Ани

От книгата "Новата Ева. Издигнете жената!", 3 неделни бесѣди отъ Учителя, 1931 г., Издание 1931 г., София Книгата за теглене на PDF Съдържание ОТНОШЕНИЕ НА ДВА ЗАКОНА. А Исусъ му рече: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего. Да възлюбишъ ближния си“. Матея 22: 37, 38. „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкото си сърце, съ всичката си душа и съ всичкия си умъ. Да възлюбишъ ближния си, като себе си.“ Азъ взимамъ тѣзи двѣ заповѣди, като величини, които иматъ извѣстно отношение помежду си. За втората заповѣдь англичанитѣ иматъ специаленъ изразъ, който не искамъ да прѣведа на български езикъ. Защо? — Когато нѣкои нѣща не се прѣвеждатъ, тѣ се схващатъ по-добрѣ. Запримѣръ, нѣкога врѣмето не изглежда, че ще се развали, но по извѣстни елементи въ него вие схващате това и се нагаждате споредъ врѣмето, което прѣдстои да дойде. Гледате вънъ, топло е, но вие знаете по нѣщо, че врѣмето ще се развали. Слѣдователно, безъ да ви казва врѣмето, че ще се развали, или поправи, вие знаете това. По какво познавате? Все има нѣкакви външни изгледи, по които се ориентирате. Вие познавате това нѣщо по изгрѣва, или по залѣза на слънцето, по вѣтроветѣ, по облацитѣ и т. н. По извѣстни знаци и нѣкои животни познаватъ врѣмето, макаръ по степень на развитие да седатъ по-долу отъ човѣка. Ето защо, казвамъ: човѣкъ не може да каже за себе си, че нищо не знае. Много нѣща знае човѣкъ. Когато казваме, че човѣкъ знае много или малко нѣща, това е по отношение на другитѣ сѫщества. Човѣкъ знае много по отношение на по-долностоещитѣ отъ него; човѣкъ знае малко по отношение на по-горностоещитѣ отъ него. Слѣдователно, ако човѣкъ се сравнява съ сѫщества, които седатъ по-долу отъ него, той знае много; ако пъкъ се сравнява съ сѫщества, които седатъ по-горѣ отъ него, той знае малко. Запримѣръ, по отношение на слънцето, земята е по-малка, но по отношение на луната, тя е по-голѣма. Сѫщо така и по отношение на останалитѣ планети, земята е по-малка отъ нѣкои, а по-голѣма отъ други. Мнозина мислятъ, че свѣтътъ е направенъ за тѣхъ и казватъ: земята е създадена за хората, а небето е създадено за други сѫщества. Може да е така, може и да не е така. Дали въ сѫщность е така, този въпросъ е философски и засега още не е разрѣшенъ. Какви аргументи могатъ да се прѣдставятъ за доказателство на първото твърдение? Има и друго твърдение, споредъ което нѣкои казватъ, че и земята, и небето сѫ създадени за хората. И това твърдение се нуждае отъ доказателство. Обаче, каквито доказателства да се дадатъ за двѣтѣ твърдения, тѣ сѫ все човѣшки, а човѣшкитѣ доказателства не сѫ валидни за по-напредналитѣ сѫщества. Тѣ не важатъ даже и за всички хора, а само за извѣстна часть отъ тѣхъ. Казано е въ Писанието: „И създаде Богъ небето и земята.“ За кого? — За хората. Обаче, въ живота ние виждаме, че хората говорятъ и се интересуватъ повече за земята, отколкото за небето. Това показва, че само земята е създадена за тѣхъ. Щомъ се натъкнатъ на нѣкакво голѣмо противорѣчие, тѣ започватъ да мислятъ за небето. Щомъ се намѣри на тѣсно, или въ извѣстно противорѣчие, човѣкъ започва да мисли правилно. Ще приведа сега единъ анекдотъ изъ училищния животъ. Единъ инспекторъ тръгналъ да ревизира учителитѣ въ единъ отъ своитѣ райони въ България. Той отишълъ въ едно основно училище и казалъ на единъ отъ ученицитѣ: Стоянчо, напиши едно двузначно число! Стоянчо помислилъ малко и написалъ числото 75. Инспекторътъ му казалъ: ти можа да напишешъ числото 57 и пакъ щѣше да имашъ двузначно число. Стоянчо се зачудилъ, защо инспекторътъ обърналъ числото, какво искалъ да каже съ това. — Хайде, напиши още едно двузначно число! Стоянчо помислилъ и написалъ числото 73. Инспекторътъ му казалъ: ти можа да напишешъ 37 и пакъ щѣше да имашъ двузначно число. Стоянчо гледалъ числата, мислилъ и си казалъ: чудна работа! Този инспекторъ току обръща числата. Какво иска той? — Напиши, Стоянчо, още едно двузначно число! Стоянчо помислилъ пакъ и написалъ числото 66. Инспекторътъ го погледналъ, засмѣлъ се, но нищо не му казалъ. Въ този случай инспекторътъ и Стоянчо мислятъ еднакво. Както и да се обърне числото 66, все сѫщото остава. Като помислилъ малко, Стоянчо се осмѣлилъ и казалъ на инспектора: господинъ инспекторе, тукъ забѣлѣзахъ единъ законъ. — Какъвъ е този законъ? — Когато числата на края свършватъ съ малки числа, като се обърне реда на цифритѣ имъ, тѣ ставатъ по-малки отъ взетото число. Напримѣръ, числото 75, взето въ обратенъ редъ става 57. Когато пъкъ числата на края иматъ по-голѣмъ брой единици, при обръщането си тѣ ставатъ по-голѣми отъ взетитѣ. Числото 27, напримѣръ, се прѣвръща въ 72. Обаче, има и такива числа, които, както и да се обръщатъ, не се измѣнятъ, тѣ оставатъ едни и сѫщи. Такива сѫ числата 11, 22, 33, 44, 55, 66, 77, 88, 99 и т. н. Отишълъ си Стоянчо на мѣстото, но останалъ доволенъ, че научилъ нѣщо ново. Казвамъ: има случаи въ живота, когато хората мислятъ различно единъ отъ другъ. Обаче, има случаи, когато, каквото и да правятъ, както и да се мѫчатъ да бѫдатъ разнообразни въ мисъльта си, тѣ мислятъ еднакво, по единъ и сѫщъ начинъ. Запримѣръ, при числото 57 хората не могатъ да мислятъ еднакво. Защо? — Защото това число може да се прѣвърне и въ 75. При това, като дойдемъ до практическата страна на въпроса, 75 лева сѫ повече отъ 57, макаръ че двѣтѣ числа сѫ образувани отъ едни и сѫщи цифри. Това различие въ стойностьта на числата създава у хората различие въ мисъльта. Обаче, взематъ ли се числата 11, 22, 33, 44, 55, 66 и т. н., хората вече започватъ да мислятъ еднакво. Както и да се обръщатъ тѣзи числа, тѣ всѣкога оставатъ едни и сѫщи. Слѣдователно, има положения въ живота, които показватъ, че човѣкъ трѣбва да се спре прѣдъ тѣхъ и да си ги изясни. Защо хората мислятъ различно по въпроси, по които трѣбва да сѫществува единство въ мисъльта? Разногласието въ такива случаи показва, че хората се намиратъ въ разрѣзъ съ природата, въ разрѣзъ съ Първичната Причина. Обаче, има положения въ живота, когато хората не могатъ да бѫдатъ въ разрѣзъ съ природата, съ Първичната Причина. Както и да обръщатъ въпроситѣ, всички мислятъ само по единъ начинъ. Казано е въ Евангелието: „Да възлюбишъ врага си!“ Днесъ всички съврѣменни хора се запитватъ: възможно ли е да възлюбишъ врага си, т. е. човѣка, който ти е направилъ редъ пакости, който ти е създалъ редъ страдания? Като се разсѫждава по този начинъ, ние виждаме, какъ хората се убиватъ, крадатъ, изнасилватъ едни-други и се оправдаватъ съ това, че тѣзи хора сѫ тѣхни врагове. И щомъ сѫ врагове помежду си, другояче тѣ не могатъ да постѫпватъ. Казвамъ: прѣдставете си, че вие, и вашиятъ врагъ сте поставени на двата края на една греда, подпрѣна на единъ центъръ, и трѣбва да пазите равновѣсие, защото подъ васъ има голѣма пропасть. Какво ще правите въ този случай? Ако единиятъ отъ васъ каже, че не иска да седи съ врага си на едно мѣсто и скочи отъ гредата, и двамата ще отидатъ въ пропастьта. Какво трѣбва да правятъ тогава? — Да се помирятъ. Щастието, равновѣсието въ живота на единия зависи отъ благоразумието на другия. И двамата трѣбва да седатъ на краищата на гредата и да пазятъ равновѣсие, докато условията на живота се измѣнятъ. Щомъ съзнаятъ, че сѫ необходими единъ за другъ, щомъ се помирятъ и си подадатъ рѫка, условията на живота имъ се подобряватъ, и тѣ прѣставатъ да бѫдатъ врагове. Тази е причината, която заставила Христа да каже: „Любете враговетѣ си!“ Слѣдователно, да възлюбишъ врага си, това е необходимъ законъ, който всѣки абсолютно трѣбва да приложи въ живота си. Ти си на една греда съ твоя противникъ, и отъ него зависи и твоятъ животъ. Отпусне ли се той отъ гредата, и ти отивашъ заедно съ него въ пропастьта. Тогава ще кажешъ: щомъ е тъй, нека той седи на единия край, азъ на другия край на гредата, да прѣкараме добрѣ. Не искамъ нито азъ да се мръдна отъ мѣстото си, нито той, защото кожата ми е скѫпа. Ще кажете: не може ли моятъ противникъ да се замѣсти съ другъ нѣкой? — Не може. Най-малкото помръдване отъ мѣстата ви е сѫдбоносно и за двамата. Положението и на двамата ще се влоши още повече. И тъй, когато имате отношения съ човѣкъ, когото не обичате, вие трѣбва да се замислите, защо Провидѣнието ви е поставило въ връзка съ този човѣкъ. Това нѣщо има своитѣ дълбоки причини. Дали ги знаете, или не, то е другъ въпросъ. Ако си обясните причинитѣ правилно, вие ще се подигнете; не можете ли да ги обясните, положението ви всѣки день ще се усложнява, а съ това ще внасяте по една горчивина въ себе си, която ще трови и разрушава организма ви. Щомъ Провидѣнието ви е поставило въ отношения съ човѣкъ, когото не обичате, то има прѣдъ видъ придобиване на нѣкакво благо за самитѣ васъ. Вие трѣбва да издържите това положение, още повече, като имате прѣдъ видъ, че въ свѣта нищо не е вѣчно. При това, ако единъ човѣкъ е неприятенъ за васъ, за други е приятенъ. Нашата обичь или умраза не е общъ законъ за всички сѫщества. Вие не обичате нѣкого, но Богъ го обича. Какво ще правите тогава? Срѣщате нѣкой човѣкъ, който живѣе чистъ, светъ животъ, моли се по нѣколко пѫти на день, но въпрѣки това страда, боледува, никой нищо не му дава. Виждате нѣкой грѣшникъ, но въ всичко му върви: жената и дѣцата му сѫ здрави; разполага съ пари, има кѫща, ниви, лозя. Привидно, първиятъ като че ли е изоставенъ отъ Провидѣнието, а вториятъ има всичкото негово благоволение. Какво ще кажете на това отгорѣ? Можете да кажете, че това е несправедливо, че нѣма правда въ свѣта и т. н. Каквото и да кажете, това сѫ ваши твърдения, но дали сѫ истинни, тамъ е въпросътъ. Обаче, фактъ е, че грѣшниятъ човѣкъ въ случая се ползува съ всичкото благоволение на сѫдбата. Защо и за какво, не знаете. Дохожда при мене единъ господинъ и ми казва: ти си ученъ човѣкъ, духовно издигнатъ; защо губишъ врѣмето си да проповѣдвашъ на тѣзи хора? Съ това знание, съ тази наука, която имашъ, ти можешъ да бѫдешъ богатъ човѣкъ. Искашъ ли да станешъ богатъ? — Ако богатството ме отдалечи отъ Бога, не искамъ да стана богатъ. — Искашъ ли да станешъ сиромахъ? — Ако сиромашията ме отдалечи отъ Бога, и сиромахъ не искамъ да стана. — Тогава какво искашъ? — Азъ искамъ такова богатство, или такава сиромашия, които да не ме отдалечаватъ отъ Бога, но да ми дадатъ пълна възможность да Му служа. Ако богатството и сиромашията обезсмислятъ живота ми, не ги искамъ. Обаче, ако богатството и сиромашията ме приближаватъ къмъ Бога и осмислятъ живота ми, тогава тѣ сѫ добрѣ дошли. Казвате: ами ние, какъ да разрѣшимъ този въпросъ, богати ли да бѫдемъ, или бѣдни? Казвамъ: едноврѣменно ще бѫдете и богати, и сиромаси. Какъ е възможно това? — Ситъ си, богатъ си; гладенъ си, сиромахъ си. Този е единъ отъ прѣводитѣ на богатството и сиромашията. Значи, сиромахътъ може да стане богатъ, като се нахрани. Богатиятъ пъкъ може да стане сиромахъ, като огладнѣе. Тази смѣна въ състоянията на човѣка е необходима, като процесъ на развитие. Само по този начинъ човѣкъ може да се усъвършенствува. Нѣкой казва: добрѣ е да се живѣе, но да нѣма старость. Старостьта ни плаши. Питамъ: млади, или стари искате да бѫдете? — Млади, разбира се. — Това зависи отъ васъ. Ще ви прѣдставя двѣ положения, които илюстриратъ младия и стария човѣкъ въ живота. Младиятъ човѣкъ не носи нищо на гърба си. Той излиза отъ дома си веселъ, безгриженъ, накриви шапката си, нищо не иска да знае. Стариятъ пъкъ надигналъ цѣлъ пазаръ на гърба си, изморенъ, изпотенъ, прѣгърбенъ, едва носи, но пъшка и мърмори: счупиха се коститѣ ми! Казвамъ: всички съврѣменни хора сѫ преждеврѣменно остарѣли отъ голѣмъ, непосиленъ товаръ, който носятъ на гърба си. Тѣ седятъ и мислятъ, какво ще стане съ тѣхъ, съ дѣцата и женитѣ имъ; какво ще стане съ имотитѣ имъ, какъ ще прѣживѣятъ и т. н. Голѣмъ товаръ е този, тѣ не могатъ да го изнесатъ. Тѣ трѣбва да се разтоварятъ малко, да имъ олекне. Гледате нѣкой старъ човѣкъ, току пипа брадата си, вижда, че е побѣлѣлъ, остарѣлъ, казва: свърши се моята работа! Не зная, какво да правя вече. Казвамъ: хвърли товара отъ гърба си и стани младъ! Да стане човѣкъ младъ, подразбирамъ, да хвърли отъ гърба си всичкия ненуженъ товаръ, да задържи само най-потрѣбното, най-необходимото. Колко е нужно на човѣка? Когато нѣкой дойде при мене, той взима, колкото трѣбва, но иска му се да тури нѣщо и въ торбата си, да има въ запасъ. Не, който дойде при мене, той може да вземе толкова, колкото най-много е въ състояние да изяде, но за торбата му не давамъ. Щомъ се нахранишъ и остане нѣщо, което не можешъ да изядешъ, по-добрѣ го хвърли, но не го туряй въ торбата си, да се товаришъ. Съврѣменнитѣ хора иматъ голѣми изисквания. Тѣ очакватъ отъ природата не само да ги нахрани, да ги нагости добрѣ, но и да напълни хамбаритѣ имъ. Обаче, природата никога не прави това. Въ кой хамбаръ тя ще складира въздуха, свѣтлината и топлината? Тя всичко дава даромъ и казва: вземете си, колкото ви трѣбва. Казвате: ако не складираме благата на природата, всичко ще се развали, ще се разсипе. — Не се безпокойте, нищо нѣма да се разсипе. Природата се грижи за своитѣ богатства. Тя разполага съ хамбари, съ житници, въ които складира излишъцитѣ отъ своитѣ богатства. Който се нуждае отъ нѣщо, той ще отиде при единъ отъ нейнитѣ хамбари и ще си вземе, каквото иска и колкото му е потрѣбно. Природата е разрѣшила въпроса за храната, но хората още не сѫ го разрѣшили. Цѣлиятъ животъ на човѣка, отъ рождението до заминаването му отъ този свѣтъ, се свежда единствено къмъ въпроса за храната, какво ще яде и какъ ще си достави по възможность по-голѣмо количество храна. Този е най-важниятъ икономически въпросъ, поставенъ за разрѣшение и въ камаритѣ, и въ дипломатическитѣ, и въ търговскитѣ крѫгове. Днесъ всѣка държава мисли само за хлѣбъ, т. е. за земята, която ражда хлѣба. Отношения се създаватъ, или развалятъ все за хлѣбъ, за богатства, за материално надмощие. Това се дължи на неразбиране дълбокия смисълъ на живота. Днесъ въ свѣта има толкова много хлѣбъ, че всички хора по земята могатъ цѣли четири-петь години да прѣкаратъ юбилейни години, само да ядатъ и пиятъ, колкото искатъ; да се обличатъ, да се наредятъ добрѣ, безъ да работятъ нѣщо. Като изтекатъ тия години, като започне да се привършва това изобилие, тогава тѣ отново ще започнатъ да работятъ. Невидимиятъ свѣтъ всѣка година опрѣдѣля единъ бюджетъ за хората, както и за всички живи сѫщества на земята. Нѣкой казва: ние подържаме живота си благодарение на земледѣлцитѣ. Другъ казва: благодарение на мене, че разорахъ земята, и вие ще имате хлѣбъ. Казвамъ: нито единиятъ, нито другиятъ говорятъ истината. Вѣрно е, че трѣбва да се благодари на колективния трудъ на хората, но нека не се забравятъ и редъ фактори още, които сѫ взели участие въ тази работа. Благодарете на онѣзи двама приятели, воловетѣ, които взиматъ участие въ тази работа заедно съ човѣка; благодарете за участието на хилядитѣ червейчета, които, заровени въ земята, допринасятъ своя дѣлъ къмъ общото усилие; не забравяйте най-послѣ и въздуха, влагата, свѣтлината и топлината, които сѫ едни отъ главнитѣ фактори за благоденствието на човѣка. Мнозина забравятъ участието на тия сили въ тѣхната работа и казватъ: азъ изработихъ това нѣщо! То е моя частна собственость, мое лично притежание. Казано е: „Даромъ сте взели, даромъ, давайте!“ Въ книгата „Пѫтьтъ на живота“, Толстой е събралъ велики мисли отъ разни автори, и подъ всѣка отъ тѣхъ е написалъ името на автора. Подъ своитѣ мисли пъкъ написалъ своето име. Това показва, че той признава колективния трудъ. Нѣкои автори, обаче, взиматъ чужди мисли и ги прѣдаватъ като свои. Както и да е, важно е хората да се ползуватъ отъ добритѣ мисли и да ги прилагатъ въ живота си. Казвате: това е плагиатство. Казвамъ: ако азъ съмъ богатъ човѣкъ и ме обератъ, като складиратъ моето богатство въ своитѣ хамбари, за себе си, ще кажа: ето хора, които нито право мислятъ, нито право постѫпватъ. Въ природата сѫществува слѣдниятъ законъ: тя позволява да се ползуваме отъ нейнитѣ блага дотолкова, доколкото имаме нужда отъ тѣхъ. Излишъкътъ отъ тѣзи блага трѣбва да минава прѣзъ насъ, като прѣзъ проводници, и да се прѣдава на другитѣ, безъ да се задържа. Постѫпваме ли съобразно този законъ, природата казва: умни сѫ тия мои дѣца! Правиме ли хамбари само за себе си и ги пълнимъ съ благата на природата, тя казва: глупави сѫ тия мои дѣца! И тъй, човѣкъ трѣбва да разрѣши двѣ важни нѣща въ живота си. Тѣ прѣдставятъ начало и край, алфа и омега въ неговия животъ. Първо, човѣкъ трѣбва да опрѣдѣли отношенията си къмъ Първата Причина, което е изказано въ заповѣдьта: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего!“ Второ, той трѣбва да опрѣдѣли отношенията си къмъ ближния, което е изказано въ заповѣдьта: „Да възлюбишъ ближния си, като себе си!“ Тѣзи двѣ заповѣди сѫ началото и краятъ на живота. Отъ спазването и неспазването на тѣзи два закона се явяватъ радоститѣ и скърбитѣ въ живота. Страданията въ живота сѫ необходими, понеже тѣ оросяватъ земята. Всички блага на земята се даватъ по причина на това, че хората страдатъ. Страданията сѫ влагата на земята. Ако нѣмаше страдания, нѣмаше да има влага, а оттамъ и блага нѣмаше да има. Значи, безъ страдания нѣмаше да има влага, нѣмаше да има вода на земята. Колкото страданията сѫ необходими, толкова и радоститѣ сѫ необходими. Ако нѣмаше радости, нѣмаше да има никаква свѣтлина, никаква топлина. Като обяснявамъ смисъла на страданията и радоститѣ въ живота, искамъ да ме разбирате правилно. Това не сѫ мои твърдения, но тѣ прѣдставятъ великъ законъ, който е валиденъ за всички сѫщества, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ. Нѣма сѫщество на земята, колкото малко или голѣмо да е, което да не чувствува радости и скърби. При сегашното развитие на сѫществата този законъ е неизбѣженъ. Казано е въ Писанието, че Богъ е дълготърпеливъ. Вънъ отъ скръбьта, дълготърпѣнието нѣма смисълъ. Въ всѣка душа сѫ вложени богатства, капитали, които тя трѣбва да разработва. При това, на човѣка е дадена свобода, да работи, както разбира. И Богъ има търпѣние, да дочака врѣмето, когато душитѣ, излѣзли отъ Него, се върнатъ съ разработенъ капиталъ, съ развити дарби и способности. Той вижда голѣмитѣ противорѣчия въ живота на хората. Той вижда незачитане и неспазване на великитѣ закони отъ хората, но ги изучава, търси естественъ начинъ, какъ да ги застави да се вразумятъ. Ако е въпросъ съ насилие, Великата природа лесно може да поправи свѣта. Ако слънцето прѣстане да грѣе, температурата на земята ще спадне много низко, до 200—250°, а може и още по-долу да отиде, до абсолютния наученъ студъ; при тѣзи условия ще изчезнатъ всички противорѣчия между хората. При такава температура никаква култура, никакъвъ животъ не може да сѫществува. Кой дѣто е билъ, тамъ ще си остане: съ богатствата, съ имотитѣ, съ кѫщитѣ си. Влѣзете ли въ такъвъ свѣтъ, ще видите, че кой дѣто е билъ, тамъ си останалъ: мѫже, жени, дѣца, всички се вцѣпенили, седатъ на едно мѣсто и размишляватъ, какво иска Богъ да имъ каже. Обаче, подигне ли се малко температурата, стопли ли се врѣмето, всички се раздвижватъ и казватъ: Господъ мисли различно отъ насъ, но и ние се различаваме отъ Него. И слѣдъ това хората започватъ да живѣятъ пакъ по своитѣ разбирания. Това показва, че съ насилие свѣтътъ не може да се оправи. Христосъ проповѣдва, че който има двѣ ризи, едната трѣбва да даде на този, който нѣма. Питамъ: какъвъ процентъ отъ съврѣменнитѣ християни сѫ приложили Христовото учение? Много благотворителни общества се мѫчатъ да приложатъ Христовото учение, но тѣ го прилагатъ по буква, а не по духъ. Запримѣръ, нѣкой чете Евангелието и рѣшава да го приложи. Взима една отъ старитѣ си ризи и я дава на нѣкой бѣденъ. Бѣдниятъ взима ризата, поглежда я, захвърля я, настрана и казва: ако искашъ да изпълнишъ Христовото учение, дай ми една нова риза. Старата ти риза не искамъ; дръжъ я за себе си! — Нѣмамъ друга. — Тогава по-добрѣ не ми давай. Ти знаешъ ли, кой съмъ? Казвате: какъ трѣбва да се постѫпи, когато човѣкъ нѣма и за себе си? Човѣкъ трѣбва да дава излишното. Ако има двѣ нови ризи, едната ще задържи за себе си, а другата ще даде на своя бѣденъ братъ. Излишното е на природата, тя разполага съ него. Или другояче казано: излишното е на Бога. И затова, когато нѣкой иска нѣщо, казва: дай ми за Бога! Слѣдователно, причината за богатството и сиромашията въ живота се дължи на спазване или неспазване закона на даването. Който дава, той става богатъ; който не дава, той става сиромахъ. Редъ статистики, правени отъ учени хора за броя на богатитѣ и сиромаситѣ и за причинитѣ, поради които едни хора сѫ богати, а други сиромаси, потвърждаватъ, именно, горния законъ. Когато човѣкъ отрича закона на даването и никому нищо не дава, всичко се опълчва противъ него. Щомъ човѣкъ нарушава този законъ, всички хора, на които той може да даде, създаватъ срѣщу него едно противоположно течение, което го спъва въ работитѣ, въ прѣдприятията му, и той постепенно осиромашава. Въ Божествения езикъ думитѣ „не мога, не давамъ“ не сѫществуватъ. Тамъ сѫществуватъ само думитѣ „мога, давамъ“. Божественото постоянно дава, а човѣшкото не дава. Въ човѣшкия езикъ ще чуете думитѣ „не мога, не давамъ.“ И тъй, първата заповѣдь е да възлюбишъ Господа Бога твоего. Щомъ изпълнишъ тази заповѣдь, ти ще научишъ началото на нѣщата. Този законъ функционира при създаването на човѣка. Втората заповѣдь е да възлюбишъ ближния си. Споредъ тѣзи закони, при разпрѣдѣлението на труда мѫжътъ изучава закона на създаването, а жената изучава закона, какъ да запази създаденото. Човѣкъ трѣбва да люби Бога, защото безъ Него не може да научи закона на създаването. Сѫщеврѣменно той трѣбва да люби и ближния си, понеже послѣдниятъ е топлина и свѣтлина за него. Ако направите добро на вашия ближенъ, нѣкога той ще играе въ живота ви роля на свѣтлина или на топлина, безъ които вашето растене е немислимо. Казвате: отдѣ ще знаемъ това? Човѣкъ всичко знае, но не изпълнява това, което знае. Запримѣръ, нѣкой казва: не зная, какъ да постѫпя съ този човѣкъ. Чудно нѣщо! Той не знае, какъ да постѫпи съ нѣкого, а много добрѣ знае, какъ трѣбва да постѫпятъ съ него. Щомъ види, че нѣкой не се отнася къмъ него, както трѣбва, той веднага започва да му чете моралъ. Отношенията на хората сѫ такива, каквито сѫ и отношенията между числата и величинитѣ въ математиката и въ геометрията. Запримѣръ, ако въ дадено отношение единъ членъ е неизвѣстенъ, той ще се намѣри отъ извѣстнитѣ членове. Иначе, извѣстнитѣ членове въ отношението не биха имали никакво значение. Сѫщото нѣщо се отнася и до музиката. Като се говори за музиката, казвамъ: животътъ може да бѫде хармониченъ, музикаленъ, а сѫщеврѣменно може да бѫде и дисхармониченъ, немузикаленъ. Въ това отношение задачата на човѣка е да прѣвърне немузикалния животъ въ музикаленъ. Ще каже нѣкой, че това зависи отъ държавата, отъ църквата, отъ обществото, отъ морала и т. н. Да оставимъ настрана тѣзи нѣща. Държавата, религията, обществото, моралътъ сѫ условия за човѣка. Човѣкъ е сѫществувалъ и прѣди държавата, и прѣди религията, и прѣди обществото, и прѣди всѣкакъвъ моралъ. Човѣшкото съзнание е сѫществувало прѣди създаването на тия нѣща. Човѣкъ не е създаденъ за тѣхъ, но тѣ сѫ създадени за неговото развитие и усъвършенствуване. Слѣдователно, щомъ държавата, религията, обществото, моралътъ сѫ създадени като условие за усъвършенствуване на човѣка, той трѣбва да ги пази. Има кой да оправя държавата; има кой да подобрява религията; има кой да възпитава обществото; има кой да обновява морала. Задачата на човѣка е да се грижи за своето усъвършенствуване. Щомъ работи върху себе си, той едноврѣменно работи и за всички останали. Това не подразбира, че човѣкъ трѣбва да бѫде индиферентенъ къмъ всичко около него, но първо той трѣбва да опрѣдѣли отношенията си къмъ Бога и къмъ своя ближенъ. Сега, като говоря за държава, азъ имамъ прѣдъ видъ една държава по-добра, по-организирана отъ всички досега сѫществуващи държави. Тази държава сѫществува само въ живата природа. Всички съврѣменни и бѫдещи държави трѣбва да копиратъ своитѣ закони и наредби отъ тази велика, единствена държава. Тази е истинската правова държава. Който иска да се развива правилно, той трѣбва да подържа въ ума си мисъльта: една правова държава има — държавата на великата разумна природа. Тази мисъль трѣбва да бѫде за него аксиома. Ако човѣкъ върви съобразно законитѣ на тази държава, той ще постигне всички свои желания. Слѣдователно, една държава, една религия, единъ моралъ има въ свѣта, общи за всички живи сѫщества, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ. Споредъ законитѣ на тази държава животътъ на мравята е тъй цѣненъ, както и животътъ на човѣка. И на нея ще сторите пѫть, както и на човѣка. Стѫпчите ли една мравя, ще дойдатъ по-силни сѫщества, които васъ ще стѫпчатъ. Минавате покрай нѣкое дърво и отчупвате отъ него единъ клонъ. Като отчупите клона, може никой да не ви види, па и самото дърво нѣма да се оплаче, но утрѣ ще дойде нѣкой по-силенъ, който ще отчупи нѣщо отъ васъ. Минавате ли покрай нѣкой изворъ не го размѫтвайте, считайте, че той е живъ. Ще кажете: възможно ли е изворътъ да е живъ? Питамъ: когато влѣзете въ нѣкоя освѣтлена кѫща, и на огнището ѝ гори огънь, на който ври нѣщо въ тенджера, какво показва това? Това показва, че въ тази кѫща има нѣкое живо сѫщество, което е запалило лампитѣ, наклало огъня и изчистило кѫщата. Ако вие загасите лампитѣ и огъня въ тази кѫща и направите още нѣкаква пакость, по този начинъ вие пакостите на разумното сѫщество, което живѣе въ нея. Тъй щото, всички живи сѫщества, които ни обикалятъ, иматъ отношение къмъ великата разумность въ живота. Сѫщеврѣменно тѣ иматъ отношение и къмъ всички хора. Запримѣръ, има редъ статистически данни, отъ които се вижда, че благоденствието на една страна зависи отъ състоянието на горитѣ въ нея. Колкото горитѣ сѫ по-запазени, толкова и благосъстоянието на една страна е по-голѣмо. Слѣдователно, горитѣ, както и плоднитѣ дървета трѣбва да се пазятъ, да не се сѣкатъ. Ако се изсичатъ, това ще се отрази врѣдно и върху хората. По този начинъ човѣкъ ще придобие правилни отношения къмъ всички живи сѫщества: къмъ растенията, къмъ животнитѣ и къмъ хората. Срѣщате единъ човѣкъ, който ви е неприятенъ. При това положение даже, кажете си: и въ този човѣкъ има Божествено дихание. Като срещнете една мечка, вие можете да се разговаряте съ нея, като съ човѣкъ. Това може да ви се вижда смѣшно, обаче, мнозина, които сѫ имали срѣщи съ животни, сѫ дошли до заключение, че и животнитѣ проявяватъ извѣстна интелигентность, извѣстна признателность. Единъ хубавъ примѣръ отъ врѣмето на римската империя още потвърждава факта, че и животнитѣ сѫ признателни. Въ врѣмето на римската империя единъ християнинъ билъ прѣслѣдванъ като християнинъ, вслѣдствие на което избѣгалъ въ Африка, дѣто се скрилъ въ една пещера. Единъ день чува наблизо до пещерата нѣкакъвъ ревъ. Подава главата си навънъ и вижда, единъ лъвъ реве, съ дигната лапа нагорѣ. Християнинътъ погледналъ къмъ лапата и видѣлъ въ нея забоденъ единъ голѣмъ трънъ. Той се приближилъ до лъва и внимателно извадилъ тръна отъ лапата му, която слѣдъ това намазалъ съ нѣкакво масло. Като се свършила тази малка операция, лъвътъ погледналъ християнина и си заминалъ. Слѣдъ врѣме християнинътъ се върналъ въ Римъ, дѣто отново билъ хванатъ и осѫденъ на разкѫсване отъ най-свирепитѣ лъвове. Случило се, че въ сѫщото врѣме билъ хванатъ и занесенъ въ Римъ сѫщиятъ лъвъ, на който християнинътъ извадилъ тръна. Сѫщия день, въ който християнинътъ трѣбвало да бѫде разкѫсанъ отъ лъвоветѣ, на арената билъ изваденъ и лъвътъ. Като видѣлъ своя спаситель, лъвътъ седналъ прѣдъ краката му и започналъ да го лиже по рѫцѣтѣ. Съ това той искалъ да изрази своята признателность къмъ християнина. Всички присѫтствуващи останали зачудени отъ това, което видѣли на арената. Казвамъ: ако въ единъ лъвъ има признателность, колко повече човѣкъ трѣбва да бѫде признателенъ! Нѣкой казва: какво отъ това, че съмъ направилъ едно добро? — Много нѣщо е, когато човѣкъ направи едно добро, както трѣбва. Доброто дѣло е капиталътъ, който човѣкъ влага въ Божествената банка. Богъ помни цѣли 25,000 години доброто, което нѣкой е направилъ. Дѣто срещне този човѣкъ, Богъ казва: добъръ е този човѣкъ; той заслужава да има блага, заслужава работитѣ му да вървятъ добрѣ. Богъ помни злото, което човѣкъ е направилъ, само сто години. Прѣзъ тѣзи сто години този човѣкъ постоянно ще се намира подъ гнета на стореното отъ него зло. Тъй щото, искате ли да имате Божието благословение, правете добро. Може да се съмнявате, дали е така, или не — то е ваша работа. За мене това е аксиома. Ако разполагахъ съ врѣме, азъ бихъ ви доказалъ своето твърдение. Азъ разполагамъ съ такива аргументи, прѣдъ които всички ще отстѫпятъ. Питамъ единъ ученикъ: можешъ ли да дигнешъ единъ килограмъ тежесть отъ земята? — Мога, разбира се. Колко е единъ килограмъ? И дѣцата могатъ да го дигнатъ. — Ами ако този килограмъ е нагорещенъ до 2000°? Около този килограмъ ще се образува единъ радиусъ, една окрѫжность, до която не можете да приближите. Слѣдователно, има мисли въ свѣта, които прѣдставятъ такъвъ нагорещенъ центъръ, до който по никой начинъ не можете да се доближите. Такива мисли иматъ повече разрушително дѣйствие, отколкото благотворно. Ето защо, човѣкъ трѣбва да държи въ ума си мисли, които градятъ. Такива сѫ всички прави мисли. Запримѣръ, права мисъль е, че човѣкъ трѣбва да опрѣдѣли отношенията си къмъ Бога, а послѣ да опрѣдѣли отношенията си къмъ своя ближенъ. Затова е казано въ Евангелието: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего!“ А послѣ е казано: „Да възлюбишъ ближния си, като себе си.“ Въ съврѣменната култура тѣзи двѣ заповѣди трѣбва да се обяснятъ научно. Тѣ не трѣбва да се разглеждатъ, както сѫ днесъ въ съзнанието на хората, защото въ съзнанието на съврѣменнитѣ хора има едно вѫтрѣшно помрачаване. Казвате: защо идатъ страданията въ свѣта. За обяснение на този въпросъ, ще приведа слѣдния примѣръ. При единъ светия дошла една бѣла, хубава кокошка, която по нѣкакъвъ начинъ успѣла да избѣга отъ своя господарь, голѣмъ богаташъ. Като я видѣлъ, светията рѣшилъ да я задържи при себе си, понеже не искалъ да я продаде нѣкому, да не я заколи. Обаче, за да не я познаятъ, той я боядисалъ. Щомъ се видѣла боядисана, кокошката започнала да плаче и казала на светията: защо ми нацапа хубавата бѣла дрешка? Светията ѝ отговорилъ: нѣма нищо отъ това. Цвѣтътъ на твоята дрешка има отношение до външната страна на твоя животъ. Азъ по необходимость те боядисахъ, защото иначе, при тази хубава бѣла дрешка, щѣше нѣкой да те хване и заколи. Казвамъ: ако страданията могатъ да ви боядисатъ и по този начинъ да ви освободятъ отъ смъртьта, не сѫ ли тѣ на мѣсто? Щомъ смъртьта замине, вие ще хвърлите боядисанитѣ перца и ще останете пакъ съ бѣлата си дрешка. Днесъ всички хора се оплакватъ, че сѫ се оцапали. Питамъ: кой работникъ не се цапа? Въпросътъ не е въ това, че човѣкъ се оцапалъ, но разумность трѣбва да има въ това цапане. Да се цапа човѣкъ разумно, това е благословение; да се цапа неразумно, това е нещастие. Да се цапа човѣкъ, това е неизбѣженъ законъ. Щомъ знаете това, не търсете такъвъ животъ, какъвто не можете да намѣрите. Нѣкой казва: искамъ да бѫда богатъ. — Можешъ да бѫдешъ богатъ. — Искамъ да бѫда ученъ. — Можешъ да бѫдешъ ученъ.— Искамъ да бѫда здравъ. — Можешъ да бѫдешъ здравъ. — Искамъ да бѫда разуменъ. — Можешъ да бѫдешъ разуменъ. — Отдѣ мога да взема, да придобия тия нѣща? — Тамъ е всичката работа. Всички хора не могатъ да бѫдатъ богати. Всички хора не могатъ да притежаватъ голѣми капитали. Справедливо ли е Провидѣнието да се грижи за уреждането само на твоя бюджетъ? Ако всѣки тегли чергата само къмъ себе си, тогава, каква е задачата на вѣрващитѣ, на религиознитѣ хора? Тѣ проповѣдватъ, че човѣкъ трѣбва да се спаси, за да влѣзе въ Царството Божие. Обаче, спасението на човѣка не е главната цѣль въ живота му. Цѣльта въ живота на човѣка е неговото усъвършенствуване. Когато човѣкъ се усъвършенствува, той става служитель. Колко души има служители въ свѣта? Земята трѣбва да бѫде пълна съ такива хора. Ако въ България имаше 144,000 души, които сѫ завършили своето развитие, тя щѣше да бѫде една отъ първитѣ страни въ свѣта. Днесъ колко такива българи има? И ако има такива българи, какъ ще се познаятъ? Казано е въ Писанието: „По плодоветѣ имъ ще ги познаете“. Въ България има милионери и то нѣколко само, но милиардери нѣма. Въ Америка, обаче, има милиардери, които могатъ да помагатъ. Щомъ въ България нѣма голѣми капитали, питамъ: дѣ трѣбва да се насочатъ силитѣ ѝ? Казвамъ: когато се говори за богатството на единъ народъ, трѣбва да имаме прѣдъ видъ посоката на силитѣ, които функциониратъ въ него. Ако силитѣ на този народъ сѫ насочени къмъ Божествения организъмъ, този народъ ще бѫде богатъ, ще се развива правилно. Колкото и да е малъкъ единъ народъ, той прѣдставя удъ отъ Божествения организъмъ. Неговото значение зависи отъ функциитѣ, които той изпълнява въ този организъмъ. И тогава, ако единъ народъ изпълнява своята служба правилно, той отъ нищо не трѣбва да се страхува. Ако народитѣ съзнаваха това, тѣ щѣха да работятъ съобразно законитѣ на Битието, а Битието пъкъ щѣше да работи за тѣхъ. Обаче, съврѣменнитѣ народи се отказаха отъ законитѣ на Битието, вслѣдствие на това тѣ изгубиха и неговата помощь. Евреитѣ, запримѣръ, имаха 33,000 обѣщания отъ Бога, но криво ги разбраха. Тѣ искаха да бѫдатъ първи въ свѣта. Тѣ можаха да бѫдатъ първи, но по какво? — Първи по любовь, първи по знание, първи по мѫдрость, първи по истина и първи по свобода. Въ сѫщность, евреитѣ не бѣха такива. Силенъ е само свободниятъ човѣкъ; силенъ е само онзи, който не умира. Умирашъ ли, ти не си силенъ, т. е. твоята сила е относителна. Силенъ човѣкъ е само онзи, който е надвилъ послѣдния си врагъ — смъртьта. Нѣкой казва: нѣма какво да се прави, прѣдъ силата човѣкъ трѣбва да отстѫпва, „Прѣклонената главица сабя не я сѣче“. Въпрѣки това разсѫждение, азъ виждамъ сѫщия този човѣкъ на гробищата съ отсѣчена глава. И слѣдъ това ще дойдатъ да утѣшаватъ този човѣкъ. Това вече е другъ въпросъ. Истинското утѣшение седи въ това — смъртьта да не ме тъпче. Истинското утѣшение е въ това, да съмъ приятель съ живота, да съмъ приятель съ знанието, да съмъ приятель съ истината, да съмъ приятель съ свободата, да съмъ приятель съ всички добродѣтели, да съмъ приятель съ всички добри и разумни хора. Какъ ще ме утѣшатъ хората, когато смъртьта ми е извадила мозъка и очитѣ? Какъ ще ме утѣшатъ хората, когато смъртьта ми е отсѣкла рѫцѣтѣ и краката? Слѣдъ всичко това ще кажете, че така е наредилъ Богъ, че това е Негова воля и т. н. Не говорете така. Тѣзи работи ние сме ги наредили, а не Богъ. Ако всичко това е Божие дѣло, защо Той е далъ на Мойсея заповѣдьта „не убий!“ Приемницитѣ на Мойсея измѣниха този законъ. Тѣ сѫ наредили да се убива всѣки, който прѣстѫпва закона на сѫботата. Дѣ е единството на закона? Богъ казва не убий, а гражданскиятъ законъ казва, че трѣбва да се убива всѣки, който прѣстѫпва сѫботата. Нѣкой човѣкъ събралъ десетина сухи клечици въ сѫботенъ день, веднага го наказватъ, защото прѣстѫпилъ сѫботата. Това е приложение на закона по буква. По духъ сухитѣ клечици прѣдставятъ друго нѣщо. Тѣ сѫ изразъ на злото въ човѣка. Затова, казано е въ Мойсеевия законъ: не прави зло сѫботенъ день! Сега, да оставимъ настрана този въпросъ. Когато висшето съзнание се пробуди у хората, тѣ ще разбератъ, защо сѫ се убивали и умъртвявали за събиране клечки въ сѫботенъ день. Кога умира човѣкъ? — Човѣкъ умира, когато растенията въ неговия организъмъ изсъхватъ; човѣкъ умира, когато житото въ него изсъхва; човѣкъ умира, когато изворитѣ въ него прѣсъхватъ; човѣкъ умира, когато всичката влага въ него изчезва. Тъй щото, сухитѣ клечки сѫ вѫтрѣ въ човѣка, а не извънъ него. Когато у човѣка изсъхнатъ всички добродѣтели, всички свѣтли мисли, всички свѣтли чувства и всички възвишени постѫпки, той попада подъ закона на кармата, т. е. подъ закона на причини и послѣдствия и отива вече на лобното мѣсто, дѣто го чака разпятие. Тамъ ще бѫде екзекутиранъ, но съвсѣмъ самъ. Той ще се обърне на една и на друга страна, да срещне погледа на ония, които го защищаваха, но нито единъ отъ тѣхъ нѣма да бѫде около него. Защо? — Понеже той се отказа отъ ония, които подържаха живота му. И тогава смъртьта ще се наложи върху него. Това искалъ да каже Мойсей съ думитѣ: „Не събирайте сухи клечки въ сѫботенъ день, когато Богъ почива.“ Знаете ли, какво нѣщо е Божията почивка? Сега хората вѣрватъ повече на лъжата, отколкото на истината. Отъ толкова хиляди години насамъ хората се лъжатъ и все още вѣрватъ въ лъжата. Прѣди години имало единъ българинъ, отъ варненскитѣ села, на име Нойчо, който билъ добъръ човѣкъ, но съ силно въображение; вслѣдствие на това той често събиралъ въ кръчмата хора и имъ говорилъ, какъ могатъ да си купятъ чифлици, лозя, ниви, овци, говеда да разбогатѣятъ като Иова. Единъ недѣленъ день въ кръчмата били събрани много селяни, и той имъ казалъ, че знае, дѣ има заровени голѣми кюпове съ злато, останали още отъ римско врѣме. — Тъй ли? — обадили се селянитѣ. Можешъ ли да ни покажешъ мѣстото? — Мога, разбира се. И той точно имъ описалъ мѣстото, дѣто било заровено златото. Нойчо ги излъгалъ, въ сѫщность той не знаелъ, дѣ има заровено злато, а още повече точно на това мѣсто. Сутриньта всички селяни се надигнали, кой съ мотика, кой съ лопата, кой съ търнокопъ, че и свещеникътъ съ тѣхъ, зеръ хиляда килограма злато ще намѣрятъ! Не е малко нѣщо. Като видѣлъ приготовленията на тази експедиция, Нойчо си казалъ: ами ако, наистина, намѣрятъ тамъ заровено злато? Я чакай и азъ да тръгна съ тѣхъ! И той повѣрвалъ въ лъжата си. Така е; когато се говори на хората за печалби, макаръ и лъжливи, това имъ допада. Ще ви приведа още единъ примѣръ, отъ който ще се види лековѣрието на хората. Дойде единъ човѣкъ при васъ и ви казва: ти вѣрвашъ въ Бога, казвашъ, че Той се грижи, промишлява за хората. Какъ ще се изрази Неговата грижа? Иди да си купишъ единъ лотариенъ билетъ, можешъ да спечелишъ нѣщо. Еди-кой си купилъ единъ билетъ и спечелилъ единъ милионъ марки. — Тъй ли? Тогава и азъ ще си купя единъ билетъ, може да спечеля нѣщо. Единъ милионъ марки, правятъ 30 милиона наши пари. Това не е малка работа. Тукъ работи въображението на човѣка. Обаче, кажете на сѫщия човѣкъ, че може да наслѣди Царството Божие, той ще счита тази работа за непостижима. Като спечели единъ милионъ марки, съ тѣхъ ще купи и хлѣбъ, и дрехи, и обуща — каквото пожелае. Колкото за това, че като вѣрва въ Бога, може да спечели повече, отколкото на всѣка лотария, той счита това невъзможно. И затова мнозина казватъ, че отъ много молитви сѫ оглупѣли. Толкова години вече какъ се молимъ, и въ заключение на това, отъ день на день повече оглупяваме и оголяваме, когато другитѣ хора работятъ и печелятъ, събиратъ богатства. Първиятъ законъ — любовь къмъ Бога — е начало на живота. Човѣкъ трѣбва да започне живота си съ вѫтрѣшни опити. Всѣка нова мисъль той трѣбва да приложи, да я опита и разбере. Казвате: ние знаемъ тази работа. Вие знаете много нѣща, но безсмъртие не сте придобили. Вие се молите, но молитвата ви нѣкога се чува, нѣкога не се чува, докато се погледнете единъ день въ огледалото и видите, че сте остарѣли. Дойде слѣдъ това смъртьта, вземе отъ васъ всичко, каквото имате, и си заминава. Вие оставате само съ едно голо съзнание и съжалявате, че не сте разрѣшили най-важния въпросъ — въпросътъ за безсмъртието. Този въпросъ трѣбва да се разрѣши още докато сте на земята. Казвате: като дойде Христосъ, тогава ще го разрѣшимъ. Христосъ е дошълъ вече и пита: какво мислите още? Казвамъ: вие трѣбва да разрѣшите въпроса, както Христосъ го е разрѣшилъ — нищо повече! Разрѣшението на този въпросъ е въ Евангелието. Христосъ каза на евреитѣ: „Разрушете този храмъ, и азъ въ три деня ще го въздигна!“ Тѣ се хванаха за думитѣ на Христа и казаха: „Соломонъ съгради този храмъ въ толкова много години, а ти ще го съградишъ въ три деня. За какъвъ се мислишъ? Евреитѣ съзнателно изопачиха думитѣ на Христа. Христосъ имъ говорѣше за тѣлото си, като храмъ Божи. Най-послѣ тѣ обвиниха Христа, че се наричалъ Синъ Божи и Го осѫдиха да бѫде разпнатъ. Питамъ: кой е Синъ Божи? Не е Синъ Божи онзи, който иска царь да стане; не е Синъ Божи онзи, който иска пръвъ министъръ да стане. Синътъ Божи не заема никаква служба. Той нѣма да стане нито царь, нито министъръ, нито професоръ, нито учитель, нито майка, или баща. Тогава, какво ще прави Синътъ Божи? Той ще дойде на земята да помага на човѣчеството, да изяви Божията Любовь. Каквото богатство има, Той ще го раздаде на хората и ще се върне тамъ, отдѣто е дошълъ, Христосъ каза на тогавашнитѣ хора да се пазятъ отъ любостяжанието. Сега и азъ се обръщамъ къмъ васъ съ сѫщия съвѣтъ, да се пазите отъ любостяжанието, но и безъ да казвамъ това, вие сами ще го научите. Най-добриятъ методъ, който учителитѣ прилагаха въ старитѣ български училища при възпитанието на дѣцата, бѣше фалагата, бой съ тояга по краката. Обаче, българинътъ е практиченъ. Като видѣ, че този методъ не даде особени резултати, стариятъ български учитель каза: съ фалагата ние по-скоро ща осакатимъ дѣцата, отколкото да ги възпитаме. Той потърси другъ методъ за възпитание. Когато нѣкой ученикъ не учеше, или бѣше немиренъ, тогава се прилагаше слѣдната мѣрка: единъ ученикъ взимаше на гърба си немирния, или мързеливия си другарь, хващаше го за краката, а учительтъ го биеше отзадъ съ тояга. Послѣ учителитѣ се убѣдиха, че и този методъ не е практиченъ. Отъ ударитѣ на тоягата, наказаниятъ ученикъ ставаше неспособенъ да сѣда, но пакъ не се възпита. Слѣдъ този методъ, за възпитание на слабитѣ и немирни ученици, рѣшиха да приложатъ метода на плѣсницитѣ. На немирния или слабия ученикъ удряха по една плѣсница на дѣсната и по една на лѣвата страна на лицето. Обаче, и този методъ не даде резултати. Колкото повече се развиваше обучението, учителитѣ виждаха, че боятъ не може да възпитава, и за това се отказаха отъ него като възпитателно срѣдство. Впослѣдствие, когато нѣкой ученикъ не учеше, или не мируваше, поставяха го да сѣди на колѣнѣ, а подъ колѣнѣтѣ му туряха ситенъ пѣсъкъ, или царевични зрънца. Слѣдъ това учителитѣ се отказаха и отъ този методъ. Най-послѣ тѣ се намѣриха въ чудо, какъ да възпитаватъ младото поколѣние. Докѫдѣ сѫ достигнали съврѣменнитѣ учители при възпитанието на младото поколѣние, не зная. Струва ми се, че най-новата мѣрка, която прилагатъ днесъ въ училищата срѣщу слабитѣ и съ лошо поведение ученици, е изключването имъ отъ училищата. Сега, всички хора търсятъ лесния пѫть въ живота. Обаче, трѣбва да знаемъ, че на всинца прѣдстои изучаване на великата наука на живота, чрѣзъ която можемъ да дойдемъ до причинитѣ на нѣщата. Запримѣръ, ако нѣкой страда отъ болки въ краката, той трѣбва да знае, че причината на тази болка се крие нѣкѫдѣ въ добродѣтелитѣ му, които сѫ въ връзка съ краката. Тъй щото, когато учителитѣ биятъ ученицитѣ по краката, по рѫцѣтѣ, или по странитѣ, тѣ трѣбва да знаятъ, че нито краката, нито рѫцѣтѣ, нито странитѣ имъ сѫ виновни за тѣхнитѣ прѣгрѣшения. Какво сѫ виновни рѫцѣтѣ, краката или странитѣ на ученика, че той не учи, или че е немиренъ? Защо учителитѣ сѫ постѫпвали съ ученицитѣ си по този начинъ?— Така сѫ разбирали. Това сѫ материалистически методи, които почиватъ на безлюбие. Ако учительтъ обикне ученика си, и най-неспособенъ да е той, учительтъ ще може по вѫтрѣшенъ пѫть да събуди въ него импулсъ за работа. Ако учительтъ е индиферентенъ къмъ слабия ученикъ, това негово разположение ще се отрази и върху самия ученикъ. Изобщо, ако учительтъ обича ученицитѣ си, той ще събуди въ тѣхъ импулсъ къмъ работа. Майката се грижи да достави физическа храна на дѣтето, а учительтъ — умствена храна. И тъй, човѣкъ трѣбва да приложи въ живота си двата велики закона — любовь къмъ Бога и любовь къмъ ближния. Азъ искамъ да снема тѣзи закони отъ небето на земята, за да могатъ да се разбератъ и приложатъ. Всѣки законъ е вѣренъ въ приложението си. Слѣдователно, първиятъ законъ — любовь къмъ Бога, прѣдставя мѫжа; вториятъ законъ — любовь къмъ ближния, прѣдставя жената. Мѫжътъ трѣбва да се занимава съ първия законъ, а жената — съ втория. Съ двата закона пъкъ трѣбва да се занимава човѣкътъ. Който има форма на мѫжъ, ще употрѣби първия законъ; който има форма на жена, ще употрѣби втория законъ; който има съзнанието на човѣкъ и нито се жени, нито за мѫжъ отива, той ще употрѣби и двата закона едноврѣменно. Дѣ е приложението на тѣзи закони днесъ? Защо мѫжътъ, който се занимава съ първия законъ и мисли, че е всесиленъ и може да оправи свѣта, не го е оправилъ до днесъ? Досега мѫжътъ е употрѣбявалъ силитѣ си само да завлада жената и да я убѣди, че веднъжъ излѣзла отъ него, тя сама не може нищо да направи. Питамъ: успѣ ли мѫжътъ да убѣди жената въ своята мисъль? Сега, като слѣдя историята на човѣшкото развитие, навсѣкѫдѣ виждамъ неспазване на тия два закона. Обаче, сѫществува единъ важенъ законъ, който всѣки трѣбва да има прѣдъ видъ. Този законъ е слѣдниятъ: когато една жена обича единъ мѫжъ, тя е въ сила да го подигне. Обаче, ако тя намрази единъ мѫжъ, той ще свърши фатално. Редъ статистики въ Америка показватъ, че всички проповѣдници, които иматъ добри жени, сѫ извѣстни като видни проповѣдници. Защо? — Понеже женитѣ имъ ги обичатъ и сподѣлятъ тѣхнитѣ убѣждения. И обратно: всички жени на проповѣдници, които не обичатъ мѫжетѣ си и не сподѣлятъ тѣхнитѣ идеи, сѫ помогнали за падането на мѫжетѣ си. Слѣдователно, жената е въ сила да подигне и да събори мѫжа. Не само това, но вториятъ законъ — любовь къмъ ближния, съ който жената се занимава, той създава учрежденията, той създава обществения строй. Слѣдователно, съврѣменниятъ строй, както и всичко въ него, се дължи, именно, на тази унижена жена. И тогава, каква трѣбва да бѫде цѣльта на съврѣменното общество, както и на съврѣменнитѣ държави? — Подигане на жената. Подигнете жената на положението, въ което нѣкога се е намирала! Поставете жената на онова стѫпало, на което се е намирала първоначално и ще видите, че въ продължение на 25 години свѣтътъ ще се поправи. Спасението на свѣта е въ подигането на жената. Не подигнете ли жената, и не се ли подигне тя сама, отникѫдѣ другадѣ не може да дойде спасението. И тъй, когато се говори за Любовьта, като велика, мощна сила, ние имаме прѣдъ видъ, че единствена тя е въ състояние да подигне онѣзи унижени и оскърбени, паднали и грѣшни души, които сѫ въ дъното на ада. Адътъ е пъленъ съ жени. Казвате: буквално, или прѣносно да приемемъ тази мисъль? Приемете я, както искате — и въ букваленъ, и въ прѣносенъ смисълъ. Днесъ жената е унижена, потѫпкана. Отъ кого? — Отъ силнитѣ. Какво костува днесъ на самата жена, както и на всички хора да се заематъ за подигането на жената? Не се ли подигне жената, всички срѣдства за изправяне на човѣчеството сѫ палеативни. Запримѣръ, нахранишъ се добрѣ и мислишъ, че повече нѣма да имашъ нужда отъ ядене, но не се минаватъ четири-петь часа, и ти отново огладнявашъ. Пиешъ вода и мислишъ, че повече нѣма да ожаднявашъ, но не се минаватъ четири-петь часа, и ти отново усѣщашъ жажда. Като говоря за подигането на жената, азъ имамъ прѣдъ видъ тази идея да проникне въ цѣлокупния животъ. Тя трѣбва да проникне не само между хората, но и между животнитѣ, растенията и минералитѣ. Този великъ законъ трѣбва да обхване напълно и човѣшкото сърце. Ако човѣкъ унижи сърцето си, спасението пакъ не може а дойде. Спасението на съврѣменното човѣчество се крие въ подигане на сърцето. Унижишъ ли себе си, унижавашъ сърцето си. Подигнешъ ли себе си, подигашъ сърцето си. Това е едно педагогическо правило за приложение. Ако педагогията не прилага това правило, каква наука е тя? И слѣдъ това ще говорятъ за видни педагози. Съ това не искамъ да кажа, че нѣма знаменити, учени хора. Има учени, които стоятъ много високо, но не е въпросъ да изпѫква ученостьта на хората; на пръвъ планъ трѣбва да се даде ходъ на великата Истина, която носи спасението на цѣлото човѣчество. Азъ говоря за закони, които сѫществуватъ въ природата. Цѣльта на разумната природа е чрѣзъ приложение на своитѣ закони между хората да събуди у тѣхъ висшето съзнание. Не е достатъчно само да се молимъ на светиитѣ, но тѣ трѣбва да слѣзатъ на земята, да работятъ за подигането на жената. Всички ангели, всички светии, всички напреднали сѫщества иматъ за цѣль подигането на жената. Много отъ съврѣменнитѣ хора, като че се противопоставятъ на тази велика цѣль и казватъ: знаете ли, какво нѣщо е жената? Тя е цѣла змия! Който е ялъ попарата ѝ, той само може да говори за нея. Като говорите, че жената е лоша, питамъ: кой не е роденъ отъ жена? Онази, която ви е родила, не бѣше ли жена? Майка ви, която ви е носила въ утробата си, която ви е пригръщала въ обятията си, която ви е носила въ ума и въ сърцето си, не бѣше ли жена? Вие не се спирайте върху това, че тя е унижена. Каквато и да е тази жена днесъ, тя е вашата майка. Ако имате другарка, гледайте на нея, като на ваша майка. На майка си пъкъ гледайте, като че Богъ е въ нея. Човѣчеството трѣбва коренно да измѣни своитѣ възгледи по отношение на жената. Иначе, спасението на свѣта нѣма да дойде. Слѣдователно, човѣкъ трѣбва да дойде до първия законъ — до отношението си къмъ Бога, а послѣ и до втория законъ — до отношението си къмъ своя ближенъ, до отношението си къмъ сърцето. Човѣкъ не трѣбва да товари сърцето си съ излишенъ багажъ, да плаче за нищо и никакво. Добрѣ е човѣкъ нѣкога да поплаче, но на врѣме. Добрѣ е човѣкъ и да се радва, но пакъ на врѣме. И едното, и другото е благословение. Добрѣ е да любишъ на врѣме, да дадешъ знанието си на врѣме и да освободишъ хората на врѣме. Казвамъ: желая, като ви срещна другъ пѫть, коситѣ ви да сѫ почернѣли. Ако сѫ останали бѣли, поне да иматъ чистъ бѣлъ цвѣтъ, и при това да сте пакъ млади. Лицата ви да бѫдатъ като на млади хора, безъ бръчки. Имате ли бръчки, това показва, че сърцето ви е обрѣменено. Бѫдете красиви и млади, съ нови идеи. Всѣка сутринь, като ставате, записвайте въ ума си двата велики закона — любовь къмъ Бога и любовь къмъ ближния. Приложението на тѣзи два закона въ вашия животъ, прѣдставятъ разрѣшение на много трудни задачи. Ония отъ Христовитѣ ученици, които сѫ приложили тѣзи закони, тѣ сѫ извършили голѣми чудеса. Който отъ васъ приложи тѣзи закони, той ще види резултатитѣ имъ. Обаче, прѣди да види нѣкакви резултати, той не трѣбва да говори нищо за своята работа. За великото не трѣбва да се говори. Обичате ли Бога, никому не говорете за това, понеже то е велико. Обичате ли ближния си, обичате ли сърцето си, никому не говорете за това, защото то е велико. Соломонъ е казалъ, че сърцето на човѣка е извратено. Той е относително правъ, но не и абсолютно. Сърцето, т. е. жената е извратена, защото е унижена, но това е врѣменно положение. Защо е така, то е другъ въпросъ. Азъ разглеждамъ жената като полюсъ. Първоначално, когато Богъ създалъ жената, тя била съвсѣмъ различна отъ сегашната. На земята има една жена, която не е нито като тази на небето, нито като тази въ рая; тя е само отгласъ, отражение на възвишената, на благородната жена. И въ това отношение любовьта е само външно отражение на тази жена. Обаче, любовьта се проявява само тамъ, дѣто е жената. Отсѫтствува ли жената въ човѣка, отсѫтствува и любовьта. Ако хората знаятъ, какво нѣщо е жената и я поставятъ на мѣстото ѝ, свѣтътъ моментално би се подигналъ. Днесъ гледатъ на жената, като на сѫщество, което има нужда отъ мѫжъ, да я гледа. Казвамъ: това не е жена, това е инвалидъ въ болницата. Споредъ мене, жена е тази, която спасява свѣта; жена е тази, която държи ключоветѣ на живота; жена е тази, чрѣзъ която се проявява великата и мощна сила на любовьта, която носи живота. Слѣдователно, спасението на свѣта ще дойде чрѣзъ жената, а не чрѣзъ мѫжа. Сега, азъ желая на всички да станете жени! Тази мисъль, прѣведена съ други думи означава: азъ желая душитѣ на всички хора да се изпълнятъ съ любовь; азъ желая всички да свѣтятъ, да бѫдатъ запалени свѣщи, да бѫдатъ щастливи и радостни, да сѫ готови на всички услуги. Това значи да бѫде човѣкъ майка. Въ този смисълъ, желая всички да бѫдете майки. Днесъ подъ понятието майка разбиратъ жена, която ражда. Не, майка е само тази, дѣцата на която не умиратъ. Умиратъ ли дѣцата на нѣкоя жена, тя не е майка. Майка е само чистата жена, дѣвата, която, и като роди, пакъ дѣва остава; майка е онази дѣва, на която дѣцата не умиратъ. Слѣдователно, всички хора трѣбва да бѫдатъ дѣви, абсолютно чисти, ако искатъ роденото отъ тѣхъ да не умира. Този е смисълътъ на вѫтрѣшната философия за живота. Разберете ли тази философия, и животътъ ви ще стане приятенъ. И тъй, първата велика заповѣдь е да възлюбишъ Господа Бога твоего съ пълнотата на твоето сърце, на твоя умъ и на твоята сила. Втората заповѣдь е да възлюбишъ ближния си, т. е. твоята дѣва, твоето сърце, къмъ което трѣбва да си поставишъ великата задача да го подигнешъ. Бѫдете, прочее, работници за подигането на жената, а оттамъ и работници за бѫдещето на цѣлото човѣчество! * 4. Бесѣда отъ Учителя, държана на 18 октомври, 1931 г. София. „Изгрѣвъ.“

"Крадецът и пастирят", Сила и живот, тринадесета серия, т.1 (1929), Издание 1938 г., София Книгата за теглене - PDF Съдържание Влѣзоха въ ладията. Ще прочета 5. глава отъ книгата „Второзаконие“ отъ Стария Заветъ. Има нѣща въ живота, които никога не губятъ своя смисълъ. Едни отъ тѣхъ сѫ разбрани за хората, а други не сѫ разбрани. Тия, които не сѫ разбрани, трѣбва вече да се разбератъ. Да се разбератъ, това значи, да се преведатъ на езика, съ който хората си служатъ. „Азъ съмъ Иеова, Богъ твой, Който те изведохъ изъ Египетската земя, изъ дома на робството“. (— 6 ст.) Значи, идеята за Бога може да се изрази съ това, че Той дава свобода. Не дава ли свобода, Той не е Богъ. „Не взимай името на Господа Бога твоего напразно“. (— 11 ст.). Когато говори истината, човѣкъ не призовава името Божие за свидетель. Обаче, щомъ не говори истината, той призовава името Божие за свидетель. Търговецъ продава простъ, недоброкачественъ платъ за доброкачественъ и казва на клиента си: Вѣрвай въ Бога! Той лъже, а призовава името Божие за свидетель. Това значи, да употрѣбява човѣкъ името Божие напразно. „Затова Господъ Богъ твой ти заповѣда да пазишъ сѫботния день“. (— 11 ст.). За кого е сѫботниятъ день? — За беднитѣ, а не за богатитѣ. Сѫботниятъ день е за слугитѣ, а не за господаритѣ. Днесъ ще говоря върху 32 стихъ, 14 гл. отъ Евангелието на Матея: „И откакъ влѣзоха въ ладията, утихна вѣтърътъ“. Всѣки вѣкъ, всѣка епоха се отличава съ специфични разбирания. Следователно, разбиранията на сегашнитѣ хора не сѫ такива, каквито сѫ били тия на миналитѣ поколѣния, живѣли преди две-три хиляди години. Разбиранията на старитѣ не сѫ такива, каквито сѫ тия на възрастнитѣ. Разбиранията на възрастнитѣ не сѫ такива, каквито сѫ тия на младитѣ. Стариятъ разбира повече отъ възрастния, а възрастниятъ — повече отъ детето, отъ младия. Съвременнитѣ хора се заблуждаватъ отъ временния животъ, отъ преходнитѣ положения въ живота, вследствие на което правятъ редъ опущения, редъ погрѣшки. Въ живота има общи положения, но има и специфични или извънредни положения. Запримѣръ, въздухътъ, водата, топлината, свѣтлината сѫ общи положения за всички органически сѫщества. Тѣ еднакво се ползуватъ отъ тѣхъ и всѣки взима толкова, колкото иска. Човѣкъ може да взима толкова въздухъ, вода, свѣтлина, топлина и храна, колкото иска: нѣкога повече, нѣкога по-малко. Ако взима повече храна, отколкото му трѣбва, той всѣкога ще бѫде преситенъ; ако взима по-малко храна, отколкото му трѣбва, той всѣкога ще бѫде гладенъ; ако взима толкова храна, колкото му е потрѣбно, той всѣкога ще бѫде доволенъ и разположенъ. Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да разбира сегашното положение, въ което се намира. Това не значи още, че миналото му не е важно. Напротивъ, миналиятъ животъ е основа на сегашния, а сегашниятъ приготвя условия за бѫдещия. Човѣкъ не помни своето минало, но сѫщевременно той не може да проникне и въ бѫдещето си. Има възрастни хора, които сѫ забравили своето детинство и считатъ, че то е било проста работа, че не заслужава даже човѣкъ да се връща къмъ него, да си спомня известни моменти. Това е неразбиране на живота. Детството на човѣка е толкова важно, колкото и неговата зрѣлость. Доколко е важно детството на човѣка, виждаме отъ стиха, въ който Христосъ казва: „Ако не станете като децата, нѣма да влѣзете въ Царството Божие“. Значи, само детето може да влѣзе въ Царството Божие, а не възрастниятъ или стариятъ. Не само това, но сѫществува твърдението, че колкото по-малко знае човѣкъ, толкова по-лесно може да разбере истината. Колкото повече знае, толкова по-мѫчно може да разбере истината. Що се отнася до богатството, твърдението е обратно: колкото по-богатъ е човѣкъ, толкова по-добри условия има за разбиране на истината и за изпълняване на волята Божия. Въ сѫщность, въ живота виждаме точно обратното: богатиятъ изпълнява волята Божия по-малко отъ бедния. Бедниятъ казва: Нѣма какво да се прави, трѣбва да се изпълнява волята Божия. Веднъжъ да забогатѣя, азъ зная, какъ да живѣя. Първо ще наредя работитѣ си, и после ще служа на Бога, ще изпълня волята Му. Обаче, щомъ забогатѣе, той забравя обещанията си и започва да отлага нѣщата. Той има добро желание, но нѣма сила въ себе си да устои на обещанието си, да живѣе за Бога. Статистиката показва, че нѣма богатъ човѣкъ въ, свѣта, който, следъ като е уредилъ материалнитѣ си работи, да се е предалъ на служене на Бога. — Защо? — Естеството на материалното е такова, че увлича човѣка, и той постоянно го урежда и все неуредено остава. Богатството и сиромашията сѫ дадени на човѣка като условия за растене, за развиване, а не за уреждане на неговитѣ материални работи. Това, което днесъ говоря, се отнася за разумнитѣ хора, които иматъ правилни разбирания. Какво виждаме въ живота? Събератъ се двама богати хора, или двама учени, или двама религиозни, или двама музиканти и се надпреварятъ, кой отъ двамата има предимство въ областьта, въ която се проявява. Богатитѣ се погледнатъ и веднага се разбератъ. Тѣ знаятъ вече, кой отъ двамата е по-богатъ. Ученитѣ се погледнатъ и веднага познаватъ, кой отъ двамата е по-ученъ. Сѫщото става между религиознитѣ и между музикантитѣ. Единиятъ музикантъ е добъръ теоретикъ, познава всички правила на музиката и излиза на сцената да говори нѣщо върху „теорията на музиката“. Вториятъ музикантъ не познава теорията на музиката, но е отличенъ музикантъ. Той взима цигулката и започва да свири. Публиката е възхитена отъ свиренето му и настоява и втори пѫть да свири, да даде още единъ концертъ. Първиятъ музикантъ казва, че съ свирене нищо не се постига, но трѣбва да се говори на хората. Добре е да се говори на хората, но какъ трѣбва да се говори? Истинско говорене е онова, когато човѣкъ може да убеди хората въ истината, да ги запознае съ истината. Да говори човѣкъ по този начинъ, това значи, да бѫде първокласенъ музикантъ. Това не е обикновено говорене. Съвременнитѣ хора говорятъ, но малцина говорятъ музикално. Тѣ едва сѫ започнали да изучаватъ музиката. Тѣ приличатъ на ония гостилничари, отъ които клиентитѣ се оплакватъ, че съ тѣхнитѣ яденета, разстройватъ стомаситѣ имъ. Кѫде е погрѣшката, въ гостилничаря, или въ клиентитѣ? И едното е възможно, и другото. Може би, нѣкои отъ клиентитѣ да не сѫ дъвкали добре храната си и стомахътъ имъ се е развалилъ. Възможно е грѣшката да се дължи на гостилничаря: или маслото не е било прѣсно, или зарзаватитѣ не сѫ били прѣсни и т. н. Ако се укаже, че грѣшката е въ гостилничаря, тогава две положения могатъ да се явятъ: или гостилничарьтъ не е майсторъ въ своето изкуство, или пъкъ е алченъ човѣкъ, който съ малко срѣдства, иска да печели много, вследствие на което купува евтини материали, а продава скѫпо. Ако първото положение се укаже вѣрно, тогава гостилничарьтъ трѣбва да напусне този занаятъ и да започне другъ, въ който се чувствува по-способенъ. Ако второто положение е вѣрно, гостилничарьтъ трѣбва да познава клиентитѣ си, да вижда тѣхната сиромашия и да знае, че отъ едно агне може да одере само една кожа. Иска ли да одере две кожи, въ края на краищата той ще види гостилницата си празна и ще се принуди да я затвори. При това положение, той ще разбере, че който иска да живѣе добре, той трѣбва да мисли, да чувствува и да действува право. Да мисли, да чувствува и да действува човѣкъ добре, това значи, да има истинско вѣрую. Вѣруюто на човѣка трѣбва да се изрази въ добрия му животъ, въ добритѣ му отношения къмъ всички живи сѫщества. Ако човѣкъ не дава отдихъ на животнитѣ, които му служатъ, какво е неговото вѣрую? Ако той не дава нито единъ часъ почивка на слугата или на слугинята си, какво вѣрую е това? Човѣкъ трѣбва да отдава и на другитѣ това право, което иска за себе си. Вѣрую, което не дава на хората това право, което изисква за себе си, поставя Бога далечъ отъ човѣка. При вѣруюто на сегашнитѣ хора, Богъ всѣкога е отвънъ. Въ сѫщность, едно трѣбва да знаете: Богъ е отвънъ, само когато се проявява като множество. Обаче, проявява ли се като единство, Той е отвѫтре. Отъ научно гледище, обаче, единицата, която е създала свѣта, отвънъ ли е или отвѫтре? Отвънъ може да бѫде само онова, което крие задъ себе си нѣкаква реалность. Единицата, която е създала свѣта, сама за себе си е абсолютна реалность; задъ нея друга реалность не сѫществува. Следователно, тя е отвѫтре. Сега, като говоримъ за вѫтрешния животъ, ние имаме предъ видъ реалния животъ, отъ който е произлѣзълъ външниятъ животъ. Който не разбира закона на единството, да търси Бога отвѫтре, той ще го търси въ множеството, и все ще Го намѣри нѣкѫде: въ баща си, въ майка си, въ приятеля си, въ нѣкой великъ човѣкъ, въ нѣкой музикантъ, поетъ, художникъ. Който намѣри Бога отвънъ, той ще има единъ резултатът, намѣри ли Го отвѫтре, ще има другъ резултатъ. Който се влюби въ смъртенъ човѣкъ, той ще има единъ резултатъ; влюби ли се въ безсмъртенъ човѣкъ, ще има другъ резултатъ. Който вложи паритѣ си въ банка, която всѣки день е изложена на фалиментъ, той ще има единъ резултатъ; вложи ли ги въ банка, която и следъ хиляди години нѣма да се поклати, ще има другъ резултатъ. Това сѫ реални положения, които човѣкъ трѣбва да има предъ видъ, за да стабилизира живота си. Рече ли човѣкъ да се занимава съ въпроси за оправянето на свѣта, за подобряване на политическото положение на народитѣ, той напразно е изгубилъ времето си. Политическото положение на народитѣ може да се подобри, безъ да се измѣнимъ ние, безъ да се подобримъ. Законитѣ могатъ да се измѣнятъ, безъ да се измѣнимъ ние. Нови училища, нови църкви могатъ да се градятъ, но ако въ частния, въ вѫтрешния животъ на човѣка не става нѣкакво вѫтрешно подобряване, нѣкакво вѫтрешно преобразование, какво ще се ползува той отъ външната обстановка? Следователно, между човѣка и външната срѣда трѣбва да има такова отношение, каквото сѫществува между външната и вѫтрешната реалность на нѣщата. Ако изучавате човѣка отъ материалистична гледна точка, ще видите, че той е произлѣзълъ отъ една сѫщина, по-мощна, по-чиста, по-устойчива отъ материята на окрѫжаващата срѣда. Човѣкъ е по-якъ отъ желѣзото, по-тежъкъ отъ златото и платината, по-подвиженъ отъ въздухообразнитѣ тѣла, по-мощенъ отъ свѣтлината и топлината. Ако поставите човѣка на топлина, на която физическитѣ тѣла се разтопяватъ, той ще издържи. — Защо? — Защото силитѣ, които действуватъ въ духовното естество на човѣка, сѫ по-мощни отъ тия, които действуватъ въ физическата природа. Като говоря за човѣка, азъ нѣмамъ предъ видъ малкия човѣкъ, съ единъ килограмъ мозъкъ въ главата си, съ ръстъ, най–много до два метра, но имамъ предъ видъ духовния човѣкъ, който е мощенъ и който е развилъ въ себе си всички вложени сили и способности. Този човѣкъ крие въ себе си възможноститѣ на цѣлата вселена. За този човѣкъ се казва, че е малка вселена. Сега, като сте дошли на земята, вие трѣбва да имате правилни разбирания за живота, а не разбиранията на мравкитѣ, на паяцитѣ, на вълцитѣ, на тигритѣ, на слоноветѣ. Вие не трѣбва да имате разбиранията на обикновенитѣ хора, нито на обикновенитѣ философи и учени. Веднъжъ сте дошли на земята, вие трѣбва да имате разбиранията на човѣка, който върши волята Божия. Силата на човѣка седи въ изпълнение волята на Бога. Законътъ на любовьта е законъ на служене. Дето е любовьта, тамъ е служенето. Служенето е едновременно вѫтрешенъ и външенъ процесъ. Първиятъ законъ въ свѣта е служене на Бога, а вториятъ законъ — служене на ближния. Външниятъ изразъ въ служенето на Бога се изразява въ правилнитѣ отношения на човѣка къмъ хора, растения и животни, чрезъ които Богъ се проявява. Ако отсѣче едно такова дърво, човѣкъ може да плати съ живота си. Има случаи, когато човѣкъ може да отсѣче и сто дървета, безъ да му се случи нѣкакво зло. Какво показва това? Това показва, че той е спазилъ известни закони, които го освобождаватъ отъ всѣкаква отговорность. Статистиката показва, че досега нито единъ кюмюрджия, нито единъ воденичарь, не сѫ могли да се издигнатъ. Въ края на краищата, тѣ сѫ фалирали. Ще кажете, че меленето на житото е необходимо. — Не, това е най-несполучливиятъ опитъ, който човѣчеството е могло нѣкога да направи. Въ Божествената книга не сѫществува законъ, споредъ който житото трѣбва да се мели на брашно. Когато житото се мели на брашно, хранителнитѣ му вещества излетяватъ навънъ, а оставатъ слабохранителнитѣ, които човѣкъ използува. Днесъ ще се мели житото, следъ два-три месеца ще се яде, и човѣкъ ще мисли, че много нѣщо е придобилъ. Това е залъгване. Ще кажете, че тази работа е наредена отъ Господа. Ако, действително, сегашниятъ порядъкъ на нѣщата е нареденъ отъ Господа, защо хората роптаятъ? Ако човѣкъ приеме, че законитѣ на една държава сѫ отъ Господа, той трѣбва да бѫде примиренъ съ всичко. Ако сиромашията и богатството сѫ отъ Бога, човѣкъ трѣбва да е доволенъ и отъ едното, и отъ другото. Ако приемемъ, че всичко е отъ Бога, а въпрѣки това роптаемъ, тогава едно отъ дветѣ е вѣрно: или не разбираме свѣта, който Богъ е създалъ, или, тъй както е създаденъ, не го удобряваме. Човѣкъ се намира въ сѫщото положение и къмъ себе си: или не се разбира, или намира, че не е създаденъ, както трѣбва. Природата признава следния законъ: когато всички удове на организъма сѫ здрави, цѣлиятъ организъмъ е здравъ. Ако само единъ удъ на организъма е боленъ, цѣлиятъ организъмъ страда. Този законъ се отнася, както до органическия, така и до психическия свѣтъ. Причината за заболяване на кой да е удъ на организъма е вѫтрешна, а не външна. Тя се дължи на нѣкакви примѣси въ физическото или духовно тѣло на човѣка. Ако човѣкъ изложи рѫката си на нѣкакъвъ фронтъ, тя може да заболѣе. Щомъ рѫката заболѣе, има възможность да заболѣе и другъ нѣкой удъ, както и цѣлото тѣло. Следъ това човѣкъ може да замине за онзи свѣтъ. Какво представя онзи свѣтъ? Кога отива човѣкъ на онзи свѣтъ? — Когато фалира. Докато една банка не фалира, тя сѫществува. Щомъ фалира, тя изчезва, не се чува вече нейното име. Когато умре човѣкъ, кѫде отива? Хората казватъ, че умрѣлитѣ отиватъ при Бога. Чудно нѣщо! Значи, фалиралитѣ банки отиватъ при Бога. Това не е вѣрно. Когато една банка фалира, тя отива на сѫдъ, дето се преглеждатъ смѣткитѣ ѝ. Какво нѣщо е сѫдътъ? — Мѣсто, дето се изправятъ кривитѣ работи. Следователно, умрѣлиятъ отива въ сѫда, да се оправятъ кривитѣ му работи. При Бога отива само онази душа, която люби Бога, която презъ цѣлата вѣчность е живѣла само заради Него и се е жертвувала за Него. За тази душа само казваме, че е служила вѣрно и преданно на Бога. Срещнете ли душа, която презъ цѣлия си животъ се е лутала отъ църква въ църква, търсѣла Бога, очаквала тукъ или тамъ да я убеждаватъ въ Неговото сѫществуване, знайте, че тя не може да отиде при Бога. Тя е била въ училище, но това училище не ѝ е дало всичко, което ѝ е необходимо за приближаването ѝ къмъ Бога. Училището е мѣсто, което посочва на ученика правия пѫть, дава му правила, какъ да живѣе, какъ да развива ума, сърдцето и волята си. Това, което сега говоря, е встѫпление къмъ онова, което ви предстои да изучавате. Запримѣръ, мнозина сѫ ви говорили за морето, за начина, по който можете да се кѫпете, но вие още не сте се кѫпали. Теория имате, но практика нѣмате. Отивате до брѣга на морето, но веднага се спирате, не се решавате да влѣзете въ водата. Защо? — Съ дрехи сте. Искате ли да се кѫпете, трѣбва да се съблѣчете и да влѣзете съвършено голъ. Такова е правилото. При това, първо ще влѣзете до колѣне, после ще се потопите до кръста и следъ това ще се гурнете цѣлъ. Докато се учите да плавате, ще се ползувате отъ гуменитѣ пояси, които сѫ пълни съ въздухъ. Тѣ ще ви държатъ надъ водата. Ще внимавате, поясътъ всѣкога да бѫде пъленъ съ въздухъ. Излѣзе ли въздухътъ навънъ, положението ви се затруднява. Въздухътъ въ пояса представя капитала, съ който разполагате. Плаването въ водата представя новия животъ, който приематъ само ония хора, които сѫ се освободили отъ материалното. Въ новия животъ човѣкъ влиза така, както майка му го е родила. Влѣзе ли въ училището, да търси истината, да учи, човѣкъ трѣбва да се освободи отъ всичко материално, съ което е напълнилъ главата и сърдцето си, да влѣзе съвършено голъ, както майка му го е родила. Тамъ не приематъ ученици, облѣчени съ царска мантия, съ дрехата на виденъ философъ, ученъ, поетъ, музикантъ или художникъ. Ще съблѣчешъ дрехитѣ си, ще препашешъ гумения поясъ, ще влѣзешъ въ водата, ще поседишъ малко и бързо ще излѣзешъ на брѣга, да се печешъ на слънце. Всѣки день ще влизашъ и ще излизашъ отъ водата, докато се научишъ свободно да плавашъ въ водата, като рибитѣ. Докато не се научи да живѣе въ водата, човѣкъ всѣкога ще страда. Жабитѣ живѣятъ едновременно и въ водата, и на сушата. Това показва, че тѣ се намиратъ въ преходна фаза на живота. Обаче, човѣкъ не трѣбва да бѫде като жабата. Влѣзе ли въ водата, т. е. при условията на новия животъ, той трѣбва да се пригоди къмъ тѣхъ: нито да се задушава, нито да се дави. Съвременнитѣ хора се стремятъ къмъ една особена область на съзнанието, наречена висше, Божествено съзнание, която опредѣлятъ съ думитѣ „възвишенъ, идеаленъ животъ“. Влѣзе ли въ областьта на висшето съзнание, човѣкъ се усѣща физически здравъ, съ вѫтрешенъ миръ и спокойствие. Той се разбира съ всички хора, които се стремятъ къмъ великото, макаръ и да сѫ по-малки отъ него. Лѣкарьтъ разбира състоянието на болния, защото последниятъ се стреми къмъ здраве. Обаче, болниятъ не разбира състоянието на лѣкаря. Болниятъ влиза въ положението на болния, но не може да му слугува. Следователно, когато нѣкой човѣкъ не може да слугува, това показва, че той е боленъ. На нѣкого кракътъ е счупенъ, на другъ — рѫката, на трети — ребрата. Тѣ се оплакватъ едни отъ други, че никой отъ тѣхъ не иска да имъ слугува. Какъ ще слугуватъ тия хора? Боленъ на боленъ може ли да слугува? Когато хората не си услужватъ взаимно, причината за това е двояка: или сѫ болни, или не съзнаватъ длъжностьта си. Ако сѫ болни, тѣ ще лежатъ и ще чакатъ да дойде сестра милосърдна, или лѣкарь, да имъ привърже раната. Положението на нѣкой вѣрващи е подобно на пациентитѣ въ болницитѣ. Тѣ лежатъ и чакатъ да дойде нѣкой да имъ помогне. Всѣки боленъ обича да разправя за болестьта си, за времето, което е прекаралъ въ болницата и т. н. Христосъ срещна единъ боленъ, който е лежалъ цѣли 38 години въ болницата и го запита: Искашъ ли да излѣзешъ отъ това училище? — Да, Учителю, 38 години следвамъ това училище, искамъ вече да свърша учението си. Защо този човѣкъ искалъ часъ по-скоро да свърши училището? — Защото е попадналъ въ болезнената страна на това училище. Той искалъ да излѣзе отъ тази область и да влѣзе въ новия животъ, въ здравословнитѣ условия на училището. Да се занимава човѣкъ съ живота на другитѣ, кой какъ вѣрва и какъ живѣе, това е болезнената страна на училището, отъ която трѣбва да се излѣзе. Тайната на живота, здравословната страна на училището седи въ това, човѣкъ да се домогне до ония методи, които водятъ къмъ правиленъ, възвишенъ животъ. Дойде ли до това положение, човѣкъ е постигналъ щастието, т. е. Вѣчния животъ — животъ на безсмъртието. „И откакъ влѣзоха въ ладията, утихна вѣтърътъ.“ За да се говори за утихване на вѣтъра, това значи, да е имало вѣтъръ и буря. Докато вѫтре въ човѣка ставатъ вълнения, смущения, бушувания, той е изложенъ на голѣми бури и вѣтрове. Щомъ разреши нѣщо въ себе си, щомъ дойде до нѣкакво правилно разбиране въ живота, вѣтърътъ и бурята въ него преставатъ. Правилнитѣ разбирания представятъ ладията, въ която човѣкъ влиза на заветъ. Христосъ дойде на земята, да научи хората, какъ и кѫде да се подслоняватъ, да се пазятъ отъ голѣмитѣ бури и вѣтрове, които рушатъ, коренятъ всичко, каквото срещнатъ на пѫтя си. Сѫщевременно, Христосъ казва: „Огънь дойдохъ да запаля въ свѣта“. И досега още хората говорятъ за този огънь, не могатъ да разбератъ, защо е запаленъ и какво е предназначението му. Много просто. Зимно време, когато вънъ се пука дърво и камъкъ, и дойде нѣкой човѣкъ да запали огъня ви, питате ли, защо го е запалилъ. Като запали огъня ви, той самъ ще каже: Дойдохъ да ви запаля огъня. Следъ това ще си замине. Всички, които могатъ да се грѣятъ, да варятъ яденето си на този огънь, ще кажатъ: Дойде единъ човѣкъ, запали ни огъня и си отиде. Които не разбиратъ смисъла на огъня, казватъ: Опасенъ човѣкъ е този, който пали огънь. Огъньтъ трѣбва да се запали! Какъвъ е този огънь? — Свещенъ огънь. Свещениятъ огънь въ човѣка е загасналъ и трѣбва да се запали. — Кѫде трѣбва да се запали? — Въ сърдцето, въ ума и въ волята на човѣка. Съвременнитѣ хора вѣрватъ въ всичко, но не и въ онова, въ което трѣбва да вѣрватъ. Запримѣръ, тѣ вѣрватъ, че могатъ да станатъ богати, учени, силни, а не се спиратъ предъ мисъльта, че и като богати, учени и силни могатъ да умратъ. Не е лошо да се стреми човѣкъ къмъ богатство, ученость и сила, но той трѣбва да знае, че то не е реално. Щомъ не е реално, то непременно ще се изгуби. Човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ онова, което не се губи. То е реалното въ живота. Представете си, че двама души стоятъ на бойното поле и наблюдаватъ, какво става. Единиятъ отъ тѣхъ знае Божественитѣ закони, разполага съ тѣхъ и гледа спокойно, какъ хората се биятъ, какъ падатъ ранени и мъртви на бойната линия. Другиятъ е обикновенъ човѣкъ, разполага съ обикновени знания и като наблюдава цѣлата картина, тревожи се, че еди-кой си пострадалъ. Щомъ се свърши войната и двамата се оттеглятъ. Първиятъ седи тихъ и спокоенъ, а вториятъ ходи натукъ-натамъ, плаче, страда за раненитѣ, привързва ранитѣ имъ, но не може да имъ помогне. Отъ време на време той поглежда къмъ другаря си и се чуди, какъ може въ такъвъ моментъ да гледа така спокойно на всичко. Следъ това, той казва на войницитѣ: Съберете всички ранени и убити на едно мѣсто. Той се приближава къмъ тѣхъ, запалва огънь и ги изгаря. Като гледатъ, какво прави, всички се възмущаватъ отъ неговата жестокость. Не се минава много време, отъ огъня започватъ да излизатъ единъ следъ другъ раненитѣ и убититѣ, но вече здрави, бодри, жизнерадостни. Какво е станало съ тѣхъ? Тѣ сѫ възкръснали. Не е жестокъ човѣкътъ, който може мъртви да възкръсява. Ще кажете, че това сѫ приказки отъ 1001 нощь. Това сѫ невъзможни нѣща. Невъзможното за човѣка е възможно за Бога. Вие виждате, какъ излизатъ отъ огъня здрави, бодри хора и благодарятъ на Бога, че сѫ здрави, свободни отъ страдания. Тѣ се радватъ, че влизатъ въ новия животъ, въ живота на възкресението. Кое е по-добро за човѣка: да изгори и на пепель да стане, или да изгори и отново да оживѣе? Най-добро отъ всичко е човѣкъ да мине презъ огъня, но следъ това отново да оживѣе. „И откакъ влѣзоха въ ладията, утихна вѣтърътъ“. Значи, голѣмото противоречие, което сѫществува между хората, трѣбва да утихне. Това противоречие произтича отъ неразбиране на живота и на природата. Слабитѣ хора създадоха злото и противоречията въ свѣта. Силнитѣ хора — хората на безсмъртието, създадоха доброто. Когато въ човѣка се явяватъ лоши, отрицателни чувства, той трѣбва да знае, че е слабъ. — Какъ може да се освободи човѣкъ отъ тия чувства? — Като стане силенъ. Когато въ сърдцето на човѣка се явяватъ положителни, красиви, мощни чувства, той е силенъ човѣкъ, той ражда доброто въ себе си. Той е подобенъ на изворъ, отъ който доброто изтича. Изворътъ на доброто въ човѣка трѣбва да полива всички треви и цвѣтя, и да имъ помага да растатъ. Тъй щото, става ли въпросъ за силенъ човѣкъ, ще знаете, че силенъ е онзи, който ражда само доброто. Който ражда злото, той не е силенъ човѣкъ. Ама азъ вѣрвамъ въ Христа. — Ако твоята вѣра може да те застави да раждашъ доброто, тя е на мѣсто. Но ако твоята вѣра те заставя да раждашъ злото, тя не е на мѣстото си. Ако въ вѣрата си ти си фанатикъ и преследвашъ този-онзи, че не вѣрвали въ Бога и въ Христа като тебе, тя не е на мѣстото си. Ако твоята философия, съ която си обяснявашъ причинитѣ и последствията на нѣщата, ражда злото въ свѣта, тя не е на мѣстото си. Тази философия е философия на слабитѣ хора. На всички силни хора, на всички учени философи, поети, музиканти, художници, които раждатъ доброто, казвамъ „добре дошли“. Всѣки човѣкъ, колкото и да е малъкъ, трѣбва да бѫде силенъ, да ражда доброто въ свѣта. Всѣки човѣкъ, всѣки народъ трѣбва да ражда доброто, т. е. трѣбва да даде ходъ на Божественото въ себе си. Въ който моментъ човѣкъ реши да върши волята Божия, той става едно съ Бога. Каквото направи въ името Божие, човѣкъ трѣбва да го принесе предъ вратата на Великия олтаръ и да се отдалечи. Не е нужно да седи човѣкъ предъ този олтаръ, да се представи предъ всички, че е извършилъ нѣщо за Бога. Земята, слънцето, луната сѫ направени за човѣка. Той може да се разхожда отъ една планета на друга и пакъ да слѣзе на земята. Той е свободенъ, разполага съ билетъ, съ който може да обиколи цѣлата вселена. — Защо ние нѣмаме тази опитность, тази свобода, да се движимъ, дето искаме? — Да ви се даде този билетъ днесъ, това значи, да станете по-нещастни, отколкото сте сега. За да може свободно да пѫтува отъ една планета въ друга, човѣкъ трѣбва да има съответна форма. Съ човѣшката форма той може да живѣе само на земята. За другитѣ планети се изискватъ други форми. Когато говоримъ за условията на даденъ животъ, ние подразбираме съответни форми. Има начини, по които формитѣ на живота се измѣнятъ. Обаче, човѣкъ трѣбва да знае тия начини. За всѣки човѣкъ, който може да се ползува отъ тия начини, казваме, че е добъръ, праведенъ. Не може ли да се ползува отъ тѣхъ, този човѣкъ е грѣшенъ. Какво разбирате подъ думитѣ „праведенъ и грѣшенъ човѣкъ?“ Срѣщате две момиченца, десетгодишни, деца на благородни, богати родители, облѣчени съ бѣли, нови роклички. И дветѣ сѫ добри деца, всички хора ги обичатъ и имъ се радватъ. Тѣ се разхождатъ, радватъ се на ясното, чисто небе и топлото слънце. Немирни, злосторни момчета решаватъ да имъ напакостятъ. Взиматъ едно шише, пълно съ черна течность, подобна на катранъ, напръскватъ съ нея гърба на едното отъ момиченцата и хукватъ да бѣгатъ. Като видѣло рокличката си напръскана съ черната течность, момиченцето придружено отъ другарката си, се разплакало и тръгнало за дома си. На пѫтя тѣ срещнали единъ файтонджия, който предложилъ да ги заведе до дома имъ. Пакостнитѣ момчета се затичали подиръ файтона, пръснали върху него отъ сѫщата течность, но този пѫть тѣ не успѣли да направятъ нищо. Отъ дветѣ момиченца само едното пострадало. Само едното попаднало при неблагоприятни условия. Второто, обаче, и при двата случая останало незасегнато отъ черната течность, т. е. отъ неблагоприятнитѣ условия на живота. Следователно, едни хора се намиратъ при неблагоприятни условия на живота, като едното отъ момиченцата, вследствие на което дрехитѣ имъ сѫ нечисти, изцапани. За тѣзи хора се казва, че сѫ грѣшни, нечисти. Други хора пъкъ се намиратъ при благоприятни условия, вследствие на което дрехитѣ имъ сѫ чисти, безъ петна. Тѣ минаватъ за добри, за праведни хора. Защо едни хора сѫ поставени при благоприятни, а други при неблагоприятни условия, има редъ причини за това. Лошитѣ мисли и чувства правятъ дрехитѣ на човѣка нечисти. Каквото представятъ пакостнитѣ момчета за момиченцата съ бѣлитѣ роклички, такова нѣщо сѫ отрицателнитѣ и нечисти мисли и чувства за човѣка. Въ дадения случай, тия мисли и чувства засѣгатъ само нѣкои хора, а други не засѣгатъ. — Защо? — Защото еднитѣ сѫ поставени при неблагоприятни условия на живота, а другитѣ — при благоприятни. Обаче, и еднитѣ, и другитѣ сѫ слаби хора. Тѣ не сѫ се издигнали още надъ условията. Тѣ не сѫ станали господари на условията. И тъй, докато човѣкъ не стане господарь на условията, при които живѣе, той всѣкога е изложенъ на грѣхъ, на опасности, на страдания. Щомъ стане господарь на условията, той може да се нарече истински човѣкъ, той има мораленъ устой и може да издържа и въ убежденията си, и въ своето вѣрую. Съ други думи казано: човѣкъ е господарь на външнитѣ условия дотогава, докато е свързанъ съ Божественото съзнание. Наруши ли се тази връзка, той става вече робъ на условията. Докато божественото съзнание взима надмощие въ човѣка, той се стреми къмъ доброто, къмъ красивото и благородното въ свѣта. Има моменти, положения, когато всички живи сѫщества проявяватъ известно благородство. И най-свирепото животно се смекчава предъ своитѣ малки и започва да ги глади, да ги лиже съ езика си. Като види своето малко детенце, и най-жестокиятъ човѣкъ, който е убилъ десетки хора, се смекчава и проявява къмъ него нѣжни, бащински чувства. Това показва, че въ известни моменти, Божественото проговаря въ всички хора, въ всички живи сѫщества. Защо грѣшатъ хората, не може да се отговори. Много причини има за това. Цѣлото небе се занимава съ въпроса, какъ да се спаси свѣта, а не защо хората грѣшатъ. Защо и какъ е произлѣзълъ грѣхътъ, това е въпросъ, върху който разумнитѣ сѫщества не се спиратъ. Тѣ се занимаватъ съ въпроса, какъ да спасятъ свѣта. Тѣ сѫ изработили вече единъ планъ, който постепенно прилагатъ. Прилагането на този планъ е започнало още отъ времето на Христа. Кое трѣбва да се спаси въ човѣка? — Неговата душа. Дали хората вѣрватъ въ това, или не, то е другъ въпросъ. Заедно съ душата на човѣка ще се спаси и умътъ, и сърдцето му. Сѫщественото за човѣка сѫ неговиятъ духъ, неговата душа, неговиятъ умъ и неговото сърдце. Вънъ отъ тия четири свѣта, всичко е несѫществено. Следователно, несѫщественото трѣбва да се пожертвува за сѫщественото. Човѣкъ се движи и проявява въ тѣзи четири свѣта, които представятъ реалностьта на неговия животъ. Когато се проявява едновременно въ тия четири свѣта, човѣкъ е въ пълно равновесие, въ устой. Прояви ли се само въ единъ отъ тия свѣтове, равновесието му се нарушава. Ако вземете една топка, тежка единъ килограмъ и я закрепите въ една точка на върха на една игла, безъ да се поклати на една или на друга страна, тази точка наричаме срѣдоточие, равновесие, центъръ на тежестьта. Следователно, иска ли човѣкъ да се постави въ равновесие, нищо да не го безпокои, той трѣбва да застане въ своето срѣдоточие, т. е. въ онази точка на своя животъ, дето всички сили се уравновесяватъ. Въ тази точка се проявява Божественото въ човѣка. Докато Божественото взима надмощие надъ човѣшкото, човѣкъ може да запази равновесие на силитѣ си. Какво виждаме въ живота на обикновения човѣкъ? Докато е богатъ, силенъ, здравъ, щастливъ, той е въ равновесие. Щомъ изгуби силата, здравето, вѣрата, богатството си, едновременно съ това той губи и равновесието си. Обаче, само за онзи човѣкъ казваме, че има истинско вѫтрешно равновесие, който, следъ като, изгуби и силата, и здравето, и вѣрата, и богатството си, не измѣня нито единъ мускулъ на лицето си. Този човѣкъ живѣе въ закона на любовьта. Докато човѣкъ живѣе въ любовьта, като сила, съ която може да си служи, свѣтътъ всѣкога ще бѫде за него отворенъ. Той е намѣрилъ мѣстото, дето може да запали свещения огънь. Веднъжъ запаленъ, свещениятъ огънь, трѣбва постоянно да се разгорява. Дето се пресичатъ две прави линии, тамъ е мѣстото на свещения огънь. Има смисълъ да запали човѣкъ свещения огънь въ себе си, ако окрѫжаващитѣ могатъ да се ползуватъ отъ благотворното влияние на неговата топлина. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ топлината на свещения огънь, т. е. отъ една блага дума, която може да излѣзе отъ устата на човѣка. Нѣкой пита: Ще излѣзе ли нѣщо отъ мене? — Ще излѣзе. — Ще бѫда ли здравъ? — Ще бѫдешъ. — Ще се оправятъ ли работитѣ ми? — Ще се оправятъ. — Да вѣрвамъ ли въ всичко, което ми казвашъ? — Вѣрвай, защото безъ вѣра човѣкъ не може да угоди на Бога. Казано е въ Писанието: „Да бѫде споредъ вѣрата ти“. Това значи: ако човѣкъ е боленъ, ще оздравѣе; ако е сиромахъ, ще разбогатѣе; ако е невежа, ученъ ще стане. Обаче, човѣкъ ще придобие отъ всичко това толкова, колкото е вѣрата му. Вѣрата на човѣка отговаря на неговия вѫтрешенъ импулсъ къмъ работа, къмъ придобиване на нѣщо. Любовьта пъкъ, дава потикъ на човѣка къмъ животъ. Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да знае отде иде и кѫде отива. Ще кажете, че това не е важно. — Кое е важно тогава? — Да ядемъ и да пиемъ. Наистина, важно е човѣкъ да яде и да пие, но кой ще доставя това? Гостилничарьтъ е затворилъ вратата на гостилницата си. Всички се трупатъ предъ вратата, викатъ, хлопатъ, но той не отваря. — Защо? — Не знаятъ, какъ да хлопатъ. Ако човѣкъ знае, какъ да хлопа на вратата на гостилничаря, той непременно ще отвори, ще го покани да седне и ще го нагости добре. Следователно, знае ли човѣкъ, какъ да хлопа на сърдцето, или на душата на нѣкого, той непременно ще му отвори. Сега, както и да разглеждаме нѣщата, ние виждаме, че всичко въ свѣта е строго опредѣлено. Богъ, Който създаде свѣта, всѣки день е създавалъ нѣщо опредѣлено, докато въ шестия день създаде човѣка. Числото шесть е число на фантазии, на илюзии. Това виждаме и въ живота на човѣка. Преди да направи нѣщо, човѣкъ фантазира, мечтае, а като го направи, започва да преувеличава. Често въ говора хората си служатъ съ редъ преувеличавания. Когато нѣкой иска да каже, че нѣкѫде били събрани много хора, той казва: Тамъ имаше толкова хора, че яйце да хвърлишъ, нѣма кѫде да падне. — Така не се говори. Колкото хора и да сѫ били събрани на едно мѣсто, все може да се хвърли и едно, па и повече яйца. Когато искатъ да кажатъ за нѣкого, че е бавенъ въ работитѣ си, въ движенията си, казватъ: Този човѣкъ пъпли като мравка. За другъ пъкъ казватъ: Той е човѣкъ и половина. — Не, свѣтътъ така не може да се оправи. Какви сѫ мѣркитѣ, разбиранията на сегашнитѣ хора — учени, философи и религиозни, ние оставяме настрана. Колкото и да сѫ добри тѣхнитѣ разбирания, тѣхнитѣ теории и философии, тѣ сѫ отживѣли времето си. Сега трѣбва да се отвори нова врата, новъ пѫть, въ който хората да влѣзатъ. Този пѫть изключва всѣкакви кражби, лъжи, престѫпления. Той е пѫть на доброто, на вѣчното благо. Вѣрата на съвременнитѣ хора се отнася до онзи малъкъ свѣтъ, въ който днесъ живѣятъ. Законитѣ на този малъкъ свѣтъ, на тази малка държава не важатъ за голѣмата държава. Законитѣ на България, не важатъ за Англия, и законитѣ на Англия, не се отнасятъ до България. Въ която държава и да отидете, вие трѣбва да зачитате нейнитѣ закони, и да имъ се подчинявате. Следователно, влѣзете ли въ онзи свѣтъ, вие трѣбва да се подчинявате на неговитѣ закони. Онзи свѣтъ има свои специални закони, които коренно се различаватъ отъ законитѣ на физическия свѣтъ. Като ви се говори за онзи свѣтъ, вие си представяте нѣщо приказно, като приказкитѣ отъ хиляда и една нощь и не вѣрвате въ него. Въ какво вѣрвате, това е ваша работа. Обаче, който е ходилъ въ онзи свѣтъ, той го познава. Преди да влѣзете въ онзи свѣтъ, ще минете презъ нѣколко митници. Тамъ ще прегледатъ, да не би да носите нѣщо отъ земята. И най-малката игла, не се позволява да прекарате. Всичко, каквото носите, ще го задържатъ на митницата и тогава ще ви пуснатъ да влѣзете. Когато се връщате отъ онзи свѣтъ за земята, пакъ ще ви преглеждатъ на митницитѣ. Както нѣмате право да носите нѣщо отъ земята за онзи свѣтъ, така сѫщо нѣмате право да носите нѣщо отъ онзи свѣтъ за земята. Христосъ казва: „Събирайте съкровища за онзи свѣтъ.“ — Кѫде трѣбва да се събиратъ тия съкровища? Докато е на земята още, човѣкъ трѣбва да събира съкровища, които да изпраща въ банкитѣ на невидимия свѣтъ, че като влѣзе тамъ, да има съ какво да живѣе. Щомъ влѣзете въ невидимия свѣтъ, веднага ще ви запитатъ: Вложили ли сте нѣщо въ този свѣтъ? — Да, въ еди-коя банка внесохъ десеть хиляди лева. — Щомъ си внесълъ десеть хиляди лева, ти можешъ да имашъ кредитъ десеть милиона най-малко и можешъ да останешъ тукъ, докогато искашъ. Даже и десеть лева да е внесълъ въ една отъ банкитѣ на невидимия свѣтъ, човѣкъ пакъ има право да влѣзе тамъ. Обаче, ако нищо не е внесълъ, крачка напредъ не може да пристѫпи. Законътъ е такъвъ. Всички се запитватъ, дали е реаленъ онзи свѣтъ. — Реаленъ е онзи свѣтъ, по-реаленъ, отколкото можете да си представите. Реалностьта на нѣщата не седи въ това, което човѣкъ може да пипне, но въ онова, което въ даденъ моментъ съзнава. Реалностьта се изразява въ отношенията на хората като души. Животътъ е толкова реаленъ, колкото човѣкъ го съзнава. Оттамъ и отношението между душитѣ се обуславя отъ съзнанието за сцеплението, за връзката, която сѫществува между тѣхъ. Връзката сѫществува не само между хората, но и между хората и животнитѣ. Нѣкой човѣкъ има конь, волъ, овце, безъ да съзнава, какво представятъ тия животни, отде сѫ дошли, каква е задачата имъ и т. н. Той мисли, че е господарь въ свѣта и може да се ползува отъ всички животни и растения. Той не се запитва, на какво основание може да се ползува отъ труда на коня и на вола, отъ вълната, млѣкото и месото на овцетѣ, безъ да имъ плаща. Азъ съмъ господарь въ свѣта, мисли си човѣкъ и съ това изчерпва всички въпроси. — Не, животнитѣ, съ които си служите, сѫ изпратени на земята отъ своитѣ бащи, благородни и разумни сѫщества, да ви направятъ известни услуги и следъ това да се върнатъ назадъ. Ако съзнавате това, вие трѣбва да имъ благодарите, да се отнасяте добре съ тѣхъ, защото единъ день ще отговаряте предъ тѣхния баща. Когато отъ невидимия свѣтъ взематъ решение да отнематъ конетѣ, воловетѣ, овцетѣ, кокошкитѣ на нѣкой човѣкъ, той осиромашава. Безъ тия животни хората не могатъ да сѫществуватъ. Хората дължатъ своя Животъ на самопожертвуването на тия животни. Ако всички хора на земята — царе, владици, свещеници, учители и ученици, майки и бащи, господари и слуги, за единъ моментъ само, се замислятъ върху великата жертва, която се прави за тѣхъ, тѣ биха се преобразили, коренно биха измѣнили живота си. Да се замисли човѣкъ по този въпросъ, това значи, широко да отвори сърдцето си за всички. Щомъ отвори сърдцето си, той ще отвори и хамбара си, ще почне да раздава и на животнитѣ, и на хората. Като ги нахрани, ще разпрегне животнитѣ, ще имъ даде почивка, а на слугитѣ и на слугинитѣ си ще даде свобода. Този день ще бѫде празникъ за всички, да познаятъ, че господарьтъ имъ е отворилъ хамбара си и щедро раздава отъ своитѣ блага. Време е вече, всички хора широко да отворятъ сърдцата си за Господа. Англичанитѣ сѫ дошли вече до тази Божествена идея и посвещаватъ малка часть отъ времето си за Бога. Тѣ сѫ дошли до положение да посветятъ две минути за Господа. Презъ това време всички желѣзници, параходи, фабрики, учреждения спиратъ работата си и отправятъ мисъльта си къмъ Бога. Кой кѫдето е, спира работата си. Не само две минути, но човѣкъ трѣбва да отдѣли поне единъ часъ отъ времето си за Великото въ свѣта и да отправи къмъ Него благодарностьта си за всичко, което е получилъ и всѣки моментъ получава. Ако рекатъ да пожертвуватъ единъ часъ отъ времето си, хората мислятъ, че ще иматъ голѣми загуби, затова отдѣлятъ само по две минути. Въ бѫдеще, обаче, тѣ ще съзнаятъ необходимостьта отъ това и ще жертвуватъ повече време. Който не може да направи една малка жертва, той по никой начинъ, не е готовъ за голѣма жертва. Дошло е вече време за човѣка, който отъ хиляди години живѣе на земята, да съзнае жертвитѣ, които се правятъ за него и да благодари за тѣхъ. Само по този начинъ, той ще чува Божия гласъ въ себе си и въ ближния, както Мойсей го е чулъ. Това значи, да се запали свещениятъ огънь въ човѣка, както Богъ го запали въ Мойсея. Казано е въ Писанието, че огънь ще изгори всички. Мойсей разбра вѫтрешния смисълъ на този стихъ, но евреитѣ не го разбраха така и затова, Мойсей трѣбваше да имъ проповѣдва, да ги запознае съ дълбокия смисълъ на живота, Мойсей казваше на евреитѣ: Богъ ще издигне другъ пророкъ между васъ, и вие трѣбва да бѫдете готови, да изпълните Неговия законъ. Ако човѣкъ не може да приложи Христовия законъ, той не може да приложи и човѣшкитѣ закони. При това положение, каквато е участьта на Христовия законъ, такава ще бѫде участьта и на всѣки човѣшки законъ. Ако човѣкъ не обича майка си, баща си, брата си, сестра си, той не може да обича и другитѣ хора. Ако синътъ не обича майка си, той не може да обича и другитѣ жени. Каквато е любовьта на сина къмъ майката, такава ще бѫде любовьта му и къмъ всички жени. Каквато е любовьта на сина къмъ бащата, такава ще бѫде любовьта му къмъ всички хора. Ако човѣкъ не живѣе добре съ родителитѣ си и не вѣрва въ Бога, по никой начинъ, той не може да живѣе добре съ хората и да имъ вѣрва. Ако вѣрва въ Бога и Го обича, той ще вѣрва и въ хората, и ще ги обича. Богъ не иска отъ хората да вѣрватъ въ Него, да Му пѣятъ хвалебни пѣсни, но иска да изпълнятъ Неговия законъ, да подобрятъ живота си. Той не иска да вижда сиромаси, хилави, сакати, болни хора въ свѣта. Той не иска да вижда страданията на хората, на животнитѣ, на растенията. Сегашнитѣ хора сѫ дошли до анормални прояви на живота и мислятъ, че ако влѣзатъ въ новия животъ, ще се лишатъ отъ нѣщо ценно. Наистина, тѣ ще се лишатъ отъ нѣщо, но то не е реалното въ живота. Това, отъ което ще се лишатъ, представя страданията, мѫчнотиитѣ, охканията имъ. А животътъ не се заключава въ страдания и мѫчнотии. Има нѣщо красиво въ обикновения човѣшки животъ, но красивото се крие задъ онова, което причинява болкитѣ и страданията. Не е приятно да си счупи човѣкъ крака или рѫката, но приятно е, когато той попадне подъ нѣжнитѣ грижи на нѣкой благъ, добъръ лѣкарь, или милосърдна сестра, които му говорятъ за великото въ живота и го водятъ къмъ чистъ и светъ животъ. Ако страданията и мѫчнотиитѣ поставятъ човѣка въ съприкосновение съ свѣтли, разумни души, които го подигатъ, тѣ иматъ смисълъ. Има смисълъ да живѣе човѣкъ и да се радва на живота, ако при мѫчнотиитѣ, въ които се е намиралъ, е могълъ да срещне нѣкой музикантъ, ученъ, философъ или поетъ, който му е помогналъ, далъ му условия да се развива, посочилъ му е пѫтя къмъ свѣтлината, къмъ новия животъ. „И откакъ влѣзоха въ ладията, утихна вѣтърътъ“. Добре е човѣкъ да влѣзе въ ладията, да утихне вѣтърътъ, за да опита Божественото начало въ себе си. Човѣкъ ще влѣзе въ ладията, само когато Божественото проговори въ него, за да види, какъ вѣтърътъ ще утихне. Това е задача, съ която всѣки човѣкъ трѣбва да се занимава, но за това е опредѣлено време. Както трѣбва човѣкъ да лѣга на време и да става на време, така и за всѣка задача е опредѣлено съответно време. Всѣка задача трѣбва да се започне и да се свърши на опредѣленото за нея време. Не я ли започне на време, нѣма да я свърши на време. Сега, започнете съ задачата на безсмъртието. Има числа на безсмъртието и числа на смъртьта. Има дни на благословения и дни на нещастия. Когато изучавате историята, обръщате внимание на датитѣ на започване и на свършване на войнитѣ. Като изучавате числата, ще видите, какви закони регулиратъ явленията въ живота и въ природата. По числата можете да познаете, кога човѣкъ има условия да стане богатъ и кога — беденъ; кога може да се разболѣе и кога — да оздравѣе; кога ще започне училище и кога ще свърши. Велико нѣщо е науката за числата, но тъй както днесъ възпитаватъ децата, тѣ не могатъ лесно да се домогнатъ до тази наука. Училищата, църквитѣ трѣбва да се градятъ на време. И Соломонъ, който бѣше мѫдрецъ, не можа да съгради Иерусалимския храмъ на време, вследствие на което, нищо не остана отъ него. И Давидъ искаше да съгради храмъ на Бога, но не му се позволи, понеже е избилъ много хора. Соломонъ съгради храмъ на Бога, но съ своя животъ, той го опетни, вследствие на което, храмътъ не може да се запази за дълго време. Следователно, докато има даже единъ порокъ въ себе си, човѣкъ не може да се домогне до великото, не може да съгради Божия храмъ въ себе си. Който има слабость къмъ женитѣ, който краде, който не пази сѫботата, както той я разбира, който не люби Господа съ всичкия си умъ, сърдце, душа и сила, и ближния си, като себе си, той не може да съгради Божия храмъ въ своята душа. Трѣбва ли и ние да изпаднемъ въ положението на циганката, която обещавала на болното си дете всичко, но нищо не изпълнила, докато най-после детето ѝ умрѣло отъ гладъ. Детето на една циганка се разболѣло сериозно. Презъ време на болестьта си, то казвало: Мамо, искамъ млѣчице. — Да, мама, ще ти купя. — Мамо, искамъ малко баница. — Да, мама, ще ти направя и баница. — Мамо, искамъ ябълки. — Да, мама, и ябълки ще ти купя. Майката обещавала на детето, че ще му купи, каквото иска, но нищо не купувала. Най-после детето умрѣло отъ гладъ. Желанието на човѣка да има това-онова е на мѣсто, но желанията трѣбва да се реализиратъ на своето време. Какво правятъ хората? Като умре нѣкой, тогава му правятъ третини, деветини, чедиридесеть деня и т. н. Не, правете третини и деветини на живитѣ, а не на умрѣлитѣ. Умрѣлитѣ не се нуждаятъ отъ тия нѣща. Съ това, азъ не искамъ да покажа незачитане на чувствата ви, но обръщамъ внимание на ония ваши действия, които сѫ резултатъ на неразбиране, на изопачаване на свещенитѣ обреди въ живота. Ако е необходимо да правите третини и деветини, правете ги на новороденитѣ деца и то не по единъ пѫть, а по нѣколко пѫти въ годината. — Какво е казалъ Христосъ по този въпросъ? — Много нѣща е казалъ Христосъ и още продължава да говори. Между това, което Христосъ е говорилъ, и това, което хората говорятъ, има голѣма разлика. Човѣкъ не може да говори всѣкога, както и каквото иска. И великитѣ хора даже, не сѫ говорили всѣкога еднакво. Казватъ, че нѣкой човѣкъ говори по Бога. — Той може да говори по Бога, но по задължение. Свещеникътъ, патриотътъ, майката и бащата, могатъ да говорятъ по Бога, но по задължение. Това още не е истинско говорене. Да говори човѣкъ по Бога, това значи, да говори безъ никакво задължение. Нѣкой върви по улицата, но вижда на едно мѣсто събрани много хора, които треперятъ отъ студъ. Той се спира, запалва имъ огъня и продължава пѫтя си. Той не остава при тѣхъ да се топли, но върви по-нататъкъ. Така постѫпва човѣкъ само тогава, когато въ него се е пробудила безкористна любовь. Всички хора трѣбва да проявятъ Божията Любовь отъ съзнание, безкористно, безъ никакво външно задължение. Нека дойдатъ всички учени, писатели и поети, всички музиканти и художници, да опишатъ красивото, великото въ любовьта, което досега още не е описано. Тѣ започватъ отъ красивото и свършватъ съ некрасивото. Това не е поезия, това не е песень. Великото, красивото излиза отъ областьта на истинската поезия. Хората не могатъ да го опишатъ, защото нѣматъ образци. Образци сѫ нужни на хората! Когато учительтъ иска да предаде на ученицитѣ си действието изваждане, той трѣбва да постѫпи по следния начинъ: да вземе една голѣма стъкленица съ медъ, да я закрие съ хартия. Сѫщевременно, да тури на масата чаша съ вода и нѣколко лъжички. Следъ това да извика единъ ученикъ навънъ и да му каже: Иванчо, вземи една лъжичка, дигни хартията и бръкни съ лъжичката въ стъкленицата. Какво правишъ сега? — Вадя медъ. — Колко лъжички извади? — Една. Изяжъ този медъ и пий една глътка вода. Бръкни още единъ пѫть въ стъкленицата. — Колко лъжички медъ извади? — Две. Напиши това нѣщо на дъската. Ученикътъ пише на дъската, а съ него заедно и останалитѣ ученици пишатъ. Има ли смисълъ това събиране и изваждане? — Има смисълъ. Като се върне у дома си, Иванчо разправя на майка си, какъ е събиралъ и вадилъ, и колко сладко е било събирането и изваждането. При такова предаване, всички деца ще искатъ да излѣзатъ на дъската. Този методъ на преподаване е добъръ и за децата, и за възрастнитѣ. Втория часъ ще влѣза въ друго отдѣление, ще нося една касичка съ златни английски монети и ще извикамъ единъ отъ способнитѣ, но бедни ученици: Драганчо, бръкни въ касичката и извади нѣщо. — Какво извади? — Една златна монета. — Бръкни още единъ пѫть. — Какво извади? — Още една златна монета. Пиши на дъската, какво действие извърши. Вземи следъ това монетитѣ и си купи нѣщо съ тѣхъ. Това е единъ новъ методъ за работа, който никога нѣма да се забрави. Който събира добре, той получава златнитѣ монети. Това сѫ методи, съ които природата работи съ възрастнитѣ хора и ги учи, какъ да събиратъ и да вадятъ. Тя си служи съ реални методи. Като не разбиратъ методитѣ, съ които природата си служи, хората бързо се произнасятъ за живота, като го считатъ лошъ. Тѣ не подозиратъ, че задъ лошия животъ се крие другъ единъ — добъръ, вѫтрешенъ животъ. Докато външниятъ животъ на човѣка не се изчисти добре, вѫтрешниятъ никога нѣма да се прояви. И да се прояви, той всѣкога ще остава скритъ отъ лошия. Обаче, и въ най-добрия човѣкъ се крие нѣщо лошо. Въ това отношение, и добриятъ, и лошиятъ човѣкъ представятъ земни пластове, въ дълбочината на които, се крие нѣкакво богатство, което може да се извлѣче навънъ. Преди години, въ Провадия копаха земята на дълбочина до 400 м. да вадятъ соль. Щомъ минаха границата подъ 400 м., сольта съвършено изчезна. Значи, и при най-добрия животъ на човѣка, може да дойдете до такъвъ пласть, дето доброто свършва. Оттамъ нататъкъ, иде лошото въ човѣка. Това показва, че доброто е изчезнало отъ човѣка, т. е. изгубило своята цена. Въ човѣшката душа се криятъ красиви, ценни нѣща, които само рудокопачитѣ, само златаритѣ могатъ да оценятъ. Затова, именно, на съвременнитѣ хора трѣбва да се проповѣдва новото учение, защото въ него има всички възможности за постижения, къмъ които човѣшката душа се стреми. За развитие на човѣка сѫ дадени редъ условия, но тѣ не трѣбва да му станатъ господари. За да живѣе добре, човѣкъ не трѣбва да се стреми къмъ богатство, но и сиромашията не трѣбва да го отчайва. Богатството носи блага въ живота, а сиромашията продължава живота. Едно отъ условията за продължаване на живота е гладътъ. Жаждата и гладътъ сѫ стимули за постигане на нѣщо велико. Който иска да придобие нѣщо велико, той трѣбва да яде малко. „И откакъ влѣзоха въ ладията, утихна вѣтърътъ“. Вѣтърътъ, който измѫчва хората, трѣбва да утихне. Бурниятъ вѣтъръ кѫса платната, обръща лодкитѣ въ водата, а понѣкога изкоренява дървета. Този вѣтъръ трѣбва да утихне и да се превърне въ трезва мисъль. Лодката, въ която влизаме, трѣбва да бѫде солидна, да издържа на всички бури и вѣтрове. Лодката представя човѣшкото сърдце, което никога не трѣбва да потъва. Вѣтърътъ е човѣшкиятъ умъ, който не трѣбва да събаря листата на дърветата, но само леко да ги разлюлява. Две нѣща се искатъ отъ човѣка: Вѣтърътъ да престане да духа, и той спокойно да влѣзе въ своята лодка. Само при това положение, Христосъ ще се яви и ще покаже на човѣка посоката, въ която трѣбва да се движи. Христосъ е Божественото въ човѣка, което му показва посоката, въ която трѣбва да върви. Това опредѣляне посоката на движението, иде пакъ чрезъ хората. За човѣка е важенъ моментътъ, въ който е намѣрилъ истината. За кибритената клечка е важенъ моментътъ, въ който е запалена, а не процесътъ на горението ѝ. И за човѣка е важенъ моментътъ, когато Божественото въ него се е запалило. Запали ли се свещениятъ огънь въ човѣка, той е добилъ Вѣчния животъ, къмъ който душата му се стреми. 13. Беседа отъ Учителя, държана на 24 ноемврий, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.

"Крадецът и пастирят", Сила и живот, тринадесета серия, т.1 (1929), Издание 1938 г., София Книгата за теглене - PDF Съдържание Забранихме му. „И понеже не следва съ насъ, забранихме му“. Лука 9: 49. Съвременната култура си служи съ метода на забраната, на ограничавания и наставления. Навсѣкѫде се прилагатъ закони и правила. Навсѣкѫде се чуватъ наставления, морализирания — това да не правишъ, онова да не правишъ. Дето и да се обърнете, навсѣкѫде чувате, какъ и какви дрехи, обуща и шапки трѣбва да носи човѣкъ; какви трѣбва да бѫдатъ коситѣ му — кѫси или дълги, кѫдрави или гладки; какъ трѣбва да нарежда и чисти кѫщата си; какъ трѣбва да готви и каква храна да употрѣбява — месна или вегетарианска. Не само това, но между хората се повдига въпросътъ, колко време трѣбва да учи човѣкъ; трѣбва ли да се специализира и т. н. Изобщо, свѣтътъ е пъленъ съ правила и закони, които човѣкъ трѣбва да изучава и прилага въ живота си. Тъкмо научи тия правила, чувате единъ день, че го задигнали за онзи свѣтъ. — Защо? — Защото и за онзи свѣтъ сѫ нужни учени хора. Докато е на земята, човѣкъ все има какво да учи. Ако нѣмаше какво да учи, той щѣше да напусне земята и да отиде на онзи свѣтъ, дето се нуждаятъ само отъ учени хора. На земята има и учени, и прости, а на небето — само учени. Сегашнитѣ хора постоянно повдигатъ въпроса за свободата: едни подържатъ, че човѣкъ трѣбва да бѫде свободенъ, а други — че не трѣбва и не може да бѫде свободенъ. — Докато е обиколенъ отъ правила и закони, какво да прави, какъ да се облича, какво да яде, какви отношения да има съ ближнитѣ си, човѣкъ не може да бѫде свободенъ. Бащата въ единъ домъ е месоядецъ, а синътъ — вегетарианецъ. Тѣ започватъ да спорятъ, кой отъ тѣхъ има право. Въ дадения случай бащата има право, защото синътъ се е родилъ чрезъ него, и трѣбва да следва неговия пѫть. Вълчето нѣма право да се отказва отъ храната на баща си вълкъ. Обаче, и агнето нѣма право да се отказва отъ храната на баща си овенъ. По законъ е така, но важно е да се знае, кой и какъвъ е билъ истинскиятъ баща на сина. Днесъ хората сѫ размѣсени: нѣкои отъ тѣхъ сѫ били месоядци, а впоследствие сѫ станали вегетарианци; други пъкъ сѫ били вегетарианци, а отпосле сѫ станали месоядци. Това смѣшение въ начина на живѣене, на хранене, е създало редъ противоречия между хората. Нѣкога, въ далечното минало, вълкътъ челъ една свещена книга и подъ влияние на великитѣ Божии принципи, решилъ да изправи живота си. Като проследилъ живота на своя родъ, той си казалъ: Не може повече да се върви въ този пѫть. Нашиятъ родъ е извършилъ голѣми грѣхове и престѫпления, които трѣбва да се изправятъ. Не измѣнимъ ли живота си, наказанията неизбѣжно ще ни следватъ. Въодушевенъ отъ решението си, той започналъ да се моли, да пости, отказалъ се отъ месо и тръгналъ по свѣта да проповѣдва вегетарианство и добъръ животъ. Въ което село влизалъ да проповѣдва, навсѣкѫде го били. Който и да го чувалъ да проповѣдва за вегетарианството, никой не му вѣрвалъ. Въ това село го били, въ онова село го били, оттукъ-оттамъ го пѫдили, нищо не му давали да яде, вследствие на което той измършавѣлъ, отслабналъ, станалъ неузнаваемъ. Три деня гладувалъ и най-после си казалъ: Нищо нѣма да излѣзе отъ моята проповѣдь. Хората не сѫ готови още за новъ животъ. Ако продължавамъ по този начинъ, и отъ мене нищо нѣма да остане. Ще продължа пѫтя си и когото пръвъ срещна, ще го изямъ. Не искамъ вече да проповѣдвамъ на тия некултурни хора! Вълкътъ тръгналъ на пѫть и гледалъ, дано намѣри нѣщо за ядене. Първиятъ, когото срещналъ, билъ единъ конь, който спокойно пасълъ трева. — Какво правишъ тукъ? — Трева пася. — Знаешъ ли, че мога да те изямъ? Цѣли три деня нищо не съмъ ялъ. — Зная, че можешъ да ме изядешъ. Слушай, преди да направишъ това, услужи ми съ нѣщо, отъ което ти пръвъ ще се ползувашъ. — Съгласенъ съмъ. Каква услуга искашъ да ти направя? — Заднитѣ и преднитѣ ми крака сѫ подковани, петала имамъ. Като ме изядешъ, петалата ще влѣзатъ въ гърлото ти и ще те задавятъ. Баща ми бѣше благороденъ по характеръ, и понеже и азъ нося тази чърта, не искамъ да ти причина никакво зло. Затова, иди отзадъ, при заднитѣ ми крака, и се опитай да извадишъ петалата ми. После ще извадишъ петалата на преднитѣ ми крака и свободно ще ме изядешъ. Вълкътъ веднага пристѫпилъ къмъ работа, но въ това време коньтъ му ударилъ два силни ритника по главата, и вълкътъ се търкулилъ на земята. Доста време трѣбвало да мине, докато се окопити и стане отъ земята. Коньтъ хукналъ да бѣга и се скрилъ отъ погледа на вълка. Като видѣлъ, какъ коньтъ го излъгалъ, вълкътъ си казалъ: Чудна работа! Четохъ свещената книга, ходихъ да проповѣдвамъ, просвѣтихъ се, а можахъ да повѣрвамъ на единъ конь, че за да го изямъ, трѣбва да вадя петалата му. Сега вече никого не слушамъ. Тръгвамъ нататъкъ и когото срещна, ще го изямъ. Втори пѫть не ставамъ налбантинъ, да вадя петалата на коня. Като вървѣлъ по-нататъкъ, вълкътъ видѣлъ два овена. Той спрѣлъ предъ тѣхъ и ги запиталъ: Какво правите? — Споримъ нѣщо за тревата. — Е, сега поне вие нѣма да ми избѣгнете. Преди да се срещна съ васъ, видѣхъ единъ конь, който ми каза, че за да го изямъ, трѣбва да сваля петалата му. Азъ започнахъ да свалямъ петалата му, но той ме ритна и избѣга. — А, ние нѣма да постѫпимъ като него. Ние сме готови да ни изядешъ, но съ условие да ни оставишъ свободни да се затичаме и когото отъ насъ пръвъ хванешъ, ще го изядешъ днесъ; когото втори хванешъ, ще го изядешъ утре. Така ще се осигуришъ за два деня. Вълкътъ се съгласилъ на това условие и се отдалечилъ малко отъ тѣхъ, да имъ даде възможность да се засилятъ. Овнитѣ се засилили и се хвърлили право къмъ него съ рогата си. По този начинъ, тѣ счупили четири ребра на вълка, повалили го на земята и избѣгали. Като видѣлъ, че и този пѫть останалъ излъганъ, вълкътъ направилъ голѣмо усилие да се дигне отъ земята и продължилъ пѫтя си, като си казвалъ: Не вѣрвамъ вече на никого. Когото срещна сега, нито петалата му ще вадя, нито ще го оставямъ свободно да тича, за да се осигурявамъ за два деня. Достатъчно ми е, каквото днесъ намѣря. За утрешния день нѣма да мисля. Излъганъ и разочарованъ отъ живота, вълкътъ срещналъ една добре угоена свиня. — Стой, ей сега ще те изямъ! Не искамъ да се разправямъ съ тебе. Два пѫти съмъ лъганъ, трети пѫть не се подавамъ на никакви лъжи. Коньтъ ме излъга, ритна ме съ крака си, счупи ми нѣколко зѫба и избѣга. Овнитѣ ме удариха въ ребрата, счупиха ми четири ребра и избѣгаха. Съ тебе вече лесно ще се справя. — Постѫпи, както знаешъ, казала свинята. Азъ отдавна те чакамъ да дойдешъ. Преди да ме изядешъ, искамъ да ти изпѣя една пѣсень. Ние, свинетѣ, сме добри пѣвци. Като ме изядешъ, ще помнишъ поне, че си чулъ една хубава пѣсень. — Вижъ, щомъ става въпросъ за пѣсень, съгласенъ съмъ да те изслушамъ. Азъ обичамъ пѣснитѣ. — Свинята веднага започнала да грухти, да вика, но толкова тревожно, че събрала около себе си много свине. Всички заедно погнали вълка и се освободили отъ него. Съвременнитѣ хора се намиратъ въ положението на този вълкъ. Щомъ се намѣрятъ предъ нѣкаква мѫчнотия, тѣ започватъ да мислятъ, какъ да излѣзатъ отъ нея. Щомъ объркатъ работитѣ си, тѣ започватъ да мислятъ, какъ да ги оправятъ: все ги оправятъ, и все неоправени оставатъ. И най-после, като не могатъ да ги оправятъ, тѣ казватъ: На онзи свѣтъ ще се оправимъ. — Ако човѣкъ не може да нареди работитѣ си на земята, на онзи свѣтъ никога нѣма да ги нареди. Въ онзи свѣтъ работитѣ сѫ наредени, но човѣкъ трѣбва да се запита, може ли да влѣзе въ онзи свѣтъ? Работитѣ въ училището сѫ наредени, но важно е, може ли човѣкъ да постѫпи въ това училище? — Защо работитѣ на хората оставатъ неуредени? — Защото тѣ живѣятъ изключително съ закони и правила, съ ограничения и наставления. За да изпълни всичко, което му се заповѣдва, човѣкъ всѣки день се зарича това да не прави, онова да не прави и върши тъкмо това, което не иска. Въ това отношение, човѣкъ мяза на вълка, който казалъ, че втори пѫть нѣма да вади петалата на коня, нѣма да се лакоми за двата овена, нѣма да иска пѣсеньта на свинята и т. н. Въпрѣки това, той върши всичко онова, което се зарича да не прави. Науката на 20 в. се е развила много. Тя е дошла до голѣми постижения въ всички области — музика, художество, литература, медицина, архитектура, но въпрѣки това, по-голѣмата часть отъ хората сѫ болни и нещастни: 25 % отъ съвременнитѣ хора страдатъ отъ туберкулоза, 35 % — отъ неврастения, 15 % — отъ вѫтрешни болести, 20 % — отъ външни — кожни и мускулни. Едва ли 5 % отъ хората на земята, могатъ да се радватъ на абсолютно здраве. И това сѫ гениитѣ на човѣчеството, които разбиратъ и прилагатъ законитѣ на здравето. „И понеже не следва съ насъ, забранихме му.“ Както виждате, и Христосъ дойде въ свѣта да помага на хората, но понеже не ходѣше по тѣхния пѫть, разпнаха Го. Обаче, Христосъ казва: „Който не е противъ насъ, той е съ насъ“. Христосъ гледа широко на нѣщата. Ако влѣзете днесъ въ православната църква, веднага ще се натъкнете на редъ правила: трѣбва да се кръстите, да палите свѣщи, да цѣлувате икони и т. н. Ако влѣзете въ евангелска църква, трѣбва да седнете на столъ, да се молите, да пѣете. Въ която църква и да влѣзете, навсѣкѫде ще се натъкнете на специаленъ начинъ на молене. Който не се съобразява съ методитѣ и правилата на дадена църква, той минава за еретикъ, за чужденецъ. Иска ли да остане въ дадена църква, веднага ще почнатъ да го учатъ, какъ трѣбва да постѫпва. Влѣзете ли между учени, философи или писатели и започнете да говорите съ тѣхъ, веднага ще ви направятъ бележка, че не говорите граматически, че не знаете последнитѣ открития на науката, и т. н. Добре е, да се правятъ бележки на човѣка, но виждаме, че ония, именно, които държатъ много на правописъ, на стилъ, на изложение, които знаятъ много нѣща, не прилагатъ въ живота си това, което знаятъ. Единъ баща ималъ двама сина. Единъ день, той ги извикалъ и имъ казалъ: Вие трѣбва да заминете за чужбина, да се учите. За тази цель, на единия давамъ половинъ килограмъ сирене, а на другия — кило брашно. Като намѣрите вода, ще турите брашното въ нея и ще го замѣсите. После, ще измиете сиренето добре, ще го залѣете съ вода и ще го оставите въ водата, да видите, какво ще стане. Братята тръгнали на пѫть и гледали, кѫде ще намѣрятъ вода. Най-после спрѣли предъ едно блато. Единиятъ отъ тѣхъ застаналъ на северната страна на блатото и сипалъ брашното въ водата. Той наблюдавалъ, какъ брашното се размивало въ водата, постепенно потъвало, докато съвсемъ изчезнало. Вториятъ заелъ южната страна на блатото. Той извадилъ парчето сирене, измилъ го малко и го хвърлилъ въ блатото. Въ скоро време сиренето изчезнало, изяли го рибитѣ и жабитѣ, които живѣли въ това блато. Какво представятъ брашното и сиренето? — Тѣ представятъ таланти, които човѣкъ трѣбва да развива. Какво правятъ хората съ талантитѣ, които имъ сѫ дадени? Тѣ тръгватъ съ тѣхъ, обикалятъ свѣта, но не работятъ. Тѣ искатъ съ малко трудъ да придобиятъ голѣми резултати. Голѣми постижения има само онзи, който прилага талантитѣ си въ работа, т. е. онзи, който прилага Божественитѣ закони. Така само, той вижда, че въ Божествения свѣтъ нѣма никакви противоречия. Който прилага Божественитѣ закони въ живота, той може да разреши правилно всички въпроси: индивидуални, семейни, социални и общочовѣшки. Решава ли ги само научно, по пѫтя на ума, и следъ хиляди години, той нѣма да ги разреши. Хиляди години вече сѫ изминали, откакъ хората решаватъ тия въпроси, но не сѫ ги разрешили. Още хиляди години ще минатъ, и пакъ нѣма да ги решатъ. — Защо? — Защото ги решаватъ по личенъ пѫть. Дето личностьта работи, тамъ има обезсърдчавания, разочарования, противоречия, отлагания и т. н. Ако решаватъ въпроситѣ отъ обществено гледище, въ края на краищата, хората ще кажатъ, че обществото не е готово още, не е време сега да се разглеждатъ въпроситѣ на живота. Обаче, дойдатъ ли до Божествено разрешаване на въпроситѣ, хората се натъкватъ на голѣмо изобилие. Изобилието решава въпроситѣ. И тъй, личното разрешаване на житейскитѣ проблеми, подразбира очакване на материални блага. Младиятъ момъкъ иска да се ожени за умна и красива мома, да я повдигне предъ хората, всички да говорятъ за неговата жена. Щомъ се ожени за нея, той обръща другъ листъ: започва да ѝ се налага, да върши само това, което му е приятно, да се облича по неговъ вкусъ, да не говори съ други мѫже и да не гледа къмъ тѣхъ. — Какво е придобилъ този мѫжъ отъ своята умна и красива жена? — Не само, че нищо не е придобилъ, но даже я съсипалъ. Тя изгубва свободата си, красотата си и вмѣсто да се радва на живота, тя съвършено се отчайва. Ревностьта, било отъ страна на мѫжа, или отъ страна на жената, ограничава човѣка. Никой нѣма право да се налага на другитѣ, да ги заставя да мислятъ, да чувствуватъ и да постѫпватъ така, както той мисли, чувствува и действува. Това виждаме не само въ семейния животъ на хората, но и въ религиозния имъ животъ. Ще влѣзе нѣкой човѣкъ въ едно религиозно общество и веднага ще го заобиколятъ, и ще почнатъ да го учатъ, какъ да се държи, какъ да се моли, какви правила да изпълнява, и т. н. Не се ли подаде на тѣзи наставления, веднага го признаватъ за некултуренъ и го заплашватъ, че съ тѣзи разбирания, той не може да влѣзе въ Царството Божие. Не само това, но понѣкога човѣкъ започва да се налага и на себе си, да си внушава различни отрицателни мисли, да се съмнява въ Бога, въ Христа, дори и въ себе си. Понѣкога пъкъ си внушава, че всичко може да направи. Той си казва: И азъ мога да бѫда Синъ Божий, като Христа. — И ти можешъ да бѫдешъ Синъ Божий, и ти можешъ да бѫдешъ като Христа, но трѣбва да имашъ Христовия духъ въ себе си. Това значи: каквото Христосъ прави, и ти да го правишъ. Който иска да бѫде ученикъ на Христа, той трѣбва да върви по Неговитѣ стѫпки, да знае всичко, което Учительтъ му е преподалъ. „Дето сѫ двама или трима, събрани въ мое име, тамъ съмъ и азъ“. Какво приложение има този стихъ въ живота? За да се познае присѫтствието на Христа между хората, нека двама или трима души се събератъ на едно мѣсто и се помолятъ въ името на Христа за нѣкой боленъ. Ако болниятъ оздравѣе, Христосъ, наистина, присѫтствува между тѣхъ. Съвременнитѣ хора минаватъ за християни, безъ да изпълняватъ Христовото учение. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ има лошо разположение на духа, мѫчи се отъ мрачни и отрицателни мисли, безъ да може да си помогне. Казано е, обаче, въ Писанието: „Този духъ не излиза, освенъ съ постъ и молитва“. Ако кажатъ на този човѣкъ да пости, той отрича поста, отрича молитвата. Постътъ, молитвата, допринасятъ нѣщо на човѣка. Чрезъ постъ, човѣкъ придобива въздържание. Който яде на време и умѣрено, той пости. Съвременнитѣ хора не ядатъ на време, но когато имъ дойде на умъ. Тѣ не се съобразяватъ съ времето, което природата е опредѣлила. Тя точно е опредѣлила времето, когато човѣкъ трѣбва да яде. Никой народъ, никой човѣкъ, не се храни на опредѣленото отъ природата време. — Защо? — Защото се натъкватъ на редъ отрицателни мисли и чувства, които развалятъ разположението. Тъкмо се храните, и кредиторътъ ви, съ полица въ рѫка, влиза въ стаята при васъ, иска да му платите. Това разваля разположението ви. Ученикъ отива на изпитъ, но пропада. Връща се у дома си неразположенъ, безъ желание да яде. Жена готви обѣдъ на мѫжа си, но по невнимание яденето прегаря. Връща се мѫжътъ отъ работа, и като хапва отъ прегорѣлото ядене, започва да се сърди на жена си. Следъ това, и двамата не могатъ да ядатъ, недоволни сѫ единъ отъ другъ. Съвременнитѣ хора, въпрѣки науката, съ която разполагатъ, сѫ дошли до положение други да ги учатъ, какъ да се хранятъ, каква храна да употрѣбяватъ и т. н. Срѣщате една млада майка, и тя веднага ви запитва, какъ и съ какво трѣбва да храни детето си. — Много проста работа. Щомъ е родила, щомъ е станала майка, тя трѣбва да кърми детето си съ своето млѣко. Ако нѣма млѣко, не е трѣбвало да ражда. Дете, което не е кърмено отъ майка си, не може да стане човѣкъ. Дете, което не е кърмено отъ майка си, не може да стане гений, нито светия. Когато майка кърми детето си три години наредъ, тя трѣбва да живѣе чистъ животъ, безъ да допусне една отрицателна мисълъ въ ума си. Че кѫщата имъ изгорѣла, че мѫжътъ ѝ я напусналъ, това не трѣбва да нарушава нейния миръ. Презъ тѣзи три години, тя трѣбва да бѫде тиха и спокойна. Какво правятъ сегашнитѣ майки? Тѣ хранятъ децата си съ различни кашички отъ овесъ, отъ просо, ечемикъ и т. н. Тѣзи кашички не могатъ да предадатъ на детето онѣзи елементи, които майчиното млѣко съдържа. Въ млѣкото на жената се съдържатъ разумни сили, които въ никаква друга храна не можете да намѣрите. И овчето, и кравето млѣко сѫ добри, но тѣ изключватъ отъ себе си онѣзи разумни сили, които млѣкото на жената съдържа. Ето защо, ние се чудимъ, когато хората, при науката и знанието, които носятъ въ себе си, не знаятъ, какъ да се хранятъ и какъ да живѣятъ. Овцата знае, какъ да храни малкитѣ си, а човѣкъ, създаденъ по образъ и подобие Божие, не знае. Казано е въ Писанието: „Колко по-горе седи човѣкъ отъ овца!“ Като изучаваме живота, науката, културата на съвременнитѣ хора виждаме, че всичко върви по обратенъ пѫть. Градинаритѣ отглеждатъ цвѣтя, зеленчуци, плодни дървета, не по нови начини, но по старъ пѫть. Новиятъ пѫть предвижда работа съ любовь: самъ ще садишъ, самъ ще поливашъ, безъ да отправишъ една лоша дума, едно лошо чувство или желание къмъ кого и да е. Ще садишъ, ще разкопавашъ и ще поливашъ съ пѣсни, и съ красиви и свѣтли мисли въ себе си. Самъ ще рѣжешъ лозитѣ си, самъ ще ги завързвашъ. Това, което сегашнитѣ градинари правятъ съ лозитѣ и съ плоднитѣ дървета, не е никаква култура. Това е чисто варварство. Съ такава култура нищо не се постига. Дърветата могатъ изобилно да раждатъ, но плодоветѣ имъ не носятъ никакво здраве, никакво благоденствие на човѣчеството. Плодъ, който е отглежданъ съ любовь, не гние лесно. Той запазва свежестьта си съ месеци. Направете опитъ. Посадете едно плодно дръвче и въ продължение на 12 години го отглеждайте съ пѣсень, съ молитва, съ разположение и вижте следъ това, какви резултати ще имате. Плодоветѣ на това дърво ще носятъ благословение за цѣлия ви домъ. Сѫщото може да се приложи и при отглеждане на децата. Ако при отглеждане на детето си, майката вложи своята любовь, сила и духъ, отъ това дете великъ човѣкъ ще стане. До 21 годишна възрасть, тя не трѣбва да позволява да се докосватъ до сина или до дъщеря ѝ. Докато момата и момъкътъ не станатъ на 21 години, освенъ майката и бащата, никой нѣма право да се докосне до тѣхъ. Презъ бременния периодъ, жената трѣбва да води съвършено чисть животъ: по мисли, по чувства и по действия. Сѫщото се изисква и отъ бащата. Съвременнитѣ хора прилагатъ редъ методи при възпитание на децата, работятъ за изправяне на свѣта, но при всичкитѣ си усилия, тѣ нѣматъ успѣхъ. — Защо? — Методитѣ имъ сѫ отвънъ само нови, а вѫтрешно — стари. По този начинъ, свѣтътъ не може да се оправи. Въ свѣта идатъ такива страдания, каквито хората не могатъ да си представятъ. Страданията ще оправятъ хората. Отъ дума само, тѣ не се учатъ, не се възпитаватъ. Българинътъ има една лоша чърта въ характера си, която не се възпитава лесно, а именно: разрушителностьта е силно развита въ него. Когато българинътъ мине покрай оградата на своя съседъ, той ще вземе единъ прѫтъ отъ нея, да си услужи съ него. Втори, трети минаватъ, и всѣки си взима по единъ прѫтъ. Като видятъ съседа си, тѣ ще му кажатъ, че сѫ си взели по единъ прѫтъ. — Нѣма нищо, спокойно отговаря съседътъ. Обаче, следъ известно време тукъ-тамъ на оградата му се явяватъ дупки, отдето свинетѣ на съседитѣ му започватъ да се провиратъ. Това говори за разрушителностьта на българина. Ако той е толкова силенъ въ творчеството, колкото въ разрушителностьта, отъ него гений би излѣзълъ. — Защо българитѣ досега, не сѫ дали нито единъ гениаленъ човѣкъ? — Защото въ характера си иматъ известни чърти, които трѣбва да се възпитаватъ. Тѣзи чърти прѣчатъ на гениалния човѣкъ да се прояви. За да се развие доброто, красивото въ славянитѣ, тѣ трѣбва да минатъ презъ страдания. Ето защо, днесъ никой отъ славянскитѣ народи не минава презъ такива голѣми страдания, както Русия. Лошото, което сѫществува въ славянскитѣ народи, днесъ излиза. Злото, което днесъ виждаме въ свѣта, е било скрито въ човѣка и сега излиза навънъ. Нечистотиитѣ, които се криятъ въ кръвьта на човѣка, трѣбва да излѣзатъ навънъ, въ видъ на цирей. Само по този начинъ, злото ще се изчисти, ще излѣзе вънъ отъ човѣка. „Забранихме му“. Христосъ казва: „Не имъ забранявайте!“ Това значи: не забранявайте на душата си да прояви това, което Богъ е вложилъ въ нея. Човѣкъ трѣбва да изявява навънъ само онова, което е присѫщо на душата му. Ако душата на човѣка иска отъ него да се помоли на Бога, той трѣбва да я послуша. Ще кажете, че материалистичната наука отрича молитвата, отрича сѫществуването на Бога. Чудна работа! Какъвъ синъ е този, който не сподѣля съ баща си нѣколко топли, искрени думи, отъ които и на двамата да бѫде приятно? Какъвъ човѣкъ е този, който не познава своя Създатель и не отправя къмъ Него две синовни думи? Следъ всичко това, хората четатъ молитвата „Отче нашъ, Който си на небето“... Какъ е възможно, човѣкъ да счита себе си за Синъ Божий, а да не познава своя Баща? Нѣкои проповѣдватъ материализъмъ на хората, казватъ имъ, че Богъ не сѫществува, че нѣма защо да Му се молятъ и т. н. Други пъкъ казватъ, че молитвата не е нужна, защото Богъ всичко знае и отговаря на нуждитѣ на човѣка, преди да Му се е помолилъ той. Ако това е така, защо синътъ на нѣкои отъ тѣзи проповѣдници, като отиде въ странство, веднага пише писма на баща си, да му изпрати пари? Щомъ Богъ знае всичко, нека Той внуши на бащата да изпрати пари на сина си, безъ да става нужда последниятъ да пише писмо на баща си. Едно нѣщо трѣбва да имате предъ видъ: когато говорите върху даденъ въпросъ, вие трѣбва да бѫдете последователни и логични. Що е молитвата? Молитвата подразбира контактъ, допирна точка съ Бога, съ разумнитѣ и възвишени сѫщества. Безъ молитва, човѣкъ не може да има никакъвъ контактъ съ живитѣ сѫщества. Нѣкой има нужда отъ пари. Какво трѣбва да направи? Ще отиде при единъ банкеръ и ще му се помоли: Братко, услужи ми за известно време съ две хиляди лева. Щомъ се улесня, ще ги върна. Банкерътъ го поглежда въ очитѣ и му казва: Заповѣдай! Той не го пита, истина ли говори, или не. Банкерътъ знае, че и да го излъже, само единъ пѫть ще успѣе. Втори пѫть, сѫщиятъ човѣкъ не може да го излъже. Това е Божественъ законъ. Той гласи: никой никого не може да излъже два пѫти по единъ и сѫщъ начинъ. Щомъ веднъжъ те излъжатъ по единъ начинъ, ти имашъ вече една опитность. Ако втори пѫть те излъжатъ, тази лъжа ще бѫде изнесена по новъ начинъ. Нѣщата и явленията въ природата не се повтарятъ. Природата обича разнообразие. Време е вече човѣчеството да се върне къмъ новата, къмъ положителната наука. За тази цель всичко, каквото хората знаятъ, трѣбва да го обобщатъ, да го свържатъ въ едно цѣло. Много отрасли отъ науката не сѫ още засегнати, вследствие на което, хората постоянно се лъжатъ. Тѣ познаватъ много нѣща вънъ отъ себе си и далечъ отъ себе си, но себе си, именно, не познаватъ. Какъ е устроено човѣшкото лице, какви сѫ неговитѣ вѫтрешни и външни органи, мускули и клетки по форма, по строежъ, по цвѣтъ, тѣ не знаятъ. Какво значение иматъ формата, цвѣта на лицето, на кожата, както и устройството на всички тѣхни органи, и това не знаятъ. Като не знаятъ тия нѣща, тѣ даже не подозиратъ пакоститѣ, които сами си причиняватъ, посрѣдствомъ своитѣ мисли и желания. Една отрицателна мисъль е въ състояние да разруши красивото, което Богъ е вложилъ въ човѣка. Ако една мисъль разруши тѣлото му, какво остава отъ него? Разруши ли физическото си тѣло преждевременно, човѣкъ остава за дълги години инвалидъ. Физическото тѣло на човѣка е утроба, въ която духовното му тѣло се развива. Апостолъ Павелъ казва: „Ако физическото ни тѣло се разруши, ние ще живѣемъ съ духовното.“ Така може да каже апостолъ Павелъ. Обаче, какво ще каже онзи, който никога не е работилъ духовно върху себе си? Който възкръсне отъ мъртвитѣ, той ще продължава да живѣе съ духовното си тѣло, което е съградилъ. Това, което говоря днесъ, се отнася до ученицитѣ, до вѣрващитѣ, до ония, които искатъ да следватъ Христа. Едно трѣбва да знаете: никой човѣкъ не е въ състояние да разреши противоречията въ свѣта, нито да изправи грѣховетѣ на хората. Самъ човѣкъ, билъ той царь, князъ или какъвъ и да е, не е въ състояние да изправи човѣчеството. Всички хора на земята могатъ да изправятъ човѣчеството. Свѣтътъ може да се оправи, само когато всички хора поотдѣлно се проникнатъ отъ съзнанието, че трѣбва да служатъ на Бога. Каквито закони и да сѫществуватъ на земята, писани или неписани, тѣ не сѫ въ състояние да оправятъ свѣта. Единъ законъ е цененъ, само когато разполага съ методи за приложение. Ако за пълното развитие на едно дърво сѫ нужни 12 години, колко повече години сѫ нужни за развитието на човѣка? Днесъ хората не успѣватъ, защото бързатъ. Съ бързане, работа не става. Всички, които сѫ бързали, сѫ отишли на онзи свѣтъ. Които пъкъ сѫ заминали преждевременно и неподготвени, тѣ не сѫ влѣзли въ онзи свѣтъ, но сѫ още на земята, дето водятъ усилена борба за сѫществуване. Страшно нѣщо е да умре човѣкъ преждевременно. Въ борбата си за сѫществуване, той причинява голѣми пакости на живитѣ хора. Тази е причината, задето срѣщате двама души, които вчера се обичали, а днесъ се каратъ. Братъ и сестра се каратъ, мѫжъ и жена се каратъ, учители и ученици се каратъ. Навсѣкѫде чувате спорове, недоразумения, бой. Защо сѫществуватъ тия недоразумения между хората? Ако сте живѣли между българитѣ, когато турцитѣ ги измѫчвали, ще кажете, че турцитѣ сѫ причина за тѣхнитѣ нещастия. Днесъ вече българитѣ сѫ свободни. Коя е причината за сегашнитѣ имъ страдания и недоразумения? Значи, причината за нещастията на хората се крие далечъ нѣкѫде. Всички хора искатъ да се осигурятъ: нѣкой се нахрани днесъ добре, но пакъ не е доволенъ, мисли, какъ да се осигури за утрешния день. Другъ си направи кѫща отъ две стаи и кухня, но вижда му се малка, иска да се разшири, защото децата растѣли, нѣмало да има за всички мѣсто. Започва да се разширява, но срѣдства нѣма и задлъжнява. Нѣкой се впуща въ едно предприятие, за да забогатѣе повече. Вложи всичкитѣ си пари, но пропада, изгубва и последната стотинка. — Не, при такова разбиране на нѣщата, човѣкъ не може да бѫде щастливъ. При такова разбиране на живота, човѣкъ не може да служи на Бога. Мнозина мислятъ, че като отидатъ на онзи свѣтъ, между ангелитѣ, ще живѣятъ добре. Наистина, при ангелитѣ се живѣе добре. Тамъ престѫпления не могатъ да се вършатъ, но това е механическо постижение, а не органическо. За предпочитане е да имашъ едно глупаво дете, отколкото единъ уменъ волъ. Следъ време, глупавото дете може да стане уменъ човѣкъ и да извърши велики работи, но умниятъ волъ, не може да стане човѣкъ. Волътъ може да свърши нѣкаква работа, каквато ти искашъ, но подъ остенъ, а не по своя инициатива. И тъй, каква цена иматъ за насъ мраморнитѣ чешми, ако водата имъ е пресъхнала? Каква цена иматъ дърветата, които сѫ изсъхнали и не даватъ плодъ? Какво ни ползуватъ обширнитѣ земи, ако не могатъ да се превърнатъ въ плодородни ниви и лозя? Обаче, ако сухитѣ чешми потекатъ, ако изсъхналитѣ дървета прорастнатъ и ако неплодороднитѣ земи се превърнатъ въ плодородни, тѣ се осмислятъ. Отъ тѣзи примѣри, ние отиваме къмъ човѣшкия животъ и търсимъ причината на злото, което е подпушило изворитѣ на живота. Като не мислятъ правилно, хората казватъ, че причината на злото седи въ външнитѣ условия, въ този, въ онзи и т. н.— Не, всичко това е само поводъ за идване на злото. Злото се крие дълбоко въ човѣка. Всѣки самъ е причина за своето нещастие и за своя неуспѣхъ въ живота, а външнитѣ условия и окрѫжаващата срѣда, сѫ само поводъ за отваряне врата на злото. — Ама еди-кой си ме излъга. — Колко пѫти те е лъгалъ? — Щомъ те е излъгалъ веднъжъ, той ти е предалъ единъ урокъ. Ти трѣбваше да си научишъ урока и втори пѫть да не се оставяшъ да те лъже. — Ама слабости имамъ, невежа съмъ. — Това не е извинение. Злото въ свѣта седи въ това, че хората сѫ забравили основния законъ на живота. Тѣ сѫ изгубили правата посока въ живота. Когото и да попитате днесъ, отде е дошълъ, отъ колко години живѣе на земята, ще ви отговори, че не знае. Той ще ви каже, че е дошълъ на земята отъ преди 30 — 40 години. — Това не е знание. Той трѣбва да знае историята на своя животъ, отъ началото на създаването на свѣта досега. Ще кажете, че сте готови да вѣрвате на всѣки, който би разправилъ историята на вашия дълъгъ животъ. — Не е въпросъ до вѣрване. Човѣкъ трѣбва да се домогне до онази положителна наука, която сама ще му разкрие всички тайни на живота. Който знае нѣщата положително, той е силенъ въ своитѣ убеждения. Какви убеждения може да има човѣкъ, който вѣрва въ сиромашията, въ болеститѣ, въ невежеството, въ робството? Каквито сѫ вѣрванията му, такива ще бѫдатъ и убежденията му. Такъвъ човѣкъ никога не може да се повдигне. Обаче, който не вѣрва въ робството, който познава своето високо произхождение, той е свободенъ човѣкъ. Свободата на човѣка зависи отъ мисъльта му. Свободниятъ човѣкъ има права мисъль. Той гледа на нѣщата широко, споредъ както Богъ ги е създалъ. Въ чувствата си той е положителенъ, отъ нищо не се разколебава. Дойде ли до отношенията си къмъ хората, той желае и за тѣхъ всичко онова, което желае и за себе си. Следователно, права мисъль, широки и благородни чувства и безкористна любовь — това сѫ условия за изправяне на човѣчеството. За да върви по този пѫть, човѣкъ трѣбва да бѫде внимателенъ къмъ ума, сърдцето и волята си. Той трѣбва да живѣе така, че да не се отклонява отъ пѫтя, който Богъ му е начърталъ. Запази ли това, животътъ му ще върви, споредъ българската поговорка „по медъ и масло“. — Какъ ще познаемъ, кой е пѫтьтъ, опредѣленъ отъ Бога? — Наблюдавайте, какво прави котката, когато заболѣе. Тя се лѣкува съ постъ. Преди да започне поста, тя изяжда нѣколко стръка отъ особена трева, която ѝ действува очистително. Следъ това пости нѣколко деня, докато оздравѣе. Щомъ оздравѣе, става весела, игрива, храни се добре, както по-рано, като здрава. — Какъ познава котката тревитѣ? Какъ знае да се лѣкува? — Въ нея е вложено едно специално чувство, посрѣдствомъ което, тя сама си помага. Това чувство ѝ подсказва, какво трѣбва да прави. Ако котката може сама да се лѣкува и знае, какъ да се храни, колко повече това е достѫпно на човѣка. Съ помощьта на своето вѫтрешно чувство човѣкъ може да познае, върви ли въ пѫтя, който Богъ му е опредѣлилъ, или се е отклонилъ. Хиляди начини има, когато трѣбва да се помогне на човѣка. Въ такива случаи човѣкъ казва, че Богъ му е проговорилъ. По какво познавате, че Богъ е проговорилъ на човѣка?— Щомъ Богъ му проговори, всичкитѣ му слабости и недѫзи се свалятъ отъ него, както се сваля кожата на змията. Той се чувствува напълно обновенъ и прероденъ. Човѣкъ, на когото Богъ е проговорилъ, кесията му е винаги отворена, кѫщата му — на разположение на бедни и нуждаещи се. Този човѣкъ се разбира съ всички хора. Той е разрешилъ сѫщественитѣ въпроси въ своя животъ. За себе си, той нищо не говори, но хората говорятъ за неговата доброта. Той е добъръ, защото е свързанъ съ източника на живота. — Какъ можемъ да станемъ добри? — Като се свържемъ съ Първата Причина. Това може да се постигне въ единъ моментъ. По естество, човѣкъ е добъръ, но днесъ трѣбва да възстанови връзката си съ Бога, която нѣкога е прекѫсналъ. Щомъ искрено пожелае това, той моментално може да стане добъръ. Сегашниятъ моментъ опредѣля човѣка. Българската поговорка казва: „Малкото камъче прекатурва колата“. Сѫщото може да се каже и за човѣка. Една погрѣшка въ сегашния животъ на човѣка е въ състояние да засѣнчи 20 годишния му добъръ, благочестивъ животъ. За да не изпада въ такива положения, човѣкъ трѣбва коренно да пречисти кѫщата си, да я замаже и изправи, да не остави нито една дупчица, презъ която злото може да се промъкне. Ако грѣшникътъ се откаже отъ своя пѫть и тръгне въ пѫтя на праведния, грѣховетѣ му ще се заличатъ. Но и ако праведниятъ се отклони отъ пѫтя си, правдата му нѣма да се зачете. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ следното: да възстановятъ вѫтрешната връзка съ живота. Чрезъ тази връзка, именно, човѣкъ може самъ да отиде при великия изворъ на живота и да пие отъ неговата вода. Мнозина могатъ да му говорятъ за водата на този изворъ, но той самъ трѣбва да я опита. Като я опита, той ще се произнесе, дали водата на този изворъ е добра, или не. Отъ разположението или неразположението, което водата указва върху човѣка, се сѫди за нейнитѣ качества. Сѫщото може да се каже и за всѣко ново учение. Всѣко учение, което се отразява благотворно върху човѣка, което носи свобода и животъ, иде отъ Великия изворъ на живота. „Понеже не следва съ насъ, забранихме му.“ Ако при сегашнитѣ условия на живота Христосъ дойде на земята, какво ще проповѣдва на хората? Той ще имъ проповѣдва три нѣща: абсолютна чистота и свобода на мислитѣ, на чувствата и на действията. И следъ това ще каже, на кого не трѣбва да се забранява да се прояви. Всѣки човѣкъ, всѣко живо сѫщество има право да се проявява свободно, споредъ както Богъ го е създалъ. Ябълката ще се прояви като ябълка, крушата — като круша, животното — като животно, човѣкътъ — като човѣкъ. Само при тѣзи условия всѣки ще прояви и разкрие въ себе си това, което отначало му е дадено. Красотата на живота седи въ голѣмото разнообразие. Мѫже и жени, братя и сестри, слуги и господари, учители и ученици представятъ условия за проява на Божествения животъ. Растенията и животнитѣ сѫщо представятъ условия за проява на Божествения животъ. Тъй както бащата може да се прояви въ любовьта, другъ не може; така, както майката може да се прояви въ любовьта, другъ не може; така, както братътъ и сестрата могатъ да се проявятъ въ любовьта, другъ не може; така, както слугата може да се прояви въ любовьта, другъ не може; така, както господарьтъ може да се прояви въ любовьта, другъ не може. Бащата не може да прояви любовьта на майката, нито майката може да прояви любовьта на бащата. Братътъ не може да прояви любовьта на сестрата, нито сестрата може да прояви любовьта на брата. Слугата не може да прояви любовьта на господаря, нито господарьтъ може да прояви любовьта на слугата. Това показва, че всѣки човѣкъ е на мѣстото си. Заеме ли човѣкъ веднъжъ мѣстото си, никой другъ не може да го заеме. Никаква сила въ свѣта не е въ състояние да измѣсти човѣка отъ положението, което му е дадено отъ Бога. Съвременнитѣ хора често се обезсърдчаватъ и казватъ: Нашата работа се свърши. — Не, така не се говори. Така не се разрешаватъ въпроситѣ. Това е най-лесното разрешаване. Това значи да се отказва човѣкъ отъ дълговетѣ си. Щомъ сте взели пари на заемъ, непременно трѣбва да ги върнете. Ще срещнете банкера и ще му кажете, че ще работите, ще употрѣбите всичкитѣ си сили, само да се издължите. — Ама тѣ сѫ крадени пари! — Това е въпросъ. Не е важно, кой какъ е печелилъ пари; важно е ти, като честенъ човѣкъ, да изплатишъ дълга си точно на време. Щомъ ти постѫпишъ честно, и банкерътъ ще бѫде готовъ да ти прости лихвитѣ. Тогава и двамата ще вземете решение да дадете лихвитѣ на нѣкоя бедна вдовица, или на нѣкое сираче. Мнозина се страхуватъ да проявятъ щедростьта си, да не би да пропаднатъ въ живота. Напразно се страхуватъ. Ако всички хора на земята работятъ и мислятъ едни за други, животътъ ще се подобри, и хората ще се познаятъ, ще заживѣятъ братски. Който дава, и на него се дава. Нѣма случай въ живота, когато човѣкъ, да е давалъ отъ любовь и да е пропадналъ. Обаче, изправянето на свѣта не става съ изправяне само на единъ човѣкъ. Българската пословица казва: „Съ единъ камъкъ кѫща не става.“ Всички разумни, съзнателни хора, трѣбва да бѫдатъ носители на Божественото учение въ свѣта. „Забранихме му.“ Христосъ пъкъ казва: „На никого не забранявайте, но поощрявайте се едни други!“ Поощрявайте ония, които правятъ добро. Правете добро безъ користолюбие, безъ съблазни за себе си, или за другитѣ. Каквото и да прави човѣкъ, той трѣбва да се проявява естествено, свободно, безъ никакво лицемѣрие. Запримѣръ, като се облича, той трѣбва да бѫде чисто облѣченъ, всѣкога спретнатъ. Нѣкой се облича добре, чисто, съ цель да се хареса на хората. Другъ пъкъ се облича скромно, съ прости дрехи, да се представи за духовенъ човѣкъ, за човѣкъ, който не се интересува отъ свѣтския животъ. — И едното, и другото е лицемѣрие. Чистотата е необходимо качество за всѣки човѣкъ. Да бѫде човѣкъ чисто и добре облѣченъ, това е въ реда на нѣщата. Това е така необходимо за човѣка, както е необходимо да бѫде здравъ. Здравиятъ човѣкъ е винаги бодъръ, свежъ въ мисъльта си. Въ постѫпкитѣ си той е експедитивенъ и съобразителенъ. Той никога не се обезсърдчава. Когато му дойде часа да напусне земята, той поканва приятелитѣ си на угощение и имъ казва: Викатъ ме вече въ отечеството ми, въ моя домъ. Искамъ да си поговоримъ малко, да се простимъ и да си замина. Здравиятъ човѣкъ гледа еднакво и на този, и на онзи свѣтъ. Той не се страхува отъ смъртьта. Какво правятъ хората, когато почувствуватъ, че трѣбва да напуснатъ земята? Тѣ казватъ: Страшно нѣщо е смъртьта! Нѣма какво да се прави, ще мремъ. Споредъ тѣхъ, смъртьта е свършване съ живота. Нѣкои вѣрватъ, че и следъ смъртьта има животъ. Други пъкъ считатъ смъртьта за най-голѣмото страдание въ свѣта. Когато страдалъ, Христосъ усилено се молилъ. И въ такива случаи Той казвалъ: „Господи, да бѫде Твоята воля, а не моята.“ Чрезъ страданията си, човѣкъ се свързва съ Бога. Тогава той усърдно се моли. Колкото по-голѣми страдания има човѣкъ и ги носи съ вѫтрешна радость, толкова по-голѣмъ герой е той. Така сѫ носили и носятъ страданията си великитѣ учители, светиитѣ и гениитѣ. Когато хората започнатъ геройски да носятъ страданията си, свѣтътъ ще се подобри. Свѣтътъ още не може да се изправи, защото хората избѣгватъ страданията, а търсятъ радостьта, щастието, богатството. Кой е пѫтьтъ за постигане на щастието? — Любовьта. Единствениятъ пѫть за постигане на щастието е любовьта. Който не е опиталъ този пѫть, той се съмнява. Обаче, между съмнението, заблуждението, внушението отъ една страна и действителния животъ, отъ друга страна, има голѣма разлика. Който живѣе съ великото и красивото въ живота, той никога не се съмнява. Отъ день на день, той все повече и повече закрепва и въ физическо, и въ духовно отношение. Той живѣе въ радость и е готовъ да помага на всички, които искатъ отъ него услуга. — Какво да правятъ другитѣ хора, които още не сѫ дошли до това положение? — Тѣ трѣбва да стоятъ въ болницитѣ, докато се излѣкуватъ. Щомъ нѣкой се излѣкува, той трѣбва да излѣзе отъ болницата. Като се почувствува, че е здравъ, веднага трѣбва да излѣзе отъ болницата, да не чака лѣкаритѣ да се произнасятъ за него, здравъ ли е, или не. Какъвъ човѣкъ е този, който не може да излѣзе отъ лошитѣ условия на живота? Който не прави усилия да излѣзе отъ лошитѣ условия, той ще остане въ живота на ограниченията, ще се върти на леглото си, съ наставления, дадени отъ окрѫжаващитѣ, кога да яде, какво да яде. Това е животъ на ограничавания, животъ безъ свобода и свѣтлина. Човѣкъ може да бѫде свободенъ, само когато е извънъ болницата. И тъй, излѣзе ли отъ болницата, човѣкъ не се нуждае вече нито отъ лѣкари, нито отъ сестри милосърдни. Той трѣбва да се вслушва въ своето вѫтрешно чувство, което му подсказва, каква храна да употрѣбява, каква вода да пие и какъ да я пие. Иска ли да бѫде здравъ, човѣкъ трѣбва да знае, какъ да се храни, какъ да пие вода, кога и какъ да почива и т. н. Пие ли вода, той трѣбва да вземе примѣръ отъ кокошката, да пие вода на глътки. Както е нужно за стомаха на човѣка добра и чиста храна и вода, така той трѣбва да държи въ ума си свѣтли мисли, въ сърдцето си — възвишени и благородни чувства. По този начинъ, човѣкъ може да съгради не само здраво физическо тѣло, но и здраво духовно тѣло. Задачата на човѣка седи не само въ работа върху своя умъ, сърдце и воля, но и въ работа върху окрѫжаващитѣ. — По какъвъ начинъ ще работи върху тѣхъ? — Като работи съзнателно върху себе си, човѣкъ едновременно работи и върху другитѣ. Като работи съ мисъльта си, мислитѣ му се пренасятъ въ пространството и се възприематъ отъ просвѣтенитѣ умове. Представете си, че нѣкой човѣкъ се е отчаялъ отъ живота и намислилъ да се самоубива. Като доловите това, вие веднага отправяте къмъ него своята насърдчителна, положителна мисъль. Този човѣкъ се сепва, започва да мисли и се отказва отъ решението си. Другаде виждате, че нѣколко души намислили да вършатъ престѫпление. Вие отправяте къмъ тѣхъ една положителна мисъль за отговорность на човѣка предъ Бога, и тѣ се спиратъ, отказватъ се отъ намѣрението си да вършатъ престѫпления. Следователно, положителната, възходеща мисъль на човѣка, е въ състояние да помага на малъкъ или голѣмъ брой хора — зависи отъ интенсивностьта и чистотата на мисъльта. Значи, човѣкъ носи отговорность по отношение цѣлото човѣчество. Като знае това, той трѣбва да бѫде внимателенъ къмъ своитѣ мисли и чувства, да не допуша въ ума и въ сърдцето си мисли и чувства, които действуватъ убийствено върху хората. Мисъльта е сила, която трѣбва съзнателно да се използува. Който не схваща отговорностьта, която носи по отношение на цѣлото човѣчество, той не мисли правилно и казва: На мене да е добре, а какво ще става съ хората, това не ме интересува. — Така мислятъ обикновенитѣ хора, но не и тия, които вървятъ въ Божествения пѫть. Ето защо, всѣка сутринь човѣкъ трѣбва да изпраща къмъ всички хора на земята своитѣ добри мисли и желания. Нѣма да мине много време, той ще получи отплата за това, което е направилъ. Онзи, Който го е създалъ, ще му изпрати своето удобрение, което ще повдигне духа му. „Забранихме му“. Като отговоръ на това запрещение, Христосъ казва: „Не забранявайте на никого!“ Христосъ не е създалъ сегашнитѣ църкви, които непреставатъ да водятъ борба за предимство една надъ друга. Христосъ не държи за каменнитѣ църкви, нито за тѣхнитѣ служители. — Защо? — Защото Той е противъ дѣлението, противъ ония проповѣди, въ които се говори за Неговитѣ страдания. Отъ две хиляди години насамъ се говори за страданията на Христа, а Той изисква вече отъ хората приложение на Божията Любовь. Ако питате Христа, на коя църква да служите, Той ще ви отговори: Служете на която и да е църква, но прилагайте Божията Любовь. — Коя църква е най-права? — Всички църкви, които прилагатъ любовьта сѫ прави. — Кой народъ е най-добъръ? — Всички народи сѫ добри, щомъ сѫ носители на любовьта. — Защо ние не успѣваме?— Защото не спазвате законитѣ на любовьта. Майката храни, пере, чисти детето си, но щомъ излѣзе вънъ, то веднага се изцапва и се връща дома си мокро, нечисто. — Какво трѣбва да правимъ тогава? — Да се миете и кѫпете често. Вода гореща и сапунъ има достатъчно. Ще изперете дрехитѣ си, ще се измиете, изкѫпете и пакъ ще излѣзете чисти, и облѣчени предъ свѣта. Който не може самъ да се пере и мие, той очаква на майка си, тя да го пере и мие. Обаче, който може самъ да се чисти, той се ползува отъ добритѣ условия, които майка му е създала, и не само себе си чисти, но помага и на малкитѣ си братчета и сестричета. И тъй, каквото представятъ децата на физическия свѣтъ, такова нѣщо представятъ възрастнитѣ хора въ духовния свѣтъ. Въ духовния свѣтъ хората сѫ толкова немощни, колкото и децата на физическия свѣтъ. На физическия свѣтъ, обаче, хората минаватъ за герои. Тѣ отиватъ на бойното поле, биятъ се, завладяватъ земи. Ако човѣкъ се осмѣли да имъ каже, че не трѣбва да грѣшатъ, да лъжатъ, да вършатъ престѫпления, тѣ веднага се противопоставятъ и казватъ, че не може безъ лъжа, безъ грѣхове. Като имъ се говори за почивка, тѣ казватъ, че човѣкъ трѣбва да работи неуморно, да осигури бѫдещето си. — Какво ще кажете тогава за почивката, която Богъ е направилъ въ седмия день? Казано е въ Писанието, че Богъ работилъ шесть деня, а въ седмия си починалъ. Не само хората, но и животнитѣ трѣбва да си почиватъ. Като работи шесть деня, на седмия день и волътъ трѣбва да си почине. На седмия день, добриятъ господарь ще пусне вола си въ гората, на свобода, на почивка. — Ами ако го изяде вълкъ? — Който служи на Бога, той е защитенъ отъ всѣкакви вълци. На такъвъ човѣкъ и богатството, и имотътъ, и добитъкътъ сѫ запазени отъ външни нападения и посегателства. Който служи на Бога, билъ той българинъ, англичанинъ, руснакъ, или какъвъ и да е, той всѣкога е свободенъ. Дето и да отиде, той знае, че е поданикъ на една велика държава, чиито закони седатъ надъ всички свѣтовни наредби и постановления. Единъ индусъ отишълъ въ Тибетъ да проповѣдва. Като обикалялъ градоветѣ, той попадналъ въ енорията на единъ лама (владика). Владиката го извикалъ при себе си и му казалъ: Ти направи едно голѣмо престѫпление, за което си осѫденъ на смърть. За тази цель било заповѣдано да го спуснатъ въ една дълбока яма, здраво затворена отгоре, да не може никой да отвори и да го извади. Като го спуснали въ ямата, той се видѣлъ обиколенъ съ умрѣли хора, отъ които се разнасяла отвратителна миризма. Така прекаралъ той цѣли три деня въ усърдна молитва къмъ Господа, да го избави по нѣкакъвъ начинъ отъ това нещастие. Една вечерь той видѣлъ рѫка, която дигнала капака и спуснала едно вѫже. Въ това време той чулъ гласъ: Хвани се за вѫжето и излѣзъ вънъ на свобода. Той моментално хваналъ вѫжето и излѣзълъ вънъ отъ ямата. Като се огледалъ, не видѣлъ никакъвъ човѣкъ около себе си. Силно замисленъ, той дошълъ най-после до заключение, че навѣрно ламата е изпратилъ нѣкои отъ своитѣ хора да го извадятъ отъ ямата. Убеденъ въ това, той се отправилъ къмъ ламата, да му благодари за освобождаването. Като го видѣлъ свободенъ, ламата се почудилъ, но му казалъ: Махни се оттукъ! Радвай се на свободата си. Благодари на Онзи, Който те е освободилъ. По всичко се вижда, че ти служишъ на силния Богъ. — Кой го е освободилъ? — Христосъ. Съвременнитѣ християни цитиратъ примѣри изъ Библията, за тримата момци въ огнената пещь, за пророкъ Данаилъ въ ямата между лъвоветѣ, но забравятъ, че и днесъ има редъ примѣри за чудно избавяне на хора отъ явна смърть. И ако трѣбва да изнесатъ тѣзи примѣри, тѣ ги обясняватъ съ нѣкакво случайно избавяне, а не като примѣри, въ които взима участие самъ Христосъ, или Божията рѫка. Следователно, ако човѣкъ не вдигне кръста си и не възлюби Бога съ всичката си душа, съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърдце и съ всичката си сила, той нищо не може да направи. Ако молитвата ви не стига до Бога, кѫде е вашата сила? Ако молитвата на индуса била приета отъ Бога, защо и вашата да не се приеме? Щомъ молитвата на човѣка е чиста, дълбока, тя всѣкога се приема. Богъ не прави разлика между душитѣ. Христосъ казва на ученицитѣ си: „Идете и проповѣдвайте на хората, и Азъ ще бѫда съ васъ до скончание на вѣка. Защото даде ми се всѣка власть на небето и на земята.“ Тъй щото, като знаете, че Христовиятъ Духъ живѣе вѣчно и разполага съ сила и власть, не се обезсърдчавайте. Вие всѣкога можете да Го призовете и да получите Неговата помощь. Всѣки човѣкъ носи Христовата сила въ себе си. Той трѣбва само да работи върху себе си, да развива тази сила. Щомъ развиятъ тази сила въ себе си, хората ще познаятъ, какво нѣщо е Богъ, какво представя Божественото начало въ човѣка. Съвременнитѣ религиозни очакватъ идването на Христа по начинъ, по какъвто Той нѣма да дойде. Самъ Христосъ казва: „Когато Синъ Человѣчески дойде на земята, ще намѣри ли достатъчно вѣра?“ Значи, вѣрата е едно отъ условията, чрезъ което хората могатъ да познаятъ Христа и да Го приематъ въ себе си. Докато хората не приематъ Христа вѫтрешно, по какъвто външенъ начинъ и да имъ се изяви, тѣ нѣма да Го познаятъ. Вѣрата подразбира вѫтрешна опитность. Казано е въ Писанието: „Пазете се отъ кваса на фарисеитѣ и садукеитѣ!“ Сега ние казваме на съвременнитѣ християни: Пазете се отъ онѣзи плодове на живота, които носятъ смърть. Пазете се отъ учения, които носятъ страдания и смърть. Хранете се съ такива плодове, които носятъ здраве за тѣлото, свѣтлина за ума и свобода за душата. За тѣзи плодове е казано въ Битието: „Който яде отъ дървото на живота, той ще придобие безсмъртие“. Тѣзи плодове водятъ човѣка къмъ познаване на абсолютната, истинската вѣра. За да се развива това дърво правилно, нужни сѫ специални енергии, специална почва. Почва, на която е убитъ човѣкъ, или животно, носи проклятие въ себе си. За да се използува, тази почва трѣбва да се остави седемь години на покой, да работятъ върху нея природнитѣ сили, коренно да я пречистятъ. Докато не се махне и последната следа отъ извършеното престѫпление, тази почва не трѣбва да се използува. И ако днесъ хората сѫ болни, нервни, страдащи, това отчасти се дължи на храната, която употрѣбяватъ. Тѣ се ползуватъ отъ плодоветѣ на земята, която е напоена съ кръвьта на хиляди и милиони жертви — хора и животни. Земята е пропита отъ човѣшка кръвь, и тя трѣбва да се пречисти. Тя може да се пречисти, само като мине презъ Божествения огънь — огъньтъ на любовьта. „Забранихме му.“ Христосъ казва: „Не имъ забранявайте!“ — Въ какво? — Въ правене на добро. И азъ казвамъ: Правете добро. — Време ли е за правене на добро? — Закъснѣли сте даже. И ако въ продължение на нѣколко години още не влѣзете въ новия животъ, отъ васъ нищо не може да излѣзе. Човѣкъ трѣбва да се повдигне сега или никога! Следователно, онѣзи, които не сѫ взели решение да следватъ пѫтя на Божественото учение, да решатъ това още сега. Които сѫ взели решение, тѣ да не се колебаятъ, да тръгнатъ напредъ. Които пъкъ сѫ тръгнали, тѣ да вървятъ, безъ да се обръщатъ назадъ. Който е взелъ мотиката на рамо, той не трѣбва да се обръща назадъ. Защо трѣбва да се обръща назадъ? Да гледа, да не го следи нѣкой. Силниятъ човѣкъ не се интересува, дали нѣкой го следи, или не. Той върви напредъ. Който е тръгналъ въ правия пѫть, той не иска да знае, следватъ ли го други, или не. Самъ да остане въ пѫтя, той върви напредъ, нищо не го спира. — Не трѣбва ли да се обърнемъ назадъ, да видимъ, колко пѫть сме извървѣли? — Никакво обръщане назадъ не се позволява. Щомъ стигнете на високия връхъ, тамъ ще се спрете и ще огледате пѫтя, който сте извървѣли. Като вървите въ правия пѫть, нѣма да се интересувате за резултатитѣ. И тъй, докато следвате Божия пѫть, вие лесно ще се справяте съ мѫчнотиитѣ и страданията си. При това положение, и на смъртно легло да сте, изоставени отъ лѣкари, отъ близки, достатъчно е да се обърнете съ молба къмъ Бога, да ви повдигне и оздрави, за да разберете, че Той е единствениятъ, къмъ Когото можете да се обърнете. Само при такива случаи, човѣкъ може да познае Бога и да опита Неговата Любовь. — Ама защо се разболѣхъ? — Да опиташъ Божията Любовь. — Защо осиромашахъ? — Да опиташъ Божията Любовь. — Защо изгубихъ общественото си положение? — Да опиташъ Божията Любовь. Всички несгоди, мѫчнотии и страдания, които човѣкъ преживява, иматъ за цель, да запознаятъ човѣка съ любовьта. Тѣзи опитности струватъ повече отъ най-голѣмото земно богатство. Това значи, да се свърже човѣкъ съ невидимия свѣтъ, съ Христа, съ Бога. Нѣма по-велико състояние за човѣка отъ това, да се свърже съ Великото въ свѣта, съ любовьта, въ която нѣма никаква промѣна. Единственото нѣщо, на което човѣкъ може да разчита, това е Любовьта на Бога. Нѣма по-велико нѣщо за човѣка отъ това, да е свързанъ съ Бога и да върши Неговата воля. Да изпълни човѣкъ волята Божия, това значи да придобие вѫтрешенъ миръ и вѫтрешна радость въ себе си. Щомъ придобие тѣзи качества, човѣкъ може да се домогне до вѫтрешната философия на живота, до положителната наука. „Понеже не следва съ насъ, забранихме му“. Христосъ казва: „Който не е противъ насъ, той е съ насъ, затова не му забранявайте“. Сега и азъ ви казвамъ: Не се отричайте отъ добритѣ си намѣрения! По-нататъкъ Христосъ казва на ученицитѣ си: „Понеже азъ пострадахъ, и вие ще пострадате. Понеже азъ умрѣхъ, и вие ще умрете. Но ако вървите въ стѫпкитѣ ми, както азъ възкръснахъ, така и вие ще възкръснете“. Христосъ донесе въ свѣта учение на любовь, на братство между хората. Всички хора трѣбва да съзнаятъ, че сѫ братя, че иматъ единъ и сѫщъ баща — Бога. Всички хора четатъ „Отче нашъ“, но само на думи. — Защо? — Единъ чете „Отче нашъ“, но когато нѣкой дойде да му иска пари на заемъ, той ще му наложи 30—35 % лихва. Другъ чете „Отче нашъ“, но като дойде нѣкой беденъ при него да му иска малко жито, той казва, че нѣма, а хамбарътъ му е пъленъ. Който обича Бога, той е готовъ всѣкога да дава: сърдцето му е отворено и готово да дава; лицето му е свѣтло отъ добритѣ дѣла, които прави. Това означава човѣкъ, на когото огъньтъ вѣчно гори, и свѣщьта постоянно свѣти. Изворътъ на този човѣкъ всѣкога тече и раздава на всички хора — бедни и богати, учени и прости. „Не имъ забранявайте“! — казва Христосъ. „Който не е противъ насъ, той е съ насъ“. 6. Беседа отъ Учителя, държана на 6 октомврий, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.

От книгата "Пѫтьтъ на ученика", съборни беседи - 1927 г. Първо издание: София, 1927 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание 8 ч. в. Обичь къмъ знанието. „С а м о с в ѣ т л и я т ъ п ѫ т ь н а М ѫ д р о с т ь т а в о д и к ъ м ъ И с т и н а т а.“ Размишление. Ако ви се даде да развиете темата, „кой е най-важниятъ въпросъ за младитѣ“, или „отъ какво се интересуватъ младитѣ най-много“, какво бихте писали по нея? Азъ ще ви улесня въ отговора. Ще ви попитамъ: отъ какво най-много се интересува новороденото дѣте? — Отъ храната, отъ млѣкото на майка си. Първата тема, съ изучването на която дѣтето започва, е млѣкото на майка му. То пристѫпва къмъ това млѣко, като нѣкой ученъ професоръ, и започва да го изслѣдва, да го анализира. Отъ млѣкото зависи неговото бѫдеще. Тогава, кой е най-важниятъ въпросъ, съ който ученикътъ трѣбва да се занимава най-първо? Кой е този въпросъ, отъ който зависи неговото бѫдеще? Сега ще направя единъ паралелъ. Както отъ млѣкото на майката зависи здравословното състояние на дѣтето, доброто състояние на неговия умъ и на неговото сърце, на неговитѣ мисли и чувства, тъй и отъ обичьта, отъ любовьта на ученика къмъ знанието зависи неговото правилно развитие. Слѣдователно, ако майката дава най-хубавото млѣко на своето дѣте, тогава неговото здраве, неговитѣ мисли и чувства ще бѫдатъ нормални. Ние разбираме, че такова дѣте е родено и отгледано по всички правила на разумната природа, затова то е здраво въ всѣко отношение. Ние не говоримъ за онѣзи отклонения, които сѫществуватъ въ живота. По сѫщия законъ ученикътъ трѣбва да започне съ обичь къмъ знанието. Знанието е прѣдметътъ, къмъ който той трѣбва да се стреми, а Любовьта е храната, която той трѣбва да възприема. Нѣма ли ученикътъ любовь къмъ знанието, той нищо не може да постигне. Има ли любовь къмъ знанието, както дѣтето има любовь къмъ млѣкото на майка си, то ще улесни пѫтя на неговата душа, ще спомогне за правилното развитие на неговия умъ. Понеже всички вие сега минавате въ по-горенъ класъ, отъ васъ се изисква любовь къмъ знанието. За въ бѫдеще, ако нѣмате любовь къмъ знанието, вие ще бѫдете ученици само по форма, а не и ученици въ идейния смисълъ на думата. Ученикъ може да бѫде всѣки, билъ той младъ или старъ, ако има любовь къмъ знанието. Ще ви задамъ още единъ въпросъ: кои сѫ признацитѣ на любовьта къмъ знанието? Това сѫ най-елементарнитѣ работи на новата философия, на новото разбиране и схващане на нѣщата. Азъ турямъ едно разграничение между старата и новата философия на живота, която върви съобразно великитѣ закони на природата. Като наблюдавате и изучавате тази жива, разумна природа, тя ще ви разкрие това, което досега не е било достѫпно за умоветѣ ви. Да допуснемъ, че вие се занимавате съ геологията, изучавате земнитѣ пластове. Вие може да изучавате тѣхния съставъ само, а може да изучавате и формата имъ, дали тия пластове сѫ нагънати, прѣчупени или хоризонтални. Казвате какво ни интересува, дали извѣстни земни пластове сѫ огънати или прѣчупени? Самитѣ пластове може да не ви интересуватъ, тѣ може да нѣматъ никакъвъ смисълъ за васъ, но не може да не ви интересува водата и качеството на водата, която излиза отъ тия пластове. Ако тия пластове сѫ пѣсъчници, при това прѣчупени, тѣ ще образуватъ подземни долини, прѣзъ които водата като минава, ще се прѣчиства, и така тѣ ще бѫдатъ носители на най-хубавата вода. Питамъ ви: ако вие се занимавате съ хидрологията и разбирате, дѣ има вода и каква вода, нѣма ли да услужите на хората, които се нуждаятъ отъ нея, да имъ покажете, дѣ има най-хубава вода? Не само, че ще имъ услужите, но всички ще ви уважаватъ вече, ще минавате за единъ ученъ човѣкъ. У много хора има такива начупени и огънати пластове. Казвате: това не е хубаво. Не, вие не разбирате законитѣ. Често въ тия начупени и огънати пластове се крие най-хубавата вода. Питамъ ви: кое е по-хубаво, вашитѣ пластове да бѫдатъ начупени и огънати, както сѫ пластоветѣ СД и да има въ тѣхъ вода, или да бѫдатъ х о р и з о н т а л н и и да нѣма въ тѣхъ вода? Или, кое е по-хубаво, да имате единъ правъ характеръ, както хоризонталнитѣ пластове, и да нѣма въ него вода, или да имате единъ огънатъ характеръ, както пластоветѣ СД, но да има въ него вода? По прѣчупването, по огъването на земнитѣ пластове може да се изчисли, до каква дълбочина е проникнала водата въ земята. По сѫщия законъ, като изучавате човѣшкия мозъкъ, ще видите, че той е сѫщо така набразденъ, образуванъ отъ редъ начупени, огънати пластове, които сѫ прѣтърпѣли редъ метаморфози, докато дойдатъ до това състояние, въ което ги намираме. По гънкитѣ на мозъка тече козмическата енергия на разумния животъ, който душата използува. Ученитѣ хора казватъ, че отъ гънкитѣ на човѣшкия мозъкъ зависи неговата мисъль. Това значи, че енергията на мисъльта тече именно по тия гънки, и по тѣхъ пакъ излиза навънъ. Тѣ сѫ проводници на енергиитѣ отъ цѣлото пространство. Щомъ тия пластове сѫ огънати, нѣкой ученъ може да пусне своята сонда въ тѣхъ и да извлѣче вода, но ако сѫ хоризонтални, прави, щомъ пробие въ тѣхъ дупка за своята сонда, колкото вода има, ще се изгуби, ще потъне надолу нѣкѫдѣ, и той не ще може да извлѣче вода нагорѣ. Така че, ако нѣкой иска да изправи огънатитѣ пластове, какво ще стане? — Водата въ тѣхъ ще се изгуби. И тъй, законътъ, който ние извличаме отъ тия разсѫждения е слѣдниятъ: когато много човъркаме, когато много чоплимъ извѣстенъ прѣдметъ, или извѣстенъ философски въпросъ, той най-послѣ изгубва своето съдържание. Това става често съ идеята за морала. Ако чоплите много тази идея, най-послѣ моралътъ потъва нѣкѫдѣ дълбоко въ земята, и вие вече нѣма да знаете, кое е морално и кое не, или кое е право и кое не. И тогава вие съвсѣмъ забърквате понятията и разбиранията си за морала. Какви трѣбва да бѫдатъ отношенията на пластоветѣ единъ къмъ другъ? Какъ ще ги изразите научно? Да кажемъ, че вие имате единъ пластъ, който заема положението А2 Б В по отношение пласта М. Какъвъ ще бѫде той? Този пластъ ще бѫде безводенъ, защото не може да задържа вода въ себе си. На кои пластове отъ живота можемъ да уподобимъ безводнитѣ? Безводни пластове въ нашия животъ сѫ всички ония, въ които се срѣщатъ противорѣчия. Знаете ли, колко вѣкове, колко хиляди години сѫ били нужни на природата, за да огъне хоризонталнитѣ пластове? Тѣ постепенно сѫ се огъвали. Ако вие разглеждате научно земнитѣ пластове и правите паралелъ между тѣхъ и огъванията въ мозъка, може да кажете, че това е едно случайно съвпадение, а може да извадите заключение, че нѣкаква разумна сила е работила въ природата. Какъ ще разсѫждавате по този въпросъ, това ще зависи отъ степеньта на вашето умствено развитие. И тъй, проявленията на външната природа се виждатъ и въ нашитѣ прояви, затова ние можемъ да се ползуваме отъ природата. Щомъ ние се учимъ отъ нея, въ това отношение, не можемъ да изискваме нашия животъ да бѫде гладъкъ. У младитѣ има желание животътъ имъ да върви гладко, да нѣматъ мѫчнотии. Трѣбва да знаете, обаче, че всѣка мѫчнотия съотвѣтствува на умственото развитие на младия. Една българска поговорка казва: „Какъвто е умътъ му, такъвъ е домътъ му“. Това подразбира, че споредъ степеньта на неговия умъ, такава е и отговорностьта, която природата му налага. Въ природата има единъ великъ законъ, който опрѣдѣля мѫчнотиитѣ на хората споредъ тѣхното умствено развитие. Колкото мѫчнотиитѣ на единъ човѣкъ сѫ по-голѣми, толкова този човѣкъ седи на по-високъ умственъ уровенъ; и колкото мѫчнотиитѣ му сѫ по малки, толкова той седи на по-низъкъ умственъ уровенъ. Въ това отношение историята ни показва, че най-великитѣ хора въ свѣта, които сѫ помогнали за повдигането на човѣчеството, сѫ имали най-голѣми мѫчнотии, но сѫ ги прѣодолѣвали. Слѣдователно, всѣки отъ васъ може да прѣодолѣе каква и да е мѫчнотия по единъ разуменъ начинъ. Да допуснемъ, че ви даватъ да скѫсате едно дебело гемиджийско вѫже. За тази цѣль ви даватъ само една шевна игла. Какъ ще скѫсате това вѫже? Можете ли да го скѫсате изведнъжъ? — Не можете. Ще вземете иглата и ще го разнищвате конецъ по конецъ. Колко врѣме ще ви отнеме това разнищване? — Много врѣме. Затова, първо у васъ ще се яви желание да го скѫсате изведнъжъ. Единственитѣ срѣдства, които ви се даватъ за разнищването на това вѫже сѫ иглата и врѣмето. Като разнищвате вѫжето конецъ по конецъ, вие ще научите много работи. Какво, напримѣръ, ще научите? Най-простото нѣщо, което ще научите, е това, отъ колко нишки е направено вѫжето. Какво още ще научите? (— Търпѣние. Постоянство. Срѫчность). Да, срѫчность ще придобиете, да можете майсторски да кѫсате вѫжето, конецъ по конецъ, а не по два или по три конеца заедно. Природата не позволява да се кѫсатъ по два конеца наведнъжъ, а само по единъ конецъ. Скѫсате ли два конеца наведнъжъ, вие нарушавате нейнитѣ закони. Ако разглеждате този въпросъ, споредъ вашитѣ разбирания, ще кажете, че можете де кѫсате и по два, и по три, и по четири, и по петь конеца наведнъжъ, но природата, като ти дава на разположение игла и врѣме, не позволява да кѫсашъ нито два конеца на веднъжъ, а само по единъ конецъ, Тя казва: „Азъ ти давамъ на разположение врѣме, колкото искашъ, но ще кѫсашъ вѫжето конецъ по конецъ!“ По колко часа на день ще кѫсате тия конци? Ще кажете: за да скѫсамъ вѫжето скоро, азъ ще работя по цѣлъ день. Не, природата не позволява да кѫсате концитѣ на вѫжето повече отъ единъ часъ на день. Правили ли сте опитъ, по колко конци можете да кѫсате въ единъ часъ? Ако това вѫже има 10,000 нишки, правили ли сте опитъ, по колко нишки може да кѫсате въ една минута, и то по всички правила, безъ да бързате? Концитѣ на това вѫже сѫ така оплѣтени, че като хванешъ единия, закачашъ другия, а природата казва: „Ще разнищвашъ концитѣ единъ по единъ, безъ да ги кѫсашъ, безъ да имъ вързвашъ вѫзли“. Какъ мислите, колко врѣме ще ви отнеме да скѫсате едно такова дебело вѫже? (—Петь часа). Добрѣ, ще ви дамъ едно здраво вѫже, да видимъ, дали ще можете за петь часа да го разнищите конецъ по конецъ. Голѣма срѫчность се изисква! Да допуснемъ, че това вѫже прѣдставлява огънатитѣ пластове Р и R. Водата се намира въ послѣдния пластъ R, дѣто е спусната една сонда. Слѣдъ този пластъ идватъ редъ хоризонтални пластове. Като скѫсате и послѣдния конецъ на вѫжето, какво ще стане? Въ всѣки конецъ има извѣстенъ родъ енергия, и слѣдъ като скѫсате конеца, тази енергия ще се влѣе въ васъ. Вие трѣбва да знаете, какъ да използувате тази енергия. Питамъ ви: като скѫсате и послѣдния конецъ, готови ли сте да използувате тази енергия? Често вие казвате: азъ ще скѫсамъ връзкитѣ си съ еди-кой си човѣкъ. Като скѫсате тази връзка, готови ли сте да не мислите повече затова? Готови ли сте да запълните тази празнина, която се образува въ този случай? Готови ли сте да се справите съ тия елементи, които се образуватъ при това скѫсване? Вие имали ли сте такава опитность, да скѫсате всички връзки съ единъ вашъ приятель? Вие не можете да скѫсате всички конци съ нѣкой вашъ приятель, а само нѣколко отъ тѣхъ. Какво чувствувате тогава? — Болка. Нѣма човѣкъ, който да не е миналъ прѣзъ тази опитность, да кѫса връзки съ нѣкой свой приятель. Какво правите, слѣдъ като скѫсате концитѣ? Лѣгате, ставате, ходите, излизате, влизате, не можете да си намѣрите мѣсто, не можете да намѣрите начинъ, какъ да се освободите отъ това състояние. Послѣ какъ вързвате конеца? Правите ли вѫзли? Като скѫсашъ веднъжъ конеца, природата не позволява да вързвашъ вѫзли. Питамъ: като сте скѫсали конеца, какъ ще изправите погрѣшката си? Конецътъ е скѫсанъ, погрѣшката е направена, при това вѫзли не могатъ да се правятъ, какъ ще се изправи тогава погрѣшката? Ако минава вода прѣзъ глинести пластове, каква ще бѫде тя? — Нечиста. Прѣзъ какви пластове трѣбва да минава водата, за да бѫде най-чиста, най-хубава? — Прѣзъ пѣсъчливи пластове. Тогава, по аналогия на това, ще ви запитамъ: за да бѫде животътъ ви най-чистъ, най-хубавъ, прѣзъ какви пластове трѣбва да прѣмине? — Прѣзъ грапави пластове, защото тѣ отговарятъ на пѣсъчливитѣ пластове въ природата. Дѣ се намиратъ тия грапави пластове у васъ? — Въ ума. Глинеститѣ, тинеститѣ пластове се намиратъ въ сърцето. Затова, именно, азъ ви говорихъ за чистата, за правата мисъль. Тази мисъль ви е потрѣбна, за да придобиете възвишения животъ, който ще внесе подобрение у васъ. Чистиятъ животъ се ползува отъ благата и придобивкитѣ на живота, но не и отъ удоволствията въ живота. Какво се разбира подъ думата „удоволствие“? Ще ви приведа нѣколко примѣри, да видите, кое съврѣменниятъ свѣтъ нарича удоволствие. Срѣщате единъ младъ ученикъ, турилъ цигара въ уста, разхожда се самодоволно, пуши. Пушенето е удоволствие, което не помага за развитието на ученика. Виждамъ другъ ученикъ, той пъкъ надигналъ чашка ракия или винце, пие. Казва: азъ пия ракия, защото тя ще стимулира стомаха ми, а отъ това и умътъ ми ще заработи по-усилено. Има редъ учени хора, лѣкари, които прѣпорѫчватъ пиене на вино въ малко количество. Природата, обаче, е прѣдвидила само едно питие — водата. Тя казва: „Ако искашъ умътъ ти да бѫде бистъръ, ясенъ и да работишъ добрѣ, трѣбва да пиешъ само вода. Намѣри най хубавата, най-чистата вода и отъ нея пий!“ Ако искашъ да пушишъ, тя казва: „Ти трѣбва да мислишъ!“ За пушене, за кадене се говори и въ Писанието. Въ Новия Завѣтъ се казва, че молитвитѣ на праведнитѣ възлизали нагорѣ като димъ, носени били като въ кадилница. Значи, горение трѣбва да има навсѣкѫдѣ. Въ този случай, мисъльта облагородява ученика. Мисъльта на всѣки ученикъ трѣбва да гори! Ученикътъ може да прави разни физически упражнения, може да рисува, да свири, да учи, да се занимава съ какво и да е изкуство, стига всички тия нѣща да развиватъ неговия умъ. Той трѣбва да се пази отъ всички безполезни удоволствия, които спиратъ развитието на неговия умъ. Да допуснемъ, че вие сте даровитъ, способенъ ученикъ, имате голѣма обичь къмъ знанието, но сѫщеврѣменно нѣмате баща, майка, нито приятели, които да ви помогнатъ, нито срѣдства за учене. Питамъ ви, по кой начинъ ще си доставите срѣдства? (—Ще упражняваме занятието, което имаме и отъ него ще се ползуваме). Да кажемъ, че вие можете да свирите, да рисувате, или да шиете, да правите обуща. Кое отъ всички тия занятия и изкуства въ дадения случай ще бѫде най-подходяще? Кое трѣбва да използувате? (—Правене обуща и шиене дрехи). Значи, вие бихте прѣдпочели обущарството и шева прѣдъ изкуствата. Питамъ ви: какъ мислите, споредъ васъ, позволено ли е на ученика да взима пари на заемъ отъ другаритѣ си? Да си помагате взаимно, то е другъ въпросъ, но азъ говоря за правене заеми, съ обѣщание, че слѣдъ нѣколко дни ще ги върнете, а при това минаватъ месеци, и вие не можете да се издължите. Освѣнъ това, колко пари трѣбва да искате на заемъ? (—Колкото можемъ да върнемъ и колкото да си купимъ хлѣбъ). Да, така е, колкото ви трѣбватъ за хлѣбъ. Ами, колко хлѣбъ може да изяде единъ ученикъ. на день? Половинъ килограмъ хлѣбъ достатъчно ли е? Сега ние зачекваме единъ отъ сѫщественитѣ въпроси — въпросътъ за доволството. Човѣкъ още отъ младини трѣбва да учи закона на доволството. Ученикътъ всѣкога трѣбва да има най-хубавъ хлѣбъ, но каквото количество и да има, всѣкога трѣбва да е доволенъ. Той нѣма право да изказва недоволство отъ количеството на храната си, защото всѣки день носи своето благо. Днесъ може да има скромна храна и въ малко количество, утрѣ ще бѫде по-богата и повече. Но каквото има днесъ, ученикътъ трѣбва да бѫде напълно доволенъ, не трѣбва да иска повече. Колкото и малко хлѣбъ да има, той трѣбва да го погледне, да се усмихне, да го помилва и да каже: благодаря и за това, двама заедно ще учимъ. Тогава и хлѣбътъ ще му се усмихне и ще каже: съ тебе заедно лесно ще научимъ урока. (Ние още не сме говорили на хлѣба). Ще дойде день, когато ще говорите на хлѣба. Христосъ казва: „Азъ съмъ живиятъ хлѣбъ“. Значи, ще дойде день, когато ще говорите съ този живъ хлѣбъ. Каква промѣна ще стане съ васъ, ако вие имате живия хлѣбъ? Ще ви обясня това съ единъ примѣръ. Прѣдставете си, че вие сте единъ господарь, който се нуждае отъ работници, и всѣки день отивате на пазаря да си цѣните такива. Виждате тамъ единъ работникъ, който чака да го потърси нѣкой, да се услови на работа. Вие го взимате у дома си, и той всѣки день дохожда да ви работи. Единъ день този работникъ получава голѣмо наслѣдство, половинъ милионъ долари, отъ свой чичо въ Америка. Питамъ: ще намѣрите ли на другия день този работникъ на пазаря да чака за работа? — Нѣма да го намѣрите. Отъ ваше гледище, право ли е, слѣдъ като този човѣкъ е получилъ половинъ милионъ долари, да отива пакъ на пазаря съ мотиката и да чака нѣкой да го услови на работа? Кое заставя работника да напусне вече своята работа? — Паритѣ. Тѣ му улесняватъ живота. Питамъ: слѣдъ като получи паритѣ, съ каква работа трѣбва да се заеме? (—Да започне да учи). Ако този работникъ, слѣдъ като добие това голѣмо наслѣдство, се откаже отъ учене, напусне училището и намира, че знания не му трѣбватъ, защото има съ какво да се прѣпитава, той не разрѣшава задачата си правилно. Въ такъвъ случай бѣднотията е за прѣдпочитане, защото го кара да работи, да учи, а богатството го разваля. Той не иска да работи, не ще да учи. Живиятъ хлѣбъ, това сѫ благоприятнитѣ условия на живота, които всѣки разуменъ човѣкъ трѣбва добрѣ да използува. Съ това искамъ да ви наведа на мисъльта, че благоприятнитѣ условия въ живота отклоняватъ неразумния човѣкъ отъ неговата права посока, а разумниятъ човѣкъ тѣ подкрѣпятъ въ правата посока на неговия пѫть. Тази е единствената причина, поради която, при сегашното ви развитие, мѫчнотиитѣ сѫ повече, отколкото благоприятнитѣ условия. Невидимиятъ свѣтъ или разумната природа иска да ви застави да учите, както любещата майка иска да застави своитѣ дѣца да учатъ. И когато тѣ не учатъ, тя ги поставя въ много неблагоприятни условия, при голѣми мѫчнотии, да пожелаятъ да учатъ. Тѣ иматъ нужда отъ знания. И тъй, кой е най-важниятъ въпросъ, споредъ васъ, който трѣбва да занимава ученика? — Знанието. Това знание трѣбва да съдържа въ себе си качество на вѫтрѣшно смирение. Всѣки день, като се разширява съзнанието на ученика, трѣбва да се увеличава и обичьта му къмъ знанието, къмъ проучаване живота. И при събирането на знанията се забѣлѣзватъ сѫщитѣ явления, каквито и при земнитѣ пластове. Както водата се е събирала съ хиляди години въ тия пластове, безъ да излиза навънъ, така и човѣшкото знание се е складирало съ години въ съзнанието му, безъ да излиза навънъ. Разумниятъ ученикъ може да прокопае тия пластове, и събралата се въ тѣхъ вода ще бликне навънъ, ще излѣзе на повърхностьта. Дѣ ще се яви този животъ, това знание? — Въ съзнанието на човѣка. И сега, понеже вие се приготовлявате за свѣта, тази енергия трѣбва да излѣзе вънъ отъ васъ, да бѫдете носители на новото учение. Или, казано на наученъ езикъ: учениятъ човѣкъ трѣбва да бѫде изразитель на ония извори вѫтрѣ въ себе си, чрѣзъ които може да се обработва външната растителность. Растителностьта е емблемъ на вѫтрѣшния животъ въ човѣка. Най-хубавитѣ желания, най-хубавитѣ чувства, които имате, могатъ да се реализиратъ само отъ единъ прѣкрасенъ умъ. Затова, всѣки отъ васъ трѣбва да се стреми да има единъ прѣкрасенъ, отлично развитъ умъ и съ него да работи. Отъ ваше гледище, кой прѣдметъ въ живота е най-важенъ, или кой клонъ отъ науката засега е най-важенъ? Въ съврѣменното общество, кои науки седятъ на първо мѣсто? (— Естественитѣ науки и математиката). Всички съгласни ли сте съ това? Кое е най-важното въ І. отдѣление? Съ какво започва учительтъ? Съ откриването на буквитѣ, нали? Ами вие съ какво трѣбва да започнете? Най-първо започнете съ изучаването на лицето си. Азъ ви прѣпорѫчвамъ да изучавате челото си, да го измѣрвате, да наблюдавате има ли линии, или не. Послѣ изучавайте носа си: ширината и формата му. Слѣдъ това изучавайте очитѣ си, ушитѣ си, вѣждитѣ си, главата си и т. н. Вие не можете да запомните цѣлото си лице, но има извѣстни чърти на челото ви, които опрѣдѣлятъ направлението на вашия умъ. Изучавайте и качествата на вашия умъ. Тѣзи три образа прѣдставляватъ разни. линии на челото у хората. Тия линии сѫ гънки, пластове, подобни на земнитѣ. Тия хора, по челата на които има прави, хоризонтални, линии, както въ първия чъртежъ, сѫ трѣзви мислещи хора. У тѣхъ наводнение не става. Тѣ сѫ умни хора, но не сѫ практични и бързи. За такива хора може да се приведе поговорката: „Докато мѫдритѣ се намѫдруватъ лудитѣ се наиграватъ.“ Ще ви приведа единъ анекдотъ, който илюстрира добрѣ този родъ хора. Тѣ бавно рѣшаватъ въпроситѣ. Въ едно село започнали да строятъ баня. Слѣдъ извѣстно врѣме тя била почти готова, оставало само да я постелятъ съ мраморни плочи, но понеже това щѣло да костува скѫпо, селянитѣ рѣшили най-послѣ да я постелятъ съ дъски. Сега, обаче, възникналъ споръ, дали дъскитѣ трѣбва да бѫдатъ изгладени или неизгладени. Явяватъ се двѣ мнѣния: еднитѣ били за изгладени дъски, а другитѣ — за неизгладени. Спорътъ се продължавалъ цѣли осемь години, и банята останала недовършена. Най-послѣ идва единъ инспекторъ, разглежда положението на работата и казва: „Ще поставите една дъска изгладена за тѣзи, които настояватъ за такива дъски, и една дъска неизгладена за тѣзи, които искатъ неизгладени дъски, та да се задоволятъ и двѣтѣ желания“. Питамъ: какво заключение ще извадите, ако влѣзете въ една такава баня, която е послана съ два вида дъски? — Ще разберете, че сѫ работили двѣ сили, имало е двѣ мнѣния. Та казвамъ: човѣкъ трѣбва да изучава външно частитѣ на своето тѣло, за да разбере всички ония сили, които секриятъ въ него. Това развива въ човѣка една самоувѣреность, да разработва въ себе си всички свои дарби и способности. Запримѣръ, нѣкои хора не могатъ да говорятъ Истината. Защо? Защото сѫ много страхливи. Други хора пъкъ не могатъ да лъжатъ. Защо? Защото сѫ много съвѣстни. Въ това отношение, всички хора не сѫ еднакви. Отъ чисто френологическо гледище, темето на хората не е еднакво. У нѣкои хора горната часть на главата, темето, е широка — А, у други — теменната часть отзадъ е малко огъната и тѣсна — Б. Като се прѣкара хоризонтална линия СД, успоредна на устата, лесно се опрѣдѣля широчината и формата на теменната область на главата, дѣто се намира центъра на съвѣстьта. Колкото е по-обемистъ този центъръ и линията по-дълга, толкова и съвѣстьта у човѣка е по-добрѣ развита; колкото обемътъ на този центъръ е по-малъкъ и линията по-кѫса, толкова и съвѣстьта у човѣка е по-слабо развита. Слѣдователно, има една максима, която опрѣдѣля отношенията на всичкитѣ органи при размѣръ на главата 55 см. околовръстъ и диаметри 15 см. и 18 см. Въ една нормално развита глава тия центрове се опрѣдѣлятъ ясно. Всѣки, който изучава главата, може да чете по линиитѣ, може да разбира, кой центъръ е добрѣ развитъ, и кой не; той знае мѣстото на съвѣстьта и на всички останали центрове. Доколко нашитѣ центрове и способности сѫ добрѣ развити, или слабо развити, всичко това е строго опрѣдѣлено. Между всички центрове има извѣстно съотношение. Както съвѣстьта, така и другитѣ центрове иматъ свои линии, освѣнъ на главата, още на лицето и на рѫката. Апостолъ Павелъ казва: „Слабиятъ въ вѣрата зеле да яде“. Човѣкъ, който има слаба вѣра, е страхливъ. Когато страхътъ има прѣобладаваще влияние върху човѣка, това се дължи на слаба вѣра. Иди проповѣдвай на единъ страхливъ човѣкъ, че има Божи Промисълъ, че трѣбва да вѣрва въ Бога. Той ще ти каже: какво ми говоришъ за вѣра? Здрави крака трѣбва да имамъ. Плюй на краката си и бѣгай! Можешъ ли да проповѣдвашъ на заека, че има Божи Промисълъ, че трѣбва да вѣрва въ Бога? — Не. Заекътъ казва: „Азъ вѣрвамъ на заднитѣ си крака и зная, че като бѣгамъ нагорѣ, по-лесно ми е“. Отъ свое гледище той е правъ. Ако отидете при една голѣма планинска скала, какъ мислите, тя страхлива ли е? Ако тя има съзнание, ще ви каже: „И при най-голѣмитѣ бури въ свѣта, азъ нѣма да се помръдна отъ мѣстото си!“ Защо? Защото е планина, а не заекъ. Оттукъ ще извадя единъ великъ законъ, който регулира нѣщата въ природата, а именно: слабитѣ нѣща се отвѣватъ отъ силитѣ на природата по всички посоки. Единъ откѫснатъ листъ отъ нѣкое дърво се развѣва по всички посоки, но седи ли този листъ на дървото, вѣтърътъ не го развѣва, а само го огъва около центъра. Откѫснатиятъ листъ се движи и въ периферията си, и въ центъра; здравиятъ листъ, който е на дървото, се движи само въ периферията, а въ центъра остава спокоенъ. Въ това отношение, хора, които иматъ мораленъ устой въ себе си, издържатъ на всички бури въ свѣта. Затова, именно, всички вие трѣбва да имате едно правилно схващане за живота. Сега ще ви запитамъ, кое е най-важното качество на младия човѣкъ? Или, съ какво се характеризира младостьта? До извѣстна възрасть вие се чувствувате млади, но слѣдъ извѣстно врѣме чувствувате, че сте остарѣли. До момента, въ който сте се чувствували млади, наистина сте млади, но отъ момента, въ който започвате да се мислите, че сте старъ, и въ съзнанието ви става една промѣна. По какво се отличава по-раншното ви състояние отъ послѣдното? Какво, въ сѫщность, сте изгубили, и какво ново е влѣзло въ васъ? Ще ви улесня въ разсъжденията съ единъ примѣръ. Прѣдставете си, че вие, като ученикъ, имате една кесия, пълна съ златни звонкови пари. Пипате я отъ врѣме на врѣме въ джоба си, тя ви стимулира. Пълната кесия изразява младостьта. Тя е твърда, коравичка, тежка, защото е пълна. Когато усѣщате нейната тяжесть и коравина, тя ви придава стабилность, и вие вървите изправенъ, гордъ, смѣлъ. Който ви види въ тази поза, още веднъжъ се обръща да ви погледне. Приятно е да видишъ самоувѣренъ, смѣлъ човѣкъ въ свѣта! Прѣдставете си, че слѣдъ извѣстно врѣме вие бръквате въ джоба си, пипате кесията и какво усѣщате? — Тя станала мекичка и по-лека. Вие изпадате въ едно особено психологическо състояние и казвате: какъ е възможно да стане това нѣщо? Вие се чудите, какъ се изпразнила кесията ви, какъ е олекнала толкова! Нѣкой хитъръ, ловъкъ човѣкъ извадилъ незабѣлѣзано вашата пълна кесия, турилъ вмѣсто нея една празна и си заминалъ. Какво настава сега у васъ?— Една тѫга, една отпадналость. Вие изгубвате смѣлостьта си и вървите съ увиснала глава, отпадналъ духомъ. Празната кесия изразява старостьта. Стариятъ човѣкъ чувствува, че нѣкакво богатство отъ него е задигнато, заграбено. Той казва: отидоха младинитѣ! Какъ? — Не зная. Пипа кесията си, но тя вече е лекичка, мекичка, и си казва: „Едно врѣме краката ми държаха, но сега, не зная, какво стана, не държатъ“. Трѣбва да знаете слѣдното: всички хора, които живѣятъ съ сърцето си, остарѣватъ по-скоро, отколкото тия, които живѣятъ съ ума си; или, съ други думи казано: хората на чувствата остарѣватъ по-скоро отъ хората на трѣзвата мисъль. Всѣки човѣкъ, който мисли трѣзво, разумно, той винаги ще бѫде младъ. Едно отъ качествата на младия човѣкъ е да мисли право. Затова, правата мисъль е необходима за всинца ви. Сега вие се готвите да влѣзете въ новия животъ. Какво ви е нужно за този животъ? Всички трѣбва да работите надъ новитѣ положения въ живота, защото у човѣка има двойни органи, които той трѣбва да разработва. Засега човѣкъ работи съ лѣвото полушарие на мозъка и съ дѣсната рѫка, а дѣсното полушарие на мозъка и лѣвата рѫка сѫ пасивни, тѣ не взиматъ участие въ работата. Лѣвото полушарие прѣдставлява жената, която работи цѣлъ день въ кѫщи, а мѫжътъ ходи натукъ-натамъ съ цигара въ рѫка, разисква, философствува и казва: жената ще се погрижи за всичко. Има извѣстна аналогия между живота на циганина и това, което сега ви казвамъ. Циганинътъ, като се ожени, не работи вече. Той взима нѣколко цигари въ джоба си, пуши, разхожда се, срѣща се съ този или онзи приятель, разговаря се, не се грижи за нищо — жена му го храни. Циганката съ тояга въ рѫка и съ торба на гърба, хлопа отъ врата на врата — проси. Има изключения отъ това, разбира се, то не е общо правило. Нѣкои цигани сѫ желѣзари и работятъ много. Азъ взимамъ като примѣръ живота на циганитѣ, за да изтъкна въ по-ярки чърти отношенията между сърцето и ума, или между чувствата и мислитѣ въ човѣка. Често у хората се забѣлѣзва сѫщия този атавизъмъ, както у циганитѣ, оставятъ чувствата да разрѣшаватъ най-важнитѣ въпроси. Не, чувствата, т. е. сърцето или жената въ човѣка не може да разрѣши най-важнитѣ въпроси. Циганинътъ научава жена си да проси оттукъ - оттамъ, но съ просия работа не става. Ами ако всички хора, отъ които проси, сѫ бѣдни, какво ще ѝ дадатъ? Просията не е изкуство. Тя трѣбва да научи друго нѣщо. Казвамъ: сърцето у насъ не може да разрѣши въпроситѣ, умътъ трѣбва да се впрегне на работа. Започне ли умътъ да работи, сърцето трѣбва да е въ сдружение съ него. Афектирате ли се, отпадате ли духомъ, обезсърдчавате ли се, това сѫ чувствувания, настроения, които не разрѣшаватъ въпроситѣ. Умътъ поставя нѣщата върху единъ положителенъ законъ и казва: азъ съмъ се родилъ въ свѣта, Богъ ми е далъ условия да се развивамъ, и азъ трѣбва да работя. Хора, които се рѫководятъ отъ своя умъ, сѫ разумни и разрѣшаватъ въпроситѣ правилно. Такъвъ човѣкъ размишлява, съпоставя нѣщата на мѣсто и казва: ако постѫпя по този начинъ, напримѣръ, животътъ ми ще се оправи. Отъ това гледище, за сега всички живѣете двоякъ животъ, но трѣбва да придобиете една нова опитность, едно ново схващане. Въ стария животъ ще се обезсърдчавате, а въ новия животъ ще се насърдчавате. Мисъльта прѣодолѣва въ него. Винаги ще поставяте паралелъ между тия два живота, и така ще вървите напрѣдъ. Вие още не можете да живѣете само въ новия животъ, но ще минавате ту въ единия, ту въ другия. Въ бесѣдитѣ си азъ направихъ паралелъ между четиритѣ живота, които текатъ у васъ. Старозавѣтниятъ животъ прѣдставлява сборъ отъ наслѣдени качества на вашитѣ дѣди и прадѣди. Ще изучавате този животъ, ще разпознавате и себе си. Азъ мога да изнеса тия четири живота и въ научна форма. Тѣ прѣдставляватъ четиритѣ съзнания у човѣка. Дѣ се намира подсъзнателниятъ и свърхсъзнателниятъ животъ? — Тѣ сѫ двата полюса на Божествения животъ. Подсъзнателниятъ животъ е този на ангелитѣ, а свърхсъзнателниятъ е животътъ на Божествения свѣтъ. Съзнателниятъ и самосъзнателниятъ животъ прѣдставляватъ двата полюса на човѣшкия животъ, Съзнателниятъ животъ е този на светиитѣ, на напрѣдналитѣ духове, които сѫ минали прѣди насъ; самосъзнателниятъ животъ е нашиятъ индивидуаленъ животъ. При съзнателния и подсъзнателния животъ вие трѣбва да изучавате една область отъ живата природа, която има връзка съ сегашния ви животъ. Въ подсъзнанието, запримѣръ, сѫ складирани всички възможности за реализиране на нѣщата. Питамъ: какъ ще постигнете това? — Само ако знаете законитѣ. Напримѣръ, ти искашъ да постигнешъ нѣщо добро. Вложи тази мисъль въ подсъзнанието си съ пълна вѣра, и тя ще се реализира. Внеси тази мисъль безъ страхъ, безъ съмнѣние, и висшитѣ сѫщества, които живѣятъ тамъ, ще ти помогнатъ. Ти само напиши заявлението си до тѣхъ, но конкретно, опрѣдѣлено, и го остави. Тѣ не обичатъ общо говорене. Искате да станете утрѣ точно въ 3½ часа. Какво ще направите? Азъ съмъ ви казвалъ и другъ пѫть: ще вложишъ въ подсъзнанието си мисъльта, че искашъ да станешъ сутриньта въ 3½ часа. Ще кажешъ тази мисъль само веднъжъ, безъ да я повтаряшъ. При повторение законътъ не работи. Кажешъ ли мисъльта веднъжъ, забрави я, ще видишъ, че сутриньта ще станешъ точно въ 3½ часа. Нѣкои отъ васъ имате материални затруднения. Направете сѫщия опитъ. Кажете си: идната година на сѫщия този день ще имамъ на разположение 1,000 лева, напримѣръ. Вложи тази мисъль въ подсъзнанието си и ще видишъ, че идната година на този день ще имашъ 1,000 лева. Усъмнишъ ли се, законътъ не работи. Този законъ работи само при пълна вѣра отъ ваша страна. Да кажемъ, че нѣкой отъ васъ има слаба паметь. Ако иска да усили паметьта си, той може да се ползува отъ сѫщия законъ. Всѣка вечерь, като си лѣга, да влага въ подсъзнанието си мисъльта: отъ утрѣ моята паметь ще бѫде по-силна. Като внася тази положителна мисъль въ подсъзнанието си, паметьта му постепенно ще се усилва. Всѣки човѣкъ, който иска да корени своитѣ недѫзи, да изправя своя животъ, трѣбва да има положителна, права мисъль. Каквото му е нужно за живота, той трѣбва да го вложи въ подсъзнанието си, и висшитѣ сѫщества ще се притекатъ въ услуга. И тъй, правилното разбиране и прилагане на законитѣ ще ви избави отъ редъ ненужни страдания въ живота. Да допуснемъ, че вие сте саможивъ човѣкъ, песимистъ по характеръ, но искате да придобиете правилни отношения къмъ хората. Вложете съ вѣра това ваше желание въ подсъзнанието си, като фиксирате дори датата, до която искате да стане това, и ще видите, че до този день ще придобиете това, което сте желали. Тази енергия ще потече въ васъ тъй, както водата тече прѣзъ пѣсъчнитѣ пластове и чрѣзъ сонда излиза навънъ. Всичко ще дойде на своето врѣме. Обаче, законътъ на внушението изисква специфично врѣме и специфично състояние на човѣка. Какво значи това? Въ всѣко врѣме не можете да си внушавате. Напримѣръ, ако си внушавате, когато сте разстроени или раздразнени, не можете да имате добри резултати. Всѣки, който иска да вложи въ подсъзнанието си една велика мисъль, която да се реализира, той трѣбва да избере за това най-хубавото разположение на духа си. Колкото човѣкъ е по-неразположенъ, по-неспокоенъ, толкова по-бавно и несигурно работи законътъ на внушението; колкото човѣкъ е по-разположенъ, законътъ работи по-добрѣ. Та когато говоримъ за любовьта, за свѣтлината, за мира и за радостьта, ние подразбираме ония Божествени условия, при които способноститѣ на човѣка се развиватъ правилно. Безъ тия способности умътъ не може да се развива, и мисъльта не може да дойде. Само по този начинъ човѣкъ може да работи и да прѣмахне всички мѫчнотии отъ пѫтя си. На първо мѣсто вие трѣбва да развивате вашитѣ способности, вашитѣ таланти. Каквато и малка способность да имате, непрѣменно гледайте да я развивате, защото до извѣстна степень отъ нея зависи проявата на вашия животъ. Живата природа ще работи върху васъ, именно, чрѣзъ тази способность. Този законъ работи еднакво за всички хора. Да имате силна, добра паметь, това е богатство. Но трѣбва да знаете, че паметьта зависи отъ чувствата. Колкото чувствата на единъ човѣкъ сѫ по-необуздани, толкова и паметьта му е по-слаба. Когато паметьта му започва да отслабва, това показва, че става разслабване въ неговитѣ чувства, той се разсѣйва и не помни — скоро забравя. Паметьта на хората отслабва и отъ голѣми скърби и страдания, отъ голѣмъ страхъ и отъ силни умствени сътресения. Ето защо, за да може ученикътъ, да се развива правилно, за да води нормаленъ животъ, трѣбва да се намира въ хармонична срѣда. Всѣки отъ васъ може да си създаде хармонична срѣда за своето развитие. Даже и при най-неблагоприятни условия да попадне, той може да си създаде отъ тѣхъ една хармонична срѣда, но затова се изисква голѣма устойчивость и постоянство. Ние имаме добъръ примѣръ отъ такова постоянство съ градинаря, който се намира при рѣката долу, близо до линията. Прѣди нѣколко години той купилъ това мѣсто, което е било почти пустиня. Той прѣнасялъ пръсть, насипвалъ го, разкопавалъ го, торилъ го и така облагородилъ цѣлото мѣсто. Днесъ на това мѣсто има хубава зеленчукова и овощна градина. Първоначално земята е била толкова бѣдна, че селянитѣ отъ околнитѣ мѣста му се смѣели, дѣто се е заелъ съ такава неблагодарна работа и му казвали, че и трудътъ, и врѣмето, и срѣдствата му ще отидатъ напразно. Но този човѣкъ работилъ съ постоянство и самоувѣреность, и днесъ се радва на добри резултати. Идея ималъ той! Този градинарь може да ви послужи за примѣръ, че при силно желание, човѣкъ може да реализира всѣка своя идея. И вие можете да работите по сѫщия начинъ. Ако имаме човѣкъ съ обикновени способности дори, при усилена 20-годишна работа върху себе си, той ще може да облагороди сърцето си и да просвети своя умъ. Работа се изисква отъ всинца ви! Азъ ви наведохъ примѣра съ вѫжето, показахъ ви, какъ трѣбва да се кѫса. То прѣдставлява мѫчнотиитѣ въ вашия животъ, които трѣбва да кѫсате, да разнищвате съ игла. Всѣка мѫчнотия е единъ обрѫчъ въ вашия животъ, който ви спъва. Обрѫчи сѫ потрѣбни за кацитѣ, но живитѣ дървета нѣматъ нужда отъ тѣхъ. Ако на едно живо дърво се турятъ обрѫчи, то не може да расте и се разваля. Тия обрѫчи трѣбва да се прѣмахнатъ отъ него! Обрѫчитѣ сѫ нужни за хора, които живѣятъ несъзнателенъ животъ, но за насъ, които живѣемъ съзнателенъ животъ, никакви обрѫчи, никакви вѫжета не трѣбватъ. Ние сме живи дървета, които трѣбва да растатъ и да се развиватъ при пълна свобода. Отъ това гледище, вие трѣбва да изучавате Любовьта и нейното приложение въ мисъльта. Азъ не говоря за проявата на Любовьта въ сърцето, въ чувствата, но говоря за проявата на Любовьта въ ума, въ мислитѣ. Вие трѣбва да изучавате и свѣтлината, но не тази, която би ви прѣчила въ пѫтя, а тази свѣтлина, която освѣтява пѫтя ви и ви насърдчава. Запримѣръ, вечерно врѣме ти се заблудишъ въ нѣкоя мѣстность, луташъ се натукъ-натамъ, не знаешъ дѣ си, но яви ли се първиятъ лѫчъ на слънцето, той хвърля свѣтлина на пѫтя ти, и ти се ориентирашъ. Вие трѣбва да изучавате и мира, който внася вѫтрѣшно спокойствие въ човѣка. Кога е миренъ човѣкъ? Военниятъ е миренъ, когато носи орѫжието си на рамо. Орѫжието прѣдставлява за него пълната кесия. Той я побутва и казва: „Миръ имамъ въ душата си!“ Защо? — Кесията ми е пълна. Когато кесията му е празна, той нѣма миръ. Щомъ имашъ любовь, имашъ и миръ. Щомъ имашъ хлѣбъ, гладенъ нѣма да бѫдешъ. Щомъ имашъ вода, жаденъ нѣма да бѫдешъ. Любовьта носи животъ; животътъ носи свѣтлина, а свѣтлината носи миръ. Значи, имаме ли любовь, ще бѫдемъ мирни; имаме ли свѣтлина, ще знаемъ, дѣ отиваме. Най-послѣ вие трѣбва да изучавате радостьта, да знаете, че ще постигнете това, къмъ което се стремите. И тъй, като ученици, ще гледате реално на живота. Задачата на всички ученици е да имате не само теоретически познания за живота, но и практически. Всичко, което учите въ Школата, трѣбва да го прилагате. Освѣнъ това, правете и нѣкои опити сами. Нека новото учение, новиятъ животъ се въплотятъ въ васъ. „С а м о с в ѣ т л и я т ъ п ѫ т ь н а М ѫ д р о с т ь т а в о д и к ъ м ъ И с т и н а т а!“

"Влизане", Сила и Живот. Девета серия (1926–1927). Том II. Книгата съдържа беседи на Учителят от 02.01.1927 г. до 13.02.1927 г. Издание 1930 г., София. Книгата за теглене на PDF Едно стадо „И ще бѫде едно стадо и единъ пастиръ“. Йоана 10:16 Отъ памтивѣка още между всички органически сѫщества се забѣлѣзва стремежъ къмъ обединение. Този стремежъ отчасти може да се уподоби на групирането на овцитѣ въ едно стадо. Овцитѣ се намиратъ въ стадно състояние, но това още не опрѣдѣля стадото. Обаче, стадното състояние изключва всѣкакво съзнание. Защо? — Защото въ стадно състояние може да се намиратъ и пѣсъчнитѣ зрънца, които нѣматъ съзнание. Но обединението, като съзнателенъ процесъ, прѣдставлява вѫтрѣшенъ стремежъ въ всѣко живо сѫщество. Всѣко сѫщество се стреми да се обедини, да се съсрѣдоточи къмъ нѣщо. Казвамъ: ние говоримъ за ума, за сърцето, за волята, за душата и за духа на човѣка, но дѣ е въ сѫщность човѣкътъ? Ще кажете, че човѣкъ се намира въ тѣлото си. Ако човѣкъ се намира въ тѣлото си, неговото тѣло трѣбва да бѫде всѣкого бодро, никога да не отпада, а ние виждаме, че то отпада. Ако човѣкъ се намира въ очитѣ си, тѣ никога не трѣбва да се затварятъ, а ние виждаме, че очитѣ се затварятъ. Ако човѣкъ е въ ушитѣ, тѣ никога не трѣбва да оглушаватъ, а ние виждаме, че ушитѣ понѣкога оглушаватъ. Ако човѣкъ живѣе въ мозъка, мозъкътъ никога не трѣбва да прѣкѫсва процеса на мисленето, а ние виждаме случаи, когато мозъкътъ на човѣка се парализирва, не може да мисли. Значи, въ човѣшкото тѣло нѣма опрѣдѣлено мѣсто, на което можемъ да посочимъ, че тукъ или тамъ живѣе човѣкътъ. Обаче, човѣкъ се проявява чрѣзъ своето тѣло. Всѣко мѣсто, прѣзъ което се проявява човѣкътъ, ние наричаме „сѫщина на разумния животъ“. Който знае това мѣсто, той е придобилъ закона на безсмъртието. Силата на човѣка седи въ вѫтрѣшното единение, вѫтрѣшното единство, до което той е достигналъ. Това мѣсто въ човѣка е недостѫпно. Всѣки, който е придобилъ вѫтрѣшното единство въ себе си, той се отличава съ дълбокъ вѫтрѣшенъ миръ, съ голѣмо равновѣсие. Никакви външни промѣни не съ въ състояние да разклатятъ мира и равновѣсието на този човѣкъ. Днесъ всички хора се подаватъ на външнитѣ промѣни: срѣщате единъ човѣкъ веселъ, разположенъ, но слѣдъ нѣколко часа разположението му изчезва; срѣщате другъ човѣкъ здравъ, бодъръ, слѣдъ нѣколко часа го виждате посърналъ, боленъ. При тѣзи промѣни въ състоянието на човѣка, не може да има единство нито въ мислитѣ, нито въ чувствата, нито въ дѣйствията му. Докато е здравъ, той мисли едно, като се разболѣе — мисли друго. Когато обича, той мисли да направи едно; когато мрази, той мисли да направи друго. Дѣ е човѣкътъ? Дѣто има обичь и умраза, тамъ истинскиятъ, разумниятъ животъ не се проявява. Тамъ има дѣятелность, има проява на човѣшкия животъ, но смисълътъ на живота не е въ контраститѣ. Казвате: азъ обичамъ еди-кой си човѣкъ. — Кое, именно, обичате въ него? — Ума. — Дѣ е умътъ на човѣка? То е все едно да ви запитатъ, кое е цѣнното въ Библията. Единъ ще посочи извѣстни мѣста отъ Библията, втори ще посочи други нѣкои и т. н. Обаче, важно е да се каже, кое мѣсто въ нея прѣдставлява единството, единението. Единението, единството се намира вънъ отъ Библията, а не вѫтрѣ въ нея. Сега, за изяснение на мисъльта си ще ви приведа слѣдния примѣръ. Прѣдставете си, че вие имате едно пиано, или единъ органъ. Това пиано за насъ е дотолкова важно, доколкото чрѣзъ него може да се прояви реалностьта или разумностьта на живота. Дѣ се крие тази разумность: въ самото пиано или нѣкѫдѣ извънъ него? — Разумностьта ще се прояви чрѣзъ онзи пианистъ и изпълнитель, който ще седне прѣдъ пианото, ще изсвири едно парче и слѣдъ това ще се оттегли настрана, а пианото ще остане сѫщо така безгласно и глухо, каквото е било и прѣди това. Значи, реалното, разумното не е нито въ пианото, нито въ неговитѣ клавиши, а въ натискане на клавишитѣ отъ нѣкое разумно сѫщество. Ще се разнасятъ хармонични звукове, а ние, които слушаме, казваме: еди-кой си свири на пиано. Значи, звуковетѣ, които се прѣдаватъ чрѣзъ клавишитѣ, сѫ отгласъ на разумното въ човѣка, който свири. Ето защо, когато нѣкой свири на пиано, напримѣръ, ние харесваме неговото свирене; другъ нѣкой свири — не ни харесва. Обикновено, когато обичаме нѣкого, ние харесваме всичко, каквото той прави: пѣе ли, говори ли, свири ли — ние намираме, че всичко е добро и хармонично. Законъ е това! Обичаме ли нѣкого, и глупоститѣ му търпимъ; не го ли обичаме, и Божествени работи да върши, казваме: това нѣщо не струва. Слѣдователно, разумнитѣ нѣща въ свѣта не се опрѣдѣлятъ отъ тѣхнитѣ външни качества, но отъ това, което е въ насъ, какъ ние гледаме на тѣзи нѣща. И тъй, каквото човѣкъ върши, трѣбва съзнателно да го проучва и наблюдава. За всѣко нѣщо той трѣбва да си дава отчетъ. Легне ли вечерь да спи, човѣкъ трѣбва да се запита: дѣ ще бѫда прѣзъ врѣме на съня? Дѣ отивамъ? Рече ли да говори, нека прослѣди, съ каква дума, съ каква мисъль започва разговора или рѣчьта си. Въ какво се проявява единството на вашитѣ мисли, чувства и дѣйствия? Мнозина оставатъ разрѣшението на този въпросъ въ бѫдещето и казватъ: като отидемъ на онзи свѣтъ, тогава ще се занимаваме съ тази работа. Сега ни занимаватъ по-близки до насъ въпроси. Да се мисли така, това е чисто материалистическо гледище. Онзи свѣтъ, за който говорѣте, е този свѣтъ, въ който сега живѣете. Нѣщата трѣбва да се разбирата по сѫщина, а не само по външната форма или състояние. Напримѣръ, казвате за нѣкой човѣкъ, че лицето му се измѣнило, че очитѣ му светнали, или пъкъ загаснали. Въ сѫщность, нито очитѣ на този човѣкъ сѫ свѣтнали, нито лицето му се е измѣнило. Когато очитѣ на човѣка изглеждатъ по-свѣтли, това показва състоянието на неговия умъ; когато пъкъ изглеждатъ по-тъмни, това показва състоянието на неговия стомахъ. Значи, има нѣкаква връзка между вѫтрѣшнитѣ състояния на човѣка и външното изражение на неговитѣ очи и лице, но сами по себе си очитѣ не могатъ да станатъ нито по-свѣтли, нито по-тъмни. Сѫщо така и клавишитѣ на пианото сами по себе си не могатъ да бѫдатъ музикални. Музикалностьта имъ седи вънъ отъ тѣхъ, въ лицето, което ще свири на пианото. Обаче, все пакъ има извѣстна връзка между пианиста и клавишитѣ. Той удря на клавишитѣ, които докосватъ извѣстни струни; тѣзи струни произвеждатъ извѣстенъ родъ трептения, които идатъ отъ специална срѣда. Значи, музиката не се произвежда на физическия свѣтъ, а въ единъ по-възвишенъ свѣтъ. По сѫщия начинъ, когато става въпросъ за възприемане на извѣстни образи и впечатления отъ външния свѣтъ, пакъ се извършва единъ скритъ, вѫтрѣшенъ процесъ въ насъ, слѣдъ което ние имаме прѣдстава за образа. Напримѣръ, вие виждате единъ човѣкъ и казвате: виждамъ единъ такъвъ и такъвъ човѣкъ и започвате да го описвате. Какъ става това виждане? Свѣтлината, която иде отъ този човѣкъ, пада въ очитѣ ви, дѣто се прѣчупва и послѣ отразява. По този начинъ свѣтлината се трансформира нѣколко пѫти въ вашитѣ очи, и вие получавате извѣстно впечатление за този човѣкъ, за този образъ и вече можете да го опишете съ най-голѣми подробности. Тъй щото, ако въ окото не става този вѫтрѣшенъ процесъ съ свѣтлината, по механически начинъ вие не бихте могли да получавате никакви впечатления отъ външния свѣтъ. Влѣзете ли въ интимна вѫтрѣшна връзка съ трептенията на свѣтлината, която излиза отъ даденъ човѣкъ, вие се свързвате съ него, създавате истинско, трайно приятелство въ вѣчностьта. Много отъ сегашнитѣ връзки между хората могатъ да се уподобятъ на състояния, прѣдизвикани отъ извѣстни болести у тѣхъ. Нѣкой човѣкъ страда, напримѣръ, отъ огненица, и въ това състояние той бълнува, говори за майка си, за баща си, за брата си, за сестра си, за нѣкои приятели, иска да ги види, но всичко това продължава, докато и огненото състояние трае. Мине ли болестьта, и връзкитѣ се прѣкѫсватъ. Подобно нѣщо прѣдставлява и ревностьта въ човѣка. Богатиятъ човѣкъ ревнува. Защо? — Да не взематъ кѫщата му. Учениятъ изобрѣтатель ревнува. Защо? — Да не открадне нѣкой изобрѣтението му. Религиозниятъ ревнува. Защо? — Да не изгуби своето вѣрую. Влюбениятъ ревнува. Защо? — Да не изгуби своята любовь. Изобщо, всички съврѣменни хора се страхуватъ за нѣщо, да не го изгубятъ. Питамъ: каква реалность може да сѫществува тамъ, дѣто има страхъ? Какво е това богатство, или каква е тази вѣра, любовь, които могатъ да се изгубятъ? Това не е нито богатство, нито вѣра, нито любовь. Това съ останки отъ архаическата епоха, а хората мислятъ, че иматъ любовь, че иматъ вѣра, или пъкъ че разполагатъ съ нѣкакво богатство. Питате: на какво се дължатъ тѣзи голѣми страдания въ свѣта? — Страданията се дължатъ на голѣмата разпокъсаность въ мислитѣ, желанията и дѣйствията на човѣка. Или съ други думи казано: отсѫтствието на единство, на единение въ мислитѣ, желанията и дѣйствията на човѣка произвеждатъ страданията. Дойде ли едно малко прѣпятствие въ живота на човѣка, то прѣдизвиква веднага прѣкъсване на неговитѣ мисли, тѣ пъкъ произвеждатъ прѣкъсване въ чувствата, и той започва да страда. Най-малкото съмнѣние също така създава страдания. Казвате: ние вѣрваме въ Бога. Питамъ: истинска, положителна вѣра ли е тази, която се прѣкѫсва отъ най-малкото съмнѣние? Всичко, което иде отвънъ и прѣкѫсва връзката въ нашитѣ мисли и чувства, е една самоизмама, която, обаче, показва, че ние още не сме дошли до сѫщностьта на нѣщата. Дойдемъ ли до сѫщностьта на нѣщата, и ние другояче ще дѣйствуваме. Тогава никой не ще може да постави граница между Бога и човѣшката душа. Когато Христосъ казва: „Овцитѣ, които Отецъ ми е далъ, никой не може да вземе отъ рѣката ми“, Той е подразбиралъ, именно, вѫтрѣшното единство, вѫтрѣшното единение. Слѣдователно, ние не трѣбва да се безпокоимъ отъ това, че нѣкой може да вземе вѣрата, или любовьта ни, или друго нѣщо. Всѣко нѣщо, което се взима отъ насъ, то е заблуждение. Радвайте се, че сте се освободили отъ едно заблуждение! Защо ви е това заблуждение? Съврѣменниятъ свѣтъ е пъленъ съ заблуждения. Има хора, които слѣдъ десетгодишенъ религиозенъ животъ ставатъ безвѣрници и казватъ: ние сме били заблудени досега. Добрѣ, че се освободихме отъ тѣзи заблуждения. Има случаи пъкъ, когато хора, които сѫ прѣкарали десеть години въ голѣмо безвѣрие, ставатъ религиозни и казватъ: добрѣ, че намѣрихме правия пѫть. Питамъ: кои отъ двѣтѣ категории хора сѫ дѣйствително на правия пѫть? — Нито еднитѣ, нито другитѣ. Защо? — Защото религиознитѣ хора сѫ попаднали точно на мѣстото на безвѣрницитѣ, а безвѣрницитѣ сѫ попаднали на мѣстото на религиознитѣ, но и еднитѣ, и другитѣ не сѫ убѣдени въ своитѣ възгледи. Утрѣ тѣ пакъ ще измѣнятъ, ще излѣзатъ отъ това положение. Това е едно прѣхвърляне, подобно на онова, което ученитѣ правятъ въ своята рѣчь. Тѣзи прѣхвърляния наричатъ вметнати изречения. Когато трѣбва да се говори Истината, въ съврѣменнитѣ хора се забѣлѣзва вѫтрѣшенъ страхъ, да не изгубятъ живота си, да не се лишатъ отъ сѫщностьта на нѣщата. Ако е въпросъ за изгубване на живота, или отъ лишаване на сѫщностьта въ живота, всичко това е отдавна загубено. Подъ думата „животъ“ се разбиратъ самостоятелнитѣ, благоприятнитѣ условия, при които душата може да се развива; подъ „смърть“ се разбира лишаване на душата отъ тия условия. Ако човѣкъ може да умре въ затвора отъ гладъ, или ако могатъ да отнематъ живота му, както соколътъ отнима живота на нѣкоя птичка, или вълкътъ на нѣкоя овца, какъвъ човѣкъ може да се нарече той? Обаче, трѣбва да се знае, че човѣкъ още не живѣе въ реалностьта. Ако една негова мисъль или едно негово чувство се проявява и изгубва, той не живѣе въ полето на реалностьта. Въ реалния животъ не ставатъ такива рѣзки промѣни. Този животъ е животъ на единство, животъ на безсмъртие. Единството е раятъ за човѣшката душа. За това единство мечтае всѣки човѣкъ и казва: слѣдъ смъртьта си ние ще отидемъ въ рая. Ще ви разкажа единъ анекдотъ за единъ свещеникъ и неговата несбѫдната надежда да отиде слѣдъ смъртьта си въ рая. Този свещеникъ казвалъ на своята попадия: „Ако се случи да умра по-рано отъ тебе, когато дойдешъ и ти въ другия свѣтъ, ще ме търсишъ въ рая, тамъ ще бѫда азъ, нѣкѫдѣ въ първитѣ редове“. И наистина, първо той умрѣлъ, а тя — нѣколко години слѣдъ него. Щомъ се видѣла въ другия свѣтъ, тя веднага тръгнала да търси попа. Първо отишла въ рая, прѣгледала навсѣкѫдѣ, но не видѣла никѫдѣ попа. Тя излѣзла оттамъ, и тръгнала да го търси на друго мѣсто. Най-послѣ отишла въ ада и тамъ го намѣрила. Като разглеждатъ този анекдотъ, мнозина се спиратъ върху факта, че свещеникътъ не могълъ да влѣзе въ рая; обаче, азъ се спирамъ върху факта, защо попадията, като могла да влѣзе веднъжъ въ рая, трѣбвало да излѣзе оттамъ и да търси попа, когото най-послѣ намѣрила въ ада. Значи, раятъ за нея, е нейниятъ свещеникъ“. Тя си казва: щомъ моятъ попъ не е въ рая, и азъ ще отида при него, макаръ и въ ада. Питамъ: какъвъ е този рай, въ който хората запазватъ помежду си сѫщитѣ отношения, каквито сѫ имали и на земята? Не е рай това мѣсто, което е пълно съ майки, бащи, попове, владици, патриарси и др. Между сѫществата на рая нѣма ни поменъ отъ такива отношения, каквито ние познаваме на земята. Ако запитате нѣкого отъ жителитѣ на рая, какво нѣщо е майка, баща, попъ, учитель, царъ или какво и да е друго титуловано лице, той нищо не може да ви каже, защото тамошнитѣ отношения се различаватъ коренно отъ отношенията между хората на земята. Когато се каже думата „царь“, ние веднага си прѣдставяме лице съ корона на главата, съ особена мантия, а около него цѣла свита отъ хора и войска. Когато се каже думата „владика“, ние веднага си прѣдставяме духовно лице, съ корона на главата, съ особена мантия, съ кръстъ и съ Евангелие въ рѫка. Обаче, въ всички тия нѣща нѣма единство, вслѣдствие на което цѣлото човѣчество живѣе въ заблуждения: въ науката, въ литературата, въ изкуството, въ философията, въ религията — навсѣкѫдѣ има заблуждения. Когато четемъ нѣкоя драма, или я гледаме прѣдставена на сцената, ние не се интересуваме толкова отъ актьоритѣ, колкото отъ автора на тази драма. Драмата, която той е написалъ, опрѣдѣля неговата възрасть, както и това, дали е жененъ, или не, при какви условия е живѣлъ и при какви условия създалъ своето произведение. Послѣ разглеждаме главнитѣ дѣйствуващи лица въ драмата, главнитѣ герои и виждаме, какъ авторътъ ги поставя въ трудни условия, които тѣ не могатъ да издържатъ, и въ края на краищата, се самоубиватъ. Тогава имаме вече трагедия. Кои сѫ подбудителнитѣ причини, зарадъ които героятъ трѣбва да умре? Казвате: такива сѫ днешнитѣ условия на животъ. Кое е по-добрѣ: героятъ да умре, или да остане живъ? Когато героятъ умира; съ тава авторътъ иска да произведе по-голѣмъ ефектъ върху чувствата на хората, за да имъ въздѣйствува. Когато героятъ умира, това показва нѣкаква слабость, нѣкаква животинска чърта въ характера му. Съ смъртьта на героя, вмѣсто да повдигне чувствата на хората, авторътъ ги развращава. Тѣ привикватъ къмъ убийства, къмъ груби прояви, къмъ насилие. Ако героятъ не би умрѣлъ, това ще подѣйствува по-добрѣ върху читателитѣ на дадена драма или трагедия. Геройството на човѣка седи въ понасяне на всички мѫчнотии и страдания. Другъ авторъ пъкъ ще вземе единъ отъ героитѣ си и ще го постави въ положението на крадецъ: ще открадне нѣкаква голѣма сума, за която ще го затворятъ, ще го оковатъ и така ще пролежи въ нѣкой затворъ цѣли 20 — 30 години, слѣдъ което ще излѣзе, безъ да се разкае. Питамъ: каква цѣль прѣслѣдва авторътъ съ тази своя идея? Той иска да изнесе прѣдъ свѣта лошитѣ послѣдствия отъ прѣстъпленията, но и съ това нищо не се постига. Слѣдъ всичко това прѣстъпленията се увеличаватъ, убийствата — сѫщо. На съврѣменния свѣтъ трѣбва да се изнесатъ контраститѣ на живота, т. е. това, което днесъ е изгубено, което липсва. Животътъ трѣбва да се изнесе въ този видъ, както е билъ първоначално създаденъ, въ своята първична чистота и светость, а не въ неговия изопаченъ видъ. Въ природата нѣма трагедия, нѣма и комедия. Комедията и трагедията сѫ човѣшки измислици, човѣшки изобрѣтения, резултатъ на изопачения съврѣмененъ животъ. Въ природата има само драма и дѣйствия. Когато човѣкъ се намѣри въ комично положение, това значи, че той не е попадналъ въ цѣльта си. Когато пъкъ се намѣри въ трагично положение, това значи, че той не е прѣдвидилъ нѣщата. Този човѣкъ се намира въ положението на малкото дѣте, което иска да воюва съ слонъ. Слонътъ се приближава до него, хваща го съ хобота си, повдига го изъ въздуха, пораздвижва го малко, послѣ го сваля пакъ на земята, поглежда го снизходително и му казва: искашъ ли да воювашъ съ мене? Слушай, втори пѫть не се осмѣлявай да правишъ този опитъ! Засега това е само драма, но ако втори пѫть пристѫпишъ къмъ мене съ своитѣ глупости, драмата ще се прѣвърне въ трагедия. Що е драма въ живота? — Първиятъ опитъ на малкото дѣте да се бори съ слона, но се оттегля назадъ. Що е трагедия? — Резултатъ отъ настояването на малкото дѣте да се брои съ слона. Казвамъ: въ живота има само трагедия и комедия, а въ природата — само драма. Истинската драма, трагедия и комедия се извършва въ самия човѣкъ. Той се блъска натукъ-натамъ въ живота и като се намѣри прѣдъ нѣкакъвъ голѣмъ крахъ, замисля се и се произнася: това е крайна несправедливость! Защо? — Защото той или издига своя герой на положение, което не заслужава, или пъкъ за извѣстна грѣшка или прѣстѫпление го осѫжда на смърть. Той отива отъ една крайностъ въ друга. И като излѣзе тази драма или трагедия на бѣлъ свѣтъ, ще се прѣдставя нѣколко пѫти на сцената. Питамъ: какво допринесоха всички тия драми и трагедии за човѣчеството? Животътъ на съврѣменнитѣ хора не прѣдставлява ли дѣйствителни драми, трагедии и комедии? Тѣхнитѣ герои не играятъ ли по-добрѣ отъ актьоритѣ на сцената? Дѣ ще намѣрите по-жива сцена и по-велики актьори отъ тѣзи въ дѣйствителния животъ? Излѣзте на разходка по улицитѣ на нѣкой голѣмъ европейски градъ, и на всѣка стѫпка ще се натъкнете на актьори отъ разни драми, трагедии и комедии. Обаче, за въ бѫдеще, когато дойдатъ новитѣ автори, които ще живѣятъ въ закона на единството, понеже тѣ ще разбиратъ връзката между явленията въ цѣлокупния животъ, тѣхнитѣ герои никога нѣма да умиратъ; тѣ нѣма да ги поставятъ прѣдъ тежки изпити, за които не сѫ готови. Новиятъ драматургъ нѣма да си поставя за цѣль да показва на хората, че животътъ е тежъкъ, че въ свѣта сѫществува несправедливость и т. н. Прѣди всичко тежестьта на живота, несправедливостьта и редъ отрицателни прояви въ него, сѫ резултатъ отъ неразбиране на живота. Новиятъ писатель нѣма да поставя своя герой или своята героиня на колѣнѣ прѣдъ нѣкоя жена или нѣкой мѫжъ, да плачатъ, да имъ се молятъ за спасение, за милость. Не е било и нѣма да бѫде това — единъ обикновенъ мѫжъ да спаси нѣкоя жена, или една обикновена жена да спаси нѣкой мѫжъ. Защо трѣбва, единъ момъкъ да пада на колѣнѣ прѣдъ нѣкоя мома и да я счита негова спасителка? Или, защо трѣбва, една мома да очаква нѣкой момъкъ да я спаси? Възможно ли е това? Докато момата е срещнала този момъкъ, той може-би най-малко десеть пѫти е окървавилъ рѫцѣтѣ си съ своитѣ жертви. Ще кажете: това е било нѣкога, прѣди да се срещнатъ този момъкъ и тази мома. Не, писателитѣ трѣбва да изнасятъ на сцената само това, което сѫществува въ дѣйствителность. Никой никого не може да спаси, освѣнъ Богъ. Казано е въ Писанието, че Богъ направи човѣка по образъ и подобие свое. Значи, той е душа излѣзла отъ Бога. Щомъ е така, тази душа не може да колѣничи прѣдъ една мома или прѣдъ единъ момъкъ и да очакватъ единъ отъ другъ спасението си. Богъ спасява душитѣ. Той прѣпорѫчва на хората да живѣятъ въ абсолютна чистота, за което е казано: „Само чиститѣ по сърце ще видятъ Бога“. Когато Давидъ искаше да съгради храмъ на Бога, Богъ му каза: „Ти не можешъ да ми направишъ храмъ. Твоитѣ рѫцѣ сѫ опръскани съ кръвьта на толкова жертви! Твоятъ синъ, Соломонъ, ще ми съгради храмъ“. При това Давидъ бѣше приятель на Бога! Сѫщо така и Мойсей, такъвъ голѣмъ законодатель, и той не можа да влѣзе въ обетованата земя. Днесъ всички писатели, проповѣдници, учители, философи, на общо основание, все учатъ хората и търсятъ начинъ, какъ да ги спасятъ. Всѣки авторъ въ края на книгата си ще спаси поне единъ човѣкъ. Казвамъ: който се наема да спасява, той трѣбва всички да спаси. Това значи истинско спасение. Въ великата книга на природата е писано: „Само Богъ може да спасява“. И при най-голѣмитѣ страдания и падения, и при най-страшнитѣ грѣхове и прѣстѫпления, които човѣкъ можа да извърши, Божественото въ него — великиятъ драматургъ, който живѣе въ душата му, казва: „Не бой се, ще изплувашъ отъ това състояние“. Божествениятъ гласъ казва на светиитѣ, на праведницитѣ: „Работете, помагайте на страдащитѣ, на слабитѣ!“ Сѫщеврѣменно този гласъ говори и на грѣшницитѣ: „Пъплете нагорѣ!“ Казвамъ: всѣки отъ васъ трѣбва да има такова вѣрую, което да го изведе на спасителния брѣгъ. Въ какво вѣрвате, това е безразлично, стига вашето вѣрую да ви изведе на спасителния брѣгъ и да ви крѣпи въ живота. Ние взимаме думата „вѣрую“ въ най-широкъ смисълъ. Казвате: веднъжъ съмъ дошълъ на земята, нѣма какво да правя, ще живѣя. — Добрѣ, ако можешъ да живѣешъ, ти разбирашъ смисъла на живота; ако слѣдъ 20 години умрешъ, ти се самоизлъгвашъ. — Нищо отъ това, ще замина за другия свѣтъ. Ходилъ ли си другъ пѫть на онзи свѣтъ? — Не съмъ ходилъ, но сега мисля да отида. — Ти никога не можешъ да отидешъ тамъ, дѣто не си ходилъ. Христосъ казва: „Излѣзохъ отъ Отца си и при Него се връщамъ“. Той не отива на нѣкое непознато мѣсто, но отива тамъ, отдѣто е дошълъ. Нѣкой казва: азъ ще отида въ рая. — Ходилъ ли си тамъ? — Не съмъ ходилъ. —Щомъ не си ходилъ, и сега не можешъ да отидешъ. Други пъкъ казватъ за себе си: азъ съмъ грѣшникъ, или азъ съмъ праведникъ. Питамъ: кога и какъ научихте, че сте грѣшници? Или, кога и какъ научихте, че сте праведни? Да мислите така, това сѫ човѣшки заблуждения, човѣшки изобрѣтения. Ние наричаме грѣшникъ този човѣкъ, който не върши волята Божия; праведникъ наричаме този, който изпълнява волята Божия. Думитѣ „праведникъ и грѣшникъ“ изразяватъ състояния, но не и качества на човѣшката душа. Когато хората казватъ за нѣкого, че е праведенъ, съ това тѣ искатъ да прѣдставятъ, че въ кръвьта на този човѣкъ прониква това състояние, а не че той изпълнява волята Божия. За другъ нѣкой казвате: този човѣкъ е много добъръ. Какъ провѣрихте това? Добротата не е нѣщо материално. Въ великото единство на живота добродѣтельта не може да се ограничи само въ единъ актъ. Казвате: този човѣкъ е добъръ, защото ми даде пари. — Добриятъ човѣкъ не дава пари. Въ другъ случай казвате: моята майка е добра, защото ме роди. — Добрата майка не ражда. Вие разбирате думата „раждане“ въ букваленъ смисълъ. Истинско раждане подразбира да родишъ дѣте, което никой не може да го отнеме. Могатъ ли да взематъ дѣтето ти, това значи „добиване„, а не раждане. Раждането подразбира идея, която може да расте. Въ която рѫка, глава или душа влѣзе тази идея, тя може да се разширява, да стане толкова велика, че всѣки, който се опита да я вземе, да я открадне, дълго врѣме ще помни, какво е направилъ. Казва се въ Писанието: „Роденото отъ Бога грѣхъ не прави“. Хората пъкъ казватъ: роди ли се човѣкъ на земята, все ще направи нѣкакви грѣхове. Напримѣръ, защо сгрѣши Адамъ? — Той сгрѣши, понеже самъ прѣкѫсна връзката си съ Бога. Когато Богъ го постави въ рая, запита го: Какъ искашъ да живѣешъ — като животнитѣ, или като мене? Адамъ погледна Бога, погледна животнитѣ и каза: нѣкакъ ми попада повече да живѣя като животнитѣ. По този начинъ той самъ се отдѣли въ сърцето си отъ Бога и зачена, а Богъ само извади заченатото отъ него. Така се яви Ева на свѣта. И тъй, заключението, което може да се извади отъ тази мисъль, е слѣдното: всѣко нѣщо мяза на себе си. Всѣки, който обича Бога и Го познава, той работи за Него; онзи, който не обича Бога и не Го познава, той самъ се отдѣля отъ Него и казва: знаете ли, какво азъ мога да направя? Кажешъ ли, че ти самъ можешъ да направишъ нѣщо, ти си заченалъ Ева. Това е начало на злото. Когато дойде изкусительтъ — змията — прѣдъ Ева, тя не отиде при Адама, да се посъвѣтва съ него, какъ да постѫпятъ, но сама рѣши въпроса, като каза: азъ мога да разполагамъ съ себе си, както искамъ. Адамъ, отъ своя страна, си каза: мене жена ми трѣбва. Ева пъкъ каза: мене учитель ми трѣбва. Тя взе отъ плода, който ѝ прѣдлагаше учениятъ човѣкъ, яде отъ него и даде на Адама да го опита. И двамата ядоха отъ забранения плодъ и сгрѣшиха. По този начинъ тѣ скѫсаха връзката си съ Бога, заради което Богъ каза: „Азъ рѣшавамъ сега и двамата заедно да излѣзатъ отъ рая“. Това е станало не само въ врѣмето на Адама и Ева, но и днесъ, всѣки моментъ става. Всѣки човѣкъ е поставенъ първо врѣме въ рая, дѣто Господъ го пита: „Като мене ли искашъ да живѣешъ, или като животнитѣ?“ Той отговаря: азъ не мога да живѣя още въ новия животъ. Какъ може да се живѣе безъ ядене, безъ пиене? Азъ не съмъ готовъ още за духовенъ животъ. Казвамъ: яденето, мисъльта, работата не е нѣщо материално. Днесъ хората умиратъ, защото ядатъ по физически начинъ. Ако приемаха храната си по духовенъ начинъ, тѣ щѣха да живѣятъ въ закона на безсмъртието. Човѣкъ, който пие вода по духовенъ начинъ, той никога не ожаднява. Така приета водата отъ организма, тя прѣдставлява жива вода, която иде отъ извора на Вѣчния Животъ. — Какъ ще се постигне това? — Чрѣзъ положителна, силна вѣра. Нѣкои казватъ: ако вършимъ постоянно волята Божия и раздадемъ всичко на бѣднитѣ, какво ще стане съ насъ? Какъ ще се справимъ съ всички хора, които ще се трупатъ около насъ да имъ се дава нѣщо? Питамъ: какъ се справя касиерътъ на банката съ хората, които идватъ при него за пари? Той дава пари само на онѣзи отъ тѣхъ, които иматъ нѣкакъвъ документъ — чекъ или полица, съ който ще удостовѣрятъ, че иматъ право да получатъ пари отъ банката. На онѣзи, които нѣматъ никакъвъ документъ, касиерътъ казва: за васъ нѣма пари. — Ама какъ така? За Бога дайте нѣщо! — Дайте си чека! — Нѣмаме чекъ. И безъ чекъ може да ни дадете нѣщо, толкова пари имате. — Наистина, имамъ много пари, но тѣ сѫ на банката: азъ разполагамъ съ тѣхъ, но и отговарямъ за тѣхъ. Смисълътъ на живота не седи само въ това, да правимъ добрини. Нѣкой казва: човѣкъ трѣбва да бѫде добъръ. Главната задача въ живота не седи въ това, да бѫде човѣкъ добъръ, но да изпълнява волята Божия. Задачата на човѣка не е да бѫде той ученъ, но да се стреми къмъ истинското знание, да разбира разумнитѣ закони на живата природа и да ги прилага правилно въ живота си. Човѣкъ може да знае много теории за свѣтлината, но това още не значи, че той знае законитѣ на свѣтлината. Съврѣменната наука казва, че свѣтлината се образува отъ трептенията на етера и образува извѣстенъ брой трептения въ секундата. Казвамъ: свѣтлината не се образува сега, тя вѣчно сѫществува; това, което наричатъ трептения на етера, то не е нищо друго, освѣнъ отражение на самата свѣтлина. Казва се въ Писанието, че Богъ живѣе въ вѣчна, непристѫпна свѣтлина. Тъй щото, свѣтлината и топлината сѫществуватъ вѣчно. Това, което считатъ трептения, вибрации на свѣтлината и топлината, тѣ сѫ тѣхни отражения. Вибрации сѫществуватъ само въ отраженията на тѣлата и на прѣдметитѣ. Каквито сѫ познанията на съврѣменнитѣ хора за свѣтлината и топлината, такива сѫ и за Любовьта. Вслѣдствие на това нѣкой казва: азъ не мога да любя всѣкога. — Че ти никога не си любилъ и не можешъ да любишъ. Човѣкъ, самъ по себе си, не може да люби. Люби ли той, това се дължи на вѫтрѣшното единство, което сѫществува въ този моментъ, както въ него самия, така и между всички хора. Когато дойдемъ до това вѫтрѣшно единение, само тогава ние ще почувствуваме, какво нѣщо е Любовьта. Това, което днесъ хората наричатъ любовь, то е сѣнка, отражение на Любовьта. Ама слънцето ни грѣе! Тамъ, дѣто ви грѣе това слънце, то е мѣсто на страдания. Нѣкой казва: горя отъ любовь! — Щомъ горишъ отъ любовь, ти не живѣешъ въ Божията Любовь. Ти си изпадналъ въ областьта на вѣчния огънь, за който се говори въ Писанието. Казано е тамъ: „Ще ги изпратя въ вѣчния огънь“. Това се отнася за онѣзи хора, които не вършатъ волята Божия. Тѣ сами опрѣдѣлятъ своето бѫдеще. Съврѣменниятъ свѣтъ е пъленъ съ заблуждения, съ противорѣчия, вслѣдствие на което въ съзнанието на хората често се явява голѣма тъмнина. И затова нѣкой казва: тъмнина е въ ума ми! Слѣдъ извѣстно врѣме казва: светна ми, свѣтлина имамъ! Когато тъмнината и свѣтлината се смѣнятъ лесно въ мозъка на човѣка, това показва, че мисъльта му не е хармонична. Ако човѣкъ, подъ влиянието на нѣкое тъмно състояние въ мисъльта си, рече да отмъсти нѣкому, това показва, че той не може да се влада. Казвамъ: има единъ правиленъ, разуменъ начинъ, по който човѣкъ може да отмъсти нѣкому, или да му направи добро. Кой е този начинъ? — Начинътъ на Любовьта. Сега ние седимъ и размишляваме: ние ли трѣбва да отидемъ при извора, или той трѣбва да дойде при насъ? — Ние, жаднитѣ, ще отидемъ при извора. Достатъчно е само да ни покажатъ мѣстото на този изворъ. — Ние ли ще отидемъ при хлѣба, или той ще дойде при насъ? — Ако сте гладни, вие ще отидете при хлѣба. — Ние ли ще отидемъ при свѣтлината, или тя ще дойде при насъ? — Ако сте слѣпи, вие ще отидете при свѣтлината. Слѣпиятъ има нужда отъ свѣтлина. Слѣдователно, ние, разумнитѣ хора, трѣбва да отидемъ при Любовьта, а не тя да дойде при насъ. Не чакайте Господъ да дойде при васъ, но вие идете при Него. Мнозина очакватъ да слѣзе Господъ на земята, както нѣкога е слизалъ, затова Го търсятъ въ Ерусалимъ, или другадѣ нѣкѫдѣ, ходятъ по стѫпкитѣ Му, дано намѣрятъ нѣщо отъ Него, но всичко отива напразно. Казвамъ: ако Богъ е слизалъ на земята, грѣхътъ не би сѫществувалъ. Тамъ, дѣто Божиятъ кракъ е стѫпвалъ, грѣхъ и прѣстѫпление не може да се извърши. Ще кажете: писано е напримѣръ, че Богъ се яви на Мойсея въ Синайската гора и тамъ му говори. Когато Богъ говори съ Мойсея, Моисей не остана на Синайската гора, но се дигна въ една по-висока сфера. Тѣзи и много нѣща още не сѫ писани въ Библията, вслѣдствие на което хората я тълкуватъ буквално и изпадатъ въ редъ заблуждения. Нѣкои казватъ, че нѣкогашниятъ рай билъ нѣкѫдѣ въ Мала-Азия, дѣто текли четири рѣки. Кои сѫ тѣзи рѣки? За двѣтѣ отъ тѣхъ прѣдполагатъ да сѫ Тигъръ и Ефратъ. Ами другитѣ двѣ рѣки кои сѫ? Обаче, тия четири рѣки сѫществуватъ въ човѣшката душа. Тамъ сѫществува и раятъ, но за да влѣзе човѣкъ въ него, той трѣбва да дойде до пълно вѫтрѣшно единство въ себе си. Дойде ли до това положение, всѣкакъвъ страхъ, всѣкакво безпокойство ще изчезнатъ отъ него. Казвате: тогава въ какво трѣбва да вѣрва човѣкъ? — Че когато той се домогне до науката на вѣчния вѫтрѣшенъ миръ, всички въпроси, които днесъ го смущаватъ, ще се разрѣшатъ. Когато на съврѣменнитѣ хора се говори за Божията Истина, тѣ казватъ: какво ще стане съ нашата търговия, наука, религия, както и съ нашитѣ закони? — Всичко това ще се стопи, както снѣгътъ се топи отъ слънчевата свѣтлина. Снѣгътъ е потрѣбенъ за житното зьрно само прѣзъ зимата, като врѣменна горна риза, да го прѣдпази отъ студа, да не замръзне. Дойде ли, обаче, пролѣтьта, земята трѣбва да се освободи отъ снѣга и да каже: Господи, благодаря Ти за услугата, която ми направи досега съ тази бѣла дреха. Отъ днесъ нататъкъ нека слънчевитѣ лѫчи дѣйствуватъ върху мене, да поникне новиятъ животъ, който си скрилъ въ нѣдрата ми. Мислите ли, че човѣкъ може да влѣзе въ Царството Божие съ своитѣ заблуждения? Не, всички заблуждения трѣбва да се стопятъ, всички нечистотии да изгорятъ и да остане само чистото сѣме, което е вложено въ човѣшката душа. Само по този начинъ човѣкъ може да бѫде свободенъ. Казвате: какъ трѣбва да живѣемъ тогава? Какво ще стане съ нашия животъ? — Досега ние още не сме живѣли, както трѣбва. Ние се движимъ още въ рамкитѣ на робския животъ. Човѣкъ самъ е изковалъ веригитѣ, оковитѣ на своя животъ, и той самъ трѣбва да се освободи отъ тѣхъ. Вървя единъ день изъ града и срѣщамъ два левенти момъка, млади, здрави: единиятъ отъ тѣхъ върви напрѣдъ, едва влачи краката си, окованъ въ тежки вериги; оковитѣ дрънкатъ, и той си мисли: нѣма какво, ще страдамъ за правото! Не страда за правото този човѣкъ. Когато апостолъ Петъръ бѣше окованъ въ вериги и затворенъ, дойде при него ангелъ Господенъ, разкова веригитѣ и му каза: „Стани и излѣзъ вънъ!“ Така става съ всѣки, който страда за Правдата, за Божията Истина. Другиятъ младъ човѣкъ върви назадъ, съ пушка въ рѫка, пази първия, да не избѣга. И той върви и си мисли: какво да правя? Не ми е приятна тази работа, но такава е длъжностьта ми. Все по нѣкакъвъ начинъ трѣбва да се прѣхранвамъ. Питамъ: какъ трѣбва да постѫпватъ хората, ако се рѫководятъ отъ закона на Любовьта? Сега единиятъ счита, че е достоинство за него да носи пушка и затова казва: прѣдпочитамъ да нося пушка, отколкото да вѣрвамъ въ такива глупави идеи. Вториятъ казва: прѣдпочитамъ да нося тѣзи тежки окови на краката си, отколкото да се откажа отъ своитѣ идеи. Всѣки човѣкъ, който иска да властвува надъ другитѣ, той създава окови за тѣхъ, но нѣма да се мине дълго врѣме, утрѣ той самъ ще изпадне въ това положение, да опита тежестьта на оковитѣ. Свѣтътъ е колело: днесь си свободенъ, утрѣ ще те ограничатъ. И обратно: днесъ ограничаватъ идейнитѣ хора, утрѣ ще ги освободятъ. Обаче, това освобождение е врѣменно. Единъ день пакъ ще имъ турятъ букаитѣ, да не бѣгатъ. Казвамъ: по този начинъ свѣтътъ не може да се поправи. Изисква се да стане коренно, вѫтрѣшно прѣобразуване въ разбиранията на хората. Ако отидете при нѣкой съврѣмененъ свещеникъ, или проповѣдникъ, или учитель и говорите съ тѣхъ за страданията, за мѫчнотиитѣ въ живота, тѣ ще ви кажатъ: такава е волята Божия! — Не, волята Божия не е да страдатъ хората. Това е резултатъ на тѣхната воля. Казвате: волята Божия е — българскиятъ народъ да воюва. — Не, Богъ желае, българскиятъ народъ да расте и да се развива, а не да се убива. Кой даде душата на българския народъ? Отъ кога българитѣ се нарекохѫ българи? По какво се отличава българинътъ, напримѣръ, отъ англичанина? Има нѣщо, по което се различаватъ. Както българинътъ, така и англичанинътъ, така и всѣки индивидъ, всѣко сѣмейство, всѣко общество и всѣки народъ изпълнява волята Божия по свой специфиченъ начинъ. Всѣки народъ ще има Божието благословение дотолкова, доколкото той върши волята Божия. Отклони ли се този народъ отъ правия пѫть и прѣстане да изпълнява волята Божия, той започва вече да кове своето нещастие. Нещастието му ще прѣдставлява нѣщо подобно на епидемия за народа: ще се разпространява отъ човѣкъ на човѣкъ, докато цѣлиятъ народъ се намѣри подъ неговия натискъ. Страшна ли е тази епидемия? Днесъ хората се плашатъ отъ всѣка епидемическа болесть, а не се плашатъ отъ грѣховетѣ и прѣстъпленията, които сѫ причина за тѣзи болести. Когато нѣкой човѣкъ заболѣе отъ инфлуенция или отъ друга епидемическа болесть, той вика десеть души доктори да го лѣкуватъ, а когато върши нѣкакво прѣстѫпление, не вика нито единъ лѣкарь. Когато нѣкой човѣкъ замисли да върши прѣстѫпление, нека прѣдварително повика при себе си десетина души, било лѣкари, свещеници или свои близки и приятели, и да имъ каже: слушайте, азъ съмъ намислилъ да извърша едно прѣстѫпление. Какъвъ съвѣтъ ще ми дадете: трѣбва ли да го направя, или не? Ако трѣбва да го направя, какви мотиви ще ми прѣдставите; ако не трѣбва да го направя, сѫщо искамъ да обосновете мнѣнието си. Сега като се яви инфлуенция, всички ставатъ на кракъ: рапортьоритѣ пишатъ въ вѣстницитѣ, лѣкаритѣ обсѫждатъ въпроса въ засѣдания, че се явила особенъ родъ инфлуенция, съ много смъртни случаи и т. н. Казвамъ: инфлуенцията иде съ цѣль да отнеме излишния баластъ отъ човѣшкитѣ умове и сърца. Тя прѣдставлява ангелъ-хранитель за страдащитѣ души, иде да отнеме часть отъ непосилния за тѣхъ товаръ. „Едно стадо, единъ пастиръ“. Сега управницитѣ казватъ на своя народъ: вие ще бѫдете стадото, ние — пастирътъ. Питамъ: какъвъ е този пастиръ, който самъ дере кожитѣ на овцитѣ си? За такъвъ родъ хора Христосъ казва: „Крадецътъ не иде, освѣнъ да открадне, заколи и погуби“. Какъ е възможно, добриятъ пастиръ да поставя своитѣ овци, своитѣ герои въ драматично и трагично положение, да умиратъ? Хората, като гледатъ отвънъ тѣзи сцени, разчувствуватъ се, вадятъ кърпичкитѣ си и плачатъ. Интересно е, наистина, когато хората отиватъ въ театъръ, плачатъ; когато гледатъ, какъ тѣхни братя и сестри страдатъ въ живота, за тѣхъ никой не плаче. Казвамъ: това, което става на сцената, много лесно може да се измѣни. Отъ автора на драмата зависи, какъвъ ще бѫде краятъ на неговитѣ герои. Отъ него зависи да подпише или да отмѣни смъртната присѫда на героитѣ си. Рѣши ли да прости на своя герой, да отмѣни смъртната му присѫда, той прѣвръща своята трагедия въ драма, безъ да знае нѣкой за това негово рѣшение. Най-напрѣдъ героятъ се осѫжда на смърть, но послѣ иде заповѣдь отъ царя, да спратъ изпълнението на присѫдата и да ревизиратъ дѣлото. Слѣдъ ревизия на дѣлото, осѫденитѣ на смърть се амнистиратъ, и публиката тържествува, рѫкоплѣска и си отива по домоветѣ доволна и облекчена. Питамъ: когато Господъ ви е поставялъ прѣдъ извѣстни мѫчнотии и изпитания въ живота, вие изигравали ли сте ролитѣ си, както трѣбва? Господъ ви е поставялъ прѣдъ най малки изпитания, но вие и тогава сте отстѫпвали. Може ли да минавате за герои при такива положения? Обаче, срѣщате десятки, стотици и хиляди такива хора, които носятъ кръстъ за храбрость на гърдитѣ си и вървятъ, надуватъ се, минаватъ за герои. Истински герой е само онзи, който никога не се подкупва, никога не се съблазнява. Изпитания, съблазни ще дойдатъ, но героятъ нито се подкупва, нито се съблазнява, нито се съкрушава. Нѣкой казва: влѣзохъ въ еди-кое си общество, но никой не ме почита. Ако очаквате почитъ отъ хората, вие се лъжете. Прослѣдете цѣлата история и вижте, кой министъръ, кой държавникъ е билъ докрай почитанъ и уважаванъ отъ своя народъ. И най-добриятъ човѣкъ да стане министъръ, веднага ще почнатъ да го подозиратъ, да се съмняватъ въ него, и той нѣма да издържи, ще се подхлъзне и ще върши работи, каквито никога не е мислилъ. Въ кѫсо врѣме той ще измѣни своя характеръ. Религиознитѣ хора пъкъ, свещеницитѣ и проповѣдницитѣ, отъ своя страна, като гледатъ, какво се върши въ обществения и частния животъ на хората, казватъ: ние се занимаваме съ небесни, съ духовни работи, а хората на земята да живѣятъ, както намиратъ за добрѣ. Не, земниятъ животъ е Божественъ, и никой нѣма право да живѣе, както той намира за добрѣ. На човѣка е дадено право да върши волята Божия, да работи за освобождение отъ смъртьта, отъ редъ нещастия и мѫчения. Това е задачата на всѣки човѣкъ, който е дошълъ на земята, и той трѣбва правилно да я рѣши. Въ живота на съврѣменнитѣ хора срѣщаме страдания, заболѣвания отъ различни болести, и какво ли не още, но малцина се спиратъ върху причинитѣ на тѣзи аномалии въ живота. И затова, дѣ кого срещнете, ще чуете да казва: азъ пиша нова драма; или, азъ съчинявамъ ново музикално произведение. Казвамъ: задачата на новата драма е да не поставя своитѣ герои въ положение да умиратъ. При това героятъ на новата драма трѣбва да прѣдставлява идеаленъ типъ: човѣкъ съ свещена глава, съ добрѣ развити гърди, съ хармонично тѣло, съ правилни движения и безъ да е богатъ, дѣто влѣзе, все добро да прави. Мнозина мислятъ, че Христосъ билъ бѣденъ, нѣмалъ дѣ глава да подслони. Това е, защото хората не Го оставяли на мира. Ще кажете, че Христосъ нѣмалъ кѫща. — Защо Му е кѫща? Може ли да бѫде бѣденъ този човѣкъ, който е въ състояние да нахрани 5,000 души съ петь хлѣба и двѣ риби? Може ли такъвъ човѣкъ да нѣма подслонъ? Христосъ и въ лодката спа много добрѣ. Той нѣмаше нужда отъ пружина. Само болнитѣ хора се нуждаятъ отъ пружина на леглото си, меко да имъ е. Започнатъ ли да ви завиватъ съ много меки, топли юргани и да ви поставятъ на пружина, да знаете, че сте тежко болни и ви чака и нѣщо по-лошо. Казвамъ: въ всѣки човѣкъ трѣбва да се роди една свещена идея за Бога, та каквото намисли да върши, да се запита, какво мисли Богъ, за тази работа, дали е добра, или не. Днесъ всѣки мисли, какво ще кажатъ хората за него, а не какво Богъ ще каже. Срещне ви нѣкой и казва: ти си глупавъ човѣкъ, за нищо не си способенъ. Вие започвате да се безпокоите, да се тревожите. Не се тревожете, но вие пъкъ запитайте този човѣкъ: ако азъ, споредъ тебе, съмъ глупавъ човѣкъ, ти какъ ще докажешъ своята разумность? Можешъ ли да нахранишъ 5,000 души съ петь хлѣба, както направи това Христосъ? Не е разуменъ човѣкъ този, който има богатства и кѫщи, а мисли, че се е осигурилъ; разуменъ е само онзи човѣкъ, който може да прави дѣлата на Христа: да лѣкува болни, да възкресява мъртви, да отваря очи на слѣпи. Срѣщамъ нѣкой бѣденъ човѣкъ, който се оплаква, че нѣмалъ никакви приходи въ живота си. Казвамъ: твоитѣ приходи сѫ вложени въ живота, който Господъ ти е далъ. Ти трѣбва да вѣрвашъ въ този живъ Господъ, и всѣкога да говоришъ Истината. — Не мога да говоря Истината. — Не можешъ да говоришъ Истината, защото не искашъ. Човѣкъ, който търси Истината, той може да се освободи отъ заблужденията въ своя животъ. Той трѣбва да съзнае въ себе си, че въ свѣта сѫществува само единъ великъ Учитель, който посочва на всички хора пѫтя на Истината. Думитѣ на този Учитель сѫ сила и мощь. Съзнае ли човѣкъ, че само една Истина сѫществува въ свѣта, послѣ той ще съзнае, че има само една Мѫдрость, една Любовь, една Правда, една Добродѣтель и единъ Животъ. Съзнае ли това, той ще бѫде въ сила да се освободи и отъ всички заблуждения. Нѣкой ще каже: ами ако се разболѣя? — Болести не сѫществуватъ въ великия животъ. Тѣ сѫ човѣшки изобрѣтения. Този животъ е единъ и сѫщъ въ всички свои прояви и се явява като условие за развитието на човѣка, докато той намѣри истинската срѣда, въ която животътъ не се промѣня. Тази разумна срѣда е Любовьта. И когато Христосъ казва: „Азъ съмъ Пѫтьтъ, Истината и Животътъ“, Той подразбира онази срѣда, въ която човѣкъ може да намѣри своя възлюбенъ. Дойде ли човѣкъ до това положение, всичко въ него оживява: той болести не познава, външнитѣ условия не му прѣпятствуватъ, мѫчнотиитѣ не го спъватъ, страданията не го обезсърдчаватъ, на всички услужва безъ възнаграждение, затова нито се пазарява, нито се цѣнява. Такъвъ човѣкъ мяза на онзи японски принцъ, за когото ще ви приведа слѣдния примѣръ. Единъ японски принцъ се заинтересувалъ отъ живота на американцитѣ и силно пожелалъ въ себе си да го изучи отблизо. Какъ ще му се отдаде такъвъ случай, не знаелъ, защото между американцитѣ и японцитѣ не сѫществували приятелски отношения. Най-послѣ той се натъкналъ на мисъльта да стане слуга въ нѣкое американско сѣмейство, за което Провидѣнието му помогнало. И наистина, той станалъ слуга въ едно американско сѣмейство, дѣто изпълнявалъ работата си отлично: каквото му заповѣдвала госпожата, или другитѣ членове отъ сѣмейството, той всичко изпълнявалъ точно, на врѣме и безукоризнено. Въ свободното си врѣме той отварялъ Евангелието и четѣлъ. Госпожата забѣлѣзвала това и казвала на домашнитѣ си: нашиятъ слуга често отваря една малка книжка и чете отъ нея, но нищо отъ това, защото като работникъ, като слуга той е незамѣнимъ. Въ края на мѣсеца госпожата пожелала да му плати, обаче той ѝ казалъ: много Ви благодаря, азъ не искамъ пари. Това, което научихъ тукъ, ми е достатъчно възнаграждение. Едва сега госпожата разбрала, че тѣхниятъ слуга е човѣкъ отъ високо произхождение, дошълъ между тѣхъ съ цѣль да придобие извѣстна опитность. Съ това искалъ да каже: азъ не се нуждая отъ пари; тѣ сѫ само за дребнави хора, за хора безъ убѣждения. Нѣкой става министъръ, или учитель, или чиновникъ, за да му платятъ. Царскиятъ синъ, обаче, като душа, която съзнава единството си съ Бога, не се нуждае отъ пари. Това се отнася до идейнитѣ хора, а обикновенитѣ хора нека работятъ, както разбиратъ. Азъ не говоря за буквата на нѣщата. Когато извършишъ нѣкаква работа, или нѣкаква услуга идейно, и ти платятъ затова, ти можешъ да вземешъ паритѣ, но важното е, като вършишъ тази работа, да нѣмашъ нито въ душата си, нито въ ума или въ сърцето си нѣкаква мисълъ или нѣкакво желание да ти платятъ. Върши всичко идейно, безкористно, та и когато ти плащатъ, или когато не ти плащатъ, да си готовъ, да не се смути духътъ ти. Казвамъ: идейната, безкористната работа съ нищо не се изплаща. Какъ ще се изплати българскиятъ народъ за моята 20 годишна работа срѣдъ него? Цѣли да се продадатъ българитѣ, пакъ не могатъ да ми се изплатятъ. Пъкъ и азъ не искамъ нищо за своята работа. Единственото нѣщо, което бихъ желалъ отъ българитѣ е, да се научатъ да служатъ на Бога, да Го обичатъ, да бѫдатъ разумни и да обикнатъ Истината. Могатъ ли да направятъ това, и азъ ще бѫда радостенъ, че слѣдъ като съмъ проповѣдвалъ толкова години Истината, българитѣ сѫ ме разбрали. Що се отнася до въпроса, какъ ще се прѣхранвамъ и какво ще ямъ, това е най-лесната работа. Азъ не се нуждая отъ много храна. Щомъ искамъ да хапна нѣщо, ще отида при едно орѣхово или ябълково дърво и ще го попитамъ: позволявашъ ли да си избера нѣколко отъ твоитѣ плодове? Щомъ ми позволятъ, ще си избера два-три орѣха, или двѣ-три ябълки и то най-хубавитѣ отъ цѣлото дърво. Азъ не ямъ всичко: малко ямъ и то най-хубавото, най-чистото. Казвате, че нѣкоя ябълка или круша, напримѣръ, е родила много плодове. Плодоветѣ може да сѫ много, но всички не носятъ благословение. Има извѣстни моменти въ живота на плоднитѣ дървета, когато, ако тѣ родятъ, плодоветѣ имъ носятъ благословение; има моменти пъкъ, когато плодоветѣ на дърветата носятъ смърть за човѣка. Само безсмъртниятъ човѣкъ разбира, кое е смъртно и кое безсмъртно. Човѣкъ, на когото очитѣ свѣтятъ, като види месо, той не може да намѣри Бога. Този човѣкъ нѣма съзнание за нѣщо високо, за нѣщо идеално въ живота си. Мнозина мислятъ, че и да ядатъ месо, пакъ могатъ да бѫдатъ духовни, морални и добри хора. Ако е така, тогава и вълкътъ може да каже: азъ ще ямъ овци, и пакъ ще бѫда добъръ. Това не е философия. Разумнитѣ хора казватъ: великата философия на живота седи въ единението. Който живѣе споредъ тази философия, той трѣбва да служи на Бога даромъ. Да служишъ даромъ, това не подразбира да служишъ безплатно. Да ти се плаща, това подразбира смърть; даромъ да работишъ, това подразбира животъ, да получавашъ нѣщо живо, което носи въ себе си животъ. Нѣкой ми работи даромъ. Това значи: той ми работи отъ любовь, и азъ му се отплащамъ съ любовь; той ми работи съ животъ, и азъ му се изплащамъ съ животъ. Тази мисъль трѣбва да държите въ умоветѣ си, ако искате да бѫдете свободни, да имате подемъ въ живота си и да станете герои. Щомъ постигнете това, каквито страдания и мѫчнотии дойдатъ въ живота ви, вие ще кажете: не се плаша отъ тия нѣща. Нѣкой казва: азъ не съмъ ялъ цѣли три деня. — Само три деня ли не си ялъ? То е малко; до 40 деня колко още оставатъ? Когато човѣкъ пости 40 деня, той прѣодолява физическитѣ условия, издига се въ по-висока сфера. Щомъ се издигне въ тази сфера, и хлѣбътъ ще дойде. Така бѣше и съ пророкъ Илия, който прѣкара извѣстно врѣме при потока Херитъ, дѣто вранитѣ му носѣха храна. Рѣши ли човѣкъ да изпълни волята Божия, той ще има една велика опитность, да провѣри Божия Законъ, като реалность въ свѣта. Всѣки, който е изпълнилъ волята Божия, ималъ опитностьта и ангелъ да го посѣти. Пъкъ и самъ Богъ ще го посѣти. Който е ималъ такава свещена опитность, той не се е хвалилъ съ нея прѣдъ хората. Трѣбва ли чешмата да разправя на хората, дѣ сѫ нейнитѣ извори? Какви сѫ изворитѣ ѝ, това се вижда отъ самата вода. Всѣки човѣкъ трѣбва да носи въ себе си една свещена идея, която да внася въ него миръ и доволство. Това сѫ истинскитѣ герои, отъ който свѣтътъ днесъ се нуждае. Какви сѫ съврѣменнитѣ хора? —И учени, и прости, всички се плашатъ, казватъ: нѣкаква особена инфлуенция се явила! Какво отъ това? Пийте гореща вода, яжте варени картофи и не се бойте! Благодарете, че е дошла тази инфлуенция. Тя е дошла и ще си замине. Ама сиромашията дошла. Какво по-хубаво нѣщо отъ сиромашията? — Ама богатъ да съмъ. — По-тежъкъ товаръ отъ богатството има ли? Всичко въ свѣта е хубаво, но за разумния човѣкъ. За глупавия човѣкъ всичко е спънка. „И ще бѫде едно стадо и единъ пастиръ“. Това значи: всѣки човѣкъ трѣбва да има само единъ Учитель, само една свещена идея — нищо повече! Има ли единство въ душата си, той ще намѣри, дѣ живѣе човѣкътъ. Нѣкога човѣкъ намѣри Истината, и скоро слѣдъ това се отдалечи отъ нея. Защо? — Защото хората се заблуждаватъ едни други. Обаче, човѣкъ трѣбва да бѫде герой! Духовното иде вече въ свѣта, затова бѫдещитѣ писатели, поети, драматурзи, музиканти трѣбва да внесатъ този духовенъ елементъ въ своитѣ произведения. Докато човѣкъ се вдъхновява отъ материални работи, той върви още въ обикновения пѫть на живота; види ли, обаче, реалното, познае ли Бога, той става мощенъ, силенъ човѣкъ. Той се вдъхновява вече отъ идейното, отъ великото и красивото въ живота. Ако е поетъ, неговото перо свѣти и лѫчеизпуска живи, мощни слова. Когато напише едно стихотворение, той нѣма да пита хората, дали го харесватъ, или не, но ще извика единъ слѣпъ човѣкъ и ще му каже: ела да ти прочета моето първо стихотворение. Той чете: „Единъ Богъ, единъ Учитель, една Любовь, една Мѫдрость, една Истина, една Правда, една Добродѣтель, единъ Животъ! Само проявената всеобемаща Любовь въ живота е Божията Любовь“. Щомъ слѣпиятъ чуе тази поезия, очитѣ му ще се отворятъ. Това значи поезия! Съврѣменнитѣ поети четатъ своитѣ произведения на слѣпитѣ, но очитѣ имъ не се отварятъ. Ако поетътъ прочете едно свое стихотворение на нѣкого, и слѣдъ това той вземе пушката си и отиде да се бие, това показва, че стихотворението го е ослѣпило, внесло е тъмнина въ съзнанието му. Обаче, ако слѣдъ прочитането на стихотворението, този човѣкъ се откаже отъ желанието си да се бие, да отмъщава, да прави зло на хората и тръгне да помага на своитѣ братя и сестри, да разравя погребанитѣ хора въ материалния животъ, това стихотворение му е дало свѣтлина, отворило е очитѣ му. Защо всички хора да не проповѣдватъ, да не възпѣватъ тази велика Истина? Питамъ: дѣ сѫ онѣзи българи, които сѫ живѣли отъ прѣди хиляди години? И какво ще стане съ сегашнитѣ българи, напримѣръ, слѣдъ сто години? Казано е въ Писанието: „Само онзи човѣкъ, онзи домъ, онова общество и онзи народъ ще влѣзатъ въ Царството Божие, които познаватъ Бога и Му служатъ. Царството Божие не е извънъ васъ, то е вѫтрѣ въ васъ. И тъй, изпитанията, страданията, мѫчнотиитѣ и съблазнитѣ ще дойдатъ въ свѣта, но праведниятъ човѣкъ не се смущава отъ това. Този човѣкъ мяза на корабъ всрѣдъ океана, блъсканъ отъ хиляди и милиони вълни, но въ края на краищата той ще пристигне благополучно на своето пристанище. Блъскането, клатушкането, което съврѣменнитѣ хора изпитваме, се дължи на това, че ние минаваме съ своитѣ кораби прѣзъ една водна зона на живота. Нѣма да се мине дълго врѣме, и нашитѣ кораби ще спратъ на пристанището, дѣто ще кажатъ на всички пѫтници: хайде, излѣзте вече вънъ отъ парахода! Като стѫпимъ на сушата, ще взематъ билетитѣ ни и ще ги провѣрятъ. Щомъ видятъ, че нѣкой човѣкъ не е разбралъ, какво има само Единъ Богъ и Единъ Учитель, ще го изпратятъ на друго пристанище, въ другъ корабъ, отново да мине прѣзъ океана. Послѣ пакъ ще спре на нѣкое пристанище, дѣто повторно ще прѣгледатъ билета му. Докато човѣкъ не възприеме идеята, че има само Единъ Богъ и Единъ Учитель въ свѣта, много люшкания, много повръщания ще има въ неговото пѫтуване. Нѣма по-велико нѣщо отъ това, да намѣри човѣкъ свещеното мѣсто на своята душа, да знае, дѣ се намира той и дѣ живѣе. Да намѣрите себе си, това е свещенъ моментъ въ живота на човѣка. Да се види човѣкъ, това е епохаленъ моментъ въ живота му. Външното, което виждате, не сте вие. Вие се оглеждате въ огледало, гледате очитѣ, носа, лицето си, но това не сте вие; това не е истинскиятъ човѣкъ. Нѣкога очитѣ ви сѫ тъмни; това зависи отъ разположението на стомаха ви. Нѣкога очитѣ ви сѫ свѣтли; това пъкъ зависи отъ състоянието на вашия мозъкъ. Това сѫ илюзии. Само единъ свещенъ моментъ има въ живота на човѣка, когато той може да види душата си, когато той може да види себе си. За този моментъ, именно, ви говоря азъ, като велика реалность въ живота. И въ Писанието е казано: „Човѣкъ трѣбва да потърси себе си и да се намѣри“. Нѣкой пѫть ви отслабне рѣката или крака, но не се безпокойте, това не сте вие. Търсете себе си и като се намѣрите, направете връзка съ Първичната Причина, Която ви е пратила на земята и ще видите, че между Бога и васъ никакъвъ клинъ не може да влѣзе. Всѣки човѣкъ прѣдставлява звено, брънка отъ великата верига на живота. Съзнаете ли това, вие ще се освободите отъ кошмарното, отъ сънното състояние, въ което се намирате. Сега вие се чувствувате като отдѣлени отъ майка си и отъ баща си. Това сѫ илюзии на живота. Казвамъ: съзнанието на човѣка трѣбва да се пробуди, за да намѣри себе си, своята душа. Само по този начинъ той ще се проникне отъ онова велико чувство на любовь къмъ Бога. Само по този начинъ той ще прояви любовь и къмъ своитѣ ближни и ще започне правиленъ животъ, а не животъ на нови драми и трагедии. Въ новия животъ нѣма драми и трагедии. Трагедията е резултатъ на грѣха; драмата — избавяне отъ грѣха, а комедията е смѣшната страна въ живота на онѣзи хора, които наново грѣшатъ. Послѣднитѣ сѫ „санчо-пансовцитѣ“ въ свѣта. „И ще бѫде едно стадо и единъ пастиръ“. Пожелавамъ на всички да намѣрите вашия Учитель. Единъ е Учительтъ, който носи истинското знание! Той има много проявления въ свѣта, но по сѫщина е само единъ. Намѣри ли човѣкъ единъ отъ моментитѣ на Неговото проявление, едноврѣменно съ това той ще намѣри и себе си. Законъ е: като намѣришъ Бога, ще намѣришъ и себе си; като видишъ Бога, ще видишъ и себе си. И обратно: като видишъ себе си, ще видишъ и Бога. Да видишъ Бога, да видишъ и себе си, — този е най-свещениятъ моментъ въ живота на човѣка. За този моментъ, именно, човѣкъ живѣе. И тъй, поздравлявамъ всички, които сѫ видѣли вече Бога и себе си! Поздравлявамъ и онѣзи, които скоро ще видятъ Бога и себе си! На ония, на които прѣдстои въ далечното бѫдеще да видятъ Бога и себе си, пожелавамъ съ търпѣние да дочакатъ този моментъ! Затова и въ Писанието е казано: „Само чиститѣ по сърце ще видятъ Бога.“ Бесѣда отъ Учителя, държана на 23 януарий 1927 година въ гр. София.

От томчето "Посока на растене" 1- 19 лекции на Младежкия окултенъ класъ, т.I (1926-27 г.) Първо издание - София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Представа за тритѣ свѣта — Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди! Размишление. Сега, като сте дошли на земята, вие трѣбва да имате ясна представа за физическия свѣтъ. Съставите ли си ясна представа за физическия свѣтъ, вие ще имате представа и за духовния, и за Божествения. Тѣзи свѣтове представятъ тритѣ допирни точки на човѣка съ Битието. Като се говори за физическия свѣтъ, хората разбиратъ свѣта на времето и на пространството. Дойдатъ ли до пространството, тѣ разбиратъ свѣта на тритѣ измѣрения: на правата линия, която се движи въ една посока — на дължина; на плоскостьта, която се движи въ две посоки — на дължина и ширина; на тѣлото, което се движи въ три посоки — на дължина, широчина и дълбочина. Обаче, както правата линия, така и плоскостьта, и тѣлото иматъ повече възможности въ себе си. Значи, правата линия има едно измѣрение, но две възможности на движение; плоскостьта има две измѣрения, но четири възможности на движение, а кубътъ, като тѣло, има три измѣрения, а 16 възможности на движение. По отношение на това, въ кой свѣтъ живѣе човѣкъ, ние казваме: Ако живѣе изключително за себе си, човѣкъ се движи само въ физическия, въ едноизмѣрния свѣтъ. Когато пожелае да си намѣри другарь или другарка, той се движи въ двуизмѣрния — въ духовния свѣтъ, въ свѣта на чувствата. Той започва да мисли, освенъ за себе си, още и за ближния си. Щомъ мисли за Цѣлото, за Великото въ свѣта, човѣкъ влиза въ Божествения свѣтъ. Физическиятъ свѣтъ подразбира частитѣ, а Божествениятъ — цѣлото. Тази е причината, поради която физическиятъ свѣтъ представя отражение на Божествения. Духовниятъ свѣтъ пъкъ е връзка между тия два свѣта. И наистина, ние виждаме, че човѣкъ излиза отъ себе си, като часть, постепенно отива къмъ ближния си и най-после навлиза въ цѣлото, дето се съединяватъ всички части. Като изучавате проявитѣ на физическия човѣкъ, вие виждате, какви течения на сили действуватъ въ него. Положителнитѣ и отрицателни сили въ човѣка непрекѫснато се смѣнятъ. Това, което става въ самия човѣкъ, става и съ външния свѣтъ. Човѣкъ непрекѫснато е обиколенъ ту съ добри, ту съ лоши хора. Между еднитѣ и другитѣ сѫществува вѫтрешна връзка. Кой човѣкъ е добъръ и кой — лошъ, мѫчно може да се отговори на този въпросъ, защото сѫществуватъ добри активни и лоши активни хора. Сѫществуватъ добри пасивни и лоши пасивни хора. Нѣкой грѣши и е недоволенъ отъ себе си. Защо? Защото иска изведнъжъ да стане добъръ. Това е невъзможно. Грѣшкитѣ сѫ необходимость въ живота. Като грѣши, човѣкъ постепенно се изучава. Като се натъква на противоречия, на контрасти, човѣкъ се учи, придобива опитности. Като изучавате живота на великитѣ хора, вие виждате, че тѣ сѫ минали и минаватъ презъ голѣми бури и противоречия. Изгуби ли посоката на Божествения свѣтъ, човѣкъ се натъква на голѣми противоречия. Малко хора сѫ вървѣли по гладъкъ пѫть. Следователно, малцина сѫ тия, които не познаватъ противоречията. Колкото по-високо е издигнатъ човѣкъ въ съзнанието си, толкова по-голѣми сѫ неговитѣ противоречия и изпитания. Ще кажете, дали не може човѣкъ да се освободи отъ противоречията чрезъ знанието. Това е възможно, но въпросъ е, за какво знание се говори. Има знание, отъ което човѣкъ заспива. Какво знание е това? Истинското знание подразбира познаване на законитѣ и принципитѣ на великия животъ, а не знание на образи и на форми. Знае ли принципитѣ на нѣщата, човѣкъ може да произведе тѣхнитѣ образи. Задачата на човѣка е да се домогне до онази положителна наука, която има приложение въ всички области на живота. Занимавайте се съ науката, защото чрезъ нея можете да разкриете всички области и прояви на живота, а специално на човѣшкия животъ. Хиромантията, запримѣръ, запознава човѣка съ волевата страна на неговия животъ. Физиогномията запознава човѣка съ положителнитѣ и отрицателнитѣ страни на неговия характеръ. Френологията показва качеството и количеството на положителнитѣ и отрицателни енергии, които функциониратъ въ човѣшкия организъмъ. Астрологията показва благоприятнитѣ и неблагоприятни съчетания, на които човѣкъ се натъква въ живота си, като му дава възможность да предотврати нѣкои опасности и нещастия въ живота си. Като окултни ученици, вие трѣбва да се занимавате съ окултнитѣ науки, но сѫщевременно трѣбва да работите за придобиване на чистота и смирение. Не е ли смиренъ, човѣкъ е изложенъ на опасность да развие въ себе си гордость и щеславие. Въ окултната школа могатъ да пропаднатъ не само начинаещитѣ окултни ученици, но даже и високонапредналитѣ. Много ангели, които следвали окултни школи, сѫ пропадали на изпити, вследствие на което и до днесъ още продължаватъ да слизатъ на земята, да учатъ ония уроци, които на времето не сѫ могли да научатъ. И тѣ, заедно съ всички хора, се движатъ между Божествения и човѣшкия животъ, между доброто и злото въ свѣта. Като ученици, вие се нуждаете отъ знание, отъ сила, но сѫщо така ви е нужна вѣра, чрезъ която да се справяте съ мѫчнотиитѣ. Каквото знание и да придобиете, ако не го приложите, то остава мъртво. Следователно, стремете се къмъ придобиване на знание и вѣра, които да прилагате всѣки моментъ въ живота си. — Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди! * 16 Лекция отъ Учителя, държана на 9. януарий, 1927 г. София.

"Затова се родих", Неделни беседи, Сила и живот, девета серия, т.1, (1926 г.), Издание 1929 г., София Книгата за теглене -PDF Съдържание Нѣма пророкъ. Казва имъ Исусъ: „Нѣма пророкъ ...” Марка 6:4. Съ тѣзи думи Христосъ само констатира единъ фактъ, безъ да го обяснява и доказва. Фактитѣ сѫ очевидни истини, които не се нуждаятъ отъ доказателства. Всички спорове въ свѣта произтичатъ отъ това, че ние искаме да доказваме нѣща, които не се нуждаятъ отъ доказателства. Въ всѣки домъ има по единъ, който не е почитанъ. Той може да е или бащата, или майката; може да е или най-голѣмия синъ, или най-голѣмата дъщеря; най-послѣ може да е или най-малкия синъ, или най-малката дъщеря. Нѣма защо да се доказва това нѣщо. Мнозина автори сѫ писали върху почитьта и казватъ, че въ всѣки домъ има единъ, който не е почитанъ. Защо, именно, пророкътъ нѣма почести нито въ своя домъ, нито между роднинитѣ си, нито въ своето отечество? Този въпросъ засѣга лично всѣки човѣкъ. Нѣкой казва: „Никой не ме обича.” Защо? Ето единъ важенъ въпросъ, на който всѣки самъ трѣбва да си отговори. Значи, почитьта е качество, къмъ което всѣки човѣкъ се стреми. Съврѣменнитѣ хора иматъ разни стремежи. Първиятъ стремежъ на човѣка е къмъ яденето. Философията на живота седи въ яденето. Вѫтрешниятъ смисълъ на яденето включва извѣстна идея. Безъ ядене нищо не може да се постигне. Не е достатъчно само да яде човѣкъ, но трѣбва да знае, какъ да яде. Не всички съврѣменни хора знаятъ, какъ да ядатъ и какъ да дъвчатъ. Нѣкои хора бързо ядатъ, бързо дъвчатъ и бързо поглъщатъ. Който яде бързо, злѣ изпаща. Изобщо, който бърза въ всичкитѣ си работи, той скѫпо плаща. Вториятъ стремежъ на човѣка е къмъ почитьта; той иска да бѫде почитанъ отъ всички. За да бѫде почитанъ, човѣкъ трѣбва да има знание, сила и богатство. Знанието, силата и богатството прѣдставляватъ външната, красивата страна на живота. Нима красивата мома не се почита? — Почита се. Дѣто се яви тя, навсѣкѫде я посрѣщатъ съ почитъ и уважение. И обратно: никой не посрѣща грозната мома съ почитъ и уважение. И бѣдниятъ човѣкъ не се посрѣща съ почитъ и уважение. Слѣдователно, щомъ пророкътъ не се посрѣща въ отечеството си съ почитъ и уважение, това показва, че той е грозенъ, сиромахъ човѣкъ. Отъ друга страна хората го считатъ грозенъ, защото той изнася всички тѣхни грозотии. Тѣ се оглеждатъ въ него и затова не го харесватъ. Пророкътъ е грозенъ още и затова, че не е богатъ. Какъ мислите, ще бѫде ли почитанъ пророка, ако напълни чантата си съ чисто злато и тръгне между хората? — Ще бѫде почитанъ, разбира се. Ако нѣкой пророкъ плати на вѣстницитѣ 10 ÷ 20,000 лева, да пишатъ за него, нѣма ли да бѫде почитанъ? — Като пишатъ за него само добри работи, всички ще го почитатъ. Христосъ казва: „Никой пророкъ не е безъ почести освѣнъ у дома си, между роднинитѣ си и въ отечеството си.” Такъвъ примѣръ имаме въ Стария Заветъ съ Йосифа, който минаваше прѣдъ братята си за пророкъ, за което именно, и пострада. Той разправилъ на братята си два отъ своитѣ сънища, отъ които тѣ останали недоволни. Първиятъ сънь билъ слѣдниятъ: Той и братята му жънали на нивата, и сноповетѣ на братята му се издигнали и се поклонили на неговия снопъ. Вториятъ сънь билъ слѣдниятъ: Единадесеть звѣзди, мѣсецътъ и слънцето му се поклонили. За вториятъ сънь баща му го осѫдилъ съ думитѣ: „Нима ти допущашъ, че азъ, майка ти и братята ти ще дойдемъ да ти се поклонимъ до земята? Братята му, недоволни отъ него, си казали: „Ние ще изпратимъ този пророкъ въ Египетъ, тамъ да се учи. Ние искаме да видимъ, дали неговото пророчество ще се сбѫдне.” Всѣки пророкъ е поставенъ на изпити. Ако не издържи изпититѣ си, той се излага на страдания. Страданията сѫ резултатъ на неиздържани вѫтрешни изпити. Понеже пророкътъ често има съобщения съ невидимия свѣтъ, той е поставенъ прѣдъ голѣми съблазни. Въ него се развива скрита вѫтрешна гордость, и той започва да си мисли, че е великъ адептъ, който има възможность да се разговаря съ велики Учители. Нѣкои пророци иматъ голѣмо мнение за себе си, а други — сѫ много смирени. Христосъ казва за себе си: „Азъ съмъ кротъкъ и смиренъ по сърдце. Бѫдете и вие като мене!” Такъвъ трѣбва да бѫде пророкътъ! Сега ние живѣемъ въ епоха, когато сѫ се появили много пророци въ свѣта. Свѣтътъ е пъленъ съ пророци. Има учени пророци, свършили нѣколко факултета, които предсказватъ състоянието на слънцето слѣдъ нѣколко милиони години; тѣ предсказватъ и бѫдещето на земята и на хората по нея и казватъ: „Който бѫде живъ, ще провѣри истинностьта на нашитѣ думи.” Тѣзи учени пророци не предсказватъ нѣща, които ще станатъ слѣдъ 5 ÷ 10 години, но предсказватъ нѣща, които ще станатъ слѣдъ хиляди и милиони години. Освѣнъ тия учени пророци, има и религиозни пророци, които предсказватъ нѣщата чрѣзъ съновидения и т. н. Споредъ едно правило, само този човѣкъ е пророкъ, който, каквото предскаже, става. Всички предсказани нѣща, които ставатъ, сѫ вѣрни; всички предсказани нѣща, които не ставатъ, не сѫ вѣрни. Днесъ по цѣлия свѣтъ — въ Индия, въ Англия, въ Германия, въ Китай, въ Япония — навсѣкѫде има пророци, които предсказватъ, че слѣдъ 5 ÷ 10 години най-много въ свѣта щѣло да стане нѣщо особено. Тѣ отворили книги, четатъ, пишатъ, предсказватъ на хората. Какво ще стане въ свѣта? Ако четете тѣхнитѣ пророчества, мнозина отъ васъ не ще могатъ да спятъ нѣколко вечери наредъ отъ страхъ. Нѣкои казватъ: „Е, това ще стане слѣдъ 5 ÷ 10 години. Има врѣме до тогава!” Питамъ: дали ще стане това нѣщо? — Може да стане, може и да не стане. Ние считаме тия велики учени, тия велики пророци пѫтеводни звѣзди, голѣми светещи фарове. Пророкътъ трѣбва да седи на високо мѣсто, да показва пѫтя на хората. „Никой пророкъ...” Защо съврѣменнитѣ хора нѣматъ почести? Затова има двѣ причини: или пророкътъ има малко любовь къмъ Бога и не знае, какъ да изпълни волята Божия; или окрѫжаващата срѣда, въ която пророкътъ работи, е груба и не може да го разбере. И едното може да бѫде вѣрно, и другото може да бѫде вѣрно. Ако нѣкой пророкъ нѣма любовь къмъ Бога и въ своитѣ пророчества се рѫководи отъ лични стремежи — къмъ почитъ, богатство, сила и знания — той ще срѣщне голѣми противорѣчия въ живота си. Ако второто положение е вѣрно, че окрѫжаващитѣ не го разбиратъ, той трѣбва да се въорѫжи съ търпѣние, да чака врѣмето, когато тѣ ще го разбератъ. Кое е отличителното качество на търпѣливия човѣкъ? — Разумностьта. Ще ви приведа единъ примѣръ, да видите, какъ Провидѣнието учи хората на търпѣние. Двама англичани, добри приятели, Кизманъ и Бляксманъ, отиватъ въ Индия, дѣто единъ день взаимно си нанесли обида, за което рѣшили да се дуелиратъ. Задъ дуела почти всѣкога се крие нѣкоя жена. Единъ отъ индийскитѣ адепти, който познавалъ хубавото и красивото въ душитѣ на тия англичани, рѣшилъ да имъ даде единъ хубавъ урокъ, но сѫщеврѣменно да ги предпази отъ лошия край на дуела. Затова той направилъ съ тѣхъ слѣдното нѣщо: въ деня, когато трѣбвало да се дуелиратъ, той пуща срѣщу тѣхъ два хубави, добрѣ опитомени тигъра, които веднага ги хващатъ и занасятъ въ гората. Така ги подържали извѣстно врѣме между лапитѣ си, като ги понатискали по малко. Двамата англичани, повалени на земята, се поглеждали отъ врѣме на врѣме и се запитвали мислено: „Какъ, ще се дуелираме ли?” Тѣ си мислили, че смъртната имъ присѫда е подписана вече, и всѣки моментъ очаквали тигритѣ да забиятъ ноктитѣ и зѫбитѣ си въ тѣлата имъ и да ги разкѫсатъ. Обаче, тия тигри били опитомени, тѣ нищо не вършели безъ заповѣдьта на господаря си. Слѣдъ извѣстно врѣме адепта идва при тѣхъ и повелява на тигритѣ да станатъ. Послѣ се обръща къмъ двамата англичани и имъ казва: „Вие произлизате отъ християнска нация. Вашиятъ Учитель ви е далъ правилото да любите враговетѣ си и да не убивате никого. Защо трѣбва да се дуелирате?” Тѣ взели поука отъ този урокъ и се помирили. Всѣки човѣкъ, който се дуелира, ще попадне въ лапитѣ на тигритѣ, които слушатъ и изпълняватъ повече, отколкото съврѣменнитѣ хора сѫ способни за това. Питамъ: какъвъ смисълъ има пророчеството на нѣкой пророкъ, който тръгне да предсказва между хората, че еди-кой си градъ ще потъне? Така предсказваше и пророкъ Йона на жителитѣ отъ Ниневия, че градътъ имъ ще потъне. Има смисълъ да бѫдешъ пророкъ, ако можешъ да покажешъ на хората правия пѫть. Нѣма сѫщество въ свѣта, което да не търси вѫтрешния смисълъ на живота. Младото зайче попитало майка си: „Мамо, до кога ще бѣгаме и ще се криемъ изъ горитѣ?” Майката отговорила: „Докато хората ни гонятъ, всѣкога ще бѣгаме.” — Ами защо ни гонятъ? — За кожитѣ ни, които тѣ харесватъ и за месото ни, което не е много вкусно, но тѣ сѫ намѣрили начинъ да го подправятъ и така го ядатъ. — Ами до кога ще ни гонятъ хората? — Докато станатъ по-добри. Важенъ въпросъ, който хората си задаватъ, е слѣдниятъ: кога ще дойде почитьта въ свѣта? — Почитьта ще дойде, когато между хората се възстановятъ разумни отношения и правилни разбирания за живота. Човѣкъ може да почита нѣкоя душа, когато я разбира и познава. Човѣкъ може да цѣни една книга, когато знае нейното вѫтрешно съдържание. Слѣдователно, всѣки човѣкъ, който иска да бѫде почитанъ, трѣбва да има възвишенъ умъ, благородно и чисто сърце, любвеобилна душа и самоотверженъ духъ, готовъ да работи за благото на своитѣ ближни. Всѣки трѣбва да знае, че положението, до което сѫ достигнали хората и пѫтьтъ, по който тѣ вървятъ е най-естественъ и най-правиленъ въ тѣхното сегашно развитие. Нѣкѫде хората сѫ слѣзли по своя воля, а нѣкѫде е имало хлъзгане, пързаляне надолу, споредъ условията, както това става при глетчеритѣ въ природата. По този начинъ сѫ слизали редъ поколения, и съврѣменната наука се сили да покаже мощната сила на Словото, на внушението, чрѣзъ които хората ще могатъ да се върнатъ въ своя първоначаленъ пѫть — пѫтьтъ или мѣстото, отдѣто сѫ излѣзли отъ Бога. Една отъ причинитѣ за слизането на човѣчеството по този хлъзгавъ пѫть се дължи на паритѣ, които сѫ въздигнали въ култъ. Днесъ вие ще чуете всѣки да казва: „Безъ пари не може да се живѣе.” Той не казва, че безъ хлѣбъ не може, безъ сънь не може, безъ знание не може, но все за пари говори. Подъ „пари” се разбиратъ силата, външнитѣ условия и блага на живота. Съврѣменнитѣ хора чувствуватъ, че е настаналъ края на вѣка, края на съврѣменната култура и затова бързатъ, тичатъ да събератъ повече пари, да прѣкаратъ тия послѣдни години по-леко и въ повече удоволствия. Обаче, тѣ не се спиратъ да помислятъ, че въ тия врѣменни удоволствия ще изгубятъ живота си. За да се удоволствува човѣкъ, най-първо той трѣбва да разбира условията на живота, послѣ — своитѣ приятели, а слѣдъ това и обществото, на което служи. Казвамъ: запитайте българитѣ, какъвъ е тѣхниятъ идеалъ и какъ могатъ да го реализиратъ? Тѣ иматъ свой идеалъ, който могатъ да реализиратъ. — Какъ? — Ако бѫдатъ разумни въ всички свои дѣйствия и благородни — въ своитѣ желания. Прѣди всичко, българинътъ не трѣбва да служи на себе си. Това се отнася не само до българитѣ, но и до всѣка друга нация. Всѣки народъ трѣбва да служи на една велика идея, или казано въ духовенъ смисълъ: всѣки народъ трѣбва да обича Бога и Нему да служи. Той трѣбва да има за Бога ясна прѣдстава, да Го чувствува въ душата си, и да не мисли, че Богъ живѣе нѣкѫде на небето. Днесъ, при изучаване на разни религиозни учения, на разни философски системи, срѣщаме странни схващания и разбирания за Бога. Това сѫ човѣшки измислици. Всички говорятъ, че Богъ тъй казалъ, иначе казалъ. Азъ зная три нѣща, които Богъ е казалъ: „Обичайте се безъ умраза! Учете се безъ лъжа! Стремете се къмъ Истината безъ насилие!” Питамъ: кой отъ съврѣменнитѣ хора изпълнява тия три положения абсолютно? Единъ отъ древнитѣ царе, нареченъ Самсунъ,. видѣлъ нѣкѫде изъ царството си една красива циганка, която взелъ въ своя дворецъ и назначилъ на служба, да посрѣща и да отправя гоститѣ, които идвали при него. Трѣбвало да спазва реда, по който тѣ идвали и така да ги изпраща при царя. Като циганка, научена да проси, тя имала една торба, въ която туряла това, което нѣкои отъ гоститѣ й давали. Всѣки, който й давалъ нѣщо, тя пръвъ го пущала да влѣзе при царя и по-скоро да си свърши работата; онзи, който нищо не й давалъ, трѣбвало дълго врѣме да чака реда си, докато влѣзе при царя. Царьтъ забѣлѣзалъ, че работата не върви, както трѣбва. По сѫщия начинъ, като дадете нѣщо на съврѣменнитѣ хора, и тѣ лесно ви пращатъ при Бога. Днесъ, като турите нѣщо въ джоба и на религиозния, и на учения, и на простия човѣкъ, той веднага промѣня разположението си къмъ васъ. Това не е само въ България, но и по цѣлия културенъ свѣтъ. Вижте, какво става между съврѣменнитѣ служители на Бога! Като имъ турятъ нѣщо въ джоба, тѣ веднага прочитатъ нѣкоя хубава молитва и казватъ: „Богъ ви прощава.” Ако пъкъ завещаете имота си на църквата, тѣ сѫ въ състояние да ви провъзгласятъ за светия. Не, истинската Христова църква не се нуждае отъ завещания. Нека богатиятъ завещае имането си на бѣдния! Такъвъ е Божествениятъ законъ. Казвамъ: всѣки благороденъ човѣкъ трѣбва да се рѫководи въ живота си отъ слѣднитѣ правила. На първо мѣсто той трѣбва да служи на Бога, послѣ — на своята душа, която е Божественото начало въ него, и най-послѣ — на своя ближенъ. Той трѣбва да прилага едноврѣменно тия три правила и въ физическия, и въ умствения и въ духовния свѣтъ. Ще ви прѣдставя единъ случай отъ живота, който трѣбва да разрѣши нѣкой мѫжъ или нѣкоя жена, като се рѫководятъ отъ горнитѣ правила въ живота си. Да допуснемъ, че нѣкой човѣкъ е жененъ, има жена и дѣца, кѫщи и ниви — голѣмъ богаташъ е той. По едно врѣме у него се явява силно желание да се уедини нѣкѫде, да заработи за Бога. Какъ трѣбва да разрѣши този въпросъ? Освѣнъ недвижими имоти, той има и пари, около 10 ÷ 15 милиона лева, вложени въ банки. Може ли този богатъ човѣкъ да служи на Бога? — Не може. Богатството е голѣма спънка за него. Ще кажете: „Да напусне жена си, дѣцата си и да се уедини нѣкѫде самъ.” — И това не е разрѣшение на въпроса. Ако този човѣкъ има искрено желание да служи на Бога, да се подигне, той трѣбва да разрѣши въпроса по слѣдния начинъ. Ще извика жена си и дѣцата си и ще имъ каже: „Слушайте, досега азъ живѣхъ за себе си и за васъ. Отсега нататъкъ искамъ да поживѣя за Бога и за своята душа. Вие знаете, че съмъ богатъ човѣкъ, имамъ кѫщи, ниви, пари, 10 ÷ 15 милиона въ различни банки. Всичко това оставамъ на васъ. Ползувайте се отъ него, работете, учете, но азъ искамъ да бѫда свободенъ.” Мислите ли че близкитѣ му ще страдатъ за него? Ще имъ потекатъ нѣколко сълзи и съ това всичко ще се свърши. Тѣ ще бѫдатъ доволни, че той ги осигурява. Това е най-важно за тѣхъ. Постѫпката на този човѣкъ е Божествена. Днесъ колко мѫже или жени биха постѫпили по този начинъ? Толстой се опита да направи сѫщото, но не можа. Той раздаде имането си и се помѫчи да убеди и жена си да направи сѫщото, но тя не се съгласи. Най-послѣ той избѣга отъ дома си. Защо? — Защото никой че го почиташе. Рускиятъ народъ считаше Толстоя за неуравновѣсенъ човѣкъ. Другъ важенъ въпросъ, който интересува съврѣменнитѣ хора е за женитбата. Мнозина питатъ: „Какъ може да се разрѣши този въпрос принципално?” Наистина, той е важенъ въпросъ, защото играе голѣма роля въ развитието на цѣлото човѣчество. Съврѣменнитѣ майки и бащи основно трѣбва да проучатъ този въпросъ, както и законитѣ, на които той се подчинява. Не го ли проучатъ, тѣ ще иматъ сѫщитѣ резултати, каквито сѫ имали до сега. Въ най-широкъ смисълъ подъ „женитба” се разбира свързване на човѣка съ нѣкаква възвишена идея, съ високъ идеалъ. Въ това отношение женитбата може да има външенъ изразъ, да прѣдставя външни отношения между двама души, а може да има и вѫтрешенъ изразъ — свързване на човѣшката душа съ нейния високъ идеал. За изяснение на мисъльта си ще ви дамъ слѣдния примѣръ: момъкъ се влюбва въ една мома, но скоро се убѣждава, че въ нея не ще може да намѣри реализирането на своя високъ идеалъ — безкористно служене на Бога — и рѣшава да се раздѣли съ тази мома. Той й казва: „Както знаешъ, азъ имамъ високъ идеалъ, и нему искамъ да служа, за което жертвувамъ цѣлия си животъ и своето лично щастие. Баща ми е оставилъ едно наслѣдство отъ петь милиона лева, което подарявамъ на тебе. Разполагай съ него, както намѣришъ за добрѣ. Бѫди свободна въ своя изборъ и за мене лошо не мисли.” Така трѣбва да постѫпи всѣки човѣкъ, който има високъ идеалъ. Не постѫпи ли така, той е човѣкъ безъ високъ идеалъ и не може да бѫде пророкъ. Ако пъкъ стане пророкъ той нѣма да бѫде почитанъ. Христосъ се отнесе съ еврейския народъ така, както младиятъ момъкъ съ момата, която го обичаше. Евреитѣ казаха на Христа: „Слушай, съ твоето учение ти искашъ да ни заблуждавашъ, но знай, че ние сме материалисти, не искаме никому да се подчиняваме, не искаме да търпимъ чуждо иго.” Христосъ имъ отговори: „Азъ мога да ви дамъ всичко, каквото имамъ, но убийството не поддържамъ. Моето учение абсолютно изключва убийството. Тъй щото вие можете да бѫдете богати, но щастие нѣма да имате.” Действително, днесъ евреитѣ сѫ много богати, но щастие нѣматъ. Тѣ живѣятъ отъ подаянията на Христа. Христосъ дойде между тѣхъ и се пожертвува, както за тѣхното спасение, така и за това на цѣлото човѣчество. Обаче, евреитѣ не разбраха тази жертва и казаха: „Този човѣкъ дойде между насъ да ни погуби.” Христосъ имъ казваше: „Азъ не искамъ слава отъ васъ, нито богатството ви, но ако това, което имамъ, може да ви направи щастливи, ще ви го оставя слѣдъ моята смърть.” Питамъ: евреитѣ придобиха ли това щастие? — Не го придобиха. Като четете съчиненията на Йосифъ Флавий, ще видите, каква била участьта на евреитѣ слѣдъ предаването на Христа. Въ това врѣме имало около два и половина милиона евреи, които, като не могли да търпятъ жестокостьта и користолюбието на римскитѣ управници, въ 65 г. имъ обявили въстание. Евреитѣ се борили отчаяно, но при обсадата на крепостьта Йотапата, въ която за началникъ билъ Йосифъ Флавий, тѣ указали голѣмо съпротивление, докато най-послѣ крепостьта била превзета чрѣзъ предателство. Въ този случай били убити около 40,000 души евреи, За степеньта на ожесточението между воюващитѣ страни свидѣтелствува слѣдния фактъ: „Слѣдъ превзимането на крепостьта Йотапата, Йосифъ Флавий съ 40 души евреи се скрилъ въ една пещера. Той прѣдложилъ на евреитѣ да се предадатъ на римлянитѣ, но за това прѣдложение безъ малко щѣли да го убиятъ, защото никой отъ тѣхъ не мислилъ за предаване. Рѣшено било всички да умратъ, затова тѣ започнали сами да се избиватъ единъ другъ. Йосифъ Флавий наредилъ така, че той и другъ единъ евреинъ да останатъ послѣдни; слѣдователно само тѣ останали живи. Самитѣ римляни се чудили на ожесточението отъ страна на евреитѣ. Какъ мислите, какъвъ е евреинътъ? — Смѣлъ. Какво е постигналъ съ тази смѣлость? И съврѣменнитѣ хора казватъ: „Човѣкъ трѣбва да бѫде смѣлъ!” — Да, но споредъ единъ законъ всѣки човѣкъ трѣбва да знае, че той не служи само на себе си. Всѣки човѣкъ, всѣки народъ, както и цѣлото човѣчество прѣдставляватъ удове на Божествения организъмъ. Всѣки човѣкъ, всѣки домъ, всѣки народъ, па и цѣлото човѣчество, ако искатъ да се подигнатъ, трѣбва да иматъ високъ идеалъ, на който да служатъ непрѣкѫснато день и нощь. Само така тѣ могатъ да бѫдатъ всесилни. Силенъ може да бѫде само този, който служи на Бога. Ако съврѣменнитѣ хора възприематъ Божията Любовь, Божията Мѫдрость и Божията Истина, тѣхният характеръ ще се смекчи, тѣ ще придобиятъ истински положителни знания, които ще ги освободятъ отъ редъ страдания и нещастия въ живота. Тогава, какво се изисква отъ съврѣменнитѣ хора? Да извикатъ всички пророци отъ цѣлия свѣтъ, да чуятъ направо отъ тѣхъ, какво трѣбва да правятъ. Какво се разбира подъ думата „пророци?”— Това сѫ всички учени, велики и мощни хора по свѣта. Ние не говоримъ за онѣзи хора отъ старо врѣме, които бѣха облѣчени въ камилски дрехи, като Иоанъ Кръститель. Христосъ не приличаше на Иоана. Той посещаваше различни общества, какъвто примѣръ имаме за присѫтствието Му на сватбата въ Кана Галилейска, дѣто прѣвърна водата въ вино. Прѣвръщането на водата въ вино отъ Христа и до днесъ прѣдставлява съблазънь за много хора, особено за въздържателитѣ. Тѣ казватъ: „Докато ние търсимъ различни методи да въздѣйствуваме на хората противъ употрѣбата на спиртни питиета, Христосъ ли се намѣри да прѣвърне водата въ вино?” — Това вино, обаче, нѣмаше алкохолъ. То прѣдставлява символъ, чрѣзъ който се изразява силата на проявения животъ. На сватбата въ Кана Галилейска черпѣха гоститѣ първо съ обикновено вино, а послѣ имъ предложиха отъ сладкото вино, което Христосъ приготви. Съ това Той искаше да каже на хората, че въ живота се даватъ първо горчивитѣ хапове, а послѣ сладкитѣ. Това вино бѣше едно отъ най-хубавитѣ, каквито свѣтътъ е познавалъ нѣкога. То прояснява ума на човѣка, дава му здраве, сила и животъ, прави го мощенъ и великъ. Всички хора, които присѫтствуваха тогава на сватбата, бѣха пияни отъ първото вино, но щомъ вкусиха отъ Христовото вино, т. е. отъ Неговото учение, веднага отрезняха, събудиха се и казаха: „Защо не ни дадохте отъ това вино още отъ начало, ами сега ни давате?” Сега ще ви приведа този символъ. Виното, което Христосъ направи, е новото учение, което прави хората трезви. До това врѣме хората бѣха само яли, пили и спали, но щомъ дойде Христос и донесе новото учение — новото вино — тѣ се събудиха, замислиха и отрезняха. Това учение не е ново по форма, но то е ново само за момента, въ който се изявява отвѫтрѣ, т. е, отъ дълбочината на човѣшката душа. Подъ влиянието на това учение всѣки човѣкъ е готовъ доброволно да направи нѣкаква жертва, безъ да съжалява нѣкога за това. Казвате: „Кога ще се оправи свѣта?” — Всичкитѣ съврѣменни християни сѫ въ състояние да оправятъ свѣта. Христосъ имъ е далъ сила и власть, и тѣ могатъ да сторятъ това. Защо, обаче, досега тѣ не сѫ оправили свѣта? Ако младиятъ момъкъ не е въ състояние да даде всичкото си богатство на момата, която го обича и съ това да я осигури, а той да се прѣдаде въ служене на Бога, той нѣма любовь. Може ли да стори това, той има любовь. Любовьта жертвува всичко. Единъ отъ великитѣ закони на Битието гласи: жертва безъ любовь не сѫществува. Днесъ много хора не успѣватъ въ живота си, само защото се занимаватъ съ критика. Какво виждате въ училищата, напримѣръ? Много ученици, и то не способни но срѣдни по успѣхъ, корегиратъ, критикуватъ своитѣ учители, че не прѣподавали добрѣ, че се отнасяли грубо и т. н. Питамъ: какво придобиватъ тѣ съ тази критика? Оставете учительтъ самъ да се критикува и коригира! Когато критикувате другитѣ хора, запитайте се: „Има ли въ васъ тия качества, които отричате въ другитѣ?” Лесно се критикува, но мѫчно се прилага. Ако мѫжътъ и младиятъ момъкъ, които искатъ да служатъ на Бога, могатъ да се откажатъ отъ богатството си въ полза на другитѣ, въ замѣна на това тѣ ще получатъ туй, което никой не може да имъ даде. Съврѣменнитѣ хора сѫ сити, уморени отъ тревоги. На една страна жена бѣга отъ мѫжа си, на друга — мѫжъ отъ жена си. Жената върви подиръ него отъ градъ въ градъ, прѣслѣдва го, счита, че има законно основание да прави това. Да, тя има законно основание, но всѣка жена, която по този начинъ прѣслѣдва мѫжа си, не е благородна жена. И всѣки мѫжъ, който по този начинъ прѣслѣдва жена си, не е благороденъ човѣкъ. Всѣка жена, или всѣки мѫжъ, които иматъ благородни стремежи красиви желания и идеали, трѣбва да се оставятъ свободни, да постигнатъ тия свои копнежи. Тѣ сѫ копнежи на душата. Това се отнася за души, които иматъ високъ идеалъ. Христосъ казва: „Нѣма пророкъ безъ почести, освѣнъ въ дома си, между роднинитѣ и между народа си.” Почитьта между хората се изгубва, вслѣдствие крайния материализъмъ, който сѫществува навсѣкѫде въ свѣта. Съврѣменното човѣчество е дошло до дъното на този материализъмъ. Днесъ всичко се свежда къмъ материалното. Ако нѣкой човѣкъ има силна паметь, казватъ за него: „Отличенъ човѣкъ е той!” Сега има фонографи, които произвеждатъ абсолютно точно всичко, което се е изпѣло или изговорило прѣдъ тѣхната фуния. Всичко е отбелязано върху плочата имъ безпогрѣшно. Обаче, какво прѣдставлява фонографа днесъ? — Единъ механизъмъ — нищо повече. Не, има друга паметь, която заслужава очудване. Човѣкъ - съ такава паметь справедливо може да се нарѣче ученъ. Въ какво седи тази паметь? — Такъвъ човѣкъ помни нѣща, които сѫ станали най-малко прѣди 5 ÷ 6000 години. Той може да разкаже, дѣ е билъ прѣди нѣколко хиляди години, каква е била тогавашната култура и т. н. Сегашнитѣ учени сѫ забравили тия нѣща. Тукъ-тамѣ само се срѣщатъ хора, които започватъ да си припомнятъ, какво сѫ били прѣди хиляди години. Въ Англия се срѣщатъ доста такива хора, които казватъ за себе си, че прѣди 2000 години, напримѣръ, сѫ живѣли еди-кѫдѣ си, били сѫ такива и такива и т. н. Ако се яви такъвъ човѣкъ между българитѣ и разкаже всичко, което знае за себе си, ще му повѣрватъ ли? — Никой нѣма да му вѣрва. Не е достатъчно човѣкъ да знае своето минало, но трѣбва да знае условията на своето настояще и бѫдеще. Това значи ученъ човѣкъ! Съврѣменнитѣ елементарни познания сѫ омаловажили знанията на пророцитѣ, поради което Христосъ казва: „Нѣма пророкъ...” Това значи: ако пророкътъ мине въ други условия на живота, той ще има почести. Ако даровитиятъ музикантъ влѣзе между хора, които разбиратъ отъ музика, тѣ ще разбератъ и него; ако отиде при нѣкой говедарь, който по цѣли дни свири съ кавала си, той нѣма да го разбере. Ние, съврѣменнитѣ хора, които проповѣдваме Словото Божие, мязаме на онзи американски проповѣдникъ, когото една разбойническа банда хванала, съ цѣль да обере, а послѣ убие. Като се намѣрилъ на тѣсно, той започналъ да имъ проповѣдва за Бога, за закона на възмездието, за Божията Любовь, но слѣдъ тази краснорѣчива проповѣдь, главатарьтъ на бандата, албанецъ, му казва: „Пари, море, пари! Всичко това е хубаво, но пари ни трѣбватъ насъ. Вмѣсто да ни проповѣдвашъ, дай ни пари, и ние ще те освободимъ. Насъ интересува въпроса, колко пари имашъ въ банката.” — Да, и азъ съмъ съгласенъ, че безъ пари не може. Дѣ щѣхте да се събирате, ако нѣмахте пари да направите този салонъ? За всичко трѣбватъ пари: за храна, за облѣкло, за жилище — за всичко. Пари трѣбватъ, но и добри касиери се изискватъ. Честни и любещи касиери сѫ нужни, които да пазятъ благата и редовно и правилно да ги раздаватъ. Днесъ касиеритѣ не изплащатъ редовно. Защо? — Заключени сѫ сърцата на хората. Пророцитѣ казватъ, че земята ще прѣтърпи голѣми пертурбации, вслѣдствие на което напълно ще се прѣобрази. Сега хората се стремятъ къмъ бързо забогатѣване, но питамъ: ако на земята предстоятъ голѣми пертурбации и промѣни, честно ли е отъ страна на хората да ламтятъ къмъ забогатѣване? Тѣ ще кажатъ: „Въ такъвъ случай, нека се простимъ помежду си и да се готвимъ за отиването си къмъ Бога.” Казвамъ: хората могатъ да живѣятъ добрѣ, да се разбиратъ взаимно, безъ да се стремятъ къмъ забогатяване, безъ да треперятъ и да се плашатъ отъ живота. Казвате: „Икономическитѣ условия на живота сѫ тежки; тѣ заставятъ човѣка да мисли за утрѣшния день.” — Така е, но органическиятъ свѣтъ се промѣня вече, новъ свѣтъ иде сега! И въ новия свѣтъ трѣбва да се приложатъ слѣднитѣ три нѣща: Божията Любовь, Божиятъ Мѫдрость и Божията Истина. Мнозина запитватъ: „Какво трѣбва да се прави, когато дойде въпросъ за гласуване?” Ако азъ бихъ отишълъ да гласувамъ, бихъ гласувалъ за справедливостьта и бихъ казалъ: „Нахранете всички хора добрѣ, съ топла храна, че да нѣма гладни и сити, да нѣма бѣдни и богати. Дайте на всички хора топла, здрава храна; да се нахранятъ и да благодарятъ на Бога! Ще кажете: „Лесно е да се нахранятъ хората единъ пѫть.” — Не, хората трѣбва да се хранятъ редовно, по три пѫти на день. Обаче, това може да стане само по закона на Любовьта. Само любящитѣ хора могатъ да постѫпват и така. Приложи ли се законътъ на Любовьта, тогава ще дойде и знанието, тогава ще дойде и изобилието въ свѣта. Когато човѣкъ се храни, той трѣбва да бѫде въ връзка съ живата природа и да благодари на Бога. И до днесъ се повдига въпросътъ, по колко пѫти на день трѣбва да яде човѣкъ. Нѣкои подържатъ, че човѣкъ трѣбва да яде по четири пѫти на день, други — по три пѫти на день, трети — по два пѫти на день и т. н. Добрѣ е да се храни човѣкъ по три пѫти на день, но най-важно при яденето е винаги да се яде съ доволство. Най-добра храна е тази, отъ която човѣкъ остава доволенъ. Другъ важенъ въпросъ слѣдъ яденето е четенето на книги. Добрѣ е да има човѣкъ хубава библиотека, съ сериозни класически книги, че като чете да остане доволенъ и да благодари на Бога, че сѫществуватъ гениални хора въ свѣта, които сѫ написали такива хубави произведения. И най-послѣ, когато човѣкъ придобие извѣстни знания, трѣбва да излѣзе въ свѣта, между окрѫжаващитѣ и да имъ прѣдаде часть отъ своето знание. Той трѣбва да прави това отъ любовь, а не по принуждение. Какъ мислите, свѣтътъ не се ли нуждае отъ помощь? — Нуждае се. Свѣтътъ е пъленъ съ страдащи души. Ако ушитѣ ви бѣха отворени, щѣхте отвсѣкѫде да чуете зовъ, викъ за помощь. Който може да влѣзе въ страданията на хората, ще види, че София е пълна съ нещастници, съ страдащи. Днесъ четете вѣстницитѣ и навредъ срѣщате, че еди-кой си се самоубилъ, самообѣсилъ и т. н. Това не е само въ София, но по цѣлия свѣтъ. И слѣдъ всичко това се говори за култура, за напрѣдъкъ въ свѣта. Отъ кого страдатъ хората? — Едни други си причиняватъ пакости и страдания. И това сѫ все братя, все християни! Съврѣменнитѣ хора спорятъ, кое учение е по право, кое вѣрую е по-право, кой е кривъ, кой правъ и т. н. Казвамъ: най-кривото сѫщество въ свѣта е слънцето, защото, като праща свѣтлина и топлина по цѣлия свѣтъ, дава енергия на хората, която нѣкои използуватъ за прѣстѫпления и грѣхове. Ако слънцето прѣстане да изпраща своята свѣтлина и топлина на земята, цѣлиятъ животъ би изчезналъ. Значи, вината е у Бога, че дава животъ на хората. Ако се отнеме животътъ, какво ще остане? — Само мъртви кости. Да владѣе смърть навсѣкѫде, това не е смисълътъ на живота. Богъ иска хората да живѣятъ братски помежду си, при условията, които сѫществуватъ на земята. Какво по-добро отъ това да се обичате? Срѣщате единъ човѣкъ на улицата, и веднага обиквате душата му. Защо? — Въ неговото лице вие срѣщате свой братъ. Днесъ хората гледатъ подозрително помежду си, и въ лицето на единъ, на другъ човѣкъ тѣ виждатъ само свои врагове. — Не, нѣма врагове въ свѣта. Лошитѣ хора, враговетѣ, отпослѣ дойдоха. Първоначално Богъ създаде души, а душата прѣдставлява отъ себе си нѣщо възвишено и благородно. „Познай себе си!” — Това е великата задача въ живота на всѣки човѣкъ. Да познаешъ себе си, значи да познаешъ Бога, т. е. да познаешъ Божественото въ себе си. Понеже ние искаме да познаемъ Бога, Той ни поставя на редъ изпитания и страдания въ живота, чрезъ които да ни изпита. Като ни поставя на тия изпитания, съ това Богъ ни провѣрява, за какво Го обичаме; дали за благата, които ни дава, или за самия Него. Ако слѣдъ всички страдания и изпитания въ живота си, ние не се съблазнимъ, не се усъмнимъ въ Бога и кажемъ, че всичко, което сме минали е споредъ волята Божия, това показва, че ние имаме възвишенъ и благороденъ характеръ. Азъ нѣмамъ право да сѫдя, за що и за какво идатъ страданията въ живота ми. Само съвършенитѣ и разумни сѫщества иматъ право да сѫдятъ. Съвършенъ е само единъ Богъ въ свѣта. Слѣдователно, само Той има право да сѫди и да се произнася за всичко, което става въ свѣта. Когато видишъ, че нѣкой човѣкъ грѣши, не го сѫди, но разгледай условията, при които той се намира и при които е направилъ грѣха. Когато видишъ, че нѣкой човѣкъ прави добро, не го възхвалявай, но разгледай условията, при които той прави доброто. И въ единия и въ другия случай благодари на Бога, че ти се дава възможность да се поучишъ отъ другитѣ хора. Остави сѫдбата да сѫди хората за доброто и за злото, което тѣ вършатъ. Питамъ: ако единъ пророкъ дойде въ свѣта и каже на богатитѣ да раздадатъ имането си на бѣднитѣ, ще бѫде ли почитанъ отъ свѣта? Бѣднитѣ ще го почитатъ и ще го посрѣщнатъ, както трѣбва, но богатитѣ ще кажатъ: „Този човѣкъ не е съ всичкия си умъ.” Ако пророкътъ вземе страната на богатитѣ, тогава бѣднитѣ ще кажатъ за него: „Оставете го, не му обръщайте внимание; той е цѣлъ изедникъ!” Пророкътъ не трѣбва да служи нито на бѣднитѣ, нито на богатитѣ, тѣ сѫ братя помежду си. Когато пророкътъ служи на Бога, тогава и бѣднитѣ, и богатитѣ ще го признаятъ. Въ Бога всички хора се примиряватъ. Кога ще стане това примирение? — Когато сиромаситѣ се откажатъ отъ своята сиромашия, а богатитѣ — отъ своето богатство. Тогава всички хора ще се разбератъ. Сега бѣдниятъ казва на богатия: „Слушай, азъ съмъ сиромахъ, ти трѣбва да ми помагашъ!” Богатиятъ казва на бѣдния: „Слушай, азъ съмъ богатъ човѣкъ, ти трѣбва да ме почиташъ!” Не, богатиятъ трѣбва да се откаже отъ своето богатство, и сиромахътъ — отъ своята сиромашия, ако искатъ да живѣятъ възвишенъ и благороденъ животъ. Ако азъ съмъ бѣденъ човѣкъ, нѣма да казвамъ на богатия да ми даде отъ своето богатство, но ще му кажа: „Братко, азъ свършихъ по музика, зная да свиря добрѣ на цигулка. Искате ли да ви посвиря? Пъкъ ако имате приятели и роднини, повикайте ги и на тѣхъ да посвиря.” Взимамъ цигулката си и започвамъ да свиря хубави, класически парчета. Тѣ слушатъ, радватъ се на моето свирене. Като свърша работата си, тѣ ме нахранватъ добрѣ, поканятъ ме да имъ гостувамъ нѣколко дни и слѣдъ това си отивамъ. Въ това врѣме тѣхнитѣ синове и дъщери ме взиматъ за учитель по музика, искатъ да учатъ. Питамъ: сиромахъ ли съмъ азъ? Хората казватъ: трѣбва да дойде нѣкой пророкъ да ни проповѣдва Словото Божие, че да изправимъ живота си. Питамъ: може ли пророкътъ самъ да изправи вашия животъ? Какво се иска отъ самитѣ васъ? — Силно желание. Колко мѫже и жени, колко синове и дъщери, колко слуги и господари сѫ готови отъ днесъ нататъкъ, каквото се случи въ живота имъ да го посрѣщнатъ съ радость и да кажатъ: „Такава е волята Божия! Азъ се подчинявамъ на Бога и ще понеса всичко съ търпѣние.” Това е една отъ задачитѣ на новото учение. Като говоря за новото учение, азъ не подразбирамъ, че хората трѣбва изведнажъ да се простятъ съ стария си животъ, защото сега всички ние минаваме прѣзъ океана и само слѣдъ като стѫпимъ на брѣга, тогава ще можемъ да смѣнимъ старото съ новото. Засега ние ще се стремимъ да закърпимъ оттукъ-оттамъ стария корабъ, дано ни изкара благополучно на брѣга. Излѣземъ ли на брѣга, тамъ вече ни чака новиятъ животъ, новитѣ условия. Нѣкои мислятъ, че ние разрушаваме съврѣменния строй. Не, ние закърпваме, тласкаме по малко стария нашъ корабъ, да ни изкара до брѣга. И като излѣземъ на брѣга, ще се заемемъ съ направата на новъ, здравъ корабъ, който ще ни потрѣбва за второ пѫтешествие. Казвате: Какво е говорилъ Христосъ на ученицитѣ си прѣди 2000 години? — Той имъ говорилъ много нѣща, но казвалъ: „Много още има да ви говоря, но то ще стане, когато дойда втори пѫть на земята.” — Ами защо Христосъ говорѣше съ притчи, та мнозина отъ тия, които Го слушаха нищо не разбираха? Питамъ: кой отъ съврѣменнитѣ хора е разбралъ притчата, напримѣръ, за петьтѣ таланта, или тази за петьтѣ разумни и петьтѣ неразумни деви? — Съ тѣзи притчи Христосъ искаше да застави хората да мислятъ. Всѣка притча е символъ, азбука, съ която си служи цѣлата жива, разумна природа. Христосъ си е служилъ съ сѫщия езикъ, съ който си служи и природата. Днесъ много проповѣдници и учени хора правятъ прѣводи на притчитѣ, тълкуватъ ги, но тѣ сѫ далечъ още отъ вѫтрѣшния смисълъ, който Христосъ е вложилъ въ тѣхъ. Не е лесно да си служишъ съ този езикъ! Човѣкъ трѣбва да знае, дѣ да постави всѣка буква отъ азбуката. Ако нѣкой човѣкъ напише едно писмо само отъ съгласни букви, какво ще излѣзе отъ него? Въ живота не могатъ да се употрѣбяватъ нито само гласни, нито само съгласни букви. Нѣкой пита: „Що е моралъ?” — Моралътъ сѫ гласнитѣ букви. Тогава, какво означава буквата А? — Буквата А означава даване. Ние знаемъ, че Божественото въ човѣка дава. Какво означава буквата М? — Тя означава стѣгане, затваряне на крана. И наистина, щомъ човѣкъ дойде до буквата М, нѣщо го стегне, той затваря крана си, и никому нищо не дава. Ние не омаловажаваме нито гласнитѣ, нито съгласнитѣ букви, но казваме, че има законъ, по който се редятъ нашитѣ мисли и чувства, тъй както има законъ, по който се редятъ буквитѣ, за да образуватъ думи, а послѣ и цѣли изречения. Питамъ съврѣменнитѣ хора: знаятъ ли тѣ деня, въ който трѣбва да започнатъ да любятъ? Или, помнятъ ли деня, когато за пръвъ пѫть сѫ почувствували проява на Божията Любовь въ себе си? Колко отъ съврѣменнитѣ хора помнятъ, кога сѫ се родили, при какви условия; дали при благоприятни или не, дали въ врѣме на война или въ мирно врѣме. Знаятъ ли, какво е било разположението на майка имъ и на баща имъ, когато сѫ се родили? Майка ви и баща ви могатъ да знаятъ това, но вие, като учени хора, помните ли тия нѣща? Ще кажете: „Съ такива работи ли трѣбва да се занимаваме? На съврѣменното човѣчество предстоятъ по-важни въпроси за разрѣшение отъ тия”. Въпрѣки всичко това, нѣкой човѣкъ казва: „Запали се сърдцето ми! Какво трѣбва да правя?” Казвамъ: Твоето сърдце не е запалено сега. То е запалено отъ Бога, отъ памти вѣка, но ти едва сега съзнавашъ това и се плашишъ. Днесъ твоето съзнание е пробудено и ти дигашъ капака на твоето сърце и забѣлѣзвашъ, че отъ него излиза една малка, нѣжна топлинка, която те сгрѣва.” Тази нѣжна топлинка ние наричаме Божественъ огънь. Нѣма по-свещено нѣщо отъ този огънь, и когато той се прояви въ човѣка, въ него настава истински животъ. Нѣкой се плаши отъ този огънь и бърза да захлупи съ капакъ своето сърце, да не се разгаря тази топлинка. Казвамъ: „Дигни капака, нека тази топлинка се увеличава!” Слѣдъ това ще чуешъ тихъ гласъ, който ще ти каже: „Събуй обущата си, защото мѣстото, на което седишъ е свещено! Свещенъ е този огънь!” Пламъкътъ, който Мойсей видѣ всрѣдъ планината, бѣше топлината и свѣтлината, която излизаше отъ сърцето на единъ великъ ангелъ, отъ сърцето на единъ великъ адептъ. И азъ казвамъ: мѣстото, дѣто седимъ е свето, затова всички трѣбва да събуемъ обущата си. Нѣкой казва: „Изгубихъ любовьта си, свърши се моята любовь.” Питамъ: какъ е възможно да се изгуби Любовьта? Каква е тази любовь, която трае само нѣколко мѣсеци или най-много една година? Любовьта въ свѣта постоянно се усилва. Тя е свещениятъ огънь, който носи всичко въ себе си. — Мѫже и жени, дѣца и родители, учители и ученици, слуги и господаръ всички отворете капацитѣ на своитѣ сърца! Всички трѣбва да се проникнатъ отъ една обща идея за Бога, да съзнаятъ, че топлината и свѣтлината на тѣхнитѣ сърдца иде отъ Бога. Тя прѣдставлява свещения огънь на живота, прѣдъ който всѣки трѣбва да събуе своитѣ обуща. Какво прѣдставляватъ нашитѣ сърдца? — Олтарь на възвишени сѫщества, на възвишени ангели, които принасятъ тамъ своята света жертва прѣдъ Бога. Днесъ ученитѣ, които боравятъ съ висшата математика, могатъ да изчислятъ силата на огъня, който излиза отъ нашитѣ сърца. Знаете ли, колко енергия се праща на нашата земя? Въ едно френско списание е изчислено количеството и теглото на слънчевата свѣтлина, която се изпраща на земята. Значи и свѣтлината има тяжесть. Математицитѣ сѫ изчислили, че свѣтлината, която слиза на земята е около 160 тона. По сѫщия начинъ може да се изчисли количеството и теглото на свѣтлината, която се изпраща на Юпитеръ и на други планети. Освѣнъ свѣтлинната енергия извѣстни сѫ още и по-тънки, съ по-деликатни форми енергии. Ангелитѣ, които изпращатъ свѣтлината отъ слънцето, сѫ разумни сѫщества; тѣ постоянно ни говорятъ, и ние трѣбва да привикнемъ на тѣхния езикъ, да ги разбираме. Когато човѣкъ се обезсърчи или се отчая, единъ отъ тия ангели дохожда близо до него и му проговаря: „Не се отчайвай, не се обезсърчавай, Богъ е вложилъ доста дарби въ тебе, ти ще ги разработишъ и ще свършишъ учението си съ успѣхъ.” — Наистина ли азъ имамъ дарби? — Да, ти имашъ дарби и способности, работи само за тѣхното развитие! Не се минава много врѣме и гледашъ този човѣкъ се усмихналъ, зарадвалъ се, има на какво да се надѣва. Такива трѣбва да бѫдатъ пророцитѣ. Герои трѣбва да бѫдемъ и ние. Мѫже и жени, учители и ученици, проповѣдници и свещеници, слуги и господари, всички трѣбва да бѫдемъ герои, да носимъ еднакво и страданията, и радоститѣ въ свѣта; да носимъ съ съзнание противорѣчията — всичко да считаме като задачи за разрѣшение въ своя животъ. Това е Христовиятъ кръстъ, за който днесъ говорятъ всички съврѣменни хора. Павелъ казва: „Ще се похваля съ своя кръстъ.” Обаче, говорилъ ли е Христосъ нѣщо за този кръстъ? Кръстилъ ли се е нѣкѫде Христосъ? Той казва на едно мѣсто въ писанието: „Скръбна е душата ми до смърть.” Това подразбира Неговия кръстъ. Съврѣменнитѣ християни се кланятъ на кръста, въздигнали сѫ го въ култъ. Чудни сѫ съврѣменнитѣ християни, които се кланятъ на кръста. Питамъ: „Какво щѣхте да правите, ако бащата на нѣкой отъ васъ бѫде разпнатъ на кръстъ, или ако бащата на нѣкой отъ васъ бѫде убитъ съ ножъ? Трѣбваше ли, на сѫщото основание, и вие да се кланяте на този кръстъ, на който разпнаха баща ви, или да цѣлувате ножа, съ който заклаха баща ви? При все това, горко на този човѣкъ, който се осмѣли днесъ да не цѣлуне и да не се прекръсти прѣдъ кръста! Кръстътъ, кръстенето е вѫтрѣшенъ процесъ, който става въ всѣки човѣкъ. Разгледайте мрежата на куба. Какво прѣдставлява тя? — Кръстъ. Да почиташъ кръста, подразбира да раздадешъ всичкитѣ си материални блага. Не можешъ ли да ги раздадешъ, никакво почитание нѣмашъ къмъ кръста. Разтворенъ кубъ подразбира изтичане на блага. Да почиташъ кръста въ този смисълъ, подразбира, да имашъ свещена идея за живота. Когато поетътъ пише, когато сѫдията съди, когато професорътъ държи своята лекция, всички трѣбва да иматъ въ себе си свещения огънь на Любовьта и Мѫдростьта, та когото погледнатъ, да му изпратятъ своето благословение за повдигане и растене въ живота. Христосъ казва: „Свѣтътъ ще се оправи, когато хората започнатъ да почитатъ пророцитѣ.” Тогава тѣ ще възприематъ Христовото учение или учението на Сина Божий. За това врѣме Христосъ казва: „Когато вие приемете Словото Божие и То прѣбѫдва въ васъ, Азъ и Отецъ ми ще дойдемъ и ще направимъ жилище въ васъ. Тогава азъ ще ви се изявя.” Казвамъ: хората ще се разбератъ помежду си и ще възстановятъ братски отношения, когато възприематъ въ себе си живата Любовь, живата Мѫдрость и живата Истина и ги приложатъ въ всѣкидневния си животъ. Тогава ще дойде и Царството Божие на земята. Отъ очитѣ на хората ще излиза Божественъ блѣсъкъ, а отъ лицата имъ Божествена свѣтлина. И всички ще се познаваме, както сме и познати. Бесѣда отъ Учителя, държана на 14 Ноември, 1926 г. въ гр. София.

От книгата "Заведоха Исуса", Неделни беседи, осма серия, т.1, (1925-1926), Издание Русе 1926-1927 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание Законъ на съпоставяне „Бѣгай въ Египетъ!“ „Иди въ земята Израелева!“ Законътъ на съпоставянето, това е зазоряването на съзнателния, на разумния животъ. Това е проявление на великото съзнание не на самия животъ, но на онѣзи граници, отдѣто започва проявата на разумния животъ. По нѣмане още на онѣзи точни думи, които да изразяватъ този вѫтрѣшенъ потикъ на живота, той не може да се сложи на книга. Изразитѣ, думитѣ, това сѫ форми, въ които всѣка мисъль трѣбва да се излѣе, да се оформи, да се изяви. Значи, законътъ на съпоставянето, това е зазоряването на живота. И всѣки отъ васъ трѣбва да знае, какъ да съпоставя своя животъ. Напримѣръ, бѣгането, това сѫ скърбитѣ на живота. „Стани, вземи дѣтето!“ Страхътъ кара човѣка да бѣга. Сърцето ти трепери отъ страхъ, дали ще се спасишъ, или не. „Стани, вземи дѣтето и бѣгай въ израелевата земя!“ Това е връщане въ отечеството ти, дѣто ще се видишъ съ свои приятели, съ свои близки. Това вече е веселие, радость. Онѣзи, които не сѫ запознати съ закона на съпоставянето, казватъ: не може ли да не бѫде така? Когато разглеждаме проявитѣ на самата природа, по нѣкой пѫть ние критикуваме нейнитѣ постѫпки и казваме: не може ли това нѣщо да стане по другъ начинъ? Ако може по другъ начинъ, направи ти своя животъ по другъ по-уменъ начинъ. Бѫди ти по-уменъ отъ самата природа! Вие казвате: животътъ не може ли безъ скърби? — Може. Но кога? — Когато ти си разуменъ, когато не правишъ погрѣшки въ живота си, когато спазвашъ всички закони. Тогава нѣма да имашъ никакви скърби и радости; природата ще върви винаги по твоитѣ стѫпки, тя ще те признава. Но щомъ правишъ много погрѣшки, скръбьта ще върви по твоитѣ стѫпки. Казватъ за нѣкого: той е праведенъ човѣкъ. Да, той е праведенъ човѣкъ, но баща му не бѣше праведенъ човѣкъ. Ама и баща му бѣше праведенъ човѣкъ. Да, тогава дѣдо му не бѣше праведенъ човѣкъ. Има си крушка опашка. Не е въпросътъ само краятъ на вѫжето да бѫде здраво, но цѣлото вѫже трѣбва да бѫде здраво. Ама половината вѫже е здраво. Не трѣбва само половината вѫже да е здраво, цѣлото вѫже трѣбва да бѫде здраво. То трѣбва да бѫде здраво и въ началото, и въ срѣдата, и въ края. Между частицитѣ на вѫжето трѣбва да има силно сцепление, за да бѫде пригодно за работа. Отъ това вие изваждайте своитѣ изводи, защото духовнитѣ работи могатъ да се обяснятъ само чрѣзъ закона на съпоставянето. Вие не трѣбва да разглеждате живота отъ ваше гледище, защото тъй, както живѣете сега, вие живѣете съ стари прѣдразсѫдаци на вашитѣ дѣди и прадѣди. Въ васъ още нѣма единъ широкъ жестъ, да се откажете отъ себе си. Вие още треперите. Като ви хване нѣкоя треска, цѣлъ се разтреперите, казвате: опасно ли е положението ми? Казвамъ: не, не е опасно, имате малко бацили въ носа. Вие сте уплашенъ, казвате: треска имамъ, пулсътъ ми се увеличи съ 5 — 6 биения, температурата ми се увеличава, става 38°, 39° дори и 40 градуса. Положението ми се влошава. Скоро викайте лѣкарь! Болниятъ трепери, треперятъ и майката и бащата. Казватъ: температурата му се е увеличила. Какво отъ това? Колко градуса температура има? — 39° — 40°. Че какво опасно има въ повишението на температурата до 39° — 40°?. Този страхъ се дължи на неразбиране онзи великъ законъ на съпоставяне. Щомъ температурата ти се увеличи на 39°, ако разбирашъ закона на числото 39, ще съберешъ числата 3 и 9 и ще получишъ 12. Послѣ, ще съберешъ 1 и 2 и ще получишъ 3. Числото 3 изразява закона на равновѣсието. Сега азъ правя едно съпоставяне. Когато човѣкъ има температура 39°, разбирамъ, че този човѣкъ, както и неговитѣ баща и дѣца цѣлъ животъ сѫ яли кокошки и агнета, пили и гуляли и сега въ организма му, поради натрупването на излишни утайки, става едно горение, при което всичко това трѣбва да се прѣчисти. Въ този организъмъ настава единъ химически процесъ и затова казвамъ на този боленъ; ти ще пазишъ строга диета, 1 — 2 — 3 — 4 — 5 — 7 дни нѣма да ядешъ нищо; послѣ, прозорцитѣ на стаята ти ще бѫдатъ отворени, за да влѣзе повече свѣтлина; нѣма да спишъ много, умътъ ти ще бѫде всѣкога буденъ, ще се молишъ, ще поправишъ всичкитѣ си погрѣшки и ще видишъ, какъ температурата ти ще спадне. И всичко това е много естествено. Казвате: ама днешната наука не е доказала още това нѣщо. Това, което хората на земята наричатъ наука, не е наука и на небето. Това сѫ играчки, забавления за малкитѣ дѣца. Азъ не ви говоря за нѣкаква наука на хората, които живѣятъ по софийскитѣ улици. Не, азъ ви говоря за такива учени, отъ които едва ли ще намѣрите поне единъ или двама. Такива учени хора едва ли ги има въ Парижъ, въ Лондонъ, а тукъ в България има само единъ такъвъ ученъ, азъ го зная. Учена глава е той! Като посѣтихъ единъ денъ този ученъ, той ми казва: на този народъ главата му е много дебела, но все ще поумнѣе нѣкога. Като казва той, че главата му е дебела, не говори на присмѣхъ, но фактъ е това. Че този народъ още не разбира закона на съпоставянето. Този народъ има избликъ на енергия, той иска да живѣе, но не може да разбере, какъ да съпостави страданията, т. е. не може да намѣри начинъ, какъ да канализира своята енергия. Но ще се научи той. Често съврѣменнитѣ хора правятъ силни бетонни крѣпости, като при Вердюнъ и казватъ: е, крѣпость е това, но българинътъ е много дълбокъ въ своитѣ тълкувания. Когато французитѣ обсадиха Вердюнъ, единъ българинъ пророкъ, фелдшеръ е той, казва: Той казва: твоето пророчество и моето пророчество трѣбва да се подчинятъ на факти. Противорѣчията въ живота ни най-малко не трѣбва да ни изненадватъ, защото противорѣчия сѫществуватъ само за неразумнитѣ хора, а за разумнитѣ хора, всичко, което става въ свѣта е една симфония. Противоречия въ свѣта нѣма. Туй, което за едного е противоречие, за разумния човѣкъ е едно благоприятно условие за работа. То за него е едно удоволствие. Ако вие турите единъ килограмъ тяжесть надъ една мравя, тя ще се спити подъ нея, но ако турите тази тяжесть на гърба на единъ юнакъ, той нѣма да усѣти нищо. Мравята казва: ужасно нещо! Знаете ли каква тяжесть нося на гърба си? Каква тяжесть? — Единъ килограмъ. Гърбътъ на една мравя отъ единъ килограмъ тяжесть става на пихтия, а единъ юнакъ съ единъ килограмъ тяжесть на гърба си, герой става. Защо? Защото мравята не е разумна. Мравята обича да бута тамъ дето не и е мѣстото затова е мравя. Туй значи мравя. И пчелата по нѣкой пѫть обича да събира медъ отъ тамъ, отъ дѣто не трѣбва. Тя е, много трудолюбива, много чистичка, но по нѣкой пѫть събира медъ отъ тамъ, отдѣто не трѣбва. Казватъ: пчелитѣ сѫ трудолюбиви, чисти. Да, трудолюбиви сѫ, чистички сѫ, но по нѣкой пѫть тѣ влизатъ тамъ, дѣто не трѣбва, и се опиватъ. Когато пчелитѣ влѣзоха въ нашия свѣтъ, тѣ почнаха, като хората, да пиятъ, станаха пияни. Казвамъ: пчелата е влѣзла въ нѣкой човѣшки университетъ да се учи. Да, влѣзла е при нѣкой винаръ, който прави вино, да пие. Влѣзла е въ неговитѣ джобури. Та по нѣкой пѫть и ние слизаме въ джобуритѣ на дявола да събираме медъ и послѣ ставаме въртоглави, започваме да философствуваме. Докато въ твоето сърце не дойде миръ, не настане тишина, не изчезнатъ противорѣчията и докато мислишъ, че свѣтътъ е лошъ, че животътъ не е добрѣ организиранъ, а само ти си уменъ и добъръ, ти не си на права посока. Азъ казвамъ: всички онѣзи философи, писатели, които иматъ противорѣчиви възгледи за живота, или за природата, тѣ сѫ подъ единъ знаменатель. Това сѫ хора отъ школата на мравитѣ, отъ школата на пчелитѣ. А всички онѣзи философи, които казватъ, че ние започваме отъ сега нататъкъ науката, това сѫ хората на истинската наука, това сѫ хората на бѫдащето, хората на съзнателния животъ. „Стани вземи жената и дѣтето“, казва ангелътъ на Йосифа, „и бѣгай въ Египетъ!“ Ангелътъ се яви на Иосифа въ сънно състояние, а не наяве, защото Йосифъ не бѣше готовъ да издържи присѫтствието на единъ ангелъ. Само на Аврама се явиха въ будно състояние ангели, и той приказваше съ тѣхъ, угощаваше ги. А на Йосифа, въ врѣме на сънъ се яви единъ ангелъ и му каза: „Стани, вземи жената и дѣтето и бѣгай въ Египетъ!“ Защо? — Това дѣте трѣбва да отиде въ Египетъ. Тамъ да научи египетската мѫдрость. Че излиза отъ едно мѣсто и отива на друго, това не е нещастие. Египетъ прѣдставлява земниятъ животъ. Всѣки отъ васъ е единъ изгнаникъ. Ангелътъ е казалъ на майкитѣ и на бащитѣ на всѣки едного отъ васъ: „Вземи това дѣте и бѣгай въ Египетъ!“ Законътъ е такъвъ. Ако искашъ да се избавишъ, отъ по-голѣма напастъ, тъй трѣбва да постѫпишъ. Ти трѣбва да бѣгашъ въ най-голѣмата тѫга, за да се избавишъ. Че и най-голѣмитѣ разбойници и апаши не бѣгатъ ли? И тѣ бѣгатъ. Но да се повърна сега къмъ закона на съпоставянето. Ангелътъ се яви втори пѫть на Йосифа и му каза: „Стани, вземи дѣтето и бѣгай въ израелевата земя!“ Какво сѫ мислили баща ви и майка ви, какво е мислилъ дѣдо ви, какви сѫ вашитѣ възгледи, това оставете за себе си. Какво мислите вие въ този моментъ, и това задръжте за себе си, но какво подразбира закона за съпоставяне на нѣщата, него, учете сега. Дойдете ли до този великъ законъ въ живота, намѣрите ли въ себе си закона за съпоставяне на нѣщата, първото нѣщо, което ще почуствувате въ себе си, то е, че ще придобиете единъ вѫтрѣшенъ миръ, едно вѫтрѣшно просвѣтление на вашето съзнание, една вътрѣшна дѣятелность на вашия умъ и ще забѣлѣжите, че това, което до сега ви е тревожило — бѣднотия, болести, лошитѣ думи на хората — всичко това ни най-малко вече нѣма да ви смущава, ни най-малко нѣма да ви засѣга. Прѣди това състояние, обаче всѣка лоша дума казана за васъ, ще ви размѫти, ще създаде една вѫтрѣшна енергия у васъ, ще почуствувате едно вѫтрѣшно прѣливане на тази енергия. Защо е така? — Понеже въ разумния животъ, колкото повече се увеличава злото, толкова повече се увеличаватъ и положителнитѣ, низходящитѣ енергии къмъ центъра на земята. И въ центъра на земята има разумность. Така говори окултната наука. Тя казва, че центърътъ на нашата земя е едно разумно мѣсто, и този центъръ привлича всичко. Това разумно начало сцѣплява хората. Законътъ на сцѣплението не е физически но духовенъ законъ. Кой е вързалъ онзи волъ, нѣкѫде въ обора съ вѫже? — Нѣкое разумно сѫщество го е вързало. Капанътъ въ който е уловена една мишка, пакъ е поставенъ отъ нѣкое разумно сѫщество. Слѣдователно, всички ограничения въ свѣта, въ единъ или въ другъ смисълъ, се дължатъ на разни видове енергии и то разумни енергии. Значи, тия енергии, които ограничаватъ, азъ наричамъ „положителни енергии въ низходяща степень“. Има обаче, и „положителни енергии въ възходяща степень“, които отиватъ къмъ слънцето. Въ тѣзи два вида енергии, именно, законитѣ сѫ обратно пропорционални. Тогава, ако искате да знаете дѣ е вашиятъ центъръ, трѣбва да знаете, че вашия центъръ на земята, това е вашиятъ стомахъ. Помнете, че азъ съпоставямъ нѣщата. Центърътъ на земята съотвѣтствува на вашия стомахъ. Тамь се намира нашата симпатична нервна система, нашия стомашенъ мозъкъ. И докато всичката ваша енергия е съсрѣдоточена къмъ вашия стомахъ, вие имате положителна енергия въ низходяща степень, и слѣдователно вие ще се ограничавате. Щомъ всичко е съсрѣдоточено къмъ вашия стомахъ, вие нѣма да имате никаква наука. Слѣдователно и рибитѣ, и месояднитѣ, и трѣвопаснитѣ животни и птицитѣ, както и всичка хора — майки и бащи, и свещеници, дори и всички хора съ най-възвишени пориви, ще иматъ единъ и сѫщъ общъ центъръ. Не е лошо, че този центъръ сѫществува, обаче споредъ закона на съпоставянето трѣбва да има извѣстна хармония. Колкото енергии слизатъ къмъ стомаха, толкова енергии трѣбва да възлизатъ и къмъ мозъка. Казвамъ: вземете за примѣръ туй малко дѣте, което майка му взе и избѣга съ него въ Египетъ. Казвамъ: слѣдъ като си боледувалъ дълго врѣме ще пиешъ всѣка сутринь по половинъ кило прѣсно млѣко отъ нѣкоя здрава крава или нѣкоя здрава биволица, или нѣкоя коза. Добрѣ ще гледашъ твоето малко дѣтенце. Защо? Защото твоятъ стомахъ е твоето малко дѣтенце, и ти ще го хранишъ, съ хубаво, прѣсно млѣко. Млѣкото може да е отъ каквото и да е животно, но трѣбва да е здраво. Сега всички ония отъ васъ, които сѫ вегетарианци, нека ме разбератъ добрѣ, да не ставатъ фанатици. Майката какъ отхранва своето малко дѣте? — Съ млѣко. Птичкитѣ какъ отхранватъ своитѣ малки? — Съ мушички. Нѣкой отъ васъ мислятъ, че и млѣко не трѣбва да ядемъ. Не, можемъ да ядемъ и млѣко. Казвате: храната ни трѣбва да бѫде чиста. Да, вѣрно е, че ние трѣбва да намѣримъ онази съотвѣтна за нашия организъмъ храна. Ние трѣбва да опрѣдѣлимъ, коя храна се нарича вегетерианска. Подъ „вегетарианска храна“, азъ не разбирамъ непрѣменно чисто растителна или строго плодоядната храна, но подъ „вегетарианска храна“ бихъ нарекълъ храната на съпоставянето, храната на разумния животъ. Вегетарианска храна наричамъ онази, чиито трептения напълно съотвѣтствуватъ съ трептенията на нашитѣ мускули, т. е. на органическата материя. Значи, между клѣткитѣ на храната и клѣткитѣ на нашия организъмъ трѣбва да има пълно съотвѣтствие, или пълно изтичане на енергиитѣ къмъ слънцето. Тази храна именно е вегетарианската. Тя е и плодна, тя е и храната, която прави хората светии. Има такива храни обаче, на които трептенията на клѣткитѣ отиватъ къмъ центъра на земята. Такива храни носятъ отрова въ себе си. Такива храни могатъ да бѫдатъ и растителни, и вегетариански. Най-голѣмата отрова, която съдържа месото, и за която ученитѣ хора даже и не подозиратъ, седи въ това, че се посѣга върху живота на онѣзи млѣкопитающи, каквито сѫ напримѣръ овцитѣ, козитѣ и други, у които има силно желание за животъ. Съзнанието въ тия животни е будно, тѣ искатъ да живѣятъ, вслѣдствие на което всичката имъ енергия е съсрѣдоточена къмъ центъра на земята. Тѣ мислятъ само за животъ, т. е. само върху това: какъ да се размножаватъ повече и да се нахранятъ, а не мислятъ нищо за рая, нито за спасението на душитѣ си. Всичкиятъ имъ животъ е съсрѣдоточенъ само къмъ мисъльта за хранене, и като си доставятъ храната, заспиватъ. За тѣхъ може да се приложи поговорката: „И цѣлиятъ свѣтъ да изгори, това не е важно, стига чергата имъ да е здрава“. Забѣлѣжете тѣзи животни щомъ се нахранятъ, закриватъ главата си и заспиватъ, като казватъ: понататъкъ каквото Господъ даде. Та казвамъ: понеже въ тѣзи сѫщества се заражда ужасенъ страхъ, ужасна умраза и отвръщение къмъ всички, които искатъ да имъ отнематъ живота, всичко това се възприема като отрова отъ тия, които ядатъ месото имъ. Тази отрова разклаща нервитѣ имъ. Това нѣщо ученитѣ хора трѣбва да го знаятъ! Онѣзи учени хора въ Америка, Англия и Парижъ, за които ви казвамъ, че сѫществуватъ, знаятъ това нѣщо. И онзи ученъ въ България, който има събрана цѣла библиотека отъ данни по този въпросъ, сѫщо знае това. Този ученъ е най-благородниятъ човѣкъ. Той прѣдставлява типъ, какви трѣбва да бѫдатъ българитѣ. И азъ бихъ желалъ бьлгаритѣ да бѫдатъ като него. Та казвамъ: вие трѣбва да знаете какъ да постъпвате съ всѣка ваша мисъль, съ всѣко ваше желание. Вие трѣбва да знаете, какъ да съпоставяте вашитѣ желания, какъ да съпоставяте вашитѣ мисли. Между вашитѣ мисли и желания, непрѣменно трѣбва да има едно съпоставяне; между мозъка и стомаха ви трѣбва да има едно пълно опрѣдѣление, едно пълно съответствие. Мозъкътъ и стомахътъ сѫ двата полюса на живота ви. Ако ви боли главата, трѣбва да знаете, че и стомахътъ ви е въ безпорядъкъ. Ако ви боли стомахътъ, трѣбва да знаете, че и главата ви не е въ порядъкъ. За да бѫде човѣкъ здравъ, въ пълния смисълъ на думата, той не трѣбва да има нито главоболие, нито коремоболие, нито стомахъ да го боли. Боли ли го нѣщо, той не е напълно здравъ. Ако имате главоболие, има и начинъ за лѣкуването му. Ако имате разстроенъ стомахъ, пакъ има начинъ за лѣкуването му. Методитѣ за лѣкуване сѫ тъй прости, че всѣки отъ васъ може да ги приложи. Имайте прѣдъ видъ, че слѣдъ като сте живѣли 20 години безпорядъченъ органически животъ, не ще можете въ една седмица или въ единъ мѣсецъ да се изправите, да подобрите вашия организъмъ. Поне въ това не вѣрвамъ. За да изправишъ живота си, трѣбватъ ти поне 20 години още, да започнешъ отъ тамъ, отдѣто си направилъ погрѣшката. Ти ще се намирашъ подъ дѣйствието на единъ крѫгообразенъ законъ на движение. Ще станешъ, ще подемешъ отново и като се върнешъ на сѫщото мѣсто, ще започнешъ съ голѣма бѫрзина. Ще ти трѣбватъ 20 години, за да се върнешъ назадъ, а за да изправишъ погрѣшката си, не трѣбва много врѣме. Ще можешъ и въ единъ день да я изправишъ, стига да си разуменъ. И тогава, стига да има съзнание въ тебъ, ще се върнешъ на сѫщото мѣсто. Сега у всинца ви има съзнанието, че познавате Истината. Велико нѣщо е да познавашъ Истината! Азъ бихъ желалъ да познавате Истината. Да познава човѣкъ Истината, значи да бѫде свободенъ. Познанието подразбира свобода. Онзи, който е свободенъ, той е и разуменъ човѣкъ. Свобода, свѣтлина и разуменъ животъ, това сѫ възходящи сили, които отиватъ къмъ центъра на слънцето отиватъ къмъ другъ единъ центъръ на вселената, която ние наричаме Божественото. Най-първо ние трѣбва да се освободимъ отъ своитѣ минали прѣдубѣждения. Всѣки земледѣлецъ знае, че ако тури силенъ торъ на нѣкое крѣхко растение, то ще изгори, т. е. това цвѣтенце нѣма да изгори, но ще се отрови. И за това всички земледѣлци казватъ, че за рестенията трѣбва такъвъ торъ, който е стоялъ на слънцето извѣстно врѣме и се е прѣобразилъ подъ дѣйствието на неговитѣ лѫчи. Отъ този торъ, прѣзъ който сѫ проникнали слънчевитѣ лѫчи, става нѣщо, а този прѣзъ който слънчевите лѫчи не проникватъ, никакъвъ торъ не става. Та казвамъ: ти трѣбва да се печешъ на тия Божествени лѫчи не само единъ день, но много години наредъ. Чудни сѫ хората? Нѣкой човѣкъ се развесели единъ день и казва: е, намѣрихъ най-послѣ живота. Казвамъ: не, приятелю, прозорцитѣ на твоя животъ трѣбва да бѫдатъ постоянно отворени, и между Бога и тебе трѣбва да сѫществува едно постоянно прѣливане на сили. Нѣкой хора казватъ: щомъ мислимъ за Бога, нашиятъ животъ се свършва. Не, щомъ намѣришъ Бога, или както азъ Го наричамъ, щомъ намѣришъ „закона на съпоставянето“, или „закона на Любовьта“, въ тебе ще се вложи тази Божествена енергия и всички дарби и способности ще се развиватъ правилно. Тогава каквото и да пипнешъ, всичко ще ти се отдава. Защото никой въ свѣта не работи самъ. Ако всѣки работи самъ, нищо нѣма да излѣзе. За тебе работятъ и майка ти, и баща ти. Онзи, който казва, че може да работи всичко самъ, ние ще го туримъ въ единъ островъ и ще видимъ, какво може да направи самъ. Ще видите, че нищо нѣма да излѣзе. Но турете при него една отъ тѣзи сестри, които го съблазняватъ въ свѣта, нека работятъ заедно, ще видите, какъ ще прѣвърнатъ това мѣсто на рай. Значи, сѫщото това мѣсто нѣкой пѫть може да се прѣвърне и на островъ на страданието. И наистина, хората нѣкой пѫть го прѣвръщатъ въ мѣсто на страданията. Законътъ на съпоставянето гласи слѣдното: не изисквай въ дадения случай това, което е невъзможно! Има нѣща въ свѣта, които сѫ невъзможни. Ще кажете: кои сѫ тѣ? Ще ви кажа една невъзможна работа. Комарътъ не може да изпие цѣлъ океанъ. Може ли единъ комаръ да изпие цѣлъ океанъ? — Не е възможно. Колкото и да ме убѣждавате, ще ви кажа; това е невъзможно! Има нѣща невъзможни. Нѣкой ще ми доказватъ сега, че у Бога всичко е възможно. Не петнете Името Божие! Когато Богъ създаде комара, Той написа за него така: „Комарътъ не може да изпие океана“. Това чета на комара. И понеже въ Божиитѣ думи нѣма обратни рѣшения, то нѣма сила въ свѣта, която да може да накара комара да изпие водата на океана. Когато Господъ създаде вола написа на рогата му слѣдното: „Волътъ никога не може да бѫде въ положението на човѣка“. И ако ти искашъ да ни доказвашъ, че този волъ съ своитѣ рога може да стане членъ на обществото и да влѣзе въ софийския университетъ като професоръ по естественитѣ науки, ще ти кажа, че това е невъзможно. Защо да е невъзможно? Понеже тъй е писалъ Господь на рогата на вола. Това сѫ двѣ отъ невъзможнитѣ работи. Кои сѫ възможнитѣ работи? Върху лицата на хората пъкъ е писано, какво е възможно днесъ да стане отъ тѣхъ. Има много хора, които сѫ далечъ отъ разумния животъ. Кривата линия на лицето показва , че много хора едва сѫ излѣзли отъ животинското състоявие. Азъ нѣма да се спирамъ да обяснавамъ този въпросъ, но казвамъ, че тази крива линия на лицето показва, кой отъ кога е почналъ своето движение къмъ разумния животъ. Този ученъ българинъ има много научни данни върху кривата линия на лицето. Тъй щото, по тази крива линия ние опрѣдѣляме точно, кой отъ кога е почналъ да се движи къмъ разумния животъ и съ каква бързина се движи къмъ него. Нѣкой отъ васъ сѫ едва до границата на разумния животъ. Нѣкой отъ васъ сѫ на 100 киломѣтра разстояние, нѣкой на 200 клм., а нѣкой на повече отъ 200 клм. но единъ день ще дойде и въ самия разуменъ животъ, обаче всички нѣма да се движите съ еднаква бързина. Нѣкой казватъ: отъ насъ нищо нѣма да излѣзе. Какво се подразбира подъ тия думи? Азъ подразбирамъ слѣдното: ако се държите за това разбиране, което сега имате, отъ васъ нищо нѣма да стане. Тогава какво трѣбва да направимъ? — Ще измѣните своето състояние, ще изявитѣ своитѣ разбирания. Ти седишъ при баща си, който всѣки день те праща да пасешъ овце, говеда, свини и казвашъ: отъ мене нищо нѣма да стане. Духътъ ти казва: „Ти ще напуснешъ овцетѣ, говедата, свинетѣ на баща си и ще отидешъ въ града при единъ благороденъ човѣкъ, ще му слугувашъ 2—3 години, докато намѣришъ Учителя си“. Ти ще кажешъ: ама съ това ще огорча баща си. Нищо, огорчи този баща, който те праща да пасешъ свинетѣ му! Ще ви приведа единъ примѣръ за онзи блуденъ синъ, когото бащата изпратилъ да пасе свинетѣ му. Доколкото си спомнямъ тази история, която ми разправяше единъ българинъ, казваше ми, че отъ очитѣ на бащата капнали нѣколко сълзи, когато изпращалъ сина си. И като дошълъ при него младия му синъ, той въздъхналъ и си казалъ: дано поне се върне разуменъ! Ако ви се паднатъ само нѣколко рошкови, вие не обвинявайте невидимия свѣтъ, не обвинявайте Провидението, Духа, а обвинявайте себе си. Причината за вашето нещастие сте вие. Турете тази мисъль въ ума си! Всѣки който иска да се спаси, никога не трѣбва да счита като причина на своето падение, на своето нещастие, други хора. Има причини и отвънка, но има причини и отвѫтрѣ, въ самия тебе. Главната причина си ти. И щомъ ти си главната причина, щомъ ти можешъ да се обуздаешъ, всѣкога можешъ да измѣнишъ своето лошо положение. И тогава, всички сили, които дѣйствуватъ отвънъ, могатъ да се прѣмахнатъ. За да се роди едно съгласие, една хармония въ самия ви животъ, азъ ви проповѣдвамъ закона на щастието. Азъ искамъ да бѫдете щастливи! За страданията азъ съмъ ви говорилъ много пѫти. Какъ трѣбва да ги понасяте, сѫщо съмъ ви говорилъ, но трѣбва да знаете, че законътъ на щастието започва съ закона за съпоставяне на нѣщата. „Вземи дѣтето и бѣгай въ Египетъ!“ То значи: иди при лошитѣ хора, не ги осѫждай, но изучавай живота имъ и ще видишъ, че въ всички тия хора има едно въздишане. Вечерно врѣме като се върнатъ, тѣ си казватъ: не вършимъ ние добро, не живѣемъ както трѣбва, но такива сѫ условията на живота! Има едно малко разкаяние въ тѣхъ, а въ религиознитѣ хора има едно по-голѣмо разкаяние. Обаче не е само въ разкаянието, но трѣбва искрено да пожелаемъ да подобримъ живота си. Туй разкаяние не е само въ раздаване на имота си. Онзи, който не разбира закона на съпоставянето и раздаде имота си по-рано отколкото е готовъ за това, той ща се спъне самъ. Ако онова пиленце вѫтрѣ въ яйцето е толкова щедро, че който дойде при него то каже, че всеки може да вземе яйцето му, питамъ; какво ще излѣзе отъ това пиленце? — Нищо нѣма да излѣзе. Отъ него нѣма да се излупи пиле. Неговото богатство ще отиде напразно. Не, ти ще разчупишъ яйцето самъ, ще се излупишъ и каквото остане, него дай. Слѣдователно, богатството, което ни е дадено въ свѣта, е дадено за нашето развитие. Сегашнитѣ богати хора не използуватъ своето богатство разумно. Колко врѣме трѣбва да седи яйцето здраво, докато се излупи? Кокошката слѣдъ като снесе яйцето си, трѣбва да го мѫти 21 деня и слѣдъ това се излупва. Ако го оставите да седи подъ нея повече отъ 21 деня, то ще стане запъртъкъ. Значи, природата не търпи никакво богатство въ банката си, повече врѣме, отколкото трѣбва, запъртъкъ ще стане. Ти трѣбва да туришъ своето богатство въ живота си! Може ли богатството ти да влѣзе въ твоята мисъль, въ твоето чуство, въ твоята воля ти си богатъ човѣкъ. Има само едно истинско богатство въ свѣта — то сѫ тия учени хора, за които ви говоря. Това богатство сѫществува въ свѣта. Тази енергия, отъ която житното зърно черпи, тия сладки сокове, отъ която ябълкитѣ, крушитѣ и другитѣ плодове черпятъ, сѫществуватъ въ свѣта. И ако вие разбирате закона на съпоставянето, можете като отивате на Витоша, напримѣръ, да не носите никаква храна съ себе си. Необходимата за васъ храна сама ще си дойде. Какъ? — Като разгънете кърпата си, тази храна ще напада отгорѣ върху кърпата ви, като мана, и вие ще имате единъ прѣкрасенъ обѣдъ. И къмъ която чешма да се отправите, вие ще отворитѣ рѫцѣтѣ си, ще концентрирате мисъльта си къмъ Бога, и веднага рѫцѣтѣ ви ще се напълнятъ съ вода — отъ тази чешма ще потече бистра, чиста вода. Ще пиете и ще благодарите на Бога. Нѣкой казва: какъ ще прѣживѣемъ въ този свѣтъ? А, приятели, азъ съмъ прѣживѣлъ въ този свѣтъ по този начинъ както ви казвамъ. Отличенъ свѣтъ е той, прѣкрасенъ, разуменъ свѣтъ е той! Казвате: е, дѣ да имаме и ние този животъ! Вие го искате, но безъ да бѣгате въ Египетъ, безъ да се върнете въ израелевата земя. Не, ще бѣгате — ти, дѣтето и майка му! Въ Египетъ ще отидете. Слѣдъ това ще се яви ангелътъ втори пѫть и ще каже на Йосифа: „Ще бѣгате — ти, дѣтето и майка му — ще се върнете сега въ израелевата земя, понеже лошитѣ условия на живота се измѣниха вече.“ Бѣгането въ Египетъ е излизане отъ бащиния домъ, отиване въ странство да се учимъ, а връщането въ израелевата земя е връщането къмъ Бога, връщане въ бащиния домъ. Господъ иска да се учимъ, затова е създалъ свѣта. Казвамъ: ако вие имате онова дълбоко разбиране за великото Битие, за великата интелегентность въ свѣта, за онази велика душа, подразбирамъ Бога, която трепти съ такава нѣжность, съ такава любовь за всички и въ която душа се заражда дълбокото желание да се притече на помощь на всѣка форма, колкото малка и да е за да дойде единъ день и тя въ съзнание, да се развие, вие ще разберете и великия законъ на съпоставянето. Казва Христосъ: „Ако Господъ се грижи така за малкитѣ трѣвици, за малкитѣ мушици, колко повече заради васъ!“ Питамъ ви: когато казвате, дали Господь мисли за менъ, или не, дали се занимава съ мене, това не е ли едно ограничение, това не е ли прѣстѫпление? Никога не се съмнѣвайте въ Бога! Всички нещастия въ свѣта започватъ съ съмнѣние въ Бога. Не ме разбирайте криво! Азъ не говоря за официалния Богъ. Азъ говоря за този Богъ, отъ Когото излиза съзнателния животъ. Азъ говоря за този Богъ, Който влиза въ сърцето ти, отваря го и тогава ти си готовъ да се жертвувашъ за всички хора и да направишъ всичко за тѣхъ. Защото законътъ на жертвата е атрибутъ само на Бога. И всѣки човѣкъ, който иска да се пожертвува за Бога, мяза на Него, въ него работи Божественото. И всѣки човѣкъ, който иска да стане ученъ, нѣпрѣменно трѣбва да има ума на Бога. Отдѣ идватъ кривитѣ схващания въ свѣта? Азъ още не съмъ се изказалъ. Още много има да ви говоря. Сега ще ви приведа 1 — 2 примѣра за обяснение на кривитѣ съпоставяния въ живота. Графъ Аменъ, това е псевдонимътъ му, се влюбва въ една млада мома, но отъ много бѣдно произхождение и билъ готовъ да се пожертвува, да даде всичко за нея, само и само да я издигне. Графъ Аменъ ималъ сестра, която заминала въ странство нѣколко години прѣди той да се влюби въ бѣдната мома. Тя рѣшила да навѣсти брата си инкогнито, безъ да му се обажда. И пристига единъ день, но тъй прѣоблѣчена и измѣнена, че той не могълъ да я познае. Тя дохожда при него, и той веднага бърза да ѝ прѣдстави своята годеница и казва: „Тази е моята годеница, моята бѫдаща другарка въ живота“. Сестра му отговорила: „Много добрѣ. Тази мома е отлична, добра мома си избралъ“. Обаче неговата годеница, като вижда тази приятелка — аристократка, запитва го: „Коя е тази госпожица?“ — Тя е една моя приятелка. „А, ти имашъ нѣщо съ нея! Не знамъ, не ми се харесва тази мома, тя има нѣщо отвратително въ себе си“. Ето какъ дѣйствува закона на съпоставянето. Сестрата прѣпорѫчва годеницата, а годеницата казва: „Не искамъ да дружишъ съ тази мома, има нѣщо отвратително въ нея“. Това сме ние хората. Тѣзи, които искатъ нашето щастие, ние имъ казваме, надалечъ да сте отъ насъ! Тъй е, духовнитѣ хора прѣдъ външнитѣ минаватъ за извѣяни хора. Не, приятели, има ли духовность въ вълцитѣ, въ псетата? Духовното, възвишеното въ васъ Богъ го е създалъ. Възвишеното въ насъ е създало нашата глава. То я издигнало. Божественото въ насъ е причината за нашето развитие. Божественото въ насъ създаде рѫката; Божественото въ насъ създаде краката. Ние сме двоенъ човѣкъ: отъ пѫпа надолу ние сме животни, а отъ пѫпа нагорѣ — човѣци. Вие ще кажете: какъ, азъ да съмъ животно! Да, има животинско у тебе. Свързани сме ние. Азъ не взимамъ това нѣщо въ лошъ смисълъ, но казвамъ, че животинското, човѣшкото и Божественото въ насъ сѫ прѣплетени въ едно и всичко това работи въ човѣка. Ще ви прѣдставя другъ примѣръ за закона на съпоставянето. Взимамъ го отъ една евангелска църква. Връща се единъ благочестивъ евангелистъ отъ църква и казва на жена си „Много ми е мѫчно днесъ, не можахъ да се помоля, както трѣбваше“. Жена му го пита: „Защо не можа да се молишъ?“ — Не зная да ти кажа, или не, но видѣхъ едно нѣщо, че има много хора, които могатъ да се молятъ по-хубаво отъ мене. Като гледахъ какъ се молиха днесъ прѣдъ мене двама млади, отиде ми сърцето! „Кажи да видимъ!“ — Двама млади, мома и момъкъ, около 21-годишни, стояха прѣдъ мене и се молиха. Той ѝ казваше: Миличка, ти си моето божество, азъ безъ тебе не мога да живѣя“. И тя слуша. Слушамъ ги и азъ и си казвамъ: ето на, този момъкъ познава божеството си, казва, че не може безъ него да живѣе, а азъ никога не съмъ се молилъ така на Бога. Никога не съмъ призналъ въ себе си, че безъ Него не мога. Азъ не познавамъ Бога така, както този момъкъ познава своето божество, което седи до него“. Казвамъ: законъ на съпоставяне е това. Втори примѣръ. Връща се единъ старъ евангелистъ отъ духовно събрание и казва на жена си: „Знаешъ ли, азъ сега съмъ много доволенъ. Никога въ живота си не съмъ се молилъ на Бога тъй, както днесъ. Благодаря на Бога, че ми даде възможность днесъ да го позная, да излѣя душата си къмъ Него!“ „Какво има?“ — запитва жена му. И той попадналъ при тия двама млади и разправя на жена си: „Научиха ме тия млади, какъ да се моля на Бога“. „Какъ?“ — Младиятъ момъкъ разправя на своята възлюбена: „Ние тъй ще живѣемъ, иначе ще живѣемъ, ще се разбираме добрѣ, ще се обичаме и т. н.“ Азъ като ги слушахъ, обърнахъ очитѣ си нагорѣ къмъ Бога и казахъ: „Господи, благослови тия двамата! И азъ се присъединявамъ към тѣхната радость“. Каква е разликата между двамата евангелисти? Първиятъ се върналъ дома си обезсърченъ, че не може да се моли като тия млади. Той си казвалъ: Боже, благослови ги, но и на мене липсва нѣщо. А вториятъ разбралъ смисъла на молитвата. Тѣхната радостъ и тѣхното веселие било и негова радость и негово веселие. Той си казалъ: Господи, и азъ прибавямъ своя животъ къмъ тѣхния. Благослови ги! Значи, тукъ се вижда закона на съпоставянето. Питамъ: какъвъ е смисълътъ на живота при разбирания като тия на първия евангелистъ? — На този човѣкъ липсва нѣщо. Значи, ти не можешъ да се радвашъ на радоститѣ на другитѣ хора, не можешъ и да изнесешъ страданията и скърбитѣ на другитѣ хора. Когато хората плачатъ, плачете и вие съ тѣхъ! Какво значи да плачешъ съ хората? — То значи да можешъ да имъ помагашъ. Какъвъ смисълъ има, ако азъ постоянно роня сълзи върху рѫцѣтѣ на нѣкой човѣкъ? Обаче, ако пророня само двѣ сълзи и взема слѣдъ това два или повече хлѣба и отида заедно съ този човѣкъ въ дома му да го утѣша, това плачене има смисълъ. Ангелътъ казва на Йосифа: „Вземи дѣтето и майка му и се върни въ израелевата земя!“ И въ живота на всинца ни сѫщо така има единъ вѫтрѣшенъ, разуменъ законъ, единъ потикъ къмъ добро, затова Богъ иска всинца ни да направи щастливи и да Го познаваме. Щомъ го познаемъ, ще видимъ, че въ Бога нѣма никакви тѫги, никакви скърби, никакво лицеприятие. Въ Него има всичкото желание да ни направи весели, радостни и щастливи. Той е вложилъ всичкото си богатство за насъ, и всѣки день всички по-напрѣднали отъ насъ братя идватъ да ни донесатъ това благо. И ако вие разбирате закона на съпоставянето, ще видите, че тѣ всѣки день ви говорятъ тия нѣща. За разумния човѣкъ всичко говори. Разправяше ми единъ българинъ отъ варненско слѣдния случай: връща се той единъ день отъ работа и рекълъ да си полегне малко слѣдъ обѣдъ на кревата. Лѣга си, но по едно врѣме чува като да му говори нѣщо: Стани отъ леглото си и бѣгай навънъ!“ И не се минаватъ 15 минути, цѣлиятъ таванъ се събаря върху леглото му. Така се спасилъ той. Говори ли ти този гласъ, не питай защо трѣбва да излѣзешъ навънъ. Излѣзъ вънъ и не питай! Ако ние слушаме този вѫтрѣшенъ законъ, много нещастия щѣха да се избегнатъ. Търговецъ си, искашъ да вършишъ нѣкакво прѣдприятие съ нѣкой човѣкъ, но този вѫтрѣшенъ гласъ ти казва: „Не прѣдприемай нищо!“ Ама защо? — Не върши никаква работа съ този човѣкъ, нищо нѣма да излѣзе отъ това! Искашъ да отидешъ въ Америка, но този вѫтрѣшенъ гласъ ти казва: Не бързай, не е врѣме сега! Неразумнитѣ хора всѣкога бързатъ. Тѣ сѫ като нѣкоя муха. Тази муха слѣдъ като кацне на 20 мѣста, какво остава? Какво е направила? Тя слѣдъ като кацне на нѣколко мѣста, все ще остави по нѣщичко. Женитѣ знаятъ, какво оставятъ мухитѣ. Често трѣбва да ператъ своитѣ перденца. По сѫщия начинъ дойде нѣкой нерелигиозенъ човѣкъ при тебъ и ти казва: нищо нѣма въ религията! И току видишъ, оставилъ нѣщо на перденцето ти. Ще дойде нѣкой, ще каже: този братъ не върви както трѣбва. И той оставя нѣщо на перденцето. Ще дойде нѣкой свещеникъ, нѣкой проповѣдникъ, ще каже: каква е тази нова философия, която се явила? И той оставя нѣщо на перденцето. Ами твоята философия каква е? Мислите ли, че онзи ножъ, който рѣже книгитѣ, и онзи ножъ, който рѣже главитѣ на овцитѣ и на говедата вършатъ нѣкаква работа? — Нищо не вършатъ. Тѣ само се изтриватъ. Какво върши точилото? — Изтрива се само. Такова нѣщо прѣдставляватъ страданията, които произлизатъ отъ неразбиране закона за съпоставяне на нѣщата. Най-послѣ, ти искашъ да бѫдешъ щастливъ. Въ какво седи закона на щастието? — Ще обикнешъ единъ човѣкъ, не той да те обича, но ти да го обичашъ, и тъй да вложишъ енергията си въ него, че никаква сила въ свѣта да не е въ състояние да те разедини. Да обичашъ, както Богъ обича. Послѣ тия двама да намѣрятъ други двама, които се обичатъ. Тия четирма сега да намѣрятъ други четирма които се обичатъ и т. н. Богъ е поставилъ своята енергия въ насъ, и щомъ обичаме Него, ще обичаме и другитѣ хора. Щомъ срещнете двама, които се обичатъ, ще имъ кажете: братко, елате сега при насъ! И тъй, законътъ за съпоставянето е единъ прѣходенъ етапъ въ развитието на човѣка. Щомъ се разбере и научи този законъ, тогава знанието и мѫдростьта въ свѣта ще се увеличатъ. Въ какво седи музиката, напримѣръ? За кого свирятъ хората? Всички онѣзи велики композитори, всички велики писатели, всички велики поети, всички велики майки и бащи въ свѣта, които сѫ създали нѣщо велико, създали сѫ го за нѣкого, когото обичатъ. Азъ не съмъ срещналъ нийдѣ въ аналитѣ на цѣлиятъ човѣшки родъ, или въ науката да е станало нѣкакво добро или благородно дѣло, безъ да е имало нѣкакво разумно сѫщество задъ него, за което да е извършенъ този актъ. Безъ любовь не може да стане никакъвъ разуменъ актъ. Безъ любовь никой не може да се повдигне. Все трѣбва да има нѣкой въ свѣта, когото да обичате. Герои трѣбватъ сега, а не страхливци! Много страхливци има въ свѣта. Животътъ не се състои отъ страхливци. Казвамъ: ние познаваме Бога. Хубаво щомъ познавате Бога, азъ ще дойда утрѣ при васъ, да видя, колко Го познавате. Ще провѣря това нѣщо на опитъ, а не само на думи. Когато запаля своята свѣщъ и тя дими, азъ познавамъ, колко е голѣма моята любовь и моята сила. Ако моята свѣщь свети, безъ да дими, пакъ познавамъ своята любовь и сила. Свѣщь, която дими, познавамъ, колко струва; свѣщь, която не дими, и нея познавамъ. Храна, която като приемешъ въ устата ти е сладка, а въ стомаха ти се вкисилява, азъ я познавамъ. И храна, която като приемешъ дава смисълъ на живота ти, дава ти възможность да мислишъ и да чувствувашъ правилно, и нея познавамъ. Слѣдователно, по този законъ на съпоставяне ще спимъ сладко, ще ядемъ сладко, ще мислимъ сладко, ще чуствуваме сладко, ще пѣемъ сладко. И когато свѣтътъ навсѣкѫдѣ се изпълни само съ сладчина, ще дойде и красотата въ живота. Да бѫдешъ красивъ човѣкъ, това е истинскиятъ човѣкъ, това е човѣкътъ, у когото чувствата, мислитѣ и дѣлата му сѫ тъй хармонично съпоставени, че като видишъ този човѣкъ, неговиятъ образъ прѣдставлява Божественъ образъ. Като видишъ такъвъ човѣкъ, казвашъ си: колко красивъ е този човѣкъ! Ако единъ обикновенъ човѣкъ види нѣкоя напудрена жена, веднага въ него се събуждатъ всички низши страсти, но ако този възвишенъ човѣкъ види една такава жена, макаръ и да е най-паднала, вижда въ нея душа, отъ която животъ блика. Той не я гледа като обикновена форма. Така е и съ всѣка жена, или съ всѣки мѫжъ, или съ всѣка сестра или съ всѣки братъ; така ще бѫде, когато дойдемъ до положението да разбираме онзи законъ на съпоставянето, въ който се заключава и закона на нашето щастие. И тогава, като се заемемъ да изучаваме всички науки, тѣ ще придобиятъ за насъ другъ смисълъ. Когато единъ зоологъ изучава животнитѣ, той трѣбва да разбира качествата на всички животни и приложението на зоологията въ живота. Онзи българинъ, на когото не смѣя да кажа името, друго яче разглежда животнитѣ. Вие съпоставяли ли сте всички животни, които изучавате — вълци, мечки, лисици и други да знаете защо ги изучавате? Вие изучавате ябълкитѣ, крушитѣ, сливитѣ, но знаете ли защо ги изучавате? Вие изучавате трѣвитѣ и разнитѣ растения, но защо ги изучавате? Тѣ иматъ извѣстни съотношения къмъ насъ. Вълцитѣ иматъ извѣстни съотношения къмъ насъ. Овцитѣ иматъ извѣстни съотношения къмъ насъ. Изворитѣ и разнитѣ планински върхове сѫщо иматъ извѣстни съотношения къмъ насъ. Мусала има извѣстно влияние върху насъ. Витоша указва друго влияние върху насъ. Разнитѣ рѣки упражняватъ различни влияния върху насъ, при това тия отъ тѣхъ, които текатъ къмъ изтокъ, иматъ едно влияние. Тия пъкъ, които текатъ къмъ западъ, или къмъ северъ, или къмъ югъ, иматъ съвсемъ друго влияние върху насъ. Всички тия нѣща трѣбва да се съпоставятъ. И като погледнете на брѣговетѣ на тия рѣки ще знаете, какви сѫ и хората. Ако погледнете на брѣговетѣ и видите, че тѣ сѫ ронливи и отвѣстни, това не прѣпорѫчва много хората покрай тия рѣки. Тия изводи сѫ мои, но азъ ви питамъ: какъ можете да обясните научно, защо брѣговетѣ на едни рѣки сѫ единъ видъ, а на други другъ видъ? Вземете Дунава, напримѣръ, той е текълъ едно врѣме задъ Букурещъ и цѣлата тази равнина е все негова. Кои сѫ причинитѣ, че той е измѣнилъ своето движение и постоянно подронва брѣговетѣ? Всички рѣки въ България сѫ съ ронливи брѣгове. Защо е това? Това не казвамъ азъ, Дунавътъ го казва. Дунавътъ пита: какво може да ми даде за въ бѫдаще България? Въ България е силно развито качеството да руши. Той трѣбва да прѣвърне тази разрушителна сила въ творческа. Той трѣбва да смекчи тази разрушителна сила и да я превърне въ творческа, въ съграждаща. И ако българинътъ успѣе да я смекчи, отъ него великъ човѣкъ ще стане. Защото киселинитѣ, които има българинътъ, могатъ да се използуватъ само при благоприятни условия. Казвамъ, това обаче е едната страна само. Българинътъ е поставенъ при извѣстни условия, и той трѣбва да ги разбира, трѣбва да разбира тия динамически сили, които минаватъ прѣзъ него. Той трѣбва да разбира всички течения, които минаватъ прѣзъ България. Българитѣ още не знаятъ, че и подъ тѣхъ живѣятъ множество сѫщества. Но да оставимъ тия въпроси. Нека разгледаме нѣкои отъ отличителнитѣ черти между българина и англичанина. Като се срещнатъ двама англичани, които сѫ огорчени единъ отъ другъ, ще ги видишъ, единиятъ удря съ юмрукъ въ лицето на другия, и той му отвръща съ сѫщото. Въ нѣколко минути „трака-трука, трака-трука“, видишъ че се задоволили. Като се ударятъ въ носа, съ това искатъ да си кажатъ единъ другъ: ти ще мислишъ добре, разбирашъ ли! — и работата се свършва. Българитѣ пъкъ като се огорчатъ единъ другъ, другояче се разправятъ: единиятъ вземе единъ коль, и другиятъ вземе единъ колъ и се набиватъ хубаво, кой дѣ завърне. Българинътъ казва: ако не ме разбирашъ, ще видишъ колътъ. Питамъ: какво искате отъ единъ човѣкъ, който се бие съ колове, съ цѣпеници? Англичанинътъ като те срещне, казва: ти трѣбва да мислишъ добре! Той удря на меко. Българитѣ се разправятъ съ сопи, като у Радославово врѣме. Туй е характерната имъ черта. Това не го иска българинътъ, но трѣбва да знае, какъ да разполага съ силитѣ си. Когато азъ искамъ по нѣкой пѫть да обясня правилно тия нѣща, да имъ дамъ научно обяснение, започватъ да пишатъ за менъ въ вѣстницитѣ туй-онуй. Тѣ мислятъ, че азъ съмъ нѣкой попарко, не, не съмъ попарко, но трѣбва да знаете, че това, което ви давамъ е за самитѣ васъ, азъ нѣмамъ никакъвъ интересъ отъ това нѣщо. То е за доброто на българския народъ. Вие сте българи, вие искате да повдигнете вашия народъ, вашитѣ жени, братя и сестри. Ето, азъ ви казвамъ: желая вашето щастие и ще ви дамъ единъ методъ, приложете го само! Опитайте, дали е вѣренъ и тогава говорете. Защо ще говорите прѣдварително туй или онуй за мене? Казвамъ ви: ако искате да пишете нещо лошо за мене, азъ самъ ще ви кажа, какъ да пишете, защото и за това се изисква наука. Азъ бихъ желалъ да имамъ единъ неприятелъ, но ноне да е разуменъ! Казва Писанието. „Единъ разуменъ неприятелъ струва повече, отколкото 10 глупави приятели, а пъкъ 100 глупави неприятели не струватъ и колкото единъ глупавъ приятелъ. Слѣдователно, най-глупавиятъ приятель струва повече, отколкото 100 глупави неприятели. Та казвамъ: изисква се разумно прилагане на закона за съпоставянето. Изобщо, разумность се изисква! И тогава, отъ всинца ни се изисква да бѫдемъ блогодарни за това, което сега се крие въ насъ. Въ дадения случай у насъ има скрито, складирано толкова богатство, че дори е грѣшно и прѣстѫпно да се спираме върху малкитѣ нѣща. Ако ти търсишъ любовь, азъ ще ти кажа, какъ да я намѣришъ. Ако търсишъ нѣкого, азъ ще ти кажа, какъ да го намѣришъ. Ако нѣкоя майка иска да роди нѣкое дѣте, азъ ще ѝ кажа, какъ трѣбва да го роди. Ако искашъ да градишъ една кѫща, азъ ще ти кажа, какъ да я съградишъ. Ако искашъ да градишъ една църква, азъ ще ти кажа, какъ да я съградишъ. Ако искашъ да учишъ, не бързай, азъ ще ти кажа, какъ да учишъ. Азъ ще ти дамъ методи, какъ да учишъ, че самъ да бѫдешъ доволенъ. Ние можемъ да създадемъ живота си по най-разуменъ начинъ, за което има редъ правила. Не мислете, че азъ искамъ да ви залъгвамъ, но ако у васъ има желание да прилагате закона на жертвата, трѣбва да бѫдете герои, а не да мислите, че днесъ ви говоря едно, а утрѣ ще ви говоря друго. Така правятъ само глупавитѣ хора. Отъ единия край на живота си до другия азъ съзнавамъ, че въ живота има разумность. Не съмъ само азъ, който работя въ свѣта. Има безброй разумни сѫщества, цѣла градация сѫщества, на лицата на които се чете благородство и велика красота. На всѣкѫдѣ мѣжду тѣхъ има надпрѣварване въ вършене добро. И ти като се намѣришъ между тѣхъ ще се въодушевишъ. Богати сѫ тѣ, но всѣки отъ тѣхъ жертвува своето богатство разумно. Ти си отчаянъ, обесърченъ, искашъ да се самоубиешъ, но ако срещнешъ една красива, възвишена жена, въ пълния смисълъ на думата, и тя дойде да те целуне, а ти слѣдъ това станешъ разуменъ човѣкъ, какво ти дала тази цѣлувка? — Тази цѣлувка е постигнала цѣльта си. Азъ считамъ тази цѣлувка чиста и свята. Вие казвате: този човѣкъ говори за цѣлувки. Да за такива цѣлувки говоря — за цѣлувки на щастието, които могать да повдигнатъ, да възкресятъ човѣка. Азъ говоря за цѣлувки, които събуждатъ разумния животъ въ човѣка, които събуждатъ разумното сърце. Това е истинската цѣлувка. Азъ наричамъ правилно рѫкуване, да се рѫкувашъ съ единъ човѣкъ така, че да прѣлѣешъ всичката си енергия въ него, и той да запомни за винаги това рѫкуване и да каже: рѫкувахъ се съ единъ човѣкъ, но никога нѣма да забравя този моментъ. Това е истинската цѣлувка, това е истинското рѫкуване. И отъ тамъ насетнѣ, каквото вършишъ, всичко да бѫде велико благословение за тебе. Този е великиятъ законъ на съпоставяне. И ангелътъ казва сега на нѣкои отъ васъ, които не сте ходили въ Египетъ: „Вземи дѣтето и бѣгай въ Египетъ!“ Азъ ви казвамъ сега въ будно състояние: „Ти, дѣтето и майката идете въ Египетъ!“ А на тия, които сѫ ходили вече тамъ, казвамъ: „Ти, дѣтето и майка му върнете се вече въ израелевата земя, тамъ вашитѣ братя ще ви посрещнатъ“. Отъ тамъ, дѣто се кръстосватъ енергиитѣ въ човѣка, започва този крьстопѫтъ. Това е законътъ на великото съпоставяне на нѣщата. Не трѣбва да чакаме утрѣшния день. Днешниятъ день е най-хубавиятъ день. Той е една нова епоха въ живота ви. Туй, което е скрито въ насъ е нѣщо велико. За него не трѣбва да чакаме утрѣшния день. Утрѣшния день ще се погрижи за себе си. Днешниятъ день е день на щастие. Той е деньтъ на слънцето. Утрѣшниятъ день е деньтъ на мѣсечината. Той е деньтъ на постоянитѣ промѣни — днесъ си богатъ, утрѣ си сиромахъ. Днешниятъ день е деньтъ на богатството. Тогава, кажете ми кои бѣха причинитѣ, че господинъ нептунъ се отдѣли отъ слънцето? Слѣдъ него се отдѣлиха уранъ, сатурнъ, послѣ и нашата майка земя, както я наричате. Защо се отдѣлиха всички отъ слънцето? Слѣдъ тѣхъ се отдѣлиха венера и меркури. Питамъ: защо се отдѣлиха всички тия планети отъ своята майка и баща? Защо ги напуснаха и излѣзоха отъ този домъ? Не можаха ли да живѣятъ на едно мѣсто? — Можаха. Но тѣ излѣзоха и послѣ пакъ ще се върнатъ. И ако вие ме попитате, слѣдъ колко милиони години ще се върнатъ, ще ви кажа, че тѣ ще се върнатъ слѣдъ толкова милиони години, колкото употрѣбиха, за да излѣзатъ. Единъ день, когато се върнатъ, ще живѣятъ всички заедно. Сега, трѣбва да научите закона на съпоставянето и да живѣете съобразно него. Щомъ разбирате нѣщата чисто материално, вие казвате: ние си съградихме кѫща. Защо я съградихте? Да я давате подъ наемъ ли? Най- първо ти съгради кѫщата за себе си, и ако тя е благоприятна за тебе, слѣдъ като ти живѣешъ първо въ нея, тогава я давай подъ наемъ на другитѣ! Вие сега минавате за благородни хора, казвате: азъ направихъ кѫща, за да се ползуватъ отъ нея другитѣ хора. Не, най-първо ще градишъ кѫща за себе си. Туй е законътъ на съпоставяне на нѣщата. Най-първо човѣкъ трѣбва да съгради най-благородното, най-възвишеното въ себе си; да съгради най-възвишени мисли и чувства въ себе си, да стѫпи на краката си, да стане мораленъ човѣкъ. Само тогава всички хора, които живѣятъ въ закона на съпоставянето, ще могатъ да се хванатъ рѫка за рѫка и да си помагатъ. Само така ще можете да развивате всичко онова възвишено и благородно, което се крие въ всѣки едного отъ васъ. И тогава нѣма да постѫпвате като онзи евангелистъ, който като чулъ ония млади въ църквата, върналъ се дома си обезсърченъ, отчаянъ, че изгубилъ всичко. Не, ще отворишъ и душата и сърцето, и ума си за тѣхъ и ще се молишъ Богъ да ги благослови. Павелъ казва: „Ние живѣемъ и се движимъ въ Бога.“ Ако и вие разсѫждавате така, тогава питамъ ви: какъ изпѫкна злото въ свѣта? Знаете, че въ абсолютния, въ Божествения свѣтъ зло не сѫществува. Въ свѣта злото е само 1/10, а Доброто е 9/10. Слѣдователно, когато ние кажемъ, че свѣтътъ лежи въ лукаваго, ние разбираме единъ много малъкъ свѣтъ. Злото е отрицателната страна на живота, а доброто е положителната страна на живота. Въ всѣки отъ васъ има добро, има нѣщо Божествено. Тъй че вие сега не си създавайте илюзии, знайте, че сте въ едно прѣходно състояние още, не сте напълно самостоятелни. Онази малка черупка — лодка и онзи великъ гигантъ параходъ, които минаватъ океана, не сѫ въ едно и сѫщо състояние. Гигантътъ ще мине свободно, а ти съ черупката ще се люшкашъ, затова ще се качишъ на гиганта и така ще минешъ прѣзъ океана. Писанието казва: „Вие силнитѣ помагайте на вашитѣ по-слаби братя!“ Слабитѣ казватъ: ние можемъ и безъ силнитѣ. Не, това сѫ горделивцитѣ. Ще се смиришъ, защото само разумния човѣкъ може да бѫде смиренъ. Нѣкой мислятъ, че смирениятъ човѣкъ е слабъ. Не, смирениятъ човѣкъ е много силенъ. Всички хора на добродѣтелитѣ сѫ смирени хора, а тѣ сѫ и най-великитѣ, най-силнитѣ. Чудни сте вие! Човѣкъ съ добродѣтели е най-силниятъ човѣкъ. Тъй разбирамъ азъ. Онѣзи хора пъкъ, които минаватъ въ свѣта за най-велики гиганти, стига да иматъ единъ малъкъ порокъ, тѣ сѫ най-слабитѣ хора. Тѣхъ червеятъ яде. И ние знаемъ, че рано или късно, тѣ ще отидатъ тамъ дѣто трѣбва. Ние разбираме закона. Казва ангелътъ на Йосифа:„ Вземи майката и дѣтето, иди съ тѣхъ заедно при великитѣ условия на живота“. И сега азъ бихъ желалъ всички вие да сте такива българи, че да направите бреговетѣ на Дунава неронливи. Кога ще стане това? Азъ ви казвамъ: когато българскиятъ народъ, когато всички учени хора въ България измѣнятъ своя животъ, и брѣговетѣ на Дунава ще измѣнятъ. И тъй, започвамъ съ този великъ законъ на съпоставяне на нѣщата. Съпоставяйте нѣщата на мѣстото! Вѣрвайте на своя вѫтрешенъ гласъ, който ви говори! Вѣрвайте на Божественото въ себе си! Вѣрвайте на това което, не се колебае въ васъ, което никога не ви излъгва! Колко пъти сте си казвали; ако бѣхъ послушалъ този вътрѣшенъ гласъ, който ми говорѣше, нѣмаше да сгрѣша. Бѫдете вѣрни на Божественото въ себе си! Вземете детето и мислете върху него! За въ бѫдаще азъ пакъ ще се спра да говоря върху тази бесѣда, върху закона на щастието, какъ да се съгради този великъ животъ, за да бѫдете всички богати, щастливи и здрави, всички да имате сестри и братя и нито единъ отъ васъ да бѫде боленъ или нещастенъ, та да мисли, кому да остави завѣщанието си. Азъ искамъ, онѣзи отъ васъ, които още пасятъ говедата на баща си да хвърлятъ тоягата си да взематъ торбата си и хайде при Баща си! Нищо повече. Беседа, държана отъ Учителя на 21 мартъ, 1926 г. въ гр. София.

От книгата "Заведоха Исуса", Неделни беседи, осма серия, т.1, (1925-1926), Издание Русе 1926-1927 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание Домовитъ човѣкъ „Имаше нѣкой си человѣкъ домовитъ, който насади лозе и огради го съ плетъ, и изкопа въ него жлебъ, и съзида стълбъ, и даде го подъ наемъ на земледѣлци, и отиде.“ Матея 21:33. Въ този стихъ има двѣ положения: насади лозе и даде го подъ наемъ. Софиянци разбиратъ това изкуство — градятъ кѫщи и ги даватъ подъ наемъ. Главниятъ въпросъ е, какъвъ наемъ ще взематъ. По нѣкой пѫть има споръ между хазяи и наематели. Хората казватъ: това сѫ инцидентни, случайни нѣща. Азъ наричамъ тия нѣща съвпадения. Сега, подъ думата „домовитъ“, азъ разбирамъ разуменъ човѣкъ, който насажда лозе. Само разумнитѣ хора садятъ. Само разумнитѣ хора градятъ. Само гениалниятъ склупторъ, който разбира, може да извае отъ непотрѣбнитѣ камъни нѣщо хубаво. Само гениалниятъ майсторъ може да съпостави нѣколко дъски така, че тѣ да издаватъ звуци, да направи отъ тѣхъ единъ инструментъ. Само разумнитѣ хора могатъ да направятъ отъ нищо нѣщо, а глупавитѣ хора, каквото имъ дадешъ, и най-доброто да имъ дадешъ, ще го развалятъ. Тѣ сѫ като малкитѣ дѣца. И тъй, този домовитъ човѣкъ насадилъ лозе. Лозето е емблема на духовния животъ, който съдържа въ себе си условия за прогресъ и развитие. Лозата се отличава съ качеството да пуща надлъжъ своитѣ клонища. Нейнитѣ корени сѫ по-кѫси, а клонищата ѝ сѫ по-дълги, когато у другитѣ растения има една съразмѣрность между коренитѣ и клонищата: колкото сѫ дълги коренитѣ, толкова и клонищата. У лозата пъкъ е обратно. Тя се взима изобщо като емблема на живота. Затова Христосъ казва: „Азъ съмъ лозата.“ Той не казва: азъ съмъ крушата, или ябълката, или смокинята, или маслината, а казва: „Азъ съмъ лозата, а вие пръчкитѣ.“ Христосъ е разбиралъ много добрѣ естественитѣ науки. Съврѣменнитѣ естественици иматъ едно схващане за растенията, но то е повече механическо. Тѣ раздѣлятъ растенията на извѣстни категории, но какво се крие въ тѣзи категории, това за тѣхъ е терра инкогнита. „Терра“ не е българска дума. Тази дума означава непозната земя, нѣщо непознато, незнайно. Ученитѣ хора наричатъ това нѣщо инкогнито. Тѣ го произнасятъ различно. Можешъ да туришъ ударението на първия, на втория слогъ, или на края на думата. Въ английския езикъ има думи, у които ако произношението е малко меко, турятъ на края буквата t или d. Често окончанията даватъ противоположно значение на думата. Мнозина отъ васъ сте чели този стихъ: „Имаше единъ домовитъ човѣкъ, който насади лозе и го даде подъ наемъ.“ Ще кажете: защо го даватъ подъ наемъ? Защо учительтъ съгражда училището и вика ученицитѣ си? — Той дава училището подъ наемъ на ученицитѣ си, и прѣди да е дошелъ той, тѣ дигатъ шумъ до Бога, но щомъ дойде, утихватъ. Значи, училището не е за учителя, но за дѣцата, за ученицитѣ. Всички чинове, карти, дъски, всички пособия сѫ все за ученицитѣ. Тъй че този домовитъ човѣкъ е насадилъ лозе и го дава подъ наемъ на наемателитѣ тѣ да го работятъ. Вие ще кажете: какво отношение има между този домовитъ човѣкъ, който насадилъ лозето и между насъ? — Вашето тѣло е една лоза, насадена отъ самитѣ васъ. Всѣка ваша клѣтка, всѣка ваша мисъль, всѣко ваше чувство, всѣко ваше волево движение, това сѫ силитѣ въ това лозе, които сѫ дадени подъ наемъ. Като чететете този стихъ, ще кажете, че тѣзи наематели не сѫ били добросъвѣстни хора, че не си плащали данъка на врѣме. Казва се въ евангелието: „А когато наближи врѣмето на плодоветѣ, проводи слугитѣ си до земледѣлцитѣ да взематъ плодоветѣ му. И земледѣлцитѣ уловиха слугитѣ му, едного биха, другиго убиха, а върху другиго камъни хвърлиха. Пакъ проводи други слуги, по-много отъ първитѣ, но сториха и тѣмъ сѫщото. Най-послѣ проводи при тѣхъ сина си и думаше: „Ще се засрамятъ отъ сина ми.“ Но земледѣлцитѣ като видѣха сина, рекоха помежду си: „Този е наслѣдникътъ, елате да го убиемъ и да усвоимъ наслѣдството.“ И като го уловиха, изведоха го вънъ отъ лозето и го убиха. И тъй, като дойде стопанинътъ на лозето, що ще стори съ земледѣлцитѣ? Казватъ му: „Злитѣ злѣ ще погуби и лозето ще даде подъ наемъ на други земледѣлци, които ще му въздадатъ плодоветѣ на врѣмето си.“ Вашиятъ животъ, това е лозето, което е дадено подъ наемъ. Всички вие, които ме слушате тази сутринь, сте наематели. Богъ ви е далъ едно лозе да го обработвате. Въпросътъ е, дали вие си давате наема на врѣме. Вие ще кажете: много жестоки сѫ били тия хора, които сѫ били слугитѣ на своя господарь. Хубаво, когато една възвишена и благородна мисълъ дойде въ васъ и вие я изпѫдите, когато едно благородно желание дойде въ васъ и вие го изпѫдите, и най-послѣ когато и Духътъ дойде въ васъ и вие го изгасите, не сте ли и вие въ положението на тия слуги? Какви ще бѫдатъ послѣдствията? Писанието казва: „Ще отнема Духа си“. Какво става тогава? Ще дойде най-послѣ господарьтъ, умниятъ човѣкъ и ще ви изгони. Това е всичката философия на вѣрующитѣ и невѣрующитѣ въ свѣта. Нѣкой казватъ, че сѫ вѣрующи. За да познаешъ, дали единъ човѣкъ е вѣрующъ, той трѣбва да има едно вѫтрѣшно, а не външно схващане за Бога, защото всѣки човѣкъ който има едно външно понятие за Бога, той е идолопоклоникъ, той е човѣкъ отъ една стара култура. Щомъ единъ човѣкъ има една външна форма, единъ външенъ образъ за Бога и мисли, че Той може да го наказва, такъвъ човѣкъ е идолопоклоникъ. Казвамъ: вие ще познаете вѣрующия, когато е боленъ, когато е на смъртно легло. Ако роптае, когато е боленъ, той нѣма никаква вѣра. Съмнѣва ли се, никаква вѣра нѣма. Нѣма ли миръ въ душата си, той нѣма никаква вѣра. Ама той може да казва, че е роденъ отъ Бога нѣколко пѫти — това сѫ лъжи, това сѫ приструвки отъ негова страна. Въ такова раждане ние не вѣрваме. Той не може да изнесе, най-малкитѣ изпитания въ свѣта, не може да прояви най-малкото търпѣние. Ние не вѣрваме въ такава вѣра. Величието на човѣка въ свѣта трѣбва да се прояви въ неговия характеръ. Величието на човѣка се показва само въ врѣме на страдания. Кога се показва учениятъ човѣкъ? — Когато рѣшава най-мъчнитѣ задачи. Леснитѣ задачи и дѣцата могатъ да рѣшаватъ. Колко правятъ едно и едно? — Двѣ. Колко правятъ двѣ и двѣ? — Четири. Колко правятъ три и четири? — Седемъ. Тия задачи и дѣцата рѣшаватъ. Кой отъ васъ не знае да събира? Но ако ви задамъ една задача, напримѣръ, слѣдъ десеть хиляди години на кое мѣсто ще се намѣри земята при своето движение? Или въ кой полюсъ ще се намѣри земята слѣдъ седемъ хиляди години? Ще можете ли да рѣшите тия задачи? Тукъ има дума учениятъ човѣкъ. Значи, само учениятъ човѣкъ, въ пълния смисълъ на думата, или мѫдрецътъ, както азъ го наричамъ, може да рѣши тия задачи. Само той може да опрѣдѣли, какво ще бѫде вашето положение, вашиятъ животъ слѣдъ хиляда години, напримѣръ, онзи човѣкъ, който е заучилъ наизусъ нѣкои нѣща отъ Писанието, или отъ други нѣкой книги не може да рѣшава такива задачи. Истинско знание е това което изтича отъ вѫтрѣ на човѣка и изисква външни условия, за да се прояви. Знанията трѣбва да изтичатъ отъ човѣшкия духъ, т. е. трѣбва да излизатъ отъ вѫтрѣ навънъ. Външнитѣ условия сѫ пакъ отъ Бога. Богъ е мислилъ дълго врѣме отвѫтрѣ, послѣ се проявилъ навънъ. Така и ние, когато мислимъ дълго врѣме отвтѫрѣ послѣ се проявяваме навънъ. Слѣдователно, има двѣ реалности въ живота: едната навѫтрѣ, а другата навънъ. Какво образуватъ най-послѣ тѣ? — Образуватъ единъ творчески принципъ. Значи, когато Богъ е започналъ да мисли, свѣтътъ се е създалъ. Казватъ нѣкой, че Богъ е създалъ човѣка. Подъ думата „човѣкъ“ азъ разбирамъ, че Богъ е създалъ свѣта, т. е. цѣлата вселена чрѣзъ Мѫдростьта. Човѣкъ безъ мѫдрость, не е човѣкъ. И ако ние говоримъ за човѣка, подразбираме Мѫдростьта. И въ писанието се казва: „Веселѣхъ се въ обитаемата Негова земя съ синоветѣ на Мѫдростьта“. Слѣдователно, Богъ е създалъ вселената заради синоветѣ на Мѫдростьта. Като създалъ свѣта, той далъ подъ наемъ земята и слънчевата система. Слънчевата система далъ на ангелитѣ а земята — на хората. Значи, има едно съвпадение, има допирни точки въ вселената. Сега вие си мислите, защо сте дошли на земята. — Дошли сте, за да обработвате вашето лозе. Може да кажете: най-послѣ ние не трѣбва ли да живѣемъ? Че въ какво седи живота? — Животътъ седи въ разумното съчетание на онѣзи елементи, съ които трѣбва да градишъ, да създавашъ себе си. Ако отъ день на день ти не ставашъ по-здравъ, по-уменъ и по-изобиленъ съ животъ, какво разбирашъ отъ живота? Азъ често ви говоря за Любовьта, но не за онази Любовь отъ картошки, не и за онази любовь отъ мамалижена каша. Вие трѣбва да ме разбирате добрѣ, азъ нѣмамъ нищо общо съ такава любовъ. Любовьта, за която ви говоря, това е една велика сила, това е едно свещено чувство — най-свещеното, най-мощното чувство, божествено чувство, което твори въ свѣта, и прѣдъ което ангелитѣ се прѣкланятъ съ благоговение. Когато Богъ заговори на нѣкой човѣкъ, той става силенъ, мощень и никога не отпада. Любовьта никога не отпада. Всички слънчеви системи могатъ да изгаснатъ, цѣлиятъ козмосъ може да изчезне, всичко може да се измени, но чувството на Любовьта остава за вѣчни врѣмена и отъ него произтича всичко въ свѣта. Не ми говорете за каша, отъ която хората умиратъ. Има религии, които сѫ направени отъ просена каша или отъ картофена каша. И тия каши хората наричатъ любовь къмъ Бога. Нѣкой ти говори днесъ за Бога, а утрѣ ще те обѣси на вѫжето. Онзи сѫдия ти говори днесъ за Бога, а утрѣ ще те осѫди за кражба. Той те сѫди за кражба, а самъ краде. Другъ нѣкой те сѫди за прѣстѫпване на закона, а самъ той десеть пѫти на день го прѣстѫпва. Всѣки Сѫдия, който подписва една присѫда, трѣбва да има чиста рѫка, трѣбва да бѫде чистъ като светия. Нека такъвъ човѣкъ те сѫди! Но когато единъ прѣстѫпникъ подписва присѫдата на другиго, той самъ си е заличилъ живота. Нѣкой отъ васъ често казватъ: Господъ е благъ. Въ какво седи Божията благость? — Благость въ Бога има, Той всѣкога е благъ, но когато ние сме разумни. Между Бога и насъ трѣбва да има извѣстно съотношение. Ако ние не зачитаме това велико и свято чувство, което сѫществува въ Бога, съ което Той се проявява, какъ ще разберемъ Божията благость? Ако не се отнасяме съ дълбоко уважение къмъ онова лозе, което Богъ ни е далъ да обработваме, какъ ще разберемъ Божията благость? Казва се въ Писанието: „Ползувайте се отъ благата и каквото ви остане отъ изобилието това ще пратите на менъ“. Вие ще ми кажете: Господъ има ли нужда отъ това? Разсѫждавайте разумно! Когато онази велика рѣка изтича отъ своя мощенъ изворъ и влѣзе въ твоята каца, за да я напълни, питамъ: трѣбва ли да спрешъ тази вода въ своята каца, или да я пратишъ въ морето, отъ дѣто е излѣзла? Всѣко благо, което си приелъ и използувалъ, трѣбва да оставишъ да се върне къмъ Бога. Ти ще вземешъ отъ всѣко благо толкова, колкото ти трѣбва. Вземешъ ли повече, ще си създадешъ най-голѣмото нещастие. Колко ти трѣбва днесь, за да проживѣешъ? — Трѣбватъ ти 1 кило хлѣбъ, 3 глави лукъ, 2 чесънъ, 3 ябълки, 2 круши, 5 сливи, 20 гроздени зърна, 3 портокала, 1 лимонъ, 2 банана, 1 плодъ отъ хлѣбното дърво, 1 алабашъ, 1 зелка, 8 глави прасъ лукъ. Друго какво ти трѣбва? Вие ще кажете: ами много малко нѣщо е това! Не, не бързайте, че като наредя още 20 — 30 такива нѣща, това малко ли е? Колко трѣбва на човѣка? — Малко му трѣбва, като се има прѣдъ видъ, че отъ всѣки чешитъ ще вземе по малко. Разнообразие трѣбва на човѣка, а лакомията всѣкога разбира еднообразие. Така хранятъ прасетата. Дойде тѣхната господарка, тури имъ въ едно корито трици, и тѣ, пъхнатъ муцунитѣ си, ядатъ ли ядатъ и благодарятъ като казватъ: много добра е нашата господарка! Казвамъ: това е свинска мамалига. Сега, нѣкои като ме слушатъ, докачатъ се. Не, приятели, вие трѣбва да се докачате отъ онѣзи низки схващания, които имате за Бога. Вие трѣбва да се докачате отъ онѣзи низки добродѣтели които проявявате. Вие трѣбва да се докачате отъ онази слаба интелегентность която проявявате. Вие трѣбва да се докачате отъ онази слаба вѣра, която имате въ живота. Какви трѣбва да бѫдите тогава? За васъ има само едно велико бѫдеще. Казвамъ: кой отъ васъ, като онзи добъръ майсторъ благодарникъ знае условията, при които растатъ пръчкитѣ? Всѣки отъ васъ трѣбва да изучи всички видове пръчки. Добриятъ майсторъ трѣбва да знае условията, при които всѣка пръчка расте и се развива. Но когато дойдемъ до човѣка, имаме вече друга една наука. Наблюдавали ли сте вие по себе си, при какви условия могатъ да растатъ чувствата у човѣка? Наблюдавали ли сте, при какви условия се развива ума въ човѣка? Наблюдавали ли сте, при какви условия се развива волята у човѣва? Вие ще кажете изведнъжъ: е, както даде Господъ. Не, това е едно външно, повърхностно схващане за нѣщата. Господъ не дава нѣщата отвънъ, отвѫтрѣ трѣбва да дойде всѣка проява. Най-първо потикътъ е отвѫтрѣ, а послѣ иде отвънъ. Когата потикътъ дойде отвънъ, ние имаме единъ механически животъ. Това е животътъ на пѣсъка, на скалитѣ, на кристалитѣ, а когато потикътъ иде първо отвѫтрѣ, а послѣ отвънъ, ние започваме съ онзи разуменъ вѫтрѣшенъ животъ. Питамъ ви: вие, като интелигентность, разглеждали ли сте вашия мозъкъ, да видите, въ какво се проявява неговата сила? Напримѣръ: знаете ли, на кое мѣсто въ вашия мозъкъ седи добродѣтельта? Тя се намира въ мозъка ви, но на кое опрѣдѣлено мѣсто именно? Всѣка добродѣтель е като една пръчка въ нашия мозъкъ. Знаете ли, на кое мѣсто въ мозъка ви се намира милосърдието? Знаете ли, на кое мѣсто въ мозъка ви се намира твърдостьта? Знаете ли, на кое мѣсто въ мозъка ви се намира чувството на приятелство? Знаете ли, на кое мѣсто въ мозъка ви се намира майчината любовь или Любовьта ви къмъ Бога? Знаете ли, на кое мѣсто въ мозъка ви се намира центъра на разсѫдъка, или центъра на паметьта и редъ други центрове? Кажете ми, дѣ се намиратъ всички тия чувства? Не само вие на ги знаете, но и най-виднитѣ философи, като Канта или други нѣкои не ги знаятъ. И тѣ сѫ били невѣжи въ това отношение. Кантъ е знаелъ толкова, колкото и вие. Той е написалъ една отлична книга за чистия разумъ, но прѣди да я напише, трѣбваше да напише, на кое мѣсто въ мозъка се намиратъ всички тия пръчки. Съврѣменнитѣ хора искатъ да възпитаватъ дѣцата си, но какъ ще ги възпитаватъ? Ако вие окопавате лозата си, а не обрязвате пръчкитѣ ѝ, какво ще стане съ вашата лоза? Пръчкитѣ на самата лоза не се окопаватъ тѣ се обрязватъ, а самата лоза се нуждае отъ окопаване. И колкото повече окопавате т. е. обработвате лозата,толкова повече растатъ и буренитѣ около нея, защото иматъ подобри условия. Сѫщото нѣщо се забѣлѣзва и у добрия човѣкъ. Еедноврѣменно съ развиването на добродѣтелитѣ му, се развиватъ и нѣкои лоши качества. Туй злѣ ли е? — Не е злѣ. И злото въ човѣка сѫщо тъй има право да расте, както и доброто. Азъ нѣма да се спирамъ да обяснявамъ, какво нѣщо е злото. Злото, е единъ животъ. Споредъ моитѣ схващания, злинитѣ които сега сѫществуватъ въ свѣта и у насъ, сѫ неизползувани добродѣтели на миналото. Слѣдователно, сега трѣбва да се навлѣзе въ единъ новъ периодъ, дѣто добродѣтелитѣ иматъ условия да растатъ. Тѣ сѫ взели обратно движение въ насъ. Злото не може да се изкорени сега, но за въ бѫдеще. И когато Христосъ говори за бѫдещето, за свършека на свѣта, Той подразбира, че за въ бѫдеще ще дойде една нова вълна, и туй, което сега е зло въ свѣта, ще мине въ друга фаза на своето развитие. Туй е едно условие, една възможность за ония хора, които днесъ сѫ лоши, за въ бѫдеще да станатъ добри. Всѣки човѣкъ, който закъснѣе въ своя пѫть на развитие, става лошъ. Това може всѣки да провѣри. Напримѣръ, прѣдставете си, че вие имате условия да спечелите, но като се изгубятъ тия условия, у васъ се заражда едно недоволство и като дойде сиромашията, вие започвате да крадете и казвате: ние можемъ да бъркаме тукъ или тамъ, Господъ позволява това. Да, Господъ позволява всичко, може да бъркаме навсѣкѫде, Господъ дава щедро, но онзи, който е далъ да обработватъ лозата му, той не дава. Когато азъ влѣза въ нѣкоя чужда градина да си набера ябълки, Господъ казва: „Много добрѣ направи“. Но онзи, на когото съмъ далъ тази градина подъ наемъ, ще дойде да те хване и ще те набие. Всички казватъ: Господъ дава щедро. Да, така е, и ние казваме, че Господъ дава на всички щедро, но дали хората сѫ раздѣлили земята си право, това е другъ въпросъ. И за това днесъ хората казватъ: Господъ далъ на този въ изобилие, а на онзи нищо не е далъ. Господъ е далъ право на всички сѫщества да живѣятъ, но азъ взимамъ онази кокошка и казвамъ: Господъ ми дава право да я коля. Не, това не е въ съгласие съ Божията воля. Ще дойде день, обаче, когато хората нѣма да ядатъ кокошки. Защо? Защото кокошки нѣма да има. Ще дойде день, когато хората нѣма да ядатъ агнета. Защо? Защото агнета нѣма да има. Ще дойде день, когато хората нѣма да се избиватъ. Защо? Защото вълци нѣма да има. Е, кой ще остане въ свѣта? — Само разумнитѣ хора, които ще се разбиратъ помежду си, Тѣ ще разбиратъ и ще прилагатъ правилно Божиитѣ закони. Кога ще настане това врѣме? — Когато храната и водата бѫдатъ въ тѣхъ, и нѣма да иматъ нужда отъ тия елементи отвънъ. Храната ще бѫде вѫтрѣ въ хората, и тогава тѣ ще се хранятъ отвѫтрѣ, тъй както Господъ се храни. Слѣдователно, Царството Божие ще дойде на земята. Когато се проповѣдва Царството Божие, подразбира се да живѣемъ по този вѫтрѣшенъ начинъ. И днесъ хората като сѫ налучкали този законъ, започватъ да ядатъ по малко и казватъ: малко трѣбва да се яде идватъ при мене такива светии и ми казватъ: азъ не ямъ зехтинъ, не ямъ готвено съ масло, а само картофена чорбица. Този човѣкъ нѣма да яде зехтинъ, но отъ тукъ ще направи една търговска сдѣлка, отъ тамъ ще направи една търговска сдѣлка и погледнежъ, изкаралъ толкова много, че и съ кравешко масло може да се храни. Не, ние не схващаме така религиозния животъ, ние започваме отгорѣ. Сега слушайте ме, азъ ви говоря за недѫзи, които сѫщесттуватъ даже и въ най-святи и чисти хора. Ние трѣбва да ядемъ всичко съ благодарность. Ако ти ядешъ само маслини, но съ благодарность, това е едно благословение. Ако ти ядешъ съ неблагодарность, това често се явява и като отрова за васъ. Всѣки отъ васъ трѣбва да знае, какво трѣбва да яде днесъ. Нѣкой си до вчера ялъ кокошки, а днесъ вече проповѣдва, че не трѣбвало да се ядатъ кокошки, защото образували нѣкакви си отрови въ организма, които изобщо влиятъ злѣ. Не, споредъ мене, религиозниятъ човѣкъ не трѣбва да се спира върху това, какъ му дѣйства една храна, но трѣбва дълбоко въ себе си да съзнава, че не трѣбва да причинява никакво страдание комуто и да е, било на нѣкоя кокошка, или на нѣкое агне. Защо? — Понеже туй страдание по обратенъ пѫть ще се върне и къмъ него. Той не трѣбва да изкоренява тази пръчка. Богъ е създалъ всичко въ свѣта, ние нѣмаме право да изкореняваме пръчкитѣ, които Той е посадилъ. Знаете ли на какво се дължи упадъка на днешната култура? Днесъ се избиватъ най-малко 40 — 50 — 100,000 милиона сѫщества. Това сѫ единъ голѣмъ брой живи сѫщества, които всѣка година ставатъ жертва на хората. Въ тѣхъ се зараждатъ чувства на страхъ, на умраза. Тия сѫщества, като влѣзатъ въ невидимия миръ, създаватъ много лоши условия за развитието на всички хора на земята. Не казвамъ, че ние трѣбва да плачемъ за изкланитѣ говеда, но казвамъ, че ние сами въ миналото си създадохме лоши условия за нашето развитие. Ние сами сме причина на нашитѣ нещастия. Нещастията, които идватъ въ свѣта, не сѫ за говедата, но за насъ, за човѣчеството. За съврѣменната култура иде едно израждане, иде едно голѣмо нещастие, иде единъ порой. Ние трѣбва да знаемъ законитѣ, чрѣзъ които можемъ да се примиримъ съ Бога. Казвате: това е за грѣшнитѣ. Не, всѣки отъ насъ трѣбва да изправи своитѣ отношения къмъ невидимия свѣтъ. Питамъ ви: ако единъ великъ цигуларь отиде при Ниагарския водопадъ, и започне да свири тамъ, какво ще чуете вие? Какво ще разберете отъ неговото свирене? Или, ако нѣкой виртуозъ започне да свири при нѣкое здание, което се гради, какви звукове ще се чуятъ? Какъвъ концертъ ще излѣзе отъ неговото свирене? Или, ако вие сте устроили единъ концертъ за нѣкакво благотворително дружество, но отвънъ хората се биятъ и се чуватъ само топовни и пушечни гърмежи, какъвъ концертъ ще излѣзе? Азъ правя сега слѣдната аналогия: всички бурни страсти, всички противорѣчия въ живота, това сѫ неблагоприятнитѣ условия. Тѣ трѣбва да се прѣмахнатъ и да дойдатъ онѣзи меки, тихи влияния, които сѫ подобни на първитѣ слънчеви лѫчи. Само тогава ще можемъ да мислимъ правилно. Всички ние трѣбва да утихнемъ, да станемъ тихи и спокойни въ душата си. Когато Христосъ седна въ лодката съ своитѣ ученици и навлѣзе въ Генисаретското езеро, какъ укроти бурята, която се яви? — Той прострѣ рѫката си и повелѣ на вѣтъра да утихне. Затова, когато вашето море се развълнува прострете рѫката си върху вашия умъ и кажете: защо трѣбва да скърбя? Господъ не скърби, ангелитѣ не скърбятъ, само малкитѣ дѣца скърбятъ, само малкитѣ дѣца плачатъ. Не е лошо да плачешъ, но казвамъ, ако плачешъ върху рѫцѣтѣ на своя ближенъ, този плачъ има смисълъ. Плачи за да измиешъ рѫцѣтѣ му. Но ако твоитѣ сълзи падатъ на софийскитѣ прашни улици, ти си първокласенъ глупакъ. Тръгнала нѣкоя жена изъ улицата, турила кърпа па очитѣ си, плаче, не иска да я видятъ хората. Казвамъ: защо трѣбва да проливашъ сълзитѣ си по улицитѣ? Изпѫдили нѣкой чиновникъ отъ служба, и той тръгналъ по улицата, плаче. Казвамъ ти си първокласенъ глупакъ. Защо трѣбва да плачешъ по улицата? Не, азъ искамъ да цѣните сълзитѣ си! И послѣ вие казвате: да любимъ хората! Какъ, да любимъ тия грѣшни, мъртви хора? Не, нашата любовь е за онѣзи, които сега живѣятъ. Нашата любовь е за Божиитѣ дѣца, които сега сѫ на лозето. На тѣхъ трѣбва да изпратимъ Божиитѣ лѫчи, както слънцето изпраща намъ лѫчитѣ си. Казвате: да се любимъ единъ другъ! Разбирате ли какво нѣщо е Любовьта? — Любовьта трѣбва да се изрази съ едно велико, свещено чувство и тогава да изпратимъ заедно моето свещено чувство и вашето свещено чувство изъ цѣлата вселена. Но ако моето свещено чувство и вашето свещено чувство не сѫ пробудени, какъ да дойде Любовьта? — Любовьта се изразява чрѣзъ онова свещено чувство, коете никога не умира, съ онази сила, която никога не отпада и съ онази мисъль, която винаги е свѣтла. Това е Божественото въ насъ. И всѣки отъ васъ може да бѫде силенъ само по този начинъ. Азъ ви се чудя, като ви гледамъ нѣкой заболѣлъ отъ хрема и виждашъ, веднага тръгналъ да търси лѣкарь. Дойде лѣкарьтъ, но и той хремавъ. И той самъ страда, но прѣдписва лѣкарства. Не, не викайте никакъвъ лѣкарь за вашата хрема! Даже и треската си не лѣкувайте. Защо? — Болеститѣ, това сѫ чисто вѫтрешни процеси, върху които ще приложишъ волята си. Ще кажешъ на хремата си: слушай, азъ съмъ господарьтъ тукъ, давамъ ти всичко 7 дни срокъ, прѣзъ това врѣме можешъ да се считашъ като моя гостенка, за което ще ти укажа всичкото внимание и слѣдъ тъзи срокъ ще си излѣзешъ. На седмия день ти ѝ давашъ единъ банкетъ, угощавашъ я добрѣ и слѣдъ това ѝ казвашъ: хайде сега носи си много здраве, другъ пѫть пакъ можешъ да ми погостувашъ. На треската пъкъ ще кажешъ: на тебе давамъ срокъ отъ 21 деня, прѣзъ което врѣме ще ти давамъ по два пѫти на день угощение. Значи, за всичкото врѣме ще ти дамъ 42 угощения, но слѣдъ това ще си излѣзешъ съ много здраве вънъ отъ менъ. Хремата, треската, това сѫ живи сѫщества, които сѫ яли и пили, разполагали сѫ на мои разноски. Слѣдъ като си излѣзе треската, ще дадете още едно угощение. Тя ще ви направи слабичъкъ, сухичъкъ като светия. Ако изпѫдишъ треската прѣждеврѣменно, ти ще се намѣришъ въ още по-опасно положение, ще вземешъ да мислишъ, дали нѣма да умрешъ — ще остане въ тебе единъ страхъ. Не, ти ще знаешъ, че и при треската можешъ да живѣешъ, и при хремата можешъ да живѣешъ. Чудни сте вие! Ако една треска може да ви умори, ако една хрема може да ви умори, какви служители ще бѫдете? Каква служба ще можете да принесете на Бога? Ако една треска може да ви умори, отъ васъ нищо не може да стане. Лѣкарьтъ има друго прѣдназначение. Той трѣбва да научи болния, какъ трѣбва да се лѣкува, какъ трѣбва да се бори съ болестьта. Той трѣбва да му даде такова лѣкарство, което да усили неговата воля, да облагороди неговитѣ чувства и да просвети неговата мисъль. Слѣдъ това лѣкарьтъ трѣбва да пристѫпи къмъ лѣкуване на болестьта. Тъй разумно трѣбва да бѫде лѣкуването! За да лѣкуваме единъ човѣкъ, ние трѣбва да го освободимъ отъ всички чужди елементи, отъ всички утайки които се наслоили въ него. Цѣли 20 години той живѣлъ единъ нередовенъ животъ и въ него се натрупало излишно желѣзо, олово, мѣдъ и редъ други отровни соли, които се образували при окислението на тия метали. Всички тия отрови трѣбва да се изхвърлятъ навънъ и да остане само онова чисто органическо злато и сребро, да остане само азотътъ и водородътъ въ онова чисто състояние, каквото е било първоначално въ човѣка. Само тогава човѣкъ ще може да възприеме онази Божествена Свѣтлина, която твори въ него. Ако слѣдъ като излѣза оттукъ, вие почнете да се питате дали всичко това, което говоря е Истина, казвамъ ви: ако вие мислите добрѣ за мене, това е добрѣ и за васъ; ако вие мислите лошо за мене, това е лошо и за васъ. И за мене сѫщото: ако азъ мисля добрѣ за васъ, и за мене е добрѣ; ако пъкъ мисля злѣ за васъ, и за мене е злѣ. Такъвъ е законътъ. Никой никого не може да уврѣди. Всѣки човѣкъ самъ себе си уврѣжда. Слѣдователно, азъ самъ трѣбва да се грижа за туй лозе, което ми е дадено и да не оставямъ другитѣ да злоупотрѣбяватъ съ него. Та казвамъ: между насъ трѣбва да сѫществуватъ само разумни отношения. Като четете Свещеното Писание, главно Стария Завѣтъ, той се отличава съ редъ примѣри. Прочетете живота на Давида, или на Якова, или на Аврама, или на Исака, вие ще видите, че тѣхниятъ животъ е единъ отличенъ примѣръ и за другитѣ. Прочетете най-послѣ живота и на други велики хора и тамъ ще видите, че има примѣри за подражание, за поука. Давидъ бѣше едно малко овчарче, което ходѣше да пасе овцитѣ и развиваше силата си. Единъ денъ, самъ той се хвали, вълкъ нападналъ една отъ неговитѣ овци и той се хвърлилъ да я спасява — борилъ се значи съ вълка и надвилъ, спасилъ овцата си. Послѣ, споредъ неговитѣ твърдения, тогава имало и лъвове, той се борилъ и съ лъвоветѣ, за да освободи една овца отъ устата на лъва. До колко е вѣрно всичко това, трѣбва да се питатъ ония ясновидци на врѣмето, които виждатъ въ миналото, но нека вѣрваме и на думитѣ на Давида. Той бѣше единъ смѣлъ и рѣшителенъ човѣкъ, който се борилъ съ лъвоветѣ и съ вълцитѣ. Не само това, но той билъ и добъръ музикантъ. И когато Саулъ бивалъ нападанъ отъ лоши духове, викалъ Давида да му свири. Когато Давидъ започвалъ да свири, Саулъ изпитвалъ добро разположение на духа си. Щомъ Давидъ прѣставалъ да свири, Саулъ ималъ пакъ своето лошо разположение на духа. И това разумно малко дѣте, слѣдъ като прѣкара една дисциплина, дойдоха срѣщу нело гонения отъ страна на Саула. И този младъ овчарь, слѣдъ като стана царь, забрави че Саулъ го гони, забрави, че е билъ овчарь и каза: „Не съмъ ли азъ царь, не съмъ ли миналъ прѣзъ толкова страдания, нѣмамъ ли право и азъ да си поживѣя? Единъ день Давидъ видѣ една хубава, красива жена, която била женена, и той я пожела за своя жена. И заповѣда на слугитѣ си да турятъ мѫжътъ ѝ на първата бойна линия, та дано бѫде убитъ въ сраженията. И наистина мѫжътъ ѝ бива убитъ. Давидъ взима тази красива жена за своя и заповѣдва на придворнитѣ си да казватъ, че той направилъ едно благодѣяние на тази бѣдна вдовица. Тази жена зачева отъ него. Но окото на Господа вижда всичко, Той знае самата Истина, затова праща пророкъ Натанъ при Давида, да му каже, че не е направилъ добрѣ. Натанъ разказва на Давида слѣдното нѣщо: „На единъ богатъ човѣкъ дохождатъ гости. Той нека да ги нагости, но за това угощение не взима нѣкоя овца отъ своето стадо, но взима единствената овчица на единъ бѣденъ човѣкъ и нея закаля“. Давидъ, като чува това нѣщо, извиква: „Осѫждамъ този човѣкъ на смърть!“ Натанъ му казва: Знаешъ ли че този човѣкъ си ти?“ По сѫщия начинъ постѫпвате и вие. Дойде нѣкой пѫть при васъ Натанъ пророкътъ и ви казва: „Вие направихте такива и такива прѣстѫпления! Изрежда ги той въ една или въ друга форма, и вие казвате: смърть на този човѣкъ! Този човѣкъ сте вие самитѣ. Вие издавате строга присъда за другитѣ, но това прѣстѫпление е ваше. Като четете 51 Псаломъ, виждате, че у Давида имало смирение, доблесть да признае своитѣ погрѣшки и затова казва: „Господи, съгрѣшихъ прѣдъ Тебе! Азъ бѣхъ едно малко дѣте, Ти ме взе, възпита ме и сега съзнавамъ грѣха си, нѣма да грѣша повече така. Отъ сега нататъкъ нѣма да правя такива прѣстѫпления.“ Вие казвате: Давидъ направи такова голѣмо прѣстѫпление! Я ми кажете, кой човѣкъ е чисть отъ прѣстѫпления? Чисти сѫ само светиитѣ. Тѣ сѫ абсолютно праведни хора. Азъ не подържамъ слабостьта на Давида, но казвамъ, че не трѣбва да го осѫждаме, защото който и да бѣше на мѣстото на Давида, щѣше да сгрѣши, щѣше да направи едно такова прѣстѫпление. Ами когато минавате покрай кѫщата на нѣкой богатъ човѣкъ и видите неговото богатство, въздъхвате си и казвате: ахъ, защо не е моя тази кѫща? Това не е ли онази красива жена, която Давидъ взе за себе си? Ами когато вие, които имате една млада, хубава дъщеря, минете покрай кѫщата на вашата, сѫсѣдка, която има младъ, хубавъ синь и си въздъхвате и кажете: ахъ, да ще този момъкъ да вземе моята дъщеря! Това не е ли красивата кѫща? Това не е ли хубавата жена, която Давидъ видѣ? Тази кѫща ще бѫде за васъ едно изкушение. Богъ ще ви даде друго нѣщо. Зарадвай се, че този човѣкъ си е направилъ една хубава кѫща! Най-първо, като видишъ тази кѫща, обърни внимание накѫдѣ сѫ поставени прозорцитѣ, на изтокъ или на югъ, и ако е така, зарадвай се. Кажи: азъ се радвамъ. че Господъ е далъ такава хубава кѫща на този човѣкъ. Нека Богъ му даде повече имане, та да зарадва и дѣцата си. Не минавай покрай кѫщата му съ зависть и не казвай: ахъ, защо не е моя? Господъ е прѣдвидилъ за тебе нѣщо много по-хубаво. Зарадвай се на богатството на своя ближенъ! Казвамъ: въ едно събрание седятъ много хора свързани съ една и сѫща идея, но като имъ се направи една малка забѣлѣжка, тѣ веднага се докачватъ. Азъ не съмъ срещналъ до сега нито единъ човѣкъ въ България, на когото като кажа нѣкоя по-строга дума, или като му направя една бѣлѣжка, да не ми се разгнѣви. Даже и на най-близкитѣ си като кажа нѣщо, сърдятъ ми се. Казвамъ нѣкому: приятелю, ти не можешъ да свиришъ съ мене, ако нѣмашъ ухо. „Ама кажи ми нѣкои велики работи!“ — Какви велики работи? Азъ не мога да се спра съ тебе, да обмислямъ великитѣ работи. Ако ви кажа нѣкоя велика мисъль, нищо нѣма да разберете отъ нея и ще кажете, че това сѫ празни работи. Да, но ако извадя кесията си и я поразмърдамъ малко, това ще е пълна работа! Имамъ 10 златни монети въ нея, давамъ ви ги, и вие казвате: а, това сега разбирамъ, това е философия! Казвамъ: това сѫ задачи за малкитѣ дѣца. Учениятъ човѣкъ всѣкога може да си достави тия златни монети, когато и въ който моментъ му потрѣбватъ. Какъ? — Той ходи съ своята магическа пръчица по земята, разхожда се и чукне нѣкѫдѣ съ нея. Веднага отдолу му се обаждатъ. Какво има? — На менъ учения човѣкъ, ми трѣбватъ 10 златни монети, Тия златни монети веднага изкочатъ и хопъ въ джоба му. Дойде другадѣ нѣкѫдѣ, пакъ тропне съ пръчицата си. Алло! Какво има? — Трѣбва ми една книга. Този ученъ дойде въ София като непознатъ и пожелава да отиде на нѣкое прѣдставление. Пакъ тропне съ пръчицата си. Какво има? — Искамъ единъ билетъ отъ първо мѣсто за еди-кое си прѣдставление. Веднага билетътъ се доставя, и този ученъ е на първо мѣсто въ прѣдставлението. Пѫтьтъ му е отворенъ навсѣкѫдѣ. Азъ наричамъ ученъ човѣкъ този, на когото пѫтьтъ е отворенъ навсѣкѫдѣ. Туй разбирамъ ученъ човѣкъ — срѣдно мѣсто не приемамъ. Туй е идея! Напримѣръ, задайте си задачата, цѣла година да не боледувате отъ нищо. Или, задайте си задачата да направите опитъ за цѣла една седмица, да не минава въ ума ви нито една лоша мисъль, въ сърцето ви нито едно лошо чувство, и въ волята ви нито едно лошо дѣйствие. За да не се лъжете, направете този опитъ поне за единъ день, или за единъ часъ, да видите, за колко врѣме ще можете да издържите. Нѣкои мислятъ, че сѫ много силни. Не, трѣбва да бѫдетете тъй чисти, като единъ ангелъ, като единъ светия. Ако пъкъ можете да издържите за единъ часъ, или за единъ день, или за една седмица, или за една година, това ще бѫде още по-добрѣ. Ето една велика наука! Ако постигнете това нѣщо, небето ще се отвори за васъ, и вие ще разберете степеньта на онѣзи велики съзнания, които минаватъ прѣзъ ума ви. Азъ зная, че въ растенията има съзнание, въ кристалитѣ сѫщо има съзнание. Може да мислите за мене, каквото искате, но казвамъ ви: азъ разбирамъ съзнанието на растенията, азъ разбирамъ съзнанието на кристалитѣ, азъ разбирамъ съзнанието на животнитѣ — на всички риби, на всички птици — и най-послѣ разбирамъ съзнанието и на всички хора. Всички тия съзнания се хармонизиратъ по особенъ начинъ. Има единъ великъ законъ, който ги хармонира. Външно, между хората и животнитѣ има само една допирна точка, но вѫтрѣшно, духовно има три допирни точки. И съ растенията вѫншно има само една допирна точка, но вѫтрѣшно има три допирни точки. Та казвамъ: отдѣ ще започнемъ нашето вѣрую? Казва се, че единъ домовитъ човѣкъ насадилъ едно лозе и го далъ подъ наемъ. Ако вие прѣзъ цѣлия си животъ не сте могли да моделирате вашия носъ, ако прѣзъ цѣлия си животъ не сте могли да изправите мисъльта си, какво сте направили тогава? Когато те засърби носа, това показва, че искашъ да кажешъ нѣкоя лъжа, искашъ да направишъ нѣкоя дяволия. Какво трѣбва да направишъ? — Нѣма да се дразнишъ, да чешешъ носа си, но ще го хванешъ и ще си кажешъ: ти ще мислишъ тъй, както мисли единъ разуменъ човѣкъ. Сърби те ухото, ще го хванешъ и ще си кажешъ: ти ще слушашъ и ще разбирашъ тъй, както разбира единъ разуменъ човѣкъ. Щомъ искате да се самовъзпитавате, тъй трѣбва да постѫпвате. Сега вие ще кажете: този човѣкъ ни говори смѣшни работи, забавлява ни. Като отидете на кинематографъ или на нѣкое прѣдставление, не ви ли забавляватъ? Само тукъ ли ви забавляватъ? Бихъ прѣдпочелъ хиляди пѫти повече да се хвана за носа си, или за ухото си и да си повеля да разбирамъ нѣщата правилно, отколкото да ходя по кинематографи, или прѣдставления, или даже да слушамъ най-хубавитѣ концерти на Паганини. Като си потегля носа или ухото, азъ слушамъ неразборията на цѣлия свѣтъ. Като искамъ да проявя единъ жестъ, азъ пакъ ще хвана носа си и ще си кажа: слушай, ти си туренъ тукъ горѣ, помни че трѣбва да изразишъ Божията мисъль! Сърцето ти затупа по-силно и ти веднага казвашъ: олеле, заболѣ ме сърцето, скоро инжекция! Съ това туптене сърцето ти иска да каже: господарю, дойде врѣме и азъ да се проявя! Туй лозе иска да цъвне и да узрѣе. А ти, като не разбирашъ закона, казвашъ: олеле, заболѣ ме сърцето! Като те заболи главата, пакъ казвашъ: заболѣ ме главата, какво да правя? Съ тази болка главата ти иска да каже, че трѣбва да мислишъ. Послѣ, ще се хванешъ за двѣтѣ уши и ще си кажешъ: слушай, врѣме е за работа, трѣбва да се спретне на работа. Ами ако онзи склупторъ не вземе чука и не удря своята статуя, тя сама по себе си може ли да стане? Той трѣбва да вземе чука и майсторски да удря. Онзи художникъ сѫщо трѣбва да вземе четката и да рисува, но да знае какъ. Онзи, който иска да пише, сѫщо трѣбва да знае, какъ да пише. Носътъ само за секнене ли е създаденъ? Азъ като държа кърпата на носа си, казвамъ: Господи, пази ме да не скърбя този мой приятель! Нека мисъльта ми бѫде тъй свѣтла, тъй чиста, като тази кърпа? Нѣкои, като гледатъ моята кърпа, казватъ: този човѣкъ прави нѣкаква магия. Да, магия правя, но на себе си. Казвамъ си: слушай, ще говоришъ на тѣзи хора Истината, тъй, както и Господъ на тебе я говори! Тѣзи сѫ външни нѣща, но има и единъ вѫтрѣшенъ животъ. Единъ день ние ще се освободимъ отъ това тѣло, нѣма да имаме нужда да се секнемъ съ кърпитѣ си. Животътъ ни ще бѫде идеаленъ, нѣма да имаме никакви излишеци и ще бѫдемъ напълно свободни. И тъй, Този, Който е насадилъ лозето, това е Господъ. Наемателитѣ сме ние, а слугитѣ, които Господъ ни е пратилъ, ние сме ги набили, Духътъ сме изпъдили и сега се питаме: какво ще правимъ, като дойде наемательтъ? Нѣма какво да ви обвинявамъ, но казвамъ, че вие сте възприели този начинъ на дѣйствие като правило. Тъй постѫпвате вие, но отъ васъ се изисква да обработвате лозето, което Господъ ви е далъ и да Му изпратите отъ плодоветѣ. Плодътъ на Духа, това е Любовьта. Любовьта е първиятъ плодъ, който трѣбва да изпратимъ на Господа. Богъ като одобри този плодъ, ще каже: дайте този плодъ на дѣцата! Той ще прати единъ ангелъ при насъ, който ще ни даде право да раздаваме отъ плодоветѣ си на всички хора. И всички, които ядатъ отъ нашитѣ плодове, ще станатъ добри хора. Като разберете тази притча по този начинъ, сега като се върнете дома си, хванете се за ухото и си кажете: да работимъ! Когато се продължава надолу ухото, и животътъ се продължава. Когато ухото се продължава нагорѣ, чистотата се увеличава. Когато ухото се разширява, и активностьта въ човѣка се разширява. Когато ухото се скѫсява, и животътъ става хилавъ. Ето, затова вие трѣбва да си теглите ушитѣ. Забѣлѣжете, на онѣзи хора, които умиратъ рано, ушитѣ се скѫсяватъ. Нѣкой пита, колко години ще живѣе, като измѣря ухото му, тогава ще му кажа колко години ще живѣе. Понѣкога е страшно да се каже на нѣкой човѣкъ, колко години ще живѣе. Забѣлѣзано е, че хора, у които ушитѣ сѫ дълги, живѣятъ дълги години; а хора, у които ушитѣ сѫ кѫси, живѣятъ малко врѣме. Това е така, природата никога не лъже. По сѫщия законъ интелигентностьта на хората се изявява въ лицето имъ. Природата е поставила по лицето на интелегентнитѣ хора повече бръчки. Тѣхнитѣ очи сѫщо изразяватъ интелегентностьта имъ. Ще бѫде смѣшно, силната свѣщь да не изразява силна свѣтлина. Учениятъ човѣкъ се познава по своята свѣтлина. Дъбродѣтелниятъ човѣкъ се познава по своето сърце. И ние, хората на земята, можемъ по сѫщия начинъ да живѣемъ съ онова възвишено и свято чувство на Любовьта. Желая сега, като се върнете дома си, всички да мислите за Бога. Не искамъ да мислите за мене, но ако любите Бога, ще мислите и за мене; ако не любите Бога, нѣма да мислите и за мене. Прѣди всичко, Богъ, Който живѣе вѫтрѣ въ насъ, но нѣкой пѫть се отегля. Когато идватъ страданията, Богъ се отегля отъ насъ. Значи, щомъ Богъ се отегли, това показва, че Той не е доволенъ отъ нашия животъ. Ти можешъ да се оправдавашъ, както искашъ, но Господъ казва: „Този човѣкъ е грѣшенъ, трѣбва да се накаже, за да почувствува своитѣ прѣгрѣшения.“ Ето и Христосъ дойде до дъното на ада, за да се изпита и Неговата Любовь. Христосъ каза: Господи, азъ прѣдавамъ Духа си въ Твои рѫце, да става, съ мене, каквото ще. Азъ искамъ тия хора да опитатъ това което и азъ съмъ опиталъ и позналъ. Искамъ, щото всички хора да познаятъ Твоята Любовь“. Христосъ е човѣка на беззавѣтната Любовь. Азъ искамъ и вие да не сте малодушни, а смѣли и рѣшителни. Какво отъ това, че ви изпѫдили отъ тази или онази кѫща? Какво отъ това, че въ еди-кой си вѣстникъ писали нѣщо за васъ? Щомъ иматъ мастило, нека пишатъ. За насъ е важно друго нѣщо. Човѣкътъ се познава въ врѣме на изпитанията си. Нѣма по-голѣмо изкуство отъ това, когато нѣкой човѣкъ ти прѣдложи да му платишъ единъ дългъ и ти веднага повѣрвашъ на думитѣ му и кажешъ: ще го платя. Това азъ считамъ великъ характеръ. Или, когато нѣкой човѣкъ се обърне къмъ Бога и Му остане вѣренъ прѣзъ цѣлия си животъ, това сѫщо считамъ великъ характеръ. Ако единъ банкеръ се обърне къмъ Бога и Му остане вѣренъ прѣзъ всички врѣмена, азъ наричамъ този човѣкъ великъ; но ако единъ религиозенъ човѣкъ се обърне къмъ Бога и каже, че е Писано, наистина, въ Писанието, да раздаде човѣкъ всичкото си имане на сиромаситѣ, но не азъ мога да направя това, защото трѣбва да оставя и за себе си, този човѣкъ не е великъ. Когато единъ човѣкъ дойде при мене, азъ съмъ длъженъ да му дамъ хлѣбъ, щомъ той е нуждаещъ се, но не съмъ длъженъ да му дамъ и маслини, или друго нѣщо. Послѣ, азъ съмъ длъженъ, ако нѣма дѣ да нощува, да му дамъ легло, но не съмъ длъженъ да му давамъ юрганъ и разни меки завивки. Тъй е писано и въ Господнята молитва „хлѣбъ нашъ насѫщний“... Щомъ хората ме приематъ съ любовь, това ми е достатъчно, нѣмамъ нужда отъ юрганъ, или отъ какви и да сѫ други завивки и удобства. Щомъ влѣзешъ въ моята кѫща и те обвия съ своята любовь, нѣмашъ нужда отъ юрганъ. Тогава и 10 юргана да ти дамъ, нѣматъ смисълъ за тебе. Но и 10 юргана безъ любовь, не струватъ нищо, ти пакъ ще треперишъ отъ студъ. Разумна любовь трѣбва на всички ви! Ние не трѣбва да чакаме тази Любовь нито отъ Индия, нито отъ Америка, нито отъ Европа. Тази Любовь е въ насъ. Всички трѣбва да кажемъ: да бѫде благословено името Божие! Да се слави името Божие! И Господъ, Който ни даде това лозе, нека изпрати Сина Си да Го приемемъ, да Го угостимъ и да Му кажемъ: „Каквото ни даде, ето го!“ И слѣдъ това, да Го изпратимъ като „добрѣ дошълъ“, или да Го задържимъ пакъ като „добрѣ дошълъ“. Сега какво мислятъ въ България? Ще дадатъ ли каквото трѣбва, или ще изпѫдятъ слугитѣ Божии? Може да опитате и едното, и другото. Ако си дадатъ даньта на Бога, ще бѫдатъ великъ народъ, пъкъ ако играятъ на бобъ, като евреитѣ, и това ще опитатъ. И вие сте българи, нали? Българинъ, значи човѣкъ на Духа. И тъй, нека остане въ васъ мисъльта, всички да бѫдете като този домовитъ човѣкъ, да има връзки между Бога и васъ, та Божието благословение, което пада върху лозето ви, да дойде и върху васъ! Бесѣда, държана отъ Учителя на 7 Мартъ, 1926 г. въ гр. София.

От книгата Трети младежки събор „И обхождаше Исус всичка Галилея“, 5-8.07.1925 г., Първо издание: София, 1925 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание Методътъ на свѣтлината Въ природата има много методи за говорене, но главнитѣ сѫ два: единиятъ е методътъ на тихия дъждъ, който пада тихо, безъ гръмотевици; другиятъ е методътъ на силния дъждъ, който иде съ гръмотевици. Тогава всички палятъ свѣщи и се молятъ. Първиятъ методъ е Божественъ, вториятъ е човѣшки. Гръмотевицитѣ не сѫ опасни. Тѣ иматъ едно отлично прѣдназначение - прѣчистватъ въздуха. Дъждъ съ гръмотевици е по-добъръ, отколкото безъ гръмотевици. Отъ тия дъждове съ гръмотевици, нѣкои сѫ придружени и съ бури, та обрулватъ всичко. Тихитѣ дъждове сѫ обикновено безъ бури. Но тъй, както е въ природата, всичко е хубаво. Дъждоветѣ, които сѫ придружени съ бури, всичко обрулватъ, но и всички нечистотии очистватъ. Тъй щото, тия два метода работятъ и вѫтрѣ въ васъ. Тѣ прѣдставляватъ вѫтрѣшенъ, а не външенъ процесъ. Тѣ сѫ работа на душата. Нѣкой пѫть въ душата настава тихата, хладна нощь - нощьта на тихия дъждъ; нѣкой пѫть дохожда онази бурна, студена нощь - нощьта на дъжда съ гръмотевици и бури. При дъжда съ бури покривитѣ на кѫщитѣ се разкриватъ, керемидитѣ имъ се разпръсватъ, кепенцитѣ на прозорцитѣ се отварятъ. Всичко това е за хубаво! Тукъ въ България, ученицитѣ изобщо, понеже сѫ събрани измежду всички народи, сѫ отъ високо произхождение: тѣ сѫ царе, князе, графове, лордове - искатъ Господъ да изпрати за тѣхъ специални ангели. Често, като говоря, нѣкои казватъ: общо ли говори, или лично? Казвамъ: общо и лично, това е единъ и сѫщъ методъ. Едно нѣщо имайте прѣдъвидъ: за всѣки едного лично, както и за всички общо, ще дойдатъ разни изпитания, но не се спъвайте отъ тѣхъ. Трѣбва да знаете закона, че колкото повече изпитания имате, толкова повече благословения ще имате. Помнете: колкото повече страдания, мѫчнотии и противорѣчия срѣщнете въ живота си, толкова повече имате и благоволението на небето. Турете това нѣщо въ живота си като общо правило! Колкото се отнася до хубавото, доброто, оставете го настрана. То е общо за всички. Когато дойде хубавото, всички го носятъ лесно. Най-силнитѣ ученици се познаватъ при голѣмитѣ бури. Хубавитѣ кораби се познаватъ при голѣмитѣ бури въ океанитѣ и моретата. Сега, нѣма защо да доказвате, кой е вашиятъ Учитель, какъвъ е вашиятъ Учитель. Не доказвайте това! Туй е една сложна задача съ десеть неизвѣстни, а за сега, вие едва ли рѣшавате задача съ три неизвѣстни. Какво разбирате подъ думата „учитель?” - Човѣкъ, който учи. На какво учи? Вие ще научите едно отъ правилата на Учителя. То е слѣдующето: Учительтъ подържа правилата, методитѣ на свѣтлината. Свѣтлината само благородни, само чисти мѣста ли посѣщава въ свѣта? Кажете ми! Вие нѣкой пѫть казвате: знаете ли кой съмъ азъ? Тамъ, на това ли мѣсто трѣбва да бѫда пратенъ? Питамъ: Господъ, Който праща своята свѣтлина отъ небето, тя само въ царски ли палати влиза, само въ клеткитѣ ли отива? - Не, навсѣкѫдѣ. Тя прониква въ най-мръснитѣ мѣста, като ги освѣтлява, подига и прѣчиства. Оцапани, нечисти сѫ рѫцетѣ на живата свѣтлина! Питамъ: ако свѣтлината, която седи толкова високо въ Божествения свѣтъ, слиза и си цапа рѫцетѣ съ грѣховетѣ на хората, колко повече живитѣ хора на земята трѣбва да сторятъ това? Вие, ученицитѣ, по нѣкой пѫть казвате: да си изцапамъ рѫцѣтѣ, да влѣза въ това мѣсто! Ами че, когато влизате въ нѣкой клозетъ, не носите ли свѣщьта си тамъ? Свѣтлината влиза навсѣкѫдѣ. Тази свѣщъ не казва: защо ме носишъ тукъ? Тъй ще разбирате дълбокия смисълъ въ метода на свѣтлината. Тази Божествена свѣтлина, именно, прониква въ насъ, въ най-тайнитѣ, въ най-скрититѣ мѣста, за да ни очисти. Туй е великото смирение! Отъ свѣтлината трѣбва да се учите на смирение. Казвамъ: ако нѣмате смирението на свѣтлината, нищо не може да стане отъ васъ. Едно ново правило ще имате прѣдъ видъ: ще пазите правилата на свѣтлината, ще имате смирението на свѣтлината, готовностьта на свѣтлината да отивате, да прониквате навсѣкѫдѣ, дѣто тя отива. Свѣтлината прѣминава прѣзъ всичко и навсѣкѫдѣ, но не остава тамъ. Помнете, че нито една частица отъ свѣтлината не остава, дѣто е влѣзла. Тя остава, запримѣръ, въ клозета само за една тристахилядна часть отъ секундата, и слѣдъ това си заминава. Само за толкова малко врѣме може да остане тя въ едно нечисто мѣсто. Тъй че, срещнете ли една нечиста мисъль, не я дръжте въ ума си дълго врѣме! Лошитѣ мисли задържайте само за една тристахилядна часть отъ секундата и послѣ ги изпратете навънъ. Ако вие бихте имали този методъ на свѣтлината, всичкитѣ спорове бихте разрѣшавали много лесно. Триста хиляди несгоди можеха да ви дойдатъ, и всичкитѣ тия несгоди бихте могли да разрѣшите само въ една секунда. Какъ? - Съ метода на свѣтлината. Та, прѣзъ тази Божествена година, въ която сега сме родени, въ първия день на тази година, той е доста дълъгъ день, прилагайте метода на свѣтлината! Дойде ли нѣкое противорѣчие, кажете си: азъ ще бѫда като свѣтлината! Когато свѣтлината влѣзе въ човѣшкитѣ очи, тя се радва, понеже има ума на едно разумно сѫщество. Свѣтлината не е еднакво посрещната навсѣкѫдѣ. Когато свѣтлината влѣзе въ очитѣ на единъ вълкъ, какво говори тя тамъ? - Мине и си замине. Въ нѣкоя глистя, когато влѣзе, пакъ минава и заминава. Тамъ не е така добрѣ посрещната, както когато влѣзе въ човѣшкото око. Какъ мислитѣ, какво ще бѫде сърцето на свѣтлината? Колко е велико това сърце! Свѣтлината казва: слѣдъ врѣме азъ пакъ ще мина, пакъ ще посѣтя това мѣсто. Тя непрѣривно обикаля свѣта. Когато Христосъ е казалъ: „Азъ съмъ свѣтлината на свѣта”, Той е подразбиралъ, че тази свѣтлина трѣбва да проникне въ най-тъмнитѣ, въ най-затънтенитѣ мѣста, за да внесе разумното. Щомъ дойде разумното, тогава ще се прояви Любовьта. * Бесѣда, държана отъ Учителя на 7 юли 1925 г.

От книгата Трети младежки събор „И обхождаше Исус всичка Галилея“, 5-8.07.1925 г., Първо издание: София, 1925 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание Дванадесетъ положения – съпоставяния върху разбиранията и живота на ученика 1. Ученикътъ трѣбва да разбира добрѣ това, което ще направи и да гледа да е съобразно съ великитѣ принципи на живата Природа. - Колко е отрадно, когато ученикътъ въ своето невѣжество постѫпи тъй, както малкитѣ дѣца, безъ прѣдварително да обмисля, какво да направи, и дали трѣбва да го направи. 2. Ученикътъ не трѣбва да вижда какво става наоколо му. Той за всичко трѣбва да е слѣпъ. - Колко е хубаво, когато ученикътъ вижда всичко, което се върши около него и се ползува отъ всичко това за своето развитие! - Колко е благородно, когато ученикътъ мълчи! 3. Ученикътъ трѣбва винаги да мълчи, когато е прѣдъ Учителя си. - Колко е сърдечно, когато ученикътъ разкрива душата си прѣдъ Учителя си! 4. Ученикътъ трѣбва да прави винаги това, което Учительтъ му казва. - Колко е лазурно, ако ученикътъ изпълни волята на Учителя си, безъ Учительтъ да му е казалъ това! 5. Учительтъ самъ извиква ученицитѣ си. - Колко е Божествено, когато ученикътъ самъ отиде при Учителя си! 6. При Учителя ще бѫде само най-добриятъ ученикъ. - Колко е покъртително, когато съзнавашъ, че си лошъ и си при Учителя си! 7. Ученикътъ трѣбва да има винаги разположение въ сърцето си и отзивчивость въ душата си къмъ Учителя си. - Колко е искрено, когато ученикътъ изживява прѣдъ Учителя си вѫтрѣшнитѣ си борби! 8. Ученикътъ трѣбва да е много скроменъ и смиренъ. - Колко е силно, когато ученикътъ постѫпва смѣло! 9. Ученикътъ никога не трѣбва да иска отъ Учителя си. Учительтъ му знае кога и какво е необходимо да се даде на ученика. - Колко е радостно, когато ученикътъ поиска нѣщо отъ Учителя си! А колко е благословено, когато Учительтъ отъ само себе си даде нѣщо на ученика си. 10. Ученикътъ трѣбва за всичко да благодари и винаги да е радостенъ. - Колко е трогателно, когато ученикътъ скърби и плаче за несполукитѣ си! 11. Ученикътъ трѣбва да е винаги при Учителя си. - Колко е хармонично, когато далечъ отъ Учителя, ученикътъ мисли за Учителя си. 12. Ученикътъ трѣбва винаги да мисли за Бога. - Колко е богоугодно, когато ученикътъ и въ най-малкитѣ нѣща въ живота си вижда Бога въ своето Величие и Слава. Велико е, когато ученикътъ слуша Учителя си! Трептяще, е когато ученикѫтъ е радостенъ, че служи на Бога! Съзнателно е, когато ученикътъ благодари и хвали Бога всѣкога и за всичко! Дадени отъ Учителя на 7 юли 1925 г.

От книгата Трети младежки събор „И обхождаше Исус всичка Галилея“, 5-8.07.1925 г., Първо издание: София, 1925 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание Вторникъ 7 юли, 6 ч. с. Двадесеть правила отъ Учителя къмъ ученика 1. Пѫтьтъ на ученика е пѫть на зазоряване. Той е пѫть на вѣчната свѣтлина, носителка на Любовьта. 2. Ученикътъ трѣбва да има винаги една права стойка на тѣлото си, която държи будно неговото съзнание и дава разположение на духа му за работа. 3. Ученикътъ има винаги възможность да прави добро. Доброто е цѣлъ въ неговия животъ. 4. Ученикътъ ще бѫде поставенъ прѣдъ изкушението, за да се изпитатъ убѣжденията му. 5. Ученикътъ бива поставянъ на силни прѣживявания, за да се кали въ издръжливость и будность на съзнанието. Животъ безъ прѣживявания е животъ на спящи души. 6. Ученикътъ не трѣбва да се смущава отъ формитѣ, а да гледа духа на нѣщата. 7. Ученикътъ се моли самъ. Той трѣбва да е съсрѣдоточенъ въ молитвата си и да прѣживява думитѣ й. 8. На ученика е необходимо малко съзерцание, за да може да се справи съ себе си. 9. На ученика е потрѣбно малко уединение, за да уякне вѫтрѣшно. 10. Нѣма по-хубаво нѣщо за ученика отъ чистотата! Ученикътъ като люби, трѣбва да придобива чистота. Любовьта е сила, която се развива само при чистотата. 11. Когато бѫдешъ свързанъ съ Бога, нѣма да има съблазънь за тебе. 12. Ученикътъ на окултната школа не бива да допуща никакво съмнѣние въ Божествения Промисълъ. Той знае, че пѫтьтъ, въ който е влѣзълъ, е правъ. 13. Съмнѣнието е една задача за ученика, която той трѣбва да разрѣши правилно. 14. По закона на Любовьта, щомъ повѣрвашъ, всичко е свѣтло за тебе. По това ще познаешъ, че си въ полето на Любовьта - тамъ съмнѣние нѣма. Усъмнишъ ли се, това показва, че Любовьта я нѣма. Въ Любовьта нѣма съмнѣние. 15. Първиятъ изпитъ, на който ученикътъ се поставя самъ, е съмнѣнието. Затуй той самъ трѣбва да прѣкара нощьта на съмнѣнието, и самъ да го побѣди. 16. Ученикътъ трѣбва да мине прѣзъ съмнѣнието. То е една область, която той трѣбва да мине и да прѣмине до край. Тамъ той ще се намѣри въ една сѣверо-полярна нощь - шесть мѣсеца нощь, но той трѣбва да разбира закона. Той трѣбва да я прѣкара, за да излѣзе пакъ на свѣтлия день и да се крѣпи прѣзъ всичкото врѣме. Слѣдъ като прѣмине този периодъ на мракъ, на вѫтрѣшно затъмнение, ще дойде прозрѣнието, ще дойде свѣтлия день, ще дойде Посвѣщението. 17. Ученикътъ трѣбва да вижда доброто навсѣкѫдѣ и у всѣкиго. Вижда ли той все прѣстѫпления, пороци и недостатъци, това е проказа въ неговото сърце. Ужасно е да носишъ дявола въ сърцето си! 18. Докато ученикътъ намира свѣтлина въ- свѣта, нищо не може да му се говори за Бога. Трѣбва да се яви отвънъ тъмнина, за да стане въ душата свѣтло. Само при вѫтрѣшната свѣтлина се ражда Любовьта къмъ Великото. Ученикътъ не трѣбва да се спира на свѣтлината въ свѣта, а да гледа свѣтлината въ душата си и нея да пази. 19. Ученикътъ не може да има приятелство и съ свѣта, и съ Бога. Ако ученикътъ люби Бога, свѣтътъ ще потъмнѣе за него, ще се скрие, ще изчезне, а той ще се намѣри въ единъ другъ свѣтъ на свѣтлина, миръ и радость, и тамъ ще чуе Учителя си. 20. Приятенъ е пѫтьтъ на ученика въ всичкитѣ му мѫчнотии, защото е пѫть на възлизане! Дадени отъ Учительтъ на 7 юли 1925, 6 ч. с.

От книгата Трети младежки събор „И обхождаше Исус всичка Галилея“, 5-8.07.1925 г., Първо издание: София, 1925 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство,I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание Вѫтрѣшна връзка Ще направя нѣколко встѫпителни бѣлѣжки. Всѣка постѫпка, всѣки животъ трѣбва да е основанъ на нѣщо, трѣбва да има основа, или друго - яче казано, трѣбва да има своя връзка. Въ цѣлия органически свѣтъ, въ всички сѫщества има една тенденция, единъ стремежъ да се групиратъ, да образуватъ една вѫтрѣшна връзка. Така се създадоха малкитѣ единици - домоветѣ; така се създадоха съврѣменнитѣ общества, народитѣ; така се създаде и цѣлото човѣчество. Значи, идеята, която е вложена въ този вѫтрѣшенъ стремежъ, е връзката. Сега вие имате всички тия връзки, само една връзка ви липсва, съзнателната връзка съ невидимия свѣтъ. Тази връзка нѣмате. Вие говорите, че сѫществуватъ ангели, но нито единъ отъ васъ не е ималъ разговоръ съ ангелитѣ. Може и да сте имали, но не сте съзнавали това. Може би, нѣкой ангелъ ви е говорилъ, безъ да сте съзнавали, че ангелъ ви говори. Значи, съзнанието ви още не е будно. Тъй щото, когато казвамъ, че трѣбва да имате вѫтрѣшна връзка съ невидимия свѣтъ, азъ разбирамъ „пробуждане на съзнанието”. Когато, обаче, вашето съзнание се пробуди, има една опасность - появяване на страха. Всѣки човѣкъ, който нѣма будно съзнание, се плаши, страхува се. Когато човѣкъ започне да строи една голѣма кѫща и вижда, че срѣдствата нѣма да му стигнатъ, той се уплашва. А когато започне нѣкоя малка работа, за която срѣдствата му сѫ достатъчни, той не се плаши, радва се. Ето защо, вие трѣбва да започвате работа въ крѫга на вашитѣ възможности. Когато говоримъ за бѫдещи проспекти, или за стремежитѣ на човѣшката душа, виждаме, че тия нѣща сѫ толкова велики, че човѣкъ съвсѣмъ се изгубва въ тѣхъ. Въ тѣхъ се прозиратъ великитѣ замисли на Бога. Въ туй състояние, въ което се намирате днесь, най-важното нѣщо за васъ е да образувате една вѫтрѣшна връзка съ невидимия свѣтъ. Ще ви напиша думата: ЛЮБОВЬ. Какво разбирате отъ нея? Онѣзи хора, които сѫ създали рѣчьта, писменостьта сѫ имали прѣдъвидъ и значението на всѣка дума. Двѣтѣ линии, които образуватъ буквата Л, показватъ, че у човѣка има двѣ сѫщества. Едното изразява стремежа на човѣшката душа, а другото - стрѣмежа на човѣшкия духъ. На кѫдѣ? - Къмъ Бога. При този стремежъ Любовьта трѣбва да бѫде разумна. Ако разложимъ буквата Ю, ще получимъ отъ нея слѣднитѣ елементи „I и О”. Първата линия е отражение, сѣнка. Кѫдѣ е прѣдметътъ, който хвърля тази сѣнка? Двѣтѣ линии въ буквата Ю сѫ успоредни. Втората проекция иде отъ друго нѣкое тѣло. Значи, онова тѣло, което хвърля тази проекция, има друго разположение. Въ буквата О сѫщо се забѣлѣзватъ двѣ успоредни линии. Буквата О означава главата, ума на човѣка, който се движи. Значи, съ нищото, т. е. съ нулата се означава ума, понеже умѫтъ не е нѣщо материялно. Умътъ се развива разумно по двѣ успоредни линии. Само разумнитѣ хора се движатъ успоредно. Щомъ се движатъ успоредно, никакви стълкновения не могатъ да ставатъ помежду тѣхъ. Значи, духътъ и душата трѣбва да се стремятъ успоредно къмъ Бога, безъ какви и да е стълкновения. Всѣко стълкновение на ума и сърцето показва, че човѣкъ не е на правия пѫть. Запримѣръ, нѣкой се бори, дали има Господъ, или нѣма. Това вече е стълкновение въ човѣка. Какво има да се съмнѣвамъ, дали сѫществува Господъ, или не? Нѣкой казва: дали моята постѫпка е права, или крива? Защо ще се съмнѣвамъ? Така само глупавитѣ хора могатъ да мислятъ. Въ дадения случай, азъ мога да зная, дали моята постѫпка е права, или не. Запримѣръ, кажа нѣкому една груба дума, а слѣдъ това искамъ да зная, дали е груба, или не. Какъ ще провѣря? Ето какъ. Ще кажа нѣкому: моля ти се, кажи сѫщата дума на менъ, за да я опитамъ! Каже ли ми я, ще зная вече, каква е тази дума, и какъвъ ефектъ произвежда. Другъ случай: ударя нѣкому една плѣсница и размишлявамъ, право ли постѫпихъ, или не. Ще кажа нѣкому: удари ми една плѣсница! Щомъ той ми удари плѣсницата, и азъ съмъ недоволенъ, значи, плѣсницата не е на мѣсто. Слѣдователно, постѫпката ми въ двата случая е лоша. Но ако една плѣсница намѣсти челюстьта ти, питамъ: тази плѣсница намѣсто ли е? - Намѣсто е, разбира се. Тъй че, всѣка дума, всѣко дѣйствие трѣбва да бѫдатъ на своето мѣсто. Празнитѣ думи не принасятъ никаква полза. Буквата Б показва, че разумниятъ животъ е почналъ да се развива. Второто О показва единъ умъ, който седи по-високо отъ индивидуалния. Всѣки единъ отъ васъ е обгърнатъ съ единъ по-високъ умъ, той е Божествениятъ. Запримѣръ: вие рѣшавате да направите нѣщо, но въ васъ се започва една борба. Вие казвате: тъй ще направя, иначе ще направя. Веднага въ васъ се явява едно противодѣйствие, вие започвате да се съмнѣвате, да се борите, дали ще успѣете, или не. Най-послѣ, Божествениятъ умъ, който ви обгръща, опрѣдѣля посоката на вашето движение. Вземѣте, запримѣръ, една рѣка. Какъ може да се движи тя? - Само по една посока - по своя наклонъ. Въздухътъ какъ може да се движи? - Въ четири посоки. Тамъ разширението е на всички страни. Слѣдователно, колкото енергиитѣ сѫ по-фини, толкова и движението е по-свободно. Когато ние дойдемъ до любовьта, тази любовь трѣбва да бѫде разумна. Бѫдещиятъ животъ трѣбва да се сложи върху нея. Всички вие трѣбва да имате опрѣдѣлени възгледи за нѣщата, а не само вѣрвания. Можете да кажете нѣкому, че го обичате. Не, когато кажемъ, че обичаме нѣкого, ние ограничаваме Любовьта. Вие сте се събрали тукъ не да вършите вашата воля, а волята Божия. До сега вие сте служили само на себе си, на домоветѣ си, на народа си. Ако сте се събрали да повтаряте тия стари работи, по-добрѣ вземете раницитѣ си и се върнете по домоветѣ - не си губете врѣмето. Да кърпите старитѣ си дрехи, нѣмаме нужда отъ това. Но ако искате да внесете нѣщо съвършено ново въ живота си, да живѣете за Бога, това вече има смисълъ. Новиятъ подтикъ, който трѣбва да имате, това е вѫтрѣшниятъ Божественъ животъ, вѫтрѣшната връзка. Каква трѣбва да бѫде вѫтрѣшната връзка? - Разумна. Ще турите едно правило въ живота си: всѣка добра мисъль, която се зароди въ когото и да е, не й противодѣйствувайте. Да кажемъ, че рѣшите да имате единъ братски обѣдъ, или една вечеря, направете я. Ама отвънъ нѣмало условия. - Направете я! Ама какво ще кажатъ хората? - Направете вечерята! Нѣмало достатъчно хлѣбъ. - Колкото има. Не е въ хлѣба, не е и въ яденето, всичко е въ срѣщата, въ общението на душитѣ. Това е една малка вѫтрѣшна връзка. Нѣкой пъкъ иска да пѣете. Съберете се, попѣйте си! Животътъ не е въ пѣнието. То е само една малка вѫтрѣшна връзка. Нѣкой иска да се разговаряте. Съберете се, разговаряйте се! Разговарянето е сѫщо една връзка. Вие сега се събирате тукъ, да обмѣните мисли. Животътъ нѣма да се оправи отъ вашитѣ мисли, но за васъ е важно това, което ще приложите въ живота си. На какво разчитате, като се събирате? Пари нѣмате, власть нѣмате, не сте силни. Тогава какво можете да направите? Съ какво мислите да оправите свѣта? - Съ малкото добро, което излиза отъ Бога. Не е достатъчно само да говорите за Любовьта, но трѣбва да почувствуваме, че Богъ е Любовь, че Богъ е живъ. Въ Него живѣемъ и се движимъ, въ Негово име се събираме, съ Него можемъ да се разговаряме, и Неговата воля трѣбва да изпълняваме, защото само Той туря редъ и порядъкъ навсѣкѫдѣ. Сега азъ съмъ между васъ. Защо? - Това е волята Божия. Богъ е, Който върши всичко. Когато една работа се върши за Бога, или въ името на Бога, тя придобива цѣна. Нѣма по-велика идея отъ идеята за Бога! И когато рѣшимъ да вършимъ Неговата воля, когато рѣшимъ да служимъ на Бога, всички сѫщества, тукъ на земята и горѣ на небето, ще ни съдѣйствуватъ. Всички сѫщества се групирватъ въ идеята да вършатъ Божията Воля. Слѣдователно, вие трѣбва да направите една връзка. Сегашната ви връзка съ невидимия свѣтъ не може още да издържа изпититѣ на живота. Азъ съжалявамъ, че нѣкой пѫть трѣбва да правя човѣшки сравнения за Любовьта. Запримѣръ, нѣкой пѫть ние употрѣбяваме израза: влюбилъ се единъ момъкъ въ нѣкоя мома. Това не е любовь. Другъ пѫть казваме: тия двама приятели се обичатъ. Отношенията между тия двамата приятели, и то още не е любовь. Само тогава двѣ души се обичатъ, познаватъ, когато сѫ родени отъ Бога, когато сѫ излѣзли отъ Него. Ние трѣбва да познаваме проявленията на Бога въ всѣка душа по особенъ начинъ. Хубавото седи именно въ туй, че всички не сме излѣзли отъ Бога изведнъжъ и по единъ и сѫщъ начинъ. Слѣдователно, всѣка душа носи една особена красота, едно особено проявление на Бога въ себе си, което въ другитѣ души го нѣма. Ако въ вашата душа имаше туй, което има и въ моята душа, или ако въ моята душа нѣмаше нѣщо особено, ние нѣмаше да се търсимъ. Ако не бѣше това разнообразие въ душитѣ, нѣмаше да ви говоря, нѣмаше да се запитвамъ, дали ме разбирате. Мога ли да кажа, че нѣмамъ нужда отъ храна, отъ въздухъ, отъ слънце? - Не мога. Значи, всѣка душа търси другитѣ души. Богъ е разпрѣдѣлилъ своитѣ блага между всички тъй, че като се търсимъ взаимно, това правимъ съ цѣлъ да придобиемъ туй, което нѣмаме въ себе си. И тъй, обмѣна става постоянно между душитѣ. И вие ще придобиете отъ мене туй, което нѣмате. Вие ще кажете: ние ще придобиемъ всичкото знание отъ Учителя и послѣ нѣма да имаме нужда отъ Него. Не е така. Вие, като дойдете на моето стѫпало и придобиете тѣзи знания, които имамъ, азъ ще бѫда на друго, по-горно стѫпало. Вие никога нѣма да ме стигнете, защото, ако вие растете, и азъ раста. Развитието е вѣчно! Азъ говоря за Божественото у човѣка. То сѣди въ разнообразието, а разнообразието въ човѣшката душа съставлява красотата на живота. Не мислете, че като се запознаете съ единъ човѣкъ, вече го познавате. Въ всѣка душа има нѣщо особено, въ всѣка душа има много красиви работи. Вие още не познавате нито вашето богатство, нито богатството, което иматъ другитѣ души. Нѣкой пѫть искате да бѫдете идеалисти. Какво нѣщо е идеализмътъ? Идеализмътъ, тъй както сега се изразява, е една хубава дреха, една отлична мушама, която не пропуща влагата, но въ тази мушама нѣма животъ. Идея, значи образъ на единъ вѫтрѣшенъ животъ. Идеализмътъ трѣбва да бѫде само една връзка, която да ни доведе въ контактъ съ Любовьта, а Любовьта трѣбва да ни доведе въ връзка съ Мѫдростьта; Мѫдростьта трѣбва да ни доведе въ връзка съ Истината; Истината трѣбва да ни доведе въ връзка съ Правдата; Правдата трѣбва да ни доведе въ връзка съ Добродѣтельта, съ Милосърдието и т. н. Всички тия добродѣтели сѫ така скачени една за друга, че придобиването на една отъ тѣхъ води къмъ придобиване и на останалитѣ. Сега, вие сте се събрали заедно, и това наричате „съборъ”. Разумнитѣ нѣща не се събиратъ, но не изключватъ събирането. Разумнитѣ хора не се умножаватъ, но не изключватъ умножението. Тѣ не се и дѣлятъ, но не изключватъ дѣлението. Запримѣръ, кое можемъ да дѣлимъ? Кое можемъ да вадимъ? Разумниятъ човѣкъ дава отъ своята любовь и на другитѣ. Трѣбва да дадешъ! Защо? Ако не дадешъ, ще се пукнешъ, а като се пукнешъ, отъ тебе ще изтече излишното. Това е законъ въ природата. Всѣка пъпка най-първо е користолюбива, тя мяза на едно запушено шишенце. Дойде нѣкой при нея, казва й: дай! - Не давамъ. Но, като дойде слънчевата енергия и я облѣе изобилно, листата й се разтварятъ, и тя дава. Послѣ листата й окапватъ, и плодътъ завързва. И плодътъ въ първо врѣме е користолюбивъ, казва: нѣма да дамъ! Но природата и за него има методи, какъ да го прѣобрази. Разкѫсва външната му корица, месестата часть изгнива и сѣмката му пада върху почвата. Христосъ казва: „Богатството трѣбва да се пожертвува.” То значи: месцето около костилката трѣбва да се даде, за да се извади костилката и посѣе въ почвата. Костилката, сѣмката е връзката между Бога и плода. Слѣдователно, щомъ образуваме връзка съ Бога, и нашето растене започва. Въ какво сѣди това растене? - Всѣка сутринь като ставаме, ние ще виждаме лицето на Бога тихо и спокойно, и ще бѫдемъ доволни; каквато работа започваме, ще ни върви добрѣ; каквито спънки и да срѣщаме въ живота си, тѣ винаги ще се разрѣшаватъ разумно. И тъй, какво мислите да направите въ тази ваша срѣща? Ще ви трѣбватъ нѣкакви методи за работа. Какви ще бѫдатъ тия методи? Какъ трѣбва да разбирате новото учение, науката, изкуството, музиката? Науката е срѣдство, музиката е срѣдство, рѣчьта на човѣка е срѣдство, богатството е срѣдство. Изобщо, всички нѣща, които имаме въ свѣта, сѫ срѣдства, които ще ни доведатъ въ съприкосновение, за да работимъ за Бога. Сега казвамъ на васъ, младитѣ, да се пазите, докато любовьта ви не е покварена, защото, щомъ се поквари, вие ще бѫдете въ невѣдѣние. Азъ употрѣбявамъ думата „младъ” въ добъръ смисълъ - младъ въ Любовьта. Ще ви дамъ едно малко обяснение. Вие казвате, че човѣкъ трѣбва да живѣе. Да, но какъ трѣбва да живѣе? Прѣдставете си, че имате редица красиви шишета, но все празни. Казвамъ: вие трѣбва да напълните вашитѣ шишета. Казвате: защо да пълнимъ тия празни шишета? Ще ви трѣбватъ, защото за въ бѫдеще условията на живота ще се измѣнятъ. Бѫдещето ви ще зависи отъ тия пълни шишета. Всѣка мисъль у човѣка е една форма, която трѣбва да се напълни съ съдържание на Любовьта. Слѣдователно, цѣната ви ще зависи отъ това, колко отъ тия шишета сте напълнили съ съдържание на Божественитѣ блага. Ако вашето сърце, ако вашиятъ умъ не сѫ пълни съ Божественитѣ блага, какво струватъ? Въ какво седи цѣната на нѣкой богатъ човѣкъ? - Касата му е пълна. Въ какво седи цѣната на единъ разуменъ човѣкъ? - Въ неговата разумность. Разумниятъ човѣкъ, както и богатиятъ човѣкъ, сѫ пълни каси. Сърцето на добрия човѣкъ е пълно съ добрини. Ние не прѣпорѫчваме празнитѣ шишета. Ние искаме да бѫдете богати, пълни шишета. Когато говоримъ за богатство, разбираме, че човѣкъ трѣбва да бѫде богатъ съ добродѣтели. Когато говоримъ за сиромашия, подразбираме, че трѣбва да бѫдете сиромаси въ негативенъ смисълъ: сиромаси въ лъжа, въ страхъ, въ зависть, въ злоба, въ омраза, въ доносничество, въ изопачаване на Истината, въ интриги, въ безвѣрие, въ глупости, да нѣмате нито майка, нито баща. Изобщо, въ всичко негативно да бѫдете крайно сиромаси. Щомъ обаче, дойдете до положителнитѣ нѣща, тамъ трѣбва да бѫдете крайно богати, не само милионери, но билионери, милиардери, колкото се може повече богатство да имате. Вие трѣбва да изучавате живота въ неговия положителенъ смисълъ. Азъ искамъ всички да бѫдете умни, добри, богати въ доброто, и богати въ Любовьта. Въ туй общество, именно, трѣбва да създадемъ единъ модѣлъ. Ако и ние сме като другитѣ хора, тогава нѣма по какво да се отличаваме отъ тѣхъ, а ние трѣбва да се различаваме. Ние нѣма да се дѣлимъ отъ хората, но трѣбва да се различаваме. По какво? - По степеньта на свѣтлината на нашия умъ. Ние трѣбва да се различаваме и по силата на нашия умъ. Нашитѣ мисли трѣбва да бѫдатъ творчески. Ние трѣбва да се различаваме още и по какво? - По любовьта на нашето сърце. Въ огъня на нашето сърце всичко трѣбва да се топи. И най-мѫчнотопимитѣ метали, злато и платина, трѣбва да се топятъ въ огъня на нашата любовь. Въ този огънь трѣбва да се топи и злобата, и умразата, и невѣрието. Ние нѣма да се разправяме съ това, съ което съврѣменниятъ свѣтъ се занимава, защото ние влизаме въ единъ новъ свѣтъ, свѣтътъ на опита. Вие се съмнѣвате въ този новъ свѣтъ. Азъ отъ 20 години насамъ правя опити, изслѣдвания, за да намѣря единъ положителенъ методъ, който да изразява абсолютната Истина. Ще направя единъ опитъ и съ васъ. Ще взема нѣкой отъ васъ и ще го пратя въ другия свѣтъ, въ свѣта на Любовьта, дѣто нѣщата сѫ реални. Той, като се върне отъ тамъ, ще разправи съзнателно всичко, каквото е видѣлъ и чулъ. Всички ще се събератъ наоколо му и ще слушатъ. Ако не вѣрватъ, ще пратимъ втори. И той като се върне, ще разправи всичко, каквото е видѣлъ. Ако и него не вѣрватъ, ще изпратимъ трети, четвърти, пети... Като изпратимъ десеть души, и тѣ разказватъ едни и сѫщи нѣща, тогава нѣма какво да се съмнѣвате, ще приемете думитѣ имъ за вѣрни и истинни. Сега вие бързате, нѣкой отъ васъ ще кажатъ: дано стане това нѣщо още тази година! То ще бѫде въ годината, която Господъ е опрѣдѣлилъ. Коя е тази година, не се знае. Господъ има своя година, опрѣдѣлена за тази работа. За сега, отъ невидимия свѣтъ, нѣма още благоприятни условия за този опитъ. Та вие се събирате за работа. Ще внесете Любовьта въ душитѣ си. Искамъ вие, младитѣ, да дадете образецъ. Сега старитѣ ще кажатъ: е, хубаво е човѣкъ да бѫде младъ! Казвамъ: всѣки отъ васъ може да стане младъ. Какъ? - Като се съблѣче отъ грѣха си, а всѣки може да се съблѣче отъ грѣха. Отъ него зависи. Всички можемъ да се учимъ въ този новъ животъ, и всѣки може да се подмлади. И тъй, първото нѣщо: всички ще турите, като основа на живота си разумната Любовь. Ще разисквате помежду си разумно. Ако се зародятъ нѣкои недоразумѣния, ще ги разрѣшите по братски, а не материялно, всѣки да настоява на своето. Всѣки диамантъ, или какъвъ и да е скѫпоцѣненъ камъкъ, се опрѣдѣля по своята величина и по чистотата въ състава си. Всѣка мисъль се опрѣдѣля отъ степеньта на съзнанието у човѣка, съ което той я проявява. Трѣбва да бѫдете тъй будни, че като разсѫждавате, никога не прѣнебрѣгвайте другитѣ, да мислите, че тѣ не знаятъ нищо, а вие само знаете. Мислите ли така, вие оскърбявате тѣхния ангелъ. Нѣкой човѣкъ може да не знае, но неговиятъ ангелъ знае, той не е невѣжа. Слѣдователно, ти ще си кажешъ: ангелътъ, който рѫководи този човѣкъ, е уменъ. На самия човѣкъ пъкъ ще кажешъ: братко, ние трѣбва солидарно да извършимъ волята Божия. А вие казвате: азъ върша волята Божия, а той не я върши. Друго важно нѣщо е: да бѫдемъ благоугодни на Бога! Когато говоря нѣщо, азъ всѣкога имамъ прѣдъ видъ слѣдното: мисъльта ми да е вѣрна прѣдъ Бога! Не мислете, че азъ не чувствамъ влиянията на хората, но си казвамъ: че хората мислятъ за менъ криво, това не е важно. За менъ е важенъ авторитетътъ на Господа, какво ще каже Господъ за мене. Не мислете, че азъ не коригирамъ думитѣ си. Когато кажа нѣкѫдѣ нѣщо повече или по-малко, азъ веднага се коригирамъ. Въ менъ е законъ, като говоря на васъ, едноврѣменно говоря и на себе си и коригирамъ всѣка своя погрѣшка. И вие трѣбва да говорите така. Послѣ, дѣто имате погрѣшка, ще я коригирате. Всичко хубаво, което има въ свѣта, ще възприемете. Всичко хубаво въ другитѣ души сѫщо ще възприемете. Трѣбва да възприемете хубавитѣ нѣща, които Богъ е вложилъ, дѣто и да ги срещнете. Защо да не ги възприемемъ? Има красиви нѣща въ насъ, има красиви нѣща и въ душитѣ на другитѣ. Само така ще има туй любовно, братско отношение къмъ всички. Само така ще подигнете душитѣ си. Любовь на самопожертвуване трѣбва да има между васъ, а не честолюбие. Тази Любовь вие още не сте проявили. Нѣкой казва: Учительтъ казва тъй. Не казвамъ азъ, но това е Божиятъ законъ, който всички трѣбва да изпълнимъ. Богъ е наредилъ нѣщата така, и така трѣбва да бѫде - нищо повече! Едно мнѣние има въ свѣта, на което всички трѣбва да се подчиняваме. То е Божието мнѣние. Понеже Богъ така казва, така трѣбва да бѫде! Ето защо, всички ще се стремимъ да бѫде тъй, както Богъ е опрѣдѣлилъ първоначално. Всичко, което Богъ е наредилъ, е красиво, велико! Тукъ, именно, ще проявимъ своята свобода и своята интелигентность. Тукъ, именно, ще добиемъ своята красота и всичко необходимо за нашитѣ души. Та казвамъ: вие ще постѫпите споредъ тая велика мисъль, да сте прави прѣдъ Бога, и слѣдъ като разисквате въпроситѣ въ видѣлината на Любовьта, ще имате плодъ. * Бесѣда, държана отъ Учительтъ, понедѣлникъ, на 6 юли 1925, 6 ч. с.

От книгата "Лекции на младежкия окултенъ класъ ". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ, (петъ книжки). 1-31 лекции, 1924-1925 г. Издание на просвѣтния комитетъ, София, 1927 - 1928 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание От книгата "Новитѣ схващания на ученика". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ. Година IV (1924–1925 г.). Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2005. Книгата за теглене - PDF Съдържание СМѢНА НА СЪСТОЯНИЯТА* “Доброта, Истина, Красота - това е Любовьта.” Прочете се резюме отъ темитѣ: “Ролята на положителнитѣ и отрицателнитѣ сили въ природата.” За слѣдния пѫть ще пишете върху темата: “Произходъ на песимизъма”. (№23) Слѣдъ нея ще пишете върху темата: “Обезсърдчение на младитѣ”. (№24) Какъ мислите, отъ какво се обезсърдчаватъ младитѣ? Стариятъ човѣкъ се обезсърдчава, когато забѣлѣжи, че силитѣ му го напущатъ, изоставятъ. Питамъ: тогава защо и младиятъ човѣкъ, който е въ разцвѣта на силитѣ си, се обезсърдчава? Помислете добрѣ върху този въпросъ и тогава пишете. На фиг.1 имате крѫга С. Около него се движатъ други два крѫга d и е, но при движението си, тѣхнитѣ окрѫжности се ту огъватъ навѫтрѣ, ту изпѫкватъ навънъ. Какъ може да се обясни огъването и изпѫкването на тия двѣ окрѫжности? Ако въпросътъ се отнася до механическитѣ процеси въ природата, тѣ лесно се обясняватъ. Що се отнася до процеситѣ, които ставатъ въ човѣшкия организъмъ, тѣ сѫ сложни, трудно обясними. Обаче трѣбва да се знае слѣдното нѣщо, както природнитѣ процеси, така и тия, които ставатъ въ човѣшкия организъмъ, иматъ единъ и сѫщъ произходъ. Да допуснемъ, че нѣкое сѫщество, нѣкой човѣкъ напримѣръ се намира въ едно Божествено състояние. Това негово състояние е равно, навсѣкѫдѣ гладко и може да се изоб рази съ формата на единъ крѫгъ - С. Такъвъ човѣкъ има миръ, спокойствие, идеенъ животъ, стремежъ къмъ Бога. Не се минава много врѣме и този човѣкъ се отклонява отъ Бога, изгубва своя стремежъ къмъ идеенъ животъ и състоянието му вече се измѣня. Въ него ставатъ пертурбации, вслѣдствие зародилитѣ се чувства на злоба, омраза, зависть и т.н. Тия пертурбации сѫ причина за огъването и изпѫкването на окрѫжноститѣ d и е. Каквото и да се говори на такъвъ човѣкъ, той е все на противоположно мнѣние. До вчера е намиралъ, че свѣтътъ е хармониченъ, че между хората има любовь, а днесъ отказва това. Кои сѫ дълбокитѣ причини, които сѫ заставили този човѣкъ да говори и да мисли вече по такъвъ начинъ? - Това се дължи на пертурбациитѣ, които ставатъ въ неговото сърце. И сега, за да се увѣрите въ истинностьта на това твърдение, вие може да направите единъ малъкъ психологически опитъ. Дайте напримѣръ една хубава ябълка на нѣкое дѣте и слѣдъ малко я вземете отъ него. Какво става въ сърцето на това дѣте? - Когато му давате ябълката, то се радва, но щомъ я вземете назадъ, въ сърцето му става една пертурбация и гледате това дѣте вече не е разположено. Трѣбва ли да ставатъ такива пертурбации въ сърцето на кого и да е? Ако дѣтето бѣше разумно, щѣше да каже: “Тази ябълка не бѣше моя. Еди-кой си господинъ ми я даде и азъ се радвамъ за това. Послѣ той си я взе и за това трѣбва да му благодаря, нѣма защо да се наскърбявамъ.” Такива състояния се срѣщатъ и у възрастнитѣ хора. Понѣкога на човѣка се отнематъ нѣкои нѣща, за които той може да е съзнавалъ, а може и да не е съзнавалъ, че не сѫ негови и започва да страда, става недоволенъ, неразположенъ. Разумниятъ животъ седи въ това именно, винаги да съзнавате, че когато ви се отнеме една ябълка, тя не е била ваша и да не се смущавате. Ще ви дамъ още единъ примѣръ. Нѣкой младъ поетъ напише едно стихотворение отъ 3 - 4 куплета и се радва, пази го, крие го въ себе си. Обаче единъ день той го изпраща въ нѣкоя редакция да се напечата и тамъ потъва нѣйдѣ въ коша на захвърлянитѣ писма и изчезва. Този поетъ е вече неразположенъ, недоволенъ. Защо? - Отнеха му радостьта. Какво може да възпѣе единъ младъ поетъ? (- Любовьта.) Той виждалъ ли е любовьта? Не я е виждалъ, но все таки нѣщо го подтиква да пише. Тъй както гладътъ ни кара да ядемъ, жаждата - да пиемъ, нуждата отъ сънь - да спимъ, така и нѣщо ни подтиква да пишемъ, да четемъ и да учимъ. Ние не сме абсолютно свободни. Запримѣръ дойде сънното състояние върху васъ, налегне ви сънь и вие заспивате. Прѣди да дойде съня, вие казвате: “Никой не може да ме застави да направя това или онова, азъ съмъ свободенъ човѣкъ.” Дойде ли обаче съньтъ, вие не можете да му се противопоставите, лѣгате на леглото си и спите 6 -7 часа. Сънното състояние у човѣка е резултатъ на неговитѣ чувства, а не на мислитѣ му. Чувствата приспиватъ човѣка. И когато паметьта и мисъльта на хората отслабватъ, чувствата сѫ причина за това. Когато чувствата идватъ отвънъ, тѣ сѫ силенъ стимулъ за човѣшката мисъль, но когато идватъ отвѫтрѣ, тѣ спиратъ мисъльта на човѣка и той става на каша, всичко въ него се разслабва. Забѣлѣжете, у всички хора, които сѫ слабоумни, чувствата взиматъ надмощие. Тѣ сѫ причина за слабостьта въ ума, за слабата паметъ на човѣка. Волята на такива хора се проявява подъ влиянието на чувствата. При това положение чувствата завличатъ волята много далечъ, тамъ дѣто човѣкъ не е искалъ да отива. Новата психология казва, че чувствата сѫ независими отъ волята. Ще ви задамъ въпроса, на какво се дължи свободата? Или кой човѣкъ може да бѫде свободенъ? Свободата почива на единъ естественъ законъ. За да разберете какъвъ е този законъ, ще ви прѣдставя слѣдната аналогия. Ще уподобя човѣка на мѣхуръ, пъленъ съ въздухъ. Ако на този мѣхуръ се закачи едно парче желѣзо съ тежесть 100 клгр., какво ще стане съ този мѣхуръ? Свободенъ ли е сега този мѣхуръ да се движи въ въздуха, като по-рано? - Не, той ще потъне надолу, ще падне. И сега, този мѣхуръ, като съзнателно сѫщество мисли, разсѫждава, казва: “Азъ съмъ свободенъ, нищо не ме засѣга, нищо не може да ме свали долу.” Питамъ: “Защо сега слизашъ надолу?” - “Не мога, нѣкаква тежесть е закачена на менъ, нѣщо ме тегли надолу.” Рекохъ, тежестьта, която тегли човѣка надолу, това сѫ неговитѣ желания. И затова, щомъ човѣкъ се освободи отъ желанията, които го теглятъ надолу, той излиза на повърхностьта, както мѣхура, пъленъ съ въздухъ. Докато умътъ на човѣка работи, той е свободенъ. Дойдатъ ли желанията у човѣка, той става робъ на тия свои желания, не може вече правилно да мисли, изгубва всѣкаква свобода. Човѣкъ може да бѫде свободенъ само при една чиста, права мисъль. Значи свободната воля се проявява въ най-рѣдката срѣда. Ако затворите единъ свѣтилникъ въ дебела желѣзна обвивка, ще може ли той да прояви свѣтлината си навънъ? - Не може. Естествениятъ законъ, при който човѣкъ може да добие свободата си, е законътъ на правата, на чистата мисъль. Рекохъ, хората не трѣбва да се спъватъ отъ своитѣ човѣшки чувства. И тѣ съставляватъ една велика сила, чийто качества трѣбва да познавате. Човѣшкитѣ чувства не сѫ постоянни, тѣ не траятъ дълго врѣме. Щомъ попаднете подъ влиянието на нѣкое човѣшко чувство, то може да ви владѣе часъ, два, може да владѣе день, два, три или повече, а нѣкога по нѣколко мѣсеца или една година и слѣдъ това ще ви напусне. Напусне ли ви, вие сте вече свободенъ. Въ това врѣме вашиятъ умъ работи правилно и вие извличате една опитность отъ чувството, което бѣше ви завладѣло. Слѣдъ това ще попаднете на друго чувство, което непрѣменно ще бѫде повъзвишено отъ първото. Чувствата трѣбва да бѫдатъ въ хармония съ мислитѣ. Не сѫ ли въ хармония, взиматъ ли надмощие надъ мислитѣ у човѣка, той не може да мисли право. Слѣдъ това мислитѣ въ този човѣкъ ще взематъ надмощие и той постоянно ще се намира въ неустойчиви състояния. И тъй, трѣбва да знаете, че чувствата всѣкога заробватъ човѣка. За да се освободи човѣкъ отъ това робство, той трѣбва съзнателно да работи върху себе си. Чувствата прѣдставляватъ енергия, събрана отъ хиляди години въ при родата. У кого ще попаднатъ тия енергии, за това природата не се интересува. Важното е тия енергии да се пласиратъ нѣкѫдѣ и да се използуватъ разумно. Когато нѣкой човѣкъ попадне подъ влиянието на единъ или на другъ родъ отъ тѣзи енергии, природата ги туря на гърба му и казва: “Днесъ ти ще използувашъ тия енергии, докато намѣря другъ, на когото да ги стоваря.” Съ това природата прави редъ опити, отъ които и вие се учите. Има ли нѣщо лошо въ тия опити? Трѣбва ли да се сърдите на природата за това? Колкото и да се сърдите, тя не обръща внимание. Има ли нѣщо лошо, ако майката даде една ябълка на своето дѣте и послѣ я вземе назадъ? “На дѣтето става мѫчно”, казвате вие. Това не значи нищо. Ние сме дѣцата, на които природата дава нѣщо, което обичаме, и послѣ го взима назадъ. Скръбьта у човѣка се дължи на това, че му взиматъ прѣдмета, който обича; радостьта пъкъ се дължи на това, че му даватъ нѣщо, което обича. Запримѣръ вие имате малко, 5-6 годишно братче, което е мѫдро и много интелигентно. Вие му се радвате, обичате го. Единъ день обаче, природата го взима. Това ви създава голѣми страдания, голѣма скръбь и запитвате: “Защо трѣбваше да ни даватъ това дѣте, щомъ си замина тъй скоро?” - Това дѣте трѣбваше да дойде на земята и скоро слѣдъ това да си замине, за да можете вие, чрѣзъ страданията си за него, да се подигнете въ по-високъ свѣтъ. Като мислите за него, вие се качвате на по-високо стѫпало, отивате тамъ, дѣто е то. Рекохъ, който не иска да потъва въ дълбочинитѣ на морето, ще държи желанията си вънъ отъ себе си, безъ да се свързва съ тѣхъ и така ще ги разглежда. Ако нѣкой завърже на крака ви една торбичка съ 100 килограма злато и ви пусне въ морето, отъ тежестьта вие ще потънете на дъното. Знаятъ ли хората, че на крака ви има закачена торбичка съ 100 килограма злато, десеть водолази ще се спуснатъ да ви търсятъ изъ морето, да взематъ торбичката съ злато, а васъ да спасятъ. Взематъ ли златото, вие ще бѫдете свободни и като мѣхуръ ще излѣзете на повърхностьта на водата. Тия ваши желания сѫ външни, положителни и се намиратъ вънъ отъ крѫга С (фигъ.1), а вѫтрѣшнитѣ желания сѫ отрицателни, негативни и се намиратъ въ крѫга С. Негативнитѣ желания произвеждатъ недоволство въ човѣка или отъ самия него или отъ окрѫжаващата срѣда и затова той не може да работи. За да се освободи отъ недоволството и за да придобие потикъ, сила да работи, той трѣбва да прѣмине въ положителнитѣ желания, дѣто ще може да се развива. При недоволството човѣкъ потъва въ гѫста материя, дѣто и желанията му се усилватъ повече. Само по себе си, обаче отрицателнитѣ желания се смѣнятъ въ положителни, защото и тѣ излизатъ извънъ Божествения крѫгъ С и се прѣвръщатъ въ положителни. Затова човѣкъ трѣбва да учи търпѣнието. Дойде ли ви нѣкое тежко състояние на гнѣвъ, недоволство или друго нѣщо, въоръжете се съ търпѣние. Нѣма да минатъ 5 - 10 - 15 20 минути или най-много половинъ часъ и вашето състояние ще се смѣни. Недоволниятъ човѣкъ съ своето нетърпѣние иска да измѣни вѫтрѣшния редъ въ природата, вслѣдствие на което тя го улавя и го поставя вѫтрѣ въ крѫга, въ поограничителни условия. Този крѫгъ тогава, става по-широкъ, съ повече отрицателни желания. Опита ли се човѣкъ и втори пѫть да реагира срѣщу разумната природа, тя го туря пакъ въ крѫга С, който става още по-голѣмъ. Ето защо, човѣкъ трѣбва да се научи да търпи, за да може недоволството само по себе си, да се смѣни въ доволство. Вие мислите, че ако не се борите, отрицателнитѣ ви състояния ще траятъ цѣлъ животъ. - Не, както положителнитѣ, тъй и отрицателнитѣ състояния у човѣка се смѣнятъ, не траятъ дълго врѣме. Сега, като минавате прѣзъ допирнитѣ точки на идеалния крѫгъ С, по този начинъ вие ще изучите и законитѣ, по които се движи този крѫгъ. Съ такива крѫгове (е и d) се обясняватъ и законитѣ на музиката. Тия прѣплетени крѫгове въ музиката обясняватъ издигането и понижаването на тоноветѣ. Значи, съ тия крѫгове човѣкъ едноврѣменно ще изучава, както идейнитѣ чувства, така и понижаването и издигането на тоноветѣ. Рекохъ, отъ младитѣ сега се изисква търпѣние, а не индиферентность. Младиятъ не трѣбва да се смущава, но да е увѣренъ, че всички състояния у човѣка могатъ лесно да се смѣнятъ. Вие можете математически да изчислите слѣдъ колко врѣме точно едно лошо състояние ще се смѣни въ добро. Колкото по-интенсивно е страданието, недоволството и съмнѣнието у човѣка, толкова по-скоро то ще се смѣни. Казватъ за нѣкого: “Този човѣкъ има голѣма вѣра.” Наскоро обаче той изпада въ безвѣрие. Значи, той има вѣрвания, а не вѣра. И затова колкото повече и по-интенсивни вѣрвания има човѣкъ, толкова по-скоро ще изпадне въ безвѣрие. На всички съврѣменни хора е необходима абсолютна, положителна вѣра, защото минаватъ прѣзъ фазата на постояннитѣ смѣни. У младитѣ хора страданията сѫ по-кратковрѣменни, защото радостьта взима надмощие у тѣхъ. Затова младитѣ хора бързо и лесно се лѣкуватъ. Често у старитѣ хора вѫтрѣшнитѣ крѫгове траятъ по-дълго врѣме. Понѣкога тѣ изкуствено създаватъ тия крѫгове, понеже желанията имъ сѫ силни. Ако се случи нѣкой старъ човѣкъ да е свободенъ отъ негативни чувства, той се прѣнася въ своитѣ положителни чувства на миналото и съ тѣхъ живѣе. Положителнитѣ чувства на младитѣ сѫ насочени къмъ бѫдещето. Отъ това не се ползуватъ нито младитѣ, нито старитѣ. Законъ е: положителнитѣ и отрицателнитѣ чувства трѣбва да присѫтствуватъ едноврѣменно въ живота на човѣка. Животътъ на човѣка прѣдставлява крѫгъ, по окрѫжностьта на който се прѣплитатъ положителни и отрицателни чувства и желания. (фиг.1) Човѣкъ може да изчисли математически колко врѣме ще трае извѣстно негово желание, като вземе прѣдъ видъ извѣстни данни, а именно: дължината на двата диаметра на повърхностьта на лоба**, широчината и височината на челото, дължината на носа и широчината на брадата. Понеже формата на главата у човѣка постоянно се мѣни, съобразно това се мѣнятъ трайностьта и интенсивностьта на желанията. Като казвамъ, че формата на главата се мѣни, подразбирамъ, че това става прѣзъ разнитѣ фази на живота. Който се занимава съ френологията, както [и] съ изучаване черепа на човѣка, ще забѣлѣжи, че тия мѣста отъ черепа, дѣто мисъльта се проявява най-активно, тамъ костьта е най-тънка. Интенсивниятъ животъ на човѣка обаче, не се проявява всѣкога въ една и сѫща область на черепа. Това показва, че дѣятелностьта на човѣшката мисъль се смѣня прѣзъ разнитѣ фази на човѣшкия животъ. Напримѣръ ако нѣкой човѣкъ е разрушителенъ, главата при ушитѣ му е широка. Такъвъ човѣкъ, като се разгнѣви, не се успокоява лесно. Ако главата на нѣкой човѣкъ е дълга, а при ушитѣ тѣсна, той не се гнѣви много и гнѣвътъ му скоро минава. Желанията на човѣка сѫ динамически сили, скрити въ неговото подсъзнание, които слѣдъ врѣме се изразяватъ като чувство или като мисъль. Всѣко желание трѣбва да се впрегне на работа. Затова, като ви дойдатъ нѣкои страдания или радости, наблюдавайте се спокойно и се самоизучавайте! Единъ старъ свещеникъ около 60-65 годишенъ ми разправяше слѣдната своя опитность: “Въ първитѣ години на живота си азъ не обичахъ страданията и по всѣкакъвъ начинъ се стараехъ да ги избѣгвамъ. Обаче каквото и да правехъ, ставаше точно обратното: страданията все повече и повече се увеличаваха. Най-послѣ азъ си казахъ: Слушай приятелю, какво си видѣлъ ти, че бѣгашъ отъ страданията? От сега нататакъ ще дойдатъ истинскитѣ страдания! Приготви се да ги приемешъ съ радость и да ги носишъ мѫжки! Отъ този моментъ азъ обикнахъ страданията, но тѣ взеха да се отдалечаватъ отъ мене. Докато ги избѣгвахъ, тѣ ме прѣслѣдваха. Щомъ прѣстанахъ да ги избѣгвамъ, тѣ ме напуснаха.” Питамъ: какво лошо има въ това да страда човѣкъ? Какво лошо има въ това, че нѣкой ви казалъ нѣкоя обидна дума? Защо трѣбва да страдате отъ това? Или защо трѣбва да се радвате, когато нѣкой каже, че много ви обича, че е готовъ да даде живота си за васъ? Кое е по-реално въ тия два случая: обиднитѣ думи, които ви казалъ нѣкой, че ви мрази, или пъкъ думитѣ на този, който казва, че ви обича? И въ двата случая вие чувате само думи. Едно е важно за васъ, че при тия случаи вие провѣрявате слѣдния важенъ законъ за уравновѣсяване енергиитѣ въ природата: когато нѣкой ви мрази, разумната природа ще изпрати другъ, който ви обича. И обратно: когато нѣкой ви обича, разумната природа ще изпрати другъ, който ви мрази. Каже ли ви нѣкой, че ви мрази, кажете си: “Азъ се радвамъ за това, защото сега ще дойде този, който ме обича.” Каже ли ви нѣкой, че ви обича, ще знаете, че слѣдъ малко непрѣменно ще дойде този, който ви мрази. Сѫщото нѣщо се отнася и до другитѣ области на живота и науката. Напримѣръ нѣкой поетъ напише едно хубаво, идейно стихотворение, което всички харесватъ. Второто стихотворение, непрѣменно ще бѫде лошо, безъ идея, което само опетнява ума на този поетъ, безъ да му придава нѣщо. Сега, отъ всичко казано дотукъ, у васъ трѣбва да остане единъ основенъ законъ, съ който да противодѣйствувате на отрицателнитѣ желания и чувства, които се зараждатъ у васъ. Не е достатъчно само да имъ противодѣйствувате, но трѣбва да издържате на тѣхъ; не е достатъчно само да издържате, но вашата мисъль трѣбва да расте и да се развива. При това, не трѣбва само мисъльта ви да се развива, но и душата ви да се разширява, а духътъ ви да укрѣпва. Само така ще имате прояви на истински човѣкъ. Мнозина казватъ: “Ние сме млади още, като остарѣемъ, тогава ще мислимъ за тия работи.” Не, ако вие не поумнѣете като млади и като стари нѣма да поумнѣете. Който е уменъ като младъ и като старъ ще бѫде уменъ. Тогава човѣкъ се намира на положителната страна въ своя животъ. Ако нѣкой човѣкъ е глупавъ като младъ и на старини ще бѫде глупавъ. Той се намира на негативната страна въ своя животъ. Често младитѣ обичатъ да отлагатъ нѣщата. Напримѣръ, дойде ви нѣкоя добра мисъль, да направите нѣщо и вие казвате: “Това нѣщо не мога да направя сега.” Питамъ: на какво основание се надѣвашъ да го направишъ другъ пѫть? - “Не зная, така мисля.” - Тогава мисли, че сега ще можешъ да го направишъ и се заеми съ тази работа. Когато казвате, че нѣщо е невъзможно, това подразбира, че вие искате да го направите съвършено и то изведнъжъ, а това именно е невъзможно. Напримѣръ възможно ли е за човѣка да изживѣе наведнъжъ всички свои състояния отъ дѣтинството си до стогодишната си възрасть? - Това нѣщо е невъзможно. Колкото и да си го прѣдставяте допустимо, споредъ сегашнитѣ закони на козмоса, то е невъзможно. Това е въпросъ на врѣмето. Засега на всинца ви прѣдстои да изучавате закона за смѣна на вашитѣ състояния, а единъ день, като станете вѣщи, учени хора, ще можете изведнъжъ да се освобождавате отъ отрицателнитѣ състояния. Сега ще се освобождавате отъ тия състояния чрѣзъ търпѣние. И тъй, за сега ще се научите да свързвате отрицателнитѣ форми съ положителнитѣ. Дойде ли ви нѣкое нещастие, веднага го свържете съ противоположното нему - щастието. Рекохъ, крѫгътъ С (фиг.1) прѣдставлява общия животъ на човѣка, а малкитѣ крѫгчета по окрѫжностьта му прѣдставляватъ хармоничнитѣ и нехармоничнитѣ или положителнитѣ и отрицателнитѣ състояния, прѣзъ които човѣкъ минава въ живота си. Важна мисъль отъ тази лекция за васъ е мисъльта за търпѣнието. Ще търпите, докато извѣстно отрицателно състояние се смѣни по единъ естественъ начинъ. Прѣзъ това врѣме може да плачете, да скърбите, да ви подлагатъ на унижения - всичко издръжте и си кажете: “За добро е това. Днесъ азъ страдамъ, скърбя, но другъ нѣкой се радва. Сега азъ съмъ дежуренъ, на постъ съмъ поставенъ, да дигамъ съ рамото си игото на човѣчеството. Утрѣ ще се смѣня, другъ ще поеме тази работа.” Ако можете съзнателно да си наложите търпѣние, това показва, че сте ученици на новото учение. Търпѣнието е жизнения елексиръ на душата. То не може да се постигне лесно. Жертви, воля се изисква за това! Търпѣнието е вѫтрѣшно качество на човѣшката душа, което ние наричаме “будна мисъль”, или “будность на съзнанието”. Никой не може да изкара търпеливия човѣкъ отъ неговото положение, защото той се намира на единъ вѫзелъ, дѣто силитѣ сѫ въ равновѣсие. Самъ човѣкъ може да наруши това свое състояние - никой другъ. За да не наруши своето равновѣсие, той постоянно трѣбва да се държи на повърхностьта на водата, да не потъва надолу. Всички съврѣменни хора иматъ тази опитность да потъватъ въ водата и отново да изплуватъ. Колко пѫти тѣ сѫ потъвали и изплували на повърхностьта на водата! Ако човѣкъ не прѣминава отъ нехармоничнитѣ въ хармоничнитѣ състояния на своята душа, каквото знание и да има, ще го загуби. Ако е музикантъ, ще изгуби изкуството си; ако е художникъ, ще изгуби тази дарба. Дойде ли човѣкъ до своитѣ хармонични чувства и желания, той ще бѫде доволенъ отъ всичко, което му се дава. И тогава, мислитѣ и чувствата му ще се развиватъ правилно и той ще живѣе въ закона на свободата. “Доброта, Истина, Красота - това е Любовьта.” 28 лекция на Младежкия Окултенъ Класъ, държана отъ Учителя на 28 юни 1925 г. София ------------------------------------------------------------------ *Поради липса на оригиналъ, беседата е препечатана отъ първото издание - София 1928г., слабо редактирано отъ просветния комитетъ **лобъ - книж. (отъ рус.) чело

"Двата природни метода". Неделни беседи. Сила и Живот. Шеста серия (1923–1924), Издание 1924 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание Скръбь и радость „Скръбьта ви ще се промѣни на радость“. Иоана 16:20. Съврѣменната култура ние я опрѣдѣляме „култура на скръбьта“. И това е красивата ѝ страна. Отвънъ виждаме тия прѣкрасни здания, желѣзници, кѫщи, столове, всѣкакви удобства, ядене, пиене, всичко туй, но при всичко това тя е култура на скръбьта. Ще кажете: какъ може да бѫде култура на скръбьта? Нима онази птичка, която е затворена въ онзи златенъ кафезъ, въ туй ограничено положение, мислите, че е щастлива въ този кафезъ? Тя си има храничка и водичка, но нѣма никаква свобода. Има размѣръ на движение само половинъ метъръ, седи тя и си пѣе. Казватъ: колко хубаво пѣе! Да, но тази пѣсень е пѣсень на велика тѫга! Нима мислите, че онази мишка, която се е хванала въ онзи капанъ вѫтрѣ, въ който си има пастармица и обикаля около нея, та е щастлива? Казвате: пастармица си има! Да, но този капанъ е капанъ на скръбьта! И азъ виждамъ онѣзи хора въ хубавитѣ кѫщи и си казвамъ: това сѫ кафези на затворени птички, пѣятъ тамъ вѫтрѣ. Гледашъ, нѣкоя сестра си покаже главата изъ прозореца, погледне като нѣкоя мишка и послѣ пакъ клюхне и си каже: „Ще се живѣе тукъ, нѣма накѫдѣ!“ Интересно е, че всички писатели, поети, философи искатъ да ни убѣдятъ, че по-хубаво нѣщо отъ този кафезъ нѣма. И музиканти, всички ще ни пѣятъ, ще ни казватъ, че да имаме кѫщица, кафезъ, нѣма по-хубаво нѣщо отъ това! Какво показва това? — Че въ външния свѣтъ има студъ. И днесъ не само хората, но и птичкитѣ, и животнитѣ, все тази култура носятъ, все така сѫ убѣдени, все така мислятъ. Културниятъ човѣкъ не се е освободилъ отъ това. Тогава идватъ по-напрѣднали, говорятъ ни за друга култура, говорятъ ни за другъ моралъ, говорятъ ни за нравственость, за щедрость, за това-онова. Можемъ ли да направимъ живота си щастливъ при тѣзи условия? Нѣкои казватъ, че това е неизбѣжно. Въ математиката има единъ законъ на вѣроятноститѣ за разрѣшение, и единъ законъ на вѣроятноститѣ за неразрѣшение — има възможности. Азъ ги наричамъ възможности и разрѣшения на една задача при избиране само на единъ пѫть. При всички възможности само една е идеалната възможность, при която животътъ може да се реализира въ своята пълнота. И сега ние, съврѣменнитѣ хора, сме оставени да избираме тѣзи възможности на свобода. На човѣка прѣдстои да избира своята възможность. Ние се оплакваме отъ сѫдбата, оплакваме се отъ обществото, оплакваме се отъ Бога, отъ всичко се оплакваме, всѣки индивидъ плаче и пъшка. Питамъ тогава: кой е виновниятъ? Нѣкой пѫть ще посочатъ еди-кой си министъръ. Не е той виноватъ. Чудни сѫ тѣзи хора! Казватъ: еди-кой си сѫдия дошълъ и осѫдилъ нѣкого. Да, но прѣди него, бившиятъ сѫдия сѫщо осѫждалъ. Прѣди този министъръ имаше другъ, прѣди този генералъ имаше другъ, и всички, които сѫ дошли слѣдъ тѣхъ вървятъ по единъ и сѫщъ пѫть. Кой е основниятъ принципъ? Казватъ: бацилъ влѣзълъ, прѣдизвикалъ тази болесть. Не, не, отдѣ дойдоха тѣзи бацили? Какъ се създадоха условия, за да се явятъ тѣзи бацили? Отдѣ сѫ тѣ, какъ се развиха? Ние се спираме и търсимъ близкитѣ причини. Казваме: тия сѫ причинитѣ. Не сѫ тамъ причинитѣ, въ туй близко явление. Хубаво, ако азъ забия единъ желѣзенъ клинъ въ едно дърво, клинътъ ли е виновенъ? Не е той причината. Той е единъ войникъ, който казва: „забиха ме“. Излѣзъ навънъ! — И да искамъ, не мога да излѣза. Който ме забилъ, той ще ме извади. И тъй, всичката хубость на съврѣменната култура седи въ скръбьта, всичкиятъ ѝ капиталъ е само въ скръбьта. Казватъ: какъ, култура е това! Колко удобства, колко учрѣждения, колко банки се създаватъ! А, банки се създаватъ! Ако въ това седи културата! Прѣди 15 години въ Америка имаше едно състезание между двама милиардери. Скарали се, казали си по една обидна дума и започватъ война. И двамата иматъ акции. Започватъ една борсова война. Единиятъ понижава акциитѣ на другия, и всички, които иматъ акции при него, започватъ да ги продаватъ, за да не изгубятъ. И другиятъ прави сѫщото. Играятъ си и двамата. Но въ тази борсова война повече отъ 5000 богаташи измрѣха: едни полудѣха, други се издавиха, убиха. И послѣ, не мина много врѣме, тѣ се помириха. Е, питайте ги, защо се обидиха? — За нѣкаква малка думица, пропаднала честьта имъ. Тѣ не искатъ да знаятъ, че за тѣхъ пропаднаха толкова души. И то не болни хора, но хора съ здрави умове. И на всичко това казваме, че сме осигурени. Питамъ: вашитѣ банки сигурни ли сѫ? Въ Америка има едни спестовни банки, тъй ги наричатъ у насъ, а у тѣхъ сѫ наречени „спасителни банки“, букваленъ прѣводъ. Слѣдъ като си внесешъ паритѣ у тѣзи спасителни банки, погледнешъ, че слѣдъ нѣколко години и банката се спасила и ти си се спасилъ. Дѣйствително, банката остава безъ пари, но и ти се спасявашъ отъ грижи. Една американка, като била единъ день на събрание, чула, че проповѣдникътъ говори за спасението. Тя си казала: „Е, азъ прѣди 10 дни се спасихъ“. Какъ? — Имахъ 15000 долари въ една банка, но тази банка се спаси и азъ се спасихъ. Освободихъ се отъ скърби и неволи. Е, такава е волята Божия“! И безъ пари може. Отиватъ паритѣ, а тя казва: „Спасихъ се“. И дѣйствително, всички велики Учители, които идватъ въ свѣта, проповѣдватъ на хората, че нищо не трѣбва да иматъ, т. е. всички трѣбва да се задоволяватъ само съ насѫщния хлѣбъ за деня, за утрѣ не трѣбва да мислятъ. Туй учатъ тѣ. Но тѣхнитѣ ученици, синове и дъщери на този свѣтъ, бащи и майки, друго учение учатъ. Какъ казватъ тѣ? Всѣка майка казва на дъщеря си: „Ти, дъще, слушай, трѣбва да се осигуришъ!“ Майката дава уроци на дъщеря си. Бащата казва на сина си: „Ти трѣбва да се спасишъ, не трѣбва да бѫдешъ толкова глупавъ човѣкъ“. Дойде великиятъ Учитель, Той другояче обърне. Казвате: какъ! Майка ми и баща ми другояче учатъ. Не, ти не трѣбва да се осигуряватъ! Питамъ тогава: кой е на правата страна? Майката и бащата сѫ прави! Азъ ще ви обясня, че тѣ сѫ прави, тѣ искатъ да забогатѣятъ. Майката казва: „Дъще, нашата култура е култура на скръбьта. Ти ще станешъ богата, ще имашъ кѫща, за да разберешъ скръбьта, за да разберешъ живота. Ще се оженишъ, за да изпиташъ „скръбьта“. Дойде нѣкой великъ Учитель, казва: „Не, нѣма да се женишъ“. Всички велики Учители казватъ, че не трѣбва да се женишъ. И великиятъ Учитель е правъ. Ще ви кажа защо великиятъ Учитель е правъ. Майката казва: „Ти ще се оженишъ, скръбьта ще трѣбва да учишъ“. Ще ти турятъ вѣнецъ на главата. Този вѣнецъ е вѣнецъ на скръбьта! Всѣки единъ цвѣтъ е откѫснатъ цвѣтъ. Казватъ за момата, че ѝ туряли цвѣтя. Откѫснати рози, откѫснати цвѣтя — това сѫ цвѣтя на скръбьта. И при това, майката казва, че добрѣ се е наредила дъщеря ѝ, работата ѝ е уредена. Не, не, не само че не се е уредила, но сега настава часътъ на скръбьта. И какво учатъ майкитѣ дъщеритѣ си? — Много хубаво учение! Нека забогатѣватъ! И азъ казвамъ: нека забогатѣватъ, съ малко не може, съ милионъ, два, три, десеть и повече! Колкото повече забогатѣешъ, толкова по-добрѣ ще научишъ скръбьта — ще имашъ, и ще загубишъ. Лъжливостьта въ това учение е тамъ, дѣто майката мисли, че като има дъщеря ѝ кѫща, като взима единъ красивъ момъкъ, че ще е щастлива. Колкото момъкътъ е по-хубавъ, толкова по-нещастна ще бѫде дъщерята, толкова по-добрѣ ще научи скръбьта. Колкото по-здравъ е, толкова повече жени ще има. Красивиятъ момъкъ съ една жена не се задоволява. Ще ми говорите за моралъ! Азъ ще бѫда смѣлъ и рѣшителенъ. Азъ бихъ желалъ да видя единъ момъкъ или една мома, които да сѫ цѣломѫдрени. Не привидно да сѫ цѣломѫдрени, но принципално, вѫтрѣ, въ душата си. Азъ не говоря за външностьта на нѣщата. Който и да е отъ насъ, въ себе си трѣбва да признае тази велика Истина. Ама ще кажете: толкова низко да съмъ падналъ! Азъ съмъ като другитѣ хора, азъ не виждамъ своята чернота. Да, защото слънцето не е огрѣло. Всички съврѣменни хора се оглеждатъ въ тъмнина. Чернота съ тъмнина си приличатъ, но чакай да изгрѣе слънцето, ще видишъ на какво мязашъ, ще видишъ каква е твоята мутра. Какво подразбирамъ подъ думата „мутра“? Тя малко не е поетическа дума, нали? Но тя е изразителна дума. Въ съврѣменния нашъ езикъ нѣмаме изразителни думи. Езикътъ на поезията, и той не е изразителенъ. Езикъ, който не прѣдава идеитѣ, той не е изразителенъ. Вижъ, грубиятъ езикъ, той е много изразителенъ. Когато нѣкой ти каже нѣкоя обидна дума, ти високо подскочишъ отъ земята, засегне те. Щомъ говоря за любовь, за обичь, казвашъ: съ тѣзи празни, дѣтински работи нѣмамъ нищо общо. Щомъ ти кажа лъжецъ, вагабонтъ, казвашъ: а, защо ме обиждашъ?“ Е, питамъ тогава: гдѣ е смисълътъ на нашия езикъ? Казвамъ: това не е правило за всички хора. Има хора, които правятъ изключение. „И скръбьта ви“, казва Христосъ „ще се прѣвърне на радость.“ Ще примиримъ тѣзи двѣ противорѣчия. Нашата култура е култура на скръбьта. Единъ братъ въ вѣстникъ „Лѫчъ“ се обръща къмъ всички, прави цѣлъ единъ поменникъ, като казва: „Оставете сега вегетарианството, оставете вашитѣ идеи, вижте сега, вашитѣ страждущи братя искатъ помощь. Че това е Христовото учение! Христосъ ще сѫди свѣта. За какво? — Боленъ бѣхъ, не ме посѣтихте; гладенъ бѣхъ, не ме нахранихте; жаденъ бѣхъ, не ме напоихте“. Правъ е този братъ. Защо е правъ? — Защото нашиятъ свѣтъ е свѣтъ на скръбьта. Не е лошо, скръбьта е нѣщо хубаво, приятно. Скръбьта, това е приготовление. Сега, като ви говоря, че скръбьта е приготовление, разбирамъ, че тя е подготовителна страна къмъ истинския животъ, който иде. Е, мислите ли, че за въ бѫдеще, когато ще градимъ кѫщитѣ, ще има нужда да сѣчемъ дърветата? Не, трѣбва да прѣстане сѣченето на дърветата, трѣбва да прѣстане убиването на хората и затварянето имъ въ затвори, трѣбва да прѣстане убиването на животнитѣ! Всичката тази култура съ своитѣ приоми и методи е неприложима за истинския животъ. Методитѣ ѝ сѫ неприспособими. Ние говоримъ за истинския животъ. Вземете съврѣменнитѣ религиозни и не религиозни хора. Еднитѣ говорятъ за Бога, другитѣ Го отказватъ и спорятъ. Какви схващания иматъ тѣ за Бога? Еднитѣ казватъ, че има Господъ, другитѣ казватъ, че нѣма Господъ. Но и еднитѣ и другитѣ, въ своитѣ дѣйствия, иматъ едни и сѫщи методи. Онзи, който проповѣдва за Бога, по сѫщия начинъ ще те заколи, по сѫщия начинъ ще те одере, по сѫщия начинъ ще те изтезава, както и онзи, който не вѣрва въ Бога. Питамъ тогава: въ какво седи разликата на тази култура, въ която едни подържатъ, че има Господъ, а други, че нѣма Господъ. Не е вѣрно, че нѣматъ Господъ. И еднитѣ и другитѣ иматъ Господъ. Еднитѣ иматъ единъ Господъ, когото не виждатъ, а материалиститѣ иматъ единъ Господъ, когото виждатъ. Тѣ казватъ: „Ето нашиятъ Господъ! Върху него ходимъ, ядемъ и пиемъ.“ Като дигне едно шишенце, казва: „Ето нашиятъ Господъ“. Въ дърветата, въ яденето, въ пиенето, въ всичко го виждатъ. Другитѣ казватъ: „Това е пантеизмъ“. „Е, гдѣ е вашиятъ Господъ?“ — Нашиятъ всичко е създалъ, и небето, и земята. Но всичкитѣ иматъ едни и сѫщи методи. Е, казватъ, дайте на бѣднитѣ! Че кога не се е давало на бѣднитѣ? Но свѣтътъ пакъ не се е справилъ. Защо? — Ние още не сме научили онзи дълбокъ смисълъ на скръбьта. Ако ние знаяхме какво нѣщо е скръбьта, ако тази скръбь би оставила всичкитѣ свои отпечатъци въ насъ, друго щѣше да бѫде. Ами че всички ние искаме при сегашнитѣ условия на земята да бѫдемъ щастливи. Най-голѣмото заблуждение, което сега сѫществува е, че при сегашнитѣ, дадени, условия ние искаме да бѫдемъ щастливи — нѣщо, което е абсолютно невъзможно. Всѣки единъ щастливъ моментъ е послѣдванъ отъ една голѣма скръбь. Четете Шопенхауера, вземете Толстоя, всички прокарватъ тази нишка. И онзи философъ, който говори, че на земята има щастие, той не говори истината. Трѣбва да знаете, че слѣдъ всѣки моментъ на щастие идва единъ великъ моментъ на скръбь. Таманъ отгледашъ една красива, хубава мома, 21 годишна, свършила наукитѣ си, вижъ, зародила се отъ нѣкѫдѣ една епидемия на малария или чума, улови дъщеря ти, и гледашъ, въ 5 — 10 дни, очистила и дъщеря ти, и синъ ти, а ти съ такава мѫка си ги отгледалъ. Викашъ лѣкари, консулиуми, и най-послѣ тѣ констатиратъ смъртьта, казватъ, че е станало разривъ на сърцето. Лѣкаритѣ, за утѣшение на майката и бащата, констатиратъ, каква е болестьта. А тѣ оставатъ сами, като кукувица. Днесъ убиятъ нѣкого, ще дойдатъ лѣкаритѣ, ще го разрѣжатъ, ще константиратъ, какъ е станала смъртьта. Е, хубаво, каква философия има въ това? Ще съставятъ единъ актъ, ще го подпишатъ, ще кажатъ: „Намѣрихме какъ стана това“. Стане нѣкое нещастие, война, всички вѣстникари ще дойдатъ, ще констатиратъ какъ стана тази война. А че толкова милиони хора сѫ избити, нищо отъ това! Ние намѣрихме причината. Отвори се друга война, пакъ ще дойдатъ хората, ще констатиратъ, какъ се отворила, кои сѫ причинитѣ. Ще имаме най-послѣ една наука „история“, която показва пѫтя въ развитието на човѣчеството. Пѫтътъ на човѣчеството! Това е смѣшна философия, да мислятъ, че историята показва пѫтя на човѣчеството! Историята показва само безпѫтието на съврѣменното човѣчество. Като вземете всичкитѣ видове идеалисти, всички хубаво разсѫждаватъ, но азъ казвамъ: вие още учите науката на човѣшкото безпѫтие. Ще дойде нѣкой великъ проповѣдникъ, ще се качи тамъ на амвона горѣ, и като дигне рѫката си, като започне да проповѣдва, да описва какъ страдалъ Христосъ, какъ Го заковали, сълзи ще има, всички ще плачатъ. Всички хора отъ 2000 години насамъ все плачатъ, какъ така да разпнатъ този любящия Христосъ, какъ да не Го познаятъ! Толкова жестоки хора! А ние, съврѣменнитѣ хора, светии сме, благородни! У насъ убийства, затвори, разпъвания нѣма. И азъ се чудя на едно нѣщо. Азъ се чудя на това човѣшко коравосърдечие, което сега сѫществува. И седнали нѣкои философи да ми разправятъ за Бога, за това, за онова. Оставете сега своитѣ разсѫждения! Оставете тия заблуждения! — Тогава остави и твоитѣ. Ще оставя не само моитѣ, но и твоитѣ заблуждения. Ама, казва, ти си набоженъ. —Ама ти си отъ мене по-набоженъ! Защо? — Понеже моитѣ вѣрвания, моятъ Богъ нѣматъ никаква тяжесть. А твоятъ е толкова тежъкъ, не можешъ да го дигнешъ. Моятъ Господъ на гости може да ми дойде, може да се смалява и да се разширява. А твоятъ е толкова голѣмъ, че не може да дойде. Това е игра на думи. Ако повикашъ земята на гости, ще ти дойде ли? — Нѣма да ти дойде. Ако повикашъ слънцето на гости, ще ти дойде ли? Нѣма да ти дойде. И тъй, тази култура на скръбьта ние искаме да я направимъ култура на радостьта. Че човѣчеството успѣвало, това-онова, не е важно. Има нѣща, въ които успѣва човѣчеството, но азъ виждамъ този успѣхъ на друго мѣсто. Азъ виждамъ този успѣхъ само въ единици хора, въ благородни хора. Ще ви дамъ единъ примѣръ, да видите, гдѣ седи това благородство. Той е единъ митъ или едно прѣдание, не казвамъ, че е реалность. Говори се за единъ римлянинъ по произхождение, който се наричалъ Сафио Бертручио. Дълга история ималъ той. И сега, тия отъ васъ, които не сѫ запознати съ окултната философия, които вѣрватъ, че човѣкъ за пръвъ пѫть идва на земята, мислятъ, че човѣкъ изведнъжъ, като нѣкоя гѫба е излѣзълъ отъ земята, и всичкитѣ му способности, неговото щастие и нещастие зависятъ само отъ този му животъ. Това е ваше схващане, обаче, фактитѣ не седятъ така. Кѫсогледитѣ хора виждатъ нѣщата отблизо, далекогледитѣ ги виждатъ отдалечъ. Кои сѫ прави? — И еднитѣ, и другитѣ сѫ прави. Еднитѣ виждатъ туй, което е близо при тѣхъ, а другитѣ виждатъ туй, което е надалечъ. По този начинъ, сегашниятъ нашъ животъ е едно звено отъ редъ други сѫществувания. И сега, азъ нѣма какво да доказвамъ тия сѫществуваня. У насъ законътъ е такъвъ. Казваме: ела и вижъ! Но, за да дойдешъ и видишъ, трѣбва да имашъ очи. Ще ми кажете: ние имаме очи. Е, вика ви единъ съврѣмененъ лѣкарь, единъ бактериологъ и ви казва: „Ела и вижъ!“ Но този бактериологъ има начинъ на гледане. Той тури подъ една леща едно стъкалце и казва: „Тукъ има сѫщества“. — Не виждамъ нищо. Не виждашъ нищо? „Азъ не вѣрвамъ“. Казва му този ученъ лѣкарь - бактериологъ: „Азъ искамъ да те накарамъ да гледашъ по моему, но ще ме слушашъ ли?“ Ще те слушамъ. „Ще гледашъ, както азъ гледамъ. Тури си едното око на лещата, като мене, другото закрий!“ — Ама ти искашъ да се подигравашъ съ мене! „Послѣ говори, сега ще гледашъ, както азъ гледамъ“. — Поглеждамъ, цѣлъ свѣтъ се открива! Поглеждамъ извънъ лещата, нѣма нищо. Ама ти да не ме хипнотизирашъ? Туй да не е магия?“ Простъ човѣкъ е той. Казва му учениятъ: „Това сѫ бацили“. — Ти съ мене искашъ да си играешъ ли? „Азъ искамъ да ти покажа, че това не е игра. Ще взема малко отъ тази капчица, ще нацъркамъ подъ кожата ти, да видишъ, дали има нѣщо въ тази течность. Слѣдъ 24 часа ще видишъ каква температура ще имашъ“. — А, температура! „Е, малко ще цръкна. Готовъ ли си на това?“ Слѣдъ като му цръкна, казва: „Брей, не било илюзия това!“ Опасни нѣща сѫ тия!“ Сега, ще дойде нѣкой отъ този свѣтъ, ще каже: „Слушай, дали е вѣрно това или не е вѣрно?“ Ние имаме много начини за доказване на нѣщата, само че ще имате търпѣние за тия доказателства. За насъ не е въпросъ, дали тия доказателства сѫ вѣрни или не, въпросъ е, че ние имаме другъ методъ, чрѣзъ който тази скръбь може да се прѣвърне на радость. Ще дойда сега до Сафио, за да обясня мисъльта си. Той билъ изпратенъ отъ своя Учитель за 20 години на уединение. Това е било единъ голѣмъ изпитъ, като на ученикъ отъ една мистическа школа. Дали вѣрвате въ мистицизъмъ и окултизъмъ, то е другъ въпросъ. Съврѣменнитѣ хора вѣрватъ въ реалното. Ще се спра на думата „реалность“. Ето какъ я опрѣдѣлямъ. Реално е това, което свързва всички свои части въ едно цѣло. То свързва, прониква всичкитѣ свои части, и никаква друга външна сила не може да измѣни съотношението на тѣзи части. И когато ние говоримъ за Бога, като принципъ, като Любовь, ние подразбираме туй, което свързва всичкитѣ живи души въ едно цѣло, безъ то само да се измѣни и промѣни. Ще кажете: защо да не се промѣня? — Има извѣстни промѣни, които ние не удобряваме. Ако азъ те туря като едно живо дърво въ печката, какво ще кажешъ? Ще кажешъ: искамъ да се промѣня. — Въ горенето промѣни и измѣни може да има, но въ истинския животъ има само растене, само придобиване на добродѣтели. И тогава, азъ опрѣдѣлямъ друга една максима. Съврѣменнитѣ хора казватъ: „Ние искаме да бѫдемъ свободни“. Азъ казвамъ: въ свѣта има само единъ случай, дѣто човѣкъ може да направи нѣщо безъ Бога. — То сѫ прѣстъпленията. Слѣдователно, всичкитѣ наши прѣстѫпления, каквито и да сѫ тѣ, които ние вършимъ на този свѣтъ, ние ги вършимъ безъ Бога, и Богъ не е въ тѣхъ. Богъ не е въ тѣзи прѣстѫпления, но понеже Богъ е Любовь, вѣчность, то въ Неговото разположение Той чака. И единъ день, когато ни прѣкара прѣзъ горивото на тѣзи страдания, до единъ милионъ, два милиона, три милиона, 10 и повече милиона градуса огънь, нашитѣ глави ще узрѣятъ. До това врѣме Той ще ни чака. На нѣкои хора главитѣ ще узрѣятъ въ единъ день, на други въ два, на трети въ година, а за нѣкои трѣбватъ най-малко 10 години, докато имъ узрѣятъ главитѣ. Ще узрѣятъ главитѣ ви! И азъ имамъ едно изражение: въ 10 години главитѣ на хората ще узрѣятъ. Слѣдователно, има едно нѣщо, което човѣкъ може да направи безъ Бога, то е грѣхътъ. И тамъ, дѣто има грѣхъ, дѣто има страдания, скърби, мѫчения, ние мислимъ, че дяволътъ е тамъ. Да оставимъ този дяволъ, но азъ виждамъ съврѣменния дяволъ съ цилиндри, съ фракове; азъ виждамъ съврѣменния дяволъ съ щикове, съ пушки; азъ виждамъ съврѣменния дяволъ съ отрови, съ всички перифернелии. Ние търсимъ дявола, но кой ще те заколи? — Братъ ти тегли ножъ. За отечеството ще те заколи. Все за отечеството, за народа, за религията. Ама безъ клане не може ли? — Може. Да се върнемъ сега къмъ Сафио. Праща го неговиятъ Учитель 20 години на уединение и му казва: „Ще научишъ единъ великъ законъ, и само тогава ще минешъ къмъ втората стадия на своето посвѣщение, да разберешъ смисъла на истинския животъ, да видишъ какъ ще дойде радостьта на този свѣтъ. Сега ти живѣешъ въ единъ свѣтъ отъ скърби, трѣбва да завършишъ своя изпитъ, да опиташъ най-голѣмитѣ скърби, и ако издържишъ, ще минешъ въ по-горно положение. Като христианинъ, изпраща го въ пустинята, дѣто 20 години отлично се подвизавалъ. Изпокѫсалъ си дрехитѣ, обущата, съвършено оголѣлъ. Той билъ единъ отъ виднитѣ римски патриции, отъ високо произхождение билъ. Единъ день се заражда у него желание да се пооблѣче и си казва: „Е, хубаво е да има човѣкъ едно топло облѣкло, пъкъ и едни здрави обуща, изпоядоха ме тия животни“. Тия животни тамъ, въ пустинята не го считали за постникъ, за светия, използували неговитѣ крака, хапѣли го. „Толкова години вече, дотегна ми тази храна, все круши, ябълки, сливи“. Дошла му тази мисъль въ главата и започва да си разсѫждава: „Имамъ такова желание, намирамъ че е законно, най-послѣ душата ми го иска. Двадесеть години живѣя тукъ, моля се, моля се, никакъвъ гласъ. Нито ангелитѣ, никой не дохожда при мене — всѣки дойде и си замине“. Той ималъ много знания, затова идва единъ день при него единъ отъ виднитѣ римски патриций, чийто синъ билъ на умиране. Идва той при Сафио, като при прочутъ постникъ и му казва: „Дайте помощь на сина ми“! Сафио отива при болния, и съ едно махане на рѫцѣтѣ прѣмахва болестьта. Съ едно махане на рѫцѣтѣ маха болестьта, но своята скръбь не може да прѣмахне. Този патриций останалъ много доволенъ отъ Сафио и като мислилъ, какво да му направи отъ благодарность, направилъ му едни много хубави дрехи, обуща, шапка, приготвилъ му много хубаво ядене, и всичко туй му изпратилъ въ златни и сребърни сервизи. Сафио, като видѣлъ всичко това, казалъ си: „Е, имало добри хора на свѣта“. И тъкмо мислилъ да се облѣче, понахрани и понарадва, ето идва единъ бѣденъ, казва му: „Голъ съмъ, нѣмашъ ли една дрешка?“ Той погледналъ, погледналъ, въздъхналъ си и казалъ: „Нѣма де се носятъ дрехитѣ“. Взима ги и му ги дава. Слѣдъ него идва другъ единъ босъ, казва: „Босъ съмъ, обуща нѣмашъ ли?“ — Е, че отидоха гащитѣ, отидоха; хубавата римска тога и тя отиде, но и обущата ще отидатъ. Дава и тѣхъ, въздъхва си. Не се минава много врѣме, единъ гологлавъ идва, иска шапка. Дава и шапката си. Казва си: „Е, поне яденето ми остава“. Не се минава много, идва една одърпана мома, гладна. Дава ѝ яденето и си въздъхва. Поглежда, едно парченце хлѣбъ му остава. Мисли си: „Поне малко хлѣбецъ ще си хапна“. Оставатъ още и сервизитѣ. Той ги гледа. Минава една римлянка, казва му: „Отче, помогни ми, моятъ възлюбенъ не иска да ме вземе, иска прикя, нѣкакви златни сѫсѫди, нѣкакви чаши“. Въздъхва си Сафио, дава и тѣхъ. Остава само съ малкото парченце хлѣбъ. Но, ето гледа, идватъ отвънка птички, накацватъ около него, започватъ да чуруликатъ, и тѣ искатъ. Отдѣля и за тѣхъ, но остава и за себе си едно малко парченце. Току изведнъжъ, изъ дупката се явява една малка мишка, казва: „За мене нѣма ли?“ Дава и ней, и той остава безъ нищо. Тежъкъ е животътъ! — Не е тежъкъ. Той въздъхва дълбоко, намира се прѣдъ една дилема. Тогава се явява неговиятъ Учитель, Христосъ, но не тъй, както вие си мислите, че ще се яви Христосъ. Явява се Христосъ при него, поглежда го, усмихва му се и казва: „Ти прѣмина добрѣ изпита, азъ съмъ доволенъ отъ тебе“. Знаете ли какво е станало вѫтрѣ въ този Сафио? — Той веднага се намира въ една прѣкрасна вила, въ която всичкитѣ дървета били обкичени съ хубави плодове. Веднага се намира между своитѣ приятели, които го обичатъ. За него била сложена хубава трапеза. Вижда и дрехи, приготвени за него много по-хубави, отколкото онзи римски патриций можеше да му приготви. Има нѣщо тайно въ природата, което ще се разкрие въ свѣта. Казватъ: какъ ще се поправи свѣтътъ? — Има единъ начинъ, но този начинъ вие го искате още сега. Какъ го искате? — Както съврѣменнитѣ момци искатъ нѣкоя мома. Нѣкой съврѣмененъ момъкъ иска да се жени, но казва на момата: „Азъ ще се оженя за тебе, но ще ми броите тукъ 100,000 лева“. Седятъ майката и бащата, казватъ: „Не може ли по-долу?“ — Не може, 100,000 златни лева искамъ. Той седи, попътъ до него, правятъ договоръ. А отвънка седятъ кръстника и други, чакатъ. Е, нѣма какво, ще се дава. Ще се дава, и оттатъкъ ще минете. Сто хиляди ще броите! Като дадатъ майката и бащата 100,000 лева, казватъ: „Е, толкова взе“. Не само че взе 100,000 лева, но взе и вашата дъщеря, която струва милиарди. И чудното е, какъ тѣзи майки и бащи продаватъ дъщеритѣ си! Не само че даватъ толкова пари, но я даватъ отгорѣ жертва на този момъкъ, да я коли. Ние, съврѣменнитѣ хора, плащаме на този човѣкъ да я вземе, а отгорѣ и да я коли. Той ще вземе паритѣ и ще ходи, ще пие, ще развратничи, и на всичко това отгорѣ родителитѣ казватъ: „Осигурихме я!“ Е, гдѣ сѫ тѣзи осигурени сѣмейства днесъ? Не, не искамъ да кажа нѣщо лошо, може би това да е една крайность, но това е единъ горчивъ фактъ вѫтрѣ въ дълбочинитѣ на самия животъ. При такива условия какъ може да бѫде животътъ щастливъ? Азъ не съмъ противъ мѫже и жени. Законътъ е единъ и сѫщъ. И момъкътъ може да бѫде така продаденъ, както и момата. Продаване е, когато единъ човѣкъ изгуби въ себе си най-възвишеното, най-благородното. Какво остава тогава у човѣка? Нищо не остава въ него. Какво, нима единъ момъкъ, който влиза въ единъ лошъ животъ, не се продава? И за каква цѣна, той си знае! Казвамъ: този момъкъ не само че се продава, но и много евтино се продава. И сега, ние ще седимъ въ народното събрание, по амвонитѣ на църквитѣ, и отъ тамъ ще говоримъ за моралъ, за поправянето на България. И отъ тамъ всички се провикватъ: „Разсипаха нашето отечество!“ Разсипаха нашето отечество! Че вие отечество не сте имали! Азъ наричамъ отечество онзи домъ, дѣто братъ брата не е убилъ, дѣто братя и сестри живѣятъ въ любовъ. Ами че ако вие се намирате въ едно отечество, както въ дома на Давида, дѣто братята постѫпватъ малко подругояче, какъ ще наречемъ този домъ? „И скръбьта ви ще се промѣни на радость“. Кога? — Когато ние, като този Сафио вѫтрѣшно се освободимъ, а не да дойде нѣкой да ни налага нѣщата отвънъ. Всѣки да дѣйствува споредъ Любовьта Христова. Не само това, да се доберешъ до Любовьта Христова, но да можешъ съвършено да се отречешъ отъ себе си, да стане въ ума, въ сърцето и въ душата ти такъвъ единъ прѣвратъ, че да се почувствувашъ напълно свободенъ. Ние можемъ това да го направимъ, ние сме способни да го направимъ. И когато ние казваме, че чрѣзъ Бога всичко можемъ, това значи, че чрѣзъ Любовьта можемъ. А Любовьта, това е единственото наше стяжание, единствениятъ нашъ капиталъ, единственото наше наслѣдство, което можемъ да придобиемъ. Докато не придобиемъ Любовьта въ свѣта, всичкитѣ наши усилия ще бѫдатъ напразни. Нѣкои казватъ, че не познаватъ Любовьта. Човѣкъ, който умира, той не познава Любовьта! Най-първо човѣкъ трѣбва да стане безсмъртенъ. Сега ще ми възразите: „Може ли човѣкъ да не умира?“ Нима, когато ми взематъ кѫщата азъ умирамъ? Мога да си излѣза. Нима, когато ми взематъ дрехитѣ азъ оставамъ голъ? — Не. Нима, когато ми взематъ тѣлото, азъ умирамъ? Съвсѣмъ други понятия имаме ние. Вие виждали ли сте, какво красиво нѣщо е човѣшката душа? Ако е за форма, за красота, формата на една човѣшка душа съ нищо не може да се сравни въ свѣта. Ако мога да изнеса прѣдъ васъ единъ фактъ, той е слѣдующиятъ: когато Богъ погледне върху формата на човѣшката душа, и Той ще се зарадва. Толкова велика е тя! Красота има въ човѣшката душа, каквато въ никое друго сѫщество въ свѣта. Тогава нѣкои питатъ: „Защо Христосъ слѣзе отъ небето?“ — Той не слѣзе за хората. Той слѣзе да помогне на тази велика душа. Заслужава да се види тази душа! И слѣдователно, на насъ проповѣдватъ единъ моралъ: да залюбимъ човѣшката душа! Да, но вие трѣбва да видите колко е красива тази човѣшка душа, колко е велика! Като видишъ у брата си душа страждуща, душа подобна на тебе, само тогава ще може да се проповѣдва милосърдие. А сега, казвашъ: а, той е единъ простакъ! Да, простакъ. При сегашнитѣ условия, при тѣзи разбирания, въ които живѣемъ, заблуждения, и само заблуждения! Сега, ще имъ говоря за какво? — Ще имъ говоря за булскитѣ дрехи. Да, но булскитѣ дрехи, това не е сѫщностьта на нѣщата. И тъй, какъ ще се прѣвърне вашата скръбь въ радость? Ако нѣкой отъ васъ е много нещастенъ, нека направи единъ опитъ. Ако нѣкой отъ васъ постѫпи подобно на Сафио, той ще опита. Не трѣбва да напуснете службата си. Нѣкои мислятъ, че ако напуснатъ службата си, ако се отрекатъ отъ дома си, този е начинътъ за постигане щастието. Ако е въпросъ за отричане, азъ не бихъ проповѣдвалъ въ този домъ. Истинското отричане е човѣкъ да се отрече отъ себе си. Знаете ли какво значи човѣкъ да се отрече отъ себе си? — То значи, човѣкъ да се отрече отъ всички свои лъжливи и покварени мисли, чувства, желания и дѣйствия на миналото, за които той е пожертвувалъ хиляди и хиляди хора. Да се отречешъ отъ стария животъ на прѣстѫпления, това значи да се отречешъ отъ себе си. Да се откажешъ отъ туй низкото себе, себе си на користь, себе си на лъжа, на умраза. Отъ туй да се отречешъ и тогава да познаешъ въ себе си, какво? — Онова възвишеното, благородното, което въздига човѣка. Сега, нѣкои отъ васъ сте облѣчени въ женска форма, нѣкои сте облѣчени въ мѫжка форма. Казватъ: тя е жена. Е, що е женската форма? Гдѣ сѫ онѣзи писатели, които могатъ да опишатъ, какво нѣщо е жената? Казватъ: той е мѫжъ. Е, въ какво седи мѫжеството? Азъ наричамъ мѫжъ онзи, който може да застане на страната на слабитѣ. Азъ наричамъ жена само онази, която може да прѣвързва ранитѣ на страждущитѣ. И тъй, мѫжътъ всѣкога трѣбва да застане на страната на слабия, на онеправдания. Това е мѫжъ! Това е благородство. А всички жени трѣбва да се заематъ да прѣвързватъ на хората не само тѣзи обикновенитѣ рани, но и необикновенитѣ. Послѣ, когато нѣкой ме прѣвързва, да не казвамъ: ти си длъженъ. Не, като ме поглади една такава рѫка, да ѝ благодаря. Сега, този Сафио, слѣдъ като далъ всичко, намѣрилъ се въ една борба, и отъ очитѣ му потичатъ двѣ сълзи. Това сѫ сълзи! И когато ти прѣвързвашъ нѣкого, той трѣбва да почувствува, че има една душа, която му служи, и отъ благодарность да му потекатъ двѣ сълзи. Това е заплатата! Тия двѣ сълзи иматъ смисълъ. И когато онзи силниятъ застане прѣдъ слабия и го защищава, отъ очитѣ на слабия да потекатъ двѣ сълзи и да каже: „Братко, благодаря ти“. Това е човѣчество! Може ли да се установятъ между насъ тѣзи отношения, ще дойде и истинската философия на живота. Красивиятъ животъ ще дойде, само когато ние прѣвърнемъ скръбьта въ радость. Скръбьта и радостьта вървятъ по единъ великъ законъ. Азъ ви казахъ, че въ свѣта има сѫщества, които знаятъ само какво е радость. Тѣ сѫ ангелитѣ. За тѣхъ скръбьта е непонятна. Тѣ знаятъ причинитѣ на човѣшката скръбь. А ние знаемъ една малка радость и една малка скръбь. Междинитѣ на тѣзи двѣ нѣща не ги знаемъ. Ангелитѣ знаятъ една голѣма радость и една малка радость. Междинитѣ не ги знаятъ. Падналитѣ духове, падналитѣ ангели знаятъ една малка скръбь и една голѣма скръбь. А човѣкътъ се отличава и отъ еднитѣ, и отъ другитѣ по това, че у него тия двѣ състояния, радость и скръбь, сѫ прѣплетени. Нѣкой казва: развали се настроението ми. Има единъ музикаленъ законъ, споредъ който между тоноветѣ винаги има една малка междина. Нѣкой пѫть си много щастливъ, имашъ едно малко щастие, но вѫтрѣ въ него виждашъ една малка междина, казвашъ: чакай да слѣза въ това благо, тогава ще се кача въ голѣмата радость. Но знаете ли на какво мязаме тогава? Единъ младъ момъкъ отъ древностьта натоварва своята камила съ много скѫпоцѣнности и отива да посѣти своята възлюбена. Минава прѣзъ пустинята. Вижда по пѫтя една много красива кожа, като тѣзи рускитѣ самурени кожи, и си казва: „Е, и тази кожа ще взема“. Взима я, но не я носи самъ, а я туря на гърба на камилата. Отъ голѣмата тяжесть гърбътъ на камилата се счупва, и този младиятъ момъкъ остава всрѣдъ пѫтя. Ние сме отъ тѣзи хора, за една кожа по пѫтя, готови сме да счупимъ гърба на камилата. Но, между една малка радость и една малка скръбь винаги произтича едно малко нещастие. Между тѣзи двѣ течения веднага се почувствува една скръбь. Сега, други, които сѫ въ скръбьта, виждатъ една малка междина, казватъ: „Толкова съмъ страдалъ, и тукъ беля, и тамъ беля, чакай поне тукъ, въ тази междина да влѣза, по-голѣмо отъ скръбьта не е!“ Турне се тамъ. Слѣдъ малко излѣзе, и той се очуди, че се хваналъ за радостьта. Казва: „Слава Богу, че влѣзохъ“. Тѣзи нѣща постоянно ставатъ, а ти мислишъ, че сѫ случайни. Тръгва единъ младъ момъкъ, обиденъ отъ другаря си, да му отмъсти. Носи револверъ, по-рано носѣха боздуганъ, а сега револверъ, туря го въ джоба си, върви и си мисли: какво ли ме очаква? Онзи, при когото отивамъ, и той си има револверъ, може той да сполучи и да ме убие. Обаче, по пѫтя го срѣща неговата възлюбена, прѣоблѣчена като една бѣдна жена, съ вуалъ на лице, и съ приправенъ гласъ му казва: „За Бога, помогни ми“! Той се спира и си казва: „И тъй - тъй отивамъ на онзи свѣтъ, не зная дали ще се върна живъ, поне да помогна“. Спира се прѣдъ жената. Тя го хваща за рѫка. Нѣщо топло има въ тѣзи рѫцѣ. Поглежда въ очитѣ и, тя снема вуала си. Веднага той изважда револвера, хвърля го на страна и казва: „Отказвамъ се отъ тѣзи прѣстѫпления“. Защо ставатъ прѣстѫпленията въ свѣта? — Вие знаете. Азъ нѣма да обяснявамъ. Всѣки единъ отъ васъ знае. Такова трѣбва да бѫде вашето поведение. И то е буквата на нѣщата. Сега какъ мислите, какъ ще се яви Христосъ днесъ? Тъй, както прѣди 2000 години ли? Азъ ви питамъ: Христосъ, като се яви, мустаци и брада ще има ли? Женитѣ идеализиратъ Христа съ златни коси, съ кѫдри, съ хубава мантия, съ туй-онуй. Мѫжетѣ малко другояче си Го прѣдставляватъ. Кой Христосъ вие очаквате въ свѣта? Христосъ ще те срѣщне на пѫтя съ револверъ въ рѫка, ще те хване за рѫцѣтѣ, ще снеме булото си, ще те погледне въ очитѣ и ще ти каже: „Прѣди толкова хиляди години те срѣщнахъ. Ти прѣди едно сѫществуване бѣше пръвъ министъръ едикѫдѣ си, и знаешъ ли колко прѣстѫпления направи като такъвъ? Дадохме ти условия, това-онова, но ти не ги използува разумно“. Ще ти разправи цѣлата история и ще те пита: „Ти искашъ ли да обърнешъ колата и да вървишъ по правия пѫть, или искашъ да вървишъ още по пѫтя на страданията?“ Ти ще извадишъ своя револверъ и ще го захвърлишъ. Другъ револверъ има въ свѣта! Може да убиешъ човѣка, безъ да го умъртвишъ; може да го завладашъ, безъ да го поробвашъ; може да вземешъ паритѣ на човѣка, безъ да го оберешъ. Нима онзи, който залюби нѣкого не му става робъ? Но не, не е въпросътъ за тази ваша любовь. Момата като залюби нѣкого, прави се, че не го разбира. Той ходи подирѣ ѝ, изъ градината, слѣди я навсѣкѫдѣ, а тя си прави забавления. Слѣдъ туй се обърне малко, поусмихне се, а той продължава да ходи подирѣ ѝ — забавление си правятъ. Нѣкои питатъ: „Какво правятъ младитѣ“? Майката казва: „Играятъ си изъ градината“. Опасна е тази любовь! Това не е възвишената любовь, това е човѣшката любовь. Онзи, който обича, прѣзъ ума му никога не трѣбва да мине една противна мисъль. Образътъ на този, когото обичашъ трѣбва да бѫде тъй свещенъ, както твоятъ образъ и да не внесешъ никакво петно върху него. Това азъ разбирамъ да обичашъ единъ човѣкъ! Това е максима. Който може, комуто е дадено, така трѣбва да обича. Комуто не е дадено, ще седи въ съврѣменния свѣтъ на страдания. И тогава, какво ще стане съ васъ? — Ще орете нивитѣ. Азъ казвамъ, че нѣма млѣкопитающи въ съврѣменния свѣтъ. Какво прѣдставляватъ съврѣменнитѣ млѣкопитающи? — Тѣ сѫ нѣкогашнитѣ видни философи, писатели и поети, които сега оратъ нивитѣ на хората. Знаете ли това? Може да имъ наредите хиляди имена, но това сѫ все философи, писатели, проповѣдници, архимандрити. Отъ хиляди години Господъ ги е турилъ на това положение и имъ казалъ: „Да знаете какъ трѣбва да се проповѣдва въ свѣта!“ Не само тѣхъ, но и сегашнитѣ ще тури на това мѣсто. Ако ме чуятъ, ще кажатъ: какво говори заради насъ! Ние говеда ли сме? Да, азъ бихъ желалъ съврѣменнитѣ хора да сѫ като говедата. Слава Богу, говедата не се избиватъ поне. Ритатъ се, но не се убиватъ. Съврѣменнитѣ говеда не развратничатъ, не блудствуватъ, не пиянствуватъ. Казватъ: говеда сѫ тѣ! Нека видимъ добрата имъ страна. Една кравица спокойно си дава млѣкото и никому зло не върши. Не, днесъ ние трѣбва да се спремъ, защото сме прѣдъ една дилема. Ние сме прѣдъ прага на една велика пропасть. И ако се мръднемъ още една стѫпка, ще бѫдемъ въ тази голѣма пропасть. Ние се намираме прѣдъ крайния прѣдѣлъ на възможности за животъ. И ако, като онзи цигуларь, не вземемъ камертона и нагласимъ цигулката си по тона на онзи основенъ камертонъ, а я опнемъ съ половинъ тонъ нагорѣ, жицата веднага ще се скѫса. Хората днесъ сѫ обтегнали много своитѣ струни. И тази неврастения, това разтройство се дължи на туй, че хората сѫ обтегнали своитѣ струни. Запитватъ: „Какъ ще се излѣкува тази неврастения“? — Ще развъртишъ тази клечка, на която е завита струната. Не е само въ завъртването на клечката, но и въ развъртването. Ще я развъртвашъ, докато дойде до онзи основенъ камертонъ. Ще развъртвашъ, благородно е. Развъртването е въ полза на хората. Тази клечка се е завъртѣла повече, отколкото трѣбва. Ще развъртишъ назадъ до естествения тонъ на камертона. Ще направишъ едно прѣдставление и ще отстѫпишъ. И всички ние не се нуждаемъ отъ настѫпване, ние сме завъртѣли добродѣтелитѣ, а сега се нуждаемъ отъ отстѫпване — ще отвъртваме клечката. Казватъ за нѣкого: отвъртѣла се клечката му. Че кое е по-опасно? Азъ казвамъ: да се развърти клечката е по-добрѣ, отколкото да се завърти. Кое състояние е по-хубаво? — Щомъ отвъртватъ струната, тя е здрава, нѣма да се скѫса, но щомъ я завъртвашъ, тя ще се скѫса. Нѣкому дошло на ума да си раздаде имането. Казватъ: развъртѣла се клечката, мръднала му дъската! А онзи, който задига имането на другитѣ хора, неговата клечка била на мѣсто, завъртѣна била! А, той е благороденъ човѣкъ, казватъ. Едно врѣме бѣше бѣденъ, но сега нѣма като него другъ. Да, нѣма като него другъ! Питамъ: при тѣзи условия, какъ ще се оправи свѣтътъ? Ако рече човѣкъ да говори Истината, дойдатъ при насъ богати, говорятъ ни по единъ начинъ; дойдатъ сиромаси, говорятъ ни по другъ начинъ. Мислите ли, че Истината е при богатитѣ. — Не е. Мислите ли, че Истината е при сиромаситѣ? — Не е. Мислите ли, че Истината е при ученитѣ? — Не е. Мислите ли, че Истината е въ църквата? — Не е. Ще ме извините, това е мое лично мнѣние. Мислите ли, че Истината е при окултиститѣ? — Не е. Никѫдѣ я нѣма Истината днесъ. Защо? — Този свѣтъ е свѣтъ на страдания и смърть, свѣтъ на разлагане. А тамъ Истината не може да дойде. Съврѣменнитѣ хора говорятъ за Истина. Не, ние можемъ само да изнесемъ единъ фактъ като истина, но за Истината, ние смъртнитѣ хора, не можемъ да говоримъ. И седнатъ сега хората отъ разнитѣ школи да ни говорятъ за Истината. Слушайте, приятели, азъ зная тази Истина, зная я и не искамъ нито себе си да лъжа, нито васъ. Вие можете само да изнесете единъ фактъ, но, докато като този Сафио не изпитате дълбочината на всичкитѣ страдания, докато не се откажете отъ всичкитѣ ваши минали животи, докато не се домогнете да възприемете тази висша Любовъ, до тогава не можете да бѫдете свободни. Нѣкой ще каже: има добри хора днесъ. Добритѣ хора, които разбиратъ този законъ, навсѣкѫдѣ могатъ да си пробиятъ пѫть. Ама какъ ще живѣятъ? Има хора, на които, като имъ снемете дрехитѣ и ги оставите безъ петаче, тѣ ще обиколятъ свѣта, и приятели ще си създадатъ. Ще кажете: а, той има приятели отъ другия свѣтъ. Отъ кой свѣтъ? — Отъ свѣта на безсмъртието. Нѣкой пѫть азъ говоря съ живата природа. Казвате: какъ може човѣкъ да говори съ живата природа? Какъ може? Ами азъ, като зная езика на българина, не мога ли да говоря съ него? — Мога, разбира се. Като зная езика на англичанина, не мога ли да се разговарямъ съ него? — Мога. Така сѫщо мога да се разговарямъ съ животнитѣ, така мога да се разговарямъ и съ растенията. Всѣки си има езикъ. Азъ ще се спра при растенията и ще поговоря съ тѣхъ. Тѣхниятъ езикъ не е като нашия. Всички сѫщества си иматъ езикъ, иматъ си начинъ на съобщение. Въ тази жива природа ние сме дошли до една фаза, която трѣбва да прѣминемъ. Сега, споримъ за своитѣ вѣрвания, но има една спънка, която спира умоветѣ на хората, за да дойдатъ до правия пѫть. „Скръбьта ви ще се прѣвърне въ радость“. И азъ желая сега, всички вие да направите единъ малъкъ опитъ. Не защото азъ говоря това, го желая, но понеже всички вие сте обѣщали туй. Азъ желая всички вие да сте доблестни и да изпълните вашето обѣщание. Нѣма нито единъ отъ васъ, който да е изпълнилъ своето обѣщание. Казвамъ и на мѫжетѣ, и на женитѣ: вие сте обѣщали! Вие се намирате прѣдъ прага на единъ прѣходенъ животъ. Да не мислите, че отсега нататъкъ ще добиете нѣщо. Нищо нѣма да добиете. Отъ сега нататъкъ клечкитѣ ви ще се развъртватъ. Отъ сега нататъкъ ще дойде нѣщо по-лошо за хората. Понеже до сега е имало изобилие, отъ сега нататъкъ нѣма да има такова изобилие, ще дойде единъ недоимъкъ. Тогава какво ще правите? Ако сега не напълните вашитѣ стомни, като тия, които туриститѣ носятъ, какъ ще минете пустинята? Вие ще минете прѣзъ пустинята, както еврейскиятъ народъ, и ще пѫтувате 40 години. Това е само като единъ символъ. Ще обикаляте изъ пустинята, ще се роди едно недоволство у васъ, ще се яви желание за ядене, за пиене, за това-онова. И сега всички хора сѫ като въ пустинята. Като се срѣщнатъ, все за ядене говорятъ. Обикалятъ, туй-онуй, месцето било скѫпо, хлѣбътъ билъ скѫпъ, дрехитѣ, шапкитѣ, навсѣкѫдѣ скѫпотия. И като седнемъ вечерно врѣме, казваме: какво ще се прави? Ами, ако единъ день българскитѣ пари достигнатъ до положението на германскитѣ марки, питамъ ви тогава: какъвъ ще ви бѫде халътъ? Е, какъ се прѣпитаватъ сега германцитѣ? Какъ се прѣпитаватъ! По-рано работиха и имъ плащаха по 10 лева, а сега работятъ, но имъ плащатъ милиарди. Единственото нѣщо, което носимъ въ себе си, това сѫ чувствата, мислитѣ и способноститѣ и нѣма защо да се боимъ. Ето кѫдѣ е сигурностьта. Докато човѣкъ ги носи съ себе си, нѣма защо да се бои. И азъ казвамъ: докато въ свѣта сѫществуватъ добри и разумни хора, нѣма защо да се боимъ. И като влѣза въ единъ домъ на брата си, азъ трѣбва да се радвамъ, за туй, което има вѫтрѣ. А сега казватъ, да вземемъ богатството на богатитѣ, и да го раздадемъ на сиромаситѣ. Пакъ ще има караница. Не, по братски трѣбва да се споразумѣятъ. Между богати и сиромаси трѣбва да се възстановятъ братски отношения, и богатиятъ да почувствува бѣдния, като свой братъ, и бѣдниятъ да почувствува богатия, като свой братъ. Това е, което трѣбва днесъ да се насажда между хората. Всички други методи сѫ употрѣбявани, употрѣбявани отъ памтивѣка, и всички сѫ дали само единъ резултатъ. Туй е, което трѣбва да се проповѣдва. Само тѣзи разумни отношения на любовь могатъ да ни спасятъ отъ бѫдещата катастрофа. Тя ще дойде. Разумниятъ свѣтъ има една максима. Нѣма да си поплюятъ. Вие още не познавате Бога, познавате Го само като Любовь. Трѣбва да се върнемъ въ онази култура, да питате атланската раса, какъвъ е Богъ. Тѣ Го опитаха. Тѣ сѫ затворени въ дъното на Атлантическия океанъ, и още не сѫ освободени тѣзи души. Разбирате ли? Ще кажете: тъй е. Да, това е моето лично мнѣние. За тѣзи работи сега има спорове. Нѣкои разправятъ за онзи свѣтъ, какво видѣли тамъ. Азъ не говоря какво съмъ видѣлъ. Въ това отношение нищо не съмъ видѣлъ. Има едно виждане, но трѣбва да живѣешъ въ другъ единъ свѣтъ, да имашъ отношения съ тия разумни сѫщества и да постѫпвашъ разумно. „Скърбитѣ ви ще се промѣнятъ на радость“. Сега, азъ ви желая едно: вие, културнитѣ хора на скръбьта, да прѣминете въ културата на радостьта, защото бѫдещата култура е култура на любовь и радость. Слѣдователно, сегашната ви гама е миньорна. Нея вече научихте, специалисти сте, достатъчно е. Сега остава мажорната гама, гамата на Любовьта, но не тази мажорна гама, която употрѣбяватъ музикантитѣ. Тя е едно посмѣшище, нея само въ войнитѣ я употрѣбяватъ. Въ тази мажорна гама на Любовьта, за която ви говоря, нѣма игри, нѣма кълчене, въ нея има дълбочина и височина. И когато вие влѣзете въ тази гама, тогава ще я разберете. А днесъ, който и да е съврѣмененъ поетъ не може да пише за радостьта, не я познава той. Ние трѣбва да влѣземъ въ туй чувство на радостьта, красиво е то! Когато свѣтътъ влѣзе въ радостьта, знаете ли какво ще остане отъ този свѣтъ? Ще ви прѣдставя една картина. Тази обвивка, която ви затваря, ви държи като въ затворъ. Прѣдставете си, че съ хиляди години сте живѣли въ този затворенъ замъкъ. Какво не сѫ правили, за да ви освободятъ! Много сѫ идвали да ви освободятъ, но никой не е могълъ. Идва най-послѣ великиятъ Учитель, който казва: „Радостьта ще ви освободи“. И като турите въ дѣйствие тази радость, този замъкъ постепенно ще почне да се топи, топи, отънява, почватъ да капятъ капки, и всичко това, което е служило като прѣграда между васъ, ще се размахне. И прѣдъ васъ ще се отвори този свѣтъ на радость и веселие. Този свѣтъ се различава отъ свѣта на скръбьта. Свѣтътъ на скръбьта е свѣтъ на изкуство, той е създаденъ отъ човѣка, а свѣтътъ на радостьта е създаденъ отъ Бога. Свѣтътъ на скръбьта го създадоха човѣцитѣ и духоветѣ, а свѣтътъ на радостьта го създаде Богъ. Слѣдователно, въ сегашната епоха ние живѣемъ въ свѣтъ, създаденъ отъ човѣцитѣ, а въ бѫдещата епоха ще живѣемъ въ свѣтъ, създаденъ отъ Бога. И казва Христосъ: „Азъ ще ви видя, вие ще се зарадвате, и радостьта ви никой нѣма да я отнеме“. Кой ще ви види? — Ще ви види вашиятъ възлюбенъ или вашата възлюбена. И когато видите вашата възлюбена или вашия възлюбенъ, сърцето ви ще трепне. Азъ взимамъ това въ най-чистия, въ най-красивия смисълъ. Кой ще ви види? — Ще ви срѣщне майка ви, ще ви срѣщне този вашъ приятель, когото не сте виждали отъ хиляди години. И тогава не само вашето, но и неговото сърце ще заиграе. Азъ бихъ желалъ сърцата на всички така да затрептятъ. И това врѣме е сега. „Скръбьта ви ще се прѣвърне въ радость“. Ще ми кажете: възможно ли е? — Възможно е. Слѣдъ, колко хиляди години? Никакви хиляди години! Сега, днесъ започва тази радость! Ама не по този начинъ, който вие знаете. Вашата радость е само една сѣнка на тази радость. А сѣнкитѣ показватъ кѫдѣ е тази реалность. И нѣма по-хубаво нѣщо отъ това, да срѣщнешъ въ пустинята единъ свой приятель; нѣма по-хубаво нѣщо отъ това, да срѣщнешъ въ този свѣтъ майка си; нѣма по-хубаво нѣщо отъ това, да срѣщнешъ въ този свѣтъ баща си; нѣма по-хубаво нѣщо отъ това, да срѣщнешъ въ този свѣтъ братъ си, сестра си, възлюбената си, да срѣщнешъ всички онѣзи, които обичашъ и които те обичатъ! Нѣма по-хубаво нѣщо въ свѣта отъ това, да срѣщнешъ своя Учитель! „Скръбьта ви ще се промѣни на радость!“ Всички вие бѫдете носители на културата на радостьта! Бѫдете носители на културата на Любовьта! Бесѣда, държана на 23/ХІІ 1923 г.

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас" 38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.), Пѫрво издание Русе, 1923-24 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание (текстът е добавен от Диянъ Николаѣвъ Димитровъ ) ВИСОКИЯТЪ ИДЕАЛЪ Природата обича само ония,които иматъ високъ идеалъ.Тя ги нарича свои възлюблени дѣца и по име ги знае. А ония, които нѣматъ никакъвъ идеалъ,тѣ не сѫ написани въ нейната книга.Тѣ сѫ бракувани,оставени въ нейнитѣ изби за далечни дни,за далечни врѣмена. Тъй щото,ако вие нѣкой пѫтъ се усѣщате,като че никой не обръща внимание на васъ,като че вие сте изоставени отъ Бога,отъ природата, ще знаете,че погрѣшката е въ васъ,нѣмате високъ идеалъ.Туй е,другояче не може.И слѣдователно,всѣки единъ отъ васъ може да поправи своя животъ,своето нещастие, всѣки ще излѣзе отъ тази забравена изба.Даже единъ отъ най-забравенитѣ въ дъното на тази изба,ако единъ день създаде единъ високъ идеалъ,той ще почне да пъпли като единъ охлювъ и нѣма да се мине дълго врѣме,ще се намѣри на повърхностьта отгорѣ.И природата ще каже:„Ето едно отъ моитѣ дѣца,което възкръсна". Що е смъртьта въ свѣта? - Смъртьта,това е нещастието на забравенитѣ дѣца,на дѣцата безъ идеалъ.Възкресението,това сѫ дѣцата на високия идеалъ,които излизатъ изъ дъното на тия изби на материалния свѣтъ.Сега, за да изпѫкнешъ, или да изпъплишъ отъ такава изба ,се изисква воля,се изисква безпримѣрна вѣра,която съ нищо не може да се сравни. Има извѣстни хора въ свѣта ,които казватъ: „Азъ нося каквото и да е,ямъ каквото и да е,всичко ямъ". Не е тъй. Човѣкъ,който казва,че всичко яде,е човѣк съ низъкъ идеалъ. Той е всеядно животно. Онзи, който яде, трѣбва да яде най-избрани храни въ природата,които дѣйствуватъ най-хубаво. Нищо повече ! Когото и да е отъ васъ, природата ще го познае. Какъ го познава? Тя всѣки день прави своитѣ изпити. И знаете ли какви отлични изпити прави ? Тя, за да изпита какво се крие вѫтрѣ въ гънкитѣ на вашата душа, какво се крие въ гънкитѣ на вашия умъ, сърце, туй, което вие сте скрили, какви пориви имате, и какво може да стане отъ васъ,тя създава въ градината си най-прѣкрасни плодни дървета, и ги окичва съ плодове отъ разни качества. Ще те пусне въ тази градина, и ще внимава кой плодъ ще вземешъ. Ако имашъ високъ идеалъ, и намѣришъ най-хубавия плодъ, тя ще каже- „Ето едно мое умно дѣте". И веднага ще отбѣлѣжи въ своята книга: „Отъ тебъ човѣкъ може да стане.“ Но помързи ли те да се качишъ горѣ,тя има друго мнѣние за тебъ. Сега, тоя плодъ на дървото, трѣбва да е най-добриятъ. Може да ти костува живота, за да ги вземешъ,но, ако ти се качишъ и го откѫснешъ, тя ще каже: „Смѣло е това дѣте взема най-хубавото“. Но, ако туй дѣте погледне нагорѣ, и каже: „ Кой ще се качва сега“ и погледне долу да види, дали не е паднала една круша,и послѣ посѣгне отъ близкитѣ клонища да си вземе,тя казва: „Това е едно отъ забравенитѣ дѣца,отъ него човѣкъ нѣма да стане“.Сега, забѣлѣжете всички, тя гледа само на вашитѣ вѫтрѣшни стремежи. Тя само констатирва фактитѣ, само ги наблюдава, и споредъ каквото вижда, така и бѣлѣжи. Слѣдователно, ако тя е отбѣлѣзала най-хубавото заради васъ, причина на тази бѣлѣжка сте вие. И ако тя е хроникирала нѣщо, което не ви прѣпорѫчва, причина сте пакъ вие. Тя не е турила нито повече,нито по-малко. Тя е отбѣлѣзала просто факта,и отъ този фактъ тя изважда своитѣ заключения. Сега, кои сѫ тия заключения, които ще повлияятъ на вашия животъ? Тѣ сѫ вашиятъ изборъ, който вие сте направили. Азъ ще ви приведа единъ малъкъ примѣръ за пояснение на тази идея, за една египтянка, която се наричала Елтамаръ. Тя била дъщеря на най-бѣдния селянин въ Египетъ,но била много умна и интелигентна , добродѣтелна и много скромна.Когато тя постѫпила въ училището,запиталъ я нейниятъ учитель:„Ти ще се оженишъ ли,или дѣвица ще останешъ?“ Тя казала:„Азъ имамъ само единъ идеалъ на земята.Азъ съмъ рѣшила тъй:само за царския синъ може да се оженя.Който и да е другъ,ако не е царскиятъ синъ,ще го върна.Единъ изборъ имамъ,пъкъ,ако той не дойде,азъ съмъ рѣшила да остана дѣвица.“Ще кажете вие : „Глупава работа!“ Не ,идеалъ има тя.„Ако дойде царскиятъ синъ,ще се оженя,ако не ,не ми трѣбва никаква женидба.“ Гдѣ е сега приложението на този великъ идеалъ вѫтрѣ въ свѣта? Ако ще имашъ едно вѣрую,ако ще имашъ една мѣрка,ако ще имашъ единъ образъ,ако ще имашъ едно сърце, ако ще имашъ единъ умъ,ако ще имашъ една душа, единъ духъ, този духъ да е синътъ на Истината. Сега,ще пристѫпимъ къмъ сравнението.‎Отивашъ да посрѣщашъ слънцето. Не отивай да го посрѣщашъ,когато то вече е излѣзло четири пръста надъ хоризонта. Ти трѣбва да си на първия лѫчъ, който се покаже.Той е най-важниятъ.Той е царскиятъ синъ.Не си ли тамъ,другитѣ не струватъ.Не видишъ ли него , ти си изгубилъ изгрѣва на слънцето . Него хвани, другитѣ не ти трѣбватъ.Ти вземи него,и се върни дома.‎Сега нѣкои казватъ:„Ходи ли на изгрѣвъ?“--Ходихъ,Видѣхъ какъ изгря слънцето.Азъ казвамъ:ти не си видѣлъ първия лѫчъ. Другитѣ лѫчи сѫ послѣднитѣ плодове на това велико дърво.Отъ тебъ човѣкъ нѣма да стане! Ако отивашъ въ планината да не казвашъ:„Азъ пия каквато и да е вода.“ Не , ако намѣришъ най-хубавия изворъ,и отидешъ да пиешъ отъ центъра, отъ тамъ дѣто извира най-чистата вода,ти си човѣкъ съ високъ идеалъ. Отивашъ ли ти къмъ края,и кажешъ:„И отъ тукъ може да се пие“ имашъ единъ низъкъ идеалъ. Казватъ нѣкои отъ васъ:„Мога и отъ тукъ да пия.“ Не, това не е характеръ.Ученикътъ на окултната школа трѣбва да се отличава отъ всички. Отидешъ ли тамъ,при извора,макаръ че има мѫчнотии,отъ центъра ще пиешъ.Който и да е,ще вземе отъ най-чистата вода.Идеалъ имашъ вече. Ако се качишъ на нѣкой планински върхъ,пакъ сѫщия закон. Нѣкой казва:Кѫдѣто и да е азъ мога да се кача.“Не,на този планински върхъ ще изберешъ най-хубавото мѣсто,най-красивото мѣсто,да остави въ душата ти най-дълбокитѣ впечатления. И като слѣзешъ, този върхъ трѣбва да го носишъ въ сърцето си като единъ живъ върхъ. Ако четешъ книги, сѫщиятъ законъ е. Прочети най-знаменития списатель,на най-видния философъ,на най-видния проповѣдникъ! Ако отивашъ да видишъ нѣкои картини, иди и разгледай на най-видния художникъ,не на посрѣдствения- на най-видния. А пъкъ,тия,обикновенитѣ картини ще видишъ,когато наблюдавашъ хората:кой кога яде...тѣхъ като наблюдавашъ, ще видишъ обикновенитѣ картини. Но като правишъ изборъ, ще идешъ да видишъ само една картина. Първата картина в свѣта , тя е достатъчна. Когато избирашъ приятель-сѫщия законъ.Избери най-благородния,най-умния,най-интелигентния,най-добрия,съ най-чистото сърце. Мѫжъ избира ли жена- същия закон; жена избира ли мѫжъ,пакъ същото. Не отстѫпвайте отъ това правило! Отстѫпването отъ това правило ражда хилядитѣ страдания въ този свѣтъ. Сега,азъ говоря идейно върху нѣщата, върху принципитѣ, които трѣбва да прилагате ежедневно. Нѣкой пѫтъ вие ще кажете ,че вашиятъ идеалъ е кривъ.Хубаво,Сега е кривъ,но слѣдниятъ моментъ какъвъ идеалъ ще изберете? Да допуснемъ,днесъ вие сте пропуснали деня - не сте посрѣщнали първия лѫчъ.Но утрѣ пакъ трѣбва да го посрѣщнете.Ако посрѣщнете по сѫщия начинъ, вие пакъ сте изгубили деня; но, ако днешниятъ день вие сте били примѣренъ,посрѣщнали сте първия лѫчъ,и утре ще посрѣщнете първия лѫчъ.Така цѣлиятъ ви животъ ще се измѣни. Когато дойдемъ да поправимъ живота си,пакъ сѫщиятъ законъ.Ако искашъ да поправишъ живота си,хвани най-голѣмата погрѣшка,не се занимавай съ дребнитѣ.Хвани оная най-голѣмата погрѣшка, не се занимавай съ дребнитѣ.‎Хвани оная най-голѣмата погрѣшка,дръжъ я день,два,три,седмица,мѣсецъ, година, 10 години ,и най-послѣ тази погрѣшка да знае,че има човѣкъ прѣдъ себе си,и да каже:„Азъ капитулирвамъ. Ти заслужавашъ да бѫдешъ на туй положение,на което се намирашъ“.Има нѣкои ученици,като клѣкнатъ 2-3 пѫти,като ги повалятъ 2-3 пѫти на земята, казватъ:„ Отъ насъ хора нѣма да станатъ“,напуснатъ полесражението. Това сѫ хора безъ идеалъ. Ами че защо сте повикани вие на земята? За угощение ли ? - Не. Васъ сѫ ви повикали да опитатъ,какъвъ е характерътъ ,умътъ ви. И като ядете на трапезата на природата,тя наблюдава, очи има, гледа, какъ постѫпвате. Вилушкитѣ,лъжицитѣ,кърпитѣ,всичко вижда,и отъ туй сѫди,какво ще стане отъ васъ. Ако ви поканятъ на угощение,и ви турятъ на втората смѣна,и ви дадатъ една паница,отъ която другитѣ сѫ яли,вие мислите ли ,че сте съ високъ идеалъ? Ще ми кажете вие сега:„Тогава какво да правимъ?“ Ще носите паницата съ себе си . Ще кажетe : „Моля, у васъ ще има ли една чиста паница?“ - Нѣма. „Азъ си нося моята паница“. Ще я дадешъ да ти сипятъ въ нея. Тъй ще ядешъ. Послѣ ще питашъ: „ Съ вашата лѫжица другъ ялъ ли е?“ Ще си извадите лѫжицата,ще си извадите вилицата, вашия ножъ...Разбирате ли? Това е правило за окултнитѣ ученици. Ама вие ще кажете сега : „Като ни поканятъ на гости,какъ ще го приложимъ това?“ Ето азъ какъ бихъ угостилъ моитѣ гости. Единъ день, като ви повикамъ на гости, знаете ли,какъ ще ви гостя? Ще зарѫчамъ 10 пити хлѣбъ хубаво направени,хубаво опечени,при единъ майсторъ фурнаджия, най-видниятъ, най-спретнатиятъ,най-умниятъ,най-добриятъ,най-благородниятъ фурнаджия.Него ще намѣря,той ще пече хлѣба. Тъй ,ако искамъ да ви дамъ едно угощение. При това,на моята трапеза нѣма да има никакви паници, никакви ножчета,никакви вилушки. Ще туря тия 10 пити хлѣбъ,ще ви донеса грозде избрано отъ най-хубавитѣ чукани на лозето си, разбирате ли,отъ най-отбранитѣ чукани. Послѣ,ябълки,отъ най-хубавите си ябълки. И тогава, ще взема по единъ гроздъ и ще го дамъ въ рѫката ви. Вашитѣ паници са вашитѣ рѫцѣ. Хлѣбътъ ще го разчупя,и ще ви дамъ по едно парче. Тъй ще ви угостя.Разбирате ли ? По единъ гроздъ,по една круша,по една ябълка,по едно парче хлѣбъ,и ще си приказваме сладко,както „сладко-медено“.И мърдане нѣма да има ,търкане на вилици...безъ шумъ ще мине.И кърпи нѣма да ви дамъ.Защо?Знаете ли,нѣма да ви дамъ кърпи.Щомъ си изцапате рѫцѣтѣ,ще ви заведа при най-хубавата си чешма,ще ви кажа:измийте се тукъ,извадете си вашитѣ кърпи,и се избършете. Туй е единъ идеалъ на съзнателния животъ.Запр. много богати хора има,които сѫ взискателни къмъ храната,но тѣ въ морално отношение, въ умствено отношение нѣматъ такъвъ идеалъ.Азъ харесвамъ единъ богатъ човѣкъ. Той е много внимателенъ къмъ хлѣба,къмъ яденето,но въ друго отношение,да открадне - не е тъй внимателенъ. Казвамъ: добрѣ започвашъ,злѣ свършваш. Идеалътъ ти на физическото поле е добъръ,но въ духовния свѣт- отъ тебъ човѣкъ нѣма да стане. Нѣкой казва: „Азъ мога да любя когото и да е.“‎Не,вие не говорите истината.Азъ бихъ желалъ единъ отъ васъ да ми каже,че той може да люби когото и да е.Не само тъй да кажешъ. Ние трѣбвада поставимъ любовьта на единъ вѫтрѣшенъ опитъ.Като кажешъ думата „любовь“,въ нейния пъленъ смисъль, тя има свое съдържание. Какво е съдържанието на любовьта? Въ свѣта ние можемъ да любимъ само Бога,нищо повече.То е великата истина! Великата истина е тамъ.И онзи човѣкъ,който не започва съ Бога,отъ него човѣкъ не става.Ако моитѣ думи на сѫ вѣрни,прѣглѣдайте цѣлата човѣшка история ,и намѣрете нѣкой,който,като е постѫпилъ другояче,да е станалъ човѣкъ. Всички велики хора,всички светии,гении,учители на човѣчеството сѫ били хора,които сѫ любили само Бога. Сега,нѣкои правятъ възражения: ако е тъй учението, ние ще забравимъ хората.Не,не ще ги забравимъ,ние ще дадемъ на хората единъ идеалъ. Ако всички хора се стремѣха къмъ първия лѫчъ на слънцето,ако всички хора се стремѣха къмъ идеала на Божествената Любовь,какъвъ щѣше да бѫде съврѣменниятъ свѣтъ и съврѣменнитѣ ваши души?Щѣха ли да бѫдатъ така хилави?-Не. Добрѣ. Азъ ще ви дамъ едно възражение на всички онѣзи,които казватъ тъй: „ Азъ мога да любя когото и да е,азъ любя човѣчеството.“ Казвамъ : добрѣ,за да любишъ всички, трѣбва да познаешъ човѣка. Значи, щомъ любишъ човѣчеството, ти познавашъ хората, а щомъ познавашъ хората , ти можешъ да изправишъ тѣхнитѣ погрѣшки. Питамъ: ти имашъ една жена, и тя е членъ отъ човѣчеството,а ти съ нея не можешъ да живѣешъ.Защо? Имате синъ,не се разбирате.Трѣбва да се обичате. Имате дъщеря,трѣбва да се спогаждате. Отъ гдѣ познавашъ дъщеря си ? Значи,лъжливо е твърдѣнието. Тъй сѫдя азъ. Казвате: „ Много лесно е то. Моето сърце гори,умирамъ зарадъ тебъ“. Да,да,вие сте въ любовьта,която уморява хората. Това не е любовь,това е смъртъ,това е смрадъ. Това е любовьта на черната свѣтлина,която разлага и осмърдява,и опетнява, и развращава, и помрачава човѣшката душа. И не мислете,че този великиятъ вѫтрѣ въ свѣта...Въ Бога има едно велико качество.Богъ обича въ насъ най-доброто Богъ люби въ насъ най-доброто. Вие ще намѣрите този стихъ в Писанието: „Възлюбилъ е истината вѫтрѣ въ човѣка.“Най-възвишеното,най-чистото вѫтрѣ въ насъ,това Богъ обича. Нѣкой иска да знае дали Господь се интересува за тѣхния обикновенъ животъ.За вашия обикновенъ животъ може да се интересуватъ хиляди други хора хора,но не и Богъ. Ако азъ съмъ слуга при нѣкой виденъ господарь,и наоколо си имамъ 10 души слуги на разположение да ми обуватъ чорапитѣ,да ми чистятъ обущата, ще дойде ли господарьтъ ми и той да ме обува ?‎Ще бѫде ли умно? - Не.Той не се интересува за моитѣ чорапи, кой ще ги тури,той казва: „ Има 10 души,които ще ги турятъ“.Той не се интересува и кой ще лъсне обущата ми.Защо? Сума ваксаджии има ,щомъ имъ дадешъ 5 лв.,тѣ сѫ готови,както искашъ да ти ваксатъ обущата. Нѣкои питатъ : „ Дали Господь днесъ е доволенъ отъ моитѣ обуща?“ Че защо Господь да е доволенъ отъ твоитѣ обуща? Той може да е доволенъ отъ онзи ваксаджия , който си е турилъ за идеалъ;първиятъ човѣк ,който дойде при мене,азъ ще му лъсна обущата най-хубаво. И ти идешъ,възприемешъ идеята на ваксаджията,казвашъ: „Дали ‎Господь се интересува отъ моитѣ обуща?“ - Не. Той се интересува отъ ваксаджията. Идея има въ него. Той ти е лъсналъ обущата най-хубаво,тъй както той разбира.Сега ще ви говоря за единъ идеалъ. Ако една жена шие риза на мѫжа си ,и даде пари,и вземе какъвъ да е платъ,и я мине отгорѣ-отгорѣ,тя не е жена! Не,тя трѣбва да прѣброди цѣлия градъ,и да намѣри най-хубаво платно,тънко,копринено или най-здраво ленено,да му ушие една риза,и да си каже: „Веднъжъ ще му ушия една риза,но да я помни.“Тя трѣбва да вложи всичкото си изкуство - това е жена съ идеалъ. Мѫжътъ отива да купи платъ за своята жена. Не да вземе една басма,и да каже: „Скѫпи врѣмена сѫ,да я позалъжа малко“.Това не е мѫжъ.Той трѣбва да прѣброди цѣлия градъ,и да купи най-хубавия платъ,да нѣма подобенъ на него.Това е идеалъ въ него! Него день природата записва за жената и мѫжа, че тѣ сѫ направили най-добрия изборъ.Това е характеръ въ тѣхъ. Избирашъ една книга за своя приятель,ще му изберешъ по възможность най-хубавата книга и ще му я дадешъ подаръкъ.Да те помни! Даде ти нѣкой от своя албумъ да му напишешъ за споменъ нѣколко реда, ти седнешъ и казвашъ:„Хайде нѣщо отъ Петко Славейковъ:„Парице,парице,всесилна царице,...“-- ти ще идешъ въ дъното на тази изба. Това не е идеалъ. Ти ще изберешъ,най-хубавото каквото има, ще му напишешъ,че като прочете той тия думи,да се забрави. Най-хубавото ще вложишъ.Веднъжъ ще напишеш,ама ще напишешъ най-хубавото,което имашъ вѫтре въ себе си. Щомъ го запишешъ така,пакъ пише природата:„ Отъ това дѣте човѣкъ ще стане.“ Послѣ, обичашъ нѣкого,нали? И тамъ се познава каква е любовьта. Нѣкой казва:„Азъ обичамъ моя приятель“.Защо? „Ами че отлични вѣжди има,а очитѣ му тъй, да се ненарадвашъ“. Той не е разбралъ любовьта. Низъкъ идеалъ има. Другъ пъкъ казва: „Носътъ му да видишъ...устата му какви сѫ“.Другъ казва:„ Мустачкитѣ му какви сѫ“. Тия всичкитѣ хора иматъ низъкъ идеалъ.Ще намѣришъ вѫтрѣ въ своя приятель онова качество,което го отличава отъ всички други хора.Ще кажешъ:„ Въ него има една чърта,която другитѣ я нѣматъ.Еди-каква е тя.“ Тя не е отвънка. Тя не е въ неговитѣ очи,не е въ неговия носъ,нито въ неговата уста. Тя е най-високото мѣсто въ тия клонища. И като я намѣришъ,ще я откѫснешъ,ще я държишъ вь своята душа,ще я запишешъ в своята паметь,и природата ще пише пакъ:„ Отъ това дѣте човѣкъ ще стане!“ Имате учитель,казвате:„ Нашиятъ учитель е много ученъ,той по химия ,по физика,по астрономия,по философия,по това,по онова,много знае.“ Не,това не е вашиятъ учитель.Това е натоварена камила.Това,което отличава вашиятъ учитель не седи въ туй.Това сѫ панделки, това сѫ украшения,но гдѣ е шапката? И тогава,знаете ли какъ се прѣиначаватъ идеалитѣ? Учительтъ казва на ученичката тъй:„ Ще си вземешъ най-хубавата шапка безъ панделки “.Тя отиде при шапкарката,която ѝ каже:„ Той,вашиятъ учитель каза тъй,но не може безъ панделки. Ако туримъ една малка панделка,шапката ще стане по-хубава“.Добрѣ. Турятъ една панделка. Но тамъ има и други,тѣ казватъ:„И отъ другата страна,ако туримъ още една панделка,ще стане още по-хубава“.И тя каже :„ И менъ ми се струва,че учительтъ ще бѫде доволенъ“.Мислите ли,че тази шапка стана по-цѣнна?-Не,тя изгуби своята цѣна.И да ви докажа защо изгуби своята цѣна.Прѣдставете си,че моятъ учитель ми дава едно красиво перо,съ което може да се пише отлично. Дойде нѣкой мой приятель,каже:„ Чакай,азъ имамъ единъ скѫпоцѣненъ камъкъ,като едно кокоше яйце,ако го туримъ на върха на писалката ,по-хубава ще стане“.Съ синджирче,тъй го туря.Азъ пиша.Дойде другъ,казва:„ И азъ имамъ единъ диамантъ,като паче яйце,да го туримъ отгорѣ,още по-хубава ще стане“.Тури го.Питамъ: този писатель ще може ли да пише хубаво съ тѣзи скѫпоцѣнни камъни?- Не. Това сѫ глупавитѣ идеали на съврѣменнитѣ ученици,това сѫ глупавитѣ идеали на съврѣменнитѣ религиозни хора,които не разбиратъ онази велика Божествена искра,която трѣбва да проникне дълбоко вѫтрѣ въ нашитѣ души. Нѣкой пѫтъ вие казвате тъй:„ Да има нѣкой да ми закачи единъ диамантъ“. Хубаво, ако азъ река да закача нѣкому единъ диамантъ, трѣбва да намѣря най-голѣмия въ свѣта. Ако го намрѣря,ще го закача. Ако не го намѣря,никакъвъ диамантъ не закачамъ на врата. Такъвъ трѣбва да бѫде идеалътъ и за васъ.Най-хубавото въ свѣта! Именно,по този вѫтрѣшенъ вашъ изборъ,всичкитѣ вие ще се отличавате отъ другитѣ хора. Сега,схващате ли накѫдѣ отива моята мисъль? Схващате ли накѫдѣ отива тази рѣка,която тече сега? Толкова врѣме не съмъ ви говорилъ. Тази вечерь азъ рѣшихъ ,казахъ: тази вѣчерь на тия ученици ще имъ говоря , ще имъ говоря най-хубавото,най-хубавото,което мога да имъ дамъ! Ако сте схванали първиятъ лѫчъ,който излѣзе отъ Божественото, отъ васъ ученици и човѣци ще станатъ.Ако сте закъснѣли, и не сте схванали този първия лѫчъ,ще ви кажа,ученици,една горчива дума:вие ще бѫдете забравенитѣ дѣца въ дъното на тази изба. Любящиятъ говори за любовьта,а страхливиятъ-за страха! Кой печели въ свѣта? Който говори за любовьта ли ,или който говори за страха? Умниятъ говори за мѫдростьта, а глупавиятъ - за блудкавитѣ работи въ свѣта. Кой печели отъ двамата? Умниятъ гради,а глупавиятъ - разсипва. Умниятъ пише,а глупавиятъ - разписва.„Азъ“, казва, „съмъ се научилъ само да се разписвамъ на записа,който баща ми праща“.Все се разписва. Има хора,на които цѣлиятъ животъ е само разписване.Все се разписва,че взелъ нѣщо. И когато природата погледне това нѣщо, казва:„Отъ това дѣте човѣкъ нѣма да стане“. То се научило само да се разписва,а никога нищо не написва. И тъй,всичкитѣ възвишени сѫщества,всички онѣзи братя на Всемирната Бѣла Школа,сѫ минали по този пѫть. Въ тѣхъ има великъ идеалъ. Тѣ всички все така мислятъ. И когато нѣкой братъ отъ тѣхъ рѣши да дойде на земята,какво казватъ? Той ще дойде при най-добрия.И сега,може да ми цитиратъ кой е най-добриятъ. - Който има стремежъ,който има идеалъ,най-високиятъ идеалъ. При него той ще дойде. Онзи ученикъ,на който душата трепти,всѣки день мисли за своя Учитель,при него ще дойде Учительтъ. А онзи ученикъ,който мисли за това-онова,Учительтъ ще мине покрай кѫщата му,и ще каже : „ Тукъ седи единъ отъ забравенитѣ ученици,“ и ще си замине.А щомъ мине покрай дома на първия,ще каже:„Тукъ седи единъ отъ ученицитѣ,когото трѣбва да посѣтя тази вечерь.“ Това е то великиятъ идеалъ,високиятъ идеалъ, който всички трѣбва да имате. Най-хубавото,най-възвишеното,най-красивото,най-силното,най-мощното,най-доброто,най-умното,най-правдивото,най-истинолюбивото - всичко отъ първа степень! Вложете,този идеалъ,и вижте какъ вашиятъ животъ ще се измѣни.Но приложение трѣбва! Седишъ,падналъ си духомъ,кажешъ:„Празно е сърцето ми,нѣма я любовьта.Какво да правя?“ Кажи: „Утрѣ ще ида да посрѣщна слънцето,и ще гледамъ да хвана първия лѫчъ“. Вие правили ли сте наблюдение сутринь,като се събудите,да видите,каква е първата ви мисъль? Природата въ туй отношение е крайно взискателна. Щомъ се събуди едно дѣте,веднага тя се спре прѣдъ него съ единъ трепетъ,задържа дишането си ,и се вслушва за какво ще помисли това дѣте.Ако веднага като се събудишъ отправишъ ума си къмъ Бога,и помислишъ за тази велика Любовь,която, е изпълнила твоята душа съ всички блага, тя казва: „Отъ това дѣте великъ човѣкъ ще стане!“ Благославяй,душе моя, Господа! Т.м. 8. ч.в.

От томчето "Положителни и отрицателни сили" 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Пѫрво издание София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ВѢРА И СЪМНѢНИЕ Кратко съзерцание. Прочетоха се нѣколко теми върху: „Ползата отъ прѣдметното обучение“. Прочете се резюмето върху темата: „Отличителни чърти на младостьта и старостьта“. Тема за слѣдующия пѫть: „Разликата между добро и правда“. Ще опрѣдѣлите какво нѣщо е доброто, не само теоретически, но какво вие схващате подъ „добро“. Послѣ, ще опрѣдѣлите, какво нѣщо е правда, а не какво нѣщо е право, защото правото е излѣзло отъ правдата. Добро и правда, това сѫ два принципа, които докосватъ материалния и духовния свѣтъ. Ще имате и още една тема: „Задачата на ученика въ всемирната „Бѣла школа“. Сега ще направя малки бѣлѣжки върху „вѣра и съмнѣние“. Вие всинца се спъвате отъ съмнѣния и отъ вѣра. Вѣра, която носи слѣдъ себе си съмнѣния, е прѣсилена вѣра. Запримѣръ, вие като дѣте, може да мислите, че вашиятъ баща е най-силниятъ, най умниятъ човѣкъ, че всичко може да направи. Туй е вашата положителна вѣра. Но, при единъ изпитъ вие виждате, че баща ви не може да издържи изпита. Тогава вие виждате, че баща ви не е такъвъ, какъвто сте го мислили. Вашата вѣра прѣтърпява едно малко отклонение, и започвате да се съмнѣвате и виждате, че баща ви не е това, което сте мислили. Слѣдователно, всѣки ученикъ трѣбва да има вѣра, която да вижда съмнѣнието, но да не го ражда. Злото не е тамъ, че можемъ да се усъмнимъ въ Бога, въ нашитѣ близки, и въ приятелитѣ си, но въ това, че можемъ да се усъмнимъ въ себе си и да се спремъ въ развитието си. Ние мислимъ, че всичко можемъ да направимъ, но при единъ голѣмъ изпитъ, усъмнимъ се, падаме духомъ и веднага изгубваме половината отъ своята вѣра. Вие, като ученици, ще помните единъ фактъ: на земята нѣма силенъ човѣкъ. Човѣкъ, облѣченъ въ материално тѣло, е едно слабо сѫщество. Туй е първото нѣщо. Не по душа, но по тѣло човѣкъ е едно слабо сѫщество. Туй трѣбва да го знаете и винаги трѣбва да го имате прѣдъ видъ. Силенъ може да бѫде човѣкъ само тогава, когато е свързанъ съ онѣзи вѣчни принципи на живота, когато е свързанъ съ Бога. Тогава неговиятъ духъ владѣе законитѣ на живата материя, защото ние сега сме въ мъртвата материя, а трѣбва да я одухотворимъ. Трептенията на тази мъртва материя сѫ много слаби. Като влѣземъ въ нея, нашиятъ духъ веднага се ограничава, губи, и ние изгубваме половината отъ своитѣ знания. Когато слѣземъ на земята, прѣдъ очитѣ на нашитѣ по-напрѣднали братя ние ставаме като малкитѣ дѣца. Нѣкой може да е билъ голѣмъ човѣкъ, да е писалъ голѣми книги, да е свършилъ 10 факултета, но послѣ, като слѣзе на земята, той е като малко дѣте и трѣбва наново да се пробужда. Майката го кѫпи, и то плаче, криви се, сърди се, не знае да ходи. Ама че той нѣкога си билъ старъ философъ!... Може да отворите аналитѣ на миналото, да видите какъ нѣкога е билъ царь, владика, философъ, какъ е бѣсилъ и заповѣдвалъ, какво не е правилъ. А сега, той е едно слабо дѣте. Защо? Щомъ единъ ученикъ прѣстѫпи духовнитѣ закони турятъ го въ закона на забравата. Това е наказанието му. Влѣзешъ ли въ закона на забравата, върху ти ще дойдатъ всички слабости на свѣта и ще изпиташъ всички несгоди на живота. Ще изпиташъ всички закони на необходимостьта върху си, за да се учишъ постепенно да служишъ на Бога. Често, у васъ има едно криво понятие. Схванали сте, че може да изнасилимъ нѣщата, че можемъ да направимъ това онова. Не, истинскитѣ нѣща въ свѣта ставатъ точно на своето врѣме. Запримѣръ, ако пробудя вашето съзнание прѣждеврѣменно, азъ ще ви осакатя. Има много ученици, много религиозни хора, много учени, които отъ обичь къмъ науката сѫ осакатени, тѣ сѫ прѣждеврѣменно събудени, и вслѣдствие на това сѫ осакатени. Човѣкъ трѣбва да се събуди точно на врѣме, когато сѫ най хубавитѣ условия. Слѣдователно, отъ невидимия свѣтъ, кѫдѣто познаватъ Божественитѣ закони, то когато дойде врѣме да се роди човѣкъ, всички йерархии, прѣзъ които той ще прѣмине, трѣбва да дадатъ съгласието си за това негово раждане, за това негово идване на земята. Всички тия йерархии, всички тия сѫщества, които сѫ минали нашата еволюция и които направляватъ вселената, трѣбва да дадатъ съгласието си. Въ всички трѣбва да има съгласие, дали една душа да дойде да се въплоти на земята или не. Туй е най щастливото раждане. Туй астролозитѣ го наричатъ щастливо съвпадение на планетитѣ въ живота. Запримѣръ, ако въ вашия животъ има щастливо съвпадение, тъй че вие да сте подъ щастливото рѫководство на Венера, или да сте подъ щастливото рѫководство на Юпитеръ, или да сте подъ щастливото рѫководство на Слънцето, или да сте подъ щастливото рѫководство на Меркури, или да сте по нѣкой пѫть подъ щастливото рѫководство на Сатурна, което е рѣдко изключение, то е голѣмо благословение. Особено голѣмо благоволение е нѣкой пѫть Сатурнъ да има довѣрие къмъ тебе. Той на много малко хора се довѣрява. Слѣдователно, да имашъ неговото довѣрие, това е едно изключение, тъй го наричатъ астролозитѣ. Затова астролозитѣ казватъ, че за да се смекчи неразположението влиянието, което Сатурнъ има къмъ нѣкой човѣкъ, трѣбва да влияе върху него или Венера или Юпитеръ. Като ви говоря по този въпросъ, вие ще кажете, ние сме родени вече. Тъй, физически вие сте родени. Да допуснемъ, че досега вашиятъ животъ е билъ нещастенъ, отсега нататъкъ вие можете да го направите щастливъ. Какъ? Вие можете да се родите духовно и вашето духовно раждане да се съвпадне съ едно щастливо благоволение на сѫществата отъ по висшитѣ иерархии. Туй е което Христосъ нарича „новораждане“ — може да се родите безъ да умрете и пакъ да живѣете въ тѣлото си. Цѣлиятъ ви животъ ще се измѣни, всичкитѣ нещастия ще ви напуснатъ, и отгорѣ започва едно благоволение. За да дойдете до това щастливо съчетание, подъ ръководството на тия висши иерархии, които да се заинтересуватъ отъ васъ, вие трѣбва да намѣрите вашия Учитель и да нѣмате абсолютно никакво съмнѣние въ Него. Въ небето, въ този висшия животъ съмнѣнието е изключено. Защо? Ученикътъ, като оглашенъ, има право да се съмнѣва, да мине този периодъ на съмнѣние. И като мине съмнѣнието, ще добие знанието. Какво има да се съмнѣвате? Съмнѣватъ се само онѣзи, които нѣматъ истински познания. Които иматъ познания, нѣма какво да се съмнѣватъ. Идете въ Америка, тамъ има двама трима видни френолози, тѣ могатъ съ завързани очи да ви опрѣдѣлятъ всичко. Искате да имате нѣкой приятель, или да вземете нѣкоя слугиня, или да започнете каква и да е работа, идете при нѣкой отъ тѣхъ, и той ще ви даде такива точни опрѣдѣления за вашия характеръ, че вие ще се очудите. Ще опише, каква е вашата професия, свършили ли сте висше училище или не. Значи, всичко е написано вѫтрѣ въ човѣка, нѣма нищо скрито-покрито. Най първо всички вие трѣбва да се научите да изучавате себе си. Нѣма по хубаво нѣщо отъ това, да изучава човѣкъ себе си въ обективна смисъль. Въ всѣки единъ отъ васъ има заложени красиви чърти, но се изискватъ условия за развиване на тия дарби. Туй, което спъва сега ученицитѣ, азъ намирамъ, че е въ тѣхното люшкане и колебание. Питамъ: тъй, както сте поставени тази вечерь, има ли по-учени хора отъ васъ въ България? Вие казвате, че не сте учени. По-учени хора отъ васъ има ли? Вие заставате привидно тъй, като че нищо не знаете, но въ себе си всѣки мисли, че знае нѣщо. Тъй седи истината. Ако нѣкой, по нѣкаква слабость не признае вашето учение, вие веднага се доказвате. Какъ трѣбва да се прояви туй зачитане на вашето учение. Вие дойдете тукъ въ салона, поставили сте си единъ столъ на едно мѣсто, дойде другъ, прѣмести стола ви, вие се докачвате, казвате, азъ съмъ ученъ човѣкъ, не смей да отмѣствашъ стола ми, не смѣй да коригирашъ моите работи! На какво основание правишъ това? И веднага почвате да спорите. И дѣйствително, като дойдете въ окултната школа, споредъ законитѣ на висшата математика, всѣки единъ ученикъ, въ даденъ моментъ, не може да седи на кое и да е мѣсто въ този салонъ. Отъ невидимия свѣтъ отъ тия по-висши иерархии има опрѣдѣлени течения за всѣкиго едного, и всѣки единъ трѣбва да намѣри своитѣ течения. Когато отидете въ единъ салонъ и намѣритѣ тамъ своитѣ подходящи течения и седнете на това мѣсто, то като започнете да си мислите веднага ще се въодушевите. Седнете ли на чуждо мѣсто, веднага усѣщате като че нѣщо ви стиска и виждате, че не сте на мѣстото си. Този законъ, като окултни ученици, вие ще го изпитате. Отивате да си купите хлѣбъ. Отъ всѣка фурна не можете да си купите хлѣбъ. Ако разбирате закона, трѣбва да знаете, че на всѣки единъ отъ васъ, като окултенъ ученикъ, е опрѣдѣлено отгдѣ може да си купува хлѣбъ. Защо? — Вибрациитѣ на този фурнаджия, който е мѣсилъ хлѣба, съответствуватъ на твоитѣ вибрации, и като купишъ хлѣба, ще усѣтишъ едно разположение, едно въодушевление. И сега, вие, като ученици, идвате въ салона, седнете кой кѫдѣто завари, послѣ купувате хлѣбъ отъ кѫдѣто и да е, и става една каша въ васъ, а послѣ казвате, нашитѣ работи не вървятъ добрѣ. Нѣкой ще кажатъ: а това не зависи отъ тия нѣща. Не, туй е сѫществено въ свѣта. Има и други важни нѣща. Запримѣръ, всѣки день ти е опрѣдѣлено, съ кои хора ще говоришъ, и съ кои не. Не можешъ да се срещнешъ съ когото искашъ, опрѣдѣлено ти е съ кого да се срещнешъ, и съ кого не. Ти можешъ да прѣстѫпишъ закона, да го измѣнишъ и можешъ да се срещнешъ съ когото трѣбва, и съ когото не трѣбва, но щомъ прѣстѫпишъ закона, веднага усѣщашъ една тѫга, една скрѫбь, че деньтъ не е миналъ тъй, както си желалъ. Сега, вие ще кажете: много тънки работи сѫ тия дѣйствително, много тънки сѫ, но сѫ много сѫществени работи, и вие трѣбва да ги проучите, за да може да се ползувате. Сега, азъ като ви говоря върху този прѣдметъ, искамъ да ви избавя отъ вашия старъ страхъ, да не се безпокоите, какъ ще прѣкарате деня. Вие ще учите онази велика наука, въ която нѣщата сѫ точно опрѣдѣлени. За всѣки день е опрѣдѣлено какво трѣбва да направишъ, но е оставено на твое разположение, да възприемешъ и изпълнишъ или не. Този законъ е тъй, както въ училищата. Баща ти те праща въ училище. Въ училището има опрѣдѣлени прѣдмети, които ще учишъ днесъ: история, география, математика, старо-български езикъ и други нѣкои прѣдмети, но ти изклинчвашъ, не ходишъ на училище. Отидешъ си въ кѫщи, баща ти те пита. Ходили на училище? — Е, малко бѣхъ боленъ — излъгвашъ. Излъжете баща си една лъжа. Послѣ излъжете учителя си — втора лъжа. Двѣ лъжи казвате, и тогава всичко изгубвате. Въ живота ви ставатъ много такива пропущения и вслѣдствие на това нашиятъ сегашенъ животъ е съграденъ върху множество такива малки погрѣшки. Затова днесъ сме дошли до това състояние. Запримѣръ, на нѣкой отъ васъ челата сѫ много малки. Защо? — Причини има. Изклинчвали сте да учите въ Божественото училище и сте слѣзли надолу, челото ви е слѣзло надолу. У нѣкои религиозни хора главитѣ имъ горѣ не сѫ развити. Защо? — Не сте ходили въ миналото на църква, не сте мислили. И вижте, главата на нѣкой човѣкъ е станала такава, каквато не е трѣбвало да бѫде. Като погледнешъ главата на нѣкой човѣкъ, виждашъ неговиятъ миналъ животъ напечатенъ върху нея. Ние трѣбва да се повърнемъ, да изправимъ живота си отъ всички тия недѫзи, и да се свържемъ съ сѫществата отъ тия висши и ерархии, защото иначе нѣма отъ гдѣ да черпимъ сили, а животътъ на земята е скаченъ съ тия иерархии. Ние не можемъ да прогресираме, безъ да спечелимъ благоволението на когото и да е отъ тѣхъ. Да не мислите, че можете въ свѣта да си пробиете пѫть друго яче. За да си пробиете пѫть въ свѣта, въ каквото и да е направление, непрѣменно трѣбва да имате едно горещо желание за това. Освѣнъ туй трѣбва да придобиете закона на пълното смирение, и само така да искате да придобиете туй знание, да искате да се учите. Нѣкой отъ васъ иматъ горещото желание да сѫ богати. Имате ли туй горещо желание, ще станете богати. Нѣкои иматъ горещото желание да бѫдатъ добри и ставатъ добри; нѣкои иматъ горещото желание да бѫдатъ чистосърдечни и ставатъ чистосърдечни. Не мислете, че добродѣтелитѣ, че учението може да се добие въ единъ животъ — нито въ единъ, нито въ два, нито въ десеть, нито въ двадесеть живота. Това е единъ дълъгъ процесъ. Туй знание, което сега добиете, то ще е за въ бѫдаще като основа на други едни знания, които ще се добиятъ. Та, казвамъ: при сегашното състояние, въ което сте, ще се явятъ много съмнѣния у васъ. Напримѣръ, тия съмнѣния често се зараждатъ и у теософитѣ, и у спиритиститѣ. Послѣднитѣ често извикватъ духоветѣ и се разговарятъ съ тѣхъ. Въ Англия, въ една теософска ложа, се явява единъ махатма, въ плъть, и казва на теософитѣ: „Тукъ, въ Англия, азъ бихъ ви открилъ много тайни, но условията не спомагатъ, затова вие трѣбва да си продадете имането и да отидете въ Мадагаскаръ, тамъ, ще ви открия голѣми работи. Това е единъ действителенъ случай. И наистина, около десетина души, видни теософисти, продаватъ имането си. „Яви се“, казватъ тѣ, „въ нашето общество единъ махатма, който ще ни разкрие велики работи. Ние сега отиваме въ Мадагаскаръ, а слѣдъ това ще реформираме Англия“. Отиватъ тамъ, хващатъ ги болести и единъ следъ другъ всички измиратъ, остава само единъ, и той се връща въ Англия. Сега и въ България може да се явятъ много махатми, които ще ви кажатъ: „При тия условия ние не можемъ да ви откриемъ великитѣ тайни но идете въ Америка, и въ Индия при индуситѣ които съ хиляди години сѫ развивали своитѣ способности, та дано ви разкриятъ много нѣща. Ще отидете тамъ да придобиете своето първо посвѣщение. Какво ще бѫде то? За да ви приематъ въ школата си, какво ще ви правятъ? Ще ви турятъ на единъ каменъ кръстъ да стоишъ свързанъ тамъ 5 — 6 деня, за да видишъ какво можешъ да научишъ отъ камъка. Нѣкои ще отидатъ, ще се върнатъ въ Европа така инициирани ще кажатъ: ние минахме прѣзъ кръста. Индусътъ може да види нѣщо на този камъкъ, но европеецътъ само ще се въодушеви, че стоялъ на него 5 — 6 деня, ще си мисли, че е посвѣтенъ, че е видѣлъ нѣщо, но на този камъкъ нѣма никакви знания. Тия посвѣщения, които могатъ така да се дадатъ, това сѫ външната страна. Туй посвѣщение на този камъкъ изисква да знаешъ свойствата на органическата, твърдата материя, за да можешъ да видоизмѣнишъ своитѣ кости. Първото посвѣщение се дава, за да можешъ да научишъ онѣзи закони, чрѣзъ които да видоизмѣнишъ своитѣ кости, и мозъка, който се намира въ коститѣ. Слѣдователно, при този новъ строежъ на твоя мозъкъ, въ тебе ще нахлуятъ нови енергии. Знанията ти ще се разширятъ, умътъ ти ще се опрѣсни. Туй състояние наричатъ „възраждане“ или, опрѣсняване на човѣка А така, можешъ да седишъ и 10 дни на кръста и нищо да не научишъ. Христосъ бѣше разпнатъ на кръста, но слѣдъ като слѣзе отъ него, възкръсна и тогава научи нѣщо. Кога? — Като слѣзе въ ада. Тамъ Той научи една отъ великитѣ тайни на живота. И Христосъ не бѣше самъ, двама бѣха Този, Който Го учеше, Учительтъ Му, Го заведе тамъ долу въ ада, да научи първитѣ уроци. Христосъ, като слѣзе долу на земята, каза: „Не дойдохъ да изпълня моята воля, но волята на Отца си, Който ме изпратилъ долу въ ада“. Той слѣзе долу, въ ада, и Неговиятъ Учитель Му прѣдаде първия урокъ. По какво? — Първиятъ урокъ на абсолютна забрава, а то значи да дадешъ живота си напълно въ рѫцѣтѣ на Бога, и да не се роди въ душата ти никакво съмнѣние. — Господъ да постѫпва съ тебе тъй, както иска. Ни капка съмнѣние! Ако Учительтъ ти, те заведе въ ада и ти се усъмнишъ, ти си затворенъ тамъ, и тамъ ще останешъ. Слѣдователно, въ душата си Христосъ бѣше чистъ, и тъй чистъ излѣзе отъ ада. Ако не си чистъ, не можешъ да излѣзешъ. Докато човѣкъ не слѣзе долу въ ада, той нѣма да се качи горѣ. За да се качимъ на небето, необходимо е да слѣземъ долу да оставимъ тамъ своитѣ съмнѣния. Мѣстото на съмнѣнията е адътъ, тамъ ще ги оставимъ. Слѣдователно, всички ние имаме съмнѣния. Азъ зная свойствата на съмнѣнието, то изпъква много естествено. Пѫтьтъ, по който вървите има толкова съвпадения, та, мнозина отъ васъ, като иматъ толкова прозорливъ умъ, нека видятъ, дали туй, въ което се съмнѣватъ почива на нѣкакъвъ вѣренъ законъ или не. Не трѣбва само да се съмнѣвате, но трѣбва да опрѣдѣлите причината на туй съмнѣние. Туй съмнѣние се явява като една спънка въ вашето развитие, а сѫщеврѣменно става спънка на общия вървежъ на развитие съ извѣстни души, съ които сте свързани. Съ вашето съмнѣние, по нѣкой пѫть вие косвено въздѣйствувате и на Христовото тѣло, понеже сте удове на това тѣло. И Павелъ казва на едно мѣсто тъй: „На мѫки съмъ азъ още, докато се образува у менъ Христосъ“. Какъ ще се образува Христосъ? — Докато Любовьта вземе надмощие, понеже Любовьта е първиятъ Божественъ образъ. Щомъ Любовьта вземе надмощие, тя остава като единъ господствуващъ законъ надъ васъ, и всѣко съмнѣние ще се изхвърли навънъ. Щомъ дойде Любовьта, идва и свѣтлината, и тогава ние познаваме нѣщата тъй, както сѫ. Като ученици на школата, ще знаете, че въ която школа и да влѣзете, принципитѣ сѫ едни и сѫщи. Въ черната школа, въ черното братство ако влѣзете, тамъ пакъ не търпятъ съмнѣние. Вие нѣма да се съмнѣвате въ вашата кауза. Въ черното братство искатъ, като правишъ зло, да мислишъ, че то е необходимо, че то е доброто въ дадения случай. Ти нѣма да се съмнѣвашъ върху принципитѣ. Тѣ казватъ: „Ти трѣбва да вѣрвашъ и да не се съмнѣвашъ“. Щомъ се усъмнишъ, тѣ веднага те хващатъ и ти налагатъ най голѣмото наказание, ще оковатъ ума и сърцето ти въ вериги, докато се примиришъ. Въ Бѣлото Братство като се усъмнишъ, нѣма да те изключатъ, но ще те извадятъ навънъ, да понесешъ послѣдствията на своитѣ съмнѣния. Въ всичкитѣ спиритически сеанси сѫ провѣрили този фактъ. Дойде на сеанситѣ една душа, която е излѣзла отъ черното братство и като каже нѣкоя истина, уплаши се и казва; „Идватъ, ще ме затворятъ сега“. Издала е нѣкоя истина. Слѣдователно, не мислете, че въ свѣта, въ който живѣете, можете да бѫдете свободни. Не! Този свѣтъ, дѣто живѣемъ е свѣтъ на борби, такива прѣплитания ставатъ, че вие не можете да бѫдете абсолютно самостоятелни. Вие мислите, че можете да бѫдете самостоятелни въ вашата мисъль. Не, вие се лъжете. Борбата е отъ толкова векове, отъ толкова хиляди години, и вие можете да бѫдете подъ хиляди прѣплитания. За васъ е важно само да знаете, кои влияния да използувате. Тукъ е вашето спасение. Или казано на християнски езикъ, за васъ е важно да познаете въ дадения случай, една мисъль на вашия Учитель ли е или не, на Христа ли принадлежи или не. Тази сутринь азъ ви казахъ, че задъ всѣко явление седи една разумна сила. Ако искате да използувате каквато и да е сила въ природата, въ окултната наука на Бѣлото Братство, трѣбва да имате разрѣшение, дали да употрѣбите тази сила или не. Може да я употрѣбите, но непрѣменно трѣбва да имате едно вѫтрѣшно разрѣшение. Сега, азъ ви говоря върху този въпросъ и той трѣбва да се разрѣши между васъ. Знаете ли защо? Ако въ школата се допусне една мисъль противна на другитѣ веднага отвънъ, отъ противоположния лагеръ ще дойде едно течение, на което мнозина отъ васъ ще станатъ жертва. Коя бѣше причината, че Христосъ стана жертва? — Юда, който внесе отвѫтрѣ отрицателни идеи. Отвѫтрѣ стана прѣдаването. Защо трѣбваше Юда да стори това? Имаше ли нужда да го прѣдаде той. Не можеше ли другъ нѣкой да прѣдаде Христа? Прѣдаването на Христа бѣше единъ вѫтрѣшенъ процесъ. Крѣпостьта се прѣдаде отвѫтрѣ. Слѣдователно, въ школата, въ която ние живѣемъ, трѣбва да има единство въ принципитѣ. И тия принципи не сѫ наложени, азъ съмъ ви говорилъ толкова пѫти. Туй е по свобода. Знайте че ако вие злоупотрѣбите съ тази свобода, вие ще злоупотрѣбите спрѣмо вашата душа. Туй, за което ние сега работимъ е за Бога. То не е нито за менъ, нито за васъ, нито за България. Ние работимъ за една Божествена кауза. Ние имаме единъ планъ, за който сме дошли на земята и казваме: вие ще свършите това, вие ще свършите онова и т. н. Дава ви се една задача, която, дали ще свършите или не, дали ще приемете или не, то е другъ въпросъ, но това е една зададена задача, за която, като се върнете назадъ ще ви питатъ: защо не изпълнихте задачата? Въ тази задача, азъ съмъ казвалъ, ще имаме всичкото съдѣйствие на невидимия свѣтъ, на видимия свѣтъ. Азъ сега желая между васъ да се създадътъ по меки отношения. Знаете ли по какъвъ начинъ? Запримѣръ, вие не можете да търпите нѣкой братъ, нали? Азъ ще ви дамъ единъ начинъ какъ да търпите този братъ. Азъ не ви сѫдя, защото не можете да го търпите, но ще ви кажа кои сѫ причинитѣ за това. Стечение на обстоятелствата е че и двамата сте положителни и двамата сте съ излишна енергия и не можете да се търпите. Какво ще направите? Вие ще намѣритѣ единъ братъ, когото той обича, и ще му кажете: Моля, запознай ме съ този братъ. Той ще ви запознае съ него. Вие веднага ще го обикнете, но прямо съ него нѣма да имате съобщения. Направете опитъ. Нека тия братя и сестри, които иматъ антагонизъмъ помежду си си дадатъ тайно кандидатурата. Ще направимъ единъ опитъ, да видимъ до колко е сполучливъ. Ще туримъ една срѣда, втора срѣда, да видимъ тази енергия право ли работи. Тия енергии на противодѣйствие трѣбва да се прѣкарватъ прѣзъ тия благотворни срѣди, за да се породи една вѫтрѣшна хармония. Има и другъ начинъ, той е духовенъ начинъ, за да можешъ да търпишъ брата си. Той е слѣдующиятъ: ще се обърнешъ къмъ Христа и ще кажешъ: Господи, заради тебе, застани сега между менъ и моятъ братъ, прѣвърни неговото и моето сърце, да се опознаемъ. Този е най-добриятъ методъ. Само така ще се обърнатъ сърцата ви, душитѣ ви ще просвѣтнатъ, става ви леко и вие се поляризирате. Единиятъ става положителенъ, другиятъ — отрицателенъ. Веднага почвате да се измѣняте, и между васъ се поражда почитъ и уважение. Въ какво седи почитьта? Ето, азъ ще ви моля едно нѣщо. То е слѣдующето: понеже желанието на всѣки ученикъ въ школата е, той да бѫде изслушванъ, когато говори, то щомъ двама измежду васъ водите разговоръ, постарайте се да се изслушвате внимателно, да влѣзете въ думитѣ и да се разберете. Туй е едно отъ условията за почитъ. Изкаже ли се единиятъ и бѫде внимателно изслушанъ, то като говори вториятъ, първиятъ ще има желание да го слуша. Прѣкѫснешъ ли го и казвашь: чакай азъ — у него се явява едно подпушване. И той „чакай азъ“, и ти „чакай азъ“, чакай, чакай, излѣзе едно „пфиу“. Ще стане само на „чакай“. Трѣбва да бѫдете много внимателни помежду си! Говорите ли на нѣкой братъ, наблюдавайте лицето му. Почне ли тъй малко да се мърда, спрете разговора. Това мърдане показва, че не може да ви слуша, но го е срамъ да ви каже. Тогава у васъ пъкъ се набира енергия, заражда се едно още по-силно желание да му говорите. Не, спрете да говорите и кажете: братко, другъ пѫть ще продължимъ разговора, ще извините, че може би говорихъ повече, отколкото трѣбваше. Въ училището непрѣменно трѣбва да се отнасяте вѣжливо помежду си, ако искате да бѫдете ученици. Ако не спазвате тия закони, ще се натъкнете на голѣми мѫчнотии, които ще ви наведатъ на голѣми неприятности въ живота. Азъ съмъ казалъ много пѫти на годишнитѣ събрания, че това ще направимъ, онова ще направимъ, но трѣбва да пристѫпимъ къмъ единъ опитъ. По нѣкой пѫть, като погледна лицата ви, хваща ме една тѫга. Знаете ли защо? Лицата ви сѫ тъй омърлушени, като че казватъ: то нашето се свърши, насъ нѣма да ни бѫде. Обезсърчени, обезкуражени сте. Вие сте подъ закона на мая, но това е една илюзия. Когато дойде една отрицателна мисъль да ви казва, че отъ васъ нищо нѣма да стане, при васъ седи другъ единъ великъ законъ, вие сте при единъ вѫзелъ на най-голѣмитѣ възможности, и отъ черната ложа искатъ да ви отнематъ възможностьта, да ви отвлѣкатъ вниманието. Прѣди нѣколко дни единъ младъ братъ ми разказваше: „Идва ми една мисъль, зная, че не е моя, но ми подшушва: излѣзъ отъ това братство, не ти е тукъ мѣстото“. А, казвамъ, тѣ знаятъ, че тъкмо сега трѣбва да си тукъ, Тѣ ти казватъ да излѣзешъ, че като изгубишъ условията, пакъ да влѣзешъ. Не, не, ще седишъ вѫтрѣ и ще чакашъ, Нали ние искаме да опитаме Господа, Великия Учитель въ живота? Сега, между по-младитѣ, и по-старитѣ ученици, азъ искамъ да се установятъ едни правилни отношения. Има философски работи, които азъ съмъ зачекналъ, нѣкои отъ младитѣ слѣдъ 4 — 5 години ще бѫдатъ въ състояние да ги разбератъ. Нѣкои отъ по-старитѣ ученици, като мислятъ, че знаятъ, че разбиратъ великия законъ, тѣ сѫ на друга опасность. Ще започнемъ отъ А, В, това да го знаете. Не считайте, туй за докачение. Всички отъ А, В! Въ Бѣлата школа е тъй, Нѣкой може да е свършилъ три факултета, нищо отъ това — ще почне отъ божественото А, В — и бързо ще прогресира. Ще започнете основно, и нѣма да пропущате нищо Всичко въ вашето съзнание ще бѫде тъй, че да не става никакво пропукване. Ще кажете: Учительтъ ни връща къмъ А, В. Не, не ви връщамъ, азъ ви тикамъ напрѣдъ. Знаете ли какво нѣщо е Божественото А, В? Нѣма по-велика сила въ свѣта отъ тази, да придобиешъ съзнанието, че Богъ е съ тебе! Да знаешъ, че като седишъ на бойното поле, Той ти казва: „Стой, не бой се!“ Изпитва те Господъ. Господъ казва: „Стой!“ Гранатитѣ падатъ прѣдъ тебе 4 — 5 — 10 м. — ще стоишъ, нѣма да те поврѣдятъ. Около тебе навсѣкѫдѣ редъ гранати падатъ, но ти ще седишъ и ще чувашъ Божия гласъ: „Не бой се!“ Да не бѣгашъ! Слѣдъ туй ще ти каже: „Прѣмести се на 100 крачки!“ Веднага ще се прѣместишъ. Ще ти каже: „Стой тукъ!“ Веднага започва другото обстрѣлване. Пакъ ти казва: „Прѣмести се на още 100 крачки!“ Пакъ обстрѣлване, но отъ тебе нѣма да падне нито единъ косъмъ. Ще опиташъ единъ великъ законъ. Питамъ слѣдъ като те прѣкара Господъ прѣзъ бойното поле, минешъ презъ тия шрапнели и останешъ здравъ, въ тебе нѣма ли да се зароди онова съзнание, че има една сила, на която можешъ да разчиташъ? — Ще се зароди туй съзнание. Втори опитъ. Ще прострятъ единъ тънъкъ конецъ отъ макара, който само отъ тяжестьта на ½ клгр. може да се скѫса, и ще ти кажа: „Мини прѣзъ този конецъ!“ Ти ще минешъ безъ да се скѫса той. Ще минешъ единъ пѫть, ще минешъ два пѫти, три пѫти, ще се хоскашъ на конеца, и той нѣма да се скѫса. Десеть пѫти ще минешъ прѣзъ конеца. Питамъ: слѣдъ като направишъ този опитъ, нѣма ли у тебе да се засили вѣрата, че има нѣщо въ свѣта, което въ най слабитѣ случаи въ живота ни подържа? Трети опитъ Господъ ще те прѣкара да минешъ прѣзъ всичкитѣ твои неприятели, всички те вардятъ съ пушка, всички се ококорили, и ти казватъ: „Не можешъ да минешъ отъ тукъ“. Ще минешъ единъ пѫть, два пѫти, и никой нѣма да те види. Питамъ: нѣма ли у тебе да се зароди вѣра, че има сила, която те пази? — Ще се зароди. Туй е положителна вѣра, положително знание. Нѣма да се съмнѣвашъ, ще минешъ, а като ти каже. „Спри!“ ще спрешъ и ще опиташъ че въ думитѣ Му нѣма никакво изключение. Ще знаешъ, че ти си свързанъ съ Онзи, Който рѫководи сѫдбинитѣ. И отъ главата ти нѣма да падне нито единъ косъмъ. Азъ бихъ желалъ, като ви каже: „Направете това“, и вие да го направите. А сега, често опитътъ излиза несполучливъ, защото, когато Господъ ти говори, ти не слушашъ, а послѣ се зароди желание да изпълнишъ волята Му, но Той казва: „Сега ще чакашъ“. Знаете ли какво е туй говорене? Азъ ще ви говоря нѣкой пѫть за него. Нѣкои казватъ: Духътъ ми говори Въ Цариградъ, на единъ осиромашелъ евангелистъ проговорилъ Духътъ и му казва: „Ще отидешъ при единъ отъ мисионеритѣ, ще му поискашъ 3,000 лв., и той ще ти даде“. Отива при единъ мисионеръ и му казва., Духътъ ми, каза, че ще ми дадешъ 3,000 лв.“ — Криво си дошълъ до мене, напразно ти е говорилъ, защото, ако ти беше казалъ така, азъ щѣхъ да имамъ 3,000 лв., а въ сѫщность нѣмамъ такива. Връща се той дома си, почесва се, поседѣлъ малко, отива при другъ мисионеръ и нему казва сѫщото, но той му отговаря: „Не, азъ нѣмамъ пари, ти не си разбралъ“. Най послѣ, като излиза отъ тамъ обезсърченъ, срѣща го единъ ходжа и му казва: „Ефенди, защо си така обезсърдченъ?“ — Остави се, Духътъ ми говори да отида при единъ отъ мисионеритѣ да ми даде 3,000 лв., но не мога да разбера при кого да отида. „А, напразно си отишълъ при мисионеритѣ, азъ съмъ този човѣкъ, ела, азъ ще ти дамъ“ — изважда 3,000 лв. и му ги дава. Азъ съмъ човѣкътъ, за когото ти е казано, не сѫ тѣ. Ние мислимъ, че онзи, който трѣбва да ни помогне, трѣбва да е отъ нашето вѣрую. Туй не е право схващане. Единъ ходжа срѣщашъ и виждашъ, че той е човѣкътъ, който може да ти помогне. Та, ние, трѣбва да различаваме Божественото отъ човѣшкото. Има начини, на различаване Божественото не говори отъ горѣ, отъ главата ти. Нѣкой пѫть казвате, че Духътъ ви говори, а усѣщате едно стѣгане при слѣпитѣ очи. Внимавайте, вие сте на едно изкушение, вие сте на кривъ пѫть, 99% е лъжа. Говори ти: „Това ще стане, онова ще стане“, но ти усѣщашъ едно стѣгане. Нищо нѣма да стане. Не вѣрвайте, вие сте на изкушение. Докторъ Мирковичъ правилъ единъ сеансъ въ Пловдивъ, и Духоветѣ му казвали: „Иди до Сливенъ, че като се върнешъ въ Бургазъ ще ти разправяме голѣми работи“, щѣло да вали дъждъ отъ жаби. Отива до Сливенъ, връща се въ Бургазъ, нѣма никакъвъ дъждъ. Това сѫ символи. Той ми разправяше тия анекдоти. Азъ му казвамъ: блаженъ си че имашъ такава вѣра. Той е много лъганъ отъ тия духове. Той имаше единъ стиснатъ характеръ за пари, петаче не даваше, но щомъ говорятъ духоветѣ, отваряше кесията си. Кажешъ ти „азъ искамъ пари“, той казваше: „Е, не може, тукъ има смѣтка“. Но като му говорятъ духоветѣ, широко отваряше кесията си. Дойде при него единъ изпадналъ евангелистъ, младо момче, и духоветѣ му казватъ. „Да помогнешъ на това момче“. Викна го той въ кѫщи, цѣль мѣсецъ го храни прати го на баня, даде му пари, стана му гарантъ да му даватъ книги да чете, да се развива. Казва: „Духоветѣ тъй казватъ, не може другояче“. Този, на когото стана гарантъ изяде паритѣ. „Е, нѣма нищо“, казва: „духоветѣ тъй казаха, ще го търпимъ“. Дойде онзи книжарь, който му давалъ книги, казва му: „Или да платишъ, или да се закълнешъ“. Щомъ духоветѣ казватъ ще, платя, нѣма да се кълна. Азъ харесвахъ тази чърта у него, че има голѣма вѣра. „А“, казваше той, „духоветѣ не могатъ да лъжатъ, будала съмъ азъ, че не съмъ ги разбралъ право“. Той не казваше „тъй рекълъ Господъ“, Но — „тъй рекли духоветѣ“. Блажени вѣрующитѣ! Азъ бихъ желалъ всички да имате тази детинска вѣра. Той бѣше отличенъ човѣкъ, въ всѣко отношение, разсѫждаваше философски, но дойдеше ли до духоветѣ, казваше: „Тукъ разсъждения нѣма. На насъ говорятъ по висши сѫщества, азъ съмъ ученикъ и ще изпълня всичко“. Щомъ нѣма духове, той казваше: „Азъ съмъ лѣкарь“, и тогава самъ, по своитѣ медицински познания прѣдписваше лѣкове. Щомъ дойдатъ духоветѣ, пита ги: какво да се даде на болния? Намагнитисана вода. „Слушай“, казва на болния, „има една медицина по висока отъ нашата, тя е медицината на духоветѣ. Като пиешъ намагнитисана вода ще оздравѣешъ. И дѣйствително, той лѣкуваше добрѣ. Дойде нѣкой боленъ при него, даде му намагнитисана вода, и слѣдъ единъ мѣсецъ оздравѣва. Той казваше: „Трѣбва да знаете, че когато духоветѣ намагнитизиратъ водата, всичкитѣ болести се лѣкуватъ“. Той лѣкуваше по два начина. Всѣкога запитваше духоветѣ: какъ да лѣкувамъ, по научно медицински начинъ или чрѣзъ намагнитисване? Ако му се кажеше, че трѣбва да лѣкува по медицински начинъ, той даваше хапове, доста вещъ медикъ бѣше, но щомъ му казваха да лѣкува по начина на духоветѣ, веднага даваше магнитическа вода, безъ никакви хапове. И казваше: „Тази магнитическа вода е хиляди пѫти по-силна отъ нашитѣ лѣкарства“. Слѣдователно, съмнѣнието се заражда още отъ неразбиране на нѣщата. Съмнѣнието ще дойде, но пазете се да не се подхлъзнете, да не влѣзете въ примката му. „Всичко изпитвайте“ казва Писанието, „доброто дръжте“. Само така ще добиете сила за постигане на желанията си. Но, за успѣха въ науката е потрѣбно сила въ мозъка. За успѣха въ всѣко едно искуство, за успѣха въ каква и да е область на живота се изисква сѫщо сила. Вие, ученицитѣ въ тази школа, напразно харчите излишна енергия. Запримѣръ, ученицитѣ, съ речено — казано, харчатъ грамадна енергия. Туй е демагнитизиране. Щомъ одумвашъ единъ човѣкъ, ти му правишъ услуга. Ти се свързвашъ съ него и се демагнитизирвашъ. Защо? Защото когато говоришъ за него, законътъ те свързва. Когато обичашъ, и когато одумвашъ, законътъ те свързва. Та, като ученици, ще гледате да не се свързвате, да не си правите излишни връзки. Може да одумвате, колкото искате, то е за васъ, за мене е безразлично. Азъ зная, че нѣма да се откажете поне въ най минималната степень, то е пакъ полза. Да кажемъ, че днесъ можешъ да одумашъ десеть души постарай се утре да одумашъ само едного. И азъ забѣлѣзвамъ, често правя опити, отивамъ въ нѣкоя кѫща, и опитвамъ, дали тамъ хората одумватъ или не. Има единъ законъ на противодѣйствие. Едва седна, почне нѣщо да ме шишка да ми казва: Кажи де, кажи де. Първото нѣщо: ще се въздържашъ. Има нѣща, които трѣбва да казваме, но има нѣща, които не трѣбва да казваме. Спрете ли одумването, то ще се изроди въ слѣдующето: Направете опитъ! Седнете за ½ часъ тихо и спокойно и си кажете; Нѣма да мръдна. Веднага почва щипене отъ тукъ — отъ тамъ. Не правите ли никакво обѣщание, нищо нѣма да ви щипи. Дадете ли обѣщание да сте спокойни за ½ часъ или 20 минути и седнете на столъ, всичкитѣ щипения ще дойдатъ. Вие ще седите спокойно и всички тия щипения за 20 минути врѣме ще ги изтърпите, като че нищо не е станало. Ако искате да се занимавате съ тѣхъ ще изброитѣ колко щипения сѫ били. Туй щипене е на физическото поле. Ако успѣете да не му се подадете, то ще влѣзе въ вашето астрално, тѣло, и ще ви подшушне: кажи, кажи онова, което ти казаха. Туй подшушване ще бѫде нито въ кленъ, нито въ рѫкавъ. При съмнѣнията се явява и нѣщо друго. Ние направимъ една погрѣшка и търсимъ причината извънъ себе си, казваме: азъ я направихъ, защото тъй и тъй бѣше. Не, ти просто ще констатирашъ една тоя погрѣшка и ще кажешъ: азъ, въ дадения случай, имахъ слаба воля, не устояхъ. Сърцето ми не устоя, умътъ ми не можа да схване нѣщата. Съзнай и се помоли, не съжалявай за първата погрѣшка, защото нѣма да се мине много врѣме, ще дойде и втора погрѣшка. За нея трѣбва да бѫдете готови. За втората се помолете. Ако и втората не можете да издържите, пакъ се помолете. Молете се за всѣка една грѣшка. Цѣль день ще водишъ борба, 99 сражения ще имашъ и като направишъ 99 сражения ще кажешъ: победата е моя. Но, 99 пѫти трѣбва да се молишъ, да се свържешъ съ Бога. Знаете ли какво нѣщо е да се свържешъ съ Бога? За това нѣщо се изисква постоянство отъ ученика. Ученикътъ трѣбва да бѫде като ахтапода — ти пущашъ, той не пуща. Сега, нѣкои отъ васъ искатъ да влѣзатъ като ученици, но като прѣтърпите 10 несполуки вие сте готови да се усъмните. Даже и вънка въ свѣта да сте, вие ще имате сѫщитѣ изпити. Нима Стамболийски нѣмаше изпити? Нима неговитѣ рѫководители не му подшушнаха: напусни властьта! Колко пѫти му подшушнаха: но той не слушаше. Той се самозабрави въ властьта, мислеше, че е силенъ, че всичко може. Не се самоизмамвайте! Всички хора на земята сѫ слаби. Когато мислите, че сте най-силни, да знаете, че се намирате прѣдъ най голѣмата опасность, Туй да го имате като законъ. Когато мислите, че сте най-слаби, тогава имате най-голѣмото Божие благоволение. Затуй въ Писанието се казва: „Господъ на смиренитѣ дава благодать, а на горделивитѣ се противи“. Провѣрявайте закона! Насилието ражда насилие. Ако Стамболийски би вървѣлъ по пѫтя на Христа, ако въ своето управление не би допусналъ нито една капка кръвь, нѣмаше да има никакво отклонение, и неговиятъ животъ нѣмаше тъй да се изложи, но понеже той допусна това, допусна се и този край. Казвамъ, въ школата: допущатъ се тия нѣща, обаче не трѣбваше да го убиватъ, защото българитѣ се свързватъ съ него и за въ бѫдаще ще изплащатъ. Тѣ нѣмаха право да го сѫдятъ. Ако бѣха просвѣтени, трѣбваше да оставятъ да го сѫди невидимия свѣтъ, той да му наложи наказание, каквото знае, та да се опомни, да се разкае и да се обърне къмъ Бога и да каже: „Господи, ще изпълня Твоята воля“. А при това разрѣшение на въпроса, което дадоха българитѣ, отъ чисто окултно гледище, той влиза сега въ невидимия свѣтъ, и тамъ може да направи сума пакости, до като дойде въ съзнание. Сега, вие може да имате и други изкушения, такива, каквито имаше Стамболийски, и втори, и трети. Всѣки може да попадне въ тѣхъ, да иска да си отмъсти. Не си отмъщавайте! Казва се въ Писанието: „Отмъщението е мое“, Вие ще живѣете безъ отмъщения! Свѣтътъ може да живѣе по свои закони, тѣ иматъ право да постѫпватъ тъй, но ние ще постѫпваме споредъ нашия законъ. Нашиятъ законъ е законътъ на Любовьта, ние трѣбва да вървимъ по този законъ и ще имаме Божието благословение. Ако вървимъ по Божия законъ, нито единъ косъмъ нѣма да падне отъ главата ни. Защо? — Защото сърцата на всички хора, на всички управляващи въ свѣта седятъ въ рѫката на Господа. Той управлява всички хора сега. И тъй, до сега въ школата трѣбваше да воюваме съ редъ съмнѣния. Послѣ, друго нѣщо трѣбва да знаете и да го спазвате. Азъ не мога да говоря, когато вие искате, или когато азъ искамъ. Това е по човѣшки. Азъ искамъ да спазвамъ онзи Божественъ законъ, споредъ който мога да ви говоря въ най благоприятни случаи, тогава когато отъ Божествения свѣтъ искатъ да ви предамъ една Истина, която да ви ползува, защото, ако въ вашитѣ умове и сърца не е този Божественъ Духъ, да разбере туй, което ви говоря, какво ще ви ползува то? Ако не е Той, който да ви разясни и хвърли свѣтлина, за да се ползувате, тогава говореното нѣма да има смисъль. Туй е Божествено. Щомъ нѣма този Божественъ Духъ да ви говори, сѣмето е паднало на лоша почва. Не само азъ, но и вие трѣбва да спазвате този законъ. По нѣкой пѫть вие ме виждате не такъвъ, какъвто искате да бѫда. Защо? Вие още не разбирате какво нѣщо е отговорность въ свѣта. Да кажемъ, имате отговорность за нѣща, които сѫ важни, и въ единъ даденъ моментъ се рѣшава една такава важна сѫдба въ свѣта, дѣто азъ трѣбва да внимавамъ, а вие се занимавате съ посторонни въпроси. Има врѣме за философскитѣ въпроси въ свѣта. Та и вие, като ученици въ школата, всѣки си има свои задължения. Казвамъ ви: втори пѫть когато влѣзете въ този салонъ, седнете тихо и спокойно на единъ столъ, споредъ това, гдѣто е влѣчението ви. Всѣки да седне тамъ, гдѣто теченията сѫ най-благоприятни за него. Нека се намѣсти всѣки кѫдѣто иска, за да видимъ какъ ще излѣзе работата. Е, тогава, стенографитѣ кѫдѣ ще бѫдатъ? — Стенографитѣ ще си прѣместятъ и мѣстата и маситѣ, кѫдѣто искатъ. И тѣ могатъ да се мѣстятъ. Азъ искамъ всички да станете чувствителни, възприемчиви, да използувате закона. По този начинъ ще се избавяте отъ много неприятности. Тия 10 години, които сега минавате, ще трѣбва да се калите, да бѫдете силни, защото слѣдъ тия 10 години ще има единъ такъвъ великъ изпитъ, какъвто свѣтътъ не е виждалъ. Вие ще трѣбва да бѫдете герои. Този изпитъ ще бѫде не само за васъ, но и за цѣлия свѣтъ. Вие трѣбва да бѫдете герои, да посрещнете този моментъ. Ще има едно такова силно проявление на духовния свѣтъ, такова мощно сътресение по цѣлия свѣтъ, и вънъ и вѫтрѣ, че всички глави ще узрѣятъ. Даже и най-заспалитѣ хора ще се пробудятъ. Не мислете, че тъй лесно ще мине. Ние сме вече въ края на тази епоха и всички ще минете прѣзъ 35 000,000° топлина. Разбирате ли? Този токъ ще прѣмине прѣзъ този свѣтъ, и той ще бѫде прѣчистенъ. Не отлагайте, не си правете илюзии. Вие не казвайте това на свѣта. Ще мълчите, то е за васъ. На свѣта може да кажете: ние знаемъ нѣщо много хубаво, което ще се случи слѣдъ 10 години. Ами че хубаво е, какъ не! Свѣтлина ще дойде! Затуй именно сега ние въ школата искаме да ви калимъ, геройски да посрещнете нѣщата и да се ползувате отъ тѣхъ. Нѣма да казвате: ще умремъ. Не, ще минете отъ едно съзнание въ друго и пакъ ще се срещнемъ. И тукъ, и тамъ пакъ ще се срещнемъ. Не мислете, че втори пѫть като дойдете на земята, пакъ ще се трудите да ме намѣрите. Не, и тукъ на земята, и тамъ горѣ въ духовния свѣтъ, свѣтътъ е единъ. Горѣ и долу било, като ви срещна, ще ви кажа: добрѣ издържахте изпита си, радвамъ се, туй е хубаво. Азъ желая всички вие да издържите тъй изпита си. И всички може да издържите този изпитъ. Ако не е така, азъ не бихъ си отворилъ устата да ви говоря и да ви казвамъ, че всички можете да си издържите изпита. Това не е само за насърчение. И тия малкитѣ спънки, които ще дойдатъ, тѣ сѫ като тия щипения, не ги считайте за нѣщо голѣмо. А това, речено-казано, това сѫ малки закачки. Ще вървитѣ напрѣдъ. Въ тия 10 години вие трѣбва да научите нѣщо. Въ Бѣлото Братство не трѣбва да бѫдемъ слаби. Ние ще воюваме. Какъ? Ако вие бѣхте готови ученици, щѣхме да прѣкараме една електрическа вълна отъ нѣколко милиона волта и съ нея да нагорещимъ всички пушки и топове на неприятеля. Какво ще правятъ тѣ слѣдъ това, какъ ще воюватъ? Ще отстѫпятъ настрана, и ние ще бѫдемъ свободни. Ще нагорещимъ всички камъни по пѫтищата. Какъ ще минатъ? Ще нагорещимъ всички земни течения, че като минатъ, краката имъ ще се спънатъ. Кого ще гонятъ? никого нѣма да гонятъ. Тъй ще бѫде, като дойде Бѣлото Братство. Ще видите какво ще стане на земята. Бѣлитѣ Братя ще пуснатъ такава артилерия, каквато свѣтътъ не е виждалъ. Ще пуснатъ тия подземни токове, та всички хора да познаятъ, че има единъ Великъ Законъ, на който всички сѫщества трѣбва да се подчинятъ. Нѣма да остане човѣкъ, който да не каже: Господи, да бѫде твоята воля! Ние сме хора неразбрани, ние до сега не изпълнихме Твоята воля, но отсега нататъкъ трѣбва да бѫдемъ честни и справедливи. Такова желание трѣбва да се зароди у всички хора, у жени и мѫже, у млади и стари, у професори и всички на единъ гласъ така ще викатъ. У всички ще се зароди такова желание. Сега се приготовлявате. На всѣкѫдѣ трѣбва да дойде едно такова учение. Всички ученици на окултнитѣ братства въ Индия, и въ Англия навсѣкѫдѣ сега се обединяватъ. Туй обединение става вече въ духовния свѣтъ, а за тази физическа връзка, тѣ ще почнатъ да пращатъ свои депутации да се опознаятъ. Опознаването сега ще става бързо. Дойде единъ братъ отъ Чехия и разказва, че тамъ се интересуватъ за окултнитѣ братя въ България. Запитватъ какво е нашето вѣрую. И отъ Америка вече се интересуватъ. Единъ нашъ братъ ми разправя, че намѣрилъ тамъ братя. Азъ му казвахъ: като отидешъ въ Америка и тамъ ще намеришъ братя, а той ми пише, че не ги е намѣрилъ още и ме пита кѫдѣ сѫ. Но сега ми пише вече, че ги намѣрилъ, какъ ги намѣрилъ, какво е тѣхното мото и т. н. Тѣ му казватъ тъй: „Ние държимъ запалени нашитѣ факли на пѫтя, по който ще минатъ нашитѣ братя, за да може да ни видятъ и дойдатъ при насъ“. Слѣдователно, Бѣли Братя има навсѣкѫдѣ, но ще ги търсите. Ще ги намѣрите, ще се запознаете съ тѣхъ, но трѣбва да бѫдете добри, примѣрни ученици, да изправите живота си, да провѣрите, да опитате всичко. Азъ искамъ да опитате всичко туй, което ви говоря и да кажете: всичко туй което нашиятъ Учитель говори е вѣрно. Искамъ да се увѣрите, че това е една велика Истина. Туй е моето желание. Като се увѣрите въ истинностьта на думитѣ ми, да кажете: Учительтъ е билъ нѣщо по-хубаво, отколкото въ постскриптума. Сега разбираме вѫтрѣшния, скрития смисъль на живота и можемъ вече да започнемъ една нова работа. Само по този начинъ ще се осмисли вашия животъ. И въ душата на млади и стари нѣщо ново ще прозре. Тогава всички ще говорите отъ изблика на сърцето си, ще бѫдете радостни и весели и ще кажете: минахме прѣзъ най-голѣмитѣ страдания, но най послѣ добихме това, което търсихме. Сега ще работимъ за Господа. Не само тогава, но и сега ще работимъ за Господа. Азъ ви казвамъ: ще дойдатъ съмнѣнията, но чрѣзъ вѣра трѣбва да побѣдимъ! Азъ трѣбва да ви запозная съ Бѣлото Братство. Вие още не го познавате. Искамъ всинца вие да се наричате ученици на Всемирното Бѣло Братство, на което Христосъ е глава. Въ себе си тъй ще кажете: ние сме ученици на Всемирното Бѣло Братство, на което Христосъ е глава: И на другитѣ сѫщото ще казвате: ние сме ученици на Всемирното Бѣло Братство, на което Христосъ е глава. Бѫдете смѣли въ себе си, и ще видите дали ще пострадате или не. Пъкъ на външния свѣтъ може да казвате, че сте окултисти. Теософитѣ казватъ: „Ние сме ученици на Бѣлата Ложа“. Кое е по сѫществено, Бѣлата Ложа или Бѣлото Братство? „Бѣлото Братство“, това е първото име, но то има по свещено име, което сега не смѣя да го произнеса. Дръжте туй име въ себе си. Има имена, които не е позволено да се произнасятъ. Кѫдѣ е туй Братство? Ще ви кажемъ кѫдѣ е. Църквата казва: „Вие сте еретици“. Не, ние сме членове на Всемирното Бѣло Братство, на което Христосъ е глава. Ако Христосъ е глава на църквата, и ние сме ученици на тази глава, значи имаме една глава, нѣма какво да ни злословитѣ, нѣма какво да ни гоните. Този, който е ваша глава, Той е и наша глава. — Слѣдователно, една обща глава имаме. Вие наричате Христа глава на църквата, а ние — глава на Всемирното Бѣло Братство. Кое е по ефикасна дума? Всемирното Бѣло Братство е по-ефикасна дума. Защото думата „братя“ означава живи сѫщества, а „църквата“ подразбира хора на съдържанието И едното и другото сѫ важни. Тогава ще имате прѣдъ видъ слѣдното въ Всемирното Бѣло Братство употрѣбяватъ три метода за работа. Единиятъ методъ е методътъ на Любовьта, по който методъ Христосъ сега работи. Вториятъ методъ е методътъ на Мѫдростьта, а третиятъ методъ е методътъ на Истината. Това сѫ три метода, три школи, които Бѣлото Братство употрѣбява едноврѣменно. Слѣдователно, ние боравимъ и съ Любовьта, и съ Мѫдростьта, и съ Истината едноврѣменно. Християнитѣ боравятъ само съ Любовьта, теософитѣ — съ Мѫдростьта, а йогитѣ употрѣбяватъ Истината за услуга на волята въ нейното физическо проявление. И тъй, въ Бѣлото Братство изучаването на Любовьта, Мѫдростьта и Истината сѫ методи за работа, за да се образуватъ онѣзи духовни връзки за служене на Бога. Казва Христосъ: „Търсете Царството Божие въ Неговото проявление, и всичко друго ще се приложи“. Тази е идеята. Христосъ казва: „Който се отрече отъ мене прѣдъ человѣцитѣ, и азъ ще се отрека отъ него прѣдъ ангелитѣ. Бѣлитѣ Братя сѫ служители на Бога, тѣ сѫ ангелитѣ. Това е, което се подразбира въ стиха: И азъ ще се отрека отъ него не прѣдъ Бога, но прѣдъ тия братя. Вие трѣбва да казвате ние се готвимъ за ученици, да влѣземъ въ туй Всемирно Бѣло Братство, на което Христосъ е глава, и въ стремлението си нѣма да отстѫпимъ нито една крачка, нѣма да се отречемъ отъ принципитѣ Любовь, Мѫдрость и Истина. Само така ще станемъ Негови членове. Станемъ ли Негови членове, и ще започнемъ истинския животъ. Азъ ще се спра нѣкой пѫть да ви поговоря върху Бѣлото Братство, има много да се говори върху него, да се запознаете съ законитѣ на тази Божествена наука. Постепенно ще ви въведа, не изведнъжъ. Ако бѣхте готови, трѣбваше да ви приведемъ между тия Бѣли Братя, да ги видите, но тѣ не пущатъ когото и да е. Разбирате ли? Та, сега нѣма да се обезсърчавате. Имате една велика задача, и не трѣбва да напуснете живота си. Азъ съмъ билъ толкова снизходителенъ, толкова внимателенъ, никога не съмъ изисквалъ да напуснете жена си и дѣцата си. Но, единъ день ще кажа нѣкому да напусне жена си, дѣцата си. Сега се приготовлявате. Но кога? Когато ми се каже отгорѣ. Каже се нѣкому да напусне жена си. „Какво ще правя?“ Ще идешъ да извършишъ такава и такава задача. Че щѣли да станатъ раздори между тебе и жена ти... Сега ти ще се отдѣлишъ самъ и, ще отидешъ въ Америка. Може да отидете и двамата заедно, а може и мѫжътъ и жената поотдѣлно, но, като дойде този моментъ, трѣбва да бѫдете готови да изпълните една заповѣдь. Ако дойде този важенъ моментъ и се даде тази заповѣдь, пригответе се да изпълните всичко, което ви се каже Поколебаете ли се, вие се спъвате. Запримѣръ, на нѣкой ученикъ азъ заповѣдвамъ да си извади единъ билетъ и да отиде въ Америка. Дава му се единъ затворенъ пликъ, и макаръ, че не знае езика, казва му се: „Ще отидешъ!“ Нѣма по велико нѣщо отъ това! Какъ, на Иоана, запримѣръ, Господъ каза: „Иди въ Ниневия да проповѣдвашъ!“ Можа ли да избѣга? Отиде въ Испания и послѣ се върна. Казваше: „Мѫчно е да риташъ срѣщу остенъ“. Послѣ отиде въ Ниневия и много врѣме проповѣдваше тамъ. На всѣки единъ ученикъ ще се даде една задача, и въ тази задача се рѣшава неговото иницииране, да мине отъ една степень въ друга, да мине отъ единъ класъ въ другъ. Будни трѣбва да бѫдете сега, та ще учите, И тия нѣща ще дойдатъ, за нѣкои ще дойдатъ по-рано, за нѣкои по-късно, но все-таки ще дойдатъ въ живота ви. И казвамъ: да се не обезсърчавате, много минало, малко останало. Апостолитѣ, които живѣха прѣди 2000 години, казваха; „Близо е деньтъ Господенъ“, а това бѣше прѣди 2000 години. Какво търпѣние имаха тѣ. И пророцитѣ, и тѣ сѫщо. А сега ние казваме: „Деньтъ Господенъ е на нашия прагъ“. Братя, първиятъ звънецъ е ударилъ, оставатъ още два! И като ударятъ послѣднитѣ два звънци, всичкитѣ царства на земята ще бѫдатъ царства на Бѣлото Братство. И ще има само едно царство на земята, царство, а не република. Царство ще има! Всичкитѣ хора тогава ще бѫдатъ царе и свещеници на Бога Тия сѫ великитѣ мисли, великитѣ идеи, които бѫдещето носи въ себе си. За сега имаме още нѣкои мѫчнотии, които трѣбва да прѣодолѣемъ. Азъ ще ви кажа какви мѫчнотии сѫ тѣ. Тѣ сѫ извѣстни задачи, които трѣбва да рѣшите. Другъ пѫть ще ви кажа, какви задачи има да рѣшавате и трѣбва да ги рѣшите правилно, разбира се, всѣки човѣкъ споредъ това, което има — нѣкой повече, нѣкой по-малко. Размишление! * 30 лекция на общия окултенъ класъ (II година) 17.VI.1923 г.

От томчето "Окултни лекции на Общия окултенъ класъ" 36 лекции на общия окултен клас, 4-та година (1924-1925 г.), Пѫрво издание, Русе, 1924-25 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Дoбpaтa постѫпка. 2-а школна лекция на общия окултенъ класъ (IV година) държана отъ Учителя на 22.Х.1924 г,- София. Размишление. Ще имате за слѣдния пѫть темата: „Отличителните черти на физическия и духовния човѣкъ“ Въ всички вѣкове, ученитѣ хора отъ разнитѣ окултни школи сѫ правили редъ погрѣшки. Една отъ погрѣшкитѣ се е състояла въ това, че тѣ сѫ събирали знания, складирвали сѫ туй знание тъй, както нѣкой богаташъ събира пари, безъ да го приложатъ. Нѣкой богаташъ може да събере 10,000, 100,000, 200,000, милиони милиарди левове, безъ, обаче да го използува за нѣкакво разумно благо, питамъ: какво печели този богаташъ, ако само богатѣе, ако само трупа това богатство по този начинъ? Какво благо е допринесълъ съ това богатство за себе си и за своитѣ близки? Да вземемъ богатството като една сила. Основенъ законъ въ природата е, че тя най-първо събира, акумулира силитѣ си и послѣ ги развива. Така трѣбва да постѫпва и всѣки богатъ човѣкъ. Той трѣбва да разработва, да пусне въ действие своето богатство. Ще ви дамъ друго сравнение. Представете си, че нѣкой човѣкъ има сто хамбара пълни съ жито, но не може да тури въ стомаха си нито сто грама оть това жито, да се нахрани съ него, или да го опита. Питамъ: какво се ползува този човѣкъ отъ стотѣ хамбара съ жито? Да кажемъ, че знанието, което имате се изчислява на сто хамбара, и всѣки хамбаръ съдържа по толкова и толкова прѣгради, т. е. по толкова крини пълни съ жито, и всѣка крина съдържа по еди-колко си зрънца. Слѣдъ като изчислихте всичкото знание до зрънцата, какво ви пол- зува това нѣщо? Ние разискваме въпроса, въ какво седи знанието, въ какво, седи добродѣтельта. Ние питаме: въ какво седи добродѣтельта? Въ какво седи знанието? Въ всичко жито въ хамбара ли, или въ сготѣ грама жито турени въ стомаха и разумно използувани? Добродѣтельта, както и знанието могатъ да бадатъ сили, турени въ хамбара и неизползувани, а могатъ да бѫдатъ и сили, турени въ стомаха и използувани. Нѣкой казватъ: да бѫдемъ добри. Какво значи да бѫде човѣкъ добъръ? Човѣкъ не се ражда добъръ, не се ражда и лошъ. Въ даденъ случай той има възможности да бѫде дъбъръ, има възможности да бѫде и лошъ. Значи въ единия и въ другия случай, той може да употреби силата си или за добро, или за лошо. Красотата на живота седи въ това именно, че въ него има двѣ възможности: да се качвате и да слизате, нe е лошото въ слизането, не е доброто и въ качването. Ще ви докажа защо азъ излизамъ отъ гледището на този свѣтъ, отъ видимото, а не отъ невидимото. Ако азъ се качвамъ въ кѫщата на нѣкой богатъ човѣкъ, съ цѣль да обера касата му, какъ мислите, моето качване добродѣтель ли е? Нѣкой казватъ: да се качваме! Качването не е всѣкога добродѣтель. Слизамъ въ нѣкой кладенецъ да извадя нѣкой човѣкъ. Зло ли правя? Тъй щото, и качването и слизането могатъ да бѫдатъ за добро, а могатъ да бѫдатъ и за зло. Казватъ за нѣкого: той слѣзълъ. Туй още нищо не доказва, Въпросътъ е, защо е слѣзълъ. Качилъ се нѣкой. Питамъ: защо се е качилъ? Нѣкой отъ васъ се държатъ за буквата, казватъ: Учительтъ казва да се качваме. За какво да се качвате?, да оберете касата ли? Ето защо, знанието не трѣбва да се натрупва, да става излишенъ баластъ въ мозъка. Знанието трѣбва да се обработи, да се асимилира, потрѣбното да се използува, а непотрѣбното да турите въ вашитѣ хамбари. Вие трѣбва да фунционирате само съ онова знание, което може да се приложи въ живота. И тъй, когато нѣкои отъ васъ се произнасятъ запримѣръ, че еди-кой си билъ добъръ, а еди-кой си лошъ, азъ питамъ: какъ го измѣрихте, дѣ ви е аршинътъ, дѣ ви е мѣрката за добро и за зло? Никой нѣма право да мѣри другитѣ хора, докато не е прѣмѣрилъ себе си. Имамъ ли право да стана учитель, докато не съмъ държалъ изпитъ? Докато не съмъ училъ, мога ли да уча другитѣ хора? Вие набързо-набързо се произнасяте, кой човѣкъ е лошъ, и кой — добъръ. Само Богъ има право привилегия да се произнася за хората. Защо? Защото, само доброто е въ сила да се произнася, кое е доброто, и кое лошото. Добро и лошо, това сѫ извѣстни външни прояви на нѣщата, ти не знаешъ тѣхнитѣ крайни разултати. Ти не знаешъ, защо нѣкой човѣкъ се проявява, като лошъ човѣкъ. Онзи лѣкарь, който туря болния на масата и го рѣже съ ножа си, добъръ ли е? Болниятъ отслабва, кръвь тече отъ организма му, болки и страдания изпитва, но лѣкаръть не обръща внимание. Тази постѫпка на лѣкаря лоша ли е? Ще кажете: той закла човѣка, разпра му корема, извади червата му навънъ. Ние, обаче, не знаемъ още какви сѫ крайнитѣ резултати отъ тази постѫпка на лѣкаря, Всѣка наша постѫпка, всѣко наше дѣйствие има крайни резултати въ заключението на цѣлокупния човѣшки животъ. Въ частности една постъпка може да е добра, може и да е лоша, но по отношение на цѣлокупния животъ има съвсѣмъ друга прѣцѣнка. Нзъ мога да направя една търговска сдѣлка и да спечеля отъ нея 200,000 лева, слѣдъ което да направя добро съ тия пари, да ги раздамъ на този —- на онзи. Това още не е добро. Тъй щото, крайното добро въ свѣта седи въ крайната сиромашия, а човѣкъ не може да стане добъръ, докато не осиромашѣе съвършенно, докато не опита крайната сиромашия. Слѣдъ това той може да бѫде добъръ. Ние пакъ употребяваме думитѣ ,може да бѫде /добъръ“ Азъ зная, какъ схващате вие идеята за доброто. Какъ се опрѣделя доброто въ педагоги- ята, или въ етиката?—Утилитарното схващане: доброто, това полезното или най-голѣмото благо за по-възможность най-голѣма часть хора. Туй е външната страна на доброто. Благото не трѣбва да включва въ себе си нищо материално. Напримѣръ, който раздава пари, да раздава на колкото се може повече хора, който освобождава хората, да освободи колкото се може повече хора; който учи, който напѫтва хората къмь добъръ животъ, да научи колкото се може повече хора. Тия постѫпки ние наричаме добри или добро. Въ окултната школа доброто, или любовната постѫпка ние опрѣдѣляме съ три качества. Всѣка добра постѫпка, всѣко добро, за да е добро, трѣбва да носи животъ, свътлина и свобода. Нѣма ли тия три качества, не е добро. Животътъ иде чрѣзъ любовьта; свѣтлината иде чрезъ Мѫдростьта и свободата иде чрѣзъ Истината. Значи, онзи който иска да направи добро, трѣбва да е въ връзка, въ съчетание съ тритѣ велики Божествени свѣта. Както виждате не е лесна работа да направишъ добро. Ние можемъ да правимъ добрини, колкото искаме, но за да бѫде една наша постѫпка истински добра, трѣбва да бѫде жива, да ходи слѣдъ насъ. Ти можешъ да направишъ на земята хиляди добрини, но ако тѣ не сѫ живи, ще си останатъ тукъ. Доброто трѣбва да те придружава. Ако доброто не може да дойде съ тебе, не е добро. Моето добро трѣбва да върви съ менъ. Ако не може да дойде съ мене, не е добро За да дойде съ мене, то трѣбва да носи животъ, свѣтлина и свобода, както за мене, тъй и за този, на когото правя доброто. Защо така? Защото, азъ като внасямъ животъ, свѣтлина и свободата въ другитѣ, внасямъ това и въ себе си. Понеже Божествения законъ е колективенъ, той засѣга изведнъжъ всички. Като направишъ едно добро на единъ човѣкъ, туй добро се отнася и за цѣлия свѣтъ. Дали останалитѣ хра ще разбератъ това нѣщо, или не, за Божествения свѣтъ е безразлично. Фактъ е, обаче, че отъ това добро се ползуватъ всички. Затуй азъ казвамъ: да направишъ добро, това е единъ свещенъ актъ, защото по този начинъ ти прѣдизвиквашъ Бога да се прояви чрѣзъ насъ въ Неговата доброта, въ Неговата Любовь, въ Неговата Мѫдрость и въ Неговата Истина. Нѣма по великъ акть отъ този, да направишъ едно добро! То значи, да заставишъ Бога да дъйствува чрѣзъ тебъ. Щомъ Богъ подѣйствува, Той не прави доброто по лицеприятие, но Той прави добро за всички. И когато се направи това добро, всички възвишени същества взиматъ участие. И тъй, всѣка постъпка, въ която небето не взима участие, е човѣшка, а всѣка постѫпка, въ която небето взима участие, е Божествена. Другъ единъ отъ недѫзитѣ на ученицитѣ е отлагането. Запримѣръ, дойде нѣкой случай да направишъ добро, обаче казвашъ си: сега имамъ по важна работа, като я свърша, тогава ще направя доброто. Нѣма по-велико дѣло въ свѣта отъ това, да направишъ доброто въ дадения случай. И тъй, доброто нѣма да ти отнеме много врѣме, но въ дадения случай това добро изисква щото умътъ ти, сърдцето ти, волята ти, душата ти, духътъ ти да бѫдатъ напълно ангажирани за момента, въ който трѣбва да извършишъ тази постъпка. (Да ви представя едно малко изяснение върху въпроса. Представете си че вие идвате за последенъ пѫть на земята и въ това последно прераждане трѣбва да направите едно добро, съ което да заминете за другия свѣтъ. Представете си, че вие прѣдъ менъ трѣбва да направите това най-малко добро и да кажете най-малката истина. Вие, обаче, не кажете истината, а кажете нѣкоя лъжа и не направите това най-малко добро. Знаете ли какви ще бждатъ последствията, като дойдете следния пѫть на земята? — Вие ще дойдете като идиотъ въ този животъ и ще спънете вашето развитие. Тъй щото, животътъ ни на земята не е играчка. Всѣка минута която изживѣваме въ сегашния си животъ е важна, защото тя опрѣдѣля положението ни за въ бѫдеще за хиляди години. Вие не можите да си играете съ живота. Вие не можите да кажите: азъ сега си имамъ работа ще върша това — онова, че послѣ ще му мисля за добри дѣла. Не, най-първо ти ще уредишъ отношенията си къмъ Бога, къмъ по-висшитѣ същества, че послѣ ще уреждашъ земнитѣ си работи. Вие ще ми кажете: това не е философия, да не си уреждамъ на първо мѣсто земнитѣ работи. Какъ тъй гладенъ нѣма да умра! Добрѣ, вие които сте много умни, които знаете да философствувате, рѣшили сте да си направите въ София хубава, солидна къща. Дали сте вече на архитектъ да ви направи плана, започвате вече строежа, купили сте всичкия материалъ, но чувате по едно време, че неприятельтъ ви нахлува въ града съ своята артилерия, Какво ще правите? — Взимате си най-важнитѣ работи и то ако успѣете, и веднага избѣгвате нѣкѫдѣ на безопасно мѣсто. Питамъ: защо не останете да си градите кѫ- щата. Нали имате друга философия? Нали казвате, трѣбва най-първо да уредите земнитѣ си работи? Защо бѣгате? Значи, при вида на видимия неприятель, напущате работата си на земята, а когато невидимиятъ свѣтъ ви каже да напуснете работата си, казвате ние сме сериозни хора! Кажете ми дѣ е сериозностьта ви? Това не е правилно разсъждение. Мислите ли, че Господъ не може да ви накара да прекратите вашата работа тукъ на земята? — Може. Както градите къщата си, едно землетресение въ петь минути отгоре, ще срине до основи всичко онова, което сте съградили. Невидимиятъ свѣтъ може да направи всичко това, знаете ли вие? Всички градежи, всички постройки, всичко, което виждате наоколо си, той ще ги смъкне до основи, защо?— Ще накара хората да мислятъ правилно. Сега хората мислятъ само за кѫщитѣ си. Защо ви пратила на земята? Разбирамъ да отидете вечерно време за 1 - 2 часа на театъръ, но целиятъ день да прекарваме въ театъра не разбирамъ. Сега, азъ не искамъ да идете въ другата крайности, казвамъ ви, да знаете, че и да градите кѫщи, и да ядете, и да пѣете, и да учите, всички тия неща сѫ средства, упражнения, не сѫ вашата главна задача въ живота. Градишъ кѫща, нека ти бѫде едно упражнение въ живота, но извънъ тази кѫща мисли, че за тебе, като душа има нещо по важно. Нѣкои хора морализиратъ другитѣ, казватъ имъ, че трѣбва да живѣемъ по Бога, но щомъ имъ дойде единъ малъкъ изпитъ, не могатъ да го издържатъ. Можете ли да ми кажете, кой е най-малкиятъ изпитъ въ свѣта? Много е трудно да се отговори на този въпросъ. Най-малкиятъ изпитъ е най-страшниятъ, най-мѫчниятъ, а най-голѣмиятъ изпитъ е най-лесниятъ. Да се върна къмъ главната си мисѫль. Нзъ искамъ всички вие да се стреснете, т е. да мислите здраво, да се зароди у васъ едно дълбоко желание да използувате ония възможности, които сега имате у васъ и да се създаде помежду ви една благоприятна атмосфера. Каква атмосфера? — Любовна, хармонична атмосфера. Всички вие искате да пѣете хармонично, но като сте ходили на Витоша, пили сте студена вода, та кашляте, гърлата ви сѫ прѣсипнали, хрипкави. Сега най-първо, въ ума и сърцето на човѣка трѣбва да има топлина и свѣтлина. Азъ съмъ забѣлѣзвалъ въ свѣта и тукъ между ученицитѣ слѣднитѣ примери. Нѣкой човѣкъ е замисленъ, недоволенъ, киселъ, като че всички наоколо му сѫ криви. Обаче, той се нахвърля върху нѣкого, надѣла го добрѣ, и този човѣкъ падне духомъ, а той е веселъ и засмѣнъ. Питамъ: защо е сега засмѣнъ? Защото, товарътъ, който ималъ, далъ да му го носи другъ нѣкой, а нему олекнало. Другиятъ сега е киселъ. Като се умори и той дава товара на друго лице. Най-сетнѣ, ако ти дадатъ да носишъ една раница, трѣбва ли да плачешъ за това? Съ плачъ работа не става; мѫчнотиитѣ не се прѣмахватъ съ плачъ. Нѣкой казва, че се забатачилъ, понеже е тръгналъ на пѫть. Съ тази си философия вие мязате на единъ нашъ приятель отъ Варна, който прѣди 20 деня отишълъ на Мусала, обаче му се поискало да остане малко самъ. Остава самъ, качва се горѣ на Мусала и отъ тамъ слиза на Марицинитѣ езера. Потегля отъ тамъ, срѣща единъ дърварь и за по-сигурно го пита: дѣ е пѫтьтъ за Ситняково? Казва му: ще държишъ все лѣвата страна. Обаче той разбралъ, че на дѣсно трѣбва да върви, затова хваща дѣсната страна и тукъ да стигне Ситняково, тамъ да стигне Ситняково, отишълъ чакъ въ Македония. Слѣдъ като вървѣлъ 24 часа, посрѣдъ нощь вижда нѣкѫдѣ далечъ свѣтлина. Казалъ си: „Ситняково" ще е това, обаче то излѣзло Якуруда. Четири деня обикалялъ, дотежало му вече замаяла му се главата и започналъ да вика, да се моли: молилъ се, викалъ своитѣ, викалъ Господа на помощь, докато най-послѣ, слѣдъ четири-дневно странствуване изъ Македония, се върналъ назадъ въ София, и си казалъ: „Научихъ едно нѣщо, че човѣкъ самъ не трѣбва да ходи, другарь да си има". Отъ тукъ азъ изваждамъ слѣдното правило: не хедете сами въ този свѣтъ: трѣбва да ви придружава или нѣкой ангелъ, или нѣкой светия или Господъ, сами нищо не може да изкарате. Разправя по-нататъкъ този приятель: чудното бѣше това, че слѣдъ като обикалялъ цѣли 24 часа, на другата сутринь се намѣрил пакъ на сѫщото мѣсто. Започналъ да си мисля, привидение ли съмъ азъ, или действително съмъ на земята. И тъй, сами въ този свѣтъ не трѣбва да ходимъ. Като ходишъ самъ, най-страшното е това, че намѣсто въ Ситняково, ще идешъ въ Якуруда. Въ Писанието се казва: „Въ доброто не трѣбва да има отлагане". Да не мислите, че може да направите добро само когато имате най-доброто разположение. Нe чакайте да имате най-доброто разположение, за да направите нѣкое добро. Можете да направите нѣкое добро въ живота си въ врѣмето когато имате най лошо разположение. Неразположенията въ насъ съ външни физически. Всички физически неразположения сѫ на физическия свѣтъ, тѣ не принадлежатъ на духовния свѣтъ. Ти си неразположенъ това неразположение се отнася до плътьта. Обиди те нѣкой и ти се докачишъ, това е физическо проявление. Ти ударишъ съ камъкъ едно куче, но слѣдъ 2—3 дни като минешъ покрай него, то започва да те лае, казва ти: „Ти ме удари прѣди нѣколко деня, не искамъ да минавашъ отъ тукъ. И това куче се докача, както и ти. Тогава каква разлика има между туй куче и тебе? Обидата съществува въ всички животни, но не е то нѣщо духовно. Слѣдователно, да помнимъ лошитѣ нѣща, това е животинско качество, а да помнимъ добритѣ нѣща и да забравяме лошитѣ, това е ангелско качество. Сега вие ще ми кажете: какъ да забравимъ? Азъ ще ви кажа какъ да забравите. Напримѣръ вие напишете горѣ на дъската думата „мразя". Качили сте умразата тъй високо и казвате: слушай, слѣзъ отъ тамъ! Вие и заповѣдвате, но тя слиза ли? — Не слиза. Умразата не слиза съ заповѣдь. Какво трѣбв; да направите? — Да изтриете съ рѫката си написаната отъ васъ дума „мразя. Воля трѣбва, рѫка трѣбва — нищо повече. Вие написвате съ своята рѫка думата „мразя“, а послѣ съ думи казвате: искамъ да се махне тази дума отъ тамъ. Значи, вие и заповѣдвате. Не, тази дума е написана отъ вашата рѫка, и трѣбва да се изтрие пакъ, отъ вашата рѫка, не да и се казва съ думи: слѣзъ долу! Съ думитѣ не може да се махне, но съ рѫка — може. Ще ви дамъ другъ примѣръ. Прѣдставете си че вие мразите нѣкого, не искате да го видите, но започнете да градите една голѣма кѫща, отъ 7- 8 етажа, обаче забатачите съ 5 — 6 милиона лева и всичката ви честь виси на косъмъ, пропадате. Отива те въ една банка, въ друга, отъ тукъ поискате, от тамъ поискате, никой не ви дава. Най-послѣ дойде при васъ този човѣкъ, когото мразите и ви казва: „Стоянчо, какъ върви тази кѫща? Забатачихъ. „Азъ ти отпущамъ 10 милиона лева кредитъ, услужи си съ тѣхь". Питамъ: този човѣкъ можа ли съ 10-тѣ милиона лева да заличи твоята умраза? — Можа. Тогава вие се разполагате къмъ този човѣкъ и му казвате: „Заповѣдайте въ дома ми. Поканвате го на гости, слагате му богата трапеза. Защо? Понеже този човѣкъ заличи умразата на дѣло. Слѣдователно, съ всѣка добра постъпка въ свѣта, ние заличаваме умразaтa. Не е достатъчно само да кажете нѣкому „азъ тe обичамъ, азъ съмъ готовъ за тебе и да умра", но дѣла се изискватъ. Друго нѣщо, което правитѣ е слѣдното: написвате на дъската думата „любовь“. Казвате: гори ми сърцето за тебе. Утрѣ, обаче, като ви опитатъ любовьта, сами виждате, че любовьта ви - не издържа. Едно отъ свойствата на любовьта е, че тя всичко дава и всичко взима. Любовьта никога не прави частична обмѣна. Единъ отъ великитѣ закони въ всѣки любовенъ актъ е този, че той обхваща всичко: всичко дава и всичко взима. За да се прояви Любовьта въ тебе, трѣбва да ангажира и духътъ, и душата, и умътъ, и тѣлото, и сърцето ти. Не може ли да ги ангажира, не може да се прояви. Любовьта е единъ Божественъ актъ, който трѣбва да ангажира цѣлия човѣкъ. Всичко друго извънъ Любовьта е външно проявление, но не и актъ на Любовьта. И тогава, щомъ Любовьта ангажира твоя духь, ти си крѣпъкъ; щомъ ангажира твоята душа, ти си неженъ, щомъ ангажира твоя умъ, ще имашъ свѣтлина; щомъ ангажира твоето сърце, ще имашъ топлина; щомъ ангажира твоята воля, ще бѫдешъ изпълнителенъ, Слѣдователно Любовьта ангажира всички възможности, чрѣзъ които човѣкъ може да се прояви. Тогава вече нѣма нѣщо невъзможно въ свѣта. Къмъ кои хора проявява Богъ своята Любовь? — Къмъ всички, но главно къмъ онѣзи, на които духътъ, душата, умътъ, сърцето и волята сѫ готови. Това състояние на пълна готовность въ човѣка да възприеме Любовьта, наричатъ „новораждане“. Това „новораждане“ не е обикновеното раждане. Новородилиятъ се човѣкъ нѣма да напусне земята, но той ще има онова правилно разбиране на живота, съ което ще може да се приспособява къмъ всички условия. Ученицитѣ на окултизма трѣбва да иматъ едно нѣщо прѣдъ видъ: великитѣ души като рѣшатъ да посѣтятъ земята, не се грижатъ за това, каква форма ще взематъ. Запримѣръ, нѣкой великъ духь нѣкога може да ви посѣти въ формата на кристалъ, на нѣкой скѫпоцѣненъ камъкъ, или въ коя и да е друга форма. Вие може да носите на пръстена си съ години нѣкой възвишенъ духъ безъ да подозирате това нѣщо. Той скрито поглежда прѣзъ скѫпоцѣния камъкъ на пръстена ви, ходи навсѣкѫдѣ съ васъ и като си свърши работата, напуща пръстена ви и си заминава. Слѣдъ това вие изгубвате пръстена. Този духъ може да ви посѣти въ формата на едно цвѣте, или въ формата на птичка, нѣкое животно, или най-сетнѣ може да ви посѣти въ формата на човѣкъ, на ангелъ — изобщо, въ каквато форма и да ви посѣти, за него е безразлично. Тъй щото, когато се явяватъ великитѣ дукове, вие не знаете, въ каква форма ще се явятъ. Отъ тукъ азъ правя аналогия, какви трѣбва да бѫдатъ вашитѣ постѫпки. Вие въ това отношение трѣбва да учите закона. Едни отъ вашитѣ постѫпки трѣбва да иматъ формата на нѣкой скѫпоцѣненъ камъкъ; други — въ формата на най-хубавото растение; трети — въ формата на птици или животни; четвърти - въ формата на човѣци; пети — въ формата на нѣкой ангелъ — изобщо въ различни форми. Тъй че, споредъ случая ще избирате. Когато трѣбва да се проявите въ най-грубата материя, ще изберете формата на скѫпоцѣнния камъкъ; когато трѣбва да действувате въ по-рѣдка материя, ще употрѣбите формата на растения, ако трѣбва да действувате въ още по рѣдка материя ще употребите формата на животно, после ще употребите формата на човѣкъ и най-послѣ формата на нѣкой ангелъ. Това сѫ закони, които вие трѣбва да изучавате. Ако нѣкой нѣща ви сѫ неясни, вие очаквате знанието да ви дойде по наслѣдство. То нѣма да ви дойде по наслѣдство, но вие ще придобиете това знание отъ Бога или прѣмо, или косвено. Затуй именно прѣзъ всички вѣкове ученикътъ трѣбва да бѫде добъръ. Доброто е първата връзка въ живота. Безъ добро вие не може да добиете никакво знание. Познанието на доброто започва знанието. Познанието подразбира владане Христосъ казва: „Това е животъ вѣченъ, да познаешъ Бога". Та каз- вамъ: ние трѣбва да правимъ добро, понеже безъ добро не може да се добие знанието. Само добриятъ човѣкъ може да има знания. Нѣкой ще каже: ами какъ тъй, падналитѣ дукове иматъ знания? Туй знание се дължи на тѣхната добрина, а тѣ- хнитѣ лоши постѫпки създадоха ада. Ония духове, които останаха при Бога, създадоха рая. Слѣдователно, ние съ своитѣ добри постѫпки ще създадемъ връзкитѣ на знанието. Божественото знание пъкъ ни е необходимо за Божествения, висшия животъ. Вие питате: защо трѣбва да направимъ тази връзка? -Трѣбва да направите тази връзка, за да придобиете Божественото знание, което ви е необходимо за живота. Значи, между добротата, знанието и живота има тѣсна връзка. Въ този животъ сѫ скрити всички възможности на вашето бѫдещо щастие. Вие искате да бѫдете щастливи, слѣдователно, въ живота ще намѣрите тия условия. Туй трѣбва да поставите като принципъ въ живота си. Нѣкой казва: и безъ добро може. Да, но ще отидешъ въ ада. Вие възразявате:. ние сами ще се качимъ, сами ще отидемъ въ рая. Да, може да се качите въ кѫщата на нѣкой банкеръ, но богати нѣма да станете. Тия положения въ васъ трябва да бѫдатъ строго опрѣдѣлени. Всички философи, които сѫ писали това знание, сѫ ученици на ония философи, които стоятъ задъ сцената. Ония, които сѫ на сцената, не сѫ истински философи. Задъ тѣхъ седатъ истинскитѣ философи. Въ бѫдеще вие ще видите, каква грамадна разлика има между това, което тѣ знаятъ и това, което се показва на сцената. Прѣдставете си сега една такава постѫпка; вървимъ по пѫтя, азъ ви говоря нѣкой работи но въ вашия умъ остава едно съмнѣние. Вие се съмнѣватe въ моята искреность. Допуснете, обаче, че вие пѫтувате сами прѣзъ единъ зименъ день и вънъ има снѣгъ до колѣнѣ, но сте измръзнали толкова много, че не можете да продължите пѫтя си. Азъ ви намирамъ на пѫтя, занасямъ ви въ кѫщи, услужвамъ ви и слѣдъ една седмица ви изпращамъ дома ви. Въ първия случай вие се съмнѣвате въ моето разположение къмъ васъ, въ готовността ми да ви услужвамъ, но въ този случай ще се съмнѣвате ли? Слѣдователно, красотата въ живота седи въ нашитѣ добри дѣла и постѫпки. Ние още не сме изявили своето добро въ свѣта. Защо? — Изискватъ се специални условия, за да се прояви доброто. Всѣкога нѣма условия за доброто, затова трѣбва да чакате. Много хора трѣбва да чакать съ години, докато имъ се даде случай да направятъ едно добро дѣло. Какво добро подразбирамъ? — Да направите такова едно добро, че безъ да искате, да ангажирате човѣка, на когото го правите. Веднъжъ направено добро, никога не се забравя. То е написано на Божествената книга, понеже е любовенъ актъ, и като такъвъ, той се помни въ Божествения свѣтъ за вѣчни врѣмена. Този духъ именно трѣбва да проникне въ всинца ви, да бѫдете герои, смѣли въ правене доброто. Сега азъ ви описвамъ, какви трѣбва да бѫдатъ действията на Любовьта, въ сравнение съ тия на съврѣменния свѣтъ. Съврѣменната философия, съврѣменнитѣ автори, които пишатъ въ своитѣ романи за любовьта, всичко това е отживѣло врѣмето си. Този езикъ, на който тѣ пишатъ, дръжте като прѣдговоръ на Любовьта, но тя по такъвъ начинъ не се проявява. Бѫдещитѣ герои нѣма да падатъ на земята, тѣхното сърце нѣма да гори, но ще бѫде топло. Въ сърцата ви трѣбва да има топлина, а не горещина. Въ тѣхь не трѣбва да става горение. Нѣкой казва: сърцето ми гори. Туй горене не е отъ Божественъ произходъ Божествената Любовь съдържа въ себе си нѣжна, хубава топлинка, която носи животъ. Като ви наблюдавамъ, виждамъ какъ се измѣнят, лицата ви за нищо и никакво. Нѣкой седналъ, случило му се нѣщо дребно, малко и той си заклатиль главата. Това е актиорство. Когато страдашъ трябва да има нѣкаква голѣма причина, това азъ разбирамъ страдание. Вижте, колко сѫ смѣшни съврѣменнитѣ християни! Тѣ си окачили на врата едно малко кръстче отъ петь сантиметра и казватъ: „Съ този кръстъ всичко побѣждаваме“. — Нищо не побѣждавате. Ами Христосъ такъвъ кръстъ ли носѣше? Христосъ носѣше голѣмъ кръстъ и не може да го изнece. Той го носи до срѣдъ пѫтя и отъ тамъ на сетнѣ не можа да го носи, падна на земята заедно съ кръста. Не е лесно да се носи този кръстъ! Като туришъ този кръстъ на гърба си, десетъ пѫти ще се изпотишъ, до като го изнесешъ. Ако съврѣменнитѣ християни носѣха Христовия кръстъ, азъ съмъ съгласенъ съ това, че тѣ наистина страдат, но тѣхнитѣ кръстчета сѫ такива, че една муха не можешъ да разпънешъ. Смѣшни сѫ тѣ. Казватъ: ,,Турихь кръста, но тежъкъ е този дървенъ кръстъ!" Чакай да видимъ силата ти де, дали кръста е по-якъ или ти. Азъ мисля, че дяволътъ лъже хората, като имъ туря тия малки кръстчета, и ги кара да вѣрватъ въ тѣхъ. Не, голѣмъ е кръстътъ, който трѣбва да носите. Който ще носи кръстъ, голѣмъ кръстъ трѣбва да носи! Въ Индия, когато прѣкарватъ нѣкой човѣкъ прѣзъ посвѣщение, подлагатъ го на изпитатания, едно отъ които е слѣдното. Тѣ иматъ голѣми, каменни кръстове, на които заковаватъ на гръбъ този, когото ще посѣщаватъ, и тъй прѣкарва цѣли три дни. Ако може да изтрае, ще се посвѣти, ако ли не, ще остане за другъ пѫть да го посвѣщаватъ. Та казвамъ; не се заблуждавайте съ вашитѣ малки мъчнотии! Казалъ ти нѣкой една обидна дума, то е равносилно на това, че ти далъ едно малко кръстче. Азъ като те видя съ това малко кръстче, засмивамъ се. Иванъ Драгановъ казалъ на Петко Сгояновъ една обидна дума. Какво означава това? — Турилъ му едно малко кръстче, и той казва: знаешъ ли какво голѣмо страдание имамъ? Когато ще дойде нѣкое страдание, нека да е голѣмо страдание, голѣмъ кръстъ, да знаешъ поне, че кръстъ носишъ. И ние не трѣбва да се лъжемъ. Когато страдашъ, трѣбва да се раздруса цѣлото ти тѣло, душа, умъ, сърце, цѣлото ти естество, и като се намѣришъ въ тази тъмна нощь, геройски да издържишъ! Изгубилъ си кѫща, жена, дѣца и приятели, всичко и си останалъ най-послѣ съвсемъ самъ кажи въ себе си: „Богъ не може да се измѣни! Великото въ свѣта не може да се измѣни, а малкото въ свѣта не може да се поврѣди. Азъ съмъ малкото и нѣма да се поврѣдя, понеже Богъ не се изменя. Слѣдователно, ние сме двама въ свѣта, Богъ и азъ всичко можемъ да направимъ". Човѣкъ не може да се поврѣди, защото е малъкъ, а малкото прониква всичко. Вие казвате: обзелъ ме е единъ дяволъ, че ме мѫчи. Ами дявола кой го е обзелъ? Тебе дяволъть те кара да съгрѣшавашъ, ами кой кара дявола? Всѣки е дяволъ самъ на себе си. Хората сѫ и дяволи, и ангели. Когато единъ човѣкъ иска да бѫде голѣмъ като Бога, той дяволъ става, а когато иска да стане силенъ, не побѣдимъ за злото, той става най-малъкъ, на мѣстото си е тогава. Ние трѣбва да станемъ много малки въ свѣта, да се смиримъ. Смирението е законъ на смаляване. Щомъ станемъ много малки, ние ще бѫдемъ непобѣдими. Щомъ си малъкъ, никой не може да те види, никой не може да тe намѣри. Дѣ ще те намѣри? Ти си задъ сцената, всичко виждашъ, а тебе никой не вижда. Когато си невидимъ само, тогава можешъ да дѣйствувашъ както искашъ. Ние се стремимъ къмъ силата, нея трѣбва да придобиемъ. Божествената сила седи въ малкитѣ добродѣтели. Това е законъ. Сега, ако вие не усвоите този законъ каквито други планове и да имате, всичко ще рухне, всичко ще се събори, както е било до сега въ свѣта. Кой човѣшки, грандиозенъ планъ не е пропадналъ? Вие ще строите пирамиди една слѣдъ друга, както тази при Гиза, която показваше културата на човѣчеството. Можа ли тази пирамида да спаси Египетъ? — Не можа. Съврѣменното човѣчество има велики изобрѣтения, но тия нѣща можаха ли да го спасятъ? — Не. Спасението на човѣчеството седи въ друго нѣщо. Нѣкой отъ васъ ще каже: азъ за такива страдания ли съмъ роденъ? Не, азъ ви питамъ; кой отъ васъ е роденъ за страдания като христовитѣ? За какви страдания сте родени, азъ мога да ви докажа. Какъ? — ще ви зарѫчаме голѣми кръстове като на христа ще ги туримъ на гърба ви и ще кажемъ: „Хайде сега къмъ Голгота, да видимъ можете ли да го носите“. Ако го носите до половината пѫть и не можете по-нататъкъ да го носите, а се нуждаете отъ помощь, вие все пакъ сте герой. Та всинца вие трѣбва да се родите отново. Докато дойдете до новораждането, ще минете редъ изпатания, страдания. Азъ съмъ ви говорилъ толкова пѫти и страданията, но вие не можете да ги издържате, Вие не можете сами да рѣшите една задача. Даде ви учительтъ една задача, и вие току отивате да питате този, онзи, какъ да я рѣшите. Най-послѣ се намѣри нѣкой да ви я рѣши и вие я прѣписвате на готово. Оставате ли други да ви рѣшаватъ задачитѣ, вие никога не може да се научите да рѣшавате задачитѣ си. Вие сами трѣбва да се опитвате, да видите, колко задачи може да рѣшите. Ако останатъ 1 — 2 задачи нерешени, тогава попитайте нѣкой вашъ другарь или учителя си, какъ да ги рѣшите. Половината отъ задачитѣ си, обаче сами трѣбва да рѣшите. Вие казвате: ние сме хора отъ новото учение, Добрѣ, какви сѫ отличителнитѣ бѣлѣзи на новото учение? Азъ ще се спра нѣкой пѫть да говоря конкретно, по какво се отличава новото учение, тъй както всѣко учение, всѣки животъ се отличава съ извѣстно нѣщо. Запримѣръ у васъ се е развила грамадна енергия, която не използувате, вслѣдствие на което се явява между васъ несъгласие и нѣкой казватъ: несъгласие има между насъ. Да, азъ виждамъ това нѣщо. То се дължи на извѣстенъ психологически законъ. Вие, като не можете да пласирате разумно тази енергия въ васъ, започвате да се прѣ- дизвиквате едни други, по този начинъ вие търсите изходенъ пѫть на тази енергия. Всѣки има енергия, иска да се прояви. За всѣки отъ васъ има мѣсто, прѣзъ което може да излѣзе. И всѣки трѣбва да излѣзе отъ своя пѫть. Слѣдователно, ученикътъ се учи въ училището, а възвишенитѣ духове се учатъ въ небето, и отъ тамъ слизатъ да работятъ на земята. Външниятъ свѣтъ е мѣстото, дѣто вие може да провѣрите вашето учение и да видите, доколко сте силни. Напримѣръ, вие срѣщате единъ човѣкъ, който не вѣрва въ Бога, а вие вѣрвате. Започвате да се разговаряте. Вие му казвате: хайде сега, можемъ ли да съберемъ вашето невѣрие и моята вѣра? Той има едно, вие имате сто. Събирате ги, ставатъ 101. Раз- дѣляте това число на 2 и получавате 50.5. Този човѣкъ ще види, че твоята вѣра прѣвъзхожда неговото невѣрие. Само по този начинъ може да се докаже на този приятель, дѣ е смисълътъ, въ вѣрата или въ невѣрието. Ето какъ бихъ му доказалъ азъ това нѣщо. Вървимъ двамата. Азъ нося двѣ торби въ едната нося праздно шише, а въ другата, пълно шише съ млѣко и малко захарь въ него. Другиятъ не носи нищо съ себе си. Пѫтуваме и двамата, разговаряме се и азъ му казвамъ: знаешъ ли, че азъ нося и твоето учение? — И моето учение! Да, ще ти докажа Изваждамъ праздното шише и му казвамъ: това си ти. Отвори туй шише и вижъ, какво има въ него, Отваря той шишето, гледа, праздно шише. Казва ми: азъ празно шише ли съмъ? Питамъ го; ако ти би ималъ сто хиляди лева, би ли ми далъ половината отъ тѣхъ? — Какъ ще ти дамъ, нали и за мене трѣбватъ? Добрѣ, ето моето учение, което почива на вѣрата. Изваждамъ пълното шише, изваждамъ двѣ чаши, една за него, една за мене, наливамъ въ тѣхъ млѣко, похапваме си и се разговаряме. Казвамъ му; за втори пѫть нека и твоето шише бѫде пълно! Ние двамата съ тебе си мязаме. Различна е само въ това, че споредъ твоето невѣрие шишето ти е празно а моето пълно, иначе и ти си човѣкь като мене, страдашъ, чувствувашъ, че имашъ празнота, че нѣщо ти не достига. Нѣкой казва, че душата му е празна. Всѣки човѣкъ, който чувствува въ себе си празнота, той е празно шише. Нѣкой младъ момъкъ, или нѣкоя млада мома искатъ да ги обича нѣкой. Виждалъ съмъ нѣкой старъ, 80-годишенъ дѣдо, търси нѣкой да го обича — празно му е сърцето. Празното шише трѣбва да се напълни съ млѣко! Лошото не е въ това, че искаме да ни обичатъ, но въпросътъ е, кой трѣбва да ни обича. Не е лошо, че азъ искамъ да се топля на огъня, обаче тази топлина трѣбва да е жива, да внася животъ въ мене. Не е лошо, че азъ искамъ знание, но туй знание трѣбва да даде онази свѣтлина, която да разшири ума ми. Не е лошо че азъ търся любовь, но тази любовь трѣбва да внесе въ мене изобиленъ животъ, който да бѫде полезенъ за всички. Сега всички вие трѣбва да превъзмогнете себе си. Казвалъ съмъ ви много пѫти, че въ вашата душа сѫ вложени всички възможности и затова можете да постигнете всичко благородно и възвишено, което желаете. Нека започнатъ нѣкой отъ васъ да правятъ тия опити. Нѣкой отъ васъ правятъ такива опити, и нека продължаватъ. Нѣкой сте се спрѣли, колебаете се, да продължавате ли или не. Не се колебайте, работете безъ колебание! Вършете повече, говорете по-малко! По-малко трѣбва да се говори, повече да се работи. Напримѣръ, какво може да се говори съ единъ беденъ човѣкъ? На такъвъ човѣкъ изпратете му брашно, масло, дрешки за децата и после ще го запитате: какъ излѣзоха дрешкитѣ, обущата, шапката, хубаво ли седятъ? Брашното хубаво ли бѣше? Ето напримѣръ единъ разговоръ. Този човѣкъ ще каже: много хубаво бѣше и брашното, и дрѣшкитѣ, и обущата, всичко излѣзе много хубаво. Вие отивате при нѣкого и го запитвате: отъ какво се нуждаешъ? — Отъ брашно. На тази дума на тази любовь сега ние трѣбва да заповѣдате. Ще напишете на дъската думата „брашно“ Ще го запиташъ пакъ: отъ какво се нуждаешъ? — Отъ обуща. Пакъ написвате на дъската думата „обуща“. Казвате: азъ ще имамъ предъ видъ нуждитѣ ви, ще се погрижа за тѣхъ. Казвате, но не изпълнявате. Това е старото учение. Не, изпратете, всички тия неща на този беденъ човѣкъ и после го срещнете да се разговаряте. Така трѣбва да бъде споредъ новото учение. Ще извършишъ и после ще говоришъ. А сега споредъ старото учение, ще се събератъ въ камаратa, че ще говорятъ, ще прекарватъ закони, ще назначаватъ старши стражари, инспектори, учители, свещеници, че ще проповѣдватъ да се отворятъ сърцатa на богатитѣ, че туй, че онуй. Но всичко това трѣбва да стане безъ никакви проповеди, безъ никакви уговаряния. а само на дѣло. Азъ не ви казвамъ да изпратите обуща на едно мѣсто, дрехи на друго, брашно на трето, защото ако вършите това нещо по моя заповѣдь, вие вършите престъпление. Ако е така, азъ самъ ще ги изпратя. Азъ съмъ достатъчно богатъ, да мога да изпратя на всички нуждающи се по едни обуща. Въпросътъ не въ това, че азъ не мога да ги изпратя, но ако азъ ги изпратя, ще стана още по-богатъ. Азъ искамъ и вие да станете богати, за това казвамъ: вложете капиталътъ, който имате, вложете го въ Божествената банка! Вие имате достатъчно знание. Вложете го! Не се интересувайте само за себе си! Като работите за вашето самоусъвършенствуване, вие работите едновременно и за усъвършенствуването на цѣлия свѣтъ. Когато азъ работя за себе си, нѣмамъ предъ видъ само своята работа. Защо? Защото онази малка искра, която прави усилие да се запали, да се възпламени още повече, тя предава своята енергия на окрѫжаващитѣ я и всички останали искри се възпламеняватъ и образуватъ обща топлина. Единъ день всички ние като придобиемъ Божественото въ насъ, тогава и цѣлиятъ свѣтъ ще стане Божественъ и всички ще се радваме въ пълнотата на Божествената Любовь. Вие живѣете, за да изнесете предъ свѣта тази Божествена свѣтлина и топлина. И тогава Богъ ще се прояви хармонично въ всички души. Всѣки единъ отъ васъ ще прояви Божията Любовъ по особенъ начинъ. Всѣки единъ отъ васъ ще прояви Божията добродетель по особенъ начинъ. Това е красивото въ свѣта! Вие нѣма да направите доброто тъй, както азъ ще го направя, но по особенъ начинъ. Всѣка душа има свой особенъ начинъ, по който може да прояви доброто въ свѣта. Това именно ще ви повдигне. За да направите едно добро, нѣма да ви отнеме много врѣме, затуй не отлагайте момента да направите доброто. Отъ тази вечерь започнете да се приготвяте да направите утрѣ едно добро. Хайде да видимь, колко души отъ васъ ще направятъ утрѣ по едно малко добро. Една голѣма спънка за ученицитѣ е тѣхното малодушие. То произтича отъ едно физическо заблуждение. Човѣкъ, който е владалъ грамадно физическо благо, той често се самозабпуждава да мисли, че е силень: Запримѣръ, военниятъ до като носи шашка е силень, но безъ шашка е малодушенъ; банкерътъ до като кесията му е пълна, той е силенъ; писательтъ докато има перо е силенъ; съдията докато носи гертапа съ знака на правосъдието на врата си е силен и; пълководецътъ до като има войници задъ него е силень; но остане ли самъ, безъ никаква армия задъ себе си, е малодушенъ, нѣма сила. Значи, ние се самозаблуждаваме отъ нѣщо външно. Нѣкой казва: азъ мога да направя това добро, но чакай да видя, има ли нѣкой, който ще подържа моето мнѣние. Не се заблуждавайте! Доброто, което вие ще направите, Богъ го подържа. Това е важното. Азъ не гледамъ, дали хората подържатъ това добро, но за мене е важно да направя туй, което Богъ иска. За мене не сѫ хората мѣрило, но Богъ, важно е, дали Той би удобрилъ туй, което ще направя. Bcѣко нѣщо, което иде отъ Бога, азъ ще го направя, не го ли направя, ще дойдатъ други, които ще го направятъ. То вече не се отнася до мене. Слѣдователно за да се прояви вашата сила, трѣбва да се освободите отъ физическитѣ заблуждения, отъ това да мислите, че сте силни. Силата ви трѣбва да лежи на такава основа, че нищо въ свѣта да не я разколебае, нищо да не я засегне. Каква е вашата сила, вие сами ще я видите. Като ви поставятъ на мѫчения, онази отъ вашитѣ идеи, която изтърпи докрай, тя е вашето богатство, на нея ще разчитате. Туй, което може да се мѣни, то е прѣходно; то е случайно въ вашия животъ. Туй което остава неизмѣнно въ вашия животъ, на него ще разчитате. Въ заблужденията, които се срещатъ въ съврѣменнитѣ хopa има и слѣдната мисъль. Още отъ старо врѣме, дори и до сега, хората сѫ мислили, че само стариятъ човѣкъ може да живѣе добъръ, чистъ животъ, а не и младиятъ. Значи, младитѣ хopa не сѫ за добрия животъ. Това е заблуждение! И младиятъ, и стариятъ човѣкъ могатъ да правятъ добро, могатъ да живѣятъ добъръ животъ. Младиятъ човѣкъ ще направи доброто като младъ, а стариятъ —като старъ. Доброто се отнася еднакво и за младия, и за стария. Не мислете, че като направите едно добро, като дадете нѣкому нѣщо, туй добро ще ви лиши отъ едно благо. Не, доброто ще ви повдигне въ очитѣ на когото и да е. Нима една добра постѫпка, едно добро което сте извършили, нѣма да зарадва онзи, който ви обича? — Ще се радва, вие ще бѫдете идеалъ за него. Момъкъ или мома, които вършатъ добро, се повдигатъ единъ предъ другъ. Всѣки, който прави добро, става идеалъ за другитѣ. Защо? Защото Божественото проблѣсва вече въ него. Вие седите въ бездействие нѣкога и си казвате, че не може да направите добро, че то не е за васъ. Мислите ли така, вие сте на низъкъ уровенъ, вие сте на степеньта на животно. Това, показва, че вие не сте разбрали законитѣ на природата. Да направишъ добро, това подразбира знания. Дяволътъ лъже, като казва, че нѣмате знания. Дяволътъ излъга Ева, като и каза, че нѣма знания, че не разбира законитѣ. Тя отпослѣ узна, че има Божествено начало въ себе си, че имаше знания, и нѣма какво да учи отъ плода. Какво научи като изяде този плодъ? Често, въ Индия, за да стане нѣкой човѣкъ ясновидецъ, употребяватъ нѣкакво упоително питие, като вино или друго нѣкое. Пийне 2 — 3 килограма вино и започва да вижда. Други пъкъ упот- рѣбяватъ нѣкой възбудителни средства като опиумъ и др., но всички тѣ сѫ изкуственни методи и врѣменни само. Когато човѣкъ има много да дава, става ясновидецъ. Ще ви приведа единъ примеръ, за единъ американецъ какъ станалъ ясновидецъ. Той билъ голѣмъ богаташъ. Отива единъ день на ловъ за риби. Дохожда на едно мѣсто, дѣто имало контрабандисти, които пренасяли разни прѣдмети. Като видѣли този богаташъ, казали си: този човѣкъ трѣбва да е нѣкой човѣкъ на правителството, ние ще му дадемъ да разбере, какъ се лови риба, хващатъ го, свързватъ го, турятъ го въ една пещера и започватъ да се съвещаватъ, да го убиятъ, или не. Обаче, като чулъ това, той отъ страхъ почуствувалъ че излѣзълъ отъ тѣлото си навънъ. Тѣ решили да свършатъ съ него. Приближава се единъ отъ тѣхъ къмъ него за да го убие, но вижда, че той умрѣлъ. Запитватъ се помежду си: като е умрѣлъ вече, да го оставимъ ли или да го хвърлимъ нѣкѫдѣ. Духътъ му обаче, пазилъ тѣлото си. Единъ отъ контрабандиститѣ рѣшава да го хвърли и влиза въ пещерата, но като влиза въ пещерята, духътъ на умрѣлия му се явява, той се уплашва и избѣгва навънъ. Казва на друга- ритѣ си: „Оставете се, този човѣкъ оживѣ“. Американецътъ самъ разправя цѣлата си история, какъ се мѫчилъ да внуши да не хвърлятъ тѣлото му, казвалъ имъ: „Идете въ хотела, дѣто живѣя, тамъ ще ви платятъ за менъ“, Като имъ говорилъ дълго врѣме, най-послѣ главатарьтъ казва: „Може би този човѣкъ да е нѣкой богаташъ, Хайде да занесемъ тѣлото му въ града и да кажемъ, че сме го намѣрили, та да ни дадатъ нѣщо“. Занасятъ го въ града. Скоро извикватъ единъ докторъ. Пристига докторътъ, иска да му впръсне нѣкакво вещество за да не се разложи тѣлото му. Друга бѣля! Ако направи докторътъ това нѣщо, не ще може да се върне въ тѣлото си. Духътъ му отива при единъ свой приятель и му казва; „Ще кажешъ на доктора, че нищо не плащамъ за балсамиране на тѣлото си.“ Приятельтъ го разбралъ и казалъ на лѣкаря; „Нищо не плащамъ за балсамиране, оставете тѣлото свободно! Отива приятельтъ му да вземе тѣлото му отъ контрабандиститѣ, около 12 души, които продаватъ тѣлото му и го внасятъ въ стаята на котела, дето живѣялъ. Какво било очудването на всички, когато едва що го внесли въ стаята, той станалъ, съживилъ се. Всички до единъ избѣгали навънъ. Той станалъ и разправилъ своята одисея. Казалъ: „Тежко е човѣкъ да живѣе въ другия свѣтъ! “ Човѣкъ трѣбва да разбира Божественитѣ закони! Ако човѣкъ не върви по Божествения пѫть, той е свързанъ съ редъ опастности: разбойници ще го хванатъ, послѣ лѣкаря ще го балсамира, тѣлото му ще про- даватъ и т. н. Като минете презъ всички тия перипетии тъй ще се обезвѣрите, че при Бога не ще може да идете. Тъй ще ви балсамиратъ, че въ собственото си тѣло не ще може да влѣзете. Ще кажете: „Не плащамъ нищо за балсамиране“, И тъй, нѣма да отлагате! При малкитѣ мѫчнотии нѣма да отстѫпвате, ще бѫдете смѣли и рѣшителни да направите най-малкото добро и това добро да носи за васъ и за вашитѣ ближни животъ, свѣтлина и свобода. Слѣдователно въ всичкитѣ си постѫпки, трѣбва да почувствувате въ себе си свобода. Тази реформа е потрѣбна за васъ. Нѣкой казватъ: отъ толкова години насамъ слѣдвамъ този пѫтъ и нищо не придобихъ.“ И още толкозъ години да ходите, нищо нѣма да придобиете, ако не направите най-малкото добро. Вие се помѫчете да го направите, и ако не можете, елате при мене, азъ ще ви кажа, какъ да направите това най-малко добро. Азъ ще ви кажа единъ начинъ. Но менъ ще ми бѫде по-приятно, ако вие сами разрѣшите тази малка задача, понеже тя ще ви повдигне прѣдъ самитѣ васъ. Когато умрѣ единъ човѣкъ, какво става съ него? — Всички негови длъжници започватъ да дѣлятъ тѣлото му. Тъй, че когато хората започнатъ да се дѣлятъ, азъ мисля, че сѫ умрѣли. Щората се дѣлятъ на категории. Когато тѣлата се дѣлятъ едно отъ друго, тѣ правятъ малки отклонения отъ своя пѫть. Горѣ на Божественото дръвче вие трѣбва да бѫдите едно самостоятелно клонче, да проявите вашата само- стоятелность, но ще черпите вашата енергия отъ енергията на това Божествено дърво. Сѫщеврѣменно ще бѫдете малко, индивидуално клонче, на което може да се роди нѣкой плодъ. Този плодъ ще бѫде резултатъ на усилието, което сте направили. Ето защо всички трѣбва да бѫдете малки клончета, голѣми клончета на това Божественно Дърво, за да се роди нѣщо отъ васъ, Това е приятното въ живота. Тази ло- ша миризма, която имате, трѣбва да изчезне, защото лошата миризма е признакъ на смърть. Азъ бихъ желалъ да имате благоуханието на цвѣтята, аромата на плодоветѣ и езика на Любовьта. Езикътъ на всинца ви не трѣбва да бѫде езикъ на разрушение, но езикъ на Любовьта. Азъ ще съжелявамъ, ако отсега нататъкъ чуя нѣкой, на когото езикътъ разрушава. Отъ тази вечерь думитѣ ви да бѫдатъ думи съграждащи, думи на Любовь, на Мѫдростъ, на Истина, на Правда, на Добродѣтель, на Милосърдие, на въздържание, на кротостъ и тѣмъ подобни. Думитѣ на всинца ви да внасятъ животъ. Така трѣбва да бѫде и между млади, и между стари. Всичко друго което направите вънъ отъ туй, е отъ лукаваго. Тогава не може да имате Божественото благоволение ученици не може да бѫдете и никакво знание не може да имате. Всички може да направите доброто, защото въ сърцето на всѣки едного отъ васъ има добро. Не ставайте орѫдия на низшитѣ духове, да имъ слугувате да имъ ставате суфльори, и каквито драми сѫ написали, да ги представлявате. Ако искаме да представимъ една драма, ще поискаме от горѣ, да ни дадатъ такава. И тѣ сѫ писали драми. Ако ще представимъ една драма, ще прѣдставимъ Божествена драма; ако е за поезия, ще вземемъ сюжетъ от горѣ, а свѣтътъ нека се занимава съ поезия отдолу. Послѣ, им нѣкой отъ васъ, които не знаятъ да се молятъ. И между младитѣ, и между старитѣ има такива. Да не могатъ да се молятъ? Ами че молитвата е първиятъ актъ, който всѣки трѣбва да знае. Молитвата е духовното дишане, на душата. Ако вие не знаете да дишате, какво ще излѣзе отъ васъ? Говоренето на физическото поле, това сѫ хрипове на гърлото. Когато хората иматъ достатъчно въздухъ, дишатъ правилно, равномѣрно. Има нѣкой хopa, които като дишатъ, гласътъ имъ се чува. Тѣ иматъ астма. Искамъ въ школата всинца да се молите, безъ хрипове, а съ онова свободно плавно дишане, тъй да дишатъ, че като си туря ухото, да не се чува нищо. Въздуха да влиза и да излиза гладко, тихо, като, че този човѣкъ е умрѣлъ. Това е правилно дишане! Когато човѣкъ се моли на Бога, благоухание да излиза отъ него, лицето му да сияе. Въ такъвъ човѣкъ има знание, сила, мѫдрость, той се занимава съ най великото въ свѣта. Като се молите нѣма да казвате, че сте, грѣшникъ, това сѫ елементарни работи, има други по-велики работи, за които трѣбва да се молите. Азъ бихъ се молилъ тъй: „Господи, моля Ти се, изпрати ми единъ ангелъ да ме научи, какъ да направя най-малкото добро. Да ме научи, какъ да проявя най-малкия актъ на Любовьта, да ме научи най-малкото знание, да ме научи, какъ да дамъ на хората най-малката свобода, да проявя най-малкото милосърдие.“ Отъ тамъ ще започна азъ, а вие отивате при Господа и казвате: „Господи, не знаешъ ли, че азъ съмъ най-голѣмата грѣшница?“ Господъ казва: „Тукъ не става въпросъ за грѣхове“. За ученицитѣ това не е въпросъ. Азъ мисля, че вие не сте грѣшници, но отсега нататъкъ може да правите грѣхове. Ние ви приемаме въ училището като праведни хора и ви казваме: Ще се учите, ще посѣщавате редовно нѣма да лъжете. Не изпълнявате ли това, отсега нататъкъ може да съгрѣшите. Може да сте направили най-голѣмитѣ грѣшки, но ние ви приехме въ училището като праведни. Дипломитѣ ви взехме, записахме ви въ училището, но отсега нататъкъ ако лавирате, може да минете за грѣшници. Нѣма да минете лесно. Вие искате да минете по лесния пѫть, но не може. Никакъвъ подкупъ, никаква праздна дума не се позволява. Отъ васъ се изисква учение, доброта, любовь, и то каква любовь? —- Любовь, която включва въ себе си всичко. Сега вие ще кажете: „Учительтъ е говорилъ много пѫти тъй. Не, за пръвъ пѫтъ ви говоря тази вечерь така. Нали съмъ ви казвалъ, че водата, която тече отъ една и сѫща чешма, всѣкога е различна. Много пѫти сте ме слушали, но тази вода е друга. Слѣдната недѣля ще ви говоря друго нѣщо, друга вода ще бѫде. Нѣма да ви говоря два пѫти едно и сѫщо нѣщо. Силата, която дѣйствува чрѣзъ словото е друга, Богъ се проявява всѣки моментъ различно. Отъ невидимия свѣтъ ви желаятъ доброто, затова вие не трѣбва да отлагате учението нѣкое друго прѣраждане. Може да се прѣродите и другъ пѫть, но ще останете въ 13-та сфера, а въ 13-та сфера ще имате копита, па ще имате и крила, ще имате муцуна, ще имате опашка, ще имате люспи, като рибитѣ и т. н. Питамъ: такова прѣраждане струва ли? Бихъ желалъ въ бѫдещия си животъ да сте растения отъ висша еволюция, да сте живи растения въ ангелския свѣтъ. Ще си зададете слѣдната задача: да минете отъ това си състояние въ друго, по-висше. Този е единъ важенъ моментъ за васъ, и всѣки може да го използува, всѣки има възможности въ себе си. Нѣкой вече сте минали въ по-горно състояние и сега ще продължавате, нѣма да се връщате назадъ. Слѣдъ васъ идватъ други, които не сѫ взели тази стѫпка. На тѣзи, които се колебаятъ, азъ казвамъ: влѣзте вѫтрѣ, нищо повече. Сега теософитѣ казватъ: като се влѣзе прѣзъ тази врата, иде кармата, а тя била тежка. Щомъ сте пуснати веднъжъ въ рая, влѣзте, не се плашете! Ако ангелитѣ, които пазятъ тази Божествена врата, съизволяватъ да те пуснатъ, влѣзъ, не се плаши! Важното е да те пуснатъ. Ако влѣзете, казвамъ: не заспивайте, защото ще дойде младоженецътъ, ще намѣри, че масло нѣмате, да запалите свѣтилницитѣ и ще се затвори вратата. Вие ще хлопате, но нѣма да ви пустнатъ. Бѫдете будни, защото посрѣдъ нощь ще дойде младоженикътъ. Разбирате ли какво значи посрѣдъ нощь? Онзи, който е буденъ, ще влѣзе, онзи, който не е, ще остане отвънъ. Азъ не желая да бѫдете отъ онѣзи, които ще останатъ навънъ. Будни ще бѫдете! Толкова врѣме сте били будни, но ако заспите единъ часъ, ще останете назадъ, а това не струва. Тъй разгледанъ живота, има вече другъ смисълъ. Вие, обаче, нѣма да останете вънъ. Вие ще усѣтите въ себе си онази Божествена сила, онази младость, онази Божествена Любовь, Божествена Мѫдрость, Божествена Истина, Божествено благо и ще разберете въ какво седи дълбочината и широчината на този Божественъ животъ. Тогава вие ще минете отъ състояние на смърть, на ограниченость въ състояние на безсмъртие, на Божествена свобода. И тъй, ще започнете съ този малъкъ актъ, да направите най-малкото добро. Тази година ще започнете съ една връзка, защото всѣко добро, което сте направили, е връзка, която постепенно се усилва. Постоянно трѣбва да правите такива връзки, а не само веднъжъ. Когато се даватъ условия, постоянно трѣбва да се използуватъ и никога да не се изгубватъ. Мото прѣзъ седмицата: Топлина на душата, свѣтлина на ума, нѣжность на душата и сила на духа. Това е, което желаемъ, Господъ да ни даде. Размишление. Втора лекция на ООК ІV година 22 октомври 1924 г.

"Абсолютна справедливость". Общъ окултенъ класъ. IV година (1924–1925). Второ издание. София, ИК „Жануа-98“, 2002. Книгата за теглене - PDF Съдържание От томчето "Окултни лекции на Общия окултенъ класъ" 36 лекции на общия окултен клас, 4-та година (1924-1925 г.), Пѫрво издание, Русе, 1924-25 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание АБСОЛЮТНА СПРАВЕДЛИВОСТЬ Размишление Да се изпѣе “Духътъ Божий”. Прѣдставете си, че имате центъръ С на дадень крѫгъ А, който проявява своя дѣятелность. Да допуснемъ, че дѣятелностьта на крѫга А се опрѣделя отъ неговия радиусъ СД. Мислите ли, че енергията, която се проявява въ този крѫгъ е равномѣрна навсѣкѫдѣ? Не. Енергията, която дѣйствува въ всичкитѣ радиуси, не е равномѣрна. Центърътъ, това е възможности на безграничното, на непроявеното. Слѣдователно, нѣкои отъ тѣзи радиуси иматъ приливъ, нѣкои - отливъ. Тази окрѫжность е проявената, не е сѫщинската окрѫжность, тя е само нейна проекция. Онѣзи радиуси, които сѫ съ отрицателна енергия, се повръщатъ въ сѫщия крѫгъ, въ центъра С, а ония които сѫ съ положителна енергия, образуватъ нови крѫгове. Такъвъ е напримѣръ крѫгътъ В съ центъра Д. Какъ се е образувалъ този крѫгъ? Този крѫгъ се е образувалъ, като си прѣдставите, че половината на радиуса СД не може да се върне назадъ и образува другъ крѫгъ съ радиусъ ДО, равенъ на половината отъ радиуса СД, а отъ тамъ продължава до точка N. Слѣдователно, всѣки активенъ радиусъ, всѣки радиусъ съ приливъ, който излиза отъ центъра С е два пѫти по-голѣмъ отъ всѣки радиусъ съ отливъ, който излиза отъ сѫщия центъръ С. Енергията на СД се връща пакъ въ сѫщия крѫгъ, а СN е два пѫти по-голѣмъ отколкото СД, като диаметъръ въ окрѫжностьта В. Какъвъ изводъ можете да извадите отъ това положение? Ако центърътъ С въ крѫга прѣдставлява едно разумно сѫщество, което при нормални условия, развива извѣстна енергия и образува дадения крѫгъ А, то друго разумно сѫщество, надарено съ още по-добри условия, има двойна дѣтелность. Слѣдователно, въ живата геометрия всѣки може да продължи своя радиусъ, да го направи равенъ на диаметъра въ крѫга на своята дѣятелность. Това зависи отъ активностьта на човѣшкия животъ, радиусътъ е резултатъ отъ човѣшката дѣятелность. И тогава ние казваме, че се е образувалъ радиусъ или права линия въ окрѫжностьта. Какво прѣдставлява правата линия сама по себе си, споредъ съврѣменната геометрия? - Правата линия е най-кѫсото разстояние между двѣ точки. Живата геометрия пъкъ опрѣдѣля правата линия като съвокупность отъ възможности, въ които може да се прояви всѣка точка. Значи, точката въ всички свои възможности образува правата линия, т. е. правата линия включва въ себе си всички дарби на точката. Добрѣ, какво прѣдставлява тогава плоскостьта въ съврѣменната геометрия? - Плоскостьта е пѫтьтъ, който се образува отъ движенията на правата линия въ една посока. Въ живата геометрия плоскостьта прѣдставлява съвокупность отъ всичкитѣ възможности на правата линия. Правата линия не може да се прояви безъ плоскостьта. Най-послѣ идваме до третия въпросъ. Що е кубътъ, споредъ съврѣменната геометрия? - Кубътъ прѣдставлява пѫтьтъ, който изминава една плоскость въ своето движение. Въ живата геометрия кубътъ прѣдставлява съвокупность отъ възможноститѣ на плоскостьта. Значи, възможноститѣ на плоскостьта сѫ включени въ куба. Слѣдователно, ако си точка, ако излизашъ отъ нѣкой центъръ, трѣбва да разбирашъ законитѣ на правата линия. Мнозина говорятъ за правата линия, но кои отъ васъ разбиратъ законитѣ на правата линия? Кой е великия законъ на правата линия? Какво означава това, че най-кѫсото разстояние между двѣ точки е правата линия? Това означава да направишъ една работа съ най-малко разноски, т. е. да похарчишъ най-малко енергия. То значи, отъ Божествената енергия, която ти е дадена въ извѣстенъ случай споредъ закона на правата линия, ти трѣбва да изразходвашъ минималната часть. И тъй, правата линия е законъ, който опрѣдѣля начина за изразходване най-малката енергия при извършване на дадена работа. Тази енергия ще се изразходва само въ една посока. Затова, когато човѣкъ иска да създаде въ себе си нѣщо Божествено, нѣщо идеално, той трѣбва да се движи само по права линия. Тогава ние се изразяваме така: проявлението на правата линия е проявление на Божествения свѣтъ. Проявлението на плоскостьта е проявление на ангелския свѣтъ, а проявлението на куба е проявление на човѣшкия свѣтъ. Правата линия не обхваща никаква широчина и височина въ пространството, тя има само дължина, само едно измѣрение, при това нейната дължина е фиктивна. Всѣка математическа точка пъкъ не заема никаква часть отъ пространството, значи нѣма никакво измѣрение. Само когато точката се движи, образува правата линия. Правата линия, като се движи, образува плоскостьта. Плоскостьта, като се движи, образува куба. Слѣдователно, точката може да се разшири, тя сама по себе си има стойность, защото като се подвижи, образува правата линия. И правата линия има стойность въ себе си, защото като се подвижи, образува плоскостьта. Плоскостьта като се подвижи, образува куба. Кубътъ като се подвижи, образува тесеракта. Значи, той съдържа възможноститѣ на тесеракта. Ето защо, всѣка точка съдържа много възможности. Тя образува правата линия - води къмъ Божествения животъ. Правата линия образува плоскостьта - води къмъ ангелския животъ. Стремите ли се къмъ ангелския, къмъ Божествения животъ, излишни работи не ви сѫ потрѣбни. За васъ е нужно разширение на идеитѣ, безъ никаква материална тяжесть. Нѣкой отъ васъ искатъ да бѫдатъ чисти като ангелитѣ. Можете да бѫдете чисти като ангелитѣ, но трѣбва да знаете, че ангелитѣ нѣматъ никаква материална тяжесть. На каквито вѣзни и да теглите единъ ангелъ, ще видите, че той нѣма никаква тяжесть. Ангелътъ нѣма никакви материални желания, при това разбира желанията. Ангелътъ нѣма никаква физическа сила, а при това разбира силата. Въ даденъ случай, той може да прояви сила, но самъ по себе си не се нуждае отъ тази сила. Силата не е обектъ за него, той не я желае, тя е случайно проявление въ него. Едно отъ качествата на ангелитѣ е тѣхната чистота. Чистота може да сѫществува само въ една напълно прозрачна плоскость. Понеже ангелитѣ сѫ нематериални сѫщества, въ тѣхъ има само едно желание - да служатъ на Бога, да придобиятъ вѣчния животъ. Вие искате да бѫдете като ангелитѣ, а сте пълни съ желания, и то какви ли не желания! Азъ бихъ жеалалъ да ми опрѣдѣлите значението на думата “желание”. Да желаешъ значи да искашъ нѣщо. Въпросътъ е, защо искашъ това нѣщо? Не разглеждайте въпроса отъ човѣшко становище. Азъ оставямъ човѣка и неговия животъ настрана, когато разглеждамъ въпроси отъ по-висшъ характеръ. Азъ не разсѫждавамъ по човѣшки, но разсѫждавамъ по пѫтя на отвлѣчената, живата геометрия. Тя нѣма нищо общо съ вашия личенъ, човѣшки животъ. Вашиятъ животъ прѣдставлява единъ голѣмъ борчъ, единъ голѣмъ дългъ отъ множество милиони левове, които ви прѣдстои да плащате. Вие сте играли на борсата, но никакви пари не сте давали, и затова сте заборчлѣли тъй много. Вашиятъ животъ мяза на живота на нѣкой човѣкъ, който сънува, че сѫ го направили царь, съ много войска и той заповѣдва надѣсно-налѣво, но като се събуди сутриньта, вижда, че е пакъ обикновенъ човѣкъ, въ своята малка, скромна колиба. Като се събуди сутриньта, казва: “Снощи бѣхъ царь, но сега съмъ си пакъ обикновенъ човѣкъ.” Тия борчове, дълговетѣ, това сѫ излишнитѣ работи, за които ние разсѫждаваме на земята, и за които мечтаемъ. Тѣ нѣматъ нищо общо съ Божественото. Направишъ си кѫща, заборчлѣешъ, казвашъ: Господи, не виждашъ ли колко задлъжнѣхъ? Господь казва: “Събудете това спяще дѣте, покажете му, че има по-важни работи, съ които трѣбва да се занимава.” Сега азъ говоря за онѣзи Божествени дѣца, които трѣбва да се събудятъ вече. Има обаче дѣца, които трѣбва да се забавляватъ. Дѣтето, което е постѫпило въ училище, трѣбва да се занимава съ уроцитѣ си, а дѣтето, което не е постѫпило въ училище, може още да се забавлява, има врѣме за него. Като говоря за Божественитѣ дѣца, азъ подразбирамъ онѣзи, въ които съзнанието се е пробудило. Ако единъ ангелъ слѣзе при даденитѣ условия на земята, той ще нареди живота си красиво, той ще вземе толкова, колкото му трѣбва. Вие, понеже не разбирате законитѣ, стремите се къмъ много, заграбвате повече, отколкото ви трѣбва и съ това си създавате ненужни страдания. Тъй щото, за да избегнете излишнитѣ страдания, непрѣменно трѣбва да изучавате законитѣ за продължаване своя радиусъ. Добродѣтелниятъ човѣкъ е човѣкътъ, който продължава своя радиусъ, своята активность. Да допуснемъ сега, че имаме една личность, съ дѣтелность на своя животъ, равна на СД и друга личность, съ дѣтелность равна на СN. Отъ това именно се явява и различието между хората. Всички хора въ безграничното пространство не сѫ излѣзли прѣзъ единъ и сѫщъ моментъ на битието. Въ единия случай дѣтелностьта на безграничното е била активна, а въ другия е била пасивна. Слѣдователно всѣки човѣкъ, който се е родилъ въ едно пасивно състояние на безграничното, коренно се различава отъ онзи който се е родилъ въ моментъ, когато безграничното е било въ активно състояние. Онѣзи, у които този радиусъ се продължава и излиза изъ сферата на своята дѣтелность, иматъ опасность, да правятъ повече погрѣшки, т. е. тѣ сѫ свободни да излизатъ отъ центъра С и да описватъ друга окрѫжность, съ радиусъ ДN. Тѣ се стремятъ да бѫдатъ тъй голѣми, както първия центъръ. Прѣдставете си сега, че цѣлиятъ крѫгъ А е покритъ съ такива центрове, които зависятъ отъ първото сѫщество. Туй сѫщество ще продължи радиуситѣ наполовина. Половината отъ тѣзи радиуси ще бѫдатъ продължени до точка О, а послѣ и до точка N, а половината ще бѫдатъ въ нормално състояние. Този законъ сега дѣйствува и въ васъ. Нѣкой пѫть нѣкои отъ вашитѣ желания сѫ два пѫти удължени, а нѣкой пѫть желанията ви сѫ нормални. Вие не може да намалите, или да скѫсите радиуса на вашитѣ желания. Отъ излишната енергия у васъ, понѣкога се продължаватъ и нѣкои отъ вашитѣ чувства. Като разглеждамъ хората, виждамъ, че у всички хора не сѫ еднакво развити силовитѣ линии. У нѣкои хора е продължена повече дѣятелностьта на ума; въ други хора е продължена повече дѣятелностьта на сърдечната линия. Слѣдователно, съотношението между ума и сърцето не е еднакво. Тогава, азъ опрѣдѣлямъ тази мисъль по слѣдния начинъ: Духътъ, това е първото проявление на човѣка. Той е точката, въ която човѣкъ се явява. Душата, това сѫ възможноститѣ на духа, т. е. възможноститѣ на точката, посоката, въ която духътъ може да се прояви. Умътъ, това сѫ възможноститѣ на духа. Волята, това сѫ възможноститѣ на сърцето. Ето защо, когато дойдемъ до самовъзпитанието, трѣбва да знаемъ съотношенията между тия сили, понеже тѣ се различаватъ. У нѣкои хора духътъ е силенъ; у други душата е силна; у трети умътъ е силенъ; у четвърти сърцето е силно; у пети волята е силна. Ще обръщаме внимание, коя силова линия е най-удължена и ще работимъ съзнателно върху себе си. Нѣкой казва: “Азъ имамъ правилно сърце.” - Хубаво, има ли между сърцето и ума ти правилно съотношение? И тогава, като се завърти този крѫгъ веднъжъ около центъра си, всички ония радиуси, които не сѫ продължени, въ второто проявление на крѫга ще се продължатъ, ще станатъ положителни. Продълженитѣ пъкъ ще се скѫсятъ, ще станатъ нормални. Слѣдователно, въ единъ животъ твоятъ умъ може да е много активенъ, да е съ продълженъ радиусъ, но въ второто идване на земята, сърцето ти ще трѣбва да продължи радиуса си. Вие трѣбва да знаете тия съотношения, за да спазвате законитѣ. При туй движение въ безграничното, за всѣки отъ васъ има опрѣдѣлени закони, на които трѣбва да се подчинява и върху тия закони се основава моралностьта. Ако радиусътъ на вашия умъ е продълженъ, вие трѣбва да събирате тази енергия за врѣмето, когато нѣма да имате толкова много енергия, т. е. за врѣмето, когато, при второто завъртане на крѫга около остьта си, вашиятъ умъ дойде въ нормално състояние. Вие трѣбва да бѫдете прѣдвидливи като Йосифа. Ако не съберете тази енергия, умътъ ви ще се поврѣди. Значи когато радиусътъ на ума е продълженъ, ще събирате енергията за врѣмето, когато ще бѫде нормаленъ. Между ума и сърцето трѣбва да има равновѣсие. Сега нѣкои отъ васъ изразходватъ енергията си само въ бърборене. Казватъ: “Азъ имамъ умъ, мога да мисля.” Питамъ ви: можете ли да опрѣдѣлите, какво нѣщо е мисъльта? Има ли нѣкой отъ васъ, който мисли? Не, никой отъ васъ не мисли. Единственото Сѫщество, за което азъ зная да мисли, е Богъ. Ние имаме само понятия за нѣщата. Ангелитѣ иматъ сѫждения, а Богъ отъ нашитѣ понятия и сѫждения прави заключения, Той разсѫждава, мисли. Кажете ми какъ опрѣдѣляте въ логиката, що е сѫждение? (-“Когато чрѣзъ сѣтивата си приписваме на даденъ прѣдметъ извѣстни качества, това е сѫждение.”) Добрѣ, прѣдставете си сега, че азъ напълня единъ маркучъ съ вода. Водата се проявява чрѣзъ маркуча, и намъ се струва, че маркучътъ дѣйствува, че и той е живъ, въ сѫщность ние дѣйствуваме съ водата. Такова е положението и на съврѣменнитѣ хора, тѣ сѫ повече маркучи. Запримѣръ седишъ, но изведнъжъ ти дойде нѣкоя идея, вдъхнови те, напълни те и ти казвашъ: дойде ми една идея! Ти ходишъ, радвашъ се, скачашъ - значи маркучътъ е напълненъ съ вода. Отдѣ е дошла тази идея? - Нѣкой дѣйствува отвънъ. Слѣдъ туй този огънь въ тебъ загасва и ти казвашъ: “Празна работа било всичко!” Питамъ: когато сте изразходвали толкова врѣме за тази идея, мислили сте, че тя е сѫществена? Мислили ли сте, че тя ще узрѣе и ще даде плодъ? Когато ви дойде нѣкоя идея на ума, провѣрете дали тя е сѫществена, или прѣходна. Туй, което ви говоря, не се отнася за сегашния ви физически животъ. Сегашниятъ физически животъ на земята, въ който всички участвуваме, е изводъ на една прѣдишна еволюция. Той не е реаленъ за насъ, той е реаленъ за други сѫщества, а за насъ е прѣходенъ животъ. Ние дохождаме на земята, раждаме се, дадатъ ни едно тѣло, но слѣдъ врѣме остарѣваме, докато единъ день умираме. Какво ще бѫде вашето състояние слѣдъ като умрете? Вие не помните вашето раждане, не помните и кога сте заченати. Ще помните ли когато умрете? - Не. Значи, тъй както човѣкъ се ражда, така и умира. Такъвъ е законътъ. Когато се е родилъ, билъ въ тъмнина, и когато умира, пакъ ще бѫде въ тъмнина. Слѣдователно, влизате въ свѣтла, освѣтена стая, която е свѣтътъ, но излизате вънъ, т. е. въ другия свѣтъ - пакъ тъмнина настава за васъ. Какъ сте влѣзли въ свѣтлата стая и какъ сте излѣзли вънъ, въ тъмнината, нищо не знаете. Това показва, че вие не знаете отношението на този свѣтъ къмъ онзи свѣтъ. Казвате, че има другъ свѣтъ, но не го знаете. Поне най-малкото възпоменание за него имате ли? На кое мѣсто въ онзи свѣтъ сте били? - Не помните. Защо не помните? Азъ ще ви обясня, защо не помните нищо. Могатъ ли извѣстни клѣтки, които живѣятъ въ моето сърце, да излѣзатъ отъ тамъ и да отидатъ въ театъра да гледатъ нѣкакво прѣдставление? Казвате: “Какъ, не сѫ ли свободни тия клѣтки?” - Тѣ нѣматъ право да напущатъ сърцето! Никакъвъ театъръ не имъ трѣбва, никакви разходки не имъ се позволяватъ! Тѣ ще седятъ на мѣстото си. Дѣятелностьта въ свѣта, движенията въ свѣта, всичко това трѣбва да бѫде чуждо за тѣхъ. Вие казвате: “Какъ, нали сме свободни въ този свѣтъ?” - Не сте свободни. Всѣки отъ васъ е туренъ на нѣкое опрѣдѣлено мѣсто въ свѣта, да върши извѣстна работа и не е свободенъ. Тебъ забавления не ти трѣбватъ. Ако ти си една клѣтка въ нѣкое сърце и излѣзешъ отъ тамъ, това сърце ще бѫде мъртво. Когато човѣкъ пожелае да излѣзе отъ мѣстото, дѣто Богъ го е поставилъ, най-послѣ го освобождаватъ, но казватъ: “Извадете го отъ мѣстото му и го оставете да ходи, дѣто си иска и колкото иска.” Какъ мислите, добрѣ ли ще му е? Питамъ: кой пръстъ, като се отрѣже отъ рѫката ми, би отишелъ на театъръ? Азъ искамъ да ви наведа на главната мисъль. Кое е онова, което дава достойнство на човѣка? Кое прави човѣкътъ? (-“Божественото.”) Какво нѣщо е Божественото. Нека опрѣдѣлимъ, Божественото е това, което се проявява въ точката, т. е. въ духа на човѣка. Първото проявление въ човѣка, т. е. духътъ като се движи, образува правата линия - значи опрѣдѣля пѫтя къмъ Божествения свѣтъ. То е абсолютната справедливость въ свѣта. Значи въ всѣка своя постѫпка въ свѣта, ние трѣбва да бѫдемъ абсолютно справедливи. Това е истинския човѣкъ. Този, който не е абсолютно справедливъ, той не може да се нарече “човѣкъ”, въ абсолютната смисъль на думата, ние не говоримъ за любовьта, тя влиза въ човѣшкия свѣтъ. Любовьта е методъ за изкупление на хората. Човѣкътъ, това е справедливостьта въ Божествения свѣтъ. Казвате: “Искамъ да любя.” Да искашъ да любишъ, това показва, че ти липсва нѣщо. Питамъ, защо трѣбва да любишъ Драгана, или Петкана, или другъ нѣкой? Казвашъ: “Ама той е безпомощенъ.” Хубаво, ако твоето дѣте е безпомощно и затова го любишъ, азъ ще ти прѣдставя едно сѫщество, още по-безпомощно, защо не се грижишъ за него? Това не е аргументъ, това не е логика! Ако действително ти проявявашъ любовьта си къмъ безпомощнитѣ сѫщества, червеятъ трѣбва да има прѣимущество прѣдъ твоето дѣте. Любовьта почива на абсолютна справедливость въ проявлението на духа. Любовьта е законъ, който носи всички блага за обеднѣлитѣ сѫщества. Богъ проявява своята Любовь не къмъ богатитѣ, но къмъ обеднѣлитѣ сѫщества. Любовьта не е за праведнитѣ, тя всѣкога се проявява къмъ страждущитѣ, къмъ грѣшнитѣ хора. Христосъ казва: “Комуто много се прощава, много и люби”. Слѣдователно, Богъ, като ни прости многото грѣхове, ние ще проявимъ своята любовь къмъ Него. Той, като отнеме грѣховетѣ ни, влага въ насъ своята Любовь, за да я проявяваме ние. Сега вие да не извадите заключението: “Щомъ е тъй, да грѣшимъ!” Не, азъ говоря за грѣха, който е дошелъ по други причини, чрѣзъ продължение на тия радиуси, а не съзнателно. Туй сѫщество, което е сгрѣшило, не е могло да използува една отъ възможноститѣ, които Богъ му е далъ, не е могло да разбере истинския пѫть, който Богъ му посочва, като ученикъ. И вие не трѣбва да се учите, като хора на плътьта и да казвате: “Азъ съмъ търговецъ”, или “азъ съмъ баща, майка, не ми трѣбватъ знания.” Не, трѣбватъ ти знания, и то знания на абсолютната справедливость! И тъй, ще се спрешъ върху проявлението на единъ червей и ще размишлявашъ. Защо употребявамъ думата червей? Защо Богъ уподобява Якова на червей? Между единъ червей, въ този смисълъ, както Богъ разбира, и единъ ангелъ, отношенията които сѫществуватъ въ тѣхнитѣ сѫщини, се състоятъ въ възможноститѣ, които тѣ иматъ въ себе си. Но Богъ, въ проявлението на своята Любовь има еднакви отношения къмъ всички сѫщества. Той не прави разлика между сѫществата, но всички не възприематъ еднакво Любовьта Му. Всѣки, който съгрѣши, самъ носи послѣдствията на грѣха си. Богъ е извънъ страданията, извънъ грѣховетѣ на хората. Богъ всѫщность всичко вижда, всичко минава прѣзъ Него, никога, обаче не страда, никога не се измѣня, не се влияе - Той остава всѣкога неизмѣненъ. Той е единственото мѣрило за нѣщата. Затуй, когато говорите за Бога, трѣбва да знаете, че у Бога всичко е възможно, но не и у хората на земята, които вършатъ прѣстѫпления. Не си правете илюзии! Човѣкъ, който е въ плъть не може да има качествата на единъ ангелъ, т. е. той може да ги има, но не може да ги проявява. Една крива мисъль всѣкога може да ни опетни. Напримѣръ, минавашъ улицата, покрай едно голѣмо здание, дѣто се събиратъ много хора и ти питашъ: “Защо се събиратъ тия хора въ това здание? Какво ще вършатъ тамъ?” - Учатъ се. Но другъ нѣкой ти казва: “Събиратъ се на веселба, на разпуснатъ животъ.” Ти веднага се усъмнишъ. Питамъ: това философия ли е? Това не е Божествено, това не е справедливо. Азъ изяснявамъ вашата философия по слѣдния начинъ: прѣдставете си, че вие виждате лицето ми малко засмѣно, казвате си: Учительтъ ми се засмѣ нѣщо, навѣрно е доволенъ отъ мене. Може да е вѣрно това, може и да не е вѣрно. Защо? Прѣдставете си, че азъ съмъ човѣкъ, който виждамъ всичко, което става по земята. Когато виждамъ нѣщо много хубаво, приятно ми е, засмивамъ се. Ти мислишъ, че се засмивамъ на тебъ, а то се отнася до онзи, който прави въ тозъ моментъ добро. Азъ го виждамъ, а ти не го виждашъ. Вие казвате: “Учительтъ се засмѣ. Какво ли искаше да каже съ това?” Азъ наблюдавамъ единъ фактъ и той ми произвежда приятно впечатление. Другъ моментъ, нѣкой върши прѣстѫпление. Лицето ми е сериозно, замислено. Казвате: “Сериозно ме погледна Учительтъ.” Азъ не гледамъ тебе, азъ гледамъ какво върши онзи тамъ. Когато видите, че нѣкой човѣкъ се засмива, знаете ли защо се е засмѣлъ? Имаме единъ подобенъ примѣръ за Сара, жената на Аврама, на която Богъ казалъ, че ще роди. Тя се засмѣла. Защо? - Тя счела туй за невъзможно нѣщо. Други нѣкои могатъ да обяснятъ засмиването и по другъ начинъ. Турцитѣ иматъ една поговорка за този случай. Когато нѣщо е невъзможно за тѣхъ, тѣ казватъ: “И да видишъ, не вѣрвай!”. Защо се засмѣ Сара? Тя казва: “Не се засмѣхъ.” Най-слабата страна на жененитѣ жени е тази, че тѣ обичатъ да се смѣятъ за реалностьта на нѣщата задъ вратата. И като ги извадишъ налице, казватъ: “Ние не сме направили това нѣщо.” Колко ученички има, които биха могли да изнесатъ единъ фактъ, една своя постѫпка справедливо, безъ да я измѣнятъ, за Бога да я изнесатъ. Ако ви кажатъ да кажете нѣщо, ще отговорите: “Чакай да си помисля, ако го кажа, какъвъ резултатъ ще даде, какво ще помислятъ хората за менъ и т. н.” Не, когато ще изнеса единъ факт, нѣма да мисля заради васъ, какво ще кажете вие и т. н. Ако трѣбва да го кажа, ще го кажа прѣдъ небето, ще изнеса факта, тъй, както си е - нищо повече. Туй е красивото, туй е сѫщностьта въ човѣка. Човѣкъ трѣбва да бѫде всѣкога доволенъ въ себе си отъ това, което прави и казва, щомъ то е продиктувано отъ нѣщо по-високо. Азъ не казвамъ, да разправяте нѣщата на менъ. Това е законъ, който се отнася до вашето “висше азъ”. Вие трѣбва да изнасяте всички факти прѣдъ себе си абсолютно справедливо! Ще си кажете: “Това, което направихъ е една погрѣшка въ моя животъ, която трѣбва да изправя.” Има погрѣшки въ живота, които сами трѣбва да изправимъ, никой другъ не ги знае. Разумното, благородното въ живота работи малко по малко, не се стремете да бѫдете добри! Въпросътъ за доброто спада въ друга категория. Стремете се, обаче, да проявявате правдата, справедливостьта въ вашия животъ. Казва Христосъ: “Не сѫдете, за да не бѫдете сѫдени!” Не сѫдете въ себе си! Вижте какъ сѫди Богъ! - Всѣка сѫдба въ Него почива на закона на абсолютната справедливость и на благостьта. Нѣкои хора говорятъ за Бѣлото Братство. Законътъ на Бѣлото Братство е законъ на абсолютната справедливость, а не на осѫждане. Щомъ азъ произнеса една присѫда, това е човѣшко. Като видя, че нѣкой човѣкъ грѣши, азъ нѣма да се приравня съ него, да взема да го осѫждамъ, но ще видя, какъ бихъ постѫпилъ азъ при даденитѣ условия. Ако кажа, че той не постѫпи добрѣ, азъ се поставямъ въ неговитѣ условия и нѣма да се мине много врѣме, сѫщото изпитание ще дойде и върху менъ, […]* кажа, че сѫщото изпитание ще дойде и върху менъ вие, ще успѣя. Защото, ако човѣкъ не е господарь на своитѣ мисли, ако човѣкъ не е господарь на своитѣ желания, ако човѣкъ не е господарь на своитѣ дѣйствия, дѣ е неговата човѣщина? Всѣки човѣкъ може да бѫде господарь на своитѣ мисли, желания и дѣйствия. Не се стремете да бѫдете господари на свѣта, но бѫдете господари на своитѣ желания! Когато едно твое желание е на мѣсто, ще му дадешъ възможность да се прояви, а на друго, което не е на мѣсто, ще кажешъ: “Чакай, не е сега врѣме за това.” На една твоя мисъль ще дадешъ възможность да се прояви, а на друга ще кажешъ: “Чакай!” Ти не си господарь на всички твои желания, на всички твои мисли и дѣйствия, затова на нѣкои отъ тѣхъ ще дадешъ възможность да се проявятъ, това е човѣшко. Не правите ли така, вие сте роби на живота. На кой животъ. На обикновения животъ. Нѣкой казва: да имашъ силна воля! Въ какво седи силната воля! - Силната воля седи въ ограничението на едно твое малко желание. То за днесъ е тъй нищожно, една малка искра е, но утрѣ, тази малка искра, турена при благоприятни условия, може да изгори цѣлъ градъ. Или, ако турите тази малка искра при нѣкое взривно вещество, може да създаде най-голѣмото нещастие. Тази искра можешъ да запазишъ за себе си, но да не й давашъ условия да се развие въ голѣмъ огънь. Законътъ, който изваждаме отъ този примѣръ, е слѣдния: Не се стремете къмъ великитѣ работи въ свѣта! Защото великитѣ работи сѫ една грамадна планина като Хималаитѣ. Такава планина самъ можешъ да я намѣришъ. Турцитѣ казватъ: “Като питашъ, и Цариградъ ще намѣришъ.” Хималаитѣ, ти лесно можешъ да намѣришъ, но нѣкѫдѣ въ Витоша има турена една малка игла, нея намѣри. Ти трѣбва да знаешъ точно математически мѣстото на тази малка игла, да знаешъ, дѣ е поставена, за да я намѣришъ. Богъ се занимава само съ малкитѣ работи въ свѣта. Това е изкуството! Нѣкой казва: “Ходихъ на Витоша.” Ами намѣри ли онази малката игла на Витоша? Знание се изисква отъ васъ, и то такова знание, че като тръгнешъ, да намѣришъ тази игла. Докато не научитѣ изкуството да намирате иглитѣ, вие ще ходите по съвременната мъртва материя, ще се движите по права линия, ще се движите по плоскость, по кубъ, по криви линии, по крѫгове, ще се раждате, ще се прѣраждате, ще ходите по планинитѣ, ще търсите голѣми работи и ще имате все страдания, но никога нѣма да имате щастие. Да намѣрите една игла на Витоша, това е великото! Когато отидете въ небето, Господь ще те пита: “Ти носишъ ли малката игла, която бѣше оставена нѣкѫдѣ на Витоша?” - “Не, азъ направихъ кѫща, направихъ училище, изучавахъ много философи.” Господь казва: “Всичко това е празна работа, малката игла струва повече отъ всичко друго.” Азъ питамъ: кой философъ е намѣрилъ тази игла? Чудни сѫ сѫврѣменнитѣ хора, голѣми философи сѫ, но гащитѣ имъ сѫ скѫсани, все имъ липсва нѣщо. Такива герои сѫ тѣ! Казвамъ, философи, вие не сте намѣрили иглата, съ която трѣбва да закърпите вашитѣ гащи. Моралисти, и вие не сте намѣрили тази игла! На всички ви липсва тази игла. Най-малката работа въ вашия животъ е да намѣрите тази малка игла, и като я намѣрите, ще разрѣшите всички задачи въ живота си, ще разрѣшите единъ отъ най-великитѣ закони. Всичко друго е лесно. Всичко друго е очевидно. Тази малка игла на Витоша е най-голѣмата възможность въ човѣшкия животъ. И тъй, обръщамъ вниманието ви към най-малкитѣ нѣща въ свѣта. Тази малка игла е справедливостьта въ свѣта. Хората сѫ несправедливи и въ философията, и въ морала, и въ науката - иглата я нѣма никѫдѣ. И всички ние умираме отъ несправедливость. Любовьта при несправедливостьта не може да се прояви. Нѣкой пѫть вие проявявате любовь къмъ нѣкое сѫщество, но то е, защото е дошла една вълна на Любовьта и е прѣлѣла. При обикновено състояние, обаче, вие като имате малко хлѣбецъ, скривате го за себе си. Не, дойде ли нѣкой човекъ при тебе, ще му дадешъ половината отъ тази хапка. Тъкмо що си отиде той, идва другъ нѣкой. Ще му дадешъ другата половина. Слѣдъ него ще дойде трети, четвърти и на всички ще дадешъ докато най-послѣ ти остане една трошица, която самъ ще я глътнешъ. “Ами тогава какво ще стане съ мене?” Чудни сте вие! Като намѣришъ иглата, всичко ще имашъ. Пази тази малка трошица, тя е житно зърно, тя ще се увеличи въ тебе. Ти нѣма да умрешъ гладенъ. Азъ не говоря за тази справедливость, която като осѫжда хората, отнема имъ живота. Азъ взимамъ справедливостьта като великъ законъ за възможноститѣ на добродетелитѣ, които може да се проявятъ въ нашата душа, въ нашия духъ, въ нашия умъ, въ нашето сърце и въ нашата воля. Вие може да ми възразите: “Тия нѣща сѫ отвлѣчени работи. Насъ ни интересува въпросътъ, какъ трѣбва да живѣемъ сега.” Много добрѣ. Вие сте двама приятели, казвате: “Азъ не искамъ да зная него.” И другиятъ казва сѫщото. Обаче, тъй се случва, че тръгвате и двамата по планинитѣ, дохождате до едно опасно мѣсто, прѣзъ което ще ви води единъ планинецъ. Той свързва и двамата съ едно въже. Ти, като си свързанъ сега съ своя приятель, ще се грижишъ ли за него? - Ще се грижишъ. Защо се грижишъ? - Свързанъ си. Защо се интересувашъ за него? - Ще те повлѣче надолу. Има нѣщо, което те засѣга. Азъ се смѣя на сегашната философия, за “даденото”, съ което се занимаватъ философитѣ. Казвамъ: щомъ има дадено, има и взето. Едното е плюсъ, другото е минусъ. Не само даденото рѣшава въпроса. И взетото рѣшава въпроса. Всѣко произведение, което е дадено, е дадено отъ разумния животъ. Ако е взето, пакъ е взето отъ разумния животъ. Слѣдователно, даденото и взетото сѫ резултатъ на единъ разуменъ животъ. Но да мислимъ, че даденото разрѣшава всичкитѣ въпроси диалектически е смѣшно. Това е философия, която не може да закърпи гащитѣ на никой човѣкъ. Хубаво, споредъ тази философия, дадена ми е добродѣтельта, но ходя съ скъсани гащи. Дадена ми е добродѣтельта, но този човекъ нагрубя, онзи нагрубя. Дадена ми е добродѣтельта, но не мога да я проявя. Какво ме ползува? Какъ ми е дадена, като не мога да я проявя? - Взета е. Ако е взета, защо я търсишъ? И ако е дадено, защо пакъ я търсишъ? И въ единия, и въ другия случай защо я търсишъ? Гладенъ съмъ, търся хлѣба. Хлѣбътъ е даденъ, въ стомаха е. Нѣма хлѣбъ - взетъ е. Огладнѣя, търся взетото. Даденото и взетото едноврѣменно прѣдставляватъ свѣтъ на промѣнитѣ, които сега сѫществуватъ въ свѣта. Ще дойдемъ въ единъ свѣтъ, обаче, дѣто нѣщата не се даватъ. Можешъ ли да дадешъ твоята добродѣтель нѣкому? Можешъ ли да дадешъ нѣкому твоето сърце? Въ българскитѣ народни приказки се казва: “Взели й сърцето.” Щомъ се вземе сърцето на единъ човѣкъ, той е мъртавъ. Щомъ се вземе ума на единъ човѣкъ, той е безуменъ. Щомъ се вземе душата на единъ човѣкъ, той е бездушенъ. Щомъ се вземе неговия духъ, всичко е свършено съ човѣка, неговото име ще се затрие. Този човѣкъ може нѣкога да се яви въ нѣкоя друга форма. Окулиститѣ казватъ, че съ такъвъ човѣкъ всичко е свършено. Такива заключения правятъ тѣ. Да оставимъ настрана тази отвлѣчена философия. Сега, за да закрепне Божественото въ васъ, трѣбва да се използуватъ възможноститѣ, които Богъ е вложилъ. Духътъ е възможность, която Богъ е вложилъ въ човѣка. Човѣкъ е възможность за духа, но и духътъ е възможность за човѣка. И тъй, въ продължаването на вашитѣ радиуси ще увеличите възможноститѣ на вашата справедливость. Трѣбва да бѫдете абсолютно справедливи! Туй е, което ви липсва. Докато не бѫдете справедливи, нѣма да се научите да мислите правилно. Докато вие не вложите въ сърцето си чувството за справедливость, вие нѣма да чувствувате правилно, нѣма да дѣйствувате правилно. Не сте ли справедливи, любовьта ви правилно не може да се прояви, мѫдростьта ви правилно не може да се прояви, свободата ви правилно не може да се прояви. Тази абсолютна справедливость трѣбва да бѫде идеалъ за васъ, за да може всички онѣзи добродѣтели да дойдатъ и да може да реализирате Божественото въ васъ. Този е пѫтьтъ, този е правиятъ начинъ за работа. Вие пакъ може да намѣрите този пѫть, но слѣдъ като лѫкатушите дълго врѣме въ живота. И тъй, първото нѣщо за васъ: Абсолютна справедливость! Не говорете излишни работи; не мислете излишни работи; не чувствувайте излишни работи; не дѣйствувайте излишно! То е красивото въ живота! Това е законъ, споредъ който, ако се водите, ще дадете на свѣта една нова насока, т. е. небето чрѣзъ насъ ще даде нова насока [на] живота. Или, Богъ ще се прояви въ своята сѫщина. Щомъ искаме да бѫдемъ абсолютно справедливи, Той ще каже: “Ето души, които искатъ да изпълнятъ моята воля!” Този е пѫтьтъ, по който ние можемъ да изпълнимъ волята Божия. Единъ е пѫтьтъ, който води къмъ абсолютната вѫтрѣшна справедливость. Всички трѣбва да работите надъ себе си. Туй е, което може да ви радва, ще радва и менъ, като виждамъ да постѫпвате тъй. Азъ ще се засмѣя. Защо? Защото искамъ да бѫдете абсолютно справедливи. Вие, като вѣрвате, че азъ съмъ абсолютно справедливъ, вие нѣма да се съмнѣвате. Защо се съмнѣвате? Защото не вѣрвате въ този законъ. Ако и азъ не съмъ абсолютно справедливъ, въпросътъ е рѣшенъ. Азъ ви казвамъ: всѣки трѣбва да бѫде абсолютно справедливъ! И азъ, и вие трѣбва да бѫдемъ абсолютно справедливи. Тогава ще се образуватъ истинскитѣ отношения. Тогава никой нѣма да казва, че сѫ го нагрубили. Въ справедливостьта нѣма нагрубяване. Сега нѣкой отъ васъ ще кажете: “Менъ не ми е ясно това.” Какъ ще ви бѫде ясно? Иглата на Витоша още не сте я намерили. Като намѣрите тази игла, всичко ще ви бѫде ясно. Като бутнете тази игла, тя ще произведе свѣтлина въ васъ и тогава ще ви бѫде ясно. Говоря фигуративно. Като бутнете тази игла, ще се намѣрите прѣдъ такава свѣтлина, каквато не сте сънували. Ще намѣрите лампата на Аладина. Сега, стремете се да намѣрите малката игла. Отъ това нѣма да се освободите, иглата трѣбва да намѣрите. Всичко друго може да е отвлѣчено. Като отидете на небето ще ви питатъ: “Говориха ли ви за иглата?” - “Да.” - “Намѣрихте ли я?” - “Не.” - “Ще се върнете да я намѣрите.” Това е удвояването на радиуса. Човѣшкиятъ духъ еволюира отъ едно състояние въ друго. Всѣки моментъ нашитѣ чувства, мисли, дѣйствия постоянно еволюиратъ. Вие трѣбва да разбирате този законъ. Отъ него зависятъ постояннитѣ промѣни които ставатъ въ васъ. Нѣкой пѫть сте неразположени, другъ пѫть сте разположени. Тия промѣни ставатъ, защото ние влизаме въ единъ организъмъ, отъ който още не сме свободни. Апостолъ Павелъ, като говори на римлянитѣ, казва имъ: “Даже ние, хората на духа, още не сме свободни, подъ законъ сме. Единъ день ще се освободимъ.” Кога? - Като намѣримъ иглата на Витоша. Тогава животътъ ни ще мине въ друга фаза. И тъй, що е правата линия? - Тя може да се разгледа като разширение на съзнанието. Нашето съзнание може да се разширява въ права линия, въ плоскость, въ кубъ и още по-нататъкъ въ тесерактъ. Въ ума ви, правата линия ще си прѣдставяте като една възможность за реализиране възможноститѣ на Божествения животъ. Плоскостьта ще си прѣдставяте като една възможность за реализиране на ангелския животъ, а кубътъ за реализиране на човѣшкия животъ. По този начинъ правата линия се осмисля. Като видишъ правата линия, ще си кажешъ: Това сѫ възможноститѣ на моя духъ, това сѫ възможноститѣ на моята душа, това сѫ възможноститѣ на моя умъ, това сѫ възможноститѣ на моята воля. Тѣ сѫ четири положения въ тесеракта. Това е крѫгъ, по който върви цѣлата еволюция на човѣчеството. Размишление Само Божията Любовь е Любовь. 1-ва школна лекция на Общия Окултенъ класъ Държана отъ Учителя на 15. Х. 1924 г., София --------------------------------------------------------- *Вероятно е пропуснатъ текстъ въ първото издание.

От томчето "Разумният живот" 32 Лекции на Младежкия окултенъ класъ - III година (1923–1924) Пѫрво издание на Просветния комитет, София, 1927 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ДВИЖЕНИЕ НА ЕНЕРГИИТѢ. ЗАКОНЪ ЗА ПОЛЯРИЗИРАНЕ. „Само свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината!“ —Тя постоянно ни весели! Размишление. Станете прави и се разредете малко! Ще направимъ едно упражнение съ рѫцѣтѣ. Ще държите въ ума си думата „Любовь“. Любовьта е проекция навънъ. Послѣ ще държите въ ума си думитѣ „радость и веселие“. Движенията на рѫцѣтѣ упражняватъ извѣстно влияние върху всички ваши органи и върху вашата воля. Ако движите рѫката си съзнателно, може да упражните влияние върху силата на волята си. Да кажемъ, че нѣкой пѫть сте развълнувани. Направете слѣдното движение на рѫцѣтѣ си: турете рѫцѣтѣ си прѣдъ гѫрдитѣ, а послѣ настрана, като правите съ киткитѣ леки трептения. Слѣдъ това поставете рѫцѣтѣ си прѣдъ устата. Като направите това упражнение 3-4 пѫти и мислите върху тритѣ думи, неразположението ви ще мине. Това е едно психологическо лѣкуване, едно психологическо провѣтряване въ човѣка. Неразположенията ще дойдатъ, защото трѣбва да знаете, че вие сте единъ фокусъ, прѣзъ който минаватъ, както слънчевитѣ, тъй и земнитѣ енергии. Отъ сутринь до обѣдъ прѣзъ васъ минаватъ слънчевитѣ енергии, които слизатъ отгорѣ и отиватъ къмъ центъра на земята. Слѣдъ обѣдъ движението е обратно: земнитѣ енергии отъ центъра на земята минаватъ прѣзъ краката ви и отиватъ къмъ слънцето. Слѣдователно, ако правите извѣстни движения сутринь или вечерь, ще имате различни резултати. Въобще, у нѣкои хора неразположението иде слѣдъ обѣдъ, понеже тогава прѣзъ тѣхъ минаватъ теченията отъ земята. Вие трѣбва да знаете, какъ да поляризирате и концентрирате тия сили. Направете това упражнение и оставете тия сили, които идатъ отдолу, да минаватъ прѣзъ васъ. Вие не ги спирайте. Ако ги спрете, ще се подпушите и съ това може да създадете цѣла катастрофа за себе си. Прѣпращайте тия сили нагорѣ! Срѣдъ нощь ще дойде друго течение. Въ природата нѣма погрѣшки, а всички погрѣшки създаваме ние сами отъ незнание. Ние подпушваме тия течения и съ това създаваме извѣстна неправилность въ нашия организъмъ. Азъ искамъ, всѣки отъ васъ да прави туй упражнение 10 дни наредъ. Когато имате извѣстна мѫчнотия, помнете моитѣ думи! Ще произнесете тритѣ думи съ движение на рѫцѣтѣ. Дойде ви една мѫчнотия, направете това упражнение 2-3 пѫти и си отбѣлѣжете, слѣдъ колко врѣме е настѫпилъ резултатътъ. Гледайте на часовника. Това сѫ математически данни, съ които ще работите за въ бѫдеще върху себе си и върху другитѣ. Първия опитъ ще направите, когато сте развълнувани или неразположени. Това е едно упражнение, което ще възстанови равновѣсието ви. Ще изговаряте думитѣ любовь, радость и веселие. Ще имате тия думи като ключове. Буквата „Л“ прѣдставлява човѣка въ движение. Буквата „Р“ — рѫката на човѣка, а буквата „В“ въ този случай изразява човѣкъ, който има основа, разбира извѣстни закони. Въобще, когато единъ човѣкъ разрѣши какъвто и да е въпросъ въ живота си, той има веселие, а като спечели нѣщо, той има радость. Когато пъкъ вие работите дълго врѣме, изпитвате удоволствие. Сега, всички трѣбва да си създадете малко усилие, да проучите вашето тѣло. Тѣлото на човѣка е резултатъ на Божествената енергия. Тя е създала сегашния човѣшки организъмъ. И всички тия мисли, желания, пориви, които човѣкъ проявява, това сѫ сили, които сѫ били ангажирани за създаване на неговия сложенъ организъмъ. Нѣкои отъ тия сили сѫ свършили своята работа, но понеже вие не знаете законитѣ, които ги управляватъ, тѣ ставатъ спънка въ живота ви. Сами по себе си тѣ сѫ извършили една прѣкрасна работа. И споредъ закона на нашето съзнание, тази сила, която е свършила своята работа, трѣбва да слѣзе по-низко отъ естеството си и да подеме другитѣ части. Защото всичката материя на тѣлото ни не е още диференцирана; въ него има множество още клѣтки, които трѣбва да се повдигнатъ. Запримѣръ, човѣкътъ сега се е поляризиралъ. Енергиитѣ въ него вървятъ къмъ два полюса. Въ това отношение, ако разгледате човѣка, ще видите, че той е раздвоенъ. Всички висши енергии въ него работятъ по направление отъ В къмъ А, а всички низши енергии работятъ по направление отъ В къмъ С — поляризиране става. Изобщо, подиръ обѣдъ човѣкъ живѣе отъ В до С и тогава е неразположенъ, а сутринь въобще, той е радостенъ, разположенъ, отива отъ В къмъ А. Първоначално, нѣкои отъ висшитѣ енергии, които сѫ работили и сѫ свършили своята работа горѣ въ мозъка, трѣбва да слѣзатъ въ по-низшитѣ царства на човѣшкото битие. Сега е епохата, когато човѣшкиятъ егоизъмъ играе най-важна роль. Той е единъ господарь въ свѣта, но трѣбва вече да отстѫпи мѣсто на нѣщо по-възвишено и благородно. Въ човѣка сега се създава единъ центъръ, който се намира още по-високо отъ А, и прѣдъ този центъръ, енергията на личния егоизъмъ трѣбва да отстѫпи. Този центъръ хората наричатъ алтруизъмъ, разумъ. Значи, егоизмътъ трѣбва да отстѫпи мѣсто на Божествения разумъ у човѣка. Когато ние говоримъ за разумния животъ, трѣбва да знаемъ, че той ще осмисли пѫтя ни и ще донесе великото щастие. Егоизмътъ въ миналото е свършилъ една прѣкрасна работа, но той не можа да направи човѣка щастливъ. Не че у него нѣма желание да направи човѣка щастливъ, но той не разбира законитѣ на човѣшкото щастие. Той дава на човѣка толкова, колкото знае. Егоизмътъ ще ти каже така: ти трѣбва да подчинишъ другитѣ хора подъ краката си, ти трѣбва да ги заплашишъ съ сила, съ власть. Много хубаво, но този егоизъмъ, както говори на тебе, така говори и на подобнитѣ ти. И тогава се заражда въ човѣка една вѫтрѣшна борба. Това значи зло. Туй отчасти е така, но този вѫтрѣшенъ принципъ на Божественото начало въ разумния животъ казва, че животътъ има и друго разрѣшение. Било е врѣме, когато егоизмътъ е билъ необходимъ, но той е миналъ въ една нова область, дѣто методитѣ на човѣшкия егоизъмъ не намиратъ приложение. Сега азъ говоря на ония ученици, у които се е пробудило Божественото съзнание и които се намиратъ въ стълкновение съ себе си. Тѣ трѣбва да влѣзатъ въ едно ново направление. Вие не ще можете съвършено да унищожите вашия егоизъмъ. Той пакъ ще остане, само че ще му кажете: ти ще отстѫпишъ мѣстото си на Божествения разумъ, ще се подчинишъ на Него, ще Го слушашъ. И когато човѣшкиятъ егоизъмъ разбере това нѣщо, ще разбере и Божественото, защото той е една разумна сила. Той ще Му се подчини и ще стане единъ отъ добритѣ Негови слуги. При сегашния животъ всички спънки произхождатъ все отъ личнитѣ чувства. Можемъ да кажемъ, че 99 на сто отъ всички спънки на човѣшкия животъ произтичатъ все отъ личнитѣ чувства, а само едно на сто отъ спънкитѣ произтичатъ отъ другитѣ чувства въ човѣка. Съврѣменнитѣ хора говорятъ, че у човѣка сѫществува зло, и затова нѣкои се стремятъ да изкоренятъ отъ себе си това зло. По какъвъ начинъ могатъ да го изкоренятъ? — Злото седи само въ постѫпкитѣ на хората. Ето защо, всѣка лоша постѫпка може да се прѣмахне, но онази сила, която е извършила прѣстѫплението, е нужна. Ще обясня това нѣщо. Да допуснемъ, че вие взимате едно малко вѫгленче и съ него запалите една кѫща. Послѣ, като съзнаете злото, което сте направили, казвате: за да нѣмамъ подобни изкушения, ще унищожа огъня. Питамъ ви можете ли да унищожите огъня? Лошото дѣяние е отъ огъня, наистина, но самиятъ огънь вие не можете да унищожите. Другъ случай: да допуснемъ, че вие имате нужда отъ хлѣбъ, гладни сте и, за да си го доставите, вие извършвате нѣкакво прѣстѫпление, съ което се подхлъзвате. Слѣдъ това казвате: азъ ще унищожа глада, нѣма повече да ямъ. Мислите ли, че вие можете да унищожите по този начинъ вашия гладъ? — Не. Питамъ ви сега: ако трѣбва човѣкъ да задоволи своя гладъ, необходимо ли е той да краде? Кражбата произлиза отъ неразбиране на Божествения законъ. Неразбирането е по причина на това, че прѣди хиляди и милиони години, когато хората на земята сѫ били малко на брой, всѣки е могълъ да се качи на кое да е дърво и да яде свободно отъ плода му. А сега, понеже хората въ свѣта се увеличиха, и свѣтътъ се организира, всѣки си туря бодливи телове около оградата и казва: кой ти дава право да влизашъ въ градината ми и да крадешъ? Едно врѣме ти имаше право да правишъ това, но сега нѣмашъ право да се качвашъ горѣ на дървото ми. Това сѫ наши порядки, които създаватъ мѫчнотии. Ние сме създали такива порядки въ своята мисъль, въ своитѣ желания. Ние сме създали хиляди такива разпореждания, отъ които сами страдаме. И първото нѣщо, което ви се налага, като на разумни сѫщества, е да прѣмахнете всичкитѣ бодливи телове, които имате около градината си. Вѫтрѣ въ себе си вие нѣма какво да се пазите. Онзи човѣкъ, който най-много се бори противъ злото, най-много грѣши. Това е законъ който ще имате като правило въ живота си. Почне ли човѣкъ да се бори съ злото, той се цапа. Не трѣбва да се борите съ злото. Мислете за Любовьта, за доброто, за Истината! Приложете ги, и тѣ ще ви помогнатъ. Никога не се борете съ злото, но турете вмѣсто него доброто и вижте, какъ ще постѫпи то! Не смѣсвайте вашитѣ погрѣшки съ ония разумни сили, които работятъ въ живота. Нѣкой пѫть и Господъ може да ви изпита. Той може да ви тури въ специални условия и да ви наблюдава, дали разбирате законитѣ Му, или не. Всѣки, който се бори съ Бога, ще падне на гърба си. Вие, младитѣ, трѣбва да си изработите за въ бѫдеще извѣстни възгледи за живота. Не само да ги изработите, но отчасти и да ги приложите, да видите, че тия ваши възгледи иматъ извѣстно практическо приложение. Запримѣръ, вие рѣшавате да се отнасяте кротко, меко съ хората, но излизате вънъ въ обществото и виждате, че не можете да приложете рѣшението си. Защо? Мислите ли, като кажете, че отъ днесъ ще постѫпвате кротко, меко, та ще можете да постѫпвате така? Азъ ще ви дамъ едно изяснение. Прѣдставете си, че вие сте намислили да посѣтите нѣкои бѣдни хора, да имъ дадете утѣха, и при това знаете, че тѣ сѫ гладни. Казвате си въ ума: утрѣ ще напълня торбата си и ще отида да ги посѣтя. Обаче, като турите тази мисъль въ ума си, вие си прѣдставяте вече, че вашата торба е пълна и, като станете сутриньта, безъ да провѣрите, дали торбата ви дѣйствително е пълна, взимате я и тръгвате, като си казвате: азъ рѣшихъ да отида при тия хора съ пълна торба и, наистина, отивамъ вече. Обаче, като отидете при тия бѣдни хора, поглеждате торбата си и я намирате празна. Веднага започвате да си мислите, кой ли е извадилъ хлѣба отъ торбата. Та вие никакъвъ хлѣбъ не сте туряли! Първото нѣщо: всѣки, който отива да прави добро, трѣбва да носи пълна торба съ хлѣбъ. Слѣдователно, не говорете нищо за онази мисъль, която искате да реализирате. Не казвайте: азъ утре ще бѫда добъръ! Какъ ще бѫдете добри? Въ какво седи добротата на човѣка? Най-мѫчниятъ въпросъ въ свѣта е човѣкъ да бѫде добъръ. (—Не зависи ли това отъ него?) — Не зависи. Онзи, който разбира законитѣ, трѣбва да свърже хората съ живата природа. Сега, да ви изясня тѣзи закони. Забѣлѣзвамъ, че у васъ нѣма достатъчно концентриране на ума. Когато прѣдставя нѣкои работи съ чъртежъ, вамъ се виждатъ много лесни. Да, всички работи сѫ лесни въ проекция, но когато дойде да се приложатъ, тогава се виждатъ мѫчни. Запримѣръ, вземете образуването на единъ триѫгълникъ АВС. Да допуснемъ, че линиитѣ му се движатъ. Вие може да кажете, че посоката на това движение е отъ лѣво къмъ дѣсно. Да, това е едно движение, но едноврѣменно има и второ едно движение — отъ дѣсно къмъ лѣво. Когато А се движи къмъ В, едноврѣменно и В се движи къмъ А. По сѫщия начинъ, когато В се движи къмъ С, едноврѣменно и С се движи къмъ В. Тия движения се срѣщатъ и у човѣка, но не въ една и сѫща посока. Законъ е: щомъ се проектира у васъ една добра мисъль, непрѣменно ще се проектира и едно обратно движение. Това ви се вижда като едно противорѣчие въ живота, но то сѫществува въ природата. Посѣйте едно житно зърно, или една ябълчна сѣмка и ще видите, че едноврѣменно въ половината отъ сѣмката се заражда едно желание, единъ стремежъ нагорѣ къмъ слънцето, а въ другата половина — друго желание, другъ стремежъ — надолу. Това става едноврѣменно. Това сѫ двѣ противоположни движения — нагорѣ и надолу. И соковетѣ, които текатъ въ коренитѣ и въ клонищата, се движатъ въ разни посоки. Течението отъ коренитѣ отива къмъ клонищата, а течението отъ клонищата отива къмъ коренитѣ. Така става едно прѣкръстосване на тия енергии. Сѫщото става и у васъ: щомъ се зароди у васъ една добра мисъль, тази мисъль иска да се сгѫсти, да си създаде почва; слѣдователно, заражда се едно обратно движение. И онзи, който не разбира закона за възможностьта да се реализира една мисъль, ако не внимава, може да си създаде извѣстни неприятности. Такива противорѣчия сѫществуватъ у всички ви. Нѣкой пѫть азъ виждамъ лицата ви помрачени. Какъ тъй? — Криво ви е нѣщо. Търсите да намѣрите нѣкого виноватъ и казвате: азъ не трѣбва да бѫда толкова глупавъ, ще му дамъ да разбере! Какво ще му дадешъ да разбере? Почерняването на лицето показва една волева сила — течение на енергиитѣ къмъ центъра на земята. Значи, въ този моментъ липсва свѣтлина въ човѣка. Лицето ви е тъмно, очитѣ ви сѫ тъмни, погледътъ обърнатъ надолу. Който и да дойде при васъ, вие казвате: оставете ме, азъ искамъ да бѫда самъ. Но слѣдъ 1-2 часа, а може би и слѣдъ единъ день, дойде ви друго настроение, вие вече излизате съ сияеще лице и си казвате: азъ прѣминахъ тази борба. Мислите, че сте горѣ на небето. Лицето ви е свѣтло, весело, казвате: свърши се тази борба! Да, тя се е свършила за малко. Нѣма да се минатъ и 12 часа, пакъ ще дойде мрачното настроение. Послѣ пакъ ще се качите горѣ — движите се като махало. Искате, не искате, това ще дойде. Такива прѣживѣвания сѫ имали всички велики хора, и мѫже, и жени, и дѣца — даже и въ животнитѣ ги има. Азъ съмъ слѣдилъ кучетата, коткитѣ, воловетѣ — и у тѣхъ става поляризиране. Сутринь волътъ е разположенъ, погледътъ му е усмихнатъ, веселъ. Господарьтъ му се приближава до него, той поближе рѫката му. Иди слѣдъ обѣдъ при него, той вече е неразположенъ, казва: не ме бутай, азъ съмъ неразположенъ. Ако е конь, ще те ритне, ще те ухапе. Въ всички животни изобщо има такова поляризиране на енергиитѣ. Нѣкой пѫть този конь може да е впрегнатъ, но все пакъ си проявява нрава. Запримѣръ, прѣди години срѣщамъ единъ полковникъ съ своя вѣстовой, отиватъ съ файтонъ къмъ семинарията, но коньтъ е въ такова неразположение на духа, че не иска да върви. Най-послѣ полковникътъ и вѣстовоятъ слизатъ, потупватъ го малко по гърба, помилватъ го, и той тръгва. Качва се отново вѣстовоятъ, качва се и полковникътъ, коньтъ пакъ спира. Пакъ слизатъ. Галятъ го, милватъ го, тръгва. Качва се вѣстовоятъ, коньтъ върви; качва се полковникътъ, коньтъ спира. И най-послѣ полковникътъ рѣшава да върви пѣшъ. Коньтъ му казва: „Днесъ ти ще вървишъ пѣшъ, не искамъ да те возя, нищо повече!“ Казватъ: лошъ нравъ има този конь. Това е поляризиране. Коньтъ казва на полковника: „Днесъ ти нѣма да се качвашъ на файтона. Войника ти ще нося, но тебе не искамъ да нося.“ Това поляризиране на енергиитѣ азъ наричамъ „губене на равновѣсие.“ Това състояние дохожда всѣкога, слѣдъ като се усъмнишъ. Ти се чувствувашъ изоставенъ, като че всички сѫ се обърнали противъ тебе. Казвашъ: азъ съмъ нещастенъ. Чувствувашъ, че това нѣмашъ, онова нѣмашъ, изпадашъ въ редъ илюзии, въ които нѣма нито сѣнка отъ вѣроятность. И послѣ, като минатъ нѣколко часа, казвашъ: Господъ поне е съ мене. И виждашъ вече, че всички хора сѫ много добрѣ разположени къмъ тебъ. Не, и едното състояние не е вѣрно, и другото не е вѣрно. Хората сѫ такива, каквито сѫ били и по-рано. Сега ще наблюдавате нѣщата и ще се ползувате отъ тѣхъ. Ако вие не можете да приложите тия закони, които ви давамъ, всичко това ще дойде върху васъ. И бѫдещата ви работа и като учители, и като професори, и като лѣкари, или каквито и да е, ще зависи отъ това вѫтрѣшно разбиране на законитѣ. Вие трѣбва да разбирате естеството на човѣка, та като го видите, да знаете, какъ да му помогнете. Сега азъ се спирамъ само върху простото проявление на тия сили. Всѣкога отъ това поляризиране се образуватъ много нещастия. Азъ не искамъ да говоря върху отрицателнитѣ сили на природата, но ако вие имате едно отрицателно настроение, ще си отидете съ мисъльта, че злото въ свѣта е силно. Злото е силно по причина на това, че вие го обичате — нищо повече. Обичьта къмъ злото му дава сила. Злото черпи сили отъ любовьта. Ако ние нѣмаме любовь къмъ извѣстна постѫпка, тя не може да сѫществува. Тази постѫпка е силна, понеже ние я обичаме. Ти мразишъ нѣкого, защото го обичашъ и обратно: ти го обичашъ, защото го мразишъ. Ти искашъ да го заставишъ да те обича и казвашъ: азъ те обичамъ, и ти трѣбва да ме обичашъ; ако не ме обичашъ, азъ ще те накарамъ да ме обичашъ. Туй насилие е зло. Другиятъ индивидъ ще изхвърли отъ себе си тази енергия. Ако е човѣкъ, около него се образува особена аура, която създава извѣстна дисхармония между тѣзи двѣ лица. Ако си прѣдставимъ човѣка въ видъ на триѫгълникъ, линиитѣ на този триѫгълникъ се начупватъ, и около човѣшкото тѣло се образува нѣщо въ видъ на ръжда, или въ видъ на скрѣжъ. Ако човѣкъ е здравъ, тия линии вървятъ успоредно и изтичатъ като лѫчитѣ на слънцето — много сѫ красиви. Щомъ, обаче, се появи дисхармония въ човѣка, тия линии се начупватъ ситно, на прахъ, като ръжда, и тогава се зараждатъ разнитѣ болести. Нѣкой пѫть тия линии се начупватъ въ гѫрдитѣ — заражда се охтика; нѣкой пѫть въ мозъка — мръдва дъската на човѣка; нѣкой пѫть въ сърцето — получава се ударъ и т. н. Затова на човѣка трѣбва да се създадатъ голѣми мѫчнотии, за да може тази скрѣжъ, тази ръждива кора да се разсипе. Затова именно идатъ голѣмитѣ страдания въ свѣта. Като се разчупи това яйце, пакъ ще дойде свѣтлината въ съзнанието на човѣка, и той ще се намѣри въ своето нормално състояние. Неразположенъ си духомъ, иди до Витоша, постой тамъ 4 — 5 часа и се върни! Твоето състояние веднага ще се прѣвърне. Ти ще се поляризирашъ въ възходяща степень и ще започнешъ да мислишъ, че можешъ да направишъ всичко. Да, ти можешъ да направишъ всичко това, което е въ твоята власть. Сега, между васъ трѣбва да се създаде тази хармония, понеже бѫдещата работа, която мислите да вършите, зависи отъ това взаимно разбиране помежду ви. Иначе, около васъ може да се набере такава отрицателна енергия, която ще направи аурата ви непривлѣкателна. Тѣзи, у които има много такива прѣчупвания, отблъскватъ хората отъ себе си; а у тѣзи хора, които живѣятъ съобразно Божиитѣ закони, има една магнетическа сила, т. е. Божествената сила дѣйствува у тѣхъ, и тѣ сѫ по-привлѣкателни. Та първото нѣщо: вие ще гледате всѣкога да тълкувате нѣщата въ добъръ смисълъ. Всички сили въ природата по сѫщество сѫ добри. Злото е само въ тѣхното приложение — нищо повече! Значи, вие сте приложили извѣстни Божествени мисли и желания, но природата, за да ви научи единъ урокъ, усилва тия желания у васъ, вслѣдствие на което идватъ тия вѫтрѣшни страдания. Отъ тия страдания вие изваждате една поука и казвате, че даденъ законъ е вѣренъ. И като научите този законъ, ще можете да живѣете, дѣто поискате. Вие искате да живѣете на земята, да бѫдете здрави, да имате приятели, да устроите вашето бѫдеще, да бѫдете полезни на вашитѣ ближни, но по какъвъ начинъ ще постигнете всичко това? Знание ви трѣбва, разумность трѣбва да имате. Ако живѣете, както сегашнитѣ хора, ще имате единъ животъ подобенъ на тѣхния, и слѣдъ 20 — 30 години ще кажете: не струва да се живѣе, животътъ е илюзия, всичко е измама и т. н. Това е най-голѣмото нещастие, което може да ви сполети. Моето желание е да приложите поне отчасти това, което ви говоря. То ви е потрѣбно, защото най-малко съ 50 на сто ще намалите мѫчнотиитѣ, които сега ви се създаватъ отъ миналото. Азъ забѣлѣзвамъ, мнозина отъ васъ започватъ да заболѣватъ. Защо? Азъ зная, въ васъ има дисхармония, набиране на излишна енергия и подпушване. Дойде ли такова нѣщо, ще духате. Дайте мѣсто на всичко, което дойде. Пуснете го, но по възможность винаги си казвайте: всичко въ свѣта работи за добро. Правете малки опити съ себе си! Има извѣстни задачи, които нѣма да разрѣшите лесно. Не мислете, че тия формули, които ви давамъ, сѫ лесни за приложение. Съ формулата, която ви дадохъ тази вечерь: движение на рѫцѣтѣ прѣдъ гѫрдитѣ, настрани, сѫщеврѣменно леко издухване, трептение на рѫцѣтѣ и произнасяне на думитѣ любовь, радость и веселие, може да разрѣшите 30 на сто отъ мѫчнотиитѣ въ живота си, но при изпълнението имъ има голѣма отговорность. Тѣ сѫ и за по- голѣми мѫчнотии. А това упражнение нѣма да ви костува нищо. Колко врѣме ще ви отнеме правенето на добро? — Добро всѣкога може да правите, при това резултатитѣ му сѫ винаги добри. Сутринь, като направите упражнението, ще имате 30 на сто подобрение, на обѣдъ — 30 на сто, и вечерь — 30 на сто, всичко 90 на сто, Оставатъ само 10 на сто отъ мѫчнотиитѣ ви. Като имате единъ резултатъ отъ 90 на сто, това е достатъчно, но изисква се повече работа. Вие може да кажете, и безъ тия упражнения може. Може, нима хората не умиратъ безъ упражнения? — Умиратъ. Нѣкой ще каже: безъ наука може. — Може и безъ наука, не е лошо, но по-хубаво е човѣкъ да живѣе единъ съзнателенъ животъ и да участвува въ великата Любовь на природата, въ радоститѣ на природата и въ веселието на природата и да знае, защо е дошълъ на земята. Какъ разбрахте сега закона за поляризирането? Всѣка мисъль, колкото и да е добра, щомъ се проектира въ васъ, ще хвърли сѣнка. Вие трѣбва да знаете, че се намирате въ срѣда отъ една гѫста материя. Слѣдователно, дѣто и да проектирате вашата енергия, все ще се образува търкане. Туй търкане е свързано съ васъ. Каквато и да е вашата мисъль, все ще произведе обратна реакция. И законътъ е обратенъ: ако намислите нѣщо лошо, тази лоша мисъль ще роди нѣщо обратно въ васъ, ще роди една добра мисъль. Силитѣ въ природата всѣкога се балансиратъ. Ако започнете от-горѣ-надолу или отдолу-нагорѣ, всѣкога тия сили се балансиратъ. Ако започнете съ положителното, послѣ ще се прояви отрицателното; ако пъкъ започнете съ отрицателното, първо ще се прояви то, а послѣ положителното. Ако започнете съ Божественото, пакъ сѫщото нѣщо: първо ще се яви Божественото, а послѣ човѣшкото. И обратното. Тъй щото, когато сте въ неразположение на духа, вижте, каква мисъль ще се яви отъ туй неразположение. Запримѣръ, неразположенъ сте, но дойде ви на умъ да посѣтите единъ вашъ приятель и го посѣщавате. Нѣкой вашъ приятель е далечъ, въ Варна, но ви дойде на умъ за него, цѣли 5 години не сте го виждали. Имате ли условия да го посѣтите, не се бавете, идете въ Варна, направете една разходка и ще добиете една отлична опитность. Замислите ли това нѣщо, веднага ще дойде едно изкушение, ще си кажете: ама азъ ще похарча толкова пари! Не жалете паритѣ, нито врѣмето, защото, врѣмето и паритѣ сѫ дадени за човѣка, а доброто, което ще направите, струва повече, отколкото врѣмето и паритѣ. Щомъ ви дойде въ ума една положителна мисъль, изпълнете я. Пъкъ ако дойде въ ума ви една отрицателна мисъль, законътъ е обратенъ. Да кажемъ, нѣкой день ви дойде на умъ, че имате да взимате пари и веднага рѣшавате да отидете да си искате паритѣ, или да дадете този човѣкъ подъ сѫдъ. Дойде ли ви такава мисъль, не отивайте, стойте си въ кѫщи, не мърдайте крака си. Задръжте тази мисъль въ себе си, безъ да я реализирате, день, два, докато ви дойде едно прѣкрасно настроение. Иначе, отидете ли веднага, непрѣменно ще забъркате такава каша, че съ години нѣма да можете да я оправите. Законъ е това. Не си мърдай крака, стой цѣлъ день въ кѫщи, докато се възстанови твоето равновѣсие. На другия день, като ти дойде едно прѣкрасно настроение, иди при този свой приятель, отъ когото имашъ да взимашъ пари, и му кажи: приятелю, не се безпокой, работата лесно ще се уреди. Това сѫ правила, които трѣбва да спазвате прѣди всичко по отношение на себе си. Ако не ги спазвате, въ края на краищата вие пакъ ще ги научите, но по-мѫчно. Умнитѣ хора се учатъ отъ опитностьта на другитѣ, а тия, които не сѫ поумнѣли, се учатъ отъ своята опитность. Затова по-добрѣ, ползувайте се отъ опитностьта единъ на другъ. Така трѣбва да бѫде за ученицитѣ, които се учатъ въ единъ окултенъ класъ. Прѣимуществото за ученици, които се учатъ заедно, е въ това, да се ползуватъ взаимно отъ своитѣ опитности. Ако тукъ не можете да се ползувате, тогава учението ви заедно е безпрѣдметно. Като се наблюдавате, ще видите, че нѣкой е по-опитенъ въ живота, другъ е по-търпеливъ, трети е по-силенъ въ извѣстна область, по-уменъ, по-съобразителенъ и т. н. Нѣкой има прозорливость, нѣкой е милостивъ, нѣкой е смѣлъ, рѣшителенъ. Че това сѫ подбудителни причини. Всѣки може да ти даде една инжекция, да ти послужи като една подбудителна причина къмъ добро. Ако живѣешъ самъ, нѣма да имашъ тия добри влияния. Тази е добрата страна на единъ класъ. Нѣкой казва: азъ откато влѣзохъ въ този класъ, огрубѣхъ. Не, тогава ти не си разбралъ смисъла на класа. Въ единъ класъ има разнообразни елементи, но това разнообразие е хубаво. Има единъ законъ, по който може да си избирате приятели. Нѣкой день ще ви посоча, какъ трѣбва да се нареждате. Има нѣкои отъ васъ, които, ако събера на едно мѣсто, непрѣменно ще се скаратъ. Азъ изяснявамъ това нѣщо тъй: ако съберемъ лицата А и В, тѣ не ще могатъ да се търпятъ. Ще кажете: да ги примиримъ! Не можете да ги примирите по никой начинъ. Отрицателни сили дѣйствуватъ у тѣхъ. Лицата А и В сѫ отрицателни хора и могатъ да вършатъ отлична работа, но какво трѣбва да ги направимъ? Какво имъ липсва? — Липсва имъ трето едно лице. Това лице е С. Прѣзъ него ще прѣкарате А и В. Тамъ и двамата ще се срещнатъ и ще се погледнатъ, но С трѣбва да седи непрѣменно горѣ въ центъра. Тогава А казва на С: кажи на В, че азъ не го обичамъ, той има такива и такива недѫзи. Но С е уменъ, казва на В: А казва, че те много обича. Обаче В казва, азъ зная, че той не говори истината. Послѣ С казва на А: знаешъ ли, В казва, че ти си отличенъ човѣкъ. Сега С наблюдава отгорѣ, вижда, че и двамата сѫ недоволни. Тогава С се проектира долу въ Д и изпраща В въ Д. Въ Д се събиратъ Д и В заедно; събиратъ се сѫщо С и А и се съгласяватъ помежду си. Имате слѣдъ това линията СД, т. е. силата, която примирява противорѣчията. Значи, тия енергии, които сѫ по-интенсивни, трѣбва да минатъ прѣзъ една по-мека срѣда, за да се смекчатъ. Азъ наричамъ СД „смекчаващи условия“ въ живота. Така напримѣръ, сърцето е една срѣда, смекчаваща човѣшкитѣ мисли. Чувствата на душата пъкъ сѫ срѣда, смекчаваща силитѣ на човѣшкия духъ. И затова, когато искатъ да кажатъ, че нѣкой човѣкъ е грубъ, казватъ: този човѣкъ е безъ сърце и безъ душа, не казватъ, че е безъ умъ. Той може да е уменъ и силенъ, но въ него нѣма сърце, нѣма и душа. Той е човѣкъ, съ когото не може да се живѣе. Но СД може да живѣе съ този, съ когото никой не може да живѣе. Това не подразбира, че А и В нѣматъ тия меки чувства, но тѣ се намиратъ въ едно състояние на зародишъ. Мекитѣ сили въ природата се намиратъ въ зародишно състояние у всѣкиго. Слѣдователно, силитѣ СД сѫ положителни, възходящи сили въ природата, тѣ могатъ да примирятъ всичко, а силитѣ А и В могатъ да направятъ едно отклонение. Въ тия сили трѣбва да стане едно прѣчупване. Ето защо, въ природата често трѣбва да става прѣкръстосване. Това азъ обяснявамъ така: ако нѣкой отъ васъ има продълговато лице, той е мѫжъ, има мотивенъ темпераментъ, затова трѣбва да дружи съ човѣкъ, който има валчесто лице, т е. човѣкъ съ по-мекъ характеръ. Продълговатитѣ лица сѫ активни, обаче валчеститѣ лица може да сѫ натрупани съ груба, болезнена материя. Въ пълнитѣ, валчести конструкции прѣобладаватъ кривитѣ линии, а у продълговатитѣ — правитѣ линии. Всички тия линии сѫ силови линии на енергиитѣ. Нѣкой смѣтатъ, че лицето трѣбва да бѫде валчесто, пълно. Не, не трѣбва да бѫде пълно, но линиитѣ на лицето не трѣбва да бѫдатъ и много вдлѫбнати, нито очитѣ много потънали навѫтрѣ. Това е пакъ една положителна сила. Щомъ очитѣ на човѣка потънатъ много дълбоко, това показва, че сърцето на този човѣкъ се е изхабило. Затова, ще се стремите всѣкога да мислите добро. Не мислете зло за никого и за нищо. Запримѣръ, седите и казвате: това е лошо, онова е лошо, безъ да знаете, че това зло се отвръща и огрубява самитѣ васъ. Не, ако мислите за пороцитѣ, които има единъ човѣкъ, трѣбва да знаете, че тѣ сѫществуватъ у всички хора. Тия лоши мисли, желания, стремежи, минаватъ прѣзъ всѣки човѣкъ. Даже най-кроткия човѣкъ може да възбудимъ, да се разгнѣви. Имаме единъ великъ характеръ, като Христа, но при единъ моментъ Го виждаме, че взима камшика и изпѫжда всички изъ храма навънъ. Това е една енергия, която се изразява по такъвъ начинъ именно. Питамъ: отъ чисто окултно гледище, Христосъ не можа ли да внуши на тия хора да излѣзатъ вънъ и безъ този камшикъ? — Можа. Защо тогава Христосъ употрѣби този камшикъ? Какво казва Писанието, Христосъ удари ли нѣкого съ този камшикъ, или само тъй го, вдигна? Нѣкои считатъ, че Христосъ е направилъ това отъ слабость. Не, Христосъ постѫпи така не отъ слабость, но това е единъ методъ. По този начинъ Христосъ имъ каза: „Ако вие не изпълните волята Божия, отъ единия край до другия, все ще ви биятъ“. И около кого отъ васъ не се е увивалъ този камшикъ и то по всички правила? Въ всѣка кѫща все има по единъ такъвъ камшикъ. Камшикътъ е символъ. И когато този камшикъ се увие около васъ, плачъ и ревъ ще има, но който не разбира закона, ще каже: какъ, Христосъ да вземе камшика и да го приложи? Христосъ казва: „Ако вие правите храма Божий тържище, ще има плачъ, а не миръ въ дома ви.“ Какво значи това, че около васъ се увива камшика? — Камшикътъ, това сѫ страданията, съ които се означава, че вие не изпълнявате волята Божия. Камшикътъ е символъ само на дълбоки, сърдечни и умствени страдания, които човѣкъ прѣживѣва. Всѣки трѣбва да разбере Божия законъ и да Го изпълни. Божиятъ Духъ отъ хиляди години е работилъ върху насъ и ни е далъ единъ организъмъ съ крака, рѫцѣ, мозъкъ, сърце и т. н. Ако ние при сегашния животъ не можемъ да контролираме нашия организъмъ, съ неговитѣ сили — този мозъкъ, това сърце, тия нерви, артерии и всички клѣтчици въ него, какво очакваме тогава? Вие ставате сутринь и нищо не мислите за вашето тѣло. Направете една молитва за него. Изпратете вашата мисъль къмъ тѣлото си. Помислете за всички ваши клѣтки, които влизатъ въ мозъка, въ стомаха ви. Помислете за всички живи сѫщества, които работятъ въ него, и имъ изпратете, както прави единъ добъръ господарь съ слугитѣ си, една мисъль, едно благословение. Насърдчете ги, дайте имъ сили, и тѣ ще се зарадватъ. А вие ставате сутринь, и нищо не мислите за тия работници. Мислите за голѣми работи, но всичкитѣ голѣми работи зависятъ отъ тия малки сѫщества. Ами знаете ли, какво ще стане, като се откажатъ да работятъ клѣткитѣ на стомаха, на сърцето, на мозъка и кажатъ: нѣма да работимъ повече! Сърцето започва слабо да тупа, и ние казваме: сърцето спира! Не, изпратете една насърдчителна вълна къмъ тия клѣтки! Говорете имъ, тѣ всичко разбиратъ. Има единъ Божественъ законъ, който ги управлява. Насърдчете ги, тѣ сѫ съзнателни сѫщества! Бѫдете разумни, внимателни къмъ тѣхъ, говорете имъ като единъ добъръ господарь. Уморите ли се, спрете. Кракътъ ви заболи, запримѣръ, спрете се, снемете чорапа си, поразтъркайте малко крака, помислете поотдѣлно за всѣка клѣтка и ще видите, че нѣма да мине и половинъ часъ, и болката на вашия кракъ ще прѣмине. Сегашнитѣ хора не мислятъ, че въ клѣткитѣ има съзнание. Не, въ тѣхъ по нѣкой пѫть има такава интелигентность, каквато хората не прѣдполагатъ. Здравето ви, способноститѣ ви зависятъ именно отъ вашитѣ клѣтки. Ето защо, всѣка сутринь пращайте по една добра вълна къмъ всички ваши клѣтки. Вечерь, прѣди лѣгане, пакъ имъ пратете по една добра мисъль и си легнете. Като станете сутринь, ще усѣтите едно особено приятно разположение. Ами че тия клѣтки сѫ ваши слуги! Тѣ ще кажатъ: нашиятъ господарь е направилъ една реформа въ нашия животъ, нека му слугуваме добрѣ! Съврѣменната окултна наука доказва това нѣщо. Постѫпватъ ли хората по този начинъ, ще продължатъ живота си съ колкото години искатъ: съ 10, 15, 20, 100, 150, 200 години. Ще кажете: кой има врѣме да се занимава всѣка сутринь съ тия малки клѣтчици, да имъ праща добри мисли? Най-първо ще мислите за тѣхъ. Писанието казва: „Ние сме храмъ, и Богъ живѣе въ насъ, и всичко въ насъ е живо“. Слѣдователно, къмъ всичко трѣбва да гледаме съ едно благоговение и да се радваме, че Богъ ни е поставилъ въ това тѣло; да се радваме, че всички тия малки душички, всички тия малки клѣтки слѣдъ милиони години ще станатъ отдѣлни, голѣми хора като насъ. Като ги срещнете, тѣ ще кажатъ: „Азъ те познавамъ“. — Отдѣ? — Едно врѣме живѣхъ въ тебъ. Дѣ? — Въ главата ти, и съмъ много добрѣ запознатъ съ реда и порядъка тамъ. Друга клѣтка ще каже: „Едно врѣме живѣхъ въ сърцето ти и зная, какво чувствувашъ“. Трета клѣтка ще каже: „Азъ пъкъ бѣхъ въ стомаха ти“. Всички клѣтки ще помнятъ, коя дѣ е била и ще носятъ своето знание. Сега, и вие въ този класъ сте такива малки клѣтки. И както всички клѣтки на единъ организъмъ съставятъ едно цѣло, така и вие въ този класъ, па и милиони още хора, съставлявате такива клѣтки въ организъма на едно по-разумно сѫщество. И нѣкой пѫть, като станете сутринь, възприемате отнѣкѫдѣ една добра мисъль. Отдѣ иде тя? — Туй сѫщество изпраща своето благословение до васъ, като ви казва: „Миръ на васъ! Азъ ще ви помогна“. Защо? Защото ти си въ неговия организъмъ. И ти се насърдчишъ, разположишъ се. Ти си осигуренъ, защото живѣешъ въ едно тѣло, което се управлява отъ единъ разуменъ духъ. Тъй че, всички сме осигурени въ свѣта. Не мислете, че нѣма сигурность. Дотогава, докато вие живѣете разумно и се подчинявате на Божия законъ, вашиятъ животъ е осигуренъ. Сега разбрахте упражнението, нали? Ще го правите 10 дни наредъ, всѣка сутринь, всѣки обѣдъ и всѣка вечерь и ще си отбѣлѣзвате, какви резултати ще имате: дали като го направите, веднага ще настѫпи промѣна въ състоянието ви, или слѣдъ нѣколко врѣме. Интересни ще бѫдатъ наблюденията ви. Сѫщо тъй ще проучвате и закона за поляризирането. Той е цѣла наука. Т. м. „Само свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината!“ — Тя постоянно ни весели! III година. 22 лекция на младежки окултенъ класъ, държана от Учителя на 16. III. 1924 г. въ гр. София.

Оригинален пдф Призванието- пдф Аудио клип Призванието 2006 ПРИЗВАНИЕ КЪМЪ НАРОДА МИ— БЪЛГАРСКИ СИНОВЕ НА СЕМЕЙСТВОТО СЛАВЯНСКО Послушайте думитѣ на Небето: Братя и сестри отъ домъ славянски, родъ на страдание, племе на раздори, душа и сърдце на бѫдащето, Животъ и Спасение на настоящето, носители и застѫпници на мира, синове на Царството Божие, слушайте Словото: Небето ви отрежда една свята длъжность въ Царството на Мира, което иде и наближава въ силата си да отбѣлежи едно велико събитие въ живота на тоя свѣтъ; и ако се покажете вѣрни отъ сега на това благородно и свято звание, което ви чака, то, вѣрвайте, самъ Богъ на Силитѣ ще ви увѣнчае съ слава и величие на своя животъ и ще отбѣлежи имената ви въ Върховнитѣ книги на висшитѣ свѣтове, които спомагатъ въ полза на Висшето свято дѣло на великото избавление. Васъ ви чака едно славно бѫдаще, което иде не да затрие и уничтожи живота, но да го възкреси въ неговата съвършена пълнота. Въ този животъ сѫ призовани да вземать участие всичкитѣ избрани людие и народи, които образуватъ цвѣта на новитѣ поколѣния на человѣческия родъ. Вашето врѣме наближава, вашиятъ изпитъ се завършва, часътъ на вашето призвание удря и минутата на живота настѫпва да се пробудите и влезете въ тоя благъ животъ, който встѫпва въ тая многострадална земя. Азъ ида отъ горѣ, по висше разпореждание на Бога— вашия Небесенъ Отецъ, Който ме е натоварилъ съ великата мисия да ви предупредя отъ лошия пѫть и ви благовѣствувамъ Истината на живота, която слиза отъ небесното жилище на вѣчната видѣлина да просвѣти всѣкой умъ, да възобнови всѣкое сърдце и да въздигне и обнови всички духовe — отбрани чада на истината, предназначени да съставятъ зародиша на Новото человѣчество, на което Славянското семейство, колѣното Юдино, ще стане огнище. Вождътъ на спасението, помазаникътъ Сионовъ, Царятъ Господенъ, братътъ на страждующитѣ, ще пристигне въ всичката своя сила и духовна пълнота и ще промѣни вида на тоя свѣтъ. Вие скоро наближава да заемете едно високо мѣсто в реда на изкупенитѣ висши свѣтове, които постепенно, неотклонно възлизатъ единъ слѣд другъ въ една нова областъ на горнитѣ върховни свѣтове. Въ Небесата на Божественитѣ разпореждания, въ които и тоя вашъ свѣтъ вече ще пристъпи напредъ една стѫпка да заеме своето мѣсто, отредѣно му отъ Върховния Владика помежду другитѣ. Вашето встѫпвание въ тия нови безпредѣлни граници на Новото Царство на вѣчнитѣ свѣтове ще се ознамени съ даване знака на Върховния Господаръ, Владѣтель и Царъ надъ всичко. Той ще ви посрѣщне заедно съ всичкитѣ ангелски ликове, които ще дойдатъ да ви приематъ радостно и весело, като съграждани на Вѣчното Царство, на което силата и славата е нескончаема. Не огорчавайте Бога съ вашето поведение, не се съмнявайте въ Истината Му, която ви носи отъ Небесното жилище въ знакъ на Неговата къмъ васъ вѣрность и любовь. Просвѣтете се, елате на себе си, съзнайте истината на живота. Този, който ви е родилъ, бодърствува надъ васъ. Името Му знаете. Не се двоумете, не се колебайте, но отхвърлете вашето малодушие и вашето маловѣрие настрана и елате къмъ вѣчната видѣлина на живота, да разберете вѣчния пѫть на Бога, Който ви е въздигналъ отъ пепелището на ничтожеството къмъ славата и величието на безсмъртието. Не се заблуждавайте, но дайте мѣсто на Този, Който ви оживява. Предъ Него: домочадията, поколѣнията, народитѣ не чезнатъ, но се възобновяватъ и възраждатъ отъ този сѫщъ Вѣченъ Духъ, Който привежда въ порядъкъ всичко въ тоя обширенъ Божественъ свѣтъ. Възобновлението е велика благодатъ, която ви спомага да се удостоите, да влѣзете въ пѫтя на видѣлината, въ която обитава миръ и любовь въ всѣка нейна стѫпка. Тя е мощниятъ вѣчень двигатель въ живота, който повдига всичкитѣ паднали духомъ. Тя е пѫтятъ на спасението, по който влиза злощастният человѣчески родъ, призованъ отъ Небето на още единъ великъ подвигъ, съ когото ще се завърши все, що е отредено. Пѫтятъ, въ който ида да ви поведа да възлѣзете въ Царството Божие, да Му служите, е пѫть вѣченъ; пѫть, пъленъ съ всѣка благостъ на живота; по него сѫ възлѣзли всичкитѣ чинове и ликове небесни прѣди зачатъка на самата тая вѣчност, която е безъ начало и безъ край. И помежду васъ и пѫтя Небесни ликове сѫществува велика междина, която е неизмѣрима отъ никоя мощна сила и при все това има една невидима връзка, която всичко свързва въ едно неразривно братство. Тази връзка е любовьта на Вѣчния нѣвидимъ Богъ — Извора на живота. Тая непрѣодолима любовь на Този, Който ви люби и се грижи за васъ, ме извика отъ горѣ да дойда да ви помогна въ тия усилни врѣмена, които наставатъ за послѣдень пѫть въ тоя свѣтъ. Предъ вази стои една голѣма опасностъ, която се готви да разруши все що е свѣто посадено отъ рѫката на вашия Небесенъ Баща. Затова съмъ въ тоя свѣтъ дошелъ, да ви рѫководя лично прѣзъ тази най-опасна минута прѣзъ живота. Покажете се мѫжье твърди и непоколебими, вѣрни на призванието си, прѣпасани прѣзъ пояса, готови за бранъ. Направете всѣки потребнитѣ самопожертвувания да възтържествува истината, сега е случай благоприятенъ да се покажете родъ избранъ, семе Царско, народь, на който Господъ на Силитѣ е вождъ. Азъ ида да подкрепя славянския родъ, комуто е дадено да възтържествува надъ всички негови врагове и неприятели, прѣпятствуващи му въ пѫтя на неговото благородно знание, което той се стрѣми да постигне, и на неговото назначение, което му е отредѣно отъ Върховния Промисълъ на Провидѣнието. Врѣмето е близо и при вратата на тоя свѣтъ. Истината ще възтържествува и ще се възцари въ пълната си хубостъ и красота, която ще озари лицето на тоя свѣтъ съ сияние небесно. Ето деня на Истината, който ви е родилъ за Негова слава. Слушайте гласа Му, Той иде отъ горѣ, подигнѣте очитѣ си и вижте това, което ви очаква; отворете ушитѣ си и чуйте сладкитѣ пѣсни, приятнитѣ химни, величественитѣ антими, пѣсни отъ ангелскитѣ ликове, които се приготовляватъ за този славенъ денъ. Чуйте, вѣрността е първата стѫпка при влизание въ новия животъ, тя е първото условие при тѣснитѣ врата на приемание, тя е първиятъ плодъ на Любовь, който има да поднесете предъ Огнището на Отеческий олтаръ. Не остава врѣме да се впускате въ праздни разправии за миналото, което нѣма да ви ползува, ако не вземете примѣръ отъ неговитѣ погрѣшки, да изправите настоящитѣ. Вашето възраждание има голѣма нужда отъ чисти добродетели, които липсватъ. Сега то е повърхностно и не коренно, врѣменно и несѫществено, което не може да принесе очакванитѣ добри плодове. Този народъ има въпиюща нужда да се рѫководи и управлява отъ святи и Богуугодни начала, нуждни за неговото успѣвание. Тия начала ги е опредѣлилъ отдавна още Богъ, Който се грижи за подобрението на всички негови семейства; и тия начала сѫ всадени въ вашата душа. Въ възражданието на народитѣ умътъ и сърдцето трябва да вървятъ успоредно, любовьта и добродетельта взаимно, силата и разума наедно да рѫководятъ и управляватъ пѫтя на тѣхните добри стрѣмления. Вънъ отъ тия условия всичко е изгубено за тѣхъ безвъзвратно. Затова е необходимо да се спрете и обмислите положението си, въ което се намирате, за да избѣгнете общото разрушение, което виси вече надъ главитѣ на всички ви. Азъ пристигамъ въ тоя развратенъ свѣтъ въ минута важна да упражня нуждното влияние, да ви отвърна отъ тоя пагубенъ пѫтъ, въ който народитѣ по земята сѫ се втурнали да слѣдватъ безразсѫдно. Знайте, въ случай, че отхвърлите моитѣ благи съвети и се възпротивите на моитѣ Божествени диктувания, които ви давамъ, защото сте близки на сърдцето Ми, то ще употрѣбя и други мѣрки, много по-лошави, съ които съмъ натоваренъ да приложа въ замѣна на вашето непослушание на святите Божии заповѣди. Вие сте подъ мое покровителство и съмъ длъженъ да ви рѫководя и възпитавамъ въ словото на Истината. Азъ съмъ вашъ хранитель и върховенъ водитель въ Небесните ликове. Когато встъпихъ да ви взема подъ своя охрана, Азъ предвиждахъ всичкитѣ мъчнотии, които врѣмето щѣше да ми създаде до гдѣ ви изведа въ безопасно мѣсто. Азъ знаяхъ колко препятствия, колко несполуки щѣха да ме посрещнатъ съ васъ наедно въ тая велика борба, но моятъ духъ не отстъпи своето намѣрение. Моята любовь за васъ ми продиктува свято задължение и Азъ встѫпихъ напредъ да ви взема подъ моята върховна охрана. Въ това отдалечено минало вашиятъ духъ не притежаваше никаква красота, която да ме привлече да ви обичамъ. Вие бѣхте отвратителни на гледъ и който ви погледнеше, се отвращаваше отъ грубото ви сърдце. За тоя ви лошъ недостатъкъ Азъ не ви отхвърлихъ, нито ви презряхъ за грубата външностъ, съ която бѣше облѣчена вашата душа, но ви възлюбихъ напълно съ благия си духъ, който се завзе да проникне и намѣри нѣкоя Божествена добродетелъ, нѣкоя благородна черта въ вашата душа, та да може да я обработи и оплодотвори, за да принесе плодъ изобилно и да създаде у васъ поведение чисто, свято и възвишено, за да ви удостои да влѣзнете въ рода на първитѣ народи, които Богъ на Силитѣ е избраль да извършать вѣчната Му и свята воля. Днесь вече настава да се реши главната сѫдба на тоя покваренъ свѣтъ, въ който Небето иде да извърши единъ корененъ и великъ превратъ и то скоро, въ Новия вѣкъ, който приближава да отбелѣжи нови страници по лицето на земята. За това желая да ви подготвя, защото сте останали надирѣ поради вашитѣ настоящи престѫпления и минали народни грѣхове, за които безбройни жертви и страдания бѣха нуждни да пренесете до гдѣ да се измие и очисти вашата отвратителна гнусота, съ която раздразнихте Бога, та отвърна лицето Си отъ васъ и ви остави подъ тежкия вѣковен изпитъ, за да познаете и се разкаете за грѣховетѣ си, които разкѫсаха святитѣ връзки на Любовьта Му. Но Богъ се вѣчно не гневи; милостьта Му е въ родъ и родъ, благостьта Му пребѫдва винаги съ тѣзи, които Го любятъ и благословението Му не се оттегля. Той ви рѫководи прѣзъ всичкитѣ тъмни врѣмена съ крѣпка дѣсница и окото Му бдя за васъ, когато преминавахте прѣзъ опаснитѣ пѫтища на този свѣтъ. В това — Азъ, вашиятъ Върховенъ Покровитель, имаше да полагамъ голѣми усилия и жертви, да поправя вашето минало, да ви възпитамъ и облѣка въ хубостьта на Вѣчното, което ви е отредена. За това благоволихъ да извикамъ отдалечъ, отъ край небесата, двамата братя, свѣтила на славянский родъ и да имъ връча Словото на Истината и Словото на Живота, да ви го донесатъ и ви научатъ пѫтя Ми, по който да възлѣзете въ Вѣчната Видѣлина, въ която обитавамъ; Видѣлината на живота, която ви проводихъ да пребѫдите въ нея, която свѣтътъ не прие, но я отхвърли и предаде помазаника Ми на завѣта, Исуса, на поругание и смъртъ, защото дѣлата на тоя родъ бѣха лукави. Но престѫпницитѣ на завѣта Ми приеха заплата за своитѣ беззакония и отъ нинѣ всичко се прекратява. Правдата е вѣчна, Отецъ ми е неизмѣняемъ, дѣлата Му сѫ неотложими, вий сте Мой народъ. Господъ потърси домъ за Себе Си и изборът Му падна въ славянското домородие, което Небето възлюби за неговата Божествена добродетель. За това ви пратихъ двамата Мои служители да ви донесатъ радостната вѣстъ да напуснете мрака на тѫмнитѣ езически богове. И биде радость голѣма въ свѣтоветѣ на видѣлината, кога Богъ положи печата на великото Си има на вази и вложи Духа Си въ сърдцето ви въ завѣтъ вѣченъ. И явихъ се на тогавашния ви царствуващъ Господаръ и му извѣстихъ Волята на Небето да приеме Пратеницитѣ Ми на Новия завѣть и той ми послуша гласа и се удостои предъ Мене да стане родоначалникъ на духовното ваше възраждание. И казвамъ ви, че не се е раждалъ въ дома славянски отъ него по-смиренъ и по- чистосърдеченъ Господаръ, който съ непоколебима вѣра прие даденото обѣщание, подобно Аврааму, който не пожали сина си, но го принесе жертва жива Богу, така се подвиза благоугодно вашиятъ началникъ и баща на славянския родъ, който даде очитѣ на първородния си въ жертва благоприятна, даръ избранъ Господу, въ знакъ на неизмѣнна вѣрность Нему. И отъ този день се извърши призванието ви отъ Бога на Силитѣ, Който съизволи въ Своята неизмѣрима мѫдрость да прослави съ васъ наедно всичкото славянство, въ което Господъ Всесилний пребѫдва и на което отрежда да заеме най-първо мѣсто въ Неговото Царство, което встѫпва вече въ своята сила въ тоя страждующь свѣтъ. Разберете неизмѣняемата истина, че въздиганието на славянския родъ е въздигание необходимо за всички, което Богъ самъ върши за своя избранникъ, Вожда на Спасението, Който скоро ще се яви помежду ви въ пълната своя Слава и Сила, да възстанови вѣчното Царство на Мира, Царството Божие на земята. И който оспорва вашето първенство отъ нинѣ, казва самъ Господъ, оспорва Моето, понеже имамъ власть да дамъ Моето комуто искамъ и ако Азъ давамъ отъ добрата Си воля, кой е този, който ще Ми се възпротиви и Ми каже що върша? Онзи, който се осмѣлява, нека излѣзе и опита силитѣ си и ще види. Азъ съмъ единъ и думата Ми е неизмѣняема и съмъ вѣренъ и истиненъ въ всичкитѣ Си пѫтища. Словото Ми е неуспоримо. Господъ ви е рѫководитель. Той ви е женихъ, Който изпраща дароветѣ Си, Който ви се радва като младоженецъ за любовьта, която сте приели съ вѣрность отъ Него, Който е Царъ надъ царетѣ и Господаръ надъ господаритѣ. Ето затова ида отъ предвѣчнитѣ обиталища да ви подбудя на добъръ и святъ животъ, да ви предохраня да не съгрѣшите изново противъ върховната воля на Небето и ви отхвърли както въ миналото, когато съ беззаконията си дотѣгнахте на Бога и Той ви остави да паднете подъ рѫцетѣ на вашитѣ врагове, които дойдоха отдалечъ да ви накажатъ за престѫпленията и да изпълнятъ волята на Върховния Сѫдия надъ вази. Но въ тогавашното ваше падение Азъ ви подкрепихъ съ Любовьта Си, понеже не бѣхте съвършено отхвърлени отъ лицето на Този, който ви бѣше избралъ. И въ дълговѣчното робство постоянно ви ръководихъ въ пѫтя на търпение и смирение и ви учихъ да изправите живота си, да съзнаете грѣховетѣ си, да се разкаете и обърнете съ всичкото си сърдце къмъ Господа Бога вашего, съ Когото сте съединени съ брачни връзки на чистъ и непороченъ животъ. И въ всичкитѣ ви страдания и изпити Азъ ви подкрепяхъ съ Моята рѫка и ви придавахъ сила и мощъ на духа да не отпаднете съвсемъ духомъ и се изгубите въ тинята на отчаянието. И съ всички сили, които разполагамъ, завзехъ се да създамъ у васъ душа чиста и непорочна, съ поведение Божествено. И въ края на вашия дълговѣковенъ изпитъ, когато Небето реши по Висше усмотрение на Божия промисълъ да ви избави отъ тежкото робство, Азъ бѣхъ първиятъ, който се явихъ да се застѫпя да ви освободя, като предполагахъ, че ще се възползувате отъ дадената благодатъ да поправите миналото; но вие злоупотрѣбихте съ дароветѣ на свободата. Обаче Азъ почнахъ освобождението ви, като турихъ въ дѣйствие всичкитѣ си мощни сили да работятъ на всѣкѫде за постигание и осѫществлявание на великата мисъль, която има да завърша въ най-кратко врѣме, което чака Моята върховна заповѣдъ, но вашитѣ раздори, вашиятъ ново- развратень животъ, възпиратъ святата мисъль, която имамъ на сърдце за вашето добро и доброто на цѣлия родъ человѣчески; но всичко си има своитѣ граници, това трѣбва да знаете. Прѣзъ тия послѣдни години на новопочналия ви животъ съмъ ви рѫководиль безопасно до тая минута и съмъ полагалъ най-голѣмитѣ усилия да ви опазя отъ много опасни злини. Въздайте хвала Богу, че Азъ не съм отъ тия, които се побеждаватъ. Иде врѣме и сега е, когато ще опитате Силата Ми и ще познаете, че Азъ съмъ Богъ, Който се не лѫже, но вие сте народъ своенравенъ, който не съзира кѫдѣ се крие неговото добро. Слабата черта на душата ви е общото разединение и разногласие, което спъва святото дѣло на славянския родъ, но вѣренъ съмъ въ дѣлото на Този, Който Ме е проводилъ. За Него нѣма препятствие, нѣма мъчнотии, волята Му е воля вѣчна и непреклонна и все, що е рекълъ, ще бъде, но не въ вашитѣ дни, ако се повърнете назадъ, както израилскиятъ народъ въ пустинята, и ще оставите коститѣ си, както тѣхъ за вашето малодушие и общо невѣрие. Но новото поколѣние, което самъ Богъ на Силитѣ ще повдигне, ще осѫществи Неговите възнамѣрения, предопредѣлени да се изпълнятъ. Можете да ускорите и затрудните вървежа на вашето дѣло, ако се вдадете на разпуснатия животъ на покваренитѣ народи и това Ме прави повече да бодръствувамъ за вази, да не би изново да се повърнете и паднете въ примката на лукавия, което падение ще ви коствува живота. Това Ме принуди да слѣза отъ горѣ помежду ви, да се застѫпя изново да изгладя и премахна адската омраза съ братския вамъ родъ, който е положилъ за вази безброй человѣчески жертви; той е свѣта Русия, на която Богъ е отредилъ велико бѫдаще, да изпълни волята Му за ваша слава и славата на Неговото Царство. Ще приемете отъ нея данъ като Мелхисадекъ отъ Авраама, когото и благослови. Днешната сила и слава я вамъ дължи, такива сѫ Божественитѣ наредби: единъ сѣе, другъ жъне, въ края всички ще участвуват въ Божието благо. Днесь адската злоба се отстранява, ходътъ на работитѣ взема другъ видъ, адскитѣ сили отстѫпватъ въ първитѣ сили на бойното поле, нарушителитѣ на Божия мир ще бѫдатъ наказани на всѣкѫдѣ и правдата Му ще се възстанови на земята. Царството, което ще да възстановя, не е царство на омраза, но на любовь; подигнете очитѣ си и вижте, че свѣтътъ е узрѣла жетва. Въ скоро врѣме ще завѣря вѣрността на моитѣ Божествени думи. Още единъ великъ подвигъ и всички сърдца ще треперятъ и мѫдруванията на свѣта ще престанатъ веднажъ за всѣкога. Небето, въ знакъ на своето благоволение, ви е дало единъ свѣтъ залогь на велика милость и любовь, който се пази помежду ви отъ този день, въ който е даденъ отговорътъ, започва вашето изкупление и ви предупреждавамъ да пазите това, което градя, да го не съборите, защото е свято, и ако се опитате да свѣтотатствувате, три злини ще ви допусна: гладъ, моръ и разорение, и нѣма да ви пощадя, но ще се сѫдя съ васъ и ще помните винаги, че Богъ е говорил. Пазете думитѣ Ми. Вѫ тоя Залогъ, който съмѫ ви поверил, почива бѫдащето ви, той е скрижалътъ на дома ви, надежда и животъ за рода ви. Слушай ме, доме славянски, да сте ми свидетели, че съмъ ви говорил. Обръщамъ се къмъ васъ сега, мои служители, водители, учители и къмъ васъ книжници, фарисеи и лицемѣри и ви заповѣдвамъ да не развращавате народа Ми, който съмъ ви повѣрилъ. Престанете отъ лошитѣ си пѫтища, врѣме е за вази да поразмислите, водете народа ми въ пѫтя на истината и не го заблуждавайте, помагайте на беззащитнитѣ въ теготитѣ имъ и не оскърбявайте беднитѣ. Напуснете беззаконието, отхвърлете неправдата, оставете развращението, защото Богъ не може да гледа на това отвратително дѣло, което се върши предъ Него на всѣкѫдѣ. Търпението Му е вън отъ границите си, повиканъ съмъ да туря край на неизцелимо зло. Поразмислете догдѣ е врѣме, иде чась и сега е, когато ще бъде късно да ме търсите, мислетеь невѣрието, което ви е обхванало, самоволно не ще ви принесе никое добро. Ето, вторий пѫть ида отъ кать сте станали мой народъ, за да ви видя съ собственото си око какви сте на гледъ, как живѣете и духътъ Ми е трогнать отъ печалната картина. За оплаквание сте вие, надъ които пожертвувахъ всичко придобито: животъ, слава и честь, сте злоупотребили съ Моята доброта и Моята любовь. Предъ лицето Ми стоятъ множество нещастни ваши братя и сестри, изнасилени и ограбени отъ самите васъ. Идете при тѣхъ и имъ изповядайте прегрѣшенията си и направете миръ всѣкой съ ближния си. Този день, който ида да ви се открия въ Моята пълна слава, искамъ да е день на радость, а не на скръбъ, день, посветенъ Богу Моему. Азъ съмъ Елохилъ, Ангелъ на завѣта Господенъ. Съобщено на 8 октомврий 1898 година Варна—България _____________________________________ *Прѣписано отъ печатни за корекция коли (страници 5) на брата П. Кировъ на: 30 май, сѫбота вечеръ, 1 юний, понѣделникъ вечеръ и 3 юний, срѣда вечеръ, 1915 год., гр. Бургасъ. Прѣписалъ: М. Сотировъ.

пдф ОБЩО ВЪВЕДЕНИЕ: ДВѢ ВЛИЯНИЯ. Свѣтътъ, въ който живѣемъ и сѫществуваме по необходимость на своята природа, е пъленъ съ тайни. На всѣка стѫпка нашия растящъ умственъ животъ срѣща безбройно число явления, които се различаватъ по видъ, родъ и степень. Тѣзи явления произвождатъ хиляди впечатлѣния и усѣщения въ дѫлбочинитѣ на душата, и побуждатъ ума въ дѣятелность съ всичкитѣ му сили и способности да дири извора на причинитѣ и да открие законитѣ подъ които се извършватъ, а така сѫщо да отгадае и тѣхното значение, което тѣ съдържатъ за неговото щастие и дългоденствие. Безъ всѣко колебание, всички тия тайни феномени, проявления и загатки се управляватъ отъ опрѣдѣленни закони, и се произвождатъ отъ извѣстни естественни сили положени да постигнѫтъ нѣкаква цѣль въ мировий свѣтъ; къмъ която цѣлийтъ человѣчески родъ се стрѣми още несъзнателно. Но по кой пѫть, умътъ ще може да постигне и разрѣши своята задача възложена нему отъ самото му появление на земното кълбо? Отговора на това питание е: — Само посрѣдствомъ неговата съзирцающа и наблюдающа сила, и способностьта му да разбира и проумѣва всичко що му се прѣдставя да учи. Знанието се е указало на человѣка отъ самото начало, като едничкото срѣдство, съ което да си послужи въ постиганието на тази цѣль. То е било първото качество, което дало умственъ характеръ и първенство на неговътъ животъ. То е било първото орѫдие въ рѫката на человѣка, съ помощьта на което да се подвизава и бори противъ природнитѣ сили; първийтъ наставникъ да го учи какъ да прѣодолява и побѣждава всичкитѣ прѣпятствия и мѫчнотии поставени на пѫтя му. Но прѣди всичко, умственнийтъ животъ е ималъ нужда да се подготви по единъ разуменъ и правиленъ начинъ. Необходими сѫ били, постоянни упражнения, и постоянни въсприимания и усвоявания на истински начала. Това обаче, не е могло да се постигне по никой други по добъръ пѫть, освѣнъ по пѫтя на въспитанието. Самата нужда на человѣческото естество е указало, на тази необходима храна, която е била единственнийтъ елементъ за спазванието душевний организмъ отъ раскапвание. Подъ неговата могѫща сила и влияние, душевнийтъ животъ приема опрѣдѣленъ характеръ на духовна дѣятелность. Умственнитѣ сили и способности получаватъ правилно направление и упѫтвание, къмъ постигание задачата на человѣческийтъ животъ. А тази задача се е състояла въ неговото подигание и избавление отъ властьта на невѣжеството, и отъ робството на природнитѣ стихии, гдѣто той е билъ тласканъ и изнуряванъ за хиляди години подъ този тѣжъкъ товаръ. Та даже и днесъ, той не е още свободенъ. Природниятъ свѣтъ по всѣкой начинъ е съдѣйствувалъ за отклоняванието на неговитѣ благородни побуждения и стрѣмления. Поставенъ въ тѣсна свръзка съ нискитѣ наклоности на своето първоначално покварено естество, той често пѫти се е прѣдавалъ на природнитѣ си влечения да бѫде отвличанъ на далечъ отъ истинското поприще на своето призвание; не веднѫжъ, той е продавалъ своята свобода, не веднѫжъ той е ставалъ свинопасецъ, както блудний синъ. За хиляди и хиляди години, той е билъ продаденъ робъ и поклоникъ на природния свѣтъ. Раболѣпствувалъ е прѣдъ силитѣ на управляющитѣ, молилъ се е на природата, принасялъ ѝ жертви и всесожения по всѣкой начинъ, и то само да придобие нейната милость и благоволение. Но неговитѣ молитви и неговитѣ всесожения и пожертвувания сѫ оставали ялови безъ да принесѫтъ каква годѣ полза. Природата, която поетитѣ велегласно сѫ е въспѣвали и украсявали съ хубость и добродѣтель, не се е интересувала да знае за дѣтинскитѣ мисли и желания на человѣка. Необходимостьта изисквала щото той самъ да се заинтересува за своето бѫдѫще, и самъ да почне да го приготовлява отъ условията и материалитѣ въ рѫка. Всички други мечти сѫ били празни, порядъкътъ на природата е билъ неизменяемъ. Дали человѣкъ билъ гладенъ, или жаденъ, слабъ или страждующъ, боленъ или умирающъ, Това е било все едно за нея. Тя хладнокръвно го е посрѣщала и испровождала вънъ .отъ своето владение. И колко често пѫти той е бивалъ ограбванъ и лишаванъ отъ всичко, що му било най мило и драго? Горчивата опитность, която человѣческата душа постоянно испитвала отъ лишението на сѫществената храна, и отъ която естеството ѝ е имало нужда всѣкой денъ, се явява въ сърдцето и ума на древнитѣ поети и мѫдреци, които сѫ възгласявали истината въ слѣдующитѣ думи: „Не викали мудростьта? И не издавали, разумътъ гласътъ си? Глупави! придобийте остроумие и вий безумни, придобийте разумливо сърдце, послушайте, защото езикътъ ми ще говори изящни нѣща.“ Елате яждте отъ хлѣба ми и пийте отъ виното, което размѣсихъ. Оставѣте глупостьта и бѫдѣте живи. Ходѣте въ пѫтя на разума.“ Человѣкъ не е можалъ да остане слѣпъ за винѫги, къмъ тази истина. Необходимо е било за него да се пробуди отъ съна на невежеството, нуждата на неговата духовна природа го е заставлявала да мисли за своето бѫдѫще, да се стрѣми и развива въ пѫтя на истинското знание. Рано или късно, той трѣбвало да съзнае, че помощьта за неговото избавление, нѣма да дойде отъ никадѣ другадѣ, освѣнъ отъ самия неговъ родъ. Неговата надѣжда трѣбвало да бѫде обърната къмъ великийтъ духъ, който е живѣелъ въ душата му и който дѣйствително притежавалъ балзама на неговата рана и философскийтъ камъкъ на неговата сполука. Онази мисъль, която е послужила да вдѫхни въ душата на человѣка великата надѣжда, че има исходенъ пѫть отъ безисходното положение, отбѣлѣзва велика епоха въ неговия животъ. Тази пѫтеводител па звѣзда, която го повела къмъ обетованата земя, му показала истината съ окото на вѣрата, че голѣми промѣнения има да ставатъ въ по-послѣднитѣ дни на земята. Самата природа, която днесъ го притѣснява, плаши и застрашава, съ своитѣ тайнственни феномени, съ шумнитѣ си явления отъ гърмежи, трѣсъци, свѣткавици, привожда въ него всѣко чувство да трепери въ боязнь и лоши прѣдчувствия, и да прѣкланя колѣнѣтѣ си, като робъ прѣдъ нозѣтѣ на своятъ жестокъ господаръ. Даже и тази природа ще видоизмѣни своето поведение спрѣмо него, и тя ще покаже свѣтлото лице на своето естество, ще почне да му служи и пригождава, като нежна майка, и да му приготовлява всичко, отъ което има нужда. Всичко това ще се испълни, когато той почне да разбира езика на природата, своята майка и да слуша заповѣдитѣ ѝ, и добритѣ ѝ еъвѣти. Врѣмето да се испълни това пророчество е наближило. Ний сме почти въ началото на пролѣтьта. — Благовѣстието хлопа вече прѣдъ нашитѣ врата. Но прѣди человѣкъ да влѣзне въ новата земя, къмъ която духътъ го ръководи за да получи своето наслѣдствие и свобода, като пълновъзрастенъ, той трѣбва да научи първитѣ начала и закони на истинскийтъ животъ. Именно: да обуздава природнитѣ си наклоности, да владѣе животинскитѣ си влечения и страсти, да искорени отъ себе си всички себелюбиви желания и стрѣмления, извора на всичко зло въ частнийтъ и общественния животъ, и по тоя начинъ да може да приеме законитѣ и началата на разума, висшето естество и да почне да упражнява онѣзи сили и способности на уморазумното знание, които ще му дадѫтъ ключа на истинския успѣхъ. Тѣ ще го въведѫтъ въ царството на оня миръ, въ когото умътъ намира най-високото си призвание да употрѣби природнитѣ сили, като основа за своето духовно въздигание отъ положението на единъ рабъ и слуга, до положението на господаръ и владѣтель въ царството ѝ. Тогава человѣкътъ трѣбва да съзнае, че той не е само плѫть, кръвь и косми, но е воля, надарена съ умъ и душа! Но по кой пѫть, и по кой начинъ человѣчеството ще може да постигне и осѫществи всички тия обѣщания и блага? Отговаряме. — Съ помощьта на науката и въспитанието. Този отговоръ може би ще повдигне недоразумение у нѣкои умове па даже и ще ги съблазни съ мисъльта, че това е блуждающа химера. Навѣрно, тѣ ще ни посочѫтъ за пръвъ примѣръ: нашето отечество, съ своитѣ си заведения; училищнитѣ ни учреждения, съ тѣхнитѣ учители и ученици; Нашата дипломация, съ своитѣ си министри, законоведци, сѫдии, чиновници и водители; Нашата интелигенция, съ своитѣ образованни младежи отъ всичкитѣ разрѣди на общественния строй, И слѣдъ това ще кажѫтъ, оправдавате ли сега вашитѣ думи? Облагородило ли ги е образованието? Попитай обществото, и то ще ти каже цѣлата истина. Това, което ни се навежда е вѣрно, но трѣбва ли отъ това да заключиме, че образованието е причина на злото у насъ? Може би това да ни се вижда истинно до нейдѣ си, нъ ний не можеме да допущаме такова едно заключение, което не почива на никакви основи. Намъ ни е извѣстно, че болеститѣ и заразитѣ въ органическия свѣтъ не произлизатъ отъ здравословнитѣ условия на хигиеническитѣ закони, а напротивъ, отъ неиспълнение на тия закони, които самата органическа природа ни диктува. Този фактъ ще ни доведе къмъ по право и ясно разбирание на този важенъ въпросъ. На сѫщитѣ основания; порокътъ и нечестието не произлѣзватъ, нито пакъ се развиватъ отъ образованието, но сѫ слѣдствия и резултати отъ поквареното естество на изродица человѣчески сѫщества, на които ума и душата сѫ заразени съ холерически мисли и желания. На такива челолѣци, колкото много и колкото добро образование и да имъ дадеме, ако тѣхното естество не се измѣни по духъ, тѣ ще си спазѭтъ сѫщия старъ нравъ. Че въ това има истина може да се види и отъ народната поговорка, която казва, „че вълкътъ по лѣсно промѣнява космитѣ си, отколкото нрава си.“ Има дълбока причина лѣжаща вѫтрѣ въ естеството на человѣка за това странно явление, което науката нарича: „Хиеридитарность“ (наслѣдственость). Жестокъ природенъ законъ дѣйствително, но все таки истиненъ. Такива опасни человѣчески микроби, въ което и да е общество, горѣ долу образовано, рано или късно ще сѫ узнаѭтъ отъ общийтъ духъ, който ще ги истика вънъ отъ здравиятъ организмъ на социалний строй. Този социаленъ строй на здравия организмъ по естество не може за дълго врѣме да търпи растройство и анархия въ себе си. Това правило е общъ неизмѣняемъ законъ на природата. Единъ организмъ, какъвто и да е той, спорѣдъ този законъ, трѣбва или да изхвърли отъ себе си лошитѣ вещества и зародиши, или да прѣстане да сѫществува като такъвъ. Едно отъ двѣтѣ. Тази е естественната причина, която заставлява всѣкой добросъвѣестенъ человѣкъ да се пази отъ гибелнитѣ влияния и да отбѣгва лошитѣ злодѣяния. Животътъ е тъй устроенъ, щото всѣко дѣло, каквото и да е то, приема своята заплата спорѣдъ вѫтрѣшното си достойнство. Това е едничкото върховно мѣрило. Но подобавали и на насъ хора съ просвѣтени умове да храниме онази изтъркана мисъль, както проститѣ и невѣжи, — че свѣтътъ ще се свърши отъ учението и ученитѣ? може ли да се прѣдполага, че въ това има каква годѣ истина? Дѣйствително, свършакътъ на свѣта ще дойде, но на кой свѣтъ? Ето въпросътъ. — Ще кажемъ, но нека се неплашимъ отъ отговора: свършака е на свѣта на заблуждението, на неправдата, на безаконието; свѣта на стариятъ грѣшенъ Адамъ трѣбва да погине и умрѣ безвъзвратно, а продължението на новия свѣтъ, свѣта на добродѣтельта, трѣбва да вирѣе и прѣбѫдва въ вѣкъ. Нашиятъ прѣдметъ обаче, разгледанъ по дълбоко, ще докаже, че у насъ владѣе невѣжество придружено съ лоши навици и пороци, страсти и желания злѣ подквасени и наклонени отъ егоистическото образование, цѣльта на което е да експлоатира живота на другитѣ за своя облага. Става ясно тогава, че у насъ истинскитѣ начала на науката сѫ едвамъ хванали коренъ. Въспитанието си е едвамъ въ пеленитѣ, неговътъ гласъ се чува едвамъ, като на пелиначе дѣте, Неговото благородно влияние едвамъ се усѣща отъ затъпѣлитѣ ни сърдца отъ порока. Може да ни се възрази пакъ, и да ни се наведѫтъ други примѣри за по-силенъ доводъ, като напр. Англия и Америка. И да ни се посочѫтъ голѣмитѣ недостатъци и злини, които владѣятъ и въ тия образовани държави. Това не го отричаме. Признаваме тази горчива истина, но и този доводъ принадлежи на софистическата философия, която като общо правило не гледа истината въ лицето, но въ гърба. Нима лошото положение и състояние въ тѣхъ е причинено отъ науката и образованието? Ако нѣкой може да ни освѣтли по-добрѣ върху този въпросъ, той ще бѫде вторий Жанъ-Жакъ Русо. Ний ще кажемъ на кратко само това, че въ Англия и Америка, гдѣто науката и въспитанието сѫ хванали по-дълбоко коренъ, и гдѣто прѣдразсѫдъцитѣ сѫ изгубили своето срѣдневѣковно влияние, въ тѣхъ днесъ се е развила по разумна и человѣколюбива свобода, въздигнали сѫ се по-вече благотворителни общества и учреждения, има по-голѣмъ интересъ въ всенародното подобрение. — Общественното имъ мнѣние сѣди на по-твърда основа. — Поставено е по високо отъ управлението. Порокътъ не се прекрива, нито пъкъ похвалява и защищава. Тамъ се употрѣбяватъ всевъзможни срѣдства и начини за искореняванието и прѣмахванието на злото. И то не отъ правителството, а отъ самото общество, което е силата и двигательтъ на всички благородни прѣобразования. Въ тия държави, различни человѣколюбиви общества и дружества харчѫтъ ежегодно голѣми сумми, и правѭтъ всевъзможни себепожертвувания за просвѣщението и духовното повдигание на беднитѣ класси. Това свидѣтелствува статистиката. Тукъ има една необорима истина, че подъ влиянието на благороднитѣ сили на живота и неговитѣ благи духовни побуждения, тѣзи хора сѫ почнали по дълбоко да съзнаватъ своята длъжность спрѣмо другитѣ, и спрѣмо изискванията на великиятъ Биологически законъ. Науката е подигнала своятъ гласъ въ полза на тази истина. Тя ни е оѣдомила съ необорими доказателства, че този законъ царува на всякѫдѣ въ мировий свѣтъ. Отъ прилаганието на условията и началата, които той диктува въ живота, зависи здравословностьта на коя да е органическа дѣятелность. А да облѣкѫ чистата смисъль на този законъ въ простъ езикъ, ще изразѭ. слѣдующата мисъль: „Добрийтъ животъ и благоденствие на твоя, на твоя ближенъ, сѫ необходимо условие, както за него, така сѫщо и за твоя добъръ животъ и твоето благосъстояние.“ Това е една физиологическа истина, която никой просвѣтенъ человѣкъ не отрича. Кой е онзи, който незнае, че отъ правилното работение на функциитѣ и отъ доброто състояние на органитѣ ни, зависи общото здравие и дългоденствие на тѣлото? Малка една болка въ който и да е членъ на тѣлото, изведнѫжъ се отражава върху цѣлия ни организмъ и нарушава мирътъ и спокойствието на живота ни. Нима, това което е истина за физиологическия животъ, не ще ли бѫде тъй сѫщо истинно и за социалнийтъ животъ? Не е ли сѫщия естественъ законъ, който и въ единия и въ другия случай диктува сѫщитѣ първоначални условия? Да, безъ всѣко сѫмнѣние, той е сѫщия природенъ законъ, приложенъ въ по широка смисъль. Онова, което е необходимо за здравието на тѣлото, е тъй сѫщо необходимо за благоденствието на обществото. Отъ основнитѣ принципи на този неизмѣняемъ биологически законъ зависи нашето бѫдѫще щастие или нещастие. Разбира се, като сме съпричастници на единъ общъ организмъ, и членове отъ една и сѫща фамилия, ний неможемъ да избѣгнемъ послѣдствията, които слѣдватъ отъ общото ни поведение, за зло или добро. Добрия ни, или лошия ни характеръ ще отрази своето влияние неизбѣжно върху общественното здравие и състояние. Не само това, но още ще остави неизгладимъ отпечатъкъ върху бѫдѫщето поколение. Зародишитѣ на доброто или злото ще сѫ прѣнесѫтъ отъ единъ родъ въ другий, посрѣдствомъ кръвьта на живота. По такъвъ начинъ ще станѫтъ сѣмена на почвата за бѫдѫщата жетва. Кои отъ тѣзи сѣменни зародиши ще успѣѭтъ да развиѭтъ своитѣ качества, ще зависи твърдѣ много отъ външнитѣ и вѫтрѣшнитѣ условия на социалнийтъ строй, и до голѣма степень, отъ волята на человѣка, да въсприеме, кой и да е отъ тѣхъ въ организма на душата си, и да имъ даде мѣсто да вирѣѭтъ и растѫтъ свободно. Въсприети и загнѣздени веднѫжъ по този начинъ, тѣ очакватъ вече благоприятнитѣ моменти да проевѭтъ вѫтрѣшната си природна дѣятелность. Въ това естественно прѣдрасположение на волята да храни лошитѣ зародиши и желания въ душата си, лѣжи една отъ най-голѣмитѣ опасности за просвѣщението. Влечени постоянно отъ вѫтрѣшни пориви на грубата си природа, ний често пѫти избираме онѣзи начала за нашъ идеялъ, и онѣзи прѣдмети за наша цѣль, които по естество влекѫтъ слѣдъ себе си най лошитѣ и гибелни резултати за духовното ни въздигание, т. е. въздигание, което заключава цѣлиятъ ни душевенъ животъ, а не часть отъ него, както това най често се разбира отъ извѣстенъ классъ мислители. Тази истина се потвърждава отъ историята на человѣческия напрѣдъкъ. Въ всѣкой вѣкъ, духътъ на просвѣщението е ималъ да се расправя и бори съ заблуждението, лъжата, измамата, неправдата, порокътъ и безаконието. Види-се человѣческото сърдце по природа по-вече е расположено къмъ тия нѣща, отъ колкото къмъ нѣщата на истината, добродѣтельта, правдата, человѣколюбието и благочестието. Това се доказва отъ факта, че по причина на изопаченитѣ си понятия за живота, ний постоянно се отвращаваме отъ истината и отъ нейнитѣ изисквания. Постоянно отхвърляме нейнитѣ условия и слѣдователно постоянно страдаме за своето упорство. Какви ли не злини и нещастия не сѫ ни постигали за този ни единственъ грѣхъ. Всичко сме готови да жертвуваме въ този свѣтъ, само да не приемемъ истината. Странно явление! цѣльта на живота ни е тъмно опрѣдѣлена. Скитаме се още изъ мрака на свѣтовниятъ вихъръ, Господствующитѣ мотиви и днесъ още сѫ: Илюзиитѣ на славата, сластолюбието, егоизмътъ и жаждата за златото. Мотиви много добри за пълзящитѣ, но не и за человѣка, сѫществото на разума. Лудостьта да се покланяме на златни телета както, старитѣ езически народи, не ни е оставило още. То се разбира, че свѣтътъ мѣни постоянно свойтъ образъ. Идолослужението е взело другъ видъ и форма, но се таки въ тѣхъ нѣма животъ. Разумътъ се е далъ на человѣка не за друго, освѣнъ да го научи да дири истинскитѣ си нужди и интереси за своята душа, която се нуждае отъ здравословна храна, храна, която може да се придобие съ трудъ и постоянство въ доброто. Лъжливата философия, която ни е ръководила и мамила съ своитѣ гладки учения, че не вреди какви срѣдства употрѣбяваме за постиганието на своитѣ желания. Цѣльта, която гонимъ ги оправдава. Езуйтско учение. Този пѫть нѣма да изведе никого на добро бѫдѫще. Вѣрно е, че ний оправдаваме постѫпкитѣ си отъ цѣльта. Но такова едно поведение, на кой и да е человѣкъ, неможе да се оправдае отъ мѣрилото на висшето добро. За благородни цѣли се изискватъ и благородни срѣдства. Този . е общийтъ законъ, неизменяемия пѫть на истината. Така работи и дѣйствува духътъ, когато произвожда и ражда нѣщо добро. „Спорѣдъ сѣмето и плодътъ“ казва поговорката. Не знаеме ли, че всичкитѣ благодѣтели и добродѣтели въ человѣчеството съ се родили и произлезли отъ добри и благородни майки? за тѣхъ сѫ се дали най святитѣ жертви. Имали нѣкой да успорва това? Нека ни докаже противното. — „Майки, Майки иска Франция“ казва Наполеонъ великий. Но тѣзи майки, не сѫ създавани безъ добродѣтель. За да се постигне великата цѣль на живота ни, необходимо е да живѣемъ, като человѣци, като братя и сестри произлезли отъ единъ и сѫщъ баща, свързани съ тѣсната свръска на любовьта. Сега ако всѣкой единъ изпомежду ни, така се рѫководи и се вдѫхнувява отъ това начало, и така испълня изискванията на този великъ законъ, той непременно ще произведе сѫщитѣ резултати и ще принесе сѫщитѣ благи плодове: на миръ, благоденствие, успѣхъ и духовно просвѣщение и въздигание. Подъ такива условия, животътъ ни ще развие онѣзи благородни чувства и качества, въ които добродѣтельта и истината, ще се отражаватъ като въ огледало. Духътъ ни, тогава ще има такава съвършенна среда, като свѣтлообразнийтъ етеръ, която ще ни открива посрѣдствомъ своитѣ вълнения, хубостьта и величието, на една жива вселенна, която се простира прѣдъ ума ни; Единъ мировъ свѣтъ, който е пъленъ съ биението пулса на вѣчния животъ, въ когото се въздигаме, и постоянно оживотворяваме. Отъ фактитѣ на рѫка, длъжни сме да приемемъ по начало истината, че науката и въспитанието сѫ два отъ необходимитѣ елементи за сближаванието и развиванието на народитѣ и обществата. Посрѣдствомъ тѣхъ трѣбва да очакваме своето освобождение; отъ мрака на невѣжеството и отъ робството на природнийтъ грѣхъ, вроденото себелюбие, което е всяло всичкитѣ злини и нещастия въ този земенъ животъ. Този порокъ, спорѣдъ Дарвиновата теория. „Еволюция,“ е останалъ отъ грубото естество на человѣка, когато той е минавалъ прѣзъ епохата на своето физиологическо и физическо развитие. Когато борбата за себесъхранение и борбата за животъ, сѫ били на върха на своята епогея, когато всичкитѣ други человѣчески благородни качества и способности сѫ били дълбоко заровени и занемарени подъ игото на тая владѣйюща сила. Че въ това показание има истина, не иска и доказателство. Не трѣбва да ходимъ твърдѣ надалечь за да се убѣдимъ въ истиностьта на тази мисъль. Въ нашето естество още тлѣѭтъ: Хитростьта на лисицата, лукаветвото на змията, ненаситностьта на акулата, свирѣпостьта на тигъра и звѣрството на горилата. То е взело хиляди години на человѣческийтъ духъ и умъ, само да се извлекѫтъ отъ подъ това бреме. Колко хиляди и милиони невинни жертви сѫ се изисквали да се прѣнесѫтъ, докато человѣкъ се доведе до онова по пълно съзнание на своето битие, че той има по свята длъжностъ да върши въ този свѣтъ, че не се е родилъ само за да яде, пие и умира като животно, но да се усъвършенствува и заякчава съ сила и мощь, и посрѣдствомъ силата на разума въ идеята на миро-създанието, а посрѣдствомъ своя умъ сроденъ съ душата да се възвиси до понятието на нравственния свѣтъ. И да влези въ духовното мирообразование, гдѣто истината и любовьта вѣчно вълнуватъ и движѫтъ душата къмъ не ислѣдимитѣ области на живота въ вселенната. Но тукъ може да се подигне друго едно възражение, отъ нѣкой други мислители. — Възможно е казваме. Тѣ ще ни кажѫтъ слѣдующето: Добрѣ, като учите, че науката и въспитанието сѫ единственнитѣ срѣдства за въ бѫдѫще, отъ които человѣчеството трѣбва да очаква своето спасение, тогава гдѣ оставяте вѣрата въ Бога и Религията, които прѣзъ толкова хиляди години сѫ водили человѣческийтъ родъ, и постоянно сѫ го учили въ испълнението своята длъжность къмъ Бога и къмъ свойтъ ближенъ? На това питание ще отговориме направо. Истината ще си е истина прѣзъ всичкитѣ вѣкове. Тя ще има сѫщото влияние и сила въ душата ни, когато и да е, и кадѣто и да е, подъ какъвто видъ, форма и образъ и да ни се прѣдстави. Стига само, видътъ, формата и образа, да сѫ дѣйствителни прѣдставители, и сѫщински въплощения на висшето добро. Религията ще си стои тамъ, гдѣто си е била. А за въ бѫдѫще, ако иска да има почить и влияние, тя е длъжна да промѣни своето настоящо наклонение. Има нужда да се съобрази съ научнитѣ истини, и да напусне старитѣ си нрави и обичаи, които по неведение е допуснала за свой частенъ интересъ, а не божий. Необходимо е да почне да учи истината, безъ никоя прѣправка. Истината, която просвѣщава и е съгласна съ цѣлостьта на живота и разума, Живата истина, която облагородява и възвишава человѣческата душа въ добродѣтель. Онази религия, която е образъ и прѣдставитель на живущия Богъ Ехова, ще си държи сѫщото мѣсто въ душата, което е имала отъ начало и до сега. Но при всичко това, не трѣбва да хранимъ лъжливата мисъль, както Израилскитѣ Фарисеи и Садукеи, които казвахѫ: „Отца имаме Авраама.“ „И рече имъ“ Иоанъ: „Сторѣте прочее плодове достойни.“ ,И не мислѣте да се оправдавате.“ „И тъй казвамъ ви, всѣко дърво, което неправи добъръ плодъ отсича се и въ огънь се хвърля.“ Този законъ е истинско мѣрило. Всѣко учение, всѣка система, всѣко устройство и постановление, които нѣматъ за върховна цѣль подобрението на духовния ни животъ, ще изчезнѫтъ прѣдъ сѫда на разума, както слама въ огъня. Важно е да правимъ разлика помежду понятията за вѣра и религия. Вѣрата е духовна способность, една отъ силитѣ на ума, която играе важна роль въ цѣлия животъ на человѣка, когато напротивъ, религията е душевно произведение, произтекающе отъ извѣстно настроение на душата, къмъ извѣстенъ прѣдметъ, отъ когото се прѣдполага да зависи нейния вѫтрѣшенъ миръ. Това религиозно произведение може да се мѣни, въ видъ, образъ и степенъ, спорѣдъ вѫтрѣшното ни умственно и духовно развитие и образование. Отъ тази естественна причина произлиза разницата, че това което е религиозно за едного, е съвсѣмъ ирелигиозно за другиго. Единъ примѣръ.— Непогрѣшимостьта на папата, което е религиозно за католика, е до висша степень ирелигиозно за православния и протестанина. Навѣрно, това се потвърждава и отъ постояннитѣ стълкновения на самитѣ религиозни системи една съ друга. Разбира се, че всичко това проистича отъ разликата на убежденията у различнитѣ умове, които различно съ настроени и расположени. Това обстоятелство ни навожда къмъ дѣйствителната истина, да заключи ме, че единъ и сѫщъ прѣдметь може да се разглежда отъ различни точки и положения, които по естеството сѫ свързани съ интереси, които нѣматъ нищо общо съ самата сѫщность или субетанция на прѣдмета. Обаче тия частни интереси упражняватъ голѣмо влияние върху душевното ни настроение, и много пѫти ни заблуждаватъ и отклоняватъ отъ пѫтя на духовното ни просвѣщение. Тогава става необходима нужда отъ наша страна, да испитваме всѣко религиозно произведение, дали има сольта на истината, или не. И щомъ, като намѣриме, че му липсува тази соль, то е наша свята длъжность да го туримъ на страна, като человѣческо заблуждение, истинската религия, трѣбва да очисти себе си отъ всичкитѣ си дрипели и парцали, които врѣмето въ миналото и ги е окачило по частни человѣчески съображения. Въ свѣта нѣма вѣчни форми. Всичко се мѣни, съблича и прѣблича спорѣдъ вѫтрѣшнитѣ си естественни нужди. Всичко расте и се развива съобразно съ онзи вѣченъ законъ на живота, който мѣни и прѣобразява всички нѣща въ природата, съгласно съ общата дѣятелность. Нашия духовенъ характеръ се създава отъ истината и добродѣтельта, а не отъ лъжата и самооболщението. Не е какво мисли человѣкъ за себе си, но какъвъ е на дѣло. Като общо правило человѣцитѣ иматъ високи понятия за своето „его,“ но врѣмето ще прѣсѣй всички единъ по единъ, и ще произнесе .своята прѣсѫда за, или противъ. Ний сме създадени да мислиме и да. правиме изборъ помежду нѣщата и да слѣдваме пѫтя на здравото учение, а не да приемаме всичко за непогрѣшима истина, като да е излѣзла направо отъ Божиитѣ уста. Безъ всѣко сѫмнение, Богъ говори истината, ала человѣкъ по причина на своето паднало естество иде му отъ рѫки да говори и двѣтѣ. Тукъ именно лѣжи една отъ опасноститѣ за успѣха на истинската религия. Обаче това не е така съ вѣрата. Тази сила да душата посрѣдствомъ, която человѣкътъ отъ самото начало на своето възраждание, е почналь да пита е любовь къмъ онова невидимо сѫщество, създателя и подкрепителя на всичкий мировий свѣтъ; тази вѣра е вършела велики дѣла и добродѣтели. Тя е въодушевлявала неговата душа; съ мисли свѣти, съ мисли велики, съ идеи възвишени, за доброто, за хубавото, за истинското. Тази вѣра и днесъ е, самиятъ мощенъ двигатель, и въ науката и въспитанието. Тя е силата на любовьта къмъ знанието на истината, която ни принуждава да се стремиме да дириме и испитваме всичко. Каква самоотверженость е почнала да се развива днесъ въ душата на человѣчеството. Какви жертви се правѭтъ отъ всички благородни хора, само да ни се даде случай да видимъ лицето на онази дѣятелность, която лѣжи скрита въ дълбочинитѣ на природата, и каква радость ще испълни душата и ума ни, когато само сполучимъ да надникнемъ въ домътъ ѝ? Да, велика и блага истина, свѣтлина на живота ни, която побужда и въодушевлява ума ни и душата ни къмъ велики подвизи и стрѣмления. Ний сме говорили вече доволно върху общия характеръ на прѣдмета. Обаче да бѫдемъ по ясни и вразумителни, въ по нататъшното третирание и разглеждание на тази тема, нека подигнемъ единъ важенъ въпросъ: Що е наука? и що е въспитание? Този въпросъ е жизненъ; трѣбва да му се даде, какво годѣ мѣсто. Въ сѫщность, въпросътъ прѣдставлява два процесса на двояка дѣятелность; вѫтрѣ въ умственното и душевно мирообразование на человѣка. Тѣ изявяватъ характера на неговото сложно естество, което е заставено отъ върховнитѣ природни закони да дѣйствува и работи за подържание устройството и порядъка на вѫтрѣшния си свѣтъ. Мислитѣ и желанията по сѫщитѣ начала, както и въ физическия свѣтъ, се стрѣмѭтъ къмъ центъра на теготението т. е. къмъ началото на нѣщата. Това стрѣмление на мислитѣ и желанията, по сѫщия законъ, както и въ веществения свѣтъ, произвожда дѣятелность. която се отбѣлѣзва съ постоянни акции и реакции отъ едно състояние въ друго, които сѫ причината за постояннитѣ промѣнения на умственната и душевна дѣятелность. Достойнството и качеството на тия вѫтрѣшни влияния, създаватъ почвата за нашето здравословно развитие. Ако нашитѣ мисли и желания се побуждатъ отъ истински начала и се привличатъ отъ висши цѣли, то и слѣдствията отъ тази дѣятелность ще бѫде благотворителна за ума и душата. Ако не това, то противното ще послѣдва. Вѫтрѣшната сила въ живота има за цѣль: урежданието на мислитѣ и желанията въ естеството на душата, и нейното правилно и истинско запознавание, съ нѣщата, прѣдметитѣ и силитѣ въ природата. Отъ това правилно разбирание зависи истинското ни просвѣщение. Науката въ този случай е резултатъ отъ мислението и наблюдението на ума върху явлението на природата; а въспитанието е резултатъ отъ знанието и прилаганието на духовнитѣ естественни закони въ душевнийтъ ни животъ. Въспитанието е необходимо, за истинското знание и истинскийтъ успѣхъ. То е тъй нуждно, както — здравото тѣло за здравия умъ. Образованието въ най широката си смисъль, не е нищо друго, освѣнъ, процесъ на въплотявание, благородни мисли и добри желания въ. живота на человѣка. Отъ това можемъ да сѫдимъ, че колкото повече такива елементи притѣжава единъ народъ, толкова той е по-образованъ и развитъ духовно; и колкото по малко има, толкова по долу стои въ ляствицата на своето духовно възраждиние. Прѣдметътъ — по естество има двоякъ характеръ: външенъ и вѫтрѣшенъ. Външнийтъ характеръ съставлява физико-физиологическата страна, на умственния животъ; а вѫтрѣшния характеръ съставлява Биолого- Психическата страна на умственно-душевния животъ. За сега нека разгледаме само външния характеръ на прѣдмета: що е наука? гдѣ е полето и областьта на нейната дѣятелность? каква е задачата ѝ за живота? Нека хвърлимъ тогава единъ кратъкъ погледъ върху този въпросъ, съ важнитѣ му пунктове и точки. Тогава, що е наука? — Подь думата наука се разбира, обикновенно знание, знание на принципи или начала и причини; потвърдѣни истини и фактове. „Наука,“ казва Сѫръ У. Хамилтонъ (Sir W. Hamilton) „Похвала же на познания, имейки въ видъ на образъ, характера на логическа съвършенность, и въ видъ на прѣдметъ характера на сѫщинска истина.“ Въобще думата наука се употрѣбява да означи познания, които съ били придобити отъ дълго наблюдение и систематически наредени въ съгласие съ общитѣ закони на естеството, и направени достѫпни за всѣкиго; а особенно такива познания, които се отнасѭтъ до физическия свѣтъ; неговитѣ феномени, природа, съставъ и силитѣ на веществото му, и качествата и функциитѣ на живущитѣ клѣточни тижюси или тъкани. Думата наука се употрѣбява и въ по тѣсна смисъль да означава, кой и да е клонъ отъ науката, като отдѣлно поле за ислѣдвание, или прѣдметъ за изучавание, като напр: Науката на Астрономията, Химията, Геологията, Медицината и пр. Старитѣ гърци сѫ считали седемъ науки: Граматиката, Риториката, Музиката, Логиката, Аритметиката, Геометрията и Астрономията. На тѣхъ не сѫ биле познати още отрастъцитѣ на модернитѣ естественни науки. Обаче, отъ тѣхно врѣме до сега, голѣми промѣнения и прѣобразования сѫ станали въ умственния и духовенъ животъ на человѣка. Науката съ почванието на новата христианска епоха, е направила гигански крачки както въ полето на Физиката, Химията, Геологията, Астрономията; тъй сѫщо и въ областьта на Физиологията, Биологията, Анатомията, Психологията и Френологията. Тя ни е открила неисчерпаемитѣ богатства на природата, отъ които вече се ползуваме. Знанието е дало ключа на ума, съ който да отваря различнитѣ стаи на това природно съкровище, въ което сѫ помѣстени всичкитѣ провизии, приготвени за всевъзможнитѣ нужди на человѣческия животъ. Науката е станала днесъ мощенъ двигатель и спомагателна жизненна сила за напрѣдъка и просвѣщението. Тя е станала вече преимущество и привелегия на всички, които ѭ любѭтъ. Този потикъ на человѣческия духъ е спомогналъ на образованието да стане общо, а съ това наедно да тури край на грубото невѣжество. Ний сме почнали да гледаме умственно на свѣта съ друго око. — Езика на природата ни е станалъ по-общо понятенъ. Науката вече отъ всѣкадѣ ни е озарила съ своята небесна свѣтлина. Физиката ние запознала, съ законитѣ и силитѣ на физическия свѣтъ, Химията, съ съставътъ и елементитѣ на вещѣството, Геологията, съ миналото на земята, Астрономията, съ небеснитѣ тѣла и устройство на вселенната. Когато на другата страна, Физиологията ни е запознала, съ органитѣ и функциитѣ на человѣческото тѣло, Биологията съ началото на органическийтъ му животъ, Анатомия съ устройството на тѣлото, Психологията съ относителното естество на душата, Френологията, съ способностьта на ума и характера на человѣка. Человѣческийтъ мозъкъ не се вече сматря, като едно просто оръдие, което умътъ употрѣбява за каквото му скимне, но, че е сѣдалище на всичкитѣ душевни дарби и способности. Той е столицата, въ която засѣдаватъ всичкитѣ прѣдставители на душата, подъ прѣдсѣдателството. на ума, който е главнийтъ водитель на общитѣ дѣла. Дущата по всѣка вѣроятность, трѣбва да е облообразно кълбо отъ психическо жизненна сила, която приема своитѣ впечатления отъ всѣка часть на своята безкрайно чувствителна повърхность, отъ която зависѭтъ мислитѣ до голѣма степень. Когато ума се прѣдставя да завзема мѣстото на една жизнено магнитна игляна тръбица, на която върхътъ се движи и привлича съ неописуема бързина, къмъ всѣка точка на тази душевна вѫтрѣшность, къмъ която различнитѣ впечатления и двигателни мисли се докосватъ. По този начинъ вѫтрѣшнитѣ и външни дѣйствия ту се приематъ, ту се прѣдаватъ отъ единъ центъръ въ другъ. Отъ една область на мировий свѣтъ къмъ друга. Има нѣщо чудно дѣйствително въ природата. Този свѣтъ, когото гледаме и осѣщаме; науката ни казва, че е направенъ отъ малки кирпичи наречени — атоми. Тѣ сѫ толкова малки, щото едвамъ ли можемъ да си съставимъ какво годѣ понятие за тѣхното сѫществувание. Казвани се, че въ главата на една металическа игла, която има два милиметра въ диаметъра си, съдържа толкова много отъ тия малки частици, наречени — атоми, щото ако се заловѣхме да ги прѣброимъ, и ако отдѣляхме, всѣка секунда по хиляда милиона, то щѣше да ни вземе не по малко отъ двѣсте и петдесетъ хиляди години до като ги изброимъ. Прѣдставѣте си сега, каква трѣбва да е онази велика сила, която е произвела, събрала и свързала всички тия дребни частици въ едно, и е образувала съ тѣхъ хиляди и милиони свѣтове, които е пуснала изъ пространството да се движътъ съ неописуема бързина около опрѣдѣлени центрове на тѣжестьта, не само това, а и да почне още да ги населява съ живущи и разумни твари, които да се интересуватъ въ нейнитѣ работи, а при това и да се стараѭтъ по всѣкой начинъ да отгадаѭтъ нейната цѣль и намѣрение. Чудно е това? действително ! Закона, който е събудилъ и накаралъ человѣка да се подвизава и стрѣми въ пѫтя на образованието е самата необходима нужда на неговъ духъ, която произлиза отъ дѣйствията на върховнитѣ жизненни закони на природата. Человѣкъ е заставенъ да се стрѣми къмъ усъвършенствувание, чрѣзъ постояненъ трудъ. Това може ли да бѫде другояче? Кой би работилъ тогава, и кой би се трудилъ, ако да не ни заставляваше гладътъ, тази вопиюща нужда на нашия органически животъ? Никой! И кой би си болилъ главата да мисли, и кой би се луталъ да вниква въ бѫдѫщето, ако да не ни заставлявахъ различни сили и всевъзможни явления и събития, които проистичатъ отъ единъ свѣтъ, който стои много по горѣ въ своитѣ дѣйствия отъ колкото природния? Никой! И кой би желалъ да се облече въ по-висшия духовенъ животъ, ако да не сѫществувахѫ онѣзи дълбоки подбудителни желания въ душата да люби подобнитѣ си? Никой! То е великата нужда на умственния и духовенъ животъ, които сѫ заставили человѣческия духъ да излезе вънъ отъ ограничената си животинска чурупка и да се залови да мисли и разсѫждава за бѫдѫщето. Негова троеличень животъ го е подбудилъ да се развива въ три противоположни направления. Той почва съ природний животъ, като основа, съгражда и развива умствения, като среда и пробужда духовния, като върхъ надъ всичко въ своята душа. Отъ този първоначаленъ потикъ на съзерцанието, колкото и малко да е било отъ първомъ, и колкото малко да се е осѣщало отъ человѣчеството; то е послужило да се положи основата за нашия разуменъ животъ. Отъ това първо начало на знанието вѫтрѣ въ духа на человѣка, се е развила днешната културна, христианска цивилизация, която се е подигнала върху пепельта на много други, които сѫ погинали и раскопали прѣди нея. Тѣ сѫ погинали, понеже не сѫ съдържали всичкитѣ нужни добродѣтели, които съставляватъ, главната необходима храна за подържанието на духовния животъ на человѣка. Добрата храна е необходимия елементъ за подържанието на какъвто и да е жизненъ организмъ. Безъ това ѝ качество, тя произвожда въ физическия органически свѣтъ мършевостъ, въ умствения заблуждения и мракъ, въ духовния, — развратъ и нравственъ отпадъкъ на человѣческитѣ общества. Не трѣбва да се мамимъ; общитѣ закони на природата сѫ еднакви на всѣкѫдѣ и въ всѣка область на мировий свѣтъ. Самата дума развитие и просвѣщение подразумѣва общо стрѣмление на цѣлийтъ духовенъ животъ къмъ съвършенството на доброто. Себепожертвувающийтъ духъ на науката, отъ всѣкадѣ иде да поднесе своитѣ услуги на человѣчеството, и да му помогне въ трудния подвигъ, който има още да извърши, прѣди идванието на „истинското царство на мира.“ Или: както Христосъ го нарича: „Царството Божие“ което е вѫтрѣ въ нази и което ще дойде въ своята сила, само когато ний бѫдемъ добрѣ приготвени да го приемемъ. Това царство прѣдполага промитанието на всичко зло и въвежданието на единь новъ порядъкъ, който ще бѫде вѣченъ. Но прѣди това врѣме, человѣчеството трѣбва да въстържествува надъ природния свѣтъ, силата на духа трѣбва да го подигне и освободи отъ материалното и приврѣменното, което така силно още го държи привързано до лицето на земята, като нѣкой пълзящъ червей, който едвамъ е излязалъ отъ дупката на подземието си. Разбира се, че въ такова положение и състояние не може да сѫществува никакво щастие или блаженство. Но да. се повърнимъ на въпроса си. „Истината е крѫгъ,“ казва проф. Бородинъ. „А знанието много-ѫгълникъ вписанъ въ този крѫгъ. Всѣка година всѣкой день ний умножаваме странитѣ на този много-ѫгълникъ, и се приближава къмъ крѫгътъ, ний можемъ да го достигнемъ, само когато допустнемъ условия сир. вѣчностьта. Значили тогава че не трѣбва да се интересувами отъ науката? Разбира се че не. Винѫги е далечь отъ истината, този който упорно се отвръщава отъ нея.“ Нѣма тогава защо да се боимъ, че ще дойде единъ день когато ще кажемъ нѣма вече що да учимъ. Въ вселенната сѫществуватъ вѣчни условия за усъвършенствувание умственитѣ и душевни сили. Каква ли не удивителна сцена не би се открила прѣдъ нашитѣ умове, само ако да можеше да се подигне завѣсата, която ни отдѣля отъ по напрѣдналитѣ сѫщества въ мѫдрость, знание и добродѣтель въ този вѣченъ домъ? ,Ако си въобразимъ‘ ,казва Сѫръ Хаммондъ,‘, ,че Божието зрение или наука, прѣди създанието да се е распростирало до всичкитѣ и всѣка часть на свѣта виждающецъ всѣкое нѣщо както си е, неговото съзерцание или знание отъ всичката вѣчность не полага никаква необходимость на кое да е нѣщо да се збѫдва. ‘ Ако и науката сама по себе си да не може да измѣни порядъка въ природата, което напълно признаваме; тя поне има сила и влияние да ни убѣди да живѣемъ съобразно съ този порядъкъ, тъй като нашия успѣхъ зависи отъ съобразяванието съ законитѣ на висшата природа, които ни диктуватъ истинскитѣ условия за нашия животъ. И това е именно едничкото нѣщо, къмъ което духътъ ни постоянно се стѣрми, да се научи какъ да живѣе, да живѣе въ пълната смисъль на своето естество. Науката обаче въ най дълбока смисълъ е характеръ отъ присѫщественно качество на духа въ человѣка, стрѣмяще се по вѫтрѣшенъ законъ да усвои пѫтекитѣ на истината и да схване законитѣ на природата, за да има сила да подвѣде енергията ѝ, да положи здрава основа за своето сѫществувание, развитие усъвършенствувание въ доброто и хубавото най възвишения идеалъ на разума. Сега нека разгледаме и втората точка на кратко: Гдѣ е полето и областьта на науката? Този е единъ споренъ въпросъ, помежду философите има различни взглядове. Обаче въ интереса на истината, ний сме задължени да гледаме направо на прѣдмета бѣзъ всѣко пристрастие. Настоящия порядъкъ въ вседенната се управлява отъ три главни и основни закони.Тѣ сѫ: Закона на Тѣготѣнието, Мисъльта, и Биосъ. Закона на тѣготението подразумява Материята; Мисъльта подразумява Ума, Биосъ подразумѣва Душата. Тия основни закони управляватъ разни области на великия Мировъ Свѣтъ, отличающи се по степеньта и качеството на естеството си. Законътъ на Мисъльта владичествува въ умствения свѣтъ, сѣдалището на мислитѣ, дарбитѣ способноститѣ силитѣ на ума. Царството на този законъ е безпредѣлно, то се простира по всичкитѣ свѣтове и вселенни, гдѣто сѫществуватъ различни сѫщества. Този законъ е основата на всѣка разумна самостоятелность. Основнитѣ му начала сѫ еднакви на всѣкадѣ безъ разлика. По всѣка вѣроятность, тѣ се различаватъ по видъ и степень, но не и въ сѫщность. Тъй на пр. понятията: че цѣлото е равно на своитѣ части, че правата линия е най-късото растояние помежду двѣ точки, че двѣ линии равни на една трета, сѫ равни и помежду си че вѫтрѣшнитѣ ѫгли на единъ триѫгълникъ сѫ равни на два прави; че точкитѣ които сътавляватъ крѫгъ сѫ равно отдалечени или отстоятъ на еднакво растояние отъ центъра. Тѣзи математически аксиоми немогѫтъ да се разбиратъ другояче, освѣнъ както си сѫ по естество внушавани въ нашитѣ умове. Понятията за добро или зло не могѫтъ да бѫдѫтъ разбирани по другъ противоположенъ начинъ, освѣнъ както сѫ диктувани отъ върховния Законъ. Онзи, който убие брата си или ограби ближния си, не може да се гледа другояче освѣнъ като прѣстъпникъ Прѣмѣстени въ коя и да е часть на вселенната, нашия характеръ ще се мѣри и оцѣнява отъ всички разумни сѫщества съ единъ и сѫщъ критериумъ т. е съ мѣрилото на истината. Злото у кое и да е духовно сѫщество не може да се сматре за добро, понеже всѣко едно отъ тѣхъ има свое естество придружени съ качество, които го характеризиратъ като такова. Законътъ на Биосъ парува въ духовния свѣтъ. изворътъ на живота, жизненостьта, чуствителностьта. чувствата усѣщанията. желанията и вълненията на душата и силата на волята ѝ, да въсприема и усвоява това, което е диктувано отъ вѫтрѣшнитѣ мотиви. Отъ основитѣ на този законъ произлиза всичката органическа дѣятелность тъй сѫщо и сѫщинскитѣ понятия за идеята на доброто и злото, за правдата и неправдата, за любовьта и ненавистьта. Въ границитѣ му се почва нравственната свобода на избора, въ която се опитва всѣка духовна дѣятелность отъ какво естество е, и какви качества притѣжава. Тукъ всѣко разумно нравственно сѫщество по своятъ изборъ рѣшава свободно да си посвѣти своя животъ въ слугуванието на едни или други начала, въ които се възнаграждава или пъкъ се осѫжда.— Този духовенъ законъ е едничкийтъ, който населява всичкитѣ приготвени свѣтове и вселенни съ живи органически сѫщества. Той е, който прѣобраща енергията въ вселенната да служи на душата за нейното въздигание. Той е който сипи благословение въ всѣко направление, който пѫлни сърдцата на всички живи съ вѣра и любовь, съ миръ и радость. Биосъ е вѣчната основа първия и послѣдния въ всичко. Третия законъ на тѣготението господарува върху физическата вселенна, домътъ на всички живи органически сѫщества. Границитѣ на този законъ сѫ самата безпрѣдѣлность на вѣчностьта. Отъ гдѣ почва и кѫдѣ свършва ний не знаемъ. Но нека се потрудиме да си съставимъ едно какво годѣ повърхностно понятие за обширното му владение. „Като приемеме казва Астронома Елардъ Горъ (Ellard Gore). „Че растоянието на най отдалечената звѣзда видима съ нашитѣ най голѣми телескопи да е 2,300 пѫти растоянието на Алфа Сентори (a Centuri) (съотвѣтствующе на растоянието на една звѣзда отъ около седемнадесетата величина). Ний имаме тогава диаметъра на нашата звѣздна система — Видимата вселена 4,600 пѫти растояние на най ближната неподвижна звѣзда. Сега растоянието на Алфа Сентори отъ слънцето е около 4,500 пѫти диаметъра на Нептуновата орбита. Слѣдователно ако ний прѣдположимъ, че растоянието на най ближната външна вселенна носи сѫщото отношение къмъ диаметъра на нашата звѣздна система, както растоянието помежду Алфа Сентори и слънцето се отнася къмъ диаметъра на слънчевата система. Ний имаме тогава слѣдующата пропорция: Диаметъра на Слънчевата Система: Растоянието помежду Слънчевитѣ Системи: Диаметъра на звѣзнитѣ Вселенни: Растоянието помежду Величинитѣ, или: 1: 4,500 :: 4,600 X 4,500: Растоянието на най ближната външна вселенна е равно на 93,150,000,000 пѫти диаметъра на слънчевата система, който умноженъ съ 5, 584 000,000=520,149,600,000,000,000,000 м. Едно число равно на: петстотинъ и двайсеть трилиона и сто и четиредесѣтъ и деветъ хиляди и шестотинъ билиона мили. „Едно растояние, което свѣтлината съ своята удивителна скорость отъ 186,300 мили въ секунда ще ѝ вземе близо 90,000,000 милиона години да го прѣпѫтува.“ Нашата видима вселенна се състои повече, отъ сто милиона слънца, които иматъ единъ общъ центъръ на тѣжестьта. Притѣгателната сила на това средоточие се прѣдполага да е повече отъ 78,000,000 милиона пѫти по голѣма от;ъ тази на нашето слънце, което както всички други, се покорява на силата на този монархъ, и да направи едно обращение около този центъръ ще му вземе не помалко отъ 20 милиона години. Това средоточие на тѣжестьта споредъ Астронома Максуелъ Холъ е близо до орбитата на двойната звѣзда отъ шестата величина, 65 Piscium. Тази хипотеза отрича Мядлеровата теория, която поставя центъра на тѣжестьта въ Плиядитѣ и Персиѫсъ. „На такова голѣмо растояние“ казва сѫщия списатель, „Една външна вселенна, ако и да е съ сѫщия диаметъръ, както нашата, щѣше почти да се изгуби и да ни сѫ прѣдстави, само като една малка межделива небула. Тѣ всички образуватъ часть и връзка на една обширна звѣздначепка — нашата видима Вселенна, която е отдѣлена отъ всички външни галички (млѣчни пѫтища) чрѣзъ една обширна безъ звѣздна пустота, по сѫщия начинъ, както слънчевата система е отдѣлена съ праздно пространство отъ забиколяющитѣ го звѣздни сфери. Причината за невидимостьта на външната Вселенна може ва се изясни на едно отъ тритѣ прѣдппложения. 1. Растоянието даже на най близска външна Вселена е толкова огромно, щото нейната свѣтлина не е още пристигнала. Въ съображение обаче съ голѣмата епоха на врѣмето, показана отъ Геологическата история, това прѣдположение е нѣкакъ си съмнително. 2. Отвѫдъ границитѣ на нашата видима вселенна едно „Истънявание“ на свѣтлообразния етиръ може да се приключава, като да свършва въ една абсолютна празнина, която разбира се ще арестува прѣминаванието на всичката свѣтлина отъ външното пространство. 3. Въ обширното пространство, което раздѣля нашата звѣздна система отъ нейния най-ближенъ съсѣдъ, едно погасявание на свѣтлината е възможно да взема мѣсто въ етира, който по този начинъ ще дѣйствува. като едно козмическо було; и да крий за всѣкога отъ нашия погледъ всичкитѣ външни галикси. Струве е доказвалъ, че такова едно изгасявание на свѣтлината дѣйствително взема мѣсто даже вѫтрѣ въ границитѣ на нашата звѣздна система. Но всичкитѣ достѫпни свѣдения, клонѭтъ да покажътъ, че нѣма ни най-мялкия намекъ за подобно нѣщо да се случава, до тамъ до дѣто нашитѣ най-голѣми телескопи могѫтъ да проникнѫтъ въ пространството. Обаче случая може да е съвсѣмъ другояче, когато се касае до външнитѣ системи. Свѣтлината, даже, на най близката отъ тѣхъ умаломощена чрѣзъ едно растояние отъ 20 милиона пѫти на Алфа Сентори, може съвършенно да изгасне чрѣзъ поглъщанието ѝ въ такава огромна дебелина отъ житкость, медиумъ (среда) може би не абсолютно съвършенна. „Азъ намирамъ“ казва Елардъ Горъ „че Алфа Сентори поставенъ на такова едно растояние, даже ако нѣмаше поглъщание, би се прѣобърналъ на една звѣзда отъ около тридѣсеть и шестата величина, която спорѣдъ формулата на Погона ще изисква теоретически единъ телескопъ повече отъ 24,000 крака въ диаметръ, само да зърниме тази звѣзда,“ Тази хипотеза обаче не ни възбранява да допустнеме, че безбройни подобни системи сѫществуватъ въ вънкашното пространство, ако и да сме ний принудени да считаме числото на видимитѣ звѣзди точно опредѣлено, обаче числото на звѣзди и системи дѣйствително сѫществующи, но невидими на насъ, на дѣло сѫ не изчислими и безбройни. Бихме ли могли ний да вземаме крилата на единъ ангелъ и да излѣземъ вънъ отъ границитѣ на нашата ограничена вселенна, до едно растояние толкова голѣмо, щото интервала който ни отдѣля отъ най-отдалечената неподвижна звѣзда видима въ нашия най голѣмъ телескопъ, да можеше да се счита просто като една стѫпка на нашето небесно пѫтешествие? Какви ли не по нататашни създания не бихѫ се открили прѣдъ нашето удивляюще се видение. Системи отъ по високъ порядъкъ можехѫ да се издигнатъ и откриѭтъ прѣдъ нашия погледъ. Прѣдъ тѣхъ нашитѣ видими небеса, сравнени, щѣхѫ да се покажътъ просто като едно зрънце пясъкъ при брѣга на океана. Ний можехме да пѫтуваме, милиони и милиони години, въ което и да е направление, и не бихме срещнали нищо друго, освѣнъ нови свѣтове, нови слънца, нови вселенни, които постепенно се издигатъ отъ вѣчностьта и се приближаватъ къмъ насъ, като че ли сѫ идвали нарочно да ни посрѣщнѫтъ. Какъ питаме се ний, нѣмали край, нѣмали сводъ, нѣмали небе което да ни спрѣ! за всѣкога ли ще е пространство! за всѣкогали ще бѫде пустота! Гдѣ сме тогава ний? Какъвъ пѫть сме прѣпѫтували? Да, ний сме още въ прѣдвѣрието ка вѣчностьта, на която центърътъ е на всѣкѫдѣ, а окрѫжностьта никѫдѣ. Да, велики мисли прѣдставлява вселенната за нашето размишление. Мисли, които сѫ пълни съ значение за всѣкой умъ и духъ, които разбира. Но да се повърнемъ на прѣдмета си изново. Тия три свѣта, съ своитѣ закони, сили и субстанции съставляватъ полето и областьта на истинската наука. Отъ този троенъ съставъ на цѣлия мировъ свѣтъ, тъй тѣсно свързанъ и въплотенъ въ естеството на человѣка е послужилъ да развие понятията въ самосъзнанието за материята, умъ и душата. Въ този случай веществото прѣдставлява формата, ума, силата, душата, живота. Тѣзи понятия сѫ станали прѣдметъ на три главни школи или философски системи тъй наречени: Материалистическа, която приела материята само за сѫщественна. Идеалистическа, която приема ума само, за дѣйствителенъ. Спиритуалистическа, която приема духътъ и душата за реални. Всѣка една отъ тѣзи школи по своя начинъ тълкува и изяснява явленията въ природата. Науката не е отговорна за изопаченитѣ и криви тълкувания на тия философски школи. Тия три течения въ умственийтъ свѣтъ упражняватъ голѣмо влияние върху обществения животъ, Спорѣдъ прѣодоляванието на кое и да е отъ тѣзи учения, такова настроение взематъ и хората въобще. Тѣзи влияния сѫ спорадически, проевляющи се въ извѣстни периоди на человѣческото развитие като мѣняватъ своя образъ и степень на умственна дѣятелность отъ едно състояние въ друго. Възможно е за единъ умъ да мине прѣзъ всичкитѣ. Наклоностьта ни къмъ едно отъ тия влияния, ще зависи до голѣма степенъ отъ естеството, начина и уст ройството на нашето мисление. По опредѣлени физиологически и френологически закони. Ако въ устройството на умственната организация прѣодолява отражателната идеална мисляща способность, то умътъ ще приеме идиализмътъ за начало. Ако пакъ въ устройството на умствената организация прѣодолява елемента на чувствующата усезающа мисляща способность, умътъ ще приеми материализма за начало. Ако пакъ въ устройството на умственната организация, прѣодолява вѣрующата, духовито мисляща способность, то умътъ ще приеме спиритуализма за начало. По ясно въ наученъ езикъ. Ако прѣднитѣ центрове въ мозъка сѫ повече развити отъ долнитѣ и горни, то умътъ ще клони къмъ идеализма. Ако пъкъ долнитѣ очни сѫ повече развити отъ горнитѣ и прѣднитѣ, то умътъ ще клони къмъ материализма. Ако пъкъ горнитѣ корони сѫ повече развити отъ долнитѣ очни и прѣднитѣ челни, то умътъ ще клони къмъ спиритуализма (духовния свѣтъ). Науката ни е указала вече, че каквото и направление е да вземаме, животътъ ни ще се опрѣдѣли отъ общи и неизмѣняеми закони. Противъ остена на сѫдбата никой неможе да рита, който иска да избѣгне нещастията въ свѣта, трѣбва да се съобразява съ законитѣ на духовния си животъ, който лѣжи по дълбоко отъ коя и да е друга дѣятелность. И единственното спасение за кого и да е отъ безаконието на този свѣтъ е вѫтрѣ въ дома на този животъ, който дава свобода и самостоятелность въ достойнството на характера. Но за да се избавимъ отъ недоразуменията и съмненията, които се подигатъ почти на всѣка стѫпка въ полето на образуванието; и за да можемъ да распознаваме кои нѣща съдържатъ научни истини и кои не: Ний трѣбва да се рѫководимъ отъ слѣдующето правило, което науката е положила за основа. Нека приведемъ думитѣ на Английский ученъ мѫжъ покойния професоръ Хѫкслей (Xuxly) „Има една пѫтека, която води до истината тъй увѣрено, щото кой и да е, който ѭ слѣдва трѣбва непременно да пристигне предѣлътъ, или точката на цѣльта безъ разлика, да ли неговитѣ способности сѫ голѣми или малки, а затова има едно общо водяще правило, чрѣзъ което единъ человѣкъ може всѣкога да намѣри тази пѫтека да се пази отъ заблуждения и да се отстранява отъ тѣхъ.“ Това златно правило гласи така. „Не давай неограничено съгласие на никакви предложения освѣнъ за тѣзи, на които истината е тъй явна и ясна щото само тѣ сѫ вънъ отъ всѣкое съмнение и подозрение.“ Чрѣзъ произнасянието на тази първа заповѣдъ на науката, съмнението се е напълно посвѣтило ней. Тя го е прѣнесла отъ сѣдалището на покаянието, гдѣто е било за дълго врѣме осѫдено и турено помежду ужаснитѣ грѣхове. Сега тя го е поставила на първо мѣсто помежду първоначалнитѣ задължения, които му сѫ прѣписани и назначени отъ научната съвѣсть: Прочее ний трѣбва да помнимъ, че това съмнение, което науката е така подчинила и употрѣбила ней, е, това съмнение, което Гете нарича наученъ скептисизмъ, на когото цѣлото старание е да побѣди себе си. А не, онзи родъ невѣрие, което е родено отъ тѫпо-умие и невѣжество, на което стрѣмлението е само да сѫществува и да извинява себе си за своята лѣность и равнодушие. Задачата на науката, както сме загатнали това и по-прѣди, е, да достави прави сѫждения и истински мировъзрения за всецѣлийть животъ, който е въплотенъ въ цѣлото миросъздание. Нашия умъ се нуждае отъ подобни идеали, които да му дадътъ нова сила да рѫководи живота ни въ пѫтя на просвѣщението.

II. НА УЛИЦА „ОПЪЛЧЕНСКА” 66 „Аз не отивам в гората да воювам с вълците. Хващам най-големия, опитомявам го и го пращам той да се разправя с другите вълци.” Беинса Дуно

Помен за Д-р Кирил Паскалев Наскоро се навърши годишнина от смъртта на нашия добър приятел Д-р Кирил Паскалев, който притежаваше ценни заложби, големи познания и забележителен литературен талант, с помощта на които той направи първите стъпки към свързването на днешната официална наука с окултизма. Заслугата в това отношение на Д-р Паскалев е голяма и жалко е, че той не можа да довърши широко набелязаната от него работа. Във връзка с това даваме по-долу отзива ма сп. „Философски преглед“ по случай неговата смърт: Д-р Кирил Паскалев „Това лято отвлече една интересна фигура Във философския живот не нашата малка страна. Кирил Паскалев, който е починал 34 годишен, бе роден в Бургас в средата на едно бедно и скромно семейство. Преди няколко години той завърши медицинския факултет при Софийския университет и напоследък бе лекар в Габрово. Обаче медицината съвсем не бе главното в неговата работа. Още като студент, пък и след това, той се е интересувал живо от философските проблеми, чел е много и е слушал редовно лекции по философия в университета. Д-р К. Паскалев се ползваше добре, от няколко чужди езици. Преди две години той обнародва едно твърде интересно съчинение „Въведение в асоционизма“, което е една от най-хубавите книги, написани на български върху религиозната проблема и естеството на мистиката, (ср. рецензията за нея в сп. –„Философски преглед“ год III. кн. 4). След това той публикува една статия в нашето списание „Религия и наука“ (год. IV. кн. 2). През 1931 г- излезе от него и един роман — дневник „Възроден“. Д-р К. Пaскaлев бе дълбока и самотна душа, мистично настроена. Доколкото се простират нашите сведения той бе в тесни връзки с хората на българските мистични течения. Д-р Паскалев остави един ръкопис върху „Психологията на Българите“, сетне „Дневникът на един лекар“ и най-важното — едно голямо и завършено съчинение: „Психология на драматическото и музикалното творчество“, което предстоеше да се печати през тази есен. С Д-р Кирил Паскалев нашата бедна философска книжнина губи един действително рядък и сложен мислител и един прекрасен писател, който с енергията и с ума си обещаваше да играе важна роля в нашата книжнина.“ сп. „Фил. преглед“ год V. бр. 4

102. Молитва музика: Учителя текст: Учителя Чуй, Господи! Към Тебе аз отправям мойта молитва. Да се освободи моето тяло от всичките неправди, които нося в света. Господи, Господи, Господи! Да дойде Твоята Милост над мене, над мене! Аз, който не зная как да живея още, Господи! Дадена през 1943 г.