Ани

"Опорни точки на живота", беседи отъ Учителя, държани при Седемтѣ рилски езера и въ София, 1942 г.. Първо издание, София, 1942 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Новата култура Времената, които днесъ преживяваме, представятъ обсадата на цѣлия християнски свѣтъ. Думитѣ, които Христосъ е казалъ въ 24 гл. на Евангелието отъ Матея, 22 ст., характеризиратъ сегашнитѣ времена: „И ако да не се съкратѣха онѣзи дни, ни една плъть не би се избавила; но заради избранитѣ, онѣзи дни ще се съкратятъ“. Днесъ хората се измѫчватъ едни други, превознитѣ имъ срѣдства — кораби, параходи потѫватъ. Сегашната война е най-страшната за човѣчеството. Никога не е ставала такава война. Никога не се вдигали толкова войници на кракъ. Воюващитѣ страни сѫ турили на кракъ десетки милиона войници, и всички се биятъ ожесточено. Всички войни, всички недоразумения между хората се дължатъ на непослушанието на първитѣ човѣци. Ако Адамъ и Ева бѣха послушали и изпълнили Божията заповѣдь, днесъ нѣмаше да ставатъ тѣзи нѣща. Свѣтътъ се изопачи поради непослушанието първо на Ева, а после и на Адама. Тѣ сѫ свидетели на нещастията и страданията на човѣчеството. Тѣ виждатъ лошитѣ последствия на непослушанието. Така, именно, Ева научи следната истина: Като се отпуши крана въ горния етажъ на зданието, цѣлото здание се напълва съ вода. Време е вече старото да си замине, да дойдатъ новитѣ хора — хората на побратимяването, които да мислятъ за доброто на своитѣ ближни, като за свое добро. Какво ще стане съ лошитѣ хора? — Ще се замѣстятъ съ добри. Какво ще стане съ слабитѣ хора? — Ще имъ се дадатъ условия да станатъ силни. Тѣ трѣбва да станатъ силни, за да проявятъ любовьта. Досега само слабитѣ хора сѫ проявявали любовьта, затова всички сѫ били нещастни. Като носятъ любовьта, слабитѣ хора се страхуватъ да не изпуснатъ всичката ѝ топлина и свѣтлина, че и тѣ да изгорятъ, и свѣтътъ да изгори. Силнитѣ хора ще пуснатъ всичката топлина и свѣтлина на любовьта, за да просвѣтятъ цѣлото човѣчество. Какво лошо има въ това, че свѣтътъ ще разполага съ повече свѣтлина и топлина? По-добре да има пламъкъ и свѣтлина, отколкото димене и пушекъ. Днесъ свѣтътъ повече дими и пуши, а не свѣти. Иде любовьта въ свѣта. Нейната свѣтлина и топлина не сѫ механически, но органически, всичко пречистватъ. Да мине човѣкъ презъ свѣтлината и топлината на любовьта, това значи, да мине презъ страдания, които пречистватъ, обновяватъ. Любовьта носи животъ въ себе си. Днесъ воюватъ доброто, разумностьта и справедливостьта, като елементи на Великата Любовь, Мѫдрость и Истина. Богъ е далъ властьта си въ тѣхнитѣ рѫце. Който ги прилага, ще се ползува отъ свѣтлината, знанието и свободата и ще се учи. Който не ги прилага, ще държи книгата затворена, безъ да се ползува отъ свѣтлината ѝ. Той ще бѫде принуденъ да ходи на нивитѣ да оре и копае. Мнозина се запитватъ, защо сгрѣшиха Адамъ и Ева. — По две причини: отъ една страна, имаха желание да станатъ като Бога, а отъ друга страна, имаха желание да опитатъ забранения плодъ, да задоволятъ глада си. Тѣ мислѣха, че така ще станатъ силни като Бога и се отдѣлиха отъ Него. Човѣкъ е силенъ, докато е свързанъ съ Първата Причина, съ Цѣлото. Рѫката е силна, докато е свързана съ тѣлото. Отдѣли ли се отъ тѣлото, тя нищо не може да направи. Силата на човѣка се заключава въ връзката му съ Любовьта. Само любещиятъ, мѫдриятъ и истинолюбивиятъ постига желанията си и става гражданинъ на Царството Божие. Съвременнитѣ хора, особено религиознитѣ, говорятъ за онзи свѣтъ, за ангелитѣ, но не знаятъ, че никой не може да влѣзе тамъ безъ любовь, безъ знание и безъ свобода. Ще кажете, че имате и любовь, и знание, и свобода. Това сѫ още човѣшки нѣща. Съ човѣшки нѣща въ онзи свѣтъ никого не приематъ. Тамъ нищо нечисто не се допуща. Ще кажете, че Христосъ ви е изкупилъ съ кръвьта си. Кръвьта на Христа не е нищо друго, освенъ Словото, изявено чрезъ любовьта, мѫдростьта и истината въ своята пълнота. Въ тѣхъ нѣма страдания и мъчнотии, нѣма никакви загуби и лишения. Човѣкъ страда, когато се отдалечи отъ Любовьта. Тогава той губи и здравето, и чувствата, и мислитѣ, и богатството си. Човѣкъ страда, защото не изпълнява закона на любовьта. Първитѣ човѣци не изпълниха този законъ, поради което и доднесъ още хората страдатъ. Тѣ се изпитаха чрезъ забранения плодъ, да видятъ, колко ценятъ свободата и какъ разбиратъ любовьта. И сегашнитѣ хора още ценятъ външното богатство повече отъ вѫтрешното. Въ сѫщность, човѣкъ се повдига чрезъ своя умъ, чрезъ своето сърдце, чрезъ своята душа и чрезъ своя духъ, а не чрезъ забраненитѣ мисли, чувства и желания. Въ послушанието и изпълнението на Божиитѣ заповѣди се крие силата на човѣка. Значи, първиятъ грѣхъ се дължи на непослушанието на първитѣ човѣци. Ева сгрѣши съ сърдцето си, а Адамъ — съ ума си, и по този пѫть тѣ внесоха чуждъ елементъ въ живота. Този елементъ ще се изхвърли вънъ чрезъ страданието. Казано е въ Писанието: „Петата на жената ще смаже главата на змията“. Петата, ходилото на крака представя доброто. Значи, доброто ще смаже ума на змията. Кракътъ на жената ще излѣзе по-силенъ отъ главата на змията. Радвайте се, че е дошло време за изправяне на човѣчеството, за възприемане свѣтлината и топлината на любовьта. Време е вече за ликвидиране съ стария редъ и порядъкъ на живота. Новиятъ редъ означава създаване на новъ свѣтъ, дето любовьта ще царува, Въ стария порядъкъ тя присѫтствува само за утеха на страдащитѣ. Тя имъ казва: Бѫдете герои, да понесете страданията, които ви се даватъ. Тя казва на слабия и на болния: Стани отъ леглото си, вземи орѫжието си и върви напредъ! Болниятъ не се нуждае отъ утеха и залъгване, но отъ сила и импулсъ. Защо дойде Христосъ преди две хиляди години на земята? — Да приготви условия за идването на Царството Божие на земята, на хората на любовьта. Новиятъ редъ ще трае хиляди Божествени години, а не човѣшки. Затова е казано: „Тѣхното царство е во вѣки вѣковъ“. Праведнитѣ ще оживѣятъ, ще добиятъ сила и власть, ще възкръснатъ. Тѣ ще победатъ смъртьта. Блажени праведнитѣ и светиитѣ. Какво представя светията? Той носи свѣтлина за цѣлото човѣчество. Той се е родилъ чистъ и свѣтълъ, не е миналъ по пѫтя на обикновения човѣкъ, не е падалъ и ставалъ. Той е силенъ, защото е свързанъ съ Бога, Блажени сѫ, които очакватъ възкресението. Тѣ се готвятъ да излѣзатъ отъ своитѣ пашкули. Възкръсналиятъ е силенъ човѣкъ, Въ бѫдеще и звѣроветѣ ще разбератъ, че е настанала нова епоха въ свѣта. Всички растения, животни и хора ще се радватъ на новия редъ и порядъкъ въ свѣта. Всички ще бѫдатъ приятели помежду си. Земята ще се преустрои, ще се превърне на рай. Мнозина питатъ, колко време има още за излизане на брѣга. Брѣгътъ се вижда вече. Наближила е пролѣтьта. Прелетнитѣ птички идатъ и оповестяватъ пролѣтьта. Днесъ човѣчеството преживява последнитѣ дни на зимата. Работете за по-скорошното идване на пролѣтьта. Нека всички единодушно кажемъ: Наближило е вече Царството Божие на земята. — Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратилъ. * 10. Беседа отъ Учителя, държана при седемтѣ Рилски езера, на 1 юлий, 7. ч. с. 1942 г.

"Опорни точки на живота", беседи отъ Учителя, държани при Седемтѣ рилски езера и въ София, 1942 г.. Първо издание, София, 1942 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Красота и благость „Азъ затова се родихъ и затова дойдохъ на този свѣтъ, да свидетелствувамъ истината. Всѣки, който е отъ истината, слуша гласа ми“. (Иоана, 10 гл., 37 ст.). Красива и блага е любовьта. Красива и блага е мѫдростьта. Красива и блага е истината. Чрезъ тѣхъ Богъ се изявява на свѣта. — Богъ е Духъ, и които Му се кланятъ, да Му се кланятъ въ Духъ и Истина. * 9. Беседа отъ Учителя, държана при седемтѣ Рилски езера, на 1 юлий, 5. ч. с. 1942 г.

"Опорни точки на живота", беседи отъ Учителя, държани при Седемтѣ рилски езера и въ София, 1942 г.. Първо издание, София, 1942 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Новиятъ свѣтъ Размишление. Душата е храмъ на истината, умътъ — светилище на мѫдростьта, сърдцето — олтаръ на любовьта. Богъ създаде свѣта на свѣтлината за очитѣ, свѣта на слуха — за ушитѣ, свѣта на уханието — за носа, свѣта на словото — за устата, работата — за рѫцетѣ, движението — за нозетѣ, тѣлото — за жилище на душата. Стариятъ човѣкъ бѣше създаденъ за живота и за движението. Новиятъ човѣкъ е създаденъ за любовьта и за знанието. Следователно, отъ живота къмъ любовьта! Отъ любовьта къмъ Бога! Само така човѣкъ познава, че Богъ е всичко въ свѣта. Ние не говоримъ за свѣта на тъмнината, въ която хората блуждаятъ, но за свѣта на свѣтлината, която отваря очитѣ на хората за ново познание на Бога. Ние говоримъ за свѣта на свѣтлината, въ която хората възкръсватъ. Богъ е вѣчна красота на живота. Богъ е вѣчно постижение на любовьта. Богъ е вѣчно изявяване на красотата — основа на доброто. Въ новия свѣтъ, който Богъ създава, всички хора се обединяватъ въ едно цѣло, за да живѣятъ въ любовьта. Вѣрни сѫ думитѣ на апостолъ Павелъ, който казва: „Око не е видѣло, и ухо не е чуло това, което Богъ е приготвилъ за душитѣ, които Го любятъ“. Богъ създаде вселената за душитѣ, да живѣятъ въ нея и да се радватъ на славата Божия, въ която Той ги е облѣкълъ. Христосъ казва: „И славата, която Ти ми даде, азъ я дадохъ на тѣхъ, за да бѫдатъ едно, както и ние сме едно“. (Иоана, 10 гл., 22 ст.). Като четатъ Евангелието, нѣкои религиозни хора искатъ да имъ се откриятъ великитѣ истини на живота. Какъ ще откриете на човѣка нѣщо, ако той държи очитѣ си затворени? Докато очитѣ му сѫ затворени, той нищо не вижда. Щомъ отвори очитѣ си, ще види всичко, каквото му се открива. Какво ще разбере за свѣтлината онзи, на когото очитѣ сѫ затворени? Каквото и да му се говори, нищо нѣма да разбере. За да учи и да придобива знания, човѣкъ трѣбва да отвори очитѣ и ушитѣ си за свѣтлината. Тя има и звукъ, който се възприема чрезъ ушитѣ. Звукътъ, звуковитѣ вълни носятъ Словото. Какво ще говорите на човѣкъ съ затворени уши? Който има очи и уши и не ги отваря, той е осѫденъ на страдания. Какво представятъ страданията за човѣшката душа? — Условия за растене и развиване. Когато страда, душата расте и се развива. Нейнитѣ мисли, чувства и способности се разцъвтяватъ. Тя се превръща въ цвѣтъ, който разнася надалечъ уханието си; завързва плодъ, който скоро узрѣва. Душа, която не страда, завинаги остава затворена пѫпка. Храни душата си съ зрѣлитѣ плодове на своя животъ, за да расте тя, да се развива и постоянно да се освобождава. Плодоветѣ на душата сѫ райски плодове, къмъ които всѣки се стреми. Едва сега хората се готвятъ да влѣзатъ въ реалния животъ, пъленъ съ красота и вѫтрешна сладость. Реалниятъ животъ наричаме още Божественъ животъ. Животътъ безъ сладость е горчевина. Животътъ безъ ухание е смрадь. Животътъ безъ красота е грозота. Днесъ се твори новъ свѣтъ, който се нуждае отъ нови условия, нови положения, които да станатъ плъть и кръвь на човѣка. Това наричаме реалность въ живота. Въ тази реалность, именно, човѣшката душа ще се изяви въ своята красота и величие. Когато ператъ нечистата риза, трѣбва ли да се плаче? Когато посѣватъ житното зърно въ земята, трѣбва ли да се плаче? Когато вършеятъ житото, трѣбва ли да се плаче? Когато удрятъ камъка, за да се извае отъ него хубава статуя, трѣбва ли да се плаче? „И явихъ имъ Твоето име, и ще явя, да бѫде въ тѣхъ любовьта, съ която Си ме възлюбилъ, и азъ въ тѣхъ“. (Иоана, 10 гл., 26 ст.). Стариятъ човѣкъ изучава живота, а новиятъ — любовьта. Бѫдете, прочее, и вие нови хора, да изучавате любовьта. * 7. Беседа отъ Учителя, държана при седемтѣ Рилски езера, на 28 юний, 5 ч. с. 1942 г.

"Опорни точки на живота", беседи отъ Учителя, държани при Седемтѣ рилски езера и въ София, 1942 г.. Първо издание, София, 1942 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Козмичната любовь Какво представя човѣшкиятъ животъ? — Въ едно отношение човѣшкиятъ животъ представя сборъ отъ нѣколко живота, т. е. сборъ отъ минали сѫществувания, добри или лоши. Тази е причината, дето човѣкъ носи въ себе си сили, способности, желания, дарби — резултатъ на далечното минало. Едни отъ тѣхъ трѣбва да развива, а други да изправя. Хората се раждатъ, растатъ, женятъ се, умиратъ, безъ да знаятъ, защо става това. Нѣкои мислятъ, че всичко, което става въ живота имъ, е резултатъ на Божествения редъ и порядъкъ. Въ сѫщность, малко сѫ процеситѣ, които се извършватъ по силата на Божественитѣ закони. Напримѣръ, женитбата е човѣшки процесъ. Въ човѣшкия порядъкъ на нѣщата е да се жени човѣкъ. Като се оженятъ, хората развалятъ отношенията си. Когато нивата се ожъне, житото се туря въ хамбара, а сламата — въ плѣвнята. Повечето отива въ плѣвнята, а по-малкото — въ хамбара. Въ случая, плѣвнята символизира човѣшкото, а хамбарътъ — Божественото. И въ Божествения свѣтъ се говори за женитба, но тя се различава коренно отъ тази на земята. Затова е казано въ Писанието: „Който се сподоби съ бѫдещия животъ, нито се жени, нито за мѫжъ отива“. Коя е причината за разваляне на отношенията между хората? — Егоистичната любовь. Тѣ говорятъ за любовь, за хармонични отношения, а мислятъ само за себе си, искатъ всички да ги обичатъ. Да обичашъ нѣкого, това значи, да го очистишъ. Любовьта се проявява въ абсолютно чиста срѣда. Въ нечистата срѣда тя не се проявява. Дойдете ли до вжтрешната любовь, първото условие за проявата ѝ е чистотата. Безъ чистота не можете да получите нито едно отъ благата на любовьта. Всички познаватъ външната любовь, но вѫтрешната малцина я познаватъ. Кой може да напише едно любовно писмо, да отправи единъ любовенъ погледъ или да каже една сладка дума? Само чистиятъ по сърдце може да отправи любовенъ погледъ. И само чистиятъ може да възприеме единъ любовенъ погледъ. Нечистиятъ е слѣпъ за любовния погледъ и глухъ за любовната дума. Чистиятъ не се страхува отъ нищо — той е смѣлъ и решителенъ. Мнозина искатъ да знаятъ, какво нѣщо е любовьта. Не бързайте, не можете изведнъжъ да я разберете. Посѣйте я въ земята, както посѣвате житното зърно, и, когато израсте, цъвне и даде плодъ, тогава ще разберете, какво представя тя. Изучавайте проявитѣ на любовьта съзнателно, спокойно, за да не изпадате въ заблуждения. Нѣкой ви обича, и вие се радвате на неговата любовь. Тази любовь не е негова, тя се дължи на нѣкое възвишено сѫщество, което го посещава периодически. Докато това сѫщество е въ него, той ви обича. Щомъ се отдалечи отъ него, и любовьта му престава. Като не разбирате проявитѣ на любовьта, вие страдате, мѫчите се, недоволни сте отъ него. Загубването на любовьта е привидно. Следъ известно време възвишеното сѫщество отново ще го посети, и той пакъ ще прояви любовьта си къмъ васъ. Затова никога не мислете, че любовьта се прекѫсва. Тя е непреривна, минава отъ единъ човѣкъ на другъ, съ цель да даде на всѣки нѣщо, всички да повдигне. Радвайте се, когато любовьта ви посещава. Радвайте се, когато ви обичатъ. Нѣкой съжалява, че го обичали, или че обичалъ. Когото и да сте обичали, или който и да ви е обичалъ, не съжалявайте. Малко или много, любовьта всѣкога дава нѣщо отъ себе си. Ако ви е обичалъ обикновенъ човѣкъ, и вие сте станали обикновенъ; ако ви е обичалъ нѣкой човѣкъ, повдигнатъ въ умствено отношение, вие сте станали талантливъ; ако ви е обичалъ нѣкой гений, и вие сте станали гениаленъ. Понеже всички хора иматъ известни сили, дарби и способности, това показва, че нѣкой ги е обичалъ. Любовьта преобразява, както този, който обича, така и онзи, когото обичатъ. Любовьта лѣкува всички болести. Тя не търпи слѣпи, глухи, нѣми, сакати, глупави, невежи. Каквито слабости и недостатъци види въ човѣка, тя всичко изправя. Едно изисква любовьта — пълно довѣрие. Съмнявате ли се въ нея, тя се затваря за васъ и нищо не дава. Казано е въ Писанието: „Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога“. Въ познаването на Бога се крие разрешението на въпроса за безсмъртието. Познаването на нѣщата подразбира опитване. Когато опитате и познаете човѣка, обмѣната между васъ и него е правилна. Познаването на Бога подразбира познаване на великата козмична любовь. Щомъ Го познавашъ, ти Го любишъ, виждашъ Неговото присѫтствие навсѣкѫде и въ всичко. Природата оживява за тебе, и ти ставашъ едно съ нея. Любовьта е колективенъ, а не единиченъ актъ. Когато човѣкъ люби, съ него заедно любятъ всички хора, всички ангели и арахангели — цѣлото небе. Той се радва, понеже е станалъ проводникъ на любовьта. Каквото благо приеме отъ нея, той го предава и на другйтѣ сѫщества. Голѣма е свѣтлината на любовьта. Голѣмъ е огъньтъ и топлината ѝ. Каквито прѣчки срещне на пѫтя си, тя ги изгаря и разрушава. Който е ограденъ съ огъня на любовьта, нищо не може да се докосне до него. Той живѣе въ пълна безопасность. Радвайте се, когато окото на любовьта бди върху васъ. Нѣма сѫщество, за което окото на любовьта да не следи и да не мисли. Който иска да получи нѣщо повече отъ другитѣ, той самъ си създава нещастия. Всичко живѣе и се движи въ любовьта. Това, което наричаме Промисълъ, не е нищо друго, освенъ зоркото око на любовьта. Докато дойде до проявитѣ на Великата любовь, човѣкъ минава презъ различни форми, за да изучи и най-малкитѣ нейни прояви. Само така той ще придобие пълна и ясна представа за Цѣлото и за Неговитѣ прояви въ любовьта. Какъ ще проявите любовьта си къмъ бедния? — Като го нахраните. — Къмъ невежия? — Като го учите. — Къмъ болния? — Като му помогнете да оздравѣе. — Какъ ще проявятъ любовьта си две възвишени сѫщества, едно къмъ друго? Тѣ нѣматъ нуждитѣ на гладния, на невежия, на болния. Както се преливатъ водитѣ една въ друга, така се преливатъ душитѣ на възвишенитѣ сѫщества, които се любятъ. Водата отъ рѣкитѣ отива въ моретата и океанитѣ; часть отъ океанската и морска вода се изпарява, отива въ въздушното пространство, отдето пакъ слиза на земята, като вода, и отново се връща въ океанитѣ. Както между водитѣ става едно крѫгообръщане, така и между душитѣ на възвишенитѣ сѫщества става едно крѫговратно преливане. Любовьта е сила, която се дава свободно, безъ насилие и принуда. Който я получава, трѣбва да я разбира и цени. Не може ли човѣкъ да оцени любовьта, която му се дава, тя го напуща, безъ да загуби нѣщо. Тя веднага отива на друго мѣсто, дето я ценятъ, и тамъ свършва полезна работа. За да разбере и оцени Великата любовь, човѣкъ трѣбва да дойде до единството на живота, да схваща всички прояви като едно цѣло, нераздѣлно Начало. Тогава двама любещи ще обичатъ трети; тримата ще обичатъ четвърти; четирмата ще обичатъ пети и т. н. Казано е въ Писанието: „Ще имъ отнема каменното сърдце и ще имъ дамъ ново“. Този стихъ се отнася до любовьта. Когато влѣзе въ човѣка, любовьта постепенно замѣства старата, груба дреха съ нова, направена отъ мека, фина материя. Каменното сърдце се замѣства съ плътско, което е отзивчиво къмъ човѣшкитѣ страдания и мѫчнотии. Когато се докосне до нѣкой камъкъ, любещиятъ помага и на камъка, и на всѣки, който влѣзе въ контактъ съ него. Любовьта оставя своитѣ добри влияния навсѣкѫде. Ако нѣкой отчаянъ се допре до този камъкъ, отчаянието му веднага изчезва. Той възприема нѣщо отъ любовьта на онзи, който пръвъ се докосналъ до камъка. Човѣчеството едва сега се отправя къмъ козмичната любовь. Едва сега то влиза въ реалния животъ — въ живота на Великата, козмична любовь. * 8. Беседа отъ Учителя, държана при седемтѣ Рилски езера, на 28 юний, 10 ч. с. 1942 г.

"Опорни точки на живота", беседи отъ Учителя, държани при Седемтѣ рилски езера и въ София, 1942 г.. Първо издание, София, 1942 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Новиятъ пѫть Размишление. Всички се питатъ, кой е правиятъ пѫть за постигане на добритѣ желания. — Единствениятъ правъ пѫть е пѫтьтъ на любовьта. Нѣкой иска да стане художникъ. Той може моментално да стане художникъ, но трѣбва да влѣзе въ областьта на художеството, дето се съединяватъ всички умове на художницитѣ. Ако не влѣзе въ тази область и не се свърже съ умоветѣ на художницитѣ, той пакъ ще рисува, но нѣма да направи нито една ценна картина. Ако искашъ да станешъ музикантъ, ще влѣзешъ въ областьта на музиката; ако искашъ да станешъ поетъ, ще влѣзешъ въ областьта на поезията; ако искашъ да станешъ философъ, ще влѣзешъ въ областьта на философията. Докато не влѣзе въ срѣда, съответна на неговитѣ желания, човѣкъ ще свири, ще пише, ще философствува, но никакъвъ музикантъ, никакъвъ поетъ, нито философъ може да стане отъ него. Влѣзе ли въ хармонична срѣда, човѣкъ постига лесно желанията си, съ малки усилия. Всѣка хармонична срѣда води къмъ любовьта. Затова казваме, че единствениятъ правъ пѫть за постигане на човѣшкитѣ желания е пѫтьтъ на любовьта. Този пѫть не е нито новъ, нито старъ; той не е нито мѫченъ, нито лесенъ. Красивъ е пѫтьтъ на любовьта. Отъ човѣка зависи да бѫде той лесенъ или мѫченъ. Какъ проявяватъ любовьта си повечето хора? Като обикнатъ нѣкого, тѣ му турятъ юларъ и седло, и казватъ: Дий! Това е мѫчниятъ пѫть на любовьта, защото заробва. Обаче, има хора, които, като обикнатъ нѣкого, освобождаватъ го. Тѣ махатъ юлара и седлото му и го пущатъ на свобода. Това е лесниятъ пѫть на любовьта. Значи, едни хора обичатъ и съ любовьта си заробватъ, а други — обичатъ и освобождаватъ заробенитѣ. Какво е положението на съвременнитѣ хора? — Постоянно се освобождаватъ. Тѣ сѫ потопени въ свѣта на любовьта, обиколени сѫ съ разумни сѫщества, които ги обичатъ и непрекѫснато ги освобождаватъ. Щомъ излѣзешъ отъ една мѫчнотия, това показва, че сѫ те освободили. Заробването е двояко: човѣкъ самъ се заробва, и други го заробватъ. Достатъчно е да обикнешъ нѣкого и да пожелаешъ да го обсебишъ, т. е. да го задържишъ за себе си, за да се заробишъ самъ. Въ това отношение, човѣкъ прилича на онази морска птица, която отдалечъ се хвърля въ водата, да грабне плячката си, но вмѣсто да извади рибата, тя пада въ водата и тамъ се удавя. Какво става? — Оказва се, че рибата е много голѣма, и птицата не може да я отнесе съ себе си. Докато се домогне до любовьта, която освобождава, човѣкъ минава презъ велика школа. Една млада, красива мома се явила при Господа, съ молба, да ѝ даде нѣщо, съ което да се прослави въ свѣта. Господъ чулъ молбата ѝ и я превърналъ въ дрѣнова прѫчка. Единъ учитель видѣлъ тази прѫчка и я взелъ, съ цель да наказва немирнитѣ ученици. Като я вдигалъ и слагалъ върху гърбоветѣ на непослушнитѣ ученици, красивата мома останала недоволна отъ службата, въ която била впрегната, и отишла при Бога да се оплаче. Богъ ѝ казалъ: Сега ще те направя лѣскова прѫчка. Намѣрилъ я единъ добъръ капелмайсторъ и я взелъ, да му служи при дирижиране. Въ скоро време капелмайсторътъ се прочулъ по цѣлия свѣтъ, всички говорили за неговитѣ успѣхи. Това задоволило и младата мома, която благодарила на Бога, че я направилъ лѣскова прѫчка. Следователно, докато хората изпълняватъ служба на дрѣнови прѫчки, да биятъ съ тѣхъ непослушнитѣ ученици, тѣ всѣкога ще бѫдатъ недоволни отъ живота си. Станатъ ли лѣскови прѫчки и влѣзатъ въ рѫката на добритѣ капелмайстори, тѣ ще се прославятъ и ще бѫдатъ доволни отъ живота си. Първоначално човѣкъ ще бѫде дрѣнова прѫчка и ще влѣзе въ рѫката на учителя, който възпитава непослушнитѣ ученици; после ще стане лѣскова прѫчка и ще влѣзе въ рѫката на добрия капелмайсторъ, чрезъ когото ще се прослави. Онѣзи ученици, които учительтъ е билъ и възпитавалъ съ дрѣнова прѫчка, ставатъ послушни, възпитани и влизатъ въ оркестъра на добрия капелмайсторъ, който ги дирижира съ лѣскова прѫчка. Така изминатиятъ пѫть придобива великъ смисълъ. Разумната природа възпитава своитѣ деца по различенъ начинъ, чрезъ различни методи, споредъ степеньта на тѣхното развитие, докато ги доведе най-после до пѫтя на истината и свободата, на мѫдростьта и свѣтлината. Единъ день, когато извървите този пѫть, вие ще се радвате и ще си казвате: Колко сме били неразумни! Да живѣемъ при такива богати условия и да роптаемъ! Влѣзе ли въ пѫтя на любовьта, душата се радва на богати условия и възможности. Любовьта е пѫть на вѣчно обновяване и подмладяване, пѫть на вѣчно повдигане. Какво ще кажете за онази пѣвица, на която всички рѫкоплѣскатъ, която обсипватъ съ цвѣтя и подаръци? Тя е въ пѫтя на своето възлизане. Обаче, дойде друга, по-добра, по-млада, по-красива и измѣства първата. Тя е недоволна отъ положението си, защото слиза отъ върха, на който се е качила. Това е човѣшко гледане на нѣщата. Неизбѣженъ е пѫтьтъ на възлизането и на слизането, но, за да се ползува и отъ двата пѫтя, човѣкъ трѣбва да ги разбира. Възлизането радва човѣка, внася въ него радость и разширение. При слизането си, човѣкъ има страдания, които развиватъ въ него дълбочина; тя отговаря на височината, до която е стигналъ. Ако нѣма слизане, човѣкъ само ще се радва, но ще остане на едно и сѫщо мѣсто въ развитието си; нѣма да слѣзе долу, но и по-горе не може да се качи. Първата пѣвица трѣбва да се радва на успѣхитѣ на младата, за да не пресуши изворитѣ на своя талантъ. Само така тя си приготвя условия за по-голѣмъ възходъ и разцвѣтъ на своитѣ дарби и способности. Не може Човѣкъ да бѫде щастливъ, докато не желае щастието на всички хора. Съвременното човѣчество е дошло до новъ пѫть, а именно: едва сега то прави връзка съ Божията Любовь. Разумность се иска отъ сегашнитѣ хора. Защо? — Защото само разумниятъ, добриятъ и справедливиятъ могатъ да бѫдатъ носители на любовьта. Какво значи да бѫдешъ носитель на любовьта? — Да обичашъ и да те обичатъ. Разумность се иска отъ онзи, който обича, както и отъ онзи, когото обичатъ. Казватъ, че любовьта не вижда погрѣшкитѣ на хората. Ще излѣзе, че любовьта е слѣпа. Не, любовьта има много очи, тя всичко вижда, но никого не сѫди. Какъ да не вижда, че единъ човѣкъ е малъкъ, а другъ — голѣмъ? Трѣбва ли да мисли, че и малкото шише събира толкова вода, колкото и голѣмото? Като налѣе въ малкото шише единъ килограмъ вода, то веднага ще се напълни. Налива ли още вода, тя ще прелѣе. Всѣки човѣкъ трѣбва да се познава, да знае, колко богатство може да събере въ себе си. Важно е, разумно да използувате богатството, което ви се дава, а не да се стремите къмъ придобиване на голѣми богатства. Любовьта е богатството, къмъ което се стреми човѣшката душа. Следователно, не е важно, колко богатство ще придобиешъ; важно е да го използувашъ, както за твоето благо, така и за благото на своя ближенъ. Какво правятъ нѣкои хора съ любовьта? Какъ постѫпватъ съ нея? — Както съ плодоветѣ на дърветата. Нѣкой откѫсне една ябълка отъ дървото и, ако не му хареса, веднага я изплюва. Това не е правилно. Преди да я откѫсне, той трѣбва да се спре предъ нея, да я разгледа, да разбере, ще му хареса, или не. Следъ това, ако му хареса, може да я откжѫсне. Мнозина постѫпватъ по сѫщия начинъ и съ любовьта. Тѣ се приближаватъ до този, до онзи, взиматъ по нѣщичко отъ тѣхъ и, ако не имъ хареса това, което сѫ взели, веднага го изплюватъ. Тази е причината, дето много хора сѫ недоволни отъ любовьта. Това сѫ пѫтищата на човѣшката любовь. Новъ пѫть се открива предъ човѣчеството — пѫтьтъ на Божията Любовь. Който влѣзе въ този пѫть, той става здравъ, уменъ и добъръ. Отличително качество на тази любовь е, че носи условия за постоянно растене. * 6. Беседа отъ Учителя, държана при седемтѣ Рилски езера, на 27 юний, 5 ч. с. 1942 г.

"Опорни точки на живота", беседи отъ Учителя, държани при Седемтѣ рилски езера и въ София, 1942 г.. Първо издание, София, 1942 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Прилагане на живитѣ числа Размишление. Като изучавате живитѣ числа, ще видите, че всѣко число има приложение въ живота. Въ основата на всѣко число влиза една дума, която има съдържание и смисълъ, които отговарятъ на самото число. Значи, всѣко число има отношение къмъ нѣщо. Напримѣръ, въ основата на числото едно влиза положителната частица „да“. Въ основата на числото две влиза отрицателната частица „не“. Въ основата на числото три влиза думата „съгласие“. Въ основата на числото четири влиза думата „работа“. Въ основата на числото петь влизатъ думитѣ „напредъ съ любовьта“. Когато дойдете до нѣща, които иматъ отношение къмъ васъ, вие трѣбва да мислите, да опредѣлите посоката на своето движение. Ако мисъльта ви е съгласна съ Божествената, ще вземете права посока и ще кажете „да“. Въ противенъ случай, ще кажете „не“. Отрицателната частица „не“ показва, че човѣкъ не трѣбва да измѣня пѫтя, по който върви. Ако си далъ обещание да служишъ на Бога, ще потвърдишъ обещанието си съ частицата „да“. Ако въ този моментъ ти дойде друго желание, което те отклонява отъ служенето, ще го отречешъ съ частицата „не“. Както и да те отклоняватъ отъ обещанието да служишъ на Бога, ти трѣбва да останешъ независимъ, непоколебимъ. Докато остава независимъ въ обещанията си къмъ Първата Причина, човѣкъ дава предимство на Божественото Начало въ себе си. Щомъ стане зависимъ отъ хората, той е въ областьта на човѣшкото. Който живѣе въ Божественото, той е твърдъ като канара. Никой не е въ състояние да го измѣсти отъ поста, на който е застаналъ. Може да те измѣсти само Онзи, Който те е поставилъ на този постъ. Значи, само Богъ може да те измѣсти. Дойде ли другъ нѣкой да те смѣни, ще кажешъ: Не, не се мърдамъ отъ мѣстото си. При служене на Бога ще бѫдешъ положителенъ, ще казвашъ „да“. Като дойде човѣшкото, което иска да те отклони, ще кажешъ „не“. Следъ положителната частица „да“ иде съгласието на човѣка да върши това, което Богъ е опредѣлилъ. Значи, утвърдениятъ човѣкъ въ положителното е съгласенъ съ всичко, което Богъ е опредѣлилъ. Щомъ даде съгласието си, човѣкъ започва да работи за Бога. И най-после, той се вдъхновява въ работата си отъ мисъльта, че върви напредъ съ любовьта. Всички хора се стремятъ къмъ любовьта, но, въ края на краищата, оставатъ разочаровани. Защо? — Защото попадатъ на човѣшката любовь, която повече руши, по-малко гради. Божествената любовь е положителна и съграждаща. Като влѣзе въ нея, човѣкъ вижда, че Единствениятъ, Който обича и дава условия за растене, е Богъ. Той праща слънчевата свѣтлина и топлина на всички живи сѫщества. Той изпраща хлѣба на човѣка. Христосъ казва: „Азъ съмъ живиятъ хлѣбъ, слѣзълъ отъ небето“. Значи, хлѣбътъ иде отгоре, отъ слънчевата свѣтлина и топлина. И тъй, кажете ли въ душата си за нѣщо „да“, не отстѫпвайте отъ думитѣ си. Богъ каза на Адама да не яде отъ плодоветѣ на забраненото дърво, и той каза „да“; обеща, че ще изпълни Божията заповѣдь. Когато дойде изкусительтъ и го накара да яде, той не повтори думитѣ, казани предъ Бога, и се отрече. Ионъ пъкъ имаше желание да отиде на западъ, въ Испания, но Богъ му каза да не отива тамъ, а да отиде въ Ниневия, да проповѣдва на тамошнитѣ жители да се разкаятъ. Ионъ не послуша Господа и замина за Испания, дето за наказание го хвърлиха въ морето. Тукъ го глътна китъ и трѣбваше да престои три деня въ утробата му; следъ дълга молитва, китътъ го изхвърли на брѣга. Ето защо, когато Богъ ти казва да вървишъ напредъ, върви и не мисли. И да има мѫчнотии, върви напредъ. Ако се върнешъ назадъ, мѫчнотиитѣ и опасноститѣ ще бѫдатъ по-голѣми, отколкото, ако вървишъ напредъ, по заповѣдь, дадена отъ Бога. Каквито мъчнотии да има напредъ, все ще ги преодолѣешъ. Върнешъ ли се назадъ, мѫчнотиитѣ ставатъ по-голѣми и по-непреодолими. Ионъ излѣзе отъ кита, следъ като обеща въ себе си, че ще изпълни Божията заповѣдь. Той изяви готовность къмъ послушание. Ако не слушашъ, смъртьта ще те погълне; слушашъ ли, смъртьта ще те изхвърли вънъ отъ себе си, както китътъ изхвърли Иона на брѣга. Богъ създаде човѣка въ шестия день — день на усилена дейность, день на създаване на новъ човѣкъ. Задачата на сегашния човѣкъ се заключава въ това, да слуша и да гледа, какво Богъ създава днесъ, въ самия човѣкъ. Новъ човѣкъ се създава! Той е човѣкътъ, създаденъ по образъ и подобие на Бога — човѣкътъ на новия животъ. — Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратилъ. * 5. Беседа отъ Учителя, държана при седемтѣ Рилски езера, на 26 юний, 1942 г. 5 ч. с.

"Опорни точки на живота", беседи отъ Учителя, държани при Седемтѣ рилски езера и въ София, 1942 г.. Първо издание, София, 1942 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Живитѣ числа Размишление. Често се говори за числата, освенъ като числени стойности, още и като живи величини. Живитѣ числа се дѣлятъ на категории: отъ 1–10 сѫ числа отъ Божествения свѣтъ; отъ 10–100 — отъ ангелския свѣтъ; отъ 100–1,000 — отъ човѣшкия свѣтъ; отъ 1,000– 10,000 — отъ животинския свѣтъ; отъ 10,000 –100,000 — отъ растителния свѣтъ и отъ 100,000–1,000,000 — отъ минералния свѣтъ. Мислете върху живитѣ числа и върху значението имъ въ живота. Подъ думитѣ „живи числа“ разбираме такива числа, които, за всѣки даденъ случай, могатъ да услужватъ на човѣка. Числата иматъ значение, не само когато опредѣлятъ нѣкаква числена стойность, но и когато опредѣлятъ посоката на нѣщата. Не е все едно, дали единицата е надѣсно, налѣво, нагоре или надолу отъ човѣка. Ако е надѣсно, тя означава изгрѣвъ, налѣво — залѣзъ, нагоре — зенитъ, а надолу — полунощь. Четиритѣ посоки на физическия свѣтъ — изгрѣвъ, залѣзъ, зенитъ и полунощь не сѫ само механически точки или положения, но тѣ представятъ още и четири процеси, фази или състояния, презъ които минава съзнанието. Отъ това гледище, ако кажемъ, че нѣкой човѣкъ е отишълъ налѣво, имаме предъ видъ залѣзъ на слънцето. Ще прочета 1. глава отъ Битието. „Въ начало създаде Богъ небето и земята“. (—1 ст.). — При числото едно Богъ създаде небето и земята — първата стѫпка надѣсно. „А земята бѣше неустроена и пуста; и тъмнина бѣ върху бездната, и Духъ Божи се носѣше върху водата“. (— 2 ст.). — При числото две земята е била неустроена и пуста — първата стѫпка налѣво. И рече Богъ: „Да бѫде виделина!“ — и стана виделина. (— 3 ст.). — При числото три се явява свѣтлина — първата стѫпка нагоре — зенитътъ на слънцето. При това състояние, въ съзнанието на човѣка проблѣсва идеята, че е създаденъ по образъ и подобие на Бога. „И видѣ Богъ виделината, че бѣше добро; и разлѫчи Богъ виделината отъ тъмнината“. (— 4 ст.). При числото четири човѣкъ съзнава, че виделината е добро нѣщо. Това число представя службата, която човѣкъ трѣбва да върши. То е число на служенето. „И нарече Богъ виделината День, и тъмнината нарече Нощь. И стана вечерь, и стана утро, день първи“. (— 5 ст.). — Въ съзнанието на човѣка има свѣтлина и тъмнина — день и нощь. Деньтъ означава дева, младость, а нощьта — покой, старость. Въ числото петь се е родила първо девата, младостьта. Деньтъ дава условия за проява на дейностьта, на енергията; нощьта дава условия за почивка, тя носи покой и тъмнина. Нощьта означава още старость, т. е. примиряване на човѣка съ противоречията. Старостьта е крайниятъ предѣлъ на противоречията. Следователно, за да се примири съ противоречията въ живота, човѣкъ трѣбва да остарѣе. Между младостьта и старостьта има известенъ периодъ отъ време. Ето защо, за да се примири съ противоречията, човѣкъ непремѣнно трѣбва да мине по-кѫсъ или по-дълъгъ периодъ отъ време. Примиряването, справянето съ противоречията или разрешаването имъ не става изведнъжъ. Какъвъ смисълъ иматъ за васъ прочетенитѣ стихове? Какво отношение иматъ тѣ къмъ сегашния ви животъ? Ако знаете, какъ Богъ е създалъ и устроилъ небето и земята, ще знаете, какъ да създадете и вашия външенъ и вѫтрешенъ свѣтъ. Това знание се крие въ живитѣ числа. Питагоръ е открилъ на ученицитѣ си значението на живитѣ числа само отъ 1–4, а на васъ се откри значението и на числото петь, защото времената сѫ усилни. Бѫдете доволни на това, което досега ви се е открило, и на онова, което предстои да се открие въ бѫдеще. Това, което днесъ ви се откри, представя пѫтя, по който идатъ Божиитѣ благословения. Вие трѣбва да изучавате този пѫть и да го следвате. День и нощь, свѣтлина и тъмнина. Тъмнината е свързана съ страшни нѣща: съ змии, съ тигри, съ лъвове, съ земетресения, съ смърть. Свѣтлината и тъмнината сѫ процеси, които ставатъ въ съзнанието. Ако ги разглеждате само като външни, механически процеси, тѣ губятъ смисъла си. Сѫщо така и процеситѣ смърть и животъ не сѫ само външни, механически, но и вѫтрешни, съзнателни процеси, Казватъ за нѣкого, че е умрѣлъ. Това не е механически процесъ, но органически. Той е посаденъ въ земята, и следъ време ще израсте, т. е. ще възкръсне. Ако не умре, човѣкъ не може да възкръсне. Смърть и възкресение сѫ два процеса, които ставатъ въ съзнанието на човѣка. Който е умрѣлъ, само той има възможность да възкръсне; който не е умрѣлъ, не може да възкръсне. Да умрешъ, това значи, да минешъ презъ най-страшнитѣ противоречия и тогава да възкръснешъ. Ионъ прекара три деня въ утробата на кита и следъ това възкръсна. Когато Богъ го изпрати въ Ниневия да проповѣдва, той се отказа, видѣ му се страшно. Но, като прекара три деня въ утробата на кита, видѣ, че има нѣщо по-страшно отъ задачата, която Богъ му възложи. Поглъщането на Иона отъ кита не е обикновена смърть, но минаване, отъ свѣтлина въ тъмнина. Това е все едно да паднешъ отвисоко въ нѣкоя пропасть. Обратниятъ процесъ е изкачване, излизане на свѣтлина, или възкресение. Казано е въ Писанието: „Въ който день ядешъ отъ плодоветѣ на забраненото дърво, ще умрешъ“. Богъ заповѣда на Адама да не яде отъ плодоветѣ на забраненото дърво, но той не послуша, наруши Божията заповѣдь. Богъ заповѣда на Иона да отиде въ Ниневия да проповѣдва, но и той не изпълни заповѣдьта. И двамата изгубиха добритѣ условия на живота и влѣзоха въ смъртьта. Адамъ напусна рая, а Ионъ влѣзе въ утробата на кита. И двамата минаха отъ свѣтлина въ тъмнина, отъ животъ въ смърть. За една ябълка Адамъ и Ева изгубиха рая. Ябълката може да е била красива, но отрова криела въ себе си. Който яде отъ плодоветѣ на тази ябълка, непремѣнно ще умре. За да се спаси, той трѣбва да повърне. Адамъ пристѫпи Божията заповѣдь и се скри. Дълго време Богъ го търсѣше въ рая, но Адамъ мълчеше — за пръвъ пѫть той приложи мълчанието. Най-после Богъ го намѣри и го запита: Адаме, защо се криешъ? — Убояхъ се, Господи, отъ лицето Ти. Разговорътъ между Бога и Адама е разговоръ на душата съ своя Създатель. Излизането на Адама отъ рая представя началото на човѣшкия животъ, а връщането му въ рая — краятъ на този животъ. Влѣзе ли човѣкъ отново въ рая, страданията преставатъ за него, и той влиза въ новия животъ — въ живота на веселието и на радостьта. Раятъ на земята се намира въ полюситѣ — въ северния и въ южния полюси. Мѫжътъ живѣе на северния полюсъ, а жената — на южния. Значи, раятъ на Адама се намира на северния полюсъ, а раятъ на Ева — на южния полюсъ. Северниятъ полюсъ представя още умствения свѣтъ, а южниятъ — духовния. Това сѫ символи, чрезъ които си служимъ за изяснение на известни идеи. Като се говори за рая, въ ума на човѣка изпъква, като контрастъ, понятието за ада, за грѣха. За него не трѣбва да се мисли и да се говори много. Защо? — Защото чистата кърпа лесно става нечиста. Достатъчно е да я прехвърлите нѣколко пѫти презъ рѫцетѣ си, и тя става нечиста. Следъ това трѣбва да я перете. Не се чисти лесно грѣхътъ. Той е каль, която крие произхода си въ далечното минало. Само Провидението е въ състояние да я премахне. Само Провидението е въ състояние да изработи нѣщо ценно отъ нея. Голѣми знания трѣбва да притежава човѣкъ, за да освободи съзнанието си отъ петната на грѣховната каль. Кажешъ ли една обидна дума на нѣкого, или отправишъ къмъ него кривъ погледъ, трѣбва да направишъ голѣми усилия, докато освободишъ съзнанието си отъ тъмнината, която го е засѣнчила. За да се справи съ грѣха, човѣкъ трѣбва да повдигне съзнанието си и да влѣзе въ новия животъ. Време е вече хората да излѣзатъ отъ сегашното си положение, да се откажатъ отъ старитѣ разбирания, отъ критиката, която повече ги спъва, отколкото ги освѣтява. Изучавайте свѣта, който Богъ е създалъ, безъ да го критикувате. Задачата на човѣка е да учи и да прилага наученото, да разбере смисъла на живота и предназначението си като човѣкъ, — Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратилъ. * 4. Беседа отъ Учителя, държана при седемтѣ Рилски езера, на 25 юний, 1942 г. 5 ч. с.

"Опорни точки на живота", беседи отъ Учителя, държани при Седемтѣ рилски езера и въ София, 1942 г.. Първо издание, София, 1942 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Възходещиятъ пѫть Размишление. Иоана 10:1—15. Божествениятъ свѣтъ е свѣтлина, свѣтъ на редъ и порядъкъ, свѣтъ на вѣчна Божествена хармония, която свѣтлитѣ души разнасятъ изъ вселената, създадена отъ Бога за проява на своята слава и величие. Свѣтъ безъ свѣтлина е свѣтъ на безпорядъкъ и безредие — свѣтъ, който се нуждае отъ Божествената рѫка. Свѣтътъ на безводието и свѣтътъ на сухотата е свѣтъ, който се нуждае отъ Божия миръ, отъ живота на радостьта. Използувай услугитѣ на малкитѣ случки въ живота, за да направишъ добро. Използувай услугитѣ на малкитѣ случки, за да постѫпишъ справедливо къмъ своята душа, която носи бремето на всички души. Използувай услугитѣ на малкитѣ, ежедневни случки въ живота, за да проявишъ своята разумность. Само така душата уяква въ доброто, въ справедливостьта и въ разумностьта. И най-малката случка дава потикъ къмъ доброто, което иде отъ Бога; най-малката случка дава потикъ къмъ справедливостьта; най-малката случка дава потикъ къмъ разумностьта. Всѣко нехайство къмъ доброто, къмъ справедливостьта и къмъ разумностьта сѫ причина за страданията въ човѣшкия животъ. Страдашъ, защото си нехаенъ къмъ доброто. Страдашъ, защото си нехаенъ къмъ справедливостьта. Страдашъ, защото си нехаенъ къмъ разумностьта. Напусни калния пѫть на живота, дето всичко е въ мъгла, и тръгни по възходещия пжть на любовьта. Не презирай малкитѣ цвѣтенца, които срѣщашъ на пѫтя си. Не презирай роснитѣ капчици, които виждашъ по завѣхналитѣ листа. Не презирай цвъртенето на малкитѣ птички, които се разговарятъ помежду си. Не отхвърляй и най-малката пѣсень на свѣтлината, която весели твоята душа. Не отказвай услугитѣ си на малкия бръмбаръ, който бръмчи около тебе и се моли. И когато кацне на колѣното ти, поглади го и му кажи: Благодаря ти за малката услуга и за малкото благо, което ми носишъ. Благодари, не за хапливитѣ мухи, които хапятъ, но за малкитѣ бръмбарчета, които милватъ. Хапливитѣ мухи сѫ лошитѣ хора, а малкитѣ бръмбарчета — добритѣ хора. Говори ясно и отчетливо, не бѫди гъгнивъ. Всѣки човѣкъ, който седи на два стола, е гъгнивъ. Всѣки човѣкъ, който не знае, какъ да постѫпва, е несретникъ. Въ свѣта на доброто и на злото, въ който живѣешъ, избирай първо доброто, а после карай злото да слугува на доброто. Не свързвай приятелство съ злото. То е най-тежкиятъ товаръ, който можешъ да понесешъ; най-тежката работа, която можешъ да свършишъ; най-трудното учение, което можешъ да постигнешъ; най-голѣмитѣ изненади, които можешъ да срещнешъ. Злото има само единъ приятель — любовьта. Запознай се първо съ приятеля на злото — съ любовьта, а после и съ самото зло.. Не бутай огъня съ пръстъ, но съ дилафъ. Свѣтътъ на доброто и на злото е Божественъ свѣтъ. Не влизай преждевременно въ този свѣтъ — тамъ не ти е мѣстото. Докато не разполагашъ съ знанието и силитѣ на напредналитѣ и разумни сѫщества въ Божествения свѣтъ, ти всѣкога ще страдашъ. Страдание, което не може да се използува, е спънка за душата. Страдание, което може да се използува, е подвигъ за душата. Радвай се на малкитѣ блага, които Богъ ежедневно и непреривно ти изпраща, за да се укрепишъ въ пѫтя, който води къмъ любовьта. Когато влѣзешъ въ предѣлитѣ на любовьта, тя ще открие предъ тебе красотата на Божествения свѣтъ. Безъ любовьта Божественитѣ блага сѫ непостижими. Съ любовь Божественитѣ блага представятъ нишки, отъ които цѣлиятъ животъ е изтъканъ. Духътъ е Онзи, Който съ своята свѣтлина тъче добрия животъ на човѣка. Ходи въ свѣтлината на Духа, за да те благослови Господъ. Използувай допирнитѣ точки на свѣтлината. Използувай възможноститѣ на свѣтлината. Обръщай внимание на най-малкия лъхъ на свѣтлината, за да откриешъ незнайнитѣ пѫтища на живота. Въ тѣхъ се криятъ Божиитѣ радости, които слизатъ отъ небето. Земята е мѣсто на Божиитѣ съкровища, отъ които ти се ползувашъ ежедневно. Тамъ и прахътъ е толкова цененъ, колкото и златото. Думата „прахъ“ е смислена. На български езикъ тя има две значения: сѫществителното „прахъ“ и глаголътъ „прахъ“. Човѣкъ пере, за да премахне праха. Всѣко напрашено нѣщо трѣбва да се изчисти. Думата „прахъ“ е свързана съ понятието чистота. Думата „чистота“ пъкъ е свързана съ Божествения свѣтъ. Значи, прахътъ води къмъ чистота, а чистотата — къмъ Божествения свѣтъ. Въ разумния свѣтъ прахътъ е цененъ, както златото, както скѫпоценнитѣ камъни, както сладкитѣ плодове, както чистата течаща вода. Прахътъ е перото, съ което е написанъ земниятъ животъ. Ако го обичашъ, той е единенъ; ако не го обичашъ, той се разединява и ти създава мѫчнотии. Не презирай мѫчителя си. Обичай го, защото чрезъ него ти ще се върнешъ при Бога. Работи съзнателно и разумно върху себе си, за да се справишъ съ праха и да се освободишъ отъ него. За предпочитане е да се справяшъ съ праха, отколкото да заемашъ най-високото положение въ свѣта. Да царувашъ, безъ да си се справилъ съ праха, това е суета на живота. Да царувашъ, следъ като си се справилъ съ праха, ти си въ радостьта на живота. Ако се радвашъ, много е прахътъ въ живота ти; ако скърбишъ, малко е твоятъ прахъ. Прахътъ пѣе своята пѣсень на живота, отъ чиито частици е произлѣзълъ той. Посрѣщайте съ радость Словото Божие, което влиза въ вашитѣ души. Словото Божие носи Божественитѣ блага. Каквото и да се случва въ живота ви, добро или зло, радвайте се. Богъ ще превърне всичко на добро. Тамъ, дето е Богъ, смърть и животъ сѫ едно. Пребѫдвайте въ Бога, за да пребѫдва и Той въ васъ. Изучавайте ценнитѣ думи на любовьта. Изучавайте Словото, което иде отъ Бога. * 3. Беседа отъ Учителя, държана при седемтѣ Рилски езера, на 23 юний, 5 ч. с. 1942 г.

"Опорни точки на живота", беседи отъ Учителя, държани при Седемтѣ рилски езера и въ София, 1942 г.. Първо издание, София, 1942 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Единното и недѣлимото Размишление. „Блажени нажаленитѣ, защото тѣ ще се утешатъ“. (Матея, 5 гл., 4 ст.). — Кого утешаватъ? — Нажаления. Който никога не е билъ нажаленъ, не може да се утешава. „Блажени кроткитѣ, защото тѣ ще наследятъ земята“. (Матея, 5 гл., 5 ст.). — Защо кроткиятъ ще наследи земята? — Защото само на кроткия може да дадешъ нѣщо, което той да не присвои, да не го строши, или да не го поквари. „Блажени, които гладуватъ и жадуватъ за правдата, защото тѣ ще се наситятъ“. (Матея, 5 гл., 6 ст.). — Който не гладува и жадува за правдата, не може да бѫде здравъ. „Блажени милостивитѣ, защото тѣ помилвани ще бѫдатъ“. (Матея, 5 гл., 7 ст.). — Искате ли да ви милватъ, бѫдете милостиви. Който не е милостивъ, не може да бѫде помилванъ. „Блажени чистосърдечнитѣ, защото тѣ ще видятъ Бога“. (Матея, 5 гл., 8 ст.). Съ други думи казано: Блажени чистосърдечнитѣ, защото тѣ ще видятъ любовьта, въ нейната слава и величие. Който не е чистосърдеченъ, той не може да види любовьта. Щомъ не вижда любовьта, той ходи въ тъмнина и всѣкога се спъва. Съвременнитѣ хора се спъватъ, защото не виждатъ любовьта. „Блажени миротворцитѣ, защото Синове Божии ще се нарекатъ“. (Матея, 5 гл., 9 ст.). — Какъвъ трѣбва да бѫде миротворецътъ? — Силенъ. Слабиятъ не може да бѫде миротворецъ. Той иска миръ, а се страхува да не го изнудятъ. Обаче, силниятъ носи миръ, затова ще се нарече Синъ Божи. „Блажени гоненитѣ заради правдата, защото е тѣхно царството небесно“. (Матея, 5 гл., 10 ст.). — Каквото царство искашъ, ще бѫдешъ за него гоненъ. За да извадите житното зърно отъ класа, трѣбва да го гоните съ коне на хармана. Конетѣ, които тъпчатъ житото, представятъ противоречията въ умствения и въ сърдечния свѣтъ. Житото трѣбва да мине презъ много противоречия, за да излѣзе отъ него доброкачествено зърно. „Блажени нищитѣ духомъ, защото е тѣхно царството небесно“. (Матея, 5 гл., 3 ст.). — Кой е нищъ духомъ? — Който не влага духа си въ земни работи. Не впрѣгай духа си въ земни работи подобно на земедѣлеца, който впрѣга вола въ колата си и го кара да оре. При това положение, както волътъ не може да бѫде свободенъ, така и духътъ не може да бѫде господарь на царството небесно. Бѫдете, прочее, нищи духомъ, за да бѫдете вънъ отъ ограниченията на материалния свѣтъ. Нищиятъ духомъ не иска нищо отъ материалния свѣтъ, и затова е свободенъ отъ неговитѣ връзки. — Може ли да се живѣе безъ материални блага? — Щомъ живѣе на земята, човѣкъ се нуждае отъ материални блага, но не трѣбва да се свързва съ тѣхъ. Кой е занесълъ нѣкакво материално благо съ себе си на онзи свѣтъ? Никой нищо не е занесълъ. Даже косъмъ не можете да занесете на онзи свѣтъ. Единъ младъ момъкъ се оженилъ за една мома, която постоянно се кичела съ жълтици. Като гледалъ жълтицитѣ, той си мислѣлъ, че сѫ отъ чисто злато, и се радвалъ, че се осигурилъ. Какво излѣзло въ края на краищата? Жълтицитѣ били фалшиви. Земниятъ животъ е пъленъ съ фалшиви жълтици. Не се женете за мома, която се кичи съ фалшиви жълтици, колкото красива и да е тя. Дръжте въ ума си мисъльта: реално е само това, което върви следъ васъ. Ако паритѣ вървятъ следъ васъ, тѣ сѫ живи, тѣ сѫ реални величини; ако не ви следватъ, тѣ сѫ фалшиви, нереални, на тѣхъ не може да се разчита. Не само момата трѣбва да носи жълтици, но и момъкътъ. И като срещне своята възлюбена, да окачи на врата ѝ три жълтици: едната да излиза отъ любовьта, втората — отъ мѫдростьта и третата — отъ истината. Ако не окачи тритѣ жълтици на врата ѝ, работитѣ имъ нѣма да вървятъ добре. Когато проповѣдвате на нѣкого, пакъ трѣбва да окачите тритѣ жълтици на врата му. Какво означаватъ тритѣ жълтици? — Тритѣ добродетели: любовьта, мѫдростьта и истината. Благодарение на тѣхъ, разумнитѣ сѫщества създадоха очитѣ, ушитѣ и устата на човѣка. Понеже тѣ ни обичатъ, любовьта ни създаде устата, мѫдростьта — ушитѣ, а истината — очитѣ. Кой ни създаде носътъ? — Богъ. Той го създаде, за да приемаме уханието на цвѣтята. Синоветѣ на мѫдростьта пъкъ ни създадоха рѫцетѣ и краката. Онѣзи отъ васъ, които сѫ дошли на планината, мислятъ, че сѫ сами, че нѣма никой около тѣхъ. Тѣ се заблуждаватъ, много сѫщества има около тѣхъ: слънцето, въздухътъ, водитѣ, камънитѣ. Ще кажете, че тѣ не сѫ живи, нищо не разбиратъ. Който мисли така, той се намира въ илюзиитѣ на живота. Всичко, което ви обикаля, е живо. Но за да се убедите въ това, трѣбва да минете презъ илюзиитѣ, да видите, че тѣ нѣматъ това съдържание, което влагате въ тѣхъ. Докато дойде до мѫдростьта на живота, до истинската свѣтлина, детето трѣбва да мине презъ нѣколко училища. То постѫпва първо въ основното училище, дето учителитѣ му откриватъ буквитѣ; после го учатъ да срича, да образува цѣли думи и изречения. Като се научи да чете, да пише и да смѣта, детето влиза въ прогимназията, после въ гимназията и най-после въ университеть. Като свърши науката на земята, едва тогава природата оживѣва за човѣка, и той гледа на нея като на нѣщо живо и разумно. Едва сега той може да предаде знанието си и на другитѣ хора. Който не знае азбуката, не може да пише; който не знае думитѣ, не може да говори; който не разбира законитѣ на живота, нѣма правилно отношение къмъ нѣщата, не може да решава задачитѣ си. Като не разбирать законитѣ на живота и не знаятъ, какви връзки и отношения сѫществуватъ между душитѣ, мнозина се оплакватъ, че никой не ги обича. Тѣ не подозиратъ, че всички разумни сѫщества ги обичатъ. Нѣма разумно сѫщество въ свѣта, което да не ви обича. Всѣки моментъ тѣ ви донасятъ нѣкакъвъ подаръкъ, турятъ го тихо предъ васъ и незабелязано си отиватъ. Човѣкъ трѣбва да бѫде буденъ, да приеме подаръцитѣ на любовьта на време. Увлѣче ли се нѣкѫде, веднага ще дойдатъ около него ненапреднали сѫщества, които ще взематъ подаръцитѣ за себе си. Като знаете това, бѫдете будни, да се освободите отъ неразумнитѣ сѫщества около васъ, да получите подаръцитѣ на любовьта и правилно да ги използувате. Какъ ще се освободите отъ тѣзи сѫщества? — Като ги приспите. Щомъ заспятъ, вие сте свободни и лесно ще се справите съ благата, които ви се даватъ. Като се събудятъ, вие можете да имъ дадете, каквото искате. Коя е причината, дето човѣкъ усѣща нѣкога сърдцето си праздно, като че нищо нѣма? — Мравкитѣ, които всичко изяждатъ, и мишкитѣ, които всичко изгризватъ. Тѣ се интересуватъ отъ външни нѣща и ги нападатъ. Ако искате да знаете, дали даденъ човѣкъ има такива сѫщества въ себе си, вижте го, накѫде гледа, като говорите съ него. Ако поглежда надѣсно и налѣво, той търси да намѣри нѣщо за ядене, както и начинъ, по-лесно да се домогне до това, което го изкушава. Ще знаете, че тѣзи сѫщества сѫ го нападнали. Той говори, но отъ време на време пресича мисъльта си. Обаче, каквото и да виждате въ събеседника си, трѣбва да мълчите, както мълчатъ камънитѣ, които присѫтствуватъ заедно съ васъ. И тѣ слушатъ, но мълчатъ. Около васъ има много слушатели — камънитѣ, вѣтърътъ, слънцето и др. Най-малко 12,000 слушатели има тукъ. Да имате толкова слушатели, това значи, да присѫтствувате на най-голѣмия съборъ въ свѣта. Обаче, тѣ могатъ да се събератъ въ единъ лешникъ, но могатъ да заематъ и цѣлото пространство. Сѫщото можемъ да кажемъ и за човѣка. И той е малъкъ и голѣмъ. Като духъ, може да заеме голѣмо пространство; като човѣкъ, дошълъ на земята въ плъть, той може да се смали. Като се фотографира, човѣкъ става малъкъ, едва се вижда. И тъй, човѣкъ живѣе въ пространството като духъ, и на земята — като плъть. И въ двата случая той е потопенъ въ любовьта на свѣтлитѣ, разумни сѫщества. Етерътъ, както и висшитѣ свѣтове, сѫ населени съ сѫщества, които иматъ известно отношение къмъ насъ. Каквото е отношението на въздуха къмъ водата, по гѫстота, такова е отношението на етера къмъ въздуха. Има срѣди по-рѣдки и отъ етера. По отношение на тѣхъ, етерътъ е гѫста, плътна маса. Свѣтлината се плъзга по повръхнината му като по плоскость. Коя е причината за слизането на свѣтлината къмъ земята? — Нѣкакво напрежение или импулсъ. Както сгѫстениятъ въздухъ се стреми да се разшири и да заеме голѣмо пространство, така и свѣтлата ангелска мисъль се стреми да се разшири, да заеме голѣмъ обемъ и да свърши известна работа. Ние възприемаме тази мисъль като свѣтлина и я използуваме. Свѣтлината, която получаваме, не е нищо друго, освенъ подаръкъ отъ любовьта. Значи, човѣкъ се крепи и живѣе, благодарение на любовьта на разумния свѣтъ. Който не разбира проявитѣ иа любовьта, той изпада въ голѣми противоречия. Той търси човѣкъ да го обича, и като намѣри такъвъ, започва да го ограничава, иска да го задържи само за себе си. Така той се оплита и загубва любовьта. Не мислете, че ако нѣкой обича и васъ, и други, ще изгубите неговата любовь. Колкото повече хора обичате, толкова повече се разширява вашата любовь. Ако две кѫщи сѫ обърнати на изтокъ, иматъ еднакво число голѣми прозорци, тѣ ще се огрѣватъ еднакво отъ слънцето, т. е. ще приематъ едно и сѫщо количество свѣтлина. Сѫщото се отнася и за любовьта. Помнете: Любовьта на Бога е еднаква къмъ всички сѫщества, съвършени или несъвършени. Любовьта на Бога е вѣчна и неизмѣнна. Едного обичатъ повече, защото се отворилъ повече за свѣтлината и за любовьта и приема повече. Другъ се затворилъ, затова получава по-малко — отъ него зависи да получи повече. Като се отвори, ще приеме повече свѣтлина и топлина. Въ сѫщность, Богъ обича еднакво и двамата. Ако се отворятъ еднакво, ще получатъ еднакво. Освободете се отъ заблуждението да мислите, че Богъ, като обича всички сѫщества, намалява любовьта си къмъ васъ. Любовьта на Бога, или на кое и да е сѫщество, къмъ васъ е специфична. Когото и да възлюби, освенъ васъ, колкото и да го обича, никой не може да отнеме любовьта Му къмъ васъ — тя е ваша и специфична. Правилно е, като обичате и като ви обичатъ, да се радвате. Радвайте се на проявитѣ на любовьта къмъ едного или къмъ всички. Любовьта е единна и недѣлима. Единственото нѣщо, което не се дѣли, е любовьта. Любовьта на всѣки човѣкъ, на всѣко живо сѫщество е и твоя любовь. Любовьта има еднакво отношение, както къмъ едного, така и къмъ всички. Който обича единъ волъ, обича и човѣка. Когато младиятъ момъкъ се влюби, става мекъ, нѣженъ и къмъ животнитѣ. Ако преди това е бодѣлъ вола съ остена си, като се влюби, престава да го боде. Той знае, че и волътъ е живо сѫщество, което се нуждае отъ любовь, както и неговата възлюбена. Защо биятъ човѣка? — По две причини: или за безлюбието му, или за любовьта му къмъ другитѣ хора. Единъ баща изпратилъ своя своенравенъ синъ на училище и казалъ на учителя му: Моятъ синъ е много упоритъ и своенравенъ. Когато се провини въ нѣщо, не го бийте, но си отбелязвайте, колко погрѣшки е направилъ и колко тояги му се падатъ, та като дойда при васъ, сложете тоягитѣ върху моя гръбъ. Следъ това се обърналъ къмъ сина си съ думитѣ: Синко, бѫди внимателенъ, за да се товарятъ по-малко тояги върху гърба ми. Тукъ бащата понася бой и страдания отъ любовь къмъ сина си. Понеже го обича, не иска да го биятъ. Като биятъ сина, бащата би страдалъ повече, затова предпочита да бѫде битъ вмѣсто сина си. Той приема доброволно страданията и наказанията. Има случаи, когато любовьта ви къмъ нѣкого ви причинява страдания, безъ той да ги желае. Единъ младъ момъкъ се влюбилъ въ една красива мома, която не отговаряла на любовьта му. За да опита силата на неговата любовь, момата казала: Ще те обикна, ако извадишъ сърдцето на майка си и ми го донесешъ въ кутия. Момъкътъ изпълнилъ желанието ѝ. Извадилъ сърдцето на майка си, турилъ го въ кутия и хукналъ къмъ възлюбената си съ радость, че ще има вече любовьта ѝ. Въ бързината си, той се спъналъ и ударилъ силно крака си. Въ този часъ още сърдцето тревожно запитало: Синко, удари ли се? Коя е причината за страданията въ човѣшкия животъ? — Желанието на хората да дѣлятъ любовьта. Каквито усилия да правите, любовьта остава единна и недѣлима. Който се опитва да я дѣли, той самъ се излага на страдания и противоречия. Следователно, любовьта причинява страдания на онѣзи, които искатъ да я раздѣлятъ и не разбиратъ, че тя е недѣлима. Любовьта носи радость на онѣзи, които я разбиратъ и знаятъ, че тя е единна и недѣлима. Който не разбира любовьта, влага въ нея качества съвършено различни на нейното естество. Тѣ играятъ роля на утайки, които тя туря на работа и, въ края на краищата, отъ тѣхъ излиза нѣщо ценно. Любовьта носи и безлюбието въ себе си и го туря на работа. Като се говори за неразбиране на любовьта, дохождаме до пророцитѣ и виждаме, че и тѣ не сѫ я разбирали напълно. Тѣ се обръщали къмъ евреитѣ съ думитѣ: „Богъ завинаги ще ви изхвърли отъ лицето си“. Обаче, не излѣзло така. Достатъчно е било да се разкаятъ, за да имъ прости Богъ. Това показва, че пророцитѣ не сѫ разбирали всѣкога Божията Любовь. Мнозина се запитватъ, защо страдатъ, щомъ Богъ ги обича. Много естествено. Докато се противи на любовьта, на Бога, човѣкъ е изложенъ на страдания. Следъ това той приписва на любовьта качества, каквито тя не притежава. Много качества има любовьта, но въ всичкитѣ си прояви тя остава единна и недѣлима. Безбройни сѫ проявитѣ на любовьта, разнообразни сѫ формитѣ, чрезъ които тя се проявява, но задъ всичко това стои единната и недѣлима Божия Любовь. Земедѣлецътъ може да посади житното зърно по различни начини, но резултатътъ ще бѫде единъ и сѫщъ — житното зърно ще израсте и ще даде плодъ. Каквито и да сѫ проявитѣ на любовьта, тѣ сѫ еднакво ценни. Едни отъ тѣхъ даватъ веднага плодъ, а други — следъ повече или по-малко време. — Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истинаго Бога и Христа, Когото си изпратилъ. * 2. Беседа отъ Учителя, държана при седемтѣ Рилски езера на 22 юний, 5 ч. с. 1942 г

"Опорни точки на живота", беседи отъ Учителя, държани при Седемтѣ рилски езера и въ София, 1942 г.. Първо издание, София, 1942 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Опорни точки на живота Размишление. Днесъ повечето хора се стремятъ къмъ голѣми нѣща. Тѣ знаятъ, че въ механическия свѣтъ голѣмитѣ нѣща се смаляватъ, а въ органическия се увеличаватъ; въпрѣки това, тѣ пакъ се стремятъ къмъ голѣмото. Голѣмото трѣбва да се смалява, за да бѫде достжпно; малкото трѣбва да расте и да се уголѣмява, за да се познае и изучи. Човѣкъ се ражда малъкъ и постепенно расте, става голѣмъ, за да се познае. Семето, което се посажда въ земята, е малко, но следъ известно време то пораства и отъ него излиза голѣмо дърво. Презъ лѣтото пороитѣ се смаляватъ, а семената растатъ, ставатъ голѣми. Когато човѣкъ си въобрази, че е по-голѣмъ, отколкото е въ действителность, той започва да се смалява. Този процесъ се извършва незабелязано. За да стане безболезнено, човѣкъ трѣбва да се смалява съзнателно. Като се обръща къмъ Израилския народъ, Христосъ казва: „Не бой се, мало стадо, Отецъ е благоволилъ да ти даде царство". Той не казва „не бой се, голѣмо стадо", но казва „мало стадо“. Като знае закона за смаляването и уголѣмяването, човѣкъ не трѣбва да се стреми да стане голѣмъ. Да се стремишъ къмъ голѣмото, това значи, всѣки моментъ да се натъквашъ на противоречия. Всички спорове и недоразумения въ живота ставатъ все между голѣми хора, за голѣми нѣща. Когато спороветѣ и недоразуменията престанатъ, тогава ще дойде любовьта. Затова се казва, че любовьта иде последна. Животъ, който не е озаренъ отъ любовьта, остава завинаги въ тъмнина. Знае се при това, че въ тъмнината нищо не расте. Следователно, искате ли да се ползувате отъ условията на живота, стремете се къмъ любовьта, която всичко озарява и повдига. „Който не влиза презъ вратата на кошарата на овцетѣ, но прелазя отдругаде, той е крадецъ и разбойникъ“. (Иоана, 10 гл., 1 ст.). На какво може да се уподоби крадецътъ? — На голѣмството въ човѣка. То прави човѣка вѫтрешно недоволенъ и го заставя да краде. Въ човѣка има едно голѣмо сѫщество, което постоянно роптае и критикува. Кой каквото му даде, все недоволно остава. То навсѣкѫде вижда погрѣшкитѣ и казва: Това не е добре направено, не трѣбва да бѫде така. То се спира върху отрицателнитѣ прояви въ живота и ги критикува. Ако рече да се произнася за свѣта, ще каже, че Богъ не го е създалъ добре, не е предвидилъ всичко. Голѣмото има нѣкакъвъ планъ за създаването на свѣта, но заставятъ ли го да приложи своя планъ, вотъ? — Докато любовьта е въ човѣка. За да продължи живота си, човѣкъ трѣбва да пази любовьта като зеницата на окото си. Не я ли пази, отнася ли се небрежно къмъ нея, тя го напуща. Страшно е положението на човѣка, когото любовьта напуща. Щомъ тя го напусне, животътъ му се прекратява. Това показва, че между живота и любовьта сѫществува тѣсна връзка. Пазете любовьта въ себе си, да не изпаднете въ противоречията на живота, да не изгубите своя вѫтрешенъ миръ и доволство. Кѫде е любовьта? — Навсѣкѫде. Нѣма мѣсто въ свѣта, дето любовьта да не присѫтствува. Нѣма сѫщество въ свѣта, което любовьта да не е посетила. Заблуждението на човѣка се заключава въ това, че той търси любовьта на специфично мѣсто и при специфични условия. Любовьта е навсѣкѫде и въ всичко. Мнозина се оплакватъ отъ живота си и казватъ, че любовьта не ги е посетила. Причината за това е въ самитѣ тѣхъ. Тѣ очакватъ любовьта да ги посети, тя да имъ дойде на гости. Това е невъзможно. Любовьта е дошла вече въ свѣта. Който я търси, самъ трѣбва да отиде при нея. Мислите ли другояче, вие сами си създавате противоречия. Да очаквате любовьта да ви дойде на гости, това е все едно да очаквате слънцето да ви посети. Станете рано и го посрещнете. Отворете прозорцитѣ си, и то ще ви озари. Днесъ и вие излѣзохте да посрещнете слънцето, но не говидѣхте — малъкъ облакъ го засѣнчи. Това не е противоречие, защото слънцето изгрѣ и задъ облака. Не сѫ страшни облацитѣ; страшно е, ако слънцето изчезне отъ хоризонта и престане да изгрѣва. Ако днесъ не сте го видѣли, утре ще го видите. Тази сутринь на върха сте дошли всичко седемь души. Числото седемь представя днитѣ на седмицата. Богъ е създалъ свѣта въ седемь деня. Значи, всѣки отъ васъ представя по единъ день отъ седмицата — отъ днитѣ на сътворяването на свѣта. Колкото и да сте малко сега, любовьта пакъ се проявява. Тя се проявява въ малкитѣ работи; тя се крие задъ малкитѣ нѣща. Малката рѣкичка е проява на голѣмъ изворъ. Отъ голѣмитѣ извори изтичатъ малки поточета и рѣкички. Въ малкитѣ прояви на любовята се крие такава сила, каквато и въ голѣмитѣ. За предпочитане е водата на извора да изтича по малко и постоянно, отколкото много и изведнъжъ. Изтече ли наведнъжъ, изворътъ пресъхва. Хората искатъ да видятъ голѣмитѣ прояви на любовьта. Това е невъзможно. Любовьта се проявява навсѣкѫде по малко. Който има очи да вижда, ще обхване всичкитѣ малки прояви на любовьта въ едно и ще има предъ себе си проявитѣ на великата любовь. Тя се проявява въ всички сѫщества едновременно. Съберете всички нейни прояви на едно мѣсто, за да си съставите ясна представа за любовьта. Който не схваща отношенията на всичкиѫщества къмъ себе си, като отношения на едно цѣло, той отрича възможноститѣ на любовьта и се запитва: Какво може да направи любовьта въ мене и какво мога да направя азъ въ нея? Той не подозира, че проявитѣ на любовьта въ частитѣ сѫ прояви на Цѣлото. Христосъ казва: „Дето сѫ двама или трима, събрани въ мое име, тамъ съмъ и азъ“. Събиратъ се животни на едно мѣсто, събиратъ се и хора, и ангели, и арахангели, все въ името на любовьта. Въ резултатъ на тѣзи събирания се твори нѣщо велико, което ще се види въ бѫдеще. Въ работата на любовьта се явяватъ голѣми или малки облаци, които иматъ за цель да ѝ препятствуватъ. Ето, едно малко облаче закри тази сутринь слънцето, и не можахме да го видимъ. Какво представя облачето? — Сегашната война, въ която се биятъ християнски народи. Ще кажете, че войната е противоречие въ живота. Колкото е противоречие облачето за слънцето, толкова е противоречие и войната за хората. Природата допуща войната като естествено последствие на лошия и изопаченъ човѣшки животъ. Чрезъ нея ще изтече злото, което се е натрупало въ човѣшкитѣ сърдца отъ вѣкове. Ще изтече злото, и слънцето ще се издигне надъ облацитѣ, ще свѣтне отново и ще изпрати свѣтлината и топлината си по цѣлия свѣтъ. Тогава противоречията ще изчезнатъ, и хората ще разбератъ, че и безъ война може. Животътъ на безлюбието създава войната. Жиотътъ на хармонията и на любовьта изключва войната. Днесъ хората се биятъ за материални работи, кой повече земя да владѣе, кой да има господството въ свѣта. Единъ день, когато любовьта се прояви въ своята пълнота, всички сѫщества — хора, животни и растения ще се ползуватъ отъ нейното изобилие. Онѣзи, които сѫ подъ нивото на човѣка, ще се ползуватъ отъ неговата любовь. Човѣкъ пъкъ ще се ползува отъ любовьта на онѣзи, които сѫ надъ него. Любовьта е неизчерпаемъ изворъ на. сили и на блага. Христосъ казва: „Азъ и Отецъ ми едно сме“. Значи, азъ, малкото, и Отецъ, Голѣмото, едно сме. Свѣтътъ е малкото начало, а Отецъ — Голѣмото и Великото Начало. Малкото трѣбва да расте и да държи връзка съ Голѣмото Начало, съ Отца. Въ това се заключава силата на човѣка. Както слънцето се движи въ крѫгъ, така и любовьта се движи въ крѫгъ и ни обикаля. Като описва крѫгъ около насъ, тя ни опасва съ своитѣ връзки и по този начинъ ни пази отъ злото. Както сме въ кръга на слънцето, така сме и въ кръга на любовьта. Следователно, докато слънцето е около васъ, и вие въ него, не се страхувайте отъ нищо. Знайте, че любовьта ви обикаля и пази, както земята пази посѣтитѣ въ нея семена. Който се обезсърдчава и мисли, че нищо не може да постигне, той е излѣзълъ отъ кръга на слънцето и отъ кръга на любовьта. Това е невъзможно. Не може човѣкъ да излѣзе отъ орбитата на слънцето; още по-невъзможно е да излѣзе отъ орбитата на любовьта. Животъ, съ опорна точка на доброто; животъ, съ опорна точка на справедливостьта; животъ, съ опорна точка на разумностьта, това е животътъ на любовьта. — Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратилъ. * 1. Беседа отъ Учителя, държана при седемтѣ Рилски езера, 21 юний, 5. ч. с. 1942 г.

"Възможности за щастие". Съборни беседи отъ Учителя, държани презъ лѣтото на 1941 г., Издание 1941, София Книгата на PDF за теглене Съдържание Отъ северъ къмъ югъ Р а з м и ш л е н и е . Животътъ е красивъ, когато всички нѣща ставатъ на време. Не ставатъ ли на време, човѣкъ се разочарова. Той мисли, че не може да постигне желанията си. Днесъ е 22. септемврий, деньтъ, когато слънцето заминава за чужбина, въ другото полукълбо. Досега ни бѣше на гости. Презъ това време то весели хората, весели цвѣтята, дърветата и тревитѣ, направи много услуги и, като свърши работата си, приготви се за заминаване. Кѫде, именно, отива слънцето, какво ще прави, за мнозина това представя неизвестна величина — хиксъ. Хиксътъ не е нищо друго, освенъ два полукрѫга, допрѣни въ една точка при най-изпъкналата си часть. Важно е да се намѣри, какво могатъ да направятъ два гърба, допрѣни въ една обща точка. Ако двама войника допратъ гърбоветѣ си и стрелятъ, тѣ си помагатъ взаимно. Понѣкога човѣкъ мисли, че може самъ да направи много нѣща. И самъ може да направи нѣщо, но двама могатъ да свършатъ повече работа. Какво ще направишъ самъ, ако двама неприятели те обстрелватъ, единъ въ гърдитѣ, другъ въ гърба? Но ако дойде нѣкой твой приятель и опре гърба си на твоя, положението е добро: ти ще стреляшъ напредъ, приятельтъ ти — назадъ, и ще прогоните неприятеля си. Какво представятъ дветѣ полукълба на земята? Северното полукълбо представя личния животъ на човѣка, а южното — животъ за ближния. Досега слънцето бѣше при насъ, въ северното полукълбо. Презъ това време ние се ползувахме отъ топлината и свѣтлината му, отъ всички негови блага. То ни остави доста плодове: ябълки, круши, сливи, грозде. Хамбаритѣ ни сѫ пълни съ жито. Слънцето ни осигури за зимата; отъ насъ зависи да разпредѣлимъ правилно благата и да живѣемъ разумно. Слънцето казва: Изпълнихъ дълга си къмъ васъ. Сега отивамъ въ южното полукълбо, тамъ да занеса своитѣ блага. Вие имате, какво да ядете, осигурени сте. Хапнете си, попѣйте си и на пролѣть ще дойда да ви чуя. Всѣки день носи нѣщо въ себе си. И днешниятъ день има свое съдържание, своя програма. Ако очитѣ ви сѫ отворени, ще видите около себе си онѣзи, които вършатъ Божията воля, и ще се зарадвате. Въ живота и въ природата има много нѣща, които човѣкъ не вижда. — Защо? — Въ затворъ е още. Когато излѣзе отъ затвора, ще види слънцето, небето, цвѣтята, птичкитѣ, изворитѣ, и душата му ще се зарадва. Това е духовниятъ свѣтъ. Следователно, когато очитѣ ви се отворятъ за духовния свѣтъ, благодарете на Бога за милостьта, която има къмъ васъ. Ще кажете, че виждате много нѣща отъ духовния свѣтъ. Важно е, какво виждате - сѣнкитѣ на нѣщата, или тѣхната реалносгь. Ако виждате сѣнкитѣ, вие още не сте влѣзли въ реалностьта. Виждашъ портрета на баща си и на майка си — това е тѣхната сѣнка, а не реалностьта. Когато тѣ проговорятъ и ти донесатъ нѣкакви блага, тогава ставатъ реални. Значи, реално е това, което човѣкъ едновременно вижда, чува, чувствува, пипа, помирисва. Опитвайте нѣщата съ външнитѣ и вѫтрешнитѣ си сѣтива, да различавате, сѣнки ли сѫ, или действителность. На съвременния човѣкъ сѫ дадени добри условия за развитие, но, въпрѣки това, малко успѣва. — Защо? — Той е влюбенъ въ себе си: мисли само за себе си, работи само за себе си. Дето ходи, все се оглежда, иска да знае, добре ли е облѣченъ, вчесанъ, измитъ. Не е лошо да се грижи човѣкъ за себе си, но, едновременно съ това, трѣбва да има предъ видъ и своя ближенъ. За предпочитане е да бѫде добре облѣченъ, вчесанъ и омитъ, отколкото да е окѫсанъ, рошавъ и неомитъ. Но животътъ не се върти само около него. Добре е човѣкъ да бѫде здравъ, разположенъ, да може добре да работи, но трѣбва да има предъ видъ, за кого работи. Той не е дошълъ на земята да живѣе само за себе си. Тази сутринь вие сте дошли да чуете нѣщо отъ мене и да го приемете като закуска. Ако постѫпите така, азъ нѣма да бѫда доволенъ. Искамъ да хапнете нѣщо, но семената да посадите въ земята, идната година да имате плодни дървета. Човѣшкиятъ умъ и човѣшкото сърдце сѫ плодни градини, въ които трѣбва да се посаждатъ доброкачествени цвѣтя и плодни дървета. Добритѣ мисли и чувства сѫ семената на плоднитѣ дървета. Не е достатъчно само да ги посаждате и да знаете, че имате плодни дървета, но да ги отглеждате грижливо и първи вие да опитвате плодоветѣ имъ, да знаете съ какви плодове разполагате. Следъ това можете да предлагате и на своитѣ приятели. Голѣма е радостьта на онзи, който намира въ градинитѣ си узрѣли, сладки плодове. Той ходи между дърветата, разхожда се и се чувствува доволенъ и щастливъ, че трудътъ му е възнаграденъ. Какво ще бѫде положението му, ако нѣма нито единъ плодъ въ градината си, а у съседитѣ му има много плодни дървета, увиснали отъ зрѣли, сочни плодове? Той ще страда, ще роптае и ще се чуди, защо Богъ е създалъ така свѣта. Кой е виновенъ за това? Той самъ. Щомъ имате градини и ниви, насаждайте ги първо съ жито, а после съ плодове и цвѣтя. Нѣкои обичатъ цвѣтята, и само съ цвѣтя се занимаватъ. И това е добре, но не пренебрегвайте житото и плоднитѣ дървета. Цвѣтята, съ своето благоухание, привличатъ вашитѣ ближни; съ тѣхъ можете само да се лѣкувате, но не и да се нахраните. Запримѣръ, който е неразположенъ, нека мирише роза. Ако мирисането не помага, да вземе нѣколко листа отъ цвѣта на розата и да натърка носа, устата, ушитѣ и рѫцетѣ си. Розата лѣкува човѣка и физически, и психически. Ползувайте се отъ всичко, което природата ви е дала за укрепване на здравето, за увеличаване на красотата и силата. Богъ иска да види човѣка здравъ, силенъ, красивъ. Използувайте, безъ никакво отлагане, благата и условията, които природата ви е дала. Не отлагайте днешната работа за утре. Мнозина отлагатъ работитѣ си, като казватъ: Да имаме работа и за другия животъ. Другиятъ животъ има своя програма. Ти трѣбва да свършишъ това, което е предвидено за този животъ, за да продължишъ въ другия. Ако днесъ купишъ вълна и я опредешъ, ще си направишъ дреха, съ която ще се облѣчешъ. Ако не си направишъ още днесъ дреха, въ идущия животъ ще бѫдешъ голъ. Ако въ този животъ напълнишъ хамбаритѣ си съ жито, и въ другия животъ ще има, какво да ядешъ; ако въ този животъ не си оралъ и сѣлъ, въ бѫдещия животъ ще търсишъ трохички тукъ-тамъ, да си хапнешъ. Следъ всичко това ще казвате, че условията на живота сѫ лоши. Какво представятъ лошитѣ условия? — Миналия животъ на човѣка. Ако въ миналото нѣкой е билъ князъ, разполагалъ съ кѫщи, ниви, лозя, градини, но се отнасялъ зле съ своитѣ слуги и съседи, той си приготвя лошо бѫдеще. Слугитѣ, съседитѣ му възставатъ противъ него и се явяватъ като преграда, като противодействие между неговата душа и Бога. Той се чуди, защо условията му сѫ толкова лоши и не подозира, че въ миналото, като князъ, не е използувалъ добритѣ условия и, вмѣсто приятели, си създалъ неприятели. Сега иде на земята не като князъ, но като слуга, като обикновенъ човѣкъ да съзнае положението си и да изправи погрѣшкитѣ си. Вашитѣ лоши мисли и чувства сѫ първитѣ ви неприятели, които заставатъ на пѫтя ви и не позволяватъ да вървите напредъ. Тѣ сѫ вашитѣ слуги и съседи, съ които сте се отнасяли зле. Затова, именно, се препорѫчва на човѣка да живѣе добре, да храни добри мисли и чувства, за да оправи пѫтя си къмъ Бога. Мойсей е единъ отъ великитѣ посветени на времето си, но за една своя погрѣшка напусналъ Египетъ и отишълъ въ пустинята, дето прекаралъ 40 години като овчарь. Единъ день той видѣлъ, че една кѫпина гори. Приближилъ се къмъ кѫпината да разбере, защо гори, но отъ кѫпината се чулъ гласъ: „Събуй обущата си, защото мѣстото, на което стоишъ, е свето.“ Единъ день Слънцето ще изгрѣе и за васъ, и всички ще чуете гласъ: „Събуйте обущата си, защото мѣстото, дето живѣете, е свето.“ Като чу гласа на Бога отъ кѫпината, Мойсей трѣбваше да се приготви за нова мисия. Богъ му казалъ: „Чухъ воплитѣ и страданията на своя народъ, ще те изпратя да го освободишъ. Въ първия моментъ Мойсей се отказалъ подъ предлогъ, че е гъгнивъ, че не може да говори. Въ сѫщность, той билъ страхливъ, боялъ се да не го хванатъ за убийството на египтянина. До това време Мойсей билъ смѣль, решителенъ, но следъ убийството на египтянина изгубилъ смѣлостьта си. Но Богъ му казал ь, че ще изпрати съ него братъ му Аронъ, който билъ красноречивъ човѣкъ. Като остарѣятъ, нѣкои религиозни и духовни хора се отказватъ вече да работятъ, подъ предлогъ, че сѫ стари. И Мойсей бѣше старъ, когато отиде въ Египетъ да освобождава своитѣ сънародници. Старостьта не прѣчи на човѣка да изпълни Божията воля. Сѫщо и гъгнивостьта не е прѣчка. Кога става човѣкъ гъгнивъ? Когато много говори, а малко работи. За да свърши възложената отъ Бога работа, той трѣбва да постѫпва обратно: малко да говори, много да роботи. И съвременнитѣ хора, като Мойсея, се отказватъ отъ възложената имъ работа, подъ предлогъ, че не могатъ да говорятъ добре. Отъ васъ не се иска да говорите много, само да вдигате магическата прѫчица. Малко ще говорите, много ще работите. Вие искате да получите Божието благословение и тогава да работите. Нѣма защо да чакате да ви се даде всичко изведнъжъ. Всѣки день носи своето благословение. Какво ще правите, ако получите всичкото благословение изведнъжъ? Представете си, че ще живѣете 120 години и получите всичката храна за това време въ единъ день. Вие не можете да изядете всичката храна въ единъ день, а като стои известно време, тя се разваля. Значи, цѣли 120 години трѣбва да употрѣбявате развалена храна. Това е най-голѣмото нещастие, което може да ви сполети. Другъ е въпросътъ, ако всѣки день вие получавате опредѣлената за деня дажба, прѣсна, чиста. Значи, животътъ е красивъ, когато се изявява съ всички блага и придобивки, съ всички радости и скърби по малко, капка по капка. При това положение, даже и страданията, отъ които се страхувате, нѣма да бѫдатъ страшни. Тъй както Провидението дава страданията на човѣка, тѣ сѫ благословение. Плаши се човѣкъ отъ тѣхъ, защото не ги разбира. Съ неразбирането си той прибавя известни примѣси къмъ тѣхъ, и самъ си създава излишни страдания. Представете си, че на златното перо, съ което пишете красиви работи, турите единъ голѣмъ диамантъ, да го украсите. Мислите ли, че ще пишете по-добре съ това перо? По-добре нѣма да пишете и ще започнете да страдате. Има смисълъ да турите диаманта на врата си, като огърлица, но на перото е безпредметенъ. Всѣко нѣщо трѣбва да бѫде поставено на своето мѣсто. Следователно, поставяйте всѣко нѣщо на мѣстото му. Ако не можете да направите това, не размѣсвайте предметитѣ въ природата. Разумната природа е поставила всѣко нѣщо на своето мѣсто. Нѣкой върви по улицитѣ, удари крака си въ камъкъ и започва да роптае: Защо Господъ не е турилъ очи на краката, да виждатъ, кѫде стѫпватъ? Наистина, какво би представялъ човѣкъ, ако имаше очи на краката или на рѫцетѣ, а на главата нѣмаше? Богъ е турилъ очитѣ, ушитѣ, носа, устата на най- важното мѣсто — на главата; въ сърдцето е вложилъ чувствата — да страда и да се радва. Радвайте се и когато страдате. Пръвъ Богъ е страдалъ и още страда. Мислите ли, че, когато Той ви казва, какво да правите, какъ да постѫпвате, а вие не Го слушате, не Му причинявате страдания? Вие искате отъ Него всичко, каквото ви е нуждно, а когато дойде до изпълнение на Неговата воля, отстѫпвате. Богъ е създалъ слънцето, луната, звездитѣ, всички добри условия за васъ да учите, да се развивате, да се радвате, и следъ всичко това се питате: Сѫществува ли Богъ, или не? Това е все едно, като виждашъ любовьта, грижитѣ на родителитѣ си къмъ тебе, да питашъ, имамъ ли майка и баща, или нѣмамъ. Да живѣешъ съ мисли на отрицание, това значи, да се обезобразишъ. Не питай, тогава, защо си грозенъ, защо лицето ти потъмнява. Всѣко съмнение, подозрение, безвѣрие внася тъмнина въ съзнанието, а оттамъ и лицето на човѣка потъмнява и погрознява. Щомъ си роденъ и сѫществувашъ, живѣешъ, ползувашъ се отъ благата на живота, ти трѣбва да познавашъ и да обичашъ Бога, да вѣрвашъ въ Него, безъ да си Го видѣлъ. Какво ще стане, ако Богъ се яви между хората, да Го видятъ, както ученикътъ вижда учителя си? Ако учительтъ предава уроцитѣ отъ дома си, като по радио, и ученицитѣ слушатъ гласа му и решаватъ задачитѣ си, тѣ нѣма да се страхуватъ отъ него. Ще правятъ погрѣшки, сами ще ги изправятъ и ще решаватъ задачитѣ си. Обаче, ако учительтъ е сприхавъ и влѣзе въ класъ съ прѫчка въ рѫка и, на всѣка погрѣшка, този удари съ прѫчката, онзи удари, тѣ ще изпитватъ страхъ и ужасъ отъ него, мисъльта имъ ще се обърка. Не е ли по-добре, тогава, учительтъ да бѫде невидимъ за ученицитѣ си? Богъ не се гнѣви, но е справедливъ и любящъ. Той остава хората свободни, сами да решаватъ задачитѣ си. Когато Го потърсятъ съ чисто сърдце, Той веднага имъ се притича на помощь. Съвременното възпитание не е достигнало още до онази степень, при която да се радва на резултатитѣ си. Има общи методи на възпитание, но има и индивидуални. Котката ще възпитавашъ по единъ начинъ, кучето — по другъ, вълкътъ — по трети, а човѣкътъ — по особенъ начинъ. При това, за всички хора не може да се приложи единъ и сѫщъ методъ. Когато искашъ да накарашъ котката да те слуша, ще я хванешъ на специално мѣсто за опашката. Не я ли хванешъ на това мѣсто, както и да постѫпвашъ съ нея, тя не разбира. Ще влѣзе въ дома ти и, каквото намѣри, ще го вземе. Човѣкъ, обаче, стои много по-високо отъ котката. Ето защо, като влизате въ Божествения домъ, нищо не взимайте безъ позволение. Докато не дойде Богъ и ви позволи да вземете нѣщо, ще стоите настрана. Всѣко нѣщо, дадено съ любовь и разположение, се благославя. И тъй, когато влизате въ светилището си, бѫдете изправни. Направете опитъ още днесъ да бѫдете изправни къмъ своя умъ и къмъ своето сърдце. Една мисъль вложете въ ума си, но да бѫде свещена; едно чувство въ сърдцето си, но да бѫде свещено. Радвайте се на Божиитѣ блага, на Божието благоволение къмъ васъ. Радвайте се, че има Единъ въ свѣта, Който е благосклоненъ къмъ всички души. Нѣма сѫщество, малко или голѣмо, което Той да не е задоволилъ по начинъ най-добъръ за него. Нѣма сѫщество, което да не е изпитало Божията благосклонность и любовь къмъ себе си. Съ какво трѣбва да Му отговоримъ и да благодаримъ? Само съ едно: съ изпълнение на Неговата воля. Богъ върши заради насъ всичко онова, което ние не можемъ да направимъ. Не трѣбва ли и ние да вършимъ волята Му на земята, да не Го заставяме самъ да слиза при насъ? Когато си помагаме взаимно, ние изпълняваме волята на Бога. Той се проявява чрезъ насъ и се радва, когато разпредѣляме правилно благата, които ни е далъ. Повечето хора се страхуватъ отъ Бога, отколкото да Го любятъ. Тѣ се страхуватъ да не сгрѣшатъ, да не опитатъ прѫчката Му на гърба си. Богъ не си служи съ прѫчка. Това е механическо отношение къмъ Бога. Като види, че нѣкой човѣкъ грѣши, Богъ се усмихва. Вижда, едно дете краде ябълки отъ нѣкоя градина, Той пакъ се усмихва и следи, какъ ще постѫпи градинарьтъ. Последниятъ взима прѫчка и отива къмъ детето да го накаже. Той си мисли, че дърветата сѫ негови, че ги е заградилъ за тѣхно благо. И градинарьтъ, и детето живѣятъ въ заблуждения. Детето мисли, че дърветата сѫ на Бога и нѣма защо да иска позволение да си откѫсне две-три ябълки. Вѣрно е, че всичко е на Бога, но, преди да се качи на дървото, детето трѣбваше да иска позволение отъ Господаря на дървото. Понеже не направи това, то опитва на гърба си прѫчката на втория господарь — на градинаря. Голѣмо е користолюбието на съвременнитѣ хора, поради което не се разбиратъ. Тѣ се нагрубяватъ едни-други, било съ прѫчка въ рѫка, или съ обидни думи, съ груби чувства. Въ Божествения свѣтъ грубостьта е изключена. Да се гнѣви човѣкъ на мѣсто и на време е едно нѣщо, а да бѫде грубъ е друго нѣщо. Щомъ не се гнѣвишъ на мѣсто, ти ставашъ грубъ. Ако видя едно дете, че посѣга съ запалена клечка кибритъ къмъ сѣното въ една плѣвня, веднага ще ударя рѫката му, за да хвърли кибрита далечъ отъ плѣвнята. Това не е грубость, но справедливо проявенъ гнѣвъ. Азъ нѣмамъ време да му говоря — то е насочило вече кибрита къмъ сѣното. Следъ това ще се приближа къмъ детето и ще му кажа: Ти искашъ да направишъ нѣщо хубаво, но не си избралъ мѣстото. Ако запалишъ сѣното, животнитѣ ще гладуватъ, нѣма какво да ядатъ. Щомъ искашъ да запалишъ нѣщо, иди въ църквата и запали всичкитѣ свѣщи. Сега и на васъ казвамъ: Когато искате да запалите нѣщо, идете въ дома на нѣкой беденъ и страдащъ, който живѣе въ тъмнина и въ студъ, и запалете свѣщьта му, да се радва на свѣтлина; запалете огъня на огнището му, да се стопли, да се раздвижатъ замръзналитѣ му стави. Това значи разумно живѣене. Ходете въ домоветѣ на хората, да палите тѣхнитѣ умове и огъня на тѣхнитѣ сърдца. Тази е задачата на всѣки човѣкъ. Следователно, ще знаете, че човѣкъ е роденъ да живѣе не за себе си, но за Бога. Живѣйте за Бога и умирайте за Бога. Който умира за Великото въ свѣта, той минава отъ по-низъкъ въ по-високъ свѣтъ. Ако сиромахътъ умира за сиромашията и се ражда за богатството, тази смърть е на мѣсто; ако затворникътъ умира за затвора и влиза въ широкъ, просторенъ свѣтъ, и тази смърть е на мѣсто. Страшно е, когато човѣкъ умира и не може да скѫса връзкитѣ си съ земята. Нѣкой лежи на леглото си, минава за умрѣлъ, а той е вързанъ съ хиляди нишки за земята, не може да се освободи: той самъ не иска да кѫса връзкитѣ си, окрѫжаващитѣ не могатъ да ги разкѫсатъ и го разпъватъ. Дойде ли часътъ за заминаване, добре е сами да сте скѫсали всички връзки съ земята, да сте се облѣкли съ нови дрехи, съ нови обуща, добре вчесани и измити. Още докато сте на земята, трѣбва да сте съблѣкли старитѣ си дрехи и да сте облѣкли нови. Който иска да се яви предъ лицето на Бога, трѣбва да бѫде облѣченъ въ нови, чисти премѣни. Когато блудниятъ синъ се върна при баща си, бащата заповѣда на слугитѣ си да му съблѣкатъ старитѣ, окѫсани дрехи, да го окѫпятъ, да го облѣкатъ съ нова премѣна и тогава да се яви при него. Следъ това баща му го пригърна, цѣлуна и го запита: Синко, видѣ ли, какво нѣщо е земята? Всички хора сѫ минали презъ опитностьта на блудния синъ, всички сѫ яли и пили, всичко разпиляли, но малцина сѫ готови да се върнатъ при баща си съ разкаяние и смирение, да пожелаятъ да бѫдатъ негови слуги. И тъй, правете всичко, каквото желаете, но разумно и съ любовь. Съмнявайте се, но разумно и съ любовь. Искате да кажете на нѣкого една строга дума — кажете я съ любовь. Прилагайте любовьта навсѣкѫде. Като знаете закона на кооперирането, прилагайте го съ любовь. Нѣкой има една нива, но нѣма срѣдства за работници. Ако 40 — 50 души впрегнатъ труда си взаимно, за единъ день ще я изоратъ. Следъ това той ще помогне на другитѣ. Като работите съ любовь, ще се ползувате отъ благоволението на разумнитѣ сѫщества. Щомъ ги обичате, тѣ ще ви помагатъ при разрешаване на всѣка умствена, сърдечна и физическа работа. „Въ начало бѣ Словото, и Словото бѣ Богъ“. Словото е разумното въ свѣта, чрезъ което Великиятъ ни призовава къмъ свещена работа. Дали си баща, майка, братъ, сестра, учитель, свещеникъ, слуга, изпълни длъжностьта си, както Богъ я изпълнява. Има модели въ свѣта, които трѣбва да следвате. Казано е въ Писанието, че за Израиля Богъ билъ като натоварена камила. Пазете се и вие да не изпаднете въ сѫщото положение, да товарите Бога съ вашитѣ погрѣшки. Всѣка крива мисъль, всѣко лошо чувство сѫ товаръ, съ който претоварите своята и Божествената кола. Казано е въ Писанието: „Потърсете ме въ день скръбенъ“. Това значи: потърсете Господа съ всичкото си сърдце, съ всичката си любовь. Само при това положение ще бѫдете свободни отъ мѫчнотии и страдания, отъ изкушения и болести. Изкушенията представятъ слабоститѣ въ човѣшкия животъ. Работете съзнателно върху себе си, да просвѣтите ума си, да възприемате великото и красивото въ живота. Нѣкой се отказва да работи на земята и желае да отиде на онзи свѣтъ, тамъ да почива. Какво ще правите на онзи свѣтъ неподготвени? И тамъ не искатъ неспособни хора. Другъ е въпросътъ, ако сте виденъ музикантъ, художникъ, философъ, ученъ — все ще свършите нѣкаква работа. А обикновениятъ ученъ какво ще направи? Той едва е започналъ съ азбуката. Какво ще каже, като отиде па онзи свѣтъ, и кой ще го разбере? Ако си българинъ, ще кажешъ „добъръ день“, но никой нѣма да те разбере. И въ този, и въ онзи свѣтъ, само онѣзи думи сѫ разбрани, които носятъ свѣтлина. Кажешъ ли на нѣкого думата „слушай“, преди всичко твоятъ умъ, твоето сърдце и твоята воля трѣбва да започнатъ да работятъ. Като се намѣрите въ мѫчнотия, казвате: Послушай ни, Господи. Богъ се отзовава на молитвата ви, и Неговиятъ умъ и Неговата воля започватъ да работятъ за васъ. Преди да сте поискали нѣщо отъ Него, Той задоволява нуждитѣ ви. Когато каже нѣкой, че слуша, това значи, че умътъ, сърдцето и волята му започватъ да работятъ. Време е вече да излѣзете оть стария животъ и да влѣзете въ новия. Докато детето е още на рѫцетѣ на майка си, то живѣе по старъ начинъ — наготово. Щомъ стѫпи на краката си, то влиза въ новия животъ. Съвременнитѣ хора отдавна сѫ стѫпили на краката си, но не живѣятъ по новъ начинъ. Гледайте да не закъснѣете. Следъ васъ идатъ други поколѣния, които ще ви изпреварятъ. Ще кажете, че не вѣрвате въ Бога. Това не е истина. Вие сте вѣрващи, но не искате да признаете. Качили сте се на високъ тронъ, не сте готови за работата, която се изисква отъ васъ, а не искате да слѣзете долу. Вземи мотиката и започни да работишъ; нека седне на трона онзи, който е готовъ. Работете съ любовь, за да осмислите живота си. И като дишате, пакъ можете да изпращате своитѣ добри мисли и чувства къмъ онѣзи, които се нуждаятъ отъ тѣхъ. Каквито лоши мисли и чувства сте хранили въ себе си, превърнете ги въ добри. Искате да биете нѣкого. Спрете се за моментъ, вземете четката въ рѫка и нарисувайте една картина; вземете чукъ и камъкъ, да изваете една статуя; вземете перото въ рѫка и напишете нѣщо хубаво. И тъй, работете съ любовь. Каквото и да работите, колкото малко да е, то се благославя. Вънъ отъ любовьта, и голѣмитѣ работи оставатъ безрезултатни. Ако дадете на нѣкого единъ милионъ безъ любовь, всичко ще се разтопи и изчезне. Любовьта внася сила, животъ и здраве въ човѣка. Работете всѣки по отдѣлно съ любовь; работете всички заедно съ любовь. Кооперирайте се и работете въ единство, съгласие и любовь. Само така ще имате Божието благословение, Божията радость и Божието веселие. — Богъ е Любовь и които Гопознаватъ, да Му служатъ съ Духъ и Истина. * 21. Беседа отъ Учителя, държана на 22. септемврий, 1941 г. 5 ч. с. София. — Изгрѣвъ.

"Възможности за щастие". Съборни беседи отъ Учителя, държани презъ лѣтото на 1941 г., Издание 1941, София Книгата на PDF за теглене Съдържание Царството Божие Р а з м и ш л е н и е . Ще прочета 5. гл. отъ Евангелието на Матея. Въ нея се говори за деветтѣ блаженства. Ако приложите блаженствата въ живота, ще придобиете нѣщо ценно. Голѣмо богатство се крие въ тѣхъ. „Блажени нищитѣ духомъ, защото е тѣхно Царството небесно“. (—3 ст.). — Кои сѫ нищитѣ духомъ? — Които работятъ. Значи, който работи, ще наследи Царството небесно. Който работи, яде най-хубавата храна; който не работи, на него даватъ укрухитѣ. Сега, като ви говоря, само ушитѣ се хранятъ, а не и очитѣ. При това, всички не възприематъ еднакво тази храна, понеже слухътъ имъ не е еднакво развитъ. Който има слабъ слухъ, мѫчно чува ; не може да разбере това, което му се говори. За да чува добре, човѣкъ трѣбва да работи върху слуха си, да го развива. Понѣкога причината за слабото чуване се крие въ ушната каль, която се събира въ ушитѣ. Очистете ушитѣ си, за да чувате добре и да разбирате правилно. Днесъ всички хора се запитватъ, какво ще стане съ свѣта. Питамъ: какво ще стане съ вързания конь и крава? Господарьтъ ги е вързалъ съ вѫже за едно дърво и ги оставилъ заедно да пасатъ. Кравата се дърпа, иска да се освободи отъ вѫжето, а коньтъ я пита: Кѫде отивашъ? Защо не останешъ при мене, заедно да пасемъ? Не съмъ вълкъ да те изямъ. И двамата сме тревопасни, разбираме се. При това, ти бодешъ, а азъ ритамъ; можемъ да се защищаваме. — Искамъ да бѫда свободна — отговаря кравата. — Ако си свободна, ще влѣзешъ въ нѣкоя нива да я изпасешъ, и господарьтъ на нивата ще те накаже. По-добре да си вързана, отколкото господарьтъ да те наказва. Ако съмъ свободенъ, и азъ ще направя нѣкаква пакость. Докато ние, тревопаснитѣ, не си подадемъ рѫка за взаимна работа ; докато не съединимъ добродетелитѣ си и не разчитаме едни на други, всѣкога ще се намѣри нѣкой господарь да ни връзва. Така се разговаряли коньтъ и кравата около дървото. Когато слушатъ нѣкой говоритель, хората се запитватъ, защо започва речьта си по този начинъ. Много естествено. Говорительтъ е музикантъ и започва речьта си отъ нѣкой тонъ, запримѣръ, отъ до, отъ ми, отъ ре, отъ фа. Следъ това съчетава тоноветѣ хармонично, споредъ нѣкои гами, и образува цѣла пѣсень. Който разбира музиката, ще се ползува отъ пѣсеньта. Ако тя започва отъ до, като основенъ тонъ, това показва, че нѣщо му тежи на сърдцето — мѫти нѣкакво яйце. Ако започва отъ ре, яйцето вече се измѫтило, пиленцето излѣзло на бѣлъ свѣтъ — иска да яде. Докато пиленцето е подъ крилата на майка си, пѣсеньта започва отъ ми; щомъ поизрасне, то се крие само вечерь подъ крилата на майка си. Тогава пѣсеньта започва отъ фа. Сутринь майката води пиленцето съ себе си, предава му уроци, какъ да се храни — това е тонътъ солъ. Щомъ започне само да се храни, майката го води по гости, на угощение — това е тонътъ ла. Най-после господарьтъ му го продава, заколятъ го и го турятъ въ тенджера да ври — това е тонътъ си. Всички гости се произнасятъ за пиленцето, че е охранено и добре сготвено. Това е символичното значение на тоноветѣ въ обикновения животъ. Като ученици, вие трѣбва да разбирате нѣщата по външнитѣ имъ прояви, да не чакате всичко наготово. Запримѣръ, спрѣлъ се нѣкой подъ една круша и се запитва, дали крушитѣ сѫ узрѣли. Погледни на земята, ще познаешъ. Ако има паднали круши, ще знаешъ, че сѫ узрѣли. Узрѣлата круша пада и отъ най-слабия вѣтрецъ. Вземи крушата и я използувай. Какъ да я използувамъ? — Господарьтъ ти ще те научи. Какъвто е господарьтъ ти, на това ще те научи. Ако господарьтъ ти има характеръ на свиня, ще те научи да ровишъ; ако има характеръ на вълкъ, ще те научи да давишъ овце; ако има характеръ на човѣкъ, ще те научи на добро. Стремете се да имате за господарь истинския човѣкъ, да ви научи на добро и да ви води въ правия пѫть. Има хора, които ставатъ господари, но не водятъ човѣка въ правия пѫть. Тѣ не сѫ още истински човѣци. Тѣ сѫ самозвани господари. Задачата на човѣка се заключава въ развиване на способностьта, да различава нѣщата. И тъй, ще се учите да различавате доброто отъ злото, свѣтлината отъ тъмнината, както въ себе си, така и въ окрѫжаващитѣ. Научете се да различавате проявитѣ на различнитѣ видове материи — твърда, течна, въздухообразна и свѣтлинна, и да се справяте съ тѣхъ. Запримѣръ, ако не знаете, какъ да се справяте съ твърдата материя, не можете да се лѣкувате отъ болеститѣ, които тя е причинила. Ревматизъмътъ се дължи на твърдитѣ частици, натрупани около ставитѣ. Недоволството е причина за ревматизма. Като знаете това, бѫдете доволни отъ положението си. Ако днесъ нѣмате нѣщо, следъ време ще го придобиете. Пазете чистотата на ума и на сърдцето си, за да бѫдете здрави и добре разположени. Чистата кръвь зависи отъ чиститѣ мисли и чувства. Щомъ кръвьта на човѣка е чиста, той е неуязвимъ — никакви болести, никакви смущения не могатъ да го победятъ. Той е устойчивъ и въ психическо, и въ физическо отношение. Следователно, пазете се отъ лоши мисли, които покварятъ сърдцето; пазете се отъ лоши желания, които покварятъ ума. Докато е бременна, жената трѣбва да държи въ ума си чисти же лания и въ сърдцето си чисти мисли, да не поквари кръвьта на детето си. Предаде ли своята нечиста кръвь на детето си, то ще носи последствията на тази кръвь цѣлъ животъ. Ще се чудите следъ това, защо детето ви е болезнено и съ жълтъ цвѣтъ на лицето. Защо се страхуватъ хората отъ жълтия цвѣтъ? Въ духовния свѣтъ жълтиятъ цвѣть е свързанъ съ ума, съ интелигентностьта на човѣка ; на физическия свѣтъ, той е неприятенъ като цвѣтъ на лицето. Човѣкъ се плаши отъ жълтия цвѣтъ, защото е изгубилъ мекотата си. Безъ мекота този цвѣтъ е опасенъ. Христосъ казва: „Ако сольта обезсолѣе, хвърля се, нищо не струва.“ Следователно, когато жълтиятъ цвѣтъ изгуби мекотата си, той не може да предаде знанието, което мѫдростьта носи въ себе си. За такъвъ цвѣтъ казваме, че е обезсолѣлъ. Стремете се къмъ естественото състояние на жълтия цвѣтъ, който съдържа мекота. Можете ли да възприемете трептенията на този цвѣтъ, вие придобивате нуждната свѣтлина и знание, да решавате мѫчнитѣ си задачи, съ по едно, две и повече неизвестни. Какво означаватъ неизвестнитѣ величини X, Y, Z? Тѣ криятъ въ себе си нѣщо ценно, което се познава само при известни условия. Запримѣръ, съ буквата „Z“ означаваме неизвестна величина. На български пъкъ казваме „зетъ“, и пакъ разбираме нѣщо неизвестно. Дойде нѣкой момъкъ въ дома ви, представя се за добъръ човѣкъ, обича вашата дъщеря. Щомъ стане вашъ зетъ и влѣзе помежду ви като приведенъ зетъ, тогава виждате, какво носи въ себе си той, добро или зло. Ако работи, помага въ общата работа и се отнася добре съ всички, той е добъръ зетъ; ако мисли само за себе си и по цѣли дни се излежава, той не е добъръ. Значи, искате ли да познаете, какво носи човѣкъ въ себе си, вземете го въ дома си като приведенъ зетъ. Тогава неизвестната величина „Z“ се превръща въ известна. Ще кажете, че той е беденъ човѣкъ. Който има умъ да мисли, сърдце — да чувствува и воля—да действува, не е беденъ. Като говоря върху известни въпроси, нѣкои искатъ да знаятъ, кого имамъ предъ видъ. Или всички имамъ предъ видъ, или никого. Ако нѣкой излѣзе на лице, той не е самъ. Барабанчикътъ бие барабана, но той не е самъ, следъ него иде цѣлъ полкъ. Той съобщава, че следъ него идатъ войници, които се предвождатъ отъ полковника си — своя началникъ. Затова, каквото се говори, то се отнася за всички. Христосъ казва: ,Не сѫдете, за да не бѫдете сѫдени“. „Блажени нищитѣ духомъ, защото е тѣхно Царството небесно“. Това значи: блажени сѫ ония, които не се съблазняватъ отъ земнитѣ блага и богатства. Какво ще научи ученикътъ, ако отиде на училище съ пълни торби блага и скѫпоценности? Не само че нѣма да научи нѣщо, но ще смущава и другаритѣ си. Какво ще придобие човѣкъ, ако въ ума му постоянно стои мисъльта за забогатяване? Какво придобива, ако 40—50 години само яде и пие? Вмѣсто да става по-красивъ, отъ година на година той губи красотата и младостьта си, лицето му се набръчква и казва: Остарѣхь вече! — Външно си остарѣлъ, турилъ си маска на лицето си и играешъ роля на старецъ. Въ сѫщность, вѫтрешно си младъ, имашъ желание да живѣешъ. Отъ живота на човѣка зависи да бѫде и външно, и вѫтрешно младъ, да се радва на живота, да се ползува отъ добритѣ условия. Пазете се отъ актьорството. Не ставайте актьори въ живота, преждевременно да си туряте бѣли коси, бради и мустаци и да се подпирате съ тояги. Има смисълъ да бѫде човѣкъ истински актьоръ, да играе своя роля, а не чужда. Въ варненско нѣкѫде, се случило нѣщо особено — единъ чорбаджия отворилъ очитѣ на единъ слѣпецъ. Какъ станало това? Отишли двама просяци въ дома на чорбаджията да просятъ: единиятъ вървѣлъ напредъ и свирѣлъ на гѫдулка, а другиятъ — следъ него — слѣпъ, подпиралъ се на тояга. Чорбаджията билъ нѣщо неразположенъ и, като ги видѣль, започналъ да ги ругае: Защо не работите, ами сте тръгнали да просите? Сега ще ви дамъ да разберете, кой съмъ азъ! Взелъ тоягата и хукналъ следъ тѣхъ. Пръвъ избѣгалъ слѣпиятъ, следъ него гѫдуларьтъ. Чорбаджията се почудилъ, какъ може слѣпъ човѣкъ да бѣга тъй бързо и да не се нуждае отъ чужда помощь. Каква била работата? Той не билъ слѣпь; замазалъ очитѣ си съ восъкъ — игралъ чужда роля. Чорбаджията се засмѣлъ, разположилъ се и казалъ на съседитѣ си: Чудно нѣщо! До този моментъ не знаехъ, че мога да отварямъ очи на слѣпи. Кога биятъ човѣка? — Когато играе чужда роля. Погрѣшката на просяцитѣ не се заключава въ това, че търсятъ начинъ за прехраната си, но дето сѫ избрали такъвъ, именно, начинъ. Вмѣсто да се представя за слѣпъ, а другиятъ да свири, по-добре щѣше да бѫде, ако единиятъ играеше, а другиятъ—свирѣше. Така щѣха да веселятъ и себе си, и ония, отъ които искатъ помощь. Често хората си избиратъ занаяти, които не имъ подхождатъ, и това става причина да лъжатъ. Природата има голѣмо отвращение къмъ лъжата. Тя прощава всички погрѣшки на човѣка, но лъжата — никога. Избирайте си такова занятие, което ви подхожда. Не оставяйте ума и сърдцето си въ застой. Хранете се съ свѣтли мисли и възвишени чувства, които носятъ радость и веселие. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ чистота въ мисли, въ чувства и постѫпки. Ако си домакиня и месишъ хлѣбъ, вземи прѣсно, доброкачествено брашно, а не такова, което е стояло четири-петь месеца въ чували. Яжте всѣкога чиста, прѣсно сготвена храна. Американцитѣ, които минаватъ за културни хора, се хранятъ изключително съ месо. По три пѫти на день тѣ ядатъ месо, поради което зѫбитѣ имъ не сѫ здрави. Тѣ иматъ обичай да пиятъ кафе, а следъ това да ядатъ сладоледъ. Рѣзкитѣ промѣни на хранитѣ се отразяватъ вредно на стомаха, затова много американци страдатъ отъ стомашно разстройство. Пазете се отъ контраститѣ въ живота: въ храната, въ мислитѣ, въ чувствата и въ постѫпкитѣ. За да не страдате, не правете съдружие между добри и лоши мисли и чувства. Това съдружие прави човѣка недоволенъ, внася дисхармония въ живота му. Очи има, недоволенъ е; уши, носъ, уста има, пакъ е недоволенъ; здраве има, сѫщо е недоволенъ. Какво показва това? Нищо друго, освенъ нищетата на човѣка. Слабъ, неспособенъ ученикъ е човѣкъ. Всичко му е дадено, но той не може да се ползува отъ него и не знае да се радва на богатството си. Трѣбва ли човѣкъ да бѫде недоволенъ, когато всичко въ свѣта работи за него? Минералитѣ, кристалитѣ, скѫпоценнитѣ камъни работятъ за него. Тѣ събиратъ външната свѣтлина, пречупватъ я въ себе си и часть отъ нея изпращатъ навънъ, за да се ползува човѣкъ отъ нея. Растенията приематъ свѣтлината въ себе си и въ видъ на различни краски — червени, жълти, зелени, сини, розови, я изпращатъ съ своето благоухание навънъ, пакъ за човѣка. Той ги възприема въ видъ на свѣтли мисли и чувства и се укрепва чрезъ тѣхъ. Тѣ сѫ крепость за него — правятъ го неуязвимъ въ живота. Никаква сила въ свѣта не може да победи човѣка, който се храни съ свѣтлината и топлината на своитѣ мисли и чувства. „Блажени кроткитѣ, защото тѣ ще наследятъ земята.“ (— 5 ст.). — Не е казано, че силнитѣ ще наследятъ земята, но кроткитѣ, т. е. разумнитѣ, добритѣ, които сѫ полезни и за себе си, и за своитѣ ближни. Който е полезенъ на себе си, на своитѣ ближни, полезенъ е и на Бога. Това значи кротъкъ човѣкъ. Той работи за името Божие и за славата Му. Той работи за Царството Божие на земята. Той работи и за изпълнение на Божията воля. Кроткиятъ разбира смисъла на живота. Като изпълнява Божията воля, човѣкъ работи за себе си. Като търси Царството Божие и Неговата Правда, човѣкъ работи за ближнитѣ си. Като слави Божието Име, човѣкъ работи за цѣлата вселена. Работете по този начинъ, именно, за себе си, за ближния си и за цѣлата вселена, за да бѫдете обиколени отъ добри и разумни сѫщества, да придобиете блаженствата въ живота. Изпълнявайте Божията воля, за да бѫдете здрави. Търсете Божието Царство и Неговата Правда, за да бѫдете полезни на ближнитѣ си. Осветявайте Името на Бога, за да влѣзете въ връзка съ разумнитѣ и добри хора по свѣта. Вънъ отъ тѣзи нѣща човѣкъ остава странникъ и на този, и на онзи свѣтъ. Напишете въ ума, въ сърдцето и въ волята си следнитѣ мисли: Искамъ да изпълня Божията воля, за да бѫда здравъ и полезенъ на себе си. Искамъ да намѣря Божието Царство и Неговата Правда, за да бѫда полезенъ на ближния си. Искамъ да осветя Името на Бога на земята, за да се свържа съ всички добри, разумни и възвишени души по цѣлия свѣтъ. Запишете последната и най-важна мисъль : Безъ истината не можете да изпълните Божията воля. Безъ мѫдростьта не можете да намѣрите Божието Царство и Неговата Правда. Безъ любовьта не можете да осветите Името на Бога. — Това е животъ вѣченъ, дапозная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си проводилъ. * 19. Беседа отъ Учителя, държана на 21. септемврий, 1941 г. 5 ч. с. София. — Изгрѣвъ.

"Възможности за щастие". Съборни беседи отъ Учителя, държани презъ лѣтото на 1941 г., Издание 1941, София Книгата на PDF за теглене Съдържание Знание и сила „И тамъ имаше нѣкой си человѣкь, боленъ отъ 38 години“ Йоана 5-5. Тукъ се говори за нѣкой знатенъ, виденъ човѣкъ, на когото името не се казва. Казва се само, че е боледувалъ 38 години. Все едно, че се говори за него, като за човѣкъ № 38, който е пазилъ кѫпалнята, като стражарь, цѣли 38 години. Когато Христосъ го видѣлъ, казалъ му: Бѫди свободенъ! Откажи се отъ стражарството си. Само съ една дума Христосъ го уволнява отъ старата му служба и му дава свобода. Азъ взимамъ числото 38 като число на освобождаване. И съвременното човѣчество се намира въ положението на този боленъ, търси начинъ да се излѣкува отъ болеститѣ и недѫзитѣ, които се криятъ въ него. Христосъ не е слѣзълъ още да освободи човѣчеството отъ недѫзитѣ му, да го оздрави. Ще дойде день, когато всички хора ще бѫдатъ здрави и силни, ще се излѣкуватъ отъ всички болести и недѫзи. Христосъ иде вече и за сегашнитѣ хора. Какъ ще се яви? — Въ различни форми: въ формата на науката, на религията. Едни търсятъ спасението си въ науката, други — въ религията. Наистина, и науката, и религията иматъ за цель да помогнатъ на човѣчеството. Коя наука ще му помогне? — Която иде отъ Бога. Казано е, че Богъ открива тайнитѣ на хората. Сегашното човѣчество се ползува отъ благоволението на разумния свѣтъ. Днесъ му се откриватъ такива тайни, за които въ миналото не е могло да се помисли. Въ миналото радиото е било достѫпно само за посветенитѣ. Само тѣ сѫ могли да се съобщаватъ съ онзи свѣтъ и да се разговарятъ съ заминалитѣ. Тѣ имъ съобщавали, какво има на онзи свѣтъ. Оттамъ посветенитѣ знаятъ, че на онзи свѣтъ има села, градове, както на земята; че тамъ има училища, гимназии и университети. Каквото има на този свѣтъ, сѫществува и на онзи свѣтъ, но въ най-красива форма, напълно усъвършенствувана. Тукъ хлѣбътъ е направенъ отъ ечемикъ, ръжь, царевица, жито — отъ добри и лоши качества, но хлѣбътъ на онзи свѣтъ е отъ съвършенъ, финъ материалъ. Когато обработватъ земята и сѣятъ житото, хората се каратъ, гнѣвятъ се, отправятъ си обидни думи и т. н. Това жито, както и нивата, сѫ опетнени, нѣматъ нуждната чистота. Храната, която човѣкъ употрѣбява, трѣбва да бѫде и физически, и психически чиста, безъ никакви примѣси и лоши влияния. При какви условия се ражда чистото жито? Само онзи може да изкара чисто и здравословно жито, който е оралъ, сѣль и жъналъ съ любовь и пѣсень. Той излиза рано сутриньта на работа, впрѣга воловетѣ си и тихо, любовно се разговаря съ тѣхъ. Цѣлия день той не казва лоша дума на нѣкого, не допуща лоша мисъль въ главата си. Ако нѣма своя нива и свое жито, той има силно обоняние, знае, кѫде има чистъ, доброкачественъ хлѣбъ. Той не яде какъвъ и да е хлѣбъ. Ще кажете, че човѣкъ ще яде, какъвто хлѣбъ намѣри. Не е така. Не трѣбва човѣкъ да яде какъвто и да е хлѣбъ, нито да чете каква и да е книга, нито да вѣрва въ какво и да е. Има нѣщо, презъ което сѫ минавали и минаватъ всички хора — това е букварьтъ. Отъ него човѣкъ изважда най-ценното — буквитѣ и си служи съ тѣхъ при всички времена и епохи. Днесъ почти всички хора знаятъ азбуката на своя езикъ, но малцина знаятъ азбуката на езика на природата. Какъвъ е езикътъ на природата, не се знае. Казва се, че най-старъ езикъ е ватанскиятъ. Санскритскиятъ езикъ е произлѣзълъ отъ ватанския. Обаче, езикътъ на природата е различенъ, не прилича на никой отъ старитѣ, нито отъ новитѣ езици. Много време трѣбва да живѣе човѣкъ на земята, докато научи езика на природата. Ако за пѣнието се употрѣбява десетки години, колко време е нуждно, за да се научи езикътъ на природата. Не е достатъчно само да се взиматъ правилни тонове, но трѣбва да се различаватъ. При това, трѣбва да се познава, повишенъ ли е даденъ тонъ, или пониженъ. За това се иска добре развитъ слухъ. Понѣкога хората искатъ да постигнатъ нѣщо, но не могатъ. — Защо? — Не го разбиратъ, пъкь нѣматъ и начинъ за постигането му. То е все едно да желаешъ да научишъ единъ езикъ и да не знаешъ, какъ да го постигнешъ. Казвашъ: Кой езикъ да уча? —Който езикъ и да учишъ, все е добре за тебе. Всички народи сѫ служители на Бога. Дали тѣ изпьлняватъ Божията воля, това е другъ въпросъ. Важно е, че сѫ поставени отъ Него на работа, да свършатъ нѣщо полезно, както за себе си, така и за ближнитѣ си. Казвате: Кога ще се свърши войната, какво ще стане съ свѣта? — Това не ни интересува. Минавате край нѣкоя кръчма, чувате, че нѣкои се напили тамъ, биятъ се, чупятъ главитѣ си. Въ това време вие не можете да имъ помогнете, но, когато престанатъ да се биятъ и изтрезнѣятъ, вие ще отидете при тѣхъ, да видите, каква нужда иматъ отъ васъ. Ако нѣкой е пукналъ главата си, ще я превържете и ще се зарадвате, че му се дава възможность да научи единъ урокъ. Значи, вие имате отношение само къмъ онзи, който е пострадалъ отъ виното, но не и къмъ онзи, който иска пари, за да пие. Щомъ нѣма пари, да не пие. Пиянството не е човѣшко изобретение. То води началото си отъ пчелитѣ. Първа пчелата се научила да пие, да смучи сокове отъ растенията. Гледате нѣкоя пчела забила хоботчето си въ цвѣта и дълго време стои тамъ и смучи. Докато не се напие добре, тя не напуща цвѣта. Нека се опита нѣкой да попрѣчи на желанието и да смучи нектаръ отъ цвѣтята. Тя ще го жилне, че да я помни. И пчелата ще отиде, но и човѣкъ ще помни, кога го е жилила пчела. Царицата съветва работничкитѣ-пчели да не забивать жилото си дълбоко, но тѣ не я слушатъ. Колкото пчелитѣ изпълняватъ съветитѣ на своята царица, толкова и хората изпълняватъ заповѣдитѣ на Бога. Това не значи, че сѫ лоши. Човѣкъ е по-добъръ отъ много други нѣща. Той е по-добъръ отъ огъня, който може да го изгори; той е по-добъръ отъ водата, която може да го удави; той е по-добъръ отъ вѣтъра, който може да разруши кѫщата му; той е по-добъръ и отъ канаритѣ, които могатъ да го смачкатъ. Това не сѫ праздни думи, но вѣрни и истинни. Казано е въ Писанието: „Колко по-горе стои човѣкъ отъ овцата!“ Наистина, човѣкъ, е по-добъръ отъ много нѣща. Когато искатъ да накаратъ нѣкого да прояви силата, знанието, добротата, или богатството си, кажатъ му нѣколко думи, за да засегнатъ честолюбието му. Запримѣръ, казватъ на нѣкого: Ти не си човѣкъ, баба си, страхливко си! И той започва: Азъ ли съмъ баба? Ще ти покажа, кой е страхливко. И започва да търка рѫцетѣ си, да се готви за борба. Току вижъ, хвърлилъ се въ борбата и ще го повалятъ на земята, или той ще повали противника си. Ако се отнася до знанието, пакъ ще се хвърли въ борба да доказва и ще се изпита. Днесъ всички хора — мѫже, жени и деца искатъ да минатъ за герои. Дойде нѣкой отвънъ и ги предизвика, и тѣ изведнъжъ се хвърлятъ. Така ги изпитва и дяволътъ. Ако победятъ, дяволътъ плаща разноскитѣ; ако дяволътъ ги победи, тѣ плащатъ. Който мисли, че е сиромахъ, той е победенъ отъ дявола и плаща разноскитѣ; който е богатъ, той е победилъ дявола и го заставилъ да плаща. Но борбата не е свършена нито за сиромаха нито за богатия. Дяволътъ никога не остава победенъ. Като види, че въ едно отношение е победенъ, той търси другъ случай. Отива при богатия и му казва: За нищо не те бива, ядешъ като пчела. — Азъ ли? Лъжешъ се. Ето сега ще ти покажа, пчела ли съмъ, или човѣкъ. Започватъ да се състезаватъ. Богатиятъ яде, и дяволътъ яде, докато най-после богатиятъ започва да боледува. Хванала го подагра — отъ преяждане и отъ угаждане. Следователно, за да се справи съ злото, съ дявола, човѣкъ трѣбва да владѣе своитѣ мисли и чувства, своитѣ мускули — цѣлото си тѣло, т. е. да бѫде господарь на себе си въ всѣко отношение. Това не се постига изведнъжъ. Много работа се изисква отъ него, докато стане господарь на себе си. Има какво да учи човѣкъ. Свѣтътъ е предъ него, като книга, която ще изучава. Така той ще дойде до истинското знание, да разбере, какъ е създаденъ свѣтътъ. Ще провѣри истинностьта на човѣшкитѣ теории. Запримѣръ, споредъ нѣкои учени, слънцето е горящо тѣло, съ температура 25 милиона градуса; споредъ други — 50 милиона градуса, споредъ трети — още по-висока. Тѣ изключватъ всѣкакъвъ животъ на слънцето. Споредъ най-новитѣ теории, вѫтрешностьта на слънцето е твърда, и тамъ живѣятъ разумни сѫщества, а повърхностьта му е нагорещена, съ висока температура. Това, именно, го предпазва отъ нападения. Въ бѫдеще всѣки човѣкъ самъ ще провѣри истината и ще разбере, кои теории сѫ вѣрни. При това, пространството, което ни обикаля, е толкова обширно, че въ него могатъ да се вмѣстятъ много системи, като слънчевата. Обаче, всѣка система, както и всѣка планета, сѫ поставени на голѣми разстояния, да не се сблъскватъ. Всичко е предвидено и наредено разумно и целесъобразно. Чудно е, наистина, да се говори за нападения между планетитѣ, но това е възможно. Понѣкога две слънца, които иматъ на разположение всичко, воюватъ помежду си. Защо воюватъ? — Има нѣкаква причина. Виждате нѣкоя царска дъщеря, задоволена напълно, нищо не ѝ липсва, остава ѝ само да работи, да се развива умствено. Но тя иска да се ожени, да стане майка, да ражда деца. Тя се заблуждава, никакви деца не може да роди. Колкото земята е родила дърветата и растенията, толкова и жената ражда. Земята отглежда само дърветата, но не ги ражда. Така и жената само отглежда децата, но не ги ражда. Ние разглеждаме думата „женитба“ въ широкъ смисълъ. Който е слѣзълъ на земята и се облѣкълъ въ плъть, той е вече жененъ. Плътьта е материята, която той обработва, за да извае отъ нея нѣщо добро. Въ това отношение човѣкъ минава за керемидчия, но може да бѫде и градинарь — да облагородява цвѣтята и плоднитѣ дървета. Най-после той може да бѫде и учитель, да възпитава своитѣ мисли и чувства. Въ какъвто смисълъ и да разглеждате женитбата, човѣкъ трѣбва да бѫде служитель на Бога. Какво препятствува и на двамата — на възлюбения и на възлюбената, да служатъ на Бога? Въ семейството мѫжътъ и жената символизиратъ известни добродетели. Обаче, всѣка добродетель е ценна, когато се приложи на своето време. Не се ли приложи на време, тя нѣма нуждната стойность. Има знания, вѣра, които не струватъ нищо. Кога? — Когато мине времето на тѣхното приложение. Следователно, за човѣка е важенъ настоящиятъ моментъ, въ който се проявява науката, религията, знанието, любовьта. Що се отнася до миналото, то е изиграло ролята си; бѫдещето пъкъ е въ връзка съ настоящето — най-важно е настоящето. Мнозина се гордѣятъ съ миналото си величие. Миналото не решава въпроситѣ. Важно е, днесъ да бѫдешъ великъ. Днесъ свѣтътъ се нуждае отъ велики хора, отъ истински герои. — Кой човѣкъ наричаме герой? — Който носи любовьта, мѫдростьта и истината въ себе си. Тѣ ще съградятъ неговото бѫдещо тѣло. Главата и тѣлото сѫ построени по закона на мѫдростьта, сърдцето — по закона на любовьта, а останалитѣ органи — по закона на истината. Който има тѣзи добродетели, радва се на добро здраве и богатство. Каквато работа започне, той има успѣхъ. Казватъ нѣкои, че героятъ трѣбва да бѫде въорѫженъ. Право е, той трѣбва да бѫде въорѫженъ, но съ снарядитѣ на любовьта, на мѫдростьта и на истината. По-силни снаряди отъ тѣхъ нѣма. Подъ закрилата на тѣзи снаряди, човѣкъ е осигуренъ за вѣчни времена. — Реални ли сѫ тѣзи снаряди? — Реални сѫ, защото не се измѣнятъ. Всѣко нѣщо, което не се измѣня, което не се губи и не се забравя, е реално. Да се върнемъ къмъ числото 38. Тройката означава нѣщо благородно, юпитерианско; осморката е крайно материалистично число. Болниятъ, за когото се говори въ Евангелието, лежалъ 38 години, защото не могълъ пръвъ да влѣзе въ кѫпалнята. На 39-тата година дошълъ Христосъ и му казалъ: „Стани, дигни одъра си и ходи!“ Деветь е марсово число. Като видѣлъ болния, Христосъ му казалъ : Тури осмор ката настрана; извади деветорната, т. е. ножа, прерѣжи съ него превръзкитѣ, които те държатъ на леглото, и ще бѫдешъ здравъ. Той повѣрва и оздравѣ. Осморката е поставена на очитѣ, но въ хоризонтално положение. Значи, човѣкъ гледа съ очитѣ презъ осморката, т. е. презъ материалистичното число, докато дойде до знанието и истината, които ще го освободятъ. Въ бѫдеще човѣкъ ще има 12 очи, по едно око на всѣки зодиакъ. Да имашъ 12 очи, 12 прозореца, това значи, да имашъ широко съзнание, да възприемашъ свѣтлината отъ всички посоки. — Вѣрно ли е това? — Ще дойде день, когато сами ще го провѣрите. Време е вече, вѣрващитѣ да правятъ опити, за да се създаде въ тѣхъ положителна наука. Безъ опити никакво знание не може да се придобие. Ако имате нѣкаква мѫчнотия призовете Името Божие. Нѣма да мине много време, и мѫчнотията ще се разреши. Гладенъ сте, три деня не сте яли — призовете Името Божие. Следъ малко време хлѣбътъ ще се яви предъ васъ. Какъ става това, не се казва. Важно е да опитате силата на Божието Име. Като стане това, ще опитате думитѣ ми. Човѣкъ трѣбва да знае, какъ да произнесе Името на Бога. Който произнесе това име съ любовь, съ знание и съ сила, и хлѣбътъ ще дойде, и мѫчнотиитѣ ще се разрешатъ. Това значи, да печелите на лотария, но всѣки билетъ трѣбва да ви осигури само за единъ день, а не за цѣлъ животъ. Вие сте пѫтници, не ви трѣбва много товаръ. Ще носите на гърба си раница съ провизии само за единъ день. Малкото се благославя. Съ петь хлѣба и две риби Христосъ нахрани нѣколкохиляденъ народъ, следъ което напълниха 12 кошници съ укрухи. Сегашнитѣ хора се безпокоятъ за дребни работи. Ако заболѣятъ, веднага викатъ лѣкари, страхуватъ се. Тѣ не подозиратъ, че болеститѣ криятъ известни блага въ себе си. Всѣка болесть е задача за човѣка. Който реши задачата си, той самъ изважда благото, което е скрито въ болестьта. Ако роптаятъ, благото се крие отъ тѣхъ. Колкото повече роптаятъ, толкова повече болести ги нападатъ. Въ това отношение, хората сѫ майстори за болеститѣ. Богъ създаде живота, т. е. отвори вратата на живота, за да влѣзе Той самъ при насъ. Човѣкъ създаде смъртьта, т. е. отвори вратата къмъ нея. Богъ каза на първитѣ човѣци: Нѣма да отваряте вратата къмъ смъртьта. Въпрѣки заповѣдьта на Бога, Ева отиде при тази врата и, посъветвана отъ змията да влѣзе вѫтре, тя леко похлопа, отвори вратата и влѣзе да види, какво има тамъ. Стремете се къмъ всичко, което води човѣка къмъ вратата на живота, а не къмъ вратата на смъртьта. Това се постига само съ свѣтли мисли и възвишени чувства. То се постига съ помощьта на истинското, положително знание. Това значи, да даде човѣкъ пѫть на новитѣ идеи въ себе си по новъ начинъ. Новитѣ идеи водятъ къмъ новъ животъ — животътъ на любовьта. Новиятъ животъ изключва съмнението, подозрението, лъжата. Защо ще се съмнявашъ въ любовьта? Казано е, че Богъ е Любовь. Следователно, дойдете ли до Името на Бога, никакво съмнение не допущайте въ ума и въ сърдцето си. Богъ е непогрѣшимъ. Всички могатъ да правятъ погрѣшки, но Богъ — никога. Нищо не може да Го застави да направи най-малката погрѣшка. Той е всѣкога на страната на слабитѣ, защото тѣ се нуждаятъ отъ подкрепа. Ето защо, когато нѣкой ви повдига, когато ви създава радости, дава ви условия да растете, ще знаете, че това е Богъ. Всичко положително, възходещо, красиво иде все отъ Него. Въ който свѣтъ и да влѣзете, тамъ ще намѣрите Бога. Той наблюдава, помага, повдига страдащи и паднали, възраства всичко, което покълва. Ще Го намѣрите и въ органическия, и въ неорганическия свѣтъ. Богъ дава ухо на всѣки зовъ, на всѣка молитва. Както и да се моли човѣкъ, щомъ молитвата му излиза отъ дълбочината на сърдцето, тя се приема. Въ турско време имало единъ български учитель, който знаялъ да свири добре на цигулка. Понеже малко му плащали, той решилъ да си помогне съ цигулката, да изкарва прехраната си. Мѫчно било по това време да се прехранва човѣкъ съ цигулка, защото била въ сила поговорката: „Цигуларь кѫща не храни.“ Единъ день той взелъ цигулката и тръгналъ къмъ църквата. Като стигналъ тамъ, влѣзълъ вѫтре и започналъ да свири и да пѣе. Всички минавали и заминавали край него, но никой нищо не му далъ. Като видѣлъ, че богомолцитѣ не разбиратъ цигулката му, той отишълъ въ кръчмата и започналъ да свири. Всички присѫтствуващи се развеселили, събрали се около него и се обърнали къмъ кръчмаря: Дай по-скоро на даскала да си хапне и пийне нѣщо! Въ това време селскиятъ попъ минавалъ покрай кръчмата и се ужасилъ, като видѣлъ, че даскалътъ свири тамъ. Извикалъ го и го запиталъ: Даскале, дотамъ ли дойде? — Дѣдо попе, отговорилъ учительтъ, първо влѣзохъ въ църквата, между богомолцитѣ. Свирихъ и пѣхъ тамъ, но никой не ме разбра. Следъ това дойдохъ въ кръчмата. Още съ влизането, всички ме приеха добре — разбраха свиренето ми и благодариха. Църквата нѣма нужда отъ моята цигулка, кръчмата има нужда. Гладниятъ има нужда отъ хлѣбъ, а не ситиятъ. Добре е понѣкога човѣкъ да е гладенъ, за да усѣща външна и вѫтрешна нужда отъ нѣщо. И, като задоволи глада си, той трѣбва да пѣе. Сега и на васъ казвамъ: При каквото положение и да се намирате, пѣйте. Започвате една работа, пѣйте; свършвате работата, пакъ пѣйте. Намирате се предъ нѣкаква мѫчнотия, пѣйте; излѣзете отъ мѫчнотията, пакъ пѣйте. Пѣйте и веселете се. Пѣйте и хвалете Господа. Осветявайте Името Божие съ любовь. Търсете Царството Божие и Неговата Правда съ любовь. Изпълнявайте Божията воля съ любовь. Т. м. * 20. Беседа отъ Учителя, държана на 21. септемврий, 1941 г. 10 ч. пр. об. София. — Изгрѣвъ.

"Възможности за щастие". Съборни беседи отъ Учителя, държани презъ лѣтото на 1941 г., Издание 1941, София Книгата на PDF за теглене Съдържание Красивото въ живота Р а з м и ш л е н и е . Чете се темата върху „прилежението“. За следния пѫть напишете десеть думи съ различно значение; всѣка дума да започва съ различна буква. Къмъ кой свѣтъ се отнася прилежанието: къмъ физическия, духовния или умствения? Въ кой свѣтъ човѣкъ най-много прилежава? Въ физическия, при яденето. Човѣкъ би извършилъ чудеса, ако въ всички свѣтове прилежава така, както при яденето. И животнитѣ проявяватъ най-голѣмо прилежание въ яденето. Искате ли да намѣрите прилежанието, търсете го въ глада. При глада то стои всѣкога на постъ, като войникъ. Въ това отношение, гладътъ е генералъ, който заповѣдва на прилежанието. По съдържание и смисълъ, и думитѣ иматъ чинъ, както военнитѣ. Нѣкои думи сѫ прости войници, а други — офицери отъ различни чинове, докато дойдете до генерала. Всѣка дума има специфиченъ характеръ, споредъ службата и предназначението си. Запримѣръ, нѣкои думи сѫ крайно егоистични, понеже служатъ само на единъ човѣкъ. Други сѫ по-широки, по-любвеобилни, защото сѫ въ услуга на цѣло общество; трети пъкъ иматъ Божественъ произходъ и характеръ, защото сѫ въ услуга на цѣлото човѣчество. Думитѣ иматъ и двоякъ смисълъ. Казваме, запримѣръ, че подъ думата светия разбираме човѣкъ, който свѣти, носи свѣтлина на другитѣ. Светия ли е този, който носи запалена свѣщь? Той може да носи свѣщьта, за да намѣри предмета, който е изгубиль. Сѫщевременно, той носи свѣщь и да освѣтява пѫтя на заблудилия се пѫтникъ. Прилежанието, като сила, има три посоки на движение: нагоре, надолу и хоризонтално. Въ кое отъ тритѣ посоки то е най-силно? Казвате за нѣкого, че е прилеженъ, но какъ се проявява прилежанието му, не знаете — не правите анализъ. Казвате за другъ, че е ученъ, че знае много, но въ какво се заключава неговата ученость, пакъ не знаете. Много нѣща знае човѣкъ, но не може да се ползува отъ знанието си. Истинско знание е това, което може да се използува при всѣки даденъ случай. Запримѣръ, намирашъ се въ нѣкаква мѫчнотия — ще си помогнешъ съ знанието. Не можешъ ли да си помогнешъ, знанието ти не е на мѣсто. Какво знание е това, което не може да ти помогне въ време на мѫчнотии и изпитания? Какво добро е това, което не може да ти помогне въ трудни моменти? Сѫщото можемъ да кажемъ и за злото. Когато се говори за злото, хората иматъ особена представа за него. Тѣ го разглеждатъ като отрицателна сила, която руши. Това не значи, че злото нѣма приложение. Когато скулпторътъ чука камънитѣ, да извае отъ тѣхъ една красива статуя, зло ли върши той? За камънитѣ е зло, но за него е добро. Значи, не всѣкога злото е зло. Не всѣкога правото върви по права линия. Казваме, че право е онова, което не ощетява никого. Пѫтьтъ на правото е правата линия. Какъвъ е пѫтьтъ на извора или на рѣката? Водата обикновено криволичи, но пѫтьтъ ѝ е строго опредѣленъ. Тя има една цель — да се влѣе въ морето. Отъ това гледище, рѣката, както и да криволичи, върви въ правъ пѫть, защото отива къмъ морето. Кой човѣкъ е по-силенъ, който криволичи, или който върви по права линия? Представете си, че една рѣка тече и срещне на пѫтя си голѣма канара. Какво трѣбва да направи? —Или да пробие канарата, или да я обиколи. Ако започне да я пробива, трѣбва да спре движението си — това е невъзможно. Нищо друго не ѝ остава, освенъ да обиколи канарата. Рѣката внимателно ще ѝ се извини и ще я обиколи — ще се отбие отъ пѫтя си. Въ случая, рѣката е по-слаба отъ канарата, затова тя ѝ се извинява. Ако бѣше по-силна, рѣката щѣше да я отнесе, безъ никакво извинение, и да продължи пѫтя си. Ако слабиятъ не се извини и не се отбие отъ пѫтя си, главата му ще се пръсне въ силния. Обикновено слабиятъ обикаля, отбива се отъ пѫтя си и криволичи, а силниятъ, или стои на едно мѣсто, или върви по права линия. Мнозина искатъ да бѫдатъ силни. Като канари ли искатъ да бѫдатъ силни? Ако сте силни като канари, ще стоите на едно мѣсто и ще отбивате хората отъ пѫтя имъ. Какво особено може да направи онзи, който е силенъ, като канара? Нищо особено. Привидно водата е слаба, обикаля, лѫкатуши, но много полезни работи върши. Понѣкога върши и пакости, но повече добри работи прави. Отъ човѣшко гледище, водата върши пакости, но, отъ гледище на природата, тя върши работа, която отговаря на свойствата и способноститѣ ѝ. Съвременнитѣ хора лесно се подаватъ на отрицателни влияния, и отъ най-малката отрицателна мисъль произлизатъ лоши последствия. Запримѣръ, срещне ви нѣкой и казва: Защо си толкова пожълтѣлъ? Да не си боленъ нѣщо? Щомъ чуете думата „болесть“, вие настръхвате, започвате да мислите, че наистина сте боленъ. Чудно нѣщо, минавате за учени хора, а не можете да си въздействувате, да се противопоставите на едно внушение. Защо ви плаши жълтиятъ цвѣть? Той е цвѣтъ на мисъльта, на човѣшката интелигентность. Вие свързвате жълтия цвѣтъ съ болезненото състояние на човѣка. Защо се страхувате отъ болеститѣ? Тѣ сѫ професори, които преподавать уроци на болния. Докато лежи, болниятъ учи преподаденитѣ уроци. Чрезъ болестьта той придобива нѣщо ценно: ако е билъ непослушенъ, започва да слуша, подчинява се на лѣкарскитѣ съвети. Лѣкарьтъ му казва да се обърне на лѣвата страна, и той се обръща. После на дѣсната—веднага се обръща. Особено мнение не се чува вече отъ устата му. Даватъ му капки, хапове, той ги пие съ вѣра и на опредѣленото време. Ако е билъ грубъ, сега става мекъ, внимателенъ къмъ всички, благодари за грижитѣ, които полагатъ за него. Близкитѣ му го гледатъ, радватъ се, че изпълнява съветитѣ на лѣкаря. Болниятъ е ученъ човѣкъ, лежи въ леглото си, но съ мисъльта работи, копае, иска да извади нѣщо ценно отъ болестьта. И най-после, когато болестьта му се превърне въ радость, той оздравява. И тъй, гледайте на болеститѣ като на уроци, въ които се крие нѣщо ценно, нѣкакво богатство. Щомъ намѣри богатството, болниятъ оздравява, т. е. минава въ по-горенъ класъ. Докато не намѣри скѫпоценния камъкъ въ болестьта, болниятъ лежи и пъшка. Значи, при всѣко минаване отъ единъ класъ въ другъ, човѣкъ боледува. Презъ много изпити трѣбва да мине той, за да свърши училището на земята. Сѫщото става и въ живота. Преди да влѣзе въ живота, ученикътъ минава отъ едно училище въ друго, докато най-после дойде до университета. Предъ всѣки изпитъ той трепери, да не го скѫсатъ. Отде произлиза думата „скѫсване“? Конецътъ се кѫса, но какъ ще скѫсашъ ученика? Значи, той е билъ вързанъ съ нѣщо. Съ какво? Съ мързела. Оттукъ вадимъ следното заключение: учительтъ кѫса само онзи ученикъ, който е вързанъ за мързела. Щомъ е така, ученикътъ трѣбва да благодари на учителя си, че го освобождава отъ мързела. Като ученици на живота, вие трѣбва да правите вѣрни преводи, да влагате въ думитѣ такова съдържание, каквото сѫ имали първоначално, въ първичния езикъ. Запримѣръ, при обикновеното статично смѣтане, ние казваме, че единицата е най-малкото число, а 2, 3, 4, 5, 6, и т. н. сѫ по-голѣми отъ нея. Обаче, отъ гледище на динамичната, жива математика, не е така. Най-голѣмото число е единицата, следъ това двойката, тройката и т. н. И тогава, извършваме действието изваждане по следния начинъ: 2—3=1 .При обикновеното изваждане е обратно: 3—2=1. Числото две е майката, три е детето. Значи, детето излиза отъ майката, а не майката отъ детето. Като действия отъ различни свѣтове и отъ различенъ порядъкъ, и 3—2 е вѣрно, и 2—3 е вѣрно. Човѣкъ трѣбва да знае, въ кой свѣтъ и въ кой порядъкъ на нѣщата се намира. Ако имате три царевични зрънца, ще видите, че по външенъ видъ тѣ си приличатъ, но по тегло и по съдържание всѣко зърно има по нѣщо особено, различно отъ другитѣ. Разнообразието е отличителна чърта на природата — и въ най-малкитѣ си форми тя внася нѣщо ново, особено, което ги отличава отъ подобнитѣ имъ. Като изучавате човѣка външно, ще видите, че дветѣ му половини — лѣвата и дѣсната се различаватъ. Това различие сѫществува въ очитѣ, въ ушитѣ, въ ноздритѣ, въ устнитѣ, въ рѫцетѣ, въ краката. Едното око е положително, другото — отрицателно; едната рѫка е положителна, другата — отрицателна ; единиятъ кракъ е положителенъ, другиятъ — отрицателенъ. Значи, човѣкъ е съставенъ отъ плюсове и минуси, които взаимно се регулиратъ. Положителното дава, а отрицателното взима. Плюсътъ показва, че имашъ да давашъ, а минусътъ — имашъ да взимашъ. Като вземе нѣщо, човѣкъ трѣбва да дава. Не може постоянно да се взима, или постоянно да се дава — смѣна трѣбва да става. Който е давалъ, ще взима; който е взималъ, ще дава. Който се е натоварилъ, трѣбва да даде часть отъ товара си на онзи, който нищо нѣма. Щомъ се облекчи, отново ще взима. Въ това отношение гладътъ играе важна роля въ живота. Докато не гладува, човѣкъ не яде; щомъ не яде, той не взима никаква храна и не я обработва. Храната, като материя, трѣбва да се обработва, да се превърне отъ по-низко въ по-високо състояние. Кой процесъ се е явилъ по-рано: даването или взимането? — Даването. Природата е дала първа, а следъ нея всички сѫщества. Значи, първиятъ процесъ е даването, а вториятъ — вземането. Тройката, т. е. детето взима отъ майката, отъ двойката. Имаме процеса 2—3. Така е въ динамичния свѣтъ, а не въ статичния. Това показва, ча ние живѣемъ въ относителенъ свѣтъ, въ който нѣщата сѫ вѣрни по отношение на едно положение, а невѣрни — по отношение на друго. Благодарение на относителностьта на нѣщата, не може да се говори за абсолютни величини, за абсолютна истина. Сѫществува една реалность въ свѣта, която нито се доказва, нито се отрича. Съ нея не може да се работи, понеже е мѣрка на нѣщата. Обаче, дойдете ли до работата, ще започнете съ това, което отричате и доказвате. Нѣкой отрича истината. Защо? —Защото допуща лъжата. И лъжата има своето мѣсто въ природата, като полюсъ на истината. Истината показва пѫтя къмъ лъжата; лъжата показва пѫтя къмъ истината. Като възприемете истината, виждате, съ какви невѣрни понятия, криви разбирания живѣе човѣкъ. Затова казваме, че човѣкъ трѣбва да чисти речьта си, да се освобождава отъ лъжливитѣ и криви понятия, които е наследилъ отъ далечното минало. Нѣкой казва, че има кѫща, ниви, имоти, че е богатъ. Въ сѫщность, негова ли е кѫщата, негови ли сѫ нивитѣ? Кѫщата му е направена отъ материалитѣ на природата; нивата сѫщо принадлежи на природата. Той взелъ всичко отъ природата и казва, че е негова собственость. Човѣкъ се е оплелъ въ своитѣ понятия, объркалъ се е и следъ това, самъ не знае, кое е истина и кое не е. Нѣкой погледне къмъ слънцето и казва, че видѣлъ слънцето. Нищо не е видѣлъ. Това, което си видѣлъ, е микроскопическа часть отъ слънцето. Нѣкой видѣлъ Бога. Нищо не е видѣлъ. Това, което виждаме, е само творение на Бога, но не и самиятъ Богъ. Който се домогне до крайчеца на истината, вижда, колко малко нѣща знае. Радвайте се, че имате малко знания, за да можете да учите. Ако нѣкой знае повече, ще дава. Значи, ако знаешъ малко, ще взимашъ; ако знаешъ много, ще давашъ. Като взима оттукъ-оттамъ, човѣкъ забогатява. А щомъ забогатѣе, той трѣбва да дава. Помнете: Истината дава, лъжата взима. Когато Ева вкуси отъ забранения плодъ, веднага се роди лъжата. Щомъ вземешъ нѣщо безъ позволение, лъжата иде. Ева мислѣше, че, като яде отъ забранения плодъ, всичко ще научи. Това бѣше първата лъжа. Не само че тя нищо не научи, но изгуби и това, което знаеше. Който мисли, че, като се роди, ще научи всичко, той се самоизлъгва. Като дойдешъ на земята, можешъ да станешъ и царь, но единъ день ще те детрониратъ. Ако си виденъ ученъ, единъ день ще изгубишъ знанието си. Това не трѣбва да ви обезсърдчава. Радвайте се, че като минавате отъ едно положение въ друго, все ще научите нѣщо. Радвайте се на малкитѣ придобивки, а не на голѣмитѣ. Кой е изходниятъ пѫть? Какъ може да се освободи човѣкъ отъ лъжата? — Като я впрегне на работа. Ученъ човѣкъ е този, който знае какъ да впрегне лъжата на работа. Разуменъ човѣкъ е този, който се учи отъ истината. Тя му говори на особенъ езикъ, съвършено различенъ отъ човѣшкия. Чрезъ истината човѣкъ придобива прави възгледи за живота и за смъртьта. Той знае вече, че формата, въ която се е облѣкълъ, като мѫжъ, жена или дете, е временна. Съ нея той може да разполага най-много 120 години. Щомъ свърши работата си на земята, човѣкъ напуща формата, въ която е живѣлъ, и отива въ другъ свѣтъ, както младежитѣ отиватъ въ странство да се учатъ. Трѣбва ли да жали човѣкъ за старата си дреха? Трѣбва ли да плаче за свѣта на относителнитѣ понятия? Животътъ на земята е относителенъ, поради което и възрастнитѣ хора, като децата, изпадатъ въ противоречия. Нѣкое дете бръкнало въ гърнето съ меда, облизало пръститѣ си и веднага го наказватъ. Голѣмиятъ братъ ялъ отъ сѫщия медъ, но никой не го наказва. Детето се чуди на това противоречие. Дохожда бирникътъ и срещу дългъ задига вола на селянина. Селянинътъ мълчи, нищо не казва. Влѣзълъ апашъ въ двора на селянина, взелъ вола му — всички го погватъ, даватъ го подъ сѫдъ. Има ли нѣкакво противоречие между постѫпката на бирника и на апаша? Привидно има противоречие, но има вѫтрешна причина за това противоречие. Бирникътъ взима вола на селянина и го освобождава отъ задължението му къмъ държавата. Апашътъ взима вола, но, вмѣсто да облекчи селянина, повече го натоварва. Нѣкой се наема да съгради кѫща на едного, взима паритѣ, дава срокъ, когато кѫщата ще бѫде готова, но задига паритѣ и избѣгва. Това наричаме престѫпление. Така гледа и природата на нѣщата. Тя дава на човѣка кредитъ, да свърши нѣкаква работа, но той задигне паритѣ, изяде ги и не изпълнява обещанието си. Тази е причината, дето човѣкъ е длъжникъ на природата въ всички свѣтове — и въ умствения, и въ духовния, и въ физическия. За да изплати задълженията си къмъ природата, човѣкъ трѣбва да бѫде изправенъ и къмъ най-малкитѣ си задължения и прояви. Дойде ли въ ума ви една мисъль — колкото и да е малка, приложете я. Влѣзе ли нѣкое чувство въ сърдцето ви, дайте му пѫть, да се изяви навънъ, да свърши нѣкаква работа. Искате ли да направите едно малко добро на физическия свѣтъ, веднага пристѫпете къмъ работа. Следователно, не се обезсърдчавайте, че не можете изведнъжъ да се справите съ лъжата; не се обезсърдчавайте, че не сте дошли още до истината. Лъжата турете на работа, а отъ истината се учете, въ каквато степень и да се изяви тя. Ще дойде день, когато лъжата, въ всичкитѣ ѝ форми и цвѣтове, като бѣла и черна, ще изчезне отъ лицето на земята. Но, докато дойде този день, използувайте я като слуга, да ви работи. Обичайте истината, и лъжата ще отстъпи мѣстото си и ще се прибере въ архивата на живота. Казано е въ Писанието: „Възлюбилъ си истината въ човѣка“. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. * 18. Беседа отъ Учителя, държана на 19. септемврий, 1941 г. 5 ч. с. София. — Изгрѣвъ.

"Възможности за щастие". Съборни беседи отъ Учителя, държани презъ лѣтото на 1941 г., Издание 1941, София Книгата на PDF за теглене Съдържание Четиритѣ положения Р а з м и ш л е н и е. Упражнение за дишане: Бавно издигане на рѫцетѣ надъ главата и дълбоко поемане на въздухъ. Съ издигане на рѫцетѣ се повдигатъ и очитѣ нагоре. Задържане на въздуха известно време. Бавно сваляне рѫцетѣ надолу, издишване и бавно сваляне очитѣ надолу. Тема за следния пѫть: „Ползата отъ голѣмитѣ и отъ малкитѣ извори“. Съвременнитѣ хора се оплакватъ отъ отслабване на очитѣ. Много естествено е, че отслабватъ — не се движатъ. По отношение на очитѣ си хората сѫ крайно нехайни. Тѣлото си трениратъ чрезъ различни движения, упражнения, екскурзии. Дойдатъ ли до очитѣ си, нищо не правятъ за тѣхъ. Когато искатъ да видятъ нѣщо настрана, нагоре или надолу тѣ движатъ главата си, а очитѣ стоятъ на едно мѣсто, като аристократи. Очитѣ заповѣдватъ на другитѣ удове да свършатъ една или друга работа, но сами тѣ не работятъ, поради което малко кръвь приижда къмъ тѣхъ и слабо се хранятъ. Правете упражнения за очитѣ си, да отправяте повече кръвь къмъ тѣхъ. Ето защо, повдигайте често очитѣ си нагоре, отдето слиза свѣтлината, и следъ това ги сваляйте надолу, въ посоката, дето тревитѣ растатъ и никнатъ. Обърнете внимание на четиритѣ прави ОА, ОВ, OC, OD, които сѫ две по две въ противоположни посоки (фиг. 1). Привидно, тѣ изглеждатъ независими една отъ друга, въ сѫщность, тѣ иматъ обща връзка помежду си, движатъ се въ крѫгъ. За да върви хармонично въ четиритѣ посоки, човѣкъ трѣбва да знае начина, по който да ги координира. Две отъ противоположнитѣ посоки, запримѣръ, посокитѣ OC, OA представятъ посоки на движение на човѣшкия умъ и на човѣшкото сърдце. Като се движатъ, макаръ и въ противоположни посоки, умътъ и сърдцето образуватъ крѫгъ. Външно тѣ изглеждатъ отдалечени единъ отъ другъ, като два различни свѣта, но въ сѫщность сѫ близо, иматъ допирни точки. Като излиза отъ точка „O“ и върви въ посока OA, умътъ се движи въ две направления — AB, AD, като образува полукрѫгъ. Сърдцето сѫщо излиза отъ точка „O“, върви въ посока OC, като се движи въ направленията CB, CD и пакъ образува полукрѫгъ. Двата полукрѫга се срѣщатъ въ точкитѣ B и D и образуватъ пъленъ крѫгъ. Когато казваме, че човѣкъ живѣе, имаме предъ видъ четиритѣ посоки, които се срѣщатъ въ него. При движението си по тѣзи посоки, той срѣща известни противоречия, които се дължатъ на различно гѫстата материя — причина за движението на човѣка въ крѫгь. Това, което става съ силитѣ въ физическия свѣтъ, става и съ чувствата и мислитѣ на човѣка. Тази е причината, дето първоначално мислитѣ и чувствата вървятъ въ перпендикулярна посока на земята, но, като срещнатъ известно съпротивление, отвънъ или отвѫтре, тѣ се отклоняватъ надѣсно или налѣво, и образуватъ крива линия — окрѫжность. Запримѣръ, мома и момъкъ се обикватъ и се привличатъ взаимно единъ къмъ другъ, както земята се привлича отъ слънцето. Като по-голѣмо и мощно, слънцето привлича земята съ голѣма сила, но тя не може да се приближи до него, защото срѣща голѣмо съпротивление въ пространството. Въ стремежа си къмъ момъка, момата срѣща съпротивления, отъ една страна отъ родителитѣ си, които не ѝ позволяватъ да дружи съ него, а отъ друга страна, отъ нѣкоя мома, която обича сѫщия момъкъ. Момата започва да се смущава, какъ може да ѝ препятствуватъ на любовьта. Тя мисли, че нейно е правото да обича момъка. Колкото има право едната мома да обича момъка, толкова право има и втората. Погрѣшката не е въ това, че дветѣ моми го обичатъ, но въ мисъльта, която и дветѣ държать въ ума си, всѣка да го привлѣче къмъ себе си. Това е невъзможно. Нито момата може да привлѣче момъка къмъ себе си, нито момъкътъ — момата. Причината за това е проста: момата и момъкътъ излизатъ отъ единъ общъ центъръ — тѣхниятъ господарь, който разполага и съ двамата. Никой човѣкъ не е господарь на себе си, нито на своята сѫдба. Мислите ли, че човѣкъ е господарь на сѫдбата си, вие сте на кривъ пѫть. Човѣкъ само отчасти е господарь на сѫдбата си, но не напълно. Колко време трае обичьта между пиленцата или агънцата? Ако две пиленца или агънца се обикнатъ, и следъ нѣколко деня дойде господарьтъ имъ, хване едното отъ тѣхъ, туря ножа на врата му и го занася въ дома си; останалото започва да плаче, да вика подиръ другарчето си. На другия день още дохожда господарьтъ съ ножа въ рѫка и решава и неговата сѫдба. Ще кажете, че това е противоречие. Може да е противоречие, но каквото и да се говори за противоречията, все пакъ хората се питатъ, защо сѫществуватъ тѣ. Не е важно, защо сѫществуватъ; важно е, хората да не си създаватъ взаимно противоречия и, ако сѫ си създали вече, какъ да ги изправятъ. Противоречията трѣбва да се обясняватъ на учно. Днесъ повечето хора страдатъ, защото нѣматъ нужднитѣ знания. Чувате нѣкой да изнася известни факти, но не знае дълбокитѣ причини, които произвеждатъ явленията. Тѣ изнасятъ природнитѣ закони, разискватъ върху тѣхъ, но разпокѫсано. И, възъ основа на нѣколко факти и закони тѣ създаватъ научни теории. Едно е нуждно при изучаване на явленията и законитѣ, на които тѣ се подчиняватъ — да се свързватъ всички явления. Като се изучава едно явление отъ физическия свѣтъ, трѣбва да се пренесе и въ духовния, и въ умствения свѣтъ; не се ли прави тази връзка, явява се една разпокѫсаность, при която сѫществуватъ празднини, както въ науката, така и въ философията. Отдѣлнитѣ явления, закони и принципи не разрешаватъ въпроситѣ. Запримѣръ, не е достатъчно да констатирате факта, че двама души не живѣятъ добре. Важно е, защо не могатъ да живѣятъ. Като проследите условията, при които се намиратъ, виждате, че единиятъ живѣе въ рѣдка срѣда, а другиятъ — въ гѫста. Невъзможно е да заставите рибата да живѣе заедно съ кокошката. Рибата живѣе въ водата, а кокошката — въ въздуха; рибата плава, а кокошката ходи по земята. Рибата може да дойде до брѣга на езерото, да си подаде главата за моментъ, да поприказва съ кокошката, но нито кокошката може да влѣзе въ водата, нито рибата да излѣзе на брѣга. Днесъ всички говорятъ за любовьта, търсятъ я, но щомъ я намѣрятъ, оплакватъ се отъ нея. Защо се оплакватъ отъ любовьта?—Противоречия имало въ нея. Много естествено. Когато се срѣщатъ две сѫщества отъ различни срѣди и се обикнатъ, непремѣнно ще се натъкнатъ на противоречия. Каква любовь сѫществува между рибата и кокошката? Рибата обича по единъ начинъ, кокошката — по другъ. Тѣ нѣматъ допирни точки помежду си. Това е все едно да говоримъ за ангелска и човѣшка любовь. Ангелътъ обича по единъ начинъ, а човѣкъ — по другъ. За да се разбератъ въ любовьта си, тѣ трѣбва да живѣятъ въ единъ и сѫщъ свѣтъ. Въ сѫщность, това е невъзможно: нито ангелътъ може да живѣе на земята, нито човѣкъ — въ ангелския свѣтъ. Това внася разногласие въ любовьта имъ. Когато говоримъ за любовьта, ние имаме предъ видъ сѫщества, които живѣятъ въ единъ свѣтъ и се разбиратъ. Между тѣхъ не сѫществуватъ никакви недоразумения. Затова е казано, че любовьта изключва всѣкакви противоречия. Докато е на земята, човѣкъ неизбѣжно минава презъ противоречия. Той е слѣзълъ на физическия, или материалния свѣтъ, който не е толкова устойчивъ, както се вижда привидно. Материята, отъ която е създаденъ физическиятъ свѣтъ, сама по себе си, е неустойчива, минава презъ четири състояния: отъ твърдо въ течно, отъ течно въ въздухообразно и отъ въздухообразно въ свѣтлинно. Както физическата материя минава отъ едно агрегатно състояние въ друго, така се мѣни и материята на чувствата. Казваме, че имаме твърди чувства, течни, въздухообразни и свѣтлинни. Всѣки видъ чувства се подчинява на особени закони, но между всички закони има съгласие. Сцѣплението между частицитѣ на твърдата материя е голѣмо, затова тя е неподвижна, устойчива и не може да се мѣсти. Въ течнитѣ тѣла сцѣплението е по-слабо, а въ въздухообразнитѣ — още по-слабо. Тази е причината, дето течнитѣ тѣла сѫ подвижни и лесно се преливатъ отъ единъ сѫдъ въ другъ. Въздухообразнитѣ пъкъ сѫ толкова подвижни, че частицитѣ имъ лесно се разпръсватъ и не могатъ да се държатъ въ отворени сѫдове. Въпрѣки различието между разнитѣ видове материя, при известни условия тѣ минаватъ отъ едно състояние въ друго. Ето защо, когато се натъкне на твърдо чувство въ себе си, човѣкъ трѣбва да познава законитѣ за превръщане или трансформиране на енергиитѣ: твърдото чувство може да се превърне въ течно, въ въздухообразно и най-после въ свѣтлинно. Промѣни ставатъ съ всички видове материя. Отъ човѣка се иска да знае, какъ и кога да превръща материята, изразена въ мисли, чувства и постѫпки. Това сѫ научни положения, които всѣки трѣбва да знае, за да може да се освободи отъ противоречията, въ които изпада. Безъ да знае законитѣ за превръщане на енергиитѣ, човѣкъ не може да помогне нито на себе си, нито на другитѣ. Докато не измѣните и оправите своя животъ, по никой начинъ не можете да помагате на другитѣ. Англичанитѣ сѫ правили опита да измѣнятъ живота на индийцитѣ, но всѣкога излизали безрезултатни. Тѣ взимали индийци въ Лондонъ, давали имъ гимназиално и университетско образование, но щомъ се връщали въ Индия, заживѣвали по старъ начинъ, както живѣли бащитѣ имъ. Външното образование и възпитание не сѫ въ състояние да измѣнятъ човѣка. Правили опити съ коне, да ги учатъ да смѣтатъ и донѣкѫде сѫ успѣли. Нѣкои коне се научвали да броятъ, даже да изваждатъ квадратенъ коренъ отъ нѣкои числа, но щомъ се намирали между своитѣ, забравяли математиката. Можете ли да накарате коня да вѣрва въ Бога? Преди всичко, той нѣма религиозно чувство. Въ сѫщото положение ще се намѣрите и съ човѣка, ако религиозното чувство въ него не е развито, а вие искате да го направите религиозенъ. Казватъ, че не е мѫчно да се моли човѣкъ. Ще вдигне рѫцетѣ и очитѣ си нагоре, и молитвата е свършена. Ще излѣзе, че Богъ е само горе. Какъ ще се молишъ, ако си вързанъ съ краката за едно дърво, а главата ти виси надолу? Ще се молишъ ли при това положение? Ще се молишъ, разбира се, макаръ че погледътъ и главата ти сѫ надолу. Значи, не е важно външното положение и външната срѣда; важно е вѫтрешното разположение на човѣка за молитва. Най-естественото положение за молитва е да затворишъ очитѣ си и да се вглъбишъ въ себе си. Да насочишъ погледа си нагоре, това значи, да отправишъ мисъльта си въ умствения свѣтъ, следъ това да слѣзешъ въ сърдцето си, а оттамъ да отидешъ въ душата и въ духа си. Посоката „оа“ означава умствения свѣтъ въ човѣка, „ос“ — сърдечния свѣтъ, „ов“ свѣтътъ на душата и „od“ — свѣтътъ на духа. Тѣзи свѣтове иматъ допирни точки помежду си. Първата и най-важна допирна точка е центърътъ „о“, дето всички се сливатъ и отдето черпятъ своитѣ жизнени сили. Сегашнитѣ хора нѣматъ ясна представа за свѣта, създаденъ отъ Бога, поради което често изпадатъ въ вѫтрешни смущения и безпокойства. Плаши ги мисъльта, какво ще стане съ тѣхъ. Ако обичатъ нѣкого или ги обичатъ, страхуватъ се да не изгубятъ любовьта си. Единъ човѣкъ може да те обича толкова, колкото той самъ обича Бога. При това, той ще те познава дотолкова,доколкото ти познавашъ Бога. Той е готовъ да се жертвува за тебе, ако ти се жертвувашъ за Бога. Устойчивостьта и постоянството въ любовьта на другитѣ къмъ васъ зависи отъ вашата любовь къмъ Бога. Любовьта ви къмъ Бога опредѣля любовьта на ближнитѣ ви къмъ васъ. Сигурностьта на живота ви се опредѣля сѫщо така отъ вашата любовь къмъ Бога и отъ Неговата любовь къмъ васъ. Любовьта е единствената сила, която регулира нѣщата. Трѣбва ли следъ това да питате, защо е нуждно да вѣрвате въ Бога и да Го обичате? Нѣкои мислятъ, че, за да вѣрватъ въ Бога и да Го обичатъ, трѣбва първо да Го познаватъ, да Го видятъ. Това е невъзможно. Той е безграниченъ, всеобемащъ, изпълва цѣлата вселена. За да Го видишъ, трѣбва да Го ограничишъ, а това е невъзможно. Той самъ се ограничава, смалява се, става толкова малъкъ, че никой не може да Го види. Обичайте Бога, вѣрвайте въ Него, после ще Го познаете. Детето първо обиква майка си и баща си, после започва да ги познава, да се разговаря съ тѣхъ. Нѣкои си представятъ Бога като човѣкъ, подобенъ на тѣхния баща. Отчасти това е вѣрно. Има бащи на земята, които донѣкѫде могатъ да се уподобятъ на Небесния Баща, но повечето се измѣнили, отклонили сѫ се отъ правия пѫть. Единъ въпросъ, върху който най-много се е говорило и продължава да се говори, е любовьта. Въпрѣки това, тя и до днесъ още остава неразбрана. Нѣкои смѣсватъ любовьта съ чувствата, други — съ вѫтрешната сила и потикъ, трети — съ благороднитѣ прояви и т. н. Любовьта събужда чувствата, мислитѣ, благороднитѣ прояви, силата и потицитѣ въ човѣка, но тя не е нито чувство, нито мисъль, нито благородна проява, нито сила. Тя е извънъ всички видими и невидими нѣща. Тя е нѣщо необятно, невидимо, неограничено, затова остава неразбрана. Тя минава и заминава край хората, вижда, че плачатъ и се радватъ, но не се спира да скърби и да се радва заедно съ тѣхъ, и да ги утешава. Тя знае причинитѣ за радоститѣ и скърбитѣ на хората. Вижда, че една майка плаче за умрѣлото си дете. Тя погледне къмъ нея, нищо не казва, но изпраща друто дете, подобно на първото. Ако ѝ взематъ и второто, изпраща ѝ трето. Любовьта може да даде на майката, колкото деца иска. Колко деца има рибата? — Стотици хиляди. Хората ядатъ децата на рибата, безъ тя да забележи, колко липсватъ. Тя не знае броя имъ, нито ги познава и различава едно отъ друго. Хората, които минаватъ за паметливи, не боравятъ съ много думи въ речьта си. Направете опитъ, да видите, съ колко думи си служите въ говоримата и въ писмената речь. Обикновенитѣ хора си служатъ най-много съ четири хиляди думи, а писателитѣ — съ около петь, шесть, седемь до осемь хиляди думи. Милтонъ си служилъ съ 8—10 хиляди думи. Шекспиръ — съ 15 хиляди. Даже англичанитѣ, като четатъ Шекспиръ, служатъ си съ речникъ — не знаять всички думи. Какъ обогатява човѣкъ речьта си? — Съ учене, съ умствена и духовна работа. Който не обича да учи, да работи, оправдава се съ отслабване на зрението си. Отъ какво отслабватъ очитѣ? Отъ неправиленъ животъ, отъ неправилни мисли, чувства и постѫпки. За да усили зрението си, човѣкъ трѣбва да подобри мислитѣ и чувствата си не по външенъ, но по вѫтрешенъ, духовенъ начинъ. Когато мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка сѫ чисти, той не се страхува, не се тревожи и безпокои. Каквито болести да дойдатъ, той остава неуязвимъ. И да заболѣе, болестьта ще мине и замине, не оставя никакви следи. Коя е причината за това? — Чистата кръвь. Следователно, за да издържате на болести и страдания, да се справяте лесно сь противоречията си, изчистете мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ си. Това е тъй наречената вѫтрешна чистота. Който има тази чистота въ себе си, кръвьта му е чиста. Здравето, силата и разположението на човѣка се дължатъ на чистата кръвь. Въ това отношение сѫ правени много опити. Вкарвани сѫ холерни бацили въ човѣкъ съ чиста кръвь, но той не заболѣлъ. Вѫтрешната чистота прави човѣка привлѣкателенъ. Нѣма ли тази чистота, той отблъсва хората. Чистиятъ човѣкъ създава около себе си приятна, здравословна атмосфера, която привлича хората. Нечистиятъ нѣма такава аура и отблъсва окрѫжаващитѣ. Благоприятната атмосфера се дължи понѣкога на чистотата на мислитѣ, понѣкога — на чистотата на чувствата. Затова, ако погледнете човѣка съ окото на ясновидеца, ще забележите около главата му свѣтло сияние, или ще усѣтите приятна, мека топлина около него. Значи, причината за здравето и разположението на човѣка се крие въ самия него. Който живѣе споредъ законитѣ на Бога, той всѣкога се радва на добро здраве и бодъръ духъ. Такъвъ човѣкъ има малко противоречия. Не живѣе ли споредъ великитѣ закони на Битието, той е недоволенъ отъ себе си, отъ близкитѣ си и, вмѣсто да се справи съ мѫчнотиитѣ и противоречията си, повече се обърква. Всѣки иска да излѣзе отъ дисхармонията въ живота, но не знае какъ. Той е свързанъ съ хиляди поколѣния преди него, които сѫ грѣшили и предавали своитѣ погрѣшки на бѫдещитѣ поколѣния. Ето защо, за да изправи погрѣшкитѣ си, човѣкъ трѣбва да надникне въ миналото, дето се криятъ, както добритѣ и положителни чърти, така и отрицателнитѣ. Като работи съзнателно върху себе си, човѣкъ работи и върху ония, съ които е свързанъ. Като изправя себе си, той изправя и своитѣ близки. Запримѣръ, въ миналото човѣкъ е работилъ много за развиване на личнитѣ си чувства. Днесь тѣ сѫ спънка при духовното му развитие. Ако не може да се справи съ тѣхъ, човѣкъ започва да страда и мисли, че хората не го уважаватъ, не му се кланятъ, не го зачитатъ. Бѫди изворъ, всички ще те уважаватъ и почитатъ. Да бѫдешъ изворъ, това значи, да давашъ. Давайте на хората отъ богатството на своя умъ, на своето сърдце, на своята душа и тѣ ще ви обичатъ, ще ви бѫдатъ близки. Бѫдете проводници на Божиитѣ блага и енергии, за да ви търсятъ и почитатъ. Всѣки се нуждае отъ нѣщо. Като задоволите нуждитѣ му, той ще ви обича. Христосъ казва: „Любете враговетѣ си.“ На този зовъ всички възразяватъ: Невъзможно е човѣкъ да люби врага си. Какъ ще любишъ онзи, който ти е причинилъ страдания и пакости? Когато обичате онѣзи, които ви обичатъ, и ви правятъ добро, това е естествено; но да обичате онѣзи, които не ви обичатъ и ви причиняватъ злини, е неестествено. Така е за хората, но не и за Христа, човѣкътъ на любовьта. Когато ходите по улицитѣ и се каляте, бързате да изчистите обущата и дрехитѣ си, за да не внесете кальта вкѫщи. Обаче, отъ сѫщата каль растенията вадятъ хранителни вещества, обработватъ ги и даватъ сладки плодове и хранителни продукти. Растенията заравятъ главитѣ си въ черната земя и се ползуватъ отъ нея. Тѣ намиратъ въ земята това, което хората не виждатъ и не знаятъ, какъ да го използуватъ. Растенията стоятъ съ години заровени въ земята и тихо, спокойно работятъ. Ние виждаме едно дърво, окичено съ сладки, зрѣли плодове, но какъ сѫ станали тѣзи плодове, не мислимъ за това. Срѣщате единъ пѣвецъ, възхищавате се отъ гласа му и пожелавате, и вие да имате такъвъ гласъ. Срѣщате богатъ човѣкъ, пожелавате и вие да бѫдете богати. Добро е желанието ви да имате хубавъ гласъ, да сте богати, но запитайте се, какъ е постигнато това. Всѣка дарба, всѣка способность е резултатъ отъ взаимната работа на човѣшкия умъ, човѣшкото сърдце, човѣшката душа и човѣшкия духъ. Тѣ сѫ работили въ съгласие, въ единство, и днесъ човѣкъ се радва на своитѣ плодове. Лесно е да се каже, че нѣкой има силенъ духъ, широка душа, свѣтълъ умъ и благородно сърдце, но какъ ги е координиралъ, какъ е работилъ, не знаете. При това, трѣбва да знаете, кѫде се проявява силата на духа, на душата, на ума и на сърдцето. Работете съзнателно върху себе си и не се страхувайте, че черната земя ще ви окаля и опетни; не се страхувайте и отъ нечистия въздухъ ; не се страхувайте и отъ нечистата вода. Отъ черната земя излизатъ сладки плодове. Ако нѣма абсолютно чистъ въздухъ, приемете и нечистия. По-добре е да приемете нечистъ въздухъ, отколкото да живѣете безъ въздухъ. Той все ще ви даде нѣщо. Като влѣзе въ дробоветѣ ви, той ще се пречисти. Ако нѣма никаква вода, ще приемете и нечистата. Водата е проводникъ на живота. Съ други думи казано: Не бѣгайте отъ хората, не ги дѣлете на лоши и на добри. Хората представятъ черната земя, отъ която излизатъ всички храни и плодове. Водата представя човѣшкитѣ чувства, а въздухътъ — човѣшкитѣ мисли. Не се страхувайте отъ чувствата и мислитѣ на хората. И да има нѣщо нечисто въ тѣхъ, тѣ носятъ известно богатство въ себе си. Учете се да трансформирате нѣщата, да отдѣляте чистото отъ нечистото. Не гледайте на човѣка като на грѣшникъ. Вие туряте черни очила на очитѣ си и виждате нѣщата черни. Много естествено. Каквито очила туряте на очитѣ си, такива ще виждате предметитѣ. Помнете: противоречията въ живота произлизатъ отъ недоимъка, а не отъ изобилието. Дойде ли изобилието, противоречията изчезватъ. Като се проповѣдва на хората да се обичатъ, да иматъ любовь помежду си, ние разбираме, да отворятъ широко сърдцата си и да даватъ. Който има широко сърдце, дава еднакво на всички. Той знае, че това, което е право за него, право е и за другитѣ. Какво виждаме днесъ? Вълкътъ напада овцетѣ и затова го преследватъ, убиватъ го. Защо? — Нѣмалъ право да яде овце. Човѣкъ коли овцетѣ и ги яде, но ималъ право. Кой му далъ това право? Ще кажете, че Господъ му е далъ правото да разполага съ всички животни. Ето какъ разбираме ние даденото право. Богъ живѣе въ всички сѫщества и, чрезъ закона на жертвата, позволява на едни да се жертвуватъ за други. Значи, позволено е на овцата да се жертвува, но само за онзи, който придобие нейнитѣ качества — кротость и смирение. Следователно, позволено е на вълка да яде овце, но ако стане като тѣхъ. Остане ли си пакъ вълкъ, не му е позволено. Позволено е на човѣка да яде риба, ако придобие чистотата на рибата: не я ли придобие, не му е позволено. Позволено е на човѣка да придобива богатство, знание и сила, но ако часть отъ придобититѣ блага дава на ближнитѣ си. Задържа ли всичко за себе си, тѣзи блага не сѫ отъ Бога. Нѣма да се мине много време, той ще ги изгуби. Човѣшкитѣ блага и придобивки сѫ временни, а Божиитѣ — вѣчни. Богъ дава блага на човѣка само тогава, когато е готовъ да ги сподѣли съ своитѣ ближни. Всички търсятъ любовьта, но като ви каже нѣкой, че ви обича, не вѣрвате въ любовьта му. Защо не вѣрвате? Не е ли по-добре да вѣрвате въ любовьта? Ще кажете, че днесъ ви обича, но утре ще се отрече отъ васъ. Оставете го, самъ да се изпита. Вѣрвайте, че въ дадения моментъ въ него има поне единъ, който ви обича. По-добре ли е да каже, че не ви обича? Понѣкога е по-добре, вълкътъ да не обича овцата. Кога вълкътъ не обича овцата? Когато е болна. Той я побутне тукъ-тамъ, помирише я и казва: Оставямъ те свободна. Като оздравѣешъ, пакъ ще те посетя. Сѫщото се отнася и до човѣшката любовь. Добре е понѣкога да не ви обичатъ хората — ще бѫдете живи. Обикне ли ви нѣкой, непремѣнно ще ви изяде. Страшно е, когато жената обикне мѫжа, или мѫжътъ — жената. Ако мѫжътъ работи нѣкѫде, цѣлиятъ день е като замаянъ. И жената се обърква отъ любовьта на мѫжа. Любовь, която обърква и замотава хората, е човѣшка, користолюбива. Стремете се къмъ онази любовь, която повдига човѣка и го разширява. Тя внася миръ и спокойствие въ човѣшката душа. При тази любовь човѣшкото сърдце се отваря за всички хора, не само за едного. Обикнете Онзи, Който отваря сърдцето ви за всички хора, Който ви дава потикъ къмъ всичко разумно, велико и благородно. Каквито сѫ законитѣ при яденето, такива сѫ и при любовьта. Наблюдавайте, какъ яде гладниятъ и какь - ситиятъ. Когато яде гладниятъ, приятно ти е да го гледашъ и въ тебе се явява желание да ядешъ. Всички движения на устата и на лицето му сѫ хармонични. Той хваща и огъва хлѣба съ красиви и хармонични движения. Когато ситиятъ яде, въ него се забелязва недоволство: яденето не било достатъчно осолено, маслото било малко, хлѣбътъ не билъ прѣсенъ. Лицето му е навѫсено, веждитѣ — свити. Движенията му сѫ неправилни и дисхармонични. На сѫщото основание, казвамъ: Когато любовьта влѣзе въ душата на човѣка, цѣлиятъ свѣтъ приема за него другъ изгледъ. Дето погледне, всичко му се усмихва. Цѣлата природа се радва и весели съ него. Това е човѣкътъ, който гладува и жадува за любовьта. Не гладува ли вѫтрешно за любовьта, колкото и да говори за нея, човѣкъ е все недоволенъ. Каквото благо и да получи, ще намѣри, че нѣщо му липсва. Цѣлата природа, цѣлиятъ свѣтъ сѫ затворени за него. Казватъ, че любовьта била неразбрана, но има нѣщо разбрано въ нея. Кои нѣща наричаме разбрани? Които сѫ въ съгласие съ духа, съ душата, съ ума и съ сърдцето на човѣка. Като влѣзете въ връзка съ разбранитѣ нѣща, тѣ ще ви дадатъ нуждната свѣтлина, да разберете неразбранитѣ. Сегашнитѣ хора се нуждаятъ отъ ново знание, да прилагатъ любовьта правилно. Това подразбира, да се отнасятъ еднакво и къмъ стари, и къмъ млади. Обичайте и старата баба, както младата мома. Старата баба се е маскирала, не виждате красивото ѝ лице, но тя има по-голѣми опитности и знания отъ младата мома. Ще дойде день, когато ще хвърли маската си и тогава ще видите, какво богатство носи тя въ себе си. Като ученици на живота, стремете се да реализирате идеала, който новото учение поставя като задача на всички. Той се изразява съ една дума — служене на Бога съ духа, съ душата, съ умъ и съ сърдцето. Не отлагайте изпититѣ си за онзи свѣтъ. Тукъ трѣбва да ги издържите. Ако не ги издържите и отидете на онзи свѣтъ, веднага ще ви върнатъ назадъ. На онзи свѣтъ не е позволено да се правятъ погрѣшки. Който направи една погрѣшка, връщатъ го на земята да я изправи. Престане ли да прави погрѣшки, човѣкъ може да остане тамъ. Който поправя погрѣшкитѣ си и не прави нови, той е добъръ пѣвецъ; който прави погрѣшки и не ги изправя, всѣкога го освиркватъ; онзи, който не прави вече погрѣшки, на него рѫкоплѣскатъ. — Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си проводилъ. * 17. Беседа отъ Учителя, държана на 17. септемврий, 1941 г. 5 ч. с. София. — Изгрѣвъ.

"Възможности за щастие". Съборни беседи отъ Учителя, държани презъ лѣтото на 1941 г., Издание 1941, София Книгата на PDF за теглене Съдържание Единственото нѣщо Р а з м и ш л е н и е . Ще прочете 13. глава отъ I. Послание къмъ Коринтянитѣ. Числото 13. е едно отъ опаснитѣ числа. Хората се страхуватъ отъ него. Ако отидете въ странство и вземете стая въ нѣкой хотелъ, ще забележите, че тамъ нѣма стая Nо 13. Ще дойдете до стая № 12, 12 1/2, 14, но никъде нѣма да срещнете числото 13. Ще кажете, че това е суевѣрие. Зависи, какъ гледа човѣкъ на нѣщата. Ако огъньть е голѣмъ, не е суевѣрие, че се страхувате да влѣзете въ него. Ако огъньтъ е слабъ, и децата могатъ да влизатъ и излизатъ отъ него безъ страхъ. „Ако говоря съ человѣчески и ангелски езици, а любовь нѣмамъ, ще съмъ медъ, що звънти, или кимвалъ, що дрънка. (— 1 ст.). — Така е, ако говоря съ человѣчески и ангелски езици. Какво ще бѫде, ако не говоря съ человѣчески и ангелски езици? Тукъ трѣбва да се даде друго сравнение. „И ако имамъ пророчество, и зная всичкитѣ тайни и всѣко знание, и ако имамъ всичката вѣра, щото и гори да премѣствамъ, а любовь нѣмамъ, нищо не съмъ.“ (— 2 ст.). Въ Господнята молитва е казано: „Не введи насъ въ изкушение, но избави насъ отъ лукаваго.“ Въ превода на този стихъ има нѣщо пропуснато, поради което се явява известно противоречие, една непоследователность. Щомъ се молимъ на Бога да не ни въвежда въ изкушения, защо трѣбва да се молимъ да ни избави отъ лукавия? Правилно би било така: „И введи насъ въ изкушение, но избави насъ отъ лукаваго.“ Изкушението подразбира изпитание, изпитване. Значи, ако човѣкь не се изпитва, животътъ му нѣма никакъвъ смисълъ. Чрезъ изкушението човѣкъ се изпитва да познае, колко може да издържа. Като ни поставятъ на изкушения, т. е. на изпитания, има смисълъ да се молимъ на Бога да ни избави отъ рѫцетѣ на лукавия. „И ако раздамъ всичкия си имотъ за прехрана на сиромаситѣ, и ако предамъ тѣлото си на изгаряне, а любовь нѣмамъ, нищо не се ползувамъ.“ (— 3 ст.). „Любовьта дълго търпи, благосклонна е; любовьта не завижда; любовьта не се превъзнася, не се гордѣе.“ (— 4 ст.). — Защо не завижда любовьта? — Защото нѣма свободно време да се занимава съ този предметъ. Ако нѣкога остане свободна, тя ще се занимава съ завистьта, като наука. Понеже никога не е свободна, любовьта абсолютно изключва завистьта, като предметъ, съ който заслужава да се занимава. „Любовьта не се превъзнася, не се гордѣе.“ — И това не влиза въ нейната програма. „Любовьта не безобразствува, не дири своето си, не се раздражава, не мисли зло.“ ( — 5 ст.). Това сѫ предмети, съ които любовьта не се занимава. „На неправдата се не радва, а сърадва се на истината“. (— 6 ст.). „Всичко претърпява, на всичко хваща вѣра, на всичко се надѣе, всичко търпи.“ ( — 7 ст.). — Значи, дълготърпението е единъ отъ важнитѣ предмети, съ който любовьта се занимава. Ако турите на гърба ѝ единъ товаръ, тя ще го носи съ радость. И втори, и трети товаръ да ѝ турите, и тѣхъ ще носи съ радость. И цѣлата земя да турите на гърба ѝ, тя ще я подхвърля като топка на една и на друга страна. Отъ време на време земята ускорява движението си, а нѣкога го забавя. — На какво се дължи това? — На любовьта. Когато любовьта хване земята въ рѫката си, тя забавя движението си; когато я пусне на свобода, дава ѝ тласъкъ, и тя ускорява движението си. „Любовьта никога не отпада; другитѣ, обаче, пророчества ли сѫ, ще се прекратятъ; езици ли сѫ, ще престанатъ; знание ли е, ще изчезне.“ (—8 ст.). — Следователно, всѣко пророчество, всѣки езикъ, всѣко знание, които не се основаватъ на любовьта, ще престанатъ и ще изчезнатъ. Любовьта се интересува само отъ това знание, въ което тя сама взима участие. Знание, въ което любовьта нѣма достѫпъ, не е истинско. Пророчество безъ любовь нищо не струва. Гадатели безъ любовь не сѫ истински астролози. Въ Англия има много астролози. Срещу нѣколко лири астрологътъ ще каже на тьрговеца, да влѣзе ли въ известно предприятие, или не. Срещу известна сума ще предскаже на младия момъкъ и на младата мома, дали си подхождатъ, или не. Нѣкога предсказанията се сбѫдватъ, а нѣкога — не. Въ България старигѣ баби играятъ роля на астролози. Ще започне бабата да хвали момата предъ момъка: Синко, добра е момата, красива е—веждитѣ ѝ тънки гайтани, очитѣ ѝ—горящи свѣщи. Дето влѣзе, свѣтлина носи. Момъкътъ се запали, замечтае по момата, докато единъ день се оженятъ. После вижда, че съвсемъ не е тъй както бабата предсказала. Младъ момъкъ се оженилъ за една прехвалена мома. Тя не била добра домакиня, не знаяла да готви, и постоянно запитвала съседката си, какъ се готви едно или друго ядене. Като ѝ обяснявала съседката, младата жена все казвала: И майка ми така готви — не искала да признае, че не разбира отъ готварство. Единъ день мѫжътъ ѝ донесълъ охлюви за готвене. Този пѫть съседката ѝ решила да я изиграе, да я изложи предъ мѫжа ѝ. Тя казала, че като счука охлювитѣ, ще имъ тури оризъ и ще ги сложи въ тенджерата да врятъ. — И майка ми така ги готви. Като сготвила охлювитѣ, мѫжътъ ѝ хапналъ, но останалъ изненаданъ отъ особеното ядене. — Какъ си сготвила охлювитѣ? Това ядене не може да се тури въ уста! — Както майка ми ги готви, казала тя. Сега мѫжътъ ѝ разбралъ, че тя нѣма понятие отъ готварството. Това е анекдотъ, въ който се изтъква мисъльта, че понѣкога хората боравятъ съ знание, което не е още тѣхно, не е станало тѣхна плъть и кръвь. Преди да се справятъ съ него, тѣ го начукватъ, както младата домакиня счукала охлювитѣ и ги сготвила, но чукани охлюви не се ядатъ. „Най-голѣма отъ тѣхъ е любовьта“. (—13. ст.). За съвременнитѣ хора може да се каже : Най-неразбрана отъ тѣхъ е любовьта. Всички хора говорятъ за любовьта, но това, което тѣ наричатъ любовь, е неразбраната любовь. Цѣлата вселена е създадена отъ любовьта. Физическиятъ, духовниятъ и Божествениятъ свѣтъ сѫ създадени отъ любовьта. Какъвъ е образътъ на любовьта, никой не знае. Никой не я е видѣлъ. Знае се само, че тя се движи много бързо, съ бързината на свѣтлината, затова казватъ, че тя е мимолетна. Тя минава и заминава край човѣка и, следъ като замине и се отдалечи отъ него, едва тогава той започва да мисли за нея. Иска да я схване по нѣкакъвъ начинъ, да я нарисува, но не може. Колкото можете да нарисувате любовьта, толкова ще нарисувате и образа на Христа. Мнозина сѫ правили опити да нарисуватъ Христа, но никой не е могълъ да представи истинския Му образъ. Всѣки Го рисува споредъ своето разбиране, като се стреми да Го нарисува съ красиво и голѣмо чело, съ красивъ носъ, съ добре развита брада и т. н. Обаче, кое чело, кой носъ и коя брада сѫ най-красиви? Ако сте жадни и отидете при нѣкой планински изворъ, ще опишете свойствата на водата по единъ начинъ; ако не сте жадни — по другъ начинъ. Оттукъ вадимъ заключение, че човѣкъ преценява свойствата на всѣки предметъ дотолкова, доколкото предметътъ се отразява на неговото съзнание. За да дойде до истинското, положително знание, човѣкъ трѣбва да използува всичкитѣ си сѣтива. Ако само едно отъ сѣтивата му взима участие, знанието му ще бѫде много оскѫдно. Съ очитѣ си човѣкъ вижда нѣщата, но не знае, какъ е устроено окото. Сѫщо така той не знае, каква интелигентность иматъ клеткитѣ на неговитѣ очи. Тѣ схващатъ трептенията на свѣтлината, задържатъ ги въ себе си, пречупватъ ги и т. н. Клеткитѣ на ушитѣ пъкъ възприематъ трептенията на звука, и ние чуваме различни тонове, звукове и шумъ. Клеткитѣ на носа възприематъ трептенията на миризмитѣ и ни даватъ представа за тѣхъ. Клеткитѣ на езика възприематъ трептенията на храната и ни даватъ представа за различнитѣ видове храни. Чрезъ кожата ние възприемаме трептенията на топлината и на студа и дѣлимъ тѣлата на топли и на студени. Съ една дума, чрезъ петтѣ сѣтива ние обогатяваме знанията си за външния, обективенъ свѣтъ. Очитѣ виждатъ красотата и я преценяватъ. Ушитѣ възприематъ хармонията и я разбиратъ. Велико нѣщо сѫ красотата и хармонията. Който вижда красотата и чува хармонията, никога не може да ги забрави, никога не прави погрѣшки. Който вижда красотата, никога не се спъва. Очитѣ му сѫ всѣкога отворени за свѣтлината. Тѣ я възприемагъ и разумно използуватъ. Човѣкъ трѣбва да бѫде разуменъ, да има добра обхода къмъ всички живи сѫщества. Докато сте на земята, вие не можете да се търпите, критикувате се. Щомъ замине нѣкой за другия свѣтъ, тогава го оценявате. Бѫдете внимателни къмъ близкитѣ си, да не съжалявате нѣкога, че не сте се оценили. Трѣбва ли да постѫпвате къмъ ближнитѣ си, както стражарьтъ къмъ непослушнитѣ граждани? Трѣбва ли да постѫпвате съ ближнитѣ си, както говедарьтъ съ своитѣ упорити говеда? Като не го слушатъ, той изважда тоягата си и ги бие едно следъ друго. — Какво придобива той, като ги бие? Ако нищо друго не придобие, поне става търпеливъ. Понеже говедата сѫ търпеливи, чрезъ тоягата си, която говедарьтъ вдига и слага на гърба имъ, търпението на говедата минава въ него. Когато говедарьтъ придобие нуждното търпение, той напуща говедарството и започва друга работа. Всѣка работа, дадена на човѣка, има за цель да му предаде нѣщо, да развие нѣкаква чърта въ характера, която му липсва. Каквото и да се говори на хората за страданията, все ще се намѣри нѣкой да пита, защо сѫ допуснати. Огговорътъ е много простъ: страданията идатъ, за да научатъ хората, какъ да пасятъ мислитѣ и чувствата си. Въ този смисълъ, мислитѣ и чувствата сѫ овцетѣ и говедата, които човѣкъ, като пастирь, трѣбва да пасе. Както има бодливи крави и волове, така и нѣкои мисли и чувства сѫ бодливи и хапливи. Има случаи, когато касапинътъ се бори дълго време съ вола, докато го заколи. Единъ день той се борилъ цѣлъ часъ съ единъ волъ, но не могълъ да го заколи. Най-после му дошло на ума да му извади едното око. Както намислилъ, така направилъ: извадилъ му лѣвото око и, следъ като го обезсилилъ, могълъ да го заколи. Следъ нѣколко деня касапинътъ извадилъ още единъ волъ отъ обора и започналъ да го коли. За да отмъсти за другаря си, волътъ се хвърлилъ върху касапина и му извадилъ лѣвото око съ рога си. Мислите ли, че следъ насилието, което прилага къмъ ближнитѣ си, или къмъ по-низкостоещитѣ отъ него, човѣкъ може да бѫде доволенъ отъ себе си? Мислите ли, че такъвъ човѣкъ може да бѫде разположенъ? Не се питайте, защо сте неразположени и недоволни. Колко мисли и чувства сте изнасилили! На колко отъ тѣхъ сте извадили очитѣ! И следъ всичко това се чу дите, защо веждитѣ на нѣкого сѫ свити, защо устата му е изкривена. Недоволенъ е човѣкътъ отъ себе си. Нѣкой съзнава погрѣшката си, а другъ не я сьзнава, или, ако я съзнава, не иска да си признае. Всичко можете да излъжете, но съвѣстьта не се лъже. Каквото прави човѣкъ, всичко се отпечатва на лицето му. Запримѣръ, срѣщате единъ човѣкъ съ тънки устни. Който не разбира значението на тънкитѣ устни, ще каже, че сѫ красиви. Не сѫ красиви. — Защо? — Тѣ показватъ, че любовьта не е посещавала много пѫти този човѣкъ. При това, колкото пѫти го е посещавала, нищо не му е оставила. Любовьта влизала и излизала отъ него, безъ да може той да я задържи известно време въ себе си, да получи нѣщо отъ нея. Хора съ тънки устни сѫ фалирали търговци, тѣ страдатъ отъ недоимъкъ : джобоветѣ имъ сѫ праздни, въ банкитѣ нѣматъ влогове. Като ученици, вие трѣбва да се изучавате, да знаете, какво означаватъ веждитѣ, очитѣ, носа, устата, ушитѣ и т. н. Гледате носа си и казвате: Азъ имамъ носъ. Това не е достатъчно. Трѣбва да знаете, колко е дълъгъ и широкъ носътъ ви, какво значение има дължината и широчината му и т. н. Дължината на носа показва, колко мозъчна енергия се кредитира на човѣка. Широчината на носа пъкъ показва, колко сърдечна енергия му се кредитира. Отъ кредита на ума и на сърдцето се опредѣля капиталътъ, съ който всѣки човѣкъ разполага. Като знаете капитала на човѣка, можете точно да опредѣлите, следъ колко време той ще го употрѣби и ще фалира. Щомъ изразходва всичкия си капиталъ, човѣкъ се връща вече въ отечеството си, въ бащиния си домъ, да му отпуснатъ новъ кредитъ. Ако линията на носа е изкривена, човѣкъ може да я изправи чрезъ мисъльта си. Чрезъ правата мисъль той корегира линиитѣ на носа въ дължина, а чрезъ чувствата си, отъ упражнение въ мирисане, носътъ се разширява. Малцина се замислятъ за носа си, да правятъ упражнения въ мирисане. Всѣки день правете упражнения да миришете цвѣтя на разстояние отъ васъ. По този начинъ обонянието се усилва. Да се работи за усилване на обонянието и за моделиране на носа, това за нѣкой е маловажно. Значи, да мислятъ за кѫщи, за апартаменти, това е важно. На земята, човѣкъ е пѫтникъ, дошълъ за нѣколко години, следъ което пакъ ще се върне въ отечеството си. Защо му е апартаментъ? Всѣки се нуждае отъ една малка шатра, съ която да пѫтува отъ едно мѣсто на друго. Като прекара нѣкѫде десетина деня, ще натовари шатрата си на едно магаренце и ще тръгне на пѫть. Животътъ на земята не е оседналъ, не се нуждае отъ трайни и неподвижни жилища. Отъ гледището на новата култура, апартаментитѣ представятъ затвори, въ които човѣкъ е принуденъ да живѣе. Идете въ крайнитѣ квартали на голѣмитѣ градове, да видите, какъ живѣятъ тамъ хората. Идете и въ главнитѣ улици, да видите, въ какви здания живѣятъ хората. Тѣ почти не виждатъ слънце. Истинскиятъ животъ не се заключава въ голѣмитѣ или малки кѫщи, но въ правилното разбиране. И тъй, не питайте, защо страдате, но се пазете отъ личния животъ, който е причина за страданията. Личната любовь носи страдания и нещастия за човѣка. Той мисли само за себе си, на никого не вѣрва — даже и на Бога. Като хване нѣщо въ рѫцетѣ си, счита го за своя собственость и на никого не го дава. Въ това отношение той прилича на малко дете. Майката дава една ябълка на детето си, после я иска назадъ. Детето плаче, сърди се, не я дава. То не вѣрва на майка си, че тя ще му даде друга, по-хубава ябълка. Станете като добритѣ деца. Когато майка ви дава ябълка, приемете я; когато я иска назадъ, бѫдете готови да я дадете. Който дава, и който взима, е единъ и сѫщъ. Богъ дава, и Богъ взима. Когато вземе нѣщо отъ човѣка, следъ време Той пакъ го връщащо по-красиво. Днесъ на всички хора е дадена задача, да познаятъ себе си, да познаятъ ближния си. Христосъ казва: „Ако не ядете плътьта ми и не пиете кръвьта ми, нѣмате животъ въ себе си“. Това означава закона на опознаването. Не можешъ да познаешъ качеството на единъ плодъ, ако не го изядешъ. Не можешъ да познаешъ човѣка, ако не го изядешъ. Въ това отношение всѣки човѣкь е плодъ за ядене. Не е лошо, че ще изядете човѣка като плодъ ; лошо е, че не знаете, какъ да ядете. Да изядешъ нѣщо, споредъ законитѣ на разумния свѣтъ,значи, то да си остане живо — да не отнемашъ живота му. Да изядешъ единъ човѣкъ, това значи, така да го преустроишъ въ себе си, че да му дадешъ условия за новъ животъ. Да преустроишъ нѣщо и отново да го съградишъ, трѣбва да имашъ любовь къмь него. Любовьта подтиква човѣка къмъ работа, събужда неговитѣ дарби и способности. Съвременнитѣ хора се разочароватъ отъ културата, отричатъ я, искатъ нѣщо по-устойчиво. Прави сѫ да искатъ нѣщо по-устойчиво, но, преди всичко, тѣ трѣбва да се вгледатъ въ себе си, въ своитѣ мисли и чувства. Ако мисъльта имъ не е права, култура ли е това? Ако чувствата имъ не сѫ прави, култура ли е това? Докато мислитѣ и чувствата на човѣка сѫ въ стълкновение, не може да се говори за истинска култура. Единъ професоръ се занимавалъ съ астрология, но се обезвѣрилъ дотолкова, че искалъ да се освободи отъ всички книги, за които далъ много пари. Не вѣрвамъ вече въ тази наука, казалъ той. Намѣрихъ Христа, нищо повече не искамъ. Защо се обезвѣрилъ? Причината за обезвѣряването не е въ астрологията, но въ самия него. Сърдцето му се намира въ стълкновение съ неговия умъ. Той изучавалъ механичната страна на астрологията, въ която, наистина, има нѣща непроучени и непровѣрени. Това не значи, че астрологията е лъжлива наука. Съ отричането на астрологията той не разрешава въпроситѣ на живота. Астрологията е за гениалнитѣ хора, за светиитѣ и за пророцитѣ. И обикновенитѣ хора могатъ да я изучаватъ, но ще се натъкватъ на противоречия. Какво означава думитѣ „астрология“? Тя е съставена отъ думата „астро“ — звезда и „логосъ“ — слово. Значи, астрологията е слово за звездитѣ. Следователно, само онзи може да изучава астрологията и да се ползува отъ нея, който гледа на звездитѣ като на живи, разумни сѫщества, които говорятъ. Ако не можешъ да чувашъ говора на Слънцето, на Венера, на Меркури, на Юпитеръ, на Сатурнъ, на Марсъ, на Луната, ти не си астрологъ, нищо не разбирашъ отъ астрология. Какво понятие ще имате за Карузо, ако слушате гласа му на грамофонна плоча? Голѣма е разликата между гласа му, непосрѣдствено възприетъ, и този, чутъ на плоча. Ще дойде день, когато плочата ще се изтрие толкова много, че нищо нѣма да остане отъ гласа на Карузо. Време е вече хората да отправятъ и ума, и сърдцето си къмъ науката, но подтиквани къмъ нея отъ любовь. Докато любовьта не стане вѫтрешенъ потикъ въ човѣка къмъ наука, поезия, изкуство, къмъ религия, нищо не може да постигне. Безъ любовь нѣма истинско постижение. Ще каже нѣкой, че слушалъ нѣкаква научна или духовна беседа, но нищо не разбралъ. Щомъ не е разбралъ нищо, той е слушалъ безъ любовь. Който слуша и гледа нѣщата безъ любовь, той отчасти чува и разбира, отчасти вижда. Запримѣръ, често говоря за жената, като служба на девата, а не за самата дева. Дева и жена сѫ две различни понятия. Девата е най-високото положение, което една душа може да изяви. Като дева, тя може да се прояви само въ Божествения свѣтъ. Въ всички останали свѣтове тя върши различни служби: като жена, като майка, като сестра и т. н. Голѣма жертва прави девата, когато слиза на земята като жена, да ражда деца, да ги възпитава и отглежда. Като изгуби жена си, мѫжътъ плаче, казва : Кѫде отиде женицата ми? Дали ще я видя пакъ? — Никога нѣма да я видишъ. Жената е служба, а службата е невидима. Никой не е видѣлъ девата нито на този, нито на онзи свѣтъ. Безъ любовь никой никого не може да види. Нѣмате ли любовь, хиляди години да стоите въ онзи свѣтъ, кракътъ ви нѣма да пристѫпи въ рая. Раятъ е мѣсто на чиста, безкористна, велика любовь. Безъ любовь нѣма животъ. Това, което наричатъ животъ, не е истински животъ. То е нѣщо временно, преходно, съ което хората само се залъгватъ. Животътъ има две страни: тъмна, наречена Сива и свѣтла — Кришна. Тъмната страна на живота е смъртьта, презъ която всѣки роденъ трѣбва да мине. Който се е родилъ, непремѣнно ще умре. Ще дойде Сива и ще го пита: Кой ти даде право да седишъ тукъ? Скоро на онзи свѣтъ! Ще наточи ножа си и ще отнеме главата ти. За да се освободи отъ смъртьта, човѣкъ трѣбва да познае Бога, да познае Любовьта. Познаването на Бога подразбира придобиване на вѣченъ животъ. Затова е казано въ Писанието: „Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си проводилъ“. Значи, само любовьта е въ състояние да избави човѣка отъ смъртьта. Дето любовьта присѫтствува, смъртьта отсѫтствува. Защо трѣбва да люби човѣкъ? За да се освободи отъ смъртьта — най-голѣмото страдание въ свѣта. Търсете Бога, търсете любовьта, и вие ще бѫдете далечъ отъ смъртьта. Всички религиозни говорятъ за Бога, търсятъ Го и, въпрѣки това, смъртьта ги коси. — Защо? — Защато търсятъ Бога безъ любовь. Вложете любовьта въ сърдцето, въ ума, въ волята си, и вие ще бѫдете свободни отъ смъртьта. Дошло е време, когато всички хора, религиозни и свѣтски, трѣбва да пречистятъ умоветѣ и сърдцата си, да отправятъ нагоре своитѣ чисти мисли и чувства. Чистъ животъ се иска отъ всички. Ще кажете, че не можете да живѣете чисто, понеже постоянно сте изложени на обиди и огорчения. Какво лошо има въ обидата? Нѣкой ви обидилъ, защото минавате на пѫтя му. Не минавайте на пѫтя, дето той върви. Учете се да избирате пѫтищата, презъ които трѣбва да минавате. Отивате въ село, оплаквате се, че кучета ви лаяли. Избѣгвайте пѫтищата, дето лаятъ кучета; избѣгвайте теленитѣ мрежи. Като не внимавате, вие се натъквате на груби хора, на кучета, на телени мрежи и търсите вината вънъ отъ себе си. За всичко сте виновни вие, а не окрѫжаващитѣ. Отъ васъ зависи да вървите безпрепятствено по улицитѣ и да се радвате на всичко, което срѣщате на пѫтя си. Като ученици, вие трѣбва да работите върху търпението, да понасяте изпитанията съ радость. Нѣкои минаватъ за търпеливи, но външно се показватъ такива. Вѫтрешно тѣ роптаятъ, недоволни сѫ отъ положението си. Това, което наричатъ търпение, е неволя. Тѣ носятъ по неволя страданията, а не съ търпение. Нѣкой се моли, но бърза, мисли за друга работа. Това не е молитва. Човѣкъ трѣбва да бѫде искренъ въ постѫпкитѣ си. Затова е казано, че не можешъ да слугувашъ едновременно на двама господари — на Бога и на Мамона. Младата мома не може да бѫде вѣрна на избранника си, ако преди това е държала двама въ ума си. Раздвои ли се въ себе си, тя не може да бѫде вѣрна нито на единия, нито на другия. Ако се ожени за единъ отъ тѣхъ, нѣма да бѫде щастлива и ще търси вината въ него. Търсете причината за погрѣшкитѣ си въ васъ, а не отвънъ. И хората иматъ погрѣшки, но вие не можете да ги изправите. Човѣкъ може да изправи само своитѣ погрѣшки, но чуждитѣ — никога. Отъ хиляди години насамъ Богъ прави опити за освобождаване на човѣка отъ погрѣшкитѣ му, но не успѣва. — Защо? — Защото едни изправя, а нови се трупатъ. Съзнание се иска отъ хората, сами да изправятъ погрѣшкитѣ си, за да се пазятъ, да не правятъ нови. Хората говорятъ за чистота, но я разбиратъ само външно. Що се отнася до психическата чистота — въ мисли и чувства, малцина я разбиратъ. Нѣкой измие чинията, въ която е ялъ, и казва: Чиста е вече. Относително е чиста, но не абсолютно. Като си служи съ една чиния известно време, тя се прониква отъ частицитѣ на храната и става нечиста. Мѫчно се отстраняватъ малкитѣ частици, които сѫ проникнали въ шуплитѣ на чинията. Сѫщо така и мислитѣ, и чувствата оставатъ следи, както въ съзнанието на човѣка, така и върху предметитѣ, съ които сѫ били свързани. Единъ американецъ разправя една своя опитность. Веднъжъ той си купилъ единъ ножъ. Забелязалъ нѣщо странно: колкото пѫти хващалъ ножа, въ него се явявало желание да убие нѣкого. Заинтересуванъ отъ това неочаквано за него желание, той проследилъ пѫтя, отдето дошълъ ножътъ въ ржцетѣ му. Какво се указало? Ножътъ принадлежалъ на единъ престѫпникъ, който убилъ съ него нѣколко души. Значи, мисъльта на престѫпника за убийство останала върху ножа. Не се измива лесно психическата нечистота. Огънь е нуженъ, за да се пречисти свѣтътъ отъ физическата и психическа нечистота. Като знаете, какво представя нечистотата, пазете ума и сърдцето си отъ мисли и чувства, съ които сѫ извършени престѫпления. Нека всѣки се запита, има ли тази чистота, която му е била дадена първоначално. Нека всѣки се запита и си отговори, такъвъ ли е днесъ, какъвто първоначално е билъ създаденъ. Човѣкъ трѣбва да се преобрази, да отвори сърдцето си за новото — за любовьта. Ще кажете, че първата и най-важна заповѣдь е да възлюбимъ Бога съ цѣлото си сѫщество, да възлюбимъ и ближния като себе си. Какъ трѣбва да обичате Бога и кога да Го обичате? Само когато сте задоволени и когато имате радости? Когато ви сполетятъ страдания и нещастия, обичате ли Го? Благодарите ли Му за всичко, което ви е далъ? Единъ каменарь чукалъ камъни. По невнимание, той изпусналъ единъ голѣмъ камъкъ върху рѫката си и притисналъ единия си пръстъ. Като вдигналъ камъка, видѣлъ, че първата фаланга на пръста му била откѫсната. Той веднага отправилъ погледа си нагоре и тихо промълвиль: Благодаря Ти, Господи! — За какво благодаришъ? — Благодаря ти, Господи, че не отиде цѣлиять ми пръстъ. Съ малко платихъ за невниманието си. И тъй, ако човѣкъ не е готовъ да благодари за малкитѣ изпитания и страдания, пѫтьтъ къмъ любовьта е затворенъ за него. Ако не може да понася обидитѣ на хората съ благодарность, пѫтьтъ му къмъ любовьта е затворенъ. Ако не може да носи невежеството съ радость, пѫтьтъ му къмъ любовьта е затворенъ. Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да има знания, да бѫде ученъ. Има хора, които не трѣбва да знаятъ много. Понѣкога знанието възгордява човѣка и го спъва, а нѣкога го смущава. Нѣкой иска да знае, какъвъ е билъ въ далечното минало. Нѣма защо да знае миналото си. Какво ще придобие, ако знае, че е билъ нѣкакъвъ престѫпникъ, убийца или кожодеръ? За човѣка е важно да знае, какво днесъ се иска отъ него, а не какъвъ е билъ въ миналото. Днесъ, отъ всички хора се иска да се обновятъ, да се върнатъ къмъ своя първиченъ образъ, за който е казано: „И създаде Богъ човѣка по образъ и подобие свое.“ Изучавайте челото, лицето, главата си и вижте, какво ви липсва. Повечето хора сѫ нетърпеливи, нѣматъ милосърдие. Търпението и милосърдието сѫ качества на ума. Човѣкъ трѣбва да развива ума си, за да придобие това, което му липсва. Непрестанно работете върху себе си, да не дойдете до това състояние, което прави човѣка недоволенъ. Като погледнете лицето на стария човѣкъ, виждате, че е набръчкано. — Защо? — Отъ недоволство. Той не е работилъ съзнателно върху себе си, поради което постоянно изпадалъ въ недоволство и обезсърдчаване. Ако не благодари за всичко, което му е дадено, човѣкъ преждевременно остарява. Следователно, ако искате да се подмладите, благодарете за всичко — за мислитѣ, за чувствата, за постѫпкитѣ, които проявявате. Ако днесъ не сте постѫпили, както трѣбва, на другия день ще се изправите. Не се самоосѫждайте, не се критикувайте. Постѫпвайте, както постѫпилъ единъ отъ синоветѣ на Ноя. Като видѣлъ баща си пиянъ, той покрилъ голотата му съ една дреха и се отдалечилъ — не пожелалъ да види неговия срамъ и да го изобличи. Така и Богъ покрива нашата голота. Като чуе, че нѣкой сгрѣшилъ, Той го покрива съ дреха, да не го гледа. Богъ не иска да вижда погрѣшкитѣ на хората, оставя ги сами да се изправятъ. Бѫдете добри синове и дъщери, да получите Божието благословение. Ще кажете, че Богъ е написалъ човѣка на дланьта си. Написалъ го е, но може и да го отпише. Страшно е, ако Богъ заличи името ви отъ дланьта си. Страшно е, ако се заличатъ красивитѣ линии отъ рѫката на човѣка и останатъ само линиитѣ на страданията. Линиитѣ на ума, на сърдцето и на живота трѣбва да бѫдатъ дълги и добре развити. Скѫсятъ ли се, бѫдещето на човѣка се помрачава. Ще кажете, че Богъ е милостивъ, има грижа за всички хора. Това е механическо разбиране на нѣщата. Богъ е милостивъ, обича всички хора, грижи се за тѣхъ, но Той изисква отъ всички да се учатъ. Каквото учатъ, съ любовь да учатъ. — Нѣма ли нѣщо добро въ насъ? — Въ всички хора има нѣщо добро, което ще имъ покаже злото, изопаченото въ тѣхъ, но нѣма да ги спаси. Правдата ще имъ покаже кривия пѫть, въ който сѫ попаднали, но и тя нѣма да ги спаси. Единствената сила, която е въ състояние да спаси човѣка, да го освободи отъ мѫчнотиитѣ, е любовьта. Когато се приложи въ човѣшкия животъ, любовьта коренно го преустройва, поставя го на нови начала. Доброто и правдата само посочватъ на човѣка положението, въ което се намира, но не сѫ въ състояние да му помогнатъ. Като видятъ нѣкой вързанъ човѣкъ, тѣ казватъ: Направи усилия да се развържешъ и освободишъ. Обаче, когато любовьта види вързания, не му дава съвети, не го морализира, не го сѫди, но взима ножъ, прерѣзва връзкитѣ му и казва: Бѫди свободенъ! И тъй, докато сте недоволни, докато се тревожите, докато боледувате, вие сте вързани. Потърсете любовьта, тя единствена ще ви помогне. Тя ще ви развърже и освободи. Единственото нѣщо, което може да ви освободи, да ви научи да мислите право, да чувствувате и да постѫпвате правилно, да ядете и да пиете, както трѣбва, е любовьта. Единственото нѣщо, което може да ви научи, какъ да прилагате доброто и правдата, е любовьта. Единствената сила, която не ограничава, е любовьта. Каже ли нѣкой, че любовьта ограничава, това показва неразбиране. Любовьта може само да напусне човѣка, но никога не ограничава. Като даде на човѣка работа и види, че не я свършилъ, втори пѫть тя не дохожда при него. Ако му даде блага и не ги изяде на време, пакъ не го посещава. Изобщо, любовьта не позволява на хората да се осигуряватъ съ нейнитѣ блага. Тя изисква отъ всѣки човѣкъ да бѫде благодаренъ на това, което има. Ако богатиятъ е доволенъ отъ богатството си и не ламти за повече, тя го посещава и му дава нѣщо отъ себе си; ако сиромахътъ е доволенъ отъ сиромашията си, и грѣшникътъ — отъ погрѣшкитѣ си, тя ги посещава и ги разтоваря: сиромахътъ освобождава отъ сиромашията, а грѣшникътъ — отъ погрѣшкитѣ му. Казано е за Христа, че понесе грѣховетѣ на човѣчеството. Той го носѣше съ радость; доволенъ бѣше, че помагаше на хората. Ако Христосъ носѣше чуждитѣ грѣхове и бѣше доволенъ, защо вие да не сте доволни за вашитѣ погрѣшки? Носете погрѣшкитѣ си съ радость, за да можете да ги изправяте. Ако не сте доволни, не можете да ги изправите. Следвайте примѣра на Христа, да можете единъ день и вие да помагате на ближнитѣ си. Отворете очитѣ си за красивото и великото въ свѣта. Отворете ушитѣ си за хармоничнитѣ и чисти тонове. Гледайте съ любовь, слушайте съ любовь, яжте съ любовь, лѣгайте и ставайте съ любовь, учете съ любовь, мислете съ любовь. Каквото предприемате, правете го съ любовь. Това е животъ вѣченъ, да позная Бога, като изявление на Любовьта, и Христа, като изявление на Божията Любовь. Избѣгвайте нечиститѣ пѫтища, всѣкога търсете чиститѣ пѫтища. Пийте всѣкога чиста вода. Дишайте чистъ въздухъ. Яжте чиста, здравословна храна. * 15. Беседа отъ Учителя, държана на 14. септемврий, 1941 г. 5 ч. с. София.— Изгрѣвъ.

"Възможности за щастие". Съборни беседи отъ Учителя, държани презъ лѣтото на 1941 г., Издание 1941, София Книгата на PDF за теглене Съдържание Двама или трима Матея 18 - 20 „Дето сѫ двама или трима, събрани въ мое име, тамъ съмъ азъ посрѣдъ тѣхъ“. — Който не разбира вѫтрешния смисълъ на стиха, търси двамата или тримата отвънъ; който разбира дълбокия смисълъ на стиха, търси двамата или тримата въ себе си. Той знае, че всичко иде отвѫтре, а не отвънъ. Ние виждаме погрѣшкитѣ отвънъ, но причинитѣ имъ сѫ вѫтрешни. Виждате на платното въ нѣкое кино известни погрѣшки. Тѣ не сѫ на платното, но на проекционния апаратъ. На сѫщото основание, човѣкъ вижда своитѣ погрѣшни мисли и чувства и се чуди, отде идатъ. Той не подозира, че тѣ излизатъ отъ него и се проектиратъ навънъ. Мѫчно е да убедите човѣка, че причинитѣ на погрѣшкитѣ му се криятъ въ него. Когато учениятъ прави погрѣшки, отдава ги на другитѣ учени. Ако се вгледа въ себе си, ще види, че погрѣшкитѣ се криятъ въ неправилното съпоставяне на фактитѣ, въ зависимость отъ разумнитѣ закони на природата. Има философи, които изнасятъ своитѣ философски твърдения предъ хората, доказватъ ги научно, безъ да сѫ ги опитали. Щомъ дойдатъ до опита, тѣ пропадатъ. Единъ англичанинъ държалъ предъ хилядно общество научна сказка за „летящата машина“ — негово изобретение. Той описалъ устройството на машината, доказалъ принципитѣ, на които се основавало летението и, когато трѣбвало да направи опитъ, да покаже на публиката, какъ лети, останалъ изненаданъ—машината се забила въ земята и не се повдигнала нито на сантиметъръ. Другъ англичанинъ държалъ сказка въ Лондонъ за американцитѣ, като народъ, съ неговитѣ отличителни чърти. Като описвалъ американеца, като типъ, и дошълъ до ръста, той казалъ, че американецътъ е срѣденъ по ръстъ, повече низъкъ, отколкото високъ. Между публиката присѫтствували трима американци. Като чули, че се говори за ръста на американеца, единъ отъ присѫтствуващитѣ американци станалъ правъ и казалъ: Господа, азъ съмъ американецъ. Той билъ високъ 1’90 см. Следъ него станалъ вториятъ американецъ, който повторилъ думитѣ на първия, и казалъ: Господа, и азъ съмъ американецъ. Той билъ по-високъ отъ първия — 195 см. Най-после излѣзълъ третиятъ, Джонъ Холъ — високъ два метра. Като видѣли тримата американци, наредени единъ до другъ по височина, публиката се засмѣла — всички започнали да рѫкоплѣскатъ. Въ този моментъ сказчикътъ напусналъ залата. Следователно, ако изнасяте нѣщо отъ областьта на живота, на науката или на религията, преди всичко, вие сами трѣбва да сте го опитали. Всѣко нѣщо трѣбва да бѫде опитано и да принася нѣкаква полза, както за човѣчеството, така и за отдѣлния човѣкъ. Каква наука е тази, която не допринася нѣщо за човѣшкия умъ, за човѣшкото сърдце и за човѣшкото тѣло? Вѣрнитѣ и истинни нѣща се увеличаватъ и оставатъ за вѣчни времена. Невѣрнитѣ нѣща се губятъ и намаляватъ теглото си. Истината никога не губи теглото си. За всички времена и епохи тя остава една и сѫща по тегло — нито се намалява, нито се увеличава. Казано е, че краката на лъжата сѫ кѫси. Значи, ако краката ѝ сѫ били дълги, постепенно се скѫсили. Съ скѫсяване на краката ѝ, тя постепенно губи отъ теглото си. Въ това отношение светията никога не губи отъ теглото си. Обаче, обикновениятъ човѣкъ губи отъ теглото си. При една тежка болесть той може да изгуби 10—20 кгр. отъ теглото си, но, като оздравѣе, пакъ набавя загубеното тегло. Нѣкои числа, отъ гледище на кабалата, представятъ установени, хармонични процеси; други пъкъ представятъ неустановени, дисхармонични процеси. Първитѣ числа сѫ подобни на организираната материя, а вторитѣ — на неорганизираната, затова ги наричатъ фатални. На български подъ „фаталность“ се разбира сѫдбата на човѣка. Въ сѫщность, прави се разлика между фаталность и сѫдба. Като говоримъ за фаталность на нѣщата, разбираме известни случаи или явления въ живота, които ставатъ безъ причина. Като говоримъ за сѫдбата, имаме предъ видъ случки, явления въ живота, които сѫ резултатъ на участието на нѣкакви причини. Кои хора вѣрватъ въ фатализъма? — Повече проститѣ, неукитѣ. Предполага се, че ученитѣ не допущатъ никакъвъ фатализъмъ въ живота. Обаче, много случаи отъ живота на учени хора говорятъ обратното. Запримѣръ, Викторъ Хюго, виденъ френски романистъ, билъ голѣмъ фаталистъ. Преди да издаде нѣкой романъ, той нареждалъ нЬколко числа въ известенъ редъ и вадилъ едно отъ тѣхъ. По това число той познавалъ, ще бѫде ли приетъ добре романътъ му. Той съзнавалъ, че това е атавизъмъ, наследена чърта, но, въпрѣки това я проявявалъ. Значи, вѣрвалъ въ невѣрието си. Този, който не вѣрва въ нѣщо и го прави, е по-силенъ отъ онзи, който вѣрва въ нѣщо и го прави. Той преодолява невѣрието си. Има хора, които вѣрватъ въ нѣщо и не го правятъ. Тѣ сѫ по-слаби отъ безвѣрницитѣ. Който вѣрва и не прави, казва: Азъ зная истината по даденъ въпросъ. — Като знаешъ, защо не я приложишъ? — Нѣмамъ разположение. — Значи, ти си слабъ човѣкъ. Като говоримъ за истината, мнозина искатъ да имъ се каже една истина. Истина е, запримѣръ, че когато се обичатъ, хората проявяватъ разумностьта си. Значи, обичьта е разуменъ, свободенъ и съзнателенъ процесъ. Повечето хора гледатъ на обичьта по другь начинъ—точно обратенъ на нашия. Споредъ тѣхъ, когато хората се обичатъ, тѣ се свързватъ, ограничаватъ се, или се заробватъ. Това, което ограничава и заробва човѣка, не е обичь, нито любовь. Ако, наистина, човѣкъ е ограниченъ, любовьта, именно, ще го освободи. По това ще познаете степеньта на вашата любовь, както и наученитѣ отъ нея уроци. Ако не можете да се освободите отъ ограниченията, нѣмате любовь въ себе си. Ще кажете, че сѫдбата ви е тежка, не можете да се борите съ нея. Това е криво разбиране — човѣкъ самъ твори сѫдбата си. Отъ него зависи да има добра или лоша сѫдба. Въ древностьта сѫществувало едно царство, управлявано оть Саванъ-Ро. Поданицитѣ му били крайно бедни — нѣмали жито, царевица, поради което били принудени да убиватъ птици, зайци, да се хранятъ съ месото имъ. Кѫщитѣ имъ били крайно нехигиенични : тъмни, прехлупени колибки. Случило се, че въ царството на Савонъ - Ро дошълъ единъ ученъ, разуменъ и добъръ човѣкъ, който влѣзълъ въ положението на хората и решилъ да имъ помогне. Извикалъ по-буднитѣ отъ тѣхъ при себе си и ги запиталъ, защо живѣятъ толкова бедно. Тѣ му казали, че сѫдбата имъ е тежка, не могатъ да се борятъ съ нея. — Не е тежка сѫдбата ви, животътъ ви може да се подобри. Азъ ще ви помогна да се измѣнятъ условията ви. Съгласни ли сте? — На всичко сме съгласни, само да се освободимъ отъ сиромашията. Ето, всички птици, зайци избѣгаха отъ царството ни, и ние сме осѫдени на гладъ. Учениятъ човѣкъ събралъ хората и започналъ да ги учи, какъ да обработватъ земята, да сѣятъ жито и царевица. Въ скоро време тѣ разполагали съ хубавъ, доброкачественъ хлѣбъ. Следъ това направилъ малки и голѣми работилници, фабрики съ голѣми пещи, въ които топѣли камъни, за получаване на прозрачно, стъкловидно вещество. Отъ него тѣ правѣли кѫщитѣ си, въ които влизало изобилно свѣтлина. Като осигурили хлѣба и жилищата си, значително подобрили живота си. Едва сега тѣ разбрали, че сѫдбата имъ била въ тѣхни рѫце. Сега и на васъ казвамъ:Не бѫдете лоши поданици на своето царство — на тѣлото си. Нѣма лоши условия, нѣма лоши времена, нѣма лоша сѫдба. Лошото или доброто зависи отъ субективното разбиране на човѣка. Има известни съвпадения, нѣкои лоши или неблагоприятни външни условия, но тѣ могатъ да се избѣгнатъ и подобрятъ. Въ една отъ приказкитѣ на „Хиляда и една нощь“ се разказва за една царска дъщеря, която се влюбила въ единъ простъ, беденъ момъкъ и се оженила за него. Момъкътъ обичалъ да яде чесънъ — нѣщо, къмъ което царската дъщеря имала крайно отвращение. Следъ сватбата, момъкътъ, по обичай, се наялъ съ чесънъ. Когато седналъ близо до царската дъщеря, да се разговарятъ, тя усѣтила миризмата на чесъна и, ужасена, отскочила настрана. Веднага извикала слугитѣ си, заповѣдала да ударятъ 25 тояги на възлю¬бения ѝ и да го изпѫдятъ вънъ. Той взелъ торбичката си и поелъ пѫтя къмъ дома си. Върви и си мисли: Какъвъ грѣхъ е направилъ, че трѣбваше да го биятъ и изпѫдятъ? Малка е погрѣшката му, наистина, но царската дъщеря не обичала чесъна, не могла да го търпи. Като искалъ да яде чесънъ, той могълъ да отиде въ гората, когато е самъ, а не предъ възлюбената си. Какво представя чесънътъ въ очитѣ на царската дъщеря? — Грѣхътъ. — Тя имала крайно отвращение къмъ човѣшкия грѣхъ и всѣки, който се осмѣлявалъ да се яви предъ нея съ грѣха си, бивалъ изгоненъ вънъ отъ царството. Често хората се явяватъ и при Бога съ грѣха си, но веднага ги връщатъ назадъ. Като имъ ударятъ 25 тояги, тѣ отново слизатъ на земята. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не е грѣшилъ. Съ други думи казано: Нѣма човѣкь, който да не е ялъ чесънъ. Погрѣшкитѣ и престѫпленията на хората сѫ различни. Значи, чесънътъ има различенъ произходъ. Понѣкога той се употрѣбява за лѣкарство. Понеже миризмата на чесъна е неприятна, този, който яде чесънъ, трѣбва да избѣгва общества на хора, които не сѫ яли и не го обичатъ. Съ други думи казано: който грѣши и върши престѫпления, трѣбва да бѫде далечъ отъ хората. Който не може да въздържа езика си, да стои далечъ отъ хората. Влѣзе ли въ общество, тукъ ще каже една лоша дума, тамъ ще каже друга и, въ края на краищата, ще го изпѫдятъ навънъ и глоба ще плати. Единъ селянинъ често говорилъ лоши работи за дявола. Каквото зло виждалъ, той казвалъ: Дяволска работа! Дяволътъ го спиралъ нѣколко пѫти и му казвалъ: Слушай, престани да говоришъ лошо за мене, че ще ти отмъстя по нѣкакъвъ начинъ. — Прави, каквото знаешъ, не ме е страхъ отъ тебе — отговарялъ спокойно селянинътъ. Дяволътъ намислилъ, какъ да си отмъсти на селянина. Той вложилъ въ него желанието да си купи едно магаре. Отишълъ селянинътъ на пазара и видѣлъ на едно мѣсто продаватъ магаре. Като разбралъ цената на магарето, намѣрилъ, че е евтино, и го купилъ. Върналъ се у дома си радостенъ и отвънъ още извикалъ: Жена, купихъ евтино магаре. Здраво е, ще ми носи вода и дърва. Още сѫщия день той отишълъ съ магарето за вода. Чешмата имала две курни. Като започналъ да налива вода, магарето се пъхнало въ чешмата и показало ушитѣ си презъ курнитѣ. Селянинътъ се опиталъ да го извади, но не могълъ. Почакалъ да дойде нѣкой на чешмата, да му помогне. Следъ малко дошли двама пѫтника, да пиятъ вода. Той имъ казалъ: Братя, помогнете ми да извадя магарето си отъ чешмата. — Кѫде е то? — Ето, ушитѣ му се подаватъ отъ курнитѣ. Пѫтницитѣ погледнали къмъ курнитѣ, но нищо не видѣли. — Защо се подигравашъ съ насъ? Ще ти покажемъ кои сме ние, и какъ смѣешъ да си играешъ съ насъ. Хванали го тѣ, набили го добре и го оставили на чешмата, да се разправя съ магарето си. Колкото хора дохождали, селянинътъ отправялъ сѫщата молба къмъ всички, но като не виждали никакво магаре, тѣ го считали за смахнатъ или за човѣкъ, който се подиграва, и го набивали. Като го набили десетина пѫти, той престаналъ да разказва за магарето си и решилъ да се върне у дома си. На тръгване магарето пакъ показало ушитѣ си, но селянинътъ се обърналъ къмъ него съ думитѣ: Виждамъ те, но не смѣя вече да говоря за тебе, защото ще ме биятъ. Какво представя магарето? — Погрѣшкитѣ на човѣка, за които той постоянно говори. Колкото повече говори за погрѣшкитѣ си, толкова повече го биятъ. За да не ви биятъ, не говорете за погрѣшкитѣ си, но ги изправяйте. Докато никой не те пита, нищо не казвай. Важно е ти да знаешъ, че си сгрѣшилъ, да не прикривашъ погрѣшкитѣ си. За другитѣ не е важно, че си сгрѣшилъ и какъ, именно, си сгрѣшилъ. Затова хората казватъ, че не трѣбва да се казва истината. Трѣбва да се говори истината, но на тѣзи, които я разбиратъ, които сѫ готови за нея. Щомъ не я разбиратъ, по-добре да мълчатъ. Мнозина сѫ дошли до заключението, че е по-добре да мълчатъ, отколкото да казватъ истината. Не е така. Ще говорите истината, когато и вие, и окрѫжаващитѣ сѫ готови за нея. Изкуство е да знаете, кога и какъ да говорите истината. Когато хората придобиятъ това изкуство, свѣтътъ ще се оправи. Дотогава още много пѫти ще бѫдатъ бити за истината. Кажете ли погрѣшката си на човѣкъ, който не може да ви разбере, той ще ви морализира, ще ви дава съвети да бѫдете внимателни и т. н. Вие ще се намѣрите въ положението на Настрадинъ Ходжа, който се качилъ на кѫщата си да я покрива. По невнимание, той се подхлъзналъ, падналъ на земята и изкълчилъ крака си. Като го видѣли, че куца, всички го питали: Защо куцашъ, Ходжа? Той разправялъ подробно на всички, какъ покривалъ кѫщата си, какъ падналъ и т. н. На своитѣ обяснения, той слушалъ все едни и сѫщи въпроси: Какъ стана тази работа? Защо не бѣше внимателенъ? Защо не потърси нѣкой майсторъ? Като му дотегнало да отговаря на всички и да слуша едни и сѫщи съвети, най-после той казалъ: Чудно нѣщо, какъ не се намѣри единъ човѣкъ да е падалъ отъ покривъ, и да знае, какъ се пада. Следователно, когато нѣкой ви разправя една своя опитность, дайте му добъръ съветъ. Една жена разправяла на единъ мѫжъ своитѣ изпитания, като жена. Той ѝ казалъ: Кой ти е виновенъ, че си се родила жена. Уменъ ли е този отговоръ? Ако мѫжъть се оплаква на жената за изпитанията си, като мѫжъ, и тя му каже, че никой не е виновенъ, дето се е родилъ мѫжъ, и този отговоръ не е на мѣсто. Като кажете нѣщо на човѣка, трѣбва да бѫде разумно. Не питайте, защо човѣкъ се е родилъ мѫжъ, или жена, но дайте му добъръ съветъ, който да го ползува. Представете си, че една мома, селянка, иска да се ожени и ви пита, кого да предпочете: овчаря, съ когото е израсла, или нѣкой благородникъ, отъ висшето общество. За предпочитане е да се ожени за овчаря. При благородника ще има по-добри външни условия, но нѣма да има добъръ животъ. Има два порядъка въ свѣта: човѣшки и Божественъ. Тѣ се преплитатъ взаимно, вследствие на което и хората се объркватъ, не знаятъ, кое е отъ човѣшки и кое — отъ Божественъ порядъкъ. Женитбата, запримѣръ, е актъ на човѣшкия порядъкъ. Недоволството на мѫжа отъ жената, на жената отъ мѫжа, на децата отъ родителитѣ и на родителитѣ отъ децата говори, именно, за човѣшкия порядъкъ, който произлиза отъ неорганизирания свѣтъ. Въ Божествения порядъкъ никакво недоволство не сѫществува. Докато сѫ въ човѣшкия порядъкъ, хората искатъ да бѫдатъ близо единъ до другъ, особено ако се обичатъ, да не посегне нѣкой на тѣхъ. Щомъ влѣзатъ въ Божествения порядъкъ, разстоянията между тѣхъ се увеличаватъ. Ако жената е на земята, мѫжътъ е на луната; или ако мѫжътъ е на земята, жената на луната. При такова разстояние, има ли възможность да се каратъ и сърдятъ помежду си? Ако това разстояние ви се вижда извънредно голѣмо, можемъ да вземемъ друго положение: мѫжътъ да е въ Америка, а жената въ България. Тѣ си пишатъ нѣжни, любовни писма, не се сърдятъ. Щомъ разстоянията се съкратятъ, тѣ ставатъ недоволни единъ отъ другъ. Много естествено, нѣматъ просторъ, нѣматъ достатъчно въздухъ да дишатъ свободно. Мнозина сѫ дохождали при мене да ме питатъ, да се женятъ ли. Като ги разглеждамъ, казвамъ, че научно не имъ е опредѣлено да се женятъ. Тѣ се сърдятъ, недоволни сѫ, защо сѫдбата имъ е отредила такъвъ животъ. Щомъ искатъ да знаятъ причината за това, казвамъ, че другарьтъ или другарката имъ е на небето, не е слѣзълъ още на земята. Ако много настояватъ, могатъ да се оженятъ, но за чужда половина, а не за своята. После да не търсятъ вината за лошия животъ вънъ отъ себе си. Щомъ си се свързалъ съ чужда половина, ще носишъ последствията на погрѣшката си. — Искамъ да имамъ деца. — И това може да стане. Много сирачета има въ свѣта. Вземете си едно-две сирачета и ги отгледайте като свои. Ще кажете, че искате свои деца, отъ васъ родени. Така ли постѫпвате въ живота си? Вие отидете на пазара, купите си единъ конь, яхнете го и казвате: Този конь е мой. — Какъ може коньтъ, който не сте родили, да го наричате свой? Кобила го е родила, а вие казвате: Мой е този конь. Хората не могатъ да приематъ чуждитѣ деца за свои, защото мислятъ, че тѣхнитѣ деца сѫ по-добри и по-умни. Това е неразбиране на нѣщата. Така се мисли и за дърветата, за растенията, за животнитѣ. Хората гледатъ на растенията като на низкостоящи сѫщества. Прави сѫ тѣ. Въ едно отношение растенията стоятъ по-низко отъ човѣка, но въ друго отношение тѣ стоятъ по-високо. Запримѣръ, плодното дърво дава такива плодове, каквито човѣкъ по никой начинъ не може да направи. Затова пъкъ човѣкъ може да направи такъвъ модеренъ цвѣтарникъ, отъ стъкло и съ парно отопление, дето цвѣтята и плодоветѣ се развиватъ и при неблагоприятни външни условия и даватъ добри плодове. Всички хора искатъ да изправятъ живота си, да развиятъ ума и сърдцето си, но не знаятъ по какъвъ начинъ, затова очакватъ на външна помощь. Тѣ разчитатъ на паритѣ си — това е външно условие; разчитатъ на имотитѣ си — и това е външно условие; разчитатъ на хората —това е последното условие. Преди всичко, човѣкъ трѣбва да разчита на своето тѣло — на главата, на очитѣ, на носа, на ушитѣ, на езика, на рѫцетѣ, на краката, на сърдцето, на дробоветѣ, на стомаха си — да благодари за това, което му е дадено. Това сѫпѫтищата, по които човѣкъ се въздига и постига своитѣ желания. Какво желае човѣкъ? Всѣки желае да бѫде красивъ: да има красиви, изразителни очи, красиви уши, красива уста и т. н. Това зависи отъ васъ. Каквото пожелае, човѣкъ може да го постигне. Достатъчно е да се свърже съ клеткитѣ на очитѣ, ушитѣ, носа, устата си, като съ разумни, интелигентни сѫщества, и да имъ предаде желанието си. Като възприематъ желанието му, тѣ ще преустроятъ органитѣ му, и въ скоро време той ще се радва на добро зрение, съ което ще възприема само добри впечатления отъ външния свѣтъ; ще се радва на добъръ музикаленъ слухъ, съ който ще възприема само хармонични тонове въ природата. Отъ съзнателната работа на човѣка върху себе си зависи неговата физическа и духовна красота и мощь. Въ десеть години съзнателна работа човѣкь може да стане гений. Въ човѣшкото тѣло има милиарди клетки съ различни способности, които човѣкъ може съзнателно да използува. Ако се свърже съ музикалнитѣ клетки на ухото си, той може да стане добъръ пѣвецъ или музикантъ. Като не познава какви блага крие въ себе си, човѣкъ не разчита на тѣхъ и търси щастието си по външенъ, механиченъ начинъ. Той очаква на пролѣтьта, тя да му създаде условия за работа. Като мине пролѣтьта и нищо не придобие, очаква на лѣтото. И лѣтото мине, и есеньта, и зимата, но той нищо не придобива. Като си дошълъ на земята, ще разчиташъ на всички условия и блага, външни и вѫтрешни. Щомъ дойде зимата, ще се приберешъ у дома си и тамъ ще учишъ. Зимата е процесъ, въ който нѣщата се прибиратъ въ себе си, вглъбяватъ се. Дойде ли пролѣтьта, ще излѣзешъ навънъ, въ опитното училище на природата. Пролѣтьта може да се уподоби на раждането, а зимата — на смъртьта. Следователно, когато се ражда, човѣкъ започва да работи върху себе си. Работете и вие върху себе си, безъ да се оплаквате. И оплакването не е лошо, но нищо не допринася. Да се оплаква бедниятъ, бездарниятъ, има смисълъ; но да се оплаквате вие, които сте и богати, и здрави, и силни, и даровити, това не е на мѣсто. Казвате, че работитѣ ви не вървятъ добре, при това, имате добъръ гласъ. Излѣзте на сцената и запѣйте. Който ви чуе, ще ви възнагради. Другъ е въпросътъ, ако гласътъ ви е грубъ, необработенъ. Такъвъ гласъ може да плаши хората. Въ една музикална академия въ Америка се учили много младежи, момичета и момчета. Академията се намирала въ единъ отъ красивитѣ квартали на града. Единъ день дъщерята на единъ отъ виднитѣ професори по музика се разхождала около академията въ време, когато ученицитѣ се упражнявали. Единъ отъ тѣхъ излѣзълъ на двора, съ на мѣрение да си попѣе. Започналъ да пѣе, и, като видѣлъ дъщерята на професора, запѣлъ още по-силно. Пѣнието му приличало повече на викъ, на крѣсъкъ, отколкото на музикално пѣние. Младото момиче се уплашило отъ този крѣсъкъ и избѣгало. Ученикътъ видѣлъ това, затичалъ се да я стигне и попиталъ: Госпожице, защо бѣгате? — Уплашихъ се, биятъ нѣкого, чува се ревъ и крѣсъкъ. Като чулъ тази непринудена преценка за гласа си, ученикътъ премълчалъ, не казалъ, че той пѣлъ. Значи, има разлика между гласоветѣ. Не всѣки гласъ, който излиза отъ устата, е пѣние. Лъвътъ реве, плаши и хората, и животнитѣ, но не пѣе. Въ мъгливо време глутници вълци виятъ, но не пѣятъ. Ужасъ внася тѣхниятъ вой. И гаргитѣ, и свракитѣ издаватъ гласъ, но не минаватъ за пойни птици. Славеятъ, канарчето и други нѣкои птици се считатъ за пѣвци. Славеятъ е добъръ пѣвецъ, но се крие, не иска никой да го вижда. Той казва: Азъ се уча да пѣя, не искамъ да ми плащатъ за пѣнието. Той не продава изкуството си. Днесъ много славеи има, облѣчени въ човѣшка форма. Нищо въ свѣта не се губи, нищо не се дава даромъ. Много време е пѣлъ славеятъ, за да стане добъръ пѣвецъ. Много време е пѣлъ човѣкъ, и още много ще пѣе, докато стане истински пѣвецъ. Първоначално човѣкъ е билъ поставенъ въ малки форми, отъ животинското царство, дето предварително се училъ да пѣе. Следъ като училъ много време, той приелъ човѣшка форма и се проявилъ като добъръ пѣвецъ. Човѣкъ върви къмъ постепенно усъвършенствуване, поради което е миналъ презъ всички форми на живота, като презъ школи. Запримѣръ, той е миналъ презъ школата на минералитѣ, на растенията, на рибитѣ, на птицитѣ, на млѣкопитаещитѣ, докато е дошълъ най-после до човѣка. И тукъ той не спира, продължава да се развива. Отъ бѣлата раса ще излѣзе шестата, свѣтеща раса, въ която хората ще се различаватъ отъ сегашнитѣ. Тѣхнитѣ тѣла, очи, уши, носъ, уста, ще бѫдатъ другояче устроени. Съвременнитѣ хора виждатъ само това, което става предъ тѣхъ, назадъ не виждатъ. Тѣ не могатъ да предсказватъ бѫдещето. Нѣкои хора, въ които интуицията е силно развита, предсказватъ бѫдещето, но тѣ сѫ малко на брой. Хората отъ шестата раса ще виждатъ на всички страни и посоки, ще виждатъ и бѫдещето. Тѣ ще виждатъ, какво се крие въ мозъка и въ сърдцето на човѣка. Стихътъ „нѣма нищо скрито — покрито въ свѣта“ ще бѫде напълно оправданъ за тѣхъ. Ако нѣкой нервенъ човѣкъ отиде при тѣхъ, тѣ нѣма да му говорятъ, какъ да се лѣкува, но ще го бутнатъ на специално мѣсто по главата три пѫти на день: сутринь ще го бутнатъ съ показалеца, на обѣдъ — съ срѣдния пръстъ, вечерь — съ безименния, а нѣкога, когато спи — съ малкия пръстъ. Като пипатъ на специално мѣсто по главата, въ продължение на три месеца, той ще бѫде съвършено здравъ и разположенъ. Неврастеникътъ не е търпеливъ. Като пипате центъра на търпението, къмъ него приижда повече кръвь, той започва да се храни, и човѣкъ става търпеливъ. Ако обнадеждите нѣкого, че може да постигне това, което желае, той ще стане търпеливъ. Днесъ и религиозни, и свѣтски хора говорятъ за Бога, но малцина Го познаватъ. Ако Го познаятъ, тѣ ще станатъ подобни на Него. Ето, всички растения, които сѫ свързани съ слънцето, растатъ, развиватъ се и даватъ плодъ. Ако и хората, като растенията, се свържатъ съ Слънцето на живота, т. е. съ Любовьта, ще станатъ разумни, учени и интелигентни. Прекѫснатъ ли тази връзка, всичко ще изгубятъ. Не е достатъчно човѣкъ само да се ползува отъ слънчевата свѣтлина и топлина, но той трѣбва да знае, подъ какъвъ ѫгълъ да я възприема. Следъ всичко това, хората се оплакватъ, че очитѣ имъ отслабватъ и не виждатъ добре. Много естествено, тѣ не работятъ съ очитѣ си, не правятъ достатъчно движения. Когато искатъ да видятъ нѣщо нагоре, надолу или настрана, тѣ не движатъ очитѣ, а главата си, поради което малко кръвь приижда къмъ очитѣ имъ и не се хранятъ добре. Сѫщо така хората не развиватъ и слуха си, а после се оплакватъ, че слухътъ имъ отслабвалъ. Не се занимавайте само съ отвлѣчени въпроси, нито съ грижитѣ въ живота си, но се вслушвайте въ всичко, което ви обикаля. Като минавате презъ нѣкоя гора, или като отивате на планината, вслушвайте се въ клокоченето на бистритѣ поточета и извори, въ шумоленето на листата, въ бученето на вѣтъра, въ пѣнието на птичкитѣ, въ говора на хората. По този начинъ ще развивате слуха и музикалното си чувство. Откажете ли се отъ външния свѣтъ и се вглъбите въ всѣкидневния си животъ, въ тревогитѣ и смущенията, слухътъ ви ще затѫпѣе и постепенно ще го изгубите. Обикновенитѣ и дребнави работи запушватъ ушитѣ. Явява се ушна каль, която трѣбва да се чисти. Започнете ли да човъркате ушитѣ си, слухътъ се разваля. Едно трѣбва да знаете: за всичко има цѣръ. Който иска да развива слуха си, да пѣе. Който пѣе, не е изложенъ на оглушаване. Който обича истината, не може да ослѣпѣе. Обичайте пѣнието, за да развивате слуха си. Обичайте истината, за да развивате зрението си. Изобщо, по сѣтивата и по органитѣ на човѣка можете да опредѣлите диагнозата на неговото физическо и психическо състояние. Както лѣкаритѣ опредѣлятъ здравословното състояние на човѣка по очитѣ и по пулса, така по носа може да се опредѣли състоянието на ума, на сърдцето и на дробоветѣ — Възможно ли е това? — Не само е възможно, но и научно може да се докаже. Запримѣръ, забелязано е, че колкото по-дълбоко диша човѣкъ и повече време задържа въздуха въ дробоветѣ си, толкова носътъ му е по-широкъ. Сплеснатиятъ носъ показва, че дишането и кръвообръщението на човѣка сѫ слаби. Дължината на носа показва състоянието на ума. Ако носътъ е много заостренъ, човѣкъ е нервенъ, сприхавъ, раздразнителенъ. За да се успокои, той трѣбва да диша дълбоко. Всичко е написано на човѣшкото лице, на челото и на главата му. Който може да чете, ще опредѣли точно характера му. Ако се занимавате съ физиогномията, съ френологията и съ хиромантията, ще видите, че това сѫ науки, които работятъ съ точни, положителни данни. Много астролози има днесъ — и въ Германия, и въ Англия, и въ Америка, но тѣ правятъ една погрѣшка — прехранватъ се съ астрологията. Въ това отношение тѣ приличатъ на врачки, които се прехранватъ съ гадания. Заради прехраната си, врачката си служи съ вѣрни и невѣрни гадания. Това не е наука. Майката и бащата трѣбва да бѫдатъ астролози, защото, още съ зачеването на детето, тѣ опредѣлятъ неговитѣ астрологически аспекти, благоприятни и неблагоприятни. Ако майката и бащата сѫ умни, и детето ще бѫде умно. Затова отъ голѣмо значение за детето е моментътъ на неговото зачеване и моментътъ на раждането му. Единъ напредналъ, възвишенъ духъ всѣкога избира умни баща и майка, чрезъ които да се роди. Невъзможно е да се роди той чрезъ невежи и неразвити родители. Ненапредналитѣ души се раждатъ отъ невежи и неразвити родители. Нѣкои казватъ, че сѫ родени отъ Бога. Чудно нѣщо, родени отъ Бога, а сѫ невежи, некултурни и грѣшници. Това е невъзможно. Родениятъ отъ Бога е гениаленъ човѣкъ, светия. Затова е казано въ Писанието, че родениятъ отъ Бога грѣхъ не прави. Чувате ли нѣкой да ви разправя за онзи свѣтъ, за Бога, за ангелитѣ, а не може да изправи своя животъ, ще знаете, че той не говори истината. Има анекдотъ за единъ отъ турскитѣ султани и за двама проповѣдници — турски ходжа и гръцки владика. Двамата често посещавали султана и му разправяли за невидимия свѣтъ: за Божиитѣ дѣла, за отношенията на Бога къмъ всички души. Тѣ разказвали на султана, какво прави Богъ всѣки день. Султанътъ ималъ търпение да ги слуша цѣли десеть години. Най-после той решилъ да ги изпита, доколко знанията имъ сѫ истинни. Единъ день той ги поканилъ на гости въ двореца, да се поразговори съ тѣхъ. Заповѣдалъ на слугитѣ си да сварятъ прѣсно млѣко въ голѣмъ, дълбокъ сѫдъ и да го донесатъ да почерпи гоститѣ си. Като сложили млѣкото на масата, султанътъ далъ на гоститѣ си по едно парче хлѣбъ; сѫщо такова парче взелъ и за себе си. Седнали да ядатъ, и той казалъ на гоститѣ си: Всѣки самъ ще надроби хлѣба си въ млѣкото и следъ това ще взима само ония хапки, които е дробилъ. Гоститѣ надробили хлѣба си, и султанътъ направилъ сѫщото, следъ което разбъркалъ хапкитѣ. Когато взели лъжицата да ядатъ, гоститѣ се спрѣли за единъ моментъ, не знаели, кои хапки сѫ тѣхни. — Защо не ядете? — запиталъ ги султанътъ? — Не можемъ да познаемъ хапкитѣ си. — Чудно нѣщо, не познавате хапкитѣ си, които сами сте дробили, а знаете, какво става въ невидимия свѣтъ, какво прави Богъ всѣки день. Съ други думи казано: човѣкъ не може да изправи своя животъ, да използува богатството, което му е дадено, за себе си, а се занимава съ нѣща, които сѫ далечъ отъ него и нищо не го ползуватъ. Голѣми богатства и възможности се криятъ въ човѣка, но трѣбва да се предизвикатъ съ нѣщо, да се проявятъ. Ако си неразположенъ, не се подавай на неразположението си, но влѣзъ между хора, които сѫ жизнерадостни, добре разположени. Тѣ ще събудятъ известни чувства въ тебе, и ти ще придобиешъ добро разположение. Ако си отчаянъ и си решилъ да се самоубиешъ, иди между бедни хора, които живѣятъ въ гладъ и лишения, и твоето отчаяние ще се разсѣе. Ще видишъ, че причинитѣ за страданието ти сѫ нищожни предъ бедственото положение на хората, между които си попадналъ. „Дето сѫ двама или трима, събрани въ мое име, тамъ съмъ и азъ посрѣдъ тѣхъ". Какво трѣбва да направите, когато дойде Господъ между васъ? Да изправите живота си, да ликвидирате напълно съ лъжата, като причина за гниене и разлагане на живота. Работете върху слуха си, да го развиете музикално, отдалечъ да чувате стѫпкитѣ на Бога. Безъ музикално чувство, нито Богъ може да ви посети, нито вие да отидете при Него. Като развива музикалното си чувство, човѣкъ се домогва до такива пѣсни, съ които събужда скрититѣ си дарби и способности. Така той може да събуди чувството на справедливость въ себе си и да изправи отношенията си къмъ всички хора. Музика, която не може да събуди стремежъ къмъ красивото и великото, не е истинска музика. Единъ американецъ слушалъ концертъ на Камила Русо, ученичка на Паганини, която свирила „Съньтъ на живота.“ Той се трогналъ толкова много отъ музиката ѝ, че решилъ да се примири съ всички хора и да изправи живота си. Мнозина се оправдаватъ за лошия си животъ съ външнитѣ условия, съ мѫчнотиитѣ и противоречията. Наистина, противоречие е да излѣзешъ въ студенъ зименъ день съ тънка дреха. Обаче, разумниятъ може да бѫде съ тънка дреха и пакъ да не му е студено. Той е вложилъ въ себе си любовьта, мѫдростьта и истината, чрезъ които запазва магнетичната сила на тѣлото си и не усѣща студъ. Чрезъ магнетизма той запушва поритѣ на дрехата си така, че студътъ не влиза презъ нея. Проявете любовьта, знанието, милосърдието, мира въ себе си, за да се справяте съ противоречията. Вложете милосърдието, справедливостьта, доброто въ себе си, за да се ползувате отъ топлината на живота. При това положение, не може човѣкь да усѣща студъ и горещина. Той регулира силитѣ на своя организъмъ и лесно се справя съ мѫчнотиитѣ. Като ученици, работете върху себе си, за да развивате Божественитѣ чувства. Запримѣръ, българинътъ се отличава съ твърдость, което е Божествено чувство. Мѣстото на това чувство е горе, на главата, дето се намиратъ възвишенитѣ, моралнитѣ чувства. Не смѣсвайте твърдостьта съ упоритостьта. Твърдостьта представя вѫглерода въ Божествения свѣтъ. Значи, вѫглеродъть прави нѣщата твърди, водородътъ — меки, подвижни, кислородътъ — активни, азотътъ пъкъ имъ дава направление, регулира тѣхнитѣ енергии. Изучавайте елементитѣ и тѣхнитѣ свойства, за да се ползувате разумно отъ тѣхъ. Казвате, запримѣръ: кислородътъ е въздухообразно вещество, подържа горението, а самъ не гори. Той е силно активенъ елементъ. Водородътъ е сѫщо така въздухообразно вещество, което гори, но не подържа горението. Двата елемента, съединени въ едно, образуватъ водата. Ние допълваме: водородътъ и кислородътъ не образуватъ водата, но даватъ условия за проявяването ѝ. Водата е носителка на живота. Безъ вода животътъ не може да се прояви, т. е. не може да се организира. Безъ въздухъ животътъ не може да расте. Азотътъ пъкъ отговаря на ума, който използува благата, дадени на човѣка. Ако знае законитѣ, чрезъ които се сѣятъ мислитѣ и чувствата, човѣкъ би ималъ бързи резултати. Той ще посади една мисъль въ мозъка си и едно чувство въ симпатичната нервна система и въ скоро време ще се ползува отъ тѣхнитѣ плодове. Значи, мозъкътъ е почва за сѣене на мислитѣ, а симпатичната нервна система и сърдцето — за чувствата. Като знаете това, сѣйте семената на добритѣ мисли и чувства въ мозъка и въ сърдцето си и не се безпокойте за резултатитѣ имъ. Щомъ сте спазили Божиитѣ закони, плодоветѣ ще бѫдатъ добри. Не чоплете посѣтитѣ семена, не ровете почвата. Имайте търпение, всѣко семе ще израсте и ще даде своя плодъ на време. Щомъ сте го посѣли на време, и плодътъ ще узрѣе на време. Сѣйте добри мисли и чувства и не се страхувайте нито отъ живота, нито отъ смъртьта. Докато живѣете на земята, физическо тѣло ви трѣбва. Щомъ заминете на онзи свѣтъ, духовно тѣло ви е нуждно. Физическата материя, физическитѣ или временни мисли и чувства оставатъ на земята, а за духовния свѣтъ е нуждно духовно тѣло, изтъкано отъ свѣтли и възвишени мисли и чувства. Коренитѣ имъ сѫ въ физическия свѣтъ — въ ума и сърдцето на човѣка, а клонетѣ, цвѣтоветѣ и плодоветѣ — въ духовния свѣтъ. Затова е казано, че докато сте на земята още, трѣбва да се приготвяте за духовния свѣтъ. Хората живѣятъ на земята, готвятъ се за другия свѣтъ, но, като дойде време да умиратъ, страхуватъ се отъ смъртьта. Какво нѣщо е смъртьта? Преждевременно раждане. Докато е въ утробата на майка си, детето расте, оформява се и се развива. Щомъ стане на деветь месеца, то се ражда. Роди ли се по-рано отъ деветия месецъ, то е осѫдено на смърть. Следователно, човѣкъ се плаши отъ смъртьта само тогава, когато се роди преди деветия месецъ. Роди ли се на деветия месецъ, той не умира, но започва новъ животъ, минава отъ единъ свѣтъ въ другъ. Въ далечното минало, периодътъ за развитието на човѣка е траялъ 90 милиарда години, и постепенно се е съкращавалъ, на 9 милиарда, на 90 милиона години на 9 милиона, на 900 хиляди години, на 90 хиляди, на 9 хиляди, докато най-после е стигналъ до деветь месеца. Значи, всичкото знание, което е придобила въ дългия периодъ отъ време, природата го влага въ утробата на майката. Като прекарва деветь месеца въ майчината си утроба, детето възприема това знание и го складира въ себе си. Като излѣзе на бѣлъ свѣтъ, то носи голѣми знания, но трѣбва да попадне въ благоприятни условия, за да го прояви. Въ това отношение, човѣкъ представя зародишъ, въ който се криятъ голѣми богатства. Когато дойде часътъ за излизане на детето отъ утробата на майка си, тя му дава своето благословение и казва : Излѣзъ навънъ! Щомъ заплаче детето - това показва, че се е родило на време. Майката се радва, че се е родилъ човѣкъ на свѣта. Не заплаче ли, детето е мъртво. Само живитѣ деца се раждатъ. Радвайте се, когато видите, че нѣкой плаче. Той се е родилъ вече, Плачътъ на новороденото дете трѣбва да бѫде музикаленъ, а не крѣсливъ. При това, той трѣбва да отговаря на единъ отъ тритѣ основни тона: до, ми, солъ. Дете, на което плачътъ отговаря на тона до, е материалистъ, ще има добре развито тѣло; дете, на което плачътъ отговаря на тона „ми“, е духовно, сърдцето му ще се развива добре; ако плачътъ на детето отговаря на тона „солъ“, умътъ му ще се развива добре — то ще живѣе повече съ мисли и идеи отъ Божествения свѣтъ. Като расте, детето промѣня тона на плача си. Нѣкои деца сутринь взиматъ тона до, на обѣдъ — ми, а вечерь — солъ. И тъй, когато плачете, благодарете за плача. Не се обезсърдчавайте, че дошълъ плачътъ. Той е Божественъ потикъ, който иде въ видъ на свѣтлина и топлина, да стопи ледоветѣ и снѣговетѣ, които обгръщатъ ума и сърдцето ви. Обилни сълзи ще потекатъ отъ умоветѣ и сърдцата на хората и ще полѣятъ изсъхналитѣ цвѣтя и дървета въ тѣхнитѣ градини. Радвайте се, когато плачете. Ако не плачете, вие сте северниятъ и южниятъ полюсъ на земята, дето цари вѣченъ ледъ, дето нищо не расте, не цъвти и не зрѣе. Бихте ли желали да не плачете, но да останете вѣчно покрити съ снѣгъ и ледъ? Христосъ плака. Той пролѣ нѣколко сълзи за човѣчеството, съ което предсказа неговата сѫдба. Много ще плачать хората, докато дойдатъ до истинския животъ. Нѣкои се срамуватъ да плачатъ, считатъ плача за слабости. Споредъ нѣкои окултисти, плачътъ трѣбва да се премахне отъ човѣшкия животь. Тѣ казватъ, че очитѣ на човѣка трѣбва да пресъхнатъ за сълзитѣ. Това е кривъ преводъ, толкова вѣренъ, колкото и стиха отъ Господнята молитва: „Не введи насъ въ изкушение, но избави насъ отъ лукаваго“. Очитѣ не трѣбва да пресъхнатъ за сълзитѣ, но трѣбва да бѫдатъ влажни. Не казваме, че очитѣ трѣбва да се кѫпятъ въ сълзи, да бѫдатъ всѣкога мокри, но да иматъ влага. „Дето сѫ двама или трима, тамъ съмъ и азъ“. Кои сѫ двамата? — Човѣшкиятъ умъ и човѣшкото сърдце. Значи, тамъ, дето сѫ умътъ и сърдцето, ще дойде и Богъ между тѣхъ. Въ случая, Богъ представя разумната човѣшка воля. Ако умътъ и сърдцето сѫ въ съгласие, разумната воля ще се прояви. Безъ участието на ума и на сърдцето, волята създава нещастия и страдания на човѣка. Тази воля наричаме неразумна, невъзпитана. Ето защо, умътъ и сърдцето трѣбва да бѫдатъ въ съгласие, да призоватъ Бога между тѣхъ, да възпитатъ волята. Когато Ева яде отъ забранения плодъ, умътъ и сърдцето ѝ не бѣха въ съгласие, поради което и Богъ не бѣше между тѣхъ. Ева се подаде на потика на своята неразумна воля и сгрѣши. И до днесъ още човѣчеството носи лошитѣ последствия на неразумната човѣшка воля. И тъй, не оставяйте въ себе си нито една неизправена погрѣшка. Една неизправена погрѣшка води следъ себе си много погрѣшки. Тѣ се размножаватъ, както паразититѣ. За да изправяте погрѣшкитѣ си, турете ума и сърдцето си на работа. Обикнете Господа съ цѣлото си сѫщество. Започнете да работите по новъ начинъ, и животътъ ви ще се нареди добре. Помнете: Бащинъ домъ е цѣлата вселена. Бащинъ домъ е слънчевата система. Бащинъ домъ е цѣлата природа. Бащинъ домъ е цѣлата земя. Бащинъ домъ е всичко видимо и невидимо. Т. м. * 16. Беседа отъ Учителя, държана на 14. септемврий, 1941 г. 10 ч. пр. об. София. — Изгрѣвъ.

"Възможности за щастие". Съборни беседи отъ Учителя, държани презъ лѣтото на 1941 г., Издание 1941, София Книгата на PDF за теглене Съдържание Тритѣ перпендикуляра Р а з м и ш л е н и е . За следния пѫть пишете върху темата „Прилежание.“ Думата прилежание произлиза отъ лежа, прилѣгамъ.— Кога лѣга човѣкъ? — Когато спи. Съньтъ означава почивка. За да си почине добре, човѣкъ промѣня условията, обстановката, въ която се намиралъ. Значи, той отива отъ единъ свѣтъ въ другъ. Той напуща физическия свѣтъ и отива въ духовния да се учи. Тъй щото, прилежниятъ човѣкъ отива отъ едно училище въ друго, да се учи. Който не се движи между два свѣта, не може да бѫде прилеженъ. Ако уподобимъ двата свѣта на две точки, казваме, че човѣкъ трѣбва да се движи между две точки, за да образува права линия, т. е. пѫть. Само онзи може да учи, да прилежава, който обича науката. Само онзи може да яде, който обича хлѣба. Ако нѣмаше любовь къмъ хлѣба, човѣкъ не би ялъ. Изобщо, човѣкъ яде само онова, което обича. Не обича ли нѣщо, той не го туря въ устата си. На сѫщото основание, казваме: Човѣкъ живѣе, защото обича живота. Кои сѫ дветѣ точки на живота, между които човѣкъ се движи? — Скръбьта и радостьта. Скръбьта представя южния полюсъ на живота, а радостьта — северния.—Не може ли безъ скръбь? — Не може. Тя е най-добриятъ професоръ на човѣка. Тя го възпитава, учи го на умъ и разумъ. Дето влѣзе скръбьта, всички започватъ да учатъ. Тя предава уроци на всички хора. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не учи при скръбьта. Тя дава програма на всѣкиго и, ако не я изпълни, положението се влошава. Като влѣзе скръбьта въ дома на нѣкого, той започва да скърби. Думата „скърби“ е образувана отъ две срички — скър-би. Сричката „би“ има нѣколко значения: минало време отъ спомагателния глаголъ „съмъ“; минало свършено време на глагола „бия“. Майкитѣ биятъ децата си обикновено по задницата, която е свързана съ нервната система. Съ това тѣ искатъ да събудятъ нервната имъ система, да бѫдатъ внимателни, да избиратъ мѣстото, дето сѣдатъ, за да могатъ добре да учатъ. Като научатъ уроцитѣ си, или като свършатъ добре работата си, децата се радватъ. И възрастниятъ се радва като учи и работи. Радостьта е богата трапеза, предъ която всѣки сѣда да яде и да пие. Радостьта дава угощение на онзи, който е свършилъ нѣкаква работа. Тази е причината, поради която всѣки се стреми къмъ радостьта. Обаче, тя се ражда отъ скръбьта. Не можешъ да се радвашъ, ако не си миналъ презъ скръбьта. Коя майка не се е радвала, като роди здраво и живо дете? Обаче, докато е била бременна, докато е носила детето деветь месеца въ утробата си, тя е минала презъ голѣми скърби и страдания — животътъ ѝ е билъ на косъмъ. Когато се роди детето, майката се радва, че се е родилъ човѣкъ на свѣта. Сега, като се говори за скръбь и страдание, хората се плашатъ, считатъ ги за опасни. Тѣ внасятъ нѣкакви примѣси въ скръбьта и въ страданието, които ги правятъ опасни. Извадете примѣситѣ отъ тѣхъ и ще видите, че скръбьта и страданието сѫ приятни. Тъй щото, чуете ли нѣкой да казва, че скръбьта му е голѣма, че положението му е опасно, ще знаете, че той е вмъкналъ нѣкакви примѣси въ скръбьта си, които го плашатъ. Помогнете ли му да се освободи отъ примѣситѣ, да изчисти скръбьта си отъ тѣхъ, ще видите, че той ще се усмихне приятно и ще се успокои. Ще остане скръбьта въ него, но тихо и съ радость ще я носи. Ще знаете, че страданието и скръбьта не сѫ опасни, но примѣситѣ, които приличатъ по нѣщо на тѣхъ, сѫ опасни. Водата не е опасна, но ракията, която прилича на вода, е опасна. Когато комисия отъ Съединенитѣ Щати занесла на дивацитѣ английска ракия, наречена „хуиски“, тѣ казали: Молимъ ви да ни освободите отъ тази дяволска вода. И въ страданието има хуиски, които упояватъ и приспиватъ човѣка. Следователно, когато страданието ви посети, не се страхувайте отъ него. Пийте отъ водата му и ще се благословите. Усѣтите ли, че въ водата на страданието има и ракия, подложете го на пречистване. Ракията е опасна, а не водата. Ако не можете да освободите страданието отъ примѣсената въ него ракия, вие трѣбва да го избѣгвате. Обаче, отъ чистото страдание и отъ чистата скръбь не бѣгайте, но се учете. Представете си, че имате отвесната линия АВ. Какво е положението на тази линия по отношение на земята? — Перпендикулярно. Значи, всѣка права, която свързва центъра на земята (В) съ центъра на слънцето (А), представя перпендикуляръ къмъ плоскостьта на земята. Докато се държи за този перпендикуляръ, човѣкъ всѣкога ще бѫде въ равновесие. Отклони ли се отъ него, равновесието му се нарушава. Не само хората се стремятъ къмъ перпендикуляра на живота, но и растенията. Първоначално растението върви въ посока, перпендикулярна на земята, но, колкото по-нагоре израства, то се стреми къмъ перпендикуляра, който свързва центъра на земята съ центъра на слънцето. Сѫществува не само физически перпендикуляръ, но и умственъ. И той има две точки: точката на Божественото съзнание и точката на човѣшкото съзнанце. Ето защо, като мисли за Бога, човѣкъ върви по перпендикуляра, който свързва дветѣ съзнания — Божественото и човѣшкото. Мнозина се запитватъ, защо човѣкъ трѣбва да вѣрва въ Бога. Да вѣрва въ Бога и да мисли за Него, това значи, да се движи по онзи перпендикуляръ, който дава направление на неговия животъ. Безъ перпендикуляра на живота никѫде не можешъ да отидешъ. Отклонишъ ли се отъ перпендикуляра, ти се натьквашъ на спънки и противоречия. Ще кажете, че не искате да се движите по права линия, защото тя е пѫть на голѣми съпротивления. Разумно е човѣкъ да избѣгва правитѣ линии, но и като криволичи, като се движи по криви линии, пакъ трѣбва да се държи за перпендикуляра. Дали се движи въ физическия, духовния или умствения свѣтъ, човѣкъ трѣбва да се рѫководи отъ перпендикуляра. Оттукъ виждаме, че сѫществуватъ три перпендикуляра: перпендикуляръ на физическия свѣтъ, който управлява тѣлото; перпендикуляръ на духовния свѣтъ, който управлява сърдцето, и перпендикуляръ на умствения свѣтъ, който управлява ума. Тѣлото се движи между центъра на земята и на слънцето, т. е. между земята и слънцето; сърдцето се движи между скръбьта и радостьта като точки на перпендикуляра; умътъ се движи между човѣшкото и Божественото съзнание. Въ който свѣтъ да се движи човѣкъ, всѣкога се нуждае отъ две точки. Запримѣръ, за да бѫде художникъ, човѣкъ трѣбва да има зрение и рѫце; за да бѫде музикантъ, той трѣбва да има слухъ и рѫце; за да бѫде ораторъ, трѣбва да има уста и глава. Устата върши нѣколко служби: приема храната, раздробява я и говори. И художникътъ, и музикантътъ, и ораторътъ си служатъ съ прави и съ криви линии. Красиви сѫ кривитѣ линии, въ тѣхъ има мекота. Приятно е да гледате, какъ нѣкоя рѣка криволичи, извива се, докато се влѣе въ морето. Когато нѣкой казва, че не иска да криволичи въ живота си, той има предъ видъ пѫтя на лошитѣ хора. Страшно е, когато човѣкъ криволичи, безъ да се държи за перпендикуляра. Обаче, когато не се отклонява отъ перпендикуляра колкото и да криволичи, той се движи по естествения, нормаленъ пѫть. Невъзможно е човѣкъ да се движи по абсолютно права линия. Тъй щото, когато говоримъ за прави линии въ живота, ние имаме предъ видъ относително прави линии, а не абсолютно. Запримѣръ, опитайте се да вървите по снѣгъ на нѣкое равно, плоско мѣсто и вижте, каква линия се образува отъ стѫпкитѣ ви. Колкото право да вървите, линията, която се образува при движението ви, е пакъ крива. Значи, като говоримъ за прави и криви линии, ние имаме предъ видъ относителностьта на нѣщата. На физическия свѣтъ нѣщата сѫ относителни, а не абсолютни. Съ огледъ на това, казваме, че по планинитѣ човѣкъ криволичи, а по равнитѣ и гладки мѣста върви по прави линии. Отъ гледището на пѫтя, по който човѣкъ се движи, дѣлимъ хората на добри и на лоши. Добъръ човѣкъ е този, който върви въ правия пѫть, т. е. по пѫтя на правитѣ линии; лошъ е този, който върви въ кривъ пѫть, т. е. по пжтя на кривитѣ линии. Така е отъ гледището на относителната философия. Обаче, отъ гледището на абсолютната философия нѣма добри и лоши хора, но има такива, които изпълняватъ обещанията си и вървятъ безпрепятствено въ пѫтя си; има и други, които даватъ обещания и не ги изпълняватъ. Тѣ вървять по пѫтя на голѣмитѣ съпротивления и, за да ги избѣгнать, криволичатъ. Нѣкой далъ обещание на десеть души да се срещне съ тѣхъ въ единъ и сѫщи часъ. Възможно ли е да изпълни обещанието си? — Невъзможно е. Въ опредѣленъ часъ той може да се срещне само съ единь човѣкъ, а не съ десеть. Следователно, къмъ единъ отъ десеттѣ души той ще бѫде точенъ, но кьмъ деветтѣ нѣма да изпълни обещанието си. Къмъ кой отъ десеттѣ ще излѣзе точенъ? — Къмъ най- знатния, най-видния. Ако той е министъръ, къмъ него само ще изпълни обещанието си. Това показва, че неизпълнителнитѣ хора, или както ги наричать лошитѣ, сѫ хора на високитѣ върхове. Тѣ се стремятъ къмъ височинитѣ. Ето защо, ако искате да знаете, кои върхове сѫ високи, питайте лошитѣ хора. Тѣ веднага ще ви ги посочатъ. Като се говори за правия пѫть на живота, мнозина го свързватъ съ човѣшкитѣ идеали. Като се стреми къмъ постигане на известенъ идеалъ, човѣкъ естествено върви въ правия пѫть. Колкото по-високъ е идеалътъ на човѣка, толкова по-правъ е пѫтьтъ, въ който върви. Различни сѫ идеалитѣ на човѣка. Запримѣръ, идеалъть на ученика е да учи и да свърши училище; идеалътъ на земеделеца е да изоре земята си и да я посѣе; идеалътъ на лозаря е да изкара добро грозде; идеалътъ на говорителя е да говори добре и да задоволи публиката; идеалътъ на музиканта е да свири добре; идеалътъ на художника е да рисува добре; идеалътъ на всѣки човѣкъ, въ широкъ смисълъ, е да живѣе добре, т. е. да мисли, да чувствува, да постѫпва правилно и да се храни добре, да яде и да пие сладко. Човѣкъ се стреми къмъ добъръ и правиленъ животъ, за да придобие вѣчния животъ. Подъ думата „вѣченъ животъ“ разбираме безконеченъ. Безконечнитѣ нѣща пъкъ сѫ неизмѣрими, т. е. нѣма мѣрка, съ която да се измѣрятъ. Безконечниятъ животъ включва неизчерпаемитѣ възможности и условия, а конечниятъ — изчерпаемитѣ. Безконечностьта или вѣчностьта води къмъ велики и неизчерпаеми радости, а конечностьта — къмъ временни, преходни радости. Съвременнитѣ хора се страхуватъ отъ страданията и правятъ усилия да ги избѣгватъ. Нѣкой казва: Бѣлъ день не видѣхъ отъ страдания! Това е преувеличаване. Колкото и да е голѣмо страданието, то е кратковременно. Последствията на страданието сѫ продължителни, но самото страдание е кратковременно, както свѣтлината. Щомъ е така, не се страхувайте, но вижте, какво ще научите отъ него. То иде, като професоръ при васъ, да ви посочи погрѣшкитѣ. Ако сте цигуларь и направите една погрѣшка, страданието веднага иде да ви корегира; ако сте художникъ и грѣшите страданието ще ви корегира. Дали правите добро или зло, то изправя погрѣшкитѣ ви. Ще кажете, че злото не е на мѣсто и трѣбва да се избѣгва. Ако вникнете въ последствията, които злото е причинило, ще видите, че и то е било на мѣсто. Запримѣръ, уволняватъ нѣкого отъ служба. Той страда, недоволенъ е, но следъ време го назначаватъ на друга, по-добра отъ първата служба. Ако не бѣха го уволнили, нѣмаше да намѣри по-добра служба. Искате да постигнете едно желание, но нѣщо ви препятствува. Не съжалявайте за това, но го замѣстете съ друго. Тъй щото, ако не можете да реализирате едно желание или една мисъль, замѣстете ги съ други. Страданието учи човѣка, да прави изборъ между мислитѣ и желанията си. Като страда, той вижда погрѣшкитѣ си и при всѣки новъ случай, знае вече, какъ да постѫпва. Благодарете на страданието, то е професоръ, който ви учи да живѣете правилно, да мислите, да чувствувате и да постѫпвате право. Като минете презъ школата на страданието, ще дойдатъ радоститѣ, които сѫщо така сѫ кратковременни. Ние говоримъ за перпендикулярите, като за живи съзнания, по-високи отъ човѣка, които го рѫководятъ. Докато не дойде едно високо съзнание да ви рѫководи, вие нищо не можете да направите. Запримѣръ, какъ ще свирите на пиано или на цигулка, ако нѣмате учитель, който да ви рѫководи. Той ще ви запознае съ имената и мѣстата на тоноветѣ по клавишитѣ, или по струнитѣ на цигулката. Въ случая, учительтъ или професорътъ е по-високото съзнание, което ви учи и води въ пѫтя на музиката. Голѣма е разликата между онзи, който знае да свири, и който не знае. Първиятъ владѣе цигулката добре и чрезъ нея изразява това, което свири. Когато свири нѣкое Божествено парче, той повдига цигулката високо, главата — сѫщо, лицето му взима особенъ изразъ, и лѫкътъ се движи съ необикновена лекота и приятность. Ако свири нѣщо отъ материаленъ характеръ, той държи цигулката си надолу, къмъ земята, лицето му е навѫсено, мрачно, и лѫкътъ се движи тежко. — Не може ли да свири човѣкъ, безъ да приема единъ или другъ външенъ изразъ? — Не може. Невъзможно е да свиришъ, да пѣешъ или да говоришъ, безъ да дадешъ външенъ изразъ на това, което изпълнявашъ. Ако говоришъ въ голѣмъ салонъ, безъ да искашъ, ще повишишъ гласа си. Ако салонътъ е малъкъ, гласътъ ти ще бѫде естественъ, безъ повишаване. Силата на гласа зависи и отъ тембъра. Нѣкои гласове иматъ такъвъ тембъръ, че се чуватъ надалечъ. Като слушате такъвъ гласъ, струва ви се, че е близо до васъ, а, въ сѫщность, той иде отдалечъ, отъ два-три километра разстояние. Сѫщото се отнася не само до гласа, но и до чувствата, мислитѣ и постѫпкитѣ на човѣка. Понѣкога тѣ биватъ толкова интенсивни, че проникватъ на дълбоко и обхващатъ голѣмъ периметъръ. Като знаете това, стремете се да предадете интенсивность на мислитѣ и на чувствата си. Щомъ сѫ интенсивни, тѣ сѫ разумни и лесно могатъ да се реализиратъ. Нѣкой казва, че обича музиката, има желание да слуша видни музиканти и пѣвци, но не му се иска да губи времето си, да ходи по концерти. Щомъ казва така, желанието му да слуша музика и обичьта му къмъ нея не сѫ интенсивни. Каквито препятствия да срещне интенсивното желание, непремѣнно ще ги преодолѣе. Затова е казано, че всичко, което човѣкъ желае, може да го постигне. — Кога? — Когато мислитѣ и желанията му сѫ интенсивни. За такива желания нѣма спънки, нѣма обезсърдчавания. Отъ сто страни ще обикалятъ, но ще си пробиятъ пѫть. Ако се натъкнете на противодействия, приложете постоянството. — Кога се обезсърдчава човѣкъ? — Когато желанията му не сѫ интенсивни, когато нѣма идеалъ, когато е изгубилъ перпендикуляра на живота си. За да се справи съ обезсърдчаването, човѣкъ трѣбва да регулира движението си съобразно перпендикуляритѣ на живота — физическия, сърдечния и умствения. Обезсърдчилъ се нѣкой, т. е. отклонилъ се отъ перпендикуляритѣ си и започналъ да философствува, че животътъ нѣма смисълъ. Отде знаешъ това? На колко хора е обезсмисленъ животътъ? Ако твоятъ животъ е обезсмисленъ, това не значи, че всички хора се намиратъ въ сѫщото положение. Като не живѣешъ разумно, естествено е да загубишъ смисъла на живота си, но вижъ, какво прави птичката. По цѣли дни тя търси храна, събира сламки, клечици, прави си гнѣздо и, следъ като се излупятъ малкитѣ, удвоява работата си, но, въпрѣки това, за нея животътъ не губи смисълъ. Човѣкътъ най-разумното сѫщество, се осмѣлява да каже, че животътъ нѣма смисълъ. Защо? Защото срещналъ една малка спънка. Приложи постоянство и прилежание, и спънката ще изчезне. Хората се обезсърдчаватъ лесно, когато дойде гладътъ. Ако гладува нѣколко деня, човѣкъ казва: Ще се мре, не може да се носи това положение. Христосъ прекара въ постъ и молитва 40 деня. Ти не можешъ ли да гладувашъ поне три деня, безъ да се обезсърдчишъ? — Мѫчно се справя човѣкъ съ глада. — Вѣрно е това, но може да му противодействува. Ще кажете, че на онзи свѣтъ ще се освободите отъ глада. Но трѣбва да знаете, че гладътъ върви съ човѣка и следъ смъртьта. Тамъ страданието на гладния е по-голѣмо отъ това на земята. Много естествено, гладенъ си, но нѣмашъ уста, нѣмашъ стомахъ, съ които да се хранишъ; искашъ да дишашъ, нѣмашъ дробове. И като умре, човѣкъ пакъ страда, гладътъ продължава да го мѫчи. — Какъ ще се справи съ глада? — Като си изработи духовни органи: стомахъ и дробове, чрезъ които да се храни и да диша. Единъ американецъ написалъ на английски една книга „Писма отъ онзи свѣтъ“, въ която описва положението на човѣшката душа следъ заминаването ѝ отъ земята. Въ онзи свѣтъ душата вижда предъ себе си богати трапези, съ красиви, вкусни плодове, но щомъ се отправи къмъ тѣхъ, да си хапне единъ плодъ, маситѣ започватъ да се движатъ предъ него, той следъ тѣхъ, но не може да ги стигне и да си вземе нѣщо за ядене. Желание за ядене има, но не може да го задоволи, понеже нѣма стомахъ. На друга страна вижда голѣми библиотеки съ книги; иска да прочете нѣщо, пакъ не може— библиотекитѣ започватъ да се движатъ; има желание да чете, но очи нѣма— не вижда написаното въ книгитѣ. Най-после вижда група приятели; иска да се поразговори съ тѣхъ, но и тѣ се движатъ, не може да ги стигне. Както виждате, на онзи свѣтъ има всичко, каквото и на земята, но човѣкъ нѣма органи, съ които да се ползува отъ благата, отъ които се нуждае. Това показва, че повечето оть хората сѫ заминали прежде временно за онзи свѣтъ, не сѫ свършили земната си работа. Много хора пъкъ не сѫ живѣли добре на земята. Който не живѣе добре на земята, и на онзи свѣтъ не е добре. За него онзи свѣтъ е илюзоренъ, т. е. свѣтъ на непостигнати желания. Който живѣе добре на физическия свѣтъ, и въ духовния ще живѣе добре — пѫтьтъ му е отворенъ. Както и да се описва онзи свѣтъ, той остава неразбранъ. Двама милионери се срѣщатъ. Единиятъ запитва другия: Приятелю, защо си отслабналъ толкова много? Защо не се хранишъ добре? Пари имашъ, нищо не те ограничава. — Не ми позволяватъ. — Кой не ти позволява? Не разбирамъ, какъ може нѣкой да ти прѣчи да ядешъ. — Лѣкаритѣ не ми позволяватъ.— Защо?—Имамъ язва въ стомаха. — Това е другъ въпросъ, разбирамъ положението ти. Такова е положението на всѣки човѣкъ, който заминава неподготвенъ за онзи свѣтъ — има язва въ стомаха, въ ума и въ сърдцето си; не може да яде, да мисли и да чувствува. Като се намѣрятъ предъ нѣкаква мѫчнотия, хората казватъ: Невъзможно е да се нареди тази работа. — Защо да е невъзможно? Всичко иматъ на разположение, нищо не ги ограничава. — Отвънъ иматъ всичко, но язвата въ ума имъ прѣчи. — Това е другъ въпросъ. Азъ пъкъ казвамъ: Извадете язвата отъ ума си и ще видите, че невъзможнитѣ нѣща ставатъ възможни. Невъзможно е да свиришъ добре на ненагласена, пукната цигулка. Обаче, на здрава, нагласена цигулка може да свиришъ добре. Невъзможно е да живѣешъ въ срутена кѫща; възможно е да живѣешъ въ здрава, добре построена кѫща. Следователно искашъ ли да живѣешъ добре, да успѣвашъ, въ работитѣ си, ще изберешъ онѣзи форми и условия въ живота, които ти подхождатъ. Ти си господарь на положението, да избирашъ това, което ти подхожда. Какъ ще избирате нѣщата? — По това, което знаете за тѣхъ. Ако искамъ да ми донесете единъ карамфилъ или една ябълка отъ вашата градина, вие ще ги познаете по миризмата, по формата и по цвѣта имъ. Въ градината си имате много цвѣтя и плодове, но вие ще намѣрите карамфила и ябълката между тѣхъ и ще ми ги донесете. Когато природата изисква нѣщо отъ човѣка, тя му дава пособия, чрезъ които да намира и открива това, което му се иска. Следователно, когато нѣкой казва, че нѣщо е непостижимо за него, това значи, че той или не разполага съ нужднитѣ пособия да го постигне, или криво разбира нѣщата. Запримѣръ, нѣкой иска да стане богатъ, да разполага съ много пари и, като не може да реализира желанието си, казва, че богатството е непостижимо. Той е на кривъ пѫть. Природата му е дала пособия, съ които да постигне желанието си, но той не работи, не ги прилага. Какви по-ценни пособия може да очаквате отъ вашия умъ, отъ вашето сърдце и отъ вашето тѣло? Богатството се крие въ ума, въ сърдцето и въ волята на човѣка, а не въ банкнотитѣ и въ металическитѣ пари. Външното богатство, къмъ което човѣкъ се стреми, е резултатъ на неговото вѫтрешно богатство. Каже ли нѣкой, че е невъзможно да стане богатъ, това показва, че той излиза отъ резултата на нѣщата. Така не се разсѫждава. Вървете отъ резултата къмъ причинитѣ на нѣщата и ще видите, че ви липсва нѣщо или въ ума, или въ сърдцето, или въ тѣлото. Махнете ограничението, което сте поставили нѣкога сами, и богатството ще дойде — невъзможното ще стане възможно. Човѣкъ е беденъ, когато липсва нѣщо въ ума, въ сърдцето или въ волята му. Придайте къмъ ума, къмъ сърдцето или къмъ тѣлото си това, именно, което ви липсва, и вие ще станете богатъ. Не търсете външното богатство, създадено отъ хората. Вие цените златото, защото хората го ценятъ; цените банкнотитѣ, защото държавата имъ дава известна цена. Обаче, и едното, и другото сѫ временни нѣща; тѣ сѫ резултатъ на човѣшкия порядъкъ. Какво ще бѫде положението ви, ако сте отличенъ ботаникъ и знаете лѣчебностьта на всички растения? Вие ще лѣкувате всички болести и ще ви канятъ и въ най-виднитѣ кѫщи да лѣкувате болни отъ туберкулоза, проказа, стомашно разстройство, главоболие и др. Дето отидете, ще изкарвате прехраната си и ще бѫдете богато възнаграденъ. Въ скоро време ще станете богатъ. Ако сте силенъ, ще се оплаквате ли отъ сиромашия? Ако сте пѣвецъ, ще ходите ли гладенъ? Ако сте способни, силни, даровити и учени хора и се оплаквате отъ сиромашия, причината е въ самитѣ васъ, въ вашата леность. Защо учениятъ не приложи знанието си, силниятъ — силата си, а даровитиятъ — своитѣ таланти? И слабиятъ може да направи това, което върши силниятъ. — Какъ? — Съ лостове. Природата му е дала умъ, да мисли, да се съобразява, съ малка сила да вдига голѣми тежести. И тъй, когато нѣкой се оплаква, че работитѣ му не вървятъ добре, казвамъ: Причината за неуспѣха ти се дължи на скѫсяването на раменетѣ на твоя лостъ. — Какво да правя? — Продължи раменетѣ на лоста си. Сѫщиятъ законъ действува и въ човѣшкото тѣло. Забелязано е, че хора, които иматъ дълги рѫце, сѫ срѫчни. Хора съ кѫси рѫце не cѫ срѫчни. Хора съ дълги пръсти на рѫцетѣ сѫ срѫчни, добри математици и економисти. Раменетѣ, рѫцетѣ, пръститѣ на човѣка сѫ лостове, по които познавате неговата сила, неговитѣ възможности и условия. Има хора, на които пръститѣ сѫ тънки и дълги, на други — при основата дебели, а на върха заострени. И растенията иматъ различни форми, по които познавате тѣхнитѣ стремежи. Запримѣръ, борътъ расте нагоре и всѣкога запазва конусовидна форма. Дали расте самъ, на широко, или между много борове, той всѣкога запазва формата си, което го опредѣля като идеалистъ, съ стремежъ къмъ свѣтлината. Сѫщевременно той е економистъ, не заема голѣми пространства. Ако между бороветѣ попаднатъ други дървета, и тѣ растатъ нагоре, не се разширяватъ. Обаче, щомъ се издигнатъ надъ бороветѣ, веднага проявяватъ естеството си — почватъ да се разширяватъ. Щомъ се разширятъ, тѣ не могатъ да постигнатъ желанията си. Когато рѣката се разшири много, тя губи своя стремежъ, т. е. силата си. Искате ли да я напра¬вите буйна, стѣснете я и дайте ѝ наклонъ. Сѫщиятъ законъ се отнася и къмъ човѣшкитѣ желания. Колко го по-голѣмъ обемъ заематъ желанията на човѣка, колкото сѫ по-широки, толкова по-бавно се реализиратъ; колкото по-стегнати сѫ желанията, толкова по-бързо се реализиратъ. При това, многото желания не правятъ човѣка щастливъ. Който има десеть човали ябълки и който има една ябълка, въ единъ и сѫщъ моментъ ядатъ еднакво сладко. Разликата е само въ това, че първиятъ се осигурилъ за по-дълго време, а вториятъ — само за момента. Обаче, нито първиятъ може да бѫде всѣкога щастливъ, нито вториятъ нещастенъ. Щастието се опредѣля отъ това, което човѣкъ въ даденъ моментъ има. Една ябълка, една хапка правятъ човѣка щастливъ. — Кога? — Когато сѫ дадени въ момента, въ който човѣкъ се нуждае. Такъвъ е законътъ въ природата. Човѣкъ не може да тури цѣла ябълка въ устата си, ще тури само една хапка. Въ момента една хапка ти трѣбва. Вториятъ моментъ — втора хапка. Важно е, хапката да иде редовно и на време. Затова е казано въ Писанието, че малкото се благославя, а не многото. Малкото благо, което постоянно приижда, е за предпочитане предъ голѣмото, което иде изведнъжъ. Природата изисква отъ всички постоянна, съзнателна и разумна работа. Тя иска отъ всички хора да бѫдатъ доволни отъ малкото. За да постигне това доволство, човѣкъ трѣбва да изучава себе си. Нѣкой казва, че отъ него човѣкъ не може да стане. Въ каквото вѣрва, това става. Искате ли да излѣзе отъ васъ човѣкъ, вѣрвайте въ възможноститѣ, които ви сѫ дадени, а не въ това, което окрѫжаващитѣ ви говорятъ. Ако шишето ви е праздно, цѣлъ свѣтъ да казва, че има нѣщо въ него, то ще си остане праздно; ако шишето ви е пълно, цѣлъ свѣтъ да казва, че е праздно, то ще си остане пълно. Вѣрвайте въ това, което е, а не въ това, което не е. Ако главата ти е пълна, вѣрвай въ този, който ти казва, че е пълна, а не въ този, който казва, че е праздна. Вѣрвайте въ хората, които подържатъ положителни възгледи въ живота, а не отрицателни. Дружете съ хора, които иматъ положителни мисли, чувства и постѫпки. Ще кажете, че еди-кой си човѣкъ не е способенъ. Така не се говори. Способенъ е той, но се е надценилъ, мисли, че може да направи нѣщо повече отъ това, което въ даденъ моментъ върши. Той може да вдигне 50 кгр. тежесть, а казва, че вдига сто килограма. Като се засили да вдигне стотѣ килограма, вижда, че не може. Не е въпросъ да се правятъ неимовѣрни усилия, да се изразходва всичката енергия. Каквото прави, човѣкъ трѣбва да остави известна часть отъ енергията си въ запасъ, да не изразходва всичко. — Нѣкой не пѣе добре — Пѣе той, но не като голѣмъ пѣвецъ. Той пѣе по-добре отъ васъ. Радвайте се, че пѣе добре, и го слушайте, да научите нѣщо отъ него. Всички хора не могатъ да бѫдатъ пѣвци, нито философи, нито учени. Едни ще пѣятъ, други ще слушатъ; едни ще правятъ научни открития и изследвания, а други ще се ползуватъ отъ тѣхната работа; едни ще философствуватъ, други ще прилагатъ философията и ще се произнасятъ за нейната правота. И тъй, не казвайте, че сте неспособни. Бѫдете искрени къмъ себе си и кажете: Способенъ съмъ, но съмъ мързеливъ, нехаенъ, губя времето си напраздно. Откажете се отъ бѣлитѣ и отъ чернитѣ лъжи и започнете да работите. Ако сте на мѣстото на малката стрелка въ часовника, ще благодарите, че давате възможность на голѣмата стрелка да се движи по-бързо отъ васъ; ако сте на мѣстото на голѣмата стрелка, ще благодарите, че опредѣляте възможноститѣ, които се криятъ въ малката стрелка. Дветѣ стрелки се допълватъ взаимно. Колкото е важна голѣмата стрелка, толкова е важна и малката. Голѣмата стрелка показва малкитѣ единици, а малката стрелка — голѣмитѣ. Значи, малкитѣ погрѣшки и добродетели се опредѣлятъ отъ голѣмата стрелка, а голѣмитѣ — отъ малката. Какво представятъ малката и голѣмата стрелка въ човѣка? Малката стрелка е човѣшкото сърдце, а голѣмата — човѣшкиятъ умъ. Сърдцето търси щастието въ свѣта. Дето се обърне, все щастието очаква, дано спечели единъ-два милиона. Съ малкото не се задоволява. Умътъ пъкъ е търговецъ. Единъ левъ да спечели, той го туря въ касата си. Слушайте ума си, който се занимава съ малкитѣ величини, съ левчетата. Като ги събира едно по едно, въ края на живота си ще спечели единъ милионъ. Ако живѣе 50—60 години и постоянно купува лотарийни билети, човѣкъ все ще спечели единъ милионъ. Той може и да съкрати това време. — Какъ? —Ако е даровитъ музикантъ и работи усилено 5—10 години, въ една вечерь може да спечели сто хиляди лева. Въ десеть вечери ще спечели единъ милионъ. Виденъ цигуларь давалъ концертъ въ Парижъ. Единъ богатъ милионеръ тръгналъ отъ Америка да чуе този концертъ, но закъснѣлъ. Когато стигналъ въ Парижъ, концертътъ билъ свършенъ. Той научилъ адреса на цигуларя и отишълъ въ хотела, да го моли да му изсвири нѣщо. — Не мога, отговорилъ отъ стаята си цигуларьтъ, почивамъ си вече. Ще ви дамъ сто долари, ако ми изсвирите едно парче. — Не мога, уморенъ съмъ. — Двеста долари ще ви дамъ. — Не мога. Американецътъ увеличавалъ сумата и, като стигналъ до хиляда долари, цигуларътъ взелъ цигулката си и му изсвирилъ една соната. — Благодаря ви, отворете сега да ви платя. Цигуларътъ отворилъ вратата и взелъ хилядата долари. — Ще ви помоля да ми услужите съ цигулката си, да изсвиря и азъ нѣщо, за да се произнесете, мога ли да стана виртуозъ като васъ. Американецътъ свирилъ, а цигуларътъ слушалъ, и най-после казалъ: Ако свирите десеть години усилено, ще станете виртуозъ. За преценката той получилъ 500 долари. Само за единъ часъ цигуларьтъ получилъ 1500 долари. Не допущайте никакви паразити въ себе си, ако искате да бѫдете здрави, силни, богати и учени. Съ други думи казано: Не допущайте нищо отрицателно въ себе си — съмнение, подозрение, леностъ, обезсърдчаване, които отниматъ силитѣ и ви лишаватъ отъ възможностьта да забогатѣете, да станете учени, силни и здрави. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. * 14. Беседа отъ Учителя, държана на 12 септемврий, 1941 г. 5 ч. с. София. —Изгрѣвъ.

"Възможности за щастие". Съборни беседи отъ Учителя, държани презъ лѣтото на 1941 г., Издание 1941, София Книгата на PDF за теглене Съдържание Малкиятъ опитъ Р а з м и ш л е н и е . Защо ходятъ децата на училище? — Да се учатъ. Защо е дошълъ човѣкъ на земята? — Да се учи. Значи, земята е училище, въ което човѣкъ първо се запознава съ учителитѣ и професоритѣ си, а после и съ своитѣ съученици. Той може да се запознае съ най-добри учители и професори, но това не е достатъчно. Той трѣбва да научи това, което чуе отъ учителитѣ си. Знанието, което човѣкъ придобива на земята, трѣбва да мине презъ тритѣ свѣта — презъ физическия, духовния и умствения. Съ други думи казано: първо човѣкъ трѣбва да възприеме знанието, после да го разбере и следъ това да го приложи. Само това знание става негова плъть и кръвь; само това знание може да занесе човѣкъ съ себе си на онзи свѣтъ. Знание, което не е станало плъть и кръвь на човѣка, не е истинско. То лесно се изпарява. То е подобно на ледъ, който се стопява, и на вода, която се изпарява. Като остарѣе, човѣкъ лесно забравя и се оплаква, че паметьта му отслабнала. Бащата пушилъ тютюнъ, турилъ лулата си задъ ухото, но забравилъ, кѫде я турилъ, и я търси по цѣлата кѫща: тукъ лула, тамъ лула — нѣма я. Пита жена си, децата си — никой не я видѣлъ. Най-после малкото дете казва: Татко, лулата е задъ ухото ти. Коя е причината за отслабване на паметьта? Има много причини за това. Една отъ причинитѣ се дължи на разстройство на нервната система. Когато нервната система на човѣка е разстроена, явяватъ се различни болести — въ физическия, въ духовния и въ умствения животъ на човѣка. Ние казваме, че човѣкъ е нарушилъ нѣкои отъ законитѣ на тритѣ свѣта. Запримѣръ, когато наруши нѣкой законъ въ физическия свѣтъ, човѣкъ страда отъ стомахъ или коремоболие. Той се оплаква, че стомахътъ му е разстроенъ. Причината се крие или въ преяждането, или въ недояждането. И едното, и другото сѫ крайности, които влияятъ върху здравето на човѣка. Ако не яде, колкото е нуждно, човѣкъ ще се намѣри въ положението на магарето на Настрадинъ Ходжа, който постепенно намалявалъ количеството на храната му. Магарето отвикнало да яде, докато единъ день умрѣло. Човѣкъ трѣбва да яде толкова, колкото да придобие нѣщо. Като сѣе жито, човѣкъ очаква нѣкаква придобивка на физическия свѣтъ; като прави добро, той очаква нѣкаква придобивка въ духовния свѣтъ. Да спечелишъ единъ приятель на земята, това е придобивка въ духовния свѣтъ. Материалнитѣ блага сѫ размѣнна монета на физическия свѣтъ, добритѣ приятели и чувства сѫ размѣнна монета въ духовния свѣтъ. Колкото повече приятели имашъ въ духовния свѣтъ, толкова по-добре се нареждатъ работитѣ ти на физическия свѣтъ. Интелигентностьта и любознателностьта сѫ размѣнна монета между сѫществата въ умствения свѣтъ. Ако влѣзете въ общество между учени хора, вие можете да се свържете съ тѣхъ, само ако имате умствени интереси, т. е. ако се интересувате отъ това, съ което тѣ се занимаватъ. Нѣмате ли интересъ, подобенъ на тѣхния, тѣ оставатъ чужди за васъ. И тъй, всѣко нарушаване на физическитѣ закони, произвежда разстройство въ стомаха, корема и чървата; всѣко нарушаване на духовнитѣ закони произвежда разстройство въ дробоветѣ, т. е. въ чувствата на човѣка, всѣко нарушаване законитѣ на умствения свѣтъ, произвежда разстройство въ главата. Обаче, физическиятъ, духовниятъ и умствениятъ свѣтъ сѫ така тѣсно свързани, както този и онзи свѣтъ. Ето защо, въ който свѣтъ грѣши човѣкъ, това се отразява върху цѣлия му организъмъ. Сѫщо така казваме : дали грѣши на този или на онзи свѣтъ, човѣкъ еднакво носи последствията на своитѣ погрѣшки. Какво представя онзи свѣтъ? За да познаете онзи свѣтъ, вие трѣбва да познавате тритѣ страни на физическия свѣтъ — физическата, духовната и умствената. И онзи свѣтъ, нареченъ духовенъ и Божественъ, сѫщо така има по три страни — физическа, духовна и умствена. Ако разглеждате физическата страна на физическия, духовния и умствения свѣтъ, ще видите, че тѣ, колкото си приличатъ, толкова се и различаватъ. Физическата страна на физическия свѣтъ е най-неуредена, въ духовния свѣтъ е по-наредена, а въ Божествения е съвършено устроена. Ако пожелаете нѣщо на физическия свѣтъ, много време трѣбва да мине, докато се реализира. Запримѣръ, искате хлѣбъ. Първо трѣбва да имате жито, да го смелите, да омесите брашното, да го опечете и най-после ще видите хлѣба на трапезата. Материалнитѣ работи въ Божествения свѣтъ ставатъ изведнъжъ. Достатъчно е да пожелаете да си хапнете хлѣбъ, и предъ васъ вече стои единъ голѣмъ хлѣбъ. Ако пожелаете да се разходите, предъ очитѣ ви се откриватъ голѣми градини, обширни полета и високи планини, по които свободно можете да пѫтувате. Единъ младъ селянинъ често пѫтувалъ отъ едно село на друго и, за да съкращава пѫтя си, минавалъ презъ една гѫста гора. За да го предпази отъ нещастия, баба му казала: Синко, ще ти дамъ нѣколко заклинания, съ които ще си послужишъ, когато се натъкнешъ на нѣкаква опасность. Веднъжъ той минавалъ презъ гората и видѣлъ, че срещу него иде мечка. Какво да прави? Спомнилъ си за заклинанията, дадени отъ баба му, и приложилъ едното, но мечката продължавала пѫтя си. Приложилъ второто — никакъвъ резултатъ; приложилъ третото заклинание — мечката не мислила да се отбие отъ пѫтя си. Най-после приложилъ последното заклинание — качилъ се на една стара круша. Тукъ намѣрилъ спасението си. Мнозина намиратъ спасението си на нѣкое високо дърво. Тѣ не се нуждаятъ отъ заклинания. Много естествено, щомъ се качишъ на крушата, никакво заклинание не ти трѣбва. Лесно е да отбиешъ мечката отъ пѫтя ѝ, ако внесешъ въ ума ѝ една противоположна мисъль. Мечката е страшна, когато си отмъстява, тя е злопаметна. Десетки години минаватъ, но тя помни, както доброто, така и злото. Вие можете да забравите, че сте ѝ направили зло, но тя никога не забравя. На какво се дължи злото? На неорганизираната материя. Човѣкъ се стреми къмъ златото, понеже то представя организирана материя. Като размѣнна монета, златото опредѣля отношенията между хората, дава имъ възможность взаимно да си услужватъ. Колкото по-културни сѫ хората, толкова по-голѣми услуги си правятъ. На физическия свѣтъ размѣнна монета е работата, която се заплаща съ пари; въ духовния свѣтъ размѣнна монета сѫ чувствата. Колкото по-добри чувства има човѣкъ и колкото е по-разположенъ, толкова е по-богатъ. Ако храни лоши чувства въ себе си, той нѣма добро разположение на духа, поради което минава за сиромахъ. Въ Божествения свѣтъ размѣнна монета сѫ мислитѣ. Преди да дойде до работата, човѣкъ минава презъ нѣколко фази: мѫчение, трудъ и работа. Тѣзи фази сѫществуватъ въ духовния и въ Божествения свѣтъ. Грамадна е разликата, обаче, между фазитѣ въ физическия, духовния и Божествения свѣтъ. Запримѣръ, на физическия свѣтъ едно сѫщество се мѫчи по единъ начинъ, въ Божествения свѣтъ — по другъ начинъ. И причинитѣ за мѫчението сѫ различни. Нѣкое разумно сѫщество отъ Божествения свѣтъ иска да слѣзе на земята, да помага на хората, но не му се отваря пѫть. Като не може да постигне желанието си, то се мѫчи, но благородно е неговото мѫчение. — Кѫде е Божествениятъ свѣтъ? —Въ организираната човѣшка мисъль. — Кѫде е духовниятъ свѣтъ? — Въ сърдцето и дробоветѣ. — Физическиятъ свѣтъ? — Въ физическото тѣло. Значи, Божествениятъ свѣтъ е създалъ главата, духовниятъ — сърдцето и симпатичната нервна система, а физическиятъ — коститѣ, мускулитѣ и лигаментитѣ. Като изучавате свѣтоветѣ, ще видите, че процеситѣ, които се извършватъ въ тѣхъ, сѫ едни и сѫщи. Разликата се заключава само въ материята, която взима участие въ процеситѣ. Запримѣръ, храненето, като процесъ, сѫществува въ всички свѣтове, но сѫществата въ физическия свѣтъ се хранятъ повече съ твърда материя, въ духовния свѣтъ — съ чувства, а въ Божествения — съ мисли. Изобщо, каквото става въ Божествения свѣтъ, отразява се и въ низшитѣ свѣтове. И обратно: каквото става въ физическия свѣтъ, отразява се и въ висшитѣ свѣтове. Сегашнитѣ хора се изучаватъ взаимно и виждатъ, каква голѣма разлика сѫществува въ отношенията имъ. Това се дължи на степеньта на тѣхното развитие. Колкото по-високъ е свѣтътъ, въ който живѣе човѣкъ, толкова по-добри сѫ отношенията му съ хората. Колкото по-надолу слизате, виждате, какъ хората постепенно губятъ довѣрието си. Запримѣръ, отивате при единъ банкеръ да искате пари на заемъ. Ако се ползувате съ голѣмо довѣрие, той ще ви даде пари и нѣма да ви иска порѫчители. Ако довѣрието ви е малко, порѫчителитѣ се увеличаватъ. Значи, ако живѣете на физическия свѣтъ, трима порѫчители ще ви искатъ.—Кои сѫ тѣ? — Първиятъ сте вие, а останалитѣ двама — краката ви. Ако живѣете въ духовния свѣтъ, ще искатъ двама порѫчители — рѫцетѣ. И най-после, ако живѣете въ Божествения свѣтъ, ще искатъ единъ порѫчитель — главата. Значи, въ Божествения свѣтъ главата е порѫчитель, въ духовния свѣтъ — сърдцето, а на физическия — тѣлото. Следователно, вѣрвайте на главата си въ Божествения свѣтъ, на сърдцето си — въ духовния свѣтъ и на тѣлото си — въ физическия.  Като ученици, вие трѣбва да изучавате живата геометрия, да се запознаете съ живитѣ линии въ природата. Запримѣръ, какво ще кажете за правитѣ: А__________В и А_______________С? — Правата АВ е по-кѫса отъ АС. При това по-дългата линия е по-близо до насъ отъ по-кѫсата. Ако дветѣ линии представляват двама души, правата АС е човѣкъ, който е живѣлъ повече, обиколилъ повече свѣтъ, следователно, е по-ученъ, разполага съ по-голѣми знания. Сѫщото се вижда и въ ѫгъла АСВ (ф. 1). Правата АС е човѣкъ, който е извървѣлъ по-дълъгъ пѫть, училъ повече и придобилъ повече знания. Правата АВ е човѣкъ, който извървелъ по-малъкъ пѫть и придобилъ по-малко знания. Гледайте на правитѣ линии като на мѣрки, съ които опредѣляте дължината на изминатия пѫть, разстоянието на предметитѣ по отношение на една неподвижна точка, степеньта на знанието и т. н. Мѣрки сѫ не само правитѣ линии, но и фигуритѣ, и тѣлата, както и тѣхнитѣ състояния. Запримѣръ, срѣщате единъ човѣкъ съ бастонъ въ рѫка, който се клати натукъ-натамъ, едва върви. Вие веднага се произнасяте, че той не е здравъ, краката не го държатъ. Въ случая, краката сѫ мѣрка за здравето на човѣка. Изхвърлете отъ ума си мисъльта за бастона. Съ три крака не се ходи. Едно време бастонътъ ималъ значение като магическа прѫчица, която магитѣ носѣли. Обаче, днесъ тя се е продължила и служи на хората вмѣсто трети кракъ. Не уповавайте на бастона. Съсрѣдоточавайте мисъльта си и разчитайте на краката си, за да ходите правилно. Дето ходите, мислете само за пѫтя, който ви предстои. Ходете тихо, безъ шумъ и тропане. Искате ли да си изработите правилна и устойчива походка, свържете се чрезъ ума и мислитѣ си съ Божествения свѣтъ, чрезъ сърдцето и чувствата си — съ духовния свѣтъ и чрезъ волята и тѣлото си — съ физическия. Оттукъ вадимъ заключение: докато сте свързани съ Божествения свѣтъ, главата ви ще действува правилно; докато сте свързани съ духовния свѣтъ, сърдцето ви ще действува правилно; докато сте свързани съ физическия свѣтъ, тѣлото ви ще бѫде здраво и ще върши правилно своитѣ функции. И тъй, за да пазите равновесие въ живота си, задържайте въ ума си само такива мисли, които оставятъ нѣщо хубаво въ васъ. Всѣка мисъль, която дава нѣщо отъ себе си, е Божествена. Всѣка мисъль, която само взима, безъ да дава нѣщо, е човѣшка. Влѣзе ли една човѣшка мисъль въ ума ви, съзнанието ви се помрачава, и вие губите вѫтрешния си миръ. Човѣкъ лесно губи мира си. Дошълъ нѣкой и му казалъ, че не е добъръ или че не е богатъ. Защо трѣбва да се обижда и да губи мира си? Влѣзъ въ скривалището си и вижъ, какво е състоянието на твоята умствена, сърдечна и материална каса. Ако имашъ въ касата си достатъчни свѣтли и красиви мисли, ти не си глупавъ човѣкъ; ако имашъ добри чувства, ти си добъръ; ако имашъ пари въ касата си, ти си богатъ. Щомъ каситѣ сѫ пълни, каквото и да говорятъ за тебе, не се смущавай. — Защо не ме оценяватъ? — Това е другъ въпросъ. Само учениятъ човѣкъ може да оцени учения; само духовниятъ може да оцени доброто; само богатиятъ може да оцени подобния си. Не е ли ученъ, духовенъ и богатъ, човѣкъ прилича на пѣтела, който намѣрилъ на бунището единъ диамантъ, но го ритналъ настрана и си казалъ: Защо ми е този камъкъ? Щомъ не е житно или царевично зрънце, той нищо не струва за мене. Пѣтелътъ може да се уподоби на човѣкъ, който е намѣрилъ скѫпоцененъ камъкъ, но го подхвърля настрана, не го цени. Пѣтелътъ не знае цената на диаманта. Ако го продаде, ще осигури своята прехрана за цѣлъ животъ. Скѫпоценниятъ камъкъ е отвлѣчена идея, съ която пѣтелътъ не може да се занимава. Мнозина се запитватъ, какво представя Божествениятъ свѣтъ? На този въпросъ може да се даде следниятъ отговоръ: Свѣтътъ, въ който се реализиратъ всички мисли, всички чувства и желания, е Божественъ. Следователно, мислете и пожелавайте само доброто, за да се реализира то. Мислите ли лоши работи, и тѣ ще се реализиратъ, но ще носите отговорность за тѣхъ. Запримѣръ, нѣкой пожелава да влѣзе въ Божествения свѣтъ, тамъ да живѣе. Не се минава много време, той се намира въ този свѣтъ. Пожелае ли да излѣзе отъ Божествения свѣтъ, излиза. Ако добриятъ човѣкъ се усъмни въ доброто и помисли, че ще го изгуби, въ скоро време доброто го напуща. И обратното е вѣрно: ако лошиятъ човѣкъ пожелае да бѫде добъръ, въ скоро време въ него става превратъ, и той дава ходъ на доброто въ себе си. Като знаете това, бѫдете внимателни къмъ своитѣ мисли и желания, за да реализирате само добритѣ, а лошитѣ да възпитавате. Има ли нѣщо мѫчно, да приеме човѣкъ една свѣтла мисъль, да пожелае да влѣзе въ Божествения свѣтъ? Пожелайте това и забравете желанието си. Нѣма да се мине много време, и вие ще влѣзете въ възвишения свѣтъ. — Какъ? — Съ мислитѣ, съ чувствата и съ постѫпкитѣ си. Ето защо, всѣка сутринь, като ставате отъ сънь, отдѣлете по нѣколко минути да помислите за тритѣ свѣта — за Божествения, духовния и физическия. Ще кажете, че е забранено човѣкъ да мисли за свѣтове, дето не е готовъ да влѣзе. Забранено е да се вършатъ само лоши работи, но не и добри. Разправятъ за една случка, станала между единъ руски полковникъ и единъ войникъ. Действителна ли е случката, или анекдотъ, не е важно. Войникътъ обичалъ „водка“ и често се напивалъ. Единъ день полковникътъ решилъ да го изпита, дали е пиянъ. За тази цель, той поставилъ на една рѣка две дъски, една до друга, и накаралъ войника да мине рѣката само по едната дъска. Като видѣлъ, че ще падне въ водата, войникътъ приложилъ хитрость: съ единия кракъ стѫпилъ на едната дъска, а съ другия — на втората и извикалъ: Ваше, високоблагородие! Да живѣе отечеството, да живѣете и вие! Съ единия кракъ вървя за отечеството, съ другия — за васъ. Ако отечеството не сѫществуваше, вие нѣмаше да бѫдете полковникъ. Така миналъ той на другия брѣгъ на рѣката. Полковникътъ се засмѣлъ, потупалъ го по рамото и му казалъ: Лошо правишъ, че пиешъ, но добре мислишъ. Мисли право, и върви напредъ. Следователно, не е забранено да мисли човѣкъ за велики и красиви работи. Забранено е да живѣе зле и да допуща лоши мисли въ ума си. Като знаете силата на добритѣ мисли и чувства, бѫдете внимателни къмъ тѣхъ, не отлагайте. Дойде една добра мисъль въ ума ви, пристѫпете къмъ реализирането ѝ; дойде едно добро чувство въ сърдцето ви, проявете го; намислите да направите едно добро дѣло, изявете го. Всѣко отлагане носи нещастие; всѣко реализиране на доброто води къмъ щастие. Трѣбвало да станешъ рано, да направишъ нѣкакво добро — ще станешъ, не трѣбва да се ленишъ. Леностьта внася разрушения. Че времето не подхожда, и това не е право. За доброто, времето всѣкога е благоприятно. Каже ли ви се отвѫтре да направите нѣщо, не отлагайте. Единъ офицеръ, участвувалъ въ миналата война, разправяше следната опитность: При едно голѣмо сражение бѣхъ на първа линия. Нѣщо ми нашепваше: Премѣсти се две крачки назадъ. Азъ не послушахъ този гласъ, и следъ нѣколко минути ме раниха. Ако бѣхъ направилъ две-три крачки назадъ, куршумътъ нѣмаше да ме засегне. Другъ случай. Пакъ въ миналата война, трѣбвало единъ офицеръ да намѣри удобно мѣсто за взвода си, да се окопае тамъ и да държи отбранителна позиция. Нѣщо отвѫтре му нашепвало, кое мѣсто да избере. Той послушалъ гласа и се настанилъ съ войницитѣ си на опредѣленото мѣсто. Следъ нѣколко часа неприятельтъ започналъ да ги обстрелва, но куршумитѣ и гранатитѣ падали предъ и задъ тѣхъ така, че нито единъ войникъ не пострадалъ. На другия день трѣбвало да премѣстятъ позицията си. Войницитѣ настоявали да останатъ на сѫщото мѣсто, но сѫщиятъ гласъ нашепвалъ на офицера да избератъ друго мѣсто. Войницитѣ останали въ сѫщитѣ окопи, понеже предишния день били добре защитени отъ неприятелскитѣ куршуми. Офицерътъ билъ малко настрана отъ тѣхь. Какво станало? Гранатата паднала въ окопа и избила всички войници, само офицерътъ останалъ живъ, понеже билъ настрана отъ окопитѣ. Ето защо, ако единъ день заемете едно мѣсто, на другия день трѣбва да го смѣните. Помнете: Еднообразието не допринася нищо за човѣка. Стремете се къмь разнообразие въ мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ си. Бѫдете разнообразни, да не се отегчавате отъ живота. Каквото и да стане съ васъ, благодарете за всичко. Отъ сутринь до вечерь благодарете. Ставате сутринь отъ сънь, измивате се — благодарете за чистата вода. Следъ това правите молитвата си — благодарете, че сте станали живи и здрави и можете да работите. Благодарете за чистия и свежъ въздухъ, за храната. Че не сте свършили нѣкоя работа на време — благодарете и за това. Като свършите работата си, пакъ благодарете. Че сте счупили една чаша или чиния, благодарете. Можахте да счупите крака или рѫката си. Благодарете, че чашата дойде като изкупление. Като ученици, вие трѣбва да правите малки опити, а не голѣми. Каквото ви казвамъ, прилагайте го. Кажа ви да си миете краката съ топла вода, мийте ги и благодарете за чистата вода. Казвамъ ви да правите гимнастика — правете упражненията и благодарете. Казвамъ ви да дишате дълбоко — дишайте дълбоко и благодарете за чистия въздухъ. Казвамъ ви да чистите обущата си — изчистете ги, турете имъ нови връзки. Отъ време на време оставяйте краката си свободни, да дишатъ и тѣ въздухъ, да ги огрѣва свѣтлината. Обущата сѫ затворъ за тѣхъ. Освободете ги отъ затвора, нека всѣки день и тѣ да приематъ въздухъ, поне по петь-десеть минути. Отъ васъ се искатъ малки опити, а не голѣми. Малкиятъ опитъ внася голѣмъ потикъ. Малкото зърно се размножава и дава класове съ 30, 60 и 100 зърна. Малката искра произвежда голѣма топлина. Въ мрачната нощь малката свѣтлина оправя пѫтя на объркалия се пѫтникъ. Правете малки опити въ доброто, за да опитате силата и възможноститѣ, които се криятъ въ него. Т. м. 13. Беседа отъ Учителя, държана на 10. септемврий, 1941 г. 5 ч. с. София. — Изгрѣвъ.

"Възможности за щастие". Съборни беседи отъ Учителя, държани презъ лѣтото на 1941 г., Издание 1941, София Книгата на PDF за теглене Съдържание Вѫзелътъ Размишление. Какво нѣщо е човѣкъ? Много опредѣления се даватъ за човѣка, но ние ще дадемъ още едно: Човѣкъ е вѫзелъ отъ възможности и условия. Нѣкои разглеждатъ човѣка като съчетание на духъ, душа, умъ и сърдце. Всички признаватъ ума и сърдцето, понеже иматъ съответни органи. Духътъ се признава като нѣщо, което е разпространено навсѣкѫде. Дойдатъ ли до душата, явява се споръ: едни признаватъ съществуването ѝ, други я отричатъ. Не е лошо да се спори. Понѣкога спорътъ решава противоречията. Когато спорятъ двама души, всѣкога силниятъ побеждава. Слабиятъ губи и плаща глоба. Ако слабиятъ мисли, че ще победи, той е на кривъ пѫть. Следъ всичко това се проповѣдва, че Богъ е милостивъ, ще прости на слабитѣ и на грѣшнитѣ хора погрѣшкитѣ, които правятъ. Свѣтътъ не е създаденъ нито за слабитѣ, нито за грѣшнитѣ. Той се нуждае само отъ силни и праведни хора. Затова, именно, проповѣдвайте на слабитѣ да станатъ силни; проповѣдвайте на грѣшнитѣ да станатъ праведни. Обаче, не е простено на силния да стане слабъ, на праведния да стане грѣшенъ, или на учения да стане невежа. Често хората се запитватъ, защо не успѣватъ въ живота си. Много естествено, неуспѣхътъ се дължи на нездравословнитѣ условия на материалния и социаленъ животъ на хората. Запримѣръ, всички говорятъ за патриотизъмъ, за любовь къмъ отечеството. Споредъ мене, това чувство е естествено въ човѣка. Кѫде е отечеството на житото? — Нивата. Може ли житото да не обича нивата, отъ която извлича хранителнитѣ вещества? Житото обича нивата, но още повече обича господаря на нивата. Ако той не бѣше го посѣлъ, нивата сама нищо не би дала. Сѫщото се отнася и до човѣка. Щомъ обича отечеството си и говори за него, преди всичко, ще обича Господаря на отечеството и ще говори за Него. Не можешъ да обичашъ майка си и баща си, а да не обичашъ мѣстото, дето тѣ живѣятъ. Следователно, щомъ обичашъ онѣзи, които сѫ те родили, непремѣнно ще обичашъ и мѣстото, дето си се родилъ, училъ и живѣлъ. Като обичашъ майка си и баща си, ще обичашъ братята и сестритѣ си, ще обичашъ всички хора. Сега ние говоримъ за любовьта, но не за преходната и привидна любовь, съ която свѣтътъ е пъленъ. Дето погледнете, все на преходната любовь се натъквате. Достатъчно е да надникнете въ двора на нѣкой стопанинъ, за да видите десетки кокошки добре угоени, свободно се разхождатъ около модерни курници. Отъ време на време стопанинътъ излиза да ги нахрани и самодоволно поглежда къмъ тѣхъ. Ще кажете, че той обича кокошкитѣ. Обича ги, но заради себе си. Единъ день той взима ножа, влиза въ курника, хваща една отъ добре угоенитѣ кокошки и прерѣзва врата ѝ. Какво допринесе стопанинътъ за повдигането на своитѣ кокошки? Освенъ, че нищо не допринесе, но отнима и живота имъ. Какъ постѫпваха едно време българскитѣ пчелари съ пчелитѣ си? За да взематъ всичкия медъ, тѣ запазваха само онѣзи пчели, отъ които могатъ да изкаратъ царици, а останалитѣ избиваха. Днесъ пчеларитѣ сѫ по-човѣколюбиви, тѣ правятъ модерни кошери и, когато трѣбва да вадятъ медъ, опушватъ пчелитѣ само да ги замаятъ. Взиматъ медъ, колкото имъ трѣбва, и оставятъ една часть за пчелитѣ. Въ миналитѣ епохи сѫ постѫпвали жестоко и съ християнитѣ. Всѣки, който признавалъ Христа за Синъ Божи, бивалъ преследванъ и жестоко измѫчванъ. И до днесъ още изпитватъ, въ какво вѣрвашъ, какво мислишъ за Христа. Вѣрвамъ въ това, въ което и ти вѣрвашъ. За Христа зная, че никой не познава Отца, освенъ Синътъ, къмъ Когото Отецъ благоволи. Съвременнитѣ хора искатъ да бѫдатъ силни, добри, разумни, но тѣ трѣбва да знаятъ, въ какво се заключава доброто, силата и разумностьта. Силенъ е онзи, който превъзхожда слабия по умъ, а не по физическа сила. Ако е въпросъ за физическа сила, слонътъ е по-силенъ отъ човѣка, но човѣкъ го управлява и го кара да му служи. Турете едно дете на гърба на слона, дайте му чукче въ рѫката, съ което да удря леко слона, и последниятъ ще слугува на детето. Човѣкъ управлява силния слонъ съ ума си. Първоначално, когато човѣшкиятъ умъ не е билъ развитъ, както днесъ, човѣкъ се намиралъ въ положението на дърво, което расте, развива се, дава плодъ, но остава неподвижно на едно мѣсто. Съ постепенното развитие на ума, човѣкъ проявявалъ по-голѣми възможности, докато е достигналъ сегашното си положение. Единъ день, когато достигне съвършенство, човѣкъ ще мине въ еволюцията на ангелитѣ и ще разполага съ по-голѣми възможности за развитие и работа. Както и да се проповѣдва на хората, въ края на краищата, тѣ ще се питатъ, защо Богъ е създалъ свѣта такъвъ, какъвто го виждаме днесъ. Само онзи може да си отговори правилно на този въпросъ, който разбира езика на твърдата материя и всички живи сѫщества по нея, на водата, на въздуха и на свѣтлината. Който разбира езика на материята, той влиза въ връзка съ Божия Духъ и се разговаря съ Него. Човѣкъ не може да си представи, че водата, въздухътъ, свѣтлината иматъ езикъ и могатъ да се разговарятъ съ човѣка. Идете край морето, вслушайте се въ вѣтъра, въ морскитѣ вълни, да чуете, какъ тѣ говорятъ. Поетитѣ описватъ този разговоръ въ видъ на речи, по-силни и по-слаби, споредъ нуждитѣ. Вѣтърътъ вѣе, водата се пѣни, плиска се въ камъни и въ брѣгове, и вършатъ своята работа. Ако не се движи, водата ще се вмирише. Следователно, за да не се вмирисва водата, да не стои безъ работа, вѣтърътъ ѝ дохожда въ помощь. Който не разбира езика на разумната природа, отдѣля нѣщата едно отъ друго — свѣтлината отъ въздуха, въздуха отъ водата, водата отъ твърдата материя, и по този начинъ изгубва връзката между явленията на цѣлокупния животъ. Като разглеждатъ въпроса за създаване на живота, хората казватъ, че човѣкъ е направенъ по образъ и подобие на Бога, а всички останали — камъни, растения, животни, сѫ създадени чрезъ Словото на Бога. Въ сѫщность, и човѣкъ е създаденъ чрезъ Словото. Богъ се посъветва съ Словото, какъ да създаде човѣка, и реши да го направи отъ пръстъ. Той взе пръстъ, направи човѣкъ и вдъхна въ него дихание на жива душа, т. е. вложи въ него Божественото, частица отъ Бога. Днесъ всички искатъ да знаятъ, каква е била материята, отъ която Богъ направилъ човѣка. Ако ви се каже, ще разберете ли? Тя е била съставена отъ множество частици: електрони, протрони, езотрони и неотрони. Първитѣ два вида частици сѫ електроположителни, третиятъ видъ — електроотрицателни, а четвъртиятъ — неутрални. Материята крие въ себе си известна разумность. Човѣкъ трѣбва да изучава проявитѣ на разумностьта въ цѣлата природа. Само по този начинъ той вижда, колко много има да се учи. Достатъчно е да погледне на себе си, да види, колко много нѣща не знае. Той не знае, какъ сѫ създадени очитѣ, носа, устата, веждитѣ, клепачитѣ, ушитѣ му. Той не знае, че за създаване на неговия организъмъ сѫ работили разумни и възвишени сѫщества и то въ продължение на хиляди и милиони години. Не е лесно да се създаде материята за съграждане на човѣшкия организъмъ. Богословитѣ казватъ, че Богъ създалъ свѣта въ шесть деня. Въ шестия день Той направилъ човѣка. Когато турчинътъ слуша да му говорятъ нѣща, които за него сѫ невѣроятни, той казва: И да видишъ, да не вѣрвашъ. Въ Писанието пъкъ е казано: „За Бога тисящитѣ години сѫ като единъ день, и единъ день е като тисящи години“. Следователно, шестьтѣ дни, за които се говори въ Писанието, се равняватъ на шесть Божествени дни. Въ единъ Божественъ день влизатъ милиони години. Споредъ едни учени, отъ създаването на свѣта се изминали осемь хиляди години, споредъ други — два милиарда и 500 милиона години. Кое отъ дветѣ твърдения е вѣрно, не се знае. Важно е, че времето и пространството сѫ относителни величини. За разумнитѣ хора, колкото по-дълго е времето, толкова по-добре. За глупавитѣ хора, колкото по-кратко е времето, толкова по-добре. Времето и пространството сѫ образи на мисъльта. Мравкитѣ не се нуждаятъ отъ голѣми пространства, но за човѣка сѫ нуждни. Ако го затворишъ въ ограничено пространство, той ще направи дупка, но пакъ ще излѣзе на просторъ. Човѣкъ търси простора. Ще дойде день, когато и земята ще му бѫде тѣсна, ще иска да отиде на Слънцето, тамъ да живѣе. Ако може да стане това, той ще се върне обогатенъ, съ голѣми знания. Той ще разправя чудни нѣща за Слънцето, но малцина ще му вѣрватъ. Повечето хора ще го считатъ за фантазьоръ, който разказва приказки отъ „Хиляда и една нощь“. И тъй, невъзможно е днесъ да се говори на хората за Слънцето. Тѣ не сѫ готови да възприематъ истината. Ако речете да имъ говорите, ще обремените мозъка имъ толкова, както, ако турите на гърба на слабия човѣкъ товаръ отъ 200 — 300 кгр. Той ще изнемогне отъ голѣмата тежесть. Който не е готовъ да възприеме истината, той разглежда нѣщата отвънъ и прави заключения, достѫпни само за неговия умъ. Такова е положението на всѣки, който не разбира Свещената книга на живота. Той се задоволява да гледа външната ѝ страна, не е готовъ още да проникне въ нейното съдържание и смисълъ. Както книгата е жива и съдържателна за онзи, който я разбира, така и Слънцето е жива, разумна книга, която малцина четатъ и разбиратъ. Всѣка сутринь Слънцето изгрѣва и отъ невидимия свѣтъ ви запитватъ: Прочетохте ли днешната страница отъ книгата? Слънцето е книга, върху която всѣки день Богъ пише нѣщо ново. Ще кажете, че Слънцето е неразумно. Какъ е възможно отъ едно неразумно сѫщество да излиза такава свѣтлина, на която плодоветѣ зрѣятъ, цвѣтята цъвтятъ, снѣговетѣ и ледоветѣ се топятъ? Свѣтлината, която Слънцето праща къмъ всички планети, показва, че тамъ живѣятъ високоинтелигентни и разумни сѫщества. Както и да се разглежда въпроса за Слънцето, за човѣка е важно да се ползува отъ неговата свѣтлина и топлина, да придобие нѣщо. Единъ день очитѣ му ще се отворятъ, и той самъ ще провѣри нѣщата. Затова казваме, че велико бѫдеще очаква човѣка. Засега той се намира въ своето детинство. Много години още трѣбва да работи, да се учи, да минава отъ една планета въ друга, докато дойде до зрѣла възрасть. Той ще бѫде житель не само на Земята, но и на Венера, на Марсъ, на Юпитеръ. Когато мине презъ всички планети и придобие нѣщо ценно отъ тѣхъ, той ще отиде на Сириусъ, дето ще прекара дълго време. Оттамъ той ще отиде на друго Слънце, около което се въртятъ всички слънца на вселената. Това значи, да влѣзе човѣкъ въ Царството Божие, да стане неговъ гражданинъ. Казвате: „Зяй, коньо, за зелена трева.“ Положението на младата мома, на учения човѣкъ не е ли сѫщото? Младата мома чака съ години, да дойде нейниятъ възлюбенъ, да я направи щастлива. Младиятъ ученъ работи съ години, прави научни изследвания и открития, очаква деня, когато ще го признаятъ за великъ ученъ и ще получи висока титла. Какво получава най-после? Следъ години откритията му се опровергаватъ. Това, което твърди сегашната наука, следъ хиляди години нищо нѣма да остане отъ него. Въ бѫдеще и децата ще знаятъ това, което голѣмитѣ учени днесъ знаятъ. Радвайте се, че всичко се развива, върви напредъ. Има какво да учи човѣкъ. Заслужава да се живѣе. Като ученици на живота, трѣбва да имате свещено чувство къмъ Първата Причина на нѣщата, а оттамъ къмъ всички хора. Нѣмате ли това чувство въ себе си, всичкитѣ ви работи ще оставатъ назадъ. Любовьта къмъ Бога и къмъ ближния прави човѣка силенъ и мощенъ. Само по този начинъ съзнанието му се пробужда, и той вижда, какъ трѣбва да се живѣе, разбира, че е време да се откаже отъ детинскитѣ си схващания. Не е лошо да бѫде човѣкъ дете, но разумно дете, което да възприема новото. Не е лошо да бѫде и старъ, но да не е утвърденъ въ своитѣ възгледи. Младиятъ лесно приема новото, а стариятъ мѫчно се отказва отъ това, което е научилъ. Дойде нѣкой религиозенъ при мене и ми разправя, че знае Библията наизустъ. Той мисли, че всичко знае, но ако го накарамъ да ми изтълкува нѣкой стихъ, ще се откаже. Кой религиозенъ може правилно да изтълкува стиха: „Азъ съмъ пѫтьтъ, истината и животътъ“. Правилното тълкуване подразбира проникване въ мисъльта, която Христосъ е вложилъ въ стиха. Две хиляди години се изминали отъ времето на Христа, но малцина могатъ да опредѣлятъ точно, какво означава думата „пѫть“, за който Христосъ е говорилъ. Ще кажете, че въ Библията е писано всичко. Наистина, много нѣща сѫ писани въ Библията, но много още има да се пишатъ. Иоанъ казва, че Христосъ е говорилъ много, но всичко не е написано. Не една Библия, но още много Библии има да се пишатъ, въ които да се вмѣсти това, което Христосъ е говорилъ. Като говорятъ за Библията, която е писана отъ човѣци, всички я считатъ за свещена книга. Дойдатъ ли до главата, въ която се криятъ нѣща, писани отъ вѣкове, малцина се замислятъ за нея. Споредъ мене, единствената свещена книга, която всѣки човѣкъ има въ оригиналъ, това е човѣшката глава. Освенъ написаното вече, всѣки моментъ въ нея се пише новото, което човѣкъ преживява. Въ това отношение, главата представя Новия Завѣтъ на човѣчеството, а стомахътъ — Стария Заветъ. Всичко, което Христосъ е говорилъ преди две хиляди години, е написано въ главата. Това, което днесъ говори, пакъ се пише въ главата. Съвременнитѣ хора не разполагатъ още съ нуждната свѣтлина, да четатъ и разбиратъ това, което е писано въ главата имъ, както и онова, което всѣки день се пише. Докато има свѣтлина, човѣкъ чете, разбира и минава за ученъ. Щомъ изгуби свѣтлината си, той вече не може да чете, нищо не разбира и минава за невежа. Следователно, ползувайте се отъ свѣтлината на съзнанието си, за да четете въ оригиналъ свещената книга, написана въ главата ви, и чрезъ нея да корегирате свещената книга, вънъ отъ главата ви. Казано е въ Писанието: „Ще напиша закона си въ сърдцето на човѣка“. Значи, самъ Богъ е написалъ закона си въ човѣшкото сърдце. Който има свѣтлина, той чете Божия законъ въ оригиналъ и оттамъ го превежда на хората. И Мойсей написа законитѣ по сѫщия начинъ. Той ги четѣше въ главата и въ сърдцето си въ оригиналъ и ги превеждаше на езикъ, достѫпенъ за онѣзи, които нѣмаха свѣтлина, сами да четатъ и разбиратъ. Оригиналътъ, който се намира въ човѣшката глава и въ човѣшкото сърдце, философитѣ наричатъ „акашови записи“. Когато казваме, че човѣкъ е готовъ да служи на Бога, имаме предъ видъ онзи, който чете въ оригиналъ Божия законъ. Дойде ли съмнението и колебанието въ него, той е изгубилъ оригинала и чете нѣкой преводъ, въ който непремѣнно има грѣшки. Любовь, която внася въ човѣка съмнения, колебания, подозрения, е преходна. Любовь, която изключва съмненията и колебанията, е оригинална, вѣчна. Който носи вѣчната любовь въ себе си, той оценява любовьта на Бога, оценява възможноститѣ и условията, които му сѫ дадени, и благодари за всички блага, съ които се ползува. Кажешъ ли на нѣкого, че го обичашъ, значи: оценявашъ любовьта му, оценявашъ възможноститѣ и условията, съ които се ползувашъ, и благодаришъ за благата, които животътъ ти дава. Благодарете и за най-малката любовь, понеже тя е Божественъ потикъ, който дава условия за развитие. Радвайте се и благодарете, когато сте здрави или болни. Като здрави ще научите едно нѣщо, а като болни — друго. Болниятъ става мекъ, внимателенъ къмъ себе си и къмъ окрѫжаващитѣ. Като оздравѣе, той започва да цени онова, което по-рано не е ценѣлъ. Ще кажете, че болеститѣ спъватъ човѣка. На физическия свѣтъ не може безъ спънки. Вземете цигулката и вижте, колко спънки има. Отъ единъ тонъ до другъ има малки спънки. Чрезъ тактъ и ритъмъ човѣкъ се справя съ спънкитѣ. Паганини се отличавалъ съ необикновенъ тактъ, ритъмъ, техника, вещина въ свиренето. Той притежавалъ още едно качество: като свирѣлъ, вкарвалъ двойника си въ цигулката и, като свършвалъ, двойникътъ отново влизалъ въ тѣлото му. Благодарение на тази способность, Паганини подражавалъ майсторски човѣшкия гласъ. Когато свирѣлъ, не могло да се познае, човѣкъ ли пѣе, или се свири. Каквито качества сѫ нуждни на добрия цигуларь, такива сѫ нуждни и въ живота на всѣки човѣкъ. Ще дойде день, когато двойникътъ на човѣка свободно ще излиза и влиза въ тѣлото му. Днесъ, обаче, малцина сѫ дошли до това постижение. Опасно е да излѣзе двойникътъ на човѣка отъ тѣлото му и да не може да се върне назадъ. Единъ виденъ цигуларь занесълъ цигулката си на поправка. Той ималъ цигулка Страдивариусъ. Майсторътъ прегледалъ цигулката, видѣлъ, каква поправка ѝ предстои, и поканилъ цигуларя да седне за малко, докато поправи инструмента. Следъ това той взелъ ножъ и разрѣзалъ цигулката на две части, по дължината, и започналъ да я поправя. Като видѣлъ това, цигуларьтъ изгубилъ съзнание и падналъ на земята. — Защо? — Двойникътъ му билъ въ цигулката. Като разрѣзали цигулката, разрѣзали и двойника му, и той не могълъ да издържи тази операция. Христосъ казва: „Не се свързвайте съ свѣта.“ Това значи: Обичайте, безъ да се свързвате съ предметитѣ или съ лицата. Свързвате ли се, ще пострадате, особено, ако любимитѣ ви нѣща сѫ неустойчиви. Следователно, ако имашъ цигулка, на която си свирилъ нѣколко години, не я давай въ чужди рѫце. Всѣко нѣщо, съ което си работилъ, или което си употрѣбявалъ, не го продавай, нито на заемъ го давай. Не давай на заемъ нито ума, нито сърдцето, нито тѣлото си. Казано е въ Писанието: „Оставете тѣлата си въ жертва жива, света и богоугодна.“ Значи, изключение може да се прави само за Бога. Той е единствениятъ, за Когото можемъ да пожертвуваме всичко, което ни е дадено — и умъ, и сърдце, и тѣло. Той се е пожертвувалъ за насъ, и ние ще се жертвуваме за Него. На хората ще помагаме отъ любовь, а на Бога ще служимъ и за Него само ще се жертвуваме. Това е новото разбиране на живота. Казвамъ: Който живѣе за Бога, и Богъ ще му помага. Направете опитъ, да живѣете за Бога, и ще видите, какъ се нареждатъ работитѣ ви. Ако животътъ ви е богоугоденъ, житото ви ще израсте на време, ще бѫде всѣкога полѣто и ще даде добъръ класъ. Като се молите на Бога, молитвитѣ ви ще бѫдатъ чути. Преди години, въ Новопазарско настанало голѣма суша. Цѣли три месеца не паднало капка дъждъ. Дошла есеньта, но земята била много суха, не могла да се разкопае, да се посѣе житото. Селянитѣ отъ 15 турски села се събрали, да се молятъ на Бога за дъждъ. Молитвата имъ била сърдечна, благодарение на което до вечерьта още получили отговоръ — завалѣлъ силенъ, благодатенъ дъждъ. Селянитѣ отъ едно съседно българско село си казали: Нѣма защо и ние да се молимъ за дъждъ. Ако Богъ чуе молитвата на турцитѣ и прати дъждъ на земята, ще прати и на насъ. Какво се случило? На българското село не паднала нито една капка дъждъ. Много естествено, тѣ не сѫ се молили. Ето защо, когато съседътъ ти се моли, моли се и ти, нѣма защо да чакашъ наготово. Детинско разсѫждение е, да очаквашъ на молитвитѣ на другитѣ. Бѫдете деца, но разумни. Не критикувайте нѣщата, но работете. Вижте, какво можете вие да направите, а не критикувайте, защо свѣтътъ е създаденъ по този начинъ. По кой начинъ трѣбваше да бѫде създаденъ свѣтътъ? Човѣкъ може да философствува, да разсѫждава върху отвлѣчени въпроси, но да знае, че той самъ не е въ състояние да направи нѣщо повече отъ това, което Богъ е създалъ. Ако си въобразява, че може да направи нѣщо повече, отколкото сѫ възможноститѣ му, той съвсемъ ще се обърка. Единъ професоръ отъ Бостонския университетъ развивалъ предъ студентитѣ си въпроса за човѣшкото „азъ“ и толкова се увлѣкалъ, че забравилъ името си; забравилъ той ли е, или другъ нѣкой. Трѣбвало да мине известно време, да отиде у дома си и да пита жена си, той ли е професоръ Браунъ, или не е. Страшно е състоянието на човѣка, когато другъ нѣкой влѣзе въ съзнанието му и го измѣсти. Въ варненско, единъ каруцарь пѫтувалъ отъ едно село до друго, съ своята здрава кола, впрегната съ два силни коня. Трѣбвало за малко време да се отбие въ единъ ханъ. За да не остави колата сама, той далъ юздитѣ на конетѣ въ рѫцетѣ на едно момче, като му казалъ: Качи се на колата и карай бавно, азъ ще те стигна. Момчето се качило на колата, ударило конетѣ, и тѣ започнали да бѣгатъ толкова силно, че не могли да се спратъ. Следъ това трѣбвало каруцарьтъ да тича подиръ колата си часъ и половина, докато я стигне. Ще кажете, че момчето не било разумно. Казвамъ: Не повѣрявайте юздитѣ на своята мисъль на едно неразумно дете. Ако иска да се качи на колата ти, нека се качи, но не безъ тебе. То може да седне на първо мѣсто, а ти на второ, но юздитѣ трѣбва да бѫдатъ въ твоитѣ рѫце. Не повѣрявай юздитѣ на сърдцето си на никого. Следъ всичко това нѣкоя мома казва, че подарила сърдцето си на единъ момъкъ. Това не е вѣрно. Нито момата може да подари сърдцето си на момъка, нито момъкътъ — на момата. Никой не може да живѣе безъ сърдце. Обаче, сърдцата и на двамата могатъ да бѫдатъ въ хармония. Това означава истинска жертва. Любовьта се изявява въ хармонията. Тя не търпи никаква дисхармония, никакво двоеумие. Затова е казано, че двоеумниятъ е непостояненъ въ всичкитѣ си пѫтища. Двоумишъ ли се, ти нѣмашъ любовь, не си разуменъ. Разумниятъ лесно се справя съ мѫчнотиитѣ си. Той има критически умъ: разглежда фактитѣ, съпоставя ги и отъ тѣхъ прави вѫтрешенъ изводъ, чрезъ който разбира законитѣ на природата и правилно ги прилага. Помнете; Любовьта съдържа всички методи, чрезъ които човѣшкиятъ духъ укрепва, човѣшката душа възраства, човѣшкиятъ умъ се просвѣщава и човѣшкото сърдце се повдига и обновява. Любовьта не само обновява и подмладява човѣка, но тя внася новото въ свѣта. Не може ли да направи това, тази любовь е обикновена, човѣшка, преходна. Търсете щастието не по външенъ начинъ, а по вѫтрешенъ. Вѫтрешниятъ начинъ подразбира проява на вѫтрешнитѣ възможности. Вѣрвайте въ себе си, т. е. въ вѫтрешнитѣ възможности, които сѫ вложени въ васъ. Ако срещнете старъ човѣкъ, не казвайте, че ще остарѣете като него; ако срещнете боленъ, не казвайте, че ще се разболѣете; ако срещнете слабъ, хилавъ човѣкъ, не казвайте, че и вие ще станете като него. Не допущайте нищо отрицателно въ себе си. Дръжте въ ума си само положителни мисли и казвайте: Вѣрвамъ въ младостьта, която изключва старостьта и смъртьта; вѣрвамъ въ мѫдростьта, въ свѣтлината и знанието, които изключватъ глупостьта, тъмнината и невежеството. Старость, която затѫпява човѣка, не е остаряване, но оглупяване. Ние не вѣрваме въ такава старость. Ние вѣрваме въ тази старость, която носи знания, която дава сили и на 120 годишния човѣкъ да работи и да помага на близкитѣ си. Не се подавайте на внушения, които се криятъ въ далечното минало на човѣка. Помнете, че човѣкъ е вѫзелъ, въ който се кръстосватъ хиляди мисли, чувства и желания отъ миналото. По закона на наследственостьта тия мисли и желания, рано или късно, ще се реализиратъ или отъ самия човѣкъ или отъ неговитѣ деца. Единъ човѣкъ, още въ младинитѣ си, ималъ желание да извърши нѣкакво добро, или едно престѫпление, но по известни причини не могълъ да го реализира. Не се минало много време, едно отъ неговитѣ деца или внучета реализирало неговото желание безъ да знае, защо го извършилъ. Значи, семената на нашитѣ мисли и желания, като зародиши, сѫществуватъ въ даденъ човѣкъ, но намиратъ благоприятни условия за реализирането си въ младото поколѣние, и тамъ се проявяватъ. Тъй щото, сегашнитѣ хора проявяватъ чрезъ внушение потицитѣ на миналитѣ поколѣния. Бѫдещото поколѣние ще прояви потицитѣ на сегашното. За да не се реализира злото на миналото, нито на бѫдещето, превръщайте злото въ добро. — По какъвъ начинъ? — Чрезъ молитва, чрезъ мисъль, чрезъ добъръ и правиленъ животъ. Когато се намѣрите предъ нѣкоя криза отъ внушения на миналото, молете се на Бога да ви постави на пѫтя на добритѣ внушения, тѣхъ да реализирате. Само по този начинъ ще вървите въ правия пѫть — въ пѫтя на любовьта. Единствената сила, която може да извади човѣка отъ лабиринта на сегашния животъ и да го постави на спасителния брѣгъ, е любовьта. Бѫдете подвижни като водата, търпеливи като вѣтъра, бързи като свѣтлината и твърди като земята. Т. м. * 12. Беседа отъ Учителя, държана на 10. септемврий, 1941 г. 10 ч. пр. об. София. — Изгрѣвъ.

"Възможности за щастие". Съборни беседи отъ Учителя, държани презъ лѣтото на 1941 г., Издание 1941, София Книгата на PDF за теглене Съдържание Което не е Размишление. Като разглеждате пѫтя, по който се движатъ разумнитѣ сѫщества, виждате две ясно очъртани линии: линия на истината и линия на лъжата. За ония, които се движатъ по втората линия, нѣма по-употрѣбимо нѣщо отъ лъжата. Тѣ си служатъ съ нея отъ осемь хиляди години насамъ, но само трима души не могатъ да излъжатъ: човѣка на любовьта, човѣка на мѫдростьта и човѣка на истината. Тѣ правятъ опити да лъжатъ и тѣхъ, но въ това отношение приличатъ на малки деца, които се опитватъ да излъжатъ майка си. Каквито опити да прави то, майката разбира лъжата на детето. Тя го пита: Кѫде бѣше, мама? — Около плета на съседната овощна градина. Въ сѫщность, детето е било въ градината на съседа, качвало се е по дърветата, брало ябълки. Майката не може да се излъже. Тя познава по очитѣ, че детето лъже. Какво представя лъжата? — Най-малката погрѣшка въ свѣта, която води къмъ най-голѣми опасности. При това, малкитѣ лъжи сѫ най-опасни. Голѣмитѣ лъжи всѣки ги вижда, не могатъ да се скриятъ, но малкитѣ сѫ невидими. Като си служатъ съ лъжата, хората я дѣлятъ на бѣла, т. е. невинна лъжа и черна — голѣма, опасна лъжа. Отъ гледището на възвишения моралъ, никаква лъжа не се позволява — нито бѣла, нито черна. Нѣкой разказва, че видѣлъ Слънцето, Марсъ, Юпитеръ и други нѣкакви планети. — Нищо не е видѣлъ, това е бѣла лъжа. Какъ може да види Слънцето, когато то е единъ милионъ и половина пѫти по-голѣмо отъ земята? Другъ пъкъ казва, че слушалъ на радио, какъ пѣе Карузо. И това е бѣла лъжа — никакъвъ Карузо не пѣе. Нѣкога той е пѣлъ, хванали гласа му на плоча и следъ това я възпроизвеждатъ. Изобщо, бѣлата лъжа е разпространена и въ минералното, и въ органическото царство, между растенията, животнитѣ и хората. Сега се явява въпросътъ: Кои хора лъжатъ? — Слабитѣ и неразумни хора лъжатъ, а не силнитѣ и разумни. Който лъже, той е слабъ. Излѣзълъ единъ турчинъ да се бори съ единъ българинъ — и двамата голѣми борци. Турчинътъ се съблѣкълъ и намазалъ добре тѣлото си да се хлъзга, да не може противникътъ му да го хване; българинътъ не се съблѣкълъ, затова и не се намазалъ и се хвърлилъ въ боя. Сграбчилъ той турчина за краката, вдигналъ го въ въздуха и го повалилъ на земята. Като се видѣлъ победенъ, турчинътъ извикалъ: Чакай, приятелю, не съмъ се намазалъ добре, затова ме повали на земята. Ще се намажа още единъ пѫть, че тогава ще се биемъ. И втори, и трети пѫть се намазалъ, но българинътъ постоянно го надвивалъ. Защо трѣбва да си служи съ бѣлата лъжа? Защо не си признае, че е по-слабъ отъ българина? Силата не е въ маслото. Защо трѣбва да си служите съ бѣли или съ черни лъжи? Маслото е малка помощь, но то не решава борбата. Следователно, и лъжитѣ не оправятъ работитѣ. Обичашъ нѣкого, но казвашъ, че не го обичашъ; не обичашъ нѣкого, казвашъ, че го обичашъ. Защо не казвашъ истината? Ако не обичашъ, кажи, че не обичашъ; ако обичашъ, кажи, че обичашъ. Съвременнитѣ хора сѫ наследили лъжитѣ на паяцитѣ, насѣкомитѣ, мухитѣ, рибитѣ, птицитѣ, млѣкопитаещитѣ и най-после сѫ дошли до собственитѣ си лъжи. Тѣ мислятъ, че, като излъжатъ, ще спечелятъ нѣщо. Не само че не печелятъ, но губятъ и това, което сѫ придобили. Виждате, че, като бутнете една мушица, тя се приструва на умрѣла. Щомъ се отдалечите отъ нея, тя започва да се движи. За да запази живота си, тя си служи съ бѣла лъжа. Който иска да я унищожи, и като мъртва ще я убие. Въ такова положение попада и човѣкъ. Той влиза въ едно духовно общество, иска да го приематъ за тѣхенъ членъ, обещава да даде всичкото си имане, да се пожертвува, да служи на Бога, но все пакъ задържа известна часть отъ богатството си за себе си, като казва: Не зная, единъ день може да ме изпѫдятъ, да имамъ нѣщо на разположение. Правъ е той, но ако влиза въ човѣшко общество. Обаче, ако влиза въ общество, дето цари Божественъ порядъкъ, нѣма защо да се страхува. Човѣшкиятъ и Божествениятъ порядъкъ се изключватъ взаимно. Който живѣе въ Божествения порядъкъ, нѣма нужда отъ хамбари; той не мисли за осигурявания; той не мисли за младость и за старость — за нищо не мисли. Ако ти трѣбва въздухъ, отвори устата си и ще приемешъ, колкото искашъ; ако искашъ свѣтлина, отвори очитѣ си, тя сама ще влѣзе; ако искашъ вода, извори има навсѣкѫде; ако искашъ храна, тропни съ магическата прѫчица, и предъ тебе ще се яви богата трапеза. Преди да пожелаешъ нѣщо, нуждитѣ ти сѫ предвидени. Като влѣзешъ въ Божествения свѣтъ, не трѣбва да се безпокоишъ, нито да се съмнявашъ. Следователно, съмнението има мѣсто само въ човѣшкия свѣтъ, но не и въ Божествения. Можешъ да се съмнявашъ въ онзи, който мѣри нѣщата съ човѣшки везни, защото той все ще гледа да задържи нѣколко грама за себе си. Оттукъ нѣколко грама, оттамъ нѣколко, той мисли, че спечелилъ нѣщо. Всѣко нѣщо, придобито съ лъжа, изчезва. Всѣка философия, всѣка наука, основани на лъжата, ще изчезнатъ. Всѣки животъ, основанъ на лъжа, ще изчезне. Красота, придобита чрезъ лъжа, сѫщо изчезва. Изобщо, природата не търпи никаква лъжа. Защо ще правишъ косата си изкуствено черна? Има естественъ, вѫтрешенъ начинъ за почерняване на косата. Косата на човѣка побѣлява отъ голѣми скърби и грижи. За да почернѣе отново, бѫди веселъ, жизнерадостенъ. Изхвърли всички безпокойства отъ сърдцето, всички съмнения отъ ума си, и косата ти ще почернѣе. Дали вънъ е облачно, или ясно, тихо или вѣтровито, всичко трѣбва да ти е приятно. Ако нѣкой те обиди, радвай се, считай, че по-добри думи отъ неговитѣ не си чулъ. Ще кажете, че нѣкой ви обралъ — не вѣрвайте въ това. Какъ може да ви обере? Кѫде ща занесе откраднатитѣ вещи? Вънъ отъ земята не може да ги занесе. Земното ще си остане на земята. Лъжата и кражбата сѫществуватъ само въ човѣшкия порядъкъ. Отде дойде лъжата въ свѣта? Отъ дървото за познаване на доброто и на злото. Това бѣше единственото дърво отъ човѣшкия порядъкъ, затова Богъ каза на първитѣ човѣци да не ядатъ отъ забраненото дърво. Престѫпятъ ли заповѣдьта Му, тѣ ще излѣзатъ отъ рая. Като ядоха отъ плодоветѣ на това дърво, тѣ се скриха отъ лицето на Бога. Дълго време Богъ вика Адама, но той не се обади. Най-после каза: Тукъ съмъ, Господи, но срамъ ме е да излѣза предъ Тебе. Защо се срамувалъ Адамъ да се яви предъ Господа? Защото билъ голъ. Въ сѫщность, голотата не е нищо друго, освенъ лъжата въ човѣка. Не знаеше ли Господъ, кѫде е Адамъ, че трѣбваше да го търси? Богъ знае всичко, но не искаше да види лъжата въ лицето на Адама. Той му даде възможность да обмисли положението си и да изправи погрѣшката си. Обаче, Адамъ излъга Господа. Той каза: Господи, жената, която ми даде, ме накара да ямъ отъ забраненото дърво. Ева пъкъ се оправда съ змията. Тѣ скриха истината. Причината, да ядатъ отъ това дърво, се дължи на желанието имъ да станатъ учени и голѣми като Бога. Ева бѣше дете на Адама. Може ли бащата да се оправдава съ сина или съ дъщеря си? Бащата може да накара детето си да лъже, но детето никога не може да накара баща си да лъже. Който лъже, не е роденъ отъ Бога — другъ е неговиятъ баща. Двама бащи има въ свѣта: баща на истината и баща на лъжата. Това сѫ два различни свѣта. Изучавайте се, да знаете, отъ кой свѣтъ сте дошли. Ако влизате въ чуждитѣ градини и кѫсате плодове безъ позволение, вие сте дете на лъжата. Ще кажете, че господарьтъ го нѣма въ градината. Богъ е Господарь на всички градини. Повдигнахте ли очитѣ си нагоре, да попитате Господа, може ли да си откѫснете нѣколко плода? Ще кажете, че гледате нагоре. Ако гледате къмъ дървото, това е едно нѣщо; ако гледате къмъ Бога, това е друго нѣщо. Позволението иде отъ Господаря на дървото, а не отъ самото дърво. Тъй щото, и като ядешъ, и като пиешъ вода, ще вдигашъ очитѣ си нагоре, къмъ Великия Баща на истината, и ще искашъ разрешение да ядешъ и да пиешъ. Не постѫпвашъ ли така, ти се свързвашъ съ лъжата. Ще кажете, че сте гладни, нѣма време да искате разрешение. Споредъ мене, гладенъ е само онзи, който служи на любовьта. Въ този смисълъ, гладътъ е едно отъ приятнитѣ чувства, което води къмъ любовьта. Нѣкои подържатъ мисъльта, че хората умиратъ отъ гладъ. Досега никой човѣкъ не е умрѣлъ отъ гладъ. Много хора умиратъ отъ преяждане, отъ лакомия, но отъ гладъ — никой. Змията каза на първитѣ човѣци, че, ако ядатъ отъ дървото за познаване на доброто и на злото, ще станатъ богове. Тѣ повѣрваха въ нейнитѣ думи и ядоха. Но думитѣ ѝ не бѣха истинни, затова се сбѫднаха думитѣ на Бога: „Който яде отъ забраненото дърво, ще умре“. Тѣ повѣрваха въ лъжата, а не въ истината. Който вѣрва въ лъжата, той е мъртавъ. Богъ казва на всички: Щедро давайте! Като бръкнешъ въ джоба си и извадишъ една монета, дай я, не я връщай назадъ. — Голѣма е монетата, ще обеднѣя. — Не се страхувай отъ сиромашията. Ако давашъ, и на тебе ще даватъ. Не се самозаблуждавай, че си сбъркалъ, като си извадилъ по-голѣма монета. Не лъжете себе си. Ако искате да станете човѣци, щедро давайте. Като сѣете нивата, жито ще имате; ако не я сѣете, по нея плѣвели ще растатъ. Съвременнитѣ хора говорятъ за високъ моралъ, за правда, за истина, а когато трѣбва да доказватъ нѣщо, търсятъ свидетели. Истината сама свидетелствува за себе си. Смѣшно е да откраднете коня на нѣкого, а после да викате свидетели да отричатъ истината. Единъ циганинъ открадналъ единъ конь, за което го викали въ сѫда да отговаря. Попитали го: Ти ли открадна този конь? — Не съмъ го кралъ. — Какъ дойде коньтъ при тебе? — Единъ день отидохъ въ гората да сѣка дърва. По едно време се качихъ на една круша да си набера нѣколко плода. Следъ малко този конь мина презъ гората и, когато минаваше подъ дървото, азъ се отпуснахъ отъ дървото и политнахъ къмъ земята. Каква бѣше изненадата ми, когато се намѣрихъ на гърба на коня. Разумниятъ сѫдия нѣма да се усъмни въ това, че циганинътъ падналъ върху коня, но ще се запита, какъ така, това умно животно, не отишло при господаря си, а въ дома на циганина. Следъ това, ще дойдатъ свидетели да доказватъ, че циганинътъ не е открадналъ коня. Обаче, сѫдията не се лъже, той разбира, че циганинътъ е крадецътъ на коня. Той вижда ясно, като на филмъ, какъ е станала кражбата. Бѫдещето сѫдопроизводство ще се съкрати, нѣма да има нужда отъ свидетели и защитници. Сѫдията ще покаже филма, въ който е представена цѣлата работа. Има ли нужда тукъ отъ бѣли и черни лъжи? Истината е на лице, нѣма защо да се доказва и отрича. Защо детето, което е крало ябълки, не каже на майка си, че е влизало въ градината, откѫснало си нѣколко ябълки, които скрило въ джобоветѣ си и избѣгало? Погрѣшката на детето се заключава въ това, че не е погледнало къмъ Бога, да иска позволение. Като се изповѣда предъ майка си и обещае, че втори пѫть нѣма да кѫса плодове безъ позволение, то изправя погрѣшката си. Помнете: Отъ всички се изисква чистъ животъ, безъ никаква лъжа — бѣла или черна, Мѫчно е, наистина, изведнъжъ човѣкъ да се освободи отъ лъжата, но трѣбва да работите въ това направление. И религиознитѣ, и свѣтскитѣ хора трѣбва абсолютно да изключатъ лъжата отъ живота си. Нѣкой говори нѣщо и казва: Истината ти говоря. Защо трѣбва да убеждава хората, че говори истината? Който говори истината, той е запалена свѣщь. Трѣбва ли да казва, че свѣщьта гори? Това всички виждатъ. Христосъ казва: „Азъ съмъ виделината на свѣта. Дойдохъ между хората, за да се явятъ тѣхнитѣ дѣла“. Ако Христосъ слѣзе втори пѫть на земята, ще бѫдатъ ли доволни хората отъ Него? Тѣ не искатъ да се виждатъ дѣлата имъ. Тѣ не искатъ да се откриватъ тѣхнитѣ лъжи. Като изучавате хората, виждате различни методи, чрезъ които проявяватъ лъжата. Понѣкога е интересно да видите, какъ майсторски хората нагаждатъ нѣщата. Преди години, дойде при мене единъ калугеръ, да поговори малко за новото учение, да каже, че се интересува отъ новитѣ идеи. На отиване ми каза, че ще дойде съ приятеля си, който сѫщо билъ заинтересуванъ отъ учението. На другата недѣля дойдоха двамата, и казаха, че искали да образуватъ по-голѣма група, да четатъ и работятъ заедно. Като се сбогуваха, калугерътъ остана при мене и ме помоли да му дамъ 150 лева, ималъ нужда отъ пари, не му достигали. За да покаже, че е честенъ, че нѣма намѣрение да лъже, той извади отъ джоба си единъ часовникъ и ми го даде въ залогъ, докато върне паритѣ. — Нѣма нужда отъ залогъ. — Не, моля ви се, вземете го, само при това условие ще приема услугата ви. Взехъ часовника и се раздѣлихъ и съ двамата. Поглеждамъ следъ това часовника, не върви. Външно даже изглежда разваленъ часовникъ. За да нѣмамъ после неприятности, да кажатъ, че азъ съмъ го развалилъ, дадохъ го на майсторъ, да го поправи. Майсторътъ каза, че часовникътъ нищо не струва. Бутна го тукъ-тамъ, взе сто лева и го върна. Следъ нѣколко деня пристига приятеля на калугера и ме пита: Другарьтъ ми остави ли при васъ единъ часовникъ? — Остави. — Той е мой. — Щомъ е твой, ще ти го дамъ. Дадохъ му часовника и нищо не казахъ. Въ себе си, обаче, казахъ: Платихъ 250 лева за една лъжа. Азъ знаяхъ, че ще ме излъже, но искахъ да видя, какъвъ методъ ще приложи. И двамата се наговорили да лъжатъ. И двамата сѫ артисти, притежаватъ едно изкуство. Първиятъ дойде да ми покаже изкуството си, но поиска за него 150 лева, а то излѣзе 250. Бѫдете искрени къмъ себе си, за да различавате Божествения порядъкъ отъ човѣшкия. Тѣзи два порядъка сѫ близо единъ до другъ, както сѣнката до самия предметъ. Човѣшкиятъ порядъкъ е сѣнката на Битието, а Божествениятъ — самата реалность. Лъжата, която се шири въ човѣшкия свѣтъ, има далеченъ произходъ. Тя се проявява на земята, но крие зародиша си въ другъ свѣтъ. Тя е семе, което чака условия за своето проявяване. Най-благоприятнитѣ условия за развиването ѝ сѫ на земята. Ето защо, земята е пробенъ камъкъ, чрезъ който човѣкъ се изпитва, какво носи въ себе си. Въ другитѣ свѣтове човѣкъ може да се крие, и никой да не знае, обича ли да лъже, или не. Обаче, дойде ли на земята, никакво скриване не може да става. И децата го познаватъ, какъвъ е. Докато е на земята, човѣкъ се възпитава да говори истината. Защо ще разправяшъ за това, което ти самъ не си видѣлъ и чулъ? Не разнасяйте невѣрни новини. Ще кажете, че вестницитѣ писали това или онова. Всичко, каквото пишатъ вестницитѣ, не е истина. Четете, каквото се пише, но се въздържайте да вадите заключения. Когато грѣе слънцето, всичко става: цвѣтята цъвтятъ, плодоветѣ зрѣятъ, ледоветѣ и снѣговетѣ се топятъ. Какво става на месечината? — Нищо. Стремете се къмъ Божественото Слънце, което носи въ себе си животъ и радость за всички живи сѫщества. Подъ думата „Божествено Слънце“ разбираме Божествения свѣтъ — единствениятъ реаленъ свѣтъ, въ който не сѫществува нищо отрицателно. И тъй, стремете се къмъ придобиване на истината. Търсете я въ разумната природа, а не въ временнитѣ и преходни форми. Вдигнете очитѣ си къмъ небето, да видите проявената истина. Небето изключва всѣкаква лъжа, свѣтлината — сѫщо. Тъмнината не носи абсолютната истина въ себе си, защото прикрива нѣщата. Ако искашъ ди се лѣкувашъ, излѣзъ на свѣтлина. Свѣтлината разкрива нѣщата, а тъмнината ги покрива. Свѣтлината представя пробуденото човѣшко съзнание, а тъмнината — заспалото съзнание. Ето защо, задачата на разумния свѣтъ се заключава въ пробуждане на човѣшкото съзнание. Като се пробуди съзнанието, човѣкъ може да се лѣкува. Заспало ли е съзнанието му, лѣкуването е мѫчно. Когато съзнанието е будно, човѣкъ гледа съ отворени очи на своитѣ погрѣшки и лесно ги изправя. Ако направи нѣкаква погрѣшка, той не търси начинъ да се оправдае, но иска да я изправи. Защо ще лъже себе си, че е нервенъ, че не могълъ да се владѣе и затова грѣшилъ? Влѣзъ въ себе си, анализирай лъжата и я прати навънъ. Има нѣколко вида лъжи, които не принадлежатъ на човѣка. Щомъ е така, той трѣбва да се освободи отъ тѣхъ. Запримѣръ, лъжитѣ, които сѫществуватъ въ подсъзнанието, сѫ на минералитѣ и на растенията; лъжитѣ на съзнанието иматъ отношение къмъ животнитѣ; лъжитѣ на самосъзнанието се отнасятъ къмъ падналитѣ ангели, които се движатъ между хората и ги изкушаватъ. Знайте, че човѣшката душа стои далечъ отъ лъжата. Следователно, отбѣгвайте и вие лъжата, да не се петните. Ще ви каже нѣкой, че не трѣбва да вѣрвате въ Бога, че трѣбва да си поживѣете и т. н. Кога и какъ ще си поживѣете? Когато хората спятъ, вие ще ходите по веселби, да ядете и пиете съ другари. Това не е животъ, но разрушаване на силитѣ въ организма. Тъмнината прикрива истината. Тя създава облацитѣ въ духовния свѣтъ; тя помрачава съзнанието. Не мислете, че можете да излъжете Бога. Вие сте предъ лицето Му, което е свѣтлина. Кой може да закрие свѣтлината? Не лъжете себе си, т. е. своята душа; не лъжете ближния си; не лъжете и Бога. Най-малката лъжа ще ви обезсили, нѣма да ви спаси. Говорете всѣкога истината, за да не изгубите вѣрата си, да не затворите пѫтя на любовьта и на свѣтлината въ себе си. Новото възпитание изключва всѣкакъвъ видъ лъжа, бѣла или черна. Остане ли най-малката следа отъ лъжа въ човѣка, той губи и последната си сила. Като не знаятъ това, хората мислятъ, че отвънъ отнематъ силата имъ и се пазятъ едни отъ други. Нѣкой се страхува да седне близо до своя познатъ, да не отнеме силата му. Това е неразбиране на нѣщата. Единственото нѣщо, което отнема силата на човѣка, е лъжата. Ще кажете, че не можете да търпите нѣкого. Това е лъжа. Не можете да го търпите, защото не носи нищо за васъ. Ако носи хлѣбъ, пари, ще го търпите. За нѣкого пъкъ казватъ, че е добъръ. Защо е добъръ? Защото носи блага за васъ. Не се лъжете отъ привиднитѣ отношения. Въ тѣхъ се крие лъжата. За да я познавате, трѣбва да развивате обонянието си. Лъжата се познава по миризмата, която отдѣля. Всички видове лъжи иматъ лоша миризма, но различни сѫ миризмитѣ имъ: нѣкои лъжи миришатъ на гниещи цвѣтя и растения, други — на развалено месо и т. н. За да не попадате на миризми, които понижаватъ разположението на духа, търсете любовьта, която изключва всички видове лъжи, които отнематъ здравето, силата, живота на човѣка. Въ този смисълъ, казваме: Любовь е това, което изключва лъжата и внася истината; любовь е това, което изключва смъртьта и внася живота; любовь е това, което изключва болеститѣ и внася здраве; любовь е това, което изключва тъмнината и внася свѣтлина. Сегашнитѣ хора се стремятъ къмъ новъ животъ, къмъ нови разбирания. Това може да се постигне само тогава, когато се изключи лъжата отъ живота. Следователно, изключете лъжата отъ миналото, въ всичкитѣ ѝ форми, както и сегашната лъжа. Нѣма живо сѫщество въ свѣта, което да не познава лъжата и да не си служи съ нея. И паякътъ, колкото и да е малъкъ, прави мрежа, да заблуждава мушицитѣ, да ги яде. Това е лъжа. Нѣкой заградилъ едно мѣсто, турилъ ключъ на вратата и казва, че това мѣсто е негово. И това е лъжа. Собствени нѣща сѫ само онѣзи, които човѣкъ може да занесе съ себе си на онзи свѣтъ. Кой човѣкъ досега е взелъ съ себе си на онзи свѣтъ кѫщата, мѣстото, нивитѣ си? Единственитѣ нѣща, които човѣкъ може да занесе съ себе си и на онзи свѣтъ, това сѫ истината, любовьта и знанието. Всичко друго, което следъ смъртьта му остава на земята, е лъжа. Ще каже нѣкой, че до гроба ще ви бѫде вѣренъ. И това е лъжа. Младъ момъкъ се разхождалъ въ гората съ своята възлюбена. Той ѝ казалъ: Драганке, на мене ще разчиташъ. Виждашъ ли тази пушка въ рѫката ми? Голѣмъ герой съмъ. Нека се опита нѣкоя мечка да излѣзе срещу мене. Веднага ще я поваля на земята. Драганка се усмихва доволно, вѣрва и уповава на своя Стоянъ. Ето, че една мечка излиза отъ гѫсталака и тръгва срещу тѣхъ. Стоянъ веднага се покатерва на една стара круша, а Драганка, като не могла да го последва, легнала на земята и се присторила на мъртва. — Не се страхувай, Драганке, азъ ще стрелямъ отгоре, казалъ Стоянъ. Мечката подушила оттукъ-оттамъ Драганка и, като разбрала, че е много страхлива, отдалечила се отъ нея и продължила пѫтя си. Стоянъ веднага скочилъ на земята и казалъ: Драганке, какво ти каза мечката? — Каза ми другъ пѫть да не разчитамъ на такъвъ герой като тебе. Питамъ: Какъвъ човѣкъ е този, който бѣга отъ страдания? Може ли да се нарече герой? Който не страда, не може да бѫде наследникъ на благата въ живота. Страданието е работа, която човѣкъ непремѣнно трѣбва да свърши. Следъ това иде радостьта. Страданието е неизбѣженъ пѫть. Щомъ Христосъ не може да избѣгне страданията, обикновениятъ човѣкъ още по-малко може да ги избѣгне. — Защо страда Христосъ? — За лъжитѣ на хората. Които живѣха съ лъжи, имаха всички блага на земята, но вѫтрешенъ миръ нѣмаха. Човѣкъ се нуждае отъ богатството на истината, на красотата, на здравето, на знанието, а не отъ богатството на лъжата. Човѣкъ не се нуждае отъ лъжливия животъ, който свършва съ гроба и съ червеитѣ. Който лъже, ще умре като обикновенъ човѣкъ, и червеи ще го ядатъ. Внесете истината въ тѣлото си, знанието въ ума си и любовьта въ душата си, но доброволно, съзнателно, безъ никакво насилие. Дето е любовьта, тамъ всичко се нарежда добре. Любещиятъ е осигуренъ, нѣма защо да се страхува. Той е готовъ да дава, но и другитѣ му даватъ. Ако има две ризи, две дрехи той дава едната на онзи, който нищо нѣма. Той живѣе споредъ Христовия законъ. Много примѣри има изъ живота на хората, които могатъ да ви убедятъ въ истината, да я приемете безъ никакво колебание и съмнение. Защо ще се колебаете въ това, което даденъ човѣкъ е преживѣлъ и опиталъ? Щомъ той вѣрва въ нѣщо, и вие ще вѣрвате. Не може човѣкъ да ви убеди въ нѣщо, ако той самъ не вѣрва въ него. Не можете да разберете даденъ въпросъ, ако този, който ви го предава, самъ не вѣрва въ него. Затова е казано, че ученикътъ не може да бѫде по-горенъ отъ учителя си. Следователно, когато учите нѣкого, или когато му проповѣдвате, вие не можете да му дадете повече отъ това, до което сами сте дошли. Сега, да се върнемъ къмъ лъжата. Невинна е лъжата, особено бѣлата, но въ началото си. Колкото повече минава времето, последствията идатъ едно следъ друго и, отъ малката лъжа, се произвежда голѣмъ пожаръ. Страшни сѫ последствията на лъжата. Ние я наричаме дреха, която покрива всички престѫпления. Тъй щото, не питайте, кога ще изчезнатъ престѫпленията, но питайте, кога ще изчезне лъжата. Когато лъжата изчезне, и престѫпленията ще изчезнатъ. Ако искате да не правите престѫпления, освободете ума, сърдцето и тѣлото си отъ лъжата. И тъй, освободете се отъ лъжата, въ всичкитѣ ѝ форми, и благодарете за всичко, което ви се дава. Ако имате само хлѣбъ за ядене, благодарете и яжте съ любовь. Благодарете за всичко, което ви обикаля. Благодарете за слънцето, за звездитѣ, за месечината. Всичко е създадено за васъ, да се учите и да се ползувате отъ него. Благодарете, че сте дошли на земята, макаръ и извънъ рая. Ако животътъ извънъ рая е толкова красивъ, можете да си представите, колко е красивъ той въ рая. Хранете ума, сърдцето, тѣлото, душата и духа си съ истината. — Защо? — За да бѫдете свободни. Казано е, че истината ще ви направи свободни. — Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си проводилъ. * 11. Беседа отъ Учителя, държана на 17. септемврий, 1941 г. 5 ч. с. София.— Изгрѣвъ.

"Възможности за щастие". Съборни беседи отъ Учителя, държани презъ лѣтото на 1941 г., Издание 1941, София Книгата на PDF за теглене Съдържание Гладътъ Размишление. Какъвъ е смисълътъ на глада? Какъвъ е смисълътъ на жаждата? Това сѫ въпроси, които хората често си задаватъ. Като не могатъ да отговорятъ правилно на тѣзи въпроси, хората считатъ глада и жаждата като бедствие въ живота. Не е така. Гладътъ е потикъ къмъ работа. Ако не гладува, човѣкъ щѣше да бѫде склоненъ повече къмъ почивка, както аристократитѣ. Обаче, като дойде гладътъ, човѣкъ започва да работи, да се движи отъ едно мѣсто на друго, става демократъ. Тъй щото, докато гладътъ сѫществува, хората ще бѫдатъ пъргави, енергични, способни за работа. Изчезне ли гладътъ, съ него заедно изчезватъ пъргавината и активностьта на човѣка. Въ този смисълъ, гладътъ е велика, мощна сила. Ако направимъ вѫтрешенъ анализъ на думата „гладъ“, виждаме, че тя е силна дума. Кои думи сѫ силни? — Думата „любовь“ силна ли е? — Не е силна. — Защо? — Защото не е разбрана. Значи, силни думи сѫ разбранитѣ, т. е. тѣзи, които човѣкъ е изпиталъ и позналъ съ цѣлото си естество. Отъ памти-вѣка до днесъ хората говорятъ за любовьта, но, въпрѣки това, тя все още остава неразбрана. Нѣкои хора я разбиратъ по единъ начинъ, други — по другъ начинъ — нѣматъ опредѣлено понятие за нея. Кажете ли, че нѣкой човѣкъ има любовь, всички отговарятъ: Кой го знае, каква любовь има. Обаче, кажете ли, че нѣкой е гладенъ, всички разбиратъ състоянието му и сѫ готови да му помогнатъ. Думата животъ е сѫщо така неразбрана, както и думата „любовь“. Нѣкой живѣе, но какъ живѣе, не знаете. Кажете ли, че нѣкой човѣкъ е богатъ или сиромахъ, вие разбирате донѣкѫде смисъла на тѣзи думи. Богатиятъ обикновено е тлъстъ, дебелъ човѣкъ, а сиромахътъ — сухъ, слабъ. Но това не значи, че сиромахътъ нѣма сила въ себе си, нито че богатиятъ е силенъ. Като противоположность на думитѣ слабъ и силенъ употрѣбяваме думитѣ мекъ и якъ. Отъ тритѣ вещества — желѣзо, вода и огънь, кое е най-силно? Огъньтъ е по-силенъ и отъ желѣзото, и отъ водата, защото той разтопява желѣзото, а водата изпарява и я разлага на съставнитѣ ѝ елементи. Като изучавате смисъла на думитѣ „гладъ и жажда“, коя отъ дветѣ е по-силна — Жаждата. Наистина, когато разпнаха Христа на кръста, Той не каза, че е гладенъ, но каза: „Жаденъ съмъ“. Значи, когато човѣкъ минава отъ едно състояние въ друго, отъ единъ свѣтъ въ другъ, той ожаднява. Когато болниятъ е на оздравяване, той огладнява. Гладътъ е признакъ, че болниятъ ще оздравѣе. Ако не огладнѣе, той ще замине за другия свѣтъ. Като огладнѣе, човѣкъ приема храна отвънъ и влиза въ нови условия на живота. — Не може ли безъ гладъ? Трѣбва ли непрѣменно да гладува човѣкъ? — Безъ гладъ не може. Ако гладътъ изчезне, ще стане нѣщо неестествено. Когато гладътъ се задоволи, явява се доволството. Значи, всѣки недоволенъ човѣкъ е гладенъ. Всѣки доволенъ е ситъ; той е задоволилъ глада си. Каква разлика сѫществува между думитѣ доволенъ и приятенъ, и недоволенъ и неприятенъ? Първитѣ две думи сѫ положителни, а вторитѣ — отрицателни. — Кое ги прави отрицателни? — Частичката „не“. Тя означава лакомството въ човѣка. Значи, нѣкой човѣкъ ти е неприятенъ, защото изялъ благото, което е приготвено за тебе. Ако нѣкой човѣкъ ти е приятенъ, това показва, че ти е далъ часть и отъ своето благо. Приятенъ човѣкъ е този, който ти дава нѣщо, а неприятенъ, който само взима, безъ да дава нѣщо отъ себе си. Той не прави това нарочно, но, като мисли само за себе си, изключва другитѣ отъ мисъльта си. Следователно, приятенъ човѣкъ е този, който мисли за другитѣ, а неприятенъ е онзи, който мисли само за себе си. Искате ли да бѫдете приятни на хората, мислете, освенъ за себе си, и за тѣхъ. Отъ колко букви е съставена думата „гладъ“? — Отъ петь букви. Първата буква „г“ представя гегата на овчарската тояга. Съ гегата, като съ кука, овчарьтъ хваща овцата за крачето и я връща отъ пѫтя ѝ. И гладътъ хваща човѣка съ гегата си за крака и му казва, че не може да отива тамъ, дето се е запѫтилъ, но го праща нѣкѫде на екскурзия. Буквата „л“ е планински връхъ, на който човѣкъ се е качилъ, но трѣбва да слѣзе по склоноветѣ или ребрата на върха. — Лесно ли се слиза по този наклонъ? — Мѫчно е слизането, затова човѣкъ трѣбва да слиза бавно и внимателно, да мисли. Ако не е внимателенъ и не мисли, той ще падне отъ височината и ще се удари. Опасно е слизането по този наклонъ, то е дадено за героитѣ. Затова, именно, е казано, че гладътъ е само за героитѣ. Само героитѣ гладуватъ. За да стане силенъ, да се прояви като герой, отъ време на време, човѣкъ трѣбва да се подлага доброволно на гладъ. Гладътъ усилва организма. Има смисълъ човѣкъ да гладува, но не да прегладнява. Като не разбиратъ естественитѣ закони, които управляватъ ума, сърдцето и тѣлото на човѣка, хората се страхуватъ отъ глада, мислятъ, че отъ гладъ ще умратъ. Чуятъ ли, че нѣкѫде има гладъ, тѣ настръхватъ. Тѣ не знаятъ, че едно отъ благословенията, които природата дава на човѣка, е гладътъ. Той събужда възвишени и благородни желания въ човѣка. Като гладува известно време, той започва да оценява всичко, което ималъ — хлѣба, плодоветѣ, зеленчуцитѣ, и въ него се събужда красивъ стремежъ къмъ ядене, Тогава човѣкъ разбира смисъла на яденето. като връзка съ живота — великата реалность на Битието. Чрезъ яденето човѣкъ се домогва и до знанието. И тъй, гладътъ е първиятъ и най-великъ потикъ, който води човѣка къмъ разбиране благата на природата. Ето защо, като ви посети, трѣбва веднага да му станете на крака и да му се поклоните като на царь. И мѫже, и жени, и деца трѣбва да се поклонятъ на глада. Въ глада се крие щастието на човѣка. Който е опиталъ глада, той знае, какво нѣщо е щастието. Въ свѣта първо се явилъ гладътъ, а следъ това хлѣбътъ. Ако не сѫществуваше гладътъ, и хлѣбъ нѣмаше да има. За да се ползува човѣкъ отъ хлѣба, гладътъ е създалъ нѣколко важни органи: уста — входъ, презъ който влиза хлѣбътъ; езикъ — инспекторъ на храненето; хранопроводъ — стомахъ — химическата лаборатория на човѣка. Значи, въ устата, съ помощьта на езика и на зѫбитѣ, става първото раздробяване на храната, а въ стомаха и въ червата — смилането на храната. Като се нахрани, човѣкъ се чувствува разположенъ и готовъ за работа. Значи, гладътъ създава условия за добро разположение въ човѣка. Той води къмъ живота. Въ думата „гладъ“ има три отношения — г: л: а: д. Понеже тази дума започва съ буквата „г“, ние спираме вниманието си върху нея, като буква, която означава женския, мекия принципъ. Гладътъ приготвя човѣка за приемане на нѣкакво благо. Първото нѣщо, къмъ което човѣкъ се стреми, е да придобие живота. Ако не гладува, човѣкъ не може да придобие живота; ако пъкъ е недоволенъ, той не разбира глада. — Защо е недоволенъ? — Защото, като получи нѣкакво благо, не го оценява. Щомъ си ялъ веднъжъ, ти трѣбва да бѫдешъ доволенъ, да оценявашъ това, което си получилъ. И тъй, като задоволи глада си, човѣкъ е доволенъ вече. Какво трѣбва да прави, следъ като задоволи глада си? Ако е художникъ, ще рисува; ако е музикантъ, ще свири; ако е добъръ човѣкъ, ще прави добрини; ако е силенъ, ще помага на слабитѣ. Значи, следъ задоволяване на глада, всѣки човѣкъ трѣбва да свърши поне една добра, разумна работа. — Въ какво направление? — Много сѫ посокитѣ, въ които човѣкъ може да прояви своята дейность. Гладътъ е причина за проява на разумното и доброто въ човѣка. Ако не гладува, човѣкъ никога нѣма да копнѣе за любовьта. Човѣкъ трѣбва да гладува за любовьта, за да я прецени. Който не е гладувалъ за любовьта, и да дойде тя при него, ще я изгуби. Тя ще мине и замине край него, безъ да разбере той, какво нѣщо е любовьта. Когато яде, гладниятъ изпитва приятность. Като хване ябълката, той я помирисва и си мисли, отде е дошла, какъ е расла и т. н. Следъ това започва да дъвче, а ябълката разказва своята история. Тя казва, че е дошла отъ слънцето, отъ красивъ свѣтъ; грѣла се е на неговитѣ лѫчи и днесъ, отъ любовь къмъ човѣка, се жертвува за него. Да ядешъ ябълка и да слушашъ историята на нейния животъ, това е цѣла поезия. Каква по-голѣма приятность може да има въ това, да изядешъ една ябълка, въ която се криятъ Божествени енергии? Помнете: докато не е гладувалъ, човѣкъ всѣкога е недоволенъ. — Защо? — Той не е разбралъ вѫтрешния смисълъ на глада. Познава ли глада, доволство изпълва живота му, и той е благодаренъ за всичко, което му е дадено. Ще кажете, че нѣкой е недоволенъ, понеже нѣма пари. Това не е вѣрно. Защо богатиятъ, който има пари, е недоволенъ? Значи, паритѣ не правятъ човѣка доволенъ и щастливъ. Човѣкъ има знание, сила, и пакъ е недоволенъ. Щомъ дойде гладътъ, той започва да оценява нѣщата и става доволенъ. Следъ глада човѣкъ придобива всичко, което желае. Следователно, всѣко нѣщо, което иде преди глада, дохожда по незаконенъ начинъ. Всѣко нѣщо, което иде следъ глада, дохожда по законенъ начинъ. Гладувайте за великото и красивото въ свѣта, за любовьта, за да разберете дълбокия смисълъ на живота. Гладътъ представя сили, които се криятъ въ женския, т. е. въ мекия принципъ. Той е свързанъ съ симпатичната нервна система. Гладниятъ усѣща особено дразнене въ слънчевия вѫзелъ. Той става активенъ, очитѣ му се отварятъ широко и вижда добре. Съ глада сѫ свързани и други центрове: около слѣпоочната область и обонянието. Като гладува, обонянието му се развива силно, и, отдалечъ още, той възприема миризмитѣ. Гладътъ е главниятъ двигатель въ свѣта, въпрѣки това, хората искатъ да го премахнатъ. Вмѣсто да се освободятъ отъ него, тѣ си създаватъ голѣми нещастия и противоречия. Гладътъ не трѣбва да се премахне, но да се задоволи, да му се отвори свободенъ пѫть да се прояви. Отдето мине, гладътъ създава нѣщо хубаво. Въ органическия свѣтъ той прави чудеса. Тази е причината, поради която природата си служи съ него като съ великъ, мощенъ двигатель. Всички химически реакции се основаватъ на глада. Стремежътъ на елементитѣ да се насищатъ взаимно, не е нищо друго, освенъ задоволяване на глада имъ. Физическитѣ явления се основаватъ сѫщо на глада. Обаче, хората се страхуватъ отъ глада. Като чуятъ, че гладъ ще настане, коситѣ имъ настръхватъ. Радвайте се, когато гладътъ ви посети, защото ви дава възможность да разберете смисъла на живота. Ще кажете, че гладътъ мѫчи хората. Това, което мѫчи хората, е друго нѣщо, а не гладътъ. Гладътъ е Божественъ потикъ, на който никаква сила не може да противодействува. Който се осмѣли да тури нѣкакво препятствие на пѫтя на глада, самъ си създава нещастия. Като знаете това, оставете глада да действува свободно. Каквото пожелае той отъ васъ, бѫдете щедри къмъ него, нищо не му отказвайте. Жертвувайте всичко за него и не се страхувайте. Всѣка жертва ще бѫде възнаградена. Ще кажете, че хората умиратъ отъ гладъ. Тѣ умиратъ, когато не гладуватъ, а не отъ гладъ. Гладътъ продължава живота. Който е гладувалъ съзнателно, човѣкъ е станалъ. Една отъ най-силнитѣ думи въ речьта е гладътъ. Когато срещнете гладенъ човѣкъ, знайте, че Богъ го е посетилъ. Срещнете ли ситъ човѣкъ, ще знаете, че Богъ е далечъ отъ него. Колкото и да се говори за глада, той все ще остане неразбранъ за хората. Благодарение на това, като ги посети, тѣ страдатъ. Разбератъ ли го, тѣ ще благодарятъ, че е дошълъ да ги разтовари отъ излишнитѣ тежести. И следъ това, като имъ даде нѣщо, трѣбва да бѫдатъ доволни. Ще кажете, че вълкътъ разкѫсва овцата отъ гладъ. Това не е гладъ, но насилие. Голѣма е разликата между глада и насилието. Гладътъ е онзи Божественъ потикъ въ човѣка, който го кара да възприема благата, които му сѫ дадени още отначало. Когато гладътъ посети човѣка, сърдцето му се отваря широко, съзнанието му се пробужда, и той започва да живѣе съзнателно. Който е гладувалъ, влиза въ положението на гладния и всѣкога дѣли благата си съ него. — Ако осиромашея? — Това не трѣбва да те смущава. — Ще напълня хамбара си съ жито. — Значи, ти си страхливъ човѣкъ. Обикновено богатитѣ хора сѫ страхливи. Мислите ли, че вие сте осигурени, ако хамбарътъ ви е пъленъ? Кѫде сѫ хамбаритѣ на растенията и на животнитѣ? Кой ги е осигурилъ? Растенията пущатъ коренитѣ си въ земята — въ Божествения хамбаръ, отдето взиматъ храна, колкото имъ е нуждно. Днесъ всички хора разглеждатъ въпроса за хлѣба като социаленъ въпросъ и се чудятъ, какъ ще го разрешатъ. Този въпросъ е разрешенъ вече. Ако растенията сѫ го разрешили правилно, колко повече човѣкъ трѣбва да го е разрешилъ. Растенията пущатъ коренитѣ си въ черната земя, толкова страшна за човѣка, и получаватъ отъ нея всичко, което имъ е нуждно. Отъ черната земя тѣ вадятъ различни сокове и хранителни продукти. Тъй щото, изпаднете ли въ мѫчнотии, вземете примѣръ отъ растенията, които при неблагоприятни условия създаватъ сладки плодове. Чудни сѫ съвременнитѣ хора, които ужъ вѣрватъ въ Бога, а при това се страхуватъ да не умратъ отъ гладъ. Каква е тази вѣра, която допуща страха въ човѣка? Какъ може синътъ на единъ добъръ баща и на една добра майка, които сѫ го родили съ любовь и полагатъ всички грижи за него, да умре отъ гладъ? Това е възможно, ако той съзнателно се откаже да яде. Докато яде и задоволява глада си, никога нѣма да умре отъ гладъ. Като влѣзе въ почвата, житното зърно задоволява стремежа си къмъ животъ и растене. Остане ли въ хамбара, не е доволно. То счита своя животъ като на последенъ сиромахъ — нищо не може да придаде и придобие. — Защо? — Неговиятъ импулсъ е спрѣнъ. Като знаете това, не спирайте дейностьта на човѣшкия умъ, на човѣшкото сърдце и на човѣшката воля. Съ други думи казано: Не спирайте свѣтлината, топлината и силата въ човѣшкия организъмъ да се проявятъ. Помнете: Гладътъ е първиятъ предвестникъ, първиятъ пионеръ, който отваря пѫтя къмъ живота. Какво по-голѣмо благо можете да очаквате отъ живота? Гладътъ създаде устата, зѫбитѣ, езика, гърлото, хранопровода, стомаха тънкитѣ, дебелитѣ чърва и т. н. Много добри нѣща е създалъ той. Който гладува, той се подмладява. За нѣкои гладътъ е адъ, но това е неразбиране и на глада, и на ада. Адътъ е мѣсто, дето човѣкъ познава себе си. Който не разбира дълбокия смисълъ на ада, казва, че той е мѣсто на мѫчение. Да познаешъ себе си, това не е мѫчение. Човѣкъ страда, мѫчи се, когато не познава себе си. Познае ли се, той се радва и благодари, че живѣе вече въ свѣтлина. — Еди-кой си умрѣлъ отъ гладъ. — Не, човѣкъ умира отъ безвѣрие и безлюбие, а не отъ гладъ. Мнозина се отказватъ да ядатъ отъ страхъ да не ги отровятъ, да не се разболѣятъ и т. н. Наистина, понѣкога е по-добре за човѣка по-малко да яде и да гладува, отколкото да яде много, да надебелѣе. Когато кокошката затлъстѣе, господарьтъ ѝ туря ножъ на врата. Ако е суха, слаба, той я оставя да живѣе, не я коли. Пакъ повтарямъ: Гладътъ е най-великиятъ актъ, съ който природата си служи за събуждане на красиви потици въ човѣка. Разумна е природата. Тя следи човѣка, да види, какъвъ потикъ е събудилъ гладътъ въ него, и веднага му дава условия за реализиране на този потикъ. Това наричаме ние задоволяване на глада. То предвижда всички нужди, които гладътъ събужда въ човѣка, и ги задоволява. Ако гладътъ не е задоволенъ, причината за това е въ самия човѣкъ. Като не разбира дълбокия смисълъ на глада, той самъ се поставя на противоречия и казва, че ще умре отъ гладъ. Ако едно растение изсъхва, отъ гладъ ли е станало това? Нѣкой паразитъ го е нападналъ и изяжда, освенъ своето, и чуждото. Тъй щото, когато хората умиратъ, причината за това е по-низкиятъ животъ, който ги е нападналъ. Той се ползува отъ тѣхнитѣ енергии като отъ свои и постепенно спира развитието имъ. Като знаете това, не допущайте въ ума си нито една нечиста, лоша мисъль, нито въ сърдцето си нечисто, лошо чувство или желание. Нечиститѣ мисли и желания сѫ паразити, които изяждатъ човѣка и го пращатъ на онзи свѣтъ. Като не разбиратъ смисъла на яденето и на глада, мнозина се запитватъ, защо трѣбва да яде човѣкъ. Трѣбва да яде, само следъ като е гладувалъ. Значи, между яденето и глада има тѣсна връзка. Който е гладувалъ, само той знае, какво нѣщо е яденето. Само гладниятъ яде сладко. Не е ли гладувалъ, човѣкъ яде механически, което нищо не допринася. Яжъ, когато си гладенъ, за да ти е сладко. Яжъ, следъ като си гладувалъ, за да разберешъ, че велико благо се крие въ яденето. Гладътъ води къмъ естествена, съзнателна и разумна обмѣна между човѣка и природата. Мислете върху глада, изучавайте го, за да разберете силата и красотата, които се криятъ въ него. Като гладува, човѣкъ върши най-малката и лека работа въ свѣта. Познай глада, за да разберешъ смисъла на живота. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. * 10. Беседа отъ Учителя, държана на 5. септемврий, 1941 г., 5 ч. с. София. — Изгрѣвъ.

"Възможности за щастие". Съборни беседи отъ Учителя, държани презъ лѣтото на 1941 г., Издание 1941, София Книгата на PDF за теглене Съдържание Прави възгледи Размишление. Сегашнитѣ хора се оплакватъ отъ несгодитѣ и мѫчнотиитѣ на живота. Тѣ искатъ да си обяснятъ причинитѣ за сѫществуването имъ, но не могатъ. Колкото по-голѣми сѫ мѫчнотиитѣ имъ, толкова по-голѣмо е недоволството. На кого да се сърдятъ за мѫчнотиитѣ си, не знаятъ. Времето се разваля, студъ хваща, недоволни сѫ, но нѣма на кого да се сърдятъ. Кѫщата имъ има неудобства, недоволни сѫ, но пакъ нѣма на кого да се сърдятъ. Да се сърди на себе си, не може; да се сърди на хората, не може; да се сърди на природата, пакъ не може. Но, въпрѣки това, сърди се, гнѣви се човѣкъ, упорствува. Ще кажете, че човѣкъ е благородно сѫщество. Наистина, благороденъ е той, но и упоритъ. По-благородно сѫщество на земята отъ човѣка нѣма, но и по-упорито сѫщество отъ него нѣма. Казано е въ Писанието: „И разкая се Богъ, че направи човѣка“. Значи, Богъ се разкая, че преждевременно е поставилъ човѣка въ рая. Дълго време още трѣбваше да стои вънъ отъ рая, за да се приготви за райския животъ. Понеже първитѣ човѣци не бѣха готови за рая, изпѫдиха ги вънъ, въ широкия свѣтъ, тамъ да се учатъ и възпитаватъ. Нѣма по-велико училище за човѣка отъ живота. И нѣма по-велика възпитателка за човѣка отъ природата. Каквото и да се говори за създаването на първитѣ човѣци, това е голѣма история. Двама души бѣха въ рая, но не живѣеха въ единство, имаше нѣщо, по което се различаваха. Когато двама души не сѫ на еднакво ниво въ физическо, въ духовно или въ умствено отношение, тѣ не могатъ да вървятъ заедно: единиятъ ще върви по-напредъ, другиятъ — следъ него. Какво ще стане, ако двама души — единиятъ високъ два метра, а другиятъ — 1.65 см., тръгнатъ на пѫть? Високиятъ прави голѣми крачки и върви напредъ. По-низкиятъ прави малки крачки и остава назадъ, не може да върви наредъ съ високия. За да бѫдатъ на една линия, високиятъ трѣбва да намали разкрача си, а низкиятъ — да го увеличи. Ако низкиятъ каже, че и той иска да намали разкрача си, както високия, и двамата ще се намѣрятъ въ първото положение; единиятъ ще върви напредъ, другиятъ — следъ него. За да вървятъ заедно, високиятъ трѣбва да се нагоди къмъ низкия, а низкиятъ — къмъ високия. Не се ли нагаждатъ единъ къмъ другъ, хората ще бѫдатъ на такова разстояние помежду си, че всѣкога ще се натъкватъ на противоречия. Срѣщатъ се двама души: единиятъ е добъръ цигуларь, а другиятъ не знае да свири. Това различие не трѣбва да ги отдалечава. — Защо? — Защото единиятъ ще свири, а другиятъ ще слуша и ще преценява. Вториятъ ще каже, че природата не го е надарила, лишила го е отъ възможностьта да свири. Той може да не свири, но има ухо да слуша и да разбира. Приложи ухото си, слушай музиката на цигуларя, и двамата ще станете добри приятели. Природата е дала различни дарби на хората, но тѣ трѣбва да ги развиватъ. Единиятъ дава, другиятъ взима. Не могатъ двама души едновременно да даватъ или да взиматъ. Важно е човѣкъ да знае, какъ да дава и какъ да взима. Разумниятъ знае, кога и какъ да дава и да взима. Даването е законъ, чрезъ който човѣкъ изпълнява Божията воля. Ако я изпълнява правилно и съ любовь, той се ползува отъ Божието благословение. Съ други думи казано: ако давашъ правилно, природата ти дава кредитъ; ако не давашъ правилно, тя спира кредита ти. Сѫщиятъ законъ се отнася и къмъ вземането. Ако взимашъ правилно, природата ти отпуща кредитъ; ако не взимашъ правилно, тя спира кредита ти. Представете си, че ви даватъ една семка. Вие взимате семката и я хвърляте настрана. Въ случая, вие не сте взели правилно семката. — Защо не сте я взели правилно? — Защото не сте разуменъ. Разумниятъ знае, какъ да постѫпи съ семката. Той отива на нивата си, посажда семката, полива я и я оставя на грижитѣ на природата. Следъ време отъ тази семка ще израсте голѣмо дърво, което ще дава изобилно плодове. Когато диша, човѣкъ пакъ взима. Ще каже нѣкой, че не иска да диша студенъ въздухъ. Единъ моментъ може да се откаже да диша, но втория моментъ ще се принуди да поеме и студенъ въздухъ. Отказването отъ известно благо е пакъ неправилно взимане. Природата наказва всѣки, който не знае да взима. — Защо? — Защото съ неправилното взимане човѣкъ нарушава законитѣ на природата. Когато яде, когато пие вода, когато диша, човѣкъ взима известни блага отъ природата, въ замѣна на което тя гради въ него. Чрезъ разумното взимане човѣкъ доставя материали на природата, да гради. Промѣнитѣ, които ставатъ въ природата, сѫ резултатъ на това, което тя създава. Като знае това, човѣкъ трѣбва да бѫде готовъ, да се справя съ всички промѣни въ живота и въ природата. Затова е казано: „Примирявайте се съ Господа“. И тъй, да се примири човѣкъ, това значи, да приема всичко съ любовь и да дава всичко съ любовь. Каквото учи той, трѣбва да го изучава съ любовь. Вънъ отъ любовьта, нѣщата губятъ своя смисълъ. Като учи нѣкакъвъ езикъ, човѣкъ трѣбва да се научи да пише правилно буквитѣ. Запримѣръ, като пишете буквата „М“, ще гледате и дветѣ връхчета да бѫдатъ еднакво дълги. Нѣкои пишатъ първото връхче по-голѣмо отъ второто. Споредъ графолозитѣ, това сѫ хора, които мислятъ повече за себе си. Онѣзи пъкъ, които пишатъ второто връхче по-голѣмо отъ първото, сѫ хора, които мислятъ повече за другитѣ, по-малко за себе си. Ако онзи, който мисли повече за себе си, има слуга, ще изисква отъ него много работа, но като дойде до плащането, ще гледа да намали заплатата му. Ето защо, когато нѣкой слуга се хваща на работа, трѣбва да види, какъ пише господарьтъ буквата „М“. Ако напише първото връхче по-високо, да не става слуга на такъвъ господарь. И господарьтъ има право да провѣри, какъ слугата пише буквата „М“, за да знае, да го вземе ли за слуга, или не. Ако и слугата, и господарьтъ пишатъ буквата „М“ правилно, съ два еднакво високи върха, тѣ сѫ единъ за другъ. Обаче, има и друго нѣщо. Връхчетата на буквата могатъ да бѫдатъ еднакви, но силно заострени. Това показва, че този човѣкъ е сприхавъ. Ако връхчетата сѫ заоблени, този човѣкъ е мекъ, кротъкъ, отстѫпчивъ. Като изучава езицитѣ, човѣкъ трѣбва да разбира и тѣхния вѫтрешенъ смисълъ. Запримѣръ, думата „соль“ въ различнитѣ езици има различни значения. На английски езикъ. думата „соль“ означава душа, нѣщо подвижно. Въ български езикъ тази дума има две значения: соль, която осолява, ограничава нѣщата. Когато нѣкой каже, че го насолили добре, това значи, че го накарали да млъкне. И най-после, сѫщата дума „солъ“ въ музиката означава музикаленъ тонъ. Дето влѣзе тонътъ „солъ“, всички го чуватъ. Едно се изисква отъ човѣка: да прави разумна, съзнателна връзка между нѣщата. Всички нѣща въ природата сѫ тѣсно свързани. Запримѣръ, между главата, рѫцетѣ и краката има известна връзка. Когато върви, човѣкъ движи рѫцетѣ си, а главата въ това време мисли. Когато дѣсниятъ кракъ излиза напредъ, лѣвата рѫка отива назадъ; когато лѣвиятъ кракъ излиза напредъ, дѣсната рѫка отива назадъ. Между дѣсния кракъ и лѣвата рѫка се образува едно течение отъ енергии; между лѣвия кракъ и дѣсната рѫка се образува друго течение. Тѣзи две течения се прекръстосватъ. Въ това време пъкъ енергии отъ природата събуждатъ мисъльта, и главата започва да работи. Доколко човѣкъ е работилъ съ главата, съ рѫцетѣ и съ краката си, се познава по коститѣ му. Единъ день, когато човѣкъ замине за другия свѣтъ, Богъ ще се произнесе научно за неговата дейность на земята по коститѣ му. Той ще каже: Донесете ми коститѣ на еди-кой си човѣкъ. Като разглежда главата му, Той ще види, съ кои центрове е работилъ повече и съ кои — по-малко. После ще разгледа коститѣ на рѫцетѣ му и ще види, доколко е билъ справедливъ. Като разгледа коститѣ на краката му, Той ще се произнесе за неговата доброта. Като се говори за онзи свѣтъ, хората искатъ да знаятъ, ще се срѣщатъ ли тамъ съ близкитѣ си и ще се познаватъ ли. Ако двама музиканти свирятъ добре, тѣ непремѣнно ще се срещнатъ и ще се запознаятъ; ако двама оратори говорятъ сладко и красноречиво, непремѣнно ще се срещнатъ и познаятъ; ако двама души ходятъ добре, непремѣнно ще се срещнатъ. Докато човѣкъ се движи, всѣкога ще срѣща хора и ще се запознава съ тѣхъ. Престане ли да ходи, никого не може да срѣща. Ако нѣкой го посети и му дойде на крака, това е другъ въпросъ. Изобщо, страшно е положението на човѣкъ, който не може да ходи, да се движи. Понеже краката сѫ символъ на човѣшкитѣ добродетели, страшно е положението на човѣкъ, който не е работилъ върху добродетелитѣ си. Който е развилъ добродетелитѣ си, върви тихо, плавно, като че не стѫпва на земята. Колкото по-грубъ е човѣкъ, толкова по-тежко, по-шумно ходи. Като говорите за срѣщи и запознаване съ хората, нуждни сѫ редъ условия. Запримѣръ, ако отивате на чешма, която дава изобилно вода, малко хора ще срѣщате и малко познанства ще правите. Ако отивате на чешма, която дава малко вода, ще чакате много време, докато напълните сѫдоветѣ си. Въ това време ще се срѣщате съ много хора и ще се запознавате. За да не седите безъ работа, можете да си вземете нѣкоя книга да четете, или да пишете нѣщо. Кое е по-добре за човѣка: да отива при чешма, която тече изобилно, или при такава, която слабо тече? Ще кажете, че изобилието е за предпочитане. Въ едни случаи изобилието е за предпочитане, а въ други — не. Рибитѣ живѣятъ въ изобилно количество вода, но знаятъ ли нѣщо за водата? Хората, които сѫ извънъ водата, като срѣда, знаятъ за нея повече, отколкото самитѣ риби. Значи, за да прецени човѣкъ дадени условия и да ги разбере, трѣбва да излѣзе вънъ отъ тѣхъ, да ги смѣни съ други. На сѫщото основание, казвамъ: Животътъ може да се оцени и разбере само тогава, когато излѣзете отъ неговитѣ рамки и влѣзете въ нови условия, въ новъ животъ. Животътъ има много форми, презъ които човѣкъ трѣбва да мине, за да научи това, което се крие въ тѣхъ. Рибата, птицата, млѣкопитаещото, човѣкътъ сѫ форми, чрезъ които животътъ се изявява. Има по-съвършени форми отъ човѣшката. Даже бѫдещата човѣшка форма ще се различава отъ сегашната. Челото ще образува права линия, нѣма да има никакъвъ наклонъ. Но и сегашната човѣшка форма е красива, съдържа много ценни нѣща за изучаване. Запримѣръ, човѣшкото лице има много форми: крѫгли, елипсовидни, продълговати и т. н. Всѣка форма представя специаленъ предметъ за изучаване. При самовъзпитанието човѣкъ трѣбва да се спира върху промѣнитѣ, които ставатъ въ външния свѣтъ, и да ги разглежда като незавършени процеси. Само по този начинъ той може да си въздействува добре и възпитателно. Запримѣръ, срѣщате нѣкой човѣкъ, разглеждате го и казвате, че очитѣ му не ви харесватъ, не искате втори пѫть да го видите. Това не е правилно отношение. Гледайте очитѣ на този човѣкъ като на обикновени очи. Той нѣма очитѣ на светията, на талантливия, нито на гениалния човѣкъ. Свѣтлината на неговото съзнание е още слаба, не може да одухотвори очитѣ му. Ще дойде день, когато и неговитѣ очи ще бѫдатъ красиви. Гледайте на нѣщата така, както гледатъ разумнитѣ и възвишени сѫщества. Ако нѣкое разумно сѫщество дойде на земята, ще се интересува отъ всичко. Всѣко живо сѫщество представя цененъ обектъ за изучаване. Когато дойде до човѣка, предъ него се разкрива дълга история на миналото. Въ лицето на човѣка той чете като по книга, презъ какви поколѣния е миналъ, какъ е работилъ и т н. Отъ сегашния човѣкъ сѫдимъ за епохитѣ, презъ които е миналъ, за начина, по който е работилъ. Въ това отношение всѣки човѣкъ е справочна книга, въ която е написано миналото му. Въ бѫдеще и името му ще фигурира въ тази справочна книга. Както лицето на човѣка говори за живота на миналитѣ поколѣния, така и най-малката му болка или неразположение говори за промѣнитѣ, които ставатъ въ природата. Мнозина се оплакватъ отъ ревматизъмъ въ колѣнетѣ, въ стѫпалата, въ гърба, въ рѫцетѣ и т. н. Човѣшкиятъ организъмъ е барометъръ, който показва и най-малкитѣ промѣни на времето. Който разбира вѫтрешния смисълъ на нѣщата, може да чете по промѣнитѣ въ природата като по книга. Запримѣръ, вѣтърътъ вѣе въ различни посоки: изтокъ, западъ, северъ и югъ. Ако посоката на вѣтъра е къмъ изтокъ, това показва, че хората трѣбва да бѫдатъ справедливи. Когато хората сѫ справедливи, работитѣ имъ се нареждатъ добре. Нарушаватъ ли законитѣ на справедливостьта, работитѣ имъ се развалятъ. Когато не успѣватъ въ живота си, и работитѣ имъ не вървятъ добре. Причината за това се крие въ тѣхната несправедливость. Бѫдете справедливи къмъ себе си и къмъ ближнитѣ си. Единъ камиларь пѫтувалъ въ пустинята съ своята натоварена камила. Тя едва се движела подъ тежестьта на голѣмия товаръ. По едно време камиларьтъ намѣрилъ една кожа на земята и си помислилъ, да я вземе, или не. Навелъ се къмъ земята, взелъ кожата и я хвърлилъ върху гърба на камилата. Отъ голѣмата тежесть гърбътъ на камилата се пречупилъ — тя не могла да издържи нито единъ грамъ повече отъ това, съ което била натоварена. Другъ щѣше да бѫде въпросътъ, ако камиларьтъ бѣше разпрегналъ камилата и почакалъ малко да си почине. Следъ малка почивка тя би могла да пренесе по-голѣмъ товаръ. Справедливъ трѣбва да бѫде човѣкъ, да знае, колко може да носи едно животно и какъ да го товари. Справедливостьта е чувство, което има отношение къмъ всички живи сѫщества. Справедливостьта има отношение и къмъ търпението на човѣка. Когато иска да постигне нѣщо, човѣкъ трѣбва да бѫде търпеливъ. Представете си, че даватъ една ябълка на сто души. — Какъ ще я раздѣлятъ? — Ще я нарѣжатъ на сто равни части, и на всѣки ще се падне по едно парченце. Това е човѣшко дѣление на благата. Дойдете ли до Божествено то дѣление на благата, тамъ всѣки е готовъ на жертви. Всѣки отстѫпва парченцето си на другъ, и така цѣлата ябълка се дава на единъ отъ стотѣ души. На другата година ябълката ще се даде на втория, после на третия и т. н. Който е готовъ на голѣми жертви, ще остане последенъ. На стотната година той ще вземе ябълката и ще благодари, че се е пожертвувалъ за другитѣ. Онзи, който още първата година е изялъ ябълката, ще чака сто години, докато се изредятъ стотѣ души — Не може ли всички да получатъ по една ябълка въ една и сѫща година? — Не може. Щомъ искатъ непремѣнно отъ едно и сѫщо дърво, ще чакатъ редъ. Естеството на ябълката е такова, че дава годишно само по единъ плодъ. Изкуство е да се научи човѣкъ да търпи, да понася всичко съ любовь. Отъ своитѣ мисли и чувства, положителни и отрицателни, човѣкъ гради бѫдещето си тѣло. Единъ день той ще види своитѣ добродетели и погрѣшки въ тѣлото си и, ако е разуменъ, лесно ще ги изправи и ще се освободи. Веднъжъ единъ светия се молилъ на Господа и благодарилъ за всички блага, съ които го обсипвалъ. Въ това време нѣкой похлопалъ на вратата му. Светията чулъ хлопането, но не отворилъ вратата. Той си казалъ: Сега се моля на Господа, съ Него се разговарямъ, не приемамъ никого. На вратата хлопалъ единъ беденъ, страдащъ пѫтникъ. Като видѣлъ, че светията не отваря, пѫтникътъ си отишълъ огорченъ. Следъ време светията заминалъ за другия свѣтъ. Преди да стигне на опредѣленото за него мѣсто, той видѣлъ една хубава статуя, съ една малка дупка на нея. Той помислилъ, че статуята принадлежи на нѣкого и се заинтересувалъ да знае, чия е. Отговорътъ билъ: Тази е твоята статуя. Това си изработилъ презъ времето, когато си билъ на земята. — Защо не е завършена окончателно? Какво показва тази дупчица? — Тя е останала отъ деня, когато ти не прие бедния, страдащъ човѣкъ. Ако бѣше го приелъ, щѣше да разберешъ, по какъвъ начинъ да запълнишъ дупката на своята статуя. Тази дупка показва, че имашъ една погрѣшка, която не можа да изправишъ на земята. — Моя ли е погрѣшката? — Твоя. Обаче, и да не е твоя, щомъ видишъ една погрѣшка въ другъ човѣкъ, все едно, че е твоя. Въ този човѣкъ щѣше да видишъ една погрѣшка, която щѣше да те научи, какъ да запълнишъ дупката на твоята статуя. Въ това време ти се молѣше на Господа и четѣше „Отче нашъ, Който Си на небесата, да се свети Името Ти, да дойде Царството Ти, да бѫде волята Ти, както на небето, така и на земята“. Следъ всичко това, не бѣше готовъ да посрещнешъ единъ страдалецъ. Това не е молитва, така не се чете Отче нашъ. Въ лицето на този страдалецъ се крие баща ти, братъ ти. Чрезъ тѣхъ Богъ иска да те изпита, какъ се отнасяшъ съ ближнитѣ си. Какво ще кажешъ, ако самъ Богъ се е скрилъ въ тази форма? Ако Той те посети направо, придруженъ съ ангели и серафими, облѣченъ съ свѣтлина и съ великолепие, ти щѣше да знаешъ, какъ да Го посрещнешъ. Обаче, изкуство е да Го видишъ въ най-проститѣ и микроскопически форми и да Му отдадешъ нуждното внимание. Погледнешъ ли на бедния и окѫсанъ човѣкъ отвисоко, дупката на твоята статуя ще остане праздна. Богъ е скритъ и въ малкитѣ, и въ голѣмитѣ нѣща и чрезъ тѣхъ ни изпитва. Виждашъ единъ камъкъ на земята, ритнешъ го. Защо го риташъ? Спъналъ те. Не можа ли, преди да те спъне, да се наведешъ, да го туришъ настрана, или да го вземешъ у дома си и да го туришъ нѣкѫде на работа? Виждашъ едно хубаво цвѣте и веднага го откѫсвашъ. Защо го кѫсашъ? Не можа ли да се наведешъ, да го помиришешъ, да го погалишъ и да благодаришъ за хубавия ароматъ, който се отдѣля отъ него? Ако постѫпвашъ по този начинъ, ти ще получишъ благословение. Като се натъкватъ на противоречия, хората искатъ да ги разрешатъ по изкуственъ начинъ. Тѣ мислятъ, че съ едно махане на рѫка могатъ да турятъ новъ редъ и порядъкъ въ свѣта. Това е невъзможно. Каквото и да прави човѣкъ, работилницата ще работи, ще кове гвоздеи на наковалнята, и шумъ ще се вдига; каквото и да прави, фабрикитѣ, тъкачницитѣ ще работятъ, ще тъкатъ платната си, и шумъ ще се вдига. На физическия свѣтъ шумътъ нѣма да престане. Каквито усилия и да прави човѣкъ, параходътъ нѣма да спре срѣдъ морето. Параходътъ пѫтува, върви по своя пѫть и за никого не спира. Когато минава покрай пристанища, той спира за известно време и пакъ продължава пѫтя си. Който успѣе да се качи, добре; който не успѣе, пакъ добре — параходътъ нищо не губи. — Защо пѫтува параходътъ по морето? — Такъвъ е пѫтьтъ му. Ако искате да спре малко, да се качите и вие, това е невъзможно. Ако искате да се качите на него, ще го чакате на опредѣлено пристанище. Тъй щото, не се спъвайте отъ противоречията, не роптайте противъ тѣхъ, но разумно ги изправяйте. Какво противоречие е това, че сте се натъкнали на една дупка, и кракътъ ви хлътналъ вѫтре? Вземете камъни, запълнете дупката и продължете пѫтя си. Ако вие не направите това, другъ нѣкой ще хлътне следъ васъ. Противоречие ли е това, че нѣкой човѣкъ мирише? Вие се отдалечавате отъ него, не можете да го търпите. Защо не влѣзете въ връзка съ този човѣкъ, да разберете причината за лошата миризма? Може би, той не е могълъ да се кѫпе цѣлъ месецъ, защото нѣмалъ пари за баня, нѣмалъ риза да се преоблѣче. Ако всичко това е така, предложете му вашата баня, дайте му една риза да се преоблѣче, нахранете го добре и го изпратете. Всички хора търсятъ лесния пѫть и затова не успѣватъ въ живота си. Лесно е да ритнешъ камъка, който се изпрѣчва на пѫтя ти. Лесно е да откѫснешъ едно цвѣте, да го подаришъ на възлюбения си. За такива случаи българитѣ казватъ: „Съ чужда пита поменъ.“ Лесно е да отбѣгвашъ хора, които не ти се нравятъ. Питамъ: Толкова години вече живѣете на земята, какво сте направили въ името на любовьта? Кой отъ васъ е спасилъ давещия? Кой отъ васъ е отрѣзалъ вѫжето на онзи, когото бѣсятъ? Кой отъ васъ повдигналъ едно сираче, да му даде възможность да учи и да свърши училище? Всички ще отговаряте за дѣлата си. Като отидете на онзи свѣтъ, Богъ ще ви пита, какъ сте живѣли на земята и какво носите съ себе си. Ако сте били бакалинъ, ще ви пита, защо продавахте нечестно? При всѣко мѣрене на стоката отиваха десетина грама въ ваша полза. Ще кажете, че везнитѣ не били точни. Разликата въ везнитѣ може да бѫде съ единъ-два грама, но съ десеть грама? При това, вие сте бакалинъ отъ десеть години насамъ, трѣбваше да провѣрите везнитѣ си. Защо не теглите съ десеть грама повече, а всѣкога намалявате съ десеть грама? Ще кажете, че ако давате повече, ще осиромашеете. Не, задъ васъ седатъ Божественитѣ блага, които се даватъ въ изобилие. Бѫдете щедри, изобилно давайте и не се страхувайте отъ обедняване. Който щедро дава, получава щедро. Нѣкои хора сѫ щедри, но само по отношение на тѣзи, които обичатъ. Къмъ онѣзи, които не обичатъ, не сѫ щедри, тамъ се затварятъ, нищо не даватъ. — Еди-кой си не заслужава. — Какъ да не заслужава? И той е създаденъ отъ Бога. Христосъ казва: „Съ каквато мѣрка мѣришъ, съ такава ще ти се отмѣри.“ Човѣкъ трѣбва да има права мисъль, прави разбирания. Нѣкой религиозенъ се хвали, че работитѣ се нареждали добре, че имало плодородие, че житото било хубаво, защото той се молѣлъ на Бога. Когато ставатъ нещастия, той ги отдава на другитѣ хора. Защо и тогава не се моли да се избѣгнатъ нещастията? Това е криво разбиране на нѣщата. Това е непознаване на себе си. Ако човѣкъ се счита съучастникъ въ доброто, едновременно трѣбва да се счита съучастникъ и въ злото. Колкото си причина за доброто, толкова си виновенъ и за злото. Постоянно се молете, да не изпадате въ изкушения и за доброто всѣкога благодарете. Днесъ свѣтътъ се нуждае отъ добри слуги. И Богъ изисква отъ хората сѫщото. Кой е добриятъ слуга? Какви сѫ качествата му? Ако е за автомобилъ, или за нѣкакъвъ другъ предметъ, лесно е да се каже, кой е най-добъръ. Добъръ автомобилъ е този, на който машината е здрава и отъ добра система. Като върви, той не вдига шумъ, не се клати на една и на друга страна, но се движи тихо, спокойно, като че плава. Добриятъ слуга има тихо, спокойно, засмѣно лице. Той върши работата си съ любовь и разположение, никой не го чува, какво прави и кога свършва работата си. Всички сѫ доволни отъ него — и господаритѣ му, и външнитѣ хора. Желая ви да бѫдете добри слуги и, като тръгнете за другия свѣтъ, да носите препорѫчителни писма, както отъ господаритѣ си, така и отъ външнитѣ хора. Като дадете тия писма, всички ще кажатъ: Ето единъ човѣкъ, който изпълни задачата си съзнателно. Ето единъ добъръ слуга! Сега пъкъ ще ви запитамъ, кой е добриятъ господарь. На този въпросъ сами трѣбва да отговорите. Възползувайте се отъ това, което казахъ за правилното написване на буквата „М.“ Ако господарьтъ пише първото връхче на буквата „М“ по-високо отъ второто, не е добъръ. И ако слугата пише буквата „М“ по сѫщия начинъ, пакъ не е добъръ. И двамата мислятъ главно за себе си. За да бѫдатъ добри и да иматъ правилни отношения помежду си, господарьтъ и слугата не трѣбва да пишатъ нито едното, нито другото връхче на буквата по-високо, но и дветѣ да бѫдатъ еднакво високи и слабо закрѫглени. Това значи, слугата да живѣе за господаря си, и господарьтъ — за слугата. — Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си проводилъ.“ * 9. Беседа отъ Учителя, държана на 3. септемврий, 1941 г. 5 ч. с. София. — Изгрѣвъ.

"Възможности за щастие". Съборни беседи отъ Учителя, държани презъ лѣтото на 1941 г., Издание 1941, София Книгата на PDF за теглене Съдържание Служене съ Любовь Размишление. Природата, отъ която всички хора се интересуватъ, може да се уподоби на необятна книга, за едни — затворена, за други — отчасти отворена, или на грамаденъ складъ, въ който има безброй нѣща, привидно разхвърляни, въ по-голѣмъ или по-малъкъ безпорядъкъ. Тукъ виждате голѣми камъни, тамъ — по-малки. Защо сѫ тѣзи камъни, защо сѫ разхвърляни, не знаете. Какво е целила природата, като ги е създавала, не знаете. За васъ е важно, че вие можете да ги използувате за строежъ на кѫщи, на огради и т. н. Другаде виждате треви, низки и високи, до тѣхъ цвѣтя, дървета, всички съ опредѣленъ стремежъ нагоре, къмъ слънцето. Между тревитѣ, цвѣтята и дърветата се явява споръ, всѣко растение иска да израсте по-високо, другитѣ да не му отнематъ нуждната свѣтлина. Отъ голѣми спорове за свѣтлината тревитѣ сѫ останали низки и слаби. Голѣмитѣ дървета не сѫ обръщали внимание на спороветѣ и недоразуменията, но сѫ расли нависоко, използували сѫ свѣтлината, и днесъ се радватъ на дълъгъ животъ. Пакъ въ природата срѣщате малки и по-голѣми мушици и насѣкоми, които по цѣли дни хвърчатъ отъ едно мѣсто на друго, блъскатъ се въ хората, въ всичко, каквото срещнатъ на пѫтя си. Кѫде отиватъ и се връщатъ, какво е предназначението имъ, не знаете. Жива е природата и дава животъ на милиарди сѫщества: риби, птици, млѣкопитаещи, хора — всичко живѣе и се радва на живота си. Като влѣзете между хората, и тукъ виждате споръ и недоразумения. Тѣ се дѣлятъ на бедни и на богати. Бедниятъ нѣма кѫща, нѣма мебели, не е добре облѣченъ. Като седне да яде, ще извади само една-две чинии, нѣма повече. Храната му е проста, оскѫдна, едва задоволява глада си. Следъ това отивате въ кѫщата на нѣкой богатъ. На вратата стои слуга, отваря я само за важни и знатни хора. Кѫщата му е добре мебелирана, съ скѫпи килими по пода. Яденето му е богато, пищно. Като се върнете у дома си, сравнявате живота на бедния и на богатия и се питате, защо Богъ е създалъ свѣта така, защо е допусналъ тази неправда. Дали всичко това е наредено отъ Бога, въпросъ е, но питамъ: Какъвъ свѣтъ бихте създали вие? Какъ бихте разпредѣлили благата, които природата ви дава? Ето, всѣки човѣкъ има единъ организъмъ — най-голѣмото богатство въ свѣта, нека си отговори, справедливъ ли е къмъ всички свои удове? Той дава на главата си най-голѣма свобода. Главата се ползува и съ най-голѣми привилегии. По-рано ѝ туряха шапка, днесъ и отъ този товаръ я освободиха. Сега повечето хора, мѫже и жени, ходятъ безъ шапки. Обаче, даватъ ли такава свобода на краката си? Тѣ носятъ обуща, които често пѫти стѣгатъ и нараняватъ краката. Женитѣ пъкъ горятъ коситѣ си съ разни електрически машини, да ги кѫдрятъ. Това свобода ли е? Ще кажете, че правите това, за да бѫдете по-красиви. Който иска кѫдрави коси, да отиде при негритѣ, да научи изкуството, по естественъ начинъ да се кѫдри. Кѫдравитѣ коси иматъ отношение къмъ чувствата на човѣка. Хора, които иматъ кѫдрави коси, сѫ крайно упорити. Намислятъ ли да направятъ нѣщо, никой не е въ състояние да ги разубеди. Както коситѣ имъ не се поддаватъ на гребена, така и тѣ не се поддаватъ на чужди съвети. Не е лесно да се справи човѣкъ съ кѫдравитѣ си коси. Всѣки косъмъ е самостоятеленъ. За да се възпита такъвъ човѣкъ, трѣбва да се възпитатъ всичкитѣ му косми, единъ по единъ. Това сѫ 250,000 косми. Не е лесна гази работа. Често хората се оплакватъ, че не могатъ да се хармонизиратъ, не могатъ да се разбиратъ. Много естествено. Човѣкъ не може да тури въ хармония космитѣ на главата си, та ще влѣзе въ хармония съ хората. Съ себе си не можешъ да се хармонизирашъ, че съ хората ще живѣешъ въ хармония. Излѣзешъ вънъ, духне те вѣтъръ и разбърка коситѣ ти. Вземешъ гребенъ да ги оправишъ, но вѣтърътъ не иска да знае, пакъ ги разбърка. Той се бори не само съ коситѣ на хората, но и съ дърветата, и съ животнитѣ. Каквото срещне на пѫтя си, разтърсва го. Вземе тояга и започне да удря дърветата едно следъ друго, заставя ги да работятъ, да не стоятъ на едно мѣсто. Понѣкога и човѣкъ изпада въ положението на вѣтъра: вдигне тояга и започва да удря, каквото му падне. Удари едно гърне, второ гърне и, като се види обиколенъ отъ счупени гърнета, започва да мисли, какво е направилъ. Счупеното гърне го погледне, засмѣе се и, като Епиктета, казва: Господарю, ти губишъ сега Ако бѣхъ здраво, щѣхъ да ти върша работа. Сега, нищо друго не ти остава, освенъ да купишъ ново гърне. Като не разбиратъ законитѣ на живота и непознаватъ себе си, хората се чудятъ, отде идатъ противоречията. Тѣ не подозиратъ, че сами ги създаватъ. Причинитѣ за нещастията, страданията и противоречията на хората се криятъ въ тѣхъ. Тѣ иматъ слабости, недѫзи, които ги отклоняватъ отъ правия пѫть на мислене. Тази е причината, дето хората иматъ различни идеи, различни разбирания. Запримѣръ, нѣкой гледа на Бога като на сѫщество, отъ което може само да изисква. Значи, Богъ е длъженъ само да дава и да помага, а човѣкъ е свободенъ отъ всѣкакво задължение къмъ Него. Да мислишъ така, това значи, самъ да си създадешъ противоречия. Другъ пъкъ гледа на любовьта като на благо, което се отнася само до него. Той мисли, че като обича нѣщо, никой другъ нѣма право да се ползува отъ него. Това разбиране на любовьта е създало робството. Ако обичашъ нѣкой човѣкъ, пазишъ го само за себе си; ако обичашъ нѣкой предметъ — дреха, обуща, книги, пазишъ ги добре, да ти служатъ повече време. Не ги ли обичашъ, ще ги захвърлишъ настрана. Това не е любовь. Истинската любовь внася разширение въ човѣшката душа. Щомъ обичашъ нѣкого, ще го оставишъ свободенъ. Нека и другитѣ хора се радватъ на този човѣкъ. Обичашъ нѣкоя дреха, нѣкоя книга, остави и другитѣ да се радватъ на тѣхъ. Свѣтътъ се нуждае отъ хора съ широки и благородни сърдца, съ свѣтли умове и съ възпитана воля. Само такива хора могатъ да любятъ Бога и да Му служатъ. На тѣхъ само може да се разчита, тѣ могатъ да победятъ. Всички останали — българи, французи, германци, англичани, руснаци, ако не любятъ Бога, повече ще се заробятъ. Ако слънцето и звездитѣ не вършатъ работата си, както трѣбва, и тѣ ще объркатъ пѫтя си. Ако земята не върви по опредѣления си пѫть, и тя ще се изгуби нѣкѫде. Цѣлиятъ свѣтъ ще се обърка, само Богъ ще действува разумно и ще създаде нова вселена, новъ свѣтъ, новъ козмосъ. Всичко е въ Бога, и всичко отъ Него излиза. — Кой ще победи сега? — Богъ ще победи. Победата е въ рѫцетѣ на добритѣ, разумнитѣ, възвишенитѣ сѫщества, които вървятъ въ Божия пѫть и изпълняватъ законитѣ Му. Едно време ангелитѣ и боговетѣ се биха, но понеже се отклониха отъ правия пѫть, сгрѣшиха и останаха на земята. И до днесъ още тѣ живѣятъ на земята и мѫчатъ хората. Тѣ сѫ лошитѣ ангели. Добритѣ ангели останаха на небето, отдето помагатъ на страдащитѣ и слаби души на земята. Тъй щото, ако следвате пѫтя на ангелитѣ, вървете въ пѫтя на добритѣ, които всѣки моментъ ви се притичатъ въ помощь и ви учатъ, какъ да прилагате доброто и любовьта въ живота си. Дошло е вече времето за пресѣване на хората. Който служи на Бога и е готовъ да направи жертва за Неговата Любовь, Правда, Милосърдие, Добродетель, добро го чака. Който не е готовъ за никаква жертва, смърть го чака. Ще умре и нѣма кой да го погребе. Божието благословение не може да се излива върху него. Човѣкъ е дошълъ на земята да се учи, а не да благува. Царството Божие не е дошло още между хората. Земята е опитно училище, работилница, въ която огънь гори, чукове се вдигатъ и слагатъ; дъски се стържатъ съ рендета, метали се топятъ и т. н. Следъ всичко това хората очакватъ редъ и порядъкъ на земята. Преди да дойде този порядъкъ, тѣ ще минатъ презъ безпорядъка на свѣта. Всѣко нѣщо, което излиза отъ работилницата, трѣбва да бѫде добре направено. Докато е на земята, човѣкъ трѣбва да работи, за да извае нѣщо хубаво отъ себе си, че, като влѣзе въ духовния свѣтъ, да го приематъ направо, да не го връщатъ назадъ. Можете ли да пуснете една кална, нечиста жаба въ чистия изворъ? Попадне ли въ извора, тя ще го размѫти, и вие не можете да пиете отъ неговата вода. За да се ползувате и вие, и окрѫжаващитѣ отъ чистия изворъ, трѣбва да извадите жабата навънъ. Духовниятъ свѣтъ е подобенъ на чистия изворъ. Който влиза въ него, трѣбва да бѫде чистъ. Не е ли чистъ, ще го изхвърлятъ навънъ, както изхвърлятъ жабата отъ чистия изворъ. И тъй, докато сте на земята, работете съзнателно и съ любовь, да се справите съ сѫдбата, която се налага днесъ на свѣта. Работете, докато Божието благословение е надъ васъ. Отнеме ли се Божието благословение, нищо нѣма да остане нито отъ васъ, нито отъ вашитѣ близки. Ще кажете, че при даденитѣ условия не може да не се гнѣвите, да не се сърдите едни на други. Гнѣвете се, но съ любовь; сърдете се, но съ любовь; карайте се, но съ любовь. Каквото правите, съ любовь го правете. Казано е въ Писанието, че и Богъ се гнѣви, но съ любовь. Дето е любовьта, тамъ всичко е добро и на мѣсто. Щомъ любовьта ви напусне, веднага идатъ мѫчението, съмнението, лъжата, злото, и т. н. Докато Адамъ и Ева слушаха Бога и Му се подчиняваха, тѣ живѣеха като деца. Щомъ Ева си позволи да яде отъ забраненото дърво, веднага дойде лъжата. Непослушанието създаде първата драма. Значи, Ева е родоначалница на драмата. Когато и Адамъ яде отъ забранения плодъ, Богъ заповѣда да ги изпѫдятъ отъ рая. Съ излизането имъ отъ рая се създаде трагедията. Като влѣзоха въ свѣта, Ева роди два сина: Каинъ — земедѣлецъ и Авелъ — овчарь. Единъ день двамата братя решиха да принесатъ жертва на Господа, всѣки отъ най-хубавия си плодъ. Каинъ принесе въ жертва най-хубавитѣ си плодове, Авелъ — едно отъ най-угоенитѣ си агнета. Богъ благоволи къмъ Авела и прие жертвата му, а на Каина не прие. Това смути духа на Каина, и той реши да убие брата си. Каинъ си мислѣше: Ако Богъ прие жертвата на Авела — агне, колко повече ще приеме моята. Вмѣсто агне, азъ ще пожертвувамъ брата си — цѣлъ човѣкъ. Обаче, не излѣзе, както мислѣше. Не само че жертвата му не се прие, но той чу гласа на Бога, Който го питаше: Каине, кѫде е братъ ти? — Не съмъ стражарь, Господи, да ходя по следитѣ му. Каинъ направи престѫпление — уби брата си, а следъ това излъга, че не знае, кѫде е. Той чу пакъ Божия гласъ: „Кръвьта на брата ти вика следъ тебе.“ Каинъ се уплаши, да не го убие нѣкой за стореното престѫпление, но Богъ му каза, че който се осмѣли да го убие, ще бѫде седмократно наказанъ. Ти ще живѣешъ и ще носишъ белега на престѫплението, докато се разкаешъ. Пазете се отъ погрѣшкитѣ на хората. Ползувайте се отъ чуждитѣ погрѣшки, но не се занимавайте съ тѣхъ. Не мислете, че можете да изправите погрѣшкитѣ на хората. Всѣки самъ може да изправи погрѣшкитѣ си. Да се занимавате съ чуждитѣ погрѣшки, това значи, да се свързвате съ дявола, т. е. съ злото въ свѣта. Въ единъ монастиръ имало единъ игуменъ, който живѣлъ разкошно, харчелъ монастирскитѣ пари, безъ да дава смѣтка, за какво ги употрѣбява. Случило се, че внезапно умрѣлъ и оставилъ смѣткитѣ си неуредени. Новиятъ игуменъ, който го замѣстилъ, започналъ да разглежда смѣткитѣ на стария игуменъ и се видѣлъ въ чудо — не могълъ да се оправи. Отъ страхъ да не падне подъ отговорность, той започналъ да се моли, да се яви по нѣкакъвъ начинъ стариятъ игуменъ, да оправи обърканитѣ си смѣтки. Най-после молбата му била чута. Стариятъ игуменъ дошълъ отъ онзи свѣтъ, оправилъ смѣткитѣ си и си заминалъ, но оставилъ следъ себе си такава нечистота, такъвъ смрадъ, че монастирътъ станалъ необитаемъ. Въ скоро време монастирътъ съвършено запустѣлъ. Казвамъ: Не се свързвайте съ злото и съ дявола въ свѣта. Който грѣши, той самъ ще оправи погрѣшкитѣ си. Ще кажете, че отъ любовь къмъ работата си вие се бъркате въ чуждитѣ погрѣшки, да внесете редъ и порядъкъ въ свѣта. Самъ човѣкъ това не може да направи. Задача на всѣки човѣкъ е да изправи своитѣ погрѣшки и своя животъ. Ако не спазва това правило, човѣкъ се свързва съ дявола, който го заплашва, и по неволя започва да му служи. Сѫщевременно той обещава голѣми придобивки и блага на човѣка, съ което го примамва къмъ себе си. Когато хората се оплакватъ отъ неуспѣхи и страдания и търсятъ причината за това, казвамъ: Хората не успѣватъ въ живота си, защото служатъ на дявола съ любовь, а на Бога — отъ страхъ. За да се освободятъ отъ страданията, тѣ трѣбва да измѣнятъ начина на живота си: да служатъ на Бога съ любовь, а съ дявола да не ставатъ съдружници. Станете ли съдружници съ него, ще ви сполетятъ най-голѣмитѣ страдания, нещастия и болести. Дяволътъ е майсторъ да разрушава, а не да гради. Той е майсторъ да внася заблуждения въ хората. За това, именно, той живѣе въ тъмнина и увлича хората въ тъмнина. Искате ли да се освободите отъ него, потърсете свѣтлината на живота. Щомъ излѣзе на свѣтло и слънце го огрѣе, дяволътъ бѣга. Страшно е, когато рѣката се отбие отъ своя пѫть. Страшно е, когато любовьта напусне човѣшката душа. Страшно е, когато Богъ напусне човѣка. Страшно е, когато човѣкъ се откаже отъ Бога. Дето отсѫтствува любовьта, тамъ нещастието и страданието присѫтствуватъ. Сега хората ще проповѣдватъ, че работитѣ трѣбва да се уреждатъ съ любовь. Право е това твърдение, но който има да взима голѣми суми, самъ не постѫпва съ любовь. Ако нѣкой има да му дава, по десеть пѫти ще праща хора да му ги върнатъ. Ако доброволно не му ги върне, насила ще го заставятъ. Това сѫ услуги, които не сѫ правени съ любовь. Затова, именно, казвамъ: Каквото правите, да е съ любовь. Нѣкой тури въ капанъ парче кашкавалъ или сланина, да залъже мишката, да влѣзе вѫтре. Като влѣзе вѫтре, мишката става жертва на котката. Рибарьтъ пъкъ направи мрежа и я хвърля нѣколко пѫти въ водата, да улови риба. Колкото е по-тежка мрежата му, толкова по-доволенъ е той — повече риба е уловилъ. Така и дяволътъ постѫпва съ човѣка. Първо го привлѣче къмъ себе си, докато го хване. Следъ това го туря на скара, опече го, извади, каквото му е нуждно, а непотрѣбното изхвърля навънъ. Помнете: всѣка постѫпка, която не се основава на любовьта, не е права, не е Божествена. — Какво направиха евреитѣ съ Христа? — Разпнаха Го. — Отъ любовь ли Го разпнаха? — Отъ ревность. За да запазятъ учението на Мойсея, тѣ разпнаха Христа и казваха: Богъ е говорилъ на Мойсея, но на този не е говорилъ. Отде знаяха тѣ, че Богъ е говорилъ на Мойсея, а на Христа не е говорилъ? Като защищаваха Мойсея, тѣ очакваха да получатъ Божието благословение. Ако искате да получите Божието благословение, вървете въ правия пѫть. Изкривите ли пѫтя си, губи се и благословението. Днесъ всички хора търсятъ правия пѫть. Много проповѣдници имъ го сочатъ, но, въпрѣки това, малцина вървятъ по него. Дълъгъ и мѫченъ е този пѫть, затова нѣкои обикалятъ, искатъ да избѣгатъ страданията. Колкото и да обикалятъ, както и да го избѣгватъ, въ края на краищата, всички ще минатъ по него. За да се намалятъ страданията на хората, Богъ праща пророци и проповѣдници на земята да имъ покажатъ кратъкъ и правъ пѫть. Затова е казано въ Писанието, че Богъ не съизволява въ смъртьта на грѣшника. Наистина, безъ Учители, пророци и проповѣдници, страданията на хората щѣха да бѫдатъ по-голѣми. Ако слънцето не грѣеше, мракъ щѣше да скове земята, и никакви растения нѣмаше да сѫществуватъ. — Какъвъ щѣше да бѫде животътъ при това положение? — Какъвто е животътъ на ескимоситѣ. Могатъ ли ескимоситѣ да бѫдатъ вегетарианци? Вегетарианството може да се прилага само при добри условия, а не при лоши. Добриятъ животъ е възможенъ при добритѣ хора. Какъвъ ще бѫде животътъ при лошитѣ хора? Ако господарьтъ на нѣкой слуга е лошъ и го бие по нѣколко пѫти на день, може ли слугата да бѫде усмихнатъ? Може ли болниятъ да бѫде радостенъ и засмѣнъ? Ще кажете, че болеститѣ и страданията идатъ отъ Бога. Ако това е вѣрно, какво ще кажете за стиха, въ който се говори за Бога, че не съизволява въ смъртьта на грѣшника? Мнозина отричатъ сѫществуването на Бога, но ние твърдимъ, че единственото реално сѫщество е Богъ. Кой създаде свѣта тогава? Кой създаде знанието? Кой дава благата въ живота? Ако човѣкъ е единствениятъ реаленъ факторъ въ свѣта, защо не го изправи? Клинътъ разцѣпва дървото, но той не създаде самото дърво. При това, клинътъ самъ не влиза, трѣбва да дойде нѣкой отвънъ, да го набие. Човѣкъ е клинътъ, съ помощьта на който свѣтътъ може да се оправи. Но трѣбва да дойде нѣкой отвънъ, да забие клина въ дървото. Богъ слиза между хората, забива ги като клинъ въ дърветата и оправя свѣта. Следователно, Богъ сѫществува, както и слънцето сѫществува, но за вѣрващитѣ, т. е. за онѣзи, които иматъ очи да виждатъ изгрѣването на слънцето. За невѣрващитѣ, за лошитѣ хора, за онѣзи, които не виждатъ, слънцето залѣзва. Въ това отношение лошитѣ хора гасятъ свѣщьта, но не знаятъ, какъ да я палятъ. Добритѣ хора палятъ свѣщьта, но не знаятъ, какъ да я гасятъ. Има хора, които знаятъ да палятъ и да гасятъ свѣщи. Тѣ сѫ и добри, и лоши. Да палишъ свѣщь е по-добре, отколкото да гасишъ. Запалишъ ли веднъжъ свѣщьта, не я гаси, остави я свободно да гори. Човѣкъ е запалена свѣщь, която никой не трѣбва да гаси преждевременно. Сегашнитѣ свѣщи се запалватъ и изгарятъ. Бѫдещитѣ свѣщи ще горятъ вѣчно. Важно е да се запали веднъжъ свѣщьта. Запали ли се, вѣчно ще гори. И днесъ има свѣщи, които горятъ и не изгарятъ. Това сѫ човѣшкитѣ мисли и чувства. Мисъль, чувство и постѫпка, които се запалватъ, горятъ и не изгасватъ, сѫ реални. Христосъ казва: „Ако ме любите, ще упазите моя законъ. Нова заповѣдь ви давамъ: Да имате любовь помежду си.“ Съ други думи казано: Служете на Бога съ любовь. Нека любовьта бѫде подбудителна причина въ мислитѣ, въ чувствата и въ постѫпкитѣ ви. Само така ще познаете Бога, защото, дето е любовьта, тамъ е Богъ. Само по този начинъ ще дойдете въ съгласие помежду си. Остане ли едни други да се убеждавате, нищо не се постига. Нито се убеждавайте, нито отричайте нѣщата. Единъ отъ важнитѣ въпроси на съвременнитѣ хора е, кой ще победи въ сегашната война. Казахъ и пакъ ще повторя: Богъ ще победи. — Защо? — Защото воюва съ любовь. Ние сме противъ всички войни, които ставатъ безъ любовь. Ние сме за живота, който се изявява чрезъ любовьта. Блаженъ е онзи, който живѣе и страда съ любовь. Нещастенъ е онзи, който живѣе, мѫчи се и страда безъ любовь. Щомъ прилагате любовьта, свободни сте да правите, каквото искате: ще пиете, но чиста, кристална вода; ще ядете, но чиста, доброкачествена храна. Може ли нѣкой да превърне водата въ вино, той има право да пие отъ него. Обаче, на никого не се позволява да пие вино или ракия отъ чужди кръчмари. И тъй, искате ли да се разберете като братя, като синове на единъ Баща, приемете любовьта да действува между васъ. — Какъ се постига това? — Като станешъ проводникъ на доброто. Защо да не сте отъ страната на Господа? Всѣки, който се е опредѣлилъ отъ страната на Господа, живѣлъ е съ доволство, съ радость, съ любовь. Той е билъ далечъ отъ отрицателнитѣ прояви на живота. Желая ви да бѫдете господари на всичко, което правите, и навсѣкѫде да прилагате любовьта. Всѣка мисъль, всѣко чувство и всѣка постѫпка да бѫдатъ проникнати отъ любовьта. Служете съ любовь! * 7. Беседа отъ Учителя, държана на 31. августъ, 1941 г. 5 ч. с. София. — Изгрѣвъ.

"Възможности за щастие". Съборни беседи отъ Учителя, държани презъ лѣтото на 1941 г., Издание 1941, София Книгата на PDF за теглене Съдържание Предназначението на човѣка Размишление. Какво е предназначението на човѣка? Защо е дошълъ човѣкъ на земята? Това сѫ въпроси, които всички хора си задаватъ, но и до днесъ още оставатъ неразрешени. Повечето хора се занимаватъ съ това, за което не сѫ дошли — съзнанието имъ е такова. Колкото по-високо е съзнанието на човѣка, толкова по-близо е той до своето предназначение. Ще кажете, че човѣкъ е разумно сѫщество. Това твърдение е отчасти вѣрно. Не всѣки човѣкъ е разуменъ. Разуменъ ли е онзи, когото ранили нѣколко пѫти на бойното поле и, въпрѣки това, пакъ се хвърля въ боя? Разуменъ ли е онзи, който постоянно отива въ кръчмата и всѣкога се връща съ пукната глава? Разуменъ ли е онзи, когото проказата е хванала отъ главата до краката? Каква разумность е тази, която довела хората до положение да боледуватъ и да умиратъ? Идете въ гробищата, ще видите цѣлъ градъ отъ кръстове и паметници. Чувате нѣкои да говорятъ, че погребли еди-кого си. Съ това тѣ считатъ, че изпълнили нѣкакъвъ дългъ. Това не е предназначението на човѣка. Дългъ на човѣка е да ражда. Ние уважаваме майкитѣ, които раждатъ. Ние уважаваме всички хора, които градятъ, творятъ, безъ да разрушаватъ и събарятъ. Ще кажете, че нѣкой си направилъ кѫща, която следъ нѣколко години се съборила. Каква кѫща е тази, която лесно се събаря? Какво платно е това, което лесно се нищи? Като не разбиратъ своето предназначение, хората се запитватъ едни други, вѣрватъ ли въ Бога. Какво разбирате подъ думата „вѣра“? Ако си гладенъ и те нахраня, вѣрвашъ ли въ мене? Това вече не е вѣра, но фактъ. Вѣрата подразбира нѣщо, което не е станало. Значи, да вѣрвашъ, че нѣкога ще те нахраня. И като вѣрвашъ въ това, да се сбѫдне. Безъ вѣра нѣщата не могатъ да станатъ реални. Значи, вѣрата е предшественица на реалностьта. Тя е врата, презъ която човѣкъ влиза въ реалностьта. Нѣкой казва, че вѣрва въ окултизма. Какво нѣщо е окултизъмътъ? Тайна наука. Той разкрива тайнитѣ на природата. Тогава всички химици, всички адвокати, всички сѫдии сѫ окултисти. Тѣ изучаватъ законитѣ на природата и на живота, комбиниратъ ги по единъ или по другъ начинъ и правятъ различни съединения. Обаче, опититѣ имъ повечето пѫти свършватъ съ експлозии. — Защо? — Получили сѫ експлозивни вещества. За да не получаватъ такива вещества, тѣ трѣбва да бѫдатъ чисти. Като прави опити, като изследва тайнитѣ на природата, химикътъ трѣбва да бѫде чистъ. Адвокатътъ, сѫдията, които сѫдятъ, трѣбва да бѫдатъ чисти, да не сѫ направили нито едно престѫпление. Всѣки човѣкъ, който прави престѫпления, не може да бѫде нито майка, нито баща, нито учитель, нито сѫдия, нито търговецъ. Абсолютна чистота се изисква отъ всѣки човѣкъ. Въ какво трѣбва да вѣрва човѣкъ? Въ доброто. Който носи доброто въ себе си и го проявява, той може да бѫде и баща, и майка, и учитель, и проповѣдникъ, и сѫдия, и адвокатъ — всичко може да бѫде. Този човѣкъ е всѣкога съ Бога. И като се спъне и падне на пѫтя, Богъ е пакъ съ него. Той му казва, че Пѫтьтъ, по който върви, не е правъ. Разбере ли това, падналиятъ стѫпва на краката си и намира правия пѫть. Радвайте се, когато свѣтлината е предъ васъ. Радвайте се, и когато свѣтлината е задъ васъ. Тогава сте на изпитъ, умътъ ви се изпитва. Псалмопѣвецътъ казва: „Гледахъ Господа предъ лицето си“. Блаженъ е този, на когото Пѫтьтъ е огрѣнъ отъ Божията свѣтлина. Съвременнитѣ хора сѫ раздѣлени помежду си, всѣки има свой възгледъ въ умствено и въ религиозно отношение, благодарение на което не се разбиратъ. Много християни има днесъ, но и тѣ сѫ раздѣлени. Единъ е православенъ, другъ — евангелистъ, трети — католикъ, четвърти — методистъ, баптистъ и т. н. Колкото повече вѣрвания се явяватъ между хората, толкова по-мѫчно се разбиратъ. Казватъ: Свѣтътъ ще пропадне отъ сектанти. Злото не е въ сектанството, но въ отсѫтствието на любовьта. Ако хората се обичаха, ако имаха любовь помежду си, всичко щѣше да върви добре. Природата е пълна съ сектанти. Всичко, което човѣкъ е направилъ, почива върху сектанството, т. е. върху подраздѣлението. Вижте, какво представя колелото. То има нѣколко оси, които излизатъ отъ общъ центъръ Благодарение на оситѣ колелото се върти. Оситѣ сѫ сектанти, но вършатъ работа. — Кога? — Когато сѫ събрани на едно мѣсто. Липсва ли една отъ оситѣ, колелото спира. Започнатъ ли оситѣ да излизатъ навънъ, всѣка свободно да се проявява, колата спира. Тъй щото, опасностьта не е въ сѫществуването на сектитѣ, но въ тѣхното отдѣляне отъ общия центъръ на живота, отъ колелото на живота — отъ любовьта. Кое вѣрую е право? Споредъ насъ, право вѣрую е това, което е въ състояние да подобри времето — отъ лошо да го превърне въ добро; право вѣрую е това, което може да подобри състоянието на изворитѣ; право вѣрую е това, което подобрява живота на майкитѣ, на бащитѣ, на учителитѣ; право вѣрую е това, което внася реформи въ обществения животъ, както и въ живота на цѣлото човѣчество. Правото вѣрую на земята е право и въ онзи свѣтъ. И оттамъ вестницитѣ пишатъ: Проповѣдвайте на християнскитѣ народи. Напълнете главитѣ имъ съ чисти и прави мисли, да разбератъ, че не вършатъ Божията воля. Ако християнитѣ не се вслушатъ въ гласа на Бога и не изпълнятъ Неговата воля, земята ще се разтърси така, че коренно ще се измѣни. Ако съвременнитѣ хора не се помирятъ и не си подадатъ взаимно рѫка, очаква ги такава участь, каквато никой не може да си представи. Ако се помирятъ, Божието благословение ще дойде върху всички народи — Царството Божие ще се въдвори на земята. Това трѣбва да знаятъ всички хора, всички водители. Това ще бѫде деньтъ на Господа. Деньтъ Господень е день за възмездие на престѫпленията, които хората сѫ вършили и вършатъ на земята. Време е вече християнитѣ да се обединятъ, да станатъ проводници на Божията Любовь. Само по този начинъ Богъ ще изпрати благословението си на всички хора и народи. — Кой ще победи? — Онѣзи хора, които носятъ любовьта. Докато господствува безлюбието, отъ сегашния порядъкъ нѣма да остане прашинка, за споменъ на бѫдещето. Помнете: въ продължение на 45 години сегашниятъ редъ и порядъкъ въ свѣта ще се измѣни, нѣма да остане поменъ отъ него. Следъ това ще дойде новото, което всички очакватъ. Такава е Божията воля. Ще кажете, като умрете, каквото ще да става следъ васъ. И смъртьта не разрешава въпроситѣ. Кѫде ще отидете следъ смъртьта си? Ако следъ смъртьта си човѣкъ не отиде при Бога, при Христа, или при своитѣ братя и сестри, той е изгубенъ. Ако не намѣри Учителя си, той е изгубенъ. Смисълътъ на човѣшкия животъ е въ любовьта, да намѣри тѣзи, които го любятъ, и които той люби. Любовьта е мощниятъ двигатель на цѣлокупния животъ. Тъй щото, дали сте на земята или на небето, безъ любовь не можете да живѣете. Да вѣрвашъ въ любовьта, това е правото вѣрую. — Ти въ какво вѣрвашъ? — Вѣрвамъ въ Бога, Който живѣе въ свѣтлината, въ въздуха, въ водата и въ хлѣба. Вѣрвамъ въ Бога, Който живѣе въ моя умъ, въ моето сърдце, въ моята воля, въ моята душа и въ моя духъ. Вѣрвамъ въ Бога, Който живѣе въ всички хора, въ цѣлата вселена. Навсѣкѫде виждамъ Бога мощенъ и любещъ. Когато тъпче, всичко превръща на прахъ. Когато учи и възпитава човѣка, туря го въ пещь съ 50 милиона градуса топлина, да го стопи, пречисти като слънце да свѣтне. Кой може да устои на този огънь, безъ да се стопи? И най-голѣмиятъ дяволъ ще стане правовѣренъ. Въ огъня на любовьта всички противоречия изчезватъ. Любовьта примирява и най-голѣмитѣ врагове. Ще дойде любовьта въ свѣта, ще дойде деньтъ на примиряването. Едно трѣбва да пази човѣкъ — да не се озлобява и ожесточава. Презъ каквито изпитания и да мине, трѣбва да остане тихъ и спокоенъ. Желайте, любовьта да победи, и да се възцари правдата и истината. Не се настройвайте нито противъ германцитѣ, нито противъ англичанитѣ, нито противъ руснацитѣ. Всѣки е на мѣстото си. Споредъ насъ, англичанитѣ сѫ търговцитѣ на свѣта — господари на морето, германцитѣ — индустриалци — господари на въздуха, руснацитѣ — земедѣлци — господари на земята. Въ всѣки човѣкъ има и търговци, и индустриалци, и земедѣлци. Сѫщото се отнася и до народитѣ. Значи, всѣки българинъ носи въ себе си и търговеца, и индустриалеца, и земедѣлеца. При това, всѣки народъ се счита за избранъ отъ Бога. Всѣки мисли, че на него е дадена ролята да оправи свѣта. Прави сѫ народитѣ да мислятъ, че сѫ избрани отъ Бога, но не само единъ народъ, а всички заедно. Всички народи трѣбва да се обединятъ въ единъ, и всички заедно да изпълнятъ Божията воля. Тогава ще се сбѫдне това, което Богъ е казалъ: „Ще се вселя между хората, азъ ще имъ бѫда Богъ, а тѣ ще ми бѫдатъ народъ“. Благословенъ да е деньтъ, когато всички народи бѫдатъ избрани отъ Бога. Благословенъ да е деньтъ, когато всички майки и бащи бѫдатъ избрани отъ Бога. Когато майката ражда, нѣма да бѫде обременена съ мисъльта, че нови грижи ѝ се налагатъ, но ще се радва, че е избрана отъ Бога да роди дете, създадено по образъ и подобие Божие. И бащата ще се радва, че е избранъ за служитель на Бога. Учительтъ нѣма да работи само за пари, но ще се радва, че рѫководи деца, посочва имъ правия пѫть къмъ Бога. Дошло е времето, всички хора и народи да посрещнатъ Бога и да се радватъ, че сѫ Негови избранници. Когато нѣкой пророкъ или Учитель дойде между хората, мнозина се съмняватъ въ него и считатъ, че той внася заблуждения въ човѣшкитѣ умове. Който проповѣдва на хората, че трѣбва да се осигурятъ, че старость ще дойде, че смърть ги чака, той внася заблуждения. Обаче, който проповѣдва Божественото учение, той посочва на хората правия пѫть, той ги води въ пѫтя на свѣтлината и на свободата. Божественото учение отрича старостьта, отрича и смъртьта. Споредъ насъ смъртьта не е нищо друго, освенъ събличане на старата дреха и обличане на нова. Ако старата ви дреха е нечиста, скѫсана и окаляна, нѣма ли да я съблѣчете? Ще я съблѣчете, разбира се. Ако има възможность да се закърпи, ще я закърпите, а следъ това ще я оперете. Ако не може да се кърпи и пере, ще я изгорите и ще облѣчете нова, чиста дреха. Има ли нѣщо лошо въ събличането на старата дреха и въ обличането на нова? — Кѫде е онзи свѣтъ? — Предъ тебе, но ти не го виждашъ. Този и онзи свѣтъ сѫ на едно и сѫщо мѣсто, но хората сѫ слѣпи, не виждатъ нѣщата ясно. — Далечъ ли е онзи свѣтъ? — Близо е. Колкото е разстоянието отъ човѣшкия до мравешкия свѣтъ, толкова е и отъ този до онзи свѣтъ. Знаятъ ли това мравкитѣ? Тѣ се качватъ по главата, по носа, по тѣлото на човѣка, безъ да подозиратъ, че това е разумно сѫщество, което може въ единъ моментъ да ги облагодетелствува и въ единъ моментъ да ги унищожи. Човѣкъ може да имъ достави много храна, да ги осигури за цѣлъ животъ, но и въ единъ моментъ може да мине съ ралото си върху тѣхъ, да разруши цѣлия мравунякъ. Сегашнитѣ хора се нуждаятъ отъ права мисъль, отъ право разбиране на живота. Днесъ и младиятъ, и стариятъ мислятъ криво. Младиятъ казва, че докато е младъ, трѣбва да си поживѣе; като остарѣе, тогава ще мисли за другъ животъ, тогава ще прилага доброто. Това е крива философия. И като младъ, и като старъ човѣкъ трѣбва да живѣе добре, да бѫде здравъ и работоспособенъ. Младиятъ трѣбва да има здрава глава, здрави дробове, здравъ стомахъ, да яде сладко, да работи добре. Значи, като младъ, ти ще ядешъ сладко и ще работишъ прилежно. Стариятъ не трѣбва ли да бѫде здравъ? И стариятъ трѣбва да бѫде здравъ, да работи и да се радва на живота. Право ли е стариятъ да се оплаква отъ разстройство на стомаха, отъ слаби очи, отъ слабъ слухъ? Трѣбва ли стариятъ да са оплаква, че краката му не го държатъ вече, че рѫцетѣ му треперятъ? Следъ всичко това хората минаватъ за учени и разумни. Каква наука е тази, отъ която човѣкъ не може да се ползува въ старинитѣ си? Каква религия е тази, която не може да крепи човѣка и въ младини, и въ старини? Единъ турчинъ прекаралъ живота си въ ядене и пиене; всичко, каквото ималъ, продалъ, и паритѣ изялъ. Като се видѣлъ въ положението на последенъ сиромахъ, той отишълъ при султана да се оплаче отъ сиромашията си. Султанъ ефенди, казалъ той, цѣлъ животъ ядохъ и пихъ, петь пари не задържахъ въ джоба си. Помогни ми по нѣкакъвъ начинъ, да излѣза отъ сиромашията. Султанътъ му казалъ: Като си ялъ и пилъ само и си дошълъ до крайна сиромашия, кажи ми, коя часть отъ кокошката е най-сладка. — Трътката, султанъ ефенди. Султанътъ като видѣлъ, че турчинътъ ялъ и пилъ, но поне научилъ нѣщо, заповѣдалъ на слугитѣ си да му дадатъ 250 лири и да го пуснатъ да си отиде. Другъ турчинъ, сѫщо краенъ сиромахъ, чулъ, че султанътъ далъ на приятеля му 250 лири, решилъ и той да постѫпи по сѫщия начинъ. Отишълъ при султана и му разказалъ, какъ осиромашалъ отъ ядене и пиене. — Кажи тогава, коя е най-сладката часть на бивола. — Задната. — Ударете му 25 тояги и го изпѫдете вънъ. Който е осиромашалъ отъ ядене, трѣбва да знае, коя часть на кокошката и на бивола е най-сладка. Най-сладката часть на бивола е рибицата. Като живѣе, човѣкъ трѣбва да изучава реалностьта на нѣщата, да познава себе си, не само като характеръ и темпераментъ, но да познава и своето вѫтрешно „азъ“. Дойдете ли до темпераментитѣ, казвате, че сѫществуватъ нѣколко темперамента: сангвиниченъ или въздухообразенъ, умственъ или нервенъ, холериченъ и флегматиченъ. Сангвиницитѣ сѫ подвижни, съ хубавъ цвѣтъ на лицето, съ добре развити дробове. Тѣ се радватъ на добро здраве. Нервниятъ темпераментъ включва хора съ добре развитъ умъ. Холерицитѣ сѫ динамични хора, лесно избухватъ. Зидаритѣ, каменаритѣ иматъ такъвъ темпераментъ. Холерикътъ обича да чука камъни, да удря, да сѣче дърва и т. н. Флегматицитѣ пъкъ сѫ повече лениви хора. Затова, именно, нѣкой наричатъ флегматичния темпераментъ „боленъ темпераментъ“. Въ миналото, въ Цариградъ се наплодили много „хайлязи“ — мързеливи хора, дембели, които по цѣлъ день мислѣли само за ядене и пиене и, като се нахранвали, прекарвали повече въ лежене и въ сънь. Понеже нищо не работѣли, тѣ обременявали бюджета на държавата: отъ день на день броятъ имъ се увеличавалъ и взелъ заплашителни размѣри. Единъ день султанътъ извикалъ единъ отъ министритѣ си и му казалъ: Какво ще правимъ съ тѣзи дембели? Докога ще ги хранимъ? Министърътъ отговорилъ: Преди всичко, трѣбва да ги изпитаме, кои сѫ истински дембели, и само тѣхъ да оставимъ. — Какъ ще ги опиташъ? — Ще заповѣдамъ да запалятъ дембелхането. Наистина, единъ день слугитѣ запалили дембелхането, и всички дембели, съ изключение на двама, избѣгали. Когато пожарътъ се засилилъ, и пламъцитѣ нахълтали въ дембелхането, единъ отъ двамата проговорилъ: Приятелю, ще изгоримъ. Вториятъ се обадилъ: Какъ не те мързи да говоришъ! Така министърътъ разбралъ, кои сѫ истинскитѣ дембели, и заповѣдалъ само тѣ да останатъ въ дембелхането, като модели. Съвременнитѣ хора трѣбва да изучаватъ мислитѣ и чувствата, които минаватъ презъ умоветѣ и сърдцата имъ, да знаятъ, кои да приематъ и кои да отблъскватъ. Ако не различавате мислитѣ и чувствата, вие можете да попаднете подъ влиянието на такива, които да се отразятъ зле върху организма ви. Добритѣ мисли и чувства се отразяватъ благоприятно върху човѣшкия организъмъ. Отрицателнитѣ мисли и чувства, като страхъ, съмнение, недовѣрие, омраза внасятъ нѣщо болезнено въ организма, и човѣкъ започва да отслабва, пожълтява. Запримѣръ, докато момата не се съмнява въ чувствата на своя възлюбенъ, тя е весела, жизнерадостна. Ако ѝ внушите мисъльта, че възлюбениятъ ѝ не я обича вече, тя започва да блѣднѣе — плаши се да не го загуби. Щомъ се убеди, че я обича, пакъ се развеселява. Докато вѣрва, че възлюбениятъ ѝ я обича, тя прилича на цвѣте, добре гледано и поливано. Щомъ се усъмни въ любовьта му, тя клюмва глава, като изсъхналъ и попаренъ цвѣтъ. Едно се иска отъ човѣка: да бѫде носитель на любовьта. Дойде ли нѣкой при васъ, приемете го, както трѣбва. Ако му дадете нѣщо, дайте му го, както трѣбва. Какво означаватъ думитѣ „както трѣбва“? Ще ви дамъ единъ примѣръ за обяснение смисъла на тѣзи думи. Единъ господинъ, който минавалъ за окултистъ, дойде при мене да се оплаче отъ жена си и да иска съветъ, какво да прави. Питамъ го, какво е намислилъ той. — Искамъ да се разведа. — Ако се разведешъ съ жена си, ще се оженишъ ли за друга? — Разбира се, че ще се оженя. — Въ такъвъ случай, съветвамъ те да не се развеждашъ. — Защо? — По-добра жена отъ твоята не можешъ да намѣришъ. Всички жени сѫ подъ еднакъвъ знаменатель. Това значи: всички жени сѫ плодове на едно и сѫщо дърво и се грѣятъ на Божественото слънце. Различието, което сѫществува между тѣхъ, се дължи на това, че всички не се огрѣватъ еднакво отъ слънцето: едни сѫ още твърди, кисели, стипчави, а други — меки, сладки, узрѣли. Единъ день, когато всички узрѣятъ, ще станатъ благородни, добри жени. Сѫщото се отнася и до мѫжа. Като знаете това, трѣбва да имате търпение, да дочакате времето, когато Божественото слънце грѣе най-силно, и подъ неговитѣ лѫчи узрѣватъ всички плодове. Когато Божествениятъ Духъ се всели въ човѣшкитѣ души, всички хора ще узрѣятъ. Да узрѣе човѣкъ, това значи, да влѣзе въ щастливия животъ. Да узрѣе човѣкъ, това значи, да придобие щастието и да разполага съ всичко, каквото желае. Понеже човѣчеството минава презъ голѣми изпитания, презъ страшни войни, всички искатъ да знаятъ, кой ще победи. Споредъ мене, въпросъ за победа не може да става. Двама братя се биятъ. Може ли да става въпросъ, кой отъ двамата ще победи? Щомъ сѫ братя, тѣ трѣбва да се помирятъ. — Кой поставилъ народитѣ на мѣстата, на които ги виждаме днесъ? Кой имъ дава права? Това е въпросъ, на който не може да се отговори. Това е все едно, да питате, кой дава право на запалената свѣщь да стои на свѣтилника, или кой дава право на добрия, на справедливия, на разумния и на учения човѣкъ да се проявяватъ. Кой е пратилъ тѣзи хора на земята? Всѣки човѣкъ, който прави добро, или който прилага правдата, е изпратенъ отъ Бога. Всѣки познава, кой е добъръ и кой — лошъ човѣкъ. Това познаватъ и растенията, и животнитѣ. Дървото дава доброволно плодоветѣ си на добрия човѣкъ; кравата свободно дава млѣкото си. Ако лошъ човѣкъ я дои, тя вдига млѣкото си. Следователно, когато нѣкой се оплаква, че хората не го обичатъ, казвамъ: Хората не ви мразятъ, но вдигатъ млѣкото си, доброволно не го даватъ. — Какво трѣбва да направи, за да му даватъ млѣкото си? — Той трѣбва да смекчи характера си и да имъ покаже, че ги обича. Мнозина казватъ, че сѫ излѣзли отъ Бога. — Какъ ще докажатъ това? Какъвъ документъ носятъ? — Първиятъ документъ, съ който хората могатъ да докажатъ, че сѫ излѣзли отъ Бога, е любовьта, която носятъ. Който люби, той е излѣзълъ отъ Бога. Единственото право, съ което човѣкъ се е родилъ, е да люби, както Богъ люби. Това е неговото Божествено право. Всички други права, на които човѣкъ разчита, сѫ човѣшки. Запримѣръ, човѣшко право е да искамъ отъ длъжника си сумата, която съмъ му далъ. Ти си му далъ известна сума, но паритѣ не сѫ твои. Остави го свободенъ, той самъ да плати дълга си. Човѣкъ има право само на Божествени нѣща, съ които се е родилъ. Човѣшкитѣ права сѫ преходни, временни. Дръжте се за любовьта, като за единствено право, съ което можете да наредите живота си. И тъй, искате ли да помогнете на себе си и на близкитѣ си, приложете любовьта въ живота си. Приложете любовьта въ своитѣ мисли, чувства и постѫпки, за да бѫдете силни, да успѣвате въ добритѣ си желания. Човѣкъ може да постигне всичко, което желае, когато възлюби Бога съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа и съ всичката си сила. Който е възлюбилъ Бога така, само той може да каже: „Азъ и Отецъ ми едно сме“. Христосъ каза за себе си: „Азъ и Отецъ ми едно сме“. Той каза още: „Даде ми се всѣка власть на небето и на земята“. — За какво употрѣби Христосъ тази власть? — За да тури редъ и порядъкъ въ свѣта, да донесе миръ на земята. Мирътъ иде вече въ свѣта. Сегашнитѣ войни не сѫ нищо друго, освенъ предвестници на мира. Преди да дойде красивото и доброто въ свѣта, първо ще дойде лошото. За да имате хубавъ хлѣбъ, житото трѣбва да мине презъ воденица, да се смели, да се замѣси брашното, да се направи отъ него хлѣбъ и най-после да се опече. Значи, преди да дойдете до красивия и добъръ животъ, първо ще минете презъ страдания. Съвременнитѣ хора се намиратъ още подъ влиянието на дявола, който имъ внушилъ да не се занимаватъ съ Господа, да не Го търсятъ. Докато сѫ живи, да си хапнатъ и пийнатъ. Единъ день, като заминатъ за другия свѣтъ, тогава да мислятъ за Бога. Ние пъкъ казваме: Приемете Божията свѣтлина съ любовь, да станете умни. Дишайте съ любовь, да бѫдете здрави. Яжте съ любовь, да станете силни. Всичко правете съ любовь, не на думи, но по съзнание. Като прилагате любовьта, вие ще бѫдете благодарни за всичко, което ви се случва. Благодарниятъ човѣкъ е щастливъ. При каквото положение и да се намира, каквато служба и да върши, той е доволенъ. — Защо? — Той знае, че нѣма високи и долни служби, както нѣма важни и маловажни органи въ човѣшкия организъмъ. Понѣкога малкитѣ органи изпълняватъ по-важна служба отъ голѣмитѣ. За човѣка е важно да бѫде на мѣстото си и да изпълнява службата си съ любовь. Всички хора искатъ да бѫдатъ красиви. Това желание е естествено. Обаче, тѣ не знаятъ, какъ да станатъ красиви, затова се стремятъ по външенъ пѫть да постигнатъ желанието си: правятъ си коситѣ, горятъ ги съ електрически машини, бѣлосватъ лицето си, червисватъ устнитѣ си, обличатъ се съ скѫпи, модерни дрехи и т. н. И това не е лошо, но е временно. Космитѣ представятъ антени, чрезъ които човѣкъ се съобщава съ възвишения свѣтъ. Ето защо, като ставате отъ сънь, първо измийте лицето, врата, ушитѣ си съ топла вода и следъ това се изтрийте съ чиста, мека кърпа. Намокрете косата си съ вода и се срешете добре, да не стърчатъ космитѣ ви. Ако горите коситѣ си съ желѣза, като антени, тѣ губятъ своята възприемателна способность. Облѣчете се съ чисти дрехи. Вечерь, преди да си лѣгате, измийте краката, рѫцетѣ и лицето си съ топла вода. Като миете краката и рѫцетѣ си, благодарете имъ за работата, която сте свършили съ тѣхъ презъ деня. Като се миете, сутринь и вечерь, носете въ ума си чисти мисли, а въ сърдцето си — благородни чувства. Сѫщевременно носете въ себе си образитѣ на красиви моми и момци, и, когото срещнете, представяйте си го като красива мома или красивъ момъкъ. Каквото правите, свързвайте се съ Бога и радвайте се на изгрѣващото слънце, на цъвналитѣ цвѣтя, на узрѣлитѣ плодове. Радвайте се на проявитѣ на Бога чрезъ всички хора: поети, музиканти, художници, скулптори. Христосъ казва: „Станете като децата.“ — Като кои деца? — Като любещитѣ деца. Най-малъкъ е онзи, който люби, но сѫщевременно той е и най-силенъ. На земята по-силенъ отъ царя нѣма. Той заповѣдва на всички; сѫщевременно той се подчинява на любовьта. Значи, любовьта е велика, мощна сила, защото управлява всички, на всички заповѣдва, и всички ѝ се подчиняватъ. Бѫдете готови да приемете любовьта, да се жертвувате за нея, т. е. въ нейно име да направите всичко, което е нуждно за вашето щастие, както и за щастието на ближнитѣ ви. Безъ любовь свѣтътъ не може да се обнови. Вѣчна и неизмѣнна е любовьта, както на земята, така и на небето. Всички хора могатъ да ви забравятъ, но Богъ — никога. Той казва: „Написалъ съмъ ви на дланьта си.“ Значи, Той всѣкога ще си спомня за васъ. Записвайте и вие на дланьта си всичко, което трѣбва да направите въ името на любовьта. Каквото правите, съ любовь го правете. Това значи: каквото правите, правете го съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа и съ всичката си сила. Най-лесната работа е прилагането на любовьта. Какво се иска, за да приложишъ любовьта си? Да откѫснешъ единъ листъ отъ кочана, въ който има 365 листа. Единъ богатъ американецъ срещналъ единъ беденъ човѣкъ, на когото подалъ единъ кочанъ съ напечатани листа и му казалъ: Иди въ една отъ най-богатитѣ гостилници, нахрани се добре, откѫсни отъ кочана единъ листъ и го дай на гостилничаря. Съ този кочанъ можешъ да си послужишъ 365 деня. Да откѫснешъ единъ листъ отъ кочана, това значи, да проявишъ любовьта. — Мѫчна работа ли е тази? — Нѣма по-лесна работа отъ откѫсването на единъ листъ отъ кочана. Т. м. * 8. Беседа отъ Учителя, държана на 31. августъ, 1941 г. 10 ч. пр. об. София, — Изгрѣвъ.