Ани

Отъ "Тритѣ родословия", утринни слова, година V, т.1 (1935-1936). Първо издание отъ 1943 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 22 септември 1935 г. до 12 януари 1936 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Тритѣ книги Йоана, 10 гл. Въ 10. глава отъ Евангелието на Йоана се изнася спорътъ между ученитѣ Юдеи и Христа. Спорътъ се отнася до произхождението на Христа, дали е отъ Бога, или не. Чудно е, какъ тѣзи учени, които вѣрваха въ пророцитѣ, въ Бога, не можаха да се проникнатъ отъ свѣтлината, която Христосъ носѣше, да разбератъ Словото Божие. Каквото е било положението на тогавашнитѣ учени, такова е положението и на сегашнитѣ хора. И тѣ спорятъ върху религиозни и духовни въпроси, като считатъ своето вѣрую за най-право. Всички вѣрватъ въ известна идея, но има нѣщо неясно въ тѣхното вѣрую. Ако днесъ подложатъ хората на изпитъ за тѣхното вѣрую, малцина ще издържатъ. Напримѣръ, нѣкой минава за търпеливъ, но ако дойде при него сто пѫти наредъ единъ и сѫщъ просекъ, той ще се разгнѣви и ще го изгони. Кѫде остана търпението му ? За свое оправдание той казва: Да ме безпокои този просекъ 10 —15 дни наредъ, може да се понесе това, но сто пѫти да ми се явява предъ лицето, това е непоносимо. Казва се въ Писанието, че Богъ е дълго- търпеливъ. — Какво представя търпението? Защо Богъ трѣбва да търпи? — Защото безъ търпение нищо не се постига. Почти 99% отъ работитѣ въ живота изискватъ търпение. Какъвъ е поводътъ за търпението? Има външенъ и вѫтрешенъ поводъ. Търпение, което се дължи на нѣкакъвъ външенъ поводъ, е неволя. Напримѣръ, гладенъ си, искашъ хлѣбъ, но трѣбва да търпишъ. — Житото още не е смлѣно. Ще чакате, докато се смѣли житото, докато хлѣбътъ се омѣси и опече. Щешъ не щешъ, ще търпишъ. — Не мога да търпя. — Както ти не можешъ да търпишъ, така и тебе не могатъ да търпятъ. Далъ ти е нѣкой работа, която трѣбва да свършишъ въ опредѣленъ срокъ. Ако не я свършишъ навреме, ще стоятъ надъ главата ти, ще чакатъ часъ по-скоро да я предадешъ. Който ти е далъ работата, не може да търпи, но и ти, който си я взелъ, губишъ търпение. И двамата сѫ нетърпеливи. Има случаи, когато нѣкой търпи по отношение на положителнитѣ прояви на хората; другъ търпи по отношение на отрицателнитѣ прояви. Слугата, напримѣръ, може да търпи положителнитѣ прояви на господаря си, а може да търпи и отрицателнитѣ му прояви. Положителна проява на човѣка е точностьта, но тя не е всѣкога въ интересъ на слугата. Обаче, той търпи. Неточностьта е отрицателна проява, но слугата и нея търпи. За такъвъ слуга се казва, че е търпеливъ. Значи, случва се, че слугата е търпеливъ, а господарьтъ — сприхавъ. И обратно: господарьтъ е търпеливъ, слугата— сприхавъ. Добре е, когато и господарьтъ, и слугата сѫ търпеливи. Какво е нуждно на човѣка, за да търпи? — Правилно разбиране на живота. Който разбира добре законитѣ на живота, той е търпеливъ. Той не се спира върху временнитѣ нѣща. Той знае, че тѣ носятъ временни блага, които сѫ подобни на позлатени предмети. Тѣ сѫ ценни, но мине ли известно време, тѣ се изтриватъ, губятъ стойностьта си. Вѣчнитѣ нѣща сѫ Божествени и, като такива, никога не губятъ цената си. Като се говори за вѣчни и временни нѣща, хората се спиратъ върху мисъльта за този и за онзи свѣтъ. За тѣхъ този свѣтъ е времененъ, а онзи — вѣченъ. Представятъ си онзи свѣтъ като земния: и тамъ има ядене и пиене, жилища, църкви и др. Споредъ тѣхъ, всичко, каквото има на земята, има го и на онзи свѣтъ. Хората подържатъ тази мисъль съ думитѣ, изказани въ Господнята молитва: „Както на небето, така и на земята“ Обаче, като се говори за животнитѣ, казватъ: Животно е това! Тѣ искатъ да кажатъ, че животното нѣма съзнание. Не е така. Животното има съзнание, което е на по-низка степень на развитие отъ човѣшкото. Божественото Начало въ животното още не е пробудено, както въ човѣка, но все пакъ сѫществува, Животното е животно, човѣкъ е животно и човѣкъ, ангелътъ е човѣкъ и Богъ едновременно. Животинското, човѣшкото и Божественото естество въ човѣка говорятъ за различнитѣ степени на съзнанието. Човѣкъ, като съзнание, срѣдно по степень, заема срѣдно положение между животното и ангела. Тази е причината, поради която той притежава и животински, и човѣшки, и ангелски качества. Гнѣвътъ, нетърпението, безправието сѫ животински качества Нѣкой се хвали съ силата си и казва: Каквото пожелая, мога да го направя. Така постѫпва и животното. Въ животинското царство правото е на страната на силния. Въ човѣшкото и ангелското не е така. Докато е малко, детето се подчинява на майка си и на баща си. Като порасне, стане момъкъ, не се подчинява вече. — Защо? — Защото е силенъ. Силата на голѣмия, на възрастния човѣкъ не показва още, че правото е на негова страна. Той е силенъ само на физическия свѣтъ, но не е силенъ въ духовния и въ умствения. Ето защо, като се говори за истинския човѣкъ, трѣбва да знаете, какви сѫ неговитѣ качества, които го опредѣлятъ като човѣкъ. И тъй, не всѣкога физически силниятъ има всички права въ живота, и не всѣкога слабиятъ е на последно мѣсто. Голѣмиятъ чукъ може да смаже гвоздея, но има малки и яки гвоздеи, които се противопоставятъ на чука. Това зависи отъ качеството на метала, отъ който е направенъ гвоздеятъ. Богатиятъ е силенъ, но не всѣкога. Ако е щеславенъ, той ще направи много пакости и ще изгуби силата си. Богатиятъ и разуменъ човѣкъ ще направи такива добрини, отъ които ще се ползуватъ много хора. Той има дълбоко разбиране за живота и за природата; той е въ правилни отношения съ всички добри хора, съ разумнитѣ сѫщества, съ цѣлата природа. За него всичко окрѫжаващо е живо; камънитѣ, водата, въздухътъ сѫ живи. Следователно, всичко, което Богъ е създалъ, е живо и се движи. Затова ученитѣ казватъ, че животътъ е движение. Вѣрно е, дето има животъ, има и движение. Споредъ едни животътъ произвежда движението, а споредъ други, движението произвежда живота. Излиза, че животътъ е резултатъ на движението. Значи, движението е причина, а животътъ — резултатъ. Въ сѫщность, животътъ не може да се разглежда като резултатъ. И нисшитѣ сѫщества смѣтатъ всичко, което се движи, за живо. Напримѣръ, ако кучето стои при кола, която не е въ движение, то не лае. Щомъ колата потегли, кучето започва да лае. То мисли, че тя е жива и тича следъ нея. Много хора постѫпватъ несъзнателно, като кучето. Като видятъ, че нѣкоя кола или колело въ живота се движи, тѣ хукватъ следъ него и се чудятъ, защо Господъ е позвотилъ на това колело да се движи. Много естествено. Колелото се движи, понеже нѣкое разумно (сѫщество го управлява. Следователно, стане ли нѣщо особено въ твоя животъ, не питай, защо Господъ позволилъ да стане това нѣщо. Причината се крие въ нѣкое разумно същество. Ако обидишъ нѣкой силенъ човѣкъ, мислишъ ли, че той ще ти прости? Ще ти удари една-две плесници и ще те повали на земята. Ще питашъ ли следъ това, защо Господь позволилъ на този човѣкъ да те бие? Той ще пита, защо позволилъ на тебе да го обиждашъ. Ако е позволено на тебе да обиждашъ, и на другъ се позволява да ти удари една-две плесници. Ако искашъ да не те биятъ, кажи на човѣка нѣщо хубаво. Кажи му, че е силенъ, добъръ, разуменъ. Пожелай да ги каже, какъ е работилъ, че придобилъ такива добри резултати. Така ще видишъ, че той започналъ отъ прости упражнения, отъ малкото, и постепенно дошълъ до голѣмото. Дѫбътъ израства отъ жълѫдъ, а не отъ голѣмо дърво. Яйцето се снася, и отъ него се излюпва пиле. И човѣкъ постепенно израства. Отъ малко дете той става юноша, възрастенъ и най-после остарява. Растенето е процесъ, при който нѣщата постепенно се увеличаватъ, както въ физическия, така и въ духовния свѣтъ. И въ доброто, и въ знанието, и въ богатството човѣкъ постепенно расте. Той не може да бѫде изведнъжъ много добъръ. Като не разбиратъ проявитѣ на живота, нѣкои се чудятъ, защо бащата оставя на малкия си синъ повече пари, отколкото на голѣмия. Малкиятъ е по-добъръ, по-разуменъ отъ голѣмия, затова бащата му оставя повече срѣдства. Ще кажете, че бащата е несправед- ливъ. Не е така. Какво ще направите, ако ви дадатъ да напълните два чувала съ жито ? Единиятъ чувалъ е здравъ, а другиятъ има на срѣдата две дупки. Разумниятъ земедѣлецъ ще напълни здравия чувалъ догоре, а скѫсания — само до половина, дето сѫ дупкитѣ. Ще кажете, че малкиятъ синъ заслужава повече внимание, отколкото голѣмиятъ. Не е въпросъ за заслуги, въпросътъ е до възможноститѣ, които се криятъ въ човѣка. Малкиятъ синъ има по-голѣми възможности да възприема и обработва нѣщата. Ето защо, преди да се произнесете за нѣщо, първо мислете, а после говорете. Не се сравнявайте съ онѣзи, които иматъ кѫщи, дрехи, пари и др. Ако искате да имате всичко, каквото другитѣ иматъ, трѣбва да отидете при тѣхъ, при условията, въ които тѣ живѣятъ. Трѣбва ли ученикътъ да желае това, което иматъ възрастнитѣ? Ученикътъ е влѣзълъ въ училището да учи. Трѣбва ли вѣрващиятъ да иска за себе си това, което има безвѣрникътъ? Вѣрващиятъ има отношение къмъ духовния животъ, когато безвѣрникътъ се интересува само отъ физическия животъ. Сега и вие се интересувате отъ духовния свѣтъ, искате да знаете, какво представя той. Чудно нѣщо! Вие сте излѣзли отъ духовния свѣтъ, слѣзли сте на земята и всичко сте забравили. Мислите, че каквито сте на земята, такива ще бѫдете и на онзи свѣтъ. Това е все едно, да мислишъ, че както влизашъ съ водолазъ въ морето, ще може съ сѫщото облѣкло да влѣзешъ и въ обществото. Това е невъзможно. Въ водолаза ще бѫдешъ съ специални дрехи, но отидешъ ли между хората, ще бѫдешъ облѣченъ тъй, че да приличашъ на тѣхъ. Иначе, ще ги изплашишъ. Следователно, дрехата, съ която е облѣченъ човѣкъ на земята — физическото тѣло— не представя истинския човѣкъ. Влѣзе ли съ тази дреха въ духовния свѣтъ, той ще изплаши сѫществата тамъ. Ще съблѣчешъ земната си дреха, ще я оставишъ тукъ, а съ духовната ще отидешъ на онзи свѣтъ. Каква е разликата между духовния и свѣтския човѣкъ? Ще кажете, че духовниятъ човѣкъ е вѣрващъ, а свѣтскиятъ — безвѣрникъ. Това не е сѫществено различие, защото и духовниятъ, и свѣтскиятъ вѣрватъ, но въ различни нѣща. Свѣтскиятъ е привидно безвѣрникъ, но въ сѫщность, и той вѣрва въ нѣщо. И какво виждаме въ края на краищата ? Безвѣрникътъ си направилъ кѫща, децата му сѫ здрави, добре възпитани. Вѣрващиятъ нѣма кѫща, децата му боледуватъ, не се учатъ добре. Следователно, когато правите разлика между две нѣща, трѣбва да изтъквате нѣкое сѫществено качество. Напримѣръ, ако правите разлика между желѣзото и златото, нѣма да изтъкнете различието въ твърдостьта имъ, а ще спрете вниманието си на действието на кислорода върху тѣхъ; желѣзото се окислява, а златото не се окислява. Възъ основа на това свойство, желѣзото се счита за неблагороденъ металъ, а златото — за благороденъ. И хората, като металитѣ, се дѣлятъ на добри и лоши, на благородни и неблагородни. Добриятъ човѣкъ дѣли хапката си съ своя ближенъ; лошиятъ взима хапката отъ устата на ближния си. Добриятъ е щедъръ, раздава отъ благата си на всички; лошиятъ е алченъ, съ ненаситно око. Тъй щото, когато се изучавате, наблюдавайте се, да видите, какви чувства ви владѣятъ: егоистични, или хуманни. Ще кажете, че сте културни, образовани хора, Оставете културата и образованието настрана. Съвременната култура не е нищо друго, освенъ позлатяване или посребряване на предметитѣ. Нѣкой билъ въ странство, свършилъ нѣкаква наука и мисли, че е образованъ и културенъ човѣкъ. Каква култура е тази, която измѣня естеството на човѣка и го заставя да изопачава нѣщата ? Истинска култура, истинско знание е онова, което буди човѣшкото съзнание и му дава условия да се прояви така, както Богъ го е създалъ първоначално. Какво мислишъ за себе си, това не е важно. Че си свободенъ, че си свършилъ единъ-два факултета, това не показва още, че си културенъ, че си истински човѣкъ. Отличителното качество на човѣка е мисъльта. Като мисли, той прави разлика между добро и зло, между бѣло и черно. Въ противенъ случай, той е слѣпъ, нищо не вижда. Ето защо, казва се, че изпитанията и страданията дойдоха, за да заставятъ човѣка да мисли, да развива ума си, да различава противоположностите въ живота. Когато яде овца, вълкътъ се радва, че има какво да си хапне. Но същевременно той се готви да нападне друга овца. Това показва, че той не мисли. Вълкътъ има умь, но не мисли. Обаче, истинскиятъ човѣкъ не постѫпва така. Съзнанието на много хора не се различава отъ това на вълка. Нѣкой минава за религиозенъ или духовенъ, но безъ колебание взима ножа и отива въ курника да заколи една кокошка. Следъ това жената изчиства кокошката и я сготвя добре. Като се нахранятъ, и двамата благодарятъ на Бога, че промислилъ за тѣхъ. На другия день ще заколятъ агне, ще одератъ кожата му и ще го опекатъ. Ако вълкътъ си позволи да нападне една овца и да я изяде, считатъ, че това е престѫпление. Тогава всѣки има право да го убие. Защо човѣкъ има право да коли кокошки, агнета и да ги яде, а вълкътъ нѣма право ? Ще кажете, че вълкътъ постѫпва по-жестоко съ тѣхъ. Не е така. Отъ гледище на Божественото съзнание, на висшия моралъ, и въ двата случая престѫплението е еднакво. Затова казваме, че бѫдещето на вълцитѣ не е добро. Тѣ ще бѫдатъ изтребени отъ лицето на земята. Всички месоядни животни ще бѫдатъ унищожени, нѣма да станатъ наследници на земята. Законътъ е единъ и сѫщъ и за месояднитѣ животни, както и за хората, които по- стѫпватъ като тѣхъ. Първо ще изчезнатъ кръвоѫаднитѣ животни, а следъ тѣхъ лошитѣ хора. Ще кажете, че това трѣбва да се докаже. Времето ще го докаже. Не всѣко нѣщо, което се доказва, е вѣрно. Има нѣща, които не могатъ да се доказватъ, но времето ги хроникира. Който доживѣе това време, ще бѫде свидетель на думитѣ ми. Преди години присѫтствувахъ, като слу- шатель, на едно углавно дѣло. Обвиняемиятъ имаше 20 души свидетели, а пострадалиятъ — само единъ. Като наблюдавахъ свидетелитѣ на обвиняемия, видѣхъ, че всичкитѣ приличаха на него. Единствениятъ свидетель на противната страна, добъръ и честенъ човѣкъ, приличаше на пострадалия. Казахъ на приятеля си, който бѣше съ мене, че правото е на страната на този, който има само единъ свидетель. И наистина, когато започна разпита на 20-тѣ свидетели, тѣ изпаднаха въ противоречие. Даваха показания ту като очевидци, ту като такива, които чули само за престѫплението, като забравяха, какво сѫ казали първия пѫть. Лъжата имъ се хвана и, въ края на краищата, сѫдията даде право на онзи, който имаше единъ свидетель, а обвиняемия осѫди. Значи, не всѣкога многото свидетели изнасятъ истината. И сто души свидетели да имате на ваша страна, ако не говорятъ истината, тѣ не могатъ да изнесатъ правото. Може да имате единъ свидетель, но да говори истината. Тя не се нуждае отъ много доказателства. Човѣкъ трѣбва да работи върху себе си, да развива ума и сърдцето си, да мисли и чувствува правилно. Така той ще различава правото отъ кривото, доброто отъ злото, истината отъ лъжата. Като срещне човѣкъ, които не постѫпва правилно, ще му каже истината, ще му помогне да види погрѣшкитѣ си. Кажете ли, че го обичате и не можете да му изнесете погрѣшкитѣ, вие сте на кривъ пѫть. Споредъ мене, човѣкъ най-лесно говори истината на онзи, когото обича. Майката наказва детето си, посочва погрѣшкитѣ му, защото го обича. Наказание, наложено отъ любовь, е на мѣсто. Какво трѣбва да прави майката, когато види, че детето и се надвесва надъ кладенецъ? Ако започне да му се кара, може да го стресне, и то да падне въ кладенеца. Щомъ вижда опасностьта, тя веднага му удря една- две плесници, и то пада настрана, далечъ отъ кладенеца. Така тя го предпазва отъ нещастието, което може да му се случи. Като падне на земята, детето ще заплаче, но очитѣ му ще се отворятъ. Следователно, всѣка плесница, която отваря очитѣ на човѣка, е благословение. Не може ли да ги отвори, тя не е на мѣсто. Когато добриятъ човѣкъ бие, това е благословение. Чрезъ рѫката той предава часть отъ енергията си, която струва хиляди и милиони. Страшно е, ако лошъ човѣкъ ви удари плесница. Тя носи разрушение и загуба. Като знаете това, пазете се отъ лошитѣ хора. Ако лошиятъ бие добъръ, праведенъ човѣкъ, той ще вземе отъ неговитѣ енергии и ще се нагърби съ неговия кръстъ. Римскитѣ войници биха Христа, поругаха се съ Него, но поеха часть отъ страданията Му. Апостолъ Павелъ гонѣше християнитѣ, взе участие въ убиването на Стефана, но, въ края на краищата, пое неговата работа. Самъ той стана християнинъ и тръгна да проповѣдва Христовото учение. Сегашнитѣ хора се нуждаятъ отъ право разбиране на нѣщата, за да знаятъ, че постѫпкитѣ имъ опредѣлятъ тѣхното мѣсто въ живота. Изобщо, постѫпкитѣ на човѣка показватъ, радости ли ще има или скърби. — Баща ми е добъръ, способенъ човѣкъ, знае да свири и пѣе добре. А щомъ баща ми е добъръ и способенъ, и азъ съмъ такъвъ. — Баща ти не познавамъ, тебе познавамъ. Вземи тогава цигулката и започни да свиришъ и пѣешъ. Ако свиришъ и пѣешъ добре, ще разбера, че и баща ти е билъ добъръ музикантъ. Колкото и да ми говори вълчето за баща си, азъ познавамъ баща му. То ще каже, че баща му е добъръ, великодушенъ. Щомъ видя вълчето, азъ зная вече, какъвъ е баща му, нѣма защо да ми говори за него и да го препорѫчва. Ще се хвали нѣкой, че се движи въ общество на учени, на просвѣтени хора. — Това не ме интересува. За мене е важно, какъвъ си и какъ постѫпвашъ. Ако си разуменъ, и приятелитѣ ти сѫ разумни; ако не си разуменъ, и приятелитѣ ти не сѫ разумни. Подобното подобно привлича. Работете върху себе си, да различавате доброто отъ злото. Кажете ли, че не може безъ погрѣшки, безъ зло въ живота, вие сте на кривъ пѫть. Не може безъ външни погрѣшки, но не и безъ вѫтрешни. Външнитѣ погрѣшки лесно се изправятъ, а вѫтрешнитѣ — мѫчно. Животътъ не търпи вѫтрешни погрѣшки. Тѣ сѫ опасни, водятъ къмъ смърть. Адамъ и Ева направиха една външна погрѣшка, заради коята ги изпѫдиха отъ рая. Ако за една външна погрѣшка ги изпѫдиха отъ рая, можете да си представите, какво щѣше да бѫде положението на сегашното човѣчество, ако бѣха направили вѫтрешна погрѣшка. Тѣ ядоха отъ забранения плодъ, понеже не различаваха доброто отъ злото. Яденето е външенъ процесъ. Ще кажете, че първитѣ човѣци проявиха непослушание и ядоха отъ забранения плодъ. Наистина, Адамъ и Ева ядоха отъ забранения плодъ, но хората и доднесъ още не сѫ престанали да ядатъ отъ този плодъ. Всѣка крива присѫда, всѣка неестествена любовь не сѫ нищо друго, освенъ ядене отъ забранения плодъ. Ако разубедишъ нѣкого въ неговата вѣра, ти му давашъ плодъ отъ забраненото дърво. Следъ това този човѣкъ ще те пита, въ какво вѣрвашъ, за да вѣрва и той въ сѫщото. Какво ще му отговоришъ ? За да му предадешъ своето вѣрую, покани го да живѣе при тебе една година и, каквото правишъ ти, и той ще го прави. Отъ последствията на своя животъ, ще разберешъ, право ли е твоето вѣрую, или не е право. Искашъ ли да разберешъ, какво е твоето вѣрую, приложи го въ живота си. Мнозина говорятъ за новитѣ идеи, които ще преобразятъ свѣта. По какво се познаватъ тѣзи идеи ? Не е достатъчно само да се говори за нови идеи и да се очаква отъ тѣхъ нѣщо, безъ да се придобиятъ нѣкакви резултати. Не е нова тази идея, която не може да произведе превратъ въ човѣка. Не е чиста и здравословна онази храна, която не носи здраве и животъ за човѣка. Не е чистъ онзи въздухъ, който не пречиства кръвьта, и отъ венозна да я превръща въ артериална. Чистиятъ въздухъ носи Божествено благо и прониква въ кръвьта, пречиства я и обновява човѣка. Чистиятъ въздухъ играе роля на инспекторъ въ човѣшкия организъмь. Като влѣзе въ дробоветѣ, той пречиства кръвьта и се подписва, че тази чиста, червена кръвь може свободно да пѫтува по тѣлото. Така постѫпватъ инспекторитѣ въ културнитѣ индустриални държави. Тѣ преглеждатъ индустриалнитѣ произведения на своята държава и, като ги удобрятъ, пущатъ ги изъ цѣлия свѣтъ. Нѣма ли такива инспектори, индустриалнитѣ произведения минаватъ отъ държава въ държава, но зле препорѫчватъ своитѣ производители. И тъй, всѣка нова идея, всѣко ново учение или вѣрую иматъ отличителни качества, по които се познаватъ. Който има ново вѣрую, той постѫпва по новъ начинъ, съвършено различенъ отъ старитѣ. Ако си търговецъ, нѣма да говоришъ за стоката си, но тя сама ще говори за себе си. Ако си вѣрващъ и ду- ховенъ, нѣма да казвашъ на хората, че Богъ те обича, но така ще се проявяватъ, че хората ще те обикнатъ. Обичатъ ли те хората, това показва, че Богъ те обича. Ако не те обичатъ, ти не вършишъ волята Божия, не вървишъ въ правия пѫть. Тогава нещастията и страданията ще те следватъ едно подиръ друго: болести, беднотия, нещастия, противоречия и др. Всички страдания, мѫчнотии и противоречия не сѫ нищо друго, освенъ методи за възпитание. Наложи ли ви се единъ отъ тѣзи методи, не питайте, кой е причината за това и не считайте окрѫжаващитѣ виновници на вашитѣ страдания. Всѣки самъ е ви- новенъ за страданията си. Страдашъ, боледувашъ, обеднявашъ — има причини за това. Нѣма нищо скрито-покрито въ свѣта. Който се е отклонилъ отъ правия пѫть и не изпълнява Божията воля, неизбѣжно страда. Нѣкой минава за ученъ човѣкъ, но въпрѣки това страда. Значи, не е истински ученъ. Който постѫпва по Божия законъ, той е истински ученъ, той има положително знание. Ако не постѫпвашъ по Божия законъ, всичко ще из- губишъ: и знание, и сила, и богатство, и младость, и щастие. Приложение, работа се иска отъ всички. Нѣкой вѣрватъ въ Христа, въ Бога, но очакватъ всичко наготово. Тѣ мислятъ, че на онзи свѣтъ ще ги посрещнатъ съ колесница, съ музика и пѣсни. И това е възможно, обаче, важно е, какъ сѫ живѣли на земята. Ако тукъ сѫ прилагали Божия законъ, добро ги очаква на онзи свѣтъ. Ако тукъ не сѫ живѣли добре, и тамъ нѣма да живѣятъ добре. Ще кажете, че Богъ е Любовь. Любовьта не търпи погрѣшки и престѫпления. Тя мълчи, не сѫди никого, но чисти свѣта. Тя е огънь, който изгаря всичко нечисто. Вънъ отъ нея могатъ да се вършатъ престѫпления, но вѫтре въ нея никакво престѫпление не се позволява. Казано е въ Писанието, че любовьта е дълготърпелива. Вънъ отъ себе си тя всичко търпи, но вѫтре въ себе си не допуща никаква нечистота и погрѣшка. Любовьта изисква абсолютна чистота. Сѫщото изисква и мѫдростьта, и истината. Вънъ отъ себе си мѫдростьта търпи глупоститѣ и невежеството на хората, но въ себе си не ги допуща. Вънъ отъ себе си истината допуща всѣкакво ограничение и робство, но въ себе си не ги допуща. Христосъ казва на ученицитѣ си: „Бѫдете съвършени, както е съвършенъ Отецъ вашъ небесни.“ Богъ е съвършенъ въ своята мисъль. Следователно, и човѣкъ може да бѫде съвършенъ въ мисъльта си. Външно може да допусне нѣкаква погрѣшка, но дойде ли до вѫтрешния животъ, до проявитѣ на своята душа, тамъ никакви погрѣшки не се допущатъ. Не можешъ ли самъ да се преценишъ и дадешъ отчетъ на своитѣ мисли, чувства и прояви, други ще те преценятъ и осѫдятъ. Външниятъ свѣтъ е крайно справедливъ отвънъ и крайно несправедливъ отвѫтре. Духовниятъ свѣтъ е крайно снизходителенъ отвънъ и крайно взискателенъ отвѫтре. За да се справя съ външния и вѫтрешния си животъ, човѣкъ трѣбва да има будно съзнание, да различава проявитѣ си. Казано е въ Писанието: „Да се облѣчемъ въ Христа.“ Обличането се предхожда отъ събличането. Значи, човѣкъ трѣбва първо да се съблѣче, а после да се облѣче. Религиознитѣ и духовнитѣ хора мислятъ, че сѫ облѣчени вече съ дрехата на Христа. Малцина, обаче, сѫ облѣчени. Повечето християни още не сѫ облѣчени въ новата дреха. За да се облѣкатъ въ новата дреха, тѣ трѣбва първо да съблѣкатъ животинската си дреха. Новото е дрехата на любовьта. Който е облѣкълъ тази дреха, той е намѣрилъ правия пѫть на живота. Той живѣе въ истинската свѣтлина. Мнозина живѣятъ въ тъмнина, но се заблуждаватъ, като мислятъ, че сѫ придобили нѣкаква свѣтлина. Тѣ гледатъ картинитѣ на различни художници, посещаватъ кина и представления и мислятъ, че това е действителниятъ животъ. Въ сѫщность, истинската свѣтлина не е нито на платното на киното, нито въ театъра, нито въ картинитѣ на художницитѣ. На платното гледате хора, които говорятъ, движатъ се, плачать, но това не е действителность. Ако отидете задъ платното, ще видите, че тамъ има единъ апаратъ, въ който се поставятъ картинитѣ, чието изображение се проектира върху платното. Така и духовниятъ животъ се проектира на земята въ образи и картини, които се движатъ, говорятъ, смѣятъ се и плачатъ. Въ този смисълъ, земниятъ животъ не е нищо друго, освенъ проекция на духовния. Съ други думи казано, земниятъ животъ е сѣнка на духовния. Духовниятъ човѣкъ се отличава съ миръ, търпение и чистота. Не- говитѣ постѫпки сѫ проникнати отъ искреность и справедливость. Свѣтскиятъ човѣкъ, обаче, не се е освободилъ отъ неправдата. Каквото предприеме, все ще наруши нѣкой Божественъ законъ. Следователно, отъ всички хора се изисква чиста мисъль, чисти чувства, чисти постѫпки. Чистотата е качество на Божествения свѣтъ. Достатъчно е да ви посети една Божествена мисъль, за да се ползувате отъ благословението на Божествения свѣтъ. Той носи условия за растене и развиване на човѣка. Тъй щото, който иска да се развива правилно, трѣбва да подържа връзката си съ Божествения свѣтъ. Помнете: Божественото повдига човѣка. Божественитѣ мисли внасятъ свѣтлина въ ума. Божественитѣ чувства внасятъ топлина въ сърдцето, а Божественитѣ постѫпки внасятъ сила въ тѣлото. Мислитѣ иматъ отношение къмъ умствения свѣтъ, чувствата-—къмъ духовния свѣтъ, а постѫпкитѣ — къмъ физическия. Умствениятъ, духовниятъ и физическиятъ свѣтъ откриватъ красотата на живота. Най-близо до насъ е физическиятъ свѣтъ, който ни запознава съ Бога. За нѣкой хора сѫществува само единь свѣтъ — физическия, и въ него вѣрватъ. Вънъ отъ този свѣтъ тѣ нищо не виждатъ и не призна- ватъ Обаче, Христосъ казва: „Ако не вѣрвате въ мене, вѣрвайте въ Онзи, Който ме изпратилъ.“ Вѣрата има отношение къмъ опита. Опитвайте думитѣ, които Христосъ говори, за да Го познаете и повѣрвате въ Него. Ще кажете, че не знаете, кѫде е училъ Христосъ. Това нищо не значи. Има хора безъ дипломъ, които знаятъ повече отъ онѣзи, които сѫ свършили университетъ и получили дипломъ. Първитѣ лѣкуватъ болни, помагатъ на страдащи, носятъ доброто въ себе си, а вторитѣ не притежаватъ тѣзи качества. Добриятъ и светъ човѣкъ се познава по благословението, което носи на хората. Влѣзе ли въ нѣкой домъ, дето има болни, нещастни, бедни, на всички помага. Той е скѫпоцененъ камъкъ, който отразява и пречупва добре слънчевата свѣтлина. Той е цвѣтъ, който разнася благоуханието си надалечъ. Всички трѣбва да бѫдете такива скѫпоценни камъни и цвѣтя, за да се ползувате отъ знанието, което новитѣ професори — адепти, ще ви преподаватъ. Тѣ ще насочатъ вниманието ви къмъ нѣща, за които никога не сте мислили. Често хората говорятъ за любовь, за обичь, но още не могатъ да ги проявятъ правилно. Само да се говори за любовь и за обичь, безъ да се прилагатъ, това е теория, т. е. книжовно знание. Казвате, напримѣръ, че обичате хлѣба. Мислите ли, че, като ядете хлѣбъ, вие го обичате? Да обичашъ нѣщо и да го изядешъ, това още не е обичь. Любовьта се отличава съ особено качество. Да любишъ нѣкого, това значи, да виждашъ Бога въ него и да го обичашъ заради Бога. Докато гледате на човѣка като на сѫщество, въ което Богъ живѣе, вие можете да го любите. Той може да не съзнава това; важно е вие да го съзнавате и да виждате Божието присѫтствие въ него. Само при това положение вие можете всѣкога да му правите добро. Любовьта не прави разлика между хората. Тя не ги дѣли на бедни и богати, на учени и прости. Когато дава чаша вода на човѣка, не обръща внимание на външностьта му. Както и да е облѣченъ, тя му подава вода съ любовь, съ внимание. Отде знаете какво се крие въ бедния и въ богатия? Външно бедниятъ е скромно облѣченъ, съ стари, износени дрехи, но вѫтрешно е богатъ. Той може да е светия. Богатиятъ, облѣченъ съ нови, скѫпи дрехи, може вѫтрешно да е беденъ, или нѣкой нехранимайко. Като постѫпвате еднакво и съ двамата, вие ги сближавате, правите ги приятели. Щомъ се сближатъ, тѣ се обмѣнятъ. Единиятъ предава на другия това качество, което му липсва. Следъ време и двамата се изравняватъ. Приятелство сѫществува при взаимна обмѣна отъ дветѣ страни. Само така хората се изравняватъ и уякчаватъ връзкитѣ си. Ще кажете, че обичате и Господа, и хората. Щомъ говорите за любовь, ще ви поставятъ на изпитъ. Момъкъ обича една мома, но бащата на момата не е разположенъ къмъ момъка. Това е първото изпитание, което той срѣща на пѫтя си. Вмѣсто да търси начинъ, да се помири съ бащата, момъкътъ настройва и момата противъ баща и. Той и казва, че щомъ се оженятъ, ще се отдѣлятъ, нѣма да останатъ въ бащиния и домъ. Докато момъкътъ внася лоши чувства въ момата, не може да се говори за любовь. Който люби, никога не изпитва лоши чувства къмъ хората. Любовьта примирява човѣка, както съ самия него, така и съ окрѫжаващитѣ. Влѣзе ли лошо чувство въ човѣшкото сърдце, това показва, че дяволътъ се е настанилъ тамъ. Страшно е да да- дете мѣсто на дявола въ сърдцето си. Влѣзе ли дяволътъ въ нѣкоя кѫща, иде запустението. Въ единъ монастиръ умрѣлъ главниятъ игуменъ и оставилъ смѣткитѣ си неуредени. Замѣстникътъ му поелъ работата, но се видѣлъ въ чудо, не могълъ да оправи обърканитѣ смѣтки на своя предшественикъ. За да се справи съ новото си положение, той се молилъ дълго време на Бога, да му се яви по нѣкакъвъ начинъ стариятъ игуменъ, да вземе участие въ оправяне на смѣткитѣ. Най-после молбата му била чута. Явилъ се стариятъ игуменъ, но донесълъ такава миризма въ монастира, че всички трѣбвало да го напуснатъ. Отъ този день монастирътъ запустѣлъ. Страшно е положението на човѣка, който влиза въ сдружение съ дявола. Нѣкой казватъ: Стани съдружникъ съ дявола, докато минешъ моста. По-добре да минешъ моста самъ, отколкото съ дявола. Не правете връзка съ дявола. Не заставяйте стария игуменъ да излиза отъ ада да оправя работитѣ ви. Това значи: Не се връщайте къмъ миналото си, чрезъ него да оправяте работитѣ си. Миналото е изиграло ролята си. Дръжте се за настоящето, което подготвя условията за бѫдещето. Мнозина искатъ да знаятъ, какво е било миналото имъ, за да си обяснятъ причината на страданията. Не се ровете въ миналото си. Спомнете си пословицата „да спи зло подъ камъкъ“ и вървете напредъ. Казано е въ Писанието: „Ще залича грѣховетѣ имъ и нѣма повече да ги споменавамъ.“ Следователно, не извиквайте въ паметьта си това, което Богъ е хвърлилъ задъ гърба си. Забравете старитѣ си погрѣшки и не правете нови, да не би, Го- сподъ като види новитѣ, да види и старитѣ. Не заставяйте Господа да отваря книгата на старитѣ възпоменания, да види, какво е писано тамъ. Тогава положението ви ще стане по-лошо, отколко е било първоначално. Ако Господъ си спомни за вашето минало, и вие ще си спомните. Така ще дойде грѣхътъ. По-добре е Богъ да отваря книгата на живота, да вижда доброто, което сте направили, и да си спомняте за него. Човѣкъ се радва, когато Богъ отваря книгата на живота и преглежда добринитѣ, които е направилъ. Той страда и скърби, когато Богъ преглежда погрѣшкитѣ и престъпленията, които човѣкътъ е направилъ. Като знаете това, не питайте, защо идатъ радоститѣ и скърбитѣ. Не заставяйте Бога да отваря книгата на миналото. Нека отваря книгата на живота, на настоящето, въ което се пише красивото и доброто. И тъй, Богъ пише въ три книги: въ едната записва погрѣшкитѣ на хората, въ втората — добритѣ имъ дѣла, а въ третата—възнаграждението, което се опредѣля за добритѣ постъпки. Доброто е общо за всички хора, за всички живи същества. Доброто за едного трѣбва да бъде добро за всички. Злото за едного трѣбва да бъде зло за всички. Въ цѣ- лия свѣтъ добритѣ хора си приличатъ. Тѣ съ отъ една школа. Също така и лошитѣ хора си приличатъ. Добриятъ човѣкъ навсѣкъде е добъръ, лошиятъ навсѣкъде е лошъ, гениятъ навсѣкъде е гений, светията навсѣкъде е светия. Каквото и да се говори на хората, тѣ свеждатъ всичко къмъ страданията и питатъ, защо страда човѣкъ. Страданията идатъ за изправяне на погрѣшкитѣ. Мѫчно се носятъ страданията, но безъ тѣхъ животътъ щѣше да бѫде два пѫти по-лошъ. Съ страдания е лошо, но безъ страдания е два пѫти по-лошо. Ако страданията не вкаратъ човѣка въ пѫтя на доброто, не сѫ на мѣсто; и ако доброто не му донесе благата на живота, и то не е на мѣсто. Тогава човѣкъ минава презъ тритѣ книги, за да дойде до убеждението, че всичко, което се случва въ живота му, е добро. Всичко, каквото прави човѣкъ, се пише; всичко, каквото е правилъ, е написано вече. Благодарение на това, което е написалъ и пише въ първата и втората книга, се опредѣля неговото бѫдеще. Ако страдате, радвайте се, че отваряте книгата на доброто; ако не сте добри, радвайте се, че отваряте книгата на възпоменанията, да разберете, защо не сте добри и да намѣрите причината на нѣщата. Любовьта се проявява въ книгата на миналото, когато човѣкъ е правилъ погрѣшки; мѫдростьта се проявява въ втората книга, когато се изправялъ и вършилъ добри дѣла, а истината — въ третата книга — книгата на възмездието, или на възнаграждението. Любовьта показва пѫтя къмъ доброто, а мѫдростьта — пѫтя къмъ истината. Любовьта изправя и повдига човѣка. Дойдете ли до любовьта, нѣма да се спрете тамъ, ще продължите по нататъкъ, да намѣрите мѫдростьта и истината. Само така ще влѣзете въ Божествения свѣтъ и ще се ползувате отъ Божиитѣ блага. Сега азъ искамъ да ви избавя отъ заблужденията, да извадя гвоздеитѣ отъ главитѣ ви, които ви смущаватъ. Вие тъпчете само на едно мѣсто и мислите, че сте изгубили времето си напраздно. Искате да оправите живота си, да подобрите положението си, но не знаете какъ. Ще оправите и живота си, и работитѣ си, ако любите, ако сте разумни и истинолюбиви. При това положение не можете да се оплаквате отъ мѫчнотии и страдания. Ще кажете, че Иовъ билъ праведенъ човѣкъ, но, въпрѣки това, миналъ презъ голѣми страдания. — Иовъ бѣше голѣмъ адептъ. Той мина презъ изпитания и страдания, за да се изпита любовьта му. Той бѣше богатъ човѣкъ, имаше на разположение ниви, говеда, стада, добри синове и дъщери. Всичко това му се взе, но той пакъ остана вѣренъ на Бога. Христосъ мина презъ още по-голѣми страдания, но издържа докрай. Той увисна на кръста и каза: „Господи, да бѫде Твоята воля. Въ Твоитѣ рѫце предавамъ духа си.“ Той се моли да Го отмине чашата на страданията, но като не се отмѣни, прие я съ любовь. Страданията, обаче, Го повдигнаха. Голѣми бѣха противоречията на Христа, но Той не възропта. Предъ Него се отвори третата книга и тамъ се написа възнаграждението Му — възкресението. Ще кажете, че има добри хора на земята. Има хора външно добри, има и вѫтрешно добри. Ако човѣкъ е само външно добъръ, малцина ще го обичатъ; ако е вѫтрешно добъръ, повече ще го обичатъ; ако е и външно, и вѫтрешно добъръ, всички ще го обичатъ. Ето защо, човѣкъ трѣбва да бѫде добъръ и въ двата свѣта, въ външния и въ вѫтрешния. Въ всичкитѣ си вземания и давания да бѫде честенъ, изпълнителенъ, като търговецъ, който не взема и не дава полици, но не ощетява и не подяжда нито себе си, нито ближнитѣ си. Разумниятъ свѣтъ обича точностьта. На земята ние разполагаме сь Божественитѣ енергии, но нѣмаме право да злоупотрѣбяваме съ тѣхъ. Никой нѣма право да изразходва повече енергия, отколкото е нуждно. Човѣкъ не живѣе само за себе си. Следователно, той трѣбва да се съобразява и сь живота на другитѣ. Благата сѫ общи и трѣбва да се разпредѣлятъ справедливо. Днесъ сѫ нуждни герои, образци, морални хора. Свѣтътъ се нуждае отъ нѣщо ново. Старото минава, трѣбва да се замѣсти съ ново. Новиятъ човѣкъ слиза на земята съ радость, да свърши една полезна работа за всички. Като напусне този свѣтъ, той отива въ другия свѣтъ съ радость, че скоро ще се върне на земята, да продължи работата си. Нѣкой мисли, че като замине за другия свѣтъ, нѣма да се върне на земята. Ако не е готовъ още за небето, доброволно или насила, пакъ ще слѣзе на земята За предпочитане е да се върне доброволно, отколкото чрезъ насилие. Който не разбира този законъ, скоро се обезсърдчава, не му се живѣе, иска да тури край на живота си, да замине за другия свѣтъ. На всѣки, който иска да се самоубие, азъ казвамъ: Изпълни ли обещанието си, което даде въ разумния свѣтъ, преди да слѣзешь на земята? Свърши ли възложената си работа? Изпълни ли Божията воля ? Ето, ти си турилъ подписа си, че ще свършишъ известна работа на земята, а сега искашъ да я напуснешъ, да оставишь задачата си незавършена. Такива хора наричаме бѣглеци. Искашъ ли и ти да бѫдешъ бѣглецъ? Ако си добросъвѣстенъ, ти ще останешъ на земята до края на живота си, да свършишъ работата си напълно всѣки трѣбва да изпълни волята Божия, да освети името Божие и да въдвори царството Божие въ душата си. Въ доброволното изпълнение на волята Божия, на обещанието, което си далъ, се заключава смисъла на живота. Ще каже нѣкой, че е боленъ, беденъ, слабъ, не може да изпълни обещанието си. Това не може да го оправдае. Ще работишъ при всички условия, безъ да очаквашъ на хората. Самъ ще работишъ и когато изпълнишъ обещанието си, ще придобиешъ вели- китѣ добродетели на живота. Задачата на всѣки човѣкъ е да свърши работата, която Богъ му е опредѣлилъ, и следъ това да мисли, какво дължи на хората и какво тѣ му дължатъ. За тази цель той ще отвори тритѣ книги и ще записва. Въ първата книга ще пише обидитѣ, хулитѣ, които е получилъ. Тѣ сѫ резултатъ на миналото. Въ втората книга ще пише доброто, което му е направено — резултатъ на настоящето, а въ третата книга ще пише наградата, която трѣбва да отдаде на близкитѣ си. Пишете въ книгитѣ си всичко, което ви се случва, и веднага ги затваряйте. Защо става така или иначе, не питайте. „Бѫдете съвършени, както е съвършенъ Отецъ вашъ Небесни.“ „Крадецътъ не иде, освенъ да открадне, да заколи и да погуби. Азъ дойдохъ да имъ дамъ животъ и то преизобилно.“ Носете Божественитѣ мисли и чувства навсѣкѫде! Носете Божественитѣ блага като благоуханни цвѣтя навсѣкѫне! Който получи едно отъ тѣзи блага, да каже: Има хора въ свѣта, които изпълняватъ Божията воля, осветяватъ името Му и въдворяватъ царството Божие на земята. Желая ви Богъ да отвори третата книга и да напише, какво възнаграждение да се даде за дѣлата ви. — Божиятъ Духъ носи всичкитѣ блага на живота. * 12. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 8 декемврий, 1935 г. 5 ч. с. София.— Изгрѣвъ.

Отъ "Тритѣ родословия", утринни слова, година V, т.1 (1935-1936). Първо издание отъ 1943 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 22 септември 1935 г. до 12 януари 1936 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Огънь на пречистване Размишление, Йоана, 3 гл. Съвременнитѣ хора се оплаквать отъ различни болести, особено отъ едно болезнено състояние, което лѣкаритѣ наричатъ „мускуленъ ревматизъмъ“. Който страда отъ този ревматизъмъ, постоянно се криви, прави особенъ родъ движения, наречени класически. Рече да мръдне рѫката си, заболи го, сваля я надолу; мръдне крака си, пакъ боли; мръдне врата си, боли. Като не може да се движи свободно, споредъ желанието си, той следва съветитѣ, които лѣкаритѣ му даватъ. Цѣлия день прекарва въ прилагане на лѣкарски съвети и правила. Всѣко движение на болния се опредѣля отъ ревматизма. — Какво да правя, за да се освободя отъ ревматизма? — Ще се обърнешъ къмъ Бога. Ревматизъмътъ, както всички болести, е създаденъ отъ човѣка, а здравето е дадено отъ Бога. Следователно, ако останешъ въ човѣшкия порядъкъ, ще страдашъ, ще се огъвашъ на леглото отъ различни болести; ако влѣзешъ въ Божествения порядъкъ, ще бѫдешъ здравъ, ще живѣешъ съ радость и веселие. И тъй, работете върху себе си, да се освободите отъ мускулния ревматизъмъ, нареченъ „ревматизъмъ на класическитѣ движения“. Това се постига чрезъ правата мисъль, която е подобна на чистата, кристална вода. Дето тече тази вода, тя чисти всичко. Следователно, мисли право и чисто, и не се страхувай. Говори истината павсѣкѫде, за да се освободишъ отъ ограниченията. Дето прониква истината, всичко расте, цъвти и зрѣе. — Какви ще бѫдатъ последствията, като се прилага истината? — Прилагай истината, и не мисли за последствията. Щомъ носишъ Божественото въ себе си, ти си на правъ пѫть. Напуснешъ ли този пѫть, ти влизашъ въ човѣшкия порядъкъ, въ областьта на страданията, болеститѣ и мѫчнотиитѣ. Човѣшкиятъ порядъкъ носи противоречия, които, неразрешени правилно, водятъ къмъ престѫпления. Съ това се обяснява, защо човѣкъ краде, лъже, убива и т. н. Кога краде човѣкъ? Когато изгуби слънцето на своя животъ. Буквата „К“ въ думата кражба означава забулване на слънцето; сричката „ра“ е самото слънце. Щомъ е така, пазете се да не забулите слънцето си. Докато грѣе слънцето, докато е день, човѣкъ вижда ясно и не се спъва. Скрие ли се слънцето, настава тъмнина, и той не вижда кѫде ходи. Който живѣе въ тъмнина, той страда, мѫчи се, прави погрѣшки и престѫпления Като се натъкватъ на противоречия, хората се запитватъ: Кое е право, и кое е криво? Кой е на правата страна, и кой на кривата? Онзи, на когото работитѣ вървятъ добре, е на правъ пѫть; онзи, на когото работитѣ сѫ оплетени, е на кривъ пѫть. Онзи, на когото умътъ и сърдцето сѫ свободни, е на правъ пѫть; онзи, на когото умътъ и сърдцето сѫ ограничени, е на кривъ пѫть. Нѣщата се познаватъ отъ последствията. Свободниятъ се движи въ правия пѫть. А свободенъ е онзи, който мисли, чувствува и постѫпва право. Свободата се проявява извънъ тризмѣрния свѣтъ. Каже ли нѣкой, че вь миналото си е билъ свободенъ, а сега е ораниченъ, той не мисли право. Каже ли, че ще прояви свободата въ бѫдеще, пакъ не мисли право. Свободата се проявява въ настоящето; настоящето пъкъ е извънъ тризмѣрния свѣтъ. Настоящето е вѣчностьта, т. е. безграничниятъ свѣть. Днесъ всички се стремятъ къмъ физическия свѣтъ съ надежда да намѣрятъ въ него животъ, знание и свобода. Обаче, на физическия свѣтъ нѣма нито животъ, нито знание, нито свобода. Може ли да се нарече животъ това, дето има само съ страдания, противоречия и спънки ? Човѣкъ е дошълъ на земята да реши мѫчнотиитѣ и противоречията. Тѣ сѫ задачи за разрешаване. Следователно, не питайте защо идатъ противоречията, но ги решавайте правилно. Земята е велико училище, вь което човѣкъ трѣбва да учи, да решава задачитѣ си и да върви напредъ. Който мисли да почива и да се удоволствува на земята, той е на кривъ пжть. Земята не е мѣсто за щастие. Който търси щастието на земята, ще намѣри нещастието. Човѣкъ е щастливъ само тогава, когато намѣри това, което е изгубилъ. — Какво търси човѣкъ? — Ключътъ на живота. Голѣми сѫ мѫчнотиитѣ и изпитанията на онзи, който е изгубилъ ключътъ на живота. Какво прави човѣкъ, когато изгуби ключа на кѫщата си? — Остава вънъ, докато направи новь ключъ. За да не го губи, той трѣбва да го пази. Ако е опасно загубването на ключа отъ кѫщата, много по-опасно е да загубишъ ключа на живота. Който е загубилъ този ключъ и не може да го намѣри, смърть го очаква. Пазете ключа на живота да не го загубите и да останете вънъ отъ него. Ще кажете, че близкитѣ ще ви помогнатъ отново да влѣзете въ живота. И това може, но вашиятъ ближенъ трѣбва да стои по-високо отъ васъ въ всѣко отношение. Ако богатиятъ разчита на бедния, той се самоизлъгва. Бедниятъ не може да оправи работитѣ на богатия. Болниятъ не може да оправи работитѣ на здравия. Невежиятъ не може да оправи работитѣ на учения. Учениятъ, здравиятъ и богатиятъ ще разчитатъ на себе си, ще се рѫководятъ отъ своя умъ, отъ своето сърдце и отъ своята воля. Затова е казано въ Писанието: „Не ходете по чужди пѫтища!“ Следователно, който следва съветитѣ на болни и невежи, той самъ обърква пѫтя си. И следъ всичко това, хората искатъ да бѫдатъ обичани отъ Бога, да се ползуватъ отъ Неговото благоволение. Богъ не благоволи къмъ грѣшния, безумния и болния. Той не се интересува отъ онѣзи, които по цѣлъ день ровятъ въ праха. — Защо ровятъ ? — Загубили сѫ ключа на живота. Тѣ приличатъ на кокошка, която цѣлъ день рови. — Какво търси кокошката ? — Семена, житни зрънца. Само онзи има право да рови, който нѣкога е сѣлъ. Значи, въ далечното минало кокошката е посадила семенца, и днесъ рови да ги намѣри. Колкото и да рови, нищо не може да придобие. Другъ е въпросътъ, ако господарьтъ и подхвърли нѣщо. Сѫщото се отнася и до човѣка, който очаква на готово, други да му подхвърлятъ нѣщо. Съвсемъ друго е, ако човѣкъ работи, учи и прилага наученото. Богъ помага на такъвъ човѣкъ. Той благославя труда му и му създава добри условия за работа. Както ровенето на кокошката не допринася нищо особено за нея, така сѫщо има знания, които не ползуватъ човѣка. Нѣкой знае погрѣшкитѣ на хората, знае недостатъцитѣ имъ, но това знание не го ползува. За предпочитане е да знаешъ, какъ се изпра- вятъ погрѣшкитѣ, отколкото да ги посочвашъ. За предпочитане е да рисувашъ, отколкото да критикувашъ картинитѣ на художника. Лесно е да кажешъ, че художникътъ не е нарисувалъ добре портрета на нѣкого, че линиитѣ на носа и на устата не сѫ правилни, но мѫчно е да ги изправишъ. Ще кажешъ, че не си даровитъ. Щомъ си дошълъ на земята, все имашъ нѣкаква дарба. Развий дарбата, която ти е дадена. Ако не можешъ да рисувашъ, ще признаешъ въ себе си, че не си работилъ, а не че не си даровитъ. Даровитъ си, но не си работилъ въ това направление. Уменъ си, но не мислишъ, затова не вършишъ умни работи. Добъръ си, но не прилагашъ добротата си. Като не можешъ да прилагашъ разумностьта и доброто, които сѫ вложени въ тебе, ти се извинявашъ съ своитѣ наследени чърти отъ баща и майка, отъ дѣдо и баба. Това не е извинение. Срещу всѣка лоша чърта, придобита по наследство, стои по една добра чърта, която компенсира лошата. Приложи добрата чърта, работи върху нея, и ти лесно ще се справишъ съ лошото наследство. Който не работи и не изправя своитѣ слабости, той не е разуменъ човѣкъ. Докато не изправи погрѣшкитѣ си, той остава тѣхенъ робъ. А всѣки самъ се освобо ждава отъ робството. Самъ се е заробилъ, самъ ще се освободи. Представете си, че сте вързали съ вѫже едно куче и единъ конь. Кучето ще прегризе вѫжето и ще се освободи. То ще си каже: Имамъ зѫби, ще ги туря на работа. Коньтъ, обаче, ще остане вързанъ. Той си казва: Който ме е вързалъ, той ще ме освободи. Постъпвайте и вие като кучето и коня. Ако сами сте се вързали, сами ще се развържете. Не чакайте да дойдатъ хора отвънъ да ви развръзватъ. Ако други сѫ ви вързали, и вие не можете сами да се развържете, тогава приложете философията на коня. Ето защо, като изправяте погрѣшкитѣ си, не казвайте, че сте се уморили и не искате повече да се занимавате съ тѣхъ. Ще изправите до последната си погрѣшка, нѣма да оставите нито една неизправена. — Нѣма ли извинение за погрѣшкитѣ? — Извинението иде следъ изправянето на погрѣшкитѣ. Дойде ли преди изправянето, положението ви се влошава. Тогава, вмѣсто една погрѣшка, ще направите още нѣколко. — Какво да се прави, като имамъ слабости, останали отъ дѣди и прадѣди? — Дѣдото може да се извини, защото го нѣма на земята, но ти не можешъ да се извинишъ. Ти си поставенъ на постъ, трѣбва да изпълнишъ задължението си. Още съ слизането на земята ти си обещалъ, че ще изправишъ погрѣшкитѣ на своитѣ дѣди и баби. Ще мислите върху обещанията и задълженията си. Щомъ имате умъ, сърдце и воля, можете да работите върху себе си, да развивате дарбитѣ и способноститѣ си и да се изправяте. И тъй, изправенитѣ погрѣшки опредѣлятъ вашитѣ придобивки. Неизправенитѣ погрѣшки показватъ, какви възможности се криятъ въ васъ. Задъ всѣка погрѣшка се крие една добродетель, която иде въ помощь за изправянето и. Като изправя погрѣшкитѣ си, човѣкъ развива ума, сърдцето и волята си. — Голѣмо е злото въ свѣта. — Колкото и да е голѣмо, злото е временно и ограничено. Доброто е вѣчно и неограничено. Злото отслабва, а доброто расте отъ сила въ сила. Като прояви единъ пѫть силата си, злото отслабва; а съ доброто е точно обратно: като се прояви единъ пѫть, силата му се увеличава. Сѫщото се отнася и до лошитѣ наследствени чърти. Колкото повече време минава, толкова повече тѣ отслабватъ. Добродетелитѣ, обаче, растатъ и се развиватъ все повече и повече. Нѣкога, въ далечното минало, злото е било по-силно, отколкото днесъ. Доброто привидно е по-слабо, но колкото повече време минава, толкова по-силно става то. Вѣчностьта работи за доброто, а моментътъ —за злото. Доброто има два помощника: вѣчностьта и времето. Злото има само единъ помощникъ — времето. На хората се говори за добро и за зло, за да не се спъватъ, да знаятъ, какъ да се справятъ съ злото и какъ да усилватъ доброто. Временнитѣ нѣща не трѣбва да ви спъватъ. Защо ще се спъвате отъ въпроса, какво ще стане съ васъ, какъ ще се прехраните, отде ще вземете пари и т. н. Яденето и паритѣ сѫ нѣща отъ времененъ характеръ. Всички временни нѣща носятъ известни опасности следъ себе си. Напримѣръ, ако бърза и не яде внимателно, човѣкъ може да се задави. Ако е много гладенъ, може да открадне хлѣба на първия човѣкъ, когото срещне на пѫтя си. И за паритѣ се вършатъ голѣми престѫпления. Единъ англичанинъ пѫтувалъ съ слугата си за Швейцария. Той носѣлъ въ раницата си печено пиле и бутилка вино, а слугата — останалитѣ провизии. Господарьтъ мислѣлъ да изяде пилето, когато се качва по планинскитѣ върхове. Понеже ималъ слабо сърдце, станало му лошо, и той изгубилъ съзнание. Слугата се възползувалъ отъ това, отворилъ чантата на господаря си, извадилъ кокошката и виното и си хапналъ и пийналъ добре. Като се нахранилъ, обърналъ се къмъ господаря си и почналъ да го разтрива. Като дошълъ въ съзнание, той погледналъ къмъ раницата си, съ желание да си хапне, да подкрепи силитѣ си. Въ раницата нѣмало нито пилето, нито виното. Той се обърналъ строго къмъ слугата съ думитѣ: Защо изяде пилето? Съ какво ще възстановя силитѣ си? Слугата се сепналъ отъ забележката на господаря си, припадналъ и изгубилъ съзнание, но не могълъ вече да дойде на себе си. Кой е слугата въ дадения случай? — Злото въ човѣка. — А господарьтъ? — Доброто. Значи, когато доброто въ човѣка се пробуди за животъ, злото отстѫпва мѣстото си и умира. Не плачете за злото, но подържайте доброто въ себе си. Давайте храна на доброто, да се усилва, да свърши опредѣлената работа. Злото трѣбва да стане ученикъ и слуга на доброто, за да изправи погрѣшкитѣ си. Само така човѣкъ ще се научи да живѣе правилно. Велико изкуство е да знае човѣкъ, какъ да живѣе. Това се постига чрезъ правата мисъль, правитѣ чувства и постѫпки. Това е задачата, както на хората на земята, така и на сѫществата, които живѣятъ на небето. Отъ всички се иска права мисъль, право чувство, право действие. Това значи съзнателенъ животъ. Ние трѣбва да живѣемъ съзнателно, за да заслужимъ вниманието на сѫществата отъ разумния свѣтъ. Тѣ се интересуватъ отъ насъ, изучаватъ ни, както ние изучаваме растенията и животнитѣ. Колкото по-добре се развива едно дърво и колкото по-добри плодове дава, толкова повече ни интересува то. Така постѫпватъ и възвишенитѣ сѫщества съ насъ. Колкото по-добри плодове даваме, толкова по-голѣмъ интересъ иматъ тѣ къмъ насъ. Това сѫ сравнения, чрезъ които човѣшкиятъ умъ се развива. Като прави сравнения и съпоставя фактитѣ, човѣкъ започва да мисли правилно. Така той вижда разпредѣлянето на службитѣ на ума и на сърдцето си. Ще кажете, че нѣкой страда отъ неврастения, нервитѣ му сѫ разстроени. Първо, той трѣбва да благодари, че има нерви, и после, да пази нервитѣ си, да не се разстройватъ. Правата мисъль никога не разстройва нервитѣ. При това, не трѣбва да смѣсвате функцията на мозъка съ тази на сърдцето. Задачата на сърдцето е да изпраща нечистата кръвь въ дробоветѣ да се пречисти и оттамъ, като артериална кръвь, да се изпрати по цѣлото тѣло. Значи, дробоветѣ представятъ олтаръ, на който всѣки день се пренася жертва. На минута се изпращатъ 20 всесъжения, които ставатъ жертва на този огънь. Като се пречисти, жертвата се превръща въ артериална кръвь, която се разнася по тѣлото, да го храни. Въ този смисълъ, дълбокото дишане е необходимо за пречистване на жертвата, която влиза въ олтаря. Въ психическо отношение жертвата не е нищо друго, освенъ чувства. Благодарение на въздуха, чувствата се пречистватъ и обновяватъ тѣлото. Който не разбира психическата функция на сърдцето, гледа на него като на органъ, който има само физиологическо значение. Както мозъкътъ, така сърдцето и дробоветѣ иматъ двояка функция: физиологическа и психическа. Като изучава физиологическата имъ функция, човѣкъ постепенно отива къмъ психическата. Сърдцето не пречиства само кръвьта, но и чувствата. Дробоветѣ не пречистватъ само въздуха, но тѣ сѫ олтаръ, на който се поставятъ мислитѣ, чувствата и желанията на човѣка да се пречистятъ. Само така човѣкъ ще разбере функциитѣ, които тѣ изпълняватъ. На този олтаръ гори жертвеникътъ на свещения огънь, който пречиства и калява нѣщата. Като се говори за дветѣ функции на мозъка, на сърдцето и на дробоветѣ, виждаме, че човѣшкиятъ организъмъ изпълнява сложни функции. Какво ще разберете, ако четете индуската философия, споредъ която човѣкъ има седемь тѣла? Въ сѫщность, всички говорятъ за физическото си тѣло, само него познаватъ. Апостолитѣ и ученицитѣ на Христа говорятъ и за духовно тѣло. Апостолъ Павелъ казва: „Имамъ тѣло плътско, имамъ и тѣло духовно.“ Мѫдрецитѣ и великитѣ Учители говорятъ за седемтѣ тѣла въ себе си и живѣятъ въ тѣхъ. Съвременниятъ човѣкъ започва да живѣе и въ духовното си тѣло. Това показва, че той работи вече върху духовното си развитие. Той е дошълъ на земята, като велико училище, да изучава първо себе си, а после своя ближенъ. Казано е въ Писанието за човѣка, че е чудно и страшно създаденъ. Сѫщиятъ този човѣкъ, който е чудно и страшно създаденъ, следъ смъртьта си изгнива, нищо не остава отъ него. Значи, чудното и страшното не е въ това, което гние и изчезва, а въ онова, което вѣчно живѣе. Никоя сила въ свѣта не е въ състояние да го разруши. „Който приема свидетелството Негово, запечаталъ е, че Богъ е истиненъ“. (— 33 ст.). Въ Божията Истина се крие смисълътъ на живота. Който намѣри истината, намира смисъла на живота и разбира, че той не е времененъ и преходенъ, но вѣченъ. Опасно е да се говори на хората за вѣчния животъ, за придобиване на добродетели. Тѣ се обезсърдчаватъ, мислятъ, че нищо не сѫ постигнали. Не е така. Животътъ се развива, човѣкъ върви напредъ, да постигне крайната цель на живота си. Важно е всѣкога да мисли право, да не се заблуждава. Нѣкой писатель се хвали съ своя стилъ, говори за красива речь, безъ да прониква въ сѫщината на нѣщата. Той не знае, че красотата на стила и на речьта се крие въ истината. Безъ истината нѣщата иматъ само външна форма. Истината носи свѣтлина и разкрива сѫщината. Стремете се къмъ истината, за да осмислите живота си, да не се обезсърдчавате. Който е изгубилъ истината въ себе си, той се обезсърдчава. Той казва, че никой не го обича. Отчасти е правъ. Кое обичате въ човѣка? — Истината. Затова е казано: „Възлюбилъ си истината въ човѣка.“ Щомъ намѣрите истината и я приложите, всички ще ви обичатъ. Често хората се обезсърдчаватъ отъ живота, казватъ, че сѫ остарѣли вече, нищо не ги подтиква, нищо не ги радва. Съ младитѣ не се разбиратъ, защото тѣ вървятъ по своя пѫть. На себе си не разчитатъ, защото сѫ изгубили знанието и силата си. Какво сѫ знаели? Да играять на хорото. Това е забавление, не е знание. Кѫде е силата имъ? Въ борбата съ атлети. Това не е сила, по упражнение. Значи, тѣ съжаляватъ за забавитѣ и упражненията си. Човѣкъ се нуждае отъ знание и сила, които никога не изчезватъ. Придобие ли това знание и тази сила, той не остарява. Разсѫждавайте добре, за да не изпадате въ заблуждение. Правете разлика между временнитѣ и вѣчнитѣ нѣща, да не изгубите времето си напраздно. Ако придобивате знание, стремете се къмъ положителното знание, което прави човѣка силенъ. Атлетитѣ, борцитѣ сѫ силни, но само физически. Тѣ развиватъ мускулитѣ си за смѣтка на ума и сърдцето си, поради което се деформиратъ. Наблюдавайте борцитѣ да видите, колко деформирани сѫ носътъ, ушитѣ, устата имъ. Вратътъ имъ е дебелъ, което показва, че ги очаква катастрофа. Ще кажете, че вратътъ и на вълка е дебелъ, защото самъ си върши работата. Каква работа върши вълкътъ? Носи овцетѣ на врата си. При това положение, естествено е, че вратътъ му ще за- дебелѣе, но тежко на онзи човѣкъ, на когото вратътъ задебелѣе. Ако вратътъ на нѣкого задебелѣе повече, отколкото трѣбва, животътъ му е изложенъ на опасность. Сега не е въпросъ, какъвъ трѣбва да бѫде вратътъ на човѣка. Не е въпросъ, какъвъ трѣбва да бѫде носътъ му. Ние не препорѫчваме дебелитѣ вратове и широкитѣ носове. Ние препорѫчваме онзи умъ, който може да разрешава труднитѣ задачи; ние препорѫчваме онова сърдце, което разрешава го- лѣмитѣ мѫчнотии; ние препорѫчваме онази воля, която знае, какъ да постѫпва. Изкуство е да може човѣкъ да решава задачитѣ на ума и на сърдцето си правилно и да знае, какъ да постѫпва предъ Бога, а не предъ хората. Богъ наблюдава движенията на човѣка, прониква въ неговитѣ мисли и чувства и предварително знае, какъ ще се прояви. Той обича правилнитѣ линии, независимо отъ това, дали сѫ прави, или криви, Когато нѣкой грѣши Той не го сѫди, но му казва: Вижъ картината, която си нарисувалъ, и самъ дай мнението си, правилни ли сѫ линиитѣ, или не. Намѣришъ ли нѣкаква погрѣшка, изправи я. Ако не я изправишъ, картината ти не може да се приеме въ изложбата на разумния свѣтъ. Не се присмивай на погрѣшкитѣ си, нито на погрѣшкитѣ на своя ближенъ, но търси начинъ да ги изправишъ. Срѣщашъ едного, раненъ въ рѫката, и кръвьта му изобилно тече. Не питай, защо е раненъ, каква е погрѣшката му, но вземи мѣрки, веднага да го превържешъ. Не му ли се притечешъ на помощь, кръвьта му ще изтече. Като превържешъ рѫката му, тогава мисли, защо е раненъ. Той е направилъ нѣкаква погрѣшка: или е казалъ на нѣкого обидна дума, или му препятствувалъ въ живота. Важно е, пострадалиятъ да изправи погрѣшката си, а ти, който му превърза раната, да вземешъ поука отъ неговата погрѣшка. Каквото и да е страданието на човѣка, отдето и да иде, все има нѣкаква причина за това. Нѣма човѣкъ на земята, който може да избѣгне страданията. Днесъ всички хора страдатъ. Светията страда не за своитѣ погрѣшки и престжпления, а за чужди. Обикновениятъ човѣкъ страда за своитѣ грѣхове. Обаче, и единиятъ, и другиятъ страдатъ за изкупване на погрѣшки и грѣхове. Когато страда, светията казва: Такава е волята Божия. Когато обикновениятъ човѣкъ страда, той се запитва постоянно, защо Богъ му изпратиль толкова страдания. Чрезъ страданията човѣкъ върши нѣкаква работа. Който се отнася съзнателно къмъ страданията, свършва работата си споредъ Божествения планъ. Който нѣма съзнателно отношение къмъ страданията, въ първо време роптае, възмущава се, докато най-после съзнае, че чрезъ страданията изкупва грѣховетѣ си. Тогава се помирява съ мѫчнотиитѣ си и започва да работи съзнателно върху себе си. Като плаща за грѣховетѣ на хората, светията ще ги научи да живѣятъ добре. Когато човѣкъ плаща за своитѣ грѣхове, въ края на краищата, пакъ ще се научи да живѣе добре. Христосъ дойде на земята да понесе грѣховетѣ на човѣчеството. Като дойде втори пѫть на земята, Той нѣма да плаща дълговетѣ на хората, но тѣ ще минатъ презъ огънь, за да се изчистятъ. Който е чисто злато, ще свѣтне, безъ да изгори; който не е чисто злато, ще изгори и на пепель ще се превърне. Сегашнитѣ хора се стремятъ къмъ придобиване на блага, но смисълътъ на живота не е въ благата. Можешъ да имашъ много блага, а да нѣмашъ възможность да ги използувашъ. Въ една приказка се говори за катерицата и за лъва, царьтъ на животнитѣ. Катерицата изпълнявала служба на пощаджия, за което лъвъть я наградилъ щедро на старини. Далъ и на разположение голѣмо количество орѣхи. Катерицата погледнала съ съжаление къмъ орѣхитѣ и въздъхнала. Защо ми сѫ тѣзи орѣхи, когато нѣмамъ зѫби, съ които да ги чупя и да вадя ядкитѣ имъ? Въ сѫщото положение се намиратъ повечето хора днесъ. Тѣ придобиватъ богатство, когато не могатъ да го използуватъ. Защо имъ сѫ благата на живота, когато зѫбитѣ имъ сѫ опадали и не могатъ да ги използуватъ? — Защо падатъ зѫбитѣ на катерицата? — Защото не живѣе добре. — Защо падатъ зѫбитѣ на хора? — Защото не живѣятъ добре. Дето и да се обърнете, навсѣкѫде виждате неправдата. Хората падатъ, ставатъ и за всичкитѣ си погрѣшки приписватъ вината на Господа. Тѣ сѫ несправедливи и къмъ себе си, и къмъ своитѣ ближни. Когато Адамъ яде отъ забранения плодъ, Богъ го попита: Защо наруши заповѣдьта ми? Адамъ отговори: Господи, жената, която ми даде, ме накара да ямъ отъ този плодъ. Азъ мислѣхъ, че тя ще бѫде умна, а не излѣзе така. После Богъ попита Ева, защо яде тя отъ забранения плодъ. Тя отговори: Змията ме изкуси. Най-после Той попита змията, защо е накарала първитѣ чо- вѣци да ядатъ отъ забранения плодъ. И тя се оправда, като каза, че искала да ги направи учени. Тогава Богъ прокле змията, отъ този день да се влачи по коремъ и да се храни съ пръсть. На човѣка каза: „Отъ пръсть си направенъ, и въ пръсть ще се превърнешъ“. Какво представя пръстьта? — Смъртьта, Змията ще се храни съ пръсть, т. е. ще мине въ смъртьта. И хората изкарватъ храната си отъ пръстьта. Въ широкъ смисълъ на думата „пръсть“ означава месоядството. То води къмъ страдания, нещастия и болести. За да се излѣкува отъ тѣхъ, препорѫчватъ на човѣка вегетарианска храна. Следователно, вегетарианството не е нищо друго, освенъ методъ за лѣкуване. Докато се излѣкуватъ, хората и народитѣ трѣбва да се хранятъ съ листа, т. е. съ растителна храна. Следъ това ще дойдатъ до истинската храна — плодоядството, което бѣше първата храна на човѣцитѣ въ рая. Другояче казано: Истинската храна на човѣка се заключава въ свѣтлитѣ мисли, възвишени чувства и благородни постѫпки. Това сѫ плодоветѣ на живота, съ които хората трѣбва да се хранятъ въ бѫдеще. Само така тѣ ще разбератъ Словото Божие и ще се ползуватъ отъ Него. Не се ли хранятъ съ тѣзи плодове, придобивкитѣ и успѣхътъ имъ ще бѫдатъ временни. При това положение, тѣ ще бѫдатъ като катерицата, която спечелила много орѣхи, но нѣмала вече зѫби, да ги яде. При временния успѣхъ все ще придобиешъ нѣкакво благо, но понеже нѣмашъ вече зѫби, други ще се ползуватъ отъ твоето благо. „Който приема свидетелството Негово,, запечаталъ е, че Богъ е истиненъ“. Съзнавашъ ли, че Богъ е истиненъ, ти си придобилъ истинската свобода. Богъ е образецъ на всичко, къмъ което ние се стремимъ. Богъ е идеалътъ на човѣшката душа. Ще кажете, че се стремите къмъ съвършенство. Само Богъ е съвършенъ. Следователно, вие се стремите къмъ Него. Не е важно, дали всички съзнаватъ това. Важно е, че съвършенството е идеалъ на човѣка. Той е недоволенъ, безпокои се постоянно, че не е дошълъ до съвършенството, не е постигналъ идеала си. Като се наблюдава, човѣкъ самъ вижда за колко нѣща се безпокои и смущава. Той е подобенъ на онзи, който има лотариенъ билетъ и очаква тегленето на лотарията. Намира се още въ положението на човѣкъ, канень на голѣмо угощение, или на концертъ и очаква да види мѣстото, което му е опредѣлено. Всѣки иска да бѫде на първо мѣсто. Вь сѫщность, най-доброто мѣсто на концерта е трето мѣсто. Въпрѣки това, когато ходя на концертъ, обикновено сѣдамъ на второ мѣсто. Това число, двойката, ми е дадена за работа. Азъ работя съ числото 29. Като събера цифритѣ 2+9=11. Като събера дветѣ единици, получавамъ числото две. Това е най-недоволното число въ живота. И досега още не съмъ му намѣрилъ мѣстото. Дето и да го туря, все не е доволно. То прилича на красива мома, която никой не може да задоволи. Единственото нѣщо, съ което може да се задоволи, е женитбата. Затова съмъ решилъ да оженя двойката. Като се ожени и роди дете, тя ще се задоволи. Да се говори на хората за числата, за тѣхния вѫтрешенъ смисълъ, това е малко смѣшно и невѣроятно. — Кога се смѣе човѣкъ? — Когато нѣщата не могатъ да станатъ. Всѣко нѣщо, което повидимому не може да стане, въ сѫщность става. Когато ангелитѣ казаха на Сара, че ще роди синъ, тя се засмѣ и си помисли: На млади години не е ста- нало, че сега ще стане. Човѣкъ се смѣе предъ реалностьта, която се проявява. Дето не се смѣе, тамъ загазва. Числото две показва, че човѣкъ трѣбва да мисли, чувствува и действува правилно. Може ли да мисли, чувствува и постѫпва правилно, човѣкъ е доволенъ вече, решилъ е задачата на числото две — строгото и недоволно число въ живота. Двойката е число на Сатурна. Само тройката е въ състояние да го задоволи. Като види числото три — число на Венера, Сатурнъ се усмихва, става веселъ и доволенъ. Той е недовѣрчивъ, на никого не дава кредитъ. Види ли Венера, той отваря сърдцето си за нея и казва: Има едно добро въ свѣта. Кое е доброто въ свѣта? — Любовьта. Отворете сърдцата си за това добро и работете съ него. Желая всѣки да даде пѫть на любовьта въ себе си и да я прилага навсѣкѫде въ живота. Любовьта разрешава всички мъчнотии, всички противоречия и недоволства. Приложете любовьта и вървете напредъ. — Божиятъ Духъ носи всичкитѣ блага на живота. * 11. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 1 декемврий, 1935 г. 5 ч. с. София. — Изгрѣвъ.

Отъ "Тритѣ родословия", утринни слова, година V, т.1 (1935-1936). Първо издание отъ 1943 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 22 септември 1935 г. до 12 януари 1936 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Доволството Размишление. Лука, гл. 20. Има хора, които всѣкога сѫ недоволни. Недоволството се дължи на глада, въ широкъ смисълъ. И нетърпението произлиза отъ глада. Гладниятъ е крайно нетърпеливъ. Това не значи, че ситиятъ е търпеливъ. Той не е търпеливъ, но крайно взискателенъ. Опитайте се да задоволите преситения. Каквото и да направите, каквото и да сте сготвили, той все недоволенъ остава. Това не било добре сготвено, онова не било добре наредено — все ще бѫде недоволенъ отъ нѣщо. Значи, недоволството се проявява и въ гладния, и въ сития, но по различни начини. Гладниятъ изразява недоволството си чрезъ нетърпението, а ситиятъ — чрезъ голѣмата си взискателность. И религиознитѣ, и свѣтскитѣ хора сѫ недоволни. И тѣхното недоволство се изразява чрезъ нетърпение. Религиозниятъ поглежда натукъ-натамъ и казва, че не може да търпи този или онзи. — Защо не може да Го търпи ? — Защото не се проявявалъ, както трѣбва. Този не билъ истински набоженъ, онзи не билъ справедливъ и т. н. Свѣтскиятъ човѣкъ изразява недоволството си по отношение нематериални работи: за ядене, за облѣкло, за наредбата въ кѫщата и т. н. Какви сѫ качествата на набожния човѣкъ? Едно отъ неговитѣ качества се изразява чрезъ даването. Ако влѣзе въ едно общество, той ще даде нѣщо отъ себе си. Ще каже нѣщо, съ което да обърне внимание на хората, и тѣ ще започнатъ да мислятъ. Той ще имъ помогне въ разбирането. Ако преди него не сѫ разбрали нѣщо, въ негово присѫтствие ще го разбератъ. Ще каже нѣкой, че, преди да разбере нѣщо, не може да го възприеме и приложи. Обаче, има нѣща, които първо ще направишъ, ще ги приемешъ въ себе си, а после ще ги разберешъ. Въ това отношение, свѣтлината дава примѣръ. Тя първо влиза въ очитѣ ви, въ кѫщата ви, и следъ това ви дава възможность да я разберете. Речете ли първо да я разберете, а после да я възприемете, всичко е изгубено. Тя се движи съ такава бързина, че не можете да я стигнете. Фотографътъ мисли, че хваналъ свѣтлината съ апарата си. Наистина, той е хваналъ нѣщо, но не свѣтлината, а нѣкой предметъ: човѣкъ, дърво, планина и др. Свѣтлината му е помогнала да отпечата нѣщо върху стъклото, но тя веднага си е заминала. Чувате нѣкой да казва, че иска да разбере истината, да я схване. Истината е неуловима. Ти можешъ да хванешъ само последствията и, както свѣтлината оставя последствия върху свѣточувствителното стъкло на апарата. Обаче, нито свѣтлината е уловена, нито истината. — Искамъ да зная истината, да разбера, здравъ ли си, или боленъ. — Това не се разбира. Ще наблюдавашъ човѣка и ще изучавашъ проявитѣ му. Ако се движи, яде, работи, мисли, чувствува и постѫпва право, той е здравъ. Ако лежи, не яде, не работи и не постѫпва право, той е боленъ. Сегашнитѣ хора се дѣлятъ на свѣтски и на религиозни. Свѣтскиятъ мисли за себе си, че е свободенъ, нищо не го ограничава, за нищо не се държи. Религиозниятъ пъкъ мисли, че е свързанъ съ Бога и стои по-високо отъ другитѣ хора. Наистина, той е свързанъ съ нѣкого, но не съ Бога. И волътъ е вързанъ, но връзката, веригата, която го държи, не му дава свобода. Да бѫдешъ свързанъ съ Бога, това значи, да бѫдешъ свободенъ въ мислитѣ и въ чувствата си. Съ каква връзка може да се похвали религиозниятъ, щомъ не е свободенъ да ходи, дето иска ? Той не е свободенъ даже и въ мисъльта си. Дето и да отиде, чувствува, че нѣщо го държи, не е свободенъ да се прояви, както разбира. Истински религиозенъ или духовенъ човѣкъ е този, който нѣма юларъ на главата си, нищо странично не го увлича, нищо не го смущава. Ето защо, за да се опредѣли като духовенъ, човѣкъ трѣбва първо да си отговори на въпроса, свободенъ ли е, или не. Хвърлете всички юлари, които сѫ ви ограничавали! Откажете се отъ всички стари религии, т. е. връзки, които сѫ ви държали предъ ясли, пълни съ слама, и сте разисквали върху качеството на сламата, върху оборитѣ. Това е старата философия на живота, философията на юларитѣ, яслитѣ и оборитѣ. Ние не се интересуваме отъ тѣхъ. Ще кажете, че имате говеда, трѣбва да се грижите и за тѣхъ. Който има говеда и ги е вързалъ, нека се грижи да имъ даде условия за животъ. Ние не се интересуваме вече отъ говеда. — Ела да ми помогнешъ, да очистимъ оборитѣ. Това не е моя работа. Ако азъ съмъ истински религиозенъ, никога нѣма да търся външна помощь, други да ме чистятъ. Ако нѣкой ти донесе храна, добре ще бѫде; ако никой не се погрижи за прехраната ти, самъ ще си я намѣришъ. Ти ще бѫдешъ свободенъ, самъ ще се връзвашъ и развръзвашъ, безъ да държишъ нѣкого отговоренъ за това. Докато държишъ хората отговорни за това и за онова, ти никога не можешъ да разрешишъ противоречията въ живота си. Запитаха Христа: „Да даваме ли дань на Кесаря, или да не даваме ?“ Това е все едно да питате, да се грижимъ ли за оборитѣ си, или да не се грижимъ ? Ако имате обори, ще ги чистите; ако нѣмате, ще бѫдете свободни. Това подразбира, кесаревото да дадете на Кесаря, а Божието — Богу. Само така човѣкъ може да бѫде свободенъ. Христосъ посочва на хората пѫтя къмъ свѣтлината и имъ показва, какъ трѣбва да живѣятъ. Ще живѣете така, както Той е живѣлъ. — Какъ живѣемъ ние? — Нѣма защо да се говори, какъ живѣете. Достатъчно е да влѣзе човѣкъ въ обора ви, и да знае, кѫде сѫ погрѣшкитѣ ви. Ако воловетѣ ви сѫ чисти, и оборътъ е чистъ; ако воловетѣ не сѫ чисти, и оборътъ е не- чистъ. Ако воловетѣ сѫ мършави, това показва, че не сѫ добре хранени; ако сѫ угоени, храната имъ е била добра. Често хората се обвиняватъ едни други въ престѫпления. Вързаниятъ волъ или конь може ли да прави престѫпления? — Може, но по-малко отъ свободния? Вързаниятъ конь може да рита, той само съ краката си върши престѫпления. Сѫщото се отнася и до човѣка. Вързаниятъ човѣкъ прави по- малко престѫпления отъ свободния. Подъ „сво- боденъ човѣкъ“ разбираме разумния, добрия, справедливия. Той не може да върши престѫпления. Обаче, който е свободенъ само физически, съ развързани рѫце и крака, той прави голѣми престѫпления. Въ такъвъ случай, и ограничениятъ прави престѫпления. Напримѣръ, заставятъ едного да се движи въ ограничено мѣсто, между много хора. Безъ да иска, той ще удари нѣкого, ще удари другиго, ще ритне трети и т. н. Ако се движи на просторъ, на широко, никого нѣма да засегне. Следователно, който прави много погрѣшки, движи се въ ограничено пространство, между много хора. Който прави малко погрѣшки, движи се нашироко, далечъ отъ хората. Той не засѣга никого, не може да бутне никого. — Коя е причината за погрѣшкитѣ ?—Чрезмѣрнитѣ желания въ човѣка. Срещнешъ една красива жена, искашъ да се запознаешъ съ нея и сгрѣшишъ. Видишъ една хубава кѫща — сгрѣшишъ. Отидешъ на пазара, видишъ тлъста кокошка, по- желаешъ я — сгрѣшишъ. Ако се движишъ по полето, далечъ отъ хората, не можешъ да сгрѣшишъ. Ще кажете, че човѣкъ не трѣбва да се съблазнява, да не пожелава нищо. Добре е това, но какво ще прави гладниятъ, като види добре опеченъ хлѣбъ или добре опечена кокошка ? Колкото и да се въздържа, все ще сс съблазни. Ако гледашъ добре опеченъ хлѣбъ, отъ чисто брашно, ти се съ- блазнявашъ. Да гледашъ мухлясалъ хлѣбъ и да желаешъ да си хапнешъ отъ него, това е престѫпление. — Защо ? — Защото мухлясалиятъ хлѣбъ ще разстрои организма ти. И при яденето на хубавия хлѣбъ има опасность. Ако ядешъ бързо, можешъ да се задавишъ, затова когато ядешъ хубавъ хлѣбъ, не яжъ бързо. Дъвчи хлѣба добре, бавно, да се ползувашъ отъ него. Дадатъ ли ти мухлясалъ хлѣбъ, спри се да го разгледашъ. Като видишъ мухъла, откажи се отъ този хлѣбъ. Хубавия хлѣбъ ще ядете спокойно, ще го дъвчете съ любовь, а мухлясалия ще разглеждате отъ всички страни и ще се откажете отъ него. Какво означава любовьта ? Христосъ казва: „Азъ съмъ живиятъ хлѣбъ, слѣзълъ отъ небето. Който ме яде, има животъ въ себе си.“ Зчачи, любовьта е свързана съ яденето. Щомъ обичашъ нѣкого, ще го приемешъ въ себе си, както детето туря ябълката въ устата си и я изяжда. Христосъ казва още : „Който яде плътьта ми и пие кръвьта ми, има животъ въ себе си.“ Христосъ казва, че яденето е благо. Религиозниятъ казва, че яденето е изкушение, и човѣкъ трѣбва да се въздържа отъ него. Разумното ядене, т. е. яденето съ любовь, е благо, а безъ любовь води къмъ нещастие Ако ядешъ съ любовь, дълго време ще живѣешъ; ако не ядешъ съ любовь, преждевременно ще умрешъ. Кое е по-добре: да ядешъ съ любовь, или безъ любовь ? Да бѫдешъ нахраненъ, или да ходишъ гладенъ? За предпочитане е човѣкъ да яде съ любовь, отколкото безъ любовь. За предпочитане е да яде, отколкото гдаденъ да ходи. Гладътъ ограничава човѣка, води го къмъ смърть. Като се говори за смъртьта, мнозина я свързватъ съ онзи свѣтъ и се запитватъ, какво има тамъ. На онзи свѣтъ има нѣкакви сѫщества, има животъ, но не е като този на земята. Докато сте на земята, сърдите се, огорчавате се и мислите, че сѫщитѣ отношения сѫществуватъ и на онзи свѣтъ. Майка и дъщеря, синъ и баща се каратъ, не се разбиратъ, но като умре нѣкой отъ тѣхъ, мислятъ, че ще се намѣрятъ на онзи свѣтъ. Тамъ идеята за братъ и сестра, за майка и баща е съвсемъ различна отъ тази, която хората разбиратъ. Следователно, който отиде на онзи свѣтъ съ сегашнитѣ си разбирания, никого нѣма да намѣри: нито баща си, нито майка си, нито брата си, нито сестра си. Отношенията между съществата на онзи свѣтъ се опредѣлятъ отъ любовьта. Когато се говори за любовьта, мнозина мислятъ, че тя нѣма отношение къмъ тѣхъ, т. е. не могатъ да я прилагатъ. Значи, да бѫдатъ обичани, това е въ реда на нѣщата; тѣ да обичатъ, това е мѫчна работа. Както искашъ да те обичатъ, така и ти трѣбва да обичашъ. Докато детето е малко, майката го храни, кѫпе, облича, носи го на рѫце, проявява любовьта си къмъ него. Щомъ порасне, тя го пуща на земята, само да ходи, само да се храни и облича. Трѣбва ли младиятъ момъкъ и младата мома да изискватъ отъ майка си сѫщитѣ прояви на любовь? Сега е редъ на сина и дъщерята, тѣ да проявятъ любовьта си къмъ родителитѣ. Майката носи детето си, докато е леко и малко. Щомъ порасне и стане тежко, тя го оставя свободно, само да ходи. Щастието на земята е временно. Ползувайте се отъ силитѣ, които носи то, за да понасяте страданията, мѫчнотиитѣ и несгодитѣ въ живота. Само така ще имате трезво отнасяне къмъ всичко, което ви се случва. Не е въпросъ само да фантазирате и да си въобразявате, че можете да постигнете високи служби и да се прославите. И това е възможно, но работа се изисква отъ всички: съзнателна работа върху себе си, както и върху ближнитѣ. Какво е нуждно на човѣка, за да подържа живота си? — Отъ една страна, той се нуждае отъ въздухъ, вода, свѣтлина и храна, а отъ друга — отъ мисъль, чувства и действия. — Трѣбва ли да ядемъ ? — Ако искате да живѣете, ще ядете; ако не ядете, ще умрете. За да живѣете, все трѣбва нѣкой да се пожертвува за васъ. Всѣка жертва, направена съзнателно и съ любовь, се благославя. Днесъ и дърветата, и растенията, и животнитѣ се жертвуватъ за насъ. Какво трѣбва да правимъ тогава ? — Да приемемъ жертвата имъ и да благодаримъ. Щомъ приемаме жертвата имъ съ любовь и благодарность, тѣ се повдигатъ. Жертвата имъ не остава напраздно. Запитаха Христа: „Трѣбва ли да се жени човѣкъ“? Христосъ отговори: „Синоветѣ на този вѣкъ, които се раждатъ и умиратъ, ще се женятъ. Обаче, които придобиятъ вѣчния животъ, нито се женятъ, нито за мѫжъ отиватъ“. Значи, въ бѫдещия вѣкъ, хората нѣма да се женятъ по този начинъ, както става сега. Днесъ момата умира за момъка, момъ- кътъ — за момата. Тѣ се жертвуватъ единъ за другъ. — Защо ? — Мислятъ, че така ще влѣзатъ въ Царството Божие. Въ сѫщность, за да влѣзе въ Царството Божие, човѣкъ трѣбва да стане като дете. Така е казалъ Христосъ. Не е казано, че възрастниятъ или стариятъ може да влѣзе въ Царството Божие, но казано е: „Ако не станете като децата, не можете да влѣзете въ Царството Божие“. Влизането въ Царството Божие подразбира освобождаване отъ смъртьта. Само онзи влиза въ Царството Божие, който носи любовьта въ себе си, който не очаква на любовьта на другитѣ. Бѫдещиятъ свѣтъ е на любовьта. — На коя любовь? — На любовьта, която дава, безъ да взема. Казано е, че Богъ е Любовь. Ние живѣемъ и се движимъ въ тази любовь. Като ни люби, Богъ ни учи, какъ да живѣемъ и да любимъ. — Възможно ли е човѣкъ да обича като Бога? — Ти не можешъ да обичашъ цѣлия свѣтъ; не можешъ да обичашъ голѣмото, цѣлото, но можешъ да обичашъ малкото, т. е. частитѣ. Ти не можешъ да носишъ цѣлъ океанъ вода на гърба си, но можешъ да носишъ една капка. И тъй, непостижимитѣ нѣща иматъ отношение къмъ този свѣтъ, а постижимитѣ — къмъ онзи. На онзи свѣтъ лесно можешъ да носишъ океана: на този свѣтъ не можешъ. Обаче, тукъ можешъ да носишъ само една капка. Свѣтътъ, въ който нѣщата ставатъ постижими, е реаленъ; свѣтътъ, въ който нѣщата сѫ непостижими, е нереаленъ. Отъ гледище на земния животъ е обратно: непостижимото е реално, а постижимото — нереално. Човѣкъ вижда, че задъ непостижимото има нѣщо разумно, което, при други условия, постига нѣщата. Напримѣръ, на земята човѣкъ не може да носи океана, но той съзнава, че при други условия океанътъ може да се превърне на капка, която и детето може да носи. Другитѣ условия сѫ на небето. — Кжде е небето? Кѫде е онзи свѣтъ? — Дето е този свѣтъ, тамъ е и онзи. И двата свѣта сѫ на земята. Отъ съзнанието на човѣка зависи, въ кой свѣтъ живѣе. Има хора, които се съблазняватъ отъ паритѣ, но има и такива, които не се съблазняватъ. Първитѣ живѣятъ въ този свѣтъ, а вторитѣ — на онзи свѣтъ. Еднитѣ иматъ отношение само къмъ материалния свѣтъ, а другитѣ — и къмъ духовния. Какъ се разрешаватъ спорнитѣ въпроси на земята? — Чрезъ свѣтлината. Гвоздеятъ се оплаквалъ отъ чука и наковалнята, че го биятъ. Питали наковалнята, защо постѫпва така съ гвоздея. Тя казала, че вината е въ чука. Питали чука: Защо биешъ гвоздея? —- Вината е въ гвоздея, който е застаналъ между мене и наковалнята. Може ли чукътъ да не бие гвоздея, а наковалнята да не го подържа? — Може, само когато гвоздеятъ се превърне въ свѣтлина. Докато е отъ желѣзо, ще страда. Докато чукътъ и наковалнята сѫ желѣзни, ще биятъ. Стане ли човѣкъ на свѣтлина всички въпроси се разрешаватъ. Никой не може да хване свѣтлината и да я тури между чука и наковалнята. При сегашнитѣ разбирания на човѣка, както и условията, при които живѣе, страданията сѫ неизбѣжни. Превърне ли се на свѣтлина, страданията преставатъ. Хората се страхуватъ да станатъ на свѣтлина, да не изгубятъ живота си. Нѣма да изгубятъ живота си, но ще се освободятъ отъ страданията и противоречията. — Кѫде ще бѫдемъ тогава ? — Навсѣкѫде. Въ една секунда ще се намѣришъ на 300,000 клм. разстояние отъ своя възлюбенъ. Видишъ ли, че възлюбениятъ ти иска да те изяде, бѣгай далечъ отъ него. Тури крилата на свѣтлината и бързо се понеси въ пространството. Ако си слабъ, ще те изяде. Затова казваме, че слабиятъ е кандидатъ за онзи свѣтъ, а силниятъ- -— за този свѣтъ. Изкусительтъ дойде при Христа и му каза: „Направи тѣзи камъни на хлѣбъ“. Христосъ му отговори: „Не само съ хлѣбъ може да живѣе човѣкъ, но и съ всѣко слово, което излиза отъ устата на Бога“. Докато хората мислятъ, че само съ хлѣбъ може да се живѣе, всѣкога ще се ядатъ едни други. Лесно е, когато ти ядешъ хората; мѫчно е, когато тебе изяждатъ. Чувате нѣкой да се оплаква,, че го подяли; другъ се оплаква, че го ощетили. Приятельтъ подяжда, а неприятельтъ ощетява. Какъ става това ? Представете си, че носите на гърба си сто килограма хлѣбъ и пъшкате подъ тежестьта на този товаръ. Срѣща ви вашиятъ приятель и тръгва съ васъ. Понеже не носи хлѣбъ, той взема отъ васъ. Днесъ. взема единъ-два хлѣба, на другия день пакъ единъ-два хлѣба, докато товарътъ ви олекне. Той ви е подялъ, но сѫщевременно ви освободилъ отъ голѣмата тежесть. Срещне ли ви неприятель, той нѣма да ви подяде, по ще ви ощети, т. е. нѣма да ви освободи отъ товара, а ще ви натовари още повече. Ако се сдружите съ него, той ще ви хвърли въ нѣкакво престъпление. Вмѣсто него ще обвинятъ васъ. Вие ще носите неговия грѣхъ. Въ този смисълъ, грѣхътъ не е нищо друго, освенъ ощетяване. Дяволътъ ощетява човѣка. Той влиза въ него и започва да гледа чрезъ неговитѣ очи. Направишъ едно престъпление и веднага те хванатъ. Причината е дяволътъ, но ти си хотелъ, въ който се настанилъ той. Тебе виждатъ, а не дявола. Когото хванатъ, него държатъ отговоренъ за престъплението. Дяволътъ те накара да откраднешъ пари, и ти го слушашъ. Защо ти съ чуждитѣ пари ? Искашъ да си поживѣешъ, да се удоволствувашъ. Тази мисъль води къмъ смъртьта. Ще кажете, че безъ пари не може да се живѣе. Освенъ парата, има и друга размѣнна монета — приятелството, добродетельта, красотата. Отива единъ дѣдо да си купи захарь. Ба- калинътъ претегля едно кило и казва: Дай паритѣ! Той взема паритѣ и дава захарь. Следъ малко доходжда млада, красива мома да си купи захарь. Бакалинътъ поглежда къмъ нея, претегля едно кило захарь и казва: Днесъ ще ти дамъ захарь безъ пари. Защо той дава на момата захарь безъ пари, а на дѣдото съ пари ? Момата носи любовьта, която разрешава всички въпроси. Тя отваря сърдцата на всички хора. Безъ нея нѣма животъ. Ще кажете, че и безъ любовь въпроситѣ се разрешаватъ. И това може, но при отсѫтствие на любовьта въпроситѣ се разрешаватъ временно. Любовьта е непреривенъ процесъ. Сегашнитѣ хора мислятъ, че безъ любовь може да се живѣе, а безъ пари не може. Точно обратно: безъ пари може да се живѣе, а безъ любовь не може. Какво представятъ паритѣ ? — резултатъ на нѣщо. Ако подъ „пари“ разбирате златото, ще знаете, че тѣ иматъ отношение къмъ слънцето. Следователно, човѣкъ не може да живѣе безъ слънце, но и безъ пари не може да живѣе. Доскоро ученитѣ казваха, че електричеството се пренася само по жици. Новитѣ учени доказватъ, че и безъ жици може. Днесъ виждаме, че електричеството се пренася по въздуха безъ жици. Както жицитѣ така и въздухътъ сж проводници на електричеството. Значи, и златото е потрѣбно на човѣка, само като проводникъ на онзи животъ, който иде отъ слънцето. За да възприеме този животъ, човѣкъ се нуждае отъ злато. — Въ какво количество ? — Колкото да мине презъ него козмичниятъ животъ. Повече злато не ти е нуждно. Имашъ ли повече отколкото трѣбва, ще носишъ неговия товаръ. Тъй щото, когато се говори за златото, гледайте на него като проводникъ на живота, като на елементъ, който не се окислява, не гние, не се разваля, на никого не причинява пакости. Красивъ е цвѣтътъ на златото. Между златото въ материалния животъ и истината — въ духовния има известна аналогия. Каквото е златото за материалиста, такова е истината за духовния човѣкъ. Какво, въ сѫщность, е истината ? Тя дава животъ и свобода на всички същества. Никого не заробва, на никого не причинява пакости. Истината дава знание на човѣка. Тя внася свѣтлина въ неговото съзнание. Истината всѣкога дава нѣщо на човѣка. Тя го освобождава и отъ най-малкитѣ му ограничения. Не сѫ страшни голѣмитѣ ограничения, а малкитѣ. Не сѫ страшни голѣмитѣ желания, а малкитѣ. Не е страшно голѣмото зло, а малкото. Една българска поговорка казва: „Малкото камъче спъва колата.“ Време е вече хората да оправятъ живота си. Какъ ще стане това ? Нѣкой разчитатъ на Христа, други — на себе си, трети — на обществото, на държавата и т. н. Какво искатъ сегашнитѣ хора отъ Христа? Въ миналото едни искаха изцѣление, други — спасение на душитѣ, трети — слава и т. н. Майката Заведеева дойде при Христа и Го молѣше да нареди, единиятъ и синъ да седне отъ лѣвата Му страна, а другиятъ — отдѣсно. Тя не знаеше, какво иска. Христосъ не искаше слава за себе си, още по-малко може да даде слава и почести на хората. Да искашъ това, което не те ползува, това значи, самъ да си напакостишъ. Да давашъ съветъ на хората, безъ да разбирашъ законитѣ на живота, това значи, да копаешъ яма самъ на себе си. Волъ и магаре живѣли приятелски и често се разговаряли. Волътъ оралъ по цѣли дни на нивата и се връщалъ вечерь уморенъ. Магарето ходѣло презъ деня на пазаръ съ господаря си и следъ това се прибирало въ обора, заедно съ вола. Волътъ се оплаквалъ отъ тежката работа и се чудѣлъ, какъ да се освободи отъ господаря си. Магарето го слушало, влизало въ положението му и най- после казало: Да съмъ на твое мѣсто, ще се присторя на боленъ. Нѣма да ямъ два-три деня, и господарьтъ ни ще се принуди да ти даде почивка. Волътъ харесалъ този съветъ и го приложилъ. Обаче, господарьтъ разбиралъ езика на животнитѣ и чулъ разговора между вола и магарето. Слугата занесълъ храна на животнитѣ въ дама, но забелязалъ, че волътъ не яде. Той веднага отишълъ при господаря и казалъ: Господарю, волътъ е боленъ, не яде. Господарьтъ се усмихналъ и казалъ: Нека остане днесъ въ дама, да си почине; не го накарвай на нивата. Вмѣсто вола, вземи магарето съ себе си, то да свърши неговата работа. Магарето отишло на нивата, цѣлъ день работило и се върнало крайно уморено. Като разбрало, какво го очаква, то казало на вола: Чухъ господарьтъ да казва на слугата, че ако си все още боленъ, да те заведе на кланицата да те заколятъ. Волътъ се уплашилъ и, като му донесьлъ слугата храна, ялъ. Тогава магарето му казало: Дадохъ ти единъ съветъ, отъ който ти си почина, но не бихъ далъ сѫщия съветъ на хората. То научило, че ако единъ човѣкъ е свободенъ, другъ ще бѫде ограниченъ. Ако волътъ е свободенъ, магарето ще оре; ако волътъ оре, магарето ще бѫде свободно. Всички сѫщества не могатъ да бѫдатъ свободни въ едно и сѫщо време. Искате ли всички да бѫдете свободни въ единъ и сѫщъ моментъ, ще се натъкнете на противоречия, които не могатъ да се разрешатъ. Волътъ ще си оре на нивата, а магарето ще носи господаря си въ града. Който иска да разреши правилно въпроситѣ на живота, не трѣбва да бѫде нито волъ, нито магаре. За да бѫдатъ волътъ и магарето това, което сѫ сега, за това има редъ причини. Ти трѣбва да се освободишъ отъ голѣмитѣ противоречия на живота и да влѣзешъ въ свѣта на любовьта. Не се занимавай съ морализиране. Не питай, защо чукътъ и наковалнята удрять гвоздея. И това си има причина. Мѫжъ и жена спорѣли върху единъ въпросъ. Спорътъ дошълъ до бой. Въ това време край тѣхъ миналъ единъ свещеникъ и чулъ, какъ се разправятъ. Той решилъ да ги помири и се обърналъ къмъ мѫжа съ строги думи. Жената веднага се нахвърлила заканително върху свещеника и му казала: Веднага да си отивашъ! Върви си по пѫтя! Нѣмашъ право да се мѣсишъ въ чужди работи. Че се караме и биемъ, това е наша работа. Както се биемъ, така ще се помиримъ. Кой ти даде право да говоришъ така на мѫжа ми? Свещеникътъ разбралъ погрѣшката си и продължил пѫтя си. Казвамъ: Въпросътъ между мѫжа и жената ще се разреши тогава, когато се разреши въпросътъ между чука, наковалнята и гвоздея. Не е лесно да се помирятъ чукътъ и наковалнята. Чукътъ удря върху наковалнята, безъ да мисли, че я измѫчва. Наковалнята му противодействува, търси начинъ да отбие неговия ударъ. Обаче, въ удрянето на чука и въ противодействието на наковалнята гвоздеятъ се оформява. Въ действието и противодействието се твори великото и красивото въ свѣта. Като се говори на хората, явява се въпросътъ, какво се постига съ това. Все се постига нѣщо. Говоренето не е нищо друго, освенъ превозно срѣдство, пренасяне на човѣшката мисъль отъ едно мѣсто на друго, Както човѣкъ се пренася съ различни превозни срѣдства, така и мисъльта се пренася съ биволска кола, съ файтонъ, съ автомобилъ, съ параходъ, съ влакъ, съ аеропланъ и най-после съ бързината на свѣтлината. Кое отъ превознитѣ срѣдства е най-безопасно? — Биволската кола. Обаче, да се возишъ съ биволска кола, трѣбва да имашъ търпение. Ето защо, свѣтлината, като превозно срѣдство, е за предпочитане. Тамъ нѣма никакви мѫчнотии и противодействия. Мощна е мисъльта, която се движи съ бързината на свѣтлината. Велико е чувството, което се движи съ бързината на свѣтлината. Мисли, чувства и постѫпки, които се движатъ съ бързината на свѣтлината, произтичатъ отъ Божията Любовь. При това положение, човѣкъ се радва на свободата и на живота си. Той е доволенъ и отъ най-малкитѣ си придобивки. Изгуби ли светлината на мисъльта си, той губи доволството си. Страшно е да изгубишъ свѣтлината си. Още по-страшно е да изгубишъ любовьта, която разрешава всички мѫчнотии, противоречия и несгоди. И тъй, докато сте на земята, не се мѫчете да разрешавате противоречията. Каквито усилия да правите, тѣ оставатъ неразрешени. Чукътъ си остава чукъ, наковалнята — наковалня и гвоздеятъ — гвоздей. Каквито наставления да давашъ на чука, той всѣкога ще прави това, което си знае. Колкото и да смекчавашъ положението на гвоздея, той трѣбва да търпи. —- Какъ търпишъ ? —Какво ще прави? По неволя ще търпи. Какво прави онзи, на когото кракътъ е счупенъ ? Плаче, вика, говори за счупения си кракъ, но търпи. Като дойде неволята, ще те научи да търпишъ. Ако си гладенъ и нѣма какво да ядешъ, ще търпишъ. Яденето носи едновременно нещастия и блага за човѣка. За да се нахрани, човѣкъ ще заколи единъ день кокошка, на другия день — агънце и т. н. Много кокошки и агнета сѫ станали жертва за човѣка; ако сѫ изядени съ любовь, и тѣ се ползуватъ. Когато нисшето съзнателно се жертвува за висшето, тогава и двата живота се развиватъ правилно. Зако- нътъ е нисшето да се жертвува за висшето. Понѣкога законътъ действува обратно: висшето става жертва за нисшето. Христосъ казва: „Ако не ядете плътьта ми и не пиете кръвьта ми, нѣмате животъ въ себе си“. Подъ плъть и кръвь на Христа се разбира Словото Божие. Който иска да бѫде ученикъ на Христа, трѣбва да се храни съ Божието Слово. Значи, Словото става жертва на човѣшката душа. Като влѣзе въ човѣка, Словото оживява, започва да го учи, какъ да се жертвува за другитѣ. Когато висшето се жертвува, човѣкъ се освобождава. Жертвата има отношение къмъ любовьта. Само любещиятъ може да се жертвува. Любовьта предизвиква любовь. Ако любовьта не ражда любовь, тя не е истинска. Влѣзе ли любовьта въ човѣка, той трѣбва да се изяви така, както Богъ се проявява. Както Богъ е милостивъ, дълготърпеливъ и щедъръ, такъвъ трѣбва да бждешъ и ти. Много е говорено за любовьта, но, въпрѣки това, хората се оплаквать отъ живота си. Нѣкой казва: Лесно се говори, но никой не влиза въ положението ми. Огънь гори въ къщата ми! — Има ли нѣщо лошо въ огъня ? Ако е зима, и ти нѣмашъ огънь въ печката, ще треперишъ отъ студъ. Огъньтъ е на мѣсто, но димътъ е страшенъ. Той просълзява очитъ, препятствува на дишането. Едно се иска отъ човѣка: права мисъль и прилагане на мисъльта. Не е достатъчно само да мислишъ право, но трѣбва и да прилагашъ мисъльта. Казватъ, че всѣко сѫщество употрѣбява храна, съответна на устройството му. Мисьльта е права, но, ако накарате нѣкого да покаже, кѫде, именно, се вижда, че тази мисъль е права, нищо не може да ви каже. Достатъчно е да погледнете зѫбитѣ на едно сѫщество, за да опредѣлите храната, която употрѣбява. Напримѣръ, у тревопаснитѣ сѫ развити кѫтницитѣ, съ които стривать тревата, у месояднитѣ — преднитѣ зѫби и кучешкитѣ. Същевременно, храната опредѣля характера. Вълкътъ се храни съ месо, следователно, има единъ характеръ; овцата се храни съ трева — има другъ характеръ. Хора, които се хранятъ съ обикновеното слово, иматъ единъ характеръ; които се хранятъ съ Божественото Слово, иматъ другъ характеръ. Ако се хранишъ съ обикновеното слово, това значи, че ядешъ хлѣба по обикновенъ начинъ. Хранишъ ли се съ Божественото Слово, ти ядешъ хлѣба по Божественъ начинъ: съ благодарность и любовь. Въ първия случай ще имашъ единъ резултатъ, въ втория случай — другъ. Въ първия случай и най-хубавата баница, и най-хубавиятъ хлѣбъ ще дадатъ по-малъкъ резултатъ отъ трошицата или парче хлѣбъ, приети съ любовь и благодарность. Бъди доволенъ и благодаренъ отъ малкото, което Богъ ти дава. Ако страдашъ малко, бъди доволенъ; ако страдашъ много, пакъ бъди доволенъ. Ако изгубишъ богатството си, бъди доволенъ и на това. Бѫдете доволни и като губите, и като печелите. Въ каквото положение да се намирате, бждете доволни. Ако искате да имате приятели, давайте отъ благата си на онѣзи, които сѫ лишени отъ тѣхъ. Богатиятъ да дава отъ богатството си, уче- ниятъ — отъ знанието си, добриятъ — отъ своето добро и т. н. Каквото благо имашъ, сподѣли го съ своя ближенъ. Не задържай свѣтлината само за себе си. Христосъ казва: „Запалена свѣщь подъ шиникъ не стои.“ Задачата на човѣка е да разреши правилно противоречията си. Това се постига съ доволството. Ако си беденъ, бѫди доволенъ отъ беднотията; богатъ си, бѫди доволенъ отъ богатството си. Не се обезсърдчавай! Всѣкога превръщай недоволството въ доволство. Въ всичко търси добрата страна. Че дрехитѣ ти били скѫсани, това да не те смущава. Намѣри добрата страна въ скѫсанитѣ дрехи. Така ще става по-лесно провѣтряване, всѣкога ще имашъ чистъ въздухъ. Нека остане въ ума ви мисъльта: Бждете доволни отъ малкото, което деньтъ ви носи. Не мислете за утрешния день. Той самъ ще помисли за себе си. Благодарностьта и доволството внасятъ радость и веселие въ човѣшката душа. Само така човѣкъ ще стане като дете и ще влѣзе въ новия животъ, въ Царството Божие. Само така той ще придобие свѣтлина и мощь, ще влѣзе вь Божествения животъ, който носи условия за освобождаване на човѣка отъ робство. — Божиятъ Духъ носи всичкитѣ блага на живота. * 10. Утринно Слово, държано отъ Учителя на 24 ноемврий, 1935 г. 5 ч. с. София. — Изгрѣвъ.

Отъ "Тритѣ родословия", утринни слова, година V, т.1 (1935-1936). Първо издание отъ 1943 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 22 септември 1935 г. до 12 януари 1936 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Вѫтрешниятъ законъ Размишление. Лука, 13 гл. Съвременнитѣ хора се дѣлятъ на вѣрващи и невѣрващи. Еднитѣ се различаватъ по нѣщо отъ другитѣ. Обаче, и между вѣрващитѣ има известно различие. Старитѣ вѣрващи, отъ времето на Христа, се различавали отъ вѣрващитѣ презъ времето на Мойсея, поради което се дѣлятъ на старозаветници и новозаветници. Сегашнитѣ християни сѫщо се различаватъ отъ онѣзи въ времето на Христа. Въ който домъ и да влѣзете, навсѣкѫде ще намѣрите различие въ мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на хората. Двама души да срещнете, ще видите, че и тѣ се различаватъ въ проявитѣ си. — Защо? — Защото не сѫ еднакво организирани. Единиятъ повече възприема и дава, а другиятъ — по-малко. Единиятъ лесно понася страданията, а другиятъ — мѫчно. Ето защо, когато се казва, че нѣкой умрѣлъ преждевременно, това подразбира, че не могълъ да издържи страданията. Кой не може да издържа на лошитѣ условия? Нѣкой мислятъ, че сиромахътъ, слабиятъ, невежиятъ не издържатъ мѫчнотиитѣ и страданията и умиратъ преждевременно. Какво ще кажете тогава за богатитѣ, силнитѣ и ученитѣ хора, които също умиратъ преждевременно? Следователно, има нѣщо неустойчиво, както въ първата категория хора, така и въ втората. Има бедни, невежи по външна обстановка, но вѫтрешно разполагатъ съ знание, сила, капиталъ, които ги кредитиратъ. И обратно: има външно богати, учени, силни, които нѣматъ вѫтрешни условия за животъ. Като знаете това, мъчно можете да си отговорите, какъ е по-добре да завършите живота си: като беденъ, или богатъ, като слабъ или силенъ, като ученъ, или простъ. Важно е човѣкъ да реши задачитѣ на своя животъ и тогава да замине за онзи свѣтъ. Дали ще замине като беденъ, или богатъ, ученъ, или невежа, не е важно. Мнозина мислятъ, че положението на богатия, силния и учения е за предпочитане, защото иматъ условия за развиване, за връзка съ Духа, съ възвишенитѣ сѫщества. Чувате нѣкой да казва, че Духътъ му говори. — Защо? — Защото билъ ученъ, посветенъ въ духовнитѣ истини. Духътъ му говори, а не може да реши задачитѣ си. Истински учениятъ не говори за връзката си съ Духа. При това, той никога не се заблуждава. Той различава духоветѣ въ себе си и поставя всѣки на своето мѣсто. Който казва, че Духътъ му говори, а прави погрѣшки и престъпления, той се натъква на противоречия и заблуждения, докато следъ време съзнае положението, въ което се намира, и изправи живота си. Много духове, добри и лоши, се разговарятъ въ човѣка, но той трѣбва да ги изучава, да не се поддава на тѣхното влияние. Както хората, така и духоветѣ, се различаватъ по степеньта на своето развитие. Защо идатъ противоречията въ човѣшкия животъ? — По причина на вѫтрешното раздвояване въ човѣка. Въ всѣки човѣкъ има две партии, две власти, на които той служи. Ту едната власть, ту другата взима надмощие въ него. Докато се опредѣли, на коя отъ дветѣ да служи, той преживява голѣма вътрешна борба, голѣми противоречия. Не е лесно да се освободишъ отъ влиянието на тѣзи власти. Едната е наречена „материализъмъ“, а другата — „идеализъмъ“. Като младъ, човѣкъ обикновено е идеалистъ; започне ли да остарява, той става материалистъ. Случва се и обратно: като младъ е материалистъ, а като остарѣе, става идеалистъ. Единъ добъръ, благочестивъ човѣкъ разправяше една своя опитность по отношение промѣната на възгледитѣ му. Докато билъ младъ, подържалъ идеализма. Случило се, материалното му положение се влошило толкова много, че се страхувалъ да не се разори. За да подобри положението си, той направилъ усилие да работи умствено и физически, да събере повече пари. Като напълнилъ едно гърне съ пари, той спокойно си въздъхналъ, почувствувалъ се напълно осигуренъ. Една вечерь сънувалъ, че дошълъ неговиятъ духовенъ рѫководитель, бутналъ го по челото и му казалъ: Знаешъ ли, че едното ти око гледа къмъ земята? Помисли, какво правишъ! Когато се проповѣдва на хората, нѣкои мислятъ, че проповѣдиикътъ има тѣхъ предъ видъ. Какъвто примѣръ дава, тѣ го взематъ върху себе си. Въ това отношение, тѣ приличатъ на нѣкой си младъ мѫжъ, който не живѣлъ добре съ жена си. Какъвто примѣръ чувалъ отъ тѣхния проповѣдникъ, той вижда лъ себе си въ него и си мислѣлъ, че жена му се оплаквала на проповѣдника отъ недоразуменията, които произлизали между тѣхъ. Той я запиталъ: Защо си разправяла за нашия животъ и отношения на проповѣдника? — Нищо не съмъ му казвала, не съмъ се оплаквала, отговорила жената. — Не чу ли, че той изнесе точно такива примѣри, каквито се случватъ между насъ? Въ сѫщность, жена му не се оплаквала, но проповѣдникътъ челъ много романи, въ които се описва интимния животъ на хората. Каквито примѣри да изнесе, все ще засегне нѣкого. Единъ ще хареса проповѣдьта, другъ нѣма да я хареса. Сѫщо така хората излизатъ съ различни впечатления отъ единъ концертъ. Една часть отъ публиката е доволна отъ музиката, а друга е недоволна. Защо е недоволна? — Дразни се нѣщо отъ артиста. И въ живота човѣкъ се натъква на противоположни състояния: днесъ е разположенъ, веселъ, а на другия день е неразположенъ, не иска да говори съ хората, не позволява да се докоснатъ до него. Въпрѣки това, става обратното: който мине край него, все ще му каже една обидна дума, ще го засегне съ нѣщо. Той се чуди, кѫде е причината за това: вънъ отъ него, или въ самия него. Представете си, че срѣщате два гладни вълка въ гората. На единия отъ тѣхъ давате месо, а на другия нищо не давате. Първиятъ е доволенъ отъ васъ, а вториятъ — недоволенъ. Колкото е жестокъ по характеръ, той става още по-жестокъ — гладътъ го мѫчи. Обаче, ако имате предъ себе си вълкъ и овца и дадете месо само на вълка, какво ще прави овцата? Тя ще гледа спокойно, нѣма да се смути отъ постѫпката ви. Ако пъкъ дадете на овцата трева, вълкътъ ще гледа спокойно. Значи, месото не събужда въ овцата никакво желание, нито тревата събужда желание за ядене въ вълка. Това показва, че вълкътъ вѫтрешно нѣма никакво отношение къмъ тревата, както овцата къмъ месото. И тъй, животътъ се управлява отъ вѫтрешния законъ, а не отъ външния. Докато живѣе въ този законъ, човѣкъ расте и се развива правилно. Излѣзе ли вънъ отъ него, растенето спира временно. Това се случва и съ вѣрващи, и съ безвѣрници. Какъ може да си помогне човѣкъ при това положение? Вѣр- ващиятъ казва, че само вѣрата въ Бога може да му помогне. Каква трѣбва да бѫде тази вѣра: външна, или вѫтрешна? Ако вѣрата е външна, нищо не помага. Това е все едно да имате единъ позлатенъ предметъ. Другъ е въпросътъ, ако предметътъ е отъ чисто злато и съ чисто съдържание. Мислитѣ и чувствата на човѣка сѫщо могатъ да бѫдатъ златни, но важно е и съдържанието имъ. Следователно, всѣко нѣщо е ценно, когато външната форма отговаря на съдържанието му, а съдържанието — на смисъла. Нѣма ли единство между формата, съдържанието и смисъла, нѣщата губятъ цената си. Не е достатъчно да бѫдешъ християнинъ по нѣкакви съображения. Ако си християнинъ, трѣбва да бѫдешъ истински християнинъ! Бѫди християнинъ по силата на вѫтрешния законъ — законътъ на любовьта. Само при това положение ти ще издържишъ на всички изпитания и страдания. Има лѣкари и адвокати, които се движатъ въ нѣкои религиозни общества съ единствена цель, да познаватъ повече хора, да иматъ клиенти. Това е позлатено вѣрую, което лесно се изтърква. Външностьта не опредѣля нѣщата. Нуждно е истинско убеждение, абсолютна, непоколебима вѣра. Човѣкъ се опредѣля по вѫтрешнитѣ прояви и потици, по вѫтрешния животъ въ него. Това не значи, че външниятъ животъ и външнитѣ прояви на човѣка сѫ безпредметни. Всѣко нѣщо е ценно на времето си. Докато е день, и слънцето грѣе, ти не се нуждаешъ отъ кибритената клечка. Обаче, щомъ залѣзе слънцето, и нощьта тури своето покривало, не плачи и не съжалявай, но драсни клечката кибритъ, която носишъ въ джоба си. Тя ще те упѫти, ще ти покаже, накѫде да вървишъ. Тъй щото, не се отказвайте и отъ най-малката свѣтлинка въ живота си, отдето и да иде тя — отвънъ, или отвѫтре. Ако свѣтлината на твоето вѫтрешно слънце е изгаснала, запали кибрита, който носишъ въ джоба си. Той ще ти помогне. Дойдоха фарисеи при Христа и Му казаха да се скрие, защото Иродъ иска да го убие. Каза имъ Христосъ: „Кажете на тази лисица, че бѣсове изпѫждамъ и правя изцѣления днесъ и утре, и въ третия день се свършвамъ, но трѣбва да ида, защото не е възможно пророкъ да загине вънъ отъ Ерусалимъ“. (—52 и 33 ci ). Христосъ искаше да каже, че може да свърши, но и Иродъ ще мине по сѫщия пѫть. Обаче, на третия день Той ще възкръсне, понеже изпълнявалъ волята на Отца си. Иродъ, който изпълнявалъ своята воля, нѣма да възкръсне. Съ това Христосъ изнесе служенето на двата закона: на външния и вѫтрешния. Който служи на външния законъ, минава отъ животъ въ смърть Който служи на вѫтрешния законъ, минава отъ смърть въ животъ. Човѣкъ изпада въ положението на Ирода или на онѣзи, които съветватъ Христа да бѣга, да се пази отъ преследванията на Ирода. И едното, и другото положение криятъ известни опасности. Христосъ не се уплаши. Той се рѫководѣше отъ вѫтрешния законъ — законътъ на любовьта, който изключва всѣкакъвъ страхъ. Въ любовьта има страдания, но страхъ нѣма. Обаче, и въ безлюбието има страдания. Тукъ страданията съ по-голѣми отъ тѣзи на любовьта. Страшно е да живѣешъ въ безлюбието. Приятно и велико е да минешъ презъ страданията на любовьта. — Възможно ли е любовьта и безлюбието да създаватъ страдания? — Да се задава такъвъ въпросъ, то е все едно, да запитвате, може ли човѣкъ да умре отъ ядене? Ако яде хлѣбъ и се задави, може да умре; ако не яде и постоянно гладува, пакъ може да умре. Следъ това ще питате, отде е хлѣбътъ, който задавилъ човѣка. Това не е важно. Вината не е въ фурната, нито въ хлѣбаря, но въ невниманието, съ което човѣкъ яде. Ако яде спокойно, внимателно, той нѣма да се задави. Човѣкъ носи отговорности и вина само тогава, когато не дава хлѣбъ на гладния. Страшно е да оставишъ гладния предъ вратата ти да умре. Видишъ ли, че е гладенъ, дай му хлѣбъ, да не умре отъ гладъ. Но ако се задави при яденето, вината не е въ тебе. Като яде, човѣкъ трѣбва да бѫде съсрѣдоточенъ, да не се разсѣйва. Той трѣбва да бѫде концентриранъ и въ физическия, и въ духовния, и въ умствения свѣтъ. Всѣка мисъль, всѣко чувство, всѣко действие трѣбва да бъде разумно, да нѣма нищо чуждо, користно въ тѣхъ. Само така човѣкъ ще се избави отъ физическо задавяне, както и отъ задавяне въ своитѣ мисли и чувства. Като яде съзнателно, човѣкъ не може да се задави. Като мисли и чувствува правилно, той не може да спре движението си въ духовния и въ умствения свѣтъ. Помнете: безъ движение, човѣкъ не може да расте нито физически, нито духовно и умствено. Движението е сила, която дава мощь, свѣтлина на мисъльта. Тя укрепва и чувствата на човѣка. Ще кажете, че тѣзи нѣща не ви интересуватъ. Какво ви интересува тогава? — Щомъ живѣемъ на физическия свѣтъ, ние се интересуваме повече отъ материални работи: пари, кѫщи, имоти. Това сѫ временни нѣща. Птичката, млѣкопитаещото нѣматъ пари и кѫщи, но живѣятъ, размножаватъ се и растатъ. Значи, материалнитѣ нѣща сѫ временни. Тѣ не представятъ идеалъ за човѣка. Тѣ се мѣнятъ споредъ времената и условията, а заедно съ това и споредъ нуждата отъ тѣхъ. Мнозина си правятъ кѫщи съ цель да печелятъ отъ тѣхъ. Даватъ ги подъ наемъ, за да спечелятъ нѣщо, а повече губятъ. Има смисълъ човѣкъ да дава кѫщата си подъ наемъ, или самъ той да живѣе подъ наемъ съ цель да изпита характера си, да познае, доколко е истински християнинъ. Не е лесно въ сегашнитѣ времена да бѫдешъ християнинъ, съ устойчивъ и положителенъ характеръ. Нѣмашъ ли тѣзи качества, главата ти ще побѣлѣе и, въ края на краищата, ще изгубишъ всичко. Който мисли, само за кѫщи, той може да бѫде християнинъ, но не и ученикъ. Ученикътъ не мисли за своето осигуряване. Той знае, че, щомъ се е родилъ на земята, въплътилъ се е вече, т. е. направилъ си е кѫща, която никой не може да му вземе. Тази кѫща нарича Христосъ „храмъ Божи“. Всѣка кѫща, вънъ отъ човѣка, лесно се гради, и лесно се разрушава. И който има кѫща, и който нѣма, постоянно се оплакватъ и сѫ недоволни отъ живота. Недоволнитѣ не могатъ да влѣзатъ въ Царството Божие. Христосъ казва: „Блажени нищитѣ духомъ, защото е тѣхно Царството небесно.“ Той нѣма предъ видъ онѣзи бедни и нищи, които живѣятъ въ лишения и мѫчнотии. Той говори за бедни, които не грѣшатъ, не правятъ зло. Такъвъ е билъ бедниятъ Лазаръ, който лежалъ боленъ предъ кѫщата на богатия. Въ сѫщность, той не билъ беденъ. По нѣкаква случайность той заболялъ, изгубилъ всичкото си богатство, но се смирилъ. Така той изпитвалъ сърдцето на богатия и видѣлъ, колко е затворено и студено за страданията на ближния си. Въ това положение Лазаръ разбралъ, че истинскиятъ животъ не се заключава нито въ богатството, нито въ сиромашията, но въ прилагането на любовьта. Че наистина Лазаръ не билъ беденъ се вижда по това, че следъ смъртьта си влѣзълъ въ лоното на Аврама, между богатитѣ. Богатиятъ пъкъ следъ смъртьта си отишълъ въ ада, между беднитѣ. Той видѣлъ отдалечъ Лазара въ обятиата на Аврама и казалъ: „Отче Авраме, прати Лазара да ми намокри устнитѣ, че сѫ засъхнали. Той искалъ да използува Лазара като слуга, както се отнасялъ съ него на земята, но Аврамъ му отговорилъ, че желанието му не може да се изпълни. Чрезъ тази притча Христосъ обръща внимание на ученицитѣ си върху закона на Правдата. И тъй, има Правда въ свѣта, споредъ която, който е благувалъ на земята и мислѣлъ само за себе си, на небето ще страда, ще бѫде въ лишения и ограничения. Който живѣелъ на земята добре, и на небето ще бѫде добре. Не мислете, че който благува на земята, ще благува и на небето. Това е невъзможно. Не се даватъ едновременно две блага на човѣка. Много сѫ изпитанията на праведния, но Богъ ще го избави отъ тѣхъ, ще превърне всичко на добро. Какво направи Богъ съ Давида ? Взе го отъ занаята му — овчарството, и го повдигна до положението на царь. Той се бори съ Саула, мина презъ голѣми интриги, докато най-после стана царь. Но и като царь той не бѣше лишенъ отъ изпитания и страдания. Давидъ мина презъ такива изпитания и мѫчнотии, каквито нито единъ царь не е миналъ. При това, той бѣше Божи избранникъ. И въ семейството си даже не бѣше спокоенъ. Синоветѣ на Давида извършиха голѣми неправди, които се отразиха зле върху съвѣстьта му. Той плака, облѣче се въ вретише и посипа главата си съ пепель. Защо трѣбваше Давидъ да мине презъ толкова страдания, не е важно. Има причини, които предизвикаха страданията му, но като мина презъ тѣхъ, той написа 150 псалми. Безъ страданията той нѣмаше да се прояви. Иовъ мина сѫщо презъ голѣми страдания. Христосъ, обаче, мина презъ най-тежки страдания. Той дойде на земята съ желание да помогне на човѣчеството, да му покаже пѫтя къмъ любовьта, къмъ Бога. Вмѣсто благодарность, Той видѣ човешката небла- годарность. Римскитѣ закони Го хванаха, сѫдиха Го и най-после Го разпнаха. Христосъ видѣл доброто въ хората, но опита и тѣхното зло. Какво показва животътъ на Христа? — Че всѣки човѣкъ ще опита страданията. Както ра- достьта, така и страданието сѫ неизбѣжни. Това е законъ. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който може да избѣгне този законъ. Разликата е само въ степеньта на страданията и радоститѣ. Нѣкои хора минаватъ презъ голѣми радости и страдания, а други — презъ по-малки. Едни иматъ външни радости и страдания, а други — вѫтрешни. Казватъ за нѣкого, че е щастливъ, нѣма страдания въ живота си. Външно е така, но който чете по лицето на човѣка, вижда вѫтрешнитѣ му страдания. Засмѣното лице не говори, че човѣкъ е щастливъ и лишенъ отъ страдания. Ако се вгледате въ лицето на духовния човѣкъ, мѫчно ще разберете, има ли страдания той, или нѣма. Лицето му е спокойно, тихо, защото той разбира законитѣ на живота. Той приема еднакво и радоститѣ, и скърбитѣ. Да се говори за страданията, това не значи, че животътъ е мраченъ, тежъкъ. Страданията и радоститѣ не представятъ живота. Тѣ сѫ фази на живота, както луната има свои фази, презъ които неизбѣжно минава. Луната се пълни и изпразва по отношение на насъ, но това ни най-малко не показва, че естеството и се измѣнило. При всичкитѣ си фази тя си остава една и сѫща. Казвате, че нѣкой човѣкъ се измѣнилъ. Той измѣня отношението си къмъ васъ, но не измѣня естеството си. Майката наказва детето си, недоволна е отъ него, безъ да измѣня естеството си. Детето, което не разбира още майка си, мисли, че тя е друга жена не я познава. Въ сѫщность, майката не се е измѣнила. Тя е подобна на вѣтъра, духне, раз- фучи се, възпитава детето си. Щомъ му предаде урока, тя утихва и показва другата си страна къмъ детето. Безъ вѣтъръ водитѣ не могатъ да се обновятъ. Значи, вѣтърътъ е необходимъ въ живота за вѫтрешното му обновяване. Оплаквате се отъ приятеля си, че миналъ покрай васъ и не ви поздравилъ. Чудите се, защо се промѣнилъ толкова. Не се е промѣнилъ човѣкътъ, но кѫщата му гори, и той търси вода, да изгаси пожара. Вмѣсто да философствувате, да търсите причината за поведението му, разберете нуждата му, вземете една кофа и започнете съ него заедно да гасите огъня. Какво се иска отъ сегашния човѣкъ? — Гъвкавъ умъ и гъвкаво сърдце. Само така той може да се справи съ ударитѣ, които сѫдбата му нанася. Само така той може да продължи живота си. Ако умътъ и сърдцето ти не сѫ сгъваеми, нищо не можешъ да направишъ съ своитѣ мисли и чувства. На всѣка стѫпка ще се ограничавашъ и, вмѣсто да продължишъ живота си, ще го скѫсишъ. Често сѫдбата нанася тежки удари на човѣка, съ цель да го изпита. Тя иска да го застави да мисли, да развие ума си. Колкото по-огъваемъ е умътъ му, толкова по-лесно решава той задачитѣ си, по-лесно отбива ударитѣ, които идатъ отвънъ. Единъ войникъ, участвувалъ въ войната, ми показваше своя шинелъ, прошаренъ отъ куршуми. Той го пази за споменъ. Куршумитѣ свирѣли около него, надупчили шинела му, но него не засегнали. Тогава му говорихъ за Божия Промисълъ. Той приемаше думитѣ ми съ вѣра, отъ което виждахъ, че умътъ му е гъвкавъ. Куршумитѣ не вървятъ по права линия, но, въпрѣки това, умътъ му се огъвалъ и не далъ възможность да засегнатъ тѣлото му. И Божиятъ Промисълъ е действувалъ тукъ, но и неговиятъ огъваемъ умъ не е бездействувалъ. Днесъ всички говорятъ за правия пѫть, като спасение за човѣчеството. Каквито усилия да правите, не можете да вървите постоянно по правъ пѫть. Начъртайте една права линия и се опитайте да вървите по нея, безъ никакво от клоняване налѣво или надѣсно. И при най-голѣмото внимание, все ще излѣзете ту налѣво, ту надѣсно. Правата линия ще бѫде посоката на движението, но все ще има малко криволичене. Значи, огъването, обикалянето е не- избѣжно. Следвайте правия пѫть, като цель въ живота си, но правете съзнателни обиколки и огъвания. Когато двама души се срещнатъ, за да се разминатъ, трѣбва да се огънатъ. Иначе, тѣ ще се сблъскатъ. Колкото по-голѣми огъвания прави човѣкъ, толкова по-малки съпротивления срѣща на пѫтя си. Ако огъванията сѫ малки, съпротивленията сѫ голѣми. Нѣкой иска да върви по правия пѫть безъ огъвания. И това може, но често ще бѫде битъ, блъсканъ, нараняванъ. Каже ли ти нѣкой обидна дума, не се гнѣви, огъни се малко. Направи преводъ на думата и вижъ доброто, което тя крие въ себе си. Правилниятъ преводъ на нѣщата подразбира движение по права линия съ разумни и съзнателни огъвания. Въ живота и въ природата сѫществуватъ оригинали и преводи. Оригиналътъ е единъ, преводитѣ — много. Мѫчно се правятъ добри и точни преводи. Какъ ще преведете, напримѣръ, думитѣ: Ти си голѣмъ будала. Ако нѣкой ви нарече будала, веднага се обиждате. Въ тази дума се крие нѣщо хубаво. Тя е съставена отъ думитѣ: Буди и Алахъ. Значи, човѣкъ трѣбва да събужда Бога въ себе си. Отъ друга страна, думата „будала“ е съставена отъ сричкитѣ „буд“ и „ал“, т. е да разглеждашъ нѣщата, както Богъ ги е направилъ. Само онзи може да разглежда нѣщата така, който има вѣра. Въ този смисълъ будалата не е невежа, не е глупавъ човѣкъ, както нѣкой мислятъ. Следователно, за да не се обиждате, да понасяте лесно ударитѣ на съдбата, трѣбва да знаете онова съдържание и смисълъ на думитѣ, които тѣ съ имали първоначално. Ако проследите значението на думитѣ въ първоначалния езикъ, т. е. тъй както съ дадени въ далечното минало, виждате, че днесъ тѣ иматъ съвсемъ друго значение. Тѣ съ претърпѣли голѣми промѣни. Въ цѣлокупния животъ е станалъ голѣмъ превратъ, който се отразилъ и въ езика на хората. Превратъ е станалъ и въ мислитѣ, и въ чувствата на човѣка. Първоначално човѣкъ е мислѣлъ и чув- ствувалъ по единъ начинъ, днесъ мисли и чувствува другояче. Въ далечното минало е било благословение за човѣка да бъде красивъ. Той давалъ стимулъ на окръжаващитѣ. Днесъ красотата е изпитание за всички. Красивиятъ внася съблазънь въ хората, а често за красивата жена или за красивия мѫжъ се вършатъ престъпления. Ако жената е красива, нейниятъ мѫжъ я следи, подозира я, съмнява се въ нея, приписва и нѣща, които тя не може да извърши. Въ далечното минало мѫжътъ никога не се страхувалъ за красивата си жена. Той се радвалъ на нейната красота и оставялъ и другитѣ да и се радватъ. Превратътъ, който станалъ въ мислитѣ и чувствата на човѣка, показва, че въ него има нѣщо неустойчиво. Неустойчивата материя всѣкога е подложена на промѣни. За да се опредѣли степеньта на тѣзи промѣни, нуждна е нѣкаква мѣрка. Вѫтре- шниятъ законъ — любовьта е мѣрката, съ която си служимъ при опредѣляне характера и степеньта на промѣнитѣ въ физическия и психически животъ на човѣка. Който не разбира така живота, не може да приложи този законъ и да намѣри вѫтрешното равновесие въ себе си, чрезъ което да си въздействува. Като се изучавате, виждате, какви голѣми промѣни ставатъ въ васъ. Всѣка промѣна се отразява на човѣшкото лице. То е огледало, върху което всичко се отразява. Не можете да преживѣете най-малкото недоволство, омраза, зависть, които да не се отразятъ на лицето ви. Достатъчно е да погледнете лицето на всѣки младъ, неопитенъ проповѣдникъ или учитель, за да видите и най-малкото отражение върху чъртитѣ на лицето му. Проповѣдникътъ е недоволенъ отъ първата си проповѣдь, учительтъ — отъ първата си лекция. Каквито усилия да прави, той не може да скрие недоволството си. Срещнете ли на пѫтя човѣкъ босъ, гологлавъ, и той е недоволенъ, смущава се. Кое отъ дветѣ положения е за предпочитане: да бѫдешъ босъ и гологлавъ, или да си обутъ и облѣченъ, но съ скѫсани дрехи и обуща. Ако предпочиташъ здравитѣ дрехи и обуща, ти си щеславенъ, искашъ хората да иматъ добро мнение за тебе да не се излагашъ предъ тѣхъ. Който носи скѫсани дрехи и обуща, той е миналъ презъ голѣмъ товаръ, презъ голѣмъ огънь и се освободилъ отъ него. Огъньтъ опича човѣшкитѣ мисли и чувства, т. е. той ги облагородява. Тъй щото, видите ли, че нѣкой се пече, т. е. страда, ще знаете, че е поставенъ на огъня на своя мѫжъ или жена, приятель или настойникъ, синъ или дъщеря. Хората взаимно си създаватъ страдания. Всѣки самъ е виновенъ за огъня, презъ който минава. Той самъ подготвя условията за огъня, и самъ го запалва. Но и другъ нѣкой може да го запали. Да ходишъ босъ и съ скѫсани дрехи, безъ да си свободенъ, това не е нѣкакво постижение. Другъ е въпросътъ, ако при скѫсанитѣ дрехи и обуща, ти си свободенъ. Това показва, че си надрасълъ условноститѣ въ живота, издигналь си се надъ общественото мнение. Само така човѣкъ решава правилно задачитѣ си. И тъй, който разбира законитѣ на живота, подчинява се на сѫдбата си и върви напредъ. Той не роптае противъ условията и се справя лесно съ тѣхъ. Трѣбва ли ученикътъ да роптае противъ програмата на училището, въ което следва ? Щомъ е ученикъ, ще учи уроцитѣ си добре, безъ да роптае срещу учителитѣ и предметитѣ, които му преподаватъ. Като живѣе, човѣкъ минава презъ известна специализация, затова трѣбва доброволно да се подчинява на законитѣ, които управляватъ живота. Тѣ сѫ Божествени закони. — Защо идатъ изпитанията? — За да те възпитатъ. Ако личнитѣ чувства въ нѣкого сѫ крайно развити, ще го поставятъ на такива изпитания, които да изгладятъ малко върховетѣ на тѣзи чувства. Ако е голѣмъ скѫперникъ и мисли само за себе си, ще го поставятъ при условия, че който мине край него, да му вземе нѣщо. Този ще го обере, онзи ще го обере, докато се научи доброволно да дава. Ако е прекадено набоженъ и се натрапва на хората съ своето духовно разбиране, ще го изложатъ на присмѣхъ. Днесъ ще го подиграватъ, утре ще го подиграватъ, докато го заставятъ да се крие предъ хората. Не е нуждно окрѫжаващитѣ да знаятъ твоитѣ духовни възгледи. Духовниятъ елементъ е нуженъ на човѣка дотолкова, доколкото той самъ да разбере вѫтрешния смисълъ на нѣщата. Когато се говори за изпитанията, нѣкои ги схващатъ като противоречия, като фаталности въ живота. Наистина, сѫществува фаталность въ живота, но тя се крие въ самия човѣкъ. Като знаятъ това, хората се страхуватъ отъ фатални дни и числа и се пазятъ отъ тѣхъ, въ такива дни не предприематъ нова работа. Напримѣръ, числото 13 и деньтъ вторникъ се считатъ фатални. За нѣкои хора числата 22, 29, 30 сѫ нещастни. За да се освободишъ отъ противоречията на числото 29, трѣбва да съберешъ цифритѣ му и да го превърнешъ на 11. За Якова двойката бѣше нещастно число. Той имаше две жени и мина презъ голѣми противоречия. Освенъ нещастни числа има и щастливи. Напримѣръ числата 1 и 3 сѫ щастливи. Щастието и нещастието въ живота се дължи на спазване или неспазване на вѫтрешнитѣ закони на живота. Който ги разбира и правилно прилага, той е щастливъ; който не ги разбира, той е нещастенъ. Христосъ казва: „Царството Божие е подобно на квасъ, който, като го взе жена, скри го въ три мѣри брашно, докле вкисна всичкото“. (— 21 ст.). — Въ този стихъ сѫ взети две щастливи числа: единъ квасъ — единицата, която представя Бога, отъ Когото излиза всичко ; числото три — три мѣри, е сѫщо щастливо число. Само Богъ работи съ единицата. Тя е число на любовьта. Затова казваме, че само Богъ работи съ любовьта. Който разбира закона на любовьта, само той може да мине презъ всички противоречия на живота и да разбере неговия смисълъ. Любовьта е единствената сила, която прекарва благополучно човѣка презъ противоречията. Опита ли се да мине безъ нея, той непремѣнно ще си счупи главата. Дето е любовьта, тамъ сѫ мѫдростьта и истината. Затова казваме, че само чрезъ любовьта, мѫдростьта и истината човѣкъ влиза и излиза безпрепятствено отъ мѫчнотиитѣ. Безъ тѣхъ животътъ е страшенъ. Не е лесно да търпи човѣкъ. Има обидни думи, които сѫ по-страшни отъ отрова. Какъ ще търпишъ, ако глътнешъ такава отрова? Ще се въртишъ на леглото си дни и нощи, не можешъ да заспишъ, не можешъ да се движишъ. Докато отровата не се асимилира отъ организма, не можешъ да си намѣришъ мѣсто. Геройство се иска отъ тебе, за да превърнешъ отровата на обидата въ безвредно вещество. Много ще се мъчишъ, докато постигнешъ това. Нѣкой отива на бойното поле безъ страхъ. Хвърля се въ боя смѣло, сражава се, безъ да трепне мускулъ на лицето му. Той минава за герой. Обаче, кажатъ ли една обидна дума по неговъ адресъ, не може да издържи. Предъ куршума е герой, а предъ обидната дума се проваля. Силна е отровата на обидата. Страшна е отровата и на клюката, на интригата. Като знаете това, молете се често, да бъде съзнанието ви будно, да не изпадате въ изкушения. Единъ селянинъ се връщалъ отъ града за селото си, съ пълна кола провизии. Той настигналъ единъ отъ своитѣ съселяни, който също се връщалъ съ жена си въ село. Чулъ, че жената се карала съ мъжа си, казвала му лоши думи, мъчила го. Като миналъ край тѣхъ, той казалъ на съселянина си : Чудя ти се, какъ търпишъ тази жена. Какъ си я оставилъ да те мъчи ? Щомъ чула тѣзи думи, жената скочила отъ колата и се прехвърлила въ неговата. Като я видѣлъ задъ себе си, той се ужасилъ, не знаелъ, какво да прави съ нея. Тя му казала: Карай въ селото! Азъ съмъ твоя жена. Ще дойда въ твоята къща и ще разправя на жена ти, че имашъ две жени, не си толкова честенъ, както се представяшъ. Селянинътъ каралъ колата и мислѣлъ, какъ да се освободи отъ лошата жена. Той разбралъ, че не е лесно да се справишъ съ лошъ човѣкъ и влѣзълъ въ положението на съседа си. Помнете: много отъ противоречията ви сѫ отъ характера на обидата, на клюката, на интригата. Тѣ носятъ такава отрова въ себе си, че човѣкъ се вижда въ чудо, не знае, какъ да се справи съ тѣхъ. — Защо идатъ тѣзи противоречия ? — Да ви изпитатъ. Чрезъ тѣхъ се провѣрява характера на човѣка. Чрезъ тѣхъ се опитва човѣшкото естество: отъ чисто злато ли е, или е само позлатено. Ако е златно, колкото и да е окаляно отвънъ, лесно ще се очисти и ще блесне съ истинския си цвѣтъ. Ако е позлатено, златото отгоре лесно ще се изтрие и ще остане онова, което се поддава на окисляване и ръждясване. Какво трѣбва да правите, за да издържате на изпитанията ? Ще се свържете съ разумния свѣтъ, за да ви помагатъ възвишенитѣ сѫщества. Както болниятъ търси лѣкари да го лѣкуватъ, така всѣки ще се моли, ще вика за помощь къмъ разумния свѣтъ. Като се намѣришъ предъ изпитания и противоречия, които не можешъ да разрешишъ, ще знаешъ, че си духовно боленъ. За да се излѣкувашъ, ще се обърнешъ съ молитва къмъ разумния свѣтъ, да ти помогнатъ. Затова казва Христосъ : „Бдете и молете се! Плътьта е немощна, а духътъ — силенъ. Бѫдете всѣкога будни, защото не знаете, кога ще дойдатъ изпитанията.“ „Ето, оставя се вамъ домътъ вашъ пустъ ; истина ви казвамъ, че нѣма да ме видите, докато дойде времето, когато ще речете: Благословенъ, който иде въ името Господне.“ (—35ст.) Съ други думи казано: Благословенъ е този, който може да ви въведе въ пѫтя на любовьта, чрезъ която ще разберете Божия Духъ. Любовьта разрешава всички противоречия. Докато е вънъ отъ любовьта, човѣкъ казва: Сега отчасти знаемъ, отчасти пророкуваме. Като влѣзе въ любовьта, въ пѫтя на съвършенството, той ще каже: „Ще познаемъ Бога така, както ни е позналъ.“ „Благословенъ е този, който иде въ името Господне.“ Името Господне е Любовьта. Затова е казано: „Богъ е Любовь.“ — Божиятъ Духъ носи всичкитѣ блага на живота * 9. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 17 ноемврий, 1935 г. 5. ч. с. София. — Изгрѣвъ.

Отъ "Тритѣ родословия", утринни слова, година V, т.1 (1935-1936). Първо издание отъ 1943 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 22 септември 1935 г. до 12 януари 1936 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Свещениятъ огънь Размишление. Христосъ се обръща къмъ ученицитѣ си съ думитѣ: „3ащо ме наричате Господъ, а не правите това, което казвамъ?“ Сѫщиятъ въпросъ може да се зададе и на съвременнитѣ хора. Защо се считатъ за учени, за вѣрващи, щомъ не пазятъ най-необходимото — своето здраве? На физическия свѣтъ човѣкъ трѣбва да пази нормалната топлина на организма си. Отъ нея зависи здравето му. Въ духовния свѣтъ той трѣбва да пази вѫтрешния огънь, да не го загасва. Той е нареченъ „свещенъ огънь“. За да гори свещениятъ огънь постоянно, това зависи отъ правилното кръвообръщение, отъ правитѣ мисли, чувства и постѫпки на човѣка. Изгаси ли свещения огънь въ себе си, човѣкъ се натъква на обикновения огънь, дето горението не е пълно. Тукъ има димъ, сажди, отсѫтствие на свѣтлина и топлина. Който се освѣтява съ обикновения огънь, той пипа нѣщата, блъска се отъ единъ предметъ въ другъ. Много естествено, той нищо не вижда. Тази е причината, дето прави грѣш- ки и престѫпления. Като не разбира законитѣ, той търси адвокати да го защищаватъ. Ако нѣма кой да го оправдае, законътъ го държи отговоренъ и го сѫдятъ. Единъ го защищава, другъ го защищава, докато свещениятъ огънь въ него съвършено изгасне. Човѣкъ може самъ да си помогне. — Какъ ? — Като престане да грѣши. Кой е виновенъ за погрѣшкитѣ ? — Той самъ. Изгасилъ е свещениятъ огънь и влѣзълъ въ обикновения, съ което причинява пакости не само на себе си, но и на своитѣ ближни. Помнете: вънъ отъ свещения огънь нѣма животъ. Той изпълва цѣлото планетно и ме- ждупланетно пространство. Като се говори за огънь, мнозина мислятъ, че той се пали и изгасва. Това се отнася до обикновения огънь, който сутринь се пали, вечерь се оставя да изгасне. Обаче, свещениятъ огънь вѣчно гори. Веднъжъ запаленъ, той не трѣбва да се изгасна. Нѣкой казва, че има огънь, че температурата му се повдига. Това е резултатъ на обикновения огънь, който се отличава съ низка и висока температура. Обаче, топлината на свещения огънь е винаги една и сѫща. Той внася добро разположение на душата и на духа. Онзи, въ когото гори свещениятъ огънь, всѣкога е добре разположенъ; той се отличава съ вѫтрешенъ миръ и спокойствие, съ вѣра и любовь къмъ Бога. Изгаси ли свещения огънь въ себе си и влѣзе въ обикновения огънь, човѣкъ става нервенъ, неразположенъ, всичко го смущава. Той се оплаква отъ лишения, отъ беднотия, отъ болести! Следователно, щомъ страдате, щомъ сте нещастни и смутени, ще знаете, че живѣете въ обикновения огънь. Сами сте изгасили свещения огънь, и сами отново ще го запалите. Съвременнитѣ хора палятъ свещения огънь само въ свѣтли дни на живота си и следъ това бързатъ да го изгасятъ. — Защо ? — Скѫпо струвалъ. Следъ всѣки свѣтълъ день тѣ палятъ обикновения огънь, и сами си правятъ пакости. Виждате млада булка, облѣчена съ нови, скѫпи дрехи. Така е облѣченъ и младоженикътъ. Всички имъ се радватъ, веселятъ се заедно съ тѣхъ. Тѣ сѫ запалили свещения огънь въ себе си. Обаче, мине ли този свѣтълъ день, тѣ изгасватъ свещения огънь, обличатъ старитѣ си дрехи и започватъ да си служатъ съ обикновения огънь. Още отъ първия день очитѣ имъ започватъ да сълзятъ. Задушаватъ се, дишането, кръвооб- ръщението имъ не ставатъ правилно. Кой е виновенъ за тежкото имъ положение? — Сами тѣ. Казватъ: Дѣлнични дни идатъ въ живота, не можемъ да подържаме свещения огънь. Макаръ и да дими, обикновениятъ огънь струва по-евтино. Така мислятъ всички хора, но горчиво се лъжатъ. Въ края на краищата, обикновениятъ огънь излиза по-скѫпо отъ свещения. Той е причина на всички болести и нещастия, при които човѣкъ плаща съ живота си. Обаче, колкото и да се говори на човѣка за предимството на свещения огънь, ако нѣма опитность, той се държи за обикновения огънь, който нѣма много разходи. Който е опиталъ последствията на този огънь, бѣга отъ него като попаренъ. Докато не го е опиталъ, той му се кланя, както нѣкога хората се кланяли на огъня. После се кланяли на слънцето заради приятната и благотворна топлина и свѣтлина. И до днесъ още хората спиратъ вниманието си на топлината и свѣтлината, които слънцето излѫчва. И до днесъ още ученитѣ се занимаватъ съ слънцето, като източникъ на живота. Пазете свещения огънь въ себе си, за да не огрубѣете физически и духовно. Физическото огрубяване започва съ огрубяване на кожата. На физическия свѣтъ кожата е проводникь на жизненитѣ енергии отъ природата. Щомъ загрубѣе кожата на човѣка, течението на жизненитѣ сили въ него става неправилно, и той заболява. Ще кажете, че кожата на всички работници е груба. Следва, че тѣ трѣбва да боледуватъ. Огрубяването на кожата не се заключава въ почерняване, напукване или закоравяване. Други сѫ признацитѣ на огрубяването, причинено отъ загасване на свещения огънь. Опасно е човѣкъ да знае тѣзи признаци, за да не се уплаши, защото не е въ състояние да си помогне. Страхътъ има смисълъ само тогава, когато човѣкъ може да вземе мѣрки, за да избѣгне известна опасность. За васъ е важно да пазите свещения огънь да не изгасне. Изгасне ли, човѣкъ огрубява и въ духовно отношение: чувствата му ставатъ груби, а мисъльта му постепенно се помрачава. Дали физически, или духовно огрубява човѣкъ, ще знаете, че едното влѣче следъ себе си другото. Пазете тънкото вѫже да не огрубѣе, да не стане кораво, дебело, че да не могатъ да се правятъ вѫзли на него. Всѣки вѫзелъ, направенъ на мѣсто, има смисълъ. Значи, въ човѣшкия животъ има вѫзли, които сѫ необходими. Щомъ задебелѣе вѫжето ви, тѣзи вѫзли не могатъ да се правятъ, и вие, искате или не искате, ще вървите по пѫтя на еднообразието, което носи всички нещастия и мѫчнотии следъ себе си. Каква е разликата между свещения и обикновения огънь ? Тѣ се различаватъ по уханието. Свещениятъ огънь има приятна миризма, а обикновениятъ — неприятна. Благодарение на миризмата си, тѣ произвеждатъ два различни резултата. Каже ли нѣкой, че страда, боледува, ще знае, че причината се крие въ обикновения огънь. Обикновениятъ, временниятъ животъ води къмъ обикновения огънь. Добриятъ, изправниять животъ води къмъ свещения огънь. Следователно, страдащиятъ, недоволниятъ трѣбва да изправи мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ си, за да възстанови свещения огънь въ себе си. Той е основата, върху която човѣкъ трѣбва да съгради своя животъ. Той е канарата на живота. Който съгради кѫ- щата си на канара, той се осигурилъ — никакви бури и вѣтрове, никакво наводнение не може да я събори. Който съгради кѫщата си на пѣсъкъ, и най-слабиятъ вѣтъръ ще я разклати. Казано е, че Богъ е огънь всепояждащъ. Съ други думи казано: Богъ е свещениятъ огънь. Мойсей, който бѣше посветенъ въ тайнитѣ на Египетъ, трѣбваше да пасе овце 40 години, за да разбере, какво е въ сѫщность свещениятъ огънь. Единъ день, като пасѣше стадото си, видѣ на едно мѣсто, че гори кѫпина и не изгаря. Той знаеше свойството на обикновения огънь — да гори и изгасва, да изгаря всичко, което е около него. Но какъвъ бѣше този огънь, който гори и не изгасва; гори, безъ да изгаря нѣщата ? Докато се чудѣше на огъня, той чу гласъ, който му казваше: „Събуй обущата си, защото мѣстото, на което стоишъ, е свето. Чухъ воплитѣ и страданията на моя народъ и тебе избрахъ да имъ помогнешъ. Ти ще ги изведешъ отъ Египетъ“. Мойсей чу гласа на Бога отъ кѫпината. Така той разбра силата, която свещениятъ огънь криеше въ себе си. Това бѣше външната страна на този огънь. Дойдете ли до вѫтрешната му страна, търсете я въ себе си. Следователно, питате ли се, каква е задачата на Божественото учение, ще знаете, че то има задача да запали свещения огънь въ човѣшката душа. Щомъ се запали веднъжъ, всичко върви добре. Животътъ следва своя естественъ пѫть на развитие. Огънь е нуженъ на човѣка. Безъ огънь нѣма Животъ. Подъ огънь не разбирамъ обикновения, отъ който всичко-изгаря. Истинскиятъ огънь подържа растенето и развитието на всички живи сѫщества. Всичко, което се вари на обикновенъ огънь, лесно се изпарява и изчезва. То е подобно на розовото масло, което трѣбва да се държи въ херметически затворени шишета, за да не се изпари. Отворятъ ли се шишенцата, маслото скоро излетява. И въ рѫцетѣ ви оставатъ красивитѣ шишенца, но праздни. Ако вашитѣ мисли, чувства и желания се изпаряватъ и изчезватъ като розовото масло, ще знаете, че сте въ обикновения огънь на живота. Не се чудете следъ това, защо се чувствувате изпразднени, обеднѣли, като праздни шишета. И тъй, обикновенитѣ мисли лесно влизатъ въ човѣшкия умъ, но и лесно излизатъ. Тѣ бързо се явяватъ и изчезватъ, безъ да оставятъ следи. Обикновенитѣ работи лесно се забравятъ, а необикновенитѣ, които произлизатъ отъ свещения огънь, оставатъ за вѣчни времена; тѣ никога не се забравятъ. Забравишъ ли нѣщо, не се мѫчи да си го припомнишъ, то е обикновена мисъль. Благодари, че си я забравилъ. Ако губишъ богатството, знанието, силата си, ще знаешъ, че си изгубилъ нѣщо човѣшко, а не Божествено. Не съжалявай, че си изгубилъ човѣшкото, но се стреми да придобиешъ Божественото и да го запазишъ. Разумниятъ свѣтъ допуща загубването на човѣшкитѣ работи, за да оцените Божественитѣ, които сѫ вѣчни и безсмъртни. Всичко, което излиза отъ Бога, е безсмъртно; всичко, което излиза отъ човѣка, е временно и преходно. Какъ се познава, кой човѣкъ носи свещения огънь въ себе си, и кой е лишенъ отъ него. Има два начина за това: външенъ и вѫтрешенъ. Всѣко нѣщо се познава по двата начина. Напримѣръ, ако искате да познаете, доколко даденъ човѣкъ е силенъ, ще го познаете или по формата му, по външния изгледъ, или по товара, който носи на гърба и въ сърдцето си. Истински силенъ е онзи, който носи и физическия, и психическия товаръ съ радость и разположение. Силниятъ конь носи голѣмъ товаръ, слабиятъ — малъкъ, а болниятъ носи само самара си. Колкото по-голѣмъ товаръ носи коньтъ, толкова по-цененъ е той. Обаче, здравиятъ конь може да бѫде доволенъ отъ товара си, може и да не е доволенъ. Той е доволенъ, когато товарътъ му е жито, ечемикъ, хлѣбъ или друго нѣщо за ядене. Той мисли, че като носи такъвъ товаръ, и на него ще се падне нѣщо. Ако е натоваренъ съ памукъ, вълна, дърва или друго нѣщо, той върши работата си само по задължение. И човѣкъ понѣкога е доволенъ отъ товара си, а понѣ- кога не е доволенъ. Който носи товара или страданието си съ радость, той е силенъ човѣкъ. Силниятъ всѣкога е натоваренъ. Слабия товарятъ малко. Ако носи на гърба си хлѣбъ, жито или друго нѣщо за ядене, той се радва; ако носи товаръ, който не е за ядене, не се радва. Кажешъ ли, че страданията ти сѫ дотегнали, това показва, че или си слабъ, или носишъ нѣщо, което не можешъ да използувашъ. — Искамъ да се радвамъ. — И радостьта е товаръ, но въ него ти вземашъ участие, а отъ товара на скръбьта нищо не получавашъ. Значи, който носи тежеститѣ на страданието, живѣе въ обикновения огънь; който носи тежеститѣ на радостьта, живѣе въ свещения огънь. Страданията показватъ, че горението въ пещьта ви е непълно, затова се отдѣлятъ димъ и сажди. Спасението се състои въ преобразуването на непълното горение въ пълно. Щомъ горението е пълно, вие влизате въ свещения огънь. Две млади, красиви моми се срѣщатъ въ живота си, но разрешаватъ задачитѣ си по два различни метода. И дветѣ сѫ останали сами въ живота. Едната има аристократически произходъ, а другата произлиза отъ селско семейство. И дветѣ се спиратъ предъ вратата на богатъ земедѣлецъ, съ намѣрение да му разкажатъ живота си, за да имъ помогне. Аристократката стои и мисли, какъ да разкаже положението си, съ какви думи да си послужи, да затрогне сърдцето му. Тя търси начинъ да изнесе положението си, да разбере той, че тя е пълно сираче, безъ баща и майка, безъ братя и сестри. Втората мома, родена селянка, стои и мисли, какъ да влѣзе въ дома на земедѣлеца, да му направи нѣкаква услуга. Най-после вижда ключа, който земедѣлецътъ е скрилъ, и си услужва: отваря вратата и влиза вѫтре. Същевременно тя кани и другата мома да почакатъ земедѣлеца. Тя потърсила брашно, сирене и масло, за да направи баница. После наготвила, сложила трапезата и останала да чака земедѣлеца, за да говори съ него за своето положение. Първата мома наблюдавала всичко и се чудѣла, какъ може въ малко време да се свърши толкова много работа. Дошълъ най-после земедѣлецътъ и останалъ изненаданъ отъ това, което видѣлъ въ дома си. Той веднага разбралъ, коя отъ дветѣ моми свършила работата и щедро я възнаградилъ. Първата очаквала, че ще обърне вниманието му, но останала излъгана. Въ нея гори обикновениятъ огънь, а въ втората — свещениятъ огънь. Първата мома останала сама въ живота, за да се научи да работи, да продължи работата на своитѣ родители и да придобие свещения огънь. Казано е въ Писанието: „Богъ не е Богъ на мъртвитѣ, но Богъ на живитѣ.“ Който носи свещения огънь въ себе си, той е живъ, въ който свѣтъ и да се намира. Безъ свещения огънь не можете да разберете правилно живота. Такъвъ човѣкъ иска да живѣе наготово, да не работи. Като срещне нѣкой богатъ, почва да му разправя, че нѣма срѣдства да издържа семейството си. Другъ пъкъ ще разправя, че е последна година въ гимназията или въ университета и, ако не се съжали нѣкой да му помогне, цѣлото му бѫдеще пропада. Въ действителность, нито първиятъ е жененъ и баща на нѣколко деца, нито вториятъ е ученикъ или студентъ. И двамата сѫ мързеливци, които очакватъ на труда на другитѣ. Тѣ живѣятъ въ обикновения огънь. Тѣ нѣматъ желание даже да го подклаждатъ. Като не разбиратъ проявитѣ на обикновения и на свещения огънь, хората се натъкватъ на противоречия и търсятъ причината имъ. Противоречията се дължатъ на вѫтрешенъ недоимъкъ въ човѣка. Следователно, щомъ имашъ нѣкакво противоречие въ ума, сърдцето или волята, ще знаешъ, че свещениятъ огънь въ тебе не се проявява правилно. Нѣкакъвъ вѫтрешенъ недоимъкъ въ тебе загасва свещения огънь на душата ти. Въпрѣки това, човѣкъ говори за добъръ животъ. От- сѫтствието на свещения огънь изключва добрия животъ. Ти не можешъ да живѣешъ добре, ако свещениятъ огънь въ тебе не гори. Ще кажете, че като дойде Духътъ, всичко ще върви добре. Обаче, идването на Духа се предшествува отъ свещения огънь. Ако той не е запаленъ, Духътъ не дохожда. Поне огнището и дървата трѣбва да бѫдатъ приготвени. Духътъ носи запалката. Който не е приготвилъ нито огнище, нито дърва, Духътъ не може да му помогне. Сама запалката не може да внесе свещения огънь. За онзи, въ когото свещениятъ огънь гори, казватъ, че нѣщо е мръднало въ него. Този изразъ не е вѣренъ, защото мърдането е физическо действие, а запалването на свещения огънь е духовенъ процесь. Той има отношение къмъ сърдцето и душата: сърдцето се стопля, а душата се разширява. Свещениятъ огънь превръща недоволството на човѣка въ доволство. Той обединява всички хора, примирява враговетѣ. Той носи изобилието на живота. Дето гори свещениятъ огънь, тамъ нѣма смущения, крамоли и раздори. При него хората се чувствуватъ братя. Мнозина се запитватъ: Видѣли ли сте свещения огънь ? Имаме ли го въ себе си ? Гори ли този огънь и у насъ? На зададенитѣ въпроси може да се отговори съ примѣръ. Представете си, че великъ художникъ е нарисувалъ на платно запаленъ огънь, но толкова живо, че дава идея за истински огънь. При това, той гори, безъ да изгасва, безъ да изгаря окрѫжаващитѣ предмети. Това е идеята, която всѣки трѣбва да има за свещения огънь. Обаче, не е достатъчно само да видите този огънь на картина, трѣбва да потърсите неговия оригиналъ. Ще намѣрите художника, който го рисувалъ и ще го питате, кѫде е оригиналътъ. Ако той знае мѣстото му и ви напѫти къмъ него, казваме, че е великъ художникъ. Ако го е копиралъ отнѣкѫде, той е обикновенъ художникъ. Следователно, задачата на човѣка не е само да има картината на свещения огънь, но да намѣри мѣстото му, отдето излиза, и оттамъ да черпи импулсъ. Постигне ли това, той е запалилъ и своя свещенъ огънь. Тогава не му остава нищо друго, освенъ да го подържа, постоянно да гори. Той не се запалва и не изгасва. Кои сѫ условията за подържане на свещения огънь ? — Вѣрата, надеждата и любовьта. Кое още го подържа? —Животътъ, знанието и свободата. Не може да се говори за любовьта, мѫдростьта и истината, тѣ сѫ отвлѣчени понятия за човѣшкия умъ и сърдце. Говорите ли за живота, за знанието и свободата, всички разбиратъ тѣзи понятия. За тѣхъ тѣ сѫ живи, разбрани картини. Често се говори, че Богъ е Любовь, но какво е Богъ, какво е любовьта, малцина знаятъ. Нѣкои уподобяватъ Бога на слънцето, но и за слънцето нѣматъ ясна представа. Всички виждатъ слънцето, ползуватъ се отъ свѣтлината и топлината му, изучаватъ го, но какво е то въ сѫщность, не знаятъ. Ученитѣ опредѣлятъ приблизително разстоянието му отъ земята, състава му, както и устройството му, но дали всичко това е абсолютно вѣрно, не знаятъ. Говорятъ за слънчевитѣ петна, за причинитѣ имъ, но и тукъ има разногласие. Единъ ученъ предава възгледи на индуситѣ за слънчевитѣ петна. Споредъ тѣхъ, ангелитѣ се разпръсватъ по цѣлата вселена, да разнасятъ Божиитѣ блага. На връщане, доволни отъ своята работа, тѣ влизатъ въ слънчевата фотосфера съ силенъ импулсъ и я пробиватъ. Така образуватъ го- лѣми, свѣтли дупки, които отдалечъ изглеждатъ като петна. Това е индуско вѣрване. Доколко има отношение къмъ действителностьта, днесъ това не представя въпросъ за разглеждане. Едно трѣбва да се знае: всички ангели, всички свѣтли сѫщества, които излизатъ отъ слънцето, да разнасятъ благата по цѣлия свѣтъ, се спиратъ главно тамъ, дето гори свещениятъ огънь. Нѣкои искатъ да знаятъ, какъ успѣватъ ангелитѣ да обиколятъ всички хора. Тѣ се движатъ съ по-голѣма бързина отъ тази на свѣтлината. Тъй щото, това, което тѣ могатъ да направятъ за една секунда, на хората сѫ нуждни хиляди дни. Грамадна е разликата между възможноститѣ на ангела и на обикновения човѣкъ. Колко време се спира ангелътъ при човѣка? — Не повече отъ една секунда. Отъ човѣшко гледище, една секунда е малко време, но отъ гледището на ангела, който се движи съ необикновена бързина, това време е около десеть години. Интензивенъ е животътъ на ангелитѣ, затова тѣ се движатъ бързо и съ голѣма лекота. Тѣ живѣятъ въ реалностьта на живота, дето нѣщата ставатъ непрекѫснато. И тъй, реални нѣща сѫ тѣзи, въ които нѣма прекѫсване; нереални сѫ тѣзи, въ които става прекѫсване. Нѣкой казва, че живѣе въ реалностьта на нѣщата, а самъ намира разлика въ възгледитѣ си на младини и на стари години. Когато билъ младъ, ценѣлъ младостьта си; като остарѣлъ, не цени старостьта си, Който на младини мисли по единъ начинъ, а на старини по другъ, не е въ реалния животъ; който цени младостьта, а не цени старостьта, не е въ реалния животъ. Понятията младъ и старъ сѫществуватъ само въ човѣшкия животъ, отъ гледището на обикновения огънь. Обаче, отъ гледище на свещения огънь, младъ и старъ не сѫществуватъ. Има известна разлика между младия и стария, но тя не е сѫществена. На физическия свѣтъ младиятъ е пъргавъ, енергиченъ, подвиженъ, а стариятъ — инертенъ, неподвиженъ, бавенъ. Въ духовния свѣтъ е обратно: стариятъ е подвиженъ, енергиченъ, бързъ, а младиятъ — неподвиженъ, бавенъ. Отъ гледище на бързината, младиятъ е на правъ пѫть въ физическия свѣтъ, а на кривъ пѫть въ духовния. Стариятъ се намира точно въ обратно положение; на физическия свѣтъ е на кривъ пѫть, а въ духовния — на правъ. Стариятъ е кандидатъ за духовния свѣтъ. Тамъ приематъ стари хора, които сѫ минали презъ обикновения огънь и сѫ кандидати за свещения огънь. Каже ли нѣкой, че не иска повече да минава презъ огънь, това погазва, че той не разбира живота. Той миналъ презъ обикновения огънь, но не го разбралъ. Пѫтьтъ за минаване отъ физическия свѣтъ къмъ духовния е огъньтъ. Ще минешъ отъ единъ огънь въ другъ; ще минешъ отъ огънь, въ който има димъ и сажди, и ще влѣзешъ въ огънь, който гори и никога не изгасва. Да живѣешъ въ свещения огънь, това е все едно, да влѣзешъ въ рая, въ свѣта на блаженството, на вѣчната хармония. Който изгуби блаженството, той влиза отново въ обикновения огънь, въ свѣта на недоволството и страданието. Тъй щото, ако искате да опредѣлите мѣстото, въ което живѣете, изучавайте състоянията, презъ които минавате. Ако сте недоволни, смутени и страдащи, ще знаете, че сте въ областьта на обикновения огънь. Влѣзете ли въ блаженството, въ хармоничния животъ, вие сте въ областьта на свещения огънь. Така ще различавате свѣтлитѣ и възвишени духове отъ нисшитѣ. Свѣтлитѣ сѫщества се движатъ винаги въ свещения огънь. Човѣкъ не може да отдѣли свещения огънь отъ разумностьта, отъ вѫтрешния миръ и хармония. Не можете да отдѣлите свещения огънь отъ любовьта, вѣрата и надеждата; не можете да отдѣлите свещения огънь отъ милосърдието, въздържането, кротостьта — отъ всичко красиво и възвишено. Той е почва, върху която растатъ всички добродетели. Отнемете ли имъ тази почва, тѣ преста- ватъ да растатъ и да се развиватъ. Следователно, стихътъ „ние живѣемъ и се движимъ въ Бога“ подразбира растенето и развиването на човѣка въ свещения огънь. Затова е казано, че Богъ е огънь всепояждащъ, т. е. огънь, въ който всичко расте. Казано е още, че Богъ е Любовь, а Любовьта носи живота. Животътъ пъкъ произлиза отъ свещения огънь. Дето е свещениятъ огънь, тамъ сѫ любовьта, вѣрата и надеждата. Безъ него нѣма любовь, нѣма вѣра, нѣма и надежда. Ще кажете, че понятието „свещенъ огънь“ е отвлѣчено, неразбрано за васъ. За да го разберете, представете си две стаи презъ зименъ, студенъ день: едната е отоплена, а другата — неотоплена. Влизате въ първата стая и се чувствувате добре разположенъ, външно и вѫтрешно. Защо сте разположенъ? — Стаята е добре отоплена, има приятна, мека топлина. Влизате въ втората стая, но изведнъжъ косата ви настръхва, не можете да понасяте студа. Въ първата стая е запаленъ свещениятъ огънь, а въ втората — обикновениятъ. Който иска да привлича хората, трѣбва да бѫде топълъ и мекъ. Влѣзешъ ли въ неговата стая, не ти се иска да излѣзешъ навънъ. Той привлича, защото въ него е запаленъ свещениятъ огънь. Запалете и вие свещения огънь, за да ви обичатъ хората и да ви услужватъ. Това е здравословното състояние на организма. Изгасне ли огъньтъ, всички ще бѣгатъ отъ васъ и ще казватъ: Студенъ е този човѣкъ, студенина лъха отъ него. — Какво трѣбва да прави той ? — Да вземе дърва и вѫглища, да ги тури на огнището си и да запали свещения огънь. При това положение, всички хора ще измѣнятъ мнението си за него. Свещениятъ огънь е нѣщо реално, а не измислено. И тъй, не говорете за свещения огънь, но мислете за него. Знайте, че Богъ се проявява чрезъ него. Мислете за горящата кѫпина, отдето се чу гласътъ на Бога. Подържайте свещения огънь въ себе си, за да не загасне. Задачата на човѣка не се заключава въ разискване, защо Богъ е създалъ свѣта, но въ подържане на свещения огънь, отъ който излиза животътъ. Ще те срещне нѣкой и ще започне да се оплаква, че това-онова нѣмалъ, че хората не го обичали и т. н. Това сѫ второстепенни работи. Стреми се да запалишъ свещения огънь въ себе си и да го подържашъ. Носишъ ли свещения огънь въ себе си, всичко ще имашъ: и пари, и приятели, и любовь. Изгасишъ ли го, всичко ще изгубишъ. При свещения огънь всичко е на мѣсто, въ пъленъ редъ и порядъкъ. Вънъ отъ него всички нѣща губятъ смисъла си. Нѣмашъ ли свещения огънь, никаква работа нѣма да ти върви. Имашъ ли го, и на камъкъ да сѣешъ, плодъ ще придобиешъ. При свещения огънь безлюбието се превръща въ любовь, невежеството — въ знание, беднотията — въ богатство. Сега, ще преведа нѣщата отъ гледище на свещения огънь. Разуменъ човѣкъ е онзи, който съгражда живота си върху свещения огънь. И тогава, като дойдатъ изпитанията и страданията, той ще устои. Неразуменъ е онзи, който съгражда живота си върху димещия и неустойчивъ огънь. Като дойдатъ изпитанията върху този животъ, всичко ще изгори, ще се превърне на пепель. Който види последствията на този животъ, ще каже: Животътъ нѣма смисълъ. Така е за обикновенитѣ хора, а не и за напредналитѣ сѫщества, които иматъ неизмѣнно понятие за свещения огънь. Тази е причината, дето тѣ не познаватъ отрицателнитѣ прояви на живота. На теория и книга го знаятъ, но не имъ даватъ мѣсто въ себе си. Когато хората питатъ, какво нѣщо е свещениятъ огънь, казвамъ: Свещениятъ огънь представя сѫщината на живота. Той подразбира животъ безъ страдание, безъ противоречие, безъ смърть. Много обяснения се дадоха за свещения огънь, но той трѣбва да се опита. Не е нуждно само да говорите за него, трѣбва да го опитате. Ако говорите само, безъ да го опитате, ще приличате на онзи турчинъ, който обяснилъ на единъ отъ своитѣ приятели, какъ се прави бюрекъ. Приятельтъ научилъ новото изкуство и го приложилъ. Турчинътъ, неговиятъ учитель, му казалъ: Дай ми едно парче, да видя, какъ си направилъ бюрека. — Имашъ ли пари да платишъ? — Нѣмамъ. — Щомъ нѣмашъ пари, не трѣбва да ядешъ бюрекъ. Пазете се и вие, да не изпаднете въ сѫщото положение, да говорите на хората за свещения огънь, а като дойде до приложението, да ви кажатъ : Имашъ ли пари? — Нѣмамъ. — Щомъ нѣмашъ пари, не можешъ да се ползувашъ отъ свещения огънь. Въ случая, паритѣ подразбиратъ реалния животъ. Който не е влѣзълъ въ реалностьта, той не може да опита свещения огънь. — Божиятъ Духъ носи всичкитѣ блага на живота. * 8. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 10 ноемврий, 1935 г. 5 ч. с. София. — Изгрѣвъ.-

Отъ "Тритѣ родословия", утринни слова, година V, т.1 (1935-1936). Първо издание отъ 1943 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 22 септември 1935 г. до 12 януари 1936 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Героитѣ Размишление. Въ 15 глава отъ Евангелието на Марка се описватъ страданията и изпитанията на Христа предъ старейшинитѣ и свещеницитѣ, предъ Пилата, предъ римскитѣ войници, докато Го заведоха на Лобното мѣсто и Го разпнаха. Виждате страданията на единъ човѣкъ, Който дойде въ свѣта съ цель да помогне на човѣчеството. Той носѣше свѣтли идеи и очакваше да бѫдатъ приети отъ хората, но остана разочарованъ. Тѣ не само че не приеха идеитѣ Му, но Го разпнаха на кръста. И това не бѣше обикновенъ човѣкъ, но Синъ Божи, Който се почувствува изоставенъ отъ хората, даже и отъ Бога, но издържа геройски страданията си и предаде Духа си на Бога. Той бѣше разпнатъ и погребанъ, и на третия день възкръсна. Съвременнитѣ хора четатъ тази глава, като нѣщо минало, далечно отъ тѣхъ. Малцина се замислятъ върху нея, върху дълбокия смисълъ на живота. Тѣ не подозиратъ, че това е пѫтьтъ на човѣшката душа. Всѣки човѣкъ ще мине по пжтя на Христа. Който е дошълъ на земята, страдания и смърть го очакватъ, въ каквато форма и да сѫ тѣ. Ще кажете, че вашиятъ животъ ще мине по другъ пѫть. Пѫтьтъ на всички хора води къмъ Голгота. Всѣки ще умре, ще го погребатъ, близкитѣ му ще проронятъ нѣколко сълзи и най-после ще кажатъ: Богъ да го прости! Каква е крайната цель на живота ? — Намиране на истината. Пѫтьтъ на истината води къмъ изпитания, къмъ радости и скърби. Ето защо, който търси съзнателно истината, ще се натъкне и на драмата, и на комедията въ живота. Докато се ражда и умира, човѣкъ неизбѣжно минава и презъ страдания, и презъ радости. Престане ли да се ражда и да умира, и радоститѣ, и страданията преставатъ. Докато е на земята, човѣкъ се стреми да постигне своитѣ идеали, но не успѣва. Ако реализира едно отъ желанията си, десеть оставатъ нереализирани. Това е въ реда на нѣщата. Постигнешъ ли най-голѣмото си желание, смърть те очаква. Постигнешъ ли най-високото положение, пакъ смърть те очаква. Представете си, че всички хора искатъ да станатъ царе. Това е невъзможно. Вижте, какво става между пчелитѣ, въ кошеритѣ. Въ единъ кошеръ не могатъ да живѣятъ две царици. Едната отъ тѣхъ трѣбва да напусне кошера. Ако не направи това, смърть я очаква. Въ този случай, трагедията е неизбѣжна. Време е вече, хората да се замислятъ сериозно върху живота и страданията, да не ги избѣгватъ. Безъ страдания нѣма растене, нѣма животъ. Ако житното зърно не се посади и не умре, нѣма да израсте. Новиятъ животъ иде следъ мѫчнотии и страдания. Ето защо, за предпочитане е да имате и радости, и страдания, отколкото само радости. Ако имате само радости, хората ще ви зави- ждатъ, ще търсятъ начинъ да ви ограбятъ. Ако пъкъ сте крайно беденъ и нещастенъ, всички ще ви съжаляватъ. Следователно, човѣкъ не трѣбва да бѫде нито много щастливъ, нито много нещастенъ. Страданието спасява човѣка и отъ дветѣ положения. — Кое страдание ? — Онова страдание, което човѣкъ носи съзнателно. Страданието прикрива нѣщата. Най-голѣмото богатство и най-голѣмата беднотия се криятъ подъ мантията на страданията. Само онзи, който вижда нѣщата, може да познае великата душа, скрита подъ тази мантия. Христосъ дойде на земята, обвитъ въ мантията на страданието, затова малцина Го познаха. Хората не можаха да си обяснятъ, какъ е възможно Христосъ, Синъ Божи, да бѫде изложенъ на такива страдания и поругания. Наистина, нѣма човѣкъ въ свѣта, въ миналото и днесъ, който да е страдалъ като Христа. Обаче, Неговитѣ страдания се възнаградиха. Нѣма човѣкъ въ свѣта, чиито идеи, въ продължение само на две хиляди години, да иматъ толкова последователи, както на Христа. Много последователи има Христосъ, но всички още не сѫ истински християни. Тѣ живѣятъ още съ старитѣ си разбирания. Какво се изисква отъ сегашнитѣ хора? — Да се откажатъ отъ своитѣ стари разбирания, отъ гордостьта, която ги спъва на всѣка крачка. Непослушанието се дължи на гордостьта. Богъ заповѣда на първитѣ човѣци да не ядатъ отъ забраненото дърво, което бѣше всрѣдъ рая, но тѣ не Го послушаха. Достатъчно бѣше да срещнатъ змията — учениятъ адептъ — около това дърво, за да послушатъ съвета му и да нарушатъ Божията заповѣдь. Богъ имъ даде всички блага и условия за растене и развитие, но тѣ послушаха онзи, който нищо не имъ даде. Той имъ каза, че не сѫ разбрали заповѣдьта на Бога и ги посъветва да ядатъ отъ забраненото дърво, за да станатъ като своя Създатель. Понеже гордостьта се криеше дълбоко въ тѣхъ, тѣ пожелаха да станатъ велики, като Баща си, да се проявятъ, и ядоха отъ забранения плодъ. И доднесъ още хората хвърлятъ вината за страданията и нещастията си върху Адамъ и Ева, като забравятъ, че и тѣ не сѫ престанали да ядатъ отъ забранения плодъ. Нѣкой хора изяждатъ най-малко по единъ плодъ на день отъ забраненото дърво, повечето изяждатъ по два и по три плода. Преди да се произнася за нѣщо, човѣкъ трѣбва да го е изучилъ и разбралъ. Не го ли познава, ще изпадне въ голѣми противоречия. Чувате нѣкой да казва за себе си, че е добъръ, справедливъ човѣкъ. — Добъръ е, но при условие. Ако нахраните едно животно и задоволите нуждитѣ му, и то е добро. Оставете го гладно два-три деня и се опитайте следъ това да го докоснете. То веднага ще се озѫби срещу васъ, ще покаже истинското си естество. Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да работи върху своя характеръ, да изглади всички грапавини. Не постигне ли това, той не може да влѣзе като гражданинъ въ Царството Божие. И да влѣзе тамъ, нѣма да се ползува отъ благата, на които другитѣ се радватъ. Той ще бѫде чужденецъ въ Царството Божие. Тамъ не приематъ хора съ отрицателни чърти въ характера си. Завистьта, злобата, омразата не вирѣятъ тамъ. На земята допу- щатъ отрицателни характери, за да се изправятъ. Значи, изправянето става тукъ. Завиждашъ на приятеля си, че е царь, или че заема високо обществено положение. За да го свалишъ отъ това положение, ти събирашъ около себе си хора, които да ти помагатъ. Устройвате комплотъ и сваляте приятеля си отъ мѣстото, което заема. Обаче, на небето не се позволяватъ никакви комплоти. Тамъ ще те оставятъ самъ да действувашъ, безъ никакви съучастници. Ти ще се намѣришъ въ положението на Давида, който се борилъ съ Голиата. Който отъ двамата надвие, неговата страна минава за победитель. Но и това не разрешава въпроса. Ще снемешъ едного отъ мѣстото му, ще се качи другъ. Завистьта пакъ ще остане въ сърдцето ти. Когато не могатъ да разрешатъ въпроситѣ на живота, хората се запитватъ, защо идатъ страданията. Да се задава такъвъ въпросъ, това е равносилно да се запитваме защо човѣкъ се мие, защо яде, защо иска да стане богатъ, ученъ, силенъ и т. н. Щомъ има желания, той прави дългове, които не може да изплати, и започва да страда. Следователно, ако не искашъ да страдашъ, не яжъ, не мисли за богатство, за знание, за сила. Ще кажете, че не може да се живѣе безъ ядене, безъ знание и богатство. Не може, наистина, безъ ядене и безъ знания, не може и безъ богатство и сила, но, въпрѣки това, човѣкъ пакъ умира. Не е страшна смъртьта, страшенъ е онзи животъ, който води къмъ смъртьта. Опасенъ е страхътъ, който води къмъ смъртьта. Мнозина се страхуватъ да се проявятъ да не сгрѣшатъ. Така тѣ не проявяватъ нищо лошо, но и отъ доброто се въздържатъ. Тѣ изпълняватъ точно заповѣдитѣ на Мойсея — да не убиватъ, да не крадатъ, да не пожелаватъ чуждото и отъ голѣмо въздържание преждевременно умиратъ. Не е важно, какво не трѣбва да прави човѣкъ; важно е, какво трѣбва да прави. Мойсей написа заповѣдитѣ си на две плочи: на едната написа Божиитѣ закони, дадени въ положителна форма; на другата написа човѣшкитѣ закони. Той написа въ положителна форма следнитѣ заповѣди: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа и съ всичката си сила. Да възлюбишъ ближния си като себе си. Да почиташъ баща си и майка си.“ Тѣзи сѫ най-хубавитѣ заповѣди, които трѣбва да се изпълняватъ. Тѣ сѫ вѣчни и се отнасятъ до всички времена и епохи, до всички хора. Съвременнитѣ хора четатъ Свещенитѣ книги, говорятъ за убеждение, но търсятъ лесния пѫть. Тѣ искатъ да станатъ добри, учени, богати, силни, безъ страдания. Това е невъзможно. Доброволно ще приемете страданията, които идатъ, и ще вървите напредъ. Иначе, тѣ сами ще ви се наложатъ. По-добре е нѣщата да ставатъ по добра воля, отколкото чрезъ насилие. Христосъ даде най-добрия примѣръ за това. Той прие доброволно страданията, понесе ги съзнателно, за което бѣше възнаграденъ. Петъръ се опита да Го разубеди, да не се проявява открито. Той Му казваше: Да отидемъ на друго мѣсто, дето ще ни приематъ съ любовь. Да напуснемъ еврейския народъ. Ти си Месия, дошълъ съ велика задача на земята. Ако те хванатъ и убиятъ, нѣма да изпълнишъ предназначението си. Пъкъ мисли и за насъ. Ако преследватъ тебе, и насъ ще преследватъ. Какво ще стане тогава съ насъ ? На всички негови съвети, Христосъ отговори: Махни се отъ мене! Ти не мислишъ право, не познавашъ Божиитѣ закони. Сега и на васъ казвамъ: Колкото и да се плашите отъ страданията и да ги избѣгвате, не можете да се освободите отъ тѣхъ. Съ своя животъ Христосъ показа, какво ви очаква. Той се моли за себе си, да се отмѣни участьта Му, но не Го послушаха. Следователно, и васъ нѣма да послушатъ. Най-многото, което може да стане, е да се отложатъ страданията ви за известно време, но не и да се отмѣнятъ. Нѣма по-голѣмо благо за човѣка отъ това, да приеме страданията си доброволно и да умре на кръста, като герой. Христосъ умрѣ на кръста геройски. Много отъ римскитѣ войници, които видѣха геройството на Христа, се разкаяха и повѣрваха въ Него. Тѣ казаха : Този човѣкъ е великъ. Тѣ първи Го признаха за герой. Всички хора, които видѣха Христа и Го познаха още преди разпъването Му на кръста, повѣрваха въ Него, разбраха учението Му и днесъ сѫ Негови последователи. Които не Го видѣха на времето, и доднесъ още се лутатъ съ своето вѣрую, обезвѣряватъ се и търсятъ пѫть безъ страдания и мѫчнотии. Апостолъ Павелъ казва: „Отчасти знаемъ, отчасти пророкуваме.“ Така е, всички хора знаятъ нѣщата отчасти. Когато умратъ и възкръснатъ, тогава ще знаятъ истината, тогава ще разбератъ смисъла на живота. Сегашнитѣ хора искатъ да знаятъ, ще възкръснатъ ли следъ смъртьта си. Че ще умратъ, това всѣки знае, но дали ще възкръснатъ, това малцина знаятъ. Има начинъ, по който и това можете да знаете. Нека всѣки се опита, може ли да прекара единъ день, отъ сутриньта до вечерьта, безъ да допусне въ ума си една лоша мисъль, въ сърдцето си — едно лошо чувство и въ волята си — една лоша постѫпка. Който може да направи това само за единъ день, той има условия да възкръсне. Не можете ли поне единъ день да прекарате въ тишина и спокойствие на ума и на сърдцето си, не сте готови още да възкръснете. Правете опити да изчистите ума и сърдцето си отъ утайкитѣ на миналото, да се приготвите за свѣтли и честити дни. Човѣкъ е дошълъ на земята да воюва съ злото, да се справи съ него, да стане герой. Да воювашъ, това не значи да убивашъ. Когато Петъръ отсѣче ухото на единъ отъ римскитѣ войници, Христосъ му каза: „Скрий ножа си въ ножницата, защото, който вади ножъ, отъ ножъ умира.“ Смъртьта не разрешава въпроситѣ. Човѣкъ трѣбва да минава отъ смъртьта къмъ живота, а не отъ живота къмъ смъртьта. Това не подразбира, че човѣкъ трѣбва да бѫде пасивенъ, да не се интересува отъ живота. Казватъ за нѣкого, че е търпеливъ. Защо е търпеливъ? — Защото е пасивенъ къмъ проявитѣ на живота. Дейность, активность се иска отъ всички. Като живѣешъ, ще се боришъ и ще издържашъ въ борбата. Когато бѣше на кръста, Христосъ понесе най-голѣмата борба, но накрай победи. Както изгони търговцитѣ вънъ отъ храма, така изгони отъ своя храмъ всички нечисти мисли и чувства, всички изкушения и противоречия. Той не остави нито една чужда мисъль въ себе си и каза: „Домътъ ми ще бѫде домъ за молитва, храмъ на Господа. Не позволявамъ да се върши търговия въ него.“ Сега, като наблюдавамъ хората, виждамъ, че всѣки носи на гърба си надписи, които опредѣлятъ положението му. Тѣ сѫ остатъци отъ далечното минало, съ които трѣбва да се справи. Единъ писалъ на гърба си, че е нещастенъ, че живѣе въ лишения и мѫчнотии. Другъ писалъ, че е сприхавъ, гнѣвенъ, никой да не се доближава до него, да не избухне. Трети писалъ, че е боленъ, че има голѣми страдания. Всѣки търси вината въ окрѫжаващитѣ и продължава да носи надписа на гърба си. Това е криво разбиране. Снемете тѣзи надписи отъ гърбоветѣ си, за да се освободите отъ наслояванията на миналото. Откажете се отъ преходното, временното и дайте мѣсто на Божественото въ себе си, което вѣчно живѣе. На цѣлото човѣчество предстои една голѣма война за животъ или смърть, за освобождаване или заробване. Всѣки иска да бѫде свободенъ. Отъ какво ? — Отъ вѫтрешнитѣ заблуждения, съмнения, подозрения, противоречия. Откаже ли се отъ тѣхъ, той е придобилъ истинската свобода. Дойде ли до старитѣ си навици, човѣкъ трѣбва да застане смѣло предъ тѣхъ и да каже: Свобода, или смърть! Ако търси абсолютната свобода, безъ ограничение на стария, изопаченъ животъ, той ще намѣри смъртьта. Ако търси смъртьта, за да се освободи отъ задълженията си, той ще изгуби свободата си. Така трѣбва да се говори и на стари, и на млади. Какво правятъ старитѣ хора днесъ ? Тѣ учатъ младитѣ, говорятъ имъ за живота, но се страхуватъ да изнесатъ истината. Ще кажете истината на младитѣ! Ще кажете, че имъ предстои голѣма война. Ще воюватъ съ злото въ себе си, докато победятъ. Като проповѣдвате нѣкакво вѣрую, ще говорите истината, безъ обещания, безъ залъгвания. Нѣкой религиозни хора мислятъ, че като направятъ едно добро, ще платятъ дълговетѣ си, т. е. ще се простятъ грѣховетѣ имъ. Това е заблуждение. Не само добро ще направишъ, но ще дадешъ живота си. Ще воювашъ съ злото и, за да се справишъ съ него, ще пожертвувашъ всичко, каквото имашъ. Иовъ мина презъ голѣми страдания, но не даде всичко. Той не издържа войната докрай. Понеже имаше синове и дъщери, тѣ пострадаха за него, а той и жена му оцѣлѣха. Следъ това отново придоби загубеното: родиха му се синове и дъщери, по-добри отъ първитѣ; богатството и силата му се увеличиха. Значи, синоветѣ и дъщеритѣ на Иова станаха жертва за баща си, а Христосъ трѣбваше самъ да умре, нѣ- маше кой да се пожертвува за Него. И тъй, положението на жененитѣ се различава отъ това на нежененитѣ. Жененитѣ, които иматъ синове и дъщери, наполовина разрешаватъ задачитѣ си. Чувате ги да казватъ: Ние не можахме да постигнемъ желанията си, но синоветѣ и дъщеритѣ ни ще продължатъ нашата работа. Значи, има кой да ги замѣсти. Какво остава за нежененитѣ? — Сами да носятъ своя кръстъ. Ако го изнесатъ достойно, ще постигнатъ желанията си; въ противенъ случай, нищо нѣма да постигнатъ. Всичко зависи отъ тѣхъ самитѣ. Какво се разбира подъ „жененъ и нежененъ“ ? Женениятъ символизира човѣшкото естество въ човѣка, а неженениятъ — Божественото. Който е готовъ да служи на Божественото, трѣбва да се самопожертвува. Жертва, направена отъ любовь и съзнание, води къмъ животъ и свобода. Христосъ казва: „Ако не ядете плътьта ми и не пиете кръвьта ми, нѣмате животъ въ себе си.“ Значи, човѣшкото трѣбва да се пожертвува за Божественото. Стане ли обратното, човѣкъ се натъква на страдания, мѫчнотии и противоречия. Днесъ, почти навсѣкѫде, човѣшкото господствува, потиска Божественото. Тази е причината, поради която всѣки иска да заеме първото мѣсто. Учени и прости, вѣрващи и невѣрващи се борятъ за първи мѣста. И въ времето на Христа, майката Занедеева дойде при Него да иска първитѣ мѣста за синоветѣ си: еди- ниятъ да седне отлѣво на Христа, а другиятъ — отдѣсно. Христосъ я запита: „Могатъ ли тѣ да пиятъ отъ чашата, отъ която азъ пия, и да се кръщаватъ съ кръщението, съ което азъ се кръщавамъ?“ — Могатъ. — Тѣ могатъ да пиятъ отъ моята чаша и да се кръщаватъ съ моето кръщение, но да седнатъ отлѣво или отдѣсно, това Богъ опредѣли.“ Тази майка не знаеше, какво иска. За да седнатъ отдѣсно или отлѣво на Христа, синоветѣ и трѣбва да минатъ презъ живота и страданията Му и, следъ като възкръснатъ, тогава ще имъ се опредѣли мѣстото и службата. Хората се страхуватъ отъ смъртьта, понеже не разбиратъ, какво носи тя. Чрезъ смъртьта човѣкъ се освобождава. Следователно, тя е великъ актъ на освобождаване. Когато се ражда, детето заплаква, защото иде на земята да страда. Значи, като се ражда, човѣкъ плаче; като умира, престава да плаче, защото и страданията се свършватъ. Въ сѫщность, и следъ смъртьта има страдания, но съвършено различни отъ земнитѣ. Следователно, докато се ражда и умира, човѣкъ не може да бѫде свободенъ. Свободата се опредѣля отъ знанието, отъ разбиране смисъла на живота и на смъртьта. Който не разбира, какво нѣщо е животътъ и какво — смъртьта, живѣе само за слава и за почести. Той иска да бѫде знаменитъ човѣкъ, да му се кланятъ, да вѣрватъ въ него. Каква полза имате отъ вѣрата на хората ? Днесъ ще вѣрватъ, а на другия день ще бѣгатъ отъ васъ. Не постѫпиха ли така и съ Христа? Като Го хванаха войницитѣ, всички, които вървѣха съ Него, се разбѣгаха. Даже и най-преданитѣ, които ви се изповѣдватъ въ любовь, ще ви изоставятъ. Петъръ, който бѣше готовъ да се жертвува за Христа, се отрече три пѫти отъ Него. За да се укрепи вѣрата ви, трѣбва да видите Христа следъ възкресението. Ученицитѣ на Христа станаха истински Негови последователи следъ възкресението Му. Тогава тѣ тръгнаха да проповѣдватъ и станаха мѫченици за Словото Божие. Съ пѣсень и усмивка на уста тѣ отиваха на кладата. Герои бѣха тѣзи хора! Какъвъ герой е този, който не може да понесе най малкото страдание ? Срѣщате го, плаче, рони сълзи, че билъ гладенъ, два деня не ялъ. Чудно нѣщо! Христосъ пости 40 деня и издържа, а той не ялъ два деня и вдигналъ толкова шумъ около себе си. Ако пости 40 деня като Христа, ще приеме Божието благословение, ще мине за герой. При това, има смисълъ да пости човѣкъ, но да придобие своята свобода, както и свободата на своя народъ. Единъ ирландецъ пости 80 деня и замина за другия свѣтъ, но следъ смъртьта му Ирландия се освсбоди. Съвременнитѣ хора не сѫ дошли още до положение да се жертвуватъ за свободата на своя животъ. Ако днесъ излѣзатъ на полесражението, ще изгубятъ. Кой е готовъ да увисне на кръста като Христа, да Го подиграватъ, да Го плюятъ, да Го изтезаватъ? Христосъ чуваше всичко, но не възропта, не се усъмни въ Бога, не се обезвѣри. Следъ всички поругания Той каза: „Господи, въ Твоитѣ рѫце предавамъ Духа си.“ Всѣки човѣкъ ще мине по пѫтя на Христа, ще бѫде подиграванъ, осмиванъ, изоставенъ отъ близкитѣ си, отъ приятелитѣ си, даже и отъ Бога. Около него ще настане мракъ и тъмнина. Страшна е тъмната зона, презъ която всѣки човѣкъ трѣбва да мине; още по-страшно е, ако се обезвѣри и разколебае въ Бога. Който издържи докрай, той ще бѫде спасенъ; той ще се нарече герой. Христосъ казва: „Отецъ е въ мене, и азъ въ Него.“ Като Го приковаха на кръста остана самъ. Онзи, Който бѣше въ Него, Го изостави. Той се обърна къмъ Бога съ думитѣ: „Отче, защо си ме оставилъ ?“ Като не получи никакъвъ отговоръ, Христосъ разбра, че това е единъ оть въпроситѣ, който не може да се разреши, и спокойно предаде Духа си въ рѫцетѣ на Бога. Този е пѫтьтъ, презъ който минава човѣшката душа. Човѣкъ слиза на земята, туря раница на гърба си и отива на бойното поле да воюва. Той мисли, че ще се върне здравъ и читавъ, ще го посрещнатъ съ музика и пѣсни, но остава разочарованъ. Тамъ го посрѣща свиренето на куршумитѣ и едва сега разбира, че нѣма да се върне. Който е отишълъ на бойното поле, или герой ще стане и ще усили вѣрата си въ Бога, или всичко ще изгуби и ще бѫде победенъ. Животътъ е пъленъ съ бойни полета, и вие трѣбва да бѫдете готови да се сражавате достойно и съ честь. Герои трѣбва да бѫдете! Ако приемете смъртьта, ще придобиете живота; ако се откажете отъ смъртьта, ще изгубите свободата си. Тогава ще преживѣете най-голѣмото разочарование. Приемете смъртьта, за да придобиете най-голѣмото благо — любовьта, носителка на вѣчния животъ. Пилатъ запита Христа: „Ти ли си царьтъ на Юдеитѣ?“ Христосъ му отговори: „Ти казвашъ“. Ако Христосъ бѣше царь Юдейски, нѣмаше да бѫде сѫденъ и разпнатъ. Понеже не бѣше такъвъ, въ което Го обвиняваха, Той бѣше изложенъ на поругания и най-после Го разпнаха. Човѣкъ трѣбва да бѫде изоставенъ отъ всички, за да се освободи отъ заблужденията. Докато има поне единъ човѣкъ, на когото да разчита, той не може да се освободи отъ заблужденията си. Изгуби ли и него, остане ли съвършено самъ, той е свободенъ отъ заблужденията си, отъ робството и ограниченията и минава отъ смърть къмъ животъ. Само при това положение човѣкъ разчита на Божественото Начало въ себе си. И тъй, бѫдете готови за последния изпитъ, когато останете сами. Ако не разчитате на Божественото, смърть ви очаква. Разчитате ли на него, животъ ви очаква. Христось казва: „Не се доближавайте при мене, защото не съмъ възлѣзълъ още при Отца“. Тъй щото, когато искате да видите Божието лице, ще знаете, че първо трѣбва да минете презъ кръста. Който не е миналъ презъ страшния кръстъ, той не може да види лицето на Бога. Докато дойде това състояние, отдалечъ ще назърта, както евреитѣ мечтаха цѣли 40 години за обетованата земя. И тъй, да види човѣкъ лицето на Бога, това значи, да бѫде великъ герой, да се е сражавалъ съ смъртьта и да е придобилъ живота. Съ други думи казано: Само онзи може да види Божието лице, който е придобилъ свободата, който е пожертвувалъ човѣшкото въ себе си, т. е. всички човѣшки желания за смѣтка на Божественото. Той е приелъ Божия Духъ въ себе си, станалъ е едно съ Бога. Такова е положението на всички, които приеха Христовото учение и се пожертвуваха за Него. Тѣ отиваха съ радость и пѣсень на кладата и умрѣха като мѫченици. Дайте пѫть на Божественото въ себе си, за да придобиете вѣчния животъ, да станете едно съ Бога. — Божиятъ Духъ носи всичкитѣ блага на живота. * 7. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 3 ноемврий, 1935 г. 5 ч. с. София. — Изгрѣвъ.

Отъ "Тритѣ родословия", утринни слова, година V, т.1 (1935-1936). Първо издание отъ 1943 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 22 септември 1935 г. до 12 януари 1936 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Източникъ на знанието Размишление. Две нѣща сѫ нуждни на човѣка, но трѣбва да знае, кои сѫ тѣ. Всѣки изпитва нужда отъ тѣзи нѣща, но не знае, кѫде да ги търси. Виждашъ, че часовникътъ ти не работи, но не знаешъ, какъ да го поправишъ, да върви правилно. Изучавашъ чуждъ езикъ, разбирашъ, че произношението ти не е правилно, но не знаешъ, какъ да го придобиешъ. Единъ американецъ предавалъ френски езикъ въ Америка. Той знаелъ добре граматиката, особено- ститѣ на френския езикъ, но произношението му било американско. Случило се, че отишълъ въ Парижъ по работа и слѣзълъ въ хотелъ. Като се разговарялъ съ единъ отъ прислуѫницитѣ на френски, последниятъ не могълъ да го разбере и, следъ дълги обяснения, той казалъ на професора: Моля, говорете ми на английски, по-добре ще ви разбера. И съвременнитѣ хора изпадатъ въ положението на американеца, професоръ по френски езикъ. Говорятъ съ близкитѣ си, говорятъ съ себе си, но нито близкитѣ имъ ги разбиратъ, нито сами себе си разбиратъ. Обезсърдчишъ се, отчаяшъ се, но самъ не разбирашъ състоянието си, не можешъ да си помогнешъ. И, въ края на краищата, бѣгашь отъ хората, търсишъ уединение. Какво ти е, самъ не знаешъ. Виждашъ, че нѣщо не е въ реда си, но какъ да го туришъ на мѣстото му, не знаешъ. Значи, знаешъ езика, но произношението ти е толкова неправилно, че никой не те разбира, и ти самъ не се разбирашъ. Обезсърдчението, неразположението, отчаянието сѫ временни състояния, съ които човѣкъ не може лесно да се справи. Днесъ го срѣщате веселъ, доволенъ, като че ли цѣлиятъ свѣтъ е неговъ, но на другия день е вече мраченъ, недоволенъ, като че ли всички хора сѫ виновни за състоянието му. Питатъ го, да не е боленъ, да не е умрѣлъ нѣкой неговъ близъкъ; указва се, че външно всичко е на- редъ. Има нѣщо криво въ него, но и той не знае, кѫде е. Кривото е вѫтре въ него. Щомъ отвѫтре е криво, и вънъ отъ него има нѣщо криво. Ти плачешъ, и времето нѣкѫде се развалило, и то плаче съ тебе заедно. Ако ти проронишъ две сълзи, времето излива милиони сълзи. Ти преставашъ да плачешъ, а времето продължава да пролива своитѣ сълзи. При това, не плачешъ само ти, но заедно съ тебе плачатъ още хиляди сѫщества. И тѣ сѫ неразположени, обезсърдчени и недоволни. Кой е причината за тѣзи състояния — времето, или самъ той? Когато е неразположенъ, човѣкъ е склоненъ да мисли, че другитѣ сѫ причина за неразположението му; когато е разположень, той мисли, че и другитѣ хора сѫ разположени, за което търси причината въ себе си. Щомъ е радостенъ, той казва, че неговата радость се предава и на окрѫжаващитѣ; когато е скръбенъ, казва, че окрѫжаващитѣ му предаватъ своята скръбь. Защо и при скръбьта не търси причината въ себе си? — Защото трѣбва да плаща. Човѣкъ плаща и когато е радостенъ, и когато е скръбенъ, но въ първия случай е богатъ, лесно плаща, а въ втория случай е беденъ, не може да плаща дълговетѣ си. Тази е причината, задето хората търсятъ виновници само въ скръбьта си. Това е криво разбиране. Знайте, че и когато скърбите, и когато се радвате, вие сте свързани едни съ други и взаимно си влияете. Като се говори за неразбиране на нѣщата, хората се обезсърдчаватъ, искатъ да разбератъ всичко. Това е невъзможно. Радвайте се и на неразбирането, както и на разбирането. И въ неразбирането има нѣщо красиво. Както въ красотата има нѣщо хубаво и нѣщо лошо, така и неразбирането има две страни: добра и лоша. Красивиятъ човѣкъ е и свободенъ, и ограниченъ. Дето мине, пѫтьтъ му е отворенъ. Но отъ друга страна, той е ограниченъ отъ погледитѣ на хората. Всички го гледатъ, искатъ да видятъ очитѣ, носа, устата, ушитѣ му; искатъ да чуятъ какво говори, какви отношения има съ хората. Колкото повече хора се интересуватъ отъ него, толкова повече се дразни той. Всички искатъ да взематъ нѣщо отъ него, безъ да му дадатъ часть отъ своето богатство. Красивиятъ трѣбва да е готовъ да дава, безъ да очаква да вземе нѣщо. Само така той е на правъ пѫ ть и може да запази красотата си. Фактътъ, че запазва красотата си, показва, че е придобилъ нѣщо и всѣки моментъ придобива още. Истината е влѣзла въ него и го прави свободенъ. А само свободниятъ може да бѫде красивъ. Истината дава, но сѫщевременно взема. Види ли, че нѣкой човѣкъ грѣши, тя веднага го изправя предъ себе си и го корегира. Да носишъ истината въ себе си, това значи, да бѫдешъ готовъ всѣки моментъ да слушашъ нейнитѣ забележки. Това е все едно, когато мѫжътъ има красива жена. Колкото и да е внимателенъ той, както и да се облича, тя все ще му намѣри нѣкаква погрѣшка, или въ облѣклото, или въ обходата. Добре е да имашъ красива жена, или красивъ мѫжъ, но трѣбва да знаешъ, че красотата е взискателна, не търпи никаква дисхармония. Красота, която произлиза отъ истината, хроникира нѣщата, както часовникътъ хроникира времето. Най-малкото помръдване на часовника показва, че времето тече. Сѫщото прави и барометърътъ по отношение промѣната на времето. Щомъ е така, радвайте се, когато красотата изнася погрѣшкитѣ ви. Само така можете да изправите своя външенъ и вѫтрешенъ животъ. Какво прави добрата домакиня? — Първо, тя купува прѣсно, доброкачествено брашно. Следъ това стопля вода и, като заври, оставя я известно време да истине. После замѣсва брашното, прави го на тесто и го оставя да втаса. Тя знае, колко време трѣбва да стои, докато бѫде готово за печене. Добрата домакиня мѣси и пече добре хлѣба си. Тя не се оправдава нито съ брашното, нито съ пещьта; тя знае качествата на брашното, познава пещьта си и изкарва добъръ хлѣбъ. Най-главното, което тя има предъ видъ, е да омѣси хлѣба, както трѣбва; тя не мисли за баници. Споредъ нея, баницата е второстепенна работа. Въ единъ анекдотъ се говори за службата на зърнеститѣ храни. Единъ день трѣбвало да отидатъ на война, да воюватъ за свободата си. За да не умратъ хората отъ гладъ, тѣ решили да оставятъ просото за храна на човѣчеството. То се възгордѣло отъ службата, която му дали, и ги запитало: Да ставамъ ли на баница? Тѣ му отговорили: Ти стани на хлѣбъ, че за баница не мисли. И съвременнитѣ хора изпадатъ въ положението на просото. Тѣ не се задоволяватъ да изпълнятъ своето предназначение, колкото и да е малко, но се стремятъ къмъ велики работи. Тѣ не се задоволяватъ да станатъ на хлѣбъ, да нахранятъ гладнитѣ, но искатъ да правятъ отъ тѣхъ баници, да ги поставятъ на богати трапези. Тукъ, именно, грѣшатъ хората. Изпълнете първо малкитѣ си задължения, а после мислете за голѣмитѣ. Да станешъ на баница, това значи, да си изработилъ такъвъ материалъ, който е удобенъ за точене. Това сѫ постигнали само напредналитѣ, само съвършенитѣ сѫщества. Следователно, въ пѫтя на възпитанието и самовъзпитанието на човѣка различаваме два метода: методъ за съвършенитѣ и методъ за несъвършенитѣ. Споредъ първия методъ, нито ще хвалишъ човѣка, нито ще го укорявашъ. Защо ще хвалишъ съвършения? Обаче, приложишъ ли втория методъ, и ще хвалишъ, и ще укорявашъ. Несъвършениятъ човѣкъ има нужда отъ похвала, да повдигнешъ духа му. Когато се възгордѣе, трѣбва да го укоришъ, да се смири. Едно се иска отъ човѣка: да знае, кога да прилага първия методъ и кога — втория. Не е все едно, само да покажешъ бучка захарь на човѣка и да опишешъ свойствата и, или да му дадешъ да опита захарьта. Като вкуси захарьта, той ще научи свойствата и. Ако я гледа отвънъ, безъ да я вкуси, той трѣбва да приеме на довѣрие вашитѣ думи. Съвършениятъ познава нѣщата отвънъ и отвѫтре, а несъвършениятъ ги опитва съ всичкитѣ си сѣтива. Ще кажете, че който опитва нѣщата, той се ползува отъ тѣхъ. Който ги приема на довѣрие, малко се ползува. Въ сѫщность, придобивкитѣ на човѣка зависятъ отъ неговата вѫтрешна подготовка. Който е готовъ да се жертвува за другитѣ, отвънъ печели малко, а отвѫтре — много. Какъвто е методътъ за изучаване свойствата на захарьта, такъвъ е методътъ и за изучаване на любовьта. Съвършениятъ, мѫдрецътъ познава любовьта и по външнитѣ и прояви, безъ да я опитва. Несъвършепиятъ я опитва. Най-напредъ той започва съ любовнитѣ писма и постепенно навлиза вѫтре. Първоначално той пише любовни писма на майка си и на баща си, на братята и на сестритѣ си, на приятелитѣ си и най-после на своя възлюбенъ или на възлюбената си. Ако ученикътъ пише любовни писма, изключватъ го отъ училището. Не е позволено на ученицитѣ да пишатъ любовни писма. Не е позволено и на женени мъже и жени да пишатъ любовни писма. Ще кажете, че това е противоречие. Дали е противоречие, или не, това е другъ въпросъ. Важно е, човѣкъ да се наблюдава, да изучава себе си, да провѣрява, кои нѣща предизвикватъ противоречия. При това, той трѣбва да различава противоречията, да знае отде идатъ и да се справя съ тѣхъ. Сѫществуватъ два вида противоречия: външни и вѫтрешни. Външнитѣ противоречия се разрешаватъ лесно. Страшни сѫ вѫтрешнитѣ противоречия. Натъкне ли се на такова противоречие, човѣкъ се изгубва въ себе си. За да излѣзе отъ това положение, той търси външна помощь. Мнозина се объркватъ толкова много въ противоречията, че не разбиратъ външни ли сѫ, или вѫтрешни. Понѣкога причината на противоречията е и външна, и вѫтрешна. Напримѣръ, нѣкой се чувствува отчужденъ, усѣща отдалечаване на хората отъ него, но и той самъ се отдалечава отъ тѣхъ. Той се намира въ безизходно положение, търси причината само вънъ отъ себе си, но, вмѣсто да се оправи, повече се обърква. Какво става съ онзи, който пътува съ параходъ по океана? Докато параходътъ е на пристанището, той се радва, че ще пътува. Щомъ започне да се отдалечава, той става скърбенъ. — Защо? — Отдалечава се отъ близкитѣ си, и тѣ се отдалечаватъ отъ него. Колкото повече параходътъ се отдалечава, толкова по голѣма е скръбьта му. Той се чуди, какво става съ него, че тъгата му се увеличава и се чувствува самотенъ, чуждъ на всички. Ако разбирането му за живота и за връзкитѣ съ хората е правилно, той ще изпитва само вѫтрешно отчуждаване. Ако разбирането му е ограничено, той ще изпитва и външно, и вѫтрешно отчуждаване. И тъй, за да се справя съ противоречията си, човѣкъ трѣбва да познава и външната, и вѫтрешната страна на живота. Нѣкой се смущава отъ факта, че, като работи върху себе си, не може да обича еднакво всички хора. Къмъ едни е отворенъ, а къмъ други — затворенъ; на онѣзи, които повече обича, дава повече; на онѣзи, които не обича, или нищо не дава, или малко дава. Той се обвинява въ пристрастие, но самъ не може да си помогне. За да разбере причината за нееднаквото си отнасяне къмъ хората, преди всичко, той трѣбва да разбира вѫтрешната връзка между душитѣ, да познава законитѣ, които регулиратъ отношенията между живитѣ сѫщества. Ето защо, дойде ли до любовьта, човѣкъ трѣбва да разбира нейнитѣ закони и методи за прилагане. Любовьта не се налага, нито съ пари се купува. Не можешъ да заставишъ човѣка да те обича, както не можешъ да изпросишъ нѣщо отъ него, ако не го заслужишъ. Въ Англия, напримѣръ, просията е забранена. Колкото и да чака нѣкой съ праздната си чинийка, никой нищо нѣма да му даде. Видять ли, че проси, ще го турятъ въ затворъ. Обаче, ако изпѣе или изсвири нѣщо, веднага чинийката ще се напълни съ пари. Като изучава живота, човѣкъ постепенно дохожда до правата мисъль. Не е лесно да мислишъ право. Мѫчно се придобива правата мисъль, още по-мѫчно е да чувствувашъ право, а най-мѫчно е да постѫпвашъ право. Правата мисъль, правото чувство и правата постѫпка сѫ мѣрки въ живота. Безъ да зна- ятъ тази мѣрка, нѣкой казватъ, че хората трѣбва да се обичатъ, както обичатъ себе си. Лесно се говори това, но изпълнението е мѫчно. — Защо? — Защото човѣкъ се блъска въ своитѣ мисли и чувства. Ако проникнете въ човѣшката мисъль, ще видите, че тя представя смѣсь отъ различни мисли, които объркватъ човѣка. Достатъчно е да фотографирате мислитѣ на обикновения човѣкъ, да видите, въ какъвъ хаосъ живѣе той. Нѣкой иска да знае, какво мислятъ хората. Добре, че не знае. Ако виждаше мисъльта на хората, така щѣше да се обърка въ нея, че мъчно можеше да се освободи. Това значи, да попадне човѣкъ въ чуждъ свѣтъ, отъ който съ години не може да излѣзе. Единъ отъ учителитѣ на древностьта далъ задача на единъ отъ своитѣ ученици, да мине презъ гъста гора, въ която имало голѣми, опасни змии, безъ да пострада отъ тѣхъ. Преди да пристъпи къмъ задачата, той мислилъ дълго и най-после дошълъ до заключение, че само чрезъ концентриране на мисъльта си може да реши правилно задачата. И наистина, той миналъ презъ гората, силно съсрѣдоточенъ въ мисъльта си, безъ да пострада отъ змиитѣ. Който е опиталъ силата на мисъльта, може да мине край змии, тигри, лъвове, безъ да го докоснатъ. Който нѣма тази опитность, предъ най-малката змия ще избѣга. Следъ това ще разправя, че видѣлъ голѣми змии на пътя си и миналъ презъ тѣхъ спокойно. Трѣбва да се пазите отъ чувството да преувеличавате нѣщата. Съ това сами си създавате мѫчнотии. Отъ друга страна, не можете да развивате правилно ума си. Преувеличаването води къмъ изопачаване на мисъльта и на чувствата. Нѣкой казва, че хората не го обичатъ. Къде е мѣрката, съ която опредѣля степеньта на любовьта? Да мисли, че никой не го обича, това значи, да си създава криви възгледи за нѣщата. Мислете право и не допущайте криви, изопачени мисли и чувства въ себе си. Който мисли право, той е дошълъ до вѫтрешната мѣрка на нѣщата. Едно се иска отъ човѣка: да стане господарь на своитѣ мисли, чувства и постѫпки. Да бѫдешъ господарь на себе си, значи, да разграничавашъ нѣщата въ живота си и да знаешъ, на кои отъ тѣхъ да дадешъ предимство. Ако ти се даде една задача, да знаешъ, може ли да се разреши при даденитѣ условия, или не може. Ако нѣкаква мисъль мине презъ ума ти, да знаешъ, трѣбва ли да я задържишъ, или да я отстранишъ. Не е лесно да разграничава човѣкъ мислитѣ и чувствата си. Даже светии не могатъ понѣкога да разграничатъ една мисъль или едно чувство отъ друго и изпадатъ въ изкушение. Често разликата между една и друга мисъль е толкова малка, че не могатъ да се разграничатъ. Нѣкой закъснѣлъ за трена само една минута. Наистина, една минута закъснение не е много, но тренътъ е заминалъ вече, не може да го стигне. Ако отидешъ на гарата една минута преди заминаването на трена, ще чакашь. Така е споредъ земнитѣ закони. Обаче, ако отидешъ въ невидимия свѣтъ, тамъ не се позволява нито да закъснявашъ за трена, нито да изпреваряшъ. Тамъ трѣбва да се явишъ точно на време, нито по-рано, нито по-късно. На земята такава точность е мѫчнопостижима, но на небето се изисква абсолютна точность. Тя има отношение къмъ вѫтрешния моралъ на живота, който има отношение къмъ всѣки човѣкъ. Само ти, който считашъ себе си за човѣкъ, ще прилагашъ възвишения моралъ въ живота си, безъ да държишъ смѣтка за окрѫжаващитѣ, дали го прилагатъ, или не. Ти трѣбва да бѫдешъ точно на време. Отъ себе си ще изисквашъ точность, а не отъ другитѣ. И тогава, като дойдешъ до кръстопѫтя на живота, ще минешъ и заминешъ, безъ да си се стълкновилъ. Дойдешъ ли минута по-рано, или по-късно, непремѣнно ще се сблъскашъ съ единъ отъ треноветѣ, които минаватъ по кръстопѫтя. Следователно, щомъ се стълкновишъ съ нѣкого, ти си дошълъ или съ една минута по-рано, или съ една минута по-късно. Религиознитѣ хора говорятъ за небето, като мѣсто за почивка и радости. Не е така. На небето има почивка, наистина, но и работа има тамъ. На небето всичко е организирано: и работата, и почивката, и храната, и облѣклото и жилищата. Тамъ нѣма криза. Който влѣзе въ небето, не му остава нищо друго, освенъ да учи, да се разхожда, да пѣе и да свири. Каквото пожелае, всичко му се дава. Ако иска приятели, веднага ще бѫде обиколенъ отъ приятели; ако иска да бѫде самъ, веднага ще се намѣри въ градина съ цвѣтя и плодове, да размишлява и съзерцава. Щомъ се отегчи отъ уединението, веднага ще го обиколятъ сѫщества, приятелски разположени къмъ него, и той ще се разговаря съ тѣхъ. Изобщо, каквото пожелаете на небето, веднага ще ви се достави. Докато си на земята, дълго време ще работишъ и ще се трудишъ, за да постигнешъ желанията си. Животътъ на небето е съвършенъ. Тамъ сѫществата не познаватъ неразположение, обезсърдчаване, мѫчнотии. Обаче, хората на земята често изпадатъ въ неразположение. Причината за това е или въ умствения, или въ сърдечния свѣтъ. Ако въ ума или въ сърдцето имъ попадне нежелана мисъль или нежелано чувство, тѣ започватъ да страдатъ, изгубватъ разположението си. И обратно, ако пропуснатъ нѣкоя добра мисъль или нѣкое добро чувство, тѣ пакъ страдатъ. И въ двата случая, тѣ сѫ недоволни отъ себе си и казватъ, че не живѣять добре. Какво означаватъ думитѣ „добъръ или лошъ животъ?“ Повечето хора познаватъ добрия животъ, могатъ да го опишатъ, но не живѣятъ добре. Задачата на човѣка е да живѣе добре, а не само да говори за добъръ животъ. Изработете картината на добрия животъ отъ собственитѣ си мисли, чувства и постѫпки, а не на хартия, съ четка и бои. Христосъ казва: „Бѫдете съвършени, както е съвършенъ Отецъ вашъ небесни“. Той говори за съвършенството, защото живѣе въ него. На васъ е дадена задачата да приложите любовьта, за да придобиете съвършенството. Затова Христосъ казва: „Ако ме любите, ще упазите моитѣ заповѣди“. Следователно, изпълняването на Христовитѣ заповѣди подразбира изпълняване на Божиитѣ заповѣди. А само онзи изпълнява Божиитѣ заповѣди, който има любовь къмъ Него. Прилагането на любовьта и упазването на Божиитѣ закони сѫ естествени, свободни процеси, както храненето. Трѣбва ли да учите хората, какъ да се хранятъ, какъ да вдигатъ и слагатъ вилицитѣ и лъжицитѣ си? Правилно ли е да поканите хора на угощение и да имъ четете лекция върху храненето? Тѣ ще ви слушатъ известно време и после ще кажатъ: Не можемъ вече да търпимъ, гладни сме, искаме да се нахранимъ. Тъй щото, поканите ли нѣкого на обѣдъ, сложете яденето предъ него и го оставете свободенъ. Той самъ ще намѣри начинъ, какъ да се нахрани. Като се храни, човѣкъ трѣбва да гледа въ чинията си, да не се върти налѣво и надѣсно, да следи, какъ ядатъ другитѣ. Когато се хранимъ, трѣбва да бѫдемъ свободни. Храненето е свещенъ актъ; отъ него зависи здравословното състояние на човѣка. Задачата на Божествената школа, която следвате, е да изнесе всички признаци на до- бродетелитѣ, които се отразяватъ благотворно върху здравето на човѣка. Медицината се занимава съ опредѣляне диагнозата на болеститѣ, а Божествената наука — съ опредѣляне признацитѣ на положителнитѣ прояви въ живота. Да се занимавашъ съ отрицателното, това значи, да се свържешъ съ него. Това не е задача на човѣка. Свързвайте се съ положителното и мислете за него. Като се говори за търпение, за милосърдие, за проява на чувства, на мисъль, всички иматъ характерни признаци. Знаете ли признацитѣ имъ, веднага ще познаете търпеливия и милосърдния човѣкъ. Ако въ дома ви дойде човѣкъ, въ когото чувствата сѫ обилни, ще забележите, че захарьта ви започва да овлажнява. Обаче, влѣзе ли въ дома ви човѣкъ, въ когото мисъльта има надмощие, ще забележите, че водата отъ шишето ви постепенно се изпарява, докато напълно изчезне. Значи, изобилието на чувствата причинява влага, а изобилието на мислитѣ —- сухота. Човѣкъ, въ когото мисъльта има надмощие, причинява изсушаване, сухота. Въ негово присѫтствие цвѣтята губятъ влагата си и изсъхватъ. Крайното изпаряване на влагата наричаме кражба. Когато предметитѣ се изпаряватъ, т. е. изчезватъ, казваме, че е станала нѣкаква кражба. Обаче, кражби сѫществуватъ само на земята, но не и въ разумния свѣтъ. Тамъ, ако вземешъ чужда вещь, тя отново отива на мѣстото си. Когато се говори на хората за разумния свѣтъ, за възвишенитѣ сѫщества, въ тѣхъ се явява желание да видятъ нѣкой ангелъ, светия или адептъ. Тѣ не знаятъ, че ако видятъ едно възвишено сѫщество, ще се намѣрятъ предъ голѣми мѫчнотии. Опасни сѫ ангелитѣ, светиитѣ и адептитѣ. Тѣ сѫ като красивата мома. Който види ангелъ, желае да бѫде като него и, понеже не може да го постигне, започва да страда. Кой човѣкъ не е пожелалъ красотата за себе си? Така човѣкъ се натъква на своето користолюбие, което го обърква и разстройва. Добре е да бѫде човѣкъ красивъ, но понѣкога красотата причинява голѣми страдания. Ето защо, докато не се приготви за духовния свѣтъ, дето сѫществува пълна хармония и красота, човѣкъ е свързанъ за земята, дето нѣщата сѫ достѫпни за неговия умъ и сърдце. Днесъ на хората се говори отъ гледище на съвършенитѣ, а не отъ гледището на не- съвършенитѣ. Що се отнася до живота на не- съвършенитѣ, всички го познаватъ. Важенъ е животътъ на съвършенитѣ, който се отличава съ мълчание. То не се изразява въ неговорене; то не е външенъ, но вѫтрешенъ процесъ. Съвършениятъ самъ решава задачитѣ си. Той мълчи и решава, както ученикътъ, който държи матура. Сѣда на чина и започва да решава. Наоколо му царува миръ и тишина; отвреме-навреме се чува само скърцането на перото. Съвършениятъ човѣкъ и като мисли, и като чувствува е повече въ мълчание. Каквито противоречия и мѫчнотии срѣща въ живота си, той не се оплаква, не се гнѣви, мълчаливо се справя съ тѣхъ. Той знае, че красивитѣ и велики нѣща се извършватъ тайно и въ мълчание. Не е лесно да видишъ красотата. Който иска да я види, трѣбва скѫпо да плати. Младъ момъкъ срещналъ на пѫтя си една млада, стройна, пъргава мома, но така забулена, че не могълъ да види лицето и. Той се заинтересувалъ отъ нея и си казалъ: Тази мома трѣбва да е много красива, искамъ да видя лицето и. Съ тази цель, той започналъ да я следи навсѣкѫде. Всѣки день вървѣлъ подиръ нея, съ желание да я види, да се порадва на красотата и. Момата се отегчила отъ него и единъ день, безъ да мисли много, обърнала се и му ударила две плесници. Каква била изненадата му, когато булото и паднало, и той видѣлъ красотата и, която го заслѣпила. Другъ момъкъ билъ свидетель на случката и се обърналъ къмъ него съ думитѣ: Какъ можа да понесешъ тази обида? На твое мѣсто, азъ не бихъ понесълъ такова унижение. Влюбениятъ момъкъ отговорилъ: Това не бѣха плесници, но благословение, което се излѣ върху мене. Азъ съмъ щастливъ, че можахъ да постигна желанието си. Предъ мене се откри такава красота, каквато никога не съмъ виждалъ. Значи, първиятъ момъкъ е доволенъ отъ плесницитѣ, защото тѣ му открили пѫтя къмъ красотата. Той вижда вѫтрешния смисълъ на нѣщата. Вториятъ момъкъ се спира върху външностьта на нѣщата и, понеже лесно се обижда, остава чуждъ ша вѫтрешния имъ смисълъ. Много отъ съвременнитѣ хора стоятъ далечъ отъ Божествения свѣтъ, защото сѫ само зрители на проявитѣ на живота. Тѣ не го разбиратъ и, каквато неприятность имъ се случи, казватъ: Не мога да търпя повече! Не можешъ да търпишъ, но нѣма да видишъ лицето на красивата мома. Ако приемешъ плесницитѣ на живота търпеливо и съ радость, любовьта ще се разкрие предъ тебе съ всичката си красота и сила. Обиждашъ ли се отъ плесницитѣ на любовьта, ти всѣкога ще останешъ далечъ отъ нея. Тя ще мине и замине край тебе, безъ да я познаешъ, безъ да научишъ урока си. Търсете любовьта, истината и красотата съ всичката си душа, и тѣ ще ви се откриятъ. Ще кажете, че красивата мома не е постѫпила добре съ момъка, който се влюбилъ въ нея. Постѫпката на момата не е добра, понеже тя изгубила равновесието си, но момъкътъ постигналъ желанието си. Той решилъ задачата си и разбралъ, че великитѣ нѣща се постигатъ съ постоянство и любовь. Често хората се питатъ, не може ли да се живѣе безъ страдания. Не може безъ страдания. Тѣ представятъ плесницитѣ, които отварятъ очитѣ на човѣка. Докато не е получилъ нито една плесница, човѣкъ е слѣпъ, не вижда вѫтрешния смисълъ на живота. Щомъ получи една - две плесници, очитѣ му се отваратъ, и той вижда красотата на живота. Следователно, за предпочитане е да те удари красивата мома по лицето, но да прогледашъ. Останешъ ли слѣпъ, само ще гледашъ, ще се озърташъ натукъ - натамъ, безъ да виждашъ и разбирашъ смисъла на живота. Една жена изгубила мѫжа си, когото много обичала. Той заболѣлъ внезапно и умрѣлъ. Тя не могла съ нищо да се утеши. Скръбьта и била толкова голѣма, че тя се затворила въ стаята си, никого не искала да вижда. Най-после успѣли да я убедятъ да отиде въ Ерусалимъ, на Божи гробъ, дето имало едно малко прозорче, презъ което се виждали душитѣ на онзи свѣтъ. Тя тръгнала за Ерусалимъ съ надежда да види презъ прозорчето любимия си мѫжъ. Тамъ видѣла, какъ се молятъ калугеритѣ, какъ служатъ на Бога, но, като дошла до прозорчето, нищо не видѣла. Дълго време се взирала въ него, но то не се отворило и не могла да види възлюбения си. — Защо не го видѣла? — Защото прозорчето не се отваряло всѣкога. Следователно, и ти ще видишъ много нѣща въ живота си, но едно нѣма да видишъ — своя възлюбенъ. — Защо? — Прозорчето на твоя храмъ е затворено. Докато не се научишъ да мислишъ, да чувствувашъ и да постѫпвашъ право, твоето вѫтрешно прозорче нѣма да се отвори. Ти ще гледашъ само, безъ да виждашъ и разбирашъ вѫтрешния смисълъ на живота. Христосъ говорѣше на ученицитѣ си съ притчи, но тѣ не разбираха всичко. Той ги питаше: Още ли не разбирате, какво ви говоря? Този въпросъ може да се зададе и на сегашнитѣ вѣрващи. Тѣ говорятъ за Христа, за Божественъ Промисълъ, но, като се намѣрятъ въ затруднение, казватъ: Какво ще се прави? Какъ ще се живѣе ? Вѫглища и дърва нѣма, кѫщата трѣбва да се поправи, на хората не може да се разчита. Защо създаде Богъ този свѣтъ? Така мислятъ и вѣрващи, и невѣрващи. И еднитѣ, и другитѣ сѫ отчасти прави. Организираниятъ животъ се проявява по единъ начинъ, неорганизираниятъ — по другъ. Ако животътъ ви не е добъръ, причината не е външна; отъ човѣка зависи да нареди и организира живота си. — Трѣбва да се живѣе добре, да се обичаме! — Така е, всички хора трѣбва да се обичатъ, но съ никого не трѣбва да се злоупотрѣбява. Ако си отишълъ за помощь при нѣкого единъ пѫть, втори пѫть не трѣбва да го безпокоишъ. Отидешъ ли втори и трети пѫть при единъ и сѫщъ човѣкъ за услуга, ти нарушавашъ закона. Като си слѣзълъ на земята, съ население два милиарда и половина, ще обиколишъ всички по единъ пѫть и следъ това имашъ право да отидешъ при първия, да искашъ отъ него втора услуга. Всички хора сѫ твои братя и сестри, ще ги посетишъ, ще искашъ услуга и помощь отъ тѣхъ. Ще кажете, че нѣмате физическа възможность да направите това. Щомъ е така, ще разчитате първо на себе си, въ когото живѣятъ всички души. Само така ще се организирате и ще се радвате на уреденъ животъ, външно и вѫтрешно. За да организира живота си, човѣкъ се нуждае отъ свѣтлина. Всѣки има възможность да увеличи свѣтлината си. Който има повече свѣтлина, той се е справилъ съ недоволството, съ несгодитѣ въ живота. „А онѣзи, които ядоха, бѣха до четири хиляди.“ Значи, Христосъ нахрани четири хиляди души съ седемь хлѣба и нѣколко риби. Той приложи Божествения методъ, затова можа да нахрани толкова много хора съ седемь хлѣба. Когато едно малочислено семейство не може да се справи съ нѣколко хлѣба на день, това показва, че то прилага обикновения методъ, а не Божествения. При обикновения методъ многото става малко, а при Божествения — малкото се увеличава и става много. Нѣкой се лѣкува по обикновенъ начинь и търси лѣкари, на които плаща скѫпо, но и при това положение не е сигуренъ за живота си. Другъ прилага Божествения методъ при лѣкуването си и, безъ да плаща, безъ да разчита на външна помощь, той е сигуренъ, че щe оздравѣе. И при този методъ човѣкъ плаща, но съ сърдцето и съ ума си. Да се лѣкувашъ по Божественъ начинъ, това значи, да измѣнишъ живота си, да водишъ чистъ и светъ животъ. Останешъ ли вѣренъ на стария животъ, ти ще изгубишъ всичко, което си придобилъ. Това виждаме въ стиха, въ който се говори за болния, който лежалъ 38 години. Христосъ му каза: „Стани, вдигни одъра си и ходи!“ Следъ това добави: „Иди у дома си и повече не съгрѣшавай.“ Понеже Христосъ приложи Божествения методъ къмъ този боленъ, Той му каза да не грѣши повече, за да не се разболѣе отново. Като се говори за двата метода, имаме предъ видъ двата закона — стария и новия. Ако наблюдавате отношенията между сина и бащата, виждате, че синъть е готовъ да се извини и изповѣда своитѣ погрѣшки предъ баща си. Това е по стария законъ. Споредъ новия законъ, бащата е готовъ да се извини предъ сина си, бащата се извинява, както за своитѣ погрѣшки, така и за тѣзи на сина си. Той се счита виновенъ и въ двата случая. Това показва, че висшето взема върху себе си грѣховетѣ и погрѣшкитѣ на нисшето. И за Христа е казано, че поелъ грѣховетѣ на цѣлото човѣчество. Значи, Този, Който никога не е грѣшилъ, пое грѣховетѣ на хората. Христосъ направи това, съ цель да примири човѣка съ себе си, т. е. съ Бога въ себе си. И когато пѫтищата на човѣка сѫ угодни на Бога, Той го примирява съ враговетѣ му. Ето защо, който иска да се примири съ врага си, трѣбва да пази връзката си съ Бога, да не се прекѫсва. Какво се иска отъ сегашнитѣ хора?—Да се примирятъ съ враговетѣ си и съ Бога въ себе си. За да постигне това, човѣкъ трѣбва да върви подиръ красивата мома, докато му удари две плесници. Следъ това той престава да ходи подиръ момата и се радва, че очитѣ му сѫ отворени и вижда ясно. Не се обиждайте, когато животътъ ви удари две плесници. Ако приятельтъ, който ви обича, ви удари две плесници, не му се сърдете. Следъ време ще разберете, че тѣ сѫ донесли своето благословение. Пъкъ и приятельтъ ви скоро ще съзнае погрѣшката си и ще се извини. Това значи, че примиряването, като вѫтрешно чувство, действува между хората и ги сближава. Ако двама приятели се скаратъ, а следъ това се помирятъ, отношенията имъ ставатъ по- сърдечни, отколкото били по-рано. Понѣкога човѣкъ се скарва и съ себе си. — Кога? — Когато човѣшкото въ него иска да вземе надмощие предъ Божественото. Той иска да се прояви, да вземе първо мѣсто. Ако е религиозенъ, той иска да заеме мѣстото на единъ отъ апостолитѣ или ученицитѣ на Христа. Колко бѣха Христовитѣ ученици? — Дванадесеть. Тѣ представятъ 12-тѣ зодии, които обхващатъ цѣлото човѣчество. Който е свързанъ съ тѣзи зодии, той е въ съгласие съ всички живи сѫщества по лицето на земята. Той разбира законитѣ на живота, поради което не се обезсърдчава, не се отчайва, нито се отвращава. Напримѣръ, ако срещнешъ грозенъ човѣкъ, ти нѣма да се отвратишъ, но ще кажешъ: Този човѣкъ е незавършена картина, но единъ день ще се завърши и ще стане красива. Ако направишъ погрѣшка, нѣма да се изобличавашъ, но ще кажешъ: Работата ми още не е свършена. Всѣка погрѣшка показва, че картината не е свършена. Ако си нетър- пеливъ, ще знаешъ, че картината ти не е свършена. Не мислишъ правилно — картината ти не е свършена. Всѣки трѣбва да работи върху себе си, да свърши картината си. За да не губите времето си напраздно, не се занимавайте съ чуждитѣ картини, каквито погрѣшки и да иматъ тѣ. Има два вида погрѣшки: външни и вѫтрешни. И добродетелитѣ биватъ външни и вѫтрешни. Изправяйте своитѣ погрѣшки, а за чуждитѣ бѫдете слѣпи. Пазете се отъ погрѣшки, които мѫчно се изправятъ. Синъ се обидилъ отъ баща си и, за да го накара да се замисли върху поведението си, хвърля се отъ една канара и счупва крака си. Сега и бащата, и синътъ съжаляватъ за погрѣшката си. Синътъ трѣбваше да се качи на канарата, да се полюбува оттамъ на мѣстностьта и да се върне назадъ. Избѣгвайте крайноститѣ. Нѣкой има цвѣтя и ги полива толкова често, че пръстьта имъ се разсипва. Другъ пъкъ не полива цвѣтята си , и тѣ изсъхватъ. Това сѫ крайности. Като работите върху себе си, ще поливате почвата си умѣрено, за да се развивате правилно. Този е истинскиятъ методъ при само- възпитанието. 3 а д а ч а: Прочетете пета глава отъ Евангелието на Матея, въ която се говори за блаженствате и размишлявайте върху тѣхъ въ продължение на десеть деня. Бѫдете будни въ това време, да прилагате блаженствата, да видите, какво можете да научите оть тѣхъ. Блаженствата представятъ методи за самовъзпитание. Като работите съ тѣхъ, ще забележите, че всѣко блаженство може да се прилага при специфични условия. Започнете работата си съ първото блаженство и си отбелязвайте, какъ сте го приложили. Така ще познаете, доколко сте нищи ду- хомъ, кротки, милосърдни и т. н. Нѣкой минава за кротъкъ, но най-малкото бодване въ тѣлото го дразни и безпокои. Нѣма нищо страшно въ бодежитѣ, които се явяватъ въ кръста, въ рѫцетѣ, въ колѣнетѣ, или въ ставитѣ. Бодежитѣ не сѫ нищо друго, освенъ предсказания за времето или за събитията, които ще ставатъ. По бодежитѣ въ краката или въ рѫцетѣ, човѣкъ познава, какво ще бѫде времето, топло или студено, дъждовно или сухо. Сѫщо така той може да познае, какъ ще се развие известно събитие. Който не разбира тѣзи нѣща, плаши се и вика лѣкари да му помогнатъ. И тъй, работете върху себе си, да придобиете чисти и прави мисли и чувства. Щомъ мислитѣ и чувствата сѫ прави, и постѫпкитѣ ви ще бѫдатъ прави. Който има прави мисли, чувства и постѫпки, той може да разбере живота и да следва пѫтя, по който идатъ Божиитѣ блага. Само така човѣкъ ще познае себе си, своя ближенъ и Бога. Само така той ще се справя съ противоречията си и ще гледа на тѣхъ като на задачи, а не като спънки. Чрезъ противоречията той развива ума и сърдцето си и усилва волята си. Като се говори за правилно развиване на ума и на сърдцето, вземаме въ внимание и развитието на тѣлото. Между частитѣ на тѣлото трѣбва да има известно съотношение. Често се запитвате, каква трѣбва да бѫде широчината на врата, на кръста и т. н. Намѣрено е, че въ нормално развития организъмъ широчината на рѫката при китката, умножена два пѫти, трѣбва да даде дебелината на врата. Дебелината на врата, умножена два пѫти, дава широчината на кръста или талията. Ето защо, като работи върху духовното си развитие, човѣкъ трѣбва да работи и върху организма си. Тогава поговорката „въ здраво тѣло — здравъ духъ“ излиза вѣрна. Безъ прилагане нѣма знание. Затова е казано, че прилагането е източникъ на знанието. — Божиятъ Духъ носи всичкитѣ блага на живота. * 5. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 27 октомврий, 1935 г. 5 ч. с. София. — Изгрѣвъ.

Отъ "Тритѣ родословия", утринни слова, година V, т.1 (1935-1936). Първо издание отъ 1943 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 22 септември 1935 г. до 12 януари 1936 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Степени на разбиране Марка, гл 1. Мнозина четатъ Свещенитѣ книги, Библията. Ако ги запитатъ, защо четатъ тѣзи книги, едни ще отговорятъ, че търсятъ правия пѫть, други — истината. Какво представя истината? Какво опредѣление можете да дадете за нея? Ще кажете, че лесно се говори истината. Опитайте се да кажете на нѣкого истината, да видите лесно ли се говори. Опитайте се да опишете човѣка, да видите лесно ли се изчерпва това понятие. Ще кажете, че човѣкъ се ражда малъкъ, като дете, което расте, става юноша, възрастенъ и най-после остарява. Фазитѣ, презъ които минава той, представятъ ли същинския човѣкъ? Истинскиятъ човѣкъ не е нито въ детската възрасть, нито въ юношеството, нито въ старо стьта. Той не е нито въ раждането, нито въ смъртьта. Къде е тогава? — Нѣкѫде. Никой не може да каже, че е видѣлъ човѣка. Той не е нито въ очитѣ, нито въ устата, нито въ носа. Да мислите, че сте видѣли човѣка, това е все едно, че сте видѣли къщата му. Значи, понятията човѣкъ, вѣра, истина сѫ от- влѣчени, не могатъ да се конкретизиратъ. Какво представя вѣрата? Мѫчно може да се опредѣли понятието вѣра, но тя се проявява въ мѫчнотиитѣ на живота. Ако при всички изпитания и мѫчнотии човѣкъ е смѣлъ и решителенъ, не се колебае, не се съмнява, той има вѣра. Най малкото колебание въ живота му показва, че вѣрата му не е силна. Каква вѣра е тази, която те заставя да се качвашъ на дърво при срѣщата си съ мечка? Докато не те е срещнала мечката, ти си въ молитва, уповавашъ на Бога, вѣрвашъ, че ще те избави отъ нея. Щомъ я срещнешъ, всичко забравяшъ и се покатервашъ на дървото. И при това положение, пакъ се молишъ и вѣрвашъ въ Бога, но нито молитвата ти е силна, нито вѣрата. Докато не си срещналъ мечката, мислѣлъ си, че си създаденъ по образъ и подобие на Бога. Щомъ срещнешъ мечката, всичко забравяшъ. И тогава, ти, висшето сѫщество, създадено по образъ и подобие на Бога, се плашишъ отъ нисшето. То те заставя да се качишъ на дървото и оттамъ да гледашъ. Защо бѣгашъ отъ мечката? Не можешъ ли да и заповѣдашъ да се отбие отъ пѫтя ти? За да разбира нѣщата, човѣкъ се нуждае отъ свѣтлина. Какво представя свѣтлината? И това е едно понятие, което мѫчно се опредѣля. Казваме, че свѣтлината разкрива свѣта, но тя не е свѣтътъ. А какво е свѣтътъ, и това понятие не е обяснено. Свѣтътъ се проявява чрезъ свѣтлината, но какво е свѣтътъ, какво е свѣтлината, не е ясно. Отъ понятието свѣтлина сѫ произлѣзли много думи. Свѣтлината е външна проява на човѣшкия умъ. Дето има мисъль, има и свѣтлина; дето мисъльта отсѫт- ствува, тамъ и свѣтлината отсѫтствува. — На какво се дължи мисъльта? — На живота. Значи, дето има животъ, има мисъль; дето има мисъль, има свѣтлина; дето има свѣтлина, тамъ се разкрива външниятъ свѣтъ. Често се говори за свѣтски и за духовни хора. Каква е разликата между свѣтския и духовния човѣкъ? Свѣтскиятъ човѣкъ е подобенъ на дете. Каквото види, иска да го пипне. Духовниятъ е като възрастния; той изследва нѣщата съ мисъльта си, а не съ пипане. Той ходи съ виждане, а не съ пипане. Който пипа предметитѣ, все ще ги опетни. Защо свѣтскиятъ човѣкъ пипа нѣщата? — За да разбере, реални ли сѫ, или не. Духовниятъ не пипа, защото е намѣрилъ Бога, познава Го и гледа на всичко, като на отражение на реалностьта. За свѣтския човѣкъ, който не е намѣрилъ Бога, всичко, което може да пипне, е реално. За духовния, реаленъ е само Богъ. Всичко останало е отражение на Бога, на великата реалность въ свѣта. — Какъ намира човѣкъ Бога? — По различни пѫтища. Много сѫ пѫтищата, които водятъ къмъ Бога, много сѫ и начинитѣ за познаването Му. Въ търсене на методи и пѫтища за познаване на Бога, религиознитѣ се раздѣдили въ своето вѣрую, като създали и различни религии: православни и протестанти или евангелисти и др. Последнитѣ гледатъ на православнитѣ като на езичници, като на хора отъ Стария Заветь, които си служатъ съ кадене, палене на свѣщи, курбани и т. н. Тѣ проповѣдватъ вѣра въ Господа Исуса Христа, като спаситель на човѣчеството. Следъ това се яви друго вѣрую, баптисти, които изповѣдватъ кръщението, като съзнателенъ актъ. За това тѣ кръщаватъ човѣка, когато стане на 33 години, а не като малко дете. После се явиха сѫботянитѣ, които пазятъ съботата. Въ това отношение тѣ сѫ старозаветници. Най- после се явиха петдесетницитѣ, които проповѣдватъ слизането на Духа върху човѣка. Онзи, върху когото слиза Духътъ, започва да говори на особенъ езикъ. Така става смѣшение на езицитѣ. Всички говорятъ, викатъ, пророкуватъ. Ако влѣзете въ събранието на петдесетницитѣ, дето всѣки е пророкъ, ще се чудите, въ кого да вѣрвате. Изобщо, всички секти, всички религии иматъ нѣщо хубаво и право, но още не са намѣрили абсолютната истина. Ще дойде день, когато всички хора ще иматъ едно вѣрую, както съществува Единъ Вѣченъ, Истиненъ Богъ. Днесъ всички хора търсятъ истината, поради което се създаватъ различни възгледи, различни вѣрвания и убеждения. Кое е отличителното качество на истината? — Свободата. Който намѣри истината, той е външно и вѫтрешно свободенъ. Чрезъ свободата се изявява външниятъ и вѫтрешниятъ животъ на човѣка. Животътъ се изявява чрезъ любовьта. Любовьта пъкъ е пѫть за познаване на Бога. Дойде ли до любовьта, човѣкъ едва може да назърне въ Божествения свѣтъ, да види Бога. Който придобие любовьта, той е свободень отъ противоречията. Въ любовьта противоречия не сѫществуватъ, но, вънъ отъ нея, тѣ сѫ необходими. Безъ тѣхъ животътъ се обезсмисля. Ако вървишъ по земята и куцашь, това показва, че кракътъ те боли. Ако съ болния кракъ се качишъ на аеропланъ, ще минешъ за здравъ човѣкъ, защото нѣма да движишъ крака си. Има ли нѣкакво противоречие въ това? Обаче, ако кракътъ ти е здравъ, ти нѣма да куцашь и на физическия, и въ Божествения свѣтъ. Нѣкои уподобяватъ мисленето съ хвъркането, затова казватъ: Който мисли, хвърчи високо. Обаче, не всѣки, който мисли, хвърчи. Напримѣръ, болниятъ мисли много, безъ да хвърчи. Здравиятъ мисли малко и високо хвърчи. Той има здрави, положителни мисли. Болниятъ има много мисли, но повечето отъ тѣхъ сѫ неустойчиви, лесно се разлагатъ и гниятъ. Ето защо, мисъльта трѣбва постоянно да се чисти, да се освобождава отъ всичко неустойчиво и гнило. Представете си, че вие обичате една своя приятелка, храните къмъ нея добри, положителни мисли и чувства. Следъ време срѣщате друга мома, която ви става приятна, и забравяте първата. Не само че я забравяте, но тя ви става неприятна. Щомъ си помислите за нея, изпитвате неприятно чувство. Въ случая, първата ви приятелка представя неустойчивата мисъль, която гние и се разлага; втората ви приятелка е здравата, устойчивата мисъль, къмъ която се стремите. Обаче, другъ човѣкъ срѣща вашата първа мисъль, възприема я съ радость; за него тя е здрава, положителна мисъль. Това показва, че нѣщата сѫ относителни. Ние живѣемъ въ относителенъ свѣтъ, поради което нѣкой мисли за известни хора сѫ добри, а за други — лоши. Всѣки трѣбва да познава себе си, да разбира, кое е полезно за него, и кое не е полезно. Слушате да се говори, че човѣкъ трѣбва да бѫде сериозенъ. Други казватъ, че трѣбва да бѫде веселъ, засмѣнъ. Кога и при какви случаи той трѣбва да бѫде строгъ и кога — веселъ? Ако си проповѣдникъ, ще бѫдешъ строгъ, не ти е позволено да проповѣдвашъ и да се смѣешъ. Ако си слушатель, пакъ ще бѫдешъ сериозенъ, ще внимавашъ какво се говори. Обаче, проповѣдникътъ има право да развесели слушателитѣ, да каже нѣщо весело. Кога трѣбва да говори весели работи? — Когато мисъльта му стане тежка, мѫчна за възприемане. Човѣкъ може да се смѣе, когато седне предъ трапеза, пълна съ ядене. Ако трапезата е праздна, нѣма защо да се смѣе. Човѣкъ се смѣе още и при контраститѣ въ живота. Ако видишъ дете, което облѣкло дрехитѣ на дѣдо си, взело неговата тояга и си въобразява, че е старецъ, ти непремѣнно ще се засмѣешъ. То мисли, че е като дѣдо си, а въ същность не е. Ако дѣдото започне да говори на детски езикъ, и той става смѣшенъ. Нито детето може да стане като дѣдо си, нито дѣдото като внучето си. Следователно, човѣкъ трѣбва да знае, кога да се смѣе и кога да бъде сериозенъ; също така той трѣбва да знае, кога да прѣдизвиква смѣхъ на хората. Не ставатъ ли нѣщата навреме, всѣкога се създаватъ противоречия. Единъ беденъ човѣкъ отива въ дома на богатия си съседъ да иска пари на заемъ. За да го предразположи, той не пристъпва направо къмъ въпроса, но заобикаля, говори за едно, за друго, докато най-после богаташътъ го предизвиква да се изкаже. Бедниятъ казва, че е дошълъ да иска пари на заемъ. Богатиятъ отговаря: Не мога да ти услужа, не ми внушавашъ довѣрие. Обаче, има едно условие, при което мога да ти услужа: ако дадешъ дъщеря си на моя синъ. Той се влюбилъ въ нея и не може да намѣри спокойствие. Сега бедниятъ отговаря: Не мога да дамъ дъщеря си, защото синътъ ти не ми внушава довѣрие. Ето едно противоречие, което трѣбва да се разреши. Какъ ще го разрешите вие? Въ края на краищата, далъ ли е богатиятъ пари на бедния си съседъ, и бедниятъ далъ ли е дъщеря си на богатския синъ? Ако разрешите правилно този въпросъ, ще придобиете нова свѣтлина въ ума си. Мнозина искатъ да знаятъ, дали сѫ добри хора, или не. Всѣки иска да знае, какво мнение иматъ окрѫжаващитѣ за него. Единъ отговоръ може да се даде, на този въпросъ: Майсторътъ, Който те е направилъ, е добъръ, но дали ти си добъръ, не зная; трѣбва да те изпитамъ.—Възможно ли е майсторътъ грънчарь да бѫде добъръ, а грънцитѣ да не сѫ добри. — Възможно е. Грънцитѣ сѫ добре направени, добре опечени, но глината може да бѫде отъ различни качества. Има чиста, бѣла глина — каолинъ, но има и нечиста, неустойчива глина Всичкитѣ грънци не сѫ направени отъ една и сѫща глина. Качеството на човѣка зависи отъ качеството на преобладаващитѣ въ него мисли, чувства и постѫпки. Мислитѣ представятъ неговия умственъ свѣтъ, свѣтътъ на духа; чувствата представятъ духовния свѣтъ — свѣтътъ на сърдцето, а постѫпкитѣ — свѣтътъ на неговата душа. Значи, външната страна на човѣка се опредѣля отъ неговитѣ мисли, вѫтрешната — отъ неговитѣ чувства, а самиятъ човѣкъ — отъ неговитѣ постѫпки, т. е. отъ неговата душа. Постѫпкитѣ сѫ жители на човѣшката душа. Като знаете, че мислитѣ, чувствата и по- стѫпкитѣ представятъ външния и вѫтрешния животъ на човѣка, трѣбва да бѫдете внимателни, да не допущате нечисти, дисхармонични мисли и чувства въ себе си. Всѣка дисхармония нарушава вѫтрешния миръ на човѣка. Има музиканти, които не допущатъ пито единъ фалшивь или нечистъ тонъ до ухото си. Чуятъ ли такъвъ тонъ, тѣ махатъ съ рѫка и излизатъ вънъ. Махането съ рѫка пресича вълнитѣ на нечиститѣ тонове За предпочитане е човѣкъ да маха съ рѫка, за да се освободи отъ нечиститѣ мисли, отколкото да мърда езика си и да изказва груби, обидни думи. Така трѣбва да постѫпватъ и религиознитѣ. Нѣкой религиозенъ се разгнѣви и изказва обидни, горчиви думи. Вмѣсто да трови себе си и окрѫжаващитѣ, по-добре да махне съ рѫка и да излѣзе вънъ. И религиозниятъ, и свѣтскиятъ трѣбва да знаятъ силата на думитѣ и да ги прилагатъ на мѣсто. Тѣ се залавятъ съ велики работи, а пропущатъ обикновенитѣ. Религиозниятъ описва онзи свѣтъ, безъ той самъ да го е видѣлъ. Учениятъ описва живота на слънцето, безъ да е ходилъ тамъ. Ще кажете, че тѣ знаятъ тѣзи нѣща по чувство, по вѫтрешенъ пѫть. Човѣкъ може да вижда нѣщата и пакъ да не ги знае; може да ги чувствува и пакъ да не ги знае; може да ги мисли и пакъ да не ги знае; може да постѫпва добре и пакъ да не ги знае. И тъй, не можешъ да познавашъ живота, докато не си придобилъ любовьта; не можешъ да имашъ знание, докато не си придобилъ свѣтлината; не можешъ да имашъ свѣтлина и знание, докато не си мѫдъръ; не можешъ да бѫдешъ свободенъ, да имашъ широта, докато истината не е въ тебе. Вънъ отъ истината никаква свобода не сѫществува. Направишъ ли най-малката погрѣшка, ти постепенно губишъ свободата си. Безъ любовь, безъ мѫдрость и безъ истина, човѣкъ губи всичко, което е придобилъ. И тогава, ако питате, кой е истинскиятъ човѣкъ, отговарямъ: Истински човѣкъ е този, който носи образа на любовьта, на мѫдростьта и на истината Това значи човѣкъ съ тежесть, съ съдържание. Мислитѣ опредѣлятъ съдържанието на човѣка, а по стѫпкитѣ му — неговата цена, неговия устой. Днесъ малко хора минаватъ за истински човѣци. Тѣ се отдалечаватъ отъ правия пѫть на живота и желаятъ нѣща, които не имъ сѫ нуждни. Всѣки се оплаква, че хората не го разбиратъ, че Богъ не приема молитвата му и т. н. Едно е нуждно на човѣка: да се моли искрено и отъ сърдце, безъ да очаква бързъ отговоръ; да разбира хората и да ги изучава, като предметно учение, безъ да очаква тѣ да го разбератъ; да изучава всичко, което Богъ е създалъ, безъ да се запитва, защо свѣтътъ е създаденъ така, а не иначе; да обича хората, безъ да очаква тѣ да го обичатъ. Нѣкой иска всички да го обичатъ, да вървятъ следъ него. Той не подозира, какво нещастие ще го сполети, ако всички живи сѫщества го обикнатъ и тръгнатъ следъ него. Единъ младъ момъкъ, окултенъ ученикъ, искалъ да приложи знанието си въ живота, да оживява нѣщата. Въ него се родило желание, да има поне едно детенце, да се разговаря съ него, да го учи, да създаде великъ човѣкъ. Понеже не искалъ да се жени, той решилъ да приложи своето знание — отъ житно зрънце да създаде дете. Той взелъ едно чувалче съ жито, отворилъ го и започналъ да произнася магически формули, за да оживи житнитѣ зрънца. Понеже криелъ въ себе си горещо желание да има деца, житнитѣ зрънца се превърнали на деца. Въ първия моментъ той се зарадвалъ, но после се видѣлъ въ чудо, какъ да се справи съ тѣхъ. Тѣ тръгнали следъ него и започнали да викатъ за хлѣбъ. Какъ да нахрани толкова деца? Отде да намѣри хлѣбъ за всички? Като видѣлъ, че не може да се справи съ тѣхъ, той взелъ една тояга и започналъ да ги удря, докато избилъ всички. Само едно отъ децата успѣло да се скрие задъ вратата и да запази живота си. Като го видѣлъ бащата, то започнало да му се моли: Татко, не ме убивай! Остави поне мене да живѣя. Той изпълнилъ молбата му и останалъ само съ едно дете. Какво показва това? — Че човѣкъ трѣбва да остави само едно желание въ сърдцето си, него да отхрани и отгледа. Важно е, какво трѣбва да бжде това желание: едно желание, сѫществено, което да има предимство надъ другитѣ. Това желание трѣбва да се подчинява на разумната воля на човѣка, той да го управлява. Всички останали желания не трѣбва да се изхвърлятъ, но да се възпитаватъ, да се съгласуватъ съ сѫщественото. Казвате: Човѣкъ трѣбва да бѫде съвършенъ, да служи на Бога. — Това не е лесна работа. Да бѫдешъ съвършенъ, това значи да знаешъ, какъ да мислишъ, да чувствувашъ и да постѫпвашъ. Това е велико нѣщо, което не се придобива отвънъ. Има единъ начинъ, по който човѣкъ може да мисли, да чувствува и да постѫпва правилно. Той се заключава въ познаването на Бога. — Можемъ ли да познаемъ Бога абсолютно? — Не можете да Го познаете абсолютно, но отчасти. Достатъчно е само да зърнете образа Му, за да започнете да мислите, да чувствувате и да действувате правилно. — Ще имаме ли противоречия тогава? — Ще имате, но ще се справяте лесно съ тѣхъ. При сегашнитѣ условия на живота, нѣма човѣкъ въ свѣта, мѫжъ или жена, ученъ или простъ, вѣрващъ или невѣрващъ, който да бѫде свободенъ отъ противоречия. За човѣка на земята тѣ сѫ необходимость, тѣ сѫ неизбѣженъ пѫть. Всѣки разрешава противоречията си по-лесно, или по-мѫчно, споредъ степеньта на своето разбиране. Често хората се запитватъ: Не сме ли намѣрили още правия пѫть? Не сме ли познали Бога? — И правия пѫть сте намѣрили, и Бога сте познали, но отчасти. И растенията, и животнитѣ сѫ при условията на човѣка, но тѣ ги използуватъ споредъ степеньта на своето развитие и разбиране. Голѣма е разликата между растението и животното; голѣма е разликата между животното и човѣка, между човѣка и ангела, между ангела и херувима или серафима. Всѣко живо сѫщество Има свое разбиране, отъ което се рѫководи. Живѣйте споредъ своето вѫтрешно разбиране, за да бѫдете доволни отъ себе си. Измѣните ли на себе си, нито вие ще бѫдете доволни, нито ближнитѣ ви. Тази е причината, дето нѣкои хора не сѫ доволни отъ мислитѣ, чувствата и отъ постѫпкитѣ си. Вие се проявявате като добъръ човѣкъ, само външно, но вѫтрешно не сте добъръ, нѣмате нуждното съдържание. Външно живѣете добре, но вѫтрешниятъ ви животъ не е въ съгласие съ външния. Спрете вниманието си върху вѫтрешната страна на живота, като нѣщо съществено и неизмѣнно. Външниятъ животъ е изразъ на вѫтрешния животъ на човѣка. Изправянето на външния животъ зависи отъ вѫтрешния. Затова е нуждно правилно разбиране на живота и на разумната природа. Отъ какво се нуждае сегашниятъ човѣкъ? — Отъ знание и свѣтлина, отъ сила и богатство, отъ свобода и просторъ. Всичко това ще му се даде, но постепенно. Въ една легенда за създаването на първия човѣкъ се казва, че първоначално Богъ създалъ само трупа Му, безъ рѫце и крака, безъ очи и уши, само съ съзнание, че има животъ въ себе си, а не може да работи, да вижда, да чува, да ходи. За да го извади отъ това тежко положение, Богъ изпратилъ два ангела на доброто и ги поставилъ на мѣстото на краката, да ходи съ тѣхъ и да му напомнятъ постоянно за доброто. После извикалъ два ангела на справедливостьта, на правдата и ги поставилъ на мѣстото на рѫцетѣ, да работи съ тѣхъ и да му напомнятъ за правдата. На мѣстото на очитѣ поставилъ два ангела на истината, да му обръщатъ внимание върху реалностьта въ живота. На мѣстото на ушитѣ поставилъ други два ангела — на мѫдростьта, които да му даватъ свѣтлина и знание, да разбира вѫтрешния смисълъ на нѣщата. Най-после дошълъ ангелътъ на любовьта и пожелалъ да изпълни нѣкаква служба въ човѣшкия животъ. Богъ му казалъ, че всички служби сѫ заети, нѣма за него мѣсто на земята. Той настоявалъ да му се даде нѣкаква служба; искалъ да помогне по нѣкакъвъ начинъ на човѣка. Тогава Богъ го назначилъ на служба, — да учи човѣка да говори. Слушайте любовьта, която, отначало на създаването ви досега, ви учи да говорите. Слушайте любовьта, която постоянно ви възпитава; показва ви, какъ да говорите и съ какви думи да си служите. Тя ще ви научи да говорите хубаво. Слушайте всичко, каквото ви казватъ краката. Слушайте всичко, каквото ви казватъ рѫцетѣ. Слушайте всичко, каквото ви казватъ очитѣ, ушитѣ, носътъ. Слушайте още, каквото ви казватъ езикътъ и устата, чрезъ които се проявява любовьта. — Божиятъ Духъ носи всичкитѣ блага на живота. * 5. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 20 октомврий, 1935 г. 5 ч. с. София. — Изгрѣвъ.

Отъ "Тритѣ родословия", утринни слова, година V, т.1 (1935-1936). Първо издание отъ 1943 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 22 септември 1935 г. до 12 януари 1936 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Фарисеи и садукеи Размишление. Въ 22 глава отъ Евангелието на Матея се изнася спорътъ, който се е водѣлъ между фарисеитѣ и садукеитѣ, отъ една страна, и Христа, отъ друга страна. И едната, и другата страна сѫ Божии създания, но въпрѣки това не могатъ да се разбератъ. — Защо? — Защото излизатъ отъ различни становища, иматъ различни възгледи за живота. Фарисеитѣ и садукеитѣ подържаха старитѣ закони, а Христосъ — новитѣ закони — законитѣ на любовьта. Садукеитѣ и фарисеитѣ мислѣха, че тѣ сѫ на правата страна и не се съгласяваха съ законитѣ, които Христосъ изнасяше. Като четете тази глава, ще видите, че спорътъ, който тогава се е водѣлъ, и до днесъ още продължава, вънь отъ васъ и вѫтре въ васъ. И досега още човѣкъ представя поле на сражение. Въ повечето хора има едно вѫтрешно мърморене, недоволство, единъ вѫ- трешенъ споръ. Причината за това е отсѫтствието на единство, на вѫтрешно съгласие между мислитѣ и чувствата. Тѣ сѫ лишени отъ единство въ съзнанието си, благодарение на което често се раздвояватъ. Сега не е въпросъ да критикуваме вѣруюто на фарисеитѣ и садукеитѣ. Важно е да се изтъкне грамадната разлика между тѣхнитѣ вѫзгледи и тѣзи на Христа. Тѣ Го запитаха: „Трѣбва ли да даваме дань на Кесаря?“ Христось поиска една монета и, като я разгледа, попита: „Чий е този образъ?“ — Кесаревъ. — Тогава, отдайте Кесаревото Кесарю, а Божието — Богу. Същиятъ отговоръ се дава и на въпроса, който мѫжетѣ и женитѣ често си задаватъ. Жената пита, какво да прави съ мѫжа си; мѫжътъ пита, какво да прави съ жена си. Щомъ мѫжътъ е жененъ, той носи вече въ сърдцето си образа на своята жена. Ще не ще, трѣбва да отдаде на този образъ това, което е негово. И жената, като омъжена, трѣбва да отдаде на образа на своя мѫжъ това, което е негово. Ще кажатъ, че искатъ да служатъ само на Бога. Щомъ искатъ да служатъ изключително на Бога, не е трѣбвало да се женятъ. Кой законъ ги застави да се женятъ? Тѣ се ожениха безъ законъ, по свобода, и съ недоволни отъ положението си. Сега, за да се освободятъ, трѣбва да потърсятъ закона, той да разреши въпроса имъ. Забелязано е, че нѣща, които ставатъ по законъ, съ неустойчиви; тѣзи, които ставатъ извънъ закона, съ по трайни. Много закони има въ човѣшкия животъ, които хората се стремятъ да избѣгнатъ. Напримѣръ, законътъ за военната повинность, за участието на гражданитѣ въ войната и др. Мнозина задаватъ въпроса, трѣбва ли да сѫществуватъ войнитѣ, да се изпълнява военната повинность, да се женятъ хората и т. н. Каквито отговори да се даватъ на тѣзи въпроси, тѣ сѫ временни, защото и войната, и женитбата, и военната служба сѫ временни отношения. Животътъ се развива, а съ него заедно се измѣнятъ и отношенията между живитѣ сѫщества. Какво отношение имате къмъ мухата, която кацнала на главата ви? — Никакво отношение. Тя кацне на главата ви и следъ малко хвръква. Какво отношение имате къмъ котката или къмъ заека, който пре- сѣкълъ пѫтя ви? Ако сте суевѣренъ, ще се върнете у дома си защото заекътъ, или котката, е предсказание, че работитѣ ви нѣма да се наредятъ добре. И това е временно. Човѣкъ не може да срѣща на пѫтя си само котки и зайци. Много противоречия има въ човѣшкия животъ, и човѣкъ търси начинъ да се справи съ тѣхъ. Противоречия сѫществували и въ времето на Христа. Затова говоря за нѣща, които ставали преди две хиляди години. Обаче, сегашнитѣ хора ще кажатъ, че не се интересуватъ отъ противоречията на миналото. Тѣ нѣматъ никакво отношение къмъ спора, който водѣли фарисеитѣ и садукеитѣ съ Христа. Тѣ сѫ спорили съ Христа, а не ние. Питамъ: Какво ще бѫде отношението на сегашнитѣ хора, ако днесъ дойде Христосъ на земята? Споредъ мене, и тѣ ще спорятъ съ Христа. Пакъ ще се повдигнатъ въпроси, които ще предизвикатъ споръ. Следователно, спорътъ е сѫществувалъ между хората и ще сѫществува. Важно е, коя е причината, за да има споръ. Двама приятели, млади момци, се обичатъ, живѣятъ си задружно, сподѣлятъ заедно радости и скърби. Следъ нѣколко години единиятъ отъ тѣхъ се ожени. Какво става съ тѣхното приятелство? — Измѣня се, новъ елементъ влиза между тѣхъ. Има случаи, когато отношенията се запазватъ, но обикновено приятелитѣ се раздѣлятъ. Понѣкога раздѣлата е придружена съ споръ, сърдене, недоволство. — Кога ?— Когато неженениятъ приятель си позволи да бѫде любезенъ съ жената на другаря си. Ако пъкъ си позволи да и цѣлуне рѫка, спорътъ става още по-голѣмъ. На какво основание той си позволява такава волность? Колкото и да цитира той стихове отъ Евангелието, че и Христосъ е говорилъ за свето цѣлование, нищо не го оправдава. Какъ ще докаже на приятеля си, че неговата цѣлувка е била чиста и света ? Какво представя цѣлувката? Каквито обяснения да се даватъ, въпросътъ за цѣлувката не е сѫщественъ. Дали хората трѣбва да се цѣлуватъ, или не трѣбва, какъ да се цѣлуватъ, това сѫ въпроси, които внасятъ известни противоречия въ човѣшкия животъ. Противоречията сѫ необходими, за да изяснятъ известна истина. Както сѣнкитѣ сѫ необходими въ картинитѣ на художника, така противоречията сѫ необходими за растенето на човѣка. Безъ сѣнки лицето на човѣка не може да изпъкне. Обаче, истинскиятъ художникъ знае, кѫде да поставя сѣнкитѣ и колко свѣтли или тъмни да бѫдатъ. Ето защо, радвайте се на противоречията, които Провидението и разумната природа ви създавать. Другъ е въпросътъ, ако противоречията ви идатъ отъ човѣкъ, който самъ не разбира законитѣ на живота. Въ такъвъ случай, вие трѣбва да бѫдете разумни, да не се поддавате на ненуждни страдания. Често хората се натъкватъ на противоречия и при промѣна на времето. Виждатъ, че въ даденъ моментъ времето е хубаво, но не се минава много, явява се буря, почва да вали силенъ дъждъ, и тѣ оставатъ изненадани. Има три уреда, чрезъ които може да се опредѣли времето: чрезъ барометъръ, хигрометъръ и термометъръ. Когато живакътъ въ барометъра спада, налѣгането се увеличава; тогава казваме, че времето ще се развали. Споредъ хигрометъра, колкото повече се увеличава влагата, толкова по-лошо става времето. Споредъ термометъра, когато температурата се повдига и спада бързо, времето се разваля. Като наблюдавате едновременно тритѣ уреда, забелязвате известно противоречие. Нѣкога налѣгането е голѣмо, но нѣма дъждъ; нѣкога налѣгането е малко, но количеството на влагата е голѣмо и започва да вали. За да се опредѣли точно времето, между тритѣ уреда трѣбва да има известно съотношение. Докога може да се увеличава атмосферното налѣгане? — Докато дойде до крайния си предѣлъ. Стигне ли този предѣлъ на налѣгането, въздухътъ започва да се разширява. И разширяването има краенъ предѣлъ. Като се говори за налѣгане и разширяване, ние имаме предъ видъ външнитѣ условия въ атмосферата. Дойдемъ ли до вѫтрешнитѣ условия, тамъ има напрежение. Когато налѣгането и разширяването действуватъ едновременно съ вътрешното напрежение, дъждътъ дохожда. И човѣкъ минава презъ налѣгане, разширяване и напрежение. Когато турятъ голѣмъ товаръ на гърба му, той казва, че налѣгането му е голѣмо. Когато се разшири въ възможноститѣ си повече, отколкото трѣбва, казватъ, че той е миналъ границитѣ на съседството, навлѣзълъ е въ чужда область. На какво ще уподобите тритѣ уреда, съ които измѣрвате налѣгането, разширяването и напрежението? Барометърътъ представя човѣшкия умъ, хигрометърътъ представя човѣшкото сърдце, а термометърътъ — волята, чрезъ която се про- явяватъ динамическитѣ сили въ човѣка. Като се говори за налѣгане, разширяване и напрежение, моралиститѣ казватъ, че трѣбва да се живѣе добре. Религиознитѣ казватъ, че трѣбва да се изпълнява Божията воля. Какъ ще живѣешъ добре и какъ ще изпълнявашъ Божията воля: чрезъ налѣгане, чрезъ разширяване или чрезъ напрежение? Ще духашъ ли като вѣтъра, или ще бѫдешъ тихъ и спокоенъ? Казвате, че не е приятно да ви духа силенъ вѣтъръ. Не е приятно, но, въпрѣки това, понѣкога има силенъ вѣтъръ, буря, които събарятъ дървета, рушатъ канари. Казватъ, че времето се е развалило. Поетитѣ казватъ, че природата се разгнѣвила. И човѣкъ се гнѣви. Гнѣвътъ енергия, която, на мѣсто използувана, дава добри резултати. Ако природата не се гнѣви, ние ще умремъ отъ гладъ. Като задуха силниятъ вѣтъръ, дигне прахъ, образува облаци, и следъ време пада изобилно дъждъ, който напоява цвѣтята, нивитѣ и градинитѣ. Благодарение на този гнѣвъ, плодоветѣ, житото и зеленчуцитѣ растатъ, цъвтятъ и даватъ плодове. Гнѣвътъ на природата е разуменъ, носи блага на живитѣ сѫшества. Обаче, гнѣвътъ на хората, въ повечето случаи, руши. Човѣкъ крѣска, вика, безъ да даде плодъ. Въ какво се заключава добриятъ животъ? — Въ правилнитѣ отношения на човѣка къмъ Бога, къмъ своя ближенъ и къмъ себе си. Мнозина казватъ, че не се интересуватъ отъ това, дали хората около тѣхъ живѣятъ добре. Така не се говори. Ще се интересувашъ отъ живота на своя ближенъ, защото си свързанъ съ него. Всички хора сѫ свързани помежду си, като скаченитѣ сѫдове. Следователно, не е безразлично, каква вода ще налѣешъ въ единъ отъ тѣзи съдове. Ако налѣешъ нечиста, водата въ всички съдове ще бъде нечиста; ако въ единъ съдъ налѣешъ чиста вода, и въ останалитѣ съдове водата ще бъде чиста. Ако къщата на твоя съседъ гори, и твоята може да се запали. За да се избѣгне тази опасность, ти трѣбва да се притечешъ въ помощь на съседа си, заедно да гасите пожара. Другъ е въпросътъ, ако къщата на съседа ти е на голѣмо разстояние отъ твоята. Щомъ е близо, ще отидешъ заедно съ него да гасишъ. Не гасишъ ли, и твоята къща ще отиде. Когато се говори за добъръ животъ, подразбираме, че има и лошъ животъ. Оттукъ и хората се дѣлятъ на добри и лоши. Между добритѣ и лошитѣ хора има известно съотношение, което показва, че тѣ взаимно си влияятъ. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не се влияе. Казва се въ Писанието, че жителитѣ на Содомъ и Гоморъ водѣли толкова лошъ животъ, че смущавали даже и жителитѣ на небето. Значи, лошиятъ и добриятъ животъ на хората се отразяватъ не само върху съществата на земята, но и върху тѣзи, които живѣятъ на небето. Ако лошиятъ животъ взима надмощие, мислите ли, че нѣма да дой- датъ същества отъ възвишения свѣтъ, да взематъ мѣрки срещу злото на земята? Ако тѣзи същества се произнесатъ за хората, че съ непоправими, както се изказаха за жителитѣ на Содомъ и Гоморъ, знаете ли, каква участь ги очаква? Ще дойдатъ буритѣ и вѣтроветѣ и ще пометатъ всичко. Неправдата въ свѣта се наказва. Събрали се трима господари на угощение въ дома на единъ отъ тѣхъ. Слугата сготвилъ единъ голѣмъ шаранъ. Седнали тримата да ядатъ и забравили да дадатъ нѣщо на слугата: единиятъ взелъ главата на шарана съ часть отъ гърдитѣ, вториятъ взелъ срѣдната часть отъ рибата, а третиятъ—крайната, опашката. Слугата видѣлъ, че никой отъ тѣхъ не помислилъ за него и толкова се разгнѣвилъ, че вдигналъ тавата и изсипалъ чорбата върху главитѣ на господаритѣ. — Защо постъпилъ така? — Заради неправдата, заради тѣхния егоизъмъ. За да се повдигне, човѣкъ трѣбва да съгласува съзнанието си съ условията, при които живѣе. Съществуватъ два вида условия: външни и вътрешни. Напримѣръ, ако нѣкой знаменитъ цигуларь е принуденъ да свири зимно време въ студенъ, неотопленъ салонъ, ръцетѣ му ще замързнатъ, и той не ще може да свири. Студътъ е външно условие, което му препятствува. Ако салонътъ е добре отопленъ, но той е гладенъ, не е ялъ три—четири деня, пакъ не може да свири. Гладътъ е вътрешно условие, което му препятствува. За да свири добре, цигуларьтъ трѣбва да се намира при добри външни и вътрешни условия, т. е. да има нормално барометрическо налѣгане, нормално хигрометрическо разширяване и нормална температура. При тѣзи условия ще има тихъ, спокоенъ дъждъ, който съответствува на чиститѣ тонове на цигулката. Само при добри външни и вѫтрешни условия цигуларьтъ може да се прояви и да задоволи публиката. Както музикантътъ се нуждае отъ добри външни и вѫтрешни условия, сѫщо така го- ворительтъ и мислительтъ иматъ нужда отъ добри условия. Ще кажете, че искате да живѣете добре. Добриятъ животъ изисква добри външни и вѫтрешни условия. Само така човѣкъ може да се справи съ мѫчнотиитѣ и противоречията, които сѫществуватъ и на физическия, и въ духовния свѣтъ. — Има ли противоречия духовниятъ човѣкъ? — Той има по-голѣми противоречия отъ обикновенитѣ хора, които живѣятъ само на физическия свѣтъ. Обаче, духовниятъ човѣкъ лесно се справя съ мѫчнотиитѣ си, той е досѣтливъ, съобразителенъ. Когато дали на Колумба едно яйце, да го закрепи на върха, той веднага решилъ задачата: чукналъ яйцето и го поставилъ изправено на масата. Присѫтствуващитѣ извикали : това и ние можемъ да направимъ. — Защо не го направихте ? — Не се сѣтихме. Значи, Колумбъ съобразилъ, какъ да закрепи яйцето, а другитѣ не се досѣтили. Докато върхътъ на яйцето не се чукне, то не може да се закрепи; докато не се тури подъ квачката, не може да се измѫти. Има два метода, по които нѣщата ставатъ: по метода на Мойсея и по метода на Христа. Понѣкога човѣкъ прилага Мойсеевия законъ, и работитѣ му се нареждатъ добре. Понѣкога той прилага Христовия законъ, но работитѣ му не се нареждатъ. Нѣкой баща прилага Мойсеевия законъ, и децата му го слушатъ. Другъ прилага Христовия законъ, но децата му не го слушатъ. — Защо? — Защото не знае, кога и какъ да приложи Христовия законъ. Значи, не е само въ прилагането на законитѣ, но и въ разбирането имъ. Бащата и майката трѣбва да сѫ прилагали Христовия законъ още преди раждането на децата си. Тѣ трѣбва да сѫ живѣли по този законъ най-малко сто години преди да сѫ се оженили. Стане ли законътъ тѣхна плъть и кръвь, и децата имъ ще живѣятъ споредъ него. Иначе, ще раждатъ синове и дъщери, които нѣма да следватъ тѣхния пѫть. За такива деца се казва, че нѣматъ нищо общо съ родителитѣ си. Това е противоречие и за родителитѣ, и за децата. Родителитѣ ги кът- катъ, но децата вървятъ по своя пѫть. Тѣ се намиратъ въ положението на квачка, която измѫтила пиленца, патенца и юрдечета. Тя ги кътка, и тѣ вървятъ следъ нея до известно мѣсто. Видятъ ли водата, патенцата и юрдечетата влизатъ вѫтре, следватъ своя пѫть и не се интересуватъ отъ майка си. Тя стои на брѣга на рѣката и се чуди, какви особени сѫщества е измѫтила. Най-после отговаря на противоречието си; малкитѣ сѫ мои, азъ ги измѫтихъ, но азъ не снесохъ всичкитѣ яйца. Мнозина се намиратъ въ положението на тази квачка: проявяватъ нѣкой характерни чърти, далечния произходъ на които не знаятъ. Тѣ казватъ: Ние измътихме тѣзи прояви на характера си, но кой снесе яйцата имъ, не знаемъ. Дошълъ е нѣкой отвънъ, турилъ е подъ васъ яйца на чужди същества, да ги измътите. Вие лежите на тѣхъ известно време, докато ги измътите, а после се чудите, защо не приличатъ на васъ. За да не изпадате въ такива противоречия, бъдете внимателни, да не тури нѣкой въ полога на вашия умъ и на вашето сърдце чуждо яйце. Различавайте вашитѣ яйца отъ чуждитѣ. Който има будно съзнание, лесно ги различава. Който не е буденъ, казва: Нали е яйце, важно е да се измъти. Не е така. Ще измътишъ чуждото яйце, но главата ти ще побѣлѣе отъ противоречия и мъчнотии. Защо съществуватъ противоречия въ чо- вѣшкия животъ ? — Защото хората искатъ нѣщата да ставатъ по тѣхна воля. Докато желаятъ да реализиратъ своята воля, все ще се намѣри нѣкой да тури въ полога имъ чуждо яйце, което тѣ ще измътятъ. Нѣщата ставатъ не по волята на човѣка, не по негови закони и правила, но по естествени закони, които нѣматъ нищо общо съ човѣшкитѣ. И думитѣ въ речьта се нареждатъ по естественъ начинъ. Като изучава този начинъ, човѣкъ създава граматиката. Тъй щото, граматиката е резултатъ не на човѣшки умувания, а на естественитѣ закони. Който следва естествения пѫть на живота, той е свободенъ отъ всѣкакви противоречия. Естествениятъ пѫть на живота е Божественъ. Следвайте този пѫть и не се смущавайте. Днесь всички хора, религиозни и свѣтски, проповѣдватъ, че трѣбва да се живѣе добре. Обаче, човѣкъ не може да живѣе добре, докато нѣма примѣръ на добъръ животъ, докато не е видѣлъ, какъ живѣятъ напредналитѣ сѫщества. Затова се казва, че животътъ излиза отъ живота. Отъ какъвто животъ излизашъ, така ще живѣешъ. Въ това отношение, всѣки може да ви предскаже, какъ ще живѣете. Достатъчно е да знаете, отъ какъвъ животъ сте излѣзли. Колко време ще работи вашата воденица, ако я построите на една малка рѣка, или на едно малко езерце, въ които не се втича вода отвънъ? Тя ще работи нѣколко месеца или година най-много и ще спре. Другъ е въпросътъ, ако воденицата се ползува отъ водата на нѣкоя пълноводна рѣка или нѣкое голѣмо езеро, на което притоцитѣ постоянно се увеличаватъ. Тази воденица ще работи стотици години, безъ да загуби нѣщо отъ своята дейность. Сѫщото може да се каже и за човѣшкия животъ. Ако животътъ на човѣка е свързанъ съ Божествения, отдето се пълни и постоянно придобива сила, той се радва на здраве, на дълъгъ животъ. Свързвайте се съ възвишени и напреднали сѫщества, които живѣятъ правилно, споредъ Божественитѣ закони. Скѫсате ли връзката си съ тѣхъ, вие попадате въ неестествения животъ, който води къмъ противоречия. Ще кажете, че и Христосъ имаше голѣми противоречия, които се дължатъ на връзката Му съ еврейския народъ. Той искаше да помогне на евреитѣ и се свърза съ тѣхь. И тъй, страданията на хората се дължатъ на връзката имъ съ сѫщества, които иматъ по-низка култура оть тѣхната. Всѣко престѫпление, което става на земята, е резултатъ на лошото влияние на едно или на повече сѫщества. Който не познава законитѣ на живота, ще се страхува отъ всички хора, ще ги избѣгва. Не е лошо да се пази човѣкъ, да избѣгва лошитѣ хора, но ще се лиши отъ условия за развитие. Какво ще придобие яйцето, ако остане задълго време въ кошницата на господаря? Освенъ че нищо нѣма да придобие, но ще се развали и ще го изхвърлятъ. Ако го поставятъ подъ квачката, то ще се излюпи, ще придобие животъ. Въ първо време майка му ще го пази отъ неприятели—отъ орли и соколи, но като порасне, тя ще го остави само да се грижи за себе си. Сега има опасности за него, но има и условия за растене. Ако се страхува и постоянно се крие подъ крилата на майка си, нѣма да израсте, нѣма да придобие опитности. Сѫщото се отнася и до човѣка. Който се страхува отъ орли и соколи, отъ вълци и лисици и по цѣли дни прекарва въ стаята си, далечъ отъ опасноститѣ и страданията, дете ще си остане. Външно ще расте, но вътрешно нѣма да придобива нищо. Всичко, което расте и се развива, е излюпено пиле. Който има противоречия и страдания, е излюпено пиле. Който иска да се развива, непремѣнно ще има противоречия. За да се справя съ тѣхъ, той трѣбва да разбира езика на майка си, т. е. езика на любовьта. Щомъ чуе гласа и, трѣбва да се скрие подъ крилата и, докато мине опасностьта. Мине ли опасностьта, майката дава знакъ, и детето излиза на свобода. Съвременнитѣ хора трѣбва да се радватъ на противоречията, които разумната природа имъ създава, и да ги изподзуватъ правилно. Само така тѣ ще се развиватъ; само така ще живѣятъ добре. — Трѣбва ли да се мисли за утрешния день? — Ще живѣешъ и ще мислишъ и за утрешния день, и за земята, и за небето, защото така си приготвяшъ добри условия за бъдещето. Днешнитѣ мисли и чувства опредѣлятъ бъдещитѣ. Каквото мислишъ днесъ, такъвъ ще станешъ въ бъдеще. Ако днесъ изпълнявашъ Божията воля, и утре ще я изпълнявашъ. А изпълнението на тази воля опредѣля твоето щастие. Най-малкото непослушание и колебание въ изпълнението на Божията воля води къмъ страдания и противоречия. Най-малкото изкушение въ мислитѣ, въ чувствата и въ постъпкитѣ води къмъ страдания. Нѣкой беденъ слуга мине край касата на господаря си и се изкушава, иска да вземе пари, но после се разколебае, уплаши се и се отказва да извърши кражбата. Макаръ че не е извършилъ престъплението, той е опетнилъ вече мисъльта си, поради което ще страда. Колко пъти презъ живота си той ще се разкайва, че не е бръкналъ въ касата на господаря си, да подобри своето материално положение. Той постѫпилъ честно, но отъ страхъ. Докато съжалявашъ, че не си бръкналъ въ касата, ти живѣешъ въ Мойсеевия законъ. Щомъ се откажешъ да бъркашъ въ чуждата каса и си доволенъ, че си издържалъ предъ изкушението, ти живѣешъ въ Христовия законъ. Живѣйте въ Христовия законъ и не мислете за последствията. Да се върнемъ на въпроса, който евреитѣ задали на Христа: „Трѣбва ли да се дава дань на Кесаря?“ Христосъ отговорилъ: „Отдайте Кесаревото Кесарю, а Божието—Богу“. Съ други думи казано: Отдайте човѣшкото на човѣка, а Божието — на Бога. Оставете човѣшкото да се оправя само. Досега никой не е оправилъ човѣшкитѣ работи, и вие нѣма да ги оправите. Не се мѣсете въ човѣшкия порядъкъ. Не се опитвайте да опредѣляте, кои нѣща въ човѣшкия порядъкъ сѫ прави и кои сѫ криви. Дойдете ли до този порядъкъ, ще си мълчите и нѣма да разсъждавате. Ако искате да се развивате правилно, влѣзте въ Божествения порядъкъ. Тамъ има условия за растене и развиване. Който иска да живѣе едновременно въ двата порядъка, всичко ще изгуби. Каквото спечели въ Божествения порядъкъ, щомъ влѣзе въ човѣшкия, ще го изгуби. Вечерь, като спи, човѣкъ отива въ Божествения порядъкъ, да спечели нѣщо. Като се събуди, влиза въ човѣшкия порядъкъ. Ако не знае, какъ да приложи спечеленото, всичко ще изгуби. За да не губите спечеленото, трѣбва да се отречете отъ себе си, както е казалъ Христосъ на ученицитѣ си. Да се отречешъ отъ себе си, това значи, да се отречешъ отъ човѣшкия порядъкъ, дето нѣщата не се изправятъ. Какъ може да влѣзе човѣкъ въ Божествения порядъкъ? — Като приложи дветѣ заповѣди: любовь къмъ Бога и любовь къмъ ближния. Докато живѣете въ безлюбието и въ безвѣрието, вие сте въ човѣшкия порядъкъ. Приложете любовьта и вѣрата, и вие ще влѣзете въ Божествения порядъкъ на нѣщата. Не се занимавайте съ въпроса, кой е правъ и кой — кривъ. Само Богъ е въ състояние да разреши този въпросъ. Въ човѣшкия порядъкъ силниятъ има право, а въ Божествения — слабиятъ. Ако нѣкой въ Божествения порядъкъ се чувствува силенъ, веднага го изпращатъ на земята, тамъ да намѣри своето право. Който е слабъ на земята, трѣбва да влѣзе въ Божествения порядъкъ, тамъ да намѣри своето право. Значи, силниятъ трѣбва да слѣзе на земята, а слабиятъ — да се качи на небето. Слизането и качването не сѫ физически процеси; това сѫ процеси на съзнанието, чрезъ които състоянията се смѣняватъ. Слабиятъ, като повдигне съзнанието си веднага смѣня скръбьта си въ радость. Христосъ казва: „Скръбьта ви ще се превърне на радость.“ — Кога? — Когато влѣзете въ Божествения порядъкъ на нѣщата. Стремете се къмъ този порядъкъ, за да станете силни, да разрешите противоречията на живота. — Божиятъ Духъ носи всичкитѣ блага на живота. * 4. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 13 октомврий, 1935 г. 5 ч. с. София.-—Изгрѣвъ.

"Царския пѫтъ на душата", беседи отъ Учителя, държани при Седемтѣ рилски езера прѣзъ лѣтото на 1935 г. Първо издание, София, 1935 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето КРИСТАЛИЗИРАНЕ НА ЧОВѢШКАТА ДУША Матей, 17-а глава Децата обичатъ детинскитѣ работи, възрастнитѣ - възрастни работи, старитѣ - стари работи. Богатитѣ говорятъ само за богатството, сиромаситѣ - за сиромашията, ученитѣ - за науката, свѣтиитѣ - за великото и красивото въ свѣта. Изобщо всѣки говори за това, което обича и разбира. При каквото положение и състояние да се намира човѣкъ: като младъ, възрастенъ или старъ, като богатъ или сиромахъ, като ученъ или простъ - той трѣбва да се събуди. Кой трѣбва да събуди човѣка? - Богъ трѣбва да го събуди. Защо? - Защото Богъ е слънцето на Живота. Когато това слънце събуди човѣка, то ще отвори очитѣ му - правилно да вижда и да разбира свѣта, да работи въ него. Като се събуди отъ сънь, човѣкъ трѣбва да очаква нѣщо. Ако нѣма какво да очаква, животътъ е безсмисленъ за него. Очакването е незавършенъ процесъ. Човѣкъ вижда какъ нѣщата постепенно прииждатъ. Отивате на концертъ или на театъръ. Очаквате да се вдигне завѣсата. Следъ вдигането на завѣсата очаквате встѫплението на пиесата или на музикалното парче. После очаквате вѫтрешното съдържание - развитието на събитията или картинитѣ, и най-после иде краятъ. Сѫщо така и въ речта има три положения: въведение, съдържание и заключение. Когато започне да говори, духовниятъ човѣкъ първо ще третира въпроса какво нѣщо е Богъ. Ако искате да чуете какво нѣщо е Богъ, викайте децата. Тѣ по-ясно ще опредѣлятъ какво нѣщо е Богъ. Оставите ли този въпросъ на ученитѣ и на философитѣ, вие съвсѣмъ ще се объркате. Каквото знаете, ще го объркате. И ученитѣ правятъ погрѣшки. Единъ ученъ археологъ, англичанинъ, намѣрилъ една стара златна монета, която била отгоре зацапана. За да прочете надписа. А, той далъ на слугата си да я изчисти, за да може свободно да чете написаното върху нея. Слугата взелъ монетата и започналъ щателно да я търка. Следъ дълго търкане монетата лъснала. Зарадванъ отъ това, слугата я занесълъ на господаря си и казалъ: „Господарю, изчистихъ монетата. Сега лъщи, свети - чисто злато.” Археологътъ взелъ монетата, погледналъ я и съ скръбь отговорилъ: „Да, ти я изтърка добре, лъсна я, както трѣбва, но заличи написаното върху нея.” Цената на старата монета седи въ написаното, а не въ златото, отъ което е направена. Много отъ съвременнитѣ учени и философи като този археологъ изтъркватъ добре Истината, правятъ я лъскава и свѣтла като злато, но заличаватъ написаното върху нея. Обаче важното въ старинитѣ е написаното върху тѣхъ. Такива погрѣшки правятъ не само ученитѣ и философитѣ, но и обикновенитѣ хора. Всичко това тѣ правятъ несъзнателно: тѣ искатъ да покажатъ предъ хората, че сѫ добри, морални, свети хора, но въ този стремежъ заличаватъ хубавото, което Богъ е написалъ върху тѣхъ. Тѣ свѣтятъ, но тѣхната свѣтлина не е реална - тя е отразена свѣтлина, както свѣтлината на свѣщьта въ огледало. Какво ще видите въ огледалото? - Отражение на вашия образъ. Но отражението не сте вие. Четете една книга: намирате нѣщо хубаво въ нея, но книгата не сте вие. Жива книга е човѣкътъ, жива Свѣтлина е той - на нея всѣки може да чете. Нейната свѣтлина очертава пѫтя, пробужда съзнанието му. Великъ актъ е пробуждането на човѣшкото съзнание! Въ този процесъ човѣкъ едновременно вижда въ миналото, въ настоящето и въ бѫдещето. Той се намира въ особена обстановка: всичко, скрито въ неговото съзнание, подсъзнание и свръхсъзнание, се буди; животътъ му се разкрива предъ него и той чете. Вижда се самъ - отъ всички изоставенъ, безъ жива душа около себе си: майка му, баща му, братята и сестритѣ му, роднинитѣ и приятелитѣ му сѫ измрѣли - седи той самъ, съ едно голо съзнание. Плаче, нарежда, окайва сѫдбата си. По едно време отнѣкѫде излѣзе баща му, бутне го по гърба: „Синко, защо плачешъ?” После дойде майка му: „Синко, защо плачешъ?” Така се изреждатъ братя, сестри, роднини, приятели - и той се чуди защо е плакалъ. Такова е положението на всѣки човѣкъ, на когото съзнанието се пробужда. Следователно животътъ не е толкова страшенъ и тежъкъ, както хората го представятъ. Жабата седи като философъ, мълчи и размишлява. Муха кацне на носа А. Жабата отвори устата си - мухата хвръкне; после пакъ кацне, пакъ хвръкне. Жабата въздъхне и казва: „Тежъкъ е животътъ!” - Не е тежъкъ животътъ на жабата, но кога? - Когато е въ блатото. Тамъ сѫ нейнитѣ условия за животъ, тамъ е нейната сила. На сѫщото основание и човѣкъ не трѣбва да роптае противъ живота си, но трѣбва да използва условията, които му сѫ дадени - да черпи сила отъ тѣхъ. Дали е бѣденъ или богатъ, простъ или ученъ, грѣшенъ или праведенъ - това сѫ условия, необходими за неговото растене и развиване. Ако е грѣшенъ - ще работи, ще произвежда стока; ако е праведенъ - ще продава изработената стока. - „Ама азъ съмъ грѣшенъ.” - Щомъ съзнавашъ, че си грѣшенъ, не остава нищо друго, освѣнъ да се впрегнешъ на работа: да изпредешъ вълната, която ти е дадена, за да има какво да продавашъ. Въ работата седи силата на човѣка. Въ какво седи силата на търговеца? - Въ стоката, която има за проданъ. Когато полицитѣ и шкафоветѣ сѫ пълни съ стока, той е радостенъ, чувства сила въ себе си. Въ какво седи силата на учения? - Въ книгитѣ, които е изучилъ, въ работата, която е свършилъ, въ документитѣ, които е придобилъ. Като погледне библиотеката си, той се чувства щастливъ, силенъ, има на какво да уповава. Веществени доказателства се искатъ отъ човѣка, а не само празни думи. Не е въпросъ теоретически да се изучава животътъ, както мнозина правятъ, но животътъ се нуждае отъ практика, отъ приложение. Има учени напримѣръ, които познаватъ цѣлата геология наизустъ. Дето ги пипнете, всичко знаятъ: какво казалъ единъ ученъ, какво казалъ другъ ученъ. Поставите ли ги обаче всредъ Природата нѣкѫде, тѣ не я познаватъ. Защо? - Едно е теорията, друго е практиката. Много пѣвци пѣятъ днесь на грамофони, на радио. Обаче азъ бихъ желалъ да чуя самия пѣвецъ. Ще дойде нѣкой да ви препорѫчва една или друга грамофонна плоча отъ нѣкой забележителенъ пѣвецъ. - Не, каквато и да е плочата, тя дразни ухото. Турете надалече този грамофонъ. Той е добро забавление, но за децата. Възпроизведенъ е гласътъ на пѣвеца върху грамофонната плоча, но въпреки това много нѣща липсватъ. Който слуша, той самъ трѣбва да допълва празнинитѣ. На Земята се допускатъ грамофони, кина, но въ Божествения свѣтъ тѣ не се позволяватъ. Който влѣзе въ Божествения свѣтъ и мечтае за кино, пращатъ го на Земята. Въ Божествения свѣтъ има живи кина, живи грамофони. Ако много желаете кино, тамъ могатъ да ви устроятъ такова, но то коренно се различава отъ киното на Земята. Въ Божествения свѣтъ нѣма авторитети. Тамъ не можете да уповавате на този или онзи авторитетъ. Тамъ всичко се подлага на опитъ. Опитътъ доказва нѣщата. Ако побѣдишъ противника си, признаватъ тѣ за герой. Ако не го побѣдишъ, никакъвъ герой не си. Всѣки има по единъ силенъ противникъ, съ когото единъ день ще се бори. Като го срѣщне, мускулитѣ му ще изпѫкнатъ, коситѣ му ще настръхнатъ, но ще се бори, докато побѣди. Черенъ е вашиятъ неприятель, но ще се борите съ него, нѣма да го избѣгнете. Побѣдата е първо въ физическия свѣтъ, а после въ по-високитѣ свѣтове. Значи човѣкъ трѣбва да развие първо физическата си сила - и постепенно ще върви къмъ умствената и сърдечната. Въ какво седи силата на човѣка? - Въ вѣрата му. Човѣкъ трѣбва да вѣрва въ онова, което е вложено въ него: да вѣрва, че може разумно да го използва. Силата на човѣка седи въ правилното дишане. Дишането е свързано съ мисъльта, съ чувствата. Който диша правилно, той мисли и чувства правилно. Този е пѫтьтъ на човѣшкото развитие. Следователно всичко, което заобикаля човѣка, трѣбва да бѫде стимулъ въ неговия животъ. Дали ще срѣщнете човѣкъ, дърво, камъкъ, рѣка, езеро, звѣзди, слънце - всичко това трѣбва да стимулира вашия животъ. Въ всѣко нѣщо е скритъ Божествениятъ Духъ, Който работи и буди съзнанието на всичко живо. Когато иска да събуди човѣка, Богъ му дава добри условия: добри майка и баща, добри братя и сестри, добри приятели и познати, които го обичатъ. Дето се обърне, той навсѣкѫде е обкрѫженъ съ любовь. Когато не иска да го събуди, Богъ ще го прати при най-неблагоприятни условия за развиване. Кога спи човѣкъ? - Когато мисли, чувства и действа криво. Какво по-дълбоко заспиване отъ това - да отрича човѣкъ живота, да отрича Любовьта, Мѫдростьта и Истината? Безсмисленъ е понѣкога животътъ и може да се отрече, но само когато човѣкъ живѣе въ еднообразие: яде еднообразно, моли се еднообразно, мисли еднообразно. Еднообразието убива, а не съживѣва. Какво трѣбва да правитѣ? - Никога не се молѣте два пѫти по единъ и сѫщъ начинъ. Не яжте два пѫти по единъ и сѫщъ начинъ. Не мислете два пѫти по единъ и сѫщъ начинъ. Когато сте щастливи - радвате се, че сѫ ви дали сладки работи. Когато сте нещастни - оплаквате се отъ горчивитѣ работи. Какво лошо има въ горчивитѣ нѣща? - Съ горчиви хапове се лѣкуватъ много болѣсти. Горчивитѣ работи предпазватъ човѣка отъ много злини. Когато организмътъ се приспособи къмъ нѣкои отрови, човѣкъ придобива имунитетъ - не се поддава на заболявания, не се поддава на отрови и злини въ живота. Както могатъ да вкаратъ въ кръвьта на човѣка серумъ противъ шарката, така могатъ да вкаратъ въ кръвьта му серумъ отъ отровата на кобрата и да го направятъ неподатливъ къмъ нея. Който нѣма тази присадка въ кръвьта си, той може да плати съ живота си. Човѣкъ трѣбва да се присади и срѣщу грѣха - да стане неуязвимъ за него. Що е грѣхътъ? - Ухапване отъ духовна кобра. Ако тази кобра ви умъртви, това показва, че сте слаби, нѣмате вѣра въ Бога. Казвате, че вѣрвате въ Господа, но умирате. Каква е тази вѣра? За да издържите на змийската отрова, на отровата на кобрата, съзнанието ви трѣбва да бѫде чисто, будно. Има факири въ Индия, които устояватъ срѣщу отровата на кобрата. Тѣ иматъ имунитетъ, не се поддаватъ на змийската отрова. Единъ християнинъ индусъ описалъ една своя опитность. Една вечерь той замръкналъ въ една пещера. На сутриньта видѣлъ предъ входа на пещерата една голѣма кобра, свита на кѫлбо. Трѣбвало да излѣзе на работа, но входътъ билъ задръстенъ отъ кобрата. Да мине край нея, било рисковано - кобрата може да го клъвне и умъртви. Какво да прави? Да разчита на имунитетъ въ кръвьта си, не може - нѣмалъ такъвъ. Той можелъ да разчита само на Бога, на своята вѣра. Затова се обърналъ къмъ Бога съ думитѣ: „Господи, помогни ми да мина край кобрата, безъ да ме ухапе. Кажи й да се отстрани малко, да мина.” Следъ това той тръгналъ къмъ входа. Кобрата го погледнала и внимателно се оттеглила настрани, направила му пѫть да мине. Всѣки не може да мине презъ кобрата безопасно. Този индусъ билъ истински християнинъ, съ силна вѣра въ Бога. Питамъ: какъвъ вѣрващъ е този, който при едно силно положение, при голѣмо вѫтрѣшно изпитание, не може да види Силата Божия? Какъвъ вѣрващъ е този, когото кобрата може да ухапе и умъртви? Какъвъ вѣрващъ е този, който не може да се помоли на Бога да каже на кобрата да се оттегли настрани и да му стори пѫть да мине? Сегашнитѣ вѣрващи не се обръщатъ съ молба къмъ Господа да ги запази отъ кобрата, но започватъ да разсѫждаватъ ще ги ухапе ли кобрата, или не. После правятъ опити да я фиксиратъ съ погледа си. Тѣ я фиксиратъ, но кобрата е силна, не се поддава на тѣхния погледъ. Единъ българинъ правилъ опити да фиксира мечки. Единъ день отишълъ въ гората по работа и отдалече видѣлъ мечка. Той започналъ да я фиксира, но мечката спокойно продължавала пѫтя си: не се спряла отъ неговия погледъ, нито се върнала назадъ. Като се видѣлъ натясно, той си казалъ: „Защо ми е далъ Господъ рѫце? Сега ще приложа своето акробатство.” Хваналъ се за едно високо дърво и се покатерилъ: „Отвисоко по-добре ще я фиксирамъ.” Той разбралъ, че по-безопасно ще бѫде да се качи на дървото на живота, отколкото да остане долу, въ грубата материя. Мечката минала край дървото, помирисала малко и заминала. Мечката - това е една отъ мѫчнотиитѣ въ човѣшкия животъ. Има голѣми и малки мѫчнотии, голѣми и малки мечки. Какъ ще се справите съ тѣхъ? Не само мечки, но и тигри, и лъвове има въ живота. Какъ ще се справите съ тѣхъ? - Има единъ начинъ, една наука, съ помощьта на която човѣкъ може да се справи. Обаче той трѣбва да познава тази наука, той трѣбва да я опита. Въ какво седи този начинъ? - Въ самообладанието. Предъ каквито мѫчнотии и да се намѣри, човѣкъ трѣбва да запази присѫствие на духа си. Разколебае ли се, изгуби ли присѫствие на духа, той скѫсва всички връзки, чрезъ които Божията сила се проявява и работи. Освѣнъ това човѣкъ трѣбва да се познава, да различава своитѣ навици и състояния отъ чуждитѣ. Много навици, много състояния, които преживявате, не сѫ ваши. Вие правите много нѣща подъ диктовка, не знаете защо ги правите. Вие се намирате въ положението на дете, което декламира нѣкое стихотворение. Майката избере едно стихотворение, прочете го нѣколко пѫти, и детето го заучава, започва да декламира. Добре е детето да декламира, но майката трѣбва да знае полезно ли е това стихотворение за него. По сѫщия начинъ майката дава на детето си храна, която не му е приятна. Обаче тя настоява то да яде, защото спорѣдъ нейното разбиране тази храна е полезна за детето. По необходимость детето яде тази храна, но организмътъ му не я приема. Отъ този и отъ редъ други примѣри изъ живота ние виждаме колко хората сѫ груби, невнимателни: тѣ често си служатъ съ насилие подъ предлогъ, че вършатъ това за наше добро. Който веднъжъ само е приложилъ закона на насилието, той неизбѣжно е опиталъ последствията му. Единъ познатъ разправяше своя опитность, за която скѫпо бѣше платилъ. Той казваше: „Отивамъ единъ день при единъ свой приятель, който отдавна страдаше отъ трѣска. Искахъ да видя какво е положението му. Гледахъ, гледахъ какъ се тресеше отъ болѣстьта и безъ да кажа нѣщо, излѣзохъ вънъ, взехъ единъ котелъ, напълнихъ го съ студена вода и влѣзохъ въ стаята. Приятельтъ ми не разбра какво мисля да правя. Бързо вдигнахъ котела съ студената вода и го изсипахъ върху него. Той започна да трепери, да вика отъ студъ, но трѣската му мина, като че съ ножъ се преряза. Той оздравя, но азъ заболѣхъ отъ трѣска и цѣли три мѣсеца се огъвахъ отъ нея. Приложихъ насилието, но опитахъ неговитѣ последствия. Следъ това накарахъ своитѣ близки да ме залѣятъ съ студена вода. Заливаха ме единъ и два пѫти, но моята трѣска не се пресече. Следъ време, като изтече срокътъ й, азъ се освободихъ отъ нея.” Защо въ първия случай студената вода даде добъръ резултатъ, а въ втория не можа? Резултатътъ на студената вода се дължи на обмѣната, която е станала между болния и здравия: здравиятъ е предалъ своята вѣра на болния, а болниятъ е предалъ болестьта си на здравия. Въ първия случай виждаме силата на вѣрата. Нѣкой иска да помогне на нѣкого, да го повдигне. Той успѣва да го повдигне, но въ замѣна на това самъ пада. Тъй щото, който помага на хората, той трѣбва да бѫде силенъ, да не възприеме състоянието на онѣзи, на които помага. Като правятъ добро, хората получаватъ зло - и като не разбиратъ закона, казватъ, че не трѣбва да се прави добро. Докато живѣете въ човѣшкия порядъкъ на нѣщата, всѣкога ще получавате обратни резултати на това, което вършите. Защо? - Защото като правите добро, вие очаквате да бѫдете възнаградени. Не, правете добро заради самото добро, безъ да очаквате нѣщо. Какво ще кажатъ хората, дали ще го оцѣнятъ, или не - това да не ви смущава. Правете добро спорѣдъ правилата на Божествения законъ, въ който нѣма никакво изключение. Каквото намислите, извършете го спорѣдъ изискванията на Божията Любовь, а не спорѣдъ човѣшката любовь. - Каква е разликата между Божията и човѣшката любовь? - Въ човѣшката любовь има гниене, разлагане, болести, грѣхове, престѫпления, смърть. Въ Божията Любовь грѣхъ и престѫпления не сѫществуватъ, гниене, болести и смърть не сѫществуватъ. Въ човѣшката любовь има сиромашия, несгоди, недоволства и разочарования. Въ Божията Любовь тѣзи нѣща не сѫществуватъ. Тя включва всичко онова, което носи животъ, знание и свобода. Който има Божията Любовь, той разполага съ всичко, каквото пожелае. Приложете тази диагноза въ живота си, за да познаете съ коя любовь оперирате - съ човѣшката или съ Божията. Говори се за човѣшки и за Божественъ порядъкъ въ свѣта. Тѣ се явяватъ като последствие на двата вида любовь - човѣшка и Божествена. Докато живѣете въ човѣшкия порядъкъ, вие сте въ свѣта на постояннитѣ промѣни, въ временнитѣ, преходнитѣ нѣща. Не е лошъ човѣшкиятъ порядъкъ, но не трѣбва да се смѣсва съ Божествения. Човѣшкиятъ порядъкъ може да бѫде правиленъ и неправиленъ - това зависи отъ хората. Добритѣ, разумнитѣ хора живѣятъ въ правилния човѣшки порядъкъ, а неразумнитѣ - въ неправилния. Правилниятъ човѣшки порядъкъ води къмъ Божествения порядъкъ на нѣщата. Той е естественъ, преходенъ пѫть къмъ Божествения порядъкъ. Сега ще си послужа съ една аналогия, за да обясня различието между правилния човѣшки порядъкъ и Божествения. Човѣшкиятъ порядъкъ може да се уподоби на парче вѫгленъ, което може да гори, да се превръща въ въздухообразно тѣло. То може да поглъща нечистотиитѣ, но по никой начинъ не може да пречупва слънчевитѣ лѫчи като диаманта. За да се превърне въ диамантъ, вѫгленътъ трѣбва да се подложи на голѣмо налѣгане и на висока температура. Колкото по-голѣмо е налѣгането и по-висока е температурата, толкова диамантътъ по-добре кристализира. Красивъ е Божествениятъ порядъкъ! Тамъ става пречупване на лѫчи, вследствие на което се явяватъ разноцвѣтни дѫги, разни краски и свѣтлини. Сѫществува извѣстна аналогия между законитѣ на физическия свѣтъ и тия на Божествения. Следователно каквито методи се прилагатъ за превръщане на вѫглена въ диамантъ, такива се прилагатъ за преминаване на душата отъ човѣшкия въ Божествения порядъкъ. Човѣшката душа трѣбва да се подложи на висока температура - на огъня на Любовьта, и на голѣмо налѣгане - налѣгането на Мѫдростьта, за да се превърне въ Божествена. Когато душата кристализира и отъ вѫгленъ се превърне въ диамантъ, тогава високата температура и голѣмото налѣгане ще се намалятъ, ще станатъ лесно поносими. И тогава душата-диамантъ ще се постави на короната на нѣкой царь - отдалече да свети, да пречупва лѫчитѣ на Божественото слънце. Когато душата-вѫгленъ кристализира и се превърне въ душа-диамантъ, всѣки я обича, всѣки се спира предъ нея да я погледа, да й се порадва. Нея обичатъ и богове, и ангели, и хора, и растения, и животни. Докато душата е вѫгленъ, никой не се спира предъ нея, никой не я поглежда. Христосъ не дойде въ свѣта да спаси хората, но да превърне душитѣ-вѫглени въ души-диаманти. За да стане това, тѣ трѣбва да минатъ презъ висока температура и презъ голѣмо налѣгане, които условия хората наричатъ страдания, мѫчнотии и изпитания. За този огънь се говори и въ Свещенитѣ книги. Това е огъньтъ на Божията Любовь и налѣгането на Божията Мѫдрость. Огъньтъ и налѣгането ще пречистятъ човѣшката душа-вѫгленъ, ще я кристализиратъ. Когато се превърне въ Божествена душа, въ душа-диамантъ, тя ще пречупва Божествената свѣтлина и ще образува около себе си аура отъ свѣтли, нѣжни цвѣтове. Такава е душата на всѣки съвършенъ. Къмъ това съвършенство се стреми човѣшката душа. „И преобрази се предъ тѣхъ: лицето Му свѣтна като Слънцето, а дрехитѣ Му станаха бѣли като свѣтлината. Явиха имъ се Мойсей и Илия, които се разговаряха съ Него. Допре се до тѣхъ Христосъ и рече имъ: Станѣте, не бойте Се! Никому не съобщавайте за това видение, докле Синъ Человѣчески не възкръсне отъ мъртвитѣ.” И до днесь религиознитѣ третиратъ въпроса за какво сѫ се разговаряли Мойсей и Илия съ Христа. Тѣ разправяха на Христа за огъня, за голѣмото налѣгане, презъ които ще мине Неговата душа, докато кристализира. Тѣ Му обясняваха какви сѫ резултатитѣ на тази кристализация. Като знаете това, трѣбва ли да се обезсърчавате? Ако съзнавате, че живѣете въ свѣтъ, който се рѫководи отъ Бога, трѣбва ли да се смущавате? Защо трѣбва да се страхувате, като знаете, че всички добри, праведни, възвишени и съвършени Сѫщества, които сѫ завършили своето развитие, взематъ участие въ това, което сега се твори? Съвременнитѣ хора се обезсърчаватъ, отчайватъ, понеже мислятъ, че никой не се грижи за тѣхъ. Да, докато сѫ вѫглени, никой не мисли за тѣхъ така, както Богъ мисли. Той мисли на какъвъ по-голѣмъ огънь и на колко по-голѣмо налѣгане да ги тури: да свѣтнатъ, да кристализиратъ и да се превърнатъ въ диаманти. Той ще ги постави подъ голѣмъ стъкленъ или металически калпакъ, ще пусне силенъ токъ и докато усѣтятъ, докато скръцнатъ веднъжъ съ зѫби, всичко ще бѫде свършено. Голѣмо ще бѫде напрежението, но кратковременно. Желая на всички душитѣ да кристализиратъ, да се превърнатъ въ диаманти. Това се постига по пѫтя на Любовьта, Мѫдростьта и Истината. Любовьта е пѫть за кристализиране на човѣшката душа. Мѫдростьта е пѫть за пречупване на Божествената свѣтлина. Истината е пѫть за реализиране на Божествената свѣтлина, която носи Свобода. 6 октомври 1935 г., 10 ч. с, София, Изгрѣвъ

Отъ "Тритѣ родословия", утринни слова, година V, т.1 (1935-1936). Първо издание отъ 1943 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 22 септември 1935 г. до 12 януари 1936 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Двата порядъка Размишление. Въ глава 15 отъ Евангелието на Матея се говори за два порядъка: човѣшки и Божественъ. Засега тѣ сѫ въ разногласие, но трѣбва да се съгласуватъ. Разногласието между тѣхъ създава противоречия, както въ отдѣлния човѣкъ, така и въ обществата и народитѣ. Докато постѫпвате споредъ изискванията на Божествения порядъкъ, вие сте въ хармония съ Цѣлото. Живѣете ли споредъ изискванията на човѣшкия порядъкъ, вие сте въ дисхармония съ природата и съ Бога. „Защо Твоитѣ ученици престѫпватъ преданието на старитѣ и не си миятъ рѫцетѣ, когато ядатъ хлѣбъ?“ (— 2 ст.). — Това изискване на старитѣ има отношение къмъ човѣшкия порядъкъ. Фарисеитѣ подържаха външната чистота, затова миеха рѫцетѣ си преди ядене. Христосъ имъ отговори, че не само външната чистота е важна, но и вѫтрешната. „Което излиза отъ устата, излиза отъ сърдцето, и то осквернява. Отъ сърдцето излизатъ помисли лукави, прелюбодейства, блудства, кражби, лъжливи свидетелства, хули. Тѣзи нѣща сѫ, които оскверняватъ човѣка, а да яде нѣкой съ немити рѫце не осквернява човѣка“. (— 18, 19, 20 ст.). Силата на човѣка се заключава въ изпълнението на вѫтрешния порядъкъ. Ето защо, съзнанието му трѣбва да бѫде чисто; да бѫде свързано съ духовния животъ, въ който нѣма никакви противоречия. Докато страда и се мѫчи, човѣкъ живѣе въ временния порядъкъ на нѣщата, дето нѣма вѫтрешна чистота. Щомъ престанатъ страданията, той влиза въ Божествения порядъкъ, въ свѣта на вѫтрешната чистота или въ свѣта на абсолютната чистота. Защо е нуждно да влѣзе човѣкъ въ Божествения порядъкъ? — За да се освободи отъ болеститѣ, отъ тъмнината, отъ противоречията. Както болниятъ се нуждае отъ свѣтлина, отъ въздухъ, отъ вода и отъ храна, за да оздравѣе, така всѣки човѣкъ се нуждае отъ вѫтрешна чистота. Безъ чистота не може да се живѣе и въ този, и въ онзи свѣтъ; чистотата е нуждна на всѣко време. Има нѣща, отъ които човѣкъ не се нуждае. Напримѣръ, нуждно ли му е да знае, какъвъ ще бѫде животътъ му следъ 120 години? Това не е нуждно днесъ, но, ако се интересува много, може да знае. — Какъ? — Бѫдещето на човѣка е въ зависимость отъ сегашния му животъ. Както въ сѣмето е скритъ бѫдещиятъ животъ на растението, така и въ всѣки човѣкъ е скрито неговото бѫдеще. Това значи: вѫтрешнитѣ качества се изявяватъ навънъ. Като живѣе, човѣкъ постепенно изявява всичко, което Богъ е вложилъ въ него. И тъй, който иска да бѫде щастливъ, трѣбва да се стреми къмъ Божествения порядъкъ За тази цель той трѣбва да спазва известни правила. Едно отъ правилата е спазване на Божествения моралъ. Влѣзешъ ли въ абсолютния порядъкъ, ще живѣешь споредъ неговия моралъ. Ще кажете, че мѫчно се жи- вѣе по законитѣ и правилата на Божествения порядъкъ. Въ сѫщность, мѫчно се живѣе по законитѣ на човѣшкия порядъкъ, понеже сѫ много и неустановени. Въ Божествения порядъкъ има само единъ законъ — законътъ на любовьта. Който има любовь, нѣма противоречия; който нѣма любовь, има противоречия, той се рѫководи отъ човѣшки закони. Въ който порядъкъ живѣешъ, трѣбва да спазвашъ неговитѣ закони, а това става само чрезъ любовьта. Порядъкътъ, като сборъ отъ закони и правила, подразбира вѫтрешно прилагане. Ако се прилагатъ само външно, натъкваме се на нѣщо механическо. И здравето е вѫтрешенъ процесъ. Ако организъмътъ не е здравъ отвѫтре, каквито благоприятни външни условия да има, той не може да ги използува. Какво е нуждно на човѣка, за да бѫде здравъ? — Да опредѣли отношенията си първо къмъ Бога, после къмъ своята душа и най-после къмъ ближния си. Ако тѣзи отношения сѫ правилни, той непремѣнно ще бѫде здравъ. Това се изисква, както отъ отдѣлния човѣкъ и отъ семействата, така също отъ обществата и отъ народитѣ. При такива отношения, човѣкъ е свободенъ отъ противоречията. Този е пътьтъ, по който може да върви безпрепятствено. Не спазва ли тѣзи отношения, и при най-чистия въздухъ той се задушава и страда; и при най-чистата храна той гладенъ остава. Чистиятъ въздухъ представя чиститѣ мисли и желания на човѣка, а чистата храна — доброто въ него. Ако нѣма правилни отношения къмъ Бога, чиститѣ мисли и желания ще минаватъ презъ него, безъ да го ползуватъ. Той ще бъде затворенъ за тѣхъ, както и за доброто, и ще бъде нещастенъ. Човѣкъ трѣбва да отвори ума си за чиститѣ мисли, сърдцето — за чиститѣ желания, за да бъде здравъ, да има добри резултати въ живота си. Будно съзнание се изисква отъ всички, всѣки день да провѣряватъ мислитѣ и чувствата си, да не допущатъ нищо нечисто въ себе си. Не е важно, какъ сте живѣли въ миналото, важно е, какъ живѣете днесъ. Днешниятъ день опредѣля утрешния. Мнозина се спиратъ върху миналото, искатъ да знаятъ, какви съ били едно време. Това не е важно. Божествениятъ порядъкъ е въ настоящето. Сегашниятъ животъ опредѣля и миналото, и бъдещето. Живѣйте въ Божествения порядъкъ и не мислете нито за миналото, нито за бъдещето. Божествениятъ порядъкъ свързва човѣка съ Първата Причина на нѣщата и го води въ новъ, възвишенъ свѣтъ. Влѣзете ли въ този свѣтъ, ще имате съдействието на сѫществата, които живѣятъ тамъ. Нѣмате ли връзка съ тѣзи същества, вие ще бѫдете въ положението на деца, които не могатъ да ходятъ. Защо малкитѣ деца не могатъ да ходятъ? — Защото крачката имъ не сѫ заякнали, гръбнакътъ имъ е слабъ. Щомъ крачката и гръбнакътъ имъ се засилятъ, тѣ постепенно се изправятъ и започватъ да ходятъ. Краката сѫ символъ на доброто, а гръбнакътъ — на моралния животъ. Приложете доброто и Божествения моралъ, за да влѣзете въ Божествения порядъкъ. Не приложите ли доброто, ще бѫдете малки деца, които още пълзятъ по земята. Доброто е сила, безъ която животътъ нѣма основа. Ще кажете, че за живота на земята храната е отъ първа необходимость. Колкото е необходима храната, толкова сѫ нуждни свѣтлината, водата и въздухътъ. Колкото сѫ важни постѫпкитѣ на човѣка, толкова сѫ важни неговитѣ мисли и чувства. Мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка трѣбва да бѫдатъ въ съгласие съ Божествения порядъкъ. Будно съзнание е нуждно на човѣка, за да бѫде изправенъ къмъ своя вѫтрешенъ животъ. Въ духовния животъ на човѣка не се позволяватъ никакви опущения. Най-малкото опущение води къмъ катастрофа. Не става ли сѫщото и въ физическия животъ ? Достатъчно е човѣкъ да даде пѫть на една микроба въ организма си, за да заболѣе отъ нѣкаква опасна болесть. Въ 24 ч. тази микроба се размножава и увеличава съ милиони. Като знаешъ това, не допущай нито една микроба въ организма си Не допущай нито една лоша мисъль въ ума си, нито едно лошо чувство въ сърдцето си. Допуснешъ ли ги, следъ 24 ч. тѣ ще се размножатъ толкова много, че ще заплашатъ твоето съществуване. Страшни сѫ последствията на нечистотата, на нечистия животъ. Ще кажете, че една лоша мисъль не може да разруши живота. Ако не се размножава, лесно ще се справишъ съ нея, но ако се размножава, ти си изгубенъ. За да се запазите отъ нечисти мисли и чувства и отъ тѣхнитѣ последствия, излѣзте отъ човѣшкия порядъкъ, отъ недоволството и противоречията и влѣзте въ Божествения порядъкъ. Трѣбва ли отъ сутринь до вечерь да сте недоволни, да мислите, защо не ви е дадено богатство, сила, знание? Работете съзнателно, съ любовь и постоянство и ще постигнете всичко, каквото желаете. Богъ ви е далъ умъ, сърдце и воля — нищо не ви остава, освенъ да работите. Имашъ цигулка съ добри струни, имашъ лѫкъ, имашъ и учитель. Не ти остава нищо друго, освенъ да свиришъ. Въ прочетената глава виждаме, че Христосъ се натъкналъ на тогавашнитѣ учени, които подържали известни правила. И сегашнитѣ учени подържатъ известни правила и не отстѫпватъ отъ тѣхъ. Добре е да си миете рѫцетѣ преди ядене, да бъдете външно чисти, но външната чистота налага и абсолютна вѫ- трешна чистота. Същевременно, външната чистота не изключва вътрешната чистота. Ако външно си нечистъ, беденъ, или боленъ, това не значи, че трѣбва да се напуснешъ вътрешно. Ако си беденъ, това не значи, че трѣбва да крадешъ, да убивашъ, да вършишъ престъпления, за да подобришъ материалното си състояние. Бедностьта, страданията сѫ потикъ къмъ Божественото. Ще работишъ, ще градишъ, за да влѣзешъ въ Божествения порядькъ. Използувайте противоречията като възможности за придобиване на ценности, а не като условия за спъване. За онзи, който разбира, противоречията сѫ благо. За онзи, който не разбира, тѣ сѫ нещастие. Задачата на всѣки човѣкъ е да използува настоящия моментъ. Той е най-важенъ, върху него се гради бѫдещето. Всѣки моментъ носи нѣщо ново за човѣка, което постоянно го обновява. Вложете новото въ ума, въ сърдцето си, за да се повдигнете. Не внасяте ли нищо ново, вие сами се спъвате. Новото подмладява човѣка, старото води къмъ остаряване. Всѣки день, всѣки моментъ човѣкъ трѣбва да се чисти, да се обновява. Иначе, той е осѫденъ на преждевременна смърть. Колко престъпления, колко погрѣшки стоятъ предъ васъ, съ които непремѣнно трѣбва да се справите. Всѣки день трѣбва да пречиствате храната, водата и въздуха, които приемате. Не е лесно да се нахрани човѣкъ. Отъ храната, която възприема, зависи неговиятъ бѫдещъ животъ. Ще каже нѣкой, че е важно да приеме малко храна, за да напълни стомаха си, да го застави да мълчи. Не е така. Въ първо време стомахътъ ще мълчи, но ако го напълнишъ съ нечиста храна, ще протестира. Какъ нахрани Христосъ нѣколкохилядния народъ, който бѣше дошълъ да Го слуша? Колко хлѣба имаше на разположение ? — Седемь хлѣба и нѣколко риби. И като взе седемтѣ хлѣба и рибитѣ и благодари, преломи и даде на ученицитѣ си, а ученицитѣ — на народа. И ядоха всички и наситиха се“. ( — 36 и 37 ст.). Защо можа Христосъ да нахрани толкова хиляденъ народъ съ седемь хлѣба и нѣколко риби ? —- Защото имаше любовь. Той бѣше свързанъ съ Бога, а въ Бога сѫ всички възможности. Който не е свързанъ съ Бога, живѣе въ човѣшкия порядъкъ и страда, безпокои се, че има само единъ хлѣбъ на день, съ който не може да нахрани семейството си. Чудно нѣщо! Христосъ нахрани четирихиляденъ народъ съ седемь хлѣба, а вие не можете съ единъ хлѣбъ да нахраните едно семейство. Това сѫ последствията на човѣшкия порядъкъ. Той поглъща много трудъ и усилия, а дава малко резултати. Божествениятъ порядъкъ дава голѣми резултати при малко трудъ и усилия. Ако искашъ да разберешъ, въ кой порядъкъ живѣешъ, наблюдавай, колко рабо- тишъ и какъвъ резултатъ имашъ. Изобщо, ако работишъ много, а малко придобивашъ, ти си въ човѣшкия порядъкъ; ако работишъ малко, а много придобивашъ, ти си въ Божествения порядъкъ. Задачата на човѣка е да изучава себе си, да прави опити, постоянно да придобива нѣщо ново. Нова свѣтлина и повече свѣтлина му е нуждна. Възприемането на светлината е непреривенъ процесъ. Прекѫене ли само за моментъ тока на свѣтлината, той остава въ тъмнина, която е причина за нещастията и катастрофитѣ. Всѣко прекѫсване на добродетелитѣ води сѫщо къмъ катастрофа. Защо ще престанешъ да прилагашъ доброто? Ако си добъръ, бѫди всѣкога добъръ. — Не ме оценяватъ. — Това нищо не значи. Ти проявявашъ доброто за себе си, а не за другитѣ. Нѣкои прекѫсватъ тока на своята свѣтлина, отказватъ се отъ доброто и, въпрѣки това, очакватъ щастието. Щастието не иде по пѫтя на човѣшкия порядъкъ. Щастието се постига по пѫтя на постоянството, по пѫтя на Божествения порядъкъ, дето любовьта цари. Тя закриля всички живи сѫщества, като взема непотребното отъ тѣхъ и дава потрѣбното. Затова Христосъ казва: „Азъ дойдохъ да имъ дамъ животъ и то изобилно“. Значи, Божията Любовь дава, а човѣшката — взема. Божията Любовь отнема скърбитѣ и страданията на човѣка, а въ замѣна на това му дава миръ и спокойствие на душата и на духа. Човѣкъ трѣбва да мине презъ специална школа на самовъзпитание, да се кали, да понася смѣло и решително мѫчнотиитѣ и страданията. Да ходи по земята, човѣкъ знае това изкуство. Обаче, турятъ ли го да ходи по вѫже, веднага той губи присѫтствието на духа си, защото не знае това изкуство. Тукъ, именно, ще се познае неговата вѣра и самообладание. Има хора, които свободно ходятъ по вѫже. Ще кажете, че това изкуство не ви интересува, не искате да ставате акробати. Нѣма да ставате акробати, но като спирате вниманието си върху придобивкитѣ на хората, ще се научите да мислите право. Правата мисъль е Божествена—- тя е мисъль на Божествения порядъкъ. Тя се отличава отъ човѣшката по това, че никога не се прекѫсва. Божественитѣ мисли вървятъ една следъ друга последователно. Всѣка една дава условия за проява и развитие на следващата. Човѣшкитѣ мисли, обаче, не сж свързани тѣсно една съ друга и често се прекѫсватъ. Въ Божествения порядъкъ всички сѫщества си помагатъ, въ човѣшкия всѣки мисли повече за себе си; въ много случаи едни работятъ, а други почиватъ. Ако нѣкой страда, окрѫжаващитѣ не знаятъ, какъ да му помог- натъ. Изкуство е да знаешъ, какъ да помагашъ. Ако умре детето на вашия приятель, вие не знаете, какъ да му помогнете. Започвате да го утешавате, да му казвате, че то отишло при Бога. Ще излѣзе, че, докато е било на земята, детето е било вънъ отъ Бога, а следъ смъртьта си отишло при Бога. Това е неразбиране на нѣщата. Тогава, какъ ще се разбере стихътъ, въ който е казано: „Ние живѣемъ и се движимъ въ Бога“. Ако само на онзи свѣтъ човѣкъ живѣе при Бога, въ този стихъ има нѣщо противоречиво и непълно. Кога отива човѣкъ на онзи свѣтъ? — Когато нѣма никакъвь запасъ, нито физически, нито духовенъ; когато е изгубилъ всички условия на земята за развитие. Това състояние наричаме крайно обедняване. Кой човѣкъ обеднява? — Богатиятъ. Когато изгуби вѣра въ паритѣ си, когато тѣ се обезсмислятъ за него, той се усѣща празенъ, нещастенъ, беденъ. За да се освободи отъ беднотията, той трѣбва да се свърже съ разумни същества, да направи познанство съ душитѣ имъ. Това значи раздаване на своето богатство. Колкото повече души познава и на колкото повече хора е далъ нѣщо отъ себе си, толкова по-богатъ става вътрешно. Свърже ли се съ Бога и Го познае, той става истински богатъ — животътъ му се осмисля. Всички хора говорятъ за връзка съ Бога, разбиратъ тази идея, но като дойде до приложение, малцина я прилагатъ. Голѣма е разликата между разбирането и приложението. И обикновениятъ човѣкъ я разбира, и светията я разбира, но резултатитѣ отъ тѣхнитѣ разбирания съ различни. Ако обикновениятъ човѣкъ тури ръката си върху главата на единь боленъ, нищо не може да направи — болниятъ си остава боленъ; ако талантливиятъ постави рѫката си, болниятъ ще се мръдне малко, съ желание да стане, но по нѣмане на сила, ще остане на леглото си; ако гениалниятъ направи този опитъ, болниятъ ще се почувствува по- добре, ще се повдигне малко, ще се насърдчи; ако светията и Учительтъ поставятъ рѫката си, болниятъ ще стане отъ леглото си, ще започне да се движи, да се храни. Той е възприелъ животъ отъ тѣхъ и напълно оздравява. Достатъчно е светията и Учительтъ да турятъ рѫката си върху главата на нѣкой не- способенъ ученикъ, за да започне той да мисли, да учи и да се развива нормално. Дето влѣзатъ светията и Учительтъ, всичко върви на добре. — Възможно ли е, само съ едно поставяне на рѫката, всичко да се нарежда добре? Представете си, че една кола е застанала на срѣдъ пѫтя и прѣчи на движението на минувачитѣ. Минава едно петгодишно дете и прави опитъ да помѣсти колата. Оттукъ я бутне, оттамъ я бутне, но колата не се мърда; дойде десетгодишно дете, бутне колата, но тя едва се мръдва; дойде 15 годишно момче, поразтърси колата, подвижи я, но не може да я махне отъ пѫтя; най-после дохожда младъ момъкъ, 21 годишенъ, дръпне здраво колата и я отмѣства отъ пѫтя. Следователно, искашъ ли да свършишъ една работа докрай, трѣбва да имашъ силата на 21 годишния момъкъ, т. е. силата на светията и на Учителя. — И безъ Учитель може. — Не може безъ Учитель. Той представя духовната сила въ човѣка, съ помощьта на която върши всичко. Който има сила, всичко може да направи. Който може да прави всичко, той е силенъ. Който търси Учителя си, който търси Бога, ще Го намѣри въ себе си. Това значи, да има човѣкъ връзка съ Бога. Ако връзката е правилна, човѣкъ лесно разрешава мѫчнотиитѣ си. Казано е въ Писанието: „Две жени ще бъдатъ на нивата; едната ще се вземе, другата ще остане“. Какво означава този стихъ? — Бащата има две дъщери: едната е красива, другата — грозна. Когато дойде женихъ, красивата ще вземе, а грозната ще остане вкъщи. На същото основание, казвамъ: Когато има трудни, мѫчноразрешими въпроси, викатъ или гениалния, или светията, или Учителя. Дойде ли до груби, физически работи, дето е нуждна груба сила, тамъ викатъ обикновения или талантливия. Като не разбиратъ законитѣ и изискванията на живота, мнозина се запитватъ, защо иматъ голѣми страдания и противоречия.—Защото иматъ голѣми желания, а малки възможности за реализирането имъ. Обикновениятъ може да постигне само ограниченъ брой отъ желанията си и, като не успѣва, страда, натъква се на противоречия. За да понася леко страданията, да се справя съ тѣхъ, човѣкъ трѣбва да се познава, да не превишава своитѣ възможности. Затова е казано: „Познай себе си!“ Познаването е свързано съ любовьта, а любовьта — съ чистотата. Ти познавашъ човѣка, само когато го обичашъ. Степеньта на любовьта пъкъ опредѣля степеньта на чистотата. Забележете, деца, които сѫ обичани отъ родителитѣ си, всѣкога сѫ чисто облѣчени. Ето защо, когато работитѣ на нѣкого се нареждатъ добре, ще знаете, че има нѣкой, който го обича. Колкото по-добре вървятъ работитѣ му, толкова повече хора го обичатъ. Онзи, на когото работитѣ не се нареждатъ добре, малко хора го обичатъ. — Какво трѣбва да прави такъвь човѣкь? — Да обича. Само онзи може да обича, който има предъ видъ благото, което Богъ е опредѣлилъ за неговия възлюбенъ; после трѣбва да има предъ видъ благото, което той самъ е опрелѣлилъ за него и най-после, да има предъ видъ благото, което неговиятъ ближенъ му е опредѣлилъ. Какво е нуждно на човѣка, за да прояви обичьта си и да го обичатъ? — Да не разваля това, което Богъ е създалъ, да не се отклонява отъ Божиитѣ пѫтища. Не се отказвай отъ Божественото, което носи щастието ти. Който се държи за Божественото, колкото и да страда, въ края на краищата, страданията му ще се превърнатъ въ радость. Затова е казано, че който издържи докрай, спасенъ ще бѫде. Той разполага съ сила, чрезъ която се справя съ всичкитѣ си мѫчнотии. — Божиятъ Духъ носи всичкитѣ блага на живота. * 3 Утринно Слово отъ Учителя, държано на 6 октомврий, 1935 г. 5 ч. с. София. — Изгрѣвъ.

Отъ "Тритѣ родословия", утринни слова, година V, т.1 (1935-1936). Първо издание отъ 1943 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 22 септември 1935 г. до 12 януари 1936 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Развълнуваното море Размишление, Матея, 8 гл. Много добродетели има, които човѣкъ още не е придобилъ. Много нѣща има въ живота, които човѣкъ още не е опиталъ и преживѣлъ. Тази е причината, дето хората не могатъ да оценятъ нѣкои добродетели. Като не ги оценяватъ и разбиратъ, тѣ ги продаватъ евтино. Въ края на краищата, който продава ценнитѣ нѣща евтино, губи; който купува ценнитѣ нѣща евтино, печели. Затова казватъ, че на нѣкого работитѣ вървятъ добре. Има случаи, когато и който купува, и който продава, и двамата или губятъ, или печелятъ. За да не губятъ, и купувачътъ, и продавачътъ трѣбва да бѫдатъ съ отворени очи и съ будно съзнание. Единъ младъ човѣкъ изнесълъ на пазаря хубавъ, почти новъ далекогледъ. Запитватъ го: Колко струва далекогледътъ ? — Двеста лева. Единъ добъръ познавачъ на далекогледи разбира, че уредътъ струва петь-шесть хиляди лева и се чуди, какъ е възможно да се продава толкова евтино. Той се приближилъ къмъ продавача и го попиталъ, да не го е открадналъ. — Азъ съмъ честенъ човѣкъ. — Отде си го взелъ тогава?—- Далекогледътъ е останалъ отъ баща ми, но азъ не мога да се ползувамъ отъ него. За мене той не струва нищо. Като се убедилъ въ истинностьта на думитѣ му, продавачътъ взелъ далекогледа и се зарадвалъ, че купилъ евтино толкова цененъ предметъ. Ако младиятъ човѣкъ знаеше цената на далекогледа, не би го продалъ. Ако трѣбва да го продаде, ще иска съответната цена. Какво представятъ загубата и печалбата въ човѣшкия животъ? — Лотария. Думитѣ, съ които хората си служатъ, съ лотарийни билети. Вземешъ нѣколко лотарийни билети, т. е. кажешъ нѣколко думи и очаквашъ или печалба, или загуба. Такова нѣщо представя и борбата въ живота. Нѣкой си въобрази, че има противникъ и започва да се бори съ него. Той се запитва, кой отъ двамата ще победи. Единъ все ще победи. Следователно, или ще бѫдешъ битъ, или ще биешъ. Случва се и двамата да сѫ еднакво силни. Тогава никой не побеждава. Силниятъ всѣкога побеждава, а слабиятъ остава победенъ. Като се говори за силата на човѣка, нѣкои се питатъ, каква сила криелъ Христосъ въ себе си, че могълъ да заповѣдва на вѣтъра и на бурята да утихнатъ. Ще кажете, че Христосъ е Синъ Божи, надаренъ съ необикновена сила и власть. Той самъ казва: „Дадена ми е всѣка власть на небето и на земята“. Така хората се оправдаватъ, че не могатъ да направятъ това, което Христосъ е правилъ. Наистина, обикновениятъ човѣкъ не може да укротява морето и вѣтроветѣ, не може да заповѣдва на бурята, но има нѣща, достѫпни за неговата сила. Ако не можешъ да укротиш ь морето вънъ отъ себе си, не можешъ ли да спрешъ своето сърдце, т. е. развълнуваното море въ себе си ? Кажи на своето море да утихне, да се прибератъ вълнитѣ му. Защо си допусналъ тѣзи голѣми вълни, да опръскатъ всичко наоколо ? Само съ една дума Христосъ укроти развълнуваното море. Той бѣше заспалъ въ ладията и, като се събуди, видѣ, че ученицитѣ Му бѣха уплашени и смутени. Тѣ се страхуваха да не потънатъ. Не можете ли и вие, като Христа, щомъ се събудите отъ сънь, да кажете на своето развълнувано море да спре ? Вие ставате сутринь нервни, неразположени, гнѣвни и, вмѣсто да спрете само съ една дума развълнуваното море и бурята въ себе си, вие се извинявате, че сте наследили нервностьта на баща си, сприхавостьта на майка си и продължавате да се гнѣвите. Ако нѣма достатъчно срѣдства за прехрана, сърдите се, роптаете, безъ да се замисляте, че съ гнѣвъ и роптание положението не се изправя. Кажете една дума, морето ви ще спре, вѣтърътъ ще утихне, и положението ви ще се подобри. Когато морето утихне, работитѣ на човѣка се оправятъ. Кога утихва морето? — Когато му се даде нѣщо. Защо Христовитѣ ученици се уплашиха и събудиха Христа отъ сънь? — Защото нѣмаха нищо въ джобоветѣ си, което да дадатъ на морето. Въ това отношение тѣ могатъ да се уподобятъ на добре облѣчени хора, на които джобоветѣ сѫ праздни. Много просяци вървятъ следъ тѣхъ, но нищо не получаватъ. Ученицитѣ на Христа трѣбваше да събудятъ Учителя си, да даде нѣщо на просяцитѣ, вмѣсто тѣхъ. Вълнитѣ сѫ просяцитѣ, които искатъ нѣщо. Христосъ се събуди, каза една дума и съ нея укроти вълнитѣ. Сила имаше Христосъ, затова можа да укроти бурята, и морето утихна. И сегашнитѣ хора иматъ сила, но не се решаватъ да я проявятъ, защото очакватъ времето, да станатъ по-умни. Христосъ казва: „Ако имате вѣра, колкото синапово зърно, ще правите и по-голѣми чудеса отъ тѣзи, които азъ правя“. Значи, вѣра е нуждна на човѣка, за да прояви силата и дарбитѣ, които сѫ вложени въ него. Вѣрата опредѣля възможноститѣ на човѣка. Като изучавате проявитѣ на хората, виждате, че щеславниятъ се проявява по единъ начинъ, а горделивиятъ — по другъ. Ако е религиозенъ, щеславниятъ разправя за силата на своята вѣра, за успѣхитѣ въ живота си; ако е музикантъ и го накарате да свири, той веднага взема инструмента си и започва да свири. Горделивиятъ е повече мълчаливъ. Ако е религиозенъ, и той се моли, но нищо не говори за своята вѣра и за резултата отъ своята молитва; ако е добъръ музикантъ, колкото и да го молятъ да свири, той отказва подъ предлогъ, че свири само класически парчета, които се разбиратъ мѫчно. Щеславниятъ е подобенъ на търговецъ, който постоянно дава, евтино продава стоката си. Горделивиятъ е човѣкъ, който повече взема, по-малко дава. Ако влѣзете въ едно общество, лесно ще разберете, кой е щеславенъ и кой горделивъ. Щеславниятъ постоянно говори за своитѣ опитности. Не е лошо това, но човѣкъ трѣбва да сподѣля опитноститѣ си само съ онѣзи, които могатъ да ги използуватъ и разбератъ. Това е все едно, да освѣтявате пѫтя на заблудилия се пѫтникъ въ тъмна, мрачна нощь. Обаче, презъ деня вашата запалена свѣщь не струва нищо. Предъ слънцето свѣщьта губи цената си. Съвременнитѣ хора иматъ много знания, но се нуждаятъ отъ приложение. Всѣки трѣбва да каже една дума, и морето да утихне. Човѣкъ трѣбва да започне отъ малкитѣ нѣща и постепенно да върви къмъ голѣмитѣ. Нищо не иде изведнъжъ. Дарбитѣ и способноститѣ, съ които разполага, сѫ придобити постепенно. Казано е за ангелитѣ, че разполагатъ съ голѣма сила и мощь, но и тѣ сѫ я придобили постепенно. Тя е резултатъ на усилена работа и постоянство. Ангелитѣ всѣкога сѫ изпълнявали Божията воля. На това се дължи тѣхниятъ успѣхъ. Съвременниятъ човѣкъ едва сега започва своето истинско развитие; едва сега той започва да изпълнява Божията воля. Ако сегашниятъ човѣкъ живѣе добре, изпълнява волята на Отца си, той може да прилага силата си и да стане ангелъ. Днесъ той се различава коренно отъ ангела. Само вѣрващиятъ може да приложи силата си и да бѫде зачитанъ отъ всички. Чувате ли нѣкой да се оплаква, че не го зачитатъ, ще знаете, че той не вѣрва въ Бога. Щомъ нѣма вѣра, не може да приложи и силата си. Какъ да не уважавате и зачитате силния човѣкъ? Виждате, какъ той вдига голѣми тежести и ги пренася отъ едно мѣсто на друго. Какъ да не зачитате добрия музикантъ? Какъ да не зачитате добрия лѣкарь? Добриятъ музикантъ свири, повдига духа на слушателитѣ си. Добриятъ лѣкарь помага на болнитѣ, лѣкува ги, внася сила въ тѣхъ, да могатъ да се справятъ съ болестьта си. Какъ ще зачитате онзи, който само се хвали, безъ да направи нѣщо добро за другитѣ? Какъ ще зачитате онзи, който само предава невѣрни слухове? Той е търговецъ, който продава на дребно. Има търговци и на едро, но само когато купуватъ. Ако продаватъ на едро, тѣ се проявяватъ правилно, има нѣщо издържано въ характера имъ. Обаче, продаватъ ли на дребно, тѣ проявяватъ ще- славието си. Значи, търговецътъ на едро е горделивъ, а търговецътъ на дребно е щеславенъ. И тъй, когато иска да продаде нѣщо, човѣкъ е щеславенъ; когато иска да купи нѣщо, той е горделивъ. Когато говори лошо за хората, човѣкъ е щеславенъ и лесно се произнася за всичко; когато говори добро за хората, той е горделивъ, на тънко преценява нѣщата. Въ злото човѣкъ е щеславенъ, въ доброто— горделивъ. Гордостьта е дърво на доброто, а щеславието — дърво на злото. Само доброто е въ състояние да смекчи горделивия; само злото е въ състояние да задоволи щеславния. Ние не разглеждаме злото и доброто като прояви, като постѫпки, но като принципи, като потици въ живота. Обаче, като прояви въ човѣка, гордостьта и щеславието сѫ анормални процеси. Гордостьта е цирей, който трѣбва да изтече навънъ, да освободи човѣка отъ известна нечистота. Гордостьта е подобна на онѣзи елементи въ киселинитѣ, които ги правятъ вредни. Щомъ се изхвърли вредния елементъ отъ киселината, останалитѣ елементи сѫ на мѣстото си. Човѣкъ трѣбва да учи, да се домогне до методи, чрезъ които да се освобождава отъ вреднитѣ елементи на своето естество. Нѣкои мислятъ, че като отидатъ на онзи свѣтъ, тамъ ще научатъ всичко. И на онзи свѣтъ човѣкъ учи, но тамъ има по-малко условия за учене. Най-добритѣ условия за учене и повдигане на сегашния човѣкъ сѫ на земята. И на онзи свѣтъ има университети, музикална и художествена академия, но всѣки не може да постѫпи за ученикъ. Тамъ цензътъ е по-строгъ, отколкото този на земята. Тамъ не се приематъ посрѣдствени ученици. Колкото сѫ щедри и великодушни сѫществата на онзи свѣтъ, толкова сѫ строги и взискателни. Като срещнатъ добъръ човѣкъ, тѣ отварятъ сърдцето си за него и започватъ да му пѣятъ и свирятъ. Срещнатъ ли лошъ човѣкъ, веднага се затварятъ. Докато сте на земята, трѣбва да работите. Не казвайте, че не сте надарени, но работете, за да развивате дарбитѣ си. На всѣки човѣкъ сѫ дадени известни дарби и способности, които той трѣбва да развива. Работа се иска отъ всички. Прилежниятъ намира методи, чрезъ които самъ развива дарбитѣ си. Ленивиятъ, обаче, очаква всичко наготово. Сѫщо така работа се изисква и въ религиозния животъ на човѣка. Мнозина минаватъ за религиозни, но не искатъ да се упражняватъ. Като имъ се говори за молитва, не искатъ да се молятъ и се питатъ, какво нѣщо е молитвата. Като имъ се говори за четене на Свещенитѣ книги, и това не признаватъ. Да четатъ романи, това е въ реда на нѣщата. Какво ще намѣрятъ въ единъ романъ? Ще четатъ, какъ се срещнали двама млади — момъкъ и мома. Въ края на краищата, ще ги изкаратъ герои. Авторътъ описва любовьта на момата и на момъка, но не въ онази свѣтлина, каквато душата търси. Въ първо време момата е щастлива, доволна отъ своя възлюбенъ. Следъ време тя започва да го подозира, съмнява се въ неговата вѣрность. Това показва, че тя е страхлива. Дето се проявява съмнението, подозрението, недовѣрието и страхътъ, тамъ е щеславието. Значи, момата е щеславна, а момъкътъ е гордъ. Следъ всичко това тѣ минаватъ за герои. Щеславнитѣ и гордитѣ не мо- гатъ да бъдатъ герои. Добре е да се четатъ и романи, и Свещени книги, за да се изучаватъ нѣщата. Щомъ изучава проявитѣ на хората, човѣкъ ще намѣри Бога. Трѣбва ли да търсите Бога само въ нужда? Нѣкой се намира въ затруднение и се обръща къмъ Бога за по- мощь. Той обещава, че, като разреши мъчнотията си, ще повѣрва въ Бога. Справи ли се съ мъчнотията, забравя обещанието си. Другъ пъкъ боледува и обещава да направи едно голѣмо добро, ако Богъ му помогне да оздравѣе. Щомъ оздравѣе, той забравя обещанието си и казва, че природата му помогнала. Може ли този човѣкъ да минава за герой? Който не изпълнява обещанието си и промѣня мнението и възгледа си за нѣщата по нѣколко пъти на день, той не може да бъде герой. Може ли да бъде герой онзи, който измѣня на любовьта си? Можешъ ли да наречешъ герой онзи, който измѣня своето вѣрую? Истинскиятъ герой е добъръ човѣкъ, съ характеръ, не измѣня своето вѣрую и своитѣ убеждения за любовьта. Който измѣня убеждението си и своето вѣрую, той изисква нѣщата да ставатъ по неговото разбиране. Невъзможно е природата и Богъ да постѫпватъ споредъ изискванията на онзи, който самъ нѣма устойчивость. Ще кажете, че нѣма справедливость въ свѣта. — Важно е, за каква справедливость се говори — за човѣшката, или за Божествената. Представете си, че се обявява конкурсъ за професоръ по музика. Явяватъ се сто души кандидати, опитни музиканти, съ своитѣ музикални произведения. Следъ конкурса избиратъ единъ отъ кандидатитѣ за професоръ. Комисията намира, че той се е отличилъ, и затова му отрежда професорското мѣсто. Обаче, кандидатитѣ не сѫ съгласни съ мнението на комисията и считатъ, че преценката е несправедлива. Така се преценяватъ нѣщата на физическия свѣтъ. Въ Божествения свѣтъ преценката се дава по другъ начинъ. Когато трѣбва да се произнесатъ, кой отъ стотѣ музиканти е най-добъръ и може да заеме професорска катедра, изпращатъ го на земята да свири едно свое музикално произведение на нѣкой умрѣлъ. Ако умрѣлиятъ възкръсне, музикантътъ е добъръ и заслужава да заеме профе- сорско мѣсто. Ако стотѣ се изредятъ единъ следъ другъ, и никой отъ тѣхъ не може да възкреси умрѣлия, казватъ, че тѣ сѫ обикновени музиканти. Нѣкой казва за себе си, че е добъръ и уменъ. За да се произнесатъ и другитѣ за него, трѣбва да го подложатъ на изпитъ. Ето защо, изпитанията въ живота не сѫ нищо друго, освенъ условия за преценка на човѣшкитѣ добродетели. Сѫществуватъ два вида прояви на добродетелитѣ: положителни и отрицателни. Първитѣ се опитватъ по положителенъ начинъ, а вторитѣ —- по отрицателенъ. Когато ти се дава добъръ случай да помогнешъ на нѣкого, добродетельта е проявена при положителни условия. Обаче, ако си боленъ, ти се намирашъ при отрицателни условия и, ако можешъ да проявишъ така своята доброта и разумность, че да не измѫчвашъ близкитѣ около себе си, ти си добъръ човѣкъ. Измѫчвашъ ли окрѫжаващитѣ, ти не си добъръ човѣкъ. Единъ хирургъ въ първитѣ години на своята практика правѣлъ операции безъ упойка. Той намиралъ този начинъ за естественъ и го практикувалъ. Единъ день, като правѣлъ операция на болния, последниятъ усѣтилъ голѣма болка отъ ножа и, безъ да каже нѣщо, ритналъ съ крака си лѣкаря толкова силно, че той отхвръкналъ настрана. Отъ този день лѣкарьтъ измѣнилъ своята практика : първо упоявалъ болния и после го опериралъ. Ако се налагало операцията да стане безъ упойка, той заповѣдвалъ да вържатъ рѫцетѣ и краката на болния, да не рита и удря съ рѫце. Ще кажете, че това става само съ болни хора, които не съзнаватъ положението, въ което се намиратъ. Въ действителности, болниятъ рита физически, но има хора, които ритатъ психически. Тѣ сѫ научени да ритатъ и, безъ да имъ правятъ операция, прилагатъ знанията си. Въ такъвъ случай, и тѣ сѫ болни. Човѣкъ трѣбва да се въздържа отъ отрицателни прояви, както въ физическия, така и въ духовния свѣтъ. Ако допуща лоши мисли въ ума си и лоши чувства въ сърдцето си, той внася лоши отпечатъци въ психическия си животъ, отъ които трѣбва да се чисти. Какво правите, когато дрехитѣ ви се оцапатъ? — Изпирате ги. По сѫщия начинъ трѣбва да чистите ума и сърдцето си, да не остане никакво петно въ тѣхъ. Който не може да се изчисти, задигатъ го на онзи свѣтъ. Следователно, смъртьта не е нищо друго, освенъ събличане на старитѣ и нечисти дрехи на човѣка и обличане въ нови, чисти, съ които го пращатъ отново на земята. Ако сгрѣши и опетни пакъ ума и сърдцето си, отново го изпращатъ на онзи свѣтъ, да се изчисти. Мѫчно става обличането на човѣка въ духовния свѣтъ, но това е неизбѣженъ процесъ. Нѣкой окултисти се чудятъ, какъ човѣкъ се е решилъ да слѣзе на земята, да се облѣче въ дреха, която лесно се цапа, та става нужда често да се съблича и облича. Наистина, чудно е, какъ човѣшката душа се излъгала да слѣзе на земята и да се облѣче въ плъть. Красивъ е духовниятъ свѣтъ, но и тамъ има примки, въ които попадатъ неопитнитѣ души. Една отъ тѣзи примки сѫ витринитѣ, съ богати, разкошни костюми. Неопитнитѣ човѣшки души обикалятъ витринитѣ, гледатъ отвънъ, докато се увлѣкатъ и влѣзатъ вѫтре да си купятъ единъ костюмъ. Щомъ облѣкатъ костюма, не могатъ вече да го съблѣкатъ и оставатъ въ него. Тѣ започватъ да ритатъ, да се освободятъ, но колкото повече ритатъ, толкова по-плътно прилепва костюмътъ, докато се намѣрятъ на земята, облѣчени въ плъть. Когато се казва, че човѣкъ самъ създава сѫдбата си, това значи, че той самъ избира костюма си, съ който слиза на земята. Какъвто костюмъ е избралъ, такава е неговата сѫдба. Засега на човѣка е опредѣлено да живѣе 120 години на земята, за да научи изкуството, правилно да съблича дрехата, съ която е дошълъ на земята. Съблѣче ли я по рано, казваме, че той преждевременно е напусналъ земята. Това сѫ обяснения, които разрешаватъ противоречията. Въ сѫщность, противоречия сѫществувать само въ човѣшкия животъ, но не и въ Божествения. Значи, отъ Божествено гледище, противоречията сѫ задачи за разрешаване. За мнозина лошитѣ условия сѫ противоречия; своенравнитѣ деца сѫ противоречия; лошитѣ господари сѫ противоречия. Бедностьта, богатството, знанието, невежеството сѫщо сѫ противоречия, съ които човѣкъ разумно трѣбва да се справи. Който разреши правилно противоречията на своя животъ, той е готовъ да служи на Бога. Най- великото нѣщо за човѣка е да служи на Бога. Ако е музикантъ, той прилага музиката си като срѣдство за служене. Достатъчно е да засвири съ цигулката си, за да внесе хармония между мѫжъ и жена, които не живѣятъ добре. Щомъ изсвири едно музикално парче, тѣ се развеселяватъ, поканватъ го да остане между тѣхъ, да имъ гостува. Ако този цигуларь срещне нѣкой отчаянъ човѣкъ, съ цигулката си може да измѣни състоянието му и да станатъ приятели. Музикантъ, който служи на Бога, може съ музиката си да въздействува на човѣшката душа, да и покаже правия пѫть и да осмисли живота и. Който служи на Божественото, всѣкога е готовъ за доброто, всѣкога може да си пробие пѫть въ живота. Разправятъ единъ интересенъ случай отъ живота на Аделина Пати. Когато била въ Ню-Йоркъ, на нейно име се получилъ чекъ. Като отишла въ банката, касиерътъ поискалъ личната и карта, или лице, което да я познава. Понеже въ дадения мо- ментъ нѣмала нито лична карта, нито познато лице, тя се изправила въ срѣдата на салона и започнала да пѣе. Като чулъ гласа и, касиерътъ веднага заповѣдалъ да и се изплати сумата. Чрезъ гласа си тя разрешила трудния въпросъ. Какво трѣбва да правятъ хората, за да разрешатъ мѫчнотиитѣ си? — Да служатъ на Бога. Само така тѣ могатъ да развиятъ дарбитѣ си. Всѣка дарба е дадена отъ Бога. Пѣвецътъ ще каже, че не всѣкога е готовъ да пѣе; не всѣкога разполага съ заучени пѣсни. Който не е готовъ всѣкога да пѣе, той не е истински пѣвецъ. Даровитиятъ може всѣки моментъ да прояви своята дарба. Защо хората не успѣватъ въ живота си? — Защото не разчитатъ на Божественото въ себе си, но очакватъ на другитѣ, тѣ да имъ помагатъ. Момата се жени, за да има кой да я подкрепва въ живота. Момъкътъ се жени, за да се осигури. Той търси богата мома, да прекара добре живота си. Това не е женитба. Истинската женитба подразбира хармонично съчетание между две души. Момата е сопранъ, момъкътъ — басъ. Тѣ трѣбва да пѣятъ и съ пѣсень да разрешаватъ въпроситѣ. Започнатъ ли единъ другъ да се корегиратъ, че не пѣятъ правилно, тѣ сѫ вънъ отъ хармоничния животъ. Като слушате да се говори за басъ и за сопранъ, като прояви на физическия и на Божествения свѣтъ, казвате, че тѣ нѣматъ отношение къмъ васъ, не ви интересуватъ. Какво, въ сѫщность, ви интересува? Ако се говори за вѣра, и това не ви интересува. Обаче, вѣрата е отъ значение за човѣка. Не е все едно, дали той има вѣра, или нѣма; дали вѣрата му е слаба, или силна. Вѣрата представя вѫже, съ което може да се вади вода отъ кладенеца. Не е все едно, дали вѫжето ви е слабо, или здраво. Съ здравото вѫже можете да извадите и най-малката тежесть отъ кладенеца. Съ слабото въже нищо не можете да извадите. То не може да издържи и най-малката тежесть. Който има вѣра, той може да учи, да работи и да се ползува отъ своя трудъ. Не е достатъчно само да влѣзешъ въ университета, но трѣбва и да учишъ. Същевременно трѣбва да се прилага наученото. Сегашнитѣ хора съ влѣзли вече въ житейския университетъ и, щатъ не щатъ, трѣбва да учатъ — не могатъ да го напуснатъ. Който учи, ще свърши университета и ще върви напредъ. Който не учи, ще го изключатъ. — Не ми се живѣе вече, всичко ми дотегна. — Какво ще правишъ, като не ти се живѣе? — Ще се удавя, или ще се хвърля отъ нѣкоя канара. — Така постъпватъ героитѣ и героинитѣ на романитѣ. Като се обезсърдчатъ, ще се качатъ на нѣкоя канара, и оттамъ ще се хвърлятъ, или ще се удавятъ. Много герои и героини въ живота отиватъ на планината, качватъ се на нѣкоя канара, отдето се хвърлятъ, но не се убиватъ. После пишатъ въ вестни- цитѣ за нѣкаква избѣгната катастрофа. Защо? — Канарата не била много висока, и пропастьта не била много дълбока. Споредъ мене, който иска да се хвърли отъ канара, нека обиколи всички планини, да намѣри най-високата канара и оттамъ да се хвърли. Ако иска да се дави, да намѣри най-дълбокото мѣсто въ морето, тамъ да се хвърли. Не може ли да направи това, нека седи на канаритѣ, да се пече на слънце; нека ходи по брѣговетѣ на рѣкитѣ, да се гурка по нѣколко пѫти въ водата, докато се освежи добре, и тогава да се върне у дома си. Който се качва по високитѣ планини, никога не може да посегне на живота си; който стои на брѣга на морето и се любува на красивия изгледъ, сѫщо не може да посегне на живота си. По-добре учете се да плавате въ живота, за да се справяте лесно съ мѫчнотиитѣ си, да не се отегчавате отъ условията, при които живѣете. Приложение се иска отъ сегашнитѣ хора, да знаятъ, какъ да понасятъ изпитанията. Нѣкой има едно малко изпитание и, като не може да го понася, сърди се на Бога. Ако на детето не дадатъ ябълка, портокалъ или орѣхъ, и то се сърди. Значи, детето се сърди на майка си, възрастниятъ — на Бога. Ако кажете обидна дума на нѣкой вашъ познатъ, и той се сърди. Какво сте му казали? — Че носътъ му е кривъ. Ако носътъ ви, наистина, е кривъ, единъ день ще го изправите. Защо трѣбва да се обиждате? Ако това е фактъ, ще работите върху себе си, да поставите носа си на мѣсто. Ако носътъ ви не е кривъ, колкото и да ви внушаватъ тази мисъль, не трѣбва да се поддавате на нейното влияние. Единъ милионеръ, американецъ, извикалъ единъ знаменитъ художникъ да го рисува. Той искалъ да се пошегува съ него, затова си турилъ изкуственъ носъ. Художникътъ го рисувалъ нѣколко деня, но се измѫчилъ съ носа на своя клиентъ. Всѣки день милионерътъ помръдвалъ малко носа си. Художни- кътъ се чудѣлъ, защо този носъ не му се поддава. Най-после той казалъ на клиента си: Господине, отказвамъ се вече да рисувамъ вашия носъ. Азъ не се занимавамъ съ рисуване на изкуствени носове. Ако искате да ви рисувамъ, махнете този носъ. Сега и на васъ казвамъ: Не се занимавайте съ изкуственитѣ носове на хората Това сѫ тѣхнитѣ недѫзи. Недѫзитѣ пъкъ представятъ неразрешени въпроси. Както и да ги разглеждате, отъ която страна и да ги бутате, тѣ оставатъ неразрешени. Въ тѣхъ действуватъ неорганизирани сили. Който се занимава съ своитѣ или съ чуждитѣ недѫзи, той не може да успѣва. Ако Богъ търпи всички, колко повече хората трѣбва да бѫдатъ снизходителни къмъ себе си и къмъ ближнитѣ си. Ще кажете, че противоречията ви сѫ голѣми, тѣ ви правятъ кисели и недоволни. Противоречията сѫ задачи, които трѣбва да се решаватъ правилно. Ще се справяте съ тѣхъ и ще вървите напредъ. Че вънъ е бурно, че вѣтъръ вѣе, това да не те смущава. Че си беденъ, боленъ, неразположенъ, и това да не те спъва. Ти трѣбва да извървишъ онзи пѫть, който ти е опредѣленъ. Ти трѣбва да изпълнишъ онзи планъ, който ти е предначъртанъ. Каквото и да се случи въ живота ти, кажи си, че е за добро. Не говори на другитѣ хора, какво мислишъ; вѣрвай въ себе си, че всичко, което Богъ е допусналъ да стане, е за добро. Ще кажете, че страданията ви сѫ голѣми. Безъ страдания не може. Чрезъ тѣхъ се изпитва силата на човѣшкия характеръ. Отъ това гледище, силниятъ не трѣбва да се оставя на слабия да го бие. Така той показва силата си. И слабиятъ не трѣбва да се оставя да го бие силниятъ. Съ това той показва своята разумность. Следователно, ако си силенъ, работи съ волята; ако си слабъ, работи съ ума. Какъ ще се справишъ съ злото, ако не си разуменъ ? Въ прочетената глава има нѣща, които вие знаете, затова не говоря за тѣхъ. Обаче, има единъ въпросъ, който малко познавате. Това е въпросътъ за самообладанието. Велико нѣщо е самообладанието! Това значи, да придобиешъ голѣмо богатство. Нѣкой дойде при тебе и ти говори съ часове. Ти го слушашъ известно време съ внимание, докато най-после изгубишъ търпение и кипвашъ. Започвашъ да го пѫдишъ, не ти се говори. Защо не приложишъ самообладанието и не му кажешъ: Господине, много хубаво говоришъ, но съмъ заетъ, имамъ работа, не мога да слушамъ. Ако си силенъ, така ще постѫпишъ; ако си слабъ, трѣбва да предвиждашъ отдалечъ, да знаешъ, че този човѣкъ ще те посети, и да вземешъ мѣрки за отдалечаването му. Какво трѣбва да прави овцата, ако вълкътъ я дебне? — Да бѣга, да се качи на нѣкоя висока, непристѫпна канара и оттамъ да гледа. Ако се чувствува силна и може да се бори съ вълка, да остане долу. Следователно, когато дойде злото при васъ, имате две възможности: ако сте слаби, да се качите на висока канара; ако сте силни, да останете въ долината и разумно да се справите съ него. Ще кажете, че злото е дяволска работа, не можете да се справите съ него. — Ако сте силенъ, можете да се справите; ако сте слабъ, то ще ви победи. За да познаете, кой е силенъ и кой — слабъ, вижте, носи ли човѣкъ нѣщо на главата си. Ако носи дяволския кюлафъ на главата си, дяволътъ е по-силенъ отъ него. Ако нѣма нищо на главата си, той е по-силенъ отъ дявола. Въ този случай, дяволътъ носи неговия кюлафъ на главата си. Пазете се отъ дяволския кюлафъ. Първата задача на човѣка е да има вѣра въ това, което Богъ е вложилъ въ него. Само така той може да разработи своитѣ дарби. Тѣ представятъ Божественото начало въ човѣка. Много методи сѫ дадени за развиване на това начало, но резултатитѣ сѫ слаби. Защо? — Има нѣщо въ човѣка, което му противодействува. То е причина и за недоразуменията между ученитѣ и религиознитѣ хора. Срѣщатъ се двама учени, не се разбиратъ, не могатъ да се търпятъ. Срѣщатъ се двама религиозни — сѫщо не се разбиратъ. И двамата се молятъ, но молитвитѣ имъ не даватъ добри резултати. Единиятъ казва, че молитвата му е по-сърдечна, по-вдъхновена отъ тази на другия. Питамъ го: Щомъ молитвата ти е вдъхновена, можа ли да вдигнешъ болния отъ леглото му? — Не можахъ. — Значи, не си се молилъ вдъхновено. Молитвата е мощна сила. Ето защо, когато се молите, когато размишлявате върху истината, умътъ и съзнанието ви трѣбва да бѫдатъ чисти — никаква нечиста мисъль, никакъвъ страниченъ образъ да не допущате въ тѣхъ. За да възприемете една мисъль, единъ образъ отъ висшитѣ свѣтове, съзнанието ви трѣбва да бѫде чисто и гладко, като водата на спокойно планинско езеро. Хората слизатъ на земята да се учатъ. Каквито противоречия да иматъ, не трѣбва да се спъватъ. Никой никого не може да спъне. Единствениятъ, който може да спъне човѣка, това е той самъ. Коя е причината, дето човѣкъ самъ се спъва ? — Двамата възлюбени, които го привличатъ: Господъ и дяволътъ. И къмъ единия поглежда, и къмъ другия; колебае се, не знае, кого да избере. И двамата искатъ отъ него да се опредѣли. Защо не може изведнъжъ да се опредѣли ?—Защото има слабости, които го теглятъ къмъ дявола. Любовьта му го тегли къмъ Бога, слабоститѣ — къмъ дявола. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да е лишенъ отъ слабости. Съ много нѣща хората се справили, но много нѣща още ги спъватъ. Има музиканти, които свирятъ отлично на първитѣ позиции на цигулката. Дойдатъ ли до високитѣ позиции, не могатъ да взиматъ чисти тонове. Тамъ разстоянието между тоноветѣ е малко, и мѫчно се взиматъ. Не е лесно да взимашъ чисти, ясни тонове. Всѣки тонъ има опредѣленъ брой трептения. Не се ли вземе тонътъ правилно, и броятъ на трептенията му не сѫ точни. Не е лесно да бѫдешъ истински музикантъ. Не е лесно да бѫдешъ търпеливъ при всички условия на живота. Какво трѣбва да прави музикантътъ, за да свири чисто ? Какво трѣбва да прави нетърпеливиятъ, за да се справя съ мѫчнотиитѣ си ?—Да кажатъ на своето развълнувано море да утихне. Кажете на развълнуваното си море да утихне! Кажете на вашитѣ бури и вѣтрове да престанатъ! Кажете на вашето слънце да изгрѣе, да изпрати своята топлина и свѣтлина къмъ цвѣтята ви, да цъвнатъ. Само така ще изправите погрѣшкитѣ си и ще внесете въ дома си радость и веселие. Ще кажете, че тази работа е мѫчна, не е за васъ. Като дойде Христосъ, Той ще оправи всички объркани работи. Всѣки день Христосъ оправя обърканитѣ ви работи, но вие пакъ ги разваляте. Колко пѫти вие сте разваляли онова, което Богъ е създалъ! Колко пѫти сте били щастливи и сте губили щастието си! Колко пѫти ви е посещавалъ Христосъ, но следъ известно време започвате да се съмнявате, Христосъ ли бѣше, или се лъжете. Ако искате да знаете, дали Христосъ ви е посетилъ, последвайте Го и започнете да работите съ Него. Обикновено Христосъ посещава трудещитѣ, страдащитѣ, беднитѣ, болнитѣ, изоставенитѣ. Изобщо, Христовиятъ кракъ стъпва тамъ, дето човѣшки кракъ не може да стъпи. Както слънцето изгрѣва и залѣзва, освѣтява цѣлата земя и не иска да знае, признаватъ ли го хората, или не, така и Христосъ не иска да знае, признаватъ ли Го, или не. Ако е слънце, слънце е; ако не Го виждатъ, не е слънце. — Какво е Христосъ ? — Най-великата проява на Бога. — Какъ ще познаемъ Христа? — Като познаете Бога. Който познава Бога, познава и Христа. Христосъ е вътрешна, свещена идея, която се крие въ дълбочината на човѣшката душа. Само Богъ може да вложи тази идея въ човѣка. Домогне ли се до нея, човѣкъ мълчи, нищо не говори вече нито за Бога, нито за Христа Той ги носи въ себе си. Мнозина ме питатъ, кой съмъ азъ, защо съмъ дошълъ на земята. — Това не е тѣхна работа. Дошълъ съмъ да изпълня Божията воля, да свърша една важна работа. Ще я свърша, както разбирамъ, като музиканть, който свири хубаво. Дали ще бъде публиката доволна, не е важно. Който е доволенъ, ще ме слуша; който не е доволенъ, ще напусне салона и ще се върне у дома си. Азъ съмъ дошълъ на земята да изпълня не моята воля, а волята на Онзи, Който ме е изпратилъ. Така е казалъ и Христосъ. Какво е отношението на Бога къмъ човѣка ? — Каквото е отношението на майката и на бащата къмъ детето. Богъ вдъхна животъ въ човѣка, и той стана жива душа. Съ други думи казано: Богъ вложи Божественото начало въ човѣка, като часть отъ себе си. За Божественото въ човѣка дойде Христосъ, а не за човѣшкото. Той искаше да повдигне Божественото въ човѣка, да го изведе на правъ пѫть. И вие, като Христа, трѣбва да разграничавате Божественото отъ човѣшкото и да съдействувате за неговото проявяване. Кажете ли, че не се интересувате отъ мнението на хората за васъ, това е гордость. Искате ли да имъ се натрапите, да разбератъ кой сте, това е щеславие. Човѣкъ трѣбва да работи за развиване на Божественото, безъ да мисли, какво ще кажатъ хората за него и безъ да пренебрегва тѣхното мнение. Вървете въ правия пѫть, който нѣма нищо общо нито съ гордостьта, нито съ щеславието. Следвайте пѫтя на Духа, Който работи въ васъ още отъ създаването на свѣта. Отклоните ли се отъ този пѫть, ще се блъснете въ канара и ще счупите главата си. Нѣкой блъска главата си въ канара и мисли, че ще я разбие. Канарата ще счупи главата ти, но не обратното. И най-коравата човѣшка глава не може да счупи канарата. — Азъ мога да направя много нѣща. — Кажи и направи. Обаче, казвашъ, и нищо не става. Защо ? — Защото Богъ е вънъ отъ тебе. Докато Богъ е вънъ отъ тебе, нищо не можешъ да направишъ. И тъй, за да направи това, което иска, човѣкъ трѣбва да бѫде господарь на себе си. Въ противенъ случай, нищо не може да направи, на никого господарь не може да бѫде. Който не е богатъ вѫтрешно, и външно не може да бѫде богатъ; който не е ученъ вѫтрешно, и външно не може да бѫде ученъ. Това не е за обезсърдчаване. Вие живѣете въ единъ великъ свѣтъ, при добри условия за развиване, нѣма защо да се оплаквате. Ще кажете, че имате страдания, че сте нещастни. Азъ съмъ готовъ да купя вашето нещастие и вашитѣ страдания. Вие сте тъкмо за работа, за учене, отъ нищо не трѣбва да се страхувате. Страшно е, ако сте остарѣли и не можете да работите. Който е младъ, трѣбва да се радва. Той носи въ себе си любовьта и силата, които му отварятъ пѫтя къмъ знанието и мѫдростьта. Трѣбва ли да се оплаква и обезсърдчава при това положение ? Страшно е, ако изгубите любовьта, силата, красотата, истината. Тогава ставате старци и за нищо неспособни. Нѣкой казва, че отъ любовь главата му побѣлѣла и отъ молитви очитѣ му изтекли. Не говорете за любовьта на въздишкитѣ. Това не е любовь. Не говорете и за молитвитѣ на плача. Това не сѫ молитви. Не говорете за свободата, която ограничава. Това не е свобода. Радвайте се на знанието. Радвайте се на свободата. Радвайте се и на младостьта, и на старостьта. Радвайте се на любовьта въ всичкитѣ и форми и прояви. Радвайте се на любовьта въ растенията, въ животнитѣ и въ хората. Тя е една и сѫща навсѣкѫде. По форма и по качество Божията Любовь е навсѣкѫде еднаква; въ нея нѣма нито промѣна, нито измѣна. Богъ е навсѣкѫде единъ и сѫщъ. — Божиятъ Духъ носи всичкитѣ блага на живота. * 2. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 29 септемврий, 1935 г. 5 ч. с. София.— Изгрѣвъ

Отъ "Тритѣ родословия", утринни слова, година V, т.1 (1935-1936). Първо издание отъ 1943 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 22 септември 1935 г. до 12 януари 1936 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Тритѣ родословия Като четете първа глава отъ Евангелието на Матея, виждате изброени три родословия по четиринадесети рода: отъ Аврама до Давида четиринадесети рода; отъ Давида до Вавилонското преселение четиринадесети рода и отъ Вавилонското преселение до Христа сѫщо четиринадесети рода. Така се запознавате съ родословието на Христа. Значи, Той води началото си отъ Аврама. Тази глава отъ Евангелието засѣга вътрешната страна на произхождението на Христа, отъ която малцина се интересуватъ. Тя представя сложна математическа задача. Такива задачи се срѣщатъ въ живота на всѣки човѣкъ. И природата крие своето знание въ сложни математически формули и задачи, достъпни само за онѣзи, които иматъ стремежъ къмъ знанието. Всичко въ природата е тайно, облѣчено въ символи. Тази е причината, дето хората виждатъ нѣщата такива, каквито не съ въ действителность. Вечерь, като гледате небето, осѣяно съ безброй звезди, едва видими съ просто око, струва ви се, че съ малки. Въ същность, ученитѣ казватъ, че тѣ съ голѣми като слънцето. Поставени на далечно разстояние отъ насъ, тѣ заставятъ човѣка да мисли, да открива истината и да се развива. Въпрѣки това, човѣкъ не е дошълъ още до истинското знание, до произхода на вселената и създаването на свѣта. Каква е крайната цель на Битието, какво е целилъ Богъ съ създаването на свѣта, не е известно на човѣка. Сѫществуватъ различни хипотези и теории за това, но тѣ не представятъ абсолютната истина. Да предполагашъ и да знаешъ, това еѫ две различни нѣща. Срѣщашъ едного, казвашъ, че е сериозенъ човѣкъ. По какво познавашъ, че е серио- зенъ? Външно е строгъ, сериозенъ, но какво е вѫтрешното му разположение, не знаешъ. Другъ нѣкой е външно веселъ, засмѣнъ, а вѫтрешно е неразположенъ. Истинскиятъ човѣкъ и разположението му сѫ скрити отъ окото на външния наблюдатели. Като изучавате човѣка, виждате, че и най-напредналиятъ е вѫтрешно неспокоенъ, все има нѣщо, което го смущава. Често една дума нарушава равновесието на човѣка. Ако синътъ на нѣкой родители е въ странство и имъ кажатъ, че е боленъ, тѣ веднага започватъ да се безпокоятъ. Защо се безпокоятъ? Страхъ ги е да не умре. Тѣ говорятъ за вѣченъ животъ, за безсмъртието на душата, а въпрѣки това не искатъ синътъ имъ да умре. Значи, вѣрата имъ въ Бога, въ безсмъртието на душата не е силна. Вѣра е нуждна на съвременнитѣ хора. Ученитѣ говорятъ за излѫчване на човѣка отъ тѣлото, но малцина иматъ опитностьта на излѫчването. Павелъ казва, че билъ на третото небе, дето видѣлъ нѣща, които нито око е видѣло, нито ухо е чуло. Той се излѫчилъ, излѣзълъ отъ тѣлото си и така стигналъ до третото небе. Състоянието, въ което Павелъ се намиралъ, наричаме „пробуждане на козмическото съзнание“. Това съзнание се отличава съ голѣма свѣтлина. Споредъ изчисленията на единъ ученъ, засега въ свѣта има само 19 души, които сѫ дошли до пробуждане на козмическото съзнание. Ще запитате, защо само апостолъ Павелъ ималъ пробудено съзнание, или защо само 19 души досега живѣятъ въ своето Божествено, козмическо съзнание. Да се задава такъвъ въпросъ, това е все едно, да се питате, защо единъ човѣкъ е богатъ, а другъ беденъ; защо една рѣка е пълноводна, а друга е на пресъхване; защо единъ хлѣбъ е топълъ, а другъ — студенъ? Това сѫ въпроси, на които лесно може да се отговори. Една рѣка е пълноводна, защото е въ началото на движението си, току-що излѣзла отъ своя изворъ; щомъ се разлѣе на много мѣста, водата и се намалява, и тя постепенно пресъхва. Хлъбътъ е топълъ, защото едва е изваденъ отъ фурната. Щомъ минатъ нѣколко часа отъ опичането, той вече е студенъ. Това сѫ въпроси и отговори, разсѫждения, които не разрешаватъ главната задача, т. е. това, което човѣкъ търси. Какво търси човѣкъ? — Истинския животъ. Всѣки иска да намѣри онзи животъ, който да го освободи отъ смъртьта, отъ болеститѣ, отъ страданията и мѫчнотиитѣ. Вмѣсто това, той намира смъртьта, болеститѣ, страданията. Човѣкъ не е всѣкога скръбенъ и нещастенъ, той има радости и придобивки, но лесно ги губи. Едва се зарадва за нѣщо, и скоро радостьта му се смѣня съ скръбь. Той се чуди, какво е станало, че радостьта му изчезва. Като че нѣкой го дебне, да му отнеме радостьта. Така постѫпватъ нѣкои господари съ слугитѣ си. Като свършатъ работата си, слугитѣ насѣдатъ на едно мѣсто, радостни и разположени, че нѣматъ работа, но отнѣкѫде се задава господарьтъ и веднага отнема радостьта имъ. Сърдцето му се свива неспокойно, че тѣ почиватъ, а не работятъ. Сърдцето на човѣка се свива, като види нѣкой по-богатъ, по-силенъ, по-красивъ, по-ученъ отъ себе си. Кои сѫ по-бужденията за свиването на сърдцето? Защо да не се радва на богатството, на здравето, на силата, на красотата на своя ближенъ? Каква е разликата между богатия и бедния, между красивия и грозния, между радостния и скръбния? Единъ сказчикъ държалъ беседа върху бедностьта, искалъ да изнесе благото, което тя носи за човѣка, но като свършилъ сказката си, слушателитѣ му казали: Дръжъ бедностьта за себе си, а остави богатството за насъ. Сказчикътъ говорилъ цѣлъ часъ, но не могълъ да убеди слушателитѣ си въ ползата отъ бедностьта, защото самъ не вѣрвалъ въ нея. Мнозина говорятъ за бедностьта, за болеститѣ и за страданията, като блага въ живота и условия за човѣшкото развитие, но не ги желаятъ за себе си, защото не вѣрватъ въ тѣхъ. Какво представятъ страданията, болеститѣ, бедностьта? — Тѣ сѫ неразрешени задачи, изостанали отъ далечното минало. Всѣки ги е отхвърлялъ, не искалъ да се занимава съ тѣхъ. Днесъ тѣ пакъ сѫ дадени на съвременното човѣчество, да ги разреши правилно. Дали сегашнитѣ хора ще ги разрешатъ, или ще ги оставятъ на бѫдещето поколѣние, това е въпросъ. Когато хората се запитватъ, защо идатъ страданията, тѣ търсятъ начинъ да разрешатъ задачата си. Обаче, онѣзи, които сѫ имъ дали задачата, следятъ, сами ли ще я решатъ, или ще я препишатъ наготово отъ други. Хората не сѫ разрешили въпроса за страданията, за произхода на човѣка, а разрешаватъ въпроса за създаването на свѣта. Тѣ не познаватъ себе си, не знаятъ, какъ е създаденъ човѣкъ, а решаватъ далечни, отвлѣчени въпроси. Срѣщате учени, философи, музиканти, математици, които не знаятъ мѣстото на философията, на математиката, на музиката въ своята глава. Тѣ не подозиратъ, че всѣка способность има специално мѣсто въ мозъка. Има учени, които не вѣрватъ въ магията. Какво въ сѫщность е магията? — Мѫдрость. Магътъ е мѫдрецъ, който съ силата на своята мисъль може да носи слабитѣ хора. — Възможно ли е това? — Възможно е, разбира се. Както силниятъ носи слабия на гърба си, така и мѫдрецътъ влияе на обикновенитѣ хора съ мисъльта си. Професорътъ не носи ли студентитѣ на гърба си съ своята мисъль? Той ги туря на гърба си и ги разнася изъ областьта на мисъльта си. Всѣки човѣкъ, на когото мисъльта е силна, влияе на слабитѣ. Единъ проповѣдникъ разправялъ своя интересна опитность за силата на мисъльта и действието и върху човѣка като свѣтлина. Единъ день той излѣзълъ отъ дома си и отишълъ на събрание, дето ще държи проповѣдь. Помислилъ да вземе рѫкописа на проповѣдьта си, но си казалъ: Добре съмъ я заучилъ, мога и безъ бележки. Имамъ вѣра въ паметьта си, не ме е излъгвала досега. Той се качилъ на амвона и започналъ да развива! проповѣдьта си. По едно време въ стаята влѣзла една госпожа, съ черни очила и сериозно изражение на лицето. Като го погледнала, той веднага забравилъ проповѣдьта си, не могълъ да си спомни, какво трѣбва да говори. Изненаданъ отъ това, той решилъ да прекѫсне проповѣдьта си и да се извини на слушателитѣ, че не се чувствува добре. Въ този моментъ вратата се отворила и влѣзълъ единъ младъ човѣкъ, съ приятно, засмѣно лице. Той погледналъ къмъ проповѣдника и внесълъ известно разположение въ него, съ което го извадилъ отъ затруднението му. Проповѣдьта възкръснала въ паметьта на проповѣдника, и той спокойно продължилъ и завършилъ работата си. Коя е причината за прекѫсването и за възстановяването мисъльта на проповѣдника? Жената съ чернитѣ очила имала противоположна мисъль на тази на проповѣдника, поради което изгасила свѣтлината въ неговото съзнание. Въ мисъльта на младия господинъ имало нѣщо общо съ мисъльта на проповѣдника, благодарение на което могълъ да запали изгасналата свѣщь на проповѣдника, и той завършилъ успѣшно проповѣдьта си. Значи, знанието е въ зависимость отъ свѣтлината. Хора съ силна и свѣтла мисъль влияятъ на онѣзи, чиято мисъль е слаба и лишена отъ свѣтлина. Богъ създалъ свѣта, създалъ свѣтлината и привидно се отдалечилъ отъ хората, оставилъ ги свободно да се развиватъ, да мислятъ, да търсятъ причинитѣ за създаването на Битието. Но хората се ограничаватъ едни други. Всѣки иска да се наложи по съзнание, по мисъль и чувства на другитѣ, да имъ покаже, че е по-силенъ. Учениятъ иска да наложи мисъльта си на всички хора; религиозниятъ иска да наложи своето вѣрую на другитѣ, да имъ покаже, че е на правъ пѫть. Следъ всичко това, хората искатъ да знаятъ, какво е отношението на Христа къмъ тѣхъ. Ако отношението на Христа къмъ хората е външно, физическо, тѣ трѣбва да дойдатъ при Него, да се ръкуватъ, за да имъ предаде нѣщо отъ себе си. За това се изисква много време. Представете си, да дойдатъ 500 милиона християни, да се ръкуватъ съ Христа ! Колко време Му е нуждно, да каже по една дума на всѣкиго? Често хората се сърдятъ на Христа, недоволни съ отъ Него, че не имъ проговорилъ, не имъ обърналъ внимание. Който гледа на нѣщата материалистически, той се сърди и на Христа, и на Бога. Който вижда вътрешния смисълъ на нѣщата, знае, че Богъ живѣе въ човѣка, и човѣкъ — въ Бога и не се смущава. Велико е Божието съзнание! То обхваща всички живи същества не само на земята, но въ всички свѣтове и имъ помага. Богъ има предъ видъ тѣхнитѣ нужди и ги задоволява. Той се грижи за тѣхъ, и когато се раждатъ, и когато умиратъ. Какво представя смъртьта? — Минаване отъ единъ свѣтъ въ другъ. Споредъ хората, човѣкъ се ражда и умира, а споредъ Бога, човѣкъ минава отъ едно състояние въ друго. Когато една душа се въплътява и слиза на земята, небеснитѣ жители скърбятъ за нея, а хората се радватъ. Когато напуща земята, небеснитѣ жители се радватъ, а хората скърбятъ. — Защо е така ? — На този въпросъ сами ще си отговорите. Хората си задаватъ такива въпроси, на които сами не могатъ да отговорятъ. Напримѣръ, нѣкой пита, не може ли да се живѣе безъ ядене и пиене. — Ако устата, стомахътъ и червата не съществуваха, можеше безъ ядене и пиене. Веднъжъ тѣ сѫществуватъ, не може безъ ядене и пиене. — Не можеше ли човѣкъ да бѫде създаденъ другояче? — Не можеше. Тъй както е създаденъ сегашниятъ човѣкъ, по-добра форма и устройство не можеше да му се даде. Днешниятъ човѣкъ е само скица на бѫдещия човѣкъ. Той не е дошълъ още до онова високо съзнание, което ще придобие въ бѫдеще. Той не е дошълъ още до онзи образъ и подобие, за който се говори въ Битието. Много време е нуждно на човѣка, докато дойде до образа, който Богъ носи въ мисъльта си. Ако сегашниятъ човѣкъ, споредъ мнението на ученитѣ, е миналъ презъ 400 хиляди форми, можете да си представите, презъ колко форми още трѣбва да минава, за да достигне своето съвършенство. Не е лесно да дойде човѣкъ до онова велико съвършенство, да остане тихъ и спокоенъ при всички условия на живота и въ всичко да вижда добрата страна. Съвършениятъ човѣкъ нито се обижда, нито другитѣ обижда. Той вижда и предвижда нѣщата, знае, какъ да постѫпва и какво да говори. Коя е причината за недоразуменията между хората ? — Тѣхното несъвършенство. Недоразуменията се дължатъ на тѣхната непред- видливость, на тѣхния невъзпитанъ езикъ, на тѣхното неумение да виждатъ и чуватъ нѣщата правилно. Гледашъ нѣкого, измѣрвашъ го отъ главата до краката, не знаешъ, какво търсишъ. Какво ще видишъ ? — Човѣкъ, високъ 160 см., но това не е истинскиятъ човѣкъ. Преди да се е родилъ, той е билъ малъкъ, невидимъ съ просто око, едва подъ микроскопъ можешъ да видишъ нѣщо живо, прилично на клетка. Малкиятъ човѣкъ е подобенъ на звезда, която не се вижда съ просто око. Като го наблюдавате съ телескопъ, виждате, какъ расте, увеличава се, става голѣмъ. Следъ време се намалява и се изгубва отъ полето на вашето зрение. Кѫде отиде голѣмиятъ човѣкъ ? — Изгуби се, т. е. умрѣ, замина за другия свѣтъ. Значи, както иде човѣкъ на земята, така си отива. Дохожда малъкъ и си отива малъкъ. Мнозина се интересуватъ отъ голѣмината на вселената. Ако питатъ мене, ще имъ кажа, че първоначално тя е могла да се събере въ единъ лещникъ. Това се вижда невѣроятно. Единъ ученъ казва, че първоначално вселената е била голѣма като сапунено мѣхурче. После тя се е увеличавала и, въ продължение на милиони хилядилѣтия, дошла до положението, въ което ние я виждаме. Обаче, тя не е спрѣла да расте и да се развива. Докѫде може да стигне въ своитѣ размѣри, не знаемъ. Като казвамъ, че вселената нѣкога се е събирала въ черупката на лешника, и днесъ може да се събере въ лешникова черупка, но важно е, какъвъ е билъ този лещникъ. Това е неразбранъ въпросъ за човѣшкия умъ, но не по-малко неразбранъ е въпросътъ, какъ е могълъ Христосъ да нахрани петхиляденъ народъ само съ петь хлѣба. Неразбранъ е този въпросъ, но се разисква и възприема отъ много умове. Ще кажать нѣкои, че хлѣбоветѣ сѫ били голѣми. Отде сѫ взели тогава толкова голѣми пещи ? Значи, ако едното положение е приемливо, другото не се приема. Оттукъ вадимъ заключението, че лещниковата черупка е била по-голѣма отъ самата вселена. И тъй, когато разискваме върху безкрайно малкото и безкрайно голѣмото, вие се обърквате, нищо не разбирате. Като се говори за малкия и за голѣмия човѣкъ, сѫщо се обърквате. Защо човѣкъ е малъкъ и защо става голѣмъ ? Детето е малко, защото баща му е голѣмъ. Неговото съзнание е въ бащата. Щомъ започне да остарява бащата, той предава съзнанието си на своето дете, което постепенно расте и се увеличава. Бащата остарява, а детето расте и започва да мисли. Следователно, ако нѣкой не може да мисли, причината е въ бащата: не е станало правилно предаването и възприемането на неговото съзнание. Детето започва да мисли, когато бащата му даде това право. На сѫщото основание казвамъ: Човѣкъ започва да мисли, когато Богъ му даде това право. Следователно, не искай да ми- слишъ, преди да ти е далъ Богъ право да мислишъ. Не искай да станешъ богатъ, преди да си получилъ разрешение за това. Искай нѣщо само тогава, когато ти е позволено вече да го имашъ. Искашъ ли нѣщо преждевременно и безъ позволение, ще се натъкнешъ на голѣми мѫчнотии. Ако житното зърно иска презъ зимата да се посѣе въ земята, ще се натъкне на голѣми мѫчнотии — ще измръзне и нѣма да израсте. Обаче, ако не се посѣе презъ есеньта и остане завинаги въ хамбара, пакъ се излага на страдания. То трѣбва да се посѣе навреме въ земята, за да израсте и даде изобилно плодъ. Следователно, който иска да бѫде щастливъ, не трѣбва да остава въ Божествения хамбаръ. Дойде ли време за сѣитба, той трѣбва да бѫде посѣтъ въ земята. Ще имате страдания, но ще растете и ще се развивате. Останете ли въ хамбара, всички ще бѫдете равни, но растене нѣма. Радвайте се, докато имате страдания, защото тѣ даватъ потикъ, условия за развитие. Страданиятата сѫ вѫтрешни потици, чрезъ които се пробужда човѣшкото съзнание. Безъ тѣхъ съзнанието на човѣка остава въ застой. Всѣки застой води къмъ леность, къмъ инертность на материята. Щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да страда и да се радва, да се развива, да оживи инертната материя. — Защо съмъ боленъ? — Защото си инертенъ. — Защо съмъ невежа? — Защото си инертенъ. — Защо се безпокоя? — Инертенъ си. Всички отрицателни състояния, презъ които минава човѣкъ, се дължатъ на инертностите на материята. За да излѣзе отъ тази инертность, въ помощь му иде религията. Тя събужда съзнанието му и го свързва съ Първата Причина, отъ която той черпи материали за своето развитие. Само така човѣкъ може да изпълнява Божията воля. Щомъ изпълни Божията воля, той може да изпълни и своята воля. Щомъ знаешъ Божия планъ и го приложишъ, можешъ да изпълнишъ и своя планъ. Първо ще изпълнишъ Божествената програма, а после човѣшката. Като не разбиратъ законитѣ на разумния животъ, хората се запитватъ, какви еѫ отношенията на Бога къмъ тѣхъ. Това не е тѣхна работа. Тѣ трѣбва да опредѣлятъ своитѣ отношения къмъ Бога — това е първата имъ задача. Трѣбва ли детето да се интересува за отношенията на майка си къмъ него? Преди още да е започнало да мисли, майката е опредѣлила отношенията си къмъ него. Важно е детето да разбере любовьта на майка си и да се ползува отъ нея. На сѫщото основание, задачата на всѣки човѣкъ е да разбере Божията Любовь, да я оцени и приложи въ живота си. Ще кажете, че познавате тази любовь по любовьта на майка си, или на своя възлюбенъ. Това сѫ частични прояви на любовьта. Божията Любовь е широка, необятна. Тя държи въ себе си всички живи сѫщества. Тя ги е създала, тя се грижи за тѣхъ. Никой не е заставилъ Бога да проявява Любовьта си къмъ всичко живо. Ако нѣкоя външна сила може да Го накара да люби. Той не е Богъ. Любовьта е естественъ, непринуденъ процесъ. Мнозина се запитватъ, какви сѫ условията, за да се обичатъ. Първото условие за проява на любовьта е любовь къмъ Бога. Казано е: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкото си сърдце, съ всичкия си умъ, съ всичката си душа и съ всичката си сила“. После иде любовьта къмъ ближния. Като любишъ Бога, ще възприемешъ любовьта Му и съ нея ще възлюбишъ ближния си. Какъ ще любишъ ближния си?—Като себе си. Значи, любовьта къмъ себе си е мѣрка. Не можешъ да любишъ ближния си, ако не любишъ себе си. Казвате за нѣкого, че е себелюбивъ. Това е въ реда на нѣщата. Лошо е, ако себелюбивиятъ не излиза вънъ отъ себе си. Но ако проявява сѫщата любовь и къмъ ближния си, той е на правъ пѫть. Едно отъ качествата на любовьта е предвиждането. Който люби, може да предвижда, т. е. да предсказва нѣщата. Това се дължи на едно вѫтрешно чувство въ човѣка. Всѣки човѣкъ, въ когото това чувство е развито, може да предсказва. Дадатъ му да вдигне нѣкаква тежесть. Той погледне тежестьта и предварително казва, дали може, или не може да я вдигне. Като направи опитъ, той се увѣрява, че чувството му не го лъже. Колкото по-напредналъ е човѣкъ, толкова по-добре развито е това чувство. Съвършенитѣ хора предвиждатъ всичко, което имъ се случва въ живота, благодарение на това чувство. Несъвършениятъ не предвижда нѣщата, не знае, какво го очаква. Отъ гледището на съвършения животъ, това е невежество. За обикновения човѣкъ невежеството е благо. Какъвъ смисълъ има за него предвиждането на нѣщата, ако не знае, какъ да се справи съ това, което ще му се случи ? Като не разбира Божиитѣ пътища, той ще се страхува, безъ да знае, какъ да си помогне. Ето защо, страхливиятъ не трѣбва да знае бъдещето си. Той не трѣбва преждевременно да излиза отъ условията на обикновения животъ. Излѣзе ли отъ обикновения животъ, той ще се намѣри предъ голѣми мъчнотии, съ които не може да се справи. Какво ще бъде положението му, ако попадне въ огнената пещь, както тритѣ момци, за които се говори въ Стария Заветъ. Той непремѣнно ще изгори. За да не изгаря, човѣкъ трѣбва да знае, какъ да повиши трептенията на тѣлото си, да надминаватъ трептенията на огъня. Съ това знание човѣкъ може да разпръсне всѣка бомба и да остане неповреденъ. Преди да стигне бомбата до него, той може да я пръсне. Казано е въ Писанието, че когато земята дойде предъ лицето на Бога, тя ще се разтопи. Съ земята заедно ще изчезнатъ и хората, и животнитѣ, и растенията — цѣлиятъ животъ ще изчезне. Готови ли сте за това? Не сте готови. Тогава не пожелавайте преждевременно нѣща, които ще ви спънатъ въ развитието. Мнозина искатъ да видятъ лицето на Бога. Готови ли съ за това? Ако не съ готови, ще се стопятъ. Затова е казано, че никой не е видѣлъ Господа, освенъ Сина. Христосъ дойде на земята въ човѣшки образъ, но Той имаше богатъ вѫтрешенъ животъ. Той разполагаше съ голѣми знания и възможности. Той познаваше великитѣ Божии закони, но трѣбваше да пострада отъ човѣцитѣ. Хри- стосъ приложи закона на себеотричането, който проповѣдваше и на ученнцитѣ си. Той казваше: „Който не се отрече отъ майка си и отъ баща си, отъ богатството си, даже отъ живота си, не може да бѫде мой ученикъ“. Този стихъ може да се преведе съ други думи: „Ако не любишъ, ако не учишъ, ако не обичашъ истината и свободата, не можешъ да бѫдешъ мой ученикъ“. Това означаватъ думитѣ на Христа на съвремененъ езикъ: „Да дадешъ всичко и да започнешъ да любишъ, да учишъ и да обичашъ истината и свободата“. Това казвамъ на българитѣ, това казвамъ на всичкитѣ народи. Какво представя човѣкътъ? — Грамадно езеро или море. Като не съзнава богатството, което носи, той се ограничилъ въ себе си, за нищо не мисли. Време е вече да прокопае канали, да даде нѣщо отъ себе си и на другитѣ. Само така той ще се оживи. Какво може да даде едно затворено езеро или море? Затворенитѣ езера трѣбва да се отворятъ, да се втичатъ едни въ други. Какво прави затворениятъ човѣкъ? Той се индивидуализиралъ, мисли само за себе си и очаква щастие. Щастието не влиза въ затворени езера. То отива тамъ, дето душитѣ се обмѣнятъ, дето езерата се втичатъ и изтичатъ. Богъ прониква отъ най-малкото сѫщество до най-голѣмо- то. Той не се ограничава и не остава да Го ограничаватъ. Той е лѫчъ, който прониква всичко живо. Ако виждашъ този лѫчъ, ти си на правъ пѫть. Ако виждашъ Божието присѫтствие въ слънцето, въ водата, въ въздуха, въ растенията, въ богатството и въ сиромашията, въ здравето и въ болестьта, въ знанието и въ невежеството, ти си на правъ пѫть, ти си щастливъ човѣкъ. Величието на Бога се проявява въ всичко — и въ живота, и въ смъртьта. Като се ражда дете, хората се радватъ на новосъградената кѫща. Като умре нѣкой, хората страдатъ. Какво нѣщо е смъртьта? — Събаряне на старата кѫща и съграждане на нова. Какво страшно има въ това? Понѣкога става нужда да се събори цѣлата кѫща, нѣкога — само стенитѣ, а нѣкога — само да се пречисти. Всичко, което става, е за добро. Хората искатъ да ги завари Христосъ въ старитѣ имъ кѫщи. Това е невъзможно. Старитѣ кѫщи, старитѣ разбирания, старитѣ умове и сърдца сѫ отживѣли времето си. Всичко, което сега имате, не е въ състояние да изплати и най-малкото, което Христосъ може да ви даде. Нови сърдца, нови умове, нови разбирания сѫ нуждни на хората.Христосъ носи новото вино, което може да се налѣе само въ нови мѣхове. Религиознитѣ цитиратъ Христовитѣ думи, че човѣкъ трѣбва да се пожертвува. Какво означаватъ тѣзи думи ? Да се пожертвува човѣкъ, това значи, да отвори каситѣ на своето сърдце и на своя умъ, да извади богатството, което се крие въ тѣхъ. Той е затворилъ това богатство. Хиляди години сѫ изминали вече, и богатството му стои неизползувано. — Какво ще направя съ това богатство ? — Много нѣща ще направишъ. Едно се иска отъ тебе — да извадишъ богатството си и да започнешъ да го раздавашъ. За себе си искашъ много нѣща, безъ да мислишъ, че трѣбва и ти да давашъ. Ще кажешъ, че само Богъ може да помага. Така е, но Той се проявява чрезъ хората. Тѣ сѫ проводници на Неговитѣ блага. Ако проводницитѣ не работятъ, благата ще престанатъ да текатъ. Ще кажете, че не искате да работите, да учите, да копаете. Щомъ се отказвате отъ трудъ, работа и учене, вие сами подписвате присѫдата си. Който не работи, не може да се усъвършенствува. Ползувайте се отъ свѣтлината на деня, за да придобиете онова, което душата ви желае. Деньтъ е вашъ, годинитѣ сѫ на ваше разположение. Работете, докато сте млади. Очаквате ли старостьта, тогава да се усъвършенствувате, вие сами ще се изненадате. Щомъ остарѣете и не можете да се движите, ще търсите тояги, съ които да се подпирате. Тогава ще разчитате на тоягитѣ, а не на вашитѣ сили. Такава старость отдалечава човѣка отъ Бога. Стремете се къмъ вѣчното подмладяване, което ще ви приближи при Бога. Значи, младиятъ се приближава при Бога, а стариятъ се отдалечава. Дайте мѣсто на Бога въ себе си, Той да работи въ васъ и да ви повдига. Ако сами не можете да се повдигнете, дайте пѫть на Божественото Начало въ себе си, то да работи въ васъ. Какво представя Божественото въ човѣка? Това е неговото вѫтрешно, неизмѣнно вѣрую. Ако ви попита нѣкой, какво е вашето вѣрую, кажете: Вѣрвамъ въ Единния Вѣченъ Истиненъ Богъ, Който ми е говорилъ въ миналото, Който ми говори сега и Който ще ми говори въ бѫдеще. Вѣрвамъ въ Господа и Неговия Духъ, Който създава условията на моето спасение. Вѣрвамъ въ Господа Исуса Христа, Който е дошълъ да спаси свѣта. Христосъ казва за себе си: „Синъ Человѣчески не дойде да Му служатъ, но да служи на другитѣ. Азъ дойдохъ да имъ дамъ животъ и то изобилно“. Така трѣбва да разбирате Христа и да Го търсите въ себе си, а не вънъ отъ себе си. Когато въ ума ви влѣзе една свѣтла мисъль и въ сърдцето ви — възвишено чувство, които ви причиняватъ радость, ще знаете, че Христосъ ви е посетилъ. Следователно, търсете Христа въ свѣтлитѣ мисли, въ свѣтлитѣ чувства и постѫпки, а не отвънъ. Истинското познаване и разбиране на нѣщата иде отвѫтре, а не отвънъ. Познаването е въ зависимость отъ любовьта. Не можете да познаете човѣка, докато не го обичате. Любовьта е законъ за опознаване на душитѣ. Вънъ отъ любовьта човѣкъ е нещастенъ. Любовьта носи щастието. Дето е любовьта, тамъ е знанието, тамъ е свободата, тамъ е животътъ. Безъ любовь нищо не се постига. И тъй, който иска да бѫде ученикъ на новото учение, трѣбва да люби, да учи и да обича истината и свободата. Люби, учи и свободенъ бѫди, това е мотото на новото учение. — Божиятъ Духъ носи всичкитѣ блага на живота. * 1. Утринно слово, държано отъ Учителя, на 22 септемврий, 1935 г. 5 ч. с. София. — Изгрѣвъ.

Отъ "Ценната дума", утринни слова, година IV, т.2 (1934-1935). Издание отъ 1941 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 3 февруари 1935 г. до 15 септември 1935 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Скъпоценното камъче Размишление. 14. и 15. гл. отъ Деянията на Апостолитѣ. Има нѣща въ живота, които мѫчно могатъ да се обяснятъ. Докато не мине презъ известни опитности, човѣкъ мѫчно разбира нѣщата. Какъ ще обясните на човѣка, какво представятъ сладкото и горчивото, ако не ги опита? Какъ ще си обясните, какво представятъ радостьта и скръбьта, ако не сте ги опитали? Следователно, безъ опитности нѣма знания, нѣма и свѣтлина. Безъ свѣтлина нѣщата сѫ за-творени. Безъ свѣтлина нѣма растене и развитие. Колкото по-голѣма е свѣтлината, толкова по-бързо е растенето. Обаче, и растенето има предѣлъ. Колкото и да сѫ благоприятни условията за едно растение, то достига само до известна височина. Стигне ли тази височина, по-нагоре не отива. Значи, всѣко растение, всѣко живо сѫщество се развива, докато стигне до известна зона. Вънъ отъ тази зона нѣма растене. Като изучавате челото, носа и брадата на човѣка, виждате, че и тѣ иматъ предѣлъ, до който достигатъ. Запримѣръ, челото на човѣка показва, докѫде най-много може да се развие умътъ; носътъ показва степеньта на развитието на сърдцето, а брадата — развитието на волята. Оттукъ вадимъ заключението: всѣко изопачаване на човѣшкитѣ мисли, чувства и действия нарушава правилностьта на неговия умъ, на неговото сърдце и на неговата воля. Нѣкой се оплакватъ,че не разбиратъ много нѣща. — Кога не се разбиратъ нѣщата? — Когато липсва вътрешна връзка между тѣхъ. Запримѣръ, написваме числата 1, 2, 3. Какво представятъ тия числа? Ще кажете, че това съ числа отъ естествения редъ. Има една вътрешна връзка между числата, която само кабалиститѣ знаятъ. Единицата е Богъ, двойката е природата, а тройката — човѣкътъ. Или, единицата е житното зърно въ хамбара, двойката е посаденото зрънце, а тройката — израсналия и вързалъ житенъ класъ. Единицата представя още киселина, която разяжда; двойката е основата, върху която се гради, а тройката — сольта, съ която хората си служатъ. Много опредѣления съществуватъ за числата, но какъвъ смисълъ иматъ тѣ, ако не знаете тѣхния вътрешенъ смисълъ ? Казвате, че единицата символизира Бога, житното зрънце въ хамбара и киселината, но каква е ролята на тѣзи величини въ психическия животъ на човѣка? Значи, докато символитѣ на числата не станатъ ясни, и самитѣ числа не могатъ да бѫдатъ разбрани. Съвременнитѣ хора разискватъ върху много въпроси, а най-много върху любовьта, но, въпрѣки това тя остава неразбрана. Какви ли опредѣления не се даватъ за любовьта! Подъ понятибто „любовь“ разбираме най-малкиятъ под- тикъ, който дава условия на житното зърно да изяви живота, скритъ въ него; най-малкото движение, най-слабата свѣтлина и топлина, сѫ все прояви на любовьта. Пулсътъ на човѣка е сѫщо проява на любовьта. Отъ промѣнитѣ, които ставатъ въ човѣка, сѫдимъ за степеньта на неговата любовь. Запримѣръ, когато рѫцетѣ и краката на човѣка истиватъ, любовьта му се намалява; когато топлината се увеличава, и любовьта се увеличава. Когато свѣтлината на човѣшкия умъ се увеличава, и знанието му се увеличава; щомъ се намали свѣтлината, и знанието се намалява. Единствената сила въ свѣта, която дава възможностъ на човѣка да реализира своитѣ желания, е любовьта. Мислитѣ и желанията не се реализиратъ по механически начинъ, но само по пѫтя на любовьта, като органически законъ. Колкото по голѣма Любовь има човѣкъ, съ толкова по-голѣми възможности ще разполага той. Ако е цигуларь-виртуозъ, ще свири на осемь позиции и лесно ще минава отъ една въ друга; ако е пѣвецъ, ще пѣе отлично. И говорътъ му ще бѫде музикаленъ. Който говори меко, музикално, той всѣкога е здравъ; огрубѣе ли гласътъ му, той заболява. Като боледува известно време, човѣкъ се тонира и въ скоро време оздравява. Видите ли, че нѣкой болвнъ се моли и тихо пѣе въ себе си, ще знаете, че той ще оздравѣе. Страшно е положението на болния, ако нѣма разположение да се моли и да пѣе. Такъвъ боленъ непремѣнно ще замине на онзи свѣтъ. Разположението на човѣка къмъ молитва и пѣние, е диагноза, съ която можете да опредѣлите, дали даденъ човѣкъ е здравъ, или боленъ, добъръ или лошъ. Когато изгуби това разположение, той огрубява, става лошъ и въ скоро време заболява. Щомъ се смекчи, той започва да се моли и да пѣе. Не се минава много време, и здравето му се възстановява. Като се отегчатъ отъ живота, хората за- почватъ да мислятъ за другия свѣтъ, за небето. Тѣ мислятъ, че тамъ ще ги посрещнатъ като герои, съ музика и вѣнци. Ще ги посрещнатъ като герои, ако сѫ учили и работили. Какъ ще посрещнатъ малкото дете въ университета ? Ще го турятъ на единъ чинъ и повече нѣма да му обърнатъ внимание. — Защо ? — Защото нищо не разбира. Каквото и да му покажатъ, то ще погледне и ще се дръпне настрана. За да се ползува отъ думитѣ на професора и отъ разговоритѣ на студентитѣ, детето трѣбва да е минало презъ четири академии: първоначална академия, академия на прогимназията, на гим-назията и най-после ще влѣзе въ академията на университета. И тогава, ако попадне въ ме-дицинския факултетъ, запримѣръ, ще разбира какво преподава професорътъ. Дали студентътъ може да издържи на опититѣ въ медицинската лаборатория, това е другъ въпросъ. Важно е, че той разбира, какво се преподава. При изучаване на човѣшкия мозъкъ, учетнитѣ сѫ забелязали, че различнитѣ мозъчни напрежения възбуждатъ различни центрове. Тамъ, дето нахлува повече кръвь, мозъкътъ се повдига и снишава. Оттукъ тѣ вадятъ заключение, че нѣкой мозъчни центрове проявяватъ по го-лѣма дейность отъ други. Съ това се обяснява, защо единъ човѣкъ се отличава съ едни умствени способности, а другъ — съ други, понѣкога противоположни на първия. Колкото повече работи човѣкъ въ известна область на ума, толкова повече се развива съответниятъ мозъченъ центъръ. Има хора, които не работятъ умствено, поради което и мозъкътъ имъ слабо работи. За да ги застави да мислятъ, природата имъ праща страдания. Като се намѣрятъ въ затруднения, по необходимость тѣ започвать да мислятъ, изпращатъ кръвь къмъ мозъка, и той започва усилено да работи. Много отъ сегашнитѣ хора искатъ да по- стигнатъ нѣщата изведнъжъ, безъ трудъ и работа. Докато сѫ на земята, тѣ искатъ работитѣ имъ да се нареждатъ добре, безъ препятствия. Като отидатъ на небето, и тамъ искатъ сѫщото. Въ това отношение тѣ приличатъ на деца, които мислятъ, че отъ първо отдѣленне могатъ да влѣзатъ направо въ университета. Това е невъзможно, трѣбва да ми- нешъ по каналния редъ, докато стигнешъ до университета. Да мислишъ, че съ единъ скокъ можешъ да се намѣришъ въ университета, това значи, да бѫдешъ като онзи окултистъ, който съ малко знания се обявилъ за гадатель. Той научилъ малко отъ хиромантия, малко отъ физиогномия, малко отъ френология и започналъ да гадае на хората. Като погледне на рѫката, познава само тритѣ основни линии: на сърдцето, на ума и на живота. Дойде при него нѣкой простъ човѣкъ, и той започва да му гадае: Знаешъ ли, какво богатство носишъ въ себе си? Ти имашъ сърдце, я вижъ, каква дълга линия. Ами я погледни линията на ума, гениаленъ човѣкъ ще станешъ. А линията на живота ти е чудо! Ще живѣешъ най-малко сто години. И съ това гадането се свършва. Простиятъ човѣкъ седи, гледа го и се чуди, отде знае това, какъ е възможно да стане гениаленъ, когато едва знае да напише името си. Казвамъ: Правъ е гадательтъ. Важни сѫ тритѣ линии на рѫката, безъ тѣхъ животътъ е безсмисленъ. Но, докато човѣкъ развие тѣзи линии, докато имъ даде права насока, той трѣбва да работи стотици години върху себе си. Само съ тѣзи линии човѣкъ не може да влѣзе въ причинния свѣтъ. Той трѣбва да мине презъ физическия, астралния, умствения свѣтъ и следъ това въ причинния. Какво представя причинниятъ свѣтъ? Той е свѣтъ, въ който действува законътъ на любовьта. Тамъ нѣма никакви противоречия. Любовьта е единствениятъ законъ, който опредѣля мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка. Като влѣзе въ причинния свѣтъ, човѣкъ разбира, какво е, въ сѫщность, доброто и какво — злото, Само въ причинния свѣтъ човѣкъ вижда, че понятията на хората за добро и за зло се различаватъ коренно отъ тия, които разумнитѣ сѫщества иматъ. Само така човѣкъ може да си обясни противоречията, които възникватъ на земята. Виждате нѣкой лошъ човѣкъ, а при това той е здравъ, богатъ, всичко има на разположение: пари, кѫщи, имоти. Чудите се, коя е причината за това. Противоречието е само на земята, но не и въ причинния свѣтъ. Този човѣкъ е добъръ, полезенъ за Бога. Разумниятъ свѣтъ използува неговитѣ сили за добро. Следователно, като дойдете до противо-речията, ще знаете, че тѣ не сѫ сѫществени. Тѣ минаватъ и заминаватъ, безъ да оставятъ следи въ човѣшкия животъ. Сѫществени нѣща сѫ тѣзи, които сѫществуватъ въ всички свѣтове. Понеже въ причинния свѣтъ не сѫществуватъ противоречия, затова казваме, че не сѫ сѫществени. На земята сѫществуватъ противоречия поради неразбиране на нѣщата. Разбере ли човѣкъ всичко, противоречията изчезватъ отъ неговия животъ. Нѣкой прави добро, а после се чуди, защо работата не излиза така, както очаквалъ. Запримѣръ, осиновявате едно сираче, давате му образование, искате да го направите полезенъ човѣкъ. Въ края на краищата се разочаровате отъ него. Защо се разочаровате ? Той се изучилъ, излѣзълъ добъръ човѣкъ, полезенъ за себе си, но не и за васъ. Кѫде се крие причината на разочарованието? Въ желанието си да направите едно добро, вие криете користолюбивото чувство, че отглеждате и учите това дете, за да ви помага на старини. Истинско добро е онова, въ което не влиза никакво користолюбие. Направете едно добро съ чисто сърдце, съ пълно безкористие и вижте следъ това, ще имате ли противоречия. Говорите ли истината на нѣкого, и двамата трѣбва да я признаятъ за истина: и който я казва, и на когото се казва. Изобщо, само онѣзи нѣща не произвеждатъ противоречия, които се приематъ еднакво поне отъ двама души. Външно и вѫтрешно тѣ трѣбва да бѫдатъ съгласни и въ пълно единство. Затова е казано, че свидетелството на двама души е истинно. И тъй, дойдете ли до понятието добро, всички трѣбва да го разбирате по единъ и сѫщъ начинъ. Дойдете ли до Бога, пакъ сѫщото. Не можете да признавате Бога, ако вѫтре не Го чувствувате. Не можете да Го отричате, ако вѫтрешно Го приемате. Нѣкой отрича Бога, а сѫщевременно се сблъсква съ себе си. Опитайте се да отречете Бога, да видите, сѫществува ли Той, или не. Представете си, че ви вкаратъ въ нѣкой тъменъ салонъ и ви питатъ, сѫществуватъ ли стени въ този салонъ. Вие веднага ще отречете сѫществуването на каквато и да е стена, но достатъчно е да тръгнете въ известно направление, за да видите, доколко сте правъ. Въ която посока и да тръгнете, веднага ще се блъснете въ една отъ стенитѣ. И въ четиритѣ посоки да вървите, навсѣкѫде ще се блъскате. — Защо се блъскате? — Ограничава ви нѣщо. Ограниченията се дължатъ на факта, че отричате това, което сѫществува. Всѣки, който се е опиталъ да отрече Бога, самъ се е ограничилъ. Той прави опитъ да отрече това, което сѫществува, и се блъска въ него. Единъ безвѣрникъ разправя една своя опитность. Понеже не вѣрвалъ въ Бога, често мислѣлъ върху това и съзнателно Го отричалъ. Щомъ Го отричалъ, чувствувалъ въ себе си го- лѣмо огорчение, мѫка, тежесть, като че цѣла кѫща се събаря върху него. Каже, че Богъ сѫществува и Го признае въ себе си, изведнъжъ, състоянието му се смѣня: предъ очитѣ му става свѣтло, тежестьта се вдига, и той се чувствува облекченъ. Пакъ отрече Бога, пакъ настава мракъ въ съзнанието му. Така Той самъ се убедилъ, че Богъ сѫществува. Помнете: любовьта не се отрича, истината не се отрича, мѫдростьта не се отрича. Опитайте се да намразите човѣка, който ви обича, да видите, каква мѫка и тъмнина ще ви налегне. Опитайте се да намразите онзи, който ви дава свѣтлина и знание, който ви освобождава, да видите, какво ограничение и скръбь ще преживѣете. Не ограничавайте Божественото въ себе си. Огорчите ли Го, ще изгубите мира и разположението си. Пазите ли Го свещено въ себе си, ще имате миръ, радость и веселие. И тъй, не влизайте въ стълкновение съ Божественото въ себе си. Не влизайте въ стълкновение съ ближнитѣ си. Не влизайте въ стълкновение съ животнитѣ и растенията — съ никого и съ нищо не влизайте въ стълкновение. Четете въ своята душа, като въ Божествена, свещена книга. Всичко е написано въ нея. Ако не разбирате нѣщо, не го зачерквайте, не казвайте, че това или онова не е на мѣсто, че е криво написано. Всичко, което Богъ е писалъ, е на мѣсто. Фактътъ, че като зачитате Божественото, имате миръ и разположение, показва, че Божиитѣ работи сѫ на мѣсто. Докато обичашъ и мислишъ право, ти си въ правия пѫть. Щомъ престанешъ да обичашъ и не мислишъ право, на кривъ пѫть си. Свѣтлината показва, че човѣкъ трѣбва да излѣзе вънъ отъ стаята си и да върви напредъ. Щомъ попадне въ гѫста материя, въ мракъ, трѣбва да се вглъби въ себе си. Докато детето расте и минава отъ класъ въ класъ, възможноститѣ му се увеличаватъ, мислитѣ и чувствата му се разширяватъ и повдигатъ, разбиранията му ставатъ по-дълбоки. Докато имате условия да растете и да се развивате, радвайте се. Отне- матъ ли се условията ви, дохожда старость, немощь, и вие започвате да страдате. Затова Христосъ казва: „Станете като децата“. Той има предъ видъ вѣчното растене, вѣчната младость. Да бѫдешъ вѣчно младъ, това значи, да се ползувашъ отъ условията, които сѫ ти дадени. Хората страдатъ повече, отколкото трѣбва, защото иматъ много желания, искатъ да ги задоволятъ изведнъжъ. Нѣкоя богата мома има 12 пръстена, иска да тури всичкитѣ на пръститѣ си. Тя има десеть пръста, а иска да тури 12 пръстена. И това не е лошо, но тя трѣбва да знае, защо носи пръстени и на кои пръсти да ги туря. Ако тури пръстенъ на по-казалеца си, това значи, че трѣбва да бѫде благородна; ако тури на срѣдния пръстъ, трѣбва да бѫде справедлива; на безименния — трѣбва да се стреми къмъ изкуствата, къмъ науката, къмъ красивото и великото; на малкия пръстъ — трѣбва да бѫде умна, да се справя лесно съ хората, да не изпада въ противоречия. Изобщо, човѣкъ трѣбва да реализира само онѣзи желания, които може да отхранва и които даватъ добри плодове. Какво представя пръстенътъ? — Той свързва човѣка съ нѣкакво обещание. Добре е човѣкъ да има поне единъ златенъ пръстенъ съ скѫпоцененъ камъкъ, и всѣка сутринь да го туря на всичкитѣ си пръсти и да си казва: Искамъ да дамъ ходъ на Божественото въ себе си, да бѫда благороденъ, справедливъ музикаленъ, съ стремежъ къмъ красивото и да се отнасямъ добре съ хората. Следъ това да скрие пръстена и на другата сутринь да повтори сѫщото. Като повтаря тѣзи мисли, човѣкъ се задължава да ги прилага. Животътъ е сѫщо така пръстенъ, съ скѫпоценни камъни на него. Голѣма сила се крие въ скѫпоценнитѣ камъни. Една царска дъщеря била прочута въ цѣлото царство съ лошия си езикъ и лошъ характеръ. Каквото виждала, съ когото се срѣщала, все лошо говорѣла. Никой нищо не могълъ да и възрази, понеже била много горда. Най-малката забележка отъ кого и да е, била въ състояние да предизвика разривъ на сърдцето и. Баща и се чудѣлъ, какво да прави съ нея — не знаялъ, какъ да я изправи. Единъ день въ двореца дошълъ единъ мѫдрецъ, по- желалъ да се срещне съ царската дъщеря, да си поговорятъ. Царската дъщеря се явила предъ мѫдреца горда и величествена и го запитала, какво иска. Той и казалъ: Искашъ ли да станешъ учена, красива, умна, цѣлъ свѣтъ да се възхищава отъ тебе и да те обича? — Искамъ. Вземи тогава това скѫпоценно камъче и го тури подъ езика си. Кой каквото ти говори, ти нищо нѣма да възразявашъ. Докато камъчето е въ устата ти, ще бѫдешъ като риба, ще мълчишъ. Въ камъчето се крие твоето щастие. Тя турила камъчето въ устата си и каквото да и говорѣли, добро или лошо, мълчала. Така тя съзнала своитѣ погрѣшки и се изправила. Следъ три години мѫдрецътъ взелъ камъчето отъ устата на царската дъщеря, която, наистина, постигнала това, което и било обещано: станала умна, добра, красива, любе-ща. Цѣлото царство благодарило на мѫдреца за доброто, което имъ направилъ. Желая на всички да имате по едно скѫпоценно камъче подъ езика си, да го държите три години, за да придобиете това, което душата ви желае. — Проявениятъ Духъ въ Любовьта, проявениятъ Духъ въ Мѫдростьта, проявениятъ Духъ въ Истината носи всичкитѣ блага на живота, на Единния, Вѣчния Богъ, изворъ на всички блага, въ Когото всичко се обединява. * 41. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 15. септемврий, 1935 г. София. — Изгрѣвъ.

Отъ "Ценната дума", утринни слова, година IV, т.2 (1934-1935). Издание отъ 1941 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 3 февруари 1935 г. до 15 септември 1935 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Божествениятъ планъ Размишление. 2. глава отъ Данаила. Тази глава е една отъ най-важнитѣ глави въ Стария Заветъ, по съдържание и по смисълъ Тя обхваща една обширна епоха отъ времето на Вавилонския царь до наши дни. Събитията, които се описватъ въ тази глава, иматъ отношение къмъ нашето време. Тогава се явили много тълкуватели, но и днесъ ги има. И днесъ има гадатели на сънища, които се отличаватъ едни отъ други по степеньта на своитѣ дарби. Всѣки нѣма дарба за тълкуване или за предсказване. Въ времето на Данаила, вавилон- скиятъ царь сънувалъ сънь, който му избѣгналъ, т. е. изгубилъ го отъ паметьта си. Той извикалъ виднитѣ тълкуватели въ царството си, не само да изтълкуватъ съня му, но и да го възстановятъ. Днесъ съньтъ на царя е възстановенъ, написанъ е вече, остава само да се тълкува. Следъ като се явиха всички мѫдреци и сънотълкуватели при царя и не можаха да възстановятъ съня му, дойде най-после и Данаилъ и рече: „Царю, главата на образа, който видѣ, бѣ отъ чисто злато, гърдитѣ и мишцитѣ му отъ сребро, коремътъ и бедрата му отъ медь, коленитѣ му отъ желѣзо, нозетѣ му — една часть отъ желѣзо, а една отъ каль.“ Видѣ после царьтъ, че камъкъ се отсѣче отъ планината безъ рѫце и съкруши желѣзото, медьта, кальта, среброто и златото. Какво ще стане съ свѣта днесъ всички хора искатъ да знаятъ. Свѣтътъ представя образа съ златната глава, която царьтъ видѣ. Но виждате, че единъ малъкъ камъкъ дойде, разруши цѣлия образъ и го хвърли на земята. Значи, старата култура, съ всички свои предания, останали отъ дѣди и прадѣди, ще се разруши, нищо нѣма да остане отъ нея. Малкиятъ камъкъ, отсѣченъ отъ планината, ще разруши старата култура и на земята ще остане само онова, което той ще донесе. Това е новото, което трѣбва да приемете. Това, което пророкътъ описва, се отнася за сегашното време. Дошло е време и сега е, когато златната глава на свѣта, сребърнитѣ му гърди, меднитѣ му колена и краката му, направени отъ желѣзо и каль, ще се разрушатъ. Сегашната епоха е преходна. Тя представя разрушаване на старата култура, възстановяване на Царството Божие и поставяне на новъ редъ и порядъкъ въ свѣта. Страданията, които съвременнитѣ хора преживѣватъ, показватъ, че великиятъ майсторъ грънчарь ги е хваналъ въ рѫцетѣ си като пръсть и ги мачка. Дето има мачкане, тамъ има и страдания. — Не може ли безъ страдания? — Не може. За да отидете на едно богато угощение, въ нѣкой аристократически домъ, вие употрѣбявате единъ-два часа, докато се измиете, облѣчете, наредите съ украшения, а искате събарянето на старото да стане изведнъжъ, безъ никакви страдания. Това е невъзможно. Вие искате да дойде Царството Божие на земята, но вашата кѫща да не пострада, децата и жена ви — сѫщо. Не, хванете ли крадеца, ще го заставите да върне всичко, каквото е взелъ; хванете ли праведния, и отъ него ще вземете всичко, което е придобилъ. Крадеца ще сѫдятъ за краденитѣ вещи, а праведния, добрия и честния — за всичко, което е събралъ. Ще го накаратъ да отвори хамбара си и да раздава. Следователно, ако питате, не може ли безъ страдания, безъ мѫчнотии, ще знаете, че това е невъзможно. Невъзможно е да имате петь сѣтива и да не страдате. Ако сте лишени отъ сѣтивата си, вие ще живѣете въ далеченъ, непознатъ за васъ свѣтъ, поради което нѣма да страдате. Искате ли такъвъ животъ ? Искате ли да живѣете въ красивия свѣтъ, който Богъ е създалъ, и да сте лишени отъ сѣтивата си? За предпочитане е да имате сѣтива и да страдате, отколкото да нѣмате нито едно сѣтиво и да не страдате. Страданията показватъ, че човѣкъ е на правъ пжть. Ако нѣма страдания, той е на кривъ пѫть. Такъвъ е законътъ на земята. Мислите ли, че богатиятъ, който е задоволилъ всичкитѣ си желания и не страда, е на правъ пѫть? Като ученици, вие трѣбва да знаете, че въ свѣта сѫществува планъ, който постепенно се прилага. Тъй щото, нѣщата не ставатъ споредъ вашитѣ желания и мисли, но по плана, който е опредѣленъ и начъртанъ. Какви сѫ вашитѣ мисли и желания, това е другъ въпросъ. Каквито и да сѫ, тѣ не могатъ да се реализиратъ. Другъ планъ се реализира. Ще кажете, че свѣтътъ не е оправенъ. Това е ваше разбиране, вашиятъ свѣтъ не е оправенъ. Дошло е време, обаче, Божествениятъ свѣтъ да се прояви. Той е оправенъ, трѣбва само да се приложи. Докато се чувствува като удъ отъ Божествения организъмъ, човѣкъ ще съдей- ствува за прилагането на Божествения планъ въ свѣта. Нѣма ли съзнание за това, той ще се отдѣли отъ Цѣлото и ще изсъхне, самъ ще подпише смъртната си присѫда. И тогава, ако питате, защо страда човѣкъ, ще знаете, че той се е отдѣлилъ отъ Цѣлото и не изпълнява службата, която му е дадена. За да не страда организмътъ, отдѣлнитѣ удове трѣбва да из- пълняватъ службата си. Никакво бързане не се позволява въ работата. Който яде бързо, безъ да дъвче храната си, страда отъ стомахъ; който не дъвче добре мислитѣ си, страда отъ главоболие; който не дъвче добре чувствата си, страда отъ сърдце. — Какво трѣбва да правите, за да не страдате отъ главоболие, отъ сърдце и отъ стомахъ ? — Ще ядете малко и добре ще дъвчете храната си. И тъй, ако ви поканятъ на гости и ви дадатъ повече,отколкото можете да изядете, не яжте; ако ви дадатъ по-малко, пакъ не яжте. Ако ви дадатъ, колкото можете да изядете, но на сънотълкуватели и, когато се намѣрятъ въ трудно положение, искатъ Богъ да имъ помогне. Набедили едного, че билъ добъръ гадатель, и въ скоро време започнали да се стичатъ около него хора, да имъ гадае. Дошълъ единъ човѣкъ при него и му казалъ: Разгадай нѣщо отъ моя животъ. Ако ми кажешъ нѣ-що вѣрно, ще ти благодаря. Ако нищо не ми кажешъ, ще бѫдешъ осжденъ. Гадательтъ за- почналъ да се моли предъ образа на Христа, да му се притече на помощь. Както се молѣлъ той видѣлъ, че иконата на Христа започнала да се движи. Христосъ махалъ съ рѫката си на една и на друга страна. Гадательтъ използувалъ това видение и казалъ на посетителя: Христосъ ми откри, че ти си нервенъ, сприхавъ, затова често биешъ жена си. За да не ти се случи нѣкакво нещастие, трѣбва да се въздържашъ, да не биешъ никого. Отъ този моментъ рѫката на Христа започнала да открива много нѣща на гадателя, и той се прочулъ още повече. Всички хора сѫ дошли на земята да живѣятъ, да придобиятъ нѣщо. Въ това отношение животътъ е търговско предприятие, всѣки се стреми да печели, колкото може повече. На земята човѣкъ може да живѣе най-много 120 години. Каквото може да направи, трѣбва да го свърши до това време. Следъ изтичане на опредѣления срокъ, невидимиятъ свѣтъ изпраща до човѣка комисия, която го предупреждава да ликвидира съ смѣткитѣ си, за да замине свободно на онзи свѣтъ. Нѣкога човѣкъ заминава безъ предупреждение: комисията слиза на земята и го задига. Казватъ, че еди-кой си човѣкъ умрѣлъ. Не е умрѣлъ той, но ликвидиралъ съ смѣткитѣ си, т. е. далъ отчетъ за работата, която свършилъ на земята. Значи, смъртьта представя ликвидиране съ живота на земята и заминаване за духовния свѣтъ. Красивъ е земниятъ животъ, красивъ е и духовниятъ. Който разбира законитѣ на живота, той е доволенъ отъ положението си. Той знае, че, като живѣе, ще образува правилни връзки съ хората. Това става, когато човѣкъ схване момента за образуването на известна връзка. Запримѣръ, видите ли, че нѣкой човѣкъ е гладенъ или жаденъ, притечете му се веднага на помощь. Не чакайте да му донесатъ отъ нѣколко мѣста хлѣбъ и вода, че тогава и вие да му помогнете. При това положение вие сте излишенъ. Като види, че му носите хлѣбъ и вода, той ще ви каже: Нѣмамъ нужда вече. Значи, любовьта е пѫть, по който се образуватъ правилни връзки между разумнитѣ сѫщества. Сѫщевременно, любовьта е пѫть за образуване на съвършени връзки между две разумни души. Искате ли да направите връзка съ нѣкой ангелъ или съ Бога, ще вървите по пѫтя на любовьта. Друга връзка, освенъ любовьта, не сѫществува. — Не може ли да правимъ връзки по пѫтя на доброто? — Не може. — По пѫтя на знанието? — Не може. Единствениятъ законъ, чрезъ който човѣкъ може да направи чиста, правилна връзка, е любовьта. Любовьта пъкъ води къмъ живота. Следователно, чрезъ любовьта човѣкъ влиза въ живота. Ако искате Богъ да се интересува отъ васъ, направете връзка съ Него чрезъ любовьта. — Защо трѣбва да се обичаме? — За да се свържемъ съ живота. Любовьта е пѫть за образуване на връзки, а връзкитѣ — условия за проява на живота. Ако връзкитѣ ставатъ безъ участието на любовьта, животътъ не се проявява правилно. Мнозина се запитватъ, защо животътъ имъ е обърканъ. Отговорътъ на този въпросъ ще намѣрите въ далечното минало, даденъ отъ Данаила. Сегашниятъ свѣтъ се намира въ краката на образа, който Новуходоносоръ сънувалъ. Камъче пада и разрушава този образъ отъ главата до краката. Следователно, камъчето засѣга и сегашния свѣтъ, който започва да се руши, за да дойде Царството Божие на земята. Царството Божие иде и се налага на всички хора, както слънцето се налага съ своята свѣтлина и топлина. Дали го желаятъ хората, или не, то не иска да знае. Слънцето изгрѣва и обхваща съ лѫчитѣ си цѣлата земя. Спишъ ли, или си буденъ, слънцето ще дойде. То ще те намѣри и въ леглото, и на нивата. По-добре е да те намѣри на нивата, отколкото въ леглото. Които сѫ на нивата и очакватъ първитѣ слънчеви лѫчи, тѣ иматъ бѫдеще. Тѣ сѫ житнитѣ зрънца, посѣти на нивата отъ трудолюбивия и ранобуденъ земедѣлецъ. Когато Божественото Слънце изгрѣва, бѫдете на нивитѣ си, за да възприемете първитѣ му лжчи. Един французинъ прекаралъ нѣколко години въ колониитѣ, дето забогатѣлъ. Понеже нѣмалъ намѣрение да се жени, решилъ да се върне въ Франция, а оттамъ да направи обиколка по свѣта. Той ималъ два братовчеда: единиятъ — богатъ, а другиятъ — сиромахъ. Първо посетилъ богатия си братовчедъ и му казалъ: Мога ли да остана при тебе? Объркахъ смѣткитѣ си, нѣмамъ нищо въ рѫцетѣ си. — Остани между насъ за известно време, ще видимъ, какъ ще върви. Следъ единъ ме- сецъ, братовчедътъ казалъ на госта: Слушай, братко, жена ми и децата иматъ нужда отъ бани, отъ добри условия, нѣмаме мѣсто за тебе. Вижъ, кѫде може да се настанишъ за по-дълго време, тукъ не може. Той отишълъ при втория си братовчедъ и разказалъ положението си.— Остани между насъ и не се безпокой. Както минаваме всички, така ще минешъ и ти. Гостътъ останалъ при втория си братовчедъ и благодарилъ за приема. Така се минали две години. Единъ день той открилъ истинското си положение, казалъ на братовчеда си, че не е беденъ, както се представилъ. — Азъ съмъ милионеръ, но искахъ да изпитамъ сърдцата ви—казалъ той. Тогава първиятъ братовчедъ отишълъ при богатия гостъ и му казалъ: Ако искашъ, можешъ да дойдешъ при насъ. — Късно си дошълъ, отговорилъ милионерьтъ, и затворилъ вратата. Всички хора искатъ да влѣзатъ въ Царството Божие. На едни отъ тѣхъ ще се каже: Влѣзте вѫтре, вратата е отворена за васъ. На други ще се каже: Късно сте дошли, вратата е вече затворена. Сега хората се изпитватъ, да се разбере, кой за кѫде е. Всѣки ще бѫде подложенъ на приеменъ изпитъ, за да мине въ по-горно училище на живота. Който издържи изпита, ще мине въ по-горна область на живота; който не го издържи, ще остане да повтаря. — Не може ли безъ изпити ? — Не може, законътъ на земята е такъвъ. Който държи изпитъ, ще се опредѣли, въ коя область да влѣзе и ще се ползува отъ благоприятнитѣ условия на живота. Щете - не щете, всички ще бѫдете поставени на изпитъ, за да се реализира великиятъ Божественъ планъ. Бѫдете разумни, да съдействувате на този планъ, за да се ползувате отъ благата, които той носи въ себе си. Помнете: Иде камъчето, което ще разруши вашитѣ идеали, на които главата е отъ злато, гърдитѣ— отъ сребро, а краката — отъ желѣзо и каль. — Трѣбва ли да се рушатъ идеалитѣ ни? — Трѣбва. Тѣ сѫ направени отъ метали, които не издържатъ на огъня, който иде въ свѣта. Каменната и метална статуя ще изгори и ще изчезне. Не съжалявайте за нея, тя не представя живия човѣкъ. Живиятъ човѣкъ ще остане, за да влѣзе въ Цар-ството Божие. Вѣчнитѣ идеали никога не се разрушаватъ. Иде време, когато идеалитѣ на хората ще се изпитатъ. Трѣбва да остане само вѣчното, което устоява на всѣкакъвъ огънь. Ако разчитате на богатството, на красотата и на силата си, като на идеали въ живота, и тѣ ще се разрушатъ. Старото ще изгори и ще се замѣсти съ ново. Съ други думи казано: Човѣшкото ще се разруши и, вмѣсто него, ще дойде Божественото. Човѣшкиятъ порядъкъ ще се замѣсти съ Божествения. — Какъ ще стане това? — Чрезъ голѣми страдания. Безъ страдания може да живѣе само Цѣлото. Частитѣ, обаче, ще страдатъ, ще се мѫчатъ, докато се приготвятъ за новитѣ условия, за влизането имъ въ Царството Божие. Христосъ казва: „Ако не се отречете отъ себе си, не можете да бѫдете мои ученици“. Самоотричането подразбира връзка съ Христа. Който се свърже съ Христа, той може да понася скърбитѣ и страданията съ радость. Той става носитель на новитѣ идеи. Той е готовъ вече за Царството Божие, което иде на земята. Царството Божие е камъчето, което разрушава образа на свѣта. То иде чрезъ любовьта и истината, чрезъ живота, знанието и свободата. „Който не се отрече отъ себе си, не може да ме последва“. Да се самоотрече човѣкъ, това значи, да даде ходъ на Божественото въ себе си, да го постави надъ човѣшкото. Може ли да направи това, човѣкъ понася вече страданията съ радость и гледа на тѣхъ като на неразбрани радости. Сега и на васъ казвамъ: Радвайте се, когато страдате, за да станете граждани на Царството Божие. — Проявениятъ Духъ въ Любовьта, проявениятъ Духъ въ Мѫдростьта, проявениятъ Духъ въ Истината носи всичкитѣ блага на живота, на Единния, Вѣчния Богъ, изворъ на всички блага, въ Когото всичко се обединява. * 40. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 8. септемврий, 1935 г. София.— Изгрѣвъ.

Отъ "Ценната дума", утринни слова, година IV, т.2 (1934-1935). Издание отъ 1941 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 3 февруари 1935 г. до 15 септември 1935 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Положителни качества Размишление. 6. глава отъ Иеремия. Въ тази глава пророкътъ се оплаква отъ бедствията, които сполетяватъ хората по това време, въ което живѣлъ. Между миналото и се-гашното има известно съвпадение. И тогава хората се оплаквали отъ страданията, и сега се оплакватъ. Между причинитѣ за тогавашнитѣ страдания и сегашнитѣ пакъ има нѣщо общо. Разликата между миналото и настоящето се заключава само въ това, че днесъ злото е по-ограничено, отколкото въ времето на пророка. Днесъ повечето хора сѫ вѣрващи, минаватъ за християни, за добри хора. Всѣки мисли, че по-добъръ отъ него нѣма. Обаче, ако се опитате да предизвикате съвременния човѣкъ съ нѣщо, ще видите, че неговата доброта е външна, не е обхванала напълно сърдцето му. Голѣми сѫ страданията на хората, но, въпрѣки това, всички очакватъ свѣтли дни. Ре- лигиознитѣ се надѣватъ, че религията ще оправи свѣта; ученитѣ пъкъ вѣрватъ и очакватъ на науката да оправи свѣта. Христосъ дойде на земята, но свѣтътъ не се оправи. Кѫде е днесъ римската империя? Кѫде е еврейскиятъ народъ ? Христосъ дойде между евреитѣ, които Го очакваха, но не Го познаха и казаха, че не признаватъ никакво учение, освенъ Мойсеевото. Тѣ признаваха учението на Мойсея, но и него не приложиха. Хората иматъ много учения, много научни теории, но приложение нѣматъ. Като видятъ, че не могатъ да оправятъ живота си, най-после казватъ, че Богъ ще оправи свѣта. — Кой свѣтъ трѣбва да се оправи ? — Човѣшкиятъ. Обаче, изправянето на човѣшкия свѣтъ е предоставено на хората. Божествениятъ свѣтъ, създаденъ отъ Бога, е изправенъ, нѣма какво да се изправя. Щомъ е така, хората трѣбва сами да изправятъ своя свѣтъ, да не очакватъ на други. Свѣтътъ нѣма да се оправи, докато хората не съзнаятъ своитѣ задължения и отговорности, както къмъ себе си, така и къмъ Цѣлото. Единъ човѣкъ употрѣбявалъ десетки години наредъ спиртни питиета, поради което станалъ голѣмъ неврастеникъ. Въ последнитѣ години на живота си рѫцетѣ му започнали да треперятъ толкова много, че не могълъ да държи чашата, безъ да се разлива виното. Той не се стресналъ отъ това, че рѫцетѣ му треперѣли, но се безпокоелъ, че не може повече да пие. Какво да направи, за да не се разлива виното? Той мислѣлъ известно време върху това, и най-после дошълъ до следната идея: съ едно синджирче вързалъ чашата за рѫката си и, като вдигалъ чашата до устата си, синджирчето се опъвало и така подържало чашата, че капка вино не се изливала. Мнозина сѫ дошли до положението на стария пияница и мислятъ, че животътъ имъ е оправенъ. Тѣ казватъ: Слава Богу, че не сме като другитѣ хора. Вѣрно е, че всички хора не сѫ въ едно и сѫщо положение; всички хора не сѫ вързали рѫцетѣ си съ синджиръ, да не разливатъ чашата, отъ която пиятъ, но повечето хора живѣятъ въ човѣшкия порядъкъ и сѫ съдружници. Каквито загуби и печалби иматъ, тѣ ги разхвърлятъ помежду си, поради което нѣматъ никакви дивиденти. Печалби нѣматъ, но недоимъкъ — въ изобилие. Недоимъкътъ се изразява въ различни болести, страдания, мѫчнотии. Тѣ не се питатъ, какъ да си помогнатъ, но роптаятъ, защо сѫ ги сполетели нещастията. Както въ миналото, така и днесъ, свѣтътъ се намира въ безизходно положение. Христосъ дошълъ на земята да извади човѣчеството отъ безизходното положение, въ което се намира и като единственъ методъ за изправянето му, Той препорѫчва себеотричането. Който иска да оправи своя свѣтъ, първо трѣбва да се отрече отъ себе си, после отъ богатството си, следъ това да вземе кръста си и да последва Онзи, Който се пожертвува за него. Много кръстове има днесъ, но тѣ не сѫ вдигнати, както трѣбва. Тѣ висятъ по вратоветѣ на хората, а нѣкой сѫ окачени на гърдитѣ имъ, но, въпрѣки това, малцина познаватъ самоотричането. Който носи кръстъ на гърдитѣ си, минава за герой, но това не е още истинско геройство. Много отъ сегашнитѣ герои приличатъ на онѣзи работници, които носятъ мотики на раменетѣ си, но не работятъ. Тѣ казватъ, че мотиката ще подобри положението на свѣта. Вѣрно е, че мотиката ще оправи свѣта, но ако се вдига и слага. Ако само се говори, безъ да се вдига и слага на земята, нищо не може да се постигне. Други пъкъ казватъ, че кръстътъ ще победи свѣта. И това е вѣрно, но само онзи кръстъ побеждава, който се носи съ достойнство. Иначе, да говорите за кръста, а да се страхувате отъ страданията, съ това нищо не се постига. Колко хора днесъ носятъ страданието съ радость? Като се намѣрятъ предъ нѣкакво страдание, тѣ пъшкатъ, недоволни сѫ отъ него. — Защо? — Сами сѫ го създали. Повечето отъ страданията на хората сѫ резултатъ на тѣхния изопаченъ животъ, затова сѫ недоволни отъ тѣхъ. Тѣ се намиратъ въ положението на вола, който самъ си е създалъ рога, за да се брани. Въпрѣки рогата му, хората сѫ го впрегнали на нивата да оре. Сега той мисли, какъ да махне рогата си, да се освободи отъ страданията. Ще дойде день, когато хората ще се освободятъ отъ страданията, но, докато дойде този часъ, тѣ трѣбва да минатъ опредѣления пѫть. Като вървятъ по пѫтя, все ще вдигатъ прахъ, не могатъ да го избѣгнатъ, но за предпочитане е мирно да вървятъ, отколкото да воюватъ помежду си. Ако воюватъ, прахътъ ще бѫде по голѣмъ, а при това, ще има счупени рѫце, крака и глави. Когато хората се освободятъ отъ страданията, следъ тѣхъ ще се освободятъ и животнитѣ. Като ученици, вие не трѣбва да се ин-тересувате отъ въпроса, кога ще се оправи свѣтътъ. За всѣки човѣкъ е важно да живѣе добре, а кога ще се оправи свѣтътъ, това не е негова работа. — Страшни времена идатъ, война ще има. — Вѣрно е, че война ще има, че ще убиятъ хиляди и милиони хора, но поне ще бѫдатъ изпитани. Нѣма да остане човѣкъ или народъ, които да не бѫдатъ изпитани. Така ще се познае, какво е християнството на съвременнитѣ хора, защото все християни ще се биятъ. Страшна ще бѫде предстоящата война, защото нѣма да има мѣсто, дето хората могатъ да се криятъ. Чрезъ тази война ще се опита мисъльта на човѣка, самъ да види, доколко мисли право. Правата мисъль абсолютно изключва лъжата. Не е позволено човѣкъ да лъже, но още по-страшно е, ако лъже себе си. По отношение на себе си, никаква лъжа не се позволява. Ученикътъ прочета урока си само единъ пѫть и казва, че го е научилъ. Учительтъ го вдига на урокъ, и се оказва, че нищо не знае. — Четохъ урока си. — Челъ си го, но само веднъжъ, не си го запомнилъ. Не лъжи себе си. Ако паметьта на ученика е силна, само съ едно прочитане, той може да научи урока си наизустъ. Ако паметьта му не е силна, нѣколко пѫти трѣбва да го прочете. Какво ще бѫде положението на сегашнитѣ духовни и религиозни, ако имъ се каже, че само онзи може да влѣзе въ Царството Божие, който знае цѣлата Библия или само Новия Заветъ наизустъ ? Колко души ще влѣзатъ въ Царството Божие? Има нѣкой, които знаятъ наизустъ всички стихове отъ Стария и Новия Заветъ, но тѣ сѫ малко. Не е лесно да знае човѣкъ толкова стихове наизустъ. Да се казва на човѣка да не лъже себе си, това значи, да забраните на младата, красива мома да се облича хубаво. Днесъ това е невъзможно. Момата иска да се жени, търси си момъкъ, а вие ще и говорите да не се облича хубаво. Като се облича съ хубави дрехи, като си туря различни украшения, тя иска да излъже нѣкой момъкъ, да я хареса. Преди да излъже момъка, тя лъже себе си. Не може да ха- ресашъ човѣкъ само за красивитѣ му дрехи и да му останешъ вѣренъ. Докато не възлюбишъ душата на човѣка, не можешъ да говоришъ за вѣрность въ любовьта. Момата иска да се ожени, да намѣри нѣкой слуга. И момъкътъ иска да намѣри слугиня, да му работи. И двамата сѫ на кривъ пѫть. Тѣ сами себе си лъжатъ. Никой не може да ти слугува, ос- венъ ти самъ. Никой не може да ти бѫде го- сподарь, освенъ ти самъ. Най-добриятъ слуга на човѣка е самиятъ той; и най-добриятъ му господарь е пакъ той. Докато човѣкъ не бѫде най-добъръ слуга и най-добъръ господарь на себе си, никога не може да оправи живота си. Какви сѫ качествата на добрия слуга и на добрия господарь? Добриятъ слуга е уменъ и досѣтливъ. Той не чака господаря му да дава разпорежданията си и тогава да работи. Преди още господарьтъ му да каже, какво трѣбва да се направи, слугата е свършилъ работата си. И добриятъ господарь не очаква на слугата си. Когато трѣбва да свърши нѣкаква работа, той самъ се заема за нея. Ако трѣбва да разправя на слугата си, какъ да я свърши, той ще изгуби повече време, отколкото самъ да си я направи. Той цени времето си. Наистина, понѣкога една минута има голѣмо значение въ живота на човѣка. Представете си, че вие трѣбва да се явите въ опредѣленъ часъ при отваряне на завещанието, оставено отъ дѣдо ви, а закъснѣете една минута. Не е голѣмо закъснението, но не сте присѫствували при отваряне на завещанието и разпредѣляне на наследството. Една минута закъснение ви лишава отъ една хубава мисъль или отъ едно хубаво чувство. Мисъльта е хвръкнала вече въ пространството, не можешъ да я стигнешъ. Има нѣща, които, веднъжъ пропуснати, втори пѫть не се връщатъ. Това не е за обезсърдчаване, но трѣбва да бѫдете будни, да не пропущате нѣщата. Това, което сте пропуснали, пропуснато е вече; гледайте да не пропуснете новото, което иде сега. Добритѣ условия, които хората сѫ пропуснали да използуватъ, представятъ тѣхната карма. Искатъ или не искатъ, тѣ ще плащатъ за всичко, което сѫ пропуснали въ миналото си. Никой не може да плати дълговетѣ имъ, освенъ тѣ сами. Христосъ дойде на земята, да помогне на човѣчеството, да вдигне кармата си. Тя бѣше толкова тежка, че хората се прострѣха на земята. Ще кажете, че Христосъ пое кармата на хората. Той не я пое, но имъ помогна да станатъ, да стѫпятъ на краката си и да продължатъ своя пѫть. Като вдигна чувалитѣ на гърба имъ, Той каза: Не се претоваряйте, не пълнете чувалитѣ си, за да можете свободно да се движите. По-добре по-малко, отколкото всичко изведнъжъ и да изнемогнете. Следователно, изнемогването се дължи на лакомството въ човѣка. На това чувство се дължи многоженството, както и чрезмѣрното размножаване на хората. — Колко деца трѣбва да има човѣкъ? — Едно дете — единъ синъ. И Богъ имаше само единъ Синъ, Когото нарече свой единороденъ Синъ. Сегашнитѣ хора сѫ осиновени отъ Бога, по наследство само тѣ минаватъ за Негови синове. Тѣ не могатъ още да се нарекатъ истински синове Божии, защото нѣматъ любовь къмъ Него, не сѫ готови на всички жертви. Богъ изпрати своя единороденъ Синъ на земята, да изпита любовьта Му. За тази цель Той му даде задача, да помогне на страдащитѣ и да имъ покаже пѫтя къмъ спасението. Христосъ изпълни Божията воля, пожертвува се и доказа любовьта си къмъ своя Баща. Можете ли и вие да направите сѫщото? Вие искате да бѫдете Синове Божии, съ единствената цель да имате по-голѣмъ кредитъ, да ядете и да пиете повече. Това не сѫ Синове Божии. Който иска да бѫде Синъ Божи, трѣбва да признава закона за единството: една воля, една мисъль, едно чувство. Той трѣбва да изпълнява само Божията воля, а не своята; трѣбва да признава една мисъль — Божията. Има ли особено мнение за нѣщата, той не може да бѫде Синъ Божи. Особеното мнение не разрешава въпроситѣ. То не може да оправи свѣта. Човѣкъ трѣбва да мисли като Бога, ако иска да оправи своя свѣтъ. Още днесъ може да го оправи. Ще кажете, че това е работа на Христа. Въ това отношение всѣки може да бѫде Христосъ на своя свѣтъ. Всѣки може да бѫде разпнатъ като Христа и следъ три деня да възкръсне. Ако не сте готови за това, не можете да оправите свѣта, въ който живѣете, не можете да оправите и своя малъкъ свѣтъ. Който иска да бѫде Синъ Божи, трѣбва да следва Христа. — Азъ съмъ християнинъ. — Ако си наистина такъвъ, всички въпроси щѣха да бѫдатъ разрешени за тебе. Както виждамъ, вие още не сте разрешили въпроситѣ си, следователно, не сте още истински християни. По име можете да се наречете християни, но по дѣла, още сте далечъ отъ Христа. И досега още хората се съмняватъ, подозиратъ се, гнѣвятъ се, а при това искатъ да минатъ за християни. Докато служи на отрицателнитѣ мисли и чувства, човѣкъ не може да бѫде християнинъ. Докато преувеличава и намалява нѣщата, това показва, че нѣма ясна представа за тѣхъ. Истинскиятъ християнинъ нито преувеличава, нито намалява нѣщата. Въ преувеличаването и въ намаляването се крие известна лъжа. Когато искате да усилите нѣщата, казвате, че даденъ човѣкъ е много добъръ. Доброто е само добро, нито е по-добро, нито най-добро. Турите ли доброто въ сравнителна или въ превъзходна степень, вие вли-зате въ човѣшкия порядъкъ на нѣщата. Само тамъ има добри, по-добри и най-добри нѣща. Влѣзете ли въ Божествения порядъкь, тамъ нѣщата сѫ абсолютни, завършени процеси. Само по себе си доброто е сила. Който притежава тази сила, той е силенъ човѣкъ. Поставите ли доброто като основа на живота си, никой не може да ви поклати оттамъ. Доброто е сила Божия. Затова е казано: „Побежда-вайте злото чрезъ доброто“. Който е победилъ злото въ себе си, той е щастливъ човѣкъ. Страданията се дължатъ на това, именно, че злото още царува въ свѣта. Въ който день доброто победи злото, страданията ще изчезнатъ. Когато доброто и злото воюватъ, човѣкъ трѣбва да стои настрана, и оттамъ да наблюдава, безъ да взима участие. Намѣси ли се въ борбата имъ, ще опита ударитѣ на злото. Не е лесно човѣкъ самъ да се справя съ злото. Ето защо, той не трѣбва нито самъ да се бори съ злото, нито да помага на доброто въ борбата му съ злото. Основната мисъль на днешната лекция е да се освободите отъ лъжата: да не лъжете себе си, да не лъжете и другитѣ. Нѣкой иска да бѫде свободенъ, да мисли и да постѫпва както намира за добре, а при това да бѫде щастливъ. Това е невъзможно. — Вѣрващъ съмъ. — И това не може да те спаси. Преди всичко, ти самъ себе си лъжешъ. Ти живѣешъ въ човѣшкия порядъкъ, а искашъ да бѫдешъ щастливъ. Живѣешъ въ човѣшкия порядъкъ, а се самоизлъгвашъ, че живѣешъ въ Божествения. Не туряйте фалшива основа на живота си. Турете настрана човѣшкия порядъкъ, замѣстете го съ Божествения порядъкъ и градете нагоре. Значи, основата на вашия животъ трѣбва да бѫде Божествениятъ порядъкъ, а за градиво нагоре— човѣшкиятъ порядъкъ. Само при това положение кѫщата ви може да устои на бури и вѣтрове. Никакви бури, никакви водни течения не могатъ да я подронятъ. Турите ли човѣшкия порядъкъ за основа, а Божествения за градиво, кѫщата ви е поставена на пѣсъкъ. Следователно, докато поставяте Божественитѣ разбирания за основа, а човѣшкитѣ — за градивенъ материалъ, вие ще имате добри резултати. — Проявениятъ Духъ въ Любовьта, проявениятъ Духъ въ Мѫдростьта, проявениятъ Духъ въ Истината носи всичкитѣ блага на живота, на Единния, Вѣчния Богъ, изворъ на всички блага, въ Когото всичко се обединява. * 39. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 28. юлий, 1935 г. София. — Изгрѣвъ.

Отъ "Ценната дума", утринни слова, година IV, т.2 (1934-1935). Издание отъ 1941 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 3 февруари 1935 г. до 15 септември 1935 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Любовь и служене Размишление. 5. глава отъ Иеремия. Сега ще слушате да ви се чете нѣщо отъ миналото, което представя справочна книга. Отъ нея разумниятъ може да се поучава. Нѣкой писатель ще отвори книгата на миналото и отъ тамъ взима своитѣ герои и героини. Той пише драма, трагедия, комедия или нѣкой романъ, отъ които хората на настоящето се възхищаватъ. Колкото добре да сѫ представени образитѣ на героитѣ и на героинитѣ, все ще има нѣщо скърпено: или украсено, или по-лошо, отколкото е била действителностьта. Никой фотографъ или художникъ не може да представи нѣщата въ тѣхната действителносгь. Въпрѣки това, хората сѫ доволни, когато фо- тографътъ или художникътъ ги представя по- красиви, отколкото сѫ въ сѫщность. Наблюдавате една картина на нѣкой художникъ, намирате, че не е напълно сходна съ оригинала, но пакъ я харесвате. — Защо? — Цените изкуството на художника. Мѫчно е, наистина, да се представятъ образитѣ въ истинския имъ видъ. Добре е да чете човѣкъ книгитѣ на миналото, но да не фактитѣ въ сегашния животъ. Ще кажете, че тогавашнитѣ хора правѣли погрѣшки и пренасяте погрѣшкитѣ имъ въ този животъ. Миналото е минало, нѣма защо да го повтаряте. Че нѣкой одралъ кожитѣ на нѣколко овце, започвате да го сѫдите. Одралъ ги е вече, нѣма защо да се спирате на миналитѣ му погрѣшки. Друго е положението, ако го видите въ момента, когато ги дере. Хванете го веднага и го извикайте настрана, да му кажете, че не постѫпва добре. Трѣбва ли да хванете човѣка и да го водите при сѫдията ? Нѣма човѣкъ въ свѣта. който да не е одиралъ кожи, но това не значи, че всички хора трѣбва да бѫдатъ бесени и затваряни. Поучавайте се отъ погрѣшкитѣ на хората, безъ да ги осѫждате. Има кой да ги сѫди и оправя, това не е ваша работа. Като ученици на живота, съветвамъ ви да не се занимавате съ погрѣшкитѣ на хората, които сѫ живѣли въ миналото. Трѣбва ли да се смѣете на детето, което прави погрѣшки при писане на буквитѣ? То едва е постѫпило въ първо отдѣление, сега учи буквитѣ. Естествено е, че ще прави погрѣшки. Едва въ края на годината то ще може донѣкѫде да пише добре буквитѣ. Следъ това работата му става по-трудна. Следователно, то всѣкога ще има условия да придобива знания, но наредъ съ тѣхъ и погрѣшки да прави. Тогава, не осѫждайте човѣка за миналитѣ му погрѣшки. Не го осѫждайте и за настоящитѣ. Той се упражнява, прави усилия, учи се. Ще дойде день, когато ще прави малки, почти невидими погрѣшки. Съзнанието му ще бѫде будно, и той самъ ще се изправя. И тъй, стремете се да разглеждате живота въ неговия вѫтрешенъ смисълъ, да не изпадате въ противоречия. Затова, именно, казвамъ: Докато си боленъ, на църква не можешъ да ходишъ; щомъ оздравѣешъ, можешъ да отидешъ на църква. Вратата на църквата е отворена за здравитѣ, а не за болнитѣ. Грѣшникътъ и глупавиятъ пъкъ нѣматъ право да говорятъ за служене на Бога. Първата имъ работа е да съзнаятъ погрѣшкитѣ си и да ги изправятъ. Следъ това могатъ да служатъ на Бога. Много естествено. Може ли вързаниятъ конь да кара кола? Погрѣшкитѣ и грѣховетѣ сѫ вѫжета, които ограничаватъ човѣка. Тѣ не му даватъ свобода да върши Божията воля. — Какво трѣбва да прави болниятъ ? — Да се излѣкува. — Какво трѣбва да прави грѣшникътъ ? — Да се освободи отъ погрѣшкитѣ си. — Какво трѣбва да прави сиромахътъ ? — Да се освободи отъ сиромашията си, която го обременява. — Кой е причина за болеститѣ, за сиромашията и за грѣха ? — Все нѣкой е виновенъ. Все нѣкаква външна или вѫтрешна причина е създала тѣзи нѣща. Какво ще кажете, ако видите единъ подкованъ конь въ гората? Коньтъ е свободенъ, а при това подкованъ. Който разбира живота, ще каже, че той е живѣлъ между хора, които сѫ го подковали. Тъй щото, ще знаете, че за всѣко нѣщо има причина. Най-малко срѣдата, въ която човѣкъ живѣе, може да бѫде причина за едни или други прояви въ неговия животъ. Въ този смисълъ, и човѣкъ е подкованъ, както коня. Той не живѣе още онзи първиченъ, не естественъ животъ, който първоначално му билъ даденъ. Сегашниятъ човѣкъ е съ брада, първиятъ човѣкъ — Адамъ е билъ безъ брада. Значи, брадата се явила впоследствие, като резултатъ на трудния животъ, който прекаралъ на земята. Забелязано е, при това, че колкото въ по-диво състояние е човѣкъ, толкова е по-косматъ. Интересно е да се направятъ изчисления, колко години е трѣбвало да се минатъ, докато се яви брадата. И следъ това, колко години още ще минатъ, докато се махне брадата му. Колкото по-косматъ е човѣкъ, толкова по-лоши сѫ били условията на живота му. Почнатъ ли космитѣ да падатъ, условията му се подобряватъ. Сегашнитѣ хора се смущаватъ много отъ фиктивни нѣща, поради което сами си създаватъ мѫчнотии и противоречия. Тѣ приличатъ на онѣзи две жени, майка и дъщеря, които плакали за умрѣлото си детенце. Дъщерята сънувала, че се оженила, родила момченце, което израсло, станало няколкогодишно и умрѣло. Като разправила съня на майка си, и дветѣ започнали да плачатъ. Тъкмо въ това време бащата се върналъ отъ странство и заварилъ това положение: жена му и дъщерята плачатъ. Като му разказали, защо плачатъ, той казалъ: Ще тръгна отново по свѣта, да изучавамъ хората. Ако намѣря по-глупави отъ васъ, ще се върна; ако не намѣря, ще продължа пътуването си. Като дошълъ до съседното село, видѣлъ на едно високо дърво единъ човѣкъ, който се готвѣлъ да скочи. — Какво правишъ тамъ? — Искамъ да скоча отгоре, да обуя панталонитѣ си. Не зная, има ли другъ начинъ за обуването имъ. — Слушай, не ска-чай отъ дървото, ще се убиешъ. Азъ ще ти покажа какъ се обуватъ панталони, но съ условие, че ще ги дадешъ на мене. — Съгласенъ съмъ, важно е да науча нѣщо. Той му показалъ, какъ се обуватъ панталони, а следъ това ги взелъ за себе си и тръгналъ на пѫть. Спрѣлъ се въ друго село, понеже тамъ му обърнало внимание една сватба, на която всички плачели. — Защо плачете? — Не питайте. Женимъ една мома, но, понеже е доста по висока отъ вратата, не може да влѣзе въ дома на младоженика. Трѣбва да отрѣжемъ главата и, а ни се свиди. — Азъ ще ви помогна да я вкарате вѫтре, но ако ми дадете нанизитѣ на момата. — Ще ти дадемъ, каквото искашъ, само булката да остане жива. Той ударилъ булката отзадъ по врата, тя веднага навела главата си и влѣзла презъ вратата. Най-после той отишълъ въ трето село. На края на селото видѣлъ, какъ една жена се мѫчи да извади главата на едно теле отъ едно гърне, но не може. Да отрѣже главата на телето, не се решавала, а другъ начинъ не намирала. Най-после тя започнала да плаче. — Не плачи, — казалъ и селянинътъ. Ако ми дадешъ телето, азъ ще те науча, какъ да извадишъ главата му отъ гърнето. Той взелъ една брадва и внимателно ударилъ гърнето, което се счупило. Така телето освободило главата си. Много примѣри има въ човѣшкия животъ, които се нуждаятъ отъ правилни преводи. Колкото по-добъръ е преводътъ, толкова по-близо е до истината. Христосъ направи много нѣща, които сѫщо се нуждаятъ отъ преводи. Не могатъ ли да се преведатъ, тѣ оставатъ необяснени и създаватъ противоречия. Запримѣръ, мнозина се чудятъ, защо следъ възкресението си Христосъ се явилъ на ученицитѣ си, които били наредени около буенъ огънь, въ който турилъ една риба, опекълъ я и имъ далъ да ядатъ. Необяснимо е сѫщо, защо Христосъ въ Кана Галилейска превърна водата въ вино. И до днесъ още тълкуватъ, истинско ли е било виното, или вода. Има нѣща, които по-добре е да останатъ необяснени. Каквито обяснения и да ви се дадатъ, нищо нѣма да придобиете. Следователно, вѣрвайте на нѣщата безъ външни обяснения. Разбирането и обясненията идатъ отвътре, а не отвънъ. Не е достатъчно само да вѣрвате, но трѣбва да прилагате това, което знаете. Вѣра безъ прилагане нищо не струва. И любовь безъ прилагане нищо не е. Христосъ не дойде на земята да научи хората да вѣрватъ въ Него. Той искаше да имъ покаже, какъ да вѣрватъ въ Бога, да Го обичатъ и да Му служатъ. Това значи познаване и разбиране на Христа, Който и днесъ е живъ. Търсете живия Христосъ, а не само Онзи, Който е живѣлъ преди две хиляди години. Казано е, че Богъ е Богъ на живитѣ, а не на мъртвитѣ. Следователно, като възлюбите този Богъ, вие ще познаете Христа, Който е проповѣдвалъ за Него. Тогава ще разберете стиха, въ който е казано: „Ще ви изпратя другъ утешитель, Духътъ на Истината, да ви научи, какво да правите“. Сегашнитѣ хора страдатъ повече, отколкото трѣбва. — Защо? — Защото не знаятъ, какво да правятъ. Тѣ живѣятъ въ вѣченъ споръ, защо еди-кой си обича едного повече отъ другиго. Децата сѫ недоволни отъ родителитѣ си, че обичатъ едно отъ тѣхъ повече отъ другитѣ. Вината на родителитѣ не е въ това, че обичатъ едно отъ децата си повече отъ другитѣ, но въ това, че не могатъ да скриятъ любовьта си. Слонътъ, който стои понизко отъ човѣка, умѣе да скрива любовьта си, а човѣкъ не може. Когато се обичатъ, сло- новетѣ се криятъ въ горитѣ, никой да не ги вижда. И хората ще се научатъ да изявяватъ правилно любовьта си. — Кое дете обичатъ родителитѣ повече? — Доброто и разумното. — Защо ? — Защото е богато, може да даде нѣщо. Какво могатъ да дадатъ бедниятъ, болниятъ и глупавиятъ? Като се приближишъ при нѣкой боленъ, той гледа само да вземе нѣщо. Като видишъ това, ти търсишъ случай да се освободишъ отъ него. Сега, не се спирайте върху странични и временни нѣща, които отклоняватъ вниманието, безъ да допринасятъ нѣщо сѫществено. Сиромашията и богатството сѫ временни положения, отъ които можете да се учите. И болеститѣ сѫ преходни състояния. Човѣкъ трѣбва да бѫде здравъ, силенъ, вѫтрешно богатъ и красивъ. Външното богатство и външната красота сѫ за изкушение. Като знаете това, стремете се къмъ вѫтрешна красота и вѫтрешно богатство, които се придобиватъ само отъ чи- ститѣ мисли, чувства и постѫпки. Красиво е лицето на човѣка, който има свѣтли мисли, възвишени чувства и благородни постѫпки. Щомъ добриятъ животъ прави човѣка красивъ, лошиятъ животъ пъкъ става причина да изгуби красотата, здравето и силата си. Лошиятъ животъ се отразява не само върху самия човѣкъ, но и върху ближнитѣ му. Запримѣръ, забелязано е, че ако синътъ или дъщерята не живѣятъ добре, тѣхниятъ животъ се отразява и на родителитѣ имъ. Много майки и бащи сѫ пострадали отъ лошия животъ на децата си. Като не могатъ да имъ помогнатъ, да не се бъркатъ въ живота имъ, за да не пострадатъ. Оставете всѣки самъ да носи товара си, както и последствията на своя животъ. Друго нѣщо е, ако нѣкой иска вашата помощь, търси вашия съветъ. Но не се притичайте на помощь, щомъ той нищо не иска отъ васъ. Да се върнемъ къмъ сѫществената мисъль: любовь и служене. Този е пѫтьтъ, по който човѣкъ може да се освободи отъ противоречията и неразбирането въ живота. Любовьта къмъ Бога разрешава всички мѫчнотии. Щомъ обикнешъ Бога, въ душата ти ще настане миръ, а въ сърдцето ти — пълнота. Ще ходишъ ли при това положение предъ вратата на този и на онзи, да искашъ тѣхната любовь ? Като служишъ на Бога, ще ходишъ ли отъ кѫща въ кѫща да искашъ вода за пиене и за поливане на своята градина ? Служенето на Бога подразбира прокарване въ кѫщата ти канализация, презъ която ще тече изобилно прѣсна и чиста вода. Имашъ ли канализация, ти можешъ да си наливашъ вода, колкото искашъ. Любовьта и служенето носятъ изобилие въ живота. Който носи любовьта въ себе си, той е богатъ. Дето мине, всички му отварятъ пѫть, канятъ го, радватъ му се. Той носи щастие и за себе си, и за окрѫжаващитѣ. Не само хората се ползуватъ отъ неговата любовь, но и животнитѣ, и растенията. И тъй, за да имате успѣхъ въ живота си, откажете се отъ миналото и разчитайте на на-стоящето. Щастието ви се крие въ настоящето. Не се спирайте върху любовьта си въ миналото; важна е настоящата ви любовь. Какви добрини сте правили въ миналото, не е важно; важно е, какво днесъ правите. Миналото е било важно, като условие за настоящето; настоящето пъкъ е условие за бѫдещето. Стремете се тогава къмъ настоящето, което проправя пѫтя къмъ бѫдещето. Помнете: използувайте доброто въ всѣки даденъ моментъ и бѫдете доволни отъ поло-жението си. Ако днесъ сте доволни, и утреш- ниятъ день ще бѫде за васъ добъръ. Не се сравнявайте съ другитѣ хора, че тѣ имали по- голѣма любовь отъ васъ, или че били по-добри и богати, по-здрави и т. н. Всѣко нѣщо, което въ даденъ моментъ имате, е добро. И болни да сте, пакъ е за добро. Като разсъждавате по този начинъ, вие дохождате до положението на човѣкъ, който разбира живота. Щомъ разберете живота, условията ви непремѣнно ще се подобрятъ. Вървете по пѫтя, който Богъ ви е начърталъ, и бѫдете доволни отъ него. Какво ще стане съ насъ? — Който е билъ сиромахъ, ще забогатѣе; който е билъ богатъ, ще осиромашее. Който е билъ ученъ, ще изгуби знанието си; който е билъ невежа, ще придобие знание. — Не искамъ да стана сиромахъ. — Не разбирашъ закона. Какво прави туристътъ, като пѫтува по планинитѣ? Той тръгва съ тежка раница, като богатъ човѣкъ, и се връща съ праздна, лека — като сиромахъ. Той трѣбва да се радва на праздната си раница; това показва, че е билъ здравъ, могълъ да изяде всичко, което носѣлъ на гърба си. Следователно, радвайте се, когато товарътъ ви олеква, когато умътъ и сърдцето ви се изпразватъ отъ старото съдържание, за да се влѣе въ тѣхъ ново и прѣсно съдържание. Яжте, каквото носите въ раницитѣ си, давайте отъ него и на другитѣ и не се страхувайте отъ гладъ и сиромашия. Като раздадете всичко, разчитайте на вашия Великъ Баща, на Неговата Любовь и справедливость, на Неговата благость и милосърдие. Дръжте въ ума и въ сърдцето си образа на Бога, на ангелитѣ и на възвишенитѣ същества, които ще ви упѫтватъ и направляватъ. Проникнете се отъ желанието да любите и да служите въ името на Великата Любовь, Правда и Добродетель. — Проявениятъ Духъ въ Любовьта, проявениятъ Духъ въ Мѫдростьта, проявениятъ Духъ въ Истината носи всичкитѣ блага на живота, на Единния, Вѣчния Богъ, изворъ на всички блага, въ Когото всичко се обединява. * 38. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 21. юлий , 1935 г. София. — Изгрѣвъ.

Отъ "Ценната дума", утринни слова, година IV, т.2 (1934-1935). Издание отъ 1941 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 3 февруари 1935 г. до 15 септември 1935 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Слово и животъ Размишление. 4. глава отъ Иеремия. Много странности има въ съвременния жи-вотъ. Кои сѫ причинитѣ за тия странности, не се знае. Нѣкой предполагатъ, че причинитѣ се криятъ въ далечното минало; други пъкъ казватъ, че причинитѣ сѫ въ сегашния животъ. Сѫщо така и причинитѣ на страданията се криятъ, споредъ едни — въ далечното минало, а споредъ други — въ настоящето. Кое отъ дветѣ предположения е право, не може да се каже. Едно е вѣрно, а именно: нѣкой страдания се явяватъ като последствия на миналото, а други — криятъ причинитѣ си въ настоящето. Мнозина четатъ книгата на пророкъ Иеремия, но малцина я разбиратъ. — Защо не могатъ да я разбератъ? — Нѣматъ опитноститѣ, за които пророкътъ е писалъ. Тѣ не познаватъ живота на тогавашнитѣ народи, не знаятъ, какви отклонения сѫ правѣли, за да преживяватъ описанитѣ страдания. Сѫщевременно, пророкътъ предсказва и бѫдещитѣ страдания на народитѣ. Често хората се запитватъ, защо идатъ страданията. — Това е въпросъ на бѫдещето. — Защо се радва човѣкъ? — Това е въпросъ на настоящето. Значи, като страда и като се радва, човѣкъ се учи. Една отъ причинитѣ на страданията се крие въ неразбирането на живота. Който не разбира живота, страда; който го разбира, се радва. Понеже страданието и радостьта се смѣнятъ, затова, когато нѣкой разбира нѣщата, радва се, а другъ се обърква и страда; когато нѣкой се обърква отъ неразбиране и страда, другъ пъкъ се радва. Когато нѣкой се ражда, другъ умира. Когато богатиятъ губи богатството си, други печелятъ. Съ една дума, радоститѣ и страданията въ живота се смѣнятъ, поради което всѣки човѣкъ взима участие, както въ общитѣ страдания, така и въ общитѣ радости. Въ този смисълъ, страданието и радостьта сѫ необходимости въ живота. Безъ тѣхъ човѣкъ не може да се развива. Пророкътъ казва, че Богъ е милостивъ и благоутробенъ. — Кѫде се вижда милостьта Божия ? — Въ страданията на човѣка. Като страда, човѣкъ търси помощь. Единствениятъ, Който се притича въ помощь на човѣка, при всички случаи, и го освобождава отъ страданията, е Богъ. — Отъ какво произлизатъ страданията ? — Отъ малки причини. Понѣкога малки причини произвеждатъ голѣми страдания. Запримѣръ, ако напишешь едно писмо безъ препинателни знаци, мисъльта се измѣня. Обаче, ако поставишъ точкитѣ и запетаитѣ на мѣсто, вие разбирате смисъла на писмото и не изпадате въ заблуждение. За една запетая могатъ да обесятъ човѣка, или да го свалятъ отъ бесилката, зависи, какво е съдържанието на писмото. Помнете: малкитѣ причини произвеждатъ голѣми страдания. Ако зачеркнете само една буква на нѣкоя дума, може да измѣните хода на цѣлата работа. Ето защо, човѣкъ трѣбва да знае законитѣ, по които се нареждатъ човѣшкитѣ мисли, чувства и постѫпки; той трѣбва да знае и законитѣ, по които се развиватъ човѣшкитѣ дарби и способности, съ които е надаренъ. Не знае ли тѣзи закони, той ще се намѣри въ голѣмо противоречие. Има тънкости въ живота, които трѣбва да се знаятъ. Който не ги знае, при най-малкото невнимание отъ негова страна, може да произведе цѣла катастрофа. Запримѣръ, ако нѣкой невежа се намѣри предъ единъ ученъ, невежиятъ веднага се чувствува малъкъ, унизенъ и пожелава да се отдалечи отъ учения. Въ ума му става голѣмо смущение, той се обезсърдчава, и животътъ му се обезсмисля. — Защо става това ? — Невежиятъ казва, че учениятъ е виновенъ, унизилъ го. Въ сѫщность, причината е въ невежия. Като мисли, че нищо не знае, учениятъ приема мисъльта му, но понеже не се занимава съ дребнавости, отблъсва тази мисъль, и тя отново се връща при онзи, отъ когото е излѣзла. Защо невежиятъ не се спре предъ учения съ желание да чуе и разбере нѣщо отъ него, а трѣбва да мисли, че нищо не знае и не разбира? За да влизате въ връзка помежду си, дръжте положителни мисли въ ума си и вѣрвайте на възможноститѣ, съ които сте надарени. Държите ли отрицателни мисли въ ума си, вие приличате на човѣкъ, който отправя струя вода нагоре въ въздуха. Каквото и да прави, струята неизбѣжно ще падне върху него. Значи, от- рицателнитѣ мисли, чувства и постѫпки се връщатъ къмъ човѣка, отъ когото сѫ излѣзли, а положителнитѣ се приематъ и задържатъ отъ онзи, къмъ когото се отправятъ, за да се обработятъ и дадатъ добъръ плодъ. Щомъ вържатъ, и плодътъ узрѣе изпращатъ го пакъ при онзи, който е изпратилъ мислитѣ. Като знаете това, изграждайте разумно бѫдещето си. Затова е казано, че човѣкъ самъ твори сѫдбата си, самъ създава щастието си. Отъ човѣка зависи да бѫде щастливъ или нещастенъ. Обичайте, изпълнявайте Божията воля, за да бѫдете щастливи. Ако не обичате и не изпълнявате Божията воля, щастието ще бѫде далечъ отъ васъ. Когато Богъ обича и грѣшнитѣ, както и праведнитѣ, съ това Той учи хората на своитѣ закони. Той казва, че като обичашъ, любовьта ти ще се върне пакъ къмъ тебе. Нищо въ природата не се губи, но само се видоизмѣня. Колкото малка и да е любовьта ви, щомъ я изпратите къмъ нѣкое разумно сѫщество, то ще я приеме, ще я обработи и ще ви изпрати отъ нейнитѣ сладки плодове, да ядете и да благодарите. И тъй, има два закона въ свѣта: законъ на любовьта и законъ на безлюбието. Въ първия законъ влизатъ всички положителни мисли и чувства, а въ втория — всички отрицателни. Първиятъ законъ опредѣля щастието на човѣка, а вториятъ — неговото нещастие. Вториятъ законъ е изразенъ чрезъ българската поговорка: „Който копае яма на другитѣ, той самъ пада въ нея“. Този законъ може да се обясни и чрезъ единъ анекдотъ за Настрадинъ Ходжа. Настрадинъ Ходжа често посещавалъ бо- гатитѣ, да му помогнатъ съ нѣщо, да облекчи материалното си положение, обаче, всички го пѫдѣли. Като не му помагали доброволно, той решилъ насила да си вземе това, което му се пада. Така си мислѣлъ той. За тази цель, взелъ една пила и презъ една тъмна нощь се спрѣлъ предъ кѫщата на единъ богаташъ и започналъ да пили бравата на вратата. Единъ познатъ миналъ покрай него и го запиталъ: Какво правишъ тукъ, Настрадинъ Ходжа? — Свиря на кимане. — Ами защо гласътъ му не се чува ? — Утре ще му се чуе гласътъ. Всички хора се намиратъ въ положението на Настрадинъ Ходжа: каквото сѫ свирили въ миналото, днесъ се чува гласътъ му. Добре ли сѫ свирили, или зле, всичко ще се чуе. Ако на времето не се е чулъ гласътъ му, днесъ ще се чуе. Днесъ се жънатъ плодоветѣ на миналия човѣшки животъ, поради което едни казватъ, че животътъ е тежъкъ, а други — че е добъръ. Които сѫ живѣли въ закона на любовьта, се радватъ на добъръ животъ; които сѫ живѣли въ закона на безлюбието, се оплакватъ и казватъ, че животътъ е тежъкъ. Животътъ не е нито тежъкъ, нито лекъ, но последствията отъ живота на хората биватъ добри и лоши. Това не значи, че трѣбва да се проповѣдва на човѣка за ада, за страшния сѫдъ, за мѫчението. Проповѣдвайте на хората любовь, говорете имъ за изпълняване на волята Божия, и ще видите, че никакъвъ адъ, ника-кво мѫчение не сѫществува. Доброто е вложено въ човѣка. Нищо не му остава, освенъ да го прояви. Затова, хората се нуждаятъ отъ разумни проповѣдници и учители. Човѣкъ трѣбва да освободи ума си отъ всички заблуждения, да отвори мѣсто за новитѣ идеи. Не слушайте проповѣдници, които ви говорятъ за вѣчния огънь и за мѫчението, нито такива, които създаватъ своеобразни теории за сътворението на свѣта. Единъ негърски проповѣдникъ казвалъ на слушателитѣ си, че Богъ направилъ човѣка отъ пръсть и го турилъ на единъ плетъ да го суши. Единъ отъ слушателитѣ го запиталъ: Отде намѣри Господъ плета, на който сушилъ човѣка ? — Това не е твоя работа! Значи, слушательтъ нѣмалъ право да запитва проповѣдника. Вѣрно е, че Богъ сушилъ човѣка, и до днесъ още го суши, но не на плетъ, както проповѣдникътъ казалъ, но като го прекарва презъ страдания. Всѣки човѣкъ трѣбва да мине презъ страдания, да се пречисти и да свѣтне. Безъ страдания нѣма чистота и свѣтлина. — Какви трѣбва да бѫдатъ страданията ? — Разумни. Само Богъ създава разумни страдания на хората. Тѣ сѫ неизбѣжни. Нѣма човѣкъ, който може да се освободи отъ тѣзи страдания. Като четете книгата на пророкъ Иеремия, виждате, че той пише за болнитѣ хора, т. е. за ония, които не изпълняватъ Божия законъ. Той имъ предписва специални рецепти, капки и хапове, които трѣбва да употрѣбяватъ. Отъ тѣхъ здравето имъ нѣма да се подобри, но поне ще придобиятъ опитности, да се научатъ да живѣятъ добре. Това, което пророкъ Иеремия казалъ на съвременницитѣ си, не се отнася за васъ, но трѣбва да знаете, че и вие ще минете презъ мѫчнотии. Вашитѣ изпитания и мѫчнотии ще бѫдатъ различни отъ тия, които хората на миналото сѫ преживѣли. Изобщо, явленията въ природата никога не се повтарятъ. Това, което е изкушавало хората на миналото, днесъ не може да ги изкушава. Изкушенията на сегашнитѣ хора сѫ отъ другъ характеръ и произходъ. За да се освободятъ отъ изпитанията, отъ мѫчнотиитѣ и страданията си, хората трѣбва да се съблѣкатъ отъ старитѣ си възгледи, както Мойсей събу обущата си и тогава стѫпи на мѣстото, което Богъ му посочи. Свето нѣщо е животътъ, даденъ на човѣка, затова той трѣбва да живѣе добре, да изпълнява великитѣ закони на Битието. Че, наистина, старата дреха трѣбва да се хвърли, виждаме отъ новороденото дете. Докато е било въ утробата на майка си, то било въ ризка, намирало се въ ограничителни условия. Тамъ е било подъ законъ, нѣмало право да диша, да издаде звукъ. Съ раждането си то се освобождава отъ ризката, която го ограничавала, т. е. отъ старата си дреха. Най голѣмото робство за детето е било времето, презъ което е прекарало въ майчината си утроба. Като излѣзе оттамъ, отрѣзватъ закона, който го свързвалъ, хвърлятъ мантията на стария му животъ, и то влиза въ новъ животъ, при нови условия. Обаче, по навикъ, хората не го оставятъ голо, свободно отъ ограничения, но веднага го турятъ въ пелени, стѣгатъ го съ повой. Детето започва да плаче и да протестира, че отъ едно ограничение минава въ друго. Като изучавамъ хората, чудя се, какво става, че сами се натъкватъ на страдания. Отъ една страна Богъ ги освобождава отъ страданията, а отъ друга страна тѣ се натъкватъ на нови страдания. Ще кажете, че страданията идатъ въ свѣта, защото хората грѣшатъ. Това не разрешава въпроса. Не е важно, че хората грѣшатъ; важно е, всѣки самъ да съзнае това. Не е важно, какъ е създаденъ свѣтътъ; важно е, като е създаденъ, да проникнете въ неговия вѫтрешенъ смисълъ, да разберете Божиитѣ пътища и любовьта така, както днесъ се проявява. Това значи, да ходи човѣкъ въ правия пѫть на живота. Рече ли да се занимава съ външната страна на нѣщата, той се заблуждава, влиза въ кривъ пѫть. Като дойдете до човѣка, занимавайте се съ неговия вѫтрещенъ животъ, а не съ външностьта му. Външниятъ човѣкъ не е нищо друго, освенъ автомобилъ, който ту спира, ту се движи, споредъ волята на господаря си. Който не разбира това, отдава всичкото си внимание на автомобила. Като видятъ нѣкой министъръ, кланятъ му се. И това не е лошо, но истинскиятъ министъръ е вѫтре. Него трѣбва да намѣрите и да го поздравите. Майката се радва на детето си, т. е. на неговото автомобилче. Единъ день автомобилчето му изчезва — задигналъ го нѣкой. Майката плаче, страда, търси детето си. Въ сѫщность, детето е около нея и въ нея, но само автомобилчето е изчезнало. Страшно е, ако и детето е изчезнало. Обаче, има случаи, когато, заедно съ автомобила, задигатъ и господаря. Тъй щото, из-учавайте своя вѫтрешенъ животъ, както и този на своя ближенъ. Що се отнася до външния животъ, до външнитѣ неудобства, тѣ сѫ временни, странични явления. Тѣ не трѣбва да влизатъ въ вжтрешния животъ. Два порядъка сѫществуватъ въ свѣта: Божественъ и човѣшки. Божествениятъ порядъкъ носи всички блага, всички условия за развитие и напредъкъ на хората; човѣшкиятъ порядъкъ носи всички страдания, противоречия, скърби и недоволства. За да бѫде щастливъ, човѣкъ трѣбва да отдѣли човѣшкия порядъкъ отъ себе си, да го тури настрана и да се държи само за Божествения. — Какво ще стане съ човѣшкия порядъкъ? — Той трѣбва да се организира по правилата на Божествения порядъкъ и да му се подчини. Като влиза въ училището, детето трѣбва да учи първо буквитѣ, после да ги съчетава въ срички, следъ това — въ думи, докато единъ день се научи да изказва и най-сложнитѣ си мисли. Затова, именно, е дошълъ човѣкъ на земята, да стане ученъ, да превърне човѣшкия порядъкъ въ Божественъ. Между кой народъ ще се роди, не е важно. Всѣки народъ представя специална школа, въ която ученицитѣ се учатъ по специална програма. Който влѣзе въ това училище, трѣбва да се научи да живѣе добре, за да мине въ Божествения порядъкъ на нѣщата. Смисълътъ на учението се заключава въ освобождаване на човѣка отъ ограниченията на човѣшкия порядъкъ, за да стане гражданинъ на Божествената държава, както детето става членъ на семейството, въ което влиза. Това означава стихътъ: „Ако не се родите отъ вода и Духъ, не можете да влѣзете въ Царството Божие.“ Водата представя човѣшкия порядъкъ, а Духътъ — Божествения. Следователно, човѣкъ трѣбва да мине отъ човѣшкия въ Божествения порядъкъ, за да влѣзе въ Царството Божие, да придобие любовьта. Христосъ казва: „Азъ съмъ пѫтьтъ, истината и животътъ.“ Който мине презъ тритѣ врати — пѫтьтъ, истината и животътъ, той влиза въ Божествения порядъкъ. Който не разбира този законъ, мисли, че трѣбва да умре и тогава да влѣзе въ Божествения порядъкъ. Не е така. Смъртьта не е нищо друго, освенъ врата за минаване отъ единъ порядъкъ въ другъ. Какво става съ пияницата, който се отказва отъ виното и ракията? Умрѣлъ ли е той? Живъ е, но пиянството, на което по-рано е служилъ, умира. Той се отказва отъ стария си занаятъ и напуща кръчмата. — Кѫде отива ? — Въ църквата. Идете въ църквата да видите какъ се моли. Предъ него стои Евангелие, а не чаша, пълна съ вино. Ето защо, когато ме питатъ, кѫде отиватъ умрѣлитѣ, казвамъ: Умрѣлитѣ сѫ въ църквата, молятъ се. Значи, който умира за виното, отива въ църквата; който оживява за виното, отива въ кръчмата. Съ други думи казано: Който умира за човѣшкия порядъкъ, влиза въ Божествения. Който умира за Божествения порядъкъ, отново се връща въ човѣшкия. Има случаи, когато мѫдрецътъ, или адептътъ, който живѣе въ Божествения порядъкъ, влиза въ кръчмата да пие една чаша старо вино. Съ това той иска да каже, че въ изключителни случаи, една или половинъ чашка вино може да се употрѣби за цѣръ отъ хора, които иматъ слабъ стомахъ. И Павелъ препорѫчва на хора съ слаби стомаси да употрѣбяватъ по малко винце, по сто грама на день, докато се засили стомахътъ имъ и докато придобиятъ апетитъ. При сегашнитѣ условия на живота, хората не могатъ за дълго време да се задържатъ въ единъ и сѫщъ порядъкъ. Затова ги виждате ту въ църквата, ту въ кръчмата; ту въ Божествения порядъкъ, ту въ човѣшкия. Докато обича, докато е щедъръ и услужливъ, докато е доволенъ, човѣкъ е въ църквата; щомъ престане да обича, щомъ одумва и критикува хората, щомъ е недоволенъ, той е въ кръчмата. И праведниятъ човѣкъ може да сгрѣши; за една малка погрѣшка да излѣзе отъ църквата и да влѣзе въ кръчмата. Като знаете това, бѫдете предпазливи, да не излизате вънъ отъ Божествения порядъкъ. Единъ день гръцкиятъ философъ Диогенъ решилъ да се отдалечи малко отъ хората, да отиде на полето да си почине. Той намѣрилъ една круша и се излегналъ подъ нея, спокоенъ, че никой не знае, кѫде е. Обаче, отнѣкѫде се задалъ единъ селянинъ и, отправилъ къмъ него за нѣкакъвъ съветъ. Диогенъ го приелъ строго, съ сърдито лице, като си казалъ: Отде се намѣри този селянинъ, тукъ да ме безпокои? Единъ день не мога да си почина. Въпрѣки всичко, той далъ съветъ на селянина, но после самъ се изобличилъ съ думитѣ: Диогене, това ли е твоята философия ? Нима искашъ въ единъ день да развалишъ това, което си съградилъ въ продължение на толкова години ? Отде знае селянинътъ, че ти имашъ нужда отъ почивка? Сега и на васъ казвамъ: Вземете поука отъ Диогена и не разваляйте доброто си разположение за нищо и никакво. Който иска да бѫде ученикъ, трѣбва да има будно съзнание, да не се подава на изкушения, които могатъ да го изкаратъ отъ Божествения порядъкъ. Ще кажете, че вѣрвате въ Бога. Това не е достатъчно. Само съ вѣра не се живѣе. Право разбиране трѣбва да имате. Нѣкой минаватъ за благочестиви, но само външно сѫ такива. При най-малкото изпитание тѣ губятъ своето благочестие. Опитайте се да имъ кажете, че нѣкой говорилъ лошо за тѣхъ, да видите, колко сѫ благочестиви. Тѣ веднага скачатъ на кракъ и турятъ въ действие своята картечница. Какво лошо има въ това, че казали нѣщо за тѣхъ? Ако е вѣрно, нека се изправятъ; ако не е вѣрно, трѣбва ли да се сърдятъ? Какъ ще придобиете търпение, ако не се научите да изслушвате хората? Каквито думи и да казватъ за васъ, трѣбва да ги понасяте съ търпение. Лошиятъ човѣкъ е въ васъ, въ вашитѣ мисли и чувства, трѣбва да го търпите. Кой не е изпиталъ това? Тъкмо се въодушевите отъ нѣкоя възвишена идея, искате да направите едно добро, но въ ума ви веднага нахлуватъ лоши, страшни мисли, и вие се отказвате отъ идеята си. Това сѫ мислитѣ на лошия човѣкъ въ васъ, който иска да ви спъва. Изслушайте го съ търпение, но не приемайте мислитѣ му като ваши. Щомъ се изкаже, той ще се отдалечи отъ васъ. Тогава вие ще направите доброто, което сте намислили. Съвременнитѣ хора сѫ дошли до единъ кръстопѫть, до голѣми противоречия и търсятъ начинъ да се освободятъ отъ тѣхъ. Единствената сила, която може да освободи човѣка отъ противоречията, е любовьта. Затова е казано да възлюбишъ Бога и ближния си. Много спомагателни сили има любовьта, но тѣ сѫ временни. Само тя остава вѣчна и неизмѣнна. Само любовьта е въ състояние да освободи и да повдигне човѣка, за да постигне всичкитѣ си желания. Ще кажете, че искате да станете царе, князе, министри. И това е възможно следъ време, но не е сѫществено. Какво по-голѣмо благо можете да очаквате, ако съ една дума сте въ състояние да лѣкувате болни, да възкресявате мъртви, да освобождавате човѣка отъ сиромашията и несгодитѣ въ живота имъ? Това може да прави само любещиятъ, който е далъ пѫть на Божественото въ себе си. Има ли такива хора въ свѣта? Има, разбира се. Всѣки може да бѫде такъвъ. Всѣки може да говори меко и сладко, да помага на хората. Ако се отправи позивъ къмъ хората, да се явятъ кандидати за любовьта, всички ще дойдатъ, но се иска хора съ съзнание и разбиране, а не войници, които да чакатъ заповѣди само отвънъ. — Какъ може да придобие човѣкъ любовьта? — Чрезъ Словото. Казано е въ Писанието: „Въ начало бѣ Словото, и Словото бѣ Богъ. Всичко чрезъ Него стана“. Следователно, когато Словото влѣзе въ човѣка, ще пресъздаде неговия животъ. Казано е въ Битието: „Земята бѣше неустроена и пуста, и Духъ Божи се носѣше надъ нея“. — Докато Словото не бѣше се проявило, земята бѣше пуста и неустроена. Щомъ Словото се прояви, земята започна да се устройва и се оформи въ този видъ, въ който днесъ я виждаме. „Ще изпратя Духа си“. — Кѫде? — Въ човѣка. — Значи, когато Духътъ влѣзе въ човѣка, животътъ му ще се измѣни, както се измѣня лицето на земята. „Който има уши да слуша, нека слуша“. Това значи: който разбира, малко му се говори; който не разбира, много трѣбва да му се говори. На глупавия ще говоришъ високо, да те чуе; на онзи, който има добре развито ухо, тихо, нѣжно ще говоришъ. Възлюби Бога въ себе си ! Възлюби ближния си вънъ отъ себе си. Този е пѫтьтъ, по който човѣкъ трѣбва да върви. — Проявениятъ Духъ въ Любовьта, проявениятъ Духъ въ Мѫдрость-та, проявениятъ Духъ въ Истината носи всичкитѣ блага на живота, на Единния, Вѣчния Богъ, изворъ на всички блага, въ Когото всичко се обединява. * 37. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 14. юлий, 1935 г. София. — Изгрѣвъ.

Отъ "Ценната дума", утринни слова, година IV, т.2 (1934-1935). Издание отъ 1941 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 3 февруари 1935 г. до 15 септември 1935 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Къмъ мене Размишление. 3. глава отъ Иеремия. Въ тази глава се изнася миналото на чо- вѣчеството. Който нѣма духовно прозрение, ще чете и нищо нѣма да разбере. Ако човѣкъ влиза въ нѣкоя школа и мисли, че знае много, нищо нѣма да постигне. Той трѣбва да бѫде въ положение на дете, което едва влиза въ училището. То започва съ буквитѣ и докрая на годината разполага съ 32 букви, т. е. съ 32 ключа за влизане въ тайната на човѣшката речь. Голѣма придобивка е за детето знанието на 32 букви, но това още нищо не означава. Това сѫ ключове само, които не разрешаватъ още въпроситѣ. Човѣкъ трѣбва да знае, какъ да си служи съ тѣзи ключове, кои врати да отваря и кои да затваря. Сѫщевременно той трѣбва да знае, кога да отваря и кога да ги затваря. Да имате ключове, безъ да знаете, кои врати да отваряте и затваряте, това е все едно, да говорите за чистота, за моралъ, за любовь, безъ да знаете, какво сѫ тѣ въ сѫщность, безъ да можете да ги прилагате. Тази е причината, дето хората говорятъ за чистота, а живѣятъ вънъ отъ нея; говорятъ за моралъ и за любовь, безъ да ги прилагатъ. Въпрѣки това, всѣки мисли, че знае много нѣща. Наистина, знанията на сегашнитѣ хора сѫ много по-голѣми отъ тия на миналитѣ времена, но тѣ не могатъ да се сравнятъ съ знанията на бѫдещитѣ хора. Ако мислите, че съ сегашнитѣ си знания ще влѣзете въ рая, вие се самоизлъгвате. Съ тѣзи знания и предъ райскитѣ врати нѣма да ви приематъ. Истинско знание е това, което човѣкъ носи съ себе си и на този, и на онзи свѣтъ. За да придобие това знание, той трѣбва да се освободи отъ всички заблуждения. Това се постига само, когато човѣкъ е влѣзълъ въ пѫтя на себепознаването. При това положение, всичко, каквото знае за себе си, отговаря на действителностьта. Каже ли. че е християнинъ, наистина е такъвъ. Днесъ човѣкъ мисли за себе си едно нѣщо, а въ сѫщность е друго. Сега всички хора трѣбва да се проникнатъ отъ желанието, да повдигнатъ съзнанието си по-високо, отколкото е било, за да разбиратъ нѣщата въ тѣхната чистота и да не ги изопачаватъ. Като говоря по този начинъ, мнозина мислятъ, че сѫ голѣми грѣшници. Не е важно, дали сте голѣми или малки грѣшници; важно е, че пѫтьтъ, по който вървите, не може да ви изведе на добъръ край. Съ вашия животъ вие не можете да спечелите вниманието на Бога. Колкото и да се стремите къмъ това, всѣкога ще останете далечъ отъ Него. За да обърнете внимание на разумния свѣтъ, преди всичко трѣбва да се научите да давате. Нѣкой хора знаятъ да даватъ, но повечето не сѫ стигнали още до тази наука. Тѣ даватъ отъ онова, което имъ е излишно, или това, което ще хвър- лятъ. Нѣкой господарь се нахрани добре и, като остане нѣщо въ чинията му, дава го на слугата си. Той мисли, че е далъ много нѣщо. Въ сѫщность, това ядене предстоеше на хвърляне. Не се дава така. Даването е въ връзка съ дълбокото разбиране на Словото. Който разбира вѫтрешния смисълъ на Словото и го носи въ себе си, той знае да дава. Даването е въ връзка и съ търпението. Не можешъ да давашъ, както трѣбва, ако си нетърпеливъ. Търпението пъкъ се изпитва въ живота. Можете ли да слушате спокойно и най-голѣмитѣ обвинения върху себе си безъ да кажете една дума за свое оправдание? Можете ли, при най-голѣмитѣ хули по вашъ адресъ, да мълчите и да не се защищавате? Който не може да се въздържа, не е господарь на положението. За да слушате спокойно обвиненията, които се сипятъ върху васъ, повдигнете се високо въ съзнанието си, да се отдалечите отъ тѣхъ. Ако може да издържа на обвиненията и хулитѣ, човѣкъ ще издържи и на похвалитѣ. Понѣкога е по мѫчно да издържашъ на похвалитѣ, отколкото на укоритѣ и обвиненията. Защо трѣбва да ти се казва, че си гениаленъ, даро- витъ, добродетеленъ човѣкъ? Положението е ясно: ако си роденъ отъ Бога, ти си съвършенъ и грѣхъ нѣма да имашъ. Ако нѣкога си билъ роденъ отъ Бога и си се отклонилъ, ти живѣешъ въ противоречия и заблуждения. Ако пъкъ не си роденъ отъ Бога, ти си несъвършенъ. Трѣбва ли тогава да се лъжешъ? Кой каквото и да ти каже, ти знаешъ, че не си съвършенъ. И тогава, и на ласкитѣ, и на обвиненията ще гледашъ по единъ и сѫщъ начинъ. За да не изпада въ заблуждения, човѣкъ трѣбва да държи Божественото въ рѫката си като мѣрка, съ която да мѣри нѣщата. Приложи ли тази мѣрка, той знае вече, кое е добро и красиво и кое не е. Доброто и красивото туря на една страна, а лошото — на друга страна и тогава се произнася за нѣщата. — Добъръ човѣкъ съмъ. — Добъръ си, но не пѣешъ добре. Ако пѣеше толкова хубаво, колкото си добъръ, щѣше да бѫдешъ съвършенъ. — Заслужава ли човѣкъ да бѫде много добъръ при сегашнитѣ условия на живота ? — Споредъ мене, при всички условия на живота човѣкъ трѣбва да бѫде добъръ. Да се задава този въпросъ, това е все едно да казвате, че човѣкъ не трѣбва да пише чисто и красиво. Може да пише и зацапано, нечисто, но ако капне мастило върху нѣкои важни думи отъ писмото, като го прочете, човѣкъ ще си извади криви заключения. После ще Съжалявате, че хората не ви разбиратъ. Ето защо, помнете: Когато пишете писмо на нѣкое разумно сѫщество, всичко трѣбва да бѫде идеално — идеално чисто, съ идеално красиви букви и съ идеално съдържание. Следъ всичко това чувате нѣкой да казва: Доволенъ съмъ, че мога да пѣя, повече не искамъ, нѣма да ставамъ пѣвецъ. Другъ казва: Доволенъ съмъ, че разбирамъ нѣщата отчасти — повече не ми трѣбва. Наистина, всички хора нѣма да станатъ пѣвци, музиканти, светни, но, което знаятъ, трѣбва да бѫде безпогрѣшно, безъ никакъвъ дефектъ. Като четете трета глава отъ Иеремия, космитѣ ви настръхватъ и се запитвате: Кои хора сѫ по-лоши — сегашнитѣ, или тия, за които пророкътъ говори? Сегашнитѣ хора не сѫ много лоши, но не сѫ и толкова добри, колкото бѫдещитѣ. Значи, сегашниятъ човѣкъ има още да учи и да придобива знания и добродетели. Не е нуждно човѣкъ изведнъжъ да стане много добъръ, но всѣки день да притуря по нѣщо отъ доброто къмъ бѫдещето си знание. Той трѣбва да гледа на живота като из-куство. Следователно, що се отнася до живота на душата, той е безпогрѣшенъ. Душата върви по свой пѫть, който нѣма нищо общо съ личния животъ на човѣка, нито съ живота на неговия умъ и на неговото сърдце. Дойдемъ ли до личния животъ на човѣка, както и до неговия умъ и до неговото сърдце, тамъ вече ставатъ погрѣшки. Умътъ и сърдцето му сѫ дадени като пособия, съ които да работи, да преодолява мѫчнотиитѣ си, да живѣе по новия начинъ. Следователно, като говоримъ за по-грѣшки, имаме предъ видъ човѣшкия животъ. Обаче, човѣкъ прави усилия да излѣзе надъ обикновенитѣ условия, да придобие новото и да влѣзе въ Божествения животъ, който не е нищо друго, освенъ животъ на музиката, изкуството и поезията. Като ученици, стремете се къмъ живота като изкуство. Не разваляйте Божествения редъ на нѣщата. Той изключва противоречията и недоразуменията. Който се е домогналъ да този животъ, въ единъ моментъ той може да прояви доброто въ себе си. Въ единъ день той може да стане и пѣвецъ, и музкантъ, и ученъ. Въ Божествения свѣтъ нѣщата ставатъ моментално, а въ човѣшкия — съ години. — Защо? — Защото въ човѣшкия свѣтъ се приготвятъ, а въ Божествения се проявяватъ. Дали ще проявишъ Божественото, или човѣшкото въ себе си, това зависи отъ степеньта на съзнанието, до което си дошълъ. „Обърнете се къмъ мене“, казва Господъ на човѣцитѣ. — Защо трѣбва да се обърнатъ къмъ Бога? — За да ги научи да живѣятъ добре, по човѣшки. Значи, не става въпросъ за Божественъ животъ, но за човѣшки. Хората не живѣятъ още човѣшки животъ. По отношение на себе си, тѣ иматъ съвършени отношения. Нека приложатъ тия отношения и къмъ другитѣ, за да разбератъ, какво нѣщо е човѣшкиятъ животъ. Ако правите нѣщо за хората, правете го, като за себе си. Въ това се заклю-чава истинскиятъ моралъ. Нѣкой вадятъ медъ отъ кошеритѣ си и го разпредѣлятъ въ различни сѫдове: въ едни сѫдове турятъ меда отъ тъмнитѣ пйти, а въ други — отъ свѣтлитѣ. Като дойде гостъ, когото не обичатъ и не уважаватъ, даватъ му отъ тъмния медъ. Като дойде нѣкой, когото обичатъ, даватъ му отъ бѣлия медъ. Това не е моралъ. Или никакъ не давай, или, ако давашъ, дай отъ хубавия медъ! Като изучава живота си, човѣкъ трѣбва да знае, какви възможности се криятъ въ него, за да разбере, какво може да изисква отъ себе си. Нѣкой иска да води чистъ и светъ животъ, говори за духовни работи и мисли, че всичко вече е придобилъ. Щомъ го поставятъ на изпитъ, разбира заблуждението си и се чуди, какъ така, следъ като е живѣлъ добре, следъ като се хранилъ 20 години съ вегетарианска храна, не е постигналъ желанията си. Много естествено. Хиляди години той е билъ месоядецъ, живѣлъ съ дребнавоститѣ, и въ 20 години иска да се посвети, да стане светия. Това е невъзможно. Преди всичко, той още не се е обърналъ къмъ Бога, а мечтае за Божественъ животъ. Като ученици, вие трѣбва да се откажете отъ миналото, т. е. да го забравите. Едва следъ това можете да изучавате новото и да го прилагате. Всичко криво въ мисъльта трѣбва да се изправи. — Коя мисъль е права? — Това мѫчно може да се опредѣли. Нѣма правила, които опредѣлятъ мисъльта, дали е права, или крива. Лесно е да кажете на човѣка да бѫде добъръ, но мѫчно е да опредѣлите, въ какво се заключава доброто. Лесно е да кажете на човѣка, че не пѣе чисто и правилно, обаче, мѫчно е да опредѣлите, въ какво се заклю-чава доброто и чисто пѣние. Ще кажете, че има правила за музиката, по които може да се пѣе. И човѣшкитѣ правила сѫ добри, но има правила, които природата е дала. Който влѣзе въ училището на природата, ще възприеме нейнитѣ правила и закони и ще се научи да пѣе, както трѣбва. Първото правило, което трѣбва да се приложи, е любовьта. Безъ любовь нѣма музика. Безъ любовь никой не може да пѣе. Изобщо, безъ любовь нѣма по-стижения. Вториятъ законъ, съ който природата си служи, е мѫдростьта. Третиятъ законъ е истината. Следователно, каквато работа и да започне, човѣкъ трѣбва да вложи въ нея любовь, разумность и свобода. Ако не работи съ любовь, ако не е разуменъ и ако не е свободенъ, нищо не може да постигне. Сегашнитѣ хора трѣбва да изучаватъ живота като изкуство, като музика и като поезия. Да разбирашъ живота като изкуство, това значи, да знаешъ, какъ да живѣешъ; да го разбирашъ като музика, това значи, да знаешъ правилно да пѣешъ. Правилното пѣние подразбира единство между мислитѣ и чувствата. Не можешъ да пѣешъ правилно, ако не можешъ да хармонизирашъ мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ си и не чуешъ тона, който излиза отъ тази хармония. Доброто пѣние подразбира музикалность и чистота на съзнанието. Да разбирашъ живота като поезия, това значи, да си разработилъ сърдцето си до такава степень, че да прилагашъ любовьта къмъ ближнитѣ си, както къмъ себе си. Човѣкъ е дошълъ на земята, като въ велико училище, да се учи. Вие седите, мислите и не знаете, какво да учите. Много просто — ще учите прилагането на любовьта. Това ви се вижда чудно, защото мислите, че имате любовь и я прилагате. Имате любовь, но не тази, която повдига и възкресява човѣка. Който има любовь въ себе си, чудеса може да прави. Той може да докара дъждъ на земята, но може и суша да доведе. Той знае Божиитѣ закони и ги прилага. Каквото пожелае, става. Той познава живота като изкуство. Ако му потрѣбватъ пари, лесно може да си достави. За него сиромашия, болести не сѫществуватъ. Любещиятъ човѣкъ знае да пѣе. Достатъчно е да се спре на улицата и да запѣе, за да събере всички минувачи около себе си. Не знае ли да пѣе, а излѣзе срѣдъ публиката, всички ще му се смѣятъ. Стражарьтъ ще го хване за дрехата и ще му каже: Не вдигай шумъ, иди у дома си. За истинския пѣвецъ всѣки отваря кесията си, а за неграмотния — нищо не дава. Като говоримъ за пѣнието, мнозина казватъ, че само младитѣ трѣбва да пѣятъ. — Щомъ пѣятъ младитѣ, само тѣ ще влѣзатъ въ Царството Божие. Така е казалъ Христосъ. Той казва: „Ако не станете като малкитѣ деца, не можете да влѣзете въ Царството Божие“. Сегашнитѣ хора не ставатъ деца, а, въпрѣки това, искатъ да влѣзатъ въ Царството Божие. Невъзможно е старъ човѣкъ да влѣзе въ Царството Божие. Нѣма такъвъ стихъ въ Писанието. Да станете като малкитѣ деца, това значи, да се яви у васъ желание да учите. Само децата учатъ. Дръжте въ ума си положителната мисъль, че сте млади и можете да учите. Дръжте въ сърдцето си желанието да бѫдете добри и да обичате. Каже ли нѣкой, че не може да обича, той е пресъхналъ изворъ. Изворътъ всѣкога тече и дава изобилно на всички. Щомъ си изворъ, който блика, ще пѣешъ. И тъй, ще изучавате живота като изкуство, като музика и като поезия. Ще пѣете, докато задоволите първо себе си, а после ближнитѣ си. Ще пѣете на два гласа: първи гласъ, съставенъ отъ мекитѣ тонове; втори гласъ, съставенъ отъ силнитѣ тонове. Като пѣете по този начинъ, постоянно ще смѣняте мекото съ силното и ще вървите напредъ. Ще каже нѣкой, че сърдцето му е праздно. Щомъ се праздни, може и да се пълни. — Изгубихъ любовьта си. — Щомъ си я изгубилъ, ще я намѣришъ. Това, което се губи, се намира; и това, което се намира, пакъ може да се изгуби. Това сѫ положения, които се отнасятъ до човѣшкия животъ Обаче, въ Божествения животъ нѣщата не се губятъ. Намѣрите ли нѣщо въ Божествения животъ, никога не можете да го изгубите. Пророкътъ предава думитѣ на Господа: „Обърнете се къмъ мене, за да се научите да живѣете добре.“ Само по този начинъ вие ще знаете и да пѣете добре. Добриятъ животъ включва прави мисли, чувства и постѫпки. Добриятъ животъ включва музиката и поезията. Затова е казано: „Който пѣе, зло не мисли.“ — Проявениятъ Духъ въ Любовьта, проявениятъ Духъ въ Мѫдростьта, проявениятъ Духъ въ Истината носи всичкитѣ блага на живота, на Единния, Вѣчния Богъ, изворъ на всички блага, въ Когото всичко се обединява. * 36. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 7. юлий, 1935 г. София. — Изгрѣвъ.

Отъ "Ценната дума", утринни слова, година IV, т.2 (1934-1935). Издание отъ 1941 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 3 февруари 1935 г. до 15 септември 1935 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Начало и край Размишление. 2. глава отъ Иеремия. Въ тази глава пророкътъ описва миналото на човѣчеството, преди нѣколко хиляди години. Като четете тази история, вие се чудите, каква връзка има между хората, които сѫ живѣли въ онова време, и сегашнитѣ, които живѣятъ въ по-голѣма свѣтлина. Наистина, странно е да чете човѣкъ нѣща, отдалечени отъ него. Знаете, че всѣко нѣщо, което е далечъ отъ васъ, е чуждо, както за васъ, така и за другитѣ. Каквато е връзката между рибитѣ и птицитѣ, между птицитѣ и млѣкопитаещитѣ, между млѣкопитаещитѣ и човѣка, такава е връзката между хората на далечното минало и сегашнитѣ. Всички животни ядатъ, но се различаватъ по начина на храненето. Запримѣръ, рибитѣ гълтатъ храната си цѣла, безъ да я дъвчатъ. Въ това отношение, всички, които гълтатъ храната си, безъ да я дъвчатъ, приличатъ на рибитѣ. Значи, всички живи сѫжщества дишатъ, ядатъ, но се различаватъ едни отъ други по начина на дишането и на храненето. Така и всички хора дишатъ, пиятъ вода, хранятъ се, възприематъ свѣтлината, но едни отъ други се различаватъ по начина, по който ставатъ тѣзи процеси въ тѣхъ. Съвременнитѣ хора се натъкватъ на про-тиворечия, които ги спъватъ, и се чудятъ, защо идатъ тѣзи противоречия. Има причини, поради които съществуватъ противоречията, Праведниятъ страда, и грѣшникътъ страда, но причинитѣ, поради които единиятъ и другиятъ страдатъ, сѫ различни. Опитноститѣ имъ сѫщо се различаватъ. Грѣшникътъ страда и роптае, защо никой не го обича, защо всички го избѣгватъ и т. н. Праведниятъ пъкъ роптае, защо, като се моли по три пѫти на день, работитѣ му не вървятъ добре. — За кого се моли праведниятъ? — За себе си. Както чо-вѣкъ яде за себе си по три пѫти на день, така той се моли за себе си пакъ по три пѫти на день. Човѣкъ яде за себе си, а очаква Богъ да плаща за него. При това, случва се стомахътъ му да се разстрои и пакъ търси вината вънъ отъ себе си. — Кой е виновенъ, че стомахътъ ти се разстроилъ? — Никой не е виновенъ. Яденето е било развалено, а ти трѣбваше да имашъ усѣтъ, да познавашъ, каква храна ядешъ. Ще кажете, че гостилничарьтъ е виновенъ. И той има вина, но първо сте виновенъ вие. Нѣкой взима пари на заемъ, обърка смѣткитѣ си, не може да плаща, а после туря вината на Бога, че не му помага. Това е криво разбиране на нѣщата. Като не разбира законитѣ, и да му се помогне, човѣкъ пакъ не признава помощьта и е готовъ за едно свое удоволствие да пожертврва великото въ себе си. Едва му помогнали, той пакъ обърква смѣткитѣ си и започва отново да роптае. Време е вече хората да разбератъ живота въ неговата сѫщина. За тази цель тѣ трѣбва да се отдѣлятъ отъ своя личенъ животъ, който ги свързва съ дребнавоститѣ. Изпадне ли въ дребнавости, човѣкъ никога не може да разбере истината. Дребнавоститѣ развалятъ настроението на човѣка. Той се намира въ положението на човѣкъ, облѣченъ съ бѣли дрехи, но оцапанъ съ сажди, съ черни петна. Като погледне дрехитѣ си, ужасява се. Такова нѣщо сѫ дребнавоститѣ. Човѣкъ неусѣтно попада въ тѣхъ и следъ това му е нуждно време, докато се изчисти отъ последствията. Често и птич- китѣ, както хвъркатъ въ въздуха, цапатъ бѣлитѣ дрехи и шапки на хората. Тѣ не подозиратъ, че цапатъ бѣлитѣ дрехи на хората и съ това имъ създаватъ работа да ги чистятъ. Когато птичкитѣ цапатъ дрехитѣ на хората, прощава имъ се, тѣ нѣматъ съзнание за това, което правятъ. Обаче, какво ще кажете за човѣка, който съ своитѣ нечисти мисли, желания и постѫпки цапа понѣкога чистото въ себе си. Като ученици на Великия животъ, вие трѣбва да излѣзете отъ обикновенитѣ условия на живота. Тѣ сѫ необходими, но временно само. Ако детето въ първо отдѣление работи съ буквитѣ, колкото да сѫ обикновени, тѣ сѫ необходими за него. Влѣзе ли въ горнитѣ отдѣления, въ прогимназията и гимназията, ученикътъ има отношение къмъ буквитѣ дотолкова, доколкото чрезъ тѣхъ съставя отдѣлни думи и изречения, но самитѣ букви не го занимаватъ вече. Като научи добре матерния си езикъ, ученикътъ започва да пише поезии, поетъ става. Следователно, поетъ е онзи, който знае да поставя думитѣ на мѣстата имъ. Както думитѣ иматъ опредѣлени мѣста въ речьта, така и мислитѣ и чувствата иматъ точно опредѣлени мѣста въ умственото и сърдечно полета, въ които човѣкъ живѣе. И тогава казваме, че мисли и чувствува правилно онзи, който поставя мислитѣ и чувствата си на мѣсто. Размѣни ли мѣ-стата имъ, той изгубва своята права мисъль, както и посоката иа правитѣ чувства. Запримѣръ, кажете ли, че не живѣете добре, това подразбира неправилно поставенъ животъ, т. е. животъ, билъ той личенъ, семеенъ или общественъ, въ който нѣма правилна връзка между мислитѣ, чувствата и яденето. Видите ли, че нѣкой човѣкъ не мисли, не чувствува и не се храни добре, не може и да живѣе добре. Мисъльта се нуждае отъ чиста храна, чувствата — сѫщо, организъмътъ — сѫщо. При това положение само може да очаквате добъръ животъ. Хоратя мислятъ, че каквато храна и да употрѣбяватъ, както и да мислятъ и чувству- ватъ, могатъ да бѫдатъ здрави. Това е невъзможно. Здравето е свързано съ чиститѣ мисли и чувства, съ чистата и доброкачествена храна. Не можешъ да живѣещъ добре, ако обичашъ само своитѣ деца, а къмъ другитѣ си даже не-приязнено разположенъ. Не можешъ да живѣешъ добре, ако едного обичашъ, а другъ не обичашъ. Казано е въ Писанието, че човѣкъ трѣбва да възлюби Бога съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа и сила, да възлюби и ближния си като себе си. Това значи добъръ, истински животъ. Нѣма ли тази любовь, човѣкъ не може да влѣзе въ положението на ближния си, да разбере нуждитѣ му и да му помогне. Тази е причината, поради която съвременнитѣ учители мѫчно влизатъ въ положението на ученицитѣ си, но и ученицитѣ мѫчно влизатъ въ положението на учителитѣ си; майкитѣ мѫчно влизатъ въ положението на децата си, но и децата не влизатъ въ положението на родителитѣ си. Що се отнася до материалнитѣ нужди на децата си, родителитѣ ги разбиратъ и ги задоволяватъ. Дойдатъ ли до духовнитѣ имъ нужди, тамъ оставатъ далечъ отъ децата си. Тази е причината, поради която между родителитѣ и децата настава вѫтрешно отдалечаване. Майката мисли едно, дъщерята — друго; бащата мисли едно, синътъ — друго. Нѣкѫде майката е права, нѣкѫде — дъщерята. Благодарение на вѫтрешното неразбиране между родители и деца, между тѣхъ се явяватъ малки или голѣми противоречия, които ги отчуждаватъ. Казвате: Какво трѣбва да се прави, за да живѣе човѣкъ добре? Много просто. Ако отивашъ на екскурзия, ще обуешъ съответни обуща, широки, съ низки токове, да не те притѣсняватъ. Обуешъ ли нѣкой тѣсни, съ високи токове, краката ти ще се наранятъ и нѣма да стигнешъ до опредѣленото мѣсто. Тѣснитѣ и модерни обуща сѫ за леки хора, които търсятъ удоволствия, а не за туриститѣ. Човѣкъ е дошълъ на земята да учи, да се ползува отъ благата и, да странствува, безъ да се осакатява. Той е екскурзиантъ, който трѣбва да се свързва разумно съ силитѣ на природата, да се ползува отъ тѣхъ. Като пѫтникъ, човѣкъ ще придобие знания и добродетели, които ще занесе съ себе си на другия свѣтъ. Който не обича да учи, казва, че, докато е на земята, ще си по-живѣе, ще яде и пие, а като замине за другия свѣтъ, тамъ ще учи. Така не се разсѫждава. Ако човѣкъ на земята не се е научилъ да работи, и на онзи свѣтъ нѣма да работи. Тамъ не приематъ мързеливи хора. Животътъ е непреривенъ. Следователно, каквото е придобилъ човѣкъ на земята, ще го занесе на онзи свѣтъ и тамъ ще продължи работата си. Благодарение на своитѣ криви разбирания, хората сѫ изопачили живота си, внесли сѫ единъ дуализъмъ въ него. Запримѣръ, на сцената гледатъ нѣщо, възхищаватъ се, а въ живота за сѫщото нѣщо наказватъ човѣка. Споредъ мене, единъ моралъ е нуженъ за човѣка, една любовь, еднакви отношения. На сцената позволяватъ цѣлувкитѣ, а въ живота осѫждатъ цѣлувкитѣ. И азъ не подържамъ човѣшкитѣ цѣлувки. Истинска цѣлувка е онази, която болния вдига отъ леглото, мъртвия възкресява. Не може ли да направи това, цѣлувката е отъ низъкъ произходъ и строго се преследва. Единъ негъръ си позволилъ една нощь да цѣлуне една благородна американка, за което билъ осѫденъ да плати глоба десеть хиляди долара. — Защо му наложили това наказание ? — Защото цѣлувката му не била чиста и света. Заслужава ли човѣкъ да плаща цѣлъ животъ за една обикновена цѣлувка? Какво правятъ сегашнитѣ моми и момци ? Като се влюбятъ, започватъ да пишатъ любовни писма. Докато момата или момъкътъ напише едно писмо, ще скѫса десетина листа и пликове. Тѣ искатъ всѣка дума да бѫде поставена на мѣсто, писмото да бѫде чисто и красиво написано. Яви ли се най-малкото петно, писмото се кѫса и се започва отново. Така постѫпватъ всички хора, млади и стари, въ живота си. Каквато работа и да започнатъ, въ първо време тѣ сѫ внимателни, искатъ всичко да върви добре. Въ това отношение всички хора при- личатъ на влюбенитѣ моми и момци; започватъ добре, свършватъ зле. Наистина, момъкътъ и момата въ първо време пишатъ красиви писма, но постепенно намаляватъ броя имъ. Като се оженятъ, писмата преставатъ. Тогава сладкитѣ думи се превръщатъ въ горчиви, добритѣ мисли — въ лоши. Защо се измѣни животътъ ? Защо доброто начало не продължи докрай? Ето, и пророкътъ въ прочетената глава се оплаква, че Израилъ въ началото вървѣлъ добре, но после се отбилъ отъ пѫтя си. Значи, и той се влюбилъ и, като всички влюбени, започналъ добре, свършилъ зле. Като се влюбвалъ въ много богове, той измѣнилъ на истинския Богъ. Въ любовьта си къмъ тия богове, едни лъгалъ, втори лъгалъ, докато изгубилъ чистотата и светостьта си. Като говоримъ за отклоняването на из- раилския народъ отъ правия пѫть, имаме предъ видъ отклоняването и на всѣки човѣкъ. И съ- временнитѣ християни сж се отклонили отъ правия пѫть. И тѣ служатъ на много богове, на всички пишатъ любовни писма. Обаче, въ края на краищата, всички ще се разочароватъ и ще потърсятъ Единния, истинския Богъ. И днесъ още Той имъ говори, наблюдава живота имъ, грижи се за тѣхъ, но тѣ не Го виждатъ, не чуватъ, какво имъ говори. Колкото Ева можа да Го чуе, толкова и тѣ Го чуватъ. Когато тя се разговаряше съ змията и се убеди отъ нея да вкуси отъ забранения плодъ, Богъ бѣше тамъ. Той наблюдаваше, какво прави, помагаше и, но тя бѣше чужда за Неговитѣ думи. Всичкото и внимание бѣше насочено къмъ онзи, който и обещаваше щастливъ животъ. Хиляди години минаха отъ времето на Адамъ и Ева, но човѣчеството и до днесъ още яде отъ забранения плодъ. Какво представя забранениятъ плодъ? Всѣка горчива дума, всѣко лошо чувство, всѣка лоша мисъль и постжпка, които човѣкъ отправя къмъ ближния си, представятъ забранения плодъ. Хората си предлагатъ по единъ или нѣколко отъ забраненитѣ плодове и после едни други се обвиняватъ. Страшно е положението на онзи, който не знае, кѫде се крие забранениятъ плодъ, и не може да го избѣгне. Обаче, който го познава, той лесно се отказва отъ него. Той се ползува отъ опитностьта на другитѣ хора и всѣкога помни думитѣ на Бога, казани на Адамъ и Ева: „Отъ всичкитѣ плодове можете да ядете, но само отъ единъ нѣма да ядете.“ — Кой е този плодъ ? Какъ се нарича неговото дърво? — Дърво за познаване на доброто и на злото. Сега и на васъ казвамъ: Пазете се отъ плода на забраненото дърво, въ каквато форма и да ви се предлага — въ форма на пари, на власть, на любовь. Явява се въпросътъ: Защо Адамъ и Ева ядоха отъ забранения плодъ ? — Защото змията успѣ да ги убеди въ противното на това, което Богъ имъ каза, именно, че, ако ядать отъ забранения плодъ, ще умратъ. Змията пъкъ ги убеди, че ако не ядатъ, ще умратъ, т. е. ще имъ се случи нѣщо лошо. Тѣ се убедиха въ думитѣ на змията, ядоха отъ забранения плодъ, и съ тѣхъ стана това, което Богъ имъ бѣше казалъ. Така постѫпватъ днесъ майкитѣ и бащитѣ съ децата си. Като се хранятъ, бащата и майката слагатъ на трапезата вино или ракия, да пиятъ следъ ядене. Детето имъ се храни заедно съ тѣхъ. Като пиятъ вино, майката казва: Момченце е, да не ни гледа и да не му стане лошо, да дадемъ и на него малко винце, да близне поне. Бащата се съгласява съ предложението на майката и на детето даватъ малко винце. Днесъ му даватъ малко винце или ракийка, утре пакъ му даватъ, докато то обикне пиенето, и единъ день става пияница. Родителитѣ му давали по малко, отъ страхъ, като гледа, да не му стане лошо, а въ сѫщность станало нѣщо по-лошо отъ това, което сѫ очаквали. За предпочитане е нищо да не му даватъ. Нѣма защо да се страхуватъ, че ще стане лошо на детето, само отъ това, че гледа. Ако гледа и не опитва виното и ракията, нищо нѣма да му стане, но като гледа и опитва, става нѣщо лошо. И наистина, детето пи отъ забранения за възрастьта му плодъ и съ него стана нѣщо лошо, то тръгна по кривия пѫть. Когато на сватбата въ Кана Галилейска Христосъ превърна водата въ сладко вино, Той искаше да обърне внимание на човѣчеството, да не употрѣбява опиващи питиета, но сладки, които не опияняватъ. За храна на душата си човѣкъ трѣбва да употрѣбява само такива мисли, чувства и желания, които не опияняватъ. Следователно, и до днесъ още се проповѣдва на хората, като на млади моми и момци, да не вкусватъ отъ плода, който действува опивателно. Колкото и да ви убеждава майка ви да го опитате, за да не ви стане лошо, кажете: Не искамъ да вкуся отъ този плодъ; нищо нѣма да ми стане, ако не го опитамъ. Забранениятъ плодъ е за мѫдрецитѣ, за адептитѣ, за светиитѣ. За тѣхъ той е абсолютно безвреденъ, но за младитѣ е опасенъ бичъ. За мла- дитѣ е чистата, кристална вода. Като пиятъ отъ нея, тѣ ще влѣзатъ въ добрия, чистия и възвишенъ животъ, къмъ който душата имъ се стреми. — Проявениятъ Духъ въ Любовьта, проявениятъ Духъ въ Мѫдростьта, проявениятъ Духъ въ Истината носи всичкитѣ блага на живота, на Бдинния, Вѣчния Богъ, изворъ на всички блага, въ Когото всичко се обединява. * 35. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 30. юний, 1935 г. София. — Изгрѣвъ.

Отъ "Ценната дума", утринни слова, година IV, т.2 (1934-1935). Издание отъ 1941 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 3 февруари 1935 г. до 15 септември 1935 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Човѣкъ и природа Размишление. 1. глава отъ Иеремия. Всички хора говорятъ за разбиране на нѣщата, но тѣ могатъ да бѫдатъ разбрани, само когато се опитатъ. Никой не може да разбере вкуса на хлѣба, докато не го опита. Външно може да изглежда вкусенъ, близкитѣ ти могатъ да го препорѫчватъ, но, докато ти самъ не го опиташъ, не можешъ да имашъ ясна представа за неговия вкусъ. Защо е нуждно да опитва човѣкъ нѣщата ? — За да не изпадне въ заблуждение, въ лъжа, въ отричане на нѣща, които сѫществуватъ. Запримѣръ, ако самъ не е провѣрилъ, дали нѣкой е свършилъ възложената му работа, може да се заблуди, или да го излъжатъ. Човѣкъ трѣбва или самъ да опитва нѣщата, или да се ползува отъ опитностьта на хората, но въ никой случай да не вади заключения, или да се произнася за нѣща, които не познава. Ако дава мнението си, безъ да е провѣрилъ нѣщо, той изгубва довѣрието на хората, пъкъ и самъ за себе си губи основа. При това положение човѣкъ обърква понятията си, както нѣкой ученици смѣсватъ понятията крѫгъ и окрѫжность. Въ сѫщность, лесно е да се разбере, какво нѣщо е крѫгъ и какво — окрѫжность. Крѫгътъ представя нѣщо, въ което може да се постави нѣкакво съдържание, а въ окрѫжностьта не може да се постави нищо. Крѫгътъ се уподобява на шише съ дъно, въ което може да се сипе нѣщо, безъ да изтече; окрѫжностьта е шише безъ дъно. Каквото сипете въ окрѫжностьта, непремѣнно ще изтече навънъ. Както ученикътъ може да обърка понятията за крѫга и окрѫжностьта, така всѣки може да обърка понятията си въ живота. Запримѣръ, нѣкой казва за себе си, че е християнинъ. — Защо е християнинъ? — Защото вѣрва въ Христа. — Това не е достатъчно. Истински християнинъ е онзи, който е роденъ отъ баща и майка християни, който носи учението на Христа въ кръвьта си. Сегашнитѣ християни не разглеждатъ само въпроса, кой е истински християнинъ, но тѣ се спиратъ още и върху това, коя вѣра е най-права. Споредъ мене, този въпросъ се решава съ опитъ. Както се опитва степеньта на сладостьта на захарьта, така се опитва и правотата на едно вѣрую. Взимашъ три бучки захарь отъ три различни качества и ги туряшъ въ еднакво голѣми чаши, пълни съ вода. Въ която чаша водата е най-сладка, тази захарь е първокачествена, т. е. първа по сладость. Страданията въ живота иматъ за цель да изпитатъ силата и правотата на човѣшкото вѣрую. Запримѣръ, поставятъ различнитѣ вѣрвания на едно и сѫщо изпитание и гледатъ, кое отъ тѣхъ ще устои, безъ да се разколебае. Щомъ едно вѣрую не се разколебава и отъ най-голѣмитѣ изпитания, то е право и истинско. Ако нѣколко души вѣрващи се заблудятъ въ една гора и прекаратъ въ нея нѣколко деня безъ хлѣбъ, този, който не се разколебае въ вѣрата си и се надѣва, че хлѣбътъ ще дойде отнѣкѫде, е истински вѣрващъ. Неговата вѣра е най-силна. Той вѣрва, че и отъ небето може да падне хлѣбъ, когато другитѣ знаятъ само единъ начинъ за получаване на хлѣба. Не може ли да дойде по този начинъ, тѣ сѫ осѫдени на гладъ. Единъ англичанинъ разправя една своя опитность за чудния начинъ, по който получили хлѣбъ. Той прекаралъ нѣколко деня съ една група индуси въ една гѫста, мѫчнопроходима гора. Въ това време хлѣбътъ имъ се свършилъ. Единъ отъ индуситѣ ги запиталъ: Какъвъ хлѣбъ искате, европейски или нашенски? Англичанинътъ казалъ, че искатъ европейски хлѣбъ. — Добре, следъ единъ часъ ще имате топълъ европейски хлѣбъ. Наистина, следъ единъ часъ предъ тѣхъ стоялъ топълъ, бѣлъ европейски хлѣбъ. Какъ и отде е дошълъ този хлѣбъ, англичанинътъ не разбралъ. Безъ фурна, безъ брашно и работници, хлѣбътъ стоялъ предъ тѣхъ. Тѣ яли и благодарили на Бога за чудото, което видѣли. На запитванията отде дойде хлѣбътъ, индусътъ мълчалъ, не казалъ нито дума за обяснение. Нѣкой хора вѣрватъ въ чудеса, а нѣкой не вѣрватъ и искатъ обяснения. Тѣ не вѣрватъ и въ предсказанията. Не е важно, въ какво вѣрватъ хората и въ какво не вѣрватъ. Важно е дали предсказанията се сбѫдватъ. Представете си, че днесъ имате голѣмъ студъ, 35° подъ нулата. Водата е замръзнала, нѣма капка вода за пиене. Казвамъ: Не се безпокойте, утре ще имате вода. — Какъ ще стане това? — Не е важно, какъ ще стане — ще имате вода за пиене. На другия день дойде отнѣкѫде топла вълна, надъ 30°, стопява всичкия снѣгъ и ледъ, и водата започва да тече. Чудите се, какъ стана това. Не е важно, какъ стана; важенъ е актътъ. Следователно, ако вѣрващиятъ прилага своето вѣрую въ живота си, ще види, че ставатъ чудеса. По този начинъ ще избѣгне много погрѣшки въ живота си. Чудеса сѫществуватъ за безвѣрницитѣ, за невежитѣ; обаче, за истински вѣрващитѣ, за ученитѣ не сѫществуватъ чудеса. Тѣ знаятъ, че всичко, което става въ природата и въ живота, се подчинява на разумни закони. Запримѣръ, двама вѣрващи се каратъ помежду си и съ години се сърдятъ, не могатъ да се помирятъ. Който знае отношенията имъ, не може да вѣрва, че единъ день тѣ ще се примирятъ. Обаче, една топла вълна мине презъ сърдцата имъ, стопли ги, разшири ги, и тѣ си подаватъ рѫка за примирение. Чудо ли е това? За онзи, който не знае законитѣ, е чудо; за онзи, който разбира Божиитѣ закони, нѣма никакво чудо. Следвайте по тѣзи закони, за да не правите погрѣшки, защото понѣкога и малкитѣ погрѣшки спъватъ човѣка. Какво представять погрѣшкитѣ? Малкитѣ погрѣшки сѫ малкитѣ междини, които май- сторътъ е оставилъ при постройката. Като строи, той пропусне една малка междина. Азъ виждамъ това, обръщамъ му внимание на междината, да я изправи. — Нѣма нищо — казва той — съ маджунъ ще я запълня.—Да, но маджунътъ не държи. Въ скоро време той пада, и междината става по-голѣма. Дъскитѣ трѣбва да бѫдатъ добре споени отвѫтре. Законътъ за междинитѣ сѫществува и въ човѣшкия животъ. Животътъ на хората е пъленъ съ междини, т. е. съ праздни пространства: нѣкѫде единъ милиметъръ, нѣкѫде два, нѣкѫде три и повече. Природата не търпи праздни пространства. Като види нѣкѫде междина, веднага я заварява. Тя има особенъ родъ спойки, съ които заварява междинитѣ, но ги прилага въ крайни случаи. Изобщо, тя обича нѣщата отначало още да бѫдатъ добре, здраво споени, безъ никакви междини. Законътъ за спояването не е механически. Когато споява нѣщата, природата ги прави приблизително естествени. Ще кажете, че и човѣкъ присажда нѣ-щата. Правятъ се опити въ това отношение, но още не сѫ постигнати голѣми резултати. Това спояване е повече механическо, отколкото органическо. Можете ли да наречете органическо спояване поставянето на изкуственъ кракъ на човѣка? Този човѣкъ има кракъ, но изкуственъ, нищо не чувствува съ него. Органическата и механическа спойка се различаватъ така, както се различаватъ истинското и фиктивно спасяване на човѣка. Всички проповѣдници, учени говорятъ на хората за спасяване, но и до днесъ тѣ още не сѫ спасени. Фиктивно е тѣхното спасяване. То е все едно, да дадешъ на човѣка хлѣбъ, нарисуванъ на картина и очаквате да чуете неговото мнение за тази картина. Само мѫдрецътъ може да се ползува отъ философската книга и само художникътъ — отъ красивата картина и да му кажешъ, че може да се нахрани съ него. Иска ли да се нахрани, човѣкъ трѣбва да носи въ рѫцетѣ си истински хлѣбъ, а не книженъ. Книжниятъ хлѣбъ ще го нахрани толкова, колкото, една философска книга въ рѫката на детето, може да го направи философъ. На какво се дължи правилното развитие на човѣка? — На малко нѣщо. Не се изисква много нѣщо отъ човѣка, за да се развива правилно. Не се изисква много нѣщо отъ човѣка, за да бѫде здравъ. Достатъчно е да знае, какъ да се ползува отъ свѣтлината, отъ чистия въздухъ, отъ водата и отъ елементитѣ на хлѣба, за да бѫде здравъ. Той има всичко наготово, нищо не му остава, освенъ да приеме съ радость и благодарность това, което му е дадено. Радостьта и благодарностьта сѫ методи, чрезъ които човѣкъ може да се ползува правилно отъ благата на живота. Въ духовно отношение здравето на човѣка зависи отъ доброто състояние на ума, на сърдцето и на волята му. Чиститѣ мисли укрепватъ ума, чиститѣ чувства укрепватъ сърдцето, а чиститѣ и благородни постѫпки укрепватъ волята. „Да се не убоишъ отъ лицето ми, защото азъ съмъ съ тебе, за да те избавя, говори Господъ“. (— 8 ст.). — Отъ този стихъ се вижда, че когато Богъ е съ човѣка, всичкитѣ му работи вървятъ добре. Пророкътъ се намиралъ предъ голѣми мѫчнотии, мнозина възставали противъ него, но понеже Богъ билъ на негова страна, работитѣ му вървѣли добре. Не мислете, че, ако Богъ е съ васъ, всичко ще се нареди добре. Ще имате мѫчнотии, изпитания и страдания, но, въпрѣки това, ще успѣете, нѣма да ви погубятъ. Човѣкъ е ралото на своята земя. За да я изоре, ще впрегне воловетѣ си и ще отиде на нивата: воловетѣ напредъ, той назадъ, и нивата ще се разоре. Само така човѣкъ ще разбере, че е оралъ зе-мята си и съ радость ще яде плодоветѣ и. На всѣки човѣкъ е даденъ кѫсъ земя — неговото тѣло, което трѣбва да обработва. — Какво е твоето вѣрую? — Това не е важно. — Искамъ да зная. — Моето вѣрую е като твоето. Въ каквото вѣрвашъ ти, въ това вѣрвамъ и азъ. — Отде знаешъ, въ какво вѣрвамъ? — Зная. Запримѣръ, азъ зная, че ти вѣрвашъ въ доброкачествения хлѣбъ, въ чистия въздухъ, въ чи-стата вода, въ свѣтлината, въ добритѣ хора и т. н. — Правъ си, въ всичко това вѣрвамъ. — И азъ вѣрвамъ въ сѫщото. Щомъ е така, ние сме братя и нѣма причини да се различаваме и да не се разбираме. — Вѣрвашъ ли въ Бога ? — Вѣрвамъ въ всичко, което Той прави. —Можешъ ли и ти да вършишъ всичко, каквото Богъ прави? — Мога. Защо човѣкъ да не прави добро? Защо да не мисли за красиви и възвишени работи? Защо да не помага на страдащитѣ? Богъ прави това, и азъ мога да го направя. Нали е казано, че човѣкъ е създаденъ по образъ и подобие Божие? Докато човѣкъ се държи за Бога и прави това, което Той прави, приятель е съ Него. Докато кракътъ ми се държи за мене и прави това, което азъ желая, ние сме приятели. Азъ вървя въ правия пѫть, и той върви съ мене заедно. Рече ли да се отдалечи отъ мене и да заживѣе самостоятелно, смъртьта му е подписана. Сѫщото се отнася до рѫката ми, както и до всичкитѣ удове на моя организъмъ. Докато рѫката ми е въ съгласие съ мене и изпълнява моята воля, тя е въ правия пѫть. Откаже ли се отъ мене, тя влиза въ противоречие и въ скоро време изсъхва. И тъй, правиятъ пѫть подразбира изпъл-няване на Божията воля. Истинското знание подразбира да се ползувашъ отъ него въ всѣки даденъ моментъ. Какъвъ смисълъ има високата служба, която заемате като ученъ, ако не можете да се справите съ мѫчнотиитѣ въ живота си? Случайно сте изпаднали въ една планина, прекарвате тамъ два—три деня гладенъ, а не можете отникѫде да си доставите хлѣбъ. Искате да се върнете назадъ, пакъ не можете — условията не позволяватъ. При това положение, вие отричате и Бога, и знанието, и силата. Обаче, така не се разрешаватъ въпроситѣ. Ще признаете, че имате много още да учите и ще се впрегнете на работа. Какво вѣрую е това, което не може да ви избави отъ изпитанията и мѫчнотиитѣ? Какво представятъ мѫчнотиитѣ? Тѣ сѫ дебели вѫжета, съ които връзватъ човѣка. Стои единѣ човѣкъ вързанъ съ вѫже и се чуди, какво да прави. Поглежда натукъ-натамъ, вижда една малка игла на дрехата си и казва: Защо ми е тази игла? Тя не може да ми помогне. Да имахъ поне ножици, положението ми щѣше да бѫде добро, но сега, и азъ не зная, какво да правя. Минава покрай него единъ добъръ човѣкъ, вижда мѫчнотията му и казва: Какво правишъ ? — Вързанъ съмъ, помогни ми да се избавя. — Не ми е позволено. Мога, обаче, да ти дамъ единъ съветъ: на дрехата си имашъ една игла. Вземи иглата и кѫсай вѫжето нишка по нишка. То е съставено отъ хиляди нишки, но следъ два-три деня ти можешъ да скѫсашъ вѫжето. Сега и на васъ казвамъ: Мѫчнотиитѣ представятъ вѫжета, съставени отъ множество малки мѫчнотии. Извадете иглата си — турете ума си на работа, и нишка следъ нишка, разрешавайте мѫчнотиитѣ си една следъ друга. Нѣма да усѣтите, какъ ще се освободите отъ голѣмото дебело вѫже. — На какво се дължатъ мѫчнотиитѣ ? — На човѣшкото безлюбие. Дето е безлюбието, тамъ има голѣми мѫчнотии. Дойде ли любовьта, мѫчнотиитѣ се намаляватъ, и противоречията изчезватъ. Малкитѣ мѫчнотии и противоречия се решаватъ лесно. Като слушате да се проповѣдва така, нѣкои казватъ: Добре е да вѣрва човѣкъ, добре е да се обичатъ хората, но хлѣбъ трѣбва. Казвамъ: Когато се обичатъ, хората не могатъ да бѫдатъ гладни. Безлюбието е причина на сиромашията, на глада, на недоразуменията. Гладътъ иде да научи човѣка, какъ да живѣе. Като не разбира това, той мисли, че само до него идатъ мѫчнотиитѣ и започва да се оплаква и да роптае. Оплакването показва, доколко човѣкъ е щеславенъ. Като се оплаква, той прилича на пѫтникъ въ гората, който върви шумно, тропа съ краката си, да наплаши разбойницитѣ, да не го нападнатъ. Съ това той иска да ги предупреди, да не вървятъ следъ него, но да взематъ друго направление. Не се оплаквайте, нито роптайте, но се справяйте съ мѫчнотиитѣ си. Съ щеславие нищо не се постига. Дойде ли ви нѣкакво изпитание, премълчавайте.—Защо еди-кой си да се отнася съ мене така ? — Нѣма защо да се оплаквате. Ако не можете да му простите, като дойде при васъ, дайте му единъ добъръ урокъ. По-добре е огъньтъ да се прояви само между две дървета, отколкото да запали цѣла гора и да избухне пожаръ. Единъ царь решилъ да изпита министритѣ си, да разбере, доколко сѫ справедливи. За тази цель, той предалъ управлението си на десеттѣ министри и заминалъ за друга държава. Той се преоблѣкълъ като просякъ и посетилъ единъ следъ другъ своитѣ министри. Първиятъ го изхокалъ и му далъ едни скѫсани обуща; вториятъ му далъ най-старитѣ си, скѫсани дрехи; третиятъ — парче сухъ хлѣбъ и т. н. Тѣ изпращали слугитѣ си, да изгонятъ просяка отъ двора имъ, като го поучавали, че който не работи, нищо не му се дава. Десеть години странствувалъ царьтъ и, като се върналъ въ царството си, поканилъ министритѣ си на угощение, да имъ изкаже благодарностьта си за доброто управление. Преди да седнатъ на мѣстата си, царьтъ сложилъ на стола на всѣки министъръ онази вещь, която той далъ на просяка. При вида на познатитѣ вещи, министритѣ се ужасили, разбрали погрѣшката си, но било вече късно — царьтъ ги изпиталъ и позналъ, какво се крие въ сърдцата имъ. Ще дойде день, когато Христосъ ще покани всички хора на угощение и, на стола на всѣкиго ще тури точно това, което той е пожертвувалъ за Бога и за своитѣ ближни. Помнете: истинското служене подразбира изпълняване на Божията воля и то точно така, както Той изисква. Ще кажете, че не знаете, какво изисква Богъ отъ васъ. Това не е вѣрно. Ако господарьтъ ви даде хиляда лева, да ги дадете на нѣкой беденъ човѣкъ, а вие задържите сто лева за себе си, това не е точно изпълняване на волята Божия. Не знаете ли, че трѣбва да предадете цѣлата сума на бедния? Вие знаете това, но мислите и за себе си. Докато мисли за себе си, човѣкъ не е още въ правия пѫть, той не може да изпълнява Божията воля. Само онзи изпълнява Божията воля, който не мисли за себе си. Щомъ не мисли за себе си, други ще мислятъ за него. Това, е законъ. — Кой се грижи за малкото дете ? — Майката. Следователно, докато детето уповава на майка си, тя има грижа за него. Въ който день то стане самостоятелно и започне да ми-сли за себе си, майка му го изоставя. Тя казва: Ти си вече голѣмъ, самъ можешъ да се грижишъ за себе си. Сѫщото виждаме и въ живота на малкитѣ птиченца. Докато сѫ малки и безъ крилца, майката ги храни. Щомъ израснатъ- крилцата имъ, майката ги напуща. Тѣ хвръкватъ и започватъ сами да се хранятъ. На сѫщото основание казвамъ: Докато човѣкъ уповава на Бога, той се намира подъ Неговитѣ грижи. Стане ли самостоятеленъ, Богъ го изоставя. Ако не разбира този законъ, той казва: Защо Богъ ме изостави ? Не сте изоставени, но вече сами можете да се храните. И тъй, когато се молите и не получавате отговоръ на молитвитѣ си, причината е или въ незнанието ви да се молите, или въ възрастьта, до която сте достигнали. Вие сте възрастни и самостоятелни, можете сами да се храните и да се грижите за себе си. Нѣкой веднага получаватъ отговоръ на молитвата си, а други не получаватъ. На първитѣ всички сѫ готови да услужватъ; по отношение на вторитѣ, сърдцата сѫ затворени. — Защо? — Има нѣкаква причина. Една майка има нѣколко деца. На едно отъ тѣхъ тя е готова да услужва всѣкога и при всички условия; къмъ другитѣ, обаче, е затворена. — Защо? — Първото дете всѣкога разчита и уповава на майка си, а останалитѣ не уповаватъ на нея, не се отнасятъ съ нуждното довѣрие. Така се е създала поговорката: „Богъ дава, но въ кошара не вкарва“. За да дава Богъ, нуждни сѫ условия. Спазва ли тѣзи условия, човѣкъ всѣкога ще се ползува отъ Божието благословение. И тъй, не питайте, защо идатъ противоречията въ живота ви, но знайте, че, докато кракътъ уповава на тѣлото, всѣкога ще бѫде здравъ и нахраненъ. Пожелае ли да се отдѣли, той скоро ще изсъхне. При това, лѣвиятъ и дѣсниятъ кракъ трѣбва взаимно да си помагатъ, да носятъ тежестьта на тѣлото. Остане ли цѣлата работа само на единия, кракъ положението и на другия се влошава. И, въ края на краищата, цѣлото тѣло изнемогва. Ето защо, видите ли, че нѣкой страда, повдигнете товара му само за единъ моментъ. Кажете му, че положението му ще се подобри. Той ще се окуражи и ще продължи пѫтя си. Важно е за човѣка, при всички трудни моменти въ живота си да не се чувствува самъ, но да знае, че и на другия край на свѣта има нѣкой, който мисли за него. Двама българи следвали въ Америка. — Единиятъ отъ тѣхъ билъ голѣмъ реалистъ. Той вѣрвалъ, че нѣщата на физическия свѣтъ се уреждатъ по материаленъ начинъ, безъ участието на нѣкаква духовна причина. Другиятъ пъкъ билъ мистикъ, вѣрвалъ въ участието на духовното, на Разумното начало въ свѣта. Трѣбвало първиятъ да отиде въ Ню-Йоркъ, тамъ да държи изпититѣ си. По едно време той писалъ на другаря си, че издържалъ изпититѣ си, но му трѣбватъ сто долари, да плати дълговетѣ си. Нѣмалъ познати, отъ които да поиска, и не знаелъ, какъ да излѣзе отъ затруднението. Приятельтъ му веднага отгово- рилъ: Надѣвамъ се, че докато получишъ писмото ми, ти навѣрно ще си уредилъ работитѣ си. Ако не можешъ да наредишъ работитѣ си, пиши ми, веднага ще изпратя нуждната сума. Въ сѫщото време той приготвилъ сто долари, та ако по другъ начинъ не може да му се помогне, да му изпрати паритѣ. Следъ две седмици приятельтъ му писалъ отъ Ню-Йоркъ: Благодаря за грижитѣ и вниманието ти къмъ менъ. Не стана нужда да ми пращашъ пари. Работата ми се нареди, платихъ дълговетѣ си и свободно мога да се върна въ България. Отде сѫ дошли стотѣ долари, той не пише, важно е, че оправилъ смѣткитѣ си. Благода-рете, че реалното се крие въ незнайното, а не-реалното — въ това, което знаете. Значи, човѣкъ всѣкога може да се съмнява въ това, което знае, но никога въ това, което не знае. Изобщо, най-малкото съмнение разваля нѣщата. Искате ли да успѣете въ нѣщо, не се съмнявайте. Дръжте въ ума си положителни мисли и въ сърдцето си положителни чувства, за да имате всѣкога успѣхъ. Ще знаете сега, че силата на човѣка се заключава въ изпълняване на Божията воля. Това значи: Богъ да присѫтствува въ васъ, и вие — въ Него. Въ умствения свѣтъ, този законъ се превежда съ думитѣ: Словото да бѫде въ васъ, и вие — въ Него. На свѣтъ пъкъ казваме: Хлѣбътъ да бѫде всѣкога въ човѣка, и човѣкъ — въ хлѣба. Това сѫ важни мисли, които трѣбва да държите постоянно въ ума си: Богъ въ васъ, и вие въ Него. Словото въ ума и въ сърдцето ви, и вие въ Него. Хлѣбътъ въ васъ, и вие въ него. Въ това се заключава вѫтрешниятъ смисълъ на живота. Това подразбира будно съзнание, въ което нѣщата ставатъ безъ прекѫсване. Това значи, да бѫдемъ постоянно съ Господа, и Той въ насъ, съ своята пълнота и цѣлокупность. Това означаватъ думитѣ, които Христосъ е казалъ: „Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратилъ“. Желая ви сега да отидете при Бога, и Той да дойде при васъ; да изпълнявате волята Му, и Той да изпълнява волята си чрезъ васъ. — Проявениятъ Духъ въ Любовьта, проявениятъ Духъ въ Мѫдростьта, проявениятъ Духъ въ Истината носи всичкитѣ блага на живота, на Единния, Вѣчния Богъ, изворъ на всички блага, въ Когото всичко сѫ обединява. * 34. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 23. юний, 1935 г. София. — Изгрѣвъ.

Отъ "Ценната дума", утринни слова, година IV, т.2 (1934-1935). Издание отъ 1941 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 3 февруари 1935 г. до 15 септември 1935 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Плащане на дълговетѣ Размишление, 66. глава отъ Исаия. Тази е последната и заключителна глава, въ която пророкътъ описва епохитѣ, които предстоятъ да дойдатъ. Същевременно описва състоянията на хора, които познаватъ истината, и на хора, които не познаватъ истината, като излага последствията, които ще понесатъ еднитѣ и другитѣ. Често хората се объркватъ въ живота си и не знаятъ, какво да мислятъ. Запримѣръ, като слушатъ да се говори лошо за нѣкого, добритѣ мислятъ, че това се отнася за тѣхъ. И обратно, когато лошитѣ хора чуватъ да се говори добро за нѣкого, мислятъ, че това се отнася за тѣхъ. Значи, и еднитѣ, и другитѣ се объркватъ. Като наблюдаватъ живота, добритѣ хора се чудятъ, защо работитѣ на лошия човѣкъ се нареждатъ добре, а на добрия не се нареждатъ. Има едно привидно нареждане на работитѣ, което съвсемъ не може да се нарече добро. Запримѣръ, виждате, какъ нѣкой камъкъ слиза безпрепятствено по наклонъ. Нѣкой му е далъ тласъкъ още отгоре, и той продължава да се търкаля. Какво ще срещне на пътя си, не иска да знае. Привидно положението на камъка е добро; работитѣ му се нареждатъ, той отива къмъ цельта си, но тя го води къмъ долината. При това, като слиза съ устремъ, все ще се очука малко. Кое мѣсто е по-добро: да слѣзешъ въ долината, отдето мѫчно можешъ да се качвашъ, или да живѣешъ на планината и да бѫдешъ свободенъ, по желание да слизашъ и да се качвашъ. Опитайте се да заставите камъка, самъ да се качи на планината, отдето се е търколилъ. Колкото и да го бутате нагоре, той все надолу слиза. Ето защо, за да не изпадате въ заблуждения, не гледайте само на външната страна на живота. Красиви стихове има въ Евангелието, но, ако не се приложатъ, тѣ оставатъ само външно красиви. Запримѣръ, стихътъ „Богъ толкова възлюби свѣта, че даде въ жертва своя единороденъ Синъ, за да не погине всѣки, който вѣрва въ Него,“ говори за силата на вѣрата, но вѣра безъ прилагане е мъртва. Често хората говорятъ за доброто, за морала, за науката, безъ да разбиратъ тѣхната сѫщина, т. е. това, което тѣ представятъ като абсолютни величини. Всѣки разбира доброто и морала споредъ възгледитѣ на епохата, въ която живѣе. Малцина сѫ се издигнали надъ разбиранията на своето време. Днесъ всички говорятъ за моралъ, за чистота, но малцина прилагатъ това, което говорятъ и изискватъ отъ другитѣ. Кѫде е погрѣшката въ живота на хората? Тѣ се наематъ да чистятъ себе си или своитѣ ближни, но не свършватъ работата докрай. Ето защо, чистишъ ли нѣщо, ще го изчистишъ напълно, отвънъ и отвѫтре. Искашъ ли отъ хората чистота, първо ти ще я приложишъ. Говоришъ за чистота, а влизашъ въ нѣкой домъ съ кални обуща безъ да се изчистишъ. Ако не се събуешъ, поне изчисти добре обущата си и тогава влѣзъ вѫтре. Защо да не си но- сишъ терлъци и да влѣзешъ съ тѣхъ? Знаете ли, каква чистота ще има по домоветѣ, ако хората се научатъ да събуватъ обущата си и да влизатъ вкѫщи по терлъци ? Питатъ ме нѣкои, какъ ще се оправи свѣтътъ. Споредъ мене, едно отъ условията за оправяне на свѣта е влизането въ домоветѣ съ терлъци. Като не спазватъ това правило, нѣкой казватъ: Не е важно, какъвъ е човѣкъ отвънъ; важно е сърдцето да е чисто. Право е това, но дали сърдцето е чисто? Сърдцето се чисти не само отвѫтре, но и отвънъ. Богато е сърдцето на човѣка, когато е абсолютно чисто. Съ такова сърдце, именно, човѣкъ трѣбва да отиде при Бога; съ такова сърдце трѣбва да отиде и при ближния си. Богатото сърдце подразбира и богатъ умъ. Като слушатъ да се говори за богатъ умъ и за богато сърдце, нѣкой се обезсърдчаватъ, мислятъ, че нищо не знаятъ и нищо не сѫ постигнали. Тѣ сѫ на кривъ пѫть. Не е важно Да имашъ много знания, но да прилагашъ това, което знаешъ. Какъвъ смисълъ има да говоришъ върху музиката, да минавашъ за пѣвецъ, а да не можешъ да изпѣешъ една пѣсень, както трѣбва? Минавашъ за даровитъ човѣкъ, а се оплаквашъ, че гласъ нѣмашъ. — Защо нѣмашъ гласъ? — Така съмъ се родилъ. — Това е невъзможно. Не може да надари Богъ човѣка, безъ да му даде условия да прояви дарбитѣ си. Другъ пъкъ казва, че има силна паметь, но я изгубилъ. — На какво се дължи отслабването на паметьта ? Когато умътъ и сърдцето на човѣка се раздвоятъ, паметьта отслабва. И тъй, за да реализира своитѣ желания и да прояви дарбитѣ си, човѣкъ се нуждае отъ повече свѣтлина. Азъ не говоря за външната свѣтлина, която, въ сжщность, е сѣнка на истинската свѣтлина. Тя се образува отъ пречупване на реалностьта. Както по физическата сѣнка познавате посоката на слънцето, а оттамъ опредѣляте и часа, така по свѣтлината на слънцето познавате движението на реалностьта. Човѣшкитѣ тѣла сѫщо сѫ сѣнки, по които се опредѣля посоката и движението на реалностьта. Първата проява на човѣка е неговиятъ духъ, втората проява — неговата душа, третата — неговиятъ умъ, а четвъртата — неговото сърдце. Свѣтътъ е пъленъ съ сѣнки, т. е. съ недей-ствителни образи, които не трѣбва да ви спъватъ. Сиромашията и богатството сѫ сѣнки на реалностьта, чрезъ които се изпитва ума и сърдцето на човѣка. Нѣкой се оплаква отъ сиромашията си, но не вижда, че мѣстностьта, въ която живѣе, е толкова богата, че въ кратко време може да забогатѣе. Очи сѫ нуждни на човѣка да вижда свѣтлината и да се ползува отъ богатствата, които тя разкрива. Сиромахъ, който не иска да работи, минава за старъ човѣкъ. Представете си, че двама души, старъ и младъ, сѫ поканени на богата трапеза на угощение. Младиятъ сѣда и веднага започва да яде. — Защо? — Здравъ е човѣкътъ — стомахътъ му работи добре, зѫбитѣ му сѫ здрави. Както яде, така добре и работи. Стариятъ, обаче, сѣда предъ трапезата, но се нагажда: това не приема стомахътъ му, онова не може да дъвче, зѫбитѣ му опадали. Не може да яде, но и да работи не може. Значи, младиятъ е богатъ, разполага съ здраве и сила, може да работи. Стариятъ е сиромахъ, не може да работи, краката и ржцетѣ му треперятъ. Обаче, старъ, мѫдъръ човѣкъ е онзи, който е придобилъ голѣми знания и опитности и може да помага на младитѣ, да ги поучава. Младъ пъкъ е онзи, който люби и е готовъ всѣки моментъ на жертви и услуги. Една богата милионерка се влюбила въ единъ добъръ, виденъ американски проповѣдникъ, който се отличавалъ съ голѣма бързина въ говоренето си. Красноречивъ билъ, но толкова бързо говорѣлъ, че никой стенографъ не могълъ да схваща речьта му. Милионерката му писала писмо съ следното съдържание: Готова съмъ да ви дамъ всичкото си богатство, да разполагате съ него, както намирате за добре; давамъ ви и сърдцето си. Той от- говорилъ на писмото съ следнитѣ думи: Вашето богатство принадлежи на сиромаситѣ. Вие сте назначени за секретарь на това богатство и, срещу чекове, подписани отъ Онзи, Който е далъ паритѣ въ ваши рѫце, ще отпущате на приносителитѣ. Сърдцето ви пъкъ принадлежи на Бога. Следователно, дайте паритѣ си на сиромаситѣ, а сърдцето си — на Бога. Азъ не съмъ достоенъ да притежавамъ нито едното, нито другото. Това е законъ, който трѣбва да имате предъ видъ. Съ него не критикувамъ, но казвамъ, какъ трѣбва да се разрешаватъ въпроситѣ. Ако виждате нѣкаква погрѣшка въ хората по отношение на този законъ, поучавайте се, безъ да критикувате. Лошото не е въ погрѣшкитѣ на хората, но въ неразумната критика. Каквото виждате въ свѣта, добро или лошо, поучавайте се. Човѣкъ трѣбва да бѫде търпеливъ, да се научи да слуша, да гледа, безъ да дава мнението си. Всичко, което става въ свѣта, е за изпитание, както на отдѣлния човѣкъ, така и на цѣлото човѣчество. Казано е въ Писанието, че Богъ изпитва хората. —Кѫде е Богъ?—На три мѣста: или въ духа, или въ душата, или въ сърдцето на човѣка. Въ грѣшнитѣ Богъ се проявява чрезъ духа имъ; въ онѣзи, които сѫ се окаляли — чрезъ душата имъ, а въ тѣзи, които сѫ посветили живота си въ служене на Бога — чрезъ сърдцата имъ. Може да ви се вижда чудно, какъ така, въ грѣшнитѣ Богъ да се проявява чрезъ духа имъ. Това, именно, е естественото проявяване на Бога. — Защо ? — Защото духътъ стои най-далечъ отъ човѣка. Най-близо до човѣка е неговото сърдце. Следователно, който се е посветилъ въ служене на Великия, той е далъ сърдцето си въ жертва чиста и света, а това става на физическия свѣтъ. Сърдцето е най-близко до живота. Когато Богъ се проявява чрезъ духа на човѣка, последниятъ има едно разположение; когато се проявява чрезъ душата, човѣкъ има друго разположение; най-после, когато се проявява чрезъ сърдцето му, той има специфично разположение. Обаче, нѣма по-голѣмо благо за човѣка отъ това, да се проявява Богъ едновременно чрезъ духа, душата и сърдцето му. Докато Божиятъ Духъ не се всели въ сърдцето на човѣка, сълзитѣ му нѣма да престанатъ. Казано е въ Писанието, че Богъ ще изсуши сълзитѣ на човѣка. — Кога ще стане това ? — Когато Духътъ се всели въ човѣшкото сърдце. До това време човѣкъ ще плаче, но и ще се весели. И плачътъ е на мѣсто, и радостьта е на мѣсто. Като се радва, човѣкъ трѣбва да работи и да помага на ближнитѣ си. Когато плаче, не трѣбва да разправя на хората за причинитѣ на своя плачъ. Защо плачатъ хората ? — Защото сѫ се влюбили едновременно въ Бога и въ свѣта, та не знаятъ, на кого първо да угодятъ. Човѣкъ не може да служи едновременно на двама господари. Казано е въ Писанието, че който люби двама господари, или ще възлюби единия повече отъ другия, или ще възненавиди единия, а другия ще обикне. — Какво представя свѣтътъ?—Сборъ отъ разумни сѫщества, които сѫ живѣли хиляди години и създали много нѣща. Човѣкъ се влюбва въ тѣзи сѫщества, както въ картинитѣ на нѣкой художникъ, и пожелава да ги обсеби, да ги задържи за себе си. Като види, че не може да реализира желанието си, той започва да плаче.— Не се влюбвайте въ картинитѣ на художницитѣ, колкото велики и гениални да сѫ тѣ. И най-великиятъ художникъ бледнѣе предъ природата. Кой художникъ, запримѣръ, може да нарисува изгрѣването и залѣзването на слънцето така, както е въ действителность ? И най-гениалната картина не е нищо друго, освенъ едно състояние, единъ мо- ментъ отъ действителностьта, но не самата дей- ствителность. Картинитѣ, портретитѣ сѫ статически моменти, въ тѣхъ нѣма движение. Обаче, човѣкъ не стои на едно и сѫщо мѣсто. Вие го рисувате, но още въ време на позирането той се мѣни. Въ природата нѣма два еднакви момента. Всѣки моментъ тя промѣня картинитѣ си. Въ това разнообразие, именно, се заключава нейната красота. Като казвамъ, че природата има надмощие надъ човѣка въ всѣко отношение, това не значи, че картинитѣ на художницитѣ нищо не струватъ. Има художници, чиито картини сѫ вдъхновени. Тѣ сѫ внесли нѣщо живо, безсмъртно въ своитѣ картини. Живото, безсмъртното е взето отъ Бога. Съ това се обяснява, защо едни хора привличатъ повече отъ други. Въ първитѣ Божественото е по-силно проявено, поради което тѣ иматъ по-голѣма привлѣкателна сила въ себе си, отколкото ония, които по-малко привличатъ. Следователно, срещнете ли добъръ човѣкъ, ще знаете, че той е отворилъ широко сърдцето си за Бога и за своитѣ ближни. Добъръ и уменъ е човѣкъ, когато отваря широко прозорцитѣ на своя умъ и на своето сърдце. Защо, тогава, да не разширявате всѣки день прозорцитѣ си? Тѣ трѣбва всѣки мо-ментъ да се разширяватъ, да влиза повече свѣтлина. Може ли при изобилната свѣтлина човѣкъ да не расте и да не се развива? Като знаете това, разширявайте всѣки моментъ прозорцитѣ си и бѫдете носители на Божията Любовь. Казвате: Защо неуспѣваме въ живота си? — Защото не плащате редовно дълговетѣ си. Нѣкой казва: Какъ ще плащамъ, когато дълговетѣ ми сѫ много? Мога ли да внасямъ малки суми срещу задълженията си? Вие знаете българската поговорка, че капка по капка виръ става. Щомъ е така, внасяйте всѣки день, безъ прекѫсване, поне по единъ левъ срещу дълга си и ще видите, какъ незабелязано дългътъ намалява, като сѫщевременно ще развивате постоянството си. Който не плаща дълговетѣ си, не може да влѣзе въ Царството Божие. Плащайте и не се страхувайте. По този начинъ ще развиете и чувството на себепожертвувателность. Въ жертвата човѣкъ расте, повдига се и всѣки моментъ прибавя по нѣщо ново къмъ сградата на своето бѫдеще. Човѣкъ не може да бѫде носитель на новото, ако не се научи да дава. Давайте, за да ви се даде. Като давате, вие плащате задълженията си къмъ Бога. И като взимате, пакъ имате отношение къмъ Него. Нѣкой даватъ, но само на приятелитѣ си, на онѣзи, които обичатъ. Това не е разрешение на въпроситѣ. Това правятъ и животнитѣ. Изкуство е човѣкъ да отдѣля часть отъ любовьта си и на онѣзи, които не го обичатъ. Христосъ е казалъ да обичате и врага си, а не само своитѣ приятели. Като говоря за прилагането на любовьта, не искамъ да станете светии. Не е лесно да стане човѣкъ светия. За това е нуждно усилена и съзнателна работа стотици години наредъ. Човѣкъ може да работи за Бога, да служи на ближнитѣ си, безъ да е светия. Днесъ пожелавамъ на всички, които ме слушате, да започнете съ плащане на дълговетѣ си. Плащайте дълговетѣ си съ любовь и получавайте съ любовь. По този начинъ ще проявите любовьта си къмъ Бога. Всички се намирате предъ края на една епоха и началото на друга. Това, което днесъ можете да направите, не отлагайте за утрешния день. Днешниятъ день спасява положението. Засега не сте закъснѣли, но ако отлагате, ще закъснѣете. Днеш-ниятъ день решава сѫдбата ви. Ако го използувате добре, той ще опредѣли бѫдещето ви. Днесъ отъ всѣки човѣкъ се иска по нѣщо ново. Това, което всѣки трѣбва да направи, е малко, но то ще помогне, работитѣ му да тръгнатъ напредъ, както задръстениятъ въ пристанището или по пѫтя нѣкѫде параходъ може да се раздвижи. Мръдне ли малко отъ мѣстото си, положението е надеждно. Следователно, мѣстете се всѣки день по малко, за да проявите послушание къмъ Бога и да изпълните Неговата воля. — Проявениятъ Духъ въ Любовьта, проявениятъ Духъ въ Мѫдростьта, проявениятъ Духъ въ Истината носи всичкитѣ блага на живота, на Единния, Вѣчния Богъ, изворъ на всички блага, въ Когото всичко се обединява. * 33. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 16. юний, 1935 г. София. — Изгрѣвъ,

Отъ "Ценната дума", утринни слова, година IV, т.2 (1934-1935). Издание отъ 1941 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 3 февруари 1935 г. до 15 септември 1935 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Пѫть къмъ разумностьта Размишление. 65. гл. отъ Исаия. Всички живи сѫщества вървятъ въ два пѫтя: пѫть, който води къмъ разумностьта, и пжть, който води къмъ неразумностьта. Пѫтьтъ къмъ разумностьта може да се уподоби на ясенъ, слънчевъ день, а пѫтьтъ къмъ неразумностьта — на мѫгливъ, облаченъ день. Който ходи въ мъгла, обърква пѫтя си и нищо не може да направи. Като изгуби времето си, той съжалява, че е излѣзълъ въ такъвъ день. За да не съжалява, той трѣбваше да остане у дома си, да чака слънцето да изгрѣе, да се разсѣе мъглата. Ако бѣше останалъ у дома си, пакъ щѣше да изгуби нѣщо, но въ мъглата изгуби още повече. Често хората се запитватъ, защо свѣтътъ е направенъ така. Преди всичко, думата „правя“ има отношение къмъ материалния свѣтъ. Запримѣръ, прави се стомна. Защо грънчарьтъ прави стомна ? — За носене на вода. Много нѣща могатъ да се налѣятъ въ стомната, но главното и предназначение е за вода. Понеже водата влиза навсѣкѫде, тя може да влѣзе и въ стомната. Кое положение е по-добро: положението на стомната, или на водата? И при дветѣ положения има противоречия, но за пред-почитане е да бѫдешъ вода, отколкото стомна. Водата е разумното въ живота, а стомната — неразумното, Разумностьта лесно се справя съ противоречията, а неразумностьта — не може. Ако разумниятъ човѣкъ вземе пари на заемъ, лесно ги плаща: всѣки месецъ той отдѣля часть отъ заплатата и плаща дълга си. Ако неразумниятъ вземе пари на заемъ, постоянно отлага изплащането имъ, докато единъ день продадатъ всичкитѣ му вещи. Тогава той се намира въ по-голѣма мѫчнотия, отколкото по-рано. Разумниятъ човѣкъ самъ урежда работитѣ си, а неразумниятъ очаква другитѣ да му ги уреж- датъ. Съвременнитѣ хора се страхуватъ отъ жи-вота, затова, каквото нещастие да ги сполети, тѣ веднага се запитватъ, защо, именно, съ тѣхъ се е случило това. Сиромашия ли ги посети, веднага започватъ да роптаятъ; болесть ли ги сполети, пакъ роптаятъ; страдание ли ги сполети, пакъ сѫ недоволни. Ако пъкъ радостьта дойде при тѣхъ, тѣ се радватъ и желаятъ да я задържатъ по-дълго време при себе си. И когато роптаятъ, и когато сѫ доволни, хората не сѫ на правъ пжть. Тѣ не знаятъ, че сиромашията, болеститѣ, страданията и радо- ститѣ не посещаватъ тѣхъ, но Господа въ човѣка. Тѣ искатъ Него да видятъ, да Му покажатъ, че изпълняватъ работата си добре. Както и да ви се говори, вие не можете да се убедите, че страданията носятъ въ себе си блага, отъ които човѣкъ може да се ползува. Сѫщо така човѣкъ не може да се убеди, че тъмнината носи нѣкакво благо за него. Ако друго благо не можете да приемете, не сте ли съгласни, че тъмнината носи почивка за човѣка? Като настане нощь, всичкиятъ шумъ, крѣ- съкъ, викъ, престава. Всички хора се прибиратъ въ домоветѣ си, постепенно утихватъ и заспиватъ. Голѣмо благо е почивката за човѣка. Безъ почивка той не може да свърши работата, която му е дадена. Како ученици, вие трѣбва да се стремите къмъ разумностьта въ живота, като условие за придобиване на щастие. Като говоря за щастието, нѣмамъ предъ видъ това щастие, къмъ което обикновенитѣ хора се стремятъ. Споредъ нѣкой щастието се заключава въ печалбитѣ, въ хубавитѣ и голѣми кѫщи, въ новитѣ дрехи, въ пищното ядене и т. н. Това не е щастие. — Защо ? — Защото лесно се губи. Даже и да не се губи, хората пакъ не сѫ ща-стливи. Докато не сѫ го придобили, мислятъ, че ще бѫдатъ щастливи. Щомъ го придобиятъ, пакъ сѫ недоволни. — Защо сѫ недоволни хората ? — На този въпросъ всѣки самъ ще си отговори. За себе си, азъ мога да кажа, защо съмъ доволенъ и защо — недоволенъ. За другитѣ, обаче, не отговарямъ. Тъй щото, споредъ мене, доволството и недоволството се дължатъ на желанията. Колкото по-малко желания има човѣкъ, толкова е по-доволенъ; колкото повече желания има, толкова е по-недоволенъ. За предпочитане е да имашъ единъ наполеонъ въ джоба си, отколкото много. Ако си доволенъ отъ единия наполеонъ, той ще донесе следъ себе си втори, трети и т. н. Това става, само когато единиятъ свърши работата си. Като говоря за малкото желания, това не значи, че човѣкъ е вънъ отъ опасноститѣ на живота. Щомъ е на земята, човѣкъ всѣкога е изложенъ на опасности. И като пръвъ, и като последенъ, все може да се натъкне на нѣкаква опасность. Опасности има навсѣкѫде въ природата: и на полето, и въ долината, и на планината. За да избѣгне опасноститѣ, човѣкъ трѣбва да бѫде разуменъ, да отваря очитѣ си, да вижда, кѫде ходи и какво прави. Не е ли разуменъ, не отваря ли очитѣ си, той самъ си причинява пакости. Единъ царь намислилъ да изпита пода- ницитѣ си, да види, доколко сѫ честни. За тази цель той поканилъ всичкитѣ си поданици на угощение, което продължило нѣколко месеца, докато се изредятъ всички. Стѫпалата на двореца били направени отъ чисто злато. Царьтъ не поставилъ слуги да пазятъ; всѣки гражданинъ билъ свободенъ да влиза и да излиза отъ двореца. Още първиятъ гражданинъ, като влѣзълъ, харесалъ стѫпалата и решилъ на излизане да си вземе едно отъ тѣхъ и да го замѣсти съ дървено. Следъ това и другитѣ на-правили сѫщото. Въ скоро време цѣлата стълба отъ златна се превърнала въ дървена. Стѫ- палата започнали да гнияатъ и всѣки, който се качвалъ по стълбата, билъ изложенъ на голѣми опасности. Много отъ сегашнитѣ хора сѫ направили сѫщото, както поданицитѣ на разумния царь. Тѣ сѫ взели по едно отъ златнитѣ стѫпала, които Богъ имъ е далъ, и сѫ го заместили съ дървено. Обаче, грамадна е разликата между златното и дървеното стѫпало: златното е устойчиво, не се окислява и не гние, а дървеното — неустойчиво, въ скоро време то изгнива, и сѫщевременно лесно се запалва. Срѣщате човѣкъ, крайно недоволенъ отъ живота. — Защо е недоволенъ? — По две причини: или е замѣстилъ едно отъ златнитѣ си стѫпала съ дървено, или е остарѣлъ вече, изгубилъ своята първоначална красота и младость. Като се погледне въ огледалото, той е недоволенъ, че е остарѣлъ, погрознѣлъ и не може да се помири съ това.— Защо остарява и погрознява човѣкъ? — Отъ голѣма лакомия. Лакомиятъ човѣкъ прилича на воденица, която мели жито почти непрекѫснато. Много жито може да смели тя, но, въ края на краищата, пострадва: тукъ и се счупила нѣкаква ось, тамъ камъка и т. н. Следъ това воденицата продължава да трака, но не мели. Многото желания нищо не допринасятъ. Това не значи, че човѣкъ не трѣбва да има желания, но за всѣки моментъ е достатъчно по едно желание. Желанията не сѫ нищо друго, освенъ сѫщества, крайно деликатни, съ добра обхода и добре облѣчени. Ако можете да угодите на едно отъ своитѣ желания, вие ще постигнете много нѣща. Желанията на човѣка сѫ като царе: стоишъ предъ тѣхъ, цѣлъ треперишъ, не знаешъ, какъ да ги задоволишъ. Ако речешъ да имъ кажешъ нѣщо, не харесватъ езика ти; ако имъ предложишъ нѣщо за ядене, не харесватъ готвенето ти. Затова, именно, трѣбва да бѫдете крайно внимателни къмъ желанията си. Запримѣръ, може ли младиятъ и стариятъ да задоволяватъ еднакво желанията си? Младиятъ може да яде баница, месо, безъ да се страхува, но стариятъ трѣбва да бѫде предпазливъ въ задоволяване на желанията си. И да му се яде баница и месо, той трѣбва да се съобразява съ стомаха си, който не издържа на всички храни. И младиятъ, и стариятъ трѣбва да се пазятъ отъ желанията си. да не ги задоволяватъ безразборно. Ето, Адамъ и Ева бѣха млади, но, като не знаеха, какъ да постѫпватъ съ желанията си, направиха една погрѣшка, отъ която и до днесъ още човѣчеството страда. Богъ имъ каза да ядатъ отъ всички плодове, но само отъ единъ да не ядатъ. Обаче, тѣ пожелаха да опитатъ забранения плодъ, да видятъ, какво действие ще произведе той върху организма имъ. Този плодъ имаше свойството, като влѣзе въ стомаха на човѣка, да ферментира. Тѣ опитаха плода и видѣха мѫчнотиитѣ, които имъ създаде той. — Кѫде седи опасностьта при задоволяване на забраненитѣ желания? — Въ неразумностьта на човѣка. Когато разумниятъ човѣкъ задоволи едно забранено желание въ себе си, съ цель да го опита, втори пѫть той не си позволява това. Неразумниятъ, обаче, като го задоволи единъ пѫть, продължава и втори, и трети пѫть — не може да го спре. Като намѣри барутъ, разумниятъ знае, кога да го запали и въ какво количество. Неразумниятъ не мисли за това, той търси само клечка кибритъ. Намѣри ли кибритъ, драсва и запалва барута. Че и той ще отиде заедно съ барута, не мисли за това. Сегашниятъ свѣтъ е пъленъ съ взривни вещества. Ако искашъ да запалишъ нѣкое отъ тѣхъ, вземи само единъ грамъ, тури го далечъ отъ цѣлата маса, запали го и веднага бѣгай. Ако искашъ да видишъ, какъ гори цѣлата маса, съ нея заедно и ти ще отидешъ. Като знаете свойствата на взривнитѣ вещества, не правете рисковани опити съ тѣхъ. Човѣкъ носи тѣзи вещества и въ себе си. Докато постѫпва неразумно, той всѣкога се натъква на тѣхъ и после се чуди, защо е неразположенъ. Много естествено. Той се е доближилъ до нѣкое взривно вещество, запалилъ го е и отхвърчалъ далечъ нѣкѫде. И следъ това, като го питатъ, защо е неразположенъ, казва, че нѣмалъ пари. Чудно нѣщо. Човѣкъ живѣе въ единъ свѣтъ съ такива неоценими богатства — въздухъ, вода, свѣтлина, земя, която ражда изобилно, и следъ всичко това казва, че е сиромахъ. Защо си сиромахъ ? Защото нѣмашъ една стомна за вода. Иди на пазара и си купи. Това е най-лесната работа, която човѣкъ може да направи. Пророкътъ казва: „Потърсенъ бидохъ отъ онѣзи, които не питаха за мене; намѣренъ бидохъ отъ онѣзи, които ме не търсѣха“. (— 1 ст.). — По кой начинъ може човѣкъ да намѣри Бога? Мислите ли, че недоволниятъ може да Го намѣри ? Човѣкъ може да намѣри Бога и като доволенъ, и като недоволенъ, но ще има две различни опитности. Недоволниятъ отива при Бога съ всичката си лакомия. И тотава му се дава преизобилно, до пресищане, до втръсване. Въ края на краищата лакомията се плаща скѫпо. Единъ крайно беденъ, но алченъ човѣкъ, чулъ, че единъ татарски князъ раздавалъ земи безплатно. Той отишълъ при княза и въ силни чърти описалъ бедното си положение. Князътъ му казалъ: Давамъ ти даромъ земя, колкото искашъ, но при следното условие — ще излѣзешъ сутринь рано, преди изгрѣвъ слънце, и ще се върнешъ преди залѣзъ. Колкото земя обходишъ презъ това време, твоя ще бѫде. Ако закъснѣешъ една минута следъ залѣзване на слънцето, всичко пропада. — Какъ трѣбва да обиколя земята: пешъ или съ конь? —Пешъ. Сиромахътъ приелъ условието и тръгналъ да обхожда земята. За да обиколи повече земя за опредѣленото време, той решилъ да тича. Деньтъ билъ слънчевъ и много горещъ. Презъ всичкото време той тичалъ, като забравилъ даже да яде. Наближавало вече да залѣзе слънцето и, за да не закъснѣе, ускорилъ тичането си. Стигналъ, наистина, навреме при княза, но едва спрѣлъ, падналъ на земята отъ преумора и издъхналъ. Днесъ всички хора се изпитватъ по сѫщия начинъ. Богъ е далъ на всѣки човѣкъ достатъчно земя и условия да се развива, но, като е недоволенъ отъ даденото, той прави неимовѣрни усилия да забогатѣе, да придобие повече земя, докато единъ день падне отъ преумора и умре. — Защо умира човѣкъ? — Отъ голѣма алчность и лакомия. Малко земя е нуждна на човѣка. Като я придобие, да благодари. За повече нѣма защо да мисли. Той иска да се осигури съ много земя, но изгубва живота си. Пазете живота си и за никакви материални блага не го залагайте. Ползувайте се само отъ тия блага, които сте придобили по честенъ начинъ, чрезъ съзнателна работа и любовь. Има религиозни и духовни хора, които искатъ да влѣзатъ въ Царството Божие по лесенъ пѫть. Тѣ четатъ Свещенитѣ книги, излежаватъ се и мечтаятъ за онзи свѣтъ. Обаче, въ онзи свѣтъ приематъ само такива хора, които иматъ на рѫцетѣ си мазоли, станали отъ работа. Нѣматъ ли мазоли на рѫцетѣ, ще ги върнатъ на земята, да се научатъ да рабо- тятъ. На земята човѣкъ може да почива, може и да работи — отъ него зависи. На небето, обаче, приематъ само работници. Следъ всичко това ще цитиратъ стиха, че нѣкой починалъ, отишълъ на онзи свѣтъ при отцитѣ си. Това е криво разбиране на нѣщата. Човѣкъ може да почива, докато е на земята, но ще носи последствията на своята леность. Почива само онзи, който има единъ наполеонъ въ джоба си, но не и този, който има десетки и стотици наполеони. Сиромахътъ е спокоенъ въ мисъльта си, че нѣма нищо, затова може да почива. Той е вѫтрешно богатъ, съ много желания. Обаче, богатиятъ. въ повечето случаи, е вѫтрешно беденъ, а външно богатъ. Той мечтае за много кѫщи, за много ниви и лозя. Споредъ мене, човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ единицата: единъ мѫжъ, една жена, единъ приятель, единъ напалеонъ и т. н. Наистина, нѣма по-голѣмо благо за човѣка отъ това, да има единъ приятель, на когото всѣкога да разчита. Като ученици, трѣбва да се освободите отъ вѫтрешнитѣ си заблуждения.—На какво се дължатъ тия заблуждения ? — На пречупване на свѣтлината въ съзнанието. Пречупването на свѣтлината създава особенъ родъ явления. Всѣко пречупване на жицата, по която тече токъ, произвежда известни опасности. Чувате нѣкой да казва: Пречупи се моята воля, пре-чупиха се умътъ и сърдцето ми.— Защо става това пречупване? — Божественото Начало въ човѣка е влѣзло въ гѫста срѣда, поради което не може да се проявява, както трѣбва. Като знаете това, качвайте се на високи мѣста, за да не става пречупване на свѣтлината, която възприемате. Ако не може съвсемъ да избѣг- нете пречупването на свѣтлината, поне да бѫде въ най-слаба степень. Като не разбиратъ смисъла на страданията, мнозина се питатъ, защо страдатъ, защо желанията имъ не се реализиратъ. Какво направи Христосъ, когато срещна процесията съ умрѣлия синъ на бедната вдовица? Той заповѣда да спре процесията, приближи се до мъртвото момче, пипна го съ рѫцетѣ си, и то оживѣ. Ако не бѣше го срещналъ Христосъ, щѣха да го погребатъ. Следователно, когато желанията не могатъ да се реализиратъ, това показва, че Христосъ не ги е срещналъ. Когато страдате, това показва, че нѣщо е умрѣло въ васъ. Молете се да ви срещне Христосъ, да тури рѫка върху желанията ви, за да се реализиратъ, както и върху това, което е умрѣло въ васъ, за да оживѣе. Всѣко страдание представя възможность да срещнете Христа на пѫтя, по който сте тръгнали. Ако не Го срещнете, погрѣшката е въ васъ. Чрезъ страданията си човѣкъ опитва любовьта и щедростьта на Христа, а чрезъ радоститѣ се опитва човѣшката любовь и щедрость. И тъй, искате ли да придобиете ново знание, ново разбиране, молете се да срещнете Христа. Той ще ви даде такива познания, каквито въ никоя книга не можете да намѣрите. Това се постига чрезъ свѣтлината, която прониква въ съзнанието на човѣка. Запримѣръ, има много хиромантици въ свѣта, обаче, малцина могатъ да четатъ по непроявенитѣ още линии на рѫката. Ние наричаме тѣзи линии подкожни. Има рѫце, въ които нѣкои линии сѫ изгубени. Следъ време тѣ пакъ могатъ да се проявятъ, но, който може да чете добре по рѫката забелязва и тѣзи линии. Недоволството, голѣмата скръбь сѫ причина за загубването имъ. Всѣко движение на рѫцетѣ, на краката, на главата представя развѣто или сгънато знаме, на което е писано „свобода и смърть.“ Развѣтото знаме носи свобода, а свитото — смърть. Разумниятъ човѣкъ носи развѣто знаме, а неразумниятъ — свито. Първиятъ има полетъ въ живота си, стреми се къмъ нѣкакъвъ идеалъ, а вториятъ живѣе въ преходното, въ свѣта на ограниченията. Да се върнемъ къмъ въпроса за филосоията на доволството. Да бѫде човѣкъ доволенъ отъ живота си, това значи, да цени всичко, което му е дадено. Ако и при това положение се яви нѣкакво недоволство, то означава потикъ въ човѣка да изправи погрѣшкитѣ си. — Кои погрѣшки ? — Които той самъ вижда. Никой не може да вижда погрѣшкитѣ на човѣка, както той самъ. Много картини виждате, едни отъ тѣхъ харесвате повече, а други — по-малко, но мѫчно можете да намѣрите погрѣшкитѣ имъ. Голѣмитѣ погрѣшки виждате, но малкитѣ, едва уловими, само художникътъ може да види. Не е лесно да нарисувате лицето на човѣка така, както природата го е създала. И тъй, бѫдете доволни и отъ една усмивка само, но бѫдете доволни и отъ навѫсеното човѣшко лице. Усмивката подразбира широко отваряне вратата на единъ домъ, а навѫсенето лице— затваряне на тази врата. — Защо е затворена вратата на моя приятель? — На работа отива, заетъ е, не може да ви приеме. Ако искате да го посетите, ще отидете въ дома му, когато е усмихнатъ, т. е. когато е безъ работа. Той ще отвори вратата на кѫщата, ще се усмихне и ще ви проговори. Не спирайте на пѫтя хора, които отиватъ на работа, и не се опитвайте да ги забавлявате. Когато страдате, ще знаете, че отивате на работа; когато сте радостни, връщате се отъ работа. Това е новото разбиране за скръбьта и за радостьта. Следователно, не съжалявайте, че сте скръбни. — Защо? — Защото ви е дадена работа, която трѣбва да свършите. — Не се забравяйте въ радостьта си. — Защо? — Защото, следъ добре свършената работа, ви очаква нова. Бѫдете готови да приемете и новата работа съ сѫщата радость, съ която сте свършили зададената. Сега съветвамъ и васъ да се радвате и въ двата случая: и когато ви даватъ работа, и когато сте свършили работата си, за да се весели Богъ въ васъ, и вие въ Него. — Проявениятъ Духъ въ Любовьта, проявениятъ Духъ въ Мѫдростьта, проявениятъ Духъ въ Истината носи всичкитѣ блага на живота, на Единния, Вѣчния Богъ, изворъ на всички блага, въ Когото всичко се обединява. * 32. Утринно Слово отъ Учителя, държано 28. юний , 1935 г. София. — Изгрѣвъ. (според каталога на Лалка Кръстева, беседата е изнесена на 9 юни 1935 г.)

Отъ "Ценната дума", утринни слова, година IV, т.2 (1934-1935). Издание отъ 1941 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 3 февруари 1935 г. до 15 септември 1935 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Тонътъ фа Размишление. 64. глава отъ Исаия. Въ живота има нѣща, отъ които човѣкъ трѣбва да се пази. Това сѫ крайноститѣ, които сѫществуватъ въ физическия, въ духовния и въ умствения свѣтъ. Запримѣръ, нѣкой е богатъ, но иска да стане по-богатъ, това е крайность въ физическия свѣтъ; другъ е добъръ, иска да бѫде по добъръ — крайность въ духовния свѣтъ; трети е уменъ, иска да бѫде по-уменъ — крайность въ умствения свѣтъ. Казвате, че безъ причина нищо не става. Значи, има нѣкаква външна или вѫтрешна причина, за да желае човѣкъ да бѫде богатъ, добъръ и уменъ. Кѫща безъ огънь не се отоплява. Огъньтъ е причина за отопляване на кѫщата. Наистина, огъньтъ отоплява кѫщата, но той самъ не се запалва. За да се запали, трѣбва да дойде до-макинята, да събере дръвца, да ги нареди добре, да тури запалка и да драсне клечка кибритъ. Значи, задъ една причина се крие друга, която опредѣля извършването на нѣщата. Като не можете да намѣрите причината на нѣкои нѣща, казвате, че тя е горе нѣкѫде. По отношение на земята може да се говори за горе и долу, но какво ще кажете, ако сте въ пространството ? Кѫде е тамъ горе и кѫде — долу? Съвременнитѣ хора влизатъ въ една неразбрана область. И философитѣ не я разбиратъ, но говорятъ за нея. Често човѣкъ мисли и говори за нѣща, които не разбира. Запримѣръ, той говори и мисли за красотата, безъ да разбира, какво нѣщо представя тя. Той казва, че трѣбва да бѫде добъръ, безъ да знае, какво нѣщо е доброто. И да знае, що е доброто, човѣкъ не може да го хване. То е нѣщо като свѣтлината. Докато те въодушевяватъ добритѣ идеи, ти знаешъ, отде идатъ. Щомъ те напуснатъ, доброто изчезва отъ тебе, отива нѣкѫде въ пространството. Ако не по- ставишъ доброто за основа на своя животъ, ти ще объркашъ пѫтя си. Доброто е свѣтлина, която освѣтява пѫтя на човѣка. Щомъ изчезне свѣтлината, той обърква пѫтя си и започва да се оплаква, да казва, че животътъ е тежъкъ, безсмисленъ и т. н. Ако е сиромахъ, човѣкъ отдава всичко на сиромашията, т. е. на безпаричието. Ти си уменъ човѣкъ; впрегни ума си на работа, ще спечелишъ нѣщо. Колкото си по-уменъ, толкова повече ще спечелишъ. Човѣкъ има умъ, има добро сърдце, не ги е впрегналъ на работа, а иска да стане по-добъръ и по-уменъ. Това е крайность въ живота. Не е злото въ това, че човѣкъ не е толкова уменъ и добъръ, колкото желае, но въ неприложенитѣ дарби и способности, Следъ това ще търсите вината за неуспѣха си вънъ отъ васъ. Като ученици, вие трѣбва да мислите право, за да се освободите отъ заблужденията. Защо трѣбва човѣкъ да си въобразява, че е нѣщо повече, отколкото е въ действителность ? Нѣкой художникъ си мисли, че е много даровитъ, че рисува хубаво. Като изнесе картинитѣ си предъ свѣта, всички го освиркватъ. При това положение, той или се опомня и вижда заблуждението си, или казва, че хората не го разбиратъ, не знаятъ, какво нѣщо е художество. Истински художникъ е този, който рисува нѣщата, тъй както сѫ въ действителность. Ако рисува нѣкой моментъ отъ природата, той трѣбва да знае, отъ коя страна да го снеме, да го предаде въ естествения му видъ. Нѣкой художникъ попада на такива моменти, а другъ не може, не му се подава. Има красиви мо-менти и въ природата, и въ живота, макаръ и кратковременни. Отъ началото на живота си до 120 годишна възрасть, човѣкъ все ще попадне на такъвъ моментъ въ живота си, когато е красивъ като ангелъ. Ако можете да хванете този моментъ, ще се ползувате; ако не можете да го хванете, ще съжалявате. Все ще дойде день, когато ще го хванете. Красотата се проявява въ мислитѣ, въ чувствата и въ постѫпкитѣ. Красивата мисъль се познава по това, че въ нея има разширение и свѣтлина, топлина и пластичность, движение и потикъ къмъ възвишеното. Такива сѫ качествата и на красивото чувство, и на красивата постѫпка. Красотата на човѣка зависи отъ храната, която упо- трѣбява. Не е безразлично, каква храна яде човѣкъ, както и не е безъ значение, какъ и кога се храни. Много хора не приематъ известна храна, намиратъ я неестествена, но, за да направятъ удоволствие на нѣкого, тѣ ядатъ тази храна. Сѫщото става и въ тѣхната мисъль. Тѣ възприематъ нѣкой мисли, несъответни за тѣхъ, за да направятъ удоволствие на онзи, когото обичатъ. Така постѫпватъ тѣ и по отношение на своето сърдце и на своята воля. Ние, обаче, казваме: Не изнасилвайте ума, сърдцето и волята си и приемайте само такава храна, която имъ подхожда. Пророкътъ казва: „О, да би раздралъ Ти небесата да слѣзешъ, да биха се стопили горитѣ отъ лицето Ти“. (— 1 ст.). — Интересно е, каква идея ималъ пророкътъ, за да изкаже тази мисъль. Тежки сѫ били условията тогава, поради погрѣшкитѣ и престѫпленията на хората. И до днесъ още хората не могатъ да се освободятъ отъ последствията на своитѣ погрѣшки. Като не съзнаватъ погрѣшкитѣ си, търсятъ вината въ другитѣ, че тѣ сѫ ги оцапали. Кой кого е оцапалъ, не е важно, човѣкъ трѣбва да бѫде чистъ — нищо повече. Нѣкой казва, че Богъ е виновенъ за всичко, защото Той е създалъ доброто и злото. Въ сѫщность, тѣ не трѣбва да търсятъ, кой е допусналъ злото наредъ съ доброто, но да се запитатъ, защо злото преследва само нѣкой, а не всички. Злото има отношение къмъ непослуш- нитѣ, а доброто — къмъ послушнитѣ. Всѣки трѣбва да се запита, защо се е отклонилъ отъ правия пѫть, защо е станалъ непослушенъ. Вие осѫждате Адамъ и Ева, че не послушали Бога, а сами вървите по тѣхния пѫть. Защо не вземете поука отъ тѣхния животъ и не избѣгвате злото? Значи, вие правите това, което осѫждате въ другитѣ. Не е лошо, че грѣши човѣкъ, защото, като сгрѣши, ще се изправи; страшно е, когато грѣши и не съзнава погрѣшкитѣ си. Що се отнася до чуждитѣ погрѣшки, той ги вижда; дойде ли до своитѣ погрѣшки, затваря очитѣ си и нищо не вижда. Споредъ мене, човѣкъ не трѣбва да затваря съзнателно очитѣ си предъ своитѣ погрѣшки и да се самозаблуждава. Очитѣ сѫ създадени да гле- датъ красотата, но сѫщевременно тѣ иматъ задача да виждатъ вѣрно нѣщата. Каква фотография е тази, която не отпечатва вѣрно образитѣ ? Често се казва, че очитѣ на нѣкого сѫ красиви, а на нѣкой — грозни. Споредъ мене, красиви очи сѫ тѣзи, които могатъ да изиграятъ ролята на лотариенъ билетъ, който печели най-голѣмата печалба. Печалбитѣ, които човѣкъ получава чрезъ очитѣ си, не сѫ нищо друго, освенъ знанието, което той придобива. Всѣки день той складира по малко знание, което обработва и пречиства, докато единъ день, при заминаването си за онзи свѣтъ, може да каже, че е истински богатъ. И обратното може да се случи: въ деня на заминаването си да разбере, че нищо не е придобилъ. И въ единия, и въ другия случай човѣкъ може да бѫде недоволенъ: ако само е складиралъ знанието си, безъ да го приложи, разбира се, че не може да го използува на старини. Ако пъкъ е достигналъ дълбока старость, безъ да придобие голѣмо знание, пакъ ще съжалява. Защо човѣкъ не прилага знанието си на всѣко време? Като се движи между хората, той има възмож- ность да вложи въ обръщение знанието си, да спечели нѣщо, та, като стигне дълбока старость, да не съжалява, че не се е ползувалъ отъ богатството си. За да се ползува отъ знанието и богатството си, човѣкъ трѣбва да бѫде уменъ, да разбира отношенията на нѣщата. Като четете 64. глава отъ Исаия, трѣбва да мислите, да разберете, какво ималъ предъ видъ той. Само така ще се ползувате отъ мислитѣ, които той е изказалъ. Като мисли право, човѣкъ може да бѫде господарь на себе си. Иначе, той ще изпада въ състояния, които не разбира, и ще изживява голѣми мѫчнотии. Много отъ вашитѣ състояния сѫ чужди. Пазете се отъ чужди състояния, които могатъ да ви разрушатъ. — Но Богъ може да ни помогне, да ни освободи отъ тѣхъ. — Помага се само на онзи, който живѣе въ любовьта и върши всичко въ нейно име. И да направи нѣкаква погрѣшка, всѣки ще му помогне да я изправи. Обаче, нѣкой прави погрѣшки и престѫпления, живѣе въ безлюбие и беззаконие и очаква помощь отъ хората. Този човѣкъ ще носи самъ последствията на своитѣ дѣла, никой не може да го освободи отъ тѣхъ. Какъ ще възкресите онзи, който е убилъ стотина души, безъ да е трепнала рѫката му? Какъ ще помогнете на онзи момъкъ, който е игралъ съ чувствата на десетки моми? Докато човѣкъ не съзнае погрѣшкитѣ си и не пожелае да ги изправи, никой не е въ състояние да го освободи отъ страданията му. Човѣкъ може лесно да изправи погрѣшкитѣ си, но за това е нуждно съзнание. Съзнанието е огъньтъ, свѣтлината, която отваря пѫтя на човѣка. Една клечка кибритъ е въ състояние да произведе голѣмъ пожаръ. Мнозина се запитватъ, на какво се дължи неуспѣха въ живота имъ. Отговорътъ е много простъ. Който не обича да пѣе и да свири, който не се стреми да развива музикалнитѣ си способности, той не може да има успѣхъ въ живота си. Музиката е методъ, чрезъ който човѣкъ може да повдигне трептенията на своята мисъль. Следователно, първото качество на музикалния тонъ е свѣтлата мисъль; второто качество е възвишеното и благородно чувство, а третото качество — добрата постѫпка. Трѣбва да знаете, че органическиятъ свѣтъ е създаденъ върху законитѣ на музиката. Тонътъ фа има отношение къмъ материалния свѣтъ. Да вземешъ правилно тона фа, това значи, да повдигнешъ мислитѣ си, да внесешъ разширяване въ чувствата си и движение въ постѫпкитѣ си. Ако изпѣете тона внасяте известна хармония въ живота си. Следователно, като се обезсърдчите, пѣйте такива пѣсни, въ които тонътъ фа се срѣща нѣколко пѫти. Ако искате да знаете, обичате ли даденъ човѣкъ, изпѣйте тона фа нѣколко пѫти. Ако го изпѣете правилно, вие го обичате; не можете ли да го изпѣете правилно, нѣмате любовь къмъ него. Съвременнитѣ хора се запитватъ, какъ ще се оправи свѣтътъ. Има единъ начинъ за изправяне на свѣта — прилагане на музиката въ живота. Една българска поговорка казва: „Който пѣе, зло не мисли.“ Пѣйте и свирете, за да се справяте лесно съ мѫчнотиитѣ си. Сегашнитѣ хора не могатъ да пѣятъ, както трѣбва, защото се намиратъ въ долината на живота, отдето трѣбва да излѣзатъ. Чувате нѣкой да казва за себе си: Дотегна ми вече да се валямъ въ тинята на живота. Искамъ да излѣза на повръхностьта, да се ползувамъ отъ чистия въздухъ и приятната слънчева свѣтлина. Добре е да излѣзете отъ долината на живота, но да вземете съ себе си поне единъ скѫпоцененъ камъкъ, та да се оправдаятъ мѫчнотиитѣ, презъ които сте минали. Единъ индусъ падналъ въ една дълбока долина, богата съ скѫпоценни камъни, но не могълъ да излѣзе оттамъ. Той прекаралъ въ долината два-три деня и постоянно се молѣлъ и мислѣлъ, какъ да излѣзе на повръхностьта на земята. Понеже тамъ имало много скѫпоценни камъни, индуситѣ отъ близкитѣ мѣста дохождали въ областьта, дето се намирала долината, да събиратъ скѫпоценни камъни. Но тъй като било невъзможно да слизатъ въ долината, тѣ си служели съ посрѣдственъ начинъ: хвърляли парчета месо въ долината, за да се полепватъ скѫпоценнитѣ камъни по тѣхъ. Миризмата на месото привличала много орли. Тѣ се спущали долу, грабвали кѫсове месо и хвръквали. Хората наплашвали орлитѣ, които отъ страхъ изпущали месото. Следъ това тѣ се приближавали къмъ кѫсоветѣ месо, обирали полепналитѣ по тѣхъ скѫпоценни камъни и отново хвърляли месото въ долината. Като знаелъ това, индусътъ очаквалъ съ нетърпение да слѣзе при него нѣкой голѣмъ, силенъ орелъ, да го издигне нагоре, заедно съ парчето месо. Както мислѣлъ, така и станало. Той се хваналъ здраво за едно парче месо което единъ отъ орлитѣ сграбчилъ, и се намѣрилъ вънъ отъ долината. Хората, които очаквали орлитѣ, и този пѫть ги наплашили, за да пуснатъ плячката си. Така индусътъ се намѣрилъ на земята, съ парче месо въ рѫка, на което били полепени множество скѫпоценни камъни. Той благодарилъ на Провидението за благополучното спасение и си казалъ: Прекарахъ два-три страшни дни въ долината, но поне спечелихъ нѣколко скѫпоценни камъни. Сега и на васъ казвамъ: Като сте слѣзли въ долината на грѣха, гледайте да излѣзете навънъ и да вземете съ себе си поне нѣколко скѫпоценни камъни. Миризмата на разваленото месо ще ви измъчи, но като държите въ ръцетѣ си скѫпоценнитѣ камъни, ще бъдете доволни отъ тѣхната красота. Лошитѣ мисли, чувства и постъпки съ миризмата на месото, което ще се смѣни съ красотата на камънитѣ. Днесъ азъ говоря на онѣзи, които съ се пробудили и желаятъ да напуснатъ долината на тинята. Онѣзи, които още не съ пробудени, нека спятъ, на тѣхъ не разчитаме. Обаче, пробудилитѣ се, нека се стегнатъ, да приематъ правитѣ разбирания на живота, да уредятъ смѣткитѣ си, защото не остава много време. Бирницитѣ съ тръгнали вече, ще дойдатъ и до васъ. Трѣбва да платите данъцитѣ си! Скъпоценни камъни ви съ нуждни, за да се откупите. Това предложиха едно време и на Христа. Той бѣше богатъ и можа да плати за онзи, за когото бѣше слѣзълъ на земята. Така, именно, Христосъ спаси човѣка и го освободи отъ грѣха. Казано е, че Богъ е Любовь, Богъ е Мѫдрость, Богъ е Истина. Това е човѣкътъ, съ който всѣки човѣкъ може да се откупи и спаси. Ако Богъ не действува въ човѣка като любовь, като мѫдрость и като истина, нищо не е въ състояние да го спаси. Единствениятъ пъть, по който човѣкъ може да се освободи отъ грѣха, е пътьтъ на Божията Любовь, Мѫдрость и Истина. Радвайте се и благодарете, че човѣшката душа е вече откупена. Много съмъ говорилъ на хората и продъл- жавамъ да говоря, съ единствената цель, да обърна погледа имъ къмъ скѫпоценнитѣ ка-мъни въ живота, за да има съ какво да се откупятъ, като дойде тежкиятъ, сѫденъ день. Ще кажете, че Христосъ е богатъ, ще плати за васъ. Това е неразбиране на живота. Христосъ плати веднъжъ за васъ. Днесъ отъ всички хора се иска да иматъ здравъ стомахъ, за да се хранятъ правилно; да иматъ здравъ мозъкъ, за да мислятъ право; да иматъ добре развито сърдце, за да чувствуватъ правилно. Нѣматъ ли здравъ стомахъ, здравъ мозъкъ и здраво сърдце, никой не може да яде заради тѣхъ, никой не може да мисли и да чувствува заради тѣхъ. Да се храните правилно, да мислите и да чувствувате добре, това е работа, която вие сами трѣбва да свършите, никой не може да ви замѣсти. Всѣки самъ ще яде, самъ ще мисли, самъ ще обича. Ако иска нѣкой да стане бо-гатъ, нека стане; никой нѣма право да се мѣси въ работата му. Че щѣлъ да се натовари, това е негова работа. Другъ пъкъ осиромашалъ. И това не е лошо, поне се е разтоварилъ, олек-нало му е. Мнозина предпочитатъ да бѫдатъ натоварени, отколкото разтоварени. И това е добре, но трѣбва да знаятъ, кѫде е нуженъ товаръ и кѫде не е нуженъ. Ако си въ бурно море, добре е да бѫдешъ поне до половина натоваренъ; ако си на брѣга, трѣбва да си стоварилъ вече стоката си и свободно да се разхождашъ. Често хората се оплакватъ, че сѫ нещастни. — Защо сѫ нещастни ? — Защото не знаятъ да пѣятъ. Когато ви сполети малко или голѣмо нещастие, пѣйте. Като пѣете, нещастието ще се вслуша въ пѣсеньта ви, ще ви даде известна сума и ще ви напусне. Какво повече можете да искате ? За да пѣете на нещастието, вие трѣбва да бѫдете послушни. Послушанието е пѫть къмъ щастие, пѫть за развиване на дарби. Бѫдете послушни и се стремете да задоволите Онзи, Който е направилъ всичко за васъ. Ако Той е доволенъ отъ вашия животъ, ще придобиете всичко, отъ което се нуждаете: здраве, богатство, сила, звание. Ако искате да станете пѣвци и музиканти, и това ще ви се даде. Следователно, който е послушенъ, той всѣкога взима правилно тона фа. Щомъ вземе правилно фа, и останалитѣ тонове ще взима правилно. И тъй, ако се запитате, защо е нуждно послушанието, ще знаете, че то е методъ за развиване на музиката. Ще пѣешъ при всички условия на живота и ще знаешъ, че Богъ е съ- вършенъ. Ако виждашъ криви нѣща въ живота, тѣ сѫ резултатъ на човѣшкитѣ отклонявания, а не на Великия и съвършенъ Творецъ. За да изправишъ кривото, пѣй, докато започнешъ да взимашъ тона фа правилно. Нѣкой не може да взима фа чисто, а се заелъ да изправя великитѣ произведения на видни музиканти. Приложете послушанието, пѣйте тона фа и не се смущавайте. Това ще ви откупи. Ще кажете, че Христосъ е спасилъ човѣчеството чрезъ кръвьта си. Наистина, кръвьта, която течеше капка по капка отъ раната на Христа, бѣше музиката, която отъ Негово време до днесъ се чува въ свѣта. Не трѣбва ли и вие да следвате Христовия пѫть, да откупите това, което сте заложили нѣкога? Христосъ откупи човѣка отъ грѣха, но и вие трѣбва да откупите нѣщо. Сега, ако говорите за музика, ще знаете, че изтичането на Христовата кръвь отъ раната Му, бѣше и ще бѫде най-хубавата музика въ свѣта. Отъ нея по-хубава музика не е имало. Капкитѣ крѣвь отъ Неговата рана сѫ най-чиститѣ музикални тонове, които нѣкога човѣшкото ухо би могло да слуша. Който иска да следва Христа, трѣбва да мине по Неговия пѫть, да види, какъ кръвьта му изтича капка по капка и се слива съ Христовата. Такъвъ е биологическиятъ законъ. Ако се влѣе здрава кръвь въ тѣлото на болния, той непремѣнно ще се обнови. Ако минавате за християни, а не сте се обновили, вие не сте приели Христовата кръвь въ себе си. Влѣзе ли веднъжъ Христовата кръвь въ васъ, вие трѣбва да се обновите. Кръвьта Христова е Словото, което оправя пѫтя на човѣка. Словото Божие, това е музиката на живота. Всѣки може да каже: „Въ начало бѣ Словото“, но правилно трѣбва да се каже. Безъ любовь, безъ мѫдрость и безъ истина Словото не може да се изговори. Значи, три нѣща сѫ необходими, за да произнася човѣкъ Словото, а именно: любовь, мѫдрость и истина. Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да вѣрва, за да разбира и прилага Словото. И това е вѣрно, но вѣрата има отношение къмъ пѣнието. Ако взимате правилно тона фа имате вера. Щомъ имате вѣра, разбирате Словото. За да пѣе правилно, всѣки моментъ човѣкъ трѣбва да регулира мислитѣ и чувствата си. За тази цель той трѣбва да носи камертона постоянно съ себе си. Всѣки има свой камертонъ, съ който може да настройва мислитѣ и чувствата си. Какъвъ е човѣшкиятъ камертонъ? Като ударите съ показалеца и срѣдния пръстъ на дѣсната рѫка, върху дланьта на лѣвата си рѫка, и вдигнете рѫцетѣ си къмъ ухото, вие чувате правилния тонъ на вашия животъ, споредъ който се настройвате. Палецътъ поставяте подъ двата пръста. Тритѣ пръста заедно представятъ тритѣ велики добродетели — любовь, мѫдрость и истина. Прилагайте често камертона си, за да се изправяте. Ще кажете, че, въпрѣки това, противоречията сѫществуватъ. Това нищо не значи: противоречията сѫ необходими, като условия за възстановяване на хармонията. И тъй, мислете за тона фа, както мислите за Бога. Въ това отношение българитѣ сѫ на правъ пѫть. Тѣ казватъ: Фала Богу. Думата „Фала“ е образувана отъ два тона: фа и ла. Ако вземете тона фа за основенъ, ще образувате акорда: фа, ла, до. Засега работете главно върху тона фа, а после ще работите върху останалитѣ. Ето защо, за да се оправятъ paботитѣ ви, трѣбва да пѣете правилно тона. Единъ тонъ е, но отъ него зависи вашето щастие. Единъ момъкъ върви по улицитѣ мраченъ, недоволенъ отъ живота. Следъ него върви млада, красива мома, която иска да го погледне, да чуе една дума отъ него, и тя да му каже една дума. Той не я вижда, не знае, че тя върви следъ него и трепти за неговия погледъ. И двамата сѫ нещастни, но не знаятъ, какво да правятъ. Срѣщамъ момъка и му казвамъ: Спри се за моментъ. Обърни се и вижъ, щастието те следва. Трѣбва да вземешъ единъ тонъ правилно, и да чуешъ единъ правиленъ тонъ, за да бѫдешъ щастливъ. Сѫщото казвамъ и на момата. — Кой е този тонъ ? — Обичамъ те! И двамата ще се спрете и ще изговорите тази дума. — Нещастни сме. — Въ нещастието ви Богъ е задна стража. Той ви следва. Спрете се, обърнете се и Му кажете само една дума: Обичамъ Te! Кажете ли тази дума, щастието ще дойде предъ васъ. Въ любовьта къмъ Бога е щастието на човѣка. — Вѣрно ли е това? — Вѣрно е. — Нѣма ли другъ пѫть? — Хиляди пѫтища има къмъ щастието, но по-правъ, по- добъръ и по-чистъ пѫть отъ този нѣма. Азъ съмъ миналъ по него, познавамъ го и ви съветвамъ да го следвате. Обърнете се къмъ Бога и кажете: Господи, обичамъ Те! При всичкитѣ противоречия и страдания, които Си ми далъ, Твоята Любовь е мой идеалъ. — Ще ме послуша ли  Богъ? — Опитай се, направи опитъ. — Ако се излъжа?— Толкова пѫти си лъганъ досега, какво отъ това, че ще се излъжешъ още единъ пѫть? Казвамъ: Който се обърне съ тѣзи думи къмъ Бога, никога нѣма да бѫде излъганъ. Дошълъ е деньтъ, въ който трѣбва да се обърнете къмъ Бога съ думитѣ: Господи, обичамъ Те ! Искамъ да изпълня Твоята воля, както Ти си опредѣлилъ, както Ти желаешъ. Днесъ е този день. Днесъ е деньтъ, въ който трѣбва повишаване или понижаване. Най-малкото отклоняване отъ този тонъ ще ви изведе вънъ отъ правия пѫть. Правилниятъ тонъ фа води къмъ щастието, къмъ придобиване на Божиитѣ блага. — Проявениятъ Духъ въ Любовьта, проявениятъ Духъ въ Истината носи всичкитѣ блага на живота, на Единния, Вѣчния Богъ, изворъ на всички блага, въ Когото всичко се обединява. * 31. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 2. юний, 1935 г. София. — Изгрѣвъ.

Отъ "Ценната дума", утринни слова, година IV, т.2 (1934-1935). Издание отъ 1941 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 3 февруари 1935 г. до 15 септември 1935 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Възходещиятъ пѫть Размишление Човѣкъ носи въ себе си три съществени думи: ядене, разбиране и служене. На физическия свѣтъ той се нуждае отъ добро ядене, въ духовния свѣтъ — отъ добро разбиране, а въ Божествения свѣтъ — отъ добро служене. Значи, човѣкъ се нуждае отъ добро ядене, а не отъ много ядене. Ако яде много и преяжда, стомахътъ му ще се развали. Като яде умѣрено, стомахътъ ще работи повече. Доброкачествената храна пъкъ внася подобрение въ цѣлия организъмъ. И, въ края на краищата, човѣкъ изпитва добро разположение на духа и готовность за служене. Може ли да се нарече вѣрващъ онзи, чийто животъ не се подобрява? Следователно, дойдете ли до разумнитѣ, Божествени закони, ще знаете, че тѣ не сѫ ме-ханически. Който не може да повдигне сърдцето си, той не познава духовнитѣ закони. — Какъ може човѣкъ да повдигне сърдцето си ? — Чрезъ молитва. Който не може да повдигне ума си, не познава Божественитѣ закони. Умътъ пъкъ се повдига чрезъ концентрация. Много отъ съвременнитѣ хора минаватъ за християни, молятъ се, правятъ добрини, а същевременно спорятъ помежду си. — За какво спорятъ? Истината съ споръ не се доказва. Ако нѣщо е истинно, то не се нуждае отъ доказателства; ако не е истинно, колкото и да го доказвате, нищо не можете да му предадете. Доказването не е нищо друго, освенъ защита, а истината не се нуждае отъ защита. Слабиятъ, виновниятъ търсятъ защитници. Адвокатите съ защитници на обвиняемия, а съдията и прокурорътъ го обвиняватъ и се произнасятъ за виновностьта му. Сегашното съдопроизводство е сложно, обаче, старото турско съдопроизводство било кратко и лесно се свършвало. Съдията питалъ обвиняемия: Ти имашъ ли да давашъ на еди-кого си ? — Имамъ. — Плати му още сега! Той плаща, и съ това дѣлото се свършва. После съдията пита кредитора: Доволенъ ли си отъ длъжника си ? — Доволенъ съмъ. И дветѣ страни си отиватъ примирени. Днесъ дѣлата се разглеждатъ съ години, понеже постоянно ги отлагатъ. Съ отлагането имъ тѣ се осложняватъ повече, отколкото съ били по-рано. При това положение, хората се принуждаватъ да взиматъ адвокатъ, да търсятъ пари съ голѣма лихва, за да се справятъ съ дѣлото. Адвокатитѣ имъ взиматъ голѣми суми. Какво се ползуватъ адвокатитѣ отъ това ? Ако е за здраве, съ пари здраве не се купува. Напротивъ, който има много пари, много яде и пие, докато го хване единъ день артериосклероза. Казватъ: Заболѣ този човѣкъ, старостьта го налегна. — Не е причина старостьта, на нередовниятъ животъ. Дайте възможность на човѣка да живѣе нормално, ще видите, че никаква склероза не може да го нападне. Старъ е само онзи, който не живѣе правилно. Когато хората слушатъ да се говори, съзнанието имъ понѣкога е раздвоено, и тѣ чуватъ едно, а друго разбиратъ. Понѣкога това раздвояване иде отвънъ — думитѣ не сѫ употрѣбени на мѣсто. Това показва, че речьта не е построена по законитѣ на истината. Речь, която почива на законитѣ на истината, изключва всѣкаква двусмисленость. Тя си служи съ точно подбрани думи. Запримѣръ, въ такава речь никога не можешъ да употрѣбишъ думата „обичь“ вмѣсто „любовь“. Обичьта означава едно, любовьта — друго. Както стомахътъ подбира точно, каква храна да приеме, така истината си служи съ думи, които иматъ строго опредѣленъ смисълъ. Можете ли да залъжете стомаха си съ външния видъ на яденето? Какъвто и да е билъ външниятъ му видъ, стомахътъ не се подкупва. Щомъ приеме яденето, той веднага казва: Добро е, или не е добро. Ако не е добро, връща го назадъ. Така постѫпва и истината. Тя чува думитѣ и веднага ги разпредѣля, кои сѫ за нея и кои не сѫ. Истината никога не си служи съ думи, които сѫ изгубили първоначалния си смисълъ. Често религиознитѣ казватъ, че трѣбва да се живѣе добре. Когото срещнете, все това казва: Да живѣемъ добре. Тѣ говорятъ за животъ, а изключватъ смъртьта. Въ сѫщность, думата животъ едновременно подразбира и смърть. Не може човѣкъ да живѣе, безъ да се приближава къмъ смъртьта. Това, което се ражда, умира; и това, което умира, се ражда. Хората искатъ да живѣятъ, безъ да умиратъ и безъ да се раждатъ. На единъ прочутъ царь отъ древностьта казали: За да успѣе царството ти, трѣбва да намѣришъ за сина си, бѫдещиятъ царь, мома, която не е раждана отъ майка и не е пригръщана отъ баща. Царьтъ се видѣлъ въ чудо, кѫде ще намѣри такава мома. Това била една отъ най-тежкитѣ задачи, която трѣбвало да разреши. Може ли да се реши тази задача? И да се намѣри такава мома, тя ще бѫде като кукла: красива, приятна за гледане, но дума нѣма да излѣзе отъ устата и. Такава задача решаватъ много отъ съвре- меннитѣ хора, свѣтски и религиозни, но задачата имъ остава неразрешена. Нѣкой търси такъвъ човѣкъ, който да не е направилъ нито една по- грѣшка въ живота си. Можете ли да намѣрите такъвъ човѣкъ? Преди всичко, той ще бѫде необикновенъ, нито ще говори, нито можешъ да се приближишъ до него. Ако успѣешъ да се докоснешъ до него, той веднага ще се отдалечи; когато ти се отдалечишъ, той ще се приближи до тебе. Когато ти го търсишъ, той ще бѣга отъ тебе; когато ти бѣгашъ отъ него, той ще те търси. Въ края на краищата, задачата остава неразрешена, но само заставя чо-вѣка да мисли. Сега, като ви говоря, имамъ предъ видъ да освободя съзнанието ви отъ раздвояване. Обикновеното въ живота внася раздвояване въ съзнанието. Щомъ се раздвои, човѣкъ започва да мисли, че е остарѣлъ, че никой не го обича, че нищо не може да направи и т. н. Той търси виновника за своето положение вънъ отъ себе си. Наистина, има единъ виновникъ, но никой не може да го намѣри; има и единъ праведникъ, но и него не можете да намѣрите. Има единъ лошъ и единъ добъръ, но и тѣхъ не можете да намѣрите. Виновникътъ, праведникътъ, добриятъ и лошиятъ се различаватъ, затова се проявяватъ на всѣко време и при всички условия. Ето защо, подъ „добъръ човѣкъ“ разбираме онзи, който може да прави добро при всички времена и условия. Лошиятъ пъкъ прави зло при всички времена и условия. Ако търсите Христа, и за Него казваме сѫщото: Търсете Го навсѣкѫде, при всички времена и условия. Съвременнитѣ религиозни очакватъ Христа по различни начини, но Той нѣма да дойде така, както Го очакватъ. На времето си, Христосъ имаше 12 ученика, и всѣки Го разбираше по различенъ начинъ. Единъ день Христосъ ги запита: „За кого ме мислятъ хората, че съмъ ?“ — Едни те мислятъ за пророкъ Исаия, други — за Иеремия, трети — за Илия. Тогава Той се обърна къмъ Петра и го запита: „Ти за кого ме мислишъ ?“ — Ти си Христосъ, Синъ на Бога живаго, отговори Петъръ. Дълбоко въ себе си Петъръ познаваше Христа. Христосъ му отго-вори: „Това плъть и кръвь не сѫ ти го открили, но Отецъ мой, Който живѣе въ мене“. Обаче, не се мина много време, сѫщиятъ Петъръ, който призна Христа за Синъ Божи, осъмни се и се отказа отъ Него. Христосъ предсказа на Петра, че той три пѫти ще се откаже отъ Него, докато пѣтелътъ пропѣе. Петъръ каза, че това е невъзможно, че е готовъ да даде и живота си за Христа; готовъ е да жертвува всичко за Него, но Петъръ не познаваше, какво се крие въ човѣшкото естество. Наистина, когато хванаха Христа, дойдоха и до Петра. Слугинята въ преторията го запита: „Да не си и ти отъ Неговитѣ ученици?“—Не съмъ, не Го познавамъ. Като се отрече три пѫти отъ Христа, пѣтелътъ пропѣ. Тогава Петъръ си спомни думитѣ на Христа, съзна погрѣшката си и горко плака. Така видѣ той двойственостьта въ себе си: Божественото, което вижда и разбира нѣщата, което е готово на всички жертви, и човѣшкото, което е страхливо, колебливо и неустойчиво. Такова раздвояване става съ всички хора. Виждате нѣкой тръгналъ въ духовния пѫть, готовъ е на жертви, но следъ време се разколебава и казва: Какво направихъ азъ? Предадохъ се въ служене на Бога, пасохъ говедата на владиката, а хората около мене си направиха кѫщи, купиха си имоти и днесъ разполагатъ съ капитали. Подъ думитѣ „пасохъ говедата на владиката“ разбираме, че про- повѣдвалъ на хората. Значи, той съжалява, че не си създалъ добро материално състояние, а ходилъ да проповѣдва на хората. Всички хора, учени и прости, добри и лоши, сѫ изложени на голѣми изпитания, при които малцина ще издържатъ, а още по-малко ще запазятъ равновесието си. Праведниятъ мисли, че страданията ще го пощадятъ, т. е. нѣма да го засѣгнатъ. Той мисли, че ще избѣгне смъртьта по нѣкакъвъ начинъ, но и тукъ остава излъганъ — смъртьта го взима, както взима всички обикновени и грѣшни хора. Като вижда всичко това, въ първо време той се разколебава и казва: Кѫде е Правдата, кѫде е Любовьта? Следъ време разбира, че страда-нията и смъртьта сѫ неизбѣженъ пѫть за всички души. Разликата е само въ понасянето: праведниятъ, светията носятъ геройски страданията и изпитанията, а грѣшнитѣ и обикно- венитѣ хора падатъ, ставатъ, колебаятъ се. Единъ день и тѣ ще станатъ праведни и светии, но, докато дойде това време, ще минатъ презъ голѣми изпитания. Следователно, не се страхувайте отъ изпитанията, но молете се да не изгубите вѣрата си. Каже ли нѣкой, че е вѣрващъ, веднага ще му искатъ свидетелство за свършенъ курсъ по вѣрата. — Праведенъ съмъ. — Дай свидетелството си. Който е издържалъ изпититѣ си, напредъ върви; който не ги е издържалъ, трѣбва още да учи, да свърши училището на земята и тогава да държи матура. Като влѣзете въ религиозно общество, на- всѣкѫде чувате да се говори за любовьта, Всѣки казва: Трѣбва да се обичаме! Трѣбва да ме обичашъ. Кажете ли на нѣкого, че трѣбва да ви обича, това показва, че не вѣрвате на този човѣкъ. Влѣзе ли недовѣрието между двама души, любовьта ги напуща. — Трѣбва да обичаме Бога! — И безъ да казвате това, то става. — Защо? — Човѣкъ е удъ отъ Великия Божественъ организъмъ. Следователно, ще не ще, всѣки удъ е привързанъ къмъ цѣлото. Отдѣли ли се отъ цѣлото, той самъ се осѫжда на смърть. Има ли смисълъ рѫката да каже, че трѣбва да обича тѣлото, или тѣлото да каже, че трѣбва да обича рѫката? Така може да се говори на нѣщо отдѣлно, което е вънъ отъ цѣлото. Тъй щото, да говорите за любовь между частитѣ и любовь на цѣлото къмъ частитѣ, това показва неразбиране на живота и на отношенията между живитѣ сѫщества. За да не изпада въ заблуждения по отношение на любовьта, човѣкъ трѣбва да познае себе си. Щомъ познае себе си, той ще познава и своя ближенъ. Има много начини, чрезъ които човѣкъ може да познае себе си. Нуждно е, обаче, наблюдаване и самонаблюдаване. Когато искамъ да изпитамъ любовьта на нѣкого, давамъ му единъ голѣмъ хлѣбъ и казвамъ: Отрѣжи за себе си едно парче, колкото ти е нуждно, а другото раздай на близкитѣ си. Следъ това се отдалечавамъ и наблюдавамъ, какво прави той. Ако отрѣже голѣмо парче за себе си, а на другитѣ даде по едно малко парченце, азъ зная вече, каква е неговата любовь. Наблюдавайте се и вие, да видите, какъ постъпвате. Значи, когато се отнася до нѣкакво благо, човѣкъ рѣже за себе си голѣмо парче, а за другитѣ — малки. Когато се отнася до погрѣшкитѣ на хората, той постъпва точно обратно: за другитѣ —голѣми парчета, а за себе си — малко. Другитѣ осъжда строго, а къмъ себе си е мекъ и крайно снизходителенъ. Който е създалъ хората, той има право да ги съди, а не азъ. — Защо ? — Защото истински те люби само Онзи, Който те е създалъ. Щомъ те люби, Той знае, какъ да съди и какъ да раздава благата. Казвате: Писано е, обаче, даромъ да се дава. Думата „даромъ“ подразбира даване отъ любовь. Който дава безъ любовь, въ същность не дава. Истинското даване става съ любовь. Който обича, той дава, той прави добро безъ никакви условия и уговорки. Всѣко добро, направено съ любовь, не може да спъне човѣка, нито да съблазни окръжаващитѣ. Като знаете това, давайте съ любовь, взимайте съ любовь, правете добро съ любовь, приемайте доброто съ любовь. Това означава стихътъ: „Даромъ сте взели, даромъ давайте.“ И тъй, да направите добро на човѣка съ любовь, това значи, да не накърните съ нищо неговата воля, неговото сърдце и неговия умъ. Сега ще ви кажа нѣколко мисли, които водятъ къмъ възходещия пѫть. Свѣтлината тича, въздухътъ пристѫпва, водата се мѣсти, а почвата стои. Слънцето грѣе, въздухътъ вѣе, водата чисти, а земята чака семето да поникне. Свѣтлината озарява, тъмнината помрачава; въздухътъ разведрява, водата жаждата утолява, а твърдата почва тежестьта подържа. Слънцето на ранина сутринь изгрѣва, на работа идва; по обѣдъ деня оповестява, на всички ястие дава, а вечерь залѣзва, на почивка отива, утеха да дава, на отруденитѣ вѣра да вдъхва. Животътъ здравия радва; смъртьта болния угнетява. Духътъ отрудения утешава, нему вѣра вдъхва да мисли за Единния, що въ него живѣе. Той ще време всичко въ добро да превърне, и смъртьта отъ пѫтя му ще премахне. Познаването на добро и зло въ човѣка смъртьта въведе, да му е господарь, докато достигне познанието на Единния, Истиненъ Богъ, въ Когото животътъ е безъ ограничение. Той е Единниятъ на вѣчната, разумна Любовь — Той — отъ Когото отначало Любовьта заблика — Единното Слово на всевѣчната Мѫдрость, що всичко създаде и постави конець — връзка съ необятната Истина, що всичко съ свѣтлина огради. Постави Тя свободата за мѣрило, живота за награда и свѣтлината за наслада. И повика духа на човѣка отдалечъ, постави го да се учи въ този обширенъ свѣтъ, изправи го предъ себе си: „Слушай“, му проговори Тя, чадо на Бога живаго, тебе ще дамъ всичко това, само да слушашъ. Пази добре мѣрилото на свободата, наградата на живота и насладата на свѣтлината“. Но човѣкътъ на видимото не постави думитѣ въ сърдцето си: леностьта го хвана — мѣрката на свободата на земята остави; жажда за познаване на доброто и злото въ пѫтя го намѣри; за тѣхъ той наградата на живота продаде; славата човѣшка го обхвана и, безъ да мисли той, насладата на свѣтлината на пазара изпрати — слугиня да стане и него да храни. Прокобни станаха думитѣ на Истината; робството на смъртьта дойде, и господарь на човѣка стана и накара го земята да рови; внесе то всичкитѣ ограничения — свободата да гони, изгуби човѣкътъ силата си; дойде сиромашия, скръбь, страдание и мѫка въ живота внесе. Уплаши се човѣкътъ, отъ страхъ на лъжата слуга стана; потъмнѣ умътъ на човѣка, понеже изгуби свѣтлината. И остана скиталецъ по земята, той — младиятъ синъ на виделината. И плака той дълго време въ своето робство. Припомни си той думитѣ на Истината, и разкая се за постъпката си, и пожела да се върне въ Любовьта. Чу тогава вѫтрешния гласъ на Истината въ него да говори: „Вземи мѣрката на свободата въ рѫката си; постави наградата на живота вѣнецъ на главата си; и тури насладата на свѣтлината огърлица на душата си“. Любовьта е любовь за свѣтлината на ума. Мѫдростьта е мѫдрость за живота на душата. Истината е истина за свободата на духа. Люби всичкия животъ, всичката свѣтлина, всичката свобода! Мѫдъръ бѫди, на Истината всѣкога вѣренъ остани ! „Свѣтлината тича, въздухътъ пристѫпва, водата се мѣсти, а почвата стои“. — Свѣтлината представя Божестеното въ човѣка. Въздухътъ представя духовното въ човѣка. Затова, именно, Божественото въ човѣка тича, а духовното, въ сравнение съ Божественото, пристѫпва. Водата сѫ чувствата въ човѣка. Почвата представя физическото въ човѣка. — Това сѫ символи, закони, които трѣбва да се преведатъ, да станатъ понятни и приложими въ живота. „Животътъ здравия радва, смъртьта болния угнетява“. — Свѣтътъ не е за болни хора, защото смъртьта ги угнетява. Животътъ е за здрави хора, да ги радва. „Духътъ отрудения утешава“. — Като работи и като учи, духътъ ще утеши отрудения. „И постави Истината: Свободата за мѣрило, животътъ за награда и свѣтлината за наслада“. — Това сѫ три мѣрки, съ които разумниятъ човѣкъ трѣбва да си служи. Свободата е мѣрилото въ живота. Животътъ, това е дипломътъ, наградата за ученика. Свѣтлината за свѣтило — това е човѣшката мисъль. Правата мисъль е наслада въ живота на човѣка. Човѣкъ трѣбва постоянно да мисли, да раз-бира, кои желания сѫ Божествени, и кои — не. На първитѣ да дава ходъ, а вторитѣ да туря настрана. „Постави го Тя предъ себе си и започна да му говори“. — Тя подразбира Истината. Истината е мѣрило на живота. Тя носи свободата, която всѣки човѣкъ самъ трѣбва да си извоюва. За всѣко нѣщо, което правите, трѣбва да имате мѣрка. Тази мѣрка трѣбва да бѫде постоянно въ рѫката ви. Животътъ, който ви е даденъ, трѣбва да бѫде вѣнецъ на главата ви. Той е наградата, която имате и която трѣбва да цените. Свѣтлината, знанието трѣбва да бѫдатъ наслада на живота ви. Ако свѣтлината и знанието не сѫ наслада на живота, тѣ не сѫ истински, не сѫ положителни величини. Три сѫ правилнитѣ мѣрки въ живота: Да мѣря съ принципа на Великата свобода. Да увѣнчавамъ дѣлата си съ Вѣчния, съ Божествения животъ. Да се наслаждавамъ съ Божествената свѣтлина и знание. „И тури насладата на свѣтлината огърлица на душата си“. — Всѣки може да тури огърлица на душата си, но само когато разреши всички противоречия въ живота си чрезъ Божествената свѣтлина. Разрешенитѣ противоречия сѫ огърлица на човѣшката душа. „Любовьта е любовь за свѣтлината на ума“. — Любовьта се проявява само при свѣтлината на ума. Безъ любовь добро не съществува. Любовьта обхваща цѣлото естестно на човѣка: неговото съзнание, самосъзнание, подсъзнание и свръхсъзнание. „Мѫдъръ бѫди, на Истината всѣкога вѣренъ остани“ Вода, която извира, тече. Край нея всичко расте. Свѣщь, която гори, свѣти. Край нея се чете. Очи, които гледатъ, виждатъ. Съ тѣхъ по пѫтя се ходи. Умъ, който мисли, се повдига, и добриятъ животъ издига. Сърдце, което желае доброто, всичко постига. Воля, която работи на Любовьта, слуга става. Необятната Любовь, необятната Мѫдрость, необятната Истина всичко разрешаватъ. Обичай Онзи, Който те обича! Мисли за Този, Който всѣкога те има предъ видъ ! Слугувай само на Онзи, Който ти показва пѫтя на Истината! — Проявениятъ Духъ въ Любовьта, проявениятъ Духъ въ Мѫдростьтa, проявениятъ Духъ въ Истината носи всичкитѣ блага на живота, на Единния, Вѣчния Богъ, изворъ на всички блага, въ Когото всичко се обединява. * 30. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 1935 г. София. — Изгрѣвъ.