Ани

От томчето "Разумният живот" 32 Лекции на Младежкия окултенъ класъ - III година (1923–1924) Пѫрво издание на Просветния комитет, София, 1927 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ДВИЖЕНИЕ НА ЕНЕРГИИТѢ. ЗАКОНЪ ЗА ПОЛЯРИЗИРАНЕ. „Само свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината!“ —Тя постоянно ни весели! Размишление. Станете прави и се разредете малко! Ще направимъ едно упражнение съ рѫцѣтѣ. Ще държите въ ума си думата „Любовь“. Любовьта е проекция навънъ. Послѣ ще държите въ ума си думитѣ „радость и веселие“. Движенията на рѫцѣтѣ упражняватъ извѣстно влияние върху всички ваши органи и върху вашата воля. Ако движите рѫката си съзнателно, може да упражните влияние върху силата на волята си. Да кажемъ, че нѣкой пѫть сте развълнувани. Направете слѣдното движение на рѫцѣтѣ си: турете рѫцѣтѣ си прѣдъ гѫрдитѣ, а послѣ настрана, като правите съ киткитѣ леки трептения. Слѣдъ това поставете рѫцѣтѣ си прѣдъ устата. Като направите това упражнение 3-4 пѫти и мислите върху тритѣ думи, неразположението ви ще мине. Това е едно психологическо лѣкуване, едно психологическо провѣтряване въ човѣка. Неразположенията ще дойдатъ, защото трѣбва да знаете, че вие сте единъ фокусъ, прѣзъ който минаватъ, както слънчевитѣ, тъй и земнитѣ енергии. Отъ сутринь до обѣдъ прѣзъ васъ минаватъ слънчевитѣ енергии, които слизатъ отгорѣ и отиватъ къмъ центъра на земята. Слѣдъ обѣдъ движението е обратно: земнитѣ енергии отъ центъра на земята минаватъ прѣзъ краката ви и отиватъ къмъ слънцето. Слѣдователно, ако правите извѣстни движения сутринь или вечерь, ще имате различни резултати. Въобще, у нѣкои хора неразположението иде слѣдъ обѣдъ, понеже тогава прѣзъ тѣхъ минаватъ теченията отъ земята. Вие трѣбва да знаете, какъ да поляризирате и концентрирате тия сили. Направете това упражнение и оставете тия сили, които идатъ отдолу, да минаватъ прѣзъ васъ. Вие не ги спирайте. Ако ги спрете, ще се подпушите и съ това може да създадете цѣла катастрофа за себе си. Прѣпращайте тия сили нагорѣ! Срѣдъ нощь ще дойде друго течение. Въ природата нѣма погрѣшки, а всички погрѣшки създаваме ние сами отъ незнание. Ние подпушваме тия течения и съ това създаваме извѣстна неправилность въ нашия организъмъ. Азъ искамъ, всѣки отъ васъ да прави туй упражнение 10 дни наредъ. Когато имате извѣстна мѫчнотия, помнете моитѣ думи! Ще произнесете тритѣ думи съ движение на рѫцѣтѣ. Дойде ви една мѫчнотия, направете това упражнение 2-3 пѫти и си отбѣлѣжете, слѣдъ колко врѣме е настѫпилъ резултатътъ. Гледайте на часовника. Това сѫ математически данни, съ които ще работите за въ бѫдеще върху себе си и върху другитѣ. Първия опитъ ще направите, когато сте развълнувани или неразположени. Това е едно упражнение, което ще възстанови равновѣсието ви. Ще изговаряте думитѣ любовь, радость и веселие. Ще имате тия думи като ключове. Буквата „Л“ прѣдставлява човѣка въ движение. Буквата „Р“ — рѫката на човѣка, а буквата „В“ въ този случай изразява човѣкъ, който има основа, разбира извѣстни закони. Въобще, когато единъ човѣкъ разрѣши какъвто и да е въпросъ въ живота си, той има веселие, а като спечели нѣщо, той има радость. Когато пъкъ вие работите дълго врѣме, изпитвате удоволствие. Сега, всички трѣбва да си създадете малко усилие, да проучите вашето тѣло. Тѣлото на човѣка е резултатъ на Божествената енергия. Тя е създала сегашния човѣшки организъмъ. И всички тия мисли, желания, пориви, които човѣкъ проявява, това сѫ сили, които сѫ били ангажирани за създаване на неговия сложенъ организъмъ. Нѣкои отъ тия сили сѫ свършили своята работа, но понеже вие не знаете законитѣ, които ги управляватъ, тѣ ставатъ спънка въ живота ви. Сами по себе си тѣ сѫ извършили една прѣкрасна работа. И споредъ закона на нашето съзнание, тази сила, която е свършила своята работа, трѣбва да слѣзе по-низко отъ естеството си и да подеме другитѣ части. Защото всичката материя на тѣлото ни не е още диференцирана; въ него има множество още клѣтки, които трѣбва да се повдигнатъ. Запримѣръ, човѣкътъ сега се е поляризиралъ. Енергиитѣ въ него вървятъ къмъ два полюса. Въ това отношение, ако разгледате човѣка, ще видите, че той е раздвоенъ. Всички висши енергии въ него работятъ по направление отъ В къмъ А, а всички низши енергии работятъ по направление отъ В къмъ С — поляризиране става. Изобщо, подиръ обѣдъ човѣкъ живѣе отъ В до С и тогава е неразположенъ, а сутринь въобще, той е радостенъ, разположенъ, отива отъ В къмъ А. Първоначално, нѣкои отъ висшитѣ енергии, които сѫ работили и сѫ свършили своята работа горѣ въ мозъка, трѣбва да слѣзатъ въ по-низшитѣ царства на човѣшкото битие. Сега е епохата, когато човѣшкиятъ егоизъмъ играе най-важна роль. Той е единъ господарь въ свѣта, но трѣбва вече да отстѫпи мѣсто на нѣщо по-възвишено и благородно. Въ човѣка сега се създава единъ центъръ, който се намира още по-високо отъ А, и прѣдъ този центъръ, енергията на личния егоизъмъ трѣбва да отстѫпи. Този центъръ хората наричатъ алтруизъмъ, разумъ. Значи, егоизмътъ трѣбва да отстѫпи мѣсто на Божествения разумъ у човѣка. Когато ние говоримъ за разумния животъ, трѣбва да знаемъ, че той ще осмисли пѫтя ни и ще донесе великото щастие. Егоизмътъ въ миналото е свършилъ една прѣкрасна работа, но той не можа да направи човѣка щастливъ. Не че у него нѣма желание да направи човѣка щастливъ, но той не разбира законитѣ на човѣшкото щастие. Той дава на човѣка толкова, колкото знае. Егоизмътъ ще ти каже така: ти трѣбва да подчинишъ другитѣ хора подъ краката си, ти трѣбва да ги заплашишъ съ сила, съ власть. Много хубаво, но този егоизъмъ, както говори на тебе, така говори и на подобнитѣ ти. И тогава се заражда въ човѣка една вѫтрѣшна борба. Това значи зло. Туй отчасти е така, но този вѫтрѣшенъ принципъ на Божественото начало въ разумния животъ казва, че животътъ има и друго разрѣшение. Било е врѣме, когато егоизмътъ е билъ необходимъ, но той е миналъ въ една нова область, дѣто методитѣ на човѣшкия егоизъмъ не намиратъ приложение. Сега азъ говоря на ония ученици, у които се е пробудило Божественото съзнание и които се намиратъ въ стълкновение съ себе си. Тѣ трѣбва да влѣзатъ въ едно ново направление. Вие не ще можете съвършено да унищожите вашия егоизъмъ. Той пакъ ще остане, само че ще му кажете: ти ще отстѫпишъ мѣстото си на Божествения разумъ, ще се подчинишъ на Него, ще Го слушашъ. И когато човѣшкиятъ егоизъмъ разбере това нѣщо, ще разбере и Божественото, защото той е една разумна сила. Той ще Му се подчини и ще стане единъ отъ добритѣ Негови слуги. При сегашния животъ всички спънки произхождатъ все отъ личнитѣ чувства. Можемъ да кажемъ, че 99 на сто отъ всички спънки на човѣшкия животъ произтичатъ все отъ личнитѣ чувства, а само едно на сто отъ спънкитѣ произтичатъ отъ другитѣ чувства въ човѣка. Съврѣменнитѣ хора говорятъ, че у човѣка сѫществува зло, и затова нѣкои се стремятъ да изкоренятъ отъ себе си това зло. По какъвъ начинъ могатъ да го изкоренятъ? — Злото седи само въ постѫпкитѣ на хората. Ето защо, всѣка лоша постѫпка може да се прѣмахне, но онази сила, която е извършила прѣстѫплението, е нужна. Ще обясня това нѣщо. Да допуснемъ, че вие взимате едно малко вѫгленче и съ него запалите една кѫща. Послѣ, като съзнаете злото, което сте направили, казвате: за да нѣмамъ подобни изкушения, ще унищожа огъня. Питамъ ви можете ли да унищожите огъня? Лошото дѣяние е отъ огъня, наистина, но самиятъ огънь вие не можете да унищожите. Другъ случай: да допуснемъ, че вие имате нужда отъ хлѣбъ, гладни сте и, за да си го доставите, вие извършвате нѣкакво прѣстѫпление, съ което се подхлъзвате. Слѣдъ това казвате: азъ ще унищожа глада, нѣма повече да ямъ. Мислите ли, че вие можете да унищожите по този начинъ вашия гладъ? — Не. Питамъ ви сега: ако трѣбва човѣкъ да задоволи своя гладъ, необходимо ли е той да краде? Кражбата произлиза отъ неразбиране на Божествения законъ. Неразбирането е по причина на това, че прѣди хиляди и милиони години, когато хората на земята сѫ били малко на брой, всѣки е могълъ да се качи на кое да е дърво и да яде свободно отъ плода му. А сега, понеже хората въ свѣта се увеличиха, и свѣтътъ се организира, всѣки си туря бодливи телове около оградата и казва: кой ти дава право да влизашъ въ градината ми и да крадешъ? Едно врѣме ти имаше право да правишъ това, но сега нѣмашъ право да се качвашъ горѣ на дървото ми. Това сѫ наши порядки, които създаватъ мѫчнотии. Ние сме създали такива порядки въ своята мисъль, въ своитѣ желания. Ние сме създали хиляди такива разпореждания, отъ които сами страдаме. И първото нѣщо, което ви се налага, като на разумни сѫщества, е да прѣмахнете всичкитѣ бодливи телове, които имате около градината си. Вѫтрѣ въ себе си вие нѣма какво да се пазите. Онзи човѣкъ, който най-много се бори противъ злото, най-много грѣши. Това е законъ който ще имате като правило въ живота си. Почне ли човѣкъ да се бори съ злото, той се цапа. Не трѣбва да се борите съ злото. Мислете за Любовьта, за доброто, за Истината! Приложете ги, и тѣ ще ви помогнатъ. Никога не се борете съ злото, но турете вмѣсто него доброто и вижте, какъ ще постѫпи то! Не смѣсвайте вашитѣ погрѣшки съ ония разумни сили, които работятъ въ живота. Нѣкой пѫть и Господъ може да ви изпита. Той може да ви тури въ специални условия и да ви наблюдава, дали разбирате законитѣ Му, или не. Всѣки, който се бори съ Бога, ще падне на гърба си. Вие, младитѣ, трѣбва да си изработите за въ бѫдеще извѣстни възгледи за живота. Не само да ги изработите, но отчасти и да ги приложите, да видите, че тия ваши възгледи иматъ извѣстно практическо приложение. Запримѣръ, вие рѣшавате да се отнасяте кротко, меко съ хората, но излизате вънъ въ обществото и виждате, че не можете да приложете рѣшението си. Защо? Мислите ли, като кажете, че отъ днесъ ще постѫпвате кротко, меко, та ще можете да постѫпвате така? Азъ ще ви дамъ едно изяснение. Прѣдставете си, че вие сте намислили да посѣтите нѣкои бѣдни хора, да имъ дадете утѣха, и при това знаете, че тѣ сѫ гладни. Казвате си въ ума: утрѣ ще напълня торбата си и ще отида да ги посѣтя. Обаче, като турите тази мисъль въ ума си, вие си прѣдставяте вече, че вашата торба е пълна и, като станете сутриньта, безъ да провѣрите, дали торбата ви дѣйствително е пълна, взимате я и тръгвате, като си казвате: азъ рѣшихъ да отида при тия хора съ пълна торба и, наистина, отивамъ вече. Обаче, като отидете при тия бѣдни хора, поглеждате торбата си и я намирате празна. Веднага започвате да си мислите, кой ли е извадилъ хлѣба отъ торбата. Та вие никакъвъ хлѣбъ не сте туряли! Първото нѣщо: всѣки, който отива да прави добро, трѣбва да носи пълна торба съ хлѣбъ. Слѣдователно, не говорете нищо за онази мисъль, която искате да реализирате. Не казвайте: азъ утре ще бѫда добъръ! Какъ ще бѫдете добри? Въ какво седи добротата на човѣка? Най-мѫчниятъ въпросъ въ свѣта е човѣкъ да бѫде добъръ. (—Не зависи ли това отъ него?) — Не зависи. Онзи, който разбира законитѣ, трѣбва да свърже хората съ живата природа. Сега, да ви изясня тѣзи закони. Забѣлѣзвамъ, че у васъ нѣма достатъчно концентриране на ума. Когато прѣдставя нѣкои работи съ чъртежъ, вамъ се виждатъ много лесни. Да, всички работи сѫ лесни въ проекция, но когато дойде да се приложатъ, тогава се виждатъ мѫчни. Запримѣръ, вземете образуването на единъ триѫгълникъ АВС. Да допуснемъ, че линиитѣ му се движатъ. Вие може да кажете, че посоката на това движение е отъ лѣво къмъ дѣсно. Да, това е едно движение, но едноврѣменно има и второ едно движение — отъ дѣсно къмъ лѣво. Когато А се движи къмъ В, едноврѣменно и В се движи къмъ А. По сѫщия начинъ, когато В се движи къмъ С, едноврѣменно и С се движи къмъ В. Тия движения се срѣщатъ и у човѣка, но не въ една и сѫща посока. Законъ е: щомъ се проектира у васъ една добра мисъль, непрѣменно ще се проектира и едно обратно движение. Това ви се вижда като едно противорѣчие въ живота, но то сѫществува въ природата. Посѣйте едно житно зърно, или една ябълчна сѣмка и ще видите, че едноврѣменно въ половината отъ сѣмката се заражда едно желание, единъ стремежъ нагорѣ къмъ слънцето, а въ другата половина — друго желание, другъ стремежъ — надолу. Това става едноврѣменно. Това сѫ двѣ противоположни движения — нагорѣ и надолу. И соковетѣ, които текатъ въ коренитѣ и въ клонищата, се движатъ въ разни посоки. Течението отъ коренитѣ отива къмъ клонищата, а течението отъ клонищата отива къмъ коренитѣ. Така става едно прѣкръстосване на тия енергии. Сѫщото става и у васъ: щомъ се зароди у васъ една добра мисъль, тази мисъль иска да се сгѫсти, да си създаде почва; слѣдователно, заражда се едно обратно движение. И онзи, който не разбира закона за възможностьта да се реализира една мисъль, ако не внимава, може да си създаде извѣстни неприятности. Такива противорѣчия сѫществуватъ у всички ви. Нѣкой пѫть азъ виждамъ лицата ви помрачени. Какъ тъй? — Криво ви е нѣщо. Търсите да намѣрите нѣкого виноватъ и казвате: азъ не трѣбва да бѫда толкова глупавъ, ще му дамъ да разбере! Какво ще му дадешъ да разбере? Почерняването на лицето показва една волева сила — течение на енергиитѣ къмъ центъра на земята. Значи, въ този моментъ липсва свѣтлина въ човѣка. Лицето ви е тъмно, очитѣ ви сѫ тъмни, погледътъ обърнатъ надолу. Който и да дойде при васъ, вие казвате: оставете ме, азъ искамъ да бѫда самъ. Но слѣдъ 1-2 часа, а може би и слѣдъ единъ день, дойде ви друго настроение, вие вече излизате съ сияеще лице и си казвате: азъ прѣминахъ тази борба. Мислите, че сте горѣ на небето. Лицето ви е свѣтло, весело, казвате: свърши се тази борба! Да, тя се е свършила за малко. Нѣма да се минатъ и 12 часа, пакъ ще дойде мрачното настроение. Послѣ пакъ ще се качите горѣ — движите се като махало. Искате, не искате, това ще дойде. Такива прѣживѣвания сѫ имали всички велики хора, и мѫже, и жени, и дѣца — даже и въ животнитѣ ги има. Азъ съмъ слѣдилъ кучетата, коткитѣ, воловетѣ — и у тѣхъ става поляризиране. Сутринь волътъ е разположенъ, погледътъ му е усмихнатъ, веселъ. Господарьтъ му се приближава до него, той поближе рѫката му. Иди слѣдъ обѣдъ при него, той вече е неразположенъ, казва: не ме бутай, азъ съмъ неразположенъ. Ако е конь, ще те ритне, ще те ухапе. Въ всички животни изобщо има такова поляризиране на енергиитѣ. Нѣкой пѫть този конь може да е впрегнатъ, но все пакъ си проявява нрава. Запримѣръ, прѣди години срѣщамъ единъ полковникъ съ своя вѣстовой, отиватъ съ файтонъ къмъ семинарията, но коньтъ е въ такова неразположение на духа, че не иска да върви. Най-послѣ полковникътъ и вѣстовоятъ слизатъ, потупватъ го малко по гърба, помилватъ го, и той тръгва. Качва се отново вѣстовоятъ, качва се и полковникътъ, коньтъ пакъ спира. Пакъ слизатъ. Галятъ го, милватъ го, тръгва. Качва се вѣстовоятъ, коньтъ върви; качва се полковникътъ, коньтъ спира. И най-послѣ полковникътъ рѣшава да върви пѣшъ. Коньтъ му казва: „Днесъ ти ще вървишъ пѣшъ, не искамъ да те возя, нищо повече!“ Казватъ: лошъ нравъ има този конь. Това е поляризиране. Коньтъ казва на полковника: „Днесъ ти нѣма да се качвашъ на файтона. Войника ти ще нося, но тебе не искамъ да нося.“ Това поляризиране на енергиитѣ азъ наричамъ „губене на равновѣсие.“ Това състояние дохожда всѣкога, слѣдъ като се усъмнишъ. Ти се чувствувашъ изоставенъ, като че всички сѫ се обърнали противъ тебе. Казвашъ: азъ съмъ нещастенъ. Чувствувашъ, че това нѣмашъ, онова нѣмашъ, изпадашъ въ редъ илюзии, въ които нѣма нито сѣнка отъ вѣроятность. И послѣ, като минатъ нѣколко часа, казвашъ: Господъ поне е съ мене. И виждашъ вече, че всички хора сѫ много добрѣ разположени къмъ тебъ. Не, и едното състояние не е вѣрно, и другото не е вѣрно. Хората сѫ такива, каквито сѫ били и по-рано. Сега ще наблюдавате нѣщата и ще се ползувате отъ тѣхъ. Ако вие не можете да приложите тия закони, които ви давамъ, всичко това ще дойде върху васъ. И бѫдещата ви работа и като учители, и като професори, и като лѣкари, или каквито и да е, ще зависи отъ това вѫтрѣшно разбиране на законитѣ. Вие трѣбва да разбирате естеството на човѣка, та като го видите, да знаете, какъ да му помогнете. Сега азъ се спирамъ само върху простото проявление на тия сили. Всѣкога отъ това поляризиране се образуватъ много нещастия. Азъ не искамъ да говоря върху отрицателнитѣ сили на природата, но ако вие имате едно отрицателно настроение, ще си отидете съ мисъльта, че злото въ свѣта е силно. Злото е силно по причина на това, че вие го обичате — нищо повече. Обичьта къмъ злото му дава сила. Злото черпи сили отъ любовьта. Ако ние нѣмаме любовь къмъ извѣстна постѫпка, тя не може да сѫществува. Тази постѫпка е силна, понеже ние я обичаме. Ти мразишъ нѣкого, защото го обичашъ и обратно: ти го обичашъ, защото го мразишъ. Ти искашъ да го заставишъ да те обича и казвашъ: азъ те обичамъ, и ти трѣбва да ме обичашъ; ако не ме обичашъ, азъ ще те накарамъ да ме обичашъ. Туй насилие е зло. Другиятъ индивидъ ще изхвърли отъ себе си тази енергия. Ако е човѣкъ, около него се образува особена аура, която създава извѣстна дисхармония между тѣзи двѣ лица. Ако си прѣдставимъ човѣка въ видъ на триѫгълникъ, линиитѣ на този триѫгълникъ се начупватъ, и около човѣшкото тѣло се образува нѣщо въ видъ на ръжда, или въ видъ на скрѣжъ. Ако човѣкъ е здравъ, тия линии вървятъ успоредно и изтичатъ като лѫчитѣ на слънцето — много сѫ красиви. Щомъ, обаче, се появи дисхармония въ човѣка, тия линии се начупватъ ситно, на прахъ, като ръжда, и тогава се зараждатъ разнитѣ болести. Нѣкой пѫть тия линии се начупватъ въ гѫрдитѣ — заражда се охтика; нѣкой пѫть въ мозъка — мръдва дъската на човѣка; нѣкой пѫть въ сърцето — получава се ударъ и т. н. Затова на човѣка трѣбва да се създадатъ голѣми мѫчнотии, за да може тази скрѣжъ, тази ръждива кора да се разсипе. Затова именно идатъ голѣмитѣ страдания въ свѣта. Като се разчупи това яйце, пакъ ще дойде свѣтлината въ съзнанието на човѣка, и той ще се намѣри въ своето нормално състояние. Неразположенъ си духомъ, иди до Витоша, постой тамъ 4 — 5 часа и се върни! Твоето състояние веднага ще се прѣвърне. Ти ще се поляризирашъ въ възходяща степень и ще започнешъ да мислишъ, че можешъ да направишъ всичко. Да, ти можешъ да направишъ всичко това, което е въ твоята власть. Сега, между васъ трѣбва да се създаде тази хармония, понеже бѫдещата работа, която мислите да вършите, зависи отъ това взаимно разбиране помежду ви. Иначе, около васъ може да се набере такава отрицателна енергия, която ще направи аурата ви непривлѣкателна. Тѣзи, у които има много такива прѣчупвания, отблъскватъ хората отъ себе си; а у тѣзи хора, които живѣятъ съобразно Божиитѣ закони, има една магнетическа сила, т. е. Божествената сила дѣйствува у тѣхъ, и тѣ сѫ по-привлѣкателни. Та първото нѣщо: вие ще гледате всѣкога да тълкувате нѣщата въ добъръ смисълъ. Всички сили въ природата по сѫщество сѫ добри. Злото е само въ тѣхното приложение — нищо повече! Значи, вие сте приложили извѣстни Божествени мисли и желания, но природата, за да ви научи единъ урокъ, усилва тия желания у васъ, вслѣдствие на което идватъ тия вѫтрѣшни страдания. Отъ тия страдания вие изваждате една поука и казвате, че даденъ законъ е вѣренъ. И като научите този законъ, ще можете да живѣете, дѣто поискате. Вие искате да живѣете на земята, да бѫдете здрави, да имате приятели, да устроите вашето бѫдеще, да бѫдете полезни на вашитѣ ближни, но по какъвъ начинъ ще постигнете всичко това? Знание ви трѣбва, разумность трѣбва да имате. Ако живѣете, както сегашнитѣ хора, ще имате единъ животъ подобенъ на тѣхния, и слѣдъ 20 — 30 години ще кажете: не струва да се живѣе, животътъ е илюзия, всичко е измама и т. н. Това е най-голѣмото нещастие, което може да ви сполети. Моето желание е да приложите поне отчасти това, което ви говоря. То ви е потрѣбно, защото най-малко съ 50 на сто ще намалите мѫчнотиитѣ, които сега ви се създаватъ отъ миналото. Азъ забѣлѣзвамъ, мнозина отъ васъ започватъ да заболѣватъ. Защо? Азъ зная, въ васъ има дисхармония, набиране на излишна енергия и подпушване. Дойде ли такова нѣщо, ще духате. Дайте мѣсто на всичко, което дойде. Пуснете го, но по възможность винаги си казвайте: всичко въ свѣта работи за добро. Правете малки опити съ себе си! Има извѣстни задачи, които нѣма да разрѣшите лесно. Не мислете, че тия формули, които ви давамъ, сѫ лесни за приложение. Съ формулата, която ви дадохъ тази вечерь: движение на рѫцѣтѣ прѣдъ гѫрдитѣ, настрани, сѫщеврѣменно леко издухване, трептение на рѫцѣтѣ и произнасяне на думитѣ любовь, радость и веселие, може да разрѣшите 30 на сто отъ мѫчнотиитѣ въ живота си, но при изпълнението имъ има голѣма отговорность. Тѣ сѫ и за по- голѣми мѫчнотии. А това упражнение нѣма да ви костува нищо. Колко врѣме ще ви отнеме правенето на добро? — Добро всѣкога може да правите, при това резултатитѣ му сѫ винаги добри. Сутринь, като направите упражнението, ще имате 30 на сто подобрение, на обѣдъ — 30 на сто, и вечерь — 30 на сто, всичко 90 на сто, Оставатъ само 10 на сто отъ мѫчнотиитѣ ви. Като имате единъ резултатъ отъ 90 на сто, това е достатъчно, но изисква се повече работа. Вие може да кажете, и безъ тия упражнения може. Може, нима хората не умиратъ безъ упражнения? — Умиратъ. Нѣкой ще каже: безъ наука може. — Може и безъ наука, не е лошо, но по-хубаво е човѣкъ да живѣе единъ съзнателенъ животъ и да участвува въ великата Любовь на природата, въ радоститѣ на природата и въ веселието на природата и да знае, защо е дошълъ на земята. Какъ разбрахте сега закона за поляризирането? Всѣка мисъль, колкото и да е добра, щомъ се проектира въ васъ, ще хвърли сѣнка. Вие трѣбва да знаете, че се намирате въ срѣда отъ една гѫста материя. Слѣдователно, дѣто и да проектирате вашата енергия, все ще се образува търкане. Туй търкане е свързано съ васъ. Каквато и да е вашата мисъль, все ще произведе обратна реакция. И законътъ е обратенъ: ако намислите нѣщо лошо, тази лоша мисъль ще роди нѣщо обратно въ васъ, ще роди една добра мисъль. Силитѣ въ природата всѣкога се балансиратъ. Ако започнете от-горѣ-надолу или отдолу-нагорѣ, всѣкога тия сили се балансиратъ. Ако започнете съ положителното, послѣ ще се прояви отрицателното; ако пъкъ започнете съ отрицателното, първо ще се прояви то, а послѣ положителното. Ако започнете съ Божественото, пакъ сѫщото нѣщо: първо ще се яви Божественото, а послѣ човѣшкото. И обратното. Тъй щото, когато сте въ неразположение на духа, вижте, каква мисъль ще се яви отъ туй неразположение. Запримѣръ, неразположенъ сте, но дойде ви на умъ да посѣтите единъ вашъ приятель и го посѣщавате. Нѣкой вашъ приятель е далечъ, въ Варна, но ви дойде на умъ за него, цѣли 5 години не сте го виждали. Имате ли условия да го посѣтите, не се бавете, идете въ Варна, направете една разходка и ще добиете една отлична опитность. Замислите ли това нѣщо, веднага ще дойде едно изкушение, ще си кажете: ама азъ ще похарча толкова пари! Не жалете паритѣ, нито врѣмето, защото, врѣмето и паритѣ сѫ дадени за човѣка, а доброто, което ще направите, струва повече, отколкото врѣмето и паритѣ. Щомъ ви дойде въ ума една положителна мисъль, изпълнете я. Пъкъ ако дойде въ ума ви една отрицателна мисъль, законътъ е обратенъ. Да кажемъ, нѣкой день ви дойде на умъ, че имате да взимате пари и веднага рѣшавате да отидете да си искате паритѣ, или да дадете този човѣкъ подъ сѫдъ. Дойде ли ви такава мисъль, не отивайте, стойте си въ кѫщи, не мърдайте крака си. Задръжте тази мисъль въ себе си, безъ да я реализирате, день, два, докато ви дойде едно прѣкрасно настроение. Иначе, отидете ли веднага, непрѣменно ще забъркате такава каша, че съ години нѣма да можете да я оправите. Законъ е това. Не си мърдай крака, стой цѣлъ день въ кѫщи, докато се възстанови твоето равновѣсие. На другия день, като ти дойде едно прѣкрасно настроение, иди при този свой приятель, отъ когото имашъ да взимашъ пари, и му кажи: приятелю, не се безпокой, работата лесно ще се уреди. Това сѫ правила, които трѣбва да спазвате прѣди всичко по отношение на себе си. Ако не ги спазвате, въ края на краищата вие пакъ ще ги научите, но по-мѫчно. Умнитѣ хора се учатъ отъ опитностьта на другитѣ, а тия, които не сѫ поумнѣли, се учатъ отъ своята опитность. Затова по-добрѣ, ползувайте се отъ опитностьта единъ на другъ. Така трѣбва да бѫде за ученицитѣ, които се учатъ въ единъ окултенъ класъ. Прѣимуществото за ученици, които се учатъ заедно, е въ това, да се ползуватъ взаимно отъ своитѣ опитности. Ако тукъ не можете да се ползувате, тогава учението ви заедно е безпрѣдметно. Като се наблюдавате, ще видите, че нѣкой е по-опитенъ въ живота, другъ е по-търпеливъ, трети е по-силенъ въ извѣстна область, по-уменъ, по-съобразителенъ и т. н. Нѣкой има прозорливость, нѣкой е милостивъ, нѣкой е смѣлъ, рѣшителенъ. Че това сѫ подбудителни причини. Всѣки може да ти даде една инжекция, да ти послужи като една подбудителна причина къмъ добро. Ако живѣешъ самъ, нѣма да имашъ тия добри влияния. Тази е добрата страна на единъ класъ. Нѣкой казва: азъ откато влѣзохъ въ този класъ, огрубѣхъ. Не, тогава ти не си разбралъ смисъла на класа. Въ единъ класъ има разнообразни елементи, но това разнообразие е хубаво. Има единъ законъ, по който може да си избирате приятели. Нѣкой день ще ви посоча, какъ трѣбва да се нареждате. Има нѣкои отъ васъ, които, ако събера на едно мѣсто, непрѣменно ще се скаратъ. Азъ изяснявамъ това нѣщо тъй: ако съберемъ лицата А и В, тѣ не ще могатъ да се търпятъ. Ще кажете: да ги примиримъ! Не можете да ги примирите по никой начинъ. Отрицателни сили дѣйствуватъ у тѣхъ. Лицата А и В сѫ отрицателни хора и могатъ да вършатъ отлична работа, но какво трѣбва да ги направимъ? Какво имъ липсва? — Липсва имъ трето едно лице. Това лице е С. Прѣзъ него ще прѣкарате А и В. Тамъ и двамата ще се срещнатъ и ще се погледнатъ, но С трѣбва да седи непрѣменно горѣ въ центъра. Тогава А казва на С: кажи на В, че азъ не го обичамъ, той има такива и такива недѫзи. Но С е уменъ, казва на В: А казва, че те много обича. Обаче В казва, азъ зная, че той не говори истината. Послѣ С казва на А: знаешъ ли, В казва, че ти си отличенъ човѣкъ. Сега С наблюдава отгорѣ, вижда, че и двамата сѫ недоволни. Тогава С се проектира долу въ Д и изпраща В въ Д. Въ Д се събиратъ Д и В заедно; събиратъ се сѫщо С и А и се съгласяватъ помежду си. Имате слѣдъ това линията СД, т. е. силата, която примирява противорѣчията. Значи, тия енергии, които сѫ по-интенсивни, трѣбва да минатъ прѣзъ една по-мека срѣда, за да се смекчатъ. Азъ наричамъ СД „смекчаващи условия“ въ живота. Така напримѣръ, сърцето е една срѣда, смекчаваща човѣшкитѣ мисли. Чувствата на душата пъкъ сѫ срѣда, смекчаваща силитѣ на човѣшкия духъ. И затова, когато искатъ да кажатъ, че нѣкой човѣкъ е грубъ, казватъ: този човѣкъ е безъ сърце и безъ душа, не казватъ, че е безъ умъ. Той може да е уменъ и силенъ, но въ него нѣма сърце, нѣма и душа. Той е човѣкъ, съ когото не може да се живѣе. Но СД може да живѣе съ този, съ когото никой не може да живѣе. Това не подразбира, че А и В нѣматъ тия меки чувства, но тѣ се намиратъ въ едно състояние на зародишъ. Мекитѣ сили въ природата се намиратъ въ зародишно състояние у всѣкиго. Слѣдователно, силитѣ СД сѫ положителни, възходящи сили въ природата, тѣ могатъ да примирятъ всичко, а силитѣ А и В могатъ да направятъ едно отклонение. Въ тия сили трѣбва да стане едно прѣчупване. Ето защо, въ природата често трѣбва да става прѣкръстосване. Това азъ обяснявамъ така: ако нѣкой отъ васъ има продълговато лице, той е мѫжъ, има мотивенъ темпераментъ, затова трѣбва да дружи съ човѣкъ, който има валчесто лице, т е. човѣкъ съ по-мекъ характеръ. Продълговатитѣ лица сѫ активни, обаче валчеститѣ лица може да сѫ натрупани съ груба, болезнена материя. Въ пълнитѣ, валчести конструкции прѣобладаватъ кривитѣ линии, а у продълговатитѣ — правитѣ линии. Всички тия линии сѫ силови линии на енергиитѣ. Нѣкой смѣтатъ, че лицето трѣбва да бѫде валчесто, пълно. Не, не трѣбва да бѫде пълно, но линиитѣ на лицето не трѣбва да бѫдатъ и много вдлѫбнати, нито очитѣ много потънали навѫтрѣ. Това е пакъ една положителна сила. Щомъ очитѣ на човѣка потънатъ много дълбоко, това показва, че сърцето на този човѣкъ се е изхабило. Затова, ще се стремите всѣкога да мислите добро. Не мислете зло за никого и за нищо. Запримѣръ, седите и казвате: това е лошо, онова е лошо, безъ да знаете, че това зло се отвръща и огрубява самитѣ васъ. Не, ако мислите за пороцитѣ, които има единъ човѣкъ, трѣбва да знаете, че тѣ сѫществуватъ у всички хора. Тия лоши мисли, желания, стремежи, минаватъ прѣзъ всѣки човѣкъ. Даже най-кроткия човѣкъ може да възбудимъ, да се разгнѣви. Имаме единъ великъ характеръ, като Христа, но при единъ моментъ Го виждаме, че взима камшика и изпѫжда всички изъ храма навънъ. Това е една енергия, която се изразява по такъвъ начинъ именно. Питамъ: отъ чисто окултно гледище, Христосъ не можа ли да внуши на тия хора да излѣзатъ вънъ и безъ този камшикъ? — Можа. Защо тогава Христосъ употрѣби този камшикъ? Какво казва Писанието, Христосъ удари ли нѣкого съ този камшикъ, или само тъй го, вдигна? Нѣкои считатъ, че Христосъ е направилъ това отъ слабость. Не, Христосъ постѫпи така не отъ слабость, но това е единъ методъ. По този начинъ Христосъ имъ каза: „Ако вие не изпълните волята Божия, отъ единия край до другия, все ще ви биятъ“. И около кого отъ васъ не се е увивалъ този камшикъ и то по всички правила? Въ всѣка кѫща все има по единъ такъвъ камшикъ. Камшикътъ е символъ. И когато този камшикъ се увие около васъ, плачъ и ревъ ще има, но който не разбира закона, ще каже: какъ, Христосъ да вземе камшика и да го приложи? Христосъ казва: „Ако вие правите храма Божий тържище, ще има плачъ, а не миръ въ дома ви.“ Какво значи това, че около васъ се увива камшика? — Камшикътъ, това сѫ страданията, съ които се означава, че вие не изпълнявате волята Божия. Камшикътъ е символъ само на дълбоки, сърдечни и умствени страдания, които човѣкъ прѣживѣва. Всѣки трѣбва да разбере Божия законъ и да Го изпълни. Божиятъ Духъ отъ хиляди години е работилъ върху насъ и ни е далъ единъ организъмъ съ крака, рѫцѣ, мозъкъ, сърце и т. н. Ако ние при сегашния животъ не можемъ да контролираме нашия организъмъ, съ неговитѣ сили — този мозъкъ, това сърце, тия нерви, артерии и всички клѣтчици въ него, какво очакваме тогава? Вие ставате сутринь и нищо не мислите за вашето тѣло. Направете една молитва за него. Изпратете вашата мисъль къмъ тѣлото си. Помислете за всички ваши клѣтки, които влизатъ въ мозъка, въ стомаха ви. Помислете за всички живи сѫщества, които работятъ въ него, и имъ изпратете, както прави единъ добъръ господарь съ слугитѣ си, една мисъль, едно благословение. Насърдчете ги, дайте имъ сили, и тѣ ще се зарадватъ. А вие ставате сутринь, и нищо не мислите за тия работници. Мислите за голѣми работи, но всичкитѣ голѣми работи зависятъ отъ тия малки сѫщества. Ами знаете ли, какво ще стане, като се откажатъ да работятъ клѣткитѣ на стомаха, на сърцето, на мозъка и кажатъ: нѣма да работимъ повече! Сърцето започва слабо да тупа, и ние казваме: сърцето спира! Не, изпратете една насърдчителна вълна къмъ тия клѣтки! Говорете имъ, тѣ всичко разбиратъ. Има единъ Божественъ законъ, който ги управлява. Насърдчете ги, тѣ сѫ съзнателни сѫщества! Бѫдете разумни, внимателни къмъ тѣхъ, говорете имъ като единъ добъръ господарь. Уморите ли се, спрете. Кракътъ ви заболи, запримѣръ, спрете се, снемете чорапа си, поразтъркайте малко крака, помислете поотдѣлно за всѣка клѣтка и ще видите, че нѣма да мине и половинъ часъ, и болката на вашия кракъ ще прѣмине. Сегашнитѣ хора не мислятъ, че въ клѣткитѣ има съзнание. Не, въ тѣхъ по нѣкой пѫть има такава интелигентность, каквато хората не прѣдполагатъ. Здравето ви, способноститѣ ви зависятъ именно отъ вашитѣ клѣтки. Ето защо, всѣка сутринь пращайте по една добра вълна къмъ всички ваши клѣтки. Вечерь, прѣди лѣгане, пакъ имъ пратете по една добра мисъль и си легнете. Като станете сутринь, ще усѣтите едно особено приятно разположение. Ами че тия клѣтки сѫ ваши слуги! Тѣ ще кажатъ: нашиятъ господарь е направилъ една реформа въ нашия животъ, нека му слугуваме добрѣ! Съврѣменната окултна наука доказва това нѣщо. Постѫпватъ ли хората по този начинъ, ще продължатъ живота си съ колкото години искатъ: съ 10, 15, 20, 100, 150, 200 години. Ще кажете: кой има врѣме да се занимава всѣка сутринь съ тия малки клѣтчици, да имъ праща добри мисли? Най-първо ще мислите за тѣхъ. Писанието казва: „Ние сме храмъ, и Богъ живѣе въ насъ, и всичко въ насъ е живо“. Слѣдователно, къмъ всичко трѣбва да гледаме съ едно благоговение и да се радваме, че Богъ ни е поставилъ въ това тѣло; да се радваме, че всички тия малки душички, всички тия малки клѣтки слѣдъ милиони години ще станатъ отдѣлни, голѣми хора като насъ. Като ги срещнете, тѣ ще кажатъ: „Азъ те познавамъ“. — Отдѣ? — Едно врѣме живѣхъ въ тебъ. Дѣ? — Въ главата ти, и съмъ много добрѣ запознатъ съ реда и порядъка тамъ. Друга клѣтка ще каже: „Едно врѣме живѣхъ въ сърцето ти и зная, какво чувствувашъ“. Трета клѣтка ще каже: „Азъ пъкъ бѣхъ въ стомаха ти“. Всички клѣтки ще помнятъ, коя дѣ е била и ще носятъ своето знание. Сега, и вие въ този класъ сте такива малки клѣтки. И както всички клѣтки на единъ организъмъ съставятъ едно цѣло, така и вие въ този класъ, па и милиони още хора, съставлявате такива клѣтки въ организъма на едно по-разумно сѫщество. И нѣкой пѫть, като станете сутринь, възприемате отнѣкѫдѣ една добра мисъль. Отдѣ иде тя? — Туй сѫщество изпраща своето благословение до васъ, като ви казва: „Миръ на васъ! Азъ ще ви помогна“. Защо? Защото ти си въ неговия организъмъ. И ти се насърдчишъ, разположишъ се. Ти си осигуренъ, защото живѣешъ въ едно тѣло, което се управлява отъ единъ разуменъ духъ. Тъй че, всички сме осигурени въ свѣта. Не мислете, че нѣма сигурность. Дотогава, докато вие живѣете разумно и се подчинявате на Божия законъ, вашиятъ животъ е осигуренъ. Сега разбрахте упражнението, нали? Ще го правите 10 дни наредъ, всѣка сутринь, всѣки обѣдъ и всѣка вечерь и ще си отбѣлѣзвате, какви резултати ще имате: дали като го направите, веднага ще настѫпи промѣна въ състоянието ви, или слѣдъ нѣколко врѣме. Интересни ще бѫдатъ наблюденията ви. Сѫщо тъй ще проучвате и закона за поляризирането. Той е цѣла наука. Т. м. „Само свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината!“ — Тя постоянно ни весели! III година. 22 лекция на младежки окултенъ класъ, държана от Учителя на 16. III. 1924 г. въ гр. София.

Оригинален пдф Призванието- пдф Аудио клип Призванието 2006 ПРИЗВАНИЕ КЪМЪ НАРОДА МИ— БЪЛГАРСКИ СИНОВЕ НА СЕМЕЙСТВОТО СЛАВЯНСКО Послушайте думитѣ на Небето: Братя и сестри отъ домъ славянски, родъ на страдание, племе на раздори, душа и сърдце на бѫдащето, Животъ и Спасение на настоящето, носители и застѫпници на мира, синове на Царството Божие, слушайте Словото: Небето ви отрежда една свята длъжность въ Царството на Мира, което иде и наближава въ силата си да отбѣлежи едно велико събитие въ живота на тоя свѣтъ; и ако се покажете вѣрни отъ сега на това благородно и свято звание, което ви чака, то, вѣрвайте, самъ Богъ на Силитѣ ще ви увѣнчае съ слава и величие на своя животъ и ще отбѣлежи имената ви въ Върховнитѣ книги на висшитѣ свѣтове, които спомагатъ въ полза на Висшето свято дѣло на великото избавление. Васъ ви чака едно славно бѫдаще, което иде не да затрие и уничтожи живота, но да го възкреси въ неговата съвършена пълнота. Въ този животъ сѫ призовани да вземать участие всичкитѣ избрани людие и народи, които образуватъ цвѣта на новитѣ поколѣния на человѣческия родъ. Вашето врѣме наближава, вашиятъ изпитъ се завършва, часътъ на вашето призвание удря и минутата на живота настѫпва да се пробудите и влезете въ тоя благъ животъ, който встѫпва въ тая многострадална земя. Азъ ида отъ горѣ, по висше разпореждание на Бога— вашия Небесенъ Отецъ, Който ме е натоварилъ съ великата мисия да ви предупредя отъ лошия пѫть и ви благовѣствувамъ Истината на живота, която слиза отъ небесното жилище на вѣчната видѣлина да просвѣти всѣкой умъ, да възобнови всѣкое сърдце и да въздигне и обнови всички духовe — отбрани чада на истината, предназначени да съставятъ зародиша на Новото человѣчество, на което Славянското семейство, колѣното Юдино, ще стане огнище. Вождътъ на спасението, помазаникътъ Сионовъ, Царятъ Господенъ, братътъ на страждующитѣ, ще пристигне въ всичката своя сила и духовна пълнота и ще промѣни вида на тоя свѣтъ. Вие скоро наближава да заемете едно високо мѣсто в реда на изкупенитѣ висши свѣтове, които постепенно, неотклонно възлизатъ единъ слѣд другъ въ една нова областъ на горнитѣ върховни свѣтове. Въ Небесата на Божественитѣ разпореждания, въ които и тоя вашъ свѣтъ вече ще пристъпи напредъ една стѫпка да заеме своето мѣсто, отредѣно му отъ Върховния Владика помежду другитѣ. Вашето встѫпвание въ тия нови безпредѣлни граници на Новото Царство на вѣчнитѣ свѣтове ще се ознамени съ даване знака на Върховния Господаръ, Владѣтель и Царъ надъ всичко. Той ще ви посрѣщне заедно съ всичкитѣ ангелски ликове, които ще дойдатъ да ви приематъ радостно и весело, като съграждани на Вѣчното Царство, на което силата и славата е нескончаема. Не огорчавайте Бога съ вашето поведение, не се съмнявайте въ Истината Му, която ви носи отъ Небесното жилище въ знакъ на Неговата къмъ васъ вѣрность и любовь. Просвѣтете се, елате на себе си, съзнайте истината на живота. Този, който ви е родилъ, бодърствува надъ васъ. Името Му знаете. Не се двоумете, не се колебайте, но отхвърлете вашето малодушие и вашето маловѣрие настрана и елате къмъ вѣчната видѣлина на живота, да разберете вѣчния пѫть на Бога, Който ви е въздигналъ отъ пепелището на ничтожеството къмъ славата и величието на безсмъртието. Не се заблуждавайте, но дайте мѣсто на Този, Който ви оживява. Предъ Него: домочадията, поколѣнията, народитѣ не чезнатъ, но се възобновяватъ и възраждатъ отъ този сѫщъ Вѣченъ Духъ, Който привежда въ порядъкъ всичко въ тоя обширенъ Божественъ свѣтъ. Възобновлението е велика благодатъ, която ви спомага да се удостоите, да влѣзете въ пѫтя на видѣлината, въ която обитава миръ и любовь въ всѣка нейна стѫпка. Тя е мощниятъ вѣчень двигатель въ живота, който повдига всичкитѣ паднали духомъ. Тя е пѫтятъ на спасението, по който влиза злощастният человѣчески родъ, призованъ отъ Небето на още единъ великъ подвигъ, съ когото ще се завърши все, що е отредено. Пѫтятъ, въ който ида да ви поведа да възлѣзете въ Царството Божие, да Му служите, е пѫть вѣченъ; пѫть, пъленъ съ всѣка благостъ на живота; по него сѫ възлѣзли всичкитѣ чинове и ликове небесни прѣди зачатъка на самата тая вѣчност, която е безъ начало и безъ край. И помежду васъ и пѫтя Небесни ликове сѫществува велика междина, която е неизмѣрима отъ никоя мощна сила и при все това има една невидима връзка, която всичко свързва въ едно неразривно братство. Тази връзка е любовьта на Вѣчния нѣвидимъ Богъ — Извора на живота. Тая непрѣодолима любовь на Този, Който ви люби и се грижи за васъ, ме извика отъ горѣ да дойда да ви помогна въ тия усилни врѣмена, които наставатъ за послѣдень пѫть въ тоя свѣтъ. Предъ вази стои една голѣма опасностъ, която се готви да разруши все що е свѣто посадено отъ рѫката на вашия Небесенъ Баща. Затова съмъ въ тоя свѣтъ дошелъ, да ви рѫководя лично прѣзъ тази най-опасна минута прѣзъ живота. Покажете се мѫжье твърди и непоколебими, вѣрни на призванието си, прѣпасани прѣзъ пояса, готови за бранъ. Направете всѣки потребнитѣ самопожертвувания да възтържествува истината, сега е случай благоприятенъ да се покажете родъ избранъ, семе Царско, народь, на който Господъ на Силитѣ е вождъ. Азъ ида да подкрепя славянския родъ, комуто е дадено да възтържествува надъ всички негови врагове и неприятели, прѣпятствуващи му въ пѫтя на неговото благородно знание, което той се стрѣми да постигне, и на неговото назначение, което му е отредѣно отъ Върховния Промисълъ на Провидѣнието. Врѣмето е близо и при вратата на тоя свѣтъ. Истината ще възтържествува и ще се възцари въ пълната си хубостъ и красота, която ще озари лицето на тоя свѣтъ съ сияние небесно. Ето деня на Истината, който ви е родилъ за Негова слава. Слушайте гласа Му, Той иде отъ горѣ, подигнѣте очитѣ си и вижте това, което ви очаква; отворете ушитѣ си и чуйте сладкитѣ пѣсни, приятнитѣ химни, величественитѣ антими, пѣсни отъ ангелскитѣ ликове, които се приготовляватъ за този славенъ денъ. Чуйте, вѣрността е първата стѫпка при влизание въ новия животъ, тя е първото условие при тѣснитѣ врата на приемание, тя е първиятъ плодъ на Любовь, който има да поднесете предъ Огнището на Отеческий олтаръ. Не остава врѣме да се впускате въ праздни разправии за миналото, което нѣма да ви ползува, ако не вземете примѣръ отъ неговитѣ погрѣшки, да изправите настоящитѣ. Вашето възраждание има голѣма нужда отъ чисти добродетели, които липсватъ. Сега то е повърхностно и не коренно, врѣменно и несѫществено, което не може да принесе очакванитѣ добри плодове. Този народъ има въпиюща нужда да се рѫководи и управлява отъ святи и Богуугодни начала, нуждни за неговото успѣвание. Тия начала ги е опредѣлилъ отдавна още Богъ, Който се грижи за подобрението на всички негови семейства; и тия начала сѫ всадени въ вашата душа. Въ възражданието на народитѣ умътъ и сърдцето трябва да вървятъ успоредно, любовьта и добродетельта взаимно, силата и разума наедно да рѫководятъ и управляватъ пѫтя на тѣхните добри стрѣмления. Вънъ отъ тия условия всичко е изгубено за тѣхъ безвъзвратно. Затова е необходимо да се спрете и обмислите положението си, въ което се намирате, за да избѣгнете общото разрушение, което виси вече надъ главитѣ на всички ви. Азъ пристигамъ въ тоя развратенъ свѣтъ въ минута важна да упражня нуждното влияние, да ви отвърна отъ тоя пагубенъ пѫтъ, въ който народитѣ по земята сѫ се втурнали да слѣдватъ безразсѫдно. Знайте, въ случай, че отхвърлите моитѣ благи съвети и се възпротивите на моитѣ Божествени диктувания, които ви давамъ, защото сте близки на сърдцето Ми, то ще употрѣбя и други мѣрки, много по-лошави, съ които съмъ натоваренъ да приложа въ замѣна на вашето непослушание на святите Божии заповѣди. Вие сте подъ мое покровителство и съмъ длъженъ да ви рѫководя и възпитавамъ въ словото на Истината. Азъ съмъ вашъ хранитель и върховенъ водитель въ Небесните ликове. Когато встъпихъ да ви взема подъ своя охрана, Азъ предвиждахъ всичкитѣ мъчнотии, които врѣмето щѣше да ми създаде до гдѣ ви изведа въ безопасно мѣсто. Азъ знаяхъ колко препятствия, колко несполуки щѣха да ме посрещнатъ съ васъ наедно въ тая велика борба, но моятъ духъ не отстъпи своето намѣрение. Моята любовь за васъ ми продиктува свято задължение и Азъ встѫпихъ напредъ да ви взема подъ моята върховна охрана. Въ това отдалечено минало вашиятъ духъ не притежаваше никаква красота, която да ме привлече да ви обичамъ. Вие бѣхте отвратителни на гледъ и който ви погледнеше, се отвращаваше отъ грубото ви сърдце. За тоя ви лошъ недостатъкъ Азъ не ви отхвърлихъ, нито ви презряхъ за грубата външностъ, съ която бѣше облѣчена вашата душа, но ви възлюбихъ напълно съ благия си духъ, който се завзе да проникне и намѣри нѣкоя Божествена добродетелъ, нѣкоя благородна черта въ вашата душа, та да може да я обработи и оплодотвори, за да принесе плодъ изобилно и да създаде у васъ поведение чисто, свято и възвишено, за да ви удостои да влѣзнете въ рода на първитѣ народи, които Богъ на Силитѣ е избраль да извършать вѣчната Му и свята воля. Днесь вече настава да се реши главната сѫдба на тоя покваренъ свѣтъ, въ който Небето иде да извърши единъ корененъ и великъ превратъ и то скоро, въ Новия вѣкъ, който приближава да отбелѣжи нови страници по лицето на земята. За това желая да ви подготвя, защото сте останали надирѣ поради вашитѣ настоящи престѫпления и минали народни грѣхове, за които безбройни жертви и страдания бѣха нуждни да пренесете до гдѣ да се измие и очисти вашата отвратителна гнусота, съ която раздразнихте Бога, та отвърна лицето Си отъ васъ и ви остави подъ тежкия вѣковен изпитъ, за да познаете и се разкаете за грѣховетѣ си, които разкѫсаха святитѣ връзки на Любовьта Му. Но Богъ се вѣчно не гневи; милостьта Му е въ родъ и родъ, благостьта Му пребѫдва винаги съ тѣзи, които Го любятъ и благословението Му не се оттегля. Той ви рѫководи прѣзъ всичкитѣ тъмни врѣмена съ крѣпка дѣсница и окото Му бдя за васъ, когато преминавахте прѣзъ опаснитѣ пѫтища на този свѣтъ. В това — Азъ, вашиятъ Върховенъ Покровитель, имаше да полагамъ голѣми усилия и жертви, да поправя вашето минало, да ви възпитамъ и облѣка въ хубостьта на Вѣчното, което ви е отредена. За това благоволихъ да извикамъ отдалечъ, отъ край небесата, двамата братя, свѣтила на славянский родъ и да имъ връча Словото на Истината и Словото на Живота, да ви го донесатъ и ви научатъ пѫтя Ми, по който да възлѣзете въ Вѣчната Видѣлина, въ която обитавамъ; Видѣлината на живота, която ви проводихъ да пребѫдите въ нея, която свѣтътъ не прие, но я отхвърли и предаде помазаника Ми на завѣта, Исуса, на поругание и смъртъ, защото дѣлата на тоя родъ бѣха лукави. Но престѫпницитѣ на завѣта Ми приеха заплата за своитѣ беззакония и отъ нинѣ всичко се прекратява. Правдата е вѣчна, Отецъ ми е неизмѣняемъ, дѣлата Му сѫ неотложими, вий сте Мой народъ. Господъ потърси домъ за Себе Си и изборът Му падна въ славянското домородие, което Небето възлюби за неговата Божествена добродетель. За това ви пратихъ двамата Мои служители да ви донесатъ радостната вѣстъ да напуснете мрака на тѫмнитѣ езически богове. И биде радость голѣма въ свѣтоветѣ на видѣлината, кога Богъ положи печата на великото Си има на вази и вложи Духа Си въ сърдцето ви въ завѣтъ вѣченъ. И явихъ се на тогавашния ви царствуващъ Господаръ и му извѣстихъ Волята на Небето да приеме Пратеницитѣ Ми на Новия завѣть и той ми послуша гласа и се удостои предъ Мене да стане родоначалникъ на духовното ваше възраждание. И казвамъ ви, че не се е раждалъ въ дома славянски отъ него по-смиренъ и по- чистосърдеченъ Господаръ, който съ непоколебима вѣра прие даденото обѣщание, подобно Аврааму, който не пожали сина си, но го принесе жертва жива Богу, така се подвиза благоугодно вашиятъ началникъ и баща на славянския родъ, който даде очитѣ на първородния си въ жертва благоприятна, даръ избранъ Господу, въ знакъ на неизмѣнна вѣрность Нему. И отъ този день се извърши призванието ви отъ Бога на Силитѣ, Който съизволи въ Своята неизмѣрима мѫдрость да прослави съ васъ наедно всичкото славянство, въ което Господъ Всесилний пребѫдва и на което отрежда да заеме най-първо мѣсто въ Неговото Царство, което встѫпва вече въ своята сила въ тоя страждующь свѣтъ. Разберете неизмѣняемата истина, че въздиганието на славянския родъ е въздигание необходимо за всички, което Богъ самъ върши за своя избранникъ, Вожда на Спасението, Който скоро ще се яви помежду ви въ пълната своя Слава и Сила, да възстанови вѣчното Царство на Мира, Царството Божие на земята. И който оспорва вашето първенство отъ нинѣ, казва самъ Господъ, оспорва Моето, понеже имамъ власть да дамъ Моето комуто искамъ и ако Азъ давамъ отъ добрата Си воля, кой е този, който ще Ми се възпротиви и Ми каже що върша? Онзи, който се осмѣлява, нека излѣзе и опита силитѣ си и ще види. Азъ съмъ единъ и думата Ми е неизмѣняема и съмъ вѣренъ и истиненъ въ всичкитѣ Си пѫтища. Словото Ми е неуспоримо. Господъ ви е рѫководитель. Той ви е женихъ, Който изпраща дароветѣ Си, Който ви се радва като младоженецъ за любовьта, която сте приели съ вѣрность отъ Него, Който е Царъ надъ царетѣ и Господаръ надъ господаритѣ. Ето затова ида отъ предвѣчнитѣ обиталища да ви подбудя на добъръ и святъ животъ, да ви предохраня да не съгрѣшите изново противъ върховната воля на Небето и ви отхвърли както въ миналото, когато съ беззаконията си дотѣгнахте на Бога и Той ви остави да паднете подъ рѫцетѣ на вашитѣ врагове, които дойдоха отдалечъ да ви накажатъ за престѫпленията и да изпълнятъ волята на Върховния Сѫдия надъ вази. Но въ тогавашното ваше падение Азъ ви подкрепихъ съ Любовьта Си, понеже не бѣхте съвършено отхвърлени отъ лицето на Този, който ви бѣше избралъ. И въ дълговѣчното робство постоянно ви ръководихъ въ пѫтя на търпение и смирение и ви учихъ да изправите живота си, да съзнаете грѣховетѣ си, да се разкаете и обърнете съ всичкото си сърдце къмъ Господа Бога вашего, съ Когото сте съединени съ брачни връзки на чистъ и непороченъ животъ. И въ всичкитѣ ви страдания и изпити Азъ ви подкрепяхъ съ Моята рѫка и ви придавахъ сила и мощъ на духа да не отпаднете съвсемъ духомъ и се изгубите въ тинята на отчаянието. И съ всички сили, които разполагамъ, завзехъ се да създамъ у васъ душа чиста и непорочна, съ поведение Божествено. И въ края на вашия дълговѣковенъ изпитъ, когато Небето реши по Висше усмотрение на Божия промисълъ да ви избави отъ тежкото робство, Азъ бѣхъ първиятъ, който се явихъ да се застѫпя да ви освободя, като предполагахъ, че ще се възползувате отъ дадената благодатъ да поправите миналото; но вие злоупотрѣбихте съ дароветѣ на свободата. Обаче Азъ почнахъ освобождението ви, като турихъ въ дѣйствие всичкитѣ си мощни сили да работятъ на всѣкѫде за постигание и осѫществлявание на великата мисъль, която има да завърша въ най-кратко врѣме, което чака Моята върховна заповѣдъ, но вашитѣ раздори, вашиятъ ново- развратень животъ, възпиратъ святата мисъль, която имамъ на сърдце за вашето добро и доброто на цѣлия родъ человѣчески; но всичко си има своитѣ граници, това трѣбва да знаете. Прѣзъ тия послѣдни години на новопочналия ви животъ съмъ ви рѫководиль безопасно до тая минута и съмъ полагалъ най-голѣмитѣ усилия да ви опазя отъ много опасни злини. Въздайте хвала Богу, че Азъ не съм отъ тия, които се побеждаватъ. Иде врѣме и сега е, когато ще опитате Силата Ми и ще познаете, че Азъ съмъ Богъ, Който се не лѫже, но вие сте народъ своенравенъ, който не съзира кѫдѣ се крие неговото добро. Слабата черта на душата ви е общото разединение и разногласие, което спъва святото дѣло на славянския родъ, но вѣренъ съмъ въ дѣлото на Този, Който Ме е проводилъ. За Него нѣма препятствие, нѣма мъчнотии, волята Му е воля вѣчна и непреклонна и все, що е рекълъ, ще бъде, но не въ вашитѣ дни, ако се повърнете назадъ, както израилскиятъ народъ въ пустинята, и ще оставите коститѣ си, както тѣхъ за вашето малодушие и общо невѣрие. Но новото поколѣние, което самъ Богъ на Силитѣ ще повдигне, ще осѫществи Неговите възнамѣрения, предопредѣлени да се изпълнятъ. Можете да ускорите и затрудните вървежа на вашето дѣло, ако се вдадете на разпуснатия животъ на покваренитѣ народи и това Ме прави повече да бодръствувамъ за вази, да не би изново да се повърнете и паднете въ примката на лукавия, което падение ще ви коствува живота. Това Ме принуди да слѣза отъ горѣ помежду ви, да се застѫпя изново да изгладя и премахна адската омраза съ братския вамъ родъ, който е положилъ за вази безброй человѣчески жертви; той е свѣта Русия, на която Богъ е отредилъ велико бѫдаще, да изпълни волята Му за ваша слава и славата на Неговото Царство. Ще приемете отъ нея данъ като Мелхисадекъ отъ Авраама, когото и благослови. Днешната сила и слава я вамъ дължи, такива сѫ Божественитѣ наредби: единъ сѣе, другъ жъне, въ края всички ще участвуват въ Божието благо. Днесь адската злоба се отстранява, ходътъ на работитѣ взема другъ видъ, адскитѣ сили отстѫпватъ въ първитѣ сили на бойното поле, нарушителитѣ на Божия мир ще бѫдатъ наказани на всѣкѫдѣ и правдата Му ще се възстанови на земята. Царството, което ще да възстановя, не е царство на омраза, но на любовь; подигнете очитѣ си и вижте, че свѣтътъ е узрѣла жетва. Въ скоро врѣме ще завѣря вѣрността на моитѣ Божествени думи. Още единъ великъ подвигъ и всички сърдца ще треперятъ и мѫдруванията на свѣта ще престанатъ веднажъ за всѣкога. Небето, въ знакъ на своето благоволение, ви е дало единъ свѣтъ залогь на велика милость и любовь, който се пази помежду ви отъ този день, въ който е даденъ отговорътъ, започва вашето изкупление и ви предупреждавамъ да пазите това, което градя, да го не съборите, защото е свято, и ако се опитате да свѣтотатствувате, три злини ще ви допусна: гладъ, моръ и разорение, и нѣма да ви пощадя, но ще се сѫдя съ васъ и ще помните винаги, че Богъ е говорил. Пазете думитѣ Ми. Вѫ тоя Залогъ, който съмѫ ви поверил, почива бѫдащето ви, той е скрижалътъ на дома ви, надежда и животъ за рода ви. Слушай ме, доме славянски, да сте ми свидетели, че съмъ ви говорил. Обръщамъ се къмъ васъ сега, мои служители, водители, учители и къмъ васъ книжници, фарисеи и лицемѣри и ви заповѣдвамъ да не развращавате народа Ми, който съмъ ви повѣрилъ. Престанете отъ лошитѣ си пѫтища, врѣме е за вази да поразмислите, водете народа ми въ пѫтя на истината и не го заблуждавайте, помагайте на беззащитнитѣ въ теготитѣ имъ и не оскърбявайте беднитѣ. Напуснете беззаконието, отхвърлете неправдата, оставете развращението, защото Богъ не може да гледа на това отвратително дѣло, което се върши предъ Него на всѣкѫдѣ. Търпението Му е вън отъ границите си, повиканъ съмъ да туря край на неизцелимо зло. Поразмислете догдѣ е врѣме, иде чась и сега е, когато ще бъде късно да ме търсите, мислетеь невѣрието, което ви е обхванало, самоволно не ще ви принесе никое добро. Ето, вторий пѫть ида отъ кать сте станали мой народъ, за да ви видя съ собственото си око какви сте на гледъ, как живѣете и духътъ Ми е трогнать отъ печалната картина. За оплаквание сте вие, надъ които пожертвувахъ всичко придобито: животъ, слава и честь, сте злоупотребили съ Моята доброта и Моята любовь. Предъ лицето Ми стоятъ множество нещастни ваши братя и сестри, изнасилени и ограбени отъ самите васъ. Идете при тѣхъ и имъ изповядайте прегрѣшенията си и направете миръ всѣкой съ ближния си. Този день, който ида да ви се открия въ Моята пълна слава, искамъ да е день на радость, а не на скръбъ, день, посветенъ Богу Моему. Азъ съмъ Елохилъ, Ангелъ на завѣта Господенъ. Съобщено на 8 октомврий 1898 година Варна—България _____________________________________ *Прѣписано отъ печатни за корекция коли (страници 5) на брата П. Кировъ на: 30 май, сѫбота вечеръ, 1 юний, понѣделникъ вечеръ и 3 юний, срѣда вечеръ, 1915 год., гр. Бургасъ. Прѣписалъ: М. Сотировъ.

пдф ОБЩО ВЪВЕДЕНИЕ: ДВѢ ВЛИЯНИЯ. Свѣтътъ, въ който живѣемъ и сѫществуваме по необходимость на своята природа, е пъленъ съ тайни. На всѣка стѫпка нашия растящъ умственъ животъ срѣща безбройно число явления, които се различаватъ по видъ, родъ и степень. Тѣзи явления произвождатъ хиляди впечатлѣния и усѣщения въ дѫлбочинитѣ на душата, и побуждатъ ума въ дѣятелность съ всичкитѣ му сили и способности да дири извора на причинитѣ и да открие законитѣ подъ които се извършватъ, а така сѫщо да отгадае и тѣхното значение, което тѣ съдържатъ за неговото щастие и дългоденствие. Безъ всѣко колебание, всички тия тайни феномени, проявления и загатки се управляватъ отъ опрѣдѣленни закони, и се произвождатъ отъ извѣстни естественни сили положени да постигнѫтъ нѣкаква цѣль въ мировий свѣтъ; къмъ която цѣлийтъ человѣчески родъ се стрѣми още несъзнателно. Но по кой пѫть, умътъ ще може да постигне и разрѣши своята задача възложена нему отъ самото му появление на земното кълбо? Отговора на това питание е: — Само посрѣдствомъ неговата съзирцающа и наблюдающа сила, и способностьта му да разбира и проумѣва всичко що му се прѣдставя да учи. Знанието се е указало на человѣка отъ самото начало, като едничкото срѣдство, съ което да си послужи въ постиганието на тази цѣль. То е било първото качество, което дало умственъ характеръ и първенство на неговътъ животъ. То е било първото орѫдие въ рѫката на человѣка, съ помощьта на което да се подвизава и бори противъ природнитѣ сили; първийтъ наставникъ да го учи какъ да прѣодолява и побѣждава всичкитѣ прѣпятствия и мѫчнотии поставени на пѫтя му. Но прѣди всичко, умственнийтъ животъ е ималъ нужда да се подготви по единъ разуменъ и правиленъ начинъ. Необходими сѫ били, постоянни упражнения, и постоянни въсприимания и усвоявания на истински начала. Това обаче, не е могло да се постигне по никой други по добъръ пѫть, освѣнъ по пѫтя на въспитанието. Самата нужда на человѣческото естество е указало, на тази необходима храна, която е била единственнийтъ елементъ за спазванието душевний организмъ отъ раскапвание. Подъ неговата могѫща сила и влияние, душевнийтъ животъ приема опрѣдѣленъ характеръ на духовна дѣятелность. Умственнитѣ сили и способности получаватъ правилно направление и упѫтвание, къмъ постигание задачата на человѣческийтъ животъ. А тази задача се е състояла въ неговото подигание и избавление отъ властьта на невѣжеството, и отъ робството на природнитѣ стихии, гдѣто той е билъ тласканъ и изнуряванъ за хиляди години подъ този тѣжъкъ товаръ. Та даже и днесъ, той не е още свободенъ. Природниятъ свѣтъ по всѣкой начинъ е съдѣйствувалъ за отклоняванието на неговитѣ благородни побуждения и стрѣмления. Поставенъ въ тѣсна свръзка съ нискитѣ наклоности на своето първоначално покварено естество, той често пѫти се е прѣдавалъ на природнитѣ си влечения да бѫде отвличанъ на далечъ отъ истинското поприще на своето призвание; не веднѫжъ, той е продавалъ своята свобода, не веднѫжъ той е ставалъ свинопасецъ, както блудний синъ. За хиляди и хиляди години, той е билъ продаденъ робъ и поклоникъ на природния свѣтъ. Раболѣпствувалъ е прѣдъ силитѣ на управляющитѣ, молилъ се е на природата, принасялъ ѝ жертви и всесожения по всѣкой начинъ, и то само да придобие нейната милость и благоволение. Но неговитѣ молитви и неговитѣ всесожения и пожертвувания сѫ оставали ялови безъ да принесѫтъ каква годѣ полза. Природата, която поетитѣ велегласно сѫ е въспѣвали и украсявали съ хубость и добродѣтель, не се е интересувала да знае за дѣтинскитѣ мисли и желания на человѣка. Необходимостьта изисквала щото той самъ да се заинтересува за своето бѫдѫще, и самъ да почне да го приготовлява отъ условията и материалитѣ въ рѫка. Всички други мечти сѫ били празни, порядъкътъ на природата е билъ неизменяемъ. Дали человѣкъ билъ гладенъ, или жаденъ, слабъ или страждующъ, боленъ или умирающъ, Това е било все едно за нея. Тя хладнокръвно го е посрѣщала и испровождала вънъ .отъ своето владение. И колко често пѫти той е бивалъ ограбванъ и лишаванъ отъ всичко, що му било най мило и драго? Горчивата опитность, която человѣческата душа постоянно испитвала отъ лишението на сѫществената храна, и отъ която естеството ѝ е имало нужда всѣкой денъ, се явява въ сърдцето и ума на древнитѣ поети и мѫдреци, които сѫ възгласявали истината въ слѣдующитѣ думи: „Не викали мудростьта? И не издавали, разумътъ гласътъ си? Глупави! придобийте остроумие и вий безумни, придобийте разумливо сърдце, послушайте, защото езикътъ ми ще говори изящни нѣща.“ Елате яждте отъ хлѣба ми и пийте отъ виното, което размѣсихъ. Оставѣте глупостьта и бѫдѣте живи. Ходѣте въ пѫтя на разума.“ Человѣкъ не е можалъ да остане слѣпъ за винѫги, къмъ тази истина. Необходимо е било за него да се пробуди отъ съна на невежеството, нуждата на неговата духовна природа го е заставлявала да мисли за своето бѫдѫще, да се стрѣми и развива въ пѫтя на истинското знание. Рано или късно, той трѣбвало да съзнае, че помощьта за неговото избавление, нѣма да дойде отъ никадѣ другадѣ, освѣнъ отъ самия неговъ родъ. Неговата надѣжда трѣбвало да бѫде обърната къмъ великийтъ духъ, който е живѣелъ въ душата му и който дѣйствително притежавалъ балзама на неговата рана и философскийтъ камъкъ на неговата сполука. Онази мисъль, която е послужила да вдѫхни въ душата на человѣка великата надѣжда, че има исходенъ пѫть отъ безисходното положение, отбѣлѣзва велика епоха въ неговия животъ. Тази пѫтеводител па звѣзда, която го повела къмъ обетованата земя, му показала истината съ окото на вѣрата, че голѣми промѣнения има да ставатъ въ по-послѣднитѣ дни на земята. Самата природа, която днесъ го притѣснява, плаши и застрашава, съ своитѣ тайнственни феномени, съ шумнитѣ си явления отъ гърмежи, трѣсъци, свѣткавици, привожда въ него всѣко чувство да трепери въ боязнь и лоши прѣдчувствия, и да прѣкланя колѣнѣтѣ си, като робъ прѣдъ нозѣтѣ на своятъ жестокъ господаръ. Даже и тази природа ще видоизмѣни своето поведение спрѣмо него, и тя ще покаже свѣтлото лице на своето естество, ще почне да му служи и пригождава, като нежна майка, и да му приготовлява всичко, отъ което има нужда. Всичко това ще се испълни, когато той почне да разбира езика на природата, своята майка и да слуша заповѣдитѣ ѝ, и добритѣ ѝ еъвѣти. Врѣмето да се испълни това пророчество е наближило. Ний сме почти въ началото на пролѣтьта. — Благовѣстието хлопа вече прѣдъ нашитѣ врата. Но прѣди человѣкъ да влѣзне въ новата земя, къмъ която духътъ го ръководи за да получи своето наслѣдствие и свобода, като пълновъзрастенъ, той трѣбва да научи първитѣ начала и закони на истинскийтъ животъ. Именно: да обуздава природнитѣ си наклоности, да владѣе животинскитѣ си влечения и страсти, да искорени отъ себе си всички себелюбиви желания и стрѣмления, извора на всичко зло въ частнийтъ и общественния животъ, и по тоя начинъ да може да приеме законитѣ и началата на разума, висшето естество и да почне да упражнява онѣзи сили и способности на уморазумното знание, които ще му дадѫтъ ключа на истинския успѣхъ. Тѣ ще го въведѫтъ въ царството на оня миръ, въ когото умътъ намира най-високото си призвание да употрѣби природнитѣ сили, като основа за своето духовно въздигание отъ положението на единъ рабъ и слуга, до положението на господаръ и владѣтель въ царството ѝ. Тогава человѣкътъ трѣбва да съзнае, че той не е само плѫть, кръвь и косми, но е воля, надарена съ умъ и душа! Но по кой пѫть, и по кой начинъ человѣчеството ще може да постигне и осѫществи всички тия обѣщания и блага? Отговаряме. — Съ помощьта на науката и въспитанието. Този отговоръ може би ще повдигне недоразумение у нѣкои умове па даже и ще ги съблазни съ мисъльта, че това е блуждающа химера. Навѣрно, тѣ ще ни посочѫтъ за пръвъ примѣръ: нашето отечество, съ своитѣ си заведения; училищнитѣ ни учреждения, съ тѣхнитѣ учители и ученици; Нашата дипломация, съ своитѣ си министри, законоведци, сѫдии, чиновници и водители; Нашата интелигенция, съ своитѣ образованни младежи отъ всичкитѣ разрѣди на общественния строй, И слѣдъ това ще кажѫтъ, оправдавате ли сега вашитѣ думи? Облагородило ли ги е образованието? Попитай обществото, и то ще ти каже цѣлата истина. Това, което ни се навежда е вѣрно, но трѣбва ли отъ това да заключиме, че образованието е причина на злото у насъ? Може би това да ни се вижда истинно до нейдѣ си, нъ ний не можеме да допущаме такова едно заключение, което не почива на никакви основи. Намъ ни е извѣстно, че болеститѣ и заразитѣ въ органическия свѣтъ не произлизатъ отъ здравословнитѣ условия на хигиеническитѣ закони, а напротивъ, отъ неиспълнение на тия закони, които самата органическа природа ни диктува. Този фактъ ще ни доведе къмъ по право и ясно разбирание на този важенъ въпросъ. На сѫщитѣ основания; порокътъ и нечестието не произлѣзватъ, нито пакъ се развиватъ отъ образованието, но сѫ слѣдствия и резултати отъ поквареното естество на изродица человѣчески сѫщества, на които ума и душата сѫ заразени съ холерически мисли и желания. На такива челолѣци, колкото много и колкото добро образование и да имъ дадеме, ако тѣхното естество не се измѣни по духъ, тѣ ще си спазѭтъ сѫщия старъ нравъ. Че въ това има истина може да се види и отъ народната поговорка, която казва, „че вълкътъ по лѣсно промѣнява космитѣ си, отколкото нрава си.“ Има дълбока причина лѣжаща вѫтрѣ въ естеството на человѣка за това странно явление, което науката нарича: „Хиеридитарность“ (наслѣдственость). Жестокъ природенъ законъ дѣйствително, но все таки истиненъ. Такива опасни человѣчески микроби, въ което и да е общество, горѣ долу образовано, рано или късно ще сѫ узнаѭтъ отъ общийтъ духъ, който ще ги истика вънъ отъ здравиятъ организмъ на социалний строй. Този социаленъ строй на здравия организмъ по естество не може за дълго врѣме да търпи растройство и анархия въ себе си. Това правило е общъ неизмѣняемъ законъ на природата. Единъ организмъ, какъвто и да е той, спорѣдъ този законъ, трѣбва или да изхвърли отъ себе си лошитѣ вещества и зародиши, или да прѣстане да сѫществува като такъвъ. Едно отъ двѣтѣ. Тази е естественната причина, която заставлява всѣкой добросъвѣестенъ человѣкъ да се пази отъ гибелнитѣ влияния и да отбѣгва лошитѣ злодѣяния. Животътъ е тъй устроенъ, щото всѣко дѣло, каквото и да е то, приема своята заплата спорѣдъ вѫтрѣшното си достойнство. Това е едничкото върховно мѣрило. Но подобавали и на насъ хора съ просвѣтени умове да храниме онази изтъркана мисъль, както проститѣ и невѣжи, — че свѣтътъ ще се свърши отъ учението и ученитѣ? може ли да се прѣдполага, че въ това има каква годѣ истина? Дѣйствително, свършакътъ на свѣта ще дойде, но на кой свѣтъ? Ето въпросътъ. — Ще кажемъ, но нека се неплашимъ отъ отговора: свършака е на свѣта на заблуждението, на неправдата, на безаконието; свѣта на стариятъ грѣшенъ Адамъ трѣбва да погине и умрѣ безвъзвратно, а продължението на новия свѣтъ, свѣта на добродѣтельта, трѣбва да вирѣе и прѣбѫдва въ вѣкъ. Нашиятъ прѣдметъ обаче, разгледанъ по дълбоко, ще докаже, че у насъ владѣе невѣжество придружено съ лоши навици и пороци, страсти и желания злѣ подквасени и наклонени отъ егоистическото образование, цѣльта на което е да експлоатира живота на другитѣ за своя облага. Става ясно тогава, че у насъ истинскитѣ начала на науката сѫ едвамъ хванали коренъ. Въспитанието си е едвамъ въ пеленитѣ, неговътъ гласъ се чува едвамъ, като на пелиначе дѣте, Неговото благородно влияние едвамъ се усѣща отъ затъпѣлитѣ ни сърдца отъ порока. Може да ни се възрази пакъ, и да ни се наведѫтъ други примѣри за по-силенъ доводъ, като напр. Англия и Америка. И да ни се посочѫтъ голѣмитѣ недостатъци и злини, които владѣятъ и въ тия образовани държави. Това не го отричаме. Признаваме тази горчива истина, но и този доводъ принадлежи на софистическата философия, която като общо правило не гледа истината въ лицето, но въ гърба. Нима лошото положение и състояние въ тѣхъ е причинено отъ науката и образованието? Ако нѣкой може да ни освѣтли по-добрѣ върху този въпросъ, той ще бѫде вторий Жанъ-Жакъ Русо. Ний ще кажемъ на кратко само това, че въ Англия и Америка, гдѣто науката и въспитанието сѫ хванали по-дълбоко коренъ, и гдѣто прѣдразсѫдъцитѣ сѫ изгубили своето срѣдневѣковно влияние, въ тѣхъ днесъ се е развила по разумна и человѣколюбива свобода, въздигнали сѫ се по-вече благотворителни общества и учреждения, има по-голѣмъ интересъ въ всенародното подобрение. — Общественното имъ мнѣние сѣди на по-твърда основа. — Поставено е по високо отъ управлението. Порокътъ не се прекрива, нито пъкъ похвалява и защищава. Тамъ се употрѣбяватъ всевъзможни срѣдства и начини за искореняванието и прѣмахванието на злото. И то не отъ правителството, а отъ самото общество, което е силата и двигательтъ на всички благородни прѣобразования. Въ тия държави, различни человѣколюбиви общества и дружества харчѫтъ ежегодно голѣми сумми, и правѭтъ всевъзможни себепожертвувания за просвѣщението и духовното повдигание на беднитѣ класси. Това свидѣтелствува статистиката. Тукъ има една необорима истина, че подъ влиянието на благороднитѣ сили на живота и неговитѣ благи духовни побуждения, тѣзи хора сѫ почнали по дълбоко да съзнаватъ своята длъжность спрѣмо другитѣ, и спрѣмо изискванията на великиятъ Биологически законъ. Науката е подигнала своятъ гласъ въ полза на тази истина. Тя ни е оѣдомила съ необорими доказателства, че този законъ царува на всякѫдѣ въ мировий свѣтъ. Отъ прилаганието на условията и началата, които той диктува въ живота, зависи здравословностьта на коя да е органическа дѣятелность. А да облѣкѫ чистата смисъль на този законъ въ простъ езикъ, ще изразѭ. слѣдующата мисъль: „Добрийтъ животъ и благоденствие на твоя, на твоя ближенъ, сѫ необходимо условие, както за него, така сѫщо и за твоя добъръ животъ и твоето благосъстояние.“ Това е една физиологическа истина, която никой просвѣтенъ человѣкъ не отрича. Кой е онзи, който незнае, че отъ правилното работение на функциитѣ и отъ доброто състояние на органитѣ ни, зависи общото здравие и дългоденствие на тѣлото? Малка една болка въ който и да е членъ на тѣлото, изведнѫжъ се отражава върху цѣлия ни организмъ и нарушава мирътъ и спокойствието на живота ни. Нима, това което е истина за физиологическия животъ, не ще ли бѫде тъй сѫщо истинно и за социалнийтъ животъ? Не е ли сѫщия естественъ законъ, който и въ единия и въ другия случай диктува сѫщитѣ първоначални условия? Да, безъ всѣко сѫмнѣние, той е сѫщия природенъ законъ, приложенъ въ по широка смисъль. Онова, което е необходимо за здравието на тѣлото, е тъй сѫщо необходимо за благоденствието на обществото. Отъ основнитѣ принципи на този неизмѣняемъ биологически законъ зависи нашето бѫдѫще щастие или нещастие. Разбира се, като сме съпричастници на единъ общъ организмъ, и членове отъ една и сѫща фамилия, ний неможемъ да избѣгнемъ послѣдствията, които слѣдватъ отъ общото ни поведение, за зло или добро. Добрия ни, или лошия ни характеръ ще отрази своето влияние неизбѣжно върху общественното здравие и състояние. Не само това, но още ще остави неизгладимъ отпечатъкъ върху бѫдѫщето поколение. Зародишитѣ на доброто или злото ще сѫ прѣнесѫтъ отъ единъ родъ въ другий, посрѣдствомъ кръвьта на живота. По такъвъ начинъ ще станѫтъ сѣмена на почвата за бѫдѫщата жетва. Кои отъ тѣзи сѣменни зародиши ще успѣѭтъ да развиѭтъ своитѣ качества, ще зависи твърдѣ много отъ външнитѣ и вѫтрѣшнитѣ условия на социалнийтъ строй, и до голѣма степень, отъ волята на человѣка, да въсприеме, кой и да е отъ тѣхъ въ организма на душата си, и да имъ даде мѣсто да вирѣѭтъ и растѫтъ свободно. Въсприети и загнѣздени веднѫжъ по този начинъ, тѣ очакватъ вече благоприятнитѣ моменти да проевѭтъ вѫтрѣшната си природна дѣятелность. Въ това естественно прѣдрасположение на волята да храни лошитѣ зародиши и желания въ душата си, лѣжи една отъ най-голѣмитѣ опасности за просвѣщението. Влечени постоянно отъ вѫтрѣшни пориви на грубата си природа, ний често пѫти избираме онѣзи начала за нашъ идеялъ, и онѣзи прѣдмети за наша цѣль, които по естество влекѫтъ слѣдъ себе си най лошитѣ и гибелни резултати за духовното ни въздигание, т. е. въздигание, което заключава цѣлиятъ ни душевенъ животъ, а не часть отъ него, както това най често се разбира отъ извѣстенъ классъ мислители. Тази истина се потвърждава отъ историята на человѣческия напрѣдъкъ. Въ всѣкой вѣкъ, духътъ на просвѣщението е ималъ да се расправя и бори съ заблуждението, лъжата, измамата, неправдата, порокътъ и безаконието. Види-се человѣческото сърдце по природа по-вече е расположено къмъ тия нѣща, отъ колкото къмъ нѣщата на истината, добродѣтельта, правдата, человѣколюбието и благочестието. Това се доказва отъ факта, че по причина на изопаченитѣ си понятия за живота, ний постоянно се отвращаваме отъ истината и отъ нейнитѣ изисквания. Постоянно отхвърляме нейнитѣ условия и слѣдователно постоянно страдаме за своето упорство. Какви ли не злини и нещастия не сѫ ни постигали за този ни единственъ грѣхъ. Всичко сме готови да жертвуваме въ този свѣтъ, само да не приемемъ истината. Странно явление! цѣльта на живота ни е тъмно опрѣдѣлена. Скитаме се още изъ мрака на свѣтовниятъ вихъръ, Господствующитѣ мотиви и днесъ още сѫ: Илюзиитѣ на славата, сластолюбието, егоизмътъ и жаждата за златото. Мотиви много добри за пълзящитѣ, но не и за человѣка, сѫществото на разума. Лудостьта да се покланяме на златни телета както, старитѣ езически народи, не ни е оставило още. То се разбира, че свѣтътъ мѣни постоянно свойтъ образъ. Идолослужението е взело другъ видъ и форма, но се таки въ тѣхъ нѣма животъ. Разумътъ се е далъ на человѣка не за друго, освѣнъ да го научи да дири истинскитѣ си нужди и интереси за своята душа, която се нуждае отъ здравословна храна, храна, която може да се придобие съ трудъ и постоянство въ доброто. Лъжливата философия, която ни е ръководила и мамила съ своитѣ гладки учения, че не вреди какви срѣдства употрѣбяваме за постиганието на своитѣ желания. Цѣльта, която гонимъ ги оправдава. Езуйтско учение. Този пѫть нѣма да изведе никого на добро бѫдѫще. Вѣрно е, че ний оправдаваме постѫпкитѣ си отъ цѣльта. Но такова едно поведение, на кой и да е человѣкъ, неможе да се оправдае отъ мѣрилото на висшето добро. За благородни цѣли се изискватъ и благородни срѣдства. Този . е общийтъ законъ, неизменяемия пѫть на истината. Така работи и дѣйствува духътъ, когато произвожда и ражда нѣщо добро. „Спорѣдъ сѣмето и плодътъ“ казва поговорката. Не знаеме ли, че всичкитѣ благодѣтели и добродѣтели въ человѣчеството съ се родили и произлезли отъ добри и благородни майки? за тѣхъ сѫ се дали най святитѣ жертви. Имали нѣкой да успорва това? Нека ни докаже противното. — „Майки, Майки иска Франция“ казва Наполеонъ великий. Но тѣзи майки, не сѫ създавани безъ добродѣтель. За да се постигне великата цѣль на живота ни, необходимо е да живѣемъ, като человѣци, като братя и сестри произлезли отъ единъ и сѫщъ баща, свързани съ тѣсната свръска на любовьта. Сега ако всѣкой единъ изпомежду ни, така се рѫководи и се вдѫхнувява отъ това начало, и така испълня изискванията на този великъ законъ, той непременно ще произведе сѫщитѣ резултати и ще принесе сѫщитѣ благи плодове: на миръ, благоденствие, успѣхъ и духовно просвѣщение и въздигание. Подъ такива условия, животътъ ни ще развие онѣзи благородни чувства и качества, въ които добродѣтельта и истината, ще се отражаватъ като въ огледало. Духътъ ни, тогава ще има такава съвършенна среда, като свѣтлообразнийтъ етеръ, която ще ни открива посрѣдствомъ своитѣ вълнения, хубостьта и величието, на една жива вселенна, която се простира прѣдъ ума ни; Единъ мировъ свѣтъ, който е пъленъ съ биението пулса на вѣчния животъ, въ когото се въздигаме, и постоянно оживотворяваме. Отъ фактитѣ на рѫка, длъжни сме да приемемъ по начало истината, че науката и въспитанието сѫ два отъ необходимитѣ елементи за сближаванието и развиванието на народитѣ и обществата. Посрѣдствомъ тѣхъ трѣбва да очакваме своето освобождение; отъ мрака на невѣжеството и отъ робството на природнийтъ грѣхъ, вроденото себелюбие, което е всяло всичкитѣ злини и нещастия въ този земенъ животъ. Този порокъ, спорѣдъ Дарвиновата теория. „Еволюция,“ е останалъ отъ грубото естество на человѣка, когато той е минавалъ прѣзъ епохата на своето физиологическо и физическо развитие. Когато борбата за себесъхранение и борбата за животъ, сѫ били на върха на своята епогея, когато всичкитѣ други человѣчески благородни качества и способности сѫ били дълбоко заровени и занемарени подъ игото на тая владѣйюща сила. Че въ това показание има истина, не иска и доказателство. Не трѣбва да ходимъ твърдѣ надалечь за да се убѣдимъ въ истиностьта на тази мисъль. Въ нашето естество още тлѣѭтъ: Хитростьта на лисицата, лукаветвото на змията, ненаситностьта на акулата, свирѣпостьта на тигъра и звѣрството на горилата. То е взело хиляди години на человѣческийтъ духъ и умъ, само да се извлекѫтъ отъ подъ това бреме. Колко хиляди и милиони невинни жертви сѫ се изисквали да се прѣнесѫтъ, докато человѣкъ се доведе до онова по пълно съзнание на своето битие, че той има по свята длъжностъ да върши въ този свѣтъ, че не се е родилъ само за да яде, пие и умира като животно, но да се усъвършенствува и заякчава съ сила и мощь, и посрѣдствомъ силата на разума въ идеята на миро-създанието, а посрѣдствомъ своя умъ сроденъ съ душата да се възвиси до понятието на нравственния свѣтъ. И да влези въ духовното мирообразование, гдѣто истината и любовьта вѣчно вълнуватъ и движѫтъ душата къмъ не ислѣдимитѣ области на живота въ вселенната. Но тукъ може да се подигне друго едно възражение, отъ нѣкой други мислители. — Възможно е казваме. Тѣ ще ни кажѫтъ слѣдующето: Добрѣ, като учите, че науката и въспитанието сѫ единственнитѣ срѣдства за въ бѫдѫще, отъ които человѣчеството трѣбва да очаква своето спасение, тогава гдѣ оставяте вѣрата въ Бога и Религията, които прѣзъ толкова хиляди години сѫ водили человѣческийтъ родъ, и постоянно сѫ го учили въ испълнението своята длъжность къмъ Бога и къмъ свойтъ ближенъ? На това питание ще отговориме направо. Истината ще си е истина прѣзъ всичкитѣ вѣкове. Тя ще има сѫщото влияние и сила въ душата ни, когато и да е, и кадѣто и да е, подъ какъвто видъ, форма и образъ и да ни се прѣдстави. Стига само, видътъ, формата и образа, да сѫ дѣйствителни прѣдставители, и сѫщински въплощения на висшето добро. Религията ще си стои тамъ, гдѣто си е била. А за въ бѫдѫще, ако иска да има почить и влияние, тя е длъжна да промѣни своето настоящо наклонение. Има нужда да се съобрази съ научнитѣ истини, и да напусне старитѣ си нрави и обичаи, които по неведение е допуснала за свой частенъ интересъ, а не божий. Необходимо е да почне да учи истината, безъ никоя прѣправка. Истината, която просвѣщава и е съгласна съ цѣлостьта на живота и разума, Живата истина, която облагородява и възвишава человѣческата душа въ добродѣтель. Онази религия, която е образъ и прѣдставитель на живущия Богъ Ехова, ще си държи сѫщото мѣсто въ душата, което е имала отъ начало и до сега. Но при всичко това, не трѣбва да хранимъ лъжливата мисъль, както Израилскитѣ Фарисеи и Садукеи, които казвахѫ: „Отца имаме Авраама.“ „И рече имъ“ Иоанъ: „Сторѣте прочее плодове достойни.“ ,И не мислѣте да се оправдавате.“ „И тъй казвамъ ви, всѣко дърво, което неправи добъръ плодъ отсича се и въ огънь се хвърля.“ Този законъ е истинско мѣрило. Всѣко учение, всѣка система, всѣко устройство и постановление, които нѣматъ за върховна цѣль подобрението на духовния ни животъ, ще изчезнѫтъ прѣдъ сѫда на разума, както слама въ огъня. Важно е да правимъ разлика помежду понятията за вѣра и религия. Вѣрата е духовна способность, една отъ силитѣ на ума, която играе важна роль въ цѣлия животъ на человѣка, когато напротивъ, религията е душевно произведение, произтекающе отъ извѣстно настроение на душата, къмъ извѣстенъ прѣдметъ, отъ когото се прѣдполага да зависи нейния вѫтрѣшенъ миръ. Това религиозно произведение може да се мѣни, въ видъ, образъ и степенъ, спорѣдъ вѫтрѣшното ни умственно и духовно развитие и образование. Отъ тази естественна причина произлиза разницата, че това което е религиозно за едного, е съвсѣмъ ирелигиозно за другиго. Единъ примѣръ.— Непогрѣшимостьта на папата, което е религиозно за католика, е до висша степень ирелигиозно за православния и протестанина. Навѣрно, това се потвърждава и отъ постояннитѣ стълкновения на самитѣ религиозни системи една съ друга. Разбира се, че всичко това проистича отъ разликата на убежденията у различнитѣ умове, които различно съ настроени и расположени. Това обстоятелство ни навожда къмъ дѣйствителната истина, да заключи ме, че единъ и сѫщъ прѣдметь може да се разглежда отъ различни точки и положения, които по естеството сѫ свързани съ интереси, които нѣматъ нищо общо съ самата сѫщность или субетанция на прѣдмета. Обаче тия частни интереси упражняватъ голѣмо влияние върху душевното ни настроение, и много пѫти ни заблуждаватъ и отклоняватъ отъ пѫтя на духовното ни просвѣщение. Тогава става необходима нужда отъ наша страна, да испитваме всѣко религиозно произведение, дали има сольта на истината, или не. И щомъ, като намѣриме, че му липсува тази соль, то е наша свята длъжность да го туримъ на страна, като человѣческо заблуждение, истинската религия, трѣбва да очисти себе си отъ всичкитѣ си дрипели и парцали, които врѣмето въ миналото и ги е окачило по частни человѣчески съображения. Въ свѣта нѣма вѣчни форми. Всичко се мѣни, съблича и прѣблича спорѣдъ вѫтрѣшнитѣ си естественни нужди. Всичко расте и се развива съобразно съ онзи вѣченъ законъ на живота, който мѣни и прѣобразява всички нѣща въ природата, съгласно съ общата дѣятелность. Нашия духовенъ характеръ се създава отъ истината и добродѣтельта, а не отъ лъжата и самооболщението. Не е какво мисли человѣкъ за себе си, но какъвъ е на дѣло. Като общо правило человѣцитѣ иматъ високи понятия за своето „его,“ но врѣмето ще прѣсѣй всички единъ по единъ, и ще произнесе .своята прѣсѫда за, или противъ. Ний сме създадени да мислиме и да. правиме изборъ помежду нѣщата и да слѣдваме пѫтя на здравото учение, а не да приемаме всичко за непогрѣшима истина, като да е излѣзла направо отъ Божиитѣ уста. Безъ всѣко сѫмнение, Богъ говори истината, ала человѣкъ по причина на своето паднало естество иде му отъ рѫки да говори и двѣтѣ. Тукъ именно лѣжи една отъ опасноститѣ за успѣха на истинската религия. Обаче това не е така съ вѣрата. Тази сила да душата посрѣдствомъ, която человѣкътъ отъ самото начало на своето възраждание, е почналь да пита е любовь къмъ онова невидимо сѫщество, създателя и подкрепителя на всичкий мировий свѣтъ; тази вѣра е вършела велики дѣла и добродѣтели. Тя е въодушевлявала неговата душа; съ мисли свѣти, съ мисли велики, съ идеи възвишени, за доброто, за хубавото, за истинското. Тази вѣра и днесъ е, самиятъ мощенъ двигатель, и въ науката и въспитанието. Тя е силата на любовьта къмъ знанието на истината, която ни принуждава да се стремиме да дириме и испитваме всичко. Каква самоотверженость е почнала да се развива днесъ въ душата на человѣчеството. Какви жертви се правѭтъ отъ всички благородни хора, само да ни се даде случай да видимъ лицето на онази дѣятелность, която лѣжи скрита въ дълбочинитѣ на природата, и каква радость ще испълни душата и ума ни, когато само сполучимъ да надникнемъ въ домътъ ѝ? Да, велика и блага истина, свѣтлина на живота ни, която побужда и въодушевлява ума ни и душата ни къмъ велики подвизи и стрѣмления. Ний сме говорили вече доволно върху общия характеръ на прѣдмета. Обаче да бѫдемъ по ясни и вразумителни, въ по нататъшното третирание и разглеждание на тази тема, нека подигнемъ единъ важенъ въпросъ: Що е наука? и що е въспитание? Този въпросъ е жизненъ; трѣбва да му се даде, какво годѣ мѣсто. Въ сѫщность, въпросътъ прѣдставлява два процесса на двояка дѣятелность; вѫтрѣ въ умственното и душевно мирообразование на человѣка. Тѣ изявяватъ характера на неговото сложно естество, което е заставено отъ върховнитѣ природни закони да дѣйствува и работи за подържание устройството и порядъка на вѫтрѣшния си свѣтъ. Мислитѣ и желанията по сѫщитѣ начала, както и въ физическия свѣтъ, се стрѣмѭтъ къмъ центъра на теготението т. е. къмъ началото на нѣщата. Това стрѣмление на мислитѣ и желанията, по сѫщия законъ, както и въ веществения свѣтъ, произвожда дѣятелность. която се отбѣлѣзва съ постоянни акции и реакции отъ едно състояние въ друго, които сѫ причината за постояннитѣ промѣнения на умственната и душевна дѣятелность. Достойнството и качеството на тия вѫтрѣшни влияния, създаватъ почвата за нашето здравословно развитие. Ако нашитѣ мисли и желания се побуждатъ отъ истински начала и се привличатъ отъ висши цѣли, то и слѣдствията отъ тази дѣятелность ще бѫде благотворителна за ума и душата. Ако не това, то противното ще послѣдва. Вѫтрѣшната сила въ живота има за цѣль: урежданието на мислитѣ и желанията въ естеството на душата, и нейното правилно и истинско запознавание, съ нѣщата, прѣдметитѣ и силитѣ въ природата. Отъ това правилно разбирание зависи истинското ни просвѣщение. Науката въ този случай е резултатъ отъ мислението и наблюдението на ума върху явлението на природата; а въспитанието е резултатъ отъ знанието и прилаганието на духовнитѣ естественни закони въ душевнийтъ ни животъ. Въспитанието е необходимо, за истинското знание и истинскийтъ успѣхъ. То е тъй нуждно, както — здравото тѣло за здравия умъ. Образованието въ най широката си смисъль, не е нищо друго, освѣнъ, процесъ на въплотявание, благородни мисли и добри желания въ. живота на человѣка. Отъ това можемъ да сѫдимъ, че колкото повече такива елементи притѣжава единъ народъ, толкова той е по-образованъ и развитъ духовно; и колкото по малко има, толкова по долу стои въ ляствицата на своето духовно възраждиние. Прѣдметътъ — по естество има двоякъ характеръ: външенъ и вѫтрѣшенъ. Външнийтъ характеръ съставлява физико-физиологическата страна, на умственния животъ; а вѫтрѣшния характеръ съставлява Биолого- Психическата страна на умственно-душевния животъ. За сега нека разгледаме само външния характеръ на прѣдмета: що е наука? гдѣ е полето и областьта на нейната дѣятелность? каква е задачата ѝ за живота? Нека хвърлимъ тогава единъ кратъкъ погледъ върху този въпросъ, съ важнитѣ му пунктове и точки. Тогава, що е наука? — Подь думата наука се разбира, обикновенно знание, знание на принципи или начала и причини; потвърдѣни истини и фактове. „Наука,“ казва Сѫръ У. Хамилтонъ (Sir W. Hamilton) „Похвала же на познания, имейки въ видъ на образъ, характера на логическа съвършенность, и въ видъ на прѣдметъ характера на сѫщинска истина.“ Въобще думата наука се употрѣбява да означи познания, които съ били придобити отъ дълго наблюдение и систематически наредени въ съгласие съ общитѣ закони на естеството, и направени достѫпни за всѣкиго; а особенно такива познания, които се отнасѭтъ до физическия свѣтъ; неговитѣ феномени, природа, съставъ и силитѣ на веществото му, и качествата и функциитѣ на живущитѣ клѣточни тижюси или тъкани. Думата наука се употрѣбява и въ по тѣсна смисъль да означава, кой и да е клонъ отъ науката, като отдѣлно поле за ислѣдвание, или прѣдметъ за изучавание, като напр: Науката на Астрономията, Химията, Геологията, Медицината и пр. Старитѣ гърци сѫ считали седемъ науки: Граматиката, Риториката, Музиката, Логиката, Аритметиката, Геометрията и Астрономията. На тѣхъ не сѫ биле познати още отрастъцитѣ на модернитѣ естественни науки. Обаче, отъ тѣхно врѣме до сега, голѣми промѣнения и прѣобразования сѫ станали въ умственния и духовенъ животъ на человѣка. Науката съ почванието на новата христианска епоха, е направила гигански крачки както въ полето на Физиката, Химията, Геологията, Астрономията; тъй сѫщо и въ областьта на Физиологията, Биологията, Анатомията, Психологията и Френологията. Тя ни е открила неисчерпаемитѣ богатства на природата, отъ които вече се ползуваме. Знанието е дало ключа на ума, съ който да отваря различнитѣ стаи на това природно съкровище, въ което сѫ помѣстени всичкитѣ провизии, приготвени за всевъзможнитѣ нужди на человѣческия животъ. Науката е станала днесъ мощенъ двигатель и спомагателна жизненна сила за напрѣдъка и просвѣщението. Тя е станала вече преимущество и привелегия на всички, които ѭ любѭтъ. Този потикъ на человѣческия духъ е спомогналъ на образованието да стане общо, а съ това наедно да тури край на грубото невѣжество. Ний сме почнали да гледаме умственно на свѣта съ друго око. — Езика на природата ни е станалъ по-общо понятенъ. Науката вече отъ всѣкадѣ ни е озарила съ своята небесна свѣтлина. Физиката ние запознала, съ законитѣ и силитѣ на физическия свѣтъ, Химията, съ съставътъ и елементитѣ на вещѣството, Геологията, съ миналото на земята, Астрономията, съ небеснитѣ тѣла и устройство на вселенната. Когато на другата страна, Физиологията ни е запознала, съ органитѣ и функциитѣ на человѣческото тѣло, Биологията съ началото на органическийтъ му животъ, Анатомия съ устройството на тѣлото, Психологията съ относителното естество на душата, Френологията, съ способностьта на ума и характера на человѣка. Человѣческийтъ мозъкъ не се вече сматря, като едно просто оръдие, което умътъ употрѣбява за каквото му скимне, но, че е сѣдалище на всичкитѣ душевни дарби и способности. Той е столицата, въ която засѣдаватъ всичкитѣ прѣдставители на душата, подъ прѣдсѣдателството. на ума, който е главнийтъ водитель на общитѣ дѣла. Дущата по всѣка вѣроятность, трѣбва да е облообразно кълбо отъ психическо жизненна сила, която приема своитѣ впечатления отъ всѣка часть на своята безкрайно чувствителна повърхность, отъ която зависѭтъ мислитѣ до голѣма степень. Когато ума се прѣдставя да завзема мѣстото на една жизнено магнитна игляна тръбица, на която върхътъ се движи и привлича съ неописуема бързина, къмъ всѣка точка на тази душевна вѫтрѣшность, къмъ която различнитѣ впечатления и двигателни мисли се докосватъ. По този начинъ вѫтрѣшнитѣ и външни дѣйствия ту се приематъ, ту се прѣдаватъ отъ единъ центъръ въ другъ. Отъ една область на мировий свѣтъ къмъ друга. Има нѣщо чудно дѣйствително въ природата. Този свѣтъ, когото гледаме и осѣщаме; науката ни казва, че е направенъ отъ малки кирпичи наречени — атоми. Тѣ сѫ толкова малки, щото едвамъ ли можемъ да си съставимъ какво годѣ понятие за тѣхното сѫществувание. Казвани се, че въ главата на една металическа игла, която има два милиметра въ диаметъра си, съдържа толкова много отъ тия малки частици, наречени — атоми, щото ако се заловѣхме да ги прѣброимъ, и ако отдѣляхме, всѣка секунда по хиляда милиона, то щѣше да ни вземе не по малко отъ двѣсте и петдесетъ хиляди години до като ги изброимъ. Прѣдставѣте си сега, каква трѣбва да е онази велика сила, която е произвела, събрала и свързала всички тия дребни частици въ едно, и е образувала съ тѣхъ хиляди и милиони свѣтове, които е пуснала изъ пространството да се движътъ съ неописуема бързина около опрѣдѣлени центрове на тѣжестьта, не само това, а и да почне още да ги населява съ живущи и разумни твари, които да се интересуватъ въ нейнитѣ работи, а при това и да се стараѭтъ по всѣкой начинъ да отгадаѭтъ нейната цѣль и намѣрение. Чудно е това? действително ! Закона, който е събудилъ и накаралъ человѣка да се подвизава и стрѣми въ пѫтя на образованието е самата необходима нужда на неговъ духъ, която произлиза отъ дѣйствията на върховнитѣ жизненни закони на природата. Человѣкъ е заставенъ да се стрѣми къмъ усъвършенствувание, чрѣзъ постояненъ трудъ. Това може ли да бѫде другояче? Кой би работилъ тогава, и кой би се трудилъ, ако да не ни заставляваше гладътъ, тази вопиюща нужда на нашия органически животъ? Никой! И кой би си болилъ главата да мисли, и кой би се луталъ да вниква въ бѫдѫщето, ако да не ни заставлявахъ различни сили и всевъзможни явления и събития, които проистичатъ отъ единъ свѣтъ, който стои много по горѣ въ своитѣ дѣйствия отъ колкото природния? Никой! И кой би желалъ да се облече въ по-висшия духовенъ животъ, ако да не сѫществувахѫ онѣзи дълбоки подбудителни желания въ душата да люби подобнитѣ си? Никой! То е великата нужда на умственния и духовенъ животъ, които сѫ заставили человѣческия духъ да излезе вънъ отъ ограничената си животинска чурупка и да се залови да мисли и разсѫждава за бѫдѫщето. Негова троеличень животъ го е подбудилъ да се развива въ три противоположни направления. Той почва съ природний животъ, като основа, съгражда и развива умствения, като среда и пробужда духовния, като върхъ надъ всичко въ своята душа. Отъ този първоначаленъ потикъ на съзерцанието, колкото и малко да е било отъ първомъ, и колкото малко да се е осѣщало отъ человѣчеството; то е послужило да се положи основата за нашия разуменъ животъ. Отъ това първо начало на знанието вѫтрѣ въ духа на человѣка, се е развила днешната културна, христианска цивилизация, която се е подигнала върху пепельта на много други, които сѫ погинали и раскопали прѣди нея. Тѣ сѫ погинали, понеже не сѫ съдържали всичкитѣ нужни добродѣтели, които съставляватъ, главната необходима храна за подържанието на духовния животъ на человѣка. Добрата храна е необходимия елементъ за подържанието на какъвто и да е жизненъ организмъ. Безъ това ѝ качество, тя произвожда въ физическия органически свѣтъ мършевостъ, въ умствения заблуждения и мракъ, въ духовния, — развратъ и нравственъ отпадъкъ на человѣческитѣ общества. Не трѣбва да се мамимъ; общитѣ закони на природата сѫ еднакви на всѣкѫдѣ и въ всѣка область на мировий свѣтъ. Самата дума развитие и просвѣщение подразумѣва общо стрѣмление на цѣлийтъ духовенъ животъ къмъ съвършенството на доброто. Себепожертвувающийтъ духъ на науката, отъ всѣкадѣ иде да поднесе своитѣ услуги на человѣчеството, и да му помогне въ трудния подвигъ, който има още да извърши, прѣди идванието на „истинското царство на мира.“ Или: както Христосъ го нарича: „Царството Божие“ което е вѫтрѣ въ нази и което ще дойде въ своята сила, само когато ний бѫдемъ добрѣ приготвени да го приемемъ. Това царство прѣдполага промитанието на всичко зло и въвежданието на единь новъ порядъкъ, който ще бѫде вѣченъ. Но прѣди това врѣме, человѣчеството трѣбва да въстържествува надъ природния свѣтъ, силата на духа трѣбва да го подигне и освободи отъ материалното и приврѣменното, което така силно още го държи привързано до лицето на земята, като нѣкой пълзящъ червей, който едвамъ е излязалъ отъ дупката на подземието си. Разбира се, че въ такова положение и състояние не може да сѫществува никакво щастие или блаженство. Но да. се повърнимъ на въпроса си. „Истината е крѫгъ,“ казва проф. Бородинъ. „А знанието много-ѫгълникъ вписанъ въ този крѫгъ. Всѣка година всѣкой день ний умножаваме странитѣ на този много-ѫгълникъ, и се приближава къмъ крѫгътъ, ний можемъ да го достигнемъ, само когато допустнемъ условия сир. вѣчностьта. Значили тогава че не трѣбва да се интересувами отъ науката? Разбира се че не. Винѫги е далечь отъ истината, този който упорно се отвръщава отъ нея.“ Нѣма тогава защо да се боимъ, че ще дойде единъ день когато ще кажемъ нѣма вече що да учимъ. Въ вселенната сѫществуватъ вѣчни условия за усъвършенствувание умственитѣ и душевни сили. Каква ли не удивителна сцена не би се открила прѣдъ нашитѣ умове, само ако да можеше да се подигне завѣсата, която ни отдѣля отъ по напрѣдналитѣ сѫщества въ мѫдрость, знание и добродѣтель въ този вѣченъ домъ? ,Ако си въобразимъ‘ ,казва Сѫръ Хаммондъ,‘, ,че Божието зрение или наука, прѣди създанието да се е распростирало до всичкитѣ и всѣка часть на свѣта виждающецъ всѣкое нѣщо както си е, неговото съзерцание или знание отъ всичката вѣчность не полага никаква необходимость на кое да е нѣщо да се збѫдва. ‘ Ако и науката сама по себе си да не може да измѣни порядъка въ природата, което напълно признаваме; тя поне има сила и влияние да ни убѣди да живѣемъ съобразно съ този порядъкъ, тъй като нашия успѣхъ зависи отъ съобразяванието съ законитѣ на висшата природа, които ни диктуватъ истинскитѣ условия за нашия животъ. И това е именно едничкото нѣщо, къмъ което духътъ ни постоянно се стѣрми, да се научи какъ да живѣе, да живѣе въ пълната смисъль на своето естество. Науката обаче въ най дълбока смисълъ е характеръ отъ присѫщественно качество на духа въ человѣка, стрѣмяще се по вѫтрѣшенъ законъ да усвои пѫтекитѣ на истината и да схване законитѣ на природата, за да има сила да подвѣде енергията ѝ, да положи здрава основа за своето сѫществувание, развитие усъвършенствувание въ доброто и хубавото най възвишения идеалъ на разума. Сега нека разгледаме и втората точка на кратко: Гдѣ е полето и областьта на науката? Този е единъ споренъ въпросъ, помежду философите има различни взглядове. Обаче въ интереса на истината, ний сме задължени да гледаме направо на прѣдмета бѣзъ всѣко пристрастие. Настоящия порядъкъ въ вседенната се управлява отъ три главни и основни закони.Тѣ сѫ: Закона на Тѣготѣнието, Мисъльта, и Биосъ. Закона на тѣготението подразумява Материята; Мисъльта подразумява Ума, Биосъ подразумѣва Душата. Тия основни закони управляватъ разни области на великия Мировъ Свѣтъ, отличающи се по степеньта и качеството на естеството си. Законътъ на Мисъльта владичествува въ умствения свѣтъ, сѣдалището на мислитѣ, дарбитѣ способноститѣ силитѣ на ума. Царството на този законъ е безпредѣлно, то се простира по всичкитѣ свѣтове и вселенни, гдѣто сѫществуватъ различни сѫщества. Този законъ е основата на всѣка разумна самостоятелность. Основнитѣ му начала сѫ еднакви на всѣкадѣ безъ разлика. По всѣка вѣроятность, тѣ се различаватъ по видъ и степень, но не и въ сѫщность. Тъй на пр. понятията: че цѣлото е равно на своитѣ части, че правата линия е най-късото растояние помежду двѣ точки, че двѣ линии равни на една трета, сѫ равни и помежду си че вѫтрѣшнитѣ ѫгли на единъ триѫгълникъ сѫ равни на два прави; че точкитѣ които сътавляватъ крѫгъ сѫ равно отдалечени или отстоятъ на еднакво растояние отъ центъра. Тѣзи математически аксиоми немогѫтъ да се разбиратъ другояче, освѣнъ както си сѫ по естество внушавани въ нашитѣ умове. Понятията за добро или зло не могѫтъ да бѫдѫтъ разбирани по другъ противоположенъ начинъ, освѣнъ както сѫ диктувани отъ върховния Законъ. Онзи, който убие брата си или ограби ближния си, не може да се гледа другояче освѣнъ като прѣстъпникъ Прѣмѣстени въ коя и да е часть на вселенната, нашия характеръ ще се мѣри и оцѣнява отъ всички разумни сѫщества съ единъ и сѫщъ критериумъ т. е съ мѣрилото на истината. Злото у кое и да е духовно сѫщество не може да се сматре за добро, понеже всѣко едно отъ тѣхъ има свое естество придружени съ качество, които го характеризиратъ като такова. Законътъ на Биосъ парува въ духовния свѣтъ. изворътъ на живота, жизненостьта, чуствителностьта. чувствата усѣщанията. желанията и вълненията на душата и силата на волята ѝ, да въсприема и усвоява това, което е диктувано отъ вѫтрѣшнитѣ мотиви. Отъ основитѣ на този законъ произлиза всичката органическа дѣятелность тъй сѫщо и сѫщинскитѣ понятия за идеята на доброто и злото, за правдата и неправдата, за любовьта и ненавистьта. Въ границитѣ му се почва нравственната свобода на избора, въ която се опитва всѣка духовна дѣятелность отъ какво естество е, и какви качества притѣжава. Тукъ всѣко разумно нравственно сѫщество по своятъ изборъ рѣшава свободно да си посвѣти своя животъ въ слугуванието на едни или други начала, въ които се възнаграждава или пъкъ се осѫжда.— Този духовенъ законъ е едничкийтъ, който населява всичкитѣ приготвени свѣтове и вселенни съ живи органически сѫщества. Той е, който прѣобраща енергията въ вселенната да служи на душата за нейното въздигание. Той е който сипи благословение въ всѣко направление, който пѫлни сърдцата на всички живи съ вѣра и любовь, съ миръ и радость. Биосъ е вѣчната основа първия и послѣдния въ всичко. Третия законъ на тѣготението господарува върху физическата вселенна, домътъ на всички живи органически сѫщества. Границитѣ на този законъ сѫ самата безпрѣдѣлность на вѣчностьта. Отъ гдѣ почва и кѫдѣ свършва ний не знаемъ. Но нека се потрудиме да си съставимъ едно какво годѣ повърхностно понятие за обширното му владение. „Като приемеме казва Астронома Елардъ Горъ (Ellard Gore). „Че растоянието на най отдалечената звѣзда видима съ нашитѣ най голѣми телескопи да е 2,300 пѫти растоянието на Алфа Сентори (a Centuri) (съотвѣтствующе на растоянието на една звѣзда отъ около седемнадесетата величина). Ний имаме тогава диаметъра на нашата звѣздна система — Видимата вселена 4,600 пѫти растояние на най ближната неподвижна звѣзда. Сега растоянието на Алфа Сентори отъ слънцето е около 4,500 пѫти диаметъра на Нептуновата орбита. Слѣдователно ако ний прѣдположимъ, че растоянието на най ближната външна вселенна носи сѫщото отношение къмъ диаметъра на нашата звѣздна система, както растоянието помежду Алфа Сентори и слънцето се отнася къмъ диаметъра на слънчевата система. Ний имаме тогава слѣдующата пропорция: Диаметъра на Слънчевата Система: Растоянието помежду Слънчевитѣ Системи: Диаметъра на звѣзнитѣ Вселенни: Растоянието помежду Величинитѣ, или: 1: 4,500 :: 4,600 X 4,500: Растоянието на най ближната външна вселенна е равно на 93,150,000,000 пѫти диаметъра на слънчевата система, който умноженъ съ 5, 584 000,000=520,149,600,000,000,000,000 м. Едно число равно на: петстотинъ и двайсеть трилиона и сто и четиредесѣтъ и деветъ хиляди и шестотинъ билиона мили. „Едно растояние, което свѣтлината съ своята удивителна скорость отъ 186,300 мили въ секунда ще ѝ вземе близо 90,000,000 милиона години да го прѣпѫтува.“ Нашата видима вселенна се състои повече, отъ сто милиона слънца, които иматъ единъ общъ центъръ на тѣжестьта. Притѣгателната сила на това средоточие се прѣдполага да е повече отъ 78,000,000 милиона пѫти по голѣма от;ъ тази на нашето слънце, което както всички други, се покорява на силата на този монархъ, и да направи едно обращение около този центъръ ще му вземе не помалко отъ 20 милиона години. Това средоточие на тѣжестьта споредъ Астронома Максуелъ Холъ е близо до орбитата на двойната звѣзда отъ шестата величина, 65 Piscium. Тази хипотеза отрича Мядлеровата теория, която поставя центъра на тѣжестьта въ Плиядитѣ и Персиѫсъ. „На такова голѣмо растояние“ казва сѫщия списатель, „Една външна вселенна, ако и да е съ сѫщия диаметъръ, както нашата, щѣше почти да се изгуби и да ни сѫ прѣдстави, само като една малка межделива небула. Тѣ всички образуватъ часть и връзка на една обширна звѣздначепка — нашата видима Вселенна, която е отдѣлена отъ всички външни галички (млѣчни пѫтища) чрѣзъ една обширна безъ звѣздна пустота, по сѫщия начинъ, както слънчевата система е отдѣлена съ праздно пространство отъ забиколяющитѣ го звѣздни сфери. Причината за невидимостьта на външната Вселенна може ва се изясни на едно отъ тритѣ прѣдппложения. 1. Растоянието даже на най близска външна Вселена е толкова огромно, щото нейната свѣтлина не е още пристигнала. Въ съображение обаче съ голѣмата епоха на врѣмето, показана отъ Геологическата история, това прѣдположение е нѣкакъ си съмнително. 2. Отвѫдъ границитѣ на нашата видима вселенна едно „Истънявание“ на свѣтлообразния етиръ може да се приключава, като да свършва въ една абсолютна празнина, която разбира се ще арестува прѣминаванието на всичката свѣтлина отъ външното пространство. 3. Въ обширното пространство, което раздѣля нашата звѣздна система отъ нейния най-ближенъ съсѣдъ, едно погасявание на свѣтлината е възможно да взема мѣсто въ етира, който по този начинъ ще дѣйствува. като едно козмическо було; и да крий за всѣкога отъ нашия погледъ всичкитѣ външни галикси. Струве е доказвалъ, че такова едно изгасявание на свѣтлината дѣйствително взема мѣсто даже вѫтрѣ въ границитѣ на нашата звѣздна система. Но всичкитѣ достѫпни свѣдения, клонѭтъ да покажътъ, че нѣма ни най-мялкия намекъ за подобно нѣщо да се случава, до тамъ до дѣто нашитѣ най-голѣми телескопи могѫтъ да проникнѫтъ въ пространството. Обаче случая може да е съвсѣмъ другояче, когато се касае до външнитѣ системи. Свѣтлината, даже, на най близката отъ тѣхъ умаломощена чрѣзъ едно растояние отъ 20 милиона пѫти на Алфа Сентори, може съвършенно да изгасне чрѣзъ поглъщанието ѝ въ такава огромна дебелина отъ житкость, медиумъ (среда) може би не абсолютно съвършенна. „Азъ намирамъ“ казва Елардъ Горъ „че Алфа Сентори поставенъ на такова едно растояние, даже ако нѣмаше поглъщание, би се прѣобърналъ на една звѣзда отъ около тридѣсеть и шестата величина, която спорѣдъ формулата на Погона ще изисква теоретически единъ телескопъ повече отъ 24,000 крака въ диаметръ, само да зърниме тази звѣзда,“ Тази хипотеза обаче не ни възбранява да допустнеме, че безбройни подобни системи сѫществуватъ въ вънкашното пространство, ако и да сме ний принудени да считаме числото на видимитѣ звѣзди точно опредѣлено, обаче числото на звѣзди и системи дѣйствително сѫществующи, но невидими на насъ, на дѣло сѫ не изчислими и безбройни. Бихме ли могли ний да вземаме крилата на единъ ангелъ и да излѣземъ вънъ отъ границитѣ на нашата ограничена вселенна, до едно растояние толкова голѣмо, щото интервала който ни отдѣля отъ най-отдалечената неподвижна звѣзда видима въ нашия най голѣмъ телескопъ, да можеше да се счита просто като една стѫпка на нашето небесно пѫтешествие? Какви ли не по нататашни създания не бихѫ се открили прѣдъ нашето удивляюще се видение. Системи отъ по високъ порядъкъ можехѫ да се издигнатъ и откриѭтъ прѣдъ нашия погледъ. Прѣдъ тѣхъ нашитѣ видими небеса, сравнени, щѣхѫ да се покажътъ просто като едно зрънце пясъкъ при брѣга на океана. Ний можехме да пѫтуваме, милиони и милиони години, въ което и да е направление, и не бихме срещнали нищо друго, освѣнъ нови свѣтове, нови слънца, нови вселенни, които постепенно се издигатъ отъ вѣчностьта и се приближаватъ къмъ насъ, като че ли сѫ идвали нарочно да ни посрѣщнѫтъ. Какъ питаме се ний, нѣмали край, нѣмали сводъ, нѣмали небе което да ни спрѣ! за всѣкога ли ще е пространство! за всѣкогали ще бѫде пустота! Гдѣ сме тогава ний? Какъвъ пѫть сме прѣпѫтували? Да, ний сме още въ прѣдвѣрието ка вѣчностьта, на която центърътъ е на всѣкѫдѣ, а окрѫжностьта никѫдѣ. Да, велики мисли прѣдставлява вселенната за нашето размишление. Мисли, които сѫ пълни съ значение за всѣкой умъ и духъ, които разбира. Но да се повърнемъ на прѣдмета си изново. Тия три свѣта, съ своитѣ закони, сили и субстанции съставляватъ полето и областьта на истинската наука. Отъ този троенъ съставъ на цѣлия мировъ свѣтъ, тъй тѣсно свързанъ и въплотенъ въ естеството на человѣка е послужилъ да развие понятията въ самосъзнанието за материята, умъ и душата. Въ този случай веществото прѣдставлява формата, ума, силата, душата, живота. Тѣзи понятия сѫ станали прѣдметъ на три главни школи или философски системи тъй наречени: Материалистическа, която приела материята само за сѫщественна. Идеалистическа, която приема ума само, за дѣйствителенъ. Спиритуалистическа, която приема духътъ и душата за реални. Всѣка една отъ тѣзи школи по своя начинъ тълкува и изяснява явленията въ природата. Науката не е отговорна за изопаченитѣ и криви тълкувания на тия философски школи. Тия три течения въ умственийтъ свѣтъ упражняватъ голѣмо влияние върху обществения животъ, Спорѣдъ прѣодоляванието на кое и да е отъ тѣзи учения, такова настроение взематъ и хората въобще. Тѣзи влияния сѫ спорадически, проевляющи се въ извѣстни периоди на человѣческото развитие като мѣняватъ своя образъ и степень на умственна дѣятелность отъ едно състояние въ друго. Възможно е за единъ умъ да мине прѣзъ всичкитѣ. Наклоностьта ни къмъ едно отъ тия влияния, ще зависи до голѣма степенъ отъ естеството, начина и уст ройството на нашето мисление. По опредѣлени физиологически и френологически закони. Ако въ устройството на умственната организация прѣодолява отражателната идеална мисляща способность, то умътъ ще приеме идиализмътъ за начало. Ако пакъ въ устройството на умствената организация прѣодолява елемента на чувствующата усезающа мисляща способность, умътъ ще приеми материализма за начало. Ако пакъ въ устройството на умственната организация, прѣодолява вѣрующата, духовито мисляща способность, то умътъ ще приеме спиритуализма за начало. По ясно въ наученъ езикъ. Ако прѣднитѣ центрове въ мозъка сѫ повече развити отъ долнитѣ и горни, то умътъ ще клони къмъ идеализма. Ако пъкъ долнитѣ очни сѫ повече развити отъ горнитѣ и прѣднитѣ, то умътъ ще клони къмъ материализма. Ако пъкъ горнитѣ корони сѫ повече развити отъ долнитѣ очни и прѣднитѣ челни, то умътъ ще клони къмъ спиритуализма (духовния свѣтъ). Науката ни е указала вече, че каквото и направление е да вземаме, животътъ ни ще се опрѣдѣли отъ общи и неизмѣняеми закони. Противъ остена на сѫдбата никой неможе да рита, който иска да избѣгне нещастията въ свѣта, трѣбва да се съобразява съ законитѣ на духовния си животъ, който лѣжи по дълбоко отъ коя и да е друга дѣятелность. И единственното спасение за кого и да е отъ безаконието на този свѣтъ е вѫтрѣ въ дома на този животъ, който дава свобода и самостоятелность въ достойнството на характера. Но за да се избавимъ отъ недоразуменията и съмненията, които се подигатъ почти на всѣка стѫпка въ полето на образуванието; и за да можемъ да распознаваме кои нѣща съдържатъ научни истини и кои не: Ний трѣбва да се рѫководимъ отъ слѣдующето правило, което науката е положила за основа. Нека приведемъ думитѣ на Английский ученъ мѫжъ покойния професоръ Хѫкслей (Xuxly) „Има една пѫтека, която води до истината тъй увѣрено, щото кой и да е, който ѭ слѣдва трѣбва непременно да пристигне предѣлътъ, или точката на цѣльта безъ разлика, да ли неговитѣ способности сѫ голѣми или малки, а затова има едно общо водяще правило, чрѣзъ което единъ человѣкъ може всѣкога да намѣри тази пѫтека да се пази отъ заблуждения и да се отстранява отъ тѣхъ.“ Това златно правило гласи така. „Не давай неограничено съгласие на никакви предложения освѣнъ за тѣзи, на които истината е тъй явна и ясна щото само тѣ сѫ вънъ отъ всѣкое съмнение и подозрение.“ Чрѣзъ произнасянието на тази първа заповѣдъ на науката, съмнението се е напълно посвѣтило ней. Тя го е прѣнесла отъ сѣдалището на покаянието, гдѣто е било за дълго врѣме осѫдено и турено помежду ужаснитѣ грѣхове. Сега тя го е поставила на първо мѣсто помежду първоначалнитѣ задължения, които му сѫ прѣписани и назначени отъ научната съвѣсть: Прочее ний трѣбва да помнимъ, че това съмнение, което науката е така подчинила и употрѣбила ней, е, това съмнение, което Гете нарича наученъ скептисизмъ, на когото цѣлото старание е да побѣди себе си. А не, онзи родъ невѣрие, което е родено отъ тѫпо-умие и невѣжество, на което стрѣмлението е само да сѫществува и да извинява себе си за своята лѣность и равнодушие. Задачата на науката, както сме загатнали това и по-прѣди, е, да достави прави сѫждения и истински мировъзрения за всецѣлийть животъ, който е въплотенъ въ цѣлото миросъздание. Нашия умъ се нуждае отъ подобни идеали, които да му дадътъ нова сила да рѫководи живота ни въ пѫтя на просвѣщението.

РАЗМИШЛЕНИЕ 120-то. Скръбта е потик. Ученико, когато скръбта притисне сърцето, клапите му се затварят, настъпва болезнено състояние. Това състояние се предава посредством способностите на индивида, у възприятията на колектива. Така също и днес българската народна душа е притисната от скръбта, и агонизиращия индивид предава на колектива. А що значи това? Това са кармични връзки на души , които, при тяхното космично слизане в една от епохите, са си създали тази връзка - карма. Така също у българския народ проличава ясно подобно събитие за подобна връзка - карма. Днес българският Дух е притиснат. Той тежко диша, мъчително изживява загубата и търси изход, облекчение. Да, това са исторически събитие и анализи; който характеризират, известни подеми на известни души, или пък тяхната инертност. Следователно, каква е целта? Перспективите за едно бъдещо развитие на тези души е да внесат духовния елемент, душата на първичната мисъл и голямата деятелност на битието в своето битие. Какво носи историческото минало за известни трудови души? Ако имаме като резултат разцъфтяване на духовното дърво на живота, то духовните прояви са резултат от голямата деятелност. Така също тия групови души, които населяват земята в България са в един период на голяма деятелност. А там, където деятелността е светкавична, непременно идва и голямото сътресение. Всяко сътресение е верен указател в живота. То е магнетичната стрелка, която показва изтока на изгряващото слънце. И така, днес народната българска душа, или животомагнитната стрелка на българския дух е положително притеглена от източниците на източните сили, които са вярната и светла вълна, която задява земята. Защо поставяме сега така в въпроса? Такова е положението, което заема сега земята или специално европейския материк: едно мистично, духовно съчетание между европейската душа, населяваща европейския материк, заедно с мистичните приливи на източните сили, които се движат по един специален радиус или наречен силодействащ перпендикуляр, настроен от духовните източни сили. А знайно е, че всяка духовна култура е бивала внесена в света от изток. Зависи къде е бил построен радиуса - дали в Индия, дали в Египет, дали в Асирия, Палестина, Африка или в друг континент. Голямо щастие и радост за българския дух е това, че в настоящата епоха този силов перпендикуляр е построен върху център - българската земя. Сега авторите на този перпендикуляр завиват една светеща дъга и скоро ще бъде описан мистичният кръг. Това. е една скица, за да представим същността, специфичността на тези духовни потоци, които се преливат върху земята. Не един път сме подчертали за важността на момента - специално за важността на голямото дело. Знаете ли какво значи една мистична проекция? Тя е работа и сила на плеада светли същества. Като опитни архитекти, със стремежа на своя дух, те очертават зоните, областите и влияние на боговете. Така е работил Духът в миналото, така продължава и сега да очертава новите идеи, в които е вложено положително убеждение. Що значи идеи? Вие казвате: идеята е предшествала духовния живот на човека. Ако идеята е предшественик на духовния живот, кой е предшественик на идеята? В основата на всяка проява стои Духът. Тогава, едновременно ли се заражда и деятелността на духовния живот? Идеята е потик на ума, а духовният живот е потик на душата и сърцето. Или, идеята е деятелност на човешкия дух, а духовният живот е деятелност и проява на човешката душа, а в основата е Божественият Дух. Не може да има идея, ако няма деятелност на духовния живот. Не може да има духовен живот, ако няма идея. Следователно, всеки един идеалист се храни от хляба на духовния живот. И всеки един на богат духовен живот се подържа от светлината на идейния живот. Следователно, идеята е реализираната проява от деятелността на Духа. Кои са подбудителните причини, които ви докараха да търсите духовния живот. Кои са тези фактори, които имат това право да си послужат с енергиите на природата, която е неприкосновена в самата себе си и да отделят от нея елемента на душата, който да послужи като обективен възглед и бъде причина да се роди идеята за духовния живот? Не че духовният живот не е съществувал, но във всяко начало е Духът. А там, където има начало на движение, има една граница, която определя идейните перспективи на човешкия дух. Сега да се върнем на първата мисъл за скръбта. Скръбта магическо влияние ли е или е изкуствено, подбудително? И тя има своя източник. Причинителят на скръбта е движението. В какъв смисъл? Има положителни действащи сила и отрицателни или реагиращи сили, които вземат своето, пазят го да се не загуби, и в този процес се индивидуализират. А положително действащите сили имат за вярна мярка пътя на вечността или стъпките на Бога. Следователно ученикът в школата на мистицизма трябва да има строго определени системи на движение. Движението е фактор за изкачването и слизането, за радостта и скръбта. Като фундамент, където е построена триногата на този фар на движението, са устоите на духа, който е идеала за постигане на съвършенството на вековете. Що значи съвършенството на вековете? Това са опитностите на светлите души, на великите духове, а ученикът на мистичната школа е възлюбен на великите духове . А какъв е животът, или какво представлява животът на ученика като мистик? Той е копие от отломъците, от живота на великите Духове. Всеки пробуден ученик има желанието и стремежа да усвои движението и проявите на тия вълни от живота на великите духове. Когато безпокоим вашата съвест, ние сме отговорни и за движението на вашата мисъл. До къде може да стигне вашата мисъл, от където да ви даде ясна представа за онова, което е? Тя трябва да достигне до духовните области на великите духове. Защо е необходимо това? За да се прелее живота, мисълта и идеята на великите духове у вашата душа и вашата мисъл. Ние правим известни смущения както във вашата съвест, така и у вашата мисъл, но ние имаме за задача, имаме идеята, да посеем семето у вас - семето на Духа, чрез което да окичим и украсим градината на вашата душа. Ако имате заченките на духовния живот, то ще имате и светлината на идеята. Идеалист е онзи, който дава равновесието на своя духовен живот и своята природа и следи за хармонията на своите духовни сили. Ще знаете; висшата идея подразбира пълна - абсолютна свобода, а пълен духовен живот подразбира великата красота. Свободата и красотата са естество или по-право са мироглед на великите духово. Всеки красавец е свободен и всеки свободен е красив. Свободният е вдъхновител, а красавецът е мистик. Каква връзка има между красотата и мистицизма? Разликата се определя от деятелността. Да бъдеш красив, то значи да имаш най-великото сърце, най-богатял ум и най-съвършеното тяло. Красотата е най-висшата идея, която дава най-вярната представа за ефирното у Бога. Красотата ражда най-висшето чувство - радостта. Радостта е израз на пълнота. А там, къде то е изобилието, там е и свободата. Само богатият е свободен, защото той от нищо не се нуждае, той всичко има. И тъй, ако търсиш целта, намери я в себе си. Ако търсиш бъдещето, намери го в себе си. Ако искаш да знаеш за утре, намери го в себе си. Ако искаш да знаеш за съдбата на своята родина, намери я в себе си. Ако искаш да знаеш за съдбата на своя народ, открий я в себе си. За всеки малък интерес, възбуден от външни фактори, потърси причината у себе си. Що си ти? Дело и мисъл на великите духове. Що си ти? Вековната загадка, за която и слънцето изпраща своите лъчи, за да разбудят тази загадка. Що си ти? Естество и първичност на Бога. Сега, вие ли сте духовния живот или други са у вас духовния живот? Трябва да дойде у вас прозрението. То е фактора, който ще ви открие тази тайна. От къде ще дойде прозрението? Кой ще го донесе или кой ще го изпрати? Прозрението е магическа сила, излъчваща се от Духа. 3 септември 1943 год.

3. МОЛИТВАТА 13.06.1940 г. [понеделник], София - Изгрева След като запразнихме [запразнувахме] в Операта, ние с брат Христо заминахме за Варна, където бях поканена за няколко концерта. Като се завърнахме оттам, ние посетихме Учителя. Влязохме при Него в шест часа следобед и излязохме след осем и половина часа. След като Го поздравихме и дълго време говорихме за Варна, за изнесените ни концерти там, за Операта и прочее, Учителят си затвори очите, помълча малко и каза: - Идеалът, към който се стремите, трябва всеки ден да се отдалечава от нас; от време на време ще се приближава, ще се приближава до нас, ще ни изпълни със сили и стремежи, и отново ще се отдалечи от нас. Тези, които се смаляват, отдалечават се от центъра на Бога, за да работят. Когато се върнат при Него, тогава се уголемяват. Човек се движи в кръг към своя идеал. Къде е центърът, Бог? Той е навсякъде. Аз прибавих: - Значи Бог има много центрове, тогава около всяко същество ще се образува кръгче. Учителят пак заговори: - Човек е щедър, когато се намира при извора, при потока. Не може да има щедрост, когато носиш вода само в едно шише. Учителят ме погледна продължително и каза: Когато, рекох, ти говорят думи, които ще те засегнат, ти не мисли, че се отнасят за тебе, а за някое друго лице. Ти идеш от Слънцето и имаш влияние от Венера, Марс, Юпитер и малко Сатурн. Венера и Слънцето те обичат много. Ти обичаш свободата си. От любов към нея си готова да застанеш на края на опашката. Но Бог няма да те остави все там да седиш. Аз коленичих пред нозете Му и сложих двете си ръце (длани) върху коленете Му. Той каза, като сочеше с показалеца Си: - Отлична Сатурнова линия имаш. Ти не обичаш да се подчиняваш на никого. Ти с усилие се подчиняваш на баща си и майка си, и на учителите си. Аз седнах пак на мястото си и започнах да чета някои извадки от беседите. Учителят внимателно слушаше и поглеждаше с усмивка към брат Христо. Аз прочетох следните мисли: „Сине Мой, дай си сърцето!”; „Човешкото сърце е храм Божий, в който храм човешкият дух е жрецът, човешката душа е весталката, човешкото сърце и човешкият ум са прислужниците в храма, а ти, человек, си богомолецът.” Аз искрено изказах възхищението си от красотата и образността на тези мисли. След това прочетох стиховете на една молитва, които срещнах в една от беседите Му: „Чуй, Господи, към Тебе аз отправям мойта молитва: Да се освободи моето тяло от всичките неправди, които аз съм създал. Господи, Господи, Господи, Да дойде Твоята милост към мене, към мене.” - Учителю, казах аз, тази молитва като че ли сама пее. Той ме попита: - Е, каква мелодия чуваш? Аз мълчах. Учителят отвори кутията на цигулката Си и каза, преди да я настрои: - Когато ние се молим с песен, нашата молитва е чута отгоре. Той изсвири една мистична мелодия, след това пак я изсвири, като тихо пригласяше с гласа Си, произнасяйки думите „Чуй, Господи, ...” Аз се просълзих. Брат Христо също беше развълнуван. Учителят все свиреше и тихо пееше. Аз запях с Него и след кратката пауза Го попитах: - Учителю, ще ми позволите ли да нотирам мелодията? - Може, рекох, да я нотираш и да я пееш там, в Операта, на тях, когато се явиш на сцената. (Аз не бях още назначена в Операта, но имах насрочени гастроли и ми плащаха на излизане.) От този момент тази молитва заема централно място в моя духовен възход. И ще обърше Бог всяка сълза от очите ни и скръбта ни ще се промени в радост. Учителю, благодаря Ви! Амин!

Към нашите четци С издаването на тази втора книжка от списанието ни Всемирна Летопис, с толкова разнообразно и интересно съдържание, илюстровано с много портрети, картини и фигури, убедени сме, че задоволяваме, повече отколкото се очакваше, нуждата и интереса на нашите четци, които желаят да придобият солидни знания за живота. Съчувствените отзиви, които получаваме от столицата и провинцията и в които се оценяват добре както достойнствата на това, единствено по рода си у нас, списание, така и удивителните жертви в труд и средства, които правим в днешните извънредно тежки условия, съставляват за нас една ценна гаранция за успеха на това дело и един източник на кураж и енергия за продължаването му. И ние считаме за приятен дълг да изкажем тук на всичките тия благородни наши съчувственици и братя, които ни подкрепиха словом и делом, нашата сърдечна благодарност. Като нас, те преживяват мъчнотиите и спънките, които срещаме за преуспяването на инициативата ни в тия времена на безмерно груб материализъм у повечето българи и даже на слепота, на жалък егоизъм и неоправдано бездействие у някои уж духовни хора, и затова чувствуват желанието да ни насърчат според силите си, за да можем да изкараме кораба на народното пробуждане и свестяване на спасителния бряг. При все това, ние намираме за необходимо да се обърнем отново с този апел както към нашите, записали се до сега, абонати, така и към всички четци, които се ползват от прочитането на намерени в други ръце екземпляри от списанието. Това дело е неимоверно важно и трудно! Дълбокото проникване в човешката душа и изучването на проблемата на живота съставлява неизчерпаем извор на светлина, сила, красота и вдъхновение. Никой не се е родил на земята учен, а всички сме дошли тук да се учим. Божественото училище е неизмеримо и безкрайно! Ония, които едва сега стъпват в това училище, макар и възрастни, трябва прилежно да се учат, а на техните по- напреднали братя, които са минали вече някои от първите класове или отделения, се налага повелителния дълг, вместо да крият, от егоистични съображения, своите знания като брилянти в затворени кутии —да ги раздават на другите ида им помагат с каквото могат. Само така ще се разкъса дебелата обвивка на умствения и духовен паразитизъм и само по тоя начин всеки ще изпълни мисията си на земята. Помагайте на нуждаещите се братя, самопожертвувайте се за тях! За това никога не е късно: работете, работете, работете безкористно и предано за благото на ближния! Като се въодушевляваме от тоя велик божествен зов, който сме поставили като мото при заглавието на списанието ни, ние каним всички чистосърдечни и добри наши приятели да ни укажат най-голямо съдействие за закрепването и напредъка на това издание. Достатъчно е всеки да помисли за минута, колко труд и разноски се изискват, за да се приготви, при сегашните обстоятелства, в такъв вид и с такова съдържание, това списание. Вярно е, че българинът е привикнал до сега, поради лошото влияние на нашите училища и на нашия периодически печат, да не цени хубавото и полезното, а да предпочита евтиното, макар и най-безсмисленото, безвкусното и вредно печатно издание. Но никой не трябва да се подчинява рабски на тоя вкоренен предразсъдък! Във всяка оценка трябва да се влага здрав разум. А тоя разум диктува всекиму да разбере и признае, че при такава луксозна хартия, която днес се продава 18 лева килограмът — а тя е необходима за списанието и за красивата му външност, според техническите изисквания, и за неговата трайност, според ценността на поместваните трудове — при скъпият печат, при невероятно повишените цени на клишетата и всички други, предвидени и непредвидени, разноски, абонаментът на списанието — 80 лева годишно, плащан на срокове — е, сравнително с цените на обикновените книги за прочит и непотребни партизански списания, минимален! Щом се направи такава съвестна оценка, не може да не се затворят всички клеветнически уста, които критикуват или от простота, или от скъперничество, или пък от злоба и завист! Ние, обаче, няма да се стреснем от подобни злоезични критики. Напротив, въпреки тях, ние с още по-голямо усърдие и ревност ще вървим напред, за да докажем на всички, че Бог благославя само добрите дела! И нашето дело все по-вече и по-вече ще се подобрява, уголемява и процъфтява! То ще се пласира масово всред българския народ, понеже той има нужда от него и ще му даде всичката си подкрепа! Нека всеки българин разпространява най-енергично това списание! От Редакцията * * * РАЗНИ КНИГИ между които и съчиненията на МАКСИМ ГОРКИ, както и голям избор най-нови български книги за прочит се намират в новооткрития магазин НЕJIJIИ в София, ул. Витошка № 33. Освен това, има и други книжарски артикули и разни манифактурни и галантерийски стоки (маркизета и др.), на цени много износни. Пристигна ни и истински английски сапун „Сънлайт“. С почитание: Симон Таджер.

ДУХОВНА ОПИТНОСТ Факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа * Загадъчни истини Един ден, през миналата есен, влиза в двора на къщата ми една простичка, угрижена женица, с обща незавидна външност и ме попита: „вие ли сте, които разбирате от духове?“ И продължи: „Посочи ми домът Ви един протестантин, който ми каза, че в тая къща имало хора, които разбирали от такива работи“. — Какви работи? — я запитах аз. — Е, та кой знае какви са? Нещо у нас вика, тропа, пее, свири, а па не го видиш. Човешки глас чуеш, кара се, хока, смее се, а па човек не видиш. Не би ден, не би два, три, а е вече с години и ето още продължава. Остави друго, но започна и да отегчава: сърди се, пъди, а и с камъне замерва. Почудили сме се из къщи, и хазаи и кираджии, какво да правим! На другия ден с приятеля си, аз отидох в квартирата на тая жена, та от другите, живущи в нея, да проверя твърденията й. То е солидна двуетажна къща на ул. „Осогово“ № 51, в горния етаж на която се помещава ючбунарския телеграфопощенски клон, а в долния — семейството на аптекаря Р. В двора на това здание има и друга пристройка, в която си живее хазяина. Най-напред ни посрещна аптекаря, който почти дословно ни разказа: „Аз не вярвам в нищо друго освен в онуй, което мога да видя и попипам. Никакви абстракции не признавам, в никакво задгробно съществуване не вярвам. Но това, което сега става с мен, като че ли ме озадачава. Говореха ми преди да наема тая квартира, че туй ставало, онуй се вършило, че из невиделица се тропало, викало, но аз като невярващ, не обърнах внимание. Като заживях, обаче, в туй помещение, още от първите дни започнах да бъда обезпокояван от следните съвсем необясними за мен феномени. Първо. Вечерно време, като току що насядаме на трапезата, всички у дома 5-6 души, заслушаме, че в кухнята се заблъскат чинии, задрънкат тенджери, сахани и тепсии и въобще пойде такъв шум, щото човек би помислил; че някой е влязъл и с тояга всичко троши и хвърля. Затичаме се да видим, що е, но намираме всичко на мястото си. И всинца помислюваме, че това трябва да е била каруца в улицата, а нам се чини, че тропотът й е в нашата кухня. — Второ. Сам в стаята си започна да се занимавам. Заслушам силни тропания на тавана, потона, стените. При все че при мене няма никой, пак стана, проверя в шкафа, под миндеря или под леглото да не се крие някой, но нищо не намирам. Уплаша се, избягвам из стаята си. — Трето. Слугинята си шета в кухнята, чуе глас „брей, излявайте из къщата, не ви ща“. И понеже слуша глас, търси някого, но никого не намира. Изплашва се и тя, и избягва. — Четвърто. Понеже всичко туй започна да става често, ние в къщи вече не се страхувахме, а хладнокръвно го посрещахме. Така, след като и на мен гласът няколко пъти в занимателната стая ми вика: „излявайте, излявайте“, а аз не му обръщам внимание, то един път се развика на толкози висок тон и с такова тропане, щото аз се възмутих и се принудих да му възразя: „Е добре, да изляваме, а къде да идем?“ — „Не, не, излявайте; ей сега излявайте“. А пък време за обед. Прибирам домашните си, вземаме гозбите и отидохме да обядваме у съседите си. Пращаме подир обеда слугинята в дома да направи кафе и да го донесе у съседите. Отваря вратата, преминва през двете антрета и отива в кухнята да прави кафето и то след като затваря вратите подир себе си. Щом влиза в кухнята, силно тропане се зачува, прохвучва камък колкото едно яйце, без да знае от де и я ударя по лакътя. Чува същевременно и глас: „Кафе правиш ха, а на мене защо не направиш“. Но момичето свикнало вече с прийомите на гласът, не се уплашило, а си довършило работата —: направила кафето и го донесе у съседите. Същата слугиня, 15-16 годиш но момиче, често пъти е слушала безнравствени приветствия от тоя глас, който я подканял в разни любовни връзки, но тя винаги се е изкикотвала и избягвала. Няколко пъти и аз с ушите си даже чух гласът, когато задяваше слугинчето и думите му бяха от такова гнило естество, щото си помислих, че ако тоя глас може да е на извънземен жител, сигурно той ще е още на същото долно нравствено ниво, на което е стоял и до като е бил жив . . . Отправих се с другаря си О. и при самата хазяйка на къщата, която живееше в дворната пристройка. Надойдоха същевременно и жената, която бе ни повикала, слугинята на аптекаря и двама старци, мъж и жена. И всички изедно викнаха: „избавете ни от тоя глас, стига що ни е безпокоил и плашил“, като един подир друг се изредиха да откриват случаите, при които гласът им се е откривал. Така, хазяйката, млада и жизнерадостна госпожа, пое: „Не мога и на чешмата в двора си вода да налея. Щом се доближа до чешмата, започне да свири, пее македонски, зияфетчийски песни, да вика подир мене и ми говори не прилични приказки, че съм била хубавелка, гиздава и колко ще то да му бъде приятно да ме има“. — въобще приказки, които ме беше срам да разправя мъжу си. Бре в черква ходих, свещи палих, парастаси плащах, дано този глас се махне, но ето още ни тревожи. И важното е, че така силно вика, че и съседите го чуят, та вече ме е срам от хората. Да не би пък някой човек да ви е задявал от негде скрит в двора, госпожо, без да го видите? — запитахме я ние. (липсва следващата страница)

ВЛИЯНИЕТО НА СЛЪНЧЕВАТА ЕНЕРГИЯ Окултна хигиена и медицина Слънцето съставлява един резервоар от жива енергия за цялата слънчева система. По отношение на земята енергията на слънцето е положителна. Тя се развива в положително и отрицателно електричество, и в положителен и отрицателен магнетизъм. А по отношение енергията на земята към слънцето, тя е отрицателна. Следователно, от съприкосновението на тия две енергии се произвежда живота на земята. Този посредник, който съединява и трансформира тия две енергии, е наречен от учените етер. Той прониква пространството и цялата земя. Окултистите го наричат животворна плазма, а мистиците го наричат Дух. И в книгата Битие (гл. I. ст. 1-2) се казва: „В начало създаде Бог небето и земята. А земята беше неустроена и пуста; и тъмнина бе върху бездната; и Дух Божи се носеше върху водата“. Слънчевата енергия през четирите годишни времена оказва 4 вида влияния. Пролетта и лятото представляват прилив на слънчевата енергия към земята, а есента и зимата - отлив. Този процес се повтаря и през деня - слънчевата енергия варира всеки ден в четири периода: от 12 часа среднощ до 12 часа на пладне има прилив на слънчева енергия, а от 12 часа на пладне до 12 часа среднощ има отлив. Приливът, който започва от 12 часа на полунощ, дохожда до най-високата си точка при изгрева на слънцето. Тоя прилив е най-силен и животворен. Той постепенно намалява до пладне. След това започва отливът и най-силния отлив е към залязването на слънцето. При това, според закона на движението, оная част на земята, която постоянно се обръща и приближава към слънцето, намира се в най- благоприятни условия за своето развитие. А частта й, която се отдалечава, губи повечето от тия условия. Затуй най-благотворното влияние на слънцето започва от 9/22 март и постепенно се усилва през месеците април и май, когато достига кулминационната точка на своята производителност. Всички ония организми, които са здраво устроени, се ползуват от тази енергия, а слабите организми се разтапят в нея и отслабват още повече. Един час преди изгрева на слънцето неговата енергия има психическо влияние върху човека и произвожда ободряване. В момента на изгрева тя има органическо влияние върху клетките на тялото, обновява тяхната енергия и създава нов импулс за работа у тях. Строежът на слънцето и строежът На клетките е подобен. Слънцето има в себе си три области: едната от тях образува енергията, втората я акумулира (събира) и пречистя, а третата я препраща към земята. Също и в клетките има три области: външна, която възприема слънчевата енергия, средна, която я акумулира в себе си, и вътрешна област, която я преработва и превръща на жизнена сила. Първата - външната зачатъчна обвивка - се нарича ектодерма (видимата), средната се нарича мезодерма и вътрешната, която е в центъра, се нарича ендодерма. Сутрин ние се намираме най-близо до слънцето. Изгревът му от изток - движението - всякога показва движението на енергиите отдолу нагоре, а при залязването на слънцето енергиите се движат отгоре надолу. Това е, разбира се, по отношение на земята. И пречупването на слънчевата енергия става по особен начин: сутрин лъчите му се пречупват по един начин, а вечер по друг. Това зависи от нашия организъм. Следобед земята става негативна, енергията й преодолява и остава излишък, който не влиза в съединение. По тази причина при залез слънце ние усещаме една тъга, като да сме изгубили нещо, т.е. дали сме нещо, без да вземем. А при изгрев слънце има излишък от положителна енергия и затова тая слънчева енергия е целебна. Преди изгрева, тази енергия, която се пречупва през атмосферата, има влияние повече върху мозъка. Във време на изгрева, лъчите на слънцето, които идат по права линия, имат влияние върху дихателната ни система и върху нашата чувствителност. А колкото наближава към пладне, същите лъчи имат влияние върху стомашната (храносмилателната) ни система. Затуй лечебността на слънчевата енергия е различна: пред изгрев слънце - за подобрение на мозъчната нервна система, при изгрев слънце - за уякване на дихателната система, а от 9 до 12 часа - за уякване на стомаха, т.е. през това време от деня слънчевите лъчи произвеждат целебно действие на болния стомах. А след обяд, изобщо, слънчевата енергия има малки целебни резултати. Най-добрите месеци за обновяване са от 15 април нов стил, през целия месец май до 22 юни нов стил. На последната дата всяко растене спира. Денят може да се раздели на четири периода от по 6 часа: от 12 часа на полунощ до 6 часа сутрин - това е пролет, от 6 часа сутрин до 12 часа на пладне - това е лято, от 12 часа на пладне до 6 вечер - това е есен (до залязването на слънцето), а от 6 часа вечер до 12 часа на полунощ е зима. Поради въртенето на земята, през известно време на годината лятото на деня е по-дълго, а зимата по-къса. Зимно време е обратно. Ние, хората на земята, трябва да следваме през живота си пътя на растенията: те разбират закона на растенето по-добре от нас. Слънчевата енергия слиза върху земята като обширна струя, опасва я от северния полюс към южния и се повръща пак към слънцето. Някои учени поддържат, че тази именно енергия е, която движи земята около нейната ос. Когато растенията усетят, че тая потенциална енергия почне да се проявява в слънцето, те напъпват, приготовляват се, а като се усили тя, те се разлистват и най-сетне, когато съвършено се засили, те се разцъфтяват и завързват, като се стремят да съберат всичката тази енергия, за да се оплодотворят. Тая енергия се предава на растенията чрез животворната плазма. Затуй е именно добре, когато видим растенията да напъпнат и цъфнат, в нашите осиромашели души, че наближава деня на нашето обновление. Трябва да отворим чувствата си с обич към тази животворна плазма, която ни прониква,, за да можем да приемем нейното благотворно влияние за освежаване на нашите мисли, чувства и сили. Лятно време, от 15 април всяка година, препоръчително е да се ляга рано и да се става рано, за да се посреща слънцето и да приемате своя дял от него, тъй както пчелите събират нектара от цветята. Всеки трябва да направи опит ред години, за да се убеди в тая истина. Не се иска сляпа вяра. Всеки сам ще си изработи свои собствени схващания и понятия за благотворното действие на слънцето. Това не е никакво идолопоклонство, а дълбоко разбиране основните закони на великата природа. Винаги трябва да бъдем в съгласие с нейните закони и да разбирам, че в тях се съдържат истинските методи за нашия живот. И ако ние вървим в съгласие с тях, всякога можем да бъдем умни, здрави, силни и щастливи. Следователно, ние трябва да посрещаме служителите на природата добре. Един от тия служители е слънцето. За това псалмопевецът казва:......... и обръщаха се и търсеха Бога на ранина...“ (псалом 78) и: „Добро е да славословим Господа и да песнопеем на името Ти, Всевишни: да възвещаваме на ранина милостта Ти...“ (пс. 92), а не казва: „вечер ще те славя Господи!“ Когато природата започва работата си, тогава и ние трябва да започваме нашата. Това е то Божественото, великото в живота, т.е. да мислим и да чувствуваме, тъй както Бог се проявява във видимата природа, а не тъй, както хората са измъдрили всевъзможните изкуствени системи и верую. Защото „верую“ в света - това е Истината, същината на живота - това е Любовта, а смисълът на тоя живот - това е Мъдростта. По този предмет - върху вътрешната, скрита страна на слънчевата система - ще се повърнем наново. Ние считаме слънцето не като някакво мъртво тяло, а като живо същество. Да допуснем, че някой си учен човек поздравява съвременното общество отдалеч със своите гранати, какво ще бъде нашето понятие за този човек? Това ще бъде изучаване само на физическата му страна. Ако ли допуснем, че същият ни изпраща чрез някой рефлектор своите лъчи - написани поеми и поздрави или пък ни изпрати своите плодове: в първия случай енергията му ще бъде разрушителна, във втория - ободрителна, а в третия - оживителна. Сега изучаваме само двата рода енергия на слънцето. Всички болести на земята се образуват от слънцето. Тоест, ако ние сме тъпоумни и своенравни, слънцето ни поздравлява със своите шрапнели, а ако сме умни, то ни поздравлява със своите светли поеми, които внасят радост и веселие, и най-сетне, ако сме духовни и обичаме природата, то ни изпраща своите живи плодове и внася в нас зачатък на новия живот - туй, което в религията наричат възкресение. Не искаме да разкрием на хората, че Господ им говори от слънцето. Глупавите ще разберат Господа по неговите шрапнели, умните - по неговите светли поеми, а духовните - по неговите животворни плодове. Тия плодове не са нищо друго, освен подаръци, изпратени отгоре - които Бог изпраща на човеците. Може би, някой да помисли, че това е много казано - тогава нека всеки задържи, който и да е, от тия три възгледи за слънцето - оня, който му се нрави. Х.Х.Х.

Астрология К. А. Либра. КАРМА И РЕИНКАРНАЦИЯ Това са два закона, които, според схващането на теософията, управляват вселената, а следователно, и човека. За да се разбере това трябва да го поясним на кратко. К а р м а е законът за връзката между причината и последицата, а реинкарнацията е законът за превъплътяването. Един поглед върху тези закони ще ни уясни причината и същността на планетните влияния. За изучването на астрологията не е необходимо непременно да се вярва в прераждането. Астрологията не се нуждае от база. която почива само върху вяра, а изисква основно изследване, което пък неопровержимо ще бъде последвано от „вярване“ (знание). Има много хора. които не вярват в превъплътявавето, при все това. са убедени астролози. Те обаче, след продължителни проучвания, непременно ще дойдат да признаят тези два закона. Законът Кар м а (самата дума означава действие, деяние. постъпка) не би поставил никого в недоумение. Кой мислещ човек би оспорвал съществуването на неумолимия закон за причината и последицата? Доказателства за това имаме всеки момент около нас. Прераждането или превъплътяването се доказва трудно. но истинността на този закон може да се схване само чрез логически доказателства, защото това. което другите вярват да са видели или научили в своите по-раншни съществувания за нас лично не може да бъде никакво доказателство. Законът Карма, за причината и последицата. учи. че всяко действие, всека мисъл влече след себе си своята неумолима последица и за човека тая последица, тази реакция, може да се прояви в сегашното му земно съществуване или в последващото. В сегашния земен живот. следователно, се създават условия за следния, а условията на сегашния живот са резултат от нашите деяния през по-раншни земни съществувания. Човекът, индивидуалната душа, нашето аз, его, след изминаването на известен период се ражда наново в едно тяло, което му служи за орган, инструмент за събиране на опити, за възприемане на това, което не може да се научи в по-висшите звездни и духовни области. Това наново раждане не бива да се идентифицира с така нареченото странствуване на душата. според което, както казват. душата на човека могла да премине в едно по-нисше същество. Няма никакво връщане назад , а има само постоянно развитие, еволюция, както виждаме това навсякъде в природата. Човекът е роден като човек и си остава човек. макар че в по-раншните си периоди на развитие е трябвало да мине през минералното, растителното и животинското състояние, което, обаче, не ще рече. че той е бял минерал, растение или животно. За него са постижими по-висши, но не и но-низши състояния, или ако последното е възможно. то става само в извънредно редки случаи. Ние сме принудени да вървим с течението на общото развитие на земята и чрез нашето мислене и действие можем само да забавим собственото си развитие, в духов на и морална смисъл, но не и да го спрем. По-сетне ще видим как с помощта па астрологията можем да бъдем в състояние да вземем своето развитие в ръка и вследствие на това, вместо да останем назад да излезем все повече и повече на фронтовата линия. Всеки човек има няколко слаби страни в характера си и интуитивни чувствува за своя морална длъжност да поведе борба против тези недостатъци, които, както ни учи окултизмът, са останали главно от по-раншните въплътявания. когато човекът е бил по-малко запознат със законите на вселената, отколкото днес. Колкото и низко да стои човек морално, в него има нещо, което му казва, що е добро и що е зло. колкото и да са различни понятията за добро и зло при разните раси и народи. Защото, докато човекът не е постигнал съвършенство, тези понятия са само относителни. Неговото становище в еволюцията му посочва мястото, което му се пада. и това становище, комбинирано с добрите и лошите последици, създадени през по-раншните съществувания. му определял, мястото и пътя в новото въплътяване. Обикновено се говори за добра и лоша карма, макар че по-добри би били изразите хармонична () и нехармонична (). За лоша и дума не може да става, защото целта и крайният резултата са: хармонията. Човекът в известно време съзнава. че е негов дълг да се стреми да победи своята низша природа с всичките й недостатъци и лоши навици и по този начин да не бъде техен роб. както до сега. а да им бъде господар. И доколкото това му се удаде, той не само все повече и повече ще стане господар на съдбата си, но и те трябва постепенно да достигне господството над минералното, растителното и животинското царства, както и над природните сили. които действуват в тях. Но за да стане господар на природата, той трябва сам себе си да е победил, т. е. той трябва да може да наблюдава своята по-низша природа, своето не-аз, преходното, без егоизмът и по този начин да достигне до по-висшето аз, трайното, универсалното, егото. Това е крайната цел на нашата земна еволюция и щем-нещем, ние трябва да вървим с тази земна еволюция. Както видехме, ние можем да помагаме или да противодействуваме. В първия случай, ние сами се докарваме в хармония с космоса, т. е. с източника на всеки живот. а във втория случай, ние се отдалечаваме от този източник и това означава дисхармония във функциите на нашето физическо тяло, смущение в нашето мислене, чувствуване и воля. и най-сетне то означава смърт на нашия физически организъм. на нашето тяло. С смъртта на материалното му тяло, човек изгубва органите за възприятия в областта на материята, и тези възприятия изчезват за него: после той се пробужда (ражда се наново) в един за него до сега невидим света, в звездния (астралния) свят, който прониква на всякъде в материалния свет. намира се. следователно, на същото място, но е невидим за сетивата на материалното тяло. Сега тялото на човека е астрално, с астрални органи за възприятия. Той още при земното си съществуване е притежавал астрално тяло, но не е можел съзнателно да си служи с него, защото му е пречило материалното тяло. Продължителността на пребиванието му в астралния свят, с неговите различни сфери, се намира в зависимости от нравственото становище, което човек е застъпил през своето физическо съществуване и най-сетне той умира и в тази област и се съзнава в менталната или духовна област, която пък прониква в астралната и физическата и както тях, следователно, се намира на същото място. Негово тяло или негов орган тук в менталното (духовното) тяло, което е съществувало още през време на негова земен и астрален живот, но в неразвито състояние. В тази духовна област, същинското му местожителство, човекът изработва придобитите опити в предшествуващите две области; тези придобивки се преобръщат в характерни качества и способности, които пък в комбинация с постигнатите в по-раншните съществувания ще трябва пак да се въплътят в ново тяло, когато дойде времето за това. Човек има, следователно, три тела: физическо, астрално и ментално, които отговарят на трите свята: физическия, астралния (звездния) и менталния (духовния), които можем да смятаме като три тела на земята. В своя земен живот човек има, следователно, едно тяло за всеки от тези три свята. Така с дълги промеждутъци човек (егото) се ражда много пъти отново в едно физическо тяло и на земята се развива измежду условията, които се изменят непрестанно и чрез това на човека се дава възможност да придобие всестранна опитност. Споменатите два закона управляват целия ни живот. Без тези закони. не можем да си помислим никакво логическо обяснение на различните фази в нашето съществуване, нито да отговорим на въпроса, защо един се ражда в пълна мизерия, с лош характер. болно тяло, в среда, където изглежда да е невъзможен никакъв прогрес, а друг вижда божия свят в луксозна обстановка, която му представя всички възможности да се развие, а същевременно той се радва на здраво тяло и отличен характер. Мислими ли са по-големи противоположности и може ли да се намери за това едно разумно обяснение, без да се приеме неумолимия, по справедлив закон за причината и последицата и закона за превъплътяването? Повече няма да се спирам върху тези въпроси, но требя да подчертая, че двата закона с неразделни, единият е необходим за разбирането на другия, и двата се допълват взаимно. (Следва).

Самуел Р. Уелс. ФИЗИОГНОМИЯ1) В най-общия си смисъл физиогномия (от гръцки φύσις — природа и γνώμων / (gnomon) — знание, познание) означава познаване на природата; но в по-тесен смисъл значи знание за формите на нещата — външния вид на естествените предмети, били те одушевени или неодушевени. Самуел Р. Уелс Като я ограничим в приложението й към човека, тя може да се определи като една наука за отношението между вътрешното и външното, за белезите, чрез които характера на ума се показва по развитието на тялото. Популярното употребление на науката физиогномия ограничава още повече значението на термина и го прави да се определи просто като изкуство за четене на характера посредством белезите на лицето. Тази наука е привличала вниманието на мнозина измежду древните философи, които са я считали повече като едно модно изкуство, отколкото като една естествена наука. Питагор и учениците му са вярвали в нея и са я практикували. Платон я споменува с одобрение в съчинението си „Тимео“. Аристотел е автор на един трактат върху нея, за който пише Диоген Лаертус в книгата си: „Живота на Аристотел“. Софистите тоже учеха за отношението между вътрешния характер и външното развитие, без да могат да обяснят това. Между римляните тази наука имаше своите последователи, които я унизиха, като я свързваха с предвещанията за бъдещето, тъй както астролозите по онова време си служеха с астрономията. Цицерон изглежда да е бил посветен в нея. Той я определя, като изкуство за откриване начините на действие и разположението на хора чрез наблюдаване типичните им характери — характерът на лицето, очите и челото. Добре ни е позната забележката на Юлий Цезар върху физиогномията на Касия и Антония (Вж. Шекспир: „Юлий Цезар“). В средните векове, както повечето от науките бяха заглъхнали, тъй и физиогномията беше затулена от тъмната епоха на тези векове. В 1598 г. Баптиста Порта публикува в Неапол една брошура, озаглавена: „За човешката физиономия“, поради което той се счита за основател на модерната физиогномия. В 1778 г. се появи великолепното съчинение на Лафатер, което, преведено на всички европейски езици, привлече вниманието на целия свет към този предмет. След Лафатера много други писатели зачекваха случайно същия предмет в свръзка с други теми, но в днешно време систематически се пишат съчинения върху физиогномията и се излагат разни системи: в Англия — Александр Уокър, в Франция — Де ла Сарт и в Съединените щати - Джеймс Ридфилд. * * * Преди да пиша за собствената си система на физиогномията, ще направя кратки бележки за две или три други системи, изложени от по-раншни автори. Това ще улесни четеца в сравнението им една с друга, за да види в какво се съгласяват и в що се различават. По този начин четецът ще може да съди до каква степен оригиналност и върховна практическа полза може да се има от настоящия труд. За тази цел, не е нужно да се повръщаме към онова, що са писали древните по този предмет, тъй като те бяха само хубави мисли, макар основани на повече или по-малко ясното понятие на великия централен принцип за отношението между формата и характера. За тази цел ще почна със системата на Лафатера. Лафатер. Лафатер, както ни е известно, не претендираше да е построил една система. Той казваше: „Аз разбирам малко от физиогномията и често правя грешки в моите ежедневни схващания. Тези грешки са твърде естествени и често служат като средство, за да изправят и допълнят моето знание“. Неговата скромност му позволи да носи само мантията на студент, и когато публикува своя труд, той го назова просто като колекция от „Откъслеци“. Той не беше по организация теоретик. Един поглед върху портрета му ясно ни показва, че той беше по-скоро човек със способности да схване и да проникне в далечното, отколкото да разсъждава абстрактно. Видни и активни наблюдателни способности, топли чувства и значителна екзекутивна сила, всичко обгърнато от преобладаващи морални или духовни чувства, характеризира съчинението му, и това го накара да го публикува, както сам той казва: „Да прокара знание и любов към човечеството“. В такъв човек, какъвто беше Лафатер, не трябва да търсим теория или даже система, ако и да е възможно да се построи такава от материалите, които той ни е оставил. Колкото за искреността му и ненакърнената му честност не може да има никакво съмнение. И че неговите интуитивни схващания на характера бяха често чудно верни, е също така безспорно. Но естеството на умствената му организация не вдъхва същото доверие в изводите му от наблюдаваните факти. Той схваща точно, но не всякога разсъждава здраво. Той, вероятно, няма познания по френология, макар фактически да е бил съвременник на Гал. Когато откритията на последния не бяха станали още публични, първия издаде своя велик труд. Според собствената му изповед, той бил почти еднакво незапознат с анатомията и физиологията, което обстоятелство го е принуждавало да работи при неблагоприятни условия. Приблизителното систематическо изложение на предмета, което може да се намери в трудовете на Лафатера, е в „Стоте физиогномически правила“, останали в ръкопис и публикувани след смъртта му. И не бихме могли да го препоръчаме по друг по-добър начин, освен да препишем по-важните от тези правила, заедно с илюстрациите, чертани от самия него и първоначално гравирани под собствения му надзор. Нека те говорят за себе си, а ние няма да подчертаваме, нито да оспорваме изложението им. Четецът ще съди за себе си в светлината, в която представихме характера на автора им, и от положените и илюстрирани принципи в главите, които ще последвате. Собствените думи на Лафатера добавяте изискуемото предисловие. Той казва: „Опитайте всички тези правила. Размишлявал съм естествено, строго съм изпитвал чрез опитност и не съм допуснал нищо по предположение. Но изпитайте всички тия правила и задръжте само изпитаните от тях“. Общи правила 1. Ако в първия момент се яви пред вас един човек в ясна светлина, предразположете го. Ако това първо впечатление няма в себе си нищо оттласкващо или отегчително и не ви принуждава за нещо, ако се усещате в присъствието му продължително по-весел и свободен, по-оживен и задоволен в себе си, ако и да не ви ласкае, даже и да не ви говори, бъдете сигурен, че той, до тогава до когато никой не се намеси помежду ви, ще ви спечели и вие никога не ще загубите. Природата ви е е създала един за друг. Ще можете да си кажете много в малко думи. Изучете, впрочем, внимателно и обрисувайте най-очебийните му черти. 2. Някои образи ни привличате повече, когато ги познаваме, макар и да не ни са приятни в първия момент на познанството. Тук сигурно има един принцип на дисхармония между вас и тях, който пречи да се произведе пълен ефект отначало, и друг принцип на хармония, който те произвеждате повече при всека среща. Търсете трудолюбиво чертата, която не хармонира с вас. Ако не я намерите в израза на устата, не се обезсърчавайте; ако ли я откриете там, то внимателно наблюдавайте в какви моменти и при какви случаи тя най-ясно се показва. 3. Този, който много се различава, а при това, в тази разлика има прилика на самия него; този, който наглед е много изменчив, а при все туй в това изменение има простота и чистота; който наглед се видоизменява, а при все това си остава неизменяем; който хармонира с всичката възможност на проявения живот; на когото най-изменчивите черти никога не изгубвате характера и твърдостта на вътрешния бит, но всякога се съгласувате с общото дело — такъв човек трябва да бъде за вас свят. Но когато схванете обратното, една видна противоположност между устойчивия основен характер и изменчивите черти, тогава бъдете десеторно на поста си, защото има неверност и отклонение в разбирането. 4. Наблюдавайте бързите като светкавица моменти на пълна изненада. Този, който в такива моменти спази мекостта в чертите на лицето си, благоприятна и благородна; който тогава не разкрие в себе си някоя фатална характерна черта, черта на злорадство, завист или студена и презрителна гордост, има физиогномия и характер, способни да от- стоят на всяко изпитание, на което може да се подложи грешния смъртен човек. 5. Твърде благоприятните или твърде хладните, или много тъпите, но никога истински мъдрите, никога топло оживени, никога способни за тънка усетливост или нежност, са онези, чиито черти на лицата никога не се променяте рязко. Твърде благоразумни са, когато линиите на лицето са правилно пропорционални, точно определени и много ясни. Твърде тъпи са, когато чертите на лицето са равни, без градация, без израз, без изкривяване и без колебание. 6. Този, чиято фигура е наклонена, чиято уста е наклонена, вървеж наклонен, почерк наклонен, с една реч, в неравно и неправилно направление, е човек с такъв начин на мислене, характер и поведение наклонени, непостоянни, пристрастен, софист, неистинен, лукав, хитър, капризен, противоречив, подигравателен и лишен от чувствителност. Челото 1. Когато едно чело е хубаво издигнато и има в средата между веждите една едвам забележима перпендикулярна, не твърде дълга, бръчка или две паралелни бръчки от същия вид, особено когато веждите са ясно отбелязани, гъсти и правилни, такова чело се туря в реда на челата от първа величина. Такива чела, без всяко съмнение, принадлежат на мъдри и мъжки зрели характери. Когато такива чела се намерят в жени, мъчно е в тях да се намерят вежливи, разумни, с маниери на царско достойнство и благоприличие 2. Такова чело показва интелектуална слабост, когато има в средата откъм долната страна една едвам забележима вглъбнатина.Тя е едвам забележима, защото е дълга. Ако тя е очебиеща, тогава трябва да се приеме обратното. 3. Чела, които са склонни да бъдат дълги, с обтегната без бръчки кожа, които не показвате живи весели бръчки даже в моменти на радост, са студени, злобни, подозрителни, строги, себелюбиви, винаги осъждат, надути, подли и рядко прощават. 4. Силно протегнати и в горната част отстъпващи чела с аркообразни носове, а долната част на лицето дълга (фиг. 1), постоянно пъшкат под дълбочините на глупостта. 5. Всяко чело, което се протяга отгоре, а отдолу потъва към окото, в лица на зряла възраст, е сигурен знак на неизлечимо слабоумие. 6. Колкото по-малко вглъбнатини, дъги и връзки, а повече гладка повърхност и явна праволинейна контура се виждат в челото, толкоз повече това чело е обикновено, посредствено, лишено от идеи и неспособно за изобретателност. 7. Има хубаво издигнати чела, които се виждат да показват гений, и пак са не повече от глупави или полумъдри. Притворната мъдрост се забелязва в оскъдността или буйността и в неустановеността на веждите. 8. Дълги чела, със сферични кълбца по горната част и не много отстъпващи, имат винаги неразделен троен характер — поглед на гений с малко анализиращо разбиране, упоритост с нерешителност, хладност със стремителност. С всичко това те имат и нещо изтънчено и благородно. 9. Криви или наклонени бръчки на челото, особено когато са почти паралелни или се виждат такива (фиг. 2), са сигурно признак на беден, уклончив, подозрителен ум. 10. Паралелни, правилни, не твърде дълбоки бръчки по челото, или паралелно прекъсвани (фиг. 3), рядко се намират, освен в твърде интелигентни, мъдри, рационални и правдиво мислещи лица. 11. Чела, на които горната част е пресечена с очебиещи, особено кръгообразни, бръчки, когато пък долната част е гладка и без бръчки (фиг. 4), са сигурно глупави и неспособни за каквато и да е абстракция 12. Бръчки на челото, които при най-малкото движение на кожата потъват дълбоко надолу (фиг. 5), се подозират като хора на слабост. Ако чертите са установени, дълбоко вдадени и потъват много дълбоко надолу, показват без съмнение, умствена слабост или тъпост, комбинирана с малко чувствителност и скъперничество. Но нека да се помни същевременно, че гении, най-изобилни в способности, обикновено имат една линия, която потъва надолу в средата под три почти хоризонтално паралелни линии. 13. Разбъркани,дълбоко врязани бръчки по челото в противоположност една на друга (фиг. 6), са всякога знак на един груб, смесен и мъчно управляем характер. Квадратна повърхност между веждите или една като врата без бръчки ширина, която остава без бръчки, когато всичко наоколо й е дълбоко набраздено, о, това е сигурен знак на най-голяма умствена слабост и забърканост на интелекта. 14. Груби, строги, неделикатно подозрителни, тщеславни, амбициозни са всички онези, чиито чела са оформени силно, със забъркано-наклонени -бръчки, и когато, с поглед настрана, слушат нащрек с отворени уста. Очите 1. Очи, които са много големи, и в същото време крайно ясно-сини и почти прозрачни, когато се гледат в профил, означават голяма способност; също и характер с крайна чувствителност, мъчно може да се управлява, подозрителен, ревнив и лесно възбудим против другите; по природа наклонен към наслаждение и любопитни въпроси. 2. Малки, черни блестящи очи под силни черни вежди, дълбоко потънали в шеговит смях, рядко са лишени от хитра проницателност и изкуствено притворство. Ако не са придружени от подигравателни уста, тогава означават разсъждение, вкус, елегантност, точност и склонност по-скоро към сребролюбие, отколкото към щедрост. 3. Очи, които, гледани в профил, са почти паралелни с профила на носа, без, обаче, да са издадени напред от равнището на главата и разтегнати изпод клепачите (фиг. 7), всякога означават слаба организация, и ако няма някоя решително противоречива черта — слаби умствени сили. 4. Очи, които не откриват бръчки, или голямо число малки дълги бръчки (фиг. 8), когато се явяват весели или любовни, всякога притежават или принадлежат към малки, слаби, боязливи характери, и даже проявяват съвършено слабоумие. 5. Очи с дълги, остри, особено ако са хоризонтални ъгли, т. е, такива, които не се обръщат на долу и са с дебелокожни клепачи, които изглежда да покриват половината зеница, са предприемчиви и показват гениалност. 6. Очи, които са големи, отворени и ясно прозрачни и светят с бързо движение под остро очертани клепачи, винаги означават пет качества: бързо схващане, елегантност и вкус, гордост, раздразнителност и най-буйна любов за жени. 7. Очи с малки, слаби вежди, с малко косми и много дълги закръглени клепки (фиг. 9), показват отчасти слаба телесна конструкция и отчасти флегматично-меланхолична умствена слабост. 8. Спокойно-силни, бързо-погледващи, меко-проницателни, тихо-спокойни, изнурени, стопяващи, бавно-движущи се очи — очи, които чуват до като гледат, наслаждават се и пият, примесват и боядисват предмета си като себе си и са средство за сластолюбиви и духовни наслаждения, не са никога кръгли, нито всецяло отворени; никога не са дълбоко потънали или протегнати; никога нямат тъпи ъгли или остри, обърнати надолу. 9. Дълбоко - потънали, малки, остро-очертани, мрачкаво-сини очи под костно, почти перпендикулярно, чело, което в долната си част потъва някак си навътре, а отгоре е очебиещо закръглено (фиг. 10), не са проницателни, нито мъдри, а изобщо подозрителни, горди, груби и студено-сърдечни характери. 10. Колкото повече горния клепач, или кожата отдолу или над ябълката на окото изглежда разтегната и добре определена, колкото повече засеня зеницата и отгоре се оттегля под костта (фиг. 11), толкоз повече има духовен характер, изтънчено чувство, любовно разположение, истинска, искрена и постоянна деликатност. 11. Очи, които в момент, когато са фиксирани върху най-святия обект на обожание, не изразяват благоговение и не вдъхват сериозност и почитание, никога не могат да имат право на красота, на чувствителност, нито на духовност. Не се уповавайте на тях. Те не могат да любят и да бъдат любени. У тях не може да се намери лице с черти на истина и сила. И кои са такива очи? — Между другите, твърде разтегнатите, въртящите се очи, с накривени устни, всички дълбоко хлътнали малки очи под високи, перпендикулярни, твърди костни чела, с черепи, които имат стръмен наклон от върха на главата до началото на косата. 12. Очи, които показват цялата зеница и бялото под и над нея (фиг. 12) са в едно принудително и неестествено положение, или са само неспокойни, страстни, полупрости лица и никога не са видяни в хора, които имат коректно, зряло, здраво, непоколебимо разбиране. 13. Фиксирани широко отворени, протегнати очи (фиг. 13) в безжизнени лица са хора упорити без твърдост, тъпи и глупави с претенция за мъдрост, студени, макар и да желаят да се покажат топли, изведнъж се разгорещяват, без вродена топлина. Веждите 1. Явна, дебела, прилична на стреха, надвиснала вежда (фиг. 14), която няма буйната луксозна рошавост, е винаги сигурен знак на здраво, мъжествено, зряло разбиране; рядко оригинално остроумие и никога с ветрена, въз- душна любовна нежност и духовност. Такива вежди може да показват държавници, съветници, хора със способност да правят планове и експериментатори; но много рядко смели, стремителни, приключенски умове от първа величина. 2. Хоризонтални вежди, богати и ясни, всякога означават разбиране, студена сърдечност и способност да правят планове. Буйни вежди никога не се намират в милия, гъвкавия и превиваем характер. Вежди, които се вълнуват над очите, къси, гъсти, пречупени, не дълги, нито широки. — повечето означават широка памет, и се намират само в искрени, послушни, благи и добри характери. 3. Гъсти, черни, силни вежди, които се отклоняват надолу, и изглежда да лежат близо над окото, засенят дълбоки черни очи, придружени от една остра, врязана, непречупена бръчка на бузата, която при най-малкото движение показва презрение, пренебрежение и студена подигравка, и имат над себе си очебиещо костно чело, са хора, които трябва да се търсят за съвет, само когато се отмъщава, или се има брутално желание да се стори вреда на другите; в друго отношение те трябва да се третират, колкото е възможно, с отстъпчивост и тази отстъпчивост да бъде, колкото е възможно, скрита. Носът 1. Нос, който се счита физиогномически правилен, има неизказана тежест във везните на физиогномията; той не може да бъде надминат от нищо друго. Той е сборът от челото и коренът на долната част на лицето. Без малки извивки, врезки или очебиещи колебания, няма носове, които са физиогномически добри или умствено велики. Без малки хлътвания или ямички при преминаването от челото към носа, макар и че трябва да е значително изпъкнал, не бива да мислим носът физиогномически велик. 2. Носове, които са много обърнати надолу (фиг. 15), не са никога истински добри, истински весели, или благородни, или велики. На такива мислите и наклонностите винаги теглят към земята. Те са стиснати, студени, безсърдечни, несъобщителни, често злобно-саркастични, зле разположени или крайно хипохондрични или меланхолични. Когато са изпъкнали в горната си част, те са страшни и сластолюбиви. 3. Носове, които са някак си обърнати на горе при върха и рядко потъват навътре при корена, под едно по-скоро перпендикулярно нежели отстъпващо чело (фиг. 16), са по естество склонни към удоволствие, спокойствие, ревност и упорство. В същото време те могат да притежават изтънчено чувство, красноречие, благодетелност и да бъдат богати с таланти. 4. Носове, които имат от двете си страни врезки или много линии (фиг. 17), които стават видими при най-малко то движение и никога не изчезват съвсем даже при пълна почивка, изявяват тежък, утекчителен, често хипохондричен и злобен, мошенически, подъл характер. 5. Носове, които лесно и продължително се обръщат на горе в бръчки, рядко се намират в истински добри хора, като онези, които едвам се сбръчкват, даже с усилие, се намират у тия, които са съвършено нечестиви. Когато носове, които не само че се лесно набръчкват, но и остават дирите на бръчките врязани в тях, се намират в добри мъже, тези добри, добре разположени мъже са полуглупци. 6. Обърнати нагоре носове, в груби холерични мъже, под високи и изпъкнали в долната си част интелигентни чела с протегната долна устна (фиг. 18), са обикновено непоносимо строги и страшно деспотични. 7. Стотици плоски чипи носове се срещат в мъже с голяма разсъдителност, благоразумие и разни видове способности. Но когато носът е твърде малък и има неподходяща горна устна и когато е по-плосък отколкото би трябвало (фиг. 19), никоя друга отличителна черта на лицето не може да го изправи. Бузите Чертата или линията, която се простира от страните на ноздрите към края на устата е една от най-значещите. От нейната наклоненост, дължина, близост до устата или отдалеченост от нея зависи очевидността на целия характер. Ако тя е изкривена без градация или колебание, е сигурен знак на глупост. Същото показва и ако краищата и се съединяват без прекъсване до краищата на устните, и същото — когато е на голямо разстояние от краищата на устните. 2. Когато е в положение на смях и се образуват три паралелни кръгли извивки, показва, че има складове от глупост в характера на лицето. Устата 1. Всяка уста, която е пълна и широка както окото, т. е. от ъгъла към носа до вътрешния край на окото, и двете мерени със същата праволинейна мярка (фиг. 20), означава тъпост или глупост. 2. Когато долната устна със зъбите се протяга хоризонтално, половината от широчината на устата, гледана в профил (фиг. 21.), очаквайте освен ако придадем за други градации, едно от следните четири качества или всички; глупост, грубост, злоба, скъперничество. 3. Никога не храни предразсъдък против един човек, който, мълчалив и говорещ, слуша ли или запитва, отговаря или разказва, смее ли се или плаче, тъжен или весел, има една грациозна или поне искрена уста, която задържа хубавата си пропорция и никога не открива един сърдит, злобен зъб. Но който трепери с устните си, особено с половината на горната устна и се старае да скрие това треперене, макар неговия сатиричен присмех да ви бъде поучителен, той ще ви нарани дълбоко. 4. Всичката непропорционалност между горната и долната устна (фиг. 22), е признак на глупост или нечестивост. Най-мъдрите и добри мъже имат добре пропорционални горни и долни устни. Много големи, макар добре пропорционални устни, винаги показват низък, чувствен, неделикатен и понякога глупав или нечестив мъж. 5. Този, който има презрение на устните си, няма любов в сърцето си. Тоя, на чиито устни краищата хлътват очебиещо и наклонено надолу (фиг. 23), има презрение на устните си и е лишен от любов в сърцето си, особено когато долната устна е по-голяма и по-протегната от горната. 6. Пропорционално на вглъбнатината в средата на долната устна, в лице, което другояче не е лишено от признаци на интелигентност, това е въображение, саркастично остроумие, студено сърце и бдителна хитрост. 7. Когато в едно лице, което в други отношения показва признаци на интелект и силен характер, намираме не далеч от центъра на средната линия на устата една отвореност, която едва или никак не се затваря, и търпи да се виждат зъбите даже когато устата е затворена — това е знак на студена, безмилостна строгост и презрителна ненавист, която ще търси своя успех чрез вреди, сторени на други. 8. Остро очертани безустни средни линии на устата, които при краищата се обръщат нагоре, под една не на мястото си горна устна, която, гледана в профил, се извива от носа (фиг. 24), рядко се намират освен в хитри, активни, работливи, студени, груби, ласкателни, подли и завистливи характери. 9. Този, който се смее или се стреми да скрие смехът, когато се спомене за страхът на един бедняк или неуспехите на един добър човек, такъв сигурно има долно ненавистническо разположение. Такива характери изобщо имат малко горна или долна устна, остро очертана средна линия на устата, която от двата края се обръща неприятно нагоре (фиг. 25), и страшни зъби. 10. С една малка тясна уста, под малка ноздра с кръгло издигнато чело (фиг. 26), човекът е винаги лесно плашлив, страхлив, суетен и не е красноречив. Ако е придружена от големи очи и една продълговата костелива брада това са признаци на слабоумие — особено ако устата са отворени, това е още по-сигурно. Но ако тя само се приближава до това съображение, характера е икономичен, полезен и разумен. Брадата Когато брадата решително показва добър разсъдък, цялото сигурно ще има характер на схватливост и разбраност. Онази брада показва добър разсъдък, която е някак си врязана или извита в средата, на която долната част се протяга (фиг. 27), която е отбелязана с разни градации, извивки и линии, а отдолу потъва в средата. Дълга, широка и дебела брада — костеливата брада — намира се само у груби, строги, горди и буйни характери. Челото и устата Наблюдавайте челото повече от всека друга част на лицето, когато искате да откриете, какъв е човека по природа, или какво може да стане според природата си, и неподвижната затворена уста, когато искате да знаете, какъв е той в действителност. Отворената уста показва в тоя момент привичност. Тихата, не свита, непринудена уста, с добре пропорционални устни, под едно характеристично, отстъпващо, меко, нежно, лесно подвижно, хубаво линирано, не много остро чело, трябва да се почита като свято (фиг. 28). Тъпост Всяко лице е тъпо, устата на което, гледана в профил, е тъй широка, щото разстоянието на окото, мерено от горния клепач до крайния ъгъл на устата, е само два пъти по широко. Всяко лице е тъпо, долната част на което, като пресмятаме от носа, е разделена чрез средната линия на устата на две равни части (фиг. 29). 3. Всяко лице е тъпо, на което долната част, взета от края на носа, е по-малка от една трета от цялото (фиг. 30); ако не е тъпо, то е глупаво. 4. Всяко лице е тъпо, на което стабилната долна част е значително по-дълга и по-дълга от една от горните две части (фиг. 31). 5. Колкото по-голям е ъгъла, образуван от профила на окото и устата, гледани в профил (фиг. 32), толкова по-слабо и тъпо е разбирането 6. Всяко лице е по природа тъпо, на което челото, мерено с една еластична прилепнала мярка, е значително по-късо от носа, мерен по същия начин от края на челото; ако бъде мерено перпендикулярно, то трябва да бъде от същата дължина (фиг. 33). 7. Всяко лице е тъпо, на което разстоянието от ъгъла на окото до средата на ноздрената страна е по-късо от онова, мерено от тук до ъгъла на устата (фиг. 34). 8. Всяко лице е тъпо, на което очите са по-далечни едно от друго от ширината на едното око. Глупост Този, който се смее без да има за какво; с наклонени устни; който често стои сам без всека решителност, тенденция или направление; който поздравява само като поклаща глава напред, а тялото му остава право — такъв е глупец. Софисти и мошеници Малки, слаби и зле определени очи, с бдителен поглед ; с оловен цвят на лицето; гладка черна и къса коса; нагоре извит нос; силно протегната долна устна, която се извива на горе, придружена с едно добре оформено интелигентно чело, рядко се намират в други, освен в крайно лукави и безсрамни софисти; упорито-свадливи; изкусно-мошенически, заговорници, подозрителни, интересуващи се само за себе си, подли и отвратителни мъже. Жени 1. Прямата и самоуверена жена не е създадена за приятелство. Такъв характер никоя жена не може да прикрие, колкото изкусна и умна да бъде. Когато стане дума за някоя жена, била тя съперница или не, която възбужда внимание, наблюдавайте само страните на носа и горната й устна в профил. 2. Жени с кафяви, космати или четинести брадавици по брадата, особено ако те са под долните части на брадата и по шията, такива жени са въобще работливи, деятелни, добри домакини, но са и крайно предприемчиви и любовни. 3. Ако начинът на вървежа у една жена бъде отвратителен, решително такъв, не само неприятен, но и стремителен, без достойнство, долен, клонящ настрана — нека не ви притегля към нея нито красотата й, нито да ви измами разбирането й, нито пък да ви предаде доверието, което тя може да изглежда, че полага. Устата й ще бъде както и хода; и поведението й грубо и лъжливо, както устата й. Такава жена не ще ви благодари за всичко, което бихте сторили за нея, но ще търси страшно отмъщение за най-малкото нещо, което бихте пропуснали да не сторите. Сравнете вървежа й с линиите на челото и бръчките около устата, и едно чудно сходство ще откриете между тях. Жени с въртящи се очи, нежно подвижни, бръчкава, отпусната, почти увиснала кожа, дъгообразен нос, червени бузи, рядко неподвижна уста, рязка подбрадка, едно добре закръглено с нежна кожа чело (фиг. 35), са не само способни за убедителна реч, плодовито въображение, амбициозни и отлични за широката си памет, но още и по природа са крайно склонни към смелост и лесно забравят себе си, въпреки всичкия им добър разсъдък. Предпазливост Бъдете на поста си против всекиго, който говори благо и меко, и пише строго; против всекиго, който говори малко и пише много; против оня, който говори малко и се смее много, и чиито смях не е свободен от подозрителност и презрение. Такива характери се отличават по късите си чела, чипи носове, твърде малки устни или протегнати долни устни, големи очи, които никога не могат да гледат право на вас, и особено широки, груби челюстни кости, с протегната, във вътрешната си често, твърда тлъста брада. Усмивката Този, който спечели у вас с усмивка и изгуби в смях — който, без да се усмихва одобрително, и когато е мълчалив примирява всичко, което е около му — който, когато се усмихва или се смее на това, което е остроумно или хумористично не издава студено презрителна подигравка — който се смее с удоволствие, когато наблюдава радостите на невинността, или чува похвалите на заслужилите — ще има във физиономията си и характера всичко благородно, всичко хармонично. Избягвайте следното: 1. Бъдете, колкото е възможно, предпазливи в присъствието на един тлъст, холеричен човек, който говори продължително високо и никога не е спокоен, гледа наоколо с въртящи се очи; който е свикнал да парадира с учтивост и церемония; и който прави всичко с неприбраност и без ред. Кръглия му къс, чип нос, отворената му уста, притегнатото му гърбесто чело, изпитващите му стъпки са презрение и грубост; полукачества с претенция за превъзходство; злобност с външно проявление на вежливост и добро настроение. 2. Избягвайте всеки, който беседва и решава по един твърд и принуден начин, като говори високо и кресливо, без да слуша какво се казва от другите; очите му тогава стават големи и разтегнати; веждите му тоже стават по-четинести; вените му по-издути, долната устна по-издадена, шията му издута; ръцете му стиснати — и който, като седне, става учтиво хладен: — очите и устните му се връщат в първото си положение, когато го прекъсне неочакваното присъствие на някой виден мъж, който е и ваш приятел. Мислители Няма внимателен и правдив мислител; който не показва това между веждите и спущането на челото към носа. Ако няма там врезки или ямички, изтънченост или енергия, напразно ще търсим в цялото лице целия човек и във всичките действия и операции на ума — мислителя: този е човекът, който не ще бъде задоволен, без истински, ясни, определени, последователни и свързани идеи. Избягвайте: 1. Този, който, без мигане, е навикнал да гледа на две страни в едно и също време, с малки ясни очи в неравни направления: и който освен това има черни зъби; и с наведен гръб, бил той висок или низък на ръст, и наклонен презрителен смях — такъв да избягвате, въпреки, всичката му проницателност, знание и остроумие, като фалшива и подла личност, лишен от чест, безсрамен, хитър и търсещ само своя интерес. 2. „Избягвайте големи очи в малки лица, с малки носове, в личности малки на ръст (фиг. 36), които, когато се смеят, ясно показват, че не са весели — и всред всичката радост те изглежда да манифестират, в присъствието ви една злобна усмивка, която не могат да скрият. 3. Големи-крупни личности с малки очи, закръглени пълно висящи бузи, надути уста и брада, която прилича на кесия или торба; които са продължително заети със собствената си тлъстина, които винаги кашлят, плюят, пушат, дъвчат тютюн, духат носовете си, и при всеки случай гледат спокойствието си, без да зачитат другите — такива са, в действителност, леки, празни, безсилни, суетни, Непостоянни, не разумни, възгордени, сластолюбиви характери, мъчно се ръководят, желаят много, а се наслаждават малко — а който се наслаждава малко, дава малко. 4. Колкото и интелигентен, учен, проницателен или полезен да е един човек,;ако той постоянно преценява или изглежда да преценява себе си; ако си дава тежест, за да скрие липсата от вътрешна активна сила; ако той ходи с измерени стъпки и никога не забравя себе си, даже за момент; но излага себе си в глава; в шия, в плещи; и пак в действителност е с леко, несмислено и злобно разположение; и щом остане сам, напуска всяко достойнство, тежест и себеизтъкване, но не и своя егоизъм - той никога не ще ви бъде приятел. Предупреждения 1. Когато един бърз, груб мъж е благ, тих и учтив към вас само, и продължително се старае да се усмихва, или да предизвика една усмивка — кажете на себе си: „Не можем да имаме нищо общо“ —- и бързо се отвърнете от него, преди да направи линиите и бръчките на лицето си пак да ви се нравят. Линията или бръчката на челото и онази на бузите, които изведнъж предшествуват изкуственото му притворство и в този момент почти винаги се показват силно, са истински. Очертайте и двете и ги наречете предупредителни черти във физиогномическата си азбука. 2. Ако имате дълго, високо чело, не завързвайте приятелство с някого, който има почти сферическа глава; ако имате сферическа глава, или почти сферическа, не завързвайте приятелства с човек, който има дълго, високо, костеливо чело Такива несходства са не подходящи, особено при съпружески съединения. Избягвайте и следното: 3. Не създавайте никакви връзки с човек, който има в лицето си някоя черта, която вам е неприятна, колкото и да е малка, и която се явява при всяко движение и съвършено рядко изчезва. Особено ако такава черта се намира в устата или в бузите около устата. Вие сигурно не ще се разбирате, макар и в други отношения да има много добро в характера му. 4. Избягвайте и оня, който има рязък уклончив поглед, с наклончива уста и една широко притегната брада — особено когато се обръща към вас с учтивости, в които има прикрито презрение. Забележете линиите на бузите му, които не могат да бъдат скрити. Такъв ще ви се доверява малко; но ще се старае да спечели доверието ви чрез ласкателства, и тогава ще търси да ви издаде. Мъжествен характер Почти без бръчки, не перпендикулярни, не много отстъпващи, не твърде плоски, не сферични, но чашообразни чела; гъсти ясни, пълни вежди, които рязко определят челото; отгоре повече от половина отворени, но не всецяло отворени очи; една умерена ямичка между челото и един някак си дъгообразен широко-гърбат нос; устни колебливи, не отворени, нито стиснати, ни твърде малки, нито твърде големи, нито непропорционални; една нито твърде протегната, нито твърде отстъпваща брада —са признаци, взети заедно, които решават едно зряло разбиране, мъжествен характер, мъдра и активна устойчивост. Системите на Александър Уокър и Д-р Ридфилд Александър Уокър, известен като писател върху анатомически и физиологически предмети, тоже е дал на света един труд от значителна заслуга, озаглавен: Физиогномията, основана на физиологията. Той, макар и да отрича френологията като система, допуша, че мозъкът е орган на ума, и че интелектуалните способности са локализирани в челото, моралните чувства в коронния район или върха на главата, и наклонностите (или страстите, както той ги нарича) — в задната част на главата. За негово нещастие е, че той не може да различи или разпознае отделните органи за отделните способности — че той не може да локализира индивидуалните функции на ума, и ние не ще се спираме тук да спорим за недостатъците му. Намираме, обаче, много в книгата му, което можем да препоръчаме, но и толкоз много, което не можем да поддържаме. Нека четецът сам сравни и тури на най-строга критика неговите възгледи и нашите. Д-р Дж. У. Ридфилд, от Ню-Йорк, е автор на една физиогномическа система, която е много по-разширена, пълна и изложена с всички подробности, които не се срещат у неговите предшественици. Тази система, обаче, никога не е дадена на публиката напълно. Книгата му „Скица на една нова физиогномическа система“ — както показва и заглавието й, е посветена само на практическата илюстрация на някои от по-важните белези на характера. Тя не ни дава краят на теорията му. Книгата му „Дванадесет качества“ едва ли е нещо повече от едно въведение на системата му. Ако и да не подчертаваме последната като цяла, признаваме ценността на Д-р Ридфилдовия труд и правотата на много от неговите заключения. Сравнителна физиогномия Като прибавка на върховните си и отличително човешки способности и чувства, човекът има и всички наклонности и инстинкти на животното. Умствената основа и в двата случаи почива на същото по-долно естество. Голямата разлика лежи в свръхструктурата — в съществуването в единия случай на разсъдителните сили и духовните чувства и в отсъствието им, в другия. Животното е просто едно животно, и не може да бъде нищо друго. Човекът е всичко, което е животното, с прибавка на разум и духовност. Защо тогава не трябва да има прилика между човека и животните? И едните и другите имат сетива на зрение, слух, вкус, обоняние и пипане, имат любов към живота и инстинкт за себесъхранение;. способни са за обич и гняв; предпазливи са, тайни, способни да придобиват, борят се и разрушават в голяма или малка степен; така, ако хитростта преобладава в някой човек, защо да не бъде допустимо, че той ще има хитър, лисичи изглед? Или защо куражът и съзнанието му за сила не ще го направят като лъва и му да- лат лъвско изражение? Древните физиогномисти придаваха голяма важност на същинските или въображаемите прилики между човека и животното, но техните теории не са толкоз ценни. Модерни писатели по същия предмет също тъй си въобразяват и се смятат за забавни, вместо поучителни. Ние ще претендираме малко повече за бележките си в тази глава. Ако четецът се забавлява приятно и органа на веселостта се развие, горните извивки на ъглите на устата се подобрят, това значи, че не сме писали напразно. Като допущаме, че малко виждаме в сравнителната физиогномия. в сегашното й примитивно положение, което обещава голяма практическа полезност, ние ще настояваме, обаче, че трябва да има някоя истинска основа за общото вярване, че някои прилики на животни могат да се проследят между мъже и жени, и че тези прилики имат своята ценност — малка или голяма — като признаци на характера. „Каква гъска!“ Гъските, изобщо се разбира, са създадени да бъдат „скубани“, и нашето „гъсенце“, ако дойде от селата в градовете, навярно ще сподели съдбата на перушинените си братовчеди. Никога не ще помислите да наречете остроносия, изкусния, тайния характер, представен във фиг.38, една гъска. Наистина не, и хора от гъши характер трябва да го избягват. Той е коварен и предпочита да постигне целта си чрез хитрост, а не чрез сила. Това, което е лисицата между домашните птици, лисичия човек, картоиграчът, комарджията, играчът на лотария, джебчията и крадеца - е между честните хора. Ако такъв е военен, пазете се от „флангови движения“ и среднощни сюрпризи, където той командва. Той никога не ще ви атакува във фронт. Фиг.38 Съзнателна сила, когато е придружена с благородни и щедри качества, презира да побеждава чрез хитрости, и като лъв се хвърля върху неприятеля с ужасна и несъпротивима стремителност —такъв характер може да бъде свиреп и кръвожаден, но е способен и на великодушие и щедрост. Той може да смаже силния, но ще пожали слабия и беззащитния, той се съветва с мъдростта си, но мрази да бъде хитър. Когато наречем някого „голяма мечка“, едва ли му правим комплимент. От това може да се заключи, че той е груб, недодялан, неделикатен — едва ли джентълмен — но той може да има и добрите си качества, да бъде добър член на обществото. Някой може да бъде мечест и пак да се търпи. Древните изглежда да са зачитали мечката, поне женската мечка, защото не е необикновено латинското име Ursula, което значи мечка от женски род. Приличния на мечка човек е груб, неловък, не стегнат, безпокоен — ходи назад и напред без определена цел, като мечка в клетка — и когато говори няма култивирания благ акцент, а говори грубо и гърлено. Понякога срещаме такива лица — по-често, когато пътуваме на параход — и сме внимателни да не сме „твърде близо до тях“. Допуснато, е от всички, че някои хора приличат на свиня, макар и да не се намира често физиогномическо изражение тъй силно, както в картината, която даваме. Свинята е себелюбиво, придобивателно и в най-долен смисъл любознателно животно. Човекът, който прилича на свинята, е лаком, обоготворява стомаха си, и негостоприемно изпъжда не само чуждия, но и своите си, защото колкото й да е изобилна трапезата му, той има достатъчно само за себе си. „Какво прасе е той!“ Сигурно, себелюбието е естествено и е наследено от всички, а благостта е по-често резултат от култура. Ако децата не бяха учени да бъдат щедри и да споделят с другите каквото имат, щеше да има много повече себелюбие в света, отколкото сега. Малцина са, ако има такива, които не са себелюбиви и упорити, без други подбудители в това направление. Четем в една от Шекспировите безсмъртни комедии за известна личност, която високо се оплаквала, че нямало присъствуващ репортер да му изпише един осел! В наше време, репортерите са на ръка, и мъжете, които „представляват от себе си магарета“, са нарисувани, без да бъдат питани, искат ли или не искат. Вреда не е сторена с нарисуването им, защото, ако се оставят, те сами ще се рапортират за такива. Оселщината или упоритостта е разсипала много мъже. Там, където себеуважението или твърдостта преобладават над интелекта, може да търсим упоритост; там, където има малко култура и много невежество, там ще има и двете: гордост и предразсъдък, глупост и суеверие. Кучешки типове са многобройни между мъжете и жените. Някои както шотландския териер продължително „душат плъх“. Други като булдог, борещ се, разрушава и постоянствува; трети има грациозния вървеж и нервната активност на ловеца. Някои жени са като малки кученца и никога не са щастливи, освен когато са галени и милвани; други приличат на благородното и грациозно испанско куче на крал Карл; други пък приличат на ловджийско куче. Можем да кажем, че нашите тела, нашите мозъци и лица се оформяват и вземат формите си от култивировката, която получават, и от състоянието на ума, в което се намират. Следователно, можем до известна степен да имаме характера на гъската, лисицата, лъва или на магарето, ако не внимаваме да притежаваме мъжествените качества и ако дружим главно със слабите, лукавите, оселоподобните или с животни, птици и влечуги. (Следва). Прев. от английски : Л. В-ва. --------------------------------------- 1) В съгласие с автора, ние употребяваме общоприетия термин физиогномия за название на науката, без да се придържаме рабски към гръцкия произход на думата, според който би трябвало да се употреби сложно — „физиогномоника“ или, както в някои английски и френски речници се тълкува — „физиономика“, която дума е пак съкращение на гръцката, в ущърб на точността.

КАБАЛА ОБЩИ ПОНЯТИЯ (Продължение от кн. 1). От книгата Изход се знае, че Мойсей бил поверил на Исус Навин ключовете на устното предание, но тия „Ключове“, както казва Saint-Yves d’Alveydre, ръждясали от ужаса на войните и гражданските междуособици, които са вълнували Израиля до времето на Ездра. При все това, те били запазени, вместо в светилището на храма, в средата на светското общество, на ясновидците и пророците, от които най-известен е Есей. Четенето на Моисеевите книги ставало публично, всяка събота. Коментарите, които се правили върху тях, отначало устно, били записани под названието Таргум. Цялата тази казуистична и схоластична литература, натрупана след връщането на евреите от робството, до разрушаването на третия храм, е била наречена Мидрахим, т. е. Коментарии. Във втората част на тая литература известна под име Хагада, езотерическите кръжоци полека-лека са обявили науката си Шемата, т. е. Кабала, макар последната дума да има друга етимология. Думата Кабала обикновено изваждат от еврейската Киббел, която значи събирам, приемам, и я превеждат предание. Но тая етимология ни се вижда пресилена и не точна. Според нас, думата „Кабала“ има халдейско-египетски произход и значи тайно знание или учение. Египетският корен кеп, коп или кеб, коб, по еврейски хаб, кеб или кебет означава: скривам, прикривам. Частицата ал или ал по египетски значи вземам. Следователно, под думата „Кабала“ трябва да се разбира: знание, което излиза от скрити принципи и се взема от тайната (вж. F. S. Contancin, Encyclopedic du XIX siecle). След Ездра, тълкуването на езотерическите текстове на Мойсея, вместо тройно, става четворно, т. е. не слънчево, а лунно, и следов., повече политеистическо. От тук и знаменитата персийска дума парадис, написана без гласните: п. р. д. с., служи за ключ на равинското обяснение, който много се различава от ключовете, явно предадени от Мойсея и Исуса Навина. Теоретическата Кабала съдържа: 1) Патриархалното предание за светата тайна на Бога и божествените лица; 2) За сътворението на духовния мир и за ангелите; 3) За произхода на хаоса, материята и за обновата на света в шестте дни на творението и — 4) За създаването на видимия човек, за падането му и за божествените пътища, които водят към възраждането му. Делото на Творението се нарича Маасе Берехит. Небесната Колесница се нарича Маасе Меркава. * * * Сега ще изложим на късо теоретическата част, която се отнася към творението, т. е. Космогонията. Същността на всяко създание се основава на три сили: една средна сила, която е принцип на живота на съществата и го поддържа в тъждеството му. Съществото остава такова само по силата на тоя принцип, който е действителен и се проявява в стремежа към индивидуализация, за да действува от тоя момент вече навън. Това действие съвсем се отличава от онова лъжливо действие, което е отделило създанието от божественото Единство. Актът, по който става всяко същество, по примитивната си същност, е само сляп инстинкт на природата. Това отделяне на същността е едно действие на постоянна непрекъснатост и расте, докато достигне една повратна точка, а след това всяко същество се стреми към принципа, от който е произлязло. Откровението има двойно действие, съответно на също такъв акт на природата, наречено Шиуръ-Кома (екстериоризация на типа). Първото действие е: произвежда се съществото, запазва екстериоризация живота му, дава му индивидуалност (Синът) —това е творението. Второто действие е: концентрира това изкупване, откровението на Сина в милост и любов (Духът), което се стреми да освободи съществото от неговото нищожество, според изпитваната от него жажда, за да се съедини със своя център. Съвършенството на индивидуалния живот съдържа в съвпадането на момента на самото му съществуване с времето на съединението му с Бога. Затова е потребно индивидът добро- волно да се откаже от личното си съществуване. Блаженството за нея се състои в сливането на двойната радост битието и небитието. Животът подразбира три свята, Меркава, Колесница: 1) Нешама — вътрешния свят, духът. Тук се подразбират разумните същества, които са толкова близко до Бога, че центробежната сила на съществото е победена от божественото, така че то става една висша мощ, способна свободно да се потопи в него. 2) Руах — междинен свят, йерархия на невидимите същества, канали. Това е душата. 3) Нефеш — външният, открит свят, тялото на творението, дето центробежното действие е дошло до апогея. Всяко същество обладава тая троица: Нешама, която го свързва с висшия корен, дето то съществува във високия идеал, и Нефеш, който му дава индивидуален живот. Тия два свята живеят съответно в две течения на сили: Ор-Хаяшор — изходяща светлина или инволюция и Ор-Хахозер — отразена светлина или еволюция. Животът непрекъснато се стреми към единство. Елементарните същества са неспособни за никакъв живот, те се повдигат, но не могат да се развиват: в тях външното не се губи във вътрешното, реалното в идеалното. Съществото, което увенчава всичко и същевременно дава на всичко високата си инициатива, е човекът. Той участвува в трите светове, съединява съществата и ги превръща в лъч на славата. Бог се ползува от човека, за да привлече творението към сърцето на любовта си. Човекът представлява направлението на концентрическия живот. Вътрешният и духовният човек е Целен — Елохим, а външният, телесният човек е Дмут — Елохим. Ангелът, противоположно на човека, се стреми да открие идеалното под реалната форма. Великият човек има: три части, 12 органи и 70 членове. Развитието на тия части е историята на творението и последователното единение с Бога, след което свещеното племе, и подир него целият свят, ще влязат във вечната любов. Двойното призвание на съществото се състои в следното: 1) Свободно да осъществи единението си и 2) Да дойде в съответствие с условията на своето съществуване и с безграничните цели на вечната любов. Това съединение на индивидуалното с безкрайното се извършва от волята, която се намира в душата. То има две фази: Шимуш-Ахораим — съединяване изотзад. Външното състояние на съществото след отделянето му от Бога. Състояние, лишено от всичко. Шиму-Паним-Ал-Паним — съединяване отпред. Прославяне, което дава на съществото свръхестествен живот и го уподобява на Бога. Съществото се приближава, без да достигне никога безкрайното — Ен-Софа, който човек може да разбере само във външната Му проява или в блясъка на Сефиротите. Тия десет Сефироти съставляват троицата. Адам има двойна мисия—положителни и отрицателни заповеди: 1) да работи в градината на рая и 2) да се пази от влиянието на тъмнината. Ако човек би се подчинявал, единението между двамата Адамовци, божественият и телесният, би се свършило за винаги. Същото нещо би станало и в цялата природа. Веднъж укрепен в Бога, Адам би могъл да продължава без егоизъм външното си развитие. Това би послужило само за разбирането от творението абсолютното небитие, разбиране, през което то трябвало да мине. Тогава би се явила Славата, за да разработи вътрешната градина, и след туй - Св. Дух (Руах ха-Кодеш), за да провъзгласи Великата Събота. Но змеят причинява раждането в сърцето на човека на любовта към материалното съществуване. Равновесието на полюсите на живота било нарушено, принципът на съединяването се е вкочанил по малко, а принципът на разширението станал хаотичен. Мярката на любовта и милосърдието (Миддат - Хахесед и Рахмим) била по тоя начин изменена в мярка на строгост (Миддат-Хадин). Човекът, който абсолютно е противодействувал на начините за възвръщането му, предлагани от любовта, е хвърлен за винаги в безкрайната орбита, вън от кръга на хармонията. Нека изложим това на късо: Дейните сили на Върховното Божество проникват, с постепенно отслабване, във всичките планове на създанието. В Библията, намаляването на начините на съществуването или в проявяването на Бога става в три моменти. Зохар1), като съкратява колкото се може повече коренният принцип на системата си, удвоява вторият, който в Библията се състои от мисли и думи и по такъв начин ни говори за четири различни и последователни светове. Най- напред светът на еманацията — Олам Ацилут, от думата ацел, която означава изтичане от нещо, или отделяне себе си от другото. Това е вътрешния труд, чрез който възможното (айн — нищото) става действително. След туй, светът на творението — Олам Берия, от думата бара, която значи да произлезе от само себе си. Това е движение, чрез което духът, като напуща уединението си, се проявява като дух изобщо, без да се открива в него и най- малка черта от индивидуалност. Зохар рисува тоя свят, като един шатър, който служи за покрив на една неразделна точка. Макар шатъра и да е по- малко светъл от самата точка, все пак е още много бляскав, за да може да се съзерцава. Третият свят е светът на формирането — Олам Йецира от думата йацар — образувам. Това е светът на чистите духове, разумните същества. Той е движение, чрез което духът изобщо се проявява или разлага на многобройни индивидуални духове. Най-после, четвъртият свят е светът на извършването — Олам Асия, от думата аса — извършвам. Той е вселената или видимият свят. Библията описва, как става инволюцията на Бога чрез едно движение, което постоянно слиза от най-висшата степен на съществуването до най-долната низина. Но тя не казва какво става по-нататък. Зохар ни учи, че след движението на излизането от Бога иде възвръщането в самия себе. Това обратно движение е даже окончателната цел на всичките неща. Душите (чистите духове), които са паднали от света на формирането в света на извършването, се възвръщат обратно в предишното си отечество, след като развият всичките съвършенства, чиито неразрушими зародиши носят в себе си. Ако потрябва, душата ще премине много съществувания. Това се нарича кръг на превъплътявания. Според Кабалата, която следва в това отношение общото предание на окултизма, човекът се състои от три части: тяло, душа и дух. Съгласно закона на творението, посочен в системата на сефиротите, всяка от тия части представлява отражение на другата и съдържа образа на другите две. Тия тройни подразделения, според учението на посветените равини, съществуват в най-малките физиологически подробности, до най-ранните движения на психическото същество. Това разделение е изразено във всички думи на Моисеевите книги, а особено в книгата на Битието, въпреки мнението на католическите теолози, на философите-атеисти и еретическите гностици, които неправилно разбират истинския смисъл на текстовете. Низшата част на човешкото същество по еврейски се нарича Нефеш. Средната част или душата се нарича Руах. Висшата част ще бъде Нешама. Всеки от тия центрове е като че ли извлечен от съответния план на вселената. Нефеш подразбира физическия свят, храни се от неговата енергия и внася в него създанията си. Руах върши същото по отношение на астралния свят, а Нешама — на божествения. По тоя начин, всичките части на човека се намират в непрекъсната обмена с частите на вселената, които им съответствуват, както и с другите части на самия човек. „Тия три основни части на човека, казва съвременният кабалист, Карл де Лейнинген, не са отделени съвършено. Напротив, тях трябва да си ги представляваме като постепенен преход От една в друга, подобно на цветовете на спектъра, които, макар и да вървят последователно един след други, все пак не могат да бъдат разделени, понеже са елени един с друг“. „Като се почне от тялото, т. е. от най-низшата сила — Нефеша, минава се през Руах до най-висшата точка — Нешама и се намират всичките градации, както когато се минава от мрак към светлина през полусветлина и, наопаки, от най-висшите части на духа до най-грубите физически, както се минава от светлината към тъмнината през дрезгавината, така се минава и през всички Оттенъци на светлината. Най-високо от всичко, вследствие вътрешното единение и сливане на частите една с друга, числото девет се губи в единица, за да произведе човека — телесния дух, който съединява в себе си два света“. Следната таблица дава по ясна идея: Тая таблица е приложение на схемата на сефиротите. Тя ни принуждава да говорим сега за практическата част на преданието. * * * Практическата Кабала се основава на следната теория. Еврейските букви съответствуват точно на божествените закони, които управляват света. Всека буква представлява йероглифическа същност, идея и число. Да умееш да комбинираш тия букви, това значи да знаеш законите или главната същина на творението. При това, системата на 22-те букви, които съответствуват на троицата на Божеството, планетите и зодиака: 3+7+12=22, се развива според десетте качества, които представляват десетте сефироти. Тази система, с която са се занимавали много питагорейците, се характеризира от Елифас Леви така: „Кабалата или традиционното предание на евреите може да се нарече математика на човешката мисъл. Тя е алгебра на вярата. Тя обяснява всичките свойства на душата, като уравнението, което определя неизвестното. Тя дава на идеите отчетливост и строга точност на числата. Нейните изводи са безпогрешни (според човешките познания) за ума и докарват пълно душевно спокойствие. При все това, не е достатъчно да се намери точния математически извод. За да бъде пълна, тя трябва да се открива постепенно, т. е. да може да се правят точни изводи, да се добиват нови познания и да се развива ума, без да се дава воля на въображението. Това се постига с помощта на Хематрията и Темурата, които са математика на идеята: Кабалата има своя идеална геометрия, философска алгебра и аналитическа тригонометрия. С тях тя като че ли изнудва от природата разкриването на тайните й. Ония, които изучват Кабалата, като достигнат тия високи познания, минават към последните Откровения на Трансцеденталната Кабала и пристъпват към изучаването на „Шемамфораша“ — източникът на разума и на всички догми“2). (Следва) ______________________ 1) Зохар е кабалистично тълкуване на Петокнижието, а в тесен смисъл — коментар на същото. 2) Списание Initiation, 1890—1891. Статия от El. Levi.

Боян Боев. Д-р РУДОЛФ ЩАЙНЕР (Животопис и духовно-книжовна дейност). Ние се намираме сега в началото на духовното събуждаме на човечеството. Намираме се на един завой в историята на човечеството — на границата между материалистичната и духовната епохи. На края на зимата ледовете и снеговете се топят, дървесата и тревите се раззеленяват и разцъфтяват. Днес има много признаци, които показват, че се намираме в началото на духовната пролет. Окултните истини са днес нужни на човечеството. Те са необходими за по-нататъшната му еволюция. Материалистичната култура беше също така необходима за развитието на човечеството. Материализмът имаше велика мисия. Той я изпълни. Това ще разгледаме подробно в следващата книжка (брой). Но сега нека се запитаме, защо окултните истини са необходими за човечеството? Защо е необходимо днес то да знае великите истини за естеството на човека, за същността на смъртта, за преживяванията на човека след смъртта, за прераждането, за закона на правдата (карма), за еволюцията на нашата планета и на цялата слънчева система и пр. ? Окултните истини са необходими днес за човечеството, понеже наближава време, когато то ще влезе във все по-голямо и по-голямо допиране с невидимия свят. Ще се увеличава все повече и повече числото на хората, които ще гледат с духовните си очи. Това ще се усилва постепенно, додето в шестата раса всички ще имат астрално ясновидство. Окултните истини трябва да се дадат на човечеството, за да могат тези, които проникнат в невидимия свят, да бъдат ориентирани в това, което виждат. От друга страна, науката в близко бъдеще все повече със своите открития ще се приближава до границата между видимия свят и невидимия, и за да не претълкува криво тези си открития, трябва да се дадат предварително на човечеството окултните истини. Ако те не се разкрият на човечеството, то голяма е опасността да се усили материализма, понеже млечната храна не удовлетворява вече човека. Апостол Павел в посланието си към евреите казва, че млечната храна трябва да се замени с твърда. Една от най-важните причини за необходимостта от окултните истини днес е идването на шестата раса. Както днешната култура замени предидущите, така ще дойде една по-висока култура, чисто духовна. Разпространението днес на Окултните истини е едно необходимо подготовление за тая шеста култура. Д-р Рудолф Щайнер Д-р Рудолф Щайнер е един от най-видните съвременни представители на това духовно движение в света. Това, което той е направил до сега, ще бъде оценено във всичката си пълнота в бъдеще. Той е роден на 27 февруари 1861 година, като син на железничар, в селцето Кралевич в Унгария. Поради многократното местене на баща му, детето прекарало известна част от детинството си в Почах, на границата между Щирия и Долна Австрия, а после в Нойдьорфел, една малка гара в Унгария. До десетата си година Рудолф Щайнер е посещавал основното училище в селото, дето служил баща му. Като станал на 10 години, баща му го праща в едно реално училище. Той искал да изучи сина си за инженер или на някоя подобна професия. Като завършил реалното училище, Рудолф Щайнер постъпил в Политехническия институт във Виена, след което няколко години става частен учител. По-после завършва по философия във виенския университет. След завършването на университета се залавя за писателство в областта на литературната критика и философията. Ценили го като добър познавач на Гьоте и затова през 80-те години на миналия век му било поверено издаването на пълното събрание на Гьотевите съчинения, към които той е написал, като предговор, една ценна литературно-философска студия върху Гьоте. През първия период на своята дейност, за Гьоте е писал още следните съчинения: „Теорията на познанието в Гьотевия мироглед,“ „Гьоте като баща на нова естетика“ (1889 година), „Гьотевият мироглед“ (1897 година). Писал е и за Шилер книгата: „Шилер и днешното време“. В тая книга той изтъква голямото значение за днешното време на Шилеровите „Писма върху естетичното възпитание на човека“. Други трудове на Д-р Щайнер от областта на литературната критика и философията са: „Фридрих Нитче, един борец против своето време“, „Хегел и неговите противници“, „Съвременната лирика“ и пр. Най-важни негови философски съчинения си остават „Истина и наука“. „Философия на свободата“ и „Мирогледите през 19 век“. В първите две той излага своето становище по философските въпроси, а в последното съчинение разглежда развоя на идеите в Европа от Кант до Хегел. В началото той работи във Виена, но после се премества окончателно в Берлин, дето работи и до сега. Към 1901 година той застава на чело на духовното движение в Германия и скоро почва да издава списанието Луцифер-Гнозис, което излиза няколко години с ценни статии по окултизма. Дълги години е бил главен секретар на германската секция на Теософското общество, а от 1913 година е ръководител на Антропософското общество. По-капитални негови съчинения от областта на окултизма са: „Мистиката в началото на новите времена“, „Християнството като мистичен факт“, „Теософия“, „Как се достига познание на висшите светове или път към посвещение“1) „Из акашовата хроника“, „Тайната наука“ (най-важното му съчинение по окултизма), „Духовното ръководство на човека и човечеството“, „Прагът на духовния свят“, „Степените на висшето познание“ и пр. В „Акашовата хроника“ той описва миналото на човечеството, като почва от първата вселенска епоха, която се нарича в окултизма първа манвантара, и проследява развитието му до днес, В „Тайната наука“ той излага същото с нови и по-големи подробности във връзка с дейността на съществата, които стоят по-горе от човека, понеже са минали през човешката стадия на развитие през минали вселенски епохи, а именно: ангели (духове на живота), архангели (духове на огъня), началства (духове на епохите), власти (духове на формите), сили (духове на движението), господства (духове на мъдростта), престоли (духове на волята), херувими (духове на хармонията) и серафими (духове на любовта). Тези същества са достигнали до това съвършенство, което сега имат, понеже са изминали вече пътя, по който сега върви човечеството. Последната част от „Тайната наука“ е посветена за пътя на себепознанието и посвещението, т. е. за начина, по който човек може да развие тези божествени сили, които дремят в него (в християнството това е минаването през „тясната врата“. Виж разговора на Никодим с Христа — Ев. Йоанна, гл. 3, ст. 1 — 21). Трудът му: „Възпитанието на детето в светлината на окултизма“, макар и малък по обем, е особено ценен 2). В този си важен труд Д-р Щайнер посочва, колко плодотворен се явява окултизмът при разрешаване на разните практически задачи, които предстоят за разрешение в съвременното общество. За илюстрация на това Д-р Щайнер взема възпитанието. За да може да се тури възпитанието на детето на правилни основи, необходимо е да се изучи детската душа и законите, по които се тя развива с помощта на ясновидско изследване. Окултистът разделя детския живот на периоди и описва физическото и невидимите негови тела в разните периоди на живота му. Окултизмът е призован да хвърли в бъдеще голяма светлина върху възпитателната проблема. Д-р Щайнер постоянно набляга на това, че окултистът не е фантазьор, мечтател, който хвърчи в облаците. Окултизмът не е откъснат от живота; напротив, познаването на окултните истини е необходимо при разрешението на обществените въпроси. Защо той е нужен при разрешението на тези въпроси? Д-р Щайнер цитира думите на египетските окултисти: „Всичко, каквото има горе, има го и долу“. Под „горе“ се разбира духовния свят, а под „долу“ — физическия. В това изречение се съдържа една велика истина. Както човешкото лице е огледало на душата, така и зад всичко материално се намира духовното. Ето защо, за да разберем добре кое и да е явление, трябва да изучим и духовната му страна. В книжката си: „Кръвта е една особена течност“ Д-р Щайнер ни говори за духовните сили, които работят в кръвта. Изучаването на окултизма ще даде голям тласък и на медицината. За да се постави медицината на здрави основи, трябва да се изучат окултните причини на болестите и окултното естество на човека. С други думи, окултната анатомия и патология ще образуват основите на окултната медицина. От 1911 година насам Д-р Рудолф Щайнер съчини няколко окултни драми, в които картинно ни представя еволюцията на човешката душа и същността на посвещението (инициирането). Такива са драмите му: „Портите на посвещението“, „Изпит на душата“ и „Събуждане на душата“. Това е един важен момент в историята на окултизма в света, понеже чрез това окултните истини намират своето приложение в изкуството. Изкуството ще получи голям тласък, когато се постави в допиране с окултните истини. По въпроса за изкуството Д-р Щайнер се е изказал в книжката си „Същност на изкуството“3). В малката си книжка „Философия и Теософия“ Д-р Шайнер показва колко плодотворен се явява окултизмът при разрешението и на гносеологическите проблеми във философията. В тази книга той дава едно разрешение на тези проблеми. В книгата си „Хегел, световните загадки и теософията“ той описва пътя, по който вървят модерната теософия и окултизмът. Между естествознанието и окултизма няма разлика в методите на изследването, понеже за окултизма единственият извор на познание е опитът. Само че окултизмът разширява границите на опита. Няма никакво противоречие между естествознанието и окултизмът. Напротив, който изучи добре днешните естествени науки, той е много добре подготвен за разбиране на окултизма. Ето защо Д-р Щайнер счита, че четенето на Хегела е добра подготовка за изучаването на окултизма. Главно основание на това е фактът, че както окултизмът, така и естествените науки всичко изучват от еволюционна гледна точка. Д-р Щайнер е писал и други още книги и брошури по окултизма, от които ще споменем тези: „Нашите атлантски прадеди“, „Отче наш“, „Как работи кармата“, Прераждане и карма“, „Посвещение и мистериите“, „Жизнени въпроси на теософското движение“, (1909 год.), „Картини на окултните печати и стълбове“, (1907 год.), „За коледата“, „Теософски календар“, „Път за себепознание на човека“, „Теософията и съвременните духовни течения“ (1910 год.), „Гьотевият Фауст като израз на неговия езотеричен мироглед“, „Мисли през време на войната“, „Задачата на духовната наука и постройката в Дорнах“, „Човекът — загадка“ (1916 год.) и пр. Всичката литературна дейност на Д-р Щайнер, макар и огромна сама по себе си, представлява само една малка част в сравнение с дейността му като говорител. Той върши огромна работа в Германия, Австрия, Швейцария, Финландия, Швеция, Норвегия, Дания, Холандия и пр. Преди войната, като изключим 2—3 летни месеци, той през всичкото останало време на годината, с малки прекъсвания, постоянно пътуваше от град на град и държеше публични и по-интимни сказки по окултни въпроси. В това отношение той наистина е неуморим. От друга страна, всяко лято, а понякога и през други годишни времена (напр. през коледната или великденската ваканции) той устройваше тъй наречените „цикъл - сказки“ (обикновено по 10 —12—14 в един цикъл) пред по-подготвени слушатели ; в тези сказки той се задълбочаваше повече в известни области на окултизма. На тези сказки се стичаха гости не само от цяла Германия, но също и многобройни гости от Русия, Англия, Швейцария, Австрия, Франция и пр. Понеже духовното движение в Европа доста се засили, явя се нужда от съграждане на една висша окултна школа. Благодарение на помощта от няколко милиона лева, дадени от хора, милеещи за делото, съгради се такава школа под ръководството на Д-р Щайнер край Дорнах (близо до Базел) в Швейцария, всред красива местност. Тя се довърши едвам през тази война. Тая школа много ще допринесе за засилване на духовното движение в света. Най-важен въпрос в окултизма е разбирането на Христа и неговото значение за човечеството и изобщо за вселената. Христос е едно космично същество, чието идване на земята е едно събитие от грамадна важност. Големи промени станаха с цялата земна аура, поради идването на Христа на земята. Никой път Христос няма да дойде пак на земята в човешко тяло. Христос иде сега, но иде по друг начин. Този, който е готов, ще влезе във връзка с Него чрез духовно виждане. Това, което е преживял апостол Павел по пътя за Дамаск, ще бъде преживяно и от други. Христовият импулс е още в началото на своето действие. За напред хората все по-добре и по-добре ще разберат Христа. Изтъкване истинското значение на Христа, -— това Д-р Щайнер счита като главна своя задача. За по-пълна характеристика на Д-ра Щайнера, нека завършим с думите, които Едуард Шуре му отправя в предговора към книгата си „От сфинкса към Христа“: „Няма да забравя никога минутата, когато нашата обща приятелка, госпожица Мария фон Сиверс, ваша сътрудница, ви доведе у дома. Това беше през април 1906 година. С риск да възбудя смях у тези, които не знаят подобни преживявания, трябва да изповядам, че като Ви видях да влизате в работния ми кабинет, изпитах едно от най-големите сътресения в моя живот. Такова нещо съм преживял само два пъти през живота си по рано: веднъж при срещата ми с Рихард Вагнер и друг път при срещата ми с жената, на която посветих „Великите посветени“4). В такава минута човеку се чини, че в една секунда или с един поглед му се открива цял един мир. За да докажа, че не съм аз единственият, върху когото вашата личност произведе такова необикновено впечатление, мога да цитирам като свидетел един човек, който не е теософ. Това е граф Прозор, един дълбок мислител, известният преводач и тьлкувател на Ибсена в Франция. Това, което ми направи впечатление във вашето лице, изорано от мисълта, това беше пълният мир, който беше дошъл след ужасни борби, чиито следи то още носеше. По лицето имаше следи от крайна чувствителност и извънредна енергия, което показваше едно пълно владеене на себе си: величествена победа на волята върху едно естество, способно всичко да разбира и всичко да чувствува. Чистосърдечието на дете, съединено със силата на мъдреца, — ето това беше усмивката на тези уста с тънки и стиснати устни. И, освен това, от тези черни очи излизаше една светлина, която изглеждаше наистина да прониква през най-гъстото було и да чете в невидимия свят. Нашите интимни разговори, слушането на някои от вашите сказки, чудно богати с идеи и прочитането на капиталното Ви съчинение „Тайната наука“ потвърдиха отпосле по един бляскав начин първото ми впечатление. Вие съединявате велика интуиция и изключително ясновидство с една висока научна и философска култура. Вие не искате от вашите ученици сляпо подчинение и изучаване наизуст на един катехизис, но инициатива и абсолютна независимост на духа, като постоянно им повтаряте: „Ако вашият опит и вашият разум не потвърждават това, което ви казвам, не ми вярвайте“! Вие ми показахте желаната светлина. В вашето обучение християнският езотеризъм се разви пред мене във всичката своя ширина, много по-обширен, отколкото по-рано аз можех да вярвам. Като отидем до извора на нещата, почваме да разбираме истинското християнство“. _______________________ 1) Преведена и на български. Доставя се от Петър Чорбаджиев, учител — Сливен 2) От идещата книжка почваме печатането му в списанието. 3) Тези драми, както и окултните драми на френския окултист Едуард Шуре: „Елевзински мистерии" и „Децата на Луцифер" се представиха с голям успех в Мюнхен. 4) Наскоро излиза от печат в български превод.

ПИСМОТО НА СТАРИЯ МАГ (Продължение от кн. 1.) III И повдигна Учителят на Мъдростта жезъла на посвещението и направи с него кръстно знамение в небесата и веднага всичко пред него се озари с една мека, сребърна светлина. И на небесния фон видя той, ученикът на Тайната Мъдрост, написани слова, които светеха с блясъка на рубина: „Тук е прага, зад който се простират буйните реки на живота; тръгни смело към тях и не бой се“! „Вържи с веригите на въздържанието всички страсти на удоволствията, прищевките и пожеланията!“ „Захлупи с тежкия капак на смирението: гордостта, тщеславието, суетността и надменността!..“ „Обуздай безкостното твое оръдие, което кости троши; то е малък уд, които железни стени разбива ..“ „Плодът на истината държи всякога спокойна съвестта—храни се с него!“ „Живей в светлината и твоята душа всякога ще се храни от плодовете на правдата и добродетелта!“ „През буйните реки на живота се достига брега на съвършенството! Плавай винаги срещу течението им! В буйните вълни на съпротивлението се калява волята на победите. Там е силата на Героя!“ „Не върви по отъпканите пътеки. Не плавай по течението на реката! То води винаги към мрака и тъмнината! Пътят по течението е лесен, но безконечен; пътят срещу течението е труден, но кратък. Първият води към погибелта, вторият към съвършенството!“ „Плувай върху реката на живота със свързани ръце и крака. Брани се от напастите на бедите и неволите със заключени уста, затворени очи и глухи уши!“ „Не се осланяй на силата вън от себе си, нито пък се уповавай на силата земна: тя улита, като утринната слана при изгрева на слънцето. Черпи всичкия си кураж от Слънцето на светлината, която ще изгрее вътре в тебе!“ „Гранитът е твърд — създай го в себе си. Бъди по-твърд от него пред пожеланията и изкушенията на плътта!“ „Светлината на духа е сила, пред която се прекланя немощната плът и силата земна; създай я в себе си!“ И тя ще бъде благословена, когато дъждът на благословението пада върху нея: във великата борба на духа с буйните реки на живота, земята на човека се разработва. И тогава дъждът на Благодатта вали изобилно над нея и се- тото от духа се благославя!...“ Да! „Само когато слънцето грее, животът има смисъл; само когато реките текат, земята се разработва и само когато дъждът пада, сятото се благославя“. * И потопи го Старият Маг в буйните вълни на Големата Река на живота! И свърза ръцете и нозете му с веригата на несъпротивлението; и заключи устата му с големия ключ на мълчанието! И го остави на произвола на собствената му съдба! И плува той дълго време със свързани ръце и крака срещу течението на живота! И огън пламна и изгори сърцето му!.. И жажда го връхлети и изсуши душата му! . . И ужас, беди, неволи и страдания го постигнаха и смутиха духа му. И потече от всяко влакно на тялото му кървав пот. . . Ала привикна духа му към напастите на бедите и неволите. И кали се той в борбата, и стана по-твърд от стоманата, по-смел от желанията и по-силен от страстите и ги подчини на себе си. И пламъкът изгори старото сърце у него, а на мястото му поникна ново, младо, жизнерадостно. И жаждата изсуши душата му, що беше гладна за наслади, удоволствие и тщеславие. И стана тя чиста като кристала, невинна като младенеца, възвишена като Бога! . . . А в сърцето му поникна и израсна разкошното дърво на истината, правдата и любовта. И отрупа се то с богати и изобилни плодове, и нахрани се от тях измъчената му страдна душа. И се обрадва цялото му естество! И разбра той, колко е сладко да се храни човек от плодовете на добродетелта! И зарадва се душата му, когато видя, че плодовете на съвършенството започват да зреят у нея! . . . * И плува той дълги години срещу буйните вълни на реката на живота. И често пъти черен мрак го обгръщаше и заграждаше от всички страни. И ставаше тогава пред него всичко тъмно, мрачно, задушно: очите се отказваха да гледат, краката не щяха да слушат, ръцете отпадаха, като че да бяха пребити, и силата на живота, сякаш че го напущаше навеки. И в тези велики часове на изпитание, духът на съмнението със своя зловещ глас грозно го измъчваше. Змия - демон на отчаянието и сякаш че с нажежени клещи, късаше измъченото му сърце, а душата му изобилно се поливаше с жлъчната отрова на малодушието, страха и съмнението. Ала то беше момента само на крайната умора, която изпитваше плътта посред мъките на лишенията и неволите. Но скоро силата на духа се съвземаше пак вътре в него! . . И виждаше той, в тези тежки часове на съмнение, как тайнствена ръка продираше черния мрак, и невидима светлина докосваше измъчената му душа. И пламваше веднага вътре в него лъчът от Слънцето на светлината, който бе запалил в гърдите му Старият Маг на Тайните знания и със своята божествена светлина озаряваше цялата му духовна природа. И в дълбочината на душата си чуваше един скрита глас, който тихо му шепнеше: „Велика е Книгата на Живота, ала още по-велик е този, който я разбере! Съмнението е една от силите да духа, чрез които той се усъвършенствува. Съмнявай се във всичко, само не в собствените си сили! Имай вяра в Божественото Начало, което е в тебе, и ти ще победиш! Духът на съмнението е необходим за силата на знанието. Колкото той е по-голям, толкова то е по-дълбоко. С изправено чело върви винаги напред!“ И изведнъж усещаше сладката нега на надеждата, на вярата в себе си, която, като с еликсир, поливаше болното му, измъчено сърце, и на душата му ставаше сладко, сладко до безкрайност. И пламваше в него с виолетов блясък духа на силата, и изпълваше с непоколебима воля цялото му естество. И топяха се пред него, като восъчни прегради, всички съпротивления, които му поставяше реката на живота. И с нови, възродени сили плуваше той все по-далече и по-далече срещу буйното й течение. IV. А ставаха бреговете на реката на живота все по-тесни и тесни. И издигаха се те все по-стръмно и стръмно нанагоре към небесата, като че искаха да достигната техните необятни дълбини. И бяха отрупани с грамадни скали, които висяха над хладните води, като гигантски исполини. А течението на буйните води беше силно, изпълнено с потайни подмоли и водовъртежи, и бързо завличаше то всяка слаба твар в своите шеметни дълбини. И плува, той със сетни сили срещу него и изхаби и изхарчи всичката мощ на своята немощна плът! . . . И в един прекрасен ден, след дълго бдение, труд и усилие, стигна най-после до изворите на живота, които даваха началото на голямата му пълноводия река. И бяха те много и изобилни, и всички черпеха своите води от Единия, Незнайния Източник на Първопричините. И всеки един от изворите беше пукнатина, която отдалече изглеждаше като човешки череп. И твърдината й беше изработена от всички видове скъпоценни камъни: там блещеше верилът (берил) със своя мораво-зеленикав цвета; сапфирът със своята синя краска; смарагдът със своя ясно-зелен блясък; сардия със силния си червено-кървав цвета; халкидонът със своя разновиден блясък; хрисолитът със своя злато-цветен светкав цвят; жълто-червеният топаз, нашарен с бледо-зелени или червени цветове, и най-после — аметистът с теменугово-синя краска, облаковиден и напръскан с тъмно-сини криви резки. И опиваше се духът от силата на техния блясък; и наслаждаваше се душата от нежните им до безкрайност разновидни, пъстри цветове. — И посочи му Учителят на Мъдростта с тайнствения си жезъл на посвещението крайната точка на неговата човешка еволюция. А пътят за там, който се изпречваше пред него, беше един от най-трудните и мъчно-проходими, понеже трябваше да се премине през тесните пукнатини на изворите на реката на живота, защото само чрез тях се достига първоизточника, дето всичко живее в Единия и Единия във всичко. И тръгна той смело към тесните им пукнатини, и когато достигна първата от тях, чу глас, който му казваше: „До Единия, Великия, Съвършения се отива само чрез победата на смъртта! Тук е първата преграда към Него, която се превъзмогва чрез силата на добродетелта. Блажен е човекът, в когото буйното й дърво е отрупано с изобилни плодове!“ И веднага пред краката му се разтвориха грамадните челюсти на пукнатината и той мина през нея, защото душата му бе нахранена преизобилно от плодовете на добродетелта. И пред духовните му очи се представи едно обширно езеро, кристалните води на което бяха по-тихи от мълчанието на пустинята. Мека, ясно-зелена светлина обливаше чистите му води и им предаваше един прекрасен изглед, който отдалече изглеждаше, заедно с цялото езеро, като един грамаден смарагд. И плуването по него беше леко, за всяка добродетелна душа. * И опит в блаженство, плува той дълги години по кристалните води на езерото на добродетелта. А бреговете му все повече и повече се стесняваха, до като най-после достигна до втората преграда по пътя към съвършенството. И видя пред себе си грамадна скала - череп, която се издигаше високо в небесата. А по черепа-скала, на челото й, бяха издялани огнени букви, които светеха, като рубини. И прочете той написаното: „Тук е огледалото на Бога, изявено в съвършената човешка съвест. Горко на тогози, който в живота си е потъпкал законите на правдата, истината и любовта! Той ще трябва изново да се повърне към долината на смъртта, за да опере съвестта си в реките на живота. В мътните им вълни трябва да се изпере калната съвест и да стане по-бяла от снега и по-чиста от кристала. Имай я и мини! . . .“ И веднага в него заговори, с непозната до тогава за самия него глас, собствената му съвест. И вдълбочи се тя в тайните гънки на душата му; и надникна в най-скритите и интимни пожелания на сърцето му, и излезе от тях на яве всяка тяхна зла помисъл и скрито престъпно пожелание. — И смути се духът му, и ужаси се душата му, пред страшното самоизобличение на пробудилата се божествена съвест у него, защото невидима до тогава светлина озари цялото му естество и нищо не можеше да се укрие и опази от нея вътре в него; и чу той страшния й глас, който му казваше: „Малката причина там долу има голяма последица тук горе. Нищожният грях пред прага на съвършенството се изкупува тъй строго, както смъртния грях в пелените на детинството. Не се оправдавай пред самата мене! „Защото комуто е дадено много, много и ще се иска от него“. „Нека духът в тебе се попита: има ли потребната сила да изтърпи мъките на страданията, на които ще бъде подложен от моите строги, ала справедливи, изобличения, заради греховете на душата ти и престъпленията на сърцето ти ?... Ако имаш сила, тръгни смело напред и не бой се! Героя в смелостта се познава! ..." И бавно се разтвориха пред него грамадните челюсти на пукнатината и влезе той вътре в тях, с всичката сила на смелия си дух. И видя пред себе си, широко да се простира, голямо огнено море. И беше то океана на страданието, в който изкупваха греховете и престъпленията си калните човешки съвести! И вря той дълги години в огнените му жупели, и колкото по-дълго стоеше в тях, толкова по-малко започваше да чувствува болките им, защото душата му се беше пречистила, като диаманта. И в сетния ден на страданието си чу глас, който му каза: „Мини напред!“ „Огънят е сила, която изгаря всяка нечистота, чрез него се калява волята на съвършенството. Ти изкупи собствените си грехове, чрез каляването на волята си, в изпълнението законите на доброто, истината, правдата и л ю бовта“. — И веднага на душата му стана леко, леко до безкрайност. И почувствува той неизпитана до тогава сила в себе си, която възроди и подмлади цялото му естество. И напътван от Стария Маг на мъдростта, тръгна той смело все по-напред и по-напред по стръмния път към съвършенството. И падаше пред него всяка преграда на съпротивлението, защото пред силата на духа му всичко се прекланяше. И отваряше се пред него всяка една пукнатина от изворите на реката на живота, защото душата му бе чиста, като самите техни кристални води. * И плува той дълго време все по-напред и по-напред, срещу течението на живота! И мина много прегради на съпротивлението: преградата на правдата, защото душата му бе нахранена преизобилно от плодовете й, и носеше ключовете за разрушението й в себе си; преградата на истината, защото тя грееше в сърцето му, като сапфир, със своя чист, лазурен блясък, и най-после преградата на любовта, която се превъзмогва с развитието на всеобемащата Божествена любов в себе си. И стигна той до големия знак на Равновесието на Божествените Сили, който блещеше с диамантов блясък в небесата. И чу гласа на мъдростта, който му прошепна: „Тук е царството на всемирната тишина, в което сърцето трябва да мисли, ума да чувствува, душата да разсъждава, а разумът да решава“. „В загадките е скрита силата на знанието: търси вълшебния им ключ, с който да ги разтвориш и отгатнеш. Мъдростта го дава, но само ако умееш да я използуваш. Там е силата на духа!“ „Велик е този, който е почнал да чувствува с ума си, да мисли с душата си и да разсъждава със сърцето си; в него духът е пълен господар на душата и сърцето“. Той е стигнал вече близко до вратите, които водят към царството на скритата — съвършена мъдрост. Мини напред!“ * И видя, как пред него широко се разтвориха небесата, и цялата вселена се озари с една мека, приятна до безкрайност, светлина. И почувствува той, че същата тази светлина светна вътре в самия него и озари цялата му духовна природа. И стана сам той сила, както силите вън от него; и издаваше като тях всичките краски на божествените цветове. И пред него нищо не можеше да се укрие вече, защото той живееше в истината и истината в него. И позна той всичките тайни на мъдростта, защото сам той стана тайна, като нея. И мъдростта му се сля с мъдростта на вековете! . . . И посред тихия покой на съвършенството, чу той, как от някъде си, там от много далече, долитаха из тайнствените бездни на вселената — от Източниците на Великата Светлина — мелодиите на божествената хармония, изявена в симфонията на сладък химн, с който се възпяваше в мира на правдата тържеството на любовта! И чу той, как ангелски хор пригласяше на този тържествен химн на любовта със своите неземни мелодии. И се сля с него! . . . И видя той, как всичко живо, цялата вселена, обрадвана, сияеше в пурпурната краска на кротката невинност. И из всяка нейна твар бликаше чистата зелена краска на Божията добродетел. А из потайните източници на невидимостта проникваха жълтите, злато-копринени, нежни цветове на Христовата Мъдрост; и се просмукваха те от всяка жива твар, и беше обграден разумът с венеца на мъдростта. А из сърцата им на силни струи изтичаше чистата синя краска на Божествената Истина, по-синя от кристалния небесен лазур, по-нежна от милия полски син синчец. И заживя с тях! И видя той, над тази изявена хармония на разума, мъдростта, истината, любовта и невинността, изразена, чрез силата, в съчетанието на пленителните краски на божествените цветове, как под нея се простираше виолетовата дъга на Божествената Мъдрост. И видя той как тя, като диадема, беше обсипана с хиляди брилянти, големи като слънца, из които изтичаше диамантовия блясък на Божествения Дух. И пълнеше той сърцата на хората и се просмукваше от техните умове. И растеше човекът в градината на Бога, на знания, мъдрост и съвършенство. И беше човекът там кротък и мил като Христа, чист и невинен, като дете, смел и разумен, като мъдреца. И стана той като Него! И беше там всяка сила в същото време и форма; всяка форма— в същото време и хармония ; всяка хармония — в същото време и цвят; всеки цвят — в същото време и съзвучие; всяко съзвучие — в същото време и проявена форма. И разумът беше сила, а силата бе в същото време и проявен разум. И приемаше силата всичките краски на цветовете и в същото време беше нещо без никаква краска. И оживотворяваше силата всичките форми на живота и беше източника на живата вода. И пиеха от нея всички създания на съвършенството и смъртта беше далече от тях. И човекът беше там „Дух Животворящ“, и мъдростта красеше неговия живот. И в продължение на един миг проумя той вечността! По-скоро от светкавицата; по-бърже от мисълта; в един миг на проблясък, видя той лицето на Бога, изявено в съвършенството на човека. И беше, и мина се! Да! — „само когато Слънцето грее, животът има смисъл“. „Само когато реките текат, земята се разработва“. „Само когато дъждът пада, сятото се благославя“. „Когато плодовете зреят, душата се радва“. „Хранете се с плодовете на добродетелта!“ „Обичайте се и Господ ще бъде вън и вътре във вази!“ „Носете дрехите на правдата!“ „Обработвайте сърцето си с любовта!“ „Разкопавайте ума си с мъдростта!“ „Служете на душата си с истината!“ „И Великият, Живият Баща на Мира, Отец на бъдещите векове, ще бъде с вас и вие с Него“. „Само тогава ще познаете истинския Бог и Христа“. — * * * И разбра ученикът на Скритата Мъдрост, колко е велика Божествената Тайна във вселената! Тя е вложила вътре в човека от своето си Божествено Начало. В пелените на човешкото развитие то стои скрито, като диаманта в своята черупка. В тласъците на борбите, неволите и страданията, то се пробужда, расте и усъвършенствува. И когато то стигне до пълното си развитие, няма по-добър страж от самото Него, който така добре да пази пътя към Единия, Великия, Незнайния Първоизточник на Живота и Светлината. Законът е такъв! В царството на великите сили, които издават, нареждат и крепят световете, неможе да се пристъпи, ако ти сам не станеш велика сила като тях. От нищожен червей, трябва да развиеш вътре в себе си великата сила на Гиганта Бого-Творец. В това се състои дългия път на твоята земна еволюция. Към това ще те просвети и тайната мъдрост на вековете! „Искай и ще намериш! Търси и ще ти се даде! Защото, който иска, богато ще намери, и който търси, преизобилно ще му се даде“. — Щастлив е този, който проумее да използва живота си! 27.V.1918 год. (Из „Моите Записки“)

Е. П. Блаватска ПЪРВИТЕ СТЪПКИ ПО ПЪТЯ НА ОКУЛТИЗМА (ПРАКТИЧЕСКИ ЛЕКЦИИ) Статия втора Често съм слушал, без да съм повярвал до сега, че известни хора могли, чрез силни магически думи, да подчинят на престъпната си воля природните закони. Милтон. Многобройните писма, получени по повод последната статия, показват силното впечатление, което е произвела върху някои умове. Тия писма доказват и усилват следните две логически заключения: 1) Че има много повече образовани и интелигентни хора, които вярват в реалността на окултизма и магията (двете различни степени), отколкото модерните материалисти биха си въобразили; 2) Повечето от вярващите (включително много теософи) нямат едно определено понятие за естеството на окултизма, който смесват с окултните науки, изобщо и с черната магия. Идеята им за силите, които окултизма придава на човека, както и за средствата, които се употребяват за придобиването им, е също така нееднаква и фантастична. Едни мислят, че стига да намерите някой учител по магическото изкуство, който да ви посочи пътя, за да станете един Занони; други — че трябва да преминат Суецкия канал и да отидат в Индия, за да станат един Рожер Бакон или един граф Де Сен-Жермен. Мнозина взимат за идеал Марграфа и неговата вечна младост, без да помислят нито минутка за душата му, която е била платената от него цена на тая младост. Мнозина като смесват чистото магьосничество с окултизма, извикват из мрачните брегове на Стикс1), през зеещите земни бездни, безплътни призраци към „светли пътища“ и се считат за Адепти, достигнали пълно съвършенство. Обредната магия, практикувана според смешните правила на Елифас Леви, е едно друго въображаемо alter ego на философията на древните Архати. На късо, призмите, през които не-знаещите философия виждат окултизма са толкова разнообразни, колкото човешкото въображение може да си създаде. Ще се възмутят ли тия, които се стремят към мъдростта и окултните сили, ако им се каже откровено самата истина? Не само полезно, но и необходимо е да се извадят от заблуждение повечето от тях и то, докато не е станало много късно. Тази истина може да бъде изказана с малко думи. Измежду стотината, които се считат за окултисти на Запад, няма нито шестима души даже, които да имат една поне приблизителна идея за естеството на науката, която мислят да завладеят. С малки изключения, всички те вървят към магьосничеството. Преди да въстанат против това наше твърдение, нека да турят ред в хаоса, който цари в умовете им. Нека научат по-напред, какво е истинското становище на окултните науки спрямо окултизма, каква е разликата между тях и после да се сърдят, ако мислят още че имат право. Нека почакаме да се научат, че окултизма се различава от магията и от другите тайни науки толкова, колкото величественото слънце от гаснещата угарка, толкова, колкото неизменния и безсмъртен човешки дух — отражение на безусловния и на непознаваемото всичко — се различава от смъртното човешко тяло. В нашия високо цивилизован Запад, дето модерните езици са били образувани и думите създадени в момента на пробуждането на идеите и схващанията, както е с всеки език, колкото повече се материализира езика в прясната атмосфера на западния егоизъм и в непрекъснатото търсене на блага в този свет, толкова по-малко се чувствува нуждата от създаването нови думи за изразяването на това, което се счита за суеверие. Тия думи биха могли да отговарят на понятия, с които едва ли би се занимавал кой и да е образован човек. „ Чародейство“ —това е синоним на фокусничество, „магьосничество“—това е равносилно на пълно невежество, а окултизъм — жалки останки от разстроените мозъци на средновековните философи: на Жакоб Бьомовци и на Сен-Мартиновци; това са изрази напълно достатъчни да опишат обширната област на фокусниците. Това са презрителни изрази за описване остатъците от мрачните векове и от езическите времена. Ето защо ние нямаме в английския език думи, които да опишат разните оттенъци на свръхестествените сили, както и на науките, които водят към придобиването им, с тънкостите, които разполагат източните езици, особено санскритския. Какво са думите : „чудо“ и „омагьосване“ (думи идентични, по значение, понеже и двете изразяват мисълта за произвеждане чудеса, с потъпкване на „природните закони“(!) както се обяснява от признати авторитети), какво събуждат те в умът на тия, които ги чуват или произнасят ? Схващането на един християнин относително нарушението на природните закони е такова, че докато твърдо вярва в чудеса, защото му е казано, че са произведени от Бога чрез Мойсей, той ще се присмива на тия извършени от маговете на фараона или пък ще ги припише на дявола. Последният вид чудеса са, които нашите благочестиви неприятели приписват на окултизма, докато техните нечестиви противници, невярващите, се смеят и на Мойсей, и на маговете, и на окултистите и биха се изчервили от срам, ако биха отдали една сериозна мисъл за такива „суеверия“. И това, понеже не съществуват термини, за да се посочи разликата, понеже няма думи, за да се изразят тънкостите и да се прокара демаркационна линия между възвишеното и истинското, от една страна, и абсурдното и смешното, от друга. В последната категория влизат тълкуванията на теолозите, които отдават „нарушаването на природните закони“ на човека, на Бога или на дявола, докато в първата — взимат място научните „чудеса“ и магиите (които са в хармония с природните закони) на Мойсей и на магьосниците, които са били посветени в мъдростта на храмовете — „царствените общества“ на онова време на истински окултизъм. Смисълът на последната дума е изопачен, ако се съди по сложната дума, от която произхожда); Gupta vidya „скрито познание“. Но познание на що? Няколко санскритски термини ще ни помогнат да го разберем. Има четири термини (измежду много други), които определят разните видове на езотерическото познание или на ученията дадени даже и в екзотерическите пурани. Те са: Jaina-Vidya2),—познанието на окултни сили, събуждани посредством религиозни обреди; 2-° Maha-Vidya—„великото познание,“ което е магията на кабалистите и на поклонниците на Таntrika; често тя е магьосничество от най-лош вид; 3- Guhya-Vidya — познанието на мистичните сили, които пребивават в звука (етера) и като последствие и в мантрите (молитви, които се пеят или заклинания), които са в зависимост от мелодията и ритъма на песента; с други думи, тя е едно магическо действие основано на природните сили и техните съотношения; и 4- Atma-Vidya, термин, който се превежда от ориенталистите с „познанието на душата“, истинско знание, което същевременно означава много повече. Последната е едничката форма на окултизма, която един теософ, който съзерцава „светлината върху пътя“ и който иска да бъде благоразумен и безкористен, трябва да развие. Всичко друго е само един клон от окултните науки, основан върху познанието на висшата същност на нещата в разните области на природата — в минералното, растителното и животинското царства — и в последствие на всичко, що се отнася до областта на материята. Алхимията, астрологията, окултната физиология, хиромантията, съществуващи в кръга на положителните науки (наричани така, понеже, в днешния век на парадоксална философия, са доказали, че са тъкмо противното) са открили вече една голяма част от казаните тайни. Но ясновидството, символизирано в Индия с „Окото на Шива“ и в Япония с „неограничено виждане“, не е хипнотизъм и не може да бъде придобито чрез изучаването на изкуства като тия. Много други способности могат да бъдат придобити, също и добри или лоши резултати, но Atma-Vidya им отдава малко значение. Тя включва в себе си всички други системи и, според случая, може да си служи с тях, след като ги пречисти от всякакъв егоистичен елемент. Да се обясним. Всякой може да се заеме с изучаването на едни или други От споменатите окултни изкуства без особено приготовление или ограничение в живота. Не е необходимо даже да се има един много възвишен морален идеал. В последният случай вероятността е девет десети, ученикът да се развие в едно направление на честно магьосничество и безразсъдно да падне в черната магия. Но има ли някакво значение това? Черните магьосници Voodoos и Dugpas ядат, пият и са щастливи върху хекатомбите. От жертвите на адските им изкуства. Също така е и с почитаемите вивисекционисти и хипнотизатори, дипломирани от медицинските факултети, с тая разлика само, че Voodoos и Dugpas са съзнателни магьосници, а вивисекционистите и хипнотизаторите са несъзнателни. При все че всички ще имат дел в събирането плодовете от делата им в областта на черната магия, западните ще имат една по-малка отговорност. Защото, повтаряме го, практикуваните в училищата хипнотизъм и вивисекция са чисто и просто магьосничество, само без познанията, които магьосниците на Изток притежават, познания, които нито един хипнотизатор не би могъл да придобие с петдесет годишен труд. Прочее, тия които са нагазили в магията, безразлично дали разбират или не природата й, и които намират, че наложените ни правила са много строги и оставят настрана Atma Vidya, нека продължават да действуват без тях. Нека да станат във всичко магьосници даже, ако би трябвало в продължение на десет прераждания да станат едни Voodoos или Dugpas. Вниманието на читателите ни ще се спре навярно върху тия, които стремително са привличани от окултизма, без да са още достатъчно разрушили в себе си егоизма и без да са разбрали още истинската природа на това, към което се стремят. Какво ще стане с тия нещастници разделени така на две от диаметрално противоположни сили? Понеже, казано е много често, за да бъде повторено, а и самият факт е много ясен за всеки наблюдател, когато желанието за окултизъм се събуди в сърцето на човека, никаква надежда за мир и нито едно място за покой в целия свят не остава за него. Той бива въвлечен от едно все - повече и повече усилващо се желание, което не може да владее, в 'пустите и печални области на живота. Сърцето му е доста пълно със страсти и егоизъм, за да му позволи да премине през „Златните врата“ и той не намира нито мир, нито покой в обикновения живот. Би ли трябвало в ’такъв случай да попадне в черната магия и през течение на многобройни въплъщения да си създаде една ужасна Карма? Няма ли друг път за него? Навярно, има един друг път, отговаряме ние. Да се не стреми към нещо по-възвишено от това, което е в състояние да достигне, и да се не натовари с едно много тежко бреме. Без да е станал един Mahatma, Буда или голям светец, нека изучава философията и науката за душата и без да е придобил каква и да е свръхестествена сила, той ще може да стане един от скромните благодетели на човечеството. Сидхи3) или способностите на душата са за тия, които са силни да вървят по пътя и да се подчиняват на страшните жертви, които се изискват за такова развитие. Нека да научат после и да си го припомнят често, че истинския окултизъм или Теософия е „безусловното и велико себеотрицание“ във всичко, било в мисли, било в дела. От момента, в който се е заел за работа, той не живее вече за себе си, а за света. В първите години на изпитанието много му се прощава. Но след като е приет за Чела4), неговата личност трябва да изчезне и той да стане една от добродетелните сили в природата. От тоя момент за него има две противоположни точки, два пътя, и нито едно място за почивка помежду тях. Той трябва или усърдно да се изкачва, през многобройни въплъщения, без небесна5) почивка, стъпало след стъпало по златната стълба, която води до степента Учител или при първата погрешна стъпка ще се подхлъзне и ще се сгромоляса в черната магия. Всичко това или се не знае, или пък е оставено на страна. И наистина, всякой който има възможността да наблюдава развитието на първоначалните стремежи на кандидатите, забелязва често, че странни мисли тихо обземат техните умове. Има някои, на които способността за размишление толкова е видоизменена от чужди влияния, че си представляват, как животинските страсти могат да бъдат обърнати навътре, ако можем така да се изразим, събрани и затворени в нас, не докато се изхарчат, а докато се насочат към по-светли и възвишени цели, т. е докато тяхната сила позволи на притежателя им да влезе в истинското светилище на Душата и да застане пред Учителя, Висшия Аз! Затова те не искат нито да се борят със страстите си, нито да ги унищожат. Те искат само чрез едно твърдо усилие на волята да изгасят буйните пламъци и да ги задържат в тях, като оставят огъня да тлее под един тънък пласт пепел. Те радостно се подлагат на мъчението на младия спартанец, който по-скоро предпочете вътрешностите му да бъдат разкъсани от лисицата, отколкото да се отдели от нея. О, бедни и заслепени мечтатели! По тая логика, ние бихме могли така също да очакваме, щото една група пияни, с изпоцапани дрехи, коминочистачи, въведени в едно светилище, покрито навсякъде с бяло, вместо да преобърната всичко вътре в жалки мръсни дрипи, да бъдат сами те преобразени с влизането им в святото място и да излязат от там чисти и неопетнени. Защо да не допуснем също, че десетина Скунги6), затворени в едно светилище ще излязат от там пропити с благовонията на горещите масла? Може ли да бъде това ? Нека го разгледаме : Учителят в светилището на нашите души е Висшия Аз, Божествения Дух, който ние съзнаваме (поне в смъртния ни живот) чрез разума, който наричаме човешка душа7) в противовес на духовната душа8), която е носителя на духа). Човешката душа е съставена от духовни стремежи, божествена любов и желания в най-висшия си вид, а в най-низшия — от земни желания, които произхождат от връзката й с тялото — седалището на тия желания. По такъв начин тя (човешката душа) е поставена като връзка или посредник между животинската природа на човека, която неговия висш разум се стреми да подчини, и неговата божествена, духовна природа. Към последната тя се приближава всякога, когато взема връх в борбата с неговата вътрешна животинска природа, която е инстинктивната животинска душа в човека; която е разпаленото огнище на страстите, за които говорихме, страсти, приспивани от неблагоразумни ентусиасти и задържани в гърдите им, вместо да бъдат разрушени. Очакват ли те да преобразят калните води на това животинско течение в кристалните води на реката на живота? И къде, в коя област трябва да бъдат затворени тези страсти, за да нямат влияние върху човека? На буйните страсти на любовта и на желанията, които са още силни, се дава възможност да живеят там, където са се родили — в същата тая животинска душа; защото най-висшата, както и най-нисшата част на човешката душа отхвърлят такива части, при всичко че те могат да бъдат засегнати от такова едно близко съседство. За Висшият Аз, обаче, възможността да се асимилира с подобни чувства е изключена, така както е невъзможно за водата да се смеси с някаква мазна течност. Интелектът (умът) — едничката връзка между земния човек и Висшия Аз — е, който може да пострада, тъй като страстите могат да бъдат всеки момента събудени и той е в постоянна опасност да бъде повлечен от тях и да пропадне в бездната на материята. И как може умът да бъде поставен в унисон с божествената хармония на най-висшия принцип, когато самата хармония е нарушена от присъствието на животински страсти? И как може хармонията да възтържествува, когато душата е опетнена и обезпокоена от вихъра на страстите и желанията на плътното или на астралното тела ? Астрала, който е една сянка само (както в животното, така и в човека) е спътник на плътното тяло, но не и на Божественото Его. Той е връзката между личното аз, най-низшата съзнателна част на Манаса, и тялото; той е носителя на преходния, а не на вечния живота. Като сянката, той следва точно и механически всичките движения на човека, всичките негови подтици, като винаги се придържа в материята, без никога да достигне Духа. Само когато силата на тия страсти не съществува вече; когато те са стрити на прах и унищожени чрез една силна и смела воля; когато не само всички плътски страсти и желания са убити, но и когато формата на личното аз е разрушена и астрала е омаломощен до безкрайност, само тогава съюзът с Висшия Аз може да бъде направен. Само когато астрала отразява живата личност победителка, свободна от желания и егоизъм, блестящият Augoei-des, Божественият Аз, може да трепти в хармония с двата принципа на човешкото същество (човека от пречистена материя и винаги чистата духовна душа) и да застане в присъствието на Себето, което е Учителя, или Христос на гностика мистик, зачената с него и станал едно с него за винаги9). Как може тогава да се мисли, че е възможно да премине човек през тесните врата на окултизма, когато ежедневните му и ежечасни мисли са ограничени в земни неща, в желания за владение, в страсти, в амбиции, като се ограничава със задължения, ако и почтени, но много земни? Удовлетворяването на личните чувства или мисли влече неминуемо към загубването на способността за духовно различаване; гласът на Учителя не може вече да бъде различаван от този на страстите или на някой магьосник; истината не може да бъде различавана от лъжата и истинската моралност от обикновената казуистика. Плодът на мъртвото море облича най-гордите и измамливи привидности и се преобръща на пепел върху устните и на жлъчка в сърцето, допирайки го: Бездни дълбоки и адски мрачини, Вместо мъдрост — лудост, и вместо невинност — виновност, Страх и безпокойствие, вместо очарование, безнадеждност, вместо надежда. И когато заблудени са действували под давлението на тази заблуда, мнозина са отказвали да признаят грешките си и са потъвали все по-дълбоко и по-дълбоко в тинята. И каквото и да е намерението, което едничко определя характера на магията (бяла или черна), последиците от магьосничеството, даже на несъзнателното и неволното, влекат след себе си лоша Карма. Много пъти е казано, че магьосничеството е известно лошо влияние, упражнено върху някои лица, които в последствие страдат, или пък ставата причина други да страдат. Кармата е един тежък камък, хвърлен върху тихите житейски води и тя неизбежно ще произведе вълни, които се разпространяват до безкрайност. И всяка една причина влече след себе си последствие в хармония със справедливите закони на Възмездието. Много неща биха били избегнати, ако хората се въздържаха да навлизат в области, които не познават и не разбират. От никого не се изисква да носи бреме, надминаващо силите и способностите му. Има мистици и окултисти по рождение и по правото на една наследственост от ред минали прераждания и от морета страдания. Те са в изпитанията на страстите, ако може така да се каже, и никакъв огън от земен произход не може да възпламени нито едно от техните чувства или желания; никакъв човешки глас не намира отзвук в техните души, с изключение само на великия вик на човечеството. Те са сигурни в успеха си; обаче, тях ги срещаме много нарядко. Те минавах през тясната врата на окултизма, защото не носят никакъв личен багаж със себе си. Те са очистени от всички преходни човешки чувства. Те са снели от себе си чувствата на най-низшата им личност и са направили безвредно астралното животно, след което тясната врата им е била отворена. Не е така, обаче, с тия, които трябва да носят през течение на много въплъщения тежестта на грешките, както от минали животи, така и от настоящия. За тях, ако не действуват с голямо благоразумие, Златните Врата на Мъдростта могат да бъдат преобразени в широка порта, която открива лесния и удобен път, който води към разрушение. Затова и мнозина са тия, които влизат по такъв начин. Това е вратата на окултните изкуства, упражнявани с егоистични цели, без ограничителното и същевременно ободрително влияние на Atma-Vidya. Ние преживяваме Kali yuga и неговото убийствено влияние е хиляди пъти по-силно на запад, отколкото на изток; така се обясняват и лесните жертви, които в борбата на настоящия период се взимат от Силите на Мрака и големите заблуди, под които светът понастоящем работи. Една от тия заблуди е и относителната леснина, с която хората си представляват, че могат да достигнат до Вратата, и да прекрачат, прага на окултизма без каквато и да е голяма жертва. Това е и мечтата на много теософи, мечта внушена от желания за психически сили и от личен егоизъм; не са тия чувствата, които ще го доведат до желаната цел. Понеже както е казал Този, за когото се вярва, че се е пожертвувал за човечеството, тясна е вратата и труден е пътя, който води към вечен живот и затова малцина са, които го намират. Толкова е тясна в същност, че при споменаването на няколкото първоначални мъчнотии само, кандидатите от Запада ужасени отстъпват. Нека се спрат там и с показаната слабост не повторят опита. Горко им, ако, след като са се отвърнали от тесните врата, в стремежа си към окултизма, те са се въвлекли към широкия и гостоприемен път, където в светлината на заблудата усещат златните мистерии. Те ще бъдат неизбежно повлечени в черната магия и скоро ще стигнат до Портата на Ада, където Данте прочете страшния надпис : „През мен в града печални се отива, Де в мъки вечни стене и скърби На грешните тълпата нечестива". Преведе от френски М. К. 1) Стикс — митологическа река, която тече в подземното царство. Б. Пр. 2) Jajna, казват браманите, съществува във вечността. Тя произхожда от върховното същество, в което тя се намира в спящо състояние. Тя е ключа на Traividya, третото свещено учение, което съдържа стиховете на Riga обучаващи Jain’- ите или мистериите на жертвата. Jajna съществува винаги като нещо невидимо; тя е като латентната сила на електричеството в една машина, което, за да се прояви, изисква само поставянето в действие на машината. Предполагат, че тя се простира от Ahavaniya (жертвения огън) до небето, образувайки мост или стълба, посредством която жертвоприносителят влиза в сношение със света на боговете, даже се издига до тях докато е жив. (Martin Hauges) Aitaveya Brahmana Същата Jajna е още и една от формите на Akasha и има една мистична дума, която я събужда. Тя е Изгубената Дума, която се произнасяше от посветения свещеник. (Isis Unveiled, том ll). 3) Окултни сили. 4) Ученик. 5) Деваканическа почивка. 6) вид лисици. 7) ame humaine. 8) ame spirituelle. 9) Тия, които обикновено виждат три Его в човека, не ще могат да схванат тази метафизична мисъл. Човекът е една троица, съставен от тела, душа и дух, но при все това той е едно — но не само тяло. Тялото е негова собственост, то е временното облекло на човека. Трите Его представляват човека в неговите три аспекта (страни) в астралното, умственото и духовното полета или състояния.

Д-р Р. Томсон. РАСОВА НАУКА Теория за кармоплазмата — Произход и развитие на човека Както еволюционната мисъл след дълги борби придоби надмощие в естествените науки и даде. като богат плод, едно изобилие от никога непредвиждани знания, така би трябвало и историческата наука, разработвана от еволюционно-историческо становище, изхождайки от едно невъобразимо богатство от духовни ценности, да заключи и докаже, че във всичко познаваемо, а така също и в историческата област, владее строга закономерност. В настоящата статия, като се изхожда от резултатите на изследванията. които сравнителните естествени науки дават, както и от тия на етнологическите, антропологическите и праисторичните дисциплини, ще още изведена — на еволюционна основа — една теория за расовия закон, а във втората част получената теория ще послужи за едно преописване на етнологическата история на развитието на стария изток. - Както Оскар Хертвиг доказа, индивидуалиста развитие не е повторение на развитието на вида, както приема теорията за родството, но въз основа именно на положението, че има родство, то е продължение на родовото развитие. Елемента, който посредничи за това продължение е зародишната плазма. Последната притежава, покрай своите микроскопически качества, и ултра микроскопически такива, които могат да се представят като една владееща плазмата троица: пластичност, периодичност и цялост. Дотолкова е запазено в тях понятието за жизнения принцип, доколкото тази троица образува едно цяло, от което нищо не може да още отнето, без да се измени цялото. Крайната цел на всичко съществуващо е да завърши своето развитие или, с други думи — цялостността. Последната е качество на органическия, както и на така наречения неорганически свят. Пластичността на зародишната плазма зависи от външните влияния, свойствената на материалната природа на зародишната плазма периодичност причинява смъртта на индивида, както и тая на подрасите; и расите. Но понеже всеки новороден черпи от оставения от предшествениците си плазмов капитал, ще дойде някога време, когато пластичността и периодичността на зародишната плазма съвършено ще бъдат изчерпани и като достигне края на развитието, цялостността на жизнения принцип ще изгасне. Образуването на подрасите става чрез дегенерация, поради културните и географичните влияния, и поради грешките спрямо расовата хигиена. На тия подраси е определена различна продължителност на съществуване, според това. доколко в тях се вмъква, чрез смесване, зародишни плазма от горната раса. Обикновеният процес ни се представя по следния начин: горната раса, поради липса на вмъкване нова еднородна зародишни плазма във връзка с роднински подбор, както и поради вмъкването на низша зародишни плазма и вредни влияния, дегенерира и затова подлежи на просмукване от долните раси. Колкото по-изолирана е горната раса от другите членове на същата раса, толкова по-бърже и повече бива просмукана тя от долните раси, защото изолирането на видовете благоприятствува смесването, а с това и прехвърлянето на зародишната плазма в подрасите. Тия подраси приемат културните придобивки па своите предшественици. Но понеже при тях плазмовата троица слабо е запазена, успоредно с изчезването на плазмовата троица в горната раса върви и дегенерацията на долната раса. Тия подраси могат да задържат за известно време културата на придобитата висота, но не и да продължат развитието й. Затова в нея настъпва застой и увеличаващ се упадък. Според това съдбата на човечеството е свързана с плазмовата троица. Всеки грях на единицата както и на масата, спрямо расовата хигиена си отмъщава с една неумолима, желязна закономерност, при което, обаче цялостността на развитието на горната раса продължава, и тя, която е била първа, след изчезването на всички подраси остава последна — дотогава, докогато нейното развитие достигне своя край. Развитието в едни случаи има своя крайна цел в ентропията на мирозданието, а в други случаи, в тая на вселената. Това по-нататъшно и крайно развитие на жизнения принцип на материята е вън от рамките на настоящата статия. Тук ще още изследвана цялостността само на онзи вид същества, които, свързани чрез един общ род с антропоидите, са извършили и вършат своето собствено развитие, и то като единен, независим вид, който се разпада на основни раси, горни раси и подраси — именно, вида на човека. За да определя точно моето становище по въпроса за произхода на човека аз указвам на изследванията на Toldt, Schwalbe и Klaafsch и напълно се присъединявам към думите, които последния изказва в „Zeilschrift fur Ethnologie“, т. XLI. стр. 510 и 511: „Ако старата идея за произхода на човека би съществувала с право, както и до днес в по-малко или по-много ослабена форма продължава да съществува в главите на някои специалисти, би било една логични последователност ла се пека. щото човешките форми колкото по-назад отиваме, толкова повече да се приближават до тия на човеко-образните. Но колкото малко важи това за най-низшето състояние на новите раси, австралийците, толкова малко важи то и за останките от хайделбергския човек. Това означава едно блестящо потвърждение на застъпеното от мен; преди години учение за особения път на развитие на човешкия род, който само в изходната си точка се допира с тоя на антропоидите“. По-нататък па стр. 511: „Долната челюст на хайделбергския човек доказва също правотата на заключението, изведено от местото на човека в реда на приматите и млекопитаещите, че низшите маймуни напълно трябва да се изключат от реда на предшествениците на човека, само на общия корен на човешкото и антропоидното стъбло се дължи сходството в организацията на човека- с тая на низшите маймуни“. Върху това и до днес все още трябва да се набляга, защото опитите на едно погрешно извеждане па човешкото състояние от това па маймуните още не престават. Както е доказала изследването, родът на човека е едно отделно стъбло, което само в корена си се допира с това на маймуните. От това следва, че човешкият род трябва да притежава една свойствена. нему зародишни плазма, качествата на която са различни от тия на другите зародишни плазми. По-нататък, че всеки род е бил една еднородна коренна раса. която поради влиянията, на които тяхната зародишни плазма е била подхвърлена, трябвало да се измени и диференцира. От тия влияния особено внимание заслужват две: първо, външните. т. е. такива, които се дължат на географичните особености и на патологични израждания и. второ, вътрешни, т. е. такива, получени поради грешки спрямо расовия закон. Към последните принадлежат всички ония наследствени предразположения, които се явяват поради вредното повлияване върху зародишната плазма. Такива вредни влияния са преди всичко ония. които са основани на злоупотреблението или неупотреблението на телесните качества; по-нататък тия от психическо естество, които, обаче, поради тясната връзка между душата и тялото, въздействуват неблагоприятно върху тялото, а с това и върху зародишната плазма. От това следва, че делото съдържание на етиката се извежда от основните закони на плазмата. От последните зависи и образуването на стопанските организации, както и особеностите на културното развитие на единичните раси. От тях същевременно могат да се правят заключения за отношенията на индивидите, както и на единичните раси едни към други. Най-напред ще покажем, без да влизаме в подробности, доколко съдържанието на етиката е в зависимости от основните закони на плазмата. Като най-висша заповеди в етиката се счита достигането на най-висшия възможен максимум на добрина. Най-висшата, заповеди на основния закон на плазмата е стремежът да се завърши развитието, няма съмнение, че завършването на развитието представлява не само най-висшия възможен, но и изобщо достижим максимум на расовите добрини. Работа на етиката е да даде отделните правила, които би трябвало да направят възможна дедукцията за всякого. Работа на расите е, да дадат отделните правила, които би трябвало да направят възможна дедукцията. за всекиго. Ние виждаме вече да се показва еднаквостта в основните мисли. Освен това, както етиката, така и расовата наука, имат еднакъв обект. именно — един индивид или общността на рода - човек. Достатъчни са няколко типични примери, за да се види. че изследванията на расовата наука не само че се покриващ с тия на етиката, но разширяващ и вдълбочават последните. Етиката забранява да се вършат дела. които биха били вредни за единицата или за делото. Типичните дела. които спадат под тая заповед, са напи.: лъжа, кражба, убийство, блудство. Етиката обикновено предписва своите заповеди само с оглед на. най-висшия в момента максимум от добрина. т. е. етиката изобщо не се грижи затова, дали нарушението на нейните закони ще има последствия и върху по-далечното бъдеще или не, и се задоволява с наказанието на престъпника в единичния случай. Не е така с расовия закон. Той също наказва, престъплението, но действува както за единичния случай, така и за най-далечното бъдеще. И не само за бъдещето на престъпника, но и за това на неговите потомци. Причината лежи в пластичността на плазмата. Доказателства, че пластичността на плазмата се повлиява неблагоприятно от нарушението на етичните закони дава психопатията. Безспорен е факта, че потомците на престъпници на злоупотребителите с наркотическите вещества, на половоизвратените показват едно наследствено предразположение към същите пороци. От какво би могло да се яви това предразположение, ако творецът на това достойно за съжаление съзнание не беше повлиял зародишната плазма на потомството си чрез своите престъпления? От този къс пример се вижда, че расовата наука не само не поставя същите изисквания каквито и етиката, но че при това ги разширява, вдълбочава и увеличава отговорността на единицата към делото. Расовият закон изисква отговорност не само за извършеното в момента престъпление и за неговите най-близки последици, но и за бъдещето. Според расовия закон, престъпникът с неблагоприятното повлияване на своята зародишна плазма вреди не само на себе си и на своите непосредствени потомци, но действува вредно както върху своята, така и върху всички бъдещи раси. От това следва, че етиката е в зависимост от изискванията на расовия закон, че не само не може да бъде отделена от него, но че той по-скоро я разширява и вдълбочава. Сега вече можем да пристъпим към образуването на стопанските организации, въз основа на расовия закон. Като първа стопанска организация, засегната от расовия закон, се явява семейството. Целта на тази примитивна стопанска организация е да се приближи тя до нейното съвършенство. Семейството, освен това, е и най-доброто и най-трайното средство за оказване грижи за благосъстоянието на неговите членове при възможното най-голямо употребление на усилия. От тая най-примитивна стопанска организация се явяват малки образувания, подобни на славянските задруги, каквито и до днешно време има запазени. Следи от тая стопанска форма са останали в народните обичаи. Родоначалниците на тия задруги, които остават верни на расовия закон, постепенно получават едно първенствуващо положение; от тях излиза духовенството, благородното съсловие и кралството. Веднъж явили се съсловия, вече има почва за образуване на по-големи или по-малки княжества. Тези по-големи организации биват завладявани от ония индивиди в народа, при които расата е била най-добре запазена. Така се явила първата държава. Формата на управление обикновено е клерикално-феодална. Около краля, най-благородния и най-божествения, се събират духовниците и благородниците, а в особени случаи, както напр. в Египет, не само през живота, но и след смъртта. По-нататъшното развитие води към абсолютичната държавна форма. Между това обаче, расата значително се е влошила и дегенерирала — процесът на упадъка започва. Образуват се графства и градски княжества, явяват се нови подчинени, но още неизхабени раси и подрани. историята, съобщава, за. нашествия и войни, явяват се нови държави върху развалините на старите, приемат културата на своите предшественици и след време загиват и те. Вътрешната причина на тия процеси трябва да се търси в това, че оная раса, която най-напред е пристъпила към държавно образуване, поради грешките на своите членове спрямо расовия закон, клоняла към дегенерация и произвела подраси, върху зародишната плазма на които са действували по-малко или по-много вредни влияния, според времето на определянето им от горната раса. Такива подраси се откъсват от горните раси и често твърде дълго запазват тяхната култура. Главният отличителен признак на тия подраси е, че те никъде не развиват собствена култура, но запазват приетата такава на известна височина, дето тя остава известно време в застой и след това започва да отпада. Тези разсъждения незабелязано ни водят от стопанските организации към културните особености на расите и ни показват зависимостта на културните особености от расите. Кръговото движение при това остава същото — горната раса основава и гради, съгрешава спрямо расовия закон, образуват се подраси, които приемат културните придобивки на горната раса, без да могат да ги развият по-нататък. Защото им липсват благородните качества на зародишната плазма на горната раса: в пластичните изкуства, в промишлеността, в литературата се явява застой и упадък, образованието се вкаменява и издребнява. религията потъва във формализъм, разпространява се упадък в морала и суеверие. Често може да се види някоя искра от изгасващите сили, но напразно: периодичността на плазмата приближава своя край, подрасата изгасва, в случай че в нея не бъде вмъкната нова плазма или бъде просмукана от още по-силни подраси. От направените изводи се вижда, че единичния индивид може чрез следването или неследването на расовия закон да благоприятствува или да попречи на своето развитие и че той е отговорен пред идващите поколения, поради това, че чрез повлияване на своята зародишна плазма създава расови ценности или щети. Освен това индивидът чрез най-примитивната стопанска организация упражнява широко влияние върху образуването на общия стопански живот в неограничена продължителност. Най-после, цялото културно развитие зависи от расовия закон. Затова расовият закон дава най-доброто разяснение за отношението на настоящите към миналите раси и най-добре обяснява развитието на вида-човек. Троицата от пластичността, периодичността и целостта на плазмата образуват понятието или принципа на живота, който напълно владее развитието. По тоя начин развития от мен расов закон представлява една страшна сила, която е занимавала мислите на всички народи. Престъпленията спрямо расовия закон са причинили ония явления. които са дали началото на преданията за загубения рай и за наказанието на разгневения Бог; неумолимата сила на този закон изглежда да се е вродила във всички раси в образите на съдба и вечна справедливост. Расовият закон. обаче, не е само наказваща справедливост, но и настояща любов; той е божественият закон, който живее и действува във всеки човек, от появяването на неговия род до изгасването му, еднакво далеч от фанатизма, както и от хедонизма; той е мерилото, с което трябва да се мери видът-човек в неговата общност и единични явления. Чрез горните разсъждения аз вярвам да съм дал доказателство, че моята теория за расовия закон непресилено и задоволително обяснява всички явления в развитието на видът-човек, и надавам се, че съм придобил правото да въведа преработването на историческо-сравнителните проблеми въз основа на историята на развитието и с расовия закон в ръка. (Следва II част)

Рабиндранат Тагор1) ГИТАНДЖАЛИ (Жертвени песнопения) Ти ме създаде безконечен — такава е Твоята воля. Този бренен съсъд Ти изпразваш непрестанно и отново напълняш със нов живот. 1) Рабиндранат Тагор е най-великият съвременен индуски поет. На бенгалски „Гитанджали“ е писана в стихове, но самият автор я е превел вече на английски в проза, от който текст се правят преводите на другите европейски езици. Преди шест години P. Т. получи за „Гитанджали“ Нобеловата премия по литература. Издателството „Златолира“ е турило тази книга под печат и в скоро време тя ще бъде поднесена на вниманието на българската публика Този малък кавал от тръстика Ти носиш по хълмове и долини и свириш на него мелодии вечно нови. От безсмъртното допиране на Твоите ръце моето слабо сърце се препълня от радост и ражда слова неизречени. Своите безчислени дарове Ти изпращаш само върху тези мънички, мънички ръце. Векове отлитат, но Ти все ги изпращаш, и все пак за тях има място. 2. Когато Ти ми заповядваш да пея, струва ми се, че сърцето ми ще се пръсне от гордост. Аз гледам Твоето лице и сълзи бликват в моите очи. Всички мъки и тревоги на моя живот се превръщат в сладка хармония — и моят дух разперя криле, като радостна птица над море. Аз зная, че моята песен е угодна на Тебе. Аз зная, че пред Тебе мога да предстана само с песен. С края на широко разпереното крило на моята песен аз докосвам твоята стъпка, която никога не бих дръзнал да достигна. Пиян от радостта на песнопението, аз се забравям и Те наричам приятел — Тебе, моят Бог. 3. Аз не зная, как пееш Ти, Учителю! Аз слушам в безмълвно изумление. Светлината на Твоята песен озарява света. Диханието на Твоята песен се разлива по небесата. Свещеният по-ток на Твоята песен разрушава всички прегради и лети напред. Сърцето ми жадува да се съедини с Твоята песен, но напразни са усилията на моя глас. Аз жадувам за словото, но словото не се превръща в песен — и аз извиквам от отчаяние. Ах, Ти си оплел сърцето ми с безчислените мрежи на Твоята песен. Учителю! 4. Животе на моя живот! Аз всякога ще се старая да запазя в чистота своето тяло, защото зная. че върху всичките мои членове е Твоето живително прикосновение. Аз всякога. ще се старая да запазя своите помисли от неправдата, защото зная. че Ти си онази правда, чиято светлина е запалена в мене. Аз всякога ще се старая да изгоня всичко зло из сърцето си и да лелея в него любовта, като зная, че Ти пребиваваш в неговия най-съкровен ковчег. И моята цел ще бъде — да Те проявя във всека работа, защото зная. че Ти ще ме подкрепиш. 5. Позволи ми само за миг да седна до Тебе. Своя труд аз ще довърша после. Когато аз съм лишен от съзерцанието на Твоето лице. моето слабо сърце не знае ни покой, ни отдих и моят труд става безкрайна мъка в безбрежното море на мъките. Това лято донесе своите шепоти и въздишки под моя прозорец. и пчелите пеят в цъфтящите дъбрави. Настана часът да седна спокойно, лице срещу лице пред Тебе. и да пея хваления на живота всред това мълчание и излишък от свободно време. 6. Откъсни това цветенце и го вземи — не се бави. Аз се боя да не повехне то и да не смеси с праха. Нека за него да няма място в Твоя венец, но Ти го удостои да изпита мъката от допирането на Твоята ръка и 10 откъсни! Боя се, че няма да забележа как ще се свърши денят и ще мине времето на жертвоприношението. Макар то и да не е красиво, и неговият мирис да е слаб, откъсни го. докато не е късно. и го тури при другите цветя. 7. Моята песен отхвърли от себе си украшенията. Тя не е окичена и пременена. Това би помрачило нашия съюз. Това би ни бъркало, то би заглушило Твоя шепот. Тщеславието на поета се разсейва пред тебе със срам. О поете-учител, аз сядам при Твоите нозе. Нека моят живот бъде прост и правдив като кавал от тръстика, който Ти пълниш със звукове. 8. Игрите не радват вече детето, облечено в княжески одежди и скъпоценни огърлици: дрехите сковават всека негова крачка. То страни от света и не се помръдва. защото се бои да ги не скъса или окаля. Твоите златни окови, майко, не са му полезни, щом те го откъсват от здравия прах на земята, щом те го лишават от общение с великата красота на човешкия живот. Рабиндранат Тагор. 9. О глупецо, на своите собствени плещи ти се стараеш да носиш самия себе си! Ти просиш милостиня пред своите собствени врата! Остави бремето на плещите на Този, който е в състояние всичко да подигне, игото на когото е — благо. Твоето желание веднага гаси пламъка на светлината, до който то се докосва със своето дихание. То е нечестиво — а из ръцете на нечестивите не прие-мат дарове. 10. Ето твоето подножие — стъпките Ти почиващ, между най-бедните, най-сиротните, най-онеправданите. Когато искам да се преклоня пред Тебе, аз не мога да достигна глъбината, дето Твоите стъпки почиват между най-бедните, най-сиротните, най-онеправданите. Гордостта няма достъп там, дето Ти ходиш в смирени одежди между най-бедните, най-сиротните, най-онеправданите. За моето сърце няма път там, дето Ти пребиваваш между най-бедните, най-сиротните. най-онеправданите. 11. Не пей. не славослови, остави броениците! Кому се покланяш ти в този усамотен, тъмен ъгъл на храма, чип-то врати са затворени? Отвори очите си и ще видиш. че твоят Бог го няма пред тебе! Той е там, дето орачът пори твърдата земя и каменарят дроби камъка. Той е с тях — под жега и проливен дъжд. и Неговите дрехи са прашни. Хвърли своя свещен плащ и подобно Нему, иди при тях. Освобождение? Но де да го намерим? Нашият Господ с радост е приел върху себе си оковите на творението: Той е свързан с нас навеки. Излез от твоето съзерцание, остави цветята и каденето! Каква полза, ако твоите одежди се превърнат във вретище? Иди Му насреща и заедно с Него се труди с пот на лицето си. 12. Моето странствуване е дълго, и моят път — безкраен. Аз седнах в колесницата на зората и устремих своя път по световните пустини, като оста-вях следи върху планетите и звездите. Това е най-далечният, по и най-близкият към самия себе си път. най-забърканият. но който води към най-съвършената простота на песента. Пътникът трябва да тропа на всека чужда врата, за да намери своята, трябва да странствува по всички светове, та най-сетне да стигне до най-съкровения олтар. Моят поглед блуждаеше безпределно — и ето аз затворих очи и рекох: „Ти си тук!“ Въпросът и викът: „о, де си?“ се разливат като реки от сълзи, и техните води заливат света с вяра: „Аз съм!“ (Следва) Преведе Сава Чукалов.

Нова Естетика ВЪЗКРЪСВАНЕТО НА ИЗРАИЛ (Езекиил, XXXVII, 1-14) Положи Бог десница върху мен И ме възведе във Духа Господен И ме постави всред долина мрачна, Изпълнена с мъртвешки кости; Обведе ме край тях околовръст: И ето — твърде много черепи и кости, Разсеяни по прашното лице На смъртната долина, И ето — бялнали се сухи кости. И рече Бог: „Син человечески, кажи — Ще оживеят ли тез кости?“ И рекох: Господи, Ти знаеш ! И пак ми рече Бог: „На тези кости провещай и им речи: Вий, сухи кости, чуйте Словото на Бога! Така говори Бог Адонай: Дух на живот ще вложа във вас И ще ви оживотворя, Ще ви скрепя със жили ставни И ще ви облека със плът, Ще ви обвия с кожа И ще ви вдъхна моя дух, За да възкръснете и да познайте, Че Аз Съм — Бог“. И възвещах аз Словото на Бога, Тъй както Той ми заповяда, И чу се трясък, щом прорекох, И ето — земен трус; и костите тогава Сглобяваха се — кост към кост, във същ състав. И видях аз — и ето: жили яки Ги ставиха, меса прорастоха по тях И най-отгоре с кожа се обвиха, Но дух — дух нямаше във тях. И рече Бог: „На Духа проречи и възвещай, Син человечески, на Духа говори, Тъй казва Господ Бог Адонай : Ела, о Дух, от четирите ветрища, Вдухни във тези мъртви, и да оживеят!“ Прорекох, както заповяда: И влезе в тях животен дух, И оживиха, станаха на крак — Рат многошумна, сборище голямо. И рече Бог: „Син человечески, тез кости Са целият Израилев дом! И ето те говорят: ,белите ни кости Изсъхнаха, погина нашата надежда, Погубени сме ний!“ — И затова Ти проречи и възвещай им: Така говори Бог Адонай: И ето — Аз отварям вашите гробове, Изваждам ви из тях, о мои люде, И ви въвеждам във земята на Израил. Като отворя вашите гробове И ви извадя из гробовете — о люде мои! — Тогава ще познаете, че Аз Съм — Бог: Ще вдухна моя дух във вас да оживейте, Ще ви поставя на земята ви свещена, И вие ще узнаете, че Аз Казах това и го изпълних “ Говори Бог Адонай. Ив. Грозев

ОКУЛТНИ ХИГИЕНА И МЕДИЦИНА Лечебната и възобновителна сила на пролетта (По П. Мълфорд). Растенето на човешкото тяло става по същите закони и от същите елементи, както това на всички други органически тела, като дървета, растения, птици и животни. Рано през пролетта земята получава от слънцето една творческа сила, която разпалва всички органически форми на живота: дървета, птици, животни и преди всичко човека, Защото човекът е най-висшият, най-сложният и най-мощният, духовно надарен, организъм на тази планета; той се нуждае от най-голяма сила и ще се нуждае в бъдеще още повече от нея и за много по-големи цели отколкото днес, когато още се учи да отваря и възприема нейния ток. Материалното учение нарича тази сила: „топлина“, обаче качеството, известно като топлина, е само външна или физическа манифестация. Качеството, произлизащо от слънцето и познато като топлина, не става топлина преди да достигне нашата планета и да въздействува върху елементите на земята. Няколко километра над земята има само малко топлина или пък я няма никак. Ако тази сила беше тръгнала от слънцето във форма на топлина, или бе станала такава по пътя си, тогава въздухът щеше да бъде и по върховете на планините тъй топъл, както в долините. А пък ние знаем, че по най-високите върхове има вечен сняг и лед, защото слънчевата сила много малко се смесва с елементите на земята по височините, за да може да превърне тези елементи в такъв градус топлина, както я чувствуваме в долините и равнините. Слънчевата сила произвежда усиленото кръгообразно движение на сока в дърветата, а това движение започва, щом слънцето на новата година почне да, действува на дърветата, Сокът е за дървото нов живот, от който произтичат по-после пъпките, цветовете и плодът. Втичането на тази невидима слънчева сила прави дървото способно посредством корените да си изтегля от земята нов запас от хранителни елементи. Тя му дава и силата да отърси от короната на миналата година всички останали мъртви листа, които са висели но него през зимата, както често може да се вижда това в дъбовите гори и по ореховите дървета, През последния зимен или първия пролетен месец тази сила действува и на животните и птиците, особено ако те живеят в своето диво или природно състояние, в което трябва да свалят миналогодишните си вълнено или перушинено облекло. Но това сваляне на старите видими неща е сравнително само една незначителна част от промяната, която се извършва във вътрешността на животните и птиците. Има сваляне или отърсване на стари, невидими неща, които засягат цялото същество на птицата или животното. Те излизат на вън през порите или по други пътища в разни форми, едни видими. други невидими, и те се последват от нови, вътрешни елементи, както израстват новата вълна, новите косми и новите пера. Твоето тяло е подчинено на същия закон. През късните зимни и първите пролетни месеци и ти си „сменяваш космите“. Ти изхвърляш старите мъртви материи и приемаш нови, доколкото даваш възможност на тази сила да извърши най-доброто за тебе, като, когато духът и тялото искат почивка, спираш твоята дейност, както правят това и птиците и другите животни през времето, когато си променят перушината или космите, или през периода, когато старите елементи се изтласкват и нови се приемат. Този елемент или тази сила, която възприемани, през това време, като вейка сила, е невидима за физическото око. Новите косми (вълна, козина), новата перушина на птиците, новата кожа и външната и вътрешна тъкан на твоето тяло, когато я получиш, новите пъпки, листа и клоне: всички тези са въплътено откровение на тази сила. Това са нови кристализации, които произхождате от нови разтвори на невидими химикали, в които са окъпани птицата, животното, дървото и твоето тяло. Всичките разтвори или всичкият тъй възприети елемент от последната година е употребен. Дървото или всеки други видим организъм, като птицата, животното или твоето тяло, се намират в същото отношение спрямо новия разтвор, както една металическа ивица спрямо минералния разтвор, от който си извличат кристалите. Няма строга гранична линия между това, което наричаме дух и материя. Материята е само форма на духа или на мисълта; тя се вижда чрез физическото око. Материята е сила, временно въплътена, както буца въглища, хвърлена в огъня, отделя скритата в нея сила, за да кара машината. Буцата в по-голямата си част се превръща в невидим елемент. Така ние виждаме навсякъде около нас силата да преминава от физическата видимост в невидимостта и обратно. Милиони и милиони тона невидима материя през един ясен ден в продължение на час се издигат над главите ни, за да паднат на другия ден във видима форма като дъжд или сняг, и след няколко часа пак да се погълната и да станат невидими. Индиецът нарича февруари и март „слабите месеци“, защото, като много по-добър наблюдател на природата от нас, той съглежда в животното и човека тенденцията към бавност и леност, която тенденция преобладава винаги, когато тази сила подмладява, прониква и подновява органическото тяло. Най-съвършените кристали от един минерален елемент произлизат от оня разтвор, който е в най-спокойно състояние. Твоето тяло през пролетта се подчинява на същите закони и неговите елементи наново се кристализират. За да използваш най-пълно лечебната и възобновителна сила на пролетта, ти трябва да почиваш, когато почувствуваш нужда от почивка, било то посред бял ден или посред нощ. Когато поставяш в действие тялото или духът против наклонността им, когато принуждаваш мускулите си към пресилено действие, когато докарваш духа или тялото до крайния предел на изтощението, незнаеш колко си безсилен, преди да стигнеш до края, както мнозина са принудени да правят това чрез неестествения начин на живеене и произволните изисквания на „работата“, тогава ти препятствуваш на тази лечебна и възобновителна сила да проникне напълно в тялото ти. Ти препятствуваш на новия елемент, който подновява стъблото и кара пъпките да набъбват, да се смеси с твоето тяло. Ти запазваш стария елемент, който трябваше да отърсиш, както дъбовете отърсват мъртвите си изсъхнали листа, преди да се измине зимата; ти носиш тогава в себе си този мъртъв елемента, една „мъртва тежест“, вместо новия съживителен елемент. Това е то, което покрай другите причини навежда раменете, избледнява косите и набраздява лицето с бръчки. Упадъкът на физическото тяло, който ние наричаме „старост“, произтича изключително от невярването и незнанието на човека, че той е в състояние да си създаде сам условията за получаване на постоянен приток от сили, който би обличал неговия дух с все нова и нова материя. Само мускулна сила и непрестанна телесна дейност не са винаги признак на пълно здраве. В трескаво избухване може, за укротяването и на един сравнително слаб човек, да са потребни три-четирма други хора. Щом премине избухването му (беснеенето), тогава болният е слаб като дете. При все това след такава криза се твърди, че болният е вън от всяка опасност. Много хора, увлечени в професията си, се преуморяват, чувствуват се изнурени и се третират като болни. Но дори и тогава, когато хората, като мислят, че страдат от опасна болест, са заставени да стоят на едно място, те се вдигат понякога много по-добре и по-силни, отколкото са били по-рано. Защо? Защото през време на това принудително душевно и телесно спокойно състояние природата е работила също така, както когато при неблагоприятни условия е имала да възсъздава и възобновява някое изхабено тяло. И резултатът от това е, че човек се привдига с нов, пресен елемент в костите, мускулите и нервите, а тази придобивка той постига поради това, че природата е била докарала тялото в онова спокойствие, в което то е било възможно да се поправи. От непрестанната физическа работа хората се изхабяват много по-бързо, отколкото обикновено се мисли. Тези, които вършат уморителна работа от сутрин до вечер, остаряват вече на 45 години, защото, като пренебрегват природните закони, не дават възможности на тялото да възобнови изхабените си сили. В природата става постоянна смяна между периодите на почивката и тези на работата. Дърветата почиват през зимата. Кръговата циркулация на сока е ленива. През това време не се произвежда нито лист, нито цвят, нито плод. Дивите животни и птиците след изтичането на лятото също така почти нищо не вършат. Те само ядат и спят. Някои животни и влечуги спят през цялата зима. Дори и самата почва трябва да почива, за да може да произведе най-добрата жетва. Когато чрез продължително торене почвата се преумори, продуктите й са по-долнокачествени от продуктите на девствената почва. Когато човек разбере, че при пълното и непрестанно изнуряване на нервите и при силно напрежение на волята той, като започне от младите години, докато стигне до 45 или 50 години може да изхаби извънредно много тялото си, и при това съзнание почне често да се отдава на пълна почивка и обнова, както правят това дървото, птицата и животното в своето природно състояние, тогава той ще почне да се радва на по-добро здраве на тялото и на по-голяма еластичност на мускулите, на своята сила и духовна бодрост. Той ще разбуди в себе си още други чувства и сили, съществуването на които днес още се оспорва от повечето хора. Някои ориенталски и индийски раси притежават до известна степен тези чувства и сили, отчасти поради своя по-тих живот, приближен повече към влиянията на годишните времена. Те не притежават стремителната сила за нападане и завладяване, както се прояви тя у някои народи, които подчиниха едни народи и раси, а други изтребиха и изкорениха. Но не силата е победител на края! Силата на мисълта работи най-мощно, когато тялото е в сравнително бездействие и тази сила в действителност е най-голямата и най-сетне преодоляващата! Тя е деликатна, безшумна и невидима. Тази сила влияе върху владеещите раси, като им налага цивилизацията на подчинените както напр. асирийците възприеха изкуството и цивилизацията на подчинените египтяни. Векове по-сетне подчинените асирийци предадоха тази сила на победителите гърци. Гърците бяха подчинени от римляните, обаче в Рим преобладаваше гръцката цивилизация. Рим пропадна физически под натиска на тогавашните диви раси на северна Европа, готите и вандалите, но в духовната област влиянието на Италия игра голяма роля за усъвършенствуването на някогашните хуни и вандали от миналите векове в по-сетнешни немци, французи, испанци и италианци. При всеки преврат, при всяко раздрусване и завладяване, тази сила пуска корени в по-широко поле. Днес най-добрите английски умове изучават недавно откритите индийски учения и по този начин се излагат на влиянието на тази сила. Качеството на листа, корена, плода, което, когато се употребяват като лекарство, въздействува на вътрешните органи, това е силата на онова растение, която е освободена чрез процеса на храносмилането. Силата, която човек получава от хляба или месото, е освободена по същия начин от храната. Храносмилането е бавно изгаряне на приетите в тялото материи. Освободената от това изгаряне сила се използва, за да тури в действие тялото, както инженерът използва топлината за движение на машините. Колкото са по-млади пъпките, толкова по-нежна е външната форма, обаче употребени като лекарство тези пъпки развиват най-голямата сила и най-доброто качество на растението. Най-добрият и най-силният чай се взема от най-горните и най-нежните цветове на растението. Нежните пролетни израстъци съдържате вече силите, които по-сетне ще образувате по-силния листа и стъблото. Също такива елементи съдържа и човешкото тяло през пролетта. На тези елементи трябва да се даде възможности да се развият, като не им се препятствува чрез нарушаване на спокойствието, претрупване и преумора с физическа или умствена работа. Това, което обществото нарича порочни навици и наклонности, не са само онези деяния, които причинявате, болест, болка и смърт. Хиляди души умирате след дълги страдания, по при най-големи удобства и в най-добро общество. Охтика, рак, лудост, воднянка, ревматизъм, скрофули и много още болести беснеят и ще беснеят още дълго между най-коректните хора. Причината на това е, че тия хора не съобразявате живота си с добре разбраните природни закони. Чудно излекуване на един сляп. — Едно загадъчно излекуване на един сляп поставило лондонските очни лекари в недоумение. Слугинята Катерина Велш била много късогледа още от детинство. Положението на очите й се тъй влошило, че тя вече цели две години била съвсем сляпа, въпреки старанията на най-добрите лекари и няколкократните операции. Най-сетне положението на зрението й причините за което оставали неизвестни, се признало за безнадеждно. Тогава заболяла баба й, към която Велш тъй била привързана, че. както самото момиче разказва, желанието му да може да види още веднъж умиращата си баба не го оставяло на спокойствие денем и нощем. Когато старата жена умряла, неутешимата внучка проляла истински потоци от сълзи и най-сетне на гроба припаднала от плач. И когато се свестила, тя прогледала. Госпожица Велш посетила един от своите лекари, който само констатирал факта, без да намери причините и обясненията. През първите дни се забелязвало още малко късогледство, но по-сетне зрението станало нормално. Причината за това чудно излекуване би трябвало да се подири в самолечението чрез собствени волеви усилия. Тази случка показва, каква грамадна е силата и надмощието на душата спрямо тялото. В едно интензивно желание се крие повече магия, отколкото ние днес вярваме. Да може човек правилно да насочва желанието, искането и мисленето, това е един вълшебен ключ, с който малцина умеят да си служат. Как са лекували захарната болест в старо време. Един млад учен мюсюлманин. Д-р Дингицли, ученик на медицинския факултет в Монпелие, а сега лекар в Тунис, представил недавна в парижката академия на науките една извънредно интересна студия, в която се доказва, че старите не само са познавали диабета, но и са го лекували успешно. Благодарение на знанието на арабския език, той можал да открие в съчиненията на прочутия в 10-ия век арабски лекар Авицен едно точно описание на познатата вече в онова време в Африка захарна болест и, което е още по-интересно, да намери същевременно рецептата за лекарството, което тогава е употребявано против болестта. Според преведените от него лекарски наставления, лекарството се състояло главно от семена от червеи, рошкови ( Lupine ) и разни семена, дозите на които са точно посочени в съчинението на Динцигли. Това средство било опитано в ново време в Тунис както при страдащите от захарна болест, така и в клиниката на професор Робин и резултатите били добри. Академията предала съчинението на д-р Дингицли на един комитет за основно проучване. Както се вижда, този случай ни доказва още веднъж, че в съчиненията на лекарите от миналите векове се крият още доста съкровища. Обаче, ние трябва преди всичко да се освободим от надменността и тогава търпеливо да опитаме употребените средства. Лекуване на магарешката кашлица чрез внушение. Професор Хамбургер преди няколко години представил в лекарското дружество във Виена едно тригодишно момиче, което било страдало вече пет седмици от магарешка кашлица и сега било излекувано чрез електричество в два деня. Това е един типичен пример, който показва, че магарешката кашлица, след като е траяла пет до шест седмици, трябва да се схваща вече като нервна болест. защото децата при закашлюването по навик запазват всички характеристични особености, които са проявявани отначало, макар сега самата болест да е изчезнала вече. Според това можем да разделим болестта на два стадии, първата, когато кашлянето се предизвиква от промени в тъканта, и втората, когато, въпреки излекуването на органическите промени, кашлянето става по рефлективен начин. Органическата стадия в повечето случаи не трае по-дълго от пет до шест седмици, и професор Хамбургер препоръчва през това време да се почне енергично въздействие чрез внушение и за това най-подходящо средство бил фарадичния ток (електротерапия). По този начин закашлюванията ще могат да се явяват по-рядко, пък и съвсем да се спрат. Също тъй било възможно да се прекъсне и съвсем да се излекува магарешката кашлица още в самото начало чрез добре подбрани хомеопатични или спагирични средства. Един хомеопатичен специалитет против магарешката кашлица бил и „Тусизана“ (Tussisana) от аптеката на професор Д-р Маух в Гйотинген (Вюртемберг). Това средство е предназначено за хора неспециалисти, които нямат време и възможност да изучават, дълго болестта и да подбират, според това, средствата.

АСТРОЛОГИЯ Под това име се разбира учението, според което взаимното положение и движението на небесните тела в известен момент има значение за съдбата на роденото в този момента дете. Според тази констелация на небесните тела, астролозите, като се водят по установените закони в астрономията, се стараят да предсказват това, което ще се случи в бъдещето както изобщо, така и в частност в живота на отделния индивид. Според това, астрологията се дели на природна и позитивна или индициална астрология. Природната астрология се занимава с предсказване на природните явления, произходящи от природни причини, напр. атмосферните промени, земетресения и пр. Позитивната или индициалната астрология се занимава с властта и влиянието на звездите над нашата съдба. За да може да предскаже съдбата на един човек, астрологът трябва да знае точно годината, деня и часа на рождението му; тогава установява хороскопа на небесните тела в момента на рождението и въз основа на това изчислява по-нататъшните промени на съдбата, съобразно с движението на небесните тела и указваното влияние на макрокосмоса (вселената) върху микрокосмоса (човека). Отечеството на това учение е Месопотамия, през времето на някогашните й обитатели акадийците. В Европа то е пренесено от халдейците, затова и римляните по-сетне наричат звездобройците халдейци. Египтяните свързват астрологията с медицината, като основават прогностиката върху учението за взаимното разположение на звездите. Първото написано съчинение по астрология е от Клавдий Птоломей през 126 год. Птоломей бил привърженик на Александрийската школа и се радвал на голяма слава през времето на Адрияна и Антоний Пия. Известна е тъй наречената Птоломеева система, изложена в тринадесети книги. Птоломей се базирал пък върху съчиненията на Хермеса, първия египетски астролог, живял преди Мойсей. В Персия във времето на Дария живял астрологът Жамасп, когото наричали мъдрецът. Той бил съветник и приятел на цар Дария. Казват, че той чрез астрологически пресмятания предсказал появяването на Исуса и Мохамеда. Той предсказал също, че щяла да пропадне персийската религия,която се основавала на магията. От гръцките астролози по-известни са Анаксимандър, Анаксагор и по-сетне Питагор, Платон, Аристотел и Прокъл. Хипократ е казал: „човек, който не познава учението на астрологията, заслужва по-скоро името глупец, отколкото лекар“. Астрологът Нигидий Фугул, приятел на Цицерона, при рождението на Октавия предрекъл, че той щял да стане владетел на света. Историята ни показва, какво голямо влияние са имали астролозите - духовници при източните народи. Царете се чувствували дори в известна зависимост от тях. А това не би било възможно, ако техните предсказания не са се сбъдвали напълно. Тези духовници, обаче, са притежавали големи астрономически познания. Едно доказателство за това е фактът, че редовното появяване на слънчевите и лунни затъмнения и днес става според халдейското изчисление. Днешните астрономи още не са направили някакво изменение в тази формула. Старите еврейски книги, Кабалата и Талмудът, се основават изцяло на астрологическите учения. Особено прочуто е кабалистичното съчинение Зохар, в което се излага философското учение за живота в космоса в сравнение и в свръзка с живота на човека. В школата на Питагор било задължително изучването на математиката и астрологията. Старите съчинения, между които и Библията, са изпълнени с астрология. Мойсей се обявил против астрологията, защото мнозина от невежество злоупотребявали с нея. Един от най-известните християнски астролози е Павел Философът (около 850 г.). И между папите има мнозина, които са се занимавали с астрология, както напр. Папа Силвестър (992—1002 г.), Йохан XX и XXI и други. Данте. който нарича астрологията най-възвишената и най-благородната наука, без грешки, казва на едно място: „Следвай само своята звезда. пристанището на славата те чака“. Джордано Бруно и Спиноза вярваха на астрологията. Йохан Щеофлер, професор по математика в Тюбинген, изчислил точно деня на смъртта си, която щяла да последва от едно нещастие. Като искал да предотврати възможността за това нещастие, той си поканил гости и останал в къщи. В разговорите с гостите той влязъл в някакъв спор, стъпил на стол, за да снеме една книга от една висока етажерка, обаче, когато се покачил, паднал и се наранил смъртно. Парацелзус изучвал влиянието на планетите върху растенията и минералите и като сравнявал микрокосмоса (човека) с макрокосмоса (слънчевата система), по логически и интуитивен път открил множество лечебни средства. Прочутият астроном Кеплер бил същевременно и астролог. Известно е, как той е предсказал бъдещата слава на младия още Валенщайн. Професор Мюлер казва, че мнозина от немските прочути мислители са се занимавали с астрология, но повечето от тях никога не са се изказвали явно, от страх да не ги поставят на едно равнище със звездобройците и врачките. Бакон и Нютон, прочути английски мислители, са били привърженици на астрологията. От немските астролози заслужва да се спомене Пфаф, който в едно съчинение за Наполеона доказва, че смъртта на последния трябвало да се съвпадне с едно срещане на Марс и Сатурн (5 май 1812 г.). Че Гьоте, Шекспир и Валтер Скот са вярвали в астрологията, не подлежи на съмнение. Този списък на видни личности, които са се занимавали с астрология или са вярвали в учението й, би могъл още много да се продължи, но казаното до тук е достатъчно. Онези, които отричат влиянието на планетите върху човешкия живот, без да проучат основно учението, поставят своето съждение, основано само на традицията, по-горе от съждението на мислителите. които през цели векове са посветили живота си на изследването на малко известните природни сили. Интересни наблюдения могат да се поправят, ако проследим живота на две лица, които са се родили едновременно. Един такъв пример е известен от историята: Самуел Хенингс бил роден на 4 юни 1743 год., в същия момент, когато се родил и крал Георги III на същото място в Сан-Мартен. Той постъпил на работа през октомври 1760 год., когато и Георги III стъпил на престола. Двамата се оженили на 8 септември 1761 год. Животът им текъл съвсем паралелно и двамата умрели в същия час на 29 януари 1820 година. Двамата имали еднакви по число и по пол деца. Този пример показва, че животът, действията и настроенията на човека се влияят от силите на вселената (на космоса). И който проучва и знае законите, по които тези сили действуват, може да изчислява и предрича влиянието, което те ще укажат върху микрокосмоса (човека). (Следва.)

СИНАРХИЯ Статия първа Окултна социология. - Образуване и развитие на обществото. - Старата община. - Що е държава. - Мнението на съвременните юристи и социолози. - Системата на Сент-Ив д'Алвейдър Човекът е социално същество. Неговите индивидуални, телесни и духовни нужди му налагат да живее, от деня на раждането си до последния си час, в постоянно общение с подобните на себе си. Освен известните библейски случаи на отшелничество, при които пак Провидението е проявявало грижите си към уединения[1], както и много други случаи след идването на Христа, които имат специална цел и особено обяснение, не може да се поддържа, по принцип, че в живота на човека има стремеж към усамотение. Напротив, даже и временното му отстранение от другите възбужда у него неудържимо влечение към неговите братя по образ, подобие и живот. Същият природен инстинкт на задружност се наблюдава и между животните. Всички се събират в двойки или в по-малки и по-големи групи, размножават се и взаимно си помагат в своя живот и развитие. От тоя естествен закон на привързаност и общност между човешките индивиди произтича и нуждата да се образува общество за ползата на всички негови членове и да му се даде такава организация и форма, които най-добре да съответствуват на вътрешното му съдържание и на целта на живота. Като са изхождали от това общо положение, социолозите във всички времена и народи са се старали да открият единствения истински закон, който може да регулира правилното образуване и развитие на обществото. Като резултат от тоя процес, всички велики обществени дейци са препоръчали, според своите схващания най-съвършената форма на държавна уредба и народно управление. Там, дето се е успявало да се открие органическия закон на творението и развитието, установена е била и най-добрата държавна и управителна уредба. Някои стари народи са знаели тоя закон и понеже са се съобразявали с него в държавната си дейност, организираните им общества мирно са процъфтявали в течение на много векове. А ония от тях, които не са го знаели или не са се ръководили от него при уредбата и управлението на своите обществени работи, ставали са жертва на постоянни вътрешни смутове и бързо са загивали. Един от съвременните писатели, най-известният окултист с мистично направление, F. Ch. Barlet, се е посветил да изучи основно този въпрос и в редица свои трудове е изложил съвършено ясно понятието за обществото, като един жив организъм, органите на който се създават от човека, изтъкнал е законите за уредбата на обществата, малки и големи, очертал е последователно еволюцията и инволюцията на обществените органи и е дал най-ясна представа за това, което трябва да разбираме под думата „държава" и „управление". В своите дълбоко научни изследвания той е дошъл до най-точна дефиниция на закона, като е доказал, че обществото е едно живо същество, което има възможност да създава и видоизменява най-съществените органи. Следователно, за окултиста, съвършено нормално общество е онова, което най-вече се приближава до тройното слагане на всеки висш организъм, като се състои от обществени: глава, гърди и корем. Според Барле, народното стопанство представлява от себе си общественият корем с всичките вътрешни органи на пищеварителната система (стомахът, червата и пр.) юридическите и военните сили - това са двете функции на гърдите, а просветата и религията - интелектуалните функции на обществото. Барле смята, че ако съвременната държава се уреди според тия принципи, трябва да се управлява от три камари: едната, съставена от избраници на синдикатите (селско-стопанските, промишлените и търговските сдружавания), другата -юридическата и третата - образователната и религиозната. Гласуването трябва да става по професии, при което всеки гласоподавател вотира според общественото си положение по трите тия отрасли. Тая организация не е плод на фантазията, а е функционирала много векове и е просъществувала много по-дълго време, отколкото всички последващи форми, взети заедно. Ако проследим историческото развитие на старите общества и републики до най-ново време, ние ще видим, че във всичките държавни формации се е проявявал стремежа да се основе организацията на всяко общество на естествените закони, а не на философските построения на разните школи. Социологията, в най-чистата си форма, се е преподавала в храмовете на известните старогръцки и староримски законодатели: Ликурт, Питагор, Солон, Нума и други. В класическото съчинение на Fustel de Cou langes: La cite antique и в най- новата книга на парижкия професор A. Croiset: Les Democraties antiques намираме най-изобилни доказателства за вярността на нашата теза. За постигане на главната цел на всяко организирано общество - създаване условия за свободен живот и развитие на човека - всичките стари и нови народи са установявали една концепция за Държавата, като форма на общежитие и като носител на власт. Усилията всякога са били насочени в античните републики да се направят всички граждани свободни в събранието на народа, в една страна, а от друга, да се ограничи и стесни властта на магистратите. Тогава, обаче не се допущало съмнение, че суверенното народно събрание може да разполага, по своя воля, макар и чрез общи закони, с живота, имота, свободата и даже с вярванията на гражданите. Това положение, от което произтекли всички по-нататъшни злини и са причинили разпадането на атинската, сицилийската, картагенската и римската демокрации, явно противоречи на една от най- солидните идеи на модерните времена, а именно, че индивидът има повече и по-висши права от Държавата и тя е длъжна да ги респектира. Върху това схващане за личните права на човека и гражданина се базира съвременната форма на Държавата и управлението, както и гарантирането на тия права. Авторите по конституционното право развиват логично същата идея, но не са проникнати дълбоко от окултния характер на обществената и държавна еволюция. Според професора на Парижкия университет A. Esmein[2], Държавата е юридическо олицетворение на нацията; тя е субект и носител на публична власт. Съществуването на тая власт над волята на отделните личности, събрани в едно общество, конституира нацията в правото. Тази власт, която естествено не признава никаква по-висша или конкурентна сила в урежданите от нея отношения, се нарича суверенитет или господство. Тя има две страни: вътрешен суверенитет или право да се заповядва на всичките граждани, съставляващи нацията, и даже на всички, които живеят на националната територия, и външен суверенитет или право да се представлява нацията и да се обвързва в сношенията й с другите нации. Според това, Държавата е една морална личност, защото представлява от себе си един субект или идеален и постоянен титуляр, който олицетворява цялата нация. Тя, веднъж образувана, упражнява публичната власт чрез един суверен, който е правителството. Този орган издава, по свое усмотрение или чрез налагане от постоянната социална сила (обичаите, нравите, религията), задължителни за всички, правила или норми, наречени закони. Почти на същото мнение за понятието „Държава" е и сегашният председател на Северо-Американските Съединени Държави г. Woodrow Wilson. В своето капитално съчинение: „The State" (Elements of Historical and Practicals Politics), тоя бележит юрист и същевременно социолог казва (стр. 658): „Държавата е един благотворен и неизбежен орган на обществото. Доколкото неразумно се намесва в живота на индивида, тя трябва да се счита като едно необходимо зло. Тя е едно органическо тяло на обществото: без нея, обществото би било само една абстракция. Историята на обществата доказва абсолютната естественост на правителството, неговото вкореняване в човешката природа, произхода му от рода и идентификацията му с всичко, което прави човека по-горестоящ от животното. Човекът индивидуално е слаб, а силата му иде от комбинирането на отделните воли. Силата му се концентрира, за да образува единството. Държавата е видима форма на обществото, а правителството е негов орган". Срещу това мнение на конституционалистите (без да цитираме имената на всички най-видни автори) се поставя твърде основателния възглед на модерните социолози, който се приближава донейде до онова на окултистите. Германският социолог Йелинек в книгата му: Das Recht des modernen Staates и французкият професор Leon Duguit в съчиненията си: L 'Etat, le droit objectifet la loipositive и L Etat, les guvernants et les agents отричат на държавата качеството й на една специфична форма на човешките общества. Те изтъкват теорията на човешките групировки, като считат, че всичките те, фактори на човешкото общество, са в действителност явления от едно и също естество, а Държавата е само една от тия групировки. Семейството, дружествата, общините, Църквата, Държавата са форми на организирани съюзи, на които се противопоставят, като неорганически съюзи, работните класи и националностите, либералните професии, политическите и религиозните партии и даже ефемерните обществени сдружавания и масови натрупвания. Немските автори Гирке и Пройс формулират дефиницията за Държавата така: „Тя е една социална форма от същото естество както другите и правото се ражда от всяка социална формация". Рем даже привежда за пример католишката църква от XIII век. Но ако тая теория на социолозите материалисти изглежда основателна от тяхно гледище, нейната абсурдност изпъква релефно, като се съпостави със строго издържаната и напълно съобразна с естественото развитие система на талантливия учен окултист Seint-Yves d'Alveydre. В своите съчинения за Мисиите („Missiofn actuelle des ouvriers", „Mission des Juifs" и Misions des Souverains) той е разработил всестранно и с една безподобна вещина теорията за Синархията. Значението на тази дума произлиза от гръцката синархи т.е. синтетическо управление, управление, основано на известен принцип. Преди всичко, ние трябва да обърнем вниманието на четците и върху съществената разлика между изследванията на Сент-Ив д'Алвейдър и утопиите на съвременните социалисти. Синархията е закон за съществуването, който действува в обществения организъм също така, « както и в човешкия. Всеки изследовател, в случай на нужда, може да намери тоя закон, като прилага към обществото физиологическите закони, които управляват човешкия организъм, който е най-висшият от животните организми. Сент-Ив д'Алвейдър е проверил тоя закон в историята и е доказал, че същият закон би могло да се приложи към нашето съвременно общество. Тая реформа, очевидно, е съвсем далеч от мирната или насилствената революция, проповядвана от социалистите, от разрушаването на обществения строй, искан от анархистите. Най-бележита черта в съчиненията на тоя автор е универсалната приложимост на неговите принципи, частно приложение на които се явяват обществените закони. Ние смело можем да кажем, забелязва Папюс, че Сент-Ив д'Алвейдър е открил не само физиологията на човечеството, но и общият закон, който управлява взаимните отношения на всички общества. В Света всичко е аналогично едно на друго и. законът, който управлява клетката на човешкия организъм, трябва да се приложи и към целия човек, а законът, който управлява човека, трябва да се приложи и към човешкото общество, нацията или расата. Ив. Толев ------------------------------------------------- [1] Трета книга на царете 17:2 -17- пророк Илия Тесвиеца. [2] Elements de drait constitutionnel.-------------------------

ПИСМОТО НА СТАРИЯ МАГ И изпроводи му Той, Великият Маг на тайните знания, дебел свитък, написан и изпъстрен с непонятни за него йероглифи — символи на тайни гадания! И беше обвит свитъкът в древен папирус, пожълтял и изтъркан от времето на живота; и беше свързан с червена, кат алена кръв, лентичка — символ на страстта, която предшествува великото страдание, водете към всемирния покой на живота! И разгъна той свитъкът на йероглифите и символите и нищо не разбра. И хвърли отчаян поглед към остарелия и пожълтял от времето стар папирус. И потърси в него да намери разгадката на тайните символи, написани с крачестите знаци на йероглифите. И беше написано по него с перото на времето от кръвта на мъчениците: „Изгори, стрий на прах Книгата на Загадките; размеси го със сълзите на нещастието; турни го в Чашата на Страданието и го изпий!“ „В опакото на нещата дири техния смисъл и истината!“ „Формата е сянка, не тичай след нея! Който я гони, бързо се уморява и на едно място стои. По-далече от формата не може да се Отиде чрез знанието за сенките. Истината е скорпион, който самоубива този, който я намери, за да се роди отново и заживее с нея. Умри за света и възкръсни чрез живота на светлината. И ще познаеш великата тайна на мъдростта! И ще се възнесеш към Великия Източник на първопричината, дето всичко живее в Единия и Единия е всичко!“ И направи той това, което бе написано на стария, пожълтял от времето и живота, папирус: изгори Книгата на Загадките, стри я на ситен прах; размеси го със сълзите на нещастието; турна го в Чашата на Страданието и го изпи. И умря за света, и възкръсна чрез живота на светлината! И въведе го тогава Великия Маг на Тайните науки в святия храм на мъдростта. И видя той в него стоящи на светли престоли беловласи старци, пред които бяха прострени дебели рула — Книгите на Живота — и изучаваха в тях мъдростта на миналото, за да отгатнат съдбата на бъдещето! И даде му Великия Маг дванадесетолистов пергамент, когато го въведе в храма на мъдростта. И прочете той на първия лист на пергамента написано с едри букви, които светеха с мораво-зеленикавия цвят на верила: „Само когато Слънцето грее, животът има смисъл!“ И разгърна втория лист и прочете по него написаното: „Само когато реките текат, земята се разработва“. И буквите на написаното бяха направени от сапфир с ясно-син цвят. И разгърна третия лист на пергамента и прочете по него написаното с едри букви, червени като кръв — направени от сардий — думите: „Само когато дъждът пада, сетото се благославя“, А на четвъртия лист бе написано: „Когато плодовете узреят, душата се радва“. И буквите на написаното светеха със златоцветния светкав цвят на хрисолита, и бяха направени от него. И разгъна той петия лист на пергамента и прочете на него: „Хранете се с плодовете на добродетелта“. И думите на написаното блещеха с разноцветен блясък, като на халкидона. И прочете шестия лист, на който бе написано: „Обичайте се и Господ ще бъде вън и вътре във вази“. И буквите на написаното бяха издялани от верил с мораво-зелен цвят. И разгърна последващите четири листа на пергамента и прочете по тях написано с разноцветни букви: „Носете дрехите на правдата!“ „Обработвайте сърцата си с любовта!“ „Разкопавайте ума си с мъдростта!“ „Служете на душата си с истината!“ И на първия от четиритех листа буквите бяха направени от сапфир с ясно-син цвят. А на втория бяха издялани от верил с мораво-зеленикав цвят. На третия лист буквите бяха изваяни от хрисопрас с жълто-зеленикав бляскав цвят. А на четвъртия лист буквите бяха изрязани от смарагд с ясно-зелен блясък. И прочете той по останалите два последни листа написаното с издялани букви от аметист, които блещеха със своя теменугово-син, облаковиден цвят: „И Великия, Живия Баща на Мира, Отец на бъдещите векове, ще бъде с вас и вие с Него“. „Само тогава ще познаете истинския Бог и Агнето на Мира“. II. И каза му Старият Маг на Тайните знания: „Изгори първия лист на пергамента, стрий го на прах, турни го до сърцето си и тръгни след мене“. И изгори той първия лист на пергамента, стри го на прах, турна го до сърцето си и, уловен за ръка от Стария Маг, тръгна след него. . . . И въведен бе в обширната земя на сенките. И всичко пред него беше покрито с покривалото на гъст, черен мрак. И повдигна си ръката Старият Маг на Тайните знания и направи знака с „Сила“ и каза непонятни за него „слова на сила“, и веднага мракът започна да се разведрява. И взема тогава Учителят на Мъдростта праха, що бе до сърцето му, и посипа с него слепите му духовни очи. И веднага изгря в него Слънцето на светлината, и прогледна. И стана всичко ясно за него, защото светлината изгони мрака и пред нейния ясен блясък нищо не можеше да се укрие. И видя той, ученикът на мъдростта, човекът прегърбен под ярема на живота. И впрегнат бе в колесницата на страданието и смирено я возеше след себе си. И настанен бе в нея на първо място звярът на страстите и удоволствията. И беше той алчен и ненаситен, а тялото му беше угоено и жадно за наслада. И вечно бе гладен за храна изобилна и винаги ядеше до пресита и пак се не насищаше. И беше ограден звярът в човека от старата змия на мъдростта светска. И даваше тя изобилно знания на човека; и храниха те богато звяра в колесницата му, защото бяха знания за блага и удоволствия земни. И суетеше се светската мъдрост да оправдае знанията за благата, като необходими, не за звяра в колесницата на човека, а за човека в човека! И блудеше го старият змей на греха, като пълнеше сърцето му със суетна гордост, ума му с хладна надменност, а душата му със страстна жестокост към всичко, ще не се кланяше на мъдростта змейска. И наглед човекът беше доволен от всичко, а в същност не беше до-волен от нищо: Не беше доволен той от знанията си, защото мислеше, че имаше по знаещи от него; не беше доволен от мъдростта си, защото мислеше, че има по-мъдри от него; не беше доволен той от удоволствията си, защото мислеше, че има по-доволни от него; не беше доволен от славата си, защото мислеше, че има по-славени от него, не беше благодарен от богатствата си; защото мислеше, че има по-богати от него; не беше доволен, най-после, от положението си, защото вярваше, че има по-високо стоящи от него. И щастието на всекиго винаги беше покрито с мрачното покривало на озлоблението, завистта или на лицемерието! И шепнеше му старият змей на мъдростта светска, който не искаше да се знанията на човека по-далече от сенките на живота, от проявената форма на най-грубата материя, че първопричината във вселената е една и съща, от която са произлезли милиарднитпрострате нейни разновидни форми, вследствие на качеството и количеството на силата, действуваща между техните атоми, молекули и частици. И догаждаше се човекът, че колкото тази сила е по-нежна и съвършена в качествено отношение, толкова и формата на живота ще бъде по-възвишена и благородна! И догаждаше се той, че всяка сила трябва да бъде в същото време и проявена хармония на звука, защото там, дето има сила, има и нейна проявена форма — материя, а от вибрациите на частиците й се образуват мелодиите на звука, ала той беше глух към този възвишен химн на съвършенството, защото Слънцето на светлината не грееше у него! И догаждаше се човекът, че силата беше в същото време и дивно съчетание на най-нежните цветове, на най-мили, хубави и пленителни краски на неземни красоти, ала той беше сляп за тях, защото Слънцето на светлината не светеше у него. И догаждаше се човекът, че силата бе в същото време и проявена форма на най-възвишени, деликатни и съвършени фигури, картини и тела неземни, ала всичко това той го не виждаше, защото Слънцето на светлината не светеше у него!... И беше той глух, сляп и ням към всички велики, възвишени и съвършени проявления на действителния мир във вселената — на мира на силите! И беше подчинен напълно под влиянието на звяра в колесницата си, и, управляван от него, тънеше в гнойното блато на низките плътски удоволствия и наслади. И всичко около него бе пусто, мрачно и задушно!... И разбра ученикът на мъдростта, че наистина „Само когато слънцето грее, животът има смисъл!“... (Краят в следната книжка).

К. У. Ледбитер (Charles Webster Leadbeater) Окултните причини на войната. (Реч, произнесена в Австралия). Великата война е главната тема на деня, за която всеки говори и върху която всеки мисли. И все пак голямо число хора не мислят правилно по нея. Мнозина даже не знаят какво да мислят. Tе се измъчват от известни идеи и се затрудняват, да установят едно определено мнение. От една страна, често пъти има силен изблик на омраза. предизвикана от ужасни варварства, от безпримерни жестокости, а от друга, едно добре обосновано чувство, че войната е нечестиво и безумно дело, което никога нищо не установява правилно, тъй като страната, която печели във война, няма непременно нужда да бъде права. Провидението, казват те, е на страната на най-големите топове, и старата средновековна идея, че войната винаги е бивала спечелвана от някоя по-висша сила, днес не намира неизменно приложение. Народът казва: „ние знаем, че войната е едно лошо и нечестиво дело; знаем, че мирът е прекрасен и затова, как можем да се бием от сърце ?“ Но пък, от друга страна, когато такива страшни неща се случват, не е ли длъжен всеки да направи всичко, каквото може, за да се спре злото? Така, има една обща неопределеност в чувствата и мнозина мъчно разбират, какво поведение трябва да усвоят. Едно изложение на фактите, с оглед на войната от вътрешна страна, ще ви помогне, може би, да усвоите едно положение. По моето мнение, това положение е съвършено ясно и определено и аз ще се опитам да го изложа пред вас с такова предимство да познавам скритата страна на нещата, както ми е дадено, понеже поведението на хората към тази война, е въпрос от грамадна важност. Съвършено вярно е, че първото нещо за обмисляне сега е - победата. Обаче, мнозина от нас са негодни да се бият и положението ни спрямо войната може да направи крайното й разрешение или сравнително лесни, или почти невъзможно. Затова, не е без значение да мислим ясно но тоя въпрос. За да имаме ясни идеи върху един предмет, требва да разполагаме, преди всичко, с факти. Има винаги една скрита страна във всяко нещо — една страна, която е невидима за обикновения човек, несъзираема за обикновения мислител; и при туй. тази невидима страна е почти винаги много по-важна и по-поучителна, отколкото видимата. Аз ще ви дам един проблясък на скритата страна на тази велика борба и се надявам, че това може да ви помогне да вземете едно положение и да си съставите едно мнение, което ще бъде полезно, а не вредно, впоследствие при разрешението й. Външно, тази война, макар и невероятно, изглежда доста проста. Всеки, който знае нещо от истинската история на събитията — разбирам от външна гледна точка — знае, че Германия беше приготвена от много, много години, с едно грижливо, пресметнато съвършенство, което, вероятно, никога не е било достигнато и света, за да се хвърли на гърлото на Европа; именно точно това — да наложи дръзко завладяването на света. Зная, че в Германия не вярват това. Там се опитват да се самоубедят. че са били заставени да извършат това нападение: но всеки от нас. който е проучвал фактите, сините книги и различните съобщения между заинтересуваните страни, знае, че нападението бе абсолютно непредизвикано и че едната страна бе приготвена за него по един действително великолепен начин, които е един пример на съвършенство за останалия свят. Съюзниците бяха, за най-голямо нещастие, толкова неприготвени, че това им коства грамадни жертви и страдания. Всичко това е от външна страна и е очевидно. Пресметнато, детайлирано и чудно безскрупулно каквото беше приготовлението, то бе напълно достигнато от изпълнението, извършено с една преднамерена бруталност и една съвършена, никога по-рано недостигната, жестокост. Зная, това е много силно казано, но само да прочетете необоримите свидетелства, ще видите, че е вярно. Като работех за други цели, аз направих щастливи наблюдения за себе си. Зная, че най-ужасните истории, които сте чули, са напълно основани на факти. Съжалявам, но това е така. Ние трябва да гледаме на нещата, каквито са, а не както сантиментализмът би ги желал. Ние трябва, да гледаме на нещата каквито са, което действително ни убеждава, че Киплинг беше прав със своята паметна фраза: „Сега ние ще трябва да ревизираме нашия речник; сега ние ще трябва. да разделим жителите на земята на човешки същества и на германци“. Съжалявам, но аз ви казвам фактите в случая. То е просто изумително. И помнете че, доколкото ни бе позволено да узнаем, в Германия не е имало протести. Помислете само: аз не желая да възбуждам вашите страсти — това е последното нещо, което бих желал да върша; но помислете само върху станалото. Спомнете си за Лузитания, спомнете си за Персия и Арабик. Мислете, колко много случаи има на атаки върху незащитени градове, на предумишлени убийства на невоюващи, за които убийства са издадени много присъди от един съд. Помислете за това една минутка и тогава кажете, как бихте го оценили. Съвсем сигурен съм, че всички вие сте познавали хора, принадлежащи на тая раса. Аз, поне, познавам много германци, принадлежащи към Теософското Дружество, което има клонове във всека страна на света, срещал съм хора от тази раса, познавам ги, имам и приятели между тях. Сигурен съм, това е вярно и за всекиго от вас. Вярно е, че в това Теософско Дружество ние имахме едно предвкусване на тоя стремеж за владение на света, защото германската секция на Теософското Дружество въстана против другите и се опита да добие надмощие в Дружеството няколко години преди тази война. Те употребиха същите оръжия, които бидоха сега употребени от политическите агенти на германската преса: същите безсъвестни лъжи, същото откриване на шпиони в места, в които никак не са очаквани такива. Ние, в Теософското Дружество, преминахме това, главно, в книжна борба — то бе едно малко издание на посегателството за завладяване цялата организация. Тогава ние не разбрахме, пълната негова безсъвестност ни учуди. Сега, ние виждаме, че то беше само част от целия германски план — то бе посегателство да се завладее едно широко в света Дружество, чрез което би могло да бъде направено нещо за подпомагане германския план за всесветовно господство. За щастие, планът биде разрушени, с всичките придружаващи го клевети и вероломства. Ние всички сме познавали хора от германската раса: бяха ли те въобще този вид хора, които биха действували по тоя начин? Вие знаете, че те не бяха. Не виждате ли, че тази пагубна превратност изисква обяснение, — че тя изисква нещо съвършено необикновено, нещо съвсем ново в начина на обясняване? Аз ще се постарая да ви кажа точно как стана това и как става. Има едно друго обяснение. Всички ние чувствуваме, че ние сме повече или по-малко ангажирани в една принципална война, че тук са в основа велики принципи, че ние се борим за свобода, за това, което се нарича демокрация. Лично аз далеч не се възхищавам от демократическите методи, но казвам, че демокрацията поне предполага едно усилие към свободата на народа, макар да мисля, че в нея има много нещо, което е грубо, несъвършено и ненаучно. Ние сигурно, значи, се бием за тази демокрация и свобода, от една страна, и против грозната тирания и робство, от друга. Не е само за правото на съществуване на по-малките народи. Вие знаете, че беше съвсем открито заявено в германската преса, какво времето на малките народи е минало, че Германия не желае малки народи, че те нямат право да съществуват. Не е, значи, само това, което е същественото, има и друго, което е още по-важно — честта и запазването на едно обещание. Вие добре знаете, как най-близкият до императора човек обявява един тържествен договор за „един къс хартия“, и не е можал да разбере, как ние бихме желали да отидем на война само заради това късче хартия. Ето, против такъв род неща воюваме ние. Факта, че нашите неприятели са сбъркали сметките си, никак не ги извинява, защото те по себе си съдеха за нас, като предполагаха сигурно въстание в Ирландия (която изглеждаше на прага на гражданската война), ако Англия беше атакувана; факта, че те вярваха, че вие, в Австралия, както и нашите имперски съграждани от Канада и Нос Добра-Надежда, всички бихте използували случая, за да се отделите — ето какво те вярваха! Те разчитаха на всичко това. Те сбъркаха сметките си, но това съвсем не прави делото им по-добро. Тъй, съвсем ясно е, че ние се борим за принципи. И аз мога да потвърдя, много повече, отколкото вие вярвате и отколкото знаете, че това е въпрос на принципи. Ние знаем, че има сили, които работят против еволюцията толкова добре, колкото и силите, които работят за нея. Ние знаем, че има често една малка — често в едно само лице — борба между тези сили над личностите и, по някога, върху неща, които ни изглеждат съвършено незначителни. Но ние знаем също, че по някога произхождат велики световни кризи, в които добрите и злите сили в гъсти редове застават едни срещу други и повлияват върху човечеството и го тласват в борбата, едни на едната, други на другата страна. Последният път, такава една велика всемирна борба произлезе на Атлантис, нещо преди дванадесет или тринадесет хиляди години. Тогава е имало една велика война между тези, които бяха на страната на доброто, и онези, които бяха на страната на себелюбието. Ние можем да прочетем нещо за делата на Началниците на Черната Ложа в Атлантис, в Секретната Доктрина. Г-жа Блаватска посвети много време и енергия, за да изтълкува техния начин на работа. Ние трябва да се постараем да разберем, че може да има хора, които правят каквото нам се струва за абсолютно зло, и при все това те могат да мислят себе си за оправдани в своите дела. Те могат да мислят, че направлението, което взимат, не е лошо, но че едва след време става добро. Вярно е, че когато те казват: „след време става добро“, аз мисля, че те обикновено разбират „добро за самите тях“; но тези Началници на Черната Ложа имаха свое гледище за еволюцията, което оправдават, по начин, подобен на начина, по който известни хора се опитват днес да оправдаят делото на Юда Искариотски, като казват, че той много но-силно от другите желал, щото Славата на Учителя да бъде изтъкната пред света, и че затова постави той своя Учител в едно положение, в което мислеше, че Той трябва да покаже Своята слава. Колко невероятно и да изглежда, това мнение е сериозно изтъкнато от некои писатели. Началниците на Черната Ложа в Атлантис напрягаха себе си, като отделени същества, срещу потока на еволюцията.. Ние поддържаме, че стремежът за развитие води към единство, че тази широка и многократна вселена, която виждаме около нас, е цяла изражение на Един Всемогъщ, и че както от Него ние се раждаме, тъй към Него един ден трябва всички да се върнем. без да изгубим чувството на индивидуалност, както и спомена и печалбата на целия наш опит, но като се качваме сигурно по-високо и по-високо, до пълното реализиране на нашето единство с Него. За това ние знаем, че Нему е приятно, когато ние винаги работим за това единство. Но тези, които поддържате противния възглед, мислят, че Божеството поставя това течение, което наричаме еволюция, за да можем да укрепваме себе си чрез борба против него; и макар да не вярваме това, ние можем да видим, че този възглед е възможен и ясно е, че хора, които го поддържат, съвсем няма да живеят като нас. Ние мислим, че такива хора се намират в съществено заблуждение, че те позволявате на себе си да бъдат помрачавани чрез по-нисшето себе, виждаме още, че те се опитват да оправдаят своето становище чрез известен начин на аргументация. Не е необходимо да се предположи, че тези Началници на Черната Ложа правеха зло заради самото зло; но те държаха това, което ние считаме един крив и себелюбив възглед, като намерение на Божеството. Сам аз съм чул някои от техните сегашни наследници да казват: „Вие, хората, мислите, че знаете, какво мисли Бог; вашите Учители поддържат тези възгледи и, разбира се, вие Ги следвате. Но ние имаме друго гледище; ние следваме традицията на една много стара школа и ние съумяваме да държим своето доста добре“. В Атлантис това поведение доведе, между техните постоянни и презрени последователи, до крайно себелюбие и чувственост. до обща безсъвестност и безотговорност. То доведе до едно необикновено състояние, в което всеки човек въздигна един образ на себе си и го обожаваше като Бог — едно извращение на съвършено вярната идея, че Бог е във всекиго от нас, и че ако вие не можете да го намерите в себе си, безполезно е да го търсите другаде. Така дойде до там, че стана една обширна революция против Пазителя на Златната Врата и на дело добрите и злите сили. които винаги търсят да повлияят на света, намериха физически израз в тези велики серии от битки в Атлантис. В този случай мнозинството oт населението решително би се определило на страната на злото, и злото победи. Понеже злото победи, необходимо бе повече от хиляда години след това, да бъде погребан тоя голям остров на Посейдона под водите на Атлантика; и шестдесет и пет милиона хора загинаха, ви. продължение на двадесета и четири часа, в този велик катаклизъм. Сега още веднъж силите на доброто и злото се материализираха тук, на физическото поле и могъщото състезание пак слезе долу на същото поле. Помнете, ние сме същия народ, който бяхме на Атлантис, и вероятно е, че ние взехме своя дял в борбата — с малцинството, надяваме се — и, можа би, някои от нас са мнозинството; впрочем, има много време от тогава и ние не можем да бъдем сигурни за това. Чел съм, спомням си, една ужасна история (измислица, надявам се, понеже трудно би могло това да бъде факта) за възобновен спомен за едно минало въплъщение. Имало веднъж един човек набожен и усърден християнин, който в един случай на подлагане себе си на месмерично лекуване намерил, че, при състояние на транс, той бил способен да добива проблясъци за състояния, които чувствувал като да се отнасят до негови минали съществувания. Невярващ отначало, силата и живостта на неговите опити скоро го заставили да приеме, че те трябва да са действителни възпоминания; и по тоя начин той придобил много интересни сведения за средновековните периоди. Тогава изпъкнала в неговия ум една дива, но възторжена, надежда, че ако той би могъл да напрегне своята памет по-нататък. то би открил, че е бил на земята във времето на Исуса; той копнеел неизразимо много за един проблясък на това Божествено Присъствие; представлявал си, че следва и възторжено се покланя на Бога, когото толкова обичал; той даже се осмелил да се надява, че, може би, е имал висшата слава на мъченик за своята вяра. По-нататък и по-нататък, в последователни унасяния, той напрягал паметта си в миналото, до като, най-сетне, с неизразима благодарност и дълбоко благоговение, той достигнал да схване, че е тъпчел свещената земя на Палестина същевременно с оня Велик Образ. И тогава, при един ужасен удар, който го оставил умиращ; той узнали страшната истина, че в живота си от това далечно време той е бил една яростна единица от разгневената тълпа, която викала диво: „Разпни Го, разпни Го!“ Аз благоговейно вярвам, че ние всички сме били на правата страна в тази изумителна борба в Атлантис. Но, както и да е станало, поне същите тези хора участвуват и сега; но тоя път мнозинството, слава Богу, е на страната на доброто, и доброто ще спечели. Именно тоя факт, че мнозина, които тогава бяха на кривата страна, са сега на правата, е пълен с надежда и радост за нас, тъй като той показва, че въпреки всичките изгледи за противното, светът напредва и, колкото обезсърчаващи и да са нашите грешки, ние сме, изобщо, по-добри хора, отколкото бяхме преди дванадесет, хиляди години. Ето защо, ние можем да се надяваме, че ще избегнем за няколко хиляди години един катаклизъм от ужасните размери, при които потъна Посейдон. Но ако злото спечели, катаклизмът ще последва; той трябва да последва, защото Божеството желае човечеството да напредва, и ако част от него самоволно се постави вън от пътя на еволюцията, това частично противопоставяне на тела и умове трябва да бъде премахнато, и трябва да започне отново, при други условия. Душите ще се върната скоро пак към рождение, пръснати из разните страни на света, така че не ще съществува вече една такава страшна сила на струпирана безсъвестност, като тая, която направя въпросната нация една опасност за света. Ние не трябва да мислим (зная, че не можем, защото е много трудно), че хората, които се борят на страната на злото, непременно са лоши. Безспорно, мнозина от тях са страшно нечестиви, но еднакво е безспорно, че мнозина от нечестивите не са такива по природа. Те са жертва на едно обсебване, на едно толкова страшно но своята сила обсебване, Че ако и ние, вие и аз, бихме му били подчинени, то и ние също бихме могли да не видим ясно нашия път, нито да излезем неопорочени от това обсебване. Кой може да каже това? Хиляди и хиляди хора, толкова добри, колкото нас, не са излезли благополучно от него. Противната па еволюцията тъмната сила може да завладее, а често и завладява, цяла една нация, обсебва я и й повлиява. Вярно е, че тя не може да направи това — също, както е случая и с отделното, индивидуално обсебване, — освен ако има почва в обсебения. Но когато има в дадена нация едно мнозинство, или даже едно силно малцинство, което е вече напълно готово да се отзове на злото, тогава останалите членове на нацията, слабодушните хора. биват просто повличани от първите и, в това време, не могат правилно да виждат и съдят. Нека се опитаме да разберем това. Какво имаше в Германия, което направи възможно това страшно обсебване? Част от отговора на тоя въпрос намирам в едно забележително статистическо изложение, което наскоро срещнах в една статия на постоянния берлински сътрудник на разни добре известни вестници, г-н Wile, поместена в списанието Pearson’s Magazine. Сведенията са взети от книгата на един професор от университета в Ерланген (Бавария), озаглавена: Душата на Германия. Той нрави сравнение между количествата на известни видове престъпления, разглеждани от английските и германските съдилища, за един период от десет години. Като правя това сравнение, трябва да припомня, че населението на Великобритания е около четиридесет милиона,когато това на Германия е седемдесет милиона, и че трябва да прибавим 75% върху числата за Англия, за да видим, ако двете страни биха били на еднакво морално равнище, какво бихме могли, но справедливост, да очакваме за Германия. Но даже и след като допуснем това, ще видим едно действително поразително несъответствие. Простете ми, ако статистиките са безвкусни, но ние трябва да разберем, как дой-де това мрачно състояние на работите. Професорът взима първо престъплението на злонамерено или престъпно нараняване. От тоя род престъпления в Англия има 1262 случаи, на които за Германия би съответствували около 2200. Обаче, действителното число е 172153. През същото време в Англия имаше 97 убийства, според които би трябвало в Германия да има 170, а те са 350, почти двойно, отколкото би трябвало да се очаква. Но въпросът се усложнява от това, че в Фатерланда стават стотици и стотици човекоубийства, които германския закон технически не нарича убийства и които, следователно, не се доказват, в статистиките за убийствата. Кражби в Англия имало 216, което предполага за Германия 380: в действителност. е имало 9381. Случаите на кръвосмешение у нас са били 56; бихме могли, следователно, за Германия да допущаме 100, но намираме 573. Числото на незаконородените деца у нас е било 37011 — едно достатъчни срамно число, което предполага в по-голямата страна 65000, а е имало 178115. За умишлено увреждане собствеността — едно особено низко престъпление —- със съжаление трябва да кажа, че ние, в Англия, имаме 358 случаи; според това, във Фатерланда трябва да е имало 627: там в действителност е имало 25759. Да ни пази Бог да въздигаме себе си като праведници; и ние, англичаните, имаме своите грешки, и тежки грешки; но. когато разглеждаме тези статистики, ние не можем да не забележими една разлика в средното морално равнище. И ние почваме да виждаме, как е станало това неимоверно и ужасно обсебване и защо първоначални изработения план от Великите Сили за тази малка и частна човешка еволюция не можа да бъде изпълнен. Имаше надежда, че Петата Коренна-Раса ще застане като едно цяло или че. във всеки случай, Петата Под-Раса ще направи това. И надеждата бе почти по етапна. Силите, които стоят над човешката еволюция, работеха чрез Своите Ученици дълго, за да предотвратят тази катастрофа. Дали тези Сили знаеха всякога, че работата не ще достигне целта си, не мога да кажа. Ние понякога мислим, че те предварително знаят всичко, което има да се случи. Дали знаят или не, не знам, но сигурно е поне това, че в много случаи те работят най-усърдно, за да достигнат известни резултати и за да дадат на хората известни щастливи случаи. Ако човечеството пропусне дадените шансове, резултатите могат да не бъдат постигнати. В действителност, те винаги биват постигани, само че често биват отлагани за известно време, което нам изглежда неимоверно дълго. Великото Божество на слънчевата система, Самият Логос (the Logos Himself), точно знае всичко, което има да става, както и кой ще се възползува от дадените му случаи и кой не. Трябва да вярваме това. Но дали и всички, които работят под Него, също знаят, не можем да кажем. Без съмнение, аз зная, че един велик конфликт между добрите и злите сили дълго време е висял над главите ни. Зная също и че той не трябваше да вземе именно тая форма, която взе, само ако някои от тези, на които се удадоха велики случаи, бяха се издигнали на висотата им и бяха ги използвали. Някои са ги използвали. Мощната Британска Империя биде създадена и сплотена чрез връзки на скрита любов по такъв начин, но какъвто никоя Империя преди нея не е сплотявана. Имаше една огромна Римска Империя. Но това бяха личният интерес, римският мир и римската сила, които държаха частите й заедно, а съвсем не любовта на подчинените раси към Рим. В миналото е имало и други обширни империи, по всички биваха сплотявани чрез сила, не чрез любов. А какво друго, освен любовта, държи обединена тази Империя? Англия, малката Държава-Майка, няма желание да притеснява другите. Тя само веднъж, под напълно погрешното ръководство на един упорит крал и един глупав министър, се опита да насили американските си колонии: единствената последица от това беше, че почти половината от земите, които би съставлявали Империята днес, не са части от нея, макар и да бяха свързани, чрез други връзки, по-тясно с нея. А трябваше да останат всички в тая велика Империя. Такъв беше планът, но човешката глупост откъсна тази част от пея. След това вече Англия не се опита да потиска своите далеч по-мощно свързани с нея владения. Тя ги остави съвършено свободни. При все туй, те са свързани с нея сега по-тясно, отколкото са били по-рано. Имаше надежда, че и другите нации, които принадлежат към нашата под-раса, ще се съединят в една велика конфедерация. Америка и Англия бидоха сближени толкова много, че една война помежду им едва ли е мислима сега. А имаше надежда, че и Германия, и Скандинавия ще влязат в едно подобно приятелство. Германия, обаче, няма да влезе. В продължение на много години, една любопитни и нежелателна форма на национален дух е изпъквала в тая страна. Това е съвсем очевидно. Четете германската литература и вие ще видите съвсем добре направлението, в което, в продължение на четиридесети години и повече, е вървял германският народ. Вследствие на своята прекомерна гордост и на обучаването им в грубости и сила, в кръв и желязо, вместо в закона на любовта, и по причина на низкото общо морално равнище, което е непосредствена последица от такова едно обучаване, германците станаха, годни за това страшно обсебване и някои от великите Началници на Черната Ложа пак заеха място между тях. Княз Бисмарк беше един от тях, както Госпожа Блаватска отдавна още ни каза това. Докато беше още жив, той сам ръководеше своите планове за подчинението на Европа. Вие можете да благодарите, че той не доживя до сега, понеже неговите планове бяха далеч по-разумни от плановете на последователите му. Отдавна още Госпожа Блаватска ни обясни, че той е притежавал, значителни окултни познания и че преди войната с Франция от 1870 г., той е отивал лично до известни точки на северна, южна. източна и западна Франция, и че там е направил някакви магии или устроил магнетически центрове, с цел да предотврати едно ефикасно съпротивление против германските армии. Безсъмнено, френското сгромолясваме тогава беше така пълно и неочаквано, че то се нуждае от някои необикновени обяснения. Когато работех върху „Невидимите помагачи“ на бойното поле, аз много пъти срещнах и говорих с княза, който, естествено, с най-жив интерес следи всичко, което става. Преди няколко месеци имах един интересен разговор с него. Като говореше за войната, той каза, че ако ние сме били служители на Йерархията, и ученици на Окултизма, трябвало да знаем, че Германия е права. Един от нашата група, малко възмутен, му отвърна, че целият останал свят желаеше да живее в мир, че Германия извърши едно непредизвикано нападение и причини цялата тая сеч и че следователно, тя е виновна. Но князът отговори: „Не, не, вие не разбирате. Това е една борба, която трябваше да дойде, — една борба между силите на законността, реда, науката и културата, от една страна, и силите па безредието, своеволието и на деградиращите тенденции на демокрацията, от друга. Няма. значение, как почна тя. Ако, както казвате, Германия я почна чрез един акт на безпримерно нападение, какво от това? Това е съдба, трябваше да стане, ако не по тоя начин, то по някой други; а този начин ни откриваше най-добрите шансове за успех; при все че, от моя страна, аз бих поставил всичките тези нации да се борят, първо, една с друга и щях да се намеся само когато те биха се съвсем изтощили“. Ние поддържахме, че също и и и ние обичаме закона и реда, науката и културата. но ние желаехме същевременно да имаме и свобода и прогрес. Князът като че ли не е имал подобни идеи. Той заявяваше, че демокрацията никак не се грижела за култура, а искала да смъкне всекиго долу, ма едно общо, и то най-долното, равнище: че тя желаела закон, с който да ограби и ограничи богатия, без сама да се подчинява на закона; че тя нямала схващане за „свобода под закон“ (която е единствената истинска свобода), а желаела тържеството на пълното беззаконие, при което себелюбието само би могло да управлява, и че само тези биха били ограничени, които биха желали да живеят и да работят като свободни хора. После той каза, че ако самите ние служим на истинското вътрешно Правителство на света, ние трябва да знаем, че то, именно, е противно на всички демократически теории, и че следователно, Германия, а не Англия, е която се бори за идеалите на Йерархическото Правителство. „Кой“, попита той „е по-близо до истинския идеал за един Владетел. — нашият Кайзер ли, който държи своята власт от Самия Бог или вашият Крал Георг, които един ред но може самостоятелно да напише и на когото всяко действие е толкова ограничено от неговите министри и парламента му, че не може да направи никакво реално добро? А френският Президент, какво друго е, освен пяна, за момент изхвърлена на върха на една кипяща маса от корупция?“ Ние бидохме най-силно възмутени от такава една обида към нашите храбри съюзници: но не можехме да не допуснем, че имаше една частичка от истина в някои от неговите по-раншни бележки. Ние се постарахме да му кажем, че, макар да споделяме неговото вътрешно недоверие към методите на демокрацията, ние я смятаме за един необходим преходен. период, през който светът трябваше да мине по своя път към една по-благородна свобода, понеже една система (макар и добра), щом е била наложена на един народ, никога няма да води към неговото върховни развитие; и че хората трябва да научат съзнателно да избират за себе си доброто, да се откажат от своето грубо себелюбие, не защото с острието на сабята са заставени да правят това, но защото са научили те самите да виждат по-висшия път и необходимостта всеки да се самоконтролира за благото на всички. Князът си оставаше абсолютно неубеден. Той каза, че нашият план бил утопичен, че ние никога не бихме могли да накараме простолюдието (каналиите) да разбере подобни съображения и че единствения начин да се работи с него е начина на кръв и желязо, като бъде насилвано, в името на собственото му висше благо — и за наше, в същото време, удобство — да живее така, както виждаме ние, които сме по-умни, че е по-добре за него. Когато, по-късно, нещо от това бе съобщено на Английския Крал. той се усмихна и каза спокойно: „Аз вярвам, че за това положение, което заемам, Бог е повикал мен толкова, колкото и моя императорски братовчед, Кайзера; аз не управлявам чрез сила, а чрез любовта на моя народ към мене и аз не желая титла, по-голяма от тая“. Боя се, че ние трябва да се съгласим с твърденията на княза, че човечеството не е още готово за свобода: обаче, то никога не ще стане готово, ако не бъде оставено да опитва. Разбира се, отначало човекът ще постъпва толкова погрешно, колкото и право. Ще има един преходен период, когато работите съвсем нима да бъдат такива, каквито би трябвало, когато ти в никой смисъл няма да бъдат толкова добри, колкото биха били под един благ деспотизъм. При все това, ние никога няма да спечелим хората за напредъка. ако не им оставим известен дял от свобода. Трябва да преминем през непривлекателната стадия на демократическото лошо управление, за да стигнем времето, когато управлението на народите ще бъде най-доброто. За сега, откровено казано, не е така. Аристокрация значи управление чрез най-добрите. Демокрация значи управление чрез народа. Ние се надяваме, че ще дойде време, когато демокрация и аристокрация ще бъдат едно. Ние очакваме да постигнем това чрез нашата система. Никога, не бихме успели това по пътя на военния деспотизъм. Ето истинския, основния изходен пункт. Така, виждаме ние, тази война е съществено една война на принципи. Ако някои биха били наклонни да се съмняват, че може да бъде обсебена от тъмните сили цяла една нация и то такава, която в своята минала история има толкова хубави проявления, която даде няколко истински добри хора, — ако някой би бил разположен да се съмнява в това, нека вземе официалните германски изложения и да прочете прокламациите на Негово Императорско Величество Кайзера, в които той говори за себе си (и, вероятно, той го вярва), като за изпратен от Бога да, управлява света. В тях той казва: „Божият дух слезе върху мен. Аз гледам на цялата своя задача, като на предопределена ми от Небето. Който ми се противопостави, ще го смажа на късове. Нищо на тоя свят не може да бъде установено без участието на Германския Императора“. Вижте безумната гордост на казаното и научете, че цялата нация, доколкото можем да знаем, аплодира и одобрява, Четете г-н Оуен Уистъровите: „събрани или комбинирани изявления на Прусащината, нареждани изречение по изречение от речите на някои Пруси на Кайзера и на неговите генерали, професори, издатели и на Ницше; част от това е казано хладнокръвно, години преди войната, а цялото е един символ на вяра, потвърден на дело“. Четете това спокойно изявление: „Слабите нации нямат същото право на съществуване, което имат силните нации. Светът няма вече нужда от малките националности“. „Белгийците не трябва да бъдат ударени смъртно; те трябва само така да бъдат оставени, че да се направи невъзможна всяка надежда за съвземане. С белгийското население войските трябва да се отнасят с неумолима строгост и ужас“. Спомнете си всичкия ужас на потопяването на Лузитания и спомнете си с каква луда радост великата германска нация посрещна погинването на несражаващи се, на безпомощни жени и деца. Освен с тази теория на обсебването, как можем друго-яче да обясним това? Както казах, мнозина са познавали хора от тая нация: биха ли те такива, които биха одобрили нещо подобно? Разбира е, не биха; не по-вече, отколкото вие или аз. Не ще съмнение, че тъмните сили са, които работят чрез тоя народ сега. Ето същинското обяснение на всичко, което изглежда толкова непонятно. Тези хора, които се бият против нас, не правят това от само себе си. Те се управляват от една волева сила, далеч по-мощна от тяхната собствена. Те са карани да вършат страшни неща. И те доста желаят да бъдат карани, защото всичко това е част от обсебването. Ония, които ги карат, са напълно безскрупулни и готови да употребят всички средства, стига да постигната своята цел: те не знаят нищо от това, което ние разбираме под право и криво. Те считат за свой благороден дълг да убият в себе си всяко душевно вълнение или симпатия, като считат тези чувства за слабост. Те са безмилостни, като акули. Убийството и мъчението на хиляди и милиони за тях е нищо, за да постигната своите цели. Ако това не бе се случило; ако Петата Под-Раса бе всичко комбинирала, за да представи един съвършен фронт, все пак един конфликт щеше да стане, но той щеше да се състои в някои страшни въстания на много по-малко развитите раси, — може би едно нашествие, каквото Атила направи, за да опустоши Европа. Злото щеше да се прояви, но между закъснелите нации. Голяма победа за силите, които стоят на страната на тъмнината, е, че те могат да вземат и вплетат за своите цели една нация, предполагана да стои на чело на цивилизацията. Не трябва да мислим, че всички членове на тая нация са лоши хора. Не трябва да се оставим да бъдем свалени до тяхното равнище. Те направиха специална своя гордост да подигнат един поток от омраза против нас, да съчиняват химни на омраза, на които да учат своите ученици. Не трябва да се оставим да бъдем въвлечени в такава лудост. Да нямаме нито едничка мисъл на омраза. Ние ще чуем, че са извършени най-страшни неща, с невероятна бруталности и ужас, от тяхна страна. Но, ако желаем да застанем на окултна гледна точка, не трябва да имаме нито сянка от омраза в сърцата си за всичко това, а само съжаление. Белгийската трагедия ужаси света. Това е едно от най-страшните неща, които е виждал някога светът. Но трагедията на моралното падение на Германия е по-голяма даже и от нея, — че такава една велика нация, с такива перспективи, трябваше да падне толкова низко. Това е, по право, много по-ужасно, отколкото всичките мъки и мизерии на безбройните разорени огнища. Че една нация, която даде Гьоте и Шилер, трябваше толкова да падне, че да стане чудовищна между нациите за векове, в бъдеще почтените хора да се срамуват от всяко сношение с нея и никой да не произнася името й без потръсване от отвращение, — сигурно, това е една трагедия, каквато не е имало от самото начало на света. Ето защо, не омраза, а съжаление трябва да пълни нашите души. Но по никой начин и под никое условие, съжалението ни не трябва да се изроди в слабост, или да се намесва в нашата абсолютна твърдост. Ние работим за свобода, за право, за чест и за запазване на дадената дума на нацията; и тази работа, дошла в нашите ръце, трябва да бъде свършена, и то до край. Ние трябва да я свършим, понеже стоим на правата страна на Божеството, защото ние сме наистина Мечът Господен, защото това е действително, в един по-дълбок и по-истински смисъл, отколкото бяха кръстоносните походи, една свещена война. Нека внимаваме да не разваляме нашата работа и нашето държане чрез една недостойна страст, каквато е омразата. Ние не мразим дивият звяр, който напада децата ни, а го премахваме. Ние не мразим бясното куче, но го застрелваме, за сигурност на хората. Ние не мразим скорпиона, който настъпваме под краката си, но го тъпчем по-здраво. Ние не мразим лунатика, съжаляваме го, обаче, с нетрепваща решителност, защитаваме нашите мили против неговите нападения и не се колебаем да направим всичко, за да го лишим от възможност да вреди. Без мисъл на омраза, но и без слабост. Без болна сантименталност и без колебание. Има хора, които казват, че бясното куче е наш брат и че застрелването му не е братско дело. Те забравят, че хората, които неговото ухапване би осъдило на грозна смърт, са също наши братя и че те първи имат право на нашето зачитане. Германия е бясното куче на Европа и трябва да бъде обезвредена напълно и на всека цена. „Затова, воювай, о Аржуно“. Помнете, ние се борим за свободата на света. Самата Германия е част от тоя света и ние воюваме, за да освободим Германия от нейното обсебване. Като знаем това добре, ще почнем да разбираме, какво поведение трябва да заемем по отношение на тая страшна война. И ако непоколебимо вършим своя дълг в поддържане това поведение, ние ще направим крайното разрешение съвършено по-леко. Когато войната се свърши, което ще бъде скоро, ще остане славата. Тези от съюзниците, които са мразили, ще видят своята омраза превърната в бясна радост на победата; а тези, които са се отклонили от истинското схващане на борбата, не ще бъдат в състояние спокойно и рационално да разберат, какво остава да се направи. Само тези, които са запазили хладнокръвие, които са се показали философи, но при това крепки войници в отстояване и борба за правото, — само те ще могат да съдят какво може да се направи и кое е най-добро за света. Затова ние, теософите, трябва да държим едно твърдо и научно отношение и да не си позволяваме да бъдем заблудени. Пътеката на мъдростта е всякога едно острие на бръснач и ние не трябва да паднем нито на едната страна, нито на другата; не трябва да имаме нито слабост, нито отмъстителност, а едно правилно схващане на действителните причини на всичко, както и на това, което наистина става. Тези от пометените от тоя вихър от омраза личности, които в борбата бяха откъм кривата страна, ще се върнат, пак: те ще изцелеят. Наистина, страшно е да се хвърли човек открито в едно подобно обсебване. Те ще трябва да изкачат един дълъг път, като ония от Атлантис, които отидоха със злото. Но хиляди от тези, които бяха на погрешната страна в Атлантис, сега са на правата и това за нас е един знак на голяма надежда, Светът е напреднали, иначе злото пак би победило, а тоя път то няма да победи. И така нашето поведение трябва да се състои в несебелюбие и в твърдо изпълнение на дълга. Но трябва да изпълняваме длъжността си затова, защото тя е наша длъжност, а не по причина на някое лично усещане на омраза, или даже на отвращение. Ние можем само отвращение да чувствуваме към грозните дела, които бидоха извършени, към самоволния начин, но който бидоха оправдавани, към грозните неща, които бидоха казани. Но въпреки това, трябва да се стараем да държим себе си постоянни, с желязна решителност към това, което има да се върши, и с готовност обаче, да застанем на философската гледна точка, когато всичко това премине. Господ, който ще дойде, при всичко, че при последното си идване каза на Своя народ: „Аз не ида да донеса мир, а меч“, е, въпреки всичко, Цар на Мир, Бог на Любов и Бог на Живот, и когато хората могат да имат любов, живот и мир, Той ще ги води в любов, в живот и в мир. А когато те сами направят това невъзможно, тогава другата страна на пророчеството ще стане вярна: този, който вади нож, от нож ще загине. Посред беснеещото себелюбие, не-безкористие, нека се постараем да живеем в пълно безкористие, нека бъдем пълни с вяра, защото ние знаем; колкото тъмни и мъчни и да бъдат нещата, ние стигаме до уверението, че еволюцията работи. Във великия конфликт на Атлантис ние паднахме, по все пак никога не изгубихме надежда в крайния триумф на доброто. Тоя път доброто ще възтържествува, даже и във външния свят. Но помнете, триумфът ще бъде довършен само чрез най-великото усилие, чрез най-пълната решителност и чрез най-съвършения съюз и вяра между народите, които са избрани да управляват света и да работят. Един велик случай беше даден и на Германия. На въплътените там личности е даден и сега един случай на ротеста и мъченичество. До сега те не го използваха, но още може да се намерят между тях ония, които ще го използват. Вярвам и се надявам, че там ще се намерят ония, които ще отмахната страшния сън на обсебването и които ще кажат: „Убийте ни, ако желаете, но ние няма да участвуваме в тези ужаси; ние ги осъждаме“. Тези хора биха спечелили една по-добра съдба, отколкото техните съотечественици. Нека да вземем това, като част от развитието на целия свят. Че войната е едно страшно нещо. погрешно и зло само по-себе си, никой не може да се съмнява; както и в това, че тя е един начин напълно неподходящи за разрешение на един въпрос. Кармата па един човек, който предизвиква една война, е по-страшна, отколкото човешкият ум може да си въобрази. Но за тези, на които тя е наложена, както сега на нас, тя може да бъде по-малката от двете злини. Тези, които стоят зад еволюцията на света и я управляват, безсъмнено ще използват и войната, която трябвало да стане, за велики и високи цели, и така ще извадят добро и от самото зло. Колкото ужасна и да е, войната все пак издига хиляди и хиляди хора над самите тях, вън от тяхната дребнавост, към светообемащата симпатия, вън от себелюбието, към най-възвишения алтруизъм — издигнала ги е в областта на идеала. Тя ги е издигнала наведнъж повече, отколкото много съществувания при обикновени условия биха издигнали един човек. Знаете, колко много хора благородно се разделиха със своя живот, и то даже не за своето отечество, в обикновения смисъл на думата. Спомнете си, че ние не бяхме в непосредствена опасност, при все че неминуемо щяхме да бъдем по-късно засегнати. Това не беше самозащита; това бе честта на знамето, името на Англия, святостта на едно обещание, дългът да се бранят слабите от силните. За един идеал в най-истинския и благороден смисъл на думата, вашите съотечественици проляха своята кръв и защото дадоха и най-висшето, което имаха да дадат, те със самия тоя акт издигнаха себе си високо по стълбата на човечеството. Обикновеният човек почти няма случай за такова великолепно усилие. Вярно е, че и в обикновения живот удивително и красиво самопожертвуване се проявява от отделни личности: има такива, които пожертвуват всичките си надежди и стремежи, за да услужат на някой свой слаб и болен ближен. Но и тези случаи са редки. Предполагам, че само една колосална война дава случай за един тъй великолепен и от толкова много хора едновременно направен изблик. Помнете, че безкористните и събудени личности са нужни в настоящия момент за Шестата Под-Раса, която започва в Америка, Австралия, вероятно, събирането им в достатъчно количество и в нужното кратко време е могло да стане само чрез един велик всемирен конфликт. Бъдете благодарни, че сме поне на страната на правото в тоя случай. Бъдете благодарни вие, които изпращате във войната своите обични, защото им се дава случай да напреднат чрез едно въплъщение повече, отколкото иначе биха напреднали след двадесетина съществувания. Скръб, страдания са вашите дела; но това ваше страдание е за свободата на света. И помнете, че вие, които изпращате войници, чрез това взимате своя дял в борбата и че самата скръб и мъка през които минавате, ви издигат, също както тяхната преданост на дълга ги издигна. Мнозина от ония, които умират ще бъдат достойни за раждане в новата Под-Раса; също ще бъдат и много от жените, които храбро изпратиха своите да отговорят на зова на отечеството. Те загубиха мъж, син или брат. Чрез тая жертва те спечелват същото предимство, каквото и мъжете, които отиват и застават на бойната линия. Има мнозина, които по една или друга причина, не могат да се бият, а всеки, който може, трябва да отиде. Всички, обаче, можем с нещо да помогнем. Някои от нас са много стари — или поне Правителството мисли така — за да се бият. Но затова ние всички можем да поемем работата на някой по-млад и му дадем възможности свободно да отиде. Аз така направих. Така и всеки от вас може да принесе своя дял. Всеки може да помогне и нещо повече: всеки е длъжен и да помогне. Без съмнение, всички трябва да бъдат, в една работа като тая, на страната на правото и всички трябва да правят каквото могат, за да помагат по някой начин. Всички ние се стараем да се приготвим за идването на Великият Учител. Разберете, че тази велика война е част от приготовлението па света и че, колкото страшна и да бъде тя, има и друга една страна — грамадното добро, което се прави на отделните личности. Вероятно, в по-далечното бъдеще, когато ще можем да гледаме на нея с по-голямо значение и в по-широки размери, ще видим, че доброто надмина цялото ужасно зло и че ако и да е изменен стария ред, като дава място на нов, това значи само, че Бог може да се проявява по много начини. Превел от английски: Каназирев.

Съдържанието в pdf Година 1, Брой 9 (1 февруари 1920 г.) 1. X. X. X. Сравнителният биологически процес — Аналогии и заключения. — Новите хора. 2. Нова Естетика: 1) Из „Трепети на една душа“ (сонети), от Ив. Толев: I. Лилия, II. През огъня. 3. A. Ducasse — Harispe. Самарянката (библейски епизод) Прев. от френски А. А. 4. А. Безант. За прераждането (лекция). Превела от английски Леона Василева. 5. Мистицизъм: I. Мисли върху „Синята птица“ на Метерлинка. II. Лорд Бекфорд, от Силвен Хо. 6. П. Мълфорд. Положителни и отрицателни мисли. 7. Боян Боев. Окултизъм и възпитание — Неотложни училищни реформи — Бъдещото училище. 8. Лев Толстой. Животът е сън. Прев. от френски: Хр. Харизанов 9. Жоливе Кастело. Кръвта на земята. Прев. от френски: А. Айзенбауер. 10. Елифас Леви. Двадесет и две аксиоми за волята. Превела: М. Недялкова. 11. П. Мълфорд. Няколко практични духовни рецепти. 12. Проф. Ю. Нестлер. Хирогномия: разни типове ръце (с 11 фигури). 13. К А. Либра. Астрология: планетите и влиянието им върху човека. 14. Духовна опитност (факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа): I. Случай от прераждане. II. Предсказания за 1914 г. III. Ново средство за познаване престъпниците. IV. Животински въглени като противоотрова. V. Магията в услуга на полицията и VI. Връщане на духовете.

Съдържанието в pdf Година 1, Брой 8 (1 януари 1920 г.) 1. Борби и насилия. — Стачките у нас — Вътрешен мир ....... 2. Нова Естетика: 1) Из „Трепети на една душа“ (сонети), от Ив. Толев: На Учителя. 2) Забравени страници, . стихове от г-ца Олга Славчева: I. Признание. II. Просяци. III. Към новата година. IV. Нощен час. V. Оазис. VI. Двете топлини. VII. Напред. VIII. Молитва и IX. Грешният херувим. 3. А. Безант. Религия и музика (с портрета на лекторката). 4. Мистицизъм: 1) Поглед върху една мисъл, изказана от Бьоме. 2) Манфред и епохата на световната скръб, от Силвен Хо. 5. Боян Боев. Окултизъм и възпитание — Неотложни училищни реформи. Бъдещото училище (продължение от кн. VII). 6. П. Мълфорд: I. Няколко закони за силата и хубостта. II. Кои са нашите роднини? 7. Кабала: За сефиротите (с кабалистическата карта на Хенрих Кунрата и портрета на последния, огненият триъгълник, орелът-риболовец, кръстът в светеща звезда, - трите тернера и схемата на човешкото същество) 8. Самуел Р. Уелс. Физиогномия. — Очерци по Френология: 1) Определение на Френологията, 2) Френологията като изкуство. 3) Основата на Френологията. 4) Първите принципи. 5) Определяне на органите: домашни наклонности, егоистични наклонности, честолюбиви и управителни органи, морални чувства, усъвършителни способности, стремителни способности, литературни способности и разсъдителни способности: С една диаграма и символични карта на човешкия мозък и 16 образи. Превод от английски. 9. Проф. Ю. Нестлер. Хирогномия: 10. Астрологическа хирогномия на пръстите. II. Типове ръце: а) елементарна ръка. б) моторна ръка. в) чувствена ръка и г) психическа ръка със 7 фигури. 10. К. А. Либра. Астрология: влиянието на деканатите върху тялото и характера. Планетите. Слънцето. Луната. 11. Окултна хигиена и медицина. Ралф Ширле: Продължителността на човешкия живот. 12. Духовна опитност (факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа): 1) — Сложили му „кюстек“, съобщ. С. Т, мирови съдия. 2) За пътуването на парах. „Волтурно“. 3) Сънят предсказал смъртта. 13. Книжнина. 14. Известия от редакцията на кориците.

Съдържанието в pdf Година 1, Брой 7 (1 декември 1919 г.) 1. X. X. X. Сегашното положение на човечеството.— Методи за изправлението му — Бъдещето което предстои. 2. Б. М. Албиог. Низ Пътя (стихове). 3. Нова Естетика: 1) Из „Трепети на една душа“ (сонети), от Ив. Толев: I. Благодаря! II Брак. III. Ангел и IV. Слънце и Земя. 2) Изпит, разказ от А. Блек, прев. Ив. Дейков 4. Мистицизъм: Мисли върху „Мистични раз говори“ от Пол Верлен, от Силвен Хо. 5. Боян Боев. Окултизъм и възпитание — Неотложни училищни реформи. Бъдещето училище (продължение). 6. В недрата на природата (край). 7. Самуел Р. Уелс. Физиогномия (продължение от кн. VI): Общи форми — Класиране на лицата: 1) продълговати лица, 2) кръглото лице, 3) яйцевидното лице. Профили: лицевият ъгъл (с 20 фигури). Прев. от англ. В. Каназирев. 8. Б. М. Албиог. Двери (арабски народни физиогномични поговорки). 9. Проф. Ю. Нестлер. Хирогномия (продължение от кн. VI): 7. Пръстите. 8. Резюме на учението за пръстите. Палецът (С 11 фигури). 10. К. А. Либра. Астрология: асцендентът или възходещият знак (изглед, темперамент, общ характеръ): Ариес — Овен, Таурус — Телец, Гемини — Близнеци, Канцер — Рак, Лео — Лъв, Вирго — Дева, Либра — Везни, Скорпио — Скорпион, Сагитариус — Стрелец, Каприкорнус — Козирог, Аквариус — Водолей и Писцес — Риби. 11. Астрономия: I. Изглед на лунното затъмнение, гледано през нощта на 7. срещу 8. ноември т. г. II. Изглед на земята, гледана от затъмнената луна. III. Светлината на земята. 12. Окултна хигиена и медицина: Ралф Ширле, редактор на „The Occult Review“: Лекарят Парацелзус (очерк на книжовно медицинската му дейност), с портрет. 13. Духовна опитност (факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа): I — Едно предсказание на Толстоя за войната и за бъдещето на човечеството. II. Скритите възможности, прев. от руски К. Иларионов. III. Видение и пренасяне на далечно разстояние. Съобщ. Т. Д. IV. Побеляване на косата от душевни вълнения. Съобщ. Ш. V. Цифри и писмени знакове в ириса на окото. 14. Книжнина.