Ани

От томчето "Положителни и отрицателни сили" 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Пѫрво издание София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание МУЗИКА И ПѢНИЕ. Ние сме още въ областьта на окултната музика. Тя е музика на образи и картини. Сега, като разглеждаме окултната музика, азъ ще ви дамъ и образци. Може би, ще имаме редъ лекции за изучаване на музиката. Ние ще минемъ прѣзъ разнитѣ народи, въ източнитѣ, въ западнитѣ, както и у българитѣ, за да прослѣдимъ какъ се е образувала музиката още отъ далечнитѣ врѣмена. Ще ви покажемъ образци, от гдѣ е взета, какъ е произлѣзла тя, тъй щото, да ви не шокира нѣкой пѫть нѣщо, и да кажете: „Ние знаемъ от гдѣ е туй парче“. Не, не го знаете, всѣко нѣщо си има свой произходъ. И когато пѣемъ, у насъ всѣкога трѣбва да се произведе картина. Когато пишемъ, когато изказваме поезия, у насъ всѣкога трѣбва да изпѫкнатъ не обикновени, мъртви картини, а живи картини. Живи картини дава само живата свѣтлина, и тѣ сѫ незабравими. Сега, разбира се, у васъ трѣбва да се създадатъ тия чувства. Ако нѣкой религиозенъ човѣкъ би дошълъ тази вечерь, малко ще се поозадачи отъ тия двѣ упражнения, които ще изпълнимъ сега, и ще каже; „Такива работи да се свирятъ! И това било набожни работи . . !“ Е, кои работи сѫ набожни ? Споредъ моето схващане, набожни работи въ свѣта нѣма. Защото, хората сѫ набожни, но какъ? Нѣкой човѣкъ въ ума си е набоженъ, а въ сърцето — никакъ не е набоженъ. Има други хора, у които сърцето е набожно, а умътъ не е набоженъ. Послѣ, имайте прѣдъ видъ, че ние се занимаваме само съ упражнения, а не съ окултна музика, изпълнение още нѣма, тоноветѣ се взиматъ невѣрно, тактоветѣ не се спазватъ, въ образитѣ сѫщо има една забърканость. Всички тия нѣща ще се изправятъ. Ще имате търпѣние да видите, какъ може музиката да ви помогне, защото, моето желание е да ви се помогне. Онова, което е заложено у васъ, ще може чрѣзъ музиката да се развие, за да може да ви се създадатъ новитѣ образи. Запримѣръ, езикътъ е картиненъ, и нашата бѫдеща поезия и музика трѣбва да бѫде картинна, да има много живи образи. Азъ започвамъ слѣдното упражнение: Сила жива, сила жива, Кажи ми, кажи ми: „Гдѣ вода извира, Извира, извира, Гдѣ вода извира?“ Сега, имате окултенъ образецъ. Това е единиятъ мотивъ. Вториятъ мотивъ е: „Скрѫбьта си ти кажи, Сърце си ти отвори, На слънчеви лѫчи (4)“. Този е другиятъ окултенъ мотивъ. Сега ще кажете: „Е, какво има въ туй скръбьта си ти кажи, сърце си ти отвори?“ Слѣдъ това идва: Лѫчи отъ Бога благость ще ти донесатъ, И въ душа ти радость ще внесатъ ... Туй послѣдното нѣма сега да го пѣемъ, но ще изпълнимъ първитѣ два мотива. Азъ искамъ да схванете идеитѣ на окултната музика, понеже сега сме се заели, другъ пѫть може би нѣма да се занимаваме. Веднажъ като свърша курса, втори пѫть нѣма да се връщамъ. Онова, което сега научите отъ музиката, туй ще ви остане. Пъкъ, което остане ненаучено, другъ ще ви учи. Туй, което научите отъ окултната музика, ще го приложите въ сегашната музика. Сегашната музика никакъ не я засѣгамъ. Най-добрата пѣсень отъ сегашната музика става едно окултно упражнение, но никога не може да стане една окултна пѣсень. Едно окултно упражнение може да стане една най-добра пѣсень, но една окултна пѣсень ти не може да я прѣведешъ по никой начинъ на една обикновена пѣсень. Това е немислимо! Въ туй е разликата между окултната и обикновената музика. Сега, както и да ви се прѣдстави окултната музика, трѣбва образецъ, не само да ви се говори за нея. (Учительтъ свири съ цигулката, а 8-тѣ братя пѣятъ първия мотивъ): Сила жива, сила жива, Кажи ми, кажи ми, Гдѣ вода извира ... Сега, ще кажете: „Какъвъ е този мотивъ?“ Въ този мотивъ: „Гдѣ вода извира“, ние търсимъ кѫдѣ е изворътъ. И този, високиятъ изворъ, като слиза какво прави? Нали играе, скача между камънитѣ? Отъ тамъ, отъ тия звукове, ония овчари сѫ създали своята музика. Туй тропане у българитѣ е отъ звуковетѣ на водата, която скача. Въ окултната музика ние ще прѣдставимъ на едно мѣсто, какъ тази вода скача отъ нѣкой планински изворъ, какъ слиза; послѣ, като дойде на равно, ще се измѣни темпа. Ще изобразимъ всичкитѣ промѣни. Като влиза водата въ морето ако морето е било много бурно, пакъ ще дадемъ единъ изразъ, ще знаемъ, че морето е бурно. Ако морето е съвършено тихо, ще знаемъ, че е тихо. Тъй че по музиката, отъ единия край до другия, вие ще знаете отгдѣ слиза водата, прѣзъ кѫдѣ минава, и кѫдѣ отива. Сега, вториятъ мотивъ, (Учительтъ свири, братята пѣятъ). „Скрѫбьта си ти кажи, Сърце си ти отвори, На слънчеви лѫчи.... Въ втория мотивъ имаме една негативна дума, въ отрицателенъ смисъль „скръбьта“. Какъ да я прѣвърнемъ тази скръбь? Сега, прѣвръщане: Скръбьта си ти кажи, Сърцето си ти отвори, На слънчеви лѫчи. Слънцето е което лѣкува. Скръбьта всѣкога се ражда отъ нѣмане на свѣтлина. И всѣкога, когато нѣкой скърби, въ ума му, въ сърцето му има тъмнина, нѣма свѣтлина. Дойде ли свѣтлината, скръбьта изчезва. Дойде ли скръбьта въ сърцето ти, ще попѣешъ, ще кажешъ: „Скръбьта си ти кажи ..“ Пѣй — веднъжъ, дважъ, три, четири, петь пѫти, много пѫти, и ще прѣвърнешъ туй състояние въ друго, ще прѣвърнешъ тази енергия. И сега, онѣзи отъ васъ, които искатъ да бѫдатъ поети, не трѣбва само да перифразиратъ, да турятъ рими, но езикътъ имъ да бѫде картиненъ, идеенъ трѣбва да бѫде той, образи да има. „Скръбьта си ти кажи“ — думи силни. „Сърце си ти отвори, на слънчеви лѫчи“. При това, вие може да го украсите още по-хубаво, но нѣма да туряте нищо излишно. Туй парче може да се разработи. Широкъ замахъ има въ него. То има двѣ октави, отъ тѣхъ може да се създаде една отлична музика. То не е завършено още, а е тъй, както е въ природата, окултно е дадено, Пѣйте го още веднъжъ! (Всички пѣятъ). Сега, пѣйте първото упражнение! Пѣятъ: „Сила жива, кажи ми ...“ Това е народенъ мотивъ. Сега засѣгамъ българската музика. Този мотивъ е взетъ отъ течението на високъ планински изворъ, който постепенно скача надолу по камънитѣ, приблизително изразява идеята. Имате една много приятна картина. Върху този мотивъ послѣ може да се създадатъ и други пѣсни. Сега, пѣйте второто упражнение. „Скръбьта си ти кажи“. Тихо. (Всички заедно съ Учителя пѣятъ). Българската народна пѣсень, тия игривитѣ, хороводни пѣсни сѫ произлѣзли все отъ изворните мѣста. Природата е жива. А миньорнитѣ пѣсни, тъжовнитѣ пѣсни сѫ произлѣзли при дневната свѣтлина. Два силни контраста на свѣтлината даватъ минйорна краска на пѣсеньта — минйорна гама. Запримѣръ, когато нѣкой бѣденъ човѣкъ излѣзе вънъ, при красивъ слънчевъ день, и вижда всички хора облѣчени, а той скѫсанъ, всички хора сѫ на разходка, а неговитѣ обуща сѫ скѫсани и, не може да излѣзе, той ще запѣе тѫжна мелодия минйорна пѣсень. Като види хората, той не може да се радва. А онзи овчаринъ, като вижда какъ слиза водата въ природата, какъ скача, въ неговия умъ се ражда мажорната гама, заскача, запѣе и казва. „Каквото прави природата, и азъ ще правя същото. Както скача водата, така и азъ ще скачамъ“. Тъй действува човѣшкия духъ. Ти ще си изкажешъ тъгата, и само слънцето може да те научи, защо трѣбва да изказвашъ тъгата си. Само слънцето може да ти помогне, да те излѣкува. И въ пѣсеньта ще се изкажешъ. Ако си много скърбенъ, изкажи си тъгата на нѣкой приятель, но не вечерно врѣме. Ако искате да се лѣкувате, не отивайте при вашитѣ приятели вечерно врѣме де си казвате тѫгитѣ. Изберете единъ свѣтълъ, ясенъ, слънчевъ день, повикай приятеля си, идете въ гората, разкажи му своята скръбь, и ще се излѣкувашъ. Ето единъ методъ, по който, ако искате, може да се лѣкувате. Ако имате скръбь, която мѫчно може да се лѣкува, изберете най хубавия день, свѣтълъ, ясенъ, идете на полето или въ нѣкоя ливада, изпѣйте тази пѣсень „скръбьта си ти кажи“, и ще падне отъ сърцето ти единъ голѣмъ камъкъ, ще ти олекне, и ще кажешъ: „Слава Богу зарадвахъ се и обновихъ се“. Ако отивате вечерно врѣме да се лѣкувате, може да посѣтите 100 фамилии, да имъ изкажете тъгата си, но не само, че нѣма да ви олекне, а ще ви стане по-тежко. И поетитѣ сѫ прави, като търсятъ природата. Тѣ, като съчиняватъ своитѣ стихотворения, отиватъ всрѣдъ природата. И поетитѣ иматъ скърби и тѫги затова ходятъ по горитѣ, и тамъ ги изказватъ. Най-много скърби иматъ поетитѣ, защото чувствата у тѣхъ сѫ разбити. Много чувствуватъ, а условия нѣматъ, бѣдни сѫ: отъ търговия не разбиратъ, пари нѣматъ, дрѣхи нѣматъ, хората не ги оцѣняватъ. Азъ говоря на поетически езикъ. И, като се върне поета отъ гората, ще каже: „Живѣя въ единъ свѣтъ, дѣто хората не ме разбиратъ“. Но ще дойде врѣме, когато тѣхнитѣ пѣсни ще се пѣятъ. Послѣ, ние ще засѣгнемъ и духовната музика, ще видимъ какъ се е родила тя, при какви условия — ще ви дамъ образецъ на духовна музика. Въ църквата, туй гръцкото пѣене, както днесъ пѣятъ, това не е духовна музика. Трѣбва да мине врѣме, ще ви дамъ образецъ, да знаете какво нѣщо е духовна музика. Трѣбва да създадете нѣщо духовно та, като пѣете небето трѣбва да се отвори. А така, както е сега, това не е никаква окултна музика, небето не се отваря. То не е и упражнение. Като започне нѣкой въ църквата да пѣе (Учительтъ подражава попското пѣене) иье, иьеее, иьеее Казватъ: „Отличенъ псалтъ!“ Гръцката глава какво ще създаде? Въ изкуството, да признавамъ, тѣ родиха нѣщо, но не сѫ гърцитѣ които можаха да родятъ музика. Въ красотата — да, но пѣнието трѣбва да го търсимъ у арабитѣ, у индуситѣ, и египтянитѣ, до нѣкѫдѣ и у евреитѣ. Но да търсишъ ти пѣние у англичанитѣ, да търсишъ пѣние у французитѣ! Qu'est-pu’est vous? Кес-кес-кес, е Qu’est-pu’est vous? Турчинътъ казва: „Кесъ е ки хаба“. То не е тъй, азъ малко го ... Но казвамъ, самото произношение нѣма дълбочина, гласътъ е горѣ, носово произношение, когато при окултното пѣние гласътъ най-малко трѣбва да слѣзе въ гортана. Въ окултната музика трѣбва да бѫдешъ спокоенъ, трѣбва да имашъ нѣкой живъ образъ, нѣщо живо, което да възпѣвашъ: нѣкоя рѣка или планина, или слънцето, или човѣка, или нѣкоя хубава мома, или нѣкой хубавъ момъкъ, или нѣкой домъ. Хубавото, грандиозното само тогава ще може да го възпѣвашъ; то зависи отъ гениалностьта и таланта на онзи, който ще работи. За сега насъ ни спъватъ, ние имаме толкова спънки. Много голѣми спънки имаме и тия спънки трѣбва да ги прѣмахнемъ по единъ разуменъ начинъ. Днесъ, ако пѣешъ много набожни пѣсни — лошо, ако пѣешъ много свѣтски пѣсни — пакъ лошо. Ще пѣемъ пѣсни, които сѫ близо до природата. Ще възпѣвашъ нѣкой изворъ, нѣкоя планина, слънцето, което изгрѣва, звѣздитѣ, рѣката, ще възпѣвашъ добродѣтелитѣ на нѣкой човѣкъ, който е живъ, реаленъ. Ние говоримъ просто, но вѣрно. Ще кажете: „Ще ви изсвиря единъ мотивъ много простъ, но вѣренъ“. Има хора, които говорятъ много научно, високо, но туй, което говорятъ не е вѣрно. Лъжливитѣ нѣща сѫ такива. Ние ще започнемъ съ проститѣ, микроскопическитѣ нѣща, но да бѫдатъ вѣрни. Отъ гдѣ си взелъ този сюжетъ? „Виждалъ ли си тази рѣка? Ела да видишъ отгдѣ е взетъ моя сюжетъ. — Отъ тази рѣка. Виждашъ ли я? Почини си при нея, и ще станешъ като нея. Слушай сега! Ще станешъ веселъ, като нея. Послѣ, сѫщитѣ трептения, сѫщитѣ движения има и свѣтлината, както скача този изворъ, сѫщо тъй и свѣтлината слиза по наклонна площь. И тя прави такива бързи движения. И който е готовъ, като дойте свѣтлината ще забѣлѣжи тия движения. (Учительтъ свири) „скръбьта си ги кажи....“. Самото движение на свѣтлината е приблизително, както движението на поточето. Сега, забѣлѣзвате ли разликата между тия упражнения? Ще забѣлѣжите една микроскопическа разлика въ строежа и вѣрностьта имъ. Защо сѫ вѣрни? Защото изразяватъ ония звукове, които сѫ въ природата. Сега, какво може да се роди отъ българитѣ? Вие ще се спрете да кажемъ, и ще кажете: „Туй е българско, ние сме го чували“. Я, нека този отъ васъ, който го е чулъ, да ми го изпѣе, щомъ е бѫлгарско! Този мотивъ слушали сте го нѣкѫдѣ? (Учительтъ свири „сила жива, кажи ми, гдѣ вода извира)? Ако изпѣете този мотивъ силно, и веднага слѣдъ това го изпѣете тихо, ще имате двѣ различни влияния. Като го изпѣете най-първо силно и веднага слѣдъ това тихо, минавате отдолу, образувате една висока вълна, а другата вълна е тиха. Ако мине нѣкой, покрай васъ когато пѣете високо, ще каже: „Тѣ пѣятъ силно.“ Но туй не е право. Азъ ще ви го изсвиря сега тихо (Учителятъ свири тихо, а послѣ силно „сила жива, кажи ми, гдѣ вода извира?“ Тъй сѫ дошли прѣплитанията. Ето гдѣ е заблуждението въ музиката, (Учителятъ свири „Изгрѣва слънцето.“) Тия прѣплитания на тоновете не сѫ вѣрни, и затова мелодията се измѣня. Отъ тия изкривявания въ тоновете тя взима друго направление. Основнитѣ тонове тукъ сѫ: а гдѣ вода извира.... (Учителятъ свири само чисти тонове безъ извивания.) Сега минаваме въ окултната музика. (Учителятъ свири съ извивания.) Схванете разликата между едното и другото свирене. Въ малкитѣ пропущения иде заблуждението, и се раждатъ образи, които не сѫ вѣрни. Сега иде втория мотивъ на тази пѣсень. Може ли да изпѣете втория мотивъ? Тихо да изпѣемъ „Скръбьта си ти кажи... “ (Пѣемъ всички, и слѣдъ това (Учителятъ пѣе самъ). Сега отдѣ се е взело въ гръцкото пѣене туй иье, иье? (Учителятъ пѣе много прогонено Блааагооость много пѫти, съ разни извивки) Като сѫ пра вили отклонения въ тия тонове като сѫ изключили съгласнитѣ, тогава останало това иье, иье. Въ окултната музика трѣбва да се прѣдаде смисълъ на тия слогове. (Учителятъ пѣе самъ блааа-гость, благооость (много пѫти) ао ао ау оу...). Трѣбва да коригираме цѣлата имъ духовна музика. Тѣ трѣбва да разбератъ, че всичкитѣ тия молитви трѣбва да се коригиратъ. Тамъ думитѣ сѫ безразборно разхвърлени. Тѣ казватъ, че евреите сѫ прѣвели псалмитѣ. Ходили ли сѫ да видятъ оригинала, да видятъ какъвъ е еврейскиятъ текстъ? Еврейскиятъ езикъ е аналитиченъ, двѣ врѣмена има въ него; или минало или бѫдеще, настояще нѣма. А тѣ, прѣвѣждатъ една еврейска дума кога съ опрѣдѣленъ, кога съ неопрѣдѣленъ членъ, а по нѣкога не само съ минало и бѫдеще врѣме, но и съ нѣкое друго врѣме, не свойствено на езика имъ. И съ това даватъ на думата съвсѣмъ другъ смисълъ, а вибрациите, които тя образува въ ума ти, вече иматъ друго произхождение, като създава вѫтрѣ въ душата ти друго течение. Запримѣръ, I псаломъ както е прѣведенъ не е право прѣведенъ. Азъ гледамъ по нѣкой пѫть и Евангелието какъ е прѣведено. Не е правъ прѣвода му. За да прѣведешъ нѣщо, ти трѣбва да го прѣживѣешъ, да се прѣхвърлишъ въ тия врѣмена, въ които Христосъ е живѣлъ, да разберешъ Духа, които е проникналъ въ Павла, въ Петра, въ Христа. Тогава можешъ да прѣвеждашъ. А днесъ като прѣвеждатъ даватъ единъ букваленъ прѣводъ, и вслѣдствие на това, хората като четатъ Евангелието, не вѣрватъ въ него. Не вѣрватъ, защото прѣводътъ не е вѣренъ. Духътъ го нѣма тамъ. Туй не е за критика, но вие, като окултни ученици, нѣма да се лъжете. Всѣкога вашата прѣцѣнка за всѣко нѣщо трѣбва да бѫде вѣрна ни повече, ни по малко. Правилна оцѣнка за нѣщата! Да не бѫдемъ строги въ прѣцѣнката на нѣщата, но да казваме истината тъй, както си е. И послѣ, нѣкои казватъ, че тази е свѣтска музика, а другата е духовна. Сега, азъ ще ви задамъ на васъ една тема: Разликата между свѣтската музика и духовната, между духовното пѣние и свѣтското пѣние. Малко напишете, но съ образци. Вземете нѣкои духовни пѣсни, и нѣкои свѣтски пѣсни, да видите каква е разликата между тѣхъ. Имате картини у българитѣ: Либе ле, либе ле, либе Стояне. Като слушате това, въ единъ религиозенъ човѣкъ то веднага ще произведе едно настроение, ще каже; „Затова ли намѣри сега да ни говори“. Е хубаво, ти като се приближишъ при Бога, какво положение ще вземешъ, като какъвъ ще Го приемешъ? Може да Го вземешъ, като единъ сѫдия, който ще те сѫди, може да Го вземешъ, като единъ благодѣтель, който ще ти помага, и най-послѣ може да го вземешъ, като единъ възлюбленъ, които може да те люби. И много други положения може да вземешъ. „Либе ле, либе Стояне“, какво лошо има въ туй „либе“? Дали е либе или не е либе? Щомъ се изкаже туй прѣдложение, веднага забѣлѣзвате, че въ него се съдържа една мисъль, която вече не е поетическа, а е станала еротическа. Образътъ „либе ле, либе Стояне, не прѣдставя Любовьта, а единъ банкеринъ, който дава пари на заемъ и казвашъ: „Банкерино, ще ме оскубишъ ли или ще те оскубя? Пари отъ тебе ще взема ли, ще те оскубя ли, или ти ще ме оскубишъ?“ Хубаво, дойде единъ поетъ, какъ ще те възпѣя? Той ще те възпѣе; „красавице моя..“ Въ какво седи красотата? Задъ тази красота трѣбва да седи една добродѣтель. Красота безъ добродѣтель, то е нищо. Казватъ: „Тази мома е красива“. Какво има? „Очитѣ ѝ сѫ черни.“ Черните очи сѫ изразъ на дълбочина въ чувствата. Чернитѣ вѣжди — избликъ на сили и енергия. Тънкитѣ вѣжди — мекота на чувства — нѣжность. „Нашата Мара е красива, съ тънки вѣжди писана“. Като описва поетътъ тѣзи тънкитѣ вѣжди на Мара, значи Мара има едно меко, нѣжно сърце. Тънкитѣ вѣжди трѣбва да възпроизведатъ тази картина. А щомъ като произнесешъ думитѣ „тънки вѣжди“ и тѣ прѣдставятъ нѣщо слабо, безхарактерно, тѣзи вѣжди нищо не означаватъ. Ако въ чернитѣ очи не виждашъ дълбочина на чувствата, тѣ нищо не струватъ. Какво означаватъ синитѣ очи? Нѣщо идейно, възвишено, каквото го има горѣ на небето. Ако тѣ нѣматъ тази идейность, тия синитѣ очи нищо не струватъ. Всѣки единъ символъ, „черни“ или „сини“, трѣбва да има смисълъ въ себе си. То е музика! Слѣдователно, въ поезията, когато поетитѣ пишатъ, тѣ сами се опровергаватъ. Тѣ трѣбва тъй да направятъ съчетанието, че идеята да изпѫква. Сегашнитѣ поети, като описватъ нѣщо, трѣбва да опишатъ най-напрѣдъ каква е идеята. На тънки вѣжди не може да отговаря низко чело. Тази Мара съ тънкитѣ вѣжди не може да има два пръста чело. Послѣ, той нѣма а направи главата ѝ много широка, като на нѣкое английско куче bulldog, но, малко продълговата, горѣ закрѫглена. На цѣлата фигура трѣбва да ѝ даде единъ такъвъ колфитъ, който да изразява, че въ нея има единъ духовенъ потикъ, ще опише, че носътъ ѝ е правиленъ, въ очитѣ да не е разногледа. Картини трѣбва да изпъкватъ! Остави ли това на страна, другото е фразиология. Не намери ли той работи, които да съставятъ една разнообразна картина, езикътъ ще стане еротически. Защото, красивиятъ човѣкъ и добриятъ човѣкъ си иматъ образи. Така е въ природата. Вълкътъ си има образъ, овцата и тя си има образъ, всички животни, споредъ характера, чувствителностьта и интелигентностьта си иматъ форма, която съотвѣтствува на туй, което е скрито въ тѣхъ. Ново нѣщо не може да сѫздадемъ. Ще опишемъ нѣщата тъй, както сѫ. И всѣки може да измѣни външната си форма. Затова вие сте окултни ученици, да може да се измѣните. Азъ желая на първо мѣсто да обикнете музиката, защото за благородството ви трѣбва музика и поезия заедно. Слѣдъ туй, ние трѣбва да влѣземъ въ живота, нали? Не да се трудимъ, трудътъ показва, че вие сте извънка рая. Работата е въ рая, а мѫчението въ ада. Всички казватъ „Да се трудимъ!“ Не употребявайте думата трудъ, а кажете да работимъ. Духътъ се труди и работи, започва съ трудъ и послѣ свършва съ работа. Нѣкои казватъ: „Ще работимъ и ще се трудимъ“, то значи, че сте въ рая, и послѣ ще ви изпѫдятъ отвънка, и тамъ ще се трудите. Трудимъ ли се, не сме въ рая, ще работимъ, за да влѣземъ въ рая. „Трудъ“ значи, че си между два принципа — ти се трудишъ. А работата е въпросъ на свобода. Работата става по свободен изборъ. Затуй, музиката е работа поезията е работа, пѣнието, четенето, ученето, тѣ сѫ работа, а не трудъ. Казватъ „Този ученикъ се труди“. Ако той се труди, да излѣзе навънка. Трудътъ е на нивата, а въ училището ще работишъ. Сега, защо казвамъ, че въ училището трѣбва да идвашъ съ разположение? Ако не идвашъ съ разположение, тукъ не ти е мѣстото. Вие сте въ рая, ще забравите за вашия трудъ, че какъ ще се уреди въпроса съ референдума и т. н. Този въпросъ ще остане вънъ. Референдумътъ ще стане точно тъй, както кармата е опрѣдѣлила. Нищо повече! И ще излѣзе много хубаво. Съ тия референдуми втори пѫть ще си научатъ много хубаво урока. Господь ги вика сега, казва: „Вие ще се учите ли или не?“ И тамъ има училище — училище по Мойсеевия законъ, а тукъ — по Христовия законъ. Тукъ има музика, всичко има, всичко се позволява ще пѣете, ще пишите поезия има, ще учите изкуства за лѣкуване, за разходки, за най хубавитѣ работи. Нѣкой отъ васъ ще каже: „Ама животътъ не е такъвъ“. Ще го направимъ такъвъ. До сега не е билъ такъвъ, понеже нашитѣ принципи съ които работимъ не сѫ такива, но ще ги направимъ. Отъ насъ зависи. И както ви казахъ тази сутринь, азъ обичамъ не другъ нѣкой да яде заради васъ, но вашата паница вие да си я изядете. Защо? Защото отъ тази паница, отъ това ядене зависи вашето бѫдаще. Вие ще се учите, ще пѣете. Вие казвате: „Този много хубаво пѣе“. — И ти ще пѣешъ. „Азъ не съмъ роденъ за тази работа“. Не, не, роденъ си, но отъ послѣ ти си прѣнебрегналъ твоята дарба. Ще се учишъ, роденъ си за тази работа. Всичкото изгубено ние ще го възвърнемъ. Отъ 8,000 години вие сте хипнотизирани: това нѣмашъ, онова нѣмашъ, нищо нѣмашъ, грѣшенъ си. Тъй! — докато най-послѣ ние сме дошли до положението на идиоти. Сега, по обратенъ пѫть ще вървимъ. Ние нѣмаме дарби, и отново ще ги придобиемъ. Както и да е, но слѣдъ 8 или 10,000 години тази дарба азъ ще си я възвърна. Може да ми вземе едно дълго врѣме — ще работя. Нека ми вземе 10,000 години, но отъ сега започвамъ, и слѣдъ 10,000 години азъ ще я придобия. Ама то е дълго врѣме, 10,000 години! Въ окултното училище 10-тѣхъ хиляди години може да ги съберемъ въ единъ часъ. Въ единъ часъ може да извършимъ работа колкото за 10,000 год. И работа за единъ часъ може да я извършимъ за 10,000 години. Тъй седи въпросътъ. Това е една велика истина. Та, врѣме и пространство, то зависи отъ начина, отъ методите, които ние употрѣбяваме. Азъ сега ви казвамъ това, за да ви дамъ единъ импулсъ, да не мислите, че сте стари. Казвате: „Азъ съмъ човѣкъ на 45 години, че отъ менъ какво ще излѣзе?“ Старецътъ като запѣе, да го видишъ ти! Казватъ: „Когато старото бунище се запали, че тогава да видишъ!“ Но въ прѣносна смисъль е това. Когато голѣмото, старото здание се запали е опасно, Малкитѣ колиби — малко горятъ, малкитѣ здания лесно се гасятъ. Голѣмото здание като се запали, опасно е, голѣмъ пожаръ става, не може лесно да го изгасишъ. Но азъ като говоря това, не разбирамъ запалване. Защото, ако запалимъ ние единъ човѣкъ съ човѣшки огънь, той ще изгори, но ако го запалите съ Божествения огънь нѣма да изгори. И казвамъ: разликата между човѣшкия огънь и Божествения огънь е слѣдната: на човѣшкия огънь агне може да опечешъ, и плодове може да опечешъ, но плода не може да го накарашъ да узрѣе. На Божествения огънь едно агне не може да опечешъ, но всички плодове узрѣватъ, а агнетата растатъ. По това се отличава Божествениятъ огънь — кара плодоветѣ да узрѣятъ, агнетата да растатъ; човѣшкиятъ огънь изгаря и опича. Слѣдователно, ако вие сте запалени съ човѣшки огънь, ще изгорите и ще се опечете; ако ви запалимъ съ Божественъ огънь, вие ще израстете, ще узрѣете, ще заскачате и ще запѣете. Та, азъ искамъ сега, всинца вие, ученицитѣ на тази школа, да се запалите съ този Божественъ огънь, и да имате желание да пѣете, и да свирите, да се поощрявате единъ другъ. Въ всинца ви виждамъ има доста дарби, музикални, и други, и може да ги разработите, да ги развиете. У нѣкои сѫ повече, у нѣкои сѫ по-малко. Изпѣйте втория мотивъ „скръбьта си ти кажи“. (Учительтъ свири — всички пѣятъ). Сега да изпѣемъ „Духа Божий“. (Учительтъ свири — всички пѣятъ). „Блага дума на устата“. Пакъ изпѣйте: „Блага дума“ — най първо силно, послѣ тихо. „Вениръ Бениръ“ (всички пѣятъ). Нѣйде, на мѣста невѣрно се пѣе, но ще го изправимъ. Изпѣйте „Сладко медено“, „сила жива, кажи ми“. Тия двѣ пѣсни се спогаждатъ, понеже водата и медътъ се спогаждатъ. Слѣдователно и двѣтѣ пѣсни може да се пѣятъ заедно. Сега, да се изпѣе по тихо „Сила жива, кажи ми дѣ вода извира“. (Всички пѣятъ, Учительтъ прави движения съ рѫцѣтѣ, като че извира нѣщо). Сега, починете си малко, тъй, облѣгнете се, разширете се. (Почивка 7 минути). „Сила жива, кажи ми“ всички пѣятъ 3 пѫти. Прѣдставете си, че нѣкой ви запита, по какво се отличава окултната музика отъ обикновената? — Съ своята крайна мекота, яснота, картинность и природни образи. Къмъ туй всички трѣбва да се стремите — въ пѣнието ви да има яснота и мекота. И упражненията трѣбва да бѫдатъ меки. Никога не може да пѣете едно окултно упражнение безъ мекота. Едно окултно упражнение се отличава съ една крайна мекота, а мекотата прѣдава крайна пластичность, гъвкавость. Ако искате, като окултни ученици да се упражнявате, има такива мотиви — духовни — за съзерцание. Започнете да си тананикате една дума, да я повтаряте постоянно, да я измѣняте. Има закони, по които ще измѣняте, измѣняте, и тъй ще нагласявате вашето настроение. Запримѣръ, започнете съ думата „благость“. Ще я пѣешъ, ще я измѣнятъ, докато добиешъ въ себе си извѣстно настроение. Тогава, ние ще правимъ разни упражнения. Сутринь, като станете, да кажемъ фамилия сте, съберете се дѣца, баща и майка, започнете окултнитѣ си упражнения. Започнете „сила жива, кажи ми, дѣ вода извира, извира, извира“, всичките ще пѣятъ. Послѣ ще дойдатъ другитѣ окултни упражнения — дѣцата, всички въ кѫщи, колкото сте, ще ги изпълнявате. Послѣ, „скръбьта си ти кажи“. Ще видите тогава, може ли да се възпитаватъ по този начинъ — съ музика — дѣцата, или не. Може. Дадемъ ли нѣщо окултно, ще има резултатъ. Дѣцата се възпитаватъ чрѣзъ картини, образи. Този езикъ трѣбва да бѫде картиненъ. Той е езикътъ на природата. Дѣтето е крайно впечатлително къмъ образитѣ. Затуй трѣбва да се създадатъ такива мотиви. А да прѣдадешъ това на обикновена музика е много трудно. Не е лесна работа да създадешъ единъ окултенъ мотивъ. Сега, вие не знаете какви ще бѫдатъ следващитѣ два мотива, които ще дойдатъ. До сега ние се качвахме, дойдохме до върха; сега ние слизаме, послѣ пакъ ще се повърнемъ къмъ другъ единъ върхъ. Сега, туй пѣние ще се отрази различно на характера ви; нѣкои ще станатъ по-спокойни, по-сдържани, други по-активни, нѣкои които сѫ музикални, които сѫ по-поетични ще почнатъ да мислятъ по-сериозно, по дълбоко, различно ще се отрази тази окултна музика, различно направление ще ви даде; нѣма да създаде у васъ еднообразие, но разнообразие, и въ туй разнообразие ще има една вѫтрѣшна хармония. Сега, азъ не искамъ да мислите, че съ музиката всичко може да постигнете. Не, тя е едно отъ срѣдствата. Музиката е изкуство на ангелитѣ. И слѣдователно, за насъ тази музика е неразбрана, но за ангелитѣ всѣки единъ музикаленъ тонъ, това е звукъ опрѣдѣленъ. И тия звукове сѫ неразбрани за насъ, но за ангелитѣ, тѣ сѫ цѣлъ единъ езикъ, красивъ ангелски езикъ. Музиката е ангелски езикъ. Този тонъ, да кажемъ do, той означава нѣщо, той не е само мъртавъ звукъ, той е живъ звукъ! Сега, ние чуваме отдалечъ само звука. Звукътъ е достигналъ, но съдържанието на този звукъ го нѣма. Обаче, ако въ васъ се развие вѫтрѣшната, окултната музика, то ако, азъ кажа запримѣръ тъй хм, х, (Учительтъ пѣе „сила жива“ ... безъ думи), веднага, като ви я изпѣя, всички вие ще знаете какви сѫ думитѣ. Всичкитѣ тия звукове си иматъ опрѣдѣлени думи. Изкуство е това! Музиката е изкуство въ възходяща степень, а поезията — внизходяща степень. Поезията принадлежи на единъ по-високъ свѣтъ, но понеже слиза надолу, тия думи сѫ тъй разбъркани, че никаква поезия не е останала отъ тѣхъ. Разбъркани сѫ думитѣ. Ние казваме, запримѣръ, мѣсто и пространство! По звукове, по своята първа причина пространство и мѣсто се различаватъ. По какво? Що е мѣсто? (Учительтъ мѣсти лѫка си отъ едно мѣсто на друго). Ето, мѣстя го. Причината е отвънъ. Азъ бутамъ лѫка, той се мѣсти, нали? Причината е отвънка. При пространството причината е вѫтрѣ Запримѣръ, азъ мѣстя рѫката си. Вие сте едно живо сѫщество, докосвамъ ви, но отъ моя пръсть излиза една жива течность, вие не я виждате, и като я оттегля, азъ продължавамъ въ моето съзнание да действувамъ върху васъ, т. е. силата, която дѣйствува не е отъ вънка, а отвѫтрѣ. Сега, смѣсватъ мѣсто и пространство, но причината при пространството е вѫтрѣ, Затуй, ние живѣемъ сега въ мѣстенето на нѣщата, а не въ пространството. Запримѣръ, човѣкъ, който се мъсти, върви само въ една посока. Азъ едноврѣменно мѣстя лѫка и простирамъ рѫката си, взимамъ нѣщо. Значи, когато се простирамъ, имамъ воля да взема нѣщо, и да дамъ нѣщо, а въ мѣстенето ти нѣмашъ воля. Слѣдователно, казвате: „Мѣстимъ се въ този святъ“. Не, мѣстятъ се само умрѣлитѣ хора, а живитѣ се простиратъ. И тогава, отъ простирането казватъ англичанитѣ, става проекция — проектира се нѣщо въ пространството. Значи само съзнанието вѫтрѣ може да се проектира. Българинътъ казва: пробива, проектира — еко. — Еко е коренъ, значи, отгласъ на едно движение, което става. Хвърляшъ, но туй хвърляне има отражение. И тъй, всѣка една дума въ нашето съзнание взима своята опрѣдѣлена идея или своето опрѣдѣлено съдържание, което тя има по естество, споредъ това, какъ се е образувала първоначално тази форма въ Божествения свѣтъ. Тогава за всѣка една дума щѣхме да имаме единъ опрѣдѣленъ звукъ, пъкъ сега тия звукове сѫ прѣведени и всѣка една дума се е видоизмѣнила. Запримѣръ, имаме думата milch — млѣко. Каква е била думата, на първоначаленъ езикъ, която е значела млѣко? — Мама или майка. Този звукъ –ма го има почти у всички дѣца, той е най лесниятъ звукъ за изговаряне „ма ма ма“, казва малачето F, и ние казваме ма ма. Какъвъ съдържателенъ звукъ е той! „Ма“ ... звукътъ на дѣтето. Уменъ човѣкъ е само онзи, който може да слѣзе и да се качи горѣ. Който не може да слѣзе, той не е уменъ Който седи само на върха на планината, той е глупавъ човѣкъ, а който може да слиза и да се качва, той е уменъ човѣкъ. Мама, значи, сѫщество, което може да се качва горѣ, и може да слиза. Значи, само тя може да се жертвува, понеже знае да се качва и да слиза, богата е съ долни и съ горни прѣживявания, владѣе всичкитѣ условия на природата, на живота. Послѣ, запримѣръ вземете звука „б“. За да произнесешъ този звукъ, това значи, че извѣстна сила е затворена, и тя търси пѫть, по който да се прояви. Ти свивашъ джунитѣ си, горната и долната, и се напъвашъ — „б-б-б“, значи, активниятъ принципъ на мѫдростьта и активниятъ принципъ на любовьта се съединяватъ, за да родятъ б-то. И тогава иде а-то. Звукътъ „а“ е емблема на човѣшкия умъ, и като съедините звуковетѣ „б“ и „а“, казвате ба, ба, ба. Послѣ, интересно е когато ние се смѣемъ, какъвъ звукъ произнасяме? Ха-ха-ха. Пъкъ когато кажешъ ох то значи срѣщналъ си нѣкаква мѫчнотия. Звуковетѣ „о“ и „а“ означаватъ радость. Звукътъ „х“ е звукъ на мѫчение. Който се смѣе, казва „ха, х-а, х а“, а онзи, който срѣща мѫчнотии, плаче и казва „охъ — о-х. Два елемента тукъ си мѣнятъ мѣстата — „а“ и „о“ — ту прѣдъ „х“, ту слѣдъ „х“. Като кажемъ „охъ“, радостьта, буквата „о“, е отпрѣдъ, прѣдъ мѫчението, а като кажемъ „ха“, значи прѣдъ радостьта има една мѫчнотия. Значи за да бѫдешъ радостенъ, мѫчнотията ще я туришъ прѣдъ очитѣ си, нѣма да я туришъ задъ гърба си. Неприятельтъ си ще го държишъ винаги прѣдъ очитѣ си. Тогава е безопасно. Туришъ ли го задъ гърба си, тамъ друго — ще охкашъ. Кажешъ ли „ха, ха“, значи, казвашъ , познавамъ те“. Кажешъ ли ох, х-то отзадъ, тогава идва философията. „Охъ“, казваме, „Охъ“, това е едно уравнение, измѣни туй уравнение. „Х“-то е неизвестна величина, ще намеришъ на какво е равна. Тури „х“-то отъ прѣдъ ще можешъ да надделѣешъ тази мѫчнотия. Да кажемъ, че имашъ единъ слуга, нервирашъ се отъ него, лошъ е. Ще намѣришъ причинитѣ, защо е лошъ слугата. Има си причини. Слугата ти въ 5 минути отгорѣ може да стане отличенъ слуга, и въ 5 минути може да стане такъвъ, че да го не познавашъ, защото нашето тѣло е поляризиране въ нашия умъ. Въ нашето тѣло се намиратъ енергии, които не сѫ подъ контролата на нашата воля, и трѣбва да знаемъ какъ да ги управляваме. И всѣки трѣбва да знае тия закони, иначе, ако не разбира тия закони, може да произведе извѣстна експлозия. Нѣкой се гнѣви. Ще се гнѣвишъ и оттатъкъ ще минешъ. Гнѣвътъ, то е изгубване на своето минало равновѣсие. Ами че кой отъ насъ, като върви, нѣма да се спъне да падне? Туй устройство на нашето тѣло, което сега имаме, не е много сигурно. Животнитѣ сѫ много по-умни отъ насъ. Растенията, като знаятъ, че се намиратъ въ единъ свѣтъ на противорѣчия, забили си главитѣ въ земята, та да стоятъ прави. А ние сме се качили на двѣ кокили, главата се върти горѣ, а кокилитѣ се движатъ, обикалятъ земята. Ще изгубишъ равновѣсие, и ще паднешъ. Растенията сѫ още по-умни. Добрѣ, значи човѣкъ пада. Кога пада човѣкъ? Трѣбва да дойде едно сѫщество отвънка, и малко като те бутне, ти загубвашъ равновѣсие. Човѣкъ пада, като се уплаши. Ако ти мислишъ въ себе си, никога нѣма да паднешъ. Значи, човѣкъ, който се е разгнѣвилъ, излѣзалъ е отъ себе си, загубилъ е равновѣсието си и пада. Що е гнѣвъ? Ще се пазишъ, дѣто има много хора да не ходишъ, да не би да те бутне нѣкой, защото ще загубишъ равновѣсие, и ще паднешъ. Много естествено е, не е срамно, Разгнѣвишъ се — падане е това. Ще станешъ, ще се изтърсишъ, и ще кажешъ: “Втори пѫть ще минавамъ прѣзъ мѣста, гдѣто нѣма хора“. Ще минешъ тъй, за да не те бутнатъ. Та, ние като дойдемъ въ стълкновение съ хората падаме. Но като не разбирате закона, тозъ те бутне, онзи те бутне. И ако ме бутнатъ 20 души, и азъ все падамъ, какво ще стане съ мене, на какво ще замязамъ, като се върна дома си? — Ще се оплаквамъ на този, на онзи, главата ми прѣвързана, рѫката прѣвързана, краката прѣвързани. Та, сѫщото е и въ морално отношение. Дѣто има много хора не ходете! Сега азъ като ви събирамъ тукъ, трѣбва да се пазите. Не искамъ вие да се бутате, но между васъ да има най-малко 2 — 3 метра разстояние. Може да го има туй разстояние. Въ окултенъ смисълъ ние може да увеличимъ пространството, и може да го смалимъ да го сгѫстимъ. Това можемъ да го направимъ. Сега, какво нѣщо е гнѣвътъ? Ще считате, че въ всички тия морални недостатѫци, морални слабости, които имате, нѣма нищо лошо, нищо срамно. Ама падналъ си, сгрѣшилъ си. Казватъ: „Съгрѣшилъ, падналъ, ама той морално падналъ!“ Какво е физическото падане, и какво е моралното падане? Каква е разликата? Този въ физическо отношение, той е знаелъ, виждалъ е, че ще падне, а въ морално отношение — той не е виждалъ, че ще падне. Дойде до нѣкое мѣсто, и може да падне. Сега, ние ще тълкуваме нѣщата по единъ естественъ начинъ, и ще се съобразяваме съ всичко. Аз искамъ да ви дамъ извѣстни правила, да ги приложите, за да може животътъ ви да стане по-смисленъ. Защото, ако ние не поумнѣемъ повече, ако нашето сърце не се развие, не забогатѣе повече, ако умътъ ми не се развие повече, ако волята ни не укрѣпне повече, тогава защо ни е туй знание? Искамъ да позабогатѣете, и да имате прави сѫждения за нѣщата. Ще дойдемъ до опита. Всички нѣща трѣбва да ги констатираме много вѣрно. Запримѣръ, ти казвашъ: „Азъ мислихъ тъй“. Като ученикъ на окултната школа, ще докажешъ защо мислишъ тъй, кои сѫ причинитѣ. Ще обяснишъ защо тази картина не е естествена. Пъкъ има още много работи, които ще оставимъ за сега. Има извѣстни области, ще ги оставимъ, нѣма да ги бутаме. Защото, ако речемъ сега да ги бутаме, ако речете сегашниятъ общественъ строй, да го нищите, отиде та се не виде. Нѣма да го буташъ. Има нѣкои нѣща, които сега съвършено не трѣбва да ги буташъ. Иска се едно малко бутане, за да рухнатъ. Тия нѣща врѣменно ще ги оставимъ, докато съградимъ новото. И послѣ, вие казвате: „Господь знае“. Че Господь знае, азъ нѣмамъ никакво съмнѣние, но и ние трѣбва да знаемъ, какво Той знае, и какво ни е заповѣдалъ. Трѣбва да го знаемъ! Ние сме дошли, като нѣкои готовановци. Вие казвате: „Господи, ти знаешъ“. Не, ти си ученикъ, имашъ задължения, опрѣдѣлена работа — и трудъ, и мѫчения ще имашъ. Нѣкой пѫть ще те пратятъ въ ада, нѣма да се откажешъ. Послѣ ще се трудишъ и ще работишъ. Тия състояния — мѫчения, трудъ и работа — трѣбва да ги минешъ. Когато минешъ прѣзъ едно състояние, прѣзъ второ, трето, и четвърто, не се обезсърдчавай. Такава е волята Божия. Онзи, който ще ти даде радость, той ще ти даде и сѣнката на радостьта, защото безъ сѣнки животътъ не е животъ. Самиятъ животъ, който сега прѣживѣваме, той носи злото съ себе си. Животъ безъ сѣнки носи злото съ себе си. Красотата носи злото съ себе си. Красивата жена иска да се облѣче хубаво. Послѣ, силниятъ човѣкъ иска да има пари. Който има голѣмъ гръбнакъ, той може да краде. Силнитѣ крадатъ. Онѣзи болнитѣ, хилавитѣ хора може ли да крадатъ? Силниятъ, той ще направи прѣстѫпление. Е, питамъ сега: Тази сила на здравето, която имаме, зло ли е? Не е, То е едно заблуждение, което е влѣзло въ свѣта и сѫществува отъ памти вѣка. Черната ложа е дала насока на живота по този начинъ. Хубаво, ти обичашъ нѣкого. Ти увѣренъ ли си, че отъ този, когото обичашъ, отъ него зависи твоето щастие, че той ще внесе нѣщо хубаво въ живота ти? Ами ако слѣдъ като го залюбишъ, той ти донесе нещастие? Въ какво? И на васъ тази вечерь ще ви приведа едно разяснение. Азъ трѣбва да ви говоря съ разяснения, конкретно, за да разбирате философията на нѣщата. Представете си, че азъ и още нѣкой другарь сме затворени въ единъ замъкъ, но тъй херметически сме затворени, че нѣма отдѣ да влѣзе въздухъ. Той се отчайва, казва: „Нашата работа е свършена. Тукъ ще умремъ“. Обаче, азъ работя, чета, и откривамъ, че въ тази стая има единъ заденъ входъ. Той като легне да спи, азъ излизамъ навънъ. Вънъ има слънце, чистъ въздухъ, ходя по планината, по горитѣ, върна се, той ме вижда бодъръ, веселъ, радостенъ. Той казва: „Лошъ е този свѣтъ, какъ ще се живѣе?“ Пита ме: Защо ти си тъй радостенъ ? Азъ му казвамъ: „Азъ вземамъ нещата отвънка. „Кѫдѣ отвънка, не виждамъ ли какъ живѣешъ?“ Казвамъ: „Има другъ единъ свѣтъ отвънъ“. „А ти виждалъ ли си го ? — Видяхъ го, „Кому разправяшъ тѣзи работи!“ Той пакъ заспи боленъ, хилавъ, азъ пакъ излѣза на слънцето, радвамъ се, а той се чуди отдѣ това разположение? И най-послѣ единъ день го убѣдя, изведа го и излѣземъ и двама на отворено мѣсто. — Е, кажи сега! „А ! Сега вашето положение е такова. Азъ искамъ да ви кажа, че този свѣтъ, въ който вие живѣете е замъкътъ, въ който сте затворени, и въ него има една задна врата, прѣзъ която вие може да излѣзете и да идете въ Божествения свѣтъ. Не ви казвамъ да излѣзете и да не се връщате. Не, ще излизате и ще се връщате, ще излизате и ще се връщате. И тогава ще кажешъ на другаря си: „Тукъ издържамъ, това е мѣсто за работа, мога да работя цѣль день въ този замъкъ“. Това не е илюзия, това е една велика реалность! И сега, защо ви свиря, знаете ли защо ви свиря? Тъй ви показвамъ вратата, какъ да излѣзете. Да излѣзете, нищо повече! Има нѣкои хора, които само съ музика може да ги накарашъ да излѣзатъ. Азъ съмъ отвънка, свиря ви, вие давате ухо, послѣ казвате, нѣкой отвънъ свири, чакай да го видимъ, отдѣ можемъ да го чуемъ?“ Като излѣзете прѣзъ тази врата навънъ, ще видите свиреца. А като видите свиреца ще видите и слънцето. Туй е една жива философия. Това не е само единъ примеръ на картиненъ езикъ, но е реаленъ примеръ. Не се съмнявайте! Имате една душа, въ която да вѣрвате. А сега единъ день вѣрвате, че има Господъ, а другъ день не вѣрвате. Най-послѣ на какво базирате живота си? Че Богъ е Любовь. И тази Любовь е всепроникваща. Тя е вѫтрѣ въ насъ, и прониква не въ туй ни тѣло, а вѫтрѣ въ нашето съзнание, въ нашата душа. Прониква навсѣкѫдѣ, постоянно прониква. Въ най-голѣмата скърбь, вѣрвайте въ Любовьта, не избухвайте, дръжте си ума! Всичкитѣ външни прѣдмети, външни условия искатъ да те държатъ въ затвора. Не, не, ти за затвора не мисли, не стой вѫтрѣ! Тѣ като заспятъ, ти прѣзъ тази вратичка на задния входъ излѣзъ навънъ. Туй е картина. Нѣма какво да ни плаши сегашния свѣтъ, сегашния животъ. Мѫчения може да има и ще има, но има и една задна врата, ние прѣзъ нея трѣбва да излизаме и влизаме. Тя е реална. Вие влизате и излизате прѣзъ нея, но нѣкой пѫть излизате съ вързани очи. Не, азъ искамъ да ви се отвържатъ очитѣ. Азъ искамъ вие съ отвързани очи да излизате. Не искамъ да казвате като излизате: „Почувствувахъ, че има една топлина, но не видѣхъ нищо“. — Свързанъ си, Казвамъ: ще снемемъ тия прѣвръзки ! „Ама менъ ми казаха, че не може да се снематъ“. — Може, може. „Ама опасно било“. — Никакъ не е опасно. „Ама еди-кои си окултистъ тъй ми каза. Нѣкой адептъ, еди-кой си учитель тъй казва“. — Остави този учитель. „Еди кой си професоръ....“ — Остави този професоръ. Този учитель вие слушали ли сте го? „А не, неговитѣ ученици тъй казватъ“. Не е хубаво. Пийте вода отъ мѣстото, отъ извора направо ! Тъй, отъ мѣстото пийте, отъ самия изворъ. Азъ не ви казвамъ да слушате учениците, а да провѣрявате нѣщата, и да бѫдете съгласни съ този великъ принципъ. Азъ искамъ да ви напомня нѣща, които вие сте забравили, не нови нѣща, а стари нѣща говоря на свѣта, които знаятъ отъ онова далечно минало. Азъ ви казвамъ: слушайте, свѣтътъ се е измѣнилъ, то не е онова врѣме. Въ какво се е измѣнилъ? Тогава слизаше надолу, а сега прави единъ подемъ къмъ Бога. Сега започваме съ закона на еволюцията, започваме да се качваме, и тогава ще търсимъ своето щастие въ Любовьта. За Любовьта ще ви говоря още, колко има да ви говоря още за тази Любовь. Сега, изисква се вѣра, абсолютна вѣра — вѣра, вѣра, вѣра! И ще я опитаме мие. Азъ ви давамъ примѣръ. Азъ искамъ, нѣкои отъ васъ, като пѣятъ, да не се смущаватъ. Азъ имамъ ухо, азъ ви слушамъ, казвамъ: ще се оправи тази работа. Направи са една погрѣшка, нищо отъ това. Веднъжъ, като бѣхъ на единъ концертъ, диригента (Учительтъ прави движения съ рѫцѣтѣ си, като че се кара) тъй строго дирижираше, че всички се сгушиха! Направи ли погрешка, нищо отъ това. Ще се оправи тази работа. На правилъ съмъ една погрѣшка, що отъ това? Съ една, съ двѣ, съ три и съ 10 погрѣшки, нищо не е. Много погрѣшки ще направимъ. Ще чакаме. Всѣка една погрѣшка има и обратенъ резултатъ. Погрѣшкитѣ носятъ и добрини въ свѣта. Нѣкой взелъ фалшивъ тонъ. По отношение на тази гама, която азъ давамъ, този тонъ е фалшивъ, но по отношение на друга гама, той е въ хармония, въ свръзка съ нея. И този, който е взелъ фалшивъ тонъ, и той не е кривъ. Казвамъ гамата не е тази, измѣни гамата! „Какъ, туй е погрѣшка“. Не, измѣни гамата. Трѣбва да гледаме конкретно, реално, на нѣщата, тъй, както сѫ. Слѣдователно, нѣма погрѣшки въ свѣта. Погрѣшки има по отношение на едно вѣрване на едно разбиране. Казвамъ нѣкой пѫть: туй не е погрѣшка, „Какъ, нали го знаемъ!“ Да, но туй, което е погрѣшка за васъ, туй, което е погрѣшка въ едно отношение, то е велика истина въ друго отношение. Слѣдователно, погрѣшкитѣ, които ще намѣрите, въ нашия животъ, тѣ сѫ погрѣшки по отношение на едно положение, по отношение на едно разбиране, но не сѫ погрѣшки за всички случаи. Туй, което е за васъ погрѣшка, въ друго отношение то е една велика истина! Сега, бихъ си привѣлъ извѣстни изяснения. Не трѣбва да се смущавате, вие имате единъ опрѣдѣленъ моралъ. Въ свѣта въ който сега живѣете нѣма опрѣдѣленъ моралъ. Азъ бихъ желалъ да ми каже нѣкой отъ васъ, кой е опрѣдѣлениятъ моралъ. Има, не че нѣма такъвъ, но ние още нѣмаме опрѣдѣленъ моралъ, който да го прилагаме. Азъ съмъ челъ толкова моралисти, кое е моралното въ тѣхъ? Христосъ е казалъ: „Да не правишъ на другитѣ туй, което не искашъ да ти правятъ“. Е, какво не искашъ да ти правятъ? Принципътъ е вѣренъ, но този принципъ трѣбва да се разложи. То е една сложна задача, която трѣбва да се разложи на своитѣ съставни части. „Е, да обичаме“. Какъ? То е една задача. Да обичашъ, да любишъ Господа, то е една велика задача. Четири неизвѣстни има тамъ. Да го обичашъ съ ума си, да Го обичашъ съ сърцето си, да Го обичашъ съ душата си, да Го обичашъ съ силата си. Ами че ти още въ душата си не вѣрвашъ, а ще обичашъ Господа съ душата си. Ти въ ума си имашъ съмнѣние, казвашъ: „Дали е Той въ ума ми?“ Кой е този умъ? Ти и въ сърцето си не Го чувствувашъ. Тогава ти имашъ неизвѣстни величини. Послѣ се казва: Да любишъ ближния си, като себе си. Кой е този „себе си“. Два „себе си“ има. Едното е висшето азъ, а другото е низшето азъ. Кое е висшето, и кое е низшето? Не само да говоримъ съ неразбрани думи, но да знаемъ кое е висшето и кое е низшето? Това сѫ все задачи. Тѣ не че не сѫ вѣрни, вѣрни сѫ, но сѫ нѣща, които не сѫ провѣрени отъ насъ, други сѫ ги провѣрили. Туй, което вие провѣрите, то е вѣрно зарадъ васъ. Вие може да го провѣрите въ другъ единъ смисълъ. да го приложите съобразно вашето развитие. Затуй казвамъ, че искамъ нѣщата да бѫдатъ вѣрни. При менъ бѣше една вечерь единъ приятель и му казвамъ: онзи центъръ, които образува една окрѫжность, е по-голѣмъ отъ цѣлата окрѫжность. „Какъ може да бѫде това?“ Вие имате една такава малка дупчица, прѣзъ която тече вода, и да допуснемъ, че вие пущате водата отъ тази малка дупчица въ една щерна отъ 100,000 тона вмѣстимость, и прѣзъ тази малка дупчица, като тече постоянно вода, ще напълни най-послѣ тази щерна. Питамъ: Тази сила, която е дошла, по-голѣма ли е отъ тази щерна? По-голѣма е, разбира се. Този центъръ е само една съединителна точка на единъ по голѣмъ свѣтъ. Сегашниятъ свѣтъ е създаденъ отъ такъвъ единъ центъръ на този свѣтъ и съединенъ съ другъ единъ по-великъ свѣтъ, на които енергията е 100 милиона пѫти по голѣма отъ енергията на нашия центъръ. Прѣзъ този центъръ текатъ силитѣ на Божествения козмосъ. Ние това не го схващаме, и казваме, че тази точка не завзема никакво пространство въ нашия свѣтъ, тя е извънка нашия свѣтъ. Допуснете сега, да кажемъ, че този центъръ не завзема никакво пространство, но прѣдставлява една отворена дупка, и прѣзъ нея тече вода въ щерната. Питамъ; тази дупка завзема ли пространство? Не, но безъ да заема пространство, тя напълва цѣлата щерня. Казвате: „Е, нѣма врѣме и пространство“. Тя може да не заема врѣме и пространство въ този свѣтъ, но има и мѣсто има и пространство за другия свѣтъ, за извънъ вашия свѣтъ. Па има и други състояния. Туй сѫ философски въпроси. Това да ви не смущава. Има ли Господь. Нѣма ли Господь? Въ свѣта всичко едноврѣменно сѫществува и не сѫществува. Вие ще кажете: „Какъ тъй, и сѫществува и не сѫществува?“ Азъ за васъ сѫществувамъ, за мравитѣ не сѫществувамъ. Тѣ не мислятъ за менъ, азъ съмъ извънка тѣхното съзнание. Това показва, че нѣщата сѫществуватъ, когато ние ги съзнаваме въ себе си. Ти обичашъ нѣкой, той сѫществува за тебъ. И ако те питатъ, дали нѣкой ангелъ сѫществува, ще кажешъ: „Може да сѫществува, може не, не зная, не съмъ виждалъ ангелъ“. Но за човѣкъ, когото обичашъ, казвашъ, че сѫществува. „Познавамъ го, пипалъ съмъ му рѫцѣтѣ“. Всичкитѣ нѣща, съ които сме свързани, сѫществуватъ, проявяватъ се зарадъ насъ, и тѣ сѫ реални не по отношение на цѣлокупното Битие, а само зарадъ насъ. Слѣдователно, когато нѣкой каже, че нѣщата сѫществуватъ или не, то е по отношение само на нашето разбиране. Тъй ще си мислите вие, и да ви не смущава идеята: Отъ мене човѣкъ може ли да излѣзе? — Може отъ всѣкиго да излѣзе човѣкъ. Всѣки единъ отъ васъ може да мисли, всѣки може да чувствува, и всѣки може да дѣйствува. Туй абсолютно може да бѫде! И всѣки единъ отъ васъ е господарь на своя животъ. Всички тия крѫгове въ геометрията показватъ все човѣшкия животъ. И тия сѣчения всички плоскости въ единъ крѫгъ, показватъ възможноститѣ, които сѫществуватъ въ единъ човѣшки свѣтъ. Туй сѫ отношения заради насъ, затуй трѣбва да изучаваме геометрията. Този въпросъ ще го оставимъ за по-далечно бѫдеще . Ако имаме по благоприятни условия, ще направимъ опити, защото всѣка една теория се подкрѣпва отъ опити. Ще ви обясня съ опити, че човѣкъ е единъ крѫгъ и съзнанието му излиза отъ този центъръ. Ще туримъ нѣкого отъ васъ въ магнетически сънь. Вие ще кажете: „Азъ съмъ първиятъ, менъ турете!“ Но ето кѫдѣ седи погрѣшката. Прѣдставете си, че българското правителство дава 10,000 лв. за научни цѣли, да идатъ нѣкои въ Африка, да направятъ наблюдения. Всѣки ще каже: „Азъ ще отида“. Но той най-първо не знае да наблюдава, той нѣма познания, защо ще го пратите въ Африка? Като се върне, ще ви разправя такива небивалици! Ще пратите ученъ човѣкъ, на когото умътъ е събуденъ. Казвате: „Менъ, Учителю, прати“. Хубаво. Какво видѣ? „Е, видѣхъ ангели“. Какви сѫ? „По-високи отъ човѣка и послѣ кѫщитѣ имъ сѫ по голѣми, дланитѣ имъ сѫ голѣми“. И мислите, че сте казали нѣщо научно. Ами че билъ по-високъ, това не е ангелъ. Че кѫщитѣ били по-голѣми, това не е важно за единъ ангелъ. Ангелътъ трѣбва да има друго нѣщо отличително. Вие искате опити. Азъ не мога да прибѣгна до опити, когато вашето съзнание не е готово. Ако прибѣгна до единъ опитъ, вие ще кажете: „Чакай да видимъ сега, дали опитътъ ще излѣзе сполучливо, ще го хванемъ“. Ами че азъ ви виждамъ, какво ще ме хванете. Ако искамъ да ви излъжа, значи искамъ да взема нѣщо отъ васъ, лесно ще ви омотая. Добрѣ, значи 50% е вѣрно, а ако искамъ да ви кажа истината, ще ви я кажа. Е, кое е по добрѣ? Какъ мислите вие? Ще ви кажа истината, нищо повече! То е положително. Дръжте вие върховетѣ, а всѣки върхъ има своята долина. Онзи човѣкъ, който говори истината, говори и лъжата. Това е единъ афоризъмъ. Значи, онзи, който говори истината, хвърля сѣнка. Хората ще го разбератъ криво, и отъ тази истина безъ да иска, той самъ хората ще изкаратъ лъжливи по учения. Та, онзи, който говори истината, ще каже и лъжата, но и онзи, които говори лъжата, ще каже и истината. Тъй трѣбва да разбирате, дълбока философия е то. Вашиятъ умъ трѣбва да бѫде гъвкавъ, да схваща добрѣ. Ще кажете „Онзи, който говори истината, говори и лъжата“. Ама това е двусмислена дума Вие не сте научили още езика. Онзи, който говори истината, говори и лъжата. Значи, гдѣто се говори истината тамъ се говори и лъжата, дѣто има богатство, има и крадци, дѣто има жито въ хамбара, има и мишки. Това значи, че само при истината може да се каже лъжата. Щомъ говоришъ истината, ще се намѣри нѣкой лъжецъ, който ще се прѣкомандирова при тебъ. Тамъ, дѣто се говори истината, ще се говори и лъжата. Онзи, който говори истината, ще говори и лѫжата, защото у човѣка има двама, единиятъ говори истината другиятъ говори лъжата. Единиятъ ти казва, „Защо си толкова будала, я гледай да си оправишъ работитѣ, да си направишъ нѣкоя кѫща, вземи тия пари!“ Другиятъ казва, „не остави, ти трѣбва да бѫдешъ човѣкъ идеаленъ, безкористенъ“. И ти седишъ, не знаешъ, казвашъ: „кого да слушамъ?“ И ти не можешъ да рѣшишъ. Ще вземешъ страната или на едина или на другия. Значи, ти се солидаризирашъ съ единия съ онзи долния, казвашъ: Хайде да взема паритѣ“. Станете ортаци, и започнете да лѫжите, и да крадете. Хванатъ ви, набиятъ ви, затворятъ ви. Дойде онзи другиятъ, казва: „Слушай, азъ нали ти казвахъ ортаклъкъ да не правишъ съ този“. — Отказвамъ се, ще слушамъ. Пускатъ те отъ затвора, започнешъ по Бога. Но пакъ те биятъ. Дойде първиятъ казва: „Слушай, ти съ мене много добрѣ бѣше започналъ“. Не, не е въпросътъ тамъ. Значи ние сме раздвоени вѫтрѣ въ себе си. Ако тебе те биятъ, причината е, че ти си говорилъ истината безъ любовь.. А всѣка истина говорена безъ любовь е наполовина лѫжа. Когато азъ казвамъ, че онзи, който говори истината, говори и лѫжата, разбирамъ, които говори истината безъ любовь говори и наполовина лѫжа, онзи които говори истината съ любовь, той говори цѣлата истина. Това е фактъ. И ако вие говорите истината безъ Любовь, то е наполовина лѫжа. Ако я говорите съ любовь, то е цяла истина. И тогава философията, че който говори истината, говори и лѫжата — е вѣрна. За да се избавимъ отъ тази възможность, трѣбва да внесемъ любовьта. Дойде ли Любовьта, ще дойде и Мѫдростьта. Има ли тия два принципа въ насъ, всѣка лѫжа е изключена. Ние сме въ единъ свѣтъ на хармония, ще имаме много приятели, които ще ни прѣдпазятъ отъ противорѣчията, които сега сѫществуватъ въ свѣта. Т. м. 8 школна лекция на общия окултенъ класъ (II година) 19.XI.1922 г. недѣля Ст. София.

От томчето "Положителни и отрицателни сили" 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Пѫрво издание София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание МУЗИКА И ПѢНИЕ — СРѢДСТВО ЗА ПОСТИГАНЕ БОЖЕСТВЕНОТО. Т. м. Хайде да прочетемъ нѣколко отъ темитѣ. (Прочетоха се нѣколко отъ темитѣ: „разлика между воля и своеволие“.) Имате ли друга тема? — Не. Ще оставимъ за идещия пѫть. Учительтъ свири на цигулка, а 8 млади братя тихо пѣятъ пѣсеньта: „Духътъ Божий, Духътъ Вѣчний, Духътъ Святий, Духътъ Благий Кой пълни сърца ни съ Любовь“. Кой пълни (3) Кой пълни сърца ни съ Любовь (2) Съ Любовь (3) Кой пълни сърца ни съ Любовь“. (2). Вториятъ пѫть я изпѣха съ Учителя, безъ цигулка. Третиятъ пѫть я изпѣха пакъ съ Учителя, но съвсѣмъ тихо. Сега, всички заедно ще пѣемъ „Духътъ Божий“. (2 пѫти). Като допирни точки на окултната музика, Духътъ Божий, това е окултенъ прѣходъ. Ще ви кажа сега, гдѣ сѫ окултнитѣ допирни точки, гдѣ минава съврѣменната музика въ окултна, и защо дава смисълъ на пѣнието. (Учительтъ пѣе самъ). „Духътъ Божий, Духътъ Вѣчний, Духътъ Святий, Духътъ Благи, Кой пълни сърца ни съ Любовь“. Тия думи сѫ окултенъ прѣходъ, т. е. прѣходъ въ окултенъ смисълъ. Сега ще пѣете съ движения, ще турите волята си въ дѣйствие. При окултното пѣние ще внимавате. Сега, ще напуснете всичкитѣ ваши традиции. Искамъ, като ученици, да бѫдете свободни въ пѣнието. Когато човѣкъ пѣе, не само ума, не само сърцето му трѣбва да, взематъ участие, но и, волята му. А за да вземе участие и волята, рѫцѣтѣ трѣбва да се движатъ. Въ съврѣменната опера съзнаватъ това. (Учительтъ пѣе самъ и прави движения). Духътъ Божий — издига рѫцѣтѣ си бавно и мощно нагорѣ. Духътъ Вѣчний — сваля рѫцѣтѣ си надолу прѣдъ лицето, прави крѫгъ, и послѣ ги поставя въ хоризонтално положение. Духътъ Святи — рѫцѣтѣ си пакъ възвива въ видъ на крѫгъ прѣдъ лицето, нагорѣ и послѣ почти отвѣсно. Духътъ Благи — сѫщото — но рѫцѣтѣ оставатъ хоризонтално. Кой пълни — рѫцѣтѣ прѣдъ гѫрдитѣ. Сърца ни съ Любовь — рѫцѣтѣ се разтварятъ широко настрани. Отъ тамъ нататъкъ, рѫцѣтѣ правятъ леки движения, като хвъркане. Тѣ сѫ въ хоризонтално положение. При „сърца ни“ туря рѫцѣтѣ си навънка. Напълването е единъ процесъ на разширение. „Кой пълни“ — рѫцѣтѣ на гѫрдитѣ. „Сърца ни съ Любовь“ — навънка рѫцѣтѣ, сърцето се разширява. При останалитѣ думи, прави съ рѫцѣтѣ движения на хвъркане. Като се напълни единъ балонъ съ газъ, той почва да се разширява, да се издига нагорѣ. Когато правите движения на „хвъркане“, ще забѣлѣжите, че въ тия движения има хармония. (Учительтъ пѣе самъ). Духътъ Божи ... Кой пълни ... „Кой“, има двояко значение. То е и въпросъ, и отговоръ едноврѣменно. Духътъ Божий, който пълни — отговоръ. И, кой пълни сърца ни съ Любовь? — Духътъ Божий, Духътъ Вѣчний и т. н. Тѣ сѫ атрибути. Сега, каква е разликата между святия човѣкъ и свѣтлия човѣкъ. Азъ мога да кажа „святий“ и „свѣтлий“. Ето каква е разликата. Като ученици, трѣбва да имате точно опрѣдѣлени понятия. При святия човѣкъ, ти ще идешъ, а свѣтлиятъ, той ще дойде при тебе. При извора на водата, ти ще идешъ. Святиятъ човѣкъ е единъ изворъ, ти ще идешъ при него, той пълни, ще подложишъ сърцето си. А свѣтлиятъ човѣкъ, това е запалена свѣщь. Тази свѣтлина иде при тебъ. Ти нѣма да идешъ, тя ще дойде. Слѣдователно, процесътъ е такъвъ: при святия ти отивашъ, а свѣтлиятъ, той ще дойде. Богъ е святъ и свѣтълъ. Богъ, като свѣтлина, идва при насъ, а като святъ, ние отиваме при Него. Слѣдователно, святиятъ Духъ може да напълни сърцата ни. Значи, сърцето отива при святия Духъ. А като кажемъ „свѣтълъ духъ“ подразбираме нашия духъ. „Святъ“ се отнася до сърцето, а умътъ ни има работа съ „свѣтлия“. Слѣдователно, това сѫ двѣ живи качества на Бога. Съ едното живо качество се занимава нашиятъ умъ, а съ другото — нашето сърце, Като кажемъ „святъ Духъ“ подразбираме нашето сърце. Благъ, вѣченъ, святъ, това сѫ думи, които сѫ свързани. Кои пълни сърцата ни? — Божиятъ Духъ. Тия упражнения ще пѣемъ съ движения. Въ дома си като влѣзете, ще пѣете съ движения. Ще турите вашата воля на работа. Много отъ тия упражнения ще пѣемъ съ движения. Сега, при думитѣ „Духътъ Божий“, (Учительтъ пѣе „Духътъ Божий“ и прави движение съ рѫцѣтѣ), щомъ си съ Него, ти ще вземешъ сѫщото разширение. Нѣма да се смущавате, дали сте направили движението право или не. Има единъ вѫтршѣенъ законъ на движенията. Щомъ туй движение е въ хармония съ мислитѣ и чувствата ви, усѣщате една приятность. Щомъ има разногласие, ще усѣтите, че туй движение не е право. Туй е по закона на свободата. Ще пѣете, ще се движите, и ще служите на Бога и съ ума, и съ сърцето, и съ волята, и съ цѣлото си тѣло. Всичко трѣбва да бѫде въ движение. Всичко туй да участвува въ музиката. И тъй тѣлото ни ще се хармонира. По нѣкой пѫть вие мислите, че може безъ музика. Само умрѣлитѣ могатъ безъ музика, а живитѣ — никога! Само умрѣлитѣ могатъ безъ слово, а живитѣ — никога! Само умрѣлитѣ могатъ безъ хлѣбъ, а живитѣ — никога! Само умрѣлитѣ могатъ безъ вода, а живитѣ — никога! Само умрѣлитѣ могатъ безъ мисъль, а живитѣ —никога! Нѣкои питатъ, може ли безъ пѣние? Може. Когато попитали Паганини, можешъ ли да свиришъ на три струни, той рекълъ: „Мога“. „На двѣ?“ — Мога. „На една?“ — Мога. „Ами безъ струни можешъ ли да свиришъ?“ — Мога. И не се явилъ. По този начинъ съ пѣнието ще хармонираме себе си. И чрѣзъ пѣенето ние ще почнемъ да привличаме ония сили въ природата, които сѫ хармонични на насъ. Туй е законъ за привличане. Дѣйствително, сега нѣма какво да ви уча. Младиятъ момъкъ и младата мома, тѣ знаятъ това. И птичкитѣ защо пѣятъ? Мѫжкитѣ птички защо пѣятъ? Тѣ отдавна сѫ научили този законъ. Млѣкопитающитѣ животни, кравитѣ, и тѣ мучатъ нѣкой пѫть. Все си има единъ законъ, на който се подчиняватъ. Туй мучене, и то е другъ родъ пѣние. Пѣнието всѣкога привлича. И ако ние пѣемъ хармонично, при насъ всѣкога ще се привлѣкатъ духоветѣ на музиката. И щомъ се привлѣкатъ, тѣ ще донесатъ нѣщо много хубаво — обновление. И споредъ степеньта на нашата пѣсень, споредъ туй вдъхновение, ще станатъ и съобразни промѣни въ духовния ни свѣтъ. Сега, първото нѣщо, ще пѣете отъ сърце. Окултната музика не позволява такова пѣние само отгорѣ-отгорѣ. Тя иска съдържание, иска дълбочина. Ще пѣешъ първо съ чувство, а слѣдъ туй ще оглаждашъ. Ние ще оглаждаме послѣ. Ние още не може да пѣемъ окултни пѣсни. Това сѫ малки упражнения, тъй ги наричамъ азъ. Ако азъ ви ги изпѣя като пѣсень, вие всички ще заспите, и нѣма да бѫдете тукъ. Вие ще заспите, и като ви пробудятъ, ще кажете; „Бѣхъ нѣкѫдѣ, въ единъ свѣтъ, и то въ какъвъ свѣтъ! „Пъкъ туй сега, още не е пѣсень, то е едно упражнение, затуй ще бѫдете тукъ, нѣма да заспите. Затова, азъ ги наричамъ упражнения. Казвате: „Не може ли да пѣемъ нѣкоя окултна пѣсень?“ — Не може! При сегашнитѣ условия не може да се пѣе окултна пѣсень. Туй сѫ окултни упражнения. И всичкитѣ ни пѣсни, даже и тия, които се пѣятъ въ недѣля, въ събранията, и тѣ сѫ упражнения. Тѣхъ ги наричатъ пѣсни, но сѫ упражнения, споредъ моето схващане. Нѣкои сѫ по-близо до пѣснитѣ, а нѣкои по-далечъ, Сега, да научимъ туй упражнение съ движения! (изпѣхме Духътъ Божий два пѫти съ движения). Изпѣйте сега „Блага дума... !“ (всички заедно съ Учителя пѣемъ, а на края Учительтъ свири.) Има нѣщо, което спъва малко. (Учительтъ пѣе самъ „Блага дума“, а послѣ — всички заедно). Сега, нека двама души да изпѣятъ „Блага дума на устата, туй е ключътъ на сърцата“, а всички заедно ще пѣятъ припѣва. Учительтъ и една сестра пѣятъ началото, а послѣ всички пѣемъ припѣва, Сега, ще пѣемъ „Вениръ-Бениръ“ (Учительтъ свири — всички пѣемъ) Слѣдъ това пѣемъ: „Изгрѣва слънцето“. „Сладко-медено“ Сега, нека дойдатъ приятелитѣ, онѣзи ученицитѣ (8-тѣ млади братя отидоха при масата.) Пѣйте „мълчаливото пѣене“. (Учительтъ свири на цигулката единъ хубавъ маршъ, а братята пѣятъ съ гърлото си, безъ да си отварятъ устата). (Оригинално пѣене). То е едно прѣходно положение въ окултната музика. Може да ви се види малко смѣшно, но хубаво излѣзе, нали? (Де ги развиемъ. Ще създадемъ приятни работи въ музиката. Забѣлѣжете, че когато дѣцата си правятъ своитѣ упражнения, всѣкога се смѣятъ. Хората, когато се смѣятъ, работятъ. Не се ли смѣятъ, тѣ сѫ болни, волята не взима участие. Здравиятъ човѣкъ всѣкога е веселъ. Едно отъ положенията: всѣкога трѣбва да бѫдемъ весели! Туй е здравото състояние. Забѣлѣжете, като четемъ Библията, виждаме, че навсѣкѫдѣ хората сѫ били весели, радостни. Животътъ е хубавъ, когато е веселъ. А скръбнитѣ състояния, тѣ сѫ негативни, тѣ не сѫ библейски работи, тѣ сѫ извънка Библията. Положителното учение, окултното учение се изразява въ радостьта, а другото е само сѣнка. Слѣдователно, и въ скръбь, и въ страдания, и въ мѫчнотии, всѣкога трѣбва да се радваме. Азъ ще направя една малка забѣлѣжка, но на васъ правя забѣлѣжката. Такъвъ е законътъ. Когато изнесете единъ боленъ човѣкъ на нѣкой планински върхъ, какво става съ него? — Оздравява. Мислите ли, че този болниятъ, като го извадите на този планински върхъ, ще ходи съ своитѣ патерици ? Не, той ще ги хвърли. Ще диша чистия въздухъ. Сега, и азъ искамъ тъй да ви извадя на този планински върхъ. Ще си хвърлите всичкитѣ ваши патерици. Патерици не ни трѣбватъ! Безъ патерици! Горѣ е широко, просторъ е тамъ. Туй е смисълътъ. Казватъ нѣкои, че земята била юдолъ, сѣнка на смъртьта. Не е тъй. За човѣкъ, който не знае Божиитѣ закони, земята е единъ юдолъ на смъртьта, сѣнка на смъртьта. Но за този, който разбира законитѣ, за него земята е мѣсто на радость и веселие. Азъ искамъ да ви освободя отъ всички прѣдубѣждения, които имате. Защото, едно отъ голѣмитѣ заблуждения, които ви внушава черната ложа е, че не трѣбва да пѣете, не трѣбва да се веселите. „Пѣние не трѣбва, ще мълчишъ“. Туй е едно. Послѣ, тѣ казватъ; „Много нѣма да ядешъ“, „нѣма да се молишъ, не ти трѣбва молитва“. Безъ пѣние, безъ ядене, безъ молитва! Е, какъвъ е смисълътъ на живота, като извадишъ яденето, пѣнието и молитвата? Какво остава? Та това е основата на живота! Да ядешъ — ами че това е първото изкуство, съ което човѣкъ започва. Тъй, Христосъ казва: „Който ме яде, има животъ въ себе си“. Яденето, въ окултенъ смисълъ, то е цѣла велика наука. Чрѣзъ яденето ще дойдемъ въ общение съ тази наука, съ себе си, съ Бога. Тази наука днесъ е изхвърлена. Ще се стараемъ да внесемъ въ себе си всички тия наредени Божествени окултни закони, за да станемъ весели — по божественому да станете весели. Туй изведнъжъ нѣма да стане. Не мислете, че е лесна работа човѣкъ да стане веселъ. Има прѣходни състояния Азъ не искамъ да ви направя изведнъжъ весели, защото азъ зная какъвъ е законътъ. Голѣмата радость носи съ себе си голѣма скръбь. Отъ малкото ще започнемъ, и постепенно, постепенно тази радость ще се увеличи, докато у васъ се развие воля, да можете тази радость да я владате, да остава постоянно въ душата ви. Сега, нашата радость се обуславя на нѣщо материално. Обектъ на нашата радость е всѣкога нѣщо материално. А като се разруши обектътъ на нашата радость, и всичката ни радость се разрушава. Обектътъ не трѣбва да бѫде материаленъ. Понеже Любовьта е субстанция на Божествения свѣтъ, то всички нѣща въ Божествения свѣтъ сѫ направени отъ Любовь, тя е субстанцията тамъ. Туй, което за насъ на земята е най-възвишеното, то съставлява полето, почвата, върху която живѣятъ всички сѫщества въ Божествения свѣтъ. Слѣдователно, Любовьта е надъ насъ, а тамъ, Божественитѣ сѫщества ходятъ отгорѣ на Любовьта. И казвамъ: краката на тия сѫщества мислятъ повече отъ нашитѣ глави. Тия, които ходятъ на Любовьта, тѣхнитѣ крака мислятъ повече, отколкото нашитѣ най-видни философи тукъ на земята. Всички тия нѣща трѣбва да ги съзнаемъ отъ любовь. Субстанция трѣбва да има. Тогава ще имаме вещи и прѣдмети, които нѣма да се разрушаватъ. Любовьта ще бѫде основа, единъ вѣченъ принципъ, и тогава нѣма да скърбимъ, всѣкога ще бѫдемъ радостни. Затуй ние изучаваме Любовьта, като една велика реалность, а не като нѣщо отвлѣчено. Тя е една велика реалность, къмъ нея се стремимъ, въ нея има музика. Инструментитѣ ще ги направимъ отъ Любовь. Съ нея ще пѣемъ, ще свиримъ. И като влѣзете въ Божествения свѣтъ, тамъ ще разберете по-възвишенитѣ работи, тамъ ще ги изучавате, като ученици. Та, затуй ние взимаме пѣнието и музиката, само като едно спомагателно срѣдство къмъ постигане на тази Божествена цѣль. Т. м. 7 школна лекция на общия окултенъ класъ (II година) 13.XI.1922 г. недѣля Ст. София.

От томчето "Положителни и отрицателни сили" 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Пѫрво издание София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание НИКАКВА ЛЪЖА Досега окултнитѣ школи, въ миналитѣ епохи, както и сега, се считали, като едно вѫтрѣшно проявление. Окултната школа въ миналитѣ вѣкове периодически само е проявявала своята деятелность, и слѣдъ туй пакъ е прѣставала, т. е. школата се е оттеглювала въ своитѣ вѫтрѣшни кѫтове, понеже врѣмената не сѫ били назрѣли. Обаче сега, школата се заема да прокара всичкитѣ свои възгледи, всичкитѣ свои правила въ живота. Тя взима живо участие въ всичкитѣ отрасли на живота. И мнозина отъ васъ ще срѣщнете едно съпротивление вѫтрѣ въ самитѣ васъ, не отвънка, а отвѫтрѣ, ще се сблъснете съ вашитѣ стари възгледи, стари навици, стари привички на мислене, на дѣйствуване и ще мине дълго врѣме, докато се освободите разумно отъ тия стари навици. Не е тъй лесно. И за да можете правилно да се освободитѣ, трѣбва да имате едно вѫтрѣшно разбиране, едно вѫтрѣшно, конкретно разбиране. Запримѣръ, не казвайте — този е отъ Бѣлото Братство, този е ученикъ. Не. Човѣкъ, който не може да говори Истината той не може да бѫде ученикъ на Бѣлото Братство! Този законъ е вѫтрѣшенъ. Въ момента, въ който вие не може да кажете една истина, или не може да кажете една лъжа, както трѣбва, вие не сте ученикъ, защото истината може да се каже и при лъжата. Направилъ си една погрѣшка, ако речешъ да прикриешъ погрѣшката, ти ще направишъ другъ грѣхъ. Не, ти ще имашъ доблестьта, при тази лъжа да изкажешъ истината, тъй, конкретно, нито да я увеличишъ, нито да я намалишъ. Счупилъ си една чаша, нѣма да разправяшъ на онѣзи причини, които намаляватъ отговорностьта ти, ще кажешъ: „Тази чаша, азъ я счупихъ азъ взимамъ отговорностьта за нея“. Да не считате, че другъ е направилъ това. — Азъ счупихъ чашата — толкова, нѣма да се оправдавашъ. Защото ония сѫщества, прѣдъ които ние ще кажемъ, тѣ сѫ разумни. Нѣма по-разумно сѫщество отъ Бога! И когато ние прѣдъ Бога изкажемъ единъ нашъ грѣхъ, едно наше прѣстѫпление, ще оставимъ Той да го прѣцѣни. Нѣма да се оправдаваме, че такива били условията, не, не, конкретно кажи. Казалъ си една лъжа, ще кажешъ истината: — „Съзнателно я направихъ“. Нѣма да се извинявашъ, да кажешъ, че азъ не разбирахъ. Не, лъжа е това! Ще кажешъ: „Азъ съзнателно, умишлено го направихъ туй“. Тъй ще се изповѣдашъ и ще бѫдешъ извиненъ. Сега, човѣкъ може да направи прѣстѫпление и доброто като изповѣдашъ тази истина ти ще се поставишъ на тази висота, че си смѣлъ и рѣшителенъ да кажешъ истината. А нѣкога ти може да носишъ въ себе си доброто, и искашъ да го укриешъ, да не знаятъ хората. То е друга лъжа. За всички нѣща, въ даденъ моментъ, ние трѣбва да бѫдемъ смѣли и рѣшителни да кажемъ истината или въ положително или въ отрицателно отношение. Смѣли, ама не навсѣкѫдѣ. Смѣли, прѣдъ кого? Прѣдъ кого ще кажешъ истината? — Прѣдъ онзи, който обича истината. Прѣдъ онзи, който обича лъжата, ти ще мълчишъ. Той ще ти каже: „Азъ съмъ твой учитель, азъ ще ти кажа, какъ да лъжешъ, азъ съмъ учитель. Но, ти като не знаешъ да лъжешъ, ще мълчишъ“. Слѣдователно, нѣма какво да казваме на свѣта тѣхнитѣ лъжи, тѣ знаятъ много по-добрѣ това отъ насъ. Ние ще застанемъ смирено и ще кажемъ: „Ние считаме, че вие въ туй отношение седите много по-високо надъ насъ“. Единъ свѣтски човѣкъ тъй ще излъже, тъй ще скрои лъжата, че едва слѣдъ 20 години ще го хванете. Единъ религиозенъ човѣкъ, като, излъже, слѣдъ единъ день ще го хванатъ. Свѣтскиятъ човѣкъ слѣдъ 20 год., го улавятъ, а религиозниятъ — слѣдъ единъ день. Но ти, като религиозенъ, не може да измислишъ какъ да скриешъ нѣщо. Тъй седи факта. И ти си искалъ да укриешъ, но не можешъ. Лъжата, сама по себе си всѣкога влѣче лоши послѣдствия! Лъжата досега никому благо не е донесла. Може би, когато бѫда малко по-разположенъ, азъ ще ви говоря специално върху лъжата, да ви покажа нейното произхождение. Че именно, заради една лъжа на първия човѣкъ, хората сега страдатъ. Заради лъжата страдатъ, нищо повече! Единственото прѣстѫпление бѣше заради лъжата. И двамата първи, хора, бѣха въ окултната школа. Раятъ, това бѣше една велика окултна школа, а не туй дѣтинско разправяне, което ни прѣдаватъ. Една окултна школа бѣше раятъ! Тия дървета, не сѫ дьрвета, това бѣха живи хора, култура отъ хора. Тия дървета, тия живи хора, не сѫ такива, каквито ги мислите. Раятъ, това бѣше една велика култура въ миналото. И когато този прародитель на тази култура направи първата погрѣшка, той нѣмаше смѣлостьта да изкаже истината и излъга. Тамъ, както е писано въ Библията, туй косвено се разбира. Адамъ казва: „Азъ мислихъ, че Ти ще ми дадешъ една другарка, жена умна, интелигентна, като да ми помага въ живота, а ето, тя още при първия изпитъ, още първия день ме увлѣче въ това прѣстѫпление. На Тебе възлагахъ надеждитѣ си, по-умна жена трѣбваше да създадешъ! Това бѣше единъ упрѣкъ. Тогава Господь замълча. Учительтъ си замълча. Той само написа, че Адамъ не си издържа изпита. Струпа всичката вина на жена си. Страхливецъ, първокласенъ страхливецъ! Той нѣмаше доблестьта да каже истината. Казва: „Ти знаешъ, азъ всѣкога изпълнявахъ Твоята воля, — но тази жена, ако я нѣмаше, бихъ ти слугувалъ, тя ме излъга“. Спира се Господь тамъ. Вика жената да види, дали тя ще каже истината, какъ ще издържи изпита си. Казва ѝ слушай, ти какъ направи прѣстѫпление въ школата? — „А, онази змия, онази интелигентность, която ти създаде, ако тя не бѣше, азъ бихъ устояла, азъ щѣхъ вѣрна да ти бѫда, но тя ме излъга, нали знаешъ? Увлѣкохъ се. Кой е виноватъ?“ И Господь каза: „Изкарайте ги навънъ, и той страхливецъ, и тя страхливка!“ И отъ 8,000 години ние се учимъ да бѫдемъ смѣли и рѣшителни, досега ние сме били вcé страхливци. Смѣлость се изисква сега! Нѣма по-велико нѣщо отъ това, човѣкъ да излѣзе, когато Господь го вика, и да каже: „Да, съзнателно направихъ тази грѣшка, направихъ я“. Никакво извинение! Сега, туй е външната страна. Ние говоримъ за грѣха, говоримъ за лъжата. Лъжата не е въ казването. Има единъ вѫтрѣшенъ законъ свързанъ съ извѣстни отрицателни сили въ природата. Щомъ излъжешъ ти се свързвашъ съ всички негативни сили въ природата, които ще изчерпватъ всичкитѣ сокове на живота ти, и ти ще останешъ сухо дърво. Опасностьта не е тамъ, че си казалъ една лъжа, но нейнитѣ послѣдствия сѫ много опасни, ти ще се свържешъ съ тия сили. Единственото важно нѣщо е — съзнанието трѣбва да бѫде будно! Веднага ще прѣкѫснешъ нишкитѣ, съ тази мисъль на лъжа, която си допусналъ, ще се свържешъ съ Истината, и веднага ще потекатъ тия Божествени сокове. Тъй се разрѣшава въпросътъ. Сега, мнозина отъ васъ мислятъ — да влѣземъ въ школата. Е, какъ ще влѣзете въ школата? Вие мислите, че като дойдете при менъ и ви кажа да влѣзете, че вие сте вѫтрѣ въ школата. Ами че въ тази школа се изисква благородство въ обноскитѣ, деликатность на мислитѣ, никаква критика! Мене ми е чудно, чудя се на ученицитѣ... азъ седя, и двама ученици се каратъ прѣдь менъ, и то какъ хамалски се каратъ, като че тия двамата сѫ отъ голѣмитѣ учители, и азъ ги слушамъ съ всичкото смирение Единият чете моралъ на другия. И знаете ли, какъвъ моралъ, първокласенъ моралъ! Не, като ученици, никому нѣма да четете моралъ. Вънка може да си четете моралъ, но вѫтрѣ, ще имате братски отношения, приятелски отношения. „Азъ тъй мисля“, „азъ инакъ мисля“, ще си търпите възгледите, колкото и противорѣчиви да сѫ, даже и най-противоположни да сѫ, ще кажете: „Братко, азъ изказахъ противоположенъ възглед, но ще ме извинишъ“. Деликатни трѣбва да бѫдете помежду си. Не го считайте това за една обида. И сега, отношенията между ученици и ученички трѣбва да се урегулиратъ; у женитѣ има клюкарство, тѣ сѫ първокласни ученички на клюкарството. И всички ония отъ васъ, които клюкарствуватъ сѫ вънъ отъ школата. Туй да го знаете! И всички ония мѫже, които лъжатъ, сѫ вънка отъ школата. Азъ ви заявявамъ, нищо нѣма да ви спаси, не се лъжете. Ама ще кажете: „Азъ ще ида въ евангелската църква“. Свършена е вашата работа. Дѣто и да идете, нищо нѣма да ви огрѣе, нищо нѣма да ви измѣни. Знаете ли на какви дѣца ще мязате? Азъ съмъ привеждалъ този примѣръ, и пакъ ще го приведа. Въ едно гнѣздо имало 5 гарджета, тѣ изцапали гнѣздото си, и казали на майка си: „Мамо, изведи ни изъ това оцапано гнѣздо навънка, въ ново гнѣздо искаме“. А майката казала: „Ще вземете ли вашитѣ задници?“ — Да, „И новото гнѣздо ще оцапате“. Ами че какъ, ако тукъ, при тия благоприятни условия не може да се подигнете, то като идете въ православната църква, между евангелиститѣ, вие мислите ли че ще успѣете? — Лъжете се. Или, може да имате едно врѣменно настроение, като опияняване, не мислете, че това е животътъ. Азъ ви казвамъ, това сѫ състояния далечъ отъ тия на онази велика Истина. Азъ ви говоря самата истина. Туй врѣменно настроение, което човѣкъ може да има, това не е истината. Истината е нѣщо постоянно! Тя ще донесе радость, и радостьта е нѣщо постояно. Тя, радостьта щомъ дойде, ще внесе свѣтлина, чистота, свобода, ще разшири душата ти, и ти ще имашъ една благосклонность къмъ твоитѣ близки. Туй е необходимо за школата. Азъ желая да ви прѣдамъ нѣкои работи, но не може, има една дисхармония. Вие нищо не плащате, а трѣбва да знаете, че въ школата всичко ще плащате, азъ ви казвамъ — всичко ще платите. До сега нищо не сте платили, но отсега ще плащате. Какво мисли, че безъ пари ли, по благодать да получите всичко? Какъ тъй по благодатъ? Любовь за Любовь. Азъ за Любовь, и вие за Любовь. Азъ за благодать, и вие за благодать. Ако вие бъркате въ моята кесия, защо азъ да не бъркамъ въ вашата? Вие сте чудни! Вие бъркате въ моята каса, а щомъ дойдемъ до вашата, затваряте я. Щомъ дойда при вашата, ключътъ да е на касата! Ако азъ имамъ довѣрие въ васъ, защо и вие да нѣмате довѣрие въ мене? Когато дойда въ вашата кѫща, трѣбва да намѣря ключа да седи на касата, да бръкна тамъ въ касата; а ако вие не оставите вашия ключъ на касата, ще ме извините тогава. Това не е правило на братството. Тъй седи въпросътъ. Довѣрие трѣбва да имате! Изпитвайте, азъ съмъ казвалъ отъ толкова години, освѣдомете се. Изпитвайте нѣщата, не бързайте. Азъ съмъ оставилъ на нѣкои срокъ повече отъ 25 год. да изпитватъ. Не сте ли изпитали до сега. Хубаво, другитѣ, които искатъ да изпитватъ и на тѣхъ ще дамъ 25 години, ако иматъ животъ, но тѣ ще бѫдатъ вече изпитвачи, не ученици. Сега, за да изучите вие нѣщата, всѣки день ще ги провѣрявате. Азъ забѣлѣзвамъ, и по музика, всички вие имате стари възгледи. Азъ съмъ посѣщавалъ съврѣменни музиканти, нѣкой взелъ накриво нѣкой такт, или нѣкой каже: „Еди-кое си парче еди какъ трѣбва да се свири“. Когато Бетховенъ е писалъ своитѣ сонати, тѣ знаеха ли, какво е мислилъ да изрази той и какъ ги е изпълнявалъ? Може да сѫ близо до истината, но той може да е изразявалъ съвсѣмъ друго нѣщо. Е, какъ трѣбва да се изсвири Бетховенъ? За да се изсвири Бетховенъ, онзи, който ще го свири, трѣбва да има разположението на Бетховена. Той трѣбва да прѣдизвика онѣзи условия, при които тази пѣсень е създадена, да се явятъ у него всички тия вибрации, при които Бетховенъ е свирилъ. А сега свирятъ Бетховена и се напѫватъ, напѫватъ и казватъ: „Отлично свири!“ Азъ виждамъ хубаво свири той, техника има, но смисълъ нѣма това свирене. И тогава, казвамъ: каква е разликата между окултната музика, и съврѣменната свѣтска музика? Ето каква е разликата. Азъ не умаловажавамъ тази музика, но разликата е въ резултатитѣ. Ако дойде нѣкой отъ най-знаменититѣ виртуози, който е изразъ на съврѣменната музика, той може да прикове вниманието на една публика отъ 10,000 души тъй, че като падне една игла долу, ще се чуе. ... такова внимание! Дълбоко уважение и почитание и, слѣдъ като свърши, ще има рѫкоплѣскане, хвалби, писане по вѣстницитѣ, но слѣдъ една недѣля всичко се забрави. Ако дойде нѣкой виртуозъ на окултната музика, ето какъвъ ще бѫде резултатътъ. Ако той даде единъ концертъ, всички ония 10,000 души, кой какъ стане, ще каже: „Азъ чухъ една музика — чудо!“ Ще иде да уреди смѣткитѣ си. Скаралъ се съ жена си, ще иде да се примири. Всички тия 10,000 души ще уредятъ работитѣ си. Всичко туй ще стане въ една вечерь, като свири той. И всички ще заживѣятъ въ братство. Такъвъ ще бѫде резултата на тази музика. И тъй ще ви нагласи, че ще кажете: „Азъ разбрахъ, тази моя глава вече ще просвѣтне, отъ сега нататъкъ азъ не живѣя такъвъ животъ!“ Това прави окултната музика. Това е музиката на ангелитѣ, съ която тѣ дойдоха, когато Христосъ се роди, изпѣха една отъ окултнитѣ пѣсни. Казватъ, че тѣ прѣдали пѣсеньта: „Слава вишнихъ Богу и на земята миръ....? Не е прѣдадена пѣсеньта, както трѣбва. То е нѣщо велико! Който веднъжъ е чулъ окултна пѣсень, тази пѣсень никога нѣма да излѣзе отъ сърцето му, отъ ума му. Той може всичко да забрави, но тя ще бѫде дълбоко врѣзана въ душата му. Сега, моето желание е всичко у васъ да бѫде естествено, а не изкуствено. Азъ се пазя, и не искамъ нищо да ви налагамъ; азъ толкова обичамъ свободата, че искамъ всичко да става естествено, доброволно, защото, ако река да ви насилвамъ, това ще донесе лоши резултати. Най-малкото насилие, което мога да употрѣбя въ своитѣ дѣйствия безъ да знаете вие, то ще има лоши послѣдствия. Туй сѫ опитали всички учители въ свѣта. Нѣма изключение! Единствениятъ методъ, който не произвежда никакви лоши послѣдствия, той е дѣйствието чрѣзъ законитѣ на Любовьта, Мѫдростьта и Истината. Само тѣ сѫ чиститѣ методи, по които ние може да дѣйствуваме. Пишите ли, ще пишите по този методъ. Търгувате ли, ще търгувате по този методъ. Лѣкарь, музикантъ ли сте, всички ще работите по този методъ. Ще имате вѫтрѣшна борба, ще дойдатъ съмнѣния, но по този методъ ще работите. Не е въпросъ за вашитѣ съмнѣния, тѣ ще дойдатъ, но отъ всички тия съмнѣния вие може да се избавите. Сега въпросътъ е до нашитѣ отношения къмъ невидимия свѣтъ, до този идеаленъ свѣтъ. Трѣбва да възстановимъ тия връзки сега, и ще ги възстановимъ. Единъ братъ казва, че сегашнитѣ ученици мязатъ на неузрѣли ябълки, киселици. И донѣкѫдѣ е правъ. За да узрѣете, трѣбва да дойдете подъ тази свѣтлина. Вие стоите, слушате ме, и нѣкои отъ васъ казвате: „Дали това е вѣрно, или не? Ами, ако не е вѣрно? Ами, ако съмъ тръгналъ по единъ кривъ пѫть? „Е, хубаво, ами онѣзи въ църквата тръгнали ли сѫ въ правъ пѫть? Ами евангелиститѣ по правъ пѫть ли сѫ? Кои сѫ доказателствата да мислимъ, че вървимъ по правия пѫть? Правиятъ пѫть е естествениятъ пѫть. Кога едно дѣте се развива правилно? Когато има едно тѣло здраво, съразмѣрно развито, когато дробоветѣ, стомаха дѣйствуватъ добрѣ, когато, това дѣте има единъ бързъ умъ въ своитѣ схващания и може да работи отлично, да е внимателно въ обходата си съ всички. По това ние ще се познаемъ. Трѣбва да бѫдемъ трудолюбиви, работливи, да работимъ. Сега, тази е цѣльта на школата да ви приготви за работа, а вие трѣбва да дадете дѣйствието си. Вие оставате всичката работа на менъ и казвате: „Нашиятъ Учитель ще направи това“. Господь ще направи това наполовина. Половината работа ще направи Господь, а другата половина — вие“. Тази работа не е много голѣма, но работа, която вие трѣбва да свършите. И първото нѣщо, като дойдете въ школата, трѣбва да имате онова вѫтрѣшно смирение. Често до менъ идватъ вашитѣ изкушения, и си казвамъ: защо ще ида на тѣзи да имъ проповѣдвамъ окултна музика, да си хабя врѣмето, да се разправямъ съ тѣхъ, когато мога съ други нѣща да се занимавамъ? Нѣкой пѫть ми минаватъ тия мисли. Не е ли по-добрѣ да отложа това за едно далечно бѫдеще? Но, ако азъ употрѣбявамъ окултната музика, то е просто, като едно срѣдство. Азъ я употрѣбявамъ заради истината, за да може да дойде онази велика Истина, която искамъ да всѣля въ вашия умъ. Само окултната музика може да ви дойде на помощь. Ако нѣкой може да ви направи ученици, само тя ще може, другъ способъ нѣма, защото Духътъ работи чрѣзъ музиката. И Давидъ когато свирѣше на Саула, онзи духъ се укротяваше. Музиката ни разполага. Сега, нѣкой пѫть мѫже и жени не сѫ съгласни помежду си. Нѣкой пѫть мѫжътъ не е съгласенъ да свири жена му. „Какво свиришъ“. — Казва той. Ако жената почне много да свири, мѫжътъ ѝ я даже подозира, и ако много пѣе, пакъ я подозира, казва: „Какво си запѣла, като че има нѣкой да те слуша отвънка? Туй е турски характеръ, Засмѣла се нѣкоя жена, очитѣ му се засмѣли, чудо станало въ свѣта! Е, мислите ли, че ако и вие имате такова схващане не ще кажете: „Е, не може ли безъ окултна музика?“ Може, разбира се, какъ, не! Както до сега сте минавали безъ окултна музика, така и сега може. Казватъ: „И безъ пѣтелъ съмва“. Да, ако изколите всички тия петли — съмва, но, ако тия пѣтли сѫ живи, и не пѣятъ, горко ви на васъ тогава! Непрѣменно пѣтелътъ ви трѣбва да пѣе, тогава ще ви върви напрѣдъ. Не пѣе ли вашиятъ пѣтелъ, горко ви! — Всичко е свършено. Та, ще дойдемъ до онази простота. Азъ настоявамъ пакъ между васъ трѣбва да се образуватъ братски, приятелски отношения. Азъ съмъ казвалъ и другъ пѫть, казвамъ и сега: отъ моя страна знайте, че азъ всѣкога съмъ на страната на слабитѣ, всѣкога съмъ на страната на онѣзи, които сѫ онеправдани. Туй въ менъ е правило! Туй да го знаете! Азъ мога да мълча, но онзи отъ васъ, който е кривъ, не мога да взема неговата страна, Може да ми е братъ, може да ми е най-добриятъ приятель, кривото въ менъ е криво. И когато азъ направя една погрѣшка, погрѣшката си е погрѣшка, нѣма какво да се оправдавамъ. Азъ не ходя да се оправдавамъ какъ е направена тя. Сега, когато взимамъ себе си за примѣръ, казвате: „Учительтъ може ли да направи погрѣшка? Тамъ защо се ровите? — Може. Какъ? Може, допустимо е. Защо не? Погрѣшки всѣкога ставатъ, и може да станатъ. Има нѣща непрѣдвидени. Тия погрѣшки може да сѫ микроскопични, но ставатъ обаче ние всѣкога използваме погрѣшкитѣ въ свѣта. Грѣшки сѫ правили не само учителитѣ, всички сѫ правили погрѣшки, и ще ги правятъ още за дълго врѣме, не мислете, че ще ви избѣгнатъ. Въ природата, въ която ние живѣемъ, при условията, които имаме сега, единственото сѫщество, което не грѣши, е само Богъ! Разбирате ли! Да ви кажа истината. Единственото сѫщество, което е благо, то е само Богъ. Той е безграниченъ, който диша Любовь въ себе си. А всѣко сѫщество, което е ограничено, има възможность при извѣстни стечения на обстоятелствата да направи престѫпление, което може да уврѣди на хиляди хора. Възможно е. И тия възможности ще ги имате прѣдъ видъ. Всичко се допуща. Нѣкои хора отиватъ даже до тамъ, че казватъ: „Господь, като Господь, и Той прави погрѣшки“. Е, тогава, вие ще изкарате тамъ единъ стихъ отъ Писанието, който казва: „И разкая се Господь, че направи човѣка“. Какъ ще го изтълкувате. „И разкая се Господь, че направи човѣка“? Е, какво показва тyй? Сега, за единъ окултистъ този фактъ е ясенъ, но за васъ, ще хвърли една сѣнка, и вие ще кажете. „Разбрахме работата“. Тогава, вие ще си сѫдите право и ще си кажете: „Ако Учительтъ направи една погрѣшка, тя ще е такава, че съ микроскопъ да се търси. А вашата, съ метри може да я мѣрите. Затуй, Учительтъ трѣбва да се пази. Всичкитѣ тия погрѣшки ще ги махнемъ. Ще си турите за правило вѫтрѣ въ школата: въ себе си, въ съзнанието си, не допущайте никаква лъжа! Никакво оправдание! Говорете фактитѣ тъй, както сѫ си. И ще видите какъ ще почувствувате въ себе си едно вѫтрѣшно обновление. Млади и стари, безъ оправдание! Послѣ, занимавайте се съ музиката, и тя ще ви продължи живота. Тя е едно срѣдство за лѣкуване. Много болести се лѣкуватъ чрѣзъ музиката. Заставете болния да пѣе, и той ще се излѣкува. Когато човѣкъ почне да се разболѣва, той не пѣе вече. Накарайте болния да пѣе, и ще видите какъ скоро ще оздравѣе. Само тъй ще видите благотворното дѣйствие на музиката, на пѣенето. Болниятъ нека пѣе! Азъ вѣрвамъ, че свободата, която имате вие, нѣма да злоупотрѣбитѣ съ нея. Азъ влизамъ напълно въ вашето положение, на всинца ви. Не мислете, че азъ не зная какво е положението ви. Взимамъ положението на всѣки едного, изключително, и зная при какви условия живѣе. У всинца ви има възможности да се подигнете. При тия неблагоприятни условия даже, имате възможности да се подигнете на 10 степени. И това можете да го направите разумно. Тъй както вървите прѣзъ тази година, ще правите малки опити. Не се съмнявайте въ тѣхъ, и ще видите какви резултати ще имате. Постарайте се да имате единъ умъ така свѣтълъ, оптимистиченъ, съ който да схващате свѣтлата страна на нѣщата. Това е волята божия, туй е Божията Любовь. Не говорете на външния свѣтъ, на себе си ще кажете: „Туй е волята Божия, туй е Божията Любовь“. Това ще казвате на себе си, а не прѣдъ външнитѣ хора. Нека живота ви вънъ бѫде обикновенъ. Азъ не съмъ за външното благоприличие и интелигентность, но въ своитѣ мисли трѣбва да имате дълбочина. Като ни срѣщне човѣкъ, да знае, че въ насъ има една идея, и тази идея е като единъ скѫпоцѣненъ камъкъ. Азъ искамъ въ тази истина да сте положително убѣдени, и да знаете, че вървите по единъ положителенъ пѫть. Азъ искамъ да имате опитности. Ще имате, но кога? Първото нѣщо: никаква лъжа! Сега, ще ви приведа единъ фактъ. Тукъ, прѣди събора тази година, ще ви изясня какво направиха нѣкои ученици отъ класа, то не е за упрѣкъ, взимамъ го само за изяснение. Една сестра отива при единъ търговецъ евреинъ, отваря кредитъ, взима платно, да си правятъ сестритѣ рокли. Той, човѣкътъ, дава. Кои сте вие? — Отъ Бѣлото Братство — за Господа живѣятъ. Правятъ дрехи, това-онова, безъ смѣтка. Взимали топове отъ плата, чорапи, ширити, това-онова, набрали се 3,000 лв. нѣщо. И тѣзи всички се радватъ. Стѣга ги евреина — паритѣ! Всички се изпокриватъ, остава само една сестра. Той казва: „Взели паритѣ, опапали ги“. Онези, които не сѫ платили, скриватъ се и мълчатъ. Отива евреинътъ при една сестра и казва: „Кажете на вашия учитель, че неговитѣ ученици идваха, взимаха платове и други работи, да си платятъ!“ Казвамъ: идете, вижте тази работа, до колко е докарана сумата. — Сега, има около 800 — 1200 лв. да се плащатъ. Отивамъ при едната сестра, виновната, казвамъ ѝ слушай, ти знаешъ ли, че си виновна, сестритѣ хвърлятъ всичката вина върху тебе? И слѣдъ туй седя и ѝ доказвамъ, че е виновна. Ето какви сѫ аргументитѣ. Допуснете, че азъ имамъ хубава градина, давамъ ви ключа, слѣдъ това идватъ вашитѣ сестри, нанизватъ се една слѣдъ друга. Вие влизате първа, и послѣ имъ казвате: „Азъ нѣмамъ врѣме да ви чакамъ, оставямъ ви ключа, като излѣзете, заключете!“ Тѣ, като излизатъ, забравятъ да затворятъ, оставятъ градината отворена, влизатъ всичкитѣ прасета, и разравятъ градината. Тази сестра казва: „Азъ имахъ всичкото добро желание, но излѣзохъ първа,“ Казвамъ ѝ: ти, като си взела ключа, ще отворишъ, и ти ще затвориш градината, ще дочакашъ да излѣзатъ всички. И послѣ, казвам ѝ: вие не искате да папате пари, пъкъ топове платове безъ пари ги взимате отъ евреина. Ама че каква логика има тукъ? Ами именно безъ пари не трѣбва да взимате. Ще си платишъ на евреина, и тогава ще вземешъ полица, че си платилъ всичко, Туй е окултенъ ученикъ! И като кажешъ, че утрѣ въ 4 ½ ч ще ти донеса парите, а не отидешъ, въ Бѣлото Братство иматъ особено мнѣние за тебе. Казахъ на тази сестра тъй; азъ не те осѫждамъ, но ти, като отиде при евреина да отваряшъ този кредитъ, пита ли Господа? Господи, да ида ли при този евреинъ да отворя кредитъ? Ти не Го попита. И ако Духътъ ти каже, отвори, ще отворишъ кредитъ. И онѣзи сестри, и тѣ не попитаха Господа. И най-послѣ всички се спотаяха, всички мълчатъ. Казвамъ: кажете ми колко дългове имате сега, та да уредимъ тази работа! Слѣдъ това всички сестри почнаха да идватъ една по една при нея, и да и казватъ: „Да мълчишъ, не казвай, че имамъ да давамъ, нѣмахъ пари“. Не ще кажешъ: „Азъ съмъ еди-коя си сестра, азъ имамъ да дължа, ще ме извините, но азъ ще платя“. Туй е благородство! А да се спотайвашъ, и да минавашъ за праведница, не може така. Ако нѣкой се нуждае, да му купимъ 10 рокли. Въпросътъ е да се спази принципа. Ще бѫдете искрени и честни въ всичкитѣ си постѫпки! И тази година въ събора, мнозина отъ тия благовидни братя…..изчезнаха и кърпи, и какви ли не нѣща се откраднаха тамъ. А това не може! Влѣзе ли кражбата, влѣзе ли лъжата, тази работа не върви. За въ бѫдеще ще бѫдете внимателни. Всички ще бѫдете искрени. Хванемъ ли нѣкой, който лъже, ще седи отвънка, не между насъ. Между насъ, въ школата, кражба, лъжа, одумничество нѣма. „Ама не мога да търпя!“ Ако не можешъ да търпишъ, ние ще ти купимъ единъ билетъ, и ще те пратимъ отвънъ, а въ школата ще търпишъ. Туй ни най-малко не го считайте, че е единъ упрѣкъ. Азъ застѫпвамъ единъ принципъ, и безъ този принципъ нищо не може да извършите, работитѣ ви ще се заплетатъ, ще боледувате, нѣкои ще умиратъ прѣждеврѣменно. А за да можете да бѫдете здрави, непрѣменно трѣбва да положите този принципъ, и ще видите тогава, какъ всичкитѣ ви работи ще тръгнатъ напрѣдъ. А сега, азъ се чудя, нѣкои си позволяватъ много голѣми лъжи. Никога, никаква лъжа! Онзи, който лъже, той прѣдъ менъ е изгубилъ всичко. И ако той не се яви да се изповѣда, той не е човѣкъ. Не, да дойде днес прѣдъ мене да каже истината, за да може утрѣ пакъ да лъже. Не да се изповѣда прѣдъ себе си, да каже: „Азъ не направихъ добрѣ, азъ сгрѣшихъ, това не е благородно за единъ човѣкъ.“ Да се изправи достойно прѣдъ себе си, и въ себе си да се изповѣда. Това считамъ азъ ученикъ, а не отъ страхъ да дойде: „Учителю прости“, Не е заради менъ, заради самите васъ е, да имате достойнство, и да седите на една здрава нога. Туй е сега новиятъ моралъ за ученицитѣ. Сега, отгорѣ на това, азъ ще ви посвиря малко. Вие ще кажете: „Учительтъ го прѣкали малко“. Когато дойде да говоря за тия нѣща, създавате ми най-трудното положение — да мисля, какъ да ви говоря. Единъ отъ най деликатнитѣ въпроси е този, какъ да ви говоря. Вие сте съ разни темпераменти, съ разни разбирания, докачливи, и всѣка моя дума може да я разтълкувате тъй, че да произведе другъ ефектъ, дадете ѝ друго значение. Разбирате ли? И по нѣкой пѫть азъ какво правя? Върна се дома си, и си изсвиря една пѣсень, и така оправямъ работитѣ. Но, трѣбва да свиря! Като ви свиря, така оправямъ всичкитѣ ви работи. Свиря, нищо повече! Сега, тази окултна музика се различава отъ обикновената музика. Никакви прибавки, никакви завъртания, всѣка дума, всѣки слогъ трѣбва да се вземе много ясно. И нѣма да правите никакви усилия. Ще бѫдете много естествени въ пѣенето, както дѣцата. Туй е начинъ за подмладяване. Ще кажете: „Азъ, старъ човѣкъ!“ ... И старъ човѣкъ, на 50 — 60 год. да е, пакъ може да пѣе. За музиката нѣма стари хора. И азъ бихъ желалъ всички да бѫдете музиканти, да свирите и пѣете, и да кажатъ всички: „Тия хора сѫ отлични, пѣятъ и свирятъ отлично!“ И ще направимъ така, че никой да не може да се сравнява съ васъ по пѣене. Да изпѣемъ Вениръ Бениръ! Вениръ Бениръ Бихаръ Бенумъ Илъ би-ютъ, илъ бе-зутъ Омъ би-ютъ Илъ безутъ, омъ би-ютъ Зунъ мезунъ (2) Биномъ тумето. (пѣхме я нѣколко пѫти) Да изпѣемъ сега тази пѣсень: „Блага дума на устата Туй е ключътъ на сърцата“. (Сестра Дафинка изпѣ сама упражнението) Цѣлиятъ класъ изпѣ сѫщото упражнение много пъти. Сега, да дойдемъ до „милия погледъ“. „Мили погледъ на очите Туй езикъ е на душитѣ“. Сега, третият стих! „Нѣжно чувство проявено Всѣко зло е разтопено“. Четвърти стих: „Силна воля увѣнчава Всѣко дело и проява“. Послѣдниятъ стих: „Любовьта съ тѣхъ съгражда Тозъ животъ що тукъ се ражда“ ... Като си обезсърдченъ кажи: „Силна воля увѣнчава“ ... (Учительтъ прави движения съ рѫцѣтѣ си изъ въздуха, като че воюва). Като го изпѣемъ, ще знаемъ, че Господь е съ насъ. Кой е като насъ, когато Господь е съ насъ? (Всички пѣемъ) „Силна воля ...“. „Любовьта съ тѣхъ съгражда ...“. Въ тия упражнения има смисъль, и затова слѣдъ като си ги изпѣешъ, умѫтъ ти ще свѣтне и ти ще се освободишъ от лошите мисли. Ако не пѣешъ, умътъ ти не разбира. Така ще се отразят тия упражнения на когото и да е. Като му запѣешъ, той ще разбере, и ще си замине. Туй сѫ упражнения сега. Како дадете единъ концертъ, ще направимъ опитъ, ще туримъ тѣзи номера, не като пѣсни, а само, като упражнения, между другитѣ. „Изгрѣва слънцето“ упражнение. „Вениръ Бениръ“ упражнение, „сладко-медено“ и др. Само да наблюдавате ефекта, какво се произвежда у слушателитѣ, като минавате отъ едната музика въ другата. Ще ги изпѣете съ всичкитѣ модулации високо към тихо, и тъй, гласътъ постепенно да изчезне. Ще забѣлѣжите разликата. Ще правите опити между едната музика и другата. Туй е тониране, то върви по законъ. Въ Европа сега се правятъ първите опити? за окултна музика, но ще се мине още дълго врѣме, докато тия опити минатъ за чиста окултна музика. Това сѫ само елементи, това не сѫ още окултни пѣсни. Сега, азъ съмъ взелъ само часть отъ съдържанието на тази пѣсень: „Блага дума“. Другитѣ 4 реда на пѣсеньта сѫ оставени, тукъ имате само по 2 реда взети отъ всѣки единъ куплетъ, а отъ тѣхъ може да създадете цѣлата пѣсень, много лесно може да стане това. (Учительтъ свири „Блага дума ... “ всички пѣемъ. Ние не сме завършили още пѣсеньта. Не се смущавайте, като пѣете! Може да направите погрѣшка, нѣма нищо, ще се поправите. Вижъ колко лесно може да научимъ пѣсеньта. Азъ нарочно не свирихъ съ цигулка, за да може сестрата да пѣе сама, да изчезне страха (къмъ Дафинка). Тѣ сѫ братя, не бой се. Всички пѣемъ „Вениръ Бениръ“ първо по-силничко, а послѣ по-тихо. Това упражнение има малко източенъ темпъ. (Всички пѣемъ „Вениръ-Бениръ“). Пѣйте го много силно, колкото се може по-силно. Да свършимъ сега съ упражнението. Темите ще останатъ за идущия пѫть. Сега, който има свободно врѣме, да си прѣпише упражненията, а който нѣма, да ги запомни. Но ще знаете че нѣма да ги коригирате. Како излѣзете отъ училището може да имъ турите качулчета, но тукъ — нѣма, ще ги пѣете точно тъй, както сѫ дадени. Постепенно ще ги коригираме. Ще видимъ какво може да стане съ това пѣене. „Вениръ-Бениръ“ е окултенъ източенъ мотивъ, възприетъ отъ западнитѣ народи. Тия мотиви сѫ необходими, ние ще минаваме постепенно отъ единия въ другия полюсъ. Това сѫ двѣ състояния, въ които може да се работи. И ще видите, какъ умътъ ви ще почне да работи. И послѣ музиканти и пѣвци ще се явятъ, ще се развие гласа ви. Сега гласоветѣ ви сѫ малко дрезгави, но ще почнете да се тонирате. Тази пѣсень „Вениръ-Бениръ“ е много красива на единъ гласъ, послѣ ще я научите на два гласа и най-послѣ ще я пѣете въ хоръ. Въ гласа, въ трептенията на тия окултни упражнения има нѣщо особено. При изпѫлненията на упражнения или пѣсни въ окултната музика, знаете ли гласниятъ органъ колко клавиши има? Въ този органъ за пѣене има 35,000 клавиши. А сега, колко клавиши имате вие? На 35,000 клавиши, като вземешъ да свиришъ или пѣешъ, чудеса може да направишъ. Това е музика. Тъй щото, тази музика ще има успѣхъ. Ще влѣземъ да я изучаваме, и ще видите, че тя си има своя тефия. Но ако се вмъкнемъ въ тефиитѣ, резултати нѣма да има, постепенно ще вървимъ. Нѣкои отъ съврѣменнитѣ музиканти сѫ налучкали нѣщо отъ окултната музика. По теофия тѣ употрѣбяватъ окултната музика, но по изпълнение сѫ далечъ отъ нея. Отъ васъ искамъ музиканти, да изпълнявате по всичкитѣ правила. Нѣма да обрѫщаме толкова внимание на техниката. Техниката за насъ ще дойде сама по себе си. Ние ще вложимъ вибрации прѣзъ съзнанието въ мозъка, и техниката ще дойде отпослѣ; всичко ще се изглади, изглади, и ще стане естествено. Т. м. 6 школна лекция на Общия окултенъ класъ (II година) 5.XI.1922 г. Неделя Ст. София.

От томчето "Положителни и отрицателни сили" 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Пѫрво издание София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ВЛИЯНИЕТО HА ЕЛЕКТРИЧЕСТВОТО. Имате ли зададена тема? — Не, За идущия пѫть ще имате темата: „човѣшката воля — разлика между воля и своеволие“. Ще направя нѣколко бѣлѣжки върху отклоненията въ живота, върху привиднитѣ причини, които въздѣйствуватъ на това отклонение. Ако се поставите на равно поле, и наблюдавате пѫтекитѣ, прѣзъ които хората вървятъ, ще забѣлѣжите, че хората не вървятъ въ права линия, а — зигзагообразно. Даже, ако направятъ едно царско шосе, вие ще видите, че тѣ ще вървятъ отъ едната страна, послѣ ще минатъ прѣзъ другата страна, такова едно крѫстосване става. И у животнитѣ, и у тѣхъ се забѣлѣзва това отклонение. Заякътъ, като бѣга, и той не бѣга въ права линия, и той прави извѣстни лѫкатушения. Послѣ, като вървите изъ града, и вие правите сѫщитѣ отклонения. Ако сте въ странство, законътъ ще ви застави да вървите отъ дѣсно. Но тукъ, въ България, вървите отъ лѣво, послѣ отъ дѣсно, отъ лѣво, отъ дѣсно, ту на едната, ту на другата страна, Послѣ, тия отклонения се забѣлѣзватъ и въ нашата мисъль. Нашата мисъль върви до извѣстна степень въ една посока, послѣ въ друга, въ лѣво, въ дѣсно, докато достигнемъ цѣльта. Туй отклонение се забѣлѣзва и въ чувствата, И тамъ има едно лѫкатушене, ту се усилватъ, ту отслабватъ. Когато дойдемъ до изпълнението на извѣстно дѣло, и тамъ има тази прѣсиленость, това отклонение. Сега, туй отклонение за тѣлото се обуславя отъ електричеството и магнетизма. Да кажемъ, вие сте пасивни. Ако вашето тѣло е пасивно, то и клѣткитѣ на организъма ви сѫ пасивни. Да кажемъ, вие минавате по улица Витошка, вървите по положителнитѣ течения на електричеството, но понеже електричеството не върви по права линия а прави зигзагообразни движения, то и вие ще направите едно отклонение отъ пѫтя си, ще вървите, до извѣстна степень, по течението на електричеството, въ лѣво, послѣ въ дѣсно. Електричеството минава ту въ лѣво, ту въ дѣсно, и вие ще минете ту въ едната, ту въ другата страна. Сега, нѣкои отъ васъ, като разберете този законъ може да се тонирате. Ако сте пасивни, искате да прѣдизвикате едно активно състояние въ себе си, излѣзте на полето, и тамъ ще можете напълно да се тонирате. Ние затуй правимъ тия планински екскурзии. Нѣкой пѫть ние не вървимъ по законитѣ на екскурзията. Не трѣбва всѣкога да взимаме единъ и сѫщъ пѫть, теченията се мѣнятъ. Ние постоянно минаваме прѣзъ Драгалевци, и нѣкой пѫть васъ ви дотяга. И казвате: „Не може ли прѣзъ другъ пѫть?“ Защо ви дотяга? Понеже електрическитѣ течения или магнетическитѣ сили се измѣнятъ, и вашето настроение и то се мѣни. Слѣдователно, често между васъ ще се роди единъ споръ, и може да развалите една екскурзия, ако не разбирате закона. Ако половината отъ васъ сте активни, а другата половина сте негативни или пасивни, между васъ ще се роди споръ. Тръгнете въ една посока, дѣто електричеството е положително. Които отъ васъ сѫ активни, ще кажатъ: „Ние по този пѫть не искаме да вървимъ“. Ще се спорятъ, и ще се раздѣлятъ: еднитѣ ще вървятъ по една посока, а другитѣ ще вървятъ по друга посока. И вечерьта, като се върнатъ, ще кажатъ: „Знаете ли какво стана?“ — Скарахме се, раздѣлихме се. Никакво скарване! Електричеството ви е раздѣлило, пасивнитѣ е привлѣкло къмъ себе си, а активнитѣ е отклонило отъ себе си. И вие сте тръгнали въ двѣ посоки, споредъ волята на електричеството, а не споредъ вашата воля. Този законъ ще го знаете. Често, и въ домоветѣ, дѣто се образуватъ караници, сѫщиятъ законъ дѣйствува. Нѣкой пѫть електричеството образува спороветѣ въ кѫщи. Сега ще ви обясня, Туй е една окултна тайна. Защо нѣкой пѫть става споръ въ кѫщи? Вие си построявате кѫща, но като не разбирате окултнитѣ закони, вие поставяте кѫщата въ такава посока, дѣто не може да става бързо повръщане на електрическитѣ течения. Хубава е кѫщата за живѣене, но жената е пасивна. Подъ кѫщата започва да тече положително електричество, тя е доволна отъ кѫщата, но мѫжътъ е активенъ, той казва: „Азъ не съмъ доволенъ отъ кѫщата! Азъ не мога да я търпя, не ми се влиза въ кѫщи“, Туй течение може да е за единъ мѣсецъ, за два, за цѣла година, Той се скарва и казва: „Ще я продадемъ, азъ не мога да търпя, не мога да живѣя въ тази кѫща“. Сега, ако разбирате закона, вие трѣбва да раздѣлите електричеството, и така да направите, че въ кѫщата ви да минава и отрицателно електричество. Често въ една кѫща минава положително електричество, а въ съсѣдната кѫща минава отрицателно електричество. Тѣ сѫ течения отдолу. И тогава знаете ли какво става? Отъ туй гледище, често ставатъ и други спорове. Да кажемъ, че жената е пасивна, минава положително електричество, а въ съсѣдната кѫща минава отрицателно електричество. Вие живѣете съ вашата съсѣдка много добрѣ. Да, но мѫжътъ ви ще почне да ходи често тамъ, отрицателното електричество ще го привлѣче. Ще кажете: „Знаете ли, той като ходи тамъ, усѣща се като у дома си“. „Да“, ще каже жената, която не знае причината. Не, не, разбиране трѣбва, Тукъ има извѣстни естествени причини. Трѣбва да разбирате най първо естественитѣ причини, които подбуждатъ хората да минаватъ отъ едно мѣсто, а не отъ друго. Сега, ако въ туй се съмнявате, азъ мога да ви го докажа въ 5 минути отгорѣ, че туй е вѣрно. Само че това нѣма да го аргументирамъ тукъ, но горѣ на Витоша, или на Чамъ-Кория, или ще отидемъ, въ Сливенъ на синитѣ камъни, тамъ ще го докажемъ. На синитѣ камъни изведохме 150 души, отъ тѣхъ около 10 — 20 души се разболѣха, като се качихме горѣ на равнището. Една г-жа казва: „Азъ отъ тукъ не се мърдамъ, ако река да се помръдна, ще стане разривъ на сърцето ми, и ще умра безъ врѣме“. Пъкъ понеже ние искахме да идемъ на друго мѣсто, казвамъ ѝ, „Отъ тукъ още половинъ километъръ не може ли да ходишъ, тамъ ще те оставимъ, на това мѣсто, ще оставимъ при тебе нѣкой да те пази, пъкъ ние ще тръгнемъ по-нататъкъ. Вдигнахме ние самовара за топла вода, носѣха го на рѫцѣ, и вървѣха напрѣдъ. Избрахме една полянка, гдѣто тия течения се уравновѣсяватъ. И казвамъ: всички 150 души ще налягате тукъ, на дѣсната си страна. Слѣдъ 15 минути станахме, направихме упражненията, и тази г-жа оздравя и казва: „Не оставамъ тукъ. Азъ ще дойда съ васъ“. Онова мѣсто, гдѣто ние се бѣхме спрѣли, бѣше една долина, тамъ електричеството бѣше пасивно, а понеже тя бѣше негативна, усили се туй състояние. Тя не можеше да си го обясни. Казвамъ: туй електричество усили въ нея това разслабително състояние, но слѣдъ ½ клм. пѫть състоянието ѝ се промѣни. Прѣзъ цѣлия день тя бѣше бодра и весела, и отгорѣ пакъ слѣзе, добрѣ намѣрихме каруца, качи се тя, и тъй си отиде до Сливенъ. Казвамъ: вие често ще срѣщате такива противорѣчия, тѣ засилватъ тия течения на електричеството. Това ще го изучавате. Нѣкой пѫть трѣбва да разбирате закона. Вашето тѣло може да стане негативно, всичкитѣ ви клѣтки могатъ да станатъ негативни, и положителната часть на вашето електричество може да е въ другъ индивидъ. То е неблагоприятно за самия индивидъ. Защото, ако вашето положително електричество отиде въ нѣкой индивидъ, на когото вибрациитѣ сѫ по-низши отъ вашитѣ, ще се възстанови вашето здравословно състояние, но вие ще изгубите нѣщо отъ общия калибъръ на вашия умъ. Слѣдователно, трѣбва да знаете закона да се поляризирате. Направете лѣвата страна активна, пъкъ дѣсната страна пасивна, да привлечете тия течения на вашето тѣло. Сега, тази вечерь туй е само една загадка. Ние ще дойдемъ до опититѣ, какъ да се поляризирате. Често ще забѣлѣжите явления на съгласия, които зависятъ само отъ земнитѣ течения. Тогава ще разпрѣдѣлите течението. Може да вземемъ двама души отъ васъ, които сѫ скарани, и да ги примиримъ. Ще отидемъ нѣкѫдѣ на разходка, дѣто тия течения се уравновѣсяватъ, и двамата ще се примирятъ, ще кажатъ: „Дай си рѫката, ние можемъ да работимъ“. Значи, причината не е въ васъ, а тя е външна. То е, както когато забия на двама души трънъ въ петата. И двамата ще викатъ: „Не можемъ да търпимъ“. Извадете тръна, и двамата ще бѫдатъ доволни. Извадете причината! Слѣдователно, ние трѣбва да знаемъ всички причини, които ни въздѣйствуватъ външно, механически, за да може да се справимъ съ по-дълбокитѣ причини, които не зависятъ отъ нашето тѣло, отъ физическото тѣло, а отъ други тѣла, които човѣкъ има. Когато избирате нѣкоя кѫща, нѣкой пѫть ти се прѣдлага тази или онази, но щомъ си въ затвора, ти не можешъ да избирашъ. Когато имашъ свобода, ще избирашъ най-хубавата кѫща. И тия кѫщи хората ги наричатъ привѣтливи кѫщи. Ще идешъ тогава ти и жена ти, заедно да избирате кѫщата. Ако и двамата сте доволни, ще повикате и дѣцата си; ако и тѣ сѫ доволни, още по-добрѣ. Пъкъ, ако искате опитътъ да е по-сполучливъ, повикайте и приятелитѣ си. Тогава тази кѫща е добра за васъ. Но, ако жената е доволна, а мѫжътъ и дѫщерята не сѫ доволни, тогава простете се съ тази кѫща. Причинитѣ сѫ чисто физически, зависятъ отъ тия течения тамъ, които не сѫ съвсѣмъ еднакви съ вашитѣ. Това сѫ много интересни твърдения, които трѣбва да се докажатъ, и тѣ ще се докажатъ постепенно. И затуй азъ употрѣбявамъ окултната музика, тя е единъ отъ методитѣ за поляризиране. Безъ музика, вие нищо не можете да извършите. Туй трѣбва да го знаете. Въ основата на живота на единъ окултенъ ученикъ музиката служи като методъ за поляризиране. Не си разположенъ, ще почнешъ да пѣешъ. Не си разположенъ, ще почнешъ да играешъ, и правилно ще играешъ. Методъ е това, ще играешъ. Когато човѣкъ прѣстане да пѣе и да играе, той умира вече. И природата всѣкога ни заставя да играемъ и да пѣемъ. И когато тя ни застави, ние я слушаме. Ти не искашъ да правишъ упражнение, седишъ въ бездѣйствие, но дойде сърбежъ по тѣлото ти краката те засърбят, почнете да се чешите. Мислите ли, че туй е произволно? Природата иска да те застави да правишъ упражнения. Слѣдъ туй сърбежътъ понамали. Вториятъ день пакъ дойде този сърбежъ. Азъ ще ви обясня причината. Този сърбежъ произлиза отъ това, че въ тѣлото ви се е набрало излишно електричество, и туй електричество трѣбва да го прѣнесете отъ едно тѣло въ друго, да го изпратите навънка. Слѣдъ туй, ако не искате да дадете ходъ на чувствата си, а ги задържите, ще ви дойде нѣкоя болѣсть, ще те заболи корема, ще почнешъ да плачешъ, да викашъ: „Олеле, олеле“, и кой какъ дойде, ще разправяшъ за болката си. Изповѣдь ще правите. Ще си изкажете чувствата. Ако вие мислите, че нѣма да се изповѣдвате, лъжете се. Нѣкой казва: „Азъ не се изповѣдвамъ“. Лъже се. Какви видни хора, какви попове, владици се изповѣдватъ! Като ги заболи нѣщо, тичатъ прѣдъ доктора: „Г-нъ докторе, коремътъ ме боли“. „Отъ какво стана това? Какво яде? Ще ми кажешъ право!“ „Е, въ пости ядохъ кокошка, пиле, супа“. Сега, ако енориашитѣ знаятъ това, той на тѣхъ не може да се изповѣдва. „Слушай“, казва му лѣкарьтъ „нѣма да ядешъ кокошка“. И като му прѣдпише лѣкарьтъ какво трѣбва да яде, той изпълнява неговитѣ прѣдписания. Е, мислите ли, че има нѣщо скрито — покрито? Природата е толкова умна, ще ви застави, когато и да е, да се изповѣдате, и то по всичкитѣ правила. Има такива болести запримѣръ, че като заболѣе нѣкой отъ тѣхъ, той ще изкаже, дѣто казватъ, и млѣкото на майка си. Като те заболи, всичко ще изкажешъ, и като се изкажешъ, ще ти олекне. Има болести, които може да се излѣкуватъ само съ изказване. Тия мисли, тия желания сѫ накопления, които измѣнятъ състава на нашето тѣло, измѣнятъ вибрациитѣ на козмическитѣ течения, и тогава се образува неправилность въ нашия животъ. И тогава има потъмняване на чувствата. Ще прѣмахнешъ всички тия прѣгради! И музиката служи, като едно срѣдство за прѣмахването имъ. Ще пѣете съзнателно. Не казвамъ, като правило, непрѣменно да пѣете, но въ окултната музика, ако може да пѣете, отъ любовь ще пѣете, ако не можете да пѣете отъ любовь, нѣма да пѣете. Отъ любовь може ли да играете, ще играете. Но вие ще седнете прѣдъ прага да мислитѣ, дали е право или не. Играешъ ли отъ любовь, отъ Бога е, не играешъ ли отъ любовь не е отъ Бога. Въ Любовьта има единъ законъ, по любовь ли е всичко, което вършишъ, право е. Туй е правило, по любовь ще пѣешъ, ще се наслаждавашъ, и въ тази музика ще има творчество Сега, азъ ви обръщамъ внимание на вѫтрѣшнитѣ методи на музиката, а не на външната техника. Азъ ще дойда малко по послѣ да засѣгна и съвременната музика, оперната музика. Както свирятъ днесъ, азъ виждамъ усилието на съврѣменното човѣчество къмъ напрѣдъкъ. Много автори искатъ да изразятъ всички чувства на скърбь, радость, тѫга, на отчаяние, на надежда, и всѣки единъ цигуларь, и той иска да ги изрази. Но, още нѣмаме талантливи музиканти, които да сѫ схванали чувството, и да го изразятъ. Много музиканти не могатъ да прѣдадатъ чрѣзъ цигулката този вѫтрѣшенъ изразъ. Много мѫчно може да се изрази едно чувство. Та, нѣкои отъ тия пѣсни сѫ правилни, а други не сѫ правилни. И въ окултната наука ние ще пѣемъ само положителни упражнения. Азъ ще ви кажа друго едно окултно упражнение: „Сладко медено, Отъ слънцето пратено, Отъ пчелитѣ донесено“. Това е едно положително упражнение. Ще го пѣете това упражнение. Всѣки единъ образъ, тукъ, е активенъ. Сега, тази вечерь ще пѣемъ „сладко медено“. Вие ще вземете да го разчлените, но въ самото изречение има музика. Ще забѣлѣжите окултната страна на упражнението. (Учительтъ пѣе „сладко медено“). Като мислишъ за него, веднага ще се подсладишъ. Значи, всичкитѣ киселини, които те спъватъ, се прѣвръщатъ, сладко ще дойде, медено ще дойде. Сега ти трѣбва малко свѣтлина: „Отъ слънцето пратено“ — веднага тази свѣтлина прониква. „Отъ пчелитѣ донесено“ — веднага ще мислишъ за кошера; понеже пчелитѣ сѫ трудолюбиви, у тѣхъ има редъ и порядъкъ, ти ще мислишъ за тѣхъ, и всичко туй ще внесе въ тебъ редъ и порядъкъ. „Сладко медено, Отъ слънцето пратено, Отъ пчелитѣ донесено“. Всѣка една дума си има свой окултенъ изразъ. Туй сѫ окултни упражнения, не сѫ пѣсни. Ние сме далечъ още отъ окултнитѣ пѣсни. Това е само приготовление за пѣсень. Послѣ, ще дойдемъ до една окултна пѣсень. И като вземемъ една окултна пѣсень, знаете ли какво ще стане? Сега, нѣкой казватъ; „Да имаме едно оперно парче!“ Азъ нѣмамъ нищо противъ опернитѣ парчета. Вие отвънка може да пѣете, колкото искате оперни парчета. Азъ не съмъ противъ музиката. Можете да пѣете отъ всички парчета. Пѣснитѣ никога не развращаватъ. Ако нѣкога смисълътъ на пѣсеньта развращава, то гласътъ поправя до извѣстна степень. Който пѣе, не се развращава, макаръ че има нѣкои пѣсни, които съблазняватъ, но музиката изправя. Тъй щото, може да си пѣете, каквито парчета искате, ни най малко не ви забранявамъ. Сега, вие сте ученици, азъ ви давамъ пълно право да пѣете, каквото искате. Давамъ ви право, но не ви налагамъ. Ако имате разположение, и можете по любовь да пѣете, пѣйте; ако нѣмате разположение, и не можете да пѣете по любовь, не пѣйте! Дръжте туй правило. Каквато и да е пѣсеньта, пѣете ли я съ любовь, вие ще имате едно правило, единъ методъ, да прѣвръщате нервната енергия за ваше добро. Нѣма да ви кажа, че тази е свещенна музика, а тази е свѣтска. У насъ свѣтската и свещената пѣсень се обуславятъ само отъ закона на Любовьта. И най-лошата пѣсень, като я обичашъ, тя е свещена. А най-свещената пѣсень, като не я обичашъ, въ нея нѣма нищо. Ако азъ ти нося шише за сладко медено, а вѫтрѣ нѣма никакво сладко, тогава това нѣма да те задоволи. Сладкото медено трѣбва да бѫде вѫтрѣ. И тъй, първото правило при закона на поляризирането: ще се поляризирате чрѣзъ музиката. Въ окултната музика не се изисква да пѣете високо. Много тихо се започва. Тихо, много тихо пѣене, на себе си. Защото, нѣкои отъ васъ, ще отидете въ друга крайность, ако пѣете много високо. Мѫжътъ ще каже. „Защо ме смущавашъ?“ — Е. Учительтъ каза да пѣя. Не, тихичко ще пѣешъ, че като те слуша той, да каже: „Ха, какво пѣешъ, я ми попѣй!“ А сега, нѣкой, като викнете, че мѫжътъ казва: „Какво си се запѣла тази сутринь?“ Та, сега, понеже въ наряда ви има пѣене, и по нѣкой пѫть може да смущавате вашитѣ съсѣди, пѣйте тихичко. Тамъ пѣснитѣ сѫ много тихички. Ще гледате да пѣете по възможность, колкото можете по-тихо. Ще си турите на ума тихо да пѣете, пъкъ когато сте вънъ, въ гората, дѣто нѣма никой, тамъ можете да отпуснете гласа си, колкото искате, и да пѣете, както искате. И тъй, съ музиката ще се поляризирате, (Учительтъ пѣе „сладко медено.“) Гледамъ, въ Ючъ-бунарь, по улицата минава единъ продавачъ, той тъй си наредилъ думитѣ на пѣсень, че всички дѣца на улицата сѫ научили пѣсеньта, и я пѣятъ. Всички жени излизатъ, и си купуватъ макари и пр. И той си пѣе, пѣсеньта му е една и сѫща, но той тъй наредилъ тия тонове, че кой какъ чуе, отива при него. Съ количка си върви, и си пѣе. И той пѣе „сладко-медено.“ Азъ вѣрвамъ, че така той печели доста. Обръщамъ ви внимание, тази е една малка причина, но знайте, че щастието на нашия животъ почива върху такива малки, незабѣлѣзани причини въ свѣта. И туй, което спъва съврѣменния свѣтъ, туй, което спъва нашитѣ домове, и насъ самитѣ, това сѫ малкитѣ, микроскопически причини, които сѫ тъй естествени. И когато ние разберемъ този ходъ на нѣщата, ние 75% ще се освободимъ отъ ненужни борби, и ще ни останатъ 25% необходими борби, и тогава разумно ще се боримъ. А 75% отъ борбитѣ, тѣ сѫ отъ посторонни причини, които трѣбва да извадимъ отъ ума си. Сега, 75% отъ борбитѣ ще ги снемемъ и ще оставимъ само 25%. Дойде борба, ще кажешъ: „Причината не е отъ мѫжа ми, не е и отъ Бога, причината е отъ електрическитѣ течения.“ Ще напуснешъ кѫщата, ще излѣзешъ малко да се поразходишъ, и ще ти мине. И ако мѫжътъ разбира закона, ще даде възможность на жена си и тя да се разходи. Тогава и жената, неразположенъ е мѫжътъ ѝ, ако има пияно или цигулка, нека му попѣе или посвири ½ часъ „сладко медено“, и ще му мине. Послѣ, ще попѣете упражнението „сила жива, изворна, течуща“. Ще правите опити съ тѣхъ, ще опитате силата имъ, да видите какъ дѣйствуватъ. Азъ ще ви дамъ редъ упражнения, тѣ нѣма да дѣйствуватъ на всинца ви еднакво. Но ниe имаме толкова упражнения, че всѣки единъ отъ васъ ще си избере нѣкои отъ тѣхъ, които да употрѣби за своето тониране. И ще имаме редъ ключове, какъ трѣбва да се започне пѣенето. Има си начини за започване на окултното пѣене. Сега, тия сѫ малки бѣлѣжки за пѣенето. Азъ пакъ ще се повърна върху електричеството. Я изпѣйте всички „изгрѣва слънцето!“ Пѣйте по-отривисто! (Учительтъ свири на цигулката си, взима ¼ тонове). Вие, туй не може го направите, туй е окултенъ гласъ. (Учительтъ пакъ свири нѣщо весело, игриво.) Туй е свѣтска музика, не е обикновенъ; тонъ може да стане окултенъ, може да стане и обикновенъ. Легатото не е окултно. Въ единъ окултенъ тонъ трѣбва да има мекота. Сегашнитѣ цигулари всички турятъ на цигулката си отгорѣ сординка, за да свирятъ тихо, когато на единъ окултенъ цигуларь не му трѣбва никаква сординка (Учительтъ свири съвсѣмъ тихо). Послѣ, въ позициитѣ има окултна музика. Единъ тонъ като се вземе съ I-ия, II-ия или III-ия пръстъ има разлика. И всѣкога, когато пѣете, трѣбва нѣкакъ си да движите и рѫцѣтѣ си. Въ окултната музика пѣенето трѣбва да бѫде картинно. Вие трѣбва да имате единъ живъ образъ. Идеята въ ума ви трѣбва да бѫде ясна. (Учительтъ свири съ цигулката си и пѣе „сладко-медено“. Вториятъ пѫть ще учимъ „отъ слънцето изпратено, отъ пчелитѣ донесено.“ (Всички пѣхме „сладко медено “) Сега, тази вечерь правимъ прѣводъ. Този гласъ е съобразно вибрациитѣ си. Този е гласътъ, който подхожда на вашитѣ електрически вибрации, всички веднага усвоихте упражнението, и усѣщате една радость въ себе си. Гледайте да го не забравите! То е нагласено по всичкитѣ възможни форми, въ които може да се яви „сладко-медено“. Като го пѣете, усѣщате едно приятно настроение, значи, гласътъ и думитѣ хармониратъ на вашето състояние. Съ него веднага може да се поляризирате, да излѣзете бодри, и да идете на работа. Нѣма да се смущавате, пакъ ще пѣете „сладко-медено“, (Всички пѣхме пакъ „сладко-медено“.) Е, добрѣ, туй е за да се възстанови електричеството въ насъ, да го тонираме. Сега, за да произведемъ дълбочина, трѣбва въ окултната музика да измѣнимъ вече ключа. „Сладко-медено“ може да се пѣе и на другъ тонъ. (Учительтъ пѣе нова мелодия, по провлечено, и създава друго настроение). Сега, тъй изпѣто упражнението, прави ви едно приятно впечатление. Така е и въ чувствата. Когато единъ човѣкъ си изразява чувствата, нѣкой пѫть и тѣ сѫ медени, приятни сѫ, значи, ти ще пѣешъ по сѫщия начинъ. Обаче, щомъ нарушишъ хармонията, дойде киселото, горчивото, тогава другояче ще пѣешъ. Сега, ще ви прѣдставя на български една селска идилия. Срѣщатъ се двама души, отъ които единиятъ мисли едно, а другиятъ мисли друго. Тя е слѣдующата: момъкъ отива на западъ, и свършва своитѣ правни науки. Идва въ село, и се влюбва въ мома, селянка но много красива, и почва да ѝ пѣе тѫжна пѣсень, че неговото сърце го боли, че той не може безъ нея да живѣе. Тя, като го слуша, отговаря му весело, безгрижно, съ припѣване: „Кой ти е кривъ, като не разбирашъ живота? Животътъ седи въ това, да си потропа човѣкъ малко“. Той плаче, а тя се смѣе, и си играе. Тя казва. „Ти като ме любишъ, защо трѣбва да плачешъ?“ (Учительтъ свири на цигулката си този диалогъ, дѣто мелодиитѣ сѫ различни, на минйорна и мажорна гама). Сега, всичкитѣ музиканти искатъ да изразятъ чувствата. Тукъ сѫ прѣдставени двѣ крайности въ чувствата. Дѣйствително, въ живота туй рѣдко се случва, но тия настроения се срѣщатъ повече вѫтрѣ въ насъ. Отъ едно тъжно състояние, отчаяно, когато не иска да живѣе, изведнъжъ въ него става една рѣзка промѣна, той става, и се разиграва. Тия състояния сѫ вѣрни за самия човѣкъ. Такава рѣзка промѣна става у човѣка. И отъ състоянието на тази игра, човѣкъ веднага може да си измѣни състоянието, да мине въ тѫга. Та, когато дойдатъ тия състояния, трѣбва да ги знаете. Щомъ е за игра играйте. Щомъ е за плачъ плачете! Най първо ние ще учимъ тия прости упражнения, за тониране. „Сладко медено“, туй сѫ правилно тонирани, ритмично тонирани думи. А пѣсеньта „Вениръ-Бениръ“ ще я оставамъ за слѣдния пѫть, да даде по-голѣма дълбочина, да накара човѣка да мисли. Какъ вървятъ вашитѣ упражнения, пѣете ли по 15 минути на день? Сега, ще вземемъ тона „ре“, ще го изпѣемъ тихо, послѣ ще усилимъ, а слѣдъ туй ще отслабва тона. Послѣ пѣхме — „си-му-ту си“ тихо и високо, слѣдъ туй изпѣхме звукътъ „и“ високо и тихо, до изгубване на гласа. Т. м 5 школна лекция на Общия окултенъ класъ (II година) 29.Х.1922 г. 7 ч. в. Ст. София

От томчето "Положителни и отрицателни сили" 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Пѫрво издание София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ОКУЛТНА МУЗИКА. Т. м. Ще ви дамъ едно малко разяснение върху окултната музика. Окултната музика се отличава отъ обикновената по слѣдующитѣ двѣ качества. Въ окултната музика се даватъ най-първо основнитѣ чърти. Тя е нѣщо като художеството: единъ художникъ ще тури най-първо носа, вѣждитѣ, очитѣ, устата, ушитѣ — главнитѣ линии, и постепенно картината ще се развива. Ние ще вървимъ по сѫщия начинъ, да видите какъ постепенно се развива музиката, защото въ природата нищо не е израснало наведнъжъ. Сега, тази вечерь, ще развиемъ друга една часть отъ пѣсеньта „сила, жива, изворна течуща“, едно прибавление, пѣсеньта не е още завършена. Това е едно окултно упражнение, ще го продължимъ, докато най-послѣ го завършимъ. Послѣ, въ окултната музика никога не се допущатъ думи или тонове съ двѣ значения. Тамъ, всѣка една дума трѣбва да има едно значение. Като пѣешъ една дума съ извѣстни вибрации, ти може да имашъ една добра идея, но като я произнасяшъ, въ подсъзнанието ти ще влѣзе идеята, която се съдържа въ тия звукове. Та, вие ще пристѫпите сега, да се учите, нѣма да критикувате, защото азъ нахвърлямъ най-първо такива основни чърти. Може да ви се видятъ думитѣ много смѣшни, но нѣма нищо смѣшно. Азъ избирамъ стари думи. Запримѣръ тази вечерь, избирамъ тия звучни думи: „Вениръ Бениръ, Бихаръ Бенумъ, Илъ биютъ, илъ бизутъ“. Тия думи, като на окултенъ езикъ, много мѫчно е да се прѣведатъ на български. Запримѣръ, азъ взимамъ на български езикъ слѣднитѣ думи. „Изгрѣва слънцето, Праща свѣтлина, Носи радость за живота тя“. Туй сѫ думи съ окултно значение. Сега, ако искате обикновена поезия, тукъ имаме такава. Азъ дадохъ на единъ нашъ приятель да прѣведе тѣзи думи на обикновенъ езикъ. (Прочете се пѣсеньта, разработена отъ дѣдо Благо). Туй е обикновена поезия. Сега, на този приятель азъ веднага му казахъ грѣшкитѣ, не граматическитѣ, но отъ окултно гледище: „сладка дума да обронимъ“, думата обронимъ е двузначуща. Послѣ, „трепетъ новъ да заиграе“. Като биятъ човѣка, пакъ играе. Думата „играе“ е двузначуща. А пъкъ подъ „играе“, разбирамъ друго. Гдѣ е причината на туй дѣйствие? Вѫтрѣ въ менъ. Азъ трѣбва да играя по собствена воля, а не по волята на другиго. Всѣка дума трѣбва да има едно значение. По този начинъ азъ искамъ да изкорените всички навици, които сѫществуватъ въ васъ. Когато тия думи почнатъ да вибриратъ въ насъ, всичкиятъ нашъ прахъ, всичкитѣ наши навици, добити съ вѣкове, ще отскочатъ, както отскача прахътъ отъ барабана, щомъ се удари съ чукчето върху него. А сега, ние не знаемъ какъ да се освободимъ. И затуй, окултната музика е начинъ за освобождение. Навсѣкѫдѣ, и въ най-далечната древность, сѫ употрѣбявали музиката, но религиознитѣ хора съ нея сѫ злоупотрѣбили. А ние искаме, отъ чисто окултно гледище, да я употрѣбимъ научно въ всичката нейна пълнота. Въ основата си тя е много проста, вънъ е много сложна. Послѣ, при изпълнението на тази музика, вие трѣбва да имате онова дѣтинско разположение. Ти излѣзешъ да пѣешъ, казвашъ: „Азъ съмъ старъ“. Що значи старъ човѣкъ? Ако ти съ думата „старъ“ означавашъ, че си отслабналъ, обезумѣлъ, нека всички да го знаятъ. Пъкъ, ако подъ „старъ“ разбирашъ, че си поумнѣлъ, нека да е така, но да нѣма двѣ значения. Ако подъ „младъ“ разбирашъ глупавъ, едно дѣте, което си позволява извѣстни слабости, тогава, нито стариятъ, нито младиятъ е на мѣстото си. Та, всѣкога ще избѣгваме всички отрицателни думи. Дойдете ли въ школата, не позволявайте на ума си никакви двузначущи думи; всички отрицателни мисли, по възможность, ще ги туримъ отвънка, нѣма да ги изпѫдимъ, ние имаме мѣсто за тѣхъ, но тѣ не сѫ за приемната, не сѫ за гостната стая. Ще имъ кажемъ: „Вие нѣмате тази цѣна, която се изисква.“ Послѣ, въ окултната музика трѣбва да пѣемъ съ чувство. Тази музика не позволява таково е....е....е.., както нѣкои правятъ, треперене на гласа. Туй треперене душата ли го прави? Какво означава туй треперене? Ако туй треперене означава благородни чувства — трепери тогава, но, ако нищо не означава, защо ще треперишъ? То е лъжа! Така ще образувате извѣстни отклонения, които ще донесатъ катастрофални послѣдствия. А природата не търпи никакви отклонения! Не мислете, че ако тя нѣкой пѫть затвори очитѣ си, че тя не вижда, и вие сте я излъгали! Като ви хване, и ви тури въ лабораторията си, отъ другия ѝ край ще излѣзете чисти, но докато мините прѣзъ 10 тѣ реторти... Това е общъ законъ, неизмѣняемъ, за всички безъ разлика, за когото и да е. Като говоря за природата, азъ взимамъ природата, въ смисълъ на нейното проявление. Защото, за менъ, природата е проявление на Бога въ живота. И понеже Той е почналъ да се проявява, Той никога нѣма да дойде да се съгласи съ нашитѣ дѣтински възгледи, да измѣни реда на нѣщата. Нѣщата, които сега сѫществуватъ, тѣ сѫ опитани, опитани, опитани. Той всѣко нѣщо е провѣрилъ не единъ пѫть, а хиляди пѫти. И този свѣтъ, които е създаденъ, е по възможность единъ отъ най добритѣ свѣтове, които Богъ можеше да избере отъ опитностьта на миналитѣ вѣкове. Той е създалъ този свѣтъ, като единъ отъ най-добритѣ свѣтове. Не че сега нѣма другъ, има други по-хубави свѣтове, но за сега, този свѣтъ е единъ отъ най-хубавитѣ. При сегашнитѣ условия на цѣлото Битие, на безграничното Битие, този свѣтъ е единъ отъ най-добритѣ, т. е. като казвамъ, че е единъ отъ най-добритѣ, разбирамъ, че въ него сѫществуватъ всички възможности и условия, при които ние можемъ правилно да се развиваме. Нѣма сила, която може да ни извади изъ релситѣ навънъ. Нѣма никой, който да може да ни хване за ухото, и да ни накара да сгрѣшимъ. Ние грѣшимъ по собствена воля, по собствено желание. Азъ ви говоря, като на ученици, искамъ да бѫдете мѫжествени, да се не съблазнявате. Който се съблазнява, слабъ гръбнакъ има, и неговата воля е желѣзна и гранитна. Защо се съблазняватъ хората? Имашъ красива жена. Господь е създалъ тази красива жена, иска да ѝ се радватъ. Този иска да обсебе тази красива жена, само той да я има; онзи иска да я обсебе. Питамъ: Защо другитѣ да не ѝ се радватъ? Господь турилъ хубавъ паметникъ, та който мине да се радва. Турцитѣ казватъ. „Да гледашъ хубавото, красивото, добро е“ Тази статуя е турена да я гледатъ хората, и да се възпитаватъ. Нѣкому се поревнала, качва се, и задига статуята. Ако е голѣма статуята, не може да я вземе, но ако е нѣкоя малка, златна статуя — задига я. Питамъ. Статуята ли е виновна, или онзи, които я задигналъ? И, като го хванешъ, той ще каже „Нѣкой дяволъ е, който я задигналъ“. Гдѣ е този дяволъ? Дяволътъ е вѫтрѣ въ насъ. Туй желание да имаме статуята, да я продадемъ, да се удоволствуваме, туй желание е този дяволъ. Ние говоримъ само за факти, но има извѣстни подбудителни причини, Тази подбудителна причина може да е съзнателна, може да е несъзнателна, той може да е просто, като едно орѫдие. Защото, нѣколко души може да се надуматъ да крадятъ, но единъ да е сѫщинскиятъ факторъ, а другъ да е изразитель. Като изучавате окултната музика, вие ще пѣете; това е единъ начинъ за подмладяване. Подъ „музика“, подразбирамъ музика и въ мисли, и въ желания. Да внесемъ тази хармония вѫтрѣ въ себе си, и да чувствуваме, че въ насъ, и въ сърцето ни, и въ ума ни нѣщо тихо пѣе, като че нѣкѫдѣ дълбоко слушаме тази хармония, Туй е състояние, което ще успокои сърцето ни и ума ни, и ще даде ново направление на нашата мисъль. Вие казвате: „Господь ще изпрати своя Духъ, и Той ще направи това-онова“. Хубаво, но като започне Господь да го прави, ние казваме: „Господи не може ли това нѣщо по другъ начинъ?“ Ние имаме извѣстни, особени понятия за нѣщата, и по нѣкой пѫть сме въ състояние да дадемъ съвѣтъ на Господа, като какъ трѣбваше да направи свѣта. Сега, онѣзи, които сѫ създали музиката сѫ били много умни хора. Музиката е една дълбока сфера на Битието. Тѣзи хора сѫ разбирали Божественитѣ закони, и сѫ изразили туй велико творчество въ музика. Тия закони не може да се измѣнятъ. Ако се намалятъ вибрациитѣ на тоноветѣ въ музиката, ще имаме единъ видъ музика, ако се повишатъ вибрациитѣ на тоноветѣ въ музиката, ще имаме другъ видъ музика. Музиката се изразява споредъ чувствата. Религиознитѣ хора сѫ взели музиката за изразъ на тѣхнитѣ религиозни чувства. Онѣзи, които искатъ да изразятъ своитѣ свѣтовни чувства, тѣ сѫ приложили музиката за свѣтовна цѣль. Всѣки е използувалъ музиката за своята цѣль. Обаче, окултната музика има за цѣль облагородяване и възпитание на човѣка. Азъ не искамъ да влѣзатъ нѣкои въ класа, и да кажатъ: „Тѣзи хора съ какво се занимаватъ! Не взематъ да се молятъ, ами единъ седналъ да свири, а другитѣ пѣятъ. И това било окултни ученици!“ Ще се пазите отъ онѣзи, които идватъ съ такава цѣль — да критикуватъ. Ние ще използуваме часть отъ врѣмето на недѣлната вечерь за музика. Сега, запишете си думитѣ на новото окултно упражнение „Изгрѣва слънцето, Праща свѣтлина, Носи радость за живота тя“ (Всички пѣемъ). Ще направимъ единъ опитъ единъ ще изпѣе соло това упражнение, а слѣдъ туй другитѣ ще изпѣятъ, „сила жива, изворна, течуща“. Упражнението пакъ не е завършено. Не бързайте! Азъ ви уча какъ се строятъ окултнитѣ пѣсни. (Учительтъ изпѣ самъ „изгрѣва слънцето“, а послѣ всички изпѣхме „сила жива, изворна, течуща“ ) Слѣдъ като изучимъ тия упражнения, ще дадемъ единъ концертъ, и ще направимъ опитъ, като вмъкнемъ тия упражнения тукъ-тамѣ, да видимъ какви резултати ще има окултната музика. Запишете си тия думи сега: „Вениръ Бениръ, Бихаръ Бенумъ, Илъ биютъ, илъ безутъ“. Запишете си още и думата „си-му ту-си“, тя е за упражнение. Сега, ще пѣемъ си-му-ту-си, а това, „вениръ бениръ“, то е по-сложно упражнение, но, като пѣемъ си-му-ту-си, и първото ще стане по-лесно (Всички пѣхме си-му-ту-си съ постепенно отслабване и послѣ усилване на гласа. Слѣдъ това изпѣхме всички „изгрѣва слънцето“. Като гимназисти пѣете, нали? Я изпѣйте пакъ — изгрѣва слънцето — да видимъ какъ сте я запомнили! (изпѣхме — изгрѣва слънцето — заедно съ припѣва — сила жива, изворна, течуща.) Сега, нѣкои отъ васъ, които не могатъ да пѣятъ, нека слушатъ, докато тази пѣсень проникне въ тѣхъ. Тъй както сѫ нагласени думитѣ, въ тѣхъ има смисълъ, не може да има изключение. Какво носи свѣтлината? Тази свѣтлина носи сила жива, изворна, течуща. Всѣка една дума е на мѣстото си, каквото и да я правите, тя е една сила, сила на свѣтлината. Изпѣйте тихо „изгрѣва слънцето“. (Всички пѣемъ). Сега, въ думитѣ — зумъ ме зумъ — се съдържа скрития смисълъ. Въ тѣхъ е вѫтрѣшниятъ смисълъ на нѣщата. „Изгрѣва слънцето, носи свѣтлина“, тия нѣща сѫ далечъ отъ насъ. Въ думитѣ: — „сила жива, изворна, течуща“, силата ние може да я опитаме, вѫтрѣшно, а свѣтлината опитваме само чрѣзъ очитѣ си. Сега, първата часть на упражнението е приготовление, трѣбва да се приготви човѣкъ, то е дълъгъ периодъ. И затуй това упражнение още не е завършено. Азъ прѣвеждамъ окултната музика на нашъ езикъ. По обратенъ пѫть вървимъ. Най-първо, прѣди думитѣ: „сила жива, изворна, течуща“, ние трѣбва да туримъ други думи, както прави единъ художникъ, да се попълни цѣлото упражнение. Първата часть е приготовление, втората часть е активната, т. е. изразява този, който строи. „Зумъ-мезумъ“ това е смисълътъ вече. Като строишъ нѣщо, какъвъ е смисълътъ на нѣщата? — Да видишъ какъвъ резултатъ ще има този строежъ. Тази вечерь, като прѣвеждахъ тия думи, врѣмето бѣше хубаво, но сега е малко влажно. Влажното врѣме не е за окултна музика, то прави вибрациитѣ малко неблагоприятни. Сега, може да имате туй упражнение си-му-ту-си, може да вземете тия 4 слога, и да се упражнявате върху тѣхъ. Запомнихте ли ги? Тоноветѣ сѫ: sol, si, re, sol, — си-му-ту-си. Ако пѣете съ обикновенитѣ тонове sol, si, re, sol, тѣ нѣматъ окултно значение. А съ звуковетѣ „си-му-ту-си“, тамъ има друго значение. Да изпѣемъ 3 пѫти „си-му-ту-си“ и 4-ия пѫть ще продължимъ послѣдната гласна. Музиката се изразява съ сѫщитѣ органи, съ каквито говора, т. е. сѫщата онази ципица на гърлото, която служи за говора, служи и за пѣене. Тъй щото музиката и говорътъ сѫ братъ и сестра, защото излизатъ отъ сѫщия центъръ. Слѣдователно, тази ципица постоянно трѣбва да се държи въ пѣене. И първото нѣщо, съ което започва черната ложа, когато попаднешъ въ нея, е огрубяването на гласа ти. Щомъ почне да загрубява гласътъ, измѣня се ципицата, измѣня се и характера, понеже тия вибрации сѫ много чувствителни. Ще туришъ въ ума си мисъльта, че си мобилизиранъ, и ще кажешъ: „Азъ съмъ мобилизиранъ въ Божествената музика, и не мога да пѣя другояче, освѣнъ по всичкитѣ правила на Божествената музика“. Ще туришъ тази мисъль вѫтрѣ въ ума си, то е най-цѣнното. И въ духовния свѣтъ, хванатъ ли те за гърлото, твоята работа е свършена. Ти нѣма да позволявашъ никому да хваща гърлото ти. Твоето гърло трѣбва да е свободно. Въ пѣенето ще бѫдете много свободни. Ама кой какво ще каже, вие не давайте внимание. Ти ще седнешъ, и ще си пѣешъ, дори и всрѣдъ София. Ама този ще каже: „смахнатъ“, онзи тъй може да каже, ти ще кажешъ: „Азъ 5 пари не давамъ, азъ пѣя по божественому. Ако вие сте толкова смѣли да пиете бира, когато седите въ кафенетата, азъ ще бѫда смѣлъ да пѣя по божественому. Защо азъ да съмъ смахнатъ, пъкъ вие да не сте смахнати?“ Свършена работа! Ама ние ще кажемъ сега: „Трѣбва извѣстно благоприличие“. Азъ приемамъ, че въ свѣта има извѣстно благоприличие, но ние сме излѣзли извънъ рамкитѣ на туй обикновено благоприличие. Ние правимъ нѣща, които сѫ много благоприлични. Поне въ себе си ще направите умствена маневра. Ще излѣзешъ на нѣкое многолюдно мѣсто, дѣто имашъ приятели, и почвашъ да пѣешъ. Сега въ ума си правишъ маневра, но може би, слѣдъ 10 години, ти ще излѣзешъ и ще направишъ туй въ дѣйствителность. Обаче, за да направишъ нѣщо, жертвитѣ, които ще положишъ, трѣбва да принесатъ нѣкакъвъ плодъ. Но туй е едно упражнение, за да станете смѣли. Вие сте страхливи, този страхъ трѣбва да изчезне. И азъ ви прѣпорѫчвамъ, като влѣзете въ гората, да се отворите, да пѣете, да викате, колкото можете. Дайте ходъ на чувствата си! Сега, като запѣемъ нѣкѫдѣ казвате „Този какво ще каже, онзи какво ще каже“ Но, нѣкой пѫть ние трѣбва да пѣемъ тихичко. И тихичко може да си пѣемъ. Та, азъ съмъ за тази вѫтрѣшна духовна свобода. Всѣки единъ отъ васъ трѣбва да има духовна свобода. Като пѣете, не вдигайте много гласа си, а се вслушвайте, давайте внимание какъ взимате тоноветѣ. Азъ имамъ още една цигулка, и нѣкоя вечерь ще я донеса, ще ви направя единъ опитъ, да видите какъ свири тя — двѣ цигулки сѫ. Азъ ще магнитизирамъ другата цигулка, и ще видите какъвъ хубавъ гласъ ще има. Давахъ я на мнозина цигулари, тѣ казватъ! „Не можемъ да свиримъ“. Тази цигулка, съ която цигуларитѣ не могатъ да свирятъ, азъ мога да свиря, но трѣбва да се внесе нѣщо въ нея. Но, когато внеса въ другата цигулка това нѣщо, тази не ще може да свири. Разбирате ли? Като извадя туй, което е тукъ, и го туря въ другата, тази цигулка не ще може да свири. Затуй и въ цигулката, и въ всѣко нѣщо ние може да внесемъ тази жизнена сила. Така и цигулката може да оживѣе. Може да внесемъ нашия двойникъ въ нея, и този двойникъ прониква всичкитѣ пори, прониква цигулката. И тогава, въ този гласъ ставатъ трептения. Великитѣ цигулари и пиянисти, тѣ внасятъ това нѣщо. Пѣвици, които пѣятъ хубаво, тѣ внасятъ това трептение въ гърлото си въ душата си. Ако туй нѣщо може да влѣзе въ гърлото ти, ти ще имашъ отличен гласъ, всички ще те слушатъ. Но, нашата душа трѣбва да влѣзе въ гърлото. Душата навсѣкѫдѣ трѣбва да ходи. Ами че тъй! Ще кажемъ на душата да дойде въ гърлото — ще пѣемъ отлично. Ако дойде въ главата — ще мислимъ отлично. Само че трѣбва да ѝ кажете кѫдѣ да се качи, и тя ще ви слуша. Кажи и „Искамъ въ гърлото!“ Хубаво. Какво искашъ сега? Да влѣзешъ въ мозъка, искамъ да мисля. А ти казвашъ „Ако обичашъ, качи се“. Не „ако обичашъ“, и „моля ти се“, опрѣдѣли и точно думитѣ кажи ѝ „Качи се въ гърлото, да ми изпѣешъ една хубава пѣсень, каквато ти знаешъ“ Тя ще ти изпѣе една такава пѣсень, и ти ще си я спомнишъ отъ миналото. Пѣе душата. А сега, когато тя, горката, иска да пѣе, вие я спъвате, казвате: „Слушай, тебе ти се пѣе много, но синъ ми е боленъ, ще го смущавашъ“. Не, ако тя запѣе, той ще оздравѣе. А ти казвашъ на душата си „Моля те, не пѣй, мѫжъ ми е неразположенъ, дѣцата ми сѫ неразположени“. Не спъвайте разумната душа въ нейнитѣ проявления! Всѣко едно желание, всѣки единъ стремежъ трѣбва да бѫдатъ свещени, както сѫ свещени мислитѣ и желанията на Бога. Нѣма изключение! Защото всичкитѣ стремежи на Божествената душа, която живѣе въ насъ, сѫ свещени и всѣки единъ поривъ, какъвто и да е той, той е свещенъ. Всичко у нея е благородно. Ти не можешъ да се съмнявашъ. Всичкитѣ нейни пориви сѫ благородни, свещени, чисти и святи. Спрѣмо всѣки свещенъ поривъ въ свѣта, непрѣменно има точно противоположенъ, обратенъ поривъ. Човѣкъ има двѣ души. Яви се едно благородно желание у човѣка, веднага дохожда тъй наречената лоша душа. Тя ще те накара да ходишъ по обратния пѫть. Това го показва опита. Тукъ, поне, всички сте имали, горѣ-долу, тази опитность. Та, въ окултната школа се изисква спазване на законитѣ. Ще спазвашъ Божественитѣ закони. Дойдешъ ли до тѣхъ, ще кажешъ: „Това е законъ!“ Слѣдъ като направишъ опитъ, и имашъ резултатъ, върху този резултатъ ти може да мислишъ, може да разсѫждавашъ. Имашъ нѣщо направено, може да го разгледвашъ отъ какво е направено. Но не е ли направено, не го бутай. Вземи твоя часовникъ, и вижъ отъ какви парчета е направенъ, но прѣди часовникътъ да е направенъ, не го бутай. И тъй, музиката е едно отъ великитѣ срѣдства въ свѣта, съ което можете да се тонирате, и ние ще я употрѣбимъ, като едно орѫжие, артилерия, картеченъ огънь; не само да пѣемъ за наслада, но ще я употрѣбимъ за защита на себе си. И псалмопѣвецътъ какво казва? „Хвалете Господа съ китара и съ кимвалъ.“ Пъкъ, ако азъ бихъ писалъ, щѣхъ да туря: и съ цигулки, и съ тромпети, и съ цитри, съ всички сегашни инструменти. И българитѣ, като видятъ цигулка, мислятъ, че само дяволътъ свири на цигулка. У българина гайдата е по-почтена, и гайдарджията има повече почитания, отколкото цигуларина. Не зная защо, но тъй е. И пословица има: „Цигуларь кѫща не гледа“. Ами че цигуларь, който кѫща не гледа, той е цигуларь! Той въ цигулката си е вдаденъ. Защото, ако неговиятъ умъ е съсрѣдоточенъ въ кѫщата, той нѣма да гледа цигулката. А който е вдаденъ въ цигулката си, той кѫщата не гледа, той казва: „Другъ да се грижи за кѫщата, а азъ ще радвамъ хората. Които сѫ скръбни, весели ще станатъ, които сѫ болни, ще оздравѣятъ“. Та, и ние сега се нуждаемъ отъ музиката. Това сѫ малки бѣлѣжки върху музиката. Ха да прочетемъ малко отъ това, което сте писали върху плача на малкитѣ дѣца. (Четоха се само нѣкои отъ темитѣ). Вие всинца не сте писали върху темата. Сѫщо не сте правили и резюмета на работитѣ отъ класа. Извадете ядката отъ работитѣ — върху плача — основнитѣ чърти само. Послѣ, пишете всички, поне двѣ думи, но ще пишете всички. Нѣкои казватъ: „Азъ не мога да пиша“. Напиши двѣ думи, макаръ че сѫ глупави. Нищо повече! Зададено упражнение, седни и напиши нѣщо, за себе си. А ти, като кажешъ, че азъ не мога да пиша, оставашъ въ негативно състояние. Напиши двѣ думи! Нѣкои идватъ тукъ, въ класа, и не сѫ писали нищо. Не, прѣзъ рѣшето ще минете. Тъй не бива. Тукъ, въ окултната школа, такива работи да ги нѣмаме. Напиши едно прѣдложение или двѣ-три думи, но напиши нѣщо. Плачътъ, това е първото упражнение въ музиката. Нищо повече! Но истинскиятъ плачъ, защото, азъ съмъ забѣлѣзалъ нѣкои дѣца не знаятъ да плачатъ. Дѣте, което истински плаче, този плачъ е първото упражнение въ музиката. Дѣтето, което не знае да плаче, то хленче и казва: „Какъ да започна тази пѣсень?“ И даде единъ тонъ, който не е музика. Истинскиятъ плачъ е първото музикално упражнение! Въ туй отношение сълзитѣ ни помагатъ. Пъкъ онзи плачъ, като зареве дѣтето, почервенѣе, въ него нѣма никакви сълзи; очитѣ му изпѫкнатъ, надува се, надува се дълго врѣме, и ако майката я нѣма тамъ, тогава туй надуване може да се прѣвърне въ плачъ, и като си поплаче туй дѣте, заспива. И дѣйствително, има, запримѣръ, пѣсни или упражнения, като „си-му-ту-си“, ако ги пѣешъ еднообразно, ще заспишъ. Трѣбва да има разнообразие. Трѣбва да се пѣе съ прѣкѫсване, и послѣ легато. (Учительтъ пѣе стакато). Почнатъ ли вибрациитѣ да ставатъ еднообразни, туй еднообразие произвежда сънно състояние. Всичкитѣ състояния трѣбва да се измѣнятъ. Тонътъ „си“ е мекъ тонъ. Когато Господь изпрати Мойсея при Фараона, какво му каза? —„Си, „симу“, Като кажешъ „му“, този тонъ е много силенъ накрая. Въ него има двѣ движения; у-то въ окултната наука има двойно движение, едното движение е надолу, а другото — нагорѣ. Сега, каква е разликата между „мо и му“? Слѣдѣли ли сте, като изпѣешъ „му“ кои органъ на гърлото се засѣга, и кой органъ засѣга „мо“? (Учительтъ пѣе упражнението „си-му-ту-си“ откѫснато, но много тихо). Трѣбва да пѣете отривисто. Наблюдавайте, имашъ нѣкое душевно неразположение, ще го разглобишъ. Извадете часовника си, и вземете да повтаряте туй упражнение „си-му-ту-си“, (Учительтъ пѣе съвсѣмъ тихо) и вижте, слѣдъ колко минути ще се измѣни туй ви настроение. Нѣкой пѫть трѣбва да се измѣни настроението ви, а нѣкога не трѣбва. Когато, обаче, тази енергия е достигнала до върха на експлозия, и се събере въ нѣкоя часть на тѣлото, ние трѣбва да спремъ тази експлозия, т. е. да дадемъ направление на тази енергия, да извърши нѣкаква работа. И съврѣменнитѣ хора страдатъ отъ натрупване на енергията. Тази енергия нѣкой пѫть се струва на устата, нѣкой пѫть на ушитѣ, на носа ни. И такъвъ човѣкъ, само като го бутнешъ по носа, и тази енергия се проявява. Ти навсѣкѫдѣ може да го бутнешъ, но дойде ли до носа, не можешъ. На нѣкои хора пъкъ въ горната часть на рѫката е натрупана енергията имъ, тѣ не обичатъ тамъ да ги бутатъ. Значи, тази енергия може да е събрана въ горната или въ долната часть на рѫката имъ. И когато се събере тази енергия, може да произведе една експлозия, едно болезнено състояние. И често, болеститѣ днесъ произтичатъ отъ натрупване на тази енергия. Ако енергията е груба, тя произвежда всички тия отлагания. Тѣ се дължатъ на тия течения на електричеството. Когато вибрациитѣ сѫ по-груби, тази полуорганическа материя се натрупва около ставитѣ, и когато врѣмето се измѣни, мускулитѣ се съкратяватъ, и тогава почва да се образува едно налягане, търкане. Тия полуорганически вещества, които сѫ твърди, като минаватъ прѣзъ тъканитѣ, прѣдизвикватъ едно триене, послѣ едно запалване, става една химическа реакция, и въ резултатъ се явява едно подуване. Сега, азъ бихъ пристѫпилъ да ви обясня това, но вашитѣ умове сѫ такива критици! Запримѣръ, ако азъ ви дамъ една формула, ще кажете: „Друга формула не може ли?“ Не, не, трѣбва воля, за да направите едно упражнение. Мене ми разправяше единъ приятель, здравъ, младъ човѣкъ, дадоха му да напише едно упражнение, но, внезапно го заболѣва слѣпото чърво. „Ама такива болки, изпотихъ се. Задигамъ се вечерьта да търся лѣкарь, но, слушамъ, нѣщо ми казва: „Кажи на слѣпото чърво, че азъ съмъ мобилизиранъ, азъ служа на Бога, и ти трѣбва да ме оставишъ, не е мѣсто ти да се проявявашъ, азъ ще се проявя“. Половинъ часъ слѣдъ това болестьта изчезва. Кой е причината сега? Ако не бѣше казалъ това, ако не бѣше се наложилъ тъй на болестьта, щѣха да се минатъ 21 деня, че лѣкари, че компреси, че това-онова. Ще кажешъ на болестьта: „Слушай, приятелю, азъ съмъ мобилизиранъ. Нищо повече! Послѣ, азъ живѣя въ Божествения свѣтъ, дѣто всички сѫщества живѣятъ въ хармония, какво търсишъ въ менъ? Ще излѣзешъ навънка!“ Болестьта, това е едно сѫщество. Съврѣменнитѣ лѣкари сѫ много смѣшни! Явява се единъ туморъ, хайде ще го рѣжатъ. Сега, туй, което азъ ще ви обясня, вие ще излѣзете съ него прѣдъ свѣта, ще кажете: „Нашиятъ Учитель, тъй казва“. Туй не е научно, На съврѣменния свѣтъ трѣбва да обясня другояче тѣзи работи. Тази теория, трѣбва да имъ я обясня по другъ начинъ. На сегашния ученъ свѣтъ нѣма да говоримъ за тия разумни сили, за разумния свѣтъ, понеже, привидно, тѣ дѣйствуватъ механически, автоматически. Ти като имъ кажешъ, че ги разбирашъ, тѣ нѣма да те считатъ за разумно сѫщество. Тѣ казватъ: „Туй не е право“. Тѣ не ни вѣрватъ. Какъ се обяснява дѣйствието на тия сили? У човѣка, ако вникнете внимателно, има двѣ течения, повечето отдолу, прѣзъ пръститѣ на краката. Нѣкой пѫть, пръститѣ сѫ отворени, т. е. у етерниятъ двойникъ, който е свързанъ съ тѣлото, има извѣстни отвърстия отворени. Нѣкой пѫть има втичане, нѣкой пѫть изтичане. Нѣкои сѫщества могатъ да влѣзатъ прѣзъ краката, и да вървятъ по единъ начинъ. Има течения, които влизатъ прѣзъ носа. Да кажемъ, че едно сѫщество влѣзе у васъ да прѣгледа тѣлото, и слѣдъ това не може да излѣзе навънка. Като го разгледа, намѣри нѣкое хубаво мѣсто, и казва: „Азъ нѣма да си излѣза отъ тукъ, хубаво ми е, ще си направя, една малка кѫща“, и почва да събаря твоитѣ вещества, започва да си гради, като единъ майсторъ, който знае какъ да тури вода, циментъ, пѣсъкъ. Ти ще му кажешъ: „Слушай, приятелю, ти тукъ не може да градишъ. Взе ли позволение? Ти мобилизиралъ ли си се? Ще спрешъ този градежъ!“ Нищо повече! „Въ името на онзи великъ Божественъ законъ, който управлява свѣта, ти си дошълъ като гостенинъ, и ще излѣзешъ навънъ. Не излѣзешъ ли, другояче азъ ще постѫпя съ тебе, по всички правила, които зная“. И той ще излѣзе. А сега, ние се плашимъ отъ него. Какъ? Дойде лѣкарьтъ и като прѣгледа болния, прави движение съ главата, че положението е много сериозно. Съврѣменнитѣ хора сѫ хипнотизирани. Какъ сѫ хипнотизирани хората? Болниятъ седи, гледа лѣкаря. Лѣкарьтъ пипа пулса. „Пулсътъ не бие редовно“. — Не бие редовно? Какво има? „Порокъ на сърцето“, — Порокъ? Той се уплаши, и затупка сърцето му. И веднага рецепта, хайде на аптеката! То е смѣшно, порокъ на сърцето! Нѣма никакъвъ порокъ. Азъ мога да направя, когото и да е отъ васъ, да има порокъ на сърцето. Нѣма никакъвъ порокъ! Дѣйствително, може да се прѣвърне въ порокъ, но въ окултната медицина има симптоми, които показватъ дали сърцето има извѣстна органическа поврѣда или не. Който изучава окултната медицина, ще разбере това. И тѣзи симптоми сами се явяватъ, на нектитѣ. Напримѣръ, когато се яви охтика тия признаци се явяватъ на нектитѣ. И за 190 деня може да се даде диагноза, каква е болестьта. Сега, дойде лѣкарьтъ, прѣгледа езика, побѣлѣлъ. Туй показва, че стомахътъ не функционира редовно. Погледне очитѣ пожълтѣли. Това показва, че черниятъ дробъ не дѣйствува добрѣ, има разстройство. Езикътъ, очитѣ — ненормални. Третиятъ начинъ, попипа пулса — нередовенъ — значи въ сърцето има нѣщо. Е, хубаво, какво има въ сърцето? Онзи нервъ тамъ, който регулира биенето на сърцето, поврѣденъ. Тамъ има една спирачка. И нѣкой пѫть тази спирачка затихва, а нѣкой пѫть, като се отпусне, и сърцето бие силно, тупа, тупа, ти се уплашишъ. Ти ще кажешъ „Приятелю, законъ е сърцето да бие 72 пѫти въ минутата, туй е правилно, и ти ще се подчинявашъ“. Ще стегнешъ тамъ спирачката, и нагорѣ нѣма да я пущашъ, защото, за условията, при които живѣемъ, достатъчни сѫ 72 удари. Като видишъ нѣкой човѣкъ, които обича повече, ще му кажешъ „Извади тази спирачка, нека бие сърцето ти повече, 74 пѫти нека бие“. Дойде нѣкой въ кѫщи, когото ти обичашъ, ще си кажешъ 75 пѫти нека бие сърцето ми, и повече дори“. Ще му кажешъ, че като бие сърцето повече, на извѣстни мѣста ще трѣбва да се образува едно натрупване на енергия. Сега сърцето не пулсира правилно. Вие не сте правили опити, да наблюдавате, какъ пулсира сърцето, и колко видоизмѣнения има въ туй пулсиране. Цѣла наука е това! Ако вие слѣдѣхте това нѣщо, нѣкой пѫть сами щѣхте да забѣлѣжите видоизмѣненията, но като не разбирате тази наука, има опасность да не се уплашите. Като наблюдавате, ще видите какви течения има, какъ става биенето на цѣлия козмосъ, какъ ставатъ теченията вѫтрѣ въ природата. Сърцето показва биенето на цѣлия козмосъ. И по биенето на вашето сърце може да опрѣдѣлимъ какви сѫ теченията въ еди коя си часть на земята. Цѣла наука е това! Затуй се изисква нѣкой пѫть много голѣма чувствителность. На края на пръститѣ, има едни издадини, папили, тѣ трѣбва да се развиятъ много, да станатъ силно чувствителни, за да възприематъ тия токове. Когато почне чрѣзмѣрно да се развива чувствителностьта на нервната система, образуватъ се едни малки, нѣжни органически подувания. При тази изтънчена чувствителность, хората ставатъ много нѣжни, и при най малкото побутване могатъ да възприематъ тия токове. Сега, ще дойдемъ до музиката. Ще се заемете да пѣете, и ще се тонирате. Послѣ, ще дойдемъ до второто упражнение, „Вениръ Бениръ“ Сега, азъ ще ви прѣдупрѣдя да държите отдѣлно всичкитѣ окултни пѣсни. Окултнитѣ упражнения нѣма да ги смѣсвате съ другата музика. Тѣзи упражнения се пѣятъ при особени врѣмена. Има врѣме, когато ще се пѣятъ тѣзи упражнения, за да имаме резултати. Не може да ги пѣете всѣкога. За окултното пѣене трѣбва да сте сериозни. То не е тъй, за развлѣчение. За обикновеното пѣене, може да пѣете, когато искате, но при окултното пѣене, въ васъ трѣбва да се пробуди съзнанието, да нѣма никакви пукнатини въ съзнанието ви, никакво раздвояване. И въ една година, чрѣзъ пѣенето, може да постигнемъ, много добри резултати. Ще пазите тия упражнения. Сега, азъ прѣдлагамъ тази теория на васъ, и ще я поставимъ на опитъ въ най-елементарнитѣ нѣща. Ще пѣете: „изгрѣва слънцето, праща свѣтлина“. Като пѣете тъй, вашето слънце ще изгрѣе. Като казвамъ, че вашето слънце ще изгрѣе, не разбирамъ, слънцето въ природата, друго едно слънце има, което изгрѣва, то праща свѣтлина. Ние не пѣемъ на това външно слънце. А когато туй наше слънце изгрѣе, то ни изпраща своята свѣтлина, която носи радость въ живота ни. Тогава ще дойде сила жива, изворна, течуща. Това сѫ все символи. Значи, влизаме въ съприкосновение съ този реаленъ свѣтъ. Та, ако е за критика, и азъ мога да критикувамъ, по-строгъ критикъ отъ мене нѣма. Запримѣръ, азъ съмъ забѣлѣзалъ, нѣкой пѫть, като говоря, критикуватъ моя езикъ. Ако е за критикуване на езика, ако азъ разкритикувамъ българския езикъ, едва ли ще останатъ 250 думи въ него. Ще останатъ само 250 думи, и тѣ ще бѫдатъ коренитѣ на езика, съ които ще можемъ да говоримъ нѣщо разумно. А сега, редъ думи ще употрѣбимъ, и никакви резултати не може да има, И проповѣдници, и свещеници говорятъ, говорятъ, нѣматъ резултати. И не могатъ да иматъ резултати. Затуй, когато се прави единъ прѣводъ на Свещената книга, човѣкъ трѣбва много добрѣ да разбира окултния езикъ, да разбира думитѣ въ тѣхното дълбоко значение. А сега, прѣвеждатъ точно споредъ оригинала. И въ Писанието, нѣкои идеи сѫ прѣведени толкова буквално, че ако се явѣше нѣкой пророкъ, или Христосъ, тѣ биха се чудили на гениалностьта на тѣзи хора, какъ е идвало това нѣщо на ума на хората, тъй да изопачатъ мислитѣ, че да прѣдадатъ туй, което тѣ не сѫ нито сънували, нито на умъ не имъ е идвало. И ние казваме: „Туй е прѣводъ, точно споредъ оригинала“. Той го прѣвелъ криво, дойде другъ, чете го, и казва: „Тъй е писано въ Свещената книга“. Ти провѣри ли? „Менъ Духътъ ми каза“. Духътъ му казалъ, пъкъ той прѣвежда сѫщия кривъ прѣводъ. Не е така! Даже по нѣкой пѫть азъ съмъ се спиралъ да мисля, каква дума да употрѣбя на български езикъ за думата любовь. Думата „обичь“ и тя не може да изрази любовьта. Единствената силна дума въ български езикъ, тя е благость, значи, сладко нѣщо. Тя има вече смисъль. Сладко е значи, не може да бѫде горчиво А любовьта какво нѣщо е? Нѣма символъ, нѣма коренъ. Какво значи любовь, не знаемъ; отъ гдѣ е произлѣзла тази дума — не знаемъ. „Обичь“ и тази дума коренъ нѣма. Отъ кѫдѣ е произлѣзла тя? Значи „благость“, сладко нѣщо, тя е много силна дума. И, като намѣримъ такива думи, за които ние имаме опитность, у насъ се зараждатъ ония истински мисли и идеи, които дѣйствуватъ съзнателно. И запримѣръ, съ музиката има нѣкои тонове, този тонъ (Учительтъ пѣе „изгрѣва слънцето“) е много хармониченъ, другитѣ тонове, които идватъ въ пѣсеньта, не сѫ толкова хармонични, то е въ естеството на езика. Другитѣ тонове идатъ по причина на самитѣ думи. И всѣкога една дума трѣбва да изразява единъ образъ. „Изгрѣва слънцето!“ — това е единъ тържественъ, идеаленъ моментъ. Въ окултнитѣ упражнения навсѣкѫдѣ има образи. Който европейски езикъ и да вземете, всички куцатъ въ прѣдаване на тия окултни упражнения. Сега, въ Франция, нѣкои музиканти правятъ опити да прѣведатъ обикновената музика въ окултна. Започватъ да пишатъ окултни пѣсни, но тѣ се нареждатъ по особенъ начинъ. Слѣдъ врѣме ще имаме окултна музика, и тя ще внесе нѣщо ново, Сега, бѫдете готови! Има такива музиканти, и у тѣхъ ще се роди окултната музика. Ще проучавате теорията на музиката. Т. м. 4 школна лекция на общия окултенъ класъ (II година) 22.Х.1922 г. неделя Ст. София

От томчето "Положителни и отрицателни сили" 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Пѫрво издание София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ВЛИЯНИЕТО НА МУЗИКАТА, ПѢЕНЕТО И ДВИЖЕНИЯТА. Т. м. Можете ли да изпѣете упражнението: „сила жива, изворна, течуща?“ (Изпѣхме туй упражнение, а слѣдъ това — „Fir-fur-fen“.) Имайте прѣдъ видъ, че окултната музика много мѫчно се подава на изучване. Изисква се остъръ слухъ, съсрѣдоточено внимание; послѣ, човѣкъ трѣбва да се освободи отъ всички традиции. Сегашната музика, това е прѣдговоръ на окултната музика. Тъй, както се е развила технически, обикновената музика, тя е приготовителна стѫпка къмъ окултната музика. Въ всичката свѣтска музика има два момента. Свѣтската музика всѣкога е незавършена — въ нея има единъ моментъ на радость, вториятъ — на скръбь; единъ на разрушение, вториятъ на съграждане, и въ края на крайщата, тя ви оставя само съграждане и разваляне, нѣма нищо опрѣдѣлено. Може да направите единъ опитъ. Слѣдъ като сте били нѣкоя вечерь на нѣкой концертъ или хоръ, като се върнете, ще усѣтите една тѫга. Направете опитъ! Туй показва, че въ тази музика има нѣщо незавършено. А такова състояние не трѣбва да дохожда. Музиката трѣбва да остави едно радостно чувство въ възходяща степень, чувство на творчество. Да творишъ, тогава има музика. Сега, туй не е единъ поводъ или една причина, да ни спре отъ да пѣемъ. Ние разбираме музиката малко въ по-другъ смисълъ. Нѣкои хора раздѣлятъ музиката на свѣтска и духовна. Азъ я раздѣлямъ на музика възходяща, и музика низходяща. Първата е, която разширява, а низходящата е свѣтската музика, кѫдѣто има тия два момента. Но и едната и другата сѫ потрѣбни, тѣ се допълнятъ. Сега, въ музиката трѣбва да има естественость. Думитѣ, които пѣемъ, трѣбва да бѫдатъ съ смисълъ. Запримѣръ, въ езика ни кои думи сѫ съдържателни? Напримѣръ „гладъ“, тя е съдържателна дума, всѣки разбира глада, но тя е пасивна и отрицателна дума. Гладътъ означава страдание. „Жажда“, „смърть“ — тѣ сѫ съдържателни думи. Ще раздѣлимъ думитѣ на пасивни и негативни. Тъй ги наричамъ азъ. Много отъ тѣхъ сѫ активни по естество, но иначе сѫ пасивни. Запримѣръ, щомъ дойде гладътъ, той разваля настроението. — „Гладна мечка, хоро не играе“, или „гладенъ човѣкъ не може да пѣе“. Дръжте единъ човѣкъ 4 — 5 деня гладенъ, и слѣдъ това го накарайте да пѣе — гласътъ му не работи. Но и прѣситениятъ, и той не може да пѣе. Сега, гладътъ произвежда едно състояние на чрѣзмѣрна активность, но активность, която не е планомѣрна, ритмична, а има извѣстни прѣсекулки, дразнения, възбудено състояние. Когато у сития е обратно. Той има едно настроение обратно на първото, но пасивно. Като се наяде човѣкъ хубаво, нему се доспива. Казва: „Човѣкъ да си поспи малко“. Тия двѣ състояния не съотвѣтствуватъ на музиката. Музиката върви по срѣдата. Музиката не е нито въ скръбьта, нито въ радостьта, тя уравновѣсява силитѣ, които създаватъ тия състояния въ човѣшката душа. И единственото изкуство, което гради въ всѣко едно отношение, то е музиката. Безъ музика вие нищо не може да извършите. Най-първо, трѣбва да имате едно приятно настроение. А за да имате туй приятно настроение, трѣбва да имате музика въ душата си. Туй музикално настроение трѣбва да го държите. Можешъ и мислено да пѣешъ. Казвашъ; „Азъ не пѣя“. Можешъ мислено да пѣешъ, а това мислено пѣене може постепенно да го материализирашъ, да го прѣкарашъ въ ларинкса си, и да го изразишъ въ думи. Въ съврѣменното общество и въ съврѣменната цивилизация, както и у българитѣ, изобщо, младитѣ пѣятъ. Българинътъ пѣе, докато е младъ, нежененъ, но ожени ли се, изведнъжъ не му се пѣе вече. Той пѣе още при особено положение, на свадба, на вечеринка, при ядене и пиене. Той пѣе и прѣзъ работно врѣме — жетва. Но онѣзи, изобщо, които сѫ минали 45 години, тѣ казватъ: „Ние остарѣхме, нека пѣятъ младитѣ“. Има българи, родени пѣвци, тѣ пѣятъ прѣзъ цѣлия си животъ, и млади и стари. Жената, колкото и да е стара, тя пѣе. У женитѣ туй музикално чувство е силно развито. Разбира се, у васъ всички туй музикално чувство не е еднакво развито. Челото, (тази часть, отъ двѣтѣ страни на челото), трѣбва да бѫде развита, широка; ако не е развита, не можете да бѫдете музикални. Музиката е заложена у васъ, но органътъ ви не е развитъ; материалъ имате, но не сте работили. У нѣкои отъ васъ туй чувство е силно развито. И нѣкои отъ васъ, даже, могатъ да станатъ добри пѣвци, нѣкои може да се научатъ да свирятъ добрѣ, но, изобщо не сте едни отъ най способнитѣ ученици. И азъ правя опити по музиката. Вие не сте отъ най-способнитѣ, не сте и отъ най-талантливитѣ. За единъ талантливъ музикантъ се изисква особенъ организъмъ. Изобщо, всичкитѣ нови религиозни течения, всѣкога започватъ съ музика. Нѣма да считате, че музиката е нѣщо маловажно; не, много важно е, първостепенно нѣщо е тя. Чрѣзъ музиката може да създадете въ себе си характеръ. Запримѣръ, разгнѣвили сте се, искате да си отмъстите нѣкому, запѣйте „сила, жива, изворна, течуща“, „firfurfen“, и като ги изпѣете 10-ина пѫти, ще кажете: „Хайде, азъ се отказвамъ“. Така ще се свърши работата, и ще спестите енергията си. Вие ще се научите чрѣзъ музиката да трансформирате енергията си. Сега, въ окултната музика, ние допущаме извѣстни анормалности. И защо? Ако азъ бихъ ви изсвирилъ една чисто окултна пѣсень, този салонъ щѣше да хвръкне. Знаете ли това? Слѣдователно, за да не дойде туй разрушение, ние оставяме извѣстни дисонанси, за да пазятъ равновѣсие. Тъй и въ човѣшкия животъ — дисонанситѣ, които имате, сѫ необходими. Злото напр., отъ музикално гледище, то е единъ дисонансъ вѫтрѣ въ живота. Ако нѣма този дисонансъ, вашиятъ организъмъ ще хвръкне. За да ви спънатъ, туря се този дисонансъ. Слѣдователно, отъ музикално гледище, дисонансътъ е потрѣбенъ, и слѣдъ него, веднага ще дойде една хармония. И тъй, ние ще направимъ единъ музикаленъ опитъ, да видимъ, какво може да направи музиката. Ще опитаме силата на музиката. Туй е по отношение трептенията на окултната музика. Тѣ сѫ по-силни, и съ по-кѫси вибрации. Азъ съмъ забѣлѣзалъ, видни музиканти, тукъ и въ Америка, правятъ тия трептения при свиренето, но тия музикални вълни сѫ дълги, и вслѣдствие на това, при тия трептения звукътъ не е пъленъ. Нѣкои много видни музиканти сѫ достигнали доста нѣщо, дошли сѫ до границитѣ на окултната музика, но такива може да ги прѣброите на пръсти. Чрѣзъ музиката може да правите опитъ върху себе си. Искате да знаете какво е вашето настроение, опитайте се да изпѣете най-простата пѣсень, и вижте, какъ ще ви подѣйствува тя; ако можете да вземете тоноветѣ ясни и чисти, безъ да има дрезгавина въ гласа ви, състоянието ви е отлично. По нѣкой пѫть имате кашлица. Ние знаемъ защо става това. То е, понеже енергиитѣ ви не вървятъ правилно. Дойде нѣкѫдѣ прѣсекулка, свие ти гърлото, почвашъ да кашлишъ. Ако пѣешъ постоянно, туй нѣщо трѣбва да изчезне. Сега, запримѣръ, има говорители, които, като седнатъ да говорятъ, изпиватъ по нѣколко чаши вода. Защо? Защото този човѣкъ вѫтрѣ въ себе си не е музикаленъ. Единъ музикаленъ говоритель никога нѣма да пие вода. Почнешъ ли да пиешъ вода при говоренето, това не е музика. Сега, когато музикантитѣ свирятъ на нѣкоя свадба, наливатъ ги съ вино. Почне ли музикантътъ да пие вино, той не е музикантъ. Като свърши пѣенето и свиренето — чиста вода. Ако иска нѣкой да бѫде музикантъ, туй е правилото. И онѣзи, които искатъ да пѣятъ, пакъ сѫщото правило трѣбва да спазватъ. Послѣ, трѣбва да избѣгвате много лютитѣ чушки. Киселото — сѫщо, лимонена киселина, обаче, може да употрѣбявате. Трѣбва да избѣгвате пиене студена вода, дишане прѣзъ устата; всички тия нѣща сѫ врѣдителни за музикалния органъ. И когато излизате навънка, за да се оградите отъ простуда, ще съсрѣдоточите вниманието си върху гърлото, ще мислите за ларинкса си, и нѣма да се простудите. Когато умътъ присѫтствува въ гърлото ви, нищо не става. Ще направите опитъ. Много пѣвици изгубватъ гласа си отъ невнимание. Излѣзатъ навънъ, умътъ имъ не присѫтствува въ гърлото, дойде нѣкоя електрическа вълна, и тѣ изгубватъ гласа си. Така и много сестри сѫ изгубили гласа си. Излѣзешъ ли навънка, умътъ ти да е съсрѣдоточенъ въ гърлото; стопли ли се много хубаво, дойдатъ ли слънчевитѣ лѫчи, тогава можешъ да се разположишъ, но седнешъ ли подъ нѣкое сѣнчесто дърво, пакъ на стража. Подъ сѣнка нѣма да спишъ, подъ нѣкоя канара на сѣверна страна — никога! Туй сѫ прѣдохранителни мѣрки, които трѣбва да спазвате, ако искате да се научите, понеже ще ставате ученици. Та, за въ бѫдеще, азъ искамъ отъ васъ да изкарамъ музикални ученици. Сега, младитѣ да пѣятъ, разбирамъ, но старитѣ, 60 годишнитѣ, азъ искамъ да пѣятъ, да прѣсъздадемъ нашия ларинксъ. Послѣ, ние ще употрѣбимъ окултната музика и въ другъ случай. Понеже ние нагазваме въ една область чрѣзмѣрно активна, тамъ ще срѣщнемъ извѣстни невидими сѫщества, които се укротяватъ само съ музика, затова тя тамъ е необходима. Нападнатъ те лоши мисли, тѣ сѫ такива невидими сѫщества. Ще почнешъ да имъ пѣешъ. Напримѣръ, да кажемъ, дойдатъ нѣкои сѫщества, такива военни, съ воененъ духъ, и ти, щомъ станешъ, почнешъ да бъхтишъ този-онзи. Какъ може да ги укротишъ? (Учительтъ свири много тихо, ритмично, съ прѣкѫсвания.) Всичкитѣ духове, колкото ги има наоколо, ще си отидатъ. (Учительтъ свири, и тихо приглася съ уста.) Сега, това сѫ звукове, които сѫществуватъ въ природата. (Учительтъ пѣе хм-хм-хм-хм-хм....) Туй сѫ все окултни упражнения, тѣ сѫ ритмични. И, тогава, каквото и да е твоето състояние, съ музиката ти можешъ да го измѣнишъ. Сега, тия упражнения може да ги употрѣбишъ и когато си въ едно възбудено състояние, за смѣняване на енергията, Нѣкой пѫть, тази енергия може да е толкозъ много набрана, че да избухне, като нѣкоя бомба. (Учительтъ свири). Всѣкога ще минавате отъ силнитѣ къмъ тихитѣ пѣсни — отъ силното къмъ тихото. Българитѣ, когато засвирятъ „Цвѣте мило“. ... всé едно го каратъ. (Учительтъ свири). Съврѣменнитѣ музиканти не знаятъ едно нѣщо, че отъ всѣки единъ пръстъ излизатъ особени енергии. Да кажемъ, че азъ взема третата позиция съ третия пръстъ, и послѣ, взема басовата струна съ втория пръстъ, ще имате два различни тона по качество и по сѫщество. Онзи, който се занимава съ окултната музика, ще види, че упражненията въ нея сѫ малко по-другояче, нѣкои позиции съвпадатъ, но има особено размѣстване. Туй окултно свирене само Паганини го е знаялъ, и той си е мѣстилъ пръститѣ по особенъ начинъ. Неговото свирене не могатъ да го възпроизведатъ, защото той е свирилъ по особенъ начинъ съ пръститѣ си. Сега, ще понапрѣгнете ума си малко, да мислите, за да се създаде у васъ едно желание да пѣете. Легните си вечерно врѣме, ще си кажете: „Искамъ да стана музикаленъ, музикаленъ, музикаленъ“. И бѫдете увѣрени, че щастието ви въ свѣта зависи само отъ музиката. Търговцитѣ загубватъ кредита си, когато загубятъ музиката. Всички изгубватъ, когато изгубятъ музиката. Тогава ти си неразположенъ, и този — онзи човѣкъ ще ги оскърбишъ, ще си създадешъ неприятность. Пъкъ щомъ си музикално настроенъ, ще пѣешъ, и ще се отнасяшъ музикално. Ако ние сме музикални, ще говоримъ естествено. И затуй, бихъ желалъ, когато излизате въ природата, да се вслушвате въ нея. Вие не сте се вслушвали въ течущитѣ извори. Каква приятна музика има между малкитѣ камъчета! Пъкъ въ нѣкои мѣстности, въ нѣкои гори, когато шумолятъ тамъ листата, особена музика има! Когато влизате въ природата, отъ тамъ ще черпите вдъхновение. Не се ли вслушвате въ пѣенето на природата, нищо нѣма да научите. Всичкото изкуство е тамъ! Да се вслушвате какъ пѣе изворътъ, послѣ да разбирате гласа на животнитѣ, на птичкитѣ, особено, какъ започватъ, какъвъ концертъ има, и най-послѣ, басоветѣ какъ идватъ да пригласятъ. Цѣлъ оркестъръ е туй! Единъ музикантъ, който има туй ухо, ще чуе това, което никога въ живота си не е чулъ. И, ако нѣкой съврѣмененъ музикантъ би написалъ нѣкое музикално творение, какъ птичкитѣ започватъ своята молитва, той би произвелъ цѣлъ фуроръ. Нѣкои се опитватъ да подражаватъ на гърмотевицата. Мѫчатъ се да схванатъ най-грубото, но и туй не могатъ. Впрочемъ, тия най грубитѣ гласове донѣкѫдѣ сѫ успѣли, налучкали сѫ ги, но, какъ пѣятъ птичкитѣ, тѣ още не могатъ да имъ подражаватъ; само нѣкои цигулари могатъ да подражаватъ. А въ окултната музика всичко туй е подражаемо. Та, сега, като ученици на окултизма, ние не искаме да станете музиканти, но да разбирате окултната музика, да се ползувате отъ нея. Сега, нѣкои, които сѫ религиозни, ще кажатъ: „Ами ония четива?“ Всѣко едно четиво, като го четешъ, ако имашъ музикално настроение, ще го разберешъ по единъ начинъ, а ако нѣмашъ музикално настроение, ще го разберешъ по другъ начинъ. И всѣкога Божествениятъ Духъ работи музикално. Той, когато дойде, никога не говори грубо, музикално говори, и даже, тъй, отмѣрено. Въ Божествения езикъ нѣма излишни думи. Думитѣ сѫ малко, но съдържателни. Всички думи сѫ опрѣдѣлени, не можешъ да имъ дадешъ двѣ значения. И много думи отъ Библията иматъ нѣколко значения. Туй не е свещенъ езикъ. Свещениятъ езикъ е неизмѣняемъ! Има такъвъ езикъ, и той е чисто Божественъ. И само онзи, който е разбралъ музиката, той ще разбере този езикъ, ще разбере Божествената поезия на нѣщата. Та, ще започнете отъ музиката, и само така ще се облагородите, и ще създадете характеръ. Безъ музика, всички усилия, въ каквото и да е направление отправени, ще бѫдатъ напразни и парализирани. И за туй, азъ бихъ желалъ, мнозина отъ васъ да свирятъ, да пѣятъ. Ще имаме свирци, и щомъ се обяви нѣкѫдѣ споръ, нѣкакво недоразумѣние, тѣ ще засвирятъ, и всичкиятъ този споръ ще утихне. Нѣма да пращаме особени комисии. Знаете какво ще направимъ? Двама братя се скаратъ, ние ни най-малко нѣма да споменаваме, че сѫ се скарали, но ще ги повикаме, ще имъ дадемъ единъ концертъ, ще има особени пѣсни за тѣхъ, и тѣ, като слушатъ, ще кажатъ: „Хайде да се примиримъ“. А сега, ако изпратимъ една комисия да ги примири, пакъ ще има споръ. Пъкъ тъй, ще ги извикаме, ще имъ изсвиримъ нѣщо, и музиката ще създаде това, което другъ не може да направи. Та, отъ туй гледище, ние ще проучваме окултната музика въ нейното приложение. Нѣкои отъ васъ по-скоро ще схванатъ, и тѣзи, които по-скоро схванатъ, менъ ми е приятно. Тѣ нека гледатъ да упражнятъ своя импулсъ върху другитѣ, и у тѣхъ да се създаде този музикаленъ импулсъ. И, азъ желая, всички да сте музикални! Сега, нѣкои сте на опашката, да се не обезсърчавате. Опашката, и тя е потрѣбна. Тъпанътъ, тъй да го ударишъ, ще се чуе, нали? И тъй, музиката е едно спомагателно чувство за развиването на нашитѣ способности. За развиване на нашия умъ, на нашето сърце е потрѣбна музика. И затуй, поетитѣ всѣкога създаватъ своята поезия лѣтно врѣме, когато природата се събужда, когато птичкитѣ пѣятъ, или когато чуятъ, че нѣкоя мома пѣе, и веднага, като се върнатъ, седнатъ „тръст—тръст—тръст“ напишатъ нѣщо. Когато пѣешъ, ти се унасяшъ, не мислишъ, че те слуша нѣкой. Пъкъ нѣкои, пѣятъ за ефектъ, и казватъ: „Дали ме слушатъ?“ Мислишъ ли, когато пѣешъ, когато свиришъ, да те слуша нѣкой, то е обикновена музика. Да свиришъ за себе си, и да пѣешъ за себе си, тогава ще имаме музика. Сега, разбира се, нѣкои отъ по-даровититѣ ученици, ще спомогнатъ много за вашето умствено развитие. И разсѣйването на паметьта, дѣто нѣкои сте разсѣяни, дѣто губите паметьта си, то е по причина, че музикалното чувство въ васъ не е развито. Губенето на паметьта произтича отъ дразнене, трѣвоги, насилия. Съврѣменниятъ свѣтъ е пъленъ съ такива трѣвоги, на всѣка стѫпка се срѣщатъ такива трѣвоги. А музикалното чувство постепенно ще прѣмахне тия трѣвоги, и ще даде едно уравновѣсяване на душата. Тогава, умътъ се запазва по-спокоенъ, и паметьта ще бѫде силна. Сега, изпѣйте пакъ „Сила жива“, но по-тихо. (всички изпѣхме туй упражнение). Разбира се, на първо врѣме, всѣка сутринь, най-даровититѣ отъ васъ, ще отдѣляте за музика 1 часъ, най-даровититѣ, казвамъ, ще отдѣлятъ за музика 1 часъ, сутринь или вечерь; може сутринь да взематъ ½ часъ, и вечерь ½ часъ, та цѣлъ часъ. Онѣзи — срѣднитѣ, ще се занимаватъ ½ часъ, а другитѣ — 15 минути. Ще се упражнявате най-малко 15 минути да пѣете. Онзи човѣкъ, който не е разположенъ да пѣе, като го накарашъ да пѣе, той ще каже: „Е, 15 минути, докато се наглася, това-онова, ще мине врѣмето“. Да, 15 минути сѫ достатъчни. Импулсъ само да се даде. Онзи, който трѣбва да се развива, не му трѣбва много. И този импулсъ постепенно ще се усили. Много мѫчно е да дадешъ дълго упражнение на този, у когото тия органи не сѫ развити, значи, да се откаже отъ музиката. По 15 минути всѣки може — 15 минути, ½ часъ и 1 часъ. Онѣзи, които ще пѣятъ 1 часъ — тѣ сѫ нѣколко души, десетина души, но не по амбиция, да не кажатъ нѣкои — и ние можемъ 1 часъ, не, ще пѣете по разположение. Щомъ като пѣешъ 1 часъ, да се яви у тебе едно желание да пѣешъ още, и да кажешъ: „Бихъ желалъ да пѣя още, но толкова е опрѣдѣлено, стига толкозъ“, Онзи, който пѣе часъ — да каже: „Бихъ желалъ още да пѣя, но толкозъ е опрѣдѣлено“. И онзи, които пѣе 15 минути, и той да каже. „Бихъ желалъ да пѣя още, но толкова е опрѣдѣлено“. Все да остане нѣщо, единъ малъкъ импулсъ да ви подтиква къмъ пѣене. Това е правилно. Като ученици, ще ви дамъ една тема да я прѣдставите въ музика. Ще ви дамъ нѣколко думи да имъ турите единъ гласъ — кой колкото може. Ако нѣкой не може, нѣма да го считаме за грѣхъ, колкото можете. Ако не можете да го нотирате, ще го изпѣете, ще дойдете тукъ като ученици, ще го изпѣете единъ, втори, трети, четвърти. Това ще бѫде едно приятно забавление. Ще имате тъй наречения окултенъ концертъ. Онези, които сѫ даровити, съ тази окултна музика, тѣ подобряватъ своята музика въ свѣта. Ще почнатъ да се различаватъ отъ другитѣ музиканти. Окултната музика не е за свѣта, но тя може да послужи за единъ потикъ на съврѣменната музика, и всѣки единъ музикантъ може да се ползува, да прѣдстави песнитѣ въ малко по друга свѣтлина и свиренето и пѣенето. Как трѣбва да пѣемъ. Ще имаме единъ начинъ за пѣене, втори начинъ, трети, и на опитъ ще видите по какво се различава окултното пѣене. Щомъ пѣемъ по окултенъ начинъ, гдѣто запѣешъ, веднага настава тишина. Единъ човѣкъ, които пѣе окултно, то е заразително, ти не може да се избавишъ, у тебе се заражда едно желание да слушашъ, ще зарѣжешъ работата си, и ще кажешъ: „Отлично пѣе!“ Туй, което пѣе, той го прѣживява, и съ ума, и съ сърцето си, и съ душата си. Въ ума и сърцето влизатъ сили, цѣлото битие пѣе, взима участие, то не може да се изрази съ думи. И народа има нѣкои, даже прости хора, които пѣятъ окултно. Но тѣ пѣятъ само по настроение, не пѣятъ всѣкога. Тази недѣлна вечерь не е за единъ окултенъ урокъ по музика. Всичкитѣ часове не благоприятствуватъ за една окултна музика. Сега, допуснете, че васъ ви осѫдятъ на смърть, и ви кажатъ: „Ще ви помилваме само тогава, ако за една година се научите да пѣете хубаво. Ще ви подаримъ живота, само ако се научите въ една година врѣме да пѣете хубаво“. Може ли да се научите? И какъ ще пѣете! И съ какво вдъхновение! И ще кажешъ: „Какъ да не пѣя? Ще пѣя“. И дѣйствително, влюбенитѣ пѣятъ добрѣ. Той казва: „Отъ тази пѣсень зависи моя животъ“. Пъкъ онзи, който не е осѫденъ на смърть, не може да пѣе. Сега, ако вземете да пѣете думитѣ: „Сила жива“, „Сила жива“, „Сила жива“, питамъ ви: ако нѣкой каже „Жива сила“ и „Сила жива“, едно и сѫщо нѣщо ли значи? Въ окултната наука „Сила жива“ значи, сила, която излиза отъ животнитѣ, а „Жива сила“ — сила, която излиза отъ хората. Едната сила трѣбва да мине прѣзъ животнитѣ, едната излиза отъ материалното, а другата отъ живота, отъ него излиза сила, която е разумна. Туй е окултното значение на „Сила жива“ и „Жива сила“. И когато казвамъ: „Азъ любя“, това се отнася само до физическото поле, то е материалниятъ човѣкъ — любишъ нѣкого. Но, когато кажешъ „любя“, тази любовь не е материална, тя е духовна. Когато не туришъ „азъ“, то не е материално. „Азъ любя“, значи, ти имашъ извѣстенъ интересъ. Като кажешъ „азъ вѣрвамъ“, то е слабо, то е материално, имамъ интересъ да вѣрвамъ. Но „вѣрвамъ“, то е силно. И всички онѣзи думи, които иматъ нужда отъ подкрѣпа, сѫ слаби. „Жаденъ съмъ“ — то е силно. Този, който каже „азъ съмъ гладенъ“, той не е гладенъ. Гладниятъ човѣкъ нѣма врѣме да каже „азъ съмъ гладенъ“. Той съкратява врѣмето и казва: „Гладенъ съмъ“, а не „азъ съмъ много, много гладенъ, че стомахътъ ми“ и т. н. Тъй че, които казва: „Азъ съмъ гладенъ, дълъгъ пѫть съмъ ходилъ“ и пр., той не е гладенъ; туй да го знаете. Туй е психологически законъ. „Любя“, то е силно. „Азъ много ви любя“ — нищо не люби той, той най-малко люби. И това може да се опита. Тъй седи истината. „Любя и обичамъ“, вибрациитѣ на „любя“ сѫ едни, а вибрациитѣ на „обичамъ“ сѫ други. Дали ги съзнавате или не, то е другъ въпросъ. Но, като вземете да пѣете, ще забѣлѣжите това. Само чрѣзъ музиката ще познаете коя дума е по-силна, и коя по-слаба, Запримѣръ, да допуснемъ, че седите при нѣкой скѫперникъ. Може да направите единъ музикаленъ опитъ, Той седи, като че ли, както казватъ „змия влѣзла въ кесията му“, седи, държи кесията си, не може да я отвори. Вие почнете да му пѣете „любя“, „любя“ (Учительтъ пѣе тихо тѣзи думи), и не мислите заради него, ако вие съ това пѣене нагодите този човѣкъ, той, както седи, вниманието му за паритѣ ще почне да се отвлича, отвлича, изведнъжъ ще извади кесията си, и ще я отвори. Наблюдавайте, има такива музиканти, които знаятъ този психологически законъ. Такъвъ музикантъ седи, нищо не казва, не подава шапка, но, като засвири ... Майсторътъ-свирачъ, които разбира окултната наука, не ходи да подава шапката. Той, като седне и почне да свири, слушательтъ стане веселъ, нѣкаква идея му дойде, и най послѣ казва: „Най-послѣ, и азъ да се проявя, като човѣкъ, ще дамъ единъ левъ“. Почне да бърка въ кесията, извади единъ левъ, два ... Онзи още свири. Този вади 3, 4, 5, 6, 7, 8, 10, 20, лв., и като ги даде, нему му е приятно. Но, ако онзи не свири, този нищо не дава. Това сѫ вибрации, нагодени за разширение на съзнанието. Нѣкой пѫть, азъ ще ви избера единъ такъвъ човѣкъ, и мислено да му пѣете, да видите, дали той ще си извади кесията. Азъ ще ви опитамъ, дали знаете да пѣете. Не е важно само да пѣешъ, но дали можешъ да произведешъ резултати. Ако дѣйствувашъ върху съзнанието на скѫперника, твоята музика е окултна, Божествена, и съ нея можешъ да работишъ. Въ Америка туй го практикуватъ, но нѣкой пѫть не може да успѣятъ, не взиматъ пари. Отиватъ да пѣятъ, и като пѣятъ, богаташътъ, който може да даде и 10,000 лв., не само че не изважда кесията си, а я затваря и му дава само 20 — 30 лв., не повече. Тѣ много пѣятъ, но не могатъ да засѣгнатъ онази дълбочина на душата. А нѣкои сестри, отиватъ по нѣколко заедно на нѣкое мѣсто, изпѣятъ нѣкоя пѣсень, и този, послѣдниятъ, отвори кесията си, и даде 10, 15, 20,000 лв. за музиката. И по този начинъ събиратъ пари. Други, цѣлъ хоръ отиватъ да пѣятъ и, като се върнатъ, едва ли иматъ 1/100 отъ туй, което първитѣ нѣколко иматъ. Тъй че природата отваря кесията само за този, който е съгласенъ съ нейнитѣ закони. Затуй казвамъ, че ние ще работимъ съобразно живитѣ закони на природата. А въ резултатитѣ на живитѣ закони, тамъ нѣма никакви изключения. И послѣ, когато се свири, когато се пѣе, ще внимавате, ще се вслушвате въ гласа на другитѣ. Нѣкои отъ васъ не внимаватъ. Най-първо, ако ти не можешъ да владѣешъ гласа си, слушай тѣзи, които пѣятъ по-вѣрно, давай ухо, и се учи отъ тѣхъ. И, ако всинца вие внимавате, по този начинъ ние ще пѣемъ отлично, и въ една година все ще знаемъ повече отъ сега. И тогава ще се улесни работата на тия братя, които се занимаватъ сега съ рѫководене пѣенето. Сега, за окултната музика, азъ съмъ рѣшилъ да опрѣдѣля малко врѣме, нѣколко уроци, и то, да ви прѣдамъ най-елементарнитѣ нѣща. Има работи, които азъ не мога да ги повѣрявамъ; има нѣща, които рѣдко свиря. Даже азъ, който разбирамъ музиката много добрѣ, когато свиря нѣкои отъ тѣзи парчета, пулсътъ на моето сърце се мѣни. За сърцето има опасность, нѣкой пѫть то може да спре. Опасни сѫ тия парчета, затуй много рѣдко ги свиря. Колкото пѫти съмъ свирилъ отъ тия парчета, все ще умре нѣкой, затуй, като дойда до тамъ, не барамъ. Защо ще умре? Ако ритъмътъ на това парче не съотвѣтствува на неговото сърце, той ще го умъртви, но ако съотвѣтствува, той ще се въодушеви. Силната музика е опасна, затуй окултнитѣ упражнения сега не се свирятъ. Трѣбва да се подготвите. Азъ съмъ упражнявалъ окултната музика рѣдко, само веднъжъ съмъ свирилъ, въ Варна. Седѣхъ въ една кѫща, вечерно врѣме бѣше. Въ една кръчма, една тълпа пияници. 10 — 15 души, се разпѣли, вдигатъ шумъ, каратъ се. Свирихъ 15 минути, утихна въ кръчмата. Отъ тогава тази кръчма запустя. Не само това, но и кръчмарьтъ напусна кѫщата. И хазяйката на тази кръчма казваше: „Напусна ме кръчмарьтъ“. И не дойде втори кръчмарь. Но, такива случаи сѫ рѣдки. Музиката е една сила. Нали Мойсей прѣвзелъ онзи градъ съ трѫбене и викъ? Съ музика го прѣвзелъ, съборилъ Ерихонскитѣ стѣни съ музика. Затрѫбили и всички извикали. Туй не е просто извикване, а музикално извикване, И като извикали, всичкитѣ стѣни сѫ рухнали. На сегашнитѣ хора имъ се вижда смѣшно това. Тази година, нали имахте единъ малъкъ опитъ — съ пѣене излѣзохте отъ читалището въ Търново? Ако пѣемъ окултно, тълпата или ще се разбѣга, или трѣбва да се присъедини къмъ насъ да пѣе. И страшна артилерия е туй! И виждаме войницитѣ, когато тръгватъ за бойното поле, всички запѣватъ, ставатъ безстрашни. Но, прѣстанатъ ли да пѣятъ, обърнатъ гърбъ и бѣгатъ. До тогава, докато човѣкъ пѣе, той е смѣлъ и рѣшителенъ. Прѣстане ли да пѣе, той мисли да бѣга. И онази жена, която прѣстане да пѣе въ кѫщи, азъ зная какво мисли — ще бѣга. Ще пѣете! Първото изкушение е да не пѣете. Като станешъ сутринь, да си потананикашъ, да си посвиришъ съ уста. Ако искашъ работитѣ прѣзъ цѣлия день да ти вървятъ добрѣ, да си попѣешъ 15 минути. Едно правило е това. Може да го опитате. Ще станешъ сутринь, ще пѣешъ. Жена, която не пѣе, и мѫжъ, които не пѣе, тѣ не могатъ да въртятъ кѫща, и дѣца не могатъ да възпитаватъ. Туй е много вѣрно. Направете опитъ! Нали тази година ще направите опити? Сега, ще провѣрите моитѣ думи. Пѣйте 15 минути съзнателно, и слѣдъ една година ще видимъ, какви ще бѫдатъ резултатитѣ. Съ помощьта на музиката нашето положение ще се подобри най-малко 50% въ всяко едно отношение. Сега, разбира се, въ музиката има другъ един елементъ, който е опасенъ, затова човѣкъ трѣбва да бѫде чистъ. Може да се вмъкне тщеславието или алчността да печелиш съ нея. Но почнешъ ли да пѣешъ или да свиришъ за пари, парите да сѫ една отъ подбудителните причини, свършилъ си. Музиката трѣбва да бѫде даръ! Пѣешъ ли, ни поменъ нѣма да има в душата ти за пари. Ако нѣкой ти даде пари, да не мислишъ, че като ти даде 5 или 10 лв., та съ това ти е платилъ. Музиката е нѣщо, което не може да се плати. Едно парче, изсвирено окултно, съ нищо не може да се откупи! Та, по този начинъ, онѣзи, които свирятъ на пияно, които свирятъ на китара, цигулка, ще имъ дадемъ окултни правила, какъ да си държатъ лѫковетѣ, какъ да свирятъ, ще имъ дадемъ упражнения за това. Послѣ, ще имъ обърнемъ внимание, какъ да си държатъ пръститѣ, но нѣма да разправятъ това на другитѣ цигулари. Тия упражнения ще ги вмъквате тукъ тамъ, но не всѣкога. Сега, ако поискамъ единъ отъ ученицитѣ да изпѣе една пѣсень, би ли изпѣлъ нѣкой изведнъжъ, безъ да мисли? Азъ ще поканя да пѣе нѣкой, който има хубавъ гласъ. Първото, което ще се яви у васъ е, че ще се стѣснявате, ще мислите, че тѣзи наоколо ви сѫ критици. Не, не сѫ критици. Тукъ всички сѫ приятели, ученици, тукъ критика нѣма. Който се съгласи, ще изпѣе само ½ или единъ куплетъ отъ нѣкоя пѣсенъ. Ако прѣдложимъ на гласуване, съгласни ли сте нѣкой да пѣе? Азъ зная, че всинца не сте разположени да пѣете. Половината от васъ не сте разположени да пѣете. (Учительтъ пѣе и свири на новъ гласъ „Сила жива“.) Е, питамъ, сега може ли да нѣмашъ разположение, ако можешъ така да си пѣешъ? Можете ли да отбѣлежите нещо, т.е. да нотирате пѣсента? Малкото, което доловите, печалбата отъ това е ваша. Сега, нѣкои отъ тия упражнения ще внесемъ въ нѣкои ваши концерти, и ще забѣлѣжите ефекта въ публиката. Въ срѣдата, тъй, между другитѣ номера, ще турите едно окултно упражнение, само да видите ефекта, да видите на опитъ какво брожение ще се произведе, като вмъкнемъ туй упражнение. Веднага ще забѣлѣжите едно шумоление въ публиката. Най малкото, тази публика, която е седѣла спокойно, ще стане въ нея едно брожение. Туй показва минаване отъ едно състояние въ друго. Като мѣни човѣкъ състоянията си, у него става движение Това сѫ упражнения само за тониране на организма. Демагнитизиранъ си, неразположенъ си, започни да пѣешъ едно окултно упражнение — 5, 10, 15, 20 минути, и ще се тонирашъ. Тъй. Сега, азъ забѣлѣзвамъ, нѣкой пѫть пѣснитѣ ги пѣете по-добрѣ, а нѣкой пѫть има нѣкаква дрезгавина вѫтрѣ въ гласоветѣ ви. Потрѣбно е дълго врѣме да пѣете, докато се тонирате. Цѣла една година ви трѣбва, за да можете да си тонирате чувствата. Не е лесно това. Дълго врѣме трѣбва да пѣете и да свирите, понеже се намираме въ единъ свѣтъ, гдѣто има ужасни бури, та да можемъ да укротимъ това бурно море. Тия окултни упражнения сѫ за нѣкое поле само. Послѣ, има особенъ начинъ за ходене, съ особени движения. Ще тръгнемъ и ще пѣемъ на отворено мѣсто, на широко мѣсто. Тогава ще има ефектъ. Ама никой да не ни вижда, да нѣма свѣтски хора, тамъ чуждо око да нѣма. Да ни виждатъ само дърветата, птичкитѣ и изворитѣ, да сме свободни въ дѣйствията си. Та, такива музикални излети ще направимъ ние. При особени врѣмена ще ви водя. Трѣбва ни равно мѣсто, равнина, но и на високо мѣсто, и тамъ ще направимъ туй упражнение. Ще си носимъ цигулки, китари, ще пѣемъ, ще свиримъ, ще ходимъ ритмично, и ще видите какви ще бѫдатъ ефектитѣ. Слѣдъ това, като се върнете въ домоветѣ си, цѣлиятъ день ще тракате. Тъй ще сте настроени, че нѣма дори да ви трепне окото, да влѣзете въ София тъй, ритмично Особена е музиката. Когато човѣкъ е музикално настроенъ, не му мисли много. Но ние ще седимъ доста дълго врѣме тамъ горѣ, че да се върнемъ нормални въ града, т. е. нормални за свѣта. Ние въ сегашното си състояние именно сме анормални, а тѣ го считатъ нормално. Та, ние, тамъ горѣ, всички сме въ нормално състояние, а като слѣземъ долу, пакъ ще приемемъ първото анормално състояние. Тъй че, ще угодимъ и на себе си и на свѣта. Ако искате да се убѣдите въ силата на упражненията, можемъ да направимъ слѣдующия опитъ въ края на годината. Ако искате, може да дадемъ единъ урокъ на Софиянци. Ще тръгнете 100 души или най малко 200 души, и съ пѣене ще минете прѣзъ града. Ще тръгнатъ подирѣ ви по сѫщия начинъ, като васъ, и мѫже и жени. Туй става толкова естествено. То е зараза. Като минете вие, тѣ ще забравятъ общественото мнѣние, и току-вижъ, тръгнатъ подирѣ ви всичкитѣ. И като прѣминете отъ единия край на София до другия, ще има най малко 200 — 300 души отъ подирѣ ви. Душата е отзивчива. Тъй сѫ били всичкитѣ окултни школи, свирили сѫ и сѫ пѣли. Като отишълъ Саулъ, като влѣзалъ въ музикалното училище на пророцитѣ, и той направилъ като тѣхъ. Като идешъ, заразявашъ се съ туй пѣене, съ туй движение, и не можешъ да се спрешъ. Разбира се, то е единъ опитъ. Ако искате, може да направимъ опита, но то ще произведе цѣла сензация. Можемъ да направимъ и министри да тръгнатъ подирѣ ни, пъкъ и попове, и владици. То е ужасно нѣщо! Владиката, и той нѣма да съзнава какво прави, но като се върне дома си, ще каже: „Какво стана?“ Ще му е приятно, и той ще се чуди самъ. То е толкова естествено! Както едно течение може да те носи, така и това музикално течение може да те вземе, въпрѣки твоята воля. Владиката, като тръгне, съ своето расо, подиръ васъ, и като се върне, неговиятъ умъ другояче ще мисли, ще се тонира. Казвамъ ви, нѣма човѣкъ, който ще може да се противи на това течение. Има извѣстни числа, извѣстни закони, които дѣйствуватъ, стига да идете. Може да направимъ единъ опитъ, да докажемъ влиянието на музиката. Най-първо, ще докажемъ каква сила има музиката. Затуй, ще приложимъ тази музика и при възпитанието на малкитѣ дѣца. Ще употрѣбимъ музиката, като едно срѣдство за възпитание на дѣцата, за внасяне редъ и порядъкъ. То е едно Божествено срѣдство, но се изисква изучване на тия окултни закони, които сѫ малко трудни. Но, азъ вѣрвамъ. Ще направимъ малки, микроскопически опити, и ще видимъ какъ дѣйствува музиката върху насъ, Най-първо ще направимъ опити съ себе си, послѣ върху външнитѣ. И щомъ излѣзе тъй, че 200 – 300 души могатъ да тръгнатъ подиръ васъ, сигурни можете да бѫдете въ успеха. Защото въ окултната музика се изисква голѣмо присъствие на ума, на сърцето и на волята, равновесие се иска; ще имашъ дисциплинирана воля, отъ нищо няма да се смущавашъ, понеже то е единъ великъ Божествен законъ, който царува въ цѣлия козмосъ, въ цялата природа. Ти като си в съгласие, въ хармония съ себе си, цѣлата природа е съ тебе и нѣма кой да ти се противи. Съ тебе ли е тя влѣзешъ ли въ съгласие съ природата, всичко става. Отъ туй гледище, после ще проучваме и други области. Музиката нѣма да вземе всичкото ни врѣме, 5 — 6 — 7 музикални урока ще имаме прѣзъ годината, най-много 10, не повече. А сега, темитѣ за плача, останаха не четени. Хайде, за втория пѫть ще ги четемъ! Сега, малко да си починете, отдъхнете си. За нѣколко минути ще имаме една малка почивка. Т. м. 3 школна лекция на общия окултенъ класъ (II година) 15.Х.1922 г. Ст. София.

От томчето "Положителни и отрицателни сили" 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Пѫрво издание София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ПРАКТИЧНО ПРИЛОЖЕНИЕ НА МУЗИКАТА. Защо е злото, краенъ отговоръ не може да ни се даде. И онзи, който е създалъ свѣта, отговоръ за дѣлата си не може да ни даде. Това да го знаете! Не само вие, но и никой, вънъ отъ свѣта, не знае, защо е създаденъ свѣта. Сега, ако нѣкой ви запита: Защо сте дошли тази вечерь въ този салонъ? Ще кажете, че ви е събралъ нѣкой. Истинската причина никой не може да обясни. Нѣкой ще каже: „Азъ трѣбваше да дойда“. Можеше да бѫдешъ боленъ, можеше да си счупишъ кръста, можеше да имашъ хиляди прѣпятствия, но понеже не се случи това, затуй сте дошли. Ще турите въ ума си мисъльта да се учите, а не само да прилагате. Но това да бѫде съзнателно, а не да имате такова натегнато състояние. Има методи, които спъватъ. Когато събудите съзнанието у малкото дѣте да мѣри боя си, когато то започне да мисли, колко е израснало, растенето се спира. Обърнете ли внимание, че трѣбва да бѫдете светии, вашето съзнание спира тамъ. Всѣки день може да се молите, но нито единъ милиметъръ нѣма да израстете. Като прѣстанете да мислите за това, вашата святость ще се увеличи. Святостьта е резултатъ. Запримѣръ, нѣкои мислятъ за свѣтлината. Тя нѣма да дойде. Свѣтлината е резултатъ на извѣстни елементи. Като докарашъ въ съчетание тия елементи, тя ще дойде. Ако се тревожишъ за свѣтлината, а не обръщашъ внимание на елементитѣ, които взиматъ участие въ съчетанието на тази свѣтлина, ти изгубвашъ основата. Значи, първото нѣщо, основниятъ принципъ у насъ, това е Любовьта, не вашата любовь, не сегашната ви любовь, но Любовьта, която е създала цѣлия козмосъ. Любовьта, отъ която произтичатъ всички живи сили въ природата, всичко. Животътъ и неговитѣ състояния: и добро и зло, всичко произтича отъ нея. Прѣстане ли тя да работи, всичко ще заспи: и добро и зло, и то ще прѣстане да работи. Слѣдователно, тази Любовь трѣбва да влѣзе, като основа. Влѣзе ли тя въ живота ни, всичко ще оправи. Значи, има нѣщо въ васъ, което трѣбва да имате прѣдъ видъ. Сега, тази вечерь ще имаме едно окултно упражнение по музиката. Ще пристѫпимъ къмъ него, да ви дамъ понятие за трансформиране на енергиитѣ по единъ музикаленъ начинъ. И тъй, ние опрѣдѣляме Любовьта така: три качества има въ нейното проявление. Първо, когато Любовьта се проявява въ сърцето, произвежда най-нѣжното чувство, чувство, което прониква въ всички други чувства! Слѣдователно, то господствува навсѣкѫдѣ, отъ него по-нѣжно чувство нѣма. Това е за сърцето. Тогава, при туй чувство ще се образува у васъ ново сърце. Казва се въ Писанието: „Ново сърце ще направя“. Тамъ законътъ е сѫщиятъ. Туй чувство, като дойде, то ще създаде сърцето, и ума ни ще се прѣобрази. Казва апостолъ Павелъ: „Ще се прѣобразимъ“. Какъ ще се прѣобразимъ? Любовьта, като дойде въ ума, произвежда най-мекия погледъ. Погледътъ има най-меката свѣтлина, свѣтлина, която прониква на всѣкѫдѣ, и на която зрѣятъ най-добритѣ плодове; на тази свѣтлина всичко расте и зрѣе. Това е второто качество на Любовьта. Третото качество: когато тя се прояви въ материалния животъ, произвежда най-сладката дума. Тази дума нѣма да бѫде нѣщо особено, тя ще бѫде една обикновена дума, но само онзи, у когото се е проявила тази любовь, може да схване тази дума. Може да бѫде обикновена дума: „кѫдѣ отивашъ“, но тази дума ще бѫде тъй произнесена, тъй ще звучи, че вие прѣзъ цѣлъ животъ ще я помните, всѣкога ще ви въодушевлява. Слѣдователно, най-нѣжното чувство, най-мекиятъ погледъ и най-сладката дума. Питамъ: Ако вие, сега, може да кажете най-сладката дума, какво ще бѫде за васъ? — Щѣхте да бѫдете най-добритѣ ученици. Слѣдователно, ако вие можете да кажете тази дума, всинца ще бѫдете на небето. Слѣдъ като се прояви туй нѣжно чувство, то произвежда изящната Любовь. Туй чувство произвежда и чистота. Само тогава можемъ да бѫдемъ чисти. Безъ туй чувство, чистотата е невъзможна. Щомъ туй чувство се прояви въ душата ви, тогава може да очаквате тази Божествена чистота въ васъ. Второ, когато се появи този мекия погледъ, непрѣменно ще дойде тази свѣтлина въ ума ви. И когато дойде сладката дума, непрѣменно ще се прояви свободата въ душата ви. Слѣдователно, това сѫ тритѣ качества, които трѣбва да ги имате, Вънка отъ тѣхъ, колкото и да философствувате, колкото и да си туряте каквото и да е друго опрѣдѣление, вcé ще се поставите на единъ фалшивъ пѫть. Тия нѣща азъ съмъ ги провѣрилъ деветдесеть и деветь пѫти, и опититѣ, които съмъ правилъ върху тази основа, сѫ ми дали отлични резултати, безъ никакво изключение. Казвате; „Не може ли по другъ начинъ?“ Азъ казвамъ: абсолютно не може! Азъ съмъ опиталъ всичкитѣ системи, разбирате ли? Всичко съмъ приложилъ. Тази система е система на природата, тя е Божествена, тя е система безъ изключение. Искамъ да ви дамъ единъ положителенъ отговоръ, че е така. Вие седите нѣкой пѫть, и си мислите: единъ човѣкъ, който говори за Бога, трѣбва ли да пѣе, трѣбва ли да свири? Религиознитѣ хора иматъ смѣшни възгледи. Святиятъ човѣкъ да вземе цигулката и да свири! Той трѣбва да бѫде мълчаливъ, като дѫбъ. Не, отъ лицето на святия човѣкъ ще блика свѣтлина, и той ще говори най-много: „Ти внимавай, ти внимавай!“ На всички говори, всѣкиго туря въ правия пѫть. Той вдига най-голѣмата гюрултия. И, като го туришъ нѣкѫдѣ, трѣбва да го загасишъ, трѣбва да туришъ единъ кранъ, да го затворишъ нѣкѫдѣ, но пуснешъ ли го, той казва; „Дрънъ, дрънъ“. Понеже святитѣ хора вдигатъ най-голѣмъ шумъ, затуй хората не ги искатъ въ свѣта. Защо не ги искатъ? Казватъ: „Не мога да го търпя! Не можешъ, разбира се. Сега, отъ васъ искатъ разумна свобода, и вашитѣ отношения трѣбва да бѫдатъ, единъ къмъ другъ, естествени. Ще бѫдете естествени, безъ никакви преструвки. Не говоря за откровеность, защото има една откровеность, която е неестествена — откровеность естествена, откровеность чистосърдечна, като дѣте, като Божествено дѣте, за такава откровеность говоря. Ще пѣешъ, когато ти се пѣе; ще запѣешъ, и не се бой, който и да е тамъ. Ама имало боленъ. Ако твоята пѣсень е Божествена, този боленъ ще стане отъ леглото си, и ще оздравѣе. Той ще ти каже: „Благодаря, че ми запѣ“. Има пѣсень, която дразни хората. Тогава не пѣй. Тази вечерь, ще имаме едно упражнение: „Сила жива изворна течуща“. То ще бѫде първото окултно упражнение по музиката, Ние ще се отклонимъ отъ всички музикални правила. Сега, ще кажете: „Ама туй не е по правилата на музиката“, Задръжте си за васъ тази ваша музика. Вашата музика я дръжте отвънка, а тази вечерь ще изпълнимъ едно упражнение по окултната музика. Ако можемъ да го усвоимъ, добрѣ, ако не, за другъ пѫть ще го отложимъ. (Учительтъ нагласява цигулката си). Сега, поразпуснете се малко, ще пѣете, нали? Поотпуснете си гърлата! Нѣкой ще каже. „Азъ съмъ старъ“. Никакви стари хора не искаме, а пѣвци. Азъ ви считамъ всички сега за хоръ. Другитѣ ще ви избиратъ, ще опитватъ гласоветѣ ви на цигулка. Азъ не ви избирамъ, ще ви взема всички тъй както сте, и считамъ, можете да пѣете. Сега, ще се тонираме. Тониране е това. (Учительтъ свири на цигулката, и пѣе упражнението: „Сила жива изворна течуща, сила жива изворна течуща, зум мезум, зум-мезум, бином тумето, зум-мезум, зум-мезум, бином тумето“.) (Всички заедно изпѣхме нѣколко пѫти упражнението). Половината отъ пѣсеньта е неизвѣстна. Сега, съ тази пѣсень ще опитаме какъ се прѣвръщатъ енергиитѣ. Добрѣ, тия думи могатъ ли да се пѣятъ на другъ гласъ? Може ли да го нотирате? Значението на думитѣ въ първата половина отъ упражнението, ги разбирате, но на другата половина — не. Значи, онова, което не знаете, може да го пѣете. Слѣдователно, ние можемъ да направимъ и онова, което не знаемъ. Ние ще ви създадемъ редъ окултни упражнения. Сега, да изпѣемъ пакъ упражнението (Всички го изпѣхме). Свършена работа! Още веднъжъ! (Изпѣхме го още веднъжъ). Сега, думитѣ въ това упражнение сѫ нагласени на тонове, които сѫ въ възходяща степень, И вибрациитѣ имъ сѫ такива. Тъй че, когато искате да се тонирате, може да пѣете това упражнение, Щомъ пѣете, всѣкога ще се тонирате. Не разположени сте, започнете. Сега, съ туй упражнение ще направите опитъ. Имате най лошото разположение, ще изпѣете упражнението, и ще видите резултатитѣ, само ако не забравите гласа. Гледайте да запомните гласа, Изпѣйте го още веднъжъ! (Изпѣхме го още веднъжъ). Думитѣ „зум мезум“ въ окултната музика регулиратъ, тѣ сѫ равнодѣйствуващи сили, сили, които регулиратъ всичко. „Зум-мезум“ тѣ сѫ мѣрка „Тумето“ има едно отъ най-хубавитѣ съдържания, но понеже съдържанието е толкозъ хубаво, азъ не искамъ да ви го прѣведа, защото ще се опетни. Тъй ще го пѣете, безъ да знаете прѣвода. Сега, вие може да го тълкувате, както искате, всѣки може да му даде какъвто иска прѣводъ. Трѣбва да знаете, че това и редъ други упражнения сѫ необходими за васъ. Тия упражнения нѣма да ги изнасяте навънъ, за школата сѫ. Вие ще правите опити съ тѣхъ, и когато сте убѣдени въ силата имъ, ще ги кажете. Нѣма да ги изнасяте навънка, ще правите опити, ще наблюдавате, и единъ день, когато ще имате резултати, тогава може да ги повѣрите. Но вие ще кажете: „Нали това е едно благо, защо да не го повѣримъ на свѣта?“ Какво ще го повѣрявате, другитѣ хора си иматъ пѣсни. (Я го изпѣйте пакъ! Изпѣхме го наново). Нѣкой пѫть, като дадете концертъ, туй ще го турите между номерата, като куриозъ, да изненадате публиката, да видимъ какъвъ ефектъ ще произведе. Половината е на български, половината — на езикъ, който не го знаете. Още веднъжъ! (Пакъ го изпѣхме). Сега, въ ума ми има една мисъль: да ви повѣря ли втория гласъ, или да го задържа за другъ пѫть? Защото, щомъ вземемъ втория гласъ, ще се измѣни настроението ви. Първиятъ е въ мажорна гама, а вториятъ е даденъ въ минйорна гама. Хайде, още веднъжъ го изпѣйте! (Изпѣхме го още веднъжъ). Сега, именно, при условията, въ които живѣемъ, трѣбва постоянно тониране, а музиката, това е единъ отъ великитѣ Божествени методи за тониране. Трѣбва да пѣемъ, за да се тонираме, и всички трѣбва да пѣемъ. Докато пѣешъ, тонирашъ се, прѣстанешъ ли да пѣешъ, отслабвашъ. Постоянно пѣние, пѣние, за да се тонираме. Я още веднъжъ го изпѣйте! (Учительтъ свирѣше на цигулка, и ние всички изпѣхме упражнението два пѫти). Вижъ, какъ лесно се усвоява! Вижъ, какви опитни пѣвци сте всички! Значи, първото упражнение е много сполучливо, прѣпорѫчва ви. Ако тъй може да завършите, отлична е работата. Още веднъжъ го изпѣйте! (Изпѣхме го всички още веднъжъ). Всѣкога ще спазвате правилата, да не изопачавате. Като пѣете „зум мезум“, да не дойде тамъ да протакате. Това е упражнение, не е пѣсень, Това азъ го наричамъ окултно упражнение, думитѣ сѫ нагласени на особени гами. Ще минемъ къмъ окултната музика, за да може да се пробудятъ нѣкои висши чувства. Тѣ могатъ само чрѣзъ музика да се пробудятъ, да дадатъ новъ импулсъ. Още веднъжъ! (Изпѣхме пакъ упражнението). Вѣрвамъ, че нѣма да го забравите, нали? Още веднъжъ! Всички пѣемъ упражнението. Азъ взимамъ тия окултни упражнения по музика, макаръ че тѣ сѫ доста трудни, но тия окултни упражнения служатъ за прѣвръщане на енергиитѣ. Запримѣръ, техникътъ, или човѣкътъ на съврѣменната наука, знае да прѣвърне водата въ пара, парата може да прѣвърне на електричество, и да я впрегне на работа. При какви условия? — Ще я ограничи, ще я тури въ единъ котелъ, ще я нагрѣе, ще я сгорещи. По сѫщия начинъ и ние трѣбва да знаемъ да прѣвръщаме тия енергии. Една неприятна мисъль, едно неприятно желание, или едно неприятно чувство може да го туришъ на огъня, да го нагорещишъ, и да ти извърши такава приятна работа, както парата, но, знание трѣбва. Ако нѣмашъ знание, нищо не можешъ да направишъ. Не само да мислимъ, че знаемъ, но, знание трѣбва! Туй знание е потрѣбно, защото въ окултизма всѣкога се развиватъ отрицателни сили. Въ всѣка една окултна школа най-първо се развиватъ отрицателнитѣ сили въ такъвъ грамаденъ размѣръ, че ако не се взематъ мѣрки, много пѫти ученицитѣ пострадватъ. Напримѣръ, въ християнството, защо пострадаха християнитѣ? Защо се повдигна гонение противъ християнството? Християнството бѣше окултна школа. Християнитѣ, като изгубиха правилата отъ Христа, вслѣдствие на това се набраха много отрицателни сили, и като не знаеха какво да ги правятъ, какъ да ги трансформиратъ, повдигна се цѣло гонение противъ тѣхъ, докато се намѣри проходъ. И, ако и вие изгубите методитѣ, които ще ви дамъ, ще дойде сѫщия законъ. Той не може да се промѣни. Християнитѣ казватъ, че езичницитѣ бѣха недоволни. Не, не е тази причината, но онази набрана окултна сила, която трѣбваше да впрегнатъ на работа, не се използува. Напримѣръ, дойде идеята за комуна. Християнитѣ казаха: „Не е врѣме за комуна“. И други благоприятни условия и сили дойдоха, и останаха все неизползувани. Тогава дойде гонението. Всѣкога ще помните това. Законътъ е сѫщиятъ. Ако една благородна мисъль дойде, ако едно мѣроприятие се дава вѫтрѣ въ живота ви, като условие, да го приложите, и не го използувате, ще дойде гонението, непрѣменно ще дойдатъ нещастията. Туй е, като двѣ и двѣ четири. Напримѣръ, имате синъ, той иска да слѣдва по музика, но вие, като баща, ще кажете: „Музиката не е полезна, не е доходна, стани докторъ, то е по-доходно“. Ако ти му се наложишъ, синъ ти постоянно ще ти казва: „Азъ искахъ едно врѣме да стана музикантъ, но ти ме прати за докторъ“. Той постоянно ще ти прави тия неприятности. Та, онова, което се събужда въ васъ, разработвате го. Всѣки ще работи върху себе си. Сега, когато казвамъ, че ще работимъ върху себе си, това е една приятна работа. Сега запримѣръ, туй упражнение можахъ да го отложа тази вечерь, можахъ да кажа тъй: тѣ не сѫ още готови, трѣбва да ги събера нѣкой пѫть, да ги приготвя, че тогава. Но, казвамъ: ще направя опита изведнъжъ, безъ всѣкакво приготовление, то е най-простото упражнение, да видимъ, какъ ще го схванатъ. Може да излѣзе съвсѣмъ несполучливъ, всичко може да стане. Но, въ окултната наука, човѣкъ трѣбва да бѫде смѣлъ. Рѣшишъ нѣщо, ме мисли за послѣдствията. Ти го направи, та, каквото излѣзе. Ти го направи, а отъ невидимия свѣтъ, който взима участие въ всичкитѣ наши работи като видятъ доброто ни желание, тѣ всички се притичатъ на помощь, и половината тѣ ще го извършатъ. Не мислете, че вие извършвате всѣко желание. Трѣбва да бѫдемъ смѣли и рѣшителни. Смѣлъ и рѣшителенъ е човѣкътъ на любовьта. Безъ любовьта хората сѫ крайно страхливци. Благородство безъ любовь нѣма, и знание и интелигентность безъ любовь нѣма. Да се не лъжете! Любовьта е основа на всѣко нѣщо, тя е основа на абсолютната, безграничната Любовь, която движи свѣта. Всѣко движение е движение на любовьта Моята рѫка се протѣга туй движение не е съзнателно, но то е въ зависимость отъ тази любовь. Азъ искамъ да ви помогна. Ние виждаме, че всичко въ свѣта се движи. Тия облаци се движатъ. Мислите ли, че тия облаци се движатъ отъ само себе си? Не, задъ тѣхъ стоятъ интелигентни сѫщества, които ги движатъ. Тия облаци се приготовляватъ да ни полѣятъ земята, да расте всичко. Та, слънцето, цѣлиятъ козмосъ, земята, приливи и отливи, всичко, което се движи, то става по закона на Любовьта — разумно. Послѣ, сродството на елементитѣ — афинитета, то е основано на закона на Любовьта, обичь иматъ елементитѣ помежду си. И послѣ, ще имате слѣдното понятие: любовьта ние не я произвеждаме. Богъ е Любовь, и Той не може да се раздвои въ себе си. Нѣкой казва: „Ти не ме обичашъ“. Не мога да те обичамъ. Да не се лъжете. Свѣтскитѣ хора може да се обичатъ, но вие не може да се обичате, вие може да бѫдете изразъ на тази Любовь. Богъ е Любовь, Той не може да се раздѣли. Тогава, когато кажешъ „ти не ме обичашъ“, ти правишъ упрѣкъ на Бога. Ако ти си готовъ за Любовьта, тя ще дойде, и ще се прояви. Любовьта всѣкога дѣйствува. Сега, всички седите и казвате: „Той не ме обича“. Не се лъжете, то е самоизмама. Нали живѣешъ, животътъ произлиза отъ любовьта. Ти трѣбва да съзнаешъ, че животътъ ти е даръ, любовенъ даръ. Не можешъ да се движишъ, нали? Вложи мисъльта, щомъ се движишъ, да благодаришъ. То е отъ Бога. Ако нѣкой ходи, ние казваме: „Той много митка“. Ами че живиятъ човѣкъ трѣбва да се движи. Само инвалидитѣ седятъ, не могатъ да се движатъ. За нѣкоя жена казваме: „Тя много митка“. Ами че какво лошо има въ туй миткане? Животъ има въ туй. Утрѣ, като стане инвалидъ, легне въ леглото, всички ще кажете. „Дано стане“. Кое е по-хубаво, да митка, или да лежи на гърба си? Азъ бихъ прѣдпочелъ да митка. И ще ви дамъ едно ново схващане на живота. Положителното въ живота, къмъ него ние ще се стремимъ. Движението, това показва, че има животъ; животътъ показва, че има любовь; любовьта показва, че нѣкой заради насъ мисли. Тъй е. Никога не се стремете да ограничите любовьта. Тази любовь е слѣдующата. Азъ ще ви приведа примѣръ. При мене дойде единъ анархистъ, когато бѣхъ въ Русе, младъ момъкъ, прѣдполагамъ на 23 -24 години. Кой го е обърналъ? Той самъ е дошълъ до едно заключение за Бога, разправи ми своята опитность. Краенъ анархистъ е, и казва: „Влюбихъ се въ една мома, и въ тази мома видѣхъ Бога, повѣрвахъ, че има Господь. Когато залюбихъ, въ моята душа се зароди енергия да работя за Бога, да жертвувамъ всичко, да работя за човѣчеството. Но, дойде единъ прѣломъ, и тя се изгуби. Изгуби се тя, и останаха черни петна въ моята душа, изгубихъ силата си“. Черни петна останали. „Когато изчезна любовьта, на мѣстата, дѣто е била свѣтлината, забѣлѣзахъ, черни петна останаха въ душата ми“. Той отишълъ по далече. Казва „Виждамъ, че Христовото учение е нѣщо повече. Ако моята душа и сърце бѣха толкова широки, щѣхъ да любя всичкитѣ хора, и не щѣхъ да прѣтърпя тази криза. Но, понеже сърцето ми е малко, като изгубихъ една отъ овцитѣ, съкрушихъ се. Желая, сега, душата ми да се разшири, че да обичамъ всичкитѣ, както нея обичахъ“. Тъй всички трѣбва да обичаме. Всички тия растения, цвѣтя, бубулечки, млѣкопитающи, всички, които влизатъ въ тебе, да чувствуватъ, че Богъ живѣе, че всичко ти е мило, на всичко да давашъ неговата цѣна. Само така може да разберешъ великия законъ на Любовьта, и тогава нѣма да прѣтърпѣвашъ такъвъ крахъ. Сега, жената се привързва къмъ мѫжа, мѫжътъ се привързва къмъ жената, Не се самоизмамвайте! Мѫжътъ ти не може да ти помогне. Ако той казва, че може да ти помогне, той не говори истината. Той може да ти помогне 50%. Ако ти кажешъ на мѫжа си, „Азъ ще ти помогна“, и ти не говоришъ истината. Ти можешъ всичко, но като си невѣжа, какъ ще му помогнешъ? Великиятъ законъ, който рѫководи сѫдбинитѣ, той иска да ни покаже, че сме невѣжи. Ти казвашъ на мѫжа си: „На менъ уповай, на твоята възлюблена Станка“. Провидѣнието всѣки день ни показва, че ние нищо не може да направимъ. И тогава, знаете ли, единъ отъ нашитѣ приятели, на когото името било Димитъръ, правилъ сеанси „Ти си“, казва му духътъ, „Стоянъ Станчевъ“. „Азъ съмъ Димитъръ“. „Не, не, ти си Стоянъ Станчевъ. Стоянъ си, защото стоишъ до медиума, а Станчевъ си, понеже стана причина той да проговори“. Разболѣе се мѫжътъ ти, намирашъ се въ чудо, отивашъ да търсишъ лѣкарь. Защо не му помогнешъ, нали можешъ? Ти казвашъ, че го обичашъ. Ами че ти, като го обичашъ, защо не можешъ да му помогнешъ? Това е първата лъжа, първото изобличаване въ този законъ на Любовьта, че ние показваме, какво онзи, когото любимъ, не можемъ да му помогнемъ. Онзи, когото любимъ, като идемъ ние при него, той трѣбва да оздравѣе. Такъвъ е законътъ. Хората измиратъ, защото не се любятъ. Любишъ ли нѣкого, като отидешъ при него, тѣзи силни вибрации на любовьта, които се отдѣлятъ, ще му помогнатъ, и той ще се подобри, Сега, вие ще кажете туй-онуй. Не, не! Туй е истината, нищо повече. И тъй, ако искате да познаете, дали имате любовь, идете съ смирение при нѣкой боленъ, и вижте, подобрѣва ли се положението му. Ако се подобрѣва, ще се радвате, но влоши ли се, ще се върнете, и ще се молите на Бога. — Не сте толкозъ горещи. Ще си признаете истината. Сега, другото доказателство. Нѣкой казватъ, че иматъ любовь. Хубаво, ако вие се грѣете на слънцето, и се натоплите, че се изпотите, тази горещина отъ васъ ли е, или не? Тази топлина не дойде ли отъ слънцето? Ако нѣкой ви попита, вие ще кажете: „Отъ моя организъмъ е“. Не, не е отъ твоя организъмъ, но ти си единъ акумулаторъ на тази Божествена топлина, и тя се изявява. А когато ти имашъ Божествена Любовь, нѣма да кажешъ, азъ съмъ, който отдѣлямъ топлината, а ще кажешъ: „Азъ събрахъ тази Божествена Любовь, и я проявявамъ“. Та, сега отъ всинца ви искамъ най-първо: най-нѣжното чувство, най-мекия погледъ и най-хладката дума. И за туй, тази вечерь, ви пѣя тази пѣсень. Азъ никога тукъ съ цигулката си не бихъ дошълъ да ви свиря. Плащате ли ми нѣщо вие? — Ако азъ ви дамъ единъ концертъ, трѣбваше да платите най-малко по 50 лева. Вие нищо не плащате, и не само че не плащате, но като влѣзете въ дома си, не го прилагате. Е-е, казвамъ: прѣкалихте го! Ще го приложите, понеже е необходимо за вашето развитие. Ще работите, и, като излѣзете навънка, ще се поставите на такова мѣсто спрѣмо туй слънце, че всички ще бѫдете изразители на тази Любовь. Единъ день, когато Богъ дойде да се засели въ васъ, законътъ ще се измѣни: тогава вие, вѫтрѣ въ васъ, ще бѫдете едно слънце, и чрѣзъ васъ ще се прояви слънцето. Богъ ще бѫде въ насъ, и Любовьта ще се проявява. Понеже ние говоримъ, че чрѣзъ Любовьта всичко може да направимъ, нека приложимъ този законъ. Нѣма да казваме, като другитѣ: „Поправи се!“ Ако нѣкой братъ трепери, студено му е, ти му казвашъ: „Не трепери“. Не, вземи го, стопли го, и веднага той ще утихне. Не му казвай тъй: „Не трепери“. Ти го морализирашъ. Вземи го въ кѫщи, и го стопли, и този братъ ще каже: „О, колко е хубаво“, и нѣма да трепери. Сега между насъ всички треперения трѣбва да прѣстанатъ. Хайде, изпѣйте „сила жива“. (Изпѣхме упражнението нѣколко пѫти. Учительтъ изпѣ на новъ гласъ сѫщото упражнение). То е сѫщото упражнение, само че трансформирано отъ единъ гласъ на другъ. Хайде, помѫчете се да го изпѣете, Може би, вториятъ пѫть ще упражнимъ този гласъ. Сега, ни най малко не се смущавайте, че не можахме да свършимъ упражнението. Азъ нарочно го оставихъ, за да се роди въ васъ една мисъль, да работите, да се развива музиката. Законътъ въ окултизма е такъвъ: щомъ се разрѣши единъ въпросъ, десеть въпроси трѣбва да останатъ неразрѣшени. Първиятъ гласъ знаете, вториятъ всѣки да се старае да си го припомни. По единъ или по другъ начинъ, като правите усилия, той ще дойде, той се е запечатилъ, и ако вие се нагодите, гласътъ ще дойде. Отъ васъ ще изкараме добри пѣвци. Слѣдъ една година старитѣ ще иматъ гласове, като на младитѣ. Ако пазите правилата, гласътъ ви ще се възобнови. Гдѣ искате да бѫде събранието въ недѣля, тукъ, въ Турнъ Ферайнъ, или въ Опълченска? Послѣ, какъ искате, упражненията да бѫдатъ — въ четвъртъкъ вечерьта, или въ недѣля вечерь? По-добрѣ ще е да, оставимъ тия упражнения за въ недѣля вечерь, понеже много отъ провинцията не могатъ да се събиратъ въ четвъртъкъ, а въ недѣля вечерь всички иматъ условия. Четвъртъкътъ може да бѫде свободенъ за други събрания. Искаме да спестимъ единъ день. Значи, въ недѣля, пакъ въ 7½ ч. вечерьта. Отговарятъ: „Да въ недѣля не сме заняти, можемъ и по-рано да почваме. Хубаво, тогава въ седемь часа. Упражнявайте се всички въ музиката. Безъ музика, въ училището, не може да бѫдете ученици. Въ школата, музиката е единъ отъ необходимитѣ прѣдмети, и всички ще упражнявате музикалното си чувство. Ще бѫдете музикални, ще пѣете, ще свирите. Най-малко, трѣбва да знаете да пѣете. Всинца, може би, нѣмате възможность да се занимавате инструментално, но за пѣене, всички безъ изключение, можете. Думата: „не може“ е изключена. Вижъ, за инструменталната музика, тамъ може да кажете: „не можемъ да свиримъ“, но който каже, че не може да пѣе, не му се прощава. Господь е турилъ цигулка на всички, гърлото ви. Онази външна цигулка нѣмашъ, но тукъ вѫтрѣ, цигулка имашъ, и ще пѣешъ. И за всички, и млади и стари, правило е въ насъ; ще пѣемъ. Послѣ, нѣма да се свѣнимъ отъ хората, какво ще кажатъ. Нашитѣ пѣсни ще бѫдатъ неподражаеми. Ние ще покажемъ на музикалния свѣтъ, че има нѣщо повече, отколкото тѣ разбиратъ. Ще имъ дадемъ единъ потикъ. И тѣ мислятъ, че сѫ музикални. Ние се радваме, че тѣ така мислятъ и работятъ. И хубаво, тѣ приготвятъ пѫтя. Ние имъ благодаримъ. Тѣ сѫ изработили доста хубавъ инструментъ, цигулката, но отъ чисто окултно гледище, тя може да прѣтърпи извѣстно видоизмѣнение. Тамъ, додѣто днесъ сѫ достигнали цигулкитѣ, повече, по никой начинъ, никакво видоизмѣнение не могатъ да прѣтърпятъ. Отъ триста години насамъ, цигулката не се е измѣнила. Тѣ сѫ достигнали до крайния прѣдѣлъ. Но, по окултенъ начинъ, цигулката може да бѫде измѣнена, обаче трѣбва да се пробудятъ у човѣка онѣзи вѫтрѣшни музикални чувства, Щомъ се събуди музикалното чувство, ще се намѣри майсторъ, който ще приспособи цигулката, Но за сега цигулката е достатъчна. Съ цигулката може да се взиматъ не само половини тонове, но и четвъртини. Между единъ тонъ и половината тонъ има други тонове, а тѣ може да се взиматъ съ цигулката. Всички тонове, които може да се взиматъ съ цигулката, могатъ да се взиматъ и съ гласа. Ще пѣете. Искамъ да бѫдете отлични пѣвци, да не се стѣснявате, защото нѣкой отъ васъ иматъ хубави гласове, но необработени. И между младитѣ, и между старитѣ, мѫже или жени, има отлични гласове, но сѫ огрубѣли по съвсѣмъ други съображения: ядете лютичко, трѣвожите се. Всѣка трѣвога се отразява върху ларинкса. Послѣ, когато дѣйствуватъ низшитѣ чувства, страститѣ, тия гласни органи загрубяватъ. И забѣлѣжете, ония хора, които сѫ груби, и гласътъ имъ съотвѣтствува на тѣхния характеръ. Понеже музиката е една сила, съ нея може да се разрушатъ много лоши работи. Напримѣръ, нѣкой жени се чудятъ, какъ да укротятъ мѫжетѣ си. Ако жената може да пѣе сладко, когато мѫжътъ спи дълбоко, на другия день, сутриньта, като стане, той ще бѫде мекъ, като памукъ, и ще има най-хубавото настроение. Жената да му изпѣе най-хубавата пѣсень. Но тя какво прави? Като заспи той, заканва се надъ главата му: Хм ... ! И той, като стане на другия день — такъвъ ще бѫде. И той почне: Хм ... ! Българитѣ иматъ една поговорка: „Каквото повикало, таквозъ се и отзовало“. Спи мѫжътъ. Изпѣй му най-хубавата пѣсень, и като стане, той ще бѫде другъ. За въ бѫдеще, музиката ще бѫде, като единъ методъ за възпитание на дѣцата. Поне дѣцата може да се възпитаватъ съ музика. Затуй, ще гледаме да употрѣбимъ часть отъ врѣмето си само за музика. Т. м. 2 школна лекция на общия окултенъ класъ (II година) 12.X.1922 четвъртъкъ Ст. София

От томчето "Положителни и отрицателни сили" 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Пѫрво издание София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ПОЛОЖИТЕЛНИ И ОТРИЦАТЕЛНИ СИЛИ В ПРИРОДАТА ЗЛО И ДОБРО ВЪ ЖИВОТА. СВѢТЛИНА И ТЪМНИНА ВЪ СВѢТА Т. м. Тема за идущия пѫть: Защо плачатъ малкитѣ дѣца? Ще напишете нѣщо за плача. Плачътъ не е противорѣчие. Когато почнатъ нѣкого да ограничаватъ, той плаче. Когато хората ни ограничаватъ, ние плачемъ. Сега, ще пристѫпя къмъ прѣдмета си. Не искамъ вие да плачете, „Плачъ и роптание", това е едно и сѫщо нѣщо. Който плаче, той роптае, това сѫ отрицателни чърти, които сѫ отживѣли своя вѣкъ. Всичко, което сега сѫществува въ вашия умъ е отживѣло своя вѣкъ. Това сѫ прѣживѣлици на една далечна култура. И вие трѣбва да кажете „сбогомъ" на вашето минало. Да допуснемъ сега, че вие отивате на небето, и сте се вкиснали отъ всички стари системи. Като идете на небето, какво ще разправяте? Мислите ли, че тамъ ще ви слушатъ, като разправяте за всѣка отрицателна чърта на земята? Като влѣзете въ невидимия свѣтъ, въ тѣхната школа, тамъ ще ви кажатъ: „Братко, забрави всичко туй". И всичко трѣбва да се забрави. Писанието казва; „Всичко трѣбва да се заличи, и да дойде новата епоха, въ която ще започне истинското знание, което сега иде въ свѣта. Положителни и отрицателни сили въ природата: електричеството, това е една положителна сила Положителнитѣ сили разрушаватъ, отрицателнитѣ сили градятъ. Вие ще кажете: „Защо? Какъ тъй?" Онѣзи на бойното поле, когато сѫ слаби, нали се укрѣпяватъ, направятъ си здрава крѣпость? Кой гради? — Страхливиятъ Слабиятъ трѣбва да се укрѣпи, кѫщи да гради. Казватъ: „Гениаленъ човѣкъ е той". Този е единъ страхливецъ, той е отрицателенъ, въ него прѣодоляватъ отрицателнитѣ сили; тѣзи сили се укрѣпяватъ, за да може да издържатъ напора на положителнитѣ сили, които дѣйствуватъ въ свѣта Слѣдователно по този начинъ сѫ създадени нашитѣ тѣла, нашитѣ мозъци, нашиятъ носъ, краката, рѫцѣтѣ, дробоветѣ, сърцето, стомаха, всичко туй е създадено въ свѣта, по причина на тѣзи отрицателни сили, които градятъ. И понеже тѣ не сѫ имали достатъчно врѣме да обмислятъ нѣщата, много отъ този градежъ не е хубаво изграденъ. Нѣкои искатъ да ни убѣдятъ, че туй, което имаме ние, е Божествено. Не е Божествено! Има нѣщо Божествено въ насъ, но ние трѣбва да различимъ онзи Божественъ градежъ. Има Божественъ градежъ, но трѣбва да различимъ Божествения градежъ отъ обикновения нашъ градежъ. Слѣдователно, отъ положителнитѣ и отрицателнитѣ сили въ природата, еднитѣ рушатъ, доставятъ материали, а другитѣ съграждатъ материалитѣ. Тъй е въ природата, И когато единъ човѣкъ се намѣри въ тия два полюса, понеже вибрациитѣ сѫ различни, то, ако въ даденъ случай той минава отъ единия полюсъ къмъ другия полюсъ на тия дѣйствуващи сили, и ако той не знае какъ да мине, да кажемъ отъ положителния полюсъ къмъ отрицателнитѣ вибрации, непрѣменно ще мине въ едно голѣмо мѫчение; ще прѣтърпи едно голѣмо страдание, докато намѣри закона, за да влѣзе въ сѫщитѣ вибрации, сѫщитѣ трептения, както и тѣ се движатъ. И обратното: единъ човѣкъ, който е въ отрицателния полюсъ ще мине въ положителната страна. Всички ще минатъ, по необходимость ще минатъ отъ единия полюсъ въ другия. Не мислете, че като сте въ положителния полюсъ, винаги тамъ ще бѫдете. Не мислете, че една сила е само въ единия полюсъ, Азъ ще обясня мисъльта си. Ще минете отъ положителния полюсъ въ отрицателния полюсъ, отъ процеса на разрушение къмъ процеса на разширение, а процесътъ на градежъ е процесъ на сгѫстяване и ограничаване, Слѣдователно, когато се минава отъ единия полюсъ въ другия, ние трѣбва да знаемъ онѣзи закони, по които да нагодяваме своитѣ вибрации съ силитѣ, които дѣйствуватъ. Ние казваме, по нѣмане на думи „положителни и отрицателни сили" въ природата, но тѣ иматъ една цѣна въ природата. По качество тѣ сѫ еднакви, тѣ сѫ полезни за самата природа. Нѣкой пѫть положителнитѣ сили дѣйствуватъ въ наша полза, а отрицателнитѣ въ наша врѣда, отрицателнитѣ сили сѫ противъ насъ; нѣкой пѫть отрицателнитѣ сили дѣйствуватъ въ наша полза, а положителнитѣ сили сѫ въ наша врѣда. Но туй е само тогава, когато ние се намираме въ разрѣзъ съ нашитѣ вибрации. Сега, има единъ моралъ, моралъ на добро и зло. Доброто въ свѣта, то е една отрицателна сила — то гради. И ще забѣлѣжите, че всички добри хора сѫ все слаби хора въ свѣта; тѣ не сѫ силнитѣ хора въ свѣта, които управляватъ. Ама гдѣ има добъръ човѣкъ, какъ ще кажете? „Както е на небето, така е и на земята“. Не е така. На земята добритѣ хора сѫ най-слабитѣ. И когато кажете, че нѣкой е добъръ, всички казватъ: „Знаемъ го каква е овца, той е едно говедо“. Тъй му турятъ прозвище. Добритѣ хора сѫ най-слабитѣ хора. И туй трѣбва да признаемъ, че е така. Като кажемъ, че нѣкой човѣкъ е лошъ, то значи, че той е силенъ, и такъвъ човѣкъ само може да е държавникъ, или философъ, или да заема нѣкое видно положение. Сега, въ вашия умъ може да се роди нѣкое противорѣчие: Защо сѫществува доброто и злото въ свѣта? Нѣма да се впущамъ дълбоко въ философията, понеже нѣкои отъ васъ не сте готови, и ако река философски и научно да ви обясня това, мнозина отъ васъ, на които стомаситѣ сѫ слаби, ще ги хване деария. Но, ще обясня причината, защо сѫществува доброто и злото въ свѣта, за да може да се ползувате. Злото въ свѣта е една потрѣба, то е толкова потрѣбно, колкото и доброто. Туй го запомнете! Въ онова дърво, дѣто се прѣдставя — дървото на познание добро и зло, въ него се крие философията. Въ всѣко едно дърво сѫществуватъ два принципа, отъ плода, на което, като вкуси човѣкъ, ще може да познава и доброто и злото, Значи, човѣкъ ще се поляризира, ще има двѣ различни разбирания за доброто и злото. Добриятъ човѣкъ мисли, че трѣбва да е честенъ, справедливъ — има единъ методъ на разбиране. А лошиятъ човѣкъ казва: „Трѣбва да се обере, да се пооткрадне, да се убие човѣка“, И той си има свой методъ. И единиятъ казва: „Моятъ методъ е правъ“, и другиятъ тъй казва. Двамата, обаче, иматъ двѣ различни разбирания. Сега, вие ще кажете: „Не може ли безъ зло въ свѣта?“ Не може! Ако вашитѣ кѫщи могатъ безъ канализация, ако вие можете безъ нужници, тогава и безъ зло може. Но, най-първото нѣщо: като съградите една кѫща, съграждате и единъ нужникъ. Е, вие ще се сърдите ли на онази дупка, прѣзъ която излизатъ тия нечистотии? Ще благодарите, тя ви освобождава отъ едно голѣмо зло, защото, ако тия вещества не могатъ да се трансформиратъ, и да приематъ физически вибрации, тѣ биха образували отровни газове, и щѣха да спратъ еволюцията на вашия животъ. И вие често си задавате такъвъ единъ въпросъ, казвате си: „Нашиятъ Учитель не знае ли, че тукъ има толкова лоши хора, неспособни ученици, защо не ги изключи?“ А а, ... не разбирате вие философията на живота, не я разбирате. Вашиятъ Учитель не е глупавъ, като васъ. Вашиятъ Учитель върви съобразно великитѣ закони на природата. Той не иска да измѣни въ нищо на онова, което Богъ е направилъ. Ние не искаме да оправимъ свѣта, Азъ не искамъ да изкореня злото. Злото трѣбва само да се ограничава. На 100 души добри хора сѫ потрѣбни 10 лоши. И ако ги нѣмате, трѣбва да имъ платите, за да дойдатъ въ вашето общество. Трѣбва да ги търсите, защото, ако ги нѣмате, вие ще се спънете. А когато имате 10 лоши сестри между 100 добри, вие трѣбва да ги пазите, като писани яйца. И знаете ли защо сѫ лоши? Тѣ казватъ: „Ние се вкиснахме заради васъ, всичкитѣ ваши нечистотии все прѣзъ насъ минаватъ; вие ядете и пиете, а ние се вмирисахме заради васъ, заради васъ ние страдаме“. Иматъ ли право тѣ да ви се сърдятъ? Иматъ право, разбира се. И затова тѣ ви мразятъ, гонятъ, хулятъ. Вие ще кажете: „Аманъ!“ Не, не, аманъ отъ васъ. И азъ ви казвамъ: като писани яйца ще ги пазите. Сега, и обратниятъ процесъ е вѣренъ. Въ всѣко едно общество отъ 100 лоши хора, трѣбватъ 10 добри. На васъ ви трѣбва една канализация. Вие давате нѣщо, но трѣбва да има нѣкой да го вземе. Вие сте търговецъ. Образували сте такава материя, необработена, рохка материя. Тия лошитѣ хора сѫ търговци, които трѣбва да купятъ тази материя, и да я пратятъ въ природата. И слѣдъ туй, отъ тѣзи нечистоти, природата ще образува най-хубавитѣ плодове. Мимоходомъ ще ви разправя единъ примѣръ. Явява се единъ американски професоръ, тукъ, прѣди 20 години, бактериологъ, сядатъ прѣдъ него около 3 — 4 хиляди души. На масата му има 4 — 5 шишета съ чиста вода. И той казва: „Това шише съ чистата вода е отъ нужницитѣ на Ню-Йоркъ, а това — отъ нужницитѣ на Бостонъ. Може да пиете отъ нея“. И той взима и пие, Той е намѣрилъ единъ процесъ за прѣчистване на такава вода. И, дѣйствително, ако вие пиете отъ нея, нѣма да намѣрите никакъвъ лошъ оттенъкъ въ мириса ѝ. Но, отъ чисто окултно гледище, азъ казвамъ той е дестилиралъ тази вода, обаче има извѣстни вещества, които професорътъ не е знаялъ какъ да ги прѣчисти Слѣдователно, природата има единъ по добъръ начинъ тя ще разложи водата на своитѣ съставни части И, като ги разложи тя, какво прави? Чрѣзъ своитѣ токове тя изпраща тия вещества 10,000 километра надъ земята, въ туй пространство дѣто всички тия елементи се прѣчистватъ, и, чрѣзъ електрическия процесъ на сгѫстяване, тия елементи отново се съединяватъ, и се връщатъ на земята, като вода. Това е процесъ, методъ на природата за дестилиране Сега, тия 100 души лоши хора трѣбва да намѣрятъ 10 добри, да имъ платятъ на тѣхъ, и да ги пазятъ, като писани яйца. На тѣхъ имъ трѣбва храна. Доброто въ свѣта иде чрѣзъ добритѣ хора, пъкъ злото въ свѣта си отива чрѣзъ злитѣ хора. Слѣдователно, ако вие искате да се освободите отъ вашето зло, трѣбва да имате врата. И въ обществото, ако вие нѣмате отворени врати, прѣзъ които да изтича това зло, вие ще се задушите. Тъй е Този лошъ човѣкъ, той ви спасява. Ако злиятъ пита: Защо е този добъръ човѣкъ? Казвамъ той ти дава животъ. Всичкитѣ блага, храната, идатъ отъ доброто. Устата, това е доброто на човѣка, а задниятъ му каналъ, това е злото. Сега, това е малко цинично, но вие сте ученици. Тогава, доброто въ свѣта седи въ главата а злото — въ стомаха. Въ главата е ложата на Бѣлото Братство, а въ стомаха е ложата на черното братство, тамъ, всичкитѣ братя, като стоятъ, казватъ: „Кокошчици, агънца, гѫсчици дайте, това-онова“. Тъй вие слугувате на чернитѣ братя. Пъкъ тѣ, понеже трѣбва да живѣятъ, отъ соковетѣ на тази храна даватъ на Бѣлитѣ Братя, и казватъ „Хайде да дадемъ на Бѣлитѣ Братя, за да имаме пакъ кредитъ“. И затуй тѣ имъ пращатъ сокове нагорѣ. Пъкъ Бѣлитѣ Братя казватъ: „Понеже тѣ ни пратиха данъка, сега ние ще имъ пратимъ храна“. Трѣбва да има една правилна обмѣна, и ние не може да измѣнимъ този законъ. А вие щомъ се запитате, защо е злото, не може ли безъ него, веднага умътъ ви потъмнява. Сега, злото въ свѣта, азъ го опрѣдѣлямъ така: Злото, това е по възможность най-малкото добро, начало на доброто, въ своитѣ най-малки проявления. Слѣдователно, тамъ дѣто започва доброто, въ най низкитѣ си вибрации, това е зло, И затова, едно сѫщество, което е достигнало до своята най висока стадия на развитие въ еволюцията си, като забрави какъ да измѣни вибрациитѣ, и влѣзе въ по-низкитѣ вибрации на живота, то умира, понеже влиза въ разрѣзъ съ противоположнитѣ движения въ живота. И тъй, злото въ свѣта е начало на доброто. Значи, ако си станалъ лошъ, турилъ си начало на живота си. Сега, онзи, който не разбира окултнитѣ закони, ще каже тъй: „Виждашъ ли каква философия е тази? Значи, ние трѣбва да използуваме другитѣ“. Но не знаете ли колко милиона сѫщества измиратъ, за да живѣете вие? Какъ ще оправдаете това? То се оправдава съ туй, че тия сѫщества ще живѣятъ въ васъ. Вие ще имъ дадете животъ Ако злото се умъртви въ физическия свѣтъ, то ще се прояви въ васъ. Това е вѣрно. Направете слѣдующия опитъ. Имате единъ неприятель, който постоянно ви напада, пише въ вѣстницитѣ за васъ, прави ви зло, казвате: „Да ме освободи Господь отъ него, да се освободя отъ този вагабонтъ, ще ми светне“. Единъ день той умира, вие казвате: „Слава Богу, азъ се освободихъ“ И, дѣйствително, всички хора наоколо ви сѫ добри, но веднага вие станете недоволенъ въ себе си, почвате да ставате киселъ, гнѣвливъ, хукате жена си, дѣцата си — неприятельтъ е влѣзалъ вѫтрѣ въ васъ. И когато нашитѣ врагове измратъ на физическото поле, тѣ влизатъ въ насъ. Ще ги търпите или отвънка или отвѫтрѣ. Това е фактъ. Нѣкой казва: „Азъ се разгнѣвихъ“. Враговетѣ сѫ умрѣли отвънъ, но сѫ дошли отвѫтрѣ. „Много нервенъ съмъ“. Защо? Ще разбирашъ този законъ. Ще кажешъ така: „Туй зло е необходимо заради мене“. Ще се поляризирашъ. Жената, която разбира законитѣ, като се разгнѣви мѫжътъ ѝ, трѣбва да пѣе; мѫжътъ ѝ ще се развесели, и тя ще каже: „Слава на Бога, че днесъ мѫжъ ми се разгнѣви, ние сме спасени“. Да поиграе на срѣща му, и той ще почне да се киска, да се смѣе. Учительтъ като се разгнѣви, ученицитѣ да почнатъ да играятъ, да пѣятъ, учительтъ ще кисне да се смѣе. Тѣзи нѣща, за васъ, като ученици на окултната школа, иматъ смисълъ. Не тъжете за злото въ свѣта. На ученика не е позволено да критикува ония постановления на природата. Той нѣма право да се произнася върху нѣщата. Той трѣбва само да констатирва фактитѣ. Само единъ Учитель, който е завършилъ своята еволюция, миналъ по този пѫть, той има право, той може да се произнася. Сега вие, като ученици, нѣкои отъ васъ си позволявате да ме критикувате. А азъ ви казвамъ: вие сте прости, като фасулъ. Кога ме критикувате, азъ се радвамъ, но азъ съмъ толкова благороденъ, че не искамъ да ви направя единъ каналъ. И казвамъ: нѣма да ме критикувашъ, за да не станешъ каналъ, защото всички нечистотии ще минатъ прѣзъ тебе, и ти ще се вкиснешъ. Мисли добро за менъ, ще се подигнешъ, азъ ще изпратя всичкото добро върху тебъ. Пъкъ, който ме е критикувалъ, азъ си отплащамъ много добрѣ. Азъ му натоварвамъ каруцата много добрѣ, казвамъ: „Хайде, братко, върви напрѣдъ“. Като мисли добро, пакъ му напълня каруцата. И като мисли зло, пакъ я напълвамъ. Нали това искашъ? Нѣма да критикувате нищо въ природата! Нѣма да критикувате ония постановления, които Богъ е турилъ! Ще мислите философски, като ученици. Злото е една потрѣбность вѫтрѣ въ свѣта. Дойде ли една лоша мисъль, не я отблъсквай (У-тъ движи рѫката си настрана), не прави движение, че я пѫдишъ. Кажешъ ли така на мисъльта, съ туй движение на рѫката, ти си се хваналъ за нея. Ти правишъ това движение съ рѫката, за да се махне тази мисъль, но съ туй ти давашъ иширетъ на духоветѣ. Седи 20 годишна мома прѣдъ прозореца, прѣзъ врѣмето, когато се пишатъ любовни писма. Майката казва: „Ти кѫдѣ ходи снощи, баща ти се кара?“ Тя маха съ рѫка, плаче, поглежда прѣзъ прозореца, казва: „Майка ми вдига шумъ, ама нѣма нищо“. Това се казва иширетъ. Ти когато си направилъ движение съ рѫката си къмъ тази мисъль, за да се махне, ти вече се свързвашъ съ тия отрицателни сили въ природата. Не имъ обръщай никакво внимание! Всѣка една лоша мисъль, която минава, ти я остави да си минава, като че нищо нѣма. Ти си стой тихо и спокойно, и привличай доброто, привличай всички ония добри и благородни сили въ себе си. Ще упражнявашъ волята си. Ако разбирате закона, волята може да се упражнява само при тия двѣ противоположности, които сѫществуватъ. Сега, вие се оплаквате, питате: Защо азъ страдамъ? Страданието е единъ признакъ, че липсва нѣщо въ човѣка. Ако ти липсва животъ, ще имашъ анемия, малокръвие; ако си недоволенъ, въ сърцето ти липсва любовь. Казвашъ: „Азъ скърбя“ Щомъ скърбишъ, повикай любовьта. Какъ да любя? Какъ да любишъ? Не мисли, че хората сѫ лоши, а ти си добъръ. Обикни лошитѣ хора! Най-първо трѣбва да обичаме лошитѣ хора, защото прѣзъ тѣхъ трѣбва да излизатъ нечистотиитѣ навънка, за да дойдатъ добритѣ работи. И когато е казвалъ Христосъ: „Любете враговетѣ“. Той е подразбиралъ този великъ вѫтрѣшенъ законъ. Тия лошитѣ хора сѫ най-потрѣбни въ нашето развитие. „Любете враговете си!“ Вие казвате: „Какъ да ги любимъ, възможно ли е този лошъ човѣкъ да го любимъ? А този лошъ човѣкъ е потрѣбенъ заради тебе. Сега, трѣбва да пазите пропорцията. Има три степени: на 100 души — 10, 50 и 75, На 100 души добри хора може да се допуснатъ най-много 75 лоши хора между тѣхъ, а най-малко може да се намалятъ до 10 души. Намалятъ ли ги повече отъ 10, тѣ унищожаватъ коренитѣ на своя животъ, и обратното — като увеличишъ злото отъ 75% нагорѣ, ще причинишъ смърть. Ако слизашъ въ обратното движение на хората, въ обществото на лошитѣ хора, и тамъ на 100 лоши, трѣбва да има 10 добри. Слѣдователно, когато минавашъ отъ една школа въ друга, т.е. отъ единъ видъ вибрации въ другъ, ако не може да спазишъ тази пропорция, непрѣменно ще влѣзешъ въ областьта на смъртьта, защото не си спазилъ този законъ. Разберете, тамъ, казва Господь: „Отъ всички дървета на рая ще ядешъ, но отъ това дърво, дѣто се изисква единъ отличенъ умъ, учитель се иска тамъ, да не ядете отъ това дърво. И дойде онзи първиятъ, змията, тя бѣше учитель на черното братство, който прѣдаде първитѣ уроци на Адама и Ева, и казва имъ: „Азъ съмъ този учитель, който може да ви научи какъ да живѣете“. И тѣ го послушаха, започнаха съ първото учение, и въ свѣта се образува първата лъжа. А въ Бѣлото Братство, всички грѣхове се прощаватъ, и то моментално или не, но лъжата никога не се прощава! Туй да го знаете — съзнателната лъжа никога не се прощава! И когато дойде Божествениятъ гласъ, извика: „Адаме“. Адамъ слушаше, но се прѣстори, че не чува, а то е лъжа, И втори пѫть той пакъ мълча — пакъ лъжа, и на третия пѫть, той каза; „Тукъ съмъ Господи, но не смѣя да излѣза“. И слѣдъ това Адамъ нѣмаше доблестьта да каже истината. Истината може да се каже по два начина. Когато направишъ едно добро, питатъ те: Ти ли направи това добро?“ „Азъ го направихъ“, И когато направишъ нѣкое зло, пакъ да си доблестенъ да кажешъ: „Да, азъ го направихъ“. Да излѣзешъ характеренъ. А ние, когато дойдемъ до доброто признаваме го. Питатъ ни: „Ти ли съгради това жилище?“ „Да, азъ го съградихъ“. Ти ли подигна този народъ“? „Да, азъ го подигнахъ“. А когато дойде до сторени прѣстѫпления, нѣма ни, отказваме ги. А, не, сега всички съврѣменни хора минаватъ все за праведници. Ами, ако азъ, като свещеникъ, отида нѣкѫдѣ, и ми заколятъ една кокошка, мислите ли, че азъ съмъ праведникъ? Да, прѣдъ хората, но кокошкитѣ ще кажатъ: „Заради този праведникъ отиде една отъ нашитѣ сестри“. Заколятъ едно агне, казвате; „Овцитѣ тъй се жертвуватъ“. Но горѣ овцата казва: „Този праведникъ е много добъръ, но една отъ нашитѣ сестри отиде жертва заради него, изядоха я“, Е, гдѣ сѫ праведнитѣ хора въ свѣта? Сега, злото не е тамъ, че ние ядемъ овцитѣ. Но, когато азъ изямъ една кокошка, ще ѝ кажа: „Слушай, сестро, сега ти ставашъ жертва заради мене, но бѫди увѣрена, давамъ ти честна дума, че единъ день, като дойдешъ въ положението, на което съмъ азъ, тогава азъ ще стана кокошка, и ти ще ме изядешъ, тъй както азъ те изядохъ. Запиши това добрѣ, и дѣто и да съмъ, викай ме, азъ ще дойда, и ще спася живота ти отъ явна смърть“, Като заколя едно агне, пакъ тъй ще кажа, то е законъ. Сега, въ туй общество, ние казваме: „Защо между насъ да сѫществуватъ лоши хора?“ Питамъ: Защо въ Божествения свѣтъ да сѫществуватъ тия лоши хора? Защо Богъ, който е толкова всемѫдъръ, силенъ, изпълненъ съ Любовь и знания, защо е допусналъ Той злото? Не е ли Той всесиленъ? Ако Той го е допусналъ, Той го е допусналъ по такива съображения, за които ние нѣмаме понятие, ние не знаемъ защо, но Господь, като е разгледалъ всички възможни начини, по които животътъ може да се постави, намѣрилъ е, че този е единствениятъ начинъ, най-добриятъ, при сегашнитѣ условия, при които ние живѣемъ. Щомъ го е допусналъ, ние ще го приемемъ този фактъ тъй, както си е, и ще спазимъ закона. И нѣма да прѣувеличаваме нито за добритѣ, нито за лошитѣ хора, Но между лошитѣ и добритѣ трѣбва да има едно съотношение, да се спогаждатъ. Не мислете, че нѣкои сте добри, други — лоши; всички трѣбва да живѣемъ разумно помежду си. Сега, ще седнете, ще кажете, че еди-кой си е лошъ, но щомъ почнете така да мислите, вие веднага се свързвате съ тѣхнитѣ вибрации, и ще почувствувате едно неразположение, неразположението на всички лоши хора, и ще се свържете съ тѣхъ. Мислите ли за дявола, всички дяволи ще дойдатъ около васъ. Мислите ли за лъжеца, мислитѣ на всички лъжци ще дойдатъ около васъ. Мислите ли за крадеца, за умразата, за завистьта, всичко туй ще го привлечете около себе си. „Ама какво да правимъ“? Ще почнешъ да мислишъ за доброто, ще привлечешъ вибрациитѣ на доброто, на истината, на мѫдростьта, на милосърдието, на самопожертвуването. Ако тъй мислите, вие ще си помагате. Нѣма другъ начинъ. Казватъ: „Е, кръвьта на Господа Исуса Христа ще ни очисти отъ всѣки грѣхъ“. Кога ще ни очисти кръвьта? Когато ние почнемъ да жертвуваме живота си тъй, както Той го е жертвувалъ. Слѣдователно, Той казва: „Люби враговетѣ си“, „Ако ти взематъ горната дреха, дай и долната“. Защо? Има чисто окултни причини. другъ пѫть ще се спра да обясня, защо трѣбва да дадешъ, и какъ да я дадешъ. И, като ученици на тази окултна школа, ще имате едно широко понятие за злото, че то е една потрѣба на живота. И, ако нѣкое зло ви е нападнало, да знаете, че то е най-доброто, не се оплаквайте за нищо. Не да бѫдете индиферентни, но постоянно прѣвръщайте отрицателнитѣ сили въ положителни! Сега, свѣтлина и тъмнина, това сѫ пакъ двѣ сили, които сѫ необходими въ свѣта. Свѣтлината стимулира човѣка къмъ дѣятелность, знание и мѫдрость. Тъмнината го ограничава, и сѫщеврѣменно му дава единъ процесъ да си почине, да навакса изгубенитѣ сили. Човѣкъ вечерно врѣме може да си почине. Дневното спане и вечерното се отличаватъ. Денемъ като спишъ, онова брожение е толкова голѣмо, струва ти се, като че ли се намирашъ въ една кола въ която постоянно те тръскатъ, и като се събудишъ, виждашъ, че тази почивка не е, както почивката вечерно врѣме. Като си легнешъ въ тъмнина, ти може да си починешъ, и като станешъ, ти усѣщашъ, че всички сили сѫ наваксани. Слѣдователно, тъмнината е толкова потрѣбна за наваксване на тѣзи сили, колкото и свѣтлината е потрѣбна за подобрение на живота. Сѫщиятъ процесъ е и за доброто и за злото, сѫщиятъ процесъ е и за положителнитѣ и отрицателнитѣ сили въ природата. И тъй, като ученици на тази школа, само така ще може да се ориентирате въ новия животъ, само така ще се ориентирате въ единъ добъръ животъ. Умрѣлъ нѣкой, то е потрѣбно да умре, за да се роди другъ. Движение е това. Единиятъ отива нагорѣ, другиятъ слиза надолу. Защо той умира? Не питайте защо умиратъ хората. Смъртьта, това е най-малкото проявление, начало на живота, защото, който умира, той тогава почва да живѣе. И казва апостолътъ: „Минаваме отъ смърть въ животъ“, И сега, за да влѣземъ отъ този животъ въ духовния животъ, непрѣменно ние трѣбва да умремъ — да влѣземъ въ най-малкитѣ вибрации на живота, за да може този животъ да ни поеме въ своитѣ условия. И тъй, Божествениятъ Духъ е, Който работи въ свѣта. И онѣзи окултни ученици, които искате да развиете живота си, вие трѣбва да разбирате тия закони. И, ако вие се залъгвате само съ сѣнкитѣ, и мислите, че имате знания, вие се лъжете съ тия знания. Ако вие мислите, че имате любовъ, вие се залъгвате съ любовьта. Запримѣръ, ако двама души се обичатъ, какъ се обичатъ? Най-първо, у васъ любовьта не е съзнателна. Онзи мѫжъ, който обича жена си, която е свършила училището, която е красива, баща ѝ има кѫщи, ако този мѫжъ я обича, за да вземе паритѣ ѝ, красотата ѝ, той нѣма да я обича винаги. Той не обича душата ѝ, а тия нѣща, отъ които има нужда. Това е економическа любовь. И сега, седятъ да се убѣждаватъ, казватъ „Идеална любовь! Умира зарадъ него!“ И дѣйствително, умира зарадъ него. Но тамъ, дѣто има умиране, нѣма любовь. Какъ така, ти като го любишъ, той да умира. То е смѣшно, отъ любовь да умира човѣкъ. Отъ вашата любовъ умиратъ хората, то е много вѣрно, но тамъ нѣма никаква любовь. И послѣ, влиза той въ едно религиозно общество, отъ свѣта бѣ а, и мисли, че между братята, тамъ ще може да му помогнатъ, да му дадатъ пари, и да му тръгне работата. И, като не намѣри тия условия казва „И тѣ такива“. Ние не искаме такива между насъ Ако той е единъ отъ тия потрѣбнитѣ 10, ние ще го приемемъ, и ще му дадемъ пари, защото ние между насъ имаме чиновници. И отъ добритѣ хора има 10, 50, 75 на 100, или пъкъ, на 1000 души отговарятъ 100, 500 и 750. Тъй че имаме чиновници, които каратъ боклука. Ако искашъ да станешъ единъ отъ тѣзи чиновници, ще се впрѣгнешъ въ колата съ боклука, ще ти плашатъ 2000 лв. на мѣсеца. „Ама азъ съ боклукчийска кола не искамъ“. Имаме и други служби, но тамъ не плащаме нищо. И, като влѣзешъ при насъ, нищо нѣма да ти плащаме, но ще дадешъ всичкия си животъ, всичкия си имотъ, и отъ тебе нищо нѣма да остане. И той казва: „Такива хора, като васъ, не съмъ виждалъ. Сбогомъ“ — Е, сбогомъ! Който влѣзе между насъ, като ученикъ той трѣбва да има единъ съзнателенъ животъ! Той трѣбва да живѣе най първо за Бога, тъй, абсолютно, безгранично. Второ, той трѣбва да живѣе за своята душа — ограничено. И послѣ, да живѣе за своитѣ ближни. Тъй седи законътъ. Ние започваме отъ тамъ, и слѣдъ туй, като погледнемъ на своитѣ ближни, ние знаемъ, че между ближнитѣ злото сѫществува. Слѣдователно, ближенъ може да бѫде всѣки и който прави зло, и който прави добро И единиятъ и другиятъ може да бѫде ближенъ. Сега, вашитѣ понятия за доброто и за злото сѫ лъжливи. Ще ви дамъ единъ примѣръ, и той е слѣдующиятъ. Седите вие въ нѣкоя долина, но не знаете какво става въ природата. Запѣли сте си една свѣтла пѣсень, кънти цѣлата мѣстность. Минава едно дѣте и казва „Какво си се разпѣлъ тука“. Хвърля единъ камъкъ пуква ги главата. Ти почвашъ да го гонишъ „Какъ, ти да ми нарушавашъ мира?“ Овчарчето минава нагорѣ, и ти минавашъ нагорѣ. Не се минава много врѣме, излиза буря, става наводнение, цѣлата тази мѣстность, на която си пѣлъ, е покрита съ вода, а ти си горѣ. Невидимиятъ свѣтъ е казалъ на туй овчарче: „Тукъ не е мѣсто за пѣене, пукни му главата“. И ти казвашъ: Пукнаха ми главата, но си спасихъ живота“. Туй момче може съзнателно да го е направило, може и несъзнателно да го е направило, обаче, въ дадения случай, туй е добрѣ. Вториятъ случай: ти седишъ на сѫщото мѣсто, взелъ си ножа, мислишъ да се самоубиешъ, казвашъ: „Не си струва да се живѣе“. Минава пакъ сѫщото момче, казва: „Какво си се замислилъ?“ Пакъ ти пуква главата съ единъ камъкъ. Ти се забравишъ, хуквашъ да го гонишъ, но като го гонишъ, изгрѣва слънцето, ти дойдешъ на себе си, и казвашъ: „Много добрѣ, че ми пукна главата, но ми спаси живота“. Питамъ: Туй дѣте, което е пукнало главата и на добрия и на лошия човѣкъ, зло ли е направило? И въ двата случая то е направило добро. Въ единия случай то спасява единъ добъръ човѣкъ, отъ да умре, въ другия случай спасява единъ лошъ човѣкъ, който иска да се самоубие. Гдѣ е вашата философия сега? Вториятъ начинъ на разсѫждение. Ще ви дамъ новъ начинъ да мислите: прѣдставете си, че двама души седятъ прѣдъ една пещеря. Единиятъ си запалва свѣщьта, другиятъ я загасва. Вие питате: Защо този си запалва свѣщьта, а другиятъ я изгасна? Нали, казваме ние, да ходимъ съ запалена свѣщь? Казвамъ; този, който си запалва свѣщьта, влиза въ пещерята вѫтрѣ, а който изгасва свѣщьта, той излива изъ пещерята. Който си запалва свѣщьта, той влиза въ ограничението на пещерята, и му трѣбва свѣтлина. Казватъ: „Защо тѣзи хора сѫ загасили свѣщитѣ си?“ Защото сѫ излѣзли изъ пещеритѣ. Пещерята, това е съврѣменното общество, съврѣменниятъ свѣтъ, съврѣменниятъ животъ. Щомъ като влѣзешъ, трѣбва да носишъ свѣщь, тамъ има опасни мѣста. Но, като излѣзешъ изъ тази пещеря навънъ, изъ този животъ, защо ти е тази свѣщь? — Ще я изгасишъ, и ще влѣзешъ въ новия животъ. Въ него има нови условия. И, слѣдователно, едни отъ васъ може да ходятъ съ запалени свѣщи, а други съ изгасени. Не си хвърляйте упрѣци, защо този не влиза. Казвате, „Нему не му стига пипката“. Казвамъ: този човѣкъ е влѣзалъ, а онзи не мисли, той е вънка, захласналъ се е, и трѣбва да дойде нѣкое дѣте да му пукне главата. Какво трѣбва на добрия човѣкъ, за да мисли? Той казва; „Всички хора сѫ добри, азъ се примирихъ, всичкиятъ свѣтъ е добъръ“. Но, слѣдъ като го упрѣкнатъ, казва: „Азъ мислихъ, че е добро, пъкъ то не било тъй“. Ти си се излъгалъ. Не, не си се излъгалъ. Туй дѣте е казало на този момъкъ, че всѣкога не може да се пѣе, защото има приливи и отливи, и послѣ може да плачешъ за живота си. Сега, нѣкои отъ васъ може да се спратъ на мисъльта, ще ме попитатъ: Дали за насъ се отнася това? За всинца ви се отнася, безъ разлика, безъ изключение. Всѣки единъ отъ васъ, който мисли, че злото е непотрѣбно въ свѣта, той е простъ, като фасулъ, който и да е той. И на такъвъ човѣкъ казвамъ, че той не може да очаква никакво добро. А онзи, които мисли, че всичко е на мѣстото си, и доброто и злото е на мѣстото си, него го очаква едно велико бѫдеще. Онзи, който мисли съ единъ ножъ да изреже главитѣ на всички хора, него не го очаква нищо, а онзи отъ васъ, който казва, че има спасение за всички, той е на правия пѫть. Въ края на краищата, когато се завърши тази еволюция, ще има и другъ начинъ, въ който животътъ може да се прояви. Единъ день, и добро и лошо ще се срѣщнатъ, всичко ще забравите, Богъ ще ви разложи на своитѣ първоначални елементи, и ще влѣзешъ въ новия животъ. И ап. Павелъ казва: „Едно врѣме бѣхъ въ тъмнина, а сега съмъ въ свѣтлина“. Другъ животъ има. Тѣзи, които сѫ сега въ тъмнина, ще минатъ, други ще ги замѣстятъ. Тъй щото, за всички въ свѣта има условия, отъ чисто окултно гледище, да изправятъ живота си. И всѣки единъ отъ васъ, който се бори съ злото, той ще слѣзе въ стомаха, ще стане каналъ за злото. Тъй е и съ всѣки, който иска да подържа доброто. Той пъкъ ще стане една врата за движение на доброто И тогава, всѣки ще заеме своето мѣсто. Ако си лошъ — подъ пъпа, въ корема, въ червата, въ стомаха долу, тамъ, тия благовонни нѣща ще ги миришешъ. Туй ще ти бѫде възнаграждение. Ако станешъ добъръ — въ сърцето, въ дробоветѣ, въ мозъка, тамъ ще чувствувашъ живота. И всѣки единъ споредъ стремежитѣ си, споредъ разбиранията си, споредъ както прилага волята Божия. Господь има мѣсто за всички хора. Той ще ви намѣри мѣсто. Ти си недоволенъ. Богъ ще каже: „Хубаво, турете го въ стомаха!“ Другиятъ е доволенъ: „Турете го въ сърцето, въ дробоветѣ, въ главата“. Този е благороденъ, учи се, доволенъ е, стреми се — „турете го горѣ“. Не иска ли да се учи — „турете го долу“. Така върви живота. И, ако вие искате да еволюирате, да се развивате, вие не се спирайте върху настоящето положение на живота. Не взимайте участие въ ония площадни философски разсѫждения на вѣстницитѣ и на съврѣменнитѣ философи и учени, но вземете едно положение здраво и кажете тъй: „Злото е една потрѣба вѫтрѣ въ еволюцията. Ние ще живѣемъ така, като законитѣ на великата любовь изискватъ“. Този законъ включва всичко въ себе си, и изключва всички противоположности, Любовьта казва: „Мисли любовно за всички, и чрѣзъ закона на Любовьта ти може да се поляризирашъ, и отъ най-низкото стѫпало на живота можешъ да се издигнешъ до най-високото. Не мисли за злото, за нещастията, макаръ и да се сипятъ отгорѣ ти хули, като дъждъ отъ гранати. Бѫди увѣренъ, че като мислишъ само за Любовьта, тия гранати ще падатъ отъ лѣво и отъ дѣсно, и нѣма да те засѣгнатъ, и ти ще влѣзешъ въ новитѣ условия“. Сега, способнитѣ отъ васъ, ще напишете своята тема: Защо плачатъ дѣцата, и ползата и врѣдата отъ плача. Като ученици, пазете се всѣкога отъ подиграване и подбиване, Ще кажете: „Учительтъ тъй каза“. Пакъ по старому започвате. Тази бѣседа е първа. Ако искате да се ползувате отъ ония принципи, които прокарваме, турете си за задача туй новото начало. Всичко, каквото имате, добрѣ свършете, приложете първото начало, и прѣвръщайте всичко все за ваша полза. Сега, трѣбва да се работи! Работа и учение на всинца ви трѣбва! Нѣма да капне знанието отъ небето. То нѣма да дойде отъ никѫдѣ. Послѣ, на васъ отъ класа, ние ще създадемъ методъ за четене на книги. Върху какво трѣбва да се мисли и учи? Изучаване на живата природа, изучаване на свѣтлината и тъмнината, изучаване на изворитѣ, на растенията, на плоднитѣ и безплодни растения, на ония, които иматъ сладчина и горчивина, изучаване на планинитѣ и магнетическитѣ и електрически течения, влиянието на праната, какъ и кога идва. Ще правимъ опити съ васъ. Кога? Само когато приложите тази лекция на опитъ. Но, като тръгнете, абсолютно никаква критика! Азъ ви позволявамъ само една критика. Слѣдъ като направимъ своитѣ опити, и като имаме резултати, ще дойде врѣме, азъ ще ви кажа — критикувайте сега, но искамъ майстори да критикуватъ. Сега, хирурзи има много, всѣки може да вземе единъ трионъ и да реже. И азъ мога да отрежа крака на човѣка. Това не е хирургия. Но да отрѣжешъ тъй майсторски, че да не поврѣдишъ нищо, то е хирургия. Да знаешъ да отрѣжешъ непотрѣбното, а потрѣбното да запазишъ. Хирургия има и въ мислитѣ. Различни видове хирургия има. Запримѣръ, азъ имамъ единъ методъ, много хубавъ е той, прѣмо говоря, но даде много лошъ резултатъ, и нѣкои ми казватъ: „Г-нъ Учителю, ти не трѣбваше тъй да кажешъ, този се обиди“. Казвамъ: върви си, това не е твоя работа. Азъ прилагамъ една Божествена мисъль, а послѣдствията да бѫдатъ каквито искатъ. Азъ не искамъ хората да мислятъ добрѣ за менъ. Ако азъ искамъ хората да иматъ отлично мнѣние за мене, ще кажа; да, това е добрѣ. Но азъ казвамъ: Слушай, тази постѫпка не ти прилича! Нищо повече! Защото, ако направишъ грѣхъ, Господь нѣма да ти каже: „Чакайте, туй наше дѣте е благородно, да не го поправяме прѣдъ хората, да не му казваме грѣховетѣ“. Не, Господь ще каже на такъвъ любимецъ: „Ти направи своя грѣхъ въ тайно, азъ ще извадя всичкитѣ твои грѣхове навънъ, прѣдъ всичкитѣ хора, да ги знаятъ“. Давидъ билъ добъръ по сърце, но Господь какво направи съ него? Четете историята! Въ Бога нѣма нищо скрито, въ Него има само една мисъль. И, когато Господь ви обича, и вие направите единъ грѣхъ, Той ще дойде и ще каже: „Виждате ли този мой светия, този възлюбенъ синъ, виждате ли го? Отъ 2 000 години виждате ли моя приятель Давидъ, виждате ли го какъвъ е?“ А сега, вие мислите, Господь е Любовь, Той ще скрие прѣгрѣшенията ви. Не, не, никога не ги скрива Той. И знаете ли защо? Азъ сега нѣма да разправямъ, но нѣкой пѫть ще се спра да ви обясня, защо Богъ не крие. И туй е най-голѣмото благословение, когато Господь те поразтърси малко. Азъ бихъ желалъ Господь да извади моитѣ постѫпки, тъй, да ги поразтърси. То е едно благословение. И вие ще кажете: „Отлично, много хубаво е това“. И въ васъ ще се яви смѣлость и рѣшителность, да кажете тъй: „трѣбва да говоря истината, не трѣбва да лъжа“. Трѣбва да бѫдете смѣли, всички лъжи да изчезнатъ. Сега, вие всички сте много страхливи. Азъ ви казахъ първоначално, въ една отъ миналогодишният бесѣди, нека всѣки си каже грѣха. И започнаха всички да ме лъжатъ. И слѣдъ туй, второто, всички искатъ благословение. Какво благословение може да ви дамъ слѣдъ тия лъжи? Ти ще кажешъ тъй. „Азъ вчера отидохъ при единъ мой приятель, и съзнателно му отворихъ касата, и му откраднахъ паритѣ. Вие ме мислите, че съмъ честенъ, добъръ човѣкъ, моля се по три пѫти на день, между васъ съмъ сега. Идете, обадете ме, обрахъ единъ човѣкъ, азъ не трѣбва да живѣя, а трѣбва да бѫда въ дрангутника вѫтрѣ, теглете ми единъ куршумъ“. Тъй, да се говори истината! Но когато казвамъ да говорите истината, и когато дойде нѣкой да каже истината по съвѣсть, той трѣбва да бѫде смѣлъ заради истината. Той трѣбва да каже: „Азъ направихъ това нѣщо“. И когато каже това — азъ, въ Бѣлата ложа, тия Бѣли Братя, като видятъ, че той е смѣлъ да изкаже грѣховетѣ си, тѣ казватъ. „Заради това ние ще му дадемъ всичкитѣ условия да се поправи“, и заличаватъ всичкитѣ грѣхове, А когато се опита да каже лъжа, когато скрива истината, тѣ казватъ: „Хайде навънка!“ — и втори пѫть не го поглеждатъ. Не да се колебаете. Ще дойде нѣкои да ти каже; „Не казвай“, Не, веднага ще кажешъ: „Направихъ го това. И въ себе си всѣки единъ отъ васъ трѣбва да бѫде крайно искренъ, никакви лъжи, никакви измами, нѣма да бѫдете раздвоени. Нѣма да се оправдавате. Направихъ го! И ще търсишъ начини да излѣзе тази истина, за да може да ти се простятъ грѣховетѣ. Дотогава, докато грѣховетѣ ти седятъ непростени, ти не можешъ да напрѣдвашъ. И въ деня, въ които му се простятъ грѣховетѣ, той тръгва напрѣдъ. Той трѣбва да се освободи отъ този товаръ, за да може да расте, И знаете ли колко пѫти вие се спъвате? Какъ нѣма да се спъвате? Вие направите едно малко прѣстѫпление, но не искате да го признаете, и то ви спъва мѣсецъ, два, три, година, нѣмате онова вдъхновение, онзи духъ, вие ходите, молите се на Духа, но Господь се не лъже. Една сестра ми пишеше, че се докачила отъ мене, но азъ съмъ наумилъ да ѝ напиша едно писмо. И знаете ли какво писмо? Като го прочете, 4 реда сълзи ще ѝ протекатъ. Тя минава за ясновидка, борави съ висшитѣ свѣтове, съ причинния свѣтъ, има общение съ Христа, тъй си мисли тя. И ми пише: какъ така, ти си изнесълъ моето писмо, и си го челъ прѣдъ другитѣ, да ме компрометирашъ? Ето колко е ясновидка тя. Нейното писмо прѣдъ никого не съмъ челъ. Е, хубаво, ти като си ясновидка, защо не провѣри първо факта? Ти казвашъ първата лъжа. Значи, тя никакъ не борави съ онзи свѣтъ. Послѣ, казва: „Тамъ, около тебе, сѫ все простаци, лъжци“. Казвамъ: втората лъжа. Ти си една отъ най-голѣмитѣ такива. Ако ти си една отъ добритѣ, Господь не би ти турилъ единъ знакъ, и ще ѝ кажа какъвъ е знакътъ. Не, такива ясновидци, ние не ги искаме. Послѣ, на друга една сестра казахъ прѣзъ тази година нѣщо, направо, прѣмо ѝ говорихъ. Тя не се обиди. Тя казва: „Учителю, като тебе нѣма другъ, ти си великъ, ти всичко знаешъ ... “, Откровено ѝ казвамъ: знаешъ ли, че азъ съмъ недоволенъ отъ тебе, ти това си направила, онова. „Кой ти го каза това?“ Значи, щомъ ми го казватъ хората, азъ не съмъ най великъ. Такива не минаватъ. Ти искашъ да ме излъжешъ. Не се лъжа азъ. Ще бѫдете искрени и откровени. Азъ не искамъ да ми казвате великъ. Моето желание е въ сърцата ви да гори онази истинска Божествена Любовь. Любовь! Въ всѣки единъ моментъ въ васъ да има самопожертвуване. Ще се отличавате по това. Азъ казвамъ, и правя. Искамъ и вие да казвате, и да правите. Мога да кажа: азъ заради васъ мога всичко да направя, но утрѣ, като ме поставите на изпитъ, и не го направя, нѣма ли да влѣза въ противорѣчие съ съвѣстьта си? Защото, въ Бѣлата ложа законътъ е такъвъ: кажешъ ли нѣщо, и не го направишъ, ти ще се изложишъ на едно голѣмо изкушение. Кажи и направи, кажи и направи. За въ бѫдеще, ние не позволяваме да има само обѣщания. Не, сега кажи и направи. Нищо повече! Искамъ това отъ всички ви. Сега, ще започнете така, още тази година: кажете, и свършете! Пакъ ще има противорѣчия, пакъ ще има падане. Не изисквамъ да не правите погрѣшки, ни най малко нѣма да ви държа кусуръ, ако направите даже и 100 погрѣшки, но, като кажете една малка лъжа, ще държа всинца ви отговорни. Азъ съмъ готовъ всички грѣшки да залича, но за лъжата въ братството, строгъ съмъ, абсолютно никаква лъжа! Безъ изключение! Туй да го знаете! Ни бѣла, ни черна лъжа. Никаква лъжа, ако искате да се разберемъ! Туй ще бѫде основа — никаква лъжа! Другитѣ грѣшки извинявамъ. Ако нѣкой е открадналъ, азъ съмъ готовъ да извадя и да платя, каквото е открадналъ. Но, ако излъже — не! Освѣнъ, че нѣма да платя, каквото е открадналъ, но ще го изпѫдя на вънка. Нищо повече! Никаква лъжа, абсолютно безъ лъжа ще бѫде, туй да го знаете! Ще имаме едно общество безъ лъжа. Тази година искамъ отъ васъ едно нѣщо. То е отрицателната страна на въпроса. Безъ лъжа! Прѣзъ тази година всѣкога ще говоримъ Истината! Това е положителната страна. Всѣкога Истината! А безъ лъжа, въ отрицателенъ смисълъ. И азъ съмъ увѣренъ въ едно нѣщо, като ви гледамъ, увѣренъ съмъ, че вие ще изпълните това правило. И който отъ васъ не го изпълни, ще му дадемъ почетното мѣсто — 2000 лв. заплата на мѣсецъ. Ще го туримъ на онова почетно мѣсто. Всѣкиго, когото хванемъ въ лъжа, ще го туряме на онова почетно мѣсто съ 2000 и 3000 лв. мѣсечна заплата, и съ колата. Сега, ще имате прѣдъ видъ тия думи. Ще се дешифрира тази лекция, ще вземете, и ще си я прѣпишете. Ще разсѫждавате върху нея, и което може да се приложи, цѣлата година ще го прилагате, и като свършимъ годината, идущата година ще видимъ какви сѫ резултатитѣ. Пъкъ въ другитѣ лекции ще има други въпроси. Тѣ ще иматъ по-наученъ характеръ: методи за развиване на съзнанието, за концентриране, за изучаване природнитѣ сили, начини за лѣкуване на болести, какъ се лѣкува коремоболие, главоболие, запичане, трѣска, хрема, и тѣмъ подобнитѣ, изобщо, какъ да давате първа помощь. Сега, на ученицитѣ азъ ще дамъ методи, но нѣма да злоупотрѣбявате. И комуто отъ васъ се случи да давате първа помощь, нѣма да обяснявате какъ става това, вѫтрѣшнитѣ методи нѣма да ги изнасяте. Нѣма да учите другитѣ. Който е отъ братството, който е отъ насъ, ще му повѣримъ, а които е отвънъ, ще му помогнемъ, ще го облекчимъ. Тъй щото, ще имаме една своя медицина. Тази година трѣбва да се приготовлявате. Съ софиянци ще започнемъ. Ще имаме нѣкои молекулярни опити, до сега бѣха микроскопически, а сега ще има по-голѣмички, съ нѣкой отъ по-напрѣдналитѣ ученици, да видимъ, дали ще може да реализираме туй, което сме казали. Ще отидемъ на Мусала въ ясно врѣме и въ бурно врѣме, въ дъждовно врѣме и въ снѣжно врѣме. Ще направимъ една екскурзия до Мусала въ януари, въ най-голѣмитѣ снѣгове. Послѣ, ще идемъ на Мусала вечерно врѣме, при ясна нощь, безъ мѣсечина и съ мѣсечина. Ще отидемъ въ бурно и въ дъждовно врѣме. Сега, ако може. Това сѫ възможности, тѣ влизатъ въ програмата прѣзъ тази година. Дали ще може да реализираме програмата, зависи, тя не е лека, тя е доста трудничка. Прѣзъ януари, горѣ на Мусала, въ нѣкоя бурна и дъждовна вечерь. Посрѣдъ нощь да се мине на Мусала не е лесно. То е една доста трудна задача, въ която ще се развиятъ вашитѣ ясновидски способности, ще се отворятъ очитѣ ви, ще виждате съ астрална свѣтлина. Ако може да прокараме тѣзи опити, азъ съмъ увѣренъ, че температурата ви ще се подигне на 100°, и тогава ще кажа: съ тия ученици всичко може да се направи. Ако може да изпълнимъ тази програма, азъ съмъ увѣренъ, че нѣма да има други мѫчнотии. Разбира се, ще има други опити. Тѣ седятъ въ слѣдующето: двама отъ васъ ще ги пратимъ да хванатъ нѣкоя мечка за ушитѣ. (недоумѣние между ученицитѣ). Вие ще кажете: „3ащо трѣбваше да говоря за тази мечка?“ Забѣлѣжете слѣдующето нѣщо. Вие бѣхте всички сериозни, и азъ бѣхъ сериозенъ, но като казахъ за мечката, всички киснаха да се смѣятъ. Защото влѣзе нѣщо ново, изпѫкна великия контрастъ — да хванемъ мечката за ушитѣ. То е опитъ. Знаете ли, че въ мечката има любовь? А, ужасна любовь има, измежду всички животни, почти единствена мечката има най-много чувства, и за туй обидишъ ли мечката, тя не прощава. Та, затуй, като се свържемъ съ нейнитѣ чувства, веднага ще почувствуваме, че въ нея има животъ, затуй може да лѣкува. И човѣкъ, който е боленъ, ако язди на мечка, или мечка да го тъпче, той оздравѣва. Боленъ, който има трѣска, като се качи на мечка, взима я отъ нѣкой мечкарь, трѣската минава. Защо? Защото мечката има много магнетизъмъ. Тогава, двама отъ васъ, които сѫ готови, да дойдатъ да кажатъ: „Учителю, азъ съмъ готовъ да изпълня всѣка твоя заповѣдь“. Е, добрѣ, азъ казвамъ: вие, двамата, които сте готови да изпълните моята заповѣдь — ще хванете мечката за ушитѣ. Колцина отъ васъ ще хванете мечката за ушитѣ? Ще кажете: „Учителю, дайте ни друго, но не туй“. Ако се осмѣлите да хванете тази мечка за ушитѣ, вие ще провѣрите единъ вѫтрѣшенъ законъ. Това сѫ символи. Но онази смѣлость, която ученикътъ има, съ нея той ще провѣри другъ единъ вѫтрѣшенъ законъ. Казано нѣщо въ Бѣлото Братство — да се изпълни, и вие ще влѣзете въ едно ново течение — да хванете мечката за ушитѣ. Ако първиятъ опитъ — качването на Мусала излѣзе сполучливъ, тогава ще дойде вториятъ опитъ мечката за ушитѣ Ако не излѣзе сполучливъ, мечката ще си седи тамъ. Т. м. 1-ва школна лекция на Общия окултен клас (II година), 6 октомври 1922 г., петък, 7:30–9:00 ч. вечер, София.

От "Беседи, обяснения и упѫтвания от Учителя, дадени през 1922 г. в Тѫрново", Пѫрво издание 1922 г." Книгата за теглене Съдържание Бележка: книгата е в Омарчевски правопис 4½ ч. сл. обяд. Вѫрху задачите на школата. Учениците на окултната школа, от всеки град в провинцията, трябва да си имат в София по един представител, който да ги дѫржи в течение на всички разпореждания. Да кажем, Стара-Загора, Сливен, Ямбол, Бургаз, Айтос, всички градове ще си имат по един представител от София, до когото направо ще пишат, а той ще им изпраща лекциите за класа. Но всеки един клас трябва да си има свой човек, специален кореспондент. За всеки един град може да бѫде един, могат да бѫдат двама, могат да бѫдат и трима кореспонденти, за да вѫрви работата бѫрзо, експедитивно, и да не се занимава само един човек сѫс всичките тия неща. Ако остане един човек да извѫршва тази работа, има да чакате много. Тази вечер ще се определи, за кои градове от провинцията, кои лица от София ще се ангажират за кореспонденти. Ангажирването ще бѫде доброволно. За Айтос се ангажирва Иван Толев „ Варна „ Елена Иванова „ Свищов „ Белева и Николов „ Русе „ Симеонов „ Стара-Загора „ Начо Петров „ Сливен „ Тереза Керемидчиева „ Пловдив „ Ив. Дойнов и Фархи за Н.Загора се ангажира Димитѫр Стоянов „ Бургаз „ Николина Балтова „ Трявна „ Начо Кючуков „ Севлиево „ Богдан Икономов „ Пазарджик „ Мария Недялкова „ Тѫрново „ Здравка Попова и Гарвалов „ Ямбол „ Тодор Попов и Савов „ Панагюрище „ Михаил Влаевски „ Казанлѫк „ Пенка Влаевска „ Шумен „ Д. Толева „ Видин „ Младен Попов „ Оряхово „ Георги Марков „ Лом „ Георги Марков „ Габрово „ Борис Николов „ Елена „ Петѫр Попов „ Петрич „ Влаевски „ Карлово „ Александѫр Балтов „ Карнобат „ Иван Толев „ Попово „ Щилияна Русева „ Белоградчик „ Георги Марков „ Плевен „ Гинева „ Каменлар „ Толева „ Станимака „ Фархи „ Г.Оряховица „ Георги Радев „ Хебибчево (Любимец) „ Начо Петров „ Орхане „ Начо Петров Онези, които се ангажират, трябва да бѫдат изправни и експедитивни — да няма отлагане. Сега, всички тия кореспонденти ще сѫставляват един сѫвет, и ще се сѫбират най-малко един пѫт в месеца в София, за да обменят някои мисли вѫрху работата си. Образувахте ли вѫв всеки един град общия клас? — Образувахме. Знаете ли горе-долу общите правила и задѫлжения, които ви трябват? И тѫй, чрез тия ваши кореспонденти, ще ви се изпращат лекциите. Всяка тема, която ще се зададе в общия клас вѫрху известен предмет, ще я вземете всички, и ще мислите вѫрху нея най-малко ден или два, независимо от това, дали ще пишете вѫрху нея, или не. Всяка тема, която е зададена в общия клас, има врѫзка и значение за вашето общо развитие. Тази тема, ако я развиете или помислите вѫрху нея, ще ви наведе на една нова мисѫл. Всички тия 52 теми през годината ще бѫдат тѫй свѫрзани една с друга, че, може да пишете или не, но, ако помислите вѫрху тях, ще добиете нещо ново. Все-таки може да напишете нещо малко, кратко и ясно. Написани 1 или 2 реда, може да мислите, че е нищо, но то има голямо значение за самите вас. После, всяко едно упражнение, което ще се даде в общия клас, не трябва да го отлагате, защото, отложите ли едно упражнение, откажете ли се да мислите вѫрху него, или да излѫлните едно упражнение, или да решите една задача, не само вие се спѫвате, но до известна степен спѫвате и целия клас. Запример, на вас в провинцията ви се даде да изпѫлните следната задача: вечерно време да отидите на гробищата, и да се вѫрнете в 12 ч. през нощта. За някои е лесно да отидат до гробищата, и да се вѫрнат назад. Задачите, изобщо, ще бѫдат от следния характер: качване по високи планински места, ходене в опасни местности, дето живеят караконджовци и др. Сега, помнете закона, няма да имате абсолютно никакво сѫмнение. Не прониква ли сѫмнението, смели ли сте, решителни ли сте, ще имате всичкото сѫдействие на Бялото Братство. И всяка задача трябва да извѫршите на време, не я отлагайте. Изгубите ли времето, и условията се изгубват. Имайте пред вид, че всяко нещо си има специално време. Дойде ли, не отлагайте. Не бѫрзайте, но не отлагайте. Всяко нещо да стане на време. Който от моите ученици не е изпѫлнил една задача, и я изпусне, трябва явно да се изповяда, да не крие. Да кажем, че някой се ангажира, като кореспондент на някой град, а после си прави оглушки, че туй било, онуй било. Не, не, ако той не може да изпѫлни ангажимента, да намери свой заместник. Работата да вѫрви експедитивно. Тази работа с един човек не може да стане, тя става с много хора. Тия хора, като имат един и сѫщ стремеж, всичко се извѫршва с голяма бѫрзина и приятност. Имате ли някой специален вѫпрос, който можете да подигнете тази вечер? Например, по организиране работата на едночасовия труд. Как ще почнем? Какво ще правим? Най-пѫрво в един от градовете трябва да се направи опит, и той да даде образец на другите. Ние в София правим опит. Общите чѫрти знаем. Тази е една обща задача — 365 часа да работим за Господа. Тя е една задача, която трябва да се разреши. Не мислете, че от пѫрво време ще бѫде много добре, все ще има куцане. Как ще се разреши, идната година ще се види. Тя ще има най-малко хиляда вида решения. Всеки един от вас ще я разреши по особен начин. Ще видим кой е най-практическия начин, на ден ли ще работим по един час, в неделята ли един пѫт, но повече часове, на месеца ли по три пѫти, както и да е, но 365 ч. работа за Господа ги турям, като една задача. Всеки един от вас ще избере най-добрия метод, ще опита един начин, два или три, но ще избере най-добрия метод, обаче трябва да бѫде сѫвестен. Ако е списател, например, може да пише три пѫти в месеца нещо, някаква статия, и да каже: „Днес за Господа ще пиша тази статия.“ Запитват: Работните дни ще работим ли? Неделята счита ли се работен ден за Господа? Сега, не взимайте в буквален смисѫл това, „един час“. Един час, то е според разположението ти. Ти щом се ангажиращ да работиш, може да свѫршиш в твоя час работа за един ден и обратно — за цял ден можеш да свѫршиш работа, колкото за един час. Този „един час“ подразбирам времето, в което твоето сѫзнание се пробужда да работиш за Господа, и в един час да усетиш една радост. Ти трябва да почувствуваш тази радост, че работиш за Господа. Дали ще спечелиш или не, то е друг вѫпрос. Може да не спечелиш нищо. Например, може да няма кѫде да отидеш да работиш. Най-малкото, в това време иди да нагледаш някой беден. То е пак работа, то е пак за Господа. Ако си зает, вечерно време ще отидеш. Всяка една задача си има своите мѫчнотии. Ако всичко е лесно — добре, но лесните работи всеки ги вѫрши, нали искаме да свѫршим една мѫчна работа? Запитват: Трябва ли непременно да се определя точен час, например 3 часà? — Нали ви казах? В тази работа ще срещнете мѫчнотии, хиляди разрешения ще има, но всеки ще си я разреши, както намира за добре. Сега, в тази задача няма да се уловите за буквата, да ви бѫде една уловка, та после, да кажете: Защо се хванах? Вие свободно, сами, ще се ангажирате. Туй ще бѫде една свободна работа. Това ще бѫде едно благословение за вас. Туй не е едно обещание, но просто разрешаваме една задача, която взимаме, за да видим какво можем да направим. Ще видим колко от тия 365 ч. можем да използуваме, колко от тия часове ще бѫдат ползотворна сила. Ти работи един час, а пѫк, ако можеш да работиш повече, добре ще бѫде. Законѫт е, този час да го турите най-пѫрво за Господа, за братството. Като турите тази идея в ума си, тя ще работи, защото всеки ден ще си спомняте, ще казвате: Аз ще работя за Господа. Сутрин или вечер, като внасяш тази идея, че ще работиш за Господа, всеки ден ще се свѫрзваш с невидимия мир, с Господа. Всеки ден да имаш врѫзка, да се свѫрзваш с Господа, да бѫдеш свѫрзан духовно. Всеки ден, като помислиш, че трябва да работиш за Господа, ти вече си свѫрзан с небето. Всякога, когато отправим духа си кѫм невидимия свят, по какѫвто и да е начин, туй вече е едно благо заради нас. Човек трябва да бѫде продуктивен. Ако той е продуктивен, той ще бѫде едновременно продуктивен и на физическия, и на умствения, и на Божествения свят, но най-малко трябва да бѫде продуктивен на Божествения свят. Не трябва да има изключения. Ти за този час ще мислиш, как да го прекараш в работа. Сега, вие ще схванете само физическата страна, ще кажете: „Не, не, аз не мога да направя нищо“. Не, в един час вие може да направите много нещо. Разрешението на тази задача да не ви спѫва. Ние ще искаме да я разрешим, пѫк каквито мѫчнотии ще се срещнат, те ще се изгладят. Не се спѫвайте от буквата, защото от как светѫт е засветувал, и по-вѫзвишените духове, и ангелите, и те правят опити. И ангелите, които сѫ направили света, и те сѫ направили много опущения. В всяка работа има опущения и в тази ще има, но тук е важна идеята, която трябва да се реализира в умовете, в сѫрцата ни, най-пѫрво в физическия свят. От 365 ч. да излезат 150 ч. продуктивни, то е пак подготвяне. Най-много могат да излезат 360 ч. продуктивни, то е идеално. Идеята е завѫршена, и времето е използувано най-разумно. Запитват: В всеки град не сѫ всички за-, писани в школата. Тия задѫлжения важат ли и за тях? — Те ще бѫдат свободни, като слушатели. Тук, в нас, няма закон да заставяме, всеки трябва да слуша сам себе си, в него трябва да се роди едно желание. Нали всички сме без закон, без закон да работим, а при това да изпѫлняваме Божествения закон. Сега, запример, в Бѫлгария наложиха трудовата повинност с закон. Е, не вѫрви. Може трудова повинност, но пѫрво трябва да се подхване идейно. Сѫзнателно може да се приложи. На физическото поле всеки трябва да знае, че той работи идейно, от любов. Любов като имаш, като обичаш някого, приятно ти е да работиш. Тогава ще намериш не само един час време, а и 10 часа ще намериш. А като не обичаш някого, и празен да си, пак няма да намериш един час време, туй е верно. Ние сега тази задача сами си налагаме, за една година. Необходимо е всеки ден да работим за Господа по един час. През другите часове ще мислим как да работим, а през този час ще работим. Запитват: ученика, като дава парите, ще дава ли обяснение как ги е изработил? — Не, ученика ще дава обяснение пред себе си как е работил. Идущата година ще имаме приблизително една представа, как ще се разреши тази задача. След една година ще имаме по-ясна представа за тази задача. Тя е за една година, не е правило за цял живот, после пак ще го изменим. Ще направим един опит, два, три, четири, пет, шест, докато успеем. Някои питат, как могат да изпѫлнят този час, нали? Аз ще ви дам начин как да го изпѫлните. Да кажем, че някоя от сестрите иска да ѝ перат, трябва ѝ перачка, а 10 сестри сѫ решили този ден да работят по един час за Господа, но не могат да намерят работа. Те ще си наредат работата така, че всяка една от тях ще отиде по един час да пере, и ще изперат прането. Така ще свѫршат работата, като една жена. Сега слушайте! Ние този ден ще го отпразнуваме тѫржествено, ще го направим специален. Ще определим ден, в който ще започнем работата, ще го направим „Празник на труда“. Ще го отпразнуваме. Ще го знаем всички. Девети септември, т. е. 22 септември нов стил, ще определим, като ден, когато ще започне труда — „Празника на труда“. Спущайте да ви кажа: сутринта на 22 септември всички ще станем рано. В колко изгрява слѫнцето тогава? — В 6 часа. Ще станем рано, и този час ще го прекараме всички заедно. Ще работим най-пѫрво в духовния свят. Него ден ще работим един час; този час ще го прекараме в размишление, и ще се помолим да ни благослови Господ, този труд да бѫде продуктивен, тези 365 ч. да бѫдат благословени зарад нас тази година. Щом този час от деня се благослови, ще се благослови и целия ден. Значи, ако се благословят 365 ч., ще се благословят и дните. Ако се благословят дните, ще се благослови и живота ни. Часа, който ще се прекара в размишление, ще бѫде от 5 до б ч. сутринта. От 5 — 6 ч. с. ще прекараме в молитва, ще се молим по всеки един начин да ни опѫтят тѫй, че тези 365 ч. да можем да ги употребим за най-добрата работа. Зададоха вѫпроси на Учителя: Защо жената е по-некултурна, щом се ражда ту мѫж, ту жена? Каква е врѫзката и разликата между наследствеността и специфичните качества на човека, в врѫзка с прераждането? Какво е значението и появата на сектите според Божия план на новото време? Всичко, което можем да си представим, може ли да бѫде абсолютно, или е такова, според днешната ни еволюция? — Това сѫ философски вѫпроси, затова трябва специално време. Най-пѫрво, трябва да се определи, какво нещо е мѫж, и какво — жена. Аз сѫм казвал, че сегашните жени сѫ развалени мѫже. Досега природата е работила вѫрху жената. За жената има един модел, а за мѫжѫт още няма. Жените сѫ без мѫже. Няма го още мѫжа. Не е дошла още Мѫдростта. Вследствие на това, в този живот има голямо куцане, липсва нещо. Сѫществено нещо липсва. Ами и жената я няма. Любовта не е дошла още вѫв света. Аз за тази жена приказвам от толкова време, все за жената приказвам, за Любовта. Вие казвате: „Какво ще бѫде, като дойде жената?“ Като я няма жената в кѫщи, какво е? — Разхвѫрлено, децата вѫшки ги налегнали, мѫжа с окѫсани дрехи, а щом дойде жената, веднага се изчиства, огѫня гори, сготвено, дрехите закѫрпени, всичко е в ред и порядѫк. Туй става, като влезе жената в кѫщи. И Любовта, като дойде в нас, ще се изчистим, всичко ще бѫде — тя знае. Стига да дойде жената в кѫщи, вѫрти се кѫща. Аз сѫм уверен, че вие ще разрешите задачата за труда много добре. Дрѫжте се в духа на нещата, а не в буквата. Един час сутрин, или на обед, или вечер може да работите за Господа. Вечер до 12 часа може да изпѫлните задачата; от 12 часа, до изгрева на слѫнцето, докато започнете вашата работа, сѫщо можете да работите за Господа, и от 12 ч. на обяд до 2 ч. пак имате един час на разположение. Тѫй щото, на ден имате три условия, три вѫзможности да посветите един час време за Господа. Да, ще се калите, и невѫзможните неща ще ги направите вѫзможни. Ние можем да сѫздадем времето, да го продѫлжим, и да го скѫсим. Сега, някои искате работа. Ще се молите за всеки един час да ви се сѫздаде работа. Ще се молите, и ще ви се отговори на молитвата. Всеки ден ще се молите, за да ви се сѫздаде работа, за този час, условия за този закон, и ще видите как ще ви се отговори на молитвата. А пѫк, ако можете сами да си сѫздадете работа, още по-добре. Да живее труда, нали? Тѫй. Ще имате толкова разнообразни случаи, 365 случаи, да видим как ще разрешим тази трудова повинност. По един час всеки ден. Ще мислите сега как да групирате тези часове на едно място. Ако работите всеки ден по един час, то значи, че сте хора, които умеете. Ако пѫк ги сгрупирате един пѫт в месеца, или 2 — 3 пѫти в седмицата, не е тѫй практично. Ако работите всеки ден по един час, искат се по-големи знания. В градовете, запример, един брат предложи тѫй: нямаш работа, ще отидеш да предложиш на фурнаджията да му носиш вода един час — трудова повинност. Слушайте, то много куриози може да има в градовете. Ще отидеш на пазаря, ще видиш някой богаташ купува едно-друго, ще му носиш нещата. Ще чакаш там. (общ смях). Ако те е срам, ще си сѫздадеш друга работа. Сега, слушайте, онези от вас, които нямат работа, ние имаме книги за продан, ще отидат да ги продават, един час, и процентите ще им се дават. Онези, които работят за Господа, ще получават вѫзнаграждение 50%, а другите — 25%. Така ще се сѫздаде работа на онези, които нямат такава. Труд, труд! Ако пѫк сами могат да си сѫздадат работа, още по-добре. Само оня, който няма работа, нему ще дадем да продава книги. Който може да си сѫздаде свой час, той ще бѫде свободен. Сега, туй не го налагам, а искам да проявите всинца инициатива, да работят умовете ви вѫрху този вѫпрос. Ще мислите как да си сѫздадете работа за този един час. Всеки ден може да си изберете, който час искате, или сутрин, или на обед, или вечер, и каквато работа искате. Запитват по вѫпроса за яденето. Сега вече денят става малѫк, слѫнцето залязва кѫм 4 — 4½ ч. Да се вечеря по това време е много рано. Как да разрешим този вѫпрос? — То и за яденето има много мѫчнотии. Тази вечер да вечеряме по-рано. Готово ли е за вечеря? Другите вѫпроси ще ги разискваме утре; утре и в неделя, ще бѫдем по-свободни. Помнете, че Любовта е с нас, и ние с Любовта, всичко можем да свѫршим. Няма Любов, като Божията Любов, Само Божията Любов е Любов. Няма Любов, като проявената Божия Любов, само проявената Божия Любов, която дава плод, е Божия Любов. Само Любовта на плода е Любов Божия! Изпяхме песента: Firfürfen...

От "Беседи, обяснения и упѫтвания от Учителя, дадени през 1922 г. в Тѫрново", Пѫрво издание 1922 г." Книгата за теглене Съдържание Бележка: книгата е в Омарчевски правопис 10 ч. с. Какѫв трябва да бѫде ученика. Изпяхме песента „Firfürfen“. След това изпяхме упражнението с буквата „а“ сѫс следните движения на рѫцете: дясната рѫка на страна, после — лявата, а след това и двете. Имате едно упражнение за развиване, едно явление, което е много естествено, подражание на пчели, които се роят. Всички пчели сѫ заети с една такава велика мисѫл — да излезат. Значи, у нас туй сѫзнание е назряло, че сега и ние искаме да се роим. Пак изпяхме упражнението с буквата „а“. Сега, много плавно да се изпее. (Изпяхме го). Ще ви прочета 148 псалом. Забележете, този е един окултен псалом. След гадовете и птиците крилати, идат земни царе и всички люде, князове и всички земни сѫдии, юноши и деви, старци и млади. Най-после, старци и млади, да хвалят името Господне, защото само Неговото име е превѫзнесено, и славата Му е над земята и над небето. Туй е целия вѫтрешен човек, туй е вашето естество. Ще ви прочета три стиха от 12 гл. от Евангелието на Иоана. Стихове — 12, 13, 14: „На утрешния ден, народ много, който беше дошѫл на празника, като чуха, че иде Исус в Иерусалим, взеха вейки финикови, та излязоха да Го посрещнат, и викаха: Осанна, благословен, който иде в името Господне, Цар Израилев. А Исус намери осле и вѫзседна на него, според както е писано.“ Аз, ще ви задам един вѫпрос, най-пѫрво на старите: Вие любили ли сте някога, имате ли опитноста на любовта, имали ли сте опита, да сте преживяли поне един ден на любовта? Хубаво, аз се радвам. Онези, които имат тази опитност, те може да разбират по-добре, а онези, които не сѫ преживяли, нека се постараят да придобият тази опитност — едно преживяване на любовта. Аз мога да уподобя туй преживяване, като на едно цвете, което е стояло в една изба, дето слѫнчевите лѫчи не сѫ достигали, затуй е блядо и хилаво. Цветовете му сѫ недоразвити, и сѫ почнали да окапват от нямане на светлина. А онова цвете, което се намира под естествената светлина, расте и се развива, и цѫвти под нейното влияние. Когато човешката душа дойде под туй сѫчетание, под Божествените лѫчи на Любовта, разтваря се този цвят на душата, този лотос, както го наричат, и тогава човек има най-великите преживявания. В една минута той може да преживее велики неща в този свят. Сега, мѫчно може да се опише туй сѫстояние, но когато то дойде, набира се онази енергия, която подмладява, пречиства, душата от всичките ѝ грехове. Когато човек преживее един такѫв момент, един ден на Любовта, туй в православната цѫрква го наричат „спасение на греховете“. Тази Любов спасява, заличава всичко в неговото сѫзнание, и човек се обновява, подмладява, а някои добиват още по-вѫзвишено сѫстояние, и достигат до Нирвана. За тях Писанието казва, че те сѫ родени от Дух и вода. Сега, аз желая, вие, като ученици, да имате поне едно преживяване през тази година. Между 365-те дни да имате един ден да преживеете туй сѫстояние. Нали? И като преживеете, да стане у вас една коренна промена, която само вие да знаете. Де стане у вас една коренна промена, едно видоизменение, което да даде разширение на вашият ум, разширение на вашето сѫрце и разширение на вашата воля. Сега, вѫв всинца ви има желание, всеки от вас желае най-пѫрво да го любят, и след туй се заражда второто желание — той да люби. Когато говоря за тия сѫстояния, аз разбирам проявлението на висшия Божествен живот. Тази Любов не е като обикновената любов, при която ума на човека се утѫпява. Не, той става по-просветлен и с такава висота, че в една минута той вижда сѫздаването и проявлението на целия козмос. Той схваща как е сѫздаден света, защо е сѫздаден, и кои сѫ крайните цели на тази безпределност. Виждането на крайната цел на тази безпределност дава на човека една неописуема радост на Божественото, което е скрито в него. Мене ме радва обстоятелството, че някои от вас стават доста усѫрдни, искат да влезат, като ученици. Аз ви предупреждавам, гледайте туй усѫрдие да се увеличава, и в края да сте усѫрдни, а не само в началото. Ние всички сѫвременни хора започваме добре с любовта, започваме жежко, започваме с 400 — 500°, а свѫршваме с 30 — 50°, а някой пѫт и с 10° под нулата. Павел, като окултист, който е разбирал добре, казва: „Любовта зло не мисли, на неправдата се не радва, а радва се на Истината. Всичко дѫлготѫрпи, на всичко хваща вяра“. И после, едно от качествата ѝ е, че тя никога не отпада. Знаете ли при какви условия може да се прояви любовта? Аз питам, но този вѫпрос е малко тѫмен, и трудно може да му се отговори. Христос на едно място казва: „Ако ме любите, ще упазите моите заповеди“. А какви сѫ тия заповеди? Какво искал да каже Христос? Нали казваме, че Любовта работи без закон? Казва: „Ако ме любите, ще упазите моите заповеди. Само по това ще се познае вашата любов, ако упазите моите заповеди, и ги изпѫлните. Ако не изпѫлните заповедите ми..“ Сега, ако ние не изпѫлним всичко туй, което изисква нашия Небесен Баща, ще имаме ли Неговата Любов? Ако ученика не изпѫлни всичко туй, което учителя дава, ще има ли любовта му? А какво иска учителят? — Ученика, да научи всичко онуй, което той му е преподал. Ако учителят е художник, той ще изисква от ученика да нарисува този образ, който му е предал. Ако учителят е някой музикант, ще изисква от ученика туй, което му е предал. Учителя на Любовта, и той, като ни предаде урок, ще изисква добре да изпѫлним пѫрвият урок на Любовта. А кой е пѫрвият урок на Любовта? Вас как ви запознаха най пѫрво с Любовта? Как се запознахте вие? Знаете ли кога се запознахте вие с Любовта? Любовта започва с пробуждане на сѫзнанието. Другояче, тя действува безсѫзнателно. Нали поне сте имали отрицателната страна на любовта? Когато обичате някого, запример, имате някой приятел или някоя приятелка, които обичате, и по едно време тя ви каже: „Аз не ви обичам“. Веднага, като че ли падне някоя топка на сѫрцето ви. Защо? Онзи когото не обичате, и да ви каже, че не ви обича, малко ви струва, но когато онзи, когото обичате, ви каже, че не ви обича, като че ли някое голямо сѫбитие, някоя голяма катастрофа е станала в света. Защо? Вие сте пуснали този ваш приятел да вѫрти ключовете на Божествената светлина, и той, като завѫрти ключовете, вие оставате без светлина, на тѫмно. Вие му казвате така: „Аз слизам на физическия свят да работя, законѫт е такѫв. Ти сега ще бѫдеш тѫй добѫр да останеш там горе, дрѫж ключовете на Любовта, и когато ми трябва, отвори ключовете да ми пращаш светлина“. Обаче, този приятел, като стои горе, казва: „Няма да ти пусна светлина, да знаеш, че аз заповядвам“. Защо страдате? — Защото нямате светлина, нямате любов, туй е един закон. Че кой от вас може да работи без любов? Когато сѫрцето ни е пѫлно с любов, много сме експедитивни. Като влезеш в някоя кѫща, кѫдето домакинята пее, омиването на паниците, и всичко, като че с магическа бѫрзина става. Всичко става много лесно с любовта. Но изчезне ли любовта, изчезва песента, хората стават дряхли, казват: „Не ми се пее, живота няма смисѫл, защо сме дошли и т. н.?“ Това е верно и в религиозния живот. Когато човек изгуби своята любов, казва: „Нищо не искам, нито Господ ми трябва, нито ангелите, нито хората, нито вяра, нито религия, нито кандила, нито темян, нито свещи, нищо ми не трябва“. Когато мома изгуби любовта си, разочарова се, хвѫрля дрехите си, сѫбува чехлите си, хвѫрля чумбера си, ходи боса, ходи неглиже, и казва: „Нищо не искам, не ми трябва нищо“. И религиозния човек, ако е поп, най-пѫрво си хвѫрля евангелието, епатрахила, молитвите. Щом изгубим любовта си, ние изгубваме своите мисли, желания, действия, и оставаме като сухи, мѫртви кости. Туй е психологически верно. И тѫй, потребно ни е да обичаме някого. Себе си не можем да обичаме. Любовта сама себе си не може да обича, защото, ако рече тя сама себе си да обича, значи да ѝ липсва нещо. И тѫй, обекта на Любовта е извѫн нея. А какво люби Любовта? Тя люби Мѫдростта. Обекта на Любовта, това е Мѫдростта. И защо, запример, една жена се вѫзхищава от един силен мѫж? Защото само умния човек е силен. Тя се вѫзхищава и казва: „Мога да го любя, мога да разчитам на него“. И Мѫдроста всякога се вѫзхищава от Любовта. Затова, пѫрвото нещо: жената трябва да бѫде умна за да може да люби Мѫдроста. И мѫжа трябва да бѫде умен, за да люби Любовта. Сега, този закон е верен и в духовния свят. Сега, запример, аз правя този опит — изпитвам вашата любов по слѫнчевите лѫчи, и виждам, че вибрациите на слѫнчевите лѫчи сѫ по-силни от любовта ви, и вследствие на това, се образува едно омаломощяване. Вибрациите на вашата любов не сѫ тѫй силни, че да асимилират вибрациите на слѫнцето. Ако човек може да люби, и то тѫй силно, че неговото сѫрце да вибрира като слѫнчевите лѫчи, то неговият ум може да бѫде тѫй концентриран в любовта, щото той може да излезе зимно време на студ, когато дѫрво и камѫк се пукат, и нищо Няма да му стане. Ако с тази любов той излезе денем, в най-голямата горещина, и ума му е сѫсредоточен в любовта, нищо няма да му стане. Слѫнчевите лѫчи няма да го засегнат, и няма да слѫнчаса. Ако в нашето сѫрце има любов, то скѫрбите, недоразуменията, всичко туй ще бяга пред светлината на любовта. Нищо няма да му стане. Пред този свещен огѫн на Любовта, няма преграда вѫв света, която да не се топи. Защото, всички онези недоразумения, които сега сѫществуват, сѫ все огради. Всеки се огражда. Този свещен огѫн трябва да разтопява тия огради; щом го изпратим, той разрушава всички прегради. Човешката любов се намира отпред на главата, дето е милосѫрдието. Той има долу при ушите си любов, туй, което наричат Купидон. Едни го наричат малкото ангелче на любовта. Този ангел някога си, преди грехопадането, бил отличен, много благороден, вѫзвишен, но с грехопадането, той се извратил. Под тази зона на главата има и специална любов кѫм Бога, кѫм другите. Има едно чувство насред главата. Когато туй чувство е развито, тази Божествена Любов се проявява. После, тази любов минава отзад, специална любов е, само за приятели, приятелска любов. Има друго чувство отзад на главата, любов само за малките деца. Следователно, за любовта има много чувства и способности, които се занимават специално с нейните проявления. И забелязали ли сте, че онзи, който иска да го любят, най-пѫрво иска да обѫрне вниманието на някого. Той прави всичките аванси, но щом усети, че го обикнат, направя една психическа гримаса, затваря очите си, вратата си, показва, че той е индиферентен. Питам: Защо се ражда тази индиферентност? И той почва да се страхува, в очите му се явява един страх, и казва: „Много далеч сѫм отишѫл“. Затваря вратата си и казва: „Ни чул, ни юлар“. Сега, знаете ли защо става тѫй? Понеже този субект, който тѫрсеше идеала, се отвори, вижда че не е този идеалѫт, и казва: „А, този аз го виках, но той ще ме обере, той ще задѫржи всичката ми любов“, затваря вратата си. А онзи, у когото любовта е сѫбудена, казва: „Защо сѫбуди любовта у мене, щом затваряш вратата си, и не ме пущаш вѫтре?“ И започват тогава спорове между младите, не могат да се примирят. „Ти не ме обичаш“. „И ти не ме обичаш“. Карат се, докато най-после свѫршат. Туй чувство го има и между религиозните. Сѫщия закон действува. Какво трябва да се прави? Там започва флирта у хората. Флирта започва с това, че като си предизвикал един, предизвикваш втори и трети, и те се наредят, като тѫрговци. Флирта, това е тѫрговец на любовта, а флиртачите сѫ купувачи на стоки. Онзи казва: „Имах стока, нямам вече, продадох я“. Тѫрговеца чака. Като дойде втория тѫрговец, на него казва: „И твоята стока се продаде“ — „Кога ще има?“ — „След две седмици. Ами защо не дойде по-рано?“ Все идват за стока, купуват, купуват, и най-после какво ще стане? Фалира цялата банка, и всичко се свѫршва. Така стана с един европейски княз. Той имал 10 любовници, и на всяка една казвал, че ще умира. Обаче, те разбрали, че той ги лѫже. Един ден всички му дават рандеву, и той мисли, че сѫс всяка една по отделно ще се срещне. По едно време, дохожда той, и всички го заобикалят на стола в градината, и му дрѫпват такѫв един пердах, какѫвто жените знаят. Казват му: „Да се научиш още един пѫт, как се лѫжат жени“. Сега, приятно е това, една шега я наричат те, шега на любовта, но опасна шега. Не, не, нека с тази шега си играе света. Вие сте играли тези шеги. Няма ни един от вас, който да не е играл тази шега. И питам ви: какво сте добили? Всичките недѫзи, които сега имате, се дѫлжат все на такива флиртувания. Ужасни изопачения! Флирта на любовта предизвиква ужасна умраза. Любовта ще вземе обратен процес на умразата и отмѫщението. Следователно, свѫрзваме се с закона на кармата за неестествените постѫпки в живота си. В сегашния нов живот не се позволява абсолютно никакво флиртуване! Аз сега на младите говорих, и на вас сестрите ще говоря. Бѫлгарина казва: „Играе му окото“. Защо му играе окото? Когато играе окото на един човек не е на хубаво. Погледа не трябва да бѫде фиксиран, като на някоя статуя, но трябва да бѫде ритмически. Туй резкото вреди, нервната система сѫсипва. Ще правите едно крѫгообразно движение, т. е. най-пѫрво ще подигнете ума си на горе, после ще подигнете очите си мислено, после ще гледате, гледеца да вземе ѫгѫл 45 — 60º над хоризонталната линия нагоре. Само тогава ще имате друг поглед. И след това имате право да снемете погледа си надолу. И тѫй, най-пѫрво ще обѫрнете погледа си кѫм Бога на Любовта, и когато стане сѫединението, ще обѫрнете погледа си кѫм страждущите, кѫм вашите братя на земята. И ще знаете как да погледнете. Ако ти обѫрнеш пѫрво погледа си кѫм света, а после кѫм Бога, вѫпросѫт е свѫршен. Затуй всички светски хора, всички хора, които не сѫ искренни, като им говориш, гледат кѫм земята. Гледа ли на земята, ти да знаеш, че нищо няма да излезе, всичко е свѫршено. Вашия поглед не трябва да бѫде на страна, но прям, в права посока, и ще кажеш на брата си: „Твоята любов, като моята ли е, твоята светлина, като моята ли е, и твоята истина, която живее в душата ти, като моята истина ли е?“ Ако е така, дай ми рѫката си, можем да живеем заедно, да се разговаряме, да се разбираме. Сега, пѫрвото нещо на една неестествена любов е следующето: когато любовта е неестествена, всеки един от вас се намира в едно стеснено сѫстояние, чувствува стеснение в душата си, каточе нещо го притиска. Мѫчите се да водите разговор, не вѫрви. Сами се лѫжите. Не, всички сѫстояния, които предизвикват лѫжа, ще ги махнете! Ще бѫдете естествени. Всички мисли, желания, действия, които произвеждат едно неестествено, стеснително сѫстояние на духа, ще ги отмахните! Всички да се усещате свободни! Поне в туй общо сѫбрание да се сѫздаде една такава атмосфера, да се усещате свободни. Аз искам в тия наши сѫбрания всички да сте свободни. Трябва ли онази благодат, която сега иде, онази сила, която сега взимате, да я задѫржате за себе си? Вие даром взимате, даром трябва да дадете. От изблика на тази Божия благодат, която идва в вашето сѫрце, в вашият ум, в вашата душа, и в вашия дух, вие трябва да давате изобилно и на другите. Като ви погледне човек, от всяка една пора от вас трябва да излизат струи от светлината на тази Божествена Любов. И тогава, лицата ви ще почнат да се изменят, и ще придобият една мекота. Туй е едно естествено средство за разхубавяване, и тогава не ще да има нужда да туряте вѫрху лицата си някакви косметически средства: ще имате един нектар от природата, който ще ви предаде естествена белина на лицето. Но аз искам, очите ви да бѫдат ясни, на млади или стари, очите ви трябва да бѫдат ясни, прозрачни. Млади или стари, очите ви трябва да бѫдат ясни, прозрачни, както водата в някой чист извор е бистра, като сѫлза, та, като погледнеш надолу, всичките камѫчета да се забелязват. Такива трябва да бѫдат очите ви! При това, очите ви трябва да имат мекота. Второто качество: очите ви трябва да изразяват интелигентност, да бѫдат извор на вашите мисли. Да се вижда, че в този извор има любов, стремеж и цел, и че той изтича, не мяза на кладенец, а има стремеж да се влива в далечното море. Който ви погледне, да знае, че у вас тече любов, благословение за хората, което трябва да се дава на всички ваши братя и сестри, които живеят покрай реката. Като ви видят, да познаят, че вие сте един интелигентен човек. При това, в очите ви трябва да се забелязва решителност и сила, че можете да изпѫлните всичко. И като кажете нещо, никой да се не усѫмни в вас, никой да се не поколебае в вас, но като кажете „да или не“, да се знае, че вѫпросѫт е свѫршен. Никакво извинение! Ще мислите. Дадете ли веднаж дума — речено, казано, свѫршено. Ама сега да не употребите тази философия, да казвате: „Ами нали ти го каза?“ Не, ще ме оставите свободен, аз да го извѫрша. Щом кажете „нали ти каза“, вие ме изнасилвате. Аз ще кажа: „Аз го казах пред себе си, но, щом вие искате да го изпѫлня, вие нарушавате един естествен Божествен закон“. Аз обещах пред Бога на Любовта, и ще го изпѫлня, ще го изпѫлня не заради вас, но заради Онзи, който живее в сѫрцето, ума, душата и духа ми, заради Него, заради Неговото лице, което е свещено. И сега, искам от вас, да се отличавате като ученици. Вие се поставяте като учители. Всинца вие сте учители. Само учителят има право да се отнесе грубо, ученика няма това право. Учителя може да ви постави на разни изпити, той знае, като счупи, може да поправи. От учениците се изисква да имат взаимно почитание. И даже, ако имате някой сѫученик, сестра или брат, когото не можете да тѫрпите, ще се постараете да развиете в себе си такава воля, че да кажете: „Заради моя Учител, аз ще го тѫрпя“. Аз бих желал, като се срещнете, най-пѫрво да се зарадвате! Аз зная, че вие се обичате. Ако ви затворят в някой затвор, и после, след, като ви бият, ви пуснат, вие щом се срещнете, ще се целуните, ще кажете: „Ах братко, ах сестричке!“ Но, понеже сега не сѫ ви били, като ви пуснат и се срещнете, не се разбирате. Защо? — Защото всички едновременно живеете на физическото поле. Аз ще ви обясня това. Ако аз дойда в дома ви, и виждам, че имате една отлично мобелирана кѫща, и ако искам да живея, като вас на физическото поле, но нямам средства, ще хвѫрля око на кѫщата ви. Щом забележите туй, че аз хвѫрлям око на кѫщата ви, веднага ще се стисне сѫрцето ви, ще стегнете окото си и ще кажете: „Хайде този приятел да го няма тук!“ Обаче, ако аз сѫм сѫсредоточен в духовния свят, сѫрцето у вас ще се отвори, и аз казвам: „Колко сѫм доволен, че имате такава кѫща!“ И вие ще бѫдете доволни. Защо? — Защото няма да ви задигна кѫщата. Та, искам от вас, поне повече от половината, да напуснете физическия свят, но не да умирате, защото онзи, който умре, не отива в другия свят. Пѫрвото нещо, което изисква Любовта, то е, като срещнеш един твой сѫбрат, един твой сѫученик или сѫкласник, да се постараеш да намериш поне една вѫзвишена, благородна чѫрта в характера му, за да го обикнеш. Едно добро, от което ти можеш да се ползуваш. И аз бих желал вие, да си намерите поне по една добра чѫрта, която можете да обичате. Да допуснем, че аз сѫм един неспособен ученик, ходя тук, ходя там, нищо не излиза. Допуснете, че имам един учител, който с магически сеанси може да развие в мене художество или музика. И в една година той сѫбужда в мене чувството на художник, и аз ставам един отличен художник. Вие ще имате нужда от мене да ви рисувам. Понеже аз схващам вашите чѫрти, вие ще бѫдете много внимателни кѫм мене, ще се отнасяте кѫм мене любовно. Ще ме нахраните, ще говорите с мене, туй ще направите, онуй ще направите. Значи, щом у мене се сѫбуди едно благородно чувство, вие ще ме обичате. Ще кажете: „Туй мога да направя за вас.“ Туй е любов! Така е и с музиката. Следователно, любовта трябва да даде един израз, чрез който тя да може да се приложи в практическия живот. Сега, аз желая, ученичките и учениците, които имат любов, когато дойде един тяхен сѫкласник, сѫбрат, ученик, който ви обича, ако не сте си знаяли урока, щом дойде той, да си научите урока. Ако не те обича, ти и да знаеш урока си, ще го забравиш. И много учители има, които, като не обичат учениците си, скѫсват ги. Учителя само като погледне ученика, и той се парализирва, и като стане, разтреперва се. Там, дето няма любов, човешките способности се парализирват, а там, дето има истинска любов, всички човешки чувства растат и са развиват правилно. Следователно, пригответе се в бѫдеще да сѫздадем новата култура! Изисква се любов, която да направи всички чувства вѫзвишени и благородни. Ето защо, ние тази година ще направим един опит. Ще вземем един наш приятел, който е неспособен, и ще насочим всичките си сили кѫм него, да видим може ли да стане с него малко подобрение. Ще сѫбудим в него някои чувства и способности. Ще кажете: „Аз предлагам услугите си за такѫв опит“, всички ще искате да се подложите на такѫв опит. Не, аз искам с едного да направим опита. Щом излезе с едного верен, и с останалите 99 ще бѫде верен. Вие ще направите други опити. Ако 100 души ученици направите по един опит, те сѫ 100 опити. Аз ще направя един, а вие останалите. Сега, в прилагането на Любовта има една голяма мѫчнотия. Знаете ли в какво именно седи тя? Ако един яде много, а друг малко, те не могат да се обичат. Ако и двамата ядат много, пак не могат да се обичат. Ако и двамата никак не ядат, пак не могат да се обичат. За да се обичат двама души, единия трябва да даде половината от своето ядене на брата си. Така могат да се обичат хората. Туй е закон в природата. Майката, като яде, употребява част от яденето за себе си, а половината дава на детето си — дои го. Онази птичка, като хване зрѫнце, глѫтне го сама, но ако е майка, пѫрво го дава на децата си, и после тѫрси за себе си. Следователно, Любовта най-пѫрво услужва на другите, а после на себе си. Услужвате ли на другите, имате любов. Тѫй е любовта в природата. Аз констатирвам един факт. Така е и в хората, и в животните, и в птиците, и в растенията. Така е и в училищата, и в обществото. Вие този закон не можете да го измените. Ще започнем сѫс себе си. Най-пѫрво ще работим за Бога. Ще дадем половината от това, което имаме. Тогава ще имаме любов и ще дойде благословението вѫрху нас. Такѫв е законѫт. Ако имаме един приятел, най-пѫрво ще дадем нему, а после ще мислим за себе си. Вие ще кажете: „Ами, ако според новото учение почна да давам на този половината, на онзи половината, какво ще остане за мене?“ — Вие разсѫждавате много плитко. Ако всички се надпреварват, тогава ще има ли недоимѫк? Аз проверявам този закон и виждам, че няма никакѫв недоимѫк в природата. Не, тогава ще има една правилна обмена, и ние ще бѫдем доволни. Аз ще взема моето, ти твоето, и ще стане правилна обмена. Всеки ще вземе своето. Следователно, ако не си в сѫстояние да дадеш на своя приятел половината от своето ядене, което имаш, в твоето сѫрце любов няма. Ако си ученик, и не си готов всякога да разкажеш урока си, туй което знаеш, на своя сѫкласник — любов нямаш. Има някои способни ученици, които не обичат да разказват, задѫржат знанията за себе си, за да получат само те шесторка. А други, като седнат, на този разказват, на онзи разказват, всички си научават урока. Други пѫк, не обичат това, казват: „Аз нямам време.“ Аз бих желал, вие да бѫдете от тия ученици, които разправят всичко на другите. Такѫв ученик, докато дойде учителя в клас, всичко разправя на другарите си. И тѫй, любовта всякога трябва да внесе нещо ново. Не употребявайте една и сѫща дума: Аз те обичам. Казах ви един пѫт, че любовта има 35,000,000 видове форми, чрез които може да се изрази. Знаете ли по колко начина можете да кажете „аз ви обичам?“ Знаете ли колко значения може да дадете на думите „обичам ви?“ Всякога внасяйте разнообразие. Тогава душата ви ще бѫде една богата градина, в която има много цветя, много богатства, и като дойде да давате, с душата си давайте. И като дойде Господ, употребете тази Любов, както Бог се проявява. Не бѫдете скрѫжливи. Когато Любовта дава, тогава има изобилие, трапезата ѝ е богата. Тя не е тѫй скрѫжлива. Тя не туря само боб сѫс солница, а туря всичко изобилно. Като даде банкет, онези ми ти прасенца, патици, кокошки, баници с яйца, масѫлце, супица, всичко е направено пѫрвокласно. Няма по-богат банкет от нейния, затуй всички я тѫрсят. Който е ял един пѫт на нейната трапеза, никога не може да я забрави. Главоболие няма да имаш, и след като излезеш от нейната трапеза, всякога ще я помниш, и ще казваш: „Аз бях на едно място, ах, колко сладко беше онуй ядене, няма да го забравя!“ Срещнеш един дядо 70 — 75 годишен, казва: „Е, едно време беше така.“ Срещнеш друг — сѫщото: „Какво беше едно време!“ Bcè едно време е било. Ами сега? Значи, едно време, преди хората да сѫгрешат, но сега, като сѫгрешили, не е тѫй. Ами сега как сѫ? Казвам: Не какво е било едно време, ами в сегашно време как е. Виждате ли, ние имаме един добѫр пример сега. Тук 5-6-7 дни ние сме на банкет. Вас ви угощават! Аз ви прислужвам; с престилка на всички прислужвам. Аз сервирам: на тогоз паница, на оногоз паница, и на всички казвам: Има ли нещо да ви липсва? Яжте и да помните! (Учителя сочи нагоре кѫм слѫнцето). Видите ли го? Виждате го. Колко ясна е тази светлина, колко хубаво е времето сега! Те знаят, че аз ще говоря — отвориха. Колко хубава е тази светлина, която слиза отгоре сега! Виждате ли ги тия наши приятели, които сега сѫ тук, между вас? Е, колко е хубаво! Ами че вие ги виждате, но не ги познавате. Вчера един брат казваше: „Ами, че аз в рая бях!“ — Е, ами ти си присѫтствувал! Тѫй, както гледал, той поставил в ума си една мисѫл: как ще бѫде в рая? — Ще бѫде тѫй, както е тука. В ума му, в неговото сѫзнание е проникнало нещо. Ами иначе как ще бѫде в рая? Тѫй ще бѫде, както е тук. Той е прозрял вече. Раят е място на живи, разумни сѫщества, които се обичат с беззаветна любов. Те се обичат с една интелигентност, която озарява целия свят, целия козмос. Сега, вие седите и казвате: „Ние през годината ще направим туй“. Не, каквото сега ще направите, през сѫбора, туй ще стане и през годината. Ако сега виждате, и през годината ще виждате. Ако сега не виждате, и през годината няма да виждате. Тук имате най-хубавите условия да виждате. Ако той сега не може да прогледа, че през годината ще прогледа! Тия влияния, които имате, като влизате тук, ако бихте концентрирали умовете си, щяхте да видите и светлинки, и ангели, и ангелчета, и светии, и вашите заминали приятели да ходят тук, а по някой пѫт да ви приказват. Приказват ви. Преди няколко дни дойде една сестра, да ми каже за друга, че духовете я обзели. Оставете я, не се безпокойте, няма нищо, нека се занимават с нея. Един брат довел тук сестра си, обсебена, и влезла тя в една палатка, набила две големи сестри. Аз я слушам, минава, говори. Казват, че била умопобѫркана. Седя, гледам я, тия духове се разправят тук. Отивам при нея, казвам ѝ: Слушай, вас кой ви дава право в този дом да биете? И аз, както никога, дадох ѝ два магнетически тока. Тя: олеле... и всички тия духове изчезнаха. Казвам: в тази свещена ограда сте дошли, ще любите, няма да се биете. Никому не се позволява в тази ограда да бие. Сега, и на вас казвам какво е моето правило, то е: Който от вас бие другите в тази ограда, по сѫщия закон и на него ще ударя два. Ще ви питам: Кой ви позволява в тази свещена ограда да биете другите? „Око за око, зѫб за зѫб“. Сега, ние се намираме в тази свещена ограда: и рѫце, и очи, и крака, всичко ще употребим за Любовта. Всички недоразумения в света стават извѫн райската градина. Докато човек живее в райската градина, зло не може да стане. Всичкото зло живее извѫн райската градина. Пред лицето на Господа зло не може да стане. Като си обѫрнем погледа на другаде, само тогава грешим. И тѫй, вие имате сега най-добрите условия. Вие ще ми кажете: „Учителю, да почувствуваме Любовта!“ Знаете ли колко любов има на земята? В този дом има толкова любов, че тя може да оживи и вѫзкрѫси всички хора. Вие дойдете, погледнете, но не виждате, защото, за някѫде мечтаете, за някакво бѫдеще. Знаете ли на какво мязате? Аз ще уподобя какво представлява вашия бѫдещ свят. Дойде някой благороден момѫк, с голяма самоотверженост, яви се при момата, иска да я направи щастлива. Тя, като го види, че е в дрипели, отказва му. Тя си мечтае за някой княз с очилата му, с еполетите му, но този княз е развален, той не е човек. Сега, една проста форма, в която Бог ви се изявява, вие я изоставяте, и си вѫобразявате за далечно бѫдеще някакви си ангели, светии, което няма да бѫде — Нерде Шам, нерде Багдат. Бог е туй, в което сега Той се проявява. Ако Го разберем, ние ще разберем и великото бѫдеще, което иде. В него Бог ще дойде. Ако малкото разберем, и голямото ще разберем, ако малкото не разберем, и голямото няма да разберем. Аз сѫм уверен вече в едно, че 50% от опитите, които ще направим тази година за Любовта ще излезат сполучливи, най-малко 50%. Уверен сѫм, че всички градове ще се постараят да внесат хармония. Щом Господ е с вас, 100% ще бѫдат сполучливи опитите, но да не бѫде това изкуствено. Ще се постараем, поне за една година да приложим този закон, и всеки един от вас да добие знания, опитности. Ако някому е слаба паметта, да си подобри паметта; ако някому е слабо здравето, да засили здравето си — в всяко направление да добие нещо, и да докажем, че нашето учение е учение, което засяга живота целокупно. Най-после, можем да направим и туй дори, че мѫртвите да вѫзкрѫснат от гробовете си. Може лесно да направим този опит. Ще трѫгнем из града, ще видим, че опяват някого. Тогава ще му кажем: „Стани!“ Искат да ме спрат, а пѫк аз ще излеза в някой град, и ще вѫзкрѫся 10 мѫртви. Тогава какво ще кажат поповете? Това не сѫм го направил още. Ами, ако в всяко село, в всеки град вѫзкрѫся по един мѫртав, какво ще кажат? Щом дойде за Славата Божия, ще го направя. Това за сега не ми е работа. Това е работа на лекарите. Аз ги очаквам те да направят туй, обаче, щом те свѫршат работата си, като дойде за Славата Божия, за Любовта на Бога, не само че ще го направя, но ще го направя в Името на небето — когато цялото небе присѫтствува, когато Белите братя присѫтствуват, когато Нашия Баща присѫтствува — тогава ще го направя. И тогава ще кажа: Ето Те всички сѫ свидетели, Те го направиха, а аз го изявих. Разбирате ли? Аз искам на вас да изявя това, което Те правят. Та, казвам ви, бѫдете смели и решителни, не се колебайте от никаква философия! Ние приближаваме кѫм опити, кѫм велики опити в живота. Ще кажете: „Дали е време?“ Време е сега! Туй, което ще видите, око не е видяло и ухо не е чуло. Туй, което сега ще видите, този нов свят, който ще се разкрие пред света, ще бѫде велик, чуден, и вие ще забравите всичкото ваше минало. Стария свят си заминава, новия ще се разкрие, и всички ще кажете: „Едно време бяхме сляпи, но сега виждаме. Тук знания имаме, сѫрцето ни е пѫлно с Любов, душата ни е пѫлна с Истина, всичко можем да направим, няма нищо невѫзможно.“ Тогава ще ви видя всички сплотени, сѫединени рѫка-за-рѫка, всички да воювате в тази бойна линия. И друга песен ще се пее вѫв света! Хайде сега да изпеем песента: Firfürfen... Да произнесем нашите три формули: Няма Любов, като проявената Божия Любов, само проявената Божия Любов е Любов! Няма Мѫдрост, като проявената Божия Мѫдрост, само проявената Божия Мѫдрост е Мѫдрост! Няма Истина, като проявената Божия Истина, само проявената Божия Истина е Истина!

От "Беседи, обяснения и упѫтвания от Учителя, дадени през 1922 г. в Тѫрново", Пѫрво издание 1922 г." Книгата за теглене Съдържание Бележка: книгата е в Омарчевски правопис Петѫк. 25 август 5 ч. с. Утринна молитва. 1. Добрата молитва (с вдигнати рѫце). 2. Вие, които желаете да се приближите при този камѫк на Любовта, отхвѫрлете всяка злоба, всяка лѫст, лицемерие и завист, и всяко одумване. Пожелайте, като новорождени младенци, чистото словесно мляко, с Него да порастете. Понеже вкусихте, че Господ е благ, при Него идвайте, като при камѫк жив, от человеците отхвѫрлен, а от Бога избран и драгоценен. И вие, като живи камѫни, зидете се на дом духовен, на свещенство свято, да принесете жертви духовни, благоприятни Богу чрез Исуса Христа на Любовта. 3. Благославяй, душе моя, Господа (5 пѫти). Пѫрвия пѫт рѫцете нагоре свободно; втори и трети пѫт — хоризонтално; четвѫрти пѫт — рѫцете на гѫрдите, пред устата, с дланите навѫн и хоризонтално; пети пѫт — хоризонтално, на гѫрдите, пред устата и хоризонтално. 4. Тайна молитва (коленичили на дясното коляно). 5. Благословен е Той, Който ни благославя, Бог на Любовта. Благословен е Той (изпя се с положение, на рѫцете на страна). Който ни благославя (изпя се, рѫцете на страна). Бог на Любовта (бавно пение, с бавно спущане на рѫцете от страни до долу). Бла-го-сло-вен (пение, с бавно издигане рѫцете на страна). Бла-го-сло-вен е Той (пение, с бавно спущане рѫцете надолу). Кой-то ни (пение, с бавно издигане рѫцете горе). Бла-го-сла-вя (пение, рѫцете разтворени напред). Бог на Любовта (пение, с бавно сваляне рѫцете надолу). Бог на Любовта (рѫцете хоризонтално). Бог на Любовта (рѫцете се свалят надолу бавно). Бог на Любовта (рѫцете настрана). Любовта (рѫцете надолу). Бог на (рѫцете на страни) Любовта (рѫцете надолу). Бог на (рѫцете на страни) Любовта (рѫцете напред). Благословен е Той (4 пѫти — с движение на рѫцете на страни и напред). Благословен е Той (3 пѫти — рѫцете отпред малко прибрани, с движение на хвѫркане). Който ни благославя (бавно спущане на рѫцете, с хвѫркане не сѫвсем до долу — 1 пѫт). Който ни благославя (рѫцете в последното положение, с хвѫркане — 2 пѫти). Който ни благославя (рѫцете на страни, с хвѫркане — 3 пѫти). Благославя (няколко пѫти крѫгообразно движение на рѫцете, сѫс слабо приклякане). Благославя (няколко пѫти — рѫцете в движение напред, нагоре, напред, нагоре и т.н.) Да сме благи (сѫщите движения — 3 пѫти). Благи (сѫщите движения, само че по-бѫрзи — 3 пѫти). Благи (рѫцете се движат отгоре надолу, до прѫстите на краката). Благи (рѫцете се дигат нагоре). Благи (много пѫти — рѫцете се движат крѫгообразно около телото, и оставят хоризонтално). Да сме силни (рѫцете напред). Да сме крепки (рѫцете настрана). Да сме твѫрди (сѫщото положение). Твѫрди, като диамант (сѫщо положение). Да сме чисти (рѫцете напред). Като живата вода (сѫщото положение). Да сме чисти, като живата светлина (сѫщото положение). Да сме чисти, като Любовта (сѫщото положение). Нашия закон е чистата Любов (рѫцете на страни). Нашия пѫт е чистата светлина (рѫцете напред). Нашето Слово е Мѫдроста (рѫцете настрана). Ние сме всички крепки в Бога на Любовта (рѫцете напред). В Него ние победихме света (на страна). В Неговата Любов ние добихме своята свобода (рѫцете напред). Ние сме веч свободни от закона на смѫртта (рѫцете на страна). Необятната Любов ни вѫздигна (рѫцете напред). Безпределната Мѫдрост ни оживи (рѫцете настрани). И едната неизказана Истина ни вѫзкрѫси (рѫцете напред). Святи Отче на небето, ние осветихме името Ти (рѫцете настрани). Ние свѫршихме делото Ти (на страни). И вѫдворихме Твоето царство (на страни). Благословен си Ти отсега за през всичките векове. Амин (рѫцете настрана и долу). Изпяхме „Амин“ — 7 пѫти, с движение на рѫцете: на страни и крѫгообразно движение на рѫцете, сѫс слабо приклякане. Забележка. При тези движения на рѫцете, хвѫркането, това е раздрусване на вашето сѫзнание, раздрусване, сѫбуждане. 6. Гимнастически упражнения.

От "Беседи, обяснения и упѫтвания от Учителя, дадени през 1922 г. в Тѫрново", Пѫрво издание 1922 г." Книгата за теглене Съдържание Бележка: книгата е в Омарчевски правопис Живот вечен. И някой си големец Го попита и рече: „Учителю благий, що да сторя, за да наследя живот вечен?“ Лука, 18:18. Може ли да се досетите, да се догадите, защо именно този големец е питал Христа, как може да наследи вечния живот? Той е задал един от сѫществените вѫпроси. След като изпитаме всичко, което този свят може да ни даде за телото, след като изпитаме всичко, което този свят може да ни даде за сѫрцето, за ума, за душата, за духа ни, всичко, каквото повидимому може да ни даде, у нас все ще остане една празнина, и то много голяма празнина, която ще ни направи да сме недоволни от земния живот. Този големец питал Христа, какво до направи, за да наследи вечния живот. А Исус му рече: „Защо ме наричаш благ? Никой не е благ, тѫкмо един Бог. Заповедите знаеш“. Значи, този големец е учил, той бил ученик на окултната школа, но е служил и на двете школи. Онзи големец е изучавал системите, като теоритик, и на двете братства, и на Бялото и на черното, служил си е с двете. Христос му казва: „Заповедите знаеш — да не правиш прелюбодеяние, да не убиваш, да не крадеш и да не лѫжесвидетелствуваш. Туй сѫ методи на черното братство, от тези методи да се откажеш“. Като му казва да не прелюбодействуваш — това е метод на черната ложа. Да не убиваш — пак тяхен метод. Да не крадеш и да не лѫжесвидетелствуваш. И после, двете правила: „Почитай баща си и майка си, както себе си.“ Това е едното от най-висшите правила на Бялата Ложа. А той рече: „Всичко туй сѫм упазил от младоста си“. Той не е казал цялата истина. И Христос, за да го опита, не му каза, че ти не говориш истината, но му каза: Понеже казваш, че всичко си направил, то едно ти не стига — всичко що имаш, продай го, раздай го на сиромаси, и дойди да ме последваш“. А той, като чу това, наскѫрби се, защото беше много богат, а за да стане богат, лѫгал е, крал е, всичко е правил. И като го видя Исус, че се оскѫрби, рече: „Колко мѫчно ще влезат в царството Божие тези, които имат богатство! Защото по-лесно е да мине камила през иглени уши, а не богат да влезе в царството Божие“. Сега аз питам: Ако се зададе и на вас този вѫпрос, ще кажете, че и вие сте готови, ще кажете, че сте изпѫлнили закона, но ако ви кажа: Продайте всичкото си имàне, мнозина от вас ще се наскѫрбят вѫтрешно. Не казвам всички, но мнозина от вас ще се наскѫрбят. Най-малко ще кажете: „Сега ли намери Учителя, сега сме още млади, нека минат поне още 10, 15, 20 години, но сега, при тия условия, да продадем всичко, да го раздадем на сиромасите, да трѫгнем като него, да ни гонят, да ни хулят, и да нямаме подслон за главата си!“ Тази перспектива ще изпѫкне в ума ви. Е, моля ви се сега! Един човек, който обича света, чист ли е? Не е чист. И аз ще ви докажа това ето как. Аз няма как да аргументирам. Ако една река чиста и една мѫтна река се сѫединят, чисти ли ще бѫдат? — И двете ще се оцапат. Ако два извора, единия мѫтен, другия чист, се сѫединят, чисти ли ще бѫдат? — Не, и двата ще се оцапат. Много пѫти някои казват, че може един праведник с един грешник да се сѫединят. Може, но и двамата ще се опетнят. За да се очисти пѫрвият извор, трябва да мине през някой по-дѫлбок филтѫр, през някои по-дѫлбоки пластове. Единия трябва да мине през процеса на чистенето. И сега, много ученици идват и ми казват: „Учителю, да живеем с тебе.“ Не, не можете да живеете с мене. За да живеете с мене трябва да минете през един много голям филтѫр, или най-малкото, да ви прекарам през 7 огѫня. Може да живеете, но пѫрво ще минете или през филтѫр или през огѫн. Тогава можете да живеете. Туй трябва да го знаете. Това е правило. Нито пѫк двама ученици могат да дружат, ако единият има порочни наклонности. Дрѫж ума си, сѫрцето си чисти! Говори с него, но не дружи с него. Между тебе и него да има една диамантена преграда. Разбирате ли това? Ще кажете: „Много строго говори Учителя.“ Не, влагам един принцип. Нечист е, ще го избягвате. Аз не говоря против вашето желание. Вие работете, желанието ви да помогнете е много благородно, но трябва да знаете какѫв е начина. Този ваш другар трябва да го прекарате или през филтѫра долу, или през огѫня, и тогава може да се сѫедините. И сега, туй ще го имате пред вид в школата. Досега аз сѫм имал ред такива опити. Някой от вас доведе някой такѫв мазен ученик, и казва: „Учителю, намерихме един много способен ученик, той ще бѫде много полезен.“ Не сѫм седнал да му разправям колко е способен! Много добре, щом е способен, кѫде, в какво сѫ неговите способности? Той е способен, но е кàлен, и тѫй кàлен, че като влезе вѫтре, ще накаля всички. Не го пущайте! В Бялото Братство ще пазите едно правило: който дойде, трябва да си сѫбуе обущата, нови дрехи, нови обуща, през банята ще мине да се окѫпе, после през 7 огѫня, и след като мине през всичко това, тогава ще го вѫведете вѫтре в братството. Тѫй е било в старо време, тѫй ще бѫде и сега. Не си правете илюзии, не мислете, че човешкото естество може да се измени. Не може да се измени човешкото естество. Не се мамете от сладките думи! Аз с един от учениците употребих един метод, той се намери в едно противоречие. Аз направих езика си тѫй остѫр, с такѫв остѫр език му говорих, какѫвто той никога не е слушал. Като му говорих тѫй, той каза: „Учителю, дай ми малко почивка, че не мога да издѫржа.“ В делата си бях много добѫр. Той ми каза: „В езика си си много строг, а делата ти сѫ тѫй изправни. Аз не мога да разбера как е вѫзможно това, да постѫпваш тѫй добре, а да говориш по такѫв начин. Ти ще ми направиш една голяма операция, ще ми разрежеш корема, после ще ми зашиеш корема, ще духнеш, и раната ще изчезне. Никога не мога да разбера, защо го вѫршиш туй.“ Казвам му: Искам да бѫдеш чист, ще разтворя и корема ти, и ума ти и сѫрцето ти, няма да оставя място в тебе, което да не разтворя. Всичко ще очистя. Щом, си изчистен, няма да ти правя никаква операция. Мене ми е приятно, ученика да бѫде чист. Тѫй прави и небето. Я ми кажете, кой е оня пророк, кой е онзи светия, или Син Божий, които, като сѫ дошли на земята, да не сѫ били бити? Христос, Който е бил толкова свят и чист, знаете ли колко удари Му нанесоха, колко плюнки на лицето Му туриха! И Той научи нещо. Защо, каква нужда имаше да Го бият? Писанието казва, че Той бил наранен и бит заради нас, заради нашите беззакония. Сега, аз искам всички вие, които ме слушате, да разсѫждавате, но не разсѫждавайте като обикновените верующи. Нямам пред вид вашите личности. Вие сте ученици. Аз имам в школата пред вид великите принципи и вѫрху тях ще градим. Да не мислите, че вашите личности имам пред вид. Пред мен, като души, аз имам всичката своя любов и уважение кѫм вас, но като личности на земята, като ваш приятел, спрямо всичките ваши дела, спрямо вашите погрешки, аз не мога да бѫда сляп. Ще ви обичам, то е закон, потик на моята душа, но спрямо вашите погрешки не мога да бѫда сляп. Тези погрешки сѫ вредни и за вас, и за вашите ближни. Каквато и да е слабост, тя е вредна за самия човек. Тия принципи вие ще приложите в живота си, ще ги опитате през тази година, но в тяхната пѫлнота. То е трудно да туриш един принцип в неговата пѫлнота, запример, да говориш абсолютната истина. Няма по-тежѫк принцип от този, да говориш абсолютната истина. Ако бихте говорили един ден поне абсолютната истина, биха ви направили луди, но ще направите поне микроскопически опити, да говорите истината. Сега, този вѫпрос: „Учителю благи, какво трябва да направя, за да наследя живот вечен?“ Христос знаеше, че този големец не е изпѫлнил закона, и когато му казваше — иди, продай имането си и го раздай на сиромасите, той се наскѫрби и каза: „Туй не мога да направя“. Сега, аз взимам тия думи в сѫотношение, но, да говорим истината в обикновен смисѫл. Срещна ви аз, да допуснем, че сѫм нещо недоволен от вас, нали? Погледна ви, отдрѫпна си погледа, и се правя, че не ви виждам, но в моя поглед има някакво неразположение, а аз искам да скрия туй неразположение, че уж като че ли нищо няма. Не, в моя поглед има нещо лѫжливо. В законите на Бялото Братство няма такова поведение, те не го позволяват. Ти ще оставиш туй неразположение вѫнка, а вѫтре душата ти няма да бѫде размѫтена, но целокупна. После, някой пѫт ще ти кажат да кажеш истината, но ти само ще си постиснеш устата, и тѫй ще минеш за един благочестив човек. Не, не трябва стискане на устата. Ти устата си трябва да стискаш, когато говориш зло, а за доброто устата ти ще бѫде отворена. Ти си стискаш устата, когато говориш истината, а когато дойде да лѫжеш, ти си отваряш устата. Това на един ученик от Бялото Братство не се позволява. Сега, аз не засягам простото любопитство. Аз оставям тия посторонни вѫпроси. Аз засягам истината принципално. Заставен си да кажеш истината, ще я кажеш. Ще ви приведа един пример. Представете си, че сте двама приятели. Ти обичаш приятеля си от сѫрце и душа. Сега, можете ли да се досетите какѫв ще бѫде примера ми, какво искам да кажа? Не знаете още, но ще ви стане ясно. Вашия приятел се влюбва в една красива, но бедна мома, и започват любовта си идеално. Идеално започват. Обаче, след няколко години става един разрив, и този приятел си вдига рѫцете. Тази мома става бременна, и този твой приятел се отказва от нея, вдига рѫцете си. Дават го под сѫд, а тебе те викат за свидетел — да кажеш истината. Как ще постѫпиш между твоя приятел и тази мома? От една страна ще имаш приятеля си, от друга — истината. Сега истината разрешавате, но тогава, заради любовта кѫм приятеля си, ще вземете страната на приятеля си и ще кажете: „Той е чист“, и ще се закѫлнете. А щом дойдем да кажем истината, приятелство няма. По-голям приятел от Истината няма в света. Най-големия приятел на човека вѫв света, това е Истината. Следователно, ако имаме приятел, който ще ни лиши от нашия приятел — Истината — той не ни е приятел. И тѫй, приятелството е обосновано на любовта, защото между приятелството и тази любов трябва да има единство. Аз желая, като влизате, като ученици в школата, да имате единство вѫв вашата любов, а за да има любов, трябва да обичате истината. Сега, всичката грешка на този големец, била там, че той не бил в сѫстояние да каже онази, скритата истина. И на всинца ви казвам, че като влезете в школата, ще се научите как да обичате, и как да любите. Сега, запример, вие нали говорите за любов? Аз ще ви приведа сега пример от сѫвременната любов, която може да действува иначе. Ще я поставим на опит. Опита решава вѫпроса. Сега ние взимаме проявленията на сегашната любов, и ги сравняваме с онази любов, която иде сега вѫв света, любовта с новата запалка. Сега, ще вземем пѫрвото проявление на любовта в живота, обикновената любов, която има форма. Онази младата мома обича едного, казва му: „Аз те обичам, всичко давам за тебе, за тебе умирам, за тебе се жертвувам.“ Е, представете си сега, че този момѫк заведе момата пред някоя скала и ѝ казва: „Хвѫрли се от тука“. — „Защо да се хвѫрля?“ Вѫпросѫт е свѫршен с любовта. Казва ѝ да се хвѫрли. Момата го обича, но той е богат. Тя му казва: „Като ме обичаш, раздай всичкото си богатство, да живеем, като бедните“. „Но как, защо, как ще живеем после?“ — Вѫпросѫт е свѫршен с Любовта. Той казва, че за нея е готов да умре, а като го постави на изпит да раздаде всичкото си богатство, той се огорчи. Значи, той не е изпѫлнил закона, и тази мома не може да живее с него. И аз казвам на моите ученици: Ще приложа закона, моя закон, закона на Бялото Братство, запишете го! Сега, младите, които искат да се женят, някоя моя ученичка, като се влюби в някой момѫк и му каже, че аз без тебе не мога да живея, той да ѝ каже: „Хвѫрли се долу!“ Ако тя се хвѫрли, тогава тя има право да се ожени за него, аз ѝ позволявам. Ако тя откаже да се хвѫрли, той ще каже: „Аз сѫм свободен“. Сѫщо и за момѫка. Ако момата каже на момѫка: „Хвѫрли се долу“, и той се хвѫрли, той има право да се ожени за нея. Ако му каже: „Раздай имането си“, и го раздаде, тя ще се ожени за него. Каквото му заповяда да стори, ако той го стори, има право на нея, но ако не го стори, тя ще му каже: „Вѫрви си в пѫтя!“ Сега, този вѫпрос в една своя минала беседа аз го разреших. Но нека направим опит. Защо ти е един другар, който не може да се хвѫрли, да умре заради тебе, който не може да раздаде имането си, не може да се жертвува? Нека си вѫрви вѫв света той. Тя ще живее сама. На момѫка защо му е такава: другарка, която не може да се хвѫрли заради него, не може да се жертвува? На момѫка защо му е такава жена, и на момата защо ѝ е един такѫв мѫж? Тѫй говори новото учение, в новия живот така седи вѫпроса. Разбирате ли? Правилото в Бялото Братство е: Ако ти се ожениш за една жена, и ѝ се начумериш един пѫт само и я изгѫлчиш, бракѫт е опорочен, опозорен. То не е брак, свѫршва се вече. Тогава, като се жениш, ще знаеш: по отношение кѫм жена си в твоята душа, в твоя ум и в твоето сѫрце няма да влезе нито една горчива мисѫл, нито едно горчиво чувство, нито една горчива дума. Ти в своя ум ще имаш мисли за нея, като за едно божество. Не можеш ли така, ще седиш далеч от нея, да я не опорочаваш. Тогава ще кажете: „Труден е този закон“. (Обаждат се: Никой не може да го изпѫлни). Не е труден. Който може. Чакайте да ви кажа: тогава ще имаме само неженени ученици.. Учението на Бялото Братство е това. Сега, ако няма такива ученици, за в бѫдеще ще има. Ще се положат правила, който може, а който не може, то е друг вѫпрос. Най-високият идеал ще бѫде такѫв: който може, а който не може... Нали се приготовлявате за сѫвѫршенство, поне отсега ще знаете правилата, ще ви питат: Какѫв е брака в Бялото Братство? — Такѫв е бракѫт. Ами вие прилагате ли го? — Правим го. „Ама аз не сѫм го направил още“. Ще го направиш за в бѫдеще. На другите всякога ще казвате: „Аз досега не сѫм бил женен, но сѫм робувал“. Че никой от вас не е бил женен. От 8000 години никой от вас не е бил женен, вие сте роби на женидбата, и нищо повече. Женили сте се в робство, раждали сте се в робство! И мѫжете сте роби на женидбата и жените сте роби на женидбата. Вас ви женят духовете, вие сами не се жените. И бѫлгарите казват, че идвало „сляпа сѫбота“, Е, там дето има сляпа сѫбота, женидба ли е това? Сега, туй е едната страна. При това, вие сами знаете вашите заблуждения. Винаги, след като се ожените, казвате: „Излѫгах се“. И мѫже и жени. Вие сами си знаете истината. Аз ви говоря за истината вѫтре вѫв вас. Ако има някой, който е доволен, той е постѫпил сѫобразно законите на Бялото Братство. Казвам тогава: Вие сте в законите на Бялото Братство. Не казвам че няма, има, но в тази смисѫл тия бракове сѫ почти изключения, а другите бракове сѫ общи. Аз засягам този вѫпрос, понеже в обществото ще ви запитат: как ще се жените вие, как ще се венчавате, какви ще бѫдат вашите обществени и социални наредби, какѫв е вашия морал, в какво се различавате? И ако вас поповете ви венчават като нас, женят като нас, вие сте подобни на нас. Ще им кажем, че нас попове не ни венчават, нас Господ ни венчава, Той ни свѫрзва, нищо повече. Сега, тия работи, като ученици, няма какво да ви смущават. Ще изнесем истината без страх и без тѫмнина, ще изнесем фактите тѫй, както сѫ. Ние минаваме от един стар живот в нов. За в бѫдеще всички няма да умрем, но всички ще се изменим. Като се изменим, как трябва да живеем? Вѫпросѫт е, като души, как ще живеем? — Ще живеете тѫй, както живеят ангелите. Аз засягам този вѫпрос, за да ви покажа, че трябва абсолютна чистота. Ние трябва да се стремим да направим живота си чист, чист, вѫв всяко отношение чист трябва да бѫде той. Този живот можем да го направим чист моментално. Опорочената жена и мѫж моментално може да станат чиста девица и чист мѫж, и девствената моментално може да се опорочи. Не мислете, че опорочаването изисква време и пространство. Не, тия неща стават моментално. Щом ти помислиш да се ожениш за някоя мома, която може да те направи щастлив, ти си се опорочил. Щом една мома се ожени за някой да я направи щастлива, тя се е опорочила. Нейния Господ, Който я сѫздал, не я направил щастлива, че този трябва да я направи щастлива. Туй Безпределното, Вечното, Щастливото, от което тя излязла, не я направило щастлива, та от туй ограниченото, тя ще очаква своето спасение, то ще ѝ даде щастие! Когато тѫрсиш своя вѫзлюблен, ще видиш дали той е вѫтре в тази мома или го няма там вѫзлюбления ти. Източната философия го нарича Единния навсякѫде, Единния в множеството, и туй множество в Единния. И, какво се казва там в притчата: „Който ме намери..?“ Може ли някой да цитира тази глава? Има ли някой от вас Библия? Обаче, този не е най-важния вѫпрос, който трябва да ни занимава. Най-важния вѫпрос е, че трябва да се учите, учението е най-важното. И вие сѫжалявате, че няма да имам нито един ученик, тѫй мислите. Много се лѫжете. Аз ви казвам, че имам достатѫчно ученици, и ако искате, мога да ви ги доведа. Имам ученици. Имам още една школа, специална школа, която вие не сте виждали още. На тях когато говоря, друго-яче говоря, вие сте от общата школа. Между вас няма ученици, а между тях всички сѫ ученици. Сега, онези от вас, които се готвят за специалния клас, трябва да знаят правилата На специалния клас, или аз казвам: „Който иска да влезе в специалния клас, трябва да изучава Истината. Такѫв е великия закон там. Запитват: Нали не се допущат всички там? — Ако можете да се отречете от себе си, от богатството, от имането си, ако можете да се хвѫрлите от канарата — може. Който е готов да продаде всичко, може. Този вѫпрос ще го оставим сега. Знаете ли, когато гониха Илия, какво каза той на Господа? Господи, само аз оставам, и моя живот искат!“ Господ му каза: „В Израил има още 7000, които не сѫ преклонили коляното си пред Ваала, поклонници на Истината, на чистотата. Има. Сега вие сте Илия, когото гонят, извади ножове, и изби толкова пророци. Но, като се яви онази царкиня, която му каза: „Ти ще отговаряш“ — той избяга. Уплаши се от една жена, че трябваше да избяга в Таркии (в планината Кармил), да вѫзстанови своята сила, да пости 40 дни. И трябваше Бялото Братство да му покаже, че ще дойде ден, когато света ще се оправи не чрез убийства, а чрез любов. Тогава той каза: „Аз се отричам от своя кожух, ще го дам на моя ученик, и ще се кача на огнената колесница, и ще дойда в края на века, ще туря единия си крак и ще кажа: „Прави правете Божиите пѫтища!“ И дойде отново, снеха му главата, както той сне главата на другите. 306 Пѫрвото нещо: от всинца ви искам да бѫдете искренни, абсолютно искренни! Искам учениците помежду си да сѫ вѫтрешно искрени, защото, като се намерите двама, усеща се има ли искренност или не. Като се приближиш при някой човек, който не е искрен, усеща се едно натегнато сѫстояние. Вложете искренноста, и тази натегнатост ще изчезне. Искренни ще бѫдете, не откровени, а искренни, искренни вѫтре в душата си. Искренноста е морално качество. Второто нещо: ще бѫдете истиннолюбиви. Не се срамувайте да кажете истината в очите на някого, макар той да ви е приятел. Ще бѫдете смели и решителни да казвате истината, макар и да се обиди някой. Кажете му истината, макар и сѫлзи да излезат от очите му, нека си поплаче. А пѫк и той, ако е смел, нека ти каже истината, но истината, тази абсолютна истина, да няма никаква друга мисѫл. Нищо повече! Аз ще ви кажа сега, ще ви определя, като говорите истината, как да я казвате. За да кажете истината, най-пѫрво сѫрцето ви трябва да е пѫлно с любов, с тази безгранична Любов, да има тази запалка. Второ: ума ви трябва да е пѫлен с Мѫдроста, която ще внесе светлината и знанието. Тогава, кажи истината и не бой се, не мисли за резултатите, кажи истината! Вие ще мислите за вашето положение. Кажете истината, каквото и да ви костува! Тя ще ви повдигне. Но, спрете се пѫрво да се попитате: любовта в сѫрцето ви ли е, мѫдростта в ума ви ли е — кажете истината, и не се бойте! Сега, запример, вчера аз изнесох един факт, нали, според вашата философия, за моите светии, Кирил и Методи, за св. Наум и св. Евгения. Дали сѫ те или аз, то е безразлично сега. Ние никога не трябва да играем лѫжливи положения, фалшиви роли. Ако аз сѫм св. св. Кирил и Методи, трябва да сѫм, и никой друг. Ако сѫм Христос, трябва да сѫм. Някои искат да знаят, дали сѫм Христос. Чудна работа! Ако на моята свещ може да се чете всяка книга вѫв света, и ако всяка книга може да се разкрие при моята светлина, аз сѫм. Ако на тази свещ не можете да четете всяка книга, и ако при моята светлина не може да се разкрие всяка книга, тогава не сѫм. Е, как е тогава, как го разбирате сега? Неразбрано остана. Не е разбрано, защото не сте чели още всички книги. Прибѫрзано е. Аз не искам да правите прибѫрзано това нещо. Аз искам да направите опит, и който направи, нека си чете каквото желае неговата душа, а не да си каже своето мнение на мене, защото нищо няма да ми предаде. Аз разбирам закона, и искам да ви обясня вѫпроса. Сега, аз не разрешавам вѫпроса за себе си, аз разрешавам вѫпроса за Христа, как да Го познаете, когато дойде. Вие не Го знаете още, та като дойде, да Го познаете. Ако при Неговата светлина можете да четете всички книги, ако при Неговата Любов можете да разрешите всичките недоразумения, Той е. Разбирате ли? Ако при Него вие можете да станете, да оживеете, да вѫзкрѫснете, Той е. Ако нито станете, нито оживеете, нито вѫзкрѫснете, не е Той, и каквото и да ви казват, не се лѫжете. Това е истината, и аз ви говоря истината. Това сѫ математически правила, вложени в туй Бяло Братство, та, като дойде този велик Учител, Христос е. Този велик Учител е Христос, да знаете как да Го познавате. Сега, преди 2000 години дойде Христос между евреите. Колко души Го познаха? Имаше 12 души, които Го познаваха, 72-ма Го налучкваха, и после се отдрѫпнаха, и 500 братя имаше след вѫзкрѫсението, оглашени, които мислеха, че Го познават. След Неговото вѫзкрѫсение се сѫбраха, но даже и след вѫзкрѫсението някои се усѫмниха. Такова е сѫстоянието на човешкият ум. Сега, този е посторонен вѫпрос — за познаването на Христа, понеже Той е закон за Любовта. Има един специален отдел, който трябва да изучавате. Ап. Павел казва: „Всичко считам за измет да позная Христа“. Туй е нещо велико! И сега, Христос казва на този, който пита за вечния живот: „Иди и раздай всичко, ела и ме последвай!“ Не казва — иди раздай, и ходи по света, но — ела и ме последвай, аз ще те науча тогава. Значи, след туй ще бѫдеш способен да се учиш, ще те науча как да живееш. Но за сега ще оставя този вѫпрос. Някои от вас още не сте достатѫчно вѫзрастни, понеже, както ние ви знаем годините, те на всинца ви не сѫ еднакви. Тѫй щото от всинца ви не се изисква едно и сѫщо нещо, но всеки според пробуждането на неговата душа, според развитието му. Туй се говори общо. Най-пѫрвото нещо: между нас трябва да има единство на физическото поле, взаимно помагане, и никой никого да не използува! Целта на всички ученици, които служат, трябва да бѫде — взаимно да си помагат, но един друг да се не използуват. Това е едно от пѫрвите правила на учениците. Второ: един другиму да си правят бележки, да си говорят истината, но да се не сѫрдят! Сега, вие сте много заняти с буквата, с формата на нещата. Като говоря за някои неща, вие се хващате за буквата, за формите. Не, тѫлкувайте смисѫла, духа на нещата. Когато говоря за жененето, не мислете, че е само тѫй. Има хора, които поп не ги е венчавал, но 10 пѫти сѫ се венчавали и женили. Поп не го е венчавал! Не можете да ме излѫжете. Поп не го е венчавал, а има не само една жена, но 10 жени има той! Казва: „Да се женим или да се не женим?“ С тази жена не може да живее, и понеже е турил око на друга жена, иска нея. И тѫй, сега хората по 10 пѫти на ден се женят и разженват, и при това минават официално, че живеят един чист живот. Някои казват: „Да се женим ли?“ Че с кой мѫж не можеш да живееш? Седем мѫжа имаш! И мѫжа казва: „Не мога да живея сѫс жена си“. Че с коя жена? Ти имаш 7 жени. И това било еднобрачие! Не е верно! Няма нищо скрито-покрито там. В Бялото Братство няма нищо скрито-покрито. Светлината там е толкова ярка, че като влезете, ще снемете всички маски, ще се поставите в тази Божествена светлина и ще кажете: „Ликвидирам сѫс старото, нямам нищо там!“ Ученички и ученици има в училището. Един ученик пише на няколко момичета писма. За тази умира, за онази умира, и всяка си мисли, че той за нея умира. И те тѫй пишат. Е, кой за кого умира тогава? Аз бих отишел малко по-далеч, но хайде сега да скрия ножа си. Не мислете, че аз, сѫм решил да ви направя една такава операция. Аз се смея, но като дойде да ви правя операция, ще бѫда много сериозен. Сега, понеже няма да правя операция, аз се смея. (Един от братята: един брат днес казваше, че Учителя решил да ни направи светии). Не, не, искам да ви направя честни граждани, то за светия много се изисква. Добре, ако ви кажа: Този няма да гледаш, онзи няма да гледаш, това няма да правиш, онова няма да правиш, ами какво ще правиш? Не е само в отрицателната страна на живота. Има едно сѫстояние, може би, всеки един от вас го е изпитал. Едно сѫстояние: когато обичаш някого, под лѫжичката усещаш едно разширение, и той, като ни говори, приятно ни е да го слушаме, неговия глас е музикален, та и ние се вѫодушевляваме. Като се изгуби туй сѫстояние, усещаме една натегнатост. Аз ви опитвам. Ако сега изкарам някой от учениците да ви говори, веднага ще ви се свие сѫрцето. Защо? Отговарят: Предпочитаме вие да ни говорите. Не, не, вие сте прави, той ще влезе в положението на учител, ще почне да ви морализира, а той сам не е приложил тия свои правила. Някой ще ви говори за Юпитера, за Марса, нещо от астрологията, от астрономията, но той не е приложил тия знания. Той не е имал някаква опитност по астрологията, той е учил по книги. Има една опитна страна на астрологията. Сега, тия положения ние ще ги изгладим. Някой пѫт ще извадим да ви говори някой ученик, когото не можете да тѫрпите, и ще се постараете, не само да го изслушате, но и да го обикнете. На опит ще бѫде туй. И тези 10 души, които сега дѫржим с темите, мисля — сега ли да направим опита, или да го оставим за следующата година? То е опит. Като го слушате, ще кажете: „Тези глупости защо ли ги говори?“ Или: „като не знае да пише, защо ли пише?“ Не, някои от тези ученици могат да говорят. Като им се даде преднина, като им се даде вдѫхновение, много нещо могат да кажат. Някои от тия ученици отлични работи могат да кажат. Някои от София отлични работи можаха да напишат. Значи, почнахте да се опасявате, че светии ще станете. Казвам: като ви срещна, как да почувствувам, че като говорите за любовта, говорите за истината, че като говорите за мѫдроста, говорите за истината, и като говорите за истината, говорите за самата истина? Да кажем, че вие ще влезете в обществото. Там трябва да бѫдете смели, да говорите истината. Ти си министѫр не просвещението. Дойде някой да иска назначение за учител. Да му кажете, че ти си неспособен, не мога да те поставя учител. Ама той ще измени мнението си за тебе! — Ще му кажеш истината. Дойде някой при тебе, и ти казва: „Господин министре, аз предлагам своите услуги, 50000 от тези златничките ти давам, можеш ли да ме назначиш?“ Ще кажете: „И 100000 да ми дадете, не мога да ви назнача“. С пари истината не се подкупва. Имаш да даваш някому, дойде той, ще му кажеш истината. Ще му кажеш: „Ще ме извините, ще платя“. — Като му кажете „ще платя“ — плати! И тогава Бялото Братство ще ви благослови. Вие ще се застѫпите за принципите на Бялото Братство, и ще видите как Бялото Братство ще ви благослови. Това, което виждате в православните цѫркви, това още не сѫ светии. Това сѫ последните ученици на Бялото Братство, които Му носят вода. Тѫй ги зная аз. Вода носят те на Бялото Братство, а тук на земята, в цѫрквата на формите, минават за светии. И за голяма привилегия се счита туй, да носиш вода на Бялото Братство. Някои казват: „А, вода!“ Ех, всеки би предпочел да носи вода там, отколкото да бѫде тук цар на земята! Защото ще знае, че като даде вода на един бял брат, той ще му даде един такѫв любовен поглед, една такава мисѫл ще му каже, че ще заиграе сѫрцето му. А тѫй, да станеш цар, ще ограничиш живота си, ще стоиш на страх, да не би твоя служител да те убие. Е, кое е по-добре, пред любовта ли да стоиш, или пред страха? Пред любовта, разбира се. Та, сега ние познаваме канонизираните светии на православната цѫрква. Ще говорим истината, и вие ще говорите истината. Пѫрвото нещо: аз искам идущата година, като дойдете, да ви опитам колко сте говорили истината. Ще ви дам един прием и ще ви опитам колко говорят истината, и колко сте я говорили през цялата година. Аз разбирам, да говориш истината в името не Любовта. Сега, вие ме разбирате в отрицателна смисѫл, да отидите да кажете някому погрешките. Не, ето какво аз подразбирам. Някой брат се поотчаял, казва: „Тази школа няма да я свѫрша аз, що ми трябваше да влезна? То не е заради мене, жена имам, деца имам“. Ти ще му кажеш истината: „Братко, ти ще свѫршиш, ти си силен, не бой се!“ После, при тебе ще дойде мисѫлта: Ами ако аз кажа и не се сбѫдне? Повярваш ли в това, ти сам себе си ще излѫжеш. Онуй, което Бог е вложил в тебе, кажи го, и не се сѫмнявай! Не е било време, когато човек каже истината, която Бог е вложил, и да се е излѫгал! Не е било време, когато човек е бил верен на една Божия мисѫл, и да се е излѫгѫл! Изневериш ли един пѫт, после и да кажеш истината, не важи вече, тя вече дикиш не хваща. Има някои случаи, дето трябва непременно да кажеш истината, тя е толкова набѫбнала. Ще му кажеш: „Братко, ти си се поставил на една опасна, хлѫзгава почва, и ако вземеш една крачка, ти ще се пукнеш като мехур. Моля ти се, слез!“ Той ще ти каже: „Ама ти ме обезсѫрчаваш!“ Не е обезсѫрчаване казването на една истина от любов. Сега, при това сѫстояния, ако ние добием този вѫтрешен мир, в нас ще може да се развие всякакво художество, музика, ще станем; способни за всички изкуства, и каквато работа, започнем, ще я извѫршим с вѫодушевление и всичко ще може да се гради. Сега, щом влезете в школата, макар, че някои още не сѫ станали ученици, казват: „Ами, като ученици, ние ще се женим ли? Ти най-пѫрво стани ученик на Бялото Братство, че според тези негови закони белите братя ще те упѫтят. Какви ще бѫдат формите на Бялото Братство? Те сѫ хиляди пѫти по-хубави отколкото сегашните. Тогава, как ще си обясните мисѫлта в думите на апостол Павла: родих ви. Сега казвате: „Ще има ли раждане?“ Павел, един мѫж, казва: „Родих ви в Христа“. Както виждате, в Новия живот, и мѫжете раждат. Павел беше мѫж, и раждаше. Вие се смеете сега, ами че то трябва вѫтрешно, духовно разбиране. Що значи раждане? „Родих ви, на мѫки сѫм, докато вѫв вас се изобрази Христос“. Ще има зачатие, ще има раждане, но туй роденото ще бѫде по дух. Роденото по плѫт, плѫт е. Този вѫпрос е старата култура. В новата култура ще има зачатие и раждане по Дух. „Роденото от Духа — Дух е, роденото от плѫтта — плѫт е“, тѫй казва Христос. Такова раждане ще има в Новия живот. Какво значи чист, свят живот? В Бялото Братство светията жертвува своето благо за своите ближни, а в черното братство светията жертвува своите ближни за своето благо. Ти имаш овци, ти ги жертвуваш, колиш ги, ти си един святия от черното братство, зарад тях. Аз. говоря за светиите, които живеят чист, свят живот. Сега, най-пѫрво, какво разбирате вие под светия? — Обикновен човек, който живял 20 години чист, свят живот, принесѫл добро, и хората сѫ го направили светия. Свят човек е този, който разпрѫсва светлина и знание, защото всеки един светия носи светлина и знание. За светиите ап. Павел казва: „Идете да помогнете на светиите!“ Светии и сега има. Тази дума може да се вземе в права и в отрицателна смисѫл. Светии и сега има в селата. Те живеят чист, свят живот. Заемат незавидно положение. Светиите никога не сѫ живяли в пустините. Отшелници сѫ тези, които живеят в пустините. Щом научат законите, те се врѫщат при своите близки, и стават пророци. Почват да пророкуват, да тѫлкуват, дават наставления на хората как да живеят, как да се лекуват, имат знания и мѫдрост. Светия е той, свят човек, безкористно работи. И не само туй, но като се погледне цялата аура на такѫв човек, той е облечен в една бяла дреха, сѫс светлина. По това се отличава, с грамадна светлина е той. Вечерно време той свети, и денем свети. Черното братство не може да тѫрпи такива хора. Черното братство няма светии. Запитват: Ани Безант светица ли е? — Не е още. И св. Иван Рилски още не е станал светия. Още се разхожда из своя монастир. Един ден, той се разправял с едного, който му взел някакво имущество. Той отишѫл да му каже да го вѫрне. Светия, но още не се е освободил от този национален дух. Може да го наричат светия, но той още не се освободил от своя народ. Свети Иван Рилски още се намира при своя народ, те го дѫржат вѫрзан. Той е под големи изпитания. Сега, ще разберете, тези светии ни най-малко не сѫ биле хора с чист, свят живот. Ни най-малко не искам да говоря против тях, но искам да кажа, че има степени на развитие, има големи пророци и малки пророци; има големи светии и малки светии, има големи свещи и малки свещи. Като казваме светия, какѫв светия е той, на колко души може да свети? Свети Иван Рилски е познат само на бѫлгарите. Вѫв всички православни цѫркви не го познават. Св. св. Кирил и Методи нали минават за светии? Св. Иоан Крѫстител поне цялата православна цѫрква го признава. Но когато някои светии, от католическата цѫрква не сѫ признати от православната цѫрква, празни светии сѫ те. Сега, ние говорим за учениците на Бялото Братство в сѫвсем друг смисѫл. То е онова велико общество на Божествения свят, което е в прямо общение с Бога, в прямо общение с Христа. Те сѫ наречени светии, които не сѫ вѫрзани, имат прямо общение с Бога, с Него сѫ свѫрзани. А тези светии, които сѫ тук на земята, те се приготовляват, те сѫ с бели дрехи облечени, но имат да се самоусѫвѫршенствуват. Иван Рилски пак ще дойде, пак ще се вѫплѫти. Сега, това е окултна история. Какво мислят православните, то е друг вѫпрос. Те мислят, че св. Иван Рилски е един светия, завѫршил сѫс всичко. Те сѫ прави в това, както разбират. В цѫрквата много от светиите сѫ свѫрзани с Бялото Братство, и работят за повдигането на цѫрквата, но имат големи препятствия, големи мѫчнотии, понеже народа не слуша тия светии. Доколкото може да ги използува за свои лични блага, слуша ги, но повече не ги слуша. Както и цѫрквата, дето е да използува Христовото учение, за лични блага, използува Го, но повече — не. „Да любите Бога сѫс всичкото си сѫрце, ум, душа и сила“, остава на заден план. „Любете Бога и ближния си, както себе си“ — остава на заден план, а „око за, око, зѫб за зѫб“ — туй се прилага. Тези второстепенни правила те ги прилагат. Сега, вѫрху този вѫпрос аз някой пѫт специално ще се спра — вѫрху вѫпроса за светиите. Когато дойда до него, аз ще трябва да донеса своята стевасарница, та тази вѫлна ще я раздрѫнкаме тѫй, че да направим опит с който и да е светия, да видим до колко е свят или не, тѫй както можем да направим опит с каквато и да е вода, да видим колко е чиста, и какво влияние има. Можем да направим опит с който и да е хляб, така и сѫс всеки светия можем да направим опит, но още времето не е дошло. Като дойде този вѫпрос, ще го разгледаме принципално, и ще премахнем всички заблуждения, които сѫ свѫрзани с него, но сега да го повдигам, ще се отдалечим от главната цел, която имаме. Ами ако сега някои от тия светии, които признава православната цѫрква сѫ между вас? Ако те сѫ тук, а православната цѫрква ги признава и им служи, каква врѫзка има между тях? Ако св. Иван Рилски е тук, ако Климент Охридски е тук, и Всички светии сѫ тук между вас, а православната цѫрква не признава това, мисли, че сѫ горе, а те сѫ долу, тогава какво е туй положение? „И в края на века всичките светии ще бѫдат на земята“, казано е. Те сѫ тук вече на земята — Христос, апостолите, всички праведници, те сѫ всички на земята. Тѫрсят ги горе, при тях да идат, а те сѫ тук. Не казвам, че те сѫ тук на земята в плѫт, а в една или в друга форма сѫ тук, по цял свят обикалят и работят. Бѫдете уверени, ние този вѫпрос постепенно ще го обясним. Този вѫпрос ще стане ясен. Светлината като дойде, ще го уясни. Желая до 10 години да се развие вашето сѫзнание, че след 10 години да работите преспокойно, да влизате от този свят в другия свят, да ходите и да се врѫщате. Ако вие имахте тази способност, сега този вѫпрос щяхме да го решим на опит моментално. Щяхме да сѫберем едно сѫбрание, хайде сега! Ще се сѫберем на планината: сѫсредоточете ума си, затворете очите си, ушите си, турете вашата воля и хайде — веднага с нашите астрални тела излизаме, полетим и се пренесем в другия свят, и започнем да го изучаваме. Ще ви кажа: „Гледайте сега физическия свят, гледайте духовния, Правете сега сравнение!“ След туй, след като походим цял ден, ще се вѫрнем пак, и ще запеем: „Firfürfen tao bi aumen“. Веднага пак ще се пробудите и ще си кажете: „Нещо ново влезе в тази светлина, аз видях нещо ново“. И като видите с очите си, кой ще ви разубеди? Видях туй с очите си, изследвах го. Кой може да ви разубеди? Каква философия има! Вие ще бѫдете твѫрди като диамант в убежденията си. И то ще бѫде! Нали там е казано: Ела и виж! И туй ще бѫде. Там Христовите думи: „Аз ще ви се изявя“, аз така ги разбирам. Сега, това сѫ далечни перспективи. Има неща, които могат да ви дадат импулс, но има преходни стадии. Трябват ви знания, упражнения за вашият ум, за вашата воля, за вашето сѫрце. Има много неща, с които трябва да се занимаваме, упражняваме. Например, некои искат, като остареят, да умрат, да отидат в другия свят, да видят нещо. Какво ще видите там? Какво ще тѫрсите? Ако отидете горе и не намерите там Христа, няма ли да се врѫщате да Го тѫрсите? Защо искате да умрете преждевременно, когато, ако чакате, ще се измените? Ще чакате, и ще продѫлжите вашия живот. Павел казва: „Ние всички няма да умрем, но ще се изменим“. Сега, трябва да използувате вашите тела. Защо искате да умрете, когато можете да използувате този живот? „Ама моето тело е хилаво!“ По-добре с това тело да влезеш в царството Божие, отколкото да влезеш с здраво тело в пѫкѫла. Сегашните си тела ще ги пазите, разбирате ли? Не е време сега да се умира. Не е нужно да ви опява поп. Не е нужно и лекар да ви лекува. Ами да мислите, че си болен, то е пѫрвата лѫжа! Ами от какво ще си болен? Я ми кажете, от какво ще си болен? Някой казва, че стомаха му бил слаб, че грѫбнака му бил слаб. А, стомаха ти е слаб, грѫбнака ти е слаб! Турил си голяма раница. Хвѫрли раницата, ще ти олекне! Ама разранил се крака ми! Хвѫрли тези обуща, обуй широки обуща, направи си такива от пластина, и раните ще заздравеят. „Ама главата ми оголя!“ Хвѫрли кожения калпак, ходи гологлав, ще израстнат космите ти. Не е време за умиране сега! Някои ме питат: гробища няма ли да имаме? Не сѫ нужни гробища сега. Няма нужда. Ние за смѫртта не трябва да мислим. Всичко е на наша страна. Всичко имаме ние сега. В туй може да вярвате. Всичко имаме, а вие ще кажете: „Как имаме всичко, а пѫк сме бедни?“ Туй е работата! Нищо да нямаш, а богат да се мислиш. А то, много да имаш, и беден да се мислиш... Ние сме богати бедни, доброволно бедни, а хората сѫ бедни богати. Тази е разликата между тях и нас. Сега, аз искам, като напуснете това място тази година, между всинца ви да се вѫдвори искренност. Ще турим туй желание — тази искренност да се вѫзцари. Да кажем: заради великата Любов, която сега ни посещава, ние ще сторим всичко, без колебание. И после, абсолютно да не кажете: Ама дали ще го сторим? Без колебание — ще го сторим. Но може да се случи нещо! Не мислете за това — ще го сторим. Ама може да сѫгрешим! Ти кажи: Ще сторя — не мисли за греховете си. Нищо повече. Положително турете мисѫлта: Ще направим. Тази Любов ще ни бѫде през цялата година правило. Истината ще ни бѫде през цялата година правило, но не обикновената истина и любов, а тази великата Любов, новата запалка, великата Мѫдрост, и тази велика Истина, която ще внесе мекотата не на онези овци, от които света се храни, но мекотата на онези овци, от вѫлната и козината на които се обличаме. Но всички ще знаят, че от нашата вѫлна белите братя ще оплетат вѫжета за черните братя, и като изплетат вѫжета, всички ще бѫдат вѫрзани с тях. От нашата козина те ще бѫдат вѫрзани! Ще има юлар за всеки черен брат! Досега ние сме носили черни юлари, а на тях ще турим бели юлари, и ще им покажем как сѫ постѫпвали те с нас, и как ние ще постѫпваме с тях. Те ще орат на нивите ни, само че няма да ги дупчим. След като братѫт е изорал, няма да го бодем с остен, а ще го помилваме, ще го потупаме, ще го целунем и ще му кажем: „Ето тѫй трябваше едно време да се отнасяш, туй е добро“. Тѫй ли беше? — Да, тѫй беше. Едно време, когато орах на нивата ти, ти ме мушкаше с остен. Нали тѫй беше? — Да, тѫй беше. Нали едно време ти ни хранеше с слама в дама? — Да, тѫй беше. Но той ще живее не в дама, а в подобни такива кѫщи, в каквито вие сега живеете, в вашите кѫщи. Това е култура! Това сѫ формули, символи, които може да разберете, както искате, но тѫй ще бѫде. Онези от вас, които сѫ ученици, да знаете, че туй изисква сега Великият Учител на Бялото Братство. Той, на когото Духа раздава всички дарби, всякога изисква от вас абсолютна чистота, Той изисква и абсолютна светлина и абсолютна свобода в душите ви! Той иска да царува Неговата Истина, Неговата Мѫдрост, Неговата Любов! И ако тѫргувате, ще тѫргувате заради Него, заради Неговата Любов; ако орете земята, ще я орете заради Него; ако си учител, ще бѫдеш учител заради Него. Каквото и да вѫршите, мѫж или жена сте, в каквото положение и да си, ще кажеш: „Заради Него!“ Туй е правило. Сега, ще турите туй правило практически, докато сте още в стария живот. Само в Неговото име ще работите, и ще излезете от сегашното си положение много по-лесно, отколкото по всеки друг начин. Сега, на старите, да ги насѫрча, казвам следующето: Който е женен, женен да си остане, и добре да живее с жена си. Който не се е женил, да се не жени. Не му е времето за женидба сега. Не сѫ дни и години за женидба сега. Нека се жени света, но вие няма защо да се жените. Знаете ли защо казва Христос: „Горко на женения!“ Ако стане една обсада в Иерусалим, защо трябва да раждате деца, които ще станат жертва, защо жена ви да не е свободна? Ако нямате гнездо да го свиете, защо да се жените? Ако утре някоя сврака изяде вашите яйца, защо ще ги снасяте без полочки? Разбирате ли ме? Ще чакате новия закон! В онези времена, когато Господ сѫздаде тия условия вѫв света, каза: „Женете се и плодете се!“ Сега, Той като сѫздал новата земя, новия свят, сѫздава нов човек, нова раса, и като дойде, той ще каже и ще напише: „По този новия закон ще ходите“. И по този новия закон каквото трябва, ще се напише в сѫрцата на онези, които Го любят или в сѫрцата на учениците. „По този закон ще ходите“. Сега, нали е ясно туй? Тѫй ще бѫде вѫпроса. Следователно, ние чакаме. Туй положение ще запазите, докато дойде новото. Вие сте в едно спяще сѫстояние. С години Адам е спал в райската градина. Той играл, спал, живял с животните, и един ден Господ му вдѫхнал дихание — тогава се сѫзнал. Но, като се отделил, видял, че сам не се живее. „Хубаво, аз с животните можах да живея, докато бях с тях, но сега, какво да правя?“ Сѫзнал се, сѫзнание ново му дошло, тѫй казва легендата. И тогава Господ решава да му сѫздаде другар. Сега, тѫй се тѫлкува. Ако един ден се намеря при по-добро настроение, ще ви, разправя тази велика история, тя е тѫй интересна! Но само трябва да намеря този бутон, и тогава да видите в картини тази велика история, а не да мислите, дали е тѫй. В картини да видите тази велика истина и да кажете: „Разбирам, разбирам, как стои смисѫла на тази велика истина“. Тѫй ще засегна този вѫпрос, и ще го направя ясен, но в школата, сега не мога да го бутна. Ако го бутна, ще стане цяла суматоха в умовете ви. Ще кажете: „Как да го разберем.“ Ще дойде един ден ред и за него. Ще дойде време и за него, както за много неща ред ще дойде. За през тази година вие ще говорите ли. Истината? И рѫцете ви да говорят Истината, и краката, и очите, и носа, и ушите, всичко да говори Истината. И като слушате, Истината да говорите, и като виждате, и като гледате, и като миришите, навсякѫде Истината да виждате, и като вкусвате, Истината да виждате. Турете Истината като идеал, и като дойдете идната година, ще ви попитам: Вкусихте ли Истината, чухте ли Я, при Нея ходихте ли? Хайде да попеем малко, само с говорене не става. Изпяхме песента. „Firfürfen“. Едната половина от сѫбранието пя пѫрвата част, а другата — втората част. Нали у вас се сѫздаде едно ново настроение? Това е вече окултна наука, нещо ново се сѫбужда вѫтре в душата ви, което не може да се предаде с музиката. Тук душата намира почивка. Тази песен е сѫздадена от далечното минало. Така наредена е по-хубаво, отколкото на четири гласа. Тя е окултна музика. Тя е музика, песен на бѫдещето. Ще се радвате тази година, че една песен се роди пред всинца ви, отчасти само, всичката не се е родила още. Утрешния ден е ден на Любовта, дано се роди и другата част на песента! Няма Любов, като проявената Божия Любов! Само проявената Божия Любов е Любов!

От "Беседи, обяснения и упѫтвания от Учителя, дадени през 1922 г. в Тѫрново", Пѫрво издание 1922 г." Книгата за теглене Съдържание Бележка: книгата е в Омарчевски правопис 4½ ч. сл. обяд. Предварителни бележки. Хайде, постарайте се сега да измените вашето сѫстояние, и вашите обикновени мисли. Сега, както ви виждам, всинца се занимавате с много обикновени мисли. Да видим, кой от вас е достатѫчно смел, да каже с какви мисли се занимава в този момент. (Един брат се обади: Ето, аз се занимавам с мисѫлта за кѫрската работа). Сега, този брат взема лаврите, той си каза, той е прѫв. Вие докато се понаумувате, той си казва направо, затова спечели. Той постѫпи по божественому, а вие — по човешки. Вие мислите, а той — „занимавам се с кѫрска работа“. Вие сте от тия стари философи. Мнозина от вас сте играли важна рол на списатели, давали сте тон на света. Знаете ли с колко години е ритнат света назад от вашето учение? Затуй сте изпратени в тази школа — да ви изправим. И то видни философи сте били! Всяка система е видна, но когато се сѫбори тази система, всичко рухва. Тя сама се сѫбаря, унищожава се. Това е било, не защото сте имали лоши намерения, но вашите схващания сѫ били такива, а опитѫт е показал обратното. Сегашната философия е да се занимаваме с микроскопическите неща, а не с големи, но с най-обикновени, с малки, посредствени работи. Тази е най-великата философия! С великите работи всеки може да се занимава, но за малките, за микроскопическите работи много малко кандидати има, а в сѫщност тия малки работи сѫ важни. Сега, преди да пристѫпя кѫм беседата си, важно е да имате добра почва под себе си. Ще си изберете почва. И всички растения, като вземете, запример дѫба, бука, бора, ябѫлката, крушата, черешата, всички си избират своя подходяща почва; и когато едно дѫрво попадне на хубава почва, която сѫответствува на неговото естество, то расте и се развива правилно. Е, да допуснем, че вие сега сте ученици на Бялото Братство, пращат ви да извѫршите следующата задача: една 72 годишна баба — взимам туй число 72, като известно число, което има смисѫл, — имала 10 деца, 7 сина и 3 дѫщери. Тя е вложила в тях всичкия си капитал, вѫзложила е всичката си надежда на тия свои деца, обаче, измират всички до едно, и тя остава неутешима. Сега, изпращат ви вас да я утешите. Как ще я утешите? Тя ще ви каже: „Синко, аз не сѫм млада да се оженя втори пѫт и да родя деца. Изгубих. Стара сѫм, на 72 години, всичко изгубих, отиде!“ Как ще я утешите, я ми кажете? Може ли да разрешите задачата? Ние взимаме един тип сѫбуден. Сега, аз ще ви приведа, ще превѫрна тази формула в друга, искам да ви науча на новия начин на разсѫждение. С вас бих разсѫждавал по вашия начин, но аз ще се спра, защото по този начин сме разсѫждавали, и пак ще дойдем до известни резултати, но ще превѫрна тази задача в друга форма. Представете си, че тази баба е едно старо дѫрво, покрай което е минавала една рекичка и поила корените на туй дѫрво. То расло и се веселило. Някой воденичар отбива тази рекичка и пуща водата ѝ другаде, а дѫрвото остава без вода. Как ще утешите туй дѫрво? Отговарят: „Ще го поливаме“. Да, но най-после ще се уморите. Не, трябва да идем да убедим този воденичар да пусне пак водата. Това е, нищо повече. Тази баба плаче, понеже вода няма. Нищо повече, вода иска. Запитват: „Ами, ако не се сѫгласи той да ѝ пусне водата?“ Тогава ще убедим всички онези, които мелят у него брашно, да не отиват на неговата воденица, и ще го заставим да слезе под дѫрвото долу. Тѫй ще бѫде. Сега, до колкото ние знаем, бащата и майката, между 10-те си деца имат едно дете, което най-много обичат, и то сѫставлява ядката на всички тия деца. Всички могат да умрат, а то да остане. Всички ако умрат, освен него, майката се утешава, но ако това дете умре, майката остава неутешима. Значи, то е детето, което разбирало майката, и я обичало. И поради любовта на туй дете, тя обича и всичките други деца. Тя казва: „Изгубих туй дете, което ме обичаше, което ме любеше“. И действително, един тежѫк изпит е, да изгубиш онзи, който те обича. Това сѫставлява една задача за ученика, доста сериозна задача, която ученика трябва да реши. По какѫв метод? Защото, ние имаме един такѫв случай с една наша сестра, която и сега още не може да се утеши за своя син. Тя още не може да се утеши за тази загуба, скѫрби още, макар че е в братството. Ще дойдем до практически задачи за разрешение. Има практически задачи, които трябва да се разрешат в сегашния ви живот, належащи задачи сѫ. Те сѫ най-важни. Трябва да се разрешат; всеки един от вас ще разреши, една от тия задачи.

От "Беседи, обяснения и упѫтвания от Учителя, дадени през 1922 г. в Тѫрново", Пѫрво издание 1922 г." Книгата за теглене Съдържание Бележка: книгата е в Омарчевски правопис Четвѫртѫк. 24 август. 5 ч. с. Утринна молитва. 1. Добрата молитва. (С вдигнати рѫце). 2. Благославяй, душе моя, Господа. (С движения. Виж наряда от сряда). 3. Господ постави престола си на небето, ѝ царството Му владее над всичко. Царството Божие не е в обикновеното слово, а в разумната сила. Царството Божие не е вѫтре в обикновеното, а в безпределната ширина на душата и духа; в душата, която обича и Духа, който люби. Не презирай деня на Любовта, в който Тя е почнала да се проявява. Отвори сѫрцето си, и чакай Я. Приготви нозете си, и посрещни Я. Отвори обятията си, и целуни Я. Приложи живото Слово на твоя Небесен Баща, който те е привлякал с нишките на своята Любов. Тия нишки сѫ в рѫцете на Христа, изявения, Бог на Любовта. Идете, казва Той, известете на братята ми, да идат в Галилея, и там ща ме видят. Галилея, това е човешкия разум, планината, на която душата може да слуша Неговия глас — „Чрез сѫветите си ще ме водиш, и след това ще ме приемеш в слава. Тогава ще приговарям славното Твое великолепие и величието на всичките Твои чудни дела. Най-после, братя мои, укрепете се в Господа, в силата на Неговото могѫщество, на Неговата безгранична Любов, неизказана Мѫдрост и в светлината на Неговата Истина. Призовете Го, и Той ще дойде. Посейте доброто, и Той ще го вѫзрасти. Приложете милосѫрдието, и Той ще го благослови. Ще бѫдете тогава всички народ избран, синове и сѫнаследници с Христа на Бога Живаго. 4. Да произнесем думата „Благост.“ Ще опитаме какѫв ефект може да произведе тази дума в нас, само като я произнесем. Произнесохме думата 5 пѫти в песен сѫс следните положения на рѫцете: на страни с малѫк наклон, хоризонтално, напред, малко раздалечени, хоризонтално, пред устата, хоризонтално, пред устата и т. н. При това положение на рѫцете се изпя с постепенно усилване, а после — отслабване. Бла-а-а-гост. Две ритмични движения има в думата „благост.“ Направихме едно крѫгообразно движение с рѫцете (3 пѫти). Отпред, надолу, с полуклякане, и сѫс широк крѫг обикаляхме назад около телото, нагоре и пак се спущаха напред, надолу, без свиване на лактите. Изпяхме пак „Благост.“ (Рѫцете в хоризонтално положение, надолу, отпред, нагоре, до брадата). 5. Да произнесем думите: В Дух и сила — рѫцете хоризонтално. Повторихме ги 7 пѫти. При сѫщото движение на рѫцете се изговаря: В дух и сила, която носи победа (5 пѫти). При разтваряне на рѫцете и изговаряне на думите, след всяка дума, движението на рѫцете се спира вѫв вид на хвѫрчене. Сѫс сѫщото движение на рѫцете — като хвѫрчене, се изговарят следните думи: В дух и сила, която носи победа и дава свобода. Пак се изпя „благост“ (3 пѫти), и при разтваряне на рѫцете с движение на хвѫрчение, изговорихме следните думи: Свобода на изявената Божия Истина в нашите души. С рѫце напред простряни, изпя се „благост.“ Изговори се: „Благост“ и изречението: В дух и сила, която носи победа и дава свобода, свобода на изявената Божия Истина в нашите души. 6. Отче наш. (рѫцете нагоре). 7. Гимнастическите упражнения (новите). Това сѫ пѫрвите уроци на закона на ритѫма. Виждам, че мнозина от вас, като не сте си доспали, не сте в туй нормално сѫстояние. Понеже не сте свикнали на ранно ставане, то мнозина от вас сте в положение на махмурлии, и затова като пяхте „Благославяй, душе моя. Господа“, гласа ви не вѫрвеше. Сутрин, като не си доспал, ще вземеш думата „благост“, ще я изпееш няколко пѫти, докато се тонираш, и после ще отидеш на работа. Това е то новото учение, туй е предговора на новото учение, предисловие. Как разбирате думите на пророка, казани още преди 2000 години? „И ще бѫдат научени от Господа.“ Той е говорил за тези времена, когато хората ще бѫдат научени чрез Божията Любов. „И ще им дам нови сѫрца, и ще вложа Духа си.“ Щом вложи Духа си, чрез тази Любов, Бог ще ни научи на своите закони, как да живеем, как да Му служим, как да обичаме. Да обичаме, това е едно изкуство. Да обичаш — това е най-великото изкуство, а да любиш е още по-голямо изкуство. Не мислете, че е лесно. Да обичаш, то е изкуство, наука — Божия наука. Тѫй ще го схванете. Туй схващане на тази наука е нещо безпределно, обширно вѫтре в себе си. Изисква се време и пространство. Е, какво схващате вие от днешния ден? Вижте, туй хубавото лице, какво означава? — Благост. На кого е това лице? — То е лицето на Нашия Баща, Той ни се усмихва отгоре. Обаждат се: отзаран имаше малко вятѫр. Вятѫра, това е емблема на нашите души. На умствения живот трябва да стане едно малко проветряване. Питам сега: Света разбира ли туй нещо? Онези, които сѫ в цѫрквата разбират ли и те? — В затвор сѫ те. Ето защо трябва да излезем под отворено небе, да видим Божията благост. В нашите затворени сѫрца какво ще видим? В умовете им има само тези човешки художества — икони, кандила, туй-онуй, и мислят, че като излезеш от цѫрквата, ще станеш добѫр. Как ще станеш? Та, ние сега сме в Божията цѫрква, и кандилото се запали, излезе вече. (Подразбира се слѫнцето). Ние сега виждаме, излизат пѫрвосвещеник и свещеник от тази цѫрква, и ние почваме да Го чувствоваме, и Той почва да благославя. Този свещеник, Той е Христос на Любовта, и като дойде Тя, Той дигне рѫцете си. Тогава се запалва кандилото на нашето сѫрце, и почваме да разбираме какво нещо е да се служи на Бога в Дух и Истина. И когато ви питат: вие на цѫрква ходите ли? — Ще им отговорите: Е, каква цѫрква имаме ние, какво кубе има само? А пѫк едно кандило има, като се запали туй кандило, навсякѫде светва. Туй е цѫрквата, това е великата Божия цѫрква. И днес цѫрквата, и всичко, което имаме, устройват заради нас. Сега, аз желая днес да разбрете Христа. Какво ви казва Христос тази сутрин? — Благост. Прочетете от начало какво ви е казал Христос тази сутрин. Искам един от вас да го прочете музикално. Кой може да чете музикално? (Брат Зурков прочете стиховете). * 9 — 12 ч. с. На прага пред вѫтрешната стая. Групи от по 72 души се изреждаха в Горницата, и престояваха по 10 минути: Учителя ни показа най-голямата и единствена по рода си, пентограма, която принадлежи на братството, рисувана с бледи цветни бои, и сѫс всичките ѝ символи, релиефно изрисувани. На горния вѫрх образа на Учителя. Няма болест, която да не може да се излекува пред тази картина. Това е оригинала. Този образ да бѫде постоянно в ума ви. Сега, ще бѫдете без страх и без тѫмнина! Служете на Господа на Любовта, и всичко ще се свѫрши. Като казвам, че ще се свѫрши, то значи: Започва новото.

От "Беседи, обяснения и упѫтвания от Учителя, дадени през 1922 г. в Тѫрново", Пѫрво издание 1922 г." Книгата за теглене Съдържание Бележка: книгата е в Омарчевски правопис 4½ ч. сл. обед. Милосѫрдието. „Затова царството небесно е уподобено на човек цар, който иска да прегледа сметката сѫс слугите си“. Матея: 18:23. (Започнехме с окултното упражнение на буквата „а“, придружено с движение на рѫцете над главата. Изпяхме песента „Fir für fen tau bi aumen“. Половината от сѫбранието изпя пѫрвата част от песента, а другата половина — втората част). Ще прочета няколко стиха от 18-та глава от Евангелието на Матея, от 18 стих. Ще говоря вѫрху 23 стих: „Затова царството небесно е уподобено на човек цар, който иска да прегледа сметката сѫс слугите си“. Схванете добре думите Христови: „Затова царството небесно е уподобено на човек цар, който иска да прегледа сметката сѫс слугите си“. Сега, този цар разглежда счета сѫс слугите си. Учителя ще разгледа счета си с учениците си, майката — с дѫщеря си, бащата сѫс синовете си и т. н. Този велик закон ще се приложи: счет! Защо именно този цар искал да прегледа счета си? — Понеже на този слуга е дал 10000 таланти, а той ял, пил, изпопил всичко, и не вѫрнал нищо на Господаря си. И най-после, Господарят искал да знае: ще плати ли, или няма да плати. Хваща го, и казва да го предадат него, жена му, децата му, да се продаде, за да плати дѫлга си. Туй е пѫрвото решение на Господаря. Тогава слугата припада на колене пред господаря си, кланя му се и казва: „Господарю, имай малко тѫрпение, аз ще ти платя, покажи милост“. Казва: „Ее, щом е за милост“, пуща го и му прощава всичкия дѫлг. Но в сѫщата притча се разправя, че щом излязал този слуга, намерил едного от сѫ служителите си, който имал да му дава 100 пенеза, уловил го, давел го, и му казал: „Плати ми онова, що ми си длѫжен“. Падна, прочее, служителя на нозете му, молеше му се, и казваше: „Имай тѫрпение кѫм мене и всичко ще ти платя“. Но той не щеше, отиде и затвори го в тѫмница, докле изплати дѫлга си. И като видяха сѫслужителите това, що стана, твѫрде се наскѫрбиха, дойдоха и казаха на Господаря си всичко, що стана. „Викайте го!“ казал царя. Причината за гдето този човек си иска парите, коя е? То е, че в душата на този човек няма милосѫрдие, милост няма. Всеки един от нас, който не може да прощава, значи, липсва му, какво? — Милосѫрдие. Тогава Господаря казва: „Доведете го, хвѫрлете го в затвора, до като не изплати всичкия си дѫлг“. Защо го турил в затвора Господаря му? Сега, ще бѫдете, като ученици, много сериозни. Искам всеки един от вас да се попита, има ли милоста вѫтре в сѫрцето си. Не на вѫн, но вѫтре имате ли вие туй милосѫрдие? Без милосѫрдието законѫт показва, че лошите последствия непременно ще се повѫрнат назад. Законѫт е верен. Туй, което наричаме орисница, всякога ще се повѫрне. Престанеш ли да се рѫководиш от милосѫрдието, непременно тази лоша орисница, сѫдбата, ще се повѫрне. Тя е жива, и щом се повѫрне тази орисница, тогава ученика не може да бѫде вече ученик. Сѫрцето на ученика трябва да бѫде непременно обсебено от милосѫрдие. Той трябва да бѫде милостив. Може да го направите или не, трябва да бѫдете. И тѫй, милосѫрдието, когато е развито, френологически се изразява на преднята част на главата — на челото. Ако нямате милосѫрдие, предната част на главата е сплесната. Всеки от вас може да придобие милосѫрдието. Туй милосѫрдие може в човешката душа да расте и да се развива, както всяка друга добродетел. И ученика е длѫжен да култивира милосѫрдието. Туй милосѫрдие като премахне тази лоша орисница, ще премахне лошите условия, и ще му сѫздаде благоприятни, при които той ще бѫде един отличен ученик. Ако вие сте неразположени духом, може ли да учите? За да учиш, трябва да имаш най-доброто разположение на духа. само при добро разположение може да се учиш; само при едно добро духовно настроение може да мислиш за най-великите вѫпроси, да вѫзприемаш най-великите мисли, желания, които сѫществуват в природата, да разглеждаш великия козмос, който Господ е сѫздал. Изгубиш ли това разположение, тогава божествените лѫчи не могат да проникнат в сѫзнанието, всичко се затваря. И когато човек остава в тѫмнина, сѫзнанието, всичко остава в бездействие, нищо не ни интересува, и най-после и ние заспим. Сега, аз искам да турите като добра основа милосѫрдието, няма да се поврѫщам да говоря пак за него. Други ще говорят за милосѫрдието: скѫрбите, страданията, нещастията, неволите, всичко туй ще ви говори все за милосѫрдието. И всичко, което сега сѫществува в света, тази дисхармония показва, че милосѫрдието не е обсебило човешкото сѫрце. Туй милосѫрдие е потребно и необходимо за правилния вѫрвеж на школата. То е необходимо. Запример, ако дѫщерята постоянно нервира майка си, мислите ли, че тя има милосѫрдие? Ако постояно иска да се облича, да си купува нови шапки, чепичета, иска само ней да ѝ е приятно, да я уважават в обществото, да бѫде свободна, но за майка си и за баща си не иска пет пари да даде — това милосѫрдие ли е? „Аз искам да сѫм свободна.“ Да, тя е свободна, но без милосѫрдие. И обратното е вярно. Ако един ученик след като влезе в школата, почне да иска само нему да е приятно, нему да е добре — няма милосѫрдие. Взаимност трябва да има. И аз сѫм забелязал, някои ученици сѫ способни, но те сѫ като шила, като го пуснеш, сѫс шилото си ще сѫздаде хиляди нещастия. Но знайте, че ние в окултната школа имаме ножици за шилата, най-острите шила можем в скоро време да ги притѫпим. И аз казвам: или престанете сѫс шилата си, или от шилата в рѫцете ви ще останат само дрѫжките. Сега, да се разберем добре, всички, които влизат в школата и имате шила, ще оставите шилата си. Ние имаме торба гдето сѫбираме шилата. Ще дойдете и ще кажете искрено: „Учителю, имам едно шило.“ Ние имаме торба, ще оставиш туй шило навѫнка. Ние ще го турим в склада. И след като свѫршите, ако туй шило ви е потребно, ще ви го дадем, но сега ще оставите всичките шила навѫнка. Разбирате ли? И ако хванем в школата някого да е влязѫл сѫс шило, той ще намери затвора. Положението на този сѫс шилото е, като положението на оня длѫжник в затвора. И няма да излезе от този затвор, докато не плати всичкия си дѫлг. Такѫв е закона. Ще влезете в затвора, неизбежно е. Но вие ще кажете: „Сега да не влизаме.“ Не, не е там вѫпроса. Ще влезете и оттатак ще минете. Ще влезете, вие сте поканени вѫтре като ученици, неизбежно е това сега: Трябва да стане волята Божия: всички трябва да се учите. На този, царския длѫжник, не се разправя причината. За да му даде Господаря 10,000 таланта, да му има доверие за толкоз пари, той е имал взимане-даване, той е стоял на почетно място при Господаря си. То е високо положение. Десет хиляди таланта, то е голямо нещо, грамадна сума е тя. Значи, казва Христос: „Комуто е много дадено, много ще се иска; комуто е малко дадено, малко ще се иска.“ Колкото нашите способности сѫ по-големи, толкоз и отговорноста ни е по-голяма. Сега, вие искате много, трябва да знаете, че и отговорности имате сѫобразно онова, което ще ви се даде. Вие мислите като влезете в школата, да имате всички привилегии, да се разхождате като царски синове, а при това да нямате никакви отговорности, никой да не ви дѫржи сметка за вашите дела. Не е така. Ще имате отговорност; за онова, което сѫ ви дали ще ви искат счет, как сте го употребили. Ще ви повика този цар. Сега, някои от вас може да си зададат вѫпроса: дали сме милосѫрдни или не. Лесно може да се провери дали сте милосѫрдни или не. Най-лесна проверка се прави. Всеки ден се прави тази проверка. Всеки един от вас трябва да прави тази проверка, трябва да знае и милосѫрден ли е или не. Ако милосѫрдието е слабо, трябва да се стреми да го развие за себе си конкретно. За самия него е потребно това милосѫрдие. Аз го наричам едно от най-великите качества на човека. То дава най-благородния оттенѫк на човешката душа. Да бѫдем в себе си милосѫрдни! Да го чувствуваме в себе си и да се радваме на своето милосѫрдие. То дава особени черти една мекота на човешката душа, едно снизхождение, да знаеш, че всички хора имат слабости. Ако вие имате това милосѫрдие, ще бѫдете снизходителни, и тогава вашата критика няма да бѫде тѫй остра, но ще бѫде мека, снизходителна спрямо вашите сѫкласници. Ако един ученик няма това милосѫрдие, той ще бѫде горд и надменен, а пѫк онзи, който е неспособен, няма това знание, като усеща своята слабост и липса на знание, тогава отсѫтствието на милосѫрдие ще го направи подѫл, долен и лицемерен, той ще пѫпли и ще се слага. И така, имате два вида ученици: ученици, които мислят, че много знаят, те сѫ горди, а други, които пѫплят и казват: „Ние сме смирени.“ Никакво смирение! Една жестокост се крие у тях, на вид едно хладнокрѫвие, както у жабите, у студенокрѫвните. Седи онази жаба, философствува, поглежда някоя муха, кацнала наблизо: хоп-хоп, изяде я. Пак седи — друга муха. Моментално мухата изчезне. Пак седи — хоп-хоп и като че ли ни лук яла, ни на лук мирисала. Това сѫ сѫстояния на душата, и вие трябва да изпитвате себе си. Има сѫстояния, които стават без да ги схващате вѫв вашето сѫзнание. Много пѫти човек може да се намери в едно хипнотическо сѫстояние, да е под влиянието на други духове, да вѫрши волята им, без да може да си даде отчет, а може би след години, ще различи туй сѫстояние. Вземете, запример, пиянството. У някой човек се заражда желание да пие, мисли, че в чашката се сѫстои всичко. Някой пѫт пие една чашка, после още една, после още една, и по такѫв начин у него се заражда една вѫтрешна жажда. И той мисли, че като се напие, всичко ще се разреши, но хиляди и милиони чаши пие, и вѫпросѫт остава неразрешен. У вас има желание да се подигнете в света, да ви знаят всички. Вие мислите, че като станете виден човек, някой списател, проповедник, художник, адвокат някой, ще бѫдете задоволен. Не, няма да бѫдете задоволен, защото тези хора, които ще ви похвалят, няма да ви похвалят искрено. Те ще ви дадат само угризките на похвалите, обаче ви похваляват и вие се радвате. Но като заминете, ако видят, че вие се нуждаете от похвали, ще започнат да ви се смеят. Ако аз обработвам една градина и моите плодове сѫ отлични, от какви похвали се нуждаят моите плодове? Онзи, който яде, ще каже в себе си: „Отлични плодове сѫ.“ Чувствува ги в себе си. Туй качество е вѫтрешно. Па и аз сам, като опитам тия плодове, ще кажа: „Отлични сѫ.“ Похвалата е нещо вѫтрешно. Там, дето казва Христос: „Не тѫрси слава от човеци, но тѫрси слава от Бога,“ това значи, че ученика трябва да тѫрси тази слава вѫтре в себе си, от Бога. Ученика трябва да тѫрси слава в необятната Любов, в която няма нито промяна, нито измяна, нито отслабване. Следователно, като вложите Любовта вѫв великия закон, като вложите милосѫрдието, в душата ви ще се появи едно желание да бѫдете снизходителни кѫм всеки, който има някаква слабост. И като видите такава черта у когото и да е, има два начина, по които ще можете да му послужите. Ако видите, че някой е жесток, идете и кажете на този цар, какво е направил той. Нищо повече. Сега, този цар в света, при сегашното сѫстояние, кой е? Световните хора казват, че той е разума. Царя, разумѫт е, който вика всички свои мисли, желания и действия да дадат отчет, коя мисѫл, кое желание и кое действие, какво е извѫршило вѫв света, и да дадат една преценка на техните постѫпки. Сега, вие, като ученици, ще си дадете отчет за досегашния, ваш живот. Аз искам да направите един преглед, доволни ли сте вие от вашия живот? Но само за себе си ще дадете този отчет. И ако не сте доволни, какво трябва да правите? И писанието казва: „Като дойде Христос, ще отдели едните от ляво, а другите от десно“. Отчет ще иска. Защо ще ги дели? Това има дѫлбок окултен смисѫл. Като дойде Христос, онези, които с хиляди години сѫ работили добре, като ученици, ще ги вѫведе в новите условия на тази школа. Едни ще вѫведе от десно, други ще вѫведе от ляво, на едните ще покаже пѫтя, по който трябва да се вѫрнат, а на другите пѫтя, по който ще отидат напред. Казано е в една притча, защо именно едни праща напред, а други назад, на десно и на ляво, вие знаете тази притча. Сега, всеки един от вас ще си, даде отчет! Няма да чакате последния ден да ви турят от ляво или от десно. Този вѫпрос е свѫршен, малко от по-напред трябва да започнете. На учениците, на вас ви трябва туй милосѫрдие, едно от най-необходимите качества, качество потребно и за Учителя, потребно и за ученика, защото, един ден, този ученик ще заеме мястото на учител. Самия учител пѫк ще заеме мястото на ученик, защото има Учители на Учителите и ученици на учениците, но сѫ Учители. Има иерархии по-горни. В тази иерархия можеш да бѫдеш едновременно и Учител и ученик. В едно положение може да си учител, в друго положение да си ученик. Не мислете, че вие, като дойдете в света, няма да имате нужда от нищо. Само Бог, само Абсолютното, неограниченото, само Той няма нужда от нищо. Но всички ония сѫщества като нас, които сѫ ограничени, те имат всякога нужда. Сега, по-вече няма да говоря за милосѫрдието. То е потребно за всинца ви. Когато някой спор между учениците не може да се разреши, то се дѫлжи на това, че имат малко милосѫрдие. Има вѫпроси, които принципално могат да се разрешат. Има известни вѫпроси или задачи, които по божественому трябва да се разрешат. Има известна работа, която трябва да се направи. Тази работа ще я направи най-способният. Има задачи, които трябва да се разрешат. Тези задачи ще ги разрешат най-способните ученици. Сега, като влезете вѫтре в школата, казвам ви, че трябва да живеете сѫзнателно, защото човек може да живее в една школа сѫзнателно, а може да живее и несѫзнателно. До сега вие сте живели несѫзнателно. Сѫзнателно ще живеете в школата. Ако не разберете законите на школата, има опасност да се яви у вас страха, постоянно да сте в страх от господаря си. Защо? — Когато си злоупотребил, излѫгал, това-онова, постоянно си на страх. Ако човек е чист, няма защо да се бои. Някои хора постоянно ги е страх от господаря. Защо ги е страх? — Защото имате много да дѫлжите на Господа. Всеки, който има да дѫлжи казва: „Дано да Го няма този Господ“. Има Го, има Го, защо да Го няма? — Защото много има да Му дѫлжат. А онези, които сѫ извѫршили Неговата воля, които нямат да Му дѫлжат, казват: „Има, има Господ“. Те сѫ вярващи, защото сѫ оправени работите им. И тѫй, безверници наричам хората, на които сѫ обѫркани сметките, а вярващи — хората, на които сметките сѫ оправени. Да не мислите, че в ума си онзи безверник не сѫзнава това? Той сам сѫзнава. Сега, ние ще оставим този посторонен вѫпрос. Той се разисква вѫв света. Но вие влизате в школата. В тази школа се влиза да се учи. И тогава, през годината ще ви се дадат големи задачи, и малки задачи, големи изпити, и малки изпити. Не такива изпити, каквито сте имали до сега. Аз сѫжелявам, по някой пѫт, че, като дам изпит на някои, те не се радват. Тѫй щото, аз сѫм решил на всички ония, които не се радват, да не давам изпит, нито задача, ще бѫда много внимателен, защото това е най-економичното. Ще давам изпит, задача само на онзи, който ще се радва, а с някои сѫм решил да нямам абсолютно взимане даване по простата причина, че щом им дадем задача, в тях се ражда недоволство, и неблагодарност. Аз ги наричам разгалените ученици. А разгалените ученици ние ще ги оставим сами да се галят. В разгаления ученик милосѫрдие няма в душата му. Онзи човек, който се разгалва, той няма милосѫрдие в душата си. Онези хора, които нямат милосѫрдие в душата си, аз за тях имам особено мнение. И като намеря ученик в школата без милосѫрдие, аз зная какѫв ученик е той. (В школата има начини за развиване на милосѫрдието). Това мнение не можем да го престѫпим. Затуй искам, като влезете в школата, да си носите милосѫрдието. Шилата, които имате — отвѫнка, а милосѫрдието отвѫтре. И тогава вие ще бѫдете най-почтените ученици, най любимите, на които ще се укажат всички услуги в школата, навсякѫде пѫтя ви ще бѫде отворен. После, пазете се от друго. Вие, като влезете в школата, може да си мислите, че имате някои познания по окултизма. Малко учени хора има в Европа, които имат окултни познания, много малко сѫ те. Бялото Братство сега отваря тази школа, а до сега то е дѫржало своята школа затворена. И малцина сѫ влезли в нея. Христос казва: „Малцина сѫ влезли през тесните врата.“ Сега се отваря този широк пѫт, да влезете и да учите тази велика наука на бялото Братство. Туй, което се говори и пише за окултната наука, то е още далеч. То е от черното братство, от черната магия, то не е наука, то е помия, ако искате да знаете. И ако вие не вярвате в най-благородната философия, в най-благородните вярвания на хората, приложете ги на опит. В продѫлжение на 20 години от живота си ще видите какви ще бѫдат техните резултати. В дѫното на всяка една философска система в сегашния свят се крие един червей. Те сѫ неща хубави, но в дѫното им се крие един червей, който е развалил плода и ще го изяде. Ти ще работиш 20, 30, 40 години, и когато плода узрее, мислиш че е хубав, но ще видиш, че червей изял семката и плодѫт опорочен. Е, питам: защо ти сѫ плодова, изядени от червеи или плодове, в които червеите сѫ оставили своите извержения? Следователно, Бялото Братство сега отваря своята школа, и като влезете в нея и се запознаете с методите, приомите и законите, които управляват природата, както те ги употребяват, тогава ще имате ясна представа, какво нещо е великата природа, в която сега живеем. Сега имате една ясна представа. Когато детето се роди и майка му го взима на рѫце, мислите ли, че то знае нещо? То е на майчините си рѫце. Но един ден ще слезе от рѫцете на майка си. Сега някои от вас искате да ви носят на рѫце. Една година ще ви нося, но после, по тоя закон, ще ви турят на земята. Тогава ще застанете на своите крака и ще ходите. Тия два крака ще бѫдат божествените добродетели. После, ще ви кажат, че трябва да работите. Работата става с рѫцете, да проверяват закона на справедливостта, на правдата. Значи, работата подразбира правдата. Затова сѫ сѫздадени рѫцете, за да проверят тази правда. Работете, за да видите колко сте справедливи. Сега някои от вас сте носени вече на рѫце, известно време оставени сте на, земята. Вие казвате: „Да сме пак на ония рѫце, колко хубаво беше като ни носеха!“ Нани, нани, мама. Питам сега, бихте ли желали, като сте сега на 20, 30 години, майка ви да ви носи на рѫцете си, да ви казва: нани, нани, мама? Да ви носи майка ви на рѫцете си, когато вашите другари сѫ израстнали и влезли в училище, мислите ли, че имате милосѫрдие в душата си? Не, вие сте най-големият егоист! Майка ви ще вѫздѫхне дѫлбоко и ще каже: „Защо родих това дете!“ Питам ви тогава: трябва ли да бѫдем в Божието училище такива деца, да вѫрзваме Божиите рѫце? Трябва ли по този начин да шиканираме божественото милосѫрдие? И понеже Бог е милостив, всеобемляюща Любов, трябва ли да злоупотребим с Него? Какво ще добием от всичко това? Ние вредим сами на себе си. Тогава, като приложите тази. истина, понеже тази велика истина е строга — то, онзи господар, който приложил истината и правдата... само милосѫрдието е в сѫстояние да смегчи истината. Една сила има в света, която смекчава истината — да бѫде малко снизходителен и да ти даде време. Сега, вие ще ми кажете: „Защо ни е нуждно да влезем и да учим в школата, в училището на Бялото Братство?“ — За да научите законите на щастието, на блаженството, законите на живота, да знаете как да живеете. Няма друг пѫт! Новия живот е пѫт кѫм Бялото Братство. То ще ви даде истинските методи и закони. Бѫдещия ви живот ще се обусловя от школата, затуй трябва да влезете, няма как друго-яче, защото ако не влезете да научите новите методи и начини, как да живеете, вие ще фалирате тѫй, както до сега сте фалирвали. Понеже всякога искате да живеете добре, имате желание да бѫдите при Бога, начини за това ще намерите само в училището на Бялото Братство. Кой от вас няма стремеж да влезе в царството Божие, да е близо до Бога, да го обичат? Но това сѫ само копнежи. Само в тази велика школа на Христа ще намерите ония истински методи на новия живот в които душата ви да се задоволи. Сѫбират се, двама младежи, но и двамата фалират, не могат да се разбират. Аз имам в школата двама ученици — ще приведа този пример — двама млади ученици, които живяха много добре, ученици бяха те. Те кѫм мен имаха такова благоговение, с почитание и уважение се приближаваха. Те показаха, че имат голяма обич между си. Един приятел ми казваше: „Те имат голяма обич един кѫм друг“. „Аз ще ги опитам и ще видите, че туй нещо е привидно“. В душата на тия младежи, които така се обичаха и задружно живееха, имаше желание за влияние един на друг. Всичките братя ги считаха светни, и ги крѫстиха „светии Кирил и Методи“. Казваха спасението на Бѫлгария иде вече: светии Кирил и Методи, но като ги поставихме на изпит, дойде един свети Наум между тях, па дойде между тях и една св. Евгения. Аз боравя с факти, слушайте, това сѫ факти, които изнасям. И вие ще се намерите на тяхното място. Мислеха те за себе си. Казвам: много добре сѫ започнали. Но има нещо у тия двама ученици, което им липсва. Казвам им: на вас ви липсва милосѫрдие. — „Как?“ Казват: „Учителю, имаме това милосѫрдие“. Този другия приятел, св. Наум, отива у тях и с благоговение ги гледа. Казвам: дѫлбоко вѫтре, милосѫрдие им липсва, аз не се лѫжа в тия работи. Не е вѫпроса заради мен, вѫпросѫт е заради тях. И когато ги поставихме на един вѫтрешен изпит, стана разрив между тия „св. св. Кирил и Методи“. На тия „св. св. Кирил и Методи“ аз им казвах: вѫпроса за женидбата не сте го разрешили още. Сега, аз ще ви кажа символически, какво подразбирам под думата „женидба“. Светѫт и Бог — това сѫ двамата кандидати, които постоянно избираме, дали за Бога, или за света да се оженим. Гледаш, гледаш този свят, имаш всички условия, ожениш се, и света ти стане мѫж, той това дава, онова дава, и един ден света ти вземе всичката сила, и казва: „Аз с тебе не мога да живея, дайте ми развод писмено“. Хайде навѫнка! Кое е това разводно писмо? — Смѫрта. Идеш при Бога, коленичиш, плачеш и казваш: „Сѫгреших Господи, аз не те познах, моля ти се, прости!“ Пуснат те навѫн, пак дойдеш на земята, пак се ожениш за света. И когато става вѫпрос: Трябва ли да се жени човек или не? — За света никога не се женете, абсолютно никога. Ако се жени някой, за Бога да се жени! Отворете Стария Завет, и ще намерите методите за женидбата — онази форма, онзи начин, по който трябва да се жени човек. Той разправя какви трябва да бѫдат учениците. Сега, ще вземете не тази профанната женидба, а вѫтрешната, онази свещена врѫзка, която свѫрзва човешкия ум, сѫрце и душа. Защото, щом приближим кѫм Бога, и слѫнцето на вашия живот ще се измени. Ние разбираме тия свещени врѫзки: да имаш вѫтре в душата си едно чувство, една мисѫл, да знаеш, че си свѫрзан с Господа Бога Твоего, сѫс сѫрцето си, с ума си, с душата си, сѫс силата си. По този начин ще постигнете всичко онова, което желаете. И аз желая вашето сѫрце, вашият ум, вашата душа, вашата сила да бѫдат свѫрзани. Между тия двама ученици, за които ви говорих, аз сѫжалявам, те бяха една сила. Те идваха при мен, и аз им казвах: Слушайте, вас аз ви познавам преди осем хиляди години, от тогава датира тази история, в еди-коя си култура вие дѫржахте изпит и пропаднахте, в еди-коя си — описвам историята им,— сега идете вѫв света, и аз искам да си издѫржите изпита. Изпити толкоз пѫти! Казвам: сега у вас има един начин, искате да ме излѫжете, но аз не се лѫжа, Отсега нататак не искам това. Аз ще ви поставя на един изпит, и ако издѫржите изпита, ще мините в класа. Те още дѫржат изпита, и едва на половината сѫ го издѫржали. И аз ги следя, те мислят, че сѫ го издѫржали. Аз следя, окото ми е толкоз зорко. Те мислят да минат тѫй. Аз казвам: По скоро камила ще мине през иглени уши, отколкото вие да влезете в школата, до като не издѫржите изпита си. Тази любов, чувам аз, между тях почва малко... Пред мене когато сѫ, като хора, братски си гугукат, но щом влезат в работилницата, почнат спорове, спорове, пререкания започват, един на ляво, друг на десно, и после пак се примиряват, пак влезат, пак се примиряват. Най-после, почнаха да не се разбират, да се отделят. Какво дойде след това? — Двамата почнаха да вѫздишат. И единия почна да тѫрси света, и другия почна да тѫрси света. Сега, и вие ще кажете: „Гледайте тия ученици, каква привилегия сѫ имали!“ Вие сте сѫщите ученици. Вие сте на сѫщото място. Няма по-хубаво нещо в света да намериш един твой другар, който в ума си да има сѫщото мнение за тебе, каквото ти имаш за себе си, другар, на който можеш да разчиташ при всички условия. Двамата да се дѫржите като една святиня. Този твой другар, всякога да бѫде готов да жертвува живота си за тебе, и ти да си готов да жертвуваш живота си за него. Няма нещо по благородно от това. И Христос казва: „Вие сте ми приятели“, т. е. приятели, които могат да жертвуват живота си за своя приятел. Това е приятел. И ако вие не сте готови да жертвувате вашия живот заради мене, и ако аз не сѫм готов да жертвувам живота си заради вас, вѫпросѫт е свѫршен. Разбирате ли? Такѫв е Божествения закон. Като казвам „заради мене“, разбирам принципа. Ако вие заради вашият Учител, заради този велик Учител сте готови да жертвувате живота си, под това разбирам Бога в неговото проявление. Тази необятна Любов, непроявеното, то е Учителят, а проявеното е ученика. Когато туй проявено идва вѫв врѫзка с тази необятна Божия Любов, трябва да се спазят всички велики закони на този божествен живот, за да можем да познаем Бога, т. е. ще дойдем в сѫприкосновение, за до познаем Бога, и Бог да те познае, че и ти си като Него. Сега, аз не сѫм оставил този вѫпрос с тия двамата ученици. Мисля да направя един опит и идната година ще ви кажа какѫв е резултата. Как мислите, мога ли да ги сѫединя? (Отговарят: „можете“). Мога ли да ги разединя? (Отговарят: „можете“.) И едното и другото мога да направя. Когато има егоизѫм в сѫрцата на хората, аз ги разединявам; когато има любов в сѫрцата на хората, аз ги сѫединявам. Разбирате ли? Казвате: „Ти разединяваш.“ Светлината сѫединява и разединява. Кои разединява? — Мѫртвите тела светлината и топлината ги разединяват, а живите ги сѫединяват. Мѫртвите тела се разкапват, а живите вѫзрастват. Разберете, че това е закон. В природата нищо не е произволно. Това е закон вѫтре в природата. Сега, като ви говоря символически, ще кажете: „Тия неща стават механически.“ Живи сме, будно е нашето сѫзнание, великата Божествена Любов действува, този велик Учител действува, и ще ни сѫедини. От нас ще станат едни отлични ученици. Сега, днес вие сте пред лицето на този велик Учител, вие още не сте Го виждали; вие още не сте виждали, каква трябва да бѫде формата на бѫдещия човек. Тази сутрин ви показах какви сѫ сегашните ученици, видяхте формата на главата, тя е доста хубава глава, знание има, но на тази глава липсва нещо. Знание има, но любов няма, тѫмнина има наоколо. Сега, обаче, има една друга картина, която, ако вие станете добри ученици, за идната година ще можете да видите, какѫв трябва да бѫде истинският ученик. „Ела и виж.“ И трябва да видите. Та, вие сега сте пред лицето на този Учител. Искам да пробудя вашето сѫзнание. И казва псалмопевеца: „Когато ще се пробудя и видя лицето Ти, ще бѫда задоволен.“ Били ли сте вие в аудиторията на Христа? Чували ли сте Го? Вие още не сте слушали пѫрвата лекция. Сега, аз като говоря, казвате: „Я говори Христос, я не.“ Тѫй седи сега вѫпросѫт: „Я е той, я не е.“ Вие сте като онзи циганин, който казва: „В онзи дол я има вода, я няма.“ Но, като влезете в тази свещена аудитория — схващайте добре, в моят ум има сѫвсем друга мисѫл. Аз ви казвам, че вие никога не сте били в такава аудитория, но като влезете, тогава ще разберете каква е тя. Аз ви казвам: вие никога не сте били в такава аудитория. Сега, ако можеха вашите очи да се отворят, и да минете в астралния свят, вие щяхте да видите такава славна аудитория, че ще се чудите, че сте били тѫй слепи в душите си. Стига душите ви от туй говорене да се изменят, да влезат в по-висшите светове, да се подигнете, вие ще видите, че тази обстановка ще се видоизмени. Сега сте като корените, долу, криви, но ако корените излезат на листенца, ще видите, че обстановката ще се измени. В горното и долното положение има подобие. Между клонете и корените има известно подобие. Но турците казват: „Нерде Шам, нерде Багдат.“ Казвам: Струва си човек да влезе в тази вѫтрешна аудитория, да слуша Христа. Аз разбирам туй абсолютно. Когато вие ще чуете гласа на тази светлина, необятното сѫзнание да говори на вашето сѫзнание, на вашите ум, душа, сѫрце и дух, вие, като Павла, ще кажете: „Чух неща, които не може да се изкажат с човешки език.“ Павел, като бил на третото небе, казва: „Зная, че видях един човек, с който мога да се похваля, но в телото ли бях, вѫн от тялото ли, не зная.“ Павел там иска да се покаже скромен, с такѫв един човек ще се похвали, че бил пренесен на третото небе. Третото небе — това е школата на Бялото Братство. И той влезе в нея, слуша тази велика философия, тази велика Божествена Мѫдрост и се вѫодушеви, че като слезе, каза: „То е велико знание.“ И като слуша горе това, казва: „Всичко в този свят аз считам за измет, за да позная Христа.“ Но, като е слушал горе, казва: „Това, което видях там, е толкова велико, че всичко в този свят аз считам за измет.“ Затуй жертвите, които вие ще дадете в този свят, този измет като дадете, като познаете Христа, ще кажете: „Ние благодарим на Бога, че пожертвувахме, за да познаем Бога, Христа, този велик Христов Дух, тази велика изявена Любов, тази велика изявена Мѫдрост, тави велика изявена Божия Истина, която сега обхваща духовете и душите на всички ученици, и буди всичко онова, което е заспало у вас. Пробужда ви от хиляди векове и казва: „Настана час, настана ден, настана ден тѫржествен.“ И ще разберете деня тѫржествен, да влезете в школата, да чуете, като Павла, онова, което вашата душа с хиляди векове е чакала, да чуете гласа на великия Учител вѫв вселената. Един е Той вѫв вселената, няма втори като Него. Между Бога и човечеството Той е само един Учител, който свѫрзва цялото човечество. Като Учител, вие ще имате понятие за Него само когато влезете в Неговата аудитория. Слушайте, тогава ще кажете: „Слава Богу, бяхме в аудиторията на Христа, а ние вече Го знаем.“ Сега, вие сте при тази врата, да чуете да се отвори, но вѫн вдигате голяма гюрултия, голям шум. Кой вдига голям шум? — Децата ви вдигат голям шум, приятелите ви, мѫжа ви. Онези, които имат да взимат от вас, казват: „Чакай, кѫде отиваш, плати, имаш да плащаш.“ Всички вдигат шум. Вие се разплащате, развѫрзвате, и казвате: „Не можем вече, ще влизаме.“ Жена ти вика: „чакай.“ — Жено, с тебе е свѫршен вѫпроса, с тебе всичко свѫрших. Аз отивам, ела и ти, ако искаш.“ Дѫщерята вика: „Кѫде отиваш, татко?“ — „Ела с мене.“ — „Не мога.“ Като не можеш, аз отивам, имайте ме отречен.“ Тѫй, тѫй, свѫршва се, на ляво или на дясно. Ама какво да правим? — Ще оставиш мѫжа, жената, децата, приятеля, синовете, и ще кажеш: „Оставям ви.“ — „Защо ни оставяш?“ — „Не ви оставям, елате с мене.“ Сега и аз казвам на вас: Аз сѫм при вратата и влизам вѫтре, оставям ви. Много пѫти казвам: оставям ви! „Как?“ — Елате с мене. Оставям ви вече, не мога да живея вѫв вашите глупости. Повече не мога да живея. Досега, аз ви обичах, аз живях с вас. Сега, вие, ако ме обичате, елате при мене, вратата сѫ отворени. Ще решите този вѫпрос. Тази година ще го решите основно, без никакво изключение, без никакво недоразумение, всичко туй ще се реши, знаете ли как? — Ще се образуват едни по-святи и идеални врѫзки. Не мислете, че вие ще изгубите нещо. Няма нито една аспра да изгубите. Христос казва: „Няма никой, който, като остави баща си, майка си, брата си, или сестра си, да не придобие други братя и сестри, и да не придобие стократно онова, което е изгубил.“ Нищо няма да изгубите. Някои казват да подпиша сега една полица. Действително, вие дѫржите старото и искате да хванете новото, че тогаз да оставите старото. Не, не, ще имате доверието ми. Оставете старото, без да можете да видите новото. Сега, вие с едната рѫка дѫржите света, а с другата се дѫржите за Бога, та, като оставите света, да се захванете за Бога. Не, не, ще отпуснете рѫката, с която дѫржите света. Ще се хванете само за Бога. Туй е потребно за самите вас. И тѫй, вѫв вашето сѫзнание трябва да израсте тази велика мисѫл, да бѫдете смирени и решителни, да няма абсолютно никакво лицемерие, никаква лѫжа, никаква измама, никакѫв гняв, никаква умраза. Тия неща може да дойдат. Всичко старо ще заличите, нека седи в архивата на вашето минало. Тогава ще се вѫорѫжите само с великата божествена Любов, с великата Мѫдрост, с великата Правда, Истина, Милосѫрдие, с Добродетелта, с великото дѫлготѫрпение и вѫздѫржание, и тогава ще бѫдете действително св. св. Кирил и Методи, св. Наум и св. Евгения. Сега св. Евгения, св. Наум, св. св. Кирил и Методи служат на хората само за пангаря. Между учениците на Бялото Братство не се позволяват похвали с цел да придобием тези хора на своя страна. „Ти си способен, ти си отличен, ти си добѫр.“ Не, не, всяко едно желание, което ние изказваме, туй желание трябва да изразява една дѫлбока мисѫл. Аз сѫм слушал, да кажем, един сѫкласник да свири, оставам доволен и казвам: „Действително, изслушах твоето свирене, останах доволен, ти ми достави едно удоволствие, хубаво свириш.“ Това е достатѫчно. Художник е, нарисувал е една картина, която прави добро впечатление, видоизменя моето сѫзнание. Кажете му: „Приятелю, оставам доволен от твоята картина, хубаво впечатление ми прави.“ „Кажи ми една дума, която да даде потик на моя живот.“ Казвам: „Оставам доволен.“ Думите и градят и сѫбарят. Всяка една дума, която изказваме, може да направи нещо. Ако аз кажа: От вас нищо не става, какво ще почувствувате? И ако аз кажа: Не, от вас ще излезе един отличен човек в доброто. Имате едни ум, заложени сѫ много дарби в него, способности, обработвайте го, имате добро сѫрце, обработвайте го. Та, всички трябва да се поощрявате. Това подразбира: „Молете се един за друг.“ Това подразбирам, че доброто, което е заложено в нас, този велик Учител ще го разработва, за да можем да се избавим от майя, както казват източните народи — да се освободим от измамата и заблужденията на черното братство. Питам ви сега: тия двамата св. св. Кирил и Методи, защо дойдоха в Бѫлгария? Те свѫрзаха бѫлгарския народ с небето. Нали те вѫзкрѫснаха? Хубаво, за тия ученици казват, че сѫ св. св. Кирил и Методи. Ако ги пратим в православната цѫрква, ще ги приемат ли? Не, вѫншната страна на вѫпроса — св. св. Кирил и Методи ще ги приемат ли там? Ако Христос днес дойде в света, ще Го приемат ли? Ако Божественото знание дойде днес вѫв света, вие може ли да го приемете? То е вѫпросѫт. Ако Любовта дойде вѫв своята пѫлнота, вие готови ли сте да я приемете? И понеже тази Любов иде вѫв света, тя иде, изгрява, но още не е изгряла. Вие смятате, че тя ще дойде. И аз искам отсега да ви сѫбудя. Защото, този ден, като дойде, може да не ви сѫбудя и ще изгубите най-тѫржественото. Аз искам да ви сѫбудя, остава още половин час до изгрева. Сега блѫскам, дрѫнкам звѫнеца: ставайте всички! Някои се потриват: „Не може ли още половин час да поспим, Учителю?“ Побутна някой, обѫрне се на ляво, побутна други — на десно, казвам му: ставай, ще закѫснееш. Аз имам два метода: някои от вас просто ще ги хвана за краката и от леглото — навѫн. Вие не сте опитали, как Учителя знае да изважда учениците си из леглото на вѫн. Който ученик остане вѫтре, като влеза, ще кажа? „Всички на крака, ще идем да посрещнем слѫнцето!“ Затуй, през цялата година, ще казвате на своя брат: „Да станем, наближава време за пробуждане, приготвяне, обличане, и ние ще идем да посрещнем този изгрев на Любовта. И когато го приемем, знаете ли какво ще стане? Вие ще бѫдете зрители, когато Божествената Любов дойде. Тогава знаете ли какво ще стане вѫв света? „Всички няма да умрем“, казва апостол Павел, „но всички ще се изменим“. Да оставим нещо и за утре, нали? Не можем да желаем по-хубаво време. Сега, Белите Братя се радват отгоре, те тѫржествуват, те се радват, поздравляват ви. С тях сме, и те сѫ с нас. Аз когато дойдох в Тѫрново за поправка на някои работи, и трябваше внезапно да се вѫрна в София, изненадах приятелите си, как така изведнѫж трѫгвам. Взимам шапката си, срещам шестима души войници, вѫорѫжени, с пушки на раменете си. Тримата дѫржат пушките на рамо, боево, а тримата, така надолу. Някой ще каже: „Войници срещнах“, и ще си отмине. Тримата, с пушките в боево положение, ме изглеждат и ми казват: „Ние отиваме да се бием“, т. е. от Бялото Братство имаше духове, и те казваха: „Ние, от Бялото Братство отиваме да се бием с черните братя. Победата ще бѫде наша“. Те отиваха от изток кѫм запад. Това е символ. Казвам: на добѫр час, на добѫр пѫт. Казват: „Вие ще имате едно малко сражение в Тѫрново, но ние на време ще бѫдем там, ще видите какво можем да направим“. Сега, те приготовляват друго сражение, пак ще видите какво ще направят, те сѫ в сила да сторят всичко. (Запитват: „Какво ще направят?“) Това е множество, ще го видите през годината. Ще видите, трябва да се отворят очите ви, но като се отворят, тогава. А сега, да бѫдете смели и решителни, без страх и без тѫмнина, абсолютно без никакво изкривено разбиране. Искам на всички от вас крепост на душата ви, да обичате Истината, да не стѫписвате. Дойдете до Истината, да сте готови за всички жертви. Истината — не обикновената истина, аз не говоря за обикновени работи — а за тази Истина, която носи свобода на човешкият ум и човешкото сѫрце вѫв всяко направление. Искам всичко между нас да става по закона на Любовта. Тази година можем да направим много неща заради вас. Ако вие ме слушате, мога да уредя всички ваши недоразумения, всички ваши работи може да се изгладят по най-естествен начин. Ако ме слушате, в името на Божествената Мѫдрост, в името на Божествената Истина, всичко мога да уредя, но само да ме слушате. Тази сутрин аз ви пожелах тази Любов да се всели в сѫрцата ви, Божествената Мѫдрост в умовете ви, Божествената Истина в душите ви, но тази Истина не само да се всели в душите ви, а да ви направи свободни; не само да ви направи свободни, но да внесе светлина и знание в умовете ви; Любовта не само да се всели в сѫрцата ви, но да внесе чистота и сила в сѫрцата ви. Туй пожелавам на всинца ви. Още ви пожелах моето Благословение и Божия Мир да бѫде с вас. Да отидем да работим всички заедно за успеха на Царството Божие на земята, и да видим последното сражение и разгрома на цялата черна ложа, да видим пардесютата хоризонтално обѫрнати, всичко туй да изчезне в един ден, и цялото бойно сражение да остане наше. Тогава, да изпеем новата песен Fir für fen tau bi aumen! Всички произнесохме три пѫти формулите: Няма Любов, като проявената Божия Любов, само проявената Божия Любов е Любов. Няма Мѫдрост, като проявената Божия Мѫдрост, само проявената Божия Мѫдрост е Мѫдрост. Няма Истина, като проявената Божия Истина, само проявената Божия Истина е Истина. Отче наш.

От "Беседи, обяснения и упѫтвания от Учителя, дадени през 1922 г. в Тѫрново", Пѫрво издание 1922 г." Книгата за теглене Съдържание Бележка: книгата е в Омарчевски правопис 8½ — 12½ ч. с. В Горницата. От 8½ ч. с. братята и сестрите по отделно на групи от по 60 души вѫв всяка група, влизаха в горницата, гдето престояваха па 10 минути. Учителя говори на всички. Мотото за през цялата година, и на учениците, и на оглашените, и на слушателите в школата: Ще се стремите да придобиете Истината в душите си, светлина в умовете си, чистота в сѫрцата си, свобода в душите си, знание в умовете си, сила в сѫрцата си. Гледайте да сѫграждате вѫрху трите основи: Любовта да вземе надмощие в сѫрцата ви, Мѫдроста — в умовете ви и духовете ви и Истината — в душите ви. Тази картина показва вашето сегашно сѫстояние (пентограмата). Вие сте всички в тѫмнина. Целия фон е тѫмнина. Вие излизате от тѫмнината, не сте още в светлината. Туй е тѫмнината, в която всички се движат. Това сѫ двата пѫтя, през които хората влизат. Този е третия пѫт (на десно) — пѫтя кѫм сѫвѫршенството, той е новата епоха, новия живот. А тази глава показва сегашното сѫстояние на хората, на учениците, които следват. Туй е пѫтя. Ние означаваме Добродетелта с белия цвят, Правдата с зеления цвет — това е материалния свят — Любовта с розовия цвят — това е астралния свят — а в по-висшите му проявления, той се губи, душата се губи в полето на Нирвана, Истината — сѫс синия цвят, или висшето ментално поле, и Мѫдроста — с жѫлтия цвят. Добродетелта — белия цвят, Правдата — зеления, Любовта — розовия, Мѫдроста — жѫлтия и Истината — синия. Тия цветове, тия добродетели ще ги носите в умовете си, ще ги опитвате и ще се ползувате. Сега, мислете, че като влезете в школата, през годината ще дойдат големи бури, облаци, гѫрмотевици. Да знаете, че тия неща сѫ необходими за проветряне на умовете и за закрепване, и като дойдат тия бури, да знаете, че вие сте много по-близо до Царството Божие, отколкото сега, защото само когато дойдат бури, ветрове, тогава започват да цѫвтят цветовете. Когато всичко повидимому е в ред, не се радвайте на това сѫстояние. Ще бѫдете духом бодри, весели и свободни, и ще се стараете да работите с любов. Това ще учите през цялата година. Ние ще се стараем да дадем всички упѫтвания, и които сѫ способни, на всеки според способността му. На всички ще дадем еднакви условия, и който може, да използува. Ще учите. Сега ще се обѫрнете в една тайна молитва, жежка молитва кѫм невидимия свят кѫм Бога на Любовта, да помолите да дойде Неговата Любов, Мѫдрост и Истина — Любовта Му — в сѫрцата, Мѫдроста — в умовете и Истината — в душите. Сега, пожелавам на всинца ви Любовта да бѫде в сѫрцата ви! Моето благословение да бѫде на всички ви. Идете си сега с мир!

От "Беседи, обяснения и упѫтвания от Учителя, дадени през 1922 г. в Тѫрново", Пѫрво издание 1922 г." Книгата за теглене Съдържание Бележка: книгата е в Омарчевски правопис Сряда 23 август 5 ч. с. Утринна молитва. 1. Добрата молитва. (Като четете тази молитва, не бѫрзайте. Аз ще ви науча как трябва да я четете. Сѫсредоточете се, за да може смисѫла на тези думи да се разкрие в сѫрцето ви. Всяка дума и изречение трябва да се изкажат бавно, за да се уясни техния вѫтрешен смисѫл). 2. Да прочетем следното изречение три пѫти: Духѫт Божий, Духѫт на вечноста. Духѫт пресвяти, който пѫлни сѫрцата ни с любовта. При изговарянето на туй изречение се поставят рѫцете в следните положения: двете рѫце наклонено дигнати нагоре, после в хоризонтално положение с дланите нагоре, и най-после на гѫрдите. 3. Да изпеем три пѫти: Firfürfen tau bi aumen. 4. Благославяй, душе моя, Господа. При пението рѫцете се поставяха в следните положения: нагоре (отвѫсно), на челото, на гѫрдите, на устата, нагоре, на гѫрдите, нагоре, на устата, нагоре, на гѫрдите, хоризонтално, на гѫрдите, хоризонтално, на устата, хоризонтално, на гѫрдите, хоризонтално, на гѫрдите, нагоре, хоризонтално, на устата, хоризонтално на гѫрдите, хоризонтално, на гѫрдите, хоризонтално, на брадата, хоризонтално. 5. Да произнесем следните думи гласно: Да дойде (3 пѫти) рѫцете нагоре. Духѫт (3 пѫти) рѫцете нагоре. Божий (1 пѫт) рѫцете нагоре. Да очисти (1 пѫт) рѫцете хоризонтално. Да очисти (1 пѫт) рѫцете вѫрху лицето. Да очисти (1 пѫт) рѫцете хоризонтално. Пѫтя ни (3 пѫти) рѫцете успоредно напред. Пѫтя на Духѫт на Истината (1 пѫт) рѫцете хоризонтално. Да отстрани (3 пѫти) рѫцете като че отстраняват нещо отпред настрани. Всичките ни недоразумения (3 пѫти) спущане на рѫцете отгоре и настрани с широк замах. Да се всели (3 пѫти) рѫцете отстрани кѫм гѫрдите, каточе нещо се влага. Да живее (3 пѫти) сѫщото движение. В нас (3 пѫти)„„ Да сме благи, (3 пѫти) движение отпред кѫм гѫрдите. Както е Той благ (3 пѫти) сѫщото движение. Да просветнат лицата ни с Божията светлина (3 пѫти) рѫцете нагоре, вѫрху очите, хоризонтално, на челото, до устата, хоризонтално. Да сме носители (3 пѫти) рѫцете отпред, вѫв вид на крѫг надолу, като че се взема нещо и нагоре. На Неговата (3 пѫти) сѫщото движение. Сѫвѫршенна Любов (3 пѫти) сѫщото движение. Любовта, дето Бог живее (3 пѫти) сѫщото движение и рѫцете спират горе. Дето мир царува (3 пѫти) сѫщото движение. И радост пѫлни сѫрцата ни (3 пѫти) сѫщото движение. Да дойде Духѫт Божий. Да очисти пѫтя ни. Пѫтя на Духѫт на Истината. Да отстрани всичките ни недоразумения. Да се всели, да живее в нас. Да сме благи, както е Той благ. Да просветнат лицата ни с Божията светлина. Да сме носители на Неговата сѫвѫршенна Любов. Любовта, дето Бог живее. Дето мир царува. И радост пѫлни сѫрцата ни. Духѫт Божий (с пение). Духѫт на вѫчноста Духѫт пресвяти (рѫцете нагоре). Който пѫлни (рѫцете на гѫрдите), Сѫрцата ни с любов (рѫцете на гѫрдите). Духѫт пресвяти (рѫцете хоризонтално). Който пѫлни (рѫцете на гѫрдите). Сѫрцата ни с любов (рѫцете на гѫрдите). Духѫт благи (3 пѫти) рѫцете на гѫрдите). * Седнала всички, Учителя започна да ни учи мелодията на „Духѫт Божи“. В произнасяне на думата, се вижда где е вашето сѫрце, и какво ви липсва. Когато дойдете до туй учение, то ви показва недостатаците на хората. Не се произнася лесно една дума! Тия сѫ все окултни упражнения, които ще правите, за да се тонирате вѫтре, това сѫ символи, магически формули, за да се повдигате. Сега, нали някой пѫт имате някое хубаво настроение, и някой ви кресне изведнаж. С туй крясване се разваля вашата хармония. Значи, нещо силно е развалило хармонията ви, и сега не знаете закона, как да я нагласите. Трябва да знаете закона как да се нагласявате. Силно казано нещо, разваля настроението, и трябва да се мине час, два докато се тонирате, а вие трябва да знаете веднага как да се тонирате. В школата, вие трябва да се научите, каквото говорите, всичко да е под вашия контрол. Никога няма да изказвате една мисѫл тѫй, да се подхлѫзне езика ви. Ще се спреш, ще повикаш ума си да следи какво ще говориш, и сѫзнанието ви всякога трябва да бѫде будно. Там, дето писанието казва: „Никакви гнили думи да не излизат от устата ви, никакви гнили мисли от ума ви, никакви гнили чувства от сѫрцето ви.“ Сега, ако ние не знаем да контролираме ума си, ако не знаем да контролираме сѫрцето си, где е нашата воля? За какво ще ни послужи учението ми? Ако безразборно всичко може да мине през ума ни, ако безразборно всичко може да мине през сѫрцето ни, знаете ли на какво ще мязаме? Ще употребя една формула, която не е хубаво сега да кажа, ще замязаме на ония лакоми животни, които всичко ядат. Не, не, ще ядем само онова, което е здравословно, нищо повече. В стомаха само ябѫлчици, крушици, сливици, череши и всички тем подобни плодове трябва да влизат. Сѫщия закон е и по отношение на мислите. Такива, подобни мисли, трябва и в ума ни да минават. Пак ви говоря, туй е за школата вѫтре. Когато сте един спрямо друг, спрете се, ще се поздравите и ще кажете: „Духѫт Божий, Духѫт на вечноста, Който пѫлни сѫрцата ни с Любовта, подвижи сега моят ум, да каже Твоята Светлина.“ Светлината, това е емблема, носителка на всички блага. Там, дето има светлина, има благо. Там, дето отсѫтствува светлина, има горчевини, всички неща сѫ кисели, горчиви, стипчиви, носителки на горчивини. Благоста е емблема, тя показва присѫтствието на Божията светлина. И тѫй, между вѫншното проявление на природата — светлината, щом изговорите думата „светлина“, чувствувате, че тя е носителка на благото. Нали при светлината плодовете зреят? Сега, ние говорим за светлината, тази вѫтрешна светлина, която носи туй благо. Ние сега трябва да сме готови за какво? — За този Дух, който идва. За Духѫт Божий, за Духѫт на вечноста, Духѫт пресвяти, който пѫлни сѫрцата ни с Любов. Всички да изговорим: Подвижи сега нашия ум да кажем Твоята светлина. Вѫрху вас има много да се работи, вѫрху всинца. Някои от вас сте целини, тѫй че трябва да впрегнем 5 — 6 чифта волове, докато почвата отдолу се разработи, и богато жито ще стане. А някои сте келемета — хубаво място, изложено на слѫнце — то иска торене, хубаво грозде може да стане. Тѫй щото, ще работим разумно. Трябва да разбираме дѫлбоко своето вѫтрешно естество, какво е вложено вѫтре вѫв вас, и какво може да стане от вас. Сега, аз искам да внеса вѫв вас тази нова мисѫл на новия живот — като видите небето, да виждате лицето на Бога, както е днес, и когато го погледате, да се радвате. То е лицето на нашия Баща. Радостен е днес. И Той се весели. Защо? — Защото вѫв вашето сѫзнание има желание, вие сте готови да приемете Любовта. И Той казва: „Децата сѫ днес добре,“ и като сѫ добре, Той се весели. Сега у вас може да има философия да кажете: „Какво сѫотношение може да има туй небе с нас, с настроението ни? — Има. Ако моето лице е засмяно, никога няма да видите рѫката ми свита на юмрук, но ако лицето ми е намрѫщено, рѫката ми ще бѫде свита на юмрук. Да кажем че аз имам едно перде пред лицето си, и ви покажа само юмрука си през него, от юмрука вие може да знаете какво е моето лице, моето сѫстояние. Туй е закон на сѫотношение. Тогава ще имаме едно изкривяване на челюстите, на очите, мускулите ще бѫдат свити и юмрука насочен. Всички ще се стараете да вѫзприемете тази вѫтрешна красота. В ходенето ще бѫдете спретнати, няма да ходите тѫй, като някоя гимия, няма и като някоя селска кола, тѫй, „трак-трак“, че като скача, от 2 клм. се чува как скача, та онзи, който слиза от нея, казва: „На такава кола не се возя вече.“ Колата трябва да има пружини, или най-малко, пѫтя трябва да е гладѫк. Това друсане се дѫлжи на този негладѫк пѫт: има камѫчета, трапчинки. Щом сме навѫсени, това показва, че пѫтя ни не е гладѫк, и колата ни е без пружини, вследствие на това има дисхармония. Как ще го поправим? — Ще отмахнем всички камѫни, пѫтя трябва да бѫде гладѫк като стѫкло, и колата да има пружини — движението ще става правилно. Сега, запример, личните чувства сѫ една голяма пружина за човека. Честолюбието на човека е една пружина, и когато тази пружина не е развалена, работите вѫрвят много добре. Но щом се развали пружината на честолюбието, работите се развалят. Ще поправите пружината на честолюбието! Ако то вѫрви в една крива линия, ще имате най-голямата хосканица. Пружината трябва да се поправи. Тогава честолюбието ще се превѫрне в самоуважение, човек вѫрви с достойнство, той се обрѫща с уважение кѫм хората, внимателен е кѫм себе си, кѫм хората, какво ще кажат за него. Туй е, което се забелязва у човека, който има честолюбие. Това е характерна черта. Който няма честолюбие, той говори каквото му попадне, той е, както казват бѫлгарите „цапнат.“ Той казва: „Аз пет пари не давам за хората.“ Ами те за тебе колко ще дадат? И те толкова за тебе. Това не е философия. За кривите убеждения на хората аз пет пари не давам, но за правите, ще дадеш. С такава дисхармония нищо няма да направиш. Та, учениците, които влизат, аз бих желал, пѫрвите от тях, които узреят, тѫй да започнат, да бѫдат образец, да бѫдат за пример. И този пример да бѫде тѫй естествен, че да няма вмѫкнато нищо изкуствено. В сѫвремената музика всеки инструмент: пиано, цигулка, китара, си има начин, форма, чрез който може да се свири. Свиреца на пиано ще се сѫобрази според методите, по които се свири на пиано, свиреца на китара, — според методите на китарата, свиреца на цигулка — сѫщо, свиреца на кавал — сѫщо. Всеки инструмент си има свой начин. Сега, при говоренето и чувствуването в духовният и чувствения свят си тима начини и методи как да се говори и постѫпва. Всичко туй сѫществува, но понеже сме изгубили това Божествено изкуство, казваме: „Може и по друг начин“. А, не може по друг начин. Отсега нататак нещата могат само по божественому. Ние ще ходим само по божественому. Казват: „По човешки“. Не, то мина вече, по божественому ще ходим, по Божественому ще говорим, по божественому ще се поздравляваме, по божественому ще се обичаме. По човешки ние го знаем, ние го направихме вече. Сега, по божественому! Божествено ще любиш, божествено ще говориш, божествено ще мислиш и т. н. Туй е за учениците, сега разбрахме се вече. Ще кажете вие: „Дали сѫм аз ученик?“ Това е старата школа, това е стар метод. Дали сѫм ученик! То значи: сѫбудиш се, и не знаеш дали си ти или не. Който е ученик, е ученик, нали? Ако някой пита: „Аз ученик ли сѫм? По какво се отличава ученика? Иска да се учи. Желание, непреодолимо желание да се учи. Туй е едно от качествата на ученика. Искаш ли да се учиш, ученик си. Имаш ли желание, ученик си и можеш да станеш; ако го нямаш — не си. Непреодолимо вѫтрешно желание, копнеж! Знаете ли какво значи копнеж? То е, значи, онзи човек, който преброжда 99 извори, тѫрси, за да, намери онзи, хубавия извор, той е жаден човек и не си щади труда. Сега, вѫв вашия ум е залегнала една идея, тя е следующата: „Аз не мога това“. Защо? — „Моето обществено положение, което имам, не ми позволява това, знанията, които сѫм придобил, аз сѫм свѫршил науки, не ми позволяват“. Туй не ми позволява, онуй не ми позволява. Ние мислим, че сме големи хора! А че невидимия свят не дава 5 пари за нашето положение! И цар да е, и учен, и богат, и който и да е от висше положение, сваля го, простира го на земята и го осмѫрдява. Дава ли нещо за него? Казва: „Елате да видите този цар как се е осмѫрдял!“ Цар ли е? Туй не е цар. И нашите философи, които ще реформират света, и тях ще ги прострат, и те ще се осмѫрдят. Учители, свещеници, майки, бащи — всички ги простират на земята — смѫрдят. Тия майки не сѫ майки. Всичко туй, което смѫрди, е една квадратна лѫжа. Туй, което смѫрди, то е само приготовление за хубавото, за бѫдещето, което иде. Сегашните майки показват, че те отварят пѫтя на бѫдещите майки. Сега на земята няма майки, т. е. има ги, но те все смѫрдят. Ако има майки, те трябва да бѫдат от новата епоха, майка, в сѫрцето на която е запален свещеният огѫн. И тази майка тогава каква ще бѫде? Сега вие ще кажете: „Ние вече се стараем да не смѫрдим. Когото и да е от вас, сега, аз в 5 минути мога да накарам да смѫрди. И смѫрди той! Ние трябва да се засрамим от себе си, че туй трябва да дойде в сѫзнанието ни, да почувствуваме какви скверни мисли и желания ни минават! Знаете ли какви скверни мисли и желания минават вѫв вас? И от невидимия свят, напредналите братя се интересуват от нас. Понеже нашия живот е свѫрзан с техният. И техния живот се гради вѫрху нашия живот. Хората за невидимия свят, За напредналите духове, сѫ като една нива. Те някой пѫт ще дойдат сѫс своите рала, и искате, не искате, ще ви изорат. Вие сте една необходимост за тях, но не подозирате това. Така и вие, имате една нива, и иска, не иска, взимате ралото и хайде, разоравате я. „Какво става“, ще рекат тези бубулечици и тревички, „какво е това землетресение, какви преобразования?“ Ние нищо не искаме да знаем. Вие казвате: „Тази земя е за нас, дигайте се!“ Така и ние представляваме за невидимия свят една целина. Като погледнат казват: „Еди коя нива трябва да се разоре, хайде след това да я посеем“, и вие ще се подчините на тези нареждания; блаженни сте, ако дадете нещо. Ще дадете, ще родите хубаво жито. Ако родите, ще се благословите, ако не родите, лошо е за вас. Тогава ние сѫздаваме условия за по-напред нали духове, които ще работят. Сега, аз искам да внеса вѫв вас мисѫлта, да не се боите, че като се изхвѫрли туй-онуй, няма какво да ви остане. Онези, които не сѫ запознати с тия неща, ще кажат: „Какво ще стане с нас, като изхвѫрлим всичко?“ Е, добре ако тебе сѫ те хранили с мухлясал хлеб с години, и стомах ти е отслабнал, ако сѫ те хранили години сѫс вмирисани патици, и устата ти почнали да миришат, казвам: „Ще напуснеш мухлясалия хляб.“ Но с какво ще се храним? Ако този мухлясалия хляб се замени с най-хубавия топѫл хляб, сега излязал от пещта, вмирисаните патици се заменят с хубави плодове, питам: Кое е по хубаво, какво ще предпочетете? Ние казваме: „Остави това тук!“ Сега и в духовно отношение вие искате да разрешите вѫпроса, вие искате да комунизирате капиталите. Капитала, това е труда на хиляди поколения, сѫбран. Труд! Сегашната почва, която хората орат, това е милиони капитал на много сѫщества, които сѫ оставили този чернозем — храна — който сега хората използуват. Ние можем да използуваме само нашия труд. Божествения морал е такѫв: ние можем да използуваме само нашия труд. Затуй писанието казва: „Блажени, които се трудят, обременените, утрудените, понеже работят. И сѫвременните хора, които се занимават с динамическите сили, могат всякога една сила да я преврѫщат. Горението, запример, може да е слабо, а може и да е силно. Вземете обикновенния газ, когато става непѫлно горение, усеща се миризма, отделят се сажди, кадеж. Този газ може да се превѫрне, и горението да бѫде по-силно. Та сега, и ние у нас ще усилим горението. Според силата на любовта, такѫв е и живота. Каквато е любовта, такѫв е и живота на човека. Сега, да допуснем, че сте в едно общество, гдето всички хора сѫ неврастеници, хора, които имат идеи, планове, но капитали нямат — липсва им нещо. На нервния човек му липсва нещо, на гладния човек липсва нещо, на жадния — сѫщо. Да кажем, че се намирате между тия неврастеници, трябва да се пазите от тях, защото всяка дума ги предизвиква. У тия неврастеници слухѫт им е толкова чувствителен, тяхното астрално тело е толкова чувствително развито, че ако кажете някоя дума, те изведнаж могат да реагират. Ами ако и вие сте неврастеници, как ще се лекувате между тях? Ще ви кажа. Ще намерите един много тлѫст вол, ще си турите рѫката вѫрху него, и като си дѫржите рѫката тѫй 4 — 5 — 10 минути, веднага вашето неразположение, вашето вѫзбудено сѫстояние ще изчезне. Този вол ще каже: „Бѫди, братко, по тѫрпелив, няма какво да се смущаваш, бѫди малко по-разположен, не се смущавай, аз не се смущавам, за нищо не мисля, затуй сѫм спокоен.“ Но да не отидете при вол, който едва се дѫржи на краката си, сух, а — при вол, който е орал на нивата, изхранен, и като си туриш рѫката на гѫрба му, той си дига опашката, казва: „Добре дошел, приятно ми е, може да си дѫржиш тѫй рѫката.“ А онзи вол, който бяга, не стой при него. При изхранения вол, тури си рѫката, помилвай го, поглади го, той ще се обѫрне, ще те погледне, и след туй ще му кажеш: „Много ти благодаря, ти ми даде един много добѫр урок, благодаря ти.“ Може някой от учениците, когато е разтревожен, да направи този пѫрви опит. Когато е много неразположен, и не може лесно да му мине, нека отиде при такѫв един вол. Туй е за лекуване. Като направите този опит три-четири пѫти, ще ви мине. Тѫй че, като излезете някѫде на разходка, ще намерите един такѫв вол, но не от тези, които бягат. То е лекуване. После, ако искате да добиете хладнокрѫвие, да бѫдете хладнокрѫвни, ще хванете някоя жива змия, и ще прокарате рѫката, си по телото ѝ, ще хванете змията за главата и ще прекарате рѫката си по дѫлжината на телото ѝ до опашката. Туй е вѫпрос за хладнокрѫвие. Ето, сега, сѫрцето ви трепери вече. Змията е много хладнокрѫвна. Тя, като хване жабата, вземе си я, и от нищо не се смущава. В змията има всичкото спокойствие и хладнокрѫвие. Питат: Как да я хванем? Аз ще ви кажа: Ще вземете един чатал, ще натиснете главата ѝ, тя ще изпусне отровата си и ще я хванете. Много пѫти змиите си страдат заради онези интелектуални змии: тях знаят. Щом видим днес змия, казваме: „А, змия!“ То ни най-малко не показва, че тя е лоша. 6. Гимнастически упражнения. Задачата на упражненията е, ума да присѫтствува. Там е силата.

От "Беседи, обяснения и упѫтвания от Учителя, дадени през 1922 г. в Тѫрново", Пѫрво издание 1922 г." Книгата за теглене Съдържание Бележка: книгата е в Омарчевски правопис 4½ ч. сл. обед. Изпитвайте писанията! „Изпитвайте писанията; защото вие мислите, че в тях имате живот вечен; и те сѫ, които свидетелствуват за мене“. Йоан 5:39. Ще взема 39 стих от 5-та глава от Евангелието на Иоана: „Изпитвайте писанията; защото вие мислите, че в тях имате живот вечен и те сѫ, които свидетелствуват за мене“. Този стих може да се вземе и в тесен и в широк смисѫл. В тесен смисѫл може да се вземе, каквото сѫ писали еврейските пророци, апостолите, и каквото е казал Христос. Но когато Христос е цитирвал този стих, в Неговия ум е имало широка идея. „Изпитвайте писанията“ — всичко онова, което Бог е написал в разумния свят, свидетелствува за мене. Изпитвайте това, което е написано. Вѫв света има едно изпитване, което се налага. Запример: готвачката трябва да изпита храната, дали е сготвена добре. Жената, която е месила хляб, и го е турила вѫв фурната, трябва да опита дали се е опекѫл. Когато една работа се свѫрши, опитва се дали е свѫршена. И когато казваме, че ние трябва да изпитваме, трябва да изпитваме дали нещата сѫ верни, за каквито ни ги представят. Изпитвайте писанията! Даже и тази написана книга, Библията, трябва да се изпитва. Ако вие имате тѫнки чувства, сензитивност, може да се пренесете вѫв времето на Христа, вѫв времето на пророците, и, понеже те сега живеят, да влезете в общение с тях, и да се научите, какво сѫ искали да кажат. Сега те сѫ по-напреднали, тяхното сѫзнание се е разширило и ще ви осветлят. А ние се спираме и казваме: „Преди 2000 години тѫй рекѫл пророка“. Но от тогава досега колко води сѫ изтекли! Ако дойде Христос ще каже: „Изпитвайте писанията, какво е писано не само тогава, но и от 2000 години насам, защото се пише не само тук на земята, но и горе на небето, и ангелите, и светиите, всички пишат. Затуй се препорѫчва на всинца ви да имате един буден ум, да изпитвате писанията. Запример, ако бихте посветили живота си да изпитвате Любовта, да я проучавате, като сила вѫв всичките нейни форми, в каквито се проявява, в животинското царство, между хората, между ангелите, знаете ли до какви резултати щяхте да дойдете? Ако бихте се заели да изпитате Мѫдроста в нейните проявления, както се проявява тя в растенията, в животните, в човека и в ангелите, знаете ли до какви резултати щяхте да дойдете? Ако бихте се заели да изпитате Истината, сѫщо велики резултати щяхте да добиете. Това сѫ велики области, от които може да се почерпят грамадни знания. Христос казва: „Изпитвайте писанията, те сѫ които свидетелствуват заради мене“. За кого свидетелствуват? Всичко туй свидетелствува за тази необятна и безгранична Любов, която иска да ни привлече и да ни изпита, да ни подложи на всички изпитания, за да станем здрави. Само тогава можем да станем ученици. Представете си един болен ученик, боли го крак, зѫб, стомах, как ще учи той? Следователно, ученика трябва да бѫде здрав, у него умѫт и сѫрцето трябва да работят добре, без да има някакви болки, без да го смущава нещо. Като пренеса тази аналогия вѫтре в школата, следва, че всички трябва да бѫдете здрави. Всеки ученик трябва да бѫде здрав! Сега, запример, нашите противници, или по-право, вашите противници, без да знаят този окултен закон, често внасят у вас раздори. Казват: „Тия хора не живеят добре, и те сѫ като нас, карат се“. Насочват мисѫлта си и гледаш... един ден вие се скарвате. Казват: „И те се спорят помежду си, и те не знаят истината“. И вие започвате да спорите, кой от вае знае истината? Най-пѫрво, ние трябва да се освободим от хорските мисли отвѫнка. Всички трябва да се освободите от тия посторонни мисли. Именно туй е едно от качествата на ученика. Затова, всеки един ученик трябва да се постарае да го добие. Това е само едно твѫрдение. И ние в школата ще ви дадем методи. Тия методи сѫ тѫй прости, че като ви се дадат, вие се усѫмнявате и казвате: „Дали ще може да се постигне нещо, или само си губим времето?“ Казвам: ще опитате методите, и ако нямате резултати, тогава ще говорите. Сега, понеже утре ще бѫде ден за школата, аз бих желал, всички онези от вас, които имат някакви сѫмнения, да си изповядат сѫмненията, да не влизат като клинове да разрушават хармонията. Защото, знаете ли какво ще направим ние? Средата, в която живеем сега е гѫста, и те се дѫржат с нас заедно, но утре ще разредим средата, и понеже сѫ тежки, ще паднат на дѫното. Ние ще им кажем начин, как да се поразредят малко, понеже ние искаме да работим практически, на опит, а не само теоритически. Знаете ли каква среда представлява Бѫлгария? Знаете ли каква среда представлява бѫлгарското духовенство? Сега, например, вие мислите, че ние ще ги набрулим вѫв вестниците, ще си измѫкнем ножа. То е лесно да измѫкнеш ножа, но дали ще може да го употребиш право? Има начин за употреблението на този нож. Сега например, аз ще ви вѫорѫжа. Ние имаме мечове, изковани в огѫня на Любовта, после полировани в огнището на Мѫдроста, намазани с отрова в огнището на Истината, и като бутнем някого с тях, ще се пукне, като мехур. Този меч има туй свойство, че само като го посочиш, той почва да цѫрка. Казва се в Словото Божие: „Турете меча на Духа!“ Той е ужасен. Знаете ли какѫв мач е той? Той е такѫв силен меч, че не само укротява, но който веднаж е прободен с него, не чака, или се предава, или, както казват турците: „Табанà кувет“ — бяга. Но тази е вѫтрешната страна. Мене ще ми бѫде приятно да установим вѫтре в школата един ред, да представлявате един образец, та, който дойде при нас, да знае, че имаме знания, че владеем силите на природата, и можем да турим вѫв света ред и порядѫк. Аз ще позная моите честни ученици, ще им дам един голям изпит. Ще ви изпитам. Знаете ли как? Пѫрво ще видя дали сте честни — с пари ще ви изпитам. Ще дам на някой ученик една вечер една голяма торба сѫс злато, и ще му кажа: Ще занесеш тази торба в еди-кой си град. Ако той офейка с торбата, вѫпросѫт е решен вече. Другиму ще дадем някоя кѫща, ще я припишем на негово име, и ако след 5 години той я направи свое имущество, и я остави на децата си да преживяват, ние ще знаем какѫв е този ученик. И ако на някой от учениците поверим един дял да го рѫководи и той го направи своя мушия, и него ще разберем. Ще ви поставим такива капани, такива клопки, каквито не сте виждали. Като дойдат тези ученици втори пѫт, ще ги питаме: Ти не си ли този, който взе торбата? — Да. — Сѫс здраве си вѫрви! На другия: Ти ли беше този, който усвои кѫщата? Имайте пред вид, че у нас важат фактите. Щом торбата не е на мястото, нищо друго не важи. Туй е важно, а не това, че си честен. Нищо повече. Вие казвате, че си честен, почтен. Вярвам вѫв всичко това, но торбата кѫде остана? Че баща ти е честен, че ти си честен, вярвам, но кѫде е любовта? След туй ще дойдат други изпити. Тези сѫ на физическото поле. На торбата, на кѫщата устоява ли, честен е. Ще поверим някому окултни сили, да може да влияе на хората. Ще видим за какво ще ги употреби. Ако ги употреби за добро, добре; но ако ги употреби за свое лично благо, пак ще пишем в книгата. „Аз знам“, ще кажа. Всички тия неща ще дойдат за изпит на учениците. После, ще изпитваме някои от учениците на специалния клас. Запример, ще му дадем някаква работа, някакѫв труд за цял месец, и ще му кажем: Ще знаеш, ако работиш добре, ще ядеш, ако не работиш, нищо няма да ядеш. После, ще му кажем да направи сѫщото за една година. Ще работиш, макар и да си богат, и никому нищо няма да казваш. Ако работиш всеки ден, и си намериш работа за една цяла година, за 365 дни, ние ще те считаме за един много способен ученик, и ще ти турим шест. Ако за ½ година си намерил работа, ще ти турим четири, ако ¼ от годината си работил, ще ти турим три, ако си работил само 1 — 2 дни, ще ти турим единица. Но за работата е лесно. Ще направим после друг опит: някой ученик от вас ще направим прѫв министѫр в Бѫлгария, после ще го смѫкнем отгоре, и ще накараме целия бѫлгарски народ да го оплюе. Като е на власт, ще гледаме какво прави, и ако си издѫржи изпита, шест ще му турим; ако не го издѫржи, ще накараме бѫлгарския народ да го оплюе. Ще ви прекараме през тия изпити. Всички тия неща ще дойдат за тия, които следват специалния клас в продѫлжение на 20 години. Толкова ми трябват. И тия, които издѫржат добре изпита си, тогава ще им се повери... Знаете ли какво ще ви се повери? — Ще имате доверието на вашия Учител, да може Той да ви остави на своето място. Такова доверие да има Той вѫв вас, че каквото ви каже, няма да развалите славата Божия, каквото ви каже, няма да изопачите Истината, няма да изопачите Мѫдроста, нито Правдата, нито Добродетелта, ами право ще изпѫлните всичко тѫй, и то абсолютно тѫй, че всичко да бѫде за слава Божия. Това е цел на всички ученици в школата. Слави ли се Името Божие, славим се и ние. Не се ли слави Името Божие, не се славим и ние. Две мнения по това няма. Това е правило на Бялото Братство. Тия морални правила трябва да легнат още отсега в умовете ви, вѫв волята ви, и тогава всичко ще дойде, всичко е вѫзможно. Всички ученици ще си кажете: „Ние искаме всички — млади и стари, да калим нашата воля, да стане тя диамантена, и пред никакви мѫчнотии, пред никакви изпитания да не се поколебаем“. Младото като не се помрѫдне, старото няма да стане, и старото, като не се помрѫдне, младото няма да стане. Някои казват: „Нашият Учител още нищо не ни е казал“. Ами че, това сѫ най-великите истини, които сѫм казвал. На тия мои думи лежи цялото ваше знание, което вие можете да имате. Ако вие влезете в невидимия свят между ангелите, те няма да ви питат колко знаете, а ще гледат колко е вашата любов, каква е вашата мѫдрост, истина, правда, добродетел. Ако ги имате, ще имате тяхното доверие. Значи, ще гледате дали вѫв вашия дух, вѫв вашата душа, вѫв вашия ум, вѫв вашето сѫрце, царуват тия велики Божествени добродетели. То е силата; а знания, растене, сѫвѫршенство, то е вѫпрос на времето. Всичко може да се добие, всичко е вѫзможно. Та сега, за през цялата година ще турим една формула, да си помагате. Които сѫ слаби, ще ги направим герои. Казвате: „Слаб човек герой може ли да стане?“ — Много лесно може да стане. Вземете един сѫвременен неврастеник, страх го е от студено. Хвѫрлете го в студена вода, след като се окваси, няма да има страх вече. След като се окваси, не само че не му е страшно, но почва да му става и приятно. На всеки един от вас, когато се страхува — един котел студена вода отгоре му! Нищо повече. След като се окваси хубаво, няма да го е страх. Аз ще ви кажа запример, някои от вас много тачите общественото мнение. Някой като мине покрай вас, ще ви оцапа хубаво, и тогава, като минете тѫй оцапан, казвате: „Нищо не искам да знам вече, не ме е страх от общественото мнение“. След като ви бият, не ви е страх. След като изгубите нещо, вие ще добиете доблеста да се не плашите никак от общественото мнение. Обществено мнение има само у добрите хора, у лошите хора няма обществено мнение. Обществено мнение има само у високо-благородните, у интелигентните хора, а там, дето няма добродетели, има само лично мнение. А такова лично мнение имаме всинца. Следователно, за да имаме обществено мнение, трябва да бѫдем всички високо интелигентни и да се стремим кѫм сѫвѫршенство. Всеки ученик от класа, който се стреми кѫм сѫвѫршенство, и е интелигентен, който е способен, ще му дадем всичкото наше сѫдействие. В школата вие ще се научите на различни методи. Не само ще се учите, но едновременно ще бѫде и теория и опит, всичко ще вѫрви паралелно. Запример, искате да премахнете някой ваш недѫг, нали? Да допуснем, че си страхлив. Е, кои сѫ причините на страха? Може би, когато вие сте били заченати, майка ви да се е оплашила от някоя котка, и тя да е станала причина да се яви у вас страх. Следователно, вие постоянно ще се плашите от котка. Ще се плашите не само от котка, но и от всички други животни, които се плашат от котка. Запример, има хора, които много се плашат от мишки. Някои пѫк се плашат от паяк, пиявица и др. От тия малки работи се плашат. Ние трябва да знаем закона, да се повѫрнем назад, да изправим погрешките си, да не се плашим от котка. И действително, уплашването от котка има значение: котката упражнява лошо влияние. Сега, с това не казвам, че като се вѫрнете в кѫщи да изпѫдите всички котки. При известни случаи котките сѫ ужасни. В даден момент, когато тя изплаши една бременна жена, влиянията ѝ сѫ лоши. И всякога, когато една бременна жена се оплаши или от котка, или от змия, или от паяк, пиявица, или от друго, у децата се явява страх според животното, от което се е уплашила. И тѫй, гледайте как да изкорените този страх, който се увеличава у човека. Ще се стараете тогава, да се приближавате до котка, или до всичко онова, от което се боите. Ще се доближите да го пипнете. Ако е змия, например, най-пѫрво ще се стараете да я гладите отдалеч, после ще я пипнете по-спокойно. Ако е умряла, ще я вземете, ще прекарате рѫцете си през цялото ѝ тело, и ще се ободрите. След туй, зимно време, като намерите някоя змия, ще я прекарате през рѫцете си, и после, като вземе да мѫрда, ще я хвѫрлите, тѫй ще правите, до като страха изчезне. Щом излезе страха от вас, вие на половина сте решили тази задача. Та, казвам сега методите. Туй е само един метод, а не че всинца ще ходите да гоните змии, да ги хващате. Това ще бѫде задача, може би, за едни от учениците — да ловят змии. На други може да се падне случай да имат работа с мечки, с малки мечки и т. н. Христос казва: „Изпитвайте писанията“. Тази велика книга в природата трябва да се изпита. Написаните формули, както растенията, камѫните, животните, това е една написана книга, и ние трябва да проучаваме великите сили, които сѫ скрити, заложени в природата, и за какво можем да употребим в даден случай тия сили. Ще разберете един велик закон, че всякога, щом изгубиш най-малкото равновесие на духа си, не можеш да работиш. Например, имаш неразположение кѫм свой приятел, ти вече си на половина парализиран. И щом се скарат тия двама души, не им вѫрви, никому не вѫрви. Ако двама ученици се скарат, трябва да знаят, че в школата не се позволява абсолютно никакво скарване. Щом влезете в школата, никакви недоразумения! Излезете ли вѫнка, можете, позволявам това, колкото искате можете да се налагате. И ако някой иска да се бие, казвам: Можем да ви освободим за няколко месеца се да биете, и като се вѫрнете сѫс счупени глави, носове ще ви кажем, че всичко това абсолютно го забраняваме. Ще забравите абсолютно всичко, без никакви караници. Сега, туй ще го знаете. Туй значи да имате характер, да имате воля. Като влезете в тази окултна школа, ще развиете характер. Като дойдат всички тия малки изпитания, и след като се калите, тогава с някои от по-напредналите ученици ще правя други опити. Те често казват: „Учителю, я ни изведи от телата, че ни заведи в тия вѫзвишени светове, и ни покажи какво има скрито там.“ Може. Е, после за страхливите има и друг начин за лекуване. Ще турим страхливия в един аероплан, ще го издигнем горе на височина 3 — 4 клм. Ти може да изпитваш удоволствие, но на страхливия ще треперят и гащите. След като слезе и ни опише какво е преживял, ще го питаме иска ли втори пѫт да се качи. Ако иска, значи станал е много срѫчен, смел. То е достатѫчно изпитание, на аероплан отгоре. Но да не мислите, че това е за старите; не, това е за специалната школа, то е за младите юнаци, то е за най-младите ученици, които сѫ силни и крепки. За по-напредналите други изпити ще има. Но за да се образува едно общество, кое е най-необходимото? Ние трябва да бѫдем способни да знаем как да послужим на хората. Ние трябва да бѫдем срѫчни и способни за всичко. В нашата школа ще застѫпим всички занаяти. Няма да има занаят, който да не познаваме. Всички изкуства ще застѫпим, и от нас по-добри специалисти няма да има. И списатели, и инженери, и поети, и дѫрводелци ще имаме, тѫй че ще знаем да правим туй-онуй, нищо няма да ни се опре. Никого няма да викаме отвѫн да ни работи. Някой брат няма кѫща, хайде няколко други братя ще се заемат, в 2 — 3 недели ще му направят кѫща с 2 — 3 стаи. Ще строим. Ще кажете: „Отде ще вземаме пари?“ Всички камѫни, тухли, пясѫк, всичко ще доставяме чрез нашия труд, ще покажем на хората, че всичко можем да работим. Ако искате, аз прѫв ще ви дам пример. Ще ви покажа как се строи кѫща, как се работи, дѫрводелство, всичко можем да работим. Няма да има занаят между нас, за който да кажем, че не е хубав занаят. Не, всички занаяти ще можем да работим. Ние трябва да имаме смирение, всеки да вѫрши работата си. Запример, следя учениците, като кажат да се вземат стомните, някой си мисли: дали ще мога да изклинча или не? Всеки трябва като дойде тук, да гледа сам да си донесе вода. И ако има някоя слаба черта, като дойде тук, да гледа да се поправи. Ако някому не се иска да услужва, а иска другите да му услужват, тѫкмо той трябва да работи, да слугува на другите, и да си каже: днес ще слугувам. Защо? — Защото не ми се искаше да работя. И по такѫв начин ние ще сѫкратим труда на 3 — 4 часа дневно. Ако всички работим по 3 — 4 часа физически труд на ден, нашия труд много нещо ще ни даде. При такѫв случай само можем да образуваме едно братство, една примерна комуна. Сега запример, няколко комуни между нас пропаднаха. Два от опитите в Стара-Загора пропаднаха, един от опитите в Русе малко го понараниха. Навсякѫде пропадат, защото трябва да знаете, че когато се сѫздава една комуна, трябва да се комунизира труда, а не капитала. Туй, което излиза от русенци, то е комунизиране на капитала. Има ли труд комунизиран, всичко става, няма ли труд комунизиран — готовото лесна се изяда. Тук, миналата година, аз заедно с още трима души свѫршихме един канал — копахме. Остана след това един ученик да работи сам по 2 — 3 часа на ден. Той едва след 3 — 4 месеца изчистил 5 метра. Гледах го как работи. Той, като вземе мотиката, изведнаж забѫрза, забѫрза, и не се минава половин час гледаш го, оставил мотиката настрана, почива. После пак я вземе, бѫрза, бѫрза. Не бѫрзай, най-накрая бѫрзай! Ще изпрахосаш енергията си. В нашето училище не се позволява бѫрзане, полека ще започнеш. Затуй казвам: С микроскопически опити започнете! Най-пѫрво образувайте един комитет от 10 души. Лицата, които ще влизат, вие сами си ги изберете, после ще ги представите на мене, и аз ще видя, дали „торбата“ ще може да остане. Сега те не могат да се докачват, ще ги опитаме. На тях ще им поверим много нещо. Доста пари може да капнат. Сестрите пѫк ще шият, торбички ще правят, чорапи ще плетат, занаят ще имат, градини ще правят. Всички по един час ще работят. Тѫй ще направим, че от нас да излезе нещо. Велики мисли и желания ще дойдат. Тѫй, като вложим този труд, ще има благословение. Благославя се само онова, в което се влага човешки труд. Сега, туй е само един опит, не да сѫбираме пари, но да се научим на един честен труд, труд с любов. Не с насилие да се работи, но да знае човек, че е работил от любов, и от пѫрвия ден още да се радва, че е работил за Господа, и да усеща тази, радост в себе си. Ако работите в годината 365 часа, те ще ви донесат 365 добрини, а 365 добрини, това е една велика сила. И тѫй, ние сега ще опитаме разни положения, защото все за любов говорим. Ако искаме да направим опит, трябва да работим от любов и за любов. Разбирате ли всички? Аз искам всички братя и сестри да оправят своите недоразумения по закона на любовта. Ако някой не иска да оправи работите си, ние ще платим неговия дѫлг. Ще го питаме: Ти заплати ли дѫлга си? Не. Нищо, ние знаем, че ти си задигнал торбата и нищо повече. Ако някоя ученичка се ангажира с някоя работа а не я свѫрши, ние ще свѫршим работата ѝ, и ще напишем в книгата, че дала обещание, и не го е издѫржала. За през цялата година ще направим един списѫк, и ще бележим кой не си плаща дѫлга, не си свѫршва работата. Обещал някѫде, а не свѫршил работата. Аз ще я свѫрша заради него, но ще пишем в книгата. И този ученик или ученичка, като дойде още един пѫт, ще му кажем да чака. Ще му кажа: Аз не разполагам с време, за да ти свѫрша работата. Сега, вѫв всинца ви ще има туй добро желание да работите. Ще турим като идея в ума си да работим, и ще работим разумно. В тази школа всекиму е определена работата от невидимия свят. И тѫй, ясно е: за всинца ви, които сте тук, е определено какво има да работите. Няма да ви кажа каква ви е работата. Искам да опитате великия закон, който настанява всички неща. Вие ще забележите, че има един разумен закон в света, който настанява нещата. Онази птичка, която храни децата си, кой я учи да ги храни? — Този вѫтрешен закон. Онази кокошка, която и от сянката си бяга, след като има пиленца, става смела и решителна. Кой я прави смела? — Този вѫтрешен закон, който, като се пробуди, прави я смела и решителна. Тя има една идея вѫтре в себе си, че има пилци. Следователно, какво ни дава идеята на човек, който се страхува? Той е кокошка без пилци. Имаш ли идея, ти си без страх. Следователно, законѫт е верен. За да изчезне страха, трябва да туриш в ума си една идея, която да го привлече, за да станеш смел и решителен. Тогава ставаме смели и решителни за идеята. Ако в нас влезе Божия Дух, идеята за Любовта, най-великата сила в света, тогава ние ставаме смели и решителни, и ще намерим, че туй благо, което тѫрсим, то е вѫтре вѫв нас. Сега, аз трябва да ви убедя вече, макар че от толкова години говоря все за едно и сѫщо нещо, трябва да ви убедя, че няма по-велика сила от Любовта. И едва сега вие казвате, че тѫй, както казва Учителя, тѫй е. Казвате: „Ние още от Любовта не сме видели нищо.“ Но най-великата сила в света, това е сѫзнателната любов, и когато тя влезе в човека, в него се развиват потайни сили, за които човешката душа копнее. Не любов, която смущава, но любов, която разширява. Когато тази любов влезе в сѫрцето на поета, как гладко вѫрви перото му; когато тази любов влезе в списателя, как лесно, в един час, си развива темите; когато тази любов влезе в свещеника, в учителя, в майката, всичко вѫрви тѫй експедитивно. Но когато тази любов изчезне, всичко вѫрви тѫй хлабаво. Любовта има своя идея. Трябва да сме експедитивни. Когато любовта влезе у някого, искаш нещо веднага става. Бѫрзо, кажеш и става. Вземеш пари на заем, виж, веднага ги врѫщаш. Нямаш любов, казваш: туй стана, онуй стана, децата, майката виновни — няма я любовта. Взел пари на заем, за една минута ги намира, а за врѫщане го няма. Не, не, любов нямаш. И който взема и който дава, изгубили любовта си. Та, пѫрвото нещо, което искам от вас учениците на тази окултна школа, е всички да се сдобиете с тази любов. Тя е вѫв вас, но да я добиете с тази интензивност, че да я почувствувате тѫй идейно, и вашият ум да почне да ражда. Не само ума ви, но и сѫрцето ви да почне да ражда. И всичко туй, което добием, ние ще го дадем на този вѫншен свят, който чака. Ние ще проповядваме на тия хора. Че тук работници трябват! Кой ще проповядва на тях? Само вие сте останали. Я ми кажете, ако аз пратя свещениците, те ще изопачат всичко. Какво ще кажат? Аз ги зная. Понеже мисля да ви пратя, аз казвам: Ако усвоите или не усвоите тези принципи, аз зная какво ще направя. Сега, като казвам зная, добре да ме разберете. Аз говоря в името на този велик жив принцип, а не лично. Безлично, значи без ограничение. В нашето Бяло Братство принципѫт е: Само за Бога можем да работим, и само Него можем да любим безгранично, и само Нему можем да се доверяваме. Важен е този принцип, и той трябва да легне вѫтре в нас. Само Бог е сѫвѫршен, само Той е безграничен, нито се изменя, нито се променя, и само в Неговия силен Дух, само в Неговия ум, само в Неговата душа, само в Неговото сѫрце, само в Него можем да намерим всичко онуй, за което нашата душа копнее и се стреми тук на земята. И само Него можем да намерим тук на земята и горе на небето. Следователно, само Нему можем да вѫздадем чест и поклонение и хваление и никому другиму. Само този принцип — Бог на Любовта — трябва да легне като основа, правило в душата ви. Него ще намерите и на земята и на небето, и Той като ви проговори, ада веднага става рай. Ако не ви проговори, рая става ад. Такѫв е дѫлбокия закон. Вие, като имате най-добро разположение, като се махне любовта, изпитвали сте какѫв ад настава, каква тяжест, какво безсмислие. Дойде ли любовта, светне лицето ти, казваш: „Колко сѫм радостен!“ — Готов си да служиш. Махне ли се любовта, всичко изчезва. Като имаме тази опитност, пѫрво ще се стараем да не огорчаваме този Бог на Любовта, който живее в нас, да не нарушаваме този мир, който Бог носи в нас, или, както казва Писанието, да не се нарушава този печат, с който е запечатана тази книга. После, ще се стараете, вие учениците, да имате взаимно уважение и почитание. Като се срещнете сега, как ще се поздравлявате? — Няма Любов, като Божията Любов. Като ти каже брат ти: Няма Любов, като Божията Любов, ти ще му кажеш: Моята любов за тебе ще бѫде като Божията Любов. Тогава брат ти ще ти каже: Само Божията Любов е Любов. Ти ще му кажеш: Само в моята любов ти ще ме познаш. Понеже виждам, че туй е малко дисхармонично за вас, ще изменя, ще направя друг превод. Казва ти: Няма Любов като Божията Любов. Отговарят: Само в проявената Божия Любов ти ще ме познаеш. Туй ще бѫде за една година. Учениците тѫй ще се поздравляват. Пѫрвата формула може да употребите, като влезете в дома на приятеля си, а втората — като си излизате от дома. Аз бих желал да зная по колко екземпляра от лекциите ще ви трябват за всеки един град, за да могат веднага всички да ги изпѫлняват. Да кажем, пратим пѫрвата лекция, трябва да знаем колко екземпляра ще ви сѫ нуждни. Ако могат да се напечатат, тогава ще изпратим за всички ученици. Когато сѫ напечатани всички беседи изведнаж, това е опасно, защото се явява една сѫблазѫн, искат да ги прочетат всички изведнаж, и после не искат да ги учат. Запитват: На улицата като се срещнем, как да се поздравляваме? — Единия ще каже: Без страх! Другия ще отговори: Без тѫмнина! Или може да му каже тихичко на ухото: Няма Любов, като Божията Любов. Той ще ти отговори: Моята любов за тебе ще бѫде като Божията Любов. Щом има между тебе и приятеля ти чужд, не поздравлявайте. Поздравления ще си давате само когато няма никой помежду ви. Иначе, това е буквата на нещата, не е духа. Може да си дадете един сигнал, един символ за поздравление. Аз бих ви дал един символ, но вие може да злоупотребите с него. Поздравлението ще бѫде тѫй естествено, че в туй движение, което ще направите, да не се забелязва нещо извѫнредно, естествено да става. Тогава ще си носите една специална бяла кѫрпа, и като срещнете някого, ще я извадите, уж си триете носа, мустаците. Чиста кѫрпа ще носите, кѫрпа само за поздравления. Трябва да пазите това в абсолютна тайна. И другият ще извади своята кѫрпа. Но, ще извадите кѫрпата си от далеч, и няма да я туряте на устата си, ще я хванете и леко ще я прекарате покрай носа и устата си. Другият ще види, че имаш бяла кѫрпа, и той ще те поздрави. Всички от Бялото Братство трябва да носите бели врѫзки. В бѫдеще няма да носите яки, а една бяла кѫрпичка, хубаво забодена с златна игла с пентограм. Селяните ще имат бели ризи, яки от ризата чисто бели, нищо шарано по тях. Яките ще се заместят с нещо по-хубаво, по-приветливо. Яките могат да бѫдат меки, обѫрнати. Но това, — пентограмите, поздравленията, това сѫ най-простите неща. Няма Любов, като Божията Любов, само Божията Любов е Любов. Няма Любов като проявената Божия Любов, само проявената Божия Любов е Любов.

От "Беседи, обяснения и упѫтвания от Учителя, дадени през 1922 г. в Тѫрново", Пѫрво издание 1922 г." Книгата за теглене Съдържание Бележка: книгата е в Омарчевски правопис 10 ч. с. Работа за новия живот. Да започнем пак упражнението с буквата „а“, да опитаме кѫде има пукнатини в сѫзнанието ви. Ще имаме окултното упражнение с буквата „а“. (Пяхме упражнението сѫс следните движения: десната рѫка простряна под наклон и после я завѫртаме напред, като образуваме над главата крѫг). Сега, поемете вѫздух, че тогава ще пеем. Двете рѫце простряни напред, после поставени горе над главата с допряни прѫсти. Двете рѫце настрана, после над главата, и обливане. Туй е един метод за вѫзпитание на децата в бѫдещата школа. Когато се учи музика, учителите ще вѫзпитават децата по този метод най-малко половин час. Някои от учителите могат да употребят този метод с учениците си. Като влезеш при децата, не започвай изведнаж да ги учиш, но около 10 — 15 минути направи едно упражнение, за да се хармонира сѫзнанието им под влиянието на музиката. Упражненията с буквите „а“ и „о“ можем да заменим с думи — хармонично сѫчетани думи трябва да намерим. Трябва да приготвим такива окултни упражнения, такива няма още преведени; окултна музика няма още в Европа, сега се заражда тя. Единствените окултни песни, които имаме, то сѫ сега нашите. Навсякѫде имате сѫвременни песни с мажорни и минорни гласове. Минорната музика всякога изразява дѫлбочина на сѫрцето, а тази дѫлбочина е потребна; мажорните тонове дават сила, интенсивност. Е, днес ще слушате този брат, грузинеца, който прокарва тази идея. Той сѫс своята цигулка иска да покаже, че свиренето може да се употреби окултно. Това зависи от душата, на музиканта. Ако неговата душа е окултна, той може да изрази идеите си окултно. Затуй, аз бих желал, всички мои ученици да знаят да пеят и да свирят. Ако не могат да свирят, поне да знаят да пеят. Онези, които не знаят да пеят, ще могат да бѫдат само слушатели, оглашени, но, ученици, без музика не могат да бѫдат. Всеки от вас трябва да знае да пее! Запитват: Няма ли изключение от това, защото има братя и сестри, духовно издигнати, които не знаят да пеят и да свирят? — Всè им липсва нещо, вcè им липсва едно благородно чувство. И тѫй, ние ще употребим музиката, като средство за вѫзпитание. После, има много светски песни, които в сѫщност не сѫ песни. Защо? — Защото те сѫ тѫй нагласени, че не упражняват изискуемото влияние. Класическата музика е друго нещо, нея ще изучаваме от кѫдето и да е. Всеки от вас знае песента „Живот преизобилен.“ Който има хубав глас, нека изпее. „.Живот преизобилен.“ Ако искате да заставите някого да пее, той трябва да има вдѫхновение. Някой брат или някоя сестра, която има вдѫхновение, да я изпее, ако дойде Духѫт; ако не — няма нужда. (Един брат изпя песента). Хайде сега всички да я изпеем. (Изпяхме я). (Учителѫт изпя едно хубаво окултно упражнение). Гласа на туй упражнение е окултно нотиран. Като сте неразположени, седнете да си изпейте едно хо-хо-хо, хо-хо-хо, и всичко ще ви мине. При тази окултна музика се случва, че между двете части има близост, тѫй че като изпеете пѫрвата, втората част сама изпѫква. А при последното упражнение изведнаж има едно повишение. Туй сѫ две сѫстояния на сѫзнанието. Между двете части няма врѫзка. Изисква се воля, да знаете законите на сѫединението, за да можете пак да се вѫрнете. Често някоя мисѫл у вас се скѫса, вие изпуснете известна нишка, тя се загуби, и не знаете какво сте мислили. Тогава прекарвате един преходен период, и затова не можете да знаете. Този преход е положението на човек, който е живял в най-низко сѫстояние, и иска да се качи горе, но като се качи горе, не знае какво да прави. Сѫединителна нишка ще турим сега! Всяко едно от тия окултни упражнения сѫбужда вѫтре в човека един импулс. Това хо-хо-хо дава известно настроение. Измените ли го — ще дойде друго настроение. Запример, о-о-о, то значи: Е, ти ще направиш тази работа. А хо-хо-хо, значи: Хо-хо-хо, и оттатѫк ще мина. Туй е отговор — една положителна мисѫл. На песен ще опитваме това. Някой казва: „Ти ли си дошѫл тук да оправяш, света?“ Ние ще му кажем: Хо-хо-хо, хо-хо-хо. И в училището идната година тѫй ще им пеем, и музика ще имаме. И когато те излезнат, ние ще им духаме, и ще им свирим, и ще пеем нова песен. Аз ще ви дам песни, но трябва да имате чутко схващане. В пението влизат не само половинки, но и четвѫртинки тонове. Изпяхме пѫрвата част на упражнението „Firfürfen“. Това е пѫрвия превод на физическото поле. Той е за мѫжете. Това сѫ чувства на мѫжа. Туй упражнение е за човек, който е погѫлнат в материята, да го сѫбудиш. Той е потѫнал вѫтре в земята. Един тежѫк човек, който е потѫнал в земята с мисѫлта си, само тѫй ще го сѫбудиш. След това идва втората част, по-високите вибрации, противоположните вибрации, вибрациите на любовта. Ти си недоволен, твоето сѫстояние е несносно, ти тѫрсиш начин как да го задоволиш. Трябва да се роди у тебе едно желание да го преодолееш, по какѫвто и да е начин да се подигнеш, а това ще постигнеш, като пееш. Когато човек почне да пее, то е един признак, че в пеенето душата му тѫрси метод, начин, как да се подигне. Днес е вторник, не можем да изпеем втората част на тази песен (firfürfen), защото е войнствен ден, марсов ден, влиянията сѫ войнствени. Ти вѫв войната, между грѫмотевици, топове, ножове, не можеш да пееш. Изпейте пѫрвата част — firfürfen. Превод: Всичко вече аз свѫршвам в света. В окултното пение се изисква абсолютна свобода на чувства, на мисли, и на всичко у нас трябва да дадем естествен израз, тѫй, Божествено да бѫде всичко. Ние се врѫщаме кѫм Божествения живот, чистия, святия, неопетнения живот. И чрез тази окултна музика аз искам да вѫрна красотата на вашите лица, на вашите очи, рѫце, крака, да стане телото ви Божествено. Разбирате ли? Туй е красота! Това ще вѫзстановя. Чертите на лицето ви трябва да добият един реален израз. Това не е една философия за небето. Небето е тук. Туй, което Бог е сѫздал, трябва да го вѫзстановим — да повѫрнем тази пѫрвоначална Божествена чистота, затуй Бог сега гради. Ако ние владеем тия природни сили, трябва да вѫзстановим Божественото у нас, и да кажем: „Господи, туй, което развалихме, поправихме го, и сега можеш да присѫтствуваш в нас“. Да сѫградим този храм в нас, макар да струва милиарди, и да кажем: „Господи, сега ще ти служим сѫс всичкото си сѫрце, сѫс всичкия си ум, сѫс всичката си душа и сѫс всичката си воля“. Туй е задачата ни, и когато сѫградим храмовете си, ще имаме в света една истинска религия — вѫв всеки човек ще става богослужение. Аз ще видя, дали ще ми остане време, да дойдем до окултно произнасяне на думите, да знаем как да произнесем една дума. Всяка една дума си има тон, по който тя трябва да се произнася, както в музиката. Всички думи в езика сѫ нагласени по известни ключове, и когато ученика влезе в школата, трябва да намери тези ключове. И неговата реч ще бѫде нагласена сѫобразно с тия окултни ключове. Нагласена ли е, ще забележите, че вашата реч има най-пѫрво сѫдѫржание и смисѫл. По формата си напѫрво време ще куца, но ще има сѫдѫржание и смисѫл. Най-после ще дойде формата. И вѫв света е така. А хората искат за всичко форма. Бедния човек не може да направи един палат. Той трябва най-пѫрво да сѫбере парите, да стане силен, и след като забогатее, да прави кѫщата. Когато ти станеш богат, силен, умен, тогава ще бѫдеш в сѫстояние да предадеш своята форма. Един религиозен човек започва да се подвизава, и му казват: „Трябва да туриш най-красивата форма“. Не, най-после ще сѫздадеш красивата форма. Някои казват: „Говорете ни една красива реч по форма“. Не, не може така, ние ще постѫпим глупаво, най-пѫрво ще турим сѫдѫржание и смисѫл в нашата реч, и най-после форма. Може да живееш в палат и да се храниш с лук и чесѫн, а може да живееш в колиба, и пак да си богат. Пѫрво ще живееш в колиба, но ще се храниш добре, а после може да те турим и в дворец, защото и княз може да живее в колиба. А може да те турим и в палат, защото палата не показва богатство, както и колибата не показва сиромашия. Те сѫ неща относителни. Пазете законите, окултните закони! В човека, при сегашното му сѫстояние, има три течения. Аз ги определям тѫй: животинско, човешко и ангелско течение, а Божественото течение идва сега. То засяга повѫрхноста на човешкия живот. Когато в нас заговори Божественото, то трябва да бѫде сѫбудено от Божествения Дух. Никоя друга сила не може да сѫбуди Божественото. Божественото само по себе си ще се прояви. Трябва да знаем под какви влияния сѫ нашите мисли, защото те могат да дойдат под влиянието и на животински течения. И хората упражняват известно влияние, и ангелите упражняват известно влияние, както и светиите. Никой не може да ги избегне. Не мислете, че можете да избегнете от влиянието на животните. Всеки момент трябва да знаете кои влияния преобладават вѫв вашето сѫзнание. Запример, гневен си: блѫскаш, удряш, чукаш. Под влиянието на кои течения си? — На животинските течения. Ако ритате, вие се намирате под влиянието на теченията на коня, ако бодете — на кравата, ако дращите, хапите — все сте под влиянието на животни с или без рога. Всички животни колективно влияят. Като дойде влиянието на хората, то ще измени сѫстоянието ви, ще почнете да мислите. Като дойде ангелското влияние, вие, ще знаете да изправите поведението си и ще си кажете: „Не е този пѫтя.“ Веднага ще сте готови да изправите поведението си. Тогава чувствуваме в себе си сила. Като дойде Божественото, тогава се чувствуваме силни, мощни. И тогава знаете ли какво е правилото? Когато дойде Господ, т. е. когато повикаха Христа да излекува едного, Той затвори вратата, изпѫди всички, а остана Той сам с болния. И когато дойда Христос да ви лекува, Той ще изпѫди всички. „Ама, Господи, ние сме майка, баща.“ Не, не, всички навѫн! Да остане само този, който е необходим за твоето лекуване. Останат ли други, те ще развалят работата. Сам ще останеш за да разбереш онези велики тайни. Човек трябва да остане сам в душата си. Сега, на онези от вас, които сѫ земледелци или градинари, ще им дам да направят следующия малѫк окултен опит през тази година. Отделете си едно място ¼ декар, 1 декар или 100 м., насейте го с жито, и Когато расте то, ходете често, обикаляйте туй място, четете си, молете се на Бога, и туй жито, което е расло под вашите молитви, сѫберете го, направете хляб, нахранете някои хора и вижте каква разлика има между този хляб и другия, и какво влияние ще окаже той. Друг опит: имате някоя слива, която ражда; ходете при нея всеки ден, пращайте ѝ хубави мисли, когато зреят плодовете ѝ. Когато узреят, дайте тези плодове на онзи, когото обичате, и ще видите, какви резултати ще произведе. Своите мисли и желания ние можем да ги влагаме навсякѫде. И който дойде в нашия двор, знаете ли какво влияние, ще усети? — Всеки се усеща добре разположен, цялата атмосфера се различава от вѫншната — голяма разлика има вѫв влиянията. Та, вие ще се стараете да влагате тия влияния и всеки от вас ще бѫде носител на тия сили, на тия закони, които трябва да прилагате. Всеки може да образува едно малко изворче. Почне ли да извира, то ще отвори пѫт, ще се стичат други, и после ще се разширят, и цялата околност ще се покрие с растителност. Тук изпѫкнал един човек в един град, там друг, и всички ще почнат да растат и да зреят на това Божествено слѫнце. Помнете закона: с любов се действува по един начин, без любов се действува по друг начин! Туй е за учениците на окултната школа.. Тези правила, които ви давам, не ходете да ги опитвате вѫв света. Приложете ги вѫрху себе си, до като вѫв вас не остане абсолютно никакво сѫмнение. Аз ви ги предавам, но у вас може да се зароди едно сѫмнение. Ще направите най-напред един опит, той излезе несполучлив, втори, трети, все несполучливи, казвате си: Тази работа може да не е тѫй, както се говори. Не, тѫй е, тѫй е, абсолютно няма никакво изключение. Разбирате ли? Някои ще кажат, за мене, че вчера, там в читалището, понеже бяха все негови хора, пазиха го. Аз да ви кажа: преди две години бях вѫв Свищов, дето комунистите ме пазиха, понеже поповете пак бяха нагласили нещо. И попове и стражари имаше. Аз бях на сцената. Става един от публиката и ми казва: „Ти трябва да напуснеш туй място там на сцената“. Чувам по едно време „пиу, пиу!“ — Идва един комунист, хваща за гушата този, който идваше да ме снеме от сцената и му казва: „Ти ще мѫлчиш!“ Другият казва: „Какво стои този там на сцената, 100 души го вардят!“ И после комунистите казват: „Благодарете, че ние ви помогнахме“. Че вие сте хората, които трябва да помогнете. Защо така? — Защото Бог живее вѫв всичките сѫрца, и каквото каже, всичко става, няма изключение. Винаги ще живееш по Божия закон, заради Бога. Разбирате ли? Бог живее в мечката и ѝ казва: „Ти няма да го плашиш“. — Ще слушам. „Ти няма да го плюеш“. — Добре, така ще направя. „Ще минеш мѫлком, няма да го плашиш, защото сѫрцето му е много страхливо“. Мечката казва: „Слушам Господи“. Ще се отбиеш малко в гората, ще кажеш: „Мини“. А ние казваме: „Мечката се оплашила“. Не, тя не се бои, но слуша какво ѝ казва Господ. Тя казва „Понеже се плашиш, ще се поскрия малко в гората, и после пак ще си продѫлжа пѫтя“. Хорските мечки сѫ 100 пѫти по-опасни, отколкото горските мечки. Туй е без обида. Изобщо, вие не се интересувайте най-пѫрво за общественото мнение, но се интересувайте за мнението, което Господ трябва да има за вас. Какво трябва да бѫде мнението на Господа на живата Любов, какво мнение Тя трябва да има заради вас, туй е важно! И когато аз мина покрай вас, вие ми казвате: „Учителю, вие не ме обичате!“ Знаете ли какво ще ви кажа? Сѫрцето ви е толкова малко, какво да вложа в него? Направете си по-голямо, по-широко сѫрце, че да ви туря нещо в него! То едва сѫдѫржа 10 грама, какво ще туря в него? Ако река да го насиля, ще го пукна, и тогава вие ще свѫршите с живота си. Ако една муха кацне на прѫста ми и казва: „Учителю, искам, да ме обичаш!“ Как ще изявя любовта си кѫм нея? Понеже крилцата ѝ сѫ много мекички, ще я пипна така лекичко отгоре, отгоре, да не ги смачкам. Туй е любов. Друго, което мога да направя, то е, ще взема една клечица за чистене зѫби и сѫс вѫрха ѝ ще извадя малко от медеца, който имам и ще ѝ дам. Тя ще каже:. „Учителя ми даде отличен обед“. Но, ако аз река да дам и на вас толкова, колкото на мухата, какво ще кажете? На мухата, като ѝ сипя толкова, ще свѫрши работа, но ако на вас дам, толкова, с такава микроскопическа част, няма да се свѫрши работата. Е, при това питам сега: какво се казва на едно място в Писанието? — „Прави правете пѫтищата Господни!“ Та, гледайте да имате мнението на Божествената Любов. То е важно за всинца ви. Мнението на Божествената Любов. Всеки ден я питайте: изменила ли си е мнението за вас? Щом Любовта си измени мнението за вас, в душата ви ще стане една коренна промена. (Сега, малко неудобство имате, слѫнцето ви малко препятствува). Изпейте песента „Fir für fen“. (Изпяхме пѫрвата част от упражнението). Ще знаете, че тя е за вторника. Ако имаме една поляна, и всинца да се наредим в една верига и да запеем заедно, в хор, тази песен, знаете ли какво може да стане в един час? Като направите опита, ще видите какво може да стане. Трябва една много голяма поляна, за да се направи опита. Отличен опит ще бѫде. Над Батак отгоре, в Родопите, на един вѫрх има една голяма поляна — Карлѫка. Тази поляна е отлична за този опит. Тя е като дѫска, може да дѫржи пространство около 1½ часа. Отлично място е там! Сега, някои се занимават с онази мисѫл, да се освободим от общественото мнение. Знаете ли онзи анекдот, дето един искал да се освободи от общественото мнение? За тази цел той се сѫблякал гол и така трѫгнал. Наистина, той се освободил от общественото мнение на хората, но дошѫл, попаднал до общественото мнение на децата. Сега, туй го давам като вѫзражение, казвам: не да се сѫблечем голи, но, като хвѫрлим дрипелите на сѫвременния свят, да облечем дрехите на Истината! Да не ходим голи, а да турим новата премяна, дрехите на Истината! Не голи, а облечени ще влезем! Гледайте, като се освободите от общественото мнение на вѫзрастните, да не попаднете под общественото мнение на децата. То е по-опасно, отколкото мнението на вѫзрастните. Сега, общественото мнение на по-напредналите и общественото мнение на глупавите, е все пак обществено мнение, но второто е по-опасно, отколкото пѫрвото. С учения човек е по-лесно да се разбереш, но с глупавия — ще каже: уа-уа, и нищо по-вече. И тѫй, аз обуславям туй учение, не от това, че духа тѫй казал, или иначе казал. На тия духове, които ви говорят, аз им заповядвам; те сѫ нисши, а Божествения Дух — Той е абсолютен, на Него аз се подчинявам. Той е Дух на свобода, Дух на Истина, Дух на Любов, на Мѫдрост, на Правда, на Добродетел, на Милосѫрдие. Той сѫдѫржа всичко в себе си. И питам тогава: тия духове, които говорят вѫв вас, какви сѫ? Някому проговорил духа, но му казва: „Туй да не казваш на Учителя?“ Защо да не казваш това на Учителя? Не, което е Божествено, то трябва да излезе навѫнка. Божественото трябва да излезе! Аз искам всинца да бѫдете свободни, а не роби. Когато ви говоря за женидбата, аз сѫм категоричен. Роб сѫс роб да се не жени, защото жената робиня и мѫжа роб, ще народят робчета. Сѫщите тия робчета утре ще народят други робчета. Какво ще спечелите? Утре ще дойде господаря, ще хване робчето, ще го заколи. Защо ще се женим в света за робчета? Само свободния да се жени, т. е. никакво женене, а служене на Бога трябва. Сега, ще ви питат: ще се жените ли вие? — Няма да се женим. Защо? — Ние отхвѫрляме робството. Че деца не искате ли да имате? — Не искаме деца на робство, а искаме деца свободни. Попове не искате ли да ви венчават? Не, не искаме, само робите се венчават. Нищо повече. Поп кого опява? — Само умрелите ги опяват. Който живее, поп може да му чете, но не и да го опява. После, ще се крѫщавате ли? ? — Не, с вода не искаме да се крѫщаваме. Майка ми до сега ме е крѫщавала по-вече от 100 пѫти. Майка ми през пѫрвата година от рождението ме е крѫщавала 365 пѫти, втората година — 150 пѫти, третата година — 50 пѫти, а последната година — само един пѫт. Колко пѫти ще ви крѫщават! А сега ние искаме да бѫдем крѫстени с огѫн, с Дух. Крѫщение с вода не чисти. Крѫщение с огѫн искаме, което ще внесе чистота. Ако някой иска да се крѫщава, то ще бѫде с огѫн — то ще внесе чистотата. Ако трѫгнем по учението на поповете, какво ще ни дадѫт те? Но ще кажат: „Кой ще венчава дѫщеря ви, сина ви?“ Аз казвам: ако вашите дѫщери и синове ги венчават поповете, те ще умрат, те ще ги опяват. Но, ако вие приемете новото учение, тогава Духа ще ви крѫсти, ще ви благослови, ще имате всичко в себе си. Тия вѫзгледи трябва да ви бѫдат ясни на вас, като ученици. Като ученици, казвам, а който не е ученик, може да разрешава тия вѫпроси, както иска; но за ученика този вѫпрос е разрешен, той нито се жени, нито за мѫж отива. То значи: нито се жени, нито роб става, нито робчета ражда. В Стария Завет се казва: „Родени в беззаконие.“ Туй значи: родени в робство. Щом служиш на греха, твоите деца се раждат като роби. Това значи: родени в беззаконие, родени в робство. Евангелието пѫк казва: „Ние не сме родени в блуд.“ Я ми цитирайте този стих, какво е казал Христос? Христос им казва: „Ако бихте били чада Авраамови, делата Авраамови бихте правили, но вие сте от баща дявола родени в робство.“ Тѫй, мнозина от вас сѫ идвали при мене да ме запитват да се женят ли, или не? Разбрахте ли ученици, разбрахте ли сега как седи вѫпроса? Да се не жените! Този вѫпрос за учениците решен ли е, разбрахте ли го сега? Сѫвременните лекари не позволяват на болните хора да се женят. Сѫвременните лекари на идиотите не позволяват да се женят. На физическото поле го правят. А ние, духовните, позволяваме на духовно-болните да се женят, позволяваме на идиотите да се женят. Кои сѫ по-умни? — Лекарите сѫ по-умни. Тогава ние казваме: На роби хора не позволяваме да се женят; който не е свободен, не му позволяваме да се жени! По сѫщия закон ще бѫдем последователни. Свободен ще бѫдеш! Ще видиш: туй, което искаш да направиш, акт ли е на онази безгранична Божия Любов? Ако е акт, направи го, ако не — вѫздрѫж се! Ясна ли е тази мисѫл за учениците? Само свободния може да се жени. Всеки, на когото сѫрцето е изпѫлнено с Божествената Любов, е свободен, но не да се жени. Той няма право да се жени. Запитват: Практически казано, един момѫк и едно мома от нашето братство могат ли да се женят? — Могат да се вземат, разбира се. Не, слушайте: нито поп, нито гражданство може да венчава окултния ученик —това не е позволено. Венчава ли те поп, фалирал си. Преходните работи вие сами ще си разрешавате. Ние разрешаваме вѫпроса принципално. До сега вие сте се женили хиляди пѫти, вѫв всичките ваши сѫстояния. И сега ако се жените, какво ще направите? Според хиромантията, на всеки човек е определено дали ще се жени фактически, по сѫдѫржание или по смисѫл. Там математически точно е определено. Когато бѫркат, може да е по форма, на физическото поле. Има линии, по които е определено кога ще се жени човек, колко години ще живее, колко деца ще има, с колко жени, т. е. колко пѫти ще се жени и т. н. Всичко е определено. Туй е физическата страна. Да кажем, че един ученик мине тази стадия; тогава той вижда, че по форма няма да се жени, а по сѫдѫржание. Запример, той ще стане учител някѫде, тогава пак ще народи деца. Учителя като вѫзпитава, ще внесе Божественото учение в душата на ученика, и като се сѫбуди тази пѫрвоначална душа, детето ще се прероди. Това е пак раждане. Този вѫпрос астролозите го решават. Когато иска някой да знае дали да се жени или не, нека отиде при някой астролог, да му плати и той ще му каже: кога да са жени, кой месец, за коя жена, или изобщо дали да се жени и т. н. Практически този вѫпрос е решен, само че трябва да намериш човек, който да ти каже по рѫката дали да са жениш, или. не. Един ученик на Бялото Братство няма право да се жени, докато не навѫрши 33 или поне 30 години. Щом се ожени на 21 година, това не е в реда на нещата. Момата трябва да бѫде 28 години, а момѫка — 30 години. Сегашните икономически условия не сѫ такива. Ние казваме: Ако света беше нареден нормално, то е друго нещо, но понеже сега е анормален, ще вѫрвите по старому. Този е, обаче, посторонен вѫпрос, той ни отдалечава. Той не ни засяга. Ако дойде някой при нас, ще му кажем: Иди се ожени, и като народиш деца, ела тогава да станеш ученик. Нищо повече. Този вѫпрос ни отвлича от главната цел. Той е най-лесния вѫпрос. Сега, утрешния ден ще го посветим изключително на школата. Онези, които се запишат за ученици, ще знаят, че ще имаме две сѫбрания — едно за общия клас и друго за специалния клас. Утре искам да зная школите от всичките градове. Нека си направят общ клас и специален клас. В специалния клас ще влизат, при сегашните условия, само онези, които не сѫ женени. Това е едно от условията. В общия клас влизат и женени и неженени. Защото, ако в един специален клас влезат женени, женидбата им ще се развали. Ще се развали по много естествен начин. Нали знаете как ще се развали? Мѫже и жени влизат, и някой женен е внимателен кѫм някоя мома, каже нещо за нея пред жена си, и тя му казва: „Ти на еди-коя си тѫй... аз не ти позволявам.“ Тогава, вѫн от класа! Ние нямаме работа с такива подозрения. Ние нямаме нищо общо с такива женени. Ако някои мѫж и жена женени сѫ свободни, то е друго, но ние ще ги изпитаме дали сѫ свободни. Щом се ревнуват, вѫн от класа! Тѫй ами, в нас няма церемонии. Ще ги изпитаме свободни ли сѫ те или не. Щом той ревнува жена си, или щом тя го ревнува, вѫн, в общия клас. Ако и там се ревнуват, в света да вѫрвят. Запитват: вдовици да влизат ли? — Вдовицата като влезе, да не приказва за своя умрял мѫж: „Аз имах един много хубав мѫж.“ Тя така развращава. Щом тѫй действува, тя не е вдовица, и ще ѝ кажем: Ние те освобождаваме. Като влезе в класа тя ще мисли, че не е вдовица. В специалния клас тѫй ще мисли, и нищо повече. Започне ли тя да разправя за спомени: какѫв хубав бил, как си гугуцали добре, какви му били мустачките и брадичката. Че как тѫй? Образите развращават. Е, всичката добрина в неговите мустачки и брадичка ли седи? Ние 5 пари не даваме за неговите мустаци и брада. Ако добрината беше в неговите мустаци и брада... А то, колко пѫти хората хвѫрлят мустаците и брадите си и отново изникват. Има известни пороци, от които трябва да се освободим. Има една глупава ревност, подозрения, пороци, които не сѫ основани на нищо добро, на никакви добродетели. Има подозрения и подозрения. Сега, в специалния клас, няма да се занимаваме с подозрения. Един ден ще кажете: „Аз влязох тук, но развалих семейния си живот.“ Вас не ви е мястото в класа. И после, никой ученик от един специален клас няма право да флиртува, да ходи да се занимава с момите. Право ли е това? Който иска да флиртува, навѫнка! Мома, която иска да флиртува, навѫнка! Погледа ни трябва да бѫде честен, мек. Честни, чисти, откровени. Митки да няма. Сега е вече ясно. Аз уважавам един ученик, който се застѫпва за ученичката, който има най-високо почитание кѫм нея, и не си позволява даже лоша мисѫл. Туй е свещено място! А като ги погледнеш, и двамата, учат, учат, хайде научат се. Няма какво да учат, не искам да се лѫжат. Който влезе в специалния клас, той трябва да бѫде образец на благородство. Ако направи една грешка, да дойде да се изповяда на Учителя. А не да гледа на земята. Аз зная какво значи да гледа на земята. Ще бѫдете чисти и искрени, с поглед ясен и чист. Направите ли едно престѫпление в астралния свят, ще го изповядате. Направите ли едно престѫпление в умствения свят, ще го изповядате. Направите ли едно престѫпление вѫв физическия свят, ще го изповядате. Направите ли така, ще ви считам герои, не направите ли — плюя на гѫрба ви и казвам: Вие не сте за класа, вѫн! И като любите ще се изповядвате, и като мразите ще се изповядвате. Да бѫдете за образец. Туй е правило за онези, които влизат в класа. А инак ще кажат: „Тя ми замота сѫрцето, той ми замота сѫрцето.“ Това не сѫ никакви специални класове. Това сѫ класове на света. Светѫт е пѫлен с такива класове. Ние ще дадем образец на света. Това е окултна наука. Специалните класове аз ги наричам класове на чистотата. Всеки, който може да се подчини на правилата, може да влезе. Правила има там. А целта на общите класове е друга. В специалните класове аз искам от младите чистота. След като научат тази чистота, ние ще им покажем какво изисква новия живот. Тогава ще им дадем нови правила, ще покажем какви трябва да бѫдат отношенията им в света. Ние няма да бѫрзаме. А не, както вѫв сегашния живот, майките искат още на 18 години да оженат дѫщерите си. Защо? — За да станат хилави. Не, трябва точно да изпѫлним туй, което Бог е написал. Ние ще извѫршим Неговата воля вѫв всички подробности и в причинния, и в менталния, и в астралния, и вѫв физическия свят, и няма да нарушим нито на една йота Неговите закони. Това е нашата задача — да изпѫлним Волята Божия без никакво изключение. Как ще стане това? — Знаем как ще стане тази работа. Разбирате ли я? Аз зная как ще стане тази работа, ще я направя тѫй, както Господ иска. Не може ли по друг начин? — Може по много други начини, но за мене има само един Божествен начин. Ученик, който влезе в специалния клас, аз ще го прекарам през 25 корита. Ама няма да остане място в него да се не промени. Трябва да се поправи. Все насѫлзен ще го виждате. Умѫт и сѫрцето ти трябва да бѫдат такива, че като се пробуди сѫзнанието ти, сам да си стража на себе си. Остане ли да те пазят, отиде та се не види. Сам да си стража! Туй Божествено око на Любовта, като те види, да знаеш сам, кое е право и кое не. А сега, ние сами не знаем кое е правото вѫв света. За да намерим правдата, трябва да бѫдем чисти, затова трябва да дойде Божествената Любов. Тази Любов сѫ я добили светиите, но как? Като сѫ се молили, плакали, чистили по 15 — 20 години, и след това сѫ добили едно прозрение, и се вѫрнали вѫв света. Казват: „Какво сѫ свѫршили?“ По сѫщия закон ще го добием и ние. Нас ни трябва чистота. Ще ви разправя какво стана снощи. Седя аз, и се разговарям нещо с една млада ученичка, казвам ѝ: Ако ни види някой, ще каже: „А, Учителя вечерно време ходи с млади момичета“. Аз ви разправям един инцидент. Седя с нея, и тѫкмо говоря това, ето задават се трима души. Тя трепна. Нека минат. Защо трепваш? Ако се оплашиш, греха, престѫплението е вече извѫршено. С мене си сега. Ако те е страх, страха ще влезе в второто престѫпление. Ти поне сега ще имаш смелоста да стоиш. Трябва да бѫдем смели. Това е морал. Разбирате ли? Морал всякога трябва да има и в доброто и в злото. Ако аз сѫм грешен, ще кажа: Грешен сѫм, няма да крия. Ако е добро, ще го кажа, както си е. Така трябва да бѫде между нас. Сега, аз ви изнасям това, понеже беше снощи. Ако никой не беше ме видял, щях да премѫлча, но понеже има трима души свидетели, на вас го изповядвам. Грях ли е това? Има ли право Учителя да се разхожда сѫс своите ученици? Аз ще ви питам: Има ли право майката да носи своите деца? Има ли право господаря да води своите слуги? Та, като казвам учител, аз разбирам Учител, на когото душата е пѫлна с Любов. Нищо повече. Не разбирам посредствен учител, принципално разбирам вѫпроса. Всеки може да бѫде учител, светѫт е пѫлен с учители, той от учители страда. Казвам: онзи Божествен Учител има ли право? — Има, туй за Него не е нищо. За Божественото око, не е нищо. Ами, че когато аз стоя в тѫмната нощ, нали Бог гледа? Пред Бога всичко се отпечатва. За мене вечерното време, ноща е тѫй, както денят. Аз в тѫмната нощ се разхождам. Хората може да не виждат нищо, но Божественото око всякога ви гледа. Ще знаем, че онзи Бог всякога ни гледа. Ако ние не зачитаме туй око, всичко друго е празна работа. Никой от вас не може да ме сѫди. Кой от вас е по-чист? Следователно, вие не можете да ме сѫдите. Ако в моята вода влезе някой, той ще се очисти 10 пѫти, но ако вѫв вашата вода влезе някой, той ще се окаля. Туй е една обида сега. Не, туй е една истина. Тогава, ако вие оспорвате, аз ще ви докажа. Ще направим един опит. Как ще направим опита? Ще налея моята вода в едно корито, и после вашата. Ако моята вода действително изпере, ако и вашата изпере, значи, еднакви сѫ. Опита всичко решава. Ние няма да си правим някакви илюзии. Искам за всички млади да турим новия морал. Старото ще дѫржим, а новия морал иде като някое новородено дете, трябва да го отглеждаме да израстне. Аз не сѫм за погрешните ви, аз казвам за този вѫтрешен морал. В сѫзнанието си трябва да турим единство; в дѫлбочината на душата ни трябва да има стремеж, в чувствата ни — дѫлбок копнеж да изпѫлним волята Божия сѫс всичкото си сѫрце, сѫс всичкия си ум, сѫс всичката си воля и сила. Може да направим много погрешки, може да падаме, да ставаме много пѫти, но да имаме този стремеж, да реализираме този копнеж на душата и на сѫрцето. Сѫвременното общество хвѫрля вѫрху ви най-лоши мисли, и вие, ако не сте чисти, има опасност да се заразите. Ние трябва да турим една диамантена ограда, която да ни предпазва от тях, иначе те може да ни заразят. Ние ще отхвѫрлим всичко това. Сега, аз засягам щекотливи вѫпроси, и като ви говоря по тези работи, аз ви оцапвам по някой пѫт. Някои казват: „Защо Учителя засяга тия вѫпроси, които сѫ тѫй болни?“ — Само аз зная защо ги засягам. Аз ви оцапвам, но аз ща ви дам от своята вода да се измиете. Знам защо говоря. Аз зная закона, че като подигам този вѫпрос, ще се оцапате, но по-добре аз да ви оцапам, и да ви очистя, отколкото другите. Има опасност! Ние искаме да турим всичките благородни чувства в нас. Дето се казва в Писанието: „Молете се един за друг за изцеление.“ Бих желал всички братя и сестри да отправят особени молитви вечер кѫм Бога, за да изпрати Божествения Дух по-вѫзвишени духове, които да регулират тия отношения, защото ние сме изложени на тия отливи и приливи. Запример, вчера имахте друго настроение, днес — друго. Не зависи от вас, вие не познавате законите. Някой ден не сте разположени, вечерта настроението ви стане по-хубаво. Днес настроението не е тѫй добро. Днес е борба. (Обрѫщат внимание, че някои минувачи се спират по пѫтя). Те обикалят, но ние ще прекѫсваме тази верига. Ще турим психически една ограда да не ни влияят. Те нека си минават отвѫнка, нека гледат, нас нищо не ни вреди, че те гледат. Те щом се занимават с нас, ще дойдат да работят с нас. Сега, трябва да се обяснят ред други вѫпроси, понеже в школата ще вѫзникнат за в бѫдеще много, и след туй ще питате: Няма ли някакѫв отговор на този вѫпрос, някое мнение не е ли дадено? Отчасти искам тия вѫпроси принципално да се разрешат, а за в бѫдеще, при по-голямата светлина, която ще дойде, ще се дадат и по-големи разяснения. В специалните класове могат да влезат такива лица, които да бѫдат образец, да се познават. Вдовици да влезат, но да сѫ девствени. Женени сѫщо може, но които живеят чист живот. Онези, които сѫ в чистота, те сѫ свободни. Мома, която иска да се жени, не е свободна, не може да влезе. Годеници не могат да влизат. Сега, никому не трябва да става мѫчно. Всички трябва да бѫдете тѫй разумни, да знаете, че всичко у нас трябва да става разумно. Всичко е обусловено, и ние не можем да престѫпим великия закон на Бога, понеже има ужасни последствия. Ние седим пред тази велика интелигентност и не искаме по никой начин, даже най-малко да размѫтим Божественото сѫзнание; и Господ, макар че е дѫлготѫрпелив, не искам, да злоупотребим с Неговото дѫлготѫрпение. Ние искаме Господ да се весели в нас, и ние да се радваме в Него. Всички тези работи ще се уредят в специалните класове. В общите класове всички ще присѫтствувате; там ще има теми, задачи, и онези, които могат да пишат, ще пишат, и онези пѫк, които могат да изпѫлняват задачите, ще ги изпѫлняват. Всички ще придобият нов смисѫл за живота. После, вие от провинцията ще минете курса, който сѫ минали в София. На всяка лекция има зададени теми. Ако не пишете, ако не се упражнявате, тези лекции сѫ безполезни. Това е една работилница, в която има специални задачи, трябва да се работи. Онези, които сѫ в специалния клас, ще бѫдат и в общия клас. Специалния клас ще води свой живот. Апостол Павел, като го питали за брака, какво казал? — „Който има дѫщеря, може да я жени, но по-добре да се не жени.“ Значи, този вѫпрос е засегнат в Евангелието. Ние сега ще му дадем по-широко разяснение. Сега, разбира се, нямам време. И тѫй, от думата „ученик“ не се плашете. Тя за вас почва да става нещо страшно. Не е лесно, но не е и страшно. Трудно е, прави сте. Но всички трябва да имате стремеж да станете ученици. Туй е смисѫлѫт. Оглашени ще бѫдете, слушатели ще бѫдете, но трябва да се стремите да станете ученици. А после, за всинца ви ще сѫздадем работа. Ти си човек, ще се приготвяш за бѫдещето, ще използуваш времето вѫв всяко направление. Ако изпѫлним всичко туй в школата, ще постигнем онова, което е изразено с думите на апостол Павла, че „Око на е видяло, и ухо не е чуло, и на сѫрцето на човека не е дохождало онова, което е приготвил Бог за онези, които Го любят.“ На друго място Павел казва още: „Като излязох от тази школа, в телото си ли бях или вѫн от телото, не зная, но чух нещо, което не може да се изкаже на обикновен език.“ За да ви вѫведа в Школата, непременно трябва да ви извадя от телото вѫнка. Най-пѫрво, трябва да се очисти вашето сѫрце, после да се очисти вашия ум, и най-после да се приготви волята ви, че, като ви изведа от телото ви, да видите Школата, и като се вѫрнете да кажете: „Сега сѫм решил на всяка цена да изпѫлнявам волята Божия.“ Ще имате един жив опит, но време се изисква. Време се изисква — целия ви живот. А сега, ще благодарите и за туй, което имате. Не бѫрзайте, защото, за онези, които сѫ подир вас, долу, вашето сѫстояние е идеал. Има души, които считат вашето сѫстояние за рай. Идеал е за тях да се намерят вѫв вашето сѫстояние само за един час, и те посветяват целия си живот, за да постигнат туй сѫстояние, в което сте вие. А за нас има други сѫстояния, които сѫ идеал. Ще се помолите дано времето бѫде утре по-хубаво, та да мога да говоря. Тази година аз сѫм приготвил за учениците нещо, което не сѫ виждали, специално е. То е за прѫв пѫт правено. За учениците сѫм го приготвил, защото, все-таки, трябва да се даде идея на ученика. Учителя нали трябва да даде модел на ученика? Аз имам вече един модел, който трябва да имате пред вид, за да знаете какво трябва да правите. Пипнешком няма да ходите, модел има, и според този модел трябва да ходите. Сега, не знаете какво е това нещо. Аз ще ви вѫведа и ще ви го покажа. Като го видите, ще го познаете. Сега, не искам да се заражда у вас неразположение; то е специално за учениците приготвено, само учениците ще го видят. Пѫк имам и за оглашените, и за тях имам нещо, и те ще видят. Но тези две неща се различават. И пак ще ви кажа: когато вѫвеждаме ученика в природата, ако неговото обоняние не е развито, какво ще разберете от цветята? Ами ако той влезе и зрението му не е развито, какво ще разбере от красотата? Ами ако той влезе и слуха му не е развит, какво ще разбере от звука на цветята? Ами ако той влезе и вкуса му не е развит, какво ще разбере от сладоста им? Ами ако той влезе и чувствуванието му не е развито, какво ще разбере той от нежноста на цветето? Всичко туй трябва да е развито, че като влезе в природата, да разбере, защо тя е сѫздала нещата по този начин. За да имате стремеж, трябва да ви се даде един модел. Без модел не може. И то е най-мѫчното нещо. Аз се радвам сега, че условията ни помогнаха, Белите Братя, невидимия мир ни помогнаха, за да се сѫздаде един модел. В Бѫлгария да се сѫздаде един модел, то е рядко изключение! Този модел не е измислен. Разбирате ли? Трябва да работим, да работим, искам всинца да работим, за да превѫзмогнем някои мѫчнотии: Или по-добре да ви кажа: Ще ги превѫзмогнем. Запитват: С новия Живот ще станат ли промени в управлението? — Ще станат, ще станат, ще станат, имайте тѫрпение! Онези от Бялото Братство, които сѫ поели сега отговорноста да рѫководят сѫдбините на света, сѫ предвидели всичко. Разберете ме хубаво! Ако вие вѫзприемете тяхната програма, работите ви ще вѫрвят, ще се улеснят. Тия вѫпроси, за които казвате: „Ами ако ме срещне някой разбойник?“ Ами че, как ще те срещне, щом Господ е с тебе? „Ами, ако жена ми умре?“ — Щом Господ е с тебе, ще се случи точно тѫй, че да издѫржиш хубаво изпитите си. Жена ти ако умре, децата ти ако се разболеят, всичко туй пак ще се поправи. А пѫк, ако Господ не е с нас, нищо не може да се вѫзвѫрне. Сега, най-важния вѫпрос е: Господ ще остане ли с нас или не, Любовта ще ни бѫде ли един закон или не, Мѫдростта ще бѫде ли с нас или не, Истината ще бѫде ли с нас или не? Туй е важния вѫпрос, а всички други вѫпроси: женидба, класове, ученици, всичко туй ще се уреди, като по мед и масло. Но сега, ще турим основата. Основата я нямат, а питат ще се оженят ли. Ако твоята дѫщеря е робиня, и аз сѫм роб, аз ви казвам: ние ще чакаме да ни освободят от затвора. Че не е ли робство да имаш едно хилаво тело? Искаш да служиш на Бога, а сакат си, хром си, нещо постоянно те измѫчва, на онази вѫтрешна инквизиция си, че няма ли да чакаш някой да те освободи? И Писанието казва: „Цял свет е в робство, вѫздиша и очаква нещо“. Не само на земята, но и под земята вѫздишат и очакват. Сега, и ние очакваме да дойде нещо. Иде новия ден, който ще ни освободи, и всички ще бѫдем освободени, ще живеем сѫобразно сѫс законите на Любовта, сѫобразно с програмата на това царство. Всички ще се молим на Господа, да се отворят вратите на затворите, да рухне всичко, и всички вѫжета, бесилки да си вѫрвят, от гдето сѫ дошли — никакви разбойници няма да има. Искам нови дрехи на пролетта, чисти дрехи. И когато влизаме и излизаме, да не ходи стражар подире ни. А сега, затворника го пущат на време, затварят го на време, следят го, питам: Защо ти е такѫв живот? Ще благодарим на Господа, за дето сме дошли до тия разбирания, а за останалите неща ще има време, трябва да правим нещо. Ако свѫршим всички вѫпроси, тогава другите дни какво ще правим? Ще трябва да вземем мотиката, и да копаем. Ще свѫршим сѫбранието с „Молитвата на Духа“. Няма Любов, като Божията Любов, само Божията Любов е Любов!

От "Беседи, обяснения и упѫтвания от Учителя, дадени през 1922 г. в Тѫрново", Пѫрво издание 1922 г." Книгата за теглене Съдържание Бележка: книгата е в Омарчевски правопис Вторник 22 август. 5 ч. с. Утринна молитва. 1. Добрата молитва. 2. Благословен Господ Бог наш. 3. Няма Мѫдрост като Божията Мѫдрост, само Божията Мѫдрост е Мѫдрост. 4. Начало на мѫдроста е любовта. Тя носи веселие и радост за човешките сѫрца. Вѫзлюблени, сега сме чада Божии. Пейте Богу, песнопейте на името Му. Всяко дихание да хвали Бога. Да се веселят небесата, и да се радва земята. Душата ни ще се весели в Неговото присѫтствие. 5. Благославяй, душе моя, Господа. 6. Аз сѫм истинската лоза, вие прѫчките. Който пребѫдва в мен, и аз в него, той принася плод много. Коленичихме на десното коляно в размишления вѫрху тия изречения. В сѫщото положение изговаряме и следните изречения: 7. Начало на нашата любов е Божията Мѫдрост. Начало на нашата мѫдрост е Божията Любов. 8. Отче наш. 9. Молитвата на Духа. 10. Запишете си следния стих: Бог на Господа нашего Исуса Христа, Отец на славата, да даде вам Дух на премѫдрост и на откровение, за да Го познаете, и да просвети сѫрдечните ваши очи, за да познаете каква е необятната надежда на призванието Му, и какво е богатството на преславното Негово вѫв светиите наследие — „проявената Негова Мѫдрост“, „изявеното Негово Слово“. 11. Гимнастически упражнения.

От единичното издание "Прѣвръщане на енергиитѣ" Лекции на общия окултенъ класъ, 1-ва година (1922), Пѫрво издание София, 1922 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Прѣврѫщане на енергиитѣ. 23 школна лекция на общия окултенъ класъ, държана на 4 августъ 1922 г., четвъртъкъ Тайна молитва! Ще говоря сега малко вѫрху „прѣврѫщане на енергиитѣ“. Вие отчасти трѣбва да се запознаете съ този великъ законъ за прѣвръщането. Да кажемъ, че вие имате извѣстно приятно или неприятно състояние на духа, на душата или на тѣлото. Състоянпе на духа подразбира, че си мислите нѣщо, нѣкоя мисъль да ви занимава. Състоянне на душата, подразбира нѣкакво чувство въ сърцето. Тъй че имате нѣкакво състояние или въ ума, или въ сърцето, или въ волята си. Та туй именно състояние произтича отъ напрѣжението на нѣкаква си сила. Запримѣръ, вие ходите, и на петата ви се набоде единъ малъкъ цигански трънъ, и при всѣко стѫпване ще усѣщате една неприятность. Значи, извѣстна сила е нападнала върху този трънъ, той въздѣйствува на вашия кракъ, и вие ставате безпокойни. Който не знае причината за туй ваше състояние, че въ петата ви влѣзълъ този малъкъ трънъ, ще каже: „Той така си иска, така си прави, криви се“. А туй кривене произтича от този цигански трънъ. Българитѣ изобщо носятъ такива, голѣми игли, и като се набодатъ съ нѣкой трънъ, започватъ да човъркатъ съ тази игла, докато излѣзе тръна. Щомъ излѣзе тръна, турятъ устата си на това мѣсто, за да поизсмучат кръвьта и послѣ отгорѣ малко соль. Хубаво, сега този цигански трънъ може да влѣзе въ чувствата ви нѣкѫдѣ, защото циганскиятъ трънъ, като неканенъ гостъ, навсѣкѫдѣ расте. И ако се случи да минешъ прѣзъ неотъпканъ пѫть, дѣто растатъ тия тръне, то не само единъ, по 10—20—30 може да се набодатъ въ крака ти. Сега, тия тръне сѫ още по-опасни, когато у васъ се възбуди нѣкое чувство, да кажемъ, чувство на отвращение или на умраза. Може да си философъ, може да си религиозенъ човѣкъ, но когато дойде туй чувство, вие ще се измѣните, ще забравите вашата религиозность, и ще се проявите тъй, както сте били първоначално. Прѣди 20 години, гледахъ, какъ двама мисионери въ сѣверна България се хванаха за гушата, и едва не се убиха, но слѣдъ 1/2 часъ се молиха, и слѣдъ молитвата, това-онова, цѣлунаха се и си простиха. Питамъ сега: Какво е станало между тѣхъ? Причината е една дума. Тази дума въ даденъ моментъ може да се разбере криво, да подбуди редъ други чувства, и да произведе другъ родъ състояние. Трѣбва да знаешъ законите, да прѣвърнешъ тия сили въ положително направление, да ги заменишъ съ нѣщо друто. Сега, да кажемъ, ние говоримъ за умразата. Може да попитате: Не може ли безъ умраза? — Не може. Колкото умразата е по-силна, толкова и любовьта е по-силна. Но кога ще бѫде любовьта по-силна? Щомъ се махне тази умраза, любовьта ще бѫде толкова по-силна, колкото по-силна е била умразата. И така, умразата е сѣнка на любовьта. По тази сѣнка ние ще може да сѫдимъ въ какво направление се намира тази реалность, защото, ако не любишъ, ще мразишъ. Има, обаче, едно трето състояние, което е по-лошо отъ умразата, защото, онзи, който те мрази, той е активенъ. Който те мрази, той взима отъ тебе: или ще те удари, или ще те осакати, кѫщата ще ти запали, ако е вѣстникарь, въ вѣстницитѣ ще пише, иска да те компрометира, и тъй ще те стегне, че да почувствувашъ неговата умраза. Туй е едно ограничително състояние. Онзи, който те обича или който те люби, ще ти направи добро, ще те прѣпорѫча дѣто трѣбва, ако си бѣденъ, ще ти даде пари на заемъ, кѫща ще ти направи — обратенъ процесъ на пѫрвия. Сега, нѣма да се спирамъ върху психологията, отдѣто сѫ произлѣзли тия двѣ състояния, защото сѫстоянието на умразата и то си има своето произхождение. Първоначално туй състояние е било естествено, но сега, туй състояние на умразата е неестествено. Следователно, в сегашния животъ, ние трѣбва по възможность умразата всѣкога да я правимъ като тилъ на любовьта. И окултниятъ законъ гласи тъй: Не противодѣйствувай на умразата, понеже щомъ й противодѣйствувашъ, ти й давашъ повече сила. Щомъ й противодѣйствувашъ, ти я признавашъ за реалность, а щомъ противодѣйствувашъ на тази реалность, ти я признавашъ за сила. Щомъ не я признавашъ, мисли само за любовьта, говори само за любовьта, а остави умразата така, да си дѣйствува. И право казва Христосъ: „Не противи се злому“. Защо? — За да не му давашъ сила. Щомъ му противодѣйствувашъ, ти му давашъ сила да черпи отъ тебе. Щомъ твоятъ умъ е заетъ съ нѣкой човѣкъ, който те мрази, искашъ да му противодѣйствувашъ, ти давашъ сила на този човѣкъ да почерпи малко сила отъ тебе. И може да речемъ, че умразата, това е кражба по законенъ начинъ, изнудване, взимане на човѣшката енергия. И който те мрази всѣкога ще те омаломощи, ще те удари, главата, кракътъ ще ти счупи, ще те умаломощи. Ако е въ физическо отношение, той ще удари, ще те осакати, че да не можешъ да му противодѣйствувашъ. Така и въ умствено отношение, и въ духовно отношение той ще иска да вземе твоята енергия. Слѣдователно, Христосъ казва: „Не противи се злому, и мисли за доброто въ себе си“. И тамъ е мѫчното, понеже злото, това сѫ иптелегентни сѫщества отъ черното братство, и тѣ казватъ: „Противи се на злото, защото само така ще проявишъ твоя характеръ“. За тѣхъ, да вършатъ зло, е животъ, да вършатъ добро, е смърть. Както въ Бѣлата ложа е изключено злото, и всѣки се наказва за него, така и въ черната ложа е изключено доброто, и всѣки се наказва, когато върши добро. И тия сѫстояния, които усѣщате по нѣкой пѫть, тѣ сѫ по внушение. Напримѣръ, ще дойде нѣкой да те убѣди, да ти казва: „Ти му дай да разбере, докажи му, че си добъръ човѣкъ, че не си простакъ, ще се урони твоя престижъ, свий юмрука си и се покажи тъй, че да треперятъ всички на около ти“. Въ сѫщото врѣме ти дойде друга мисъль отъ Бѣлото братство и ти казва: „Не, постѫпи споредъ любовьта си, не обрѫщай внимание на това, считай, че то не е за тебе“, И почватъ тия двѣ мисли: и едната и другата школа ти говорятъ. Вие седите, седите, казвате: „Ще хванемъ пѫтя“. Вис сте въ Бѣлото братство, а работите съ чернитѣ, на лѣво сте. Защото, всѣки моментъ сте или на лѣво, или на дѣсно. Разгнѣвишъ се, налѣво си, любишъ на дѣсно си. Този пѫть е такъвъ. Всѣки моментъ ще се мѣнишъ, ту на лѣво, ту на дѣсно, докато дойдешъ въ положение да различавашъ тия състояния, и веднага да схванешъ момента, че искатъ да те изкусятъ. Като дойдешъ до това, да схванешъ тозъ моментъ, трѣбва да дадешъ на онази своя интуиция да се прояви, да не й се притивишъ. И щомъ не се противишъ, ти ще я побѣдишъ. Но всѣкога, когато човѣкъ може да прѣтѫрпи извѣстно искушение, извѣстна съблазънь, той става всѣкога по-силенъ, а не издѫржи ли извѣстно изкушение или съблазънь, той пада, отслабва. Туй е законъ. Сега, щомъ дойдатъ изкушения, вие не можете да ги избѣгнѣте. Изкушения ще дойдатъ, изпити ще дойдатъ, не е въпросътъ въ това, горчивитѣ и сладкитѣ чувства ще дойдатъ, това е законъ. При сегашнитѣ условия другъ пѫть нѣма, ще знае всѣки какъ да ги посрѣща. Този законъ е сѫщиятъ и въ умствения свѣтъ. Нѣкои мисли сѫ образувани отъ Бѣлото братство, а нѣкои отъ — черното братство. И всѣка една мисъль си има своитѣ крайни прѣдѣли. Тогава, азъ ще ви опрѣдѣля слѣдующия законъ тъй: Тѣзи, които вървятъ въ лѣвата пѫтека, въ началото продѫлжаватъ врѣмето, а въ края го съкращаватъ, а онѣзи ученици, които вървятъ въ Бѣлото Братство, въ началото съкращаватъ врѣмето, а въ края го продѫлжаватъ. Азъ ще ви обясня сега този законъ. Единъ свѣтски човѣкъ, запримѣръ, има извѣстно врѣме, мислн и обсѫжда, взима му врѣме день, два, три, той му много мисли, какъ напримѣръ, да извърви единъ пѫть отъ нѣколко километра. Той ще изпрати цела експедиция да провери пѫтя, да го изслѣдва, и ще каже: „По този пѫть не може да се пѫтува“. А онзи човѣкъ, който живѣе по Бога, който върви по Божествения пѫть, който има интуиция, изведнъжъ вижда този пѫть и казва: „Тъй казва Богъ — може да се пѫтува“. Но щомъ дойдемъ до методитѣ на Бѣлото Братство, въ края, като видимъ резултатитѣ, протакаме врѣмето. Сега, онзи, който ще ти даде пари на заемъ, първо протака врѣмето, за 1, 2 или 3 мѣсеца. Ще мине врѣмето, и като дойде срока да събира паритѣ, съкращава врѣмето, ще те стегне. И ти, нѣма какво, ще платишъ. Въ Бѣлото Братство този методъ е обратенъ. Въ началото мислимъ, и послѣ дѣйствуваме. Но щомь дойде опрѣдѣления срокъ за изплащане, и нѣкой иска да ти се отплати, казваме: „Не искаме тия пари, ти ще ги задържишъ за себе си“. Той продължава врѣмето. И тъй, вие ще гледате процеса, който става вѫтрѣ въ васъ. Ако въ началото на живота си още искашъ плода да дойде бързо, да дойде скоро врѣмето, за да постигнешъ нѣщо, тия резултати да дойдатъ бързо, ти вървишъ по лѣвия пѫть. Ако искашъ бързо да усвоишъ нѣщо, ти вървишъ по лѣвата пѫтека. Ако слѣдъ като си работилъ дълго врѣме, и оставяшъ плода да дойде най-послѣ, и не бѫрзашъ, ти вървишъ по правата пѫтека, по дѣсния пѫть. Човѣкъ, който е работилъ по свѣтски за своя народъ, той, като е вървѣлъ по лѣвия пѫть, иска да му се направи единъ паметникъ, иска да се пише за него въ вѣстницитѣ. Ако не направятъ това, счита, че тия хора не сѫ признателни. Когато, единъ човѣкъ, който е вървѣлъ въ дѣсния пѫть, като дойде врѣме за юбилей, казва: „Нѣма защо да правите това, нека слѣдъ смѫртьта ми“. Той протака врѣмето. Ако искате бързи резултати още в този животъ, вие сте въ лѣво. Ако бързате въ началото, вие сте по Бога: ако протакате въ началото по свѣта ходите. Ако съкращавате врѣмето въ края, по свѣта ходите; ако го продължавате въ края, по Бога ходите. Това е законъ вѫтрѣ въ васъ. И когато ти се безпокоишъ за резултатитѣ на твоя животъ, за онова, което си направилъ, ти си въ лѣво. Извършилъ си нѣщо и се безпокоишъ, на лѣво си. Запримѣръ, безпокоите се: Какво ще стане съ насъ, ами ако не ни крѫщаватъ дѣцата, ако не ни вѣнчаватъ? Ти си вече въ лѣво. Че въ свѣта не си дошълъ да те вѣнчаватъ, да те погребватъ! Това сѫ нѣща посторонни. Въ кой кодексъ на Евангелието е писано, че човѣкъ ще се вѣнчава и кръщава? Когато Богъ създаде първия човѣкъ, пишеше ли нѣкѫдѣ, че ще се вѣнчава? Той вѣнча ли го? Създаде го по образъ и подобие свое. Той каза: „Плодете се, завладейте земята, живѣйте по Бога“. Туй е казалъ Господъ. А послѣ, хората като дойдоха, заживѣха по свѣтски, казваха: „Трѣбва да се вѣнчаваме, да се крѫщаваме, тъй е казаль Господъ“. Питамъ; Първиятъ човѣкъ кой го вѣнча? Първитѣ хора кой ги вѣнча? Който вѣнча първитѣ хора, той ще венчѣе и насъ. Ако е въпросътъ за кръщение, има два вида кръщение: съ вода и съ Духъ. Ако е за кръщение, ще прѣдпочетемъ да ни кръсти онзи, който кръщава съ Духъ. Попътъ може да ме потопи въ котела си 20 пѫти, и пакъ ще остана сѫщия човѣкъ. Не ще те крѫсти Господъ. И ако ме кръсти единъ пѫть, стига ми. Сега, кой ще те вѣнчѣе? — Богъ. Ами кой ще те погребе? Ако е въпросъ за погребване, Господъ ще те погребе, защото той поне ще те и съживи. Щомъ се безпокоимъ, това показва, че ние се безпокоимъ за общественото мнѣние. Тогава ти си въ лѣво. Туй обществено мнѣние ние бихме го взели прѣдъ видъ, ако се състоеше отъ свѣтци, отъ хора благородни, отъ хора съ най-възвишенъ характеръ, съ умъ, сърце и воля. Тѣхното мнѣние ще вземемъ. А тия, отъ които се безпокоите, сѫ хора, които се подкупватъ всѣки день, на всѣка стѫпка. Какво ще кажатъ тия хора? Единъ виденъ тѣхенъ човѣкъ ето какво ми казваше: „Ние, макаръ и да сме лоши хора, ние знаемъ, че когато се яви едно благородно общество, лошитѣ хора ще се натрупатъ, ще се нахвърлятъ върху него, за да оправдаятъ своитѣ грѣхове“. И когато тѣ говорятъ за васъ, ние знаемъ, че това съ тѣхни грѣхове“. Но, ние не сме толкова глупави хора. Та при прѣвръщане на енергиитѣ, всѣкн трѣбва да се заеме, да види въ колко врѣме може да прѣвърне извѣстна енергия. Сега, можете да си направите опити. Двама приятели, нека си кажатъ: Кажи ми нѣкога нѣкоя обидна дума, за да видя въ колко врѣме ще ми прѣмине тази обида. Извади часовника си, и вижъ, въ колко часа те е обидлъ, и за колко врѣме ще прѣвърнешъ тази обида. Напримѣръ, въ 6 ч. сутриньта те е обидилъ, и ще видишъ въ колко врѣме ще можешъ да прѣвърнеш туй чувство. Дали ще можешъ. за 2 минути, за 1/2 ч., 1 ч., 2 ч., 3 ч. да го прѣвърнешъ. Ако до единъ мѣсецъ не можешъ да укротишъ туй чувство, значи твоятъ характеръ е слабъ. Ако въ 1 — 2 ч. туй чувство можешъ да го прѣвърнешъ, тази обидна дума да я прѣвърнешъ, да ти стане обикновена дума, и то не само да я прѣтърпишъ, но да стане музикална дума за тебе, то значи, че имашъ силенъ характеръ. Сега, азъ ви обяснявамъ прѣвръщането на еиергиитѣ по слѣдния начинъ: Да кажемъ, че влизате въ една гостилница, окултенъ ученикъ сте, или християнинъ, но нѣмате пари. Гостилничарьтъ те пита: Имате ли пари? — Нѣмамъ, „Но шапката ти е хубава, за шапката едно ядене ти давамъ“, Слагашъ шапката си. Питамъ: На кого трѣбва да благодаришъ: На шапката си или на гостилничаря? — На шапката. Влизашъ втори пѫть на гостилиицата. Нѣмашъ шапка вече, но хубави ти сѫ обущата. Пари нѣмашъ. Гостилничарьтъ казва: „За обущата ти може да тя дамъ единъ обѣдъ“. Събувашъ обущата си, оставашъ босъ. Кому трѣбва да благодаришъ? — На обущата, а не на гостилничаря. И ако този гостилничарь ти каже: „Благодари, че азъ те нахранихъ“. — Да, но заради шапката. „Благодари, че и втори пѫть те нахранихъ“. — Да, но заради обущата. Думитѣ на гостилничара сѫ вѣрни до извѣстна степень. Може този гостилничарь иска само да ви изпита, може обратното да се случи; той иска само да ви изпита, да види какво ще мислите заради него. Може да ви вземе шапката, и пакъ да ви я върне назадъ. Може да ви вземе обущата, и пакъ да ви ги прати назадъ. Той иска да скрие своята добродѣтель. Вие ще благодарите на шапката си, и той ще повърне шапката ви назадъ. Но като благодарите на вашата шапка, и той ви я върне назадъ, той играе на табла, той е спечелилъ. Въ игрането, обаче не ви ли върне шапката и обущата, въпросътъ е рѣшенъ, никаква благодарность. Сега, нашите възпитатели въ църквата искатъ да имъ благодаримъ. Хубаво, ако тѣ сѫ взели нашитѣ шапки, нашитѣ обуща и палта, и не ги върнатъ, а срѣщу тѣхъ ни дали по три порции ядене, за какво да имъ благодаримъ? Азъ казвамъ: „Благодарете на хубавитѣ си шапка, обуща и палто, че можахте срѣщу тѣхъ да вземете три порции ядене“. На васъ нѣма защо да благодарятъ. Хубаво, азъ прѣвеждамъ сега. Ако единъ свещеникъ те кръсти, какво ще спечелишъ: Ако този свещеникъ слѣдъ като те кръсти, ти станешъ единъ благородень човѣкъ, добрѣ; но, ако слѣдъ като те кръсти той, ти станешъ единъ разбойникъ, послѣденъ, негодяй, колко струва неговото крѫщение? По-добрѣ да не те кръщава. Слѣдователно, ние въ всѣки единъ моментъ трѣбва да знаемъ какъ да трансформираме тѣзи енергии, които всѣки день се накопляватъ въ видъ на чувства, мисли и дѣйствия вѫтрѣ въ нашето тѣло. Ние не можемъ да изискваме отъ нѣкой човѣкъ да бѫде търпеливъ, не трѣбва да му налагаме търпѣнието отвънка. Той трѣбва отъ вѫтрѣ да съзнае туй, въ неговото съзнание трѣбва да се роди туй търпѣние. Търпѣнието не може да бѫде всѣки моментъ. Търпѣнието нѣкога е съвмѣстимо, нѣкога е несъвмѣстимо. При какви случаи трѣбва да имаме търпѣние? Ако азъ съмъ слабъ, и прѣдъ мене бѣсятъ нѣкой човѣкъ, ще търпя, туй е волята Божия. Но ако азъ съмъ силенъ човѣкъ, и нѣкои слабохарактерни хора бѣсятъ нѣкого прѣдъ мене, азъ нѣма да търпя, нѣма да запазя своето търпѣние, ще стана, ще вържа този човѣкъ, ще гледамъ да го разубедя и нѣма да кажа, че волята Божия е такава. И, слѣдователно, кога ни се прѣпорѫчва търпѣние? Когато съмъ слабъ, ще търпя, защото слабиятъ трѣбва да търпи. Когато съмъ силенъ, нѣма да търпя. Щомъ си силенъ, веднага трѣбва да помагашъ, Сега, вие може да изведете мисъльта, че Богъ се нарича дълготърпѣливъ. Но знаете ли отъ що произтича съображението на Бога въ Неговото дълготърпѣние? Господъ знае, че ако се разгнѣви, свѣтътъ ще отиде. Слѣдователно, заради послѣдствията, които може да произлѣзатъ отъ Неговото разгнѣвяване, Той е дълготърпѣливъ. На едного, ако той се разгнѣви, свѣтътъ ще отиде. Защото, ако той се разгнѣви, тъй ще се разгневи, както хората никога не сѫ виждали. Тази е причината, задѣто Богъ е толкова дѫлготърпѣливъ. Той знае, че слабохарактернитѣ, грѣшнитѣ хора нѣма да Го заставятъ да измѣни на законитѣ, които той е поставилъ, да нарушя своя миръ, и да тръгне по тѣхнитѣ умове, да върви по тѣхния пѫть. Той ще върви по своя пѫть. Слѣдователно, въ туй отношение, търпѣнието си има мѣсто, и ние трѣбва да бѫдемъ като Бога. Ако нѣкой ни критикува, ние ще вървимъ по своя пѫть. Нѣма да се спираме да разсѫждаваме за критиката. Спрѣмъ ли се да разсѫждаваме, даваме сила на критиката, Ние ще вървимъ въ този пѫть, въ който сме убѣдени, който сме опитали. Сега, въ Чамъ-Курия, въ една своя бесѣда разправяхъ на слушателитѣ си, че отъ 15 годишна възрасть до 70 годишна възрасть мѫже, жени, дѣца, се качихме на Мусала, „Лъжа е“, казватъ, „не може да бѫде това, искате да ни заблуждавате“. Седемдесетъ годишенъ човѣкъ не може да се качи на Мусала! Единъ отъ присѫтсвующитѣ седи и казва: „Азъ съмъ свидѣтель на това, вѣрно е“. Ама, наистина, кажете, вѣрно ли е това? Хората считатъ тия нѣща измислици. Ако тия нѣща, които сега правишъ, прѣдъ тѣхни очи, хората ги считатъ за измислици, какъ ще ги убедишъ въ нѣща, които не сѫ видѣли? Вие, въ своитѣ разсѫждения, като ученици на една окултна школа, всѣкога трѣбва да се спрѣте и да обсѫдите въпроситѣ. Запримѣръ, заслужава ли да се прѣвръща енергията, имате ли достатъчно енергия да я иждивите и т. н. Защото, въ дадения случай, може да имате много по-важна работа, която трѣбва да вършимъ, отколкото да се занимаваме съ празни работи. И всички сѫ забѣлѣзали, че щомъ дойде едно изкушение, мисъльта всѣкога се налага по слѣдния начинъ. Трѣбва да рѣшишъ нѣщо, и мислишъ, че ако тъй постѫпишъ, работата ще се уреди, ще се улесни. Постѫпишъ ли така, работата не само че не се урежда, но се забѫрква още повече. Въ нѣкои случаи, необходимо е да оставишъ тази мисъль, съвършенно да я игнорирашь, да трансформирашъ своята енергия, и да си вървишъ по правия пѫть, да си вървишъ по пѫтя на своето развитие. Нѣкой пѫть, нѣкой чувствува, че е нервенъ и не може да търпи. Казва: „Не мога да търая“. Защо си внушавате, че не можете да търпите? Туй е едно внушение отвънка! Прѣдставете си, че четирма души те уловятъ, вързватъ те и те питатъ: Не можешъ ли да търпишъ? — и ти ударятъ 50 удара. Нѣма ли да търпишъ? Ще търпишъ, и отвънка ще идешъ. Ако четирма души съ тия тояги те заставятъ да търпишъ, защо да не можешъ тогава по сѫщия законъ да кажешъ: Азъ мога да се въздържамъ! Можешъ, защо не. Но само че ние като си внушаваме тия негативни мисли, казваме: „Не мога“. Ще си внушите: Мога, мога да издържамъ. Нѣма да кажешъ: Мога да издържамъ страданията, но ще внесешъ Любовьта въ душата.си, и ще кажешъ; „Съ Любовьта всичко мога да издържамъ“. Дойде ти нѣкоя глупава мисъль, не отричай тази глупава мисъль, но кажи си: „Съ мѫдростьта всичко мога да направя“. Дойде лъжа, не отричай лъжата, но си кажи: „Съ истината всичко мога да направя“. И тогава ти почерпвашъ сила. И така, като дойде да приложите окултния законъ, всѣкога ще употрѣбявате думи и фрази положителни. Употрѣбите ли една негативна дума, отъ какъвто характеръ и да е, тя всѣкога носи съ себе си лоши послѣдствия. Кажешъ ли: „Ще се разболѣя, ще умра, тя нашата работа нѣма да тръгне напрѣдъ“, лошитѣ послѣдствия идватъ. Не, всички тия мисли не сѫ за окултния ученикъ. Даже ученицитѣ на черното братство сѫ много по-смѣли въ своитѣ твърдения. Тѣ идватъ и употрѣбяватъ положителнитѣ методи на Бѣлото Братство. Единъ ученикъ на черното братство не казва „не“. Той казва: „Азъ ще направя добро“, но като получи силата, употрѣбява я за зло. Затуй, много отъ Бѣлото Братство се дигизиратъ, и отиватъ въ черното братство да изучаватъ методитѣ имъ, и много отъ черното братство пъкъ отиватъ въ Бѣлото Братство да изучаватъ тѣхнитѣ методи. И двѣтѣ тия школи трѣбва да се проучватъ. Запримѣръ, и лошиятъ човѣкъ казва: „Азъ ще спечеля, силенъ ще стана“. И добриятъ човѣкъ казва: „Азъ богатъ ще стана“. Но и двамата, като придобиятъ силата, изобщо изразходватъ тази сила. Единиятъ ще изнасилва, а другиятъ ще прави благодѣяние, но и единиятъ твърди, и другиятъ твърди. Сега, вие, като ученици на тази Велика школа, всѣки един отъ васъ, ще бѫде положителенъ въ доброто. Нѣма да казвашъ: „Азъ ще му отмъстя“, но ще казвашъ: „Азъ ще му се отплатя съ Любовь, азъ ще му се отплатя съ Мѫдрость, азъ ще му се отплатя съ Истина, съ Правда, съ Добродѣтель, съ Милосърдие“. Тъй ще му се отплатя. И само по тозн начинъ енергиитѣ, тия сили може да се трансформиратъ отъ едно състояние въ друго, понеже всички енергии сѫ свързани съ разумни сѫщества, и ние трѣбва да учимъ езика на всички разумни сѫщества, и когато знаешъ езика имъ, тѣ ще те слушатъ, но когато не знаешъ езика имъ, тѣ не помагатъ. И сега, ние всички изучаваме езика на нѣщата. Знаете ли какъвъ е този Божественъ езикъ? Двѣ нѣща има, по които вие може да го познаете. Когато сте научили нѣкои отъ Божественитѣ думи и сте се молили, вие ще усѣтите тукъ долу подъ лъжичката една топлина, ще се разшири душата ви, и усѣщате, че скоро ще ви се отговори, получавате насърчение. И не се минава часъ, два или три, и както сте усѣтили, тъй ви се отговаря. А нѣкой пѫть се молите, усѣщате една твърдость, ожесточение, каточели молитвата ви е една педя надъ главата ви, и не дохожда никакъвъ отговоръ. Вие говорите съ Бога на единъ непознатъ езикъ, и той не ви отговаря. Когато говоримъ съобразно Неговата воля, Той ни отговаря. Сега, въ окултната школа. законътъ за трансформиране на енергиитѣ е. свързанъ съ необходимостьта на нѣщата. Всѣкога когато започвате да опитвате закона, ще започнете съ необходимостьта въ живота. Гладенъ сте, имате нужда само отъ хлѣбъ. Вие ще вземете въ ума си тази първа мисъль, да отстраните глада си, да успокоите организъма си. Нѣма да турите въ ума си никаква друга мисъль, а само ще концентрирате мисъльта си, да придобиете хлѣбъ, т. е. храна, обѣдъ, да се нахраните. Туй ще бѫде мисъльта ви. Щомъ придобиете първото, ще трѣбва да се успокоите. напримѣръ да замислите да спите нѣкѫдѣ. Тогава, ще концентрирате ума си за спане. И тогава, споредъ туй, ще се нареждатъ всички ваши нужди, споредъ степеньта на необходимостьта. Спазвате ли този закон така, ще може да ви се отговори на молитвата. Но, турите ли всички тия желаняя вкупомъ, да искате всичко изведнъжъ, всички тия работи ще закъснѣятъ, и всички вашн планове, нѣма да се постигнатъ, защото не сте спазили този законъ на послѣдователность. Ще се молите за първото необходимо, за туй, без което не можете, послѣ за второто, третото, четвъртото и т. н. Тъй работи Божествениятъ законъ, въ математическа точность. Но измѣнишъ ли нѣщата, първо да туримъ второстепеннитѣ нѣща, законътъ самъ по себе си се измѣня. Сега, само чрѣзъ този законъ за трансформиране на енергиитѣ, може да се създаде една разумна хармония. Запримѣръ, не ще бѫде разумно отъ моя страна да си туря най-лошитѣ дрехи, съ отвратителна миризма, да влѣза въ дома ви и да кажа: „Търпете ме сега, обичайте ме“. Не се позволява така да се отнесете нито къмъ една любовница, освѣнъ само за изпитъ. Не се позволява отъ моя страна да изкушавамъ никого, нѣмамъ право, освѣнъ ако е за изпитъ. Слѣдователно, отъ моя страна, азъ трѣбва да бѫда толкова коректенъ, че да не давамъ поводъ никой отъ съкласницитѣ ми да изгуби своето равновѣсие, нито пъкъ той да послужи за изкушение, защото нито азъ печеля, нито той печели. Да кажемъ, нѣкой братъ отъ васъ изгубилъ своето равновѣсие, разсърдилъ се, и вие се съберете, и почвате да разправяте туй, което не е нужно да се разправя за него, за неговата негативна страна. Това нѣщо мине прѣзъ цѣлия класъ, и послѣ всички разправяте, че такъвъ ученикъ като него, нѣмаме. Всинца сте пропаднали въ изпита си, всички сте въ лѣво. Щомъ този братъ, този ученикъ е съгрѣшилъ, вие се съберете, направете една молитва, пратете една благодарна мисъль къмъ него, почерпете нѣщо отъ неговата грѣшка, и кажете: „Слава Богу, че Господъ ни даде една много добра бесѣда, и много благодаримъ на този братъ, че той стана единъ образецъ, и ни даде единъ изпитъ“. И тогава пращайте му хубави мисли, той ще се насърчи. Вие сте въ дѣсно. Това е трансформиране на енергията. И така трѣбва да постѫпвате. И тъй за въ бѫдаще, като ученици на школата, вие трѣбва да приложите този законъ. Той е за васъ сила. Само тъй, по този начинъ вие може да се развивате правилно. Ако почнете да го прилагате въ дѣйствие, ще забѣлѣжите едно растене, просвѣщение на вашия умъ, смегчаване на вашето сърце, усилване на вашата воля. Единъ примѣръ. Азъ казвамъ че търпя. Вие идвате въ стаята ми, азъ имамъ работа, искамъ да пиша или да коригирам нѣщо, изваждамъ часовника си, но нищо не ви казвамъ, защото, споредъ окултния законъ не е позволено да се каже: Имамъ работа, елате другъ пѫть. Туй не се позволява. Споредъ окултния законъ, ученикътъ като дойде, той самъ трѣбва да се сѣти, че е врѣме да си отиде. Азъ изваждамъ часовника си, гледамъ го. И колкото повече у мене се заражда желание той да си отиде, толкова повече у него се заражда желание да стои. Направете опитъ. Нѣкой пѫть ти искашъ нѣкой да си отиде, а у него се заражда два пѫти по-силно желание да седи по-дълго врѣме. Той се усѣща, каточели нѣкой го привлича. Обратенъ е процесътъ. Другъ пъть, ти искашъ нѣкой твой приятель да постои повече, че го обичашъ, а нѣма да се минат и 5 или 10 минути, той ще каже: „Сбогомъ, и другъ пѫть ще дойда у васъ“, ще си отиде. Това му е внушено отъ чернитѣ братя. Но туря ли си мисѫльта: Нѣма ли да си отиде той? — вижъ, че той намѣрилъ за какво друго да говори. Ще си извадишъ часовника и ще гледашъ колко врѣме ще стоишъ тихъ и спокоенъ като Диогена, безъ да нарушишъ равновѣсието си. Ще стоишъ тихъ и спокоенъ, като че нищо не е станало, макаръ да се е изминалъ и цѣлъ день. Ако той стои цѣлъ день, и ти не си изгубиль равновѣсието си, спечелилъ си. А той като си излѣзе, ще каже: „Не трѣбваше да седя толкова, малко го прѣкалихъ“. Той усѣща, че е далъ повече. Ако той е стоялъ повече и те е прѣдизвикалъ, изкаралъ те е отъ равновѣсие, то като си излѣзе ще каже: „Още единъ пѫть бихъ желалъ да отида при него по сѫщия начинъ“. Това сѫ чисто психологически процеси, които ставатъ въ васъ. Повечето отъ васъ имате тѣзи опитности. Туй е единъ великъ законъ, който трѣбва да разбирате, трѣбва да го спазвате. Той регулира нѣщата. И тъй, за да се създаде единъ характеръ чрезъ трансформиране на тия енергии, не е лесна работа. Имайте прѣдъ видъ, че великиятъ Божественъ Духъ, който отъ хиляди години работи върху васъ, съ малко нѣщо е измѣнилъ характера ви, малко нѣщо сте направили. Даже и когато нѣкой отъ васъ влѣзе въ Бога, колко мѫчно се изменя характера му. Има. моменти, когато той трѣбва съвършенно да се измѣни, да влѣзе въ новия животъ, но докато дойде до новия животъ туй измѣнение става много медлено. Щомъ влѣзе въ новия животъ, нѣщата сѫ вече коренно измѣнени. Та, сега ще мислите върху трансформиране на енергиитѣ, ще мислите, ще имате желание да видите до колко сте силни. И всички ще гледате да трансформирате вашитѣ енергии, да ги прѣвърнете въ положителни. Щомъ трансформирате, вие печелите. Сега, останалата часть отъ врѣмото може да употрѣбите за въпроси, които ви интересуватъ. Братъ Стойчевъ направи нѣколко бѣлѣжки къмъ всички ни по случай приближаващето ни заминаване за събора на Всемирното Бѣло Братство въ гр. Търново. Учительтъ продължи .... Тая година ние ще приложимъ закона, и онѣзи, които дойдатъ въ Търново, ще дѣйствуватъ, и послѣ ще мислятъ. Всички ще дѣйствуватъ. Ще имате опити, и отъ резултатитѣ на тия опити ще мислятъ. Онѣзи пъкъ, които искатъ да разсѫждаватъ, да мислятъ, да не идватъ. Които искатъ да разсѫждаватъ, да идатъ въ свѣта, тамъ е мѣсто за разсѫждение. Ние пристѫпваме къмъ опити. Отъ 20 години сме философствували, сега е врѣме за малки опити. Нѣкой отъ васъ, които искатъ да бѫдатъ първи, да взематъ първото место; ето какъвъ опитъ ще имъ дамъ. Да отидатъ вечерно врѣме на Мусала, като ще минатъ прѣзъ рилската пустиня, прѣзъ Марица, Тунджанската долина и да се върнат назадъ. Като се върнемъ отъ събора, нѣкои, които искатъ да направятъ този опитъ, ще имъ го дамъ. Героитѣ ще идатъ сами, а послѣ по двама ще отиватъ. Ако вие не можете да прѣбродите отгорѣ Мусала, какво можете да направите? Въ древнитѣ врѣмена, кой какъвто върхъ прѣброди, туй може да направи въ свѣта. Всички адепти, всички учители въ миналото все сѫ минали прѣзъ високитѣ мѣста. Нѣкои отъ васъ искатъ изпити. Такъвъ ще бѫде изпита: отиване до Мусала, вечерно врѣме на мѣсечина. А може да бѫде и другъ изпитъ: да прѣбродятъ Мусала въ една тѫмна, бурна нощь, при снѣгъ до колѣнѣ. Издържите ли го, ние ще кажемъ, че вие, на физическото поле сте единъ пѫрвокласенъ герой. Но ако вие и денемъ не можете да прѣминете Мусала, у васъ нѣма превилегии, и ще кажемъ: „Братко, туй не е много нѣщо и не можа“. Тъй, значи, по достойнство, и който издържи, ще му дадемъ първо мѣсто. Защо? — Защото го заслужава. Първото мѣсто ще ви дадемъ, и послѣдното мѣсто ще ви дадемъ. Сега, туй ще бѫде първиятъ опитъ за всички, все млади сте де, за всичкитѣ ученици. Това е единъ много тежъкъ изпитъ. Да минете прѣзъ тази рилска пустиня, васъ ще ви настръхнатъ коситѣ, а нѣкой отъ васъ може да боледуватъ и по цѣли седмици. Единъ приятель, като ходихме сега на Мусала, самъ се върна назадъ, мина прѣзъ рилската пустиня, и ето каква бѣше неговата опитность. Той остана самъ съ жена си, а доста напрѣдъ вървятъ други двама, и ми се изповѣда: Когато вие заминахте, отъ всѣки храстъ азъ виждахъ, че изпъкватъ живи хора, настръхваха ми коситѣ, И иаистина, като навлѣзете въ тази долина на рилската пустиня, тамъ е пусто, нигдѣ птичка не пѣе, а само чувате шумолението на листата и клончетата иа дърветата. И да минете вечерно врѣме въ тъмнината! А пъкъ да се качите по южния склонъ! Най-първо този пѫть трѣбваше да го минете денемъ, за да не си правите илюзии, че е лесно. Послѣ — по мѣсечина, и най-послѣ — въ тѫмна, бурна нощь. Само три опита, иначе вие сте изгубени. Тамъ животътъ ви ще е въ опасность. Щомъ направите този опитъ, въ тия мѣста има извѣстни енергии, отъ които ще се ползувате. Този пѫть е единъ отъ най-добритѣ пѫтища. Това е окултна долина. Тамъ сѫ се вселили все духове на мълчанието и сѫ изпѫдили всички птички. Като влѣзешъ тамъ, усѣщашъ, че всички тия енергии все навѫтрѣ отиватъ, и ставашъ все по-сериозенъ и по-сериозенъ. Нѣщо грандиозно! Щомъ минешъ Мусала, влѣзешъ въ тунджанската долина, веднага сърцето ти се отваря, става весело, радостно. Отъ едната страна като минавашъ си сериозенъ, а отъ другата страна — веселъ. Тия двѣ състояния сѫ отлични. Та природата в тази рилска пустиня е грандиозна, величествена! Човѣкъ трѣбва да прѣкара тамъ день, два, три, за да види какво хубаво мѣсто е тамъ за размишление. Та, разбира се, ученицитѣ трѣбва да започнатъ съ тия опити, понеже въ България вие имате удобства съ тѣзи високи мѣста, съ тия планини. Въ Египетъ и другадѣ, изкуствено сѫ създавали тия нѣща, а тукъ, природата наготово ни ги е дала. Затова тази година ще започнемъ съ методитѣ, ще дѣйствуваме всички. Като дойдете сега на събора, всички ще работите, никакви привилегии! И вие, софиянци, да има 20—30 души повече за всѣка една работа. Всички да работите съ готовность. Никой да не казва: Тази работа азъ не мога да я направя. Ние ще започнемъ примѣра отъ най-старитѣ, отъ най-силнитѣ. И тогава, младитѣ ще работятъ по сѫщия начинъ. Единъ е законътъ, на който ще се подчинявате. Едно мнение е. Ще опитаме закона и ще видимъ какви сѫ послѣдствията. Туй състояние ще ни даде свобода, една вѣра, да опитаме, да приложимъ Божията воля безъ никакво коригиране. Не може друго-яче. Ще опитаме туй, безъ никакво измѣнение. Опрѣдѣля ви се единъ маршрутъ, ще го изпълните безъ измѣнение. Като ходихме на Мусала, казахъ имъ: Като дойдемъ до тѣзи мѣста на снѣговетѣ, никой нѣма да ходи по този пѫть, ще вземемъ малко на страна. Четирма души, обаче, отстѫпиха отъ туй правило, но се търкулиха надолу, и двамата отъ тѣхъ се спасиха по чудо. Контузиха се. Единъ ученикъ върви съ мене, и ми казва: „Позволи ми да мина по този пѫть“. — иска да върви по снѣжния пѫть. Ще пѫтувашъ по този пѫть, по който и азъ вървя. Когато Господъ ти каже да минешъ прѣзъ снѣга, прѣзъ снѣга ще минешъ, но сега ще обиколишъ, ще минешъ прѣзъ канаритѣ. Всѣки пѫть ще минавашъ по начертания отъ Бога пѫть. Ние благодаримъ, че тия двама души тъй благополучно се спасиха. Мѫжъ и жена бѣха тѣ, около 100 м. надолу се търкаляха. За непослушанието имъ бѣше това, искаха да минатъ по снѣговетѣ. Сега, отъ всинца ви се изисква послушание, вѫтрѣшно послушание. Нѣкой ще кажатъ: Мене този духъ ми говори тъй. Този Духъ на всинца ни еднакво трѣбва да говори. Духъ, който на мене едно говори, на тебе друго, той не е този истинскиятъ Духъ. Едно трѣбва да ни говори той. Туй разпореждане и за мене, и за тебе, и за всинца ни, е едно. Неговата воля трѣбва да бѫде Божествената воля, която трѣбва да изпѫлнимъ безъ никакво сѫмнение. И тогава резултатитѣ ще бѫдат отлични. Моята опитность е: Тамъ дето се изпълнява волята Божия, всѣкога има добри резултати, безъ никакво изключение. Тамъ, дѣто най-малко се отклонимъ отъ волята Божия, веднага идватъ лошитѣ послѣдствия. Ето, азъ ще ви приведа единъ случай, който ми разказваше една сестра. Тя направи своя опитъ до Витоша, но като се връщала за Драгалевци, допива й се вода. Доближава до чешмата, иска да пийне само 2—3 глътки, за да накваси гърлото си, но нѣщо много опрѣдѣлено отвѫтре й казвп; „Не пий, върви си по пѫтя“. Тя разбира гласа, но си мисли: Само 2—3 глътки! Спира до чешмата, нѣма с какво да пие, вижда едно младо момиче, че си налива стомнитѣ. Помолва го тя да пие отъ нейнитѣ стомни, и селянчето й разрешава. Дига стомната къмъ устата си, но не успѣва нито една глътка да пийне, когато изтървава стомната отъ рѫката си и я счупва. Стои тя сега прѣдъ счупената стомна, и пакъ съ засъхнало гърло, но не мисли вече за това, а какъ да плати стомната, въ себе си нѣма ни стотинка. А селянката настоява, иска да й се плати. Тази сестра й прѣдлага шапката си. „Не ми трѣбва твойта шапка, пари, 15 лв. искамъ“. „Нѣмамъ“, — „намери“ — върни се гдѣто си ходила! „Слушай“, казва сестрата, „азъ сама съмъ учителка, нѣма да те излѫжа, ще си отида въ София и нарочно ще се върна да ти донеса 15 лева“. Взима й адреса, името й, и така се разрѣшава въпроса. Сега, азъ ви вѣрвамъ. Мене ми направи добро впечатление това, че у всинца ви има добра воля. Като гледахъ тия 104 души, които се качваха за Мусала, стоятъ прѣдъ снѣговетѣ, питатъ: Учителю, да тръгнемъ ли по този пѫть? Гледамъ, опасенъ пѫтя, снѣгове. Казвамъ: Може. Като урнаха ония 104 души, въ единъ часъ отгорѣ стигнаха Мусала. Казвамъ: „Съ тия ученици може да се прѣвзематъ високитѣ върхове. Тази е една добра черта у тѣхъ, може да се използува за добро“. И всичкп се върнаха благополучно, освѣнъ ония двамата, контузенитѣ. Този бѣше единъ инцидентъ. Въ всички, които ме слушатъ, има добра воля, опитътъ показва това, но искамъ всичкн добрѣ да използувате енергиитѣ си. Онѣзи отъ васъ, които ще останатъ въ София, на които работитѣ не ще могатъ да се уредятъ, искамъ да спазватъ днитѣ на събора, да се събиратъ на групи отъ но 10 — 15 души, да сѫ въ връзка, астрално да се свържатъ, тъй щото да има една връзка между насъ и тѣхъ. Вѣрвамъ, че тази година много работи ще се изправятъ. Невидимиятъ свѣтъ много работи. Ние трѣбва да сме готови. Другъ е, който работи сега заради насъ, а ние разработеното ще го копираме, ще гледаме да не развалимъ Божая пѫть, Божия планъ, да не изопачимъ Божието Слово. Точь въ точь, всичко да изпълнимъ, всички наредби да изпълнимъ. Да бѫдемъ примѣрни ученици на Бѣлото Братство. Защото, нѣма да се минатъ много години, и ще дойдатъ отъ другитѣ мѣста Братства, които ще искатъ да се съединятъ съ васъ, да видятъ, какъ живѣете вие. Трѣбва да бѫдете готови. Сега, прѣдъ васъ стои едно много добро бѫдеще, нѣма какво да се обезсърчавате. Дѣйствително, отъ Търново се турятъ самари, но всѣки самъ си туря самара. Като дойдете, ние питаме: Братко, този самаръ е за тебъ, този гемъ е за тебе, можешъ ли да си го туряшъ самъ и да си го снемашъ самъ? Ако можешъ самъ, вземи го, защото ние нѣмаме срѣдства, не разполагаме. Туй е въ фигуративна смисъль. Като каже единъ пѫть: Ще го извърша! — вѣренъ ще бѫда на себе си. Който бѫде вѣренъ на себе си, ще бѫде вѣренъ и на Бога. А по-хубаво нѣщо отъ това — нѣма. Да имашъ благоволението на Бога, на ангелитѣ, на свѣтиитѣ! Да имашъ разположението на Бога! Какво по-хубаво отъ това? Да сме въ хармония и съгласие съ този Великъ законъ! Тѣ нѣма да ни дадатъ нѣщо, което да не можемъ да изпълнимъ, нѣма да изискватъ отъ насъ невъзможни нѣща. Тѣ ще ни дадатъ нѣща възможни, съобразно съ нашия умъ, сърце и воля, нѣща, които ще ни облегчатъ, просвѣтятъ, тъй щото нѣма какво да се обезсърчаваме. Тайна молитва! Послѣдна бесѣда отъ 1-та школна година на общия окултенъ класъ.

От единичното издание "Развитие на съзнанието" Лекции на общия окултенъ класъ, 1-ва година (1922), Пѫрво издание София, 1922 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Развитие на съзнанието 22 школна лекция на общия окултен клас, 27 юли 1922 г., четвъртък, в Чам-Кория Тайна молитва! Прочетоха се първо темитѣ на ученицитѣ върху „най-правилниятъ методъ за възпитание на волята“. Следъ това братъ Русчевъ прочете тема вѫрху: „Физическия свѣтъ“. Послѣ учительтъ говори. Азъ ще говоря малко върху „развитието на съзнанието“. Въ този случай „съзнанието“ взимамъ въ широкъ смисълъ. Като вземете въ българския езикъ думата „съзнание“, тя е образувана отъ съюза „съсъ“ и сѫществителното „знание“. Това значи да ходишъ съ знание, да знаешъ нѣщо, да съзнавашъ нѣщо. Туй има повече духовенъ характеръ — значи да можешъ едноврѣменно въ себе си, въ ума си да съзнавашъ двѣ различни състояния, т. е. да съзнавашъ една права постѫпка и една крива постѫпка, да правишъ разлика между тия двѣ постѫпки, да познавашъ разликата между една права и една крива мисъль, между едно право и едно криво чувство. Сега, когато ви говоря за съзнанието, нѣкои отъ васъ сѫ като онѣзн, които обичатъ музиката, слушатъ и казватъ: „Много хубаво нѣщо е музиката“, но не можете да направите разлика, коя часть е хубавата, не можете да направите разлика между тоноветѣ. Ако нѣкои тонове сѫ изпуснати, не можете да схванете това. Схващате само общото течение, когато единъ музикантъ специалист схваща кѫдѣ е грѣшката, различава я съ ухото си. Сега, вие окултнитѣ ученици, ако не можете да схващате извѣстни тонове, ако не можете да правите тази разлика въ съзнапието си като тѣзи музиканти, не можете да бѫдете ученици. Добрѣ. Азъ сега ще ви прѣведа въпроса отъ окултно гледище: ако напиша единъ цигуленъ ключъ на петолинието и подъ първата линия на петолинието туря отдолу една нула безъ опашка, ще имамъ цѣла нота. Да допуснемъ, че при тази цѣла нота азъ поставя друга една — четвъртинка. Послѣ друга една — осминка, слѣдъ това пакъ една цѣла, послѣ една половинка нота и т. н. Сега тази четвъртинка нота ще се хвали ли, че е при голѣмата, при цѣлата нота? Нѣкой пѫть вие, окултнитѣ ученнци, гледамъ ви, почвате да мислите по този начипъ — колко малката нота е по близо до голѣмата нота. Не, гледайте какъвъ тонъ може да издадете, и какво съчетание може да имате въ тази обща хармония съ първата нота, какъвъ изразъ може да дадете въ общото съчетание съ всички ноти. И сега у васъ постоянно се явява въпроса: накѫдѣ, по кое направление къмъ голѣмата нота сте, колко далечъ сте отъ нея. Нѣкои пѫть гледате, че сте на едно дѣление, двѣ дѣления, три дѣления отъ нея, и си казвате: „Отдалечихме се ние“. Туй не е едно музикално разглеждане на въпроса. Онази нота, която може да даде изразъ, може да е много далечъ отъ главната, отъ първата нота, може да е и слѣдъ нѣколко листа отъ първата нота, но пакъ дава най-голѣмо изражение. И забѣлѣжете, че въ военната музика, въ бойната музика, когато ще воювашъ, всѣкога даватъ изведнъжъ най-високото изражение, стрѣскатъ човѣка, когато въ минйорната музика се започва тихо, тихо, послѣ се повишава, и най-послѣ дойде най-високото. Слѣдъ това пак спущатъ, понижава се. Въ мажорната музика не е така. Сега, ако искате вие, като ученици, да се развивате правилно, трѣбва да разбирате живота въ неговитѣ съотношения, тъй както Богъ го е наредилъ. Вие всеки день сте ноти, и при всеко лѣгане и ставане не сте въ сѫщата гама. Запримѣръ, азъ, като вашъ учитель, и вие като мои ученици, нѣма да бѫдете утрѣ при мене тъй, както сте днесъ. Вие мислите, че ще бѫде сѫщото. Не, отношенията ще бѫдатъ съвсѣмъ други. Има друга една вѫтрѣшна сила, която урежда живота, не зависи отъ вашето желание, не зависи отъ нотата, дѣ да се постави тя, а зависи отъ самия музикантъ. И вие нѣмате право да казвате, защо съмъ туренъ долу или горѣ — навсѣкѫдѣ трѣбва да изпълните ролята си. Долу или горѣ, на високо или низко, като цѣла или половина нота, като осмина или шестнадесетина, като тридесеть и втора или шестдесеть и четвърта нота, като у барабана или въ другъ инструментъ, вие трѣбва да се сливате въ едно, да се не чуватъ ударитѣ ви — безразлично е това. Защото, въ туй съзнание, за което ви говоря, има друго съзнание, Божественото, на което вашето съзнание трѣбва да стане отгласъ. Не сте вие цѣльта въ свѣта; свѣтътъ не е създадепъ зарадъ васъ. Този свѣтъ е създаденъ за едно развлѣчение на Бога, а игралкитѣ на туй развлѣчение сѫ хората. Слѣдователно, вие сте играчки въ туй развлѣчение на Бога. Сега, вие казвате: „Ние въ туй самоусъвършенствуване“. . . Въ какво се състои туй самоусъвършенствуване? — Въ познаване Бога. Въ какво познавате Бога? — Въ Любовьта Му. Добрѣ, познахте ли Го въ Любовьта Му? „Е, въ мѫдростьта Му“. Познахте ли го въ мѫдростьта му? Е, в правдата Му“ — Познахте ли Го въ правдата? — „Въ Добродѣтельта Му“. Познахте ли Го въ Добродѣтельта Му? — Не сте, т. е. отчасти. Когато Неговата правда се приложи върху васъ, казвате: „Нѣма смисъль“. Когато Любовьта Му се прояви въ васъ, казвате: „Нѣма смисъль“ Когато Мѫдростьта се прояви въ своитѣ високи форми, казвате: „То е много забъркано, не е за насъ“. Когато Истината дойде въ своята свѣтлина, казвате: „Не е за очитѣ ни“. Питамъ: При туй съзнанив на единъ ученикъ, какво може да знаете? Слѣдователно, всички трѣбва да се стремите, щото съзнанието ви да се хармонизира, т. е. въ съзнанието ви да стане едно правилно отражение на всички Божествени мисли, на всички Божествени чувствувания, на всички Божествени дѣйствия. Туй е едно спасение за човѣка, или, азъ го наричамъ другояче, обистряне на човѣшкото сьзнание. Всичко може да се отразява въ съзнанието на човѣка. Съзнанието е като една бистра вода, въ която всичко може да се отрази. И въ туй отражение ние виждаме какъ свѣтътъ е създаденъ. Сега, азъ ви слѣдя, наблюдавамъ ви: вие се занимавате съ нѣща, които много пѫти сте ги прѣживѣли. Запримѣръ, вие сега се безпокоите, какво ще ядете, какво ще сготвите. Че съ това се занимава и вълкътъ — дали ще намѣри храната си днесъ или не. Птичката и тя мисли за храната св. Ако ние станемъ като птичкитѣ, които нѣматъ нашия умъ, и почнемъ да се безпокоимъ, какво ще излѣзе? Че какво, храната ви е прѣдвидена! Богъ е прѣдвидѣлъ, и ако съзнаешъ това, ще я намѣришъ точно на врѣме. Ако разберешъ Неговия езикъ, ще я намѣришъ точно на врѣме. Да кажемъ, че отъ София сѫ ви изпратили единъ колетъ, и въ писмо ви пишатъ за него, но писмото не сте получили, а само колета. Знаете, че колетътъ е дошълъ, но не можете да го вземете. Та, сега, въ окултната наука, всѣки трѣбва да се стреми да научи Божествения езикъ на нѣщата. Знаете ли какво значи да се говори на Божественъ езикъ? Сега, азъ на единъ ученикъ прѣподавамъ за пръвъ пѫть Божествения езикъ и му се вижда много страненъ. Уча го първата буква на Божествения езикъ. Азбука си има този езикъ. Тази азбука всѣки день ви се прѣподава. И туй, дѣто се молимъ, вѣрваме, любимъ, това за сега сѫ срѣдства да ни прѣведатъ този езикъ, да изучимъ Божествения езикъ, и да разберемъ силата му. Ако ме питате защо е Любовьта? — Да научимъ Божествения езикъ. Ако ме питате, защо е вѣрата? — Да научимъ Божествения езикъ. Защо е мѫдростьта? — Да научимъ Божествения езикъ. Защо е Истината? — Да научимъ Божествения езикъ. Щомъ научите тази рѣчь, сегашниятъ ви животъ ще се осмисли. Запримѣръ, въ васъ често се подига въпроса, желаннето, искате да ви обичатъ и да ви любятъ. Знаете ли какво значи да обичашъ и да любишъ? Сега, вие, когато обичате нѣкого, оцѣнявате любовьта така: ще му направишъ една дреха, нѣкой подаръкъ, кѫща ще му съградишъ, конь ще му купишъ, пари ще му дадешъ, а ако ти е синъ, повече нѣщо ще му дадешъ. По този начинъ, външно изразявашъ любовьта си. Но това не е никаква любовь. Ами прѣдставете си, че вие сте ми слуга, честенъ сте, и азъ оставямъ кѫщата конетѣ си да се разполагате 10-ина - 20 години съ тѣхъ, а азъ заминавамъ нѣкѫдѣ. Като си дойда, ще си взема нѣщата. Мислите ли, че това правя отъ любовь къмъ васъ? Азъ го направихъ отъ любовь къмъ себе си. Сега, вие майките се прѣпорѫчвате, че имате идеална любовь, обичате дѣцата си безкористно. Хубаво, азъ не се съмнѣвамъ, че имате безкористна любовь, но вие обичате дѣцата си, защо? Защото ще остарѣете, а този вашъ синъ ще стаае виденъ човѣкъ, та да има кой да ви гледа. Дъщеря имате, обичате я. Защо? — Да порастне, та да се ожени за единъ богатъ. ученъ зетъ, и да ви помага. Можете ли да кажете, че това не е истина? Съ нищо не можете да ме убѣдите въ противното. Въ всичкитѣ ви мисли лежи една користолюбива цѣль, единъ пъленъ егоизъмъ, Вие се приближавате при мене защо? И тамъ виждамъ единъ егоизъмъ. — За да почерпите нѣщо. Когато ви казвамъ, че и азъ искамъ отъ васъ, казвате: „Помогни ми да спечеля на единъ лотариенъ билетъ, че половината ще дамъ на братството“. Помогни ми да спечеля 100,000 лв., и половината ще дамъ на братството. Слѣдъ като спечелите! Тъй казватъ моитѣ ученйци: Слѣдъ като спечеля... Това не е окултизъмъ, това не е ученичество. Тѣзи идеи да ги изхвърлите изъ вашитѣ глави. Азъ искамъ отъ васъ жертвя за Бога абсолютно безкористни. Разбирате ли какво значи абсолютно безкористни? За въ бѫдеще, всички, всички да служите абсолютно безкористно, безъ да очаквате да получите нѣщо. Вие гледате все на първо мѣсто да кацнете и да кажете, че азъ съмъ сега отъ лѣво или отъ дѣсно. Така искаха ученицитѣ на Христа, единъ отъ лѣво да седне, другъ — отъ дѣсно. И слѣдъ 2,000 години пакь сѫщото искаха. По този начинъ не се влиза въ Царството Божие. Вие искате лесно да влѣзете въ Царството Божие. Туй не е окултизъмъ! Та, въ вашето съзнание трѣбва да се роди една идея по-висока. Ако азъ, като учитель, имамъ една цѣль — да ви използувамъ, това не е никакво учителство, това е търговия! Ако азъ не съмъ ви казалъ самата истина, има защо да не я казвамъ. На единъ ученикъ казахъ истината, и два дни плака. И на други нѣкои ако кажа истината, три дни ще плачатъ. Въ тази истина ще научите горчиви работи. Който влѣзе въ Царството Божие, ще му дадатъ най-голѣмитѣ горчивини. Ще ви турятъ въ най-силнитѣ киселини, и ако се разтопявате въ тѣхъ, не сте за Царството Божие. Сега, въ вашето съзнание, вие трѣбва да се приготовлявате. За какво да се приготвите? За ония истини на които Божествениятъ свѣтъ ще ви подложи. И ще ви подложи. Вие сте чудни! Искате да влѣзете въ Царството Божие като гости. Въ Царството Божие гости не искатъ. Онази мома, която ще се жени какво мисли? Очаква ли тя като влѣзе въ новия домъ 3—4 слугини да й служатъ, а тя на столъ да стои и само да се облича? Тъй ли мисли тя? Свекърътъ й на село ще иска тя да се запретне да омеси хлѣбъ, че да видятъ меси ли добрѣ; да сготви, да опере, послѣ на нивата ще отиде да работи. А ние, духовнитѣ хора, мислимъ често... Какво? — Че като отидемъ на небето, ще взематъ китари и ще ни свирятъ и пѣятъ. Ще има свирни, но между свирнитѣ ще има много велики работи, които се вършатъ въ този великъ свѣтъ. И ако вие, съ сегашнитѣ ваши схващания, ако съ сегашнитѣ ваши разбирания мислите да влѣзете въ този свѣтъ, ще се намѣрите въ едно голѣмо противорѣчие. Прѣдставете си, че сте отишли на небето, и сѫ ви дали най-добрата храна, най-добрата музика, най-доброто забавление, и изведнъжъ дойде заповѣдь, кажатъ ти: „Ти ще станешъ сега и ще отидешъ на земята при едипъ голѣмъ грѣшникъ“. Ако се намусишъ, пропадашъ. Не, ти ще станешъ съ радость, и ще отидешъ при този голѣмъ грѣшникъ. Ако васъ ви турятъ да направите нѣщо подобно, ще се намусите, Запримѣръ, нѣкой е седяалъ отъ дѣсната ми страна и ви дигнатъ за нѣшо, ще кажете: „Единъ пѫть въ живота си имахъ случай да седна тука, и ме дигнаха“. Всички ученици тъй мислите. Азъ не казвамъ, че това е лошо, това е хубаво, но въ Божествения свѣтъ се казва, че Богъ може да се прояви навсѣкѫдѣ. Богъ ви изпитва. Вие не знаете кѫдѣ ще се прояви Той и какъ ще се прояви. Вие не знаете това, защото не е въ това, какъ Богъ е почналъ да се проявява, но какъ ще свърши. Прѣдставете си, че азъ ви поканя на гости и ви опека една хубава кокошка, но слѣдъ туй казвамъ: „Хайде сега да се разходимъ около 3—4 часа, и слѣдъ като се върнемъ, ще видимъ, тогава може да ядемъ кокошката“. Какво ще кажете отгорѣ на това? Вие сте гладни, 2—3 дни не сте яли, и слѣдъ като ви поканвамъ на печена кокошка, прѣдлагамъ ви да направимъ една разходка за 2—3 часа. Ще кажете: „Сега ли му е врѣме за разходката?“ Веднага ще ми разкритикувате постѫпката. Ще кажете: „Е, учительтъ!“ Ами ако се укаже, че тази кокошка била болна, ще ви кажа: „Ще я отложимъ, по-добрѣ да се разходимъ, отколкото да ядемъ“. Ако ви поканя въ кѫщи, тя ще ви мирише и ще ви изкушава, затова ви разхождамъ, развождамъ ви надалечъ. Слѣдователно, всички изкушения не сѫ нищо друго, освенъ отвличане от опасноститѣ, които сѫ създадени въ свѣта. Всѣко изкушение е лошо само по себе си, но ако то не се случи, ще стане нѣщо по-голѣмо, нѣщо по-лошо. Туй зло е дошло, за да не се случи нѣщо по-голѣмо. Затуй една българска пословица казва: „Ела зло, че безъ тебе по-злѣ“. Слѣдователно, всички изкушения иматъ за цѣль да ни избавятъ отъ туй голѣмо зло, което виси като ножъ надъ главитѣ ни. Като ученици на тази школа, вие, въ вашето съзнание, трѣбва да имате ясна прѣдстава за ония промѣни, които ставать въ Божествения свѣтъ. Не е важно какво вършатъ хората, а какъ е нареденъ свѣтътъ. Божествениятъ Духъ, който прави тѣзи промѣни, раздава на всички хора, както намѣри за добрѣ. Вие гледайте да разберете Божествения духъ, а не тѣзи малки духове. Проучвайте този дух, който просвѣщава, който раздава нѣщата, който е изворъ на Божествената любовь, носитель на Божията Мѫдрость, носитель на Божията Истина, Правда, Добродѣтель Този Великия Духъ, Него трѣбва да слушате. И ако вие бихте Го слушали, никакъвъ споръ иѣмаше да има. Всички тия спорове, които сега ставатъ, лесно биха се уредили. Азъ онзи день говорихъ на първия класъ за прѣвръщане на енергиитѣ. Прѣдставете си, че дойде нѣкой вашъ приятель и кръвно ви обиди — единъ изпитъ. Наблюдавайте въ единъ мѣсецъ врѣме, за колко минути, дни или седмици ще можете да прѣвърнете тази обида или каква и да е друга обида, и то не само че да не остане нѣкаква слѣда отъ тази обида, но като чуешъ отново да се произнесе тази обида, да се радвашъ, да ти стане приятно. Наблюдавайте слѣдъ колко врѣме може да прѣвърнете тази обида въ приятно чувство. Това е пакъ до силата на съзнанието ви. Ако до единъ мѣсецъ не можете да я прѣвърнете, вие сте далечъ. Тогава минаватъ мѣсецъ, два, три, година, двѣ и повече, и по закона на кармата, слѣдъ много врѣме, всичко минава, заличава Господъ този споменъ, и вие казвате: „Свърши се“. Да, но това не е ученикъ, никакъвъ урокъ той не е научалъ. Добрѣ сте научили урока си, ако слѣдъ като ви обиди нѣкой, въ единъ часъ отгорѣ заличите тази обида. Не само да я заличите, но да обикнете тази дума. Вие имате тази наука. Това е единъ ученикъ, който разбира законитѣ. Вие може ли да го направите? — Можемъ. Христосъ като казва „любете враговетѣ си“, това значи, че обида, казана отъ врага ти, да можешъ да я прѣвърнешъ, защото той, като врагъ, като ти е казалъ тази обида, избавилъ те отъ едно голѣмо зло. Ще се стремите всички да очистите съзнанието си. Сега, на религиозенъ езикъ ще ви кажа сѫщото: Ще се молите на Господа, ще викате Светия Духъ, да приложите Божествения Духъ. Ако въ единъ мѣсецъ една обида не можете съ вашата любовь да я прѣвърнете, вие не сте ученикъ, вашата любовь е слаба, не е Божествена любовь. Въ Божествената любовь, която имате, въ този огънь, трѣбва да се топятъ всички елементи. Сега, нѣкои може да въздишатъ. Ученикътъ не може да въздиша. Той ще въздиша, но ще каже: „Охъ, охъ“. Не, не, ще — вѫздиша, но ще каже: „Охъ, охъ“! Не не, ще работишъ. Днесъ „охъ“, утрѣ „охъ“, и най-послѣ ще каже: „А разбрахъ сега, нѣма повече „охъ“, задачата е решена“. Азъ не се сърдя, че нѣкой пѫть казвате „охъ“, но гледамъ, като казвате „охъ“ работите ли. Като казвате „охъ“ и не работите, казвамъ: „Тази работа съ „охъ“ нѣма да се разрѣши. Ако не вземете този методъ, който ви давамъ тази вечерь, ще губите врѣмето си, т, е. може да свършите по-късно школата си, защото има при мене нѣкои ученици, които отъ 15 години повтарятъ този класъ и казватъ: „Учителю, кажи ни нѣщо повече!“ Като имъ дамъ по-сложна задача, тѣ казватъ: „Не е по силитѣ ни“. Тогава какъ искате да минете въ по-горенъ класъ? Сега, не казвамъ, че азъ искамъ това, но казвамъ, че въ тази школа всичко е опрѣдѣлено, необходимо е. Да любишъ, това не е една привилегия, това е една необходимость. Да бѫдешъ мѫдъръ, това не е една привилегия, това е една необходимость. Да бѫдешъ истинолюбивъ, това не е една привилегия, това е една необходимость. Да бѫдешъ милостивъ, това не е една привилегия, това е една необходимость. Нѣма да кажешъ: „Не мога“. Не, не, ще се подчинишъ, и нищо повече. Това е една необхоеимость. Не се ли подчинишъ на тази необходимость, очаква те смърть. Ама защо трѣбва да любишъ? Не любишъ ли, нѣма животъ. Ако любишъ, има животъ; ако не любишъ, нѣма животъ. Ако не придобиешъ тази мѫдростъ, условията на този животъ нѣма да се проявятъ. Тъй щото, като говоримъ за любовьта, като говоримъ за мѫдростьта, за правдата, за истината, ние подразбираме необходимостьта на Божествения животъ. Нѣма да казвашъ „защо“, но ще кажешъ: „Азъ трѣбва да любя, азъ трѣбва да бѫда уменъ, правдивъ, истинолюбивъ, това е необходимость, това е Божествено, наложено ни е, нѣма изключения. Тъй трѣбва да мислите. Казва нѣкой: „Защо трѣбва да любимъ“. Необходимо е да любишъ. Ама защо да го любимъ, лошъ е? Необходимо е. „Ама той е такъвъ“. Необходимо е. Разбирате ли? Волята Божия е такава, Разбирате ли какво е волята Божия? Ако не й се подчинишъ, тя помита всичко; ако й се подчинишъ, спира. Богъ нѣма да се подчини на едни дѣтински своеволия, нѣма да ти дава отговоръ за какво и защо — ни най-малко! Трѣбва да знаешъ необходимо е. Защо трѣбва да любя? — Необходимо е. Защо трѣбва да бѫда уменъ? — Необходимо е. Тъй трѣбва да мислите. И въ вашето съзнапие трѣбва да легнатъ веднъжъ за винаги тѣзи нѣща, и то не само у васъ, но тъй ще проповѣдвате и на другитѣ. Ами какво учите вие? Ще кажете: „Необходвмо е да любишъ“. Какво учите друго! — Необходимо е да имашъ мѫдрость. Друго! — Да не правишъ глупави работи, Друго какво учите? — Необходимо е да учишъ истината. Това е нашето учение! Необходимо е значи! Но нѣма да кажете: „Може но, когато имаме разположение“. Не, ще любишъ, и нищо повече. Никакво разположение, но по заповѣдь. Необходимо е, и нищо повече. Ще се подчинишъ. Откажешъ ли, всичко е свършено. И сега, всичкитѣ страдания въ свѣта не сѫ нищо друго, освѣнъ това, че невидимиятъ свѣтъ иска да вразуми хората, че необходимо е, много нѣща сѫ необходими. Туй сега е разумната страна на въпроса, какъ стои той отъ окултното гледище. Щомъ всичко това е необходимо отъ Божествено гледище, необходимитѣ нѣща най-лесно се изпълняватъ. Необходимо е да ядешъ. Мѫчно ли е да ядешъ? Не, лесно е. Необходимо е да пиешъ вода. Мѫчно ли е да пиешъ вода? Не, най-лесното е. Глътка по глътка, ще свършишъ. Дигни чашата на страна. Тия сѫ най-леснитѣ нѣща. Сега, тия спорове, които често произтичатъ между васъ, тѣ произтичатъ отъ това, че има други сѫщества въ свѣта, които чрѣзъ своитѣ мисли затъмнѣватъ съзнанието на човѣка. Често съзнанието на човѣка потъмнѣва и той не може да прави разлика между една мисъль и друга, между едно чувство и друго. Казва: „Азъ тъй мисля“. Другиятъ: „А пъкъ азъ тъй мисля“. Да се разберемъ! Нѣма какво да се разбираме. Въ любввьта нѣма противорѣчия, но необходимо е да любишъ. Ще кажешъ: „Ама какъ, какъ ще любя?“ Ще ви приведа единъ примѣръ: Когато се излюпятъ онѣзи малки юрдеченца, майка имъ дава ли имъ уроци какъ да плаватъ? Още като се излюпи, то знае какъ да плава, Майка имъ учи ли ги какъ да кълватъ? — Тѣ знаятъ какъ да кълватъ още щомъ се излюпятъ. И на васъ казвамъ: „Вие като излѣзете отъ вашето яйце ще знаете какъ да кълвете и да плавате“. Ако ми кажете, че не знаете, ще ви кажа, че искате да ме забавлявате. Тъй седи въпроса. Азъ ви говоря за една истина, която дълбоко е вложена въ вашата душа, и вие може да я знаете. Както пиленцето може да кълве, и юрдечето знае да плава още щомъ се излюпятъ, така и вие знаете. Юрдечката майка казва: „Клокъ, клокъ“. Прѣведенъ този езикъ значи: Ще работишъ тъй, както е написано вѫтрѣ въ тебе. Дойде юрдеченцето до водатата, и майката казва: „Квакъ-квакъ“. То значи: Тъй както е писано въ тази Божествена книга, тъй ще плавашъ. Вие ще ме питате какъ да любимъ. Азъ ще кажа; „Квакъ-квакъ — тъй както е писано въ Божествената книга“. Нѣма никакъвъ споръ. Ще отворишъ книгата, ще прочетешъ. Спрѣшъ ли ме и разсъждавашъ философски, нѣма да влѣзешъ въ водата. И тъй, вложете мисъльта, че основнитѣ Божествени мисли, идеи сѫ вложени, написани въ тази Божествена книга, и всѣки може да чете отъ нея, стига да иска да чете, стига да слуша. Я наблюдавайте пиленцата, юрдеченцата, като чуятъ гласа на майка си: Кѫтъ-кѫтъ — всички пиленца се събиратъ, слушатъ, подчиняватъ й се. Като ги повика, всички отиватъ. Е хубаво, когато Господъ ви вика, а вие не слушате, ще изгубите. Слѣдъ като майка ви, която е поставена да ви вика, извиква клокъ-клокъ, а васъ ви нѣма, не загубвате ли? Като ви каже кѫтъ-кѫтъ, и вие закѫснѣете 1—2 минути, всичко е опапано. Казвате: „Има врѣме, за въ бѫдеще“. Нѣма врѣме, всичко е опрѣдѣлено. Туй пиленце не може да се отдалечи на голѣмо разстояние отъ майка си. То може да се отдалечи на разстояние само 1 крачка, двѣ, 10, 15 крачки, но не може да се отдалечи на 100 крачки или повече. Отдалечили се повече, то изгубва майка си. И ние, въ нашето съзнание, не може да се отдалечаваме отъ Бога. Вие казвате: „А азъ ще се отдалеча отъ Бога“. Да, но далечъ като отидешъ, като каже майка ти „кѫтъ-кѫтъ“, нѣма да чуешъ. Въ нашето съзнание ще бѫдемъ на такава дистанция, на такова разстояние отъ свѣта, че щомъ сме при тѣзи Божествени условия, като чуемъ какво казва Духътъ, какво казва майка ни, веднага да чуемъ и изпълнимъ каквото казва, да изпълнимъ волята й. За послѣдствията не мислете, защото въ необходимостьте всичко е за добро. Свърши се въ 9 ч. безъ 10. Тайна молитва!

От единичното издание "Живитѣ сили въ природата" Лекции на общия окултенъ класъ, 1-ва година (1922), Пѫрво издание София, 1922 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Живитѣ сили въ природата 21 школна лекция на общия окултенъ класъ, 20 юли 1922 г., четвъртъкъ, в Чамъ-Кория, (Горското у-ще). (поради липса на първата страница от сканираната брошурка – текстът в зелено е добавен от новия правопис) Следующата седмица имате ли тема? – Не. Най-добрият метод за възпитание на волята. Това ще бъде темата ви. Какъв метод ще представите. Живите сили в природата Ние ще ги разделим на 4 категории: несъзнателни, подсъзнателни, съзнателни и самосъзнателни. Несъзнателни са тези в минералите, подсъзнателни – растенията, съзнателни – в животните, а самосъзнателни – в човека. Несъзнателните сили в природата действуват чрез скъпоценните камъни. У всинца ви се заражда едно желание, една обич да носите тия камъни, да използувате техните сили, да знаете важните причини защо и за какво? Когато ние говорим за несъзнателните сили, подразбираме, че техните отношения са далечни, т. е. нямат никакви прями връзки с човешкия живот. Един минерал седи далеч от живота; по някой път вие го използувате да го носите на ръката си като един скъпоценен камък. Т. е. може да кажем, той като една случайност е вътре в живота. Сега, разбира се, живата природа иска да въздѣйствува на човѣшкото съзнание, тия камъни съ силата си да въздѣйствуватъ на човѣка. И може да кажемъ, че тия сили, тия несъзнателни сили, носятъ по-голѣмъ запас отъ енергии, тѣ харчатъ по-малко. Въ планинскитѣ мѣста, въ тия канари е складирана грамадна енергия за бѫдащето развитие на земята. Тия канари трѣбва да се разтрошатъ на малки парчета чрѣзъ триене, да стане излѫчване, и тогава да дойдатъ до втората фаза, да влѣзнать въ разтителното царство. Тия несъзнателни сили въ природата иматъ връзка съ нашата костна система. И често, може би за бѫдаще скѫпоцѣннитѣ камъни ще се употрѣбяватъ като едно възпитателно срѣдство, въ нѣкое отношение, на човѣшкия умъ. Виждаме, въ откровението се говори за единъ градъ направенъ отъ скѫпоцѣнни камъни, отъ много скѫпоцѣнни камъни. То е за да въздѣйствуватъ на човѣшкото въображение, понеже тия кристали служатъ за по-правилно прѣчупване на свѣтлината и прѣнасянето й въ човѣшкия умъ. За туй е хубаво нѣкой отъ васъ да изучава скѫпоцѣннитѣ камъни. Скѫпоцѣннитѣ камъни разбира се, иматъ влияние отъ духовния свѣтъ, свързани сѫ съ него. Кристализирането на тия скѫпоцѣнни камъни въ разни форми, показва, че върху тѣхъ работи единъ разуменъ принципъ. Запримѣръ, ако извѣстенъ писатель има нѣкой диамантъ, като погледне диаманта ще сложи мислитѣ си по единъ начинъ. Ако има единъ скѫпоцѣненъ камъкъ съ цвѣтъ зеленикавъ — изумрудъ или синкавъ — сапфиръ, и той до извѣстна степень ще укаже влияние върху неговата мисъль. Сега, разбира се, окултното гледище за скѫпоцѣннитѣ камъни, не е както това на съврѣменната наука. Окултната наука твърди, че скѫпоцѣннитѣ камъни, това сѫ плодове. Тѣ растатъ и се развиватъ тъй, както плодоветѣ въ земята. И може да кажемъ, че тѣ на земята сѫ най-високото изложение на менталното поле или тѣ сѫ сѫщества, които живѣятъ въ менталното поле, и изразяватъ своята дѣятелность на земята чрѣзъ скѫпоцѣннитѣ камъни. И който може да чете, върху тѣхъ ще намѣри много знания. Тамъ има много знание вложено. Въ тия скѫпоцѣнни камъни има много работи написани. Обаче онзи, който иска да се занимава, той трѣбва да владѣе акашовитѣ книги, той трѣбва да е развивалъ онѣзи центрове за ясновидство, да разбира съчетанието на тия камъни. Слѣдователно, практическото приложение на тия сили е влиянието имъ върху костната система. Ако вие имате нѣкакъвъ недъгъ въ вашата костна система, вие проучете скѫпоцѣннитѣ камъни, прѣкарайте ги прѣз ума си, прѣкарайте разнитѣ родове свѣтлина прѣзъ ума си, тѣ ще укажатъ най-цѣлебно влияние върху организъма ви, особено върху коститѣ. Туй практикуватъ и въ народа, турятъ тия камъчета по главата на дѣцата, да ги не хваща уроки. За да не се изгубватъ, ще имъ турнатъ нѣкои камъчета на шапката. Скѫпоцѣннитѣ камъни всѣкога привличатъ тия несъзнателни сили, тѣ ги контролиратъ. Азъ подразбирамъ подъ думата „несъзнателни сили“, тия сили, които нѣматъ моралъ, защото има въ свѣта извѣстни окултни сили, въ които нѣма моралъ. И тѣ сѫ живи сили, и когато вие попаднете подъ тѣхното влияние, тѣ може да извършатъ съ васъ всичко. Запримѣръ, ако нѣкой отъ васъ излѣе малко отъ сѣрната киселина върху тѣлото ви, тя нѣма да ви пита, дали е право да разлага, да разяжда, тя ще покаже своята реакция. Подсъзнателнитѣ сили сѫ свързани съ растителното царство, съ растенията, и тамъ захваща сегашниятъ животъ на човѣка. Съ подсъзнателния животъ започва неговото значение, тѣлото, сегашното физическо тѣло се е сформирувало. Слѣдователно, сега въ свѣта, най-голѣмо влияние упражняватъ върху насъ растенията. Какво е практическото приложение на растенията? Всѣкога трѣбва да обичате горитѣ. Това е първото нѣщо. Щомъ обичашъ горитѣ, тѣ сѫ въ връзка съ тия подсъзнателни сили, а тѣ сѫ необходими за физическото ви тѣло, Всичкитѣ растения, това сѫ единъ складъ въ природата, отъ дѣто човѣкъ може да черпи. Не само това, не е нужно само човѣкъ да бѫде между дърветата, но трѣбва да се научи да ги обича. Това е едно отъ срѣдствата при възпитанието. Обичь къмъ дърветата, това е една връзка съ тѣхъ, за да може тѣ да ни помагатъ, Като влизаме сега въ съзнателнитѣ сили, отиваме при животнитѣ. Тамъ трѣбва да бѫдемъ по-внимателни. Отъ животнитѣ сме научили много хубави работи, но и много лоши работи. Отъ вола сме научили трудолюбието, отъ вълка сме научили свирепостьта, отъ овцата сме научили кротостьта и смирението, отъ мечката сме научили непримиримостьта въ жьвота. Мечката е много непримирима въ живота. Всички укротители на животни признаватъ, че мечката, веднажъ убидена, тя не забравя, всѣкога ще си отмѫсти, непримирима е тя, дълго врѣме помни. У мечката силно сѫ развити астралнитѣ чувства. Сега, обичьта къмъ растенията запримѣръ, единъ окултенъ ученикъ трѣбва да я изрази, като се заеме да обработва нѣкои отъ овощията: крушата, ябълката, черешата, сливата, или други нѣкои. Тѣ въобще упражняватъ силно влияние, затова непрѣменно въ двора си трѣбва да имате овощия. Послѣ хубаво е, като се намирате въ Чамъ-Курия между боровитѣ дървета. Тѣ упражняватъ отлично влияние върху духовния стремежъ на човѣка. Та, вие излизайте често, разговаряйте се съ бороветѣ, да ви дадатъ този стремежъ. Като възлиза тъй нагорѣ, той е остъръ, безкористенъ. Вземете друго нѣкое дърво, букъ или яворъ, тѣ като се намиратъ между бороветѣ, минаватъ като борове, приспособяватъ се, но като излѣзнатъ, веднага искатъ да обладаватъ, когато борътъ взима най-малкото пространство, нѣма егоизъмъ у него. И послѣ, друго характерно нѣщо въ бора: веднѫжъ като се счупи вѫрха му отгорѣ, той не расте повече. Тъй, борътъ ни показва у човѣка всичкия духовенъ стремехъ. Това сѫ духовнитѣ чувства: осакатятъ ли се тѣ, всичкото друго растене у човѣка прѣстава. Та, окултнитѣ ученици трѣбва да даватъ прѣдимство на своитѣ духовни чувства, тѣ да растатъ. Тогава всичко у тѣхъ може да расте. Та хубаво е често да посѣщавате тия мѣста, да разглеждате бороветѣ, да ги изслѣдавате, да приемате малко енергия и разположение отъ тѣхъ, които да ви служатъ за прѣзъ годината, да ви даватъ импулсъ, защото при сегашния животъ ние се демагнетизираме. Всеки день тревоги, тревоги, докато човѣкъ се демагнетизира, и не може да мисли, и нѣма разположение. Сега, мнозина отъ васъ, толкова врѣме какъ живѣете тукь, а съ бороветѣ не сте правили опитъ да поговорите малко. А болниятъ може да иде малко при нѣкой боръ, да се облѣгне съ гърба си на него да помисли заради него. Боровитѣ дървета упражняватъ отлично влияние. Животнитѣ тъй сѫщо. Каквото животно човѣкъ обича, той е въ състояние да възприеме качествата на туй животно, влияе се, понеже съзнателнитѣ сили, като минаватъ прѣзъ животнитѣ, тѣ внасят и добри и лоши качества. Запримѣръ, отъ котката може да научишъ чистотата, но сѫщеврѣменно може да научишь тази алчность, тя нѣма търпѣние да очисти жертвата си, много нечиста е, отъ лакомство изяжда мишката съ козината. Значи, отъ котката може да научишъ чистотата, да бѫдешъ пъргавъ, но може да имашъ и обратнитѣ качества — да се хранипь нечисто. Има духовни хора, на които не имъ трѣбва много чистота. Тѣ казватъ: „Да си напълнимъ стомаха, та каквото и да е яденето“. Тъй казва и котката. Не! Вземете запримѣръ магарето, отъ него може да научите една много добра черта; какъ да избирате водата. Вие не може да накарате магарето да пие нечиста вода. Колкото за водата, то знае да избира, но дойде ли до храната, и то яде нечисто. Сега всичкитѣ животни, като кучето, котката, лисицата, мечката, вълка и т. н., всѣкога упражняватъ влияние върху хората. И отъ астралниятъ свѣтъ често си служатъ съ тия форми. Когато вие спите, въ врѣме на сънь тѣ ви ги прѣдставятъ. Запримеръ, вие искате да знаете нѣкой човѣкъ какъвъ е, искате да вършите търговия съ него, сънувате вълкъ. Значи, този човѣкъ, съ когото искате да направите търговия, той има характера на вълка. Или, ако сънувате волъ, конь, туй показва характера на човѣка, и отъ туй ще сѫдите. Отъ невидимия свѣтъ всѣкога уподобяватъ хората съ извѣстни символи. Единъ символъ на животно, не е лошъ, той означава извѣстна Божествена идея или въ положителна или въ отрицателна форма. Сега, когато мислито за вълка, вие може да го вземете въ негативенъ смисъль, да бѫдете къмъ злото тъй непримирими, както вълка е непримиримъ къмъ овцата, т. е. както той има жестоко отвръщение къмъ овцата, тъй и вие да имате отвращение къмъ злото. Така може да разберете силата на вълка въ туй отношение, въ отрицателенъ смисъль може да използувате неговата сила. Ако не знаете този законъ, веднага на вълка ще внесе въ васъ жестокость и грубость. И всичкитѣ животни, птици, упражняватъ извѣстно влияние, достатъчно силно влияние. Сега, не трѣбва да идете до нѣкоя крайность, колективно влияятъ. Цѣло едно плѣме отъ котки упражняватъ влияние. И тъй, ако искате да знаете какви сили дѣйствуватъ, ще видите за кое животно, или за коя птица мислите повече. И ще си направите диагноза, какви сили функциониратъ въ васъ. И въ окултната наука има извѣстни системи. Да кажемъ имате сили отъ съзнателнатѣ сили, отъ животински видъ. Тогава ще прѣкарате други форми, като формитѣ на нѣкоя овца, или волъ, или конь, за да противодѣйствувате на лошото влияние на други форми. Ще вложите форми на животни, съ положителни черти, които да противодѣйствуватъ на тия съ отрицателни чърти. Силитѣ на животнитѣ може да се раздѣлятъ на 2 лагера, на положителенъ и отрицателенъ или разрушающи и съграждающи. И за туй, за въ бѫдаще, когато се разучаватъ животнитѣ, колко ще е интересно, когато единъ учитель, като прѣподава на ученицитѣ си зоологията ще може да имъ обясни кои сили какво влияние упражняватъ върху хората. Той ще трѣбва да знае туй, та като разправя за вълка, сѫщеврѣменно трѣбва да разправя и за овцата. И като разправя за мечката да види кое е противоположното на характера въ мечката. Тъй, въ умоветѣ на дѣцата ще седатъ двѣ противоположни форми, а сега учительтъ прѣдава само за вълка, и вслѣдствие на това не може да има туй окултно възпитание, а за въ бѫдаще то ще се измѣни, контрасти тогава ще има. При изучаване на растенията сѫщо така ще има такива контрасти. Сега, когато дойдемъ до самосъзнателнитѣ сили, подразбираме човѣка въ всичкитѣ негови проявления. Съ самосъзнанието и свърхсъзнанието започва човѣшкото царство. Като срѣщнете единъ човѣкъ трѣбва да различавате какво прѣодолява у него: физическото, астралното или умственото. Въ него ума ли умъ, прѣвишава ли сърцето или волята. Ако вие имате 10 души приятели, въ които прѣодолява физиката, тѣ сѫ въ състояние да ви осакатятъ, съвсѣмъ може да се извратите. Слѣдователно, ако имате единъ приятель, у когото прѣодолява физическото, непрѣменно на него ще турите въ противовѣсъ умствено. Ще имате единъ умственъ принципъ, който да противодѣйствува на физическото. И за туй въ групирането на приятели трѣбва да ги нареждате единъ, у когото да прѣодолява тѣлото, у другъ — сърцето и у трети — ума. Послѣ пакъ: тѣлото, сърцето, ума. Ако имате такива приятели, тогава работата върви хармонично. Защото еднообразието не е хубаво. Всички да бѫдатъ само умствени не е добрѣ. Азъ не искамъ всички да се прѣвърнете само на умствени типове. Не! Защото ако станете умственъ типъ, съвсѣмъ ще изтънѣете и остарѣете, ще остане само нервната система, и тъй, съвсѣмъ сухи ще останете. Ако прѣодолява у васъ физическото, ще се прѣвърнете на кости и мускули. Ако прѣодоляватъ чувствата, вие ще замязате на буренца. Защото, когато прѣодоляватъ у нѣкого чувствата, тѣ развиватъ у него апетитъ и този апетитъ може да се изрази въ ядене и пиене. Това е чисто астрално желание. А физическиятъ животъ се изразява въ активность, то е животътъ на човѣка, и всички хора, които иматъ физически хатактеръ, тѣ сѫ постоянно въ движение. А онзи, у когото прѣодолява сърцето въ своитѣ низши прояви, ако се подчинява желание за ядене и пиене, цѣлиятъ животъ ще бѫде заетъ съ какво да ядемъ и какво да пиемъ. Отъ единия край на живота до другия само за ядене въпросъ ще бѫде. И за туй трѣбва съвсѣмъ да се смѣнятъ проявитѣ ни. Ако работите 2 часа физически трудъ, веднага часъ и половина трѣбва да дойде работа на сърцето, послѣ на ума. Туй е правило, тъй трѣбва да бѫде възпитанието. За сега, почти несъзнателно пакъ се уравновѣсяватъ тия енергии, само че не даватъ добри резултати. Извѣстни хора ставать само умствени типове, имаме отдѣлни типове, като на сърцето или на волята, а има още и балансирани типове. Човѣкъ съзнателно въ себе си трѣбва да балансира енергията, физическата въ астрална, астралната въ умствена и послѣ обратното. Мързелътъ е единъ признакъ — за работа на физическитѣ сили. Лакомството е единъ признак — надмощие на сърдечнитѣ силн. Той може да не яде, но умътъ му е заетъ само съ мисъль да ядене. Въ ума му седатъ само ядене и пиене, сладкиши, сиропи и др. И такъвъ човѣкъ, каквото и да работи, нищо не излиза. Сега, когато дойдемъ до окултната наука, яденето ще го съединимъ. Яденето има форма, и въ него има наука, Чрѣзъ яденето възпитаватъ хората. Ако храните човѣка една седмица само съ каша, втората седмица съ ябълки, третата — сливи, четвъртата — съ череши, и ако знаете какъ да ги сбирате отъ дърветата, вие ще въздѣйствувате по единъ разуменъ начинъ върху характера му. Сега, вегетарианската храна се употрѣбява, но нѣма окултни резултати. Азъ бихъ ви показалъ начинъ, какъ да се запознаете най-първо тукъ въ Чамъ-Курия съ канаритѣ, да ги разгледвате, да ги проучавате. Съ колко канари има да се запознаете! Слѣдъ туй, да изучите бороветѣ, да се занимаете да проучите боровинкитѣ. Знаете ли какво прѣдставляватъ боровинкитѣ за тѣзи, които иматъ слабъ стомахъ! Като ги употрѣбяватъ, по този начинъ ще имъ се поправи стомаха. Най-послѣ постарайте се да намѣрите кое е най-красивото мѣсто на Чамъ-Курия, то ще произведе красиво съчетание. То ще засегне вашия уиъ, тъй щото ще извлечете отъ курорта едно благословение. Само по този начинъ ще го имате, друго-яче, само ще бѫдете на курортъ, и каквото сте придобили, ще го изхарчите и слѣдъ 3 — 4 мѣсеца. пакъ ще бѫдете бѣдни. Та може ли нашитѣ разходи така да се използуватъ, че ние постепенно да навлизаме въ природата? И много работи трѣбва да се забравятъ, много официалности трѣбва да се забравятъ. Като дохождате въ такъвъ единъ курортъ, трѣбва да забравите малко хората. Сега ще направите една диверсия въ ума си, ще изучите сами бороветѣ, характера имъ, голѣмината имъ, на день да сте посѣтили 40 — 50 бора, да ги разгледате, да ги проучите, да направите едно запознанство съ тѣхъ, да ги считате като приятели, съ които сте се срѣщали като живи хора, и тѣ, като влѣзнатъ въ ума ви, ще дадатъ едно ново настроение, и като се върнете въ града да сте обновени. Не се страхувайте, че може да се очуждите отъ живота. Послѣ въ Чамъ-Курия може да се заинтересувате отъ това, какви животни живѣятъ тукъ повече. — Катерички, сърни, диви кози. Да се яви желание да видите една дива коза, и тя да даде подвижность въ вашия умъ. Ако срѣщнете мечка, и то е хубаво. Мечката не е толкова лоша, тя е добра, мечката приятелски върви, само че е страшно тъй като я срещнешъ. Туй е необходимо за ученицитѣ на окултната школа, понеже животътъ е такъвъ; че ние изгубваме най-важнитѣ сили, съ които може да си служимъ, изгубва се равновѣсието въ насъ. Запримѣръ, ако ние постоянно говоримъ за духовното, има опасность да стане еднообразенъ живота ни. Въ живота има единъ законъ, че най-хубавитѣ нѣща, ако се прѣповтарятъ много пѫти, развалятъ се. Много евангелски пѣсни сѫ се развалили само за това. Умрѣ нѣкой, тѣ пѣятъ тази пѣсень, и тя се разваля. На умрѣли хора не пѣйте пѣсни! Вие го заровете безъ пѣсень, че като се изминатъ 2 — 3 седмици, извънка гроба изпѣйте му тази пѣсень. И колкото пѫти изпѣете тази пѣсень на гроба, послѣ, като я пѣете, отново си спомняте за гроба, а туй не трѣбва. А като замине нѣкой между насъ, нѣкой отъ приятелитѣ нека го придружатъ до гроба, и нищо повече. Азъ не позволявамъ нито една отъ моитѣ пѣсни да се пѣе на гроба на нѣкои приятели. И който изпѣе една пѣсень на гроба на нѣкой умрѣлъ, той е извънъ школата. Не, не, у насъ пѣсень нѣма — ще го занесемъ на гроба тихичко и мълкомъ, ще му пожелаемъ „добъръ пѫть“, а ще му пѣемъ едва слѣдъ единъ мѣсецъ. Ние за гроба нѣма да мислимъ, на гробища нѣма защо да пѣемъ. Тъй щото отъ нашитѣ пѣсни нѣма да употрѣбите нито една за умрѣли, други пѣсни може да употрѣбите, но да не пѣете „Зора се чудна зазорява“. Никаква зора не се зазорява. (Когато е боленъ да не пѣемъ ли на болния?) Когато е боленъ — молитва, молитва, а болния самъ да пѣе. Пѣе ли той, пѣй и ти съ него; болниятъ не пѣе ли, не му пѣй и ти. Ще се отличаваме отъ другитѣ: у насъ за умрѣли хора поменъ не правимъ; за живитѣ ще правимъ, а за умрѣлитѣ нѣма. За живитѣ ще правимъ поменъ всѣки день. И най-първо когато някой умирающъ ни вика и почне да нарежда като умрѣ съ какви дрехи да го облекатъ . . . ние ще повикаме хората отъ свѣта — „Хайде заровете го, той при Бога отива“. Нарежда при кой гробъ да го турнатъ, а той никѫдѣ нѣма да иде, той тука ще остане на земята. И казвамъ: „Ще заровите тѣлото, но ще знаете, че душата не е тѣлото, душата е свободна“. И този, който замннава, трѣбва да знае, че той е живъ, нѣма да седи въ гроба; може би ще поседи тамъ 40 дена, ще се повърти около тѣлото си и послѣ ще се освободи, а може и слѣдъ нѣколко дни да замине. Но когато нѣкой замине, направете една тайна молитва, всички да му пожелаете „добъръ пѫть“, но никакви пѣсни! Смъртьта е нѣщо тържествено! Този животъ е умрѣлъ, нѣма какво да му пѣемъ, той иска миръ и спокойствие; който заминава, първото нѣщо е, че той иска миръ и спокойствие. Да му даде Богъ Свѣтлина на ума и миръ на душата, за да може, като разгледа живота си да използува погрѣшкитѣ на миналото. Туй ще пазите отъ окултно гледище. Нѣма какво да пѣемъ на умрѣлитѣ. Ако нѣкой нашъ приятель иска да му пѣятъ тогава ще повикаме нѣкой евангелистъ проповѣдникъ, ще му кажемъ: „Вие знаете да пѣете на умрѣли, ще бѫдете толкова добри да го заровите и да му попѣете, а ние ще ви платимъ“. Ако иска нѣкой да му попѣемъ, ще го заровятъ тогава или православнитѣ или евангелиститѣ, защото тѣ пѣятъ на умрѣли. Ако иска съ насъ, ние ще направимъ само една тайна молитва, да му даде Богъ свѣтлина да разбере дълбокия смисъль на небето. И като го изпращаме, нѣма да му пѣемъ, но които го посрѣщатъ тамъ, тѣ ще му пѣятъ по-добрѣ. Ангелитѣ да му пѣятъ! А ние отъ тукъ да го изпращаме съ пѣсни, нѣма защо. Ние не знаемъ каква е работата му. Които изпращатъ съ пѣсни отъ този свѣтъ, не идва, не върви това. По-добрѣ е тамъ да ви посрѣщнатъ съ пѣсни. И тъй, ако нѣкой отъ васъ сѫ готови да заминатъ на онзи свѣтъ, да знаятъ, че щомъ искатъ да имъ пѣятъ, ние ще имь кажемъ да си избератъ, кои евангелски проповедникъ или кой православенъ свещеникъ искатъ да имъ пѣе. Тъй, като окултни ученици, безъ пѣсни ще заминавате отъ този свѣтъ, а горѣ ще ви посрѣщнатъ съ пѣсни. Тамъ ще ви пѣятъ. Послѣ, снощи ви направихъ една малка бѣлѣжка нали? Окултниятъ ученикъ трѣбва да има нѣщо мистично въ характера си! Изгуби ли се тази мистичность, живота става празенъ и безсмисленъ. Ако ние всички станемъ окултни ученици, трѣбва да бѫдемъ слѣпи на погрѣшкитѣ. Азъ забѣлѣзвамъ, че слѣдъ като ви правя бѣлѣжка, всичкитѣ бѣлѣжки, които азъ ви правя, ми костуватъ много скѫпо. Защо да ви правя бѣлѣжки? Мога да оставя другъ да ви направи бѣлѣжка, защото не всѣкога имате мистично настроение на душата си. И като ученици на една окултна школа, едно правило ще пазите, ако искате да завършите отношенията си правилно: всѣки единъ ще намѣри една добра черта въ другия и ще я държи въ ума си, и тогава той ще те обикне. И ако той намѣри у тебе една добра черта, и ти ще го обикнешъ. А сега, вие като се срѣщнете, търсите си най-лошите черти, и ги държите въ ума си. И тогава, започвате да се молите, ходите въ окултната школа, но понеже сте избрали най-лошата страна, слѣдъ като сте свършили молитвата, вие ужъ мислите добро за Ивана, Драгана, Петка, но изпъкне лошата му черта, и веднага развали твоето настроение придобито отъ мисъльта за добрата черта. А вие окултнитѣ ученици, за да пазите характера си едно правило трѣбва да знаете за законъ: да си намѣрите една добра черта. Всѣки единъ отъ васъ има една добра черта. Намѣрете тѣзи добри черти помежду си и дръжте ги въ ума си. Само така ще може да си помагате, и Господъ ще ви помага, и ангелвтѣ ще ви помагатъ и свѣтиитѣ ще ви помагатъ. Азъ ще приведа единъ примѣръ: Казахъ на една сестра, на една отъ ученичкитѣ: Кажи на еди-коя си сестра това и това. Тази сестра й казала, а онази другата й отговорила: Защо Учительтъ не каже на мене направо, а казва на другь? Какво азъ съмъ казалъ, тя не иска да го изпълни, а се занимава съ посторонни работи. Чрѣзъ когото и да е казано, трѣбва да се изпълни. Казвамъ й: Не стойте на туй мѣсто! Не питайте защо, не стойте и не мислете, че дѣто азъ живѣя е много добрѣ да живѣете и вие. Но моето мѣсто е много опасно, при мене, който живѣе, той трѣбва да бѫде герой. Ама Учительтъ нѣма ли да ни пази? Азъ съмъ на бойното поле, и който дойде тамъ, трѣбва да има смѣлостьта да издържи тия гранати. Азъ искамъ да ви туря на тила — отъ задъ, далечъ. И при това, пазете се отъ едно заблуждение: не е физическото сближение, което сближава хората. Сближението е въ тѣхнитѣ души. Когато тѣхнитѣ души вибриратъ еднакво, и когато Божията Любовъ прониква еднакво, тия души може да се разбератъ. Запримѣръ, азъ забѣлѣзвамъ, какъ нѣкои отъ ученицитѣ развалятъ доброто настроение у другитѣ, като се скарвать. Слънцето оплаква ли се на нась? То си грѣе, обаче нѣкой пѫть облакъ ще дойде, и ще изопачи свѣтлината му. За примѣръ, азъ дойдохъ между васъ, говорихъ за нѣкои прѣдмети. Таманъ имате добро настроение, дойдатъ двама, скарватъ се, направятъ облаци. И въ края на краищата оставатъ тия двама, които се скарали. И всички ученици заминаватъ и тѣ си приказватъ: „Петко и Драганъ и Стоянъ право е казалъ“. Какво възпитание може да има въ това? Та, първото нѣщо: ученицитѣ на окултната школа трѣбва да бѫдатъ послушни, абсолютно послушни. Каже ли му се нѣщо, да го изпълни. Ама ще каже: Духътъ му казалъ. Кой Духъ? Божествениятъ Духъ е Духъ на смирение, мѫдрость, правда, истина. Той е Духъ, който заема всѣкога послѣдно мѣсто, той не заповѣдва, кѫдѣто иде, послѣденъ ще бѫде. Готовъ е да услужи на бѣдни. И този, у когото Духътъ работи, той послѣденъ ще седне на трапезата. Седне ли пръвъ, тамъ Духътъ Божий не е. Тъй го зная азъ. Та, когато дойдемъ до окултнитѣ сили, ще се пазите, ако искате да се обновите. Ще гледате туй самосъзнание, да изпълнява Волята Божия и правилно, и след туй да провѣрявате какъ вашитѣ влияния въздѣйствуватъ на окрѫжающитѣ. Азъ като правя бѣлѣжки нѣкому, всѣка моя бѣлѣжка не само не трѣбва да прѣвърже раната, но искамъ да видя тази моя прѣвръзка полза принесла ли е? Ако на 10 души направя прѣвръзка, и положението се влоши, по-добрѣ ранитѣ да седат непрѣвързани. Ако не можешъ да направишъ доброто, остави другъ нѣкой да го направи. Та искам, ония правила, които ви давамъ сега, прилагайте ги постоянно. Азъ ще ви дамъ още други правила. Изведнажъ светии нѣма да станете. Защото за светия се изисква не единъ животъ, много животи, то е съвършенство, не е законъ за спасение. Трѣбва да почне човѣкъ да вибрира тъй че въ даденъ моментъ да се досѣща самъ какъ да извърши Волята Божия. Святъ човѣкъ разбирамъ човѣкъ съ опитност, съзнание, който знае какъ да помогне, а не само името да носи. Такъвъ единъ човѣкъ е пъленъ съ знание, съ всички добродѣтели, и той всѣкога върши волята Божия. Сега, ние се приготовляваме да бѫдемъ силни, да помагаме на великото дѣло. Казвамъ: Шестата раса иде! Шестата раса като дойде, вие трѣбва да имате знание, и туй знание сега ще го придобиете. Та, сега първото нѣщо: Ще намѣрите една добра черта въ себе си. Само за себе си ще намѣрите една добра черта, която Господь е вложилъ. Защото, да кажемъ, че сме много лоши, това е крайность, и да кажемъ, че сме много добри, и това е крайность. Ако кажемъ, че сме лоши, значи, че не сме приложили — Богъ в насъ е добъръ. И туй добрѣ ще го съзнаемъ, и ще благодаримъ на Бога за това, което сме. Ти направишъ една погрѣшка, но послѣ у тебе сънанието плаче, моли се разкайва се, ти кажи: Азъ благодаря на Бога, че имамъ тази добра черта, — съзнанието. Ако азъ нѣмахъ тази черта, какво щѣше да бѫде положението ми? Значи като направя една погрѣшка, имамъ една добра черта, че съзнавамъ, и скоро поправямъ погрѣшката си. Послѣ, нѣкой човѣкъ срѣщне нѣкой бѣденъ, веднага се смили сърцето му. И по това може да познае, че има нѣщо добро въ себе си. И като казвамъ, да намираме добрата си черта, така ние ще може да имаме просторъ на Духа. Ние трѣбва да се подчиняваме на Божия Духъ. И тъй, като използувате тия сили вѫтрѣ въ природата, и като дойдете въ човѣка, ако искате да се образуватъ въ васъ приятелски отношения за въ бѫдаще, ще търсите вѫтрѣ въ приятели и неприятели една добра черта, която да поставите въ ума си. Туй е едно доста трудно изкуство, но едно отлично изкуство, сега, ще бѫдете окултни ученици, ще учите всичко, ще бѫдете смѣли и рѣшителни! Когато ви се правятъ бѣлѣжки, нѣма да се сърдитѣ; когато ви изобличаватъ, ще прѣнасяте съ търпѣние, когато ви сполети каквото и да е нещастие, на всичко ще гледате само добрата страна! И блаженъ е човѣкътъ, комуто правите бѣлѣжки. Остава ли го Господь. ... И Писанието казва: „Онѣзи, които Господь не изобличава и не паказва, тѣ на кривъ пѫть вървятъ“. Не мислете, че е нѣщо приятно, че можешъ да направишъ бѣлѣжка на единъ човѣкъ. Изобличишъ единъ човѣкъ, спечелвашъ ли нещо? Нищо! Ти като се върнешъ дома си, ще имашъ тревога съ себе си, нищо повече! Нѣкой казва да изобличавалъ. Да изобличавамъ кого и да е, азъ всѣкога считам това, че е все едно да правишъ операция, и като се върнешъ, все ще има смрадъ и дълго врѣме трѣбва да миешъ рѫцѣтѣ си, за да се отмиришатъ. И за въ бадаще, като влѣзете въ школата погрѣшкитѣ си нѣма да виждате. Въ горнитѣ класове абсолютно се забранява да мислишъ за погрѣшкитѣ на хората! Хората за тебе не сѫществуватъ и погрешките не сѫществувать. Ти ще работишъ върху себе си. Та, разправя единъ индуски учитель: Отива при него единъ ученикъ, и учительтъ му доказва три метода. Трима души се подвизавали въ гората. Учительтъ му казалъ: Ще идешъ, и ще ударишъ на тримата по една плесница. Ученикътъ като ударилъ на пѫрвия една плесница, онзи му ударилъ двѣ плесници. Отива при втория: ударва и нему една плесница, той си подигналъ рѫката, но пакъ я спусналъ, не го ударилъ. А като ударилъ плесница на третия, той даже не обѫрналъ никакво внимание, продължавалъ да си разсѫждава. Попиталъ го учнтельтъ: Какво направи! — Азъ ударихъ на първия една плесница, той ми удари двѣ. — Този е човѣкътъ, който живѣе по закона „Око за око, зѫбъ за зѫбъ“. Мойсеевия законъ. А вториятъ, който повдигналъ рѫката си, и бързо я свалилъ той въ спасението живѣе, той се спасява. Дошло му на умъ да приложи закона, но казалъ: не бива! Дошло му на ума да не прилага закона. А онзи, който не обърналъ внимание на плесницата, той живѣе въ Любовьта. Та, сега, нѣкои живѣятъ по закона на Мойсея, други — въ спасението, а трети — въ Любовьта. Който живѣе въ закона, два пѫти ще те удари; който живѣе въ спасението, той ще вдигне рѫката, и ще каже: хайде отъ менъ да мине! А третиятъ, който живѣе въ Любовьта, той нищо нѣма да усѣти. Сега, окултниятъ ученикъ трѣбва да живѣе по закона на Любовьта. Ще дойде нѣкой да те удари, ти нищо нѣма да усѣтишъ, даже и не знаешъ, че те е ударилъ. Какво съзнание трѣбва да има у него! Тайна молитва!

От единичното издание "Проститѣ и сложни движения въ природата" Лекции на общия окултенъ класъ, 1-ва година (1922), Пѫрво издание София, 1922 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Проститѣ и сложни движения въ природата. 20 школна лекция на общия окултенъ класъ 13 юли 1922 г. в Чам-Кория Прочетоха се темитѣ: защо Богъ създаде човѣка. Ще говоря вьрху: Проститѣ и сложни движения въ природата. Проститѣ движения ще замѣните съ „първичнитѣ движения“, а сложнитѣ движения — съ послѣднитѣ движения, най-слабитѣ движения. Едно обяснение: сложнитѣ движения подразбиратъ голѣмо съпротивление, а проститѣ движения, подразбиратъ малко съпротивление. Сега, у всички, въ съзнанието ви има двѣ движения, има просто движение, има и сложно движение. За примѣръ, за да дойдете тукъ въ Чамъ-Курия, какво движение се е явило въ васъ, просто движение или сложно? Кѫмъ коя категория бихте го поставили? (сложно). Проститѣ, първични движения сѫ само движенията къмъ Бога, които сѫ чисти, у които съзнанието не е раздвоено. Първитѣ движения, сѫ кристални, а въ сложнитѣ движения всѣкога има раздвояване въ човѣшкото съзнание. Отивашъ на курортъ, но имашъ нѣколко побудителни причини, причината не е една, много причини имашъ. Тогава, бихъ ви попиталъ, когато човѣкъ се жени, женитбата просто или сложно движение е? Сложно. Защото повидимому жената може да каже, че обича мѫжа или мѫжътъ може да каже, че обича жената. То е една отъ причинитѣ. Второ, тѣ искатъ да иматъ дѣца. Трето, мѫжътъ иска нѣкой да му готви. Има редъ подбуждения. Тъй щото женитбата е сложно движение. А въ всичкитѣ сложни движения въ свѣта, трѣбва да знаете, че въ тѣхъ има прѣпятствие, което да очаквате. И, слѣдователно, като ученици на окултната школа, азъ ви давамъ, туй разграничение, като методъ. Азъ ви го давамъ само като единъ методъ, да правите едно психическо разграничение на силитѣ, които дѣйствуватъ въ васъ въ даденъ моментъ, дали тѣ сѫ отъ „първиченъ“ или „вториченъ, послѣденъ родъ“. Да знаете всѣко едно движение къмъ коя категория спада. Щомъ знаете, лѣсно може да се ориентирате. Сега вие бъркате, имате едно сложно движение, искате резултати отъ просто движение, очаквате резултатъ на сложно движение. А всѣко движение има свои опрѣдѣлени резултати. Сега, смѣшно ще бѫде, когато нѣкои хора искатъ да станатъ религиозни, и очакватъ, да бѫдатъ богати. Именно: човѣкъ, който иска да стане религиозенъ, въ пълната смисълъ на думата, той ще загуби всичкото богатство, защото самото богатство е сложно движение. Ако имашъ знание, знанието е сложно движение. Слѣдователно, ще разграничавате въ живота си движенията въ съзнанието, кѫмъ кои спадатъ. Тѣ спадатъ къмъ едната или къмъ другата категория. Туй е за едно практическо ориентиране. Да знаете кое прѣобладава въ даденъ моментъ. Тия движения не принадлежатъ кѫмъ васъ. Ако се намирате въ една навалица хора, между тия хора може ли да минете по права линия? Ще имате едно много сложно движение. И като излѣзете, ще кажете: Слава Богу, излѣзнахме благополучно, прѣминахме прѣпятствията. Често пѫти въ живота си, насила минавате покрай нѣкое тържество, и слѣдователно ще се борите, такъвъ методъ ще употрѣбите, сложно движение, ще направите хиляди отклонения въ всѣко едно направление, и ще мислите тогава. Тѣ сѫ азъ ги наричамъ, човѣшкитѣ движения. А проститѣ движения, тѣ сѫ кратки. Приятелството къмъ кое движение спада? Истинското приятелство къмъ кои движения спада? (Просто). Всички ония подбуди, които ставатъ съ най-малко разноски, сѫ Божествени, а тия, за които се изхарчва грамадна енергия, тѣ спадатъ кѫмъ сложнитѣ движения. Сега, да опрѣдѣлимъ движението. От що произтича то? То произтича отъ живота. Животътъ е първата причина на движението. Всѣко едно движение въ свѣта показва, че съзнанието на нѣкое сѫщество иска да се домогне до извѣстна храна. Турятъ му извѣстни сили, потребни за него, и, слѣдователно животътъ произвежда първото движение. А пъкъ енергиитѣ, складирани въ живота, сѫ произлѣзли от мисловия свѣтъ значи, ние имаме, едно движение, което прѣдставя чисто физическия свѣтъ. Имаме животъ, който представя духовния свѣтъ, менталния свѣтъ, мисловния свѣтъ. Този свѣтъ се изразява чрѣзъ мисъльта, която прѣобладава въ живота. Слѣдевателно, мисълъта се изразява въ живота; тя е животъ въ движение, а движението е реализиране на тия тритѣ въ едно. Слѣдователно, ние опрѣдѣляме: ако вашата мисѫль е проста, тя ще произведе единъ простъ животъ, съ първично, чисто, просто движение. Ако мисъльта ви е сложна, непрѣменно животътъ ви ще бѫде сложенъ, и движението ще му съотвѣтствува. Да кажемъ, че въ едно сѫщество, което живѣе въ мисловия свѣтъ, се заражда идеята да стане велико, да създаде нѣкоя слънчева система — въ него се заражда сложно движение. Ако туй сѫщество иска да придобие едно движение първично, съзнателно, да опита Божествената Любовь, въ нейнитѣ чисти форми, ще имаме просто движение на съзнанието. Сега у васъ, често, като се прѣкръстосате, вие искате да примирите простите движения съ сложнитѣ. Тѣ сѫ непримирими! Едно просто движение не може да се съчетае съ едно сложно движение. — Тѣ сѫ несъвмѣстими! Единъ светия и единъ грѣшникъ на едно мѣсто не може да живѣятъ. Тѣ може да живѣятъ, но на едно мѣсто не. Болниятъ и лѣкарьтъ може да бѫдатъ на едно мѣсто, но лѣкарьтъ ще бѫде при болния докато го излѣкува. И светията ще седи при грѣшника, докато го излѣкува. И дѣтето, и то по сѫщия законъ, ще живѣе при майката, докато вземе туй, което му трѣбва, и като го вземе, вече не търси майка си. Сега, вие казвате, че Богъ създаде човѣка, за да се прояви. Въ какво да се прояви? На кого да се прояви? Сега искамъ малко да ви коригирамъ. Да се прояви на себе си. Щомъ иска да се прояви Богъ въ свѣта, значи, има друго божество. Тъй излиза тогава, то е дуализъмъ. Азъ искамъ да се проява. На кого? Не на себе си. Какво има да се проявявамъ на себе си? На друго нѣщо трѣбва да се проява, и другото сѫщество и то, ако иска да се прояви, и то трѣбва да се прояви нѣкому. А Богъ да се прояви, на кого? То е единъ въпросъ, единъ отъ труднитѣ въпросп. Азъ ще ви отговоря тъй: Богь създаде човѣка, за да бѫде създаденъ. Сега, азъ ще ви задамъ слѣдующия въпросъ: Кога може да се създаде нѣщо? — понеже човѣкъ не може да бѫде създаденъ. Не говоря за създаването на човѣка, защото човѣкъ не може да бѫде създаденъ. Създаване подразбира творчество. Има окултни ученици, които не може да разбератъ това. Съзижда, съгражда това, подразбира всѣкога материаленъ животъ. Когато се съгражда нѣкое мѣсто, за кого се съгражда? За самия себе си ли? Може да се съгражда нѣщо за да се прояви човѣкъ. Ако кажемъ, че може да се съгражда, за да се прояви човѣкъ, права ли е идеята? Съграждатъ хората нѣкой мостъ, за да се съобщаватъ. Има нѣкое прѣпятствие, мостъ е турнатъ, той е едно съобщително срѣдство. Слѣдователно, човѣкъ е единъ мостъ за съобщение на свѣтоветѣ, нищо повече. Ще имате една по-права идея. Защото, въ цѣлокупностьта си, вие още не знаете какво означава физическия свѣтъ, т. е. физическиятъ свѣтъ не само че не е тъй извѣстенъ, но нѣкой казватъ, че той е илюзия. Това сѫ само думи, на които трѣбва да се разбере дълбокия смисълъ. Божествениятъ свѣтъ, съ ония сѫщества, които живѣятъ въ Божествения свѣтъ, както и сѫществата, които живѣятъ въ физическия свѣтъ, какви сѫ прѣмитѣ имъ отношения въ тази смисъль? Сега, при този въпросъ ще засѣгнемъ слѣдующитѣ два въпроса. Духътъ, който е чистъ, ние казваме за Него: „Духътъ е в постоянна борба съ материята?“ Пакъ се задава философския въпросъ. Каква нужда има Духътъ, който е чистъ, който има туй спокойно състояние, каква нужда има той да се въплоти в материята? И защо трѣбва да се въплоти? Ще кажатъ, че той трѣбвало да слѣзе въ материята, за да добие нѣкаква опитность. Значи, на този Духъ му липсва нѣщо. И послѣ въпросътъ: Ако материята е нѣщо неразумно само по себе си, какъ е възможно туй неразумното да ограничи разумното? За да може материята да ограничи Духътъ, има разумность въ тази материя, и даже такава разумность, която е равна на разумностьта на Духа. Значи, ако материята, може да хване Духътъ, значи тази материя има своята интелигентност. Тъй поне излиза, щомъ Духътъ се ограничава отъ материята. Сега ние въпросътъ нѣма да го рѣшимъ, ние ще го оставимъ тъй неразрѣшенъ, както сѫ го оставили всички. Знаете ли защо? Ние ще се качимъ на Мусала горѣ, и ще разгледаме всичката околность, и ще слѣземъ долу, и само за Мусала ще мислимъ, какъ е произлѣзла неговата история, ще го проучваме, а той ще си седи на мѣстото. Азъ ви поставямъ за проучване единъ грамаденъ върхъ, каква е неговата история? То е дълга работа, но за да можете по-правилно да мислите, пакъ ще наведа вашата мисъль, ще ви попитамъ тъй: Защо трѣбва да събудятъ човѣка отъ сънь? Ако си слуга, защо господарьтъ да те събуди?— За да работишъ. Защо трѣбва да спишъ? За да си починешъ. Когато се събуди този слуга, господарьтъ създава ли го? Слѣдователно, човѣкъ въ сегашното състояние е само събуденъ отъ единъ сънь. Нищо повече! Спали сте до сега. Туй събуждане хората го наричатъ творчество. Следъ като работите, кой се проявява, вие ли или вашиятъ господарь? И вие се проявявате и господарьтъ ви се проявява. Вие се проявявате въ работата, която сте извършили, а господарьтъ може да се прояви въ плаповетѣ, които ви е далъ. Но ние ще замѣстимъ въпроса и вмѣсто: Защо Богъ е създалъ човѣка, ще ви попитамъ: Защо е дошълъ човѣкъ на земята. Или защо е изпратенъ тукъ на земята, туй е по-право. Дошълъ е отъ нѣкѫдѣ. Защо е дошълъ? На този въпросъ може по-лесно да се отговори, отколкото на въпроса — защо Богъ създаде човѣка. Сега, въпросътъ защо Богъ създаде човека, при сегашнитѣ условия, при които се намирате тукъ, той нѣма практическо приложение. За да знаете защо човѣкъ е дошълъ на земята, защо Богъ го е създалъ, трѣбва да четете тази архива на природата. Трѣбва да има нѣкой, който да ви обича, да ви отвори тази книга, да видите какви сѫ аналиитѣ, тамъ има отбѣлѣзано защо и за какво. Тъй, азъ повдигнахъ въпроса: защо Богъ създаде човѣка, за да намѣритѣ вашитѣ отношния къмъ Бога, и да се увѣрите, че безъ Бога, ако не сте свързани съ Него, у васъ не може да има никакъвъ разтежъ, никакъвъ животъ, и никаква умствена дѣятелность, защото разумно отъ разумно произтича, животъ отъ живота произтича, и деятелность от деятелность произтича. Понеже Богъ е правъ въ всичко, понеже човѣкъ спада къмъ сложнитѣ движения, туй сложно движение трѣбва да намѣри своя потикъ въ първичното отношение. Трѣбва да бѫдемъ свързани не по форма съ Бога, нито по съдържание, тѣ сѫ още външни нѣща, нито по смисъль, но принципално, вѫтрѣ, по самата сѫщина на нѣщата. Да бѫдемъ свързани съ Бога, като една необходимость на самото битие, понеже само по този начинъ Неговата мисъль може да даде потикъ на нашия животъ, и неговитѣ движения, — движение на нашия животъ. И тогава всичко е възможно. Такава трѣбва да бѫде интимната ви цѣль, интимното ви желание, да не стане причина вие да се спѫвате. Като влизате въ тази школа, вие може да мислите да завладѣете нѣкои природни сили. Никакви завладявания не може да имате! Азъ не наричамъ владѣние, ако азъ работя 10 год. за една круша и тя като роди круши, дойде другъ да я обере. Азъ не считамъ, че това е едно завладяване. Азъ съмъ работилъ, а другъ да яде плода. Нѣма смисълъ. Ние може да работимъ, само за знание, а щомъ дойдемъ да се ползуваме отъ тѣхъ, туй не сме проучили. Сега, първото нѣщо, вие често казвате: Тъй е писано, тъй е казано — да се любимъ! „Да се любимъ“, азъ подразбирамъ да направимъ мостъ. И мислите ли, ако направимъ мостъ, всичко въ свѣта ще се оправи? Ако двѣтѣ страни сѫ неприятели, по-добрѣ да нѣма мостъ, защото тогава тѣ ще почнатъ да се каратъ. Ако сѫ приятели, нека има мостъ. Ако хората сѫ готови да служатъ на Бога, нека има мостъ, ако не сѫ се научили да служатъ на Бога, безъ мостъ нека бѫдатъ. По-добрѣ! Та, въ окултната наука не смѣсвайте нѣщата. Често азъ ви гледамъ, вие разсѫждавате тъй: Въ Бога всичко може да искате. И вълци, и мечки, и тигри, вие ще кажете: Сега живѣя въ Божия, въ Христовия законъ. И вълкътъ казва: Богъ е Любовь. Ама като остане самъ, вълкътъ напада овцата, и казва: Понеже азъ обичамъ Бога, обичамъ и дѣцата Му, та ти трѣбва да станешъ жертва заради менъ. Е, може ли да примирите това? На вълка му е позволено да изяде овцата. Една овца да я изяде единъ човѣкъ, иди-дойди; но една овца да я изяде единъ вълкъ, тя ще мине прѣзъ най-голѣмитѣ страдания. И когато нѣкой човѣкъ го изяде нѣкоя мечка, той ще изпита пакъ сѫщото. Ние не сме пратени на земята да правимъ менажерия. Овцитѣ ще бѫдатъ отдѣлно, вълцитѣ ще бѫдатъ отдѣлно, мечкитѣ, всичко ще бѫде отдѣлно, ще има прѣграда между тѣхъ, телъ, да си приказватъ братски, но да има строго опрѣдѣлеяи междини. Ама не тъй, азъ виждамъ на нѣкой човѣкъ умътъ му е мечешки, у другиго умътъ му е като ума на нѣкоя овца, а тѣ казватъ: „Хайде да раздѣлимъ тази прѣграда, хайде да съединимъ умоветѣ“. Но една овца и единъ вълкъ какво що направятъ? Прѣдставете си, у нѣкои сърцето е мечешко, у нѣкои овче, какъ ще ги съединишъ? У нѣкои дѣйствията сѫ мечешки, а у други овчи. Какъ ще ги примиритѣ? Не може да се примирятъ. Вие ще кажете: Окултната наука всичко може. Окултната наука всичко може, но вие не можете каквото окултната наука може. Господь може. Азъ зная, че Господъ всичко може, но ние не можемъ. Ние не трѣбва да се опитваме да правимъ нѣщо, което Богъ прави. Ние не можемъ. Сдѣдователно, ние трѣбва да правимъ само това, което можемъ, което е въ крѫга на нашето знание. Сега, азъ отъ васъ искамъ да правите нѣща, които можете, а не, които не можете. А ние се разбъркаме. Като кажа на нѣкой нѣщо: Слушай, ти не разваляй твоята стѣна. Туй което азъ ти казахъ, не го казахъ да го разваляшъ. Ти дръжъ прѣградата, за новото ще намѣришъ ново мѣсто, но старото нѣма да го туришъ. Често, за примѣръ, вие искате да примирите идеитѣ за Божията Любовь съ сегашната ваша Любовь. Тѣ сѫ непримирими. Моята Любовь, която азъ имамъ, тя е несъвмѣстима съ вашата Любовь. Разбирате ли! Ако азъ внеса тия идей, знаете ли какъ ще останатъ? Азъ ще ви кажа. Често има описани въ книгата „капризи на електричеството“, случаи, дѣто електричеството се явява въ такива голѣми, валчести, свѣтящи като електричество топки. Такава топка изведнажъ пада върху човѣка, всичкитѣ дрѣхи изгарятъ, но той остава неповрѣденъ. Тази Любовь, за която ви говоря, тя е такава една топка. Ако падне върху васъ, вие ще се намѣрите голъ. И като се намѣрите голъ, вие ще се усъмните, и ще кажете: Това не е Любовь. Именно тамъ в Любовьта. Послѣ, вие искате нови схващания за Любовьта, съ новъ надписъ, а стари разбирания. Въ чисто Божествената Любовь жертва нѣма. Нѣма никаква жертва. Жертвата, това е само единъ резултатъ на сложнитѣ движения на Любовьта въ физическия свѣтъ. То е единъ врѣмененъ, прѣходенъ периодъ. Когато се казва, че трѣбва да се жертвува човѣкъ, това не се отнася до Божията Любовь. Въ истинската Божествена Любовь нѣма никаква жертва. И слѣдователно, за, да разберете Божествената Любовь, непрѣмено трѣбва да слѣзнете на физическия свѣтъ, да изучите закона на жертвата. Имено за това сѫ дошли хората на земята, за да научатъ закона на жертвата. И какво нѣщо е Божествената Любовь, ще я научатъ, като минатъ по закона на жертвата. То е законъ за правилното трансформиране на Божественитѣ енергии. Нѣкой казва: Азъ искамъ да зная какво мислишъ заради менъ. Казвамъ: Може да знаешъ, но трѣбва да те изямъ. И затова казва Христосъ: „Ако не ядете плътьта ми, и не пиете кръвьта ми, нѣма да имате животъ вѣченъ“. Значи, ако искате да ме разберете, трѣбва да ви изямъ, че като влѣзете въ менъ, азъ ще ви разбера, и като ви разбера, ще зная какъ да ви помогна. Слѣдователно, вие ще се пожертвувате, за да влѣзе Богъ въ васъ, ще направите тази жертва. Или вас да изядатъ или вие да изядете, ако искате да разберете нѣкого. То е символъ. Ако искате да разберете нѣкого, той трѣбва да ви изяде. Ако искате той да ви разбере, вие трѣбва да го изядете. Сега, на този езикъ ще кажете: То е страшно! Ами че всичко въ сегашния животъ не е ли само ядене и пиене? Изключете яденето, и въ какво седи вече живота? Слѣдъ като сте изяли една хубава круша, слѣдъ нея, може би, ще ви дойде нѣкоя свѣтла идея да напишите нѣкое стихотворение, Тази круша прѣдставя и цвѣте, и затова е казалъ Христосъ: „Азъ съмъ живата вода и живия хлѣбъ“, Трѣбва да разграничавате проститѣ движения отъ сложнитѣ, и какво е прѣдназначението за идването на човѣка на земята. Да научите закона на жертвата. Той е единъ отъ важнитѣ въпроси, който трѣбва да проучвате. Но каква жертва? Жертва, тъй както се разбира. Ще си задавате въпроса: Какво трѣбва да жертвувате? Малкитѣ отстѫпки, които правите, то не е жертва. Законътъ на жертвата е законъ който примирява всичкитѣ противорѣчия въ свѣта. Да кажемъ, намирате се въ голѣма тѫга, голѣми мѫчнотии, туряте закона на жертвата, и веднага вие може да отмахнете тѫгата, която имате, но трѣбва жертва. Да кажемъ имате да взимате 20,000 лв. нѣмате тия пари въ джоба си. Какво ще направите? Отворете тевтерите си, и рѣшете да пожертвувате тия пари заради вашето спокойствие, веднага ще ви олекне на душата, и ще дойде миръ. Сега, да не идете в друга крайностъ. Нѣкой пѫть вие съжалявате, че не сте нѣкой ученъ човѣкъ. Казвате: ако бѣхъ ученъ, щѣхъ да бѫда министъръ, докторъ. Вие се измѫчвате. Кажете: „И безъ да бѫда министъръ, пакъ може да живѣя като човѣкъ“, и ще ви олекне. Нѣкой пѫть вие отивате въ друга крайность, нѣкои казватъ: насъ не ни трѣбватъ знания. Не е въпросътъ тамъ, въ дадения случай ние се мѫчимъ за липсата на ония блага, които идатъ отъ знанията. Кажете: Безъ тия блага на знанията можемъ. Но често тия знания не подразбиратъ, че трѣбва да станешъ министъръ, докторъ или свѣщеникъ. Абсолютното, чисто знание, то е просто движение. Запримѣръ, вие често казвате: „Новото движение, ние да се увеличимъ по число“. Ами нашата сила не е въ числото! „Ние трѣбва да съградимъ домъ“. Силата не е въ съграждането на дома. „трѣбва да имаме знание“. Силата не е въ това знание. Туй, което ние носимъ въ свѣта, то е една необходимость, безъ която животътъ не може. Туй, което носимь, то е една необходимостъ, тъй както водата и хлѣба сѫ необходимость за живота. Тия хора, както и да е, тѣ ще дойдатъ. Но когато дойдатъ, ние нѣма да казваме: „Чакайте, това не се търпи, скѫпо е, плащайте си хлѣба, послѣ, плащайте за водата, защото азъ съмъ първиятъ, който съмъ я донесълъ, трѣбва да си платите“. Не! Влѣзе ли тази мисъль въ ума ви, въпросътъ е свършенъ. Абсолютно безкористно ще дѣйствувате. Хлѣбътъ ще давате, за да го използуватъ, и вода ще давате, и на всѣки комуто давате ще кажете: По сѫщия законъ, по сѫщия начинъ и вие ще давате. Давайте всичко! Тази вода и този хлѣбъ трѣбва да давате, но само за тия, за които сѫ прѣдназначени. Сега нѣкои отъ васъ мислятъ, че като влѣзнатъ въ новото учение ще станатъ по-добри. Ами че какъ знаете туй, че ще станете по-добри? Добрината на човѣка всѣкога зависи отъ жертвата. Колкото по-добрѣ разбирашъ закона на жертвата, и го прилагашъ, толкова по-добъръ ще станешъ. Врѣмето не е нищо друго освѣнъ проявление на жертвата. Сега, азъ ви навеждамъ на тази мисъль, за да не сте въ противоречие съ себе си. Запримѣръ, нѣкой пѫть, когато азъ говоря, нѣкои казватъ: „Той, Учительтъ, не трѣбваше да каже тъй“, Единъ камъкъ азъ може да го поставя на източната страна, на западната страна, на сѣверъ или югъ. Може да го туря отъ горѣ. Но кѫдѣ трѣбва да туря този камъкъ? Да кажемъ, опрѣдѣлено е неговото мѣсто. Кѫдѣ трѣбва да го туря? Дѣто е опрѣдѣлено, споредъ мѣрката на мѣстото, тамъ трѣбва да го туря. Сега, вие, въ този животъ, въ който сте влѣзли, вие сте опрѣдѣлени, измѣрени сте. Нѣкой пѫть като ви турна нѣкѫдѣ, вие казвате: „Не ми е мѣстото тукъ, азъ не съмъ за князъ“. Азъ гледамъ, тукъ е опрѣдѣлено мѣстото ви. И, слѣдователно, вие разваляте, тамъ на мѣстото ще бѫдете, нищо повече! И слѣдъ туй, вие повикате нѣкого. И тукъ се раждатъ лъжливитѣ учители. Вие викате нѣкого и казвате: „Моето мѣсто не е тукъ, не може ли да ме прѣмѣстите?“ И всички се притеглятъ на това мѣсто, и казватъ: „Този камъкъ коя работа може да извърши?“ — И почнатъ да градятъ нѣщо ново, изопачатъ цѣлото здание. Тогава дойде комисията и каже „Не е съградено добрѣ“, и разхвърли камънитѣ. И казватъ: „Еди-кое си общество се разкапало, еди-коя религия се разкапала“. Та ви прѣдпазвамъ, у васъ има една слабость, искате да се повърнете да градите по старому. Ще се откажете отъ старото. Не може безъ жертва. Трѣбва въ себе си да подразбирате, въпроса така, че всѣко ваше дѣйствие, всѣка ваша мисъль, трѣбва да бѫде абсолютно чиста, безкористна. За себе си трѣбва да го знаете. Туй нѣма да го казвате отвънка. Туй чувство трѣбва да го пазите и да го развивате, и на хората никога не казвайте, че сте добри. Сега казвате; „Да живѣемъ по братски!“ Овци съ овци да живѣятъ, вълкъ съ вълкъ да живѣе, мечка съ мечка, заекъ съ заекъ, муха съ муха да живѣе. Тъй какго сте не може, но казва тамъ единъ отъ еврейскитѣ пророця, че агнето и лъвътъ ще живѣять заедно. Помнете този стихъ. Ама какъ ще живѣятъ? Когато Господъ дойде, да има просторь нали? Ние ще оставимъ този стихъ, той спада къмъ друга категория. Не примирявайте вашитѣ добри мисли съ лошитѣ, не ги туряйте на едно и сѫщо мѣсто! Нѣкой казва: „Азъ имамъ една лоша мисъль“. Ако вашата мисъль е лоша турете я дѣто подобава. Имате една Божествена мисъль, турете я на мѣсто. Имате едно желание, добро или лошо, турете го на неговото мѣсто. Всѣко нѣщо турете на своето мѣсто. Мнозина измежду васъ, азъ ви виждамъ, намѣрите единъ вълкъ, който има добри зѫби, вие го донасяте и казвате: „Учителю, намѣрихме единъ добъръ човѣкъ, той е много уменъ, ученъ човѣкъ, пъкъ каква природа има, какъвъ езикъ, какви думи, я да го вземемъ при нас“. Азъ го виждамъ, той е единъ старъ вълкъ, нищо не му казвамъ. Казва: „Да му дадемъ единъ добъръ приьомъ, да му отворимъ вратата между овцитѣ да дойде да посѣщава тия овци“. Казвамъ: той ще ги посѣти! Не само вълци има, но и вълчици има, не само мечки има, но и мецани има. Това сѫ все символи. ЦѢлата природа седи въ символи. Всички тия мечки, вълци, то е една цѣла наука, която трѣбва да изучимъ разбрано. Въ нашето животинско царство, минерално и растително, по лѣсно отъ всичко друго може да изучимъ себе си. Вие имайте прѣдъ видъ, че въ разбирането на тая история много мѫчно може да се разбере една промѣна, която става. Нѣкой пѫть ставате отъ сънь, молите се, но казвате: „Не ме слуша Господъ“. Какъ ще си обясните туй състояние? Щомъ знаете причннитѣ, отношенията ви вѫтрѣ въ самитѣ васъ по възможность трѣбва да бѫдатъ чисти. Мнозина отъ васъ сте въ сложно движение, имате да разрѣшавате една отъ най-мѫчнитѣ задачи. И за туй ви трѣбва голѣма съобразителность, тактъ, умѣние, знание, воля — издържливость въ свѣта, И понеже онѣзи отъ васъ, които разбиратъ по-добрѣ, може би ще разбератъ тази вечерь туй, което азъ не съмъ казалъ. И утрѣ ще кажатъ: Учительтъ не каза ли така? И вие ще се намѣрите като онзи проповѣдникъ, който проповѣдвалъ така: „Който има двѣ ризи да даде едната на бѣднитѣ“. Неговата възлюблена се връща въ кѫщи, и мѫжътъ й, попътъ ималъ двѣ ризи и тя дала едната за да изпълни Христовия законъ. Вечерьта попътъ я пита: кѫдѣ ми е ризата? „Дадохъ я“. Какъ тъй безъ да ме питашъ? — Нали ти тъй каза въ църквата? Азъ го казахъ за другитѣ, но то не е за насъ. Сега попадияти дала ризата. Кѫдѣ е погрѣшката на попадията. Мислите ли, че тя е постѫпила право? Защо не е дала своята риза, а на мѫжа си? Не е права, защото не даде своята риза, а тази на попа. Попътъ самъ да дава. Тя казва: „Азъ изпълнихъ Христовия законъ“. Попътъ пъкъ е недоволенъ, че тя му дала ризата безъ негово позволение. Сега, често и вие раздавате моитѣ ризи. Азъ нѣмамъ нищо противъ туй, но и вашитѣ ризи трѣбва да раздавате. Нищо повече! Нѣкой тълкуватъ тъй: даромъ сте взели. даромъ давайте! Когато вземешъ една Божествена идея или каквото и да е, правило е: тази идея ти ще я пазишъ въ себе си, имашъ право да дадешъ на другитѣ отъ плода, но ще пазишъ тази идея. Плодътъ, който тя роди, отъ този плодъ ще давашъ на всички, но тя да остане за тебе. Вие, обаче, вземате тази идея и казвате: „Даромъ сме взели, даромъ ще дадемъ“. Не е тъй. И Христосъ казва: „Всѣка пръчка излѣзла отъ мене, плодъ трѣбва да даде“. Тия Божествени идеи трѣбва да минатъ прѣзъ насъ, и да дадатъ плодъ. И отъ този плодъ ще раздавате. И. всички трѣбва да бѫдете богати отъ плода на Божественитѣ мисли. Тайна молитва! И тъй, основнитѣ идеи сѫ прости и сложни движения. Законътъ на самопожертвуването. Законътъ на жертвата. Божествената идея трѣбва да остане, да се посѣе въ насъ, и отъ този плодъ трѣбва да дадемъ. Тѣзи сѫ основнитѣ мисли въ бесѣдата. Но нѣкой пѫть се събирайте, затова между ученицитѣ, азъ ще дамъ извѣстна задача, сериозно да я рѣшавате. Разисквайте върху тритѣ отношения: къмъ физическия свѣтъ, къмъ духовния и къмъ Божествения. Всѣка една идея трѣбва да се разглежда отъ три становища. Отправете мисъльта за разяснение, а не да се спирате. Ако сега бѣхте готови, щѣхъ да ви дамъ една задача, но не сте готови. Бихъ ви далъ една сложна задача да я направите. Знаете ли какво значи когато човѣкъ не е готовъ? Ето какво подразбирамъ; прѣдставете си, зимно врѣме, азъ ви изпращамъ на екскурзия, но обуща нѣмате. Може ли да ви пратя боси? Прѣдставете си, че ви пратя на едно планинско мѣсто, дѣто има лѣдници, вие нѣмате тия необходими припаси. Трѣбва приготовление. Ще кажете: съ Господа всичко може. Господъ всичко може, но ние не можемъ. Та, сега ще размишлявате. Искамъ сега поне отъ Чамъ-Курия да наберете енергия, по-голѣма свѣтлина на ума си, сърцето да укрепите. Може би, като има по-благоприятни условия, но трѣбва да сѫ готови всички, защото ще ви дамъ една малко по-сложна задача. И тя необходимо иде. Сега като казвамъ тъй, вие ще кажете, каква ли ще е тази задача? Ще я видите. Има нѣща прикрити. Сега, като тръгнете най-първо ще дѣйствувате, послѣ ще мислите. Не се плашете! Азъ ви казвамъ: На единъ часъ разстояние отъ тука, на около 10 километра има едно мѣсто, ще идете на еди-коя си страна, тамъ ще се спрѣте и нѣма да се мърдате. И нѣма да ме питате защо? Идете тамъ и ще се научите защо. Ще идете на разстояние 10 километра отъ тукъ, ще намѣрите единъ чувалъ отъ 10 кгр. тяжесть и нѣма да го отвързвате, ще го вземете и ще го донесете при мене. Послѣ ще кажа: Ще вземешъ този чувалъ, ще впрѣгнешъ волове, ще го отворишъ, въ него има една крина жито, ще го посѣешъ. Защо нѣма да питашъ? Идущата година ще разберешъ, права ли е задачата. Значи да ви обясня идеята. Ще идешъ на разстояние 10 километра отъ тукъ, тамъ има въ единъ чувалъ 10 килограма жито. Ти нѣма да го отвързвашъ, защото ще се загуби врѣме; любопитство нѣма да проявявашъ, и азъ нѣма да ти разправямъ нищо, врѣме да се не губи. Ще впрѣгнешъ воловетѣ. Идущата година, като израстне житото ще го ожънешъ, и тогава ще разсѫждавашъ. Такъвъ трѣбва да бѫде окултният ученикъ! А сега, ще питате: Азъ трѣбва да зная какво има въ този чувалъ. Може да знаешъ. Ще идете на едно мѣсто на 10 клм. отъ тукъ. Тамъ има единъ чувалъ. Ще го донесете, ще впрѣгнете воловетѣ, ще идете на нивата, и т. н. може да ви кажа всичко това, но знаете ли какви ще бѫдатъ резултатитѣ? Вие нѣма да идете на врѣме, ще има едно закъсняване. Ние сме закѫснѣли вече, изгубили сме най-добритѣ условия. Защото туй врѣме, докато ви обясня всичко това, ми е отнело единъ часъ. Този единъ часъ, то е изгубване на най-добрите условия, при които туй сѣме може да живѣе. И за туй въ Божествения свѣтъ абсолютно нѣма разтъкаване; казано и свършено! Послѣ, ще добиете точность. И на тази точность трѣбва да се учите всички. И ще опитате моята мисѫль права ли е или не. Азъ завчера тамъ на Мусала изпитахъ колебанието ви. Дойдохме до едно мѣсто, и тамъ се спрѣхме. Напрѣдъ не може, защото е опасно. Ако речешъ прѣзъ леда да минешъ, тамъ всички щѣха да се намѣрятъ въ езерото. Сега вие казвате: този пѫть тукъ, много прѣпятствия има (пѫтьтъ бѣше затрупанъ съ заледенъ снѣгъ), какво ще правимъ? Ние може да си напразимъ пѫть. Ние трѣбваше да прѣдвидимъ, да си вземемъ мотики, но ни трѣбваше цѣлъ денъ докато оправимъ пѫтя; но туй, обаче не го прѣдвидѣхме. Вие мислихте, че нѣма никакви прѣпятствия на Мусала. Назадъ да се върнемъ, не става. Казвате: Нагорѣ! — показвате смѣлость. Прѣзъ снѣга никой нѣма да минава! Тогава попѫплихте нагорѣ, и не мислихте даже, че може камѫни да паднатъ върху ви. И трѣбва да бѫдете много внимателни, защото въ нашето развитие има много спънки, азъ като се качвахъ, покрай мене мина единъ камъкъ, голѣмъ 4 пръста. Такъвъ камѫкъ е въ състояние да прѣчупи костьта на нѣкого. Та, като се качвате нагорѣ, ще бѫдете внимателни, да не бутнете нито единъ камѫкъ, а не да гледате само да се изкачите. При това, какъвъ е законътъ. Не бързайте! Азъ не искамъ бързина. Дойдете до нѣкое мѣсто, седнете, опитвайте, турете си краката на туй мѣсто и вижте здраво ли е? Съ допирането на вашия кракъ, вие ще добиете извѣстпа енергия. Ще се концентрирате въ себе си. Туй е задача, да излѣзнемъ горѣ на върха, и цѣлия пѫть да опитвате, и да знаете какви опасности има. Такива трѣбва да бѫдатъ задачитѣ. Само така може да ви прѣнеса горѣ. Сега, въ едно отношение всинца бѣхте много смѣли и не страхливи. Смѣли, то е една добра черта, значи, може да вършите работа. Но все-таки трѣбва да седи нѣкой отъ задъ. Азъ трѣбваше да остана послѣденъ и ако бѣхъ останалъ послѣденъ, всички щѣха да се изкачатъ горѣ. И послѣ, каквото ви порѫчахъ, не го изпълнихте. Казахъ: „Абсолютно никой да не минава прѣзъ снѣга“, а нѣкои минаха прѣзъ снѣга, и щѣше да имъ костува живота. Ако ви казахъ минете прѣзъ снѣга, азъ поемамъ отговорность. Нѣкой пѫть ще ви докарамъ на Мусала, и тогава ще кажа: „Отъ горѣ по снѣга!“ Тогава азъ отговарямъ. Или: нагорѣ прѣзъ снѣга! Тогава всѣки трѣбва да носи мотичка, ще изкопае едно стѫпало и ще мине. Но кажа ли: Прѣзъ снѣга не може, значи не може. Казва единъ; — може. Не е врѣме сега ще вървимъ по пѫтя, който е прѣдначертанъ. Туй е правило. Всѣкога, въ окултната наука, една дадена задача, не изпълнена както трѣбва, носи рискъ. Това е абсолютно вѣрно! И всѣкога резултатитѣ сѫ прави. Всичко ще върви, ще окаже съдѣйствие. Азъ искамъ въ тия екскурзии да видите какви закони работятъ, че въ всички наши постѫпки и дѣйствия, туй Божествено съзнание, тия по-висши сѫщества, взематъ участие. И тия двамата, братъ и сестра, които се подхлъзнаха се спасиха по една директива, не по крива линия. Ако не бѣха се спрѣли въ хлъзгането щѣха да идатъ въ езерото. Сега ние ще ходимъ съ една жива вѣра, не ви проповѣдвамъ една обикновена вѣра. Тази вѣра е необикновена и постъпкитѣ ни ще бѫдатъ необикновени, и Любовьта — сѫщо, всичко у насъ ще бѫде необикновено, туй да го знаемъ.

От единичното издание "Трите основни закона: Любовь, Мѫдрость и Истина" Лекции на общия окултенъ класъ, 1-ва година (1922), Пѫрво издание София, 1922 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Трите основни закона: Любовь, Мѫдрость и Истина 19 школна лекция на общия окултенъ класъ 7 юли 1922 петъкъ въ 8 1⁄2–9 ч., София Тайна молитва! (Прочетоха се темитѣ за житното зърно). Вториятъ пѫть ще дамъ тема само за нѣколцина. Ясно ще се излагате, нѣма да пишете много, но ясно. „Защо създаде Богъ човѣка?“ Ако бихъ ви задалъ друга една тема. „Коя е отличителната черта на ученика, какво ще отговорите? Азъ ще отговоря: — Да се учи. Сега, въ школата тукъ не й мѣсто нито за молитви, нито за разсѫждения, а за учение. Вие сте дошли въ школата съ извѣстни прѣдубѣждения, мислите, че знаете нѣщо. Вънъ отъ школата знаете много, но вѫтрѣ въ школата, нищо не знаете. Сега, туй твърдѣние, казвамъ: Вие може да сте свършили университетъ, може да знаете по философия много нѣщо, но ако влѣзнете въ една фабрика, при нѣкой техникъ, изведнажъ ще се намѣрите въ чудо. Той ще ви направи като дѣте а вие, ще внимавате. Влизате въ нѣкоя лаборатория, отъ химия нищо не разбирате, може да сте философъ и да мислите, че и отъ химия знаете. Не, не, ще признаете въ себе си послѣдния фактъ, че не знаете. Като влѣзнете въ политехниката, и тамъ ще признаете, че нищо не знаете; и въ школата ще имате сѫщото качество. Сега, вие влизате въ школата и мислите че Господъ ще ви посвети и ще ви научи. Който не учи, Господъ не го научва. Тукъ. въ школата, ще се стегнете да работите, разбирате ли? И нѣкои сѫ влѣзли въ школата да придобиятъ всичко съ малко трудъ. — Азъ ще очистя школата. Азъ не искамъ ученици, които не се учатъ. Които не се учатъ, нѣмамъ нужда отъ тѣхъ, отъ вънъ има много работи, тукъ не си губете врѣмето, грѣхота е! Вие ще паднете въ едно изкушение: да си прѣдставяте, че се учите; и слѣдъ туй, ще дойде лицемѣрието, ще се лъжете. Моля, бѫдете тъй откровени, оправете се. Нека останатъ 10 души, но които ще учатъ. Ако тѣ останатъ и не се оправятъ — и тѣхъ не искамъ тогава. Онѣзи, които мислятъ, че много знаятъ, да си излѣзнатъ, нѣмамъ нужда отъ тѣхъ; и тѣзи, които много знаятъ да критикуватъ, моля да си излѣзнатъ, нѣма защо да се занимавамъ съ тѣхъ. Въ школата ще останатъ само онѣзи, за които както е казано въ Писанието: „Ако не станете като малкитѣ дѣца, нѣма да влѣзнете въ царството Божие“. Царството Божие е наука, велика наука въ свѣта. Църквата всичко може да търпи, но царството Божие невѣжеството не търпи, прѣстѫпление не търпи, одумване не тьрпи, зло не търпи. То търпи само вѣчна хармония, Това е Царството Божие на земята, на истинската земя. Сега, азъ ви говоря откровено. Туй трѣбва да знаете. Мнозина отъ васъ сте на кривъ пѫть, и ако вървите по него ще се изкриви ходилото ви. Онѣзи, които влизатъ въ пѫтя на Мѫдростьта и не спазватъ нейнитѣ закони, азъ искамъ да бѫда не грубъ спрѣмо тѣхъ, но откровенъ. Три закони има. Първиятъ законъ: Истината въ Царството Божие не търпи абсолютно никаква измама отъ какъвто и да е характеръ. Ни сѣнка, ни помѣнъ, абсолютно! Разбирате ли? Вие може да кажете: „Естеството ни е такова“. Не, никакво естество нѣма тукъ. Не е въ естеството на човѣка да лъже. Лъжата е нѣщо присадено отъ послѣ въ човѣка. И ако нѣкой философъ или богословъ, или учитель ви убѣди, че естеството на човѣка е да грѣши, този самиятъ учитель не разбира нищо. Не е въ естеството на човѣка да грѣши. Човѣкъ, разбирамъ, онази жива Божествена душа, която е излѣзла отъ Бога; не е въ нейното естество да грѣши. Ако грѣши, причинитѣ сѫ други. Туй трѣбва да имате прѣдъ видъ. И ако нѣкой отъ васъ съгрѣши, да не казва — естеството му. Не, не, той ще търси причината вънка. Ако азъ се спѫна нѣкѫдѣ и падна на лицето си, нѣма да казвамъ — естеството е да падна, но ще търся причината отъ вънка, а не въ себе си, отъ вънъ ще я намѣря. Ако азъ не мога да разрѣша нѣкоя задача, ако азъ не мога да чета вечерно врѣме, ще търся причината не въ себе си, а отъ вънка. Вториятъ законъ е — Богъ изисква отъ всинца ни да се учимъ, и то постоянно. Докато се учимъ, ние може да живѣемъ. Животътъ не е въ нищо друго, освѣнъ въ висшето Божествено съзнапие, въ онзи процесъ на знание. Защото: Божествената Мѫдрость дава знание, Истината дава свобода, Любовьта дава животъ, Животътъ дава радость, Знанието дава сила, а Свободата дава просторъ. Тъй вървятъ тия нѣща. Тогава имате истина, свобода имате просторъ, широкъ просторъ въ цѣлата вселена! Имате мѫдрость, имате знание; щомъ имате знание ще имате сила. Силата произлиза отъ знанието, само че знанието не може да произлѣзе отъ силата. Имате любовь — имате животъ; имате животъ, значи, имате радость. Сега, азъ много пѫти съмъ говорилъ, че въ живота трѣбва да се научимъ да понасяме скърбитѣ. Но едно отъ качествата на живота, това е радостьта. Онзи, който живѣе, трѣбва да се радва, а може да се радва само онзи, който се учи. А може да се учи само свободниятъ. Който не е свободенъ, не може да се учи. Туй ви го казвамъ, понеже у васъ има стари прѣдубѣждения, възпитание отъ миналото. У нѣкои сѫ се вгнѣздили такива духове отъ астралния свѣтъ и почватъ да ви шушукатъ: васъ знание не ви трѣбва. Не, не. Съ тия астралци, невѣжи, профани духове, не искаме да се занимаваме. Ние знаемъ повече отъ тѣхъ. Нѣмаме нужда отъ тѣхнитѣ съвѣти. Нека си държатъ знанието за себе си. Тѣ казватъ: „Знание не ни трѣбва“. Ее, какво ни трѣбва? — Да ядемъ, да пиемъ да се обличаме, да се караме, да се женимъ, да се парясваме или развеждаме, да колимъ животнитѣ, статии да пишемъ въ вѣстницитѣ, да се осѫждаме, религии да правимъ... Тѣхнитѣ права и тѣхнитѣ съвѣти не искаме. Това сѫ все астрални влияния. Това не сѫ проявления на Божията Мѫдрость. Въ Божията Мѫдрость се показва онзи истински пѫть, въ който хората разумно може да живѣятъ и да израстнатъ не една педа пигмеи, но като единъ Богъ въ своята мисѫль и въ своето величие. И ще има едно слънце, не дребнаво, което да не може да издигне едно житно зърно, а голѣмо, че да подобри житото на цѣлия свѣтъ. Такова голѣмо слънце! И тъй, отъ всинца ви се иска — служители на абсолютната истина, безъ никаква лъжа въ себе си! Разбирате ли? Азъ говоря не за вънъ да изповѣдвате истината, но като се изправите прѣдъ съвѣстьта си, прѣдъ Бога, прѣдъ вашата душа, да съзнаете факта — абсолютно никаква промѣна, никаква лъжа въ душата ви да нѣма! Моето небе, въ душата ми, трѣбва да бѫде ясно, безъ никакъвъ облакъ. Азъ не говоря за външния свѣтъ сега, но вѫтрѣшния. Туй е едно състояние. Само тогава нашиятъ умъ може да мисли свободно. При такова едно състояние само, може да мислимъ добрѣ. Второто нѣщо: У всинца ви трѣбва да има жажда да учите. Гледамъ, нѣкои отъ васъ седите и казвате: „Азъ съмъ на 45 години“... Че що сѫ 45 години? Мислите, че сте старъ. Ами че знаете ли коя е нормата на старитѣ хора. Когато човѣкъ стане на 60 год. казва; „Азъ съмъ старъ човѣкъ“. Въ кой кодексъ е писано, че човѣкъ тогава може да каже: „Азъ съмъ старъ“. Ти казвашъ: „Азъ съмъ старъ“, даже тази норма дѣто се казва, че човѣкъ е старъ, не е права. За Бога се казва „Древний“ не Му се знаятъ годинитѣ. А ние на 60 години станали, и той си прикачва една титла, че е старъ. Срамота е! Норма нѣма за стари хора. Срамота е това! Кажи: Имамъ 60 лазарника, ама никакъ не съмъ старъ, никакъ не съмъ поумнѣлъ, земята 60 пѫти се е обърнала, но азъ все съмъ спалъ. Сега ти казвашъ: „Азъ съмъ старъ“. Хубаво, като си старъ, какво знаешъ, я ми кажи? Ами старъ на санскритски, значи, човѣкъ, който има знание. Като си толкова старъ, като създаде Богъ земята, каква бѣше тя тогава? Кога Господъ, създаде земята? Я ми разправи! „Ее, не зная“. Ами че ти тогава не си отъ старитѣ, защо разправяшъ, че си старъ? Сега, седи нѣкой, побѣлѣла му главата, брадата. Та като ви побѣлѣла брадата, вие старъ ли сте? Кой ви дава това право? Отъ дѣ на кѫдѣ? Ами зимно врѣме като се окичатъ дърветата съ снѣгъ — стари ли сѫ? Бѣлитѣ глави, казвате: „Побѣлѣхъ и остарѣхъ“. Не, не, тия нѣща не ги свързвайте съ вашата старость. Най-първо ще си турите мисъльта. че вие сте ученици. Таманъ на 60 години си ученикъ, само да учишъ! Защо? Ето защо, ще ви кажа: „Младата мома отъ вънъ нѣма да те изкушава, жена беля нѣма да ти прави, дѣца нѣма да ти крѣкатъ. Таманъ умътъ ти тогава е на мѣсто, сърцето ти е на мѣсто и волята. Врѣме е когато ти може да учишъ. Значи, ще си ученикъ, способен да разбира всѣки единъ прѣдметъ. А сега, седите, и често слушамъ млади и старп казвате: „Остарѣхме“. Сега азъ бихъ желалъ да зная колко души има отъ васъ стари, и ще ги питамъ: Какъ Господъ е създалъ свѣта? Тъй ще ви изпитамъ дали сте отъ старитѣ хора. Първо, щомъ влѣзете въ школата, ще си турите въ ума основната мисъль: Ще забравите свѣта. Вие влизате сега и казвате: Тази вечерь да видимъ какво ще се каже. Тази вечерь ви казвамъ: Вашата стара идея да я изхвърлите навънка, понеже петь пари не струва. Млади сте! Може да си на 60 лазарника, младъ сте. Че 60 пѫти земята се е завъртѣла, тя нѣма нищо общо съ васъ. Тя, като се върти, ни най-малко не оправя вашия разтежъ. Ако ви турнатъ въ единъ магнетиченъ сънь, да кажемъ като се родите, и земята въ туй врѣме може да се обърне 60 пѫти, но като ви събудятъ, вие нѣма да сте старъ. Туй, което остарява на земята не сѫ годинитѣ. Земята въ свѣта, като се върти, е нѣщо случайно. Ние казваме: Въ 12 часа стана едно убийство. Убийството е една случайна мѣрка. Та това сѫ все случайни мѣрки въ свѣта, защото абсолютна мѣрка е разтежа на душата, а въртежътъ на земята, това е нѣщо непостоянно. Отъ всинца ви искамъ желание да се учите. Разбирате ли? Не само да чувствувате. Вие искате да имате едно приятно настроение на духа, нали? Има по-хубави нѣща отъ настроенията на духа; тѣ се прѣдизвикватъ отъ онова, което човѣкъ може да си създаде чрѣзъ закона на мѫдростьта. Безъ закона на мѫдростьта вие не може да служите на Бога, и Любовьта не може да я употрѣбитѣ. Трѣбва да знаете, че истинската Любовь въ свѣта почва да се проявява само тогава, когато почва да дѣйствува великиятъ законъ на мѫдростьта, когато дойде знанието. За да обичашъ нѣкого, трѣбва да знаешъ отличителнитѣ черти у него. Вие казвате: „Този човѣкъ има черни очи“- Ее, хубаво, азъ разсъждавамъ друго яче — по аналогия: когато земледѣдецътъ каже „черна земя“, друго вече се разбира. Той разбира, че въ тази черна земя има повече елементи за разтежъ на житното зърно; и казва: Тази черна земя е отлична. Отлично жито става на тази черна земя! И когато видимъ единъ човѣкъ съ черни очи защо го харесваме? Защо обичаме хората съ чернитѣ очи? — Защото такива хора сѫ по устойчиви въ чувствата си. Като те залюби такъвъ човѣкъ той дава всичко, може да разчиташъ на него. Тия черни очи съ тѣхъ, той нѣма да те измами. Той и като те мрази и като те обича, той е характеренъ. За туй казваме, че въ чернитѣ очи има енергия. Той може да мрази, може да бѫде грубъ, но има една черта на чернитѣ очи — такъвъ човѣкъ е честенъ всѣкога. Той ще ти каже направо: или те обича, или те мрази. Въ него политика много нѣма, тѣ не сѫ нервни хора, но сѫ характерни. И тогава, само мѫдростьта ще ни покаже ония свойства, които се криять вѫтрѣ въ насъ, свойства и качества, които се криятъ въ нашето съзнание. Това е цѣлъта на школата. Ами че ако въ школата не научимъ ония причини, които сѫ спѫвали нашия животъ, ако въ школата не може да подобримъ живота си за въ бѫдаще, защо ни е тогава тази школа? Азъ може да ви говоря за небето, какъ живѣятъ тамъ ангелитѣ, свѣтиитѣ, кѫщитѣ имъ какъ сѫ, много работи може да ви опиша, вие ще кажете: Много интересно е това! Дѣйствително интересно е, но това не е умно. Ето защо не е умно. Прѣдставете си, вие сте боленъ на леглото, неразположенъ сте, а азъ дойда, и ви описвамъ нѣкои отъ моитѣ пѫтешествия въ Америка, или какъ живѣятъ американцитѣ, а тебе стомахъ те боли. Азъ като ти разправямъ за Америка, ти нѣма да се изцѣришъ. Ти ще кажешъ: „Прѣди да ми разправяшъ за Америка, кажи нѣкой цѣрь за моя боленъ стомахъ!“ Не е ли по-умно да ви опиша какъ да се подобри живота ви, че тогава може да ви разправямъ за този висшия животъ. Първото нѣщо въ окултната школа: тя има за цѣль да се прѣмахнатъ всичкитѣ недъзи, които сѫществуватъ въ васъ, които отъ памти вѣка сѫ останали отъ разнитѣ култури, и вие ги носите въ себе си. И нѣкои отъ васъ казватъ: „Менъ много знание не ми трѣбва, азъ и съ малко знание мога“. Не, не, васъ ви трѣбва много знание, за да се спасите. Васъ ви трѣбва знание, за да разберете какво нѣщо е Любовьта, какво нѣщо е Мѫдростьта, какво нѣщо е Истината. Приложения трѣбватъ вѫтрѣ въ сегашния реаленъ животъ. И не мислете, че вие разбирате Любовьта. Ако вие дѣйствително разбирахте Любовьта, щѣхте да имате безсмъртие. Ако вие дѣйствително разбирахте Божията мѫдрость, щѣхте да имате вѣчна хармония, т. е. знание щѣхте да имате, щѣхте да бѫдете силни, щѣхте да разберете истината въ нейната пълнота, щѣхте да имате вѣчната свобода — великия просторъ на живота, и тогава нѣмаше да се намирате въ тъмно, нѣмаше въ такава ограничена стая да се разговаряме за такива работи, но ние щѣхме, да пѫтуваме съ една необикновена бързина. Знаете ли съ каква бързина щѣхме да пѫтуваме? Най-малко съ бързина отъ 50,000 километра въ секундата. И какво щѣхме да направимъ? Щѣхме да излѣзнемъ на Витоша, да духнемъ веднажъ, и въ една секунда щѣхме да минемъ мѣсечината и отъ горѣ въ 5 минути щѣхме да бѫдемъ на слънцето. Ще се спремъ на първата станция тамъ ще ни посрѣщнатъ, ще бѫдемъ на гости 3—4 дена, понеже тамъ сѫ културни, ще ни разведатъ, ще видимъ тѣхнитѣ училища, заседания, ще правимъ своитѣ бѣлѣжки и слѣдъ туй ще тръгнемъ къмъ АЛФАЦЕНТОРИСЪ, слѣдующата станция. Сега вие казвате: Колко е приятно такова пѫтешествие! Ее, приятно е, разбира се. Има мисли вѫтрѣ въ него. Тия пѫтешествия ги правятъ напрѣдналитѣ ученици на окултната школа. Може би въ туй състояние не може да ги правите, но все-таки трѣбва да се приготовлявате за нѣкое бѫдно сѫществувание. Трѣбва да мислите на земята. Трѣбва да слѣзнете пакъ на физическото поле да правите отъ тамъ тия пѫтешествия. Като влѣзнете въ астралния миръ, ще правите други пѫтешествия. Като влѣзнете въ менталното поле, той е друго-яче построенъ. Защото въ тия свѣтове, тѣхнитѣ постройки сѫ малко на по-други основи. Та, първото нѣщо; трѣбва да се роди у васъ една истинска жажда за знание. Искамъ всинца да мислите. Менъ ме радва вашата мисъль, но нека бѫде една оригинална мисъль, която като проникне въ ума ви, да се роди смирение. Нѣй пѫть, виждали сте, онази мома, прѣди да се е ожените, цѣла аристократка е, рѫцѣтѣ си не обича да ги тури навсѣкѫдѣ, само така ги държи, не знае. кѫдѣ да ги тури. Но слѣдъ като се ожени и родй своето първо дѣте, намира вече мѣсто на рѫцѣтѣ си: вдига го, слага го, държи го. Първата идея, която се роди въ човѣшката глава, тя е най-велика. Тогава, Човѣшката рѫка, — волята има съ какво да се занимава. Нѣкой казва: Какво да правимъ? — Роди една велика Божествена идея въ себе си, и тогава рѫцѣтѣ ти и всичко туй ще намѣри съ какво да се занимава, за туй е школата. Сега, тукъ като дойдете ще кажете: Нѣма ли нѣкоя молитва да научимъ? Ами знаете ли коя е правата молитва, какъ трѣбва да се молите? „Господи, просвети нашитѣ умове, дай свѣтлина, понеже невѣжеството е толкова голѣмо, че нищо не разбираме отъ Тебе, и грѣхове сме натрупали до гушата. Молимъ ти се, дай ни знание и мѫдрость да изпѫлнимъ Твоята воля“. Ето една молитва. Знание ни дай, знание, че като добиемъ знание, да ти служимъ съ всичкото сърце, че да се зарадваме, а ти да се веселишъ, че се учимъ. А сега вие казвате: „Господи прости нашитѣ прѣгрѣшения“. Че вашитѣ прѣгрѣшения и грѣхове сѫ резултатъ на вашето невѣжество, на нѣмане на мѫдрость. И тъй, ученици, всички ние трѣбва да се молимъ въ школата, насъ ни трѣбва мѫдрость и знание, Нѣкои отъ васъ, които сѫ по-напрѣднали и сѫ чели, има такива книги за тия полета, азъ нѣмамъ врѣме, не искамъ да се спирамъ да говоря за полетата, но старайте се да проучите тия работи; нѣкои, които знаятъ това, да ви разправятъ въ частенъ разговоръ. Ние нѣмаме врѣме да прѣдъвкаме написаното въ книги. Нашето врѣме е скѫпо. Вие ще го прочетете, ще го дъвчете, а пъкъ азъ ще говоря за нѣща, които не сѫ написани. Сега, нѣкой рече да говори нѣщо, вие: Чакайте да питаме, Учительтъ той, ще каже. Тамъ е писано въ книгата, вие не питайте: право ли е. Прочетете го. Ако ви се харесва, приемете го, ако не ви се хареса, имате умъ, прѣцѣнете. А като дойде азъ да говоря за тия нѣща, мимоходомъ ще мина, и ще се спра само дотолкова, доколкото иматъ връзка съ прѣдмета. Защото моята цѣль е да ви заставя да мислите, както азъ мисля, и тогава може да проучаваме ѣщата. Но докато вие не се научите да мислите, азъ ще употрѣбявамъ тази мотика. Азъ ще копая и вие ще копаете, азъ ще копая и вие ще копаете, докато се научимъ да мислимъ, и тогава какво ще стане? Ще свиримъ и ще пѣемъ, и като узрѣе житото, ще го туримъ въ хамбара и тогава братски ще се разправяме за вѣчнитѣ закони, за бѫдащето братство. И рѣшили сме, нѣма да допуснемъ нито единъ да ни лъже вече. И горко на ония ученици, които влѣзнатъ въ школата да се подиграватъ съ името Божие! Тѣ ще видятъ какво нѣщо е една Божествена школа. Който влѣзне въ Божествената школа, той трѣбва да знае, че тази школа се подкрѣпва съ великата Божествена правда. Това е Божествено училище, вие сте абсолютно свободни, но сте абсолютно отговорни за вашитѣ постѫпки. Азъ трѣбва да ви покажа, и пакъ ще ви повторя: Единствено прѣстѫпление, което въ школата не се извинява, то е лѫжата! Туй да го знаете. Лѫжа не се извинява. Сега не мислете че имате този обикновенния моралъ. Не, този моралъ на лице, туй разбиране ... Ние за въ бѫдаще ще имаме, единъ моралъ толкова високъ! Не говоря какви сѫ моитѣ външни отношения къмъ васъ, не говоря за този моралъ, но за онзи вѫтрѣшенъ моралъ въ даденъ моментъ. Ако азъ мисля какъ да ви използувамъ, това не е моралъ, отношенията ми къмъ Бога — то е моралъ. Ни сѣнка въ моя умъ, въ моята душа, сърце и воля, не трѣбва да сѫществува, да ви използувамъ, по който и да е начинъ. Абсолютна чистота! Безкористие! Знаете ли какво е безкористие? Туй се разбира. Туй е моралътъ на школата. И ако всинца вие влѣзнете въ школата, този моралъ трѣбва да го носите въ душата си, че въ даденъ моментъ като се изправите прѣдъ себе си да знаете, че вие сте чистъ. Може да направите отъ вънка хиляди прѣгрѣшения, но подбудителнитѣ причини, вѫтрѣшнитѣ причини които ви заставятъ да направите туй, тѣ сѫ важни. Ще кажете сега: Школа е това! Но това е едно отъ най-добритѣ правила. Когато вие приложите туй правило като ученици, въ всѣко едно отношение, работитѣ ви ще тръгнатъ добрѣ. И въ умствено отношение ще тръгнете, и въ духовно и въ материално. Въ всѣко едно отношение работитѣ ще тръгнатъ, нѣма изключение, ако не за сега, за въ бѫдаще. Ако не на васъ, на дѣцата ви. Не е ли тъй! И Христосъ казва: „Нѣма нито единъ отъ васъ, който да е оставилъ майка и баща още сега, че да не приеме всичкитѣ блага, които сѫществуватъ и за въ бѫдаще да има животъ веченъ“. Тъй щото нѣма какво да се страхувате. И послѣ, тази дряхлавостъ, у васъ аз ще почна да изпитвамъ. Нѣкой казва: Азъ съмъ неразположенъ духомъ. Ние знаемъ причинитѣ, отъ гдѣ иде всѣко неразположение. Ако вие вечерно врѣме заспите, и дойде нѣкой вампиръ, турне своята уста и ви узсмучи кръвьта, като се събудите, какво ще усѣтите? Една голѣма слабость. Защо? Защото този вампиръ изсмукалъ кръвьта ви. Вие имате нѣкое добро желание, но дойде нѣкой вампиръ изсмучи вашата кръвь. Но ти, като лѣгашъ, трѣбва да си затваряшь вратата, да не влиза този вампиръ. Разбирате ли? Ще каже нѣкой: Кармата ми е да ми изсмучи кръвьта. То не е философия. Ако не бѣше отворилъ прозорцитѣ, карма нѣмаше да бѫде. Прѣпъналъ се нѣкой — карма е; ако не бѣше падналъ, тогава карма ли щѣше да е? Нѣкой нервенъ ще каже: Баща ми бѣше нервенъ, майка ми, че съмъ ги наслѣдилъ. Но ако ги нѣмаше, какво ще кажешъ? Но ние обясняваме кармата малко друго-яче. И вие, вашитѣ погрѣшки, вашитѣ глупости не ги обяснявайте все съ кармата. Не, ще кажешъ: Не внимавахъ хубаво въ своя ходъ, че паднахъ, нищо повече. И послѣ, потрѣбно е за нашата школа да се създаде една благоприятна атмосфера за учение. Най-първо трѣбва да се създаде тази атмосфера чиста, свята, благоугодна, че като влѣзнете въ зданието, дѣто ще се прѣдаватъ тия прѣдмети, веднага да усѣщате единъ потикъ за знание. Туй е необходимо за всинца ви. Сега, вие сами ще си създадете тази атмосфера. Азъ нѣмамъ нищо противъ васъ, вие всички сте добри. Азъ за вашата добрина въпросъ не правя. Сега, като говоря, вие ще кажете: Учительтъ може да вижда въ насъ нѣщо лошо. Не, азъ разглеждамъ въпроса тъй обективно. Ако вие сте музикантъ и не свирите хубаво, азъ ще кажа: Нѣма хармония. Съ туй не характеризирамъ вашия моралъ, а просто казвамъ, че изпълнението не е хубаво, че вие не разбирате музика. А това нѣма нищо общо съ вашия характеръ. Ще кажешъ: Този центръ не съмъ, развилъ още въ себе си, но слѣдъ день, два, три, мѣсецъ, година или повече, ще го развия. И въ васъ ще се събуди туй чувство. И когато казвамъ, че въ васъ тия чувства не сѫ събудени, разбирамъ, че у мнозина измежду васъ Божествената любознателность не е събудена. Сега трима отъ ученицитѣ, най-способнитѣ, които сѫ запознати съ разни въпроси, искамъ единъ отъ тѣхъ да напише едно резюме за физическия свѣтъ. Другъ да напише едно резюме за астралния свѣтъ, да го опрѣдѣли какъвъ е, и третиятъ, да пише върху менталния свѣтъ. И туй описание да бѫде готово за три седмици отъ сега. Има ли кандидати трима души тукъ отъ васъ? Тѣ ще пишатъ, и ще го четатъ прѣдъ всички ученици. Най-първо да имаме една ясна прѣдстава за физическия свѣтъ, една ясна прѣдстава за астралния свѣтъ и една ясна прѣдстава за свѣта на Мѫдростьта, за менталното поле. (Изберете тия трима души) Тогава азъ казвамъ: Русчевъ да пише за физическия свѣтъ. Илия Стойчевъ да пише за астралния свѣтъ и Велико Граблашевъ да напише за менталния свѣтъ. Пъкъ другитѣ, по способнитѣ ученици, ще ги задържимъ за по-мѫчни прѣдмети. Ако имъ е жалко, че не ги избрахме сега, вториятъ пѫть ще ги изберемъ. Кога ще се падне третата седмица отъ сега? На 29-й юли. Приятелитѣ, които ще пишатъ, пишете основнитѣ нѣща. Може да се ползувате и отъ книги по този въпросъ, направете едно извлечение. И тъй, азъ искамъ всичкитѣ ученици да бѫдатъ все млади, а не стари. Тукъ, въ школата, като влѣзнете, ние не различаваме, кой какъ е влѣзълъ. Както и когато да е влѣзълъ, той е ученикъ, нищо повече ... Въ школата има само ученици; отъ школата навънка има разни професии. Въ школата като влѣзнете ще бѫдете само ученици. Отвънъ като излѣзнете, може да имате разни длъжности. Едно правило ще спазвате: Влѣзнете ли тукъ, ще снемете всѣка друга длъжность. Професоръ ли си, ще кажешъ: Ученикъ съмъ вече. Излѣзешъ ли отъ школата, пакъ си професоръ. Тъй ще възпитавате вашата воля и вашия умъ. За единъ часъ ти да снемешъ единъ товаръ, една мѫчнотия и да мислишъ, че си ученикъ, това е воля. Тогава, кото излѣзнете навънка, ще чувствувате едно освѣжаване, едно подмладяване. Нѣкой казва; Какъ да се възпита волята? Въ седмицата единъ часъ да мислишъ, че си ученикъ, туй е пакъ опитъ, да видите до каква степень именно вие сте способни да концентрирате вашия умъ. Може да мислите, че не можете: Всичко може. Ние ще пазимъ сѫщото правило, което се спазва на бойното поле: Онѣзи, които се сражаватъ на бойното поле, тѣ не се спиратъ, кой какъ падне, тѣ го оставятъ, а отъ подирѣ имъ има санитарна комисия, която събира раненитѣ. Сега, нѣкой отъ учепицитѣ падналъ на пѫтя, другитѣ ще вървятъ напрѣдъ, санитарната комисия ще го вземе. Вие нѣма да се спирате: Какво му стана? Не, не, напрѣдъ. У насъ болни хора нѣма. И нѣма да се спираме за болнитѣ хора, всички трѣбва да бѫдатъ здрави. Здравитѣ добрѣ дошли, а на болнитѣ ние ще дадемъ своето съдѣйствие. И тъй, въ училището ние нѣма да приказваме за болни хора. Недъзитѣ, неспособноститѣ, това сѫ все болести на астралния свѣтъ. Че този не се е училъ, то сѫ все болести; че онзи се обидилъ, това сѫ болести. Затова има астрална медицина, когато се изучаватъ симтомитѣ на болестьта. А въ една окултна школа се занимаватъ най-първо съ любовьта, съ това, какво нѣщо е животътъ, какъ е произлѣзълъ, и какво е неговото прѣдназначение съ земнитѣ сили, които сѫ свързани, за да образуватъ тия елементи. Това е първото нѣщо, съ което единъ ученикъ, като влиза въ школата, трѣбва да се занимава — благата въ тоя животъ и радоститѣ, и слѣдъ туй ще мине да изучава мѫдростьта, ще мине въ истината и най-послѣ, по този начинъ, ще се приготви за по-висшето свое прѣдназначение въ свѣта. Тайна молитва!