Ани

ИСТИНСКИ ПРИЯТЕЛ Отношенията на хората едни към други говорят за вътрешните отношения, които съществуват между тях и Първата Причина. Истински приятел е онзи, който е готов, като види приятеля си в нужда, да му направи някаква услуга или да се пожертвува за него. Истинският приятел никога няма да изложи приятеля си на опасност. Една богата французойка обичала едного, но го поставяла на различни изпитания, да провери неговата любов. Един ден, като били на разходка из Алпите, тя му казала: За да докажеш, че ме обичаш, иди на онази височина там, да ми откъснеш онова алпийско цвете. Височината била много стръмна, опасна и мъчна за изкачване. Всяко изкачване по нея било свързано с риск за живота. Той погледнал към възлюблената си и започнал да се изкачва към определения връх. С големи усилия и мъки, той стигнал върха, откъснал цветето и слязъл в подножието на планината, дето го очаквала неговата възлюбена. Той й подал цветето, поклонил се, свалил шапката си и заминал. Повече не се явил пред лицето й. С това той искал да й каже: Понеже ти нямаш връзка с Първата Причина, аз не съм за тебе! Ще хвърля мрежата, НБ, 8 април, 1928 г., София - Изгрев.

ИЗХОД ВЪВ ВСЯКА БЕДА Несполуките не са някакво зло за човека, и в тях има поне малко щастие. В един свой разказ, заимстван от индуския живот, Толстой със свои думи разправя как несполуките следват човека, както сянката му върви след него. В този разказ се разправя за един учен, който тръгнал по света да прави научни изследвания с цел да открие нещо, с което да подобри положението на човечеството. Обаче един бик попаднал в следите на този учен и започнал да го преследва. Бикът ни най-малко не искал да знае, че този учен тръгнал да прави някакви научни изследвания и на общо основание почнал да го гони. Ученият се принудил да бяга: той напред, бикът след него. Озъртал се натук-натам, докато видял най-после на пътя си един сух кладенец, а в кладенеца шубраки. Бързо се хванал за шубраките и увиснал надолу. След това стъпил с краката си на един малък камък и така останал в кладенеца, докато бикът си отиде. Но бикът седял отгоре и очаквал учения да излезе вън. Той му казвал: Смей само да излезеш оттук! Ще се разговоря с тебе по особен начин. Ученият му казвал: Ти не мислиш ли, че препятстваш на моите научни изследвания? Не мислиш ли, че в кладенеца нищо не мога да науча? - Това не ме интересува - отговорил бикът. Както седял, по листата на шубраките, ученият видял капчици мед. При всичкото си нещастие, той се зарадвал и започнал да ближе меда по листата. Доволен, че поне от глад няма да умре, изведнъж забелязал, че две мишки гризели клончетата на шубраките, за които той се държал. Като се размислил за положението си, нов ужас го обхванал: ако мишките успеят да прегризат клончетата на шубраките, той ще падне на дъното на кладенеца, дето забелязал, че го дебне змей с отворена уста. Такова е положението на всеки човек, който е дошъл на земята да умре. Такова е положението на смъртния: отначало бик го гони. Той успява да се скрие в кладенец, да се улови за шубраките в кладенеца. По листата на кладенеца вижда капчици мед и се радва, че няма да умре от глад. Но после изскачат отнякъде две мишки, които идват да прегризат клончетата, за които той се е хванал и виси. И най-после, когато достига крайния предел на своя живот, той вижда, че долу го чака змей с отворена уста. - В младините си хората виждат само бика над главите си и са недоволни, че не могат да проявят юначеството си. Бикът, кладенецът, змеят представят неблагоприятните условия на живота. Ще ви приведа още един пример из живота на хората, който говори за неблагоприятните условия, в които те често попадат. Един български съдия отивал един ден да прави някъде оглед. Трябвало да мине през една гора. Това се случило през един зимен, студен ден, когато земята била покрита със сняг. По пътя го настигнала глутница вълци. Той хукнал да бяга и едва успял да се качи на една голяма круша: мислел, че така ще надхитри вълците, като го видят на дървото, те ще обиколят един, два пъти около него, и ще се разбягат. Обаче, не излязло, както мислел. Вълците налягали около дървото, и така прекарали цялата нощ. Съдията се принудил да прекара нощта на дървото, дето почти замръзнал. На сутринта вълците се разбягали, и след това дошли хора от близкото село да го спасят. Те едва могли да разтворят вкочанясалите му ръце, с които бил заловен за клонищата на дървото, за да го свалят на земята и спасят от явна смърт. Това е едно изключително събитие в живота на човека, което почти изглежда като анекдот. Ще приведа още един подобен пример. Един млад виртуоз, но беден, неизвестен още на света, тръгнал със своята цигулка да дава концерти. Като пътувал от град в град и от село в село, трябвало един студен зимен ден да мине през една гъста гора сам, от никого непридружаван. Дебел сняг покривал земята. Като вървял, от гората някъде излезли няколко вълка и го последвали. Като се видял в това положение, той разбрал какво го очаква и си казал: и така смъртта ме дебне, но поне ще извадя цигулката си да посвиря. Започнал да свири и да върви. И вълците вървели след него. Наблизо в гората селяни секли дърва. Като чули, че някой свири, те се отправили по посока на звуковете и видели младия цигулар, следван от няколко вълка. По този начин те го спасили от дебнещата го смърт. Какво показват тези примери? От тези примери се вижда, че и при най-неблагоприятните, и при най-нещастните случаи в живота на човека, все пак ще дойде отнякъде светлина, все ще дойде от някъде спасение. Ще хвърля мрежата, НБ, 8 април, 1928 г., София - Изгрев.

МЕТОД ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА КРАСОТА Когато силите в мозъка функционират правилно, когато те са в правилно съчетание, тогава Божественото най-силно се проявява в човека. Като погледнете този човек, от лицето, от очите му излиза мека, приятна светлина. Една госпожа разправяше следния интересен факт в нейния живот. Тя е женена за човек с тъмен, почти черен цвят на лицето. Той е смесен тип от черната и бялата раса. Обаче, когато се намирал в големи страдания, лицето му ставало съвсем бяло, светло, с приятен цвят. Тази светлина и този бял цвят траели кратко време и след това изчезвали. Жена му слушала как той се молил във време на страданията си. Той се обръщал към Бога с думите: Господи, моля Ти се, просвети ума ми, да се справя с трудностите в живота си. Разбрах смисъла на Великия живот, разбрах временния, преходния живот и силно желая да следвам пътя, който Си ми определил. след тази молитва лицето му придобивало бял, чист, светъл цвят. Разбира се, този цвят не може да се задържи за цял живот, но временно само, за няколко часа. Тази промяна на цвета се дължи на едно възвишено състояние, в което човек изпада. Ето един метод за придобиване на красотата. Съвременните хора прибягват до външни, козметически средства, за да станат красиви. И това не е лошо, но скъпо струва, пък и неестествено е, нищо не придава за вътрешния живот на човека. Славата човеческа, НБ, 1 април, 1928 г., София, - Изгрев.

УРОК ЗА 30 СТОТИНКИ Когато давате някому средства да учи, това заслужава слава. Ако някой откаже да подаде някому ръката си, да го спаси, той е загубен човек. И ако спасеният откаже да благодари на онзи, който го е спасил, и той е загубен човек. За изяснение на последната мисъл ще приведа следния пример. Един варненец, адвокат в Горна Оряховица, стои един ден на горнооряховската гара, чака трена, който отива за Варна. В това време един селянин отива да си купи билет до една от близките станции, но оказва се, че само 30 стотинки не му достигат за билета. Обръща се той натук-натам, да види някой познат да му услужи, но като не вижда никакъв познат около себе си, приближава се към адвоката и му казва: Господине, услужете ми, моля Ви се, с 30 стотинки, защото не ми стигат за билет. Адвокатът го погледнал, направил се, че не го чул и се обърнал на другата страна. Той счел за обидно даже да се спира, да вади пари от кесията си да услужва на този селянин. Щом тренът пристигнал, адвокатът веднага се качил и тръгнал за Варна. Селянинът погледнал към отдалечаващия се трен, въздъхнал си и казал: Какво струваше на този господин да ми услужи с 30 стотинки? Поогледал се пак на една и на друга страна, метнал торбичката си на рамо и поел пътя си пеш. Няколко години след това този адвокат попаднал в Англия и трябвало да пътува от един град за друг. Отишъл на гарата да си купи билет. Извадил пари от кесията си да плати билета, но каква била изненадата му, когато видял, че 30 стотинки не му достигат за билета. Понеже нямал никакъв познат, от когото може да поиска услуга, той се принудил да вземе багажа си на рамо и да тръгне пеш. Едва сега в паметта му изпъкнал образа на селянина в Горна Оряховица, на когото той не пожелал да услужи само с 30 стотинки. Ако беше му услужил, щеше да се намери човек, който и на него да услужи с 30 стотинки. Съвременните хора често пропущат хубавите, великите моменти в своя живот, като този горнооряховски адвокат. Остани с нас!, НБ, 25 март, 1928 г., София - Изгрев.

ДОВЕРИ СЕ НА БОЖЕСТВЕНОТО В ТЕБ ! При доказване на нещата се губи много време, а при вярването всичко става веднага. Един познат господин ми разправяше как се убедил, че трябва да вярва. По едно време той си направил хубава, двуетажна къща и търсил наематели за един от етажите. Явил се един господин като наемател, но нещо отвътре му казвало: Не давай къщата си на този човек, той не обича да плаща. Обаче външно този човек бил добре облечен, благовиден, внушавал доверие, и затова той не послушал гласа си и дал етажа си именно на него. Гласът отвътре пак му нашепвал: Този човек в първо време плаща, но после не плаща. - Не, аз ще го заставя да плаща редовно. Както и да е, този господин влязъл в къщата му и платил само два три месеца. Останалото време вече не плащал. Какво не правил той, докато най-после го извадил от къщата си. Така се научил той да вярва на Божественото в себе си. Така проверил той, че този господин не бил за неговата къща. Първите два месеца платил наема си, а цели две години след това живял без наем, не плащал нищо. Много от съвременните хора мязат на хазяина на двуетажната къща, искат всичко да им се докаже. Може да им се докаже, но дълго време ще мине и къщата им ще седи празна. През времето, докато чакате доказателства, и умът ви ще бъде празен. Помаза ме, НБ, 18 март, 1928 г., София - Изгрев.

КАКВОТО ЧОВЕК МИСЛИ, ТОВА СТАВА Каквото мисли и желае човек, това става! Един млад, интелигентен, но много беден човек имал силно желание да стане богат, да осмисли живота си. Той искал да стане богат, но по честен начин, обаче имал големи противоречия в живота си. Един ден, като вървял из града, срещнал един господин, на вид добре, богато облечен, но на лицето му било очертано голямо отчаяние и безнадеждност. Този господин бил много богат, но не живеел добре с жена си. Всеки ден те имали големи недоразумения помежду си, които го докарвали до безумие, до пълно отчаяние и готовност да свърши с живота си. Този ден именно, той тръгнал из улиците с намерение да се отбие в някое безлюдно място и там да тури край на всички мъчнотии. Младият момък обаче погледнал богатия господин с такова съчувствие, с такава топлина и нежност, каквито той никога в живота си не срещал. Затова богатият спрял младия момък и започнал да го разпитва отде е, какъв е, какво работи, и останал учуден от неговата интелигентност. Богатият господин се разположил към младия момък, поканил го дома си и решил в себе си да го осинови, понеже те били бездетни. Кой потикна момъка да спре погледа си върху този богат човек? Това е новото в живота. Източниците на богатството, които били определени за младия момък, се криели в сърцето на тия богати хора. Ключът на това сърце пък бил в погледа на момъка. По този начин. всеки човек трябва да проявява Божественото, което се крие в него. Всеки ден носи определени Божествени блага за всеки човек, но той трябва да знае как и къде да ги намери. Всяка сутрин човек трябва да излиза да посреща изгряването на слънцето с вяра, с интелигентност и с разумност, че този момент, именно, той ще приеме определената за него енергия! Новата мисъл се заключава в следното: каквото мисли човек, това става. Следователно, не допущайте отрицателното в себе си! Борете се с него, докато положителното във вас вземе надмощие. Изново, НБ, 4 март, 1928 г., София - Изгрев.

ИСТИНАТА НОСИ СВОБОДА Един светски господин уловил в гората едно славейче и го турил в кафез да му пее. Всяка сутрин той му турял вода, храна, наглеждал го, радвал му се. Всичко имало славейчето в този кафез, но свобода нямало. Един ден в ръцете на този господин попаднала Библията и Евангелието, и той започнал редовно да ги чете. Под влияние на тази книга той се обърнал към Бога и започнал да размишлява върху главните принципи, които се съдържали в нея. Като размишлявал върху Истината, която носи свобода, той си казал: Наистина, всяко живо същество трябва да се ползва от свободата, която му е дадена от Бога. Щом е така, аз ще пусна и моето славейче на свобода. Понеже свободата на това славейче зависи от мене, аз ще изпълня този велик закон. Взел кафеза в ръцете си, изнесъл го навън, закачил го на един гвоздей и го отворил. В това време една сълза се търколила по лицето му: дожаляло му за славейчето, което тъй хубаво го веселило със своята песен, но казал: Ти прекара при мене скръбни дни, лишено от свобода и простор. Бъди щастливо от този момент и радвай се на свободата, която ти е дадена. Като видяло кафеза отворен, славейчето радостно подскочило и хвръкнало на свобода. След два-три дни славейчето дошло пак при своя господар, но с другарка. Влезли в кафеза и там прекарали нощта. На сутринта пак напуснали кафеза. На другата вечер славеят пак влязъл в кафеза на господаря си. С това той искал да му каже: Понеже ти ме обичаш, аз ще дохождам всяка вечер с другарката си да ти пея, а сутрин ще излизам в гората на свобода. При това разрешение и славеят, и господарят му останали доволни. Изново, НБ, 4 март, 1928 г., София - Изгрев.

ВЕГЕТАРИАНСТВОТО В старо време имало един много богат земевладелец, който притежавал в голямо количество говеда, камили, овце, свине, кокошки и др. Той обичал да дава угощения на приятелите си, вследствие на което в двора му често се правили жертвоприношения. Тия животни забелязвали, че всеки ден изчезвали някои от тях, затова един ден изпратили делегация до господаря си с молба да не прави толкова често тези угощения, защото всичко това се трупало на тяхната кожа. Господарят им отговорил: Не мога да удовлетворя молбата ви, защото обичам угощенията. Тъй щото, колкото и да не желая да не ви причинявам страдания, все пак кожата на някои от вас трябва да отиде жертва. Като не успели по този начин, животните изпратили същата делегация при Бога с молба да умилостиви по някакъв начин сърцето на техния господар, да не ги коли толкова много, да не прави толкова често тези богати угощения. В отговор на тяхната молба, Бог изпратил един ангел до господаря на този богат чифлик и му казал: Ето каква вест ти нося отгоре. Определено ти е в най-скоро време да станеш вегетарианец. Ако не станеш вегетарианец, в продължение на десет години и ти, и чифликът ти ще хвръкнете, нищо няма да остане от вас. Обаче, ако станеш вегетарианец, ще живееш още хиляда години. Той се съгласил на това предложение, и от този ден станал вегетарианец и заживял с всички животни в мир и съгласие. Животните му се зарадвали, че господарят им станал вегетарианец и престанал да ги коли, затова дали помежду си голям банкет за благодарност и хвала към Господа, че послушал молбата им. Като дошли приятелите на гости в чифлика, земевладелецът ги посрещнал и казал: Получих от небето послание да стана вегетарианец, да не коля животните, а да се ползвам само от млякото, от сиренето и маслото, което мога да получа от тях. Ето защо, преустановявам вече угощенията, които досега ви давах. Сега и вие трябва да станете вегетарианци, но в духовен смисъл, да престанете да се занимавате със злото. Това е толкова възможно, колкото е възможно за човека да се откаже от месото. Според мене месоядството е злото в света, дошло отвън някъде и се присадило върху доброто в човека. В природата съществуват два процеса, които се извършват от два вида клетки: едните клетки са от Божествен произход и служат за създаване на живота, за създаване на организмите, като започнете от най-малките и свършите с човека. Вторият вид клетки нямат Божествен произход, вследствие на което не могат да създават, но рушат, внасят противоречия, развиват болести и т.н. Дванадесетте племена, НБ, 26 февруари, 1928 г., София. - Изгрев.

Н Б - 10-та серия ; том 3 “ СИНОВЕ НА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО “ НАЙ-СИЛНОТО ЖЕЛАНИЕ Е ПОСТИЖИМО Като говоря за вяра, за търпение, за знание, това не значи, че е достатъчно за човека да ги има само, но той трябва да знае как да ги използва в живота си, как да ги приложи за своето благо, както и за благото на своите ближни. За изяснение на тази мисъл ще приведа следния пример. Един от древните царе искал да тури нов ред и порядък в света, но не знаел как да намери хората, с които ще работи, и кои ще бъдат тези хора. Той имал нужда само от пет души, но за да види кои ще бъдат те, намислил да постави всички хора в царството си на едно сериозно изпитание. За тази цел той извикал всички видни мъдреци в царството си и им казал: Направете един изтукан от злато, т.е. едно старовременно божество, накичете го с различни скъпоценни украшения и предмети и го поставете на пътя, отдето ще минават хората. После турете един надпис на това божество, че всеки, който пръв мине покрай него, може да си вземе какъвто предмет или украшение пожелае. Предметите, поставени на това божество, били следните: една диамантена пръчица, две хиляди златни монети, една мастилница с перо, една сабя и една Свещена книга. Първият пътник, който минал покрай божеството, спрял се, разгледал предметите и казал: Ще взема тази диамантена пръчица за спомен от божеството. Вторият пътник взел двете хиляди златни монети. Третият взел мастилницата и перото. Четвъртият взел сабята. Петият пътник взел Свещената книга. След това тия пътници отишли при царя да се похвалят с предмета, който взели от божеството. На първия пътник, който взел диамантената пръчица, царят казал: Назначавам те за министър председател в царството ми. На втория, който взел двете хиляди монети, казал: Назначавам те министър на финансите в царството ми. На третия, който взел мастилницата и перото, казал: Назначавам те министър на просвещението в царството ми. На четвъртия, който взел сабята, казал: Назначавам те министър на войната в царството ми. На петия, който взел Свещената книга, казал: Тебе пък назначавам министър на вероизповеданията. Питам: изборът, който петте пътници направили на предметите, отговаря ли на службите, които царят им дал? Българите имат обичай, когато малкото дете за пръв път проходва, месят му питка, и по този случай нареждат на масичка няколко предмета, подобни на тия, които били около божеството, и оставят детето да отиде към масичката. През това време родителите и роднините на детето гледат към кой от тия предмети ще посегне. По това гадаят какъв стремеж има детето и какво ще стане в бъдеще от него. По това се определя кой е най-силният стимул или кое е най-силното желание в човека. И наистина, онова, което най-силно желае човек, то е всякога постижимо. Първата и най-силна идея, с която човек се ражда, може да се постигне още в сегашния му живот. До край, НБ, 12 февруари, 1928 г. София. - Изгрев.

ЖИВОТ, СВЕТЛИНА, ЛЮБОВ Мнозина хора се интересуват, кога ще се изправи оста на земята. Оста на земята ще се изправи, когато се изправят осите на човешките мозъци. За тази цел се изисква велика наука, велика култура. За обяснение на последната мисъл, ще приведа един мистичен разказ, едно окултно предание, което е съществувало още в предисторически времена. Говори се за съществуването на едно велико царство, което се простирало в пределите на някогашните Вавилон и Ниневия. Господарят на това царство се наричал Мерху-Сам-Ба. Той имал една дъщеря - Изида-Сам-Ба, която била най-умната и най-красивата мома по това време в света. Бащата обещал да я даде само на онзи момък, който може да разреши следната задача: Кои са трите важни елемента в слънчевата система, които не съставят слънчевата система, не съставят и слънцето, но съществуват в него. При това, царят издал следния манифест към народа: “Всеки момък, който се яви пред царя, като кандидат за царската дъщеря, трябва да е разрешил дадената задача. Ако задачата не е разрешена правилно, главата му ще се отреже. Затова, който се наема да се яви пред царя, трябва добре да е решил задачата.” Започнали да се явяват един след друг млади хора, все писатели и поети, учени и философи, със силното желание всеки от тях да вземе красивата царска дъщеря. Всички отивали при царя, като на поклонение, но задачата им не била решена добре, и те ставали жертва на своето желание. Царската дъщеря се прочула извън пределите на своето царство, и започнали да се явяват кандидати и от други царства. По едно време, от съседно царство, изпратили една делегация до бащата на красивата царска дъщеря, с някаква политическа цел. Начело на делегацията бил млад момък, знаменит поет, наречен Мозимод, който да разкаже на царя, с каква мисия е дошъл в неговото царство. Мисията му се състояла в следното: между двете държави да се направи вътрешен договор за взаимно споразумение и приятелски отношения, с което да респектират околните държави. Тази делегация останала в царството на Мерху-Сам-Ба повече от година, за да уреди всички въпроси по споразумението. Един ден поетът видял царската дъщеря и се влюбил в нея. Тогава той научил за дадената задача и за условието, свързано с нея. Той си направил една малка къщичка до царския палат, за да вижда красивата царска дъщеря, и по цели дни и нощи мислил върху задачата, не знаел как да я реши. Като поет той описвал всички ценни качества на царската дъщеря, възпявал я, мислил за нея, но задачата не могъл да разреши. Една вечер заспал дълбоко и в съня си чул един тих глас: Който истински желае да постигне някакъв висок идеал и се стреми към него, той всякога разрешава мъчнотиите на своя живот. Като възприел тази мисъл дълбоко в себе си, той се заел с разрешаване на задачата. Ден и нощ мислил съсредоточено върху трите главни въпроса, докато един ден в ума му проблеснали следните думи: живот, светлина и любов. Той се зарадвал и започнал да мисли върху тези три думи. Като размишлявал върху тях, дошъл до заключението, че тези три думи представят разрешаването на задачата, защото животът, светлината и любовта не съставляват елементи нито на слънчевата система, нито на слънцето, но съществуват в слънцето и от него излизат. Доволен от това разрешаване на задачата, той отишъл при царя, отдал му всички почести и уважения и му казал: Царю, аз разреших задачата. Царят му отговорил: Съветвам те да не се излагаш на такъв риск. Виждам те млад, красив момък, не искам да пожертваш главата си за едно желание. Колко учени хора преди тебе се заеха с тази задача и като не можаха да я решат, главите им отидоха, а ти, такъв млад, бързаш да свършиш с живота си. - Не, аз реших задачата, и ето как: Това, което не съставлява елементи на слънчевата система, но живее в нея, са животът, светлината и любовта. - Ако тия три елемента съставяха слънчевата система, ние никога не бихме я напуснали. В същност учените казват, че ние един ден ще напуснем слънчевата система. В Откровението е казано, че в бъдеще в другия свят, слънцето няма да свети, друго слънце ще има там. Следователно, животът, светлината и любовта не произлизат от слънчевата система. Който търси живота, светлината и любовта в слънчевата система някъде, той не разбира дълбокия смисъл на този въпрос. Така е писано, НБ, 13 ноември, 1927 г. София - Изгрев.

ОВЦАТА И ЗЕВС Ще ви приведа един мистичен разказ. Когато били създадени животните на земята, между тях била и овцата. Като живяла известно време между хората, тя се почувствала много нещастна, вследствие на което животът й напълно се обезсмислил. Тя изпаднала в голямо противоречие и често си мислила: Чудно нещо! Толкова добрини правим на хората: млякото, вълната, децата си даваме, и въпреки това сме нещастни! Какво трябва да се прави при това положение? След като мислила дълго по този въпрос, най-после й дошла на ума мисълта да отиде при Зевса и да Го помоли, да измени по някакъв начин съдбата й. Отишла при Зевса и му казала, какво иска. Зевс я погледнал, помислил си малко и казал: Наистина, аз те забравих, нищо не направих за тебе. Тогава, ето какво: Ще направя зъбите ти големи, като на лъва, да разкъсваш всеки, който се осмели да те нападне. - Не, моля ти се, не ми давай големи зъби; аз не искам да причинявам пакости на другите. - Тогава ще направя ноктите ти яки и силни, като на вълка, да нападаш с тях и да разкъсваш. - Моля ти се, по никой начин не искам; опитвала съм ноктите на вълка, не искам да отмъщавам по същия начин на другите. - В такъв случай, ще туря в устата ти отровни жлези, като на змията, дето минеш и те нападне някой, да клъвнеш и да го умъртвиш. - Не, моля ти се, не ми давай такова нещо, да ме намразят хората. --Не остава нищо друго, освен да ти дам роги и копита, като на вола, с които да мушкаш. - И тях съм опитвала, не ги искам. - Тогава, да ти дам такава власт, че каквото пожелаеш, да стане. - Не, и това не искам. С тази власт, може би ще пожелая да стана лоша и да погубя живота си. Като виждам злото, което съществува в другите, аз съм доволна от живота, който си ми дал, и затова за едно само те моля - да ме благословиш. Зевс я благословил и я изпратил отново при хората. Значи, овцата разрешила въпроса идейно, като предоставила нещата да се разрешат постепенно. Един ден овцата ще стане наследница на човешката раса. Аз вземам думата “овца”, като символ на нещо велико, на велики качества. Овцата не е толкова страхлива, колкото обикновено я считат. Мнозина са изучавали психологията на овцата и са забелязали, че когато вълкът напада стадото на някой добър, праведен овчар, овцата никога не се плаши и не бяга. Тя повдига главата си нагоре, тропа с крак срещу вълка и го пита: “Какво търсиш тука? Вълкът поглежда към нея и се връща назад... По-долен от ангелите, НБ, 23 октомври, 1927 г., София. - Изгрев.

ЗАКОН ЗА БЛИЗОСТТА Ще приведа един разказ из живота на великите адепти в древността. Един адепт се заселил в една пустиня, където прекарал голяма част от живота си. Около жилището му израсли много тръне. Като нямал други цветя около себе си, той често поливал трънете, грижел се за тях. Един ден му донесли един бял, хубав карамфил. Като видели карамфила, трънете се зарадвали и казали: Ето, иде един нов жител между нас! Той ще бъде нашето знаме. Трънете започнали да се разговарят с карамфила, а той им разправял своята история. Той казал, че бил от високо произхождение, и докато дойдел при тях, живеел в хубав цветарник, добре отоплен и при хубава светлина. След разговора си с трънете, карамфила се обърнал към адепта и казал: Аз съм живял при добра почва, при хубава светлина и топлина и на широко. Трънете започнали да се оплакват от карамфила, че заради него адептът ги изхвърлил навън. Казвам: има хора в света, които мязат на белия карамфил, изместват другите хора около себе си, обаче, те не разрешават въпросите на живота. Трънете си казвали: Този бял карамфил не трябва да се гордее толкова много, защото всички тия кошери с мед са пълни все от нас. Ако останеше на белия карамфил само, той едва ли би могъл да напълни една пита с мед. И наистина, от магарешкия трън може да се събере много мед, когато от карамфила може да се събере малко. И тъй, задачата на карамфила не е тази, която той си мислил. Карамфилът е от високо произхождение, наистина, но неговото предназначение е съвсем друго от това, което той си въобразявал. Ароматните вещества, които се съдържат в карамфила, могат да се използват като лечебно средство, но в определена доза. Вземат ли се в голямо количество, те произвеждат обратни резултати. Много моми и момци се кичат с рози и карамфили, миришат ги, но са ги сполетявали ред нещастия. Помиришете розата или карамфила само по един път и ги турете в чаша с вода, там да седят. Това не значи, че трябва да се страхувате да миришете розата и карамфила, но искам да обърна вниманието ви на това, как да се ползувате от техните миризми. Разумният човек трябва да мирише розата и карамфила отдалеч. Има закони, които определят, на какво разстояние трябва да стои човек от цветята, както и разстоянието, на което трябва да стои човек от човека. Хората не трябва да се приближават много един до друг. Физическата близост винаги произвежда известна дисхармония, известни недоразумения между хората. Близостта е качество на човешкото сърце и на човешкия ум. Тя е духовно качество. Призови Симона!, НБ, 16 октомври, 1927 г., София. - Изгрев

Н Б - Х -та серия том 1 “ МНОЗИНА КАЗВАХА “ НЕОБИКНОВЕНИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ Ще приведа един пример на особено преживяване от един виден български писател. Един ден този писател дойде при мене и ми каза: Господине, ще ви разкажа една своя необикновена опитност, която можете да използвате като пример, но с условие, името ми да остане неизвестно. Аз разчитам на вашата честност, затова смея да споделя с Вас тази моя опитност. Ето какво ми се случи снощи: Лягам да спя и заспивам. По едно време виждам на леглото си своето тяло, простряно, с затворени очи, както обикновено спи човек. Изведнъж чувам някой зад мене да ми шепне: Виждаш ли това тяло на леглото? - Виждам! - Това си ти. - Ако онзи, който спи на леглото съм аз, ами този, който гледа сега и съзнава всичко около себе си, кой е? Щом зададох този въпрос, в мен настана едно смущение, и аз почувствах, че се забърквам. Гласът, който ми говореше, продължи: Аз ще ти покажа, кой си ти. В този момент, като че някой ме дигна и ме постави с очите надолу върху онзи, който спеше. Тогава почувствах, че потъвам дълбоко някъде и щом потънах съвършено, събудих се. Видях се в леглото, но вече буден. След това не можах вече да заспя. Дълго време размишлявах върху преживяното и си казах: Дали не ми е мръднала дъската? Казвам му: Никаква дъска не ти е мръднала, но ти си имал една опитност, от която да видиш, че човек е двойно същество: физически човек - неговото тяло, с всички негови функции, и духовен човек - разумното, съзнателното същество, което мисли и чувствува. При опитността, която имаше, физическият човек беше онзи, който спеше; онзи пък, който говореше зад тебе, беше духовният, разумният човек. Когато човек не разбира тези неща, той се плаши от своята двойственост. - Така е, аз се страхувам да си легна, не зная какво бих направил, ако ми се повтори същата опитност. Страхувам се, че не ще мога повече да пиша. - Бъди спокоен, и да искаш, тази опитност няма да се повтори. Тази опитност ти се даде, само за да ти докажат, че съществува и друг свят, съществуват и ред други неща около нас. Невидимият свят иска да обърне погледа ти към по-високи неща от обикновените, да се пробуди съзнанието ти. И наистина, след десет години срещнах същия този писател и го попитах: Какво ще кажеш сега? - Проверих съществуването на духовния свят и напълно се убедих в него. ... Щом имате някакви видения, някакви преживявания, не ги разправяйте на другите хора, защото те са опитности от един свят, по-висок от физическия, който те не разбират. Призови Симона!, НБ, 16 октомври, 1927 г., София. - Изгрев

ПИСАТЕЛЯТ КАРЛАЙЛ Един от видните английски писатели Карлайл, след като изпаднал в голямо отчаяние от себе си, прекарал три дни в мъки и решил най-после да се самоубие. В това време, обаче му дохожда мисълта да се обърне към Бога, да поиска от Него просветление и помощ. Като отговор на тази молитва, той дохожда в просветление и написва едно от най-хубавите си произведения. Обаче, трябвало е този писател да мине през това изпитание, през този вътрешен огън, за да се пробуди неговото съзнание. И затова, ако питате, защо са страданията в света, казвам: страданията имат велико предназначение. Чрез тях хората се домогват до великата философия в живота. Това не подразбира, че хората трябва изкуствено да си предизвикват страдания, но има разумни страдания, които трябва да се приемат по същия начин, както се приемат и радостите. Няма тайно, НБ, 17 март, 1927 г. в гр. София.

АРАХАНГЕЛ МИХАИЛ И ДУШИТЕ Ще ви приведа един пример за арахангел Михаил, когото Бог поставил на служба да взима душите на хората. Един ден той се обърнал към Бога със следната молба: “Господи, не ме поставяй на такава служба, защото, като тръгна да взимам душите на хората, те ще ме намразят. Дай ми по-трудна длъжност, но моля Те, не ме оставяй на тази!” Бог му казал: “Ти ще отиваш само там, дето аз те пращам, и ще видиш, че никой няма да те намрази.” Като отишъл при първия човек, при когото Бог го изпратил, арахангел Михаил чул хората наоколо да се запитват: от що умря този човек? - Кон го ритна. - Добре, че аз не съм виновен, да съм свободен от мнението и чувствата на хората. Втори път Господ го изпратил да вземе душата на една бедна вдовица, която умирала от злокачествена треска. Като влязъл в дома на вдовицата, той си помислил: какво да правя сега тук, нито кон, нито вол е ритнал тази жена. Значи аз трябва да взема душата й. Като се обърнал настрана, той видял две малки дечица, които плачели за майка си. Арахангел Михаил се съжалил за бедната вдовица и не се решил да вземе душата й. Господ го попитал: “Защо не взе душата на тази вдовица?” - Какво да правя, Господи? Като видях две малки дечица около нея, съжалих се за тях и не се реших да взема душата й. Тогава Господ го изпратил на дъното на океана, като му казал: “Извади от там един камък и го разчупи!” Арахангел Михаил слязъл на дъното на океана, извадил един камък, разчупил го и в него намерил един червей. Бог го запитал: “Кой се грижи за този червей на дъното на океана?” И тъй, съвременната статистика показва, че от ония деца, за които родителите полагат много грижи и усилия, хора не стават. И обратно: родители, които уповават на Бога, и разчитат на Него във всички случаи на живота си, децата им са станали добри и разумни хора. Когато някоя майка роди дете, тя трябва да се обърне към Бога с молитвата: “Господи, благослови моето дете! Запази го от всички злини и помогни да се развият и разработят всички дарби и способности, които Ти си вложил в неговата душа!” Няма тайно, НБ, 17 март, 1927 г. в гр. София.

Н Б 9 - та серия , том 3 “ ПРАВЕДНИЯТ “ МИСТИКЪТ ТОЛСИДА И ВДОВИЦАТА Сега ще приведа един малък разказ из индуския живот. Знаменитият поет и мистик, Толсида, вглъбен в своите размишления, тръгва един ден по течението на реката Ганг да разреши един важен житейски въпрос. Увлечен в своите мисли, той дохожда до мястото, дето индусите изгарят своите покойници. До тялото на един покойник той вижда жена от високо произхождение, добре облечена и наредена. Като вижда поета, с изглед на светия, жената става от мястото си, приближава се към него и му казва: Учителю, позволи ми да придружа мъжа си до небето! Учителят -поет я поглежда и запитва: Дъще, защо искаш да напуснеш земята и да отидеш на небето? Рано е още за тебе, толкова повече, че не те викат от там. Тя му отговорила: Аз не се интересувам толкова от небето и за живота там, но искам да отида при мъжа си и да остана при него. Значи, тази жена не се интересува от небето, но тя не искала да се разделя с мъжа си. Сега ще продължа разказа си за Толсида и за вдовицата. На молбата на вдовицата да остане при мъжа си на небето, Толсида отговорил: Върни се дома си и там чакай мъжа си, той ще се върне след един месец. Тя се върнала дома си малко успокоена и разправила на някои от своите близки, че мъжът й ще се върне след един месец. От този ден Толсида започнал да я посещава редовно и да й обяснява смисъла на живота, като й посочвал правия, истински път, който тя трябвало да следва. След изтичането на месеца, Толсида я запитал: Какво ще кажеш сега? Мъжът ти върна ли се? -Върна се. Той живее вече в моето сърце. Казвам: докато търсите нещата вън от себе си, вие сте в материалния свят и всеки може да ви вземе благата, които имате. Влязат ли благата в сърцето ви, вие сте намерили вече вашия възлюбен, както тази вдовица го намерила. Това е Божествената Правда, която дава стабилност на човека. В това се заключава истинската философия на живота. Праведният, НБ, 20 февруари, 1927 г. в гр. София.

ДРЕХАТА НА АНГЕЛ АЗРАИЛ И МЕЛИТА ЛЕБИЛ Ще приведа сега един пример за обяснение на вътрешното противоречие, което съществува в живота. Когато Господ създал света, който вече си заминава, изпратил на земята един ангел, наречен Азраил. Той бил облечен с много хубава дреха, на която били написани всички красиви неща, които може да се случат в живота на онези души, които вървят по Божия път. Ангелът не знаел, колко красива била неговата дреха. Господ го изпратил при един от тогавашните царе, наречен Бетман Халвег, който имал една красива дъщеря, наречена Мелита Лебил. Царят бил един от първостепенните адепти по онова време. Той направил на дъщеря си една хубава бяла дреха, с много краски и върху влакънцата на дрехата написал миналото на цялото човечество. Дъщеря му не знаела, че имало нещо писано върху дрехата й. Той пазел дъщеря си затворена в един хубав парк и не позволявал на никого да се приближава до нея. Обаче, ангелът Азраил влязъл в градината и се отправил към царската дъщеря. Като го видяла тъй красив и хубаво облечен, тя се влюбила в него и му казала: твоята дреха ми се вижда по-хубава от моята. Хайде да ги разменим. Според правилото на ангелите - да не отказват никому нищо, той веднага съблякъл дрехата си и я дал на царската дъщеря, а облякъл нейната. След това ангелът излязъл от градината и се върнал на небето при другите ангели. Събрали се ангелите около него, искали да прочетат написаното върху дрехата му, но нищо не могли да прочетат. Царят, от своя страна, отишъл при дъщеря си и видял, че тя е облечена с някаква нова дреха. Той започнал да се взира, да види какво е написано върху дрехата, но не могъл да чете. Видял нещо ново написано върху нея, което не може да се чете, както е чел старото. Тъй щото днес и на земята не могат да четат написаното върху дрехата на царската дъщеря, и на небето не могат да четат написаното върху дрехата на ангела.. .Ангелите не знаят какво нещо е грях, или какво е престъпление. Те живеят в абсолютна чистота. Питам: как ще примирите противоречието, в което се намерили ангелите на небето, както и царят, които не могли да четат написаното върху дрехите на ангела и на царската дъщеря? Дрехата на царската дъщеря, с която ангелът се качил на небето, станала причина, да слезе Христос с нея на земята, да разбере какво нещо е карма и да понесе кармата на човечеството, да изплати дълговете на хората, и в замяна на тази дреха да даде своята - дрехата на новия живот. Той показал на хората начин, по който могат да помирят Божествения живот с човешкия. Новата земя, НБ, 13 февруари, 1927 год. в гр. София.

МЕХРИ-МЕХРУ - СЛЯП, ГЛУХ И НЯМ В древните времена на Египет, в мистичната школа имало един виден ученик, който прекарвал едно от последните си посвещения. Този ученик се наричал Мехри-Мехру. Забележително у него било това, че той бил сляп, глух и ням. В това състояние трябвало да изправи той нещо в характера си. Хората го считали за голям светия. Когато минавал покрай храмовете, той не им обръщал никакво внимание и постоянно държал очите си затворени. Всички го наричали “слепия светия”, обаче никой не подозирал, че той в действителност е сляп. Тогавашните жреци били крайно недоволни от него,че минавал покрай храмовете със затворени очи. Освен това, той никога и с никого не говорел, защото бил ням, но хората и това не знаели и го наричали “мълчаливия светия, мълчаливия адепт.” И най-после той бил крайно безчувствен: каквато услуга и да искали от него, за каквото и да го питали, той никому нищо не отговарял, защото бил глух. когато искали от него някакво благословение, трябвало силно да го разтърсят - едва тогава разбирал, че искат нещо от него. Невидимият свят изпратил един ангел при него, да проучи историята на живота му, да разбере, защо той ходел постоянно със затворени очи, защо никога не говорел и защо бил толкова безчувствен за всичко наоколо си. Този ангел се наричал Азреел. Като дошъл на земята, той се съблазнил малко от Мехри-Мехру и нищо не могъл да научи от неговия живот. Затова трябвало Азреел да дохожда три пъти на земята, докато най-после научил историята на слепия, немия и глухия адепт. Първият път Азреел се родил сляп, но винаги държал очите си отворени без да вижда нещо. Положението му на слепец внесло голям страх и ужас в него, и затова, дето ходел, той постоянно тичал, но като не виждал, удрял се в камъните, в дърветата, падал на земята, ставал, за което хората го наричали “глупавият слепец”, който само се удря и пада. Едва сега той разбрал, защо Мехри-Мехру се родил сляп и защо постоянно ходел със затворени очи. Той се родил сляп, за да не се съблазнява от красотата на света. Това нещо човек ще научи по обратен път, като затваря очите си за света. Казват някому: не гледай на света! - Като имам очи, как да не гледам? Ето защо, някога затварят външните очи на човека, за да отворят вътрешните. Втория път ангелът се родил ням, за да разбере, защо светията бил мълчалив. Третия път той се родил глух, за да разбере, защо светията бил тъй безчувствен към страданията на хората. Значи, Азреел трябвало да се въплъти три пъти на земята, за да разбере, защо Мехри-Мехру ходел със затворени очи, защо бил мълчалив и безчувствен. По същия начин и хората се произнасят за някого, че не вижда, че е сляп. Не, този човек не е сляп, но не трябва да вижда всичко. За тяхното неверство, НБ, 6 февруари, 1927 година в гр. София.

ЯПОНСКИ ПРИНЦ - СЛУГА ПРИ АМЕРИКАНЦИ Един японски принц се заинтересувал от живота на американците и силно пожелал в себе си да го изучи отблизо. Как ще му се отдаде такъв случай, не знаел, защото между японците и американците не съществували приятелски отношения. Най-после, той се натъкнал на мисълта да стане слуга в някое американско семейство, за което Провидението му помогнало. И наистина, той станал слуга в едно американско семейство, където изпълнявал работата си отлично: каквото му заповядвала госпожата или другите членове на семейството, той всичко изпълнявал точно и на време. В свободното си време той отварял Евангелието си и четял. Госпожата забелязала това и казала на домашните си: нашият слуга често отваря една малка книжка и чете от нея, но нищо от това, защото като работник, като слуга той е незаменим. В края на месеца госпожата пожелала да му плати, обаче той й казал: много Ви благодаря, аз не искам пари. Това, което научих тук, ми е достатъчно възнаграждение. Едва сега госпожата разбрала, че техният слуга е човек от високо произхождение, дошъл между тях, да придобие известна опитност. С това той искал да каже: аз не се нуждая от пари, те са само за дребнави хора, за хора без убеждения. Когато извършиш някаква работа, или някаква услуга идейно, и ти платят за това, ти можеш да вземеш парите, но важното е, като вършиш тази работа, да нямаш нито в душата си, нито в ума или сърцето си някаква мисъл или някакво желание да ти платят. Върши всичко идейно безкористно, та и когато ти плащат, или когато не ти плащат - да си готов, да не се смути духът ти! Едно стадо, НБ, 23 януари 1927 година в гр. София.

Н Б 9 - та серия, том 2, “ВЛИЗАНЕ“ РАЗЛИЧНИ ТЪЛКУВАНИЯ В човека има нещо Божествено, което иска да го осигури и го тласка в известна посока, но той, като не разбира това, изпада в положението на онзи индуски философ, който се разговарял с хората чрез движението на ръцете си. Обаче, когато трябвало да се разговаря с някого, нито той разбирал движенията му, нито него разбирали. Този философ живял във времето на един от древните царе. Царят на държавата, в която живял философът, бил брамин. Като се научил , че в царството му имало такъв човек, който могъл да се разговаря и разбира по движения на ръцете, царят повикал един от своите жреци, служител на Брама, и му казал: “В моето царство живее един философ, който може да се разговаря с хората и да ги разбира само по движенията на ръцете им, затова искам да намериш някой, подобен на него, с разбиране на това изкуство, за да се поразговарят и двамата пред мене. Ако не намериш такъв човек в царството ми, ще изгубиш моето благоволение. Замислил се жрецът, де ще намери такъв човек. Един ден минавал покрай една бръснарница. Бръснарят, като го видял толкова замислен, спрял го и го попитал: “Братко, защо си така замислен?” - Остави ме, то не е твоя работа. - Отде знаеш, може би ще ти помогна с нещо. Кажи ми само, какво те мъчи? - Жрецът му разказал всичко. - Не се безпокой, аз мога да се разговарям с хората чрез движение на ръцете и ги разбирам, ще мога да се разбера и с този философ. Жрецът се зарадвал и се върнал при царя с радостната вест, че е намерил такъв човек. Царят извикал бръснаря и философа и ги накарал да застанат на известно разстояние един от друг и от там да се разговарят. Разговорът започнал. Философът вдигнал единия си пръст нагоре, а бръснарят - двата. После философът вдигнал едната си ръка нагоре, а бръснарят му отговорил с двете си ръце, като поставил едната над другата. След този разговор царят запитал философа: “Какво каза на бръснаря с дигане на единия пръст на ръката си? - Казах му, че има само Едно Същество в света, което управлява всички работи. - Ами той какво ти отговори? - Той ми отговори, че две същества управляват света - Бог и царят. - Ами после какво му каза като вдигна ръката си нагоре? - Казах му, че ще вали дъжд, а той ми отговори с двете си ръце, че след дъжда трева ще поникне. Тогава царят казал: няма какво да се мисли повече, добър философ е този човек. След това той се обърнал към бръснаря и го запитал: Какво ти каза философът като вдигна пръста си нагоре? - Той каза, че ще ми извади едното око. - Ти какво му отговори? - Че ще му извадя и двете. - После, като вдигна ръката си нагоре, какво разбра от философа? - Че като ми извади окото, пет души ще дойдат в негова защита. - Ти какво му отговори? - Като му извадя и двете му очи, десет души ще ми дойдат в защита. Казвам: някои от съвременните религиозни хора се намират в положението на бръснаря и философа. По същия начин мнозина тълкуват нещата по своему. Влизане, НБ, 2 януари 1927 година в гр. София.

ЕШУА - БЕНТАМ И ФАРАОНА ЗИНОБИЙ Ще ви приведа един пример още от времето на Зинобий, египетски фараон. В негово време, законите в Египет били много строги. Всеки престъпник се наказвал със смъртно наказание. Един от великите ученици на Бялото Братство, наречен Ешуа - Бентам, бил изпратен в Египет да държи своя изпит. Той трябвало да разреши тази именно задача: да намери някакъв разумен начин, по който да облекчи положението на тези хора, които се наказвали и за най-малката грешка със смъртно наказание. Като разреши задачата си, ще се върне пак в Школата на Бялото Братство и ще каже, как я разрешил. По едно време, дъщерята на фараона заболява от една неизлечима болест и Ешуа - Бентам отива при него и му казва: “Аз ще излекувам дъщеря ти, но искам една услуга от теб.” Зинобий му отговорил: “Готов съм на всичко!” - Искам от тебе, да дадеш заповед да доведат при мен всички ония престъпници, които според закона се осъждат на смърт с отрязване на ръцете, на краката, или с изваждане на очите и т.н. В този вид ги донасяйте при мене. Ешуа - Бентам излекувал дъщерята на фараона. Тогава фараонът издал заповед: “Всички престъпници, които се осъждат на смърт, след като се изпълни присъдата по отношение на тях, да се занасят на Ешуа - Бентам!” И започнали да ги пренасят един по един в стаята му. Ешуа - Бентам знаел законите, по които могат да се излекуват и започнал да ги лекува: на един възстановил очите, на друг - краката, на трети - ръцете, и след като възвръщал здравето им напълно, изменял лицата им и ги освобождавал, като им казвал да не разправят никому как е станало тяхното излекуване. Всички тия хора станали негови ученици и тръгнали подире му. Запитвали ги: как ви привлече този човек? Те им отговаряли: тебе слизала ли е главата ти от раменете? - Не е. - Когато главата ти слезе от раменете, тогава ще разбереш кой е Ешуа - Бентам. На друг отговаряли: тебе ръцете били ли са отрязани? - Не. Като ти отрежат ръцете, ще разбереш кой е Ешуа - Бентам. Ами на тебе краката били ли са отрязвани? - Не. Като ги отрежат, тогава ще разбереш кой е Ешуа - Бентам. Ами на тебе очите, сърцето изваждали ли са? - Не. Като ти извадят очите, като ти извадят сърцето, ще разбереш кой е Ешуа - Бентам. Онзи, който носи Любовта в себе си, трябва да намести главите на хората; той трябва да намести краката и ръцете им. Той трябва да постави очите и сърцата им на своето място. Нашите мисли и нашите чувства трябва да се наместят! Нашите умове и сърца трябва да се наместят! Следователно, съмнението, което съществува в съвременните хора трябва да изчезне и като се срещнат, да имат вяра един в друг. Великият закон, НБ, 11, октомври 1925 г. в гр. Русе

БЪЛГАРИНЪТ И ТЕФТЕРИТЕ Един богат българин, търговец, заболял сериозно и се преселил временно в онзи свят. Като се събудил, първата му работа била да извика синовете си и да им каже: “Синко, я ми донесете двата тефтера, в които си държа сметките!” Донасят тефтерите му, изгаря ги той, раздава каквото се пада на синовете си и им казва: “Вземете, каквото е ваше, за да не ме разкарвате по съдилищата след смъртта ми. Аз ходих на онзи свят и видях кое е същественото за нас, искам да живея тъй, както Бог иска.” Питам: де са вашите тефтери? Вие казвате: ние нямаме тефтери. Аз ще изнеса вашите тефтери, да видите какво сте писали в тях. Вашата съседка казала нещо за вас. Скоро изваждате тефтера си и пишете. Еди кой си човек ви каже нещо обидно. Скоро написвате това нещо. И търговецът по същия начин вади тефтера си и пише, кой колко маслини взел, кой колко захар взел и т.н. Питам: каква разлика има между тази жена, този човек и търговецът, които записват всичко това в своите тефтери? Ами че и свещеникът има свой тефтер. Той казва: този човек не вярва в Бога - записва си. Да, но като отиде в църквата да опява някого, иска след това пари. Казват му: нямаме пари. Не, аз без пари не опявам - и отбелязва в тефтера си. Тогава нека бъдем последователни във великия живот, във великата Любов, която разрешава основно въпросите; която туря за основа на живота братството, не това братство, което съществува само ден и половина, но Братството, което успява на всички изпитания. Великият закон, НБ, 11, октомври 1925 г. в гр. Русе

БЛАГОСЛОВИЯТА НА ГОСТА Един от великите адепти на древността, някой еврейски пророк бил той, живял някъде из Палестина. Пътувал дълго време. Една вечер, за да пренощува някъде, спира в дома на един беден човек и го помолва: “Човече Божи, мога ли да пренощувам при теб тази вечер? - На драго сърце, домът ми е отворен, но нямам нито една трошица хляб. - “Виж, потърси някъде из кюшетата, не е ли останало поне едно парченце?” Намира селянинът най-после едно малко парченце. Пророкът го взима, благославя го и веднага на трапезата се явява един голям хляб. “Събуди и децата си, нека дойдат всички да ядат!” Човекът, който живее по Бога, като влезе в някой дом носи и своето благословение със себе си. Великият закон, НБ, 11, октомври 1925 г. в гр. Русе

ПОСТЪПКИТЕ НИ СЕ ВРЪЩАТ ОБРАТНО Сега, ще ви приведа един анекдот, случил се в България по време на Освобождението. Отива един български селянин при един лекар. Лекарят бил женен, и този ден жена му го била раздразнила нещо, та бил малко неразположен. Селянинът влиза в стаята му и казва: “Господин докторе, жена ми е нещо болна, има огненица, силна треска. Моля те да ми услужиш, някакви церове да ми дадеш. - Церове ли? - удря една плесница на селянина, после още една и му казва: “На ти лекарства за жена ти!” - “Бре, смръднаха ме тези нови лекарства! -си казва селянинът. - до сега и майка ми и баба ми бяха болни, но други лекарства им се даваха. Да не дава Господ да лекува човек жена си. Да те пази Господ от тези нови лекарства! Ще употребя това лекарство за жена си, да видя как ще й подейства.” - Връща се дома си, посреща го жена му, пита го: “Носиш ли ми лекарства?” -Нося ти. - Е, дай да видя какво е! - Удря й той една силна плесница. - Чакай, чакай, стига толкова! Тя се разлюлява от тази плесница, влиза в стаята и започва да плаче. Случва се обаче, че наскоро оздравява. Е, казва си селянинът - помогна това лекарство, заслужава си. Господ здраве да дава на този лекар, жена ми оздравя от това лекарство! Наука е това! Не се минава и 2 месеца, отива той в града и си спомня за лекаря. Казва си: Чакай от благодарност да му занеса две пуйки и да му кажа, че жена ми оздравя от неговото лекарство. Влиза при лекаря, той го запитва: Какво искаш? - Преди два месеца дохождах при теб да ми дадеш лекарство за жена ми. - Е, та какво? - Ти ми даде едно лекарство и тя оздравя от него. Аз употребих само едното, другото остана. - Да, това е наука, това бяха от скъпите лекарства, те дават добър резултат - казал докторът. В същност той забравил от какво била болна жената на този селянин и какво лекарство й е дал. Като видял, че селянинът носи две пуйки, поканил го да седне и се разположил. - Ама, господин докторе, единият лек остана у мене - казва селянинът. - Е, ще го върнеш, щом не ти трябва, защото той е от скъпите лекове. Селянинът става, удря втората плесница на лекаря и си излиза. - Ако жена ми се разболее втори път, пак ще дойда при тебе. Като остава лекарят сам, опомва се от плесницата и се поухилва малко. Та и ние някой път, с тази наша философия в живота разсъждаваме, действуваме все като този лекар. Не е виновен той. Това е за пояснение на въпроса. С това не искам да кажа, че сме лоши, но или ученикът, или майката, или жената, все ще се намери някой, който да ни разгневи, ще излеем гнева си на всеки пръв, който ни излезе насреща. Но постъпките ни се връщат обратно. Плодът на дървото, НБ, 28-ми юни, 1925 г., в гр. София.

СИЛАТА НА ИСТИНАТА Ако ние искаме да съградим една истинска култура, никаква лъжа не трябва да допускаме в себе си. Ние трябва да мислим само за Истината. И като лъжеш, ще казваш: не, Истината ще говоря! Като повтаряш 20 години наред, че все Истината ще говориш, най-после ще я проговориш. Знаеш ли как ще я проговориш? Едно момче, като било още на 3 години, преживява някакъв страх и онемява. Като станал момък на 21 години, баща му го пазарява слуга при един български чорбаджия. Момъкът всичко чувал, но не могъл да говори. Един ден господарят му го праща в гората да набере дърва. Идват горските стражари и го хващат в момента, когато сече дърва. - Кой ти позволява да сечеш дърва? -Той не могъл да им отговори нищо, понеже бил ням. Хваща го един от стражарите и му удря един страшен бой, но той все мълчал. Стражарят продължава да го бие. Най-после от силно напрежение да проговори и да се помоли да не го бият, момъкът успял да проговори и казал: мо-мо-моля ти се, не ме бий! След този бой, момъкът се връща дома си радостен, че може да говори и забравил, че толкова години наред не е могъл да говори. Така ще бъде и с вас. Като дойде онзи горски стражар, като почне да ви налага, ще проговорите Истината и ще кажете: мога да говоря Истината! И оздравя дъщеря й, НБ, 21 юни 1925 г. в гр. София.