Ани

От книгата „Да им дам животъ“, Съборни беседи, Изгревъ, 1936 г. Първо издание: Печатница "Задруга", София, 1936 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание ЗА СЛАВА БОЖИЯ. „Това рече и подиръ туй казва имъ: Лазаръ, нашиятъ приятель, заспа; но, да ида да го събудя“. Иоана 11:11. „Да ида да го събудя“. Съвременнитѣ хора ще кажатъ, че Лазаръ умрѣлъ, т. е. дошълъ до края на живота си, а не е заспалъ. Думата „край“ се разбира различно. Краятъ показва, какво е било началото. По края се сѫди за началото на нѣщата, което показва, че между началото и края сѫществува известна връзка. Христосъ казва: „Да ида да го събудя“. Защо и кога заспива човѣкъ? — Когато се умори. Значи, следъ всѣка умора, човѣкъ търси начинъ да си почине. Въ това отношение съньтъ представя почивка. Като слушатъ да се говори за възкресението на Лазара, мнозина се запитватъ, какво общо има между тѣхъ и заспалия преди две хиляди години Лазаръ? Общото се заключава въ това, че у всѣки човѣкъ има по единъ заспалъ Лазаръ, който очаква да дойде Христосъ при него да го събуди. Всѣки човѣкъ има и по две сестри въ себе си — Марта и Мария. Казва се въ Евангелието, че Исусъ обичалъ Марта, и сестра ѝ Мария, и Лазара. Марта се мълвѣше и суетѣше за външни работи и бѣше недоволна отъ сестра си, че не ѝ помага. Но Христосъ ѝ каза, че се суети за непотрѣбни нѣща, а Мария избра добрата часть. Значи, Марта представя физическата, материалната страна на човѣка, а Мария — духовната страна. И тъй, въ човѣка има три съзнания, т. е. три страни на съзнанието: първата е заинтересувана отъ физическата, отъ материалната страна на живота. Втората е заинтересувана отъ духовната страна на живота, а третата представя заспалия човѣкъ, който отъ нищо не се интересува. Той очаква да дойде при него Исусъ, да го събуди, и следъ това да се прояви истинскиятъ му животъ. За възрастния е важно онова, въ което той живѣе. За детето е важно, колко ще израсте. Нѣкои деца се мѣрятъ всѣки день. Като станатъ сутринь, дойдатъ до стената, изправятъ се добре и турятъ чъртичка на стената, доде достигатъ на височина. На другия день пакъ се мѣрятъ, пакъ поставятъ чъртичка на стената. Така се мѣрятъ день следъ день и се радватъ, когато забележатъ, че сѫ израсли малко. Каква връзка сѫществува между височината на човѣка и неговия вѫтрешенъ стремежъ? Между височината на човѣка и неговия вѫтрешенъ стремежъ има известна връзка. Не е все едно, дали човѣкъ ще расте или ще остане малко дете. Човѣкъ трѣбва да има известна височина, отъ която да расте нагоре. Животътъ има своя вѫтрешна страна, която трѣбва да се изучава. Съвременнитѣ хора се спиратъ върху маловажни нѣща въ живота, а важнитѣ пренебрегватъ. Маловажнитѣ нѣща спъватъ хората, но въпрѣки това тѣ се занимаватъ съ тѣхъ. Запримѣръ, нѣкои учени изучаватъ бързината, съ която се движатъ атомитѣ йонитѣ, безъ да намиратъ нѣкакво приложение на това знание въ практическия животъ на човѣка. Всѣко нѣщо е важно за човѣка дотолкова, доколкото има отношение къмъ неговия животъ. Запримѣръ, вие се интересувате отъ единъ добъръ и отъ единъ лошъ човѣкъ дотолкова, доколкото тѣ иматъ отношение къмъ васъ. Следователно, когато говорите добре или зле за нѣкой човѣкъ, вие подхранвате злото и доброто, както въ самия човѣкъ, така и въ себе си. Сѫщевременно, това показва, че вие обичате и добрия, и лошия човѣкъ. Иначе, не бихте говорили за тѣхъ. Тъй щото, като знаете това, не трѣбва да говорите за злото, за да не го подхранвате. Когато пъкъ правите добро, или говорите добре за хората, вие подхранвате доброто въ себе си. Вие трѣбва да знаете, де живѣете въ свѣтъ, дето има и добри, и лоши сѫщества, които, ви влияятъ. Тѣ познаватъ и добритѣ, и лошитѣ страни на човѣка. Тѣ познаватъ неговитѣ добродетели, но познаватъ и неговитѣ недостатъци, неговитѣ слаби страни. За да познае човѣкъ своитѣ добри и лоши страни, невидимиятъ свѣтъ го поставя на изпитъ. Като дойдатъ на земята, хората се виждатъ предъ изпитания, сами да се познаятъ, да разбератъ, какви добродетели и какви слабости иматъ. Никой не, може да избегне изпитанията въ живота. И светията е поставенъ предъ изпитания. Когато Христосъ слѣзе на земята, и Той не избегна изпитанията. „Да ида да го събудя“. Добре е нѣкога да събудишъ човѣка; добре е нѣкога да го оставишъ да спи. Като чу Исусъ за Лазара, рече: „Тази болесть не е на смърть, но за слава Божия, да се прослави Синъ Божий чрезъ нея“. Следователно, когато нѣкой се оплаква, че има страдания, че боледува, казвамъ: Всичко, което става, е за слава Божия. Боли те око — за слава Божия. Боли те ухо — за слава Божия. Боли те кракъ — за слава Божия. Боли те коремъ — за слава Божия. Боли те глава — за слава Божия. Какво, се разбира подъ думитѣ, че всичко, което става, е все за слава Божия? — Какъ е възможно човѣкъ да боледува, и болестьта му да бѫде за слава Божия? — Следъ всѣка болесть, следъ всѣко страдание и изпитание, човѣкъ придобива известна опитность, която го повдига. Колкото по-тежка е била болестьта, презъ която човѣкъ е миналъ, толкова по-силенъ е станалъ той. Колкото по-голѣми сѫ били изпитанията и страданията му, толкова по-голѣма сила е придобилъ. Голѣмитѣ изпитания носятъ голѣми придобивки; малкитѣ изпитания — малки придобивки. Следователно, всички болести, всички мѫчнотии, изпитания и страдания, които човѣкъ преживява, безъ да изгуби живота си, сѫ за слава Божия, защото носятъ съ себе си велики опитности, велики блага и придобивки. Този законъ се провѣрява навсѣкѫде въ природата. Дѫбътъ, запримѣръ, е станалъ голѣмо, силно дърво, защото е миналъ презъ голѣми бури и вѣтрове, презъ голѣми стихии. Малкитѣ растения и тревички сѫ слаби, защото не сѫ минали презъ голѣми изпитания. Природата постепенно ги излага на голѣми изпитания, за да уякнатъ, да се калятъ, да станатъ голѣми, силни. Като знаете този законъ, вие разбирате, че не можете да бѫдете силни, щастливи, докато не минете презъ голѣми изпитания. При това, човѣкъ не може да бѫде щастливъ, докато всички хора не станатъ щастливи. Щастието е достояние на всички хора, на всички живи сѫщества. Какъ ще бѫдете щастливи, когато виждате на пѫтя си смачканъ стръкъ, или премазано животно? Когато се стреми къмъ щастие, едновременно съ това човѣкъ трѣбва да се моли за щастието и на своитѣ ближни. Това значи да обичате ближнитѣ си. Като желаете, както своето щастие, така и щастието и доброто на хората, вие изявявате любовьта си къмъ тѣхъ. Докато не обичате хората, вие не можете да бѫдете добри, не можете да бѫдете щастливи. Сегашнитѣ хора обичатъ главно ближнитѣ си: мѫжътъ, жената и децата си. Отъ това зависи тѣхното частично щастие. Колкото по-малко хора обичате, толкова по-малко щастие ще имате. Щастието, на хората е въ зависимость отъ любовьта имъ. Ако обичате много хора, голѣмо щастие ще имате. Сѫщиятъ законъ се отнася и до умразата. Малко мразите, малко нещастия ще ви сполетяватъ. Много мразите, много нещастия ще ви сполетяватъ. Любовьта подхранва доброто у човека, а умразата — злото. Обичайте, за да се ползувате отъ плодоветѣ на доброто. Пазете се отъ умразата, за да не изпитвате горчивитѣ плодове на злото. При умразата вие плащате, а другитѣ ядатъ и пиятъ. Когато се натъкватъ на злото въ свѣта, хората казватъ, че това е кармата имъ, това е лошата имъ сѫдба, която не могатъ да избегнатъ. Какво представя кармата на човѣка? — Кармата е бомба, заровена въ земята, която тѣ разравятъ и започватъ да изследватъ. Бутнатъ ли я не на мѣсто, или изпуснатъ ли я на земята, тя веднага експлодира. Дойдете ли до нѣкоя бомба, вие трѣбва да бѫдете внимателни, да я заобиколите, да не я пипате. Много бомби има човѣкъ въ себе си, които не трѣбва да пипа. Докато не ги пипа, той е добре. Пипне ли ги, кармата се проявява. И грѣшниятъ, и праведниятъ иматъ бомби въ себе си. Разликата между тѣхъ се заключава въ това, че грѣшниятъ постоянно пипа своитѣ бомби, а праведният ги заобикаля. Сега, за да се справите съ кармата си, вие трѣбва да желаете доброто, щастието на всички хора, По този начинъ вие повдигате себе си, а сѫщевременно помагате на ближнитѣ си, както и на цѣлото човѣчество. Това значи да изпълни човѣкъ волята Божия. Следователно, когато нѣкой прави добро на своя ближенъ, той има предъ видъ да изпълни волята Божия. Щомъ изпълни волята Божия, и той се радва и ближниятъ му се радва. Когато изпълнява волята Божия, човѣкъ е радостенъ и доволенъ отъ себе си. Престане ли да изпълнява волята Божия, и радостьта му изчезва. Тъй щото, когато говоришъ, нѣщо на човѣка, говори му това, което е въ връзка съ волята Божия. Дали му говоришъ добре или зле, щомъ е въ съгласие съ волята Божия, то е на мѣсто. Волята Божия се заключава въ всѣко нѣщо, което дава потикъ на човѣка, което повдига и осмисля неговия животъ. Ако искате да прогресирате, изпълнявайте волята Божия, а не своята воля. Който мисли само за себе си, той не може да прогресира. Истинскиятъ прогресъ на човѣка се обусловя отъ любовьта му къмъ всички хора, къмъ всички живи сѫщества. Любовьта на човѣка къмъ себе си е най-малката любовь. Любовьта на човѣка къмъ Бога е най-голѣмата любовь, която осмисля живота. Човѣкъ се движи между тѣзи два полюса на любовьта. Той започва отъ себе си, върви къмъ ближния си, докато единъ день достигне до Бога. Който иска да бѫде силенъ, щастливъ, той трѣбва да обича Бога. Който иска да се освободи отъ нещастията, той трѣбва да обича себе си. Само онзи може да обича себе си, който се отличава съ голѣма разумность. Като не разбиратъ смисъла на живота, нѣкои казватъ, че обичатъ само себе си — никой другъ не ги интересува и за никого не искатъ да знаятъ. Да се говори така, това значи да не разбира човѣкъ, какво представя самотията. Страшно нѣщо е самотията! Тя представя затворъ, въ който не прониква никакъвъ свѣтлиненъ лѫчъ. Нѣма по-голѣмо нещастие за човѣка отъ самотията: да живѣе самъ, безъ хора около себе си, да не чуе две думи отъ своя ближенъ, да нѣма съ кого две думи да сподѣли. Уединенъ, усамотенъ, отдалеченъ отъ хората, това е криво разбрана самотия. Да се усамоти, да се отдалечи човѣкъ отъ хората, това значи да се откаже отъ злото въ тѣхъ и да заживѣе съ доброто, съ тѣхната любовь. Това значи да се свърже човѣкъ съ Бога. А тъй, да се отдалечи отъ хората, изобщо, това подразбира да остане той съ едно голо съзнание. Каква по-голѣма сиромашия отъ тази? Въ самотията нѣма никакво повдигане. Въ свързването съ Бога е смисълътъ на живота. Въ изпълнение на Божията воля е силата на човѣка. И тъй, избѣгвайте самотията за себе си, избѣгвайте и самотни хора. Самотенъ човѣкъ е онзи, който е осѫденъ на смърть. Въ него нѣма никакво растене, никакъвъ прогресъ. Въ преносенъ смисълъ, самотенъ човѣкъ е старата баба или стариятъ дѣдо, които мислятъ само за себе си. Обаче, ако тѣ иматъ красива дъщеря, или младъ, левентъ синъ, тѣ не сѫ самотни. Всѣки ги посещава, всѣки търси тѣхното приятелство. Тѣ ставатъ ценни, както за себе си, така и за своитѣ ближни. Защо хората, се женятъ? — За да иматъ красиви дъщери и синове, да ги уважаватъ и почитатъ. Значи, старитѣ трѣбва да се женятъ, а младитѣ — да имъ помагатъ. Докато е младъ, човѣкъ не трѣбва да се жени, но да работи и да помага на старитѣ. Щомъ остарѣе, тогава да се жени. Съ други, думи казано: Докато е ситъ, човѣкъ не трѣбва да яде, да не преяжда. Тогава той е младъ и може да работи. Като огладнѣе, той става старъ и отново трѣбва да яде, за да се насити, да се, подмлади. Младиятъ е ситъ; той трѣбва да работи. Стариятъ е гладенъ; той трѣбва да яде, но да не преяжда, и да е доволенъ отъ храната си. „Да ида да го събудя“. Христосъ трѣбва да дойде на земята да събуди заспалия Лазаръ у хората. Тѣ спятъ сега и казватъ, че свѣтътъ е лошъ. Свѣтътъ не е лошъ, но той трѣбва да заспи и да чака Господъ да го събуди. Щомъ Господъ го събуди, ще му каже: Хайде, иди сега у дома си. Новото събуждане на свѣта подразбира новото възпитание. Имате едно желание, което не можете да постигнете. Благодарете на Бога, че не сте го постигнали. Оженили сте се — благодарете за това. Не можете да се ожените — пакъ благодарете, Осиромашали сте — благодарете на Бога. Разбогатѣли сте — пакъ благодарете. Благодарете за всичко, което става около васъ и съ васъ. Въ това се заключава новото възпитание. Благодарете и за злото, и за доброто. Като благодарите за злото, Богъ ще го превърне на добро. Като благодарите за доброто, ще вкусите отъ неговитѣ плодове. Докато избѣгвате злото, вие сте на кривъ пѫть и сами създавате нещастията си. Ако искате да се справите съ злото, не бѣгайте отъ него, но благодарете на Бога, че ви е посетило. Щомъ благодарите за злото, Богъ веднага ще го превърне на добро. За всичко благодарете, но не външно а вѫтрешно. Когато човѣкъ дойде до положение да благодари за всичко, което преживява, това показва, че той е събуденъ. Всѣка благодарность, отправена къмъ Бога, е свързване съ Него. Щомъ се свържете съ Бога, Той веднага ви се притича на помощь. Ако ви е сполетѣло нѣкакво зло, Той го превръща на добро. Безъ благодарность къмъ Бога вие не можете да Му обърнете внимание, нищо не можете да придобиете. „Да ида да го събудя“. — Защо е заспалъ Лазаръ? — За слава Божия. Родилъ се е нѣкой човѣкъ — за слава Божия. Умрѣлъ е нѣкой — пакъ за слава Божия. Всичко е ставало и става за слава Божия, но не по буква, а. по смисълъ. Хората се раждатъ и умиратъ все за слава Божия. Смъртьта е минаване отъ едно състояние въ друго, отъ единъ свѣтъ въ другъ. Едни хора минаватъ отъ смърть въ животъ, а други — отъ животъ въ смърть. И които умиратъ, и които оживяватъ, всичко става за слава Божия. Като мислите така, вие лесно ще разрешите противоречията си, лесно ще се справите съ мѫчнотиитѣ и страданията си. Не мислите ли така, вие никога нѣма да се освободите отъ мѫчнотиитѣ и страданията. Мѫчнотиитѣ могатъ да се премахнатъ, само когато се превърнатъ въ добро. Страданията могатъ да се намалятъ и изчезнатъ, само когато принесатъ своитѣ добри плодове. Вие трѣбва да бѫдете учтиви, внимателни къмъ страданията си. Ако заболѣете, започнете любезно да се разговаряте съ болестьта си, да благодарите, че ви е посетила. Като се отнесете съ нея учтиво, тя ще ви напусне. Болеститѣ не сѫ нищо друго, освенъ живи сѫщества, които мѫчатъ човѣка. Чрезъ болеститѣ хората се възпитаватъ. Когато човѣкъ се обърне къмъ Бога, съ молба да го освободи отъ тия сѫщества, той получава отговоръ на молитвата си. Отговорътъ на молитвата е неговото оздравяване. Само Богъ е въ сила да заповѣдва и на добритѣ, и на злитѣ сѫщества. Чрезъ тѣхъ хората се изпитватъ и възпитаватъ. Срѣщате една млада мома, обичана отъ майка си, отъ баща си, но виждате, че тя е недоволна отъ положението си, иска да се ожени. Не се минава много време, тя намира единъ възлюбенъ, за когото се оженва. Тази мома се жени преждевременно. Какво става после? Указва се, че възлюбениятъ ѝ е ревнивъ и започва да я бие, че гледала други мѫже. Тя е недоволна оплаква се отъ него. Защо я бие той? — Защото се е оженила преждевременно. Богъ не удобрява преждевременнитѣ женитби. Щомъ не ги удобрява, Той оставя лошитѣ духове да мѫчатъ хората. Когато съзнаятъ погрѣшкитѣ си, когато съзнаятъ всичко, което преждевременно сѫ направили, тѣ се обръщатъ къмъ Бога, възстановяватъ връзката си съ Него. Това значи разрешаване, ликвидиране съ кармата. Да ликвидира човѣкъ съ кармата си, това подразбира да върши волята Божия. „Да ида да го събудя“. Пожелайте и вие да дойде Исусъ при васъ, да събуди вашия заспалъ Лазаръ. Когато правите добро на нѣкого, вие събуждате този човѣкъ. Тогава ще дойде нѣкой при васъ и ще каже, както Мария каза на Исуса: „Господи, смърди вече, защото е четиридневенъ“. И четиридневенъ да е, дигнете камъка на гроба му и съ високъ гласъ извикайте: Лазаре, излѣзъ вънъ! Щомъ Лазаръ излѣзе отъ гроба, кажете му да отиде у дома си. Правете добро на ближнитѣ си, събуждайте ги и не се колебайте. И тъй, разумно използувайте живота, който ви е даденъ. — За кого? — Използувайте го за себе си, за ближнитѣ си и за Бога. Вършете волята Божия, както я разбирате съ ума, съ сърдцето, съ силата и съ душата си. При това положение, каквото и да ви се случи, кажете въ себе си: Всичко е за слава Божия. Докато съзнавате, че всичко, което става, е за слава Божия, работитѣ ви ще вървятъ добре. Това е истинското възпитание. Това значи да събуждате великото, красивото въ себе си и да вървите напредъ. Ще дойде нѣкоя жена да се оплаква отъ мѫжа си. — Това е за слава Божия. Мѫжъ се оплаква отъ жена си. И това е за слава Божия. Нѣкой боледува — за слава Божия. Нѣкого уволнили отъ служба — за слава Божия. Всичко, което става въ свѣта, е все за слава Божия. Този е правиятъ пѫть на разсѫждение. Сега пакъ повтарямъ: Ако страдате, ще знаете, че страдате за слава Божия. Недоволни сте — за слава Божия. Не се разбирате помежду си — за слава Божия. Правите добро на нѣкого — за слава Божия. Всичко става за слава Божия. Мислете така, за да оправите работитѣ си. Този е правилниятъ методъ за възпитание на човѣка. Вънъ отъ този методъ всичко друго е посребряване или позлатяване. Посребрениятъ или позлатениятъ предметъ лесно се изтрива. Човѣкъ трѣбва да съзнава, че всичко е за слава Божия. Щомъ съзнае това, въ него се събужда Божественото начало. Той излиза отъ гроба и се връща въ своя домъ. Будни бѫдете и знайте, че всичко е за слава Божия. „Да ида да събудя Лазара“. На васъ казвамъ: Оставете се въ рѫцетѣ на Бога, да дойде Той при васъ и, по какъвто и да е начинъ, да събуди вашия заспалъ Лазаръ. По какъвъ начинъ ще стане събуждането, това е Негова робота. Не давайте съветъ на Бога, какъ да ви събужда. Както и да ви събуди, благодарете Му и кажете като Христа: „Благодаря Ти, Отче, че си ме послушалъ“. Каквото и да ви сполети, добро или зло, знайте, че е за слава Божия и благодарете, че Господъ ви е послушалъ. За слава Божия! Всичко, което става въ свѣта, е за слава Божия. Размишление * 9. Съборна беседа, държана на 20 септемврий, 1936 г. 5 ч. с. София. — Изгрѣвъ.

"Устойчиви величини", утринни слова, година V, т.2 (1935-1936). Първо издание отъ 1943 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 19 януари 1936 г. до 20 септември 1936 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание Вѫтрешна връзка Размишление. Йоана, 12 гл. Съвременнитѣ хора се запитватъ, какво иде следъ любовьта. Само недоволниятъ задава такъвъ въпросъ. Ако си придобилъ любовьта и пакъ си недоволенъ, ще се натъкнешъ на страданието. — Какво иде следъ живота? — Смъртьта. Който е недоволенъ отъ живота, ще намѣри смъртьта. — Какво ще придобия, ако стана праведенъ ? — Нищо нѣма да придобиешъ — Защо ? — Защото не разбирашъ нѣщата. Каква по-голѣма придобивка очаква човѣкъ отъ любовьта, отъ живота и отъ светостьта? Ако всичко това си придобилъ и очаквашъ още нѣщо, ти не разбиратъ цената на нѣщата. Щомъ не разбирашъ, всичко ще ти се отнеме. Мнозина гледатъ на живота като на забавачница, и не ценятъ това, което сѫ придобили. Тѣ искатъ да постигнатъ всичкитѣ си желания, нуждни и ненуждни, безъ да подозиратъ, че съ това сами си създаватъ страдания и нещастия. Тѣ сами сѫ виновни за своитѣ страдания, но търсятъ виновника вънъ отъ себе си. За да не стра- дашъ, трѣбва да се откажешъ отъ нѣкой човѣшки желания. Има желания и стремежи на душата, които трѣбва да се реализиратъ, но има и такива, които сѫ ненуждни. Откажете се отъ ненужднитѣ си желания, за да разберете истинскитѣ. Само така ще разберете кой е вѫтрешниятъ гласъ у васъ и какво ви говори. Нѣкой слуша много гласове въ себе си и, като не ги различава, казва, че Богъ му говори. Богъ не говори всѣкога на човѣка. Той говори въ особени случаи, когато човѣкъ е на кръстопѫть, при голѣми страдания, когато е изоставенъ отъ всички. Затова е казано въ Писанието: „Потърси ме въ день скръбенъ.“ Когато сте скръбни и се обърнете къмъ Бога, тогава ще чуете гласа Му и ще направите разлика между Неговия говоръ и човѣшкия. Нима банкерътъ не различава истинскитѣ пари отъ фалшивитѣ ? Ако той различава паритѣ, защо вие да не различавате проявитѣ на Божественото отъ човѣшкото? Защо да не различавате чистото и здравословно ядене отъ нечистото? Защо да не различавате чистия въздухъ отъ нечистия? Ще кажете, че отъ едно нечисто ядене или отъ малко нечистъ въздухъ нѣма да стане нищо лошо. —Не е така. Внесете ли нечистота въ организма си, колкото и да е малко, тя става условие за разлагане на чистата материя. Това разлагане пъкъ е причина за вкисването и недоволството въ човѣка. Недоволниятъ отъ себе си минава презъ болезнени състояния, които постоянно го измѫчватъ. Какъ може човѣкъ да се справи съ не-доволството си? — Чрезъ дълбоко дишане. Дишайте дълбоко, като задържате въздуха въ дробоветѣ си минута, две, най-много три минути. Това се поетига постепенно, чрезъ упражнения. Ще започнете да задържате въздуха отъ петь секунди, докато стигнете до три минути. При това постижение, вие ще можете да смѣняте недоволството си въ доволство. Иначе, при всѣко недоволство ще изпадате въ обезсърдчаване, въ отчаяние и ще пожелаете часъ по скоро да напуснете земята. Каже ли нѣкой, че не му се живѣе, това значи, че той иска да смѣни недоволството си съ доволство. Никой не иска да страда. Никой не иска да бѫде боленъ, беденъ, нещастенъ. Това е естествено, но хората грѣшатъ като искатъ да постигнатъ нѣщата лесно, съ чуждъ трудъ и усилия. Тѣ искатъ другитѣ да работятъ за тѣхъ. Това е невъзможно. И тъй, който иска да има придобивки, трѣбва да вложи ума, сърдцето и волята си въ работа. Споредъ стремежитѣ му, такива ще бѫдатъ и неговитѣ мисли и чувства. Свѣтлитѣ ангели се радватъ на велики придобивки, защото мислитѣ и чувствата имъ сѫ такива. Падналитѣ ангели, които и до днесъ още сѫ затворени на земята, имаха отрицателни мисли и чувства. Тѣ искаха да станатъ като Бога, да имъ се кланятъ всички сѫщества. Това е отрицателна мисъль, която води къмъ центъра на земята. Будно съзнание, трезва мисъль се иска отъ човѣка, за да запази възходящата посока на живота си. Много хора сѫ усърдни въ началото на своитѣ предприятия. Колкото по-навѫтре влизатъ, усърдието имъ намалява. Тѣ приличатъ на младитѣ моми и момци, които, преди да се оженятъ, се цѣлуватъ по десеть пѫти на день. Като се оженятъ, броятъ на цѣлувкитѣ намалява, докато дойдатъ до една на день. Ще кажете, че не трѣбва да се говори за цѣлувки. За какво да се говори? За ядене ли ? — И за ядене не трѣбва да се говори. — Значи, яденето, отношенията между хората сѫ обикновени въпроси. Кои въпроси сѫ необикновени? Споредъ човѣшкото благочестие, трѣбва да се говори само върху на-уката. Не е ли наученъ въпросътъ за отношенията между хората? Всѣки трѣбва да потърси причината, защо жененитѣ хора постепенно намаляватъ броя на цѣлувкитѣ си. Ще кажете, че колкото повече се обичатъ хората толкова повече се цѣлуватъ. Значи, любовьта между жененитѣ постепенно намалява. — Не може ли безъ цѣлувки ? — Не може. Само умрѣлитѣ могатъ безъ цѣлувки, а не и живитѣ. Ако умрѣлиятъ почне да се съживява, първата му работа е да даде една цѣлувка. Колкото повече се съживява, толкова повече цѣлувки дава. — Какъ е възможно умрѣлиятъ да се съживи и да цѣлува? —Ние говоримъ за цѣлувката като възвишена проява на любовьта. Хората не сѫ дошли още до възвишената проява на любовьта. Тѣ говорятъ за любовьта, безъ да я разбиратъ. Милувкитѣ на свѣтлината и на въздуха сѫ прояви на любовьта, които малцина разбиратъ. Ако свѣтлината цѣлуне умрѣлия, ще го съживи, и той сѫщо ще и отговори съ цѣлувка. Обаче, човѣшкитѣ цѣлувки не съживяватъ умрѣлия. Че наистина човѣшкитѣ цѣлувки не носятъ животъ, виждаме по недоволството, което произвеждатъ. Двама души се цѣлуватъ, но нито единъ отъ тѣхъ не остава доволенъ. Понѣкога единиятъ е доволенъ, а другиятъ не е доволенъ. Въ рѣдки случаи и двамата сѫ до-волни. — Защо е така? — За това има редъ външни и вѫтрешни причини. Време е вече да отдѣлите новия животъ отъ стария, новитѣ разбирания отъ старитѣ. Днесъ старото и новото сѫ размѣсени, поради което не можете да се освободите отъ последствията на старото. Какво прави химикътъ, когато му дадатъ нѣкаква смѣсь ? Той не може да се ползува отъ смѣсьта, докато не я изследва. Взима смѣсьта и я анализира, отдѣля различнитѣ елементи или съединения едно отъ друго и така изучава свойствата имъ. Бѫдете и вие химици по отношение на вашия животъ. Отдѣлете старото отъ новото и поставете всѣко на своето мѣсто. Не е лошъ стариятъ животъ, но той трѣбва само да подкрепва новия. Старото не съдържа елементитѣ на новото. Голѣма е разликата между сухия и сочния, прѣсенъ плодъ. Стариятъ чо-вѣкъ се различава коренно отъ младия. Човѣкъ остарява безъ да иска, безъ да забележи това и се чуди, какъ ставатъ промѣни съ него. Сърдцето му е младо, а като се види въ огледалото, намира, че много се е промѣнилъ. После забелязва, че и вѫтрешно се е измѣнилъ. Като младъ, любовьта често го посещавала; като старъ, любовьта го напуща, и той става киселъ, недоволенъ отъ живота. Причината за това е неразбирането на нѣщата. И като младъ, и като старъ, човѣкъ всѣкога трѣбва да обича. Така той ще избѣгне свѣта на недоволството и нѣма да се вкисва. Дето любовьта присѫтствува, старость не сѫ- ществува. Пазете своето младенческо състояние. Пазете своя вѫтрешенъ миръ. Избѣгвайте общества и хора, които оказватъ лошо влияние върху васъ. Казано е : „Съ какъвто дружишъ, такъвъ ставашъ.“ Следователно, дружи съ добри, възвишени хора, за да запазишъ младостьта си. Свързвай се съ Божественото, съ свѣтлитѣ мисли на Бога, за да бѫдешъ всѣкога любещъ. — Кѫде ще намѣря Бога?—Въ възвишенитѣ мисли и чувства. Достатъчно е да повдигнешъ мисъльта си нагоре, за да се свържешъ съ Бога, съ Неговитѣ свѣтли мисли. Щомъ мислитѣ ти сѫ чисти и възвишени, ти ще превърнешъ неразположението си въ разположение, недоволството си въ доволство. И обратното е вѣрно: ако се свържете съ нѣкой лошъ човѣкъ, веднага изгубвате разположението си. Ето защо, ако искате да станете ученъ, дружете съ учени хора; ако искате да станете музикантъ, дружете съ музиканти. Ако едно дърво е въ сила да ти предаде своето състояние, колко повече човѣкъ може да направи това. Отчаяни, обезсърдчени хора сѫ намирали спокойствие и утеха въ горитѣ, между дърветата. Нѣкой обезсърдченъ се облегне на едно голѣмо, здраво дърво и прекарва въ размишление петь - десеть минути. Следъ това обезсърдчението му изчезва. Той приелъ нѣщо отъ дървото, което смѣнило състоянието му. Не само дърветата, но и камънитѣ оказватъ влияние върху човѣка. Ако си отчаянъ, че нѣмашъ успѣхъ въ живота си, седни на нѣкой камъкъ и започни да мислишъ за него. Нѣма да се мине дълго време, и отчаянието ти ще изчезне. Всѣки човѣкъ, всѣко животно, всѣко растение и всѣки минералъ носятъ нѣщо ценно въ себе си. Достатъчно е да влѣзете въ връзка съ ценното въ тѣхъ, за да го придобиете и вие. Затова казваме, че всѣки приема отъ другитѣ това, за което е готовъ. Това не е достатъчно. Като приемешъ ценното отъ другитѣ, трѣбва да потърсишъ начинъ да го използувашъ. Мнозина искатъ да бѫдатъ учени, музиканти, философи, но не ценятъ дарбитѣ си и не работятъ върху тѣхъ. Тѣ искатъ съ малко трудъ да иматъ голѣми резултати. Това е невъзможно. Каква работа ще свърши охранениятъ конь и каква—слабиятъ, хилавъ конь ? Охранения конь можешъ да натоваришъ, колкото искашъ, и той ще занесе товара на опредѣленото мѣсто. Обаче, на слабия конь не можешъ да разчиташъ. Натоваришъ ли го повече, отколкото трѣбва, товарьтъ ще остане насрѣдъ пѫтя, и ще се принудишъ самъ да го пренасяшъ. Следователно, ако искашъ да се ползувашъ отъ дарбитѣ си, да ти вършатъ работа, трѣбва да ги отхранвашъ. Ако не ги отхранвашъ, тѣ ще те оставятъ на срѣдата на пѫтя. При това положение, ти ще се обез- сърдчавашъ, отчайвашъ и ще търсишъ причината за неуспѣха си вънъ отъ тебе. И тъй, който иска да стане музикантъ, трѣбва да отхранва своето музикално чувство, т. е. да работи върху музиката. Първо ще работите за себе си, после за ближния си и най-после — за Бога. Като пѣете и свирите за себе си, вие живѣете въ животинския свѣтъ, мислите само за материалното, за ядене и пиене, за кѫщи и облѣкло. Като пѣете и свирите за ближния си, вие сте въ духовния свѣтъ, т. е. въ свѣта на чувствата. И най-после, като пѣете и свирите за Бога, вие сте въ Божествения свѣтъ, между разумни и възвишени сѫщества. Така човѣкъ постепенно се повдига отъ физическия въ духовния свѣтъ и отъ духовния въ Божествения. Само така той се освобождава отъ старото и влиза въ новия животъ, въ свѣта на любовьта. Иначе, докато живѣе само на земята, не може да се освободи отъ старото. Каквито усилия да прави, не може да скѫса връзкитѣ си съ зе-мята, не може да се освободи отъ противоречията на физическия свѣтъ. Изучавайте научно противоречията, за да можете да се справяте съ тѣхъ. Който има добре развито ухо и око, вижда и чува нѣщата външно и вѫтрешно, лесно решава противоречията. Той знае, какъ да постѫпва сь хората. Той знае предварително, какво ще му се случи въ всѣки даденъ моментъ. — Какъ се постига това? — Съ постоянство и любовь. Ще кажете, че искате и вие да виждате нѣщата. Не е въпросъ до външното виждане. Човѣкъ може да вижда нѣщата външно, безъ да ги разбира. Виждашъ нѣкого външно, но не го разбирашъ. Виждашъ ли го вѫтрешно, ги усѣщашъ едно топло, меко чувство въ себе си, което те сближава съ душата му и започвашъ да го обичашъ. Да обичашъ ближния като себе си, това значи, да живѣешъ въ реалностьта. Щомъ изгубишъ любовьта си, ти влизашъ въ сѣнката на реалностьта, дето мирътъ и спокойствието изчезватъ. Докато се съмнява въ себе си, въ близкитѣ си и въ Бога, човѣкъ живѣе въ сѣнката на живота, далечъ отъ реалностьта. И тогава, каквито сѫ неговитѣ отношения къмъ хората, такива сѫ и тѣхнитѣ отношения къмъ него. Защо трѣбва да се изучава музиката ? — За да се създаде права, възходеща мисъль. Както въ музиката се говори за обертонове, така и въ живота се говори за права, възходеща мисъль, за прави и възходещи чувства. Когато тонътъ е правъ, съ възходеща посока, казваме, че той е обертонъ. Така и мисъльта и чувствата на човѣка трѣбва да иматъ по-сока нагоре, къмъ свѣтлото бѫдеще. Ако мисъльта и чувствата се изопачатъ, тѣ изгубватъ правата и възходеща посока, и човѣкъ гледа на нѣщата мрачно; съзнанието му е лишено отъ свѣтлина и просторъ. Такъвъ човѣкъ се съмнява въ съществуването на Бога. Той мисли, че всички сѫ го забравили и изо-ставили. Ако хората не искатъ да слушатъ даденъ пѣвецъ и не мислятъ за него, въ кого е погрѣшката: въ слушателитѣ, или въ самия него ? Ако пѣе хубаво, хората постоянно ще говорятъ за него и ще искатъ да го слушатъ. Пѣвецътъ е подобенъ на дойната крава. Ако дава хубаво млѣко, всѣки иска да пие отъ нейното млѣко. Ако млѣкото и не е хубаво, никой нѣма да я търси. Следователно, какъвъ ще бѫде вашиятъ животъ, ако не можете да извадите отъ него хубаво, здравословно млѣко ? Какво ще бѫде вашето вѣрване ? Какви ще бѫдатъ отношенията ви къмъ хората ? Колкото по-тѣсна е връзката между съзнанието на двама души, толкова по-голѣма е любовьта имъ. Тѣ взаимно си услужватъ и помагатъ. И единиятъ, и другиятъ се ползуватъ отъ млѣкото на своя животъ. Ще дойде день, когато съзнанието на хората ще бѫде по-високо. Тогава тѣ ще разбиратъ живота, ще се опознаватъ помежду си и, колкото повече се познаватъ, толкова по-тѣсна ще бѫде връзката имъ; колкото повече хора познаватъ, толкова по-добре. Хората трѣбва да бѫдатъ свързани по съзнание, по умъ и сърдце, по душа и духъ. Това наричаме въ-трешна връзка на живота. Така свързани, хората всѣки моментъ откриватъ по една хубава чърта въ себе си. Да виждашъ доброто и красивото въ човѣка, това значи, да закрепваш връзката си съ него. Само при такава връзка хората могатъ да бѫдатъ проводници на великитѣ Божии блага. Само така тѣ мо- гатъ да използуватъ условията, необходими за развиване на своитѣ дарби и способности. И тъй, пазете вѫтрешната връзка съ душата си, за да живѣете добре. Не мислете, че можете да живѣете, както искате. Добриятъ животъ върви по права линия. Това е пѫтьтъ на истинската обичь. Има разклонения въ този пѫть, но посоката е запазена. Казвате, че еди-кой си не заслужва любовьта ви. Какво означаватъ тѣзи думи ? — Кой не заслужва любовьта? — Който не е работилъ и не е училъ. Какво ще излѣзе отъ този човѣкъ, ако му дадете една хубава цигулка ? Той ще върти цигулката на една и на друга страна, но нищо нѣма да изкара отъ нея. Другъ е въпросътъ, ако дадете цигулката на нѣкой виртуозъ. Той ще изсвири нѣщо хубаво, което ще ви задоволи. Значи, любовьта се дава на човѣкъ, който може да я възприеме и използува. Ако светията попадне между лоши хора, все ще изкара нѣщо добро отъ тѣхъ. Обаче, обикновениятъ човѣкъ ще бѣга далечъ отъ тѣхъ. Какво направи Христосъ съ своята любовь ? Едва са изминали две хиляди години следъ Христа, и днесъ вече има петстотинъ милиона християни. Тѣ не сѫ още истински хриистияни, но сѫ стопени вече. Следъ това ще се варятъ, и отъ тѣхъ ще излѣзе нѣщо хубаво. Следъ две хиляди години ще има още петстотинъ милиона християни. Когато снеха Христа отъ кръста, всички се разбѣгаха. Дори най-близкитѣ Му Го изоставиха. Но следъ възкресението числото на последователитѣ му постепенно се увеличаваше. Този е пѫтьтъ, по който ще мине всѣка душа. Ще дойде День, когато близкитѣ ще ви изоставятъ, и вие ще се намѣрите на кръста самъ, чуждъ на цѣлъ свѣтъ. Въ първо време ще ви приематъ съ финикови вейки, съ слава и почесть, но краятъ ви ще бѫде като този на Христа. Какво ще кажете за младата мома и за младия момъкъ, които се обичатъ ? Въ първо време тѣ сѫ щастливи, радвать се на живота, обичатъ се. Единъ день единиятъ отъ тѣхъ измѣня на любовьта, влюбилъ се другаде и връща писмата. Страшно е положението на онзи, на когото възлюбениятъ измѣня. Той е разпнатъ на кръста, изоставенъ отъ всички. Това се отнася до онѣзи възлюбени, които се отличаватъ съ неустойчивость въ чувствата. На тѣхъ не може да се разчита. Днесъ ви говорятъ за любовь, а на другия день сѫ далечъ отъ васъ. Следователно, като страдате, ще знаете, че истинскиятъ ви възлюбенъ не е дошълъ още. Когато дойде той, скръбьта ви ще се превърне на радость. Това е смисълътъ на живота. Да намѣришъ въз-любения на своята душа, това е задача на всѣки човѣкъ. Това е великата цель, къмъ която всѣки се стреми. Който постигне цельта си, той живѣе въ истинското доволство. Радвайте се, че ви очаква нѣщо велико и добро, но не се обезсърдчавайте, когато дойдатъ горчевинитѣ. Първо ще минете презъ горчивата опитность, а после ще дойдете до радостьта и благото въ живота. Това е неизбѣжно. Днесъ всички хора се стремятъ къмъ великата цель на своя животъ, но не могатъ да я постигнатъ, понеже нишкитѣ на тѣхната вѣра сѫ слаби. Лесно се кѫсатъ тѣзи нишки, и тѣ оставатъ на пѫтя. При най-малкитѣ изпитания и мѫчнотии тѣ се спъватъ, дразнятъ се, губятъ мира си. На тѣхъ не може да се разчита. Едно се иска отъ човѣка: да запази онова, което придобилъ презъ вѣковетѣ, и всѣки день да придобива по нѣщо ново. Какъ ще запазите ценното, което сте придобили ? Трѣбва да знаете, кога и на кого да го давате. Даже Христосъ, Който се пожертвува за човѣчеството, не даде на свѣта всичко, което имаше. Той казваше: „Много още мога да ви говоря, но не сте готови за това. И досега още хората живѣятъ въ заблуждения, които ги спъватъ. Какъ ще имъ се даде онова, за което не сѫ готови? Нѣкой си мисли, че е много силенъ, че може да направи всичко, жаквото желае. Дойде другъ, по-силенъ отъ него, и го набие. После се яви още по-силенъ отъ втория, който набива и двамата. Бититѣ се обезсърдчаватъ, а който ги бие, минава за герой. Но следъ време той вижда, че има по-силенъ и отъ него. Това е низходещиятъ пѫтъ въ живота. Стремете се къмъ възходещия пѫть, който носи радость и до-волство. Радвайте се, че можете да направите добро на човѣка. Следъ време ще дойде другъ, който може да направи по-голѣмо добро. После ще дойдатъ трети, четвърти, пети, които ще правятъ още по-голѣми добрини. Доброто има начало, нѣма край. Като живѣе, човѣкъ се натъква и на от-рицателнитѣ, и на положителнитѣ сили въ при-родата. Щомъ се натъква на отрицателнитѣ сили, той вижда отрицателнитѣ прояви на хората. Щомъ се натъква на положителнитѣ сили, той вижда положителнитѣ прояви на хората. Добре е, като види нѣщо отрицателно, веднага да намѣри нѣкоя положителна чърта за уравновесяване на силитѣ. Иначе, той ще има частична представа за човѣка и неговия животъ. Добре е, като облѣче човѣкъ старитѣ си окѫсани дрехи, на другия день още да облѣче новитѣ си дрехи, да смѣни състоянието си. Когато работишъ, ще бѫдешъ съ старитѣ си дрехи; щомъ свършишъ работата си, ще облѣчешъ новитѣ си, празднични дрехи. Ние разглеждаме живота отъ две страни: отъ Божествена, когато човѣкъ служи на Бога, и отъ човѣшка, когато служи само на себе си. При второто положение, човѣкъ не знае какъ да използува благата на живота, поради което се излага на беднотия, нещастия, болести и др. Въ края на краищата, той казва: Такава ми е сѫдбата, не мога да я измѣня. — Отъ тебе зависи да бѫде сѫдбата ти добра или лоша. Човѣкъ самъ кове сѫдбата си. Като не служи на Бога, той си приготвя лоша сѫдба. Щомъ служи на Бога, сѫдбата му е добра. За да подобрите живота си, обърнете новъ листъ и приложете любовьта. Това не значи, че сте лоши, но трѣбва дълго време да работите върху себе си, да станете проводници на Божественото. Външно всички хора сѫ добри, светии, но не и вѫтрешно. Докато гледашъ човѣка отдалечъ, той е добъръ, благочестивъ, но щомъ се приближишъ къмъ него, другояче изглежда. Отдалечъ и най-лошиятъ човѣкъ изглежда като светия. За да не се разочаровате отъ хората, спазвайте правилото: стой далечъ отъ лошия човѣкъ, а близо при добрия. Стой далечъ отъ глупавия, а близо при умния. Умни и добри трѣбва да бѫдете, за да не бѣгатъ хората отъ васъ. И тъй, който иска да подобри живота си, трѣбва да спазва правилата на любовьта. Тогава всѣки день ще има по една малка придобивка. Ако нищо не придобива, той е далечъ отъ любовьта. А вънъ отъ любовьта, животътъ е въ застой.—Каква любовь имахъ едно време ! — Каква бѣше любовьта ти ? Като тази на животнитѣ. Тя е отживѣла времето си. Днесъ ще приложишъ човѣшката любовь и, колкото по-горе се качвашъ, толкова повече ще се разширявашъ. Така ще минавашъ презъ любовьта на по-възвишени сѫщества отъ човѣка, докато единъ день тя се разкрие въ пълнотата си и я разберешъ. Каже ли нѣкой, че иска да обича хората, трѣбва да ги държи въ ума си, като сѫщества равни на себе си. Ако искашъ да се свържешъ съ ангелитѣ и да ги обикнешъ, трѣбва да ги държишъ въ ума си като ангели. И най-после, ако искашъ да се свържешъ съ Бога, трѣбва да мислишъ постоянно за Него. Щомъ се свържешъ съ хората, съ ангелитѣ и съ Бога, ти си свободенъ вече отъ старото, което сковава хората, както циментовата каша свързва тухлитѣ и камънитѣ. Така ще се освободишъ и отъ противоречията, които те спъватъ на всѣка крачка. Това време ще дойде, ще ви се наложи да измѣните живота си. По-добре е да измѣните живота си и да приемете новото до-броволно, а не насила. Стани добъръ на време, а не да те заставятъ насила. Единъ ловецъ навлѣзълъ вѫтре въ гората, да лови дивечъ. Срещу него излѣзла една мечка. Ловецъть се уплашилъ много. Обърналъ се назадь и започналъ да бѣга. Той бѣгалъ, а мечката следъ него. Като разбралъ, че мечката продължава да го гони, той я дочакалъ и насочилъ пушката си срещу нея. Следъ единъ моментъ само, мечката стояла безпомощна предъ него, съ раненъ кракъ и сълзи на очитѣ и — молѣла за милость. Той я пощадилъ и продължилъ пѫтя си. Трѣбва ли хората да се гонятъ и преследватъ, както мечката — ловеца ? Ако продължаватъ да се преследватъ, все ще се обърне нѣкой и ще имъ тегли куршумъ. Като изгубятъ силата си, тѣ се смекчаватъ, но това не е доброволенъ актъ. Бѫди мекъ и внимателенъ къмъ хората при всички случаи на живота си. Иначе, ще се намѣришъ въ трудно положение. И най-слабиятъ може да ти причини нѣкаква пакость. Детето на единъ свещеникъ умрѣло отъ ухапването на една муха. Станала инфекция и въ 24 часа се заразила всичката му кръвь. Значи, и най-слабиятъ човѣкъ може да те ухапе така, че да причини отравяне на кръвьта. Има духове, които причиняватъ голѣми пакости на хората. Тѣ сѫ въ състояние да разстроятъ живота на хиляди семейства. Тѣ сѫ голѣми майстори. Знаятъ закона на внушението и нашепватъ убийствени мисли, на които мнозина се поддаватъ. — Какво трѣбва да се прави, за да се освободимъ отъ влиянието на лошитѣ духове? — Ще ги вържете. Сега е време да вържете лошитѣ духове, да вържете злото въ свѣта. Нѣма да остане нито единъ лошь духъ свободенъ. Само онзи може да вързва, който разбира законитѣ на живота и на любовьта. Ако не ги разбира, по-добре да не се опитва, защото, вмѣсто той да връзва, него ще вържатъ. Сега ви се проповѣдва учението на любовьта. То има отношение къмъ слабитѣ. Колкото и да си слабъ, като приложишъ любовьта, ще излѣзешъ на спасетелния брѣгъ. Учението на мѫдростьта е за силнитѣ. Дветѣ учения се различаватъ въ методитѣ си. За да прилагашъ любовьта, трѣбва да имашъ знание. За да прилагашъ мѫдростьта, трѣбва да имашъ любовь. Любовь безъ знание не може, и мѫдрость безъ любовь не е мѫдрость. Ще дойде день, когато човѣкъ ще прилага едновременно и любовьта, и мѫдростьта. Това се постига само при чистъ и светъ животъ. Ето защо, който иска да си служи съ любовьта и съ мѫдростьта едновременно, трѣбва да изправя погрѣшкитѣ си. Каква мисъль трѣбва да задържите въ ума си отъ днешната лекция ? Да носите въ себе си идеала—да служите на Бога. Всички познавате служенето на себе си и на своя ближенъ. Сега трѣбва да приложите служенето на Бога — великиятъ идеалъ на човѣшката душа. Който постигне този идеалъ, той е вече свободенъ, той осмислилъ живота си. Той се домогналъ до Божествения животъ, който изключва страданията. На земята не може безъ стоадания, но небесниятъ животъ е вънъ отъ тѣхъ. Днесъ всички хора търсятъ щастието, т. е. животъ безъ страдание. И това е възможно, но когато започнатъ да служатъ на Бога. И тъй, ако се питате, защо страдате, ще знаете, че страданията водятъ къмъ щастието. Докато не минете презъ страданията, не можете да бѫдете щастливи. Христосъ дойде на земята, именно, за това, да разбере нуждитѣ на хората и да имъ покаже пѫтя къмъ истинското щастие. Той казваше, че щастието подразбира подобрение на личния, семейния и обществения животъ. Така ще се подобри живота и на народитѣ. За да се подобри живота, изобщо, нуждно е възпитание на отдѣлнитѣ единици. Да възпиташъ единъ човѣкъ, това значи, да му дадешъ съответната храна, да знаешъ, какъ да го отхранишъ. Всѣки трѣбва да си намѣри здравословна храна за тѣлото, за ума и за сърдцето. Само така ще бѫдете силни, не физически, но въ любовьта. Бѫдете силни въ любовьта. Вървете по стѫпкитѣ на любовьта и отъ нищо не се страхувайте. Любовьта изпѫжда страха навънъ. Дето е любовьта, тамъ е силата, безстрашието и свѣтлината. — Божиятъ Духъ носи всичкитѣ блага на живота. * 33. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 13 септемврий, 1936 г. София. — Изгрѣвъ.

"Устойчиви величини", утринни слова, година V, т.2 (1935-1936). Първо издание отъ 1943 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 19 януари 1936 г. до 20 септември 1936 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание Слѣпородениятъ Размишление. Йоана, 9 гл. „И като заминаваше, видѣ едного человѣка слѣпъ отъ рождението си.“ (— 1 ст.). Ученицитѣ Христови запитаха Учителя си: „Коя е причината, че този човѣкъ се е родилъ слѣпъ? Дали той е сгрѣшиль, или родителитѣ му?“ Христосъ имъ отговори: „Нито той е сгрѣшилъ, нито родителитѣ му, но да се проявятъ Божиитѣ дѣла.“ По поводъ на слѣпородения се започна споръ: Кой е този, който отваря очитѣ на слѣпитѣ ? Евреитѣ признаватъ, че Господъ е говорилъ на Мойсея, но не познаватъ Христа и не знаятъ, отде е дошълъ Той. — Богъ е говорилъ и на Мойсея, и на Христа. Той е говорилъ и въ миналото, говори въ настоящето, ще говори и въ бѫдещето. Богъ говори на всѣки, който Го слуша и върши Неговата воля. Който върши Божията воля, лесно се справя съ мѫчнотиитѣ и противоречията. Той дава пѫть на Божественото въ себе си и проявява любовьта си къмъ Бога и къмъ своя ближенъ. Той знае, че Богъ е Любовь и люби всички живи сѫщества. Каже ли нѣкой, че може да обича всички хора, той не разбира законитѣ. Колкото е възможно обикновениятъ човѣкъ да носи земята на гърба си, толкова е възможно да обича всички хора. Мнозина се оплаквать, че не ги обичатъ хората, или че едни сѫ обичани повече, а тѣ — по-малко. Това е вѣрно. Любовьта не се раздава еднакво. Не можешъ да обичашъ всички хора по единъ и сѫщъ начинъ. Нѣкого обичашъ повече и повече му давашъ; другъ обичашъ по-малко и по-малко му давашъ. Даването е външенъ изразъ на лю-бовьта. Понѣкога се случва обратното: на онзи, когото обичашъ, давашъ по-малко. Съ това искашъ да скриешъ любовьта си. Това сѫ човѣшки прояви на любовьта, поради което често се натъкватъ на голѣми противоречия. И Христовитѣ ученици се натъкнаха на противоречие, когато разпнаха Христа на кръста. Тѣ не можаха да разбератъ, какъ е въз-можно, Христосъ, възлюбениятъ Синъ на Бога, да бѫде разпнатъ. Трѣбваше ли единъ пророкъ, като Христа, Който правѣше толкова чудеса, да бѫде разпнатъ ? Христосъ дойде между хората да ги научи да живѣятъ правилно, но тѣ не повѣрваха въ Него. — Кога човѣкъ не вѣрва въ великитѣ и учени хора? — Когато мисли, че много знае. Страшно е да си въобразишъ, че много знаешъ. Земята е велико училище. Който е слѣзълъ на земята, трѣбва да учи, всѣкога да е готовъ да придобива знания. Мѫдрецътъ се учи отъ всички, а глупавиятъ си въобразява, че всичко може да направи и нѣма нужда отъ знания. Можешъ ли да носишъ земята на гърба си ? Ако не можешъ да я носишъ, трѣбва много време да учишъ, за да придобиешъ и това знание. Има сѫщества, високо издигнати, които носятъ земята на гърба си. Тѣ знаятъ такива закони, до които обикновенитѣ учени още не сѫ дошли. Отговориха евреитѣ на слѣпородения: „Ти си роденъ въ грѣхове, не можешъ да учишъ насъ.“ И го изпѫдиха навънъ. Голѣмо противоречие е за онзи, кой- то мисли, че много знае, да види, какъ единъ смиренъ човѣкъ отваря очитѣ на слѣпия. Христосъ вѣрваше въ Бога и работѣше въ Негово име, затова правѣше чудеса. Като чу Исусъ, че онзи, на когото отвори очитѣ, билъ изпѫденъ, рече му: „Ти вѣрвашъ ли въ Сина Божия?“ — Кой е той. Господи, да вѣрвамъ въ Него? Рече му Исусъ: „Който приказва съ тебе, Той е.“ А той рече: „Вѣрвамъ, Господи!“ — и поклони Му се. (— 35 — 38 ст.). И тъй, за да се справите съ противоречията, трѣбва да разглеждате нѣщата вѫтрешно, а не външно. Докато човѣкъ гледа на свѣта само като на външна проява, всѣкога ще се натъква на противоречия. Той ще се намира въ положението на слѣпородения: ще чува, безъ да вижда. Всички около него ще разискватъ върху въпроса, защо свѣтътъ е създаденъ така, а не иначе, но нито тѣ ще разбератъ истината, нито той. Обаче, като се отворятъ очитѣ му, той ще разбере вѫтрешния смисълъ на живота и ще види, че свѣтътъ е разумно създаденъ. Молете се на Бога да се отворятъ очитѣ ви, да разберете, защо свѣтътъ е създаденъ така, а не както вие искате. Свѣтътъ постоянно се измѣня, защото Богъ непрестанно работи. Казано е въ Писанието: „Ето, създавамъ нова земя и ново небе. Старото ще си отиде, новь свѣтъ ще се създаде.“ И човѣкъ е подложенъ на постоянни промѣни: стариятъ човѣкъ ще си замине, новъ ще се създаде. Идатъ нови вре-мена. Когато дойде Божественото време, стариятъ човѣкъ ще си отиде и, вмѣсто него, ще дойде новиятъ човѣкъ, освободенъ отъ противоречията и страданията. Докато хората мразятъ и завиждатъ, новото ще бѫде далечъ отъ тѣхъ. Идете въ една менажерия, да видите, какво правятъ животнитѣ въ една клетка, като гледатъ, че други ядатъ. Щомъ имъ замирише на месо, тѣ започватъ да виятъ, ставатъ неспокойни. Докато не донесатъ и на тѣхъ месо, тѣ не преставатъ да виятъ. Вижте, какво правятъ хората, като чуятъ, че нѣкой се ползува съ уважението на ближнитѣ си. Тѣ ставатъ неспокойни, недоволни, не могатъ да си намѣрятъ мѣсто. Това е животинското естество въ човѣка. То не може да търпи и се дразни, когато нѣщо не му достига. Който иска да бѫде уважаванъ и обичанъ, трѣбва да обикне Бога. Щомъ прояви любовьта си къмъ Бога, всички ще го обичать. Другъ пѫть не сѫществува. Съ други думи казано: Ако вървишъ въ правия пѫть, всички ще те обичатъ и уважаватъ. „Първата и най-голѣма заповѣдь е да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкия си умъ, съ всичката си душа, съ всичкото си сърдце и съ всичката си сила; да възлюбишъ ближния си като себе си.“ Това се иска отъ всички хора, защото могатъ да го направятъ. Отъ всѣки се иска да направи това, което може. Голѣми възможности и условия сѫ дадени на човѣка. Защо тогава да не обичашъ Бога и своя ближенъ? Ще кажешъ, че не виждашъ ближния си, а още повече Бога. Ако си слѣпъ, имашъ право да се оправдавашъ, че не виждашъ. Обаче, и слѣпиятъ има отношение къмъ хората. Той хваща рѫката на ближния си, докосва се до него и го обиква. Защо и ти да не обикнешъ Бога, поне като слѣпия? Докосни се до рѫката Му и ще Го обикнешъ. Ще цитирате стиха отъ Евангелието : „Ако виждашъ брата си и не го обичашъ, какъ ще обичашъ Бога, Когото не виждашъ?“ Тази идея отчасти е вѣрна, но питамъ: Защо искашъ да видишъ Бога въ Неговото величие и сила ? Намѣри Бога въ най-малкитѣ Му прояви и тамъ Го обикни. Тръгни отъ малкото къмъ голѣмото, а не обратно. Ако не можешъ да вдигнешъ единъ малъкъ камъкъ, какъ ще вдигнешъ цѣлата земя ? Започнете отъ малката любовь и постепенно отивайте къмъ голѣмата. Едно малко страдание може да стане причина да проявишъ любовьта си. Като видятъ, че страдашъ, мнозина ще дойдатъ да те утешатъ, и ти ще проявишъ благодарность и любовь къмъ тѣхъ. Ако не забременѣе, жената не може да стане майка, т. е. не може да прояви любовьта къмъ детето си. Презъ го- лѣми страдания минава майката, докато най-после роди детето си, и скръбьта и се превръща въ радость. Следователно, за да възприемешъ една идея и да я реализирашъ, трѣбва да станешъ бремененъ. Не можешъ да бѫдешъ въ положението на безгрижната мома и да възприемешъ една свѣтла идея. Майка трѣбва да станешъ ! Само така ще разберешъ нѣщата и ще ги реализирашъ. Щомъ си дошълъ на земята, ще напуснешъ моминството, ще изгубишъ външната си свобода и ще се обременишъ. Това е законъ. Важно е, следъ като напуснешъ моминството си, да не остарѣешъ, т. е. да останешъ вѫтрешно младъ и чистъ. Това е състоянието на девата. Който не се вкисва, не губи чистотата на своитѣ мисли, чувства и постѫпки, той е девата на живота. Мнозина сѫ напуснали моминството си, но не сѫ станали деви. Нѣкой сѫ останали моми, но не сѫ дошли до девството. Изкуство е човѣкъ и като жененъ, като и нежененъ да запази онази чистота, чрезъ която животътъ се проявява. Това значи, слѣпиятъ да прогледа, да придобие онова духовно знание, което може да го свърже съ Бога. И тъй, ако работитѣ ви на земята не вървятъ добре, ако имате противоречия, причината за това е, че не сте възлюбили Бога. Възлюбете Бога, Който е създалъ всичко. — Кѫде да Го намѣримъ? — Никѫде и на всѣкѫде. Отъ васъ зависи да намѣрите Бога. Ако прозорецътъ на кѫщата ви е малькъ, малко свѣтлина ще прониква презъ него; ако е голѣмъ, много свѣтлина ще имате въ кѫщата си; ако излѣзете вънъ, ще имате изобилно свѣтлина. Ако напуснете земята и отидете на слънцето, ще имате друго разбиране за него. Вѣрвайте въ свѣтлото бѫдеще и не се обезсърдчавайте. Не мислете, че хората не ви обичатъ и почитатъ. Отъ васъ зависи да бѫдете обичани и почитани. Обичьта подразбира запаленъ огънь, на който е турено ядене да се готви. Добре е да отидете въ нѣкой домъ, дето огъньтъ гори, и яденето се готви. Но какво ще правите, ако сте сами въ кѫщата? Ще се заемете да накладете огъня и да си сготвите. Нека други се ползуватъ отъ вашия трудъ и отъ вашето ядене. Отъ всѣки се иска любовь. Първо ти ще обичашъ, а после хората ще те обичатъ. Това подразбира поговорката: „Помогни си самъ, за да ти помогне и Господъ“. Започни да работишъ, и Господъ ще ти помогне. Пръвъ ти запали огъня, и яденето само по себе си ще дойде. Ако си боленъ и се свържешъ съ Бога, лѣкарьтъ самъ ще дойде при тебе. Слѣпиятъ не търсѣше лѣкарь, както правятъ днесъ болнитѣ. Христосъ самъ го намѣри и отвори очитѣ му. Защо идатъ противоречията въ живота? — За да минете отъ едно по-низко въ по-високо положение. Безъ противоречия никой не може да се повдигне. Ще минешъ презъ противоречия, както мина слѣпородениятъ. Какво по-голѣмо противоречие може да съществува отъ слѣпотата ? Всички хора около слѣпия се радватъ на красивия свѣтъ, всички се развиватъ свободно, а той е ограниченъ, дава му се като на боленъ, съ лъжичка. Тукъ го бутнатъ, тамъ го бутнатъ, никой не иска да го знае. Обаче, когато Христосъ влѣзе въ него, очитѣ му се отвориха, и той видѣ външния свѣтъ. Отъ обикновенъ човѣкъ стана необикновенъ. Учени хора дойдоха при него и го запитваха, кой отвори очитѣ му, какъ прогледа, откога е слѣпъ и т. н. Радвайте се на противоречията, които от- варятъ очитѣ ви. Нѣмате ли такива противоречия, ще останете завинаги слѣпи. Днесъ азъ говоря за онѣзи, които иматъ съзнателно отношение къмъ противоречията и мѫчнотиитѣ. Който не се отнася съзнателно къмъ живота, той мисли само за забогатяване. Не е лошо да бѫде човѣкь богатъ, но ако пороби душата си въ придобиване на богатство, той е изгубенъ. Ти трѣбва да се качишъ на богатството, както конникътъ на коня си, и шофьорътъ на автомобила, а не богатство-то върху тебе. Като стигнешъ до мѣстоназначението си, ще слѣзешъ отъ коня, ще го заведешъ въ дама, а ти самъ ще влѣзешъ въ кѫщата; ако си на автомобилъ, ще го внесешъ въ гаража и ще продължишъ пѫтя си пешъ, докато срещнешъ приятелитѣ си, които те търсятъ. И Христосъ отиваше въ Ерусалимъ, възседналъ на ослица, но като дойде до храма, слѣзе отъ ослицата и пешъ влѣзе вѫтре. Христосъ прати двама ученици да намѣрятъ една ослица и да му я доведатъ. Ако ги питатъ, защо имъ е ослицата, ще кажатъ, че трѣбва на Учителя. Преди години пѫтувахме съ единъ приятель до Пазарджикъ. Като слѣзохме на гарата, потърсихме файтонъ, но не намѣрихме. Казахме на едно момче да ни изпрати файтонъ отъ града, но то забравило да изпълни порѫчката, и продължихме да чакаме. Най-после видѣхъ една обикновена кола и казахъ на приятеля : Да се качимъ на колата и да платимъ на коларя, колкото иска. Така стигнахме въ града. Важно е да разрешавате противоречията. Какъ ще ги разрешите, това е второстепененъ въпросъ. Можете да ги разрешите, като се качите на автомобилъ, на файтонъ, а можете да се качите и на проста, селска кола. Пазете се отъ привидното благоприличие. Ще кажете, че не искате да пѫтувате съ проста кола. Използувайте условията, преди да сте се вкиснали. Превръщайте неблагоприятнитѣ услoвия въ благоприятни. Само така ще разрешите правилно противоречията си. Само така Христосъ, т. е. любовьта ще спре предъ васъ и ще отвори очитѣ ви да прогледнете. Христосъ мина край слѣпия, възлюби го и го запита: Искашъ ли да прогледнешъ ? — Искамъ, Господи. Когато Божественото мине край васъ и ви запита, искате ли да прогледате, веднага кажете: Искамъ, Господи! Такъвъ трѣбва да бѫде стремежътъ на всѣка душа. Докато не се отворятъ очитѣ ти и не прогледашъ, не отстѫпвай отъ своя стремежъ. Много препятствия ще срещнете на пѫтя си, но вървете напредъ. Въ васъ ще се яви ревность, съмнение, подозрение, но и това да не ви обезсърдчава. Вървете напредъ, докато придобиете любовьта. Препятствията сѫ необходими. Тѣ усилватъ стремежа ви къмъ любовьта, къмъ Бога. Ревностьта, съмнението събуждатъ човѣшкия умъ. Човѣкъ започва да мисли и дохожда до правилно разрешаване на въпроситѣ. Каква е разликата между слѣпия и онзи, който е прогледалъ? Слѣпиятъ живѣе въ чувствата, въ областьта на сърдцето си; прогледалиятъ живѣе въ мислитѣ си, т. е. въ своя умъ. Който не ревнува, живѣе въ тихитѣ вълни на своето сърдце. Той е доволенъ отъ живота си, но е слѣпъ, нищо не вижда. Щомъ започне да ревнува, умътъ му се пробужда, очитѣ му се отварятъ, и той вижда Бога, Който го пита: Вѣрвашъ ли, че Христосъ е Синъ Божи? Какво ще отговори той? — Вѣрвамъ, Господи. Сега ще кажете, че знаете това, върху което ви се говори. Споредъ мене, истинско знание е онова, което разрешава въпроситѣ. Ако знаешъ нѣщо, но не можешъ да разрешишъ най-проститѣ задачи, знанието ти не е истинско. Има два вида знание: теоретическо и практическо. Следователно, не е достатъчно да кажешъ, че ревнувашъ нѣкого и си започналъ да мислишъ. Важно е, мисъльта ти да е права. Прояви ли се ревностьта въ тебе, кажи: Нека и този човѣкъ да се ползува отъ любовьта на хората. И той заслужава да бѫде обичанъ. — Защо всички хора да не прогледатъ? — Това е другъ въпросъ. Ако си прогледалъ, а около тебе има много слѣпци, ще кажешъ ли, че не искашъ да прогледашъ, докато и на тѣхъ се отворятъ очитѣ ? Тогава ще разсѫждавашъ по другъ начинъ. Христосъ отвори очитѣ на слѣпородения, и той прогледа. Следъ това фарисеитѣ го разпитваха, кой е този, който отвори очитѣ му, какъ ги отвори. Откога е билъ слѣпъ? Отварянето очитѣ на слѣпия събуди ревность въ окрѫжаващитѣ, но съ това и умътъ имъ започна да работи. Въ тѣхъ се събуди мисъль, споръ, който преди това не сѫществуваше. Съвременнитѣ хора правятъ голѣми усилия, но, въпрѣки това, малко успѣватъ. — Защо ? — Защото се спъватъ отъ ненуждни нѣща. Тѣ се запитватъ, напримѣръ, защо нѣкой е повече обичанъ отъ другъ, защо единъ е по-богатъ, по-силенъ отъ другитѣ. Ти си беденъ, малъкъ, слабъ, защото минавашъ презъ тѣсна, малка врата Ако минавашъ презъ голѣма врата, голѣмъ ще бѫдешъ. Малкото дете излиза отъ утробата на майка си презъ тѣсна врата и влиза презъ широката врата на живота. Така то започва да расте и да се увеличава. Отъ малкото излиза голѣмото. Като расте, детето започва постепенно да мисли, да чувствува и да се проявява. Така се събужда неговиятъ умъ, неговото сърдце и неговата душа, и то проглежда. Запитаха Христа: „Той ли е съгрѣшилъ, или родителитѣ му, че се родилъ слѣпъ? Христосъ отговори: ,Нито той, нито родителитѣ му, но да се явятъ Божиитѣ дѣла“. Следователно, като срещнете слѣпъ, ще знаете, че това е станало, за да се прояви Богъ. Има крайно страхливи хора, на които за- тварятъ очитѣ, когато минаватъ опасни мѣста. И като ги преминатъ, отварятъ очитѣ имъ, и тѣ проглеждатъ. Понеже и вие сте минали вече опаснитѣ мѣста, наближило е времето да се отворятъ очитѣ ви и да прогледате. И тъй, въ стремежа си да придобие любовьта, човѣкъ минава презъ ревностьта. Не е лошо да бѫде човѣкъ ревнивъ, но за доброто. Майката Заведеева дойде при Христа и каза: „Учителю, нека единиятъ ми спнъ да седне отъ дѣсната ти страна, а другиятъ — отлѣво“. Това възбуди равностьта на останалитѣ ученици, и тѣ запитаха, кой е достоенъ да седне отъ лѣвата, или отъ дѣсната страна на Христа. Христосъ имъ отговори: „Богъ опредѣля мѣстото на човѣка. Земниятъ порядъкъ се различава отъ небесния. Ако не станете като малкитѣ деца, не можете да влѣзете въ Царството Божие“. За да иска майката Заведеева специално мѣсто за синоветѣ си, това показва, че тя живѣла съ стари идеи. И до днесъ още хората живѣятъ съ старитѣ идеи, поради което сами се спъватъ. Влѣзте въ новия пѫть на любовьта, дето всички препятствия и мѫчнотии изчезватъ. Да живѣешъ въ любовьта, това не значи, че ще измѣнишъ коренно характера си. Ако си нервенъ, и въ новия пѫть ще бѫдешъ нервенъ, но ще разрешавашъ задачитѣ си правилно. Ако си мекъ, разположенъ, и като човѣкъ на любовьта пакъ ще бѫдешъ разположенъ. Ако си нервенъ, радвай се, защото така ще приемешъ любовьта. Нервниятъ стои по-високо отъ разположения, безгриженъ характеръ. Чрезъ нервитѣ си той лесно ще приеме любовьта. Нервностьта не подразбира лошавина. Едно се иска отъ човѣка: да разбере Божиитѣ пѫтища и да благодари за всичко, което му е дадено. „Който служи на Бога съ любовь, него ще почете Отецъ ми“ — казва Христосъ. — Божиятъ Духъ носи всичкитѣ блага на живота. * 32. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 6 септемврий, 1936 г. София. — Изгрѣвъ.

"Устойчиви величини", утринни слова, година V, т.2 (1935-1936). Първо издание отъ 1943 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 19 януари 1936 г. до 20 септември 1936 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание Четиритѣ качества Размишление. Послание къмъ Филимона. Посланието на Павла къмъ Филимона представя едно отъ неговитѣ хубави писма. То е образецъ на писмо. Първитѣ десеть стиха сѫ встѫпление къмъ посланието. Онисимъ, за когото се говори въ Посланието, билъ слуга на Филимона, но го напусналъ и отишълъ при Павелъ въ Римъ. Споредъ римскитѣ закони, господарьтъ има право да постѫпва съ слугата си, както иска. Павелъ се застѫпва за Онисима предъ Филимона, като моли да го приеме отново при себе си. — Защо Павелъ се застѫпва за Онисима? — Защото го обикналъ. Какво се иска отъ съвременния човѣкъ? — Да бѫде едновременно обикновенъ човѣкъ, талантливъ, гениаленъ и светия. Срѣщате нѣкого, казвате, че е обикновенъ човѣкъ. За другъ нѣкой казвате, че е талантливъ. За трети, че е гениаленъ, а за четвърти, че е светия. Значи, въ четирма души влагате по едно особено качество и не знаете, кого отъ тѣхъ да предпочетете. Въ сѫщность, истинскиятъ човѣкъ трѣбва да притежава и четиритѣ качества. Той трѣбва да бѫде едновременно и обикновенъ, и талантливъ, и гениаленъ, и светия. Чувате нѣкой да казва, че иска де бѫде гений, а другъ — светия. Но това, което обикновениятъ човѣкъ може да направи, нито гeниятъ, нито светията могатъ да направятъ. И това, което гениятъ и светията могатъ да направятъ, обикновениятъ човѣкъ не може да направи. Следователно, за да разберете живота въ неговата пълнота, трѣбва да притежавате качествата и на обикновения, и на талантливия, и на гениалния, и на светията. Иначе, ако сте само обикновенъ човѣкъ, ще разбирате обикновенитѣ нѣща. И на живота ще гледате като на обикновено нѣщо. За да познае себе си, обикновениятъ човѣкъ трѣбва да бѫде светия. И светията, за да разбере себе си, трѣбва да бѫде и обикновенъ човѣкъ. Който има високо съзнание за себе си, ще каже, че не иска да бѫде обикновенъ човѣкъ, не може да понесе това унижение. Какво представя обикновениятъ човѣкъ? — Нищо друго, освенъ новородено дете. Светията е стариятъ човѣкъ, който има тежесть, разчита на своята основа. Детето тежи само четири-петь килограма. То е слабо, безпомощно, плаче, сърди се, има нужда отъ грижитѣ на родителитѣ си. Кой не е миналъ презъ детинството? Кой е станалъ възрастенъ и старъ, шреди да е билъ дете ? Детето и старецътъ сѫ полюситѣ на живота, презъ които минава всѣки човѣкъ, Въ детето сѫ вложени условията на бъдещия човѣкъ. Въ него се намиратъ условия и възможности за развиване на Божественото Начало въ човѣка. Това сѫ зрънца, които чакатъ благоприятни условия за своето развитие. Който не знае, какво се крие въ обикновения човѣкъ, гледа на него като на нѣщо долно. Другъ пъкъ казва за себе си, че е обикновенъ човѣкъ. Съ това иска да се оправдае, че прави погрѣшки. И единиятъ, и другиятъ не сѫ прави. Да бѫдешъ обикновенъ човѣкъ и да съзнавашъ това, значи, да си миналъ презъ светий- ството. Питамъ тогава обикновения човѣкъ: Билъ ли си светия ? — Не съмъ билъ. — Тогава не познавашъ себе си. Каже ли нѣкой, че е светия, питамъ го, билъ ли е обикно-венъ човѣкъ. Ако каже, че не е билъ, и той не познава себе си. Какъвъ светия можешъ да бѫдешъ, ако не познавашъ себе си ? Хората не се познаватъ още, но грворятъ за Христа, за великата любовь и т. н. За кого дойде Христосъ на земята: за обикновенитѣ хора, или за светиитѣ? За грѣшницитѣ, или за праведнитѣ?—Христосъ дойде за обикновенитѣ хора, за грѣшницитѣ, които правятъ погрѣшки. Погрѣшки правятъ децата и обикновенитѣ хора. Детето вижда орѣхи на дървото и безъ позволение ги бруля, да си хапне нѣколко орѣха. Следъ това ще го накажатъ. Обикновениятъ човѣкъ, който не разбира нѣщата, се кара, „спори“ върху различни въпроси. — Какви сѫ тѣзи въпроси? — Обикновени, но, въпрѣки това, обикновениятъ човѣкъ обича да спори. Всички погрѣшки произтичатъ отъ обикновени работи. Всички хора спорятъ. — За какво ? — Кой билъ правъ и кой — кривъ. Това сѫ обикновени работи. Ще се разправяшъ, че шапката трѣбвало да бѫде модерна, а не старомодна. И това е обикновена работа. Светията не се занимава съ такива въпроси. Той носи шапка, дадена отъ природата. Косата му е естествена шапка, която го предпазва отъ студа. Ще кажете, че светията нѣма нужда и отъ такава шапка. Споредъ мене, светията трѣбва да има коса. — Косата на ученитѣ хора окапвала. — Това е другъ въпросъ. Главата на обикновения, на талантливия и на гениалния човѣкъ може да бѫде безъ косми, но не и главата на светията. Той трѣбва да има гѫста, хубава коса. Задачата на човѣка е да мисли право, да не се спъва въ живота. Кривата мисъль спъва хората, поради което правятъ погрѣшки. Така и първитѣ човѣци сгрѣшиха. Богъ имъ каза да ядатъ отъ всички плодове на дърветата, само отъ едно дърво да не ядатъ. Въ който день ядатъ отъ плодоветѣ на това дърво, ще умратъ. Обаче, тѣ не повѣрваха въ думитѣ на Баща си. Тѣ искаха да провѣрятъ, вѣрно ли е, че, ако ядатъ отъ забранения плодъ, ще умратъ. Обикновенъ плодъ бѣше забранениятъ, но не трѣбваше да пристѫпватъ Божията заповѣдь. Погрѣшката имъ се заключава не толкова въ яденето на забранения плодъ, колкото въ непослушанието и въ незачитанне на Божията заповѣдь. Тѣ искаха да знаятъ, защо не трѣбва да ядатъ отъ този плодъ. Обаче, възрастьта имъ бѣше такава, че не можеше да имъ се обяснява. И доднесъ още хората правятъ сѫщата погрѣшка : ядатъ отъ плода на дървото за познаване на злото и на доброто и носятъ по-следствията на своята погрѣшка. Нѣкой критикува приятеля си — това е нарушаване на Божията заповѣдь. Другъ критикува себе си, недоволенъ е отъ своя умъ и отъ своето сърдце, иска да бѫде ученъ, гениаленъ човѣкъ. — И това е нарушаване на Божията заповѣдь. Защо критикувашъ хората и себе си ? Защо ядешъ отъ забранения плодъ ? Вдълбочи се въ себе си и вижъ, за каква работа си опредѣленъ. На всѣки човѣкъ е дадена по-велика мисия отъ тази, съ която той се занимава. Като се отклонилъ отъ пѫтя си, днесъ той се занимава съ обикновени работи, които го каратъ да прави погрѣшки. Остави обикновенитѣ работи настрана. Работи върху себе си, да развиешъ Божественото Начало, вложено въ душата ти. Какво представятъ обикновенитѣ работи? — Тѣ сѫ пастърма, направена отъ месото на нѣкой старъ волъ. Хората си развалятъ зѫбитѣ, разстройватъ стомаситѣ си съ тази пастърма, но продължаватъ да ядатъ. Време е вече да се откажатъ отъ обикновенитѣ работи и да започнатъ съ закона на различаването. Тѣ гледатъ на обикновенитѣ нѣща, като на велики работи, а на великитѣ — като на обик-новени. Всичко, което Богъ е създалъ — растения, животни, минерали сѫ велики нѣща, но хората ги подценяватъ. Нѣкой минава покрай дървета, растения и животни и казва: Дърво е това, или животно е това и не се занимава съ тѣхъ. Ангелитѣ се занимаватъ съ растенията, а човѣкъ не имъ обръща внимание. Арахангелитѣ се занимаватъ съ животнитѣ, а човѣкъ само ги използува и казва, че сѫ сѫщества отъ низка култура. Ценете живота въ всички сѫщества, колкото слабо да е проявенъ. Христосъ казва: „Азъ съмъ пѫтьтъ, истината и животътъ“. А животътъ произтича отъ Бога. Пазете живота на всички сѫщества, както пазите своя животъ. Само така ще разберете Божественото и ще се проявите като човѣкъ. Въ посланието на Павла къмъ Филимона ясно се вижда неговиятъ характеръ и отношението му къмъ хората. Той се обръща къмъ Филимона съ думитѣ: „Моля ти се, за моето чадо Онисима, когото родихъ въ оковитѣ си. Който бѣше нѣкога си непотрѣбенъ на тебе, а сега и на тебе, и на мене потрѣбенъ. А ти него, сиречъ утробата ми, приеми. Може би за Евангелието да се отлѫчилъ за малко време отъ тебе, за да го приемешъ за всѣкога, не вече като робъ, но по-горе отъ робъ, брать възлюбенъ. Ако имашъ мене за съдружникъ, приеми и него, както мене. И ако те е въ нѣщо обидилъ, или ти е длъженъ, мини това на моя смѣтка. Тъй, брате, дано получа азъ това добро отъ тебе въ Господа“. (— 10 — 20 ст.). — Така се застъпва Павелъ за Онисима, като за свой възлюбенъ брать и ближенъ. Когато хората съ свързани тѣсно помежду си, тѣ съ близки и потрѣбни единъ на другъ. Щомъ се скъса тази връзка, тѣ се отдалечаватъ и ставатъ чужди и ненуждни единъ за другъ. — Кои нѣща сѫ непотрѣбни за човѣка? — Гниещитѣ. Всѣки плодъ, който гние, хвърля се на сметьта. Обаче, докато е на дървото, всѣки поглежда къмъ него съ радость. Здравиятъ плодъ има съдържание, а гнилиятъ губи съдържанието си. Като ядешъ здравъ плодъ, ще дъвчешъ хубаво, докато използувашъ всичкото му съдържание. Най-после ще вземешъ сѣмкитѣ и ще ги по-сѣешъ. Попадне ли ти гнилъ плодъ, не го яжъ, но извади сѣмкитѣ му и ги посѣй. Всѣка сѣмка носи животъ. Дайте възможность на скрития животъ въ нея да се прояви и развие. Правилни отношения сѫ нуждни между хората. За да се създадатъ такива отношения, тѣ трѣбва да виждатъ въ всичко Божественото, т. е. проявитѣ на Бога. Като не разбирали това, въ далечното минало на човѣчеството се кланяли на слънцето, на луната, на звездитѣ, като на божества. Тѣ не сѫ божества, но чрезъ тѣхъ се проявява Божественото Начало въ свѣта. Всичко, което ни обикаля, е създадено отъ Бога, но, колкото и да е чудно и велико, това не сѫ божества. Слънцето, напримѣръ, нѣма такива отношения къмъ хората, каквито Богъ има къмъ тѣхъ. — Какво представя слънцето? — Грамадно количество материя, единъ милионъ и половина пѫти по-голѣмо отъ земята. Ние се радваме на слън-цето за онова, което ни дава — за неговата свѣтлина и топлина. Обаче, всичко това е вложено въ него отъ Бога. По сѫщия начинъ ще гледате и на човѣка. Ще го обичате и ще се радвате на онова, което Богъ е вложилъ въ него. Отъ това гледище, въ всѣки човѣкъ има нѣщо Божествено. И въ най-голѣмия грѣшникъ се крие нѣщо Божествено. Затова, именно, дойде Христосъ на земята, да повдигне грѣшницитѣ и падналитѣ. Съвременнитѣ хора се дѣлятъ на обикновени и необикновени, на богати и бедни, на праведни и грѣшни. Благодарение на това различие, тѣ не могатъ да се търпятъ и изпадатъ въ крайности. Богатиятъ гледа на бедния съ отвращение и недоволство. Той мисли, че бедниятъ иска да го изнудва. Той не подозира, че неговото богатство е основано върху труда на бедния. Бедниятъ пъкъ иска да стане богатъ. — Защо? — За да не работи. И двамата сѫ на кривъ пѫть. Праведниятъ гледа на грѣшника съ отвращение, безъ да подозира, че неговата светость се дължи на грѣшника, т. е. на погрѣшкитѣ му. Гледайте на нѣщата правилно. Всички хора сѫ на мѣстото си. Всѣки върши своята работа, както разбира. Учете се едни отъ други и си помагайте взаимно. Съвременнитѣ хора трѣбва да бѫдатъ справедливи, да иматъ еднакви отношения и къмъ богатия, и къмъ бедния; такива трѣбва да бѫдатъ отношенията имъ къмъ обикновения човѣкъ и къмъ светията. На съзнателния човѣкъ не се позволява никакво пристрастие. Ако сте слуга, вие се възмущавате отъ господаря си, който туря на смѣтката ви всѣки счупенъ предметъ. По невнимание слугата може да счупи една чаша или чиния, и господарьтъ му веднага го глобява. Ако детето му счупи чашата, той не казва нищо, даже не му прави забележка. Ще кажете, че слугата е голѣмъ, отъ него се изисква повече внимание. Въпрѣки това, и слугата прави погрѣшки. Господарьтъ е пристрастенъ къмъ детето си, защото го обича. Не е въпросъ да извинявате погрѣшкитѣ на хората, но трѣбва да бѫдете справедливи. Като види, че слугата е напра-вилъ нѣкаква погрѣшка, господарьтъ трѣбва да мълчи. При това положение, слугата самъ ще съзнае погрѣшката си и ще я изправи. Чистота е нуждна на човѣка: чистота въ мислитѣ, въ чувствата и въ постѫпкитѣ. Погрѣшкитѣ и престѫпленията на хората сѫ нечиста вода, съ която миятъ сѫдоветѣ си и ператъ. Трѣбва ли човѣкъ да яде отъ нечиститѣ чинии на хората ? Трѣбва ли да чете книги, написани съ нечиста рѫка? Бѫдете будни и правете изборъ на книгитѣ, които четете. Има добри книги, но има и такива, които внасятъ смутъ въ човѣшката душа. Нѣкой авторъ изнася добри характерни чърти на своитѣ герои и съ това заставя четцитѣ да ги обикнатъ. Следъ това ги поставя въ условия да се самоубиятъ, или другъ нѣкой да ги убие. Споредъ мене, авторъ, който пише драми, трѣбва да бѫде жененъ, да има синъ и дъщеря, които обича и за които е готовъ да се жертвува. Какъ мислите, какъвъ край ще има романътъ или драмата, която този баща би написалъ? — Краятъ ще бѫде добъръ. Никога бащата не би написалъ драма, въ която героитѣ му умиратъ. Може ли бащата да осѫди сина или дъщеря си на смъртно наказание ? — Никога! Който сѫди хората и имъ налага смъртно наказание, той не е баща. Хората критикуватъ, осѫждатъ този или тази, защото не сѫ тѣхни деца. Христосъ казва: „Не сѫдете, да не бѫдете сѫдени!* Никой нѣма право да сѫди своя ближенъ. Ако искашъ да сѫдишъ, ожени се, роди дете и, като направи погрѣшка, тогава го сѫди. Ще видишъ, каква присѫда ще издадешъ. И тъй, както сте бащи и майки къмъ своитѣ деца, бѫдете такива и къмъ чуждитѣ. Тѣ сѫ чужди за васъ, но всички сѫ деца на Бога. Малцина съзнаватъ това, поради което не познаватъ Бога, не разбиратъ отно- тенията Му къмъ хората и казватъ, че къмъ едни хора Той е по-разположенъ, а къмъ други — по-малко. — Къмъ кой слуга господарьтъ е по-разположенъ? — Къмъ онзи, който работи добре и взима въ внимание неговия интересъ. Такъвъ слуга е силенъ и работливъ. Виждате нѣкѫде десеть работника се мѫчатъ да вдигнатъ единъ голѣмъ камъкъ, но не могатъ. Дойде другъ работникъ, погледне камъка оттукъ отамъ, и самъ го вдига. Ще се карате ли на този човѣкъ? Не само че нѣма да му се карате, но ще го обикнете и ще му благодарите. Силенъ човѣкъ е той, знае какъ да започне една работа и какъ да я свърши. Какво ще кажете за онзи, който влиза въ дома ви съ торба, пълна съ провизии и раздаде всичко на децата ви? И този човѣкь е силенъ, знае какъ да постѫпва. Светъ човѣкъ е той. Дето отиде, все носи нѣщо хубаво. Светията не е бледенъ, сухъ, жълтъ, изнемощѣлъ. Ще кажете, че той прекарва въ постъ и молитва. Постътъ и молитвата не правятъ човѣка светия. Ако се говори за чистота и све- тость, това е другъ въпросъ. Така можешъ да станешъ светия. И болнитѣ прекарватъ въ постъ и молитва, но не ставатъ светии. Нѣкой се изправи на молитва и заеме положение на добъръ, благочестивъ човѣкъ. Щомъ свърши молитвата си, започва да се кара съ жена си, съ децата си, съ слугитѣ си. Това не е правилно отношение. Ка- къвто си къмъ Бога, такъвъ ще бѫдешъ и къмь хората. Богъ не търпи лицемѣрие. Ще бѫдешъ мекъ, добъръ и снизходителенъ къмъ погрѣшкитѣ имъ. Тѣхнитѣ погрѣшки сѫ и твои погрѣшки, но ти не ги виждашъ. Какъ постѫпи Христосъ съ блудницата, която доведоха при Него? Запитаха Го: „Какво да сторимъ съ тази блудница ? Споредъ Мойсеевия законъ, такива убиваме съ камъни. Христосъ имъ отговори: „Който счита себе си за праведенъ, пръвъ да вземе камъкъ и да я убие*. Мойсей бѣше уменъ човѣкъ, познаваше Божиитѣ закони. Следъ него дойдоха други, които измѣниха законитѣ му и казваха, че сѫ отъ Мойсея. Какво заключение може да се извади отъ това?—Че човѣшкитѣ закони сѫ изложени на постоянни промѣни. Обаче, природнитѣ закони, които сѫ Божествени, не се измѣнятъ. Споредъ човѣшкитѣ закони, който взима паритѣ на богатия, безъ негово позволение, е крадецъ и трѣбва да се накаже. Споредъ законитѣ на природата, крадецътъ не трѣбва да се наказва, защото паритѣ не сѫ загубени. Нищо въ природата не се губи, нищо не се сьздава. Значи, паритѣ нито сѫ загубени, нито сѫ създадени отъ нѣкого. Като вещество, тѣ и преди това сѫ сѫществували въ природата. Преди години, когато горѣ Чикаго, единъ богаташъ предложилъ на единъ беденъ човѣкъ, да му даде 250,000 долари, ако влѣзе въ кѫщата му и извади навънъ касата. Сиромахътъ погледналъ къмъ огъня и казалъ: Не мога да ти услужа. Огъньтъ иде! Никакви пари не ми трѣбватъ. Богатиятъ се намиралъ въ трудно положение, затова предлагалъ на бедния такава голѣма сума. Въ друго време, ако нѣкой би се осмѣлилъ да вземе хиляди долари отъ касата му, щѣше да бѫде предаденъ на полицията, като крадецъ. Трѣбваше да се намѣри нѣкой смѣлъ и честенъ човѣкъ, съ високъ моралъ, да извади касата на богаташа навънъ и да му каже: Не ми трѣбватъ паритѣ ти! Ако бедниятъ работникъ се хвърли въ огъня за 250,000 долари, той ще извърши престѫпление къмъ своя животъ. Но и богатиятъ, който е готовъ да жертвува часть отъ паритѣ си въ тежки моменти на живота си, сѫщо върши престѫпление. И тъй, не чакайте да дойдатъ критични моменти въ живота ви, които да ви заставятъ да жертвувате часть отъ богатството си. Не мислете, че като се молите за нѣкого и постоянно му натяквате, молитвата ви ще се приеме. Казано е, че трѣбва да се молите единъ за другъ, но никой да не знае това. Молитвата е свободенъ, доброволенъ актъ. Ако из-исквате отъ нѣкого да се моли за васъ, нищо нѣма да постигнете. Молете се за ближнитѣ си, за да се молятъ и тѣ за васъ. Нѣкой минава за голѣмъ грѣшникъ и дохожда при васъ съ желание да се помолите на Господа, да се простятъ грѣховетѣ му. Не бързайте да го съжалявате. Кажете му, първо той да се помоли на Господа за себе си. Ако се приеме молитвата му, и вие ще се молите за него. Невъз-можно е да се молите за грѣшника, преди той да се помолилъ за себе си. Така постѫпва дяволътъ. Той иска другитѣ да се молятъ за неговитѣ грѣхове и престъпления. Смирение се иска отъ човѣка! Той трѣбва да бѫде готовъ да се покае и да признае погрѣшкитѣ си. Какво се иска отъ съвременния човѣкъ ? — Да бѫде справедливъ, да върши волята Божия и да се радва на доброто. Щомь е справедливъ, той ще бѫде снизходителенъ къмъ погрѣшкитѣ на хората. Учете се отъ погрѣшкитѣ на другитѣ, безъ да ги осѫждате. Влизайте въ положението имъ, за да разбератъ и тѣ вашето положение. Каже ли нѣкой, че хората не го разбиратъ, той не мисли право. За да ви разбиратъ другитѣ, първо вие трѣбва да разбирате себе си. Щомъ разбирате себе си, и хората ще ви разбиратъ. Кажете ли, че никой не ви обича, вие сте на кривъ пѫть. Какъ познахте, че никой не ви обича ? Който люби, и него ще любятъ. Любовьта ражда любовь. Следователно, като любите, и васъ ще любятъ. Любещиятъ е свободенъ човѣкъ. Той не познава, нито болеститѣ, нито беднотията, нито мѫчението. За него е безразлично, дали има пари, или нѣма. Дето отиде, той е добре приетъ. Всички хора сѫ негови братя и сестри. Съвременнитѣ хора говорятъ за любовьта, безъ да разбиратъ, какво представя тя. Казано е въ Писанието: „Богъ е Любовь“. Дето любовьта присѫтствува, тамъ е величието на Бога. Човѣкъ се разширява, смекчава и отваря ума и сърдцето си за всички живи същества. Любещиятъ става слуга на Господа. Той е готовъ да направи всичко, което Богъ иска отъ него. Ако очаква всичко на готово, Богъ и ближнитѣ му да работятъ за него, той ще изгуби любовьта, и животътъ му ще се обезсмисли. Страшно е да се обезсмисли животътъ на човѣка. Ти работи за своя умъ и за своето сърдце, безъ да очаквашъ на другитѣ. Ако ги карашъ да работятъ за тебе, въ скоро време ще ги изгубишъ. Какво пред-ставя човѣкъ безъ умъ и безъ сърдце ? Мнозина търсятъ любовьта, но малцина я намиратъ. Къде се намира тя? Който иска да намѣри любовьта, да отиде при нѣкой малъкъ, чистъ изворъ; при нѣкоя малка мушичка, която има полетъ нагоре; при нѣкое цвѣте или дръвче, което прави голѣми уси-лия да израстне нагоре, да цъвне и даде сладъкъ плодъ, отъ който да се ползуватъ и други същества. Не търсете любовьта при голѣмитѣ извори, при голѣмитѣ дървета, при силнитѣ животни и хора. Дето любовьта при- сътствува, всичко е ценно. Затова казваме, че Божиитѣ нѣща и въ началото, и въ края съ еднакво ценни. Който не разбира Божественото, не го оценява. Съ една клечка кибритъ можете да запалите толкова огньове, колкото и съ цѣлата кибритена кутия. Важно е да запалите веднъжъ огъня. Щомъ го запалите, можете да го пренасяте дето искате. Силата на любовьта е въ малката кибритена клечка, а не въ всичкитѣ клечки. Задръжъ една клечка за себе си, а останалвтѣ раздай на своитѣ ближни. Задръжъ само единъ лѫчъ отъ любовьта за себе си, а отъ останалитѣ нека се ползуватъ твоитѣ ближни. Радвай се, когато всички хора възприематъ любовьта и се ползуватъ отъ нея. Любовьта е достояние на всички хора, а не само на едного. Радвай се, че Богъ е навсѣкѫде. Защо страдатъ съвременнитѣ хора ? — Защото сѫ изпратили Бога да работи вмѣсто тѣхъ. За да се освободите отъ страданията, идете вие на работа, а оставете Бога на вашето мѣсто. Станете слуги на Господа, а Него турете на вашето мѣсто. Богъ да бѫде вашъ господарь, а вие — Негови слуги! Само така ще осмислите живота си и ще оправите работитѣ си. — Божиятъ Духъ носи всичкитѣ блага на живота. * 31. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 3 май, 1936 г. 5 ч. с. София. — Изгрѣвъ.

"Устойчиви величини", утринни слова, година V, т.2 (1935-1936). Първо издание отъ 1943 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 19 януари 1936 г. до 20 септември 1936 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание Права мисъль, чувство и говоръ II. Послание къмъ Тимотея, 1 гл. Като се изучава тъ проявитѣ и характеритѣ на хората, виждаме, че отъ най-старо време досега има нѣщо, по което тѣ си приличатъ. Приликата се заключава въ това, че въ всички времена — минали, сегашни и бѫдещи, хората се радвали и скърбѣли, радватъ се и скърбятъ, ще се радватъ и скърбятъ. Всички усилия, които човѣкъ прави, иматъ за цель да си създаде повече радости, а по-малко скърби. Всѣки иска да увеличи радоститѣ, а да намали скърбитѣ си. Всѣки иска да живѣе, но животътъ не се създава. Той е резултатъ на нѣщо. Който разбира живота като резултатъ, радва се; който не го разбира, скърби. Хората скърбятъ и се радватъ на малки работи. Ако не харесашъ обущата на нѣкого, ти му причинявашъ скръбь; ако ги харесашъ, причинявашъ му радость. Той обулъ модерни, тѣсни обуща и очаква хората да ги харесатъ. Какво особено има въ неговитѣ обуща ? Преди всичко, тѣ не сѫ негови. Нѣкой одралъ кожата на животнитѣ, другъ я ощавилъ, трети изработилъ обущата, а той си мисли, че сѫ негови. При това, той пренебрегва естественитѣ си обуща, които природата му дала, и се радва на изкуственитѣ, направени отъ човѣшка рѫка. Ако става въпросъ за естествени обуща, и животнитѣ иматъ такива. Разбиране е нуждно на човѣка! Понѣкога хората страдатъ отъ това, че не турили една запетая или точка на мѣстото и, или не произнесли една дума правилно. Малка е погрѣшката, но последствията и сѫ голѣми. Сѫщиятъ законъ се отнася и къмъ идейния свѣтъ. Тамъ не се позволява никаква погрѣшка. Докато не си дошълъ до идейния свѣтъ, можешъ да правишъ погрѣшки. Влѣзешъ ли въ този свѣтъ, никакви погрѣшки не се допущатъ. Значи, на простия е позволено да грѣши; обаче, на образования не се позволяватъ погрѣшки.—Какво да се прави тогава? — Ще бѫдешъ внимателенъ, да не грѣшишъ. Ако направишъ нѣкаква погрѣшка, ще плащашъ. Какъ ще се разберешъ съ чужденеца, ако не знаешъ неговия езикъ ? Колкото по-добре знаешъ езика му, толкова по-лесно ще се разберешъ съ него и ще намѣришъ теми за разговоръ. Ти искашъ да се разговаряшъ съ Христа. Какъ ще се разговаряшъ съ Него, ако не знаешъ езика Му? Ако отидешъ при Христа и започнешъ да Му разправяшъ за изпитанията, които си ималъ на земята, Той нѣма да те разбере. — Защо? — Защото всичко това му е известно. Христосъ знае, че си пропадалъ на изпититѣ си; знае, че си уволняванъ по нѣколко пъти отъ служба, но иска да чуе нѣщо, което не Му е известно. Той иска да чуе нѣщо интересно, особено, което само ти знаешъ. Всички хора сѫ пропадали на изпититѣ си, всички сѫ били уволнявани отъ службитѣ си. Кажи нѣщо особено, специфично, което има отношение само къмъ твоя животъ. Христосъ ще те изслуша внимателно и ще те разбере. Геройство се иска отъ съвременния човѣкъ, лесно да понася всичко, което се случва въ живота му. Разуменъ герой ще бѫдешъ, за да различавашъ същественото отъ несъщественото, да знаешъ, за какво да се жертвувашъ. Музикантътъ се жертвува за музиката, но тя е резултатъ на нѣщо. Като изучава музиката, той се домогва до онова, коего се крие задъ нея. Днесъ лесно се свири на различни инструменти, но голѣми усилия е направилъ човѣшкиятъ умъ, докато създаде инструментитѣ. Интересно е, кое го е навело на идеята, да даде една или друга форма на инстру- ментитѣ, да направи струни отъ чървата на животнитѣ, да ги съчетае въ известно отношение, да създаде нотитѣ и т. н. Днесъ всѣки музикантъ чете по нотитѣ и свири. Сбърка ли една нота, хармонията се нарушава. Истин- скиятъ музикантъ не трѣбва да прави грѣшки. Ако направи една-две погрѣшки, ще се извини, но трѣбва да внимава, да не повтаря погрѣшкитѣ си. Като вземе цигулката, той започва да свири произведенията на великитѣ музиканти, а после свири и свои произведения. Той изпълнява и чуждитѣ, и своитѣ произведения съ любовь. Разбиране има той. Като се говори за музиката, стариятъ българинъ ще каже: „Цигуларь къща не храни“. Обаче, всѣка радость и скръбь се придружава съ музика. Значи, музиката е необходима въ живота. Безъ музика животътъ върви по-мѫчно. Който знае да свири, лесно се справя съ мѫчнотиитѣ си. Добриятъ цигуларь употрѣбява голѣма часть отъ времето си въ свирене. Не се постигатъ лесно нѣщата. Десетки години ще ра- ботишъ въ областьта на музиката, докато станешъ добъръ музикантъ. Следователно, десетки и стотици години трѣбва да живѣешъ добре, за да придобиешъ добрия животъ. Казва се, че човѣкъ се ражда добъръ, гениаленъ, талантливъ. Наистина, доброто, гениалностьта се наследяватъ, но ако не работи върху себе си, човѣкъ ще изгуби онова, което е вложено въ душата му. И гениаленъ да си, ще работишъ по нѣколко часа на день, за да проявишъ гениалностьта си. И добъръ да си, ще работишъ надъ себе си, да проявишъ доброто. Човѣкъ иде на земята да се учи, да придобие нѣщо съществено. Следователно, ти си ученикъ и ще учишъ добре. Учительтъ ще те изпитва и ще опредѣли, каква бележка ти се пада. Ако получишь двойка или тройка, ще се върнешъ у дома си неразположенъ. — Кой е виновенъ за това? — Ти самъ. За да не получавашъ слаби бележки, ще учишъ добре, ще различавашъ същественото отъ несъщественото и ще го прилагашъ. Знание безъ приложение остава мъртво. Красивъ е човѣшкиятъ животъ. Въ него има нѣщо ценно — усилието, което духътъ прави. Днесъ всички се радватъ на науката, на музиката, на изкуството, но това сѫ постижения на хиляди и милиони хора, които сѫ работили преди насъ Голѣми усилия е направилъ колективниятъ човѣшки духъ, докато създаде това, отъ което днесъ се ползуваме. Четешъ Свещената книга и се свързвашъ съ живота и дейностьта на онѣзи, които сѫ били преди тебе; виждашъ усилията, които сѫ правили, и се поучавашъ отъ тѣхъ. Знанието е богатство, събрано отъ хиляди години. Синътъ се ползува отъ богатството на баща си, безъ да мисли, колко негови дѣди сѫ го събирали. Мѫжътъ дойде на обѣдъ и веднага сѣда да яде. Ако е взискателенъ, започва да търси недостатъцитѣ на яденето: лукътъ билъ прегоренъ, сольта била малко и т. н. И това е възможно, но защо той не прецени труда и усилието на жената? Тя сама ще види погрѣшката си и ще я изправи. Какъвто е физическиятъ животъ на човѣка, такъвъ е и духовниятъ му животъ. Докато грѣши на земята, ще грѣши и въ духовния свѣтъ. Обаче, както изправя земния си животъ, така ще изправи и духовния. Трѣбва ли тогава ти да се произнасяшъ, че еди- кой си не живѣе добре? Той самъ ще види лошото въ себе си и ще се изправи. Че нѣкой човѣкъ ималъ лошь езикъ, не говорилъ хубаво — това е негова работа, той самъ ще изправи езика си. Наистина, говорътъ, езикътъ е музика, и всѣки трѣбва да изучава тази музика. Силата на човѣка се заключава въ говора. Велико изкуство е говорътъ. Който може да говори, всичко ще постигне. На земята хората се разбиратъ чрезъ говора, а въ духовния свѣтъ — чрезъ мисъльта и чувствата. Следователно, който може да говори добре, той е истински човѣкъ; който мисли право, той е ангелъ; който чувствува право и носи любовьта, той е серафимъ или херувимъ. Ако не мислишъ, не чувствувашъ и не говоришъ добре, ще ти пишатъ единица. Три нѣща сѫ нуждни на човѣка: права мисъль, прави чувства и правиленъ говоръ. Щомъ придобие тѣзи нѣща, той става щастливъ. Ето защо, който иска да бѫде щастливъ, първо, трѣбва да се научи да говори добре, после — да мисли и да чувствува право. Правата мисъль усилва паметьта, закрепва здравето. Сѫщото се постига съ правитѣ чувства и правиленъ говоръ. Никой не може да бѫде щастливъ, ако мисъльта, чувствата и говорътъ му не сѫ прави. Правата мисъль, правото чувство и правиятъ говоръ сѫ наука, която се постига при усилена работа. Вѣкове и хилядилѣтия ще я изучаватъ и пакъ ще остане нѣщо ненаучено. Както е приятно да ядешъ, така е приятно да изучавашъ науката за правата мисъль, правото чувство и правия говоръ. Кое сѫщество, като яде десетки години наредъ, се отегчава оть яденето?’ Разумнитѣ сѫщества сѫ предвидили яденето като една отъ приятнитѣ забави въ човѣшкия животъ. Приятно е на човѣка да яде вкусно сготвено ядене. Кой ще готви, не е важно. Нѣкога жената готви, а нѣкога — мѫжътъ. Който е по-добъръ майсторъ, той готви. Добре е и мѫжътъ да знае да готви, та отъ време на време да отмѣня жената. И двамата трѣбва да бѫдатъ добри майстори готвачи. Това сѫ положения, които трѣбва да се преведатъ на разбранъ езикъ. Добре е човѣкъ да знае, какъ се готви; още по-добре е да знае да мисли, чувствува и говори право. Това сѫ качества на живота. Това е готвене въ духовния животъ. Добре е за насъ, когато хората мислятъ и чувствуватъ право; добре е за тѣхъ и ние да мислимъ и чувствуваме право. Приятно е да ни се говори сладко, но приятно е и на другитѣ да имъ се говори сладко. Това сѫ прости работи, но щастието на човѣка се заключава въ проститѣ работи. Мнозина пишатъ и говорятъ за щастието, като първа крачка въ човѣшкия животъ. Тѣ не говорятъ толкова за любовьта, колкото за щастието. Кой човѣкъ е щастливъ? Щастието е свързано съ безличния животъ. Който е излѣзълъ отъ своята личность, само той може да бѫде щастливъ. За щастливия благото на всички хора е негово благо; и неговото благо е достояние на всички. И погрѣшкитѣ на хората сѫ негови погрѣшки. Щастливиятъ не се обижда, не мисли за себе си, не се поддава на отрицателните прояви въ живота. Тъй щото, докато сте въ личния животъ, не можете да бѫдете щастливи. Личностьта е временна. Като отидете на онзи свѣтъ, нищо нѣма да остане отъ вашата личность. Да мислите, че и на онзи свѣтъ ще носите личностьта си, това е все едно, коньтъ да мисли, че като влѣзе въ човѣшкия свѣтъ, ще запази формата си. Ако коньтъ иска да стане ученикъ и да живѣе при хората, трѣбва да се откаже отъ своята форма. Иначе, никой нѣма да го пусне между хората. Какъ ще седне коньтъ на чинъ? Какъ ще слуша учителя, който преподава на ученицитѣ си? Съвременнитѣ хора се интересуватъ отъ духовния свѣтъ, но се страхуватъ, да не изгубятъ сегашната си форма и да се обезличатъ. Вѣрно е, че ще изгубятъ формата си, но тя не е сѫщественото. За физическия свѣтъ тя е необходима, но за духовния свѣтъ се изисква нова форма. Красивъ е духовниятъ свѣтъ. Тамъ ще видите нѣща, за които не сте предполагали, че сѫществуватъ. Който влѣзе въ духовния свѣтъ, трѣбва да съблѣче физическата си дреха. — Голи ли ще влѣземъ? Да не се загубимъ? — Голи ще влѣзете, но нѣма да се загубите. Единъ простъ човѣкъ отишълъ на баня и, като видѣлъ, че всички хора се събличатъ и влизатъ голи въ кѫпалнята, уплашилъ се да не се загуби между тѣхъ. Затова, преди да влѣзе, той вързалъ единъ конецъ на рѫката си, да се познае между другитѣ. Отъ време на време поглеждалъ конеца на рѫката си и казвалъ: Азъ съмъ, не съмъ се още загубилъ. Споредъ мене, нѣма опасность да се загубишъ, но важно е, дали ще те пуснатъ въ банята. Тамъ приематъ само здрави хора. За болнитѣ има друга баня. Който иска да влѣзе въ духовния свѣтъ, трѣбва да спазва известни правила. Първото основно правило е да бѫдешъ здравъ. Това е правило и за физическия свѣтъ. И тъй, въ който свѣтъ и да влѣзешъ, първо трѣбва да бѫдешъ здравъ. Здравето се обуславя отъ три основни правила: да мислишъ, да чувствувашъ и да говоришъ добре. Като влѣзешъ въ банята на физическия свѣтъ, ще ти дадатъ три билета: да мислишъ право, да чувствувашь право и да говоришъ добре. Ако нѣмашъ тѣзи качества, не можешъ да влѣзешъ въ банята. Привилегия е за човѣка да влѣзе въ банята на живота, да се окѫпе, да остави нечистотиитѣ си тамъ и да излѣзе чистъ. Банята е символъ на чистота. Като влѣзешъ въ банята, ще съблѣчешъ нечиститѣ си дрехи и ще се окѫпешъ. Следъ това ще облѣчешъ нови, чисти дрехи и ще влѣзешъ въ Божествения свѣтъ, да изучавашъ проявитѣ на Божественото. Който се окѫпалъ вед- нъжъ, трѣбва да пази чистотата си. Не я ли пази, трѣбва наново да отиде на баня. Скѫпо се плаща за една духовна баня. Единъ билетъ струва 22 мил. английски лири стерлинги. Като влѣзешъ въ банята и се окѫпешъ, ще кажешъ: Една баня ми е достатъчна. Много естествено, не е лесно да платишъ втори пѫть такава голѣма сума. Като знаете това, не губете чистотата си. Веднъжъ сте се очи-стили, пазете се, да не се оцапате. Изгубите ли чистотата си, много време трѣбва да мине, да забогатѣете, за да платите таксата на банята. Ще кажете, че трѣбва да намѣрите начинъ, да влѣзете въ банята. Това е изкуство. Да намѣришъ начина, по който да постигнешъ желанията си, това значи, да си готовъ вече за банята. За всѣко нѣщо има специфиченъ начинъ. На цигулка ще свиришъ по единъ начинъ, на пияно по другъ начинъ, на китара — по трети начинъ. Ако пѣешъ, ще пѣешъ по особенъ начинъ; ако четешъ, пишешь, учишъ, ще приложишъ пакъ специфиченъ начинъ. Ако не намѣришъ съответния начинъ за постигане на желанията си, ще се мѫчишъ, ще се трудишъ и, въ края на краищата, ще се обезвѣришъ и отчаешъ. И тъй, начинътъ, по който ще се домогнешъ до банята на живота, се заключава въ следното: права мисъль, право чувство и право говорене. Щомъ намѣришъ начина за постигане на желанията си, бѫди доволенъ и благодари на Бога, че можешъ да мислишъ, да чувствувашъ и да говоришъ. Каквото нещастие да ти се случи, бѫди доволенъ, че можешъ да мислишъ, да чувствувашъ и да говоришъ. Като говоришъ добре, ще бѫдешъ между хората; като мислишъ право, ще бѫ- дешъ между ангелитѣ; като чувствувашъ право, ще бѫдешъ между херувимигѣ и серафимитѣ. Какво по-голѣмо благо можете да очаквате отъ това? Помнете: Правата мисъль ще ви свърже съ ангелитѣ, т. е. съ напредналитѣ същества на единъ отъ възвишенитѣ свѣтове. Правитѣ и добритѣ чувства ще ви свържатъ съ херувимитѣ и серафимитѣ, които поддържатъ свещения огънь на живота. Добриятъ говоръ, красивата речь ще ви свърже съ напредналитѣ същества на земята. Постигнете ли това, нищо друго не ви трѣбва. Задъ мислитѣ, задъ чувствата и задъ говора е небитието. Изгубите ли мислитѣ, чувствата и говора, всичко сте изгубили. Смисълътъ на живота се крие въ мислитѣ, чувствата и словото. Казано е въ Писанието: „Въ начало бѣ Словото, и Словото бѣ Богъ“. Значи, свѣтътъ е създаденъ чрезъ Словото. И рече Богъ, и свѣтътъ се създаде. Радвайте се на всичко, което сте наследили. „Въ начало бѣ Словото, и Словото бѣ у Бога. И Словото бѣ Богъ“. — Божиятъ Духъ носи всичкитѣ блага на живота. * 30. Утринно Слово, държано отъ Учителя, на 26 априлъ, 1936 г. 5. ч. с. София. — Изгрѣвъ.

"Устойчиви величини", утринни слова, година V, т.2 (1935-1936). Първо издание отъ 1943 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 19 януари 1936 г. до 20 септември 1936 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание Изгрѣвъ и залѣзъ Размишление. II. Послание къмъ Солунянитѣ, 3 гл. Всѣки преживянъ день има свое предназначение. За да се разбере това, нѣщата трѣбва да се съпоставятъ. Въ разбирането и прилагането на нѣщата се крие силата на човѣка. Често хората се отегчаватъ отъ повтарянето на едни и сѫщи нѣща. Отъ друга страна се казва, че повторението е майка на знанието. Значи, отегчаването е резултатъ на неправилното и еднообразно повтаряне на нѣщата. Ако въ повторението има разнообразие, хората не биха се отегчавали. Какъвъ смисълъ има да ти се повтаря много пѫти онова, което си разбралъ и научилъ добре? Напримѣръ, роденъ си въ България, майка ти и баща ти сѫ българи, училъ си въ български училища и, който те срещне, пита те, знаешъ ли български езикъ. На едного казвашъ, че знаешъ, на втори, на трети казвашъ и най-после се отегчавашъ да отговаряшъ на единъ и сѫщъ въпросъ. Избѣгвайте да си задавате еднообразни въпроси, отговорътъ на които е на лице, очебиенъ. Другъ е въпросътъ, ако запитате нѣкого, какви сѫ отличителнитѣ чърти на българина, на християнина, на вѣрващия или на ученика отъ новото учение. Музикантътъ се отличава съ способностьта си да свири и да разбира музиката, пѣвецътъ — съ способностьта си да пѣе. Каквото и да е постигналъ човѣкъ, много още има да учи. Има нѣща, за които той дори не е сънувалъ, тол-кова далечни сѫ тѣ за него. Десетки и стотици години ще минатъ, докато той започне да мисли за тѣхъ. Още говече години ще минатъ, докато се реализиратъ. Това е въпросъ на далечното бѫдеще. Какво представятъ миналото, настоящето и бѫдещето въ човѣшкия животь? Миналото може да се уподоби на залѣза на слънцето, настоящето — на пълния день, когато слънцето е на зенита, а бѫдещето — на изгрѣва. Обикновено хората обѣдватъ на 12 часа, когато слънцето е на най-високата си точка. Ако мислите криво, ще извадите заключението, че настоящето е моментъ на ядене. Но човѣкъ не яде само на обѣдъ. Той яде и сутринь, и на обѣдъ, и вечерь. Значи, настоящето е пълниятъ день; въ него влизатъ и миналото, и бѫдещето. Ако не се мисли така, ще излѣзе, че деньтъ е само обѣдъ или пладне. Въ сѫщность, пълниятъ день включва изгрѣвъ, пладне и залѣзъ. Ако кажемъ, че бѫдещето е далечъ отъ насъ, трѣбва да отречемъ изгрѣва. Ако кажемъ, че миналото нѣма отношение къмъ насъ, трѣбва да отречемъ залѣза. Това е невъзможно. Колкото и да е противоречиво нова, безъ противоречия не може. Ще мислите, ще разсѫждавате, да си изясните противоречията. Така, именно, ще разберете, че яма привидни противоречия, както и сѫществени, които трѣбва да различавате. Като говоримъ за изгрѣвъ, пладне и залѣзъ, разбираме проява на различни сѫщества. Изгрѣвътъ е проява на ангелитѣ, пъляиятъ день, т. е. пладне, зенитътъ е проява на Бога, а залѣзътъ — проява на човѣка. Съ други думи казано: Бѫдещето е на ангелитѣ, настоящето — на Бога, а миналото — на човѣка. Значи, човѣкъ живѣе въ миналото. Той се въодушевява отъ това, което е направилъ въ миналото, и отъ това, което е билъ въ миналото. Всѣки си мисли: Каквъ бѣхъ едно време! Какви възможности имахъ едно време! Миналото е залѣзътъ на живота. Обърнете тази страница, направете единъ полукрѫгъ и спрете се предъ изгрѣва, дето сѫ ангелитѣ. Като минете презъ тѣхъ, ще дойдете до зенита, до Божествения свѣтъ. Не минете ли по този пѫть, не можете да се справите съ противоречията. Въ човѣшкия животъ проти-воречията сѫ неразрешими, въ духовния или ангелския свѣтъ — наполовина разрешими, а въ Божествения свѣтъ — напълно разрешими, При Бога не сѫществуветъ никакви противоречия. Тамъ всички части живѣятъ въ съгласие и единство. Какъ ще се сърдишъ на лѣвата, или на дѣсната си рѫка, че сѫ ти ударили по една плесница ? Ако имъ се сърдишъ, тѣ ще се откажатъ да ти служатъ. Представете си, че ви поканятъ на угощение. Яденето е вкусно, добре приготвено, но рѫцетѣ ви не се мърдатъ. Какво ще правите безъ рѫце? Ето защо, когато се говори за прощаване, ние имаме предъ видъ правилнитѣ отношения между частитѣ и цѣлото. Цѣлото не може да не прощава на частитѣ; и частитѣ не трѣбва да се сърдятъ на цѣлото. Каквито погрѣшки и да правятъ рѫцетѣ, човѣкъ е готовъ да имъ прости. Ако не имъ прощава, тѣ ще се откажатъ отъ него. Следователно, когато Божественото съзнание се пробуди, човѣкъ гледа на всички хора, на всички живи сѫщества, като удове на своя организъмъ и е готовъ да имъ прощава. Защо и вие да не гледате на всички хора като удове на Божествения организъмъ, въ който всички живѣятъ ? Ако нѣкой те удари съ рѫката си, считай, че дѣсната или лѣвата рѫка на Бога те е ударила. Ще се сър-дишъ ли на Бога ? Колкото можешъ да се сърдишъ на краката, на рѫцетѣ, на очитѣ, на ушитѣ, на устата си, толкова ще се сърдишъ и на Бога. Който се сърди на рѫцетѣ и на краката си, осакатява; който се сърди на очитѣ си, ослѣпява; който се сърди на ушитѣ си, оглушава; който се сърди на устата си, онѣмява. Какво придобивашъ съ сърденето? Това е новъ начинъ на мислене, нова философия, която прилагатъ всички напреднали сѫщества. Като прощавате, и вие ще се домогнете до тази философия. — Да прощавашъ, това е мекушавость. — Не е мекуша- вость, но правилно разбиране и отношение къмъ нѣщата. Какъ да не простя на рѫката си? Ако не и простя, тя ще се от-каже отъ писане, отъ работа и, въ края на краищата, ще бѫде зле и за мене, и за нея. Тя ще се атрофира и ще стане негодна за работа. Кажа ли и, че я обичамъ, тя е готова на всѣкаква работа. Нѣма сѫщество въ свѣта, което да не е готово да се жертвува за лю-бовьта. Човѣкъ всичко прави за нея. Въпрѣки това, хората страдатъ отъ любовь. Това се дължи на неразбраната любовь. Всички трѣбва да иматъ прави възгледи, прави разбирания. Нѣкой день се случватъ голѣми нещастия на човѣка, и той казва: Не искамъ да си спомнямъ за този день.—Това е криво, изопачено разбиране. Не казвай, че не искашъ да си спомняшъ за този день, но кажи, че втори пѫть не желаешъ да преживѣешъ това, което ти се случи този день. Самъ по себе си, деньтъ носи нѣщо хубаво. Следователно, не можете да не желаете днитѣ да се нижатъ единъ следъ другъ. Всѣки день носи своето благословение. И тъй, причината за недоволството и не-разбирането между хората е въ самитѣ тѣхъ, а не отвънъ. Напримѣръ, нѣкой е недоволенъ отъ приятеля си, мисли, че причината за недоволството му е въ него. Обаче, той не си дава отчетъ, да види, че причината за неразбирането и недоволството му е въ самия него. Той страда отъ болка въ рѫката си и, който го бутне на болното мѣсто, му причинява страдание. Той се сърди даже и на приятеля си и е недоволенъ отъ него. Въ сѫщность, вината не е въ приятеля му, а въ болната рѫка. Ако рѫката му бѣше здрава, той щѣше да се рѫкува съ приятеля си сърдечно и, както и да го бутне, нѣма да му причини никаква болка. Ето защо, преди да сте недоволни отъ близкитѣ си и да търсите причината за всичко въ тѣхъ, потърсете я въ себе си. Ако стома- хътъ ви е разстроенъ и нѣкой ви предложи да ядете, кой ще бѫде причина за болкитѣ, които ще преживѣете: вие или приятеля ви, който ви кани на обѣдъ ? Вината е въ васъ, въ вашата неразумность. Вие трѣбва да бѫдете разуменъ и предвидливъ, да знаете самъ да се пазите. Който боледува, самъ трѣбва да се пази. Иначе, ще търси причина въ другитѣ и никога нѣма да разреши задачитѣ си. Ще кажете, че Богъ създаде и злото, и доброто; следователно, и лошитѣ дни сѫ отъ Него. Не е така. Богъ създаде деня, но не и лошитѣ, нещастни дни. Ангелитѣ създадоха изгрѣва, утрото. Богъ създаде пълния день, а човѣкъ — залѣза. Въ Божествения свѣтъ сѫществува само изгрѣвъ на слънцето, а въ човѣшкия — залѣзъ. Хората накараха слънцето да залѣзва. Напримѣръ, нѣкой човѣкъ е добре разположенъ, радва се на своето вѫтрешно, духовно настроение. Обаче, случва му се една малка неприятность, и той веднага изгубва разположението см. Следъ това казва : Ще се търпи, нѣма какво да се прави, Богь е наредилъ работитѣ така.—Вината е въ самия тебе. Ти не можешъ да запазишъ разполо-жението си. Въ тебе става изтичане, благодарение на което губишъ нѣщо ценно. Ангелитѣ носятъ началото на щастието, Богъ носи пълното щастие, а хората носятъ своето нещастие. Който може да се свърже съ ангелитѣ и съ Бога, той живѣе въ щастието на деня. Ангелътъ му носи началото на щастието, а Богъ го държи въ пълното щастие. Който е внимателенъ, ще запази щастието си. Задачата на човѣка се заключава, именно, въ това, да запази всичко, което Богъ му е далъ. Богъ ви е далъ очи, уши, рѫце, крака, тѣло, които трѣбва да пазите. Ако четете и работите при голѣма свѣтлина или при силенъ огънь, може да повредите очитѣ си. Ако работите и се движите чрезмѣрно, може да повредите рѫцетѣ и краката си. Въ всичко се иска умѣреность. Не е позволено на човѣка да се пре-силва. Казва се за нѣщо: Пази го като очитѣ си! Очитѣ, като важенъ и деликатенъ органъ, се взиматъ за мѣрка, какъ да се пазятъ всички ценни нѣща. Какво по-ценно нѣщо има човѣкъ отъ тѣлото си? То е неговиятъ инструментъ, съ който трѣбва да си служи презъ цѣлия си животъ. И тъй, пазете всичко, което ви е дадено. Ще кажете, че Господъ пази човѣка. Наистина, Богъ пази човѣка, но ако и самъ той не се пази, ще бѫде поставенъ на голѣми изпитания. Който слуша Бога и изпълнява Неговата воля, всѣкога се намира подъ крилата Му. Казано е въ Писанието, че Богъ ни е написалъ на дланьта си. Отъ насъ зависи да остане името ни за вѣчни времена написано на Божията длань, или да се заличи. — Какъ става заличаването ? — Съ неправилния животъ. Нѣкой работи на нивата, занимава се съ земедѣлие. Обаче, като стане религиозенъ, напуща нивата си и казва, че иска да ра-боти за Бога. Той не разсѫждава право. И като вѣрващъ, и като безвѣрникъ, еднакво ще работишъ. Докато не ликвидира съ погрѣш- китѣ си, човѣкъ нѣма право да се отказва отъ работата си. Ще работишъ като земедѣлецъ още нѣколко години, докато и говедата ти разбератъ, че съ тебе е станала промѣна. Щомъ престанешъ да ги бодешъ съ остена си, да ги пресилвашъ въ работата имъ, тѣ казватъ: Нашиятъ господарь се измѣни, стана добъръ човѣкъ. Следъ тѣхната преценка ще дойде освобождаването. Той има право вече да напусне земедѣлието и да залови друга работа. Ако си ученикъ, ще учишъ, докато свършишъ поне гимназия, но съ отличенъ успѣхъ и примѣрно поведение. Кажешъ ли една лоша дума, поведението ти ще се развали и ще останешъ назадъ въ развитието си. Това се иска отъ всички хора, безразлично, дали сѫ занаятчии, ученици, свещеници и др. Който е пропусналъ нѣщо въ работата си, колкото и да е напредналъ въ известно направление, непремѣнно ще го върнатъ назадъ, да запълни празднината. Каквито сѫ били отношенията му къмъ хората, такива ще иматъ и тѣ къмъ него. Затова е казано, че каквото правишъ, това ще ти се върне. Тази мисъль е изказана въ Евангелието съ стиха: „Съ каквато мѣрка мѣришъ, съ такава ще ти се отмѣри.“ Законъ е: всѣка отрицателна мисъль, или всѣко отрицателно чувство, които отправяте нагоре, винаги се връщатъ къмъ васъ. — Защо? — Понеже тѣ сѫ направени отъ гѫста, тъмна материя, която не възлиза нагоре. Щомъ паднатъ върху васъ, тежестьта имъ се удвоява. Бѫдете внимателни въ проявитѣ си, за да не пукнатъ главата ви и ви осакатятъ. Пазете се отъ отрицателното въ живота като отъ огънь. Другъ е въпросътъ съ положителнитѣ мисли или чувства. Тѣ сѫ направени отъ лека, ефирна и свѣтла материя, поради което възлизатъ нагоре и отиватъ къмъ своята цель. Нѣма мисъль, добра или лоша, която, като свърши работата си, да не се върне при източника си. Една българска поговорка казва: „Плодъть не пада по-далечъ отъ корена си.“ Права мисъль е нуждна на човѣка. Като мисли право, той лесно изправя погрѣшкитѣ си. Който не мисли право, търси вината за своето нещастие въ близкитѣ си. Той казва: Нещастенъ съмъ, но затова сѫ виновни жена ми, децата ми. Той има жена и деца, лесно хвърля вината върху тѣхъ. На кого ще хвърли вината онзи, който нѣма жена и деца? И той е нещастенъ, но нещастието му се дължи на факта, че нѣма жена и деца. Значи, недоволството е вѫтрешно състояние въ човѣка, а не външно. Никой не може да бѫде щастливъ външно. Поводътъ за щастието е вѫ- трешенъ. Следователно, не е важно, дали жена ти е жива, или е заминала за другия свѣтъ. И при едното, и при другото положение ти можешъ да бѫдешъ или щастливъ, или нещастенъ. Ако жена ти е на онзи свѣтъ, ти трѣбва да знаешъ, какъвъ е поводътъ за нейното заминаване. Ако имашъ добро разположение на духа и го изгубишъ, трѣбва да знаешъ причината за това. Никой не е причина, освенъ ти самъ. Докато мислите, че не всичко, което Богъ е създалъ, е добро, вие сте на кривъ пѫть. За да излѣзете отъ този пѫть на разсѫждение, ще знаете, че всичко, което Богъ е направилъ, е добро. Приеми въ себе си, че всичко, създадено отъ Бога, е добро и за нищо не роптай. Всѣко страдание, всѣка бо- лесть, беднотия, които идатъ отъ Бога, сѫ приятни. Понеже Богъ е благъ, добъръ, на всички помага и лесно превръща злото въ добро, беднотията въ богатство, невежеството въ знание, болестьта въ здраве. Наистина, Богъ е благъ, но отъ човѣка се иска вѣра. Като вѣрва въ Него, всичко се превръща въ добро. Щомъ изгуби вѣрата си, веднага идатъ изпитания и страдания. Страшно е положението на онзи, който изгуби вѣрата си. Безъ вѣра, човѣкъ е изложенъ на голѣми съмнения и колебания. Той не може да задържи въ душата и въ сърдцето си състояние на абсолютна вѣра. Все ще се натъкне на нѣщо отвънъ, което ще разколебае вѣрата му. Все ще мине нѣкаква чужда мисъль въ главата му, че Богъ не мисли за тебе, не те обича, забравилъ те е и т. н. И светията може да изпадне въ такива изкушения. За да не имъ се поддава, той е крайно внимателенъ, пази съзнанието си постоянно будно. Той не очаква на любовьта на хората и се стреми, въ всички случаи въ живота си, да проявява своята любовь. Не е лесно да обичашъ хората, особено когато мнозина не те обичатъ. Ти си длъженъ да не имъ обръщашъ внимание и да мислишъ, че всички те обичатъ. Това е единъ отъ труднитѣ изпити за светиитѣ. Малцина могатъ да го издържатъ. Повечето светии пропадатъ и се връщатъ назадъ. Трѣбва да бѫдешъ голѣмъ, великъ светия, за да издържишъ този изпитъ. Затова, именно, Богъ е снизходителенъ даже и къмъ светиитѣ, понеже пѫтьтъ имъ е труденъ. Снизхождението се заключава въ това, че се дава възможность на човѣка да се явява по много пъти на изпитъ. Докато не научи уроцитѣ си и не издържи изпититѣ си, той има право да се явява на изпитъ. Най-малко сто пъти има право да се явява на изпитъ по единъ и сѫщъ предметъ. Сега, да се върнемъ къмъ необходимото и същественото за човѣка. Отъ какво се нуждае човѣкъ? — Отъ мекота. Едно отъ важнитѣ условия, при които човѣкъ може да постигне своитѣ желания, е мекотата. Тя е мѣрка, основа, почва, плъть, материалъ, срѣдство, възможность за постигане и реализиране на човѣшкитѣ идеали. Безъ нея нищо не се постига. И да се придобие нѣщо, то е временно. Какъ можешъ да работишъ безъ материалъ? Нѣмашъ ли материлъ за работа, ти ще оста- нешъ само съ въображението си. Кой земедѣлецъ може да изкара жито безъ нива, безъ рало и впрегатенъ добитъкъ? Какъвъ ученъ е този, който нѣма книги и научни пособия за работата си ? Значи, възможноститѣ за работа, за постижение и за развитие се криятъ въ мекотата. Прилагайте мекотата, за да се ползувате и вие, и вашитѣ ближни отъ нея. Съвременнитѣ хора прилагатъ мекотата си, но отчасти. Всичко, което се прилага отчасти, дава частични резултати. Това е все едно да си служишъ съ известна енергия и да из- ползувашъ минимално количество отъ нея. Човѣкъ трѣбва още да расте, за да дойде до положение да се ползува отъ всичката енергия. Затова апостолъ Павелъ казва: „Отчасти знаемъ, отчасти пророкуваме.“ Благодарение на частичното знание на нѣщата, геологътъ изследва земнитѣ пластове, химикътъ изучава елементитѣ и тѣхнитѣ съединения, астрономътъ и астрологътъ — звездитѣ, планетитѣ и влиянието имъ върху човѣка. И тъй, ако ви питатъ, какво представя новото учение, ще кажете: Новото учение има за цель да изправя погрѣшкитѣ на старото, да изправя и допълня сегашното знание и да въведе човѣка въ истинското, безгранично знание. Ще кажете, че ви е дотегнало да се изправяте. Следвайте пѫтя на учителитѣ, които Поправятъ стотици тетрадки. Какъ не се отегчава учительтъ ? Взима червено мастило и изправя погрѣшкитѣ на ученицитѣ си. Нѣкой ученици не сѫ доволни отъ учителя си, намиратъ, че е голѣмъ педантъ, поправялъ и най-дребнитѣ погрѣшки. Не се сърдете на учителя си, но радвайте се, че има кой да ви изправя и помага. По-добре ли е да си мислите, че нѣмате погрѣшки и сте изправни въ всичко ? Разумниятъ ученикъ е доволенъ отъ учителя си, колкото и да е строгъ и взискателенъ. Той внимателно разтваря тетрадката си, гледа погрѣшкитѣ си и ги изправя. Докато си ученикъ, все ще правишъ погрѣшки. Не се учи лесно математика; не се учатъ лесно езици. Ще научишъ единъ езикъ на физическия свѣтъ, но следъ това ще научишъ сѫщия езикъ въ ангелския свѣтъ. Като го научишъ тамъ, ще отидешъ въ Божествения свѣтъ да го усъвършенствувашъ. Така е не само съ езицитѣ, но съ всѣки предметъ, който изучавате на земята. Човѣкъ е дошълъ на земята да се учи. Земята е велико училище. Следователно, нѣма по-голѣмо благо за човѣка отъ това, да се учи и ученикъ да бѫде. Обаче, повечето хора не обичатъ да учатъ. Като свършатъ едно училище, не искатъ да следватъ друго. Тѣ се отегчаватъ отъ ученето. Важно е човѣкъ да придобие навикъ да учи. Така той ще гледа на всички мѫчнотии и изпитания като на уроци, съ които лесно ще се справя. Какво ще правишъ, ако не учишъ ? Какво ще правишъ, ако не господарувашъ? Ще кажешъ, че искашъ да станешъ учитель или господарь. За да станешъ учитель, трѣбва да минешъ известна школа. А да станешъ господарь, трѣбва да си миналъ презъ всички изпитания, които животътъ може да ти даде. Само светията може да бѫде господарь. И той не казва за себе си, че е господарь, но служитель на Бога. Който не е готовъ да бѫде господарь, той си създава тежка карма. Какъ постѫпва господарьтъ съ своитѣ подчинени? Ако е готовъ да господарува, той постѫпва разумно и справедливо съ подчиненитѣ си. Ако незаслужено е станалъ господарь, той самъ си създава нещастия. Като не може да търпи нѣкого, наказва го, докато го омаломощи. Това не е господарство. Лесно е да кажешъ, че не можешъ да търпишъ този или онзи и да търсишъ начинъ да се освободишъ отъ него. Запитайте се първо, търпи ли го Богъ. Ако Богъ го търпи и обича, вие още повече трѣбва да го търпите. Знаете ли, кого Богъ обича и кого не обича? Вие не сте изучавали това, а трѣбва да знаете, че Богъ обича и онѣзи, които никой не обича. Къмъ тѣхъ е насочено най-много вниманието Му. Богъ отправя едното си око къмъ онѣзи, които мнозина обичатъ, а дветѣ си очи къмъ онѣзи, които никой не обича. Това е много естествено. Той знае, че любимцитѣ на хората сѫ обиколени съ внимание, съ любовь, съ грижи, поради което съзнанието имъ е далечъ отъ Бога. Онѣзи, които не сѫ обичани, отправятъ погледа и съзнанието си само къмъ Бога. Тѣ мислятъ за Него, и Той мисли за тѣхъ. Ако и Богъ ги изостави, тѣ ще изпаднатъ въ отчаяние. Ето защо, когато сте отчаяни, обезсърдчени и изоставени, знайте, че има Единъ, Който ви обича и всѣкога мисли за васъ. Приложете мекотата въ живота си, за да се ползувате отъ всички блага. Приложете мекотата, за да не изгубите условията и възможноститѣ въ живота си. Който губи добритѣ и благоприятни условия, той е въ положението на обранъ попъ. Той е изгубилъ своитѣ добри мисли, чувства и постѫпки. Единъ попъ забогатѣлъ. Понеже добре изпълнявалъ служ-бата си, пасомитѣ му го обичали и щедро го възнаграждавали. Единъ день той решилъ да напусне службата си, да си почине малко и да поживѣе за себе си. Случило се, обаче, да го обератъ разбойници, и той изгубилъ всичко. Като останалъ безъ петь пари въ джоба си, принудилъ се отново да стане попъ и да продължи работата си. Какво означава думата „попъ“? — Папа, баща. Пазете се да не изпаднете въ положението на обранъ баща, който изгубилъ жена си и децата си. Децата представятъ добритѣ мисли, желания и постѫпки, които човѣкъ отхранва въ себе си. Пазете се да не ги изгубите. Божественитѣ мисли, чувства и постѫпки не сѫ нищо друго, освенъ огърлицата на човѣшката душа, украсена съ скѫпи диаманти и бисери. Радвайте се на красивитѣ мисли, чувства и постѫпки, като огърлица на вашата душа. Тѣ сѫ даръ отъ Бога. Пазете свещено тази огърлица. Радвайте се на всичко, което Богъ ви е далъ. Това е правиятъ пѫть, по който ученикътъ трѣбва да върви. — Божиятъ Духъ носи всичкитѣ блага на живота. * 29. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 19 априлъ, 1936 г. 5 ч. с. София. — Изгрѣвъ.

"Устойчиви величини", утринни слова, година V, т.2 (1935-1936). Първо издание отъ 1943 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 19 януари 1936 г. до 20 септември 1936 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание Божествената връзка Размишление. I. Послание къмъ Солунянитѣ, I гл. Красотата на живота се заключава въ новото, а не въ старото; въ младостьта, а не въ старостьта. Младость и старость сѫ две различни състояния, презъ които минава човѣшкото съзнание. Самъ по себе си, по сѫ- щина, човѣкъ не е нито младъ, нито старъ. Обаче, въ даденъ случай, той може да бѫде младъ или старъ. Не е страшно, че човѣкъ остарява, но страшно е, когато не знае, какво иде следъ старостьта. Тогава той иска да се подмлади, но не може. Той започва да изброява качествата, които ималъ като младъ. Казва: Едно време бѣхъ силенъ, енергиченъ, пъргавъ; каквото пожелавахъ, постигахъ. Въ това отношение, стариятъ прилича на единъ турчинъ, който често се хвалѣлъ, че могълъ да прескача голѣми трапове. — Сега можешъ ли ? — запитвали присѫтствуващитѣ. — Мога. Единъ день направилъ опитъ да прескочи единъ голѣмъ трапъ. Той си мислѣлъ: Ще направя опита първо самъ, безъ свидетели и, ако из лѣзе сполучливъ, ще го направя и предъ близкитѣ си. Видѣлъ единъ трапъ, засилилъ се да го прескочи, но падналъ. Като се огледалъ и видѣлъ, че нѣма хора около него, излѣзълъ отъ трапа и си казалъ: Какъвто бѣхъ на младини, такъвъ съмъ и сега. Стремете се къмъ новото, къмъ неизмѣнното въ живота. Да се говори, че човѣкъ трѣбва да бѫде добъръ, любещъ, милосърденъ, вѣрващъ, истинолюбивъ, това сѫ обикновени, основни нѣща въ живота. Това сѫ врати и прозорци на кѫщата. Коя кѫща е лишена отъ врати и прозорци ? Коя кѫща е лишена отъ маса, столове и сѫдове за готвене ? Обаче, има единъ животъ, който не произлиза отъ вратитѣ, прозорцитѣ и мебелитѣ. Той е надъ обикновеното и преходното. Този животъ изключва всѣкакво покаяние. И до днесъ още вѣрващитѣ говорятъ за покаяние. Какво нѣщо е покаянието ? Да се покае човѣкъ, това значи, коренно да измѣни живота си. Ако не изправи живота си, а само се извинява, това не е разкаяние. Време е да изправите живота си, а не да се разкайвате; да приложите лю-бовьта си, а не безлюбието! И тъй, ще знаете, че това, което раздѣля хората, обществата и народитѣ, е безлюбието. — Какво трѣбва да се прави ? — Да се приложи любовьта. — Какво ще кажатъ хората за насъ ? — Това не е важно. Всички хора търсятъ любовьта. Ще кажете, че любовьта носи разочарование. Любовь, която носи разочарование, не е истинска. Ние говоримъ за онази любовь, която носи радость и веселие, която осмисля живота и разрешава мъчнотиитѣ и противоречията. Тя носи истинската мѣрка за нѣщата. Имате ли тази мѣрка, свѣтътъ не може да ви плаши. — Какво представя свѣтътъ ? — Старъ, 120 годишенъ човѣкъ, който едва пристъпва. Нищо друго не му остава, освенъ да замине за другия свѣтъ. Тамъ той ще се обнови, ще научи много нѣща и ще се върне на земята като малко дете, отново да се учи. Това подразбиратъ алхимицитѣ „вѣчно подмладяване.“ Засега на земята нѣма още такива реторти, въ които човѣкъ може да се подмлади. Висока култура се иска отъ човѣка, за да се подмлади моментално. Съвременниятъ човѣкъ е изгубилъ първо-началната си топлина, която е необходимо условие за подмладяване. И яйцето, което кокошката е снесла, има скрита, вътрешна топлина. Изгуби ли тази топлина, яйцето не може да се измъти. Ще кажете, че причината за това е въ кокошката. Отъ една страна причината е въ кокошката, а отъ друга — въ яйцето. При измътването на яйцето не по-малката роля играе и неговата вътрешна, скрита топлина. Тя представя особенъ родъ динамическа топлина, причина за новия животъ. Въ човѣка тази топлина наричатъ „топлина на Духа.“ За нея е казано въ стиха: „Ако не се родите отново отъ вода и Духъ, не можете да влѣзете въ Царството Божие.“ Родениятъ отъ вода и Духъ е новъ човѣкъ. Апостолъ Павелъ казва: „Да служимъ на Истинния Богъ.“ Какъ да служи, самъ той не е знаелъ. И като голѣмъ познавачъ на истината, той не е разбиралъ всичко. Знание е нуждно на човѣка, да познава първо своитѣ вѫтрешни състояния. Ти трѣбва да знаешъ, защо си неразположенъ, защо се съмнявашъ, защо си мраченъ, недоволенъ и т. н. Не е достатъчно да съзнавашъ, че си неразположенъ, но трѣбва да знаешъ причината на неразположението. Щомъ имашъ едно изкуство, трѣбва да го знаешъ въ съвършенство. Ако си майсторъ цигуларь, ще свиришъ по всичкитѣ правила на музиката; ако си ораторъ, ще говоришъ по всичкитѣ правила на речьта; ако си домакиня, ще изпълнявашъ работата си като добра майсторка. Каквато служба ти е дадена, ще я изпълнявашъ, както трѣбва. Животътъ изисква отъ всички точность, съвършенство въ изпълнение на тѣхнитѣ задачи. — Ние не живѣемъ добре. — Това не ви оправдава. Ти изнасяшъ отрицателнитѣ прояви на човѣка, но тѣ не съставятъ живота. Ако съзнавашъ, че не живѣешъ добре, ще работишъ, да изправишъ живота си и да се подмладишъ. Затова си дошълъ на земята. Какво означава подмладяването ? Да се подмлади човѣкъ, това значи, коренно да преобрази ума и сърдцето си. Правата и свѣтла мисъль подмладяватъ ума. Благороднитѣ и възвишени чувства подмладяватъ сърдцето. Невъзможно е да подмладишъ тѣлото си, ако предварително не си подмладилъ ума и сърдцето си. Стариятъ животъ, изразенъ въ стари мисли и чувства, не може да подмлади човѣка. Защо ще цитирате, какво е казалъ нѣкой отъ старитѣ философи и учени ? И това е добре, но ако става въпросъ за подмладяване, цити-райте онѣзи мисли, които и до днесъ още живѣятъ. Да цитирате стари мисли и да се мѫчите да ги възкръсявате, това е губене на време и сили. Занимавайте се съ Словото Божие, съ Неговата истина. Само така можете да подмладите ума и сърдцето си. Тѣ сѫ живи и днесъ, ще живѣятъ и въ бѫдеще. Кѫде ще намѣрите истината ? — Тя е въ самитѣ васъ, и вие въ нея. Ако не бѣше така, не бихте могли да живѣете. Вие живѣете и въ любовьта, и въ мѫдростьта на Бога, но нито истината, нито любовьта, нито мѫдростьта сѫ проникнали още въ вашата душа. Когато истината проникне дълбоко въ човѣка, той става свободенъ, радостенъ и веселъ, както детето, което се намира въ обятията на майка си и баща си. Истината подразбира освобождаване, подмладяване. Който изгуби истината, изгубва свободата и разположението си. Той е като въ мраченъ, облаченъ день, съ понижена температура — всичко около него е въ тъмнина. Много естествено! Може ли затворникътъ да бѫде радостенъ ? Веднъжъ изгубилъ свободата си, той нѣма радость, нѣма свѣтлина въ душата си. Често религиознитѣ хора изпадатъ въ за-блуждение, понеже очакватъ да дойде Духътъ въ тѣхъ, Той да ги научи на всичко. Това е неразбиране на нѣщата. Иматъ ли опитность, какъ учи Духътъ отвѫтре? Какъ ги учи външно, знаятъ, но какъ учи вѫтрешно, малцина знаятъ. Външно Духътъ учи човѣка чрезъ майката, чрезъ учителитѣ и чрезъ обществото. Майката възпитава детето си и, ако не слуша, прѫчицата играе по гърба му. Учительтъ пре-подава урокъ на ученицитѣ си и, като свърши урока си, изважда единъ отъ тѣхъ да повтори казаното отъ него. Следъ това му дава задачи, или теми, които той самъ трѣбва да реши. Ако ученикътъ не може да ги реши, иде наказанието. Ученикътъ трѣбва да мисли право и външно, и вѫтрешно. Ако не мисли право, той нарушава вѫтрешния си миръ. За да запази мира си и отвънъ, и отвѫтре, той трѣбва да има положителни мисли и чувства. Външно човѣкъ може да се излъже, но вѫтрешно — никога. Външно може да познава живота, да знае всичкитѣ правила наизустъ, като декламация, но важно е вѫтрешното знание. Като отиде на другия свѣтъ, ще му дадатъ една мѫчна задача, която трѣбва да реши въ петь минути. Лесно се пишатъ и декламиратъ сти-хотворения на земята. Важно е на небето да напишешъ едно стихотворение и самъ да го издекламирашъ. Нѣкой знае много стихотворения, но, като отиде въ другия свѣтъ, не може да си спомни нито едно. — Защо? — Защото красивитѣ и велики нѣща се пренасятъ отъ небето на земята, а не отъ земята на небето. Истинската поезия, музика, наука слиза отгоре. Истинскиятъ езикъ е небесниятъ. На земята хората говорятъ на много езици, поради което преводитѣ имъ сѫ неточни. Какво представя небесниятъ или Божествениятъ езикъ ? Той е езикътъ на любовьта. Въ този езикъ всички думи сѫ на мѣстото си. Единенъ и общъ е този езикъ. Който го знае, лесно прави преводи. Обаче, съ човѣшкитѣ езици не е така. Единъ езикъ е по богатъ, другъ — по беденъ, затова и преводитѣ сѫ неточни. На човѣшки езикъ лесно можешъ да кажешъ, че обичашъ; на небесенъ езикъ мѫчно се изговарятъ думитѣ „обичамъ те“. На земята първо казвашъ, че обичашъ нѣ- кого, а обичьта иде после. На небето е точно обратно: първо иде обичьта, а после я проявявашъ. На небето живѣятъ сѫщества съ будно съзнание. На земята ти трѣбва да се събудишъ отъ сънь, за да разберешъ, че си буденъ. На небето, и като спишъ, съзнавашъ, че си буденъ. На земята хората често сѫ сънливи. Ставатъ, лѣгатъ и прекарватъ голѣма часть отъ времето си въ сънь. На небето нѣма сънно състояние. Тукъ често хората се обиждатъ, на небето не сѫществува обида. На земята обидата е допусната. Обиждатъ се двама души, а после се извиняватъ. На небето това не се позволява. Ако двама души се обидатъ, и двамата слизатъ на земята и, докато не изправятъ погрѣшката си, не могатъ да се върнатъ назадъ. Красивъ е животътъ на небето, но човѣкъ трѣбва да бѫде готовъ за него. Ако не е готовъ, ще го набиятъ и ще го върнатъ на земята. Единъ день Настрадинъ Ходжа отишълъ при гадатель, да му предскаже бѫдещето. Гадательтъ му казалъ, че въ скоро време ще замине за другия свѣтъ. Той се върналъ при жена си и казалъ: Жена, скоро ще ви напусна. Ще се отдѣля за нѣколко деня отъ дома си, да се приготвя за небето. Той се простилъ съ жена си и отишълъ на края на селото, подъ една круша, да прекара въ размишление. Крушата имала плодове и, както ле- жалъ, крушитѣ падали една следъ друга около него. Ходжата лежалъ, размишлявалъ и, отъ време на време, хапвалъ по една круша. Така миналъ първиятъ день. На другия день той си мислѣлъ: Дали съмъ още на земята, или ме взеха вече въ другия свѣтъ ? Ако съмъ въ другия свѣтъ, добро е положението ми. Лежа си, почивамъ си, и крушитѣ падатъ около мене. Не се чува гласа на жена ми, никой не се кара, никой не ме обижда. Така миналъ и вториятъ день. На третия день той чулъ отдалечъ нѣ- какви звънци и си казалъ: Идатъ вече отъ онзи свѣтъ да ме взематъ съ музика и пѣсни. Чакай да видя, какво става. Понадигналъ се да види съ очитѣ си цѣлата обстановка. Какво видѣлъ ? — Керванъ: камили и камилари, носятъ нѣщо. Като го видѣли, камилитѣ се подплашили, хукнали да бѣгатъ и изпочупили грънцитѣ, които носѣли. Недоволни отъ това, камиларитѣ хванали Ходжата и го набили. Следъ боя той изтрезнѣлъ и се върналъ у дома си. Жена му го запитала: Какво има на онзи свѣтъ? — Докато лежишъ спокойно подъ крушата, всичко е добре. Лежишъ си, и крушитѣ падатъ около тебе. Повдигнешъ ли главата си да видишъ, какво става навънъ, веднага камиларитѣ се спущатъ върху тебе и те набиватъ. — Защо те биятъ? Подплашилъ си камилитѣ. Наистина, преди да отиде въ другия свѣтъ, човѣкъ все ще подплаши камилитѣ и ще го биятъ. Какво означаватъ думитѣ „подплашване на камили“? Въ широкъ смисълъ, тѣзи думи означаватъ неразбиране на нѣщата. Напримѣръ, нѣкой проповѣдникъ говори, а слушателитѣ му не го разбиратъ. Чуятъ една мисъль, но я изопачаватъ. Понѣкога и проповѣдникътъ може да предизвика слушателитѣ си. Въ желанието си да ги поправи, той изнася въ проповѣдитѣ си тѣхнитѣ погрѣшки, да имъ покаже, че не живѣятъ добре. Като го слушатъ 20-30 години, най-после тѣ се отегчаватъ. Нѣма защо да се говори на човѣка, че не живѣе добре. Достатъчно е да му се каже, че животътъ е велико изкуство. Той знае, какъ трѣбва да се живѣе, и самъ ще намѣри погрѣш- китѣ си. Ако проповѣдникътъ се наеме съ задачата, да изнася погрѣшкитѣ на слушателитѣ си, следъ време и тѣ ще намиратъ неговитѣ погрѣшки. Въ края на краищата, и дветѣ страни ще се отблъснатъ. Пазете се отъ такива проповѣди. Ако си проповѣдникъ, работи съзнателно, отъ любовь. Не очаквай да ти се плаща, нито да ти благодарятъ. Добре е хората да бѫдатъ благодарни, но благодарностьта имъ трѣбва да изтича отвътре, а ти, който проповѣдвашъ, трѣбва да бъдешъ абсолютно без- користенъ. Постигнешъ ли това, хората ще бѫдатъ доволни отъ тебе и ще ти благодарятъ. Едно се иска отъ хората: да образуватъ правилна, Божествена връзка помежду си. Дали сѫ проповѣдници и слушатели, учители и ученици, между тѣхъ трѣбва да сѫществуватъ Божествени отношения. Една връзка трѣбва да съществува — Божествената. Днесъ хората страдатъ и боледуватъ по единствената причина, че много връзки ги държатъ за земята. Ако погледнете човѣка съ окото на ясновидеца, ще забележите, че той е обвързанъ отъ главата до краката съ хиляди нишки, нѣ- кои единични, а други — двойни. Пожелае ли да се повдигне нагоре, веднага нишкитѣ го дърпатъ надолу. Всѣко теглене надолу му причинява болка. — Какво трѣбва да прави този човѣкъ ? — Да потърси опитенъ лѣкарь, който знае, какъ да рѣже връзкитѣ на хората. Щомъ намѣри такъвъ лѣкарь, болестьта му изчезва. Какъвъ ще бѫде лѣкарьтъ, не е важно. Дали е материалистъ, идеалистъ или духовенъ човѣкъ, лѣкарьтъ трѣбва да владѣе изкуството да рѣже нишкитѣ на хората. Това не може да мине безболезнено, но поне съ по-малко стра-дания и безъ усложнения. Какво се иска отъ съвременнитѣ хора? — Чисти мисли, чувства и постѫпки. Само така тѣ могатъ да бѫдатъ здрави. Всѣка нечистота дава условия за ферментиране. Ферментирането пъкъ причинява болести. Следователно, болниятъ страда отъ ферментирали мисли, чувства или постѫпки. Щомъ спре ферментацията и нечистотиитѣ се изхвърлять навънъ, болестьта изчезва. Новиятъ животъ има за цель, да премахне условията за фер-ментация. Чистата мисъль, чистото чувство и чистата постѫпка никога не ферментиратъ. Щомъ ферментиратъ по външно или вѫтрешно влияние, това показва, че въ тѣхъ има нѣкаква нечистота. Тази е причината, дето човѣкъ, безъ да съзнава, опетнява мислитѣ и чувствата си. Има случаи, когато нѣкой ферментъ попадне въ мислитѣ на човѣка и следъ известно време тѣ започватъ да ферментиратъ. Това се дължи на нѣкакво външно влияние. — Кой е виновенъ за това? — Никой не е виновенъ. Въ природата на човѣка има условия за ферментация. Щомъ има условия, все нѣкой ферментъ ще попадне при благоприятни условия за него и ще почне да се развива. Затова Псалмопѣвецътъ казва: „Господи, бѫди ми задна стража“. Той иска Богъ да го пази, да не изпада въ изкушения, които да предизвикватъ ферментация на мислитѣ и чувствата му. Безъ да иска, човѣкъ може да се подхлъзне и следъ това да носи последствията на своето невнимание. Като живѣе на земята, човѣкъ е изложенъ на изпитания и мѫчнотии, които трѣбва да разрешава правилно. Ако не ги реши правилно, идатъ лошитѣ последствия. Какво е нуждно на човѣка, за да избѣгне процеситѣ на ферментация? — Да пази чистота въ ми- слитѣ и чувствата си. Това наричаме „хигиена на мислитѣ и чувствата“. Отъ тази хигинна зависи здравословното състояние на човѣшкия организъмъ. Това е новата хигиена — хигиената на любовьта. Който живѣе споредъ изискванията на тази хигиена, не пита, защо този или онзи не го обичатъ. Той е дошълъ на земята да възприеме Божията Любовь и да я предаде на хората. Той знае, че живѣе въ Бога и се ползува отъ Неговата Любовь. Щомъ Богъ го обича, и хората ще го обичатъ. Когато приемете любовьта, трѣбва да я предадете, както сте я приели, безъ лъжа и лицемѣрие. Какво правятъ младитѣ моми и момци? Като се влюбятъ, тѣ външно се представятъ безразлични единъ къмъ другъ. Вѫтрешно горятъ отъ любовь, а външно се представятъ хладни и незаинтересувани. И обрат-ното се случва, външно даватъ видъ, че сѫ влюбени, а вѫтрешно — студени. И едното, и другото положение сѫ неестествени. Не всичко, което минава презъ човѣка, е негово. Има чужди състояния, на които той се натъква. Това показва, че много фактори оказватъ влияние върху човѣшкия животъ. Пазете се отъ чуждитѣ влияния. Ако се натъквате на тѣхъ, не се страхувайте, не ги избѣгвайте, но изучавайте ги като предметно учение. Минавате край едно умрѣло куче. Не бѣгайте веднага, но спрете се и помислете, защо е умрѣло на пѫтя, защо мирише и т. н. Неприятна е миризмата на умрѣлото куче, но помислете, че и у васъ има мисли и чувства, които миришатъ лошо. Потърсете причината за тѣхъ, за да намѣрите начинъ да се освободите отъ влиянието имъ. Задачата на човѣка е да се освободи отъ вѫтрешнитѣ заблуждения, които спъватъ развитието му. Който престава да се развива, преждевременно остарява. А щомъ остарѣе, той престава да се учи. Каквато книга да отвори, скоро я затваря и казва: Нѣма какво повече да уча. Ако отвори Свещената книга, ,и нея скоро затваря. Той не подозира, че тази книга крие истинското знание. Въ нея има думи, при произнасянето на които се откриватъ нови свѣтове. Както любовьта отваря вратата къмъ Божествения свѣтъ, така и нѣкои думи отъ Свещената книга въвеждатъ човѣка въ красиви, възвишени свѣтове. Следователно, всѣки човѣкъ, когото обичате, пред-ставя за васъ врата, презъ която можете да влѣзете въ духовния свѣтъ. Ако обичате нѣкого и не можете да влѣзете въ духовния свѣтъ, това показва, че нито вашитѣ отношения къмъ него, нито неговитѣ отношения къмъ васъ, сѫ прави. Христосъ казва за себе си: „Азъ съмъ вратата на кошарата“. Който мине презъ тази врата, ще чуе гласа Му и ще Го познае. Той ще познае Бога и Неговата Любовь. Величието на Христа се заключава въ това, че Той послужи като врата за минаване на човѣшкитѣ души въ духовния свѣтъ. Като знаете това, направете връзка съ Христа въ себе си, т. е. съ Божественото Начало. И тъй, който влѣзе презъ вратата на любовьта, ще намѣри вратата на мѫдростьта и на истината. Минете презъ тритѣ врати — вратата на любовьта, на мѫдростьта и на истината, за да изпълните своето предназначение на земята. Какво е вашето предназначение? — Да изпълните Божията воля, както трѣбва. Какво е предназначението на струната? — Да се подчини на цигуларя. Струната трѣбва да бѫде доброкачествена. Това изисква цигуларьтъ отъ нея. Останалата работа е негова. Той ще я навива, както трѣбва, а тя ще мълчи. И човѣкъ е струна на Божествения инструментъ. Духътъ е цигуларьтъ, Който ще свири съ лѫка си върху васъ. Колкото по-доброкачествена е струната, толкова по-хубави тонове издава. Който слуша, ще остане доволенъ и отъ стру- нитѣ, и отъ цигулката, и отъ цигуларя. Отъ васъ се иска послушание, да се подчинявате на Великия цигуларь. Послушанието се основава на любовьта. Който обича, само той може да слуша. Като ученици, задачата на всѣки едного е да изучава сѫщественото и да се интересува отъ него. Поетътъ ни интересува съ своята поезия, пѣвецътъ — съ своята пѣсень, цигуларьтъ — съ своята цигулка, ораторътъ — съ своята речь, духовниятъ човѣкъ — съ своитѣ красиви и топли чувства, слънцето — съ свѣтлината и топлината си, които изпраща на цѣлия свѣтъ. Следователно, всѣки човѣкъ трѣбва да се интересува отъ Божията Любовь, която се проявява чрезъ въздуха, водата, свѣтлината, растенията, животнитѣ, хората, ангелитѣ, херувимитѣ и серафимитѣ. Съвременнитѣ проповѣдници и религиозни хора говорятъ за Христа, като иматъ предъ видъ историческия Христосъ, Който живѣлъ преди две хиляди години. Тогава Христосъ е билъ на 33 години. Споредъ мене, като говорятъ за Христа, трѣбва да знаятъ, че днесъ Той е порасналъ, възмѫжалъ и станалъ възрастенъ. Тъй щото, сегашннятъ Христосъ е вече на две хиляди години. Въпрѣки това, всички говорятъ за Христа, Който живѣлъ въ миналото, страхъ ги е да говорятъ за сегашния Христосъ. Тѣ не могатъ да си представятъ, какъвъ е билъ Христосъ като младъ и какъвъ е сега, като възрастенъ, на две хиляди години. Какво сѫ две хиляди години предь вѣчностьта? Това сѫ два Божествени дни. Ако въ миналото Христосъ е живѣлъ 33 години, все едно, че е билъ още пеленаче. Днесъ, когато живѣе две хиляди години вече, Той ми-нава за малко, двегодишно момченце. Въ дветѣ години се криятъ благата и опитноститѣ на дветѣ хиляди години. Следователно, бѫдете врата за любовьта, да минатъ презъ васъ всички, които отиватъ въ духовния свѣтъ. Бѫдете врата за мѫдростьта, да минатъ презъ васъ онѣзи, които живѣятъ въ свѣта на знанието и свѣтлината. Бѫдете врата на истината за онѣзи, които живѣятъ въ свѣта на свободата. — Божиятъ Духъ носи всичкитѣ блага на живота. * 28. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 12 априлъ, 1936 г., 5 ч. с. София. — Изгрѣвъ.

"Устойчиви величини", утринни слова, година V, т.2 (1935-1936). Първо издание отъ 1943 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 19 януари 1936 г. до 20 септември 1936 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание Дветѣ фази Размишление. Послание къмъ Филипянитѣ 2 гл. Прочетената глава отъ посланието къмъ Филипянитѣ започва съ Божественото и свършва съ човѣшкото. Това показва, че между тѣзи две начала има тѣсна, непреривна връзка. Не можешъ да живѣешъ добре като човѣкъ, ако не си разбралъ Божественото Начало въ себе си. Не можешъ да влѣзешъ въ Божествения свѣтъ, ако не си миналъ презъ човѣшкия. Казано е въ Писанието: „Само чистиятъ по сърдце може да види Бога.“ Божествениятъ свѣтъ не търпи никаква нечистота. Ще кажете, че вие постоянно миете лицето, рѫцетѣ си, за да бѫдете чисти. Мислите ли, че чистото лице означава чисто сърдце? И това е възможно, но и обратното се случва: лицето на човѣка може да бѫде чисто, а сърдцето му — нечисто. Мнозина се оплакватъ отъ живота си, отъ противоречията и страданията, на които се натъкватъ. — Защо ? — Мѫчно се излиза отъ областьта на противоречията. И светията, като влѣзе въ тази область, мѫчно излиза. Той се вижда принуденъ да остави дрехата, орѫжието си и така да излѣзе навънъ. Ако областьта на противоречията представя трудности за светията, колко повече за обикновения човѣкъ. Той често нагазва въ тази область и, въпрѣки това, мисли, че всичко ще му върви добре. — Защо сѫществуватъ противоречията? Както и да се обяснява, това не разрешава въпроса. Това е все едно да питате, защо на нѣкои мѣста почвата е мочурлива. Съ обясненията мочурливата почва не се пресушава. Дренажъ е нуженъ, за да се изсуши почвата и да стане плодородна. Ученитѣ сѫ забелязали, че на едни мѣста земнитѣ пластове хлътватъ, а на други се повдигатъ. Тѣ даватъ различни обяснения за хлътването и издигането на земнитѣ пластове, но съ това промѣнитѣ, които ставатъ съ земнитѣ пластове, не се прекратяватъ. Земната кора постоянно се измѣня. Човѣкъ е дошълъ на земята съ известенъ багажъ, отъ който не може да се освободи. — Защо е така? — Другояче не може. Ако остане безъ багажъ, толкова ще олекне, че ще отиде нѣкѫде въ пространството. Това не значи, че ще отиде въ другия свѣтъ. Нѣкой иска часъ по-скоро да напусне земята, да отиде при Бога. Отде знае, че ще отиде при Бога? За да стане житель на небето, преди всичко човѣкъ трѣбва да слѣзе до дъното на ада и следъ това да започне да пъпли нагоре. Лесно се говори, че искашъ да се качишъ горе, но качването подразбира знание. Понятията „качване и слизане“, „горе и долу“ и доднесъ още оставатъ неразбрани за хората. Всички нѣща, които слизатъ надолу, сѫ тежки; които възлизатъ нагоре, сѫ леки. Тежкитѣ нѣща изпущатъ тъмнина, а лекитѣ — свѣтлина. Тежкитѣ хора минаватъ за грѣш- ници, а лекитѣ — за праведни. Така не се говори. За да стане ясно едно понятие, преди всичко то трѣбва да мине презъ човѣшкия умъ и човѣшкото сърдце, да се опита. Лесно се говори за нѣща, които не сѫ опитани. Напримѣръ, казвашъ, че можешъ да рисувашъ. Ако си добъръ художникъ, лесно рисувашъ; ако не си добъръ художникъ, ще минешъ презъ голѣми мѫчнотии, докато научишъ това изкуство. Вземи четка въ рѫка и се опитай да нарисувашъ образа на единъ човѣкъ, да видишъ, презъ колко мѫчнотии ще минешъ. Много пѫти ще изтривашъ очитѣ, ушитѣ, устата на образа, който рисувашъ, за да изкарашъ една хубава картина. Ще нарисувашъ нѣкѫде вода и ще кажешъ, че си нарисувалъ изворъ. Не е лошо да нарисувашъ единъ об- разъ, но трѣбва да му дадешъ изразъ. Идея трѣбва да има въ вашата картина. Каквото и да се говори за художницитѣ, вината не е въ тѣхъ. Малкото дете рисува гарджета, и майката се радва на рисунката му. — Защо? — Тя знае, че единъ день това дете ще стане виденъ художникъ. Лошо е ко- гато нѣщата оставатъ на едно и сѫщо мѣсто. Обаче, ако се развиватъ, тѣ внасятъ радость и насърдчение. Нѣкой чете философски книги и намира противоречия въ тѣхъ. Той се за-питва, защо авторътъ дава такова противоречиво обяснение на въпроситѣ. Вината не е въ автора. По права линия ли тече рѣката? Като проследите течението и, виждате, че тя постоянно криволичи на една и на друга страна. Пѫтьть и не е равенъ, не върви по права линия. Следователно, тя е принудена да криволичи. Другъ е въпросътъ, ако се изкопае дълъгъ, правъ тунелъ, и водата минава по него. Обаче, за това се изискватъ усилия, време и хора. По сѫщия начинъ и словото, и мисъльта не вървятъ по права, гладка линия. Дълъгъ и неравенъ е пѫтьтъ на човѣшката мисъль. Често хората сами се лъжатъ, искатъ да затворятъ очитѣ си предъ мѫчнотиитѣ и про-тиворечията, но и съ това нищо не се постига. Никой човѣкъ не е излъгалъ себе си. Отвори очитѣ си и разрешавай въпроситѣ въ свѣтлина. Мнозина ще те залъгватъ отвънъ и отвѫтре, но ти слушай Божествения гласъ въ себе си. Той всѣкога говори истината. Ще кажете, че нѣкой дошълъ предъ васъ да изповѣда грѣховетѣ си, и вие сте длъжни да му помогнете. Помага се на добрия, честния и справедливия човѣкъ. — Какъ се познава такъвъ човѣкъ? — Щомъ дойде при васъ да изповѣда грѣховетѣ си, питайте го защо грѣши. Отъ отговора му ще познаете, добъръ човѣкъ ли е, или лошъ. Ако ви каже, че не е ваша работа, какъ живѣе той, и какво прави, ще знаете, че не може да се разчита на него. Той е нечестенъ, неискренъ човѣкъ. Той иска отъ васъ да се молите за него, да се простятъ грѣховетѣ му, а самъ да прави, каквото желае. Това е дяволска работа. Не помагайте на дявола, но оставете го да се пържи на собствения си огънь. Пазете се отъ изкушенията на дявола, за да не си счупите главата. Единъ селянинъ отишълъ при ясновидката Кортеза, да чуе нѣщо отъ нея. Той се представилъ за благочестивъ и смиренъ човѣкъ. Казалъ и, че иска да чуе нѣщо за Бога, за другия свѣтъ, да повдигне душата си. Кортеза, макаръ и ясновидка, изпаднала въ заблуждение и помислила, че предъ нея стои светъ човѣкъ. Следъ нѣколко посе-щения той тръгналъ отъ село въ село да проповѣдва. Вмѣсто икона, той носѣлъ своята фотография: отдѣсно поставилъ образа на Христа, отлѣво — Свети Духъ, а надъ главата си — Богъ Отецъ. Дето отивалъ, все за себе си говорѣлъ, за своитѣ ясновидски дарби и способности. Той не подозиралъ, че се поддалъ на изкушенията на дявола. Трѣбвало следъ това да бѫде подложенъ на голѣми гонения и хули, за да разбере, че е на кривъ пѫть. Не се постига лесно съвършенство. Презъ голѣми мѫчнотии и изпитания трѣбва да мине човѣкъ, за да стане съвършенъ. Много горчиви хапове ще глътне, докато реализира идеала на своята душа. Който носи въ себе си морала на любовьта, никога не се обезсърдчава. Презъ каквито изпитания и да минава, той остава вѣренъ на любовьта. Нѣкой казватъ, че въ любовьта, именно, сѫ преживѣли най-голѣмитѣ огорчения и противоречия. Това е невъзможно. Любовьта не създава противоречия, нито огорчава човѣка. Който те обича, никога не може да те разлюби. Коя майка, която носила детето въ утробата си съ любовь, го е разлюбила? Кой признателенъ и благороденъ синъ е разлюбилъ майка си и баща си? Невъзможно е да обичашъ и да не те обичатъ. На какъвто въздухъ и да изложите златото, все злато си остава. При каквито условия и да поставите добрия човѣкъ, все добъръ си остава. Никоя сила въ свѣта не е въ състояние да измѣни характера на добрия човѣкъ. Ще кажете, че лоши мисли и чувства ви нападатъ и измѣнятъ характера ви. Страхувате ли се отъ тѣхъ? Колкото да сѫ страшни, тѣ не могатъ да на- рушатъ вѫтрешния миръ на човѣка. Защо се смущавате отъ лошитѣ мисли и чувства? Защо се смущавате отъ лъва? Лъвътъ реве като лъвъ, нѣма защо да се страхувате отъ него. Кучето лае като куче, магарето реве като магаре. Следователно, и лошитѣ мисли, колкото да сѫ страшни, ако не имъ се поддавате, ще минаватъ и заминаватъ край васъ, безъ да ви засегнатъ. Ще кажете, че тѣ ви засѣгатъ, като миризмата на мършата. Щомъ усѣтите миризмата имъ, бѣгайте далечъ отъ тѣхъ. Въ живота приятното и неприятното вървятъ всѣкога заедно. Затова казваме, че приятното за едного е неприятно за другиго. Приятно е за вълка да души овцетѣ; неприятно е за овцата да я напада вълкъ. И тъй, каквито сѫ отношенията между вълка и овцата, такива отношения сѫществуватъ понѣкога между хората. Това сѫ анормални състояния, резултатъ на отклонението на човѣка отъ правия пѫть. Ще кажете, че такива хора трѣбва да се отстранятъ отъ обществото. Това е невъзможно. Какъ ще отстраните вълка отъ кошарата? Колкото и да е далечъ въ гората, той все за кошарата мисли. Докато не нападне поне една овца, той постоянно ще се върти около кошарата. Като изяде овцата, ще започне да мисли за втора, трета и т. н. Не можете лесно да се освободите отъ злото. Не мислете, че можете да победите злото, или да надхитрите дявола. Повече ще объркате концитѣ си, отколкото да ги оправите. Който се е опиталъ веднъжъ да излъже дявола, двойно е платилъ. Дяволътъ е баща на лъжата. Що се отнася до лъжата, той знае, какъ да си служи съ нея. Обаче като се срѣща съ хората, той изисква отъ тѣхъ да му говорятъ истината. Щомъ имъ каже нѣщо, тѣ трѣбва да го разгласяватъ като глашатаи: Дяволътъ дава широкъ достѫпъ на лъжата, въ замѣна на което иска да му се говори истината. Задачата на човѣка е да различава състоянията, презъ които минава, както и мислитѣ, и чувствата си. Той трѣбва да знае, кои мисли сѫ негови и кои — чужди. Не е достатъчно да кажешъ, че мислишъ, но трѣбва да знаешъ, твоя ли е тази мисъль. Дойде въ ума ти една добра мисъль — посетило те е едно добро сѫщество; дойде ти една лоша мисъль — посетило те е едно лошо сѫщество. Чистата вода минава презъ чиста трѫба, а нечистата — презъ нечиста трѫба. Който грѣши, той е нечистъ сѫдъ. Щомъ се разкае, става чистъ сѫдъ. Отъ човѣка зависи да бѫде чистъ или нечистъ сѫдъ. — Защо грѣши човѣкъ и се каля ? — Това е другъ въпросъ. Нѣкога човѣкъ се каля отъ своитѣ грѣхове, а нѣкога — отъ чужди. За Христа е казано, че понесе грѣховетѣ на цѣлото човѣчество, но Той не се окаля, не стана нечистъ сѫдъ. — Защо не се окаля? — Защото имаше отвръщение къмъ грѣха. Той понесе грѣха, страданията на хората, безъ да го засегне тѣхната нечистота. Всѣки, който подписва полица за нѣкого, той плаща вмѣсто него. Христосъ подписа полица за цѣлото чо-вѣчество, поради което понесе последствията на неговитѣ грѣхове. Той знаеше, че ще страда, ще бѫде разпнатъ, но съзнателно се пожертвува. Несъзнателниятъ и неблагодаренъ синъ всѣкога може да разпие майка си. Герой бѣше Христосъ! Той понесе страданията на хората, безъ да се окаля. Христосъ знаеше, че когато грѣховетѣ на хората се увеличаватъ, и благодатьта се увелачава, но ако тѣ се разкаятъ и обърнатъ къмъ Бога. Затова е казано, че цѣлото небе се весели, когато грѣшникътъ се обръща къмъ Бога. Това означаватъ думитѣ: Нечистото се превръща въ чисто. — Кога? — Когато мине презъ Божествения огънь, който изгаря и стопява всичко. Нечистото, неустойчивото изгаря, а това, което любовьта е създала, остава за вѣчни времена. Може ли при това положение човѣкъ да не се отрече и самопожертвува? Какъ нѣма да се отречешъ отъ онова, което изгаря и се превръща въпепель? И пепельта е полезна, но за торъ. Обаче, онова, което не изгаря, постепенно се организира. Презъ него минава животътъ. Старитѣ ти дрехи ще изгорятъ, и ти ще останешъ голъ. Който живѣе въ Бога, не е голъ. Той е обвитъ въ свѣтли- ната на любовьта. При тази свѣтлина никаква голота не сѫществува. Облѣчениятъ въ свѣтлина е свѣтещъ човѣкъ. Горко на онзи, на когото дрехитѣ сѫ изгорѣли! Той не познава свѣтлината на любовьта. И тъй, искате ли да бѫдете облѣчени, след-вайте пѫтя на водата, на въздуха и на свѣтлината. — Какво прави водата ? — Уталожва жаждата на жадния. — Какво прави въздухътъ? — Дава животъ на онзи, който се задушава. — Какво прави свѣтлината? — Оправя пѫтя на объркания и заблуденъ пѫтникъ. Кой човѣкъ не се нуждае отъ вода, въздухъ и свѣтлина ? Носете качествата на водата, въздуха и свѣтлината, за да бѫдете добре приети навсѣкѫде. Пѫди ли ви нѣкой, ще знаете, че нѣмате качествата на водата, въздуха и свѣтлината. Водата е носителка на живота, въздухътъ е носитель на мисъльта, а свѣтлината — на любовьта. Търсите ли живота като срѣда, обърнете се къмъ водата; търсите ли мисъльта като срѣда, обърнете се къмъ въздуха; търсите ли любовьта, обърнете се къмъ свѣ-тлината. Откажете се отъ миналото, отъ злото въ себе си, за да намѣрите новата срѣда — срѣдата на водата, на въздуха и на свѣтлината. Защо съществува злото, не питайте. За злото можете само да мислите, но въ връзка съ доброто. Отдѣлите ли злото отъ доброто, вие сте на опасенъ пѫть. Който попадне въ пѫтя на злото, не може да излѣзе навънъ. Трѣбва да дойде една мощна, здрава рѫка, да го изведе навънъ. Страшенъ и мѫченъ е пѫтьтъ на злото. В началото си този пѫть е широкъ, удобенъ, може да се минава съ кола, файтонъ и автомобилъ. Къмъ срѣдата се стѣснява и става опасенъ и страшенъ. Малцина сѫ излѣзли оттамъ здрави и неповредени. Обаче, който е миналъ благополучно, отива къмъ края, дето пѫтьтъ отново става приятенъ, красивъ и лекъ. Това е за избраницитѣ, които и по този пѫть сѫ вървѣли съ любовь и вѣра въ Бога. Безъ Бога и въ пѫтя на доброто е страшно. Съ Бога и пѫтьтъ на злото е приятенъ и красивъ. Какво представя вѣрата ? — Мощна сила, която разрешава всички мѫчнотии и противоречия. Вѣрващиятъ е мобилизиранъ. Когато излѣзе лице съ лице срещу неприятеля, той изважда пушката си и стреля. — Нали трѣбва да живѣемъ въ миръ и любовь ? — Предложи на неприятеля си миръ и вижъ, какво ще каже. Въ това време дръжъ пушката си пълна и чакай отговоръ. Ако е готовъ за миръ, и двамата ще свалите пушкитѣ си. Ако не е готовъ, ще стреляшъ и ще вървишъ напредъ. Той може да те рани нѣкѫде — ще спрешъ да превържешъ раната си и пакъ ще вървишъ напредъ. Раната е болестьта, която иде съ цель да те победи. Ще вѣрвашъ въ успѣха си и ще вървишъ напредъ. Който влиза въ борба съ неприятеля си, не трѣбва да се връща назадъ. Съ лошитѣ хора не можешъ да живѣешъ въ миръ. Важно е, като воювашъ, ти да не изгубишъ своя вѫтрешенъ миръ. Ако неприятельтъ ти падне въ пленъ, не го убивай, но му кажи да вземе пушката и да воюва съ тебе заедно, противъ твоитѣ врагове. — Ако не иска да воюва ? — Ще го заставишъ по нѣкакъвъ начинъ. Две нѣща го очакватъ: или да воюва, или да се обезорѫжи и да стои миренъ. Който иска да воюва, трѣбва да върви напредъ и да не отстѫпва. — Все ще дойде нѣкой ангелъ да ми помогне.— Ангелътъ е въ тебе. Ти ще го слушашъ и ще вървишъ напредъ. — Раненъ съмъ. — Ще вървишъ напредъ. — Кръвьта ми изтича. — Ще се превържешъ и пакъ ще вървишъ мапредъ. Ангелътъ е строгъ, не търпи слабости и мекушавость. Той е поддържникъ на новото: нови разбирания, новъ моралъ, нови възгледи, ново орѫжие.—Кое е новото орѫжие? — Любовьта. Тя побеждава всичко. Въ Стария заветъ се говори за пророкъ Илия, който се възнесе на небето съ огнена колесница. Нѣкой религиозни очакватъ да дойде такава колесница и за тѣхъ. Огнената колесница е огъньтъ на любовьта. Илия мина презъ Божествения огънь, за да излѣзе отъ Стария заветъ. Следъ това той разбра, какво значи, да живѣешъ въ любовь. Той пожела да дойде отново на земята и да изправи погрѣшката си. Роди се отново като Иоанъ Предтеча и, за изкупление на погрѣшката си, трѣбваше да отсѣкатъ главата му. Христосъ казва за пророкъ Илия, че билъ единъ отъ най-малкитѣ въ Царството Божие. Значи, всички, които идатъ следъ него, ще бѫдатъ по-голѣми. Какво се иска отъ съвременния човѣкъ? — Да преодолѣе естеството на пророкъ Илия въ себе си. Ако не постигне това и не стане като единъ отъ най-малкитѣ въ Царството Божие, той не може да разбере Божиитѣ пѫтища. Често ще ви нашепватъ, че сте грѣшници, че не разбирате живота, и вие ще се обезсърдчавате. Не се обезсърдчавайте, но бѫдете будни, да не се поддавате на внушенията на дявола. Говори ли ви отрицателни и невѣрни нѣща, турете единъ грамъ отъ истината на гърба му. Той се страхува отъ истината като отъ огънь. Що се отнася до лъжата, той е герой, може да я носи; по отношение на истината, той е слабъ — тя го събаря на земята. Майката трѣбва да говори истината на дъщеря си, да знае, какво я очаква; бащата трѣбва да говори истината на сина си, да знае, съ какво има да се справя. Какво прави майката съ дъщеря си? Като дойде време да се жени дъщерята, майката скрива истината. Защо да не се говори истината на всички? Нека момата и момъкътъ знаятъ, че домътъ имъ ще се посещава и отъ Христа, и отъ дявола. Христосъ носи радость и веселие, а дяволътъ — страдание и скръбь. Желая ви да бѫдете герои, да се ползувате отъ посещенията и на Христа, и на дявола. Силенъ човѣкъ е онзи, който се справя еднакво съ радостьта и страданието, съ любовьта и омразата, съ вѣрата и безвѣрието, съ доброто и злото. Когато носи доброто, човѣкъ е силенъ като ангелъ; когато носи злото, той е силенъ като дявола. Който мисли, че ще носи само доброто, той е на кривъ пѫть; който мисли, че ще носи само злото, пакъ е на кривъ пѫть. Човѣкъ трѣбва да носи и доброто, и злото. Така направи Христосъ. Той понесе страданията и радоститѣ на хората. Той понесе и доброто, и злото на човѣчеството. Доброто и злото сѫ пѫтища, презъ които човѣкъ неизбѣжно минава. Ще кажете, че пѫтьтъ на злото е тежъкъ и опасенъ, причинява голѣми страдания. В началото този пѫть е лекъ, въ срѣдата е много тежъкъ, а на края носи благословение за всички. Радвайте се и като плачете, и като се смѣете. Събирайте сълзитѣ си въ шишенце, да ги изследвате. По тѣхъ ще познаете, отъ каква дълбочина идатъ тѣ. Така ще разберете, че сте на земята като въ най-добро училище. Пѫтьтъ, по който вървите, е единъ отъ най-добритѣ. Докато преживявате нѣщо, мълчете. Щомъ го преживѣете и стане минало за васъ, можете вече да говорите. И за бѫдещето може да говорите. Обаче, за настоящето ще мълчите. Следователно, говорете за миналата и бѫдещата си любовь, но не и за настоящата. И всичко, за което говорите, да бѫде точно, безъ преувеличаване. А за това, върху което работите въ даденъ моментъ, ще мълчите като риба. Не спазвате ли това правило, сами ще си напакостите. И тъй, любете и правете добро, за да се повдигнете. Ще любите и ще правите добро като Бога. — Какъ люби Богъ ? — Безкористно и чисто. Той люби всички живи сѫщества и къмъ всички е еднакво добъръ и благъ. Казано е за Бога, че бѣше въ Христа и не вмѣ- няваше грѣховетѣ на хората. Щомъ Богъ прощава грѣховетѣ на хората, и ние трѣбва да прощаваме. Следвайте примѣра на Христа и на Бога. До известно време се прощаватъ грѣховетѣ на хората, но, ако не се примирятъ помежду си, ще понесатъ последствията си. И следъ това ще се принудятъ пакъ да се обърнатъ къмъ Бога, Той да ги примири. Работете върху себе си, да придобиете качествата на водата, на въздуха и на свѣтлината. Само така ще влѣзете въ пѫтя на доброто. Само така ще минете благополучно и безопасно пѫтя на злото. — Богъ е Духъ, и Божиятъ Духъ носи свобода. * 27. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 5 априлъ, 1936 г., 5 ч. с. София. — Изгрѣвъ.

"Устойчиви величини", утринни слова, година V, т.2 (1935-1936). Първо издание отъ 1943 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 19 януари 1936 г. до 20 септември 1936 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание Възприемане на словото Размишление. Послание къмъ Ефесянитѣ, 1 гл. Мѫчно е да вадишъ отъ старитѣ нѣща нови. Когато обеднѣе, човѣкъ започва да обръща и боядисва старитѣ си дрехи, за да имъ предаде по-хубавъ външенъ видъ. Каквото и да правишъ, старото си остава старо. Ако дрехата ти е стара, лесно се кѫса. За стария младостьта е стара дреха. Той си я представя като нѣщо минало. За младия старостьта е сѫщо стара дреха. Той гледа на нея като на бѫдеще. Защо стариятъ гледа на младостьта като на минало, а младиятъ гледа на старостьта като на бѫдеще, това е въпросъ, върху който трѣбва да се мисли много. Казваме, че изтокъ за едного е западъ за другиго и обратно: западъ за едного е изтокъ за другиго. И това е единъ отъ мѫчнитѣ въпроси за раз-решаване. Защо е така, земята знае. Това зависи отъ движението и около своята ось. Защо страдатъ хората? — Защото не разбиратъ живота. Стариятъ страда, понеже е изгубилъ младостьта си. Той седи и мисли, какво е било нѣкога, въ миналото. Представя си, какъ леко се е движилъ, колко пъргавъ и подвиженъ е билъ. Като не може да се върне къмъ младостьта си, той казва: Всичко е минало вече. Днесъ се намирамъ подъ тежестьта на 120 годишенъ животъ. Голѣмъ е товарътъ ми. Като умножимъ годинитѣ на 365 дни, днитѣ на часове, часоветѣ на минути и минутитѣ на секунди, ще се получи грамадно число. Тежъкъ е, наистина, животътъ на стария, понеже съзнанието му взима участие въ всичко, което е преживѣлъ и преживява. Стариятъ съзнава, какво изгубилъ въ младинитѣ си, и съжа-лява, че това не направилъ, онова не направилъ. Младиятъ пъкъ поглежда къмъ дѣдо си и казва: И азъ ще направя всичко, което дѣдо ми е направилъ. Има смисълъ стариятъ да съжалява за миналото, ако не го използувалъ разумно. Смѣшно е, ако съжалява, че не игралъ достатъчно на хорото, или не се срѣщалъ съ моми, Смѣшно е, ако съжалява, че на младини не използувалъ условията да забогатѣе. Единъ старъ човѣкъ разправяше, че на млади години билъ слуга при единъ богатъ господарь, който оставялъ касата си винаги отворена. Понеже билъ честенъ, слугата не си позволявалъ да бърка въ касата на господаря си, поради което и доднесъ останалъ беденъ човѣкъ. Като младъ, не му дохождало на умъ да вземе чужда пара или вещь, но сега, като се намира въ мѫчнотии, съжалява за изгубенитѣ условия. — Значи, на младини билъ ;религиозенъ и не си позволявалъ да краде; като остарѣлъ, разбралъ, че могло да се живѣе и по другъ начинъ. И тъй, докато е на земята, човѣкъ все ще съжалява за нѣщо: или малко игралъ на хорото, или много игралъ; или използувалъ условията на живота, да стане богатъ и ученъг или не ги използувалъ, както трѣбва; и най-после или съжалява, че билъ религиозенъ, или съжалява, че не билъ религиозенъ. Все има нѣщо, за което да съжалява. Това сѫ съ-стояния, презъ които всѣки минава. Така и младата мома, и младиятъ момъкъ, въ желанието си да се харесатъ единъ на другъ, постоянно съжаляватъ за нѣщо. Младата мома всѣки день се облича съ нова рокля, дано възлюбениягъ и най-после я хареса. Не я ли хареса, тя съжалява за приготовленията, които направила. Ако я хареса, тя е доволна и щастлива. Такива състояния има и младиятъ момъкъ, когато иска да се хареса на своята възлюбена. Ще кажете, че това сѫ обикновени работи. Наистина, такива сѫ, но, въпрѣки това, отниматъ голѣма часть отъ времето ви. Въ края на краищата, и младиятъ момъкъ, и младата мома остарявать. Тѣ вѣрватъ въ любовьта си, но тѣхната любовь не ги повдига. Тѣ се радватъ на дрехитѣ си временно. Иде день, когато и двамата се разочароватъ въ тѣхъ и търсятъ нѣщо сѫществено. Тѣ разбиратъ, че това, за което сѫ живѣли, не носи щастие. Тогава отправятъ погледа си на вътре, дано тамъ намѣрятъ същественото. Ако е въпросъ за обличане, за нови премѣни, на физическия свѣтъ човѣкъ трѣбва да има 120 костюма, на година по единъ костюмъ ; въ астралния свѣтъ — 1200 костюма, въ умствения свѣтъ — 12,000, въ причинния — 120,000, а въ Божествения свѣтъ — милиони костюми. Облѣклото на човѣка представя неговитѣ мисли и чувства. Колкото по-високо се издига човѣкъ, толкова повече мисли и чувства има. Отъ тѣхъ той тъче дрехата на своята душа, която живѣе вѣчно. Мисъльта за дрехитѣ или костюмитѣ на хората е предисловие къмъ друга мисъль, къмъ която постепенно отиватъ. Съ предисловие си служи всѣки ораторъ, всѣки ученъ и проповѣдникъ. Така тѣ подготвятъ слушателитѣ си къмъ съществената мисъль — цель на тѣхната речь. Коя е основната мисъль на моитѣ проповѣди? — Любовьта. Всички хора говорятъ за любовьта, безъ да я познаватъ. Всѣки казва, че обича нѣкого. Какъ ще опише проявитѣ на своята любовь ? Ще кажете, че мъчно се описва любовьта. Разнообразна е любовьта, не се поддава на описание. Слугата обича господаря си по единъ начинъ; майката обича дъщеря си по другъ начинъ; бащата обича сина си по трети начинъ. Любовьта не се описва съ думи. Колкото да говоришъ на глухия за любовь, нищо нѣма да разбере. Любовьта иска дѣла, а не думи. Ще кажешъ на човѣка, че го обичашъ, но той веднага ще те пита, какво нѣщо е обичь. — Гори ми сърдцето отъ любовь. — Какво нѣщо е горението? — Гоговъ съмъ на всички жертви. — Какво представя жертвата ? — Искамъ да те гледамъ. — Защо искашъ да ме гледашъ? Както и да говорите на човѣка за любовьта, все ще остане нѣщо неразбрано въ него. Искате да го видите, да бѫде близо до васъ, но като се приближи, отегчавате се, искате да се раздѣлите. Защо се отегчавате? — Защото закривалъ слънцето, и не виждате предметитѣ. — Защо не виждате? — Очитѣ ви затварялъ. Каква любовь е тази, която затваря очитѣ и ушитѣ на хората, да не виждатъ и чуватъ? Мѫжъ и жена се обичатъ, но като поживѣятъ нѣколко години заедно, отегчаватъ се единъ отъ другъ, не се търпятъ. Мѫжътъ се бърка въ работитѣ на жена си, а жената го кара да излѣзе вънъ, да я освободи, сама да си работи. Мѫжътъ ходи отъ стая въ стая и пита жена си, защо готви така, защо нарежда кѫщата така, а не иначе; какво чете, защо се моли, въ какво вѣрва и т. н. Всѣки трѣбва да бѫде свободенъ, да прави онова, което душата му желае. Защо ще се мѣсишъ въ чуждитѣ работи? Нека всѣки вѣрва въ това, което му дава сила и потикъ въ живота. Не се опитвайте да учите човѣка въ работи, които вие сами не познавате. Често хората говорятъ за любовьта, безъ да я познаватъ, безъ да сѫ я опитали. Любовьта е вѣченъ и непреривенъ процесъ. Тя не се пипа, понеже е крайно подвижна, не стои на едно мѣсто. Любовьта се движи съ бързина, по-голѣма оть тази на свѣтлината. Като влѣзе въ единъ домъ, тя оставя това, което носи за него, и веднага си заминава. Ако е било тъмно въ този домъ, тя го изпълва съ свѣтлина. По това се познава присѫтствието на любовьта. Следъ време свѣтлината се изгубва, и въ дома отново настава тъмнина. Човѣкъ започва да плаче, че изгубилъ любовьта си. Сама по себе си, любовьта не се губи, но човѣкъ е така устроенъ, че не може да задържа дълго време любовьта. Като знае това, любовьта често го посещава въ разни форми и начини. Бащата плаче и страда, че изгубилъ любовьта на сина си; майката плаче, че изгубила любовьта на дъщеря си. Господарьтъ се оплаква, че изгубилъ любовьта на слугата си; слугата пъкъ изгубилъ любовьта на господаря си и т. н. Всички хора се оплакватъ отъ безлюбие. Вѣрващиятъ, като влѣзе въ едно религиозно общество, въ първо време е вдъхновенъ, готовъ на всѣкакви жертви. Следъ известно време вдъхновението му изчезва, и той се чувствува изпразненъ, отегченъ. Всѣки се пита, кѫде отиде любовьта, защо го изостави. Това е предисловието на любовьта. Който разбере предисловието и го използува разумно, той е готовъ за непреривната любовь. Какво значи да използувашъ разумно любовьта ? — При всѣко нейно посещение да се повдигнешъ поне съ милиметъръ отъ първото си положение. Когато любовьта те посети и остави свѣтлината си, не стой на едно мѣсто. Използувай свѣтлината и да се повдигнешъ едно стъпало по горе. Като те посети втори пъть и види, че не си на същото мѣсто, тя пакъ оставя свѣтлината си. И този пъть се повдигашъ едно стъпало по-горе. Като правишъ това, ти всѣкога ще се ползувашъ отъ благословението на любовьта. Помнете: Любовьта никога не минава по единъ и същъ пъть. Следователно, вие трѣбва да се нагаж-дате къмъ нея, а не тя къмъ васъ. Който се оплаква отъ безлюбието на хората, той стои на едно мѣсто, не се повдига. Въ това отношение, той прилича на дете, което обикаля крушата, хвърля камъни върху нея, дано падне нѣкоя круша право въ устата му. Крушитѣ падатъ една следъ друга на земята, но то не се навежда да си вземе, а чака, отгоре нѣкакъ да му падне. Какво очаква, и то не знае. Всички плодове на дървото опадатъ, а детето стои съ отворена уста, не може да опита нито единъ плодъ. Не стойте съ отворена уста предъ любовьта, но бъдете будни, да приемете свѣтлината и и да се повдигнете стъпка нагоре. Стоите ли на едно и също мѣсто, много време ще чакате, докато ви посети отново. Като стоите на едно мѣсто, нито една круша нѣма да дойде при васъ. Има круши, които даватъ плодове непрекѫснато, презъ течение на цѣлата година. Тѣзи круши наричаме райски. Лимонитѣ и портокалитѣ приличатъ отчасти на райскитѣ круши, само че тѣ растатъ на топло, при специални условия. Като отидете при дървото на лимона или портокала, всѣкога ще намѣрите плодъ: едни връзватъ, други сѫ вече зрѣли. Обаче, не всѣки може да отиде на мѣстото, дето лимонитѣ и портокалитѣ растатъ и зрѣятъ. Будно съзнание и трезва мисъль се иска отъ всички. Само така можете да се ползувате отъ посещението на любовьта; само така ще разберете Божиитѣ пѫтища. Останете ли въ положението на дете, което иска баща му да мисли като него, да нарежда работитѣ му, както на него е угодно, нищо нѣма да разберете. Разумното дете се приспособява къмъ баща си, а неразумното плаче, сърди се, иска той да се нагоди къмъ него. Не повтаряйте погрѣшкитѣ на вашето детинство. Повдигнете се стѫпка нагоре, да приемете благото на любовьта. Турете човѣшкото настрана и дайте пѫть на Божественото въ себе си. Само така ще се освободите отъ човѣшкитѣ внушения, които се движатъ въ съзнанието ви, както картинитѣ на нѣкой филмъ. Съзнанието е чувствителна плоча, на която се отпечатва всичко. Не можешъ да помислишъ, да почувствувашъ или да направишъ нѣщо, което да не се отпечатва на съзнанието. Нѣкой отпечатъци сѫ приятни, а нѣкой не сѫ, и човѣкъ се чуди, какъ да се освободи отъ тѣхъ. Преди години срещнахъ единъ старъ човѣкъ, който се оплакваше, че нѣщо го мѫчело. Какво го мѫчи, не смѣе да каже. Най после се разположи, отпусна се и заговори: Преди единъ месецъ видѣхъ на улицата една красива мома, която се отпечата въ ума и въ сърдцето ми, и доднесъ не мога да се осво-бодя отъ образа и. Искамъ да не мисля за нея, но тя навсѣкѫде ме следва. Имамъ нѣколко сина, всички женени, не може да ми стане снаха. Какво да правя, какъ да изхвърля образа и отъ ума си? — Нѣма защо да я изхвърляшъ, но ще я приемешъ въ себе си. Тя се изпрѣчила на пѫтя ти, за да ти обърне внимание, че не си живѣлъ добре. И сега имашъ възможность да изправишъ живота си, да проявишъ любовь къмъ ближния си. Старецътъ се чуди, какъ е възможно младата мома да влѣзе въ него. Най-после разбра, че като се разшири и отвори сърдцето си за всички хора, заедно съ тѣхъ ще влѣзе и младата мома. Той започна да съжалява, защо не е младъ сега, да изправи живота си и да приложи любовьта правилно. Казахъ му, че и днесъ може да се подмлади.— Какъ? — Като влѣзешъ въ ретортата. На всички казвамъ: Който иска да се подмлади, трѣбва да влѣзе въ ре-тортата, да прекара тамъ деветь месеца. Следъ това ще излѣзе навънъ младъ, енергиченъ, жизнеспособенъ, готовъ за работа и жертва. — Съ момата ли ще влѣза въ ретортата, или самъ? — Съ момата. — Щомъ и момата ще бѫде съ мене, готовъ съмъ още сега да влѣза въ ретортата. Какво представя красивата мома ? — Божественото Начало въ човѣка. Следователно, който иска да се подмлади, трѣбва да прояви Божественитѣ мисли и чувства, които сѫ вложени въ него. Красивата мома и красивиятъ момъкъ сѫ символи на Божествения животъ и Божествената истина. Стремете се да проявите Божественото, а не да го обсебвате и да му ставате господари. Какъ ще станете господари на слънцето? Да се ползувате отъ слънчевата свѣтлина и топлина, това е въ реда на нѣщата, но никой нѣма право да заповѣдва на слънцето. Христосъ казва: „Ако не ядете плътьта ми и не пиете кръвьта ми, нѣмате животъ въ себе си“. Това значи: който не приеме Словото, нѣма животъ въ себе си. Словото освобождава човѣка. Отъ какво го освобождава? — Отъ старото, което служи за торъ. Съ старото можете само да наторите нивитѣ си, но не можете да се храните съ него. Новото е храната на човѣка. Докато сте млади, хранете се съ новото, та като остарѣете, да имате материалъ за бѫдещето. Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да се осигури. Не е въпросъ за осигуряване, но за съграждане на своето духовно тѣло. На земята човѣкъ живѣе съ физическо тѣло. Физическиятъ и духовниятъ свѣтъ се различаватъ коренно единъ отъ другъ. Тази е причината, дето човѣкъ се смущава на земята отъ такива нѣща, които въ духовния свѣтъ не го смущаватъ. Тукъ бедни и богати живѣятъ заедно, а въ духовния свѣтъ тѣ сѫ на различни мѣста. — Защо? — Защото въ духовния свѣтъ беденъ е грѣшникътъ, а богатъ — праведниятъ. Тамъ грѣшникътъ и праведниятъ не живѣятъ заедно. Бедниятъ живѣе въ ада, а богатиятъ — въ рая. Въ притчата за бедния Лазаръ и богатия виждаме, че като напусналъ земята, Лазаръ отишълъ въ лоното на Аврама, между богатитѣ и праведнитѣ. Богатиятъ, който живѣлъ въ охолность и изобилие, следъ смъртьта си отишълъ въ ада, между беднитѣ и грѣшни хора. Като разбралъ положението си, богатиятъ започналъ да се моли на Аврама, да изпрати Лазаръ при него, да накваси малко гърлото му, че пресъхнало. Аврамъ му отговорилъ, че това е невъзможно, защото има пропасть между тѣхъ. — Тогава нека Лазаръ слѣзе при братята ми на земята, да ги научи, какъ да живѣятъ. — И това е невъзможно, отговори Аврамъ. — Защо богатиятъ се обърна за помощь къмъ Лазара ? — Защото не бѣше се освободилъ още отъ своето господарство. Той гледаше на беднитѣ като на слуги, а не на равни на себе си. Той мислѣше, че и тукъ може да използува Лазара, но разбра, че духовнитѣ закони сѫ различни отъ земнитѣ. И тъй, докато сте на земята още, освободете се отъ старитѣ навици и недѫзи на богатитѣ. Не мислете, че външно бедниятъ може да бѫде вашъ слуга. Той е външно беденъ, а вѫтрешно богатъ, разполага съ го- лѣми знания и опитности. Ако е решилъ да изправи живота си, богатиятъ самъ трѣбва да отиде при духовния човѣкъ, да се учи отъ него. Който не разбира закона, радва се, че нѣкой богатъ го поканилъ у дома си, да му проповѣдва. Какъ ще проповѣдвашъ на човѣкъ, който мисли само за ядене и пиене? По-скоро той ще те завлѣче при себе си, отколкото ти да го повдигнешъ. Словото Божие се благовествува на сиромаситѣ, т. е. на онѣзи, които иматъ уши и очи, да виждатъ и слушатъ това, което имъ се говори. Сиромаситѣ сѫ праздни шишета, въ които можете да сипете нѣщо. Богатитѣ сѫ пълни шишета, които първо трѣбва да се изпразнятъ, следъ това да се налѣе ново съдържание въ тѣхъ. Само така то ще се задържи и използува. Пазете се отъ старото, което руши и подяжда човѣшкия животъ. Недоволството, съмнението, подозрението, завистьта сѫ стари навици, които причиняватъ разрушения. Защо се съмнявате въ Господа? Ще кажете, че Той ви изоставилъ. Не ви изоставилъ Богъ, но вие Го напущате. Когато синътъ умре, баща му ли го оставя ? Колкото и да страда за умрѣлия си синъ, бащата е принуденъ да го изостави. Ще го държи день-два у дома си и на третия день непремѣнно ще го занесе на гробищата. Ето защо, за да не принуждавате Бога да ви изпрати на гробищата, бѫдете всѣкога будни, да прилагате любовьта. Който прилага любовьта, той е вѣчно младъ и красивъ. Отнемете му любовьта и вижте, какъ ще погрознѣе. Пазете любовьта, която ви е дадена. Съ други думи казано: Не отхвърляйте Бога отъ себе си, за да не изгубите любовьта и живота си. Не давайте на заемъ това, което ви е дадено. Можете ли да дадете очитѣ, ушитѣ, рѫцетѣ и краката си на заемъ? — Не можете. Следователно, ако трѣбва да видишъ нѣщо, ще го видишъ съ своитѣ очи; ако трѣбва да чуешъ нѣщо, ще го чуешъ съ ушитѣ си; ако искашъ да хванешъ нѣщо, хвани го съ рѫцетѣ си; ако искашъ да отидешъ нѣкѫде, иди съ краката си. Не давай удоветѣ си на заемъ на когото и да е, нито взимай на заемъ чужди удове. Какво се иска отъ съвременнитѣ хора? — Да извадятъ мухлясалия хлѣбъ отъ торбитѣ си и да го хвърлятъ вънъ. После да изператъ торбитѣ си и да отидатъ на фурната, да ги напълнятъ съ прѣсенъ, хубавъ хлѣбъ. Въ това се заключава новото, Божественото, което иде сега въ свѣта. То не се занимава съ старото, съ мухлясалия хлѣбъ. — Защо? — Защото старото не носи никакви блага за човѣка. Това казва апостолъ Павелъ въ посланието си. Старото да се изхвърли навънъ. Торбитѣ да се изпразднятъ! Оценявайте благата, които днесъ се даватъ, а не миналитѣ блага, отъ времето на Мойсея. Днешниятъ день е важенъ. Той е Божественъ день. Използувайте благото, което сегашниятъ моментъ носи. Той е изгрѣвътъ на живота. Мнозина съжаляватъ, че не сѫ живѣли въ времето на Христа. Нѣма защо да съжаляватъ. Христосъ възкръсна, сле-дователно, и днесъ живѣе и проповѣдва. Защо не приемете и не приложите Словото Му ? Много отъ сегашнитѣ християни приличатъ на евреитѣ. И тѣ чуватъ, гледатъ, но не приематъ Словото на Христа. — Защо ? — Защото се държатъ за старитѣ човѣшки разбирания. Христосъ казва на Петра: „Това кръвь и плъть не ти го е открила, но Отецъ ми, Който живѣе въ мене“. Слънцето изгрѣва всѣка сутринь, но ако спишъ, нѣма да видишъ изгрѣва, нѣма да възприемешъ Божествената истина. Събудишъ ли се на време, ще видишъ изгрѣва и ще възприемешъ истината. Какъ ще разберете стиха, дето Христосъ казва: „Когато Синъ Человѣчески дойде на земята, ще намѣри ли достатъчно вѣра между хората?“ Ако Христосъ дойде днесъ на земята, хората ще се питатъ, отде дойде този, кѫде се е родилъ и т. н. И това е на мѣсто, но най-добре е да се възприеме Словото и да се приложи. Всички знаятъ, че Богъ е Любовь, че Той е всесиленъ, всеблагъ, всепрощаващъ, но истинското знание се заключава въ изпълняване на Божията воля. Който изпълнява Божията воля, ще опита Неговото благословение. Будно съзнание е нуждно на човѣка. Ако не е будно, причината е въ самия него. Съвременнитѣ хора сѫ крайно обременени, носятъ голѣми тежести. Време е да се освободятъ отъ тѣхъ. — Какъ? — Ще отворятъ торбитѣ си и ще изхвърлятъ навънъ непотрѣбнитѣ мисли, чувства и желания. Изхвърлете мухлясалия хлѣбъ навънъ! Единъ хлѣбъ въ торбата е достатъченъ, но прѣсенъ, доброкачественъ. Единъ костюмъ ви е достатъченъ, но да бѫде винаги чистъ, да свѣти. Ангелитѣ иматъ само една дреха на гърба си, но постоянно я чистятъ. Щомъ се яви едно малко петно, тѣ сѣдатъ на електрическия столъ, пущатъ тока на любовьта, и дрехата веднага свѣтне. Правете и вие като тѣхъ. Чистете дрехата си съ тока на любовьта. Който не знае да чисти дрехата си, постоянно ще се съблича и облича. Събличането е смърть, обличането — раждане. Това наричаме прераждане. Вложете въ умоветѣ и въ сърдцата си по една мисъль, по едно чувство, които не цапатъ дре-хата. — Какъ можемъ да разберемъ свѣта и живота само съ една мисъль и едно чувство ? — Две очи сѫ нуждни на човѣка. Той вижда свѣта съ две очи и го разбира. Една Божествена мисъль и едно Божествено чувство сѫ достатъчни. Тѣ сѫ дветѣ очи, презъ които човѣкъ вижда цѣлия свѣтъ и го изучава. Какво правятъ онѣзи, на които очитѣ отслабватъ ? Тѣ носятъ очила, но и съ тѣхъ не виждатъ добре. Нѣкой хора носятъ по нѣколко чифта очила, които постоянно промѣнятъ, но и съ тѣхъ не виждатъ добре. Много мисли и желания въ човѣка сѫ многото очила на очитѣ имъ. Приемете Божественитѣ мисли и чувства въ ума и въ сърдцето си, да бѫдатъ очитѣ ви здрави и съзнанието ви — будно. Гледайте на живота презъ очитѣ на любовьта. Само така ще придобиете истинското знание, което обикновениятъ човѣкъ не може да ви даде. Който гледа съ очитѣ на любовьта, ще приеме онази свѣтлина, която не може да мине презъ обикновенитѣ човѣшки очи. Ако се нуждаете отъ очила, идете въ фабрикитѣ на любовьта, дето произвеждатъ стъкла, презь които минава Божествената свѣтлина. Който възприема Божествената свѣтлина презъ очитѣ си, той вижда свѣта, който Богъ е създалъ, разбира го и лесно разрешава задачитѣ си. Желая на всички да гледатъ презъ очитѣ на любовьта и да приематъ нѣщата въ тѣхната сѫщина. — Богъ е Духъ, и Божиятъ Духъ носи свобода. * 26. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 29 мартъ, 1936 г., 5 ч. с. София. — Изгрѣвъ.

"Устойчиви величини", утринни слова, година V, т.2 (1935-1936). Първо издание отъ 1943 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 19 януари 1936 г. до 20 септември 1936 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание Новиятъ методъ Размишление. II. Послание къмъ Коринтянитѣ, 6 гл. Животътъ носи известни опасности за човѣка. Една отъ тѣхъ може да го доведе до положението, да очаква всичко наготово. Още като стане отъ сънь, той очаква на другитѣ. Ако е дете, очаква на баща си и майка си, на по-голѣмитѣ си братя и сестри. Ако е възрастенъ, очаква на слугитѣ си, тѣ да приготвятъ всичко, а той се ползува наготово отъ благата на тѣхния трудъ. И свѣтскитѣ, и религиознитѣ хора се отегчаватъ отъ работата. Забелязано е, че когато станатъ религиозни, хората не искатъ вече да работятъ, обленяватъ се. Тѣ казватъ: Богъ ще нареди всичко. Ако, наистина, Богъ нареди всички работи, ще ги нареди за себе си, а не за тѣхъ. Той нарежда своитѣ работи. Ако нареди вашитѣ, и тѣ ставатъ Негови. Ако искате да съществувате като личность, като човѣкъ, трѣбва да работите. Оставите ли другитѣ да работятъ за васъ, съвършено ще се обезличите. Нѣкой работи малко, а очаква голѣмо възнаграждение. Той иска да бѫде богатъ, ученъ, щастливъ за смѣтка на другитѣ. Това е невъзможно. Ако по този пѫть си станалъ ученъ, знанието е чуждо, а не твое. Щомъ пожелаешъ да знаешъ нѣщо, отивашъ въ нѣкоя библиотека да прочетешъ една книга и следъ това предавашъ знанието като свое. Павелъ казва: „Въ всичко представяме себе си като служители Божии, въ търпение голѣмо, въ скърби, въ нужди, въ утѣснения, въ биене, въ запирания, въ бъркотии, въ трудове, въ неспане, въ неядене.“ (— 4 и 5 ст.). Той изброява всички отрицателни положения, презъ които човѣкъ минава. И, като противоположни на тѣхъ, поставя други положения : „Съ чистота, съ благоразумие, съ дълготърпение, съ благость, съ Духа Светаго, съ любовь нелицемѣрна, съ словото на истината, съ сила Божия, съ орѫжия на правдата въ дѣсната рѫка и въ лѣвата.“ (— 6 и 7 ст.). — Това сѫ положителнитѣ орѫжия въ рѫката на човѣка, съ които трѣбва да работи. „Въ слава и безчестие, въ хулене и захваляне; като прелъстници, а истинни; като непознати, а опознати; като на умиране, а, ето, живѣемъ; като наказвани, а не умъртвявани; като оскърбени, а то винаги сме радостни; като сиромаси, но мнозина обогатяваме; като че нищо нѣмаме, а пъкъ всичко владѣемъ.“ (— 8, 9, 10 ст.). — И това сѫ проти-воположни състояния, презъ които човѣкъ неизбѣжно минава. Мнозина казватъ, че сѫ въ утѣснение отъ нѣщо. Шивачътъ казва, че му дотегнала работата, не му се шие вече. Щомъ работата дотегне на човѣка, това показва, че той не я владѣе. Значи, шивачътъ не е придобилъ изкуството да шие. На такъвъ шивачъ плащатъ малко. Следователно, за да ти плащатъ скѫпо и да не се отегчавашъ отъ работата, научи изкуството си добре. Станешъ ли добъръ майсторъ-шивачъ, всички ще те търсятъ и добре ще те възнаграждаватъ. Отивашъ да свиришъ нѣкѫде и ти подхвърлятъ десетина лева. Следъ това казвашъ, че ти дотегнало да свиришъ. Много просто — не си научилъ изкуството да свиришъ. Какво прави добриятъ майсторъ-цигуларь ? Той свири съ любовь, и всички оставатъ доволни отъ него. Той тегли лѫка съ увлѣчение и не мисли за пари, но тѣ се сипятъ въ изобилие. Другъ се оплаква, че му дотегнало да говори. — Защо му дотегнало ? — Защото не е научилъ изкуството на говоренето. Като не могатъ да свършатъ работата си, както трѣбва, мнозина казватъ: Ще отидемъ на онзи свѣтъ, тамъ ще свършимъ работата, която на земята не можахме да свършимъ. Не е така. Какъвто си на земята, такъвъ ще бѫдешъ и на онзи свѣтъ. Каквото направишъ на земята, това ще направишъ и на онзи свѣтъ. Тамъ условията сѫ по-тежки, отколкото на земята. Богатиятъ, който яде, пие и се весели, мисли, че и на онзи свѣтъ го очаква сѫщото. Много ще пати главата му. И да иска да се удоволствува, тамъ нѣма условия за това. Ще се намѣри въ ада и ще вика оттамъ съ пресъхнало гърло, дано дойде нѣкой отъ рая да накваси устата му. Така се разговарялъ богатиятъ съ Аврама, отъ когото искалъ да изпрати бедния Лазаръ, да му донесе вода, за да накваси пресъхналото си гърло. Христосъ дава примѣра съ богатия и съ бедния Лазаръ, за да изнесе поло-жението на двамата, докато били на земята, а после и въ другия свѣтъ. Богатиятъ ялъ, пилъ, но не научилъ изкуството да яде. Който не знае да яде правилно, умира невежа. Лазаръ не мислѣше само за ядене и пиене и научи много нѣща, които му опредѣлиха мѣсто въ рая. Да се говори на хората за онова, което е писано вече, това значи, да се повтарятъ нѣщата. Ние не се занимаваме съ повторение на едни и сѫщи истини. Защо ще повтаряшъ на човѣка, че трѣбва да бѫде праведенъ, добъръ, да свири добре ? Не знае ли той, какво нѣщо е правдата и добротата ? Не знае ли, какво значи да свиришъ добре? Ще кажете, че който свири, трѣбва да предава изразъ на свиренето. Това не се говори. То само по себе си се чувствува. Това е все едно, да кажете, че скѫпоценниятъ камъкъ трѣбва да пречупва правилно свѣтлината. Щомъ е скѫпоцененъ камъкъ, той, самъ по себе си, пречупва правилно свѣтлината, съвършено различно отъ обикновения, простъ камъкъ или стъкло. Ако насочите скѫпоценния камъкъ къмъ една рана, свѣтлината, която той пречупва, ще излѣкува раната. Направите ли същото съ обикновения камъкъ, раната нѣма да се излѣкува. Следователно, не е все едно, дали си ученъ или невежа. Учениятъ пречупва по особенъ начинъ свѣтлината на слънцето съ своя умъ и може да лѣкува съ тази свѣтлина. Обикновениятъ човѣкъ слабо пречупва свѣтлината на слънцето, поради което не може да помага на ближния си. — Какво трѣбва да прави той ? — Да учи и да придобива знания. Като се говори за учение, за знания, хората се обезсърдчаватъ и казватъ: Дотегна ни да учимъ. — Дотегна ви, защото не знаете, какъ да учите. — Дотегна ни да живѣемъ. — Не знаете да живѣете правилно. —- Дотегна ни да работимъ, искаме почивка. — Знаете ли, какво нѣщо е почивката ? Върви натоваренъ конь, господарътъ му го кара. По едно време господарьтъ се уморява и спира да си почине. Той спира, и коньтъ спира. Господарътъ казва: Ще си почина малко, а съ мене заедно и коньтъ ще си почине. Лъже се той, натоварениятъ конь не си почива. За него е по-добре да продължи пътя си, отколкото да стои на едно мѣсто натоваренъ. Ако искашъ и коньтъ да си почине, снеми товара му. — Кой ще го разтоварва сега ? — Това е другъ въпросъ. И вие се товарите, но, като се уморите, спирате да си починете и казвате: Не си починахъ. Много естествено, щомъ си натоваренъ, не можешъ да си починешъ. Защо не снемешъ товара си? — Господарьтъ ми не иска. Значи и човѣкъ, като коня, има господарь, който, по свое желание, го товари и разтоварва. Свободниятъ човѣкъ се отличава по това, че никой не го кара, никой не го товари. Кара ли го нѣкой, той е изгубилъ свободата си. Ако си недоволенъ, обезсърдченъ, ще знаешъ, че имашъ господарь, който те товари и разтоварва и те кара да вървишъ по негово желание.. При това положение, ти не си свободенъ. И затворникътъ говори за свобода, но следъ него върви войникъ съ пушка и, ако види, че спира, веднага го мушка съ приклада и казва: Върви напредъ! — Не е ли свободенъ този човѣкъ ? — Щомъ върви войникъ следъ него, не е свободенъ. — Нѣма ли никаква човѣщина къмъ ближния ? — Тукъ не се говори за човѣщина. Всички хора се стремятъ къмъ свобода, но за да я придобиятъ, трѣбва да дойдатъ до вѫтрешно разбиране на живота. — Не разбираме ли живота? — Разбирате го, но като деца отъ отдѣленията. Като се намиратъ предъ нѣкаква мѫчнотия, тѣ не знаятъ, какъ да я разрешатъ. Кракътъ имъ е счупенъ, боли ги и, ако дойде нѣкой да имъ помогне, тѣ сѫ недоволни, намиратъ, че грубо се отнася съ тѣхъ. Като изправя счупения кракъ, тѣ се питатъ, защо имъ причинява толкова болки и страдания. Много естествено, човѣкътъ владѣе изкуството да поправя счупени крака. Той има отношение къмъ хора съ счупени крака. Обаче, счупването на краката имъ пее негова вина. Като стѫпва невнимателно, човѣкъ може да се подхлъзне и да счупи крака си. Следователно, който не приема помощьта на лѣкаря съзнателно и съ благо- дарность, той не разбира живота. Който раз-бира живота, не пита, защо е трѣбвало да счупи крака си. Защо само на него се случило това изпитание? Той не подозира, че почти всички хора сѫ болни, съ счупени или навехнати крака. Радвайте се, че има майстори — лѣкари, които могатъ да изправятъ физическитѣ и психическитѣ недѫзи на човѣка. Мнозина се оплакватъ отъ голѣма чув- ствителность, не позволяватъ да се докосне нѣкой до тѣхъ. Това е болезнено явление. Докато сѫ живи, могатъ да се запазятъ отъ докосването на хората, но какво ще правятъ, като умратъ ? Не само че ще се докосватъ до тѣхъ, но ще ги хващатъ за главата и за краката, ще ги обръщатъ ту на една, ту на друга страна. Съзнанието на умрѣлия е още въ тѣлото му, но не може да се прояви, не може да каже нито една дума. Следи, какво правятъ близкитѣ му, и мълчи. Свещеникътъ чете молитви и следъ това казва на присѫтствуващитѣ да хвърлятъ по малко пръсть въ гроба. Той се мѫчи, но е принуденъ да търпи. За да се освободи отъ тѣзи страдания, докато е живъ още, човѣкъ трѣбва да живѣе правилно. Дойде ли до положението, да го хващатъ за главата и краката, да го спущатъ въ гроба, нищо друго не му остава, освенъ да се моли на Господа, да го прати отново на земята, да се научи, какъ да живѣе. Ще кажете, че това е заблуждение. Като умре, човѣкъ трѣбва да се моли, втори пѫть да дойде на земята. Не е заблуждение това. Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да живѣе разумно. Докато не постигне това, той ще дохожда много пѫти на земята. Задачата на човѣка е да се усъвършенствува. Това не се постига въ единъ животъ. Много пѫти ще се ражда и преражда човѣкъ, докато постигне съвършенство. Сега, това е учението на слугитѣ, които страдатъ отъ своето положение. Да дойдемъ до служенето съ любовь. Докато постигнете това изкуство, ще минавате презъ опасни, мѫчни и неприятни мѣста. Какви сѫ тѣзи мѣста, не е нуждно да се описватъ. Щомъ сте тръгнали на пѫть, неизбѣжно ще минете презъ тѣхъ. Тръгнали сте на екскурзия за една висока планина. Колкото по-нагоре се качвате, толкова по-голѣми мѫчнотии срѣщате. Това не е за обезсърдчаване, но трѣбва да знаете, че не може да избѣгнете мѫчнотиитѣ. Опасности и мѫчнотии има и при качването, и при слизането. Каже ли нѣкой, че не трѣбва да се качва по високитѣ планини, той е на кривъ пѫть. Щомъ живѣешъ на земята, и ще се качвашъ, и ще слизашъ. Само така ще придобивашъ знания, които осмислятъ страда-нията. Като придобие знания, човѣкъ казва: Заслужава човѣкъ да страда. Знанието обогатява и повдига човѣка. И Христосъ дойде на земята да пострада и да научи нѣщо. Той не знаеше, какво нѣщо е неблагодарностьта. Той не можеше да си представи, какъ е възможно да направишъ добро и да ти се отговори съ неблагодарность. Това научи Той на земята между хората. Какви ли не подозрения, съмнения и хули не се сипѣха по Неговъ адресъ. Като четатъ за страданията на Христа, хората мислятъ, че това е било преди две хиляди години, нѣма да се повтори сѫщото, поне съ тѣхъ нѣма да се подиграватъ, нѣма да ги хулятъ и гонятъ. Ще знаете, че това, което ставаше съ Христа, ще стане и съ васъ. — Кой ще ни причини страдания? — На първо мѣсто онѣзи, които ви обичатъ. Отъ неприятелитѣ си и отъ тѣзи, които не ви обичатъ, вие се пазите като отъ огънь. Следователно, опасностьта иде отъ тѣзи, които ви обичатъ. За тѣхъ вие сте отворени. Тъкмо оттамъ иде нападението. Значи, най-голѣмитѣ нещастия идатъ отъ страна на доброто, а не отъ страна на злото. — Какъ е възможно това?—Възможно е. Какво става съ две добри приятелки, ко-гато между тѣхъ влѣзе единъ красивъ мо- мъкъ? И дветѣ се влюбватъ въ него, и приятелството имъ се разваля. Тѣ се раздѣлятъ, и любовьта имъ се превръща въ омраза. Сѫщото става и между двама добри приятели, когато допуснатъ помежду си една красива мома. Двамата се влюбватъ въ нея и започватъ да се каратъ. Доброто приятелство между тѣхъ създаде злото. Любовьта не търпи никаква външна близость. Приближишъ ли се до нея повече, от колкото трѣбва, ти самъ си създавашъ нещастия и страдания. Дето те постави любовьта, тамъ ще стоишъ, нѣма да се мърдашъ. Ако се отдалечишъ отъ нея, пакъ ще страдашъ. Ще стоишъ точно тамъ, дето тя те е поставила: нито по-далечъ, нито по-близо до нея — точно на опредѣленото мѣсто. Мислите ли, че трѣбва да бѫдете близо до любовьта, вие сте на кривъ пѫть. Който се опитва да се приближи до лю-бовьта, неизбѣжно ще се отдалечи. Тя сама ще го отблъсне. Страданията на съвременнитѣ хора се дължатъ, именно, на това, че искатъ да измѣнятъ мѣстото си, което природата имъ опредѣлила. Тѣ искатъ да се приближатъ до любовьта. За това е нуждно знание. Кой музикантъ е близо до капелмайстора? — Който знае да свири. Ако не свири добре, колкото близо да застане до капелмайстора, или до великитѣ музиканти, нищо не придобива. Добриятъ музикантъ се ползува и отдалечъ. Казва се, че на човѣка е нуждна философия. Знание му е нуждно, а не философия. Като има знания, той ще разглежда нѣщата отъ всички страни и никога нѣма да се заблуждава. Напримѣръ, азъ разглеждамъ човѣка като риба, като птица, като млѣкопитаеще, като човѣкъ, както първоначално е създаденъ, като ангелъ, какъвто ще стане въ бѫдеще, и тогава си съставямъ понятие за него. Имамъ ли ясна представа за нѣщата, никога не изпадамъ въ заблуждения и разочарования. Предварително зная, кой какво може да направи. Еди-кой си казалъ една лоша дума. — Не е лоша думата, но ти не разбирашъ, какво се крие въ нея, и не можешъ да извадишъ съдържанието и навънъ. Магическа сила се крие въ думитѣ. Важно е да ги произнасяте правилно. Чуйте, какъ ще каже гладниятъ, че е гладенъ. Думитѣ „гладенъ съмъ“ отъ неговата уста звучатъ по единъ начинъ, а отъ устата на сития звучатъ другояче. Голѣма разлика има въ изговарянето на тѣзи думи отъ гладния и отъ сития. Грѣшникътъ търси доброто по единъ начинъ, праведниятъ — по другъ начинъ. Разлика има въ търсенето. Грѣшникътъ се стреми къмъ доброто, като гладенъ, а праведниятъ — като ситъ. И грѣшникътъ може да стане праведенъ. — Какъ? — Като приложи доброто. Ако праведниятъ се откаже оть доброто, ще стане грѣшникъ. Защо е така, това е другъ въпросъ. Важно е, че сѫществуватъ две въз-можности въ свѣта: праведниятъ да падне, а грѣшниятъ да се повдигне, да стане праведенъ. Ето защо, праведниятъ трѣбва да се пази, да не падне; грѣшниятъ трѣбва да се повдига, да стане праведенъ. Учениятъ трѣбва да се пази, да не се заблуди отъ нѣ-кой фактъ; невежиятъ трѣбва да се стреми къмъ знанието, да се освободи отъ невежеството. На какво се дължи невежеството ? — На разсѣяностьта. Разсѣяниятъ не може да възприема това, което му се преподава, и остава невежа. Ще кажете, че неразположението е причина за разсѣяностьта. — Кога човѣкъ е неразположенъ ? — Когато изгубва същественото въ живота. Ако синътъ на богатъ баща мисли само за ядене и пиене съ приятели, а не учи, скоро ще изгуби силитѣ си и ще се разочарова. Той изгубва вѣра въ живота, въ приятелитѣ си и се обезсърдчава. Той нѣма разположение за работа, за учене. Каквато работа му дадатъ, той е разсѣянъ, нищо не може да свърши. За да излѣзе отъ това положение, човѣкъ трѣбва да намѣри истинскитѣ си приятели, които съ готови да го следватъ навсѣкъде въ този и въ онзи свѣтъ. Тѣ взиматъ участие и въ радоститѣ, и въ скърбитѣ му. И тъй, докато е на земята, човѣкъ губи и печели. — Кога губи? — Когато влага капитала си въ житейското море, т. е. въ свѣта. Какво става съ захарьта, ако я пуснете въ чаша вода? — Ще се разтвори и изчезне предъ очитѣ ви. Така и човѣкъ губи силитѣ и способ- ноститѣ си, когато ги влага въ широкия свѣтъ, т. е. въ житейското море. Обаче, вложи ли капитала си въ Божественото море, следъ време той ще се увеличи и ще се превърне въ такава сума, която ще го осигури за вѣчни времена. Така направи бедната вдовица въ времето на Христа, която даде последната си пара за беднитѣ. Това, което даде тя, надминаваше сумитѣ, които богатитѣ пожертвуваха за своитѣ ближни. Въ Божествения свѣтъ малкото се умножава и дава голѣми лихви. Затова е казано въ Писанието, че малкото се благославя. Какво се иска отъ човѣка? — Да учи, да придобива знания. Богъ се радва на онѣзи, които постоянно учатъ. Не е важно да бѫдешъ ученъ, но да учишъ. Ученето е непреривенъ процесъ. Не е нуждно да бѫдешъ добъръ, но постоянно да правишъ добро — това е непреривенъ процесъ. Стремете се къмъ непреривнитѣ процеси, които сѫ динамически. Въ тѣхъ има енергия, животъ. Пазете се отъ статическитѣ положения. Кажете ли, че сте ученъ, добъръ, вие се намирате въ статическо състояние. На земята човѣкъ не може да бѫде абсолютно добъръ, но може да прави добро всѣки моментъ. Ето, май-ката, която обича детето си, пакъ си служи съ злото, бие го. Като не я слуша, тя го бие. — Кѫде е погрѣшката? — И въ майката, и въ детето. Ако майката знае, какъ да постѫп- ва съ детето си, то всѣкога ще я слуша. Ако детето е послушно, ще се подчинява на майка си, и тя нѣма да го бие. Съвременнитѣ майки и деца сѫ актьори на житейската сцена, поради което не всѣкога играятъ ролитѣ си добре. Ще кажете, че майката е поела доброволно службата си. Въпрѣки това, тя не е всѣкога добра актьорка. И децата не сѫ всѣкога добри актьори. Макаръ че на актьоритѣ се плаща, но и тѣ правятъ погрѣшки. Казано е въ Писанието, че човѣкъ трѣбва да дава даромъ нѣщата. Даромъ ще дадешъ само това, което си получилъ даромъ, или което си придобилъ безъ трудъ. Човѣкъ се нуждае отъ истинско, положително знание. — Защо му е нуждно това знание? — Защото само то може да се прилага въ живота. Всѣко знание, всѣко богатство, въ което човѣкъ не взима участие, не го интересува. Може ли да ви интересува едно угощение, въ което не взимате участие? Много нѣща ще ви разправятъ за това угощение, но то не ви интересува. Нѣкой казва, че знае, какъ се излюпватъ пиленца чрезъ инкубаторъ. Знае той, но на теория. Като тури яйцата въ инкубатора, може или да ги изгори, или да ги изстуди. Трѣбва да знае, при каква температура се излюпватъ пилетата и презъ всичкото време да я поддържа. Следователно, истинско знание е онова, което, приложено въ живота, дава резултати, отъ които всички се ползуватъ. И тъй, истинско знание е това, при което човѣкъ не губи нищо. Младъ, който губи младостьта си, е лишенъ отъ знание; вѣрващъ, който губи вѣрата си, нѣма знание; ученъ, който губи ученостьта си, нѣма знание; добродетелниятъ, който губи доброто си, нѣма знание. Да изгубишъ доброто си, това значи, да дадешъ пѫть на злото въ себе си. Доброто и злото въ човѣка сѫ така съчетани, както орѣхътъ съ своитѣ черупки. Зелената и твърдата черупки на орѣха представятъ злото, а ядката — доброто. Първо ще махнешъ зелената обвивка на орѣха, после — твърдата и най-после ще дойдешъ до ядката, т. е. до доброто. Затова казваме, че който прави добро, има възможность да прави зло; който прави зло, има възможность да прави добро. Пазете се отъ злото! Това ще постигнете, като давате предимство на Божественото Начало въ себе си. То си служи съ нови методи — методитѣ на любовьта. Какъ ще постѫпите съ кучетата, които ви лаятъ ? Ако при-лагате старитѣ методи, ще хвърляте камъни върху тѣхъ, да ги разгоните; ако прилагате новитѣ методи, ще носите хлѣбъ въ джоба си и, като ви залае нѣкое куче, ще му дадете едно парче. Така то ще ви стане приятель и нѣма да ви лае. Казано е въ Писанието : „Направете си приятели отъ неправдата“. Ако нѣкой ви безпокои, не се гнѣвете, но дайте му нѣщо, да ви стане приятель и да престане да ви смущава. Безпокои ли ви нѣкое дете, дайте му една книжка съ приказки, да чете. Като се заинтересува отъ тѣхъ, то ще дойде да ви разправя, какво е прочело, и ще изправи поведението си къмъ васъ. „И ще ви бѫда Отецъ, и вие ще ми бѫдете синове и дъщери“, казва Господъ Вседържитель. (—18 ст.). — Значи, ако прилагате новия методъ на любовьта, ако учите и изпълнявате Божията воля, Богъ ще ви бѫде Отецъ, а вие — Негови синове и дъщери. — Божиятъ Духъ носи всичкитѣ блага на живота. * 24. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 15 мартъ, 1936 г., 5 ч. с. София. — Изгрѣвъ.

"Устойчиви величини", утринни слова, година V, т.2 (1935-1936). Първо издание отъ 1943 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 19 януари 1936 г. до 20 септември 1936 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание Абсолютна справедливость Размишление. I. Послание къмъ Коринтянитѣ, 15 гл. Малкото дете разбира нѣщата по детски, юношътъ — по юношески, 20 годишниятъ — постепенно навлиза въ живота, и разбиранията му сѫ по-дълбоки, но и това разбиране не е последно. Колкото повече години минаватъ, човѣкъ още повече се вдълбочава въ живота и, като стане 100—120 годишенъ, разбиранията му се различаватъ коренно отъ тѣзи на детската му възрасть. Много отъ съвременнитѣ хора се намиратъ въ фазата на детското си разбиране, и постоянно се питатъ на френски, или на английски езикъ, говорите ли френски, или английски. Ако сте чужденецъ, дошълъ въ България, ще ви питатъ, знаете ли български. Навсѣкѫде ви задаватъ едни и сѫщи въпроси, вие давате едни и сѫщи отговори, но, въ края на краищата, нищо не придобивате. Повтарянето на нѣщата не придава нищо особено на човѣка. Често нѣкой проповѣдници взиматъ стихове отъ Евангелието и ги тълкуватъ. Като слушате проповѣдитѣ имъ, намирате, че тѣ се въртятъ все около една и сѫща мисъль. Така постѫпватъ и нѣкой учени. Разглеждатъ известенъ въпросъ отъ всички страни, но, въ края на краищата, и еднитѣ, и другитѣ не разбиратъ вѫтрешния смисълъ на нѣщата. Единъ младежъ декламиралъ едно хубаво стихотворение. Запитали го, каква идея прокарва авторътъ чрезъ него. — Не зная, отговорилъ младежътъ, азъ го преписахъ наготово, безъ да разбирамъ дълбокия смисълъ. Срещнали поета и го запитали, каква идея се крие въ стихотворението му. — И азъ не зная, написахъ го по вдъхновение. Каква идея е прокарана въ него, не разбирамъ. На сѫщото основание, ако запитате българина, какво разбира подъ думитѣ „конь, крава“, които често употрѣбява, и той не може да ви отговори. Той знае, че коньтъ и кравата сѫ животни, но какво се крие въ тѣзи понятия, отъ гледището на първоначалния ватански езикъ, и той не знае. Днесъ хората си служатъ повече съ санскритски езикъ, като наречие на ватанския, и съ новитѣ, модерни езици, като наречия на санскритския. На какъвъ езикъ ще говоришъ, това се отнася до твоето разбиране, като степень на съзнанието ти. Като се говори за разбирането на хората въ връзка съ тѣхното съзнание, ние правимъ следното сравнение: има хора, които се движатъ съ бързината на биволска кола; други се движатъ съ бързината на конска кола; трети — съ бързината на автомобилъ; четвърти — съ бързината на аеропланъ; пети — съ бързината на свѣтлината. Следователно, който се движи съ бързината на волска кола, има разбирането на вола; който се движи съ конска кола, има разбирането на коня; който се движи съ автомобилъ или съ аеропланъ, има по-високо разбиране — той се движи съ съзнанието на човѣкъ; който се движи съ бързината на свѣтлината, има разбирането на ангела. Стихийна е бързината на свѣтлината! Въ една секунда изминава триста хиляди километра. Който се движи съ бързината на волската кола, ще знае много нѣща. Колата се движи бавно, и човѣкъ има възможность да наблюдава и изучава нѣщата въ подробноститѣ имъ. Ако се движишъ съ бързината на свѣтлината, малко нѣща ще знаешъ. Обаче, за предпочитане е понѣкога да знаешъ малко нѣща, но да се движишъ съ бързината на свѣтлината. Ако те гонятъ неприятели, по-добре да се движишъ съ бързината на свѣтлината, отколкото съ волска кола. Само така ще бѫдешъ свободенъ. Съвременнитѣ хора говорятъ за свобода, а при това сѫ роби. — Защо ? — Защото по-вечето отъ тѣхъ се движатъ съ бързината на волска кола. Тѣ говорятъ за свобода, а при най-малкото неразположение се обезвѣряватъ и се питатъ. какво ще стане съ тѣхъ следъ 20 години. Страхътъ отъ бѫдещето показва, че тѣ сѫ роби. Тѣ си задаватъ много въпроси, които, въ края на краищата, оставатъ неразрешени. Много естествено, тѣзи въпроси се разрешаватъ съ бързината на свѣтлината, а тѣ ги разрешаватъ или съ бързината на волска кола, или съ бързината на конска кола, или съ бързината на автомобилъ или аеропланъ. Днесъ малко хора разрешаватъ мѫчнитѣ въпроси съ бързината на свѣтлината. Ще кажете, че това е така, понеже, при бързината на свѣтлината, тѣ придобиватъ малко знания. Да имашъ малко знания, това не значи че си невежа, но, каквото знаешъ, да го знаешъ, както трѣбва, съвършено. Човѣкъ се нуждае отъ истинско, положително знание, което да не му изневѣрява никога. Единъ виденъ турчинъ попадналъ въ едно българско село. Като се разговарялъ съ селянитѣ по турски, той имъ казалъ: Помнете, че азъ зная български езикъ, разбирамъ всичко. Като се разговаряте помежду си, внимавайте да не кажете нѣщо противъ мене, защото всичко ще разбера, и главитѣ ви ще патятъ. Тѣ взели въ внимание думитѣ му и се пазѣли да не кажатъ нѣщо лошо противъ него. Турчинътъ запалилъ чубука си и задрѣмалъ малко. Въ това време една искра отъ чубука на турчина запалила чалмата му. Той не забелязалъ това и продължавалъ спокойно да си пуши. Единъ отъ се- лянитѣ видѣлъ, че чалмата на турчина гори и му казалъ на български: Агачо, чалмата ти гори. Турчинътъ отговорилъ на турски: Зная. Селянинътъ пакъ обърналъ внимание на турчина за чалмата му, но последвалъ сѫ- щиятъ отговоръ: Зная, не се безпокойте! Като видѣлъ, че турчинътъ не се стрѣска, селянинътъ разбралъ, че има работа съ човѣкъ, който не знае български и му казалъ на турски, че чалмата му гори. Турчинътъ веднага се хваналъ за главата и казалъ: Така кажи, приятелю, да те разбера. Преди години дойде при мене една госпожа да ме пита за съветъ: какъ да лѣкува врата си, на който се явила нѣкаква подутина. По съветитѣ на нѣкои, тя правила студени компреси, туряла ленено сѣме, но нищо не и помогнало. Препорѫчахъ и да попѣе малко на болката. Тя се засмѣ, не повѣрва, че съ пѣсень може да се излѣкува. На пѣсеньта не вѣрва, а на компреситѣ вѣрва, но тѣ не и помогнали. Студени компреси и душове сѫ за силни хора, на които кръвообръщението е правилно. Ако слабиятъ си позволи студени бани и душове, скѫпо ще плати. Нѣкой отива на гореща баня, окѫпе се добре, следъ това влиза въ студенъ басейнъ. После се чуди, защо състоянието му се влошава. Много просто, рѣз- китѣ промѣни на температурата не се отразява добре върху човѣшкия организъмъ. Беденъ човѣкъ иска да стане богатъ. Той не подозира, че богатството ще го направи нещастенъ. То не е за него. Да стане преждевременно богатъ, това значи, да влѣзе отъ гореща баня въ студена. Не се стремете къмь такова богатство. То е достояние само за силнитѣ, велики хора. Обикновениятъ човѣкъ не трѣбва да бѫде нито много беденъ, нито много богатъ. Двама души се разговаряли. Единиятъ казалъ на другия: Ти не трѣбва да бѫдешъ нито беденъ, нито богатъ. — Какъвъ трѣбва да бѫда тогава ? Отъ какво имамъ нужда ? — Отъ дърво. — Защо му казалъ така ? — Понеже не билъ доволенъ отъ събеседника си. Той му пожелалъ дърво, вмѣсто богатство. Съ това искалъ да каже, че трѣбва да го набие добре. Това не е разрешаване на въпроса. Ако искашъ да убедишъ нѣкого, че има нужда отъ бой, посъветвай го да изложи гърба си на раннитѣ слънчеви лѫчи, тѣ да го биятъ. Който излага гърба си на действието на слънчевитѣ лѫчи, става здравъ, умътъ му се намѣства. Всичко въ него започва да расте, цъвти и зрѣе. Тъй щото, радвайте се, когато слънчевитѣ лѫчи ви удрятъ. Лошо е, когато неприятельтъ те бие. Лошо е, когато магаре те рита. То изопачава твоето разбиране. Да те рита магаре, това значи, да изкривишъ мисъльта си и да не мислишъ право. Защо ще мислишъ, че си простакъ и невежа ? Не се ритай самъ. Остави свѣтлината да те рита. Ако риташъ хората, ритай като свѣтлината. Допуснешъ ли самъ, че си невежа или простакъ, ти си вече робъ на дявола, свързалъ си приятелство съ него. Какво означава думата дяволъ? Подъ „дяволъ“ се разбиратъ несгодитѣ, безпокойствата, мѫчнотиитѣ, които човѣкъ има и не може да се справи съ тѣхъ. Като изгуби вътрешния си миръ и свѣтлина, човѣкъ се свързва съ дявола. Това става, както съ обикновения човѣкь, така и съ светията. Ако разумниятъ войнъ даде правиленъ ударъ на тѫпана, войницитѣ го разбиратъ. Обаче, ако детето удря тѫпана, войницитѣ нищо не разбиратъ. Следователно, като мисли право, човѣкъ така удря върху умоветѣ на възвишенитѣ сѫщества, че тѣ разбиратъ нуждитѣ му и веднага се притичатъ на помощь. Ако не мислите право, ударътъ върху умоветѣ на възвишенитѣ сѫщества взима криво на-правление, и тѣ не могатъ да ви помогнатъ. Вие се чудите, защо никой не чува страданията ви и не ви отговаря. Причината е на лице. Ударътъ върху вашия тѫпанъ е фалшивъ, не се възприема отъ умоветѣ на възвишенитѣ сѫщества. Като се говори за истината, мнозина се обезсърдчаватъ и се питатъ, защо нищо не сѫ постигнали. Защо усилията и трудътъ имъ отиватъ напраздно? Тѣ сами трѣбва да си отговорятъ. Обаче, истината е безпощадна. Който иска да я възприеме, трѣбва да бѫде готовъ на всѣкакви жертви. Че щѣла да наруши мира на нѣкого, тя не се интересува. Истината има предъ видъ Божественото въ човѣка. Тя иска да застави човѣка да прояви Божественото Начало въ себе си. То е вѣчното, неизмѣнното, на което всѣкога може да се разчита. Защо да не разчитате на него ? На какво разчита търговецътъ ? — На чистото злато и скъпоценнитѣ камъни, съ които може да търгува. Скъпоценниятъ камъкъ разлага свѣтлината по особенъ начинъ. На тази свѣтлина всѣки може да се лѣкува. Затова, добре е човѣкъ да носи златни пръстени съ скъпоценни камъни. Не всички камъни действуватъ благотворно върху човѣшкия организъмъ, и не всѣки скъпоцененъ камъкъ действува лѣчебно върху всички хора. Има такива камъни, на които трептенията не се съгласяватъ съ трептенията на организма на даденъ човѣкъ, поради което произвеждатъ дисхармония. Радий действува лѣчебно на известни хора. Който работи или се лѣкува съ радий, трѣбва да се нагоди на неговитѣ трептения. Същото се отнася и до любовьта. Мнозина говорятъ за любовьта, искатъ да я възприематъ и приложатъ въ живота си. Добро е тѣхното желание, но трѣбва да знаятъ, че любовьта е мощна сила, съ която може да работи само онзи, който е готовъ за нея. Казано е въ Писанието, че Богъ е огънь всепояждащъ. Това значи; Любовьта е огънь, който изгаря всичко. Пипнешъ ли я, ръцетѣ ти ще изгорятъ. Видишъ ли я, ще ослѣпѣешъ. Чуешъ ли я да ти проговори, ще оглушѣешъ. Ще се запитате, какъ ще познаете тогава Бога, т. е. любовьта? — Постепенно ще Го познаете. Ще започнете отъ най-малката любовь и ще вървите къмъ голѣмата. Като се калите и приготвите за Божията Любовь, тогава ще познаете Бога. Здрава и устойчива нервна система е нуждна на онзи, който съзнателно търси Бога и любовьта. Както детето въ първо отдѣление изучава буква следъ буква, докато се научи да чете, така и човѣкъ възприема, капка по капка любовьта, докато дойде деньтъ, когато я възприеме въ нейната пълнота. Чрезъ- какво ще я възприеме? — Чрезъ тѣлото си. — Кое тѣло ? — Духовното тѣло. Докато живѣе само физически, той я възприема чрезъ фи-зическото си тѣло. Докато живѣе астрално, той я приема чрезъ астралното си тѣло; като живѣе умствено, той я приема чрезъ умственото си тѣло; когато живѣе въ причинния свѣтъ, той я приема чрезъ причинното си тѣло. За да приеме изцѣло любовьта, човѣкъ трѣбва да събуди висшето азъ, т. е. свръхсъзнанието си. Само така той ще си състави ясна представа за любовьта и ще познае Бога. Хората не познаватъ Бога, не познаватъ любовьта и, въпрѣки това, я дѣлятъ. Любовьта не се дѣли. Нѣколко моми се влюбватъ въ единъ момъкъ и го дѣлятъ. Нѣколко момци се влюбватъ въ една мома и я дѣлятъ. Какво дѣлятъ, и тѣ не знаятъ. Такова дѣление сѫществува и въ религиозния животъ на хората. Тѣ се каратъ помежду си за първенство. Всѣки иска Богъ да мисли за него повече, отколкото за другитѣ. Това е все едно мравкитѣ да спорятъ помежду си, за коя отъ тѣхъ повече мисли човѣкъ. За никоя мравка не мисли той. Който изпълнява Божията воля, за него мисли Богъ. Следователно, ако мравката може да се повдигне въ съзнанието си, да върши волята на човѣка, той ще мисли за нея. Не се ли повдигне до това съзнание, мравката остава далечъ отъ човѣка. Кое е онова, съ което човѣкъ може да обърне вниманието на Господа? Днесъ мѫжътъ се изкушава отъ жената, жената — отъ мѫжа. И двамата се изкушаватъ отъ паритѣ, отъ яденето и др. Може ли да се разчита на човѣкъ, който се изкушава ? Имашъ кѫща, но си недоволенъ, че съседътъ ти има по-хубава отъ твоята. Защо си недоволенъ ? Радвай се на кѫщата на съседа си, като на своя. Цената на кѫщата се опредѣля отъ живота на обитателитѣ и. Светията може да живѣе въ проста колиба, но далечъ отъ нея се разнася неговото благоухание. Обикновениятъ човѣкъ може да живѣе въ богата кѫща, но отъ нея излиза лоша миризма. Като се говори за недостатъцитѣ на хората, прахъ се вдига около тѣхъ. Децата да стоятъ надалечъ, за да не ги засипва прахътъ; онѣзи, които искатъ да учатъ, да стоятъ близо и да придобиватъ знания. Малко да знаете, но знанието ви да е на мѣсто. Ще кажете, че сѫщото се онтася и до любовьта. За любовьта е обратно — много любовь трѣбва да има човѣкъ, за да не остава праздно мѣсто въ сърдцето му. Ще кажете, че сърдцето ви е из- горѣло отъ любовь. Азъ съмъ виждалъ сърдца, които пушатъ или димятъ отъ любовь — още не сѫ запалени. Сърдцето трѣбва да гори отъ любовь. Човѣкъ, въ сърдцето на когото любовьта произвежда пълно горение, е свързанъ съ Бога и познатъ отъ Него. Благословение е за човѣка да гори отъ любовь. Той е доволенъ отъ живота. Значи, доволството произвежда пълно горение въ човѣшкото сърдце. Недоволството произвежда непълно горение. Разбраното страдание произвежда пълно горение, а неразбраното — непълно. Защо страда човѣкъ ? — За да се изпита неговата любовь и устойчивость. Едно трѣбва да знаете: всѣко страдание е на мѣсто. Може да страдате заради другитѣ хора, или за себе си, това не е важно. Страданието е огънь, който пречиства. Следователно, дето падне, той гори. Щомъ гори и пречиства нѣщата, на мѣсто е. Ако страданието е ваше, трѣбва да разберете, защо е дошло и какво ще придобиете отъ него; ако е чуждо, ще видите, какво се крие въ него и разумно ще го използувате. — Какво се крие въ страданието? — Божественъ потикъ. Който разбере този потикъ и даде ходъ да се реализира, той придобива радостьта. Това подразбира стихътъ: „Скръбьта ви ще се превърне на радость.“ Апостолъ Павелъ говори за възкресението на Христа и, споредъ степеньта на своето съзнание, той го приема и го проповѣдва. Той казва: За да възкръсне, човѣкъ трѣбва да възприеме Божията Любовь. Безъ любовь нѣма възкресение. „Ако нѣма възкресение на мъртвитѣ, нито Христосъ е възкръсналъ.“ (— 13 ст.). — Какъ ще възкръснатъ мъртвитѣ ? — Чрезъ Божията Любовь. Докато носи обикновената любовь въ сърдцето си, човѣкъ всѣкога ще умира. За да стане безсмъртенъ, временното трѣбва да мине въ вѣчно. Това значи, да се облѣче човѣкъ въ дрехата на любовьта. Облѣчешъ ли тази дреха, свѣтътъ придобива другъ образъ за тебе, страданията ти се осмислятъ, и ти си готовъ да помагашъ на страдащитѣ и на слабитѣ. Съ любовьта и въ ада е приятно; безъ любовьта и раятъ става адъ. Адътъ и раятъ сѫ мѣста за работа. Който е духовно силенъ, и въ ада работи, както въ рая. Той е свободенъ отъ връзкитѣ на грѣха, затова съзнателно влиза и излиза отъ ада. Никой не е въ състояние да ограничи свободния човѣкъ — човѣкътъ на любовьта. Често хората преживяватъ тежки състояния, които ги измѫчватъ, и по цѣли нощи не могатъ да спятъ. Причината на това е все любовьта. Тѣ се измѫчватъ отъ мисъльта, дали еди-кой си ги обича. Колкото и да си задаватъ този въпросъ, той остава неразрешенъ. За да го разрешите, трѣбва да се запитате: Обичамъ ли азъ, или не? Важно е вие да обичате. Що се отнася до въпроса, обичатъ ли ви хората, това е тѣхна работа. Като си отговорите на въпроса, обичате ли хората, или не, ще се запитате, коя любовь проявявате — Божията или човѣшката. Само така можете да възстановите своя вѫтрешенъ миръ и спокойствие. Какъ могатъ хората да ви обичатъ, ако не обичатъ Бога ? Това е невъзможно. После, запитайте се, какво сте дали на хората, за да ви обичатъ. За да те обича нѣкой, трѣбва да му дадешъ нѣщо ценно. Дето е любовьта, тамъ има свѣтлина. Тъй щото, не се заблуждавайте отъ думитѣ на хората. Каже ли нѣкой, че ви обича, че е готовъ на всѣкакви жертви за васъ, слушайте, какво ви говори, но не уповавайте на неговата любовь. Който много обещава, малко дава. Любещиятъ е свободенъ човѣкъ. Той проявява любовьта си въ дѣла, а не въ праздни думи. Какъ се изразява свободата ? Всички говорятъ за свобода, търсятъ я, но сами се ограничаватъ. Истинската свобода се проявява чрезъ всѣка клетка. Ако говоришъ, така ще говоришъ, че и умътъ, и сърдцето, и тѣлото да взиматъ участие. Всѣка клетка на тѣлото трѣбва да трепти, да взима участие въ говора. За това е нуждно знание. Ще кажете, че сте учени хора, имате знания. Знанието на съвременнитѣ хора не е достатъчно. Тѣ трѣбва още много да работятъ, за да постигнатъ онова знание, което може да ги освободи отъ заблужденията. Днесъ и религиознитѣ, и свѣтскитѣ хора живѣятъ въ заблуждения, и представятъ нѣщата такива, каквито не сѫ въ действителностъ. Тѣ говорятъ за свободата, безъ да я познаватъ. Нѣкой религиозенъ мисли, че е напредналъ, че Духътъ го рѫководи и прави движения съ лицето, съ ржцетѣ, да покаже, какъ Духътъ работи въ него. Той не подозира, че Духътъ не се проявява въ дисхармонични движения. Неговитѣ движения сѫ ре- зултатъ на нисши духове. Достатъчно е да го стреснешъ, за да забрави движенията си. Духътъ не се плаши. Това, което се страхува въ човѣка, сѫ нисшитѣ духове. Освободете се отъ чуждитѣ влияния въ себе си и се проявявайте такива, каквито сте. Така ще обърнете повече внимание, отколкото съ чуждитѣ прояви. Казано е въ Писанието: „Ще отидешъ при Господа съ всичкото си смирение.“ Само така можешъ да изпълнишъ Божията воля. Богъ иска отъ насъ да изпълнимъ волята Му въ най-малкитѣ нѣща. Той не иска да се товаримъ съ грѣховетѣ на цѣлия свѣтъ. Това е задача за силнитѣ хора. Когато постави тази задача за разрешаване, Богъ ще намѣри силенъ човѣкъ, на когото ще я възложи. Преди две хиляди години Христосъ бѣше натоваренъ съ тази задача и я реши. Той понесе грѣховетѣ на цѣлото човѣчество. Отъ васъ се изисква малко нѣщо. Бѫдете вѣрни на малкото, което ви се дава. Мнозина се питатъ, какво особено е направилъ Христосъ. Това, което Христосъ направи, никой обикно- венъ смъртенъ не може да направи. Никой не може да бѫде като Христа. Въ едно отношение само може да бѫдете като Него — въ послушанието. Богъ натовари Христа съ грѣховетѣ на човѣчеството, и Той ги понесе, безъ да пита, защо трѣбва да се товари съ чуждитѣ грѣхове. Той си казваше: Такава е волята на Отца ми, и азъ ще я изпълня. Следователно, бѫдете и вие благодарни за това, което ви се дава. Тежъкъ билъ животътъ ви — благодарете за това. Не се оплаквайте на никого, нито другитѣ оплаквайте. Дошълъ единъ гладенъ човѣкъ при тебе и се оплаква отъ положението си. Вижъ, отъ какво има нужда и задоволи нуждата му, безъ да го оплаквашъ и съжалявашъ. Ако е гладенъ, нахрани го. Защо трѣбва да го съжалявашъ, че не ялъ 24 часа ? Има пиявици, паяци и други животни, които гладуватъ по цѣли сед-мици и месеци. Не може ли, тогава, човѣкъ да гладува поне 24 часа, безъ да се оплаква и безъ да го съжаляватъ ? Човѣкъ трѣбва да носи геройски изпитанията и страданията си. Това значи да почитате себе си. Който почита себе си, ще почита и ближния си; който почита ближния си, ще почита и себе си. Това е законъ. И тъй, задачата на човѣка е да почита себе си. Щомъ почита себе си, ще почита и другитѣ. Придобие ли това качество, той може да се развива правилно. Всѣки човѣкъ е излѣзълъ отъ Бога. Следователно, ще почитате и цените всичко, което е излѣзло отъ Него. Само така ще разберете, какво представя човѣкъ. Който не познава себе си, гледа на всички хора повръхностно, не прониква въ душата имъ. Лесно е да се каже, че това е мѫжъ, а това — жена. Какво, въ сѫщность, е мѫжътъ, и какво — жената, малцина разбиратъ. Какво търсятъ мѫжътъ и жената, и това не знаятъ. Всѣки човѣкъ, мѫжъ или жена, търси любовьта. Ще кажете, че хората се влюбватъ. Какво представя влюбването? Да се влюбишъ въ нѣкого, това значи, да запалишъ свѣщьта си и да освѣтишъ пѫтя, по който вървишъ. Сѫщевременно и онзи, въ когото се влюбвашъ, запалва своята свѣщь. Кога пали човѣкъ свѣщь ? — Вечерь, въ голѣмата тъмнина. Когато слънцето грѣе, никой не се нуждае отъ запалена свѣщь. Тъй щото, ако влюбването освѣтява пѫтя ти вечерь, на мѣсто е. Щомъ изгрѣе слънцето, влюбването въ обикновената свѣщь е безпредметно. Значи, има смисълъ да се влюбишъ, но вечерь, когато срѣщашъ на пѫтя си опасни мѣста. Изгрѣе ли слънцето, ще се влюбишъ въ него. Не плачи за свѣщьта, която освѣтява пѫтя ти вечерь. Когато изгрѣе Великото Слънце на живота — Богъ, влюби се въ Него, безъ да съжалявашъ за физическото слънце. Богъ е всичко въ свѣта. Той носи животъ, сила, знание, свѣтлина и свобода за човѣшката душа. Той е идеалътъ, къмъ който се стреми всѣко живо сѫщество. Помнете: Безъ Бога, т. е. безъ любовьта, нѣма животъ. Докато не се свържатъ съ нея, хората живѣятъ въ мѫчнотии и противоречия, които не могатъ да разрешатъ. И при любовьта има противоречия, но тѣ лесно се разрешаватъ. Любовьта е свѣтлина, която прониква въ човѣшкитѣ умове и сърдца и помага при разрешаване на задачитѣ имъ. Изгубятъ ли любовьта, тѣ тичатъ подиръ запалената свѣщь, поне тя да ги спаси. И това не е лошо, но е временно положение. Щомъ изгрѣе слънцето, напусни запалената свѣщь. Прибирай се рано вкъщи, да не става нужда да обърквашъ пѫтя си. Който спи презъ деня, а излиза вечерь, всѣкога разчита на свѣтлината на свѣщьта. Тя помага, докато гори. Изгасне ли, тогава объркватъ пѫтя си: и който носи свѣщьта, и който върви следъ нея. Който носи любовьта въ сърдцето си, може да помага на всички. Щомъ види нѣщо криво, изопачено въ човѣка, той го хваща за дрехата и го разтърсва. Като виждате, какъ постѫпва съ него, вие се запитвате, не може ли да бѫде по-деликатенъ. Чудно нѣщо, какъ ще бъдете деликатенъ съ давещия? Ще скочите бързо въ водата, ще го хванете за дрехата и ще го изнесете на брѣга. Тукъ ще го разтърсите, ще го обърнете съ главата надолу, да изтече навънъ погълнатата вода. Не е ли на мѣсто тази грубость ? За предпочитане е да намокришъ дрехата си, да се изложишъ предъ хората, да бъдешъ грубъ съ давещия, но да спасишъ живота му, отколкото да го оставишъ да се удави. Свобода е нуждна на човѣка — свободна мисъль, свободни чувства. Бъди свободенъ,не съ огледъ на разбиранията и мнението на хората, но съ огледъ на абсолютната, Божествена справедливость. Бѫди готовъ всѣки моментъ да изпълнявашъ Божията воля, безъ да се питашъ, на мѣсто ли е помощьта ти, или не. Щомъ си справедливъ, всичко, което правишъ, е на мѣсто. Не съжалявайте за доброто, което правите. Не съжалявайте за състоянията, презъ които минавате. Че сте неразположенъ, гнѣвенъ, сърдитъ — не се смущавайте. И неразположението, и гнѣвътъ сѫ на мѣсто. Когато нѣкой те безпокои, първо ще се разгнѣвишъ, а положението му. Учительтъ се сърди на ученицитѣ си, свещеникътъ — на своитѣ пасоми. — Защо се сърдятъ? — Защото не ги слушатъ. Вмѣсто да се сърдятъ, по-добре да запѣятъ една пѣсень. Така ще трансформиратъ състоянието имъ и ще ги заставятъ да бѫдатъ внимателни. Сега и азъ ви говоря като учитель и се интересувамъ за промѣнитѣ, които ставатъ съ васъ. Отъ тѣхъ сѫдя, доколко сте възприели това, което ви се говори. Азъ имамъ вѫтрешенъ термометъръ и барометъръ, съ които опредѣлямъ и най-малкитѣ промѣни въ темпе-ратурата и атмосферното налѣгане. Това правя съ научна цель, а не съ цель да критикувамъ. Не критикувамъ човѣшкия животъ, но гледамъ на него като на задача. Единъ човѣкъ пѣе, другъ — играе, трети — свири, четвърти -— чете. Трѣбва ли да се питамъ, защо единъ се проявява по единъ начинъ, а другъ —другояче? Всѣки е свободенъ да прави, каквото иска, но самъ ще носи последствията на своитѣ постѫпки. Еди-кой си се напилъ и пѣе по улицата. — Негова работа. — Защо не се въздържа ? — Не може. Щомъ изтрезнѣе, ще се въздържа. Обаче, като пиянъ, винтоветѣ му сѫ разслабени, не може да се въздържа. Човѣкъ трѣбва да има будно съзнание, да обмисля нѣщата преди да ги е направилъ. Така той се възпитава. Ако питате, кой човѣкъ е възпитанъ, отговарямъ: Истински възпитанъ е онзи, който е абсолютно справедливъ, както къмъ себе си, така и къмъ ближния си. Той люби Бога и изпълнява Неговата воля. Помнете: абсолютната справедливость из-исква, да се даде на всѣки човѣкъ, на всѣко живо сѫщество онова, което му е опредѣлено. — Божията Любовь носи пълния животъ. * 23. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 8 мартъ, 1936 г„ 5 ч. с. София. — Изгрѣвъ.

"Устойчиви величини", утринни слова, година V, т.2 (1935-1936). Първо издание отъ 1943 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 19 януари 1936 г. до 20 септември 1936 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание Познатъ отъ Бога Размишление I. Послание къмъ Коринтянитѣ, 8 гл. Съвременнитѣ хора се оплакватъ, че не имъ достига нѣщо. Какво имъ не достига? — Правилно разбиране на нѣщата и прилагането имъ на време и на мѣсто. Наистина, и най-хубавитѣ нѣща, криво разбрани и не на време приложени, причиняватъ голѣми пакости и нещастия. Дайте пари на бедния, който не се е научилъ да работи, и той въ скоро време ще стане ленивъ; дайте знание на невежия, и той ще прояви гордостьта си; дайте сила на слабия, за да се прояви въ него насилието; дайте красота на грозната мома, за да видите въ лицето и суетата на живота; вложете светостьта въ неразкаяния грѣшникъ, за да разберете, какво значи духовна гордость. Често се говори за грѣха, и мнозина се запитватъ, коя е причината за проявяването му. Много причини има за съществуването на грѣха. Стремежътъ на човѣка да стане по-ученъ, по-силенъ, по-красивъ, по-богатъ отъ другитѣ, става причина за проява на грѣха. Не е лошо да бъде човѣкъ богатъ, ученъ, силенъ, красивъ, но той не трѣбва да се състезава съ близкитѣ си, нито да очаква тѣхното одобрение и награда. Ще бѫдешъ ученъ, богатъ, силенъ, красивъ за себе си. И като постигнешъ желанието си, ще давашъ отъ своето благо и на другитѣ, безъ да очаквашъ нѣщо отъ тѣхъ. Значи, причината за грѣха, за заблужденията се крие въ самия човѣкъ, а не вънъ отъ него. Ще кажете, че грѣхътъ и злото се криятъ въ лошитѣ духове. Какво сѫ лошитѣ духове ? — Човѣшки духове. Като умре нѣкой грѣшникъ или престѫпникъ, той не престава да обикаля живитѣ хора и да имъ нашепва, какво да правятъ, какъ да се проявятъ. Ново нѣщо ли ще кажатъ тѣ ?—Нищо ново. Съ какъвто моралъ и разбирания сѫ живѣли на земята, такъвъ ще проповѣдватъ и отъ другия свѣтъ. Ще дойде нѣкой духъ при васъ и ще ви нашепва, че не може да се живѣе безъ пари и безъ лъжа, че трѣбва да помислите за себе си. Като слушате да ви се говори така, дохождате до заключение, че нѣкой великъ духъ ви говори. Това е заблуждение. Великитѣ и светитѣ духове говорятъ по другъ начинъ. Тѣ напѫтватъ хората къмъ доброто, а не къмъ злото. Съвременниятъ свѣтъ е пъленъ съ за-блуждения. Външно хората сѫ гладко замазани, чисти, бѣли, но достатъчно е да бутнете нѣкѫде, за да излѣзе нечистото, грозното, кривото, което отъ вѣкове се таи въ човѣка. Ако търсишъ богатството, силата, знанието, красотата, здравето само за себе си и за своитѣ близки, ти си на кривъ пѫть. Тѣзи блага водятъ къмъ заблуждения. Знанието, богатството, силата, красотата сѫ рѣки, които минаватъ край всички хора. Всѣки ще задържи отъ водата имъ толкова, колкото му е нуждно. Останалото ще пусне да тече свободно, да пои градинитѣ на всички хора. Рече ли да тури бентъ на водата, да я задържи само за себе си, той ще причини пакость и на своя домъ, и на близкитѣ си. Който мисли само за себе си, изпада въ противоречия и заблуждения, отъ които не може да се освободи съ вѣкове. Да живѣешъ само за себе си, това е външното, механическо разбиране на живота. „Но ако люби нѣкой Бога, той е познатъ отъ Него. И тъй, колкото за яденето отъ идоложертвеното, знаемъ, че идолътъ е нищо на свѣта, и че освенъ едного Бога, нѣма никой другъ Богъ.“ (— 3 и 4 ст.). Павелъ се стреми да примири различнитѣ разбирания на хората. Той казва, че нѣма нищо лошо въ яденето на идоложертвеното, защото идолътъ е нищо на свѣта. Сѫщевременно той изтъква идеята, че сѫществува само единъ Богъ, понеже хо-рата сѫ вѣрвали и вѣрватъ въ много богове. „Но гледайте, да не би тая ваша свобода да бѫде съблазънь на слабитѣ.“ (— 9 ст.). — Значи, слабиятъ може да се спъне, както отъ своята свобода, така и отъ свободата на своя ближенъ. Съ други думи казано: Това, което майката яде, детето не е въ състояние да яде; товара, които силниятъ носи, слабиятъ не може даже да го подвижи; знанието на учения и силния, не е знание и за слабия. За да се ползуватъ разумно отъ силата, знанието и отъ богатството си, и силниятъ, и слабиятъ трѣбва да посветятъ всичко на Божественото въ себе си. Само така човѣкъ може да запази свободата си. Не е лесно да изгубишъ свободата си. Изгубишъ ли я, ти се ожесточавашъ, ставашъ грубъ, недоволенъ отъ живота. Истински свободенъ е богатиятъ, учениятъ, силниятъ. Дето е свободата, тамъ е богатството. Истински богатиятъ е честенъ човѣкъ. Каквото има, той го открива предъ хората. Ще кажатъ, че частната собственость не съществува вече; тя изиграла своята роля. Частна собственость е тази, която никой не може да ти отнеме. Напримѣръ, тѣлото ти е частна собственость. Обаче, къщата ти не е частна собственость. Не е лошо, че имашъ къща; лошо е, ако се държишъ за нея, като за частна собственость. Даже и тѣлото, като твоя частна собственость, не ти е дадено да си поживѣешъ, както намирашъ за добре. Казано е въ Писанието: „Дайте тѣлата си въ жертва жива, света и Богоугодна“. Мислишъ ли само за хранене и обличане на тѣлото, ти ставашъ неговъ робъ. Така ти нарушавашъ Божия законъ и влизашъ въ стълкновение съ всички хора. Даде ли човѣкъ предимство на желанията на тѣлото си, той проявява животинското въ себе си, а духовното пренебрегва. Такъвъ човѣкъ мисли за слава, за почести отъ хората, а забравя да прояви доброто въ себе си. Виждате го гордъ като паунъ. Разперилъ опашка, той върви напредъ, иска да обърне внимание на всички хора. Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да се рѫководи отъ Божиитѣ закони, а не отъ човѣшкитѣ и животинскитѣ. Не живѣе ли така, той самъ опредѣля сѫдбата си, самъ подписва тежката си присѫда. Ще ви предамъ една приказка отъ „Хиляда и една нощь“ накратко и съ свои думи. Ще кажете, че приказкитѣ „Хиляда и една нощь“ сѫ крайно фантастични. Тѣ съдържатъ нѣщо поучително за практическия животъ. Четете ги съзнателно, да извлѣчете поуката, която се крие въ тѣхъ. Въ приказката, която искамъ да ви разкажа, се говори за единъ младъ момъкъ, който търсѣлъ начинъ да подобри живота си. По едно време той намѣрилъ една млада, богата мома и се оженилъ за нея. Ока-зало се, обаче, че тя владѣела черната магия. Единъ день мѫжътъ и се провинилъ нѣщо предъ нея и, за наказание, тя го превърнала въ куче. Тежко било положението му, като куче, защото тя постоянно го биела. Той ималъ съзнанието на човѣкъ, а формата на куче, поради което страданията му били голѣми. Като не могълъ повече да понася страданията, той напусналъ дома на жена си и започналъ да скита по улицитѣ, докато попадналъ въ фурната на единъ добъръ човѣкъ. Фурнаджията приелъ бездомното куче при себе си и често се вглеждалъ въ него. Той забелязалъ, че кучето е умно, а главно различавало фалшивитѣ пари отъ истинскитѣ. Една жена, редовна клиентка на фурнаджията, сѫщо обърнала внимание на кучето, въ очитѣ на което видѣла съзнателния погледъ на човѣкъ. Понеже дъщеря и владѣела бѣлата магия, тя решила да му се помогне по нѣкакъвъ начинъ. Единъ день успѣла да примами кучето и да го заведе при дъщеря си. Щомъ погледнала въ очитѣ му, дъщерята познала, че това е човѣкъ, превърнатъ на куче. Тя взела нѣкаква вода и напръскала съ нея кучето, което веднага се превърнало на младъ, красивъ момъкъ. Тя казала на младия човѣкъ: Ти си жененъ, затова ще отидешъ при жена си. Тя ще се уплаши, като види, че си дошълъ при нея, но давамъ ти една течность, съ която ти ще я напръскашъ. Какво ще стане следъ това и какъ ще постѫпвашъ по-нататъкъ, оставамъ на твоята съвѣсть и разбиране. Младиятъ човѣкъ благодарилъ на момата за доброто, което му направила, и тръгналъ за у дома си. Като го видѣла, жена му се уплашила и започнала да бѣга. Обаче, той успѣлъ да я напръска съ течностьта, и останалъ очуденъ, когато предъ него застанала красива черна кобила. Той веднага я завелъ въ обора и започналъ да я бие. Това правѣлъ всѣки день, съ което отмъщавалъ на жена си за стореното отъ нея зло. Единъ день той срещналъ своя духовенъ наставникъ и му разправилъ историята на своя животъ, следъ което го запиталъ, добре ли постъпва съ своята черна кобила. Духовникътъ му отговорилъ: По човѣшки законъ постъпвашъ право — око за око, зъбъ за зъбъ. Така ти отмъщавашъ на жена си. По Божия законъ, обаче, не постъпвашъ право. Ти трѣбва да проявишъ милосърдие къмъ нея: ще я хранишъ добре, ще я милвашъ, ще и давашъ работа, да те обикне и тя. Щомъ те възлюби, тя ще изкупи погрѣшката си къмъ тебе и следъ време ще се превърне на човѣкъ. Иди си сега и приложи Божия законъ. Само така ще разрешишъ правилно задачата си. Какъ трѣбва да постъпите съ човѣкъ, който е извършилъ нѣкакво престъпление? Вие живѣете въ християнска епоха и казвате, че този престъпникъ трѣбва да се обеси. Ако питате него, той ще ви каже, че извършилъ престъплението, защото и по от-ношение него е извършено престъпление. Крадецътъ ще каже, че краде, защото и него съ крали. Лъжецътъ ще каже, че лъже, защото и той е лъганъ. Така не се разрешаватъ въ- проситѣ. Насилието ражда насилие. За да не се дава пѫть на насилието въ живота, Христосъ казва: „Не си отмъщавайте. Не давайте мѣсто на гнѣва въ себе си.“ Ще кажете, че чрезъ отмъщението търсите своето право. Оставете на Бога, Той да отдаде правото на всѣкиго. Ако за отмъщение превръщашъ човѣка на куче, нѣкога той ще те превърне на кобила и ще те измъчва. Къде е разрешението на въпроса ? Тежко е положението на човѣкъ, който изгубва човѣшката си форма и се пре-връща въ животно. Коньтъ стои по-високо отъ кучето, но нали не е човѣкъ. При това, ако човѣкъ е превърнатъ на конь, наказанието му не е малко. Следователно, не е нуждно и да го биешъ всѣки день. Достатъчно е това наказание на човѣка — да се превърне въ животно. Какво трѣбва да правите, като грѣшите или вършите престъпления ? Нищо не ви остава, освенъ да изправяте погрѣшкитѣ си. Докато сте на земята, все ще грѣшите, все ще превръщате ближния си на куче или на конь, но важно е да изправяте пргрѣшкитѣ си и повече да не ги повтаряте. Ще кажете, че разликата между кучето и коня е голѣма. — Това нищо не значи. Важно е да се отнасяте добре съ всички животни. Въ приказката отъ „Хиляда и една нощь“ се казва, че за отмъщение мъ- жътъ превърналъ жена си на черна кобила, която всѣки день биелъ. Каква полза имала тя отъ това, че стои по-високо отъ кучето, когато всѣки день била бита? Човѣщина се изисква отъ хората. Човѣкъ трѣбва да се отнася добре и съ приятелитѣ, и съ неприятелитѣ си. Справедливость се иска отъ всички! Понѣкога животнитѣ постъпватъ по-добре отъ хората. Обаче, нѣма постъпка, за която да не се отговаря въ съдния день. Тогава и животнитѣ ще бъдатъ съдени, а колко повече хората. Като четете приказкитѣ отъ „Хиляда и една нощь“, питате се, защо трѣбва да се превръщатъ хората на животни. Има причини за това. Изобщо, за всѣко нѣщо, което е ставало и става, има дълбоки причини. Всѣка животинска форма е носителка и на доброто, и на злото. Богатството, силата, знанието също така сѫ носители и на доброто, и на злото. Всичко, съ което разполага човѣкъ, може да го употрѣби и за добро, и за зло: отъ него зависи, какъ ще използува силитѣ на своя организъмъ. Ако е разуменъ, той ще употрѣби всичко за служене на любовьта. Единствената сила, която не върши зло, е любовьта. Затова е казано, че всички злини и престъпления ставатъ вънъ отъ любовьта. Колкото и да е свирепа тигрицата, къмъ малкитѣ си тя е нѣжна, любеща майка. Любовьта я прави добра и нѣжна. Обаче, същата тигрица е жестока къмъ онова, което не е излѣзло отъ нея. Така постъпватъ и хората. Тѣ сѫ нѣжни, внимателни къмъ всѣки, когото обичатъ. Къмъ онзи, когото не обичатъ, тѣ съ готови да му причинятъ редъ пакости и неприятности. Всѣки трѣбва да съзнава, че живѣе и се движи въ Бога и, следователно, не може да излѣзе вънъ отъ любовьта. А който живѣе въ любовьта, не може да грѣши. Вложете въ ума си тази мисъль и следете за дѣлата си. Любовьта разглежда нѣщата отвънъ и отвътре. За нея нѣма нищо скрито-покрито. Тя се радва на живота, въ каквато форма и да се проявява той. За нея животътъ е красивъ и разнообразенъ. Тя не се изкушава отъ нищо. Който се изкушава, той е вънъ отъ любовьта, вънъ отъ истинския животъ. Истинскиятъ животъ има две страни: външна и вѫтрешна. Който се съблазнява отъ много нѣща, той разбира външно живота. Виждате ли, че нѣкой иска да се осигури, да има кѫща, пари, имотъ, да разчита на нѣщо, той разглежда живота отвънъ. Той казва: Хиляда лева да имамъ въ банката, но да зная, че има нѣщо на мое име, на което да разчитамъ. — Кой е той ? — Всички хора. Когато говоря за заблуждението въ живота, имамъ предъ видъ всички, които сѫ заблудени; когато говоря за доброто, имамъ предъ видъ добритѣ хора; когато говоря за разумностьта и за красотата, имамъ предъ видъ разумнитѣ и красивитѣ. — Кой човѣкъ е красивъ ? — Който носи доброто и любовьта въ себе си. Истински красивиятъ е добъръ, богатъ, силенъ, любещъ. А за да бѫдешъ богатъ, преди всичко, трѣбва да проявишъ доброто. Любовьта пъкъ предшествува и богатството, и силата, и доброто, и красотата, и разумностьта. Човѣкъ трѣбва да служи на любовьта съ всичко, каквото притежава. Който не може да употрѣби всичкитѣ си добродетели въ служене на любовьта, не може да се нарече истински човѣкъ, не може да бѫде възлюбено чадо Божие. Той не може да бѫде подобенъ на Бога. Ако искашъ да бѫдешъ образъ и подобие Божие, приложи доброто и любовьта, които сѫ вложени въ тебе. Щомъ ги приложишъ, ти ще обичашъ хората и никого нѣма да осѫждашъ и критикувашъ. Какъ постѫпва Богъ съ човѣка? Като види, че нѣкой е падналъ, Той казва: Не се безпокой. Стани и върви напредъ! „Познатъ отъ Бога.“ — Кой е познатъ отъ Бога? — Който прилага любовьта първо къмъ Бога, а после и къмъ ближния си. Любовьта е непреривенъ процесъ. Най-малкото прекѫсване въ този процесъ подразбира прекѫсване на съзнанието. Щомъ се прекѫсне съзнанието, човѣкъ попада подъ чуждо влияние, което му се отразява вредно. Той започва да желае всичко, каквото ближниятъ му е придобилъ съ усилие и трудъ. Ако види красивъ човѣкъ, иска да бѫде като него; ако вида богатъ, и той иска да стане богатъ. Какво ще бѫде положението му, ако има само единъ красивъ човѣкъ въ свѣта ? — Възможно ли е това? — Възможно е. Красивъ е човѣкътъ, но не и неговитѣ удове. Следователно, красотата на човѣка е специфична, различна отъ красотата на неговитѣ очи, рѫце, крака и др. Въ този смисълъ, можемъ да кажемъ, че единъ е красивиятъ човѣкъ, единъ е богатиятъ, единъ е учениятъ и т. н. Щомъ пожелаешъ да бѫдешъ като другитѣ хора, ще знаешъ, че всѣки за себе си е единъ, нѣма другъ като него. Ти ще се стремишъ да развиешъ такова качество въ себе си, каквото никой другъ не притежава. Въ това велико- разнообразие на прояви и добродетели се крие единството между душитѣ. Единъ е Богъ, но всички могатъ да бѫдатъ като Него. — Кога ? — Когато сѫ свързани съ Него. Който се опита да скѫса тази връзка и да се отдѣли отъ своя Създатель, влиза вече въ кривия пѫть, въ пѫтя на грѣха. — Нѣма човѣкь като мене. — Ти си въ кривия пѫть на живота. Ще бѫдешъ едно съ Бога и едно съ своитѣ ближни. Въ вѫтрешното единство е разнообразието на живота. Въ това единство, именно, се проявява любовьта. Приложете любовьта, за да разберете закона на единството. Казано е въ Писанието: „Богъ бѣше въ Христа и примиряваше хората съ себе си, като не имъ вмѣняваше въ грѣхъ тѣхнитѣ погрѣшки и престѫпления.“ Христосъ даде примѣръ на хората, какъ да живѣятъ, но, въпрѣки това, всички сѫ недоволни отъ живота. Майката е недоволна отъ дъщеря си, бащата отъ сина си, жената отъ мѫжа си, мѫжътъ отъ жена си, учительтъ отъ ученицитѣ си и т. н. Животъ ли е това ? Ще кажете, че условията, хората, животътъ е лошъ, затова и вие сте недоволни. Така не се говори. Нито животътъ е лошъ, нито хората сѫ лоши. Право разбиране е нуждно на човѣка. Ще кажете, че животътъ ви е пъленъ съ противоречия. Изкуство е да живѣешъ въ противоречия, а не въ свѣтъ, дето пѫтищата сѫ гладки. Земята е велико училище, въ което хората придобиватъ ценни уроци. Да свѣтишъ на хората, да оправяшъ пѫтя имъ, това е умение да живѣешъ. Герой е онзи, който е приятель и на лошитѣ, и на добритѣ хора. Защо господарьтъ трѣбва да бие слугата си ? Ако слугата не е свършилъ нѣщо на време, нека господарьтъ вземе неговия образъ, и самъ свърши работата си. После нека извика слугата и да му каже: И азъ имамъ господарь като тебе. Както азъ върша работата на господаря си, така и ти върши своята работа. За предпочитане е да свършишъ работата вмѣсто слугата си, отколкото да го биешъ съ рѫката си. Така ще изразходвашъ повече енергия, отколкото съ работата. Отъ човѣка зависи да живѣе добре, да вижда доброто и красивото въ лошитѣ и отрицателнитѣ нѣща. Срѣщате една грозна мома и обръщате лицето си настрана, не искате да я гледате. Обаче, азъ познавамъ тази мома и турямъ на нейно име въ банката нѣколко милиона. Веднага около нея започватъ да се стичатъ млади момци, кандидати за женитба. Какво е станало? — Паритѣ представятъ красива маска, турена на лицето на грозната мома. Сега момцитѣ казватъ, че момата не била толкова грозна, както по-рано имъ се виждала. Тѣ намиратъ, че има нѣщо красиво въ нея, за което заслужава да я обикалятъ. Идеалъ иматъ вече момцитѣ, но и момата има идеалъ, който я прави красива. Който нѣма идеалъ въ живота си, той е грозенъ. Който живѣе съ страхъ и безпокойство, че нѣма богатство, знание, сила, красота, той преждевременно остарява. Ето защо, за да бъдете красиви и да не остарявате, носете нѣкакъвъ високъ идеалъ въ душата си. Бъдете смѣли и безстрашни! Приложи доброто, вложено въ тебе, и отъ нищо не се страхувай. Ако си добъръ, не можешъ да бъдешъ беденъ. Добриятъ е същевременно богатъ, силенъ, разуменъ. Ще кажете, че разбирате, какво нѣщо е доброто. Не е достатъчно само да разбирате доброто, но трѣбва да го приложите. Разбирането има отношение къмъ ума, а прилагането — къмъ сърдцето и волята. Щомъ разбирате нѣщо, трѣбва да го приложите. Само така ще дойдете до вътрешното познаване на нѣщата, т. е. до тѣхната същина. Казано е въ Битието, че Богъ забранилъ на Адамъ и Ева да ядатъ отъ плодоветѣ за познаване на доброто и на злото. Въпрѣки това, тѣ ядоха отъ плодоветѣ на забраненото дърво, но не получиха вътрешно познаване на доброто и злото. Външно го познаха, но не и вътрешно.— Какво трѣбваше да правятъ Адамъ и Ева? Не трѣбваше ли да ядатъ отъ забранения плодъ? Въ такъвъ случай, докога не трѣбваше да ядатъ ? — Докато придобиятъ доброто и го проявятъ навънъ. Тѣ се изкусиха, защото имъ липсваше доброто. Човѣкъ се изкушава и пада, когато нѣма нѣщо, което му е необходимо. Първитѣ човѣци нѣмаха доброто, т. е. не бѣха го проявили, затова се изкусиха отъ дървото за познаване на доброто и злото. Ако бѣха дали ходъ на доброто въ себе си, нѣмаше да се съблазнятъ отъ нищо. Ако носишь сто килограма злато на гърба си, и нѣкой вземе нѣколко килограма отъ него, ти ще благодаришъ, че те облегчилъ. Носишъ ли само два килограма, и нѣкой се осмѣли да вземе часть отъ него, ти ще повдигнешъ голѣмъ въпросъ. Ще кажешъ, че и безъ това златото не е много, нѣма нужда да давашъ на другитѣ отъ него. Значи, малкитѣ работи, недоимъкътъ раждатъ противоречията и недоразуменията въ живота. Сега всички хора искатъ да се освободятъ отъ голѣмитѣ противоречия. Тѣ търсятъ пѫть да се освободятъ, но не знаятъ, какъ да го намѣрятъ. Единъ е пѫтьтъ, който води къмъ освобождаване: да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичката си душа, съ всичкия си духъ, съ всичкия си умъ и съ всичката си сила. — Какъ ще намѣримъ Господа? — Както младиятъ момъкъ намира своята възлюбена. Той я търси тукъ, тамъ, докато единъ день сърдцето му трепне, и той казва: Намѣрихъ я! Възрастнитѣ се смѣятъ на младитѣ моми и момци, критикуватъ ги, безъ да знаятъ, че единствени тѣ имъ показвать пѫтя къмъ Бога и начина, по който могатъ да Го възлюбятъ. Момитѣ и момцитѣ сѫ най-добритѣ проповѣдници. Момъкътъ и момата казватъ на хората: Ако вие възлюбите Господа, както ние се обичаме, нѣма да страдате. Тъй щото, ако питате какво е предназначението на младитѣ моми и момци, ще знаете, че тѣ упѫтватъ ученицитѣ въ правия пѫть. Като видятъ, че нѣкой ученикъ изкривява пѫтя си, тѣ му казватъ: Внимавай, изкривилъ си пѫтя си. За да го оправишъ, възлюби Господа. Тѣ сѫ живиятъ Божи законъ, който казва: Ще възлюбишъ Господа, както младиятъ момъкъ обича своята възлюбена, и младата мома — своя възлюбень. И тъй, стариятъ трѣбва да се учи отъ младия. — Какво да учи? — Любовьта. Младиятъ пъкъ трѣбва да учи отъ стария мѫдростьта. Синътъ или дъщерята казва на родителитѣ си: Ако научите отъ мене, какъ да любите Господа, вие сте на правъ пѫть. Ако се съблазните отъ мене, вие сте на кривъ пѫть. Нито моята любовь е на мѣсто, нито вашата. Сѫщото се отнася и до любовьта на човѣка къмъ хората. Изобщо, истинска любовь е онази, която дава потикъ на човѣка и го отправя къмъ Бога. Ако любовьта ви внася съблазънь и убива всѣкакъвъ потикъ, тя не е истинска. Нѣкой се съблазнява отъ любовьта на едного къмъ даденъ човѣкъ. — Защо се съблазнява ? — Защото неговата възлюбена била жена. Не се съблазнявай, но вижъ добрата страна на неговата любовь. Кажи си - Тази жена още нищо не е дала за този човѣкъ, а той я обича, прави голѣми жертви за нея. Азъ, разумниятъ човѣкъ, на когото Богъ е далъ хиляди блага, и всѣки моментъ се жертвува за мене, не зная, кѫде да Го намѣря и какъ да Го обичамъ. Трѣбва да уча любовьта отъ младия момъкъ и младата мома. И тъй, учете се отъ онѣзи, които любятъ. Военниятъ люби сабята и пушката си, на тѣхъ разчита. — Защо? — Тѣ ще го прославятъ. Учениятъ отваря книгата, чете, изучава я, знае, че тя ще го направи човѣкъ, тя ще го прослави. Следователно, и вие трѣбва да възприемете любовьта и да я приложите, защото тя ще ви направи човѣци и ще ви прослави. Не търсете слава отъ човѣцитѣ, но отъ лю-бовьта. Който разбира това, ще стане слуга на любовьта и ще се повдигне. Който не разбира, ще стане господарь на любовьта и ще се понижи. Който разбира живота, може да се жени; който не го разбира, да не се жени. Който е богатъ, силенъ, ученъ, да се жени; който е беденъ, слабъ, невежа, да не се жени. Женитбата е великъ актъ, който изисква подготвени хора. Който се жени, трѣбва да намѣри истинската си възлюбена, която да отговаря на чувствата му. Двама американци, добри приятели отъ детинство, решили да търгуватъ заедно. И двамата вложили по петь милиона долара въ търговията си. Работата имъ вървѣла добре, и приятелскитѣ имъ отношения се закрепили повече. Следъ известно време и двамата се оженили. Така живѣли една-две години, но животъть имъ не билъ добъръ. И двамата се оплаквали отъ женитѣ си и били готови да се разведатъ. Преди да направятъ това, тѣ решили да размѣнятъ женитѣ си, дано животътъ имъ се подобри. Опитътъ излѣзълъ сполучливъ. Сега тѣ разбрали, че първиятъ пѫть не сѫ попаднали въ избора си. — Какво показва това ? — Че хората често размѣстватъ нѣщата. Следователно, когато работитѣ ви не вървятъ добре, когато се натъквате на противоречия и мѫчнотии, ще знаете, че причината за това е въ размѣстването на нѣщата, че тѣ не сѫ поставени на истинскитѣ имъ мѣста. Поставите ли ги точно на мѣстата имъ, противоречията и мѫчнотиитѣ ви ще изчезнатъ. Като се говори за размѣстване на нѣщата и поставяне всѣко нѣщо на своето мѣсто, ние не критикуваме сегашния порядъкъ на живота. Ние само изнасяме фактитѣ, както сѫ въ действителность. Не е лошо, че живѣешъ подъ наемъ въ една кѫща, но ти имашъ нужда отъ по-хубава кѫща и отъ по-добри условия. Докато намѣришъ тази кѫща, ще търпишъ, за- ставенъ си да живѣешъ въ нея. Жаденъ си, ще пиешъ вода, отдето намѣришъ. Има и по-хубава вода отъ тази, която пиешъ, но не си я намѣрилъ. Като намѣришъ хубавата вода, ще се откажешъ отъ лошата. Ти се нуждаешъ отъ чистъ въздухъ. Докато го намѣришъ, ще се задоволишъ съ онзи, при който си заставенъ да живѣешъ. Като промѣнишъ условия-та на живота, ще намѣришъ по-чистъ въздухъ, който ще задоволи нуждитѣ на организма ти. Помнете: онова, което може да подобри вашия животъ, е любовьта. Ако я възприемете и приложите правилно, тя ще ви подмлади. Тя носи новъ животъ, нови разбирания, новъ моралъ. Откажете се отъ старото и приемете новото, което иде сега. Старитѣ листа, сами по себе си, ще окапятъ, и вѣтърътъ ще ги отвѣе далечъ отъ дървото. Новитѣ листа, сами по себе си, ще израснатъ. Не съжалявайте за старитѣ листа. Радвайте се на новитѣ листа, които израстватъ. Тѣ ще дадатъ нова насока и нова философия за живота. — Божиятъ Духъ носи всичкитѣ блага на живота. * 22. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 1 мартъ, 1936 г. 5 ч. с. София. — Изгрѣвъ,

"Устойчиви величини", утринни слова, година V, т.2 (1935-1936). Първо издание отъ 1943 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 19 януари 1936 г. до 20 септември 1936 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание Ще се похваля Размишление. I. Послание къмъ Коринтянитѣ, 1 гл. „Понеже юдеитѣ искатъ знамения, а елинитѣ търсять мѫдрость, а ние проповѣдваме Христа разпетъ, за юдеитѣ съблазънь, а за елинитѣ безумство.“ (—22 и 23 ст.). Ще се запитате, защо проповѣдитѣ на апостолитѣ сѫ за евреитѣ съблазънь, а за елинитѣ безумство ? — Защото не ги разбирали. Всѣко нѣщо, което човѣкъ не разбира, представя за него неразбранъ езикъ. Ето защо, за да се разбератъ свещенитѣ книги, трѣбва да се пре- ведатъ на съвремененъ езикъ, понятенъ за всички хора. Когато чете или слуша нѣщо, което не разбира, човѣкъ се уморява. Когато служи на нѣщо, къмъ което нѣма любовь, той пакъ се уморява. Когато яде 20 — 30 минути непрекѫснато, пакъ се уморява и казва: Не искамъ повече да ямъ. Да се откажешъ отъ нѣщо, защото си се уморилъ, това не е разрешаване на въпроса. Като минатъ петь шесть часа, човѣкъ огладнява, измѣня мнението си и започва да мисли, какво да яде. И като учи, и като чете, той се уморява, но следъ време желанието му за учене и четене се възобновява. Както давашъ храна на тѣлото си, така давашъ храна и на ума, и на сърдцето си. „А ние проповѣдваме.“ Какво се иска отъ човѣка, за да проповѣдва ? — Любовь. Обаче, всѣки, който следва пѫтя на любовьта, минава за смахнатъ. Който търси силата на знанието, минава за почтенъ човѣкъ. Христосъ пострада не отъ силата на Неговата мѫдрость, но отъ любовь къмъ човѣчеството. Когато ражда и отглежда детето си, майката понася всички страдания, отъ любовь къмъ него. Ако нѣмаше любовь къмъ детето си, тя не би могла да го отгледа, възпита и изучи. Единственото нѣщо, което свързва хората, е любовьта. Следователно, колкото малко да разбирате отъ проповѣдитѣ, щомъ сѫ проникнати отъ любовь, все достига нѣщо до ушитѣ ви. Когато отива на църква или на проповѣдь, човѣкъ облича чисти, нови дрехи. Това е външната страна. Важно е вѫтрешно той да се подготви, да отвори ума и сърдцето си, да възприема. Какво прави болниятъ, когато трѣбва да излѣзе вънъ, да диша чистъ въздухъ? Той не мисли за облѣклото си, но гледа часъ по-скоро да се освежи. Той излиза съ болничния си халатъ и се радва на чистия въздухъ и на слънчевата свѣтлина и топлина. Като възприеме нѣщо, той влиза въ стаята си, освеженъ и бодъръ. И тъй, спрете вниманието си върху вѫтрешния смисълъ на нѣщата, а не само върху тѣхната външность. Не е важно, какъ ще бѫдешъ облѣченъ, но какъ ще възприемешъ онова, което ти е нуждно. Ще кажешъ, че се нуждаешъ отъ хлѣбъ. Това е външна страна. Какъ ще използувашъ хлѣба, това е вѫтрешната страна на въпроса. Значи, смисълътъ на нѣщата не е само въ тѣхното възприемане, до и въ прилагането имъ. Така, човѣкъ се освобождава отъ заблужденията си. Напри- мѣръ, заблуждение е да се мисли, че това, което не можешъ да научишъ на този свѣтъ, ще го научишъ въ онзи; или, това, което не постигнешъ на младини, ще го постигнешъ на старини. Напротивъ, ако не научишъ и разберешъ нѣщата на този свѣтъ, въ онзи свѣтъ най-малко ще ги разберешъ; ако на млади години не учишъ, на стари години нищо не можешъ да постигнешъ. Онзи свѣтъ, въ сравнение съ този, е университетъ. Ако не си миналъ презъ знанието на първоначалното училище, което се преподава на земята, ти не можешъ да постѫпишъ въ университета на онзи свѣтъ. Щомъ влѣзешъ въ този университетъ, веднага ще те поставятъ на изпитъ. Видятъ ли, че не си готовъ, ще те върнатъ отново на земята, да придобиешъ елементарнитѣ познания за живота. Казано е: „Да повѣрваме въ Господа Исуса Христа.“ Не е въпросъ само за вѣрване. Вѣрването е за младенцитѣ, за децата. Апостолъ Павелъ казва: „Да напуснемъ младенческото, т. е. елементарната вѣра и знание, и да възприемемъ Божественото, за което се казва, че Божието безумно е по-мѫдро отъ човѣшкото, и Божието немощно — по-крепко отъ човѣшкото. Следователно, говори ли се за вѣра, разбираме онази вѣра, която свързва човѣшката душа съ Бога за вѣчни времена. Има ли тази връзка, никаква сила, никакво изпитание не може да я скѫса. Вѣрващиятъ е свободенъ човѣкъ, не се влияе отъ никакви външни условия, отъ никакви промѣни, външни или вѫтрешни. И като богатъ и беденъ, като ученъ и простъ, здравъ и боленъ, той е единъ и сѫщъ. Каже ли вѣрващиятъ, че не може да се моли, защото е боленъ, неразположенъ или заетъ съ важна работа, вѣрата му не е силна. Молитвата представя процесъ на хранене. Не яде ли болниятъ? Не яде ли неразположениятъ? Който работи, не яде ли? Следователно, както болниятъ, неразположениятъ и работещиятъ ядатъ, така човѣкъ трѣбва да се моли при всички условия. Ако си боленъ, нѣма да ядешъ само два-три деня или най-много 40 деня, но следъ това ще ядешъ хубаво, чисто, вкусно приготвено ядене. Не може човѣкъ да се откаже отъ ядене; сѫщо така не може да се отрече и молитвата. Сега, като слушате Словото Божие, искамъ да зная, какво ядене желаете да ви се приготви отъ него? Ако сте месоядци, ще искате пилешка чорба; ако сте вегетарианци, ще искате картофена чорба. Обаче, чорбитѣ не сѫ за препорѫчване. Като ядете гореща чорба глечьта на зъбитѣ се пука, и тѣ скоро се развалятъ. Но растителната храна, въ сравнение съ месната, е по-здравословна. Месната храна образува повече отрови въ организма, отколкото растителната. Ако останатъ частици отъ месото между зъбитѣ, образува се гниене,.. което руши глечьта на зъба. Децата обичатъ да дъвчатъ сакъзъ и така, несъзнателно, чистятъ зъбитѣ си отъ остатъцитѣ на храната. Родителитѣ имъ забраняватъ да дъвчатъ сакъзт, но съ това ги лишаватъ отъ две естествени здравословни състояния на организма: отъ една страна, зъбитѣ се чистятъ отъ остатъцитѣ на храната, особено при месоядцитѣ; отъ друга страна, при дъвченето приижда повече кръвь въ вѣнцитѣ, и така зъбитѣ се хранятъ и засилватъ. Както сакъзътъ се препоръчва на физическия свѣтъ, така се препоръчва и въ духовния свѣтъ. Ако и въ духовния свѣтъ не ядете сакъзъ, зъбитѣ ви ще се развалятъ. Следъ това трѣбва да си поставяте изкуствени зъби. Не е лесно човѣкъ да дъвче храната си съ изкуствени зъби. За да познаете, кой човѣкъ има естествени и кой — изкуствени зъби, дайте му да яде бѣла халва съ орѣхи. Ако зъбитѣ съ естествени, той ще изяде халвата, безъ да ги разклати; ако съ изкуствени, ще се раз- клатятъ, а може и да паднатъ. Следователно, който не може да понася страданията, има изкуствени зъби; който понася страданията, има естествени зъби. Тѣ представятъ помагала на любовьта, а устата — врата на любовьта. Отъ нея излизатъ всичкитѣ добри и лоши нѣ- ща. Устата е инспекторъ или ревизоръ на финансовото министерство. Тя следи, какво влиза и какво излиза отъ нея, като каса, която приема и дава всичко. Понѣкога ревизорътъ се подкупва. За нѣколко хиляди лева ревизорътъ се подкупва, дава подписа си и отваря касата. Ще кажете, че главата ви побѣлѣла отъ учене. Дали е побѣлѣла, или не, ще учите. Онзи свѣтъ не е мѣсто на невежи, но на учени хора въ тритѣ свѣта: физическия, духовния и умствения. Истински ученъ е онзи, който живѣе правилно, мисли и чувствува право и лесно се справя съ мѫчнотиитѣ си. За да стане ученъ, човѣкъ трѣбва да прилага любовьта като методъ на работа. И наистина, човѣкъ лесно изучава това, което обича. Щомъ не обича нѣ-кой предметъ, той не се занимава съ него. Като обичашъ нѣкого, искашъ да знаешъ историята на неговия животъ; не го ли обичашъ, не се интересувашъ отъ живота му. Който обича Бога, иска да знае, какъ е създалъ свѣтътъ. Той изучава съ интересъ всичко, което Богъ е създалъ: камъни, треви, растения, мушици, животни, хора и т. н. Всичко, което е излѣзло отъ рѫката на Бога, го интересува. Мнозина мислятъ, че ученитѣ не сѫ вѣрващи. Напротивъ, тѣ сѫ крайно вѣрващи, но никога не произнасятъ Божието име напраздно. Тѣ говорятъ за Божиитѣ дѣла и ги изучаватъ въ подробности. Онѣзи, които минаватъ за вѣрващи, само се очудватъ на Божия свѣтъ, но, като ги запитатъ, какъ е създаденъ, тѣ отговарятъ: Това е Божия работа, ние не се бъркаме въ Неговитѣ дѣла. Не е така. Знание е нуждно и на вѣрващитѣ, и на безвѣрницитѣ. То ще ги доведе при Бога. Не е достатъчно да кажете, че еди-кой си напи- салъ ценни книги, безъ да знаете съдържанието имъ. Всѣка ценна книга е граматика, която трѣбва да се изучава. — Може и безъ граматика. — Не може безъ граматика. Първата граматика, която човѣкъ изучава, е написана въ мозъка му отъ неговата майка. Следъ това идатъ външни учители, които допълватъ онова, което майката не е написала. Често хората искатъ знамения. Ако сѫ безвѣрници, ще имъ се даде знамение; ако сѫ силни, ще имъ се даде знание; ако сѫ слаби, трѣбва да търсятъ любовьта. Значи, знамението е за безвѣрницитѣ, знанието — за силнитѣ, а любовьта — за слабитѣ. Слабиятъ, болниятъ, обезсърдчениятъ, бедниятъ да се държатъ за любовьта. Който се оплаква, че нѣма близъкъ човѣкь въ живота си, да се държи за любовьта. Натъквашъ се на мѫчнотии и противоречия, които не можешъ самъ да разрешишъ — потърси любовьта. Тя е единствената сила, която ще ти помогне да излѣзешъ отъ мѫчнотиитѣ на живота. Останалитѣ нѣща — сила, знамение, знание ще дойдатъ впоследствие. Тѣ представятъ външната страна на земния животъ. „Който се хвали, съ Господа да се хвали." (— 31 ст.). Значи, който се хвали, да се хвали съ любовьта. Казано е, че Богъ е Любовь. Любовьта носи животъ, сила и свѣтлина. Тя прави слабия силенъ, невежия — ученъ. Всички хора се ползуватъ отъ благата на любовьта, но забравятъ това и, въ края на краищата, казватъ: Не ни трѣбва любовьта, не се нуждаемъ отъ нея. Тѣ сѫ на погрѣшенъ пѫть. Не се отказвайте отъ любовьта. Тя е основа на живота; тя носи условия за човѣшкото развитие. — Не може ли да се живѣе безъ любовь ? — Може, но временно. Докато си ситъ, можешъ безъ ядене. Щомъ огладнѣешъ, не можешъ безъ ядене. Отказването отъ любовьта създава такива противоречия, съ които човѣкъ цѣлъ животъ не може да се справи. Да се отдѣлишъ отъ любовьта, това значи, да се откажешъ отъ Божественото Начало въ себе си. Всѣки човѣкъ носи Бога въ себе си и не трѣбва да се отказва отъ Него. Който не вѣрва въ това, самъ се спъва. Съвременнитѣ хора страдатъ отъ малко вѣра и отъ много суевѣрия. Като дойде до себе си, човѣкъ казва, че е отъ Божественъ произходъ, че Богъ живѣе въ него. Дойде ли до другитѣ хора, вѣрата му взима друго направление. Той не вѣрва, че и тѣ сѫ отъ Божественъ произходъ, че и въ тѣхъ живѣе Богъ. За себе си той желае да бѫде богатъ, силенъ, ученъ и вѣрва въ това. За другитѣ не желае сѫщото и не мисли, че и тѣ могатъ да бждатъ като него. Това, именно, внася раздвояване въ човѣшката душа, а всѣко раздвояване въ ума, въ сърдцето или въ душата създава мѫчнотии и страдания. Като не търсятъ причината за страданията, мѫчнотиитѣ и погрѣшкитѣ въ себе си, хората се запитватъ, защо Богъ създаде злото. — Богъ създаде доброто, а хората допуснаха злото. Откакъ влѣзе въ свѣта, злото донесе страданията и мѫчнотиитѣ. Напримѣръ, ти си търговецъ на оризъ. За да спечелишъ повече, туряшъ малко пѣсъкъ въ ориза. Щомъ допуснешъ тази фалшификация, ти си пусналъ вече злото въ своя животъ. И следъ това се чудишъ, отде идатъ страданията. Щомъ продавашъ оризъ, продавай го въ чисто състояние, безъ никакви примѣси. Започнешъ ли да се извинявашъ, че примѣсътъ е малко, че и пѣсъкътъ, и оризътъ съ все отъ Бога дадени, ти вече отваряшъ вратата си за страданията. Отивашъ при единъ търговецъ да си купишъ вълненъ платъ. Той показва различни платове, отъ които избирашъ единъ. Питашъ: Вълненъ платъ ли е това ? — Чистъ вълненъ. Взимашъ плата, занасяшъ го у дома си и се оказва, че е 50% вълна и 50% памукъ. Значи, търговецътъ е казалъ на половина истината. Търговецъ, който казва половина истина и половина лъжа, самъ се излага на страдания. И памукътъ се употрѣбява като вълната, но когато плащашъ, трѣбва да знаешъ, памукъ ли купувашъ, или вълна. Вълната е лошъ проводникъ на топлината, а памукътъ — добъръ. Памучнитѣ дрехи се носятъ лѣтно време, а вълненитѣ — презъ зимата. Презъ лѣтото човѣкъ се нуждае отъ хладина, а презъ зимата — отъ топлина. Следователно, погрѣшката не е нито въ памука, нито въ вълната, но въ търговеца, който не казва истината. Има платове отъ чиста вълна; има платове отъ памукъ и вълна, отъ коприна и памукъ или вълна. Всички платове сѫ ценни, но търговецътъ трѣбва да казва истината, а купувачътъ — да знае, какво купува и колко пари дава. Всѣки трѣбва да знае истинската стойность на нѣщата. Казвашъ, че обичашъ Господа, но основата на твоята обичь е памукъ, а вѫтъкътъ вълна; или основата ти е памукъ, а вѫтъкътъ коприна. Обичьта и любовьта трѣбва да бѫдатъ абсолютно чисти, безъ никакви примѣси. И тъй, който проповѣдва, трѣбва да бѫде облѣченъ съ памучни дрехи, като добъръ проводникъ на топлината. Той трѣбва да бѫде щедъръ, да дава изобилно отъ себе си. Вълната и коприната сѫ лоши проводници на топлината. Който се облича от горе до долу съ коприна, е егоистъ, мисли само за себе си. Може да носишъ нѣщо копринено, но да не бѫдешъ изцѣло облѣченъ въ коприна. Най-здравословни дрехи сѫ памучнитѣ. Вълната стои по-високо отъ коприната. Тъй щото, когато говоришъ на хората за любовьта, трѣбва да знаешъ, кой езикъ да приложишъ: езикътъ на памука, на вълната или на коприната. Нѣкой говори или пише нѣщо за любовьта, изнася я толкова красиво, безпогрѣшно и логически, че ти е приятно да слушашъ или четешъ. Това е изнасяне на любовьта съ езика на коприната. Казвашъ, че човѣкъ трѣбва да обича ближния си, да се жертвува за него, но щомъ дойде до приложението, виждашъ, че не можешъ да изпълнишъ това, което говоришъ или пишешъ. Лесно се говори за любовьта, но мѫчно се прилага. Лесно се теоретизира, мѫчно се прилага теорията. Говоришъ за жертва, за себеотричане, но какъ ще дадешъ вкусната баница на единъ беденъ, нещастенъ човѣкъ, който е гладувалъ три деня? Колкото и да говоришъ за жертва, все ще се свие сърдцето ти и ще кажешъ: Сега ли се намѣри да дойде този човѣкъ? Говоришъ за сърдечни отношения между хората, а ти самъ ги приемашъ студено. Който приема хората студено, минава за лошъ проводникъ на топлината. Той мисли и живѣе повече за себе си, отколкото за другитѣ. Когато хората ви прие- матъ студено, вие казвате: И азъ ще постѫпвамъ като тѣхъ. — Въ това нѣма никаква фи-лософия. Каже ли нѣкой така, азъ си мисля: Че кога си постѫпвалъ другояче? Нѣма защо да се настройвашъ противъ хората. И безъ това ти не си постѫпвалъ добре съ тѣхъ. И ти си ги приемалъ студено, както сѫ те приели. Лесно е да отговоришъ на студенината съ студенина. Изкуство е да отговоришъ съ топлина и любовь. И тъй, Божествениятъ законъ — законътъ на любовьта желае свободата на всички живи сѫщества. Има едно сѫщество въ човѣка, което му противодействува и го ограничава. Това показва, че той още не живѣе свой животъ. Той се намира въ положението на слуга предъ господаря си. Както слугата нѣма собственость, така и съвременниятъ чо-вѣкъ нѣма свой свѣтъ, въ който свободно да се движи и разполага. Ангелитѣ иматъ свой свѣтъ, свободни сѫ отъ грѣха и престъпленията. Тѣ сѫ собственици, разполагатъ съ всичко, което иматъ. Обаче, хората нѣматъ нищо свое, слугуватъ на двама господари, т. е. на два свѣта: свѣтътъ на злото и свѣтътъ на доброто. Сѫществата отъ първия свѣтъ стоятъ отлѣвата страна и нашепватъ: Живѣй и мисли за себе си. Гледай да се оженишъ, да имашъ дечица, пари, кѫща, имотъ, да си създадешъ добро положение, че като дойдатъ черни дни, да си осигуренъ. От дѣсната страна стоятъ сѫществата на доброто и нашепватъ : Служи на Бога и не мисли за себе си. Достатъчно е да изпълаявашъ Божията воля, всичкитѣ ти работи ще се наредятъ добре. Отъ тебе се иска готовность да се пожертвувашъ за Господа и за своя ближенъ. Ти слу- шашъ, какво се говори отъ дветѣ страни и се обърквашъ. Започвашъ да се боришъ и се питашъ, коя отъ дветѣ страни е права. Сѫществата, които стоятъ от дѣсната страна, сѫ на правъ пѫть. Тѣ служатъ на Бога по закона на любовьта. Онѣзи, които стоятъ от лѣвата страна, сѫ на кривъ пѫть. И тѣ служатъ на Бога, но чрезъ отрицателни методи. Любовьта, мѫдростьта, истината сѫ положителни методи, а омразата, невежеството, насилието сѫ отрицателни методи. Когато дойде нѣкой при васъ да иска нѣщо по единъ отъ положителнитѣ методи, вие сте готови да му дадете всичко; иска ли да вземе нѣщо отъ васъ чрезъ насилие, нищо не давате. Човѣшкото сърдце се отваря за любовьта, а затваря за насилието. Старитѣ българи сѫ скривали златото си въ земята, да не ги ограбятъ разбойници. Чрезъ насилие разбойницитѣ сѫ успѣвали да изтръгнатъ нѣщо отъ тѣхъ, но това злато не е благословено. Всѣко богатство, придобито насилствено, носи страдания и смърть. За да не ви ограбватъ разбойницитѣ и да не ви биятъ, давайте доброволно за Господа. Бѫдете готови да изпълнявате Божията воля съ любовь. Само така ще се ползувате отъ Божественото благословение. Ще давате доброволно, безкористно и съ любовь. И добритѣ, и лошитѣ хора трѣбва да бѫдатъ щедри. Така човѣкъ ще познае и себе си, и своя ближенъ. Като ученици на живота, вие трѣбва да се изучавате, да дойдете до правилно разбиране на живота и на предназначението си. — Въ какво се заключава задачата на човѣка ? — Въ изпълняване на Божията воля. Който изпълнява Божията воля, той всѣкога е ща- стливъ. При това, той влиза въ положението на нещастния и му помага. Както щастливиятъ влиза въ положението на нещастния, така и богатиятъ трѣбва да влиза въ положението на бедния. Ако бедниятъ може да влѣзе въ положението на богатия, сиромашията го напуща вече. Ето защо, за да разбере богатия и да влѣзе въ положението му, бедниятъ трѣбва да бѫде разуменъ. Богатство, разумность и знание сѫ условия, чрезъ които можешъ да влѣзешъ въ положението на човѣка на физическия, въ духовния или въ умствения свѣтъ. Дето е богатството, разумностьта и знанието, тамъ е и любовьта. Следователно, любовьта е връзка между душитѣ. Безъ любовь никаква връзка не може да се създаде. И тъй, ако искашъ да предадешъ едно Божествено благо на нѣкого, ти непремѣнно трѣбва да го обичашъ. Любовьта е пѫть, по който благата слизатъ отъ Божествения въ човѣшкия свѣтъ. Любовьта свързва сѫществата отъ физическия свѣтъ съ тѣзи отъ духовния и отъ умствения свѣтъ. Не е достатъчно да виждате тѣзи сѫщества. Важно е да чувате тѣхния говоръ. Като се намѣрите въ мѫчнотия или затруднение, тѣ започватъ да ви нашепватъ нѣщо. Вслушвайте се въ говора имъ и изпълнявайте, каквото ви казватъ. Тѣ ще ви кажатъ точно, кога и какъ ще разрешите мѫчнотията си. Ако имате интуиция, вие ще влѣзете въ връзка съ тѣхъ и ще се ползувате отъ съветитѣ имъ. Не питай, какъ ставатъ нѣщата. Докато не ги разбирашъ, приеми ги, както ставатъ. Въ бѫдеще ще разберешъ това, което днесъ става. Гладенъ си и следъ нѣколко часа на масата си намирашъ хлѣбъ. Не питай, какъ е дошълъ хлѣбътъ. Вземи го въ рѫката си, начупи го, яжъ и благодари на Онзи, Който има грижа за всички живи сѫщества. — Не разбирамъ, отде дойде хлѣбътъ. — Че не разбирашъ, това не значи, че нѣщата не сѫ вѣрни. Не всичко, което разбирашъ, е вѣрно; и не всичко, което не разбирашъ, е невѣрно. Ако искате да разберете всичко, какъ ще си обясните случая, когато Христосъ нахранилъ съ петь хлѣба нѣколкохиляденъ народъ? Много обяснения се даватъ на този фактъ, близки, или далечъ отъ истината. Толстой, като реалистъ, казва: Невъзможно е петь хлѣба да нахранятъ нѣколкохиляденъ народъ. Но, следъ като нѣколко отъ ученицитѣ дали своитѣ петь хлѣба за народа, сърдцата на останалитѣ ученици и присѫтствуващи се отворили, и всѣки извадилъ отъ торбата си, каквото ималъ. Така се събрало такова количество, което могло да задоволи петхилядния народъ. Това е едно обяснение. Но, едно явление е истинно и вѣрно, когато има поне три обяснения. Има и други начини за обяснение на това, което е правилъ , Христосъ. Както мисъльта трѣбва да се превърне въ чувство, и чувството въ постѫпка, така и проявитѣ на Христа се нуждаятъ отъ нѣколко обяснения. Само така тѣ ставатъ разбрани. Възможноститѣ на Христа се простирали не само до физическия свѣтъ, но и извънъ него. Човѣкъ се нуждае отъ знание, сила и любовь. Като приложи знанието, силата и любовьта си, той всичко може да постигне. Павелъ казва: „Ще се похваля съ любовьта Христова.“ И на васъ казвамъ: Похвалете се съ любовьта, която носи животъ, знание и свобода. Всичко друго, вънъ отъ любовьта, турете настрана. Ти не можешъ да бѫдешъ богатъ, ученъ, силенъ, щастливъ вънъ отъ любовьта. Който е придобилъ любовьта, той лесно се справя съ страданията. Нѣма ли любовь, страданията се превръщатъ въ мъчения. Който има любовь и разбира Божиитѣ пътища, приема страданието съ радость. Срещне ли страданието на пътя си, той се разговаря съ него и открива благата, които носи въ себе си. Любовьта внася нѣщо велико въ страданието. Обаче, това може да възприеме само онзи, който има любовь. Ще кажете, че страданието носи горчевини за човѣка. Горчиво е страданието само за онзи, който нѣма любовь. — Вѣрно ли е това, или не? — Опитайте го. Докато не направите опитъ, да приложите любовьта, не можете да говорите. Любовьта е сила, която може да издържи цѣлата вселена. Ако тя издържа на гърба си цѣлата вселена, колко по-лесно ще се справи съ страданието. Дойде ли любовьта въ човѣка, той става герой. Никоя сила не е въ състояние да го сломи. Напусне ли го любовьта, той изгубва геройството си и се поддава на всички мѫчнотии и препятствия. Мѫжъ и жена се разхождали въ гората и се разговаряли върху живота. Жената била недоволна отъ мѫжа си; тя настоявала да и купи нови дрехи, обуща, шапка, да се обнови малко. Дотегнало и да носи старитѣ дрехи. Мѫжътъ слушалъ, какво иска жена му, и мъл- чалъ, не знаелъ, какво да и отговори. По едно време отъ вѫтрешностьта на гората се задала мечка. Мѫжътъ извикалъ: Мечка иде! И двамата бързо се качили на едно отъ близкитѣ дървета. Въ бързината си, жената оставила на земята връхната си дреха, за нищо не мислила вече, освенъ да се качи на дървото. Мечката минала покрай тѣхъ, подушила ги отдалечъ и си заминала. Като слѣзли отъ дървото, жената забравила, че искала отъ мѫжа си нови дрехи и обуща. Единствената и мисъль била, че се спасила отъ мечката. Какво представя мечката ? — Смъртьта. Значи, всички временни, преходни нѣща отстѫпватъ предъ смъртьта. Вѣчното, сѫщественото е въ човѣка. Щомъ се е домогналъ до него, той не мисли за временното и преходно въ живота. Търсете сѫщественото, вѣчното въ живота. Търсете любовьта и като я намѣрите, бѫдете внимателни, да не я изгубите. Не мислете само за външни и временни нѣща, които рушатъ и подронватъ условията за проява на любовьта. Дойде ли тя при васъ и ви завари съ стари дрехи и скѫсани обуща, всичко ще видоизмѣни. Тя ще се усмихне, ще се зарадва на скѫсанитѣ ви обуща и ще ви обнови съ-вършено. Любовьта ще съблѣче старитѣ ви дрехи и ще ви облѣче въ нови. — Какъ ще стане това ? — По магически начинъ. Любовьта е магическа сила, която всичко преобразява. Тя заличава погрѣшкитѣ, противоречията и заблужденията на хората и създава отъ тѣхъ нови хора, съ нови разбирания. — Кога ще стане това ? — Още днесъ, до обѣдъ. Но вѣра е нуждна за това — абсолютна вѣра! Новото иде отвътре. Това, което става вътре въ човѣка, въ душата му, то е важното и същественото. То става и вънъ отъ него. Което не може да стане отвътре, и отвънъ не може да стане. Вѫтрешниятъ миръ се отразява и навънъ. Вѫтрешното знание на човѣка се проектира и вънъ отъ него. Помнете: Всички велики и красиви нѣща идатъ отвътре и после излизатъ навънъ. Така действува законътъ на любовьта. Вѣрвайте въ силата на любовьта, за да я възприемете отвътре и предадете навънъ. „Който се хвали, съ Господа да се хвали.“ Това значи: Който се хвали, съ любовьта да се хвали. — Божиятъ Духъ носи всичкитѣ блага на живота. * 21. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 23 февруарий, 1936 г. 5. ч. с. София. — Изгрѣвъ.

"Устойчиви величини", утринни слова, година V, т.2 (1935-1936). Първо издание отъ 1943 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 19 януари 1936 г. до 20 септември 1936 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание Огънътъ на любовьта Размишление, Послание къмъ Римлянитѣ, 10 гл. Има въпроси въ човѣшкия животъ, които сѫ мѫчно разрешими. Напримѣръ, въпросътъ за вѣрата, за правото, за любовьта сѫ мѫчно разрешими. Всѣки казва, че вѣрва, но, въ края на краищата, дохожда до положение, дето вѣрата му не помага. — Кѫде се крие погрѣшката ? — Въ неразбирането. Щомъ вѣрата ти не е въ състояние да ти помогне, ти имашъ материалистически схващания за живота. Мнозина казватъ, че единъ отъ важнитѣ въпроси въ живота е прехраната. Тѣ мислятъ, че като разрешатъ този въпросъ, всичкитѣ имъ работи ще се наредятъ добре. Въ сѫщность, не става така. И като разреши въпроса за прехраната си, човѣкъ пакъ е недоволенъ, има нѣщо неуредено въ живота му. Значи, храната не задоволява всички нужди и изисквания на човѣка. Като се занимава съ неразрешенитѣ въпроси, най-после човѣкъ казва: Не искамъ да се занимавамъ повече съ тѣзи въпроси. Обаче, и при това положение, той пакъ изпада въ мѫчнотии. И да се занимавашъ, и да не се занимавашъ съ неразрешенитѣ въпроси, все ще се натъквашъ на мѫчнотии. За предпочитане е да се занимавашъ съ тѣхъ; по-лесно ще понесешъ мѫчнотията. Това е все едно, презъ лѣтото да не се интересувашъ отъ зимата. Каквото и да правишъ, колкото и да мислишъ, нищо нѣма да постигнешъ. Зимата си е зима; тя ще донесе студъ, мразъ, който не можешъ да избѣгнешъ. Обаче, ако мислишъ съзнателно за зимата, ще бѫдешъ предвидливъ, на време да си купишъ дърва и вѫглища. Така ще отоплявашъ стаята си и ще смегчишъ поне малко суровитѣ условия на зимата. Ако не мислишъ за зимата още презъ лѣтото, студътъ ще те завари неподготвенъ и ще ходишъ отъ кѫща на кѫща, да се топлишъ. Затова, съветвамъ ви: Мислете върху трудно разрешимитѣ въпроси, макаръ и да нѣмате успѣхъ. Мисъльта е свѣтлина, която прониква и въ голѣмия мракъ. Колкото и да е слаба, все ще освѣти нѣкой кѫтъ. Мѫчнотиитѣ въ живота ще продължатъ най-много четири-петь месеца, докато трае зимата. Щомъ дойде пролѣтьта, часть отъ мѫчнотиитѣ изчезватъ. Въ природата сѫществува единъ начинъ на разбиране, нареченъ здравословенъ. Който се рѫководи по него, лесно се справя съ мѫчнитѣ и трудно разрешими въпроси. Гледате, какъ нѣкой майсторъ полира камънитѣ. Търка единъ камъкъ известно време и следъ това взима другъ. Какъ се познава полираниятъ камъкъ отъ неполирания ? — По гладката повръхность. Достатъчно е да го пипнешъ, за да познаешъ, че е добре полиранъ. По него нѣма никаква грапавина. Сѫщото се отнася и до вѣрата. За да познаешъ, доколко можешъ да разчиташъ на своята вѣра, пипни я съ рѫката си. Ако усѣтишъ най-малката грапавина, ще знаешъ, че вѣрата ти ще те спъне. Най-малката грапавина причинява съмнение, което води къмъ повреди и разрушения. И най-голѣма буря да ви сполети, не трѣбва да се разколебавате. Колебанието показва, че вѣрата ви е слаба. Колко пѫти екскурзиантитѣ отлагатъ екскурзиитѣ си при промѣна на времето. Нѣкой тръгва сутринь на екскурзия, гледа, времето е ясно, слънчево, но едва из върви два-три километра, явяватъ се облаци и започва да вали. Щомъ го накваси дъждътъ, той се връща назадъ, не се решава да продължи пѫтя си. Значи, най малката промѣна на времето, внася колебание. Дъждътъ само го изпитва. Ако бѣше продължилъ пѫтя си, времето щѣше да се оправи. Каква вѣра е тази, която при най-малкото изпитание се разколебава ? Това показва, че повечето хора днесъ не вървятъ съ знание и виждане, но съ пи-пане. Истинската вѣра не се колебае отъ нищо. Каквото и да е времето, лошо или добро, човѣкъ трѣбва да издържа докрай. „Понеже Божията Правда като не разумѣватъ, и своята си правда като искатъ да възстановятъ, не се покориха на Божията Правда“. (— 3 ст.). — Апостолъ Павелъ обръща внимание на евреитѣ, че, като смѣсили Божията Правда съ своята, искали да възстановятъ своята правда. Това е било въ миналото, но и до днесъ още всички хора искатъ да възстановятъ своето право вмѣсто Божието. Ако работитѣ ви не се нареждатъ, както вие желаете, чудите се, защо Богъ е създалъ така свѣтътъ, защо допуща злото. И, като не можете да си отговорите на всички въпроси, вѣрата ви се разколебава, започвате да се съмнявате въ Бога. Следъ това казвате: Азъ имамъ вече друго вѣрую. — Какво е новото ти вѣрую ? Старото ти вѣрую поддържа вѣра и служене на себе си. Какво ще придобиешъ, ако вѣрвашъ само въ себе си ? Какво спечелиха евреитѣ, които искаха да възстано- вятъ своята правда? Нѣма народъ, който да е миналъ презъ такива голѣми люшкания, както еврейскиятъ. Ако е за твърдость, тѣ сѫ по-твърди отъ българитѣ. Умътъ имъ днесъ е дошълъ на мѣсто, и тѣ пакъ искатъ да въз- становятъ своето право. Това нѣма да стане. Богъ е създалъ свѣта и далъ правото на всѣки човѣкъ, на всѣки народъ, но надъ всичко ще възтържествува Божията Правда. Ето защо, когато се натъквате на противоречия, търсете причината за тѣхъ въ себе си, а не въ Провидението. Ако работитѣ ви не вървятъ добре, търсете причината за това въ себе си, въ своитѣ родители, въ своитѣ баби и прабаби, въ обществото, въ народа, но въ никой случай въ Бога. Мислите ли така, вие ще разрешите и най-мѫчнитѣ въпроси. Като влѣзе свѣтлина въ ума ви, предметитѣ ще бѫдатъ ясни и опредѣлени. И тъй, правилното разрешаване на въпроситѣ се крие въ абсолютната вѣра въ Бога. Ще вѣрвашъ, че всичко, което Богъ е създалъ, е съвършено. Той не допуща никакви погрѣшки. Това трѣбва да бѫде основното вѣрую на човѣка. Щомъ допуснешъ въ мисъльта си, че Богъ прави погрѣшки, ти си на кривъ пѫть. Значи, ти, несъвършениятъ, ще имашъ мнение за Съвършения. Възможно ли е несъвършениятъ да намира грѣшки въ Съвършения? Може ли плодътъ да храни дървото? Това е невъзможно. Дървото храни и крепи плода, а не обратното. Смѣшно е да мисли ябълката, че като седи на дървото, отъ нея зависи неговото щастие. Достатъчно е да духне вѣтърътъ, да разлюлѣе клонетѣ и да покаже на ябълката, че мисъльта и е крива. Като се види на земята, тя ще разбере, че нейното щастие зависи отъ дървото. Следователно, всѣки, който иска да възстанови своя-та правда, вмѣсто Божията, ще го брулне вѣтърътъ, и той ще падне на земята. Щомъ се спъвашъ и падашъ, щомъ губишъ вѫтрешния си миръ и равновесие, ти си на кривъ пѫть. Както и да се оправдавашъ, мисъльта ти е крива. — Еди-кой си философъ, еди-кой си проповѣдникъ мисли така. — И тѣ сѫ като тебе. Че си билъ така възпитанъ, че така сѫ те учили, това не те оправдава. Всѣки, който пада на земята отъ най-слабия вѣтрецъ, живѣе въ заблуждения и противоречия. На какво се дължатъ противоречията ? — На желанието въ човѣка да бѫде като Бога, да замѣсти Неговата Правда съ своята. Богъ е незамѣнимъ. Неговитѣ дѣла сѫ съвършени. Той се проявява такъвъ, какъвто е въ действителность. А човѣкъ, който иска да стане като Бога, всѣкога се проявява такъвъ, какъвто не е. И дяволътъ, който пожелалъ да бѫде като Бога, да създаде нѣщо особено, родилъ лъжата. Какво необикновено допринесе лъжата въ свѣта ? Тя е мѣхуръ, пъленъ съ нечистъ въздухъ. Достатъчно е да боднешъ мѣхура съ игла, за да се изпраздни. Но дяволътъ се опитва да го продава като нѣщо ценно. Той казва, че мѣхурътъ е пъленъ съ бѣло, доброкачествено брашно. Който не познава лъжата, може да се излъже. Взима мѣхура съ себе си, но веднага вижда, че се излъгалъ. Той разбира, че нечистиятъ въздухъ не храни. Като видѣлъ, че съ лъжата не може да се прочуе, дяволътъ решилъ да създаде човѣкъ, както Богъ е направилъ първия човѣкъ. Това е споредъ една богомилска легенда. Богъ го оставилъ свободенъ, да прави, каквото иска. И дяволътъ направилъ единъ човѣкъ, който се движилъ, говорилъ, работилъ, но едно му липсвало: душа нѣмалъ. Значи, всѣки човѣкъ, който нѣма душа, е роденъ отъ дявола. Който има душа, е роденъ отъ Бога. Като разбралъ погрѣшката си, дяволътъ отишълъ при Господа, съ молба да вдъхне душа и на неговия човѣкъ. Богъ вложилъ часть отъ душата въ човѣка, който дяволътъ направилъ. Отъ благодарность, дяволътъ обещалъ, че половината отъ печалбитѣ на неговитѣ хора ще бѫде за Господа, а половината ще задържа за себе си. Какъ се познава човѣкътъ, направенъ и роденъ отъ Господа и този, направенъ отъ дявола ? Първиятъ живѣе и служи изключително на Господа. Той е изцѣло Божие творение, дяволътъ не е взелъ никакво участие въ създаването му. Вториятъ принадлежи половината на Бога, а половината на дявола. Сега, задачата на всѣки човѣкъ е да ликвидира съ дяволското творение, да не прави новъ договоръ съ дявола. Всички мѫчнотии, нещастия и противоречия въ човѣшкия животъ се дължатъ на договора, който хората направили въ далечното минало съ дявола. Този договоръ се вижда отъ лъжата, която сѫществува между хората. Напримѣръ, двама млади се оженятъ, но дълго време сѫ бездетни. Жената се обръща къмъ Бога, съ молба да й даде едно детенце. Тя казва: Господи, ако ми подаришъ едно дете, ще го посветя да служи на Тебе. Богъ чува молитвата и, и тя добива детенце. То расте, става юноша, младежъ и, като дойде време за посвещението му, майката се обръща къмъ Господа съ следнитѣ думи: Господи, защо ти е моятъ синъ ? Ти нѣмашъ нужда отъ него. Нека бѫде свободенъ, да си поживѣе, както разбира. Ще направя курбанъ, да откупя сина си отъ обещанието, което дадохъ. Тя избира едно угоено теле и го принася жертва на Господа, вмѣсто сина си. Това е лъжата, която дяволътъ внесе въ свѣта, и съ която човѣкъ се свърза. Следователно, когато човѣкъ даде обещание да служи на Господа, това е майката въ него. Остане ли безъ влиянието на майка си, той търси начинъ да се откупи съ нѣщо, да развали договора между своята душа и Бога. Това става подъ влиянието на дявола въ човѣка. Красивъ е стремежътъ на душата, но често дяволътъ взима надмощие и разкжсва връзката между нея и Бога. Една американка обещала сина си на Господа, съ цель да получи Неговото благословение. Дошълъ деньтъ на посвещението му, но майката казала: Синко, обещахъ те на Господа, да проповѣдвашъ Словото Му. Днесъ, обаче, намирамъ, че и по другъ пѫть можешъ да Му служишъ. Не е нуждно непремѣнно да проповѣдвашъ Словото Божие. Стани търговецъ, да спечелишъ много пари, за да помагашъ на бедни и страдащи. Синътъ гослушалъ майка си и чрезъ търговията се откупилъ отъ Господа. Отишълъ въ Австралия, дето станалъ голѣмъ търговецъ. Работитѣ му тръгнали добре, спечелилъ голѣмо богатство и помагалъ на бедни. Въпрѣки това, една голѣма криза въ търговията го изненадала: той из- губилъ всичкото си богатство и останалъ последенъ сиромахъ. Като видѣлъ, че не може да върне богатството си, решилъ да стане проповѣдникъ, дано получи Божието благословение. Той постѫпилъ споредъ общото мнение: Докато е младъ, човѣкъ служи на дявола, а като остарѣе — на Бога. Това значи: поживѣй си, докато си младъ; като остарѣешъ, служи на Господа. Но Богъ не се лъже. Той не се нуждае отъ стари, разочаровани хора, които искатъ да се спасятъ чрезъ Словото Му. Мнозина се питатъ, какъ трѣбва да се проповѣдва. — Има два начина за проповѣдване: Божественъ и човѣшки. Първиятъ начинъ е проповѣдването на извора, който непрестанно тече и напоява всичко, каквото срещне на пѫтя си. Ще проповѣдвашъ непрестанно: като младъ и като старъ, като лѣгашъ и като ставашъ, на този и на онзи свѣтъ. Вториятъ начинъ е проповѣдване съ прекѫсване. Така проповѣдва чешмата, която ту тече, ту престава да тече; влакътъ, който се движи и спира ту на една станция, ту на друга; цигуларьтъ, който започва да свири и скоро се уморява, сваля цигулката си и почива. Божественитѣ процеси сѫ непреривни, а човѣшкитѣ — прекѫснати и непостоянни. Слушате нѣкой проповѣдникъ и сте доволни отъ него. — Защо сте доволни ? — Защото проповѣдьта му била дълга. — Кога проповѣдьта е дълга ? — Когато вѣрата на слушателитѣ е слаба. Ако вѣрата имъ е силна, достатъчно сѫ петь минути, за да разбератъ всичко онова, което се говори съ часове. (Вѣрата, любовьта, истината сѫ изключителни нѣща, дадени на малцина. Онзи, за когото любовьта не е още достѫпна, постоянно пита, какъ да обича. Преди да си изпиталъ любовьта, не можешъ да получишъ отговоръ на въпроса си. Ще опиташъ любовьта на Бога къмъ себе си и тогава ще разберешъ, какъ да обичашъ хората. Това значи: ще отидешъ при Бога, Той да те научи, какъ да обичашъ. Никой, освенъ Бога, не е въ състояние да научи човѣка да обича. Богъ е изворътъ, отъ който ще черпите и знание, и сила, и богатство. Можете да отидете и при хората, отъ тѣхъ да черпите знание, но знанието ви скоро ще се изчерпи. То е щерна, която се пълни и праздни, не е постоянно. Помнете: търсите ли знание, сила, свобода, при Бога ще отидете. Само Той е въ състояние да ви освободи, да ви направи истински човѣци. Често слушате да казватъ, че Богъ не сѫществува, понеже никѫде не може да се намѣри. Въ сѫщность, Богъ живѣе въ човѣка, нѣма защо да Го търсятъ нѣкѫде, и тамъ да Го намѣрятъ. Исайя казва: „Намѣриха ме тѣзи, които не ме търсѣха: явенъ бѣхъ на тѣзи, които не питаха за мене. Цѣлъ день простирахъ рѫцетѣ си къмъ народъ, който не се покорява и противоречи.“ (— 20 и 21 ст.). — Това е противоречие. Тѣзи, които не търсѣли Господа, и Господъ не ги търсѣлъ, тѣ Го намѣрили. А тѣзи, които търсѣли Господа, и които Господъ търсѣлъ, не Го намѣрили. Какъ се обяснява това противоречие? Много просто. Единъ ученикъ отива на училище, но нищо не учи. Отива, връща се, но не отваря книга, пито слуша, какво преподава учительтъ. Другъ младежъ не посещава училището, но самъ учи, безъ учитель. Той обича знанието и го придобива, а неговиятъ другарь посещава училището, но не работи, не слуша учителитѣ си и не придобива знания. Привидно ученикътъ търси знание, но не го намира; който не посещава училището, привидно не търси знание, но го придобива. Той има любовь къмъ знанието и истината, и самъ ги придобива. Сега, като се говори за хора, създадени отъ Бога, а други — отъ дявола, това не значи, че трѣбва да се обезсърдчавате и да питате, отъ кои сте. Това се познава лесно. Родениятъ отъ Бога грѣхъ не прави. Докато грѣши, докато пада и става, човѣкъ още не се е освободилъ отъ съдружието си съ дявола. Затова, естествено е, дяволътъ да взима участие въ печалбитѣ на човѣка. Той има дѣлъ въ неговитѣ работи и доброволно, или не, трѣбва да получи това, което му се пада. Той нашепва на човѣка, какъ да живѣе, да защищава своитѣ права и интереси. Съще-временно, той го убеждава, че това, което е негово право, нѣма отношение къмъ другитѣ хора. Така той внася раздвояване въ умоветѣ на хората и ги спъва. Ето защо, който иска да се освободи отъ грѣха, трѣбва да се роди отново, отъ духъ и вода. Така ще се разбере, кой има право и кой не; кой постъпва справедливо, и кой не постъпва справедливо. И тъй, само онзи може да знае, кой е правъ, който самъ постъпва право; само онзи може да познае кривото, който самъ постъпва криво. На същото основание, казвамъ: здравиятъ познава, кой е здравъ; болниятъ познава, кой е боленъ. Който е боледувалъ, само той знае, какво нѣщо е болестьта. Той е миналъ презъ такива опитности, каквито здравиятъ не познава. Не е лошо човѣкъ да е боледувалъ, или да е билъ кривъ. Здравето се цени чрезъ болестьта, а правото — чрезъ кривото. Ще кажете, че кривитѣ постъпки водятъ къмъ престъпления. Има голѣми и малки престъпления, за които хората се наказватъ. Едно дете влиза въ чужда градина и си откъсва една ябълка. Пъдарьтъ го хваща и го предава на стражара. Отъ това, какъ ще подведатъ работата, може да се заведе голѣмо дѣло. Въ същность, престъплението е малко. За такова престъпление изпъдиха Адамъ и Ева отъ рая. Погрѣшката имъ бѣше малка, но последствията и бѣха голѣми. Като ядоха отъ забранения плодъ, за оправдание, тѣ си послужиха съ лъжа. Тя стана причина да напуснатъ рая. Ако не бѣха излъгали, погрѣшката имъ щѣше лесно да се изправи. Обаче, тѣ допуснаха най-голѣмото престъпление въ живота — лъжата, която ги доведе до тежки, мъчно поправими последствия. Като грѣши, човѣкъ минава презъ нѣколко процеси, докато изправи погрѣшката си. Първо, той не съзнава, че е сгрѣшилъ. После съзнава, но не иска да се признае. Най-после признава погрѣшката си и се мѫчи да я изправи. Следователно, съзнаете ли погрѣшката си, изправете я. Ако започнете да се оправдавате, ще ви изпѫдятъ отъ райската градина. Следъ това ще минатъ хиляди години, докато се върнете отново въ рая. Съвременнитѣ хора едва сега сѫ започнали да съзнаватъ погрѣшкитѣ си. Следъ това ще започнатъ да ги из- правятъ. Докато дойде този день, тѣ ще оратъ и сѣятъ земята, съ поть на челото ще изкарватъ прехраната си, както бѣше казано на Адама. И жената ражда деца съ мѫки и страдания, както бѣше казано на Ева. И на змията бѣше казано, по коремъ да се влачи и съ пръсть да се храни. Като видѣ Богъ, че се разкаяха, каза имъ: Ще изпратя Сина си, да ви научи, какъ да живѣете. Така ще се спасите и ще се върнете въ рая. Христосъ дойде на земята и проповѣдваше на човѣчеството новия законъ — законътъ на любовьта. Той имъ каз-ваше : Който иска да се спаси, трѣбва да се отрече отъ себе си, отъ заблужденията на свѣта, да не мисли, че знанието, богатството и силата, които свѣтътъ дава, ще го заведатъ въ правия пѫть. Свѣтовното учение е старо, отживѣло своето време. То води къмъ заблуждения и разочарования. Спасението на човѣка не е нито въ женитбата, нито въ майчинството, нито въ високитѣ служби. Искашъ ли да се спасишъ, да познаешъ Бога, бѫди готовъ да изпълнишъ волята Му и да Му слу- жишъ. Христосъ казва: „Който не се отрече отъ майка си и баща си, отъ богатството си, отъ себе си и отъ своя животъ и не ме последва, не може да бѫде мой ученикъ.“ — Възможно ли е човѣкъ да се откаже отъ всичко това и да бѫде щастливъ? — Възможно е. Сегашнитѣ хора, съ своето знание и богатство, приличатъ на натоварени коне. Какво допринасятъ на коня книгитѣ на ученитѣ и богатството имъ, които той носи на гърба си ? Не само че не го правятъ ученъ, но охлузватъ гърба му. Коньтъ пъшка подъ тежестьта на товара и се оплаква, че гърбътъ му страда. Той пита, какъ да се освободи отъ този товаръ. Нищо не му остава, освенъ да го хвърли и да бѣга въ гората, на свобода. Книгитѣ, богатството, които носи на гърба си, не сѫ негови. Нека ги носи онзи, на когото принадлежатъ. Какво трѣбва да прави машинистътъ, който кара влака ? Докато работата му е приятна, той ще кара машината. Щомъ се отегчи, има право да напусне. Ще дойде другъ, вмѣсто него, да продължи работата. Щомъ товарътъ на гърба ти стане тягостенъ, хвърли го настрана! Той е зло, отъ което трѣбва да се освободишъ. Тъй щото, ако питате, какво представятъ злото и доброто, отговарямъ: Злото е тежъкъ товаръ, който носишъ день и нощь на гърба си. Доброто е благо, което всѣкога те следва. Злото ограничава човѣка и го прави нещастенъ, а доброто му показва правия пѫть и осмисля живота му. Ще кажете, че и Христосъ носѣше тежъкъ то- варъ. Наистина, Христосъ понесе грѣховетѣ на човѣчеството, но знаеше, какъ да се освободи отъ тѣхъ. Той казва: „Иде вече царьтъ на този свѣтъ, който нѣма нищо общо съ мене. За да познае свѣтътъ, че азъ любя Отца, станете да отидемъ оттукъ“. Когато се намираше въ изпитания, Христосъ се молѣше усърдно на Бога. Той мина презъ такива страдания, че кървавъ поть излизаше отъ поритѣ Му. Въ момента на най-голѣмитѣ страдания, Той се молѣше на Бога да се отмѣни тази чаша, но като разбра, че това е невъзможно, каза: „Господи, въ Твоитѣ рѫце предавамъ духа си. Да бѫде Твоята воля“. Така Христосъ показа на човѣчеството, че всички трѣбва да миватъ презъ голѣми страдания, за да влѣзатъ въ пѫтя на любовьта. Въ най-тежкитѣ моменти на живота си Той бѣше самъ, ученицитѣ Му заспиваха. Той уповаваше само на Бога, съ Когото бѣше свързанъ. Постѫпвайте и Вие като Христа. Щомъ се намѣрите предъ мѫчнотии и страдания, молете се да ви отмине тази чаша. Ако не може, предайте се на Бога и кажете: Господи, да бѫде Твоята воля! Никой не може да влѣзе въ Царството Божие безъ страдания. Никой не може да влѣзе въ Царството Божие, ако не се откаже огъ незаконното богатство на своитѣ дѣди и прадѣди. — Какво ще остане за насъ, ако се откажемъ отъ цѣлото си богатство ? — Ще ви остане сѫщественото. Какво губи човѣкъ, ако има единъ истински приятель и деветь лъжливи и се откаже отъ деветтѣ ? Не само че нищо не губи, но даже печели. Разчитайте на единия приятель, който може да ви следва навсѣкѫде. Той е истинското богатство, а деветтѣ сѫ лъжливото, фалшиво богат-ство, което всѣки моментъ може да ви изневѣри. Кое е истинското богатство? — Божията Любовь, Божието знание и Божията истина. Тѣ вървятъ подиръ човѣка и на другия свѣтъ. Човѣшката любовь трае най-много до гроба, а Божията и следъ гроба. Тя е вѣчна и неизмѣнна. По какво познавате, дали даденъ човѣкъ ви люби? Христосъ казва: „Който иска да бѫде мой ученикъ, да вдигне кръста си и да ме последва.“ Следователно, който ви люби, той ще бѫде съ васъ и на този, и на онзи свѣтъ; и до гроба, и следъ гроба. Жената плаче за мѫжа си, че го изгубила, облича се съ черни дрехи, но следъ една година казва: Живитѣ при живитѣ, умрѣлитѣ при умрѣлитѣ. Тя сама се утешава и започва да мисли да се ожени за другъ мѫжъ. Колкото и да говори за любовьта си къмъ своя мѫжъ, любовьта и е временна и измѣнчива. Ако любовьта не следва вашия мѫжъ или вашата жена, тя е преходна. После ще се извинявате, че сте хора съ слабости, че така сте родени и т. н. Това не е никаква философия. Човѣкъ трѣбва да стигне върха на планината. Само така той ще бѫде спасенъ и ще влѣзе въ рая. Остане ли въ подножието на планината, ще излѣзе вънъ отъ рая. — Можемъ ли да стигнемъ върха ? — Можете. — Какъ ? — Чрезъ вѣрата. Ние говоримъ за онази вѣра, която ви помага да разбирате нѣщата. Ние говоримъ за онази истина, която е въ васъ; ние говоримъ за онази любовь, която е въ васъ. Иначе, колкото и да ви се говори за Божията любовь, истина и знание, нищо не можете да разберете. Защо човѣкъ разбира мѫчно нѣщата? — Защото живѣе въ временния порядъкъ на живота. Какъ ще разчиташъ на чуждата кѫща ? Ти си наематель, днесъ живѣешъ въ една кѫща, но следъ година собственикътъ разваля кѫщата си, иска да строи нова и ти предлага да я напуснешъ. За да бѫдешъ спокоенъ, трѣбва да имашъ собствена кѫща, никой да не те пѫди. Следователно, разчитайте само на сѫщественото, на реалното, на Божественото въ себе си, което никой не може да ви отнеме. Що се отнася до временното, преходното, не разчитайте на него. То е сѣнка на реалностьта. Не бѣгайте отъ сѣнкитѣ, защото и тѣ могатъ да ви донесатъ временно благо, но не разчитайте на тѣхъ. Любовь, която носи животъ, е истинска; знание, което носи свѣтлина, е истинско; истина, която носи свобода, е реална и неизмѣнна. Това сѫ максими, които трѣбва да носите съ себе си. Съ тѣхъ трѣбва да разрешавате всички мѫчнотии въ живота си. Тѣ сѫ орѫжия, съ които можете да воювате безопасно, както за себе см, така и за близкитѣ си. Съвременнитѣ хора се питатъ, какъ ще се оправи свѣтътъ ? — Чрезъ огъня на любовьта. Най-силниятъ огънь, който сѫжществува въ цѣлата вселена, е огъньтъ на любовьта. Дето се насочи този огънь, всичко стопява. Срещне ли неприятель на пѫтя си, тя стопява всичкитѣ му орѫжия, коли, припаси, хора. При това положение, той е принуденъ да отстѫпи. Това не значи, че огъньтъ на любовьта ще изгори свѣта. Който мине презъ нейния огънь, ще се стопи, пречисти и ще се възроди, ще влѣзе въ новия животъ. Нѣма сила въ свѣта, нито живо сѫщество, които могатъ да устоятъ на огъня на любовьта. Всѣки, който се опита да и се противопостави, минава презъ голѣми страдания. Нѣма мѣсто, дето огъньтъ и да не прониква; той действува и въ ада, и въ рая. Апостолъ Павелъ казва: „Око не е видѣло, и ухо не е чуло това, което Богъ е приготвилъ чрезъ любовьта за онѣзи, които Го любятъ“. Велико благо е за душата да мине презъ огъня на любовьта. Цѣлата вселена ще се отвори за васъ, като жилище; ще почувствувате връзката си съ Бога, като вашъ Баща, и ще се радвате на онази вѣчна свобода, която дава възможность на всичко живо да расте, цъвти и зрѣе. Желая ви сега да бъдете свободни, да се приготвите за огъня на любовьта. Който издържи на този огънь, той ще бъде спасенъ. Казано е за Христа, че донесълъ огънь въ свѣта — огъньтъ на любовьта. Затова наричатъ Христа „Агнецъ Божи“. Той донесе Божията Любовь, която ще освободи човѣчеството отъ робството и ограниченията, отъ връзкитѣ на миналото, които го спъватъ. Тогава ще се цитира новъ стихъ: „Търсѣха ме тѣзи, които азъ търсѣхъ. Намѣриха ме тѣзи, които азъ намѣрихъ“. — Божиятъ Духъ носи всичкитѣ блага на живота. * 20. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 16 февруарий, 1936 г. 5 ч. с. София. — Изгревъ.

"Устойчиви величини", утринни слова, година V, т.2 (1935-1936). Първо издание отъ 1943 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 19 януари 1936 г. до 20 септември 1936 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание Слуги на доброто Размишление. I. Послание Петрово, гл. 5. Какви сѫ сѫщественитѣ нѣща? — Кратки, ясни и съдържателни. На гладния и на болния не говори много. Тѣ не обичатъ дълги наставления и много съвети. Слабиятъ пъкъ не обича да се бори. Следователно, за да знаешъ, какъ да постѫпвашъ при различни случаи въ живота, нуждно е разбиране, напредничавость и будно съзнание. Човѣкъ не е всѣкога еднакво буденъ. Нѣкога съзнанието му е будно и свѣтло, а нѣкога — едва мъждѣе. Често човѣкъ е непостояненъ въ своитѣ убеждения, вѣрвания и разбирания. Нѣкога той е непостояненъ и въ любовьта си, и въ обичьта си къмъ истината, както и въ изпълняването на Божията воля. Още първитѣ християни сѫ говорили за непостоянството на човѣка. Тѣ сѫ имали опитность отъ него. Затова апостолъ Петъръ казва: „Бѫдете трезви, бодри, защото съперникътъ ви, дяволътъ, като лъвъ рикае и обхожда да търси, кого да погълне; комуто се съпротивявайте, стоещи твърди въ вѣрата, понеже знаете, че иститѣ страдания се случватъ на братята ви, които сѫ на свѣта.“ (— 8 и 9 ст.). Хората се страхуватъ отъ дявола, като отъ звѣръ, да не ги срещне на пѫтя имъ. Дяволътъ е много ученъ, познава законитѣ на човѣшката мисъль и майсторски напада. Той се приготвя предварително и отдалечъ още стреля, и то на слаби, лесноуязвими мѣста. Той е голѣмъ дипломатъ. Когато изкушава, той започва съ любовьта. Достатъчно е да заговори на нѣкого за любовь, за да отвори сърдцето му. Следъ това лесно постига цельта си. Всички спорове ставатъ все отъ любовь и за любовь. Първо той ще те накара да обикнешъ живота и за едно парче хлѣбъ, ще те скара и съ най-близкитѣ ти. Ти мислишъ, че безъ това парче хлѣбъ нѣма животъ. И за да живѣешъ по-дълго време на земята, ще се карашъ и биешъ съ хората. Сѫществуватъ два живота: висшъ животъ — на доброто и нисшъ животъ — на злото. Въ добрия животъ слабиятъ е господарь, а силниятъ слуга. При злото силниятъ е господарь и заповѣдва, а слабиятъ слугува. Следователно, който иска да заповѣдва на хората да му слугуватъ, той е въ пѫтя на злото. Който иска да слугува на слабитѣ, той е въ пѫтя на доброто. Ще кажете, че е унижение за силния да се подчинява на слабия. Това не е унижение, защото силниятъ лесно може да се освободи отъ заповѣдитѣ на слабия. Каквото да прави, слабиятъ никога не може да подчини силния. Другъ е въпросътъ, ако силниятъ доброволно се подчинява. Страшно е положението на слабия, попадналъ подъ влиянието на силния. Той не може лесно да се освободи отъ неговото влияние. Както слабиятъ не може да заповѣдва на силния, така и глупавиятъ не може да заповѣдва на умния, нито лошиятъ — на добрия. Доброто е по-силно отъ злото. Следователно, ако се случи да попаднешъ подъ влиянието на злото, не се страхувай. Призови доброто на помощь, и то ще те освободи. Щомъ изпълнявашъ Божията воля, и да попаднешъ въ пѫтя на злото, доброто ще те освободи. Изучавайте живота, за да го познавате въ всичкитѣ му форми. Дали ще влѣзете между хората, животнитѣ или растенията, навсѣкѫде ще видите проявитѣ на доброто и злото. Дето има добро и зло, тамъ сѫществуватъ спорове и недоразумения. Срѣщате две наежени кучета, ръмжатъ, борятъ се за една кость. Отъ човѣшко гледище, костите струва едва единъ левъ, но отъ гледището на кучетата тя е голѣмо богатство. Обаче, това, което за кучето струва нѣщо, за човѣка е нищо. И това, което за човѣка е нѣщо, за ангела е нищо. Ангелътъ се чуди, защо хората се каратъ, спорятъ, биятъ се за кѫщи, направени отъ тухли и камъни, или за единъ - два метра земя, или за една малка нива. Ангелътъ се чуди, какъ хората не могатъ да живѣятъ добре. Много естествено. Добриятъ животъ зависи отъ редъ условия. Искашъ да пѣешъ, но не взимашъ вѣрно тоноветѣ: съ половинъ тонъ по-високо или по-низко. Който не е му- зикаленъ, ще каже, че нѣма нищо лошо въ неправилното взимане на тоноветѣ. Той казва, че половинъ тонъ по-високо или по-низко, не играе важна роля въ музиката. Не е така. За да вървятъ работитѣ ви добре, тоноветѣ на вашия физически и духовенъ животъ трѣбва да бѫдатъ точни, ясни и опредѣлени. Какъвъ е този животъ, въ който тонътъ на любовьта е колебливъ, невѣренъ и неясенъ? Като се говори за музика и тонове въ материалния и духовния животъ, имаме предъ видъ вѫтрешната музика въ човѣка. Въ това отношение, всѣки човѣкъ пѣе и свири, понѣкога доброволно, понѣкога чрезъ насилие. Доброволно пѣе човѣкъ, когато му се плаща. Колкото повече му се плаща, толкова по-вѣрни тонове взима. Тогава духътъ му е повдигнатъ, и той си служи повече съ диези. Когато го биятъ, духътъ му е пониженъ, и той не пѣе до-броволно. Тоноветѣ сѫ повече миньорни, съ голѣми понижения. Музика има и въ мислитѣ, и въ чувствата. Когато мислитѣ и чувствата на човѣка сѫ отъ нисшъ характеръ, тоноветѣ сѫ мъртви, сухи. Сухота има и въ проявитѣ на човѣка. Нѣкой говори за любовьта, за доброто, за истината, но отъ него вѣе хладина. Казватъ: Този човѣкъ е сухъ и студенъ. Понѣкога сухотата е на мѣсто; но ако се увеличи повече, отколкото трѣбва, тя произвежда изсушаване на цѣлата растителность въ човѣка. При тѣзи условия, той не може да расте и да се развива. Щомъ се намали сухотата, растенето започва. Съ това се обяснява процесътъ на растенето въ всички живи сѫщества: хора, животни и растения. Нѣкои растения едва се издигатъ отъ земята, а други достигатъ голѣма височина. Има дървета, които израстватъ много високо, до сто метра височина. Тѣ поглеждатъ на останалитѣ растения отвисоко и ги считатъ за дребни, нищожни. Това показва, че и растенията, като хората, биватъ горди и щеславни. Предъ тѣхъ и човѣкъ е малъкъ, дребенъ, но сѫщиятъ този човѣкъ взима брадвата и ги отсича. Следъ време той ще си направи кѫща отъ тѣхъ и ще и се радва. Но при голѣма буря, кѫщата на горделивия човѣкъ се събаря. Затова е казано въ Писанието: „Който стои, да гледа да не падне. Значи, има опасность за всѣки човѣкъ да падне. И праведниятъ, и грѣшниятъ еднакво могатъ да паднатъ. Всѣка гордость трѣбва да се сломи. Нѣма човѣкъ, животно, дърво или камъкъ, на които гордостьта да не се е сломила. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ по-ложителна философия, а не отъ философията на камънитѣ, растенията и дърветата. Съ тѣхната философия не можешъ да отидешъ далечъ. Какво сѫ постигнали камънитѣ ? — Съ тѣхъ постилатъ улицитѣ. Какво сѫ постигнали дърветата ? — Съ тѣхъ правятъ кѫщи, огради и др. Като вижда, че тѣ се стремятъ нависоко и се борятъ помежду си, кой да излѣзе надъ всички, човѣкъ взима брадвата и започва да сѣче. Така дърветата научаватъ урока си и придобиватъ смирение. Тѣ започватъ да се жертвуватъ, даватъ плодоветѣ си, безъ да очакватъ нѣщо. Смирение е нуждно на човѣка. Ако е горделивъ като дървото, трѣбва да се жертвува за другитѣ, безкористно да дава плодоветѣ си. Така ще се избави отъ брадвата на своя господарь. Ако е горделивъ като камъка, трѣбва да се смали, да се зарови дълбоко въ земята и да се превърне въ скѫпоцененъ камъкъ. Хиляди години трѣбва да стои той тамъ, докато човѣкътъ го извади, шлифова и тури на себе си, като украшение. Само така, камъкътъ ще се избави отъ чука на своя господарь. Докато гледате отвисоко на по-дол- ностоещитѣ, брадвата и чукътъ дълго време ще играятъ върху гърба ви. Докато мислите само за себе си, за своитѣ лични нужди, вие ще падате и ставате, ще печелите и губите и ще се чудите, защо нѣмате успѣхъ въ живота си. Много естествено. Гордостьта и щеславието събарятъ човѣка, а не го повдигатъ. Ще кажете, че се молите на Бога, че правите голѣми добрини. И това не е достатъчно. Колко малко сѫ добринитѣ на човѣка, въ сравнение съ тѣзи на Бога, Който никога не казва, какво прави за живитѣ сѫщества. Никѫде не е писано, какво е направилъ и прави Той за човѣка. Достатъчно е нѣкой да ви направи едно добро, за да го впише въ книгата на своя активъ. Следъ това хората ще четатъ, колко добрини е направилъ той и ще го произведатъ светия. Много светии имало въ миналото; много светии има и днесъ. Навсѣкѫде четатъ за тѣхнитѣ добри дѣла, безъ да се споменава нѣщо за погрѣшкитѣ имъ. Ще кажете, че светиитѣ нѣматъ погрѣшки. Има светии безъ погрѣшки, но тѣхъ малцина познаватъ. Онѣзи, които хората сѫ признали за светии, иматъ поне една погрѣшка. Такъвъ светия е еврейскиятъ царь Давидъ, погрѣшката на когото е записана въ книгата на Царетѣ и до днесъ се чете отъ хората. Той се влюбилъ въ жената на единъ оть своитѣ поданици и, за да се освободи отъ него, изпратилъ го на война, на първата линия, дето билъ убитъ. Обаче, намѣрилъ се другъ светия, пророкъ Натанъ, който го изобличилъ за престѫплението му по отношение къмъ Урия Хетееца, на когото взелъ жената. Натанъ изобличилъ Давида съ единъ примѣръ. Той му казалъ: Царю, твоитѣ закони не се зачитатъ въ царството ти. — Кой смѣе да не ги зачита ? Пророкътъ про- дължилъ: Въ едно царство живѣлъ единъ беденъ, добъръ човѣкъ, който ималъ само една овчица, която много обичалъ. Другъ, богатъ човѣкъ, който разполагалъ съ много стада, овце и говеда, поканилъ гости и пожелалъ овчицата на бедния, съ нея да ги угости. Той убилъ бедния човѣкъ и взелъ овчицата му. — Кой посмѣ да направи това? Смърть на неговата глава! — извикалъ царьтъ. — Ти cи този човѣкъ — казалъ пророкътъ. Като четете историята на Давиде, и вие казвате, че тава е голѣмо престѫпление, но нека всѣки се запита, не е ли направилъ сѫщото престѫпление. Колко хора — вѣрващи, учени, духовни, сѫ убивали и продължаватъ да убиватъ красиви мисли и чувства въ своята душа, както и въ душата на своитѣ близки. Какво отъ това, че си вѣрващъ, ученъ, виденъ музикантъ, художникъ или философъ? Това сѫ временни положения, презъ които минавашъ. Това е временна дреха, съ която си облѣченъ. Днесъ облѣчешъ една, на другия день — друга. Важно е да учишъ, да придобивашъ нѣщо ценно, което да прилагашъ въ живота си. Често на хората се говори съ сравнения. Добре е да си служите съ сравнения, но тѣ трѣбва да изясняватъ мисъльта, а не да я замъгляватъ. Иначе, ще изгубите интересъ къмъ онова, което ви се говори. Нѣкой пѣе една пѣсень, но вие се отегчавате отъ нея и искате да ви изпѣе една народна пѣсень. Ако сте българинъ, ще запѣете пѣсеньта „Стоянъ мами си думаше“, или „Заплакала е гората, гората и планината“. Какво особено направилъ Стоянъ? Впрегналъ биволитѣ си и тръгналъ на работа. На пѫтя си срещналъ деветь красиви моми, които погледналъ. Хубави и охранени били биволитѣ на Стояне, но той не билъ добъръ. Ималъ остенъ въ рѫката и съ него бодѣлъ биволитѣ. Той искалъ да се покаже предъ момитѣ, какъ съ мръдването на дѣсния и лѣвия кракъ, и биволитѣ му тръгвали. Той върви, и тѣ вървятъ съ него. Ще кажатъ, че Стоянъ е майсторъ, знае, какъ да върви. Той знае да върви напредъ, но питайте биволитѣ, колко имъ струва това движение — остенътъ дупчи кожата имъ. И тъй, момитѣ се въртятъ на хорото отлѣво къмъ дѣсно, а момцитѣ — отдѣсно къмъ лѣво. Момитѣ и момцитѣ се въртятъ, но горко на биволитѣ! Нѣма защо да се въртишъ нито налѣво, нито надѣсно — неправо ще вървишъ. Не извъртай мислитѣ и чувствата си ! Тѣ трѣбва да вървятъ въ права посока—нито налѣво, нито надѣсно. Ти нѣмашъ право да впрѣгашъ биволитѣ си и да ги бодешъ съ остенъ. Така не се заповѣдва. Ако искашъ да те харесатъ за знанието, красотата и силата ти, трѣбва да се откажешъ отъ остена. Обаче, нито красотата е нѣщо сѫществено, нито знанието и силата. Тѣ сѫ мазилки, съ които човѣкъ украсява кѫщата си. Ще дойде день, когато мазилката пада, и кѫщата погрознява. Значи, има красота, знание и сила, които никога не отпадатъ. Тѣ сѫ сѫществени и неизмѣнни. Младость и старость, които се губятъ, не сѫ сѫществени. — Защо не сѫ сѫществени? — Защото сѫ вънъ отъ любовьта. Знание, сила и красота, които се проявяватъ въ любовьта, сѫ сѫществени. Младость и старость, проявени въ любовьта, сѫ сѫществени. Когато младостьта се разбере въ нейната пълнота, вие влизате въ живота на любовьта; когато старостьта се разбере въ нейната пълнота, вие влизате въ живота на мѫдростьта. Следователно, който не разбира младостьта, която живѣе въ любовьта, и старостьта, която живѣе въ мѫдростьта, той е на кривъ пѫть и преждевременно оглупява и остарява. Какво трѣбва да прави човѣкъ, за да разбере любовьта и мѫдростьта? — Докато е младъ, ще слугува на любовьта; като старъ, ще слугува на мѫдростьта. — Какъ ще разбере човѣкъ себе си? — Като слугува на истината. Любовьта, мѫдростьта и истината сѫ единственитѣ пѫтища, по които човѣкъ върви свободно, безъ да заповѣдва и да му заповѣдватъ. Който се опиталъ да имъ заповѣдва, той самъ се натъкналъ на голѣми мѫчнотии и противоречия. По отношение на любовьта, мѫдростьта и истината, можешъ да бѫдешъ тѣхенъ слуга, но въ никой случай господарь. Ти ще имъ служишъ доброволно, безъ никакво външно насилие. Ако не можешъ да служишъ така, никога нѣма да влѣзешъ въ Царството Божие. Това подразбира стихътъ: „Ако не станете като малкитѣ деца, не можете да влѣзете въ Царството Божие.“ Да станешъ дете, това значи, да се смиришъ. Само смирениятъ служи на любовьта, мѫдростьта и истината. Само смирениятъ може да влѣзе въ Царството Божие. Какво означава смирението? Споредъ нѣкои, смирява се онзи, който може да се огъва като дървото; смирява се онзи, който се търкаля като камъка, отъ планината до долината. Това не е смирение. Истинското смирение подразбира служене на любовьта, на мѫдростьта и на истината, при което човѣкъ изпитва щастие и доволство. Той разбира жи-вота, възприема знанието и свѣтлината и се чувствува свободенъ. Нѣма по-голѣмо щастие за човѣка да служи на великитѣ добродетели. Така той служи на Бога и става едно съ Него. Кой се смирява? — Който е способенъ да се огъва, т. е. да служи на Бога и да Му се подчинява. Само зеленото, живото дърво се огъва и расте. Сухото дърво, обаче, не се поддава на огъване. Речешъ ли да го огъ- нешъ, ще го счупишъ. Следователно, докато расте и се развива, докато живѣе, човѣкъ може да се справи съ гордостьта си. Пресъхне ли животътъ въ него, той се превръща въ сухо дърво, което лесно се чупи и гори. За да огънете сухото дърво, трѣбва да го намокрите, т. е. да го прекарате отново презъ живота. Най-горделивото дърво въ живота е човѣкътъ. Той постоянно се обижда. Нѣкой му казалъ нѣщо, той се обижда. Че обущата, дре- хитѣ и шапката му сѫ скѫсани, пакъ се обижда. Че не го погледнали, както трѣбва, или не го оценили правилно, пакъ се обижда. Свѣтътъ е пъленъ съ горделиви дървета, които постоянно се търкатъ едни въ други. Кой кого трѣбва да успокоява, и кой на кого да каже добра дума, не се знае. Като се уподобяватъ горделивитѣ хора на сухи дървета, това не значи, че човѣкъ е най-лошото сѫщество на земята. Той е лошъ, докато не се очистилъ, докато лежи въ кальта. За да прояви доброто въ себе си, трѣбва да стане, да се изправи на краката си и да се очисти. Докато не престанешъ да вдигашъ и слагашъ рѫката си върху гърба на своя ближенъ, ти всѣкога ще бѫдешъ лошъ; докато не престанешъ да упражнявашъ езика си като остъръ камъкъ, да чупи главитѣ на хората, ти всѣкога ще бѫдешъ лошъ. Употрѣби рѫката си, за да повдигнешъ падналия си братъ. Употрѣби езика си за благото на човѣчеството. Защо да не излизатъ отъ устата ти благи думи? Да бѫдемъ благи и съвършени като Бога. — Можемъ ли да постигнемъ това ? — То е другъ въпросъ. Това трѣбва да бѫде идеалъ на нашата душа. Следователно, да бѫдемъ благи, съвършени, мѫдри, любещи и силни като Бога! Постигнемъ ли това, нѣма вече състезание съ Бога, но ще се сливаме съ Него, да станемъ едно съ Него. Всѣки органъ на тѣлото трѣбва да бѫде силенъ, да придобие качествата на цѣлото, безъ да пожелае да излѣзе вънъ отъ тѣлото. Ако органитѣ пожелаятъ да бѫдатъ свободни и напуснатъ тѣлото, смърть ги очаква. Това е животътъ на сатаната, който се отдѣлилъ отъ Цѣлото. Той се опиталъ да влѣзе въ борба и състезание съ Бога, но се провалилъ. Той иска да бѫде господарь на земята, но краятъ му е дошълъ. За да запази положението си, и той се моли, но молитвата му не се чува. Да вдигашъ рѫцетѣ си нагоре и да колѣничишъ, това не е молитва. Такава молитва отегчава човѣка. Истинската молитва е разговоръ. Като се моли, човѣкъ изучава правилата на говоренето. Въ този смисълъ, молитвата не е нищо друго, освенъ духовна граматика. Ако не можешъ да се молишъ правилно, не можешъ и да говоришъ правилно. Човѣкъ се нуждае не само отъ материална граматика, но и отъ духовна, да разбира вътрешния смисълъ на нѣщата. Само така той се свързва съ Бога и съ възвишения свѣтъ. Едно се иска отъ човѣка: да отвори сърдцето си за Божията Любовь и да разчита на нея. Очаква ли хората да го обичатъ, той е на кривъ пѫть. За какво ще го обичатъ хората ? Ако го обичатъ за красотата му, тя лесно може да се загуби; ако го обичатъ за знанието му, и то изчезва; ако го обичатъ за силата му, и тя намалява. Любовьта произлиза отъ нѣщо постоянно и неизмѣнно. Следователно, не очаквай да те обичатъ, но пръвъ ти обичай. — Кого ще обичашъ ? — Бога. — Защо трѣбва да Го обичашъ? — За да бѫдешъ щастливъ. Щастието е пѫть къмъ съвършенство. Не можешъ да влѣзешъ въ съвършения животъ, докато си въ тъмнина и нещастие. Затова е казано въ Писанието „Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратилъ.“ Днесъ всички хора решаватъ въпроса за любовьта. Това е труденъ въпросъ, но трѣбва да се реши правилно. Не го ли решатъ, както трѣбва, ще пропаднатъ на изпита. Досега всички хора сѫ пропадали, важно е днесъ да не пропаднатъ. Комисията, която ги изпитва, е строга и взискателна, не прави никакви отстѫпки. За нея е безразлично, дали светия, или обикновенъ човѣкъ се явява на изпита. Тя е еднакво строга и къмъ светията, и къмъ обикновения човѣкъ. Щомъ не учатъ, тѣ не- премѣнно ще пропаднатъ. При това, не е достатъчно само да учи човѣкъ, но той трѣбва да прилага наученото. Какъвъ светия е този, който не е миналъ презъ изпитания ? Той се мисли за светия, а като срещне красива мома, не може да издържи изпита си. Въ какво се заключава пропадането му? Първоначално той се усмихва на младата мома, разговаря съ нея. Но щомъ дойде другъ момъкъ, той се безпокои, смущава се, да не би момата да спре вниманието си на него — става строгъ и навѫсенъ. Това показва, че светията не издържалъ изпита си. Смирение се иска отъ човѣка. Докато светията се представя предъ момата като човѣкъ съ устойчивъ моралъ, веднага се натъква на изкушение, самъ да се изпита. Има нѣщо, което се крие въ човѣшкото сърдце. То става причина за неговото падане. Въ сърдцето се криятъ слабоститѣ на човѣка. Докато ги преодолѣе, всѣкога ще срѣща на пѫтя си съблазни, които ще му служатъ като предметно учение. Много професори и професорки ще срѣщате, докато научите уроцитѣ на живота и издържите изпита си. Изкушенията и изпитанията сѫ професоритѣ и професоркитѣ. Презъ много свѣтли и тъмни мѣста ще мине човѣкъ, докато научи уроцитѣ си. — Не може ли безъ тъмнитѣ мѣста ? — Не може. Както сѣнкитѣ сѫ необходими въ картинитѣ на художницитѣ, така и въ пѫтя на човѣшкото развитие сѫ необходими тъмнитѣ мѣста. Като се говори за изпитания и изкушения, явява се опасность, да не се попарятъ листата на вашето дърво. За какво трѣбва тогава да се говори на съвременнитѣ хора ? Ще кажете, че за да не се попарятъ листата имъ, трѣбва да се говори за моралъ. За кой моралъ? Отъ гледището на Божествения животъ, съвременниятъ моралъ е безморалие, а чистотата имъ — нечистота. Може да се говори на хората за великъ моралъ, но следъ като пречистятъ живота си. Това се постига само когато го прекаратъ презъ нѣколко филтри, да се пречисти. Това е неизбѣженъ процесъ, свързанъ съ развитието на човѣка. — Какъ се познава, че животътъ на хората е нечистъ? — По страданията. Нѣма човѣкъ на земята, който да не страда. Следователно, страданията показватъ, че човѣшкиятъ животъ съдържа много утайки отъ миналото, които трѣбва да се премахнать. Чуждитѣ нѣща въ организма причиняватъ страдания. Чуждитѣ нѣща въ живота сѫщо причиняватъ страдания. Недоволството показва, че има нѣщо чуждо въ тебе. Колкото и да е малко чуждото вещество, то всѣкога произвежда неразположение, недоволство, страдание. Щомъ се освободишъ отъ него, радостьта иде. Тя показва, че си видѣлъ една чиста капчица на слънцето, въ която се отразяватъ слънчевитѣ лѫчи. Всѣки човѣкъ се радва на малкитѣ нѣща въ живота, защото тѣ отразяватъ чистотата и свѣтлината. Кой не се радва на малкото дете ? И кой не скърби, когато види, какъ чиститѣ, росни капки постоянно се калятъ? Сѫществуватъ три филтра, чрезъ които можете да пречистите живота си: филтърътъ на любовьта, на мѫдростьта и на истината. — Какъ ще си служимъ съ тѣхъ ? — Както разбирате. Щомъ ви се дадатъ филтритѣ, дава ви се и нуждната свобода, да разполагате съ тѣхъ, както искате. Само така ще бѫдете благоугодни на Бога. Не мислете, че съ молитвитѣ си можете да Го разположите къмъ себе си, да Го умилостивите. Богъ е съ васъ, когато вършите Неговата воля, когато имате предъ видъ Неговата слава. Така Той ще ви повдигне. Само Богъ е въ сила да повдигне човѣка — никой другъ. Самъ човѣкъ може да слиза, но не и да се качва. Качването, повдигането, възлизането е отъ Бога. Кой възраства сѣмето? —Слънцето. Безъ свѣтлината и топлината на слънцето, сѣмето би останало въ земята за вѣчни времена. Помнете тогава: Безъ Божията Любовь и Мѫдрость нѣма растене. Тѣ повдигатъ човѣка, водятъ го къмъ висинитѣ на живота. Безъ тѣхъ той ще се намѣри въ долината, отдето никой не може да го извади. Казано е въ Писанието: „Синоветѣ Божии служатъ на Господа.“ Така тѣ вървятъ отъ сила въ сила и отъ слава въ слава. Попаднатъ ли въ рѫцетѣ на дявола, очакватъ ги страдания и смърть. Будни трѣбва да бѫдете. Може да се разговаряте съ дявола, да слушате лекциитѣ му, но никога да не му служи-те. Каквито обещания да ви дава, не му вѣрвайте. Ще гледате свободно навсѣкѫде, но съюзъ съ него нѣма да правите. Ако искате да служите на Бога, ще се откажете отъ дявола. На една фотографна плоча не може да отпечатате едновременно два образа. Само единъ образъ ще отпечатате на плочата — образътъ на Бога. Фотографната плоча е човѣшкото съзнание. Носете Бога въ съзнанието си, ако искате да не грѣшите. Човѣкъ грѣши, когато обича себе си повече отъ Бога и отъ своя ближенъ. Бога ще обичашъ съ сърдцето, съ ума, съ душата и съ силата си, а ближния си като себе си. Не обичашъ ли така, ще попаднешъ въ областьта на изкушенията. Обичайте хората, безъ да имъ създавате изкушения. Правете имъ добрини, безъ да ги поставяте въ противоречия. И тъй, ще обичате първо Бога, после себе си и своя ближенъ. Когато правите добро, ще имате предъ видъ последствията отъ това, което сте направили. Какво добро е това, да качишъ на колата си единъ беденъ човѣкъ и да разтърсишъ цѣлата му вѫтрсшность? Ти искашъ да го улеснишъ, да не ходи пешъ, но нѣмашъ предъ видъ, че колата ти е безъ пружини и ще го разтърси. Въ такъвъ случай, по-добре да върви пешъ, отколкото да се вози на колата ти. Другъ е въпросътъ, ако срещнешъ човѣкъ, на когото двата крака сѫ счупени. Ще го качишъ на колата си и ще карашъ бавно, спокойно, да не го разтърсишъ много. Въ този случай, ти си направилъ едно добро. И при това положение ще го разтърсишъ, но за предпочитане е да се качи на колата ти, отколкото да остане на пѫтя, безъ никаква помощь. Той се намира въ положението на човѣкъ, който не може да прави добро. Следователно, който не може да прави добро, краката му сѫ счупени; който е несправедливъ, рѫцетѣ му сѫ счупени; който не обича и не може правилно да говори, езикътъ му е повреденъ; който не знае, какъ да гледа на нѣщата и не вижда правилно, той не обича истината; който не разбира нѣщата, мисъльта му е изопачена. Знание е нуждно на човѣка. То се постига чрезъ наблюдения и опити. Наблюдавайте хората и се учете отъ тѣхъ. Наблюдавайте и себе си. Така ще дойдете до правилното разбиране на нѣщата. Така ще разберете, какво представя жертвата и за кого трѣбва да се жертвувате. Ще кажете, че трѣбва да се жертвувате за ближния си. Тази жертва е безпред-метна. Трѣбва да се жертвувате за себе си. И тази жертва е безпредметна. Това е все едно да се жертвувате за пияницата, който по цѣли дни пие, или за младия момъкъ и мома, които мислятъ само за едно — да се харесатъ единъ на другъ. Истинската жертва подразбира служене на Бога, готовность да се изпълнява Неговата воля. Момата въздиша за момъка, момъкътъ — за момата и мислятъ, че съ това се жертвуватъ единъ за другъ. Въздишането не е жертва. При това, тѣ така въздишатъ, че всички ги чуватъ и разбиратъ. Изкуство е да въздишашъ и скърбишъ за нѣкого, безъ да те чуватъ другитѣ. Въ тази скръбь има нѣщо музикално. Повечето хора въздишатъ, толкова силно, че всички ги чуватъ. Даже става нужда да турятъ памукъ въ ушитѣ си, да не се пукне тѫпанчето имъ. Въ това въздишане има шумъ, но не и музика. Изкуство е да плаче човѣкъ така, че окржжаващитѣ да се веселятъ. Или така да плаче, че никой да не го вижда. Защо плаче човѣкъ? — Да измива прозорцитѣ на своята душа. Ако плачътъ е на мѣсто, прозорцитѣ се измиватъ добре и, който погледне презъ тѣхъ, вижда нѣщата ясно. — Защо скърби човѣкъ?—Да произведе топлина. Той е въ зимата на своя животъ и непремѣнно трѣбва да скърби, за да стопли стаята си. Щомъ мине зимата, иде пролѣтьта, и тогава скръбьта се превръща въ радость. Сега ще ви дамъ нѣколко правила за живота, които трѣбва да спазвате. Често хората се запитватъ, колко трѣбва да ядатъ. Яжъ толкова, колкото ти е приятно, но никога не преяждай. Преядешъ ли, ще страдашъ. Учи съ постоянство и любовь, безъ да претоваряшъ ума си. Всѣкога бѫди доволенъ на малкото, което ти се дава. Не желай да имашъ голѣми богатства. Желай толкова богатство, колкото ти е потрѣбно. Нека всѣки день да придобивашъ по нѣщо ново, отъ което да изтича по малко и навънъ. Не задържай придобитото за дълго време въ себе си. Ако задържашъ дълго време храната въ стомаха си, ще заболѣешъ; ако задържашъ дълго време свѣтлината въ очитѣ си, ще ги повредишъ; ако задържашъ дълго време топлината въ сърдцето си, и то ще се повреди. Дойде ли любовьта въ тебе, не я задържай за дълго време. Остави я да мине и замине. Бѫди благодаренъ на това, което ти е оставила тя. Грѣхьтъ на хората произтича отъ желанието имъ да задържатъ нѣщата за дълго време въ себе си. Благодари за това, което любовьта ти дава въ единъ моментъ, не желай повече. Този моментъ носи щастие за цѣлъ животъ. Като не разбиратъ законитѣ на любовьта, хората искатъ да я задържатъ само за себе си, да бѫдатъ щастливи. Тѣ не знаятъ, че това щастие имъ носи двойно по-голѣмо нещастие. Следователно, срещнешъ ли любовьта, бѫди доволенъ, че си я видѣлъ. Усмихни и се, поздрави я и продължи пѫтя си. Ако се опиташъ да я хванешъ и задържишъ при себе си, ще получишъ такъвъ ударъ, че ще паднешъ на земята. Любовьта не се пипа. Тя се гледа само отдалечъ. Тя не търпи никакво докосване. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не е опитвалъ ударитѣ на любовьта. Въпрѣки това, всѣки се опитва да я пипне. Казано е въ Писанието: „Не пожелавай!“—Какво не трѣбва да пожелавашъ ? — Да пипашъ любовьта и да я задържашъ само за себе си. Желай само онова, което е потрѣбно за душата ти. Това значи, да влѣзешъ въ връзка съ любовьта, мѫдростьта и истината и да имъ служишъ. Само така ти ще бѫдешъ щастливъ. Ще придобиешъ красота, знание и сила. Само така ще създадешъ правилни отношения между своята душа и Бога, между себе си и своя ближенъ. Обаче, останете ли въ стария жи-вотъ, съ сегашнитѣ си разбирания, нищо нѣма да постигнете. Ще работите и ще се трудите, ще учите и ще се молите, ще образувате общества и ще ги разваляте, но, въ края на краищата, каквото постигнете днесъ, на другия день ще го изгубите. Станете слуги на Божията Любовь, Мѫдрость и Истина, да се радвате на усилията си и на резултатитѣ, които придобивате. И тъй, сѫществуватъ два живота: висшъ животъ — на доброто, и нисшъ животъ — на злото. Животътъ на доброто се изявява въ слугуване, а животътъ на злото — въ господаруване. Откажете се отъ живота на госпо- даруването и приемете живота на слугуването. Хората не искатъ да се откажатъ отъ господарството си, защото мислятъ, че, като слуги, ще изгубятъ достойнството си. Не се страхувайте отъ това. Радвайте се, ако загубите достойнството си. Въ Царството Божие приематъ хора, които нѣматъ представа за достойнството си, не мислятъ за своята личность. Христосъ казва: „Не само съ хлѣбъ отъ камъни може да се живѣе, но съ всѣко Слово, което излиза отъ устата на Бога.“ Значи, гордостьта и достойнството не осмислятъ човѣшкия животъ. Любовьта осмисля живота. Тя представя Разумното начало, което излиза отъ Бога. Който яде хлѣбъ, направенъ отъ камъни, умира; който се храни съ живия хлѣбъ, съ Словото Божие, той вѣчно живѣе. Желая ви да станете слуги на доброто и господари на злото. Думата „слуга“ е щастливо число, а „господарь“ — нещастно. Ще превърнете нещастното число въ щастливо, като слугувате на доброто, на единицата или на Бога. — Какъ ще слугувате ? — По методата на любовьта, по методата на мѫдростьта и по методата на истината. Като приложите тѣзи методи въ живота си, ще слугувате на любовьта, на мѫдростьта и на истината. Този е пѫтьтъ, по който можете да станете Синове Божии. Този е пѫтьтъ, по който можете да превръщате нещастнитѣ числа въ щастливи. Който иска да стане господарь, първо трѣбва да слугува на доброто, т. е. на числото едно. Дойде ли до числото две, да стои далечъ отъ него. Числото две е злото. Не слугувайте на злото. Така ще запазите живота си. Станете слуги на доброто! Станете Синове Божии и работете съ методитѣ на любовьта, мѫдростьта и истината! Това изисква новото учение отъ всички хора на земята. — Божиятъ Духъ носи всичкитѣ блага на живота. * 49. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 26 януарий, 1936 г. 5 ч. с. София. — Изгрѣвъ.

"Устойчиви величини", утринни слова, година V, т.2 (1935-1936). Първо издание отъ 1943 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 19 януари 1936 г. до 20 септември 1936 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание Устойчиви величини Размишление. Послание на Якова, 3 гл. Съвременнитѣ хора обичатъ забавитѣ. Ето защо, ако искате да съберете много хора ва едно мѣсто, създайте имъ известна забава. Забавитѣ изключватъ работата. Тамъ хората си почиватъ. Това не значи, че, като се забавлява, човѣкъ не мисли. Възрастнитѣ се забавляватъ по единъ начинъ, а децата — по другъ начинъ. Тѣ обичатъ да посещаватъ овощнитѣ градини. Ако градинарътъ не ги пусне доброволно въ градината, тѣ започватъ да мислятъ, какъ да прескочатъ оградата, правятъ редъ математически изчисления: какви усилия сѫ нуждни при висока ограда, и какви — при низка, слаба ограда. Това е забава за тѣхъ, но все пакъ правятъ известни усилия. И като се труди, и като работи, човѣкъ прави усилия, но има разлика въ усилията имъ. При забавитѣ усилията сѫ малки, при труда — по-голѣми и не много приятни, а при работата — умѣрени и приятни. Работа ли е това, което волътъ и конътъ вършатъ? Волътъ оре, бразди земята, но остенъ има задъ него. Конътъ кара колата, препуска, но камшикътъ играе по гърба му. Дето се прилага остенътъ и камшикътъ, тамъ е мѫчението и трудътъ. Повечето хора се мѫчатъ и трудятъ, защото остенъ и камшикъ има задъ тѣхъ, а малцина работятъ. Работата подразбира съзнателно проявена и приложена енергия. Дето участвува съзнанието, тамъ нѣщата ставатъ съ любовь. Мнозина се оплакватъ отъ живота си, казватъ, че не сж щастливи. Защо ще съжалявате за това, което не сѫществува? На земята щастие не сѫществува. Ще кажете, че птицитѣ и растенията сѫ щастливи. Кой е влѣзълъ въ положението на птицата, да знае колко е щастлива? Виждате я цѣль день хвърчи и мислите, че е весела и спокойна. Тя хвърчи по цѣли часове, търси храна. Понѣкога едва намира две-три зрънца, да задоволи глада си. Не е лесно положението и, особено зимно време, когато земята се втвърдила, нѣма червеи, нито зрънце да си клъвне. И растенията привидно сѫ щастливи. Цѣлъ животъ главата имъ е заровена въ земята, и тѣ стоятъ заковани на едно мѣсто. Единствената имъ радость е слънцето. Тѣ се обръщатъ къмъ него, търсятъ го да ги огрѣе и напече. Като ги напече, тѣ започватъ да растатъ надолу, въ коренитѣ; като престане да ги пече, тѣ растатъ нагоре, въ клонетѣ. И въ единия, и въ другия случай растенията работятъ усилено, безъ да сѫ щастливи и безгрижни, както мислятъ хората. Какво представя животътъ, въ който хората търсятъ щастие? Животътъ е велика наука, която не може да се изрази нито съ една математическа формула или изразъ. Лесно е да се каже а + в = с. Какво представя този изразъ? Ще кажете, че величинитѣ а, в, с могатъ да се замѣстятъ съ какви да е числа и да имаме 1 + 2 = 3, 2 + 3 = 5, 3 + 4 = 7 и т. п. Важно е между величинитѣ а и в да се постави равенство. — Какво означава равенството? — Разумность. Значи, равенство се поставя само между разумни процеси, между разумни души. Ако двама души се биятъ, между тѣхъ не може да се тури знакътъ за равенство, нито знакътъ плюсъ. Дето има бой, воюване, знакътъ е минусъ. Единиятъ дава повече, отколкото трѣбва, а другиятъ взима повече, отколкото му е нуждно. Първиятъ напада, а вториятъ е битиятъ. Въ края на краищата, и двамата сѫжаляватъ. Даването и взимането сѫ доброволни, съзнателни процеси Мнозина изхождатъ отъ своята лична фи-лософия за живота и мислятъ, че така могатъ да бѫдатъ щастливи. — Кога може човѣкъ да бѫде щастливъ? — Когато е билъ нещастенъ. Който не е миналъ презъ нещастието, не може да бѫде щастливъ. Иначе, човѣкъ не може да оцени щастието. Каква цена има богатството, знанието, ако не може да ги приложите? Ако си богатъ и не можешъ да употрѣбишъ богатството си на мѣсто, ти не го ценишъ. Ако си ученъ и не знаешъ, кѫде да приложишъ своята наука, ти не можешъ да я оценишъ. Щомъ не ги ценишъ, не можешъ да бѫдешъ щастливъ. Всички хора ядатъ месо или растителна храна, но малцина оценяватъ храната, още по-малко знаятъ смисъла на яденето. Тѣ гледатъ само, какъ е сготвена храната, и сѫ готови да се сърдятъ, ако нѣщо не е по вкуса имъ, или да одобряватъ, ако е по вкуса имъ. Мѫжътъ се сърди на жена си, че не знае да готви добре. Жената е недо-волна, че всѣки день трѣбва да готви. Тя се пита, защо се оженила. Да е знаела, че ще стане готвачка, нѣмало да се жени. Той и обещавалъ, че ще я гледа като царица, ще и създаде добри условия, а нищо не изпълнилъ. Вмѣсто да се подобрятъ условията и, тѣ станали по-тежки. Разумната жена знае, какъ да се справя съ недоволството на мѫжа. Като види, че е сърдитъ, тя веднага му направи баница, сготви вкусно ядене. Щомъ започне да яде, той се разполага, и гнѣвътъ му изчезва. Какво допринася яденето на човѣка? — Нѣщо добро, но и нѣщо лошо. Който не си дояжда, свършва зле, но и който преяжда, сѫщо свършва зле. Отъ много ядене стомахътъ се разстройва, и човѣкъ прибѣгва къмъ лѣкари. Щомъ се разстрои стомахътъ, трѣбва да му се даде почивка. Като не разбиратъ това, болнитѣ се оплакватъ отъ отсѫтствие на апетитъ. Близкитѣ имъ се чудятъ, какво да имъ дадатъ да си хапнатъ. Обаче, каквото имъ се даде, не върви, стомахътъ нищо не приема. Една отъ причинитѣ за разстройството на стомаха е, че храната не е всѣкога прѣсна. Храната, която хората употрѣбяватъ, трѣбва да бѫде съвършено прѣсна. Иначе, тя произвежда отрови, които рушатъ организма. Това знаятъ даже и животнитѣ. Има животни, които предпочитатъ да гладуватъ, отколкото да ядатъ храна, която изгубила своята свежесть. Понеже не спазватъ хигиена при храненето, хората ставатъ по-недоволни и по-нервни. Човѣкъ трѣбва съзнателно да се храни. Като яде, той трѣбва да благодари за храната, която му е дадена. Растенията, плодоветѣ, животнитѣ се жертвуватъ за хората, които трѣбва да благодарятъ за това. Ако не благодарятъ, малко се ползуватъ. Тогава страданията на растенията и животнитѣ сѫ по-голѣми, и хората трѣбва да изкупватъ тѣзи жертви. Какъ се изкупва жертвата на растенията и животнитѣ? — Чрезъ работа. Затова е казано: Който не работи, нѣма право да яде. Работата е съзнателенъ, свободенъ процесъ. Човѣкъ работи въ три направления: на физическия свѣтъ, въ духовния и въ умствения. Въ който свѣтъ се проявява, той трѣбва да бѫде свободенъ, да върши всичко по свобода и любовь, а не съ насилие. Като възнагра-ждение на работата иде яденето. Щомъ свърши нѣкаква работа на физическия, въ духовния или въ умствения свѣтъ, като заплата за това му се дава да яде. Ако нищо не е свършилъ, той пакъ яде, но взима заплатата си предварително, на заемъ. Въ природата съществува следниятъ законъ: Даромъ си взелъ.. даромъ ще дадешъ. Значи, природата изключва всѣкаква заплата. — Може ли човѣкъ да работи, безъ да му се плаща? — По новия моралъ, който излиза отъ разумната природа, може да работишъ и безъ плащане. Обаче, съвременнитѣ хора живѣятъ по стария моралъ, по морала на своето минало. Тази е причината за тѣхнитѣ страдания и нещастия. Когато приложатъ новия моралъ, страданията ще изчезнатъ. Новъ моралъ, нови разбирания сѫ Нуждни на хората. Днесъ всички говорятъ за любовьта, търсятъ я и, като я намѣрятъ, плачатъ отъ нея. Всѣки се оплаква, че хората не го обичатъ. Чудно нѣщо ! Любовьта нито се продава, нито се купува. Любовьта не се пренася отъ едно мѣсто на друго. Казано е въ Писанието: „Възлюбете се едни други.“ Кой може да обича? Само умниятъ и добриятъ човѣкъ е способенъ да обича. Който не познава живота, не може да намѣри любовьта. Въпрѣки това, мнозина търсятъ любовьта и, ако не я намѣрятъ, страдатъ, обезсърдчаватъ се. За да не изпадатъ въ такива състояния, първо, тѣ трѣбва да придобиятъ истинския животъ. Само онзи може да придобие живота, който е освободилъ мислитѣ и чувствата си отъ утайкитѣ на своето минало. Това подразбира чистъ, съзнателенъ животъ. Чистотата прави човѣка, щастливъ. Чистиять животъ представя бистъръ, планински изворъ; кѫдето минава този животъ, всичко пои и възраства. Нечистиятъ животъ представя мѫтна рѣка, която минава презъ различни почви, които сѫ и предали нѣщо отъ себе си. Обременена отъ дългия пѫть и чуждия товаръ, тя се стреми къмъ морето, тамъ да остави утайкитѣ си и да се пречисти. Отъ време на време морето се въл-нува и изхвърля наноситѣ на брѣга. Отъ тѣхъ се образува добра, плодородна почва. И тъй, който се оплаква отъ живота си, ще знае, че е мѫтна рѣка, която е минала дълъгъ пѫть, поради което изгубила чистотата си. Сега не й остава нищо друго, освенъ да се пречисти. — Защо е създаденъ свѣтътъ? — За да се учишъ. — Защо е поставена тази програма? — Да учишъ по нея. — Защо сѫ турени такива предмети въ програмата? —Да се изучаватъ.— И дребнитѣ работи ли трѣбва да се изучаватъ? — Всичко ще учишъ: и дребнитѣ, и голѣмитѣ въпроси. Като ученикъ, ти не можешъ да критикувашъ програмата на училищата, докато не минешъ презъ тѣхъ и не се специализирашъ. Тогава можешъ да внесешъ нова идея и да се произнасяшъ за програмата на училищата. Ако нищо не си свършилъ, колкото да критикувашъ, то ще бѫде гласъ въ пустинята. Ако предметитѣ, които изучавате, сѫ мѫчни и не ги разбирате, върнете се назадъ, да допълните празднинитѣ въ знанието си. Следъ това ще постѫпите въ по-горно училище и ще разбирате всичко, което ви се преподава. Нѣкои се запитватъ: Отъ кои ученици сме ние? Който си задава този въпросъ, той е отъ онѣзи ученици, които постоянно питатъ, защо свѣтътъ е създаденъ така, а не иначе. Защо трѣбва да страдаме? Който не иска да страда, не е трѣбвало да се записва въ училището. Колко години наредъ сте подавали заявление предъ своитѣ родители, да минете презъ тѣхъ, за да постѫпите като ученици въ училището. И днесъ, когато сѫ ви пуснали да учите, питате, защо е създадено това училище, защо си поставило такава програма. Училището е сѫществувало преди васъ, ще сѫществува и следъ васъ. То нѣма да се измѣни нито на йота. Вие трѣбва да се измѣните, да се нагодите на неговата програма и да учите. Побѣлѣ ми главата! Това е другъ въпросъ. Побѣлѣването на главата не показва, че много си училъ, нито че много си страдалъ. Главата ти може да е варосана, а варосана глава не означава разумность. Не е достатъчно да казвате, че косата ви е побѣлѣла отъ страдания, но трѣбва да придобиете нѣщо отъ страданията. Ако сте страдали и побѣлѣли, безъ да сте поумнѣли, напраздно сте губили енергията си. Стариятъ не трѣбва да съжалява за изгубенитѣ си младини, но и младиятъ не трѣбва да мисли само за леко прекарване на живота. Ако младиятъ събира опитности, не трѣбва да съжалява за това. И ако стариятъ е раздалъ всичкото си богатство, и той да не съжалява. Младиятъ трѣбва да разбогатява, а стариятъ — да обеднява. Това се отнася до външната страна на живота. Дойдете ли до вѫтрешната страна на живота, тамъ и младиятъ, и стариятъ трѣбва да богатѣятъ: младиятъ съ знание и сила, а стариятъ съ опитности и мѫдрость. Младиятъ често преувеличава нѣщата. Той мисли, че като постѫпи въ училище, веднага ще стане ученъ, ще придобие знание и добродетели. Не е така. Много време ще учи той, докато придобие нѣщо ценно. Не е лесно да станешъ ученъ, светия или ангелъ. Нѣкой мисли, че като го посети любовьта, ще стане ангелъ, ще свири по цѣли дни съ ангелска трѫба и ще слави Бога. Защо трѣбва да станешъ ангелъ, за да славишъ Бога ? И като човѣкъ може да славишъ Бога, да пѣешъ и да сви- ришъ. Ще кажете, че човѣкъ минава презъ голѣми страдания. Геройството на човѣка се заключава, именно, въ това, да пѣе и когато се радва, и когато страда; и като здравъ, и като боленъ. Единъ мой познатъ се излѣкува съ пѣсень. Близкитѣ му се смущаваха отъ неговото пѣние, мислѣха, че не е въ съзнание, но тѣ не подозираха, че пѣсеньта го лѣкува. Тѣ не подозиратъ, че болеститѣ и болезненитѣ състояния се дължатъ на отсѫтствието на музика и хармония въ човѣка. Когато изгуби разположението си къмъ музиката, човѣкъ заболява, става мраченъ, неразположенъ, и животътъ му изгубва смисълъ. Съвременнитѣ хора живѣятъ на земята, но искатъ да бѫдатъ щастливи. На земята не сѫществува щастие. Другъ е въпросътъ, когато се говори за небето. Който иска да бѫде щастливъ, трѣбва да отиде на небето. Кѫде е небето? — Въ душата на човѣка. Достатъчно е да отворите душата си, да и дадете възможность да се прояви, за да влѣзете въ небето, т. е. въ Царството Божие. Когато Павелъ се обърна къмъ Бога, влѣзе въ третото небе, дето видѣ и чу нѣща, които нито око е видѣло, нито ухо е чуло. Той изпита живота на радостьта и бла-женството, но после мина презъ голѣми страдания и каза: „Съ голѣми страдания ще влѣземъ въ Царството Божие.“ Христосъ проповѣдваше любовьта, но каза, че за да влѣзе въ Царството Божие, човѣкъ трѣбва да мине презъ голѣми страдания. Какво представятъ страданията? — Пѫть къмъ Царството Божие. Който много страдалъ, много нѣща научилъ; ако малко страдалъ, малко научилъ. Обаче, само онзи се учи отъ страданията, който ги понася съзнателно, безъ роптание и недоволство. Ако страданието не предизвиква чувство на благодарность въ човѣка, то остава неразбрано и неизползувано. Следователно, ако си беденъ, ако жена ти и приятелитѣ не те разбиратъ, ако началството ти не те оценява правилно, за всичко това благодари на Бога. Благодари, че те удостоилъ съ известно страдание. Нѣмашъ нови обуща, дрехи, палто, благодари и за това. — Какъ ще ходя босъ и окжсанъ? — Докато не изгуби китната си премѣна, цвѣтето не дава плодъ. Тъй щото, докато сте на земята, радвайте се и благодарете и за новитѣ, и за скѫсанитѣ дрехи. На земята нѣщата сѫ временни. Ще дойде день, когато горчивото ще се смѣни съ сладко, а скръбьта — съ радость. Ще дойде день, когато човѣкъ ще мине отъ физическия въ духовния свѣтъ, отъ земния къмъ небесния животъ. Религиознитѣ хора говорятъ за духовния свѣтъ, като идеалъ на своя животъ. Добре е да влѣзе човѣкъ въ духовния свѣтъ, но трѣбва да бѫде готовъ за него. Условията за развитие тамъ сѫ по-трудни отъ тѣзи на физическия свѣтъ. На това се дължи продължител- ностьта и постоянството на любовьта и омразата въ духовния свѣтъ. На земята хората се сърдятъ, мразятъ се, каратъ се, но това продължава десетина години. Сѫщо така и любовьта имъ не е вѣчна. Обаче, въ духовния свѣтъ и любовьта, и омразата сѫ дълготрайни. Тамъ проявитѣ на сѫществата сѫ постоянни и непромѣнливи. Изобщо, пѫтищата на омразата се прокарватъ по-лесно и по-евтино отъ тѣзи на любовьта. На търговски езикъ казано: продуктитѣ на омразата сѫ по-евтини отъ продуктитѣ на любовьта, затова печалбитѣ на омразата въ първо време сѫ голѣми, а накрая — малки; печалбитѣ на любовьта въ първо време сѫ малки, а накрая — голѣми. Затова мнозина казватъ: Не си струва човѣкъ да обича и да го обичатъ. Скѫпо струва любовьта. Ако нѣкой те мрази, лесно ще се справишъ съ него, ще го изпѫдишъ, безъ да мислишъ много. Обаче, не можешъ да изпѫдишъ онзи, който те обича, и когото обичашъ, Къмъ него си внимателенъ, деликатенъ, стараешъ се да не го обидишъ или наскърбишъ. Съвременнитѣ хора сѫ поставени на единъ вѫтрешенъ, духовенъ изпитъ, да се справятъ съ омразата, безъ да изгубятъ нѣщо отъ себе си. Тѣ живѣятъ на земята и се чудятъ, защо Богъ е създалъ свѣта по този начинъ. Като живѣе, човѣкъ трѣбва да научи нѣщо отъ омразата и отъ любовьта.—Кога мрази човѣкъ ? — Когато го обърнатъ съ главата на-долу. Не е лесно да те спусне нѣкой съ главата надолу въ дълбокъ кладенецъ, и ти да го обичашъ. И обратно: невъзможно е да мразишъ човѣка, който те извадилъ съ главата нагоре отъ дълбокъ кладенецъ. Тъй щото, питате ли, кога човѣкъ обича, ще знаете, че обичьта се явява, когато извадите нѣкого отъ кладенеца. Щомъ го спуснете въ кладенеца, обичьта се замѣства съ омраза. При омразата човѣкъ слиза, а при любовьта — възлиза. Като излиза вънъ отъ кѫщата си, той обича. Съ качването и слизането, съ влизането и излизането отъ кѫщата си, човѣкъ регулира енергиитѣ си. Така той влага всѣка енергия въ работа. Като работи, човѣкъ трансформира енергията на омразата и се ползува отъ нея. — Не може ли да се живѣе безъ омраза? — Докато сте на земята, безъ омраза не може. Щомъ омразата ви напусне, и вие напущате земята. Не е лошо, че омразата сѫществува; лошо е, когато енергията и не се тури на работа. Който не прави опитъ да вложи енергията на омразата въ работа, самъ си причинява страдания. Излишната енергия на омразата причинява гниене. Всѣки плодъ, който не се употрѣби на време, започва да гние. Вложете енергията на омразата въ работа, докато не е започнала да гние. Щомъ загние, ще плащате скѫпо, за да я изхвърлите навънъ. Казано е въ Писанието: „Гнѣвете се и не съгрѣшавайте!“ Това значи: Гнѣвете се и работете съ енергията на омра-зата, докато не е започнала да гние. Въ пѫтя на развитието си, човѣкъ следва ученията на различни учители, които си служили съ отрицателни и положителни методи. И Христосъ, като великъ Учитель, употрѣбявалъ и положителни, и отрицателни методи. Напримѣръ, Той казва, че който не се отрече отъ баща си и майка си, отъ бо-гатството си, даже и отъ живота си, не може да влѣзе въ Царството Божие. На друго мѣсто казва: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа и сила, и ближния си като себе си.“ Това е положителна мисъль. Нѣкѫде Той проповѣдва, че човѣкъ трѣбва да се отрече отъ богатството си, а на друго мѣсто е казано, че човѣкъ трѣбва да бѫде богатъ. Христосъ говори за вѫтрешното богатство, а не за външното. Вѫтрешно богатиятъ е едновременно и външно богатъ. Само така човѣкъ може да бѫде полезенъ на себе си и на своя ближенъ. Ще кажете, че трѣбва да се проповѣдва на хората. — Кой може да проповѣдва? — Само онзи, който мисли, чувствува и постѫпва правилно. Така, именно, той изпълнява Божията воля. Той работи, безъ да се пита, защо сѫществува злото. Веднъжъ призналъ Бога като всемѫдъръ и всеблагъ, той знае, че и злото, допуснато отъ Него, е за добро. И то допринася нѣщо за развитието на човѣка. Като говори за човѣшкия езикъ, Яковъ го нарича „неудържимо зло“. Наистина, човѣкъ управлява животнитѣ, параходитѣ, машинитѣ, но щомъ дойде до своя езикъ, не може да го управлява, не може да му бѫде господарь. Нѣкой казва, че обича всички хора, но не е господарь на езика си. За да обичашъ хората, първо трѣбва да владѣешъ езика си. Не си ли постигналъ това изкуство, не можешъ да проявишъ любовьта си, както трѣбва. Не е лесно да проявишъ доброто въ себе си; още по-мѫчно е да проявишъ любовьта си. Въ последно време въ Америка се явиха гангстери, които крадатъ децата на богати американци, нападатъ жени и т. н. Американцитѣ се виждатъ въ чудо, не могатъ да се справятъ съ тѣхъ. Най-после държавата прибѣгна до следното срѣдство: назначи млади хора, около 500 души, да ги преследватъ, по какъвто начинъ тѣ намѣрятъ за добре. Американцитѣ разчитатъ днесъ на тѣзи младежи, да се справятъ съ гангстеритѣ. Вие на кого разчитате? Кой ще освободи човѣка отъ гангстеритѣ въ него? Ще кажете, че доброто ще оправи работитѣ. Свѣтътъ не може да се оправи само съ добро. Като се натъква на лошитѣ и отрицателни прояви на хората, човѣкъ имъ се противопоставя съ злото и съ доброто. Той започва да воюва съ тѣхъ. На лошитѣ мисли, чувства и постѫпки не може да се влияе само съ добро. Понѣкога доброто е безсилно. Както има день и нощь, така дей- ствуватъ доброто и злото, съ цель да изправятъ лошитѣ и криви прояви на хората. Христосъ приложи любовьта, но Му се отговори съ омраза и зло. Въ края на краищата, злото надделя: разпнаха Христа. Нито Пилатъ можа да помогне на Христа, нито жена му, която казваше, че този човѣкъ е праведенъ и нѣма никаква вина. Следъ всичко това казватъ: Писано е въ закона Христосъ да пострада. Обаче, на третия день Той възкръсна и постави мини къмъ свѣта на злото. Така Той проби пѫтя къмъ доброто, прекара нови съобщения за онѣзи, които се стремятъ къмъ възвишения свѣтъ. Христосъ казва: „Пѫтьтъ къмъ любовьта е отворенъ. Който иска, свободно може да върви по този пѫть.“ Сега се явява въпросътъ: какъ могатъ хората да се ограждать срещу злото, какъ могатъ да миниратъ границитѣ, отдето влиза то? Ще кажете, че като станете ясновидци, лесно ще се справите съ злото. Обаче, преди да станете ясновидци, вие трѣбва да възстановите хармонията между нервната и сим-патичната системи, да опредѣлите отношенията си къмъ външния свѣтъ. Като регулирате нервната си система, вие ще развиете интуицията си, която ще ви подсказва, какво ще ви се случи. Ако сте умни, ще се вслушвате въ гласа на интуицията си и ще се пред-пазвате отъ много злини и нещастия. Напримѣръ, нѣкой тръгва за планината въ хубавъ, слънчевъ день, но интуитивно чувствува, че ще се яви голѣма буря, та да вземе мѣрки. Ако вѣрва на този гласъ, той ще се върне вкѫщи преди да се яви бурята. Ако не вѣрва, бурята ще го изненада и ще му причини нѣкакво не-щастие. Като не се вслушватъ въ интуицията си, мнозина се натъкватъ на мѫчнотии, страдания и изпитания и търсятъ злото вънъ отъ себе си. Тѣ считатъ виновенъ всѣки, който ги обижда или имъ причинява нѣкаква пакость. Защо си застаналъ на пѫтя на злото? Ако не искашъ да попаднешъ подъ неговитѣ удари, стой далечъ отъ него. Ако си попадналъ вече, извади нѣкаква поука отъ него. Въ злото, въ обидата се крие известно богатство, отъ което можешъ да се ползувашъ. Ако можешъ да извадишъ това богатство, ти ще станешъ богатъ. Явява се въпросъ, на кого принадлежи това богатство: на този, който говори обидни думи, или на онзи, къмъ когото се отправятъ. Този въпросъ ще се разреши, когато се разреши въпросътъ съ лотарийния билетъ на единъ беденъ унгарецъ. Този унгарецъ си купилъ единъ лотариенъ билетъ, който зашилъ въ шапката си, да не се загуби. Той си записалъ номера на билета и спокойно очаквалъ деня на теглене на лотарията. Презъ това време единъ просекъ дошълъ у дома му да иска помощь. Жена му видѣла старата шапка на мѫжа си и я дала на просека. Понеже се нуждаелъ отъ пари, просекътъ продалъ шапката на единъ търговецъ. Дошълъ деньтъ за теглене на лотарията. Унгарецътъ провѣрилъ номерата на печелившитѣ билети и видѣлъ, че неговиятъ билетъ печели сто хиляди крони. Той веднага отишълъ у дома си и потърсилъ шапката, въ която зашилъ билета си, но не я намѣрилъ. Попиталъ жена си, кѫде е старата му шапка, но тя спокойно отговорила, че я дала на единъ просекъ. Той се ужасилъ и казалъ на жена си, че тамъ билъ защитъ лотарийниятъ му билетъ, който печели сто хиляди крони. Жена му се разтревожила и казала, че ще намѣри просека и, срещу известна сума, ще иска да и върне шапката. Просекътъ казалъ, че я продалъ, но ще потърси търговеца, на когото я далъ. Най-после той намѣрилъ търговеца и купилъ отъ него шапката. Като се върналъ у дома си, просекътъ напипалъ билета въ шапката, разшилъ го и го задържалъ за себе си, а шапката предалъ на жената. Унгарецътъ съобщилъ по вестницитѣ, че, ако се яви нѣкое лице съ едикой си номеръ, да не му се дава сумата, защото билетътъ не е неговъ. Следъ това завелъ дѣло противъ просека, да му върне билета. Обаче, просекътъ настоявалъ, че правото на билета е негово. Сѫдътъ разгледалъ дѣлото, изслушалъ внимателно и дветѣ страни и се оттеглилъ на съвещание. Понеже се явилъ споръ върху въпроса, на кого принадлежи билета, сѫдиитѣ отложили резолюцията на дѣлото, за да обмислятъ добре и дадатъ правилно разрешение на въпроса. Споредъ едни, жената дала на просека шапката, заедно съ билета; споредъ други, тя му дала само шапката. Какъ ще се разреши този въпросъ, не е из-вестно. Мнозина зашиватъ лотарийния билетъ въ шапката си, която следъ време жена имъ подарява на нѣкой просекъ, а той я продава на търговець. Като разберать, че билетътъ имъ печели, ще потърсятъ шапката си, но ще се яви и другъ кандидатъ за билета. Ще чакате сѫдътъ да се произнесе, кой отъ двамата има право на билета. Съвременнитѣ хора страдатъ, защото мисъльта имъ не е права. Тѣ мислятъ, както сѫ мислѣли хората преди две хиляди години. Тѣ гледатъ на ближния си отвисоко и питатъ: Защо Богъ създалъ този будала? Тѣ не подозиратъ, че този будала носи въ себе си бо-гатство, съ което ще имъ бѫде полезенъ. — Защо създалъ говедата? — Да оратъ нивитѣ. — Защо създалъ билкитѣ? — Да се лѣкувате съ тѣхъ. Едно време хората се пазѣха отъ отровнитѣ змии и ги убиваха, а сега, не само че не ги убиватъ, но специално ги развъждатъ. Отровата на нѣкои змии е лѣковита. Съ нея се лѣкуватъ най-опасни болести. Ще знаете, че всичко, което Богъ е създалъ, крие въ себе си нѣкакво благо или богатство, което може да се използува. Ще кажете, че това не ви интересува. Какво ви интересува тогава? Искате да ви се говори за Божията Любовь, но това е високо нѣщо, не е за васъ. За васъ сѫ романитѣ, научнитѣ книги. Ако разберете тѣхъ и можете да ги използувате, ще разберете и великитѣ въпроси на любовьта, мѫдростьта и истината. Вие четете и изучавате физика, химия, анатомия, физиология, астрономия, математика и получавате нѣщо отъ тѣзи науки. Важно е човѣкъ да приложи наученото въ живота си, да се ползува отъ него за своето усъвършенствуване. Ако е недоволенъ отъ себе си, да вземе четката и да изправи онази чърта, която е причина за недовол-ството. Щомъ не може да си помогне съ четката, да започне да пѣе или да свири. Ако и музиката не му помогне, да започне да пише. Безъ музика, изкуство и поезия, животътъ не може да се оправи. Човѣкъ трѣбва да изучава природата проявена въ различни форми: хора, дървета, растения, камъни, извори и т. н. Съ своитѣ прави и криви линии тѣ действуватъ възпитателно върху човѣка. Срѣщамъ младъ момъкъ, крайно недоволенъ отъ живота. За да смѣня състоянието му, азъ му казвамъ, че е даровитъ и трѣбва да се опита да рисува. Той мисли, че нѣма обектъ за рисуване. Веднага му показвамъ една мома съ живи, красиви очи, които изразяватъ истината. Той започва да рисува очитѣ и и следъ това ми благодари, че като нарисувалъ очитѣ на тази мома, въ него станала голѣма промѣна. Достатъчно било да си спомни за нейнитѣ очи, за да смѣни и най-тежкото си състояние. Много естествено, всички криви линии действуватъ благотворно върху човѣка. Като се научи да наблюдава линиитѣ въ природата, той нѣма да гледа на формитѣ, като на обикновени нѣща, но ще вижда въ тѣхъ проявитѣ на Бога. Тѣ сѫ езикъ на природата, езикъ на Божествения свѣтъ. Не можете да разберете Божествения и ангелския свѣтъ, докато не разберете физическия. Често художницитѣ рисуватъ ангелитѣ, като човѣци съ крила. Това сѫ въображаеми ангели. Никой художникъ не е адждалъ ангелъ. Вѣрно е, че ангелитѣ иматъ крила, но не такива, как вито имъ турятъ художницитѣ. Нѣкои ангели иматъ по шесть милиона криле и се движатъ десеть пѫти по-бързо отъ свѣт- лината. Когато искатъ да се движатъ по-бавно, тѣ си турятъ спирачки. Обаче, както и да ви се говори за ангелитѣ, вие не можете да имате ясна представа за тѣхъ, докато не ги видите, докато не влѣзете въ ангелския свѣтъ. Като се говори за Божествения и ангелския свѣтове, хората се запитватъ, кога е създадена земята, по какво се различава отъ другитѣ планети и т. н. По въпроса за създаването на земята сѫществуватъ различни мнения. Обаче, истинското съдържание и стой- ность на земята не зависятъ отъ годинитѣ на нейното сѫществуване, но отъ живота, който се проявилъ върху нея. Ученитѣ не се интересуватъ само откога сѫществуватъ планетитѣ; не по-малко ги интересува, дали има животъ и върху другитѣ планети, както на земята. Цената на земята се опредѣля отъ живота, който сѫществува на нея. Хората, животнитѣ, растенията и камънитѣ даватъ цена на земята. Тѣ опредѣлятъ нейното съдържание. Безъ тѣхъ земята би представяла пустиня или запустѣло жилище. Следователно, и човѣкъ има цена само тогава, когато разбира Божиитѣ пѫтища и прилага Божественото знание въ живота си. Ще кажете, че Богъ извинява човѣка, въпрѣки че не е училъ. Не е така. Учительтъ извинява отсѫтствията на ученика за единъ, два, три деня. Отсѫтствува ли повече, той не го извинява. Подлага го на изпитъ и му казва: Ако издържишъ изпита си, ще бѫдешъ извиненъ. Ако не го издържишъ, никакво извинение не може да ти помогне. Ще останешъ да повтаряшъ класа, докато поправишъ успѣха си. Безъ знание, нѣма напредъкъ. Ще учишъ, ще се развивашъ и ще вървишъ напредъ. Съвременнитѣ хора се запитватъ, каква е задачата на земния животъ на човѣка. Щомъ е дошълъ на земята, задачата на човѣка е да стане господарь на сърдцето, на ума и на тѣлото си; да може правилно да мисли, да чувствува и да постѫпва добре. Трѣбва да изучава земния животъ, както изучава всѣки предметъ поотдѣлно. Както всѣки предметъ крие нѣщо специфично въ себе си, така и земята, като велико училище, има специфична про-грама, която трѣбва да се изучава. Напримѣръ, любовьта, мѫдростьта и истината сѫ предмети, важни за изучаване. Какви сѫ качествата на мѫдростьта ? Казано е въ Писанието: „Мѫдростьта, която е отгоре, първо е чиста, после мирна, приветлива, благопокорна, пълна съ милость и добри плодове, безпристрастна и нелицемѣрна.“ (— 17 ст.). — Мѫдростьта е чиста. Това значи, че небето на мѫдростьта е ясно, дава условия за придобиване на знания. Всички хора живѣятъ на земята, но нѣкои мислятъ и за небето, тамъ искатъ да живѣятъ. Само онзи може да отиде на небето, който живѣе добре на земята. Ще кажете, че не се живѣе лесно на земята, между лошитѣ- хора. Вѣрно е, че на земята има и лоши хора, но изкуството да се живѣе се заключава, именно, въ това, да се справяшъ съ лошитѣ хора. Съ добритѣ всѣки може да живѣе. Важно е, съ лошитѣ хора да живѣешъ добре. Лошиятъ може да живѣе съ добрия, но добриятъ не може да живѣе съ лошия. Лошиятъ човѣкъ е паразитъ за добрия. Никой не търпи паразититѣ. Щомъ ги усѣти, човѣкъ веднага взима мѣрки да се освободи отъ тѣхъ. Паразитътъ се възмущава отъ жестокостьта на човѣка, но, каквото и да мисли, трѣбва да знае, че, докато е паразитъ, смърть го очаква. За него смъртьта е училище. Тамъ ще се научи на работа. Бездействието е забранено и на земята, и на небето. Който се опиталъ да бездейству- ва, двойно ще плати. Отрицателнитѣ мисли, чувства и постжпки сѫ подобни на паразититѣ. Тѣ се хранятъ на чужда смѣтка и черпятъ сокове отъ другитѣ. Затова не се позволява на човѣка да ги допуща въ ума, сърдцето и волята си. Това е законъ. Влѣзе ли една отрицателна мисъль въ ума ви, веднага я изнесете навънъ. Остане ли въ главата ви, тя непремѣнно ще причини нѣкаква пакость. Но и това не е страшно — ще изправите повредата. Затова е казано, да се изправятъ погрѣшкитѣ. Какъ се изправятъ погрѣшкитѣ ? — За това е нуждно знание на човѣка, да се освободи отъ отрицателнитѣ мисли, чувства и постѫпки. За да не се свързва съ отрицателнитѣ сили на природата, човѣкъ трѣбва да бѫде разположенъ. Само така той може да се предпази отъ отрицателнитѣ прояви на своето нисше естество. Не е ли разположенъ, той събужда отрицателнитѣ сили въ себе си и се свързва съ тѣхъ. При добро разположение на духа, човѣкъ привлича възвишенитѣ и разумни същества къмъ себе си, и тѣ му помагатъ. Не може ли да се свърже съ тѣхъ, каквито усилия да прави за своето повдигане, трудътъ му отива напраздно. Всѣка добра и права мисъль е красивъ цвѣтъ въ ангелския свѣтъ. Щомъ видятъ този цвѣтъ, ангелитѣ веднага се привличатъ отъ него и оставятъ своето благословение. Който приеме благословението на единъ ангелъ, той се чувствува силенъ, разположенъ, готовъ за велики подвизи и дѣла. Не храни ли добри, прави мисли и чувства, човѣкъ е изложенъ на постоянни падания. Значи, отъ васъ зависи да се повдигате или да се понижавате. Човѣкъ самъ твори сѫдбата си, самъ изгражда своето жилище. Ако нѣма будно съзнание, всѣки моментъ да следи мислитѣ и чувствата си, човѣкъ се обезсърдчава и се запитва, толкова ли е лошъ, такъвъ ли голѣмъ грѣшникъ е той. Не е въпросъ за лошавината и грѣховностьта. Важно е, че при голѣмото богатство, което сѫществува въ свѣта, съвременниятъ човѣкъ се оплаква отъ беднотия и лишения. Опредѣлени сѫ голѣми премии за онзи, който може да нарисува една хубава картина, или да изпѣе една нова пѣсень, отъ никого нечувана досега; да изработи съвършения моделъ на човѣка, или да опише живота на сѫществата, които живѣятъ на слънцето. Ще кажете, че това сѫ мѫчни работи. Наистина, мѫчни сѫ, но човѣкъ разполага съ голѣми възможности. Всѣки може да подобри живота си материално и морално, но трѣбва да знае новитѣ методи. И това не е достатъчно. Може да знаешъ новитѣ методи, а не си готовъ да ги приложишъ. Който знае нѣщата и може да ги прилага, той ще получи поне една отъ голѣмитѣ премии, които разумниятъ свѣтъ е опредѣлилъ. Много художници има на земята, но картинитѣ имъ се ценятъ евтино. Положително знание е нуждно на съвре-меннитѣ хора. Знанието, съ което днесъ разполагатъ, едва може да ги изведе вънъ отъ дома имъ, или най-много, вънъ отъ границитѣ на тѣхното отечество. Това не е достатъчно. Истинското знание извежда човѣка вънъ отъ земята, въ висшитѣ свѣтове, дето живѣятъ духътъ и душата. Нѣкой минава за ученъ. Въ какво се заключава неговата ученость ? Знаелъ единъ езикъ, свършилъ единъ факултетъ. Малко е това. Човѣкъ трѣбва да знае поне три-четири езика, да поставя всѣка дума на мѣстото и, да я изговаря правилно. Казано е, че блага дума желѣзни врата отваря. Обаче, и обратното е вѣрно: всѣка горчива дума затваря отворената врата. Благото на живота се опредѣля отъ умението на човѣка да произнася думитѣ правилно и да ги поставя на мѣсто. Това значи, да си отворишъ пѫтя къмъ доброто и великото, или самъ да си го затворишъ. Като говоришъ, всѣка дума трѣбва да бѫде проникната отъ истината. Ще мислишъ за истината, ще я чувствувашъ и прилагашъ. Вънъ отъ истината, всичко върви по старата мода. — Трѣбва да бѫдемъ добри. — Това е старомоденъ начинъ на говорене. — Трѣбва да живѣемъ добре. — И това е старомоденъ начинъ на говорене. — Лоши хора сме, разпнехме Христа. — И това е старомоденъ начинъ на говорене. Новиятъ начинъ на говорене подразбира прилагане на всичко, което човѣкъ знае и за което говори. Христосъ знаеше, че ще страда. Той казва: „За този часъ дойдохъ.“ Той не бѣше беденъ. Христосъ разполагаше съ голѣмо знание: лѣкуваше най-опаснитѣ и неизлѣчими болести. Казва се за Христа, че нѣмалъ кѫде да подслони глава. Това не значи, че билъ беденъ. Друго нѣщо се разбира отъ тѣзи думи. Какво по-голѣмо богатство може да очаквате отъ изкуството да лѣкувате различни болести, да говорите на хората съ езика на любовьта ? Това знаеше Христосъ, но още много знания имаше Той. Може ли такъвъ човѣкъ да бѫде беденъ и нещастенъ? Той говорѣше на хората съ притчи и символи, защото не имъ бѣше дадено да разбиратъ тайнитѣ на Царството Божие. На ученицитѣ си Христосъ говорѣше по другъ начинъ, защото имъ бѣ дадено да Го разбиратъ. Ще дойде день, когато всички хора ще Го разбиратъ. Днесъ, обаче, малцина разбиратъ Христа и прилагатъ учението Му. Свѣтътъ е море съ много пристанища, дето пристигатъ много параходи. Едни параходи пѫтуватъ спокойно, безъ катастрофи, а други сѫ изложени на катастрофи. Какъ ще ги спасите? Оставете ги, всѣки параходъ да върви по пѫтя си. Който потъне, ще потъне; който стигне благополучно до новото пристанище, той е спасенъ вече. Той плува добре, нѣма защо да се безпокоите за него. На едно американско пристанище стоялъ единъ добре облѣченъ господинъ, съ замисленъ погледъ. По едно време забелязали, че господинътъ потъва въ морето. Всички се спуснали къмъ него да го спасяватъ. Какво виждатъ ? — Той плува спокойно по водата и говори високо, рекламира нѣкаква нова фабрика. Американска реклама! Не се страхувайте за него. Той нѣма да се удави. Ще рекламира продуктитѣ, които фабриката изработва, и отново ще излѣзе на брѣга. Свѣтътъ е море, съ много пристанища, на които се развива оживена търговия. Вие се страхувате за търговцитѣ, да не се удавятъ. Тѣ ще рекламиратъ стокитѣ си и ще се върнатъ по домоветѣ си. Тѣ се давятъ привидно, а не въ действителность. Много невѣрни нѣща има въ свѣта, и, за да не се заблуждавате, трѣбва да бѫдете умни, дя ги разбирате. Нѣкой казва, че хората го мразятъ. Това не е истина. Единъ-двама може да го мразятъ, но не всички. Ще кажете, че животътъ на Изгрѣва, дето живѣете, не е още напълно добъръ. Изгрѣвътъ не е физическо мѣсто. Той е центъръ, къмъ който възвишенитѣ сѫщества отправятъ мисъльта си. Докато тѣ мислятъ, сѫществува изгрѣвъ; щомъ престанатъ да мислятъ, иде залѣзъ. Щомъ изгрѣва слънцето, има изгрѣвъ; залѣзе ли то, никакъвъ изгрѣвъ не сѫществува. Дето е изгрѣвътъ, тамъ е благословението на Бога. Той отправя мисъльта си къмъ всѣки, който изпълнява волята Му чистосърдечно и безъ отлагане. Дойде ли въ ума ти една Божествена мисъль, приложи я веднага. Какво ще стане по-нататъкъ, не мисли. Сѣй Божественото сѣме всѣки моментъ. Давай ходъ на Божественото въ себе си. Само така ще се оправи свѣтътъ. Така ще познаете истинския човѣкъ. Той, и въ скърби, и въ радости, постоянно пѣе. Ще кажете, че сте скръбни, че нѣмате обуща, дрехи, пари, кѫщи и т. н. Не скърбете, но запѣйте новата пѣсень: Колко се радвамъ, че съмъ тѫженъ, че обущата и дрехитѣ ми сѫ скѫсани, че пари си нѣмамъ, че хората ме обиждатъ, че никой не ме зачита. Който пѣе тази пѣсень, работитѣ му се оправятъ. Бѫдещето е на пѣнието и музиката. Като се говори за пѣсень и музика, мнозина мислятъ, че духовниятъ човѣкъ е строгъ, сериозенъ, не пѣе, не се смѣе, не се весели. Въ сѫщность, духовнитѣ хора сѫ весели иа засмѣни; тѣ пѣятъ, свирятъ, гледатъ жизнерадостно на живота, а хората на физическия свѣтъ сѫ строги, замислени, тѫжни. Като знаете това, бѫдете и вие радостни и весели; пѣйте, свирете и мислете добре за всички хора. Не отбѣгвайте никого. Че нѣкой билъ нер- венъ, ексцентриченъ, това не значи, че трѣбва да бѣгате отъ него. Изучавайте го и ще видите, че и въ него се крие нѣщо хубаво. Божественото се проявява въ всѣки човѣкъ, но трѣбва да му се дадатъ условия, да се изяви. Не е въпросъ да бѫдете невежи и слѣпи за злото. Знание и будно съзнание е нуждно за всѣки. Човѣкъ трѣбва да бѫде съ отворени очи, да вижда злото, безъ да му се поддава; да вижда и най-малкото добро и да му дава условия да се развива; да търпи всичко, което Богъ търпи и го изправя. Въ това се за-ключава философията на живота. Когато дойде на земята, Христосъ каза: „Както ме е Отецъ научилъ, така говоря.“ Като не разбираха Словото Му, започнаха да Го гонятъ, ругаятъ, но Той знаеше, защо е дошълъ на земята. Той се пожертвува за човѣчеството, но пакъ не Го оцениха. Христосъ разбираше човѣка и не очакваше отъ него повече отъ това, което можеше да даде. Ще кажете, че Христосъ е билъ мистикъ. Какво значи, да бѫде човѣкъ мистикъ? Това значи,, да разбира живота съ всички противоречия въ него. Той знае, че всичко, каквото се случва въ живота на човѣка, е все за негово добро. Ако се гнѣви, той благодари на Бога за това, че се разгнѣвилъ. Ако сгрѣши нѣщо, изправя погрѣшката си. Тъй щото, каквато погрѣшка направите, не я бутайте, но потърсете начинъ да я изправите. Щомъ съзнаешъ погрѣшката си, кажи, че тя ще се превърне на добро, и започни да я изправяшъ. Не повтаряйте погрѣшкитѣ, които веднъжъ сте направили. Природата не търпи никакво еднообразие. И като хвалишъ човѣка, и като го укорявашъ, служи си всѣкога съ нови думи и методи. Мислете цѣла седмица върху следнитѣ стихове отъ посланието на Якова: „Мѫдростьта, която е отгоре, първо е чиста, после мирна, приветлива, благопокорна, пълна съ милость и добри плодове, безпристрастна и нелицемѣрна. И плодътъ на правдата се сѣе съ миръ за миротворцитѣ.“ — Божиятъ Духъ носи всичкитѣ блага на живота. * 18. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 19 януарий, 1936 г. 5. ч. с. София.— Изгрѣвъ.

Отъ "Тритѣ родословия", утринни слова, година V, т.1 (1935-1936). Първо издание отъ 1943 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 22 септември 1935 г. до 12 януари 1936 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Топлината на любовьта Размишление. Деянията на апостолитѣ, 24 гл. Животътъ на съвременнитѣ хора е пъленъ съ противоречия; лични, семейни, обществени, религиозни и политически. Дето има животъ, всѣкога ще има и противоречия. — Не може ли да се махнатъ ? — Днесъ не може. — Кога ще се махнатъ ? — Нѣкога. Даже природата, която е разумна и богата съ възможности, не ги премахва. Тя знае, че тѣ сѫ необходими за развитието на човѣка. Отъ човѣка зависи да бѫде свободенъ отъ противоречията на живота. Въ каквото вѣрва, това става. Ако вѣрва въ това, което сѫществува, него ще придобие; ако вѣрва въ това, което не сѫществува, ще изпадне въ голѣми противоречия. — Защо е така ? — Защото не може да бѫде другояче. Каквито обяснения да се даватъ за противоречията, все необяснени оставатъ. Защо сѫ убили еди-кого си ? Много обяснения ще се дадатъ, но нито едно отъ тѣхъ не помага на убития. Никой не може да му върне живота. Обясняватъ, напримѣръ, защо нѣкой човѣкъ е обранъ. Тѣзи обяснения ще го ползуватъ, никой не връща паритѣ му. Истинско обяснение е това, което изправя нѣщата. Има смисълъ да дадешъ обяснение за нѣщо, което е станало, ако можешъ да го изправишъ. Стане ли нещастие, първо го поправи, а после дай обяснение, защо е станало. Защо сѫществува злото въ свѣта ? Не питай, защо сѫществува злото, но питай, защо си го допусналъ въ себе си. Следъ това не се мѫчи да го изхвърлишъ, или да се боришъ съ него, но погрижи се да го ограничишъ. Не давай възможность на злото въ тебе да се шири. Обаче, речешъ ли да се боришъ съ него, то ще те победи. То е силенъ, уменъ противникъ, мѫчно ще се справишъ съ него. И злото има право да сѫществува, както и доброто. Важно е да не се даватъ условия на злото да се проявява. Нѣкой се оплаква, че като турилъ крака си въ циментовата каша, втвърдилъ се и не могълъ да го освободи. Той счита цимента за зло, което му създава противоречие и търси вината въ онзи, който на- правилъ кашата. Вината не е нито въ онзи, който направилъ цимента, нито въ онзи, който направилъ кашата. Вината е въ тебе. Защо влѣзе въ кашата ? Ти трѣбваше да бѫдешъ внимателенъ, да не стѫпвашъ тамъ. Въ живота циментътъ има практическо приложение. Вмѣсто да пренасяшъ голѣми блокове отъ едно мѣсто на друго, по-добре счукай суровитѣ камъни на прахъ, опечи ги въ специална пещь и ги продавай като циментъ за строежъ. А ти, който минавашъ край постройната, внимавай да не загазишъ въ нѣкоя каша. — Защо огрубяватъ рѫцетѣ на онѣзи, които работятъ съ циментъ? Не може ли да не става това? — Не може. Естеството на цимента е такова. Който работи съ него, все ще пострада, повече или по-малко. Каквито обяснения да се даватъ отъ ученитѣ за свойствата на цимента, нищо не може да ги измѣни. Както и да работишъ съ него, свойствата му оставатъ неизмѣнни. Щомъ го пипашъ, ржцетѣ ти непремѣнно ще огрубѣятъ. Като се говори за свойството на цимента да се втвърдява, дохождаме до въпроса, защо погрѣшкитѣ трѣбва да се изправятъ навреме. Ако туришъ рѫката или крака си въ цимента и го извадишъ веднага, само ще се оцапашъ. Ще вземешъ вода и ще се измиешъ. Погрѣшката е леснопоправимо. Оставишъ ли крака си 10-12 ч. въ циментовата каша, той ще се втвърди. Погрѣшката е мѫчнопоправима. Пакъ ще извадишъ крака си, но ще изгубишъ повече време, срѣдства, и ще си причинишъ по-голѣми страдания. Пазете се отъ погрѣшки — Защо не трѣбва да се правятъ погрѣшки? — За да не се намѣрите въ мѫчнотии при изправянето имъ. Казвамъ: Не правете погрѣшки, т. е. не туряйте мислитѣ, чувствата и желанията си въ циментовата каша, да не се циментиратъ. Не ги дръжте дълго време тамъ, за да не се втвърдятъ. Ако случайно кракътъ ви попадне въ тази каша, бързо го извадете навънъ и се отдалечете на нѣколко метра, за да бѫдете свободни. И тъй, за да се справяте съ противоречията, трѣбва да имате ясна представа за тѣхъ. Ще кажете, че всички хора грѣшатъ. — Това не оправдава никого. Една капка вода, сама по себе си, е полезна. Като падне върху растението, тя го освежава. Обаче, ако милиони капки паднатъ върху растението, тѣ мо- гатъ да го удавятъ. Тъй щото, ако единъ човѣкъ грѣши, неговата погрѣшка не е опасна; ако всички хора грѣшатъ, ще си пакостятъ едни на други. Погрѣшкитѣ имъ ще образуватъ морета и океани, въ които цѣлото човѣчество може да се удави. Голѣмитѣ порои и наводнения изкореняватъ дървета, събарятъ кѫщи, отнасятъ добитъкъ и хора. Какъ трѣбва да се предпазвате отъ наводненията въ организма си ? Както въ природата ставатъ наводнения, така сѫщо ставатъ и въ организма. Когато въ организма се събере много вода, която не може да се асимилира, тя произвежда различни болести: водянка, плевритъ и др. Това показва, че болниятъ се влюбилъ въ водата. Не се влюбвайте въ водата, за да можете правилно да я асимилирате. Всѣко влюбване причинява известна аномалия въ организма: въ чувствата, въ мислитѣ и въ желанията на човѣка. Аномалиитѣ причиняватъ болезнени състояния въ организма, и човѣкъ започва да боледува и страда. Той излиза вънъ отъ законитѣ и порядъка на природата. И тъй, противоречията въ живота се дължатъ на неправилнитѣ отношения между доброто и злото. Ето защо, не се влюбвайте нито въ доброто, нито въ злото. Влюбишъ ли се въ тѣхъ, тѣ ще ти дадатъ такива уроци, за които ще платишъ скѫпо. Прилагай доброто, безъ да се влюбвашъ въ него. Работи съ злото предпазливо, както опитниятъ химикъ работи съ киселинитѣ. Ще кажете, че човѣкъ е дете въ живота, не може да се обвинява за погрѣшкитѣ си. Не може да се обвинява, но не може и да се оправдава. Да оправдавашъ човѣка, това значи, да му направишъ временна услуга. После той самъ трѣбва да свърши работата си. Следователно, не се оправдавай за погрѣшкитѣ си, защото, рано или късно, ти трѣбва да ги изправишъ. Нѣщата могатъ да се отложатъ за известно време, но не могатъ да се избѣгнатъ завинаги. Злото е красива мома или красивъ момъкъ. То изгаря всѣки, който се докосне до него. Много моми и момци, майки и бащи сѫ изгорени отъ злото. Бедни и богати, учени и прости сѫщо сѫ изгорени отъ злото. Какъ е станало изгарянето ? — Като се влюбили въ злото. За да не изгаряте, не се влюбвайте въ злото, не му пишете любовни писма, не сѣдайте съ него на обща трапеза. По-добре остани самъ, въ уединение, отколкото да бѫдешъ въ обществото на злото. Какво ще направи вълкътъ, като срещне овцата ? Той ще я пита, отде иде, кѫде отива, какъ се казва и неусѣтно ще я нападне и изяде. Какво ще направи крадецътъ, като види богатия търговецъ ? Той ще се запознае съ него, ще го пита за здравето му, за работатѣ му, докато неусѣтно го обере и изчезне. Запитали единъ отъ мѫдрецитѣ на Египетъ, какво представя злото. Той стисналъ устата си и нищо не отговорилъ. На сѫщия въпросъ Христосъ отговаря: „Не противи се на злото !“ Срещнешъ ли го нѣкѫде, мини край него, поздрави го и върви напредъ. Речешъ ли да се боришъ съ него, ще си на- влѣчешъ такова страдание, отъ което главата ти ще побѣлѣе. Повечето отъ съвременнитѣ хора сѫ непризнати герои, които се борятъ съ злото. Който се опиталъ да се бори съ злото, той всѣкога билъ тъпканъ отъ него. Предназначението на човѣка е да работи за доброто, а не да се бори съ злото. Какъ ще се боришъ съ една стохилядна армия, добре въорѫжена и обучена? Ти излизашъ самъ срещу толкова хиляди души, които всѣки моментъ ще те унищожатъ, и нищо нѣма да остане отъ тебе. Колкото можешь да се боришъ съ злото, толкова и съ стохилядната армия. Не предприемай работи, които не сѫ по твоитѣ сили. Не е позволено на човѣка да се бори съ злото. За предпочитане е да се свържешъ съ тѣзи сто хиляди души чрезъ доброто, отколкото съ злото. Голѣма сила е злото. Ако искашъ да воювашъ, бори се съ грѣха, съ слабоститѣ и пороцитѣ въ себе си, а не съ злото. Не оставяй то да те управлява. Стани господарь на злото, а слуга — на доброто. Познай злото, безъ да се свързвашь съ него. Като се говори за злото, това не значи, че трѣбва да се страхувате отъ него. Важно е да не се борите съ злото, за да не изпаднете въ положението на петгодишно дете, което излиза да се бори съ 25 годишенъ момъкъ, който е трениранъ въ изкуството да се бори. Като погледне къмъ детето, момъкътъ казва: Съ деца не се боря. Така казва и злото: Съ деца, съ слаби и немощни хора не се боря. Велика сила е злото! Смѣшно е да се бори слабиятъ съ него. Той трѣбва да отстѫпи мѣстото си на силния, да се бори съ злото. Мнозина се запитватъ, защо Богъ допусналъ злото. Това е единъ отъ неразрешенитѣ въпроси. Каквито обяснения да се дадатъ за него, той пакъ ще остане неразбранъ. Неразбранитѣ въпроси иматъ отношение къмъ бъдещето. Днесъ трѣбва да се занимавате съ въпроси, които сѫ близки до васъ, които могатъ да се разбератъ и приложатъ. Ще каже нѣкой, че злото трѣбва да се победи. Обаче, досега никой не го е победилъ. Който се е борилъ съ злото, на прахъ се е превърналъ, нищо не е останало отъ него. Да се боришъ съ злото, това е все едно, да се боришъ съ цѣлия свѣтъ. Можешъ ли да издържишъ тази борба? Силно е злото, но и то има една слаба страна, а именно; не може да издържи на топлината на любовьта. Единственото нѣщо; което може да ви запази отъ злото, това е топлината на любовьта. Тя е щитътъ, съ който можете да се браните. Най-малката топлина на любовьта е въ състояние да ви запази отъ злото. То бѣга отъ нея като отъ чума. Значи, единствениятъ неприятель на злото е топлината на любовьта. Какъ трѣбва да се прояви и запази топлината на любовьта? За това има правила, но тѣ сѫ колкото прости, толкова и сложни. Затова не мисли върху неразбраното. И не носи това, което не можешъ да носишъ. Често хората се запитватъ, какъ може да се спаси свѣтътъ. — Това не е работа на хората. Който е създалъ свѣта, Той има грижа за него. При това, свѣтътъ не се нуждае отъ спасяване. Ако трѣбва нѣкой да се спасява, това е човѣкътъ. Въпрѣки това, ние не се занимаваме съ сегашното състояние на човѣка. Че нѣкой страда, това не е предметъ за разискване. Днесъ страда, утре ще се радва. — Защо страда човѣкъ? — И това е неразрешенъ въпросъ. Много обяснения могатъ да се дадатъ, но като страда, човѣкъ пакъ се пита, защо идатъ страданията. Който мълчи, лесно разрешава въпроситѣ си. Започне ли да говори, безъ да може да си помогне, той прилича на палавитѣ деца, които драсватъ кибритъ и палятъ сламата въ плѣвника. Щомъ видятъ, че отъ плѣвника излиза пламъкъ и димъ, почватъ да бѣгатъ. Защо не е герой, да остане въ плѣвника и тамъ да гледа огъня, а трѣбва да бѣга? Важно е да съзнае, че е направилъ погрѣшка и да се опита да я изправи, а не да бѣга. Мѫчно се изправятъ погрѣшкитѣ, но чрезъ усилия, следъ време и това се постига. Всички хора, всички народи грѣшатъ, но не могать веднага да изправятъ погрѣшкитѣ си. Тѣ съзнаватъ, че има нѣщо криво въ живота имъ; съзнаватъ, че има известенъ редъ, известна законность, която нарушаватъ, но, въпрѣки това, не могатъ да възстановятъ този редъ и законность. Има единъ свѣтъ на пълна хармония, на редъ и порядъкъ, но мѫчно се влиза тамъ. Който иска още днесъ да влѣзе въ този свѣтъ, трѣбва да съблѣче старата си дреха и да облѣче нова. Следователно, когато иска нѣщо, човѣкъ трѣбва да бѫде готовъ за него, да се ползува разумно отъ новитѣ условия. Може ли говедарьтъ да направи говедата си философи? Това е невъзможно. — Отъ какво се нуждаятъ говедата? — Отъ свобода. Говедарьтъ трѣбва да хвърли тоягата си и да ги пусне на свобода. Хората мислятъ, че говедата не могатъ да пасатъ безъ говедарь. Вь интереса на хората е да пасатъ говедата, за да ги използуватъ. Докато човѣкъ изкарва говедата на паша, нито той придобива нѣщо, нито тѣ се ползуватъ отъ него. Не е завидна службата на говедаря. Що се отнася до говедата, тѣ сами, могатъ да пасатъ, да пиятъ вода, да излизатъ и да се връщатъ въ оборитѣ си. Днесъ всички хора се намиратъ предъ злото. Какво трѣбва да правятъ ? — Едно отъ дветѣ: или да проявятъ любовьта си, или да бѣгатъ. Ако иматъ топлината на любовьта въ сърдцето си, злото ще отстѫпи; ако нѣматъ тази топлина, нека бѣгатъ далечъ отъ него, да не ги смаже. Злото мачка всѣки, който не носи топлината на любовьта въ себе си. Ще кажете, че не разбирате, какъ трѣбва да прилагате топлината на любовьта. Наистина, този въпросъ е неразбранъ, но и злото, и доброто сѫ мѫчни за разбиране. Представете си, че между десеть млади момци влѣзе една красива мома. Какво ще правятъ момцитѣ?—Тѣ ще се скаратъ и сбиятъ за красивата мома. Всѣки ще иска да задържи момата за себе си. Ако момцитѣ и момата не сѫ разумни, ще се сбиятъ. Това показва, че тѣ даватъ пѫть на злото. Ако сѫ разумни и познаватъ законитѣ на живота, всѣки отъ тѣхъ ще отстѫпи момата на другитѣ и нѣма да се биятъ. Така трѣбва да постѫпватъ хората, ако сѫ гладни и разполагатъ само съ единъ хлѣбъ. Десеть души сѫ тѣ, а хлѣбътъ е единъ. Вмѣсто да се биятъ за него, по-добре всѣки да го отстѫпи. Разумниятъ знае, че нѣкѫде го чака единъ хлѣбъ. Ако тукъ не получи нищо, отъ друго мѣсто ще му се даде. Ще кажете, че слабиятъ отстѫпва. Така е въ животинското царство, дето правото е на силния. Обаче, въ човѣшкото царство разумниятъ и силниятъ отстѫпва. Бѫдете разумни и отстѫпвайте предъ злото, за да не ви смачка и унищожи. Когато влакътъ минава, не стойте на релситѣ. Като замине, може спокойно да стоите на релситѣ. Обаче, видите ли, че иде вторъ влакъ, пакъ бѣгайте настрана. Има време да стоите на релситѣ. Щомъ иде злото, трѣбва да отстѫпите, да му направите пѫть, то да мине. Това значи, да прилагате любовьта и да се ползувате отъ нейната топлина. Знание е нуждно на хората — истинско, положително знание. Днешното знание може да имъ проправи само една трета отъ пѫтя, дветѣ трети оставатъ непроправени. Придобиете ли истинското знание, вие ще проправите цѣлия си пѫть и ще станете господари на себе си. Въ 24. глава отъ „Деянията на апостолитѣ“ се говори за апостолъ Павелъ, когото евреитѣ хванали като проповѣдникъ на Христовото учение — нова, опасна ересь, споредъ тѣхъ. Самъ Павелъ не билъ освободенъ отъ заблужденията на евреитѣ. Той влѣзълъ въ храма да се очисти. Когато запитали Христа, кѫде трѣбва да се покланя човѣкъ, на тази гора, или въ Ерусалимъ, Той отговорилъ: „Нито на тази гора, нито въ Ерусалимъ. Богъ е Духъ и които Му се кланятъ, въ духъ и истина трѣбва да Му се покланятъ.“ Обаче, Павелъ забравилъ това и отишълъ въ Ерусалимъ, тамъ да се поклони и очисти. Той искалъ да привлѣче евреитѣ къмъ християнството, но тѣ го хванали и турили въ за- творъ. За да го освободи Феликсъ му поискалъ пари за откупъ. Павелъ нѣмалъ пари и не можалъ да се откупи, поради което останалъ въ затвора. Така Феликсъ угодилъ на евреитѣ. Ще кажете, че тѣзи нѣща, които станали преди две хиляди години, нѣматъ никакво отношение къмъ васъ. Питате се, не можа ли Павелъ да постѫпи по другъ начинъ, да не го турятъ въ затворъ. Можа, но постѫпи така, че трѣбваше да го затворятъ. И Феликсъ можа да го пусне отъ затвора, но искаше затова пари. Феликсъ вика Павла при себе си и му казва: Хубаво е това учение, но при сегашнитѣ условия не може да се приложи. И съвременнитѣ хора иматъ нови идеи, но като ги изнесатъ предъ свѣта, едни имъ казватъ, че не е дошло времето за тѣхъ; други казватъ, че сѫ праздни приказки. Не е така: нито сѫ праздни приказки, нито сѫ прежде временно дошли, но хората не искатъ да се освободятъ отъ заблужденията си. И апостолъ Павелъ, който проповѣдваше Христовото учение, имаше известни заблуждения, които го спъваха. Задача на човѣка е да различи същественото отъ несѫщественото и да върви въ пѫтя на реалностьта. Дървото има много органи, които изпълняватъ специфична служба. Всѣки органъ е важенъ и необходимъ. Каква е ролята на листа? Чрезъ листата дървото диша. Много листа му сѫ нуждни, а не само единъ. Остане ли само единъ листъ, дървото изсъхва. Следователно, не оставяйте само съ една мисъль въ ума си и съ едно чувство въ сърдцето си. Казва се, че човѣкъ трѣбва да има една основна мисъль но, за да се развива, тя се нуждае още отъ много мисли. Същественото е основа на нѣщата, а несъщественото — условие за проява на същественото. Като си служи и съ едното, и съ другото, човѣкъ се домогва до цѣлокупния животъ. За това той трѣбва да започне отъ малкото, отъ живота на листа и постепенно да отива къмъ цѣлото. Като изучите службата на листа, ще изучавате службата на пъпката, на малкитѣ клончета, на голѣмитѣ клоне, на стъблото, на цвѣта и плода. Само така ще имате ясна представа за цѣлото дърво, което обхваща живота на отдѣлнитѣ органи. Нѣкой казва: Азъ съмъ българинъ и ще живѣя като българинъ. Другъ казва, че е англичанинъ и ще живѣе като англичанинъ. Трети е германецъ и ще живѣе като германецъ и т. н. Какво представятъ българинътъ, англичанинътъ, германецътъ и останалитѣ народности? Тѣ съ листа на дървото на живота. Изсъхнатъ ли, нищо не остава отъ тѣхъ. Ето защо, всѣки трѣбва да живѣе като човѣкъ, а не като личность отъ известна народносгь. — Какъ ще живѣе като човѣкъ ? — Споредъ законитѣ на живата природа. Човѣкъ е онзи, който е въ съгласие съ реда и порядъка, съ законитѣ на разумната природа. Само така, той ще бѫде далечъ отъ противоречията. Кога се явяватъ противоречията? — Когато трѣбва да се плащатъ дълговетѣ. Какво ще бѫде положението на сина, ако трѣбва да плаща дълговетѣ на баща си? Най-малкото наследство да вземе, той се нагърбва и съ дълговетѣ му. Добре е, ако придобивката е по-голѣма отъ дълга. Какво ще прави, обаче, ако дългътъ е голѣмъ, а наследството малко? Нищо друго не му остава, освенъ да се отрече отъ баща си. Бащата оставилъ на сина си дългъ отъ десеть милиона. Не се изплаща лесно такава сума. Трѣбва да спечели десеть тегления на лотария, билетъ отъ единъ милионъ лева, за да плати дълга на баща си. Такова щастливо съчетание е невъзможно. Съ честенъ трудъ не може да спечели десеть милиона. Значи, трѣбва да се откаже отъ баща си, за да се освободи отъ дълговетѣ му. Който живѣе по закона на любовьта, има възможность да изплати дълга на баща си. Какъ ще стане това ? Кредиторътъ на бащата е богатъ банкеръ, който има добра, красива дъщеря. Синътъ е младъ, уменъ момъкъ. Банкерътъ го харесва за свой зеть и казва: Давамъ дъщеря си за твоя жена, ако живѣешъ съ нея добре, безъ да и кажешъ обидна дума. Ако си готовъ да под- пишешъ това задължение, ще ти дамъ дъщеря си; не се ли наемашъ да го изпълнишъ, не ти давамъ дъщеря си. Тогава ще се задължишъ да платишъ полицата на баща си. Така постѫпва и природата, като кредиторъ. Всички хора сѫ длъжници на природата, най-малко съ десеть милиона лева. Ако се задължите да живѣете споредъ нейнитѣ закони, тя е готова да прости дълга ви. Не живѣете ли споредъ законитѣ и, нищо друго не остава, освенъ да се нагърбите съ десетки и стотици години да плащате. Да се откажете отъ нея, това е невъзможно. То е все едно, да подпишете смъртната си присѫда. Сега азъ не искамъ да ви опредѣлямъ, какъ трѣбва да живѣете. Ще живѣете — ще мислите, ще чувствувате, както искате и разбирате. Докато сте въ стадо, ще живѣете и ще се движите по онзи пѫть, по който ви води главатарьтъ. Останете ли сами, ще разчитате на себе си. Сами ще си търсите пѫтя, сами ще намѣрите щастието си. Докато сте въ ятото, ще следвате неговитѣ закони. По-силнитѣ ще вървятъ напредъ и ще рѫководятъ по-слабитѣ. Така едни-други ще си помагате. И тъй, когато се срѣщатъ силенъ и слабъ човѣкъ, тѣ лесно се разбиратъ. Силниятъ помага на слабия, а слабиятъ го слуша и изпълнява заповѣдитѣ му. Обаче, срещнатъ ли се двама души, еднакво силни, тѣ веднага започватъ да спорятъ. Ако сѫ учени, спорятъ върху истинностьта на известни теории. Това показва, че тѣ живѣятъ на физическия свѣтъ. Споръ сѫществува на физическия свѣтъ. Всѣки иска да се прояви, да вземе надмощие, но, вмѣсто това, той започва да спори. Много естествено. Физическиятъ свѣтъ е пъленъ съ препятствия. Затова, като стане въпросъ за работа, ще взематъ здравия, а не болния. Болния турятъ въ болница, а здравия — на работа. Казватъ му, какво трѣбва да направи, и го оставятъ свободенъ. Като свършатъ работата си, и двамата ще бѫдатъ доволни. Работи съ най-силнитѣ си мисли и чувства, а слабитѣ остави на почивка, да заякнатъ. Срещнешъ ли такъвъ човѣкъ, не го учи, какъ трѣбва да работи. Какви уроци ще давашъ на способния музикантъ или художникъ ? Тѣ сѫ имали учители, а сега вече сѫ учители на себе си. Какво е нуждно на съвременнитѣ хора? — Да излѣзатъ вънъ отъ затворитѣ, на свобода, да дишатъ чистъ въздухъ. Какво ще стане съ хората, ако влѣзатъ въ херметически затворенъ замъкъ? Първия день ще се чувствуватъ добре, но колкото повече минава времето, въздухътъ става нечистъ, и тѣ се оплакватъ отъ главоболие, виене на свѣтъ и т. н. — Какво имъ недостига ? — Въздухъ. Следователно, ограничителнитѣ условия, при които живѣятъ хората, се дължатъ на отсѫтствието на въздухъ. На това се дължи голѣмото безпокойство и тревоги, които тѣ преживяватъ. Отворете прозорцитѣ си, да влѣзе чистъ въздухъ отвънъ, и безпокойството, само по себе си, ще изчезне. Чистъ въздухъ и топлина на любовьта липсватъ на хората. Днесь всички говорятъ за нови идеи. Обаче, новитѣ идеи не сѫ за всички умове. Както обущата на едното не сѫ удобни за другиго, така и новитѣ идеи не прилѣгатъ на всѣки умъ. Обущарьтъ казва,че прави хубави обуща. По какво се познава това ? По обущата, които прави на своитѣ клиенти. Това още не показва, че и моитѣ обуща ще бѫдать хубави. Азъ ще кажа мнението си само тогава, когато и на мене направи удобни и хубави обуща. При това, добриятъ майсторъ, като взема мѣрка на крака, трѣбва да има предъ видъ и съ какви чорапи ще ги носи клиентътъ: вълнени, памучни или копринени. Ето защо, когато изнасяте една идея предъ хората, трѣбва да имате предъ видъ нѣколко условия: предъ какви умове я изнасяте и какъ ще я възприематъ. Една идея е ценна за човѣка тогава, когато прилѣга на неговия умъ. Това значи, да има той прави възгледи за живота. Съвременниятъ свѣтъ е пъленъ съ нови идеи, но, въпрѣки това, хората не сѫ доволни — все имъ липсва нѣщо. — Какво имъ липсва? — Любовь къмъ Бога. Възлюбете Бога, и вие ще бѫдете щастливи и доволни.—-Какъ и кѫде ще Го намѣримъ? — Тръгнете по свѣта да търсите най-добрия, най-разумния и най-любещия човѣкъ. Като го намѣрите, той ще ви покаже, кѫде е Богъ. Той е най-близо до Бога. Изобщо, търсете най-добритѣ хора, най-добритѣ майстори. Тѣ ще ви посочатъ правия пѫть. — Какъ ще познаемъ, кой човѣкъ е най-добъръ? — Ще опитвате, ще го изучавате. Какъ познавате най-доброкачествената свѣщь? Ако имате сто свѣщи, ще запалите една отъ тѣхъ и ще видите, можете ли да четете свободно на свѣтлината и. Ако не можете да се ползувате отъ свѣтлината и, ще я изгасите и ще запалите втора, трета, четвърта свѣщь и т. н. Онази свѣщь, при свѣтлината на която четете и разбирате всичко, е най-добра за васъ. Следователно, дръжте се за онази ваша мисъль, която хвърля свѣтлина на пѫтя ви. Дръжте се за онова ваше чувство, което ви дава топлина и импулсъ въ живота. Дръжте се за онази ваша постѫпка, която внася сила въ организма ви и усилва волята ви. Тази мисъль, това чувство и тази постѫпка сѫ най-важни за васъ. Тѣ сѫ стъблото на вашето дърво, около което всички останали мисли, чувства и постѫпки се обединявятъ. То ги организира. Любовьта къмъ Бога разрешава всички въпроси. Безъ тази любовь човѣкъ все ще се оплаква отъ нѣкакъвъ недоимъкъ. Той диша, но дробоветѣ му не сѫ достатъчно здрави, поради което не поема толкова въздухъ, който да пречисти кръвьта му. Той се храни, но стомахътъ му е слабъ, не може да извършва правилно храносмилането. Тази е причината, дето той често е неразположенъ, натъква се на мѫчнотии и противоречия. Мозъкъ имашъ, дробове имашъ, стомахъ имашъ, но, въпрѣки това, страдашъ и си недоволенъ отъ живота. Неразположението ви се отразява върху отношенията ви къмъ хората, затова ги дѣлите на приятни и неприятни. Кои хора ви сѫ приятни, и кои — неприятни? Всѣки човѣкъ, който ви желае доброто и работи за васъ, помага ви въ науката, въ всички ваши предприятия, той ви е приятенъ и го обичате. Онзи, който не мисли за вась, не ви помага, не работи за вашето добро, не ви е приятенъ и не го обичате. Сѫщо така и вие сте приятни и обични на онѣзи, за доброто на които работите. Затова е казано въ Писанието, че Богъ люби онзи, който изпълнява волята Му и Го обича. Ето защо, нѣма човѣкъ на земята, който да не люби Бога, безразлично, дали съзнава това, или не. Богъ е Онзи, Който помага на човѣка и работи за неговото добро. Невъзможно е да не обичашъ онзи, който те обича. Ще дойде день, когато всички хора ще обичатъ Бога съзнателно. Щомъ обичатъ Бога и Го познаватъ, тѣ ще обичатъ всички хора и всички живи, сѫщества. Нѣма живо сѫщество на земята, въ което Богъ да не работи. Ще дойде день, когато човѣкъ ще обича живота въ цѣлата природа, отъ най-малкитѣ сѫщества до най- голѣмитѣ. Това значи, да живѣе човѣкъ съ радость и благодарность, съ готовность да помага на слабитѣ и страдащитѣ. Човѣкъ може да помага съ мисъльта си, но не всички сѫ развили тази способность. Силна мисъль е нуждна, за да се помага на хората. Коя мисъль е силна? Кои сѫ отличителнитѣ и качества ? — Чистота и яснота. Тази мисъль наричаме още права. Който има такава мисъль, може съ успѣхъ да учи хората и да имъ проповѣдва. Неговата мисъль е като огъня: нечиститѣ нѣща стопява и изгаря. Който мине презъ този огънь, стопява се, пречиства се и започва да свѣти. Тази мисъль лѣкува болни, отваря затвори и освобождава затворницитѣ. Тя възкресява и мъртви. По въздействието на мисъльта на човѣка върху васъ познавате, какво учение носи той. Всѣко учение, което може да те пречисти да свѣтнешъ, е право. Не може ли да направи това, стой далечъ отъ него. Учение, което показва, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията ти къмъ сѫществата отъ физическия, духовния и умствения свѣтъ, е право учение. То примирява хората съ Бога и ги напѫтва къмъ необятната любовь на козмоса. Възлюбете Бога и мислете за Него така, както Той мисли за васъ! Той има предъ видъ всички живи сѫщества и имъ помага. Той вижда и разбира страданията имъ и търси удобенъ случай да ги освободи отъ тѣхъ. На всѣки човѣкъ Богъ казва, какъ да работи. На свещеника казва да проповѣдва и живѣе добре. На сѫдията, да сѫди справедливо и да бѫде снизходителенъ. На учителя, да учи ученицитѣ си добре. На господаря, да се отнася добре съ слугата си. На слугата, да работи добросъвѣстно и съ любовь. На майката и на бащата. Султанътъ се съмнявалъ въ думитѣ на ходжата и решилъ да го изпита. За тази цель, той поканилъ единъ день ходжата и гръцкия патриархъ на гости въ двореца, да си поговорятъ за духовни работи. Като поприказвали известно време, султаньтъ заповѣдалъ на единъ отъ слугитѣ си да донесе въ единъ голѣмъ сѫдъ прѣсно, топло млѣко и хлѣбъ, да закуси заедно съ гоститѣ си. Слугата изпълнилъ заповѣдьта на султана, донесълъ млѣкото и хлѣба. Седнали тримата да ядатъ, пръвъ султанътъ надробилъ хлѣба си, а следъ него и двамата духовници. Следъ това султанътъ взелъ голѣма лъжица и така разбъркалъ млѣкото, че хапкитѣ на тримата се смѣсили. Тогава той се обърналъ къмъ гоститѣ съ думитѣ: Нека всѣки вземе лъжицата и яде само отъ своитѣ хапки. Ходжата очудено запиталъ: Какъ ще познаемъ, кои хапки сѫ мои, и кои — на патриарха ? Султанътъ казалъ: Ако не знаешъ, кои хапки сѫ твои, отде ще знаешъ, какво прави Богъ всѣки моментъ? Ако не разбирате малкитѣ работи, какъ ще разберете голѣмитѣ ? Вѣрвайте въ това, което сами можете да провѣрите. Ако вѣрвате въ възможнитѣ нѣща, ще имате реални резултати; ако вѣрвате въ невъзможнитѣ нѣща, и резултатитѣ ви ще бѫдатъ такива. Желая, всички да вѣрвате въ това, което е, а не въ това, което не е. Вѣрвайте въ Бога и въ топлината на Неговата любовь. Вѣрвайте въ Бога и вървете напредъ! Днесъ, или нѣкога, Той ще ви се открие. Тогава ще се убедите, че думитѣ ми сѫ вѣрни. Сега още не сте провѣрили думитѣ ми и ще останете на особено мнение. Ще дойде день, когато и вестницитѣ ще пишатъ за това, което сега говоря. Макаръ че още не сте провѣрили истината, не казвайте, че думитѣ ми не сѫ вѣрни. Провѣреното приемете въ себе си, а непровѣреното оставете настрана, да чака времето си. Истина е това, което повдига духа, разширява душата, просвѣщава ума и облагородява сърдцето. Реално е това, което работи за тебе. Христосъ каза: „Азъ съмъ пѫтьтъ, истината и животътъ.“ По-точно казано: Азъ съмъ провѣрениятъ пѫть, провѣрената истина и про- вѣрениятъ животъ. Който върви въ този пѫть, ще разреши всички противоречия въ живота си. Тогава всички хора ще се ползуватъ еднакво отъ благата на провѣрения и опитанъ пѫть, на провѣрената и опитана истина, на провѣрения и опитанъ животъ. — Божиятъ Духъ носи всичкитѣ блага на живота. * 17. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 12 януарий, 1936 г. 5 ч. с. София. — Изгрѣвъ.

Отъ "Тритѣ родословия", утринни слова, година V, т.1 (1935-1936). Първо издание отъ 1943 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 22 септември 1935 г. до 12 януари 1936 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Знайниятъ Богъ Намѣрихъ едно капище, на което бѣ написано: „Незнаемому Богу.“ (Деяния на апостолитѣ, 17:23) Когато Павелъ проповѣдваше на евреитѣ, почти нѣмаше разлика въ живота на онѣзи, които познаваха Бога и онѣзи, които не Го познаваха. И еднитѣ, и другитѣ живѣеха почти по единъ и сѫщъ начинъ. Тогава, на какво се дължи човѣшкото развитие ? Общо, или единично е развитието ? Отдѣлнитѣ лица се развиватъ единично, а народътъ се развива по опредѣленъ пѫть. Каквото и да му се проповѣдва, той неотклонно следва своя пѫть. Отъ хиляди години вълкътъ е единъ и сѫщъ въ проявитѣ си. Ако е станала нѣкаква промѣна, тя е микроскопическа. Може би, днесъ той дави овцетѣ по-малко, отколкото въ далечното минало. Това се дължи на факта, че днесъ овцетѣ се намиратъ подъ защитата на човѣка, а не на съзнанието на вълка — да не дави овцетѣ. Ако срещне сто овце на пѫтя си, той ще издави всичкитѣ. Питатъ ли го, защо прави това, и той не знае. Предполага се, че това масово давене на овце се дължи на излишната енергия на вълка. Сѫщото правятъ и мухитѣ. Когато времето се разваля, събира се повече електричество въ атмосферата, което се натрупва върху хоботчетата на мухитѣ. За да се освободятъ отъ електричеството, което ги дразни, тѣ хапятъ хората. — Кога се разваля времето ? — Когато животътъ на хората се влошава. Явява се въпросътъ: сегашнитѣ хора ли сѫ по-добри, или онѣзи, които сѫ живѣли въ миналото? На този въпросъ не може да се даде обективенъ отговоръ. Каквото да се каже, отговорътъ ще бѫде субективенъ. Не можемъ да кажемъ, дали съвременнитѣ хора сѫ по-добри, или по-лоши отъ онѣзи, които сѫ живѣли въ далечното минало. Ако семейниятъ въпросъ се разглежда отъ положението на жената, вината за погрѣшкитѣ въ него се дължатъ на мѫжа; ако се разглежда отъ положението на мѫжа, вината ще бѫде въ жената; ако се разглежда отъ положението на децата, вината ще бѫде въ роди- телитѣ; и най-после, ако се разглежда отъ положението на родителитѣ, вината ще бѫде въ децата. Отъ което гледище да се излиза, все ще дойдемъ до субективното схващане на хората. Нашата задача не се заключава въ търсене погрѣшкитѣ на този или на онзи. Това нищо не ни ползува. Погрѣшкитѣ трѣбва да се изправятъ, а не да се изнасятъ. Срѣщате единъ коларь и му казвате, че оситѣ на колата сѫ повредени и го заставяте да спре. Той слиза отъ колата си, навежда се тукъ-тамъ, не вижда никаква повреда и казва: Не разбирамъ, кѫде се крие повредата. И да я намѣря, не мога да я поправя. Азъ не съмъ правилъ колата, другъ нѣкой я правиль. Качва се отново на колата си, шибва конетѣ и казва : Ще карамъ съ нея, докато мога. Щомъ престане да върви, ще слѣза и ще продължа пѫтя си пешъ. Каквото е отношението на коларя къмъ колата, такова е отношението на човѣка къмъ неговия животъ. Казватъ на нѣкого, че не живѣе добре. Той се оглежда натукъ-на-тамъ, не знае, какъ да изправи живота си. Започватъ да му проповѣдватъ да бѫде справедливъ, честенъ, милосърденъ и т. н. Той се чуди, какво да прави. Какъ да стане милосърденъ? Какъ да стане справедливъ? Най-после, като не може да изправи живота си, както хората го съветватъ, той тръгва по своя пѫть и казва: Другъ ми е далъ животътъ, Той ще ме научи, какъ да го изправя. Наистина, има нѣщо дълбоко въ човѣка, което му нашепва, какъ да постѫпва. Той чувствува вѫтрешно, справедливо ли е постѫпилъ, или не. Единъ познатъ ми разправяше, че колкото пѫти се опитвалъ да говори на близкитѣ си, че нѣма другъ животъ, че Богъ не сѫществува, вѫтрешно нѣщо го изобличавало и му казвало: Не лъжи себе си, не лъжи и своитѣ близки. — Не зная положително, дали сѫществува другъ животъ. — Ако не знаешъ, не говори. Какъ смѣешъ да говоришъ за нѣща, за които нищо не знаешъ ? Ако се опитамъ да говоря за смъртьта, сѫщиятъ гласъ ме изобличава: Отде знаешъ, че смърть съществува? Ако искашь да говоришъ за нѣщо, говори за живота. Ти живѣешъ и познавашъ живота. Обаче, какво ще говоришъ за смъртьта, когато не си умиралъ? За смъртьта може да се говори само на теория. Сега и вие искате да знаете, има ли бѫдещъ животъ. Защо ви е бѫдещиятъ животъ ? Ако не можете да живѣете добре въ сегашния моментъ, бѫдещето нѣма отношение къмъ васъ. Сегашниятъ животъ опредѣля вашето бѫдеще. Има смисълъ болниятъ да говори за бѫдещъ животъ, но не и здравиятъ. Болестьта е противоречие за болния, и той мечтае за другъ животъ, въ който нѣма болести и страдания. Тъй щото, когато хората говорятъ за бѫдещъ животъ, ние разбираме желанието имъ да живѣятъ спокойно, добре, безъ болести, страдания, мѫчнотии и противоречия. Едно се иска отъ човѣка: да се освободи отъ заблужденията си. За тази цель, той трѣбва да се вглъби въ себе си, да види, какво е писалъ тамъ Богъ и на Него да уповава. Хората лесно се заблуждаватъ, защото уповаватъ на различни авторитети. Свѣтскиятъ казва: Еди-кой си ученъ така писалъ. Религиозниятъ казва: Еди-кой си пророкъ или апостолъ така писалъ. И едното, и другото мнение е важно, но какво ще кажешъ ти ? Какъ мислишъ ти върху даденъ въпросъ ? Еди-кой си ученъ, философъ отрича съществуването на Бога, на възвишения свѣтъ. Има нѣща, които могатъ да се отричатъ, но има нѣща, които по никой начинъ не могатъ да се отричатъ. Какъ ще отречешъ въздуха, водата, свѣтлината, храната? Какъ ще отречешъ живота ? Достатъчно е да те стисне нѣкой за врата, за да кажешъ: Въздухъ искамъ! Какъ ще отречешъ живота? Можешъ да не живѣешъ, както искашь и разбирашъ, но както и да живѣешъ, все е животъ. И кучето живѣе, макаръ, че не разбира живота си, но вие не можете да отречете и неговия животъ. Всѣки е опиталъ живота и неговитѣ блага, затова не може да го отрече. На думи всичко може да се каже, но действителностьта е друга. Колкото и да отрича нѣщата, човѣкъ не може нито да ги създаде, нито да ги унищожи. Той може само да констатира нѣщата, но не и да повлияе на тѣхното сѫществуване. Освободете се отъ личното гледане и схващане на нѣщата. Нѣкой казва, че всѣко нѣщо, което му се отразява благоприятно, е добро. Не всѣко нѣщо приятно за васъ е добро; и не всѣко неприятно е зло. Има случаи, когато неприятнитѣ за васъ нѣща сѫ приятни на други. На крадеца е приятно да бръкне въ нѣкой джобъ и да вземе известна сума, но това не е приятно на онзи, който е обранъ. Казано е въ Библията: „Не кради!“ Споредъ нѣкои философи кражба не сѫществува. Тѣ казватъ, че не може да се открадне единъ предметъ, защото не може да се изнесе вънъ отъ земята. Може само да се премѣсти отъ едно мѣсто на друго, но все пакъ той си остава на земята. Въ сѫщность, ограбениятъ мисли другояче. Той казва: Всѣки човѣкъ представя особенъ свѣтъ. Следователно, когато нѣкой ме обере, моитѣ нѣща отиватъ въ другъ свѣтъ, въ свѣта на крадеца. И философскиятъ възгледъ за кражбата, и възгледътъ на обрания сѫ особенъ родъ коментарии на въпроса. Това е все едно, да разглеждате въпроса, защо нѣкои хора сѫ добри, а други — лоши. Добриятъ казва, че такъвъ се е родилъ; и лошиятъ казва, че такъвъ е роденъ. Ябълката е създадена да ражда ябълки, а трънътъ е създаденъ трънъ. Нито ябълката може да стане трънъ, нито трънътъ може да ражда ябълки. Ябълката може да подобри естеството си, да се облагороди, но не може да стане нито круша, нито друго нѣкое дърво. Следователно, колкото и да разисквате върху въпроса, може ли животътъ да се подобри, ще знаете, че човѣшкиятъ животъ може да се подобри и измѣни, но не и цѣлокупниятъ. Като облагородява характера си, човѣкъ постепенно подобрява живота си. Ето защо, стремете се да подобрите своя животъ, но не да измѣняте общия, цѣлокупенъ животъ. Съвременнитѣ хора се нуждаять отъ ново вѣрую, ново разбиране на живота. За да се домогнатъ до новото, тѣ трѣбва да изхождатъ отъ Божественото въ себе си, което различава нѣщата и опредѣля, кои сѫ прави и кои криви. Вънъ отъ Божественото никакъвъ идеалъ не сѫществува. Безъ него животъть на човѣка е подобенъ на животинския. Всички пороци и слабости въ човѣка се дължатъ на животинското му естество. Той възприелъ качествата на животнитѣ, затова понѣкога проявява инстииктитѣ и желанията на мечката, вълка, тигъра, заека и др. Напримѣръ, двама души се скарватъ и се проявяватъ като мечка, тигъръ, змия и др. Единиятъ казва за другия: Ще изпия кръвчицата му! — Така постѫпва и мечката. Това не е нѣщо ново. Другъ казва: Ще го одуша! — Така постѫпва паякътъ. Човѣкъ възприелъ качествата на животнитѣ и, за да се освободи отъ тѣхъ, трѣбва да работи съзнателно върху себе си. Не е лесно да станешъ истински човѣкъ, създаденъ по образъ и подобие на Бога. Значи, човѣкъ минава отъ животинската фаза въ човѣшката и отъ човѣшката въ Божествената. Всички хора ходятъ на два крака, но не всички иматъ човѣшко сърдце. Затова е казано въ Писанието: „Ще имъ отнема каменното сърдце и ще имъ дамъ плътско, т. е. човѣшко.“ Съвременнитѣ хора се намиратъ въ периода на познаване на доброто и злото. Познаването на злото води къмъ животинското царство, а познаването на доброто—въ човѣшкото царство. Запитвате, защо човѣкъ трѣбваше да яде отъ забранения плодъ. — Защото още не бѣше ликвидиралъ съ животинското начало въ себе си. Богъ му забрани да яде храни, които ялъ въ далечното минало, когато билъ въ животинското царство. Той му каза: Ако ядешъ отъ забранения плодъ, ще страдашъ и ще умрешъ. Животнитѣ минаватъ презъ страдания, каквито човѣкъ не може да си представи. Тѣ нѣматъ съди- лища, нѣматъ никакво право, на което да разчитатъ. Въ животинското царство правото е на силния. Като дойде нещастието, животнитѣ упражняватъ краката си. Колкото по-бързо бѣга животното, толкова по-голѣма е вѣроятностьта да се спаси. Спасението му е въ бѣгането. Достатъчно е да проникнете въ живота на рибитѣ, да видите какъвъ адъ съществува тамъ. Тѣ се гълтатъ едни - други, безъ да могатъ да протестиратъ, да търсятъ своето право. Страшно е положението на съществата, за които нѣма законъ и справедливость. Единственото същество, което днесъ се ползува отъ закона на правото и справедливостьта, е човѣкътъ. Като се натъква на нисшето и висшето начало въ себе си, той започва да се бори, докато едното отъ тѣзи естества вземе надмощие. Божественото въ него му казва: На вълка е позволено да дави овцетѣ, но на тебе, като човѣкъ, не е позволено. На паяка е позволено да оплете муха въ мрежата си, но на тебе, като човѣкъ, не е позволено това. Нѣмашъ право да оплетешъ подобния си въ своята мрежа! За да прояви Божественото, човѣкъ трѣбва да вѣрва въ него. Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да бѫде добъръ. Въп- росътъ не е за добрината на човѣка, важно е той да постави Божественото за основа на своя животъ. Останалото ще дойде само по себе си. Златото сѫществува на земята, нѣма да го създаваме днесъ. Необходимо е само да се тури въ обръщение. Следователно, не се стремете да бѫдете добри.—Защо?—Защото доброто е вложено въ васъ. Обаче, застанете на страната на доброто. Това е естествениятъ пѫть на човѣшкото развитие. Тамъ, дето доброто не е поставено за основа на живота, иде израждането, разрушаването. Съ това се обяснява изчезването на човѣшки раси, на отдѣлни народи, общества, семейства и индивиди. Само онѣзи раси, народи, общества и семейства ще останатъ за вѣчни времена, които сѫ поставили Божественото Начало за основа на живота. Иде день, когато положението на цѣлото човѣчество ще се подобри. Какъ и кога ще стане това?—Когато хората тръгнатъ по естествения пѫть на развитие. Този пѫть се опредѣля отъ закона на любовьта. Той изключва войнитѣ, които досега сѫ ставали и ставатъ. Много войни, външни и вѫтрешни, сѫ ставали, но човѣчеството още не се е освободило. И войнитѣ сѫ донесли известни блага, но по-голѣми сѫ разрушенията отъ тѣхъ, отколкото благата. Хората сѫ дошли до мисъльта, че сѫществува Божи Промисълъ, но често се разколебаватъ въ него: ту вѣрватъ въ сѫ- ществуването му, ту се съмняватъ. Щомъ изгубятъ вѣра въ Божия Промисълъ, тѣ започватъ да вѣрватъ въ паритѣ. Мнозина гледатъ на паритѣ, като на божество, и казватъ: Има Богъ въ свѣта. Щомъ изгубятъ паритѣ, и вѣрата въ Бога изчезва. Истински вѣрващъ е онзи, който, при всички условия въ живота си, уповава на Бога. И като богатъ, и като беденъ, той признава Бога и на Него се надѣва. Какво прави, обаче, онзи, който изгубва паритѣ си, общественото си положение и остане на пѫтя, безъ никаква помощь? Той се моли на Бога, но не получава отговоръ на молитвата си. Ако при това положение вѣрата му не се разколебае, той е издържалъ изпита си. Той влиза вече въ Божествения свѣтъ и разполага съ голѣми възможности. Не търси вече помощь и подкрепа отвънъ. Докато разчитате само на външна помощь, вие сте на кривъ пѫть. Отвънъ се даватъ само условията на човѣка, а отвѫтре — възможноститѣ. На земята човѣкъ е екскурзиантъ. Дето замръкне, трѣбва да си запали огънь, да се стопли и изсуши, ако дъждъ го е валѣлъ. Дърва лесно може да намѣри, но кибритъ трѣбва да си носи. Дървата и кибритътъ представятъ условията, а възможностьта е въ самия него. Той ще нареди добре дървата, ще тури запалка и ще цъкне кибрита. Щомъ запали огъня, има право да се ползува отъ него. Следователно, който не носи огъня въ себе си, нищо не може да направи. Съвременнитѣ хора се запитватъ, защо сѫществуватъ противоречията въ живота. Една отъ причинитѣ за противоречията между хората е отсѫтствието на огънь. На всички сѫ дадени условия и възможности, но малцина проявяватъ възможноститѣ си. — Какво представятъ възможноститѣ въ човѣка? — Вѫтрешниятъ огънь. Огънь трѣбва да имате! Който носи огъня на любовьта въ себе си, той е ученъ, силенъ, свободенъ. Дето и да отиде, навсѣкѫде ще бѫде добре приетъ. Който нѣма огъня на любовьта въ себе си, той е слабъ и невежа. Дето е любовьта, тамъ е изобилието, свѣтлината, свободата и знанието. Съ това се обяснява, защо нѣкои хора успѣватъ и въ учение, и въ придобиване на богатства, а други живѣятъ въ лишения, въ мѫчнотии и страдания. Когато между господаря и слугата има любовь, и двамата изпълняватъ задълженията си правилно: слугата работи добре и съ усърдие, а господарьтъ увеличава заплатата на слугата си. Дето любовьта отсѫтствува, отношенията между хората сѫ неправилни. Едно е нуждно на сегашнитѣ хора: да поставятъ любовьта, вѣрата и надеждата за основа на своя животъ. — Коя любовь? — Христовата. — Коя вѣра и надежда ? — Христовата. Заради любовьта си къмъ Бога, Христосъ се пожертвува за цѣлото човѣчество. Спасението на човѣчеството зависи отъ любовьта. Който люби, ще бѫде спасенъ. Любовьта е мощна сила, която прониква въ съзнанието на човѣка, за да разбере, че благата въ живота сѫ общи и достѫпни за всички хора. Всѣки ще се ползува отъ тѣхъ споредъ нуждитѣ си, безъ да ги трупа, безъ да се осигурява. Богъ осигурява човѣка за единъ день, а дяволътъ — за десетки години. Въ желанието си да се осигури за далечното бѫдеще, той забравя сѫщественото, отдалечава се оть него и, докато се осигури и успокои, дохожда смъртьта и го завлича. Защо му е това богатство? Кѫде остава осигуровката му? Вложете любовьта и вѣрата си въ Бога и на Него уповавайте! Съвременното общество трѣбва да се постави на нова, здрава основа, съ нови разбирания. Старитѣ разбирания сѫ дали своето; новото време изисква нови разбирания. Едно време, споредъ стария законъ, евреитѣ принасяли жертва на Бога за прощение на грѣховетѣ, но днесъ този начинъ за изкупване на грѣховетѣ не се прилага. Църквата лесно разрешава въпроса за прощаване на грѣховетѣ и престѫпленията. Обаче, сѫдътъ не прощава лесно грѣховетѣ и престѫпленията на хората. Противъ тѣхъ се завежда дѣло и, ако обвиняемиятъ не се оправдае, турятъ го въ затворъ за нѣколко години. Жертвата не изкупва грѣховетѣ. Човѣкъ се освобождава отъ погрѣшкитѣ, когато ги изправи и престане да грѣши. Това се постига само при изобилието на живота. Докато живѣе вь лишения, той все ще грѣши. Недоимъкът, ражда злото, а изобилието — доброто. Пазете се, да не се прояви животинското естество въ васъ, да ви напакости, както разярената котка може да се хвърли и върху господаря си. Единъ познатъ разправяше своя опитность съ котката си. Единъ день тя влѣзла въ стаята му и изяла голѣмо парче сирене. Той се ядосалъ и решилъ да я накаже. Набилъ я така, та да помни, другъ пѫть, да не краде отъ господаря си. Гнѣвътъ му се предалъ на котката, и тя, като разбрала какво я очаква, събрала всичката си смѣлость и се готвѣла да се хвърли срещу господаря си. Той се уплашилъ отъ смѣлостьта и и решилъ да избѣгне катастрофата. Ако бѣше се докоснала до него, тя щѣше да обезобрази лицето му съ ноктитѣ си. И животинското естество въ човѣка може да се опълчи противъ него, както котката противъ господаря си. Какво ще правишъ тогава? Ще отворишъ вратата на стаята си, да излѣзе вънъ, както постѫпилъ господарьтъ съ разярената котка. Христосъ казва: „Не противи се на злото !“ Злото въ човѣка е неговото животинско естество. За да не пострадашъ отъ него, ще приложишъ методъ, чрезъ който ще го укротишъ. Щомъ се прояви това естество въ тебе, ти ще стоишъ далечъ, нѣма да се свързвашъ съ него. Ако си възседналъ лудъ конь и не можешъ да го укротишъ, слѣзъ отъ него, извади юлара му и го пусни въ гората на свобода. Останешъ ли на гърба му, ще ти се случи нѣкакво нещастие. — Искамъ да го възпитамъ, да стане кротъкъ. За да го укротишъ, нуждно ти е време. А сега не чакай да те хвърли коня отъ гърба си, ти самъ слѣзъ на земята и го пусни въ гората. Защо идатъ нещастия и страдания въ живота на хората ? — Защото не искатъ да слѣзатъ отъ гърба на лудия конь. Другъ е въпросътъ, ако знаете езика на животнитѣ. Тѣ се подчиняватъ на човѣка само тогава, когато той ги разбира и влиза въ положението имъ. Има индуси, които знаятъ езика на змиитѣ, на свирепитѣ животни и се разговарятъ съ тѣхъ. Змията е жестока, но се привързва къмъ човѣка. Чрезъ музиката тя може да се укротява. Който знае нейния езикъ, разговаря се съ нея, и тя не го хапе. Нѣкои пчелари работятъ съ пчелитѣ спокойно, безъ да ги жилятъ. Тѣ отварятъ свободно кошеритѣ на пчелитѣ и вадятъ медъ, безъ да ги ужили ни една пчела. Понѣкога всички пчели излитатъ отъ кошера, кацатъ върху пчеларя, и той свободно си ходи отъ едно мѣсто на друго, върши работата си, безъ да го жилятъ. Всички сѫщества сѫ свързани помежду си, но трѣбва да знаете езика имъ, да ги разбирате. Връзката се дължи на обичьта имъ къмъ човѣка. Щомъ го обичатъ, тѣ се привързватъ къмъ него. И тъй, изучавайте животнитѣ, да познавате качествата имъ. Когато искатъ да кажатъ за нѣкого, че не постѫпва добре, наричатъ го животно. Значи, той проявява животинското си естество за смѣтка на човѣшкото, което се отличава съ разумность. Животното нѣма представа за Бога и, ако се кланя на нѣкого и го зачита, това е незнайниятъ Богъ. Обаче, истинскиятъ човѣкъ се кланя на знайния Богъ, т. е. на Бога на любовьта. Хората едва сега започватъ да изучаватъ Божията Любовь и да я прилагатъ. Това, отъ което страдатъ, е човѣшката и животинската любовь. Тѣ създаватъ голѣми мѫчнотии, страдания и противоречия. Божията Любовь, обаче, освобождава човѣка отъ страданията и противоречията. Който носи свещения огънь въ себе си, той е придобилъ любовьта въ душата си. За такъвъ човѣкъ се отнася стихътъ: „И вдъхна Богъ дихание въ него, и той стана жива душа.“ Кое е отличителното качество на човѣка, който носи свещения огънь въ себе си?—Той гори и не изгасва. Той носи новъ животъ въ себе си. Обаче, не всѣки огънь е Божественъ. И барутътъ, и динамитътъ се запалватъ и горятъ, но тѣхната запалка се отличава отъ запалката на свещения огънь. Стремете се да запалите Божествения огънь въ сърдцето си. Ще кажете, че познавате този огънь. Не е достатъчно само да го познавате, но трѣбва да го имате, да гори той въ васъ. Не е достатъчно само да разбирате музиката, но трѣбва да свирите. Истинското знание е, когато човѣкъ самъ може да свири, да прави нѣщата, да знае да живѣе правилно. Не е достатъчно само да разбирате своето естество, но трѣбва да го управлявате. Животинското естество трѣбва да се подчини на човѣшкото, а човѣшкото — на Божественото. Станете ли господари на животинското си естество, вие можете да влѣзете въ новия животъ, да бѫдете ученици на Великата школа на живота. „Богъ, прочее, като презираше времената на невежеството, сега повелява на всичкитѣ человѣци навсѣкѫде да се покаятъ. Защото е отредилъ день, въ който ще сѫди вселената праведно чрезъ человѣка, когото е опредѣлилъ, и даде увѣрение на всичкитѣ, като го възкреси отъ мъртвитѣ.“ (—30, 31 ст.). Подъ „човѣкъ“ се разбира съвѣстьта, съзнанието, Божественото въ насъ, което ни сѫди. То показва, че пѫтьтъ, по който вървимъ, не е правъ. То вижда и онѣзи погрѣшки, които другитѣ не виждатъ. „А тѣ, като чуха възкресението на мъртвитѣ, едни се ругаеха, а други рекоха: За това пакъ щемъ те слуша.“ (— 32 ст.). Който живѣе въ животинското, е мъртавъ. За да възкръсне, той трѣбва да стане господарь на животинското си естество и да прояви Божественото Начало. Днесъ отъ всички се иска съзнателна, разумна работа. Нѣкой не успѣватъ въ живота си, защото очакватъ на богатството на баща си. И това е добро, но какво ще правите, ако баща ви не е оставилъ външно богатство? Ще се впрегнете на работа. Богъ е вложилъ въ всѣки човѣкъ богатство, което трѣбва да се обработва. На всѣки е даденъ най-малко по единъ талантъ, но той може да се увеличи. Не бѫдете лениви, като онзи слуга, на когото господарьтъ далъ единъ талантъ, а той го заровилъ въ земята. Ще кажете, че човѣкъ не се нуждае отъ много знания. Важно е, че всѣки се нуждае отъ знание, което трѣбва да се прилага. Истинско, положително знание е нуждно на човѣка. Христосъ казва: „Ако не се родишъ изново, не можешъ да влѣзешъ въ Царството Божие.“ Ражда се човѣшкото, а животинското се преражда. Тъй щото, не мислете за прераждането, но за новораждането, за което говори Христосъ. „Роденото отъ плътьта е плъть, а роденото отъ Духа е духъ.“ Родениятъ отъ Духа грѣхъ не прави и не умира. Роденото отъ плътьта, т. е. животинското, грѣши и умира, затова трѣбва да се преражда. Родениятъ отъ Бога се въплътява, нито се ражда, нито преражда. Работете върху себе си да се новородите отъ Духъ и вода, вѣчно да живѣете. Имайте вѣра въ Божественото, което живѣе въ васъ. Само така Богъ ще бѫде на ваша страна. Благословени сте, ако вѣрвате въ онова, което Богъ е вложилъ въ васъ. — Божиятъ Духъ носи всички тѣ блага на живота. * 16. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 5 януарий, 1936 г. 5 ч. с. София. — Изгрѣвъ.

От "ОТЕЦЪ МЕ ЛЮБИ" - Две утринни беседи изнесени от Учителя на 22 март 1936г в София. Издание на печатница "Задруга", Врабча 1, София 1936г. Книга за теглене на PDF - стар правопис Съдържание на книжката - стар правопис Което Богъ е съчеталъ „Онова, което Богь е съчеталъ человѣкъ да не разлѫчва."*) *) Марка 10:9. „Което Богъ е съчеталъ". Христосъ е изказалъ този стихъ по единъ външенъ поводъ, който се наблюдава въ всѣкидневния животъ на хората. Той има дълбокъ вѫтрешенъ смисълъ. „Онова, което Богъ е съчеталъ". Какво е съ­четалъ Богъ?—Връзката между духа и душата. Значи, за да не изгуби сѫщественото въ жи­вота, човѣкъ не трѣбва да разваля тази връзка. Фарисеитѣ запитали Христа: „Дали е просте­но на мѫжъ да напусне жена си?" Христосъ имъ отговорилъ: „Онова, което Богъ е съчеталъ, човѣкъ не трѣбва да разлѫчва". Това значи: докато духътъ на човѣка е свързанъ съ ду­шата, той никога не може да напусне жена си. Щомъ тази връзка се скѫса, мѫжътъ всѣкога може да напусне жена си. Сега ще ви дамъ следнитѣ мисли за ориен­тиране въ живота. Когато обикновенитѣ хора въ свѣта управляватъ, всички останали спятъ. Когато талантливитѣ управляватъ, обикнове­нитѣ хора се събуждатъ. Когато гениалнитѣ управляватъ, всички хора ставатъ. Най-после, когато светиитѣ управляватъ, всички хора започватъ да работятъ. Следователно, докато човѣкъ спи, обикновени хора го управля­ватъ; щомъ се пробуди, талантливи хора го управляватъ; щомъ става, гениални хора го управляватъ; щомъ започне да работи, светии го управляватъ. Това сѫ вътреш­ни състояния, които всѣки човѣкъ преживя­ва. Всѣки човѣкъ минава презъ тѣзи състоя­ния. Докато обикновени мисли и чувства занимаватъ човѣка, той заспива. Щомъ талантливитѣ се проявяватъ въ човѣка, той се про­бужда. Прояви ли се гениалностьта въ човѣ­ка, той става отъ леглото и започва да се облича. Когато човѣкъ стане светъ, свѣтлината на деня го огрѣва, той започва да рабо­ти. За да започне работа, човѣкъ трѣбва да даде пѫтъ на светиитѣ въ него да управля­ватъ. Той не трѣбва да се стреми къмъ светийство, но да се остави светии да го упра­вляватъ. Мнозина се стремятъ да станатъ све­тии. Тамъ е тѣхната погрѣшка. Да желаете светии да станете, това е човѣшко раз­биране.Обаче, да желаете вие да работите, а гении и светии да ви управляватъ, това е Бо­жествено разбиране. Щомъ имате таково раз­биране, ще получите Божието благословение. Тъй щото, самъ по себе си, човѣкъ не може да бѫде нито обикновенъ, нито талантливъ, нито гениаленъ, нито светия. Но ако оста­ви обикновени хора да го управляватъ и се занимава съ обикновени мисли и чувства, той е обикновенъ; и като обикновенъ, той ще яде, ще пие и ще спи. Ако остави талантливитѣ да го управляватъ, той ще се пробуди отъ сънь. Ако остави гениалнитѣ да го упра­вляватъ, той ще стане отъ леглото си и ще се облѣче. Ако остави светиитѣ да го упра­вляватъ, той ще започне да работи, ще бѫде едно съ тѣхъ. „Онова, което Богъ е съчеталъ, человѣкъ да не разлѫчва". — Защо? — Защото той не може да направи нѣщо по-умно отъ Бога. Чо­вѣкъ не трѣбва да седи и да мисли, какво самъ да направи. Колкото и да мисли, нищо ново нѣма да измисли, но да се заеме волята Божия да изпълни, т. е. да реализира онова, което Богъ е съчеталъ. Какво прави ученикътъ по рисуване? Той взима модела, който учительтъ му е далъ, и започва да рисува. Никой ученикъ не може да измисли по-добъръ моделъ отъ този, който му е даденъ. И никой човѣкъ не е създалъ и не може да създаде по-добъръ човѣшки моделъ отъ този, за който се каз­ва, че е създаденъ по образъ и подобие Бо­жие. Досега никой художникъ не е могълъ да нарисува онзи човѣшки образъ или моделъ, за който е казано въ Битието, че Богъ го е създалъ по образъ и подобие свое. Много чо­вѣшки образи сѫ рисувани досега, отъ видни художници, но всички сѫ далечъ още отъ първообраза. „Онова, което Богъ е съчеталъ". Щомъ Богъ е съчеталъ нѣщо, на сѫщото основание и човѣкъ е изпратенъ на земята да направи нѣшо въ духа на това, което Богъ е съчеталъ. Които не разбиратъ този законъ, тѣ могатъ да изпаднатъ въ заблуждение, да мислятъ, че всичко могатъ да направятъ. Обаче, казано е въ Писанието: „Цѣлиятъ свѣтъ лежи въ рѫцетѣ на лукавия". Това значи: цѣлиятъ свѣтъ лежи въ заблуждения, въ изкушения. Вслед­ствие на заблужденията хората нѣматъ ясна представа за живота. Защо? — Защото нѣматъ любовь. Безъ любовь човѣкъ не може да има ясна представа за живота. Безъ любовь животътъ е неразбранъ, непознатъ за човѣка. Безъ любовь животътъ е мѫчение. Любовьта е не­обходима за човѣка, за да познае живота. Че страдалъ човѣкъ, че се мѫчилъ, че ималъ не­приятности, това сѫ илюзии въ живота. Илюзиитѣ сѫ на второ мѣсто. На първо мѣсто е любовьта, която ражда живота. — Главата ми побѣлѣ отъ страдания. — Ти се лъжешъ. То­ва не сѫ никакви страдания. Твоитѣ страда­ния и мѫчнотии сѫ отъ книга направени. Разбойникъ влѣзълъ въ дома на единъ богатъ човѣкъ, извадилъ срещу него ножа си и му казалъ: Скоро дай пари! — Моля ти се, не ме убивай! Колко искашъ? Ще ти дамъ, колкото искашъ, но животътъ ми само пощади. Богатиятъ далъ известна сума на разбойника, и по този начинъ спасилъ живота си. Следъ това разправялъ на приятелитѣ си, че безъ малко животътъ му щѣлъ да отиде. Разбойникъ влѣзълъ въ дома му, съ ножъ въ рѫка. — Знаешъ ли, че този ножъ бѣше книженъ? — Тъй ли? Да знаехъ, че е така, азъ самъ щѣхъ да се разправя съ него. Сега и на васъ казвамъ: Ножътъ, съ кой­то апаши и разбойници ви плашатъ, е книженъ. Страданията ви пъкъ не сѫ нищо дру­го, освенъ трици. Нѣкой страдалъ, защото нѣмалъ пари; другъ — защото нѣмалъ жена; трети — защото билъ боленъ; четвърти — за­щото никой не го обичалъ. Слушате нѣкой да се оплаква, че майка му, баща му, братъ му, сестра му не го обичали, всички го изостави­ли. Отде знае това? Влѣзълъ ли е той въ сърдцето на майка си или на баща си да знае това? Единственото нѣщо, което човѣкъ знае, е това, което мисли. За да познае човѣкъ, да­ли нѣкой го обича или не, той самъ трѣбва да има любовь. Ако любовьта е въ неговото сърдце, той ще освѣти сърдцата на другитѣ и ще разбере, обичатъ ли го тѣ или не. Освенъ любовьта другъ пѫть нѣма. Тя разкрива всич­ки тайни. Какъ ще разберете живота на дру­гитѣ хора, ако не ги обичате? Единствената мѣрка въ живота е любовьта. Безъ любовь, като Божествена мѣрка, животътъ всѣкога ще остане неразбранъ. Който има любовь въ себе си, той разполага вече съ онази мѣрка, съ която може да мѣри всички нѣща. Който е придобилъ любовьта, той се е домогналъ до щастието въ живота. Дето е любовьта, тамъ е щастието. Въ това нѣма никакво изключе­ние. Казватъ нѣкои, че любовьта била празна работа. — Не, въ безлюбието е празнотата, а въ любовьта — пълнотата на живота. Докато имате въ себе си любовьта, като мѣрка на жи­вота, вие всѣкога ще имате миръ, спокойствие, радость, веселие. Ако изгубите едно отъ тия качества, вие сте изгубили мѣрката си.—Какво да правя тогава? — Намѣри мѣрката си и по­стави я на мѣсто! Представете си, че влизате въ една тъм­на изба безъ свѣщь. Какво ще стане съ васъ? Ще се спънете нѣкѫде и ще паднете. Ако влѣзете съ запалена свѣщь въ избата, никакво спъване нѣма да има. Следователно, каквото представя запалената свѣщь за физическия свѣтъ, такова нѣщо представя любовьта за сърдцето. Само любовьта е въ състояние да разреши мѫчнотиитѣ ви. Любовьта е пѫть за разрешаване на труднитѣ задачи въ живота на човѣка. Съ други думи казано: Любовьта е пѫть за сърдцето. Мѫдростьта пъкъ е пѫть за ума. Човѣкъ не може да разбере, да оцени, да придобие знание и да го приложи, ако не е мѫдъръ. Нѣкои хора обичатъ да говорятъ много, да заставятъ другитѣ да вѣрватъ въ това, въ което и тѣ сами не вѣрватъ. Тѣ искатъ да заставятъ другитѣ хора да мислятъ върху това, което и на тѣхъ не е ясно, не го разбиратъ. Това е невъзможно. Направете опитъ въ това отношение и ще се увѣрите, че е така. Човѣкъ може да предаде мисъльта, знанието си на другитѣ хора, когато самъ той разполага съ такова знание, съ такава мисъль, които предъ нищо не се разколебаватъ. Единъ англичанинъ прекаралъ въ Индия цѣли 20 години и научилъ само едно изкуство, т. е. придобилъ само едно знание: да разгон­ва кучета. Като се върналъ въ Англия, отишълъ въ Лондонъ, дето се срещналъ съ единъ английски лордъ. Като разправялъ на лорда за това, което придобилъ въ Индия, последниятъ пожелалъ да направятъ опитъ. Деньтъ и часътъ за опита били опредѣлени. Лордътъ пристигналъ съ своитѣ 40 кучета, поро­да булдогъ, които били много свирепи. Англичанинътъ пристѫпилъ къмъ опита. Застаналъ на едно мѣсто и мислено описалъ око­ло себе си окрѫжность. Следъ това лордътъ започналъ да пуща срещу него едно по едно кучетата си, като сѫщевременно ги насъсквалъ. Първото куче излѣзло, хвърлило се къмъ англичанина, но той веднага му изсвирилъ по особенъ начинъ. Кучето стигнало са­мо до мислено прекараната линия и тамъ се спрѣло. Излѣзло второ, трето, четвърто куче, но като чули това изсвиркване, всички се спирали предъ проектираната линия. Всички 40 кучета се събрали на едно мѣсто, лаели, но не могли да пристѫпятъ крачка напредъ. Достатъчно било англичанинътъ да изсви­ри по специфиченъ начинъ, за да хукнатъ всички кучета назадъ. Това е истинско зна­ние—да изсвиришъ съ уста, и кучетата да се разбѣгатъ. Ако кучетата не бѣгатъ отъ ваше­то изсвиркване, вие нѣмате никакво знание. Какво представятъ нещастията и мѫчнотиитѣ въ свѣта? — Това сѫ свирепитѣ кучета, които лаятъ около васъ. Какъ можете да се справите съ тѣхъ? — Като имъ изсвирите. Ако при изсвирването успѣете да ги разгони­те, вие разполагате съ истинско, положително знание. Колкото и да философствувате, какви­то теории да изнасяте, ако не можете да се освободите отъ кучетата, вие нѣмате мѣрката на знанието — на мѫдростьта, нито мѣрката на любовьта. А тъй, да предполагате само, че имате знание, това не е вѫтрешно, дълбоко знание. Това е външно знание само, което всѣки моментъ можете да изгубите. Положи­телно знание е това, съ което човѣкъ разпо­лага всѣки моментъ и може самъ да го при­ложи, безъ да очаква помощь отъ хората, безъ да очаква тѣхното удобряване. Сега, да дойдемъ до истината. Истината е мѣрка за свободата. Човѣкъ не може да бѫде свободенъ, докато не е намѣрилъ мѣр­ката на истината въ себе си. Свободата е вѫтрешна, а не външна проява. За да бѫде свободенъ, човѣкъ трѣбва да бѫде живъ; по­сле, той трѣбва да разполага съ мѣрката на любовьта, на мѫдростьта и на истината. Щомъ има тѣзи нѣща въ себе си, той ще бѫде силенъ. Какъ може човѣкъ да придобие свобо­дата си? Чрезъ съзнателна работа върху себе си. Всѣки трѣбва да разчита на себе си, самъ да извоюва свободата си. Свободата, която човѣкъ търси, не може да дойде отвънъ. Ако е въпросъ за външна свобода, човѣкъ лесно може да я добие. Господарьтъ може да на­прави слугата си външно независимъ, но съ то­ва той ще отнеме вътрешната му свобода. Свободата се придобива при условия­та, при които човѣкъ се намира. Докато е на леглото си и очаква помощь отъ лѣкаря, болниятъ не е свободенъ. Ще дойде единъ лѣкарь, ще му даде нѣкакво лѣкарство, което временно само ще го успокои. Ще дой­де другъ лѣкарь, ще му даде второ лѣкарство, което ще влоши положението му. Бол­ниятъ, обаче, не е свободенъ нито въ първия, нито въ втория случай. Човѣкъ трѣбва да бѫ­де лѣкарь самъ на себе си. Докато не сте лѣкарь на себе си, вие не можете да бѫдете свободни. Докато човѣкъ не създаде вѫтрешна, интимна връзка между духа и душата си той не може да бѫде свободенъ. Тази връзка наричаме връзка съ Бога, съ Първата Причи­на на нѣщата. Безъ тази свещена връзка, чо­вѣкъ не може да очаква онова вѫтрешно един­ство въ себе си. Отъ това единство зависи бѫдещето развитие на човѣка. Отъ вѫтрешното единство въ човѣка зависи придобиване на ония блага, къмъ които той се стреми. Та­ка трѣбва да се разбира истината. Които не разбиратъ истината, тѣ очакватъ първо свѣтътъ да стане добъръ, а по­сле хората. Нѣма защо свѣтътъ да става добъръ. Свѣтътъ представя съвокупность отъ хора. Когато всѣки човѣкъ поотдѣлно стане добъръ, цѣлиятъ свѣтъ ще стане добъръ. Всич­ки хора пъкъ живѣять и се движатъ въ Бога, Който е създалъ свѣта. Следователно, всѣки човѣкъ има условия въ себе си да стане до­бъръ. Който разбира Божиитѣ пѫтища и ги следва, той е едно съ Бога — никой не мо­же да го ограничи. Богъ е всѣкога свободенъ. Казано е въ Писанието: „Дето е Духътъ, тамъ е свободата. Дето е Духътъ, тамъ е истината. Истината прави човѣка свободенъ". Всички съвременни хора търсятъ свободата. Цѣлиятъ свѣтъ воюва за свобода. Въ всѣки домъ има споръ за свобода: мѫже, жени, деца—всич­ки се борятъ за свобода; слуги и господари — сѫщо се борятъ за свобода. Обаче, тъй както съвременнитѣ хора търсятъ свободата, този въпросъ ще остане неразрешенъ. Свѣ­тътъ самъ нѣма да разреши тази задача, нито вие можете да разрешите задачата на свѣ­та. — Защо е така? — Защото този въпросъ е колективенъ и принадлежи на разреша­ване отъ цѣлото човѣчество. Цѣлото човѣчество търси нѣщо. То търси нѣкаква обща идея, която да го повдигне. Каква е тази идея, никой не знае. Никой човѣкъ не може да на­ложи една идея на другитѣ. Всѣки самъ мо­же да си наложи нѣкаква идея. Само при то­ва положение човѣкъ може да бѫде свобо­денъ. Ако нѣкой пита, какъ може да бѫде свободенъ, това показва, че той не е готовъ, още за свобода. Докато човѣкъ пита, какъ трѣбва да гледа, това показва, че той е слѣпъ. Щомъ престане да пита, какъ трѣбва да гле­да, той вече е прогледалъ. Щомъ вижда, той може да се движи свободно: Тогава той тръг­ва съ всички заедно, и кой каквото му посо­чи, всичко вижда. Той тръгва по градове, по села, по гори и планини — свѣтътъ обикаля. Докато човѣкъ пита, какъ трѣбва да чува, той е глухъ. Щомъ престане да пита, какъ трѣбва да чува, той вече е съ отворени уши, всичко може да чува. И тъй, отворете очитѣ си сами, безъ да очаквате да дойде нѣкой отвънъ да ви ги отвори. Да отвори човѣкъ самъ очитѣ и ушитѣ си, това е негово собствено право, дадено му отъ самата природа. Трѣбва ли да чакате сутринь да дойде вашиятъ слуга отвънъ да от­вори очитѣ ви? Ако човѣкъ самъ може да отвори очитѣ си, трѣбва ли да очаква спа­сението му да дойде отвънъ нѣкѫде? Има из­вестни условия за спасението на човѣка от­вънъ, но пълно, истинско спасение иде отвѫтре. Това се отнася до онѣзи, които разбиратъ, които сѫ посадени вече въ земята и които иматъ условия да растатъ. Онѣзи, кои­то не разбиратъ, тѣ ще останатъ само съ стремежа си въ потенциално състояние, въ каквото състояние се намира житното зърно въ хамбара. То има стремежъ да расте, но условия нѣма за това. Обаче, като го посади­те на нивата и го поставите на неговото мѣсто, то ще започне да расте отъ само себе си. Това житно зърно е въ състояние да съз­даде друго, подобно на себе си. Ако житно­то зърно е способно да израсте и да даде плодъ, подобенъ на себе си, колко повече чо­вѣкъ може да направи това! Когато човѣкъ се натъкне на страдания, това е признакъ, че той е излѣзълъ вече отъ Божествения хамбаръ и е посѣтъ на Божествената нива. И следъ това на човѣка не остава нищо друго, освенъ да расте, да цъвти и плодъ да вързва. Само така той ще получи Божието благословение. Значи, докато сте въ хамбара, никакви стра­дания нѣмате. Щомъ ви посадятъ на нивата, страданията ще дойдатъ. Докога ще имате стра­дания?—Докато узрѣете. Щомъ узрѣете, стра­данията ви ще престанатъ. Следователно, чо­вѣкъ страда, докато е на земята. Когато мине въ другия свѣтъ, земнитѣ страдания изчезватъ. И тъй, страданията, които хората иматъ, сѫ временни. Разликата между хората на зе­мята не седи въ това, че едни страдатъ, а други — не, но въ голѣмината на страдания­та: нѣкои страдания сѫ по-голѣми, а други — по-малки. Колкото по-голѣми сѫ страдания­та, толкова по-голѣмо е растенето. Запримѣръ, дѫбътъ има по-голѣми страдания отъ житното зърно. Житното зърно узрѣва за шесть месеца и следъ това се скрива въ хам­бара, когато дѫбътъ следъ сто или двеста години едва може да се върне въ хам­бара. Дълго време дѫбътъ остава вънъ, на голѣми изпитания. Ако погледнете кората на дѫба, ще видите, че тя е силно напукана. — На какво се дължи това? — На голѣмитѣ външни несгоди. Сега ще говоря за онова, което е вло­жено у васъ, а не за онова, което въ бѫдеще може да спечелите. Онова, което въ бѫдеще можете да спечелите, това е лотарийна игра; за васъ сѫ важни богатствата, които днесъ имате въ себе си, които можете да обработите и използувате. Всѣки отъ васъ има въ себе си по единъ изворъ на любовьта, на мѫдро­стьта и на истината. Дръжте се за тѣзи из­вори и ползувайте се отъ тѣхъ разумно. Това не значи още, че вие ще бѫдете съвършени, самостоятелни, че нѣма да имате никакво от­ношение къмъ хората. Всѣки изворъ е въ връзка съ други извори. Значи, водата отъ вашитѣ извори ще се съедини, ще се слѣе съ водата на другитѣ извори и ще образува голѣмо море. Следователно, дръжте се за онѣзи из­вори, които сѫ у васъ, за да се свър­жете съ тѣзи души, съ които си хармонирате. За да расте и да се развива правилно, човѣкъ всѣки день трѣбва да се свързва по­не съ една напреднала душа. Връзката на чо­вѣка съ напредналитѣ души е първото усло­вие за растене. Мнозина мислятъ, че като постигнатъ съвършенство, ще се уединятъ, и ни­кой нѣма да ги смущава. Кой може да сму­щава човѣка? Само глупавиятъ може да сму­щава. Тъй щото, ако нѣкой се смущава, това показва, че глупавитѣ, обикновенитѣ съще­ства въ него управляватъ. А вие знаете, че когато глупавитѣ, обикновенитѣ упра­вляватъ, хората спятъ. Когато талантливитѣ управляватъ, хората се пробуждатъ. Когато гениалнитѣ управляватъ, хората ставатъ отъ леглата си и започватъ да се обличатъ. Ко­гато светиитѣ управляватъ, хората започватъ да работятъ. Това сѫ четири състояния, презъ които всѣки човѣкъ минава. Ще запитате, дали тия нѣща сѫ вѣрни. — Азъ говоря само това, което абсолютно зная, което съмъ провѣрилъ и изпиталъ не само веднъжъ, но безброй пѫти. — Какъ можемъ да се увѣримъ въ това? — Като из­учавате себе си, като изучавате ближнитѣ си. Щомъ се свържете съ единъ човѣкъ, вие ще познаете, дали той е отъ обикновенитѣ, отъ талантливитѣ, отъ гениалнитѣ, или отъ све­тиитѣ. Същевременно ще познаете, дали единъ човѣкъ спи, дали се е пробудилъ, дали е станалъ или е започналъ вече да работи. Кога човѣкъ заспива? — Когато се унесе отъ нѣ­каква мисъль. Запримѣръ, нѣкой си купилъ единъ лотариенъ билетъ и започналъ да мечтае, че ще спечели единъ милионъ лева. Както си мечтае, така заспива. Ще дойде нѣкой следъ това да му говори нѣщо на ухото. Човѣкътъ спи. Какво ще му говорите? Оставете го спокоенъ. Това показва, че обикновенитѣ хора го управляватъ. Не говорете на човѣкъ, който спи, защото и вие ще минете за спещъ, за чо­вѣкъ, когото обикновенитѣ управляватъ! Ко­гато се събуди, тогава му говорете. Сега ние говоримъ за закона на лю­бовьта, като връзка между душитѣ. Когато се направи тази връзка, животътъ на хората ще потече по естественъ начинъ. Тогава никой никого нѣма да изнасилва, да измъчва. Всички хора ще си помагатъ взаимно. Законътъ на любовьта изисква взаимна помощь между хората. Когато хората се свържатъ съ закона на мѫдростьта, свѣтлина ще потече въ умоветѣ имъ. Тогава никой нѣма да се спъ­ва. Пѫтьтъ имъ ще бѫде освѣтенъ. Когато хора­та се свържатъ съ закона на истината, тѣ ще бѫдатъ свободни. Необходимо е човѣкъ да бѫде свободенъ. Безъ животъ, безъ знание и безъ свобода човѣшкиятъ духъ и човѣшката душа не могатъ да растатъ, не могатъ пра­вилно да се развиватъ. Това сѫ велики заповѣди, написани на човѣшката дуща. И тъй, когато човѣкъ се намѣри предъ голѣми изпитания, нека не търси знанието отвънъ нѣкѫде, но да се вдълбочи въ себе си и самъ да чете онова, което лю­бовьта, мѫдростьта и истината сѫ написали въ него. Това е написано отъ рѫката на не­говия вѣченъ Баща. Това е изказалъ Христосъ съ думитѣ: „Както ме е Отецъ научилъ, така говоря“. Това се разбира отъ думитѣ, изказа­ни отъ Христа: „Всички ще бъдатъ научени отъ Бога“. Да бъдете научени отъ Бога, не значи да станете господари. — Не, тогава ще започне истинскиятъ животъ, който хората търсятъ. Когато слънцето изгрѣва, и очитѣ на човѣка съ отворени, той ще види благото, свѣтлината на деня. Ако очитѣ му съ затво­рени, той ще остане слѣпъ за това благо. Ко­гато Божествениятъ Духъ изгрѣе и намѣри човѣка съ петь, съ седемь отворени сѣтива, Той ще излѣе върху него всички свои благо­словения. Това значи да живѣе човѣкъ безъ законъ, написанъ отъ човѣшка ръка. Какво по-велико състояние отъ това? Тогава човѣкъ нѣма да се стреми ни къмъ талантливость, ни къмъ гениалность и светийство, но душата му ще бъде проникната отъ желание да бъде Синъ Божий. Ще дойде день, когато всички хора ще бъдатъ Синове Божии. Когато всички хора работятъ и се съобразяватъ съ законитѣ на любовьта, мѫдростьта и истината, тѣ ще станатъ Синове Божии. Да бъдете Синове Бо­жии, това значи, Божието да стане ваше, а вашето — на Бога. Това значи, всички хора, всички души да се обединятъ въ едно цѣло. Кога ще стане това? — Още днесъ може да стане. Не е нужно светии да станете, но да оставите светиитѣ да ви управляватъ. Светиитѣ трѣбва да ви управляватъ, а вие — да работите. Още днесъ всички можете да бъдете Синове Божии, въ смисълъ да имате синовни отношения къмъ Бога. А що се от­нася до работата, за това се изисква много време. Да добие човѣкъ външни знания, за това се изисква много време. За вътрешното знание, обаче, не се иска много време. Доста­тъчно е човѣкъ да се вдълбочи въ себе си, за да прочете онова, което отъ вѣкове е написа­но въ него. Така той ще опита и приложи онова, което знае. Безъ това вдълбочаване и проучаване на себе си, човѣкъ всѣкога ще разваля хубавитѣ работи. Даде ли ви се прѣсенъ, хубавъ хлѣбъ — опитайте го. Не мисле­те много върху него. Какво правятъ съвременнитѣ хора? Като получатъ такъвъ хлѣбъ, тѣ тръгватъ отъ съседъ на съседъ да покажатъ, какво съ получили. Този съседъ ще пипне хлѣба, онзи съседъ ще го пипне, дока­то най-после съвсемъ го изцапатъ. Не давай­те хлѣба си въ ръцетѣ на чуждитѣ хора. — Ами ако нѣкой нѣма хлѣбъ? — Богъ е далъ въ ръцетѣ на всѣки човѣкъ по единъ хлѣбъ. Щомъ е създалъ човѣка, Той го е осигурилъ. Като обичате Бога, вие ще запазите хлѣба, който ви е даденъ отъ Него. Който е позналъ любовьта, мѫдростьта и истината, той никога нѣма да остане гладенъ. Щомъ гладътъ на човѣка е задоволенъ, той е свободенъ, може да работи. Следователно, хлѣбътъ, който е даденъ на човѣка, е заради него. Ще кажете, че това е егоистично. Никакъвъ егоизъмъ нѣма тукъ Следъ като човѣкъ изяде хлѣба си и го преработи, той го превръща на плодно дърво, отъ плодоветѣ на което всѣки пѫтникъ, всѣко дете има право да си вземе. Не само хо­рата, но и птичкитѣ, и животнитѣ ще могатъ да ядатъ отъ тѣзи плодове. Като изяде опредѣления за него хлѣбъ, човѣкъ може да се превърне на дойна крава, отъ млѣкото на коя­то всички могатъ да се ползуватъ. — Какъ, кра­ва да стана, хората да ме доятъ! Споредъ мене кравата е изворъ, който постоянно бли­ка и раздава своето благо. Мѫчно ли е на из­вора да тече? Страшно е положението на извора, когато престане да дава. Докато дава, той е доволенъ, щастливъ. Щомъ престане да дава, той изгубва вече щастието, доволството си. Когато говоримъ за Божествената крава, ние разбираме Божественото млѣко, което из­вира отъ недрата на Великия Духъ, Който храни човѣшкитѣ души. Това е вътрешно съ­стояние, което може да изпита всѣка душа. „Онова, което Богъ е съчеталъ, човѣкъ да нe разлѫчва". Какво е съчеталъ Богъ? — Той е съчеталъ възгледитѣ на душата и на духа, отношенията между тѣхъ. Тѣзи сѫ новитѣ възгледи, които правятъ човѣка свобо­денъ. Ние имаме предъ видъ съвършената, пълната свобода, която съдържа въ себе си три качества: животъ, знание и свобода. Кой­то има тѣзи качества въ себе си, той влиза въ новия животъ — въ възкресението. Въз­кресението е нова фаза на живота, новъ жи­вотъ, който изключва всички страдания, всич­ки мъчнотии и недоразумения. Преди да влѣзете въ живота на свободата, въ живота на въз­кресението, вие не можете да бъдете свобод­ни отъ вашитѣ мъчнотии и страдания. Докато сте още въ стария животъ, страда­нията неизбѣжно ще ви следватъ. Временно страданията могатъ да отстъпятъ отъ човѣка, но следъ това пакъ ще го посетятъ. Въ но­вия животъ, обаче, страданията сами по себе си изчезватъ. Както слънчевата свѣтлина и топлина топятъ леда и снѣга, така свѣтлината на новия животъ стопява и отстранява отъ пътя на човѣка всички мъчнотии и страда­ния. Казано е въ Писанието за Бога: „Ще изтрия сълзитѣ имъ и нѣма да ги помена. И ще ме познаватъ отъ малъкъ до голѣмъ". Казано е още: „Нито oкo е видѣло, нито ухо е чуло онова, което Богъ е приготвилъ за ония, които Го любятъ". Велики работи е приготвилъ Богъ за онѣзи, които Го любятъ. Обаче, докато дойдатъ до тѣзи велики рабо­ти, тѣ трѣбва да минатъ презъ земята, като презъ велико училище. Страданията и мъчнотиитѣ, които човѣкъ минава, идатъ за него­во добро. Така той трѣбва да гледа на тѣхъ, за да победи докрай. Кой ще победи свѣта? — Здравиятъ, а не болниятъ. Кой ще победи свѣта? — Живиятъ, а не мъртвиятъ. Кой ще победи свѣта? — Учениятъ, който разполага съ творческо знание, а не невежиятъ. Кой ще победи свѣта? — Свободниятъ, който носи въ знание, произлѣзло отъ мѫдростьта и свобода, произлѣзла отъ истината. Сега, желая на всички да бѫдете носи­тели на новия животъ, на пълната свѣтлина и на съвършената свобода. Желая ви да изпълните волята Божия и да не разлѫчвате онова велико съчетание, кое­то Богъ е поставилъ между вашия духъ и ва­шата душа. Това значи да станете Синове Божии. Желая ви да бѫдете Синове Божии! „Богъ е Духъ, и Божиятъ Духъ носи свобода" Беседа отъ Учителя, държана на 22 мартъ, 1936 г. 5 ч. с. София. — Изгрѣвъ.

От книгата "Да живѣемъ за Господа", единична извънредна беседи, изнесени от Учителя през 1937 г. Издание - 1937 г., София Книгата за теглене на PDF Съдържание (текстът ще бъде добавен)

"Лѫчи на живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера презъ лѣтото на 1937 г. София, Първо издание, София, 1937 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание ЛѪЧИ НА ЖИВОТА. Великото въ живота, това е пробуждането на човѣшката душа. Като символъ, пробуждането на човѣшката душа представя разпукване пѫпкитѣ на цвѣтята, разцъвтяване пѫпкитѣ на растенията. Отъ Божествено гледище, душата може да се уподоби на пѫпка, която очаква момента на своето разпукване. Пробуждането на човѣшката душа подразбира запознаването и съ Божията Любовь. Само пробудената душа познава Бога. Само пробудената душа познава качествата на Божията Любовь. Туй е изразилъ Христосъ съ стиха: „Това е животъ Вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога“. Отъ този стихъ ставатъ ясни думитѣ Христови: „Иди, продай всичко и ела да ме последвашъ“. Пробуждането на човѣшката душа е велико явление въ Битието. То не е произволенъ процесъ. Както раждането на детето е велико събитие въ дома, така и пробуждането на човѣшката душа е велико събитие въ Божествения свѣтъ. Всички ангели, всички възвишени, разумни сѫщества се радватъ на това събитие. Пробуждането на човѣшката душа не подразбира обръщане на грѣшника къмъ Бога, но освобождаване на Божественото въ човѣка отъ всички криви разбирания, отъ всички заблуждения, въ които е билъ потопенъ презъ вѣчностьта. Пробуждането на човѣшката душа, на нейното разцъвтяване подразбира събличане на човѣка отъ старото, отъ кривото, отъ неговитѣ вѣковни заблуждения. Въ пробуждането на човѣшката дута се вижда величието на Божията Любовь. Пробуждането на човѣшката душа се придружава съ възприемане на първия Божественъ лѫчъ на топлината на любовьта. Този лѫчъ представя потикъ на душата къмъ новъ животъ. Потикътъ на душата къмъ новъ животъ се изразява въ нейното разцъвтяване. На този потикъ, именно, ангелитѣ се радватъ. Въ него тѣ виждатъ проява на Битието, проява на Божия Духъ. Този моментъ въ живота на човѣка е начало на истинска радость, начало на пълна свобода. Когато душитѣ се пробуждатъ, ангелитѣ на небето пѣятъ и възхваляватъ Господа. Когато цвѣтята цъвтятъ, пчелитѣ пѣятъ, весело бръмчатъ. Тѣ пѣятъ за цъвналитѣ цвѣтя, за проявения животъ. Пчелитѣ пѣятъ, радостно хвърчатъ отъ цвѣтъ на цвѣтъ и събиратъ сладъкъ сокъ за своя медъ. Каквото сѫ цвѣтята за пчелитѣ, такова нѣщо представятъ пробуденитѣ човѣшки души за ангелитѣ. Отъ тия души ангелитѣ събиратъ медъ за своитѣ кошери и се радватъ и на малкитѣ придобивки. Който се осмѣли да разруши живота на една отъ тия души, той разваля работата на ангелитѣ, които сѫ въ небесата. Всѣкога дръжте тази мисъль въ ума си, за да осмислите своя земенъ животъ. Разцъвтяването на човѣшката душа осмисля живота на човѣка. Докато човѣкъ очаква този моментъ, земниятъ му животъ има смисълъ. Престане ли да го очаква, изгуби ли надежда въ него, земниятъ му животъ абсолютно се обезсмисля. Когато настѫпи момента на разцъвтяването на нѣкоя душа, цѣлото небе се радва на това велико събитие и отправя погледа си къмъ тази душа. Щомъ небето се радва на пробудената душа, радвайте се и вие. Радвайте се на своята пробудена душа. Радвайте се на всички пробудени души, както цвѣтята се радватъ, когато цъвтятъ. Не се запитвайте, кой какъ е цъвналъ и какъ е облѣченъ. Безбройни сѫ краскитѣ и цвѣтоветѣ, съ които човѣшкитѣ души се обличатъ. Никѫде нѣма да срещнете две души, облѣчени по единъ и сѫщъ начинъ — въ еднаква форма и съ еднакъвъ цвѣтъ. Цвѣтътъ, формата на дрехата представя външна страна на живота. Външната страна на живота не е още сѫщественото. Който се занимава само съ външната страна на живота, въ края на краищата той ще изгуби сѫщественото, той ще изгуби смисъла и съдържанието на живота. Какво се ползува коньтъ отъ златото на своя господарь? И стотици килограми злато да пренесе, коньтъ си остава конь, нищо не се ползува. Трева, вода и въздухъ сѫ нужни да коня, а не злато. При днешното развитие на човѣка, златото му е потрѣбно само за физическия животъ, но не и за неговия умственъ животъ. При това, златото е потрѣбно за физическия животъ на човѣка дотолкова, доколкото може да го превърне въ дреха на своята душа. Не може ли човѣкъ да превърне физическото злато въ дреха на своята душа, т. е. въ велики добродетели, съ които да се облѣче, това злато е безпредметно. Облѣче ли човѣкъ душата си въ златна дреха отъ велики добродетели, златото е изиграло своята роля на земята. И тогава, бѫдещата размѣнна монета ще се изразява чрезъ проявитѣ на Божията Любовь. Радвайте се на пробуждането на своята душа! Радвайте се на пробуждането на всички души! Радвайте се, че можете да вкусите отъ хлѣба, който държите въ рѫката си! Първата хапка хлѣбъ въ устата ви представя пробуждане на човѣшката душа. Първиятъ дъхъ на живота, това е пробуждане на човѣшката душа. Отъ първата хапка хлѣбъ, отъ първия дъхъ на живота зависи храненето и дишането на душата. Отъ първия лѫчъ на топлината, като първа хапка, като пръвъ дъхъ на любовьта, душата започва да расте и да се развива, да богатѣе — злато да събира. Въ този смисълъ, златото представя придобиване на свѣтлина и знание придобиване на красота и доброта. Свѣтлина и знание, красота и доброта сѫ необходими елементи за развиване на човѣшката душа. Христосъ казва: „Не презирайте нито едно отъ тѣзи малкитѣ“. Това значи: Не презирайте малкитѣ Божествени мисли, които проникватъ въ вашия умъ. Не презирайте малкитѣ Божествени чувства, които проникватъ въ вашето сърдце. Който презира малкитѣ Божествени мисли и чувства, той нарушава Божествената хармония въ себе си. Наруши ли вѫтрешната хармония въ себе си, той ще наруши и външната. Мислитѣ и чувствата излизатъ отъ Божествения изворъ и минаватъ презъ всички човѣшки умове и сърдца, Безъ тѣхъ човѣшкитѣ души не могатъ да цъвтятъ, не могатъ да се пробуждатъ. Поздравявамъ ви съ приятната сутринь, съ чистото небе и съ красивия изгрѣвъ. Хубавото време днесъ показва, че презъ тази година голѣмитѣ страдания могатъ да се избегнатъ. Слънцето носи своето благословение. Пожелавамъ ви да придобиете първия лѫчъ на топлината, който иде отъ Божията Любовь. Пожелавамъ ви да придобиете първия лѫчъ на свѣтлината, който иде отъ Божията Мѫдрость. Пожелавамъ ви да придобиете първия крепки Божи лѫчъ на Истината, който носи свобода за вашия духъ. Пожелавамъ ви да бѫдете топли, свѣтли и крепки презъ цѣлата година. * 18 юлий, 5 ч. с.

Отъ "Тритѣ родословия", утринни слова, година V, т.1 (1935-1936). Първо издание отъ 1943 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 22 септември 1935 г. до 12 януари 1936 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Причини за страданията Деяния на апостолитѣ, 10 гл. Често се говори за ангелитѣ, за небесния животъ. Какви качества има ангелътъ? Той се отличава съ любовь, интелигентность, доброта и разумность. Тѣзи качества представятъ основа на небесния животъ. Безъ тѣхъ не можешъ да се повдигнешъ въ по-високъ свѣтъ отъ физическия. Има вѣрващи, които мислятъ, че и безъ знания може да се отиде на небето. Тѣ разчитатъ изключително на вѣрата и на любовьта. Обаче, истинската вѣра и любовь се основаватъ на разумностьта, знанието, интелигентностьта и доброто. Безъ тѣзи качества, ти ще вѣрвашъ, но вѣрата ти ще бѫде слѣпа. Учениятъ постепенно придобива знания, които почиватъ на опита. Като опитва нѣщата, вѣрата и знанията му се увеличаватъ. Човѣкъ се ражда съ условия и възможности да бѫде ученъ, но ако не работи, не развива ума си, той остава невежа. Той придобива знания всѣки моментъ; отъ сутринь до вечерь той складира микроскопически опити и знания въ съзнанието си. Яде ли, спи ли, разговаря ли се, той все придобива нѣщо. Започне ли да мисли за миналото си, той спира развитието си. Миналото е задъ гърба ви. Щомъ сте тръгнали на пѫть, не се обръщайте назадъ, да видите, какъвъ пѫть сте изминали. Отправяйте вниманието си къмъ това, какво сте срещнали на пѫтя си и какво сте научили, а не колко и какъвъ пѫть сте извървѣли. Нѣкои религиозни хора се спирать върху въпроса, какво е направилъ Христосъ за човѣчеството. Тѣ си казватъ : Христосъ дойде на земята, пожертвува се за човѣчеството и изкупи грѣховетѣ му. Ние сме вече спасени, нѣма защо да се безпокоимъ и да работимъ. Това е криво разбиране. Отсега натътъкъ ще работишъ и то повече, отколкото по-рано, преди да си съзналъ това. Следователно, човѣкъ трѣбва да работи съ постоянство и любовь, безъ да морализира другитѣ да правятъ това, което и той прави. Ти работи, безъ да мислишъ, какво трѣбва да правятъ твоитѣ ближни. Единъ американецъ - милионеръ разполагалъ съ фабрики, кантори, работилници, поради което ималъ възможность да дава работа на мнозина. Който се осмѣлявалъ да му поиска нѣкаква помощь, той веднага му отговарялъ: Мога да ти дамъ нѣкаква работа, да свършишъ нѣщо, но пари безъ трудъ не давамъ. Който иска да яде, трѣбва да работи. Така посрѣщалъ той всички хора, които се обръщали къмъ него за помощь. Единъ день, като отивалъ на работа, последвала го една бедна вдовица, съ молба да и даде нѣкаква помощь. — Не давамъ пари напраздно. Работи нѣщо, да си изкарашъ прехраната. — Болна, немощна жена съмъ. Имамъ и малки деца у дома, нѣма на кого да ги оставя. Най-после, отегченъ отъ нея, той и подхвърлилъ единъ доларъ и казалъ: Вземи тѣзи пари и ме освободи! Дошълъ краятъ на неговия животъ. Той заминалъ за другия свѣтъ и се явилъ при св. Петъръ, съ надежда, че ще бѫде приетъ въ рая. — Не бързай! — му казалъ св. Петъръ. Кѫде отивашъ? — Въ рая. — Какви добрини си на- правилъ? — Цѣлъ животъ подкрепвахъ беднитѣ. — Какъ? — Давахъ имъ работа, да работятъ и да се прехранватъ. — Но ти се ползуваше отъ тѣхния трудъ — спокойно възразилъ св. Петъръ. Посочи ми едно добро дѣло, срещу което не си получилъ нищо. Американецътъ мислилъ много и най-после си спомнилъ, че нѣкога бедна вдовица му искала помощь и, като му дотегнала, той и подхвърлилъ единъ доларъ, срещу което не получилъ нищо отъ нея. — Вижъ, този случай е особенъ, ще го разкажа на Господа и ще чакамъ отговоръ — казалъ св. Петъръ. Като се върналъ при американеца, св. Петъръ предалъ думитѣ на Господа: Дайте на американеца два долара за доброто, което напра- вилъ на вдовицата, и го изпратете на земята, тамъ да научи уроцитѣ на живота. И тъй, който живѣе като американеца, ще отиде на онзи свѣтъ, отдето ще го върнатъ на земята само съ два долара. Кривитѣ разбирания водятъ къмъ страдания. Нѣкой майки работятъ по цѣли дни, но щомъ стане нужда дъщерята да направи нѣщо, веднага и забраняватъ. Майката мисли, че ако дъщерята работи, рѫцетѣ и ще огрубѣятъ. Тя иска рѫцетѣ на дъщерята да бѫдатъ меки, нѣжни, да я харесватъ момцитѣ. Така ще я продадатъ по-скѫпо. Това е криво разбиране, което ще донесе страдания и на майката, и на дъщерята. И въ религиозния животъ има подобно нѣщо. Както майката пази дъщеря си, като писано яйце, така и нѣкой проповѣдници пазятъ своитѣ пасоми отъ работа на ума, за да не се натъкватъ на противоречиви идеи. Има ли нѣщо лошо, опасно въ това, че мозъкътъ на човѣка работи? Колкото повече работи, толкова по-добре за него. Всѣки човѣкъ трѣбва да работи за сѫществени, а не за несѫществени и преходни нѣща. Щомъ яде, човѣкъ трѣбва да работи, да мисли, да чувствува, да учи и т. н. Всичко това, въ широкъ смисълъ, наричаме работа. Като работи, човѣкъ развива ума и сърдцето си. Следователно, прилагайте любовьта за развиване на сърдцето, разумностьта — за ума. Прилагайте доброто за развиване на сърдцето, а истината — за ума. Любовьта, разумностьта, доброто и истината сѫ качества на Божественото, което е вложено въ човѣка. Който не прилага Божественото, самъ се спъва и излага на страдания. Често хората се запитватъ, защо страдатъ. Една отъ причинитѣ на страданията имъ се дължи на факта, че тѣ не прилагатъ Божественото. Малцина прилагатъ онова, което Богъ е вложилъ въ тѣхъ. И животното страда, но причината за страданието му е друга. И да иска, то не може да приложи това, което човѣкъ прилага. Много естествено, животното е лишено отъ това, което е дадено на човѣка. Като се чувствува ограничено, то страда и се мѫчи. Следователно, каже ли нѣкой, че е лишенъ отъ разумность, това показва, че не говори истината. Само животното нѣма разумность. По естество човѣкъ е разуменъ, но понѣкога не прилага разумностьта си. Щомъ не я прилага, страданията естествено го следватъ. И Христосъ страдаше за хората, за това, че не приложиха своята разумность. Учителитѣ страдатъ по сѫщата причина. Тѣ препода- ватъ на ученицитѣ си, напѫтватъ ги, наставляватъ ги, но повечето отъ тѣхъ не прилагатъ това, което имъ се преподава. Който не прилага любовьта, разумностьта, добродетѣльта и истината, неизбѣжно страда. Който ги прилага, той е щастливъ. Ще кажете, че нѣкога, въ бѫдещето, все ще ги приложите. Нѣма защо да отлагате нѣщата за бѫдещето. Каквото имашъ, приложи го още днесъ. — Беденъ съмъ, нѣмамъ възможность да прилагамъ. Като забогатѣя, тогава ще приложа Божественото и ще изпълня Божията воля. — Не е така. Човѣкъ трѣбва да съзнава, че е богатъ, че разполага съ голѣми възможности да прояви своитѣ добродетели. Ако не ги проявява, това показва, че той е скѫперникъ, не иска да дава. Ако не дава и не прилага, богатиятъ ще страда и ще се чуди, защо идатъ страданията. Жалко е, когато богатиятъ страда. Другъ е въпросътъ, ако си беденъ и лишенъ отъ добродетели. Обаче, невъзможно е човѣкъ да е лишенъ отъ добродетели. Само животнитѣ сѫ лишени отъ добродетели. Тѣ не могатъ да се проявяватъ съзнателно. Ето защо, докато сте човѣци, използувайте всичко добро и възвишено, което е вложено въ васъ. Не го ли използувате, вие изоставате назадъ въ развитието си. Ако животното прояви доброто въ себе си, и то се издига по-високо отъ положението, въ което се намира. Ще кажете, че тѣзи нѣща се нуждаятъ отъ доказателство. Доказателство се дава на умния, на добрия, на онзи, който вижда и чува. Ако затваряшъ очитѣ и ушитѣ си, никакво доказателство не може да ти се даде. Следователно, не затваряй съзнателно очитѣ и ушитѣ си, за да виждашъ и чувашъ ясно, безъ никакви доказвания. Освободете се отъ заблужденията, които носите отъ далечното минало. Само така ще виждате и чувате ясно. Защо трѣбва да си представяшъ нѣщата такива, каквито не сѫ? Защо ще мислишъ за себе си това, което не е? Искашъ да си направишъ голѣма кѫща, съ много стаи. Не е лошо това желание, но трѣбва да съградишъ кѫщата си толкова здраво, че да не се събори и те затисне. Не е лошо желанието на човѣка да бѫде богатъ, да има жена или мѫжъ, да има деца, но трѣбва да знае, какъ да се справя съ всичко това. Мѫжътъ трѣбва да знае, какви отношения да има къмъ жена си, жената — къмъ мѫжа си. Всичко, което човѣкъ има, е за добро, когато знае, какъ да се справя съ него. Не знае ли, то се превръща на зло. И ангелътъ му рече: „Твоитѣ молитви и твоитѣ милостини възлѣзоха на поменъ предъ Бога.“ ( — 4 ст,). — Този човѣкъ, на когото се яви ангелъ Господенъ, бѣше Корнилий. Ако на съвременния човѣкъ се яви ангелъ, той ще се усъмни и ще си каже, че ималъ нѣкаква халюцинация. И каквото му каже ангелътъ, нѣма да го изпълни. На единъ свещеникь се явилъ единъ бѣлобрадъ, благочестивъ старецъ, който му казалъ: Съветвамъ те да не колишъ кокошки и агнета, и безъ тѣхъ можешъ да живѣешъ. Ако ядешъ месо, ще страдашъ. Той се замислилъ и казалъ на жена си: Не зная, истинско видение ли бѣше, или нѣкаква халюцинация, но видѣхъ, като на сънь, бѣлобрадъ старецъ, който ми каза да не коля вече агнета и кокошки. Трѣбва да е нѣщо като сънь. Може ли да ми се забранява да ямъ кокошка и агне, когато азъ трѣбва да осветя това месо. Нали селянитѣ си правятъ курбанъ ? Кой ще чете и благослови курбана имъ? Като го осветя, все ще си хапна отъ него. Така разсѫждавалъ той и забравилъ думитѣ, които старецътъ му казалъ. Обаче, видението се повторило. Сѫщиятъ старецъ му се явиль и му забранилъ строго, да не яде месо. Явява се въпросъ: Има ли нѣщо лошо въ яденето на месо? Да се задава този въпросъ, това е все едно, да се пита, защо човѣкъ не трѣбва да краде и лъже. Да отнемешъ насилствено живота на кокошката, на агнето или на свинята, то е все едно, че лъжешь и крадешъ. Кой е придобилъ нѣщо добро отъ кражбата и лъжата? Лошо нѣщо е лъжата. Тя е отрова, която руши организма. Ще излъжешъ, а следъ това ще търсишъ начинъ да се извинявашъ. Погрѣшката си е погрѣшка, нѣма защо да се извинявашъ. Човѣкь прави погрѣшки, и самъ ще ги изправя. Що се отнася до изправяне на грѣховетѣ, това е работа на Бога. Той е въ състояние да помогне на човѣка и да заличи грѣховетѣ му. — Не мога да не правя погрѣшки. — Ако не можешъ безъ погрѣшки, можешъ поне да ги изправяшъ. Злото се заключава въ неизправяне на погрѣшкитѣ. Защо ти е даденъ умъ, ако не можешъ да работишъ съ него? Тури ума си на работа, да изправишъ погрѣшкитѣ си. Който иска да не грѣши, нека прилага любовьта, разумностьта, добродетельта и истината. И тъй, страдате ли, ще знаете, че сте въ изобилието на живота. Човѣкъ страда отъ изобилие и пресищане, а животното — отъ лишения и гладъ. Какво прави котката? — Дебне мишкитѣ. Като хване нѣкоя мишка, цѣла я гълта. Следъ това се чисти, грѣе се на слънце, но все котка си остава и, въ края на краищата, ще умре отъ гладъ и лишения. — Защо ? — Липсва и същественото — проява на добродетелитѣ. Истински човѣкъ е онзи, който проявява любовьта, разумностьта, истината и добродетельта. Този е пътьтъ, по който човѣкъ може да стане ангелъ. Ако питате, какви съ отличителнитѣ качества на ангела, ще знаете, че той се отличава по това, че проявява великитѣ добродетели. Той знае, какъ и кога да ги употрѣбява. Ангелътъ е следвалъ Великата школа на живота и успѣшно я свършилъ. Като наблюдавамъ съвременнитѣ хора по лицата имъ се чете тъга, недоволство. Всички се запитватъ: Какво ще се прави въ този свѣтъ ? Болести, нещастия, беднотия ни налегнаха. Дето се обърнешъ, всѣки иска да те обере. Не можешъ да разчиташъ нито на братъ, нито на сестра. Съвременниятъ човѣкъ се намира въ положението на фалиралъ търговецъ. Когато е билъ богатъ, постоянно отварялъ тевтеритѣ си и мислѣлъ, кой има да му дава. Щомъ намиралъ имената на длъжницитѣ си, казвалъ: Този ще хвана, ще го дамъ подъ съдъ, онзи ще осъдя и т. н. Като обеднѣлъ, той роптаелъ, недоволенъ билъ отъ живота, отъ хората и тѣхнитѣ отношения. Не бѫди жестокъ, за да не постъпватъ и съ тебе жестоко. Защо, когато си билъ богатъ, да не простишъ дълга на своя ближенъ? Той е беденъ, нещастенъ, нѣма защо да го сѫдишъ. Ако го сѫдишъ, освенъ че нищо нѣма да получишъ, отгоре на това ще плащашъ разноскитѣ по дѣлото. Твоята задача, като човѣкъ, не се заключава въ това, да сѫдишъ своитѣ ближни, но да изправяшъ погрѣшкитѣ си. Написалъ си едно писмо. Провѣри, да видишъ, какви грѣшки си направилъ. Изправи погрѣшкитѣ си и върви напредъ. Постави всѣка дума и всѣки препинателенъ знакъ на мѣстото имъ. Така и ти ще бѫдешъ доволенъ отъ писмото си, както и онзи, който го получи. Кога се поставятъ запетая, двоеточие, точка, удивителенъ и въпросителенъ знакъ? Запетая се поставя при малки мѫчнотии; двоеточие, точка и запетая при срѣдни мѫчнотии, а точка—при най-голѣми мѫчнотии. Когато искашъ да кажешъ на нѣкого обидна дума, постави запетая, т. е. спри се за малко и помисли, да кажешъ ли думата, или да не я кажешъ. Удивителенъ знакъ се туря, когато срѣ- щашъ нѣщо, което те очудва. За да изразишъ състоянието си, ти поставяшъ удивителенъ знакъ. Който поставя препинателнитѣ знакове на мѣсто, лесно нарежда работитѣ си. Всѣки народъ, който се съобразява съ тѣзи знаци, има бѫдеще. Каже ли нѣкой, че не признава препинателнитѣ знаци, той е твърдоглавъ, упоритъ човѣкъ. Главата му ще страда много, докато узрѣе. Докато сте на земята, препинателнитѣ знакове сѫ необходими. Всѣки езикъ се нуждае отъ такива знаци. Единствениятъ езикъ, който не се нуждае отъ препинателни знакове, е Божествениять. Той е напълно оформенъ. Всички езици, съ които си служатъ хората, иматъ нужда отъ оформяване и усъвършенствуване. Затова, въ помощь имъ идатъ препинателнитѣ знаци. Ако мисъльта ти е права, нѣма да се спирашъ, нѣма да туряшъ никаква запетая или точка. Щомъ не мислишъ право, ще се спрешъ, т. е. ще туришъ нѣкакъвъ знакъ и ще почнешъ да мислишъ. Ако не се спрешъ и не мислишъ право, непремѣнно ще грѣшишъ. Следъ това ще започнешъ да се оплаквашъ, да страдашъ. Нѣкой пише и често изпуща известни букви. Какво означава това? Този човѣкъ отвреме-навреме задържа паритѣ на онѣзи, на които дължи. Ако е господарь, ще плати на слугата си, но все ще му задържи нѣщо. Не задържай на човѣка нито една стотинка! Колкото дължишъ, дай му всичкитѣ пари. Ще кажешъ, че „ъ“ и „ь" нѣматъ значение на края на думитѣ. Значи, единъ левъ повече или по-малко, нѣма никакво значение. Не е така. Вие знаете пословицата: „Капка по капка виръ става“. Този виръ може да те удави, но може и градината да ти напои. Ако искашъ да бѫдешъ добъръ господарь, плати на слугата си, колкото му дължишъ. Не го заставяй да те търси, да ти напомня, че му дължишъ. Който иска да върви въ правия пѫть, трѣбва да бѫде справедливъ. Като се говори на хората за добърь животъ, нѣкой се противопоставя и казва: Не ме интересува този животь нѣма да стана светия. Какво означавать тези думи ? Ако не иска да стане светия, какъвъ ще стане? Хората иматъ крива представа за светийството. Тѣ ми слятъ, че, за да станешъ светия, трѣбва да се откажешъ отъ живота, отъ яденето, отъ обличането съ хубави дрехи. Значи, светията трѣбва да ходи босъ и окѫсанъ, да не си дояжда, да живѣе като аскетъ, да гледа постоянно къмъ земята, да не се изкуси отъ некоя жена. Това не е светия. Светията има право да се храни и облича добре, да има жена и деца. Не е забранено и на светията да се жени. Лошото не е въ женитбата, но въ скрититѣ, потайни желания. Мойсей бѣше светия, но, въпрѣки това, жененъ. Аврамъ, Яковъ сѫщо бѣха свети хора, но женени. Не може да се опредѣли, дали женениятъ или неженениятъ ще влѣзе въ рая. Това се опредѣля отъ живота на човѣка. Който прилага любовьта, разумностьта, истината и доброто, независимо това, дали е жененъ, или нежененъ, той е въ рая. Който не прилага тѣзи добродетели, той е въ ада. Добриятъ животъ опредѣля мѣстото на човѣка, а не положението му като жененъ и нежененъ. Много неженени сѫ въ ада, и много женени —- въ рая. И обратно: има женени въ ада и неженени въ рая. И тъй, новото учение изисква отъ всички да прилагатъ любовьта, разумностьта, истината и добродетельта, и като женени, и като неженени. Ако жената се омѫжи, и мѫжътъ и прѣчи да изпълнява Божията воля, по-добре да остане сама, неженена. Ако мѫжътъ се ожени, и жена му прѣчи да следва Божия пѫть, по-добре да остане самъ, нежененъ. Ако неженениятъ, мѫжъ или жена, не може самъ да изпълнява Божията воля, по-добре да се ожени, и двамата заедно да служатъ на Бога. Изучавайте нѣщата отъ гледището на възвишения животъ, на живота на Духа, а не отъ физическо гледище, отъ гледището на плътьта. Новото учение изисква свободни хора, служители на възвишеното. Следователно, който се ограничава, смущава и безпокои, не е ученикъ на новото учение. Който има миръ въ душата си, свѣтлина въ ума си и топлина въ сърдцето си, той е ученикъ на новото учение. Той лесно се учи и възприема, лесно придобива знания. Много езици, много науки знае той, но крайната цель на учението му е познаване на Божествения езикъ. Знае ли този езикъ, той знае всички земни езици. Ще кажете, че не е нуждно да знаете свѣтскитѣ езици. Първо ще изучавате човѣшкитѣ езици, а после — Божествения езикъ. Какво ще правите на земята безъ знанието на езици ? Ще срещнете на пѫтя си дявола, който знае 12 езика. Какъ ще се справите съ него ? За да издържите на изкушенията, на които той ви оставя, трѣбва да знаете поне два езика повече отъ него. Колкото повече знания имате, толкова по-лесно ще се справите съ него, лесно ще издържите на този двубой. Като се говори за изучаване на езицитѣ, мнозина ще се обезсърдчатъ, като не могатъ да научатъ 12 езика. От човѣка зависи, за колко време може да научи единъ езикъ. Нѣкой може да научи 12 езика за 12 часа, другъ — за 12 деня, трети — за 12 седмици, четвърти — за 12 месеца, за 12 години, за 12 вѣка и т. н. Има хора съ силна паметь, които бързо учатъ и схващатъ. Разказватъ за едного, че могълъ да запомни 35 хиляди думи, прочетени една следъ друга, безъ никаква последователность и връзка между тѣхъ. Той ги възприемалъ веднага и ги повтарялъ въ правъ и обратенъ редъ. Ако единъ свѣтски човѣкъ има толкова силна паметь и може да запомни много думи, безъ смисълъ и значение, защо духовниятъ човѣкъ да не изучи нѣколко езика? Защо да не усили паметьта си повече отъ свѣтския човѣкъ? Той говори за Бога, за ангелитѣ, за онзи свѣтъ, а не може да запомни, какво е челъ или чулъ. Това не е духовенъ човѣкъ. Свѣтътъ е създаденъ за човѣка, да изучава природата, живота и тѣхнитѣ прояви. Който не разбира предназначението си, очаква да слѣзе Духътъ върху него, както нѣкога върху апостолитѣ, и да го научи на всичко. Духътъ слиза само върху онзи, който учи, работи и прилага наученото. Духътъ слиза само върху онзи, който прилага любовьта, разумностьта, истината и добродетелите. Не ги ли прилага, Духътъ остава далечъ отъ него. Като се говори много на хората, тѣ мислятъ, че нищо не знаятъ, и се обезсърдчаватъ. — Какво имъ е нуждно, за да не се обезсърдчаватъ ? — Да пречистятъ библиотекитѣ на своя мозъкъ и да турятъ потрѣбното на едно мѣсто, а непотрѣбното на друго. Тѣ се нуждаятъ отъ сѫществено знание, а не отъ несѫществено. Последното трѣбва постепенно да се изхвърля, да не се товари мозъка напраздно. Ще кажете, че страдате отъ непознаване на хората, поради което влагате въ човѣка повече, отколкото трѣбва, и се натъквате на противоречия. Лесно се познава човѣкъ. Достатъчно е да видите, гори ли въ него свещениятъ огънь, или не. Ако гори, той е човѣкъ, който проявява великитѣ добродетели. Ако не гори, той е живъ-умрѣлъ, той е изгасилъ Божественото въ себе си. Работете върху добродетелитѣ въ себе си, да оживѣете. Иначе, ще бѫдете човѣкъ съ прояви на животинското начало въ себе си. Това не значи, че сте животни, но животинското ще се проявява често и ще бѫде въ борба съ човѣшкото и Божественото. Ето защо, който работи върху себе си, той дава предимство на Божественото начало, което, лесно разрешава въпроситѣ. Изучавайте себе си, изучавайте растенията и животнитѣ, като символи въ живота. Тѣ представятъ азбука на природата. Разумниятъ човѣкъ изучава тази азбука и по нея чете законитѣ, съ които живата природа си служи. Всичко, което ни обикаля, е книгата на Божията мѫдрость. Разтворете тази книга и четете това, което Бог ь е написалъ въ нея. Много хора четатъ книгата на мѫдростьта, но малцина я разбиратъ. Каква е разликата между онзи, който разбира и свободно чете книгата на мѫдростьта, и онзи, който я чете и не разбира? Първиятъ се ползува отъ всичко, което го обикаля, влиза въ общение съ живата природа, а вториятъ остава беденъ и невежа. Той вижда нѣкое животно и казва: Животно е това ! Каже и отмине, безъ да му обърне внимание. Обаче, първиятъ влиза въ разговоръ съ всичко живо и обогатява речьта си. За него всѣко животно, мушица, растение е буква отъ свещената азбука на мѫдростьта. Чрезъ тази азбука той осмисля живота си. Безъ нея всичко се обезсмисля. И тъй, свързвайте се съ разумната природа, за да разширявате своя погледъ върху живота и да се освободите отъ наследственитѣ заблуждения. Злото, лошото въ човѣка се крие въ наследенитѣ нѣща, а доброто се явява като дарба, Божи даръ, Божие благословение. Забележете, когато се говори за лошитѣ прояви на човѣка, имаме предъ видъ онова, което е наследилъ той отъ майка и баща, отъ дѣдо и баба. Стане ли въпросъ за доброто въ човѣка, имаме предъ видъ онова, съ което Богъ го надарилъ. Каже ли нѣкой, че не може да обича всички хора, това подразбира прояви на ограниченото човѣшко естество. По плъть човѣкъ е ограниченъ, не може да обича всички. По духъ, обаче, той има възможность да обича всички. Възможноститѣ на плътьта сѫ ограничени, а на духа — неограничени. И тъй, обичайте всички хора въ ума, въ сърдцето, въ душата и въ духа си, безъ да се спирате върху въпроса, кой е праведенъ и кой не; заслужава ли да бѫде обичанъ, или не. Казано е въ Писанието: „Богъ дава своето благословение и на добритѣ, и на злитѣ.“ Ако Богъ търпи лошитѣ хора и имъ помага, колко повече ние трѣбва да ги търпимъ. Богъ търпи и вълка, който дави овцетѣ, но не го освобождава отъ последствията на постѫпкитѣ му. И лошиятъ човѣкъ е свободенъ въ действията си, но не е свободенъ отъ последствията. Ще каже нѣкой, че не трѣбва да бѫде добъръ съ хората. — Защо да не е добъръ ? — Да го не тъпчатъ. Който не иска да го тъпчатъ, трѣб ва да прояви любовьта, разумностьта, истината и добродетельта. Той е човѣкъ, който мисли право. Такъвъ човѣкъ никой не го тъпче, той е силенъ и свободенъ. Щомъ не мисли право, всички го тъпчатъ. Така постѫпватъ и съ животнитѣ, които не мислятъ и не проявяватъ любовь. И животнитѣ понѣкога обичатъ, но главно своитѣ малки, или подобнитѣ отъ своя родъ. Котката обича другитѣ котки, не ги предизвиква и мѫчи, но не обича мишката, птичката и др. Ако кажемъ, че котката обича мишката, подразбираме, че обича да яде мишка. Щомъ я изяжда отъ любовь, това не е истинска любовь. Така тя обича и птичката. Да се върнемъ къмъ основната мисъль — причини за страданията. Помнете: човѣкъ страда отъ изобилие, защото не проявява онова, което му е дадено. Животното страда отъ недоимъкъ. Казвате: Какво ще стане съ насъ, ако раздаваме всичко, което ни е дадено? Кѫде ще му отиде краятъ? Не мислете за края на нѣщата. Мислете за началото на нѣщата. Бѫдете като изворитѣ, които постоянно даватъ. Давайте отъ себе си, и не се страхувайте. При това, увеличавайте възможноститѣ си поне мислено. Ако можешъ да дадешъ днесъ единъ левъ, мисли, че утре ще дадешъ десеть лева, на другия день — сто, после — хиляда и т. н. Така постѫпва Богъ. Щомъ и ти постѫпвашъ така, ще се ползувашъ отъ Божието благословение. Бѫдете щедри въ даването. „Даромъ сте взели, даромъ давайте!“ „Давайте, за да ви се даде!“ Богъ е далъ хиляди блага на разположение на човѣка, но той ги е скрилъ, че нито самъ се ползува, както трѣбва, нито на другитѣ дава. Не бѫдете като ленивия слуга, който заровилъ таланта въ земята, да го върне на господаря си. Той не познавалъ господаря си, мислѣлъ, че е скѫперникъ. Но като се върналъ, господарьтъ му казалъ: „Рабе лениви и лукави, като си мислѣлъ, че жъна тамъ, дето не съмъ сѣлъ, защо не даде поне таланта подъ лихва, да придобиешъ нѣщо?“ Сега азъ ви говоря, безъ да ви сѫдя. Сѫдятъ ли нѣкого, той не може да учи, Искамъ да ви кажа, че не могатъ да ви обичатъ, ако и вие не обичате. Не можете да бѫдете разумни, ако не мислите право; не можете да бѫдете свободни, ако не обичате истината; не можете да очаквате добро, безъ да приложите добродетельта. Давайте отъ себе си, прилагайте добродетелитѣ си, за да не ви заставятъ насила да давате. Вѣтърътъ, дъждъть и слънцето се разговаряли, кой отъ тѣхъ може да свали кожуха на овчаря. Вѣтърътъ казалъ : Достатъчно е да духна, за да го накарамъ да свали кожуха си. Засвирилъ, задухалъ вѣтърътъ, но овчарьтъ все по-добре се загъвалъ. Не успѣлъ вѣтърътъ да свали кожуха на овчаря. Дошълъ дъждътъ, придруженъ съ студъ, и безмилостно зашибаль по лицето и тѣлото овчаря, дано му свали кожуха. Колкото повече шибалъ, толкова по-плътно овчарьтъ затѣгалъ кожуха си. Дошълъ редътъ на слънцето. То се усмихнало и кротко казало: Ще се опитамъ и азъ, да видя, какво мога да направя. Тихо и спокойно се показало то на хоризонта и постепенно се издигало все по-нагоре. Колкото повече се издигало, толкова по-горещо ставало. Овчарьтъ не могълъ вече да понася горещината му и се принудилъ да свали кожуха си. И тъй, когато Божията Любовь напече човѣка, той непременно ще свали кожуха отъ гърба си. Вложете любовьта въ душата си, разум- ностьта въ ума си, доброто въ сърдцето си и вървете напредъ. Само така ще попишете всичко, което желаете. И царе може да станете — царе на себе си, на своя си вѫтрешна държава. Който може да се управлява, той е царь на себе си. Той отваря вратитѣ на затворитѣ и пуща затворницитѣ си на свобода. Той е далъ ходъ на Божественото Начало въ своя животъ. За него се казва, че не умира и вѣчно живѣе. Животинското, животното въ човѣка умира, а той постоянно и вѣчно живѣе. Той минава отъ смърть въ животъ. Който е повѣрвалъ въ Бога, вѣчно живѣе. Усъмни ли се въ Него, смъртьта неизбѣжно го следва. Казано е за Бога, че не гледа на лице, а на сърдце. Той не се спира върху вашето минало, но гледа, ставате ли по-красиви, по-богати, по-добри и по-разумни. Ако съзнанието ви постепенно се пробужда, казвамъ ви: Откажете се отъ свинетѣ, земете торбичкитѣ си и се върнете при своя Баща. Кажете му: „Отче, съгрѣшихме предъ Тебе, съгрѣшихме на небето и на земята. Приеми ни като Твои слуги. Ние сме готови да приложимъ любовьта, мѫдростьта, истината и добродетельта и да Ти служимъ съ радость. Това изисква новиятъ животъ отъ васъ. Това значи, да бѫдете ученици на новото учение. — Божиятъ Духъ носи всичкитѣ блага на живота. * 15. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 29 декемврий, 1935 г. 5 ч. с. София. — Изгрѣвъ.

Отъ "Тритѣ родословия", утринни слова, година V, т.1 (1935-1936). Първо издание отъ 1943 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 22 септември 1935 г. до 12 януари 1936 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Земята като училище Размишление. Мнозина се запитватъ, защо сѫ дошли на земята. Отговорътъ на този въпросъ е простъ и естественъ: Човѣкъ е дошълъ на земята да се учи, да придобива знания. Това не е достатъчно. Важно е да придобие систематични знания, за което е нуждно да започне отъ най-елементарнитѣ работи. Кои нѣща сѫ елементарни? Нѣкои иматъ едно понятие за елементарнитѣ работи, а други — различно отъ тѣхното. За едни хора иглата е елементарно нѣщо, а за други — не е. Тѣ я ценятъ споредъ службата, която върши. Въ даденъ моментъ тя може да зашие скъсаната дреха на нѣкого и да му даде възможность да си свърши работата. Въ този случай, иглата върши такава работа, каквато и скъпоценниятъ камъкъ не може да свърши. Просто, елементарно нѣщо е иглата, но върши добра работа. И тъй, човѣкъ е дошълъ на земята да учи. Като започва отъ елементарнитѣ работи, той развива ума си, придобива постоянство. За това се изисква трудъ и работа. Не е знание онова, което се постига безъ трудъ и работа. Не е богатство и онова, което се постига безъ трудъ и работа. Ще дойде день, когато съ малки усилия, съ малъкъ трудъ ще се постигатъ голѣми знания и богатство, но днесъ това е невъзможно. Това, което въ далечното минало било достояние само на гениитѣ и светиитѣ, днесъ е достѫпно и на обикновенитѣ хора. Едно време само гениитѣ и светиитѣ могли да говорятъ и да мислятъ право. Обикновенитѣ хора повече слушали и мълчали като риби. — Защо? — Не имъ било дадено да говорятъ. Постепенно тѣ сѫ развивали тази способность, докато днесъ по-вечето хора могатъ да говорятъ добре, минаватъ даже за оратори. Всѣки издава звукове, всѣки отваря и затваря устата си, но малцина говорятъ, както трѣбва. Говорътъ има отношение къмъ любовьта. Сега, като се говори за велики и обикновени хора, виждаме, че великитѣ сѫ малко на брой. Въ областьта на музиката, напримѣръ, днесъ едва ли има 19 знаменити музиканти, като 19-тѣ забележителни звезди на небето. Ще дойде день, когато повечето хора ще бѫдатъ видни виртуози, всѣки въ своята область, както 19-тѣ звезди отъ първа величина. Това ще стане прстепенно. Като работи съзнателно върху себе си, човѣкъ развива своитѣ дарби и се проявява като знаменитъ виртуозъ. Много години сѫ нуждни, за да се постигне това. Нѣкой работи десетки години усилело вьрху себе си, но пакъ не става великъ човѣкъ. Има нѣщо, което му препятствува. Казано е въ Писанието: „Свети бѫдете ! Beлико нѣщо е да станете свети, но това не се постига лесно. Човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ светостьта, а кога ще я постигне, не е важно. Работете за придобиване на добродетелитѣ, безъ да се питате, кога ще ги постигнете. Ще кажете, че светостьта не е за всички хора. Понеже не знаете, кое е за васъ и кое не е, работете върху светостьта, да си проправите пѫтя къмъ нея. Нѣкога ще се приближите къмъ нея и ще станете чисти и свети. Ако не се приближите до нея, пѫтьтъ ви за небето ще остане затворенъ. Ако искашъ да станешъ професоръ, трѣбва да си свършилъ университетъ. Освенъ това, трѣбва да си се специализиралъ по предмета, който ще препо- давашъ. Много знания се изискватъ отъ професора. Ако е филологъ, трѣбва да знае добре нѣколко езика. Ако е естественикъ, трѣбва да познава добре естественитѣ науки. Виждате, че нѣкой наблюдава небето и казвате, че е астрономъ. Не всѣки, който наблюдава небето, е астрономъ. Астрономътъ наблюдава небето презъ телескопа и вижда различни звезди, голѣми и малки. Той прави редъ наблюдения, изчислява разстоянието на звездитѣ една отъ друга, изчислява за колко време дохожда свѣтлината имъ до земята и т. н. Нѣкой отъ изчисленията му излизатъ вѣрни, нѣкой не сѫ вѣрни, но той не се отчайва, прави нови изчисления. Голѣмо постоянство има астрономътъ. Той посвещава цѣлия си животъ на звездитѣ. Какво прави обикновениятъ човѣкъ ? Помоли се на Бога два-три пѫти, погледне къмъ небето и очаква отговоръ на молитвата си. Ако не получи, обезсърдчава се, обезвѣрява се и се отказва отъ Господа. Това не е никакво вѣрую, това е човѣкъ безъ убеждение. Безъ трудъ, безъ усилия той очаква голѣми постижения. Това е невъзможно. Този човѣкъ не познава животнитѣ и растенията, които го обикалятъ, не познава своитѣ прояви, а изисква, като прочете една-две молитви, да получи отговоръ на молитвата си. Смирение е нуждно на съвременнитѣ хора. Единъ боленъ ме повика въ дома си, да му дамъ нѣкакви наставления. Питамъ го, защо не се обърне къмъ нѣкой лѣкарь. Каза ми, че не искалъ да употрѣбява лѣкарства, да трови организма си. Казвамъ, че мога да му помогна безъ лѣкарства. Обаче, зная, че като оздравѣе, ще ме пита, какъ съмъ го излѣкувалъ. Азъ помагамъ, безъ да обяснявамъ, какъ правя това. Ще кажете, че нѣкакво чудо става съ болния. Мислете, както искате, но азъ не давамъ никакви обяснения. Ако е въпросъ за чудеса, понѣкога и животнитѣ правятъ чудеса. — Възможно ли е това ? — Възможно е. Две снахи отишли съ свекърва си въ гората за дърва. По едно време тѣ се скарали. Свекървата се разтревожила и легнала на земята, не искала да се мръдне. Снахитѣ я увещавали да стане, да си вървятъ, но тя казала: Ако не ми доведете кола отъ селото, не мърдамъ отъ мѣстото си. Тѣ се чудѣли, какво да правятъ. Селото било далечъ, не могатъ да отидатъ за кола. Да я оставятъ сама въ гората, и това не може. Докато мислѣли, какво да правятъ съ нея, отъ вѫтрешностьта на гората се задала мечка. Като я видѣли, снахитѣ хукнали да бѣгатъ. И свекървата не се забавила. Веднага се вдигнала отъ земята и ги последвала. Като разбрали, че и свекървата тича следъ тѣхъ, снахитѣ се запитали: Какъ стана чудото ? Кой направи това ? — Мечката. Щомъ я зърнала, свекървата се изправила на краката си и безъ кола се върнала въ селото. Тъй щото, когато нѣкой ме пита, какво трѣбва да прави, за да се излѣкува, казвамъ: Мечка трѣбва да те срещне. Щомъ я видишъ, стра- хътъ ти ще изчезне, а съ него заедно и болестьта. Две хиляди години се изминаха отъ идването на Христа на земята, но и доднесъ още хората разискватъ върху въпроса, защо е дошълъ. Онѣзи, които само разискватъ, безъ да прилагатъ, сѫ останали далечъ отъ Христовото учение. Тѣ се спиратъ само върху външната страна на учението. Обаче, има хора, които проникватъ въ сѫщината му и вървятъ напредъ. Тѣ сѫ граждани на царството Божие и синове Божии. Който не е влѣзълъ въ царството Божие, още спори върху въпроса, Синъ Божи ли е Христосъ, или обикновенъ човѣкъ. Съвременнитѣ християни спорятъ върху различни въпроси, както красивитѣ моми помежду си, коя отъ тѣхъ е най-красива и заслужава княжеския синъ. Все една отъ тѣхъ ще бѫде най-красива и ще се ожени за княжеския синъ, но явява се въпросъть: За красотата ли се жени човѣкъ? Той може да се ожени за красива мома, но после ще пита, има ли нѣкаква нива задъ красотата. Безъ нива, която да дава нѣщо, красотата е безпредметна. Нѣкой свърши съ отличие медицина, право, естественитѣ науки или музика. Всички разглеждатъ диплома, радватъ се, че предъ тѣхъ стои способенъ човѣкъ. Даватъ му следъ това да изсвири нѣщо, но той започва да се мѫчи, върти цигулката на една, на друга страна, нищо не излиза. Довеждатъ на медика единъ боленъ, той не може да опредѣли диагнозата. Даватъ му да разреши единъ споренъ въпросъ, и това не може. Какъвъ смисълъ има тогава неговиятъ отличенъ дипломъ? Докато хората използуватъ духовното за придобиване на материални блага, всѣкога ще бѫде така. Човѣкъ трѣбва да учи отъ любовь къмъ науката, а не отъ желание да му допринесе материални блага, да се издигне съ нея. Знанието се дава само на онзи, който го търси безкористно и съ любовь. Днесъ се проповѣдва на хората, какъ трѣбва да живѣятъ, но тѣ се отегчаватъ и казватъ: Всичко, което ни се проповѣдва, го знаемъ вече. Знаемъ, че Христосъ дойде на земята да спаси човѣчеството, за което пострада, умрѣ и възкръсна. Знаемъ, че трѣбва да възприемемъ учението Му и да живѣемъ по любовь. Вѣрно е, че съвременнитѣ хора знаятъ много нѣща, но прилагатъ ли това, което знаятъ? Много хора сѫ слушали видни музиканти, възхищавали се отъ тѣхъ, но ако ги накаратъ да свирятъ, не могатъ. Не е все едно да слушашъ нѣщо, да разбирашъ и да прилагашъ. Прилагането подразбира работа, упражнения. Не е лошо да слуша и да разбира човѣкъ нѣщата, но трѣбва да има стремежъ, да постигне това, което е слушалъ и разбралъ. Всички трѣбва да станатъ наследници на царството Божие, да придобиятъ нѣщо, което да имъ послужи като капиталъ, който да влагатъ въ обръщение. Придобие ли нѣщо ценно въ себе си, човѣкъ усилва вѣрата си. Той самъ вѣрва вече въ това, което говори. Иначе, колкото и да говори, не вѣрва на думитѣ си. Нѣкой минава за голѣмъ метеорологъ, но не може да предскаже времето. Днесъ не може да предскаже, утре не може, докато самъ изгуби вѣра въ знанието си. Има растения, животни, птици, риби, които предсказватъ времето, а той не може. Свинята, паякътъ предсказватъ времето, а нѣкой ученъ говори, обяснява законитѣ, но предсказанията му не се сбѫдватъ. Какъ предсказва паякътъ? Много просто. Наблюдавайте проявитѣ му при промѣната на времето, и вие сами ще извадите заключение за неговото знание. Трѣбва ли да се говори много, кога печката се отразява приятно на човѣка и кога неприятно? Достатъчно е да се приближишъ при силно нагорещена печка, за да ти стане неприятно. Отдалечишъ ли се на известно разстояние, изпитвашъ приятность Задачата на човѣка е да усили вѣрата си, да си служи съ нея. Като заболѣешь, приложи вѣрата си. Боли те стомаха, кажи му да оздравѣе. Ще кажете, че стомахътъ не се лѣкува съ думи, но се нуждае отъ лѣкарства. Не е така. Думитѣ, които му казвашъ, трѣбва да сѫ проникнати отъ вѣра. Щомъ ти пръвъ вѣрвашъ въ думитѣ си, и стомахътъ ти ще повѣрва. Ако не можешъ самъ да си помогнешъ, извикай двама или трима свои приятели, да усилите действието. Христосъ казва: „Дето сѫ двама или трима, събрани въ мое име, тамъ съмъ и азъ посрѣдъ тѣхъ.“ Христосъ е лѣкувалъ различни болести. Защо и вие да не се лѣкувате сами ? Той е уповавалъ на Бога и на себе си, а вие уповавате на майка си, на баща си, на роднини, на приятели, на лѣкари, и най-после уповавате на Бога и на себе си. Онѣзи, на които уповавате най-много, не могатъ да ви помогнатъ Всѣки, който върши Божията воля, може да ви помогне. На такива хора трѣбва да уповавате. Христосъ казва: „Който върши Божията воля, той ми е братъ, и сестра, и майка.“ Който не изпълнява Божията воля, той се интересува само отъ своитѣ работи. Той мисли само за себе си и казва: Докато не наредя своитѣ работи, за никого не се интересувамъ. Ако ми остане време, тогава ще мисля за другитѣ. — Защо този човѣкъ не е добъръ като другитѣ ? Защо не е готовъ да помага на ближния си ? — Дотукъ е дошълъ човѣкътъ, нищо повече не може да направи. Каква задача може да реши детето отъ първо отдѣление ? — Само такава, която познава, която е учило. Ако му дадете задача отъ второ, трето или четвърто отдѣление, то казва: Не мога да реша тази задача, не съмъ свършилъ повече отъ първо отдѣление. Сегашнитѣ хора, свѣт- ски и религиозни, сѫ на различни степени на развитие, поради което всѣки може да свърши такава работа, за която е готовъ. Вънъ отъ нея, той се отказва да работи. Сега азъ засѣгамъ този въпросъ не за упрѣкъ, но за ориентиране. Той има отношение къмъ бѫдещето. Днесъ всѣки е това, което е изработилъ и придобилъ въ себе си. Утре ще бѫде нѣщо повече. Човѣкъ се развива по специални закони. Никой не може да излѣзе вънъ отъ законитѣ на своето развитие и да върви напредъ. Всѣки човѣкъ е специ- фиченъ плодъ, който узрѣва на своето време. Никой плодъ не може да узрѣе въ 24 часа. Колкото и да желае това, той не може да излѣзе вънъ отъ законитѣ и реда на природата. Нѣкой плодове узрѣватъ въ продължение на два-три месеца, а други — въ продължение на четири-петь месеца. И човѣкъ е плодъ, за узрѣването на който е нуждно опредѣлено време. Той трѣбва първо да цъвне, да завърже и най-после да даде плодь. Нѣкой иска да даде плодъ преди да е цъвналъ и завързалъ. Това е невъзможно. Първо трѣбва да напѫпишъ, да цъвнешъ, да завържешъ и следъ време да дадешъ плодъ. Това се опредѣля отъ природнитѣ закони. Ще кажете, че сте постигнали нѣкой нѣща. Ако малкитѣ нѣща сте постигнали, трѣбва да работите много, за да постигнете голѣмитѣ. И Петъръ рече: „Сребро и злато азъ нѣмамъ, но което имамъ, това ти давамъ: Въ името на Исуса Христа Назарянина, стани и ходи!“ И като го хвана за дѣсната рѫка, дигна го; и тозъ часъ утвърдиха се плеснитѣ и глезенитѣ му. И скочи, та се изправи и хо- дѣше; и влѣзе съ тѣхъ въ храма, та ходѣше, и скачаше, и славѣше Бога. (— 6, 7, 8 ст.). Петъръ излѣкува болния, защото имаше Христовия Духъ въ себе си. Следователно, само онзи може да лѣкува, който носи Духа въ себе си. Какво нѣщо е Духътъ, малцина знаятъ. Ще кажете, че всѣки може да има Христовия Духъ. Не е така. Не всѣка печка може да топли. Само онази печка дава топлина, въ която има вѫглища. И това не е достатъчно. Вѫглищата трѣбва да сѫ запалени и буйно да горятъ. Топлината излиза отъ печката и стопля окрѫжаващитѣ. Следователно, ако здравето минава презъ душата на Човѣка, и тя трансформира енергиитѣ му, той може да прояви силата си. Сѫщото може да се каже и за вѣрата. Ако вѣрата проникне презъ всички клетки на човѣшкото тѣло и го освети и събуди Словото въ него, тя е изпълнила задачата си. Ако вѣрата може да запали Словото въ човѣка, изпълнила е своето предназначение. Казано е въ Писанието: „Не угасвайте Духа.“ — Може ли Духътъ да изгасва ? — Не може. Значи, тѣзи думи иматъ вѫтрешенъ, скритъ смисълъ. Да не угасвате Духа въ себе си, това значи, да не препятствувате на условията, при които Духътъ се проявява. Щомъ Му препятствувате, Той не може да се прояви. И въ васъ да е, пакъ не може да се прояви, ограниченъ е. Когато Духътъ не може да се прояви, човѣкъ се намира въ трудно положение. Днесъ всѣки човѣкъ има нѣкакво вѣрую и счита, че то е най-право. Православниятъ мисли, че православието е най-право и вънъ отъ него нѣма спасение. Мохамеданинътъ мисли по сѫщия начинъ. Обаче, малко вѣрващи прилагатъ своето вѣрую, както трѣбва. Всички изискватъ отъ Бога да изпълни желанията имъ. Когато Богъ иска отъ тѣхъ да направятъ нѣщо, отказватъ се подъ предлогъ, че нѣматъ знание. Отчасти тѣ сѫ прави. Богъ, Който е всемѫдъръ, не може да изпрати невежия на работа. За да му възложи нѣкаква работа. Той трѣбва да го научи, какъ да работи и какво да говори. Затова е казано въ Писанието: „Когато дойдатъ дни на изпитание, не мислете, какво ще правите. Духътъ, Който е въ васъ, ще ви научи, какво да говорите.“ — Кого ще научи Духьтъ? — Онѣзи, които иматъ вѣра, които сѫ готови да Го приематъ. Духътъ посети мнозина евреи, но малцина Го приеха. И които Го приеха, даде имъ сила да проповѣдватъ Словото Божие и да лѣкуватъ болни. Слънцето огрѣва цѣлата вселена, но камънитѣ само се пагорещявать, а земята поглъща лжчитѣ и дава потикъ на растенията да растатъ. Единственъ човѣкътъ разбира най-добре слънцето, възприема свѣтлината и топлината му и започва да мисли. Мнозина слушатъ Христовото учение, малцина Го приематъ и прилагатъ. Всѣки Го възприема по специфиченъ начинъ: едни Го възприематъ като камънитѣ — нагорещяватъ се; други — като земята, която го поглъща и дава потикъ на растенията да цъвтятъ, връзватъ и да даватъ плодъ. Малцина Го възприеха като хора, въ които внесе животъ. Които Го приеха така, приложиха Го. Да се приложи Христовото учение, това значи, да се свърже човѣшката душа съ Бога, да се почувствува човѣкъ като Синъ Божи. Който има правилни отношения къмъ Бога, никога не пита, кой какъвъ е, християнинъ, мохамеданинъ или будистъ. Той познава, кой е свързанъ съ Бога, и го разбира. Като се говори за различнитѣ вѣрвания на хората, нѣкои запитватъ: Толкова години вече, какъ слушаме Словото, не сме ли още християни? Не сме ли още Синове Божии ? Да се задава такъвъ въпросъ, то е все едно, детето да пита въ утробата на майка си: Не съмъ ли още човѣкъ? Ти ще станешъ човѣкъ, когато минешъ презъ 400,000 различни форми. И, като издържишъ изпита, ще се родишъ. Това става на деветия месецъ. Който издържи изпита, ражда се. Ако не го издържи, заминава за другия свѣтъ. Като се роди човѣкъ, се поставя на другъ изпитъ. Какъвъ е този изпитъ, после ще разберете. Помните ли, какъвъ бѣше първиятъ ви изпитъ ? Забравили сте го. Помните ли, кога се пробуди съзнанието ви и каква бѣше първата ви мисъль ? И това сте забравили. И тъй, докато съзнанието на човѣка не се пробуди, докато не гледа на природата като на нѣщо живо, нищо не може да постигне. Съзнанието на съвременния човѣкъ е обикновено, съзнание на различаване на добро и на зло. Това съзнание трѣбва да се повдигне, да мине въ по-висока степень, да гледа на Бога като на свой Баща. Такова състояние наричаме синовно. Докато се нуждае отъ утеха, отъ помиряване, отъ възстановяване на вѫтрешния миръ, човѣкъ е въ обикновеното съзнание. Всичко това ще изчезне, когато той влѣзе въ Божественото съзнание, или тъй нареченото свръхсъзнание или козмично съзнание. Ще кажете, че трѣбва да се примирите съ Бога въ себе си. Нѣма защо да се примирявате всѣки день. Щомъ се примирите вед- нъжъ, вие сте примирени вече. Щомъ сте въ синовни отношения съ Бога, вие изпълнявате Неговата воля. Който изпълнява Божията воля, не се натъква на противоречия. Като върши Божията воля, той знае, че върши и своитѣ работи. Човѣкъ е дошълъ на земята да свърши първо работата на Баща си, а после своята. Който не изпълнява Божията воля, има криво разбиране за нѣщата. Той живѣе първо за себе си, а после за другитѣ. Тази е причината, дето неговиятъ животъ е подобенъ на живота на листа. Докато е пролѣть и лѣто, листътъ стои на дървото зеленъ и свежъ. Щомъ дойде есеньта, той постепенно пожълтява, окапва и изгнива. Трѣбва да се минатъ още шесть месеца, за да се яви отново. Това е животътъ на живитѣ-умрѣли. Човѣкъ трѣбва да мине въ по-висока фаза на животъ, че и като умре, да бѫде живъ. Това е животътъ на умрѣлитѣ-живи, минаване отъ смърть къмъ животъ, а не отъ животъ къмъ смърть. Значи, сѫществуватъ две положения: минаване отъ животъ къмъ смърть и отъ смърть къмъ животъ. Христосъ мина първо отъ живота къмъ смъртьта, а следъ това — отъ смъртьта къмъ живота, т. е. къмъ възкресението. И тъй, за да минете отъ смъртьта къмъ живота, трѣбва да пазите следнитѣ правила: Не внасяй капитала си въ банки, които фалиратъ. Не уповавай на временни, преходни нѣща. Уповавай само на Божественото въ себе си. Който спазва тѣзи правила, лесно се справя съ изпитанията и страданията си. Той е подобенъ на авиаторъ, който знае законитѣ на летенето. При каквито мѫчнотии да се намѣри, лесно се справя. Който не знае законитѣ на въздухоплаването, лесно обърква пѫтя си и пада на земята. Истинскиятъ християнинъ лесно се справя съ силитѣ на своя организъмъ, съ силитѣ на ума и на сърдцето си. Той знае, колко свѣтлина и топлина му е нуждно, и така регулира силитѣ на ума и на сърдцето си, за да не произвеждатъ повече свѣтлина и топлина, отколкото имъ е нуждно. Понѣкога свѣтлината е толкова голѣма, че очитѣ на човѣка не могатъ да я понасятъ; топлината е толкова голѣма, че сърдцето не издържа на нея. Също така и идеалътъ на човѣка не трѣбва да бѫде по-високъ отъ възможностьта му да издържа на него. Не е позволено да правите по-голѣми усилия отъ тѣзи, които организмътъ може да издържа. Като спазвате законитѣ на разумната природа, това не значи, че изведнъжъ ще станете светни. Светийство- то се постига съ течение на стотици години съзнателенъ животъ. Нѣма да усѣтите, какъ ще станете светни. Както придобивате по наследство известни дарби и способности, така ще станете светни. Като обработвате и развивате сърдцето си, вие се готвите за светии; като развивате ума си, готвите се за гении. Работете съ вѣра върху сърдцето и ума си, за да разчитате на капиталитѣ, които се криятъ въ тѣхъ, както банкерътъ разчита на своята чекова книжка. Достатъчно е да се подпише той на чека, за да получи, каквато сума му е нуждна. Мнозина казватъ, че човѣкъ се нуждае отъ вѣра. Каква трѣбва да бѫде вѣрата му? — Да почива на връзка съ Бога, съ разумнитѣ сѫщества. Връзката подразбира чекь. Както безъ чекъ не можешъ да получишъ никаква сума, така и безъ връзки сь възвишенитѣ сѫщества не можешъ да имашъ никаква вѣра. Ти не обичашъ хората, критикувашъ Бога, а очаквашъ сѫщевременно голѣми придобивки. Не, широкъ трѣбва да бѫдешъ въ своитѣ възгледи и вѣрвания, никого да не сѫдишъ. Живѣешъ ли добре, Богъ самъ ще ти помогне, нѣма да очаква да викашъ къмъ Него за помощь. Най-напредъ Той ще ти покаже, какъ да живѣешъ, а следъ това ще те постави на изпитъ. Така постжпва учительтъ по музика съ ученика си. Първо той го запознава съ цигулката, показва му, какъ да я държи, какъ да управлява лѫка и следъ това му дава елементарни упражнения, като го напѫтва въ изпълнението имъ. Често хората говорятъ за миналото си, съжаляватъ за изгубенитѣ условия. Чувате ги да казватъ: Какви бѣхме едно време! Да се говори за миналото, това значи, да не можешъ да използувашъ настоящето и бѫдещето. Говорете за настоящето, а не за това, че нѣкога сте били богати, здрави, учени, силни. Ако днесъ сте бедни, болни, невежи и слаби, защо не говорите за придобиване на богатство, здраве, знание и сила ? — Какво трѣбва да прави бедниятъ? — Да работи, за да придобие богатство. — Богатиятъ? — Да вложи богатството си въ обръщение. — Невежиятъ ? — Да започне да мисли. Правата мисъль отваря пѫтя на човѣка въ всички посоки. Въ какво се заключава правата мисъль ? Какъ се прилага тя? Начинитѣ, по които се прилага правата мисъль къмъ различнитѣ хора, сѫ различни, — Защо? — Защото всички не могатъ да я възприематъ по единъ и сѫщъ начинъ. Умоветѣ на всички хора не сѫ еднакво устроени и развити, да възприематъ и чувствуватъ еднакво. Очитѣ и ушитѣ имъ сѫщо не сѫ еднакво развити. Тази е причината, дето единъ вижда предметитѣ отъ едно разстояние, а другъ — отъ друго разстояние. Ако предметътъ е много далечъ, не се вижда ясно; ако е много близо, пакъ не е ясенъ. На младини човѣкъ вижда ясно предметитѣ, на старини не ги вижда добре. За да ги види добре, трѣбва или да ги приближи до очитѣ си, или да ги отдалечи. За да вижда добре, той трѣбва да носи очила. Правилно е, обаче, и 120 годишниятъ дѣдо да вижда ясно предметитѣ, безъ очила. Нѣкой вижда добре, но, като влѣзе между хора, на които зрението е слабо, той се повлиява отъ тѣхъ и започва да не вижда ясно. Единъ познатъ ми разправяше следната своя опитность. Станалъ рано сутриньта и започналъ да чете вестникъ. Прочелъ всички новини. По едно време искалъ да свали очилата си отъ очитѣ, да ги изчисти. Посегналъ да ги свали, но останалъ очуденъ: очилата не били на очитѣ му. Значи, той челъ свободно, безъ очила. Пожелалъ по-нататъкъ да чете вестника, но не могълъ, не виждаль вече безъ очила. — Защо не виждаль ? Защо се намиралъ подъ влиянието ни мисъльта, че не може да вижда безъ очила. Докато не мислилъ за очилата, виждаль ясно; щомъ помислилъ за тѣхъ, не виждалъ вече. Това е законътъ на внушението, подъ който се намиратъ всички хора. Нѣкой казва, че има вѣра. Щомъ се срещне съ безвѣрници, и неговата вѣра отслабва. Той се разколебава въ вѣрата си и казва: Не зная, какво става съ мене. Едно време имахъ вѣра, но сега вѣрата ми отслабна. Много естествено, препорѫчали сѫ ти очила, и ти си повѣрвалъ, че не виждашъ, че вѣрата ти отслабнала. Ако се убедишъ самъ, че виждашъ, вѣрата ти, сама по себе си, ще се усили. Законътъ на внушението действува въ всички области на живота, въ всички науки и изкуства. Нѣкой цигулари свири добре, изпълнява правилно музикалнитѣ пиеси, но ако попадне между немузикални хора, или между голѣми критици, може да изгуби вѣрата въ себе си и да се провали. Ако е самъ, той свири добре, съ изпълнение и разбиране. Той знае, че животътъ не е само равнище, но има височини и, дълбочини, има радостни и тѫжни моменти, които предава точно. Ако изнася състоянието на влюбенъ и отчаянъ човѣкъ, въ тоноветѣ се предава едно настроение; ако предава любовьта на нѣкой оптимистъ, тоноветѣ иматъ другъ изразъ. Благородното и възвишено чувство се предава чрезъ лѫка по особенъ начинъ. Добриятъ майсторъ-виртуозъ свири, както мисли и чувствува. Така той завладява публиката и се ползува отъ любовьта и. Следователно, като се научите да свирите точно, чисто и вѣрно, вие сте виртуозъ, на когото липсва само изпълнение. Четете ли, свирите ли, живѣете ли, трѣбва да бѫдете истински виртуози, да имате добро изпълнение. Само така ще бѫдете доволни отъ себе си. Само така ще задоволявате и окрѫжаващитѣ. Не може да очаквате успѣхъ, ако вие не сте доволни отъ себе си. Съвременнитѣ хора говорятъ за новото въ живота, въ музиката, въ изкуството. Въ какво се заключава новото? — Въ изпълнението.—Какъ се предава изпълнението? —Чрезъ вглеждане въ малкитѣ нѣща. Умѣешъ ли да предадешъ изразъ на дребнитѣ нѣща, ти си изпълнитель. Изпълнение е нуждно не само въ музиката, но навсѣкѫде, и въ знанието, и въ писането, и въ говоренето и т. н. Нѣкой пише, както му попадне. Той казва: Важна е идеята, а не какъ е написана и предадена. Не е така. Такова писане е обикновено. Така пишатъ всички писари. Истинскиятъ писатель обръща внимание на граматиката и поставя всѣка дума на нейното мѣсто. Като четете Библията, Евангелието, виждате, че има нѣщо увлѣкателно въ тѣхъ. Тѣ сѫ написани по особенъ начинъ, въ особени гами, и разполагатъ къмъ четене. Изпълнение е нуждно въ всички човѣшки прояви. И като се моли, човѣкъ трѣбва да знае начина, по който да нарежда думитѣ. Ако наредишь молитвата си правилно, ще бѫдешъ чутъ. Ти се молишъ по единъ, по другъ, по трети начинъ, но не получавашъ отговоръ на молитвата си. Чу- дишъ се, коя е причината за това. Причината е въ самия тебе, не знаешъ да се молишъ. Въ старо време имало единъ светия, който постоянно се молѣлъ на Бога, но молитвата му не се приемала. Той искалъ да знае причината за това. Единъ день, както се молѣлъ, видѣлъ единъ ангелъ, който му казалъ: Дойдохъ да ти открия, защо твоята молитвата не се приема. Преди години, когато живѣеше като обикновенъ човѣкъ, ти отне котела на една бедна вдовица. Докато не върнешъ котела и, молитвата ти нѣма да се приеме. Това представя дисонансъ въ молитвата ти, поради което тя не се приема въ свѣта на хармонията. Единъ религиозенъ човѣкъ често се молѣлъ на Бога да подобри материалното му положение. Случило се нѣщо въ живота му, което го накарало да мисли, че Богъ послушалъ молитвата му. Веднъжъ, като се връщалъ отъ черква, видѣлъ една торба на прозореца въ кѫщата на единъ банкеръ. Помислилъ си ще видя, какво има въ торбата. Повдигналъ я и останалъ крайно изненаданъ: торбата била пълна съ злато. Като броилъ паритѣ си, банкерътъ забравилъ торбата на прозореца. Религиозниятъ човѣкъ си обяснилъ работата, както му се искало. Той си казалъ: Молихъ се на Бога да подобри положението ми. Ето, виждамъ тази торба съ злато на прозореца и се радвамъ, че Богъ е промислилъ за менъ. Той взелъ спокойно торбата и се върналъ у дома си. Като започналъ да се моли на Бога и да благодари за паритѣ, забелязалъ, че между Бога и него застава торбата и прѣчи на молитвата му. Това продължило две седмици. Колкото пѫти започвалъ молитвата си, предъ него се изпрѣчвала торбата и не му позволявала да се моли. Най-после той разбралъ погрѣшката си, вдигналъ торбата и я занесълъ на банкера, като му казалъ: Слушай, братко, твоята торба затвори пѫтя ми къмъ Бога. Колкото и да се моля, молитвата ми не се приема. Азъ мислѣхъ, че ще направя нѣщо съ тѣзи пари, но се убедихъ, че тѣ не сѫ мои, нито ми сѫ нуждни. Вземи паритѣ си назадъ, тѣ сѫ необходими за твоитѣ нужди. Следователно, ако си взелъ паритѣ на брата си, ще ги върнешъ. Не ги ли върнешъ, ще знаешъ, че молитвата ти нѣма да се приеме, и работата ти нѣма да върви добре. Ще върнешъ котела на бедната вдовица, ще върнешъ торбата съ паритѣ на богатия банкеръ — нищо повече. Ще знаешъ, че работитѣ не вървятъ добре, защото си взелъ чужда вещь. Ще върнешъ чуждото и ще разчиташъ само на онова, което самъ си изработилъ и придобилъ. Следователно, докато не изправишъ и най-малката си погрѣшка, все ще има нѣщо, което ще те спъва. Може да си постигналъ много, но въ момента, когато започнешъ да се повдигашъ, ще се натъкнешъ на нѣкакво малко препятствие, което ще те спъне. Сега азъ говоря за малкитѣ нѣща, които оставатъ скрити отъ погледа на всички, но Богъ ги вижда. Нѣма скрито-покрито, което Богъ не вижда. Не е важно, дали хората виждатъ погрѣшкитѣ ти; важно е, дали Богъ ги вижда. Понеже Той вижда всичко, затова махни всички препятствия, които стоять на пѫтя между Бога и твоята душа. Изчистете ума и сърдцето си отъ всички погрѣшки, които стоятъ като препятствия на пѫтя ви. И тогава, каквото пожелаете, ще ви се даде. За' каквото и да се молите, молитвата ви ще се приеме. Много котли, много торби има на пѫтя ви, които ви спъватъ. Намѣрете притежателитѣ имъ и ги върнете. Върнете чуждитѣ нѣща, да не се спъвате въ тѣхъ. Ако сами не си помогнете, никой не може да ви помогне. Трѣбва да съзнаете, че на времето си сте имали нужда отъ котела и отъ торбата. Обаче, днесъ тѣ не ви сѫ нуждни. Не само че не ви сѫ нуждни, но сѫ препятствие въ вашия животъ. Тѣ сѫ временни нѣща, които днесъ не ви ползуватъ. Заблуждението и погрѣшката не е въ това, че си взелъ торбата съ паритѣ, но въ мисъльта и вѣрата въ паритѣ. Ти мислишъ, че безъ тѣзи пари не можешъ да живѣешъ. Ти си вложилъ вѣрата си въ временни и преходни нѣща. Вложи вѣрата си въ Бога. При всички случаи на живота си, вѣрвайте и разчитайте първо на Него. Всѣки трѣбва да върне котела на вдовицата, отъ която го е взелъ и торбата съ паритѣ на банкера. Само така ще се оправятъ неговитѣ работи. Освободете се отъ чуждитѣ котли и торби и така идете при Господа. Ще кажете, че като се изнасятъ погрѣшкитѣ на хората, имаме предъ видъ нѣкого. Ние говоримъ за погрѣшкитѣ на всички хора, а не на едного. Погрѣшкитѣ на всички сѫ едни и сѫщи. Безразлично е, кой грѣши. Когато единъ грѣши, все едно, че всички грѣшатъ. Първо Ева сгрѣши, и грѣхътъ се предаде на всички хора. Тя повѣрва на лъжливитѣ думи на змията и яде отъ забранения плодъ. Тя повѣрва, че като яде отъ този плодъ, ще стане като Бога. И съвременнитѣ хора вѣрватъ, че като ядатъ много, ще станатъ здрави и силни. Силата и здравето не идатъ отъ външната храна. Богъ храни човѣка отвѫтре и му дава сила и животъ да работи, да решава задачитѣ си. Който много яде, много плаща. Пазете се тогава отъ кривитѣ мисли, които сте получили по наследство, и знайте, че силата и здравето се опредѣлятъ отъ правата мисъль, правитѣ чувства и действия. Мнозина се оплакватъ, че нѣмать достатъчно свѣтлина въ ума си. Причината на това е, че тѣ сами сѫ поставили нѣкакво препятствие между душата си и Бога. Отъ тѣхъ зависи да потече отново свѣтлината. Достатъчно е да махнатъ препятствието отъ пѫтя си, и свѣтлината ще дойде. Препятствието, което стои на пѫтя имъ, е кривата мисъль, че не могатъ да изпълнятъ Божията воля по липса на възможности и условия, че нѣматъ срѣдства, нѣматъ дрехи, обуща, кѫща и т. н. Кѫде се криятъ възможноститѣ и условията за изпълнение на Божията воля ?—Въ главата на човѣка. Ще каже нѣкой, че главата му е малка, не може да ражда. Каквато да е главата му, тя носи въ себе си достатъчно възможности и условия. Отъ човѣка се изисква само добра воля да реализира това, което е вложено въ неговата глава. Ако главата му е голѣма, и плащането ще бѫде голѣмо. Който прави заеми, трѣбва да плаща: колкото по-голѣми сѫ заемитѣ, толкова повече лихва ще плаща. Изобщо, колкото повече е дадено на човѣка, толкова повече се иска отъ него. Съвременнитѣ хора иматъ всичко на разположение. Дадено имъ е, каквото трѣбва, нищо друго не имъ остава, освенъ да работятъ. Тѣ иматъ инструменти и учители; свирене и работа се иска отъ тѣхъ. При това, като свирятъ, трѣбва да избѣгватъ погрѣшкитѣ. Ако направятъ една погрѣшка, диригентътъ ще я изправи. Той корегира музикантитѣ, но и тѣ го корегиратъ. Достатъчно е да направи малка погрѣшка, за да я видятъ веднага. Не е лошо, че грѣши човѣкъ; лошо е, когато не изправя погрѣшкитѣ си. Нѣкой грѣши и се извинява, че вината не била въ него. Това не е важно, ти си длъженъ да изправишъ погрѣшката си. Пишешъ нѣщо, не туряшъ препинателнитѣ знаци на мѣсто, изяждашъ букви и т. н. Кой е виновенъ за това? Ще кажешъ, че вината е въ учителитѣ, които не сѫ обърнали достатъчно внимание на работата ти. Щомъ съзнавашъ това, днесъ ти самъ ще се изправишъ; ще работишъ усилено, да придобиешъ това, което ти липсва. Счупилъ си крака си, не питай, защо си го счупилъ. Търси човѣкъ, който поправя счупени крака, да ти помогне. И тъй, ако самъ не можешъ да изправишъ погрѣшката си, обърни се къмъ Бога, Той да ти помогне. Що се отнася до грѣхове и престѫпления, изправянето имъ е въ рѫцетѣ на Бога. Ще се обърнешъ къмъ Него, и Той ще изпрати нѣкое разумно сѫщество да ти помогне. Обаче, дойдешъ ли до погрѣшкитѣ си, това е твоя работа. Самъ правишъ погрѣшки, самъ ще ги изправяшъ. Ти свиришъ добре, лесно четешъ нотитѣ, но ти липсва изпълнение. Ще работишъ върху него, да дадешъ изразъ на свиренето. Много хора свирятъ, но малцина сѫ истински музиканти. Много хора рисуватъ днесъ, но малцина сѫ истински художници. Картината трѣбва да има въздухъ, дълбочина, изразъ. Отъ която страна да гледашь една картина, тя трѣбва да има изразъ. И тъй, бѫдете добри музиканти, добри художници, безъ да се представяте предъ хората, че сте такива. Нека тѣ сами ви оценятъ. Иначе, ще приличате на голѣма лампа, около свѣтлината на която се събиратъ множество мушици, комари и пеперудки. Малко е съзнанието имъ, тѣ не могатъ да я разбиратъ, но, въпрѣки това, трупатъ се около нея. Ето защо, съветвамъ ви, ако сте светии, гении, велики учени, да минавате незабелязано между хората. Какво ще разбере пеперудката отъ работата на гения? Тя нищо не разбира. Нѣкой чете Евангелието или друга свещена книга. Какво ще и разправя за съдържанието? При това, тя е дошла вечерь. Който иска да учи, трѣбва да дойде сутринь, когато е свѣтло. Освенъ това, съзнанието и трѣбва да се повдигне до такъвъ уровенъ, да разбира нѣщата. Ще кажете, че миналото на нѣкого не е свѣтло, не може да му се помага. Оставете настрана миналото. Богъ не се занимава съ миналото на хората, но съ тѣхното настояще. Красотата на живота се заключава въ сегашнитѣ разбирания на хората. Христосъ дойде на земята да заличи миналото на хората и да отвори пѫть къмъ новото, къмъ любовьта. Тя ще превърне злото въ добро, омразата въ любовь. И до днесъ още хората се мразятъ, убиватъ, изнасилватъ. — Кой е правъ, кой е правовѣренъ ? — Това сѫ въпроси на миналото. Влѣзте въ пѫтя на любовьта, въ пѫтя на сегашния и бѫдещъ животъ. Еди-кой си нѣмалъ вѣра, не прилагалъ доброто като васъ. Не се сравнявайте съ никого. Отде знаете, каква е вашата вѣра ? Опитали ли сте я? Направете опитъ, да видите, каква е вашата вѣра, колко издържа, и тогава говорете за себе си. Вѣрата и любовьта предаватъ особени качества на човѣка: лицето му е свѣтло, погледътъ ясенъ и отворенъ, отношенията му съ хората нѣжни, благородни, Отъ сутринь до вечерь той е заетъ съ изпълнение на Божията воля. Достатъчно е да дойде при него нѣкой беденъ или боленъ, за да му се притече на помощь. Бедниятъ се оплаква отъ положението си, но той го утешава и казва, че така, именно, му се дава възможность да познае Бога. И на болния казва сѫщото. Наистина, тежко е положението на бедния и на болния, но онзи, който носи любовьта въ себе си, поема половината отъ загубата имъ и дава половината отъ печалбата си. Въ това се заключава Божественото. Това е новото учение. Ще кажете, че всѣки самъ трѣбва да носи кръста си. Това е законътъ, това е старото учение. Новото учение — учението на любовьта казва: Ще вземешъ участие въ страданието на ближния си, ще понесешъ половината отъ загубата му, и ще дадешъ половината отъ печалбата си. „Сребро и злато азъ нѣмамъ, но което имамъ, това ти давамъ.“ (— 6 ст.). Азъ пъкъ ви казвамъ: Въ името на Бога на Любовьта, Който е изпратилъ своя Синъ на земята да спаси човѣчеството, нека се отворятъ умоветѣ и сърдцата ви, да следвате Божия пѫть, да възприемате вѣрата, надеждата и любовьта, които оживяватъ и възкресяватъ. Въ Негово име станете, вървете напредъ и работете! „Пази свободата на душата си силата на духа си, свѣтлитѣ мисли на ума си, и добритѣ чувства на сърдцето си. Помни: Царскиятъ пѫть на душата е добрата мисъль на духа. Помни и не забравяй: Ти не си пратенъ на земята да глождишъ изсъхналитѣ кости на твоитѣ предци. Не си пратенъ да се занима- вашъ съ миналото. Всѣка разумна душа има опредѣлено мѣсто въ свѣта. Бѫди благодаренъ на това, което ти е дадено. Изплитай своето благоденствие, както паякътъ плете своята мрежа.“ (Отъ книгата „Царскиятъ пѫть на душата.“). — Божиятъ Духъ носи всичкитѣ блага на живота. * 14. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 22 декемврий, 1935 г. 5 ч. с. София.— Изгрѣвъ.

Отъ "Тритѣ родословия", утринни слова, година V, т.1 (1935-1936). Първо издание отъ 1943 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 22 септември 1935 г. до 12 януари 1936 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Копринениятъ конецъ Размишление. Като четете 17. глава отъ Евангелието на Йоана, виждате, че тя е едно отъ съдържателнитѣ Слова, които Христосъ говорилъ на времето си. Тази глава е кратка, но съдържателна; тя крие въ себе си нѣщо интимно, вътрешно и крайно смислено. Истинското знание не се изразява съ много думи. Малко ще кажешъ, но дълбоко и смислено. Само онзи разбира вътрешния смисълъ на казанитѣ отъ Христа думи, който има свѣтлина, т. е. на когото съзнанието е пробудено. Нѣма ли будно съзнание, колкото и да му се говори и обяснява, той повече се обърква. Пъкъ и онзи, който обяснява, също трѣбва да има будно съзнание. Нѣкой философи пишатъ цѣли томове върху известни въпроси, но, въпрѣки това, не задоволяватъ четцитѣ. Защо ? — Защото и на тѣхъ не е ясно това, върху което пишатъ. Тѣ разглеждатъ външната страна на въпроса. Външната страна на нѣщата е временна, преходна. Има и вътрешни нѣща временни, но човѣкъ трѣбва да различава външното преходно и вътрешното преходно. Не схваща ли сѫщественото въ външния и вѫтрешния животъ, той всѣкога ще се натъква на противоречия. Какво се разбира подъ „външно“ и „вътрешно“? Външното означава нѣщо далечно, чуѫдо, а вѫтрешното близко, интимно. Външнитѣ нѣща нѣматъ тѣсна връзка помежду си, а вѫтрешнитѣ иматъ. Затова казватъ, че роднинитѣ сѫ вѫтрешни хора. Братята и се сестритѣ по кръвь сѫ най-близко до майката и бащата. Следъ тѣхъ идатъ първитѣ братовчеди, вторитѣ и т. н. Дойдете ли до пети братовчеди, вѫтрешната връзка изчезва. Тѣ ставатъ външни, чужди, непознати хора за дадено семейство. Сѫщото се отнася и до отвлѣченитѣ нѣща. И въ тѣхъ има близость на степени, по голѣма или по-малка. Еднообразието, напримѣръ, представя външна страна на живота, а разнообразието — вѫтрешна. Еднообразието убива човѣшкия духъ, а разнообразието го повдига и оживява. Убийствено е за човѣка да повтаря едно и сѫщо нѣщо много пѫти. Единъ калугеръ се оплаквалъ отъ еднообразието на своя животъ. Той казвалъ, че му дотегнало, всѣки день да прави една и съща работа: да кади съ тамянъ, да чете едни и сѫщи молитви, да прави по десетки и стотици поклони. Пръститѣ на рѫцетѣ му и колѣнетѣ му хванали мазоли отъ поклони. Кръстътъ го заболѣлъ, виждалъ се въ чудо, какво да прави. Наистина, страшно е положението на човѣкъ, който живѣе въ еднообразието. Той самъ трѣбва да търси начинъ да влѣзе въ разнообразието на живота, т. е. да влѣзе въ контактъ съ красотата. Разумниятъ човѣкъ самъ разнообразява живота си. Той внася разнообразие и въ яденето, и въ обличането, и въ четенето, и въ отношенията си къмъ хората. Къмъ всѣки човѣкъ той има различни отношения. Външниятъ му животъ е разнообразенъ, а вѫтрешниятъ — еднообразенъ. Вѫтрешно той спазва закона на единството. Не постжпва ли така, човѣкъ дохожда до втръсване, което го отвращава отъ живота. Тази е причината, дето нѣкои хора се стремятъ къмъ духовния животъ; така тѣ искатъ да разнообразятъ физическия си животъ. Ако не сѫ готови за духовния животъ, тѣ изпадатъ въ по-голѣми мѫчнотии. — Защо? — Защото между физическия и духовния животъ има голѣма пропасть. Който не е готовъ за духовното, лесно може да пропадне. Пропасть има не само между физическия и духовния животъ, но и между разбиранията на хората. Не е лесно да се разбератъ материалистътъ и идеалистътъ. Не се разбиратъ лесно простиятъ и учениятъ. Обикновениятъ човѣкъ чете книгитѣ на високо ученитѣ, но нищо не разбира. Ако чете съчиненията на Айнщайна, умътъ му ще се вземе — не разбира човѣкътъ. Между неговитѣ разбирания и тѣзи на Айнщайна се открива голѣма пропасть. Човѣкъ не изгубва ума си отъ неразбранитѣ нѣща, но преживява ужасъ обезсърдчаване. Кой човѣкъ се обезсърдчава? — Стариятъ. Който се обезсърдчава, преждевременно остарява; като се насърдчава, човѣкъ се подмладява. Бъдете всѣкога млади, да се насърдчавате и да вървите напредъ. Следователно, ако искате да се подмладите, трѣбва да се насърдчавате. Обезсърдчите ли се, ста- ростьта иде. Обезсърдчаването е признакъ на старость, на невежество, ограничаване, слабость, малодушие и др. Обезсърдчаването води къмъ обезсмисляне на живота. Каже ли нѣкой, че не му се яде, това не значи още, че, изобщо, не иска да яде, но сухъ хлѣбъ не иска, дотегналъ му е вече. Той иска да си хапне и друго нѣщо, нѣкакво вкусно ядене. Сухиятъ хлѣбъ разранява гърлото, а като го намаже съ малко масло, по-лесно се гълта. Тъй щото, когато животътъ на нѣкого се обезсмисли, това не значи, че той не иска да живѣе. Напротивъ, живѣе му се, но иска но-добъръ, по съзнателенъ животъ. Христосъ казва: „Не само съ хлѣбъ ще живѣе човѣкъ, но и съ всѣко слово, което излиза отъ устата на Бога.“ Значи, на физическия свѣтъ същественото е хлѣбътъ, а въ духовния — Словото. Да живѣешъ и да се хранишъ съ Словото, това подразбира, да изработишъ своето духовно тѣло. Като живѣе добре и се храни съ Словото, човѣкъ прави мостъ между физическия и духовния свѣтъ. Нѣма ли мостъ за минаване, той пада въ пропастьта. Добриятъ животъ има отношение къмъ отдѣлния човѣкъ. Всѣки трѣбва да живѣе добре, да не мисли, какъ живѣятъ другитѣ и да ги морализира. Морализирането прилича на биенето на камбаната. Какво допринася биенето на металическата камбана? Най-многото, което може да направи тя, е да събере богомолцитѣ и после да ги разпръсне, но съ това тѣ не ставатъ по-вѣрващи, отколкото сѫ били по-рано. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ дълбоко и право разбиране на живота, като бѣлия доброкачественъ хлѣбъ. Правилното разбиране освобождава човѣка, внася разположение въ него, както хубавиятъ хлѣбъ. Не е достатъчно само да се нахраните, но да станете щастливи. Не е достатъчно само да се наспите, но да се събудите отъ съня добри и радостни. И въ сънь, и въ будно състояние, всѣкога трѣбва да бѫдешъ щастливъ. Нѣкога човѣкъ е щастливъ въ будно състояние, а е нещастенъ на сънь. Той сънува, че го гонятъ разбойници или диви звѣрове, и сутриньта става неспокоенъ, уплашенъ, че ще му се случи нѣщо лошо презъ деня. Като мине известно време, и нищо не му се случва, той казва: Сънь е това, илюзия. Не е илюзия съньтъ, има нѣщо вѣрно въ него. Има нѣща невѣрни, но има и вѣрни. Има нѣща илюзорни, но има и действителни. Има непостоянни, но има и постоянни нѣща. Невѣрни, илюзорни и непостоянни нѣща сѫ тѣзи, които иматъ малко съдържание, а голѣма форма. Напримѣръ, нѣкой постѫпва въ единъ прочутъ университетъ, съ известни професори. Всички очакватъ да излѣзе отъ него ученъ човѣкъ. Въ края на краищата, надеждитѣ имъ не се оправдават ? Той посещава университета, но не учи, както трѣбва, и излиза отъ него, както повечето студенти, посрѣдственъ човѣкъ. Значи, положението му по форма било голѣмо, а по съдържание — малко. Има хора, които сами учатъ, безъ да се записватъ въ университетъ, но ставатъ учени, знаменити. По форма тѣ сѫ малки, а по съдържание голѣми. Не всѣкога училището дава знания. Не е достатъчно само да посещавашъ училището, нито само да слушащъ—трѣбва да учишъ. Не всѣкога посещаването на черквитѣ прави човѣка набоженъ. Той трѣбва да се моли, да прилага Божието Слово, и тогава ще стане вѣрващъ, набоженъ човѣкъ. Мнозина казватъ, че имъ дотегнало да бѫдатъ набожни. Истински набожниятъ не дотяга нито на себе си, нито на окрѫжаващитѣ. За предпочитане е да бѫде човѣкъ набоженъ, отколкото да не е набоженъ. Истински набожниятъ е здравъ, разуменъ, добъръ, справедливъ човѣкъ. Другъ е въпросътъ за привидно, външно набожниятъ. Той говори за Бога, за ангелитѣ, за онзи свѣтъ, безъ да разбира смисъла на тѣзи понятия. Ще кажете, че се интересувате отъ онзи свѣтъ, искате да ви го опишатъ. Нѣма думи, съ които да се опише онзи свѣтъ. Много опити сѫ правени въ това отношение, но нито единъ не отговаря напълно на действителностьта. Да опишете онзи свѣтъ и да дадете пълна представа за него, това значи, да нарисувате човѣка, или да го изваете отъ камъкъ. Колкото живо и вѣрно да предадете образа му, все ще си остане картина или статуя, която нито ще ви проговори, нито ще предаде мислитѣ и чувствата, които го вълнуватъ. По форма картината прилича на човѣка, но по съдържание и смисълъ не прилича — дълбочина нѣма въ образа на този човѣкъ. Досега никоя рѫка на художникъ или на скулпторъ не е могла да предаде истинския образъ на нѣкой човѣкъ. Тъй щото, когато казватъ, че даденъ човѣкъ приличалъ на другъ, и това е невъзможно. Въ известенъ моментъ единъ човѣкъ може да прилича на другъ, но въ всички случаи да бѫде като него, това е невъзможно. Радвайте се, че е така. Природата е съвършена, тя обича разнообразието, затова никога не повтаря формитѣ си. Когато казваме, че нѣкои хора ни сѫ приятни, това значи, че се оглеждаме въ тѣхъ. Въ известно отношение ние си приличаме, затова ни сѫ приятни. Хората се обичатъ, когато си приличатъ и даватъ нѣщо отъ себе си. Ако взиматъ само, тѣ не се обичатъ. Следователно, има два вида хора: едни постоянно взематъ, а други — постоянно даватъ. Който постоянно дава, всѣкога е обичанъ; който постоянно взема, никой не го обича. Всички обичатъ Бога, защото постоянно дава. Животътъ и всички блага излизатъ отъ Бога. Чрезъ вѣрата човѣкъ се свързва съ Онзи, отъ Когото е произлѣзълъ. Тази връзка е необходима. Казано е, че Богъ създаде човѣка по образъ и подобие свое. Следователно, необходимо е човѣкъ да се свърже съ своя Създа- тель, да стане едно съ Него. Той иска да знае, доколко сме станали като Него, доколко е спазенъ първичния образъ и подобие. Единъ човѣкъ прилича на другъ дотолкова, доколкото постъпва като него. Приятно е на знаменития цигуларь да слуша нѣкого, който свири като него. Приятно е да слушате единъ говоритель, който говори красноречиво, логично и музикално. Той говори отвънъ, а вие го слушате вътрешно. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не чувствува красивото и възвишеното вътре въ себе си. Хората живѣятъ на физическия свѣтъ, но мислятъ и за духовния. Тѣ отчасти познаватъ този свѣтъ, но искатъ да знаятъ нѣщо и за онзи свѣтъ, да разбератъ разликата, която съществува между двата свѣта. Ако нѣкой имъ опише онзи свѣтъ, тѣ ще се обезсърдчатъ отъ този свѣтъ. Отъ друга страна, ще се уплашатъ, ще имъ се види страшенъ. — Защо ще се уплашатъ? — Защото не сѫ подготвени за него. Въ това отношение, тѣ приличатъ на младата мома, която обича родителитѣ си, братята и сестритѣ си, доволна е отъ тѣхъ. Единъ день и дохожда мисъльта да излѣзе отъ този свѣтъ, да види други хора. Увлѣчена въ желанието си, тя срѣща младъ момъкъ, който започва да и говори за другъ свѣтъ, за други отношения, и тя се увлича. Започва да става недоволна отъ родителитѣ си, отъ братята и сестритѣ си и мечтае за новия свѣтъ, който момъкътъ и открива. Отъ една страна се стреми къмъ момъка, отъ друга, се плаши отъ него, чувствува се неподготвена за онзи свѣтъ. Докато не се е оженила, тя се облича добре, докарва се, маже лицето си, да бѫде бѣла и червена. Щомъ се ожени, напуща се. Въ първия случай, тя е гиздава и добре облѣчена, защото играе на хорото. Като се ожени, отива на нивата, дето я чака работа. Много естествено. Не може работната мома да бѫде облѣчена съ нова рокля. Нивата изисква работници, облѣчени въ всѣкидневнитѣ си дрехи. Тамъ ще се нацапашъ, ще скѫсашъ дрехитѣ си. Докато си на земята, ще се цапашъ и ще се миешъ, ще вършишъ работа. Животътъ е непреривенъ процесъ отъ промѣни. Щомъ станешъ отъ сънь, ти се измивашъ. Като си лѣгашъ, пакъ измивашъ лицето си. Кога се мие човѣкъ? Когато е работилъ и се оцапалъ. Значи, човѣкъ се цапа и когато спи, и когато е буденъ. И презъ съня той работи, минава презъ сѫщитѣ състояния, каквито и презъ деня. Като се мие, човѣкъ влиза въ новия животъ, започва нова работа. Въ това отношение, водата е проводникъ на живота. Тя внася сила, енергия въ него и го прави годенъ за работа. Човѣкъ вижда, че има нѣщо мистично въ живота и се стреми да го използува разумно. Да схващашъ мистичното въ живота, това значи, да възприемашъ красивото и възвишеното въ него и да го използувашъ. Сега се говори на хората за много нѣща, но не е достатъчно само да имъ се говори. При това, важно е, какъ имъ се говори. Понѣкога човѣкъ говори високо, натъртено, а нѣкога — тихо, едва се чува. Слабиятъ говори тихо, несигурно. Силниятъ, който има власть, говори високо, съ съзнание. Важно е така да се говори на човѣка, че да се ползува отъ ду- митѣ му. А така говори само онзи, който разбира живота, който го опиталъ. Той знае, че всичко, каквото става въ живота, е за добро. Че нѣкой падналъ и счупилъ крака си, и това е за добро. Ще кажете, че човѣкътъ страда, че има болки, трѣбва да се влѣзе въ положението му. Ще влѣзешъ въ положението му, ако можешъ да му помогнешъ. Не можешъ ли да изправишъ счупения му кракъ, колкото и да плачешъ, не можешъ да му помогнешъ. По рано този човѣкъ се е радвалъ, билъ гордъ, не обръщалъ внимание на никого. Сега се смирилъ, търси човѣкъ, който да му помогне. Като намѣри такъвъ, веднага слиза отъ висотата на положението си и се свързва съ него. Тъй щото, не съжалявайте, когато гордиятъ човѣкъ страда. Чрезъ страданието си той се свързва съ онѣзи, на които не е обръщалъ никакво внимание. Радвайте се за новитѣ, красиви връзки, които се създаватъ между хората. Тѣ се сприятеляватъ и така влизатъ въ разумния животъ. Да създадешъ истинско приятелство съ онѣзи, които ти помагатъ, това значи, да изпълнишъ Божията воля. Радвайте се на новото, което иде въ свѣта. Радвайте се на новитѣ връзки. Нѣкой се страхуватъ отъ връзки. Страхувайте се отъ старитѣ връзки, които се основаватъ на користолюбие. Радвайте се на новитѣ връзки, основани на любовьта. Въ любовьта се крие опознаването на душитѣ. Докато се опознаятъ, хората ще се каратъ, ще се помиряватъ, и най-после ще си подадатъ рѫка на вѣчно приятелство и любовь. Не е страшно, когато хората се каратъ; страшно е, когато не могатъ да се помирятъ. Щомъ се скаратъ, тѣ започватъ дѣло. Единиятъ по-малко виновенъ отъ другия. Сѫдътъ решава дѣлото въ полза на по-малко виновния и ги заставя да се помирятъ. Това, което става вънъ отъ човѣка, става и въ самия него. Вѫтрешниятъ сѫдия разглежда дѣлото и се произнася за вината на спорещитѣ. Щомъ издаде присѫдата, ти непремѣнно трѣбва да се подчинишъ и помиришъ съ брата си. Добре е да се помирявате, но никога следъ това да не си кажете обидна дума. Нѣкой казва, че простилъ дълговетѣ на своя дължникъ, но, дето го срещне, нарича го изедникъ. Това не е прощаване. Прощава само онзи, който има любовь въ сърдцето си. Прощава се само на онзи, който се разкайва. Не можешъ да простишъ на човѣкъ, който не се разкайва.— Защо? — Защото пакъ ще повтори сѫщата погрѣшка. Прощаването е процесъ, при който човѣкъ минава отъ по-низко въ по-високо състояние. Изкуство е човѣкъ да прощава. Да про- щавашъ на другитѣ и да ги сѫдишъ е по-лесно, отколкото да прощавашъ на себе си и самъ да се сѫдишъ. Ако нѣкой, вънъ отъ тебе, грѣши, ще го наругаешъ, ще го набиешъ, и въпросътъ ще се свърши. Обаче, какво ще правишъ съ себе си? Самъ да се ругаешъ, не можешъ; да се биешъ, сѫщо не можешъ. Ако се биешъ, ще те боли. Казалъ си обидна дума на нѣкого. Какво ще правишъ, какъ ще се накажешъ и какъ ще си простишъ? Да се биешъ, не можешъ; да си простишъ веднага, не искашъ. Тогава започвашъ да се разговаряшъ съ онзи въ тебе, който грѣши. Казвашъ му: Моля ти се, бѫди внимателенъ, не се произнасяй бързо за нѣщата. Нали знаешъ, че ти като грѣшишъ, и азъ страдамъ. Сега, това е въпросъ, който не ви интересува. Дъщерята не се интересува отъ това, какъ се оженилъ баща и. Ако той и разказва, какъ станало това, въ края на краищата, тя ще се отегчи и ще престане да слуша баща си. Започне ли да и говори, че е време вече да се ожени, тя широко отваря очитѣ и ушитѣ си, иска да знае, кога ще се ожени и какъ ще стане това. Добро нѣщо е женитбата, но ако има въ нея нѣщо ново. Ако донесе новото въ свѣта, женитбата има смисълъ. Остане ли въ старото, тя е безпредметна. Старото създава драмата и трагедията въ живота. И човѣкъ почва да съжалява за жертвата, която е направилъ. Той жертвувалъ ценното за безценното. Време е вече да излѣзете отъ старитѣ си разбирания. Това не става изведнъжъ, но постепенно. Да излѣзешъ отъ старото, това не значи да го изхвърлишъ навънъ. Старото ще послужи за торъ на новото. И следъ това ще се оставятъ на действието на слънчевата свѣтлина и топлина. Ако новото не се натори и не се изложи на слънчевата свѣтлина и топлина, нищо не може да излѣзе отъ него. Старото знание е изживѣло времето си. Знание, което не носи свобода, свѣтлина и топлина, не е истинско. Знание, което не подмладява човѣка, не е истинско. Животъ, който не носи знание, свобода и сила, не е истински. Сила, която не носи свобода, животъ и младость, не е истинска. Свѣтлината пъкъ разкрива красотата и простора въ живота. Страшно е да се изгубишъ вечерь въ тъмнината, да останешъ срѣдъ гората самъ, безъ никаква свѣтлинка. Само при това положение, човѣкъ оценява свѣтлината, разбира, какво означаватъ препятствията и противоречията въ живота. Дето е свѣтлината, тамъ нѣма противоречия, спънки и страдания. Следователно, докато живѣе, човѣкъ се нуждае отъ вътрешна свѣтлина и топлина. Никой не може да живѣе безъ свѣтлина и топлина. Това не значи, че нѣма да страдате. Изпитанията, мъчнотиитѣ и страданията съ неизбѣжни. Нѣмате ли нуждната свѣтлина и топлина, страданията и мъчнотиитѣ ще бъдатъ по-голѣми. Тѣ сѫ поставени съзнателно на пѫтя на всѣки човѣкъ, за да прави усилия и да ги преодолява. Така се развива мисъльта на човѣка. Въ каквото училище да учите, все ще се натъкнете на известни мѫчнотии. Тѣ влизатъ въ програмата на училището. Безъ изпитания и страдания нѣма развитие. Безъ програма, въ училището нѣма успѣхъ. Не само това, даже мѣстата на ученицитѣ сѫ опредѣлени. Ученикътъ не може да седне, дето иска. Учителитѣ опредѣлятъ мѣстата на ученицитѣ си по ръстъ, по характеръ, по тем- пераментъ, или споредъ положението на свѣтлината. Разумниятъ учитель взема подъ внимание редъ съображения, докато постави ученика на неговото мѣсто. Попадне ли въ рѫцетѣ на добъръ, способенъ и разуменъ учитель, ученикътъ се развива правилно. Способниятъ учитель следва законитѣ и методитѣ на природата, а обикновениятъ се рѫководи отъ правилата и законитѣ на обикновенитѣ училища, дето всичко върви по изкуственъ пѫть. Искате ли да познаете добрия учитель, добрия художникъ или ученъ, дайте имъ да свършатъ една работа по своя предметъ. Учительтъ ще преподаде урока си естествено, свободно, както ставатъ нѣщата въ природата. Художникътъ ще нарисува една картина безъ никакви външни пособия. Той не си служи съ линия и пергелъ, по само съ окото, въ което се намиратъ всички помагала. Окото му е точно, мѣри и вижда нѣщата правилно. Той е развилъ своя вѫтрешенъ усѣтъ къмъ природата, поради което схваща вѣрно нѣщата. Учениятъ пъкъ описва нѣщата, както сѫ въ природата, безъ преувеличения. Достатъчно е да наблюдава известна проява въ човѣка, за да я опише точно и подробно. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ вътрешно разбиране на духовния свѣтъ. Само така може да се внесе новото въ живота. Безъ него животътъ на човѣка е обикновенъ, еднообразенъ и слабо продуктивенъ. Тази е причината, дето обикновениятъ човѣкъ лесно се обезсърдчава. Каквато работа му дадатъ, той я погледне отъ една, отъ друга страна и казва: Тази работа не е за мене, нищо нѣма да излѣзе отъ нея. Много естествено. Ако лентата на фотографическия апаратъ не се движи, ти нищо нѣма да постигнешъ. Може да фотографирашъ много предмети, но тѣ ще се отпечатватъ на едно и сѫщо мѣсто, и, въ края на краищата, нищо нѣма да излѣзе. Когато снемашъ образитѣ, лентата трѣбва да се движи постоянно. Изкуство е да може човѣкъ да схваща правилно нѣщата, да разбира условията и да знае, какъ да фотографира. И въ живота се фотографиратъ нѣщата. Следователно, всѣки човѣкъ трѣбва да бѫде фотографъ, да знае, какъ да нагажда окото си по отношение на свѣтлината. При това, той не е длъженъ да фотографира всичко. Има нѣща, които не трѣбва да се клиширатъ. Апаратътъ, чрезъ който човѣкъ фотографира образитѣ, е неговото съзнание. Пазете съзнанието си чисто, за да схващате образитѣ вѣрно и точно. Схващайте образитѣ по такъвъ начинъ, че да запазите известна последователность между тѣхъ. Така ще направите единъ филмъ, отъ който ще се ползуватъ всички хора. Филмувайте своитѣ мисли и чувства въ такъвъ редъ, че да изнесете нѣщо ново предъ свѣта. Филмувайте мислитѣ и чувствата на хората съ сѫщата цель, да се види новото и красивото въ живота. Нѣкой минава покрай кѫщата на свои познати и чува, че мѫжъ и жена се каратъ, и веднага ги филмира. Минава край друга кѫща, пакъ мѫжъ и жена се каратъ — и тѣхъ филмира. Следъ това се замисля за причинитѣ на карането. Защо се каратъ, не е важно. Причината е отъ материаленъ характеръ: или жената не е сготвила добре, или синътъ и дъщерята сѫ направили нѣкаква пакость. Колкото случаи на разправии и недоразумения изнесете предъ свѣта, нищо ново нѣма да дадете. Разправиитѣ и недоразуменията между хората датиратъ отъ най-стари времена. Тѣ не заслужаватъ да бѫдатъ представяни на филмъ. Нѣма защо да филмирате стари работи. Ще кажете, че синътъ счупилъ стомната. Щомъ старата стомна е счупена, ще се купи нова. Грънчарьтъ прави нови грънци; ще отидете при него и ще купите нова стомна. Ако дъщерята скѫсала или оцапала роклята си, ще отидете при търговеца и ще купите новъ платъ. Ако жената изгорила лука, ще вземе отново лукъ и масло и ще го запържи. Новото трѣбва да се филмира, а старото да се заличава и изправя. Радвайте се на новото, което иде; не съжалявайте за старото, което си отива. Старитѣ българи били крайно гостоприемни и практични. Като имъ дохождалъ гостъ, тѣ го приемали съ радость: гощавали го добре, слагали му богата трапеза. Цѣлиятъ домъ билъ на негово разположение. Тѣ го считали гостъ само за 24 часа. На другия день всички ставали рано и отивали на нивата. Домакинътъ на кѫщата се обръщалъ къмъ госта съ думитѣ: Ние тръгваме на работа и те канимъ съ насъ. Ако дойдешъ, ще бѫдешъ добре дошълъ между насъ. Ако не дойдешъ, довиждане! Тѣ го посрѣщали по новъ начинъ, съ любовь и радость, а го изпращали по старъ начинъ. За да не става нужда да се прилага стариятъ начинъ, вие трѣбва да бѫдете будни, да разбирате хората и да не спъвате тѣхната работа. Новиятъ човѣкъ се приспособява къмъ живота на другитѣ хора, влиза въ положението имъ и е готовъ всѣкога да помага. Задачата на човѣка е да вземе предъ видъ условията, при които живѣе, и да ги използува разумно. За тази цель, той трѣбва да мисли, да се научи да съпоставя фактитѣ, да прави връзка между тѣхъ. Ще дойде день, когато той ще се изправи предъ комисия отъ свѣтли, възвишени и благородни сѫщества и ще държи изпитъ предъ тѣхъ. Какво обществено положение заема, не е важно. И като царь, и като последенъ просекъ, той ще държи изпитъ предъ тази комисия. Човѣкъ е дошьлъ на земята — великото училище, да се учи. Следователно, изпитътъ му е неизбѣженъ. Комисията е въ разумния свѣтъ, между възвишенитѣ сѫщства. Като се яви предъ нея, ще му свалятъ всичко, което носи сега: шапка, дрехи, обуща. Тамъ ученикътъ се явява съвършено голъ. Какъ си се обличалъ на земята, каква шапка си носилъ, това нѣма значение за тѣхъ. Тамъ сѫдятъ за ученика по главата, която му е дадена. И на земята има общества отъ хора, които ходятъ голи. Тѣ искатъ да се върнатъ къмъ първоначалното положение, когато човѣкътъ е билъ въ рая. Обаче, климатътъ на земята не позволява на хората да ходятъ голи. Онѣзи, които се осмѣляватъ да правятъ това, живѣятъ въ специални острови. За обикновенитѣ хора тѣ минаватъ като прокажени, отдѣлени отъ свѣта. Въ духовния свѣтъ идеята за голотата има смисълъ, защото се разбира човѣкъ, външно голъ, а вътрешно облѣченъ съ добродетелитѣ на живота. Сега на васъ казвамъ: Макаръ че сте външно облѣчени, стремете се къмъ вътрешното облѣкло. Облѣчете се съ дрехата на добродетелитѣ, да бъдете готови за изпита, който ви очаква въ духовния свѣтъ. Какво означаватъ думитѣ „голъ“ и „облѣченъ“? Човѣкъ оголява, когато изгуби нѣщо съществено. Тогава той изпитва срамъ. Значи, изгубването е вътрешно, а не външно. Да се облѣче човѣкъ, това значи придобиване на същественото, на свѣтлината, отъ която е изтъкана неговата дреха. Казано е въ Писанието: „Облѣчете се въ дрехата на свѣтлината!“ Когато се радва, човѣкъ свѣти. Следователно, радвайте се, и когато скърбите, и когато сте щастливи. — Може ли да се радва човѣкъ, когато скърби? — Може. Скръбьта е облакъ на човѣшкото небе. Както се радвате на слънцето, което грѣе, така се радвайте и на облацитѣ, които го засѣнчватъ. Скръбьта и радостьта съ временни състояния, които даватъ нѣщо на човѣка. Ето защо, той трѣбва да бъде буденъ, да използува благото, което тѣ криятъ въ себе си. Истинскиятъ християнинъ запазва разположението си и при добритѣ, и при лошитѣ условия на живота. Така се опитва силата му. Ако човѣкъ не издържа на мъчнотии и страдания, силата му е малка. Христосъ казва: „Богъ живѣе въ мене, и азъ въ Него. Азъ и Отецъ ми едно сме.“ Ако ти не съзнавашъ, че Богъ е въ тебе, и ти въ Него, нищо не можешъ да постигнешъ. Думитѣ „вътре и вънъ" означаватъ близость и далечина. Богъ е въ мене, значи, близо е; азъ съмъ въ Него, пакъ е близо. Когато се разбиратъ, хората съ близо. Щомъ не се разбиратъ, тѣ съ далечъ едни отъ други. Близостьта е мѣрка, чрезъ която се опредѣля степеньта на разбирането между хората. Казано е още въ Писанието: „Бѫдете благоугодни на Бога.“ Само онзи може да бъде благоугоденъ на Бога, който е близо до Него. Щомъ е близо, той Го разбира и познава. Близостьта е вътрешно състояние. Ако хората съ близки външно, а вътрешно далечни, тѣ сѫ лишени отъ всѣкакво разбирателство. Какво е нуждно на съвременнитѣ хора, за да бѫдатъ близо до Бога? — Любовь. Тя е единствената сила, която опредѣля разстоянието между човѣшката душа и Бога. Мнозина страдатъ, когато остаряватъ, когато губятъ богатството си. Старостьта и младостьта, богатството и бедностьта сѫ временни състояния. Следователно, страдайте, когато се отдалечавате отъ Бога, а не когато губите младостьта и богатството си. За какво богатство ще страдате? За онова, което сте придобили неправилно? Плачете и страдайте, ако загубите вѫтрешното си богатство и добродетели. Тѣ сѫ сѫществени нѣща. Всичко, което сте придобили отъ Бога, трѣбва да се пази. Божественото трѣбва да остане у васъ, а човѣшкото и животинското трѣбва да си отидатъ тамъ, отдето сѫ дошли. Ако не си отидатъ, Божественото трѣбва да ги подчини, да имъ стане господарь, а тѣ — слуги. Човѣшкото и животинското иматъ отношение само къмъ земята. Обаче, иде моментъ, когато тѣ трѣбва да станатъ слуги на Божественото, да заематъ последно мѣсто. Човѣшкото лесно се изчерпва. То е малко шишенце, пълно съ вода, което на два-три пѫти се изпива. Следъ това трѣбва да се отиде на извора, отново да се напълни. Божественото представя изворъ, който тече презъ твоя дворъ и, когато пожелаешъ, ще се ползувашъ отъ водата му. Така става и съ водата на физическия свѣтъ. Който е прекаралъ вода въ дома си, достатъчно е да завърти крана, за да потече, колкото му е нуждно. Значи, за придобиване на човѣшкото сѫ нуждни усилия, а Божественото иде само по себе си. Човѣшкото е далечъ, Божественото — близо. И тъй, стремете се къмъ Божията Любовь, като изворъ на живота. Не говорете и не плачете за човѣшката любовь, която всѣки може да ви отнеме и разлѣе. Тя е водата въ вашето шише, която лесно се изчерпва. Съвременнитѣ хора се каратъ постоянно, че водата имъ се разлѣла, или нѣкой я изпилъ. Идете на чешма, която едва тече, и вижте, какво става тамъ. Всички се каратъ, блъскатъ стомнитѣ си, ругаятъ се. Това сѫ вашитѣ слуги и слугини. Докато водата едва тече, това положение е естествено. Но време е вече, всѣки да си прекара вода въ стаята, да има въ изобилие, да не се кара съ хората. Това значи: дошло е време за човѣка да отвори сърдцето и душата си за Божествената Любовь, да живѣе въ изобилие, отъ което да дава и на своитѣ ближни. Това не значи, че трѣбва да бѣгате отъ човѣшкия животъ, но да го помирите съ Божествения. Само така човѣкъ ще свърши работата, която му е опредѣлена Какво е нуждно, за да стане нѣкой добъръ цигуларь? Първо трѣбва да се учи да свири на цигулка. Щомъ се научи да свири добре, той се нуждае отъ хубава цигулка и хубавъ лѫкъ. Цигуларьтъ не може да се прояви безъ цигулка; ораторътъ не може да се прояви безъ езикъ; мислещиятъ не може да се прояви безъ очи, чрезъ които да възприема истината и красотата; който иска да прояви чувствата си, трѣбва да има ухо; който иска да прояви разсждъка си, да опредѣля качествата на нѣщата, трѣбва да има вкусъ. Следователно, само онзи може да се прояви, който има здрави и добре развити очи, уши, езикъ, уста, стомахъ, дробове и мо- зъкъ. Той е богатъ човѣкъ има връзка съ 277 всички възвишени сѫщества, които сѫ центрове на блага, както виднитѣ банкери иматъ връзка съ всички богати банки въ голѣмитѣ европейски градове. За да бѫдешъ богатъ, ти се нуждаешъ отъ знание, да бѫдешъ въ връзка съ всички богати центрове, отдето идатъ благата на живота. Често хората говорятъ за онзи свѣгъ, безъ да иматъ връзка съ него. Тѣ говорятъ за любовьта, безъ да иматъ връзка съ нея. Говорятъ за богатитѣ международни банки, безъ да сѫ вложили нѣщо въ тѣхъ. Говорятъ за добре уредени училища, безъ да е стѫпвалъ кракътъ имъ тамъ. Желая ви да познавате любовьта и да я прилагате; да говорите за онзи свѣтъ, следъ като сте го посетили; да се хвалите съ голѣмитѣ свѣтовни банки, но като членове, като акционери въ тѣхъ; да описвате новитѣ и модерни училища, следъ като сте минали презъ тѣхъ. При това положение, който дойде при васъ и ви помоли за нѣкаква услуга, веднага му се притичате на помощь. Богати сте, имате възможность да услужвате. Достатъчно е да се подпишете на единъ чекъ и да го предадете на просителя. Не разполагате ли съ това богатство, вие ще живѣете съ илюзорната вѣра, че, като дойде Христосъ, Той ще ви свърже съ богатитѣ банкери и ще забогатѣете. И това може да стане. Христосъ ще ви свърже съ голѣмитѣ банки и видни банкери, но какво ще бѫде положението ви, ако не знаете съответния езикъ, на който да се разбирате? Говорятъ ви английски, нѣмски, френски, италиански, руски, вие повдигате рамене, нищо не разбирате. Какво ще правите тогава ? Христосъ казва: „Не се моля за свѣта, но за тѣзи, които ми даде, защото сѫ Твои.“ (— 9 ст.). Нека всѣки каже въ себе си: Господи, моля се за това, което Си ми далъ, защото е Твое. Като пази Божественото въ себе си и се моли за него, човѣкъ е готовъ да изпълни Божията воля и да освети името Божие. Мнозина се засилватъ да изпълнятъ това, но скоро се обезсърдчаватъ. Тѣ приличатъ на деца, които мислятъ, че могатъ да вдигнатъ тежъкъ чувалъ, но, като се засилятъ, виждатъ, че не могатъ. Въ въображението си тѣ си представятъ че могатъ да направятъ, каквото пожелаятъ, но въ действи- телность не излиза така. Това, което детето не може да направи днесъ, ще го направи следъ нѣколко години. Човѣкъ трѣбва да дойде до съзнание, да разбере, че има нѣща, които днесъ не може да направи, но има нѣща, които може и трѣбва да направи. Колкото и да е тежъкъ чувалътъ му, той трѣбва да го вдигне. На едно дете дали да вдигне единъ тежъкъ чувалъ. То се напъвало, пъшкало, бутало го отъ едната, отъ другата страна, но не могло да го вдигне. Най-после му дошло на умъ да отиде при голѣмия си братъ и му казало: Бате, вдигни този чувалъ и го занеси на онова мѣсто. Братътъ вдига чувала на гърба си и тръгва, а детето върви следъ него. То схванало, че е важно да се пренесе чувалътъ отъ едно мѣсто на друго, затова използувало силата на голѣмия си братъ. Умно било това дете! Понѣкога и вие, като децата, всичко забравяте и изоставяте работата си. Въпрѣки това, казвате, че за Бога, за Христа сте готови да направите всичко, каквото ви се каже; въ същность не излиза така. Какво ще направите, ако Той ви каже да минете по коприненъ конецъ? Като видите конеца, веднага ще се откажете отъ възложената задача. — Защо? — Първо ще се уплашите, да не би да се скъса конецътъ, а после — да не изгубите равновесие и да паднете. Не е лесно да минешъ по тънкия конецъ. Нуждно е присътствие на духа. Обаче, казано е, че всѣки трѣбва да мине по конеца. Какъ ще минешъ? Тънкиятъ конецъ е мостътъ, по който минава душата отъ този въ онзи свѣтъ. Праведниятъ ще мине и замине, безъ никакви мъчнотии и препятствия, но грѣшникътъ не може да мине презъ този мостъ. Значи, любовьта е единствената сила, която помага на човѣка да се справи съ всички мъчнотии, препятствия и противоречия. Едно трѣбва да се знае: никаква работа не може да се свърши безъ любовь. Всѣка работа, добре свършена, е станала съ участието на любовьта. — Защо пада човѣкъ? — Защото започналъ работата си безъ любовь, И като минавалъ презъ тънкия конецъ не могълъ да издържи и падналъ въ пропастьта. Дето отсѫтствува любовьта, тамъ всѣкога има падане; дето присѫтствува любовьта, тамъ работитѣ ставатъ съ въодушевение, тамъ има постижения. Следователно, успѣхитѣ и постиженията въ живота, добриятъ животъ, се дължатъ на закона на любовьта, който съдържа всички условия и възможности въ себе си. Който върви по закона на любовьта, има всичко на разположение; който не върви по този законъ, нищо нѣма. Това не е за насърдчение, но за разбиране на нѣщата. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ ново разбиране на любовьта, на отношенията между тѣхъ. Днесъ, като се срѣщатъ, хората се рѫкуватъ. Това е новъ начинъ на поздравление, ново отношение. По-рано сѫ доближавали носоветѣ си, езицитѣ си. Такъвъ е билъ поздравътъ имъ. Рѫкуването, съ което днесъ се поздравяватъ, е материалистическо. То подразбира: Можешъ ли да ми дадешъ това, което искамъ? Можешъ ли да ми дадешъ пари на заемъ? — Мога. И двамата се хващатъ за рѫце. Кредиторътъ дава паритѣ, а длъжникътъ се подписва, че следъ известенъ срокъ ще му ги върне. Като изтече срокътъ, длъжникътъ взима паритѣ и отива при кредитора. Двамата пакъ се хващатъ за рѫце. Длъжникътъ казва: Ето, връщамъ на задъ паритѣ. Кредиторътъ благодари, рѫкува се съ длъжника и се раздѣлятъ. Въ бѫдеще ще има другъ начинъ за поздравяване между хората. Той ще изхожда отъ закона на любовьта. Засега, добро нѣщо е рѫкуването, но и то трѣбва да става съ любовь, съзнателно. И тогава, който дава пари, добре да дава; който връща паритѣ, на време да ги връща. Вземането и даването да ставатъ съ любовь. Който дава, да дава по закопа на любовьта, съ съзнание, че Богъ е въ него; който взема, да взема по закона на любовьта, съ съзнание, че Богъ е въ него. Това значи правилна об- мѣна между хората, между кредитора и длъжника. Каквито да сѫ мотивитѣ, които създаватъ отношения между хората, важно е да се изпълни Божията воля, да се служи на Бога. Ще служите на Бога съ вѣра и любовь. Само така ще минете по тънкия коприненъ конецъ. Нѣмате ли вѣра и любовь, ще минавате по широки мостове, по дебели вѫжета, но това не е задачата на човѣка. Ще дойде день, когато трѣбва да минете по тънкия конецъ. Какво ще правите тогава? Ако вѣрата ви е силна, лесно ще минете отъ този въ онзи свѣтъ. Ако вѣрата ви е слаба, ще паднете въ пропастьта и ще чакате да дойде нѣкой отвънъ, да ви извади и отново да ви изпрати на земята, да работите и усилите вѣрата и любовьта си. Това, което можете да направите на земята, на онзи свѣтъ не можете да го направите. Ето защо, докато сте на земята, бѫдете будни, да прилагате любовьта, за да свършите работата си добре. И тъй, четете и препрочитайте 17. глава отъ Йоана, да придобиете ново разбиране на нѣщата. Всички сте чели тази глава, знаете я, но не сте я приложили. Всички се молите, но още не знаете, какъ трѣбва да се молите. Всички вѣрвате въ Бога, но вѣрата ви не може още да ви помогне. Дойде ли ви нѣкакво изпитание, веднага питате Господа, защо ви изпитва. Това е съмнение. Каже ли баща ти да занесешъ единъ хлѣбъ на разстояние единъ километъръ оттукъ, вземи хлѣба и го занеси. Не питай, защо трѣбва да го занесешъ тамъ. Каквото каже баща ти, изпълни го безъ колебание. Той е разуменъ, добъръ баща, знае, какво прави. — Искамъ да зная нѣщата предварително. — Щомъ запитвашъ, ти се съмнявашъ въ него. Първо изпълни волята му, знанието ще дойде накрая. Каже ли ти Богъ да направишъ нѣщо, направи го безъ никакво съмнение и колебание. Вложи вѣрата си въ Него и прави всичко, каквото ти заповѣдва. Ако помислишъ, че Богъ е заетъ съ нѣкаква работа, не ти обръща внимание и не се грижи за тебе, ти самъ се отдалечавашъ отъ Него, самъ поставяшъ препятствия на пѫтя си. Помни: Нѣма сѫщество въ свѣта, което да е готово при всички случаи да помага на хората, както Богъ. Нѣма сѫщество въ свѣта, на което съзнанието да е всѣкога будно, както на Бога. Защо понѣкога Богъ не помага на хората? Представете си, че нѣкой е въ затворъ. Краката му сѫ вързани съ тежки вериги, които не му даватъ възможность да се мръдне. Той плаче, моли се, вика къмъ Господа, иска помощь: Господи, хвани ме за рѫка и ме извади отъ този затворъ. Богъ чува молитвата му, но не се притича на помощь. Ако го хване за рѫката и започне да тегли нагоре, ще я скѫса. Той погледне къмъ него, вижда, въ какво положение се намира, и му нашепва, какво трѣбва да направи, за да го освободи. Веригитѣ, съ които е вързанъ, представятъ неговитѣ желания, които го държатъ здраво за земята. Господъ му казва: Откажи се отъ земнитѣ си желания, и азъ ще те освободя отъ затвора. — Не мога, Господи. Ти си всемѫдъръ, всесиленъ, Ти ме освободи. Ако човѣкъ самъ не скѫса връзкитѣ на своитѣ желания, никой не може да му помогне. Въ такъвъ случай, по-добре да останешъ съ товара си, отколкото насилствено да ти го от- нематъ и да останешъ безъ рѫка. Мнозина искатъ да отидатъ при Бога съ всичкия си товаръ, съ всичко земно и преходно. Не може така. Който отива при Бога, ще остави товара си на земята, ще се откаже отъ човѣшкото и преходното и ще се яви при Него свободенъ, готовъ за новъ животъ и нова работа. Следователно, ако искашъ да ти се помогне, развържи самъ връзкитѣ, които те държатъ за земята. Самъ си се вързалъ, самъ ще се развържешъ. Ще отидешъ при Бога съ душата си, която почти нѣма тегло. Ще кажете, че душата тежи 30 грама. И 30 грама не тежи. Тя е по-лека и отъ атома. Кой ученъ досега е могълъ да претегли атома на нѣкой елементъ? Днесъ нѣма везни, съ които да претеглятъ атома. Ако той не се подава на физическо претегляне, колко по-невъзможно е това за душата. Това е задача на висшата математика, т. е. на математиката отъ духовния свѣтъ. И тъй, стремете се къмъ Божественото, къмъ Божественитѣ мисли и чувства. Не се стига лесно до Божественото. За да дойдешъ до него, трѣбва да минешь презъ най-голѣмитѣ противоречия и страдания. Божественото е на границата между физическия и духовния свѣтъ. Като дойдешъ тамъ, ще изпиташъ страхъ и ужасъ: подъ тебе е бездънна пропасть, надь тебе не виждашъ нищо, на никого не можешъ да уповавашъ. Нищо друго не ти остава, освенъ да минешъ презъ тънкия коприненъ конецъ. Минешъ ли по него, на отвѫдната страна те очаква спасението. Тамъ е Божественото. Докато дойдете до тамъ, трѣбва да изучавате изкуството да ходите по вѫже. Това значи, да се въорѫжите съ любовьта. „И явихъ имъ Твоето име и ще явя, да бѫде въ тѣхъ любовьта, съ която си ме възлюбилъ, и азъ въ тѣхъ.“ (— 26 ст.). Тукъ се говори за любовьта въ широкъ смисълъ, отъ която мнозина се страхуватъ. Тѣ мислятъ, че ако приематъ тази любовь, ще изгубятъ живота си. Не само че нѣма да го изгубятъ, но и сегашниятъ, и бѫдещиятъ имъ животъ ще се осмислятъ. Любовьта осмисля всичко. Съ любовьта и царьтъ, и последниятъ слуга сѫ доволни отъ живота си. Безъ любовь мѫчно се живѣе. Дето се обърнешъ, отникжде нѣмашъ помощь: пари нѣмашь, кѫща нѣмашъ, приятели нѣмашь. Какъвъ смисълъ има такъвъ животъ? Достатъчно е да отворишъ сърдцето си за любовьта, за да придобиешъ всичко: и пари, и кѫща, и приятели. Любовьта примирява противоречията. И беденъ да си, щомъ имашъ любовь, сърдцата на хората се отварятъ за тебе, всички те приематъ въ домоветѣ си като тѣхенъ близъкъ. Имашъ ли нужда тогава отъ своя кѫща? При любовьта благото на едного е благо за всички. Който носи любовьта въ сърдцето си, той е гражда- нинъ на царството Божие. Щомъ е гражданинъ на Божественото царство, той е приетъ въ всички земни царства. Любовьта освобождава човѣка отъ всички ограничения. Желая ви да придобиете любовьта, още докато сте на земята, за да се отвори широко свѣтътъ предъ васъ, да осмислите живота си. Само така ще се приготвите за минаване по тънкия конецъ. — Божиятъ Духъ носи всичкитѣ блага на живота. * 13. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 15 декемврий 1935г. 5 ч. с. София - Изгревъ

Отъ "Тритѣ родословия", утринни слова, година V, т.1 (1935-1936). Първо издание отъ 1943 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 22 септември 1935 г. до 12 януари 1936 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Тритѣ книги Йоана, 10 гл. Въ 10. глава отъ Евангелието на Йоана се изнася спорътъ между ученитѣ Юдеи и Христа. Спорътъ се отнася до произхождението на Христа, дали е отъ Бога, или не. Чудно е, какъ тѣзи учени, които вѣрваха въ пророцитѣ, въ Бога, не можаха да се проникнатъ отъ свѣтлината, която Христосъ носѣше, да разбератъ Словото Божие. Каквото е било положението на тогавашнитѣ учени, такова е положението и на сегашнитѣ хора. И тѣ спорятъ върху религиозни и духовни въпроси, като считатъ своето вѣрую за най-право. Всички вѣрватъ въ известна идея, но има нѣщо неясно въ тѣхното вѣрую. Ако днесъ подложатъ хората на изпитъ за тѣхното вѣрую, малцина ще издържатъ. Напримѣръ, нѣкой минава за търпеливъ, но ако дойде при него сто пѫти наредъ единъ и сѫщъ просекъ, той ще се разгнѣви и ще го изгони. Кѫде остана търпението му ? За свое оправдание той казва: Да ме безпокои този просекъ 10 —15 дни наредъ, може да се понесе това, но сто пѫти да ми се явява предъ лицето, това е непоносимо. Казва се въ Писанието, че Богъ е дълго- търпеливъ. — Какво представя търпението? Защо Богъ трѣбва да търпи? — Защото безъ търпение нищо не се постига. Почти 99% отъ работитѣ въ живота изискватъ търпение. Какъвъ е поводътъ за търпението? Има външенъ и вѫтрешенъ поводъ. Търпение, което се дължи на нѣкакъвъ външенъ поводъ, е неволя. Напримѣръ, гладенъ си, искашъ хлѣбъ, но трѣбва да търпишъ. — Житото още не е смлѣно. Ще чакате, докато се смѣли житото, докато хлѣбътъ се омѣси и опече. Щешъ не щешъ, ще търпишъ. — Не мога да търпя. — Както ти не можешъ да търпишъ, така и тебе не могатъ да търпятъ. Далъ ти е нѣкой работа, която трѣбва да свършишъ въ опредѣленъ срокъ. Ако не я свършишъ навреме, ще стоятъ надъ главата ти, ще чакатъ часъ по-скоро да я предадешъ. Който ти е далъ работата, не може да търпи, но и ти, който си я взелъ, губишъ търпение. И двамата сѫ нетърпеливи. Има случаи, когато нѣкой търпи по отношение на положителнитѣ прояви на хората; другъ търпи по отношение на отрицателнитѣ прояви. Слугата, напримѣръ, може да търпи положителнитѣ прояви на господаря си, а може да търпи и отрицателнитѣ му прояви. Положителна проява на човѣка е точностьта, но тя не е всѣкога въ интересъ на слугата. Обаче, той търпи. Неточностьта е отрицателна проява, но слугата и нея търпи. За такъвъ слуга се казва, че е търпеливъ. Значи, случва се, че слугата е търпеливъ, а господарьтъ — сприхавъ. И обратно: господарьтъ е търпеливъ, слугата— сприхавъ. Добре е, когато и господарьтъ, и слугата сѫ търпеливи. Какво е нуждно на човѣка, за да търпи? — Правилно разбиране на живота. Който разбира добре законитѣ на живота, той е търпеливъ. Той не се спира върху временнитѣ нѣща. Той знае, че тѣ носятъ временни блага, които сѫ подобни на позлатени предмети. Тѣ сѫ ценни, но мине ли известно време, тѣ се изтриватъ, губятъ стойностьта си. Вѣчнитѣ нѣща сѫ Божествени и, като такива, никога не губятъ цената си. Като се говори за вѣчни и временни нѣща, хората се спиратъ върху мисъльта за този и за онзи свѣтъ. За тѣхъ този свѣтъ е времененъ, а онзи — вѣченъ. Представятъ си онзи свѣтъ като земния: и тамъ има ядене и пиене, жилища, църкви и др. Споредъ тѣхъ, всичко, каквото има на земята, има го и на онзи свѣтъ. Хората подържатъ тази мисъль съ думитѣ, изказани въ Господнята молитва: „Както на небето, така и на земята“ Обаче, като се говори за животнитѣ, казватъ: Животно е това! Тѣ искатъ да кажатъ, че животното нѣма съзнание. Не е така. Животното има съзнание, което е на по-низка степень на развитие отъ човѣшкото. Божественото Начало въ животното още не е пробудено, както въ човѣка, но все пакъ сѫществува, Животното е животно, човѣкъ е животно и човѣкъ, ангелътъ е човѣкъ и Богъ едновременно. Животинското, човѣшкото и Божественото естество въ човѣка говорятъ за различнитѣ степени на съзнанието. Човѣкъ, като съзнание, срѣдно по степень, заема срѣдно положение между животното и ангела. Тази е причината, поради която той притежава и животински, и човѣшки, и ангелски качества. Гнѣвътъ, нетърпението, безправието сѫ животински качества Нѣкой се хвали съ силата си и казва: Каквото пожелая, мога да го направя. Така постѫпва и животното. Въ животинското царство правото е на страната на силния. Въ човѣшкото и ангелското не е така. Докато е малко, детето се подчинява на майка си и на баща си. Като порасне, стане момъкъ, не се подчинява вече. — Защо? — Защото е силенъ. Силата на голѣмия, на възрастния човѣкъ не показва още, че правото е на негова страна. Той е силенъ само на физическия свѣтъ, но не е силенъ въ духовния и въ умствения. Ето защо, като се говори за истинския човѣкъ, трѣбва да знаете, какви сѫ неговитѣ качества, които го опредѣлятъ като човѣкъ. И тъй, не всѣкога физически силниятъ има всички права въ живота, и не всѣкога слабиятъ е на последно мѣсто. Голѣмиятъ чукъ може да смаже гвоздея, но има малки и яки гвоздеи, които се противопоставятъ на чука. Това зависи отъ качеството на метала, отъ който е направенъ гвоздеятъ. Богатиятъ е силенъ, но не всѣкога. Ако е щеславенъ, той ще направи много пакости и ще изгуби силата си. Богатиятъ и разуменъ човѣкъ ще направи такива добрини, отъ които ще се ползуватъ много хора. Той има дълбоко разбиране за живота и за природата; той е въ правилни отношения съ всички добри хора, съ разумнитѣ сѫщества, съ цѣлата природа. За него всичко окрѫжаващо е живо; камънитѣ, водата, въздухътъ сѫ живи. Следователно, всичко, което Богъ е създалъ, е живо и се движи. Затова ученитѣ казватъ, че животътъ е движение. Вѣрно е, дето има животъ, има и движение. Споредъ едни животътъ произвежда движението, а споредъ други, движението произвежда живота. Излиза, че животътъ е резултатъ на движението. Значи, движението е причина, а животътъ — резултатъ. Въ сѫщность, животътъ не може да се разглежда като резултатъ. И нисшитѣ сѫщества смѣтатъ всичко, което се движи, за живо. Напримѣръ, ако кучето стои при кола, която не е въ движение, то не лае. Щомъ колата потегли, кучето започва да лае. То мисли, че тя е жива и тича следъ нея. Много хора постѫпватъ несъзнателно, като кучето. Като видятъ, че нѣкоя кола или колело въ живота се движи, тѣ хукватъ следъ него и се чудятъ, защо Господъ е позвотилъ на това колело да се движи. Много естествено. Колелото се движи, понеже нѣкое разумно (сѫщество го управлява. Следователно, стане ли нѣщо особено въ твоя животъ, не питай, защо Господъ позволилъ да стане това нѣщо. Причината се крие въ нѣкое разумно същество. Ако обидишъ нѣкой силенъ човѣкъ, мислишъ ли, че той ще ти прости? Ще ти удари една-две плесници и ще те повали на земята. Ще питашъ ли следъ това, защо Господь позволилъ на този човѣкъ да те бие? Той ще пита, защо позволилъ на тебе да го обиждашъ. Ако е позволено на тебе да обиждашъ, и на другъ се позволява да ти удари една-две плесници. Ако искашъ да не те биятъ, кажи на човѣка нѣщо хубаво. Кажи му, че е силенъ, добъръ, разуменъ. Пожелай да ги каже, какъ е работилъ, че придобилъ такива добри резултати. Така ще видишъ, че той започналъ отъ прости упражнения, отъ малкото, и постепенно дошълъ до голѣмото. Дѫбътъ израства отъ жълѫдъ, а не отъ голѣмо дърво. Яйцето се снася, и отъ него се излюпва пиле. И човѣкъ постепенно израства. Отъ малко дете той става юноша, възрастенъ и най-после остарява. Растенето е процесъ, при който нѣщата постепенно се увеличаватъ, както въ физическия, така и въ духовния свѣтъ. И въ доброто, и въ знанието, и въ богатството човѣкъ постепенно расте. Той не може да бѫде изведнъжъ много добъръ. Като не разбиратъ проявитѣ на живота, нѣкои се чудятъ, защо бащата оставя на малкия си синъ повече пари, отколкото на голѣмия. Малкиятъ е по-добъръ, по-разуменъ отъ голѣмия, затова бащата му оставя повече срѣдства. Ще кажете, че бащата е несправед- ливъ. Не е така. Какво ще направите, ако ви дадатъ да напълните два чувала съ жито ? Единиятъ чувалъ е здравъ, а другиятъ има на срѣдата две дупки. Разумниятъ земедѣлецъ ще напълни здравия чувалъ догоре, а скѫсания — само до половина, дето сѫ дупкитѣ. Ще кажете, че малкиятъ синъ заслужава повече внимание, отколкото голѣмиятъ. Не е въпросъ за заслуги, въпросътъ е до възможноститѣ, които се криятъ въ човѣка. Малкиятъ синъ има по-голѣми възможности да възприема и обработва нѣщата. Ето защо, преди да се произнесете за нѣщо, първо мислете, а после говорете. Не се сравнявайте съ онѣзи, които иматъ кѫщи, дрехи, пари и др. Ако искате да имате всичко, каквото другитѣ иматъ, трѣбва да отидете при тѣхъ, при условията, въ които тѣ живѣятъ. Трѣбва ли ученикътъ да желае това, което иматъ възрастнитѣ? Ученикътъ е влѣзълъ въ училището да учи. Трѣбва ли вѣрващиятъ да иска за себе си това, което има безвѣрникътъ? Вѣрващиятъ има отношение къмъ духовния животъ, когато безвѣрникътъ се интересува само отъ физическия животъ. Сега и вие се интересувате отъ духовния свѣтъ, искате да знаете, какво представя той. Чудно нѣщо! Вие сте излѣзли отъ духовния свѣтъ, слѣзли сте на земята и всичко сте забравили. Мислите, че каквито сте на земята, такива ще бѫдете и на онзи свѣтъ. Това е все едно, да мислишъ, че както влизашъ съ водолазъ въ морето, ще може съ сѫщото облѣкло да влѣзешъ и въ обществото. Това е невъзможно. Въ водолаза ще бѫдешъ съ специални дрехи, но отидешъ ли между хората, ще бѫдешъ облѣченъ тъй, че да приличашъ на тѣхъ. Иначе, ще ги изплашишъ. Следователно, дрехата, съ която е облѣченъ човѣкъ на земята — физическото тѣло— не представя истинския човѣкъ. Влѣзе ли съ тази дреха въ духовния свѣтъ, той ще изплаши сѫществата тамъ. Ще съблѣчешъ земната си дреха, ще я оставишъ тукъ, а съ духовната ще отидешъ на онзи свѣтъ. Каква е разликата между духовния и свѣтския човѣкъ? Ще кажете, че духовниятъ човѣкъ е вѣрващъ, а свѣтскиятъ — безвѣрникъ. Това не е сѫществено различие, защото и духовниятъ, и свѣтскиятъ вѣрватъ, но въ различни нѣща. Свѣтскиятъ е привидно безвѣрникъ, но въ сѫщность, и той вѣрва въ нѣщо. И какво виждаме въ края на краищата ? Безвѣрникътъ си направилъ кѫща, децата му сѫ здрави, добре възпитани. Вѣрващиятъ нѣма кѫща, децата му боледуватъ, не се учатъ добре. Следователно, когато правите разлика между две нѣща, трѣбва да изтъквате нѣкое сѫществено качество. Напримѣръ, ако правите разлика между желѣзото и златото, нѣма да изтъкнете различието въ твърдостьта имъ, а ще спрете вниманието си на действието на кислорода върху тѣхъ; желѣзото се окислява, а златото не се окислява. Възъ основа на това свойство, желѣзото се счита за неблагороденъ металъ, а златото — за благороденъ. И хората, като металитѣ, се дѣлятъ на добри и лоши, на благородни и неблагородни. Добриятъ човѣкъ дѣли хапката си съ своя ближенъ; лошиятъ взима хапката отъ устата на ближния си. Добриятъ е щедъръ, раздава отъ благата си на всички; лошиятъ е алченъ, съ ненаситно око. Тъй щото, когато се изучавате, наблюдавайте се, да видите, какви чувства ви владѣятъ: егоистични, или хуманни. Ще кажете, че сте културни, образовани хора, Оставете културата и образованието настрана. Съвременната култура не е нищо друго, освенъ позлатяване или посребряване на предметитѣ. Нѣкой билъ въ странство, свършилъ нѣкаква наука и мисли, че е образованъ и културенъ човѣкъ. Каква култура е тази, която измѣня естеството на човѣка и го заставя да изопачава нѣщата ? Истинска култура, истинско знание е онова, което буди човѣшкото съзнание и му дава условия да се прояви така, както Богъ го е създалъ първоначално. Какво мислишъ за себе си, това не е важно. Че си свободенъ, че си свършилъ единъ-два факултета, това не показва още, че си културенъ, че си истински човѣкъ. Отличителното качество на човѣка е мисъльта. Като мисли, той прави разлика между добро и зло, между бѣло и черно. Въ противенъ случай, той е слѣпъ, нищо не вижда. Ето защо, казва се, че изпитанията и страданията дойдоха, за да заставятъ човѣка да мисли, да развива ума си, да различава противоположностите въ живота. Когато яде овца, вълкътъ се радва, че има какво да си хапне. Но същевременно той се готви да нападне друга овца. Това показва, че той не мисли. Вълкътъ има умь, но не мисли. Обаче, истинскиятъ човѣкъ не постѫпва така. Съзнанието на много хора не се различава отъ това на вълка. Нѣкой минава за религиозенъ или духовенъ, но безъ колебание взима ножа и отива въ курника да заколи една кокошка. Следъ това жената изчиства кокошката и я сготвя добре. Като се нахранятъ, и двамата благодарятъ на Бога, че промислилъ за тѣхъ. На другия день ще заколятъ агне, ще одератъ кожата му и ще го опекатъ. Ако вълкътъ си позволи да нападне една овца и да я изяде, считатъ, че това е престѫпление. Тогава всѣки има право да го убие. Защо човѣкъ има право да коли кокошки, агнета и да ги яде, а вълкътъ нѣма право ? Ще кажете, че вълкътъ постѫпва по-жестоко съ тѣхъ. Не е така. Отъ гледище на Божественото съзнание, на висшия моралъ, и въ двата случая престѫплението е еднакво. Затова казваме, че бѫдещето на вълцитѣ не е добро. Тѣ ще бѫдатъ изтребени отъ лицето на земята. Всички месоядни животни ще бѫдатъ унищожени, нѣма да станатъ наследници на земята. Законътъ е единъ и сѫщъ и за месояднитѣ животни, както и за хората, които по- стѫпватъ като тѣхъ. Първо ще изчезнатъ кръвоѫаднитѣ животни, а следъ тѣхъ лошитѣ хора. Ще кажете, че това трѣбва да се докаже. Времето ще го докаже. Не всѣко нѣщо, което се доказва, е вѣрно. Има нѣща, които не могатъ да се доказватъ, но времето ги хроникира. Който доживѣе това време, ще бѫде свидетель на думитѣ ми. Преди години присѫтствувахъ, като слу- шатель, на едно углавно дѣло. Обвиняемиятъ имаше 20 души свидетели, а пострадалиятъ — само единъ. Като наблюдавахъ свидетелитѣ на обвиняемия, видѣхъ, че всичкитѣ приличаха на него. Единствениятъ свидетель на противната страна, добъръ и честенъ човѣкъ, приличаше на пострадалия. Казахъ на приятеля си, който бѣше съ мене, че правото е на страната на този, който има само единъ свидетель. И наистина, когато започна разпита на 20-тѣ свидетели, тѣ изпаднаха въ противоречие. Даваха показания ту като очевидци, ту като такива, които чули само за престѫплението, като забравяха, какво сѫ казали първия пѫть. Лъжата имъ се хвана и, въ края на краищата, сѫдията даде право на онзи, който имаше единъ свидетель, а обвиняемия осѫди. Значи, не всѣкога многото свидетели изнасятъ истината. И сто души свидетели да имате на ваша страна, ако не говорятъ истината, тѣ не могатъ да изнесатъ правото. Може да имате единъ свидетель, но да говори истината. Тя не се нуждае отъ много доказателства. Човѣкъ трѣбва да работи върху себе си, да развива ума и сърдцето си, да мисли и чувствува правилно. Така той ще различава правото отъ кривото, доброто отъ злото, истината отъ лъжата. Като срещне човѣкъ, които не постѫпва правилно, ще му каже истината, ще му помогне да види погрѣшкитѣ си. Кажете ли, че го обичате и не можете да му изнесете погрѣшкитѣ, вие сте на кривъ пѫть. Споредъ мене, човѣкъ най-лесно говори истината на онзи, когото обича. Майката наказва детето си, посочва погрѣшкитѣ му, защото го обича. Наказание, наложено отъ любовь, е на мѣсто. Какво трѣбва да прави майката, когато види, че детето и се надвесва надъ кладенецъ? Ако започне да му се кара, може да го стресне, и то да падне въ кладенеца. Щомъ вижда опасностьта, тя веднага му удря една- две плесници, и то пада настрана, далечъ отъ кладенеца. Така тя го предпазва отъ нещастието, което може да му се случи. Като падне на земята, детето ще заплаче, но очитѣ му ще се отворятъ. Следователно, всѣка плесница, която отваря очитѣ на човѣка, е благословение. Не може ли да ги отвори, тя не е на мѣсто. Когато добриятъ човѣкъ бие, това е благословение. Чрезъ рѫката той предава часть отъ енергията си, която струва хиляди и милиони. Страшно е, ако лошъ човѣкъ ви удари плесница. Тя носи разрушение и загуба. Като знаете това, пазете се отъ лошитѣ хора. Ако лошиятъ бие добъръ, праведенъ човѣкъ, той ще вземе отъ неговитѣ енергии и ще се нагърби съ неговия кръстъ. Римскитѣ войници биха Христа, поругаха се съ Него, но поеха часть отъ страданията Му. Апостолъ Павелъ гонѣше християнитѣ, взе участие въ убиването на Стефана, но, въ края на краищата, пое неговата работа. Самъ той стана християнинъ и тръгна да проповѣдва Христовото учение. Сегашнитѣ хора се нуждаятъ отъ право разбиране на нѣщата, за да знаятъ, че постѫпкитѣ имъ опредѣлятъ тѣхното мѣсто въ живота. Изобщо, постѫпкитѣ на човѣка показватъ, радости ли ще има или скърби. — Баща ми е добъръ, способенъ човѣкъ, знае да свири и пѣе добре. А щомъ баща ми е добъръ и способенъ, и азъ съмъ такъвъ. — Баща ти не познавамъ, тебе познавамъ. Вземи тогава цигулката и започни да свиришъ и пѣешъ. Ако свиришъ и пѣешъ добре, ще разбера, че и баща ти е билъ добъръ музикантъ. Колкото и да ми говори вълчето за баща си, азъ познавамъ баща му. То ще каже, че баща му е добъръ, великодушенъ. Щомъ видя вълчето, азъ зная вече, какъвъ е баща му, нѣма защо да ми говори за него и да го препорѫчва. Ще се хвали нѣкой, че се движи въ общество на учени, на просвѣтени хора. — Това не ме интересува. За мене е важно, какъвъ си и какъ постѫпвашъ. Ако си разуменъ, и приятелитѣ ти сѫ разумни; ако не си разуменъ, и приятелитѣ ти не сѫ разумни. Подобното подобно привлича. Работете върху себе си, да различавате доброто отъ злото. Кажете ли, че не може безъ погрѣшки, безъ зло въ живота, вие сте на кривъ пѫть. Не може безъ външни погрѣшки, но не и безъ вѫтрешни. Външнитѣ погрѣшки лесно се изправятъ, а вѫтрешнитѣ — мѫчно. Животътъ не търпи вѫтрешни погрѣшки. Тѣ сѫ опасни, водятъ къмъ смърть. Адамъ и Ева направиха една външна погрѣшка, заради коята ги изпѫдиха отъ рая. Ако за една външна погрѣшка ги изпѫдиха отъ рая, можете да си представите, какво щѣше да бѫде положението на сегашното човѣчество, ако бѣха направили вѫтрешна погрѣшка. Тѣ ядоха отъ забранения плодъ, понеже не различаваха доброто отъ злото. Яденето е външенъ процесъ. Ще кажете, че първитѣ човѣци проявиха непослушание и ядоха отъ забранения плодъ. Наистина, Адамъ и Ева ядоха отъ забранения плодъ, но хората и доднесъ още не сѫ престанали да ядатъ отъ този плодъ. Всѣка крива присѫда, всѣка неестествена любовь не сѫ нищо друго, освенъ ядене отъ забранения плодъ. Ако разубедишъ нѣкого въ неговата вѣра, ти му давашъ плодъ отъ забраненото дърво. Следъ това този човѣкъ ще те пита, въ какво вѣрвашъ, за да вѣрва и той въ сѫщото. Какво ще му отговоришъ ? За да му предадешъ своето вѣрую, покани го да живѣе при тебе една година и, каквото правишъ ти, и той ще го прави. Отъ последствията на своя животъ, ще разберешъ, право ли е твоето вѣрую, или не е право. Искашъ ли да разберешъ, какво е твоето вѣрую, приложи го въ живота си. Мнозина говорятъ за новитѣ идеи, които ще преобразятъ свѣта. По какво се познаватъ тѣзи идеи ? Не е достатъчно само да се говори за нови идеи и да се очаква отъ тѣхъ нѣщо, безъ да се придобиятъ нѣкакви резултати. Не е нова тази идея, която не може да произведе превратъ въ човѣка. Не е чиста и здравословна онази храна, която не носи здраве и животъ за човѣка. Не е чистъ онзи въздухъ, който не пречиства кръвьта, и отъ венозна да я превръща въ артериална. Чистиятъ въздухъ носи Божествено благо и прониква въ кръвьта, пречиства я и обновява човѣка. Чистиятъ въздухъ играе роля на инспекторъ въ човѣшкия организъмь. Като влѣзе въ дробоветѣ, той пречиства кръвьта и се подписва, че тази чиста, червена кръвь може свободно да пѫтува по тѣлото. Така постѫпватъ инспекторитѣ въ културнитѣ индустриални държави. Тѣ преглеждатъ индустриалнитѣ произведения на своята държава и, като ги удобрятъ, пущатъ ги изъ цѣлия свѣтъ. Нѣма ли такива инспектори, индустриалнитѣ произведения минаватъ отъ държава въ държава, но зле препорѫчватъ своитѣ производители. И тъй, всѣка нова идея, всѣко ново учение или вѣрую иматъ отличителни качества, по които се познаватъ. Който има ново вѣрую, той постѫпва по новъ начинъ, съвършено различенъ отъ старитѣ. Ако си търговецъ, нѣма да говоришъ за стоката си, но тя сама ще говори за себе си. Ако си вѣрващъ и ду- ховенъ, нѣма да казвашъ на хората, че Богъ те обича, но така ще се проявяватъ, че хората ще те обикнатъ. Обичатъ ли те хората, това показва, че Богъ те обича. Ако не те обичатъ, ти не вършишъ волята Божия, не вървишъ въ правия пѫть. Тогава нещастията и страданията ще те следватъ едно подиръ друго: болести, беднотия, нещастия, противоречия и др. Всички страдания, мѫчнотии и противоречия не сѫ нищо друго, освенъ методи за възпитание. Наложи ли ви се единъ отъ тѣзи методи, не питайте, кой е причината за това и не считайте окрѫжаващитѣ виновници на вашитѣ страдания. Всѣки самъ е ви- новенъ за страданията си. Страдашъ, боледувашъ, обеднявашъ — има причини за това. Нѣма нищо скрито-покрито въ свѣта. Който се е отклонилъ отъ правия пѫть и не изпълнява Божията воля, неизбѣжно страда. Нѣкой минава за ученъ човѣкъ, но въпрѣки това страда. Значи, не е истински ученъ. Който постѫпва по Божия законъ, той е истински ученъ, той има положително знание. Ако не постѫпвашъ по Божия законъ, всичко ще из- губишъ: и знание, и сила, и богатство, и младость, и щастие. Приложение, работа се иска отъ всички. Нѣкой вѣрватъ въ Христа, въ Бога, но очакватъ всичко наготово. Тѣ мислятъ, че на онзи свѣтъ ще ги посрещнатъ съ колесница, съ музика и пѣсни. И това е възможно, обаче, важно е, какъ сѫ живѣли на земята. Ако тукъ сѫ прилагали Божия законъ, добро ги очаква на онзи свѣтъ. Ако тукъ не сѫ живѣли добре, и тамъ нѣма да живѣятъ добре. Ще кажете, че Богъ е Любовь. Любовьта не търпи погрѣшки и престѫпления. Тя мълчи, не сѫди никого, но чисти свѣта. Тя е огънь, който изгаря всичко нечисто. Вънъ отъ нея могатъ да се вършатъ престѫпления, но вѫтре въ нея никакво престѫпление не се позволява. Казано е въ Писанието, че любовьта е дълготърпелива. Вънъ отъ себе си тя всичко търпи, но вѫтре въ себе си не допуща никаква нечистота и погрѣшка. Любовьта изисква абсолютна чистота. Сѫщото изисква и мѫдростьта, и истината. Вънъ отъ себе си мѫдростьта търпи глупоститѣ и невежеството на хората, но въ себе си не ги допуща. Вънъ отъ себе си истината допуща всѣкакво ограничение и робство, но въ себе си не ги допуща. Христосъ казва на ученицитѣ си: „Бѫдете съвършени, както е съвършенъ Отецъ вашъ небесни.“ Богъ е съвършенъ въ своята мисъль. Следователно, и човѣкъ може да бѫде съвършенъ въ мисъльта си. Външно може да допусне нѣкаква погрѣшка, но дойде ли до вѫтрешния животъ, до проявитѣ на своята душа, тамъ никакви погрѣшки не се допущатъ. Не можешъ ли самъ да се преценишъ и дадешъ отчетъ на своитѣ мисли, чувства и прояви, други ще те преценятъ и осѫдятъ. Външниятъ свѣтъ е крайно справедливъ отвънъ и крайно несправедливъ отвѫтре. Духовниятъ свѣтъ е крайно снизходителенъ отвънъ и крайно взискателенъ отвѫтре. За да се справя съ външния и вѫтрешния си животъ, човѣкъ трѣбва да има будно съзнание, да различава проявитѣ си. Казано е въ Писанието: „Да се облѣчемъ въ Христа.“ Обличането се предхожда отъ събличането. Значи, човѣкъ трѣбва първо да се съблѣче, а после да се облѣче. Религиознитѣ и духовнитѣ хора мислятъ, че сѫ облѣчени вече съ дрехата на Христа. Малцина, обаче, сѫ облѣчени. Повечето християни още не сѫ облѣчени въ новата дреха. За да се облѣкатъ въ новата дреха, тѣ трѣбва първо да съблѣкатъ животинската си дреха. Новото е дрехата на любовьта. Който е облѣкълъ тази дреха, той е намѣрилъ правия пѫть на живота. Той живѣе въ истинската свѣтлина. Мнозина живѣятъ въ тъмнина, но се заблуждаватъ, като мислятъ, че сѫ придобили нѣкаква свѣтлина. Тѣ гледатъ картинитѣ на различни художници, посещаватъ кина и представления и мислятъ, че това е действителниятъ животъ. Въ сѫщность, истинската свѣтлина не е нито на платното на киното, нито въ театъра, нито въ картинитѣ на художницитѣ. На платното гледате хора, които говорятъ, движатъ се, плачать, но това не е действителность. Ако отидете задъ платното, ще видите, че тамъ има единъ апаратъ, въ който се поставятъ картинитѣ, чието изображение се проектира върху платното. Така и духовниятъ животъ се проектира на земята въ образи и картини, които се движатъ, говорятъ, смѣятъ се и плачатъ. Въ този смисълъ, земниятъ животъ не е нищо друго, освенъ проекция на духовния. Съ други думи казано, земниятъ животъ е сѣнка на духовния. Духовниятъ човѣкъ се отличава съ миръ, търпение и чистота. Не- говитѣ постѫпки сѫ проникнати отъ искреность и справедливость. Свѣтскиятъ човѣкъ, обаче, не се е освободилъ отъ неправдата. Каквото предприеме, все ще наруши нѣкой Божественъ законъ. Следователно, отъ всички хора се изисква чиста мисъль, чисти чувства, чисти постѫпки. Чистотата е качество на Божествения свѣтъ. Достатъчно е да ви посети една Божествена мисъль, за да се ползувате отъ благословението на Божествения свѣтъ. Той носи условия за растене и развиване на човѣка. Тъй щото, който иска да се развива правилно, трѣбва да подържа връзката си съ Божествения свѣтъ. Помнете: Божественото повдига човѣка. Божественитѣ мисли внасятъ свѣтлина въ ума. Божественитѣ чувства внасятъ топлина въ сърдцето, а Божественитѣ постѫпки внасятъ сила въ тѣлото. Мислитѣ иматъ отношение къмъ умствения свѣтъ, чувствата-—къмъ духовния свѣтъ, а постѫпкитѣ — къмъ физическия. Умствениятъ, духовниятъ и физическиятъ свѣтъ откриватъ красотата на живота. Най-близо до насъ е физическиятъ свѣтъ, който ни запознава съ Бога. За нѣкой хора сѫществува само единь свѣтъ — физическия, и въ него вѣрватъ. Вънъ отъ този свѣтъ тѣ нищо не виждатъ и не призна- ватъ Обаче, Христосъ казва: „Ако не вѣрвате въ мене, вѣрвайте въ Онзи, Който ме изпратилъ.“ Вѣрата има отношение къмъ опита. Опитвайте думитѣ, които Христосъ говори, за да Го познаете и повѣрвате въ Него. Ще кажете, че не знаете, кѫде е училъ Христосъ. Това нищо не значи. Има хора безъ дипломъ, които знаятъ повече отъ онѣзи, които сѫ свършили университетъ и получили дипломъ. Първитѣ лѣкуватъ болни, помагатъ на страдащи, носятъ доброто въ себе си, а вторитѣ не притежаватъ тѣзи качества. Добриятъ и светъ човѣкъ се познава по благословението, което носи на хората. Влѣзе ли въ нѣкой домъ, дето има болни, нещастни, бедни, на всички помага. Той е скѫпоцененъ камъкъ, който отразява и пречупва добре слънчевата свѣтлина. Той е цвѣтъ, който разнася благоуханието си надалечъ. Всички трѣбва да бѫдете такива скѫпоценни камъни и цвѣтя, за да се ползувате отъ знанието, което новитѣ професори — адепти, ще ви преподаватъ. Тѣ ще насочатъ вниманието ви къмъ нѣща, за които никога не сте мислили. Често хората говорятъ за любовь, за обичь, но още не могатъ да ги проявятъ правилно. Само да се говори за любовь и за обичь, безъ да се прилагатъ, това е теория, т. е. книжовно знание. Казвате, напримѣръ, че обичате хлѣба. Мислите ли, че, като ядете хлѣбъ, вие го обичате? Да обичашъ нѣщо и да го изядешъ, това още не е обичь. Любовьта се отличава съ особено качество. Да любишъ нѣкого, това значи, да виждашъ Бога въ него и да го обичашъ заради Бога. Докато гледате на човѣка като на сѫщество, въ което Богъ живѣе, вие можете да го любите. Той може да не съзнава това; важно е вие да го съзнавате и да виждате Божието присѫтствие въ него. Само при това положение вие можете всѣкога да му правите добро. Любовьта не прави разлика между хората. Тя не ги дѣли на бедни и богати, на учени и прости. Когато дава чаша вода на човѣка, не обръща внимание на външностьта му. Както и да е облѣченъ, тя му подава вода съ любовь, съ внимание. Отде знаете какво се крие въ бедния и въ богатия? Външно бедниятъ е скромно облѣченъ, съ стари, износени дрехи, но вѫтрешно е богатъ. Той може да е светия. Богатиятъ, облѣченъ съ нови, скѫпи дрехи, може вѫтрешно да е беденъ, или нѣкой нехранимайко. Като постѫпвате еднакво и съ двамата, вие ги сближавате, правите ги приятели. Щомъ се сближатъ, тѣ се обмѣнятъ. Единиятъ предава на другия това качество, което му липсва. Следъ време и двамата се изравняватъ. Приятелство сѫществува при взаимна обмѣна отъ дветѣ страни. Само така хората се изравняватъ и уякчаватъ връзкитѣ си. Ще кажете, че обичате и Господа, и хората. Щомъ говорите за любовь, ще ви поставятъ на изпитъ. Момъкъ обича една мома, но бащата на момата не е разположенъ къмъ момъка. Това е първото изпитание, което той срѣща на пѫтя си. Вмѣсто да търси начинъ, да се помири съ бащата, момъкътъ настройва и момата противъ баща и. Той и казва, че щомъ се оженятъ, ще се отдѣлятъ, нѣма да останатъ въ бащиния и домъ. Докато момъкътъ внася лоши чувства въ момата, не може да се говори за любовь. Който люби, никога не изпитва лоши чувства къмъ хората. Любовьта примирява човѣка, както съ самия него, така и съ окрѫжаващитѣ. Влѣзе ли лошо чувство въ човѣшкото сърдце, това показва, че дяволътъ се е настанилъ тамъ. Страшно е да да- дете мѣсто на дявола въ сърдцето си. Влѣзе ли дяволътъ въ нѣкоя кѫща, иде запустението. Въ единъ монастиръ умрѣлъ главниятъ игуменъ и оставилъ смѣткитѣ си неуредени. Замѣстникътъ му поелъ работата, но се видѣлъ въ чудо, не могълъ да оправи обърканитѣ смѣтки на своя предшественикъ. За да се справи съ новото си положение, той се молилъ дълго време на Бога, да му се яви по нѣкакъвъ начинъ стариятъ игуменъ, да вземе участие въ оправяне на смѣткитѣ. Най-после молбата му била чута. Явилъ се стариятъ игуменъ, но донесълъ такава миризма въ монастира, че всички трѣбвало да го напуснатъ. Отъ този день монастирътъ запустѣлъ. Страшно е положението на човѣка, който влиза въ сдружение съ дявола. Нѣкой казватъ: Стани съдружникъ съ дявола, докато минешъ моста. По-добре да минешъ моста самъ, отколкото съ дявола. Не правете връзка съ дявола. Не заставяйте стария игуменъ да излиза отъ ада да оправя работитѣ ви. Това значи: Не се връщайте къмъ миналото си, чрезъ него да оправяте работитѣ си. Миналото е изиграло ролята си. Дръжте се за настоящето, което подготвя условията за бѫдещето. Мнозина искатъ да знаятъ, какво е било миналото имъ, за да си обяснятъ причината на страданията. Не се ровете въ миналото си. Спомнете си пословицата „да спи зло подъ камъкъ“ и вървете напредъ. Казано е въ Писанието: „Ще залича грѣховетѣ имъ и нѣма повече да ги споменавамъ.“ Следователно, не извиквайте въ паметьта си това, което Богъ е хвърлилъ задъ гърба си. Забравете старитѣ си погрѣшки и не правете нови, да не би, Го- сподъ като види новитѣ, да види и старитѣ. Не заставяйте Господа да отваря книгата на старитѣ възпоменания, да види, какво е писано тамъ. Тогава положението ви ще стане по-лошо, отколко е било първоначално. Ако Господъ си спомни за вашето минало, и вие ще си спомните. Така ще дойде грѣхътъ. По-добре е Богъ да отваря книгата на живота, да вижда доброто, което сте направили, и да си спомняте за него. Човѣкъ се радва, когато Богъ отваря книгата на живота и преглежда добринитѣ, които е направилъ. Той страда и скърби, когато Богъ преглежда погрѣшкитѣ и престъпленията, които човѣкътъ е направилъ. Като знаете това, не питайте, защо идатъ радоститѣ и скърбитѣ. Не заставяйте Бога да отваря книгата на миналото. Нека отваря книгата на живота, на настоящето, въ което се пише красивото и доброто. И тъй, Богъ пише въ три книги: въ едната записва погрѣшкитѣ на хората, въ втората — добритѣ имъ дѣла, а въ третата—възнаграждението, което се опредѣля за добритѣ постъпки. Доброто е общо за всички хора, за всички живи същества. Доброто за едного трѣбва да бъде добро за всички. Злото за едного трѣбва да бъде зло за всички. Въ цѣ- лия свѣтъ добритѣ хора си приличатъ. Тѣ съ отъ една школа. Също така и лошитѣ хора си приличатъ. Добриятъ човѣкъ навсѣкъде е добъръ, лошиятъ навсѣкъде е лошъ, гениятъ навсѣкъде е гений, светията навсѣкъде е светия. Каквото и да се говори на хората, тѣ свеждатъ всичко къмъ страданията и питатъ, защо страда човѣкъ. Страданията идатъ за изправяне на погрѣшкитѣ. Мѫчно се носятъ страданията, но безъ тѣхъ животътъ щѣше да бѫде два пѫти по-лошъ. Съ страдания е лошо, но безъ страдания е два пѫти по-лошо. Ако страданията не вкаратъ човѣка въ пѫтя на доброто, не сѫ на мѣсто; и ако доброто не му донесе благата на живота, и то не е на мѣсто. Тогава човѣкъ минава презъ тритѣ книги, за да дойде до убеждението, че всичко, което се случва въ живота му, е добро. Всичко, каквото прави човѣкъ, се пише; всичко, каквото е правилъ, е написано вече. Благодарение на това, което е написалъ и пише въ първата и втората книга, се опредѣля неговото бѫдеще. Ако страдате, радвайте се, че отваряте книгата на доброто; ако не сте добри, радвайте се, че отваряте книгата на възпоменанията, да разберете, защо не сте добри и да намѣрите причината на нѣщата. Любовьта се проявява въ книгата на миналото, когато човѣкъ е правилъ погрѣшки; мѫдростьта се проявява въ втората книга, когато се изправялъ и вършилъ добри дѣла, а истината — въ третата книга — книгата на възмездието, или на възнаграждението. Любовьта показва пѫтя къмъ доброто, а мѫдростьта — пѫтя къмъ истината. Любовьта изправя и повдига човѣка. Дойдете ли до любовьта, нѣма да се спрете тамъ, ще продължите по нататъкъ, да намѣрите мѫдростьта и истината. Само така ще влѣзете въ Божествения свѣтъ и ще се ползувате отъ Божиитѣ блага. Сега азъ искамъ да ви избавя отъ заблужденията, да извадя гвоздеитѣ отъ главитѣ ви, които ви смущаватъ. Вие тъпчете само на едно мѣсто и мислите, че сте изгубили времето си напраздно. Искате да оправите живота си, да подобрите положението си, но не знаете какъ. Ще оправите и живота си, и работитѣ си, ако любите, ако сте разумни и истинолюбиви. При това положение не можете да се оплаквате отъ мѫчнотии и страдания. Ще кажете, че Иовъ билъ праведенъ човѣкъ, но, въпрѣки това, миналъ презъ голѣми страдания. — Иовъ бѣше голѣмъ адептъ. Той мина презъ изпитания и страдания, за да се изпита любовьта му. Той бѣше богатъ човѣкъ, имаше на разположение ниви, говеда, стада, добри синове и дъщери. Всичко това му се взе, но той пакъ остана вѣренъ на Бога. Христосъ мина презъ още по-голѣми страдания, но издържа докрай. Той увисна на кръста и каза: „Господи, да бѫде Твоята воля. Въ Твоитѣ рѫце предавамъ духа си.“ Той се моли да Го отмине чашата на страданията, но като не се отмѣни, прие я съ любовь. Страданията, обаче, Го повдигнаха. Голѣми бѣха противоречията на Христа, но Той не възропта. Предъ Него се отвори третата книга и тамъ се написа възнаграждението Му — възкресението. Ще кажете, че има добри хора на земята. Има хора външно добри, има и вѫтрешно добри. Ако човѣкъ е само външно добъръ, малцина ще го обичатъ; ако е вѫтрешно добъръ, повече ще го обичатъ; ако е и външно, и вѫтрешно добъръ, всички ще го обичатъ. Ето защо, човѣкъ трѣбва да бѫде добъръ и въ двата свѣта, въ външния и въ вѫтрешния. Въ всичкитѣ си вземания и давания да бѫде честенъ, изпълнителенъ, като търговецъ, който не взема и не дава полици, но не ощетява и не подяжда нито себе си, нито ближнитѣ си. Разумниятъ свѣтъ обича точностьта. На земята ние разполагаме сь Божественитѣ енергии, но нѣмаме право да злоупотрѣбяваме съ тѣхъ. Никой нѣма право да изразходва повече енергия, отколкото е нуждно. Човѣкъ не живѣе само за себе си. Следователно, той трѣбва да се съобразява и сь живота на другитѣ. Благата сѫ общи и трѣбва да се разпредѣлятъ справедливо. Днесъ сѫ нуждни герои, образци, морални хора. Свѣтътъ се нуждае отъ нѣщо ново. Старото минава, трѣбва да се замѣсти съ ново. Новиятъ човѣкъ слиза на земята съ радость, да свърши една полезна работа за всички. Като напусне този свѣтъ, той отива въ другия свѣтъ съ радость, че скоро ще се върне на земята, да продължи работата си. Нѣкой мисли, че като замине за другия свѣтъ, нѣма да се върне на земята. Ако не е готовъ още за небето, доброволно или насила, пакъ ще слѣзе на земята За предпочитане е да се върне доброволно, отколкото чрезъ насилие. Който не разбира този законъ, скоро се обезсърдчава, не му се живѣе, иска да тури край на живота си, да замине за другия свѣтъ. На всѣки, който иска да се самоубие, азъ казвамъ: Изпълни ли обещанието си, което даде въ разумния свѣтъ, преди да слѣзешь на земята? Свърши ли възложената си работа? Изпълни ли Божията воля ? Ето, ти си турилъ подписа си, че ще свършишъ известна работа на земята, а сега искашъ да я напуснешъ, да оставишь задачата си незавършена. Такива хора наричаме бѣглеци. Искашъ ли и ти да бѫдешъ бѣглецъ? Ако си добросъвѣстенъ, ти ще останешъ на земята до края на живота си, да свършишъ работата си напълно всѣки трѣбва да изпълни волята Божия, да освети името Божие и да въдвори царството Божие въ душата си. Въ доброволното изпълнение на волята Божия, на обещанието, което си далъ, се заключава смисъла на живота. Ще каже нѣкой, че е боленъ, беденъ, слабъ, не може да изпълни обещанието си. Това не може да го оправдае. Ще работишъ при всички условия, безъ да очаквашъ на хората. Самъ ще работишъ и когато изпълнишъ обещанието си, ще придобиешъ вели- китѣ добродетели на живота. Задачата на всѣки човѣкъ е да свърши работата, която Богъ му е опредѣлилъ, и следъ това да мисли, какво дължи на хората и какво тѣ му дължатъ. За тази цель той ще отвори тритѣ книги и ще записва. Въ първата книга ще пише обидитѣ, хулитѣ, които е получилъ. Тѣ сѫ резултатъ на миналото. Въ втората книга ще пише доброто, което му е направено — резултатъ на настоящето, а въ третата книга ще пише наградата, която трѣбва да отдаде на близкитѣ си. Пишете въ книгитѣ си всичко, което ви се случва, и веднага ги затваряйте. Защо става така или иначе, не питайте. „Бѫдете съвършени, както е съвършенъ Отецъ вашъ Небесни.“ „Крадецътъ не иде, освенъ да открадне, да заколи и да погуби. Азъ дойдохъ да имъ дамъ животъ и то преизобилно.“ Носете Божественитѣ мисли и чувства навсѣкѫде! Носете Божественитѣ блага като благоуханни цвѣтя навсѣкѫне! Който получи едно отъ тѣзи блага, да каже: Има хора въ свѣта, които изпълняватъ Божията воля, осветяватъ името Му и въдворяватъ царството Божие на земята. Желая ви Богъ да отвори третата книга и да напише, какво възнаграждение да се даде за дѣлата ви. — Божиятъ Духъ носи всичкитѣ блага на живота. * 12. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 8 декемврий, 1935 г. 5 ч. с. София.— Изгрѣвъ.