Ани

Възхвала на картофите и лука Учителят отдава особено значение на картофите, но между другото казва, че не е лесно човек да се справи с тях. Като говорим за картофите, не може да не споменем за д-р Хинхеде, който опитно доказал ползата от тях и безсмислието на общоприетите правила в храненето. Д-р Хинхеде живял в началото на XX век. По-късно станал министър на здравеопазването в Дания. Той провел опити първо със себе си и семейството си. Храната им била проста и почти вегетарианска, с малко протеини. Въпреки това, четирите му деца били здрави и необикновено силни. През 1912 година, той и още двама доброволци започнали да се хранят само с картофи и маргарин. Оказало се, въпреки съмненията, че нищо лошо не им се случило. Неговият асистент Фр. Мадсен живял шест месеца само с картофи, маргарин и вода. През това време работил по седем часа дневно в лабораторията и още толкова в градината си, като изяждал по 2 кг. картофи и 150 г. маргарин дневно. Работел и то за двама. Веднъж работил два дни и една нощ без почивка, като спирал всичко час и половина, за да яде картофи. Опитът бил повторен от проф. Абдерхалден в Хале, Германия, който казал: "Няма вече съмнение, че може да се живее само с картофи. Те са пълноценна храна." Други двама професори (Хокхаус и Костср) опитно потвърдили изводите на Хинхеде. Те констатирали, че картофите разтварят пикочната киселина и варовитите соли, като лекуват подагра и ревматизъм. В град Дъблин, Ирландия, полицаите били назначавани от области където картофите били основна храна, понеже там хората били най-здрави. Известната датска лечителка Алма Нйлесн употребявала картофите в основания от нея дом за лечение с природни средства. Наред с други природосъобразни методи тя използва главно картофената вода от сварени с кожата картофи. В началото по 3 л дневно, а по-късно 5 - 6 на ден. Д. Коруджиев описва пребиваването си там в своята книга "Домът на Алма. Шведски записки" (София, 1986). Методът на Алма се прилага главно при артритни заболявалия. Може да се приложи по-строго, само с картофи, или по следния начин: Един килограм картофи се измиват и се сваряват с кората в два литра вода. Врат в емайлиран съд, докато водата намалее наполовина. Картофената вода се прецежда и изпива без сол за един ден. До обед се изпиват 2-3 чаши, а останалото - след обед. Картофите могат да се изядат, но също без сол. Изпълнява се в продължение на 40 дни. През това време се забранява яденето на месо, колбаси, консерви, яйца, риба, животински мазнини, овче сирене, кашкавал, фабрични продукти (маргарини, майонези, бисквити, вафли, шоколади, пушено сирене и др. подобни). Позволява се кисело мляко (не престояло) зеленчуци, спанак, коприва, орехи, извара, ориз, покълнало жито, овесени ядки, растителни масла, плодове, пресни вегетариански храни. Да се има предвид казаното за съчетанията на храните, дъвченето и суровоядството. При нужда процедурата се повтаря следващата година през лятото, или през есента. Ако болката е в пръстите на ръцете, те могат да се киснат в картофеното пюре. Кисненето може да става и в сварени картофени обелки. Резултатът е бърз и траен. Учителят ни е оставил и една рецепта за така на речената "ангелска супа". Тя е вкусна’ и полезна. Приготвя се бързо и лесно от вода, картофи (цели или на две), магданоз и сол. По желание може да се прибави чер пипер и лимон. Казаното дотук ще ни помогне да разберем по- ясно думите на Учителя, че българинът ще се спаси с "гореща вода и топли картошки". Интересът към лука все повече се засилва. Родината на лука е Близкият изток, където бил известен от дълбока древност. По-късно той преминал в Египет и там се ползвал с голямо уважение. Присъства дори в някои от мумиите. Римляните вярвали, че той придава на човека сила и мъжество. Воините го използвали като амулет за предпазване от нещастия. Средновековните рицари употребявали лука като талисман. Още тогава лекарите знаели, че помирисването на лук предпазва от заболяване. Роднината на лука - празът - също е с многопластова вътрешна структура. Учителят споменава и за него, като го препоръчва както лука, без никакви резерви. Докато за чесъна той казва, че последния трябва да се яде при нужда от лечение, след което употребата му да се прекрати. Лукът е не само подправка, но и храна, наред със зелените му листа. Съдържа витамини, въглехидрати, минерални соли, захари, микроелементи, етерични масла, ферменти. Подпомага храносмилателните процеси. Етеричното масло действа като фитонцид – противобактериално и противогъбично. Според изследванията, лукът притежава инсулиноподобно действие, като намалява кръвната захар. Действа благоприятно на простатата. И при лука важи общото правило, че варенето, печенето и пърженето понижават хранителните и лечебните качества. Приет с мед (по 1 супена лъжица три пъти дневно в продължение на два месеца) той чувствително облекчава тежки случаи на мозъчна артериосклероза. Лукът изобщо е средство против всякаква склероза. С лук и памучни тампони могат да се лекуват възпаления на ушите при. Помага сериозно при ангини,, фарингити, хреми, грип. Приет вечер като храна той действа сънотворно. От всички растения единствено в състава на лука е открит така наречения простагландин, който понижава кръвното налагане. До този момент се е смятало, че това съединение се изработва само от животинските организми. За съжаление, простагландина се разрушава в стомаха и неговото присъствие в лука все още е необяснено. Вероятно ползата от него ще трябва да се търси във външната му употреба. Лукът се препоръчва за хора, които се занимават с умствена дейност. Стимулира функциите на бъбреците, черния дроб и нервната система. Действа антиревматично и диуретично. Противопоказан е при бъбречни камъни, както и при някои стомашни заболявания. Печен или суров, Учителят го предписва за налагане при разни заболявания. Той препоръчва яденето на кромид лук като предпазно средство против рак и за неговото лекуване в първите му фази.

Плодове и зеленчуци Плодовете са най-съвършената храна и те нямат друго предназначение освен да послужат за ядене. Единствено семките в тях имат друга функция и те трябва да бъдат посадени, а не да се ядат. Плодовете са идеалната храна за човека, понеже те са завършили своята еволюция, докато другите растителни храни носят още живот в себе си. Унищожаването на този живот от човека, дори и за насъщните нужди се заплаща със страдания. Такива са законите и принципите на справедливата природа. Дори и за житното зърно човек трябва да плаща с нещо (болести, страдания, смърт). Трябва да се има предвид и фактът, че нашите храни произлизат от мъртва материя - земята. А мъртвото носи смъртта в себе си. Плодовете не задръстват, а почистват и лекуват тялото. Специалистите са установили, че плодовете съдържат удивителна субстанция, която носи живителна сила и в същото време, предпазва от болести. В днешно време Лидия Ковачева доказва опитно и теоретично ефикасността на този лечебен метод. Добре е плодовете да се ядат на гладен стомах, а останалата храна - след като се смелят плодовете. Плодовете съдържат най-много слънчева енергия, т. е. прана. Ето защо Учителят препоръчва плодове, които зреят на южната страна на дървото. В медицинската практика не се срещат случаи на белтъчна недостатъчност, а по-скоро такива с белтъчно натравяне. Следователно, нуждата от белтъчини е силно преувеличена. В сравнение е другите "концентрирани" храни, за смилането на плодовете е необходима много по-малко енергия. По правило малките деца изпитват отвращение към месото, както и към тютюна и алкохола. Само насилието и подражанието на възрастните приучва децата към месоядството, а после и към омаловажаване на плодовете като храна. Листата на зеленчуците крият тайни на живота и храната. Те съдържат минерали, витамини, белтъчни вещества, всякакви лековити и чудодейни сокове. Както плодовете, така и листата на зеленчуците съдържат натрупани лъчисти и светлинни енергии без кои го животът е невъзможен. Кондензираните вещества и енергии от зелените листа растенията изпращат надолу - в грудките и корените, или нагоре в плодовете и семената. Зеленчуците са едновременно храна и чудотворни лекарства. Без целулозата, която съдържат, не е възможна изправна храносмилателна система. Най-богати са картофите, морковите и лукът. Възможно е дълго време да се живее само с тях. Зеленчуците имат универсално и всеобхватно действие. Тук не е възможно да се изброят многобройните им хранителни и лечебни качества. С една дума, зеленчуците въздействат благоприятно и стимулиращо на всички системи и органи в човешкия организъм. Единодушно се препоръчва да се приемат в сурово състояние, когато това е възможно. Зеленчуците могат да се ядат според сезона, пролетно време листни, а по-късно през лятото, есента и зимата - кореноплодни. Зелените листа на зеленчуците са нещо повече от химическа лаборатория. И когато те се приемат сурови, организмът си набавя особен род слънчева енергия, наред с така наречените микроелементи (йод, мед, цинк, кобалт, манган), фитонциди, соли, витамини, ароматни вещества, както и жизнено необходими елементи, калций, фосфор, магнезий, желязо и др. Руският биолог проф. Гурвич е открил особени лъчи, които живите растителни клетки излъчват. Тези лъчи, наречени в негова чест "лъчи на Гурвич", са близки до ултравиолетовите. Те обаче се изгубват веднага при топлинната обработка. Високата температура е. причина за деградирането на всички растителни вещества, макар и в различна степен. Ето защо ние препоръчваме, там където е възможно, зелените листа да се сушат и употребяват в сурово състояние, като прибавка към ястията. Това се отнася за подправките и билките - магданоз, копър, джоджен, чубрица, целина, дивесил, риган, босилек, мащерка, жълт кантарион, равнец, коприва, лапад и др. Има случаи, когато някои от зеленчуците са противопоказани при известни заболявания или не могат да се употребяват сурови при отсъствие на здрави зъби, което е съвсем обяснимо.

Вода Водата е по-важна от храната. Без храна може по-дълго да се живее, отколкото без вода. Загубата на 1/5 част от водата в човешкия организъм е смъртоносно. Водата крие големи тайни. Никой не знае какъв е произходът й. Освен това, тя има привилегията да бъде единственото вещество, което съществува в трите агрегатни състояния при естествени условия. При изстудяване (лед) тя се разширява, вместо да се свива. Молекулите на водата, макар и по-тежки от тези на въздуха, се издигат в него. Доказано е, че снежната вода стимулира организмите на растенията, животните и хората. Дестилираната вода има лечебен ефект при пиене. За предпочитане е прясната, т. е. позастояла вода, като и (според Учителя) таза, която е от извор обърнат на юг. Учителят и всички авторитетни медици препоръчват пиенето на много вода - по 1 - 2 литра дневно. Водата има задачата да разнася хранителните вещества в организма, както и да го очиства от непотребните и токсични отпадъци. Водата, съдържаща се в плодовете и зеленчуците е за предпочитане пред обикновената и минералната, тя действа като дестилираната. Абсолютно неправилно е да се пие вода по време на ядене, както и непосредствено след ядене, понеже тя разрежда стомашните сокове. Същото важи и за напитките. Вода може да се пие половин час преди ядене, и два часа след ядене, като температурата й да бъде близка до тази на тялото. Не се препоръчва варовита вода. Да се избягва съхранението на вода в пластмасови съдове. Според някои автори те са причина за допълнително замърсяване, понеже пластмасата се разтваря във водата, макар и слабо. Вода, която е огря та от слънце, особено до обяд, е лековита, както за пиене, така и външно. Учителят дава един метод за лечение с вода, но малцина са го разбрали и приложили. Същността му е в пиене на горещата вода и изпотяване. Ние препоръчваме на опия, които трудно се потят, да потопят краката си във вана с гореща вода близо до коленете. Отгоре краката да се завият с одеало, а на гърба и над главата се поставя друга завивка. Едновременно с това се пие 1 - 1,5 л гореща вода. Тогава изпотяването е неминуемо. Накрая тялото се изтрива или се измива с топла вода, като се внимава да не се получи внезапно изстудяване. Изпотяващите бани се препоръчват от Учителя, без да се фиксира винаги начина. Учителят препоръчва и измиването с вода на части. В това отношение този метод наподобява на седящите и коремнообривни бани на Луи Куне, когото Учителят споменава тук-там в беседите си. Его защо ние изтъкваме значимостта на този вид водни процедури. Според Учителя, чистата вода, заедно с чистия въздух и чистата храна са основата на човешкото здраве. През зимата водата за пиене трябва да има стайна температура. Опасно е да се пие студена вода и такава от хладилник, особено когато човек е уморен. В такъв случай водата задължително да се пие на глътки, като всяка глътка се задържа в устата, за да се затопли. Учителят за водата Човек трябва да пие повече вода и да я обича. С вяра и гореща вода може много болести да лекувате. Водата да се пие бавно, на глътки, а не да се излива в стомаха. В момента на вренето трябва да махнете от огъня завиращата вода. Една вода, колкото повече се вари, толкова повече земни вещества отделя от себе си.

Мисли на Учителя за хляба 1. Меленето на житото е човешко изобретение. В бъдещата култура воденици няма да има. Най-добре е житото да се яде сурово, но понеже съвременните хора нямат здрави зъби, житото трябва да се вари и в този вид, докато е топло още, да се яде. Ако остане житото от днес за утре, то не трябва да се яде. Всеки ден трябва да се вари прясно жито. 2. Не е нужно житото да се мели. Достатъчно е житото да се счука и така да се яде. 3. Хлябът съдържа в себе си всички хранителни материали. Човек може прекрасно да живее само с хляб, плодове и вода. Важното е да се дъвче много добре и да се яде с любов, благодарност и разположение. 4. От всички храни най-хубавото е житото и хлябът. Всички други храни идват да допълнят хляба. 5. Чистият пшеничен хляб има повече хранителни вещества отколкото другите храни. 6. Когато ядеш сухия хляб, ти ставаш нервен, а като ядеш влажния - ставаш по разположен... Ако хлябът е сух, попари го с вряла вода. 7. При месене на хляб с квас, живите ферменти се размножават и живеят като отделят непотребни вещества. Затова Мойсей е забранявал на евреите да месят квасен хляб. 8. Хранителността на житото се намира в люспите му, точно това, което хората изхвърлят. 9. За да бъде вкусен, хлябът трябва да съдържа мая, квас. Следователно, когато говорите за вкисването, спрете вниманието си върху добрата и върху лошата му страна.

Хляб Според Учителя житното зърно е дошло от Венера и хлябът, а не месото, е допринесъл за повдигането на европейците. Житото наистина е "хляб наш насъщни", защото то съдържа елементи, които не присъстват в другите храни. Въпреки доказаната необходимост от присъствието на така наречените трици в хляба, българското население (с малки изключение) упорито ги отбягва. А природата мъдро е предвидила тази твърда обвивка на житото, като е вложила в нея доста ценни вещества, в това число и абсолютно необходимата целулоза. Като знае това, съвременната фармацевтика предложи лекарство от трици. Хлябът трябва да бъде преди всичко приготвен от прясно брашно. Самият той също не бива да е престоял. Известният в миналото датски министър на здравеопазването д-р Хинхеде правил опити с хляба. В продължение на осем месеца той и негов сътрудник се хранили само с груб пшеничен хляб и растителен маргарин. Чувствали се много добре. Когато започнали да ядат бял хляб, само след три седмици, се почувствали зле и без сили. Още тогава било установено, че месото и белият хляб без трици заличат. От изключително значение е самото приготвяне на хляба, маята, квасът и пр. Анализите показват големи различия между черното и бялото брашно, що се отнася до съдържанието на полезни елементи и витамини: Учителят препоръчва да не се мели житото, а да се яде цяло - сварено, или покълнало. Недоузрялото жито той препоръчва при диабет, а покълналите житни зърна, т. е. суровото жито издига в култ. Житената вода (от сварено жито) е чудесно средство за лекуване на кръвта, кръвоносните съдове и много още болести. Буквата "Ж" с която започва названието на това свещено растение не е случайна. Тя символизира двата принципа като всемирен закон. Представена графично, в горната си половина "Ж" изразява и символизира растежа нагоре (клоните), а в долната - стремежа надолу (корените). Макар и накратко казано дотук е достатъчно да разберем защо хлябът се споменава в господнята молитва, и какво означават думите "хляб насущний".

Дъвчене Според нас, важността на дъвченето се увеличава в хода на еволюцията на организмите. Вижда се, че рибите и птиците не дъвчат, докато млекопитаещите, т. е. по-висшите, дъвчат. Има дори видове, които преживят. Така прави кравата, като връща набързо приетата преди това храна за повторно дъвчене. Тази необичайна и странна процедура не би съществувала, ако дъвченето не е нещо от особена важност. Безспорно, механичното раздробяване е първото предназначение на зъбите и дъвченето. Знае се още, че слюнката, която се прибавя и смесва с храната, е втората задача на дъвченето. Тя помага за храносмилането и дори може да се използва външно за лечение (известно е, че Христос си е послужил с този метод). Малцина знаят, че при дъвченето се усвоява от храната още една, по-фина, жизнена енергия, която йогите и Учителят наричат "прана”. Праната е нещо много важно. Тя се възприема от езика и небцето на устата. По тази причина Учителят издига в култ дъвченето. Практиката показва, че има случаи на тотално излекуване на наши съвременници в резултат на прилагането само на едно по-продължително дъвчене. Привържениците на природолечението дават пример с прословутия американски професор Флечър, отнасящ се до дъвченето: На 45 годишна възраст проф. Флечър (30-те години на XX в.) страдал от куп болести, между които подагра, лошо храносмилане, ревматизъм, обриви и пр. Отслабнал физически, той бил обезверен и отчаян. Накрая Флечър стигнал до извода, че чрез дъвченето храната може да внесе необходимата енергия за изтощения му организъм. И Флечър започнал да дъвче всичко, дори млякото и супата. Не след дълго той започнал да се възстановява. След два месеца подаграта изчезнала и настъпили видими подобрения в организма му. Насочил се към вегетарианска храна. На 50 години той правел силови демонстрации пред скептиците. За 18 часа изминал с велосипед 304 км. Неговият партньор, велосипедист на 30 години, спрял на 170 км. от умора. На другия ден Флечър преминал още 80 км. А на следващия ден заминал от Париж за друг град. Умствените способности на професора също нараснали и се активизирали. Дъвченето на изкуствени дъвки не се препоръчва, както поради неясното им съдържание, така и защото без нужда се предизвиква слюнкоотделяне. Изключение понякога прави естествената дъвка, която е натурален продукт с неутрално по характер съдържание и специфичен природен аромат. Тя има свойството да лекува. Учителят за дъвченето От вашето дъвчене ще се познае до каква степен на развитие сте дошли. Който правилно дъвче, той и правилно мисли. Който бързо яде, рано умира. Като дъвчете сакъз, чистите несъзнателно зъбите си, а едновременно с това приижда кръв във венците и така зъбите се хранят и засилват.

Съветите на д-р Шелтън Яжте в различно време белтъчната и скорбялната храна. Белтъчна храна е месото от всички видове, птици, риба, яйца, извара, кашкавал, мляко, ядки. Богата на скорбяла храна е хлябът и всички тестени изделия, каши, картофи. Месото, яйцата, кашкавалът, изварата, ядки те винаги трябва да се ядат в началото, а след известно време - скорбялната храна. Но ако може да минете без последната - още по-добре. Яжте белтъчната храна и киселините в различно време. Употребата на белтъчини едновременно с лимонов, грейпфрутов, портокалов или доматен сок, с оцет и с всевъзможни други киселини не помага на храносмилането, а обратното - разстройва го. Не бива месото, рибата и яйцата да се ядат заедно със салати, в които за подправка е сложен лимонов сок или оцет. При едно хранене - един вид белтъчини. Недопустими са съчетанията месо-мляко, мляко-яйца, месо- кашкавал, месо-ядки. Това обаче не означава, че при едно хранене не могат да се приемат два различни вида месо или два вида ядки. В тези случаи нормалното хранене не се нарушава. Яжте богати на скорбяла храни и киселини в различно време. Киселината на доматите, ягодите, малините, цитрусовите и всички кисели плодове също може да прекъсне асимилирането на скорбялата. Вредни са съчетанията каша - кисели плодове, картофи и хляб със салата с оцет и майонеза и други кисели подправки. Яжте белтъчна и скорбялна храна винаги отделно от захарни изделия. Всички захари забавят стомашната секреция. При едно хранене е вредно да се приемат каша със захар, хляб със стафиди, сладки плодове, мармалади и конфитюри, бисквити с мляко. Трябва да се избягват десертите, които почти винаги се приготвят със захар, сладки плодове, сметана, мляко, защото храносмилането се забавя с няколко часа. С нито един вид белтъчна храна не трябва да се употребяват мазнини. В присъствието на мазнини асимилирането на белтъчната храна от всички видове се забавя най-малко с два часа. Неприятните последствия от тлъсто и пържено месо могат да се смекчат, като ги съчетаем с голямо количество сурови листни зеленчуци. Охладените напитки и сладоледът са вредни, тъй като забавят и дори спират действието на пепсина. Хляб с масло е благоприятно съчетание, както и на каши и картофи с всякакви мазнини. Млякото трябва да се яде отделно от всяка друга храна. Цветното зеле, морковите, цвеклото, тиквата и другите плодове и зеленчуци, съдържащи скорбяла, добре се съчетават с всяка друга скорбялна храна - като добавка към нея. Пъпешите и дините трябва да се ядат отделно от всяка друга храна. Това се отнася и за плодовете.

Учителят за съчетанията 1. В храненето си хората са много неразумни. Те например ядат супа, после месо и много други ястия, после десерт, така стомахът се поврежда. Няма по- глупаво ядене от супите и смесването на различните храни. 2. Ще избягвате много лютите чушки, киселото, студената вода, спането денем, пиенето на течности по време на ядене, смесването на храните. 3. Житото и оризът ще ядете без притурки. Животните не страдат от диабет, защото ядат просто, естествено. Никакво смесване на храни, например, плодове с мляко, салата с яйца, чай и риба, сирене и риба, сирене и круши и пр. Най-добре е само една храна - най-проста и най-чиста. 4. Ако искате стомахът ви да бъде в изправност, употребявайте само по едно ядене на ден и никога не преяждайте, като за предпочитане е да се храните с вегетарианска храна, главно плодове. 5. Някои болести може да се дължат на разрушителните способности, други се дължат на прекомерно или безразборно ядене. Болестта може да се дължи и на смесване на разнородни храни. 6. Който иска да бъде здрав, не трябва да смесва храните. Ще ядете една храна и като се смели, тогава ще приемате втора. 7. Млечни с растителни храни няма да ядете. Сега ако ядете нещо с чесън, чак след три часа ще ядете плод или нещо сладко. Не смесвайте храните. 8. Кисело мляко с ягоди не яжте. Не смесвайте млечната храна с плод. Не смесвайте мазнините. Плод и чесън де смесвайте. 9. Не яжте различни плодове по едно и също време. Най-малко по един час трябва да мине, след като сте яли един плод, после друг може спокойно да ядете, но не едновременно. 10. Хубаво е да не смесвате различните продукти в едно ядене! Вие сега какво ли не туряте в стомаха си - че ориз, че боб, че олио, че каквото ви падне. Това е престъпление. 11. Ще ядете само по едно ядене, няма да смесвате, различни неща да ядете. 12. Най-доброто меню е - за днес едно ядене, за утре - друго, като избягвате комбинациите. Иначе създаваме условия да се образуват отрови от самите храни в организма, с което го обременяваме, вместо да го облкчаваме. 13. Не приемай противоположни храни, които са мъчносмилаеми.

Съчетаване на храните и разделно хранене Не е пресилено ако кажем, че по начина на храненето си човекът стоят по-долу от животните. Защото те не смесват храните както прави това той. Човек може да употреби на едно ядене 10-15 вида храни - месо, зеленчуци, яйца, плодове, захар, напитки и т. н. Ще прибавим още, че на същата трапеза съвременникът ни ще използва едновременно кисело, солено, горещо, студено, варено, сурово, сладко, ферментирало и пр. В това отношение нему може да съперничи само свинята. Същата, която човек не би целунал приживе, но е удоволствие яде мъртва. Неслучайно ние се обиждаме ако бъдем оприличени на това животно. Хората хранят по-добре своите домашни животни, отколкото себе си. Според природата и Учителя, пък и според много авторитетни лекари, човек не би трябвало да смесва храните. Оставена на свобода и свинята има правила па хранене. Образованият и мислещ човек трябва вече да проумее какво става в неговия стомах с храносмилателните сокове и противоположните по характер храни, които взаимно си пречат. Същото препоръчва Учителят - да се яде проста храна и само след като се смели едната, да ядем другата. Според Махатма Ганди, 999 от 1000 заболявания могат да се излекуват с правилно хранене. Според световноизвестните учени П. Айрола, X. Шелтън и Ю. Николаев, неправилното хранене е най-опасната причина за заболяванията. Ако наблюдаваме животните, ще видим, че те следват строго своята природа и всяко едно от тях използва определен вид храна. Гълъбът например, пък и човечето животни, предпочитат да умрат, отколкото да ядат несвойствени за тях храни. Те не ги смесват, по начина, който практикуват хората. А ние нямаме никакво основание да изключваме човека от целокупната природа. Изтъкването на високото му развитие по-скоро е в полза на нашата теза, защото съвременният човек е с по-деликатна стомашна система от тази на животните. Освен това, при човека част от енергиите се отправят нагоре към мозъчните дейности, което става за сметка на храносмилателните. Според световноизвестните учени П. Айрола, X. Шелтън и Ю. Николаева неправилното хранене е най-опасната причина за заболяванията. Идеята за съчетаване на храните не е нещо ново. Съзнателно или не, при готвеното всички съчетават почти правилно храните. Например, в боба не се слагат плодове, а зеленчуци. При картофите - също. Накратко: плодове и зеленчуци не се слагат заедно в тенджерата. Обикновено не се прибавя и захар в омлета, но това не пречи никому след същия този омлет да изяде захарта в някакъв десерт. Тогава онова, което не е станало в тигана, съвсем сигурно се получава в стомаха. В резултат от едновременното присъствие на много храни в стомаха, процесите на смилането се затрудняват, натрупват се отпадъчни продукти и се изразходва голямо количество ценна енергия от организма за поправяне на грешките в смесеното хранене. Когато в стомаха попаднат заедно противоположни храни, които се нуждаят едновременно от киселинен и алкален стомашен сок, организмът веднага ги доставя, но те, разбира се, тутакси се неутрализират. Следва нова доза стомашни сокове и нова неутрализация. В резултат става непълно храносмилане или поява на киселини в стомаха. За да не се случи това, преди всичко трябва да се изхвърли традиционния десерт, т. е. сладкото. Последното да се яде самостоятелно, или в краен случай - между две яденета. А сладките храни и плодовете могат да послужат и като самостоятелно ядене, в съчетание е хляб. Сладкото е неуместно след трудносмилаеми храни и поради факта, че сладкото лесно се смила, но другите храни пречат за придвижването му. В резултат се получават смущения и ферментация. Следователно, като десерт, сладкото във всички случаи трябва да се избягва. Защото бидейки закони, химичните процеси не се съобразяват с никакви наши прищевки и обяснения. Учителят казва, че семковите плодове не се съгласуват с костилковите, например ягода с кайсия. Тогава, ако смесването на такива безобидни храни като ябълка и праскова е от значение, колко повече това ще е валидно при явно различните продукти като грозде със сирене. Ние оставяме читателя сам да прави своите разсъждения и изводи, като посочваме някои от опасните комбинации: 1. Домати и сирене. Според Учителя това съчетание води до храносмилателни нарушения, както и до артритни заболявания, следствие на реакцията между калция в сиренето и киселината на доматите. 2. Грозде със сирене. 3. Олио с мед. 4. Кисело мляко с риба. 5. Прясно мляко с плодове и зеленчуци. 6. Маслини със сирене. 7. Плодове със зеленчуци. 8. Солени и кисели храни със сладки. 9. Животински мазнини с растителни. 10. Много растителни белтъчини (фасул, леща, соя) заедно с много животински (яйца, Сирене, кашкавал). Хлябът се съчетава почти е всичко, поради особения произход на житото. Учителят препоръчва да се ядат плодове с хляб. Краве масло с мед е добро съчетание. Д-р Хей, В. Скавинска, както и Демис Русос твърдят, че добре съчетаната храна предпазва от затлъстяване и предизвиква отслабване. Съвременната медицинска наука в САЩ и Англия вече потвърди положителното си отношение към природолечителите и природосъобразното хранене. Има автори (вж. Д. Грант и Д. Джойс. Съчетаване на храните за здраве. София, 1933), които убедително доказват, че правилното съчетание на храните може не само да предотврати болестите, но и да доведе сигурно до тяхното излекуване. Още в 1928 година Форд основал училище за социално слаби, в което учениците (от 12 до 17 години) усвоявали неговия нов начин на хранене: захарта, бонбоните, бисквитите, сладките десерти и пр. били забравени. Зеленчуковите салати били предлагани два пъти дневно, а чаят, какаото и солта били изключени. Белтъчините и скорбялата никога не се смесват, защото се смятат за химически несъвместими. Според д-р Шелтън, млякото и дините трябва да се ядат сами и с нищо да не се смесват. Според Дайъмънд трябва да се изчаква известно време след ядене на дадена храна, преди да се приемат плодове. Интервалите, които той дава са: Вид храна – Плодове 1. Салата или сурови зеленчуци – след 2 часа 2. Правилно комбинирано ядене без месо – след 3 часа 3. Правилно комбинирано ядене с месо – след 4 часа 4. Неправилно комбинирана храна – след 8 часа В заключение ще добавим, че педантичното следване на който и да е автор по този въпрос не се препоръчва, защото всеки човек е една индивидуалност. И тук абсолютизирането и фетишизираното на проблема е ненужно, дори вредно, както при всяка друга крайност. А вдигането на много шум около храната и храненето е друга беда. По-важно е всичко да става на своето време. С любов, убеждение и без насилие. Да имаме стремеж към знания и научно приложение, без да се страхуваме от грешки или компромиси, когато това се налага. Вегетарианците и суровоядците трябва да знаят, че вида и качеството на храните сами по себе си не са достатъчни за гарантиране на здравето. Според нас, неспазването на съчетанията при храненето могат да опорочат една идея като вегетарианството, защото когато вегетарианците не спазва и правилата на храненето и боледуват, от другата cтрана с основание казват, че този режим не допринася за здравето на човека. Следователно, съчетаването на храните е oт изключителна важност, не само за отделния индивид, а и за всички.

Качества на храните Официалната медицина все още не търси причините за болестите, а лекува последствията, т. е. симптомите. С други думи, съвременната медицина стреля по комарите, вместо да пресушава блатата. Според нас, храненето е в основата на здравето. Ето защо, освен чистите мисли и постъпки, Учителят препоръчва още чиста вода, чиста храна и чист въздух. Храненето е индивидуален акт и всяко животно знае храната си. Изключение правят някои домашни животни, поставени в неестествена среда, какъвто е случаят със свинята. Всеки човек е неповторим в сравнение със себеподобните си и по това той се различава от по-низшите нива в животинското царство, където външната и вътрешната прилика е очевидна (мравки, пчели, насекоми и др.). Разнообразието при човека (глас, походка, лице, цвят, нервна система) предполага разнообразие и в храната. Ето защо хората проявяват нееднакво предпочитание към храните. Това обстоятелство зависи и от зодиакалното предопределение. И все пак има закономерности и правила, валидни за всички. Първото изискване към храната е тя да бъде естествена. Всяка човешка намеса се отразява на нейната пълноценност. Науката доказва, че дори и съприкосновението на метал с един плод не е безобидно. Разбира се ние не изключваме употребата на огъня, но намираме че между готвената храна и суровата трябва да има едно разумно съотношение, и когато можем да употребим дадена храна сурова (домати, пипер, ябълка) да не я слагаме в тенджерата е единствената цел да угодим на вкуса си или да правим това само защото и други постъпват по този начин. Следователно, да подражаваме на разумната природа, а не на човешкото невежество. Някои свързват мита за Прометей с храненето на човека. В символа на огъня те виждат и употребата му за готвене. В резултат на отсъствието на жива и пълноценна сурова храна, човечеството заболява, т. е. черният му дроб се уврежда. (В мита орлите кълват черния дроб на Прометей.) Оттук следва, че храната трябва да е жива. Това означава, че тя не бива да е термично обработена, т. е. да не е мъртва. Защото едно зърно, което е попарено, вече не пониква. От окултно гледище такива молекули са мъртви и не носят необходимата слънчева енергия. Според д-р Норман Уокър ": Всяко растение, зеленчук, плод, ядка или семе в естественото си сурово състояние се състои от атоми и молекули. В тези атоми и молекули са заключени жизненоважните елементи, наречени ензими. Ензимите не са вещества. Те са принципът на живота в атомите и молекулите на всяка жива клетка" Ензимите се разпадат при температура над 54° С и организъм, лишен от тези жизнени елементи, започва да страда и да заболява. Според изследванията на видни геронтолози, племената, прочути със своите дълголетници, се хранят неизменно е пресни плодове и зеленчуци, както и с храни, които съдържат по-голям процент вода. А водата, съдържаща се в плодовете и зеленчуците, наподобява дестилираната (снежната) вода. Тази вода не съдържа излишни вещества и не предизвиква жажда. Докато концентрираната и неестествена храна се нуждае от допълнителни количества вода за предотвратяване опасностите, които тя причинява на организма. Разумният и интелигентен читател трябва да знае и помни, че организмът му се нуждае от много по-малко количество храна, ако тя е жива. Защото топлинно обработената е лишена съвсем или съдържа съвсем минимално количество запазени витамини, ензими, аромати и пр. В такъв случай, вместо една сурова ябълка, човек трябва да изяде десетина килограма компот от същите плодове. И въпреки това някои от веществата, в това число и ароматите, остават безвъзвратно загубени. Съществува становище, че всеки човек има определен контингент от храна и колкото по-рано изяде предвиденото за него количество, толкова по-рано си заминава. С употребата на живата храна ние можем да намалим количеството за сметка на качеството. Оттам идва и съхраняването и предпазването от износване на всички органи и системи в човека. Естествено, съзнателното или несъзнателното гладуване води до същото и по този начин съдейства за удължаване на живота. Че храната трябва да е чиста и да не бъде замърсена с химикали, това вече е известно. Но все още са много ония, които разсъждават повърхностно и нехаят, тъй като лошите последствия от нечистата и зле приготвена храна не идват веднага след ядене, а по- късно, след известно натрупване. Но, ако храненето ни е безупречно, тогава откъде идват камъните в бъбреците, диабета, високото кръвно налягане, ревматизма, увредените зъби и пр.? Нима конят, който денонощно стои на краката си има разширени вени? Животните не страдат от нашите болести, защото инстинктивно следват природните закони. Те ядат само когато са гладни и винаги колкото трябва, а не за удоволствие. Освен това те не познават спиртните и газираните напитки, бирата, кафето, тортите, сладоледа и т. н., да не говорим за странния навик на човеците да използват своите носове като комини. Всяка храна трябва да е и прясна. Престоял хляб, престояло мляко, старо сирене и т. н. трябва да се избягват. Всяка храна и всеки плод, още в началото започва да деградира. И този процес продължава право пропорционално на престоя. Ето защо няма никакви гаранции за храни като бисквити, суджуци, солени продукти, консерви и пр., които на всичко отгоре често са без означения за датата на производство. Според Учителя, не е все едно дали един плод се яде веднага след откъсването му от дървото или седмици след това. Следователно всяко престояване има значение, особено след термична обработка. Изследванията показват, че млякото започва да се разлага 40 минути след сваряването. Също както човек започва да се разболява и да старее още от деня на раждането си. Опитът и наблюденията са доказали още, че храната, плодовете, зеленчуците и билките от месторождението на дадена личност са най-подходящи за нейното здраве и лекуване. Самият човек там се чувства най-комфортно, защото още при раждането неговите клетки са се нагодили за тази географска ширина. Ето защо ние считаме, че носталгията не е само едно психично състояние, а физиологичен процес. Следователно, най-добре е човек да се храни е ония продукти, които природата му е предвидила на това място, където той се е родил и отрасъл. При готвене за предпочитане е да използваме огън от дърва, особено бор. Електричеството и въглищата имат вредни излъчвания.

Суровоядство Яденето на сурова храна е най-естественото хранене. По анатомо-физиологичното си устройство човек принадлежи към плодоядните животни, към които се отнасят и маймуните. Следователно яденето на плодове, зеленчуци ядки и др. в суров вид е нещо целесъобразно, понеже природата ги предлага в такъв вид и па животните. Все пак, ако в някои от случаите (боб, картофи) срещнем възражение, то по отношение на плодовете не може да има никакво съмнение. Защото плодовете са последната фаза на една еволюция (израстване, цъфтене, завързване и узряване). Според Учителя, природата най-добре готви и не е човекът, който трябва да учи своя Създател, като коригира храната, която той му е приготвил. Строгото суровоядство е възможна, но трудна работа. За абсолютно суровоядство са необходими познания по въпросите на храната и храненето. Опитите и научните наблюдения показват все пак, че суровоядството не може да бъде оспорено. Суровата храна осигурява чиста вода на организма и предпазва от прекомерна употреба на сол. Организмът не се претоварва, защото си осигурява витамини и всякакви други хранителни вещества от малко количество сурови продукти. Запекът се изключва, болестите - също. Понеже плодовете, зеленчуците, ядките, семената и пр. не само хранят човека, но го и лекуват. И този факт вече никой не е в състояние да отрече. Суровите плодове и зеленчуци чистят и лекуват без да задръстват. Това са го разбрали още древните. Според д-р Франк, с един режим на сурова храна могат да се лекуват: запек, бъбречни, чернодробни и сърдечни болести, диабет, подагра, ставни заболявания, ревматизъм, мигрена, псориазис, стомашни и чревни болести, повишена киселинност и др. Много преди днешните медицински авторитети Учителят препоръчва специални едномесечни режими, през които се приемат само сурови плодове, или зеленчуци. На ония, които още се страхуват от такива по-кратки или по-продължителни плодово-зеленчукови режими, ние ще посочим примера с тревопасните животни, които намират всичко необходимо в своята храна, за да си изградят силни и здрави организми. Следователно няма никаква опасност за тези, които се хранят с вегетарианска и сурова храна, защото организмът им ще си набави всичко необходимо, така както правят животните. Има схващане, че е добре яденето да започна първо със сурова, а после е готвена храна, защото последната причинява един вид стрес на организма, когото природата е нагодила, още при създаването му, да се храни със сурово храна. Трябва да признаем, че има разумност и логика в това предположение. Нима майчиното мляко не е сурово?

Известни личности за вегетарианството Състраданието към животните е тъй свързано с характера на човека, щото можа да се каже, че който е жесток към животните не може да бъде добродетелен към хората. Шопенхауер "Не убивай!" се отнася не само за човека, но и за всичко живо. И тази заповед е била записана в сърцето на човека преди да е била чута при Синай. Толстой Чисто вегетарианският режим на хранене може да бъде напълно пригоден за физиологическите нужди на храненето. проф. д-р Ас. Златаров Не между тия, които се хранят с проста и растителна храна ще срещнем убийците, тираните и крадците. Порфириус Още на млада години се отрекох от яденето на месо и ще дойде времето, когато хората като мен ще гледат на убийците на животни със същите очи, както сега гледат на човекоубийците. Леонардо да Винчи Големият и морален напредък на една нация може да се измери по това, как тя се отнася към животните. Махатма Ганди Чрез естественото си въздействие върху човешкия темперамент вегетарианският начин на живот би могъл да повлияе извънредно благоприятно на съдбата на човечеството. Айнщайн Какво очакваме от една религия, ако ние не включваме съчувствието съм животните. Рихард Вагнер Аз се учудвам що за чувство, ум и разум е бил обхванал първия човек, който първи е замърсил устата си с кървав труп и е позволил на устните си да се докоснат до месото на убитото същество. Плутарх Месото на овцата не е нищо друго освен консервирана трева, приготвена по особено фабричен начин. Животинските клетки носят смъртта в себе си. Понеже, като ги ядете, всяка животинска клетка си има черва, стомах, нечистотии, които вие поглъщате. В свинското месо, в овчето месо клетките са пълни с извержения, които учените наричат токсини. Когато се препоръчва растителна храна, то е защото най-малко токсини има в растителната храна и плодовете. Петър Дънов

Вегетарианството Според учителя, грехопадението в света започва е месоядството. То не е само един физиологичен акт - зад него стои егоизмът на човека, проявен като пренебрежение към другите живи същества. Като препоръчваме вегетарианството, ние проявяваме мъдрост и разбиране, за да не налагаме никому определен начин па хранене. Защото всеки индивид, според степента на своето развитие, се нуждае от специфична храна. Ние не можем да препоръчаме на вълка да пасе трева, понеже това животно е още неразумно и насилието върху него ще доведе до обратни резултати. Но човекът е разумно същество и нему е позволено да разсъждава, да се учи и да се усъвършенства. Ето защо ние ще напомним Божията заповед "Не убивай!", от което следва, че вегетарианството е в съгласие с Писанието, както и със справедливите закони на Майката-природа. Вегетарианската идея е неуязвима. Докато противниците и се чудят как да се защитят. Знае се, че клетките на животните имат отделителна система, от което следва, че те изхвърлят отпадъчни вещества. Последните се поглъщат заедно с месото, от нищо неподозиращия човек. При убиването (клането) на животното то преживява страх и ужас. В резултат, между тъканите на клетките му се образуват други отрови, които неизбежно попадат в организма на човека. Съществува още един странен факт, малко познат на човечеството: като правило хората не ядат животни, които се хранят с месо, т. е. хората не използват за храна хищници (лисица, вълк, котка, куче), а предпочитат тревопасни, защото тяхното месо е по-чисто, по-вкусно и вероятно, по-здравословно. От това неминуемо следва, че човекът, бидейки хищник, е по-нечисто тяло дори от това на тревопасните животни. Хората трябва да благодарят на тревопасните, защото само от тях получават месо, вълна, мляко и други продукти. Нещо повече, тревопасните винаги са помагали на човека със силата си, защото освен че са по-силни, те дори са и по-разумни от събратята си - хищниците. Според Учителя, най-силното и най-умното животно е слонът и той е царят на животните, а не лъвът. Не е трудно да установим, че тревопасните животни са по-интелигентни и тяхното доминиращо присъствие сред опитомените помощници на човека е очевидно и безспорно. Интересно е, че не само човекът предпочита тревопасните животни, но и самите животни - хищници правят това, като търсят за храна ония видове, които са вегетарианци. Защо тогава човек не се храни със самата царевица, вместо да я употребява във вид на свинско месо? От морално гледище месоядството е абсолютно неприемливо, защото то противоречи на самата същност на човека - олицетворение на разумност и доброта. Наистина, било е време (през ледниковия период) когато човечеството съвсем оправдано се е хранило с месо, поради изключително неблагоприятните условия. Канибализмът е остатък от това време. Съвсем естествено и бидейки на по-високо ниво на развитие, съвременните хора изпитват неудобство да колят животни, обаче те забравят, че все пак някой трябва да извърши това грозно деяние. В такъв случай месоядните стават неволни съучастници в престъплението. Според окултната наука и новото учение, целият космос представлява тялото на Бога. Животните и човекът са част от това цяло и съвременната наука е доказала опитно, че те се намират в строго определена взаимна обусловеност. Нарушаването на тази естествена взаимовръзка води до опасни и непредвидими последствия. В един действителен случай петгодишно дете от София пита майка си: "Защо нашата учителка ни учи да обичаме животните, а после ни кара да ги ядем?" Че месото крие опасности личи от отровите, които съдържат развалените месни продукти - консерви, колбаси и др. Известни са многобройни смъртоносни отравяния от такива храни. Докато яденето на изгнили плодове не причинява смърт. Д-р Алън Уокър, известен антрополог от университета "Джон Хопкинс" направил сензационно разкритие ("Таймс", 15. 05.1979) според което нашите далечни прадеди са се хранели предимно с плодове. А. Уокър доказва твърдението си, като се позовава на изследванията върху зъбите на праисторическите хора: "Всеки зъб без изключение свидетелства, че хората, живели преди милиони години, чак до Хомо еректус са били плодоядци". Наблюденията и изследванията показват, че зъбите на месоядните са нагодени за разкъсване, а тези на тревопасните са нагодени за дъвчене и стриване. Такива са и зъбите на човека. Челюстите на месоядните се движат само нагоре и надолу, за разлика от тревопасните и човека, които движат своите челюсти и хоризонтално. От това следва заключението, че човекът е тревопасно същество. След като се нахрани, лъвът спи двадесет часа, а маймуната й човекът - 6 часа. Днешните хора - месоядни са свикнали със своите хранителни навици, също както в миналото били свикнали с робството и не можели да си представят света без роби. Човекоядците предпочитат човешкото месо, защото то било по-вкусно от това на животните. Днешният човек предпочита агнешкото, пилешкото, рибата и пр. пред кучешкото, котешкото, вълчето по същите причини, защото е по-вкусно. Аргументите му също са сходни с тези на канибалите. Човечеството се е простило с много от своите предразсъдъци като канибализма, робството, гладиаторските борби, жертвоприношенията и др„ на които днес гледаме като позорно явление. По същия начин, и това е неизбежно, бъдещото човечество ще се срамува от днешното месоядство, тютюнопушене, алкохолизъм и наркомания. Като не могат да защитят тезите си, противниците на вегетарианството и въздържателството, често си служат с несериозни и смешни доказателства. Такъв е прибързаният извод, че даден човек, който ял месо и пушил през целия си живот, е живял по-дълго от друг, който не се е хранил с месо, нито е пушил. Но това са уловки за наивни и елементарни хора, защото никой не може да знае колко години би живял първият, ако не бе ял месо и не бе пушил, и колко би живял вторият, ако не беше вегетарианец и въздържател. При подготовка за олимпийски игри древните гърци се хранели само с растителна храна. Знае се още, че всички племена, които се славят с дълголетие, ядат малко или никак месо. В миналото вегетарианството е било по-малко популярно, поради невежество и ограничените възможности за общуване. Въпреки това много велики личности са били вегетарианци: Буда, Питагор, Сократ, Платон, Епикур, Сенека, Плутарх, Овидий, Леонардо да Винчи, Нютон, Волтер, Милтън, Шели, Русо, Сведенборг, Толстой, Едисън, Емерсън, Бърнард Шоу, Шопенхауер, Айнщайн, Махатма Ганди, Вагнер и много други.

Първа част Естественото хранене И рече Бог: Ето давам ви всякаква трева, що дава семе, каквато има по цялата земя, и всякакво дърво, чийто плод е дървесен и дава семе - това ще ви бъде за храна. Битие - 1:29 Зарад ястие не разрушавай делото Божие. Всичко е чисто, а лошо е за оня човек, който яде с съблазън; по-добре е да не ядеш месо, да не пиеш вино и да не правиш нищо, от което брат ти се препъва, или се съблазнява, или изнемогва.[...] А който се съмнява, осъден е, ако яде, защото яде не от вяра; а всичко, що не е от вяра, е грях. Послание до римляни - 14:20-23

Съдържание Първа част Естествено хранене Вегетарианството Известни личности за вегетарианството Суровоядство Качества на храните Съчетаване на храните и разделно хранене Учителят за съчетанията Съветите на д-р Шелтън Дъвчене Хляб Мисли на Учителя за хляба Вода Плодове и зеленчуци Възхвала на картофите и лука Захар и мед Олио Риба Яйца и мляко Сол Кафе Консерви Храни, които трябва да избягваме Храни за всеки ден от седмицата Въздържане от храна Апетит и глад Запек Народни мъдрости Слънце и цветове Мисли от Учителя за цветовете Спане Мисли на Учителя за спането Символични сънища по Учителя Писмо на Петър Димков Правила и съвети * * * Втора част Учителят за храненето Мисли от беседи Учителят за здравето и лекуването Мисли от беседи Гладът Други мисли от беседи на Учителя

изтегляне на книгата в pdf ХРАНЕНЕ И ЗДРАВЕ СЪОБРАЗНО ПРИРОДАТА И УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ * * * © Христо Дочев © Издателство "Кралица Маб" София, 1996 ISBN 954-533-011-2 Библиотека „Зрящи криле“ * * * Три неща изисква Духът Божий: първо - да се храним добре второ - да живеем добре трето - да мислим добре П. Дънов Учителят

По-долу даваме вѫтрешния смисълъ на паневритмичнитѣ упражнения. Тѣ иматъ и друго по-дълбоко значение, но тукъ изтъкваме общодостѫпното имъ значение. По-дълбокото имъ значение ще изоставимъ, понеже неговото разбиране подразбира по-голѣма подготовка. 1. ПРОБУЖДАНЕ. Това упражнение изразява събиране въ себе си и проявяване навънъ. Рѫцетѣ, които сѫ върху раменетѣ, се разтварятъ на страни. Значи най-първо даваме. Това е мѫжкиятъ принципъ, творческото начало. Туй, което имаме, трѣбва да го дадемъ навънъ. Следъ туй рѫцетѣ отново прибираме на раменетѣ. Значи отново възприемаме отъ природата онова, което ще ни даде. Това е женскиятъ принципъ, възприемащото начало. Тия две състояния се смѣнятъ. Когато рѫцетѣ се проточватъ навънъ, тѣ изпращатъ и приематъ енергии. Пръститѣ сѫ предаватели, презъ които се пращатъ енергии. А междинитѣ между пръститѣ сѫ възприемателни антени. Когато туй упражнение се прави съ будно съзнание, то подтиква човѣка къмъ тая идея за възприемане и даване на полученото. Чрезъ тия движения тая плодотворна идея се праща и въ свѣта. Това упражнение се нарича „пробуждане“, понеже когато у човѣка се роди идеята за даване на възприетото, това е вече признакъ за пробуждане на съзнанието му. Това е вече надрастване рамкитѣ на ограничения личенъ животъ и влизане въ по-широката область на цѣлокупния животъ. Това е начало на проявлението на човѣшката душа. Тя трѣбва да се пробуди и прояви въ своята красота. 2. ПРИМИРЕНИЕ. Тия плавни, нѣжни криви линии съ рѫцетѣ отпредъ настрани и обратно сѫ магнетични. Тѣ сѫ линии на мекота, на примирение; чрезъ мекия принципъ ние се учимъ да примиряваме противоречията въ живота. Тия движения възпитаватъ човѣка въ тоя именно духъ. 3. ДАВАНЕ. При това упражнение рѫцетѣ се движатъ напредъ и следъ това се прибиратъ предъ гърдитѣ. То означава правилна обмѣна между вѫтрешния и външния свѣтъ, между насъ и природата. Всичко, което човѣкъ е приелъ отъ природата, трѣбва да го обработи и даде. Тия движения магически действуватъ за самовъзпитанието на човѣка, понеже чрезъ тѣхъ се праща мощенъ потикъ за даване въ свѣта. Така човѣкъ съзнава великата идея на даването и приемането. Ясно е, че тия упражнения сѫ високо идейни; тѣ събуждатъ въ човѣка качества, които ще легнатъ въ основата на новата култура, която иде и която ще бѫде култура на жертвата, на даването, на самоотричането за другитѣ. Чрезъ тѣхъ човѣкъ влиза въ съприкосновение съ сили, които не е подозиралъ; той ще влѣзе въ живота на изобилието. Колкото повече човѣкъ дава, толкозъ повече ще получава. Ако човѣкъ е пъленъ сѫдъ и съдържанието му не се излѣе, той не може да вземе нищо отвънъ. Щомъ сѫдътъ се изпразни, той може отново да се напълни. Щомъ не се изпразни, той остава съ старото. Всичко, което човѣкъ получава, трѣбва да го раздаде, за да получи новото. Това е процесъ на освежаване, на обнова, на растежъ, на радость и сила. Ако изворътъ не дава постоянно това, що получава, нѣма да е въ състояние да получава нови струи. Въ такъво състояние е застоялата вода на едно блато. Каква разлика между нея и единъ живъ изворъ ! При първия имаме разложение, смърть, а при чистия изворъ — движение и животъ ! 4. ВЪЗЛИЗАНЕ. Туй последователно вдигане на дѣсната и лѣвата рѫка отвесно нагоре говори за вѣчния пѫть на живота. То говори за слизането и възлизането като два процеса въ природата, които се смѣнятъ. Страданието е долина, а радостьта — връхъ. Сиромашията е долина, богатството — връхъ. Тоя процесъ го имаме навсѣкѫде въ природата. Нали и при обикновеното ходене кракътъ се вдига отъ земята? Това е възлизане. И следъ туй отново се слага на земята. Туй е слизането. И при възлизане, и при слизане човѣкъ трѣбва да знае, че този е пѫтьтъ, по който трѣбва да се върви, че този е пѫтьтъ на живота ! Защото ако човѣкъ не слѣзе, не може да се качи. Туй упражнение улеснява човѣка да разбира вѣчния пѫть на живота и да има правилно отношение къмъ него. 5. ДИГАНЕ. Дветѣ рѫце се дигатъ едновременно нагоре, а следъ туй се снематъ и насочватъ назадъ. Вдигане рѫцетѣ — туй е приемане на новото, изгрѣващето, на туй, що иде отъ божествения свѣтъ, а поставяне рѫцетѣ надолу и назадъ, туй говори, че приемайки новото, старото се оставя назадъ въ миналото. Туй движение на рѫцетѣ изразява мощната сила, която движи човѣка напредъ по жизнения пѫть. Така и лодката се движи напредъ чрезъ вдигане на лопатитѣ и движението имъ назадъ. Туй е събуждане у душата на копнежъ къмъ Възвишеното. Това е зовъ къмъ всички души да тръгнатъ по този пѫть. 6. ОТВАРЯНЕ. Съ дѣсната рѫка и после съ лѣвата се правятъ хоризонтални дѫгообразни движения предъ тѣлото. Туй упражнение е за разрешаване на известни противоречия въ мисли и чувства. Движението съ дѣсната рѫка — туй е разрешаване на противоречията въ мислитѣ, а движението съ лѣвата рѫка — на тия въ чувствата. Съ рѫцетѣ човѣкъ изпраща известни енергии, които премахватъ препятствията. Това е движение за премахване на пречкитѣ отъ свѣтлия пѫть на душата, за да може тя да почне своя възходъ. Мѣстенето на рѫката отъ гърдитѣ навънъ е отваряне, а връщането ѝ въ първоначалното положение е затваряне. За да влѣзешъ въ природата, трѣбва да отворишъ, И като влѣзешъ, трѣбва да затворишъ, т. е. трѣбва да не мислишъ за онуй, което си оставилъ задъ гърба си, за старото. Значи затваряшъ се за старото. Вратата на миналото трѣбва да се затвори, а вратата на бѫдещето трѣбва да се отвори. А туй, което отваря, е настоящето. Затуй това упражнение може да се нарече още методъ за правилно отваряне и затваряне на вратата, т. е. логически правилно и разумно трѣбва да правишъ своитѣ заключения въ областьта на мислитѣ и чувствата. 7. ОСВОБОЖДЕНИЕ. Дветѣ рѫце се турятъ предъ гърдитѣ съ свити пръсти и съ силенъ замахъ се движатъ въ страни, като сѫщевременно се разтварятъ. Това е разкѫсване на всичко онова, което те е спъвало. То е освобождение отъ старото и придобиване на новото. То е влизане въ свободата. Това упражнение можемъ да наречемъ още разкѫсване на всички неестествени връзки, разкѫсване на всичко старо. То събужда въ човѣка тия енергии, чрезъ които той може да ликвидира съ неестественитѣ кармични връзки на старото, за да влѣзе въ живота на свободата. Това е зовъ за освобождение, зовъ за излизане отъ затворитѣ. Този зовъ ни казва: „Излѣзъ отъ живота на вѣчния залѣзъ и влѣзъ въ живота на вѣчния изгрѣвъ. Остави веригитѣ на смъртьта и влѣзъ въ свободата на живота. Излѣзъ отъ тъмнитѣ подземия на безлюбието и влѣзъ въ радостьта на любовьта“. Чрезъ това упражнение този импулсъ се праща и въ свѣта, за да работи въ съзнанието на колективното човѣчество. 8. ПЛѢСКАНЕ. Това е тържеството на свободата. Тия движения означаватъ, че човѣкъ се е освободилъ отъ всички неестествени, стѣснителни връзки. Тѣ показватъ границитѣ на свободата, показватъ, отъ де започва тя; тѣ говорятъ, че вече е добита тя. Както вълнитѣ, които плѣскатъ на брѣга, показватъ, че сѫ достигнали до границата и сѫ свободни вече да се разпилѣятъ. Тия движения — това е радостьта на душата, която е добила освобождение. Това е радостьта на пеперудата, която е излетѣла отъ пашкула. Това е радостьта на тревицата, която е показала своя стръкъ на свобода надъ тъмната студена земя. Това е радостьта на цвѣтето, което е разтворило за пръвъ пѫть своето вѣнче на слънчевитѣ лѫчи. 9. ЧИСТЕНЕ. Движение на събранитѣ предъ устата рѫце въ страни, придружено съ духане. Духането — това е Словото, а движението на рѫцетѣ въ страни — туй е посѣване на Словото. Туй упражнение говори за възприемане на Словото и посѣването му. То изразява, че разумното Слово, което се дава чрезъ езика, трѣбва да се посѣе. То може да се нарече още: Внасяне на чистото Слово въ живота, или: Правиленъ пѫть за внасяне на чисти мисли, чувства и постѫпки въ живота. 10. ЛЕТЕНЕ. Тия вълнообразни движения съ рѫцетѣ въ страни — това е законъ за придобиване свѣтлина въ себе си, на знание. Туй е законъ за правилно запознаване съ свѣтлината, съ знанието. Това движение изразява стремежъ за повдигане, за да може всичко да възрастне. Посѣтото трѣбва да възрастне. Тия движения могатъ да се наречатъ още: Правиленъ пѫть за разпространение и възрастване на Словото въ живота. 11. ЕВЕРА Тѣлото се обръща въ лѣво и въ дѣсно, и всѣко обръщане се последва съ движение напредъ. Тукъ имаме действието на двата принципа: на любовьта и мѫдростьта, на женския и мѫжкия принципъ, които работятъ за повдигането на свѣта. Обръщането къмъ лѣво, туй е женскиятъ принципъ, възприемане на любовьта. Обръщането къмъ дѣсно, — туй е мѫжкиятъ принципъ, възприемане на мѫдростьта. А пъкъ движението напредъ, което последва всѣко обръщане въ лѣво и дѣсно, — туй е движение къмъ Истината. Значи приложението на Любовьта и Мѫдростьта въ живота ни води къмъ Истината, т. е. къмъ Великата Реалность, която лежи въ основитѣ на цѣлото битие. Движението напредъ — туй е подтикване на нашия растежъ, на умствения и цѣлия прогресъ изобщо. 12. СКАЧАНЕ. Туй е тържество, че любовьта и мѫдростьта се прилагатъ въ живота. При скачането най-напредъ се навеждаме надолу — покланяме се предъ Великото, Вѣчното, Божественото, което работи въ свѣта; скачането, което последва, — туй е поднасяне на нашата радость къмъ Великото въ свѣта. 13. ТЪКАНЕ. Туй движение изразява органическия процесъ въ природата. То изразява съграждащия процесъ въ нея. Нали между северния и южния полюси на земята става крѫгообращение на електричеството и магнетизма? Електричнитѣ и магнетични течения циркулиратъ между двата полюса. Туй именно е изразено въ това упражнение чрезъ кръстосанитѣ движения отъ лѣво на дѣсно и обратно. Обаче и всѣка материална частица си има свои полюси. И между тия два полюса има течение на електрични и магнетични енергии. Тия сили работятъ и въ всѣки човѣкъ. И всѣки органъ има полюси. Туй упражнение отъ една страна ни води къмъ осъзнаване дейностьта на съграждащия принципъ въ природата и отъ друга страна, то е правиленъ пѫть за внасяне на хармония и ритъмъ въ този процесъ, както въ насъ, тъй и вънъ отъ насъ, въ живота на човѣчеството. 14. МИСЛИ. Бавно движение на рѫцетѣ отъ дѣсно на лѣво и обратно. После, тръгване напредъ съ движение на рѫцетѣ на загребва не и движението имъ въ страни, като че ли се крепи нѣщо. Туй движение ни свързва съ умствения свѣтъ; ние встѫпваме въ него. Чрезъ туй движение се внася въ организма ритъмътъ, който иде отъ областьта на разумния свѣтъ, отъ свѣта на правата, възвишената мисъль. Първата часть на упражнението, съ бавно движение на рѫцетѣ на лѣво и дѣсно, — туй е възприемане на това, що се праща отъ умствения свѣтъ. А втората часть, това е внедряване на възприетото въ живота, въ дейностьта. 15. АУМЪ. Има едно течение, което иде отъ слънцето и минава презъ центъра на земята, и друго едно течение, което изхожда отъ земята и минава презъ слънцето. Когато си протегнемъ едната рѫка нагоре подъ ѫгълъ 45 градуса, то чрезъ нея възприемаме божественото. Чрезъ този кракъ, съ който стѫпваме, приемаме земни енергии. Чрезъ тая рѫка и този кракъ, които сѫ протегнати надолу подъ ѫгълъ 45 градуса, изхвърляме нечистото, набранитѣ необработени, дисхармонични енергии вънъ отъ насъ, къмъ земята. Туй последователно вдигане на рѫцетѣ наклонено напредъ и нагоре, съ последователното повдигане на нозетѣ — туй е полетътъ на човѣшкия духъ, вѣчниятъ му стремежъ къмъ висинитѣ. Човѣкъ работи на земята, но вѫтрешниятъ му погледъ винаги е свързанъ съ свѣта на звездитѣ. Той гради на земята, но иака да въплоти това, което долавя отъ звезднитѣ сфери. Туй движение е правиленъ пѫть за свързване съ природата, за влизане въ хармониченъ допиръ съ нея. 16. ИЗГРѢВА СЛЪНЦЕТО. Рѫцетѣ правятъ дѫгообразни движения отпредъ и въ страни съ обратно движение до гърдитѣ. Следъ туй рѫцетѣ правятъ загребване, наподобяващо бликането на изворни води. Първата часть — туй е процесътъ на зараждане на новото. Всички слънчеви енергии влизатъ въ човѣка, за да може той да расте, да се развива. Втората часть — туй е протичането на животворни енергии презъ човѣка като мощни води. 17. КВАДРАТЪ. Това движение говори: Да имаме оная права мѣрка, съ която се мѣрятъ нѣщата на земята. При него лицето се обръща последователно къмъ четиритѣ посоки на свѣта: изтокъ, западъ, северъ, югъ. То е свързано съ силитѣ на изтока, запада, севера и юга. Изтокъ означава Правдата, югъ — Добродетельта, северъ — Истината, западъ — животътъ на земята. Западъ показва, какво благо сѫ Истината, Правдата и Добродетельта за човѣка. Като залѣзе слънцето, тогава човѣкъ оценява, какво благо е то. 18. КРАСОТА. Рѫцетѣ една следъ друга наклонено напредъ нагоре. Сѫщевременно последователно люлѣене на тѣлото върху единия и другия кракъ. Тия движения сѫ обработване силитѣ на квадрата. Последниятъ дава материалитѣ, а туй упражнение ги обработва. Това обработване е художествена работа, изкуство. Тукъ линиитѣ на движението сѫ прави. Затова можемъ да кажемъ, че тукъ е изразенъ мѫжкиятъ принципъ, който обработва квадрата. Това е електричеството. 19. ПОДВИЖНОСТЬ. Плавни движения на рѫцетѣ и нозетѣ съ лице къмъ центъра и гърбомъ къмъ центъра. Туй упражнение е като продължение на предидущето. При него, за разлика отъ предидущето, сѫ въ действие меки, криви линии. Тукъ е въ действие женскиятъ принципъ, който обработва квадрата. Това е магнетизмътъ. 20. ПОБЕЖДАВАНЕ. Едновременно движение на рѫцетѣ напредъ — нагоре, като че ли блъскатъ въздуха. Туй е завладяване на всичко онова, което е придобито. Да станемъ разумни господари на онуй, що сме придобили. 21. РАДОСТЬТА НА ЗЕМЯТА (ЛЮЛѢЕНЕ). Люлѣйни движения съ лице къмъ центъра и гърбомъ къмъ него. Това е възнаграждението чрезъ всичко, що сме придобили. Това е използуване и обработване на туй, що сме придобили, и радостьта заради плодоветѣ му. Тия движения сѫ дѫгообразни, магнетични. Рѫцетѣ презъ цѣлото упражнение се движатъ заедно, успоредно една на друга. Това изразява единството, което трѣбва да сѫществува въ нашия вѫтрешенъ животъ. 22. ОПОЗНАВАНЕ. Двамата въ двойката сѫ обърнати единъ срещу други съ заловени рѫце. После рѫцетѣ отпуснати и двамата гърбомъ единъ къмъ другъ. Това упражнение е органически начинъ за развиване самосъзнанието. То изразява, че човѣкъ трѣбва да оцени съзнанието на другитѣ хора, да вижда хубавитѣ страни, които тѣ иматъ въ себе си, и тѣ да виждатъ въ него тия хубави страни. Когато двамата въ двойката сѫ обърнати гърбомъ единъ къмъ други, то единиятъ, който е отъ лѣво, обработва доброто, а другиятъ, който е отъ дѣсно — обработва истината. Центърътъ е между тѣхъ. Центърътъ е любовьта. Когато двамата въ двойката сѫ обърнати единъ срещу другъ, тѣ отиватъ къмъ центъра — къмъ любовьта. Обърнати единъ срещу другъ, тѣ образуватъ елипса. А обърнати гърбомъ единъ къмъ другъ, тѣ съ движенията на рѫцетѣ образуватъ хипербола. Хиперболата е методъ за разрешаване на голѣмитѣ противоречия въ живота. При нея имаме две половини. Това е човѣкътъ раздвоенъ, — двата полюса на човѣка, създаване на полюситѣ — мѫжътъ и жената. И после, като се съединяватъ въ едно, образува се човѣкътъ. 23. ХУБАВЪ ДЕНЬ. Последователно изнасяне на единия кракъ напредъ въ въздуха и пружиниране на другия кракъ съ прегъване на колѣното. Чрезъ тия движения, при които се стои на единъ кракъ, а другиятъ кракъ е въ въздуха, се дава правиленъ ходъ на нервната енергия, засилва се волята. Засилватъ се волевитѣ постѫпки на човѣка. Тия движения сѫ за каляване на нервната система. Тѣ сѫ магнетизиране на последната. По този начинъ човѣкъ става способенъ да прави правилна преценка на постѫпкитѣ си, да види, кое е право и кое е криво въ тѣхъ и въ сѫщото време да ги подобрява. 24. КОЛКО СМЕ ДОВОЛНИ. Стѫпки напредъ, последвани съ люлѣйни стѫпки на единия и другия кракъ. Въ първата часть рѫцетѣ сѫ свободни, а въ втората — вѫтрешнитѣ рѫце сѫ заловени. Първата часть е приготовление. Втората ни учи да придобиемъ способностьта да оценяваме правилно природнитѣ сили и да имъ дадемъ правиленъ изразъ. Тия движения развиватъ способностьта да оценяваме природнитѣ блага. 25. СТѪПКА ПО СТѪПКА. Нозетѣ на мѣсто последователно въ страни и напредъ и следъ туй движение напредъ. Когато единиятъ кракъ се отдѣля въ страни или напредъ, то слънчевата енергия слиза надолу въ насъ, а когато двата крака сѫ събрани, тогава имаме изпращане на земната енергия нагоре къмъ слънцето. По този начинъ става обмѣна. При разтворени крака слънцето и ние сме положителни къмъ земята: възприемаме отъ слънцето и предаваме на земята. А когато нозетѣ сѫ събрани, тогазъ земната енергия е положителна и отива къмъ слънцето. Чрезъ тия движения се развива усѣтъ, кога действува слънцето и кога — земята. Тѣ спомагатъ за придобиване на истинскитѣ методи, вложени въ природата. 26. НА РАНИНА. Съ три фигури: Полукрѫгови движения на единия кракъ предъ другия. Люлѣйни стѫпки последователно върху двата крака. И паралелни движения на рѫцетѣ и нозетѣ. Съ първата фигура се хармонизиратъ силитѣ въ човѣшкия организъмъ. При втората фигура стѫпваме ту на петитѣ, ту на пръститѣ на краката. Петáта отговаря на физичния свѣтъ, а пръститѣ — на умствения. Когато стѫпваме на петитѣ, възприемаме отъ физичния свѣтъ, а когато стѫпваме на пръститѣ, — отъ умствения. И въ двата свѣта уреждаме противоречията, които сѫществуватъ. И тритѣ фигури отварятъ пѫть за правилно използуване на даденитѣ отъ природата блага. 27. ДИШАНЕ. Чрезъ тия музикални дихателни упражнения човѣкъ се приучва на музикалния методъ, съ който той трѣбва да си служи въ живота. Чрезъ тѣхъ човѣкъ влиза въ хармония съ природата. 28. ПРОМИСЪЛЪ. Вдигане на рѫцетѣ и обливане. Туй движение изразява, че трѣбва да приемемъ всички Божии благословения преизобилно и съ пълна свобода. Когато рѫцетѣ се вдигнатъ горе и се съединятъ надъ главата, тогава сме въ контактъ съ енергиитѣ на висшитѣ мирове и ги пренасяме надолу на физичното поле. Като дойдатъ въ физичния свѣтъ, рѫцетѣ се раздѣлятъ. Значи, въ физичния свѣтъ имаме поляризиране — два полюса. Когато сме на физичното поле, ние сме далечъ отъ Реалностьта, която стои въ основитѣ на битието. Туй упражнение може да се нарече още: Методъ за влизане въ връзка съ Идеалния свѣтъ.

ПРИНЦИПИ НА ПАНЕВРИТМИЯТА Паневритмията е хармоничното творческо изявление на Божественото Начало въ вселената. ПАНЕВРИТМИЯТА ВНАСЯ ЖИВОТЪ СИЛА, РАДОСТЬ И КРАСОТА ВЪ ЧОВѢШКАТА ДУША. Днесъ на всѣкѫде се говори за обнова, за нови пѫтища и пр.. Обаче не е достатъчно измѣнението само на механичната страна, на външната форма на нѣщата. Ако хората останатъ съ старото съзнание, съ старото разбиране на живота, тогава нищо нѣма да се постигне. Трѣбва единъ новъ мирогледъ, ново разбиране на живота, ново отношение къмъ задачитѣ на живота. Трѣбва да се изучатъ законитѣ за повдигане на народитѣ и за тѣхното израждане. Колко много народи и раси въ миналото сѫ се издигали до завидна висота и следъ това сѫ слизали отъ сцената на живота. Всички тѣ сѫ били кристализирани въ форми, неспособни за по-нататъшно развитие — отклонени отъ великитѣ закони на живота. Разбира се, за повдигането на единъ народъ или раса е нужно подобрение на хигиеничнитѣ условия на живота, подобрение на икономичното положение на маситѣ и пр.. Днесъ се разглежда въпросътъ за бѫдещето на расата или културата и отъ гледището на законитѣ на човѣшката наследственость и се търсятъ нови пѫтища — пѫтищата на евгениката — за подобрението на расата и културата. Но всичко това представлява само едната страна на въпроса. Тоя въпросъ има и други по-дълбоки страни, които заслужватъ вниманието на всички, които искатъ да работятъ за бѫдещето на расата или културата. Окултната наука посочва методи за разрешението на всички проблеми на съвременния животъ. Тия методи засѣгатъ всички области на живота, както материялни, тъй и духовни. Всичко това ново, което сега се влива въ живота, всички тия нови идеи, които сега идатъ въ свѣта, иматъ сила въ себе си да повдигнатъ културата на по-висока степень, да развиятъ ценнитѣ заложби, криещи се въ човѣшката душа и чакащи отъ вѣкове своето развитие. Днешната култура е преходна между две култури. Винаги завоятъ между две култури се отличава съ хаосъ, съ едно разбъркване, съ голѣми противоречия. Това е признакъ, че се намираме на границата между старото залѣзваще и новото изгрѣваще. Забелязано е, че винаги въ зазоряването на всѣка нова култура стоятъ велики духовни идеи. Днесъ по много признаци се вижда, че едно ново съзнание се ражда въ човѣчеството. Въ сѫщность самото развитие е въпросъ за разширение на съзнанието. Напримѣръ, ако проследимъ природнитѣ царства, ще видимъ, че колкото отиваме къмъ погорнитѣ царства, постепенно съзнанието се разширява. Всѣка култура се отличава съ това, че носи нѣщо ново на човѣчеството. Тя е едно ново откровение на човѣшкия духъ. Кое е тогазъ новото, което носи новата култура, която иде? Има известни признаци, по които може да се долови това, както по първитѣ пролѣтни цвѣтя може да се сѫди за бѫдната пролѣть. Новото, което иде, е пробуждането на космичното съзнание, при което личниятъ животъ ще бѫде надрастнатъ и човѣкъ ще влѣзе въ безграничния животъ на цѣлото, навсеобщото. Затуй, по сѫществуващитѣ днесъ признаци можемъ да сѫдимъ, че новото, което иде, е духътъ на братството, на единението. Новитѣ идеи, които идатъ сега като мощна вълна да се влѣятъ въ културата, да я претворятъ, се проявяватъ въ всички области на живота. На всѫде можемъ да видимъ днесъ следи отъ животворното имъ действие. Обаче тѣ трѣбва да намѣрятъ и съответна форма, чрезъ която да се изразятъ, т. е. тѣ трѣбва да намѣрятъ и единъ външенъ изразъ, чрезъ който да действуватъ върху по-дълбокитѣ сили на човѣшкото естество. Такъва форма е именно паневритмията. Що е паневритмия? Нека разгледаме по-рано произхода на тая дума; тя е съставена отъ три корена: представката „панъ“ въ началото значи —„все“, „всичко“, „всеобщъ“, „космиченъ“. Втората представка „ев“ или на латински въ първоначалния си видъ „еу“ значи: „истински“, „висшъ“. „Евъ“ е това, отъ което излиза всичко; то означава сѫщината, реалното, сѫщественото въ свѣта. А „ритъмъ“ значи правилностьта въ движенията или въ всѣки другъ външенъ изразъ на нѣщата. Представката „панъ“ означава, че тукъ се говори за единъ ритъмъ, който царува въ цѣлокупната природа, въ основитѣ на цѣлото битие. Що е тогава паневритмията? Паневритмията въ букваленъ преводъ значи: космиченъ висшъ ритъмъ. Паневритмията — това е велика всемирна хармония на движението. Цѣлиятъ животъ е паневритмия. Какво представлява паневритмията? Всѣка година на „Изгрѣва“ край София на 22. мартъ се отваря една нова красива страница въ живота. Тогазъ почватъ паневритмичнитѣ упражнения. Въ красива пролѣтна утринь, когато слънцето позлатява челото на Витоша, когато цвѣтята започватъ да отварятъ своитѣ вѣнчета за животворнитѣ слънчеви лѫчи, когато всичко наоколо е пълно съ свежесть, радость, хармония и музика, се правятъ тия упражнения на една широка полянка, обиколена съ стройна борова гора. Всѣка сутринь следъ 22. мартъ нѣколко стотинъ души при изгрѣвъ слънце правятъ тия красиви ритмични музикални упражнения. Всички сѫ наредени въ два или повече крѫга. Въ срѣдата е оркестрътъ. При ритъма на специална музика се правятъ тия ритмични упражнения. Отъ тѣхъ за сега сѫ подбрани 28 вида. Всѣко упражнение си има съответна музика и текстъ. Изпълнението на упражненията често се придружава и отъ общо пѣние на участвуващитѣ. Защо тѣ почватъ всѣка година на 22. мартъ и защо се правятъ рано сутриньта? Ще дамъ единъ цитатъ отъ книгата: „Въ царството на живата природа“ като отговоръ на тоя въпросъ: „Сутринь при изгрѣвъ слънце земята е отрицателна, т. е. приема най-много. Тоя фактъ е отъ извънредно голѣма важность, за да се оцени значението на изгрѣва. Затова и сутриньта при изгрѣвъ слънце човѣшкиятъ организъмъ е най-възприемчивъ къмъ слънчевитѣ енергии. Сутринь има всѣкога повече прана или жизнена енергия, отколкото на обѣдъ. Тогазъ живиятъ организъмъ поглъща най-много и най-мощно положителни енергии (прана). Земята въ началото на пролѣтьта е повече отрицателна, и затова тогазъ най- много приема. Ето защо, отъ всички годишни времена, презъ пролѣтьта слънчевитѣ лѫчи действуватъ най-лѣчебно. Затова благотворното влияние на слънцето започва отъ 22. мартъ. Отъ тогазъ земята работи по-творчески. Най-добритѣ месеци за обнова сѫ отъ 22. мартъ до 22. юний. Когато видимъ на пролѣть растенията да напѫпватъ и цъвнатъ, въ човѣшката душа трѣбва да се роди една вѫтрешна радость, че наближава деньтъ на нейното освобождение. Човѣкъ трѣбва да отвори чувствата си съ обичь къмъ тая животворна сила, която го обгръща, за да може да приеме нейното благотворно влияние за освежаване на своитѣ мисли, чувства и сили“. Действието на паневритмията върху човѣка е грамадно и всестранно. Преди всичко значението на паневритмичнитѣ упражнения е за физическото развитие на човѣка. Тия упражнения развиватъ всестранно организма, защото се отличаватъ съ голѣмо разнообразие. Движенията при паневритмията сѫ плавни и красиви. При тѣхъ взематъ участие, можемъ да кажемъ, всички части на тѣлото: глава, шия, гърди, кръстъ, крайницитѣ и пр. Мускулатурата се развива, дишането се съживява, кръвообращението сѫщо. Нервната система се укрепява, понеже раннитѣ слънчеви енергии преди изгрѣвъ слънце и до единъ часъ следъ изгрѣва иматъ специално укрепително действие върху нервната система. Но това действие на паневритмията има и своя по-дълбока страна. Движенията при нея не сѫ произволни, но сѫ плодъ на познанието на живитѣ сили въ природата и на силитѣ, работещи и спещи въ човѣшкия организъмъ. Ето защо въ тия упражнения има нѣщо завладяваще, има нѣщо, което събужда възвишеното въ човѣка. Действието на паневритмичнитѣ упражнения е трояко: 1. Тѣ сѫ акумулатори, чрезъ които човѣкъ се свързва съ творческитѣ и съграждащитѣ сили на природата, приема ги и тѣ съдействуватъ за неговото развитие. Тия сили сѫ животворни. Понеже движенията на паневритмията сѫ въ хармония съ космичния ритъмъ, който привежда въ активность цѣлокупния животъ, тѣ активиратъ всички спещи сили на човѣшката душа, привеждатъ ги къмъ дейность. 3. Паневритмичнитѣ упражнения сѫ отъ такъвъ характеръ, че чрезъ тѣхъ човѣкъ изпраща сили, мисли, идеи въ свѣта, и тѣ продължаватъ да работятъ тамъ и да го претворяватъ. Нека разгледаме първото действие на паневритмията. Нейнитѣ движения не сѫ само упражнение на мускулитѣ, бѣлитѣ дробове и пр., но и за образуване връзка между живата природа и човѣка. Паневритмичнитѣ движения не трѣбва да се смѣсватъ съ обикновената гимнастика или балета. Тѣ се основаватъ на по-дълбокитѣ закони за влизане на човѣка въ връзка съ енергиитѣ на природата и тѣхното използуване за неговия растежъ. Всѣко нѣщо трѣбва да се движи. Това е природенъ законъ. Но когато тия движения сѫ разумни, ние придобиваме нѣщо. При паневритмичнитѣ упражнения човѣкъ влиза въ обмѣна съ живитѣ сили на природата. По-рано човѣкъ е билъ въ по-голѣмо общение съ природата. Той е билъ въ общение не само съ формитѣ, но и съ духовнитѣ ѝ сили. Днесъ човѣчеството е отчуждено до известна степень отъ природата; отслабено е вѫтрешното му общение съ нея. Отъ изследванията на Гурвичъ, Лаковски и пр. се знае, че човѣшкиятъ организъмъ, както и всички организми, има радиации, т. е. отъ организма се излѫчватъ особени енергии, особени лѫчи. Паневритмията е основана на по-дълбокото знание на тия енергии, на тия радиации. Напримѣръ, когато човѣкъ си простре рѫката, то отъ всѣки пръстъ излизатъ грамадни снопове свѣтлина, лѫчи. Но тия енергии сѫ отъ различенъ характеръ за различнитѣ пръсти. Сѫщо тъй и отъ мозъка, ушитѣ, носа и изобщо отъ цѣлото тѣло излизатъ такива радиации. Тия радиации сѫ поляризирани. Човѣшкото тѣло има троенъ поляритетъ. Отъ изследванията на Райхенбахъ, Дюрвилъ и пр. се вижда, че дѣсната страна на тѣлото е положителна, а лѣвата — отрицателна. Предната страна е положителна, а задната — отрицателна. Горната часть на тѣлото (къмъ главата) е положителна, а долната — отрицателна. Енергиитѣ въ природата сѫ поляризирани. Нѣщата въ природата изобщо сѫ поляризирани. Това е четвъртиятъ принципъ отъ седемтѣ основни принципа на окултната наука. Ще дамъ нѣколко примѣра: Двата вида магнетизъмъ: северенъ и юженъ; двата вида електричество: положително и отрицателно; после коренътъ и стъблото у растенията и пр. Изобщо двата вида енергии, които се срѣщатъ въ природата въ разни форми, можемъ да наречемъ положителни и отрицателни. Можемъ да ги наречемъ още: творчески или създаващи и съграждащи или съзидаващи. Можемъ да ги наречемъ още: мѫжки и женски принципи въ природата. Изразътъ въ Библията: „Богъ създаде небето и земята“ е загатване за действията на творческитѣ сили въ природата. И после се казва: „И земята бѣше неустроена“. И постепеното и устройване, това е действието на съграждащитѣ сили. Разбира се, въ всѣки моментъ сѫ въ действие двата вида сили. И въ всѣка култура действуватъ тия два вида сили. Напримѣръ раждането на нови идеи въ една култура, това е действието на творческия принципъ. А прилагането имъ, преустройството на цѣлия животъ въ съгласие съ тѣхъ, това е действието на съграждащия принципъ. Сѫщото важи и за живота на отдѣлния човѣкъ. Когато човѣкъ се домогне до нови прозрения, това е работа на творческия принципъ въ него. А устройството на живота въ съгласие съ тия творчески принципи, това е работа на съграждащитѣ сили въ него. Казахме, че радиациитѣ, който изпуща организмътъ, сѫ поляризирани. Изобщо, дѣсната страна на човѣка — дѣсниятъ кракъ, дѣсната рѫка и пр. — е изразъ на творческитѣ сили въ природата, а лѣвата страна — лѣвиятъ кракъ, лѣвата рѫка и пр. — на съграждащитѣ сили. Ето защо, при паневритмичнитѣ упражнения е отъ значение, коя страна взема участие въ движенията. Движенията на дѣснитѣ крайници или самото обръщане на дѣсно изразява свързване на човѣка съ творческитѣ сили на природата, а движението на лѣвитѣ крайници или обръщане на лѣво — съ съграждащитѣ сили. Ето защо, паневритмията започва винаги съ дѣсния кракъ. Защото творческитѣ сили дѣйствуватъ първи. Тѣ творятъ, създаватъ ония елементи, върху които работятъ съграждащитѣ сили. Когато стѫпваме ту съ лѣвия, ту съ дѣсния кракъ съ участието на съзнанието, става смѣна на теченията, на положителнитѣ и отрицателни течения, на творческитѣ и съграждащи течения. Първиятъ основенъ принципъ на паневритмията е: Самиятъ ритъмъ при тия упражнения, независимо отъ всичко друго, внася известна обнова въ организма. Всичко въ природата почива на закона на ритъма. Ритъмътъ е петиятъ принципъ на окултната наука. Има връзка, съответствие между сърдечния ритъмъ и ритъма на слънчевитѣ лѫчи. Слънчевитѣ енергии излизатъ отъ слънцето ритмично, т. е. периодично по-силно и по-слабо. На всѣкѫде виждаме ритъмъ около насъ. И ритъмътъ има магична сила. Даже и въ обикновения животъ могатъ да се правятъ наблюдения: всѣка работа, макаръ и тежка, ако се внесе ритъмъ въ нея, става по-лека. Знае се законътъ: ако се извърши една работа ритмично, тя не уморява. Ритмичнитѣ движения не уморяватъ. Това е констатирано съ много опити. Вторитъ основенъ принципъ на паневритмията гласи: Движенията при нея отговарятъ на известни космични закони. Трѣбва да се знае, че движенията на тѣлото не сѫ само нѣщо механично, но всѣко движение, което прави човѣкъ, го свързва съ известни сили на природата. Ако движенията сѫ правени съ знанието на природнитѣ закони, могатъ да свържатъ човѣка съ мощни строителни сили въ природата, и той да ги приеме въ себе си. Трѣбва да се знае, че при всѣко движение се влива нѣщо въ организма. Всѣко красиво движение, всѣко движение, което отговаря на известни закони на природата и на човѣшкия организъмъ, внася животъ въ човѣка. Движенията, които извършва човѣкъ, не сѫ безъ значение. Има движения, които нѣматъ общо значение. Тѣ сѫ отъ частенъ характеръ. Тѣ не свързватъ човѣка съ всемира, съ Цѣлото. Тѣ иматъ значение само лично за него. А пъкъ има движения, които сѫ изразъ на космични движения и ритъмъ. Има извѣстни космични движения и космиченъ ритъмъ, които лежатъ въ основитѣ на живота. Тѣхъ срѣщаме изразени на всѣкѫде въ живота: Въ движението на небеснитѣ тѣла. Въ вълнообразното движение на свѣтлината. Въ силовитѣ линии на електромагнитното действие. Въ движението на атомитѣ и електронитѣ. Въ нутационнитѣ движения на растителнитѣ стеблени и коренови върхове и пр. Тия движения и този ритъмъ иматъ творчески елементъ въ себе си. Тѣ сѫ създали и организирали всичко. Тѣ всичко претворяватъ и градятъ въ природата. Подъ действието имъ сѫ изградени хилядитѣ форми около насъ. Тѣ сѫ вѣчно действуващитѣ принципи въ космоса. Ако движенията, които прави човѣкъ, сѫ въ хармония съ тия космични движения и този ритъмъ, той се свързва съ силитѣ на живата природа и ги приема. Именно отъ такъвъ характеръ сѫ паневритмичнитѣ движения. Тѣ сѫ въ хармония съ космичнитѣ движения и ритъмъ, които творятъ, градятъ и организиратъ въ цѣлокупната природа, и затова иматъ мощно действие върху човѣка. Значи движенията при паневритмията не сѫ произволни, но сѫ взети отъ ритъма, който лежи въ основата на космичния животъ. Когато човѣкъ прави тия упражнения, той се хармонизира съ цѣлото битие и затова получава нѣщо ценно отъ него. Ето защо, при паневритмичнитѣ упражнения чувствувашъ, че ти, живиятъ центъръ, простирашъ хиляди нишки, хиляди антени въ океана отъ сили, въ който си потопенъ, и получавашъ нѣщо животворно и чисто. Чрезъ нѣкои упражнения ние приемаме запаси отъ земния магнетизъмъ въ себе си. Човѣкъ периодично трѣбва да се свързва съ земнитѣ и слънчеви сили. При будно съзнание, когато рѫката е насочена нагоре, човѣкъ се свързва съ слънчевитѣ сили, а когато тя е насочена надолу — съ земнитѣ сили. Тогазъ човѣкъ приема добритѣ енергии отъ земята, а непотрѣбнитѣ, дисхармонични енергии предава на земята. Въ много несъзнателни движения, които човѣкъ прави, има скрито значение, което самиятъ човѣкъ не знае. И това значение не е винаги еднакво. Когато човѣкъ бара несъзнателно нѣкое мѣсто на главата си напримѣръ, той иска съ това или да разнесе набралата се енергия или пъкъ иска да придаде енергия на нѣкое мѣсто, дето има недоимъкъ. Човѣкъ, ако има знания, може да премахне главоболието, като регулира известни течения. Нѣкой пѫть несъзнателно човѣкъ си бара нѣкой центъръ на главата, за да го активира съ енергията, която излиза отъ пръститѣ му. Човѣкъ трѣбва да се пази отъ движения, които отнематъ или изхарчватъ нужнитѣ енергии. Движенията трѣбва да сѫ разумни. Има движения и неразумни. Нашитѣ движения, и когато сѫ несъзнателни, не сѫ произволни. Разни движения, напр. баране на главата, движение на крака, рѫце и пр., сѫ въ връзка не само съ физиологични процеси, но и съ известни душевни процеси. Отъ всѣки пръстъ излизатъ сили, които сѫ изразъ на нѣщо психично. Всѣко движение на човѣка, макаръ и несъзнателно, има вѫтрешенъ смисълъ. Напримѣръ, туряне рѫката на гърба, това е скритиятъ, подлиятъ начинъ на постѫпване. Онзи, който иска да прободе нѣкого съ ножъ, скрива ножа задъ гърба си и му казва: „Добре дошълъ“. Единъ ораторъ, който държи рѫката си отзадъ на гърба си, пакъ крие нѣкаква мисъль. Тия движения сѫ изостанали отъ далечното минало. Когато човѣкъ си дигне рѫката, то известни духовни сили сѫ въ активность, и той ги праща въ свѣта; и сѫщевременно той съ пръститѣ си приема известни сили отъ природата. Става обмѣна. При паневритмичнитѣ движения трѣбва да се знае, какви енергии излизатъ отъ цѣлата рѫка, и какви специялно отъ всѣки пръстъ. Съ тия енергии, които ти изпращашъ отъ своята рѫка или отъ другъ нѣкой органъ, ти действувашъ на природата, и тя ще ти отговори. Ние не сме откѫснати отъ всемира. Има връзка между насъ и него. Третиятъ основенъ законъ на паневритмията гласи : Има връзка, съответствие между тонъ, форма, движение, цвѣтъ, число и идея. Значението на паневритмията става по-ясно, като вземемъ предъ видъ туй, което наричаме „съответствие“ въ природата. Има съответствие между всички нѣща. И то се основава на единството, което лежи въ основата на цѣлото битие. Напримѣръ въ периодичната система на химичнитѣ елементи следъ всѣки седемь елементи се повтарятъ елементи съ аналогични свойства. Това виждаме и въ спектъра на цвѣтоветѣ и въ октавитѣ на музиката. Тамъ всѣки тонъ прилича на осмия следъ него. Такива октави имаме и въ стълбицата на електромагнитнитѣ трептения. И тамъ всѣка по-горна октава трептения има аналогия съ по-долнитѣ. Има безброй съответствия въ природата. По-важни отъ тѣхъ, които ни интересуватъ въ случая, сѫ горнитѣ шесть. Когато движенията точно отговарятъ на известни идеи, тонове и пр., действието е по-мощно. Тогава организмътъ е по-възприемчивъ къмъ енергиитѣ на природата, приема ги въ себе си и чувствува живо тѣхното обновително действие. На закона за съответствието между тия прояви въ природата се основава и тъй наречената окултна архитектура. На това съответствие се основава и паневритмията. Какво нѣщо е паневритмията? Паневритмията, съ други думи казано, е съчетание между тонъ, форма, движение, цвѣтъ, число и идея. Руската ясновидка и учена г-жа Унковска доказва, че има едно закономѣрно отношение въ природата между звукъ, цвѣтъ и число. Даденъ цвѣтъ отговаря на опредѣленъ тонъ и на опредѣлено число. И тя може, напримѣръ, да изсвири дадена картина, да я превърне въ музика. Нека най-напредъ кажемъ нѣколко думи за връзката между движението, тона и формата. Сентъ - Ивъ - Д’Алвейдъръ въ своя „Археометъръ“ отвори нови хоризонти за музиката. Нѣма да се впущамъ въ подробности за неговитѣ идеи, а само ще кажа, че той установи връзката, съотношението между тонъ, форма и идея. Като изхождаме отъ неговата идея, можемъ да имаме форма, която да представлява кристализирана, замръзнала въ форми музика! Той изтъква тамъ, че мѣркитѣ, които сѫ дадени въ Библията въ книгата „Изходъ“, глава 25, за размѣритѣ на скинията, не сѫ случайни, но че всички тия мѣрки за дължината, широчината, височината и пр. на скинията и на отдѣлни нейни части, образуватъ, взети въ своята цѣлокупность, една музикална симфония. И възъ основа на своя методъ Сентъ-Ивъ прави анализъ и опредѣля, кои тонове, кои музикални акорди сѫ въплотени въ скинията на Мойсея. Сѫщия анализъ той прави и на описанието на Соломоновия храмъ въ книгата „Езекиилъ“, глава 40 — 43. Сентъ - Ивъ посочва методъ, какъ можемъ да въплотимъ опредѣлена музика въ формата на нѣкое здание, чаша и какъвъ да е другъ предметъ. Отъ това се вижда, колко е обширна сферата на влиянието на музиката въ живота! Ние можемъ чрезъ художественитѣ форми, които ни заобикалятъ, да дадемъ по-широкъ просторъ на благотворното влияние на музиката въ културата. Даже намиратъ и въ органическитѣ форми кристализирана музика. Напримѣръ, междинитѣ между страничнитѣ разклонения у папратовия листъ (тия междини постепенно се намаляватъ къмъ върха на листа) или въ охлюва широчината на завивкитѣ, които постепенно се стѣсняватъ къмъ върха на охлюва, иматъ аналогия съ броя на трептенията на разнитѣ обертонове на единъ тонъ. Сѫщо се доказва, че въ разстоянията на планетитѣ до слънцето сѫ изразени музикални закони. Казахме по-горе, че Лаковски откри тъй нареченитѣ „радиации“ на организмитѣ, т. е. всѣки организъмъ изпуща радиовълни въ околното пространство. Съ тия радиовълни той се опитва да обясни способностьта за ориентация у животнитѣ: у гълѫба, кучето, пчелитѣ и пр. Тая радиация е загатване за тъй нареченото етерно тѣло на организмитѣ. Споредъ окултизма всѣки кристалъ, цвѣте, животно, човѣкъ изпраща отъ себе си радиовълни, и тия радиовълни сѫ музикални. Даже напоследъкъ нѣкои учени се опитватъ да доловятъ музиката, тоноветѣ, които излизатъ като радиовълни отъ цвѣтята и пр. Нашето тѣло е музикално, защото, както казахме, то изпраща навънъ музикални радиовълни, музикални радиации. Именно на това се основава дълбокото действие на музиката върху организма. Че въ музиката има нечувана мощь, се вижда отъ опита на трима германски физици — Шредингеръ, Хайсенбергъ и Йорданъ; тѣ преди 4 — 5 години свирили продължително специална монотонна музика върху една каменна стълба, и тя се събаря! Знае се силното действие на музиката върху духа и върху физиологичнитѣ процеси въ организма. Понеже музиката прониква цѣлокупния животъ и всички организми, то тя не може да нѣма мощно влияние върху всѣка тварь. Трѣбва да се знае единъ основенъ законъ: че тия музикални радиации на тѣлото сѫ именно архитектътъ на човѣшкото тѣло. Тѣ градятъ, тѣ извайватъ формитѣ. Защото въ сѫщность музикалностьта принадлежи въ случая на етернитѣ строителни сили на организма. Подъ ритъма на тия вълни се гради и строи въ човѣшкото тѣло. Сѫщото се отнася и до едно цвѣте, трева, дърво и пр.. Ето защо, когато човѣкъ възприема хармонични тонове, музикални вълни, то тая музика се влива въ музикалностьта, която прониква въ тѣлото, и допринася за градежа, за по-правилното оформяване на органитѣ. Ето защо, подъ ритъма на красивитѣ музикални движения на паневритмията ще се измѣни самата форма на тѣлото; то ще стане по-здраво, по-стройно и по-красиво. Отъ опититѣ се вижда, че здравиятъ органъ изпуща характерни музикални трептения, радиации, които при болесть се видоизмѣнятъ и отслабватъ. И именно това се използува за констатиране здравословното състояние на организма. Казахме, че когато човѣкъ свири, пѣе или слуша музика, то музиката, която възприема, влиза въ него и организира, внася хармония въ органитѣ. А тая хармония въ организма — това е здравето. Ето защо, буквално е вѣрно, че музиката внася животъ! На това се основава лѣчебното действие на музиката. Музиката лѣкува, и когато е безъ движения, но още повече лѣкува, когато е придружена съ движения. Музиката по-лесно прониква чрезъ движения въ тѣлото, въ всички клетки, въ всички органи. Ето защо паневритмията има мощно лѣчебно действие преди всичко. Който прави тия упражнения систематично, може да се излѣкува отъ всички болести! Паневритмията по този начинъ е мощно срѣдство за подържане здравословното състояние на организма! Но не само това. Има връзка не само между организма и музиката, но и между последната и човѣшката мисъль. Музиката е материялизирано движение на Духа. Тя е правилниятъ начинъ за организиране на материята въ човѣка и на неговитѣ мисли, чувства и постѫпки. Доказано е опитно, а най-вече съ опититѣ по телепатия, правени отъ видни учени въ Америка, Англия, Германия, Австрия и пр., че когато човѣкъ мисли, изпраща въ пространството единъ видъ мислителни радиовълни, които сѫ отъ различенъ характеръ, споредъ характера на мисъльта, чувството и пр.. Тия мислителни вълни сѫ сѫщо така музикални. Колкото една мисъль е по-правилна, по-възвишена, по-опредѣлена, толкова тя е по-музикална. Ето защо, чрезъ музиката се градятъ не само нашитѣ физически органи, но се гради нѣщо и въ нашия душевенъ организъмъ; чрезъ нея се влива нѣщо въ нашия душевенъ и духовенъ животъ. Ето защо, музиката е проводникъ на истинския животъ. Тя е начало на всѣка култура. Това, чрезъ което нѣщата могатъ да се реализиратъ, е музиката. Важно обстоятелство е, че при паневритмията самата музика не е въ духа на обикновената съвременна музика, но има нѣщо ново въ себе си. Тя е въ съгласие съ известни по-дълбоки закони и затова говори направо на възвишеното въ човѣка и го събужда. Тя завежда човѣка въ ония възвишени сфери, за които винаги е копнѣялъ той въ свещени минути. Тая музика го свързва съ реалния свѣтъ. Музиката при паневритмията не е произволна, но строго съответствува на движенията отъ една страна, и отъ друга страна на идеята, вложена въ тѣхъ. И само когато има това съответствие, тия движения иматъ мощно, магическо действие: тогазъ движенията ставатъ вече носители на тия идеи. И именно, благодарение на това съответствие между движения и идеи, тия движения ставатъ въплотена идея! Тѣ проникватъ самия изпълнитель. При правенето на паневритмичнитѣ упражнения трѣбва да имаме известни идеи въ съзнанието, но не произволни, а тъкмо такива, които строго съответствуватъ на движенията. При движенията съзнанието трѣбва да е концентрирано върху тѣхъ и върху опредѣлени идеи. Затова движенията при паневритмията сѫ външенъ изразъ на една идея. Можемъ да кажемъ, че тѣ представляватъ говоръ, особенъ езикъ, езикъ чрезъ движения! Мисъль изразена чрезъ движения! Това способствува тия движения да иматъ по-силно действие и да свързватъ човѣка съ по-мощни енергии на природата. Ако не се вложи идея въ движенията, тогазъ тѣ ще бѫдатъ изобщо механични, а не коренно обновителни. При паневритмията движенията трѣбва да бѫдатъ изразъ на това, което мислимъ. По този начинъ мислитѣ, идеитѣ просто се превеждатъ външно въ известенъ редъ красиви движения! Чрезъ този единъ видъ езикъ ние изразяваме външно вѫтрешния животъ, живота на душата. Когато има туй съответствие между идеята и движението, тогава всѣко движение внася радость, бодрость, животъ. То твори въ насъ и вънъ отъ насъ, въ свѣта! Всѣко едно отъ тия упражнения е свързано съ единъ процесъ на съзнанието. И затова всѣко упражнение има действие върху опредѣлени сили на човѣшкия духъ. Ето защо тия упражнения иматъ връзка съ пробуждането, освобождението, и творчеството на човѣшката душа. Последнитѣ процеси сѫ вѫтрешни, но красиво е, че се правятъ движения, които точно отговарятъ на тия вѫтрешни, психични процеси и затова улесняватъ тѣхната проява у човѣка. Всѣка идея, всѣко душевно качество съответствува на известно движение. Има движения на доброто. Има движение на милосърдието. Има движение на справедливостьта. Любовьта си има свои линии на движение. Красотата сѫщо! Всички добродетели си иматъ свои линии на движение. Нѣма добродетель, която да нѣма линии на движение. Човѣкъ трѣбва да учи това. Той трѣбва да прави опити веднажъ, дважъ, 10 пѫти, 100 пѫти и пр., додето намѣри, кои линии на движение отговарятъ на дадена добродетель. На тая основа е изградена паневритмията. Всички стари, които не сѫ живѣли добре, погрозняватъ; погрозняватъ и движенията имъ! Животътъ имъ се отразява както върху лицето, тъй и върху движенията имъ! Младиятъ е красивъ и има красиви движения, понеже иде отъ единъ хармониченъ свѣтъ. Могатъ да се правятъ опити и наблюдения, за да се види какво значение иматъ разнитѣ движения за приемане и предаване на известни енергии, физически и психически. Напримѣръ, нека вземемъ една отъ пѣснитѣ на Всемирното Братство: „Добъръ день“. Тая пѣсень се пѣе съ специални движения. Ако тя бѫде изпѣта съ и безъ движения, ще се види разликата. Изпълнена съ движения, тя има мощно действие върху изпълнителя и зрителя. Защото при движенията се подбуждатъ къмъ активность енергии, които човѣкъ приема и изпраща чрезъ рѫцетѣ си и чрезъ цѣлото си естество! Даже въ източнитѣ окултни школи се знае, че известни формули, за да иматъ по-мощно действие, произнасянето имъ се придружава съ движение и музика. Формулата се изпѣва и се превръща едновременно въ движение! Това сѫ тъй нареченитѣ „мантри“ на източнитѣ школи. И тия движения не сѫ произволни, но сѫ въ хармония съ музиката и съ идеята, вложена въ пѣсеньта. Всѣки органъ на тѣлото си има своя духовна страна. Всички органи сѫ свързани и съ духовни процеси. И всѣко тѣхно движение е въ връзка съ душевното и духовно развитие. Подсъзнателнитѣ движения изобилватъ у човѣка. Обаче тѣ още повече изобилватъ у по-долнитѣ природни царства. Но има нѣщо важно: човѣкътъ на новото съзнание ще внесе постепенно съзнателность въ известни области на подсъзнателния животъ. Той ще се стреми да разшири крѫга на съзнателния животъ. За да се улеснятъ двата процеса — вземане и даване — които се извършватъ при паневритмичнитѣ упражнения, при тѣхъ трѣбва да участвува съзнанието. Това е условието за целесъобразна обмѣна между човѣка и околната природа. Защото характерътъ на енергиитѣ, които човѣкъ изпраща и приема, зависи отъ будностьта на съзнанието, отъ идеята, която занимава човѣка при движението. Ето защо, паневритмичнитѣ движения не сѫ механични гимнастики, но една дейность, въ която взематъ участие всички сили на човѣшкото естество: физически, духовни, умствени и божествени. Всички тия сили при паневритмията сѫ въ будность, творчество, активность и въ състояние на възприемчивость. Ето защо, при тия упражнения трѣбва да се мисли. Всѣко движение безъ мисъль нѣма смисълъ. При тѣхъ е нуждно едно вѫтрешно концентриране. При движенията силата на човѣка седи въ концентрирането! Тъй дълбоко да се концентрира човѣкъ при тия упражнения, като че ли ги прави самъ! Когато правимъ упражненията, живата природа взема участие въ движенията. Тя гледа има ли ритъмъ и съзнание. Когато забележи, че нѣма, тя не взема участие. А когато тя не взема участие, то всичката работа на човѣка отива напраздно. Тя е механическа! Единъ примѣръ ще покаже, колко е важна будностьта на съзнанието за акумулиране на творческитѣ сили на природата въ човѣшкия организъмъ. Интересенъ е въ това отношение евангелскиятъ разказъ за жената, която страдала 12 години отъ кръвотечение. Тя се излѣкувала, като се докоснала отзадъ до дрехата на Христа. Христосъ казалъ: „Кой се допрѣ до дрехитѣ ми?“ Ученицитѣ му казали: „Ти виждашъ, че народътъ те притиска, и казвашъ: Кой се допрѣ до мене!“ — Но Христосъ се обърналъ, за да види този, който сторилъ това, защото усѣтилъ въ себе си, че сила излѣзла отъ Него. Значи другитѣ се допрѣли до Него механически, но тя се допрѣла съ участието на съзнанието, съ дълбока вѣра, че ще получи нѣщо отъ Христа, и получила. Когато Мойсей дигалъ рѫце нагоре, евреитѣ побеждавали въ сраженията. Значи отъ рѫцетѣ му излизала сила. Сѫщо тъй и Христосъ прострѣлъ рѫката си и се допрѣлъ до прокажения, за да го излѣкува. Рѫцетѣ сѫ силови линии, по които протича жива енергия. Щомъ си въ будно съзнание, то се образува връзка между рѫката ти и живата природа, и по всѣки пръстъ протича тая жива енергия, — праната! Ако не съзнаешъ, ако не вѣрвашъ, нищо нѣма да дойде! Щомъ туришъ волята си въ действие, веднага тия токове ще протечатъ. Като се свържешъ съ Разумното, съ Божественото Начало, то ще подействува да протече тая енергия въ тебе. Този въпросъ си има и друга, по-дълбока страна: Една отъ цѣлитѣ на паневритмията е да се събудятъ спещитѣ духовни сили и заложби на човѣшкото естество. Знаемъ, че има двигателни, моторни центрове въ мозъка. Напримѣръ, има центъръ за движение на краката, такъвъ за движение на рѫцетѣ и пр. За всички видове движения има и центрове въ мозъка. И понеже говоримъ за съзнателни движения, тия центрове сѫ въ главния мозъкъ. Напримѣръ, центроветѣ за движение на краката и рѫцетѣ сѫ по горната часть на голѣмия мозъкъ. Когато движимъ крака или рѫката, то този центъръ на мозъка дохожда въ дейность въ активность. Ще разгледаме три страни на този въпросъ: 1. Всѣки центъръ на мозъка е свързанъ съ особенъ висшъ свѣтъ и съ Сѫществата, които живѣятъ въ него. Като правимъ тия или ония движения съ тѣлото си, ние привеждаме въ активность известенъ мозъченъ центъръ и чрезъ него се свързваме съ особенъ висшъ свѣтъ и Сѫществата, които живѣятъ въ него. По този начинъ, чрезъ движения на рѫцетѣ, краката и пр. ние правимъ връзка съ висшитѣ мирове и съ Сѫществата, които живѣятъ тамъ, и това много допринася за получаването на енергия и подкрепа отъ тия висши мирове. 2. Като движимъ нашитѣ органи: крака, рѫце и пр., ние привеждаме въ активность тия мозъчни центрове, които имъ съответствуватъ; съ туй последнитѣ привличатъ повече кръвь и повече енергии и съ това се развиватъ. А пъкъ такъвъ центъръ освенъ това отговаря и на известни висши духовни способности, напримѣръ на милосърдие, любовь, вѣра, надежда, умствени способности, наклонность къмъ музика, математика и пр. И тъй, чрезъ тия движения, ако сѫ правилни, ние можемъ да работимъ за развиването на нашитѣ мозъчни центрове, за излизането имъ отъ спещото положение, и по този начинъ можемъ да развиемъ и тия духовни дарби, които имъ съответствуватъ. Паневритмичнитѣ движения, особено ако е спазенъ горниятъ законъ за съответствията, като проникватъ въ нервната система, префиняватъ я и правятъ да трепти въ хармония съ възвишенитѣ божествени идеи, чийто изразъ сѫ даденитѣ движения въ случая. 3. Отъ друга страна всѣки отъ тия мозъчни центрове е въ връзка съ особенъ органъ на тѣлото. Всѣки органъ си има особено мѣсто въ мозъка. И щомъ приведемъ въ активность, въ разцвѣтъ нѣкой мозъченъ центъръ, влияемъ чрезъ него благотворно и върху съответнитѣ органи на тѣлото, и тѣ се развиватъ правилно, укрепяватъ се, ставатъ по-жизнеспособни, по-работоспособни, регулиратъ се тѣхнитѣ функции. Много е важно, какви сѫ движенията, които прави човѣкъ. Нѣкой мисли, че движенията на човѣка сѫ произволни, че нѣматъ голѣмо значение. Напротивъ, всѣко движение има мощно действие върху нервната система и върху цѣлокупния духовенъ животъ. Ако човѣкъ направи едно фалшиво движение, ненормално, отрицателно, то съответниятъ мозъченъ центъръ ще получи неправилно развитие, и туй ще се отрази върху здравословното състояние на органа, който този центъръ дирижира, тъй и върху духовнитѣ способности и дарби на човѣка. По всички горни причини чрезъ паневритмията освенъ че се постига духовенъ подемъ, развитие на възвишени мисли, чувства, облагородяване на характера, но се влива животъ, здраве, сила въ всички органи на тѣлото! Ето защо, паневритмията подмладява! Отъ всичко гореказано е ясно, защо човѣкъ следъ паневритмичнитѣ упражнения е преобразенъ! Ясно е, защо чрезъ паневритмията се влива изобиленъ животъ, животворни струи въ всички органи. Ясно е отъ горното, защо тия упражнения иматъ и дълбоко психично действие! Преди всичко тѣ будятъ у човѣка чувство на радость; свежесть, хармония. Това е, защото човѣкъ усѣща, че придобива нѣщо, че се влива нѣщо въ него при тия упражнения. Следъ упражнението презъ цѣлия день му идватъ нови идеи, нови потици. Творческитѣ му сили се разцъвтяватъ. Понеже при паневритмията има вѫтрешна връзка между движение, музика и идея, то изворитѣ на всичко възвишено и благородно се отварятъ въ човѣка чрезъ тия упражнения. Видѣхме, какъ паневритмията спомага за развитието на човѣшкитѣ способности и заложби, висшитѣ морални чувства. Чрезъ паневритмията човѣкъ е вече по-готовъ да отвори душата си за Доброто, за Правдата, за Красотата, за Истината, за оная Свѣтлина, която идва въ свѣта! Паневритмията можемъ да употрѣбимъ и като методъ за трансформиране на състоянията си. Когато човѣкъ е обезнадежденъ, разтревоженъ, обезвѣренъ, опечаленъ, тия състояния може да ги трансформира чрезъ паневритмията. Чрезъ нея се развива между другото и естетичното чувство. Преди всичко се развива усѣтъ за ритъмъ и музикалното чувство. Красива е обстановката, при която се правятъ паневритмичнитѣ упражнения! Изгрѣващето слънце, озаренитѣ отъ слънцето планини, пѣнието на птичкитѣ надъ главитѣ ни, околнитѣ треви и цвѣтя, всичко това облагородява, прави човѣка жизнерадостенъ, съ свѣтло чувство за живота и бодъръ за работа! Когато правишъ тия упражнения, като че ли цѣлата околность се преобразява! Ти чувствувашъ себе си, като че ли си въ храмъ и всичко, което виждашъ около себе си, като че ли е часть отъ чудната архитектура на тоя храмъ ! Една завеса се отдръпва отъ предъ очитѣ ти, и ти си вече въ състояние да прозрешъ вѫтрешната страна на тия игри! Тѣ сѫ вече за тебъ молитвенъ зовъ на душата. Тѣ сѫ зовъ на душата къмъ Свѣтлината, къмъ вѣчното Добро, къмъ Любовьта, къмъ Реалното. Въ тоя мигъ ти разбирашъ, че тия движения сѫ свещенодействие, чрезъ което човѣкъ осъзнава, че сѫщината на естеството му е музика, чистота, любовь! Въ тия мигове той чувствува по-живо хилядитѣ нишки, които го свързватъ съ всемира. Едно сияние излиза отъ живия крѫгъ, и лѫчитѣ му отнасятъ на далечъ зова на тия души! Единъ свѣтълъ крѫгъ се формира надъ главитѣ имъ и се издига нагоре къмъ безконечностьта ! И искрениятъ зовъ на тия души достига до всички сърдца и имъ говори за красотата на новия животъ, който слиза и който е тъй близо до насъ! И тоя зовъ не отива напраздно! Той ще участвува въ изграждането на красивото здание на човѣшкитѣ бѫднини! Свещениятъ зовъ на всѣка душа намира отгласъ въ всички пробудени души! Когато мислитѣ и копнежитѣ на дълбокия си вѫтрешенъ животъ вложишъ въ красиви движения, ти пускашъ въ пространството живи сили, които работятъ и градятъ. Живиятъ крѫгъ спойва душитѣ въ едно цѣло. Тѣ се сливатъ. Рухватъ преградитѣ по между имъ, и тѣ чувствуватъ вѣчнитѣ връзки, които ги свързватъ и обединяватъ. Тоя живъ крѫгъ не е ли знамение за красотата на единството, което иде? Красиви мигове, преживѣни при паневритмията! Тѣ внасятъ поезия въ нашия животъ и по-голѣма пълнота. Чрезъ тѣхъ ние се учимъ да виждаме въ всичко около насъ нова красота, която до тогазъ не сме подозирали. Защо е необходимо човѣкъ да изпитва при правене на паневритмичнитѣ упражнения чувство на благоговение, едно свещено чувство, свещенъ трепетъ, за да може да получи нѣщо? Защото въ такъвъ случай съ повдигнатото съзнание, съ своитѣ възвишени мисли и чувства той се акордира съ възвишенитѣ сили на природата и става възприемчивъ къмъ тѣхъ! На края на обикновенитѣ паневритмични упражнения се правятъ и специални дихателни музикални упражнения. Музиката, която ги придружава, е съставена специално за цельта. При дихателнитѣ упражнения всички едновременно пѣятъ. Оня, който знае значението на дихателнитѣ упражнения отъ окултно гледище, може да прецени, какво значение могатъ да иматъ тия дихателни музикални упражнения. Тѣ сѫ отъ неизмѣримо значение, ако се правятъ всѣка сутринь, преди да се отиде на работа ! Особеното имъ значение става ясно, ако се разгледатъ отъ окултно гледище въ връзка съ праната и психичнитѣ енергии, които проникватъ въздуха. Действието на дихателнитѣ упражнения е по-мощно, по-дълбоко, когато сѫ придружени съ музика. Нека да кажемъ нѣколко думи за действието на паневритмията върху външния свѣтъ. Когато има хармония, съответствие между движение и идея, то чрезъ движенията ние предаваме тия идеи на външния свѣтъ, на цѣлото човѣчество. Чрезъ тия движения се препращатъ въ свѣта нови творчески сили и идеи, които ще съдействуватъ за неговата обнова и преобразование. Всички нови идеи, които трѣбва да се вградятъ въ културата, всички ония животворни принципи, които сѫ въ сила да я обновятъ, които иматъ вѫтрешната сила да издигнатъ човѣчеството до новата култура, сѫ включени въ тия движения. Има нужда отъ центрове, чрезъ които Божественото да влиза, да размърда свѣта, да го обнови, да внесе новото въ свѣта. Това става между другото чрезъ паневритмията. Новитѣ идеи чрезъ паневритмията магически се пращатъ въ свѣта, и хората ще приематъ тѣхното благотворно влияние. Паневритмията е такъва форма, която е пригодна да изрази новитѣ идеи и да ги предаде чрезъ музика, чрезъ движение и чрезъ думи на човѣшкото естество и на цѣлокупния животъ! Значи въ нейнитѣ движения сѫ въплотени идеитѣ, които строятъ и градятъ новата култура. Въ нейнитѣ движения сѫ скрити съ магическа мощь пружинитѣ, чрезъ които ще се пробудятъ новитѣ творчески сили на човѣшката душа — сили, които чакатъ своето развитие. Всемирното Братство внася новото въ свѣта, по който и да е начинъ: чрезъ мисъль, чрезъ чувство, чрезъ постѫпки, но и чрезъ движение! То всичко е турило въ действие. Нали вѣтърътъ като духа, размърдва листата и съ туй улеснява движението на соковетѣ? И чрезъ тия движения тѣзи идеи ще проникнатъ въ живота, въ свѣта, въ всички пробудени души и ще почнатъ да действуватъ. Ето защо паневритмията е методъ за идване на новото въ свѣта, това е единъ методъ за изграждане на новия строй, на новата земя! Отъ всичко гореказано е ясно, какъ паневритмията може да стане мощенъ методъ за подрастващото поколение и на цѣлото общество, на цѣлия народъ. Ще има голѣми последствия, ако паневритмията се въведе въ голѣмъ масщабъ. Проникването на паневритмията въ обществото ще има грамадно влияние за физическата и духовната му обнова. Днешниятъ човѣкъ е тъй устроенъ, че е по-удобно да се изразятъ новитѣ идеи едновременно и чрезъ нѣщо конкретно и реално, и при това мощно и красиво! А такъво нѣщо сѫ именно тия ритмични упражнения. Въ училището и въ обществото на възрастнитѣ трѣбва да се въведатъ тия упражнения, за да се подготви едно съвсемъ ново поколение, здраво и издържливо физически, съ възвишени чувства, съ духовенъ подемъ, съ силна воля, съ инициатива, души решителни, смѣли и активни, съ калена нервна система! Нека паневритмията да проникне въ всички градове и села. Нека на всѣкѫде буднитѣ души да работятъ за нейното прокарване въ живота на обществото. По този начинъ ще имаме едно общество на хора жизнерадостни, жизнеспособни и работоспособни, съ свѣтли умове, съ благородни сърдца, съ свободни души и съ силенъ духъ, — годни да станатъ работници строители за изграждане на новия животъ на земята. Паневритмията трѣбва да се въведе въ училищата, и преди всичко въ гимназиитѣ! Колко ще бѫде красиво, когато рано сутриньта ученицитѣ и ученичкитѣ отъ гимназиитѣ, събрани заедно, направятъ общо тия паневритмични упражнения и следъ това ободрени, освежени, обновени пристѫпятъ къмъ дневнитѣ си занятия! Каква хубава картина ще бѫде, ако напримѣръ рано сутриньта при изгрѣвъ слънце населението на всѣки градъ и село излиза на нѣкоя съседна височина и тамъ, на една полянка, прави тия музикални упражнения, и следъ това отиде на работа съ нови мисли, нови идеи! Особено днесъ има нужда отъ единъ мощенъ тласъкъ, чрезъ който да се влѣятъ нови жизнени струи въ културата. Това може да стори паневритмията. Чрезъ нея обществата, народитѣ, раситѣ ще се подмладятъ, ще се калятъ физически и духовно за ново творчество. Ето единъ методъ, покрай другитѣ, за да се получи едно общество или раса, обновена физически и духовно, съ развити дарби и заложби. Това е едно отъ условията, което ще подготви разцъвтяване на една по-възвишена, по-благородна, по-хармонична култура — култура на радостьта, на свѣтлината!

ПРИБАВКА — SUPPLÉМЕNT. ПЕНТАГРАМЪ.— PENTAGRAMME.

28. ПРОМИСЪЛЪ —PROVIDENCE (заключително упражнение Exercice finale) Да пребѫде Божиятъ миръ и да изгрѣе Божията радость и Божието веселие въ нашитѣ сърдца! (3 пѫти) Que la paix de Dieu vive en nos coeurs et que Sa pure joie et Sa sainte allégresse y brillent. (trois fois)

26. НА РАНИНА. — DE GRAND MATIN. 27. ДИШАНЕ — RESPIRATION

25. СТѪПКА ПО СТѪПКА. — PAS À PAS.

24. КОЛКО СМЕ ДОВОЛНИ. —QUE NOUS SOMMES CONTENTS.

22. ЗАПОЗНАВАНЕ.— FAIRE CONNAISSANCE. 23. ХУБАВЪ ДЕНЬ. — BEAU JOUR.

21. РАДОСТЬТА НА ЗЕМЯТА. — LA JOIE DE LA TERRE.