо не искашъ да приемешъ учение, което ти носи щастие. Съвременнитѣ хора се съмняватъ, дали имъ се говори истината, или не; тѣ се съмняватъ и въ любовьта си едни къмъ други. Казвамъ: всѣки човѣкъ знае, дали му говорятъ истината, или не, дали го обичатъ, или не. Първото впечатление показва това. И въ него почти нѣма изключение. Който ти говори истината, който още въ първия моментъ те обича, той предизвиква въ тебе свещенъ трепетъ. Не изпитвате ли този свещенъ трепетъ, колкото и да ви убѣждава нѣкой, че ви обича, той не говори истината. Колкото и да се изнасилвате да вѣрвате, че ви обича, вие нищо нѣма да придобиете. Който ви обича, той ви носи една запалена свѣщь. Тъй щото, вие ще опредѣлите любовьта на този човѣкъ не по думитѣ, които ви говори, но по свѣтлината на свѣщьта, която той ви дава. Свѣщьта говори повече отъ всичко друго. Нѣкой казва: много те обичамъ. — Дай ми тогава 20,000 лева! — Нѣмамъ. — Значи, ти нѣмашъ любовь къмъ менъ. Ако ти поискашъ 25,000 лева отъ този, който те обича, той ти дава 50,000 лева; ти искашъ 50,000, той дава 100,000 лева; ти искашъ 100,000, той дава 200,000 лева. Колкото повече дава единъ човѣкъ, това показва, че той е човѣкъ на любовьта. Отидешъ ли въ дома на такъвъ човѣкъ, той не се съмнява въ тебе и оставя цѣлата си кѫща на твое разположение. Казвате: идеаленъ човѣкъ е този! Когато другитѣ хора постѫпватъ така, казвате, че сѫ идеални, но когато дойде до васъ, друга мѣрка прилагате. Единъ човѣкъ отишълъ въ една гостилница, дето ялъ, пилъ и си казалъ: много хубаво върви всичко. Като дошло време да плаща, нѣмалъ пари, и казалъ: сега вече много лошо върви. Днесъ всички хора се оплакватъ отъ последствията на живота. Какви сѫ последствията на живота? — Неразбиране на самия животъ. Васъ не разбиратъ, и вие не разбирате другитѣ. Запримѣръ, кой отъ васъ досега е разбралъ брата си, сестра си, или приятеля си? Кой човѣкъ днесъ е готовъ да се пожертвува за другитѣ, както за себе си? Апостолъ Павелъ казва: „Едва ли ще се намѣри човѣкъ, който да се пожертвува за приятеля си; обаче, когато бѣхме врагове на Бога, Той се пожертвува за насъ”. „Изново”. Ако се не родите изново, ако не измѣните схващанията и разбиранията си, съ старитѣ разбирания нищо нѣма да постигнете. Стариятъ животъ, който водите, нищо нѣма да ви донесе. Сегашниятъ животъ на хората мяза на опеченъ хлѣбъ, който купуватъ отъ фурня и изяждатъ. Следъ това чакатъ да се омеси и опече другъ хлѣбъ, за да си купятъ. Докато чакатъ да излѣзе пресния хлѣбъ отъ фурнята, малко време ще погладуватъ. Бѫдещиятъ животъ мяза на житно зърно, което посаждате въ земята. Посадите ли го веднъжъ, то вече отъ само себе си произвежда. Ако спазвате закона, следъ 12 години това житно зърно ще даде толкова плодъ, че цѣлата земя ще може да се нахрани. Ако му дадете условия да се развива, тогава ще има и за васъ, и за ближнитѣ ви. На сѫщото основание, искате ли да се осигурите, дайте ходъ на великата Истина! Всѣки съдържа зародиша на великата Истина въ себе си, но трѣбва да даде на този зародишъ условия да се развива. Съвременнитѣ хора очакватъ да имъ тури нѣкой единъ самунъ въ торбата. Щомъ иматъ единъ самунъ въ торбата си, тѣ мислятъ, че сѫ осигурени. Осигурени сѫ за единъ день, но следниятъ день пакъ сѫ гладни. Казвамъ: гладъ има въ физическия свѣтъ, гладъ има и въ духовния свѣтъ. Срѣщате човѣкъ, който ви обича. Той ви погледне мило, и вие сте доволни. Щомъ си замине, вие сте омѫчнени, търсите този човѣкъ. Значи, вие пакъ сте гладни. Ако искате да намѣрите онзи, който ви обича, идете въ гората. Когато сте тѫжни, идете въ нѣкоя борова, букова или дѫбова гора и се облегнете на едно дърво, да видите, какъвъ резултатъ ще имате. Дърветата сѫ вашитѣ любими. Какво ще кажете на това отгоре? Ще кажете, че това сѫ дървета, не сѫ разумни сѫщества. Привидно тѣ сѫ дървета, но задъ тѣхъ се криятъ разумни сѫщества, съ които вие можете да влѣзете въ съобщение. Когато светиитѣ сѫ постили, когато сѫ искали да постигнатъ нѣщо, тѣ сѫ прекарвали въ горитѣ, между дърветата по 20 ÷ 30 години. Тукъ тѣ прекарвали въ постъ и молитва, отъ никого несмущавани. Като виждали нѣкой светия между тѣхъ, дърветата казвали: колко добъръ е този човѣкъ! И тѣ се радвали, и светията се радвалъ. Следъ извѣстни постижения светиитѣ отивали между хората. Който иска да живѣе добре, той трѣбва да влѣзе въ свѣта, между хората, които не сѫ нищо друго, освѣнъ дървета въ горитѣ. Когато човѣкъ живѣе между хората въ свѣта, той по-скоро може да стане светия, отколкото, ако живѣе между онѣзи, които го обичатъ. Мѫжъ, който обича жена си, постоянно я следи: де ходи, съ кого се разговаря, на кого пише писма и т. н. Единъ американецъ ми разправяше една своя опитность. Той бѣше добъръ, способенъ човѣкъ. По едно време, казва той, обикнахъ една женена жена. Азъ имахъ къмъ нея симпатия, и тя ми отговаряше съ сѫщото. Ние запазихме добри, приятелски отношения съ нея, и отъ време на време си кореспондирахме. Единъ день тя написала две писма: едно до мѫжа си, който билъ нѣкѫде на пѫть, и едно за мене. Обаче, въ бързината си тя направила една грѣшка: моето писмо турила въ плика, адресиранъ до мѫжа й, а неговото писмо — въ моя пликъ. Получавамъ писмото, чета, обръщението е къмъ мѫжа й. Мисля си: да не би тази жена да е рѣшила да напусне мѫжа си? Не знаехъ, какво да мисля. Следъ нѣколко деня, обаче, получавамъ друго писмо отъ нея, въ което ми обяснява станалата грѣшка. Тя се извинява и ме моли да върна писмото назадъ. Съ васъ, казва тя, лесно ще се разправя, ще ми върнете писмото, но съ мѫжа си какъ ще се разправя. Като получи писмото до приятеля на своята жена, мѫжътъ й ще каже: значи, моята жена имала и другъ възлюбенъ, като мене. Това писмо ще внесе едно горчиво чувство въ сърдцето му и една крива мисъль въ ума му, които постоянно ще го безпокоятъ. Питамъ: какво престѫпно има въ това, че нѣкой люби двама души? Има нѣщо престѫпно. Кога? Когато човѣкъ поглъща свѣтлината на онзи, когото люби и я задържа за себе си, той върши престѫпление. Обаче, ако той дава отъ своята свѣтлина на онзи, когото люби, той върши добро. Следователно, въ любовьта сѫществува следниятъ законъ: ако възприемашъ любовьта на нѣкого и я задържашъ за себе си, ти вършишъ престѫпление; ако възприемашъ любовьта на нѣкого и давашъ отъ нея и на другитѣ, ти вършишъ добро. Иначе, ако отъ едного само поглъщашъ свѣтлина и нищо не давашъ, а на другъ само давашъ, безъ да получавашъ нѣщо, ти вършишъ престѫпление. Противъ такава любовь и Богъ възстава. Обаче, ако въ единъ и сѫщъ моментъ взимашъ и давашъ къмъ всички хора, това е правилно проявление на любовьта. Така и Богъ дава. Той едновременно е къмъ всички и баща, и майка. Човѣкъ трѣбва да си изработи правилна философия, да разбира, кое е добро, и кое зло, кое е престѫпление, и кое не. Престѫпления се вършатъ тамъ, дето отношенията между поглъщането и отделянето на свѣтлината не сѫ правилни. Казано е: „Даромъ сте взели, даромъ давайте!” Съ други думи казано: както взимате отъ Бога, така и вие давайте. Вие взимате животъ, свѣтлина, свобода, знание, миръ, радость. Това трѣбва да давате и на другитѣ. Въ човѣка има вѫтрѣшенъ потикъ да дава. Той не трѣбва да подпушва този потикъ. И ако даромъ дава, даромъ ще получи. Въ който моментъ рѣшите да живѣете по този новъ начинъ, вие ще имате помощьта на всички добри, възвишени сѫщества по лицето на земята. Тия възвишени и напреднали сѫщества образуватъ цѣли общества, живѣятъ между хората — на кое мѣсто, не знаете. Тия сѫщества разполагатъ съ голѣми знания. Тѣ чакатъ само момента, когато нѣкой човѣкъ рѣши да живѣе по Бога, и веднага му идватъ на помощь. Тѣ бдятъ надъ него, грижатъ се и му помагатъ. Мнозина ще кажатъ: ние сме стари вече, това не се отнася до насъ. Досега не е станало, че отсега нататъкъ ще стане. И турцитѣ казватъ за сѫщия случай: на 50-тѣ не било, че на 90-тѣ ще бѫде. Казвамъ: за глупавия, за невѣжия това не може да стане, но за гениалния човѣкъ, за светията може да стане. Рѣши ли човѣкъ да живѣе по Бога, ако е билъ поетъ, музикантъ или художникъ, той веднага ще се вдъхнови, и всичко въ него ще потече, като бистъръ, кристаленъ изворъ. „Изново,” казва Христосъ. За да се доберете до този великъ законъ, всички трѣбва да създадете нови отношения къмъ Първата Причина, къмъ Великото, което носи вашето щастие. Само по този начинъ правилно ще разбирате Божията Любовь. Богъ иска всички хора, безъ изключение, да бѫдатъ щастливи: Той иска всички мѫже и жени майки, бащи и деца, приятели, слуги и господари, управляващи и управляеми, да бѫдатъ щастливи. Той желае това не само за хората, но и за животнитѣ, и за растенията. Това желае Богъ навсѣкѫде и за всички. Казвате: може ли да бѫде това? — Може. Тази задача е на бѫдещето. То ще я реализира. За тази цѣль у хората трѣбва да се пробуди висшето, Божественото съзнание. Това нѣма да стане по механически начинъ, но чрезъ усилена съзнателна работа. Училищата, майкитѣ, бащитѣ, умоветѣ и сърдцата на хората ще помагатъ за реализиране на тази задача. И тъй, много нѣща знаятъ съвременнитѣ хора, но има много нѣща, които не знаятъ. Запримѣръ, отде изгрѣва нашето слънце, което изгрѣва и залѣзва, тѣ знаятъ; обаче, отде изгрѣва слънцето на живота, което никога не залѣзва, тѣ не знаятъ. Какъ излизатъ растенията отъ земята, които цъвтятъ и прецъвтяватъ, тѣ знаятъ; отде идатъ, обаче, растенията, които никога не прецъвтяватъ, тѣ не знаятъ. Отде идатъ изворитѣ, които текатъ и пресъхватъ, тѣ знаятъ; отде идатъ изворитѣ, които вѣчно текатъ, тѣ не знаятъ; че има добро въ свѣта и това знаятъ, но отде иде доброто, не знаятъ. Тия нѣща не могатъ да дойдатъ отъ хората. Великата мисъль не може да се роди въ главата на човѣка. Тя иде отъ Великото съзнание, което има начало и произходъ въ вѣчностьта. Човѣкъ може само да отразява Божиитѣ мисли, но не и да ги ражда. И колкото по-правилно ги отразява, толкова повече той е носитель на Божественото. Докато човѣкъ приема и предава Божественото, всички го търсятъ. Дойде ли до положение само да приема, и нищо да не дава, той вече скѫсва връзка съ Божественото, и всички го изоставятъ. Сега, азъ желая на всинца ви да имате колесница, направена отъ материята на свѣтлината. Желая всички да имате по единъ златенъ пръстенъ съ скѫпоцѣненъ камъкъ на рѫката си; желая всички да имате по едно златно перо, по една звѣзда и по една книга, въ която се криятъ разгадкитѣ на живота. Всички тия нѣща сѫ необходими. Има ли човѣкъ тия нѣща, той нѣма да проси отъ царя пари, нѣма да се оплаква, че е бѣденъ. Съвременнитѣ хора съзнаватъ, че иматъ умъ и сърдце, а отричатъ душата и духа. Това значи, че тѣ признаватъ пръстена и перото, а звѣздата и книгата не признаватъ. Тѣ казватъ: звѣзда не ни трѣбва. Не, всѣки човѣкъ трѣбва да съзнава, че на първо мѣсто той има умъ; на второ мѣсто той има сърдце; на трето мѣсто той има воля; на четвърто мѣсто той има душа и на пето мѣсто той има духъ, сѫществени и необходими за него. Всички тия сили човѣкъ трѣбва да приложи въ живота си за служене на великото и красивото. Дойдатъ ли хората до това положение, тѣ ще се разбиратъ помежду си, ще живѣятъ въ миръ и съгласие. И тъй, всички трѣбва да изучавате великата книга на живота. Тази книга ще ви даде истински познания за живота. Тя ще ви даде признаци, по които да познавате, кой говори Истината, и кой не говори Истината. Ако при свѣтлината, която имате днесъ, ви дадатъ знания, да познавате, кой ви обича, вие ще дойдете до обратни резултати. Вие нѣма да намѣрите онзи, който ви обича, но ще се натъкнете на онзи, който ви изневѣрва. Ако ви дадатъ знания, съ които да намирате честнитѣ хора, вие ще се доберете до безчестнитѣ. Ако ви дадатъ знания, съ които да намирате умнитѣ хора, вие ще дойдете до глупавитѣ, до безумнитѣ. И най-после, какво ще се ползувате отъ тѣзи знания, ако въ желанието си да намѣрите положителнитѣ качества на хората и на себе си, се домогнете до отрицателнитѣ? Казвамъ: всѣки трѣбва да се стреми къмъ постигане на положителната наука. Дойде ли до тази наука, той ще разбере силитѣ, които действуватъ вънъ и вѫтрѣ въ него. Всѣки даденъ моментъ човѣкъ е силенъ въ малкото. Силата на човѣка не седи въ неговото величие и голѣмина, да блѣсти като слънце, всички да го виждатъ. Силата на човѣка седи въ това, той да става толкова малъкъ, че никой да го не вижда. Тогава той ще влиза и излиза отъ великия свѣтъ, безъ да го вижда нѣкой. Следователно, първото нѣщо е човѣкъ да се занимава съ най-малкото, което му е необходимо. Той трѣбва да влѣзе въ дълбочинитѣ на своето естество, да познае духа, душата, ума, сърдцето и волята си. Сърдцето, умътъ, душата и духътъ сѫ извънъ човѣка, а волята му е единствената сила, която прониква въ дълбинитѣ на живота и го изследва. Волята, тази малка величина, представя човѣка, изявенъ на физическия свѣтъ. Богъ обръща внимание на туй малкото въ човѣка. Човѣкътъ не е още нито духъ, нито душа. Човѣкъ не е още нито умъ, нито сърдце. Единственото нѣщо, което представя човѣка на физическия свѣтъ, това е волята, на която умътъ, сърдцето, душата и духътъ съдействуватъ. Докато човѣкъ, т. е. волята въ него, държи връзка съ ума, съ сърдцето, съ душата и съ духа, той има свѣтлина въ себе си. Въ който моментъ наруши тази връзка, тия спомагателни фактори въ живота му се оттеглятъ, и човѣкъ остава самъ, като суха кость, безъ никакви органи: безъ рѫце, крака, очи и уши. Той седи на единъ клонъ, като птица, люлѣе се и мисли за своето минало щастие. Сега, азъ не искамъ да оставя у васъ песимистически мисли, но казвамъ, че грѣхътъ, безлюбието станаха причина човѣкъ да извърши най-голѣмата грѣшка — да забрави Източника на своя животъ и да се отдели отъ Него. Следъ това дойдоха нещастията въ свѣта. Вследствие на това днесъ човѣчеството върви въ обратенъ пѫть: днесъ всички хора се намиратъ на кръстопѫть и не знаятъ накѫде да вървятъ. Засега всички седатъ на едно мѣсто, но все трѣбва да взематъ една посока. Всѣки се усѣща остарѣлъ, недоволенъ: косата му побеляла, краката му не държатъ, и той само клати главата си и разправя за своето минало. Като дойде до това положение, човѣкъ започва да мечтае за онзи свѣтъ, иска по-скоро да замине. Питамъ: де ще отиде той съ този умъ? Съ такъвъ умъ и съ такова сърдце, каквито нѣкои отъ съвременнитѣ хора иматъ, и на онзи свѣтъ не могатъ да отидатъ. „Ако се не родите изново, нѣма да влѣзете въ Царството Божие”. Онзи свѣтъ е Царството Божие. Значи, да се родишъ изново, това е онзи свѣтъ. Онзи свѣтъ е свѣтъ на свобода, на мисъль, на чувства, на свѣтлина, на знание, на безсмъртие. Онзи свѣтъ е свѣтъ на изобилие. Той може да бѫде навсѣкѫде. Какво ще ни залъгватъ съ онзи свѣтъ? Онзи свѣтъ може да бѫде и на земята. „Изново”. Ако се не родите изново, ще бѫдете роби на свѣта. Не бѫдете роби на човѣцитѣ. Бѫдете Синове Божии! Синъ Божи подразбира човѣкъ, който иска да излѣзе вънъ, да помага на човѣчеството. Да бѫдешъ Синъ Божи, това не подразбира, че трѣбва да те славятъ хората, да те гледатъ като писано яйце, но трѣбва да помагашъ на хората, и тѣ да придобиятъ свобода. И тъй, женитѣ трѣбва да пазятъ едно правило: тѣ трѣбва да бѫдатъ тъй свободни, както Богъ първоначално ги е създалъ. Когато Богъ създаде първата жена, Ева, Той приспа Адама, за да не му пречи въ работата. Дълго време Адамъ спа, докато Богъ създаде първата жена, която бѣше толкова красива, че Адамъ, като я видѣ, извика: „Тази е кость отъ костьта ми и плъть отъ плътьта ми!” Съ това той направи първата погрѣшка. Адамъ не каза, че тази жена е духъ отъ духа му, душа отъ душата му, умъ отъ ума му и сърдце отъ сърдцето му. Адамъ каза, че е Ева кость отъ костьта му и плъть отъ плътьта му. Следъ това, черниятъ адептъ видѣ Ева и внесе поквара въ нейния умъ. Като я погледна и като й проговори, Ева го послуша, яде отъ плода на забраненото дърво, следъ което каза: намѣрихъ по-уменъ отъ Адама. Казвамъ: ако една жена види нѣкой мѫжъ, т. е. своя Адамъ, тя не трѣбва да си задава въпроса, дали е кость отъ костьта и плъть отъ плътьта на този Адамъ. И мѫжътъ, отъ своя страна, не трѣбва да се запитва, дали тази е жената, която е излѣзла отъ него. Ако мислятъ така, и двамата ще сгрѣшатъ. Когато единъ мѫжъ срещне нѣкоя жена, той трѣбва да каже: ти си онази, която си излѣзла отъ моя умъ, отъ моето сърдце, отъ моята душа и отъ моя духъ. Когато жена или дѣвица срещне нѣкой мѫжъ, или момъкъ, тя трѣбва да каже: този е излѣзлиятъ отъ Бога. Кажатъ ли и двамата така, тѣ ще се родятъ изново и ще влѣзатъ въ Царството Божие. Тази е новата култура, това е Царството Божие. Ако мѫжетѣ и женитѣ не мислятъ така, друга култура, освѣнъ сегашната, не може да има. И тогава, както и да съединявате хората, тѣ ще бѫдатъ нещастни. Мислятъ ли по новия начинъ, между мѫже и жени всѣкога ще има взаимность. Така трѣбва да се възпитаватъ хората! Така трѣбва да мислятъ! „Изново”. Това подразбира, че мѫжътъ трѣбва да се върне въ положението, както Богъ го е създалъ първоначално. Въ лицето на жената той трѣбва да вижда новата Ева, дѣвата, т. е. възвишеното, красивото, мощното начало на живота, или Първичната Причина, която е създала всичко. Докато мѫжътъ не разбере жената, т. е. сърдцето си, той не може да разбере себе си, не може да разбере и своя умъ. Не дойде ли до това положение, той ще бѫде въ разрѣзъ съ Битието. Защо? — Защото жената е последното дело на Бога. Следователно, отъ последното дело, отъ резултата на нѣщата може да се сѫди за причини и последствия. „Изново”. Това подразбира, че жената трѣбва да се върне въ положението, въ което Богъ първоначално я поставилъ. Въ лицето на мѫжа тя трѣбва да вижда новия Адамъ, както Богъ нѣкога го е създалъ. Той трѣбва да бѫде огледало, въ което тя да вижда образа на Божественото начало. Докато жената не разбере мѫжа, т. е. ума си, тя не може да разбере своето сърдце. И тъй, ако сърдцето не служи за подкрѣпа на ума, и ако умътъ не служи за рѫководство на сърдцето, тѣ не могатъ да иматъ правилни отношения помежду си. Най-после, ако и волята не иде въ услуга на сърдцето и ума, за реализиране на тѣхнитѣ копнежи, човѣкъ не би ималъ никакви постижения, и животътъ му би се обезсмислилъ. Умътъ представя цѣльта въ живота на човѣка; сърдцето представя условията, средствата за постигането на цѣльта, а волята, това сѫ постиженията, т. е. реализиране на цѣльта. Умътъ, както е създаденъ първоначално, представя високъ планински връхъ, покритъ съ ледове и снѣгове, но винаги огрѣванъ отъ лѫчитѣ на благотворното слънце на живота, което изгрѣва, но никога не залѣзва. Тѣзи лѫчи топятъ снѣговетѣ и ледоветѣ на този връхъ, като образуватъ безброй потоци и извори за напояване и оросяване на живота подъ него. Сърдцето, въ своя първиченъ животъ, представя необятна, красива долина, изобилно напоявана отъ чиститѣ води на планинския връхъ, на която растатъ и се развиватъ благоуханни цвѣтя и вкусни плодове. Сърдцето, тази долина на живота, не е нищо друго, освѣнъ раятъ на земята. И днесъ всички търсятъ този изгубенъ рай. Следователно, сърдцето е изгубениятъ рай. Подъ думата сърдце нѣкои разбиратъ жена, други — майка, трети — дѣва. Тѣзи три понятия представятъ степени на развитие на сърдцето. Най-долното положение на сърдцето представя жената, а най-горното — дѣвата. Дѣвата е цѣльта, майката представя условията, срѣдствата за постигане на цѣльта, а жената е постижението. Казвамъ: ако жената не разбира мѫжа, ако сестрата не разбира брата и ако сърдцето не разбира ума, никакви постижения не може да има. И обратно: ако мѫжътъ не разбира жената, ако братътъ не разбира сестрата, и ако умътъ не разбира сърдцето, никакви отношения, никаква взаимность не може да сѫществува между тѣхъ. Разбиратъ ли се, тѣ ще си подадатъ рѫка и ще заработятъ успѣшно за подигане на човѣчеството, за подигане на жената и на мѫжа, за подигане на сърдцето и на ума. Само по този начинъ образътъ на идеалния Адамъ ще се възобнови въ новъ Адамъ. И образътъ на идеалната Ева ще се подигне на оня пиедесталъ, дето Богъ я поставилъ; тя ще възкръсне въ новата Ева. И тогава, новата епоха ще поздрави двамата богоизбранници, заедно съ тѣхнитѣ чада. „Ако се не родите изново”. Следователно, ако раждането е важенъ процесъ, за който се изискватъ нови, благоприятни условия, не по-малко важни процеси сѫ зачеването и бременностьта. Презъ времето на своята бременность, жената трѣбва да бѫде поставена при най-благоприятни условия: тя трѣбва да се храни правилно, при добро, хармонично разположение на духа; при това, никога да не яде преди изгрѣвъ, както и следъ залѣзъ слънце. Тя трѣбва да диша дълбоко, да мисли и да чувствува право. Понеже въ това състояние жената е силно чувствителна и възприемчива, съ голѣмо въображение, ближнитѣ й, както и тя сама трѣбва да си създава гледки, занятия и удоволствия най-възвишени. Сутриннитѣ й разходки трѣбва да ставатъ при изгрѣвъ, да наблюдава красивитѣ картини на изгрѣващето слънце; после, да се разхожда въ градини, дето цъвтятъ красиви, благоуханни цвѣтя, дето се развиватъ хубави плодни дървета. Дето животътъ расте и се развива, тамъ е неговиятъ смисълъ. Чистотата, както физическата, така и духовната, е необходимо условие за бременната жена. Де ще намѣри по-голѣма чистота отъ тази въ природата? За тази цѣль тя трѣбва да посѣщава чисти извори и рѣки, водитѣ на които да служатъ като огледало на нейния животъ. Тихитѣ, приятни нощи, съ небе, осѣяно съ безброй трептещи звѣздици, сѫщо представятъ незамѣними картини за жената, бѫдеща майка. Казвамъ: майката трѣбва да възпитава детето си, докато е още въ утробата й, а не следъ раждането. Тамъ детето има всички условия за възприемане, а следъ раждането си то вече ще иска условия за обработване на възприетото. Ето защо, и умствениятъ животъ на бременната жена не трѣбва да се пренебрѣгва. Най-красивата, изящна литература трѣбва да бѫде нейната умствена храна. Животътъ на светиитѣ, на великитѣ хора трѣбва да бѫдатъ двигатели на нейната мисъль. Красива и възвишена поезия, хубава музика и пѣсни трѣбва да нарушаватъ отъ време на време тишината на нейния животъ. Спокойствие, тишина сѫ нужни за жената-майка, както и за природата, която въ това време върши великъ творчески актъ — създаването на човѣка. Искате ли плода на дървото да бѫде добъръ, създайте му условия и го оставете на природата. Сѫщото се отнася и за създаването на човѣка. Добриятъ, разумниятъ човѣкъ се зачева и развива при специални условия. За това се изискватъ три важни момента: цѣль, срѣдства и постижения. Всичко това ще се намѣри въ разумната природа. Сама тя е здраве, красота и чистота. Тя изключва всѣкакви болести, всѣкаква грозота и нечистота. И тъй, никой човѣкъ не се ражда произволно. Запримѣръ, предполага се първиятъ човѣкъ да е билъ създаденъ въ деня на първото равноденствие, когато условията сѫ били благоприятни, хармонични. Ето защо, нека всички художници, музиканти, писатели, поети и всички велики учени взиматъ участие при създаването на човѣка. Свѣтътъ се нуждае отъ нови хора, които да работятъ за неговото изправяне и подигане. Това зависи отъ жената. Тя е вѫтрѣшниятъ факторъ, който правилно трѣбва да използува всички външни благоприятни условия. Въ това отношение на жената-майка, на сестрата, на дѣвата трѣбва да се гледа като на деликатенъ, благоуханенъ цвѣтъ, който отъ никаква слана да не се попарва. Казано е, че първиятъ човѣкъ билъ създаденъ въ деня на първото равноденствие, въ деня на любовьта. Тогава той е почувствувалъ въ себе си присѫтствието на Великото, присѫтствието на Божията Любовь. Съ създаването на жената, първиятъ човѣкъ е разбралъ Божия Промисълъ, който работи въ свѣта. Следователно, за да се подигне жената, преди всичко тя трѣбва да обикне Бога, своя създатель. Възпита ли се въ тази насока, тя ще помогне за подигането на човѣчеството. Само тя е въ състояние да роди новия Адамъ и новата Ева. 6. Недѣлна беседа, държана отъ Учителя на 1 ноември, 1931 г. София. „Изгрѣвъ”.

Отъ "Изново". Сила и Живот. Петнадесета серия (1931–1932). Том I. Бургас, 1992. Книгата за теглене на PDF Съдържание Бележка: Текстът за четене онлайн в стар правопис е подготвен от Георги Касапов с помощта на програма и е проверен с Пъленъ правописенъ речникъ на българския книжовенъ езикъ, второ подобрено издание според официалния правописъ отъ 1925 г., от който период е и съответната беседа. ПРЕЗЪ ОНѢЗИ ДНИ „И прeзъ онѣзи дни дойде Исусъ отъ Назаретъ Галилейски и кръсти се отъ Иоана въ Йорданъ.” Марка 1:9 Иоанъ се нарича само онзи човѣкъ, който може да изважда разумнитѣ работи, скрити въ природата. Разуменъ човѣкъ пъкъ е онзи, който може да чете, да изнася и добре да разбира смисъла на написанитѣ книги отъ великитѣ души, живѣли преди него. Азъ взимамъ думитѣ „велики души” въ широкъ смисълъ. Въ свѣта има два процеса. Единиятъ процесъ е процесъ на временно ограничение. Той е общъ за цѣлото животинско царство, като се започне отъ най-низкостоещитѣ и се стигне до най-високостоещитѣ сѫщества, до човѣка. Той е спомагателенъ процесъ. Другиятъ процесъ може да се нарече Божественъ. Специфичното въ него е, че той носи освобождение. Ако човѣкъ разбира този процесъ, ще види, че само той може да го освободи. Веднъжъ дошълъ на земята, цѣльта на човѣка е да придобие свобода. Той иска да се освободи отъ нѣщо, но отъ какво, самъ не знае. Човѣкъ не може да знае това, понеже духътъ му минава презъ четири фази на съзнанието: презъ фазата на подсъзнанието, на съзнанието, на самосъзнанието и на свръхсъзнанието. Той не разбира процеситѣ, които ставатъ въ неговото подсъзнание, понеже то обхваща обширното битие; затова, именно, човѣкъ не помни миналото си. Своето минало той схваща донѣкѫде въ съзнанието си, понеже то е процесъ, който временно се проявява. Това, което схваща въ съзнанието си е, че човѣкъ е сѫщество, което живѣе, което има извѣстни права, извѣстна свобода да се развива правилно. Съзнанието, като процесъ, сѫществува въ всички животни. Самосъзнанието пъкъ отличава човѣка отъ всички животни. Той казва: азъ съмъ човѣкъ! Значи, той се самосъзнава. Най-после иде свръхсъзнанието, за което се знае много малко. То е смисълътъ, цѣльта, къмъ която човѣкъ се стреми. Разбере ли човѣкъ законитѣ, които се криятъ въ неговото свръхсъзнание, той ще бѫде свободенъ. При това, той нѣма да бѫде изложенъ на всички ония промѣни, които ставатъ сега въ свѣта. Съвременниятъ човѣкъ, обаче, не е свободенъ. Когато нѣкой казва, че е свободенъ, това подразбира относително свободенъ, временно свободенъ. Свободата на съвременнитѣ хора е относителна. Младиятъ е свободенъ отъ старостьта, но временно само. Най-първо младиятъ започва съ своята слабость, съ своята немощь, бори се извѣстно време съ нея, докато заякне и мисли вече, че е побѣдилъ. Като достигне върха на своята побѣда, той постепенно започва да остарява. И на стари години пакъ заприличва на малко дете. И ще видите този старъ човѣкъ, този мѫдрецъ, който мислилъ, че разбралъ смисъла на живота, сега има нужда други да го пренасятъ отъ едно мѣсто на друго. Старитѣ хора, като малкитѣ деца, не могатъ да работятъ. Често хората прибързватъ въ заключенията си и казватъ: този човѣкъ е старъ, онзи е младъ. Обаче, тѣ трѣбва да разбиратъ, какво нѣщо е старъ и какво младъ човѣкъ въ пълния смисълъ на думата. Старость и младость сѫ два важни процеса, две важни състояния въ живота на човѣка. Нѣкой казва: азъ съмъ човѣкъ. — Вие трѣбва да разберете, какво нѣщо е човѣкътъ. — Азъ съмъ българинъ. — Трѣбва да разберете, какво нѣщо е българинътъ. После трѣбва да разберете, какво нѣщо е французинътъ, германецътъ и др. — Това е животно. — Трѣбва да разберете, какво нѣщо е животното. — Това е вълкъ. — Трѣбва да разберете, какво нѣщо е вълкътъ. Изобщо, съвременнитѣ хора сѫ дали извѣстни тълкувания на всички тия нѣща, но повечето отъ тѣхъ не сѫ правилни. Какво нѣщо е, напримѣръ, вълкътъ, това трѣбва правилно да се изтълкува. Щомъ природата го е създала, тя имала предвидъ нѣщо разумно. Въ икономията на природата вълкътъ изпълнява една почтена служба. Тъй щото, не трѣбва да се гледа само неговата външна форма. Ако, като чиновникъ, не изпълнява службата си добре, тогава той ще остане само съ прозвището вълкъ и навсѣкѫде ще го гонятъ. Той е поставенъ за касиеръ въ нѣкоя банка, но бърка въ касата, взима паритѣ и бѣга. Той е като нѣкой голѣмъ воененъ капацитетъ, като нѣкой генералъ, когото пращатъ на бойното поле да се бие, но този генералъ хуква да бѣга, а подиръ него и войницитѣ бѣгатъ. Следъ това търси редъ причини да се извинява. Казвате: защо трѣбва да бѣга? — Не иска да мре човѣкътъ — нищо повече. — Защо не иска да мре? — Когато сме тукъ, лесно се говори, че трѣбва да се мре, но на бойното поле не е лесно да се говори за смърть. Често говорители, оратори излизатъ предъ народа, проповѣдватъ имъ за дългъ, за любовь къмъ отечеството, насърдчаватъ ги да се биятъ, като имъ казватъ: братя, трѣбва да отидете на бойното поле да се биете съ врага си, да се пожертвувате за отечеството си! Трѣбва да сте готови да умрете! Да, тѣзи хора ще се биятъ, ще умиратъ за отечеството си, а вие, които говорите, трѣбва да останете тукъ. Сега, възъ основа на сѫщия моралъ, нѣкой казватъ: християнитѣ трѣбва да водятъ добъръ животъ. — Ако само християнитѣ живѣятъ добре, въпросътъ съ това не се разрѣшава. Вѣрно е, че християнитѣ трѣбва да живѣятъ добре, но и всички останали хора трѣбва да живѣятъ добре. Щомъ живѣемъ, всички трѣбва добре да живѣемъ! Животътъ е създаденъ за разумнитѣ хора. До тази мисъль сѫ се домогнали въ изследванията си всички капацитети на миналото и на настоящето. Може да се наброятъ, колкото капацитети искате, но ако и безъ тѣхъ вѣрвате, по-добре ще бѫде за васъ; ако не вѣрвате, толкова по-зле за васъ. Природата има крайно отвръщение къмъ страхливитѣ; природата има крайно отвръщение къмъ престѫпницитѣ; природата има крайно отвръщение къмъ глупавитѣ хора, къмъ онѣзи, които одумватъ, които иждивяватъ силитѣ си напразно. Съ една дума, природата има крайно отвръщение къмъ всички престѫпления, които сегашнитѣ хора вършатъ; тя е толкова разгнѣвена спремо тѣхъ, че постоянно мисли, какво наказание да имъ наложи. Тя вече го е намислила и като го наложи, тѣ ще видятъ и патятъ. Казвате: какво мисли природата? Тя мисли, какъ да накаже всички хора, които сѫ престѫпили законитѣ й. Защо и за какво, тя никому отчетъ не дава. И тъй, вие можете да вѣрвате, а можете и да не вѣрвате на думитѣ ми. Вѣрата е разуменъ процесъ, или процесъ на разумностьта. Хората трѣбва да живѣятъ добре! Нѣма смисълъ да се измѫчватъ едни-други. Въ Писанието се казва, че Исусъ отишълъ да се кръсти отъ Иоана. Христосъ, който седи по-високо отъ Иоана, отиде при него да се кръсти, съ което даде на хората добъръ примѣръ на смирение. Той каза на Иоана: „Ти трѣбва да ме кръстишъ съ вода!” Начинътъ, по който Иоанъ кръсти Христа, представя единъ символъ. Споредъ този символъ всѣки човѣкъ се е родилъ, за да се кръсти. Казва нѣкой: азъ искамъ да кръщавамъ! — И да не искашъ ти, все трѣбва нѣкой да кръсти човѣка. И да искате, и да не искате, все ще ви кръстятъ, но не само чрезъ вода, както вие разбирате. Всѣко страдание е кръщение; всѣко изпитание е кръщение. Следъ като се е кръстилъ въ Йорданъ, Христосъ говори за друго нѣкакво кръщение. Значи, Той още не бѣше се докръстилъ. Първото кръщение, съ вода, става лесно. Ще влѣзе човѣкъ въ водата, ще го измиятъ отгоре, и всичко се свършва. Следъ него, обаче, иде онова тежко кръщение, чрезъ изпитанията въ живота, когато човѣкъ трѣбва да се освободи отъ ограничителнитѣ условия, да разбере съотношенията, които сѫществуватъ между доброто и злото. Понѣкога хората разглеждатъ злото така, като че то не се отнася до тѣхъ. Въ злото, както и въ доброто, се крие извѣстна философия, която трѣбва да се изучава. Нѣкой казва: какъвъ е смисълътъ на козмоса? Човѣкъ може да разбере смисъла на козмоса дотолкова, доколкото разбира смисъла на своя животъ. Доколкото животътъ на хората има отношение къмъ козмоса, дотолкова и козмосътъ има отношение къмъ тѣхния животъ. Често хората запитватъ: какъвъ е смисълътъ на живота? Не е важно да знаете, какъвъ е смисълътъ на живота споредъ философитѣ, или споредъ богословитѣ, или споредъ вѣрващитѣ, но въ даденъ случай е важенъ смисълътъ на вашия личенъ животъ. Ако азъ разрѣша този въпросъ, другитѣ въпроси сами по себе си се разрѣшаватъ. Между всички живи сѫщества има едно обединително звено, една непреривна връзка. Никой не живѣе за себе си. Ако нѣкой мисли, че живѣе за себе си, това е само привидно така. Въ сѫщность никой не живѣе за себе си. Забележете, всѣки клонъ отъ едно дърво живѣе за себе си, но сѫщевременно той има отношение и къмъ дървото; той живѣе и за цѣлото, за самото дърво. Докато е свързанъ съ дървото, той расте, развива се, има и свой животъ. Когато помисли, че може да живѣе вънъ отъ дървото, вънъ отъ цѣлото, клонътъ изсъхва. Ако запитате мистика или окултиста за причината, поради която клонетѣ изсъхватъ, тѣ ще извадятъ общо заключение: клонетѣ по дърветата изсъхватъ, когато помислятъ, че могатъ да живѣятъ самостоятелно, независимо отъ живота на цѣлото. Защо се родиха толкова нещастия и страдания въ съвременната култура? — Понеже ученитѣ създадоха нѣщо неправилно въ науката. Тѣ прокараха мисъльта, че трѣбва да подчинятъ природата, да станатъ нейни господари. И днесъ между човѣка и природата има голѣма борба. Започнала се е голѣма война, но ще видимъ, като се завърши тази война, въ края на краищата, кой ще плаща обезщетение. Ако човѣкъ побѣди природата, тя ще плаща обезщетение; ако природата побѣди човѣка, той ще плаща. Въ това отношение ученитѣ сѫ раздѣлени на два лагера: едни отъ тѣхъ казватъ, че природата трѣбва да се подчини на човѣка; другитѣ казватъ, че човѣкъ трѣбва да се подчини на природата. Следователно, когато запитватъ, какво нѣщо е злото, казвамъ: когато хората искатъ да подчинятъ природата на себе си, тѣ създаватъ злото. Който иска да побѣди природата, той носи нещастие, той носи зло въ свѣта. Който живѣе въ съгласие съ живата природа, той е въ царството на доброто. — Де е доброто? — Доброто е всѣкога около васъ. Когато слънцето изгрѣва, това е добро; когато звѣздитѣ изгрѣватъ, това е добро; когато вѣтърътъ духа, това е добро; когато водата тече, това е добро; когато земята ражда, това е добро; когато растенията растатъ и се развиватъ, това е добро. Всичко около насъ е добро, а ние питаме, какво нѣщо е доброто. Нима не е добро да седнешъ на трапезата, да си хапнешъ малко и да се почувствувашъ следъ това въ добро разположение на духа? Нима не е добро, следъ като си билъ три деня гладенъ, да дойде нѣкой при тебе и да ти донесе малко хлѣбецъ? Нѣкой казва: ако гладувамъ три деня, това показва, че волята Божия е такава. — Не, ако ти си гладувалъ три деня безъ нѣкаква важна причина и нищо не си придобилъ отъ този постъ, това вече е резултатъ на човѣшката воля, която иска да побѣди природата. Който яде по три пѫти на день, казва: азъ съмъ въ съгласие съ природата. Който не яде, той казва: азъ съмъ въ разрѣзъ съ природата. Сега, между хората се проповѣдва постъ; въ църквитѣ сѫщо се проповѣдва постъ. И въ единия, и въ другия случай този постъ се разбира въ неядене хлѣбъ, въ лишение отъ храна. Споредъ мене, богатитѣ хора трѣбва да постятъ, а бѣднитѣ — да ядатъ. Защо? — Понеже богатитѣ сѫ яли толкова много, че дори сѫ преяли, необходимо е малко да попостятъ. Като постятъ, тѣ трѣбва да дадатъ на бѣдни храната, която биха употрѣбили за себе си. Днесъ се проповѣдва постъ, но бѣднитѣ, безъ да искатъ да постятъ, тѣ го изпълняватъ. И затова бѣднитѣ постоянно се оплакватъ, казватъ: дотегна ни този постъ! Нѣма ли да се свършатъ постнитѣ години, че да дойдатъ добри времена? Като се говори за постъ, трѣбва да се разбере неговия дълбокъ смисълъ. Днесъ значението на поста е изопачено. Постътъ подразбира въздържане отъ зло, отъ престѫпване на Божия законъ, а не отъ неядене на хлѣбъ. Когато човѣкъ пости, той трѣбва да има предвидъ мисъльта да даде презъ този день храната си на нѣкой, който е гладувалъ и е изгубилъ равновѣсието си. Който пости, той трѣбва да подкрѣпва своя гладенъ братъ, защото никой не живѣе за себе си. Слугата, който върши работа на господаря си, непременно трѣбва да бѫде нахраненъ; иначе, той нѣма да бѫде въ състояние да работи. Следователно, единъ отъ важнитѣ въпроси въ живота е този за яденето, за храненето. Икономическиятъ въпросъ е построенъ върху процеса на яденето. И съвременнитѣ учени, биолози, финансисти и философи разрѣшаватъ този въпросъ, защото е отъ първостепенно значение за цѣлокупния животъ. Всѣка държава трѣбва да живѣе добре! И всѣки човѣкъ трѣбва да живѣе добре! Всѣки човѣкъ трѣбва да има не само храна, но той трѣбва да има и въздухъ, и вода, и свѣтлина, и жилище. И самата природа е създала човѣка по този начинъ. Човѣкъ има жилище — неговото тѣло; той има два прозореца — дветѣ очи, презъ които влиза свѣтлината; една вентилация — носътъ; главенъ входъ — устата, тази икономическа мрѣжа, въ която се поставятъ всички необходими провизии за подкрѣпа на организъма. Човѣкъ има и два телефона, т. е. дветѣ уши, чрезъ които се съобщава съ външния свѣтъ. Сега, ако разискваме върху въпроса, защо Христосъ отиде при Иоана да се кръсти, какво ще кажете за това? Какво отношение има между Христа и Иоана? Отношението между тѣхъ е такова, каквото между слабия и силния. Силнитѣ трѣбва да отиватъ при слабитѣ, да имъ помагатъ. Значи, Исусъ отиде при Иоана да му помогне — нищо повече! Христосъ каза на Иоана: „Ти проповѣдвашъ едно учение на покаяние, което не се харесва на хората. Богатитѣ не искатъ да се разкайватъ, затова главата ти ще снематъ. Сега, като ме кръстишъ, съ този актъ ще направимъ единъ договоръ, че ти нѣма да бѫдешъ малодушенъ, нѣма да се страхувашъ. И главата ти да снематъ, ти ще докажешъ на хората, че това, което проповѣдвашъ, е вѣрно. При това, ще знаешъ, че не само ти ще пострадашъ, но и азъ ще пострадамъ. На тебе главата ще снематъ, а мене на кръстъ ще приковатъ. Когато ме приковатъ на кръста, ти ще дойдешъ да ми помагашъ. Днесъ мнозина мислятъ, че като умратъ, всичко съ тѣхъ се свършва. Не, като умре човѣкъ, като замине за другия свѣтъ, той оттамъ ще помага на хората. Докато човѣкъ е въ тѣлото си, той е слабъ; излѣзе ли отъ него, той става силенъ, мощенъ, може да помага и на другитѣ. Докато е въ тѣлото си, човѣкъ мяза на длъжникъ, който има да дава най-малко на хиляда души. Щомъ излѣзе отъ дома си, който отъ кредиторитѣ го срѣща, казва му: ти си безчестенъ човѣкъ, не издържашъ на обѣщанията си! Ти си крадецъ, трѣбва да платишъ дълга си! Единъ го срѣща, другъ го срѣща, викатъ му, хулятъ го, и той се вижда въ чудо, не знае, какво да прави. Казвамъ на този човѣкъ: излѣзъ отъ тази държава на полицитѣ, разплати се съ всички кредитори, и ще бѫдешъ свободенъ гражданинъ. Тогава, който отъ твоитѣ кредитори те срещне, ще каже: радвамъ се, че те срѣщамъ. Ти си честенъ, добъръ платецъ. Сега можешъ свободно да се разхождашъ. Такова е състоянието на всѣки, който може свободно да излиза отъ тѣлото си. Съвременнитѣ хора иматъ работа само съ полици. Идете въ народното събрание, ще видите, че тамъ се разправятъ само съ полици; идете въ църквитѣ, и тамъ се разправятъ съ полици; идете въ обществената безопасность, и тамъ се разправятъ съ полици. Навсѣкѫде има разправии само съ полици. Често хората сѫдятъ нѣкого, обвиняватъ го, че искалъ да внесе нѣкакъвъ превратъ, да внесе новъ държавенъ строй, вследствие на което объркалъ свѣта. Казвамъ: свѣтътъ е обърканъ отъ осемь хиляди години насамъ. Кой го е объркалъ? Споредъ васъ, еди-кой си човѣкъ обърква сегашния свѣтъ. Ами досега кой е объркалъ свѣта? Казватъ нѣкои, че религиознитѣ, духовнитѣ хора били психопати, умопобъркани, малко ненормални хора. Обаче, отъ направенитѣ досега статистически свѣдения, извѣстно е, че въ България има повече отъ 10,000 души умопобъркани, луди хора. Кой е причина за полудяването на тѣзи хора? Тия хора все духовни ли сѫ? Азъ правя преводъ на думата „психопатъ“ и намирамъ, че тя не е лоша дума. Думата „психопатъ” е образувана отъ думитѣ „психо, психея” — душа, и „патосъ” — увлѣчение, разположение. Значи, „психопатъ” е човѣкъ, който душевно е добре разположенъ. Хората не приематъ това тълкувание, но то си остава за тѣхъ. Психопатъ е човѣкъ, който не тълкува нѣщата, както хората ги разбиратъ, вследствие на което влиза въ извѣстно стълкновение съ тѣхъ. Понѣкога той преувеличава нѣщата, понеже нервната система у него се е развила повече, отколкото трѣбва. Той е станалъ чрезмѣрно чувствителенъ. Като казвате, че психопатътъ е анормаленъ човѣкъ, питамъ: коя е нормата за нормалния човѣкъ? Анормаленъ е този, на когото нервната система е пропукана, та голѣма часть отъ неговата енергия изтича навънъ. Неврастеникъ пъкъ е този човѣкъ, който по нѣщо се отличава отъ другитѣ, прогресиралъ е въ нѣкоя область. Не е лошо човѣкъ да има развита нервна система, но лошото е, когато ставатъ пропуквания въ нея. Това положение е подобно на прекѫсването, което става нѣкѫде въ електрическата инсталация, вследствие на което съобщенията не ставатъ правилно. Думата психопатъ днесъ я взиматъ въ извратенъ смисълъ; подъ психопатъ разбиратъ човѣкъ, на когото умътъ малко не достига. Оттукъ може да се извади следното заключение: ако умътъ на нѣкой човѣкъ стига, за да направи нѣкакво престѫпление, той не е психопатъ; ако умътъ на нѣкого стига, за да изопачи единъ законъ, да го заобиколи и да се оправдае предъ хората, той не е психопатъ. Сега, въпросътъ не е за споръ, да се поставя едно учение предъ друго. Когато става дума, кое учение, или коя религия е права, азъ изхождамъ отъ следното гледище: въ природата има само една свѣтлина. Всички огньове, всички свѣтлини, които сѫществуватъ на земята, сѫ произлѣзли все отъ слънцето. Коя е нормата, която опредѣля силата на разнитѣ свѣтлини? — Слънцето. Ако слънцето би загаснало само за единъ моментъ, вие не бихте могли да запалите нито единъ огънь. Следователно, щомъ вашето кандило гори, щомъ вашата свѣщь гори, щомъ вашиятъ огънь гори, бѫдете увѣрени, че и слънцето е въ нормално състояние. На това основание, когато вие мислите добре, когато сте разположени добре, трѣбва да знаете, че въ дадения случай и много други сѫщества мислятъ като васъ. Не сте само вие, които мислите така. Разумната природа е норма за всички нѣща. Казвамъ: ако проследите живота, ще видите, че между минералитѣ, растенията, животнитѣ, човѣка и сѫществата надъ човѣка има тѣсна, непреривна връзка. Споредъ менъ минералитѣ представятъ зачатъчно състояние на живота. Тѣ сѫ дълбоко заровени въ земята. Онѣзи минерали пъкъ, които сѫ поникнали, които сѫ подали нѣкои отъ своитѣ части надъ повърхностьта на земята, тѣ сѫ растенията. Тъй щото, когато минералътъ разрѣши единъ важенъ въпросъ въ своя животъ, той пониква и минава въ фазата на растение: Долната часть на растенията — коренитѣ, оставатъ въ земята. Растенията не сѫ още напълно свободни. Следъ като хиляди години наредъ сѫ мислили, какъ да освободятъ главитѣ си, коренитѣ, отъ гѫстата материя и да придобиятъ свободата си, тѣ се явили като животни; въ това състояние тѣ разрѣшили онзи въпросъ, който, като растения, не могли да разрѣшатъ. Животнитѣ, обаче, останали за дълго време при лоши, неблагоприятни условия за тѣхното развитие. Трѣбвало най-после да дойде човѣкътъ, дълго време да мисли върху тази задача, докато намѣри начинъ, какъ да се освободи. Въпросътъ, който животнитѣ не могли да разрѣшатъ, човѣкътъ го разрѣшилъ. У животнитѣ, благодарение на тѣхната неразумность, се създадоха редъ страсти, съ които се самоизтрѣбваха едни-други. Престѫпленията, които съвременнитѣ хора вършатъ, не сѫ нищо друго, освѣнъ далечно наследство на млѣкопитаещитѣ. Ако хората се върнатъ къмъ миналото, да разгледатъ живота на своитѣ прадѣди, тѣ биха се ужасили предъ вида на онова страшно разрушение, на онѣзи жестоки войни и състезания между хората. Сегашнитѣ войни бледнѣятъ предъ миналитѣ. Може би бѫдещитѣ войни, въ които ще пуснатъ въ ходъ задушливитѣ газове, донѣкѫде биха могли да наподобятъ разрушението и жестокостьта на миналитѣ. Страшно разрушение е сѫществувало нѣкога въ свѣта! И най-после, човѣкътъ, съ своята мисъль, се явилъ въ свѣта, да тури край на това разрушение, да тури редъ и порядъкъ на нѣщата. Когато човѣкътъ се е явилъ въ рая, чрезъ мисъльта си, той е внесълъ миръ и спокойствие по цѣлата земя. Затова, именно, е дошълъ човѣкъ въ свѣта. Обаче, следъ грѣхопадането, пакъ настава това разрушение между хората, както и между народитѣ. Питамъ: де се крие разрѣшението на положението, въ което се намира сегашното човѣчество? И сега пакъ трѣбва да дойде човѣкътъ, съ своята нова, права мисъль, да разрѣши всички въпроси. Разрѣшението на тия въпроси не е достояние само на единъ човѣкъ, нито пъкъ е достояние само на единъ народъ. Единъ човѣкъ, единъ народъ може да разрѣши само единъ въпросъ, но разрѣшението на всички въпроси представятъ задача на цѣлокупното човѣчество. То трѣбва да вземе участие въ тази велика задача, която ангажира всички еднакво. Съвременнитѣ държави съзнаватъ това нѣщо и работятъ за реализиране на тази задача. Христосъ дойде на земята съ велика мисия. Той искаше да покаже на съвременнитѣ европейски народи, какъ трѣбва да постѫпватъ. Всичко, което проповѣдваше Христосъ на времето си, се отнасяше за сегашнитѣ времена. Той казваше на всички народи: вие ще дойдете до една голѣма криза. Ако искате да се освободите отъ тази криза, единственото разрѣшение седи въ приложението на това, което сега проповѣдвамъ. Ако приложите моето учение, вие ще се избавите отъ голѣма катастрофа; не приложите ли учението ми, катастрофата е неминуема. Единъ отъ старитѣ пророци е казалъ: „Не е далечъ времето, когато тази катастрофа ще дойде”. Какъ ще дойде тази катастрофа? Наближило е време да дойдатъ учени, които съ своето изкуство ще запалятъ въздуха. Представете си, че въздухътъ около цѣлата земя се запали! Какво ще стане тогава съ съвременната култура? Писанието казва, че цѣлата земя ще бѫде обхваната отъ огънь и всичко, което се намира по нея, ще изчезне. Наближило е това време. Ако хората не приложатъ закона на Любовьта, въздухътъ непременно ще се запали, и тогава земята ще пречисти добритѣ и лошитѣ. Обаче, добритѣ нѣма да изгорятъ; тѣ ще преминатъ презъ огъня, ще се пречистятъ, а лошитѣ, които сѫ въ противоречие съ природата, ще изгорятъ, ще се стопятъ, както изгарятъ труповетѣ на умрелитѣ въ специални пещи, крематории. Казвамъ: само по този начинъ ще изчезнатъ противоречията въ свѣта, които сѫ причина за редъ болести. Благодарение на противоречията съвременнитѣ хора не сѫ разрѣшили въпроса, какво е отношението имъ къмъ природата, и постѫпватъ ли спремо нея право, или не. Тѣ казватъ: условията не ни помагатъ да постѫпваме право спремо природата. Не, условията не оправдаватъ хората. Ако съмъ човѣкъ, ако мисля за своето благо, азъ трѣбва да зная, че имамъ отношения, освѣнъ къмъ частитѣ, още и къмъ цѣлото. Щомъ съзнавамъ това, трѣбва ли да допущамъ нѣкакво нещастие въ своя животъ, което неминуемо ще се отрази и върху живота на другитѣ хора? Щомъ съзнавамъ това, щомъ съмъ разуменъ човѣкъ, азъ ще допусна въ живота си само онова благо, което по сѫщия законъ ще се предаде и върху милиони хора още. Законътъ и за нещастията и за щастията, и за злинитѣ и за добринитѣ, е единъ и сѫщъ. Тѣ еднакво се предаватъ отъ цѣлото къмъ частитѣ, и отъ частитѣ къмъ цѣлото. Сега, хората отъ всички страни започватъ вече да съзнаватъ влиянието на чистата, Божествена мисъль върху човѣка. Всички добри хора трѣбва да се сплотятъ, да насочатъ мисъльта си въ една посока — за преустройване на свѣта. Ако всички майки кажатъ: не искаме вече войни! — тѣ биха имали успѣхъ. Ако всички майки кажатъ на децата си, докато сѫ още въ утробата имъ, че не искатъ да воюватъ, не искатъ да вършатъ убийства, тѣзи деца, като се родятъ, ще носятъ идеитѣ на своитѣ майки. Тѣ ще станатъ проводници на новитѣ мисли, ще работятъ за оправянето на свѣта. Ако синътъ иска да се жени, бащата трѣбва да му каже: ако се женишъ, за да раждашъ престѫпници, да се убиватъ едни-други, по-добре не се жени. Ако пъкъ се женишъ, за да родишъ добри синове и дъщери, които да помагатъ на своитѣ ближни, тогава можешъ да се женишъ. Сега се търсятъ добри хора въ свѣта! Ако се раждатъ добри хора, женитбата има смисълъ. Добритѣ хора трѣбва да работятъ братски за подигането на свѣта. Добритѣ хора трѣбва да заематъ служби, които живата природа е опредѣлила. „Дойде Исусъ отъ Назаретъ Галилейски.” Назаретъ представя низкото, бѣдното положение, отъ което ние произлизаме. Въ това отношение Назаретъ е прозвище. Галилей е хубавото, красивото въ живота. Галилей е область, въ която се намира Назаретъ. Съвременнитѣ хора трѣбва да подържатъ въ себе си хубавото, красивото. Тѣ трѣбва да подържатъ великата идея за човѣщина. Тази идея е потрѣбна за разумнитѣ хора толкова, колкото здравето е потрѣбно за болния. Болниятъ не се нуждае отъ богатство, но отъ здраве. Докато е боленъ, най-важното за него е здравето. Има ли здраве, и богатството ще дойде. Кое е най-важното за невѣжия, за малкото дете? — Да стане ученъ човѣкъ. Подъ думата „ученость” азъ разбирамъ това знание, което може да освободи човѣка отъ всички ограничителни условия на живота. Кое е най-важното за човѣка, който е попадналъ въ тъмнина? — Свѣтлината. Той иска да намѣри пѫтя, по който трѣбва да върви. И тъй, при сегашнитѣ условия нѣма по-хубаво нѣщо отъ това, да бѫде човѣкъ разуменъ, да разбира отношенията между хората, да познава законитѣ и да изучава езика на природата. Съвременнитѣ хора не разбиратъ природата. Запримѣръ, ученитѣ казватъ, че тѣлата отъ топлината се разширяватъ, а отъ студа се свиватъ. Тѣ не даватъ никакво обяснение, какво отношение има разширението и свиването къмъ човѣка. Хората не сѫ проследили да знаятъ, какви промѣни ставатъ у тѣхъ, когато иматъ нѣкакви приятни, или неприятни чувства. Когато човѣкъ има нѣкакво приятно чувство, нека измѣри рѫката си, или врата си и да види, каква промѣна става въ него. После, нека измѣри рѫката и врата си при неприятно чувство. Въ първия случай той ще забележи едно малко разширение на рѫката и на врата си. Въ втория случай, обаче, той ще забележи едно малко свиване. Казвате: човѣкъ е разуменъ, той знае законитѣ, може да се справи съ всички трудности. Вѣрно е, че човѣкъ е разуменъ, но често този разуменъ човѣкъ, като се намѣри въ трудно положение, замисля се за бѫдещето, уплашва се и се самоубива. Въ това отношение заекътъ, който минава за най-страхливото животно, като се уплаши, не се самоубива, но даже запазва присѫтствие и може да мисли. Има примѣри отъ живота на заека, когато въ най-трудното положение на живота си, той мисли като философъ. Запримѣръ, когато го погне нѣкоя хрътка, която бѣга по-бързо отъ него, понеже заекътъ надолу бѣга по-мѫчно, отколкото нагоре, щомъ го настигне хрътката, той изведнъжъ се слегне, и хрътката, както се е засилила, прескача го. Въ тозъ моментъ заекътъ скача и удря на противоположна страна. Значи, като бѣга отъ хрътката, заекътъ мисли, какъ да се освободи отъ нея. Когато го гони копой, той има другъ начинъ на бѣгане. Тогава заекътъ започва да се върти, като че играе нѣкакво българско хоро; после изведнъжъ подскача на разстояние десеть крачки отъ центъра и избѣгва. По този начинъ заекътъ дава на копоя една геометрическа задача за разрѣшение. И следъ това ще кажете, че заекътъ билъ страхливъ, билъ глупавъ. Заекътъ не е глупавъ, но глупавъ е онзи съ пушката, който го гони. Заекътъ казва на онзи, който го преследва: ти си човѣкъ, но докато ме гонишъ съ пушката си, нещастията никога нѣма да избегнатъ отъ твоята глава. Както хръткитѣ и копоитѣ ме гонятъ, така ще те гонятъ твоитѣ лоши мисли, докато поумнѣешъ и видишъ последствията на твоитѣ дѣла. Престани да ме гонишъ! Дългитѣ уши на заека показватъ голѣма интелигентность. И ако хората, съобразно степеньта на своето развитие, бѣха толкова умни, колкото заека, свѣтътъ би се оправилъ досега. Вие, които ме слушате сега, ще кажете: това е много казано! Пророкъ Исайя казва: „Волътъ познава господаря си и се връща въ яслитѣ си. Израиль не познава Бога и не се връща дома си.” Кой седи по-горе? Волътъ познава господаря си, а човѣкъ, на когото Богъ е далъ разумность, той се отрича отъ тази разумность и казва: азъ самъ ще уредя живота си. Хиляди години вече, откакъ човѣкъ урежда живота си, но и досега още не го е уредилъ. Казвамъ: има единъ обикновенъ начинъ за ликвидиране на смѣткитѣ. Той е Иоановиятъ, т. е. начинътъ, по който днесъ хората се разплащатъ. Иоанъ бѣше старозавѣтникъ. Той представяше стария законъ: имашъ да давашъ, ще дадешъ, по задължение. Христосъ, обаче, показа на хората другъ начинъ за ликвидиране на смѣткитѣ: ликвидиране по закона на Любовьта — да дадешъ отъ любовь. Христосъ нѣмаше предвидъ онази любовь, която не носи свобода на човѣка, която не е въ състояние да премахне страха у човѣка, или която не е въ сила да премахне злобата, болеститѣ, страданията и всички лоши условия въ живота. Това не е любовь. Любовьта, за която Христосъ говори, носи красота, радость, щастие. Тази любовь има предвидъ благото на всички сѫщества. Следователно, ако нѣкои хора казватъ, че сѫ остарѣли, причината на това сѫ тѣхнитѣ стари разбирания. Стариятъ трѣбва да се освободи отъ своитѣ стари разбирания, ако иска да стане младъ. Съвременнитѣ хора и досега още носятъ мислите и разбиранията на хиляди поколѣния преди тѣхъ. Бащата казва на сина си: ти ще остарѣешъ, трѣбва да си направишъ кѫща, да се осигуришъ. И наистина, съвременнитѣ хора всичко знаятъ: и кѫщи могатъ да градятъ, и дрехи знаятъ да шиятъ, и университети свършватъ, и генерали, и министри, и князе, и царе ставатъ, но животътъ е все сѫщиятъ. Царьтъ живѣе като простия, и простиятъ живѣе като царя. Всѣки човѣкъ може да бѫде царь, но споредъ мене царь може да бѫде само онзи човѣкъ, който се е освободилъ отъ смъртьта, отъ злото. Който не се е освободилъ отъ смъртьта, отъ злото, той е робъ на условията. Той може само да носи името царь, безъ да е такъвъ. Единъ мой познатъ, който е следвалъ въ Бостонъ по медицина, ми разправяше следния интересенъ случай за единъ царь. Вървя, казва той, изъ бостонскитѣ улици, и виждамъ срѣщу мене иде единъ високъ човѣкъ, около два метра, съ корона на глава, съ мантия и съ жезълъ въ рѫка. Всички хора минаватъ-заминаватъ покрай него, никой не му обръща внимание. Чудя се, какъ тия американци не му обръщатъ внимание. Мисля си: какъ е дошълъ този европейски царь въ Бостонъ? Като минахъ покрай него, обърнахъ се да го изгледамъ отзадъ, но какво бѣше очудването ми, когато на гърба му видѣхъ залѣпени реклами отъ една фабрика. Казвамъ: всѣки човѣкъ е царь, но ако на гърба му сѫ залѣпени рекламитѣ на всички негови престѫпления, какъвъ царь е той? Като се говори за царь, подразбирамъ истинския човѣкъ. Съвременниятъ човѣкъ носи на гърба си написани не едно, но много престѫпления. Питамъ: трѣбва ли да се препорѫчва съ тѣхъ? Днесъ хората гледатъ да се освободятъ отъ външнитѣ престѫпления, а за вѫтрѣшнитѣ не мислятъ. Обаче, и външнитѣ, и вѫтрѣшнитѣ престѫпления се пишатъ не само на книга, както днесъ, но тѣ се пишатъ и върху цѣлото тѣло на човѣка. Единъ день вие ще срещнете сѫщества, по-напреднали отъ васъ. Какъ ще ги погледнете? Единъ день ще срещнете сѫщества, които сѫ очаквали отъ васъ любовь, но вие не сте имъ дали; единъ день ще срещнете ваши братя, които сѫ очаквали помощь отъ васъ, но не сте имъ дали. Какъ ще ги погледнете? Казвате: какъвъ смисълъ имаше въ това, да дойде Христосъ на земята и да пострада? Не можа ли Той да се спаси? — Христосъ разполагаше съ голѣми сили, Той можа да се спаси. Казано е въ Писанието, че Христосъ можа да извика на помощь 12 легиона ангели. Въ всѣки легионъ има по 6,000 ангели. Само единъ отъ тия ангели разполага съ такава мощна сила, че е въ състояние въ една нощь да изтрѣби 150 хилядна армия добре въорѫжена, нито единъ войникъ да не остане отъ нея. Тогава, колко такива ангели сѫ нужни за изтрѣбването на българитѣ отъ лицето на земята? Ако дойдатъ 30 ангели, нито единъ българинъ нѣма да остане на земята. Дойдатъ ли 6,000, тѣ ще унищожатъ цѣлото човѣчество. Обаче, въпросътъ не седи въ това, да се изтрѣби човѣчеството. Важно е, да се подигне човѣчеството чрезъ доброто. Доброто се отличава отъ злото по това, че всѣкога съгражда, твори, а злото разрушава. Това, което всѣкога съгражда и освобождава човѣка, е любовьта. Това, което всѣкога съгражда и освобождава човѣка, е мѫдростьта. Това, което всѣкога съгражда и освобождава човѣка, е истината. Тѣ сѫ вѣчни процеси. Желанието на всички хора да бѫдатъ свободни се дължи, именно, на любовьта въ тѣхъ, която е въ състояние да ги освободи. Нѣкой казва: това е празна работа, то е само за деца! Питамъ: кое е реалното, кое е сѫщественото въ живота? Често ние произнасяме името Божие, но въ това хубаво име се вършатъ днесъ голѣми престѫпления. Какви ли престѫпления не сѫ се вършили и въ миналото все въ това свето име! Христосъ казва: „Иде часъ и сега е, когато всѣки, който ви убие, ще мисли, че служба принася на Бога”. И съвременнитѣ хора мислятъ, че като убиватъ престѫпницитѣ и лошитѣ хора, свѣтътъ ще се оправи. Ако, наистина, свѣтътъ можеше да се оправи чрезъ убийства, и безъ това всѣка година се гильотиниратъ около 35 милиона хора, при това свѣтътъ още не е оправенъ. Значи, въпросътъ не може да се разрѣши по този начинъ. Всѣка година се гильотиниратъ 35 милиона хора, а вмѣсто тѣхъ се раждатъ около 40 милиона. Следователно, петь милиона хора идатъ повече отъ тия, които заминаватъ за онзи свѣтъ. Злото избива 35 милиона, а любовьта изпраща 40 милиона. Интересно е да се проследи, въ края на краищата, кой ще има надмощие. Най-после рѫцетѣ на злото ще отслабнатъ, и то нѣма да може повече да коли. Злото ще рѣже, докато капитулира. Вратоветѣ на хората ще станатъ толкова жилави, че никакъвъ ножъ не ще може да ги лови. Ще дойде време, когато човѣшкитѣ вратове ще иматъ такова свойство, че щомъ се допре ножъ до тѣхъ, той ще отскочи, ще се счупи, но вратоветѣ ще останатъ непокѫтнати; ще дойде време, когато човѣшкитѣ тѣла ще бѫдатъ така устроени, че всѣка граната, хвърлена върху тѣхъ, ще се стопи, безъ да причини нѣкаква поврѣда. Питамъ тогава: какъ ще се убиватъ хората? Ще дойде време, когато лошитѣ хора и престѫпницитѣ нѣма да се убиватъ, но ще ги приспиватъ, да си почиватъ, а добритѣ хора ще си вършатъ работата. Това време иде, не е далечъ; въпросътъ е, сега какво трѣбва да се прави. За далечното бѫдеще е лесно да се постигне всичко, но днесъ още лошитѣ хора не могатъ да се приспиватъ. Запитали едного: какъ вървятъ работитѣ ти? — Въ много трудно положение съмъ. — Ами после какво ще стане? — Най-после ще свикна. Обаче, азъ отивамъ по-далечъ. Въпросътъ не е въ това, да свикне човѣкъ съ злото, но има единъ естественъ начинъ, по който той може да се освободи отъ неговото влияние. Има единъ естественъ начинъ, по който човѣкъ може да се освободи отъ влиянието на своитѣ лоши мисли, чувства и действия. Има единъ естественъ начинъ, по който човѣкъ може да се освободи отъ влиянието на всички болести. Това е наука! И въ тази наука се крие смисълътъ на живота. Бѫдещитѣ науки нѣма да се занимаватъ съ паталогическитѣ състояния на хората, но ще изучаватъ тѣхнитѣ здравословни състояния. Да допуснемъ, че нѣкой търговецъ изгубва сто хиляди лева и остава безъ петь пари въ джоба си, нѣма съ какво да си купи хлѣбъ. Той се чуди, какво да прави. Отива у дома си, гледа жена, деца гладни, не може да понесе това положение. Най-после му дохожда мисъльта, да се самоубие. Казвамъ: това е състояние на затѫпяване. Въ свѣта сѫществуватъ много ресурси, чрезъ които човѣкъ, и въ най-тежкото си положение, може да бѫде спасенъ. Вие още не сте дошли до тия ресурси. Ако знаете законитѣ на природата, вие ще се домогнете до тѣзи ресурси и ще бѫдете спасени. Ще ви приведа единъ примѣръ за потвърждение на тази мисъль. Той се отнася до единъ казанлъчанинъ, който преди войната билъ директоръ на една прогимназия. До това време той билъ голѣмъ безвѣрникъ и често проповѣдвалъ на ученицитѣ си, че Богъ не сѫществува, че човѣкъ самъ урежда живота си, самъ кове сѫдбата си. Въ последната война той взелъ участие въ сраженията съ гърцитѣ и при едно отстѫпление на нашитѣ войски едва успѣлъ да се скрие въ една пещера, дето прекаралъ цѣли три деня гладенъ, безъ хапка хлѣбъ. Гладътъ започналъ тъй силно да го мѫчи, че въ това време му дошло на умъ да се обърне къмъ Бога. Той казалъ: Господи, баща ми и майка ми сѫ говорили, че Ти сѫществувашъ, но азъ не вѣрвамъ въ това. Какво ме ползува въ този моментъ твоето сѫществуване, когато азъ умирамъ отъ гладъ? Ако можешъ да ме извадишь отъ това трудно положение, ще повѣрвамъ, че сѫществувашъ. Обѣщавамъ, че като се върна въ България, ще събера всички мои ученици, на които съмъ проповѣдвалъ, че нѣма Богъ, и ще ги убѣдя въ противното. Като произнесълъ тази молитва, засмѣлъ се и чистосърдечно си казалъ: като нѣма друга работа, човѣкъ си бръщолеви. Обаче, не се минало и половинъ часъ, той видѣлъ — една костена жаба влѣче половинъ килограмъ хлѣбъ, оставила го предъ пещерата и се върнала назадъ. Той взелъ хлѣба, изялъ го, добилъ сила и продължилъ пътя си. Като се върналъ дома си, той събралъ всички свои ученици и казалъ: деца, по-рано азъ ви проповѣдвахъ, че нѣма Богъ, но отъ единъ важенъ фактъ се убѣдихъ напълно въ сѫществуването на Бога. И разказалъ всичко на ученицитѣ. Досега нито Кантъ, нито други нѣкои философи можаха да ме убѣдятъ, че Богъ сѫществува, обаче, костената жаба успя да ме убѣди въ това. Този човѣкъ билъ силенъ въ проповѣдьта си, защото разправялъ своя жива питность. Казвамъ: великата Истина трѣбва да се опита, да придобиемъ опитность, върху която да градимъ нашето бъдеще вѣрую. Съвременнитѣ хора трѣбва да иматъ такова вѣрую, въ което абсолютно да не се съмняватъ. Казвамъ: ако сегашнитѣ хора, които вѣрватъ въ нѣкакъвъ Висшъ принципъ, съсрѣдоточатъ мисъльта си къмъ Него, — да помогне Той за оправянето на свѣта, свѣтътъ ще се оправи. Даже само християнитѣ, ако желаятъ, ще могатъ да оправятъ свѣта. Въ петь години отгоре свѣтътъ може да се поправи. За това нѣма никакви препятствия. Единственото препятствие е личниятъ интересъ на хората. Двама братя, които били въ голѣма вражда помежду си, случайно попаднали плѣнници на едно и сѫщо мѣсто, и били предадени на единъ войникъ, да ги убие заедно съ другитѣ плѣнници. Като се видѣли, двамата братя се спуснали единъ къмъ другъ, цѣлунали се и казали: отсега нататъкъ нѣма защо да споримъ. И двамата ще отидемъ на онзи свѣтъ. Хайде, поне тукъ да се помиримъ! Войникътъ, който ги придружавалъ, запиталъ, защо се прегръщатъ и цѣлуватъ. Тѣ му казали, че сѫ родни братя и се примиряватъ, защото досега били скарани. Той имъ отговорилъ: щомъ е така, вървете по домоветѣ си, и азъ ви пущамъ на свобода, да живѣете по новия начинъ. Има единъ езикъ въ природата, който е еднакъвъ за всички растения, за всички животни и за всички хора. Ще приведа единъ примѣръ изъ българския животъ, отъ който се вижда, че действително сѫществува общъ езикъ за всички сѫщества въ природата. Едно малко момиченце изгубило родителитѣ си и се забъркало изъ една гора. То започнало да плаче, да вика, да търси майка си. По едно време то видѣло една мечка въ гората, която веднага се сгушила, да не го изплаши. Момиченцето се приближило до нея и я запитало: кажи ми, де е мама? Мечката се снишила още повече, за да може момиченцето да се качи на гърба й. То се качило на нея, и тя продължила пѫтя си презъ гората, да заведе детето при майка му. Мечката е ясновидка, тя видѣла, че бащата и майката на детето се качили на една канара, понеже се уплашили отъ нея. Като видѣли момиченцето си на гърба на мечката, майката веднага извикала: слѣзъ, мама, отъ гърба на мечката! Тѣ се уплашили отъ нея, а детето свободно седѣло на гърба й. Следъ това мечката пакъ се снишила, момиченцето слѣзло отъ гърба й и радостно отишло при майка си. Мнозина ще кажатъ, че това е отъ приказкитѣ „Хиляда и една нощь.” За забелязване е, че днесъ хората сѫ изгубили всѣкаква вѣра. Обезвѣряването е дошло вече до своя краенъ предѣлъ. Тѣ нѣматъ вѣра едни въ други. Мѫжътъ нѣма вѣра въ жена си, и жената нѣма вѣра въ мѫжа си; синътъ нѣма вѣра въ баща си, и бащата нѣма вѣра въ сина си; дъщерята нѣма вѣра въ майка си, и майката нѣма вѣра въ дъщеря си. Навредъ въ свѣта сѫществува крайно обезвѣряване. И всички хора, които сѫ се обезвѣрили, проповѣдватъ нѣкаква свобода. Всички трѣбва да се върнатъ къмъ истинската вѣра и да знаятъ, че ако тѣ не вѣрватъ въ баща си, въ майка си, въ брата си, въ сестра си, въ приятелитѣ си, никакъвъ редъ и порядъкъ не може да се въведе въ свѣта. Какво могатъ да проповѣдватъ тия хора? Ще проповѣдватъ за Христа, че страдалъ, че билъ разпнатъ на кръстъ. И следъ това ще плачатъ за Него. Казвамъ: вие не плачете за брата си, който страда, а за Христа ще плачете. Христосъ, за когото плачете привидно, е въ вашия братъ, който страда и вика за помощь. Сега вие се запитвате: кое учение е право? Право е само онова учение, което носи свобода за всички сѫщества безъ изключение: за всички растения, за всички животни и за всички хора. Отдето и да дойде, щомъ носи свобода за всички живи сѫщества, това учение е право. Азъ не говоря за временната свобода. Ако е въпросъ за временна свобода, българитѣ, напримѣръ, придобиха такава свобода: Русия ги освободи, но и до днесъ още тѣ не сѫ свободни. Сега трѣбва да дойде нѣкой другъ, пакъ да ги освобождава. Кой ще ги освободи сега, не зная. Не само българитѣ нѣматъ свобода, но и въ Америка, и въ Англия, и въ Германия, дето отидете, навсѣкѫде хората тепърва трѣбва да се освобождаватъ. Ако отидете въ Лондонъ, напримѣръ, тамъ има квартали отъ 45 ÷ 50 хиляди души жени, деца и мѫже; децата отъ тия квартали не знаятъ баща си и майка си. Ако нѣкой чужденецъ попадне въ такъвъ кварталъ, непременно стражарь трѣбва да го придружава. Който мине презъ такъвъ кварталъ, той се излага на нѣкаква опасности. Това не е само въ Лондонъ, но и въ Ню-Йоркъ, и въ Парижъ, и въ Берлинъ — въ всички голѣми градове. Даже и въ малката България има такива квартали, презъ които човѣкъ не може свободно да върви. Щомъ човѣкъ се разгнѣви, той много не му мисли, готовъ е вече куршумъ да тегли. Ако пъкъ не тегли куршумъ, ще каже обидни думи на човѣка, но после ще съжалява: не трѣбваше така да постѫпвамъ. Всѣки човѣкъ има по единъ такъвъ кварталъ задъ ушитѣ си, дето е центърътъ на разрушението, съ по 45 ÷ 50 хиляди жители. Има единъ начинъ за спасение отъ жителитѣ на тия квартали. Има единъ начинъ за придобиване на свобода. Като казвамъ, че има единъ начинъ за придобиване на свобода, азъ не отричамъ и другитѣ начини, не казвамъ, че всички усилия на човѣчеството за свобода не сѫ на мѣстото си; казвамъ, че човѣчеството днесъ се нуждае отъ особена запалка, която да даде потикъ, да даде силенъ тласъкъ напредъ. У всички хора има добро желание да придобиятъ тази запалка, за да разбератъ, че свободата действува по единъ начинъ и трѣбва да бѫде обща за всички хора. Докато човѣкъ иска свобода само за себе си, той е на кривъ пѫть. Иска ли свобода и за себе си, и за другитѣ, той е на правъ пѫть. Желаешъ ли добро и на себе си, и на другитѣ хора, ти си на правъ пѫть. Сега, като ставате сутринь, запитвайте се, отде сте дошли, какъ сте дошли, какъ сте придобили всичко, което имате въ себе си. Безъ да мислите върху тия въпроси, вие казвате: родилъ съмъ се, но единъ день ще умра, ще свърша живота си. Казвамъ: лесно е да се умре, да се свърши всичко, но тъкмо, когато мислите, че сте свършили, вие ще се намѣрите въ противоречие. Вие ще се намѣрите въ положението на оногова, който ималъ да плаща една полица отъ сто хиляди лева, но като нѣмалъ възможность да я плати, рѣшилъ да се самоубие. Качилъ се на една скала и оттамъ се хвърлилъ. Обаче, той не успѣлъ да се самоубие, но счупилъ само двата си крака. Като се видѣлъ въ това положение, той още повече се отчаялъ и казалъ: ако краката ми бѣха останали здрави, щѣхъ да си платя полицата, а сега и краката ми счупени, и полицата неплатена. По сѫщия начинъ мислятъ мнозина. Тѣ се надѣватъ, като умратъ, да изплатятъ полицитѣ си. Не, като умратъ, тѣ нито полицитѣ си изплащатъ, нито животъ иматъ. Ето защо, при сегашното положение, по-изгодно за човѣка е да бѫде съ здрави крака и полека да изплаща полицата си. Задъ всѣки кредиторъ се крие единъ ангелъ, който опитва хората. Когато повѣрвате, че вашиятъ кредиторъ е честенъ човѣкъ и въ него, както въ всички хора, има Божествено начало, той ще ви се усмихне. Ако се влюбите въ вашия кредиторъ, както момъкъ се влюбва въ мома и е готовъ да колѣничи предъ нея, този кожодеръ, както вие наричате кредитора си, ще се усмихне, ще ви потупа по рамото и ще каже: азъ съмъ готовъ не само да ти простя дълга отъ сто хиляди лева, но отгоре на това да ти дамъ още сто хиляди. Това сѫ правили хората, и пакъ го правятъ. Само по този начинъ тѣ могатъ да се побратимятъ. Спасението на човѣчеството е въ братството. Това трѣбва да се проповѣдва на хората! Днесъ всички хора спорятъ, коя църква е права, кое учение е право, коя философия е права. Всички църкви трѣбва да проповѣдватъ учението на природата. Всички хора трѣбва да станатъ нейни съработници. Всички трѣбва да се кръщаватъ заедно съ нея! Кѫде? Всички трѣбва да се кръщаватъ въ онази рѣка, отъ която Любовьта изтича. Всички трѣбва да се кръщаватъ въ езерото на Мѫдростьта, въ което Любовьта се влива. И най-после, всички трѣбва да стѫпятъ здраво на онази почва, върху която се излива дъжда на Истината. Тъй щото, навсѣкѫде ще се потопите по три пѫти: ще се потопите три пѫти въ рѣката на Любовьта; после ще се потопите три пѫти въ езерото на Мѫдростьта и най-после ще се изложите три пѫти на душа на Истината. Само по този начинъ може да се влѣзе въ Царството Божие. Който не се е потопилъ по три пѫти въ Любовьта, въ Мѫдростьта и въ Истината, той не може да влѣзе въ Царството Божие, нито може да разрѣши нѣщо въ свѣта. Това не сѫ празни думи, но това е тълкуването на стиха: „И презъ онѣзи дни дойде Исусъ отъ Назаретъ Галилейски и кръсти се отъ Иоана въ Йорданъ”. Сега, като говоря, азъ повишавамъ малко гласа си. Обаче, силата на думитѣ не седи въ високото изговаряне; тѣ сѫ силни дотолкова, доколкото сѫ истинни и приложими; тѣ сѫ силни дотолкова, доколкото сѫ въ съгласие съ Божественото у човѣка. Казвате; трѣбва да се говори истината! Така е, трѣбва да се говори истината, но има нѣща, които сѫ само външна опаковка. Да се говори истината на човѣка, подразбира да му се каже това, което може да го подмлади. Човѣкъ се подмладява, когато прилага нѣщата. Ако единъ народъ прилага законитѣ на Любовьта, Мѫдростьта и Истината, той ще се обнови напълно. Казвате: какво могатъ да направятъ българитѣ? Ако приложатъ Христовото учение, тѣ биха запалили цѣлия свѣтъ и биха го освободили. Мнозина сѫ ме запитвали: каква е мисията на българския народъ? Ако българитѣ сѫ готови да изпълнятъ, каквото имъ казвамъ, ще знаятъ, каква е тѣхната мисия. Не изпълнятъ ли това, което имъ проповѣдвамъ, нѣма да кажа, каква е мисията имъ. Апостолъ Петъръ е казалъ: „Вие сте Синове Божии”. Ако днесъ нѣкой каже, че е Синъ Божи, всички го осѫждатъ, дето смѣе да се нарича Синъ Божи. Така е казано въ Писанието не само за едного, но за всички. Въ този смисълъ азъ бихъ желалъ всички да бѫдете Синове Божии, т. е. Синове на Божията Любовь, на Божията Мѫдрость, на Божията Истина. Азъ бихъ желалъ всички да бѫдете носители на новото учение и, дето минете, да изтриете сълзитѣ на хората, да ги освободите отъ всѣкакви болести, отъ сиромашия, отъ недѫзи, отъ страдания. И тъй, бѫдете Синове на Бога, Синове на Любовьта! 5. Недѣлна беседа, държана отъ Учителя на 25 октомври, 1931 г. София. „Изгрѣвъ”.

Отъ "Изново". Сила и Живот. Петнадесета серия (1931–1932). Том I. Бургас, 1992. Книгата за теглене на PDF Съдържание Бележка: Текстът за четене онлайн в стар правопис е подготвен от Георги Касапов с помощта на програма и е проверен с Пъленъ правописенъ речникъ на българския книжовенъ езикъ, второ подобрено издание според официалния правописъ отъ 1925 г., от който период е и съответната беседа. ОТНОШЕНИЕ НА ДВА ЗАКОНА А Исусъ му рече: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего. Да възлюбишъ ближния си”. Матея 22: 37, 38. „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа и съ всичкия си умъ. Да възлюбишъ ближния си, като себе си.” Азъ взимамъ тѣзи две заповѣди, като величини, които иматъ извѣстно отношение помежду си. За втората заповѣдь англичанитѣ иматъ специаленъ изразъ, който не искамъ да преведа на български езикъ. Защо? — Когато нѣкои нѣща не се превеждатъ, тѣ се схващатъ по-добре. Запримѣръ, нѣкога времето не изглежда, че ще се развали, но по извѣстни елементи въ него вие схващате това и се нагаждате споредъ времето, което предстои да дойде. Гледате вънъ, топло е, но вие знаете по нѣщо, че времето ще се развали. Следователно, безъ да ви казва времето, че ще се развали, или поправи, вие знаете това. По какво познавате? Все има нѣкакви външни изгледи, по които се ориентирате. Вие познавате това нѣщо по изгрѣва, или по залѣза на слънцето, по вѣтроветѣ, по облацитѣ и т. н. По извѣстни знаци и нѣкои животни познаватъ времето, макаръ по степень на развитие да седатъ по-долу отъ човѣка. Ето защо, казвамъ: човѣкъ не може да каже за себе си, че нищо не знае. Много нѣща знае човѣкъ. Когато казваме, че човѣкъ знае много или малко нѣща, това е по отношение на другитѣ сѫщества. Човѣкъ знае много по отношение на по-долностоещитѣ отъ него; човѣкъ знае малко по отношение на по-горностоещитѣ отъ него. Следователно, ако човѣкъ се сравнява съ сѫщества, които седатъ по-долу отъ него, той знае много; ако пъкъ се сравнява съ сѫщества, които седатъ по-горе отъ него, той знае малко. Запримѣръ, по отношение на слънцето, земята е по-малка, но по отношение на луната, тя е по-голѣма. Сѫщо така и по отношение на останалитѣ планети, земята е по-малка отъ нѣкои, а по-голѣма отъ други. Мнозина мислятъ, че свѣтътъ е направенъ за тѣхъ и казватъ: земята е създадена за хората, а небето е създадено за други сѫщества. Може да е така, може и да не е така. Дали въ сѫщность е така, този въпросъ е философски и засега още не е разрѣшенъ. Какви аргументи могатъ да се представятъ за доказателство на първото твърдение? Има и друго твърдение, споредъ което нѣкои казватъ, че и земята, и небето сѫ създадени за хората. И това твърдение се нуждае отъ доказателство. Обаче, каквито доказателства да се дадатъ за дветѣ твърдения, тѣ сѫ все човѣшки, а човѣшкитѣ доказателства не сѫ валидни за по-напредналитѣ сѫщества. Тѣ не важатъ даже и за всички хора, а само за извѣстна часть отъ тѣхъ. Казано е въ Писанието: „И създаде Богъ небето и земята.” За кого? — За хората. Обаче, въ живота ние виждаме, че хората говорятъ и се интересуватъ повече за земята, отколкото за небето. Това показва, че само земята е създадена за тѣхъ. Щомъ се натъкнатъ на нѣкакво голѣмо противоречие, тѣ започватъ да мислятъ за небето. Щомъ се намѣри на тѣсно, или въ извѣстно противоречие, човѣкъ започва да мисли правилно. Ще приведа сега единъ анекдотъ изъ училищния животъ. Единъ инспекторъ тръгналъ да ревизира учителитѣ въ единъ отъ своитѣ райони въ България. Той отишълъ въ едно основно училище и казалъ на единъ отъ ученицитѣ: Стоянчо, напиши едно двузначно число! Стоянчо помислилъ малко и написалъ числото 75. Инспекторътъ му казалъ: ти можа да напишешъ числото 57 и пакъ щѣше да имашъ двузначно число. Стоянчо се зачудилъ, защо инспекторътъ обърналъ числото, какво искалъ да каже съ това. — Хайде, напиши още едно двузначно число! Стоянчо помислилъ и написалъ числото 73. Инспекторътъ му казалъ: ти можа да напишешъ 37 и пакъ щѣше да имашъ двузначно число. Стоянчо гледалъ числата, мислилъ и си казалъ: чудна работа! Този инспекторъ току обръща числата. Какво иска той? — Напиши, Стоянчо, още едно двузначно число! Стоянчо помислилъ пакъ и написалъ числото 66. Инспекторътъ го погледналъ, засмѣлъ се, но нищо не му казалъ. Въ този случай инспекторътъ и Стоянчо мислятъ еднакво. Както и да се обърне числото 66, все сѫщото остава. Като помислилъ малко, Стоянчо се осмѣлилъ и казалъ на инспектора: господинъ инспекторе, тукъ забелязахъ единъ законъ. — Какъвъ е този законъ? — Когато числата на края свършватъ съ малки числа, като се обърне реда на цифритѣ имъ, тѣ ставатъ по-малки отъ взетото число. Напримѣръ, числото 75, взето въ обратенъ редъ става 57. Когато пъкъ числата на края иматъ по-голѣмъ брой единици, при обръщането си тѣ ставатъ по-голѣми отъ взетитѣ. Числото 27, напримѣръ, се превръща въ 72. Обаче, има и такива числа, които, както и да се обръщатъ, не се измѣнятъ, тѣ оставатъ едни и сѫщи. Такива сѫ числата 11, 22, 33, 44, 55, 66, 77, 88, 99 и т. н. Отишълъ си Стоянчо на мѣстото, но останалъ доволенъ, че научилъ нѣщо ново. Казвамъ: има случаи въ живота, когато хората мислятъ различно единъ отъ другъ. Обаче, има случаи, когато, каквото и да правятъ, както и да се мѫчатъ да бѫдатъ разнообразни въ мисъльта си, тѣ мислятъ еднакво, по единъ и сѫщъ начинъ. Запримѣръ, при числото 57 хората не могатъ да мислятъ еднакво. Защо? — Защото това число може да се превърне и въ 75. При това, като дойдемъ до практическата страна на въпроса, 75 лева сѫ повече отъ 57, макаръ че дветѣ числа сѫ образувани отъ едни и сѫщи цифри. Това различие въ стойностьта на числата създава у хората различие въ мисъльта. Обаче, взематъ ли се числата 11, 22, 33, 44, 55, 66 и т. н., хората вече започватъ да мислятъ еднакво. Както и да се обръщатъ тѣзи числа, тѣ всѣкога оставатъ едни и сѫщи. Следователно, има положения въ живота, които показватъ, че човѣкъ трѣбва да се спре предъ тѣхъ и да си ги изясни. Защо хората мислятъ различно по въпроси, по които трѣбва да сѫществува единство въ мисъльта? Разногласието въ такива случаи показва, че хората се намиратъ въ разрѣзъ съ природата, въ разрѣзъ съ Първичната Причина. Обаче, има положения въ живота, когато хората не могатъ да бѫдатъ въ разрѣзъ съ природата, съ Първичната Причина. Както и да обръщатъ въпроситѣ, всички мислятъ само по единъ начинъ. Казано е въ Евангелието: „Да възлюбишъ врага си!” Днесъ всички съвременни хора се запитватъ: възможно ли е да възлюбишъ врага си, т. е. човѣка, който ти е направилъ редъ пакости, който ти е създалъ редъ страдания? Като се разсѫждава по този начинъ, ние виждаме, какъ хората се убиватъ, крадатъ, изнасилватъ едни-други и се оправдаватъ съ това, че тѣзи хора сѫ тѣхни врагове. И щомъ сѫ врагове помежду си, другояче тѣ не могатъ да постѫпватъ. Казвамъ: представете си, че вие, и вашиятъ врагъ сте поставени на двата края на една греда, подпрена на единъ центъръ, и трѣбва да пазите равновѣсие, защото подъ васъ има голѣма пропасть. Какво ще правите въ този случай? Ако единиятъ отъ васъ каже, че не иска да седи съ врага си на едно мѣсто и скочи отъ гредата, и двамата ще отидатъ въ пропастьта. Какво трѣбва да правятъ тогава? — Да се помирятъ. Щастието, равновѣсието въ живота на единия зависи отъ благоразумието на другия. И двамата трѣбва да седатъ на краищата на гредата и да пазятъ равновѣсие, докато условията на живота се измѣнятъ. Щомъ съзнаятъ, че сѫ необходими единъ за другъ, щомъ се помирятъ и си подадатъ рѫка, условията на живота имъ се подобряватъ, и тѣ преставатъ да бѫдатъ врагове. Тази е причината, която заставила Христа да каже: „Любете враговетѣ си!” Следователно, да възлюбишъ врага си, това е необходимъ законъ, който всѣки абсолютно трѣбва да приложи въ живота си. Ти си на една греда съ твоя противникъ, и отъ него зависи и твоятъ животъ. Отпусне ли се той отъ гредата, и ти отивашъ заедно съ него въ пропастьта. Тогава ще кажешъ: щомъ е тъй, нека той седи на единия край, азъ на другия край на гредата, да прекараме добре. Не искамъ нито азъ да се мръдна отъ мѣстото си, нито той, защото кожата ми е скѫпа. Ще кажете: не може ли моятъ противникъ да се замѣсти съ другъ нѣкой? — Не може. Най-малкото помръдване отъ мѣстата ви е сѫдбоносно и за двамата. Положението и на двамата ще се влоши още повече. И тъй, когато имате отношения съ човѣкъ, когото не обичате, вие трѣбва да се замислите, защо Провидѣнието ви е поставило въ връзка съ този човѣкъ. Това нѣщо има своитѣ дълбоки причини. Дали ги знаете, или не, то е другъ въпросъ. Ако си обясните причинитѣ правилно, вие ще се подигнете; не можете ли да ги обясните, положението ви всѣки день ще се усложнява, а съ това ще внасяте по една горчивина въ себе си, която ще трови и разрушава организма ви. Щомъ Провидѣнието ви е поставило въ отношения съ човѣкъ, когото не обичате, то има предвидъ придобиване на нѣкакво благо за самитѣ васъ. Вие трѣбва да издържите това положение, още повече, като имате предвидъ, че въ свѣта нищо не е вѣчно. При това, ако единъ човѣкъ е неприятенъ за васъ, за други е приятенъ. Нашата обичь или умраза не е общъ законъ за всички сѫщества. Вие не обичате нѣкого, но Богъ го обича. Какво ще правите тогава? Срѣщате нѣкой човѣкъ, който живѣе чистъ, светъ животъ, моли се по нѣколко пѫти на день, но въпреки това страда, боледува, никой нищо не му дава. Виждате нѣкой грѣшникъ, но въ всичко му върви: жената и децата му сѫ здрави; разполага съ пари, има кѫща, ниви, лозя. Привидно, първиятъ като че ли е изоставенъ отъ Провидѣнието, а вториятъ има всичкото негово благоволение. Какво ще кажете на това отгоре? Можете да кажете, че това е несправедливо, че нѣма правда въ свѣта и т. н. Каквото и да кажете, това сѫ ваши твърдения, но дали сѫ истинни, тамъ е въпросътъ. Обаче, фактъ е, че грѣшниятъ човѣкъ въ случая се ползува съ всичкото благоволение на сѫдбата. Защо и за какво, не знаете. Дохожда при мене единъ господинъ и ми казва: ти си ученъ човѣкъ, духовно издигнатъ; защо губишъ времето си да проповѣдвашъ на тѣзи хора? Съ това знание, съ тази наука, която имашъ, ти можешъ да бѫдешъ богатъ човѣкъ. Искашъ ли да станешъ богатъ? — Ако богатството ме отдалечи отъ Бога, не искамъ да стана богатъ. — Искашъ ли да станешъ сиромахъ? — Ако сиромашията ме отдалечи отъ Бога, и сиромахъ не искамъ да стана. — Тогава какво искашъ? — Азъ искамъ такова богатство, или такава сиромашия, които да не ме отдалечаватъ отъ Бога, но да ми дадатъ пълна възможность да Му служа. Ако богатството и сиромашията обезсмислятъ живота ми, не ги искамъ. Обаче, ако богатството и сиромашията ме приближаватъ къмъ Бога и осмислятъ живота ми, тогава тѣ сѫ добре дошли. Казвате: ами ние, какъ да разрѣшимъ този въпросъ, богати ли да бѫдемъ, или бѣдни? Казвамъ: едновременно ще бѫдете и богати, и сиромаси. Какъ е възможно това? — Ситъ си, богатъ си; гладенъ си, сиромахъ си. Този е единъ отъ преводитѣ на богатството и сиромашията. Значи, сиромахътъ може да стане богатъ, като се нахрани. Богатиятъ пъкъ може да стане сиромахъ, като огладнѣе. Тази смѣна въ състоянията на човѣка е необходима, като процесъ на развитие. Само по този начинъ човѣкъ може да се усъвършенствува. Нѣкой казва: добре е да се живѣе, но да нѣма старость. Старостьта ни плаши. Питамъ: млади, или стари искате да бѫдете? — Млади, разбира се. — Това зависи отъ васъ. Ще ви представя две положения, които илюстриратъ младия и стария човѣкъ въ живота. Младиятъ човѣкъ не носи нищо на гърба си. Той излиза отъ дома си веселъ, безгриженъ, накриви шапката си, нищо не иска да знае. Стариятъ пъкъ надигналъ цель пазаръ на гърба си, изморенъ, изпотенъ, прегърбенъ, едва носи, но пъшка и мърмори: счупиха се коститѣ ми! Казвамъ: всички съвременни хора сѫ преждевременно остарѣли отъ голѣмъ, непосиленъ товаръ, който носятъ на гърба си. Тѣ седятъ и мислятъ, какво ще стане съ тѣхъ, съ децата и женитѣ имъ; какво ще стане съ имотитѣ имъ, какъ ще преживѣятъ и т. н. Голѣмъ товаръ е този, тѣ не могатъ да го изнесатъ. Тѣ трѣбва да се разтоварятъ малко, да имъ олекне. Гледате нѣкой старъ човѣкъ, току пипа брадата си, вижда, че е побелялъ, остарѣлъ, казва: свърши се моята работа! Не зная, какво да правя вече. Казвамъ: хвърли товара отъ гърба си и стани младъ! Да стане човѣкъ младъ, подразбирамъ, да хвърли отъ гърба си всичкия ненуженъ товаръ, да задържи само най-потрѣбното, най-необходимото. Колко е нужно на човѣка? Когато нѣкой дойде при мене, той взима, колкото трѣбва, но иска му се да тури нѣщо и въ торбата си, да има въ запасъ. Не, който дойде при мене, той може да вземе толкова, колкото най-много е въ състояние да изяде, но за торбата му не давамъ. Щомъ се нахранишъ и остане нѣщо, което не можешъ да изядешъ, по-добре го хвърли, но не го туряй въ торбата си, да се товаришъ. Съвременнитѣ хора иматъ голѣми изисквания. Тѣ очакватъ отъ природата не само да ги нахрани, да ги нагости добре, но и да напълни хамбаритѣ имъ. Обаче, природата никога не прави това. Въ кой хамбаръ тя ще складира въздуха, свѣтлината и топлината? Тя всичко дава даромъ и казва: вземете си, колкото ви трѣбва. Казвате: ако не складираме благата на природата, всичко ще се развали, ще се разсипе. — Не се безпокойте, нищо нѣма да се разсипе. Природата се грижи за своитѣ богатства. Тя разполага съ хамбари, съ житници, въ които складира излишъцитѣ отъ своитѣ богатства. Който се нуждае отъ нѣщо, той ще отиде при единъ отъ нейнитѣ хамбари и ще си вземе, каквото иска и колкото му е потрѣбно. Природата е разрѣшила въпроса за храната, но хората още не сѫ го разрѣшили. Цѣлиятъ животъ на човѣка, отъ рождението до заминаването му отъ този свѣтъ, се свежда единствено къмъ въпроса за храната, какво ще яде и какъ ще си достави по възможность по-голѣмо количество храна. Този е най-важниятъ икономически въпросъ, поставенъ за разрѣшение и въ камаритѣ, и въ дипломатическитѣ, и въ търговскитѣ крѫгове. Днесъ всѣка държава мисли само за хлѣбъ, т. е. за земята, която ражда хлѣба. Отношения се създаватъ, или развалятъ все за хлѣбъ, за богатства, за материално надмощие. Това се дължи на неразбиране дълбокия смисълъ на живота. Днесъ въ свѣта има толкова много хлѣбъ, че всички хора по земята могатъ цѣли четири-петь години да прекаратъ юбилейни години, само да ядатъ и пиятъ, колкото искатъ; да се обличатъ, да се наредятъ добре, безъ да работятъ нѣщо. Като изтекатъ тия години, като започне да се привършва това изобилие, тогава тѣ отново ще започнатъ да работятъ. Невидимиятъ свѣтъ всѣка година опредѣля единъ бюджетъ за хората, както и за всички живи сѫщества на земята. Нѣкой казва: ние подържаме живота си благодарение на земледѣлцитѣ. Другъ казва: благодарение на мене, че разорахъ земята, и вие ще имате хлѣбъ. Казвамъ: нито единиятъ, нито другиятъ говорятъ истината. Вѣрно е, че трѣбва да се благодари на колективния трудъ на хората, но нека не се забравятъ и редъ фактори още, които сѫ взели участие въ тази работа. Благодарете на онѣзи двама приятели, воловетѣ, които взиматъ участие въ тази работа заедно съ човѣка; благодарете за участието на хилядитѣ червейчета, които, заровени въ земята, допринасятъ своя дѣлъ къмъ общото усилие; не забравяйте най-после и въздуха, влагата, свѣтлината и топлината, които сѫ едни отъ главнитѣ фактори за благоденствието на човѣка. Мнозина забравятъ участието на тия сили въ тѣхната работа и казватъ: азъ изработихъ това нѣщо! То е моя частна собственость, мое лично притежание. Казано е: „Даромъ сте взели, даромъ, давайте!” Въ книгата „Пѫтьтъ на живота”, Толстой е събралъ велики мисли отъ разни автори, и подъ всѣка отъ тѣхъ е написалъ името на автора. Подъ своитѣ мисли пъкъ написалъ своето име. Това показва, че той признава колективния трудъ. Нѣкои автори, обаче, взиматъ чужди мисли и ги предаватъ като свои. Както и да е, важно е хората да се ползуватъ отъ добритѣ мисли и да ги прилагатъ въ живота си. Казвате: това е плагиатство. Казвамъ: ако азъ съмъ богатъ човѣкъ и ме обератъ, като складиратъ моето богатство въ своитѣ хамбари, за себе си, ще кажа: ето хора, които нито право мислятъ, нито право постѫпватъ. Въ природата сѫществува следниятъ законъ: тя позволява да се ползуваме отъ нейнитѣ блага дотолкова, доколкото имаме нужда отъ тѣхъ. Излишъкътъ отъ тѣзи блага трѣбва да минава презъ насъ, като презъ проводници, и да се предава на другитѣ, безъ да се задържа. Постѫпваме ли съобразно този законъ, природата казва: умни сѫ тия мои деца! Правиме ли хамбари само за себе си и ги пълнимъ съ благата на природата, тя казва: глупави сѫ тия мои деца! И тъй, човѣкъ трѣбва да разрѣши две важни нѣща въ живота си. Тѣ представятъ начало и край, алфа и омега въ неговия животъ. Първо, човѣкъ трѣбва да опредѣли отношенията си къмъ Първата Причина, което е изказано въ заповѣдьта: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего!” Второ, той трѣбва да опредѣли отношенията си къмъ ближния, което е изказано въ заповѣдьта: „Да възлюбишъ ближния си, като себе си!” Тѣзи две заповѣди сѫ началото и краятъ на живота. Отъ спазването и неспазването на тѣзи два закона се явяватъ радоститѣ и скърбитѣ въ живота. Страданията въ живота сѫ необходими, понеже тѣ оросяватъ земята. Всички блага на земята се даватъ по причина на това, че хората страдатъ. Страданията сѫ влагата на земята. Ако нѣмаше страдания, нѣмаше да има влага, а оттамъ и блага нѣмаше да има. Значи, безъ страдания нѣмаше да има блага, нѣмаше да има вода на земята. Колкото страданията сѫ необходими, толкова и радоститѣ сѫ необходими. Ако нѣмаше радости, нѣмаше да има никаква свѣтлина, никаква топлина. Като обяснявамъ смисъла на страданията и радоститѣ въ живота, искамъ да ме разбирате правилно. Това не сѫ мои твърдения, но тѣ представятъ великъ законъ, който е валиденъ за всички сѫщества, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ. Нѣма сѫщество на земята, колкото малко или голѣмо да е, което да не чувствува радости и скърби. При сегашното развитие на сѫществата този законъ е неизбѣженъ. Казано е въ Писанието, че Богъ е дълготърпѣливъ. Вънъ отъ скръбьта, дълготърпѣнието нѣма смисълъ. Въ всѣка душа сѫ вложени богатства, капитали, които тя трѣбва да разработва. При това, на човѣка е дадена свобода, да работи, както разбира. И Богъ има търпѣние, да дочака времето, когато душитѣ, излѣзли отъ Него, се върнатъ съ разработенъ капиталъ, съ развити дарби и способности. Той вижда голѣмитѣ противоречия въ живота на хората. Той вижда незачитане и неспазване на великитѣ закони отъ хората, но ги изучава, търси естественъ начинъ, какъ да ги застави да се вразумятъ. Ако е въпросъ съ насилие, Великата природа лесно може да поправи свѣта. Ако слънцето престане да грѣе, температурата на земята ще спадне много низко, до 200 ÷ 250°, а може и още по-долу да отиде, до абсолютния наученъ студъ; при тѣзи условия ще изчезнатъ всички противоречия между хората. При такава температура никаква култура, никакъвъ животъ не може да сѫществува. Кой дето е билъ, тамъ ще си остане: съ богатствата, съ имотитѣ, съ кѫщитѣ си. Влѣзете ли въ такъвъ свѣтъ, ще видите, че кой дето е билъ, тамъ си останалъ: мѫже, жени, деца, всички се вцѣпенили, седатъ на едно мѣсто и размишляватъ, какво иска Богъ да имъ каже. Обаче, подигне ли се малко температурата, стопли ли се времето, всички се раздвижватъ и казватъ: Господъ мисли различно отъ насъ, но и ние се различаваме отъ Него. И следъ това хората започватъ да живѣятъ пакъ по своитѣ разбирания. Това показва, че съ насилие свѣтътъ не може да се оправи. Христосъ проповѣдва, че който има две ризи, едната трѣбва да даде на този, който нѣма. Питамъ: какъвъ процентъ отъ съвременнитѣ християни сѫ приложили Христовото учение? Много благотворителни общества се мѫчатъ да приложатъ Христовото учение, но тѣ го прилагатъ по буква, а не по духъ. Запримѣръ, нѣкой чете Евангелието и рѣшава да го приложи. Взима една отъ старитѣ си ризи и я дава на нѣкой бѣденъ. Бѣдниятъ взима ризата, поглежда я, захвърля я, настрана и казва: ако искашъ да изпълнишъ Христовото учение, дай ми една нова риза. Старата ти риза не искамъ; дръжъ я за себе си! — Нѣмамъ друга. — Тогава по-добре не ми давай. Ти знаешъ ли, кой съмъ? Казвате: какъ трѣбва да се постѫпи, когато човѣкъ нѣма и за себе си? Човѣкъ трѣбва да дава излишното. Ако има две нови ризи, едната ще задържи за себе си, а другата ще даде на своя бѣденъ братъ. Излишното е на природата, тя разполага съ него. Или другояче казано: излишното е на Бога. И затова, когато нѣкой иска нѣщо, казва: дай ми за Бога! Следователно, причината за богатството и сиромашията въ живота се дължи на спазване или неспазване закона на даването. Който дава, той става богатъ; който не дава, той става сиромахъ. Редъ статистики, правени отъ учени хора за броя на богатитѣ и сиромаситѣ и за причинитѣ, поради които едни хора сѫ богати, а други сиромаси, потвърждаватъ, именно, горния законъ. Когато човѣкъ отрича закона на даването и никому нищо не дава, всичко се опълчва противъ него. Щомъ човѣкъ нарушава този законъ, всички хора, на които той може да даде, създаватъ срѣщу него едно противоположно течение, което го спъва въ работитѣ, въ предприятията му, и той постепенно осиромашава. Въ Божествения езикъ думитѣ „не мога, не давамъ” не сѫществуватъ. Тамъ сѫществуватъ само думитѣ „мога, давамъ”. Божественото постоянно дава, а човѣшкото не дава. Въ човѣшкия езикъ ще чуете думитѣ „не мога, не давамъ.” И тъй, първата заповѣдь е да възлюбишъ Господа Бога твоего. Щомъ изпълнишъ тази заповѣдь, ти ще научишъ началото на нѣщата. Този законъ функционира при създаването на човѣка. Втората заповѣдь е да възлюбишъ ближния си. Споредъ тѣзи закони, при разпредѣлението на труда мѫжътъ изучава закона на създаването, а жената изучава закона, какъ да запази създаденото. Човѣкъ трѣбва да люби Бога, защото безъ Него не може да научи закона на създаването. Сѫщевременно той трѣбва да люби и ближния си, понеже последниятъ е топлина и свѣтлина за него. Ако направите добро на вашия ближенъ, нѣкога той ще играе въ живота ви роля на свѣтлина или на топлина, безъ които вашето растене е немислимо. Казвате: отде ще знаемъ това? Човѣкъ всичко знае, но не изпълнява това, което знае. Запримѣръ, нѣкой казва: не зная, какъ да постѫпя съ този човѣкъ. Чудно нѣщо! Той не знае, какъ да постѫпи съ нѣкого, а много добре знае, какъ трѣбва да постѫпятъ съ него. Щомъ види, че нѣкой не се отнася къмъ него, както трѣбва, той веднага започва да му чете моралъ. Отношенията на хората сѫ такива, каквито сѫ и отношенията между числата и величинитѣ въ математиката и въ геометрията. Запримѣръ, ако въ дадено отношение единъ членъ е неизвѣстенъ, той ще се намѣри отъ извѣстнитѣ членове. Иначе, извѣстнитѣ членове въ отношението не биха имали никакво значение. Сѫщото нѣщо се отнася и до музиката. Като се говори за музиката, казвамъ: животътъ може да бѫде хармониченъ, музикаленъ, а сѫщевременно може да бѫде и дисхармониченъ, немузикаленъ. Въ това отношение задачата на човѣка е да превърне немузикалния животъ въ музикаленъ. Ще каже нѣкой, че това зависи отъ държавата, отъ църквата, отъ обществото, отъ морала и т. н. Да оставимъ настрана тѣзи нѣща. Държавата, религията, обществото, моралътъ сѫ условия за човѣка. Човѣкъ е сѫществувалъ и преди държавата, и преди религията, и преди обществото, и преди всѣкакъвъ моралъ. Човѣшкото съзнание е сѫществувало преди създаването на тия нѣща. Човѣкъ не е създаденъ за тѣхъ, но тѣ сѫ създадени за неговото развитие и усъвършенствуване. Следователно, щомъ държавата, религията, обществото, моралътъ сѫ създадени като условие за усъвършенствуване на човѣка, той трѣбва да ги пази. Има кой да оправя държавата; има кой да подобрява религията; има кой да възпитава обществото; има кой да обновява морала. Задачата на човѣка е да се грижи за своето усъвършенствуване. Щомъ работи върху себе си, той едновременно работи и за всички останали. Това не подразбира, че човѣкъ трѣбва да бѫде индиферентенъ къмъ всичко около него, но първо той трѣбва да опредѣли отношенията си къмъ Бога и къмъ своя ближенъ. Сега, като говоря за държава, азъ имамъ предвидъ една държава по-добра, по-организирана отъ всички досега сѫществуващи държави. Тази държава сѫществува само въ живата природа. Всички съвременни и бѫдещи държави трѣбва да копиратъ своитѣ закони и наредби отъ тази велика, единствена държава. Тази е истинската правова държава. Който иска да се развива правилно, той трѣбва да подържа въ ума си мисъльта: една правова държава има — държавата на великата разумна природа. Тази мисъль трѣбва да бѫде за него аксиома. Ако човѣкъ върви съобразно законитѣ на тази държава, той ще постигне всички свои желания. Следователно, една държава, една религия, единъ моралъ има въ свѣта, общи за всички живи сѫщества, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ. Споредъ законитѣ на тази държава животътъ на мравята е тъй цѣненъ, както и животътъ на човѣка. И на нея ще сторите пѫть, както и на човѣка. Стѫпчите ли една мравя, ще дойдатъ по-силни сѫщества, които васъ ще стъпчатъ. Минавате покрай нѣкое дърво и отчупвате отъ него единъ клонъ. Като отчупите клона, може никой да не ви види, па и самото дърво нѣма да се оплаче, но утре ще дойде нѣкой по-силенъ, който ще отчупи нѣщо отъ васъ. Минавате ли покрай нѣкой изворъ не го размѫтвайте, считайте, че той е живъ. Ще кажете: възможно ли е изворътъ да е живъ? Питамъ: когато влѣзете въ нѣкоя освѣтлена кѫща, и на огнището й гори огънь, на който ври нѣщо въ тенджера, какво показва това? Това показва, че въ тази кѫща има нѣкое живо сѫщество, което е запалило лампитѣ, наклало огъня и изчистило кѫщата. Ако вие загасите лампитѣ и огъня въ тази кѫща и направите още нѣкаква пакость, по този начинъ вие пакостите на разумното сѫщество, което живѣе въ нея. Тъй щото, всички живи сѫщества, които ни обикалятъ, иматъ отношение къмъ великата разумность въ живота. Сѫщевременно тѣ иматъ отношение и къмъ всички хора. Запримѣръ, има редъ статистически данни, отъ които се вижда, че благоденствието на една страна зависи отъ състоянието на горитѣ въ нея. Колкото горитѣ сѫ по-запазени, толкова и благосъстоянието на една страна е по-голѣмо. Следователно, горитѣ, както и плоднитѣ дървета трѣбва да се пазятъ, да не се сѣкатъ. Ако се изсичатъ, това ще се отрази врѣдно и върху хората. По този начинъ човѣкъ ще придобие правилни отношения къмъ всички живи сѫщества: къмъ растенията, къмъ животнитѣ и къмъ хората. Срѣщате единъ човѣкъ, който ви е неприятенъ. При това положение даже, кажете си: и въ този човѣкъ има Божествено дихание. Като срещнете една мечка, вие можете да се разговаряте съ нея, като съ човѣкъ. Това може да ви се вижда смѣшно, обаче, мнозина, които сѫ имали срѣщи съ животни, сѫ дошли до заключение, че и животнитѣ проявяватъ извѣстна интелигентность, извѣстна признателность. Единъ хубавъ примѣръ отъ времето на римската империя още потвърждава факта, че и животнитѣ сѫ признателни. Въ времето на римската империя единъ християнинъ билъ преследванъ като християнинъ, вследствие на което избѣгалъ въ Африка, дето се скрилъ въ една пещера. Единъ день чува наблизо до пещерата нѣкакъвъ ревъ. Подава главата си навънъ и вижда, единъ лъвъ реве, съ дигната лапа нагоре. Християнинътъ погледналъ къмъ лапата и видѣлъ въ нея забоденъ единъ голѣмъ трънъ. Той се приближилъ до лъва и внимателно извадилъ тръна отъ лапата му, която следъ това намазалъ съ нѣкакво масло. Като се свършила тази малка операция, лъвътъ погледналъ християнина и си заминалъ. Следъ време християнинътъ се върналъ въ Римъ, дето отново билъ хванатъ и осѫденъ на разкѫсване отъ най-свирепитѣ лъвове. Случило се, че въ сѫщото време билъ хванатъ и занесенъ въ Римъ сѫщиятъ лъвъ, на който християнинътъ извадилъ тръна. Сѫщия день, въ който християнинътъ трѣбвало да бѫде разкѫсанъ отъ лъвоветѣ, на арената билъ изваденъ и лъвътъ. Като видѣлъ своя спаситель, лъвътъ седналъ предъ краката му и започналъ да го лиже по рѫцетѣ. Съ това той искалъ да изрази своята признателность къмъ християнина. Всички присѫтствуващи останали зачудени отъ това, което видѣли на арената. Казвамъ: ако въ единъ лъвъ има признателность, колко повече човѣкъ трѣбва да бѫде признателенъ! Нѣкой казва: какво отъ това, че съмъ направилъ едно добро? — Много нѣщо е, когато човѣкъ направи едно добро, както трѣбва. Доброто дѣло е капиталътъ, който човѣкъ влага въ Божествената банка. Богъ помни цѣли 25,000 години доброто, което нѣкой е направилъ. Дето срещне този човѣкъ, Богъ казва: добъръ е този човѣкъ; той заслужава да има блага, заслужава работитѣ му да вървятъ добре. Богъ помни злото, което човѣкъ е направилъ, само сто години. Презъ тѣзи сто години този човѣкъ постоянно ще се намира подъ гнета на стореното отъ него зло. Тъй щото, искате ли да имате Божието благословение, правете добро. Може да се съмнявате, дали е така, или не — то е ваша работа. За мене това е аксиома. Ако разполагахъ съ време, азъ бихъ ви доказалъ своето твърдение. Азъ разполагамъ съ такива аргументи, предъ които всички ще отстѫпятъ. Питамъ единъ ученикъ: можешъ ли да дигнешъ единъ килограмъ тежесть отъ земята? — Мога, разбира се. Колко е единъ килограмъ? И децата могатъ да го дигнатъ. — Ами ако този килограмъ е нагорещенъ до 2000°? Около този килограмъ ще се образува единъ радиусъ, една окрѫжность, до която не можете да приближите. Следователно, има мисли въ свѣта, които представятъ такъвъ нагорещенъ центъръ, до който по никой начинъ не можете да се доближите. Такива мисли иматъ повече разрушително действие, отколкото благотворно. Ето защо, човѣкъ трѣбва да държи въ ума си мисли, които градятъ. Такива сѫ всички прави мисли. Запримѣръ, права мисъль е, че човѣкъ трѣбва да определи отношенията си къмъ Бога, а после да опредѣли отношенията си къмъ своя ближенъ. Затова е казано въ Евангелието: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего!” А после е казано: „Да възлюбишъ ближния си, като себе си.” Въ съвременната култура тѣзи две заповѣди трѣбва да се обяснятъ научно. Тѣ не трѣбва да се разглеждатъ, както сѫ днесъ въ съзнанието на хората, защото въ съзнанието на съвременнитѣ хора има едно вѫтрѣшно помрачаване. Казвате: защо идатъ страданията въ свѣта. За обяснение на този въпросъ, ще приведа следния примѣръ. При единъ светия дошла една бѣла, хубава кокошка, която по нѣкакъвъ начинъ успѣла да избѣга отъ своя господарь, голѣмъ богаташъ. Като я видѣлъ, светията рѣшилъ да я задържи при себе си, понеже не искалъ да я продаде нѣкому, да не я заколи. Обаче, за да не я познаятъ, той я боядисалъ. Щомъ се видѣла боядисана, кокошката започнала да плаче и казала на светията: защо ми нацапа хубавата бѣла дрешка? Светията й отговорилъ: нѣма нищо отъ това. Цвѣтътъ на твоята дрешка има отношение до външната страна на твоя животъ. Азъ по необходимость те боядисахъ, защото иначе, при тази хубава бѣла дрешка, щѣше нѣкой да те хване и заколи. Казвамъ: ако страданията могатъ да ви боядисатъ и по този начинъ да ви освободятъ отъ смъртьта, не сѫ ли тѣ на мѣсто? Щомъ смъртьта замине, вие ще хвърлите боядисанитѣ перца и ще останете пакъ съ бѣлата си дрешка. Днесъ всички хора се оплакватъ, че сѫ се оцапали. Питамъ: кой работникъ не се цапа? Въпросътъ не е въ това, че човѣкъ се оцапалъ, но разумность трѣбва да има въ това цапане. Да се цапа човѣкъ разумно, това е благословение; да се цапа неразумно, това е нещастие. Да се цапа човѣкъ, това е неизбѣженъ законъ. Щомъ знаете това, не търсете такъвъ животъ, какъвто не можете да намѣрите. Нѣкой казва: искамъ да бѫда богатъ. — Можешъ да бѫдешъ богатъ. — Искамъ да бѫда ученъ. — Можешъ да бѫдешъ ученъ.— Искамъ да бѫда здравъ. — Можешъ да бѫдешъ здравъ. — Искамъ да бѫда разуменъ. — Можешъ да бѫдешъ разуменъ. — Отде мога да взема, да придобия тия нѣща? — Тамъ е всичката работа. Всички хора не могатъ да бѫдатъ богати. Всички хора не могатъ да притежаватъ голѣми капитали. Справедливо ли е Провидѣнието да се грижи за уреждането само на твоя бюджетъ? Ако всѣки тегли чергата само къмъ себе си, тогава, каква е задачата на вѣрващитѣ, на религиознитѣ хора? Тѣ проповѣдватъ, че човѣкъ трѣбва да се спаси, за да влѣзе въ Царството Божие. Обаче, спасението на човѣка не е главната цѣль въ живота му. Цѣльта въ живота на човѣка е неговото усъвършенствуване. Когато човѣкъ се усъвършенствува, той става служитель. Колко души има служители въ свѣта? Земята трѣбва да бѫде пълна съ такива хора. Ако въ България имаше 144,000 души, които сѫ завършили своето развитие, тя щѣше да бѫде една отъ първитѣ страни въ свѣта. Днесъ колко такива българи има? И ако има такива българи, какъ ще се познаятъ? Казано е въ Писанието: „По плодоветѣ имъ ще ги познаете”. Въ България има милионери и то нѣколко само, но милиардери нѣма. Въ Америка, обаче, има милиардери, които могатъ да помагатъ. Щомъ въ България нѣма голѣми капитали, питамъ: де трѣбва да се насочатъ силитѣ й? Казвамъ: когато се говори за богатството на единъ народъ, трѣбва да имаме предвидъ посоката на силитѣ, които функциониратъ въ него. Ако силитѣ на този народъ сѫ насочени къмъ Божествения организъмъ, този народъ ще бѫде богатъ, ще се развива правилно. Колкото и да е малъкъ единъ народъ, той представя удъ отъ Божествения организъмъ. Неговото значение зависи отъ функциитѣ, които той изпълнява въ този организъмъ. И тогава, ако единъ народъ изпълнява своята служба правилно, той отъ нищо не трѣбва да се страхува. Ако народитѣ съзнаваха това, тѣ щѣха да работятъ съобразно законитѣ на Битието, а Битието пъкъ щѣше да работи за тѣхъ. Обаче, съвременнитѣ народи се отказаха отъ законитѣ на Битието, вследствие на това тѣ изгубиха и неговата помощь. Евреитѣ, запримѣръ, имаха 33,000 обѣщания отъ Бога, но криво ги разбраха. Тѣ искаха да бѫдатъ първи въ свѣта. Тѣ можаха да бѫдатъ първи, но по какво? — Първи по любовь, първи по знание, първи по мѫдрость, първи по истина и първи по свобода. Въ сѫщность, евреитѣ не бѣха такива. Силенъ е само свободниятъ човѣкъ; силенъ е само онзи, който не умира. Умирашъ ли, ти не си силенъ, т. е. твоята сила е относителна. Силенъ човѣкъ е само онзи, който е надвилъ последния си врагъ — смъртьта. Нѣкой казва: нѣма какво да се прави, предъ силата човѣкъ трѣбва да отстѫпва, „Преклонената главица сабя не я сѣче“. Въпреки това разсѫждение, азъ виждамъ сѫщия този човѣкъ на гробищата съ отсѣчена глава. И следъ това ще дойдатъ да утѣшаватъ този човѣкъ. Това вече е другъ въпросъ. Истинското утѣшение седи въ това — смъртьта да не ме тъпче. Истинското утѣшение е въ това, да съмъ приятель съ живота, да съмъ приятель съ знанието, да съмъ приятель съ истината, да съмъ приятель съ свободата, да съмъ приятель съ всички добродетели, да съмъ приятель съ всички добри и разумни хора. Какъ ще ме утѣшатъ хората, когато смъртьта ми е извадила мозъка и очитѣ? Какъ ще ме утѣшатъ хората, когато смъртьта ми е отсѣкла рѫцетѣ и краката? Следъ всичко това ще кажете, че така е наредилъ Богъ, че това е Негова воля и т. н. Не говорете така. Тѣзи работи ние сме ги наредили, а не Богъ. Ако всичко това е Божие дѣло, защо Той е далъ на Мойсея заповѣдьта „не убий!” Приемницитѣ на Мойсея измѣниха този законъ. Тѣ сѫ наредили да се убива всѣки, който престѫпва закона на сѫботата. Де е единството на закона? Богъ казва не убий, а гражданскиятъ законъ казва, че трѣбва да се убива всѣки, който престѫпва сѫботата. Нѣкой човѣкъ събралъ десетина сухи клечици въ сѫботенъ день, веднага го наказватъ, защото престѫпилъ сѫботата. Това е приложение на закона по буква. По духъ сухитѣ клечици представятъ друго нѣщо. Тѣ сѫ изразъ на злото въ човѣка. Затова, казано е въ Мойсеевия законъ: не прави зло сѫботенъ день! Сега, да оставимъ настрана този въпросъ. Когато висшето съзнание се пробуди у хората, тѣ ще разбератъ, защо сѫ се убивали и умъртвявали за събиране клечки въ сѫботенъ день. Кога умира човѣкъ? — Човѣкъ умира, когато растенията въ неговия организъмъ изсъхватъ; човѣкъ умира, когато житото въ него изсъхва; човѣкъ умира, когато изворитѣ въ него пресъхватъ; човѣкъ умира, когато всичката влага въ него изчезва. Тъй щото, сухитѣ клечки сѫ вѫтрѣ въ човѣка, а не извънъ него. Когато у човѣка изсъхнатъ всички добродетели, всички свѣтли мисли, всички свѣтли чувства и всички възвишени постѫпки, той попада подъ закона на кармата, т. е. подъ закона на причини и последствия и отива вече на лобното мѣсто, дето го чака разпятие. Тамъ ще бѫде екзекутиранъ, но съвсѣмъ самъ. Той ще се обърне на една и на друга страна, да срещне погледа на ония, които го защищаваха, но нито единъ отъ тѣхъ нѣма да бѫде около него. Защо? — Понеже той се отказа отъ ония, които подържаха живота му. И тогава смъртьта ще се наложи върху него. Това искалъ да каже Мойсей съ думитѣ: „Не събирайте сухи клечки въ сѫботенъ день, когато Богъ почива.” Знаете ли, какво нѣщо е Божията почивка? Сега хората вѣрватъ повече на лъжата, отколкото на истината. Отъ толкова хиляди години насамъ хората се лъжатъ и все още вѣрватъ въ лъжата. Преди години имало единъ българинъ, отъ варненскитѣ села, на име Нойчо, който билъ добъръ човѣкъ, но съ силно въображение; вследствие на това той често събиралъ въ кръчмата хора и имъ говорилъ, какъ могатъ да си купятъ чифлици, лозя, ниви, овци, говеда да разбогатѣятъ като Иова. Единъ недѣленъ день въ кръчмата били събрани много селяни, и той имъ казалъ, че знае, де има заровени голѣми кюпове съ злато, останали още отъ римско време. — Тъй ли? — обадили се селянитѣ. Можешъ ли да ни покажешъ мѣстото? — Мога, разбира се. И той точно имъ описалъ мѣстото, дето било заровено златото. Нойчо ги излъгалъ, въ сѫщность той не знаелъ, де има заровено злато, а още повече точно на това мѣсто. Сутриньта всички селяни се надигнали, кой съ мотика, кой съ лопата, кой съ търнокопъ, че и свещеникътъ съ тѣхъ, зеръ хиляда килограма злато ще намѣрятъ! Не е малко нѣщо. Като видѣлъ приготовленията на тази експедиция, Нойчо си казалъ: ами ако, наистина, намѣрятъ тамъ заровено злато? Я чакай и азъ да тръгна съ тѣхъ! И той повѣрвалъ въ лъжата си. Така е; когато се говори на хората за печалби, макаръ и лъжливи, това имъ допада. Ще ви приведа още единъ примѣръ, отъ който ще се види лековѣрието на хората. Дойде единъ човѣкъ при васъ и ви казва: ти вѣрвашъ въ Бога, казвашъ, че Той се грижи, промишлява за хората. Какъ ще се изрази Неговата грижа? Иди да си купишъ единъ лотариенъ билетъ, можешъ да спечелишъ нѣщо. Еди-кой си купилъ единъ билетъ и спечелилъ единъ милионъ марки. — Тъй ли? Тогава и азъ ще си купя единъ билетъ, може да спечеля нѣщо. Единъ милионъ марки, правятъ 30 милиона наши пари. Това не е малка работа. Тукъ работи въображението на човѣка. Обаче, кажете на сѫщия човѣкъ, че може да наследи Царството Божие, той ще счита тази работа за непостижима. Като спечели единъ милионъ марки, съ тѣхъ ще купи и хлѣбъ, и дрехи, и обуща — каквото пожелае. Колкото за това, че като вѣрва въ Бога, може да спечели повече, отколкото на всѣка лотария, той счита това невъзможно. И затова мнозина казватъ, че отъ много молитви сѫ оглупѣли. Толкова години вече какъ се молимъ, и въ заключение на това, отъ день на день повече оглупяваме и оголяваме, когато другитѣ хора работятъ и печелятъ, събиратъ богатства. Първиятъ законъ — любовь къмъ Бога — е начало на живота. Човѣкъ трѣбва да започне живота си съ вѫтрѣшни опити. Всѣка нова мисъль той трѣбва да приложи, да я опита и разбере. Казвате: ние знаемъ тази работа. Вие знаете много нѣща, но безсмъртие не сте придобили. Вие се молите, но молитвата ви нѣкога се чува, нѣкога не се чува, докато се погледнете единъ день въ огледалото и видите, че сте остарѣли. Дойде следъ това смъртьта, вземе отъ васъ всичко, каквото имате, и си заминава. Вие оставате само съ едно голо съзнание и съжалявате, че не сте разрѣшили най-важния въпросъ — въпросътъ за безсмъртието. Този въпросъ трѣбва да се разрѣши още докато сте на земята. Казвате: като дойде Христосъ, тогава ще го разрѣшимъ. Христосъ е дошълъ вече и пита: какво мислите още? Казвамъ: вие трѣбва да разрѣшите въпроса, както Христосъ го е разрѣшилъ — нищо повече! Разрѣшението на този въпросъ е въ Евангелието. Христосъ каза на евреитѣ: „Разрушете този храмъ, и азъ въ три деня ще го въздигна!” Тѣ се хванаха за думитѣ на Христа и казаха: „Соломонъ съгради този храмъ въ толкова много години, а ти ще го съградишъ въ три деня. За какъвъ се мислишъ? Евреитѣ съзнателно изопачиха думитѣ на Христа. Христосъ имъ говорѣше за тѣлото си, като храмъ Божи. Най-после тѣ обвиниха Христа, че се наричалъ Синъ Божи и Го осѫдиха да бѫде разпнатъ. Питамъ: кой е Синъ Божи? Не е Синъ Божи онзи, който иска царь да стане; не е Синъ Божи онзи, който иска пръвъ министъръ да стане. Синътъ Божи не заема никаква служба. Той нѣма да стане нито царь, нито министъръ, нито професоръ, нито учитель, нито майка, или баща. Тогава, какво ще прави Синътъ Божи? Той ще дойде на земята да помага на човѣчеството, да изяви Божията Любовь. Каквото богатство има, Той ще го раздаде на хората и ще се върне тамъ, отдето е дошълъ, Христосъ каза на тогавашнитѣ хора да се пазятъ отъ любостяжанието. Сега и азъ се обръщамъ къмъ васъ съ сѫщия съвѣтъ, да се пазите отъ любостяжанието, но и безъ да казвамъ това, вие сами ще го научите. Най-добриятъ методъ, който учителитѣ прилагаха въ старитѣ български училища при възпитанието на децата, бѣше фалагата, бой съ тояга по краката. Обаче, българинътъ е практиченъ. Като видя, че този методъ не даде особени резултати, стариятъ български учитель каза: съ фалагата ние по-скоро ща осакатимъ децата, отколкото да ги възпитаме. Той потърси другъ методъ за възпитание. Когато нѣкой ученикъ не учеше, или бѣше немиренъ, тогава се прилагаше следната мѣрка: единъ ученикъ взимаше на гърба си немирния, или мързеливия си другарь, хващаше го за краката, а учительтъ го биеше отзадъ съ тояга. После учителитѣ се убѣдиха, че и този методъ не е практиченъ. Отъ ударитѣ на тоягата, наказаниятъ ученикъ ставаше неспособенъ да сѣда, но пакъ не се възпита. Следъ този методъ, за възпитание на слабитѣ и немирни ученици, рѣшиха да приложатъ метода на плѣсницитѣ. На немирния или слабия ученикъ удряха по една плѣсница на дѣсната и по една на лѣвата страна на лицето. Обаче, и този методъ не даде резултати. Колкото повече се развиваше обучението, учителитѣ виждаха, че боятъ не може да възпитава, и за това се отказаха отъ него като възпитателно средство. Впоследствие, когато нѣкой ученикъ не учеше, или не мируваше, поставяха го да седи на колѣне, а подъ колѣнетѣ му туряха ситенъ пѣсъкъ, или царевични зрънца. Следъ това учителитѣ се отказаха и отъ този методъ. Най-после тѣ се намѣриха въ чудо, какъ да възпитаватъ младото поколѣние. Докѫде сѫ достигнали съвременнитѣ учители при възпитанието на младото поколѣние, не зная. Струва ми се, че най-новата мѣрка, която прилагатъ днесъ въ училищата срѣщу слабитѣ и съ лошо поведение ученици, е изключването имъ отъ училищата. Сега, всички хора търсятъ лесния пѫть въ живота. Обаче, трѣбва да знаемъ, че на всинца предстои изучаване на великата наука на живота, чрезъ която можемъ да дойдемъ до причинитѣ на нѣщата. Запримѣръ, ако нѣкой страда отъ болки въ краката, той трѣбва да знае, че причината на тази болка се крие нѣкѫде въ добродетелитѣ му, които сѫ въ връзка съ краката. Тъй щото, когато учителитѣ биятъ ученицитѣ по краката, по рѫцетѣ, или по странитѣ, тѣ трѣбва да знаятъ, че нито краката, нито рѫцетѣ, нито странитѣ имъ сѫ виновни за тѣхнитѣ прегрѣшения. Какво сѫ виновни рѫцетѣ, краката или странитѣ на ученика, че той не учи, или че е немиренъ? Защо учителитѣ сѫ постѫпвали съ ученицитѣ си по този начинъ?— Така сѫ разбирали. Това сѫ материалистически методи, които почиватъ на безлюбие. Ако учительтъ обикне ученика си, и най-неспособенъ да е той, учительтъ ще може по вѫтрѣшенъ пѫть да събуди въ него импулсъ за работа. Ако учительтъ е индиферентенъ къмъ слабия ученикъ, това негово разположение ще се отрази и върху самия ученикъ. Изобщо, ако учительтъ обича ученицитѣ си, той ще събуди въ тѣхъ импулсъ къмъ работа. Майката се грижи да достави физическа храна на детето, а учительтъ — умствена храна. И тъй, човѣкъ трѣбва да приложи въ живота си двата велики закона — любовь къмъ Бога и любовь къмъ ближния. Азъ искамъ да снема тѣзи закони отъ небето на земята, за да могатъ да се разбератъ и приложатъ. Всѣки законъ е вѣренъ въ приложението си. Следователно, първиятъ законъ — любовь къмъ Бога, представя мѫжа; вториятъ законъ — любовь къмъ ближния, представя жената. Мѫжътъ трѣбва да се занимава съ първия законъ, а жената — съ втория. Съ двата закона пъкъ трѣбва да се занимава човѣкътъ. Който има форма на мѫжъ, ще употрѣби първия законъ; който има форма на жена, ще употрѣби втория законъ; който има съзнанието на човѣкъ и нито се жени, нито за мѫжъ отива, той ще употрѣби и двата закона едновременно. Де е приложението на тѣзи закони днесъ? Защо мѫжътъ, който се занимава съ първия законъ и мисли, че е всесиленъ и може да оправи свѣта, не го е оправилъ до днесъ? Досега мѫжътъ е употрѣбявалъ силитѣ си само да завлада жената и да я убѣди, че веднъжъ излѣзла отъ него, тя сама не може нищо да направи. Питамъ: успя ли мѫжътъ да убѣди жената въ своята мисъль? Сега, като следя историята на човѣшкото развитие, навсѣкѫде виждамъ неспазване на тия два закона. Обаче, сѫществува единъ важенъ законъ, който всѣки трѣбва да има предвидъ. Този законъ е следниятъ: когато една жена обича единъ мѫжъ, тя е въ сила да го подигне. Обаче, ако тя намрази единъ мѫжъ, той ще свърши фатално. Редъ статистики въ Америка показватъ, че всички проповѣдници, които иматъ добри жени, сѫ извѣстни като видни проповѣдници. Защо? — Понеже женитѣ имъ ги обичатъ и сподѣлятъ тѣхнитѣ убѣждения. И обратно: всички жени на проповѣдници, които не обичатъ мѫжетѣ си и не сподѣлятъ тѣхнитѣ идеи, сѫ помогнали за падането на мѫжетѣ си. Следователно, жената е въ сила да подигне и да събори мѫжа. Не само това, но вториятъ законъ — любовь къмъ ближния, съ който жената се занимава, той създава учрежденията, той създава обществения строй. Следователно, съвременниятъ строй, както и всичко въ него, се дължи, именно, на тази унижена жена. И тогава, каква трѣбва да бѫде цѣльта на съвременното общество, както и на съвременнитѣ държави? — Подигане на жената. Подигнете жената на положението, въ което нѣкога се е намирала! Поставете жената на онова стѫпало, на което се е намирала първоначално и ще видите, че въ продължение на 25 години свѣтътъ ще се поправи. Спасението на свѣта е въ подигането на жената. Не подигнете ли жената, и не се ли подигне тя сама, отникѫде другаде не може да дойде спасението. И тъй, когато се говори за Любовьта, като велика, мощна сила, ние имаме предвидъ, че единствена тя е въ състояние да подигне онѣзи унижени и оскърбени, паднали и грѣшни души, които сѫ въ дъното на ада. Адътъ е пъленъ съ жени. Казвате: буквално, или преносно да приемемъ тази мисъль? Приемете я, както искате — и въ букваленъ, и въ преносенъ смисълъ. Днесъ жената е унижена, потѫпкана. Отъ кого? — Отъ силнитѣ. Какво костува днесъ на самата жена, както и на всички хора да се заематъ за подигането на жената? Не се ли подигне жената, всички средства за изправяне на човѣчеството сѫ палеативни. Запримѣръ, нахранишъ се добре и мислишъ, че повече нѣма да имашъ нужда отъ ядене, но не се минаватъ четири-петь часа, и ти отново огладнявашъ. Пиешъ вода и мислишъ, че повече нѣма да ожаднявашъ, но не се минаватъ четири-петь часа, и ти отново усѣщашъ жажда. Като говоря за подигането на жената, азъ имамъ предвидъ тази идея да проникне въ цѣлокупния животъ. Тя трѣбва да проникне не само между хората, но и между животнитѣ, растенията и минералитѣ. Този великъ законъ трѣбва да обхване напълно и човѣшкото сърдце. Ако човѣкъ унижи сърдцето си, спасението пакъ не може а дойде. Спасението на съвременното човѣчество се крие въ подигане на сърдцето. Унижишъ ли себе си, унижавашъ сърдцето си. Подигнешъ ли себе си, подигашъ сърдцето си. Това е едно педагогическо правило за приложение. Ако педагогията не прилага това правило, каква наука е тя? И следъ това ще говорятъ за видни педагози. Съ това не искамъ да кажа, че нѣма знаменити, учени хора. Има учени, които стоятъ много високо, но не е въпросъ да изпѫква ученостьта на хората; на пръвъ планъ трѣбва да се даде ходъ на великата Истина, която носи спасението на цѣлото човѣчество. Азъ говоря за закони, които сѫществуватъ въ природата. Цѣльта на разумната природа е чрезъ приложение на своитѣ закони между хората да събуди у тѣхъ висшето съзнание. Не е достатъчно само да се молимъ на светиитѣ, но тѣ трѣбва да слѣзатъ на земята, да работятъ за подигането на жената. Всички ангели, всички светии, всички напреднали сѫщества иматъ за цѣль подигането на жената. Много отъ съвременнитѣ хора, като че се противопоставятъ на тази велика цѣль и казватъ: знаете ли, какво нѣщо е жената? Тя е цѣла змия! Който е ялъ попарата й, той само може да говори за нея. Като говорите, че жената е лоша, питамъ: кой не е роденъ отъ жена? Онази, която ви е родила, не бѣше ли жена? Майка ви, която ви е носила въ утробата си, която ви е прегръщала въ обятията си, която ви е носила въ ума и въ сърдцето си, не бѣше ли жена? Вие не се спирайте върху това, че тя е унижена. Каквато и да е тази жена днесъ, тя е вашата майка. Ако имате другарка, гледайте на нея, като на ваша майка. На майка си пъкъ гледайте, като че Богъ е въ нея. Човѣчеството трѣбва коренно да измѣни своитѣ възгледи по отношение на жената. Иначе, спасението на свѣта нѣма да дойде. Следователно, човѣкъ трѣбва да дойде до първия законъ — до отношението си къмъ Бога, а после и до втория законъ — до отношението си къмъ своя ближенъ, до отношението си къмъ сърдцето. Човѣкъ не трѣбва да товари сърдцето си съ излишенъ багажъ, да плаче за нищо и никакво. Добре е човѣкъ нѣкога да поплаче, но на време. Добре е човѣкъ и да се радва, но пакъ на време. И едното, и другото е благословение. Добре е да любишъ на време, да дадешъ знанието си на време и да освободишъ хората на време. Казвамъ: желая, като ви срещна другъ пѫть, коситѣ ви да сѫ почернѣли. Ако сѫ останали бѣли, поне да иматъ чистъ бѣлъ цвѣтъ, и при това да сте пакъ млади. Лицата ви да бѫдатъ като на млади хора, безъ бръчки. Имате ли бръчки, това показва, че сърдцето ви е обременено. Бѫдете красиви и млади, съ нови идеи. Всѣка сутринь, като ставате, записвайте въ ума си двата велики закона — любовь къмъ Бога и любовь къмъ ближния. Приложението на тѣзи два закона въ вашия животъ, представятъ разрѣшение на много трудни задачи. Ония отъ Христовитѣ ученици, които сѫ приложили тѣзи закони, тѣ сѫ извършили голѣми чудеса. Който отъ васъ приложи тѣзи закони, той ще види резултатитѣ имъ. Обаче, преди да види нѣкакви резултати, той не трѣбва да говори нищо за своята работа. За великото не трѣбва да се говори. Обичате ли Бога, никому не говорете за това, понеже то е велико. Обичате ли ближния си, обичате ли сърдцето си, никому не говорете за това, защото то е велико. Соломонъ е казалъ, че сърдцето на човѣка е извратено. Той е относително правъ, но не и абсолютно. Сърдцето, т. е. жената е извратена, защото е унижена, но това е временно положение. Защо е така, то е другъ въпросъ. Азъ разглеждамъ жената като полюсъ. Първоначално, когато Богъ създалъ жената, тя била съвсѣмъ различна отъ сегашната. На земята има една жена, която не е нито като тази на небето, нито като тази въ рая; тя е само отгласъ, отражение на възвишената, на благородната жена. И въ това отношение любовьта е само външно отражение на тази жена. Обаче, любовьта се проявява само тамъ, дето е жената. Отсѫтствува ли жената въ човѣка, отсѫтствува и любовьта. Ако хората знаятъ, какво нѣщо е жената и я поставятъ на мѣстото й, свѣтътъ моментално би се подигналъ. Днесъ гледатъ на жената, като на сѫщество, което има нужда отъ мѫжъ, да я гледа. Казвамъ: това не е жена, това е инвалидъ въ болницата. Споредъ мене, жена е тази, която спасява свѣта; жена е тази, която държи ключоветѣ на живота; жена е тази, чрезъ която се проявява великата и мощна сила на любовьта, която носи живота. Следователно, спасението на свѣта ще дойде чрезъ жената, а не чрезъ мѫжа. Сега, азъ желая на всички да станете жени! Тази мисъль, преведена съ други думи означава: азъ желая душитѣ на всички хора да се изпълнятъ съ любовь; азъ желая всички да свѣтятъ, да бѫдатъ запалени свѣщи, да бѫдатъ щастливи и радостни, да сѫ готови на всички услуги. Това значи да бѫде човѣкъ майка. Въ този смисълъ, желая всички да бѫдете майки. Днесъ подъ понятието майка разбиратъ жена, която ражда. Не, майка е само тази, децата на която не умиратъ. Умиратъ ли децата на нѣкоя жена, тя не е майка. Майка е само чистата жена, девата, която, и като роди, пакъ дева остава; майка е онази дева, на която децата не умиратъ. Следователно, всички хора трѣбва да бѫдатъ деви, абсолютно чисти, ако искатъ роденото отъ тѣхъ да не умира. Този е смисълътъ на вѫтрѣшната философия за живота. Разберете ли тази философия, и животътъ ви ще стане приятенъ. И тъй, първата велика заповѣдь е да възлюбишъ Господа Бога твоего съ пълнотата на твоето сърдце, на твоя умъ и на твоята сила. Втората заповѣдь е да възлюбишъ ближния си, т. е. твоята дева, твоето сърдце, къмъ което трѣбва да си поставишъ великата задача да го подигнешъ. Бѫдете, прочее, работници за подигането на жената, а оттамъ и работници за бѫдещето на цѣлото човѣчество! 4. Недѣлна беседа, държана отъ Учителя на 18 октомври, 1931 г. София. „Изгрѣвъ.”

От томчето "Събуждане" 14 лекции на общия окултен клас, 11-та година, т. I (1931-1932 г.) Пѫрво издание, София, 1944 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Истинско познаване Размишление. Завършенитѣ процеси сѫ процеси на разочарование. Бѫдсте доволни отъ незавършенитѣ процеси. Питате за нѣщо: Какъвъ ще бѫде краятъ? Краятъ включва началото, а началото включва края. Сѫщото се отнася до причината и последствието. Въ причината се включва последствието, а въ последствието — причината. Посадишъ едно дърво и питашъ: Какъвъ ще бѫде краятъ? — Ще ядешъ плодъ. Това не е край, защото и втората, и третата година пакъ ще ядешъ плодъ отъ дървото. Какъвъ е краятъ на живота? — Смъртьта. Обаче, смъртьта нито е начало, нито е край. Ти мислишъ, че като си се родилъ, ще умрешъ. Значи, раждането е начало, смъртьта — край. Не е така. Виждашъ, единъ човѣкъ се движи. Пѫтьтъ, който изминава, означаваме съ права линия. Движи се човѣкъ по тази линия, на която е поставена една малка преграда, малка чъртичка. Тя показва процеса на раждането. Той расте, става голѣмъ и продължава да се движи по правата линия. На пѫтя си срѣща друга преграда — смъртьта. Задъ преградата не виждаме човѣка, но той продължава да се движи. Тѣзи процеси на виждане и невиждана наричаме раждане и смърть. Виждашъ нѣкого — родилъ се е; не го виждашъ — умрѣлъ е. Това сѫ. човѣшки понятия. Това сѫ впечатления, които постоянно се смѣнятъ. Започвашъ да ядешъ, взимашъ първата хапка и казвашъ, че е най-сладка. Колкото повече ядешъ, сладостьта намалява. Това е впечатление на вкуса. Всички хапки сѫ еднакво сладки, но вкусътъ постепенно се губи, и сладостите намалява. Обаче, всички хапки заедно внасятъ сила въ човѣшкия организъмъ. Какво внася яденето въ човѣка? — Сила. Какво внася музиката? — Бодрость. Като си попѣешъ или посвиришъ малко, ти се ободрявашъ. Но човѣкъ не е доволенъ отъ малкото. Той иска много да печели. Въ сѫщность, печалбата е нищо; въ единъ моментъ можешъ да изгубишъ това, което си печелилъ съ години. Като изгубишъ всичко, страдашъ. А като си попѣешъ малко, никой не може да ти вземе печалбата отъ пѣенето. Всички нѣща, които иматъ външенъ изразъ, сѫ преходни. Питашъ нѣкого: Какво спечели? — Спечелихъ това, което мога да изгубя. Мога да печеля, мога и да губя. Нѣкой се оплаква отъ сиромашията. Защо се оплаква? — Дотегнала му. Той не знае, че сиромашията е важенъ процесъ въ природата. Гладенъ си, значи, сиромахъ си; ситъ си, значи, богатъ си. Това е истинскиятъ преводъ на богатството и сиромашията. Защо си сиромахъ? За да ядешъ. Защо си богатъ? За да престанешъ да ядешъ. Хората иматъ криво разбиране за богатството и за сиромашията. Споредъ тѣхъ, богатъ е онзи, който се облича добре, ползува се отъ уважението на хората. Това е човѣшко тълкуване. Външното обличане не носи щастие, и външното събличане сѫщо не носи щастие. Ако зимно време си облѣченъ съ кожухъ, добре ще ти бѫде. Но ако влѣзешъ съ кожуха въ топла стая, ще бѫдешъ нещастенъ. Всѣко нѣщо има значение, когато се приложи на време и на мѣсто. Кой се е родилъ облѣченъ, както хората се обличатъ? Има една тънка ризичка, съ която е обвито детето, но щомъ се роди, веднага го събличатъ. Който иде въ свѣта, прилича на млада булка — въ було е обвитъ. Щомъ се роди, т. е. влѣзе въ свѣта, веднага свалятъ булото му, искатъ да видятъ, какъвъ човѣкъ е той. Като снематъ булото, той започва да плаче и да се сърди. Близкитѣ му, като чуятъ плача, радватъ се и казватъ: Живо е, оживѣ вече! Това е вѫтрешенъ процесъ, който трѣбва да се разбере. Ако не се разбере, той остава неясенъ. Тогава трѣбва да вѣрваме. Вѣрата е вѫтрешенъ, непреривенъ процесъ. Презъ цѣлия животъ трѣбва да прилагаме вѣрата си, за да се усилва. Колкото повече се усилва, толкова по-добре. Нѣкой казва: Едно време вѣрата ми бѣше силна, но сега отслабна. На млади години човѣкъ вижда добре, на стари години зрението му отслабва. Значи, на млади години той има вѣра — добре вижда; на стари години вѣрата му отслабва — не вижда добре. Отъ какво отслабватъ очитѣ? Отъ много прахъ. Мислилъ, тревожилъ се, плакалъ, докато най-после очитѣ му прашасали и отслабнали. Като ставате отъ сънь, вие миете очитѣ си, но все пакъ оставатъ малки прашинки по тѣхъ, които намаляватъ зрението. Ако човѣкъ води чистъ и светъ животъ, никакви прашинки, никаква излишна материя нѣма да се натрупа на очитѣ му, и той ще има здрави, силни очи до дълбока старость. Ти се оглеждашъ въ огледалото и казвашъ: Остарѣхъ вече. Какво означава старостьта? Остарѣвашъ, защото самъ си внушавашъ тази мисъль. Кажешъ ли си, че ще остарѣешъ, че краката ти не държатъ вече, че рѫцетѣ ти треперятъ, всичко ще се сбѫдне. Както мислишъ, така става. Като остарѣешъ, какво постигашъ? — Нищо не постигашъ — отслабвашъ само и губишъ всичко. Това е кривъ пѫть на мислене. Ще кажешъ, че си напусналъ детинскитѣ работи. Какво си придобилъ отъ това? Нищо не си придобилъ. Ти си въобразявашъ, че като отидешъ на онзи свѣтъ, ще срещнешъ своитѣ близки. Де е този свѣтъ, не знаешъ. Де сѫ близкитѣ ти, не знаешъ. Говоришъ нѣща, които не знаешъ. Това не е реално. Де е реалностьта? — Въ васъ. Фотографнитѣ снимки реални ли сѫ? — Не сѫ реални, тѣ сѫ сѣнки на истинскитѣ образи. Наистина, като се проектиратъ върху платното, тѣ се движатъ като сѣнки. Въ широкъ смисълъ, външниятъ човѣкъ е сѣнка, проектирана върху екрана. Човѣкъ е вѫтре нѣкѫде, а не отвънъ. Външниятъ и вѫтрешниятъ свѣтъ се различаватъ. Виждате, какъ единъ капелмайсторъ маха съ рѫцетѣ си. Чудите се, защо маха. Това е времеиенъ процесъ. Когато музикантитѣ се научатъ да свирятъ добре, може и безъ махане на рѫце. Докато капелмайсторътъ маха съ рѫце, музикантитѣ още не сѫ готови. Сега, ако накарамъ нѣкоя отъ възрастнитѣ сестри да пѣе, тя ще се стѣсни и нѣма да пѣе. Тя се стѣснява да пѣе предъ други. Тя мисли, че салонътъ е пъленъ съ хора. Не, това сѫ сѣнки, проектирани върху екрана. Хората живѣятъ въ свой субективенъ, вѫтрешенъ свѣтъ и го проектиратъ навънъ, върху екрана. Ще кажете, че и сѣнкитѣ сѫществуватъ. Така е, има сѣнки въ живота, но тѣ не сѫ реални, а реалностьта е нѣщо вѫтрешно. Реалностьта не се пипа. Има нѣщо реално въ човѣка, но то е вѫтре нѣкѫде, не се вижда. Казвашъ, че рѫцетѣ, краката, сърдцето ти сѫ реални нѣща. Реални сѫ и тѣ, но мисъльта ти не е въ тѣхъ. Това, което мисли въ тебе, не е нито въ рѫцетѣ, нито въ краката, нито въ сърдцето ти — никѫде не се вижда. То е нѣкѫде въ мозъка ти, едва го чувствувашъ. Ти си въобразявашъ, че го виждашъ; това, което виждашъ, е само проява на реалностьта. Ти си тѫженъ, скръбенъ и мислишъ, че скръбьта ти е нѣщо реално. Ако скръбьта е реално нѣщо, де е тя? Ще кажешъ, че я чувствувашъ подъ лъжичката нѣкѫде. Колко тежи вашата скръбь? Азъ бихъ я претеглилъ. После, бихъ я купилъ; 20 хиляди лева бихъ далъ за една скръбь. Донесете ми скръбьта си въ едно шише, азъ веднага ще я купя. Така ще разберете, че скръбьта е нѣщо илюзорно, както и сиромашията. Казвашъ, че нѣмашъ петь пари въ джоба си. И това е илюзия. Казвашъ, че си скърбенъ, беденъ, гладенъ, но ако ти дадатъ една златна монета, скръбьта ти веднага изчезва. Каква скръбь е тази, която изчезва толкова скоро? Ти си скърбенъ, защото мислишъ, че си скърбенъ. Ако мислишъ, че си щастливъ, ще бѫдешъ такъвъ. Като ви посети скръбьта, не я крийте, но изнесете я вънъ, дайте й единъ хубавъ обѣдъ и си поговорете съ нея. Азъ съмъ се разговарялъ съ скръбьта. Красива мома е тя. Ако можете да я видите, всички ще тръгнете следъ нея. Красива е скръбьта! За да не я познаятъ, тя се дигизира: закрива се съ черенъ воалъ, облича се въ скѫсани дрехи и така минава незабелязано. Кой отъ васъ е пожелалъ да види скръбьта и да си поговори съ нея? Като ви говоря за красотата на скръбьта, вие мислите, че ви залъгвамъ, и казвате: Знаемъ, какво нѣщо е скръбьта, не сме забравили мѫката, която ни е причинила тя. Помни: Единственото нѣщо, което просвѣщава хората, е скръбьта. Като дойде радостьта при тебе, занимава те, люлѣе те, пѣе ти приспивна пѣсень: Нани-нани, нани-на. Скръбьта е строга, не позволява такива нѣща. Като дойде при тебе, тя те бутне и казва: Хайде, ставай! Нѣма време за сънь и почивка. Хайде, на работа! Иди да учишъ, да се молишъ. Радостьта обича мечтитѣ и фантазиитѣ. Като дойде и започне да мечтае, ти отново заспивашъ. Радостьта и скръбьта сѫ едно и сѫщо лице съ две страни. Радостьта е мома, която цѣлува и пригръща човѣка. Скръбьта е сѫщата мома, покрита съ черенъ воалъ, облѣчена въ стари, скѫсани дрехи; тя кара човѣка да учи, да работи и да се моли. Чрезъ радостьта и скръбьта невидимиятъ свѣтъ си устройва забави. Когато сѫществата на онзи свѣтъ искатъ да Си починатъ, тѣ си устройватъ забави съ хората, рѫкоплѣскатъ имъ и си заминаватъ. Хората се влюбватъ, разлюбватъ, плачатъ, страдатъ, а разумнитѣ сѫщества ги наблюдаватъ и се смѣятъ. Ти се влюбишъ въ единъ момъкъ, безъ да подозирашъ, че той е твоята приятелка, която се е дигизирала — играе роля на момъкъ. Ти му пишешъ любовни писма, получавашъ отъ него, а приятелката ти се смѣе. Единъ день тя сваля булото си предъ тебе и казва: Много си се влюбила въ мене. И дветѣ започватъ да се смѣятъ. Смѣшно нѣщо е влюбването. Момъкъ и мома се оженятъ. Въ първо време и двамата сѫ дигизирани, съ маски на лицето. Колкото повече години минаватъ, маскитѣ постепенно се свалятъ: изчезва красотата имъ, коситѣ побѣляватъ, зѫбитѣ опадатъ. Питатъ се: Де отиде предишната красота? Това, което изчезва, е илюзия на живота. Човѣкъ не остарява. Реалностьта никога не остарява. Всичко, което се измѣня отвънъ, е привидно. Който не познава реалностьта, не може да си даде отчетъ на това, което става около него. Живѣй като дете, като младъ момъкъ и мома, като старъ човѣкъ и знай, че не си дете, не си младъ, нито си старъ. Това сѫ фази на човѣшкия животъ. Сега имашъ брада, бѣла коса, но като отидешъ на онзи свѣтъ, ще ги оставишъ на земята. Тамъ не приематъ хора съ бради и съ бѣли коси. Като напусне земята, човѣкъ взима съ себе си само онова, съ което е дошълъ. То е реалното. Човѣкъ, който люби всички, живѣе въ реалностьта. Казвате, че е невъзможно да любишъ всички. Споредъ мене, най-мѫчно е да любишъ единъ човѣкъ. — Защо? — Ще ви отговоря на вашъ езикъ. Единицата, човѣкътъ е толкова малка величина, че съ микроскопъ не можешъ да го видишъ, не можешъ и да го хванешъ. Много хора, множеството, съставятъ цѣлото, образувано отъ милиарди души, свързани заедно, въ единицата. Казвашъ: Не мога да обичамъ всички хора. Ако подъ „всички“ разбирашъ сѣнкитѣ на хората, правъ си, не можешъ да обичашъ сѣнки. Но ако подъ „всички“ разбирашъ великата реалность, наречена Богъ, можешъ да ги обичашъ. Ще обичашъ Бога, и въ Неговото лице ще обичашъ всички. Тази идея трѣбва да проникне въ умоветѣ ви. Нѣкой страда и плаче за своята дъщеря, че умрѣла. Той се заблуждава, че дъщеря му е умрѣла. Тя нито се е раждала, нито е умрѣла. Де е забуждението на този човѣкъ? — Въ вѣрата му, че човѣкъ умира. Може ли това, което излиза отъ Бога, да умре? Не може. Значи, всичко, което излиза отъ Бога, нито остарява, нито умира. Всичко което излиза отъ Бога, връща се обратно при Него. Божественото само се видоизмѣня, но нито се създава отново, нито изчезва. Ако този законъ е вѣренъ за материята, колко повече за духа. Ако въ дома ти дойде единъ мѫдрецъ, въ единъ день той може да се измѣни много пѫти: ще го видишъ като светия, съ брада, съ свѣтло, красиво лице; после ще се превърне на млада, красива мома, или красивъ момъкъ. Косата му ще се измѣня, ту бѣла, ту черна; очитѣ му ще станатъ по-голѣми, или по-малки, веждитѣ по-дебели, или по-тънки. Ще гледате и ще се чудите на тѣзи промѣни. Ако мѫдрецътъ може да се мѣни споредъ желанието си, това показва, че той познава великитѣ закони на Битието и споредъ тѣхъ живѣе. Следователно, ще знаешъ, че си излѣзълъ отъ Бога, въ Когото смърть не сѫществува. Презъ страдания ще минешъ, но не и презъ смърть. Привилегия е за човѣка да страда. Ще страдашъ, за да познаешъ истината, да разберешъ, че всички живѣемъ и се движимъ въ Бога. Това е новото вѣрую, което Христосъ е нроповѣдвалъ. Дръжте и вашето старо вѣрую, да има съ какво да сравнявате. Мнозина се оплакватъ отъ живота си, казватъ, че сѫ нещастни. Обаче, като се избавятъ отъ нѣкакво нещастие, казватъ, че Христосъ имъ помогналъ. Нѣкой се дави, но го спасяватъ. Кой го спасилъ? — Христосъ. Майката ражда детето, отглежда го. Бащата се грижи за него. Кой въ сѫщность върши това? — Христосъ. Имашъ приятели, който ти помага въ училището. Това не е ли пакъ помощьта на Христа? Следъ всичко това, питате, де е Христосъ. Невсѣкѫде е Христосъ и на всички помага. По нѣколко пѫти па день Го срѣщате, но не Го познавате. Всички минавате за учени хора, но не познавате Христа, не можете да Го намѣрите. Ученитѣ твърдятъ, че вселената има много центрове. Не, вселената има само единъ центъръ. Колко центъра има колелото? — Само единъ — центъръ на равновесие. Нѣкои казватъ, че вселената е сфера, на която центърътъ е навсѣкѫде, а периферията никѫде. Какво разбирате отъ това? Може ли нѣщо да има центъръ, а да нѣма периферия? Щомъ има центъръ, има и периферия. Следователно, вселената има само единъ центъръ. Като говоримъ за единъ центъръ на вселената, подразбираме една реалность. Богъ е единствена реалность въ свѣта. Кажешъ ли, че има две и повече реалности, ти се натък-вашъ на противоречие. И човѣкъ има само единъ центъръ въ живота си, т. е. само една реалность. Всичко, което познавашъ и знаешъ, е реално; всичко, което не познавашъ и не знаешъ, не е реално. Ти мислишъ, че ако изгубишъ сина, дъщеря си или приятеля си, изгубилъ си ги безвъзвратно. Нищо не си изгубилъ. Твоятъ синъ, твоята дъщеря и твоятъ приятель сѫ навсѣкѫде. Тѣ не се мѣнятъ. А това, което никога не се мѣни, е реално. Истински приятель е този, който не измѣня отношенията си къмъ своитѣ близки, който не прави разлика между своитѣ интереси и интереситѣ на близкитѣ си. Ако обичашъ себе си повече отъ другитѣ, ти не си въ реалностьта; и ако обичашъ хората повече отъ себе си, пакъ не си въ реалностьта. Защо остарява човѣкъ? — Защото не живѣе въ реалностьта, защото не мисли право. Не е страшна старостьта; страшна е, ако не я разбирашъ. Въ старостьта се крие велико знание, което трѣбва да се използува. Ако си старъ, носи брадата на старостьта, докато придобиешъ нейното знание; следъ това хвърли брадата и се подмлади. Старостьта е кола, натоварена съ различни материали. Щомъ свалишъ товара, ще бѫдешъ пакъ такъвъ, какъвто си билъ по-рано. И младиятъ има знание, и стариятъ има знание, но истински знаещъ е онзи, който за осемь минути отива до слънцето и за осемъ минути се връща. Животътъ иде отъ слънцето, а се обработва на земята. Младиятъ работи, а стариятъ доставя материали за обработване. И детето, като се храни съ млѣкото на майката, обработва го и го превръща на енергия. Изучавайте младостьта и старостьта, за да се освободите отъ илюзиитѣ на живота. Това не се постига изведнъжъ. Азъ не искамъ изведнъжъ да олекнете, за да не се обърнете съ главата надолу. Знаете ли, колко години е употрѣбилъ човѣкъ, докато се научи да държи главата си изправена? Нѣкой държи главата си напредъ, другъ — назадъ. Така не се нареждатъ работитѣ. Ще държишъ главата си направо, перпендикулярно къмъ замята. Само така можешъ да станешъ музикантъ, ученъ и философъ. Навеждашъ ли главата си, работата ти е загубена. Ако се пригърбвашъ, скоро ще остарѣешъ. Никакво пригърбване не се позволява. Защо трѣбва да се пригърбвашъ? Защо свивашъ раменетѣ си? Вдигни главата си нагоре, изправи се и мисли само за слънцето и земята. Мисли за ангелитѣ, за тѣхната младость. Нѣма стари ангели. Лицата на ангелитѣ сѫ гладки, безъ никакви косми. Тѣ нѣматъ брада и мустаци, както обикновенитѣ хора. И Христосъ нѣма брада. Какъ ще Го познаете? Брадата представя животъ на закони и правила. Срещнешъ ли човѣкъ съ брада, веднага ще чуешъ известни наставления: какво трѣбва да правишъ, какъ да се отнасяшъ. Този човѣкъ не е въ съгласие съ общественото мнение, има особено мнение. Той казва, какво е писалъ еди - кой си моралистъ, какво подържа тази или онази религия. Единъ моралъ, една религия сѫществуватъ въ свѣта. Ако две рѣки се вливатъ една въ друга и образуватъ една рѣка, има ли нѣщо неморално въ това? Рѣката е нечиста, но ще се пречисти. Въздухътъ може да е нечистъ, но лесно се пречиства. Нѣма нечисти нѣща въ свѣта. Казано е въ Писанието: „Ние живѣемъ и се движимъ въ Бога.“ Следователно, който живѣе и се движи въ Бога, не може да бѫде нечистъ. Като работи, той може да се изцапа, но тази нечистота е временна. Съ мисъльта си човѣкъ се петни, съ мисъльта си се чисти. Мислишъ, че ако бръкнешъ въ джоба на нѣкого и вземешъ кесията му, ще забогатѣешъ. Нѣма да забогатѣешъ, но ще опетнишъ мисъльта си. После започвашъ да мислишъ, че нѣма кражба въ свѣта, че всичко принадлежи на Бога и постепенно се очиствашъ. Ако отидешъ на извора и си налѣешъ една - две стомни вода, кражба ли е това? Кражба е, ако вземешъ водата отъ шишето на своя приятель. Значи, докато водата тече, кражба не сѫществува. Щомъ се намали, или престане да тече, кражбата се явява. Докато джобътъ ми е пъленъ и постоянно се пълни, никаква кражба не става. Ако бръкнешъ въ джоба ми и вземешъ нѣщо, де ще го занесешъ? Ще го оставишъ на земята, дето съмъ и азъ. Това не е кражба, но игра между хората. Ти мислишъ, че си обралъ нѣкого. И той мисли, че го обрали. Въ сѫщность, никой никого не може да обере. Ще дойде день, когато богатиятъ ще благодари на онзи, който бръкне въ джоба му и извади нѣколко монети. Той ще каже: Доволенъ сьмъ, че взе часть отъ паритѣ ми — олекна ми малко. Въ бѫдеще хората ще гледатъ по особенъ начинъ на кражбата, на отношенията помежду си. Срѣщате младъ, красивъ момъкъ, пази се отъ хората, не иска да го обератъ. Но ако се приближи до него красива мома и бръкне въ джоба му, той ще се направи, че нищо не вижда и ще се усмихне, ще започне да се разговаря съ нея. Той желае и втори пѫть тя да го срещне и да бръкне въ джоба му. Ако нѣкой старъ, грозенъ човѣкъ бръкне въ джоба му, той ще бѫде недоволенъ, ще се възмущава отъ безморалието на хората. Това се дължи на личното му разположение къмъ хората. Като обичашъ нѣкого, търпишъ всичко и каквото прави, не го обвинявашъ въ нищо. Ако не го обичашъ, ще бѫдешъ недоволенъ отъ постъпката му и ще го критикувашъ. Помни: Тамъ, дето е Богъ, никакви престѫпления не ставатъ. Дето Богъ отсѫтствува, тамъ се вършатъ престѫпления. Въ момента, въ който помислишъ, че нѣкъде се вършатъ престъпления, Богъ моментално се оттегля. Докато мислишъ право, Богъ е съ тебе и свѣтлина те озарява. Щомъ изкривишъ мисъльта си, свѣтлината те напуща и изпадашъ въ мракъ. Всички кражби и престъпления се вършатъ въ мракъ и тъмнина. Докато мислишъ, че майка ти и баща ти съ умрѣли, че и ти ще умрешъ, ти си въ илюзиитѣ на живота. Човѣкъ не умира, но само се измѣня. Апостолъ Павелъ казва: „Ние нѣма да умремъ, но ще се измѣнимъ.“ Кое се измѣня? — Въз-гледитѣ на човѣка. Пита ме нѣкой: Въ онзи свѣтъ ще се познаемъ ли? — Ако се обичате, ще се познаете. Ако не се обичате, нито тукъ се познавате, нито на онзи свѣтъ ще се познавате. На земята хората познаватъ маскитѣ си, но не и своитѣ души. Реалностьта е въ душата на човѣка. Както свѣтлината опредѣля лампата, така и мислитѣ, чувствата и постъпкитѣ опредѣлятъ човѣка. Тѣ го правятъ красивъ. Като се говори за кражбата, имаме предъ видъ само слѣпцитѣ. Какъ ще обератъ ясновидеца? Той вижда намѣрението на апаша още отдалечъ и му казва: Ти имашъ нужда отъ пари. Колко искашъ? Ако нѣкой иска да го убие, той вижда още отдалечъ ножа въ ръката му и го превръща на книженъ. Ако рече да замахне съ ножа, самъ ще се очуди, че вмѣсто металически ножъ, държи книженъ. Какъвъ герой ще излѣзе отъ него? Съ книженъ ножъ не можешъ да убиешъ никого. Нѣкой се страхува даже отъ дървения ножъ и казва, че ще го убиятъ. Мислишъ ли, че могатъ да те убиятъ? Светията гори въ огъня и си пѣе. Мислите ли, че той се мѫчи? Не, не се мѫчи, пѣе си човѣкътъ. Какво стана съ тримата момци въ огнената пещь? Изгорѣха ли? Вѣра е нуждна на хората. Ако нѣматъ вѣра, тѣ живѣятъ въ илюзии. Две моми се каратъ за единъ момъкъ, или два момъка — за една мома. Всѣки мисли, че има повече право на момата отъ другия. И това е илюзия. Никой нѣма право на собственость върху човѣка. Двама души се каратъ за една кѫща. Ако се обичатъ, и двамата могатъ да живѣятъ заедно; ако се обичатъ, кѫщата може да се разшири, и за двамата ще има мѣсто. Когато човѣкъ има любовь, и въ една стая да живѣе, ще му бѫде широко. Нѣкои религиозни казватъ, че познаватъ Христа. Какъ Го познаватъ? Кое показва, че познавате Христа? Ако, наистина, Го познавашъ и боледувашъ, това не е истинско познаване. Когато си боленъ и се свържешъ съ Христа, болестьта ти веднага изчезва; ако си сиромахъ и се свържешъ съ Христа, джобътъ ти всѣкога ще е пъленъ съ пари. Ако болестьта ти не минава, не си свързанъ съ Христа. Болестьта те учи, какъ да познаешъ Христа. Тя казва: Докато не познаешъ Христа, нѣма да си отида. Ти казвашъ, че ще оздравѣешъ, но се колабаешъ, не вѣрвашъ на думитѣ си. Кажешъ ли., че ще оздравѣешъ, ще вѣрвашъ на думитѣ си. Отивамъ при единъ боленъ приятель, да го видя. Той ми казва: Моята работа е свършена, но поне ми отвори пѫть. Рѫцетѣ и краката ми не държатъ, нѣма да оздравѣя. Азъ се усмихвамъ и казвамъ: Стани отъ леглото! Той става. — Опитай се да ходишъ. Той започва да ходи изъ стаята. Като направи това нѣколко деня наредъ, оздравѣ напълно. Пита го лѣкарьтъ, какъ оздравѣлъ. Той казва: Не зная, какъ оздравѣхъ, но каза ми се да стана, и азъ станахъ; каза ми се да ходя, и азъ започнахъ да ходя. Каза ми се, че ще оздравѣя, и азъ оздравѣхъ. — Какви лѣкарства ти дадоха? — Никакви, безъ лѣкарства оздравѣхъ. Ще вѣрвашъ! Вѣрата лѣкува. Тя не търпи никакво колебание. За да се лѣкувашъ, нуждно е абсолютна вѣра. Какъ лѣкуватъ днесъ треската? Лѣкаритѣ препорѫчватъ хининъ, а народътъ я лѣкува по особенъ начинъ Единъ познатъ ми разправяше следната опитность. Той боледувалъ отъ треска цѣли три години. Единъ неговъ приятель го накаралъ единъ день да излѣзатъ на разходка край близката рѣка, да го види малко слънцето. Като се разговаряли, приятельтъ му го бутналъ въ рѣката. — Свърши се моятъ животъ! — помислилъ си болниятъ. Много се уплашилъ, но направилъ последно усилие, да излѣзе отъ рѣката. Едва се измъкналъ. Приятельтъ му носѣлъ дрехи, помогналъ му да се преоблѣче. Отъ този моментъ треската го напуснала. Стрѣскането, което преживѣлъ болниятъ, изпѫдило треската навънъ. Значи, за да се измѣни състоянието на човѣка, нуждно е нѣкакво стрѣскане, което да го раздвижи. Това виждаме и въ живота. Понѣкога едно страдание освобождава човѣка отъ друго страдание. Важно е да стане смѣна въ състоянието. Казано е въ Писанието: „Всичко, което се случва на онѣзи, които любятъ Бога, ще се превърне на добро.“ Казвашъ: Моятъ приятель измѣни отношенията си къмъ мене, не ме обича вече, не мисли добре за мене. Това сѫ заблуждения, наслоявания отъ миналото, които внасятъ противоречия въ човѣшкия животъ. Казвашъ, че ще умрешъ. Не мисли за това. Единственото нѣщо, върху което трѣбва да мислишъ, е познаването на Бога, а не смъртьта. Щомъ Го познаешъ, ще възстановишъ хармонията на своя животъ. Казано е: „Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратилъ.“ Не е достатъчно да кажешъ, че мѫжътъ ти е грубъ, но трѣбва да се запиташъ, обичашъ ли го. Ако го обичашъ, това не значи, че трѣбва да му казвашъ, че го обичашъ, но да премахнешъ въ себе си причината, която го кара да бѫде грубъ. Щомъ ти се измѣнишъ, и той ще се измѣни. Молишъ се на Бога да ти помогне. Той казва: „Възлюби ближния си, и Азъ ще ти се изявя.“ Щомъ приемешъ, че Богъ живѣе въ тебе, ще знаешъ, че Той живѣе и въ твоя ближенъ. Разбрахте ли всичко, което ви говорихъ? Понеже сте разбрали, изпѣйте пѣсеньта „Сила, животъ и здраве.“ Това, което ви говорихъ, има отношение къмъ свободното мислене. Трѣбва да освободите мисъльта си отъ старитѣ, затвърдѣли възгледи на миналото. Вие мислите по старъ начинъ, а старото внася нещастията въ живота. Мисъльта ви трѣбва да се обнови. За това е нуждно знание. Има съ какво да се занимавате, има какво да учите. Нѣкои седатъ, чакатъ всичко наготово. Тѣ очакватъ да дойде Христосъ да ги учи, да имъ даде свѣтлина. Въ това отношение, вие приличате на младата мома, която очаква да дойде нѣкой момъкъ, да се омѫжи за него. Не е въпросъ да се омѫжи — работа я очаква. Като дойде Христосъ, веднага ще ви изпрати на работа. Вие ще познаете Бога въ най-голѣмитѣ страдания и противоречия. Всѣки самъ ще дойде до това познаване — нищо не се дава наготово. Който не разбира живота, казва, че това не струва, онова не струва. Защо не струва? Защото си напълнилъ торбата си съ сухъ, мухлясалъ хлѣбъ. Азъ отварямъ торбата ти и хвърлямъ мухлясалия хлѣбъ вънъ. Питашъ ме, защо хвърлямъ мухлясалия хлѣбъ навънъ. Ти не разбирашъ великитѣ закони на живота. Ще изпраздня торбата ти и ще туря въ нея отъ моя прѣсенъ, пшениченъ хлѣбъ, отъ моитѣ ябълки и круши, току-що откъснати отъ дървото. Изхвърли мухласалия хлѣбъ и гнилитѣ плодове отъ торбата на човѣка и му дай прѣсенъ, топълъ хлѣбъ и прѣсни плодове, да яде и да блгодари на Бога. Новото трѣбва да проникне въ вашия животъ. Ако не проникне, вие ще бѫдете нещастни. Новото трѣбва да обедини всички хора, да се почувствуватъ братя помежду си. Това значи, да бъдатъ хората свързани, да си помагатъ взаимно. Всѣки човѣкъ дава нѣщо отъ себе си на своя ближенъ, но същевременно приема нѣщо отъ него. Предавайте и приемайте доброто. Този е начинътъ за разрешаване на въпроситѣ. Ще кажете, че искате да ви се говори, да разберете нѣщата. Какво ще ви се говори? Боленъ си, казвамъ ти: Стани и ходи! Отговаряшъ: Лесно се говори, но не мога да стана, не мога да ходя. — Трѣбва ли съ количка да те возятъ? Не, ще станешъ и ще ходишъ. Ще паднешъ, пакъ ще станешъ и ще повтаряшъ думата „обичамъ“. Ако си скърбенъ, кажи си: Нѣма скръбь въ свѣта. Ще се радвамъ на всичко, което става въ свѣта. Счупи се кракътъ ти, пакъ ще кажешъ: Благодаря, че ме сполетѣ това нещастие, да се усили вѣрата ми. Болятъ те очитѣ, страхувашъ се да не ослѣпѣешъ. Не се безпокой, ще се усилятъ очитѣ ти. — Какъ ще стане това? Стара съмъ вече. — Отъ тебе зависи да се подмладишъ. Ако не допущашъ нито една отрицателна мисъль въ ума си, въ три месеца можешъ да се подмладишъ. Когато се влива въ организма нова енергия, той се обновява. Тѣлото постепенно се изправя, засилва, и човѣкъ се чувствува младъ. Обновяването на организма не е механиченъ процесъ. То има отношение къмъ духовното естество на човѣка. Ако си беденъ, не се обезсърдчавай, но си кажи: Паритѣ сѫ въ джоба ми, въ кръвьта ми, въ моитѣ мисли и чувства. Така е. Който нѣма злато въ кръвьта, въ мислитѣ и въ чувствата си, той не може да бѫде богатъ. Помни: Вѫтрешното всѣкога отговаря на външното. Следователно, можешъ да имашъ отвънъ само това, което имашъ вѫтре въ себе си. И обратно: не можешъ да имашъ отвънъ това, което нѣмашъ вѫтре въ себе си. Не можешъ да бѫдешъ външно богатъ, ако нѣмашъ вѫтрешно богатство. Трѣбва да имашъ злато въ кръвьта си, за да бѫдешъ външно богатъ. Срѣщате бедна, но красива мома. Дето отиде, тя получава блага: пари, дрехи, скѫпоценности. Ще кажете, че тя продава красотата си. Красотата не се продава. Защо? — Защото ще се изгуби. Но красотата има сила да заповѣдва. Ако умътъ ти е свѣтълъ, сърдцето ти топло и волята ти силна, тѣ заповѣдватъ на условията. Сила се крие въ тѣхъ. За да дойдешъ до това положение, ти трѣбва да не допущашъ за никого нито една лоша мисъль, нито едно лошо чувство. Вие трѣбва да си помагате взаимно, да работите за Бога, да работите заедно съ Него. Богъ изисква отъ васъ да правите това, което и Той прави. Не очаквайте наследство отъ баща си и майка си. Не уповавайте на ближния си и не очаквайте само на Бога. Първо разчитайте и уповавайте на себе си, а после на другитѣ. Христосъ иде на земята да опита хората, какво могатъ да направятъ за Него. Той казва: „Гладенъ бѣхъ, не ме нахранихте; боленъ бѣхъ, не ми помогнахте; въ тъмница бѣхъ, не ме посетихте.“ Мнозина казватъ, че сѫ окултисти, че сѫ. хора на Новото учение. Въ какво се заключава Новото учение? Хората на Новото учение освобождаватъ затворницитѣ. Ако нѣкой отъ Новото учение влѣзе въ затвора, ще отвори вратитѣ на затворническитѣ килии, ще пусне затворницитѣ на свобода и ще имъ каже: Отсега нататъкъ не грѣшете. Идете на работа и поправете грѣшкитѣ си. Ще кажете, че така се нарушава общия редъ на нѣщата. Важно е да се спазва Божествения редъ на нѣщата. Досега хората сѫ служили на човѣшкия редъ, а потъпквали Божествения редъ. Досега тѣ сѫ изпълнявали човѣшката воля, а не Божията воля. На всички казвамъ: Изпълнете Божията воля и не мислете за последствията. Единъ проповдѣдникъ говорилъ на слушателитѣ си въ църквата за отварянето очитѣ на слѣпия. Той се вдъхновилъ отъ проповѣдьта си и решилъ, като излѣзе отъ църквата, да направи опитъ съ единъ отъ просецитѣ, слѣпъ отъ рождение, да му каже: Въ името наГоспода Исуса Христа ще прогледашъ. Като се приближилъ до слѣпеца, веднага се разколебалъ и си казалъ: Какво ще стане съ мене, ако изговоря името на Бога, а слѣпецътъ не прогледа? Ще се изложа предъ хората, ще изгубя авторитета си. Спрѣлъ се за моментъ, замислилъ се и продължилъ пѫтя си. Слѣпиятъ и доднесъ стои предъ църквата. Казвамъ: Бѫди готовъ да изпълнишъ Божията воля, макаръ и да изгубишъ авторитета си. Кажи на слѣпия: Въ името на Господа Исуса Христа, въ Когото вѣрвамъ, да се отворятъ очитѣ ти и да прогледашъ. Иде Христосъ на земята да изпита вѣрата и любовьта на хората. Ще кажешъ на слѣпия: Въ името на Господа Исуса Христа да прогледашъ! Ще кажешъ на болния: Въ името на Господа Исуса Христа, вдигни одъра си и ходи! — Ако кажа и не стане, както мислѣхъ? — Кажи и не се страхувай. Ако кажешъ и стане, вѣрата ти ще се усили. Ако кажешъ и не стане, ще направишъ опита втори, трети пѫть, докато думитѣ ти се сбѫднатъ. Ще кажешъ и каквото кажешъ, ще стане. Да отворишъ очитѣ на слѣпия, това значи, да усилишъ вѣрата си. Не постѫпвайте и вие като пророкъ Йона, на когото Богъ заповѣдалъ да отиде въ Ниневия да проповѣдва. Обаче, той се качилъ на единъ корабъ и избѣгалъ въ Испания. Не изпълнилъ Божията воля, но щѣлъ да плати съ живота си за своето непослушание. Оставямъ ви мисъльта: Да просите, докато ви се даде; да хлопате, докато ви се отвори и да търсите Истината, докато я намѣрите. Т. м. * 13. Лекция отъ Учителя, държана на 30 декемврий, 1931 г. София.—Изгрѣвъ.

От томчето "Събуждане" 14 лекции на общия окултен клас, 11-та година, т. I (1931-1932 г.) Пѫрво издание, София, 1944 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Сила, животъ и здраве Размишление Тема за следния пѫть: „Отличителнитѣ качества на свѣтлината и на тъмнината.“ Въ какво се заключава силата на човѣка? Кога губи човѣкъ силата си? Ще кажете, че човѣкъ губи силата си, когато боледува. Защо болниятъ губи силата си? Ако човѣкъ губи мисъльта си, защо я губи? — Защото изгубилъ чувството си. — Защо губи чувството си? — Защото изгубилъ постѫпкитѣ си, не знае, какъ да постѫпва. Казва се, че човѣкъ трѣбва да бѫде силенъ. Това е твърдение. Човѣкъ трѣбва да има знание. И това е твърдение. Истинско знание е онова, съ което човѣкъ може да си послужи, когато потрѣбва. Представете си, че нѣкой се задушава, не може да диша. Ако има знание, той самъ трѣбва да си помогне, да възстанови дишането си. Ако самъ не може да си помогне, да потърси човѣкъ, който носи истинското знание въ себе си. Знаещиятъ е силенъ човѣкъ. Ще кажете, че силата на човѣка е въ неговата вѣра. Казваме „вѣра и вѣрване.“ Това сѫ две различни нѣща. Ако между васъ има ясновидци, може ли да предскажете, какво ще свиря? Сега ще изсви ря думитѣ; „Сила, животъ и здраве.“ Вие нѣмате представа, какъ се свири думата „сила.“ Мнозина могатъ да изпѣятъ, или да изсвирятъ тази дума, но въ сѫщность, какъ трѣбва да се изпѣе или изсвири? Когато работитѣ ви се объркатъ, пѣйте думитѣ: „Сила, животъ и здраве; тѣ сѫ едно, тѣ сѫ служители на Духа.“ Когато сте обезсърдчени, изпѣйте тѣзи думи, да видите, какво влияние ще окажатъ върху вашето състояние. За да се промѣни състоянието ви, трѣбва да приложите нѣкакъвъ специфиченъ методъ. Напримѣръ, нѣкой се простуди. Явява се хрема, кашлица, дишането се затруднява. Причината за това се крие въ свиване на капилярнитѣ сѫдове. За да се възстанови кръвообръщението, болниятъ трѣбва да се разтрие съ дървено масло, или съ камфоровъ спиртъ. Има мисли, които действуватъ като студа, свиватъ капилярнитѣ сѫдове И въ този случай, човѣкъ трѣбва да има начини, чрезъ които да се лѣкува. Има мисли, които действуватъ като топлината — разширяватъ капилярнитѣ сѫдове. За да се лѣкува човѣкъ физически и психически, трѣбва да има знание. Физическиятъ животъ се управлява отъ физически закони, а психическиятъ — отъ психически закони. Нищо не става произволно. Който не познава законитѣ на живота, мисли, че нѣкои нѣща ставатъ произволно, или по волята на дявола. Какво въ сѫщность е дяволътъ? Той е колективно сѫщество. Милиарди сѫщества образуватъ едно търговско сдружение, съ единствената цель да задигатъ всичко, което харесатъ, и да го продаватъ. Дяволътъ срещне единъ човѣкъ, хареса го, задигне го и го продаде. Нѣкой рисуватъ дявола като човѣкъ съ волски рога. Кой не си е служилъ съ рогата на вола? Тѣ представятъ чаша, съ която може да се пие вода, вино. Който пие вино, не употрѣбява ли рогата на дявола? Когато си неразположенъ, не си ли свързанъ съ рогата на дявола? Нищо лошо нѣма въ дяволскитѣ рога, но важно е, какъ ги употрѣбявате. Възмущавате се отъ дяволскитѣ рога, но безъ тѣхъ не можете да ушиете никаква дреха. Всѣка игла е дяволски рогъ. Случи ли се нѣщо лошо въ живота, всички казватъ, че дяволътъ е причина за това. Не е така. Всѣки самъ е виновенъ за лошото, което му се случва. Има нѣщо лошо въ дявола, а именно, той може да спъне развитието на човѣка — да подобри своето положение, а да влоши неговото. Докато не се спъне отъ дявола, човѣкъ не се интересува отъ него. Той гледа на дявола като на човѣкъ. Щомъ го спъне, тогава го нарича дяволъ, демонъ. Подъ „дяволъ“ разбиратъ клеветникъ, шепотникъ — това е неговата специалность. Той нашепва на човѣка различни нѣща, докато го накара да направи нѣкаква погрѣшка и после отива при Господа да го клевети; ще представи погрѣшката му по-голѣма, отколкото е въ действителность. Богъ вижда, какво прави дяволътъ, разбира намѣренията му, но нищо не казва — само се усмихва. Въ всѣки човѣкъ може да се яви желание като въ дявола, да наклевети своя ближенъ. Това се дължи на слизането на духа въ гѫстата материя. Защо е така, не е важно. Това е една отровна область, въ която не трѣбва да влизате. Занимавате ли се съ дявола, има възможность да се отровите. Не трѣбва да се говори много за дявола. Говоришъ ли за него, и въ тебе може да се яви желание да намѣришъ нѣкаква погрѣшка въ ближния си и да го наклеветишъ. Какво изисква новата философия отъ човѣка? — Да служи на Бога. Новата философия е Божествената. Тя подразбира служене на Бога съ любовь. Страшно е да служишъ безъ любовь. Помнете: Никога не ограничавайте силитѣ на любовьта и силитѣ на доброто въ себе си. Ограничите ли ги, ще се натъкнете на злото въ себе си. Влѣзе ли любовьта да действува въ тебе, остави я свободна, да се прояви, както тя знае. Не давай опѫтвания на любовьта, какъ да действува, ако искашъ да бѫдешъ далечъ отъ злото. Който дава опѫтвания на любовьта, той се поставя по-горе отъ Първата Причина на нѣщата. Не спъвай любовьта, въ каквато форма и да се проявява. Ти мислишъ, че любовьта прави зло, затова искашъ да я спънешъ. Помни: Единственото нѣщо, което никога не прави зло, е любовьта. Тя гледа къмъ всички сѫщества еднакво. Дайте пълна свобода на любовьта въ себе си, да се прояви, както тя желае. Този законъ е вѣренъ и по отношение на доброто. Туришъ ли на силитѣ на доброто въ себе си преграда, ти самъ се спъвашъ. Има нѣщо въ човѣка, което е по-високо и отъ неговата мисъль. То е свѣтлината на Духа. Стане ли въпросъ за доброто, не се спирай, не мисли, да го направишъ, или не. Каже ли господарьтъ ти да дадешъ нѣщо на нѣкого, веднага изпълни желанието му. И скѫпоцененъ камъкъ да е, веднага го занеси дето трѣбва. Не се отказвай отъ доброто. Каквото и да е времето, изпълни го. Че времето е лошо, бурно, това да не те спъва. Лошото време е за страхливия. Любещиятъ не се спира предъ нищо. Ако разбирашъ закона на любовьта, вѣтърътъ ще дойде задъ гърба ти, ще те подтикне вмѣсто да те спъне. Ако туришъ препятствие на любовьта, вѣтърътъ ще застане на пѫтя ти, предъ тебе, и ще те спъне. Обаче, ако разбирашъ любовьта, тя ще те вдигне на рѫце. Всѣки е изпиталъ и едното, и другото положение. Понѣкога, съ своята философска мисъль, вие разваляте най-хубавитѣ си състояния. Ако тази мисъль е вънъ отъ насъ, ние й благодаримъ. Влѣзе ли въ дома ни, вѫтре въ насъ, тя разваля всичко. Когато бащата влѣзе в кѫщи, децата трѣбва да знаятъ, какви отношения да иматъ къмъ вего. Въ дома се прилага философията на бащата, а не на децата. — Знаятъ ли децата, какви отношения трѣбва да иматъ къмъ бащата? — Знаятъ, разбира се. Както човѣкъ знае да яде, така и децата знаятъ, какви отношения трѣбва да иматъ къмъ баща си. Остави детето да се храни само, както знае. Нѣкои майки заематъ положението на професори, постоянно учатъ децата си, какъ да ядатъ, да спятъ, поради което ги осакатяватъ. Това се отнася и до възрастнитѣ хора, когато се натъкватъ до религиозния, т. е. до своя вѫтрешенъ животъ. Влѣзешъ ли въ дома на Духа, тамъ всѣкаква философия остава вънъ. Ще я съблѣчешъ, ще окачишъ дрехата й вънъ и ще кажешъ: Ще ме почакашъ тукъ, докато видя близкитѣ си. Щомъ излѣзешъ вънъ, ще вземешъ съ себе си и философията. Разбиране е нуждно на човѣка. Ако има правилно разбиране, той знае, кога и какъ да говори. Не му препятствувай да се прояви. Ще му кажешъ, какъ трѣбва да говори. Ако говори високо, тихо трѣбвало да говори; ако говори пламенно, трѣбвало да се въздържа. Оставете човѣка да си говори, както знае, а не както вие разбирате. Нѣкой, младъ или старъ, иска да се прояви. Оставете го свободенъ, да се прояви, както желае. Хората ще кажатъ нѣщо лошо за него. — Тѣзи хора мѫдреци ли сѫ? Ангели ли сѫ? Ако свѣтътъ трѣбваше да бѫде идеаленъ, какво търсите вие срѣдъ него, да губите времето си? Въ свѣта има добри хора и добри работи, но има и лоши работи. Въ свѣта сѫществуватъ ограничения. Дрехата е ограничение, връзката е ограничение, обувкитѣ сѫ сѫщо ограничение. Както и да бѫдешъ облѣченъ, това е временно, външно положение. Какъвъ смисълъ има, хлѣбарьтъ да е облѣченъ съ бѣли дрехи, а хлѣбътъ да не е добъръ? За предпочитане е хлѣбарьтъ да бѫде облѣченъ съ стари, скѫсани дрехи, но хлѣбътъ да е хубавъ, отколкото да е облѣченъ съ бѣли дрехи, а да вади лошъ хлѣбъ. Идеално положение е, дрехитѣ на хлѣбаря да бѫдатъ чисти, и хлѣбътъ да е хубавъ. Въ Америка хлѣбаритѣ носятъ бѣли дрехи, бѣли рѫкавици и така разнасятъ хлѣба. Ако единъ американецъ види нашъ фурнаджия, ще се откаже отъ неговия хлѣбъ. Трѣбва да живѣемъ за Бога! Това е истинското положение въ нашия животъ. Богъ е най-разумното, най-доброто сѫщество въ свѣта. Казано е: „Богъ е Любовь.“ Затова не трѣбва да се съмняваме въ Него, не трѣбва и да реагираме срещу Него. Обаче, Той ни е далъ свобода въ всичко, можемъ да се съмняваме въ Него, можемъ да се проявяваме и въ доброто, и въ злото. Всичко можемъ да правимъ, но всѣко нѣщо, което правимъ, носи своитѣ последствия. Ти правишъ добро, но не държишъ Бога отговоренъ; правишъ зло, държишъ Го отговоренъ. Казвашъ: Защо Богъ допусна злото? Ако Той те ограничи, казвашъ: Защо ме ограничава? Нали съмъ свободенъ? Богъ не ограничава човѣка, законътъ го ограничава. Той не позволява на човѣка да направи нѣщо, добро или зло, преди да го е опиталъ самъ. Българската пословица казва: „Каквато попара направишъ, такава ще сърбашъ.“ Пръвъ ти ще опиташъ попарата, която си направилъ и, ако я харесашъ, ще дадешъ на другитѣ. Всички хора говорятъ за любовьта, търсятъ я и мислятъ, че я разбиратъ. Но видятъ ли, че нѣкой прояви любовьта си, веднага го критикувать. Не критикувай никого, но запитай се, дали тази любовь е въ състояние да чисти кальта. Цѣлуналъ те нѣкой. Запитай се, дали тази цѣлувка очиства твоята каль. Ако любовьта ти не може да очисти моята каль, не е истинска любовь. И ако моята любовь не може да изчисти кальта на брата ми, не е истинска. Това правило се отнася до любовьта на всички хора. Не мислете, че пригръдката на нѣкого може да ограничи човѣка или да го изкаля. Никой не е въ състояние да окаля или да ограничи извора. Всѣки човѣкъ е изворъ. Следователно, докато Богъ живѣе въ човѣка, никой не е въ състояние да го окаля. Цѣлуналъ те нѣкой — цѣлуналъ е кѫщата ти, твоятъ автомобилъ. Тѣлото на човѣка е неговиятъ автомобилъ. Като напуснешъ земята, ще оставишъ този автомобилъ и, като дойдешъ втори пѫть на земята, ще имашъ новъ автомобилъ. Какво престѫпление има въ цѣлувката? Страшни сѫ вѫтрешнитѣ цѣлувки, вѫтрешнитѣ грѣхове и престѫпления на човѣка. Чистота е нуждна въ свѣта: чистота въ мисли, въ чувства и въ постѫпки. Никой не може да опетни чистия човѣкъ. Който има желение да използува другитѣ, той себе си петни. Когато синътъ и дъщерята цѣлуватъ родителитѣ си, тѣ се радватъ, приятно имъ е, Когато чужди деца ги цѣлуватъ, не имъ е приятно. — Защо? — Трептенията на тѣхната любовь не сѫ еднакви — въ любовьта имъ има нѣщо нехармонично. Бащата чувствува трептенията на чуждото дете като нехармонични съ неговитѣ. Обаче, случва се, че нѣкое чуждо дете има по-голѣма хармония съ този баща, отколкото неговото дете. Тогава бащата е доволенъ отъ тази цѣлувка. Не само бащата е доволенъ, или недоволенъ отъ цѣлувката на децата, но и децата не обичатъ всѣкога да ги цѣлуватъ. Като цѣлувате нѣкое малко дете, то се сърди, недоволно е. Много естествено, цѣлувката на хората не е всѣкога чиста. Детето плаче, сърди се, намира, че сте го опетнили. Нѣкои деца се усмихватъ като ги цѣлуватъ. Тѣ чувствуватъ хубавото, което се влива чрезъ цѣлувката. Тѣ се изтриватъ следъ цѣлувката, но не плачатъ. Всѣко действие трѣбва да се основава на чистота и светость. Само така хората могатъ да се разбиратъ и да си помагатъ. Свобода е нуждна на хората. Чистъ трѣбва да бѫде човѣкъ! Понѣкога хората се ограничаватъ едни - други, поставятъ си условности, които ги спъватъ. Ше знаешъ: Ти живѣешъ за Бога, а не за хората. Ако си чистъ и живѣешъ за Бога, не се страхувай отъ нищо. Каквото и да правишъ, не можешъ да избѣгнешъ цѣлувкитѣ: свѣтлината те цѣлува, водата те цѣлува, хлѣбътъ те цѣлува. Благодари на Бога за всичко. Не препятствувай на Духа въ Неговитѣ прояви. Моли се на Бога, да превърне всичко на добро. Кого не цѣлуватъ днесъ? Цвѣтето всички го цѣлуватъ, навеждатъ се да го миришатъ. Това е цѣлувка. Докато е пѫпка още, никой не го цѣлува, никой не се интересува отъ него. Като цъвне пѫпката, всички я цѣлуватъ, всички й се радватъ. Колко пеперуди, насѣкоми, бръмбърчета цѣлуватъ цвѣтята! Ако тѣ гледаха на този въпросъ по човѣшки, цѣла история щѣше да се повдигне. Цвѣтята благодарятъ за всичко, защото цѣлувката и любовьта на насѣкомитѣ съдействува за тѣхното оплождане. Тѣ сѫ изпълнили Божията воля. Мнозина говорятъ за спасението, но мислятъ, че сами ще се спасятъ. Това е неразбиране на основния законъ. Самъ човѣкъ не може да се спаси. Богъ е създалъ човѣка, както и всички живи сѫщества. Следователно, нищо лошо нѣма въ проявитѣ на живота. Който съзнава, че е създаденъ отъ Бога, той прилага любовьта и живѣе споредъ нейния законъ. Страшно е, ако цѣлувката ти отнима чистото, красивото, ценното въ тебе. Лошо е когато твоитѣ прояви отниматъ, задигатъ ценноститѣ. Внасятъ ли нѣщо хубаво, тѣ сѫ на мѣсто. Ако си прокаженъ, пази себе си, пази и другитѣ. Не е позволено на прокажения да цѣлува. И на светията не е позволено да цѣлува. На светията даватъ задача да цѣлуне единъ прокаженъ и, ако не го цѣлуне, носи отговорность. Цѣлувката на светията е лѣкъ за прокажения. Тя носи благословение за него. Задачата на светията е да лѣкува болни, да повдига паднали, да възкресява мъртви. Може ли следъ това болниятъ, който е оздравѣлъ, мъртвиятъ, който е възкръсналъ, да не благодарятъ? Прокажениятъ, който е излѣкуванъ, ще благодари, ще цѣлуне светията, но неговата цѣлувка е чиста, пропита съ благодарность и любовь. Въ другъ животъ прокажениятъ може да бѫде млада, красива мома, и, дето срещне светията, тя ще го цѣлуне и пригърне. Трѣбва ли да гледате на тази цѣлувка като на престѫпление? Тя ще сгрѣши, ако не го цѣлуне. Какъ гледатъ обикновенитѣ хора на цѣлувката, това е другъ въпросъ. Важно е да цѣлувашъ съ благодарность, че нѣкой ти е помогналъ, да се излѣкувашъ. Духътъ на човѣка трѣбва да бѫде свободенъ, да се прояви навреме. Нѣма по-велико нѣщо за човѣка отъ свободата на духа. Това значи: да дадемъ свобода на Бога въ себе си, да не Го ограничаваме, да не Го морализираме, да не Му даваме съвети, какъ да действува. Когато Богъ дойде между хората, нѣма да се спира върху тѣхнитѣ мисли, но направо ще чисти: непотрѣбното ще тури настрана, а нечистото ще прекара презъ огънь. Види ли, че момата се страхува отъ момъка, Той вади заключение за тѣхната чистота. Момата трѣбва свободно да пристѫпи къмъ момъка, и момъкътъ — къмъ момата, да предизвикатъ доброто въ себе си. Цѣлувката е символъ на нѣщо. Въ нея трѣбва да взиматъ участие умътъ и сърдцето. Въ горната устна действува човѣшкиятъ умъ, а въ долната — човѣшкото сърдце. Когато устнитѣ се опънатъ въ права линия, тогава се проявява волята. Цѣлувката е вѫтрешна, духовна връзка между душитѣ. Като отвори устата си, човѣкъ възприема нѣщо. Така и чрезъ цѣлувката се възприема и предава нѣщо. Майката цѣлува детето си. Тя взима нѣщо отъ него и му предава нѣщо. По този начинъ, майката и детето се обмѣнятъ — контактъ има между тѣхъ. Отъ горната устна любовьта слиза въ долната, а отъ долната — въ сърдцето. Така, именно, любовьта се изявява навънъ. Горната устна опредѣля нѣщата, тя е началото. Ако чрезъ нея се предаде едно неестествено желание и влѣзе въ сърдцето, човѣкъ или ще пометне това желание, или ще го реализира. Сега ще разгледамъ рѫкуването и цѣлувката, като прояви още отъ далечното минало. Рѫкуването представя волевъ, разуменъ актъ. То е сѫществувало отъ хиляди години, после се е измѣнило въ другъ процесъ, и отново се явило. При рѫкуването пръститѣ се допиратъ; така се предаватъ енергии отъ едно лице на друго. И цѣлувката има далеченъ произходъ. Тя е била известна още преди съществуването на човѣка. И животнитѣ, и растенията се цѣлуватъ. Трѣбва да гледате на цѣлувката съ всичката чистота и светость. Тя е контактъ, чрезъ който действува Божествениятъ свѣтъ. Разумниятъ свѣтъ работи върху разбирането на човѣка, да превърне всичко на добро. Хората страдатъ не отъ много цѣлувки, но отъ недостатъчно цѣлувки. Христосъ казва: „Цѣлунете се съ свето цѣлувание.“ На друго мѣсто въ Писанието е казано: „Дойдохъ въ дома ти и не ми даде никаква цѣлувка.“ Цѣлувката не е външенъ процесъ. Ако влѣза въ дома ти и мога да смѣня скръбьта ти въ радость, недоволството ти въ доволство, азъ съмъ те цѣлуналъ. Между мене и домакина е станала правилна обмѣна. Две мисли, две чувства сѫ хармонични, когато между тѣхъ има допирни точки. Между единъ свѣтлиненъ лѫчъ и другъ свѣтлиненъ лѫчъ сѫщо има допирни точки. Като говоря за цѣлувката, азъ нѣмамъ предъ видъ човѣшката, т. е. земната цѣлувка. Цѣлувката има вѫтрешна, духовна страна, за която не трѣбва да се говори. Какво ще кажете за цѣлувката на онзи, който спасява давещия, обезсърдчения, болния, падналия човѣкъ? Дави се нѣкой. Младъ момъкъ стои на брѣга, хвърля се въ водата и спасява давещия. После го цѣлува, помага му да си отиде въ дома си. Нечиста цѣлувка ли е тази? Млада мома седи скръбна, обезсърдчила се нѣщо. Единъ момъкъ се приближава при нея, цѣлува я. Веднага обезсърдчението й изчезва. Следъ това момата се оплаква, че момъкътъ си позволилъ да я цѣлуне. Нечиста цѣлувка ли е тази? Момъкътъ понесе грѣховетѣ на момата, спаси я отъ отчаяние, но, като не разбира вѫтрешния смисълъ на цѣлувката, момата го осѫжда. Младиятъ е недоволенъ, че го цѣлуватъ; стариятъ е недоволенъ, че не го цѣлуватъ. Ако живѣешъ по Божественъ начинъ, ще те цѣлуватъ и като младъ, и като старъ. Който прилага Божественитѣ закони, никога не остарява. Азъ говоря за вѫтрешния, за чистия, за Божествения животъ въ човѣка. Казвамъ: Да не ограничаваме силитѣ на Божествената любовь, която се проявява чрезъ насъ. Да не ограничаваме силитѣ на доброто, което се проявява чрезъ насъ. Какво трѣбва да ограничаваме? Да ограничаваме нашитѣ мисли, чувства и постѫпки. Да ограничаваме човѣшкото, да отваряме пѫть на Божественото, въ каквато и да е форма. Ако искате да придобиете Божието благословение, не се противете на Божественото Начало. Така ще разграничите Божественото отъ човѣшкото. Сѫществуватъ три течения въ живота: течение на мисли и чувства, които излизатъ отъ индивида; течение на мисли и чувства, които идатъ отъ окрѫжаващитѣ — отъ вашитѣ майка, баща, братя и сестри; течения на мисли и чувства, които идатъ отъ възвишения свѣтъ, отъ Бога. Азъ говоря за Божията любовь като за течение, което минава презъ човѣка. Човъкъ не се развива правилно, ако презъ него не минаватъ тѣзи течения. Бѫдете будни, да различавате теченията. Човѣшкитѣ можете да ограничавате, а на Божественитѣ ще давате пѫть, да се проявятъ. Нѣма случай въ живота, когато човѣкъ е цѣлуналъ нѣкого по човѣшки и да го е повдигналъ. И обратно — нѣма случай въ живота, когато човѣкъ е цѣлуналъ нѣкого съ света цѣлувка, и да не го е повдигналъ. Божественото възкресява, човѣшкото умъртвява. Да бѫдемъ носители на Божията любовь! Да бѫдемъ цвѣтя, които растатъ подъ лѫчитѣ на Божественото слънце. Да бѫдемъ извори, въ които да се влива Божествената любовь. Само така човѣкъ ще придобие сила, животъ, здраве. Само така той ще се подмлади, ще придобие безсмъртието. Помнете: Когато се говори за Божественитѣ енергии, човѣкъ може свободно да се проявява. Дойдете ли до човѣшкото, тамъ енергиитѣ трѣбва да се пестятъ. Човѣшкитѣ отношения сѫ подобни на търговскитѣ: повече давашъ, по-малко получавашъ. Човѣкъ е недоволенъ, когато почувствува, че е далъ повече, а е взелъ по-малко. Стане ли обратното, да получишъ повече, а да дадешъ по-малко, ти си всѣкога доволенъ. Божествениятъ законъ произвежда радостъ и даволство. Да съберемъ следнитѣ числа: 1 + 2 = 3; 4 + 5 = 9; 8 + 7 = 15. Получаваме резултатитѣ три, деветь и петнадесети, или три, три по три и три по петь. Въ последния случай, тройката се взема петь пѫти. Това показва, че човѣшката мисъль се реализира, когато мине презъ три свѣта. Първиятъ свѣтъ е физическиятъ, вториятъ — духовниятъ, т. е. свѣтътъ на чувствата, а третиятъ е умствениятъ, т. е. Божествениятъ. Ако нѣщата не се наредятъ въ Божествения свѣтъ, ще се наредятъ въ духовния; ако не се наредятъ въ духовния, ще се наредятъ на физическия. Човѣкъ живѣе едновременно въ тритѣ свѣта, затова прави погрѣшки и въ тритѣ свѣта: или въ ума, или въ сърдцето, или по отношение на волята. Подъ „воля“ резбирамъ душата като Божествено съкровище, т. е. храма на човѣка. Да влѣзешъ въ храма, това значи, да влѣзешъ въ душата си, дето се извършватъ свещени процеси. Затова е казано, че душата е мѣсто на свещенодействие. За да влѣзешъ въ този храмъ, едно се иска отъ тебе — да имашъ любовь. Каквито усилия и да правишъ, ако нѣмашъ любовь, не можешъ да влѣзешъ въ този храмъ. Прекѫсне ли се течението на любовьта, ти излизашъ отъ храма. Безъ любовь ти не можешъ да възлѣзешъ къмъ храма, т. е. къмъ планината на твоята душа. — Не може ли само съ молитва да се влѣзе въ храма на душата? — И съ молитва може, защото молитвата е разговоръ на душата съ любовьта. Постоянно трѣбва да се молимъ! Молитвата е нуждна за насъ, а не за Бога, за да раздаваме отъ благата, които носимъ. Ще се молишъ и ще раздавашъ отъ своето благо. Ще се молишъ, ще търсишъ Господа въ душата си и ще се разговаряшъ съ Него. Ако мислишъ, че Богъ е вънъ отъ тебе, ти си на кривъ пѫть. Докато си свързанъ съ Бога, всичко можешъ да направишъ. Ако си боленъ, веднага ще оздравѣешъ; ако си обезсърдченъ, ще се насърдчишъ. Иначе, колкото и да се молишъ, ще приличашъ на Вааловитѣ пророци, които се молѣха цѣлъ день на своя богъ, но не получиха никакъвъ отговоръ на молитвата си. Илия се помоли на Господа, и молитвата му се прие: отъ небето слѣзе огънь и запали дървата на жертвеника. Какво нѣщо е небето? — Външниятъ свѣтъ. — Тамъ ли живѣе Богъ? — Навсѣкѫде живѣе Богъ. Той е абсолютна разумность, неограничено Начало. Значи, дето е разумностьта, тамъ е Богъ. Да мислишъ, че Богъ е вънъ отъ тебе и подобенъ на тебе, това е твой нѣкакъвъ Богъ. Ако искашъ да познаешъ Бога, остави Го свободно да се прояви въ тебе, безъ никакво ограничение. Боленъ си — обърни се къмъ Господа, веднага ще усѣтишъ малка топлина въ сърдцето си, свѣтлина въ ума си, и болката ти ще изчезне. Ако си беденъ, гладенъ, пакъ се обърни къмъ Бога. Ще дойде нѣкаква помощь отвънъ. Изпитанието на Иова ни показа, какъ можемъ да намѣримъ Господа. Преди голѣмитѣ си страдания, Иовъ жертвуваше воловетѣ си, овцетѣ си и благодарѣше на Господа. Но следъ като изгуби всичко, нѣмаше вече какво да жертвува. И тѣлото му се покри съ струпеи. Той викаше къмъ Бога, молѣше се, но отникѫде не получи отговоръ. Той се разкая, съзна всичкитѣ си заблуждения, вглъби се въ себе си и тамъ намѣри Господа. Тогава струпеитѣ изчезнаха отъ тѣлото му и, каквото бѣше изгубилъ — синове, дъщери, волове, овце, имотъ — всичко му се върна двойно. Казвамъ: Всички ще минете презъ страданията на Иова. Ще минете презъ изпитъ, за да се освободите отъ заблужденията си. Всичко ще изгубите, но като намѣрите Господа, загубеното ще се върне двойно. Неизбѣжни сѫ изпитанията. Ще стане голѣма промѣна въ васъ и, като се обърнете къмъ Господа, ще Го намѣрите вѫтре въ себе си. Това е най-хубавото състояние, презъ което човѣкъ минава. Не се обесърдчавайте! Не се страхувайте отъ нищо. Трѣбва да минете презъ изпитанията, за да станете смѣли. Не е въпросъ да страдашъ за човѣшкото. Страдай за Божественото. Когато чуешъ гласа на Бога, тръгни следъ Него и не мисли. Когато чуешъ гласа на човѣшкото, не се отклонявай, следвай своя пѫть. Когато следвашъ Божественото, не давай ухо на човѣшкитѣ думи. Каквото и да ти говорятъ хората, смѣло върви напредъ. Това е благо и за тебе, и за тѣхъ. Да изпълнявашъ Божията воля, това е благо за всички хора въ свѣта. Въ Божествения пѫть нѣма никакви ограничения. Не ритай срещу Божественото. Каквото Богъ ти казва, приеми го. То носи новото въ свѣта. Предъ Божественото отстѫпва всѣкаква философия, всѣкакво знание. Ако часовникътъ ти е здравъ, точенъ, ще му вѣрвашъ. Защо ще го отваряшъ да гледашъ, какъ върви? Точенъ е, добре върви, не го разваляй. Докато живѣешъ въ Божественото, вѣрвай му напълно. То носи сила, животъ и здраве; миръ и благоденствие; търпение и милосърдие; кротость и въздържание. Като ученици, вие трѣбва да бѫдете снизходителни едни къмъ други. Нѣкой братъ иска да се изкаже — изслушай го. Бѫдете внимателни къмъ него. Ако спрешъ предъ единъ водопадъ, какво ще правишъ? Ще го слушашъ. Колкото и да е буренъ, ще го слушашъ. Водопадътъ не може да бѫде тихъ, спокоенъ. Ще бучи, колкото трѣбва. — Дотегна ми да го слушамъ. — Щомъ минавашъ край него, ще го слушашъ. Изслушвайте съ внимание всѣки човѣкъ. — Дотегна ни да го слушаме. — И вие дотѣгате понѣкога, но ви слушатъ хората. Нѣкога и азъ говоря повече, отколкото трѣбва, но ме слушате. Виждамъ, че сѫдоветѣ ви преливатъ, налѣтото изтича, но правя опитъ. Казвамъ: Ако вдигнете капацитѣ си, колкото да ви говоря, всичко ще се събере, безъ да се излѣе капка навънъ. Помни: Никога не противодействувай на силата на Божията любовь, която работи въ тебе. Не противодействувай на силата на доброто, което работи въ тебе. Ако мислишъ, че си добъръ и съзнавашъ, че доброто е резултатъ на Божественото начало въ тебе, ти си на правъ пѫть. Ако мислишъ, че доброто си ти, веднага изпадашъ въ заблуждение. Не мисли, че ти си запалилъ огъня. Ти си създалъ условия за запалване на огъня, но той гори по причини, които сѫ вънъ отъ тебе. Друга е причината за горението на тѣлата. Тази причина действува, защото между тебе и огъня има съгласие. Богъ казва: И въ тебе може да гори огънь. Тогава турямъ вода на огъня да ври и пия топла водица. Пия топла вода, ямъ прѣсенъ хлѣбъ и благодаря на Бога за всичко, което ми е далъ. Само така имамъ ясна представа и за водата, и за хлѣба. Следователно, каже ли ти Богъ да направишъ нѣщо, направи го и не мисли. Казвашъ, че си старъ, че тази работа не е за тебе. Какво представя старостьта? — Стара дреха. Ще отидешъ при шивача, ще си порѫчашъ нова дреха. Като я ушие, ще я облѣчешъ и ще станешъ младъ. Докато вѣрвашъ въ старостьта, ти си старъ; щомъ престанешъ да вѣрвашъ въ старостьта, ти си младъ. Ако престанешъ да вѣрвашъ въ младостьта, пакъ си старъ. Това е новото правило на живота. Всички искате да станете добри. Вие сте добри, но не проявявате доброто. Не се стремете да станете светни по външенъ пѫть, както едно време сѫ ставали чрезъ постъ. Имало единъ постникъ, който цѣли 40 години седѣлъ на пѫтя и само по единъ пѫть въ седмицата се хранѣлъ. Какво ще стане съ светиитѣ, ако всички се хранятъ по единъ и сѫщъ начинъ? Този светия не е идеаленъ образъ на светията. Достатъчно е единъ такъвъ светия, повече не сѫ нуждни. Ако нѣкой отъ васъ иска да стане светия, бихъ му далъ следния съветъ: да стане такъвъ, безъ да го знаятъ. Външно светията трѣбва да бѫде толкова обикновенъ човѣкъ, че никой да не вижда светийството му. Само той да знае, но не и окрѫжаващитѣ. И на Христа гледаха като на обикновенъ човѣкъ, който ходи по сватби, яде и пие съ митари и грѣшници. Образътъ на онзи Христосъ, Който е живѣлъ преди две хиляди години, и образътъ на вашия Христосъ, сѫ различни. Нѣкой си представя Христа съ корона на глава, съ голѣма мантия. Това е Христосъ въ църквата на обикновенитѣ хора. Но Христосъ, Който живѣ преди две хиляди години, е външно обикновенъ човѣкъ, дошълъ на земята за страдащитѣ, беднитѣ, онеправданитѣ. Той всѣки моментъ хлопа на вратата на нѣкой страдащъ и се вслушва въ страданието му. Сега Христосъ е между хората, слуша, какво говорятъ, и се усмихва. Съзнанието на Христа прониква въ всички хора. Нѣкой пѫть си добре разположенъ, имашъ желание да направишъ едно добро, но си казвашъ: Не му е времето сега, утре ще го направя. Не, щомъ Божественото те посети, напусни всичко друго, изпълни това, което Богъ ти заповѣдва. Веднъжъ казахъ на единъ ученикъ: Днесъ нѣма да отидешъ на училище. Какво станало този день въ училището? Нѣкакво разследване на ученици, изключването имъ отъ училището. Значи, отсѫтствието му минало незабелязано — училището било затворено. Когато трѣбва да извършите Божията воля, не туряйте никакво препятствие на пѫтя си. Когато вършите Божията воля, не само вие нѣма да си препятствувате, но никой нѣма да ви препятствува. Майка си, имашъ малко дете, не можешъ да го оставишъ само вкѫщи. Искашъ да изпълнишъ Божията воля, да направишъ едно добро нѣкѫде, но не смѣешъ да оставишъ детето си само. Не се страхувай, остави детето си и иди да свършишъ работата за Бога. Детето ти ще се събуди отъ сънь, следъ като свършишъ работата си за Бога. Не туряй човѣшкия редъ на нѣщата надъ Божествения. Ако не изпълнишъ Божията воля, ще те уволнятъ отъ служба. Богъ назначава, Богъ уволнява. Чиновникъ си, не искашъ да изпълнишъ Божията воля, но ще се разболѣешъ и ще боледувашъ нѣколко месеца. Най-после ще те уволнятъ. Могатъ да те уволнятъ и завинаги. Бѫди готовъ да направишъ за Бога поне едно малко добро. Работата, която вършишъ за Бога, може да бѫде приятна, може да бѫде и неприятна. Напримѣръ, дава ти се задача да нагледвашъ нѣкой старъ, боленъ човѣкъ: да миешъ лицето му, да чистишъ очитѣ му, да миешъ краката му. Може да ти се даде задача да се наведешъ и завържешъ връзката на обувката на царската дъщеря. Първата задача е неприятна, втората — приятна. Ако обичашъ Бога и си готовъ да Му служишъ, ще свършишъ и дветѣ работи съ еднакво разположение и любовь. За Бога и едната, и другата задачи сѫ еднакво важни. * 12. Лекция отъ Учителя, държана на 23 декемврий, 1931 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Събуждане" 14 лекции на общия окултен клас, 11-та година, т. I (1931-1932 г.) Пѫрво издание, София, 1944 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Правиленъ животъ Размишление. Тема за следния пѫть: „Защо въздишатъ хората“. Вие плачете, но защо плачете, не знаете. Коя е първата причина, която заставила човѣка да плаче? Който си отговори на въпроса, защо плаче, той е разрешилъ една велика задача. Човѣкъ диша и въздиша. Когато въздиша нормално, това наричаме дишане. Знанието, което досега сте имали, е било полезно за васъ, много работа е свършило. Но въ дадения моментъ то не може да ви ползува. Напримѣръ, на бойното поле сабята е вършила и върши работа, но какво значение има тя между мирнитѣ хора? Ако влѣзешъ съ сабя въ едно мирно общество, какво ще правишъ? Ще разправяшъ за своето минало, но ще станешъ смѣшенъ. И вие, съ досегашното си знание, приличате на военния, който влиза между мирнитѣ хора съ сабя. Ако влѣзешъ между прости хора и започнешъ да изговаряшъ думитѣ „обичь, любовь, знание, мѫдрость, възвишенъ животъ, небе, ангелъ, честность, справедливость“, тѣ ще слушатъ, но ще бѫдешъ смѣшенъ за тѣхъ. Това сѫ отвлѣчени думи, безъ никаква връзка. Нека съберемъ нѣколко числа, да видимъ, какъвъ резултатъ ще имаме. 1+ 1 + 1 + 1 = 4 2 + 2 = 4 1 + 3 = 4 При събиране на тѣзи числа, получаваме единъ и сѫщъ резултатъ — четворка, но условията, при които става събирането, не сѫ едни и сѫщи. Напримѣръ, имашъ нужда отъ четири лева. Седишъ на пѫтя и чакашъ да мине нѣкой, да ти даде тази сума. Минава единъ човѣкъ, подхвърля ти единъ левъ; следъ половинъ часъ минава втори, подхвърля единъ левъ. Най-после, следъ два часа събирашъ четири лева. Ако мине нѣкой благороденъ човѣкъ, може изведнъжъ да ти даде четири лева. При възприемане на една мисъль, или на едно чувство играятъ роля времето и условията. Ако не е спазено времето, резултатътъ не е добъръ. Тази е причината, дето важни мисли и чувства оставатъ неразвити. Пѫпката трѣбва да цъвне, цвѣтътъ трѣбва да се превърне на плодъ, плодътъ трѣбва да узрѣе. И най-после, трѣбва да се намѣри човѣкъ, който да употрѣби този плодъ. Това сѫ отношения. Преведете думитѣ „пѫпка и цвѣтъ“. Въ пѫпката се криятъ сили, които образуватъ цвѣта. Въ цвѣта се криятъ сили, които образуватъ плода. И въ плода се криятъ сили, необходими за неговото узрѣване. Плодътъ носи условия, животъ за създаване на сѣмката. Ако една мисъль и едно чувство не служатъ за обновяване първо на вашия организъмъ, а после и на вашитѣ мисли и чувства, тѣ нѣматъ никакво отношение къмъ васъ. Но и това не е достатъчно. Всѣка ваша мисъль и всѣко ваше чувство трѣбва да иматъ отношение къмъ Бога, къмъ ангелитѣ, къмъ чиститѣ и възвишени сѫщества, къмъ всички окрѫжаващи. Ако мисъльта и чувството ви нѣматъ никакво отношение къмъ Бога и възвишения свѣтъ, вие не може да оперирате съ тѣхъ. Казвате, че искате да имате любовь къмъ Бога. Какво разбирате подъ „любовь“? Казано е въ Писанието, че Бога никой никога не е видѣлъ. Въпрѣки това, ние искаме да обичаме Онзи, Когото не сме видѣли. За нѣкои това е противоречие — да обичаме Онзи, Когото не сме видѣли. Този стихъ се отнася до слѣпитѣ, които никога не сѫ видѣли Бога. Онѣзи, които иматъ очи, много пѫти сѫ видѣли Бога. Както слънцето е видимо за очитѣ само при известни условия, така и Богъ става видимъ при известни условия. Бога всѣкога не можешъ да видишъ — крие се понѣкога. Казано е за Бога: „Скрилъ се.“ Това е човѣшко разбиране. Слънцето изгрѣва и залѣзва, понеже земята се върти около себе си. Въ сѫщность, слънцето нито изгрѣва, нито залѣзва. Често се натъквате на вѫтрешни противоречия, които не можете да разрешите. На-примѣръ, вѣрвашъ въ нѣщо, мислишъ, че си разрешилъ известенъ въпросъ и се зарадвашъ. Не се минава много време, вѣрата ти отслабва, започвашъ да се колебаешъ и съмнявашъ въ това, въ което си вѣрвалъ. Имашъ приятель, въ когото вѣрвашъ. Обръщашъ се къмъ него за една услуга. Той обещава да ти услужи и опредѣля день и часъ, когато ще те посети и ще ти услужи. Случва се нѣщо, и той не идва на уречения часъ. Вѣрата ти въ него се разколебава. Че не е дошълъ на време да ти услужи, това не е толкова страшно. Представи си, че докато го чакашъ, ти отидешъ на близката рѣка да се кѫпешъ. По невнимание се подхлъзнешъ и започнешъ да се давишъ. Около тебе нѣма нито единъ човѣкъ. Сега вече разчиташъ само на приятеля си, който е обещалъ да дойде въ този часъ. Само той може да те спаси, но ето че закъснѣлъ. Въ момента, когато започвашъ да губишъ съзнание, приятельтъ ти пристига. Хваща те за рѫката, изважда те отъ водата и те обръща съ главата надолу, да изтече водата, която си погълналъ. Ти благодаришъ на приятеля си, но все пакъ остава въ тебе мисъльта, защо не дойде по-рано, преди да изгубишъ съзнание. Не се сърди на приятеля си. Знай, че всѣко влизане и излизане отъ водата е придружено съ известно страдание. Числата 1, 2, 3, 4 сѫ количествени, тѣ иматъ отношение къмъ физическия свѣтъ, но могатъ да се прехвърлятъ и въ другитѣ свѣтове. Напримѣръ, имате два тона вѫглища. Тукъ числото две е материално, има отношение къмъ физическия свѣтъ. Ако знаете законитѣ на духовния свѣтъ, двата тона вѫглища могатъ да се превърнатъ на известно количество топлина. Даватъ ви жито, на което трѣбва да използувате динамичната сила. Ще го дъвчете, но зѫби нѣмате. Ще го счукате и така ще го ядете. Не е все едно, дали ще ядете чукано жито или ще го дъвчете. Въ дъвченето е силата. Това е вѫтрешно упражнение. Между дъвченето, мисленето и чувствуването има известна връзка. Както дъвчешъ, така ще мислишъ; както мислишъ, така ще чувствувашъ; както чувствувашъ, така ще постѫпвашъ. Тѣзи процеси сѫ тѣсно свързани помежду си. Ще кажете, че знаете тѣзи нѣща. Има положения, при които вашето знание е полезно; има положения, при които знанието ви е безпредметно. Листата могатъ да ползуватъ само гѫсеницата. Щомъ се превърне на пеперуда, листата сѫ безпредметни за нея. Като пеперуда, тя не може вече да си изкарва храна отъ листата. Ново знание е нуждно сега. Вие влизате въ нова фаза и трѣбва да разбирате Божията любовь не като гѫсеници, но като пеперуди; не като пѫпки, но като цвѣтове; не като цвѣтове, но като плодове; не като плодове, но като сѣмена. Трѣбва да имате вѫтрешно разбиране за любовьта. Сега имате механично разбиране за Бога и казвате: Богъ не мисли за мене. — Само за тебе ли ще мисли? Той мисли за всички сѫщества, за всички вселени. Добро е желането ви Богъ да мисли само за васъ, но възможно ли е, отъ сутринь до вечерь, да мисли само за васъ? Като не разбирате Бога, щомъ желанията ви не се изпълнятъ, вие се измѫчвате. Казвате: Иванъ, Стоянъ по-добри, по-умни ли сѫ отъ мене? Азъ се моля по три пѫти на день, а работитѣ ми не се нареждатъ. Тѣ не се молятъ, а тѣхнитѣ работи вървятъ добре. Азъ уча, чета, мисля и нищо не постигамъ. Тѣ не правятъ нищо, и въ всичко успѣватъ. Такива мисли минаватъ презь главитѣ на всички ви, де повече, де по-малко. Важно е, защо мислите така. Когато искашъ Богъ да мисли само за тебе, това е една велика идея, която включва цѣлото Битие. Тя се отнася само до Бога. За Бога само могатъ да мислятъ всички сѫщества отъ сутринь до вечерь. — Защо? — Защото, като мислятъ за Него, тѣ живѣятъ. Течащата вода трѣбва да мисли само за извора. Не мисли ли за него, тя ще престане да тече. Какво се разбира подъ „мисъль“? — Връзка, отношение. Напримѣръ, рѫката има връзка съ цѣлия организъмъ, но тази връзка трѣбва да бѫде нормална, да не страда нито рѫката, нито организъмътъ. Накѫдето и да движишъ рѫката си, да ти е приятно. Ако изпитвашъ нѣкаква неприятность, отношенията не сѫ правилни. При такива отношения рѫката не може да изпълнява службата си. Само при правилни отношения тя може да върши всичко, каквото й заповѣдватъ. Вие искате Богъ да мисли за васъ. И Богъ иска вие да мислите за Него. По човѣшки говоря: Богъ мисли за васъ толкова, колкото и вие мислите за Него. Той има къмъ васъ точно такова отношение, каквото вие имате къмъ Него. Каквото е отношението на децата къмъ бащата въ семейството, такова е отношението и на бащата къмъ децата. Като знаете това, не се чудете, защо бащата обича нѣкое отъ децата си повече. Бащата обича всичкитѣ си деца, но доброто дете отваря сърдцето на бащата и получава повече. Нѣщата въ живота сѫ въ известна зависимость. Не можешъ да мразишъ онзи, който те обича. Любовьта любовь ражда. Следователно, не можешъ да имашъ добри чувства и мисли, ако не дъвчешъ храната си добре. Дъвченето опредѣля чувствата и мислитѣ на човѣка. Казватъ за нѣкого, че е религиозенъ човѣкъ; за другъ, че е ученъ. Религията има отношение къмъ сърдцето, т. е. къмъ човѣшкитѣ чувства; науката има отношение къмъ ума, т. е. къмъ човѣшкитѣ мисли; обществениятъ животъ има отношение къмъ човѣшкитѣ постѫпки. Религия безъ чувство не е религия. Наука безъ мисъль не е наука. Общественъ животъ безъ постѫпки не е общественъ животъ. Често се говори за примиряване на науката съ религията. Това не става изкуствено, по външенъ начинъ. Ако дъвчешъ храната добре, ще мислишъ добре. Щомъ дъвчешъ храната си, както трѣбва, ще изпитвашъ приятно разположение, което ще ти даде импулсъ за работа и за учене. При добро разположение, човѣкъ всѣкога мисли добре. Ако не дъвчешъ добре, не можешъ да мислишъ добре. Тогава ще страдашъ отъ разстройство на стомаха и на корема; това ще те застави насила да мислишъ добре. Не е все едно, да мислишъ при добро разположение на духа и при разстройство на стомаха. Ще кажешъ, че за да станешъ човѣкъ, трѣбва да страдашъ. Страданието облагородява човѣка, но то не може да изработи отъ него истински човѣкъ. За да растешъ и да се развивашъ правилно, нуждно е знание и любовь. Растенето има отношение къмъ знанието, къмъ любовьта и къмъ добритѣ постѫпки. Ако мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ ви сѫ механични, вие се отклонявате отъ правия пѫть. Можешъ да обичашъ отъ страхъ, можешъ и да учишъ отъ страхъ, но страхътъ нищо не допринася. Да обичашъ отъ страхъ е едно нѣщо; да обичашъ съзнателно е друго нѣщо. И съ заповѣдь нищо не се постига. Какъ ще накарашъ човѣка насила да свири и да учи? Лѣкарьтъ казва на болния: Ти трѣбва да бѫдешъ здравъ! Болниятъ отговаря: Дай ми вѣра. Лѣкарьтъ не трѣбва да заповѣдва, но да даде на болния правиленъ методъ за лѣкуване. Изведнъжъ не можешъ да станешъ здравъ, но постепенно. Какъ ще направишъ едно дебело, здраво вѫже? Ще вземешъ хиляди нишки и една по една ще ги съединявашъ. Сѫщиятъ законъ се отнася и до усилване на мисъльта. Къмъ една мисъль ще прибавяшъ постепенно още много мисли, докато усилишъ и закрепишъ мисъльта си. Не по стѫпвашъ ли така, мисъльта не може да расте. Какъвъ ученъ ще бѫдете, ако свършите университетъ за една година и получите дипломъ за завършено образование? Какъвъ инженеръ ще излѣзе отъ васъ, ако учите само една година? И да получите дипломъ, знание нѣмате. Какъвъ музикантъ е този, който изучавалъ музика само една година? Какъвъ концертъ може да даде този музикантъ? Дипломъ, полученъ по бързъ начинъ, не е истински, не отговаря на вѫтрешното съдържание на човѣка. Много такива дипломи има въ свѣта — лъжливи дипломи. Въ Америка опредѣлятъ единъ день презъ годината, когато хората се забавляватъ, като допущатъ най-невѣроятни нѣща. Напримѣръ, нѣкой си напише чекъ отъ 25 — 50 хиляди долари и го дава на свой познатъ, да изтегли означената сума отъ нѣкоя банка. Който не знае тази шега, отива въ банката, но се връща празенъ — банката не изплаща такъвъ чекъ. Гледашъ отвънъ, чекъ, пари сѫ това, но се връщашъ празенъ. Забава е това. Много отъ вашитѣ мисли и чувства представятъ такива забави — съдържание нѣма въ тѣхъ. Истински чекъ е този, срещу който можешъ да получишъ означената сума. Законъ е: Всѣка мисъль, въ която се влага абсолютна вѣра, може да се реализира. Вѣрата е опорна точка въ живота. Безъ вѣра нищо не се постига. — Какво да правимъ, ако нѣмаме вѣра? — Животътъ ще ви застави да придобиете вѣра, т. е. да проявите своята вѣра. Какво правите, когато се качвате на параходъ? Нагаждате се споредъ условията на парахода. Тамъ се проявявате и живѣете по единъ начинъ; на сушата, въ вашитѣ кѫщи, живѣете по другъ начинъ. Ако не се нагодите на условията въ парахода, ще се намѣрите въ трудно положение. Богъ, на Когото служите, нѣма да ви остави въ едно и сѫщо положение. Той желае вашето щастие, вашето добро, помага въ развитието ви, но не така, както вие разбирате. Божиитѣ мисли се коренно различаватъ отъ вашитѣ. Вие търсите щастието си тамъ, дето го нѣма. Представете си, че туряте едно малко, петгодишно дете на голѣмъ, силенъ конь. Давате гема въ рѫката му и го оставяте само да езди коня. Какво ще стане? Коньтъ ще започне да скача, да рита, и детето ще падне на земята. Какво е придобило детето отъ тази разходка? И вие, понѣкога, имате желание да се качите на голѣмъ, здравъ конь, но затова сѫ нуждни съответни мисли и чувства. Нѣкой казва: Като чопля, все ще изчопля нѣщо. — Зависи, кѫде чоплишъ и съ какво чоплишъ. Ако чоплишъ Свещената книга, какво ще извадишъ отъ нея? Ако чоплишъ себе си, какво ще извадишъ? Седишъ, чоплишъ живота си отъ младини, отъ детската си възрасти и казвашъ: Не зная, кога ще стана човѣкъ. Като дете, обичахъ да прескачамъ плета на чуждитѣ градини, да чупя стомни, да се бия съ децата. Всички ме считаха палаво, немирно дете. Ето, сега съмъ на 45 години, пакъ върша сѫщитѣ работи. И доднесъ още прескачамъ чуждитѣ градини. Де е погрѣшката? Лошо е, когато ученикътъ напусне училището и влиза въ чуждитѣ градини. Другъ е въпросътъ, ако учи и следъ това влѣзе въ нѣкоя градина да си откѫсне една ябълка. Ще каже градинарьтъ, че ябълкитѣ сѫ негови. Когато човѣкъ свърши една полезна работа, има право да си откѫсне една ябълка. Когато ученикътъ свърши училището и получи дипломъ, той е свободенъ, има право да влѣзе въ нѣкоя градина, да си откѫсне единъ плодъ. Той ще намѣри градинаря и ще иска позволение отъ него. Ако не учи и не работи, нѣма право да влиза въ чуждитѣ градини. Той не е свободенъ. Казвамъ: Ако си училъ и работилъ добре, имашъ право да чоплишъ — все ще изкарашъ нѣщо. Ученикътъ, като свърши училището съ успѣхъ, получава дипломъ и право да се разхожда, дето иска. Той е свободенъ човѣкъ. Ако не е свършилъ училището, той е ограниченъ, нѣма право на свободна карта. И тъй, каже ли нѣкой, че е нещастенъ, това значи, че не е свършилъ съ успѣхъ училището, пропадналъ е на единъ - два предмета. Ако си слуга при единъ търговецъ и, вмѣсто печалба му докарвашъ загуби, мислишъ ли, че той ще ти даде карта, да се разхождашъ свободно, дето пожелаешъ? Другъ е въпросътъ, ако му докарашъ печалба отъ 500—600 хиляди лева. Той ще се усмихне, ще подпише единъ чекъ и ще ти даде единъ месецъ почивка. Значи, отъ работата, която сте свършили, зависи вашата свобода, или ограничение. Това е природенъ законъ, въ който нѣма изключение. Щастието върви следъ прилежнитѣ, следъ онѣзи, които мислятъ, чувствуватъ и постѫпватъ добре. Онѣзи хора, които не мислятъ, не чувствуватъ и не постѫпватъ добре, тѣ гонятъ щастието и не го достигатъ. За добритѣ ученици щастието върви следъ тѣхъ, то ги гони; за слабитѣ ученици щастието върви предъ тѣхъ, тѣ го гонятъ. Нѣкой младъ студентъ не свършва университетъ, понеже гони щастието. Като срещне млада, красива мома, той мисли, че тя е неговото щастие, върви подиръ нея, но уроцитѣ оставатъ назадъ. Другъ младъ студентъ не търси щастието предъ себе си, но учи, не поглежда момитѣ и свършва университета съ успѣхъ — щастието го гони. Когато мѫжътъ работи, жената трѣбва да е следъ него; и когато жената работи, мѫжътъ трѣбва да е следъ нея. Когато бащата и майката работятъ заедно, синътъ и дъщерята трѣбва да сѫ задъ тѣхъ, да ги следватъ. Псалмопѣвецътъ казва: „Господи, бѫди ми задна стража!“ Трѣбва да работимъ! Ти можешъ въ единъ день да станешъ щастливъ и въ единъ день да изгубишъ щастието си. Една твоя постѫпка може да те направи щастливъ, но може да те направи и нещастенъ — зависи отъ постѫпката. Вие се нуждаете отъ здрава, положителна мисъль. Всички второстепенни, странични работи турете задъ гърба си. Апостолъ Павелъ казва: „Вънъ отъ любовьта Христова всичко считамъ за изметъ.“ Не дръжте своя миналъ животъ предъ лицето си. Не дръжте скѫпоценнитѣ камъни предъ очитѣ си. Ако имате два скѫпоценни камъка, турете ги на гърдитѣ си, или на пръститѣ си — тѣ да ви бѫдатъ слуги, а вие — тѣхни господари. Ако ги поставите предъ очитѣ си, мисъльта ви ще се изопачи, и страданието ще ви следва. Мнозина казватъ, че живѣятъ добре. — Щастливи ли сте? — Не сме щастливи. — Щомъ не сте щастливи, не живѣете добре. Щастливиятъ върви напредъ, вглъбенъ въ мисъльта си и отъ нищо не се съблазнява. Ако види богата, голѣма кѫща, оставя я назадъ; ако види красива мома, оставя я назадъ; ако срещне ученъ, или знаменитъ музикантъ, и него туря задъ гърба си. Всичко чуждо той туря задъ гърба си, не товари своята мисъль съ чуждъ капиталъ. Една философия има той и нея следва. Нѣкой се оплаква, че го турили на бойната линия. Много естествено, той е страхливъ и, за да се кали, да стане смѣлъ, Провидението го поставило на първа бойна линия. Той се намира между две злини — страхъ отпредъ и страхъ отзадъ — и отъ дветѣ ще избере по-малката злина. Така ще придобие смѣлость и решителность. Не се плашете отъ живота. Нуждно ви е истинско, положително знание. Имате ли това знание, и на бойното поле да попаднете, ще станете невидимъ. — Какъ се постига това? — Ще се намалишъ до молекула — никой нѣма да те види. Или, ще се превърнешъ на вода. Тогава, колкото и да те стрелятъ, никой не може да те убие. Помнете: Причината за много отъ вашитѣ нещастия е вънъ отъ васъ. Напримѣръ, докато не се хване на вѫдица, рибата е щастлива. Тя пътува, свободно си живѣе въ водата. Въ момента, въ който пожелае да изследва вѫдицата, тя се натъква на нещастие. Вѫдицата се забива въ устата й, и тя се чуди, отде дойде това нещастие. Тегли се напредъ-назадъ и си казва: Какъ стана тази работа? Това нещастие иде отъ вѫдицата. Казвамъ: Съблазнитѣ въ живота, сѫ вѫдици, които причиняватъ нещастия. Ти се интересувашъ отъ вѫдицата, искашъ да я изследвашъ. Ти искашъ да изследвашъ една каса, да видишъ, какво има въ нея. Касата е вѫдица. Не ти трѣбватъ чуждитѣ пари. Ако искашъ да знаешъ, де е твоята каса, отъ която можешъ да вадишъ пари, ще те заведа при нея. Бъркашъ ли въ чужда каса, ще се закачишъ на вѫдица. Единъ день, на едно отъ Рилскитѣ езера, хванаха две пастърви. Купихме ги и ги пуснахме отново въ водата. Тѣ разказаха на останалитѣ риби да не хващатъ вѫдицитѣ, защото смърть ги очаква. Отъ този день рибаритѣ не хванаха нито една риба. Освобождавайте се отъ непотрѣбни мисли, които спъватъ развитието ви. Напримѣръ, искашъ да знаешъ, какво мисли нѣкой за тебе. Или добро мисли, или лошо. Ако започне да те хвали, да казва, че си благороденъ, добъръ човѣкъ, той иска да те подкупи. Не се минава много време, той иде при тебе да иска пари. Трѣбва да платишъ за похвалата. Ако не му услужишъ, веднага ще измѣни мнението си за тебе. За да докажешъ, че си благороденъ, ти трѣбва да предвиждашъ нуждитѣ му и, безъ да ти иска пари, да му се притечешъ на помощь. Виждашъ, че този човѣкъ не е ялъ три деня; ще му приготвишъ единъ хубавъ обѣдъ и ще го задоволишъ. Помагай на човѣка, безъ да очаквашъ нѣщо отъ него. Като помагашъ на другитѣ, помагашъ на себе си. Какво правятъ ученицитѣ въ училището? Способнитѣ ученици помагатъ на слабитѣ. Тѣ имъ разказватъ урока, обясняватъ имъ, каквото не разбиратъ и въ края на краищата, слабиятъ ученикъ получава по-добра бележка отъ силния. Това е истинска помощь. Способниятъ ученикъ, и да получи по-долна бележка отъ слабия, не се смущава. Той всѣкога може да се прояви, защото носи знанието въ себе си. Дипломътъ е външна страна на знанието. Казватъ за нѣкого, че е ученъ човѣкъ, звездитѣ сваля отъ небето. Въ сѫщность, той не е ученъ. Истински ученъ е онзи, който държи звездитѣ на мѣстото имъ, не ги снема отъ небето. Какво ще стане съ небето, ако звездитѣ паднатъ на земята? Звездитѣ сѫ нуждни като свѣтила, като мѣрка за опредѣляне на времето и годинитѣ. Като знаете това, не се мѫчете да сваляте слънцето, месечината и звездитѣ. Наблюдавайте ги и се ползувайте отъ тѣхнитѣ енергии. Дръжте въ ума си мисъльта: Всички хора иматъ заложби и възможности въ себе си, но не сѫ работили еднакво, и доднесъ още не работятъ еднакво. Разликата между хората се заключава въ работата, която сѫ вършили въ миналото, която вършатъ днесъ и която ще вършатъ въ бѫдеще. Кой човѣкъ е добъръ? — Добъръ човѣкъ е онзи, който мисли, чувствува и постѫпва добре. Що е добро? — Непреривенъ процесъ на права мисъль, право чувствуване и прави постѫпки. Щомъ този процесъ се прекѫсне, злото се вмъква въ доброто като клинъ. Като съзнателенъ човѣкъ, азъ се стремя всѣкога да постѫпвамъ добре. Какъ постѫпватъ хората съ мене, това не е важно; азъ трѣбва да постѫпвамъ добре. Неправилната постѫпка е неправилно взетъ тонъ. Какво трѣбва да правишъ, ако вземешъ тона неправилно? Ще го изпѣешъ нѣколко пѫти, докато го вземешъ правилно. Вземи тона единъ пѫть, спри малко; вземи го втори пѫть, пакъ спри. Когато тонътъ прозвучи чисто, правилно, ще спрешъ и ще чакашъ одобрението на учителя. Така ще постъпвате и съ Бога. Той иска отъ всички да мислимъ добре — първото изкуство въ живота; да чувствуваме добре — второто изкуство и да постъпваме добре — третото изкуство. Като придобиемъ и тритѣ изкуства, ще разберемъ стиха: „Бѫдете съвършени, както е съвършенъ Отецъ вашъ небесни.“ Кой човѣкъ е съвършенъ? — Който мисли, чувствува и постъпва правилно. — Това е непостижимо. — Постигането на съвършенството е непреривенъ процесъ. — Какъ се изявява съвършениятъ човѣкъ? Той се справя и съ най-голѣмитѣ мѫчнотии. За него нѣма нѣщо невъзможно. Той има съдействието на Бога, на природата, на ангелитѣ — на всички добри и разумни същества. Христосъ казва: „Отецъ ми е въ мене, и Азъ съмъ въ Него.“ Следователно, ако Богъ е въ тебе, Той е твоето спасение. Ако Богъ не е въ тебе, кой ще те спаси? Ти живѣешъ въ Бога, но не Го разбирашъ. Защо не Го разбирашъ? — Затворилъ си сърдцето си за Него. Отвори сърдцето си за Бога, да работи Той за тебе и да Го разберешъ. Тогава и ти ще работишъ за Него. — Не работя ли за Бога? — Работишъ, но така, че Той трѣбва да поправя това, което си изработилъ. Когато разбирашъ Бога, ти ставашъ гениаленъ и казвашъ: Отъ известно време мислитѣ ми текатъ леко, перото ми пише добре. Това показва, че Богъ работи въ тебе, но те оставя да се радвашъ и да мислишъ, че ти работишъ. Богъ не прилича на насъ. Той се радва на всичко, което сме изработили чрезъ Него. Така Той ни учи на безкористие и пълна готовность за работа. Понѣкога Богъ не влиза самъ въ насъ, но праща нѣкой свой слуга да работи вмѣсто Него. Тогава Той се радва и на насъ, и на своя слуга, че сме работили задружно, въ Негово име. Три важни нѣща трѣбва да останатъ въ ума ви: да мислите добре, да чувствувате добре и да постѫпвате добре. Минава презъ ума ви мисъльта, че сте нещастни — турете тази мисъль задъ гърба си и вървете напредъ. Нѣкога мислите, че сте щастливи, че сте постигнали съвършенство. Докато сте на земята, щастието и съвършенството сѫ моментни прояви. Когато изпълнявате Божията воля, съвършени сте; щомъ престанете да я изпълнявате, губите съвършенството си. На земята нѣма съвършени хора. Въ това всѣки самъ ще се убеди. Минавашъ за съвършенъ. Даватъ ти една работа да я свършишъ идеално. Една погрѣшка само да направишъ, ти не си съвършенъ. Много знания имате отъ миналото, но всичко не ви ползува. Днесъ минавате за християни, но и вашето християнство не ви ползува. Новата свѣтлина на изгрѣващото слънце ви ползува. Да се спирате върху миналото, какви сѫ били баща ви и майка ви, това е изгубено време. Каквито и да сѫ били тѣ, до бри или лоши, това си е за тѣхъ, то е минало време. Единственото важно нѣщо е да знаете, че въ васъ се крие мощна сила, чрезъ която можете да изправите малкитѣ погрѣшки на своето минало. Малкитѣ погрѣшки, ако не се изправятъ, ставатъ голѣми; и голѣмитѣ погрѣшки, ако се изправятъ, ставатъ малки. Всѣки, човѣкъ е въ състояние да изправи малкитѣ си погрѣшки. Опитвали ли сте да рисувате носа си? Наблюдавали ли сте очитѣ си при добро разположение на духа? Вие мислите, че имате знания, а не познавате себе си. Можете ли да познаете състоянието на човѣка по промѣнитѣ на неговото лице, по цвѣта на лицето му? Който чете по лицето за състоянията на човѣка, той знае причинитѣ, които предизвикватъ тия промѣни, и може да ги избѣгне. Нѣкой седи, движи краката си, криви устнитѣ си, чопли носа си. Външно изглежда съсрѣдоточенъ, а въ сѫщность той предизвиква близкитѣ си. Да се съсрѣдоточишъ къмъ нѣщо, това значи, да контролирашъ своитѣ действия. И при това положение можешъ да се мръднешъ, но чувствувашъ контрола, който си налагашъ. Не е лесно да се съсрѣдоточишъ. Това значи, да изпиташъ слаби бодвания, като че съ игла те бодятъ. Това показва, че си попадналъ въ область на електрични енергии, които ти въздействуватъ. Тури тѣзи бодвания на работа въ нервната система, и тѣ скоро ще изчезнатъ. Ако ги оставишъ въ областьта на чувствата, тѣ ще се превърнатъ на лоши мисли. Впрегни лошитѣ мисли на работа, и тѣ ще се превърнатъ на добри. Каже ли нѣкой, че не е разположенъ, знай, че лоши мисли го безпокоятъ. Азъ виждамъ, отъ лѣвата страна дошли баба му и прабаба му, отъ дѣсната — дѣдо му, прадѣдо му, чичовци — всички искатъ нѣщо отъ него. Едни го теглятъ на една страна, искатъ помощь отъ него; други го теглятъ на друга страна, и тѣ искатъ помощь — никой не влиза въ положението му. Той пъшка, мѫчи се, не може да си помогне. Питамъ: Какво ти е? — Не зная, какво ми е, но като че цѣлиятъ адъ е върху мене. Азъ се обръщамъ къмъ бабитѣ и дѣдовцитѣ му и казвамъ: Оставете човѣка свободенъ. Той е беденъ, нѣма какво да ви даде. Въ половинъ часъ да го освободите, никой да не остане тукъ! Азъ ще ви помогна вмѣсто него. Следъ това той казва: Слава Богу, олекна ми! Като ви казвамъ това, вие не трѣбва да се плашите. Всички имате тази опитность, но не можете да си помогнете. Азъ ги виждамъ, разговарямъ се съ тѣхъ, държа имъ лекции, а тѣ си разказватъ цѣлата история. Като имъ предамъ лекцията, тѣ се успокояватъ и се разотиватъ. Поканвамъ ги и другъ пѫть да ме посетятъ. Постѫпвайте и вие така съ вашитѣ баби и дѣдовци. Богъ изисква това, и вие трѣбва да изпълните Неговата воля. Отъ васъ зависи да бѫдете щастливи, или нещастни. Задача. За една седмица ще направите опитъ да мислите право, да чувствувате право и да постъпвате право. Всѣки да си каже: Заради Бога ще мисля право; заради Бога ще чувствувамъ право и заради Бога ще постъпвамъ право. Като обичашъ нѣкого, ти трѣбва да се жертвувашъ за него. Искашъ да те обичатъ — това е една страна на въпроса; искашъ да обичашъ — това е друга страна на въпроса. Да те обичатъ хората, това значи, да бѫдешъ нещастенъ; да обичашъ хората, това значи, да бѫдешъ щастливъ. Ако си нещастенъ, причината за това се крие въ желанието ти да те обичатъ; ако си щастливъ, причината за това се крие въ желанието ти да обичашъ. Когато обичамъ нѣкого, азъ се радвамъ и на малкитѣ му придобивки. Да обичашъ, това е велико изкуство. То е все едно, да знаешъ, кога и какъ да гълташъ храната си. Храна, която не си сдъвкалъ добре, не гълтай. Мисъль, която не си разбралъ добре, не възприемай. Чувство, което не си разбралъ добре, не възприемай. Велика наука е да знаешъ, кои нѣща сѫ за тебе и какъ да ги приемашъ. Успѣхътъ ти за хиляди години зависи отъ твоитѣ прави мисли, чувства и постъпки. — Кой може да ни научи, кои нѣща сѫ за насъ и какъ да ги приемемъ? — Само Богъ. Когато влѣзе въ насъ, Той ще ни научи на всичко. Той ще ни научи да мислимъ, да чувствуваме и да постъпваме право. Нѣкои отъ васъ сѫ започнали да мислятъ право, други сѫ започнали да чувствуватъ право, а трети сѫ започнали да постѫпватъ право. Помни: Снѣгътъ е бѣлъ, но студенъ. Огъньтъ е топълъ, но не е твърдъ. Любовь, която не произвежда топлина, не е любовь. Мѫдрость, която не произвежда свѣтлина, не е мѫдрость. Истина, която не носи свобода, просторъ и разширяване, не е свобода. * 11. Лекция отъ Учителя, държана на 16 декемврий, 1931 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Събуждане" 14 лекции на общия окултен клас, 11-та година, т. I (1931-1932 г.) Пѫрво издание, София, 1944 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Непреодолимо желание Размишление. Чете се темата: „Предназначението на християнството, “ Тема за следния пѫть: „Защо плачатъ малкитѣ деца?“ Казано е въ Писанието: „ И голи бѣха и двамата, и Адамъ, и жена му, и не се срамуваха.“*) Защо първитѣ човѣци сѫ били голи? Когато Адамъ сгрѣши, Богъ го търсѣше въ рая, докато най-после го намѣри. Адамъ каза: „Чухъ гласа Ти, Господи, но убояхъ се, защото съмъ голъ; и скрихъ се.“ И рече му Богъ: „Кой ти обади, че си голъ? Ялъ ли си отъ дървото, отъ което ти заповѣдахъ да не ядешъ?“ Като ялъ отъ забранения плодъ, очитѣ на Адама се отворили, и той видѣлъ, че е голъ. Трѣбва да се знае, действително ли е билъ голъ, или, като сгрѣшилъ, оголѣлъ. — Кога оголява човѣкъ? — Когато грѣши. Голотата има отношение къмъ грѣха, къмъ човѣкъ съ неоформенъ характеръ. Той се представя такъвъ, какъвто не е, поради което лицемѣри. Той мисли за себе си, че е добъръ, щедъръ, че има знания. Човѣкъ се мисли или за добъръ, или за лошъ. Нѣкой казва за себе си, че е лошъ. Съ това той иска да каже, че не е отъ слабитѣ хора. Казватъ: Да бѫдемъ добри! Кой човѣкъ е добъръ? Споредъ нѣкой, добъръ човѣкъ е този, който ни дава пари на заемъ, храни ни — дава ни, каквото пожелаемъ. Който не задоволява желанията ни, той е лошъ. Право ли е това заключение? Отчасти, 50% е право. Значи, който прави добро, е добъръ, светъ човѣкъ. Той прави добро, дава пари на заемъ, защото срещу това има подписитѣ на двама богаташи. Въ този смисълъ, банкерътъ прави добро на банкеръ, светията — на светия. Добъръ е банкерътъ, но, ако не можешъ да платишъ дълга си, хваща порѫчителитѣ. Нѣкой банкеръ не ти дава пари на заемъ, подъ предлогъ, че нѣма пари. Той не говори истината. Ще каже, че кредитътъ му е малъкъ, че го отстѫпилъ на други — ще се извини по нѣкакъвъ начинъ. Най-после казва: Ще те имамъ предъ видъ. Добре ли постѫпва този банкеръ? Добре постѫпва, защото ти не трѣбва да искашъ пари отъ него. — Той е длъженъ да дава. — Ако е длъженъ, трѣбва да има нѣкакъвъ законъ, който да го задължава. Касиерътъ на нѣкоя банка е длъженъ да изплати известна сума, но ако имашъ чекъ срещу това. Ако касиерътъ не иска да ти даде тази сума, той отговаря предъ закона. Ти не носишъ никакъвъ чекъ, а казвашъ, че си внесълъ пари въ банката. Касиерътъ не вѣрва на думитѣ ти, той иска документъ. — Има ли право да не вѣрва? — При сегашнитѣ условия на живота, той не е длъженъ да вѣрва. Сега ще направимъ единъ опитъ. Дайте ми четири конеца по единъ метъръ дълги. Като разбъркамъ концитѣ, може ли да кажете, кой конецъ на кого принадлежи? Ще каже нѣкой, че този, или онзи конецъ е неговъ. Твой е конецътъ, ако можешъ да се хванешъ за него. Ако не можешъ да го хванешъ, не е твой. Вие имате цѣли кълба съ конци, но не можете да работите съ тѣхъ и ходите голи. Виждашъ, че нѣкой е добре облѣченъ, а ти ходишъ голъ и се питашъ, защо другитѣ хора сѫ облѣчени, а ти си голъ. Онзи, който се облича, е превърналъ концитѣ на дреха. Той смѣня дрехитѣ си по три пѫти на день, има съ какво да се облича. А ти нищо не си направилъ и нѣма съ какво да се облѣчешъ. Сега да излѣзатъ вънъ единъ младъ братъ и една млада сестра, да хванатъ по единъ конецъ. Така хванати, концитѣ се кръстосватъ, спорятъ помежду си. Какъ ще решите въпроса: кой отъ двамата пръвъ ще пусне конеца? При това, всѣки трѣбва да пази своя конецъ. Като пуснешъ конеца отъ едната рѫка, ще внимавашъ после да хванешъ сѫщия край. Да излѣзатъ сега единъ възрастенъ братъ и една възрастна сестра, да хванатъ краищата на останалитѣ два конеца. Сега и четиритѣ конци се кръстосватъ. Първо спорѣха двата конеца. Ако единиятъ отъ тѣхъ отстѫпи, решава ли се въпросътъ? Не се решава. Това е все едно, момата да люби единъ момъкъ, после още единъ и да мисли, че е разрешила известенъ въпросъ. Нищо не е разрешила. Докато любѣше само единъ момъкъ, тя живѣеше въ частната собственость. Като люби двама, тя живѣе въ колективната собственость. Може ли тази мома да люби четири - петь мѫже? Ако тя може да люби четири - петь мѫже, ще бѫде колективна собственость, но и съ това спорътъ не се решава. Другояче разгледанъ въпросътъ: ти взимашъ пари отъ единъ банкеръ, но можешъ да вземешъ пари и отъ четирма души. Ако имашъ да давашъ на четирма души, въпросътъ е още по-сложенъ. Отъ единъ банкеръ е трудно да вземешъ пари, но отъ четирма е още по-трудно. А отъ десеть души е най-трудно. — Кое е най-хубавото? — Отъ никого да не взимашъ пари. — Възможно ли е това? — Възможно. Ще става обмѣна. Днесъ продавашъ стока, получавашъ пари. Изкуство е да живѣешъ безъ задължения. Да се върнемъ къмъ опита. Четиритѣ конеца сѫ объркани. Какъ ще се оправятъ? За всѣки въпросъ има начинъ, по който може да се разреши. Единиятъ начинъ е да отстѫпвашъ. Ще пуснешъ единия край на конеца, а другия ще държишъ здраво. Нѣма да пуснешъ двата края на конеца, защото той представя твоята мисъль. Ще дадешъ възможности на мисъльта си свободно да се проявява. За това, ще вземешъ конеца и ще си отидешъ съ него. Никой нѣма да остави конеца си, не е хубаво това. Имашъ убеждение за нѣщо, но следъ време казвашъ: Старо е това убеждение! И въ старото убеждение има нѣщо хубаво, не трѣбва изведнъжъ да се отказвашъ отъ него. Ако имашъ единъ старъ, златенъ пръстенъ, нѣма да го хвърлишъ, но ще го стопишъ, ще му дадешъ, каквато форма искашъ, и върху него ще поставишъ единъ скѫпоцененъ камъкъ. Стариятъ пръстенъ не струва ли пари? Зависи отъ метала. Щомъ е златенъ, златото никога не губи цената си. Както обтѣгате концитѣ и ги впрѣгате на работа, така трѣбва да впрѣгате всѣка своя мисъль на работа. Днесъ повечето хора разрешаватъ въпроситѣ си по особенъ начинъ. Всѣки търси нѣкое малко удоволствие въ живота. Всѣки иска да държи двата края на конеца. Ако всички държатъ двата края на концитѣ и теглятъ, тѣ ще се скѫсатъ. Ще пуснете поне единия край на концитѣ. Конецътъ представя връзката, която държи човѣка за земята. Скѫса ли се конецътъ, прекѫсва се и животътъ на човѣка. Какво печелятъ двама души, на които животътъ е прекѫснатъ? Ще кажете, че има и другъ животъ, ще се преродите. Има ли смисълъ да скѫсашъ конеца на своя животъ и да чакашъ ново прераждане, само за това, че не си знаялъ, какъ да държишъ конеца? Като обтегнешъ конеца, пусни единия му край, да не се скѫса. Ако постѫпишъ така, ти си уменъ човѣкъ. Ти си разрешилъ въпроса правилно. Дали съ ума, или съ сърдцето си ще разрешишъ въпроса, не е важно; важно е да го разрешишъ правилно. Ако държишъ нѣщо съ дветѣ си рѫце, за да не пострадашъ и платишъ съ живота си, ще отпуснешъ едната си рѫка. Това значи: или сърдпето ти трѣбва да отстѫпи и даде, или умътъ ти трѣбва да отстѫпи. Представете си, че всички се стремите къмъ единъ центъръ. Обаче, такова е положението, че само единъ може да държи центъра. Въ случая, всѣки държи по единъ край на конеца, азъ държа другия край на всички конци. Азъ съмъ центърътъ и заставямъ останалитѣ да се движатъ около мене по окрѫжность. Тия, които се движатъ по окрѫжностьта, не сѫ свободни, нѣма де да отидатъ. Тѣ сѫ въ едно поле на дейность, отдето не могатъ да излѣзатъ. Отъ мене зависи да бѫдатъ свободни, или не. Ако не пусна концитѣ, които държа въ рѫката си, всички ще бѫдатъ недоволни, ще кажатъ, че имъ влияя. Съ какво влияя? Какво мога да имъ дамъ по тѣзи конци, или какво мога да взема отъ тѣхъ? Почти нищо. Азъ мога само да си въобразявамъ, че съмъ господарь на положението. Концитѣ могатъ да се скѫсатъ, и цѣлата система да изчезне. Де е приложението на тая система? — Въ човѣшкитѣ мисли и чувства. Значи, тѣ могатъ да се концентриратъ къмъ единъ центъръ. Каквото е отношението между членоветѣ на едно семейство, такова е отношението между мислитѣ и чувствата. Въ това отношение, човѣкъ представя едно общество. Той трѣбва да разреши спорнитѣ въпроси между своитѣ мисли и чувства. Всѣка мисъль е едно възвишено сѫщество, единъ ангелъ, който временно обитава въ човѣка. Въ бѫдеще тоя ангелъ може да се въплъти на земята, и ти трѣбва да бѫдешъ неговъ проводникъ. Той може да се яви като твой синъ, или твоя дъщеря. Ето защо, трѣбва да давате мѣсто само на добритѣ и възвишени мисли въ своя умъ. Ако давате мѣсто на лоши мисли и чувства, въ бѫдеще тѣ могатъ да се въплътятъ на земята, като ваши деца. Не е все едно, дали ще имате добъръ синъ и добра дъщеря, или лошъ синъ и лоша дъщеря. Живѣйте добре, мислете и чувствувайте правилно, за да създадете условия за добъръ бѫдещъ животъ. Бѫдещето ви зависи отъ вашитѣ добри мисли и чувства. Ако още сега не внесете възвишени мисли и чувства въ себе си, какво бѫдеще ви очаква? Вие искате нѣкой да ви обича. Каква обичь може да има между тѣзи конци? Обаче, всѣки конецъ може да оживѣе, да се превърне въ клонъ отъ дървото на живота. Сега всички конци спорятъ, понеже взиматъ участие въ общия животъ на дървото за познаване на доброто и на злото. Какъ ще разрешите въпроситѣ по закона на това дърво? Когато между двама души има отношение, единиятъ трѣбва да дава съ ума си, а другиятъ — съ сърдцето си. Ако и двамата даватъ или съ ума си, или съ сърдцето си, въпроситѣ не могатъ да се разрешатъ. Имате едно дърво съ корени, клоне и листа. Коренитѣ представятъ сърдцето, клонетѣ — ума, а листата и цвѣтоветѣ — други сили, които работятъ въ общия животъ на сърдцето. Всѣко дърво, което нѣма корени и клоне, не може да сѫществува. Следователно, и човѣкъ не може да успѣва въ морално отношение, докато не разбере връзката между частитѣ на цѣлото. И тогава, той ще знае, че не е независима единица и ще отстѫпва. Богъ държи единия край на всички конци и казва: Пусни конеца! Чуешъ ли тази заповѣдь, пусни края на конеца. — Ще ми взематъ конеца. — Не се страхувай, никой нѣма да ти вземе конеца. Пусни единия край на конеца! Двама души спорятъ за нѣщо. Какъ ще разрешатъ въпроса? Ако единиятъ иска да държи и двата конеца, той е на кривата страна. Всѣки си взима своя конецъ, и спорътъ се разрешава. Но утре ще дойде ново заплитане. Какъ ще се разреши? Ще кажете, че спорътъ се разрешава мѫчно. Споредъ мене, нѣма никаква мѫчнотия. Нѣма споръ, който не може да се разреши. Какъвъ споръ може да има между бащата и децата? Бащата съмъ азъ, държа центъра, дето сѫ краищата на всички конци. Положението на децата зависи отъ мене. Правя преводъ: влиянието на онзи, който държи единия край на концитѣ, символизира влиянието на известни психични центрове на разумни сѫщества. Ако тия сѫщества сѫ възвишени, добре ще бѫде за васъ; ако сѫ нисши, това значи, да попаднете подъ влиянието на дявола. И този въпросъ е разрешимъ, но искамъ да ви покажа, на какво може да се натъкнете. Има въпроси, които първоначално лесно се разрешаватъ, даже и отъ деца, но, колкото повече се навлиза въ системата, толкова и разрешаването на въпроситѣ става по-трудно. Има единъ магически начинъ за разрешаване. Въ дадения случай, азъ, който държа единия край на концитѣ, сѫщо се намирамъ подъ влиянието на други действуващи сили. Не съмъ азъ единственото лице, което разрешава въпроса. За васъ може да съмъ единственото лице. Но, ако мислите, че тази е единствената система и нѣма другъ изходенъ пѫть, вие се заблуждавате. Да допуснемъ, че азъ съмъ подъ влиянието на други сили. Какво ще стане тогава? Ако тѣ ме заставятъ да си оттегля рѫката, да пусна края на концитѣ, азъ ще ги послушамъ. При това положение, въпросътъ веднага се разрешава. Всѣки споръ се разрешава чрезъ отстѫпване. Двама души спорятъ. Единиятъ трѣбва да отстѫпи. Ще пусне края на конеца и ще си вземе конеца за споменъ. Сегашнитѣ хора иматъ смѫтна представа за морала, за отношенията си къмъ Бога. Малкото дете е въ рѫцетѣ на майка си. Тя го носи, пригръща, цѣлува; тя го кѫпе, храни. Като поизрасне, майката измѣня отношенията си къмъ него: престава да го носи на рѫце, да го пригръща и цѣлува; не го кѫпе всѣки день, не го кърми. Ако при първото отношение, детето си мислѣло, че майката изявява любовьта си къмъ него, какво ще мисли сега? То може да си мисли, че отношенията на майката къмъ него сѫ измѣнени, но това нищо не значи. Детето мисли криво. Има нѣкаква промѣна, но само външна. Израстването на детето, развитието на неговия умъ и сърдце сѫ причина майката да измѣни външно отношенията си къмъ него. Има ли нѣкакво престѫпление въ това, че майката не кѫпе всѣки день детето си и не го носи на рѫце? Длъжна ли е да прави това? Тя е длъжна да прави това, докато детето е малко — най-много до три години. Щомъ влѣзе въ четвъртата година, то трѣбва да стѫпи на краката си. До три години майката може да кърми детето си, но отъ четвъртата година нататъкъ, то трѣбва вече да дъвче храната си. И Богъ, по сѫщия начинъ, е измѣнилъ отношенията си къмъ насъ. Каквито сѫ били нѣкога, днесъ не сѫ такива. Отношенията на сегашнитѣ хора сѫ по-добри, отколкото въ миналото. Като отивашъ на баня, ти търсишъ теллякъ. Нѣма по-лошо отъ това, да очаквашъ на теллякъ да те кѫпе. Това е най-лошото кѫпане. Най-доброто кѫпане е безъ теллякъ. Като се оставншъ на теллякада търка кирьта отъ тѣлото ти, заедно съ кирьта той ще отнеме толкова хубави работи отъ тебе, че съ години не можешъ да възстановишъ предишното си положение. Обикновено богатитѣ хора търсятъ телляци. Нѣкой богатъ отива на баня, вика теллякъ да го кѫпе, но се връща оттамъ така разстроенъ, че съ месеци не може да възстанови първоначалното си състояние. Нѣкой професори, следъ като ги е търкалъ теллякъ, сѫ изгубвали нѣщо ценно отъ себе си. Следъ всичко това, ще се говори за телляци. Нѣкой казва: Препорѫчай ми единъ добъръ теллякъ! — Никакъвъ теллякъ не ти трѣбва. Телляцитѣ сѫ за хора отъ външния свѣтъ, а не за васъ. Нѣкои сестри още търсятъ теллячки. На напредналитѣ казвамъ: Никакви телляци! Нѣма по-хубаво нѣщо отъ това, самъ да изтъркашъ тѣлото си. Ако срещнешъ въ банята единъ светъ човѣкъ, нека той те изтърка; не срещнешъ ли такъвъ човѣкъ, по-добре самъ се изтъркай. Искамъ да ви наведа на мисъльта, да бѫдете самостоятелни. Въ известно отношение, ученикътъ трѣбва да бѫде крайно самостоятеленъ. Влѣзе ли въ банята, да каже: Азъ самъ ще се изтъркамъ. Това е най-хубавото упражнение. Ще кажешъ, че на нѣкои мѣста рѫката недостига. Кажи си: Господъ ми е далъ рѫката. Нѣма да оставя мѣсто, дето тази рака да не пипне. Бедниятъ се оплаква, че нѣмалъ пари да плати на теллякъ. Още по-добре, самъ ще се изтъркашъ. Искашъ да разрешишъ единъ въпросъ, да реализирашъ една мисъль. Какво правишъ? Търсишъ единъ теллякъ да те разтрие малко. Не търси веднага външна помощь. Почакай помощьта да дойде въ крайния моментъ, когато си приложилъ всички срѣдства. Чакай последния моментъ! Тогава ще дойде единъ човѣкъ отвънъ, да ти направи една малка услуга. Ти си донесълъ трески, дърва, приготвилъ си всичко за огънь, но кибритъ нѣмашъ. Ще дойде този човѣкъ, ще драсне клечка кибритъ, и огъньтъ ще се запали. Нека той намѣри всичко готово, само да драсне клечицата, да не търси дърва и запалки. И тъй, следъ като си мислилъ дълго време върху известенъ въпросъ, приготвилъ си всичкия материалъ, ще дойде учениятъ да драсне клечицата, и огъньтъ да се запали. Това е Божественъ законъ, който гласи: Всѣкога действувай съ най-малкитѣ сили. Последнитѣ сили сѫ най-малкитѣ, съ които се действува. Казвашъ: Дошълъ съмъ до края на своята беднотия, повече нѣма накѫде. — Щомъ си дошълъ до края, ти си на спасителното мѣсто. Действувай вече съ най-малкитѣ сили въ себе си. Тѣ изправятъ всички нѣща. Ако не дойдешъ до крайната сиромашия, да бръкнешъ въ джоба си и да извадишъ последнитѣ трошици, ти не можешъ да оценишъ, какво нѣщо е хлѣбътъ. Това е философията на живота. Ако не можешъ да оценишъ малката трошица, ти не разбирашъ живота. Малката трошица е като житното зърно: расте, увеличава се и дава плодъ. Магътъ, мѫдрецътъ, които сѫ завършили развитието си, иматъ тази сила въ себе си. Дай на мага своята торба, съ трошици на дъното, той ще бръкне, ще извади една трошица и ще я превърне на сомунъ. Сега вие разглеждате въпроситѣ механично, искате цѣлия свѣтъ да ви обърне внимание. Въ това желание се крие нѣщо фалшиво. Ако свѣтътъ сега трѣбва да ви обърне внимание, вие сте изгубени. Ако Богъ сега трѣбва да ви обикне, вие сте изгубени. Това е крива философия. Любовьта на Бога е отъ вѣчностьта. Богъ всѣкога е ималъ, има и ще има едни и сѫщи отношения къмъ насъ. Нищо друго не остава на човѣка, освенъ да съжалява, че не е обърналъ внимание на тази любовь по-рано и не я преценилъ. Затова въ него се ражда дълбока, вѫтрешна скръбь. Ако човѣкъ мисли, че любовьта на Бога къмъ него трѣбва да се увеличи, или че Богъ не го обича вече, или сега започва да го обича, това се дължи на кривитѣ човѣшки идеи. Ако мислишъ, че нѣкой хора те мразятъ — това е крива идея. Мразятъ те, понеже ти мислишъ така. Азъ мога да накарамъ, когото и да е отъ васъ, да мрази, или да обича. Въ единъ часъ само мога да ви накарамъ да обичате и да мразите. Имашъ приятель, когото обичашъ, но и той те обича. Ако той забие една игла въ кожата ти, на дълбочина два сантиметра, ти ще изпиташъ желание да му отмъстишъ, да го блъснешъ настрана. Защо да не се усмихнешъ и да кажешъ: Приятно ми е, забий иглата още по-дълбоко. Колкото повече забива, толкова повече да благодаришъ. Кажешъ ли, че това е безобразие, ти нѣмашъ любовь. Де остана любовьта ти? Каква любовь е тази, която се явява и изчезва? Сега всички минавате за светии; въ дадения случай сте светии. И азъ ви признавамъ за светии, но не свѣтите всѣкога. Светии сте, които по известни съображения нѣкога не свѣтятъ. Туряте капаци на вашата свѣтлина и се скривате. Срѣщамъ единъ светия, който ми казва: Ако постъпвашъ съ мене така, нѣма вече да дохождамъ въ дома ти. Казвамъ: Ти и сега не си въ дома ми. Първо, азъ нѣмамъ домъ. Азъ съмъ бездомникъ. Ти се заблуждавашъ, че си въ моя домъ. Този домъ е чуждъ. Споренъ е въпросътъ, дали този домъ е мой. Ако искашъ да ми станешъ наследникъ, азъ ти казвамъ истината: Този домъ не е мой. Азъ имамъ да плащамъ наемъ на стопанина. Любовьта опредѣля правилни отношения между съществата. Въ любовьта противоречие не съществува. Любовьта решава въпроситѣ разумно. Ако зная, че отношенията, които имате къмъ мене, съ опредѣлени отъ Бога още отъ началото на вѣчностьта, ще зачитамъ тѣзи отношения. Отъ това зависи моето щастие, моето бѫдеще. Това показва любовьта ми къмъ Бога. И ако въ даденъ случай вие съзнавате, че отношенията ми къмъ васъ, сѫ опредѣлени отъ Бога още отъ вѣчностьта, вие ще ги зачитате. Отъ това зависи вашето щастие. Туй е неизмѣненъ законъ въ природата. Ако мислите, че друга философия може да обясни тѣзи въпроси, вие се самоизлъгвате. Друга философия нс сѫществува. Ако въ свѣта съществува добро и зло, това става по единствената причина, че две сѫщества, събрани заедно, иматъ два различни възгледа за Бога. Едното сѫщество мисли, че Богъ опредѣля отношенията имъ, а другото отрича това. Когато съзнавамъ, че отношенията ми къмъ тебе сѫ отъ Бога опредѣлени, и когато ти съзнавашъ, че отношенията ти къмъ мене сѫ отъ Бога опредѣлени, азъ съмъ радостенъ и веселъ. Следователно, когато азъ и ти съзнаваме, че взаимнитѣ ни отношения сѫ отъ Бога опредѣлени, ние сме дошли до право разбиране на нѣщата. Всѣки човѣкъ трѣбва да разбере тѣзи връзки, да разбере Божественитѣ отношения. Като срещнете единъ човѣкъ, трѣбва да разберете, дали връзкитѣ ви съ него и отношенията ви къмъ него и къмъ Бога сѫ отъ вѣчностьта. Зачитай всичко, което е отъ Бога! Вървишъ изъ гората и виждашъ, че срещу тебе иде голѣма мечка. Какво трѣбва да правишъ? Ще се обърнешъ назадъ и ще бѣгашъ. Тази мечка е изпратена отъ Бога, да опиташъ смѣлостьта си. Ти казвашъ: Господи, готовъ съмъ всичко да направя за тебе. — Ще те опитамъ тогава. Богъ казва на мечката: Застани на пѫтя на моето дете, да опита смѣлостьта си. Щомъ я видишъ, бѣгашъ — не постѫпвашъ правилно. Ти трѣбва да спрешъ за моментъ и да се запиташъ, отъ Бога ли е изпратена мечката, или не. Ако е отъ Бога изпратена, тя ще се приближи до тебе, ще клекне предъ краката ти и ще започне да ги ближе. Ти ще я погладишъ по гърба, ще благодаришъ, че не ти е направила нѣкакво зло. Следъ това тя ще се скрие въ гората, а ти ще се върнешъ въ дома си, дето ще благодаришъ, че си ималъ една добра среща. Така ще разберешъ, че мечката не е страшна. Ще измѣнишъ мнението си за нея и ще кажешъ: И въ мечката има нѣщо, което се подчинява на Божественото начало. Ако не си опиталъ това, мечката е страшна. Всѣки човѣкъ може да застане на пѫтя на своя ближенъ като мечка. Всѣки може да застане и на своя пѫть като мечка. Можешъ да бѫдешъ мечка за другитѣ, можешъ да бѫдешъ мечка и за себе си и да кажешъ: Голѣмо страшилище съмъ. Ужасявамъ се отъ себе си. Помни: така, както мислишъ, чувствувашъ и постѫпвашъ, това сѫ отношения, създадени отъ началото на вѣчностьта. Всѣки моментъ вие сте въ периодъ на опознаване, но отношенията помежду ви сѫ отъ далечното начало на Битието. Приемете ли тази философия въ себе си, всички спорни въпроси се разрешаватъ изведнъжъ, както при опита съ концитѣ. Ще пуснешъ края на конеца, и спорътъ ще се разреши. Тази сутринь закъснѣхъ десеть минути, понеже искахъ да зная, на кого концитѣ сѫ объркани; искахъ да го убедя да пусне единия край на конеца. Въ този споръ бѣха замѣсени четири души. Десеть минути употрѣбихъ да ги убеждавамъ, да пуснатъ края на конеца, но не успѣхъ — спорътъ остана неразрешенъ. Сега и на васъ казвамъ: Пуснете единия край на конеца. Казвате: Лесно се говори, но да си на нашето мѣсто, и ти не би могълъ да пуснешъ конеца. Законътъ е единъ и сѫщъ, както за мѫдреца, така и за глупеца. Само че мѫдрецътъ изпълнява закона въ съвършенство, а глупецътъ даже не го изпълнява. Любовьта се изявява въ постоянното изпълняване на Божията воля. Щомъ изпълняваме Божията воля, отношенията ни къмъ Бога, ближния и себе си сѫ правилни. Мнозина търсятъ лекъ, охоленъ животъ, безъ мѫчнотии и страдания. Който търси такъвъ животъ, има нужда отъ теллякъ. Който е готовъ на тежъкъ животъ, съ трудъ и страдания, той казва: И безъ теллякъ мога. Никакви телляци не ви трѣбватъ! Когато се яви нѣкакъвъ споръ между васъ, вземете конци и направете упражнението. Ще употрѣбите 10—15 минути за упражнението, но ще видите, коя сестра и кой братъ трѣбва да отстѫпятъ. Като разрешите спора, ще се хванете за рѫка. Казвате: Остарѣхме. Значи, докато бѣхте млади, имахте кредитъ; като остарѣхте, съжалявате за младостьта си. При старостьта има по-голѣма опасность. Ако не спазвате законитѣ на старостьта, ще се натъкнете на опасности; ако ги спазвате, ще се подмладите. Това значи, да имате правилни отношения къмъ Бога. Лесно можешъ да се подмладишъ, но ако не допуснешъ никаква отрицателна мисъль въ ума си. Когато младата мома хване рѫката на момъка, той не пита, защо постѫпва така — приятно му е; ако го хване грозна мома, веднага ще се замисли, да не му устройва нѣкакъвъ капанъ. Дали ще ви хване грозна, или красива мома, важно е да не се яви въ васъ нѣкаква отрицателна мисъль, или отрицателно желание. Нѣма нищо лошо въ хващането за рѫка. Ако на скѫперника хванете рѫката, и той стане щедъръ, хващането на рѫката е на мѣсто; ако жестокиятъ смекчи сърдцето си, хващането на рѫката е на мѣсто. Вие ставате проводпикъ, на Божия Духъ, Който работи въ свѣта. Вие можете да бѫдете проводникъ на Духа не само чрезъ рѫцетѣ, но и чрезъ вашитѣ мисли, чувства и постѫпки. Азъ не искамъ да се откажете отъ това, което имате, но да прибавите къмъ него нѣщо, да приложите новия методъ на работа. Всѣки день трѣбва да се придобива по нѣщо ново; всѣки день да се притуря по нѣщо къмъ новия методъ. Въ това се заключава развитието. Намирате се въ трудно положение. Какъ ще разрешите въпроса? Ако знаете, какъ да постѫпите, какъ да приемете известни мисли и ако разбирате известни закони, ще разрешите правилно въпроса. Дойде нѣкой при мене за съветъ. Казвамъ му: Твоята работа ще се нареди. Азъ зная, какъ ще се нареди. Дойде другъ при мене, казвамъ му: Твоята работа нѣма да се нареди — така е писано. Ако въ дадения моментъ, когато се намирашъ въ трудно положение, можешъ да извикашъ отнѣкѫде една Божествена мисъль, твоитѣ работи ще се наредятъ. Свѣтътъ е пъленъ съ Божествени мисли. Две сестри спорятъ. И дветѣ сѫ бедни. Двама бедни не могатъ да жявѣятъ на едно мѣсто. Ако и дветѣ сѫ богати, пакъ сѫщото положение. Двама богати не могатъ да живѣятъ на едно мѣсто. Ще турите богатия на мѣстото на бедния, и въпросътъ ще се разреши. Ако заради любовьта не можешъ да отстѫпишъ на една сестра, или на единъ братъ, ти нѣмашъ любовь. Казвашъ: Не мога да обичамъ тази сестра. — Че ти никога не си я обичалъ. Ако я обичашъ, значи, Богъ те е посетилъ. Защото обичьта е отъ Бога. Ако не я обичашъ, значи, Богъ не те е посетилъ. Той те изпитва. Богъ ти казва: Ако можешъ сега да станешъ проводникъ на моята любовь, добре ще бѫде и за тебе. Азъ трѣбва да я обичамъ чрезъ тебе. Отговаряшъ: Нѣмамъ време. Мога да направя това съ нѣкоя друга сестра, но не съ тази. Тогава ти давашъ на Бога опѫтване, какво да прави, Ти трѣбва да кажешъ: Да бѫде волята ти, Господи! И тя е душа, излѣзла отъ Бога. Ако ти станешъ проводникъ, ще видишъ тази душа. Една сестра ми разправяше единъ свой сънь: Въ София става тревога, търсятъ нѣкого — търсятъ единъ човѣкъ, облѣченъ въ бѣли дрехи. Въ съня си тя вижда, че въ човѣка съ бѣлитѣ дрехи имало другъ човѣкъ, като пихтия. Гърмятъ срещу този човѣкъ. Онзи, който билъ като пихтия, се отдѣля и остава само човѣка съ бѣлитѣ дрехи. Нѣкой пѫть и вие сте облѣчени въ бѣли дрехи, но онзи, който прилича на пихтия, е вѫтре въ васъ. Когато се освободите отъ него, ще се подобри състоянието ви — ще ви олекне. Въ човѣка проникватъ нисши астрални сѫщества и го обсебватъ. Вие трѣбва да се освободите отъ стария човѣкъ, който, като пихтия, ви е обсебилъ. За да придобиете Божията любовь, всички трѣбва да сте готови за велики жертви. Въ себе си човѣкъ трѣбва да каже: За Господа всичко ще направя. И при най-голѣмитѣ несгоди, които сѫществуватъ, разрешението е въ жертвата. Ще дойдатъ изпитания. Вие всички сте на добъръ пѫть, но Учительтъ ще ви даде една мѫчна задача. Вие трѣбва да я разрешите. Господъ всѣкога се радва, когато правилно разрешавате задачитѣ. Ако не ги разрешите сега, ще ги решите, като дойдете втори пѫть на земята. Сега вие сте светии, но отъ кои светии? Вие свѣтите много хубаво за себе си. Нито единъ отъ васъ не оставя свѣщьта си да свѣ ти на другитѣ. Като влѣзатъ въ дома ви, всичко свѣти, всичко е чисто, но вънъ не е така. Хубаво е това, не е лошо. Но въ известни часове на деня вие трѣбва да излизате съ своята свѣщь навънъ — това е вашата мисия. Не мислете само за себе си. Нѣма по-лошо нѣщо отъ това, човѣкъ да мисли, отъ сутринь до вечерь, само за себе си. Най-хубавото на свѣта е, отъ сутринь до вечерь да мислишъ за Бога, да мислишъ за всичко, което Той е създалъ, и въ което ти участвувашъ. Като мислишъ за този, или за онзи, като мислишъ за хората, ти мислишъ и за себе си. И като мислишъ за Бога, ти пакъ мислишъ за себе си; като мислишъ само за себе си, ти самъ си навличашъ нещастия. Главната мисъль, която трѣбва да остане въ умоветѣ ви, е мисъльта за вѣчното развитие. За първо отдѣление всички имате свидетелство, минавате съ отличие, но това не показва, че сте свършили второ отдѣление. Нѣкой отъ васъ може да имате свидетелство за второ отдѣление, но трето отдѣление още не сте свършили. Миналото е минало. Използувайте настоящето. Вие сте извървѣли миналото. Настоящето трѣбва да минете. Това е най-важното засега. То е важната задача. Вие ще срещнете мечката въ гората. Ако разберете, че тя е пратена отъ Бога, ще познаете, какво нѣщо е мечката. Изучавайте страданията отъ Божествено гледище. Знанието, което имате, трѣбва да служи за основа на онова, което има да вършите. Ако нѣмате знание, нѣма защо да ви говоря. Азъ ви говоря за онова знание, което трѣбва да добиете следния моментъ. Самъ никой не може да намѣри своя пѫть. Нѣкой казва: Азъ мога всичко да разреша. Не си правъ. Другъ казва: Нека хората да разрешаватъ задачитѣ вмѣсто мене. И ти не си правъ. Само въ труденъ моментъ ще дойде нѣкой отвънъ, да ти покаже, какъ да решишъ своята задача. Като влѣзешъ въ непознатъ градъ, все ще се намѣри нѣкой да те опѫти. Все ще имате единъ адресъ, да спрете нѣкѫде. Въ всѣка мѫчнотия, все ще се домогнете до една мисъль, която ще ви даде разрешение. Тази мисъль е отъ Бога. И тъй, на какъвто споръ и да се натъкнете, приложете закона, който ви дадохъ съ концитѣ. Всѣки трѣбва да отпусне единия край на конеца и да си занесе конеца вкѫщи. Той е мѣрка, съ която може да се работи. Турете любовьта като действуваща сила въ васъ. Вложете въ сърдцето си непреодолимото желание да слугувате на Бога и си кажете: За Бога, за Когото азъ живѣя, всичко мога да направя. Постоянно събуждайте въ себе си този стимулъ. Всѣки день казвайте: За Бога всичко мога да направя! Дръжте тази мисъль постоянно въ ума си. Само така ще видите Божието лице. Тогава ще кажете като слѣпия: „Слѣпъ бѣхъ едно време, но сега виждамъ.“ Т. м. * 10. Лекция отъ Учителя, държана на 9 декемврий, 1931 г. София. — Изгрѣвъ. ----------------------- * Битие, 3 гл.

От томчето "Събуждане" 14 лекции на общия окултен клас, 11-та година, т. I (1931-1932 г.) Пѫрво издание, София, 1944 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Разтоваряне на съзнанието Размишление. Какво бихте писали върху темата „Предназначението на християнството“? Мислили ли сте по този въпросъ? Какво бихте писали върху предназначението на сегашния животъ? Съ други думи казано: За какво е даденъ животътъ на човѣка? Ако бащата е богатъ и остави голѣмо наследство на сина си, последниятъ може да го изяде и изпие. Разбралъ ли е той предназначението на богатството, което баща му оставилъ? Нищо не е разбралъ. Въ този смисълъ, животътъ е богатство, дадено на човѣка, за да го използува разумно. Ако го изяде и изпие, той го е разбралъ толкова-колкото богатскиятъ синъ — богатството на баща си. Природата е създала различни форми, вложила е животъ въ тѣхь, но нито едно животно не е разбрало смисъла на живота, вложенъ въ него, и не го е използувало, както трѣбва. Рибата плува въ водата, хвърля яйцата си на брѣга, безъ да разбира, защо живѣе. Птицата каца отъ клонъ на клонъ, търси храна, прави си гнѣздо, снася яйца, но и тя не разбира предназначението на своя животъ. Нѣкои хора живѣятъ като рибата, други като птицата, трети като млѣкопитаещото; малцина, обаче, съзнаватъ положението си като човѣци, дошли на земята да извършатъ нѣкаква работа. Наистина, срѣщате една жена, натруфена като птица, и постоянно мисли за облѣклото си, какъ по-модерно да се облѣче. Това е животъ на птицата, която по цѣли часове чисти перата си и за нищо не мисли. Нѣкой мисли само за ядене, колко пѫти на день да яде и какво да си сготви. Какво особено допринасятъ облѣклото и яденето на човѣка? Все му донасятъ известни облаги, но, въ края на краищата, той пакъ остарява и казва: Едно време бѣхъ младъ, обличахъ се добре, хранѣхъ се добре, но това не ме интересува вече. — Защо не се интересува? — Защото търси нѣщо сѫществено. — Кое е сѫщественото? — За стария сѫщественото е младостьта, за болния — здравето, за бедния — богатството, за невежия — знанието. Когато младиятъ се облича добре, здравъ ли е, или боленъ? — Здравъ е. Болестьта се отразява еднакво и на младия, и на стария. Когато е боленъ, човѣкъ губи желанието си за ядене и за обличане. Какво прави здравиятъ човѣкъ? Той мисли за ядене, за облѣкло, за жилище, да прекара охолно живота си. Ще го видите, какъ постѫпве като господарь въ своя домъ. Купува си кокошки, патици, прасенца и ги храни добре, да затлъстѣятъ, да си устрои голѣмо угощение. Вегетарианецътъ ще каже, че не коли животнитѣ, не се нуждае отъ тѣхното месо. Въ това отношение, той постѫпва добре съ животнитѣ, но въ друго отношение не се е отказалъ още отъ стария животъ. Малко християни живѣятъ по новъ начинъ. Не е достатъчно само да се откажешъ отъ стария животъ. Откажешъ ли се отъ стария животъ, веднага трѣбва да приемешъ новия. Понѣкога и жабата напуща блатото, но, като види, че работата не върви добре, отново се връща въ него. Човѣкъ не е жаба, но често проявява качеството на жабата. Реши да се откаже отъ стария животъ, но види ли, че работитѣ му не вървятъ добре въ новия животъ, отново се връща въ стария. Чувате нѣкой да казва, че съ добро не се живѣе на земята. Доброто подразбира новъ начинъ на живѣене. Значи, като не можешъ да живѣешъ по новъ начинъ, ще се върнешъ въ стария животъ. Другъ казва, че съ мекота нищо не се постига. Зависи, де ще приложишъ мекотата. Вѣрно е, че съ пръста си не можешъ да орешъ — рало е нуждно за това. Всѣко нѣщо трѣбва да се прилага на мѣстото си. Ако ядешъ хлѣбъ, ще го изберешъ по вкуса си: нѣкога препеченъ, нѣкога мекъ. Има случаи, когато нито препечениятъ е на мѣсто, нито мекиятъ. Всѣко нѣщо е на мѣстото си, само когато допринася нѣщо къмъ нашия животъ. Въ този смисълъ, и животътъ на светиитѣ, и на добритѣ хора ни интересува дотолкова, доколкото може да придаде нѣщо и на насъ. Ако се интересувашъ отъ светиитѣ и отъ добритѣ хора, а твоятъ животъ не се подобрява, нищо не си придо-билъ. Не губи напраздно времето си. Занимавай се съ нѣща, които могатъ да допринесатъ нѣщо и за твоя животъ. Кой е изходниятъ пѫть за подобряване на човѣшкия животъ? Човѣкъ трѣбва да се съзнае като часть отъ Божественото съзнание. Колкото и да е малка частьта, ако тя действува правилно, Богъ се радва и весели. Така Той участвува въ човѣшкия животъ и го подобрява. Ако частьта не действува правилно, Богъ се вглъбява въ себе си, да намѣри причината за това и да я премахне. Мнозина се съмняватъ въ участието на Бога въ тѣхния животъ и мислятъ, че могатъ да правятъ, каквото искатъ. Въ сѫщность, човѣкъ прави това, което не иска. Напримѣръ, безъ да иска, той грѣши и съжалява за погрѣшката си. Понѣкога той прави добро безъ да иска. Ако не иска да направи доброто, тоягата ще играе по гърба му. Обаче, човѣкъ има възможность да се въздържа въ правене на погрешки и да се проявява въ правене на добро. Трѣбва ли детето да прескача плета на съседитѣ и да краде плодове? Който не се въздържа отъ правене на погрѣшки и не се проявява въ правене на добро, той е слабъ човѣкъ. — Какво се иска отъ него? — Да бѫде слабъ въ правене на погрѣшки и силенъ въ правене на добро. Задача на ученика е да освободи съзнанието си отъ мисли и желания, които спъватъ неговото развитие. За тази цель той трѣбва да ги анализира, да знае, къмъ коя категория се отнасятъ: къмъ категорията на низходещитѣ, или къмъ категорията на възходещитѣ. Външно нѣкой желания представятъ градина, пълна съ плодни дървета. Човѣкъ стои предъ тази градина и се пита, да влѣзе ли вѫтре, или не; да си откѫсне ли единъ плодъ, или не. Не е лошо да влѣзешъ въ градината; не е лошо и да си откѫснешъ единъ плодъ. Лошото е въ неизпълняване закона на послушанието. Казано е да не влизашъ безъ позволение и да не кѫсашъ отъ плодоветѣ на съседа си. Има желания, които се натрапватъ на съзнанието, като неканени гости. Тѣ не сѫ реални. Ние ги наричаме „безобектни желания.“ Тѣ идатъ отвънъ, а понѣкога и огвѫтре, безъ нѣкаква външна, видима причина. Напримѣръ, презъ ума на единъ отшелникъ-светия, който прекаралъ въ пустинята цѣли 20 години въ постъ и молитва, минава мисъльта за нѣкоя красива мома, да си поговори съ нея, да й се порадва. Това е мисъль, която внася съблазънь, и той започва да се смущава. Той самъ се чуди, какъ е дошла тази мисъль, безъ да вижда красивата мома отвънъ. Момата го посещава като астрално сѫщество, което иска да влѣзе въ него и да се учи. Тя му казва, че иска да стане негова ученичка, да се ползува отъ знанията му. Като не разбира това, отшелникътъ чувствува момата въ себе си и изпада въ изкушение. Тя е млада, способна за работа и учене, но той не знае, какъ да й помогне, и се моли да го освободятъ отъ изкушението. Понеже нѣма опитность, не знае, какъ да се справи съ натрапеното желание, светията лесно може да се подхлъзне. Коя е причината за падението на отшелника? — Неблагодарностьта и егоизмътъ на хората. Много хора идатъ при него да ги лѣкува и, като се излѣкуватъ, отиватъ си, безъ да му благодарятъ. Щомъ почувствува красивата мома въ себе си, като мисъль, той си казва: Ето човѣкъ, който влиза въ положението ми. Обаче, той и тукъ се лъже. Ако допусне момата да го обсеби, тя ще отнеме всичкото му богатство и ще го доведе до крайна беднотия. И красивата мома е егоистка. За да не я допуща въ мисъльта си, той трѣбва да се моли въ тайно, никой да не знае, кога се моли. Какво заключение може да извадите отъ примѣра съ отшелника? Заключението е въ това, че изкушението си пробива пѫть навсѣкѫде: и въ гората, и между хората. При това, ако светията се излага на изкушение, колко повече обикновениятъ човѣкъ. Фактътъ, че и той се подава на изкушение, показва, че сърдцето му не е изпълнено съ любовь къмъ Бога. Има нѣкаква празднина въ сърдцето му, въ която изкушението влиза. Дето е любовьта, тамъ никакви изкушения и съблазни не сѫществуватъ. Любовьта изключва страха, съмнението, подозрението, изкушението и гнѣва вънъ отъ себе си. Невъзможно е човѣкътъ но любовьта да се гнѣви. Ако се гнѣви, любовьта му не е пълна, липсва й нѣщо. Защо трѣбва отшелникътъ да се изкушава съ мисъльта за красивата мома? — За да се изпита любовьта и вѣрата му. Красивата мома е неговиятъ професоръ, изпратенъ отъ разумния свѣтъ да го изпита, да види, какво е научилъ въ пустинята. Тя го пита, защо се моли, а той се смущава, не знае, какво да отговори. Той се моли на Бога да го освободи отъ изкушението, но не получава никакъвъ отговоръ. Момата го пита, защо не се отговаря на молитвата му, но и той не знае причината за това. Причината е проста: на любовьта му липсва нѣщо; въ нея има нѣкаква непълнота, праздно мѣсто, въ което изкушението влиза да свърши нѣкаква работа. Всѣко изкушение е професоръ, който се явява въ форма на красива мома или красивъ момъкъ. Докато не получи задоволителенъ отговоръ, професорътъ нѣма да си отиде. Той иска отговоръ на два въпроса: Защо се молишъ? И защо, като се молишъ, не получавашъ отговоръ на молитвата си? За оправдание, човѣкъ казва, че не получава отговоръ, защото не е завършилъ развитието си, не е още достатъчно напредналъ. Така е, има задачи въ математиката, които и най-добриятъ математикъ не може да реши. Има задачи въ живота, които не могатъ да се решатъ на физическия свѣтъ. Задачи, които не се решаватъ на физическия свѣтъ, лесно се решаватъ въ духовния. Задачи, които не се решаватъ въ духовния свѣтъ, се решаватъ въ Божествения. Физическиятъ свѣтъ има отношение къмъ материята, духовниятъ свѣтъ има отношение къмъ чувствата, а Божествениятъ свѣтъ — къмъ мислитѣ. Физическиятъ свѣтъ работи съ елементитѣ на материята, духовниятъ — съ елементитѣ на чувствата, а Божествениятъ — съ елементитѣ на мислитѣ. Ето защо е казано, че невъзможното за човѣка е възможно за Бога. Нѣма задача въ свѣта, която да е неразрешима. — Де се решаватъ всички задачи? — Въ Божествения свѣтъ. Който живѣе въ този свѣтъ, решава задачитѣ си сто на сто. Той е вѣчно младъ, бодъръ, жизнерадостенъ и готовъ на всички жертви. Съвременнитѣ хора се страхуватъ отъ старостьта, защото не могатъ да се справятъ съ нея. Споредъ мене, стариятъ е дегизиранъ, не е старъ. Истински старъ е онзи, които разполага съ знание и може да се подмлади, когато пожелае. Ще кажете, че искате да ви се дадатъ примѣри. Много хора сѫ подмладени, но, каквото сѫ придобили, не могатъ да го предадатъ на васъ. Кой каквото печели, за себе си печели. Никой не може да предаде знанието си. Учениятъ може да внесе импулсъ въ окрѫжаващитѣ, но не може да имъ даде знанието си. Срѣщате единъ човѣкъ, разговаряте съ него, възхищавате се отъ знанието му, разбирате, че е честенъ, добъръ, вдъхва ви довѣрие. Всичко това остава за него. Ако искате и вие да станете ученъ, трѣбва да следвате неговия пѫть. Първо, човѣкъ трѣбва да изучава себе си, да разбира своитѣ прояви, да се наблюдава. Ето защо, още съ ставането си отъ сънь, вие трѣбва да се оглеждате въ огледалото, да видите, какво изражение иматъ очитѣ ви въ тихо и спокойно състояние на духа ви и да запазите този образъ въ себе си. Оглеждайте се и въ гнѣвно състояние, да различавате разположенията си. Наблюдавайте, какво е дишането ви, когато сте разположени и когато сте гнѣвни. Изучавайте движенията си, какъ ходите, какво положение заема тѣлото ви. Вие не знаете още, какъ ходятъ праведниятъ и светията. Какъ ходи пияницата, знаете и можете да го подражавате. Какъ ходи светията, не знаете. Изучавайте проявитѣ на честния човѣкъ, на любещия, на мѫдреца. Честностьта има свой тонъ и цвѣтъ; любовьта, мѫдростьта и истината сѫщо иматъ опредѣленъ тонъ и цвѣтъ. Всички добродетели иматъ опредѣленъ тонъ и цвѣтъ. Музика има въ тѣхъ. Видишъ ли човѣкъ съ единъ отъ тия топове, разчитай вече на него. Работете върху себе си, да придобиете тоноветѣ и цвѣтоветѣ на добродетелитѣ. Не можешъ да бѫдешъ добъръ, ако нѣмашъ тона и цвѣта на доброто. Колкото и да ви се говори за доброто, каквито знания да ви се даватъ, не можете да станете добри, ако не сте придобили тона и цвѣта на доброто. Време се иска за това. Можешъ ли да начъртаешъ правилна окрѫжность безъ пергелъ? Дълго време трѣбва да се упражнявашъ, за да придобие рѫката ти техника. За постигане на нѣщата сѫ нуждни опити и упражнения. Голѣмо самообладание е нуждно за това! Точность се иска въ живота, да знаешъ, какъ и кога да дадешъ ходъ на своитѣ мисли и чувства. Не е страшна мисъльта; страшно е, ако не знаешъ, какъ да оперирашъ съ нея. Не е страшно чувството; страшно е, ако не знаешъ, какъ да оперирашъ съ него. Мислитѣ и чувствата сѫ или отъ човѣшки произходъ, или отъ Божественъ. Трѣбва да ги познавате и различавате. Не е все едно, дали ще ядешъ прѣсна, топла пита, или такава, печена преди единъ-два месеца. Има прѣсни, свежи мисли и чувства, но има и мухлясали мисли и чувства. Освободете съзнанието си отъ мухлясалото, отъ нечистото, отъ непотрѣбното. Казвате: Толкова години живѣемъ, работимъ, не сме ли очистили още съзнанието си? Ако не учите, още толкова години да работите, нѣма да имате постижения. Учене е нуждно. Окултната школа дава условия на ученика да учи, да придобива знания. Въ старитѣ окултни школи, ученикътъ се поставялъ на подигравкитѣ и закачкитѣ на своитѣ съученици, и трѣбвало той да издържи. Единъ го удари, другъ скубне косата му, трети му каже обидна дума, или го заплюе. Какво значи, да те заплюе човѣкъ? За съзнателния ученикъ, това е все едно, да паднатъ върху него нѣколко дъждовни капки. Той знае, че минава презъ известна дисциплина. Изпитанията, изкушенията, недоразуменията сѫ условия за дисциплиниране на човѣка. Отъ най-старо време, още въ школата на Питагора, и доднесъ хората минаватъ презъ тази дисциплина. Вие още не сте истински ученици. Цѣлата бѣла раса, цѣлото човѣчество минаватъ презъ изпитъ и, който издържи, приематъ го за ученикъ; който не издържи, ще бѫде оплютъ. Щомъ издържите изпита си, нѣма повече да ви плюятъ. Тогава ще знаете, защо 2 по 2 е равно на 4, и 5 по 5 е равно на 25. Между числата две и петь има известно отношение. Тѣ си приличатъ: двойката е първата майка, а петорката — втората майке, женената дъщеря. Числото 25 показва дължината на изминатия пѫть. Условията, при които сега живѣете, изискватъ повече усилия и работа. Така, както сѫ живѣли нѣкога светиитѣ, днесъ не може да се живѣе. —Защо? — Може би тогава се изисквало отъ светията по-малко; тогава той е живѣлъ въ закона на числото две, кѫсъ е билъ пѫтьтъ му. Сега пѫтьтъ е по-дълъгъ. Нѣкога пѫтьтъ е билъ четири километра дълъгъ, 2 по 2 = 4, а сега е 25 километра дълъгъ — 5 по 5. Казвате, че се молите на Бога да ви помогне. Да се молишъ, това е дългъ, доброволно поетъ; да учишъ, това е необходимость. Молитвата ти може да се приеме, но ако не учишъ, невежа ще останешъ. Баща ти може да ти достави всичко необходимо — дрехи, книги, храна, но ако не учишъ, невежа ще останешъ. Молитвата не прави човѣка ученъ. Добротата не прави човѣка ученъ. Българинътъ казва: „Лозето не ще молитва, а мотика.“ Който не разбира тази поговорка, казва: Моля се, лошо; не се моля — пакъ лошо. Правя добро — лошо; не правя добро, пакъ лошо. Какво да нравя, не зная. Важно е, каквото правишъ, въ тебе да остане. Запитай се, можешъ ли да се кооперирашъ съ всичко, което правишъ? Ако можешъ, постигналъ си нѣщо. Ако една мисъль стои съ години въ главата ти и после те напусне, ти нищо не си постигналъ, не си влѣзълъ въ реалния животъ. Не че сегашниятъ животъ не е важенъ. И той е важенъ, по трѣбва да се използуватъ условията. Животътъ е велико, предметно училище. И учительтъ постѫпва съ ученицитѣ си, както животътъ — съ хората. Учительтъ казва: Иванчо, колко правятъ единь орѣхъ и още единъ? Ученикътъ поглежда орѣхитѣ и отговаря: Два орѣха. — Вземи, Иванчо, орѣхитѣ и ги изяжъ. Докато ученикътъ се научи да смѣта, учительтъ му дава орѣхи, ябълки. Щомъ се научи да смѣта, той работи безъ орѣхи и ябълки. Когато Иванчо стане ученъ, пакъ смѣта, че единъ орѣхъ и още единъ правятъ два орѣха, но орѣхитѣ ги нѣма вече. Иванчо решава задачата безъ орѣхи, а учительтъ ги яде. И въ живота виждаме сѫщото. Работишъ, учишъ, имашъ резултатъ — орѣхитѣ сѫ предъ тебе. Нѣкога работишъ, учишъ, а единъ орѣхъ нѣмашъ въ джоба си. Единъ американецъ, свършилъ богословски факултетъ, отишълъ въ чифлика на единъ богаташъ милионеръ, тамъ да проповѣдва Божието Слово. Следъ шестмесечна усилена работа, богословътъ решилъ да напусне чифлика. Явилъ се при чифличкията да се сбогува. Последниятъ благодарилъ и му далъ половинъ доларъ — възнаграждение за цѣлата работа. Проповѣдникътъ погледналъ паритѣ и си поми-слилъ; За какво по-напредъ ще ми послужатъ — за кола ли, за билетъ ли? Ще кажете, че чифликчията билъ голѣмъ скѫперникъ. Не, той искалъ да каже на богослова, че всичкото му знание струва половинъ доларъ. Отде произтичатъ противоречията? Нѣкой казва, че откакъ тръгналъ въ Божествения пѫть, работитѣ му останали назадъ. Много естествено, по-рано си ималъ благоутробие, тежалъ си повече. Сега, откакъ влѣзе въ правия пѫть, изтънѣ, олекна малко. По-рано си ялъ и пилъ, лицето ти било мазничко, а сега си пожълтѣлъ, отслабналъ — нѣма да ти върви, разбира се. Който те види, съжалява те, казва: Горкиятъ! Какви бѣха тѣзи идеи, че го изсушиха толкова? Това сѫ две противоположни, неестествени състояния. Колкото е било естествено състоянието му като свѣтски човѣкъ, живѣлъ въ охолство и разкошъ, толкова естествено е и сега, като духовенъ, светъ човѣкъ. Нито по-рано си билъ въ естествено положение, като свѣтски човѣкъ, нито сега, като духовенъ. Смисълътъ на живота на свѣтския човѣкъ не е въ яденето и пиенето. Смисълътъ на живота на светията не е само въ постъ и лишения. Тѣлото на светията трѣбва да бѫде изтъкано отъ фини, копринени нишки, безъ мазнини, безъ излишъци. Ако лицето е хлътнало, липсва му нѣщо; ако е крайно закрѫглено, има излишъци. Въ тѣлото на светията всѣка клетка е впрегната на работа. Въ тѣлото, въ мислитѣ, въ чувствата и по-стѫпкитѣ на светията не се позволява никаква нечистота. Придобие ли човѣкъ тази чистота, той става силенъ. Да се чистимъ, това е задача на всички хора. — Богъ да ни чисти. — Не, Той ни дава условия за чистене, а ние сами трѣбва да се чистимъ. Майка, баща, деца, всички трѣбва да се чистятъ. Чистенето подразбира организиране на материята. Какво нѣщо е неорганизирана и какво — организирана материя? Неорганизираната материя е неустойчива и гниеща; организираната материя е устойчива, чиста. Тя е тъй наречената „девствена материя.“ Ние сме пратени на земята да пречистимъ материята, да я организираме и приготвимъ като материалъ за духовния свѣтъ. Съ тази материя ще отидемъ на онзи свѣтъ. Ние трѣбва да си изработимъ такива уши, съ които да чуваме гласа на ангелитѣ; и такива очи, съ които да виждаме красотата на ангелитѣ. Ако отидешъ съ обикновенитѣ си очи и уши, ти ще оглушеешъ и ослѣпѣешъ; ако отидешъ съ рѫцетѣ, които сега имашъ, ще се осакатишъ. Ще си изработишъ такива очи и уши, които не се повреждатъ отъ свѣтлината и отъ звука. Днесъ твоитѣ уши не издържатъ и най-малката дисхармония. Каже ли ти нѣкой, че си лошъ, ушитѣ ти веднага се разстройватъ. Ако ти кажатъ, че си добъръ, приятно ти става. Ти си толкова добъръ, колкото и лошъ. Като ти кажатъ, че си добъръ, хората искатъ да предизвикатъ разположението ти къмъ тѣхъ. Това е подкупъ. Лесно се подкупватъ хората. Кажешъ на нѣкого да ти свърши една работа, но той се отказва, нѣмалъ време и разположение. Обещаваш ь му десеть хиляди лева, и той веднага става разположенъ и готовъ да ти услужи. Това опредѣля характера на човѣка. Ще му дамъ десеть хиляди лева, но зная вече, на какво мога да разчитамъ. Така постѫпва и небето — изпитва хората. Дава ти се умъ, сърдце и воля, дава ти се животъ, ти правишъ всичко за Господа, но Той знае, защо го правишъ. Прави, каквото можешъ, но винаги помни, че си свършилъ една микроскопическа работа и още много ти остава да работишъ; още много ти остава да се учишъ. Представете си, че нѣкой отъ васъ е добъръ пѣвецъ. Стане, отвори уста и запѣе. Пѣе той, и състоянието на всички ирисѫтствуващи се промѣня: отъ скърбно на весело и отъ безнадеждно въ надеждно. Засега нѣма такъвъ пѣвецъ между васъ. Вие очаквате въ бѫдеще да се реализиратъ желанията ви, въ друго прераждане да се родите като добъръ пѣвецъ. Или, очаквате въ бѫдеще да се родите красивъ, строенъ. Който ви види, да каже: Ето единъ красивъ човѣкъ. Каква е цельта на ученето? — Да придобиешъ нѣщо ценно. Ако не знаешъ да пѣешъ, ако не станешъ красивъ, ученъ, добъръ и силенъ, какво си научилъ? Какъвъ трѣбва да станешъ? — Гражданинъ на Царството Божие. Ще кажете, че това е лесна работа, но човѣкъ не трѣбва да бѫде амбициозенъ. Това значи: човѣкъ не трѣбва да бѫде натоварено магаре, само да пренесе златото и да влѣзе въ дама. Не ти да носишъ златото но то да те носи. Стани госчодарь на златото! Ще кажешъ, че не искашъ да вършишъ работа, която ти се налага. Какво искашъ да работишъ? Всѣки човѣкъ е роденъ за нѣкаква работа. — По какво се познава, за коя работа е роденъ човѣкъ? — По разположението, което има къмъ тая работа. Това не подразбира, че той не трѣбва да работи друга работа. Той трѣбва да бѫде срѫченъ въ всичко. Свещеникъ ли е онзи, който само свещенодействува? Проповѣдникъ ли е онзи, който само проповѣдва? Художникъ ли е онзи, който само рисува? Истински художникъ е този, който рисува не само картини, но рисува и вае своето лице. Истински скулпторъ е този, който въ продължение на нѣколко месеца може да измѣни лицето си, да извае тѣлото си, да му предаде каквато форма иска. Истински богатъ е онзи, който има въ джобоветѣ си, колкото пари пожелае. Достатъчно е да бръкне въ джоба си и да извади, колкото пари му сѫ нуждни. При това положение, ще се страхувашъ ли отъ беднотията? Срѣщате единъ беденъ човѣкъ, съ дисаги на гърба си. Казвате, че е беденъ, простъ човѣкъ. Външно е простъ, но достатъчно е да пожелае нѣщо, за да стане, каквото е пожелалъ. Той казва: Искамъ въ едната дисага да имамъ прѣсна пита, а въ другата — квасенъ хлѣбъ. Отваряте дисагитѣ и намирате въ тѣхъ прѣсна пита и квасенъ хлѣбъ. Беденъ човѣкъ ли е той? Простъ човѣкъ си, нѣмашъ голѣми знания, но заповѣдвашъ на деня да бѫде свѣтълъ и топълъ — така става; кажешъ на слънцето да изгрѣе и залѣзе безъ облакъ — така става; кажешъ да вали днесъ дъждъ, и завалѣва. Ученъ човѣкъ ли си? Имашъ ли знание? — Може ли всѣки да прави това? — Може, отъ васъ зависи. Всѣкн може да си каже: Днесъ искамъ слънцето на моя животъ да изгрѣе въ свѣтлина и да залѣзе въ свѣтлина. Ако можешъ да заповѣдашъ на себе си, ще заповѣдвашъ и на другитѣ. Като ученици, ще работите върху съзнанието си, да се товарите и разтоварите, когато искате. Така ще смѣняте състоянията си. Вие изпѣхте пѣсеньта „Аинъ-фаси“, безъ, да разбирате значението на тѣзи думи. Може да изговорите думата „аинъ“ грубо и нѣжно, високо с тихо. „А-инъ“ — частицата „инъ“ означара нѣщо вѫтрешно, интуиция. „Аинъ“ означава: Само това е вѣрно, на което си разбралъ вѫтрешнитѣ закони. Ако не разбирашъ тѣзи закони, ти се очудвашъ. Ако произнасяшъ правилно думата „аинъ“, въ джоба си ще намѣришъ звонкови монети; ако не я произнасяшъ, както трѣбва, и да имашъ звонкови пари въ джоба си, непремѣнно ще изчезнатъ. Когато детето се приближи до ухото на баща си и започне да му нашепва нѣщо, бащата изважда отъ джоба си една монета и му я дава. После то нашепва нѣщо на другото ухо, и бащата му дава две монети. Ето единъ малъкъ магъ, знае, какъ да произнася думитѣ. Виждамъ единъ господинъ, добре облѣченъ, съ бастонъ въ рѫка, приближава се до банкера, шепне нѣщо, но той казва: Днесъ съмъ заетъ, ела утре. На другия день му отказва. Мнозина отиватъ при Господа, като този господинъ, но нищо не получаватъ. Ще отидешъ при Господа, както детето отива при баща си, ще Му кажешъ нѣщо на ухото. Той ще бръкне въ джоба си и ще ти даде нѣщо. Господъ познава своитѣ добри и способни деца и щедро ги възнаграждава. Пазете се отъ съблазнитѣ на живота. Тѣ сѫ огънь, който гори и изгаря. И светията се плаши отъ този огънь. Красивата мома е огъньтъ, чрезъ който изпитватъ светията. Тя е неговиятъ професоръ, който ще се върне при Господа и ще Му каже, дали неговиятъ синъ е способенъ и може ли дс учи, или не. Съблазнитѣ и изкушенията иматъ велико предназначение въ живота. Така е за онзи който разбира тайнитѣ на Битието. Професорътъ казва, че ученикътъ не е отговорилъ на въпроситѣ, както трѣбва. Ако днесъ не е отговорилъ, утре ще отговори. Ще дойде день, когато ще знае уроцитѣ си. Ще кажете, че младата и красива мома символизира истината. Ако, наистина, красотата е симвокъ на истината, защо светията не взе правилно становище къмъ момата? Светната не е младъ, но 80 годишенъ човѣкъ. Защо се изкушава? Има нѣщо тайно въ живота, което трѣбва да се разбере. Това значи, да проникнешъ въ вѫтрешния смисълъ на нещата. Праведенъ и светъ човѣкъ е онзи, който не се изкушава. Никакво богатство не може да го изкуси. Той гледа на всичко, както Богъ гледа. Той никого не сѫди, понеже и Богъ не сѫди. Когато сѫдятъ нѣкого, той го извинява. Когато не сѫдятъ човѣка, той самъ се сѫди — съвѣстьта го мѫчи. И красивата мома, докато не е срещнала по-красива отъ себе си, мисли, че нѣма подобна на нея. Щомъ види по-красива отъ себе си, започва да се измѫчва. Тя е неразположена вече, защото не й обръщатъ внимание. И светията се смутилъ отъ красивата мома, защото почувствувалъ, че тя стои по-високо отъ него. Той не може вече да се моли, иска да се освободи отъ нейния образъ. Тя иска да му каже, че докато не стане като дева чистъ и светъ, всѣкога ще се натъква на смущения и съблазни. Противоречието въ вашия животъ се дължи на факта, че не сте такива, каквито желаете да бѫдете. Всѣки моментъ човѣкъ има нѣкакъвъ идеалъ — явенъ или таенъ, който се стреми да постигне. Стремете се всѣки моментъ да разтоварите съзнанието си, за да възприемате възвишенитѣ мисли и благороднитѣ чувства, които идатъ отгоре. Не е лошо това, което сега имате, но стремете се къмъ великото въ живота. Въ сравнение съ млѣкопитаещитѣ, вие сте светии, но въ сравнение съ ангелитѣ, вие сте обикновени хора. По отношение на нисшето, вие сте светни; по отношение на висшето, сте обикновени хора. Но това не значи, че трѣбва да се спрете въ развитието си. Оттамъ, дето сте спрѣли, ще продължавате по-нататъкъ. Казано е въ Писанието: „Бѫдете съвършени, както е съвършенъ Отецъ вашъ небесни.“ Единъ день всички ще бѫдатъ съвършени. — Кога? — Още днесъ. Хиляда години могатъ да се събератъ въ единъ день, и единъ день може да се разложи на хиляда години. Ако си уменъ, ще свършишъ работата си въ единъ день; ако си глупавъ, ще я свършишъ за хиляда години. Колкото си по-уменъ, толкова по-бързо ставатъ работитѣ. Коя е основната мисъль на днешната лекция? — Разтоваряне на съзнанието. Когато младиятъ момъкъ, или младата мома влѣзатъ въ съзнанието ти, ще разберешъ, че Богъ те изпитва, и ще внимавашъ да не изпаднешъ въ изкушение. Светията видѣлъ младата мома, уплашилъ се отъ нея и забравилъ Бога. Щомъ се страхувашъ отъ нѣщо, причината за страха е въ тебе. Обърнете се къмъ Бога, съ съзнанието, че Той е навсѣкѫде, всичко вижда, и страхътъ ви ще изчезне. Богъ работи навсѣкѫде въ живата природа и отваря пѫть на всички живи сѫщества — отъ мравката до великия ученъ и философъ. Срѣщашъ единъ човѣкъ обезсърдченъ и разтревоженъ. Влѣзъ въ положението му и вижъ, на какво се дължи неговото безпокойство. Не казвай, че той е такъвъ по природа. Влѣзла е нѣкаква мисъль въ ума му и го безпокои. Може да се е свързалъ съ скръбьта на нѣкой човѣкъ, далечъ или близо до него. Има хора, които отдалечъ предаватъ своето спокойствие и разположение и разтоварятъ човѣшкото съзнание. Има хора, които отдалечъ предаватъ своето безпокойство на хората и товарятъ съзнанието имъ. Бѫдете бодри и весели, да предавате вашето разположение на другитѣ. Идете на работата си и благодарете на Бога за всичко. Миналия пѫть дадохъ на ученицитѣ отъ специалния класъ едно упражнение да вчесватъ коситѣ си по десеть пѫти на день, въ продължение на една седмица. На васъ давамъ следното упражнение: Въ продължение на една седмица да миете очитѣ си съ топла вода по десеть пѫти на день. Следъ това ще се вчесвате. Онѣзи, които работятъ въ града, нѣма да правятъ упражнението. Значи, въ седемь деня ще измиете лицето си 70 пѫти. Т. м. * 9. Лекция отъ Учителя, държана на 25 ноемврий, 1931 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Събуждане" 14 лекции на общия окултен клас, 11-та година, т. I (1931-1932 г.) Пѫрво издание, София, 1944 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Материални прояви на живота Размишление. Изпѣ се пѣсеньта „Аинъ-фаси.“ Ще прочета „Деяния на Апостолитѣ“, 2 гл. Много се говори за живота, но мѫчно се опредѣля, кое е най-важното въ живота. — Защо? — Защото всѣко нѣщо е важно за даденъ човѣкъ и за даденъ моментъ. За малкото дете е важна храната, която приема отъ майка си. За съзнателния човѣкъ е важно здравето. Щомъ е здравъ, всичко се постига лесно. Който има вѫтрешно разбиране за живота, той знае, какво му е нуждно за всѣки даденъ моментъ. Който нѣма това разбиране, нѣма ясна представа за нѣщата, не знае, какво да иска, какво му е нуждно. Тази е причината, дето обикновениятъ човѣкъ иска да постигне изведнъжъ много нѣща; ако не може да ги постигне, той се смущава, обезсърдчава се, и животътъ му се обезсмисля. Единъ отъ природнитѣ закони гласи: въ даденъ моментъ човѣкъ може да има само една мисъль, едно чувство, едно желание. Има ли две или повече мисли, чувства и желания, той самъ се спъва. Невъзможно е въ единъ моментъ да реализи рашъ две идеи. Този моментъ може да е кратъкъ, може да е дълъгъ — зависи отъ бързината, съ която човѣкъ се движи. Има моменти, които се равняватъ на една хилядна часть отъ секундата. Какъ ще реализирашъ идеята си въ толкова кратъкъ моментъ? За съзнание, което се движи съ бързината на биволска кола, това е невъзможно. Обаче, за съзнание, което се движи съ бързината на свѣтлината, това е възможно. Ако се движишъ съ бързината на свѣтлината, за една хилядна часть отъ секундата ще извървишъ 300 километра. Не се ли движишъ съ тази бързина, за да извървишъ 300 километра пѫть, нуждни ти сѫ петь-шесть деня. Като не познаватъ крайната цель на живота, повечето отъ съвременнитѣ хора се интересуватъ и стремятъ къмъ мимолетни нѣща, които траятъ единъ моментъ. Че следъ единъ моментъ ще ги изгубятъ, това не е важно за тѣхъ. Въ сѫщность, не е така. Крайната цель на живота не е въ преходнитѣ и мимолетни нѣща. Крайната цель на живота не е нито въ младостьта, нито въ старостьта. Ако бѣше въ младостьта, човѣкъ не трѣбваше да остарява; ако бѣше въ старостьта, той не трѣбваше да умира. Крайната цель на живота не е нито въ богатството, нито въ беднотията. Ако бѣше въ богатството, човѣкъ не трѣбваше да обеднява; ако бѣше въ беднотията, той не трѣбваше да забогатява. Крайната цель на живота не е нито въ знанието, нито въ красотата, нито въ религията, нито въ вѣрата. Ако бѣше въ тѣзи нѣща, ние не трѣбваше да ги губимъ. Какво виждаме въ живота? Учениятъ губи знанието си, красивиятъ губи красотата си, вѣрващиятъ губи вѣрата си и т. н. Всички нѣща, които се губятъ, сѫ срѣдства въ живота, а не цель. — Кое не се губи никога? — Не се губи само онова, което човѣкъ не знае. Значи, незнайнитѣ нѣща никога не се губятъ. Това, което въ даденъ случай не знаешъ, е абсолютно реално, понеже нито се губи, нито се придобива. Всѣки се интересува отъ това, което не знае, а не отъ това, което знае. Тази е причината, дето хората се интересуватъ отъ реалнитѣ, т. е. отъ незнайнитѣ нѣща. Съвременниятъ човѣкъ има много желания, но повечето сѫ временни и преходни. Днесъ желае да постигне нѣщо и, като го постигне, търси друго нѣщо. Човѣкъ лесно се насища на желанията си. Бедниятъ иска да стане богатъ, но скоро се насища на богатството си; невежиятъ иска да придобие знание, но скоро се насища на знанието си; грозниятъ иска да стане красивъ, да обърне внимание на хората, но и това желание не го задоволява. — Защо човѣкъ се насища лесно? — Защото е дошълъ до знайното. Докато не знае нѣщо, той има стремежъ, иска да проникне въ областьта на незнайното. — Де се крие незнайното? — Въ Битието, въ цѣлокупния животъ. За да обхване този животъ, човѣкъ се нуждае отъ просторъ и дълбочина въ съзнанието. Това съзнание наричаме Божествено. Само човѣкъ съ Божествено съзнание може да проникне въ Битието и да задоволи своя вѫтрешенъ стремежъ. Така той ще събере знанието, пръснато въ цѣлата природа, като части на едно цѣло и ще го поднесе предъ олтара на великото, истинско знание. Това може да направи само силниятъ човѣкъ, на когото умътъ и сърдцето, рѫцетѣ и краката сѫ на мѣсто, и той работи съ тѣхъ, както за благото на своя ближенъ, така и за благото на цѣлото човѣчество. Кои нѣща въ живота сѫ сѫществени и кои сѫ несѫществени? Кое е сѫщественото за часовника? — Да върви правилно и да показва точно времето. Каква полза имашъ отъ часовникъ, който не върви? И златенъ да е, щомъ не върви и не показва точно времето нищо не струва. Материалътъ само е цененъ, но не и работата му. Времето и животътъ, пространството и животътъ, или времето и пространството сѫ условия за проява на живота. Споредъ нѣкои философи, времето и пространството нѣматъ нищо общо съ живота. Не е така. Животътъ има отношение и къмъ времето, и къмъ пространството. Не можемъ да говоримъ за живота, безъ да се проявява той въ време и пространство. Времето и пространството излизатъ отъ живота, но животътъ има отношение къмъ вѣчностьта. Като се говори на хората за време и пространство, за вѣченъ животъ, тѣ навлизатъ въ отвлѣченъ свѣтъ. — Защо? — Защото тѣ сѫ далечъ отъ тѣхното съзнание. Тѣ се стремятъ къмъ нѣща, близки до съзнанието имъ. Обаче, тѣзи нѣща, именно, ги правятъ нещастни. Всѣка мисъль, всѣко чувство или действие, които сѫ близки до човѣшкото съзнание, причиняватъ отегчение и страдание на човѣка. Представете си, че имате единъ възлюбенъ, когото държите близо до съзнанието си, и постоянно мислите за него. Тази мисъль ви причинява безпокойство, смущение и тревоги. Ако не го видите нѣколко деня, започвате да се безпокоите, да не е станало нѣкакво нещастие съ него, или да ви е забравилъ. Човѣкъ се безпокои не само за своя възлюбенъ, но и за Бога, ако го постави близо до съзнанието си. Ако му се случи нѣкакво нещастие, веднага се пита, защо Господъ го забравилъ, защо допусналъ страданието. Пазете се отъ кривитѣ мисли. Това се постига чрезъ разумно живѣене. Живѣй съзнателно, безъ да товаришъ мисъльта си съ предмети, близки до съзнанието си. Дръжъ предметитѣ по-далечъ отъ себе си, да ги виждашъ добре. Иначе, ще изпадашъ въ заблуждения и криви мисли. Съвременнитѣ хора сѫ гледали на живота, като на забава. Тѣ сѫ яли и пили, и днесъ повечето отъ тѣхъ сѫ излѣзли отъ равновесието си. Животътъ е сладко вино, което, разумно използувано, дава добри плодове. Ако не се използува разумно, то ферментира и действува опивателно. Тогава човѣкъ забравя да мисли и става жертва на външни влияния. Силниятъ човѣкъ не се опива, защото употрѣбява силитѣ на живота въ полза на своитѣ ближни, както и за цѣлото човѣчество. Слабиятъ, обаче, се опива отъ живота и престава да мисли. За него се казва, че навлиза дълбоко въ материята. Съ други думи казано: когато влѣзе въ гъстата материя, дето не прониква никаква свѣтлина, човѣкъ изгубва вѫтрешната връзка съ живота и престава да мисли и чувствува правилно. Всѣки мисли, че знае много, но ако го запитате, какво означаватъ числата отъ едно до десеть, ще се намѣри въ затруднение. И децата знаятъ, че 1 + 2 = 3, 2 - 1 = 1, 2 по 2 = 4, 6:2 = 3. Попитайте ги, какво е значението на тѣзи числа и на четиритѣ действия, съ които работятъ, нищо не могатъ да кажатъ. Тѣ знаятъ толкова, колкото и възрастнитѣ хора. Днесъ всѣки може да каже, че събирането, изваждането, умножението и дѣлението сѫ прости действия, но какво е тѣхното значение за съзнанието имъ, не знаятъ. Лесно е да се каже, че между събирането и умножението, както и между изваждането и дѣлението има нѣщо общо, но резултатитѣ на събирането произвеждатъ ли умножението? Резултатитѣ на изваждането произвеждатъ ли дѣлението? Значи, между тѣзи действия има нѣщо общо, но същевременно тѣ се различаватъ коренно едни отъ други. Ти можешъ да раздѣлишъ една ябълка на две половини и да дадешъ по една половина на двама души. Но можешъ да извадишъ отъ склада си две ябълки и да дадешъ на всѣки по една ябълка. Значи, не е все едно да дѣлишъ и да вадишъ. Като дѣлишъ, ще дадешъ по половинъ ябълка на човѣкъ; като вадишъ, ще дадешъ по една ябълка. Като изучавате дълбокия смисълъ на аритметическитѣ действия, дохождате до заключението, че събирането и изваждането сѫ външни процеси въ живота, а умножението и дѣлението — вѫтрешни. Така постѫпва и природата: външно тя работи съ събирането и изваждането, а вѫтрешно — съ умножението и дѣлението. Всѣки трѣбва да познава произхода на своитѣ мисли и чувства, да знае, по пѫтя на кое действие се проявяватъ и какви свойства иматъ. Това значи, да бѫде човѣкъ истински ученъ. Това значи, да бѫде той господарь на своитѣ мисли и чувства. Влѣзе ли една мисъль въ главата му, той знае, дали тя иде по пѫтя на събирането, изваждането, умножението и дѣлението. Мнозина изхождатъ отъ гледището на обикновения животъ и казватъ, че не искатъ да бѫдатъ бедни и страдащи. — Какво искатъ тѣ? — Богатство и щастие. Какъвъ процесъ е богатството: външенъ, или вѫтрешенъ? Какъвъ процесъ е беднотията: външенъ, или вѫтрешенъ? Понеже богатството представя събиране на блага, а беднотията — изваждане на блага, тѣ сѫ външни процеси. Какъвъ процесъ е съмнението, гнѣвътъ, ограничението, подозрението? — Тѣ сѫ външни процеси. Обаче, дойдемъ ли до вѣрата, любовьта и свободата, тѣ се разглеждатъ като вѫтрешни, съзнателни процеси. Какво представя вѣрата? Може ли нѣкой отъ васъ да напише нѣщо за вѣрата? Ще кажете, че този въпросъ не ви интересува. Наистина, съвременнитѣ хора се занимаватъ съ различни въпроси, но малцина сѫ мислили и мислятъ върху вѣрата и любовьта. Нѣкой минава за физикъ, другъ — за химикъ, трети — за окултистъ и т. н. Споредъ мене, всѣки човѣкъ е едновременно и физикъ, и химикъ, и окултистъ, и философъ. Който знае да ходи правилно, е физикъ; който може да се храни правилно, е химикъ; който гледа правилно на нѣщата, е окултистъ; който мисли право, е философъ. Той разбира аритметичнитѣ действия и ги прилага въ живота. И тъй, да се изучаватъ аритметичнитѣ действия, като вѫтрешни процеси, това значи, да се натъква човѣкъ на отвлѣчени въпроси. Обаче, тѣзи въпроси иматъ, освенъ физически, още и психически характеръ. Напримѣръ, единъ виденъ ученъ дошълъ до откритието, какъ бездетната жена може да роди дете и то — момче. На пръвъ погледъ откритието е просто — вѫтрешно приемане на известно количество отъ нѣкаква соль. Достатъчно е въ продължение на една година да се употрѣбява тази соль, за да даде добри резултати. Доколко е вѣрно това откритие, не е важно. То интересува само бездетнитѣ жени. Този ученъ приложилъ за пръвъ пѫть своето откритие върху ялови крави и като видѣлъ, че опитътъ му има резултатъ, препорѫчалъ го и на бездетни жени. Какви сѫ резултатитѣ отъ това откритие, не се знае. Важно е усилието на човѣшката мисъль, да проникне въ всички области на живота, да внесе подобряване и да го осмисли. Много начини има, чрезъ които бездетната жена може да ражда, но природата мълчи по този въпросъ. Това е свещена наука, която не може да се даде въ рѫцетѣ на сегашнитѣ хора. Не е позволено още да се говори за свещенитѣ нѣща. При това, единъ отъ свещенитѣ въпроси на живота е, презъ кое време на деня се зачеватъ и раждатъ момчета и кога — момичета. Точно опредѣлено е, дали сутринь, на обѣдъ или вечерь се зачеватъ момчета или момичета. Точно опредѣлени сѫ часътъ и минутата, когато се зачеватъ момчета или момичета. При това, забелязано е, че момчета се раждатъ презъ положителнитѣ моменти на деня, а момичета — презъ отрицателнитѣ моменти. Има моменти презъ деня, когато не се раждатъ, нито зачеватъ деца. Тѣ сѫ тъй наречени „мъртви точки.“ Помнете: както сѫществуватъ физически или материални методи за постигане на нѣщо, така сѫщо сѫ известни и духовни или психически методи. И еднитѣ, и другитѣ сѫ прилагани още отъ най-древни времена. Напримѣръ, въ Библията е писано, какъ бездетни жени сѫ зачевали и раждали. Бездетната жена се обръщала къмъ Бога съ искрена, топла молитва, съ нѣкакво обещание въ душата си, и молитвата й се приемала. Видниятъ ученъ препорѫчва за случая нѣкаква соль, а благочестивата жена се моли на Бога. Искрената й молитва къмъ Бога е сольта, която учениятъ препоръчва. Молитвата представя духовенъ методъ за постигане на човѣшкитѣ желания. Този ученъ намѣрилъ сольта, съ която безплодната крава ражда мѫжки теленца, а безплодната жена — момчета. Въ бѫдеще той трѣбва да открие онази соль, при употрѣбата на която ще се раждатъ момичета. Явява се въпросътъ: на какво се дължи безплодието въ човѣшкия животъ? То се дължи на известно отклоняване отъ великия Божественъ законъ. Подъ „безплодие“ въ широкъ смисълъ на думата се разбира липса на добродетелитѣ въ човѣка: любовьта, мѫдростьта, истината, знанието, свѣтлината, свободата и т. н. За това безплодие говоримъ ние, а не за физическото. Подъ „раждане“ разбираме всемиренъ процесъ, чрезъ който душата трѣбва само да работи, да твори и създава. И наистина, ако умътъ не води къмъ знание, ако душата не ражда доброто, и ако духътъ не ражда свободата, какъвъ е смисълътъ на живота? Какво трѣбва да влѣзе въ човѣшкия умъ, въ човѣшкото сърдце, въ човѣшката душа и въ човѣшкия духъ, за да бѫде човѣкъ производителенъ и да ражда? Съвременнитѣ хора живѣятъ съ страхъ за бѫдещето. Тѣ се безпокоятъ отъ мисъльта, какво ще ядатъ, какъ ще се обличатъ, де ще живѣятъ. Ако днесъ иматъ всичко, тѣ се страхуватъ, следния день да не изгубятъ условията на живота. Днесъ не воюватъ, но се страхуватъ за бѫдещата война. Днесъ нѣма земетръси, но се страхуватъ въ бѫдеще да не ги изненадатъ такива. Изобщо, хората живѣятъ въ постояненъ вѫтрешенъ страхъ. И храната, и облѣклото, и жилището сѫ необходими, но човѣкъ нѣма защо да се страхува. Страхътъ е анормално чувство. — Защо се страхува човѣкъ? — Да не остане гладенъ, голъ и босъ. — Който го е пратилъ на земята, Той има грижа за него. Отъ човѣка зависи да бѫде изоставенъ отъ Бога, или не. Първитѣ човѣци сами създадоха нещастието си. Съ непослушанието си, тѣ първи се отдалечиха отъ своя Създатель. Когато грѣши и не върши Божията воля, човѣкъ самъ се отклонява отъ възходещитѣ течения на живота и навлиза въ областьта на смъртьта. Често се говори за нѣкого, че е наредилъ добре живота си, нѣма за какво да мисли. За другъ нѣкой се казва, че работитѣ му не вървятъ добре, самъ трѣбва да се грижи, съ трудъ да изкарва прехраната си. Какво представя положението на първия? Той е богатъ човѣкъ, но боленъ, постѫпилъ въ болница, между лѣкари, милосърдни братя и сестри, които се грижатъ за него. Лѣкаритѣ го посещаватъ по нѣколко пѫти на день, преглеждатъ го, мѣрятъ пулса и температурата му, предписватъ лѣкарства и храни, необходими за лѣкуването му. Милосърднитѣ сестри и братя пречистватъ леглото, услужватъ му, галятъ го, по-скоро да оздравѣе. И природата прави своето — регулира енергиитѣ му, докато единъ день каже думата си: Този човѣкъ трѣбва да се отпише, той е здравъ, самъ може да се грижи за себе си. Лѣкари, милосърдни братя и сестри се събиратъ около него и съ радость и пѣсни го изпращатъ въ дома му. Такова е положението на богатия, който очаква на окрѫжаващитѣ. Помни: онзи, за когото се казва, че работитѣ му не вървятъ добре, че не е наредилъ живота си, е здравъ, но беденъ; нѣма кой да му услужва, да се грижи за него. Той се намира въ противоречие. Следователно, богатиятъ човѣкъ е боленъ, лежи на леглото си и около него се движатъ лѣкари, милосърдни сестри да му услужватъ. Бедниятъ е здравъ човѣкъ, напусналъ болницата, оставенъ на своитѣ сили, самъ да си услужва. Такова е положението на праведния и на светията. Понеже е лежалъ дълго време вь болницата, оздравѣлиятъ изгубилъ навика самъ да си услужва и се чуди, какво да прави. Много просто, той трѣбва да остане ъъ болницата, но като слуга, да помага на болнитѣ. Ще тури бѣла престилка и ще остане пакъ между лѣкаритѣ и милосърднитѣ братя и сестри, но вече като тѣхенъ помощникъ. Две положения сѫществуватъ за човѣка: или да бѫде боленъ, и близкитѣ да му услужватъ, или той да бѫде между болнитѣ и да работи. Следователно, ще бѫдешъ богатъ или беденъ, здравъ или боленъ, ученъ или простъ. Мнозина се запитватъ, защо Адамъ и Ева напуснаха рая. Отговорътъ е простъ: Тѣ излѣзоха отъ рая, за да помагатъ на своитѣ ближни. Докато бѣха въ рая, тѣ се намираха въ положението на богати, но болни хора, на които всички услужваха. Първоначално Адамъ бѣше здравъ, но не искаше да работи. Той търсѣше хора, които да работятъ за него, затова пожела да има другарка. Богъ задоволи желанието му, даде му другарка, която имаше сѫщото желание — други да работятъ за нея. И двамата търсѣха лекъ начинъ за живѣене, но Богъ имъ каза: Раятъ, въ който живѣете, е мѣсто за работа, не е болница. Който иска да работи, ще остане въ рая; който не иска да работи, ще напусне рая и ще отиде въ болницата. Раятъ е мѣсто за работа — за права мисъль, прави чувства и прави действия. Днесъ много хора, като Адамъ и Ева, искатъ да живѣятъ охолно, да не работятъ, да не правятъ добрини. Въ това се заключава тѣхното нещастие. Защо искашъ всички хора да те обичатъ, само за тебе да мислятъ и работятъ? Това сѫ външни условия, които не правятъ човѣка щастливъ. Щастието се заключава въ работата, въ правата мисъль, въ помагане на близкитѣ. Ако живѣешъ така, работитѣ ти сами по себе си се нареждатъ. Бѫди всѣкога готовъ за работа, за да те отпишатъ отъ болницата. Очаквашъ ли на чужда помощь, ти влизашъ въ болницата. Колкото и да искатъ на време да ти услужатъ, все ще се случи нѣщо, което да те разтревожи: или сестрата не дошла на време, или лѣкарьть закъснѣлъ. Болниятъ прилича на майка, която се отегчава отъ живота и очаква на децата си, да пораснатъ, че да я отмѣнятъ въ работата й. Въ скоро време тя вижда заблуждението си — отъ день на день работата й се увеличава. И богатиятъ мисли криво. Той иска да забогатее повече, да се осигури, но остава излъганъ. Колкото по-богатъ става, толкова повече работа му се отваря. Всички го безпокоятъ, искатъ пари, услуги отъ него, а нѣкои започватъ да го преследватъ. Като говоря за богатството, азъ не го отричамъ, но казвамъ, че то трѣбва да се употрѣби на време и на мѣсто. Сѫщото казвамъ и за беднотията. Въ нея се крие такова богатство, каквото никой не подозира. Хвани бедния за гушата, за да ти каже, де има заровено богатство. Съ други думи казано: „Накарай бедния на работа, да те научи на умъ.“ Умътъ е богатство, което малцина могатъ да използуватъ. Богатиятъ трѣбва да бѫде уменъ, да употрѣби богатството си на време и на мѣсто. Бедниятъ трѣбва да бѫде готовъ да даде идея на богатия, какъ да употрѣби богатството си. Единъ даровитъ, способенъ ученикъ седи и слуша, какво се преподава. Учительтъ кара ученика да изпѣе една пѣсень. Ученикътъ се свива, стѣснява се, не се решава да пѣе предъ другаритѣ си. Той има хубавъ гласъ, но се стѣга, не иска да пѣе. Учительтъ го подканва единъ пѫть, два пѫти, но ученикътъ не се решава да пѣе въ класа. На третия день учительтъ се приближава до него, удря му две плесници, и ученикътъ започва да пѣе. Той не вижда вече другаритѣ си, забравя всѣкакъвъ страхъ и стѣснение и свободно се проявява. Той казва: Благодарение на дветѣ плесници, азъ се освободихъ и пропѣхъ. Плесницитѣ сѫ единъ отъ крайнитѣ методи на учителя, но по-нѣкога и природата употрѣбява този методъ. Нѣкой седи на едно мѣсто, мисли и не може да пѣе правилно. Като види това, природата му удря една - две плесници, той забравя всичко и започва да пѣе. Въ първо време тоноветѣ му сѫ слаби, неправилни, но следъ плесницитѣ гласътъ му се усилва, и той започва да взима чисти, правилни тонове. При това положение, плесницитѣ на природата изиграватъ ролята си. Тѣ ставатъ причина да проявишъ дарбата си и да станешъ пѣвецъ. Защо идатъ страданията въ живота? — За да се събуди Божественото въ човѣка. Разумната природа си служи съ различни методи, за да постигне цельта си — пробуждане на Божественото въ човѣка. По наследство, човѣкъ носи криви мисли отъ миналото, отъ своитѣ дѣди и прадѣди и, като стане въпросъ да прояви доброто, той казва: Не е време сега да се проявявамъ, ще отложа за другъ пѫть. За доброто, за възвишенитѣ и свѣтли мисли и чувства всѣкога е време. Не подпушвайте пѫтя на добритѣ мисли и чувства. Оставете ги свободно да текатъ, да следватъ пѫтя на безграничното. Ще кажете, че мисъльта води въ отвлѣченъ свѣтъ. Не мислете за това, давайте ходъ на всѣка свѣтла мисъль. Защо да не мислите и за непостижими нѣща? Нѣкой си въобразява, че има палатъ, съ голѣма плодна градина, съ шадраванъ въ срѣдата, съ цвѣтя и пойни птички и се радва на богатството си. Макаръ и въображаемо да е това богатство, той пакъ е щастливъ. Ако той не е богатъ, другъ нѣкой е богатъ. Или, ако днесъ не може да постигне желанието си, нѣкога може да забогатѣе. Всѣка мисъль се реализира. Въпросъ е, кога става това. Когато и да е, въ близко или далечно бѫдеще, мислитѣ на човѣка се реализиратъ. Мислитѣ се раждатъ въ умствения свѣтъ, тамъ се отглеждатъ, а на физическия свѣтъ се реализиратъ. Тъй щото, колкото и да си реалистъ, първо ще отидешъ горе, въ умствения свѣтъ, да възприемешъ една мисъль; после ще я свалишъ на физическия свѣтъ, да я реализирашъ, т. е. въплътишъ. Чувството ще възприемешъ отъ астралния свѣтъ и ще го проявишъ на физическия. Ако мислитѣ не минаватъ презъ ума, а чувствата — презъ сърдцето, никога не могатъ да се реализиратъ на физическия свѣтъ. Какво представя човѣшкиятъ животъ на земята? — Реализиране на идеи и чувства. Земниятъ животъ е отражение на други два живота: на мислитѣ и на чувствата. Отъ земния животъ на човѣка ще познаешъ, какъвъ е неговиятъ умственъ и сърдеченъ животъ. — Какво е предназначението на човѣка? — Човѣкъ е дошълъ на земята не само да събира и да изважда, не само да умножава и да дѣли, но и да мисли за възвишения свѣтъ, който носи безсмъртието. — Защо трѣбва да се моли човѣкъ? — За да придобие живота. — Защо трѣбва да мисли за възвишения и красивь свѣтъ? — За да придобие любовьта, знанието и свободата — същественото въ живота. Изгуби ли любовьта, знанието и свободата, и животътъ изчезва. — Защо трѣбва да вярваме въ Бога? На този въпросъ противопоставямъ другъ: Защо дишаме въздухъ? Всѣки знае, че безъ въздухъ нѣма животъ. Човѣкъ живѣе, мисли и действува, докато диша. Престане ли да диша и възприема въздухъ, той престава да живѣе. Каквато е необходимостьта на човѣка отъ въздухъ, такава е нуждата и отъ свѣтлината, и отъ мисъльта. Човѣкъ не може да живѣе безъ въздухъ, безъ свѣтлина, безъ мисъль и безъ чувства. Всичко, което търсишъ, очаквашъ, желаешъ, иде чрезъ мозъка, чрезъ сърдцето, чрезъ дробоветѣ. Съ други думи казано: Всичко, което човѣкъ желае, иде чрезъ духа, душата, ума и сърдцето. Смисълътъ на живота се заключава въ правилната работа на духа, на душата, на ума и на сърдцето. Това подразбира вѫтрешната работа на човѣка, който се оглежда въ нея като въ огледало. Мнозина се оглеждатъ въ огледало и намиратъ, че сѫ остарѣли. — Какво представя старостьта? — Богатъ банкеръ, който лежи въ болницата и очаква на грижитѣ и помощьта на лѣкари и милосърдни сестри. Отвреме - навреме той се смущава и мисли, че ще умре. — Какво представя смъртьта? — Излизане отъ болницата. Обедняването, оглупяването е сѫщо така излизане отъ болницата. Нѣкои учени сѫ болни. За тѣхъ се казва, че сѫ дошли до истинския смисълъ на живота. Докато се върти на леглото, човѣкъ не е намѣрилъ смисъла на живота. Другъ е въпросътъ, когато напусне болницата. Въ първо време той седи, мисли, какво да прави. Щомъ излѣзе отъ болницата, пѫтьтъ му се отваря, и той започва да работи. Дълго време хората сѫ били въ болницата. Обаче, въ деня, въ който се отворила вратата на болницата, всички се раздвижили и, който успѣлъ да излѣзе вънъ отъ болницата, животътъ му се осмислилъ. Това значи, да напусне човѣкъ условията на болничния животъ и да излѣзе на свобода. При това положение, нѣма вече охкане, нѣма вече мѫки и страдания. Съвременнитѣ хора говорятъ за културата на XX в., безъ да си даватъ отчетъ, какво въ сѫщность е тя. Тя е култура на болни хора. Дето погледнете, навсѣкѫде виждате легла, болни, лѣкари, милосърдни сестри и братя. Владиката минава за здравъ човѣкъ, но следъ него вървятъ деца, носятъ одеждата му. Свещеникътъ минава за здравъ, но и той не върши работата си самъ. Ще намѣри нѣкое дете да му подава кадилницата. Днесъ повечето хора сѫ болни. Тѣ лежатъ на леглата си, плачатъ, пъшкатъ и за болеститѣ си говорятъ. Време е вече да се отворятъ вратитѣ на болницитѣ, и болнитѣ да излѣзатъ навънъ. — Кога ще стане това? — Когато хората се откажатъ отъ омразата, съмнението н подозрението, отъ всички отрицателни мисли и чувства. Това подразбира истинско здраве. Това е новото, което осмисля живота. — Какво очакватъ сегашнитѣ хора? — Идването на Христа. Тѣ мислятъ, че като дойде на земята, Христосъ ще ги вземе на небето съ колесница, както стана съ свети Илия. Наистина, свети Илия се качи на небето, но понеже не бѣше напълно оздравѣлъ, изпратиха го втори пѫть на земята, като Иоанъ Предтеча. Следователно, който иска да отиде на небето, трѣбва да разчита на краката си, т. е. на своитѣ добродетели. Който не е отишълъ на небето съ колесницата на своитѣ добродетели и на любовьта, ще слиза на земята дотогава, докато изработи тази колесница. Едно се иска отъ човѣка: да има прави разбирания за живота, за своя Създатели и за разумната природа. Какъ ще говоришъ за Бога, ако не разбирашъ любовьта? Не е любовь това, което измѫчва хората. Любовьта не се изразяла въ пригръдки, въ цѣлувки и стискане на рѫце. И майката стиска детето си, но това не е любовь. Нова разбирания, нова любовь е нуждна на хората. Новото обновява и подмладява. Това желая и на васъ. Всички трѣбва да се подмладите, да не мислите за старостьта, която втърдява мислитѣ и чувствата. Ще кажете, че едно време сте били по-усърдни, по-ревностни въ работата. Ако това е вѣрно, значи, не сте дали ходъ на любовьта. Тя е неизмѣнна сила. Невъзможно е на младини да си работилъ сь любовьта, а на старини да работишъ по другъ начинъ. Младиятъ си остава всѣкога младъ, а стариятъ никога не умира. Ако младиятъ остарява, не е младъ. Външно може да остарѣе, но вѫтрешно — никога. И ако стариятъ умира, не е старъ. Старостьта, за която хората говорятъ, е хилавость, а хилавиятъ не мисли правилно. Въ известно отношение, децата разбиратъ нѣщата по-добре отъ старитѣ. Тѣ сѫ довѣрчиви, смѣли. Лошо е тѣхното своенравие. Като не задоволятъ желанието му, детето вика, крѣска, иска да обърне внимание на окрѫжаващитѣ и казва: Знаешъ ли, кой съмъ азъ? И стариятъ говори за своето минало и казва: Знаете ли, кой бѣхъ азъ? Съ своето минало величие, стариятъ става за посмѣшище на хората. Той се хвали съ своето юначество, съ силата си и се отчайва отъ старостьта. Едно може да повдигне духа му: мисъльта за подмладяване. Време е хората да се подмладятъ не само външно, но и вѫтрешно. Ако се подмлади само външно, човѣкъ изпада въ заблуждение. Той мисли, че само младиятъ има право да люби. Любовьта на младия е влюбване, а ние говоримъ за любовь, която живѣе въ душата, и е достояние на всички хора. Влюбването има предъ видъ формитѣ. Свѣтътъ на формитѣ има отношение къмъ старостьта. Окултизмътъ препоръчва на човѣка да не се привързва къмъ никаква форма, къмъ нищо земно. Формитѣ отниматъ, безъ да даватъ нѣщо. Обичай само онова, което може да придаде нѣщо къмъ твоя животъ. Любовь, която причинява смущения, безпокойство и тревоги, не е истинска. Любовь, която хвърля сѣнка върху човѣшкото съзнание, не е истинска. Бащата трѣбва да обича духа и душата на сина си, а не неговата форма. И синътъ трѣбва да обича духа и душата на баща си. Обича ли формата му, любовьта скоро ще го напусне. Като ученици, вие често се запитвате, каква е крайната цель на моята работа съ васъ. Много просто, азъ искамъ да ви помогна да оздравѣете. После? Да кажа на лѣкаритѣ и на милосърднитѣ сестри да ви дадатъ едно угощение и да ви изпратятъ вънъ отъ болницата. После? Ще влѣзете въ живота да работите. Да оздравѣе човѣкъ, това значи, да се освободи отъ вѫтрешното недоволство въ себе си: той е недоволенъ първо отъ себе си, отъ окръжаващитѣ, отъ живота; после той е недоволенъ отъ природата: отъ вѣтъра, отъ слънцето, отъ дъжда — отъ всички явления. Вѫтрешното недоволство причинява вкисване въ човѣка, а вкисването е причина на много болести, Казвамъ: Вие трѣбва да обърнете погледа си къмъ разумната природа, къмъ живота и къмъ всички форми, да намѣрите Божественото, скрито въ тѣхъ. Само така ще се домогнете до духа на нѣщата, до истинското познаване на Бога. Само така ще се освободите отъ отрицателнитѣ мисли и чувства, отъ мѫчнотиитѣ и страданията. Само така ще дойдете до пълно общение съ Първата Причина. Постигнете ли това, вие сте вече вънъ отъ болницата, готови за работа. Следователно, ако нѣкой ви пита, какви убеждения имате, къмъ коя партия принадлежите, не се чудете, какво да отговорите, но кажете: Азъ съмъ на оздравяване. Бѣхъ боленъ, прекарахъ известно време въ болницата, и сега излизамъ навънъ. Какво ще правя следъ това, не зная. Посмѣй се малко на себе си, че не знаешъ, какво да правишъ. Ще дойде нѣкой да те пита, вѣрвашъ ли въ Бога. Трѣбва да знаешъ за кой Богъ се говори, за да разберешъ, вѣрвашъ ли въ Бога, или не. Въ Европа има 250 милиона богове. За кой отъ тѣхъ се говори? Нѣкой казва, че е българинъ. Кой е праотецътъ на българитѣ? Евреитѣ иматъ свой праотецъ — Аврамъ. Въ Битието е казано, че Богъ посетилъ Аврама и му казалъ, че чрезъ него ще се благословятъ всички еврейски племена. Нека българитѣ мислятъ върху въпроса за своя праотецъ. Ще кажете, че Адамъ е праотецъ на цѣлото човѣчество, следователно, и на българитѣ. Обаче, Адамъ напусна рая. Първиятъ Адамъ е Христосъ. Той пръвъ влѣзе въ рая. Хората Го изпждиха отъ свѣта, за да влѣзе въ рая. Сега свѣтътъ е вънъ отъ рая, а Христосъ — въ рая. Когото свѣтътъ не приема, жителитѣ на рая го приематъ. Който иска да живѣе охолно, ще бѫде изгоненъ отъ рая. Болниятъ, страдащиятъ се готви за рая. Онзи, на когото турятъ букаи на краката, се спасява отъ смъртьта. Ако е свободенъ, той ще отиде въ гората, между мечки и вълци, които могатъ да го изядатъ. Когато затворникътъ се възпита и прояви доброто и разумностьта, букаитѣ ще паднатъ отъ краката му. Какво се иска отъ съвременнитѣ хора? — Да бѫдатъ здрави, да мислятъ, чувствуватъ и действуватъ право, да станатъ служители на Бога и носители на новата култура — културата на любовьта. Ще се възрази, че днесъ малко хора се стремятъ къмъ любовьта. Малкото расте и се увеличава. Казано е въ Писанието, че нѣкѫде били събрани 120 души въ името Божие, но скоро нараствали до 120 хиляди. Силата на човѣка се увеличава постепенно. Тя се крие въ знанието, което той получава отъ Духа. Съвременнитѣ хора живѣятъ въ непрекѫснатъ страхъ. Тѣ се безпокоятъ за нѣща, които нѣматъ отношение къмъ тѣхъ. Напримѣръ, мнозина се питатъ, какво ще стане съ свѣта, съ вселената, ако слънцето изгасне. И да изгасне слънцето, свѣтътъ нѣма да се свърши. — Защо? — Защото Богъ е създалъ и слънцето, и свѣта. Ако нашето слънце изгасне, ще се създаде друго слънце. Ако една слънчева система изчезне, вмѣсто нея ще се яви друга. Слънцето никога не изгасва, т. е. не се губи, но само се видоизмѣня. Богъ има на разположение милиони свѣщи: ако една изгасне, друга ще я смѣни. Важно е да има свѣщи, които да горятъ и свѣтятъ. Въ природата всичко се измѣня. Такава промѣна става и вѫтре въ човѣка. Неговитѣ мисли и чувства се измѣнятъ всѣки моментъ. Нѣма мисъль, нѣма чувство въ човѣка, които да не сѫ подложени на промѣна. Радвайте се, докато ставатъ промѣни въ васъ, за да свържете вашето съзнание съ Божественото и да се почувствувате свободни. „Истината ще ви освободи.“ За да се домогнете до истината, трѣбва да се молите единъ за другъ, да желаете доброто на всички. Само онзи може да се повдигне, който желае повдигането на всички хора. Той знае, че благото на неговата душа е благо на всички. И обратно — благото на всички е и негово благо. Така трѣбва да мислятъ и учениятъ, и философътъ, и музикантътъ. Казано е: „Никой не живѣе за себе си.“ Организъмътъ е здравъ дотолкова, доколкото отдѣлнитѣ удове работятъ въ съгласие съ цѣлото. Хората живѣятъ добре и успѣватъ въ работитѣ си дотолкова, доколкото сѫ въ съгласие съ Божиитѣ закони и законитѣ на разумната природа. Докато изпълнява Божията воля, човѣкъ се развива правилно. Щомъ се отрече отъ тази воля, той самъ подписва своята присѫда. Не се отдалечавайте отъ Бога, нито поставяйте между Него и своята душа преграда която да Го засѣнчи. Великъ е Богъ, нищо не може да Го засѣнчи, но временно може да падне сѣнка върху Него. Сѣнкитѣ се дължатъ на човѣшкитѣ заблуждения. Докато се освободятъ отъ заблужденията си, макаръ и временно, сѣнкитѣ ще витаятъ въ съзнанието имъ. Стремете се къмъ Великото въ живота, което разпръсва сѣнкитѣ въ съзнанието, което освѣтява ума и стопля сърдцето. Достатъчно е само да помислите за Бога, за да се освободите отъ заблужденията, болеститѣ и мѫчнотиитѣ въ живота си. * 8. Лекция отъ Учителя, държана на 18 ноемврий, 1931 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Събуждане" 14 лекции на общия окултен клас, 11-та година, т. I (1931-1932 г.) Пѫрво издание, София, 1944 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Двоенъ дѣлъ Да прочетемъ 43. глава отъ Исаия, да видимъ, какво е мислилъ този човѣкъ, живѣлъ преди повече отъ три хиляди години. Малцина отъ съвременнитѣ християни мислятъ като Исаия. Тѣхното съзнание се различава отъ неговото. Всички християни говорятъ за истината, обаче, едни отиватъ въ ада, а други — въ рая. — Защо? — Защото възприематъ и прилагатъ истината различно. „Полскитѣ звѣрове ще ме прославятъ, чакалитѣ и камилептицитѣ; защото давамъ вода въ пустинята, рѣки въ безводната, за да напоя людетѣ си, избранитѣ си.“ (20 ст.). Полскитѣ звѣрове сѫ социалиститѣ, комуниститѣ, които ще прославятъ Бога. Ако спрете вниманието си върху буквалния смисълъ на стиха, ще се запитате, какъ е възможно полскитѣ звѣрове да славятъ Бога? Често хора съ низка култура, безвѣрници, могатъ да славятъ Бога повече, отколкото вѣрващи, съ висока култура. „Но ти, Якове, не ме призова; но ти, Израилю, отегчи се отъ Мене.“ (22 ст.). Исаия казва, че полскитѣ звѣрове и птици ще славятъ Бога, а Яковъ, Когото Богъ създаде, не Го призова, и Израиль се отегчи отъ Него. Като говори за Яковъ и за Израиль, Исаия запитва и себе си, съ какво служи на Бога. Исаия говори по-нататъкъ: „Не ми си приносялъ агънцата на всесъженията си, нито си ме почиталъ съ жъртвитѣ си.“ (23 ст.). „Но ти си ме поработилъ съ грѣховетѣ си; натегналъ си ми съ беззаконията си.“ (24 ст.). Въ сѫщвость, Богъ не се нуждае нито отъ агънца, нито отъ темянъ, но казва, че Яковъ и Израиль сѫ Го натегнали съ грѣховетѣ и беззаконията си. „Почтенъ бѣше ти, и азъ те възлюбихъ.“ (4 ст.). Като четете следващитѣ стихове отъ 43 глава, вие се запитвате, какъ е възможно да възлюби Богъ този, който го товари съ своитѣ грѣхове и беззакония. Въпрѣки това, Богъ иска отъ всички хора чистота. Така е било въ Стария Заветъ, така е и въ Новия Заветъ. Какво изисква Богъ отъ човѣка въ най-новата епоха, която иде вече въ свѣта? Пакъ чистота: чистота въ мисли, чувства и действия. Истинскиятъ животъ се основава върху чистотата. Всичко друго — кѫщи, имоти, пари, даже и знанието, сѫ непотрѣбни нѣща. — Защо? — Защото тѣ иматъ отношение къмъ временния животъ. И най-голѣмото знание на земята не може да се сравни съ знанието, което иматъ децата на небето. Съвременнитѣ учени говорятъ за молекули, атоми, електрони, йони, протони, но малцина отъ тѣхъ иматъ ясна представа за това, което говорятъ. Отъ гледището на науката се казва, че тѣзи частици сѫ въ вѣчно движение. Следователно, тѣ сѫ съзнателни частици. Дето има движение, тамъ има и съзнание. Всѣко физическо тѣло, което се движи, има съзнание. Съзнанието може да бѫде вънъ отъ предмета и вѫтре въ него. Значи, съзнанието може да бѫде отвънъ и отвѫтре. Виждате, че една кола се движи. — Кой кара колата? — Човѣкътъ — първата съзнателна сила. Той управлява коня — втората съзнателна сила. И най-после, колата се движи — несъзнателната сила. — Защо човѣкъ впрѣга колата? — Защото отива на нивата да оре, да сѣе, да задоволи глада си. Гладътъ и жаждата сѫ съзнателни сили, които заставятъ човѣка да работи. Като яде хлѣбъ и пие вода, човѣкъ прави това не само за себе си, но за всички живи сѫщества. Така той обработва храната и я изпраща въ мозъка, отдето се разнася като енергия и мисъль по цѣлия свѣтъ. Хората не сѫ нищо друго, освенъ фабрики, които обработватъ грубия, суровия материалъ и така обработенъ го изпращатъ, чрезъ пространството, въ други свѣтове, като градивенъ материалъ. Съзнателно или несъзнателно, човѣкъ работи на земята за съграждането на по-високъ свѣтъ отъ физическия. Често хората си мислятъ, че сѫ дошли на земята, за да проявятъ величието си, да бѫдатъ щастливи и т. н. Какви ли илюзии не си правятъ. Въ сѫщность, хората идатъ на земята като работници, а отвреме - навреме само подслаждатъ живота си съ нѣкаква забава или развлѣчение. Следователно, истинското предназначение на човѣка е да работи, а забавата и удоволствието идатъ като второстепенни нѣща въ неговия животъ. И тъй, докато сте на земята, ще работите да приготвите градивенъ материалъ за другия свѣтъ. Може да изработишъ една тухла, но трѣбва да е изработена по всички правила на изкуството. Като отидете на другия свѣтъ, ще видите тухлата, която сте работили на земята. Ако се окаже, че нѣщо й липсва, отново ще ви върнатъ на земята, да я поправите. Ще се качвате на онзи свѣтъ, ще слизате на земята, пакъ ще се качвате, докато най-после изработената отъ васъ форма напълно задоволи възвишенитѣ сѫщества на духовния свѣтъ. Следъ това ще ви дадатъ документъ, че сѫ я приели и ще ви опредѣлятъ нова служба. Ако пожелаете да слѣзете на земята, да помагате на своитѣ по-малки братя, тамъ ще ви изпратятъ; ако искате да останете между тѣхъ, пакъ ще ви дадатъ нѣкаква работа, отгоре да помагате на хората. Когато и да е, всѣки трѣбва да изработи поне една малка форма на земята, която да послужи за градежъ въ духовния свѣтъ. Затова е казано въ Писанието: „Каквото вържешъ на земята, вързано ще бѫде и на небето; каквото развържешъ на земята, развързано ще бѫде и на небето.“ Въ една отъ миналитѣ беседи казахъ, че злото и доброто сѫ сили, които действуватъ вънъ отъ човѣка. — Коя сила действува въ човѣка? — Любовьта. Ето защо, когато е нуждно да се придобие или постигне нѣщо, трѣбва да се започне отъ центъра, отвѫтре, отъ любовьта. Доброто и злото сѫ сили, които действуватъ като външни условия, а любовьта действува отвѫтре. Ще кажете, че злото е по-силно отъ доброто. Не е така. Злото отстѫпва предъ доброто, а още повече предъ любовьта. Като срещне сѫщество, което не прилага любовьта, злото го мачка, мѫчи, докато най-после го изяде. Обаче, то отстѫпва предъ любовьта. То сѣда на колѣне предъ краката на любовьта, ближе ги, моли се, плаче, докато тя го прости и изпрати на работа. Тя му казва: Доведи ми всички онѣзи, на които отне живота. И предъ любовьта заставатъ осакатени, измѫчени, нещастни души. Тя вижда, какво имъ е отнето, и го връща двойно. Следователно, когато нѣкой пита, защо сѫ го изяли, защо сѫ му причинили зло, ще знае, че всичко това е допуснато, за да получи двоенъ дѣлъ. Въ това се заключава философията на живота. Вънъ отъ нея злото нѣма никакво оправдание. Въ заключение на това, казвамъ: Всѣки човѣкъ, върху когото се излива доброто, има единъ дѣлъ отъ Божиитѣ блага. Всѣки, върху когото се излива злото, получава два дѣла, т. е. двоенъ дѣлъ отъ Божиитѣ блага. Когато хората слизатъ на земята, Богъ ги запитва: Единъ дѣлъ ли искате, или два дѣла? Който иска единъ дѣлъ отъ Божиитѣ блага, поставятъ го при такива условия, че доброто да работи върху него. Който иска двоенъ дѣлъ, оставятъ злото да работи върху него. Мислете върху единия и двата дѣла, да разберете смисъла на доброто и на злото, като разумни сили въ природата. Когато доброто и злото работятъ заедно, тѣ ту се привличатъ, ту се отблъскватъ. Ако полюситѣ на злото станатъ положителни, а на доброто отрицателни, тѣ се привличатъ. Следъ време полюситѣ на злото ставатъ отрицателни; тогава доброто отблъсква злото отъ себе си. Значи, злото се е прелѣло въ доброто. Това става по закона: разнороднитѣ сили се привличатъ, а еднороднитѣ се отблъскватъ. Съ други думи казано: злото се стреми къмъ доброто, докато има условия да се храни отъ него. Когато доброто престане да го храни, става разединяване, отблъскване, и злото отива на друго мѣсто, дето има условия за животъ. Какво прави гъсеницата съ листа, на който се качила? Като го изяде, тя отива на другъ листъ. Така постѫпватъ всички живи същества. Тѣ стоятъ на едно мѣсто, докато има условия за животъ; щомъ храната се свърши, тѣ се раздвижватъ, отиватъ на друго мѣсто, тамъ да търсятъ прехраната си. Съ този законъ се обяснява превръщането на положителнитѣ енергии въ отрицателни и на отрицателнитѣ въ положителни. Така се обяснявагь смѣнитѣ на състоянията въ човѣка. Когато еднороднитѣ енергии въ него се отблъскватъ, той става лошъ и недоволенъ отъ себе си. При това положение, не му остава нищо друго, освенъ да прояви доброто въ себе си, да превърне еднороднитѣ сили въ разнородни. Това значи неутрализиране на енергиитѣ. Човѣкъ се успокоява, утихва и казва, че е намѣрилъ себе си. Не се минава много време, смущението отново иде. Силитѣ се преливатъ една въ друга, докато се отблъснатъ. Тогава казваме, че силитѣ или енергиитѣ въ човѣка сѫ еднородни. Той отново се бори, пада, става, недоволенъ е отъ себе си, докато стане разединяване. Тогава положителнитѣ и отрицателнитѣ енергии се привличатъ, и човѣкъ се успокоява и утихва. Така се обяснява, какъ хора съ недостатъци, при желание да се освободятъ отъ тѣхъ, се натъкватъ на постоянна борба. Напримѣръ, пияницата ту се отказва отъ пиянството, ту се връща къмъ него. Като се откаже, той мисли, че се е справилъ вече съ пиянството си. Щомъ види виното, пожелава да пийне само две - три глътки, но веднага се проваля. Дветѣ глътки водятъ къмъ многото. Мѫчно се отказва човѣкъ отъ недостатъцитѣ си. Затова се иска силна, непреодолима вѣра. Колко пѫти крадецътъ се отказва отъ своята слабости, и колко пѫти се връща къмъ нея! Докато мисли, че се е справилъ съ своя недостатъкъ, веднага пада въ мрежата му. Щомъ види отворена каса, спира се предъ нея, бръква съ рѫката си и туря нѣщо въ джоба си. Пазете се отъ злото, да не влѣзе въ джоба ви, както чуждата кесия въ джоба на крадеца. Ако искате да влѣзе нѣщо въ джоба ви, стремете се къмъ доброто. Джобътъ на човѣка, въ който влиза и доброто, и злото, представя неговото съзнание. Който допуща злото въ ума си, той неизбѣжно носи последствията му. Ето защо, работете едновременно и съ ума, и съ сърдцето си, да ги хармонизирате. Само така доброто влиза въ съзнанието на човѣка и го води къмъ реализиране на неговия великъ идеалъ. Колкото и да се говори на хората за доброто и за злото, въ края на краищата, тѣ представятъ отвлѣчени понятия, за разбирането на които сѫ нуждни вѣкове. Какъ ще си обясните отношението и връзката между добритѣ и лошитѣ хора? Лошиятъ се стреми къмъ добрия, но, като се обмѣни съ него, напуща го. Той възприема неговитѣ енергии и мисли, че е станалъ добъръ. Добриятъ дава отъ своитѣ енергии и се чувствува грѣшенъ, лошъ човѣкъ. Това сѫ временни, преходни състояния, които не трѣбва да плашатъ човѣка. Доброто всѣкога е добро, а лошото всѣкога си остава лошо. Тѣ се привличатъ и отблъскватъ споредъ закона на привличането между разнороднитѣ сили и отблъскването между еднороднитѣ. Лошиятъ се учи отъ добрия, а добриятъ — отъ лошия. Така става смѣна на енергиитѣ имъ, и тѣ взаимно се повдигатъ. Въ повдигането има падане и ставане, но краятъ е добъръ. Като падне, човѣкъ се обезсърдчава, чуди се, защо е билъ толкова глупавъ, да вѣрва на всички хора. Нѣма защо да се обезсърдчавате. Падналъ си, защото почвата подъ краката ти е била хлъзгава. Който стѫпи на такава почва, неизбѣжно ще падне. Важно е да станешъ и да следвашъ живия пѫть на доброто. Ще благодаришъ, че съ твоето падане другъ нѣкой е станалъ, обърналъ се къмъ Бога и тръгналъ въ пѫтя на доброто. И светията може да се хлъзне и да падне, но неговото подхлъззане носи благословение за човѣчеството. Той подава рѫката си на всички паднали, угнетени и страдащи. Какво представя светията? — Разуменъ човѣкъ, на когото съзнанието е всѣкога будно; той е изпълненъ съ единственото желание да служи на Бога и на своя ближенъ. Следователно, дръжте съзнанието си будно, да не паднете въ изкушение. Много опасности се изпрѣчвать предъ човѣка, но будность се иска отъ него, да ги преодолява. Ако за светията има опасности, колко повече сѫ тѣ за обикновения човѣкъ. Ето защо, като се натъквате на промѣни въ състоянията си, ще знаете, че тѣ сѫ въ реда на физическитѣ закони. Докато е на земята, човѣкъ неизбѣжно живѣе въ противоречия и изненади. Докато се развива, той живѣе извънъ доброто и злото. Така той ги изучава като противоположни сили; така изучава и тѣхнитѣ качества. Само така той може да се домогне до положителнитѣ и отрицателни сили на доброто и на злото. Какво ще правите, ако попаднете въ рѫцетѣ на човѣкъ, който работи съ отрицателнитѣ сили на злото? Млада, красива мома минава презъ една гора, но попада въ рѫцетѣ на единъ престѫпникъ. Понеже служи на злото, той иска да причини пакость на момата. Какъ ще си помогне тя? Сама е въ гората, не може да разчита на чужда помощи. Въ случая, красотата ще й дойде на помощи. Макаръ и престѫпникъ, този човѣкъ ще оцени красотата и ще отстѫпи предъ нея. Той ще сложи оръжието си и ще й каже, че е готовъ на всички жертви за нея. Тогава тя трѣбва да отвори торбата си и да предложи на престъпника да си хапне. Щомъ задоволи глада си, той ще се унесе, ще задреме. Истинската, Божествена красота включва въ себе си разумность и доброта. Тази мома ще използува момента, и тихо, незабелязано ще се отдалечи, ще избѣга отъ престѫпника. Ако иска, може да му напише нѣколко думи, че си отива, отдето е дошла; иска ли той да живѣе като нея, да я следва. Отъ неговия вѫтрешенъ стремежъ зависи, каква посока ще вземе въ живота си. Изобщо, доброто и красотата сѫ сили, които преобразяватъ човѣка. Така и богатиятъ може да се освободи отъ рѫцетѣ на разбойника. И тъй, когато човѣшката душа се освободи отъ положителното и отрицателното влияние на злото, казваме, че то се е превърнало въ добро. Центърътъ, въ който доброто и злото се неутрализиратъ, е силата на човѣшката мисъль. Въ този центъръ действува съзнанието. Въ заключение, казвамъ: Само любовьта е въ състояние да освободи човѣка отъ злото. Доброто и злото се подчиняватъ на любовьта. Следователно, не е важно човѣкъ да бѫде само добъръ — любещъ трѣбва да бѫде той. — Защо? — Защото доброто и злото сѫ сили въ природата, които се смѣнятъ. Лошиятъ човѣкъ може да стане добъръ, и добриятъ може да стане лошъ. Обаче, единствената сила, която не се измѣня, нито промѣня, е любовьта. Тази е причината, дето човѣкъ търси Бога като любовь, като сила, която превръща злото въ добро и го освобождава отъ лошитѣ условия на живота. Ако само за моментъ човѣкъ възприеме и приложи Божията Любовь, животътч. му ще се подобри, ще разбере нѣщата съ нова свѣтлина, и съзнанието му ще се пробуди. Затова казваме, че любовьта върши чудеса. Тя преобразява нѣщата: твърдитѣ прави меки, тъмнитѣ прави свѣтли, отрицателнитѣ превръща въ положителни. Какво представятъ твърдата, течната, въздухообразната и свѣтлинната материя? Твърдата материя символизира физическия свѣтъ, течната материя символизира астралния свѣтъ, въздухообразната — умствения свѣтъ, а свѣтлинната — причинния свѣтъ. Четири свѣта — четири състояния на материята. Ученикътъ трѣбва да ги изучава и използува като мате-риалъ за работа. Твърдата материя се нуждае отъ пластичность. Това може да й предаде само водата, т. е. животътъ. Следователно, физическиятъ свѣтъ безъ животъ, т. е. безъ съдържание представя мъртви форми. Животътъ носи чувства и мисли, които одухотворяватъ и осмислятъ физическия свѣтъ. Това показва, че, както между четиритѣ вида материя има връзка, така сѫ свързани и четиритѣ свѣта. „И създаде Господъ Богъ человѣка отъ пръсть изъ земята; и вдъхна въ ноздритѣ му дихание на животъ, и стана человѣкъ жива душа. И направи Господъ Богъ отъ реброто, което взе отъ Адама, жена, и приведе я при Адама.“ Значи, Богъ създаде мѫжа, човѣка, отъ пръстъ, отъ твърда материя и внесе въ него своето дихание — мисъльта. И направи жената отъ реброто, отъ друго състояние на материята — отъ водата. Мѫжътъ е направенъ отъ материята на физическия свѣтъ, а жената — отъ материята на астралния свѣтъ — свѣтътъ на желанията. Мѫжътъ живѣе повече въ мисъльта, а жената — въ чувствата и желанията. Като се говори за мѫжа и за жената, разбираме поляризиране на енергиитѣ. Това забелязваме и въ всѣки човѣкъ отдѣлно. Лѣвата му половина е женска, а дѣсната — мѫжка. Лѣвата половина на мозъка е женска, а дѣсната — мѫжка. Енергията отъ дѣсната половина на мозъка минава въ лѣвата, затова съвременниять човѣкъ мисли само съ лѣвата половина на своя мозъкъ. Тази е причината за асиметрията на човѣшкото лице. Като се вгледате внимателно въ човѣшкото лице, виждате, че дветѣ страни — лѣвата и дѣсната, не сѫ еднакво развити. Това различие се забелязва и въ очитѣ, и въ ушитѣ, и въ устата, и въ рѫцетѣ — въ цѣлото тѣло. Въ бѫдеще, когато енергиитѣ на ума и на сърдцето се хармонизиратъ, въ цѣлото тѣло на човѣка, както и въ умоветѣ му, ще има пълна симетрия. Днесъ, обаче, енергиитѣ въ него сѫ поляризирани: сърдцето има два полюса — полюсъ на добритѣ чувства и полюсъ на лошитѣ чувства, или полюси на доброто и на злото; и умътъ е Поляризиранъ: полюсъ на свѣтли и възвишени мисли и полюсъ на низходещи мисли. Лѣвата половина на мозъка мисли, а дѣсната трансформира мисъльта. Когато мѫжътъ и жената общуватъ, става трансформиране на енергиитѣ имъ. Тогава жената пожелава да стане мѫжъ, но и мѫжътъ възприема енергиитѣ на жената. Тази е причината за възникването на женския въпросъ. Какво донесе женскиятъ въпросъ за жената? Откакъ се осъзна като мислещо, разумно, свободно сѫщество, жената израства на височина. Много естествено, мисъльта удължава формитѣ, а чувствата ги разширявать. Човѣкъ, на когото мисъльта е силно развита, расте на височина. Ако чувствата сѫ чрезмѣрно развити, той расте на широчина, той е пъленъ, низъкъ, съ голѣмо благоутробие. Съзнателниятъ разуменъ свѣтъ работи усилено за организиране на човѣшкото сърдце, т. е. за жената въ човѣка. Това се постига чрезъ разумна работа върху ума. Когато умътъ работи, сърдцето постепенно се организира. Умътъ може да работи само съ помощьта на доброто и на любовьта. Тѣ сѫ първитѣ условия за организиране на сърдцето. Затова всички философски и религиозни системи препорѫчватъ на човѣка добъръ, съзнателенъ животъ. Земниятъ животъ минава първо презъ сърдцето, а после презъ ума, дето се обработва. Значи, каквото жената изпрати на мѫжа, това той обработва. — Коя е тази жена? — Тя не е обикновената жена, която виждате вънъ отъ себе си, но голѣмата жена, майката-жена, наречена астрална жена, която живѣе въ всѣки човѣкъ — мѫжъ или жена. Страданията на човѣка се дължатъ, именно, на астралната жена. Тѣ се причиняватъ отъ неестественитѣ желания, отъ неестественитѣ връзки къмъ предмети, които се криятъ въ човѣшкото сърдце. Който разбира влиянието на астралната жена въ себе си, той прилага доброто и любовьта и превъзмогва злото. Следователно, подъ думитѣ „астрална жена“ ние разбираме злото въ човѣка. Злото е мѫжки принципъ, а доброто — женски принципъ. Външното зло преследва злото въ човѣка, докато го унищожи. Тази е причината, дето двама мѫже, въ присѫтствие на една жена, не могатъ да се търпятъ. Съвременнитѣ хора минаватъ презъ областьта на злото, което разрушава формитѣ на мислитѣ и чувствата. Това показва, че тѣ не сѫ още устойчиви. Единъ день, когато придобиятъ нуждната устойчивость, никаква сила въ свѣта не може да ги разруши. На земята злото се проявява въ формата на крайния човѣшки егоизъмъ. Който попадне въ рѫцетѣ му, той е осѫденъ на смърть. Както вълкътъ изяжда овцата, така и егоизмътъ изяжда човѣка. — Защо е допуснато злото въ живота? — Да се задава такъвъ въпросъ, това е все едно да се питате, защо е допуснато вълкътъ да яде овцетѣ. Отговорътъ е простъ: Вълкътъ изяжда овцата, за да получи тя двоенъ дѣлъ отъ благата на живота. Човѣкъ страда по сѫщата причина — да получи двоенъ дѣлъ отъ Божиитѣ блага. И тъй, човѣкъ трѣбва да познава законитѣ на природата, на физическия свѣтъ, за да живѣе въ миръ и съгласие съ себе си. Велико изкуство е да знае човѣкъ да живѣе правилно и да предаде живота правилно. Науката за живота не се придобива въ единъ день. Презъ много изпитания, мѫчнотии и страдания ще мине човѣкъ, докато научи живота като изкуство. Даже и Христосъ мина презъ изкушения и страдания. Предъ Него се изпрѣчи единъ отъ великитѣ адепти на злото и започна да Го изкушава. — Защо трѣбваше и Христа да изкушаватъ? — Хората се изпитватъ чрезъ изкушенията, както ученикътъ чрезъ уроцитѣ, които учительтъ му преподава. Не е ученикъ онзи, който само посещава училището, безъ да учи. За да се провѣри знанието му, учительтъ го изпитва. Дошло е време на изпитания. Всѣки човѣкъ ще бѫде изпитанъ, да познае любовьта, да се справи съ своя страхъ. Какво ще прави той, ако е самъ въ гората и срещу него излѣзе разбойникъ? Ако постъпи като красивата мома, той е разрешилъ въпроса. Нищо не му остава, освенъ да се радва. Ще нахрани престъпника и ще го приспи. За това е нуждно безстрашие и самообладание. Страхътъ не разрешава въпроситѣ. Ето защо, срещнете ли мечка, вълкъ или разбойникъ въ гората, гледайте право въ очитѣ имъ. Тѣ символизиратъ злото, а то всѣкога отстъпва предъ доброто и любовьта. Тя изпъжда страха навънъ. И злото не обича страхливи хора. Когато нѣкой боледува отъ треска, казватъ, че мечка го е плюла. Той боледува отъ страхъ. Значи, мечка го е срещнала въ гората и, като видѣла, че е страхливъ, плюла го. Едно дете се навело подъ кревата на майка си, да вземе нѣколко орѣха. Понеже било тъмно, то запалило свѣщьта и започнало да рови въ торбата. За да не го усѣти майка му, то прибързало да вземе орѣхитѣ и да избѣга. Безъ да забележи, краятъ на чаршафа се запалилъ. Майката веднага скочила отъ леглото и извикала следъ детето. То се обърнало, видѣло, какво направило, и започнало да вика: Олеле, изгорѣхъ. Нѣма защо да викашъ и да се плашишъ. Майката трѣбва да запази присѫтствие на духа, да хване края на чаршафа и да го изнесе навънъ. Така трѣбва да постъпва човѣкъ и съ своитѣ погрѣшки. Вмѣсто да бѣга отъ тѣхъ и да вика за помощь, нека хване единия имъ край и да ги изнесе навънъ. И злото, като грѣха, влиза презъ най-малката пукнатина. Като го видишъ, нищо друго не ти остава, освенъ да запушишъ пукнатината. Отвори ли се друга пукнатина за злото, и нея ще запушишъ. Пазете се отъ злото, безъ да се страхувате, но не мислете, че можете да го победите. Това не значи, че то е всесилно. Помнете, че злото отстѫпва предъ доброто. Като знаете това, не се борете съ злото, но турете доброто срещу него, то да го възпита и укроти. Като ученици, вие трѣбва да разбирате законитѣ, по които се реализиратъ желанията. При това, нуждно е да различавате добритѣ отъ лошитѣ желания, да знаете, на кои да давате пѫть и кои да ограничавате. И лошитѣ желания сѫ привидно кротки. Едно лошо желание може да стои предъ нозетѣ на човѣка, като послушно кученце, докато го вземе на рѫце. Поеме ли го веднъжъ, то показва рогата си, и човѣкъ неизбѣжно носи последствията му. Ето защо, преди да го реализирашъ, трѣбва да го анализирашъ. Обещаешъ ли да изпълнишъ известно желание, ти се задължавашъ вече къмъ Бога и къмъ природата и носишъ отговорность предъ тѣхъ. За такъвъ човѣкъ казватъ, че е бремененъ съ нѣкакво желание. Ако желанието му е неестествено, той трѣбва да търси помощь пакъ отъ Бога и природата, тѣ да го освободятъ. Неестественитѣ желания сѫ подобни на патенцата, които кокошката измѫтила. Тя гледа, че тѣ се движатъ около нея, и се чуди, какво да прави съ тѣхъ. Тѣ не живѣятъ като нея. Знае, че имъ е дала нѣщо отъ себе си, но, въпрѣки това, не отговарятъ на нейнитѣ изисквания. Следователно, всѣки трѣбва да работи само за онова, което може да остане при него. — Кое е това, което човѣкъ всѣкога може да задържи при себе си? — Любовьта. Единствената сила, която човѣкъ никога не може да отдѣли отъ себе си, и която никога не го напуща, е любовьта. Затова човѣкъ всѣкога може да обича и да го обичатъ. Разумна и разбрана обичь е нуждна на човѣка. Неразбраната обичь причинява страдания, а разбраната — радость. Да обичашъ човѣка разумно, това значи, да развиешъ въ него такива качества, които го повдигатъ. Развиешъ ли щеславие, гордость, ти не си го обичалъ правилно. Не е лесно да обичашъ и да те обичатъ. Ако ви обича лошъ човѣкъ, той ще развие вашитѣ лоши качества. Ако ви обича добъръ човѣкъ, той ще събуди доброто въ васъ. Като знаете това, бѫдете внимателни къмъ себе си, да знаете, какво възприемате отвънъ и какво предавате на ближния си. Когато се говори за Христовата любовь, имаме предъ видъ чистата, безкористна любовь, свободна отъ всѣкакви външни влияния. И вълкътъ има любовь, но тази любовь взима, а не дава. Любовьта на овцата е безкористна. Овцата пасе трева и, като се нахрани, дава млѣко на господаря си. Който страда, и роптае, не проявява правилно любовьта си. Той върви по метода на вълка — взима, а не дава. Ако иска да не страда, той трѣбва да следва метода на овцата — да дава, безъ да очаква отговоръ на своята любовь. Основната мисъль на тази лекция се отнася до полюситѣ на доброто и на злото: положително добро и отрицателно добро, положително зло и отрицателно зло. Съ други думи казано: доброто може да бѫде на работа и въ почивка, и злото може да бѫде на работа и въ почивка. Когато злото работи, руши; когато доброто работи, винаги съгражда и твори. При дейностьта иа доброто и на злото, въ помощь иде любовьта, която ги регулира. Безъ любовь нѣма растене, нѣма животъ. Тя е единствената сила, която трансформира енергиитѣ на доброто и на злото. Тя взима отъ доброто и дава на злото, а сѫщо така взима отъ злото и дава на доброто. Когато злото е положително, тя изпраща къмъ него отрицателни енергии на доброто; когато злото стане отрицателно, тя изпраща къмъ него положителни енергии на доброто. Така любовьта помага за правилната обмѣна между доброто и злото. Така, именно, тя впрѣга на работа из-лишнитѣ енергии на доброто и на злото, за да не ставатъ неочаквани експлозии въ живота. — Какво става съ осьта на колата, която е натоварена чрезмѣрно? — Счупва се, или се изкривява. Сѫщото става и съ човѣшкия мозъкъ, съ човѣшкото сърдце, когато се товарятъ съ мисли и чувства, непосилни за тѣхъ. Гордостьта, щеславието счупватъ оситѣ на ума и на сърдцето. Това е неумолимъ законъ. Влѣзе ли въ човѣшкия умъ, гордостьта сваля човѣка отъ висинитѣ, до които е стигналъ, въ най-голѣмитѣ дълбочини. Ето защо, който се е натоварилъ чрезмѣрно съ енергиитѣ на доброто, трѣбва да се разтовари. Затова казваме, че богатиятъ трѣбва да посещава бедния, и бедниятъ да посещава богатия, взаимно да облекчатъ положението си. Ако богатиятъ ходи при богатъ, и бедниятъ при беденъ, оситѣ и на двамата ще се изкривятъ, или счупятъ. Богатиятъ да търси беденъ човѣкъ, но пъленъ съ добродетели; бедниятъ, пъленъ съ енергия за работа, да търси богатъ човѣкъ. Този е начинътъ за правилното трансформиране на енергиитѣ. Така постѫпва разумната природа, така постѫпва Богъ. Той кръстосва силитѣ въ природата, съ цель да ги уравновеси, да подобри живота. Като се говори за подобряване на живота, мнозина очакватъ Христа, Той да ги спаси и повдигне. Христосъ е билъ между хората и продължава да дохожда, но тѣ не Го виждатъ. Той посещава всѣки човѣкъ, докосва се до него и отвънъ, и отвѫтре, но малцина се отварятъ за Него. Хората искатъ да Го видятъ въ човѣшка форма, подобенъ на тѣхъ. Христосъ живѣ между човѣцитѣ въ човѣшки образъ, но втори пѫть нѣма да дойде така. Неговата кръвь, чиста отъ условия за болести, не може да тече въ жилитѣ на човѣшки образъ. Неговитѣ мисли и чувства не могатъ да изпълватъ обикновения човѣшки мозъкъ и плътското човѣшко сърдце. Христовата кръвь е живото Божие Слово. Христовата кръвь е Живиятъ хлѣбъ, слѣзълъ отъ небето. За тази кръвь, именно, Христосъ казва: „Ако не ядете плътьта ми и не пиете кръвьта ми, нѣмате животъ въ себе си.“ Живото Божие Слово е храната, която подържа организма и пречиства кръвьта му. Тѣло, въ което тече Христовата кръвь, е здраво, силно, свободно отъ външни влияния и нечистотии. Това тѣло е неуязвимо и за злото, и за смъртьта. Злото пада на колѣне предъ нозетѣ на Христа, на любещия човѣкъ, ближе ги и става неговъ слуга. Съвременнитѣ хора нѣматъ ясна представа за любовьта и казватъ, че тя заробва хората. Това е криво разбиране. Безлюбието заробва, любовьта освобождава. Злото заробва, доброто освобождава. Злото обира, доброто придава. Когато дойде любовьта, злото и доброто се примиряватъ, и човѣкъ става господарь на положението. Никаква сила въ свѣта не може да го изкара отъ равновесието му. Никакво изкушение не може да го отклони отъ пѫтя му. Като знаете това, приложете любовьта въ живота си, да бѫдете господари на себе си. И тогава, ако си гнѣвенъ или болепъ, обърни се къмъ Бога и си кажи: Богъ живѣе въ мене, и азъ въ Него. Въ името на Неговата Любовь ще се справя и съ гнѣва, и съ болестьта си. Любовьта разрешава и най-мѫчнитѣ въпроси. Тя лѣкува и най-неизлѣчимитѣ болести. Ако страдашъ, отъ ревматизъмъ, стопли вода, измий краката, слабинитѣ си и кажи: Въ името на Божията Любовь, ревматизъмътъ ще ме напусне. Следователно, като призовешъ любовьта, всѣка болесть, всѣка мѫчнотия, всѣко страдание изчезватъ. Тѣ сѫ дадени като условия за съсредоточаване, за връзка между човѣшката душа и Бога. Сегашниятъ човѣкъ мисли за нѣща, които нѣматъ нищо общо съ цѣлокупния животъ. Радвайте се, когато боледувате и когато оздравявате. И като страдашъ, и като не страдашъ, всичко е за слава Божия. Болестьта има отношение къмъ злото въ човѣка, а здравето — къмъ доброто. Обаче, и злото, и доброто сѫ неизбѣжни сили. Тѣ действуватъ въ цѣлата природа — и въ животнитѣ, и въ растенията. Тѣ се проявяватъ по особенъ начинъ въ всѣко живо същество. Напримѣръ, когато злото действува въ дървото, то е тѫжно, съ повехнали листа; когато доброто действува въ него, то е въ празднично настроение. Ако злото и доброто действуватъ върху животнитѣ и растенията, колко повече тѣ действуватъ върху човѣка! Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да е билъ свободенъ отъ тѣхната власть. Пророцитѣ, светиитѣ, даже Христосъ, сѫ минали презъ закона на злото и на доброто. Днесъ всички учени, философи търсятъ начинъ да се освободятъ отъ злото. Единъ е начинътъ — прилагане на любовьта. Вложете любовьта въ душата си и кажете: Всичко, което Богъ е създалъ, е добро. Въ злото е непроявениятъ Богъ, а въ доброто — проявениятъ. Защо се страхувашъ отъ злото? — Да не ме обере. — Ще получишъ двоенъ дѣлъ. — Ще ме убие. — Ще получишъ двоенъ дѣлъ. Смърть не съществува. Ти може да заминешъ за онзи свѣтъ, но не да умрешъ. При това, който живѣе по Божия законъ, той заминава точно на време. Който не живѣе по този законъ, заминава преждевременно, като се лишава отъ добритѣ условия на живота. Следователно, нито преждевременно ще отидешъ на онзи свѣтъ, нито ще закъснѣешъ. Ти трѣбва да живѣешъ на земята толкова време, колкото ти е опредѣлено, да придобиешъ нужднитѣ опитности, да изработишъ ценности за онзи свѣтъ. Какво се ползувашъ, ако живѣешъ 500 години на земята? Ще дойде день, когато ще се почувствувашъ самотенъ. Новото поколѣние, новитѣ идеи ще ти бъдатъ чужди; ще живѣешъ съ миналото, безъ да те разбира нѣкой. Животътъ има смисълъ, когато е приятенъ и когато носи условия за растенето и развитието на човѣка. Когато човѣкъ иска да живѣе повече, отколкото му е опредѣлено, Богъ се оттегля отъ него. Ако бащата подържа сина си 10—15 години въ странство, и той нищо не учи, най-после бащата казва: Върни се, синко, не мога повече да те издържамъ. Ако синътъ не се върне, той трѣбва да работи, за да се издържа. Така постъпва и разумниятъ свѣтъ. Когато човѣкъ не иска да работи, отнематъ кредита му и го оставятъ на произвола на съдбата. Като знаете, че Богъ живѣе въ васъ, използувайте условията, които Той ви дава. Радвайте се, докато Той мисли за васъ. Не се съмнявайте въ Него, не Го търсете тукъ или тамъ, но разчитайте на Неговото присѫтствие въ васъ. Той е въ съзнанието ви, въ светото мѣсто на вашата душа. Той живѣе въ безсмъртното естество на човѣка, а не въ смъртното. Търсите ли Го въ тѣлото си, вие имате предъ видъ смъртьта. Следователно, отправяйте мисъльта си къмъ Бога, къмъ своето съзнание и знайте, че за всичко ще получите двоенъ дѣлъ. Ако постъпвате зле, ще получите двоенъ дѣлъ отъ злото; ако постъпвате добре, ще получите двоенъ дѣлъ отъ доброто. Желая ви да постъпвате добре, за да получавате двоенъ дѣлъ отъ доброто. Желая ви да прилагате любовьта, за да получавате двоенъ дѣлъ отъ любовьта. Т. м. * 7. Лекция отъ Учителя, държана на 11 ноемврий, 1931 г. София.— Изгрѣвъ

От томчето "Събуждане" 14 лекции на общия окултен клас, 11-та година, т. I (1931-1932 г.) Пѫрво издание, София, 1944 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Правилниятъ тонъ Изпѣ се пѣсеньта „Аинъ фаси.“ Единъ оть важнитѣ въпроси, които се разглеждатъ въ човѣшкото съзнание, е този за крайната цель на живота или за крайната цель на всѣка работа. Търговецътъ се запитва, какъвъ ще бѫде крайниятъ резултатъ на неговата търговия; ученикътъ се запитва, каква е крайната цель на неговото учене. Крайната цель на ученика е да придобие известно знание. — После? — Да се роди отново. — После? — Да умре. Въ всѣко ново положение — учене, раждане, смърть, човѣкъ все се запитва, каква е крайната цель на всичко това. Лесно е да се даде нѣкакъвъ отговоръ на въпроса за крайната цель на нѣщата, но той ще бѫде неразбранъ. Крайната цель на живота е да постигнешъ нѣщо, но, въпрѣки това, пакъ остава нѣщо непостигнато. Нѣщата се постигатъ и разбиратъ само отчасти. Ако мислишъ, че отъ отговора, който ти се дава за крайната цель на Битието, си разбралъ всичко, ти се лъжешъ. Задъ всѣка крайна цель има друга нѣкаква цель. Напримѣръ, ти искашъ да придобиешъ такава сила, че да носишъ сто килограма тежесть на гърба си. Като постигнешъ тази цель, задъ нея се открива друга. Въ вѣчностьта не сѫществува крайна цель на нѣщата. — Защо? — Защото, като постигнешъ едно нѣщо, явява се второ, трето и т. н. Какво ще научите, ако обиколите нѣколко пѫти земята? Ще научите, че земята е валчеста. Това знание можете да придобиете и отъ нѣкой ученъ. Той ще ви каже, че земята е валчеста, и вие ще го вѣрвате. Какво ще научите, ако минете нѣколко пѫти презъ вѣчностьта? Ще разберете, че тя е необятна и безгранична. Въпрѣки това, не можете да обхванете нито необятното, нито безграничното. Кой въпросъ интересува най-много съвременнитѣ хора? — Въпросътъ за почивката, за седенето. Всѣки предпочита повече да седи, отколкото да стои правъ. Ако накаратъ нѣкого да стои правъ, той ще се почувствува унизенъ. Много хора днесъ стоятъ прави, безъ да сѫ унижени. Напримѣръ, учителитѣ стоятъ прави, а ученицитѣ седатъ на чиноветѣ си. Едно време, когато учительтъ наказвалъ ученицитѣ си, оставялъ ги да стоятъ прави, до вратата, а той седѣлъ на столъ. Защо ученикътъ, когото учительтъ заставя да стои правъ, се счита наказанъ, а когато учительтъ стои правъ, не е наказанъ? Когато свѣщьта стои изправена до стената и не гори, счита се наказана. Ако при сѫщото положение свѣщьта гори, тя счита това за привилегия. Какво трѣбва да прави ученикътъ, когато го накажатъ? Той трѣбва да свѣти. Щомъ започне да свѣти, и правъ да стои до стената, ще бѫде доволенъ. Когато имашъ пари въ джоба си, ти вървишъ смѣло, изпрввенъ, съ вдигната глава. Нѣмашъ ли пари, ти се свивашъ, чувствувашъ се наказанъ. Когато дървото е окичено съ плодове, клонетѣ му увисватъ надолу; дървото се чувствува гордо и доволно отъ себе си. Щомъ обератъ плодоветѣ му, клонетѣ се изправятъ нагоре; дървото се намира въ положението на наказанъ ученикъ. Когато човѣкъ дава нѣщо отъ себе си, изправя раменетѣ си и казва: Слава Богу, олекна ми малко. Който не дава, свива раменетѣ си, навежда главата си надолу и се оплаква, че положението му е тежко. За онзи, който дава, казватъ, че се е надигналъ много. Нека се надига, но да изпразва джоба си. Какъвъ смисълъ има да се надига човѣкъ, а джобътъ му да е пъленъ съ пари? И тъй, всѣка мисъль, всѣко чувство и всѣка постѫпка трѣбва да съдържатъ въ себе си нѣщо реално. Това значи, да бѫдатъ въ съгласие съ разумностьта. Напримѣръ, нѣкой иска да бѫде радостенъ и веселъ. Кога може човѣкъ да се радва? — Когато е направилъ поне едно малко добро. — Каже ли нѣкой, че иска да бѫде радостенъ, нека направи едно добро. — Какво представя радостьта? — Условие за правене на добро. — Какво представя свѣтлината? — Условие за преодоляване на тъмнината. — Какво представя тъмнината? — Условие за отдалечаване на човѣка отъ свѣтлината. — Какво нѣщо е вѫжето? — Срѣдство, съ което човѣкъ се спуща въ кладенецъ да вади вода. Сѫщевременно, съ вѫжето вадятъ и човѣкъ отъ кладенеца. Хората простиратъ дрехитѣ си на вѫже. Сѫщо бесятъ хората съ вѫже. Съ една дума, голѣмо е предназначението на вѫжето. То може да се превърне на камшикъ. Значи, едно и сѫщо вѫже може да се употрѣби за различни цели. Явява се другъ въпросъ: Отъ какво е направено вѫжето? — Отъ всѣкакви материали: отъ ленъ, отъ конопъ, отъ кълчища, отъ сребро, отъ злато и др. Малкото дете повиватъ въ повой отъ различна материя: вълнена, памучна и т. н. Въ това отношение, повоятъ прилича на вѫжето. И мисъльта може да се уподоби на вѫже. Мислитѣ вървятъ непрекѫснато една следъ друга и образуватъ права линия, както вѫжето. Вѫжето е символъ или на механическо сцепление между частичкитѣ, или на вѫтрешна, органическа връзка между тѣхъ. Такава връзка трѣбва да сѫществува между мислитѣ и чувствата на човѣка. Всѣка мисъль, която не е свързана съ другитѣ, нѣма никакво отношение къмъ тѣхъ, следователно, тя е мисъль безъ съдържание. Напримѣръ, искате да вземете единъ тонъ, но не знаете, кой да вземете и какъ да го изпѣете или изсвирите. Щомъ взимате отдѣленъ тонъ, той трѣбва да бѫде основниятъ. После, трѣбва да го вземете правилно. Всѣки тонъ съдържа още шесть тона въ себе си. Ако не го изпѣете правилно, да се включатъ и седемтѣ тона въ него, той нѣма съдържание. Главниятъ тонъ е важенъ, а останалитѣ шесть сѫ допълнителни тонове. Когато между различнитѣ тонове има хармония, тѣ изпъкватъ единъ следъ другъ. Най-малката дисхармония между тоноветѣ е причина за тѣхната неправилность. Достатъчно е единъ отъ допълнителнитѣ тонове да отслабне, за да се яви известна неяснота и въ останалитѣ. Ако всички сѫ въ съгласие, между тѣхъ има яснота и чистота. Каквото и да се говори на хората за тоноветѣ въ музиката и за мислитѣ въ човѣшкия животъ, малцина иматъ ясна представа за тѣхъ. Както тонътъ, така и мисъльта сѫ сложни нѣща. Затова между тоноветѣ и мислитѣ може да се направи връзка. Правилниятъ тонъ е подобенъ на правата мисъль. Малко пѣвци ще срещнете съ чистъ, правиленъ тонъ. Правилниятъ тонъ включва въ себе си сила, съдържание и смисълъ. Той има отношение къмъ правитѣ мисли, чувства и действия. Съ други думи казано: правилниятъ тонъ произвежда въ човѣка свѣтлина и топлина. Следователно, само музикалниятъ човѣкъ живѣе правилно. — Защо? — Защото въ музиката има строга отмѣреность, тактъ, т. е. мѣрка на времето. Въ физическия свѣтъ всички нѣща ставатъ въ време и пространство. Затова подъ „тактиченъ“ човѣкъ разбираме онзи, който употрѣбява всѣко нѣщо на време и на мѣсто. Който не е тактиченъ, внася дисхармония въ живота си, а дисхармонията причинява зло. Ако нѣкой каже, че не може да живѣе добре, това подразбира, че не може да пѣе правилно. Наистина, ако пѣешъ, трѣбва да пѣешъ правилно. Който не пѣе добре, той произвежда шумъ, скърцане и др. Едно може да радва съвременнитѣ хора: идването на новото. Ако не се стремѣха къмъ новото, нѣмаше да иматъ никакво отношение къмъ ангелитѣ, светиитѣ и добритѣ хора въ свѣта. — Добре ли ще ни посрещнатъ ангелитѣ? — Това зависи отъ васъ. Ако живѣете добре, ще ви посрещнатъ съ пѣсни; ако не живѣете добре, нѣма да ви посрещнатъ, но като видятъ, че се отправяте къмъ тѣхъ, веднага ще ви върнатъ на земята. Една млада, красива и интелигентна жена се оплакваше, че следъ като дохождалъ единъ господинъ нѣколко пѫти въ дома имъ, най-после пожелалъ да я цѣлуне. Тя искаше да разбере, коя е причината за тази негова проява. Казахъ й, че той може да изпитва братски чувства къмъ нея, но тя не остана доволна отъ отговора ми. Пожела да й обясня, какъ се познава истинскиятъ братъ отъ онзи, който само се представя за такъвъ. Истински братъ е онзи, който има еднакъвъ пулсъ, еднакво съдържание на кръвьта съ вашата. Братска, чиста цѣлувка е онази, която е въ състояние да лѣкува всички болести. Ако болниятъ оздравѣе отъ вашата цѣлувка, тя е чиста, идеална. Ако здравиятъ се разболѣе, тя не е на мѣстото си. Следователно, всѣко нѣщо, което човкѣъ прави, трѣбва да е въ съгласие съ законитѣ на разумната природа. Ака не е въ съгласие съ нея, не може да даде добри резултати. Идеалната цѣлувка възкресява мъртвия, а обикновената цѣлувка е въ състояние да раз-болѣе и здравиятъ. Сега се явява другъ въпросъ: кой е измислилъ цѣлувката? Навѣрно цѣлувката е изобретение на нѣкой гениаленъ човѣкъ. Всѣки е цѣлуванъ, всѣки е цѣлувалъ, но никой не се е запитвалъ, отде произлиза цѣлувката. И свѣтлината цѣлува човѣка. Като минава презъ очитѣ му, тя го цѣлува. Приятна е цѣлувката на свѣтлината, защото носи животъ. И въздухътъ, който минава презъ носа, цѣлува; и водата, която влиза въ стомаха, цѣлува; и хлѣбътъ, който влиза въ устата, цѣлува. Приятни и желанни сѫ тѣзи цѣлувки, защото тѣ носятъ животъ. Такава трѣбва да бѫде цѣлувката и на човѣка. Като цѣлува, той трѣбва да се проникне отъ единственото желание да даде нѣщо чисто и красиво отъ себе си, а не да вземе. Цѣлувка е само това, което дава. Всичко, което отнима здравето, силата и чистотата на човѣка, не е цѣлувка. Който цѣлува, трѣбва да бѫде или невидимъ, като свѣтлината и въздуха, или видимъ само за моментъ — цѣлунешъ и веднага се скривашъ, както водата и хлѣбътъ. Получавашъ ли цѣлувка отъ видими сѫщества, ще знаешъ, че въ нея се крие нѣщо користно. А всичко користно е престѫпно. Пазете се отъ такива цѣлувкн, защото тѣ внасятъ отрова въ физическия и психическия животъ на човѣка. Каква връзка има между правилния тонъ въ музиката и цѣлувката? Неправилниятъ тонъ представя неестествена цѣлувка. Природата обича вѣрнитѣ и правилни нѣща. Следователно, мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка трѣбва да бѫдатъ вѣрни и правилни. Като пѣете, трѣбва да вложите цѣлото си сърдце и цѣлата си душа. Който пѣе така, само той може да цѣлува правилно. Ако искате да пѣете хубаво, трѣбва да работите усилено въ това направление. — Младитѣ трѣбва да пѣятъ. — Не е така. Всички трѣбва да пѣятъ — и млади, и стари. Който не пѣе правилно, не може да пристѫпи къмъ рая. Дълго ще чака предъ царската врата, но нѣма да му се отвори. Ако мислите, че и безъ пѣние ще влѣзете въ рая, вие се лъжете. На небето приематъ само добри пѣвци, съ ангелски гласове. Мнозина мислятъ, че отъ тѣхъ се иска права мисъль, прави чувства и действия, безъ да бѫдатъ добри пѣвци. Тѣ не разбиратъ истината. Преди всичко, човѣкъ не може да има прави мисли, чувства и постѫпки, ако не знае да пѣе. И светията трѣбва да пѣе. Не е светия онзи, който не пѣе правилно. И Христосъ е пѣлъ. Не е въпросъ, пѣнието и музиката да станатъ професия на човѣка, но да пѣе отъ любовь къмъ пѣнието. Казано е въ Писанието: „Ще пѣете и ще възхвалявате Господа.“ Музиката трѣбва да бѫде импулсъ въ живота, да подтиква къмъ работа, а не срѣдство за прехрана. Животъ безъ музика е животъ безъ любовь, безъ свѣтлина, безъ свобода. Животъ съ музика е животъ на любовьта и на доброто. Въ любовьта и въ доброто се включва всичко. Най- възвишениятъ изразъ на любовьта е музиката. Безъ музика любовьта не може да се прояви въ материалния свѣтъ. Едно се иска отъ съвременнитѣ хора: да пѣятъ правилно и съ любовь. Ако пѣятъ така, дето влѣзатъ, тѣ ще внесатъ миръ и радость. Ако влѣзатъ между хора, които се биятъ, боятъ трѣбва да спре; ако влѣзатъ между крадци и лъжци, кражбата и лъжата трѣбва да престанатъ. Злото отстѫпва предъ музиката, както и предъ любовьта. Затова, вложете своята музикалность не само въ пѣнието, но и въ говора. Дето има музика, тамъ е любовьта, тамъ е животътъ. Защо се срамувате отъ любовьта? Защото не я разбирате. Който не разбира любовьта, нищо не постига. Той ще пѣе и свири, но нѣма да стане даровитъ музикантъ. Нѣкой иска да се учи при най-видния професоръ по музика. Желанието му е добро, но важно е, дали професорътъ ще го приеме. Той ще опита неговата дарба по музиката и, ако не прояви такава, нѣма да го приеме. На сѫщото основание мнозина искатъ да видятъ Христа. И това е възможно, обаче, Христосъ се интересува само отъ онѣзи, които иматъ нѣкаква дарба и сѫ готови да работятъ върху себе си, да раз-виятъ своята дарба. Безъ тази дарба, и да се домогнете до Христа, нито ще Го видите, нито ще Го разберете. Ще каже нѣкой, че люби Христа и желае да Го види. Това не е достатъчно. Можешъ да любишъ човѣка и да му дадешъ нѣщо отъ себе си. Можешъ да любишъ човѣка и да вземешъ нѣщо отъ него. Дойде нѣкой при мене и казва, че ме люби. После започва да изнася мотивитѣ, какво иска отъ мене. Първо той иска да му помогна да заеме нѣкаква служба въ обществото. После иска да му дамъ пари, да си купи нѣкои необходими нѣща. Ако иска да стане учитель, азъ не мога да го назнача, защото не съмъ министъръ на просвѣтата; ако иска пари, не мога да му дамъ, не съмъ министъръ на финанситѣ. — Какъвъ бѣше по-рано? — Бѣхъ занаятчия, на свободна работа. Чудя се на този човѣкъ! Той билъ свободенъ, безъ юларъ на главата, а сега иска да си тури юларъ, да се ограничи. Помнете: азъ съмъ човѣкъ на свободата — никого не ограничавамъ. Ако дойде при мене нѣкой и се оплаква отъ юлара си, мога да му помогна да го снеме. Обаче, въ никой случай не турямъ юларъ на главитѣ на хората. Азъ не се занимавамъ съ юлари, нито подържамъ философията на юларитѣ. Единственото нѣщо, което мога да направя за човѣка, е да му дамъ единъ обѣдъ, да се нахрани добре и да благодари за това, което е получилъ. Азъ се чудя, какъ не дойде при мене човѣкъ, да поиска нѣкакъвъ методъ, да направи добро на нѣкого, но така, че да остане невидимъ. Защо не пожелае нѣкой да види Христа, но съ цель, да се научи да пѣе правилно? Който пѣе правилно, лесно може да заеме каква и да е служба. Тежко е положението на онзи, който не знае да пѣе. Каквато служба и да му дадатъ, нищо не може да постигне. Правилното и добро пѣние е истинската препорѫка и на този, и на онзи свѣтъ. Единъ день прочутата пѣвица Аделина Пати се явила при директора на пощата въ Ню-Иоркъ да получи единъ чекъ отъ 50,000 долара. Директорътъ поискалъ отъ нея документъ, съ който да освидетелствува самоличностьта си. По нѣмане на такъвъ, той отказалъ да й даде сумата. Безъ да мисли много, тя застанала въ срѣдата на главния салонъ въ пощата и започнала да пѣе. Всички чиновници оставили перата си настрана и се унесли въ пѣнието. Като чулъ пѣсеньта, директорътъ на пощата казалъ: Това е Аделина Пати. Да й се даде сумата, отбелязана въ чека. Който чулъ гласа на пѣвицата, казалъ: Освенъ Аделина Пати, никой другъ не може да пѣе така хубаво. Съвременнитѣ хора трѣбва да иматъ възвишенъ идеалъ. Нѣкой казва, че идеалътъ му е да бѫде добъръ. — Това е неразбрана работа. — Тогава, искамъ да бѫда ученъ. — Това е лесна работа. Учениятъ е глашатай, който ходи по селата да разгласява, какво трѣбва да се прави. — Професоръ да бѫда. — И това не е мѫчна работа. Професорътъ е забитъ колъ, около който се преплитатъ прѫте, да образуватъ плетъ. — Богатъ да стана. — И това е лесна работа. Богатиятъ е натоварена камила. Човѣкъ трѣбва да има една сѫществена идея, на която всѣкога да разчита. Истински ученъ е онзи, който може самъ да си помогне при всички условия на живота: ако е боленъ, да се излѣкува; ако е беденъ, лесно да се справи съ беднотията. Какъвъ ученъ е този, който търси чужда помощь, да го назначатъ на служба. Ако днесъ го назначатъ, следъ година - две ще го уволнятъ. Момата, или момъкътъ искатъ да бѫдатъ красиви. Защо имь е тази красота? Тѣ мислять, че съ красотата по-лесно ще ги харесатъ. Мома, която разчита на красотата си, за да я вземе нѣкой виденъ момъкъ, е копаня, въ която всѣки може да рови. Сѫщото се отнася и до красивия момъкъ. Тази красота е външна и преходна, на нея не може да се разчита. Който уповава на нея, той губи живота си. Хубавитѣ дрехи и обувки не сѫ сѫществени нѣща; има сѫществени нѣща въ живота, които се разглеждатъ като символи — съ тѣхъ си служи природата. Въ окултната школа си служатъ сѫщо съ символи, които трѣбва да се разбиратъ. Затова е нуждно да се знае символичния езикъ. Обаче, първо се започва съ съчетаване на сричкитѣ. Който научи първата дума на Битието и я произнесе правилно, съзнанието му се изпълва съ свѣтлина. Това значи, да стане превратъ въ живота на човѣка, т. е. да се новороди. Дето е свѣтлината, тамъ е и топлината, и плодородието. Това значи, да имашъ животъ, отъ който да се ползуватъ окрѫжаващитѣ. Който придобие живота, никога не пита, кѫде е Господъ, Той знае истината и люби Бога. И тъй, смисълътъ на живота се заключава въ любовьта къмъ Бога. Ще възразите, че не можете да любите Бога, преди да Го видите. Ако мислите така, никога нѣма да Го възлюбите. Богъ е свѣтлина. Какъ ще Го видите? — Какво се разбира подъ „свѣтлина“? — Освобождаване на човѣшкото съзнание отъ всички ограничения и заблуждения, отъ всичко отрицателно: отъ болести, бедствия, старость и др. Това значи вѣченъ животъ — животъ на безсмъртието. — Не може ли да се живѣе безъ Бога? — Не може. Ще намѣришъ Бога вънъ и вѫтре въ себе си. Не Го ли намѣришъ, ще изгубишъ всичко красиво и ценно, което ти е дадено. Красивото въ твоя животъ е Божественото. Ценното въ живота е сѫщо Божественото. То трѣбва да расте и да се развива, да се прояви въ пълната си свѣтлина. Въ това се заключава философията на живота. Ние не подържаме онази философия, която казва, че човѣкъ може да направи всичко. Не е така. Човѣкъ може да направи само онова, което е въ областьта на неговитѣ възможности. Вънъ отъ тѣхъ, той спира своята дейность. Ако иска да се прояви и задъ човѣшкото, трѣбва да се обърне къмъ Божественото начало въ себе си, да му даде ходъ да расте и да се развива. Това значи, да излѣзе човѣкъ отъ ограниченитѣ възможности и да влѣзе въ неограниченитѣ, дето всички дарби и способности се развиватъ правилно. Мнозина казватъ, че сѫ виждали Бога. Възможно е да сѫ Го виждали. На нивата, или другаде, все сѫ Го виждали. Нѣкой художникъ нарисувалъ картина, която представя Богъ-Отецъ. Питатъ ме, отговаря ли тя на действителностите. Азъ се чудя, какъ е възможно картината да представя Богъ-Отецъ, когато художникътъ никога не Го е виждалъ. Питатъ ме, виждалъ ли съмъ Бога. Съ този въпросъ искатъ да ме хванатъ, говоря ли, изобщо, истината, или залъгвамъ хората. Нека всѣки самъ си отговори, говоря ли истината, или я заобикалямъ. Лесно е да осѫдишъ човѣка. Когато доведоха при Христа една паднала жена и Го запитаха, какъ да се накаже, Христосъ отговори: „Който мисли, че е безгрѣшенъ, нека пръвъ хвърли камъкъ върху нея.“ Тъй щото, кажете ли за нѣкого, че е обралъ ближния си, помислете, какъ е станало това. Ако човѣкъ се дави и на врата си носи торба съ злато, нѣма ли да вземешъ торбата му? Ако не откачишъ торбата, той ще потъне заедно съ нея. Между давещия и неговия спасители е направенъ договоръ. Никакво злато не е въ състояние да изкупи живота на човѣка. Следователно, ако нѣкой те извади отъ водата и те спаси отъ удавяне, не съжалявай за златото, което си му далъ. Животътъ е надъ всичко. Не е въпросъ да биешъ нѣкого, да го доубиешъ и после да казвашъ: Освободи се този човѣкъ. Това не е свобода. Ще го разкарвашъ по затворитѣ, по „обществената безопасность“, както разкарваха и мене 11 дни наредъ. Ще го заставяшъ да се качва и слиза по етажитѣ, да изпитвашъ убежденията му. Какви сѫ убежденията на съзнателния човѣкъ? Да служи на единъ великъ идеалъ, да живѣе като човѣкъ, да не страда като кучето, да не става за посмѣшище като магарето и маймуната — съ една дума да бѫде свободенъ и да даде свобода на своя ближенъ. Въ една арабска приказка се говори за създаването на свѣта и за опредѣляне броя на годинитѣ, които ще прекара всѣко живо сѫщество на земята. Богъ опредѣлилъ на човѣка, на кучето, на магарето и на маймуната да живѣятъ по 30 години. Следъ това Той попиталъ кучето, доволно ли е, че ще живѣе 30 години. То отговорило: Господи, много ми сѫ 30 години. Не е лекъ моятъ животъ, да зъзна постоянно на студа. Вземи 15 години отъ живота ми, дай ги на когото искашъ. Като чулъ това, човѣкътъ веднага поискалъ да се дадатъ на него. Дошло магарето и на въпроса, доволно ли е отъ опредѣленигѣ 30 години животъ, то отговорило, че не му трѣбватъ толкова много. Нека взематъ и отъ мене 15 години. Не се живѣе лесно на земята, по цѣлъ день да работишъ, а отгоре на това и да те подиграватъ. Човѣкътъ взелъ и тия 15 години върху себе си. Най-после и маймуната се явила при Господа, да каже и тя своята дума. Тя казала: Господи, не искамъ да бѫда посмешище на хората, по цѣлъ день да се качвамъ и да слизамъ отъ върлината. Остави ми само 15 години, останалитѣ дай на друго сѫщество. И този пѫть човѣкътъ взелъ още 15 години. Много естествено, човѣкъ е царь па животнитѣ, всички му се подчиняватъ, има смисълъ да поживѣе повече. Въ заключение, обаче, и той не е абсолютно доволенъ отъ живота си и казва: Само 30 години живѣя като човѣкъ, съ радость; 15 години съмъ осѫденъ да служа вѣрно на дома си, да треперя като куче отъ страхъ, да задоволя всички; 15 години робувамъ, като магаре на дома, на обществото, въ които се движа. Най после, като мина 60 - тѣ години, ставамъ за посмѣшище на хората, само слизамъ и се качвамъ като маймуната, безъ да върша нѣкаква полезна работа. Днесъ и азъ, като маймуната, отивамъ до „обществената безопасность“ и се връщамъ назадъ, да давамъ обяснения, какво проповѣдвамъ на хората. Сѫдебниятъ следователь ме разпитва, т. е. управлява моето качване и слизане отъ върлината. Сега, това не е важно. Преди всичко, явява се въпросътъ, коя е причината за тѣзи нѣща? Защо става всичко това? Защо сѫ нуждни на човѣка годинитѣ на кучето, на магерето и на маймуната? Това сѫ състояния, презъ които човѣкъ минава. Това сѫ състояния на човѣшкия умъ, на човѣшкото сърдце и на човѣшката воля. Докато стане разуменъ, човѣкъ е вече 75 годишенъ. До това време той минава презъ три животински състояния: на кучето, на магарето и на маймуната. Щомъ страдашъ, безъ да разбирашъ смисъла на страданията, куче си; щомъ носишъ чуждъ товаръ и пъшкашъ подъ тежестьта му, магаре си; щомъ те разиграватъ хората, маймуна си. Радвай се, че ти е дадено да живѣешъ 30 години като човѣкъ. да осмислишъ страданията си, да ги носишъ съ радость и да не могатъ хората да те разиграватъ. Това се иска отъ всѣки човѣкъ. Какво трѣбва да направи човѣкъ, за да се освободи отъ обикновенитѣ условия на живота? Не е въпросъ да се освободи, но той трѣбва да изучава условията, като символи; щомъ ги разбере и научи, той разполага вече съ азбуката на природата. Това значи, да измѣни човѣкъ живота си. Не само човѣкъ може да измѣни живота си, но и растенията, и животнитѣ. Ще дойде день, когато всички живи сѫщества ще се измѣнятъ. Докато живѣете безъ любовь, безъ знание и безъ свобода, вие ще минавате презъ животинскитѣ състояния, като отрицателни прояви на живота. Следователно, който не познава любовьта, намира се въ положението на кучето; който не познава мѫдростьта, изпада въ положението на магарето; който не познава истината, изпада въ положението на маймуната. — Какво трѣбва да се прави? — Познай любовьта, мъдростьта и истината, да станешъ разуменъ човѣкъ. Като се натъква на голѣми мъчнотии, човѣкъ се запитва: Докога ще ме разиграватъ като маймуна? Знаятъ ли, кой съмъ азъ? — Мене разиграватъ, че тебе нѣма да разиграватъ. Не е въпросътъ въ това, важно е да гледашъ на всичко съ смирение и да се учишъ. Въ свѣта разиграватъ и най-добритѣ хора, че васъ ще пощадятъ! Едно се иска отъ васъ: да схващате нѣщата правилно, т. е. да взимате правилни тонове. Като сте дошли на земята, ще се учите и ще прилагате наученото, да станете учени хора. Както палите и гасите електрическитѣ крушки, така трѣбва да разбирате дълбокия смисълъ на живота и да правите вѣрни преводи. — Кога гасите електрическитѣ крушки? — Когато външната свѣтлина е по-голѣма отъ тѣхната. Човѣкъ се стреми къмъ голѣмата свѣтлина, къмъ познаване на Бога — същественото въ живота. Ако не се стреми къмъ истинската свѣтлина, свобода и животъ, той всѣкога ще бѫде ограниченъ и спънатъ. — Кое още спъва човѣка? —- Съмнението. Днесъ повечето хора се съмняватъ въ родителитѣ си, въ братята и сестритѣ си, въ приятелитѣ си — навсѣкѫде съществува съмнение. Нѣма по-голѣмо мъчение отъ това да се живѣе въ съмнение и недовѣрие. Дето отсътствуватъ любовьта, мъдростьта и истината, съмнението се явява като вѫтрешенъ резултатъ на живота. Когато любовьта се оттегли отъ живота, като резултатъ иде престъплението; когато мѫдростите се оттегли, на нейно мѣсто иде невежеството; когато истината се оттегли, вмѣсто нея иде робството и ограничението. Време е вече да отворите вратата си за новото знание, за новата свѣтлина и свобода. Който е придобилъ новото знание, въ единъ моментъ ще превърне черната си коса въ бѣла, или бѣлата въ черна. Който го види, ще се чуди на тази бърза промѣна, станала съ него. Той ще промѣня и службитѣ си, както цвѣта на коситѣ. Каквошо пожелае да стане, може да го постигне. Не е достатъчно само отвънъ да побѣлѣе човѣкъ, но и отвътре трѣбва да бъде бѣлъ. Не е достатъчно само да промѣня службитѣ си, но трѣбва да отговаря на тѣхъ. Ако си професоръ, да си на мѣстото си, да имашъ знание, което да ползува тебе и твоитѣ ближни. Ако си светия, отдалечъ да свѣтишъ, да освѣтявашъ пътя на хората въ най-тъмни и мрачни нощи. Единъ отъ законитѣ на физическия свѣтъ гласи: всичко живо подлежи на промѣна. Младиятъ расте и се развива, докато остарѣе; стариятъ престава да расте, но поумнява. Обаче, и младиятъ, и стариятъ не съ доволни отъ живота си. Младиятъ е недоволенъ, че не може да постигне желанията си; стариятъ е недоволенъ, понеже постигнатитѣ желания му носятъ разочарования. Той казва: Остарѣхъ вече, станахъ 85 годишенъ, свършихъ работата си на земята, мога да си замина, Въ сѫщность, той не е примиренъ, мѫчи го нѣщо. Нѣкога, на младини, видѣлъ една красива мома, която и доднесъ не може да забрави. Оженилъ се за друга, родили му се деца, сѫщо и внучета, но никой не го обича, никой не влиза въ положението му. Животътъ му е празенъ, любовь му липсва. Правъ е човѣкътъ, безлюбието обезсмисля живота. — Какво трѣбваше да направя въ младинитѣ си, за да не страдамъ днесъ? — Трѣбваше да се оженишъ за красивата мома, която си възлюбилъ. Какво представя красивата мома? — Тя е проявената любовь, мѫдрость и истина. Следователно, срещнешъ ли нѣкѫде тази мома, хвани се за нея и не се пущай. Дето отива тя, тамъ ще вървишъ и ти. Хванешъ ли се за красивата мома, цѣлъ животъ ще бѫдешъ доволенъ. Нѣма да се оплаквашъ, че си изгубилъ щастието си. Тъй щото, като срещна старъ човѣкъ, който страда за изгубената любовь, азъ го подмладявамъ и казвамъ: Иди сега да намѣришъ красивата мома и, като я хванешъ, върви по стѫпкитѣ й. Тя носи любовь, свѣтлина и свобода и за тебе, и за окрѫжаващитѣ. Съвременнитѣ хора, като стареца, се обезсърдчаватъ и казватъ, че единъ день ще остарѣятъ и ще загубятъ смисъла на живота. — Кога остарява човѣкь? — Когато любовьта му не отговаря на новитѣ изисквания. — Кога остарява човѣкъ? — Когато нѣма онова знание и онази свобода, които душата му желае. Помнете: задачата на човѣка е да прояви истината, която Богъ е вложилъ въ него. Това значи, да намѣри красивата мома, за която душата му копнѣе. * 6. Лекция отъ Учителя, държана на 4 ноемврий, 1931 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Събуждане" 14 лекции на общия окултен клас, 11-та година, т. I (1931-1932 г.) Пѫрво издание, София, 1944 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Предназначението на носа Т. м. Сега, въ продължение на петь месеца, четете следнитѣ книги отъ Стария и Новия Заветъ: евангелие отъ Матея, евангелие отъ Лука, пророкъ Исаия, евангелие отъ Марка, Притчи, евангелие отъ Йоана — всичко 158 глави. Да благослови Господъ дѣлото Си, както въ България, така и между всички народи. И да отстрани Господъ всѣка зла помисъль върху нашитѣ приятели. Знанието, което човѣкъ носи въ себе си, прилича на изворъ, който постоянно блика и дава, или на вода, затворена въ шише. Който се стреми къмъ знанието на извора, вѣчно расте и се подмладява; който е дошълъ до знанието на шишето, т. е. на ограниченото знание, мисли, че е свършилъ всичко, че всичко знае. Той е въ положението на старъ човѣкъ, който се утвърдилъ въ живота и мисли, че всичко е постигналъ. Той прилича на мома, която постоянно ходи на хорото, докато я хареса нѣкой момъкъ. Щомъ се ожени, тя се отказва отъ хорото и мисли, че всичко е наредила вече, нищо повече не я интересува. Такова е положението на търговеца, който цѣлъ животъ отварялъ и затварялъ дюкяна си, нареждалъ стоката си, като мислѣлъ, че ще придобие нѣщо. Въ края на краищата, и той казва: Затворенъ е животътъ ми, нищо не придобихъ. Такова е положението на много хора. Никой не е придобилъ това, което очаквалъ. Наистина, отъ осемь хиляди години досега живитѣ хора на земята не сѫ придобили сѫщественото, което очаквали. Тази е причината за тѣхното голѣмо недоволство. И това, обаче, е временно. Ще дойде день, когато недоволството имъ ще се превърне въ доволство. Днесъ човѣкъ е ту доволенъ, ту недоволенъ. Когато порасне и разбере смисъла на живота, той ще придобие истинското доволство, безъ никакво колебание. Като изучавате сегашното човѣшко съзнание, виждате, какъ протичатъ два последователни процеса. Когато е богатъ, човѣкъ мисли, че работитѣ му сѫ уредени; щомъ изгуби богатството си, вижда, че работитѣ му не сѫ уредени. Когато е здравъ, той мисли, че всичко може да постигне; щомъ заболѣе, вижда, че много нѣща сѫ непостижими. Когато е праведенъ, навсѣкѫде вижда доброто и красивото; когато грѣши, навежда глава надолу и загубва смисъла на живота. Коя е причината, задето човѣкъ губи равновесието си? Причината се крие въ неговото съзнание. Докато мисли и чувствува право, съзнанието на човѣка е будно, той вижда пѫтя си и въ най-тъмната и бурна нощь. Будното съзнание не е нищо друго, освенъ запалена свѣщь, която освѣтява пѫтя на човѣка. Потъмнѣе ли съзнанието му, човѣкъ се лута, губи пѫтя си и търси чужда помощь, да излѣзе на правъ пѫть. Той има свѣщь, която е изгаснала. Търси кибритъ, но и кибритъ нѣма. Дълго време ще се лута, докато най-после срещне другъ човѣкъ, сѫщо въ тъмнина, объркалъ пѫтя си. — Какво трѣбва да се прави? — Да си подадатъ взаимно рѫка и да си помогнатъ. Първиятъ пѫтникъ има свѣщь, но кибритъ нѣма. Вториятъ има кибритъ, свѣщь нѣма. Като се сприятелятъ, взаимно ще си услужатъ: ще запалятъ свѣщьта и ще продължатъ пѫтя си. Следователно, бѫдете будни, да подържате свѣтлината на вашето съзнание, т. е. на вашата свѣщь, постоянно да гори и да свѣти. Изгасите ли свѣщьта си, вие влизате въ областьта на заблужденията и противоречията. Пазете се отъ еднообразието, което пресища и отегчава човѣка. Защо ще свиришъ по сто пѫти на день една и сѫща пѣсень? Защо ще повтаряшъ едни и сѫщи думи? Срещнешъ приятеля си и му казвашъ, че е добъръ човѣкъ; на другия день ще му кажешъ пакъ сѫщото. Сто пѫти го срѣщашъ, сто пѫти ще му кажешъ едно и сѫщо нѣщо. Най-после този човѣкъ се отегчава и не иска повече да те срѣща. Ще кажешъ, че добри думи му говоришъ. И сладкитѣ, и горчивитѣ нѣща губятъ цената си, когато се повтарятъ често. Нервната система на човѣка е така устроена, че може да издържа до известенъ предѣлъ. Мине ли този предѣлъ, тя се разстройва. Пратете човѣка на лозе, при най-хубавото грозде, и наблюдавайте, колко деня наредъ може да се храни само съ грозде. Първия день ще бѫде доволенъ, че ялъ грозде; втория день ще яде пакъ, но вече съ по-малко разположение. На третия день ще каже, че се обезсолилъ и желае нѣщо солено. Хубаво нѣщо е гроздето, но само съ грозде не се живѣе. Като знаете това, пазете се отъ пресищането и еднообразието. Тѣ действуватъ убийствено върху човѣка. И тъй, изучавайте доброто въ неговитѣ естествени прояви. Това значи, да избѣгвате положенията, които предизвикватъ противоположности. Кажи на човѣка само единъ пѫть, че е добъръ. Повтаряшъ ли, ще предизвикашъ въ него реакция, и той ще се противопостави на твоитѣ думи. Той или нѣма да ти вѣрва, или ш.е намали силата на думитѣ ти и ще каже: Не съмъ толкова добъръ, колкото мислишъ. Да казвашъ на човѣка постоянно, че е добъръ, това подразбира известно користолюбие. Ти искашъ да го подкупишъ и да го използувашъ като конь, който можешъ да товаришъ споредъ желанието си. При това положение, естествено е човѣкъ да се противопостави на твоитѣ думи. Ще кажешъ, че си искренъ въ думитѣ си. Може да си искренъ, но нѣмашъ разбиране. Напримѣръ, нѣкой изучава човѣшкия носъ, но при известни изненади се обърква и, вмѣсто да опредѣли точно характера на човѣка, казва нѣща, които сѫ далечъ отъ истината. Той се произнася за характера на нѣкого по носа и се чуди, защо носътъ на този човѣкъ е толкова подутъ. Много просто, пчела го ухапала по носа. Като ученъ, той трѣбваше да схване, че подутината на носа е външно нѣщо, временно положение, което нѣма нищо общо съ характера на човѣка. Истинско знание е това, което е вѣрно при всички случаи и положения. Стремете се къмъ това знание. Само то е въ състояние да постави човѣка на правъ пѫть, отдето никой не може да го измѣсти. Следователно, нѣщата сѫ вѣрни, когато се изучаватъ въ тѣхния естественъ пѫть на развитие. Който изучава носа, трѣбва да има предъ видъ всички естествени влияния, които сѫ го създали. — Кое е създало носа? — Човѣшкитѣ мисли. Той е резултатъ на разумната човѣшка мисъль. Това не е станало изведнъжъ, но въ продължение на вѣкове. Много опити сѫ правили разумнитѣ сѫщества, докато създали носа въ този видъ, какъвто го виждаме днесъ. Отъ формата, дължината и широчината на носа зависи дейностьта на човѣка. Въ този смисълъ, носътъ е отворена книга, по която може да се чете. Задъ носа се крие човѣшкиятъ умъ. Носътъ, като органъ на човѣшкото тѣло, извършва нѣколко функции: първо, той е органъ на дишането. Презъ него минава въздухътъ, който, чрезъ своитѣ трептения, възбужда нервната система. Така човѣкъ започва да мисли. Ако дишането спре, спира и мисъльта. Който диша правилно, той мисли правилно. Който не диша правилно, не мисли правилно. Това се забелязва у болнитѣ хора. Болниятъ диша бързо, съ задъхване, затова и мисъльта му не е права. Какъ може да мисли правилно, когато болестьта го плаши? Страхътъ го заставя да диша бързо, съ прекѫсване, като човѣкъ, когото гонятъ крадци и разбойници. Щомъ се говори за носа, като проява на мисъльта, мнозина казватъ, че Богъ е направилъ носа. Какъ го е направилъ? Когато твърди нѣщо, човѣкъ трѣбва да знае, какъ ставатъ работитѣ. Ако детето казва, че баща му написалъ едно писмо, то може да разкаже, какъ е писано писмото. Детето разправя: баща ми взе листъ, писалка и мастило; натопи перото въ мастилото и започна да пише. Така се нижеха единъ редъ следъ другъ, докато най-после писмото бѣше готово. Кой отъ васъ, като твърди, че носътъ е направенъ отъ Бога, може да каже, какъ е станало това? Каква е службата на носа? Каква е службата на устата? Ще кажете, че и децата знаятъ, каква служба изпълнява устата. Обаче, предназначението на устата не е само да възприема храната. Устата има и друго предназначение : да чувствува и да мисли. Странно е това, но е фактъ. Както главата мисли, така и устата мисли. Както устата мисли, така и рѫката мисли. За мнозина това е необяснимо. Че очитѣ виждатъ, че ушитѣ слушатъ, че устата приема храната, че носътъ усѣща миризмитѣ и възприема въздуха, това сѫ нѣща познати и вѣрни за тѣхъ. Обаче, каже ли се, че човѣкъ вижда съ цѣлото си тѣло, това не се приема. Защо не допущате, че човѣкъ може да превърне цѣлото тѣло въ зрение? За да допуснете това, вие трѣбва да знаете, какво въ сѫщность представя тѣлото. Истински учениятъ знае, че въ тѣлото се криятъ всички възможности за бѫдещето развитие на човѣка. Всичкиятъ капиталъ на миналото, на настоящето и на бѫдещето се криятъ въ човѣшкото тѣло. Онзи, който изучава човѣшкия носъ, вижда въ него влияния на миналото, на настоящето и на бѫдещето. Достатъчно е да погледне носа на нѣкого, за да каже, какъвъ е билъ миналиятъ му животъ, какъ сѫ живѣли неговитѣ дѣди и прадѣди; следъ това, по известни белези и линии върху носа, опредѣля, какъ живѣе този човѣкъ днесъ; най-после, по известни чърти на носа, той опредѣля, какви възможности се криятъ въ бѫдещия му животъ. Всичко е писано на човѣшкия носъ. И тъй, човѣшкиятъ носъ е екранъ, върху който умътъ пише своята минала, сегашна и бѫдеща история на развитие. Ако само за моментъ се прекрати дейностьта на носа, човѣкъ веднага ще разбере службата, която е свързана съ него. Голѣмо богатство се крие въ носа, но малцина съзнаватъ това. Той служи за равновесие, т. е. за урегулиране силитѣ на човѣшкия организъмъ. Като знаете това, изучавайте носа си, за да разберете причината за вашитѣ естествени и красиви състояния отъ една страна, както и неестественитѣ състояния отъ друга страна. Едно малко побутване на носа не на мѣсто е въ сила да наруши вашия миръ и спокойствие. Докато сте весели и разположени, това побутване на носа нарушава разположението ви. Тогава вие се отказвате отъ идеитѣ си, отричате се отъ срѣдата, въ която живѣете, не искате да срѣщате никого. Въ това отношение, вие приличате на човѣкъ, който е впрегналъ въ колата си единъ дивъ, необузданъ конь. Последниятъ започва да рита надѣсно - налѣво, хукне съ колата по нивитѣ, докато най-после се умори и спре. Ритането е неразуменъ процесъ, който не разрешава въпроситѣ. — Защо риташъ? Ако те е впрегналъ по-уменъ човѣкъ отъ тебе, ще се подчинишъ; ако те е впрегналъ по-глупавъ отъ тебе, имашъ право да риташъ, докато скѫсашъ юздата и се освободишъ. Кажешъ ли, че животътъ нѣма смисълъ, ще знаешъ, че те е впрегналъ по-глупавъ човѣкъ отъ тебе. Не оставяй глупавиятъ да те впрѣга. Кажешъ ли, че животътъ има смисълъ, впрегналъ те е по-уменъ човѣкъ отъ тебе. Всѣко добро разположение на духа ви показва, че сте подъ влиянието на сѫщества, чиито мисъль и разбиране сѫ по-високи отъ вашитѣ. Всѣко неразположение и потъмняване на съзнанието показватъ, че се намирате подъ влиянието на сѫщества съ по-низъкъ умственъ и духовенъ животъ. Докато е младъ, човѣкъ вѣрва въ свѣтлото и красивото въ живота, уповава на любовьта, на своя идеалъ, и така осмисля живота си. Като остарѣе, той отрича всичко и казва, че животътъ нѣма смисълъ. Защо единъ и сѫщъ човѣкъ има две различни мнения за живота? Ще кажете, че младостьта е причина за възходещото му състояние. Не, въ младинитѣ си този човѣкъ билъ впрегнатъ отъ разумни, възвишени сѫщества, а на старини се е поддалъ на нисши сѫщества, тѣ да го управляватъ. Значи, като младъ, билъ уменъ; като старъ, оглупѣлъ. Много отъ съвременнитѣ хора говорятъ за ума, като за нѣщо реално, което трѣбва да се изучава. Отъ ума тѣ отиватъ къмъ духа. Споредъ тѣхъ, духътъ и умътъ могатъ да се изучаватъ чрезъ самосъзнанието. Обаче, това е труденъ въпросъ. Самосъзнанието е навсѣкѫде, то обхваща всичко. Тогава, какъ ще обхванете всичкото, т. е. цѣлото? Като изучавате своитѣ мисли, вие дохождате до хармонията и дисхармонията въ живота. Така се натъквате на нѣкои дисхармонични мисли, които сѫ вънъ отъ вашия животъ. Нѣкога намирате причината на тѣзи мисли, а нѣкога оставатъ скрити за самитѣ васъ. Минавате презъ една гора и постепенно навлизате все по-навѫтре. Въ първо време сте смѣлъ, не се страхувате, но по едно време започвате да треперите. Защо се страхувате, не знаете. Причината за страха ви се дължи на присѫтствието на мечка въ гората. Вие не я виждате, но чувствувате известно влияние, чуждо на васъ. Вие имате вѣра, казвате, че Богъ е създалъ свѣта, че всичко Му се подчинява, но пакъ се страхувате. — Защо се страхувате? — Защото мечката не изпълнява Божията воля и може да ви нападне. Тя се подчинява на Божия законъ, но по свой начинъ, а не както ти искашъ и мислишъ. Страхътъ е резултатъ на безлюбието. Следователно, вашата вѣра и любовь не сѫ толкова силни, да изпѫдятъ страха навънъ. Какво представя страхътъ? Той е най-високото чувство въ животинското царство. За животнитѣ страхътъ не е нищо друго, освенъ разумность. Ако животното не е страхливо, не е и разумно. Затова, когато животното изпитва страхъ, краката му се удължаватъ. Съ човѣка става точно обратно: когато се уплаши, краката му се подкосяватъ. Когато заекътъ се уплаши, удря на бѣгъ, при което бързината му се увеличава. При страха човѣкъ не може да бѣга. — Защо? — Защото има спирачки. Като по-уменъ отъ животнитѣ, страхътъ му е поставилъ спирачки, да не бѣга, но да приложи другъ начинъ за справяне. Понеже животнитѣ нѣматъ спирачки, като се уплашатъ, бѣгатъ, колкото имъ държатъ силитѣ. Като животното казва: Ще уповавамъ на краката си. То намира спасение въ своитѣ крака. Какво може да се каже за дължината на носа? Понеже задъ носа се крие умътъ, трѣб-ва ли да се вади заключение, че колкото по-дълъгъ е носътъ, толкова по-развитъ е умътъ? Дължината на носа трѣбва да отговаря на нормата. Чрезмѣрно дългиятъ и чрезмѣрно кѫсиятъ носъ сѫ крайности. Тѣ не отговарятъ на естествената мѣрка въ природата. Крайно дългиятъ носъ показва, че човѣкъ е страхливъ; крайно кѫсиятъ носъ показва, че човѣкъ не мисли много. Заднитѣ крака на заека сѫ по-дълги отъ преднитѣ, защото всѣкога е живѣлъ по гори и планини. Като бѣгалъ повече нагоре, заднитѣ му крака се удължили за по-удобно бѣгане по височинитѣ. Обаче, при бѣгането си надолу, заекътъ изпитва известна мѫчнотия и повече се търкаля, отколкото тича. Естественото му движение е отдолу нагоре, а не отгоре надолу. И тъй, като изучавате дължината и широчината на носа, вие опредѣляте силитѣ, които сѫ работили върху човѣшкия умъ. Носътъ има отношение и къмъ дихателната система на човѣка. Отъ устройството на носа, на неговата голѣмина и широчина зависи състоянието на бѣлия дробъ. Не само това, но и формата на носа отговаря на формата на бѣлия дробъ, само че въ обратно положение. Да се изучава човѣшкия носъ, това значи, да се домогне човѣкъ до истинската, положителна наука. Само онзи е придобилъ това знание, който се развива правилно и върши Божията воля. Това не е само знание, но и молитва. Каже ли ти нѣкое разумно сѫщество, че трѣбва да се учишъ, това подразбира съзнателна молитва, т. е. връзка на човѣшката душа съ Бога. Така, именно, Божественото начало ще ти покаже правилень начинъ, по който да разрешишъ мѫчнитѣ си въпроси. Всѣкога ще учишъ, ще се молишъ, да издържишъ изпититѣ си добре. Ако не ги издържишъ, не си училъ, както трѣбва. Изпитътъ е тежесть, която трѣбва да носишъ на гърба си. Защо не можешъ да вдигнешъ тази тежесть? — Слабъ съмъ. — Какво трѣбва да направишъ, за да вдигнешъ тежестьта и да я пренесешъ отъ едно мѣсто на друго? Можешъ да я раздѣлишъ и да я пренесешъ на два - три пѫти. Да се натоваришъ съ непосилна тежесть, това не значи, че си много силенъ и много уменъ. Можешъ да направишъ голѣмо усилие, безъ да си силенъ и уменъ. Като се говори за сила и разумность, трѣбва да се прави разлика между животното и човѣка. Въ животинското царство най-умното животно е същевременно най-силно. Напримѣръ, слонътъ е най-уменъ отъ животнитѣ и същевременно най-силенъ. Това е законъ за животнитѣ, но не и за хората. Между хората най-уменъ е този, който може да понася мъчнотиитѣ и изпитанията съ най-голѣмо търпение. Който не търпи, не може да бѫде слонъ между човѣцитѣ. Като не си слонъ, не можешъ да вземешъ първото мѣсто. — Въ какво се проявява интелигентностьта на слона? — Въ дългия му носъ — въ неговия хоботъ. Като проточи хобота си напредъ, той казва на животнитѣ: Дълъгъ носъ ви е нуженъ. Човѣшкиятъ носъ, сравненъ съ този на слона, се губи. Въ бѫдеще и човѣшкиятъ носъ ще се развие, ще дойде до онѣзи мѣрки, които природата е опредѣлила. Изучавайте животнитѣ, да видите, какъ се проявяватъ тѣ. Като дойдете до слона, спрете вниманието си върху неговата интелигентность, изразена чрезъ дългия му хоботъ. Съ това той иска да каже, че съ кѫсъ носъ нищо не се постига. Ще кажете, че, въпрѣки дългия носъ на слона, лъвътъ е царь на животнитѣ. Да се говори така, това значи, неразбиране на живота. Лъвътъ е главнокомандуващъ на животинската армия, а истински царь е слонътъ. Ще кажете, че лъвътъ е символъ на благородство. Кѫде е неговото благородство? Наблюдавайте котката и сѫдете за лъва. Котката е лъвъ въ миниатюръ. Външно котката е благородна, съ добра обхода, но вижте я, какъ постъпва съ мишкитѣ. Вижте, какъ постѫпва лъвътъ съ своята жертва. Разумность се иска отъ човѣка. Не е въпросъ да бѫдешъ главнокомандуващъ, или царь, но да бѫдешъ разуменъ. Това значи, да се проявявашъ така, че всѣка твоя постѫпка да носи добри последствия, не само за даденъ моментъ, но за вѣчни времена. Следователно, който иска да живѣе добре, трѣбва да прояви своята разумность, доброта и вѫтрешна сила. Само така човѣкъ може да постигне своя идеалъ, да очисти живота си отъ всички утайки на миналото. Чистъ животъ са иска отъ всички. Ако пчелитѣ не търпятъ нечистота, колко повече се отвращаватъ отъ нея разумнитѣ и напреднали сѫщества. Опитайте да се приближите до нѣкой кошеръ, следъ като сте яли чесънъ. Може ли нечистиятъ да влѣзе въ общество на свети, добри и праведни хора? Достатъчно е да стъпи кракътъ му въ това общество, за да се намѣри веднага вънъ. Чистото не търпи нечисто. Ако искашъ да влѣзешъ въ това общество и да се ползувашъ отъ благата, съ които разполага, иди първо да се очистишъ и тогава влѣзъ. Нечистотата не е качество на душата, следователно, лесно може да се премахне. Човѣкъ е дошълъ на земята да се учи, съ цель да подобри живота си и да изпълни Божията воля. Има индивидуални качества, за тѣхъ отговорностьта е лична; има колективни качества, за които отговорностьта пада върху редица минали поколѣния. Напримѣръ, страхътъ е качество, присѫщо на животнитѣ, отдето е преминалъ въ човѣка. Съ това чувство мѫчно се справятъ хората. — Защо? — Защото върху него се е работило много. Следователно, страхътъ остава като основа на друго, по-високо чувство — съвѣстьта. Ето защо, задачата на човѣка не се заключава въ това, да изтръгва коренитѣ на дивачкитѣ дървета, но да ги присажда съ доброкачествени присадки. Ако страхливиятъ мисли право и дава отчетъ за постѫпкитѣ си, страхътъ е на мѣсто. Той постепенно се превръща въ съвѣсть. Съвѣстниятъ е добъръ и честенъ човѣкъ. Мѣстото на съвѣстьта въ човѣшката глава е отгоре, отъ дветѣ страни. Тя е основана върху страха и благоразумието. Съвѣстьта има отношение къмъ ума. Не можешъ да бѫдешъ съвѣстенъ, ако не мислишъ добре. Който мисли право, той превръща енергиитѣ на страха въ по-високо чувство — въ съвѣсть. Който постѫпва разумно, никога не бѣга и не се крие; който не постѫпва разумно, всѣкога бѣга. Той е стѫпилъ върху наклонна плоскость и, безъ да иска, върви надолу, отдето е тръгналъ. Той слиза надолу, докато влѣзе дълбоко въ материята. Следъ време започва да гледа нагоре, за да се освободи отъ материята. Тогава се пита, какво е неговото предназначение. Велико е човѣшкото предназначение. Той има да решава временни и вѣчни задачи. Докато е облѣченъ въ плъть, решава материални задачи; щомъ реши тѣзи задачи, той се освобождава отъ материята и пристѫпва къмъ вѣчнитѣ задачи на живота. Тѣ опредѣлятъ неговото бѫдеще. Една отъ великитѣ задачи на човѣка е да работи въ Божествения свѣтъ, т. е. върху главата. Да преустроишъ главата си, това значи, да изправишъ отношенията си къмъ Божествения свѣтъ. Да преустроишъ дробоветѣ си, това значи, да изправишъ отношенията си къмъ духовния свѣтъ. На простъ езикъ казано, да подобришъ състоянието на дихателната система, т. е. на своята мисъль. Духовиятъ свѣтъ принадлежи на ангелитѣ. Значи, трѣбва да изправимъ отношенията си къмъ тѣхъ. Най-после дохождаме до стомаха, т. е. до сѫществата отъ растителното царство. Ако стомашната или храносмилателната система на човѣка е добре развита, отношенията му къмъ тѣзи сѫщества сѫ правилни. Красотата на човѣка се опредѣля отъ неговата глава, отъ неговия бѣлъ дробъ и стомахъ. Колкото по-добре сѫ развити, толкова по красивъ е той, толкова по-хармониченъ е неговиятъ животъ. Мѣстото на ума е стомахътъ, на душата — бѣлиятъ дробъ, а на духа — главата. Отъ друго гледище, сърдцето може да поставите въ стомаха, ума — въ бѣлия дробъ, въ гърдитѣ, а волята, т. е. Божественото начало въ човѣка — въ главата. Велико нѣщо е Божественото начало! Да се върнемъ пакъ къмъ носа. Той е интересенъ предметъ за изучаване въ физическо и духовно отношение. Като разглеждате значението на носа въ духовно отношение, дохождате до три гранични точки съ духовния свѣтъ, а именно, съ любовьта, съ мѫдростьта и съ истината. Ако носътъ на човѣка граничи съ тѣзи велики свѣтове, той е правиленъ, добре устроенъ. Приятно е да гледашъ лице съ красивъ носъ. Ако отсѫтствуватъ тѣзи гранични точки, носътъ не е добре развитъ. Тѣзи точки сѫ свещени, но малцина знаятъ тѣхнитѣ мѣста. Презъ тѣзи точки на носа Богъ е вдъхналъ въ човѣка и го направилъ жива душа. Първоначално Богъ е говорилъ на човѣшкото сърдце чрезъ носа, а днесъ говори на човѣшкия умъ пакъ чрезъ носа. Ако човѣкъ чрезъ носа не може да разбере, какво му се говори, неговиятъ носъ е безпредметенъ. Ако чрезъ носа не можешъ да познаешъ, дали даденъ човѣкъ е добъръ, или лошъ, ти, не си го развилъ още. Задачата на човѣка е да намѣри на носа мѣстото на любовьта, мѫдростьта и истината. Ако може да намѣри тѣзи добродетели на своя носъ, ще ги намѣри и върху носа на другитѣ хора. Казвате, че носътъ на нѣкой човѣкъ е правиленъ, красивъ, но въ какво се заключава красотата му, не знаете. Правилниятъ носъ е като огледало. Той отразява свѣтлитѣ и възвишени мисли, които идатъ отъ възвишения свѣтъ. Тѣзи мисли се отразяватъ върху мозъка, сърдцето и стомаха. Красивиятъ носъ не лъже човѣка. Той не може само отвънъ да бѫде красивъ, но да отговаря на вѫтрешната красота на човѣка. Като знаете това, не се обезсърдчавайте, но работете върху себе си. Не мислете, че нищо не знаете. Много нѣща знаете, но важно е, кои мисли трѣбва да вложите въ работа. Всѣко нѣщо трѣбва да се постави на мѣстото си. Какъвъ човѣшки образъ е този, на който очитѣ, ушитѣ, носътъ и устата не сѫ поставени на мѣстото си? Гледате образа, но нѣщо сѫществено му липсва — органитѣ не сѫ поставени, дето трѣбва. — Кое е сѫщественото въ човѣка? — Умътъ, сърдцето и волята. Ако се поставятъ на мѣстата си, тѣ започватъ да действуватъ и оживяватъ човѣка. Умътъ, сърдцето и волята сѫ мощни сили, двигатели въ човѣшкия животъ. Работете, безъ да се гнѣвите. Богъ има право да се гнѣви, но не и човѣкъ. Разумниятъ трѣбва да работи, а не глупавиятъ. Следователно, глупавиятъ нѣма право да се гнѣви. Да се гнѣватъ светиитѣ, добритѣ, разумвитѣ хора, това е на мѣсто. Всѣки обикновенъ и глупавъ човѣкъ трѣбва да си каже: Нѣмамъ право да се гнѣвя. Ако си позволя това, всичко ще загубя. Нѣма по-опасно нѣщо отъ гнѣва. Разумниятъ впрѣга ума си на работа и върви напредъ. Ако глупавиятъ не се труди, а само се гнѣви, ще изгуби всичко, което има, и следъ това му сѫ нуждни десетки години, за да придобие изгубеното. Обаче, не е абсолютно изключено правото на човѣка да се гнѣви, но само ако се свърже съ добритѣ и разумни хора, съ светиитѣ и Бога. Тогава гнѣвътъ му ще бѫде на мѣсто, ще свърши нѣкаква работа. Упражнение. Въ продължение на една седмица да не мислите лошо за никого. Срещнете ли нѣкой човѣкъ, намѣрете въ него една добра чърта. Каже ли ви нѣкой нѣщо добро или зло, знайте, че ви изпитватъ, дали ще издържите и направите упражнението си, както трѣбва. — Може ли да не правимъ упражнението? — Не може. Ученикътъ е длъженъ да прави упражнения. Презъ цѣлата седмица ще бѫдете слѣпи и глухи за злото. И лоши думи да ви казватъ, ще знаете, че всичко е за добро. — Не може ли Богъ да ни помогне, да издържимъ на изпитанията? — Богъ помага, но не по механически начинъ. Той е съвършенъ, затова оставя човѣка свободенъ, да се прояви, както разбира и желае. Богъ нашепва на човѣка: Не правишъ добре, измѣни посоката на своето движение. — Не може ли по другъ начинъ? — Може, но ще сгрѣшишъ и ще носишъ последствията на своето непослушание. — Искамъ да опитамъ по другъ начинъ. — Опитай, но ще видишъ, че пѫтьтъ на доброто е само единъ. Всѣка постѫпка, която внася миръ и спокойствие въ душата ти, е добра. Понѣкога мислишъ, че вършишъ добро, а си недоволенъ отъ себе си. Недоволството е гласътъ на Бога, който не одобрява постѫпката ти. Богъ съ нищо не се подкупва. Ще кажете, че и Христосъ не е постѫпилъ добре, като си послужилъ съ камшикъ. Чрезъ камшика Христосъ изрази гнѣва на Бога. Следователно, ако имашъ ума и любовьта на Христа, и ти можешъ да постѫпващъ като Него. Ако имашъ носа на слона, и ти можешъ да бѫдешъ свободенъ, да правишъ, каквото искашъ. Понеже нѣмашъ ума и сърдцето на Христа, нито носа на слона, ще правишъ опити, да мислишъ само добро за хората и за всичко около тебе. Ще знаешъ, че злото ще се превърне на добро, че хората по естество сѫ добри и ще работишъ безъ да се гнѣвпшъ. Каква е цельта на упражнението, което ви давамъ? Да придобиете будно съзнание, да въздържате езика си, да чистите ума и сърдцето си отъ лоши мисли и чувства. Ако дойде на езика ви лоша дума, веднага я обърнете на добра. Ако помислите лошо за нѣкого, веднага намѣрете една добра чърта въ него и мислете върху нея. Нѣкой обича да полъгва. Не се спирайте върху тази чърта, но вижте, колко е сржченъ, колко добре работи. Срѣщате нѣкой беденъ, окѫсанъ, не мислете, че той е обеднѣлъ отъ мързелъ, но кажете си, че това е отъ щедрость. Когато билъ богатъ, раздавалъ безъ смѣтка на нуждаещитѣ, и днесъ ходи окѫсанъ и босъ. Не търсете лошото въ проявитѣ и положението на хората; знайте, че и задъ най-лошата проява се крие нѣщо добро и благородно. Защо не трѣбва да се мисли лошо за никого? Който грѣши, върви по наклонна плоскости. Може ли такъвъ човѣкъ да върви безъ да падне и да се окаля? Ще кажете, че не трѣбва да върви по наклонъ. Не трѣбва, наистина, но вината не е само у него. Може други да сѫ го поставили на тази плоскости, може да е слѣпъ, да не вижда. Какво ще кажете тогава за него? Като не знаете причината за погрѣшкитѣ на хората, не се произнасяйте. Знаете ли, какво представят погрѣшкитѣ? Тѣ сѫ твърдъ материалъ, отъ който сѫществата въ духовния свѣтъ правятъ кѫщитѣ си. Когато имъ трѣбва такъвъ материалъ, тѣ слизатъ на земята при хората, които се гнѣвятъ и правятъ погрѣшки, и взиматъ отъ начупенитѣ камъни за своитѣ кѫщи. Тѣ не сѫдятъ хората за погрѣшкитѣ, но даже скѫпо имъ плащатъ. Какъ постѫпвате вие съ вашитѣ работници? Ще кажете, че на работницитѣ отъ новото учение нищо не се плаща. Вѣрно е това: на човѣкъ, който работи съ любовь, не му трѣбватъ пари. Но той е безъ обуща и безъ дрехи. Какъ ще постѫпите? Споредъ мене, има начинъ да благодарите за работата му: нѣма да платите, но ще му подарите единъ чифтъ обуща. Тѣ могатъ да струватъ повече отъ това, което ви е изработилъ, но ще го възнаградите за любовьта, съ която ви е работилъ. Като отиде на друго мѣсто да работи, вмѣсто пари, ще му подарятъ единъ костюмъ. Колко хора днесъ сѫ готови да постѫпватъ по този начинъ? Така е за онзи, който иска да постѫпва споредъ Божествения законъ. Който прилага Божествения законъ, всѣкога се благославя. Опитайте да изпълните Божията воля, да видите, какви промѣни ще станатъ въ вашия животъ. Давайте, безъ да очаквате нѣщо. Давайте, безъ да съжалявате. Ако дадешъ обувки или дрехи на своя ближенъ и постоянно мислишъ за това, което си направилъ, ти не си изпълнилъ Божията воля, както трѣбва. Ти си ограничилъ и себе си, и онзи, на когото си далъ нѣщо. Давайте, безъ да се ограничавате. Давайте споредъ Божествения законъ, взимайте споредъ сѫщия законъ. Какъвъ е този законъ? Ще давашъ, колкото можешъ най-много; ще взимашъ, колкото можешъ най-малко. Който постѫпва по този законъ, той приема Божието благословение. И тогава, малкото, което получава, расте, увеличава се и дава изобилно плодъ. Защо хората не успѣватъ въ живота си? Защото говорятъ едно, а вършатъ друго. При това, не се вглеждатъ въ себе си, да видятъ, какво имъ липсва, но се сравняватъ съ окрѫжаващитѣ. Всѣки мисли, че стои по високо отъ другитѣ, знае повече, разбира по-добре и т. н. Не се сравнявайте съ подобнитѣ си, но пожелайте да бѫдете като Бога. Като ставашъ сутринь отъ сънь, вдигни очитѣ си нагоре, благодари на Бога за всичко, което ти е далъ, и помоли се да те направи подобенъ на Себе си — да проявишъ любовьта, мѫдростьта и истината въ живота си. Не искай да бѫдешъ силенъ като Бога, да управлявашъ и заповѣдвашъ, но пожелай да се смиришъ, да понасяшъ всичко съ благодарность. — Боленъ съмъ, страдамъ, какъ да благодаря? — Ще благодаришъ за всичко. Ако болката е въ краката ти, ще учишъ закона на смирението; ако болката е въ пръститѣ ти, ще се учишъ да мислишъ право; ако болката е въ очитѣ ти, ще изучавашъ истината; ако е въ ушитѣ ти, ще изучавашъ мъдростите; ако е въ устата ти, ще изучавашъ любовьта. Каквото и да те боли, все ще научишъ нѣщо. Който е дошълъ на земята, трѣбва да се учи да превръща отрицателното въ положително и да се чисти. Казано е въ Писанието: „Само чиститѣ по сърдце ще видятъ Бога.“ Какво представя носътъ? — Мѣсто на електричество и магнетизъмъ. Той е връхъ, дето се складиратъ природнитѣ енергии. Ако знаете, какъ, на кое мѣсто и кога да хванете носа си, ще се ползувате отъ неговитѣ енергии. Хората дърпатъ носа си, чоплятъ го и, вмѣсто да се ползуватъ отъ енергиитѣ му, тѣ си пакостятъ. Не е лесно да се справяте съ своитѣ енергии. Ето защо, всѣка сутринь, като се измиете, хванете леко носа си, погладете го и пожелайте да придобиете отъ него енергия за работа. Гледайте на носа си като на нѣщо красиво, мощно. Днесъ носътъ работи най-много. Презъ него минаватъ много енергии. Свържете се съ дейностьта на своя носъ и работете върху него, да го продължите и разширите, споредъ мѣркитѣ на природата. Като изучите носа си, тогава ще изучавате очитѣ, ушитѣ и устата. Презъ носа непрекъснато влиза и излиза въздухъ. Той е единъ отъ неуморнитѣ работници - чистачи. Ценете носа си, обхождайте се добре съ него. Лошитѣ мисли действуватъ върху носа, а оттамъ и върху дихателната система. Ако тя не работи дрбре, и стомашната система страда. Въ резултатъ на това се нарушава равновесието между мозъчната и симпатичната нервна система. Дойде ли човѣкъ до това положение, животътъ му се обезсмисля, и той не иска вече да живѣе. Смисълътъ на живота е въ служенето на Бога. Който не иска да живѣе, не иска да служи на Бога. — Какво иска Богъ отъ човѣка? — Да учи и да работи. И тъй, всѣка сутринь хващайте леко носа си, милвайте го по върха, съ желание, да не става остъръ. Изучавайте носа, работете върху него, за да придобиете новото, истинско знание. Т. м. * 5. Лекция отъ Учителя, държана на 28 октомврий, 1931 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Събуждане" 14 лекции на общия окултен клас, 11-та година, т. I (1931-1932 г.) Пѫрво издание, София, 1944 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Разбраната скръбь Размишление. Изпѣ се пѣсеньта „Аинъ фаси.“ Тази пѣсень е съставена отъ две части: първата часть — аинъ фаси — е началото на всѣка работа. Какво е началото, знаемъ; какъвъ ще бѫде краятъ, не знаемъ. Въ тази пѣсень има два противоположни момента, които не изразяватъ истинското положение на нѣщата. Който разбира елементитѣ на думитѣ „аинъ фаси“, може да се домогне до смисъла на живота и да се ползува отъ него. Така той ще разбере, какъ ще свърши животътъ, т. е. какъ ще се превърне скръбьта въ радость. Да превърнешъ скръбьта въ радость, това значи, да превърнешъ неразбраната скръбь въ разбрана. Неразбраната скръбь причинява страдание, а разбраната — радость. При неразбрания животъ човѣкъ се колебае, люшка се отъ една страна на друга. Колебанието създава голѣми противоречия. Обичашъ нѣкого, но се колебаешъ, дали и той те обича. Ако и той те обича, пакъ се колебаешъ, съмнявашъ се въ него, да не би да те измѣсти нѣкой. И като обичашъ се мѫчишъ, и като не обичашъ се мѫчишъ. Какво трѣбва да правишъ тогава? Да влѣзешъ въ Божествения животъ, дето има само радость и веселие. Богъ е създалъ свѣта и внесълъ вь него живота и радостьта. Човѣкътъ, като не разбралъ живота и радостьта, създалъ мѫчението и скръбьта. Кой разпъна Христа: ангелитѣ, или хората? — Хората Го разпънаха. Това показва, че тѣ сѫ въ състояние да мѫчатъ и да причиняватъ страдания? Ще кажете, че евреитѣ сѫ жестоки хора, защото извършили това престѫпление. Ако само евреитѣ сѫ жестоки, и ако жестокостьта е причина за разпятието на Христа, какъ ще си обясните жестокитѣ отношения на нѣкой синъ или на нѣкоя дъщеря къмъ родителитѣ? Майката носи детето деветь месеца въ утробата си и като го роди, кърми го, кѫпе го, пѣе му пѣсни за приспиване, грижи се за него да порасне, да стане великъ човѣкъ. Какви надежди възлага тя на него! Обаче, като порасне, синътъ е недоволенъ отъ майка си, нарича я стара, извѣяна, иска да се освободи отъ нея. Този синъ не е евреинъ. Какъ ще обясните неговото отношение къмъ майка му? Какъ ще обясните това противоречие? Понѣкога човѣкъ е недоволенъ и отъ себе си — друго противоречие. На пѣсеньта „Аинъ фаси“ могатъ да се направятъ два превода: отрицателенъ и положителенъ. „Аинь фаси“ — докато си глупавъ; „мекри заси“ — докато си лакомъ; „финъ земру“ — работата ти нѣма да върви напредъ; „ашанъ“ —всѣкога ще плащашъ; „суаси зенъфесулъ“ — главата ти нѣма да се освободи отъ мѫчнотии. Положителниятъ преводъ на пѣсеньта е следниятъ: „аинъ фаси“ — ако живѣешъ съ любовь; „мекри заси“ — ако мждростьта те озарява; „финъ земри“ — ако истината царува въ тебе и т. н. Отъ това, какъ ще пѣе човѣкъ тази пѣсень, зависи, дали ще се подаде на нейното положително, или отрицателно влияние. Ако се пѣе съ мекота, ще имате единъ резултати; ако се пѣе твърдо, резултатътъ ще бѫде другъ. Отъ способностите на човѣка да приема и предава, зависятъ неговитѣ вѫтрешни състояния на скръбь или на радость. И тъй, отъ пѣенето на човѣка, отъ неговата музикалность зависи да бѫдете доволни или недоволни отъ него. Музикалность има и въ постѫпкитѣ на човѣка. Всѣка постѫпка, която отговаря на великия законъ на живота, внася доволство и разположение въ човѣка. Ако постѫпката не е съгласна съ този законъ, човѣкъ изпитва скръбь, недоволство. Следователно, като грѣшишъ и страдашъ за погрѣшката си, не се оправдавай, но изправи я по нѣкакъвъ начинъ. Щомъ я изправишъ, ще се зарадвашъ и развеселишъ. Единъ писатель пише за необитаемитѣ небесни ширини, висини и глъбини. Съ това той иска да каже, доколко небето е необятно и необитаемо. Въ сѫщность, необитаеми мѣста въ природата не сѫществуватъ. Цѣлата природа, както и цѣлата вселена, сѫ обитаеми. Какъ е възможно да сѫществуватъ необитаеми мѣста, щомъ се казва, че Богъ е вездесѫщъ? Тогава ще излѣзе, че подъ „необитаеми“ мѣста разбираме такива, които сѫ лишени отъ животъ като този на земята. Изобщо, всички материални свѣтове сѫ свързани единъ съ другъ но животътъ въ тѣхъ не е навсѣкѫде еднакъвъ Значи, има свѣтове лишени отъ скърби и страдания. — Какво да се прави тогава съ скърбитѣ и страданията на земята? — Не остава нищо друго, освенъ да се превърнатъ въ радость. Ще кажете, че това е велика наука. За вѣрващия това е възможно; за невѣрващия е почти невъзможно. Скръбьта е резултатъ на неразбирането на живота. Забелязано е, че човѣкъ не може да пѣе добре, ако носи въ себе си нѣкаква голѣма скръбь. Другъ е въпросътъ, ако той може да превърне скръбьта въ радость. Тогава въ гласа му има мекота и приятность. Докато пѣе, човѣкъ намира изходенъ пѫть въ скръбьта. Щомъ престане да пѣе, всички пѫтища въ живота му се затварятъ. Дълго време трѣбва да работи той върху себе си, за да намѣри изходенъ пунктъ и да превърне скръбьта си въ радость. За да се изяви, музиката се нуждае отъ просторъ. Въ водата не можешъ да пѣешъ — просторъ нѣма. Най-добрата срѣда за музиката и пѣнието е въздухътъ. За сѫщества, по-напреднали отъ хората, етерътъ е най-добъръ проводникъ на музикалнитѣ тонове. Значи, разликата между възвишенитѣ сѫщества, хората и животнитѣ се заключава въ възприемането и предаването на нѣщата. Възвишенитѣ сѫщества възприематъ свѣтлината по единъ начинъ и я обясняватъ различно отъ по-долнитѣ отъ тѣхъ. Хората възприематъ свѣтлината по свой начинъ, различенъ отъ този на животнитѣ. Сѫщевременно и обясненията имъ за нея сѫ различни. Всички живи сѫщества изпитватъ скръбь, страдание и болка, но обясненията имъ за тѣхъ сѫ различни. Каква е цельта на страданието и на скръбьта? Кой създаде скръбьта? Хората колективно създадоха скръбьта и страданието. Като не разбиратъ великитѣ закони на живота, тѣ се биятъ за нищо и никакво. Всѣки иска да възстанови честьта си, да повдигне името си и отваря война на онѣзи, които сѫ го обидили и огорчили. Така постѫпватъ не само хората, но и напредналитѣ сѫщества — боговетѣ. Първо се биятъ боговетѣ на небето, а после, като отражение на тѣхния животъ, започватъ да се биятъ и хората. Въ края на краищата, войната свършва, но и боговетѣ слизатъ между хората. Тази е причината, дето има паднали ангели, паднали божества, дошли между хората да се учатъ, да изправятъ погрѣшкитѣ си. И тъй, да превърнешъ неразбраната скръбь въ разбрана и да се радвашъ, това значи, да си придобилъ великата наука на живота. Единственото мѣсто, дето можете да чувате тихия гласъ на Бога, това е областьта на скръбьта и страданието. Следователно, като дойде страданието при васъ, не го отбѣгвайте, но вслушайте се въ него, да чуете гласа на Онзи, Когото търсите. Кѫде ли не търсите Бога? Обаче, не предполагате, че ще Го намѣрите въ страданието. Той не е въ външното страдание, което всички виждатъ, но въ вѫтрешната тѫга, която човѣкъ изпитва при осъзнаване на своитѣ погрѣшки. Това наричаме морално страдание. Тукъ, именно, ще чуешъ тихия гласъ, който ти нашепва: Не постѫпи добре. Като не одобрява твоята постѫпка, ти страдашъ и си недоволенъ отъ себе си. Ако не позпаешъ Бога въ страданието, никѫде и никога нѣма да Го познаешъ и ще кажешъ като философитѣ, че никой не е видѣлъ Бога и не може да Го види. Не е важно мнението на философитѣ за Бога, не е важно и мнението на хората, важно е всѣки да познава себе си. Ще кажешъ, че познавашъ човѣка. Знаешъ ли, какво представяшъ вънъ отъ тѣлото си? Ако можешъ да излѣзешъ отъ тѣлото си и да запазишъ съзнанието си, ти ще имашъ нѣкаква представа за човѣка. И тогава, като познавашъ себе си, ще познавашъ поне отчасти Бога, като свой Създатель. Нѣкой разглежда себе си отъ общественото положение, което заема, и казва: Азъ съмъ касиеръ на банка и се познавамъ. Ти познавашъ известно обществено положение и длъжностьта, която изпълнявашъ, но какво представяшъ като човѣкъ, не знаешъ. Утре ще те уволнятъ отъ тази служба. Какво остава отъ тебе? Службитѣ се мѣнятъ, но човѣкъ — никога. Следователно, всѣки трѣбва да дойде до такова познаване на човѣка, че нищо да не може да прибави къмъ него, нито да му отнеме. Докато мислишъ, че нѣкой те измѣстилъ, ти нѣмашъ представа за себе си; докато скърбишъ и се радвашъ, ти още не се познавашъ. Докато не дойдешъ до положението да смѣняшъ скръбьта въ радость, ти още не се познавашъ; и докато не използувашъ радостьта си за угощение на своитѣ приятели, ти още не знаешъ, какво нѣщо е човѣкътъ. Кой човѣкъ, като угостилъ приятеля си съ своята скръбь, е видѣлъ втори пѫть лицето му? Другъ е въпросътъ, ако го угостишъ съ радостьта си. Угощавайте и себе си, и своитѣ приятели съ радоститѣ си, за да видите лицето на Бога и да познаете себе си. Да се върнемъ къмъ скръбьта и радостьта. Скръбьта е матката на душата, дето всичко расте. Радостьта е утробата на духа, дето всичко зрѣе. Всичко живо расте, всичко велико и възвишено зрѣе. Отъ това гледище, като жива сила, злото расте, но не дава плодъ, следователно, нѣма условия да зрѣе. Като израсте и се увеличи, най-после злото умира. Такава е сѫдбата на всички лоши мисли, чувства и по-стѫпки. Доброто, като жива сила въ природата, има условия да расте и да се увеличава, и понеже носи зародишъ въ себе си, то дава плодъ и вѣчно живѣе. Тъй щото, ако се питате, каква е разликата между злото и доброто, ще знаете, че злото расте, но плодъ не дава, затова то е временно — ту се явява, ту изчезва. Доброто, обаче, расте, развива се, дава плодъ, който узрѣва, пръска сѣмената си навсѣкѫде и вѣчно живѣе. И най-малкото добро следва човѣка презъ вѣковетѣ. Затова е казано, че силата на злото е до четири поколѣния, а на доброто — до тисящи родове. Сѫща е разликата между лошитѣ и добритѣ мисли, чувства и постѫпки. Такава разлика сѫществува между лошия и добрия животъ, между лошитѣ и добритѣ хора. Какъ може неразбраната скръбь да се превърне въ разбрана? Ако разбирашъ разумнитѣ закони на природата и ги прилагашъ на мѣсто, ти можешъ да правишъ това превръщане. Това значи, да познавашъ буквата А, начало на нѣщата, начало на разумностьта. Ако поставишъ точка върху тази буква, ти опредѣляшъ посоката на своето движение. Точката е мѣсто, отдето излизатъ правитѣ линии — пѫть къмъ разумностьта. Наистина, разумниятъ животъ не е нищо друго, освенъ стремежа. нагоре. Като поеме тази посока, разумниятъ човѣкъ образува равностраненъ триѫгълникъ, по който се движатъ неговитѣ мисли, чувства и постѫпки. Разумниятъ животъ подразбира хармония между мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка. Като живѣе, той образува равностранния триѫгълникъ — форма на разумностьта. Като чувствува, той пълни тази форма, т. е. влага въ нея съдържание. Като мисли, той я одухотворява и осмисля. Ето защо, разумностьта става разбрана, когато й се даде форма, съдържание и смисълъ. И човѣкъ, като разумно сѫщество, има форма, съдържание и смисълъ. Формата представя видимия човѣкъ, съдържанието — неговото сърдце, което изразява чувствата му, а смисълътъ — неговия умственъ животъ. Следователно, ще се пазишъ да не изгубишъ нито формата, нито съдържанието, нито смисъла си. Ще пазишъ всичко, което ти е дадено, за да изпълнишъ добре своето предназначение. Не казвай, че сѫ ти дотегнали страданията. Тѣ сѫ благо, чрезъ което разумниятъ свѣтъ иска да те освободи отъ заблужденията. Така, именно, ще превърнешъ скръбьта си въ радость. Ако си търговецъ, живѣй и работи честно, да не изгубишъ не само външното, но и вѫтрешното си богатство. Не е страшно, когато губишъ външното си богатство; страшно е, когато губишъ вѫтрешното богатство. Докато си външно ощетенъ, лесно се възстановява състоянието ти. Дръжъ съзнанието си будно, да не опетнишъ ума и сърдцето си, да не заробишъ душата си. Ще кажешъ, че Богъ е всеблагъ и всемждъръ, ще ти помогне. Богъ помага, но те предупреждава да не грѣшишъ, да не повтаряшъ погрѣшкитѣ си. Той казва: Давамъ ти богатство, което самъ ще носишъ на гърба си, безъ никаква външна помощь. При това, цѣлото си богатство ще пренесешъ на единъ пѫть. Не можешъ ли да направишъ това, ще вземешъ отъ него толкова, колкото самъ можешъ да носишъ. Останалото ще дадешъ на своя ближенъ. Докато богатството ти е малко, лесно го носишъ. Колкото по-голѣма е лакомията ти, толкова повече се увеличава и богатството ти. Най-после дохождашъ до положение да не можешъ самъ да носишъ товара си и казвашъ, че нѣма смисълъ да се живѣе. Тогава ангелитѣ започватъ да четатъ присъдата ти: първия пѫть поиска десеть хиляди лева — дадоха ти се; втория пѫть поиска 20,000 лв., и тѣхъ получи. Колкото искаше, толкова ти се даваше. Най-после, дойде до милиони, които вече не можешъ да носишъ и питашъ, какво трѣбва да правишъ. Ще плащашъ — нищо повече. Изплащането става насилствено. Искашъ, не искашъ, ще давашъ отъ себе си, докато се облекчишъ. Така ангелитѣ възпитаватъ лакомия човѣкъ. Ако започне да се оплаква, че губи богатството си, тѣ го взиматъ на онзи свѣтъ и го пращатъ въ по-долна форма, между конетѣ и воловетѣ, да оре земята. — Защо орете земята? — Защото досега ядохме и пихме, не слушахме Господа. Сега носимъ последствията на своята лакомия. Като изплатимъ дълговетѣ си, ще приемемъ първоначалната си форма на човѣкъ, създаденъ по образъ и подобие Божие. Днесъ всички хора търсятъ нѣкакво разрешение на живота, искатъ по магически начинъ да разрешатъ въпроситѣ. Докато живѣятъ само за себе си, никакво човѣшко разрешение на въпроситѣ не може да имъ помогне. Тѣ трѣбва да се свържатъ съ Бога, да се вслушватъ въ Неговия гласъ, Който имъ нашепва, кое е право и кое криво, и така да изправятъ живота си. Докато не разбере смисъла на живота, предназначението на всички живи сѫщества, човѣкъ всѣкога ще грѣши. На растенията и на животнитѣ гледа като на нисши сѫщества, които не заслужаватъ неговото внимание. Това е криво разбиране. Животнитѣ и растенията иматъ велико предназначение. Тѣ служатъ като символи, като азбука, чрезъ която природата говори. Първиятъ адептъ, който влѣзе въ райската градина, взе форма на змия, съ цель да изкуси Ева. На небето той заемаше високо положение, но, като слѣзе на земята, прие една отъ низкитѣ животински форми, уви се около дървото и започна да се разговаря съ Ева на чуденъ, красивъ езикъ. За пръвъ пѫть тя чу змия да говори толкова разумно и убедително. Като постигна цельта си, адептътъ свали змийската кожа отъ гърба си и застана предъ Ева като младъ, красивъ момъкъ, облѣченъ въ черни, хубави дрехи. Като го видѣ, Ева се изненада и си каза: Невъзможно е този човѣкъ да си служи съ лъжата. Той знае да се преобразява, следователно, владѣе великата наука на живота. Следъ всичко това, тя бѣше готова да слуша, каквото той й говорѣше. Тя се убеди, яде отъ забранения плодъ, като даде и на Адама отъ него. Така и двамата сгрѣшиха и напуснаха раял Ще кажете, че това е приказка, Адамъ и Ева не сѫ сѫществували. Какъ мислите вие, това е ваша работа. Дали вѣрвате, или не, това е пакъ ваша работа. Важно е, че сѫщата история става въ самия човѣкъ. Следователно, всичко, което става въ човѣка, е вѣрно. Ти стоишъ предъ единъ въпросъ, искашъ да го разрешишъ правилно. Отвѫтре нѣщо ти нашепва, какъ да постѫпишъ, но дохожда нѣкой отвънъ и дава криво направление на мисъльта ти. Щомъ го послушашъ, виждашъ, че си сгрѣшилъ. Като знаешъ това, давай ухо на вѫтрешния гласъ въ себе си, а не на своята мисъль или на своето чувство. Тѣ сѫ твоитѣ външни съветници, които лесно могатъ да те заблудятъ. Каже ли ти вѫтрешниятъ гласъ да не предприемашъ нѣщо, слушай го. Но ти започвашъ да философствувашъ, че времената сѫ добри, че условията сѫ благоприятни за тази работа и, като постѫпишъ по своя умъ, виждашъ, че не си на правъ пѫть. Започвашъ да съжалявашъ, и следъ известно време се успокоишъ. Успокояването не е изправяне на погрѣшката. Кой може да утеши майката, на която детето й умрѣло? Какво ще й кажешъ за утешение? Ще кажешъ, че Богъ ще й даде друго дете. Това утеха ли е? Майката може да се утеши само при едно положение: ако детето й оживѣе. Стане ли това, тя моментално ще забрави скръбьта си. Следователно, всички хора ще се утешатъ, само когато имъ се върне загубеното, т. е. когато намѣрятъ изгубения рай. — Какво е изгубилъ човѣкъ? Кой е изгубениятъ рай? — Неговитѣ добродетели, неговитѣ добри мисли, чувства и постъпки, неговиятъ добъръ животъ. И следъ като изгуби тѣзи нѣща, човѣкъ се примирява и казва: Изгубеното е изгубено вече, нѣма защо да се жали за него, но да потърсимъ нови печалби. Обаче, съществува законъ: новитѣ печалби не допринасятъ никаква полза, ако не се намѣрятъ загубенитѣ нѣща. Стариятъ прия-тель струва повече, отколкото новиятъ. Приятелство, направено въ детинството, трае повече, отколкото приятелство въ старини. — Защо? — Защото приятелството въ детинството има условия да узрѣе, когато приятелството въ старини е лишено отъ тѣзи условия. Възъ основа на това, и младото поколѣние трѣбва да води добъръ животъ, за да могатъ прин-ципитѣ на този животъ да узрѣятъ. Въпрѣки това, мнозина казватъ: Да оставимъ младитѣ да си поживѣятъ свободно, на старини тѣ ще подобрятъ живота си. Това може да е вѣрно, може и да не е вѣрно, но казвамъ: Добродетель, придобита на младини, струва повече отъ добродетель, придобита на старини. Другъ човѣкъ е онзи, който носи доброто въ себе си отъ младини, а другъ е онзи, който носи доброто, което е придобилъ на старини. Това не значи, че не сте добри, но работете главно върху онѣзи добродетели, които носите отъ детинство. Работете върху онѣзи дарби и способности, които носите отъ детин ство. Съ други думи казано: Работете върху онѣзи дарби и способности, върху онѣзи добродетели, които Богъ е вложилъ въ васъ още при създаването ви. Какво трѣбва да прави съвременниятъ човѣкъ, за да се домогне до онова, което е вложено въ него? Нищо друго не му остава, освенъ да намѣри загубеното. — Какъ ще го намѣри? — Чрезъ търпение и любовь. Какво прави майката съ своето красиво, умно дете, което е заболѣло отъ тежка епидемическа болести? — Тя се въорѫжава съ всичката си любовь и съ търпение, докато оздравѣе детето. Дълго време следъ това то е хилаво, неспособно за работа, за никакво движение. Майката го носи на рѫце, храни го като малко дете, докато се възстанови всичко, което е загубило: енергия, красота, способности за работа. Тя понася всичко и се радва, че детето й се спасило отъ смъртьта. Такова е положението на съвременния човѣкъ, който, поради моралния грѣхъ, е изгубилъ най-ценното. Има една наука, която може да помогне на човѣка да придобие изгубеното, т. е. да придобие здравето и силата си. Тази наука е, колкото велика поради благата, толкова велика и поради страданията, които носи. Напримѣръ, за да изнесе доброто на човѣка, тя трѣбва да изнесе и нѣкои негови голѣми недостатъци. Силниятъ лесно се справя съ недостатъцитѣ, но слабиятъ така изпада подъ тѣхния гнетъ, че и доброто не може да му помогне. Нѣкой иска да му посоча недостатъцитѣ. Казвамъ: Ти самъ ще ги видишъ. Моята задача е да ти покажа доброто, което трѣбва да разработвашъ. Що се отнася до недостатъцитѣ, съ тѣхъ само Богъ може да се разправя. Една отъ погрѣшкитѣ на хората е, че се занимаватъ съ своитѣ недостатъци. Като се събиратъ, тѣ се критикуватъ, изнасятъ недостатъцитѣ на този, на онзи и, като се върнатъ по домоветѣ си, казватъ: Да ни прости Богъ, огрѣшихме се съ тѣзи разговори. Ще каже нѣкой, че не може да търпи погрѣшкитѣ на своя съседъ. Чудно нѣщо, погрѣшкитѣ на съседа си не може да търпи, а къмъ своитѣ е снизходителенъ. Човѣкъ трѣбва да бѫде последователенъ. Ако не търпишъ недостатъцитѣ, изобщо, не трѣбва да търпишъ и своитѣ. А тъй, своитѣ нечистотии търпишъ, на съседа си не можешъ — това е несправедливость. Като възражение на това, нѣкой ще каже, че Богъ му говорилъ така, че Той го напѫтвалъ, какъ да живѣе. И това е възможно, обаче, прилагане се иска. Отъ думитѣ на Господа трѣбва да изработишъ скъпоценни камъни, на които всички да се радватъ. Богъ ти казва да не правишъ това, което си намислилъ. Ти трѣбва да Го послушашъ и да кажешъ: Господи, ще направя това, което Ти искашъ. Да направишъ това, което Божественото изисква, значи, да превърнешъ обикновения камъкъ въ скъпоцененъ. Нѣкой иска да направи нѣщо за мене. Казвамъ: Направи нѣщо, което Богъ изисква, и ще бѫдешъ радостенъ. Тогава и азъ ще направя нѣщо, което Богъ изисква отъ мене. Така ще съберемъ две радости на едно мѣсто и ще бѫдемъ щастливи. — Искамъ да бѫда щастливъ. — Много просто, събери две радости на едно мѣсто. — Не мога да ги съчетая, само на една радости се натъквамъ. — И при това положение ще бѫдешъ щастливъ, но временно, всѣки може да ти отнеме радостьта и щастието. Съберешъ ли две радости на едно мѣсто — твоята и на твоя ближенъ, ти си въ царството на хармонията, въ областьта на щастието. Това е законъ. Правете опити въ това направление, да провѣрите този законъ. Представете си, че имате рана, която носите съ месеци и не можете да я излѣкувате. Съберете две радости на едно мѣсто и ще се увѣрите въ действието и силата на този законъ. Въ нѣколко минути, или най-много въ два - три часа раната ви ще оздравѣе. Три възможности има, чрезъ които човѣкъ е въ състояние да се излѣкува и отъ най-опасната болесть. Отъ него се изисква само едно: да събере две радости на едно мѣсто. Следъ това той трѣбва да се обърне къмъ разумната природа, да му помогне по нѣкакъвъ начинъ да се излѣкува. Тя ще му помогне, като изпрати единъ отъ своитѣ опитни лѣкари; ако той не го излѣкува, ще му изпрати едно отъ възвишенитѣ, напреднали сѫщества; ако пакъ не оздравѣе, самъ Богъ ще се изяви: ще плюе на земята, ще вземе малко каль и ще намаже съ нея болното мѣсто. Въ Бога се криятъ много начини за лѣкуване. Тѣ се съдържатъ въ водата, въ въздуха, въ свѣтлината и въ храната. Какъ ще се лѣкувате, по духовенъ, или физически начинъ, не е важно. Едно се иска: да бѫдете здрави, за да възстановите изгубеното. Като се говори за духовния свѣтъ, мнозина си го представятъ като физическия. Стане ли дума за Христа, искатъ да Го видятъ като човѣкъ, да се разговарятъ съ Него. Това е невъзможно. Веднъжъ дойде Христосъ на земята въ плъть, между човѣцитѣ. Сега ще Го търсите по другъ начинъ. И въ духовния свѣтъ да отидете, и тамъ нѣма да видите Христа. Той е заетъ съ много работа, нѣма време за свободни хора. Щомъ види нѣкой свободенъ човѣкъ, безъ работа, Той го праща на земята. Свѣтътъ се нуждае отъ работници: и млади, и стари трѣбва да работятъ. Младиятъ отъ най-ранна възрасть трѣбва да бѫде работникъ и да води добъръ животъ. Стариятъ не трѣбва да прекѫсва импулса си за работа. И като младъ, и като старъ ще водишъ добъръ животъ. Тежко на стария, който въ младини е водѣлъ лошъ животъ. После ще се моли да се подмлади, че тогава да служи на Господа. Ако се подмлади, ще забрави обещанието си и ще започне отново лекъ, безгриженъ животъ. Така не се живѣе. Ще живѣете по изискванията на Божественото учение, безъ никакви отклонения. Всѣко отклонение отъ Божествения пѫть води къмъ човѣшкия. Сѫществуватъ два пѫтя въ живота: човѣшки и Божественъ. Ако вървите по човѣшкия пѫть, ще имате човѣшки резултати; ако вървите по Божествения пѫть, ще имате Божествени резултати. Отъ васъ зависи, кой пѫть да изберете. Нѣма по-велико нѣщо за човѣка отъ това, да върши Божията воля и да следва Божия пѫть. Колкото погрѣшки и недостатъци да има, той ще пада и ще става, ще се каля и чисти, но, въ края на краищата, ще изправи живота си. Да изправишъ живота си, това значи, да минешъ презъ известни мѫчнотии, презъ известни скърби и страдания. Безъ скърби и страдания не можешъ да влѣзешъ въ Царството Божие. Като минешъ презъ страданията, ще дойдешъ до дветѣ велики радости, които водятъ въ областьта на щастието. Това значи истинско подмладяване. Да се говори на съвременнитѣ хора за подмладяване, това значи, да се залъгватъ. Тѣ не вѣрватъ въ подмладяването по духовенъ начинъ и съ съжаление констатиратъ, че едно време сѫ били млади, пламенни, съ идеали, а сега сѫ остарѣли и всичко изгубили. Споредъ мене, какъвто си билъ на младини, такъвъ си и на старини. Защо изгасй огъня на твоята младость? Кой огънь изгасва: човѣшкиятъ, или Божествениятъ? — Човѣшкиятъ. Сега не ти остава друго, освенъ да запалишъ Божествения огънь въ себе си. — Старъ съмъ вече. — Това нищо не значи. Ще направите опитъ, да запалите Божествения огънь. Ако първия пѫть не успѣете, ще направите вторъ опитъ. При втория опитъ огъньтъ ви непремѣнно ще се запали. Задъ този огънь е любовьта. Въ любовьта се криятъ всички изгубени нѣща. Затова, именно, всѣки трѣбва да намѣри начинъ, по който да възстанови изгубеното. Едно се иска отъ човѣка: да познае своитѣ изгубени нѣща. Много изгубени работи има, но всички не сѫ ваши. Познаете ли, кои сѫ вашитѣ, любовьта веднага ще ви ги върне. Да четемъ ли темитѣ сега, или да ги оставимъ? По добре да не ги четемъ, защото самата тема може да се изкаже съ две думи. Произходътъ на въшкитѣ се крие въ неразбраната скръбь. Докато скърбитѣ оставатъ неразбрани, все ще има въшки; хората ще се чешатъ по главитѣ. Щомъ неразбранитѣ скърби се превърнатъ въ разбрани, въшкитѣ ще изчезнатъ. Турете радостьта и любовьта за основа на живота си, и неразбраната скръбь ще се превърне въ разбрана. Т. м. * 4. Лекция отъ Учителя, държана на 21 октомврий, 1931 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Събуждане" 14 лекции на общия окултен клас, 11-та година, т. I (1931-1932 г.) Пѫрво издание, София, 1944 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Проводници на любовьта Размишление. Тема за следния пѫть: „Произходъ на въшката.“ Ще кажете, че темата е проста, лесно ще я напишете. Нѣщата сѫ прости, когато човѣкъ има яснота въ съзнанието си. Да мислишъ, че като се разтоваряшъ, можешъ да опростишъ нѣщата, ти самъ се заблуждавашъ. Ако кредиторътъ опростява дълговетѣ на своитѣ длъжници, това значи, прощаване, т. е. заличаване на дълговетѣ имъ. Да опростявашъ живота си, това значи, да се помирявашъ съ трудноститѣ, т. е. да спазвашъ закона на економията. Мнозина мислятъ, че сѫ пестеливи. Да отдѣляшъ отъ хапката си и да внасяшъ пари въ банката, това не е опростяване на живота; това не разрешава въпроситѣ. Колко прави две по две? — Четири. Ще кажете, че и това е просто смѣтане. Две по две прави четири, но две и две е пакъ четири. Защо и при умножаването и при събирането получаваме все четири? Знаете само, че лесно се събиратъ две и две и лесно се умножаватъ две по две, но защо и въ двата случая получавате четворка, не знаете. Ще кажете, че числата се събиратъ лесно. Обаче, кои величини се събиратъ лесно: живитѣ, или механическитѣ? Лесно е да съберемъ две царевични зрънца или две камъчета, но какъ ще съберешъ две кокошки или двама души? Кокошкитѣ туряшъ въ курника, но не си ги събралъ. Двама души живѣятъ въ една кѫща, но не сѫ събрани. Тѣ могатъ да живѣятъ заедно или доброволно, или насила, но това не е още събиране. Значи, има естествено и неестествено събиране. Ти можешъ да приемешъ една идея доброволно или насилствено. Това показва, че въ живота и въ природата сѫществуватъ два вида процеси: естествени и неестествени. Често хората се спиратъ върху въпроса, да вѣрватъ ли въ Бога, или да не вѣрватъ. Кое отъ дветѣ положения е естествено и кое неестествено ? Ще кажатъ нѣкои, че вѣрата въ Бога е необходимость, както е необходимо слънцето за всички живи сѫщества. Безъ слънчевата свѣтлина и топлина нѣма животъ на земята. Какво ще стане съ васъ, ако слънцето не изгрѣва цѣла година? Какво ще стане съ васъ, ако гладътъ ви стигне до крайния предѣлъ? Казвашъ: Прегладнѣхъ вече. Какво ще стане съ тебе като прегладнѣешъ? Ще заспишъ. И безъ слънцето ще заспишъ, както и безъ храна. Това заспиване подразбира спиране на растенето. Смисълътъ на живота е въ растенето. Ако всѣки день не прибавяшъ нѣщо въ себе си, т. е. не растешъ, деньтъ е загубенъ за тебе. Когато рисува нѣкаква картина, художникътъ всѣки день прибавя по една малка чъртичка къмъ нея. И, като погледнешъ, виждашъ, че е нарисувалъ човѣшко лице. Всѣки день по една чъртичка, докато на шестия день виждашъ цѣло лице. Казано е, че Богъ създалъ свѣта въ шесть деня. Така се говори на децата, а възрастнитѣ, т. е. посветенитѣ подъ „шесть“ разбиратъ не шесть деня, а шесть елемента. — Кои сѫ тѣзи елементи? — Това сѫ днитѣ на седмицата: понедѣлникъ, вторникъ, срѣда и т. н. Християнитѣ считатъ понедѣлникъ за първи день, т. е. първия елементъ, а евреитѣ започватъ отъ недѣля — първиятъ день на Битието, първиятъ елементъ, съ който е започнало създаването на свѣта. Какъвъ елементъ е недѣлята? Като се говори за Бога, всички казватъ, че Той е вездесѫщъ. Ако питате нѣкого, кѫде е Богъ, ще отговори, че Той е на небето. Щомъ е на небето, не е вездесѫщъ. — Защо ? — Защото, споредъ нѣкои, небето е покривътъ на земята, а покривътъ не е всичко въ свѣта. Други пъкъ подъ „небе“ разбиратъ необятното пространство, което включва всичко. Значи, небето не е само покривъ на земята, но нѣщо велико и необятно, въ което влиза цѣлата вселена, цѣлата вѣчность. Вѣчниятъ животъ включва обикновения, а обикновениятъ е часть отъ вѣчния. Хората говорятъ за Бога, за небето и за земята, но единъ отъ близкитѣ въпроси за тѣхъ е, защо сѫщестува злото. Много просто, злото е половината на доброто. — Какво е тогава доброто? — Цѣлото на злото. Значи, злото се отдѣлило отъ доброто, като отъ цѣла единица, и съставя негова половина. Доброто пъкъ, като цѣло, превръща всичко въ добро. Българската пословица „Всѣко зло за добро“ има предъ видъ тъкмо това, че само доброто е въ сила да превърне злото въ добро. Тъй щото, не се смущавайте, когато се натъквате на злото. То е часть отъ доброто, а частьта е по-слаба отъ цѣлото. Нека тази мисъль остане въ ума ви, като съзнателна, разумна работа, която ще придаде нѣщо къмъ вашето съзнание. — Кога се е създало злото? — Когато се отдѣлило отъ цѣлото, т. е. отъ доброто — основата на живота. Ако имате едно яйце, трѣбва ли да го дѣлите на две части ? Понеже въ яйцето е скритъ животътъ, нѣмате право да дѣлите живота. Той е единенъ и недѣлимъ. Който се опиталъ да раздѣли живота, той е внесълъ злото въ свѣта. Всѣко нѣщо, създадено отъ Бога, е единно, недѣлимо и, следователно, трѣбва да се използува, както е дадено. Ако се опиташъ да раздѣлишъ една своя мисъль, която сѫществува като зародишъ въ твоя умъ, ти си извършилъ вече едно зло, което ще ти причини голѣмо страдание. Всѣка добра мисъль е недѣлима величина, която само трѣбва да се тури въ действие, нищо повече не можете да правите съ нея. И тъй, съдействувайте на доброто въ васъ да расте и да се развива. Само така то ще ви допринесе нѣщо. Сѣйте добри мисли и чувства въ градината на вашия умъ и на вашето сърдце, както посаждате плодни дървета въ градината си. Единъ беденъ човѣкъ, въ продължение на десеть години най-много, може да подобри материалното си положение. Достатъчно е да посѣе сто сѣмки отъ доброкачествени круши Или ябълки, за да се радва на тѣхнитѣ плодове. Кажете ли, че това не е ваша работа, вие сами се спъвате. По цѣли дни седите и философствувате върху въпроситѣ, кой е създалъ свѣта, защо го е създалъ, и мислите, че това е ваша работа. Това философствуване нищо не допринася за растенето ви. Съ години наредъ изучавате животнитѣ, тѣхния характеръ и произходъ, безъ да сѣете нѣщо въ градината си. Какво ще придобиете, ако изучавате характера на вълка, напримѣръ ? Другъ е въпросътъ, ако изучавате характера на овцата. Вие отглеждате овце, имате отношение къмъ тѣхъ. Всѣка мисъль, всѣко чувство, съ които човѣкъ се занимава, оказватъ известно влияние върху него. Всѣки предметъ, който изучава, сѫщо оказва влияние върху него. Следователно, ако изучава вълка, ще се натъкне на известно влияние отъ него. Защо му е вълчото влияние? Работете съ доброто, безъ да го дѣлите, за да се намирате подъ неговото влияние. Работете съ доброто като методъ за самовъзпитание. Така ще се развивате правилно и ще вървите напредъ. И тъй, работете върху истинското самовъзпитание, съ методи, каквито разумната природа дава. Единъ отъ нейнитѣ методи е обновяването. Човѣкъ се обновява, когато всѣки день внася въ ума си по една нова мисъль и въ сърдцето си по едно ново чувство, които го повдигатъ. Нека всѣки се запита, какво ново може да внесе днесъ въ ума и въ сърдцето си. Здравиятъ мисли за богатство, да спечели нѣщо, съ което да подобри живота си. За какво мисли болниятъ? Като се върти на леглото по цѣли дни, той си мисли, дано намѣри лѣкарството, което ще му помогне да оздравѣе. Ученикътъ или студентътъ мисли върху въпроса, който ще му зададе учительтъ или професорътъ. Той си мисли, колко добре ще бѫде, ако по нѣкакъвъ начинъ се добере до въпроса, който ще му се зададе на изпита. Както въ училището, така и въ живота, всѣки день си има опредѣлена програма, която трѣбва да се изпълни. Тя внася обновяване въ човѣшкия организъмъ. Нѣкой се интересува отъ нѣкакъвъ образъ, иска да го изучи. Това е последна работа. Първо ще изучавате своето лице, както художникътъ постѫпва, и ще наблюдавате, какво ново внасяте всѣки день. Оглеждайте се въ огледало, както правятъ младитѣ моми и момци, и си отбелязвайте всѣка промѣна, която става въ васъ. Младата мома се оглежда да види, има ли достатъчно пари, за да си избере момъкъ. Така прави и младиятъ момъкъ. Така постѫпва и гостилничарьтъ, и онзи, който отива въ гостилницата. Гостилничарьтъ вдига капацитѣ на тенджеритѣ, да види, достатъчно ли е яденето, да задоволи своитѣ посетители. Посетительтъ пъкъ постоянно отваря и затваря кесията си, да види, има ли достатъчно пари да се нахрани добре. Въ даденъ моментъ всѣки човѣкъ се интересува отъ нѣщо специфично. Още съ ставането си отъ сънь, домакинята се интересува, кой отъ познатитѣ или отъ приятелитѣ й ще я посети този день. Тя започва да чисти, да мие кѫщата си, за да задоволи своитѣ гости и да имъ се хареса. Все трѣбва да ви посети нѣкой презъ деня, или съ мисъльта си, или съ чувствата си, или съ своето физическо присѫтствие. Какъвъ е моралътъ на съвременнитѣ хора ? Отъ какви принципи се водятъ тѣ ? Каквито да сѫ принципитѣ и възгледитѣ имъ, тѣ сѫ отживѣли времето си. Тѣ сѫ за малки деца, но не и за възрастни. Обаче, има принципи, които се отнасятъ до всички хора, до всички времена и епохи. Единъ отъ тѣзи принципи е следниятъ: презъ очитѣ на човѣка само свѣтлината може да влиза. Допусне ли друго нѣщо, то ще му причини болка и страдание. Като влѣзе свѣтлината презъ очитѣ ви, ще й дадете широкъ достѫпъ, ще я поздравите и ще се разговаряте съ нея. Колкото време прекара при васъ, тя ще ви остави своето благословение. Всичко друго, вънъ отъ свѣтлината, нѣма достѫпъ до вашитѣ очи. Какво става съ очитѣ ви, като влѣзе малко прахъ въ тѣхъ? Започватъ да сълзятъ, зачервяватъ се и, докато и последната прашинка не излѣзе, тѣ не се успокояватъ. Вториятъ принципъ: Презъ ушитѣ ви може да влиза само звукътъ. Третиятъ принципъ: презъ носа ви може да влиза само въздухътъ. Четвъртиятъ принципъ: презъ устата ви може да влиза само храната. Това сѫ четиритѣ неизмѣнни принципи въ човѣшкия животъ. Това сѫ принципитѣ, по които човѣкъ може да живѣе. Пренесете тѣзи принципи и въ духовния си животъ, да се ползувате напълно отъ тѣхъ. Нѣкой се вслушва въ думитѣ на хората, безпокои се отъ това, което говорятъ за него, и губи разположението си. — Защо ? — Защото е далъ пѫть на шума, а не на звука. Всѣки шумъ, който се докосва до ушитѣ, може да ги разстрои и да внесе известна дисхармония въ човѣшкия организъмъ. Звукътъ представя хармонични трептения на разумна сила. Който го приема правилно, той се ползува отъ неговото благо. Като знаете това, възприемайте чиститѣ трептения на звука, а се пазете отъ шумъ, предизвиканъ отъ непровѣрени слухове. Че нѣкой казалъ нѣщо обидно за васъ, това да не ви смущава. Приемайте нѣщата направо отъ тѣхния източникъ, отъ автора имъ. Когато звукътъ отъ нѣкой източникъ влѣзе направо въ ухото ви и се разговаря съ васъ, вие си съставяте истинско понятие за нѣщата. Казано е въ Писанието, че въ сѫдния день ще отговаряшъ за всѣка праздна дума. Затова, ако искашъ да приемешъ нѣкаква свѣтла мисъль, иди при автора, отъ когото тя излиза, и приеми свѣтлината чрезъ очитѣ си; следъ това ще чуешъ, какво говори, и ще възприемешъ звука чрезъ ушитѣ си. Така ще имашъ ясна представа за неговата мисъль, за това, което го движи въ живота му. Ако Духътъ, Който е живѣлъ въ Христа, не ви предаде своята мисъль, никога не можете да разберете Свещенитѣ книги. Духътъ се е проявявалъ и чрезъ пророцитѣ, и чрезъ Христа, но продължава да се проявява и до днесъ. Кой е сѫществениятъ въпросъ, който ви занимава днесъ? Какво трѣбва да правите, за да се развивате правилно? На първо мѣсто трѣбва да отворите очитѣ си за възприемане на свѣтлината, ушитѣ си — за възприемане на звука, съзнанието си — за възприемане на разумностьта. Този е пѫтьтъ за повдигане и обновяване. При това, всѣки трѣбва да знае, колко свѣтлина, колко звукове и колко въздухъ трѣбва да приеме въ даденъ моментъ. Дойдешъ ли до истинската мѣрка, ще знаешъ, че нѣмашъ право да дѣлишъ нѣщата. — Нали трѣбва да дѣлимъ благата си съ своитѣ ближни? — Ще отдѣляшъ отъ благата си, но нѣма да ги дѣлишъ. Ако имашъ две ябълки, ще дадешъ едната на своя ближенъ, но половинка ябълка нѣмашъ право да давашъ. Казватъ, че нѣкой дѣли хапката си па две съ своя ближенъ. Това е фигуративенъ езикъ. Въ същности, всѣки трѣбва да сподѣля благата си съ хората, но не и да ги дѣли. Свѣтлината, топлината, звукътъ идатъ непреривно, безъ прекъсване. Могатъ ли да се дѣлятъ? Какъ ще раздѣлишъ въздуха, водата, свѣтлината и топлината? Природата си служи съ цѣли числа, а не съ дробни. Тя не дѣли величинитѣ. Казватъ, че отдѣлили детето отъ майката. Това е невъзможно. Никой не може да отдѣли детето отъ майката. Временно детето може да се отлъчи отъ майка си, т. е. да се отдалечи отъ нея, но въ никой случай не може да се отдѣли. Между майката и детето съществува тѣсна, неразривна връзка, която никой не може да скъса. На същото основание, казвамъ: Никаква сила въ свѣта не е въ състояние да от дѣли човѣка отъ Бога. Какви усилия не е правилъ дяволътъ, но и до днесъ не е могълъ да отдѣли човѣшката душа отъ нейния Създатели. Какви обещания не е давалъ на човѣка, какви залъгвания, какви надежди не му е давалъ, но и доднесъ не е успѣлъ. И дяволътъ, като вълка, хваща човѣка и го изяжда, съ цель да го отдѣли отъ Бога, но, въ края на краищата, се вижда принуденъ да го повърне и изхвърли навънъ цѣлъ, неповреденъ. Никой не може да отдѣли човѣка отъ неговия Създатель. „И отдѣли овцетѣ отъ козитѣ.“ Това е алегория, защото, въ същности, овчарьтъ пасе заедно овцетѣ и козитѣ — не ги раздѣля. Козитѣ причиняватъ пакости на дърветата, гризатъ младитѣ имъ клончета. Не е нуждно външно да се отдѣлятъ овцетѣ отъ козитѣ. Достатъчно е да се дадатъ на всички сѫщества специални условия, всѣки да прояви своята природа. Ако това се отнася до овцетѣ и козитѣ, колко повече е нуждно за хората. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ положителна наука, която да подобри тѣхния животъ. Въпрѣки това, тѣ не търсятъ такава наука, но искатъ да бѫдатъ обичани. За да те обича нѣкой, трѣбва да знаешъ закона, да се превърнешъ на свѣтлина и така да влѣзешъ въ очитѣ на своя възлюбенъ. После, да се превърнешъ на слово, чийто звукъ, да мине презъ ушитѣ на твоя възлюбенъ. И най-после, да се превърнешъ на въздухъ да влѣзешъ презъ носа на този, който те обича. Който не може да се превърне на свѣтлина, на звукъ и на въздухъ, за да влѣзе въ своя възлюбенъ, неговата любовь не е истинска. Любовьта трѣбва да прониква въ човѣка, а не вънъ отъ него. Остане ли отвънъ, това не е любовь. Колкото и да ви се говори за любовь, не се ли проявява тя като свѣтлина, звукъ и въздухъ, не разчитайте на тази любовь. Христосъ казва: „Азъ съмъ виделината на свѣта.“ Значи, Той се превръща на свѣтлина и така влиза презъ очитѣ на хората. Така, именно, Христосъ изявява любовьта си къмъ хората. Който има любовь въ себе си, той може да се превърне на свѣтлина и на слово, да мине презъ очитѣ и ушитѣ на онѣзи, които люби и които го любятъ. Който нѣма любовь, не може да се превръща на свѣтлина. Следователно, той е човѣкъ съ обикновени разбирания. Съ такива разбирания не може да се влѣзе въ Царството Божие, между ангелитѣ. — Какво представятъ ангелитѣ? — Тѣ сѫ сѫщества, които се превръщатъ на свѣтлина и влизатъ презъ очитѣ на хората, да ги възпитаватъ. Велико изкуство е да знаешъ, какъ да се превърнешъ на свѣтлина. Това е учението на ангелитѣ. Чрезъ него тѣ искатъ да напѫтватъ хората къмъ реалностьта на живота. Какво по-велико благо можете да очаквате отъ това, да излѫчва тѣлото ви свѣтлина и отдалечъ да свѣтите? Има светии, на които тѣлото е свѣтещо. Тѣ сѫ прекарвали съ години въ гори и планини, въ съзнателна работа върху себе си, докато сѫ придобили изкуството да се превръщатъ на свѣтлина, т. е. да свѣтятъ. И обикновениятъ човъкъ трѣбва да усили свѣтлината на своя умъ, да свѣти вечерь. Това е действителность, която може да се провѣри. Както има свѣтещи елементи въ химията, така сѫществуватъ и свѣтещи хора, които излѫчватъ отъ себе си свѣтлина. И тъй, новото, къмъ което се стреми човѣшкиятъ духъ, е да придобие изкуството да свѣти. — Какъ се постига това? — Има много начини, но трѣбва да се започне съ малки опити. Ще правите малки опити, безъ да очаквате голѣми резултати. Напримѣръ, ще дамъ на всички по две сѣменца — житни, царевични или други нѣкакви, да ги посадите въ земята. Който е готовъ да учи, веднага ще ги посѣе и ще наблюдава, какво ще стане. Обаче, който има голѣмо мнение за себе си, ще каже: Чудно нѣщо, свършилъ съмъ два факултета, имамъ много знания, пиша върху важни въпроси, и следъ всичко това, ще се занимавамъ съ дребни работи — да посаждамъ сѣмена. Това не е моя работа. Азъ имамъ велико предназначение. — Какво е твоето предназначение? Ще разисквашъ върху въпроса, какъ е създаденъ човѣкъ и защо е създаденъ. И ангелитѣ не разрешаватъ този въпросъ, а единъ обикновенъ ученъ, съ два факултета, се заелъ съ разрешаването на единъ отъ най-труднитѣ въпроси. Вземи дветѣ сѣменца и ги посади, самъ да видишъ, колко си ученъ. Ако ги посадишъ правилно и получишъ добъръ резултатъ, наистина си свършилъ два факултета. Ако не получишъ никакъвъ резултатъ, нищо не си свършилъ. Човѣкъ може да свърши единъ факултетъ само въ единъ моментъ, а може да го свърши и въ сто години. Това зависи отъ разбирането му. Сѫществуватъ три начина за придобиване на знания: чрезъ прозрение, чрезъ вдъхновение или чрезъ интуиция; чрезъ последователно възприемане, за което сѫ необходими четири — петь години усилена работа и най-после, чрезъ постоянно повтаряне на заученото, за което сѫ нуждни десетки години. Има хора, които прекарватъ почти цѣлия си животъ въ университетъ, искатъ да придобиятъ много знания. Казватъ, че единъ студентъ, като постѫпилъ въ университета 20 годишенъ, излѣзълъ оттамъ на 75 годишна възрасть, като минавалъ отъ единъ факултетъ въ другъ. Когато го запитали, ще излѣзе ли нѣкога отъ университета, той казалъ, че ще учи до края на живота си. Следователно, ако за обикновеното знание трѣбва да посветишъ цѣлъ животъ, може да си представите, колко време е нуждно за придобиване на духовното знание. Човѣкъ едва е започналъ да мисли за изкуството да се превръща въ свѣтлина. Придобие ли това изкуство, той ще може да приложи любовьта по новъ начинъ, ще си създаде нови, правилни отношения съ хората. — Възможно ли е човѣкъ да се превърне въ свѣтлина? — Възможно е, разбира се. Какъ ще си обясните радостното състояние, което сте придобили при свѣтлината на нѣкой човѣкъ? Вървите по улицата замисленъ, съсрѣдоточенъ въ нѣщо; срѣщате единъ човѣкъ, който не ви казва нищо, само се разминавате съ него. Обаче, веднага се изпълвате съ радость, чувствувате се разположенъ, готовъ на всѣкакви услуги. — Коя е причината за това? — Човѣкътъ, когото сте срещнали, ви обича и, безъ да знаете, той прониква въ васъ като свѣтлина. Щомъ възприемете неговата свѣтлина, вие се изпълвате съ радость, сърдцето ви се разширява, умътъ ви се пробужда и лесно решавате въпроситѣ си. Значи, дето е любовьта, тамъ е и свѣтлината. Отворете се за Божията Любовь, за да се превърнете на свѣтлина и да помагате на ближнитѣ си. Ако не срещнете човѣкъ, който ви обича, вие дълго време ще носите скръбьта си. Всѣки е ималъ такава опитность. Помнете: когато сте радостни, срещнало ви е сѫщество, което ви обича. То е предало любовьта си къмъ васъ чрезъ свѣтлината, която излиза отъ него. Любете и вие, за да предадете любовьта си на другитѣ хора. Единъ день, когато ви срещне Христосъ, ще ви пита: Научихте ли закона за превръщане на любовьта въ свѣтлина? Можете ли да си служите съ свѣтлината, като проводникъ на любовьта? Казано е въ Писанието: „Невъзможното за човѣка е възможно за Бога.“ Следователно, истински вѣрващъ е онзи, който вѣрва въ невъзможното. Да вѣрвашъ въ възможното, това е лесна работа, това още не е вѣра. Да вѣрвашъ въ невъзможното, въ неразбраното, това подразбира истински човѣкъ. Ако каже нѣкой, че свѣтътъ билъ създаденъ отъ яйце, ще започнатъ да разискватъ, какво е било това яйце, какъ е възможно цѣлиятъ свѣтъ да е билъ подъ крилата на една птица, каква е била птицата и т. н. Учительтъ се справя лесно съ децата, но какъ ще се справи съ възрастнитѣ? Като отиде между децата, той започва да разказва, какъ Богъ създалъ една голѣма кокошка и подъ крилата й турилъ много яйца, върху които тя лежала 25 дни. Отъ тѣзи яйца започнали да излизатъ звезди, слънца, планети, растения, животни, докато най-после, въ последния, т. е. шестия день, излѣзълъ човѣкътъ. Децата се радватъ, че научили нѣщо ново, и разказватъ на майкитѣ си, на по-малкитѣ си братчета и сестричета, какъ билъ създаденъ свѣтътъ. Възрастнитѣ, обаче, веднага се запитватъ, кокошката ли е създадена първа, или яйцето. Всички философи разглеждатъ този въпросъ, но никой не е дошълъ до истинското му разрешение. Неразрешенитѣ въпроси причиняватъ страдание, а разрешенитѣ — радость. Всички се запитватъ, защо идатъ страданията. Отговорътъ е простъ и категориченъ: страданията освобождаватъ човѣка отъ ограниченията. Какво прави бременната жена? — Деветь месеца носи детето въ утробата си, но следъ деветия месецъ тя го изпѫжда навънъ. Колкото и да е било добре въ утробата на майката, детето трѣбва да излѣзе навънъ, да се освободи отъ ограничителнитѣ условия и да започне да учи. Ако майката не го изпѫди навънъ, и двамата ще умратъ. Ако Богъ не бѣше извадилъ човѣка вънъ отъ себе си, той никога нѣмаше да придобие знания. — Добре бѣше при майка ми; тамъ нѣмаше страдания. — Сега ще те стегнатъ и ще започнешъ да работишъ. — Тежъкъ е животътъ ми. — Ще работишъ — смисълътъ на живота е въ работата. Ако не извадишъ една мисъль вънъ отъ своя умъ, да живѣе свободно, тя ще остане въ забрава и най-после ще умре. Докато мисъльта е въ човѣшкия умъ, тя не е способна за работа. Щомъ излѣзе вънъ отъ него, тя може да работи и да се прояви. Казано е въ Битието, че Богъ изпѫди човѣка отъ рая. Ще кажете, че причината за това се крие въ неговия грѣхъ. Въ сѫщность, причината е по-дълбока. Думата „изпѫждане“ е силна, може да се замѣсти съ „раждане“. Майката изпѫжда детето вънъ отъ утробата си, т. е. тя ражда. Всѣки човѣкъ трѣбва да роди, и то на време. Не родишъ ли, самъ се осѫждашъ на страдания. Ще родишъ, ще работишъ и ще учишъ. Азъ не съмъ жененъ, самъ съмъ въ живота, мѫчно мога да свърша работата си. — Ти не говоришъ право. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не е жененъ. Ще кажете, че мѫжътъ не ражда. — И мѫжътъ ражда, и жената ражда. Всички хора раждатъ, не само по едно дете, но и по две, и по три. Мѫчи те една мисъль, искашъ да разрешишъ единъ въпросъ, но не знаешъ, какъ да постѫпишъ. Ще се мѫчишъ день, два, повече дни, докато най-после го решишъ. Решаването на въпроса подразбира раждане на една мисъль. Ще я родишъ по всички правила, ще й дадешъ животъ и условия за работа. Раждането е великъ, свещенъ процесъ. Днесъ то е опорочено, затова въ бѫдеще ще се измѣни. Природата е велика въ своитѣ опити. Като види, че нѣкой отъ нейнитѣ процеси се опетни, тя го замѣства съ новъ и по-съвършенъ. Има начинъ, по който човѣкъ самъ може да се преобрази, т. е. да се новороди. Той знае вече, че е новъ човѣкъ, преобразенъ, самъ себе си родилъ. Ще кажете, че това е невъзможно. За невежия е невъзможно, но не и за учения и просвѣтенъ човѣкъ. Ще дойде день, когато женитѣ ще раждатъ по новъ начинъ. За този день и Христосъ говори. Той казва: „Ако не се родите отъ вода и духъ, не можете да влѣзете въ Царството Божие.“ Христосъ казва: „Жена кога ражда, на скръбь е; като роди, скръбьта й се превръща на радость, защото се е родилъ човѣкъ на свѣта.“ Въ широкъ смисълъ, детето представя новородена идея. За да се роди тя, човѣкъ минава презъ голѣми страдания. Щомъ се роди, той се радва, че тя излиза на бѣлъ свѣтъ и започва да работи. Животътъ се заключава въ страданието. Който страда, той живѣе; който се радва, той влиза вече съзнателно въ предѫрието на живота. Като не разбиратъ дълбокия смисълъ на страданието и на радостьта, хората се радватъ на това, на което не трѣбва, а бѣгатъ отъ страданието, което осмисля живота имъ. Радвайте се не на самата радость, а на това, което страданието носи. Страданието е ценно за това, което носи въ себе си. Сѫщото се отнася и до радостьта. Ако не знаешъ, защо страдашъ и защо се радвашъ, ти си вънъ отъ живота. Ако знаешъ, защо страдашъ и защо се радвашъ, ти си придобилъ живота — най-ценното въ свѣта. И пияниятъ не знае, защо играе. Казватъ за него: Пиянъ е този човѣкъ, играе, буйствува; и той не знае, защо прави това. Докато е пиянъ, той не знае, защо играе, но като отрезнѣе, знае, защо е пѣлъ и игралъ. Ако знаешъ, защо вѣрвашъ и защо не вѣрвашъ, ти си на правъ пѫть; ако не знаешъ, ще се блъскашъ натукъ-натамъ, безъ да използувашъ живота. Ще кажете, че не е ваша работа да знаете, защо скърбите и се радвате, защо вѣрвате. — Всичко е за васъ. Свѣтътъ е създаденъ за васъ, да се учите, да придобивате знания и опитности. И тъй, когато страдате, не питайте, защо страдате; не казвайте, че вашитѣ страдания сѫ голѣми, но благодарете, защото чрезъ страданията придобивате живота. Чрезъ радоститѣ пъкъ влизате въ живота и започвате да растете. Когато се радвашъ, не отивай между хората, да се хвалишъ съ радостьта си. Така постѫпватъ нѣкои майки съ децата си. Майката вземе детето на рѫце и тръгва отъ кѫща на кѫща, да го показва на съседкитѣ си. По този начинъ детето губи красивото, което е вложено въ него. Майката трѣбва да излиза съ детето срѣдъ природата и да се моли на Бога, да му даде възможности да се превърне на свѣтлина, съ която да радва хората. Ще се радвашъ на свѣтлината на хората, а не на самитѣ тѣхъ. Задача: цѣла седмица мислете върху свѣтлината. Обърнете се къмъ Бога съ дълбоко, искрено желание да ви помогне да се превърнете на свѣтлина. Не казвайте, че сте грѣшници, че това е невъзможно за васъ. И Сара не повѣрва на думитѣ, които ангелътъ й каза, че ще роди синъ, и се засмѣ. Тя каза: „Азъ не родихъ, когато бѣхъ млада, че сега, на 90 годишна възрасть, ще родя.“ Кажете си: „Незнайни сѫ Божиитѣ пѫтища.“ Защо и ти, ако си грѣшникъ, не можешъ да се превърнешъ на свѣтлина? Ако нѣкой те нацапа съ катранъ, грѣшникъ ли си? Така ли си роденъ? Вземи чиста вода въ легена и се измий добре. Чистото никога не може да се опетни. Отъ хиляди години дяволътъ търси начинъ да опетни човѣшката душа, но и досега не е успѣлъ въ това. Тѣлото може да се опетни, главно отвънъ, но човѣшката душа — никога. Нѣма начинъ, по който може да се опетни човѣшката душа. Тя всѣкога е била чиста и завинаги ще остане такава. Желая на всички да се превърнете на свѣтлина. Това е новото, което иде вече въ свѣта. — Възможно ли е това? — Възможно е. — Да вѣрваме ли? — Вѣрвайте и не се страхувайте отъ нищо. За Бога всичко е възможно. Потърсете Го, както детето търси своя баща, и Му благодарете, че и васъ е ималъ предъ видъ. Когато създавалъ вселената, Той ималъ предъ видъ и човѣка, далъ му всички условия да расте и да се развива, да придобива знания. Бѫдете живи деца, а не мъртви, да запазите връзката си съ своя великъ Баща. Така ще създадете новото общество, на което членоветѣ ще бѫдатъ носители на свѣтлина. Свѣтътъ се нуждае отъ нови хора — хора на възкресението, граждани на Царството Божие. Силата, знанието и богатството сѫ за васъ. Вървете напредъ, въ новия пѫть на свѣтлината. Само така можете да преобразите живота си, да приемете първичната форма, която Богъ е замислилъ преди създанието. Човѣкъ е дошълъ на земята да бѫде съработникъ на Бога, а не да страда и да се радва. Страданието и радостьта сѫ второстепенни нѣща. Първото е работата: да работишъ така, че да се превърнешъ на свѣтлина и на топлина, за да се учишъ и да любишъ. Страдайте, за да придобиете живота. Радвайте се, за да придобиете сили за работа. Работете, за да изпълните своето предназначение. Каквато работа и да свършите, все ще внесете малъкъ тласъкъ въ козмоса. Сега, за да мислите свободно върху свѣтлината, звука и въздуха, като проводници на любовьта, утре ще отидемъ на Витоша и, като се върнемъ, ще сподѣлимъ благата, които сме придобили, съ онѣзи отъ васъ, които сѫ заети и не могатъ да дойдатъ. Въ любовьта е животътъ, въ мѫдростьта е свѣтлината, въ истината е свободата. * 3. Лекция отъ Учителя, държана на 14 октомврий, 1931 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Събуждане" 14 лекции на общия окултен клас, 11-та година, т. I (1931-1932 г.) Пѫрво издание, София, 1944 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Оставената торба На фиг. I. имате три окръжности А, В, С, които се пресичатъ взаимно. Всички знаете, какво нѣщо е окръжности и какво — кръгъ. Понеже иматъ еднакви радиуси, и тритѣ окръжности сѫ равни помежду си. Обаче, тѣ се отличаватъ по своята дейность, като образи на живата природа. Срѣдната окръжности, съ центъръ А, пресича дветѣ окръжности въ центроветѣ имъ В и С, което показва, че има нѣщо общо съ тѣхъ. Тази окръжности представя Божествения свѣтъ. Следователно, този свѣтъ има нѣщо общо съ останалитѣ два свѣта — съ духовния и съ физическия. Мнозина се запитватъ, на какво се дължатъ противоречията въ живота. Когато субективнитѣ, т. е. вѫтрешнитѣ възгледи на човѣка, се стълкновятъ съ обективнитѣ, т. е. съ външнитѣ възгледи на Бога и на разумната природа, непремѣнно се явяватъ противоречия. Значи, вѫтрешниятъ свѣтъ на човѣка е външенъ свѣтъ на Бога. Ако излѣзе отъ своя центъръ, човѣкъ влиза вече въ центъра на Божествения свѣтъ. Остане ли въ своя центъръ, той е въ външния свѣтъ на Бога, въ периферията на Божествения свѣтъ. И обратно, когато се движи по периферията на своя животъ, той минава презъ центъра на Божествения свѣтъ. Въ това време човѣкъ мисли, че е нѣкакво божество, иска да прави това, което е достояние само на Бога. Така, именно, той изпада въ противоречие съ себе си. Много естествено, никой човѣкъ не може да направи това, което Богъ върши. — Какво трѣбва да прави човѣкъ, за да излѣзе отъ противоречията си? — Да съгласува своитѣ субективни мисли и желания съ обективнитѣ мисли и желания на Бога. Невъзможно е Богъ да следва пѫтя на човѣшкитѣ мисли и желания. Човѣкъ е проява на Бога, но не и начало на Неговия животъ. Следователно, той трѣбва да върви по пѫтя на Бога, а не Богъ по неговия пѫть. Нѣкой пита, защо работитѣ му не се нареждатъ добре. — Защото е въ стълкновение съ външния животъ на Бога. — Защо имамъ голѣми мѫчнотии? — Защото си въ стълкнове ние съ външния животъ на Бога. Ако се движишъ съзнателно по окрѫжностьта А, ще намѣришъ хиляди възможности да реализирашъ своитѣ мисли и желания, както и своя идеалъ. Въ Божествения животъ има две противоположни посоки на движение: едната посока е отъ В къмъ А, а другата — отъ С къмъ А. Това показва, че въ природата има известно отношение между единъ силенъ и единъ слабъ моментъ, между една разумна и една неразумна сила, между доброто и злото, между истината и лъжата. — Кога лъже човѣкъ? — Когато обещава на хората нѣща, които никога не може да направи. Нѣкой казва, че ще ви направи щастливи. Въ сѫщность, никой никого не може да направи щастливъ. Щастието е въ рѫцетѣ на Бога, а не въ човѣшкитѣ рѫце. Човѣкъ себе си не може да направи щастливъ, че другитѣ ще ощастливи. Какъ може, нещастниятъ да прави другитѣ щастливи ? Какъ може, слабиятъ да прави другитѣ силни? Какъ може, бедниятъ да прави другитѣ богати? Каквито обещания и да ви даватъ обикновенитѣ хора, не се лъжете отъ тѣхнитѣ думи. Това не е лъжа, но неразбиране на нѣщата. Лъже онзи човѣкъ, който обещава нѣщо, което може да направи, а не го прави. Не може да наречешъ лъжецъ онзи, който ти обещава богатството на цѣлата земя. Преди всичко, земята не е негова; той нѣма право да разполага съ нейното богатство. Този човѣкъ може да се нарече глупецъ, но не лъжецъ. Като знаете това, не говорете такива нѣща нито на себе си, нито на своитѣ ближни. Защо ще си въобразявашъ, че можешъ да вдигнешъ земята на гърба си? Опитвалъ ли си да носишъ земята на гърба си? Първо опитай, после говори. Ще кажешъ, че си ходилъ на слънцето. Какъ си ходилъ: съ ума, съ сърдцето или съ тѣлото си ? Трѣбва да говоришъ само онова, което си опиталъ и си се увѣрилъ, че самъ можешъ да го направишъ. Само онзи е ходилъ на слънцето, който си послужилъ и съ ума, и съ сърдцето, и съ тѣлото си. — Азъ познавамъ Бога. — Какъ Го познавашъ: съ ума, съ сърдцето или съ тѣлото си ? Истинско, пълно познаване на Бога подразбира познаване по умъ, по сърдце и по тѣло, т. е. съ цѣлото си естество. Може ли да познавашъ Бога съ тѣлото си? Какво означава тѣлото? Подъ „тѣло“ разбираме външна проява на душата. Тѣлото представя външната, обективна проява на душата. Никой не може да разбере и познае душата вънъ отъ проявитѣ на ума, на сърдцето и на тѣлото. Следователно, душата има три обективни прояви: въ умствения свѣтъ — чрезъ вътрешната природа на ума, въ духовния свѣтъ — чрезъ вътрешната природа на сърдцето, въ физическия свѣтъ — като вътрешни сили на тѣлото. И тъй, душата представя външната и вътрешната същина на човѣка. Тя присътствува и въ съзнанието, и въ ума, и въ сърдцето, и въ волята на човѣка — навсѣкѫде и въ всичко. Тя опредѣля нѣщата, но нея никой не може да опредѣли. Тя присѫтствува и въ духа на човѣка. Ако нѣкой се опита да й даде форма, това значи, да я ограничи. А душата не се ограничава. Споредъ нѣкой, душата има яйцевидна форма. Такава е формата на човѣшкото тѣло, а не на душата. Дето душата присѫтствува, тамъ има вѣчно движение, вѣчна работа. Следователно, никой не е видѣлъ душата, но има представа за нейнитѣ прояви. Казано е въ Писанието: „И вдъхна въ ноздритѣ му дихание на животъ, и стана человѣкъ жива душа.“ Това значи: и започна човѣкъ да диша, да мисли, да чувствува, да се движи и да работи. Ще кажете, че първиятъ човѣкъ билъ лесно създаденъ. Достатъчно било да му се вдъхне въздухъ. Ако, наистина, е лесно това, опитайте се и вие да вдъхнете въздухъ въ нѣщо, да видите, какво ще излѣзе. Знаете ли, какво представя е диханието на Бога и каква сила се крие въ него? Следователно, когато става въпросъ за диханието на Бога, трѣбва да гледате на него като на свещено нѣщо. Ако чрезъ въздуха, който обикновениятъ човѣкъ вдишва и издишва, се извършватъ велики процеси въ организъма, колко по-велики и възвишени нѣща ставатъ отъ диханието на Бога. Веднъжъ само вдъхна Богъ въ ноздритѣ на човѣка, и той стана жива душа. При това, този процесъ не е еднократенъ. Много пѫти Богъ внася своето дихание въ човѣка. Въ който моментъ престане този процесъ, човѣкъ умира, т. е. животътъ въ него се прекѫсва. Който не разбира истината, мисли, че Богъ само веднъжъ е вдъхналъ животъ въ първия човѣкъ. За да го оживи, Богъ, наистина, е вдъхналъ само веднъжъ, но оттогава до днесъ Той не е престаналъ да внася диханието си въ човѣка и нѣма да престане да вдъхва. Майката само веднъжъ ли кърми детето си? Много пѫти го кърми тя, докато стане истински човѣкъ. Диханието на Бога е необходимо за всѣки човѣкъ, както млѣкото за гръдното дете. Следователно, процесътъ на Божественото дихание е непреривенъ, както и кърменето на малкото дете. Като знаете това, подържайте връзката си съ Бога, за да могатъ Неговитѣ енергии да се втичатъ въ васъ. И тогава, като се питате, какъвъ е смисълътъ на живота, ще си отговорите: Смисълътъ на живота се заключава въ връзката на човѣшката душа съ Бога. — Защо нѣмамъ успѣхъ въ живота си ? — Защото си скѫсалъ връзката съ Бога. — Какво трѣбва да направя, за да подобря живота си? — Да възстановишъ тази връзка. Представете си, че за васъ специално е оставена на опредѣлено мѣсто торба съ злато, която сами трѣбва да си вземете. Отивате да вземете торбата, но въ сѫщия моментъ излизатъ отнѣкѫде разбойници и ви гонятъ да взематъ златото. Това е устроено нарочно, да ви изпитатъ, заслужавате ли Божественото благо, или ще се уплашите и ще избѣгате. Ако избѣгате отъ разбойницитѣ и не вземете торбата, тѣ ще се възползуватъ отъ Божественото благо. Въ дадения случай, вие минавате за престѫпникъ предъ разбойницитѣ, понеже не сте могли да използувате Божественото благо. Страхътъ отъ разбойницитѣ показва, че сте скѫсали връзката си съ Бога. Който пази тази връзка, той не се страхува. Той знае, че при получаване на едно благо, винаги има изпитания и е готовъ да се справи съ тѣхъ. Какво се иска отъ сегашния човѣкъ? — Самообладание. По този начинъ могатъ да се реализиратъ добритѣ желания. Който има самообладание, той се е справилъ съ страха. — Какво допринася страхътъ? — Излишни тревоги. Ако пѫтувашъ съ параходъ по океана, трѣбва ли да се страхувашъ да не стане нѣкаква катастрофа? Страхувашъ се да не се разбие парахода и да се намѣришъ на дъното на океана. — Кой човѣкъ се страхува? — Който не е свързанъ съ Бога. Който има отношение къмъ Бога, преди да се качи на парахода, ще Го запита, да пѫтува ли съ този параходъ, или да се качи на другъ? Ако му се отговори положително, той нѣма защо да се съмнява. Ще влѣзе въ парахода и, презъ каквито изпитания да мине, въ края на краищата, ще излѣзе на спасителния брѣгъ. Всичко може да стане съ парахода, въ който си ти, но нѣма да потъне. — Защо? — Защото Богъ ти е позволилъ да пѫтувашъ съ него. Никаква сила въ свѣта не е въ състояние да се противопостави на Божиитѣ решения. Ако параходътъ потъне, това показва, че ти си влѣзълъ въ него безъ позволението на Бога. Казано е въ Писанието: „Косъмъ отъ главата ви нѣма да падне безъ волята на Бога.“ Следователно, вѣра е нуждна на съвременнитѣ хора, не умствена, но абсолютна вѣра, въ която нѣма никакви изключения. Какво означава вѣра безъ изключения ? Ако се качишъ на параходъ въ океана и се яви буря, параходътъ ще мине презъ голѣми люшкания, ще потъва въ водата и ще излиза на повръхностьта, ще залива пѫтницитѣ съ вода, но пакъ ще излѣзешъ на брѣга здравъ и читавъ. И презъ всичкото време на изпитанието трѣбва да останешъ тихъ и спокоенъ, съ пълна вѣра, че ще стигнешъ до брѣга благополучно и ще кажешъ: Минахъ презъ голѣма опитность, но се убедихъ, че въ Божиитѣ обещания нѣма обратни решения. Ще кажете, че вѣрвате въ Бога и въ Христа. Мнозина вѣрватъ като васъ, но важно е, какъ ще се справи всѣки, като попадне въ развълнувания океанъ. Вѣрващъ си, но като те гонятъ разбойници, оставашъ торбата съ златото и бѣгашъ. Това не е вѣра. Истински вѣрващиятъ трѣбва да остане на мѣстото си, разбойницитѣ да минатъ покрай него и да не го докоснатъ. Това е вѣра. Ако се уплашишъ отъ разбойницитѣ и избѣгашъ ти самъ се излагашъ на страдания. Ще останешъ около торбата си и ще кажешъ на разбойницитѣ: Тази торба е моя. Богъ ми я далъ и не отстѫпвамъ отъ нея. Какво представя торбата съ златото? — Човѣшкиятъ животъ. Следователно, никой не може да вземе живота, даденъ отъ Бога. Нито смъртьта може да отнеме живота на човѣка. — Ще умремъ. — Кой ви е казалъ това? Питали ли сте Господа, ще умрете ли, или още ще живѣете? Нѣкой обикновенъ човѣкъ може да ви каже, че ще умрете, но неговото твърдение не е мѣродавно. Кой е умиралъ съзнателно и познава смъртьта ? Никой нѣма право да говори за нѣща, които не е опиталъ. Казано е въ Писанието: „Въ който день престѫпишъ Божия законъ, ще умрешъ.“ Този законъ има и обратенъ смисълъ: „Въ който день решишъ да изпълнявашъ Божия законъ, ти придобивашъ животъ.“ Който губи живота си, става недоволенъ и страда; който придобива животъ, радва се. И тъй, хората сѫ недоволни, когато нѣщата ставатъ така, както не ги очакватъ. Искашъ да придобиешъ богатство, но, като започнатъ да те преследватъ апаши и разбойници, ставашъ недоволенъ и казвашъ: Защо ми е такова богатство, което нарушава мира и спокойствието ми? Представи си, че твоето богатство не е въ пари, но въ нѣкакво природно благо, отъ което се нуждаятъ всички хора. Ти имашъ кѫща, близо до чистъ, планински изворъ. Минаватъ и заминавать пѫтници край кѫщата ти, и всѣки търси вода, да задоволи жаждата си. Щомъ видятъ извора, приближаватъ се до него и пиятъ отъ водата му. Имашъ ли право да отказвашъ на пѫтницитѣ да пиятъ отъ водата на твоя изворъ? Ако откажешъ на нѣкого, ти вършишъ престѫпление, за което ще отговаряшъ. Всѣки, който дойде при твоя изворъ, ще го оставишъ свободно да се напие и да си налѣе, колкото вода иска. Въ това се заключава изпълнението на Божията воля. Затова е казано: „Даромъ сте взели, даромъ давайте.“ Даромъ се даватъ Божиитѣ блага, защото трѣбва да се върнатъ при Източника, отъ Който сѫ излѣзли. Когато се говори за изобилие на благата, имаме предъ видъ Божиитѣ блага. Като знаете това, не спирайте пѫтя на Божественитѣ блага. Първата задача на човека е да се справи съ своя вѫтрешенъ страхъ. Докато се страхува, той всѣкога ще бѫде недоволенъ, че не е постигналъ идеала си Много естествено, страхътъ го заставя да бѣга и да се откаже отъ торбата съ благата. Ако нѣкой се оплаква, че не е станалъ богатъ, силенъ, добъръ, това се дължи на неговата страхливость. — Защо не можахъ да стана поетъ, музикантъ или художникъ? — Защото си билъ страхливъ. Който е доволенъ отъ положението си и се радва на своитѣ постижения, той е билъ смѣлъ и решителенъ въ живота си, предъ нищо не се е спиралъ. Тъй щото, ако не сте богати, учени, добри, силни, ще знаете, че причината за това е въ самитѣ васъ, страхливи сте били; ако сте бедни и болни, страхливи сте били. Това е фактъ, който съмъ опитвалъ много пѫти въ живота и съмъ абсолютно убеденъ въ него. Той е станалъ вече законъ, въ който нѣма никакво изключение. Казано е въ Писанието: „Страхливиятъ не може да наследи Царството Божие.“ Какво представя Царството Божие? — Сборъ отъ блага, които Богъ е опредѣлилъ за всички живи сѫщества на земята. Следователно, ако си страхливъ, не можешъ да се ползувашъ отъ Божиитѣ блага. — Какъ мога да се освободя отъ страха? — Като внесешъ любовьта въ сърдцето си. Тогава страхътъ ще остане отвънъ, а любовьта — отвѫтре. Само така ще реализирашъ желанията си; само така ще бѫдешъ въ съгласие съ Божествения свѣтъ. Докато живѣешъ съ страхъ за утрешния день, ти всѣкога ще бѫдешъ въ стълкновение съ Бога, съ разумната природа. Извади страха вънъ отъ себе си, за да влѣзешъ въ хармония съ живата природа и да се ползувашъ отъ Божието благословение. При това положение ще реализирашъ своитѣ желания: каквото помислишъ, ще постигнешъ. Ако пожелаешъ да имашъ една колибка, веднага ще я придобиешъ. Тя ще бѫде като гайда: ту ще я свивашъ, ту ще я надувашъ. Можешъ ли да се оплачешъ отъ жилищна криза? Ще носишъ колибката съ себе си и, дето те завари нощьта, тамъ ще останешъ. Това значи, да прилага човѣкъ своето знание. Това значи, да бѫдешъ съвършенъ. Затова е казано въ Писанието: „Бѫдете съвършени, както е съвършенъ Отецъ вашъ небесни.“ За съвършения всичко е постижимо. Въ Божествения свѣтъ нѣщата се постигатъ само за даденъ моментъ. Това значи, Богъ осигурява човѣка само за даденъ моментъ, а не за вѣчни времена. Имашъ нужда отъ хлѣбъ въ даденъ моментъ — ще го имашъ; искашъ да напишешъ нѣщо, ще напишешъ и ще се проявишъ като писатель, но само за даденъ моментъ; искашъ да имашъ къщичка, да си починешъ, и това ще ти се даде, но само за момента. При това, моментътъ подразбира само известна область, известно направление. Въ единъ моментъ ще се проявишъ само въ известна область, а не въ всички области и направления. Искашъ ли въ единъ моментъ да се проявишъ въ всички области, или да постигнешъ всичкитѣ си желания, ти изпадашъ въ заблуждения и противоречия. И тъй, всичко въ живота е постижимо, когато поставите любовьта отвътре, а страха — отвънъ. Така се придобива животътъ и безсмъртието. Следователно, когато сте въ съгласие съ Божиитѣ закони, нищо не може да ви изненада; каквото и да ви се случи, ще знаете, че въ единъ моментъ само ще се справите съ мъчнотията си. Богъ е въ вѣчностьта. Той ръководи свѣта и го оправя. Живѣйте безъ страхъ, за да запазите торбата съ златото отъ рѫцетѣ на разбойницитѣ. Предъ любовьта и безстрашието и най-голѣмиятъ разбойникъ отстѫпва. Той слага орѫжието си на земята и казва: Торбата е твоя, разполагай съ златото си, както знаешъ. Ако обичашъ, можешъ да дадешъ и на мене нѣщо. Ти бръквашъ въ торбата и давашъ на разбойника часть отъ златото. Това подразбира истински отношения между хората. Когато имашъ повече блага отъ своя ближенъ, дай му часть отъ благата си, но доброволно. Сега, бѫдете внимателни, да не губите торбитѣ си. За тѣзи, които сѫ ги изгубили, тѣ не се връщатъ вече, но внимавайте, въ бѫдеще поне да не ги губите. Когато се качвате на параходъ, не губете вѣрата си. Като се натъквате на страдания, не се обезсърдчавайте. Щомъ сте свързани съ Бога, никаква сила не може да ви измѣсти отъ положението, въ което се намирате. Каквито бури и вѣтрове да ви брулятъ, параходътъ ви ще излѣзе благополучно на пристанището. Това, което желаете да стане, ще се изпълни. Това е законъ, въ който нѣма никакво изключение. — Какь ще познаете, дали този законъ действува въ живота? Опитайте се да вземете торбата и ще видите, че разбойницитѣ ще отстѫпятъ предъ васъ. Така ще разберете, че тѣ сѫ ваши приятели, дегизирани, съ цель да изпитатъ вѣрата и самообладанието ви. Ще ви дамъ една нова пѣсень, на чуждъ езикъ, съ следното съдържание: Аинъ фаси, мекри заси, финъ земру ашанъ меру суаси синъ месулъ сумаси зенъ фесулъ. Чуждиятъ и неразбранъ езикъ показва, че нѣкога, въ далечното минало, вие сте изгубили благото което ви е дадено. Изгубили сте торбата, и днесъ я търсите. Сега следватъ разбранитѣ думи на пѣсеньта: Въ небеснитѣ ширини, въ небеснитѣ глъбини; въ небеснитѣ висини, где свѣтлина обитава, и животътъ вѣчно се проявява. Кога човѣкъ говори за небеснитѣ ширини ? — Когато изгуби нѣщо. Тогава той става по-разуменъ, но торбата е отишла вече въ рѫцетѣ на разбойницитѣ. Стои човѣкътъ и мисли, какъ е станала тази работа, че торбата е вече далечъ отъ него. Той не подозира, че причината е въ неговия страхъ. Докато не се познава, човѣкъ страда, мѫчи се и се запитва, защо идатъ страданията. Страданията на хората сѫ резултатъ на изгубената обичь. Безъ обичь и любовь животътъ се обезсмисля. Любовьта изключва страха, следователно, освобождава човѣка отъ тъмнината и ограниченията. Ако обичьта и любовьта ви не сѫ въ сила да изпѫдятъ страха навънъ, тѣ не сѫ истински. — Какъ да се примиримъ съ страданията? — Нѣма защо да се примирявате съ страданията, но ще ги приемете, като нѣща, които идатъ отъ Бога. Следователно, всичко, което иде отъ Бога, е добро. Радость, или страдание, които идатъ отъ Бога, сѫ добри и на мѣсто. Обаче, трѣбва да различавате това, което иде отъ хората, отъ онова, което иде отъ Бога. За следния пѫть пишете върху темата: „Най-голѣмиятъ страхъ и най-голѣмата обичь.“ Като развивате темата, ще се стремите да внесете нѣщо ново въ разбирането си, а не както сѫ разбирали хората преди васъ. За всѣко нѣщо се иска ново разбиране. И пророцитѣ сѫ имали нѣкакво разбиране за Бога, напримѣръ, но вие трѣбва да се отличавате отъ тѣхъ. Отъ васъ се иска още по-ново разбиране, да се приближавате до разбирането на Христа за Бога. Нали минавате за християни? Вашето разбиране трѣбва да отговаря на момента, въ който сега живѣете. Новото има отношение къмъ красотата въ живота, а красотата — къмъ настоящето. Наистина, важни сѫ сегашнитѣ блага, а не миналитѣ, които сѫ изгубени вече. Въ много ями се събирало вода, отъ която мнозина сѫ се ползували, но важна е водата, която днесъ изтича отъ извора. Водата въ ямитѣ е мжтна, нечиста, а отъ извора е прѣсна, чиста — всички се стремятъ къмъ нея. На сѫщото основание, казвамъ: Важно е, какъ Богъ се изявява днесъ къмъ насъ, а не, какъ се е изявявалъ въ миналото. Затова Павелъ казва: „Око не е видѣло, и ухо не е чуло това, което Богъ е приготвилъ за онѣзи, които Го любятъ.“ Ако обичашъ Бога, нито на ума, нито на сърдцето ти ще дойде това, което Той е приготвилъ за тебе. Велика е любовьта Му къмъ всѣка душа. Божията Любовь е врата, презъ която ти ще минешъ, за да влѣзешъ въ Божествения свѣтъ. Само така ти ще приемашъ и предавашъ Божиитѣ блага. Следователно, обичьта е съединителна връзка между човѣшката душа и Първата Причина. На тази връзка се дължи правилното развитие на човѣка. * 2. Лекция отъ Учителя, държана на 7 октомврий, 1931 г. София. — Изгрѣв!..

От томчето "Събуждане" 14 лекции на общия окултен клас, 11-та година, т. I (1931-1932 г.) Пѫрво издание, София, 1944 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Събуждане Като четете втора глава отъ I. Послание къмъ Тимотея, вие се пренасяте въ времето на Павла. Така виждате разликата между тогавашнитѣ времена и сегашнитѣ. Павелъ се обръща къмъ вѣрващитѣ съ думитѣ: „И тъй, моля ви, преди всичко да правите моления, молитви, прошения, благодарения за всичкитѣ человѣци.“ (1 ст.).*) „Така и женитѣ съ прилична премѣна, съ срамежливость и цѣломѫдрие да украсяватъ себе си, не съ плетения на космитѣ, или съ злато, или съ бисери, или съ многоценни дрехи.“ (9 ст.).— И въ времето на Павла женитѣ сѫ плели коситѣ си, което показва, че това е стара мода, която и до днесъ още се прилага. „Жената да се учи мълчаливо, съ всѣко покорство“ (11 ст.).— Защо жената трѣбва да мълчи? — За да мисли. Изобщо, човѣкъ ми сли само въ мълчание. — Кой човѣкъ се покорява? — Който има воля. Една българска пословица казва: „Преклонената или покорната главичка остра сабя не сѣче.“ Съ други думи казано: „Острата сабя не сѣче умна глава.“ И сухиятъ клонъ, и зелениятъ клонъ на дървото сѫ покорни, но господарьтъ взима острия ножъ и ги отрѣзва. Обаче, никакъвъ ножъ не може да сѣче умния човѣкъ. „А жена да поучава не позволявамъ, нито да владѣе на мѫжа, но да е въ мълчание.“ (12 ст.). Който не разбира Писанието, търси причината за злото и за грѣха все въ жената. Вѣрно е, че първата жена съгрѣши, но не външната. Грѣхътъ се дължи на вѫтрешната жена, която е въ всѣки човѣкъ. Сегашната жена е дете на миналото. Следователно, тя се явява като последствие отъ живота на първата жена, която лесно се поддала на грѣха. Човѣшкото сърдце представя вътрешната жена. За това сърдце, именно, се казва въ Писанието: „Разтлѣ се сърдцето на този народъ.“ Преведенъ съ други думи, този стихъ означава: Развратиха се женитѣ на народа. Ще кажете, че външнитѣ условия сѫ причина да се проявява човѣкъ по единъ, или по другъ начинъ. Въ сѫщности, външнитѣ условия сѫ причина да прояви човѣкъ онова, което се крие дълбоко въ него. Наистина, всѣки човѣкъ избира такава срѣда за живѣене, която отговаря на неговия вѫтрешенъ стремежъ. Червеятъ пълзи по земята, защото самъ си е избралъ този начинъ на животъ. Единъ день, когато се превърне на пеперуда, той ще напусне стария животъ и ще влѣзе въ новъ, при нови, по-добри условия. Пеперудата се отличава отъ червея съ по-голѣма интелигентность и съ това, че е господарь на положението си. Много е ми-слилъ червеятъ, докато престане да пълзи и се превърне на пеперуда. Той казва: Докато пълзя по земята, много ще страдамъ. Колкото и да съмъ опитенъ въ пълзенето, всѣки може да ме стъпче. И по дърветата да пълзя, пакъ причинявамъ пакости, за което хората и птицитѣ ме преследватъ. Не се живѣе така, трѣбва да си направя пашкулъ, дето да си приготвя крилца за хвъркане. Когато разумниятъ свѣтъ вижда доброто желание на червея, да измѣни живота си, съ цель да се повдигне, той му помага да го реализира. Като се говори за червея и пеперудата, ние ги разглеждаме като състояния, презъ които е миналъ човѣшкиятъ духъ. Всички форми на животнитѣ и растенията сѫ жилища на сжщества, чрезъ които разумната природа е правила своитѣ опити, съ цель да ги усъвършенствува. Всѣка форма, колкото и да е малка, трѣбва да се усъвършенствува, за да мине въ по-висока форма. Това е неизбѣженъ законъ. Презъ тѣзи форми минава и човѣкъ въ утробата на майка си, докато дойде до последната форма, чрезъ която днесъ се проявява. — Какво прави бедниятъ човѣкъ? Какво е първото му жилище ? — Малка, проста колибка. Като забогатѣе, той си прави по-голѣмо, по-свѣтло и по-хигиенично жилище. Първата колиба той оставя въ наследство на сѫществата, които стоятъ подъ него. Тѣ я оставятъ на други, които идатъ следъ тѣхъ. Така човѣкъ се развива и върви напредъ. Следователно, всички по-низки форми отъ човѣшката представятъ минали култури, презъ които човѣкъ е живѣлъ, работилъ и постепенно напущалъ, за да влѣзе въ по-висока форма. Като знаете това, отнасяйте се съ уважение и любовь къмъ формитѣ на растенията и на животнитѣ, като къмъ ваши минали жилища. И до днесъ още нисшитѣ сѫщества влизатъ въ кѫщата на човѣка, ползуватъ се отъ добритѣ условия, безъ да плащатъ. Разумниятъ човѣкъ не ги държи отговорни за това, понеже и той не плаща нищо за кѫщата си. Обаче, непросвѣтениятъ и неразуменъ човѣкъ взима наема си чрезъ насилие. Като види кокошката, агънцето, прасенцето, вънъ отъ себе си, той взима ножа и самъ се разправя съ тѣхъ. Това е неразбиране на великия законъ на живота. Всѣко сѫщество е длъжно да плаща за добритѣ условия, които му се даватъ. — На кого? — На Онзи, Който се грижи за него, Който го повдига. Всѣки наемодатель има право да получава наемъ, но не повече, отколкото трѣбва. И всѣки наематель е длъженъ да плаща наема си доброволно и на време. Великиятъ законъ на живота сѫди човѣка не за това, че взима наемъ, но за несправедливо постъпване къмъ своитѣ наематели. Той отглежда овце, взима млѣкото, вълната имъ, но пакъ е недоволенъ. Най-после посѣга и на живота имъ. Това е несправедливость, която природата не търпи. Благородство се иска отъ човѣка, да а е, докѫде се простиратъ правата и задълженията му. Красива е природата съ многобройнитѣ и разнообразни форми, чрезъ които тя опитва условията за животъ на земята. Изучавате една отъ първичнитѣ форми на живота и се чудите, какъ може да се живѣе въ такава малка и незавършена колибка, само съ две отвърстия — за влизане и излизане, безъ никакъвъ прозорецъ. Докато разглеждате тази форма, виждате друга, по-добре построена, съ два прозореца, но турена въ водата. И тукъ условията сѫ тежки. Тази форма се видоизмѣня въ друга, по-добре построена, съ криле, чрезъ които се движи свободно въ въздуха. Обаче, и отъ тази форма човѣшкиятъ духъ е недоволенъ, затова го пратили между млѣкопитаещитѣ, докато най-после влѣзълъ въ формата на човѣкъ. Така той се задоволилъ, но временно. — Какво искалъ още? — Другарка, която да му помага въ живота, и съ която да сподѣля радости и скърби. И това му се дало, но и до день днешенъ човѣкъ философствува, трѣбва ли да има жена, или и безъ нея може да живѣе. Въпросътъ се решава просто: жената е сърдцето на човѣка, което извършва кръвообръщението. Ако можешъ безъ сърдце, ще можешъ и безъ жена. Следователно, не търсете жената вънъ отъ себе си. Тя е въ васъ, и безъ нея не можете. Тя е пулсътъ на вашия животъ. Докато мѫжътъ търси жената вънъ отъ себе си, и жената търси мѫжа вънъ отъ себе си, и двамата се натъкватъ на противоречия. Помнете: човѣшкиятъ духъ е миналъ презъ всички форми на живота и постепенно ги е напущалъ, докато най-после е дошълъ до последната — човѣшката форма. Той ги е напусналъ външно, но не и вѫтрешно. Тѣ и днесъ живѣятъ въ него. Той никога нѣма да се освободи отъ тѣхъ. Човѣкъ е миналъ и презъ различни раси: черна, червена, жълта, бѣла — сегашната раса, но и въ нея нѣма да остане. Бѣлата раса е петата. Иде времето на шестата раса, която носи новитѣ и свѣтли идеи. И въ тази раса нѣма да остане завинаги. Цельта на човѣка е да върви напредъ, да дойде до положението на ангелъ, да бѫде господарь на себе си и на вселената, да бѫде истински съработникъ на Бога. На ангелитѣ е дадена голѣма власть — да управляватъ слънчевитѣ системи. И човѣкъ подсъзнателно се стреми къмъ тази власть, но, като не е готовъ още за нея и не знае, какъ да я постигне, той започва да управлява подобнитѣ си и се натъква на погрѣшки и противоречия. Съ подобнитѣ си ще бѫдешъ като тѣхенъ братъ, докато дойдешъ до положението на ангелъ, да управлявашъ и работишъ заедно съ Бога. И тъй, отъ гледището на великия законъ на развитието, човѣкъ се намира въ преходно състояние, отъ което трѣбва да се освободи. Това значи, да стане господарь на себе си, самъ да решава въпроситѣ си, самъ да действува и твори. Понѣкога съзнанието на човѣка се помрачава, той става недоволенъ отъ себе си, отъ окрѫжаващитѣ и търси причината на това състояние тамъ, дето не е. Най-после той търси причината въ Бога, че не му далъ здраво тѣло, не му далъ свѣтълъ умъ и широко сърдце, да се справя лесно съ мѫчнотиитѣ си. И Мойсей завърши живота си съ недоволство. Той не бѣше доволенъ отъ работата си на земята, но следъ него дойдоха други пророци, които свършиха това, което той не можа да направи. Съвременнитѣ хора търсятъ начинъ да се свържатъ съ живата природа, за да подобрятъ живота си. Разумность се иска отъ хората. Ако не сѫ разумни, тѣ могатъ да изпаднатъ въ положението на червея, да ги тъпчатъ. Ще кажете, че нѣщата се постигатъ лесно, както червеятъ става пеперуда. Обаче, всички червеи не ставатъ пеперуди: едни се увиватъ въ какавиди, които се превръщатъ въ пеперуди, а други си оставатъ червеи. Да бѫдешъ червей, или пеперуда, това сѫ две различни състояния. Червеятъ разбира нѣщата по единъ начинъ, а пеперудата — по другъ начинъ. Скръбьта е състояние на червея, а радостьта — па пеперудата. Червеятъ, както лошата мисъль, прояжда листата на дърветата, а пеперудата, както добрата мисъль, се храни съ сладкия сокъ на цвѣтята. Отрицателнитѣ и нисши мисли сѫ червеи, които глождатъ съзнанието на човѣка. — Какво да се прави съ червеитѣ? — Да се продадатъ, както градинарьтъ продава краставици на пазара. Следователно, който има червеи, т. е. краставици въ градината си, трѣбва да ги изнесе на пазара, да се освободи отъ тѣхъ. — Умиратъ ли тѣзи червеи? — Никога не умиратъ. Затова се казва, че лошитѣ и отрицателни мисли и чувства вървятъ следъ човѣка и на този, и на онзи свѣтъ. И душата се бори дълго време съ нѣкои свои мисли и чувства, докато най-после се опредѣли, на кой свѣтъ живѣе. Ако е на земята, тя задоволява своитѣ нужди чрезъ физическото тѣло на човѣка; когато отиде на небето, тя се радва, че задоволява нуждитѣ си по особенъ начинъ, не както на земята. На земята душата се намира въ сънно състояние, обаче, на небето, тя е будна, всѣки моментъ се проявява. Докато се събуди отъ дълбокия сънь, душата минава презъ много страдания и мѫчнотии. Този моментъ наричаме пробуждане на съзнанието. Така е за обикновенитѣ хора, а що се отнася до просвѣтенитѣ, може и безъ страдания. Тѣ сѫ хора съ будно съзнание, готови на жертви и свещени подвизи. Какво трѣбва да прави обикновениятъ човѣкъ ? — Да работи, да учи, за да не остане невежа. Каквото е сънното състояние за будния животъ на човѣка, такова е състоянието му въ невидимия свѣтъ по отношение на физическия. Значи, физическиятъ животъ на човѣка е сънь, въ който душата спи дълго време, чака добри условия за пробуждането си. И въ Писанието е казано: „Дойде време за пробуждане." Всѣки иска да се пробуди, но малцина сѫ готови за това. Днесъ повечето хора сѫ спещи души: гонятъ ги разбойници, звѣрове, черни хора; бѣгатъ, криятъ се и питатъ: Какво да правимъ за да се освободимъ отъ неприятелитѣ? Събудете се отъ дълбокия сънь, въ който сте заспали. Като се събудите, ще видите, че мѫчнотиитѣ и страданията ви сѫ привидни. — Гонятъ ме. —Докато спишъ, ще те гонятъ; щомъ се събудишъ, ще видишъ, че си въ реалностьта на живота, дето нѣма гонене и преследване. Следователно, какъвто е спещиятъ животъ за обикновения човѣкъ, такъвъ е физическиятъ животъ за духовния човѣкъ. За него физическиятъ животъ е сънь, а духовниятъ — реалность. — Какво да правимъ, за да излѣземъ отъ мѫчнотиитѣ на всѣкидневния животъ? — Събудете се! Щомъ се събудите, съзнанието ви ще просвѣтне, и вие ще се освободите отъ кошмаритѣ на съня. Човѣкъ трѣбва да бѫде буденъ и на този, и на онзи свѣтъ. Каже ли, че на този свѣтъ трѣбва да бѫде буденъ, а на онзи може да спи, и тамъ ще се намѣри въ сѫщото положение, въ каквото е билъ на земята. Влѣзешъ ли буденъ на онзи свѣтъ, мѫчнотиитѣ и страданията ще бѫдатъ далечъ отъ тебе. Това значи, познаване на истината, т. е. познаване на нѣщата така, както сѫ въ действителность. Това значи, познаване на онзи животъ, въ който Богъ вѣчно пребѫдва. Богъ пребѫдва въ реалния животъ, т. е. и въ проявения, и въ непроявения. Проявениятъ Богъ е въ материалния свѣтъ, а непроявениятъ — въ идеалния. Въ бѫдеще нашитѣ идеи ще станатъ материални и ще се реализиратъ. Значи, това, което е идеално за насъ, за други ще стане материално. Ще дойде день, когато материалното ще се превърне на идеално. — Кога ще стане това? — Когато разумнитѣ сѫщества управляватъ свѣта; когато пеперудата ще се ползува отъ сладкия сокъ на плодоветѣ, а не само на цвѣтята. Днесъ пеперудата каца отъ цвѣтъ на цвѣтъ, ходи по него, помирисва го и си казва: Не мога да се ползувамъ отъ сладкитѣ, зрѣли плодове. За нея цвѣтоветѣ представятъ реалния свѣтъ, а плодоветѣ — идеалния. Съзнанието на пеперудата е готово за цвѣтоветѣ, но не и за плодоветѣ. Който иска да бѫде пеперуда, трѣбва да се облича като нея, да си боядисва дрешкитѣ. Да боядисвашъ крилцата си, както пеперудата, това показва, какви дарби и способности се криятъ въ тебе. При това, ти трѣбва да ги прилагашъ, а не само да имъ се радвашъ. И пеперудата се радва на своитѣ дарби и способности, но временно; човѣкъ, обаче, се радва всѣкога. Стремете се къмъ постоянната радость, а не къмъ временната. Задачата на всѣки човѣкъ е да развива своитѣ дарби и и способности. Ще кажете, че това не зависи отъ васъ, но отъ вложеното въ васъ. — Всѣки има нѣкаква дарба или спо-собность въ себе си, но тя може да остане неразвита. Следователно, отъ съзнателната работа на човѣка върху себе си зависи неговото развитие. Като работи върху себе си, той се свързва съ възвишенитѣ сѫщества, които му помагатъ. Тѣ сѫ сѫщества на любовьта. Само любовьта има предъ видъ интереситѣ на всички хора, на Цѣлото, а не на отдѣлнитѣ части. Каже ли нѣкой, че обича даденъ човѣкъ, това значи, че обича частьта. За да бѫде любовьта му правилна, той трѣбва да вижда въ това лице Бога. Така, той се свързва съ Цѣлото. Всичко е създадено отъ Бога и заради Него. Обикновениятъ човѣкъ върви отъ частьта къмъ Цѣлото, а посветениятъ — отъ Цѣлото къмъ частьта, т. е. отъ общото къмъ частното. Като се развива правилно, и обикновениятъ човѣкъ дохожда до правия смисълъ на живота, както и посветениятъ. Какъвъ е смисълътъ на живота? — Да намѣрите едно сѫщество, което да ви обича и да мисли, че свѣтътъ е създаденъ само за васъ. — Какво е моето задължение къмъ това сѫщество? — Да му отговоришъ на любовьта и да мислишъ, че свѣтътъ е създаденъ само за него. Така и двамата ще дойдете до убеждението, че свѣтътъ е създаденъ за васъ. Ако мислите така, ще се убедите, че свѣтътъ е създаденъ за всички живи сѫщества. Всѣко сѫщество има право да живѣе и да се ползува отъ благата на живота. Който мисли така, на правъ пѫть е; който не мисли така, той живѣе въ противоречия и заблуждения. Българинътъ е философъ въ живота си. Като се убеди въ нѣщо, той е категориченъ. Каквото и да му говоришъ, той казва: „Не продавай краставици на краставичарь.“ Това значи: краставицитѣ не разрешаватъ въпроситѣ. Съ други думи казано: Състоянието на червея не разрешава смисъла на живота. И състоянието на пеперудата не разрешава смисъла на живота. Пеперудата е разрешила само единъ въпросъ, а, именно, да мине въ по-високо състояние отъ червея, но по-нататъкъ не отива. Тя се връща отново въ състоянието на червей. Значи, пеперудата отива отъ А до В и отъ В до А. Такова е положението и на обикновения човѣкъ: отъ скръбьта, т. е. отъ състоянието на червей, той минава въ радостьта — въ състоянието на пеперудата. Понеже не може да задържи радостьта си, той се връща въ състоянието на червей — въ скръбьта. Не става ли сѫщото и съ вашитѣ деца, т. е. съ вашитѣ мисли? Ту се повдигате, ту се понижавате. Павелъ казва: „Ние нѣма да умремъ, но ще се измѣнимъ.“ Човѣкъ трѣбва да се измѣни, да напусне стария животъ и да се събуди. Това значи, да живѣешъ за Божията слава, да се радвашъ на всичко, което Богъ е създалъ. Само така човѣкъ може да се превърне отъ червей въ пеперуда, безъ да се връща въ състоянието на червея. Какво представя крѫгътъ ? Той е първата форма, въ която човѣкъ се е проявилъ на земята. Той е поле, въ което всички сили се хармонизиратъ. Така се пише и буквата „О“. Такава форма има яйцето, чрезъ което се създава животътъ. И сѣмето има форма на крѫгъ и на елипса. Като се посади въ земята, то се пука и отъ него излиза стъбълце, като камшиче. Така се образува буквата „б“ — началото на проявения животъ, който наричаме „битие“. Първоначално човѣкъ е живѣлъ затворенъ въ себе си, въ яйцето — непроявения животъ. Като се видѣлъ ограниченъ въ яйцето, човѣшкиятъ духъ започналъ да търси начинъ да се прояви. Така той раздѣлилъ елипсата, безъ да знае, че дѣлението не разрешава въпроситѣ на живота. Чрезъ дѣление, отъ крѫга се получаватъ две по-малки крѫгчета, отъ тѣхъ се получаватъ четири, после осемь и т. н. Дѣлятъ се крѫговетѣ, умножаватъ се, но вънъ отъ тѣхъ не може да се излѣзе. Следъ голѣмо усилие на мисъльта, човѣкъ успѣлъ да направи две отвърстия на крѫгчетата: отгоре и отдолу. Долното отвърстие играе ролята на коренче, съ което клетката тегли хранителни сокове отъ земята. Горното отвърсгие представя стъбло, на което се развиватъ листа и клончета. Така се създало растението — една отъ формитѣ на живота, презъ които е миналъ човѣшкиятъ духъ. Не сѫществуватъ ли външни форми на живота, човѣшкиятъ духъ не би могълъ да се прояви. И тъй, човѣкъ разбира външния свѣтъ дотолкова, доколкото може да разбере своя вѫтрешенъ свѣтъ. Каква представа ще имашъ за ябълката, ако не я приемешъ вътре въ себе си? Ще развалишъ формата й, ще я опиташъ и чрезъ вкуса, чрезъ силата, която тя дава, ще се произнесешъ за нея. Нѣмашъ ли вътрешна представа за даденъ предметъ, ти никога не можешъ да го разберешъ и познаешъ. Ще описвашъ формата, цвѣта, голѣмината на ябълката, но това не е достатъчно за пълното понятие ябълка. — Не е ли престъпление да разваляме формата на ябълката? — Не само че не е престъпление, но човѣкъ има право да се ползува отъ соковетѣ на ябълката, да се храни съ нея. Плодоветѣ съ първата храна на човѣка. Раятъ е билъ плодна градина, отъ която човѣкъ ималъ право да се ползува. Важно е, той да не спира развитието на съществата подъ него. Ще кажете, че човѣкъ има право да коли животнитѣ. Ако е сигуренъ, че като заколи и изяде една кокошка, той я повдига и помага за развитието й, има право. Въ противенъ случай, не е позволено на човѣка да коли животнитѣ. — Какъ се познава, кога човѣкъ може да помогне за развитието на едно животно? — Ако кокошката, напримѣръ, се пожертвува доброволно за васъ, свободни сте да я заколите, или да я оставите да живѣе. Изучавайте подробно закона за развитието или еволюцията на индивидитѣ, да намѣрите тѣсната връзка между всички живи сѫщества, отъ най-малкото до най-голѣмото. Въпросътъ за еволюцията е Божествена идея, която може да се разбере само отъ високи умове, които издържатъ голѣмо налѣгане. Представете си, че имате два планински върха, съ опредѣлена височина. Водата отъ единия връхъ може да мине въ другия само по единъ начинъ — ако се прокара каналъ отъ единия връхъ до другия. Това значи: една Божествена идея може да мине отъ единъ умъ въ другъ, само когато има известно налѣгане. Това е възможно, когато и двата ума разполагатъ съ голѣма височина. Оставите ли водата да слѣзе до политѣ на единъ отъ върховетѣ и оттамъ да се изкачва по другия връхъ, това е невъзможно. — Защо? — Нѣма нуждното налѣгане, което може да повдигне водата нагоре. Ето защо, когато става въпросъ за възприемане на една Божествена идея, на първо мѣсто е нуждно налѣгане, т. е. напрѣгане на ума. Умъ или мозъкъ, който не се напрѣга, или не издържа дадено напрѣгане, не е готовъ за Божественитѣ идеи. Съ други думи казано: Божественитѣ, т. е. възви-шенитѣ идеи могатъ да се прокаратъ въ разумния свѣтъ, между разумни сѫщества. Обаче, неразумнитѣ идеи никога не могатъ да се възприематъ отъ разумнитѣ сѫдцества. — Защо? — Тѣ нѣматъ никакво налѣгане. Тѣ идатъ отъ низки мѣста, безъ напрѣгане и подемъ. Представете си, че едно дете нарисува една гарга. Може ли тази картина да се изложи предъ художници? Ще кажете, че детето е гениално. Може да е гениално, но още не е проявило своя гений. Картината му е незадоволителна, не може да занимава великитѣ художници. Невъзможно е човѣкъ съ обикновени идеи и постѫпки, като картината на едно дете, да влѣзе въ Царството Божие. Ще възразите, че сте мислили дълго време върху нѣкои идеи и заслужавате да влѣзете между разумни сѫщества. Колкото и да сте мислили върху нѣкоя идея, вие сте нарисували една обикновена гарга, като малкото дете. И да влѣзете въ Царството Божие съ вашата гарга, веднага ще я прегледатъ тамъ, ще се усмихнатъ и ще кажатъ, че картината ви се нуждае отъ много поправки, за което трѣбва да слѣзете отново на земята, тамъ да се учите. Докато сте на земята, все ще учите: ще рисувате гарги, ще ги изпращате на възвишенитѣ сѫщества за прегледъ, но, докато не ги задоволите абсолютно, не може да останете между тѣхъ. Не е лесно да станешъ великъ, гениаленъ художникъ. Гаргата, за която говоря, представя символиченъ образъ на истинския животъ. Докато е на земята, човѣкъ рисува себе си, за да представи нѣкога своята жива картина, която да задоволи всички. Много пѫти човѣкъ ще се качва въ разумния свѣтъ, ще слиза, ще прави разходки, докато стане гражданинъ на този свѣтъ При всѣко отиване ще преглеждатъ картината му, ще я поправятъ и ще го връщатъ на земята. Единъ день, когато картината му вземе образъ на ангелъ, на светия, или на едно отъ възвишенитѣ сѫщества, между които отива, той ще получи свидетелство за завършенъ курсъ на художеството и ще му дадатъ специална служба — да слиза на земята, като помощникъ на своитѣ братя, да ги насочва въ правия пѫть. Това значи, да изработишъ себе си като жива картина, достойна да живѣе между жителитѣ на Царството Божие. Това се иска отъ човѣка, това е неговата задача на земята. И тъй, човѣкъ трѣбва да наблюдава и изучава живитѣ форми въ природата, като преходни положения на живота. Започнете отъ формитѣ въ неорганическия свѣтъ — камънитѣ и минералитѣ, и постепенно вървете къмъ тѣзи отъ органическия свѣтъ. Само така ще видите връзката между тѣхъ. Само така човѣкъ може да си обясни причината на своитѣ скърби и радости. Да намѣришъ извора на своята радости или скърбь, това значи, да знаешъ, да черпишъ ли отъ него вода, или да го заобиколишъ, безъ да се ползувашъ отъ водата му. Кой човѣкъ, като знае, че на пѫтя му се открива голѣма пропасти, нѣма да я заобиколи? Или, кой човѣкъ, като знае, кѫде има чиста планинска вода, нѣма да отиде и задоволи жаждата си? Разумниятъ знае, кѫде се намиратъ добритѣ нѣща, и съзнателно отива при тѣхъ; той знае, кѫде се намиратъ лошитѣ и ги избѣгва; той знае, кѫде се намиратъ тъмни и свѣтли мѣста въ съзнанието му, и първитѣ отъ тѣхъ запазва, а вторитѣ избѣгва. Защо ще се натъквашъ на недоволството въ себе си? За какво е недоволенъ човѣкъ? — За прости работи. Нѣкой е недоволенъ отъ яденето: маслото било недостатъчно, или било съ малко червенъ пиперъ, нѣмало цвѣтъ. Сложи вкусно, добре сготвено ядене на трапезата, за да превърнешъ недоволството на човѣка въ доволство. Готварството е стара наука, която е съществувала въ всички времена и епохи, отъ клетката до цѣлия човѣкъ. И клетката познава това изкуство. Тя сама си приготвя храна и се развива. Ето защо, и религиозниятъ, като слуша нѣкаква проповѣдь, отъ време навреме мисъльта му се разсѣйва, и той си казва : Дали ще има ядене на онзи свѣтъ ? — И тамъ ще има ядене, даже по-вкусно и по-фино отъ това, което хората приготвятъ на земята. Мнозина се запитватъ: Какъвъ въпросъ трѣбва да ни занимава най-много въ живота? За нѣкой, важенъ въпросъ е яденето, а за други — какъ да угодятъ на Бога. Искашъ ли да угодишъ на Бога, ще живѣешъ така, че да изявишъ любовьта въ живота си. Безъ любовь, животътъ не може да се прояви. Ние говоримъ за цѣлокупната любовь, която включва двата велики закона: любовь къмъ Бога и любовь къмъ ближния. Любовьта къмъ Бога подразбира, ти да Го обичашъ, и Той да те обича. Не е достатъчно само човѣкъ да обича нѣкого. Като обичашъ, трѣбва и тебе да обичатъ. Затова се казва, че любовьта ражда любовь. Тя е първото условие за работа, за учене и за развиване. Не можешъ да работишъ, ако не обичашъ работата си; не можешъ да учишъ, ако не обичашъ учителя си; не можешъ да се развивашъ, ако не обичашъ Онзи, Който те е създалъ. Следователно, ще обичашъ Бога, и Той ще те обича. Ще обичашъ ближния си, и той ще те обича. Ако си ученикъ, ще обичашъ учителя си, съученицитѣ си, за да се ползувашъ отъ тѣхната любовь. — Какъ ще спечелимъ любовьта на своитѣ съученици? — Чрезъ смирение. Представете си, че вие сте последенъ по номеръ въ класа, Преди васъ сѫ записани 29 ученика, вие сте последниятъ. Всички ще ви погледнатъ отвисоко, но вие трѣбва да бѫдете смиренъ, да понесете всичко съ търпение. Така тѣ ще ви обикнатъ и поставятъ наредъ съ тѣхъ. Понеже тѣ знаятъ повече отъ васъ, ще ви помогнатъ да ги достигнете. За предпочитане е да заемете последно мѣсто и постепенно да напредвате, отколкото да застанете пръвъ между всички и не можете да задържите мѣстото си. При това положение, естествено, човѣкъ слиза отъ първото мѣсто и остава назадъ. Представете си, че на пѫтя ви се изпрѣчи слонъ. Какво трѣбва да направите ? Ако сте разуменъ, ще се отбиете настрана, да мине слонътъ. Ако не сте разуменъ, ще искате слонътъ да се отбие отъ пѫтя си. Ще кажете: Азъ съмъ човѣкъ, а слонътъ — животно. Той трѣбва да отстѫпи. Обаче, слонътъ ще ви качи на хобота си, ще ви завърти нѣколко пѫти въ въздуха и ще ви тури настрана, да не му прѣчите. Съ слонъ не можешъ да се боришъ. Вижте, какъ постѫпватъ децата. Ако нѣкое дете срещне на пѫтя си слонъ, нѣма да изисква отъ него да му направи пѫть, но ще се сѣти да му купи малко оризъ. Като му даде да си хапне два - три пѫти оризъ, слонътъ ще се разположи приятелски къмъ него и дето го срещне, ще го вдигне на хобота си и ще го разходи. Така трѣбва да постѫпва всѣки човѣкъ съ мѫчнотиитѣ си. Всѣка мѫчнотия е слонъ, съ който трѣбва да се справите разумно. Ще й давате отвреме-навреме по малко оризъ, ще я гладите, ще я милвате, докато тя се разположи къмъ васъ и започне да ви носи на гърба си. И тъй, правилно разбиране и разумность се иска отъ човѣка. Като се натъква на мъчнотии, да знае, какъ да се справя. Ако слонътъ иска да си хапне нѣколко смокини, трѣбва ли бакалинътъ да го боде съ игла по хобота? Ако се опита да направи това, слонътъ ще му отговори така, че дълго време ще го помни. Ще напълни хобота си съ вода и ще го опръска отгоре-додолу. Човѣкъ трѣбва да се обхожда добре съ мѫчнотиитѣ си, за да се справя лесно съ тѣхъ. Само така той може да развие самообладание. Добрата обхода води къмъ самообладание. Това се иска отъ всички хора. Хиляди години чака Богъ, да види добри плодове отъ своитѣ деца. Той казва: Една ябълка искамъ да изработите, но да е доброкачествена. Само онзи може да изработи нѣщо, да даде плодъ, който се е събудилъ, осъзналъ и смирилъ. Ако не се събудишъ, не можешъ да работишъ; ако не се смиришъ, работата ти ще бѫде безплодна. Желая на всички да се събудите и да започнете да работите съ любовь и смирение. * 1. Лекция отъ Учителя, държана на 30 септемврий, 1931 г. София. — Изгрѣвъ. ------------------------------------------------------- *) I. Послание къмъ Тимотея, 2 гл.

От томчето "Реалности и сѣнки" 16 лекции на общия окултенъ класъ, 10-та година, т. III (1930-1931 г.), Пѫрво издание, София, 1941 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Осмисляне на живота Т. м. Като изучаватъ живота, хората се натъкватъ на различни символи, които за мнозина сѫ случайни. Запримѣръ, буквитѣ Ж, 3, С сѫ символи. Дали сѫ случайни, или не, това е въпросъ. Всѣко нѣщо, което не се разбира, е случайно; всѣко нѣщо, което се разбира, е разумно. Всѣки животъ, който не се разбира, е случаенъ; всѣки животъ, който се разбира, е разуменъ. Всѣко знание, което не се разбира, е случайно; всѣко знание, което се разбира и може да се приложи, е разумно. Всѣка свобода, която не се разбира, е случайна; всѣка разбрана свобода е разумна. Защо нѣкои нѣща оставатъ неразбрани? — Защото съзнанието на хората се раздвоява. Тѣ иматъ различни „фиксъ — идеи“. Каквото да имъ говорите, тия хора разглеждатъ нѣщата отъ свое становище. Обаче, личниятъ възгледъ на човѣка не представя истинското, абсолютно положение на въпроса. Това е все едно, учительтъ по музика да дава на ученика точния тонъ по камертона, а той взима другъ тонъ и мисли, че е сѫщиятъ. Не е важно, какво мисли човѣкъ. Важно е, че камертонътъ има свой опредѣленъ тонъ, който не се измѣня. — Защо не се измѣня? — Така е направенъ. Сѫщото се отнася и до човѣка. Когато човѣкъ има установенъ възгледъ за нѣщо, никой не може да го измѣни. — Защо? — Така е направенъ. Обаче, и при това положение има възможность да се измѣни. Като продължите малко краищата на камертона, като ги поочукате, той ще даде другъ тонъ. Като разглеждате буквата „Ж“ като символъ на нѣщо, виждате три линии: срѣдна, която представя Божествения свѣтъ, и странични, които представятъ духовния и физическия свѣтъ. Правата линия е равнодействуваща на страничнитѣ, които нѣкога сѫ били успоредни. Тогава тѣ били успоредни, имали добри отношения помежду си. Щомъ развалили отношенията си, тѣхната успоредность изчезнала. Тѣ се пресѣкли и образували знака, съ който българитѣ бележатъ звука „Ж“. Когато разстоянието между страничнитѣ линии горе се намали, намалява се и разстоянието имъ долу. Сѫщото става и съ ножицитѣ. И обратно, когато разстоянието горе се увеличи, увеличава се и разстоянието долу. — Защо трѣбва тѣзи разстояния да се стѣсняватъ и разширяватъ? — За да можете да рѣжете. Ако ножицата не се отваря и затваря, не можете да рѣжете. А платътъ трѣбва да се нарѣже, т. е. да се скрои и ушие, да се облѣчете въ нова дреха. Когато разстоянието горе се стѣснява, страничнитѣ разстояния се разширяватъ; когато разстоянието горе се разширява, страничнитѣ се стѣсняватъ. Значи, ако въ едно отношение човѣкъ се стѣснява, въ друго се разширява. И обратно: ако въ едно отношение се разширява, въ друго се стѣснява. Този законъ действува върху човѣшкото лице. Запримѣръ, когато чувствата иматъ влияние върху човѣка, лицето е валчесто; колкото повече се засилва умътъ, лице го става продълговато: надолу се стѣснява, а горе е по-широко. — Защо долната часть се стѣснява? — Защото е по-близо до фокуса. Такова стѣсняване на орбитата става и съ всѣка планета, когато се приближава до слънцето. Следъ това тя пакъ се разширява, отдалечава се отъ слънцето и продължава пѫтя си въ пространството. Колкото по-бързо се движи планетата, толкова повече се стѣснява. Колкото по-остра е брадата на човѣка. толкова по-близо се намира до центъра на умствения свѣтъ. Случва се нѣкога, че горната часть се стѣснява, а долната се разширява. Това е неправиленъ процесъ. Въ природата сѫществува законъ на компенсация, споредъ който печалбитѣ се уравновесяватъ съ загубитѣ: ако въ едно отношение печелишъ, въ друго отношение губишъ. Запримѣръ, невъзможно е едновременно да бѫдешъ и ученъ, и търговецъ. Ако си ученъ, търговията ти ще страда; ако си светия, не можешъ да бѫдешъ нито държавникъ, нито търговецъ. Следователно, всички външни процеси се отразяватъ и върху органитѣ, които сѫ свързани съ тѣхъ. Забелязано е, че когато идеитѣ въ човѣка се разширяватъ, заематъ голѣмъ просторъ, едновременно съ тѣхъ се разширяватъ и съответнитѣ органи. Колкото по-голѣми и многобройни сѫ желанията на човѣка, толкова по-голѣми ставатъ и органитѣ, свързани съ тѣхъ, Голѣмитѣ очи и уши показватъ голѣми, велики желания. Ако желанията на човѣка сѫ физически, става промѣна въ долната часть на окото. Ако човѣкъ се промѣня въ морално отношение, въ благоприятенъ смисълъ, измѣня се погледътъ на очитѣ — лѫчътъ, който излиза отъ очитѣ, отива нагоре; сѫщо така се измѣня горната часть на ушитѣ — приематъ красива, правилна форма. Изобщо, погледътъ на очитѣ се опредѣля отъ стремежа на човѣка, както и отъ посоката на неговата дейность: ако е насочена къмъ центъра на земята, погледътъ му е къмъ земята; ако е насочена къмъ слънцето, и погледътъ му ще бѫде къмъ слънцето. Мнозина казватъ, че сѫ ходили на слънцето. Това е преносенъ изразъ. Тѣ искатъ да кажатъ, че иматъ свѣтли идеи, които ги заставятъ да мислятъ изключително за слънцето. Обаче, що се отнася до физическото слънце, почти никой човѣкъ не е ходилъ тамъ. Физическото слънце е символъ на нѣщо. Отъ друга страна, то се взима като мѣрка на нѣщата. Всички небесни тѣла представятъ предметно учение. По тѣхъ човѣкъ изучава не само физическия, но и духовния свѣтъ. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ новъ моралъ, новъ начинъ на разбиране, нови отношения. Сѫществуватъ три вида отношения въ свѣта: къмъ себе си, къмъ ближния и къмъ Бога. Човѣкъ има представа за тия отношения, но нѣщо ново трѣбва да се вмъкне въ тѣхъ. Новото е свѣтлината, която днесъ липсва. Дойде ли новата свѣтлина, човѣкъ ще разбере, кѫде грѣши и ще изправи отношенията си. При днешното разбиране на нѣщата, при слабата свѣтлина, съ която си служатъ, хората правятъ грѣшки даже и по отношение на себе си. Ако отношенията имъ къмъ самитѣ тѣхъ не сѫ правилни, колко по-неправилни могатъ да бѫдатъ къмъ ближния и къмъ Бога, за Когото малко мислятъ. Понеже мислятъ много за себе си, тѣ сѫ засѣнчили Бога. Следователно, когато нѣкой казва, че не вѣрва въ Бога, това значи, че той мисли само за себе си, вследствие на което излѣзълъ на пръвъ планъ и засѣнчилъ пѫтя си. — Ама нищо не виждамъ. — Никой не ти е виновенъ. Ти си хвърлилъ толкова голѣма сѣнка на пѫтя си, че нищо не виждашъ. Другъ нѣкой казва, че мисли за Бога. — За Бога мисли, а на никого услуга не прави, никаква промѣна не е станала въ него. Гледамъ горната часть на ухото му — никаква промѣна нѣма. Гледамъ окото му — сѫщо. Ако въ горната часть на окото има промѣна, човѣкъ влиза въ по висока область на живота. Отъ пресичането на свѣтлината въ окото на такъвъ човѣкъ се образува една пирамидка. Стремете се да създадете въ окото си тази пирамидка. Нѣмате ли я, животътъ ви още е материалистиченъ, мислите само за себе си. И жабата мисли само за себе си, поради което се взима като символъ на грубъ материализъмъ. Работете съзнателно върху себе си, за да излѣзете отъ областьта на грубия материализъмъ. Религиознитѣ мислятъ, че иматъ любовь къмъ Бога. Възможно е. Какво ще кажете, обаче, ако при най-малкитѣ изпитания и страдания тия хора се обезсърдчатъ, отчаятъ и изгубятъ смисъла на живота? Който люби Бога, люби всичко живо, което Той е създалъ: хора, животни, растения. Той има правилни отношения къмъ всички живи сѫщества. Въ всички прояви на живота той вижда проявитѣ на Великия. Божественитѣ закони изискватъ отъ човѣка да мисли за частитѣ на Цѣлото, както мисли и се грижи за себе си. Това наричаме моралъ. Мнозина говорятъ за моралъ, считатъ се за морални личности, но като разглеждате постѫпкитѣ имъ, виждате, че навсѣкѫде тѣ взиматъ повече, даватъ по-малко. Това не сѫ морални постѫпки. Мораленъ човѣкъ е онзи, който дава повече, а взема по-малко. — Ама ще осиромашеемъ. — Това е въ реда на нѣщата. Двамата нѣма да осиромашеятъ — единиятъ ще осиромашее. Едновременно двама души не могатъ да бѫдатъ богати, учени, силни. Единиятъ ще бѫде богатъ, другиятъ — сиромахъ; единиятъ ще бѫде ученъ, другиятъ — невежа; единиятъ ще бѫде силенъ, другиятъ — слабъ. Ако лицето на жената е валчесто, на мѫжа ще бѫде продълговато. Мѫжкиятъ принципъ руши, женскиятъ — съгражда. Това не значи, че мѫжътъ трѣбва да руши, а жената да гради. Ние разглеждаме мѫжа и жената като принципи. Следователно, когато казваме, че мѫжкиятъ принципъ руши, имаме предъ видъ процеса на разумното разрушаване. Старото трѣбва да се разруши, за да се съгради нѣщо ново. Когато прилага разумностьта си, човѣкъ изпълнява волята Божия. Не е ли разуменъ, волята Божия стои далечъ отъ него. Като погледнете човѣка, вие познавате вече, доколко той изпълнява Божията воля. Всичко е написано на лицето, на главата, на цѣлото му тѣло. Ако по листата на лозата лозарьтъ познава качеството ѝ, защо вие по лицата на хората не можете да четете, какво сѫ писали тѣхнитѣ дѣди и прадѣди и какво пишатъ тѣ днесъ? Който не може да чете, лесно се разочарова и очарова. Като се разочарова, човѣкъ вижда повече погрѣшкитѣ на хората и ги преувеличава; като се очарова, той вижда добродетелитѣ имъ и пакъ ги преувеличава. Добре е човѣкъ да чете така, че по човѣшкитѣ лица да не преувеличава нито погрѣшкитѣ, нито добродетелитѣ имъ, но да вижда нѣщата въ тѣхната действителность. За всѣко нѣщо човѣкъ трѣбва да има ясна представа, за да познае първо себе си, а после ближнитѣ си. Единъ беденъ, но благочестивъ човѣкъ обичалъ да ходи на черква, но все не успѣвалъ. — Защо? — Защото често посещавалъ бедни, болни, вдовици, сирачета и имъ услужвалъ съ каквото могълъ. Тъкмо се готвѣлъ да отиде на черква, виждалъ, че богомолцитѣ се връщатъ вече. — Защо не дохождашъ на време? — запиталъ го единъ день свещеникътъ. — Спиратъ ме нѣкои хора на улицата, разговарятъ съ мене. — Всичко ще туришъ настрана, ще бѫдешъ изпълнителенъ въ задълженията си къмъ Бога. Бедниятъ и благочестивъ човѣкъ се смутилъ отъ тази забележка, но премълчалъ. Той се запиталъ въ себе си: Наистина, кое въ сѫщность е волята Божия? Да ходя на черква, или да помагамъ на бедни, болни и страдащи? Следъ като самъ си отговорилъ на въпроса, той престаналъ да се смущава отъ погрѣшкитѣ, които другитѣ му приписвали. Който има дълбоко вѫтрешно разбиране, вѫтрешенъ моралъ въ себе си, само той може да изпълнява волята Божия. Докато се страхуватъ едни отъ други, хората не могатъ да изпълняватъ Божията воля. Нѣкой иска да се прояви, но казва: Какво ще помислятъ хората за мене? — Не е важно, какво ще мислятъ хората за тебе. Важно е, какво Богъ мисли за тебе. Ще дойде нѣкой да ти казва, че си постѫпилъ зле и ще те сѫди. Човѣкъ самъ знае, дали постѫпва добре, или не. Единъ американски проповѣдникъ държалъ една хубава проповѣдь. Като слѣзълъ отъ амвона, единъ отъ слушателитѣ се приближилъ до него и му казалъ: Проповѣдьта ви бѣше много хубава. Поздравявамъ ви. — Това го зная, казаха ми го преди да слѣза отъ амвона. Сега бихъ желалъ да зная, колко души се обърнаха къмъ Бога следъ моята проповѣдь. Искамъ да зная, на колко души се отвориха сърдцата и кесиитѣ. Да харесвате само една проповѣдь, безъ да е направила нѣкакъвъ превратъ въ васъ, това е все едно да отидете на банкетъ, да чукате чашитѣ си и да пиете наздравица за българския народъ. Вие пиете за здравето и благоденствието на българския народъ, но всичко влиза въ вашитѣ стомаси. Така не се помага на народа. За предпочитане е, Богъ да ви намѣри по домоветѣ на бедни и страдащи, на които помагате, отколкото да бѫдете първи на черква. Бѫдете първи при страдащитѣ, а последни въ черквата. По-добре е да бѫдете праведни предъ Бога, а безвѣрници предъ хората, отколкото — праведни предъ хората, а грѣшни предъ Бога. Младото поколѣние се нуждае отъ новъ моралъ, отъ нови възгледи за живота, отъ нови педагогически принципи. Едно трѣбва да се знае: не можете да предадете на хората това, което нѣмате въ себе си. Колкото и да имъ говорите за моралъ, за любовь, за право, ако не носите тия нѣща въ себе си, тѣ нищо не могатъ да възприематъ. Могатъ да ви слушатъ, да се възхищаватъ отъ цвѣтистата ви речь, но като свършите, ще кажатъ: Нищо не ни даде този човѣкъ. Нищо не остана у насъ. — Защо? — Защото този, който говори, самъ не изпълнява волята Божия. Той не служи на великитѣ Божии закони. Следователно, истинско знание, истинска любовь, истински моралъ сѫ ония, които даватъ нѣщо на човѣка. Не е въпросъ само да трупате знания, но това знание трѣбва да ви преобрази. Знание, което не може да възкреси човѣка, не е на мѣсто. Какъвъ смисълъ има знанието, което внася смущение въ душата? Нѣкой иска да покаже, че има голѣми знания и започва да предсказва страшни работи. Като го слушатъ, хората започватъ да се плашатъ. Тѣ казватъ: Страшни работи ще станатъ тази година. — За кого? — За всички хора, за цѣлия народъ. — Не, страшни работи ставатъ за неразумнитѣ хора. За добритѣ и разумни хора всичко е добро. Казано е въ Писанието: „Всичко, което се случва на онѣзи, които любятъ Бога, е за добро“. И тъй, задачата на всѣки човѣкъ е да люби Бога и да изпълнява Неговата воля. Като прилага любовьта въ живота си, той може да бѫде и богатъ, и ученъ, и силенъ. Ако не прилага любовьта и не зачита великитѣ закони на Битието, човѣкъ е изложенъ на голѣми страдания. Ако малкиятъ пръстъ на рѫката ти заболѣе, започне да бере, а ти не му обръщашъ внимание, заразата ще се разпространи по цѣлия организъмъ. Сѫщиятъ законъ се отнася и къмъ цѣлото човѣчество. Ако хората не се обичатъ, тѣ сѫ осѫдени на смърть, на зараза. Омразата е зараза. Влѣзе ли въ единъ човѣкъ, тя обхваща всички. Хората сѫ удове на Божествения организъмъ. Значи, на всѣки едного е възложена задача да се справи съ всичко отрицателно въ себе си, да не го допусне да излѣзе вънъ, да зарази неговия ближенъ. Само така ще разбере човѣкъ, че нещастието на едного е нещастие на всички, и благото на едного е благо на всички. За да се проникне отъ тази идея, човѣкъ трѣбва да си постави като задача, да служи на Бога. Това служене обхваща: служене на ближния, както и на самия себе. Чрезъ служенето човѣкъ познава себе си, познава окрѫжаващитѣ, тѣхнитѣ мѫчнотии и страдания и се изпълва отъ желание да помага. Това не значи, че може да помага на цѣлия свѣтъ, но като живѣе, освенъ за себе си, и за ближнитѣ си, той става силенъ. Свѣтътъ се нуждае отъ силни хора. Какво представя знанието? Думата знание започва съ буквата „3“, която е съставена отъ два полукрѫга. Тази буква трѣбва да се разтвори, да образува единъ голѣмъ крѫгъ, въ който да влѣзатъ всички форми — одушевени и неодушевени. Въ човѣка, като малка вселена, се включватъ всички форми, които той постепенно трѣбва да изучава. Изчезнатъ ли тѣ отъ човѣка, той потъва въ вѣченъ мракъ, въ небитието. Като ученици, стремете се да прилагате новия моралъ. Изучавайте нѣщата отъ гледището на новия моралъ. Като се произнасяте за постѫпкитѣ на хората, прилагайте новия моралъ като единица мѣрка. По този начинъ нѣма да изпадате въ заблуждения. Ако нѣкой човѣкъ се рѫководи въ постѫпкитѣ си отъ своитѣ лични интереси, ще знаете това и нѣма да се разочаровате; ако се рѫководи отъ интереситѣ на своитѣ ближни, и това ще знаете. Най-после, ако се рѫководи отъ Божественитѣ закони, ще знаете, че този човѣкъ служи на Бога. Следователно, ако на първия човѣкъ дадете единъ килограмъ ябълки, той ще ги задържи за себе си; ако на втория дадете ябълкитѣ, той ще задържи за себе си половината, а другата половина ще раздаде; ако третиятъ получи ябълкитѣ, той ще раздаде всичкитѣ, а за себе си ще откѫсне една ябълка на право отъ дървото. Това значи служене на Бога. Така трѣбва да постѫпватъ родителитѣ, учителитѣ, духовенството, държавницитѣ и т. н. Всѣки трѣбва да се проникне отъ идеята, че неговото благо е благо на всички, да бѫде готовъ да раздаде всичко, което има, а за себе си да откѫсне единъ плодъ отъ дървото на живота. Много се е говорило на хората за служене на Бога, и досега още се говори, но, въпрѣки това, тѣ се запитватъ: Защо трѣбва човѣкъ да служи на Бога? Отговорътъ е следниятъ: Който иска да осмисли своя личенъ, семеенъ, общественъ и общочовѣшки животъ, трѣбва да служи на Бога. Като приеме служенето за свое вѣрую, той може да каже: „Слѣпъ бѣхъ едно време, но сега прогледахъ и виждамѣ ясно“. Не приеме ли това вѣрую, той самъ се излага на страдания и смърть. Ето защо, отсега нататъкъ, когото срещна, ще го питамъ, по кой законъ ходи. Има два закона по които човѣкъ върви: законътъ на Христа — законъ на любовьта, и стариятъ законъ. Христовиятъ законъ подмладява и възкресява човѣка, а стариятъ законъ прави човѣка още по-старъ, отколкото е въ действителность. Сега, като се върнете у дома си, нека всѣки си зададе въпроса, на кой законъ служи. Като си отговорите, започнете да работите, да развивате талантитѣ си. Който има петь таланта, да изработи още петь; който има два таланта, да придобие още два; който има единъ талантъ, да не го заравя въ земята, но да работи, да придобие още единъ. Работете за Господа, за ближнитѣ си и за себе си. Това е задачата, която трѣбва да решите въ този животъ. — Само Божията Любовь, само Божията Мѫдрость, само Божията Истина носятъ пълния животъ. * 44. Лекция отъ Учителя, държана на 24. юний, 1931 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Реалности и сѣнки" 16 лекции на общия окултенъ класъ, 10-та година, т. III (1930-1931 г.), Пѫрво издание, София, 1941 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Музикаленъ животъ Размишление върху доброто. Съвременнитѣ хора работятъ, трудятъ се, мѫчатъ се, но нѣматъ онзи резултатъ, който очакватъ. — Защо? — Липсва имъ нѣщо. Всѣки знае, какво му липсва. Нѣкой предприема една работа и се оплаква, че не успѣлъ да постигне онова, което мислѣлъ. Той самъ казва: Не бѣхъ достатъчно разуменъ. Изобщо, всички хора виждатъ, че не постѫпватъ достатъчно разумно. Значи, разумность се иска отъ човѣка. Не е достатачно да знае човѣкъ да събира, да изважда, да умножава и да дѣли, но той трѣбва да прилага тия действия въ живота си. Запримѣръ, не е достатъчно да кажешъ, че имашъ да взимашъ десеть хиляди лева, но трѣбва да знаешъ, какъ да ги вземешъ; не е достатъчно да кажешъ, че имашъ да давашъ десеть хиляди лева, но трѣбва да знаешъ, какъ да ги дадешъ. Въ взимането и даването човѣкъ трѣбва да спазва нуждната хармония, да не прекѫсва връзката си съ Бога. Щомъ запази тази връзка, ще запази и отношенията си съ своитѣ ближни. Като говоримъ за разумно прилагане на човѣшкитѣ добродетели, имаме предъ видъ и религиознитѣ, и свѣтскитѣ хора. Запримѣръ, нѣкой религиозенъ казва, че има десеть добродетели. Добре е извършилъ събирането на своитѣ добродетели, но приложилъ ли ги е въ живота си? Какъвъ смисълъ има да се хвали човѣкъ съ гласа си, ако не го прилага? Всѣки човѣкъ трѣбва да пѣе за себе си. Ако пѣе добре, нека приложи пѣнието си, освенъ за своето благо, за благото и на другитѣ. — Ама безъ пари не пѣя! Ако не ме оценяватъ хората, не пѣя. — Това е криво разбиране. Плащането и оценяването сѫ второстепенни нѣща. Важно е да пѣете. Ако пѣете съ любовь и съ разположение, хората непремѣнно ще ви оценяватъ. Щомъ Богъ е вложилъ известенъ капиталъ въ васъ, вие трѣбва да го турите въ обръщение. Не е позволено на човѣка да държи Божествения капиталъ въ застой. Иде деньтъ, когато господарьтъ ще иска смѣтка за капитала, който ви е далъ. Ако сте го заровили въ земята, ще носите последствията за вашата леность. — Какви ще бѫдатъ последствията? — Страдания. — Какво представятъ страданията? — Методъ за изправяне на човѣчеството. Човѣкъ страда, за да се научи да прилага въ действие капитала, който му е даденъ. За всѣко неизпълнено обещание, за всѣка отложена работа, човѣкъ неизбѣжно ще страда. Дали съзнава това, или не съзнава, не е важно. Важно е, че като се ударишъ въ нѣкоя канара, непремѣнно ще усѣтишъ болка. — Кой постави канарата на пѫтя ми? — Това не е важно. Може да си я поставилъ ти, може другъ нѣкой да я поставилъ. Като ходишъ, ти трѣбва да бѫдешъ внимателенъ, да не се удряшъ въ канари. Канарата е препятствие, на което човѣкъ всѣкога може да се натъкне. За да избѣгне препятствията въ живота, човѣкъ трѣбва да бѫде внимателенъ, да мисли, кѫде ходи и какво прави. Днесъ всички хора търсятъ начинъ да оправятъ живота си, да наредятъ работитѣ си. — Какъ може да се постигне това? — Чрезъ музика. Музиката хармонизира мислитѣ и чувствата на човѣка. Щомъ мислитѣ и чувствата му сѫ хармонични, и постѫпкитѣ му ще бѫдатъ хармонични. Това наричаме ние музикаленъ животъ. Музиката регулира чувствата. Страшно е, ако чувствата на човѣка не сѫ регулирани. Такъвъ човѣкъ се отличава съ голѣма разсѣяность. Каквато работа започне, не може да я свърши. Приложи ли музиката въ живота си, чувствата му постепенно се уравновесяватъ. Положението на разсѣяния е подобно на положението на човѣкъ, който е принуденъ да седи на столъ, върху който сѫ поставени игли. Щомъ седне на стола той веднага скача. Много естествено, иглитѣ не го оставятъ спокоенъ. — Кой остави иглитѣ на стола? — Все нѣкой ги е оставилъ. Щомъ сѣдате нѣкѫде, трѣбва да огледате цѣлата обстановка, да нѣма игли или друго нѣщо, което да наруши мира ви, да ви изкара отъ релситѣ на вашето равновесие. — Може ли човѣкъ да се справи съ условията? — Отъ него зависи. Който е свързанъ съ Бога, той лесно се справя съ условията. Като ученици, вие трѣбва да бѫдете внимателни, да се вглеждате въ всичко, което ви обикаля; да знаете, защо идатъ изпитанията и изкушенията. Нѣкой иска да стане рано сутринь, да се помоли на Господа и да започне работата си на време. Колкото по-силно е желанието му, толкова по-голѣмо изпитание ще му дойде. Като знаете това, дръжте съзнанието си будно, да не се подавате на изкушения, които могатъ да ви измѣстятъ отъ правия пѫть, отъ решенията, които сте взели. Бѫдете внимателни, не се подавайте на изкушения. — Защо идатъ изкушенията? — Тѣ сѫ мощна сила, която сѫществува въ природата. Задачата на тази сила е да се явява като противодействие на всѣка добра работа. За онзи, който разбира законитѣ на природата, тази сила служи като потикъ. За онзи, който не разбира тѣзи закони, тази сила е противодействие, което го спъва. И тъй, научете се да събирате и да изваждате правилно. Прилагайте това, което сте събрали и извадили. Каквото съберете, давайте го разумно. И каквото имате да взимате, вземете го разумно. Животътъ на хората не е нищо друго, освенъ отношения на разумни взимания и давания. Ако те обиди нѣкой, ти имашъ да взимашъ. Ако ти обидишъ нѣкого, имашъ да давашъ. Щомъ съзнаешъ това, веднага трѣбва да уредишъ отношенията си. Колкото малко имашъ да давашъ или да взимашъ, уреди смѣткитѣ си. Не можешъ ли да изплатишъ задължението си, не казвай на кредитора си да чака, но бѫди искренъ, кажи му, че въ дадения моментъ нѣмашъ възможности да се издължишъ. Кажешъ ли на кредитора си да чака, когато ти искашъ да платишъ, ти му заповѣдвашъ. Съ заповѣди работитѣ не се нареждатъ. Ти ще заповѣдвашъ на своя кредиторъ, а на тебе другъ ще заповѣдва. Не, имашъ ли да давашъ или да взимашъ, ще уредишъ смѣткитѣ си по закона на любовьта. И тъй ще уреждате смѣткитѣ си по любовь; ще пѣете и ще свирите по любовь. Методътъ на любовьта ще намѣрите въ природата. Тя си служи съ този методъ, но малцина го познаватъ. Дето има хармония и мелодия, тамъ е приложението на любовьта. Който намѣри и приложи този методъ, става гениаленъ. Ако е пѣвецъ или музикантъ, той пѣе и свири естествено. Той не се нуждае отъ външна обстановка, отъ срѣда, отъ хора, които да го оценяватъ. Той носи въ себе си всичко. Започне ли да пѣе, пѣсеньта му настройва публиката, която започва да го слуша съ внимание. Ако пѣвецътъ или музикантътъ очаква на публиката, на условията, на времето, неговата гениалность е проблематична. Гениалниятъ пѣе, кѫдето попадне: съ публика и безъ публика, въ салонъ или безъ салонъ, при добро и при лошо време. Гениалниятъ музикантъ вкарва двойника си въ своя инструментъ и разполага съ него, както иска. Не може ли да направи това, той е обикновенъ музиканть, на когото струнитѣ лесно се кѫсатъ. Кѫсането на струнитѣ се дължи на две противоположни мисли или чувства въ музиканта. Тѣ създаватъ известно противоречие въ него, което се отразява на самия инструментъ. Музиката подразбира хармония, а хармонията изключва всѣкакви противоречия. Най-съвършениятъ инструментъ, съ който човѣкъ може да си служи, е неговиятъ езикъ. Въ това отношение, всѣки човѣкъ може да бѫде музикантъ. Колкото по-разуменъ е човѣкъ, толкова по-добре може да си служи съ този инструментъ. Колко хора днесъ могатъ да си служатъ съ езика като съ съвършенъ инструментъ? Всѣка дума, която излиза отъ езика, може да произведе великъ ефектъ, въ положителенъ, или отрицателенъ смисълъ. Една дума, казана на мѣсто, може да въведе човѣка въ Царството Божие. Една дума, казана не на мѣсто, може да свали човѣка до дъното на ада. Затова е казано въ Писанието, че за всѣка дума ще се дава отчетъ. Божествениятъ свѣтъ е свѣтъ на велика хармония. Следователно, преди да кажете една дума, първо мислете, да не би да нарушите хармонията въ живота. Въпрѣки това, наредъ съ хармонията сѫществува и дисхармония въ живота. — Кой създава дисхармонията? — Хората я създаватъ. Обаче, тѣ носятъ последствията за това, което сѫ създали. Дисхармонията отклонява човѣка отъ правия пѫть, сѫщевременно тя го отдалечава отъ Бога. За да се върне отново въ правия пѫть, да се приближи къмъ Първата Причина на нѣщата, човѣкъ трѣбва да внесе Божествената хармония и мелодия въ себе си. Хармонията внася свѣтлина въ човѣшкия умъ, а мелодията — топлина и мекота. Това се забелязва, отъ една страна, въ мислитѣ и чувствата на човѣка, а отъ друга — въ неговия говоръ. Приятно е да слушате човѣкъ, който говори музикално. Истинска музика е онази, която може да произведе превратъ въ човѣка. Не произвежда ли превратъ въ човѣка, тя не е истинска музика. Тя е сборъ отъ звуци, отъ шумъ, които дразнятъ ухото. Запримѣръ, нѣкой туря устата си близо до ухото ви и шепне нѣщо. Той иска да ви каже нѣкаква тайна, която другитѣ да не знаятъ. Това не е правилно. Природата не си служи съ този методъ. Ако искашъ да кажешъ нѣщо на човѣка, добро или лошо, кажи му го гласно, нѣма защо да шепнешъ на ухото му. Когато говорите истината, човѣкъ я чува отвсѣкѫде. Дали отъ онзи свѣтъ ще му говорите, или отъ този, истината всѣкога се чува. Следователно когато искате да предадете истината, служете си съ методитѣ на природата, които сѫ вѣчни и неизмѣнни. И тъй, за да живѣе хармонично, човѣкъ трѣбва да е развилъ езика си въ съвършенство, като инструментъ, чрезъ който излива мислитѣ и чувствата си. Мисъльта на човѣка трѣбва да бѫде хармонична, а чувствата му — мелодични. Когато мислитѣ сѫ хармонични, а чувствата — мелодични, волята се проявява правилно. Само при това положение човѣкъ може да прояви творческитѣ си способности. Човѣкъ твори, когато съчетае хармонията на мисъльта и мелодията на сърдцето си въ едно цѣло. — Какъ можемъ да постигнемъ това? — Чрезъ учене и работа. Като учи, човѣкъ трѣбва да плаща за уроцитѣ, които му се преподаватъ. Има видни професори, които взиматъ за единъ урокъ по цигулка хиляда долари. Това сѫ български пари надъ сто хиляди лева. Ако единъ цигуларь взима толкова скѫпо, колко трѣбва да платите на природата за скѫпитѣ уроци, които тя ви преподава? Нѣкои мислятъ, че природата дава всичко даромъ. Лъжете се, природата е най-скѫпиятъ учитель на човѣка. За нѣкои уроци човѣкъ плаща съ живота си. Това не значи, че човѣкъ трѣбва да се страхува. Има нѣща, които никога не се губятъ. Това е разумното слово, което е плодъ на хармонията на човѣшкия умъ и на мелодията на човѣшкото сърдце. Не съжалявайте, че всички не сте музиканти, но радвайте се, че всички сте ученици въ великата консерватория на живота, която трѣбва да свършите съ отличенъ успѣхъ. Мнозина мислятъ, че, като дойде Христосъ втори пѫть на земята, ще имъ даде дипломъ за завършенъ курсъ на житейската музикална школа. Дипломъ се дава на ония, които сѫ положили изпита си. Дълго време ще пѣятъ и ще свирятъ, докато дойде време за изпитъ. Колко пѫти ще бѫдатъ освиркани! Колко пѫти кръвь ще тече отъ поритѣ имъ! Който издържи изпита си, ще получи благословението на природата. Който не издържи, ще види нейното мрачно лице. Природата е безпощадна къмъ ония, които не искатъ да учатъ. Тя е разумна и знае, какъвъ методъ за възпитание да приложи къмъ всѣки човѣкъ. Къмъ ония, които се учатъ, които зачитатъ законитѣ й, тя е крайно внимателна и дава довѣрието си абсолютно. Който иска да влѣзе въ училището на природата, трѣбва да се изпита, готовъ ли е да се подложи на страданията, които ще срещне на пѫтя си. Ако е готовъ, природата му отваря широко вратитѣ си; ако не е готовъ, тя го оставя на свобода, пуща го въ широкия свѣтъ. Природата не заставя никого насила да влѣзе въ нейното училище. Велико изкуство е да знае човѣкъ, какъ да говори и кога да говори. Ако говори музикално, човѣкъ може да пѣе и да свири хармонично и мелодично. Чрезъ музиката той може да се примири съ всички хора. Чрезъ музиката той може да внесе разположение, както въ своята душа, така и въ душитѣ на ближнитѣ си. Като прилагате музиката, вие можете да постигнете всички свои желания. Безъ нея вие ще очаквате на другитѣ, да дойде помощьта отвънъ. Пѣвецътъ поема въздухъ отвънъ и пѣе, но пѣсеньта му не е въ въздуха. Тя се крие въ неговата мисъль. Задъ мисъльта му пъкъ се крие Божественото Начало, което направлява нѣщата. Наистина, нѣма по-велика музика отъ Божествения езикъ. Който е чулъ само веднъжъ този езикъ, той никога не може да го забрави. Който се отрекълъ отъ Божественото, той е попадналъ вече въ музиката на свѣта, дето се чуватъ тоноветѣ на умразата, на недоволството, на съмнението и подозрението и т. н. Музиката на свѣта е нищо друго, освенъ „джасъ банъ“ — музикална каша. Молете се да ви се даде случай да присѫтствувате поне единъ пѫть на концертитѣ на природата и да чуете, какво е въ сѫщность музаката. Като ученици, стремете се да говорите музикално. Музикалниятъ говоръ подразбира изявяване на истината. Приятно е да слушашъ нѣкой да говори музикално. Колкото и да го слушашъ, въ края на краищата ще кажешъ, че има още да говори. Значи, истината е безъ начало и безъ край. Сѫщото нѣщо е и любовьта. Когато тя се прояви между две сѫщества, тѣ влизатъ въ живота, който нѣма начало и край, т. е. въ вѣчния животъ. Изобщо, любовьта се проявява между два центъра, между две души, между две сѫщества. — Защо? — За да съживятъ единъ мъртавъ. Ако двама души които се обичатъ, не могатъ да съживятъ единъ умрѣлъ, любовьта имъ не е истинска. Ако двама пѣвци не могатъ да съживятъ единъ умрѣлъ човѣкъ, пѣсеньта имъ не е гениална. — Кога умира човѣкъ? — Когато внесе въ сърдцето си единъ дисонансъ, чрезъ който скѫсва струнитѣ на своя животъ. Има мисли и чувства, които моментално умъртвяватъ човѣка. Ако между ума и сърдцето на човѣка влѣзе единъ дисонансъ, организъмътъ му постепенно се разрушава. Само гениалнитѣ хора могатъ да си служатъ съ дисонанси. За да се запазите отъ дисонанситѣ въ живота, вие трѣбва да ликвидирате съ атавистическитѣ състояния. Тѣ сѫ миризливи течности, въ които човѣкъ несъзнателно попада. Лесно можете да се предпазите отъ тѣхъ. — По какъвъ начинъ? — Чрезъ обонянието си. Не притѫпявайте обонянието си, за да усѣщате отдалечъ миризмата на атавистичнитѣ мисли и чувства. Дисонанситѣ притѫпяватъ не само обонянието, но и мислитѣ, и чувствата. Ето защо, стремете се къмъ онази музика, която внася въ човѣка истинска хармония и мелодия. Тази музика прониква цѣлото Битие. Безъ нея нѣма мисъль, чувство и действие; безъ нея нѣма градежъ, нѣма творчество, нѣма напредъкъ. Тази музика наричаме духовна. Тя включва въ себе си законитѣ на хармонията и на мелодията. Чрезъ тия закони, именно, се проявява духовниятъ свѣтъ. Въ музикално отношение, най-красива линия е кривата. Следователно, духовната музика е съставена отъ прави и криви линии, хармонично съчетани, но не и отъ счупени. Колкото и да се говори за духовната музика, хората още не я разбирате Както не разбиратъ своя езикъ, като музикаленъ инструментъ, така не разбиратъ и духовната музика. Мнозина свирятъ на цигулка, но не я чувствуватъ още жива, одухотворена. Цигулката е жива; всѣка клетка въ нея продължава да живѣе. Въ който моментъ умре, тя ще се разпадне. Всѣка клетка на цигулката отговаря на цигуларя. Колкото по музикаленъ е цигуларьтъ, толкова по-добре се разговаря съ цигулката си. Когато нѣкой виденъ цигуларь свири, хората казватъ, че цигулката му говори. Забелязано е, че, като инструментъ, цигулката не се подава на правилата, които управляватъ повечето инструменти. Запримѣръ, колкото повече се свири на пиано и на други нѣкои инструменти, толкова повече тѣ губятъ силата си. Съ цигулката е точно обратно: колкото повече свирите съ нея, толкова повече се увеличава силата ѝ. Сѫщото се отнася и до човѣка, който се моли съзнателно и съ вѣра. Колкото повече се моли, колкото по дълбока е молитвата му, толкова по-музикаленъ става той. Ние говоримъ за онази музика и за онова пѣние, които тониратъ човѣшкитѣ чувства. По този начинъ тѣ тониратъ и нервната му система. Ако това отчасти поне може да направи обикновената музика, колко повече може да се очаква отъ духовната! Тази музика внася мекота въ човѣка, но сѫщевременно го прави активенъ. Той има желание да приложи своитѣ добродетели. Ако е билъ обезсърдченъ, насърдчава се; ако е билъ тѫженъ, става радостенъ и готовъ за всѣкакви жертви за Великото въ свѣта. Духовната музика създава около човѣка особена аура, съ която той разполага хората къмъ добро. Чрезъ музиката човѣкъ дохожда до онова вѫтрешно, духовно разбиране на живота, което му помага да осмисли страданията. Той гледа на страданията и на радоститѣ, като на една необходимость, презъ която неизбѣжно трѣбва да мине, както пѫтникътъ неизбѣжно минава презъ долини и височини. Като знаете това, стремете се да вложите музиката и въ говора, и въ мисъльта си. — Ама нервенъ съмъ, не мога да бѫда музикаленъ. — Нервностьта не изключва музикалностьта. Ако нервниятъ употрѣбява енергията си разумно, нервностьта е ценно качество. Нервниятъ върши повече работа, отколкото онзи, който не е нервенъ. Мисъльта се предава чрезъ нервната система, а не чрезъ мускулната. Нервната система възприема и хармоничнитѣ, и мелодичнитѣ тонове; хармоничнитѣ се предаватъ чрезъ ума, чрезъ мислитѣ, а мелодичнитѣ — чрезъ сърдцето. При това, хармонията се изявява като електричество, а мелодията — като магнетизъмъ. Тѣзи сили често смѣнятъ мѣстата си: електричеството прониква въ сърдцето и му дава тласъкъ, усилва движението му; магнетизъмътъ пъкъ влиза въ мозъка и го нагласява. И Христосъ прилагалъ пѣнието като методъ за тониране. Казано е въ Евангелието, че на „тайната вечеря“ Христосъ и ученицитѣ Му изпѣли една пѣсень, следъ което излѣзли вънъ. Като ученици, поставете си задачата да живѣете разумно. Кѫде ще проявите този животъ? И въ говоренето, и въ мислитѣ, и въ чувствата си. Разумното слово подразбира музикално говорене. Разумната мисъль пъкъ подразбира правата мисъль, която опредѣля бѫдещето на човѣка. Разумнитѣ чувства подразбиратъ свързване на човѣшкото сърдце съ сърдцата на възвишенитѣ и напреднали сѫщества. За постигане на всичко това нуждно е пълно владѣене на езика. Съ други думи казано: Постиженията на човѣка зависятъ отъ изкуството му да владѣе своя езикъ. Значението и силата на езика е изразено въ следната българска гатанка: „Кости нѣма, кости троши“. Наистина, езикътъ нѣма съзнателенъ животъ въ себе си, но е въ състояние да отнеме, живота и да даде животъ. Христосъ каза само три думи на Лазара, и той излѣзе вънъ отъ гроба. — На какво се дължи силата на изказанитѣ думи отъ Христа? — На тѣхната музикалность. Не можете ли и вие, като Христа, да си кажете три думи и да възкръснете? Кажете и вие на вашия Лазаръ: „Лазаре, излѣзъ вънъ!“ Ако Лазаръ излѣзе отъ гроба, езикътъ ви е музикаленъ. Помнете: Езикътъ е ключътъ на човѣшкото спасение. Отъ него зависи, да бѫде човѣкъ осѫденъ, или да бѫде оправданъ. — Само Божията Любовь, само Божията Мѫдрость, само Божията Истина носятъ пълния животъ. * 43. Лекция отъ Учителя, държана на 17. юний, 1931 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Реалности и сѣнки" 16 лекции на общия окултенъ класъ, 10-та година, т. III (1930-1931 г.), Пѫрво издание, София, 1941 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Свобода на съзнанието Размишление. Има единъ важенъ процесъ въ човѣшкия животъ — освобождаване на съзнанието. За да освободи съзнанието си отъ ненуждния баластъ, човѣкъ трѣбва да тури настрана всички непотрѣбни нѣща. Съвършениятъ човѣкъ не мисли за утрешния день, вследствие на което той има на разположение толкова нѣща, колкото му сѫ нуждни за даденъ моментъ. — Защо е така? — Защото въ разумния животъ настоящиятъ моментъ е свързанъ съ всички моменти на вѣчностьта. Между съзнанията на разумнитѣ сѫщества има тѣсна връзка. Никаква външна сила не е въ състояние да скѫса тази връзка, нито да наруши единството въ тѣхния животъ. Дето има единство на съзнанието, тамъ Богъ се проявява. Ние говоримъ за баласта на човѣшкото съзнание, който го обременява. — Какво представя той? — Отрицателнитѣ чувства и мисли. Значи, съмнението, подозрението, ревностьта, недоволството сѫ излишенъ баластъ въ съзнанието. Този баластъ се създава благодарение на желанието на човѣка да стане великъ, силенъ, всички да му се кланятъ. Щомъ не успѣе да постигне желанието си, той се натъква на изопачени мисли и отрицателни чувства. Невъзможно е човѣкъ въ единъ животъ да постигне всичко. Желанията на човѣка се постигатъ постепенно. Може ли човѣкъ да се отвори изведнъжъ, да даде ходъ на всичко, което е вложено въ него? Може ли шишето въ единъ моментъ да се разтвори и да раздаде всичко, което е сипано въ него? Ако това е възможно, човѣкъ ще се намѣри предъ праздното шише. Нѣкои възразяватъ на това и питатъ: Не трѣбва ли да работимъ, да се учимъ? – Трѣбва и да се учите, и да работите, и да се трудите, но така, че да не обезсмисляте нѣщата. Ако работата се обезсмисли, вие ще започнете да се трудите. Ако и мѫчението се обезсмисли, влизате вече въ областьта на смъртьта. Но и смъртьта не е най-страшна. Има по-страшни работи и отъ смъртьта, и отъ небитието, които вие не можете да разберете. Въпрѣки всички теории и проповѣди, хората пакъ се придържатъ въ старото. Ще чуете да казватъ: Трѣбва да се осигуримъ! Деца имаме, жена имаме, трѣбва да ги хранимъ, да ги обличаме. — Кой облича малкитѣ пиленца? Майката само ги мѫти, и тѣ се излюпватъ облѣчени, покрити съ перушинка. Другъ има грижа за тия пиленца. Като не спиратъ вниманието си върху този законъ, хората мислятъ, че тѣ сѫ главниятъ факторъ въ живота. Затова, именно, нѣкой казва: Ще накарамъ този човѣкъ да разбере, въ какво се състои работата. — Нѣма защо да го карашъ, да разбере тази работа. Достатъчно е само да му свѣтнешъ. Той е въ тъмнина, може да се блъсне въ нѣкоя стена. Запали свѣщьта си и покажи пѫтя му. Той има очи, ще види, накѫде трѣбва да върви, и ще ти благодари. И тъй, работете за освобождава не на съзнанието си отъ всички ненуждни мисли, които спъватъ развитието ви. Ще каже нѣкой, че е нещастенъ. Той е нещастенъ отъ излишни мисли, а не отъ недоимъкъ. Ако е въпросъ да се натоварите, мога да ви дамъ на разположение цѣлата земя. Не е лесно да управлява човѣкъ земята! Да станешъ господарь на земята, това значи, да я владѣешъ. Да владѣешъ земята, това значи, да бѫдешъ признатъ за господарь отъ нейнитѣ жители. Ако си по-уменъ отъ тѣхъ, тѣ ще те признаятъ за господарь; ако си по-глупавъ, ще имъ бѫдешъ слуга. Само онзи може да бѫде господарь, който е въ състояние да освободи съзнанието си отъ всички непотрѣбнн мисли. Мнозина говорятъ за господарство, за владѣене и управляване на свѣта, но не сѫ въ състояние себе си да управляватъ и владѣятъ. Ако, по невнимание, нѣкой изпусне ножъ върху крака си, ще се рани. Отъ болкитѣ, които претърпява, мисъльта му се измѣня, съзнанието му се помрачава. Щомъ иска да управлява свѣта, защо не може да владѣе мисъльта си? Ако е адептъ, той може само съ слюнка да заздрави раната си. Тъй щото, когато нѣкой се оплаква, че му е тежко на сърдцето, казвамъ, че той е раненъ. — Какъ да се излѣкувамъ? — Плюй на раната си. — Ама пари ми трѣбватъ. — Колко? — Хиляда лева. — Който иска хиляда лева, не е уменъ човѣкъ. Той трѣбва да иска единъ левъ. Силата е въ единицата, а не въ нулата, т. е. въ нищото. Като има единъ левъ, човѣкъ лесно може да забогатѣе. — Какъ? — Като туря по едно нищо следъ единицата. Като тури едно нищо, единицата ще се увеличи десеть пѫти, като тури две нули, единицата ще се увеличи сто пѫти. Като увеличава броя на нулитѣ, той може да стане милионеръ. Обаче, това е наука. Всѣки не може да прибавя нули на края на единицата. Само учениятъ адептъ може да прави това. То е достояние само на онзи, който разбира скрититѣ сили, вложени въ единицата. Всѣки човѣкъ носи разумното начало въ себе си. Ако знае, какъ да го прояви и приложи, въ кратко време той ще нареди работитѣ си. Разумното начало въ човѣка представя една хубава цигулка. Който е далъ ходъ на това начало въ себе си, той прилага цигулката си, както за своето благо, така и за благото на своитѣ ближни. Който е пренебрегналъ разумното начало въ себе си, той не може да го прилага. Неговата цигулка е захвърлена нѣкѫде на тавана, покрита съ прахъ. Достатъчно е да я види нѣкой добъръ цигуларь, за да я накара да проговори. Той изчиства праха ѝ, нагласява я и започва да свири на нея — отъ нищо нѣщо изкарва. Той държи единицата, т. е. цигулката въ рѫката си, и нулитѣ една подиръ друга се нареждатъ следъ нея. Нулата подразбира човѣка, азътъ. Кой може да се нарече „азъ“? Англичанитѣ казватъ: „I аm thаt I аm“ — азъ съмъ, който съмъ. Съ други думи казано: Азъ съмъ, който съмъ билъ всѣкога. Това изречение се отнася до Единния, Който е билъ всѣкога. Следователно, когато страдате, помнете, че има Единъ, Който сѫществува и всѣкога е сѫществувалъ. Човѣкъ вѣрва въ Единния, докато всичкитѣ му работи се нареждатъ добре; човѣкъ вѣрва, докато има нули следъ единицата. Колкото повече сѫ нулитѣ, толкова по-голѣма е вѣрата му, и той казва: Голѣмо е богатството ми! Започне ли да губи нулитѣ, той се обезсърдчава. — Отъ какво произлиза нищото? — Отъ нѣщото. Като остане въ почивка, нѣщото става нищо. Като започне да работи, нищото се превръща въ нѣщо. Само по себе си, нищото е слабо, не може да се разчита на него. Можете ли да разчитате на житното зърно, което сте оставили въ хамбара си? Обаче, ако го посѣете въ земята и грижливо го обработвате, отъ единица, то ще се превърне въ голѣмо число, на което вече разчитате. Една подиръ друга, нулитѣ се нареждатъ следъ него, и вие забогатявате, изплащате всичкитѣ си дългове. Каквато е силата на непроявеното житно зърно, такава е и на непроявенитѣ мозъчни центрове на човѣка. Запримѣръ, всѣки човѣкъ носи музиката и любовьта въ съзнанието си. Тѣзи способности иматъ своитѣ центрове въ мозъка, но ако не сѫ проявени, представятъ нули, вънъ огъ единицата — човѣкъ. Щомъ се проявятъ, тѣ се нареждатъ следъ единицата и обогатяватъ човѣка. Музиката и любовьта не се проявяватъ еднакво въ всички хора, но тѣ вървятъ успоредно. Колкото дълга е линията на музиката, толкова дълга трѣбва да бѫде и линията на любовьта. Като съчетава любовьта съ разума, съ паметьта, съ религиозното си чувство, съ щеславието, съ личнитѣ си чувства, музикантътъ образува различни музикални произведения, които се отразяватъ въ съзнанието му. Следователно, ако искате да внесете миръ и спокойствие въ себе си, ще съедините музикалното си чувство съ чувството на кротость и смирение въ себе си. Това е наука, която не може да се преподава. Тя се нуждае отъ опити. Като опитва нѣщата, човѣкъ придобива знания. Ще кажете, че докато придобиете тази наука, смъртьта ще дойде. Това не трѣбва да ви смущава. За съзнанието сѫществува само освобождаване отъ ненуждни мисли, но не и отъ смърть. — Ама остарѣхме! — Съзнанието не остарява. Кажете ли, че сте остарѣли, това значи, че сте изгубили вѣрата си. – Ама краката ми не държатъ. — Това значи, че си прекѫсналъ връзката съ възвишенитѣ и свѣтли сѫщества. Каквото и да поучаватъ и съветватъ, човѣка, той нищо не изпълнява, прави се, че не чува. Днесъ постѫпва така, утре — докато единъ день, наистина, оглушее, остарѣе и замине за другия свѣтъ. Какво става съ ученика, който не внимава въ класъ? Учительтъ преподава, а той пише любовни писма на възлюбената си. Но, като излѣзе на изпитъ, пропада. Казано е въ Писанието: „Не се свързвайте съ свѣта.“ Който се свързва съ свѣта, прилича на ученика, който пише любовни писма, когато учительтъ преподава. На края на годината той пропада на изпититѣ. Следователно, когато не учи уроцитѣ си и се занимава съ ненуждни работи, ученикътъ остава въ сѫщия класъ. Остане ли да повтаря класа, той страда. Когато човѣкъ пълни съзнанието си съ ненуждни работи, нарушава Божиитѣ закони и самъ се спъва. Следъ това започва да страда и се чуди, защо идатъ страданията. Причината на страданията е, че, поради непослушанието си, хората прекѫсватъ връзката си съ своитѣ приятели, които имъ помагатъ. Радостьта произтича отъ факта, че човѣкъ подържа връзката си съ своитѣ приятели. Колкото повече връзки има човѣкъ съ разумнитѣ сѫщества, толкова по-голѣми сѫ придобивкитѣ му. Като знаете това, правете връзки съ разумнитѣ сѫщества, които не виждате. Вашитѣ добри мисли и чувства ставатъ причина за свързването ви съ тѣхъ. Държите ли въ съзнанието си нѣкаква материална връзка съ сѫщества, подобни на васъ, вие непремѣнно ще се разочаровате. Всѣка материална връзка води къмъ разочарование. Не правете такива връзки, за да не се разочаровате и да не губите вѣрата си въ Бога. И тъй, правете всичко, което душата ви желае, безъ да губите вѣрата си. За тази цель, благодарете за всичко, което имате и което ви е дадено. Ставате ли сутринь отъ сънь, благодарете на Бога. Лѣгате ли си вечерь, пакъ благодарете. Отивате ли на работа, връщате ли се, благодарете. Като направите най-малкото добро, благодарете и за него. Ако нѣкой ви направи добро благодарете. Щомъ имате очи, уши, носъ, уста, рѫце и крака, всичко можете да постигнете — благодарете и за тѣхъ. Благодарностьта и признателностьта представятъ магическа формула, съ която човѣкъ може да работи. Докато си служи съ тази формула, човѣкъ е доволенъ. Изгуби ли формулата, животътъ му се обезсмисля. Той пада въ кладенецъ и оттамъ гледа на външния свѣтъ. Всички хора, които сѫ изгубили смисъла на живота, сѫ въ кладенецъ. — Какъ ще излѣзатъ оттамъ? — Като бѫдатъ благодарни и признателни. По този начинъ тѣ ще привлѣкатъ вниманието на възвишеннтѣ сѫщества, които ще дойдатъ да имъ помогнатъ. Тѣ ще имъ спуснатъ вѫжето си, съ което ще излѣзатъ на повръхностьта и ще бѫдатъ свободни. Свободенъ човѣкъ е онзи, който има силно развито музикално чувство. Свободенъ е само онзи, който е свързанъ съ Бога. Той е истински музикантъ — отъ нищо не се страхува. Когато не иска да пѣе, човѣкъ има страхъ отъ нѣщо. И когато много пѣе, крѣска, пакъ има нѣкакъвъ страхъ. Ще кажете, че не може човѣкъ да не се страхува. Може ли да не се страхува предъ голѣмитѣ страдания? Важно е човѣкъ да знае, защо страда. И ако се радва, пакъ трѣбва да знае, защо се радва. Дали се радва или страда, дали е добъръ или лошъ, човѣкъ трѣбва да знае причинитѣ за тия нѣща. Освенъ за себе си, човѣкъ страда още и за своитѣ ближни. Това е неизбѣженъ законъ. Съзнателно или несъзнателно, човѣкъ участвува въ общитѣ радости и страдания, въ общитѣ печалби и загуби. Ако се откаже отъ участието си въ общитѣ страдания и загуби, човѣкъ се лишава и отъ участието си въ общитѣ радости и печалби. Ако участвувате въ страданията на Христа, ще участвувате и въ Неговитѣ радости и благословения. Христосъ пострада, за да възстанови хармонията въ свѣта, да примири хората съ Бога. Какво означава примиряване на човѣка съ Бога? — Възстановяване на първичната връзка на човѣшката душа съ Бога. Това не се прави само веднъжъ. Всѣки день, всѣки моментъ човѣкъ трѣбва да следи върху себе си, върху живота си, да не наруши съ нѣщо тази връзка. Мнозина иматъ нѣкаква връзка, но тя не ги подмладява, възраства и възкресява. Когато е свързанъ съ Бога, човѣкъ има на разположение всичко, което душата му желае. Тази връзка го прави вѫтрешно богатъ. Външно може да минава незабелязанъ, но въ себе си носи зародиша на доброто и на любовьта. Достатъчно е да посѣе този зародишъ, за да излѣзе отъ него велико, мощно дърво, съ чиито плодове да се ползува цѣлото човѣчество. Следователно, каквото представятъ мислитѣ за човѣка, такова нѣщо е всѣки, който е свързанъ съ Бога. Всѣка мисъль носи въ себе си две нѣща: семе, което трѣбва да се посѣе, да даде плодъ, и материалъ, който може да се използува като храна. Следователно, стремете се да пазите връзката си съ Бога, за да послужите за храна и за семе на бѫдещето поколѣние. Дръжте постоянно въ ума си мисъльта за Бога, както малкото дете въ първитѣ дни на записването си въ училище, говори постоянно за своя учитель и за съученицитѣ си. Мнозина говорятъ за сѫществуването на Бога, слушатъ духовни проповѣди, но, въпрѣки това, искатъ да се убедятъ въ истинностьта на този въпросъ. Тѣ четатъ различни философски книги, за да имъ се докаже на опитъ сѫществуването на Бога, както и сѫществуването на онзи свѣтъ. Безъ музика никой не може да влѣзе въ онзи свѣтъ. Ангелитѣ, които съ взели участие въ създаването на свѣта, съ пѣли и хвалили Бога. На сѫщото основание и човѣкъ, който е основалъ живота си върху тритѣ мощни сили — вѣрата, надеждата и любовьта, трѣбва да пѣе и да слави своя Създатель. Нѣкои мислятъ, че ако вѣрватъ въ Бога, трѣбва да напуснатъ сегашния си животъ. Нѣма защо да напущатъ живота си. Впрочемъ, за какъвъ животъ става въпросъ? Преди всичко, животътъ не е тѣхна собственость. Като дойде смъртьта, веднага ги задига. Кѫде остава тѣхната собственость? Човѣкъ говори за нѣща, които не познава, не притежава и не разбира. Запримѣръ, нѣкой казва, че срещналъ единъ познатъ, който му казалъ нѣколко обидни думи. — Никого не е срещналъ той. — Защо? — Защото срѣщата ви съ кого и да е подразбира проява на радость и веселие. Ако сте тѫженъ, никого не сте срещнали. Сега азъ говоря на онѣзи, на които ушитѣ сѫ отворени. Нѣкои ще възразятъ, че сѫ чели Писанието, слушали сѫ го и знаятъ вече, че Богъ е Любовь. — Коя любовь познаватъ тѣ? Ако е въпросъ за любовьта, тя има 35 милиона форми само на физическия свѣтъ. Прибавете къмъ тия форми и формитѣ на любовьта въ другитѣ свѣтове, които сѫ безбройни, и вижте, какво ще кажете за любовьта. Направете опитъ, да видите, колко много пермутации можете да образувате отъ любовьта. Колко хиляди години пъкъ ще ви трѣбватъ, за да минете презъ всички форми на любовьта и да я разберете. Цѣла вѣчность да имате на разположение, пакъ нѣма да ви стигне. Като изучава любовьта, човѣкъ дохожда до разбирането, че въ любовьта има сливане и преливане на души, а не събиране и разединяване. Сливането и преливането на душитѣ подразбира влизане на една душа въ друга, съ цель да разбератъ положението и нуждитѣ, въ които се намиратъ. Който е възлюбилъ Бога, той се е прелѣлъ въ Него и слѣлъ съ Неговото съзнание. Когато и Божественото съзнание се прелѣе въ човѣка, последниятъ забравя своето недоволство и влиза въ новъ животъ. Апостолъ Павелъ казва: „Всичко считамъ за изметъ, за да позная Господа Исуса Христа“. Мнозина казватъ, че иматъ такава опитность. Не е достатъчно само веднъжъ да си изпиталъ стремежъ къмъ познаване на Христа. Този стремежъ трѣбва да бѫде постояненъ. Който търси Бога, трѣбва да Го търси отвѫтре, а не отвънъ, по механически начинъ. Търсите ли Великото въ свѣта, не трѣбва да се безпокоите. Ако се безпокоите, нѣма да Го намѣрите. Нѣкой иска да се покаже добъръ, справедливъ любещъ и т. н. Щомъ пожелае да се покаже такъвъ, той изгубва и това, което има. Човѣкъ е само проводникъ на любовьта. но не е любовь. Ето защо, радвайте се, че Богъ се проявява чрезъ васъ. Радвайте се, когато можете да помогнете на ближния си отъ любовь, безъ да мислите, че любовьта е ваша. Казано е въ Писанието: „Богъ е Любовь“. Христосъ казва: „Който има уши да слуша, нека слуша“. И азъ говоря за онѣзи, които иматъ уши и могатъ да слушатъ. Ако човѣкъ говори за любовь, трѣбва да е готовъ да изрази своето уважение и почитание къмъ всички хора, къмъ всичко, което Богъ е създалъ. Христосъ прояви любовьта си, като се пожертвува за човѣчеството. Той прие страданията, за да спаси хората. Макаръ че разполагаше съ всички блага, съ голѣма сила, Той се отказа отъ своя личенъ животъ, за да помогне на страдащитѣ. Какво би станало съ свѣта, ако всѣки пожертвува своя личенъ животъ за общото благо? — Може ли да стане това? — Когато човѣкъ възстанови своята вѫтрешна хармония, когато приеме Бога въ себе си, това може да стане. Изучавайте се и вижте, готови ли сте, следъ като сте гладували три четири деня и получите единъ топълъ, прѣсенъ хлѣбъ, да го пожертвувате за нѣкой гладенъ, беденъ човѣкъ? Ако можете да направите това, вие сте надежденъ човѣкъ. Разумниятъ свѣтъ може да разчита на васъ. Кажете ли, че първо трѣбва вие да се нахраните, а после да давате, на васъ не може да се разчита. По този начинъ не можете да придобиете онова знание, което душата ви желае. Упражнение. Въ продължение на десеть деня правете следното упражнение: като станете отъ сънь, турете лѣвата си рѫка на лѣвата страна на челото, дето е музикалниятъ центъръ, а дѣсната рѫка — на дѣсния музикаленъ центъръ и започнете да мислите за музиката. Благодарете, че музиката е вложена въ васъ и можете да пѣете. Кажете си: Когато сѫ създавали свѣтоветѣ, ангелитѣ сѫ пѣли. И до днесъ тѣ пѣятъ. Понеже работя върху себе си, и азъ ще пѣя. Забелязано е, че ако човѣкъ пѣе, работитѣ му се нареждатъ по-добре, отколкото безъ пѣние. Ако домакинята пѣе, когато готви, тъче или мѣси хлѣбъ, работата ѝ ще върви добре. Пѣнието внася потикъ въ човѣка, събужда енергиитѣ му, прави го активенъ. Като ученици, вие трѣбва да бѫдете готови, да изпълнявате точно всѣка заповѣдь, която иде отъ Бога. Така и добриятъ музикантъ изпълнява всички знаци при свиренето. Запримѣръ, ако Богъ ви каже да стоите на едно мѣсто, докато дойде опредѣлениягъ за васъ моментъ, вие трѣбва да чакате, безъ да мръднете. Каквото да ви казватъ, вие трѣбва да стоите на поста си. — Че другитѣ заминали преди васъ, че вие сте останали последенъ — това да не ви смущава. Ако дочакате вашия моментъ съ търпение, всичкитѣ ви работи ще се наредятъ съ успѣхъ. Приложите ли послушание къмъ Бога, къмъ разумнитѣ сѫщества, всички хора ще ви обичатъ. Каквото пожелаете, ще го реализирате. Адамъ и Ева излѣзоха отъ рая поради непослушанието си. Тѣ направиха една погрѣшка, съ която внесоха дисонансъ въ живота. Раятъ е мѣсто на хармония и мелодия, на добро и справедливость, на истина и красота. Който иска да бѫде добъръ, справедливъ, любещъ, трѣбва да има къмъ всички хора такива отношения, каквито има къмъ себе си и каквито изисква да иматъ другитѣ къмъ него. Прилагайте доброто къмъ всички, безъ да мислите, заслужаватъ ли го, или не. И на разбойника да направите добро, то ще даде своя плодъ. Доброто не умира. Ако станете проводникъ на Божията Любовь, всички добри, свети и възвишени сѫщества ще ви познаватъ и ще ви отдаватъ заслуженото. И разбойникътъ, и добриятъ еднакво ценятъ доброто. Презъ време на Балканската война единъ офицеръ видѣлъ единъ раненъ войникъ на бойното поле, изоставенъ, гладенъ, измѫченъ. Той веднага се погрижилъ за него: занесли го въ една отъ близкитѣ болници, превързали го, нахранили го. Офицерътъ постоянно го посещавалъ, следѣлъ за здравето му. Следъ войната офицерътъ миналъ въ запаса и продължилъ стария си занаятъ — търговията. Единъ день трѣбвало да мине презъ една гора, съвършено самъ. Неочаквано, той се натъкналъ въ гората на единъ апашъ. Последниятъ се вгледалъ въ пѫтника и позналъ своя спаситель. Той веднага му сторилъ пѫть и казалъ: Благодаря ти за доброто, което ми направи презъ време на войната. Ти ми направи едно добро заради Господа; сега азъ, въ името на сѫщия Господъ, нѣма да те обера. Ако не бѣше ми направилъ добро, и съ тебе щѣхъ да постѫпя, както постѫпвамъ съ другитѣ. Следователно, не питайте, защо страдате. Ако правите добро и услужвате на ближнитѣ си, и на васъ ще помагатъ. Услужвайте на всички, за да се радвате на свѣтло бѫдеще. И тъй внесете въ мислитѣ и въ чувствата си хармония, за да освободите съзнанието си отъ ненуждния товаръ. Освободете се отъ тежкитѣ раници. Не се безпокойте, че не сте постигнали желанията си. Каквото днесъ не можете да постигнете, ще го постигнете въ бѫдеще. Важно е да работите, да развивате дарбитѣ си. Параходътъ може да потъне, но богатството, което носите въ себе си, ще ви следва навсѣкѫде. Имате ли това богатство, вие имате условия за бѫдещия животъ. Щомъ сте спасителна лодка, ще излѣзете благополучно на брѣга. Работете усилено за своето спасение, да излѣзете отъ стария животъ и да влѣзете въ новия. Що се отнася до богатството, не мислете за него. Новиятъ животъ носи нуждното богатство. Щомъ майката и бащата обичатъ детето си, тѣ всичко ще му дадатъ. Когато Богъ обича човѣка, ще му даде всичко, което му е необходимо. Богъ е вложилъ въ човѣка най-голѣмото богатство — умъ, сърдце, душа и духъ. Има ли това богатство всичко друго ще дойде само по себе си. Благодарете за всичко, което ви е дадено. Който е доволенъ на малкото, ще получи и голѣмото. Т. м. * 42. Лекция отъ Учителя, държана на 10. юний, 1931 г. София. — Изгрѣвъ.