Ани

Общ окултен клас - 3-та година Окултни лекции на Общия окултен клас „Окултни лекции на Общия окултен клас“, 38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.), по стенографски записки. Беседите, които са издавани единично в периода 1924, 1925 и 1926 г. , са събрани в едно книжно тяло с цел - удобство при четенето и изучаването им. Единичните издания могат да се видят тук. С изключение на беседата "Високият идеал", която е отпечатана в Свищов, 1924 г., печ. "Паничков", другите единични беседи са отпечатани в Русе, печ. "Малджиев". За изтегляня на PDF Съдържание на томчето: Високият идеал 11 септември 1923 г. Разумност в природата 18 октомври 1923 г. Стремежите на ума и сърцето 24 октомври 1923 г. Най-добрият начин за разсъждение 31 октомври 1923 г. Божественото съвършенство 7 ноември 1923 г. Излишък и недоимък в живота 14 ноември 1923 г. Силовите линии в Природата 21 ноември 1923 г. Волята Божия! 28 ноември 1923 г. Свобода, знания и мир 5 декември 1923 г. Окултната музика в живота 19 декември 1923 г. Школата и развитието на ученика 26 декември 1923 г. Единство на обичта 2 януари 1924 г. Мъртвите и живите линии 9 януари 1924 г. Приливи и отливи 16 януари 1924 г. Закон за късите и дългите линии 23 януари 1924 г. Най-щастливият ден 6 февруари 1924 г. Трите състояния у човека 13 февруари 1924 г. Обектът на съзнанието 20 февруари 1924 г. Истинско и относително знание 27 февруари 1924 г. Двете граници 5 март 1924 г. Без съмнение, подозрение и докачение 12 март 1924 г. Познай себе си 19 март 1924 г. Добрите и лошите мисли 26 март 1924 г. Разумното сърце 2 април 1924 г. Тъчете мислите си! 9 април 1924 г. Любов към Бога - 16 април 1924 г. Точилото и ножът 23 април 1924 г. Добрите и лошите 30 април 1924 г. Страхът - 7 май 1924 г. Четирите проекции 14 май 1924 г. Съзнателната монада 28 май 1924 г. Право ходене 4 юни 1924 г. Добро и зло - 11 юни 1924 г. Малкото приложение 18 юни 1924 г. Разумният живот - 16 юли 1924 г. Молитвата - 23 юли 1924 г. Разумният и неразумният слуга 3 септември 1924 г. (Единичното издание с тази беседа засега не е намерено. Когато се намери, текстът ще бъде добавен в стар правопис.) Важността на числата 10 септември 1924 г.

Общ окултен клас - 1-ва година Окултни лекции: Дадени на учениците на Всемирното Бяло братство, I школна година "Окултни лекции", 14 лекции на общия окултен клас, 1-ва година (1922), по стенографски записки.Първо издание София, 1922 г. Второ издание - 1993 г. Книгата за теглене на PDF (изд. 1922 г. - от 1 до 14 беседи) Съдържание на томчето: Трите живота, 24 февруари 1922 г. Трите методи на природата, 2 март 1922 г. Четирите правила, 9 март 1922 г. Първото задължение на учениците, 16 март 1922 г. Три разряда ученици, 30 март 1922 г. Отрицателни и положителни черти на ученика, 4 април 1922 г. Природни методи, 13 април 1922 г. Предназначението на музиката, 20 април 1922 г. Окултни правила, 27 април 1922 г. Символически, окултни правила и мерки, 2 май 1922 г. Мястото на човека в природата, 11 май 1922 г. Необятната любов, 18 май 1922 г. По пътя, 26 май 1922 г. Изгрев и залез, 2 юни 1922 г. Окултна хигиена, 8 юни 1922 г. (стар правопис) (брошурата с беседата за теглене на PDF, 1922 г.) Мисъл и действие, 15 юни 1922 г. Влиянието на музиката, 22 юни 1922 г. Мечешкият капан!, 29 юни 1922 г. (брошурата с беседата за теглене на PDF, 1922 г.) Трите основни закона: Любов, Мъдрост и Истина, 7 юли 1922 г. (брошурата с беседата за теглене на PDF, 1922 г.) Простите и сложни движение в природата, 13 юли 1922 г. (брошурата с беседата за теглене на PDF, 1922 г.) Живите сили в природата, 20 юли 1922 г. (брошурата с беседата за теглене на PDF, 1922 г.) Развитие на съзнанието, 27 юли 1922 г. (брошурата с беседата за теглене на PDF, 1922 г.) Превръщане на енергиите, 4 август 1922 г. (брошурата с беседата за теглене на PDF, 1922 г.) В „Окултни лекции: Дадени на учениците на Всемирното Бяло братство, I школна година“ – София, 1922 са включени лекциите от 1 до 14 включително. Лекциите от 15 до 23 са отпечатани в отделни брошури. Брошурите с школните лекции от 15 до 23 (без 16 и 17) могат да се изтеглят от Единично издавани беседи до 1950г. - 1-ва година

IV. Съчиненията на Михалаки Георгиев Из: Михалаки Георгиев. Разкази и хуморески, том / С предговор от Иван Вазов Книгоиздателство Г. Д. Юруков, София А. Предговор от Иван Вазов С две ценности, скъпи и редки, се отличават разказите на М. Георгиев, две ценности, неотбелязави достатъчно от нашата критика - уви, ние сб още я очакваме! - но разбрани от обществото, когато се появиха тия разкази, и те спечелиха на покойния писател живи и единодушни симпатии и го туриха веднага в реда на ония самородни и хубави таланти, с които историята на нашата книжнина е длъжна да разчита: правдиво възпроизвеждане живота и хуморът. И в това възпроизвеждане живота М. Георгиев е тъй оригинален и само­битен, неповлиян от никакви чужди навеи и предвзетости, както рядко други писател у нас. А хуморът му, добродушен, спокоен и очарователен, сипан разточително в някои от разказите му, осветлява с лъчи на радост и живот нашата изящна литература, изобщо навъсена, както сме и ние всички. Условията на живота попречиха да ни надари с още повече духовни цен­ности тая богата натура; но и това, което имаме от М. Георгиев, е доста да запази ненакърнима паметта му в нашите души и завидното му място в литера­турата ни. И. Вазов Б. Михалаки Георгиев (Биографична бележка) Михалаки Георгиев е роден на 11-и август, 1854 г. в гр. Видин. Първона­чалното си образование е получил в същия град. Като юноша посетил заедно със свои роднини Йерусалим, дето прекарал няколко месеца. Впечатлителни­ят юноша запазил многобройни хубави спомени от това пътешествие, впослед­ствие картинно отразени в някои от съчиненията му. След завръщането си от Йерусалим, младежът заминава за Чехия, дето продължава и завършва образованието си с отличен успех в реална гимназия и в Земеделческо-Индустриалната академия в гр. Табор. Завърнал се в родния си град през 1874 г., той става там учител по естествените и физико-математически науки и учителствува до 1877 г. Като млад учител, написва редица научни статии в списание „Читалище" (издавано в Цариград), в. „Право" и др. по народно-стопанствени въпроси и специално по земеделието. По време на Освободителната война, в 1877-8 г., той преживява всички­те тревоги на обсадения гр. Видин. Тъжните и трогателни картини, видени през това време от бъдещия писател, представяли за него богат материал за наблю­дение и той по-късно, в редица свои разкази, умело ги възпроизвежда. Ведна­га след освобождението, той постъпва като чиновник във финансовото ведом­ство. След няколко години става наново учител в Ломската и Софийска гимна­зии. От това време датуват съставените от него: Първи оригинален учебник по ботаника на български език, отличаващ се със своя богат принос към нашата ботаническа номенклатура и сбирката „Билките в народната ни медицина". През 1882 г., М. Георгиев бива назначен за началник на отделение при Министерството на Общ. Сгради, Земеделието и Търговията и като такъв проя­вява забележително плодотворна дейност в организуването и развиването на народното стопанство. По това време, той редактире списанието „Домакин" и сътрудничи в други периодични издания от стопанствен характер, събира и издава „Статистически сведения за земеделческата производителност на Бъл­гария" и „Сведения по економическото състояние на България"; урежда под­вижни земеделчески катедри, първото занаятчийско училище в с. Княжево, което даде на България мнозина пионери по железарството, дърводелството и пр. М. Георгиев е уредил и първото Българско „Земеделческо и Промишлено изложение" в гр. Пловдив в 1892 г. и бил назначен директор на същото. След напущането поста началник на отделение в 1893 г., той се предава на литературна дейност. През това време на интензивна работа, изпод перото на писателя излязоха много от най-хубавите и оригиналните му разкази и ху­морески. В 1894 г. М. Георгиев бива назначен Г-н секретар, а после и управля­ващ Българската легация във Виена. Три години след това, той заема поста дипломатически представител в Белград. През 1899 г., М. Георгиев се оттегля от държавна служба и се посвещава вече изключително на литературна и публицистична дейност, взимайки най- живо участие в бурните политически борби, като не се спира пред никакви лични жертви в служенето си на народа. Българското Книжовно дружество, впоследствие преименувано в Ака­демия на Науките, е избрало М. Георгиев на времето още за свой редовен член, а през последните години на живота му и председател на дружеството на Българските писатели и публицисти. Едно от последните съчинения на М. Георгиев бе художественият разказ „Тахир Беговица", преработен впоследствие от автора за либрето на първата българска оперета, под същото наименувание. В 1915 год. тежка парализия приковава към леглото писателя, като му отнема и способността да говори. След година мъчително боледувание, Миха­лаки Георгиев почина на 14. февруари, 1916 г., в София. Животът му изобилствуваше с вълнения и мъчителни тревоги, повечето от тях предизвикани от самоотвержената му политическа и обществена дейност, имаща за единстве­на цел благото на народа. С непрекъснат, упорит и плодотворен труд, Михалаки Георгиев, като ли­тератор и обществен деец, служи предано и ползотворно на отечеството си.

Михалаки Георгиев III. Вестник „Балканска трибуна", Черната джамия и освиркването на княз Фердинанд Из: Михалаки Георгиев. Съчинения, том III, „Български писател ", 1961 г. Под редакцията на Симеон Султанов, Иван Сестримски, Б. М. Георгиев 1. Големият всекидневен вестник „Балканска трибуна" е дело на Михалаки Георгиев. Синът на писателя д-р Борис М. Георгиев пише в своите спомени: „Сам безкористен, прям, честен до фанатизъм, той не можеше да допусне, че ще бъде изигран от хора, уж негови съдружници. Той се бе нагърбил не само с директорството на вестника „Балканска трибуна", но и с издаването на същия. А известно е, че издаването на ежедневник, особено в такъв голям формат като въпросния вестник, е напълно стопанско предприятие. За такава търгов­ска дейност баща ми не подхождаше нито по дух, нито по темперамент. Довер­чив по природа, той не подозираше, че някои от кредиторите на предприятие­то, както и някои от самите съдружници, не бяха почтени, а се стремяха зад гърба му да поправят своето лично материално положение. Когато ги разбра, бе вече много късно. Баща ми бе разорен. Той беше до такава степен скрупулен, че дори когато най-големите наши правници го съветваха час по-скоро да прехвърли поне една част от многобройните си недвижими имоти на името на майка ми, баща ми не се съгласи, а отхвърли това предложение. Мислеше, че ще го упрекне обществеността, какво и той като всички други се нагажда, при­крива... И какво излезе? Командитното дружество с неограничена отговорност „Балканска трибуна" фалира. Оказа се, че никой от съдружниците нищо не при­тежава: всичко, каквото имаха, беше на името на жените им, на братята им и пр. Само баща ми остана да отговаря с целия си имот за цялото дружество и - загуби всичко." Д-р Борис М. Георгиев. Спомени за Михалаки Гзоргиев, в: Избрани разкази от М. Георгиев, т. Ill, изд. „Хемус", 1942 г., стр. 191-192. 2. Вестник „Балканска трибуна", просъществувал от края на 1906 година до началото на 1908 година под ръководството на Михалаки Георгиев, има твърде ясно определена демократическа, антидинастична и антимонархическа идейно-политическа програма, насочена против демагогската и експлоататорска политика на буржоазно-капиталистическите правителства, представляващи ед­рия търговско-лихварски и промишлен капитал, и главно против личния режим на цар Фердинанд. Вестникът е запълван с материали, разобличаващи мошеничествата и грабежите на управляващите среди и на техните оръдия, остро критикуващи диктаторството и маниащините на Фердинанд, неговата омраза и презрение към българския народ. Всичко това, естествено, не остава без отговор от страна на властвуващите шайки и на фердинандовите агенти. Сът­рудниците на вестника, включително и Михалаки Георгиев, са подложени на нападки, оскърбления, преследвания, заплахи и пр. Сътрудниците получават непрекъснато анонимни, заплашителни писма, художникът на вестника, кари­катуристът Иван Славов, който в карикатурите си напада и подиграва Ферди­нанд, е пребит на улицата, печатницата на вестника е подпалена, отделни бро­еве на вестника са конфискувани и пр. Като стопанин и ръководител на вес­тника Михалаки Георгиев често пъти е подвеждан под съдебна отговорност и арестуван. В бр. 80 от 22.11.1907 година на „Балканска трибуна" четем следното съобщение: „[...] Вчера, повикан за разпит в качеството си на свидетел (за сто и първи път), биде грабнат из коридорите на окръжния съд и хвърлен в Черната джамия нашият редактор г-н Михалаки Георгиев, познат писател и бивш дипло­матически агент. Той е в затвора, но се чувства много по-добре, отколкото вън; животът в Черната джамия е по-сносен, отколкото животът по домовете и по площадите под постоянното дебнене на шапките под униформа и без унифор­ма." Ако по времето, когато се извършва убийството на министър-председате­ля Димитър Петков, Михалаки Георгиев не е бил в затвора, навярно е щял да бъде арестуван, както са арестувани други двама редактори на вестника, а именно Иван Икономов и М. Геров. Във връзка с това убийство Иван Икономов е осъден на 15 години строг тъмничен затвор, а М. Геров е освободен. 3. За този период от живота и обществената дейност на писателя говори неговият син Константин М. Георгиев: „Освиркването на Фердинанд биде сче­тено от самата тогавашна власт и от голяма част от печата за естествена после­дица от героичната кампания, която водеше срещу личния режим основаният и редактиран от Михалаки Георгиев ежедневен вестник „Балканска трибуна"... Веднъж на съвета, даден от него за умереност и повече човещина в управлени­ето, Фердинанд отвърнал сърдито: „Да се възбунтува ли?... Аз ще направя от този народ пюре от кръв и кости!" Един тънък златен ланец свързваше двата джоба на жилетката на Михалаки Георгиев. На единия край беше прикачен един твърде точен часовник, а на другия - една много силна свирка и един изстрелян куршум... Свирката беше един спомен за онзи, който пръв е дал сигнала за освиркването на монарха Фердинанд. А куршумът беше също така един спомен, но за някоя невидена ръка, която след освиркването стреля напразно в тъмнината срещу Михалаки Георгиев, когато той, придружен от най- младия ми брат, сега лекар, д-р Борис М, Георгиев, се прибираше у дома си." Константин М. Георгиев. Писателят Михалаки Георгиев - смел борец срещу личния режим и горещ привърженик на идеята за народна република, в. „Отечествен фронт", бр. 601, 1946 г. 4. Разказът „Тахир беговица" от Михалаки Георгиев и либретото за едноименната опера Този разказ, „Тахир беговица", е написан в прочутия затвор Черната джа­мия (Веселин Ханчев. Един час при жената на Михалаки Георгиев, в. „Литерату­рен глас", г. XIII, 1941 г.; бр. 516). „По това време - пише синът на писателя д-р Борис М. Георгиев - баща ми попадна в Черната джамия в качеството си на отговорен редактор (на в. „Балканска трибуна" - б. м. И. С.) заради една инкриминирана статия, написа­на от анонимен писач. Баща ми не издаде последния, въпреки настояванията на властта и предпочете сам да лежи в затвора. Тогава бях момче на 12 години. Посещавах баща си почти всеки следобед в Черната джамия. Беше поставен и гледан много добре от управата на затвора. Спеше в стаята на ключарите, по съседство с кабинета на директора на затвора. Всички се отнасяха с него не като със затворник, а с голямо уважение. Там той написа разказа си „Тахир беговица". По-късно, когато бе вече на свобода, шлифова и печата същия раз­каз в списанието „Българска сбирка", Впоследствие от този разказ се пресъз­даде либрето за едноименната опера. Спомням си много добре как в бившата ни вила край Горня баня баща ми грижливо разработваше всички подробности по тази си творба. Спомням си многократните срещи у нас с композитора Дим. Хаджигеоргиев. За баща ми това либрето не бе само едно преработване. В него той влагаше много грижи, много любов. Той имаше усет към драматизма и всяка сцена от операта беше подробно описана от него. Всичко беше предва­рително точно определено в сценариото и не бе оставено място за условна постановка." Д-р Борис М. Георгиев. Спомени за Михалаки Георгиев, в: Избрани разкази от М. Георгиев, т. Ill, изд. „Хемус", 1942 г., стр. 190-191.

Михалаки Георгиев (24/11.VIII.1852-14.II.1916 г.) II. Биографични бележки А. Михалаки Георгиев. Биографична скица Михалаки Георгиев е роден на 24 август (11 август стар стил) 1852 година * в град Видин. По това време бившата столица на Осман Пазвантоглу е оживен търговски, занаятчийски и земеделски център, в който квартирува голям тур­ски гарнизон. Писателят произхожда от заможно търговско-занаятчийско се­мейство. Родителите му умират рано и той е принуден да живее в семейството на своята омъжена сестра. Завършва класното училище в родния си град. През есента на 1868 година, заедно със сестра си и зетя си, Михалаки Георгиев за­минава за Ерусалим (Палестина), където престоява около шест месеца. Там започва да изучава гръцки език, занимава се с книговезство и води пътеписни бележки - навярно това са първите му литературни опити. През май 1869 годи­на се завръща в България. Елементарните знания, придобити във видинското класно училище, не могат да задоволят любознателния юноша. Ето защо през есента на 1869 годи­на се отправя за чешкия град Табор, където по онова време се учат български младежи. Михалаки Георгиев се сприятелява с мнозина от тях, между които трябва да посочим и Ангел Кънчев. В началото постъпва и се учи в реалната гимназия, а по-късно се записва в индустриално-земеделската школа в Табор, която завършва през пролетта на 1874 година. Завърнал се в родния си град, Михалаки Георгиев веднага става учител по естествените науки. Като преподавател по физика и химия успява да стъкми малка, примитивна лаборатория за химически и физически опити, но бива нак­леветен пред турските власти, че запознава своите питомци с военни дисцип­лини. Наред с педагогическата си дейност той работи и на общественото поп­рище, главно като сказчик и книжовник. По това време публикува първите си научно-популярни статии по някои въпроси на науката, земеделието и народ­ното стопанство във в. „Право", в. „Ступан" и сп. „Читалище". Още преди да започне Освободителната руско-турска война, заедно с неколцина свои приятели М. Георгиев събира сведения от стратегически и ико­номически характер за крепостта Видин и града, които успява да препрати в руския генерален щаб. За тази своя самоотвержена дейност той разказва по- късно в мемоарния си очерк „Три срещи". След Освобождението, през май 1878 година, Михалаки Георгиев е назна­чен за управител на видинската митница. За да изучи и усвои по-добре митническата служба, предприема обиколка из Сърбия и Румъния. След като се за­познава по-подробно с въпросите на митническото дело, през януари 1879 го­дина е назначен в Министерството на финансите за ревизор на митниците в цялата страна. Наред със служебната си дейност бъдещият писател работи и като културен труженик и общественик. Участва в основаването на културно- просветното дружество „Славянска беседа", в чието първо настоятелство е избран, изнася доклади в научни дружества и пр. През средата на 1880 година отново се връща към учителското поприще - става учител по зоология, ботаника, химия и физика в Ломската гимназия. Като учител в Лом написва своя известен на времето си „Учебник по ботаника­та за средните учебни заведения в България" - първото учебно помагало по ботаника у нас. През есента на 1882 година се премества в София като учител в Държавната мъжка гимназия, където преподава същите предмети. Като добър познавач на проблемите на земеделието и народното сто­панство през февруари 1884 година Михалаки Георгиев бива назначен за на­чалник на Земеделческо-търговско отделение при Министерството на общите сгради, земеделието и търговията. По-късно това отделение е преустроено в отделение за държавните имоти, горите, земеделието и търговията и е прехвър­лено към Министерството на финансите. На този пост стои близо девет години и развива трескава плодотворна дейност, която оставя трайни следи в разви­тието на народното стопанство и преди всичко-на земеделието. През 1884-1885 година създава и редактира в. „Домакин - лист за земеделие, индустрия и тър­говия", в който ратува за реформиране на нашето изостанало земеделие, на цялото българско стопанство, за икономически подем на страната, „за спасе­ние на отечеството от икономическото ни поробване, докато не бъде късно", за започване на „война против сиромашията на страната ни". Вестникът тряб­ва „да поучава селскостопанското население в работите по земеделие, гради­нарство, овощарство, гори, скотовъдство, пчеларство, копринарство, виноделие, индустрия, търговия, промишленост и пр." Михалаки Георгиев е неуморим радетел за разпространяване на земеделска и икономическа просвета след народа. За тази цел не само пише и агитира, но и създава първите земеделски училища у нас. Той има немалък дял и в изработването на редица закони, кои­то засягат по-важните клонове на народното стопанство и допринасят за раз­витието на нашето изостанало земеделско стопанство. През периода 1890-1892 година работи усилено за уреждането на Първото българско земеделско-про­мишлено изложение в град Пловдив (1892), на което е директор. Като органи­затор на това земеделско-промишлено изложение и като дългогодишен ръко­водител на земеделието, търговията и пр. той събира обилен статистически материал за икономическото развитие на нашата страна след Освобождение­то, който преработва и издава в отделен научен труд. През 1890 година в сп. „Денница", редактирано от Иван Вазов, се появя­ват първите белетристични творби на Михалаки Георгиев. С това се поставя началото на една активна творческа дейност. През деветдесетте години на ми­налия век той написва най-значителните си художествени произведения, кои­то му спечелват славата на самобитен повествовател - проникновен познавач на бита, психологията и езика на нашия народ. Дружбата му с Ив. Вазов и с някои други български писатели започва много по-рано. В къщата му се съби­рат често някои от най-видните майстори на художественото слово, най-рев­ностните културни дейци по онова време. Ала тези сбирки, на които се обсъждат в приятелска атмосфера пробле­мите на литературата, изкуството и на младата българска наука, която вече прави първите си стъпки, биват прекъснати поради заминаването на Михалаки Георгиев за Виена, назначен през август 1894 година за първи секретар на българската легация. В началото на 1897 година е преместен за дипломатичес­ки агент в Белград, където работи плодотворно за сближението на двата съ­седни народа. С настъпването на пролетта на 1899 година настъпва и краят на дългого­дишната служебна дейност на Михалаки Георгиев. Той напуска не само дър­жавната служба, но се отказва да участва в каквато и да е политическа партия. Преди това е привърженик на Консервативната партия и по едно време е дори член на централното й бюро. Той се посвещава вече на свободна писателска, публицистична и обществена дейност. Като културен деец и общественик учас­тва в живота на редица културно-просветни дружества и организации, изнася научни доклади, чете свои художествени произведения на вечеринки и утра и пр. Особено усърдно работи в Българското книжовно дружество (днешната Българска академия на науките), чийто редовен член е от дълги години. Отвратен от корупцията и моралното падение на партийните функционе­ри, на буржоазните партийни лидери и скъсал с бившите си политически съ­мишленици, Михалаки Георгиев става „безпартиен опозиционер" и посвещава силите си за унищожаване на „злото" в България. Като свободен книжовник и честен общественик започва борба против Фердинанд и дворцовата върхуш­ка, против разбойничеството на буржоазните партии, против варварското ог­рабване на народа. Тази всеотдайна патриотична борба, свързана с тежка отговорност, с големи рискове и жертви, достига своя връх през 1906-1908 година, когато пи­сателят издава и редактира популярния всекидневник „Балканска трибуна", който има определена и безкомпромисна антимонархическа насоченост. Озло­бените управници, насъсквани от Фердинанд и агентите му, непрекъснато те­роризират редакционните работници, конфискуват отделни броеве на вестни­ка, за да му нанасят материални щети, завеждат често дела против ръководи­телите на вестника и неговите сътрудници и пр. Именно като ръководител на вестника Михалаки Георгиев попада в затвора, в прочутата Черна джамия. За издаването на „Балканска трибуна" той влага много средства и скоро загубва всичко, измамен и ограбен от своите съдружници. Разорен, обеднял и отчаян, писателят спира вестника и скъсва с активната политическа дейност. Тежките изпитания се отразяват зле и на здравето му, което започва постепенно да се влошава. Ала въпреки бедите и неволите, които го преследват, Михалаки Георгиев продължава да работи неуморно и написва редица интересни белетристични творби, малко известни досега. Написва и либрето на операта „Тахир Беговица" по своя едноименен разказ, която през 1911 година се играе с голям успех. Музиката на операта е дело на композитора Димитър Хаджи Георгиев. Писате­лят не изоставя и културно-обществената си дейност. С работата си като под­председател на Дружеството на българските писатели и публицисти доприна­ся за укрепването и развитието на тази организация - предшественик на днеш­ния Съюз на българските писатели. През 1911 година бива избран за председа­тел на същото дружество и участва в X всеславянски журналистически кон­грес в Белград като водач на българската делегация. През 1915 година здравето на Михалаки Георгиев рязко се влошава, той получава удар, парализира се и на 14 февруари 1916 година умира, без да може да види своите най-хубави разкази и хуморески, събрани в отделно из­дание. Михалаки Георгиев. Съчинения, том I, стр. 439-443 „Български писател", 1961 г. Под редакцията на Симеон Султанов, Иван Сестримски, Б. М. Гeоргиев Б. Биографични и творчески данни за Михалаки Георгиев ГЕОРГИЕВ, Михалаки (Михалаки Георгиев Лозанов) (11 .VIII.1854, Ви­дин -14.II.1916, София). Завършва Земеделско-индустриално у-ще в Табор, Че­хия (1874). Учител във Видинското класно у-ще (1874-78). Развива широка про­светна и обществена дейност. Печата статии по стопански въпроси във в. „Пра­во" и в списанията „Читалище" и „Ступан". В навечерието на Рус.-тур. осв. вой­на предава на рус. командване плана на Видинската крепост, стопански и во­енни сведения. След освобождението (1878) е чиновник, учител в Лом (1880-82) и в София (1882-84). След 1884 се отдава на стопанска, обществ. и култ. дей­ност. Началник на отд. в М-вото на обществ. сгради, земеделието и търговията (1884-93). Организира земед. образование в Б-я, организатор и дир. на Първо­то бълг. земеделческо и промишлено изложение в Пловдив (1892). Негово дело е първият бълг. гимназиален учебник по ботаника. В статиите си по стопански въпроси, част от които са поместени в редактираното от него списание „Дома­кин", се застъпва за модернизиране на бълг. земеделие и за развиване на промишлеността. Дипломатически представител в Бълг. легация във Виена и Белград (1894-99). Значителна негова обществ. проява е участието му във в. „Балканска трибуна" (излизал през 1906-08), отличаващ се с острите си кри­тики срещу правителството на Д. Петков и срещу монарха, което става причи­на за многократни конфискации на отделни броеве, а Г. за известно време е затворен в Черната джамия в София. След спирането на вестника се оттегля от полит. дейност, участва активно в култ. живот на страната. Един от основате­лите на д-во „Слав. беседа", на физико-медицинско общество, на Бълг. земе­делско д-во. Поддържа приятелски връзки с Ив. Вазов, Ив. Д, Шишманов. До­писен член на Срб. [Сръбско] земед. д-во; действителен чл. на БАН (1884). Първите разкази на Г. излизат през 1890 в сп. „Денница". Отразяват впе­чатленията от Срб.-бълг. война, тревогата от беззащитността на човека пред военните събития и страданията, които понася, без да има вина. Противоречи­ето между конкретното човешко съществуване и глобалните държ.-полит. ре­шения и действия, в които човешкият живот се обезценява, присъства в различни аспекти в цялото творчество на Г. Вниманието му е насочено предимно към селото, в чиито устойчиви форми на живот настъпват драм. промени. Тази тема, нова и актуална, привличаща интереса на бълг. писатели от 90-те г., на­мира характерни решения в прозата му. Писателят разглежда проблемите на живота през призмата на морала, който е и критерий при анализа на социал­ните явления. Рушенето на устойчивата до този момент ценностна система на патриархалния човек, на установените форми на взаимоотношения се разглеж­да като пагубно явление. Концентрирана проява на деморализацията на об­ществото Г. вижда в полит. борби. Тревожат го безотговорността и безогледна­та алчност на управляващите. Разочарованието му от следосвобожденското време в Б-я намира най-обобщен израз в автобиогр. разказ „Три срещи". Кон­серватизмът на Г е принципен и последователен. Той критикува привнасянето на чужди, несъответстващи на навиците и разбиранията на народа форми на държ. и административно устройство („С тебешир и въглен"). Въплъщение на градивното начало в живота вижда в носителите на колективния опит и тради­ционните нравствени добродетели („Бае Митар пророкът"). Г. пише почти изключително разкази, които в жанрово отношение са близки до възрожд. тра­диция. Разказвачът се идентифицира с патриархалния човек не само в мирогледно отношение, но и чрез сказовия тип повествование. Композицията следва логиката на традиционния устен разказ с множество забавяния и отклонения от основния сюжет, в речта има подчертано диалектни думи и изрази. Вътреш­ният живот на героите не се засяга. Те са представени преди всичко чрез начи­на, по който техните постъпки рефлектират в оценката на обкръжението им, защото меродавен е винаги духът на общността. Г. определя част от творбите си като „хуморески", но всъщност хуморът широко присъства в цялото му твор­чество. Той възниква обикновено от сблъсъка на различни типове култ. съзна­ние и от недоразуменията, които се пораждат от взаимното неразбиране меж­ду представителите на град. и селската култура, между патриархалното разби­ране за живота и новите държ. институции (, : Меракът на чичо Денчо", „Моят приятел Пенчо Чатмаков", „Разкумил кума си'' и др.). Г. е далеч от оформящия се в нач. на XX в. в бълг. литература модерен възглед за човека и изкуството. Определено принадлежи към кръга на „старите". Автентичното пресъздаване на традиционната патриархална култура и нейното духовно съдържание, бо­гатството на опита и житейската мъдрост придават стойност на произведения­та му. Творби на Г. са публикувани в списанията „Денница", „Мисъл", „Българ­ски преглед", „Войнишка сбирка", „Летописи", „Българска сбирка", в „Църко­вен вестник" и др. Автор е на либрето за операта „Тахир беговица" (музика Д. Хаджигеоргиев). Псевд.: Хаджи Мирза-бей, Искренов. СЪЧ.: Така се лъже човек. Хумореска. 1899; Три срещи. Спомени от ми­налото. 1899; От късмета е всичко на тоя свят. 1904; Бирникът дошел. Драмати­зация. 1905; Тахир беговица. 1910; Разкази и хуморески. Т. 1-2.1919-21; Избра­ни разкази. В Зт. 1938-42; Избрани разкази. 1946; Избрани разкази. 1952; Съ­чинения. Т. 1 -2.1961; Разкази. 1973; Меракът на чичо Денчо. Избр. творби. 1980. ЛИТ.: Георгиев, Б. Михалаки Георгиев. Биогр. бележки и спомени. 1960; Цани Гинчев, Михалаки Георгиев, Константин Величков, Тодор Влайков, Цанко Церковски в спомените на съвременниците си. 1964; Русев, П. Михалаки Геор­гиев. Лит.-крит. очерк. 1965; Василев, М. Михалаки Георгиев. Лит.-крит. очерк. 1976. А. Велева Речник по нова българска литература 1878-1992 г. Съставителство и редакция: Магдалена Шишкова, Сабина Беляева, Мирослав Дачев София: Хемус, 1994 г. ------------------ * Доскоро се смяташе, че М. Георгиев е роден на 24 август (11 авг. стар стил) 1854 г. Но някои нови данни и главно два собственоръчно написани документа (особено важна е автобиографията му от 1881 г.) сочат друга дата - 24 август 1852 г. Тази дата е по-приемлива и точна, защото е подкрепена от документи, писани от самия писател, докато за старата дата (24 август 1854 г.) няма преки свидетелства, оставени лично от М. Георгиев. (Бел. авт. на биогр. скица)

IV. Бележки към спомените на Ана Шишкова Вергилий Кръстев 1. За Ана Шишкова знаех от разказите на Мария Тодорова и Борис Ни­колов. Когато заговореха за нея, те се променяха и говореха най-възторжено за нейното пребиваване на Изгрева. А защо? Била е скромна, смирена сестра, движела се безшумно, като нянаква мравка. И като мравка се е подвизавала на Изгрева и като мравка си е свършила работата. Работила е за големия мра­вуняк, наречен Изгревът. 2. Винаги си е носела някаква малка, тънка, измачкана тетрадка, понеже след записване на някоя мисъл и разговор с Учителя си я пъхвала в джоба на жилетката. Вървяла е след Учителя, била е до Него и е слушала и записвала думите Му. По-късно тя ги преписва в три тетрадки, обикновени, по 40 листа, и ги предава за съхранение на Борис Николов, като му казала: „Брат, предавам ти онова малко, което съм записала от Извора на Словото. Малко е, брат, по­неже съм много малка пред този Извор. Съхрани го, брат, и предай го на друг, за да го отпечати, та да се споменува името ми на Небето, че този път съм отстояла в Пътя. Два пъти съм се отклонявала и сега трети път се отклоних, но овреме се върнах на Изгрева и при Учителя. Тези три тетрадки са доказателство, че съм се върнала и съм отстояла и съм била вярна до края на Учителя." Това му е казала. Това много го е впечатлило. През него преминаваха много мате­риали, които той не помнеше, но винаги ме питаше: „А прибра ли на Ана Шиш­кова тетрадките?" - „Прибрах ги." Ей, Борисе, ей, Ана Шишкова, аз също съм верен и сега ги публикувам. Прибрал съм ги и сега ги слагам в „Изгревът" том XVII. 3. Защо реших да ги публикувам в „Изгревът" том XVII? Първо, в „Изгре­вът" им е мястото. Второ, сега им дойде времето и трето - влизат в концепция­та на този том. Защо ли? В този том влизат хората, които са положили изпит за вярност към делото и Школата на Учителя. Някои са се отклонявали, но после са се завръщали и с удвоено трудолюбие са си завършвали пътя. На концерт- рецитала на 28.IX.2002 г., един човек се приближи до мен, подаде ми един плик с няколко банкноти и ми каза: „Това е за Словото на Учителя". Ето го Словото на Учителя, записано от Ана Шишкова. Непроменено е! 4. Често Мария Тодорова ми разказваше, че или на Изгрева, или на екскурзии в планината, както са се били събрали около Учителя, в кръг около Него, по едно време излиза от групата Ана Шишкова и така скромно и така смирено започва да декламира някое ново свое стихотворение. Поезията й е била с обикновени думи, но в нея е имало живот. Харесвали са нейната поезия и което е най-важното - в присъствието на много поетеси и поети около Учителя, никой не е казвал лоша дума за нея и за нейната поезия. А защо? Виждали са една смирена сестра, която се е движела като мравка и са приемали, че това е поезията на сестрата-мравка. И са я оставяли да си върви като мравка. А иначе биха я стъпкали с крак, както това са правели с мнозина. Мравката си е останала мравчица. Предадоха ми само няколко нейни стихотворения от ревност и от завист. А сега, 2002 г., всичко е изгубено и затрито. 5. Издирих нейната дъщеря Донка Славкова. Що писма бяха изпратени, що разговори проведох с нея на Рила, но най-накрая написа спомени за майка си и ми ги изпрати. После, на следващата година, отново я разпитвах и тя даде допълнителни сведения. Исках снимки за майката. Не пожела да намери или пък не искаше да ги даде. Били й скъпи. А сега, 30 години след 1972 г., когато тя не е жива и когато всичко е затрито, то сега скъпи ли са някому? Скъпи са на мен и на програмата „Изгревът". Но само на нас. Не и на другите, които са ги изхвърлили отдавна. 6. Ана Шишкова е живяла и отраснала в голяма немотия и сиромашия. По онова време по селата са орали и сеели нивите си. Чиновници в селото и в малкия град са били почти само учителите. Поради немотията, тя е социално завързана с онези, които проповядват хляб и свобода за бедните. А това са комунистите. Тя става член на комунистическата партия, за което я уволняват като учителка по чл. 70. Ето това е било нейното отклонение. Учителят й бил казал така: „Досега два пъти си изменяла на Школата ми и сега е третият и последен път, както се отклоняваш. Направиш ли го, то ще бъдеш отстранена за 25 000 години от мене." Случва се така, че се била отклонила, но със смъртта и на двете й дъщери, то тя преживява голям удар и се свива в себе си. Започва да работи със Словото, идва на Изгрева и загърбва комунистите. Но след 9.IX.1944 г. прави постъпки пред новата комунистическа власт, че е съкратена по чл. 70, с който член уволняват комунистите учители и й признават тези годи­ни и получава една малка пенсия, с която живее на Изгрева. Комунистите си заплащат за това, че е била вярна към тях - оформят й пенсията. А тя се завръща на Изгрева при Учителя. И се отплаща на Учителя с тези три тетрадки с разговори, записани пред нозете Му. И накрая се откупва пред Учителя от прегрешенията си с тези три тетрадки. 7. Какво представляват тези три тетрадки? За мен са чисти бисери. За­писани са, запазени са и са ми предадени, като ме предупреждаваха да вни­мавам с тях, защото са бисери. Толкова много материал е преминал през ръ­цете ми: и писма на Учителя, и оригинали, и скрижали, и какво ли не още. Но пред тези три тетрадки аз благоговея. И аз, Вергилий, се прекланям пред тази мравчица - духовната сестра Ана Шишкова. 8. Нейният материал се предава дословно и той се набира от оригинала от Марина Иванова. Аз съм сложил само заглавията и съм ги номерирал. Това не пречи на никого. А това отговаря на концепцията на програмата на „Изгре­вът". 9. Сестра Ана Шишкова, жива беше долу на Земята и жива ще бъдеш и горе на Небето с твойте разговори. Жив бях аз на Небето и жив съм на Земята днес, във формата на мравка движа се в мравуняка от хора и човеци, но сега съм взел три сламки и ги нося на гърба си. Това са твоите три тетрадки. Нося ги и пъшкам, падам и ставам, но жив да съм, ще ги занеса до „Изгревът" том XVII. И оттам излизане няма да има до веки веков. Амин. Жива си, сестра Ана Шишкова, на Небето. Жив съм и аз, Вергилий, на Земята. Жив трябва да бъда, за да съединя Небето и Земята отново чрез Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно. Амин! 12.30-13.30 ч на 24 октомври 2002 г. София

Ана Шишкова III. Стихотворения СНЕГЪТ Чудна, прекрасна бяла премяна облече Ти днес на земята! Душата ми е нежно засмяна, пази ги, о, Боже, тъй семенцата! О, милостивий, преблагий Боже, облечи и нас с такваз премяна - с радост да учим, мислим, работим, с всекиго да сме в правилна обмяна! ВДЪХНОВЕНИЕ (Пред Учителя при разговора Му с учениците полянката, след беседата - Познах Бога в Учител) Велик си Ти, Създателю, с Твоите Творения и свят си, Благодателю, в Своите проявления. Денонощно ний желаем на Тебе с Любов да служим! От сърце ние мечтаем ученичество да заслужим! Помогни ни, Отче Святи, от грях да се освободим, да заживеем, Благатий, кат Тебе ний проявим! В ТЕБЕ О, Святий Боже, Великий Творче, Тебе съзирам всъде, всякога, в Тебе живея, кат младо борче, чийто връх не клюмва никога! И в радост, и в скръб, и изпитание, Ти си с мене, Ти ме тешиш, топлиш сърце ми, бяга страдание, че всичкий товар от мен свалиш. Ти ми говориш с бели облаци, със светлите звезди в тихата нощ, сутрин с Венера, с ясно слънчице: „Аз съм със тебе, давам ти мощ!" Отклонението Думи на Учителя: „Сестра, когато имате вдъхновение, то е Божие посещение. Пишете, пи­шете и често си ги четете. Който пише хубави работи, като замине, ще го срещ­нат светли същества и ще го водят на хубави места." „Отец ми ви даде на мене и аз ще ви заведа при него." „Вие отначало сте били с мене, но сте криввали в ляво и сега внимавай­те, че ако се отдалечите от мене, 25 000 години ще чакате в страдания!" „Бог е Вечна, Велика, Разумна хармония, в която всички трябва да сме наредени като нотите в ключа Sol - всеки на мястото си." НА УЧИТЕЛЯ Учителю, наш бащице, привет от нас приеми, наша мощна подкрепице, всякога с нас бъди! Искаме ний, Учителю, да сме верни всеки час, да слушаме, Спасителю, кат' говориш с нежен глас. Всекиго ний да възлюбим, на всекиму да простим и тъй Бога ний да славим, и към Сион да вървим! Помогни ни, Учителю, да сме будни всеки миг, да гледаме, Спасителю, постоянно Твоя лик. Как ни мъдро поучаваш и с Любов наставляваш, все нагоре да летим и греха да победим. Доброто ние да видим в нашите братя мили, за основа да го сложим в живота с всички сили. И тъй, всички ний да станем проводници на добро и без мъка да отстраним от живота всяко зло. По тънкия конец всички дружно ние да минем и весели, като птички, отвъд е радост да стигнем. Амин! МОЛИТВА КЪМ ОТЦА Боже Милий, моля Ти се, дай ни сила и живот, да се учим и работим, и да служим на тоз род! Да сме нежни като цвете, да сме тихи кат зефир и невинни като деца, да имаме всегда мир! Твойта милост е голяма, Твойта Любов - Велика, щедростта ти нийде няма, нито нейде прилика. Ти създаваш, благославяш, всичко в мъдрост да расте, плодове на правда свята, с любов да ти принесе. С нежни чувства, прави мисли и при изкушение, с Истината да избегнем всяко прегрешение. С крепка вяра и надежда, с пълно упование в Теб, злато, скъпоценен камък да намерим ние навред. И тъй всички ний да влезем в Школата на Христа, всички дружно да Те славим за Твоите чудеса. Таз година ний да мълчим, догодина да търпим, а третата да вярваме, четвъртата надяваме. Че ще изгрей нова звезда в нашия небосклон, че ще пробуди Любовта, Тя да ни е свят закон. Амин! ТЯ Тя беше всякога край Него да чуе мъдрите Слова - в беседа, полянката, обеда, с молив и тетрадка все първа: - Събирай си ги в едно сандъче! - нежно й продума на Витоша, с бащинска Любов тез думи изрече и тя гласът му послуша. Направи си сандъче за разговорите, насъбра тетрадки много и много, и желае всичко да препише и подреди - от 1921 година знанието, що възлюби. Моля Ти се, Отче Милостивий, разум й дай, благородство и сили, да извърши желаното, Преблагий, да зарадва всички жадуващи мили! ЖИВЕЯ - УЧЕНИКЪТ Живея в светлите простори, де няма скръб, де няма смърт, между широки кръгозори, де вечно цветята цъфтят! Де белите цветя ми говорят: „Вземи ти от нас чистотата!" Де червените ми се усмихват: „Вземи ти от нас Любовта!" Де жълтичките ми внушават: „Вземи ти от нас Мъдростта!" Де сините духът ми повдигат: „Вземи ти от нас Вярата!" Де зелените ме насърчават: „Върви, не бой се, все напред!" Де моравите ме поздравяват: „С високий идеал напред!" (Четено пред Учителя на Витоша. „Много хубаво!" - изрече.) НА ЛЮБИМИЯ БЪЛГАРСКИ УЧИТЕЛ И ВОЖД - ДРУГАРЯ ГЕОРГИ ДИМИТРОВ Привет Вам сърдечен, труженик народен, що с душа си любиш младите сърца и сееш светлина с духа си свободен, и тъй Ти огряваш нашите лица! Твоят идеал е: Правда и свобода! Великият девиз: Братство и единство! Ний ще вървим след тебе сега и всегда и след нас ще тръгне цялото мнозинство. Не се гаси това, що вечно гори в сърцата на всички събудени души! Тях позор не може никога покри, защото ги вече грехът не души. (И още много, много има най-разнообразни. Най-много са молитвите й.) Панагюрище, ул. „ Оборище" 16, Донка Славкова Две стихотворения, написани от Ана Шишкова на гърба на нейна снимка от 26.XII.1940 г., София, Изгрев Трупа, трупа и наваля Снегът по земята, А вътре в мене е топло, Радва се душата. Че след малко ще да грейне, Ясното слънчице, Ще се стопят снеговете, Ще цъфне цветенце. Най-напред в градинка мала, Бялото кокиче, Що пролетта предвещава, Нежно, кат момиче. 3.І.1941 г. Ето вчера, днеска грее, Милото слънчице, Топи снега, тече вода, Ще израсте цветенце. Колко много ги обичам, Кокичетата бели, Които не се страхуват От снега дебели! И нашата баба Анка Е кокиче бяло, Не се бои от мразове, Рано разцъфтяло.

II. Спомени за милата ми майка Анка Атанасова Шишкова от дъщеря й Донка Д. Славкова от Панагюрище С настоящите редове ще изложа само това за нея, което е залегнало в душата и сърцето ми; само хубавите спомени, които ме подтикват към творчес­ка работа - чрез Словото на Учителя към усъвършенствуване. Накратко биографията й: Майка ми, Анка Атанасова Шишкова, е родена в старопланинското град­че „алтън" Калофер през февруари 1886 г, Дъщеря е на смел герой, опълченец на Шипка, който е един от малцинството останали живи от неравния бой с отоманския петвековен поробител. Бил е тогава ергенче. След завръщането си се оженва и имал три деца, от които момчето починало на три години. Майка ми е най-малката, но за голямо нейно нещастие останала сираче на шест месе­ца, понеже баща й, след завръщането си пък от войната със сърбите, заболял от премръзване на краката през зимната битка и починал в пълно съзнание на 3.III.1885 г., със завещание на жена си да помни тази дата - 3 март: Освобожде­нието на България (съвпадение със смъртта му). Поискал да се измие, преме­нил се, прегърнал двете си дечица, момиченца, и издъхнал. Това ни е казвала баба, майката на мама. И тя е героиня жена в живота. С малка пенсия от мъжа си, с непосилен ръчен труд на чужди работи, морално подкрепяна от брат си, тя отгледала и възпитала в честност и труд двете си момичета и ги изучила за учителки. Като ученичка в Калофер, Стара Загора и Пловдив, майка ми се отлича­вала и по поведение, и по успех, особено по литература и пение. Свирила е хубаво на цигулка и поддържала в хора втори глас и т.н. и завършила успешно за начална учителка. За издръжката й е помагала и по-голямата й сестра, която вече била учителка в Калофер. За майка ми нямало учителско място нито в Калофер, нито наблизо нейде. Предложили й такова чак в с. Мухово, в Западна Средна гора, между Панагюрище и Ихтиман, селце с 5-6 къщи, малка черква и при нея - училището с две учебни стаи. Наоколо по хълмовете имало махали с по ня­колко къщи, отдето идвали по няколко ученици в центъра - селото. Майка ми, голяма идеалистка, в момента жадна за работа и просвета на народа, заема това учителско място, учителка на две отделения (класа). Имало е от селото още един учител, семеен, Живяла е при една баба в черковния двор, прислужница на църквата. Въоръжена с педагогически знания, с любов към професията си и учени­ците, с цигулка в ръце, с музика и песни тя владеела учениците и имала висок успех. Още на първата ревизия от училищния инспектор се отличила много и той й казал: „Госпожице, толкоз млада, как се решихте да дойдете толкова далече в този затънтен край?" А тя, милата, с Ботевия силен дух и на баща си, смело отговорила: „Е, г-н Инспекторе, всеки в хубавите места, а кой ще просве­щава народа в затънтените краища на България?" Той, трогнат, й казал: „Щом е така, идущата година ще те назнача в Карлово или в Панагюрище." Тогава е била на 18 години. На конференция в Панагюрище я харесал баща ми, Делчо Шишков, учител в града, възрастен ерген - на 30 години, и й предлага за женитба. Отишли с него в Калофер при майка й и сестра й, която още не била женена. Баща ми я поисква, сгодяват се и - сватба. Така мама преженва леля, която много я обичала, помагала и дала й даже чеиза си. Започнал вече нейният семеен живот в Панагюрище, като градска учи­телка, пълен с много домашни трудности, но тя, балканската орлица, смело се справяла с всичко. Тя беше майка на шест деца, образцова учителка при педа­гогическата гимназия, читалищна деятелка и в тогавашното още женско дру­жество. Беше членка и на комунистическата партия, а баща ми - също образ­цов учител, радикал. Спомням си как често се разговаряха по политическите въпроси. Майка ми беше и главна артистка в много пиеси. За ръка ме водеше с нея вечер по репетиции и събрания в клуба на тесните социалисти. Баща ми не я спираше, а даже я караше да взима участие в местния театър. И той вземаше роли, но по-рядко, а вкъщи помагаше при гледането на децата, останали пет живи - четири момичета и едно момче. Аз бях втори номер, а брат ми - трети. Всички бяхме ученолюбиви и отлични ученици. Това беше богатството на роди­телите ни, а бяхме и за пример по поведение, понеже майка ни много строго държеше и за възпитанието ни в добри обноски и добродетели. През 1918 г. в града ни дойде брат Боян Боев, учител в гимназията по естествените науки. Той държеше публични сказки по окултизма. Майка ми беше редовна посетителка. Също и аз, и много други възрастни и ученици. Брат Боев откри и Школата в Панагюрище в тесен кръг окултни ученици, които се събирахме вечер в квартирата му за четене беседи от Учителя и пение пес­ните Му, които се заучаваха по домовете на учениците, дето ставаха често събрания само на окултните ученици за четене, разговори, пение, молитви. Аз бях винаги с майка ми. Тя стана ревностна ученичка на Учителя. Четеше много беседите Му и окултни книги. Заедно с брат Боев, аз (бях вече гимназистка) и няколко по-възрастни от братята, ходихме в някои села: Бъта, Баня и Мухово, където майка ми държа сказки по окултизма. Тя изпълняваше точно зададените задачи от Учителя: писане теми, ре­зюмета, посрещане изгрева, гимнастическите упражнения, ходене в полунощ и др. Веднъж тръгна от къщи в 12 часа през нощта за връх Братия, за да пос­рещне там изгрева. А този връх е на повече от 20 км от града и се минава през гъста гора. Смела беше тя, със силна вяра и упование в Бога и Учителя, върше­ше всичко с любов и преданост в учението и така напредваше и в знания, и в приложение. Като се запозна с брат Боев, стана вегетарианка. Въздействува и на ме­не, и на другите си деца, та завършихме гимназия вегетарианци. Брат Боев я покани и за събора в Търново. Тя с радост прие поканата и ходи на последните събори, където се запозна вече лично с Учителя. На послед­ния събор води и мене. Бях на 16 години. Никога няма да забравя тази ми първа среща там с Учителя и предани братя и сестри. После ходехме на събор в София, Изгрева. През 1925 г. (аз бях в последния клас на педагогическата гимназия) през февруари почина по-голямата ми сестра, вече втора година учителка в близко село. Това беше силен удар за всички ни, а особено за майка ни. Благодарение на Словото на Учителя, тя по-леко понесе голямата скръб и стана още по-ревностна ученичка на Бялото Братство. Затова беше подгонена от свещениците и я уволниха преждевременно по член 70. Целият град се дигна на крака и действуваха да я възвърнат. И това стана, но на нейното място беше назначена учителка, вдовица с две деца, мъжът й убит като голям комунист. Брат ми, вече училищен инспектор, й каза да не заема мястото си, а да остави вдовицата, за да отгледа децата си. Майка ни се съгласи и остана с малка пенсия, понеже няма­ше възрастта и прослужените години. По-късно народната власт й призна неп­равилното уволнение, заплатиха й нещо и повишиха малко пенсията й. (Това бе след 9.IX.1944 г.) Като пенсионерка, тя още повече работеше върху себе си, за да се изди­га духовно и просвещаваше много готови души, които почваха да четат беседи от Учителя. По-късно в града ни закриха последните два класа на педагогическата ни гимназия. Оставаше да я завърши и най-малката й дъщеря, Виолетка. Поне­же брат ми беше училищен инспектор в Пловдив, то мама се принуди да отиде там заедно с Виолетка, за да завърши тя последните три класа. В Пловдив майка ни посещаваше школните беседи и я познаваха всички там като ревнос­тна ученичка на Учителя. Тук я сполетя още една голяма скръб. Почина за късо време през февру­ари 1934 г. и най-малката й дъщеря, в последния си клас на реалната гимназия. Много милости изживя тя и тогава! С Евангелие и беседи ходеше всеки ден на гроба й и там четеше. Големите и скърби по заминалите й добри деца я принудиха да отиде през лятото на 1934 г. на Изгрева при Учителя. Тя остави къща с чешми и гра­динка в Панагюрище и нае под наем малка дъсчена барачка, направо на земя­та, но на Изгрева, и всецяло се отдаде на Учението. Баща ми не я спираше, понеже виждаше големите й милости и скърби и само в Словото направо от Извора - от Учителя, тя имаше духовна подкрепа. Няколко години живя в малката, без слънчева светлина барачка, но ог- ряна от духовна светлина. С позволението на Учителя, в двора на сестра Еленка Каназирева, май­ка ми, подпомогната от нейната майка, си направи по-солидна, по-голямка, светла барачка, където прекара до края на земния си живот. Тя живееше скромен живот с малката си пенсия - и в храна, и в облекло, но винаги доволна и благодарна на Бога за всичко, а особено, че е ученичка на Бялото Братство. Всички ние - двете й дъщери учителки и синът й, бяхме семейни с по няколко деца и не можехме редовно да я подкрепяме материално. Но тя се задоволяваше само да й пишем често и понякога да я посетим. И тя ни е посе­щавала, особено при голяма нужда, за да ни помогне и в работа, и в духовна просвета и подкрепа. Тя и тук пак беше винаги с беседите и Евангелието. Пре­ди лягане, преди ставане, дене, при свободно време, четеше и все нещо ще ни каже за поука. Тя имаше дар да укротява и най-лошите селски и овчарски кучета. Покрай тях свободно минаваше, та хората се чудеха, че не я лаят даже. И стари, и млади я наричаха галено „баба Анка". Тя на всеки все ще намери нещо да каже и с това са я запомнили - добрата баба Анка. Също и в Панагюрище, и навсякъ­де, Най-често я посещавах аз, особено след като овдовях. Всяка ваканция бях при нея. И аз, след големите си семейни трагедии, започнах по-ревностно да следвам Божествения път. За живота й на Изгрева мога да кажа, че беше напълно творчески. Тя си водеше бележки за всяка слушана беседа в салона, които вкъщи преработва­ше и четеше на многобройните си посетители. Нейната двойно светла вече стаичка беше отворена за всяка жадуваща за Словото душа, особено наскър­бените по свои заминали. Майка ми умееше да ги разговаря и осветлява по много Божествени закони и принципи и тям на душите ставаше по-леко. Идва­ха от града вече за беседи и понякога пренощуваха при нея. А и тя посещаваше близки в града, както правеше и в Панагюрище, за да се разговарят по Слово­то. Всички с радост я посрещаха и изпращаха. Тя не беше ангел на Земята, но с висок идеал за учене, със стремеж за изправление на погрешките си и подпомагане на слабите. Тя беше и поетеса. Много преживяни случки описваше в духа на Божес­твеното учение в стихове. Те са най-разнообразни. Вдъхновяваше се и от при­родата, и след беседа - от Словото Най-много е написала молитви към Бога. благодарствени, и други: за Учителя, за близки души, за народната власт и нейния вожд - другаря Димитров, за своите деца и различни песнички и пр, и пр., които ги чета сега и се вдъхновявам от нейната прекрасна душа. Чела ги е пред братята и сестрите на празници, след ядене още при Учителя и Той я насърчавал да пише. След заминаването Му, пак останала на Изгрева, да про­дължи и изпълни задачата си. През времето на Учителя тя беше редовна посетителка и на Рилските езера. Имаше си своя малка палатка. И там бе погълната само със Словото Божие. И там си държеше бележки от всяка беседа и разговори с Учителя, които после ги е чела на сестри, които идвали при нея. И там пак изливала душата си в поезия - за рилските красоти, за Учителя, за живота там и др. След заминаването на Учителя ходи на Рила, докато имаше сили, а към края на живота си прекара само на Изгрева в четене, разговори с близки и лекуване бъбреците си. Тежко понесе едно оскърбление на правдина, което я доведе и до съд за оправдание. Тук майка ми съзна погрешката си, че не трябваше да се оправда­ва по тоя начин но, уви, живя още късо време на Земята. Замина отвъд на 25.VIII.1956 г. на 72 години. Преди да я погребат, ходихме нажалени със сестра ми при брат Боев, който много добре я познаваше. Той ни каза: „Майка ви свърши голяма работа на Земята, като обърна много души към Бога. Сега Учителят я прие направо в Школата горе и там ще работи още повече и ще ви помага, и работите ви ще се уреждат по-леко." Мила майко, със своя живот ти си за мене пътеводна звезда по стръм­ния, но славен път за духовен възход! Аз напълно чувствувам твоята подкрепа отгоре и ти благодаря. Ще следвам твоя път на ревностна ученичка на Учителя. След повече от тридесет години живот на село, ми се наложи да се върна пак в родния си град Панагюрище с двамата си сина, семейни с деца. Голяма радост изпитвам, че срещам много хора и в града, и в село, и другаде, които ме питат за майка ми и разказват хубави спомени за нея, като учителка и човек. Това са нейните неръкотворни паметници! Мир и светлина на душата й! Ще приложа няколко нейни стихотворения. Допълнителни сведения за Ана Шишкова от дъщеря й Донка Славкова „Майка ми е била член на БКП. Отначало е била черковница, но после става комунистка. Понеже е с леви убеждения, я уволняват като учителка. По­сещавала е клуба на БКП. Уволняват я по член 70, с който уволняват всички комунисти. Когато идваха попове да ръсят с босилек и да четат молитви по домове­те, то тя се криеше от тях, за да не я ръсят. Затова я мразеха. Беше по кръв революционерка." Дъщеря й Донка е родена на 8.III.1906 г. по стар стил. Другата й дъщеря, Парашкева, родена на 28.XII.1901 г., почива на 20 години, била е светъл дух. Преражда се в дете на другата ми сестра Цветанка Станчева, което е казвало: „Майко, ти си ми хем майка, хем сестра." А на баба си Ана Шишкова: „Бабо, ти си ми хем баба, хем майка!" Синът Кръстю е роден през 1907 г. и е бил учили­щен инспектор. Бащата на Анка Шишкова се казвал Атанас Козанов от Калофер, опълче­нец. Майката - Парашкева, А по време на Сръбско-българската война 1885 г. през зимата му премръзват краката. Не е бил съгласен да ги ампутират, какво ще прави без крака, и на 3.III.1885 г. умира. Анка Шишкова е била тогава на пет месеца. Боян Боев идва в Панагюрище през 1918 г. Тя от него приема Словото на Учителя. Боян Боев организира младежко окултно дружество „Зора". После заради пропаганда между учениците го уволняват. Първата среща на Ана Шишкова с Учителя е на събора през 1921 г. в Търново. Сутрин са правили молитви с бели кърпи, Влизали в Горницата и в бял плик давали средства за Господа, кой каквото може. Когато Донка Славкова попитала Боян Боев защо синът й не иска да влезе в Учението, той казал: „Сестра, той не е дошъл за това. За друго нещо е дошел и него ще гони." Донка Славкова овдовява през 1944 г., когато мъжът й изчезва безследно. Ана Шишкова е живяла в една барака на Изгрева, буквално е спала на земята на една постеля, нямало е креват, а бараката е била с едно малко про­зорче. После попитала Учителя дали да си построи самостоятелна барака. Той казал така: „Анка е добра сестра, нека си построи." Построява си барака, но на чуждо място. После я обвиняват, че си построила барака с чужди материа­ли. Започва съдебно дело. А тя е била честолюбива и казвала: „Аз, дъщеря на опълченец, да ме правят крадлива!" То се проточва. Делото го завършва дъще­рята Донка след смъртта на Ана Шишкова. Платила също разноските по дело­то. Но Донка Славкова се отказва от другите пари от спечеленото дело. Анна Шишкова е искала да докаже, че е права. Съдът й е отсъдил правото, но след смъртта й. Според дъщеря й Донка, то Анна Шишкова не е трябвало да завеж­да дело, за да доказва правотата си за собствената си барака. Но тогава това е единственото, което е имала на Изгрева - една малка барака, под която е подслонявала глава. Тези допълнителни сведения бяха взети от Вергилий Кръстев през 1977 г., когато Донка Славкова бе на Рила, в нейната палатка.

144. Човек е пратеник на Земята от Небето X. 1936 г. Казват: „Старите са извеяни." Извеяно жито е хубаво, на хляб може да стане. Човек да е посаден, да израсте, да цъфне, да върже, да узрее и да го отвее - тъй тогава е възпитан човек. Пратени сме на Земята да извършим Во­лята Божия. Тогава в невидимия свят дават заплата, който се учи хубаво. Жи­вял достойно, което му се пада, ще му се даде. Не на който иска. Даром, „дар" значи през тясно; „ом" - ум, но да си умен. Дарът се дава при отличен ум и сърце. Тесния път сега ще учите. Още в устата енергията от храната се всмуква чрез нервите. Зачитайте Божествения закон, учете, приложете, което знаете! - „Що съм да ходя да слушам!" То е неразбиране. Всякой човек е лист, четете го! Ако един не ви е приятен, не го разбирате, други ще дойде да го обича. Няма човек, когото да не го обичат. Ако ви се падне наследство от един милион, да мислите кое е най-важно да направите! На които дължите, изплатете се, после им дайте обед, не на други обед предварително. Сестра Ана Д. Шишкова 6.IV.1949г. „Изгрева" 48 София ХIII.

143. Качествата у човека 19. IV. 1940 г. В Херцеговската война на един генерал се оплакал един турчин на 65 години, че го бил баща му - на 95 години, който правил кола. Силен баща още, го бил. „Защо го биеш?" - „Не ще да работи, бе, не ще да работи, а баща ми още работи." Бащата и майката, като бият, са капелмайстори - бащата пее, майката дава такт. Преградата между животните ще ги предпази, да има прегради. На­учи се да хвърчиш, конят затова хвърля. Магарето си показва задницата, не се дава да му турят юлар. Да не те е страх, но да пазиш разположение. Да не си на същия уровен на мечката. От каквото се страхуваш, придобиваш му качеството. Страхливите хора са много жестоки, като намерят някого, искат да си отмъстят. Скръбта иде от земята. Радостта иде от небето. Земята образува тъмнината, Слънцето об­разува светлината. Низшето хвърля сенки. Страданията произтичат от низше­то. Всичките страхливци са жестоки. Безстрашливите са добри. Негрите му говорят и викат и лъвът отстъпя. Смелите, безстрашливите хора са добри. Тъм­нотата в човека образува страданието. Вътре е потребна светлина, в човека. Богатият печели пари, но вкъщи е скръбен. А бедният вечер благодари, радва се. Богатият - отвън радостен, че печели, вкъщи - нерадостен. Бедният - обрат­но. От черно и бяло грозде имаш различни влияния, от мискет червен - друго влияние. Ако си боледувал дълго време, изгори дрехите! Не ти трябват на умрял човек дрехите. Всичките хора страдат, ме носят стари обичаи, вярвания. Хора­та изопачили Божествения път, вървят в неестествен път. Слабият да е опашка, а силният - глава. Слабият да носи празните чували, силният - пълните. Някой има желание добро, но няма какво да даде. Ако има, че не дава, е друг въпро­сът. Да обичаш невежия е мъчна работа. Нито по-малко, нито повече да му дадеш. В Любовта мекичко ти говори. Бащата иде и не носи нищо и строснато го питат и жената, и децата. Като носи - мекичко. Хлябът да е опечен, мъжът да носи. С думите си можеш да направиш хляб всякога. В Америка на телефона казва и всичко иде. В уредения свят бащата проговори и всичко става и всичко пее, значи светът е уреден,

142. Вярванията и реалността Много вярвания се дължат на външните условия, на миналото. Нашите вярвания за бъдеще ще станат настояще. Като вярвате на парите в банката, е идолопоклонство. Да съзнава човек, че няма нужда от идол: пари, къщи, ниви. Човек може да го опитат. Като го оберат, да е тих и спокоен, като че нищо не е станало. Вие да сте като учения в Америка. При сегашните условия кражбата е възможна. Един ден - не. Може не с ключове да се палят лампи. Като се изто­щят енергиите от Земята, от другаде трябва да се приемат. За бъдеще ще са благата общи. Като почнат да мислят правилно, няма да има недоимък. Сега още всички не работят заедно, не мислят право. Милиардите да са за удоб­ства, не за разрушение. Този параход има 54 комини. Слънцето е един голям фар, да не се заблуди, Съвременните хора мязат на просяци, от всеки по парче просят. Което може да се обясни, не е реално. Реално е, което не се ражда и не умира. Слън­цето е имало 5-6 хиляди милиарда диаметър, а сега и един милиард няма. Фор­мата, която се проявява, същата няма вече да се повтори. Всичко вече в тази форма няма да се види. Не реалните форми създават реалността. Вие [сте] се възмущавали, че само един ден са ви обичали. Представете си, че един господар ви обича; като замине, слугата ви обича заради господа­ря. Всичките тъги произтичат, че им се взима огледалото, дето могат да се огледат. Като е доволен, се е огледал, иначе - не. С пари могат да те претрепят. То разбойници само веднъж се случват. Говорите за Любовта. То е любовта на сцената (актьорска). Четири-пет пъти - цар, после - детрониран. Има ли някаква реалност? Развенчаните царе. Хуба­во е човек да излезе на сцената. И в живота, ако не те прегърне някой както трябва... В някой актьор има недоволство, макар че знае, че не е реално.

137. Страданието и скръбта Ангелът не знае какво нещо е страданието. Ангелът от тебе се учи. Ще .страдаш, че си книга. Праведните страдат. Грешните се мъчат. Хубаво е да страдаш, всички да се ползват от нея - книгата. Хората страдат зарад доброто, че искат да ти го вземат и ти трябва да го пазиш. Щом е грешник, ще се мъчи, щом страда, е праведен. Осмисля ни се животът със страданието. Другите ни благодарят и радостта тогава дойде. Радостта е, че са се ползвали от нашата книга. Взимат от коша ябълки и ти благодариш, олекне ти. Скръбта е по-частно; скърбиш за обуща, шапка, за малки работи. Стра­данието: музикантът страда, че няма инструмент да свири. У вас има място, дето дяволът живее и дето ангелът живее. Да му знаете къде е номерът в тялото си. Апаш до моята стая се криел Рекох: Не става тъй. Дяволът до пангара[1] седи, взима парите. Едрите взима дяволът за себе си, несъзнателно става това у попа, инстинкт. Взел си пари назаем - „Не му ги връщай" е дяволът. Да живее човек добре, всякога да изпълня Волята Божия. По-добре да страдаш, отколкото да вземеш 20-те лева. Чакала да дойде кондукторът. Намериш 100 лева - вземи 5 лева, а останалите раздай ги по 5 лева. За най-необходимото имаме право, да се не осигуряваме за утре. В нищото може да налееш нещо. Дето има нещо, изпразни го и налей! Като се изучат законите на природата, животът ще се улесни. Хиляди години мислят какво е добро и зло. - Старост и младост. Старост е натоварен много кон. Младостта е разтоварен кон. Страданията са необходими за баласт, да се не обърне корабът в море­то. Избягването на страданията е аристократизъм. В Индия искат да се осво­бодят от страданията, но има 60000000 парии на 350000000 народ. Дяволът не е в едно престъпление. Дяволът е далеч, а като речеш да хванеш дявола, хва­неш себе си. Отдалече дяволът обстрелва. Не искай дяволът да ти направи добро, че ще те тури в затвора. __________________________________________________________________________ [1] * пангар (от ит.-гр.) - нар. масичка при входа на църква, където продават свещи. (Бел. М.И.)

135. Земята, месечината и слънцето у човека Има 13 нещо, не дава, затова ги е страх. 13-та вълна образува Месечина­та около Земята. Кръг на Луната (13). Син и баща са, чуди се бащата какво да прави. Луната започнала с майката, имало живот, после животът дошъл на Зе­мята. В евр. има 12 1/ 2, не 13. Слънцето е светло. Луната е суха. Земята е влажна. Сухото изтегля влаж­ното. Месечината уравновесява, като стане Земята много влажна. Месечината тегли. Луната упражнява влияние върху живота на човека. Нова Луна [...] рабо­ти, за да има и от нейната светлина. Да се замаже пукнатината на стомната. Месечината взема ненужните работи. Ако си недоволен, гледай Месечината - изтегля ти недоволството, изчистя ненужните мисли. Като си недоволен, мисли за Месечината! Като си доволен, мисли за Слънцето! Ако искаш да забогатееш, мисли за Земята! Месечината обещава, но не реализира. Земята пие, колкото може да да­де. Земята на работа те туря. На Месечината ту вярват. На Земята проверяват, да изработиш. Слънцето казва: „Какво искаш, е на твое разположение " Което Месечината мечтае, се реализира на Слънцето. Та, да идем на Слънцето, за да се реализира всичко. Които са създали света, са много умни. Който иска мал­ко, но съществено на Земята да е. Който иска всичко да се реализира, да иде на Слънцето. Вземат ли нещата да стават, на Слънцето сте. Което за тялото е непостижимо, за сърцето е. Което за сърцето е непос­тижимо, за ума е. Златна чаша е ценна за физическия свят. формата - проста, но сърцето - ценно. Някъде ни формата, ни съдържанието, но смисълът е ва­жен. Още първият стих плаща за книгата. Умният човек може да си поправи пътя навреме; да цъкаш огнилото и праханта, от кремъка да извадиш огъня. Кремъкът е волята. Цъкай навреме! Тъмнината е светлина без сянка. Има да благодарим на материята, Зе­мята, че ходим по нея. Добре, че е чер цветът й. В черния цвят по-свободно ходим. В оня свят са много деца и ако не ги обичаш, не можеш да ги видиш. Животните са емблема. Уподобяваш с тях. Паякът е предач. Рибата е перачка. Мирът иде с конска кола.

134. Всеки свят си има свои закони 2.ХII. 1938 г. Оставете човека да слуша и гледа хубаво. Да посещава не само църква, но и живи хора. Първо отделение и последният университетски изпит е важен. Числата и буквите да се съчетаят правилно. Във второ отделение ги нареждат, после са кандидати за горе. В духовния свят първо отделение е как да се въз­питава педагогически. После в първо отделение в умствения свят - да се научи как да пише. В първо отделение трябва детето да ходи. В първо отделение в невидимия свят е, когато не е падало - климало, но не падало. Отчаеш ли се, обезсърчиш ли се, е духовно падане. На човека дали работа лека, но той се отчаял, че не работил навреме, което му е дадено, събрала се много работа. Лекът на отчаянието е да не отлагаш. Работи! Разположен, неразположен - върви! Умът и сърцето да действуват, та да е донесъл вода. Които работи не разбираме, ни отчайват. Нещата не са много лесни, не са и мъчни, но време се изисква. Тази форма не света е най-подходна засега. Другият свят, който се готви, ще е съвсем други. Които ни обичат, ни изнесли на Слънцето и ние се обезсърчаваме, докато не внесат. Казваш: „Изоставен съм." Да те покъпе дъждът. Детето мисли, че всичко е уредено, че го държи майка му. После майка му го оставя, после в къщи само го оставя и то мисли защо майка му не му служи. Тя му казва: „Мама, сега ти се научи да служиш!" Побие го някога. „Как е възможно?" - мисли то. Слуги бият със суха пръчка, значи сух да не си. Като не слушаш, сухата пръчка ще дойде. Що е закон? Сухата пръчка, която налага човека да учи, да прилага. Мо­же и без суха пръчка. Всичките страдания, лошите условия, са сухата пръчка. Сухата пръчка нищо не взема за себе си. Майката само предава енергията си на детето си. Със сурова пръчка не бий! Даровитите хора имат едно съзнание: мислят и за другите. Обикновените мислят за себе си и не щат да учат. Геният учи и оценява малкото. Ако сме недоволни хора, обикновени сме. От всичко да съберем, не можем човек да направим. Божественото Бог е турил. Ние съдържаме всичките култури на ми­налото и не се познаваме. Ние сме в първо отделение в духовния свят. Имаме опитностите - докторат от физическия свят. Там ще слушаме и ще учим, че горе завършваме университета. Тук още ще започне. Навсякъде се иска почи­тание. Всеки свят си има своите закони. Педагогът със смирение в духовния свят е в първо отделение. На Земята забравя своето величие от горе. А горе помниш от тук величи­ето и в кожата си не се побираш. Че тук цар си бил, погледнат те и казват: „Ще научиш." Душата там плаче с умиление. - „Защо плачете?" - „Изгубен съм." - „Ела с мене" - и ще го поведе, но додето не плаче, от все сърце, големия плач! Плакането е хлопане. Вярата дава съдържание на нещата, Цялото човечество има много мал­ко вяра. Трябва и петте пари да дадеш, да се освободиш от тях, да повярваш в себе си, в ума си, да се освободиш, докато повярваш в онова, което е вложено в тебе.

133. Дрехите на радостта и на скръбта 23.III. 1938 г. Ходете без азбест. Чувствата ви да имат азбест. Всички сте актриси, мис­лите костюмите. Дрехите на радостта и скърбите ще събличате. Ядат си на сце­ната вуш. Не пийте! Страданието известна роля играе. Не е виновен пощаджията. Скръбта носи писмото и радостта носи писмо - тъй гледайте. Добри сте - от майка ви е доброто, не е ваше. Вие сте рекламата. Носиш добродетел - не е твоя. В пението има нещо невъзможно - „si" в трета октава и „si" в бас октава. Вижте размера на вашата музика и тонът „lа" да е верен, да произвежда него­вия цвят. „Do" да е верен. Хвана малкия пръст и взема „mi", хвана четвъртия - взема „fa", „rе" на II (поправете, ако не е вярно написано). Тонът „do" е тон на живота, „ге" - на движение, мисли право е „mi". Запей, дойде ти топлина, дойде разположение, но да не се пресилиш! Видиш куче, запей му, разбира! Нещастни сте, че без музика разрешавате въпросите. Дойде скръб, пей: „В начало бе Словото". Песните са модел за възпитание. Уравновесяват се противоречията. Песента свършва работата. Вятърът свършва работата, гневът ти изчезне. С вода да те залеят, ставаш разположен. Те са музикални тоно­ве. На цветята формите, уханието, шумоленето на листата са тонове, изменят настроението. В свят сте красив, радвайте се, благодарете на Бога! Дърветата у нас зимно време почиват, а в техния свят си отиват, говорят си; от пролет дойдат и се радваме на кокичето, на дървото, на ясното небе. Цветето казва: „Вижте майка ни, сега повече майка слушаме."

128. Природата Природата не обича недоволни и отчаяни хора. Тя допуща недоволство, щом е то резултат на справедливост - негодувание. Който е натоварен с пове­че, природата е готова да му помага, като негодува и е недоволен. Ако е нато­варен с 5 килограма, повече го натоварва. Като пееш, да пееш за някого. На малките работи не обръщай внимание! Главните чърти, като художника! Музика има навсякъде. Ще водя децата при извора, да слушат. Като разбираме природата, тя се отваря за нас. В Княжево размишлявам - една музика иде от трепетликите. По 5-10 минути да пее човек, половин час да пее за музиката. Паганини свирил по 12 часа. Придобил голяма чувствителност. Ако пееш: „Мога да кажа, че утре ще бъда богат, мога да кажа, че утре ще бъда здрав", тогава волтаж имаш. Утре мога да кажа: „Ще бъда търпелива." Законът действува. Опасно е да видиш Слънцето в същината си. Музикантът да е като малкото слънце. Не ти трябва да си много добър - цяло нещастие ще бъде. Да си добър, значи да ходиш хубаво, да не падаш. Право постъпяй, да му докажеш. Право си кажи: Сега дарбите не ги оценяваме. Навре­ме пей, навреме свири! Старите сестри, пейте с млад диригент! Вдъхновение, енергия има. Човек на ден да се изменя 10 пъти, но равновесието си да не губи. Тъжни­ят да пее „Тъги, скърби..." В живота има положение, което не се губи. Доброто не може да пропадне. Вярата не се губи и не отпада, но чувствата. Не смесвай вярата с чувството. Вярата си е и при най-лоши условия. Бъдете свободни в мисълта си! Не критикувай човека, който седи по- горе от тебе! Ако някой ти даде добър съвет, слушай! Не мислете, че сте завър­шеното. Природата още не ви говори. Щом едно дърво те обича, ражда. Кога в един дом има много дъжд (сълзи), причината е сиромашия. Не знаем защо; аз ще се кача да поправя, човекът да ме помни. Наместете керемидите! Ние сами си създаваме скандал. Считайте, че е печалба, кога направи някой погрешка. Религиозните хора са маанджии, че са развили личните чувства, не Бо­жественото. Вижда всяка погрешка увеличена хиляди пъти. Каквото старите помислили и старите пожелали, децата го изпълнят. Пре­дава се човешката мисъл. И празните мисли правят да се връщаме.

127. Човешкият живот Интересен е вашият живот. Един ден радостите и скърбите на всички ще се съберат, ще образуват нещо хубаво. Понеже злото се шири, доброто рядко иде. Като обикнете Христа, то светът ще е победен за вас. Престъпление е на човека, че е остър. Огънят е за предпочитане от пуш­ката. Огън е знание, то ни трябва. Любов е огънят. Видял си някого, обикнал си го - не е това любов. Кога почувствуваш любовта, ще си силен: вяра, надежда, кротост, смирение, всички възможности ще имате. Любовта ще създаде един нов свят във вас. Дръжте света на любовта, пътя, новия път! Другите работи Господ ще ги оправи. Не ние да мием земята, но Господ; не ние да улесняваме хората, но Господ. Отвън не може да се помогне, но Бог е вътре във вас, Който вижда и задоволява страданията на хората. Живейте в новото вече! Старите дрехи - за работа, новите - за празник. Един ден за никого не мислете и нищо не виждайте, само за Господа мисли и помагай, да имаш един свещен ден. Прави баница с прясно масло - нови разбирания. Мъчнотията в Стоян нека протече, благостта в Стояна да не изтече, че ще изсъхне. Който не е протекъл, да протече; който тече, да не изтича.

126. Човешката душа Човешката душа трябва да мине през големи страдания. Да се запали душата ви, та дявола да го е страх да се приближи. Тогава никаква тиня не може да я оцапа и дяволът казва: „Свърши се!" Който слугува на Христа - вярва и Го обича, е на мястото си. Когато една работа се свърши с любов, има отношение, братска връзка. Само Божествена­та връзка не се къса. Божественото задоволява напълно душата. Вие сте във фазата на Бо­жественото - най-хубавата. За в бъдеще ще има по-хубава. Ще дам и на вас от моето ядене, едновременно да ядем. Като се научи човек на законите на храненето, и другите ще разбере. Ще се спъне, като мис­ли, че е повече от другите. Заблуждение е. Владика значи да имам знание, да се владам при всичките изпитания и всякога съм доволен. Учете, опити ще правите. Пълна жертва да си готов да направиш. Вложи капитала си в Божествената банка и ще го получите. По Бо­жествения път няма загуба, опити правете! Потъни някой път, за да се спасиш. Не уповавайте на фирми! Уповавай на часовника! Върху всичките не едни са работили, майстори. Кога не те слуша Господ, имате неправо нещо. Тщеславието ви е на опаш­ката. Вие опашката си показвате, а мене главата ми трябва. Минаваш за Учи­тел. Хората се ровят: баща ти, майка ти, сестрите ти не ги интересува хубавото. За Христа искат да знаят къде е бил. Той знае къде е бил. Той да ви каже. Който яде и пие, си плаща. Лошото на човека произтича от неговия слаб ум, не раз­съждава за последствията. Свраката - умна, но шмекер, изяжда яйцата. Великден да бъде един Велик ден, да допълните вашите басни, точете ножовете, упражнявайте се, мислете правилно. Отклони ума си от грозното в красивото! Тури в ума си добрия човек, а лошия да е (...) на добрия и ще знаеш как да се справиш със себе си.

125. Мекотата Няма по-хубаво нещо от мекотата. Тя е пластична, огъва се. Най-твърди­те стават меки. В моленето дохожда разумното, знаете как да го превърнете. Взеха му костта, но аз го повиках и го угостих. Не отказвай се да разрешиш мъчнотията. Разрешиш ли я, то е поклоняване. Поклонените глави носят богатство. Допитвай се до умния, до добрия, до силния. В дадения случай отстъпи пред неговата добрина, че неговата сила е по-голяма. Да разбереш изпит ли е. На всички ви ще се смачка фасонът. И на Христа се смачка, всеки да се подиг­рава с Него. Ще кажете: „Божия работа е." Ще признаеш, че е смачкан; веднъж ще го смачкат. Ще дойде изпитание. Да си издържите изпита, иначе ще се повтаря. Не преждевременно да е! Навреме кажи: „Такава е Волята Божия." При изпитание сам си и ти ще си избереш пътя. Вие сте при вратата на големите страдания. Предвидени са и са неизбежни, ни повече, ни по-малко. Ще е равно на силата ви, на знанието ви. Като се раздвои човек, не може да се примири. Който се сражава с вас, може за половин час да потъне. Запалете с кибритена клечка опашката на дявола. Аз говоря за героите. Никакви кревати, юргани и сестри милосердни, но телени мрежи. Ще минете, искате - не искате, ще го минете.

124. Знанието е сила, а смирението е знание След беседата на 17.IV.1937 г. (не съм записала къде е разговорът) Новото е да отидете вие в училището. Има трудни задачи да разрешавате. Лесните работи за Бога не са лесни за нас. Които са в парахода, лесно ще се справите. Има да се справяте със смъртта. Един пехливанин ще ви хване - борба, трябва да го победите. Смъртта не обича светиите, че са като пастърма корави. В Рим апостол Павел се разтопи. При лошия човек ще станеш на вода, да не те хванат. Извади си краката от веригите! Научете закона на мекотата, стани на вода, той да се разтопи в нея. Буда седял под едно дърво, да си почине. Голяма змия се приближила и той се смалявал. Не искате да се освободите някога. Не уповавайте на леда. Каменното сърце нищо не ползва. Трябва да омекне човешкото сърце. Послу­шал, не послушал, да се помолим - ако е навреме, ще ни се даде. Знанието е сила, трябва да функционира. Смирението е знание. Да има­те по една торба с превръзки: памук, спирт. Наранени му чувствата - превър­жете сърцето му! Смачкали му вярата, надеждата, честолюбието - превържете го! Опасността е в отклонението. Въздухоплавателите всичко пред вид взимат. И ти отиваш на бойното поле. Да имаш мисъл - като хванеш богата[1] , тя да спре. Като ти е силна вярата, Христос е с тебе. Като нямаш сила, не се бори, остави богата да мине. _______________________________________________________________ [1] бога, буга (от тур.) - диал. бик. (Бел. М.И.)

122. Многоженството 1. V. 1937г. Великата Събота. На обеда: - Онези са си доядали, та ядоха месо. Ние сме се наяли, сега ядем нова­та храна. Посветените не са яли месо. „Сайт" значи белязан. Мойсей, Мохамед казали: „Един мъж, за да го укротиш, трябват му три жени." В турските къщи всичките спални са пълни. Кемал им даде свобода. Туркинята е по-свободна от българката. Всеки цар имал 70, 80, 90 сина. Многоженството се дължи вслед­ствие избиването мъжете. Заемодавци са жените. Нисшият духовен живот ис­кат от хората жертви, да се въплотяват, не признават никакъв тукашен морал. Мормоните подражават многоженството. Жената е най-голямо благо и зло. Стига ми една жена, ако е много добра или лоша (навярно Сократ е казал). Ксантипа (жената на Сократа) много порядъчна била, много го обичала. Той обичал жените, тя го възпитавала. Толстой искаше да изпълни Христовото (уче­ние). Жена е, която знае добре да живее. Мъж е, който знае добре да мисли. Няма право да се жени 10 пъти. Всеки мъж и жена могат да бъдат и мъж, и жена, не им трябват ни мъж, ни жена. Сегашното разглеждане е патологично. Да отстраним тях. Вие разбира­те не жената, но което руши света - еротическата любов. Еротическата любов руши. Еротизмът е създал земята. Трябваше Духът да я строи, да почне всеки да се строи. Неустроен свят сте вие.

121. Божественото учение не е секта 29.III. Дали съществуват духове, въпрос е, а материализирани духове има. Да работи Божествената школа. Разумни и просветени хора трябват. Божестве­ното учение не е секта. Божественото учение не е секта. Които не приемат Божественото учение, са изменници, защото Божествената енергия открива нова енергия за човечеството. Ще бъдете смели! Решете да завъртите колело­то! С Истината да си служите, тя да е начало на живота! Ново вино да се налее в нови мехове. Почнете микроскопически опити! Правете екскурзии, да се свър­звате направо с разумната природа! Малките услуги развиват благородството у човека. Бог не руши нищо, само видоизменя. При каквито условия и да сте, знайте, че Бог работи навсякъде - и в гроба, и в сърцата. Заработи Христос в сърцата на учениците. Не се страхувайте какво ще стане с вас! Действувайте, после мислете! Божиите работи са вечни, неизменни. Божественото учение повдига човека. Не проверявайте повече Божиите истини, не се съмнявайте! Всяко нещо, което започва с действие и свършва с мисъл, то е Божествено. Дръжте връзка с Бога, тогава все ще постъпвате правилно. Вътрешна сила и вътрешно богатство трябват. Мислете какво бъдеще да си създадете - нов жи­вот. Спазвайте благоприятните условия за развитие своите дарби и способ­ности! Естествено да се развивате, постепенно. Божествената Истина нито ограничава, нито заробва. Двама положителни не се търпят, трябва трети с противоположна енер­гия да ги освободи от еднаквите енергии. Лошите хора имат различна енергия. Ще мислите и прилагате. Сутрин мислете по 5 минути, Божествена мисъл да ви владее. Каквато мисъл ви дойде, да я напишете, и ще се развие във вас самоувереност. Кажете: „Всичко мога да направя в Името на Христа. Желая, Госпо­ди, със силата на Твоята Любов и Мъдрост да възраснат в мене добродетелите, които си вложил в моята душа и аз ще приложа всичките си сили за изпълне­ние на Твоята Воля." Да преодолеете мъчнотиите и страданията, взаимна по­мощ! Всеки ще е подложен на изпит доколко е смел. Всичко, което се случва с онзи, който люби Бога, е [за добро]. Школата има велико предназначение. Тър­сете първом Царството Божие и всичко друго ще ви се даде. От делата ви ще се познае. Божествените дървета ще дадат плод.

109. Задължения към Бога Неделя, 7.III.1937г., след гимнастиката - Историческите факти в нас стават. Имаме свещени чувства, идея - да знаем как да я използваме. Когато ги отпратим да си вървят, става потъмнение. Изгубили сме, което Бог е създал. В умствения свят да пазим светлината на ума си. В духовния свят да не изгубим топлотата на сърцето си. Във физическия свят да се не обленяваме. Да се освободим от неестествените неща. Любовта е закон на невидимия свят, върху него закон се гради. Апетитът е анормално желание. При нормално състояние дишането ста­ва естествено, правилно мислим и храносмилането става правилно. Да се да­ва повече храна и месна храна на деликатния стомах е вредно, явява се ревма­тизъм. Същественото в живота седи в малките работи. Да се поразходим заедно, да не запираме другите. При главоболие - 3 чаши варена вода, майчин лист и баня. Главата боли от малко кръв. Да съзнаем, че имаме задължение към Бога. Светлината и топ­лината вървят заедно, но различни работи вършат. В светлата мисъл има ми­нимална топлина. И в топлината има минимална светлина. В ада има много топлина, но малко светлина. Топлината в кръвта внася здраве, а светлината донася мисъл. Жената да свърши една работа, мъжът - друга. Нещастията са от желанието да се удоволстваме. Дрехите ни да са добри проводници на тялото. Да се упражняват мускулите на очите: нагоре, надолу, надясно, наляво. Всяко движение на окото е свързано с известни мисли. Господ го направил да гледа. При екскурзии всичко разглеждайте! Едни казват: „В природата вярваме", а религиозните: „В Бога вярваме". Не Бог създаде природата, но чрез нея Бог се проявява. Видимото изявление на Бога е природата. Природата не е нещо отделно от Бога. Щом има разбиране между човека и мене, ще има правилни отношения. Да вървим напред, да не разглеждаме миналото. В Содом и Гомора остана само Лот и дъщерите му. Съдбата на Лота беше предразрешена. Содом и Го- мор са тънките и дебелите черва. Да се пазим от Содом и Гомора. В тях - в тънките черва - да са не един, но 10 праведни хора. Десет проводници в наши­те чувства да има. Да имаме топлина в сърцето и стомаха, а светлина в ума. Добри сте, но настава реакция, кога сте в гъсти влияния, потъмнявате. Силният сам са чисти. Умът ни е силен със светлината, сърцето - с топлината, волята - с делата. Сами отвътре ще си помогнем. Да не чакаме помощ от никого. Хрис­тос няма да дойде вече да Го мъчат. Която идея може да ни служи, е добра. Здравият, умният, силният възтържествуват. Глупавият ще изчезне. Което гради сегашния живот, е Божественото Знание, Божествената Исти­на и Свобода. Слагайте капитала си върху Любовта, Мъдростта и Истината. Много ме­тоди и начини има за учение. Със знанието, което имате, проправяте пътя на щастието или нещастието. Със сръднята Любовта не се придобива, но ще те набият. Пазете се, Лю­бовта със сръдня не става, Любовта не борави със сръдня, не борави с подоз­рение, с маловерие. Ако искаш да те набият, разсърди се на Господа! Вътреш­ната тояга е страшна. Всичките болести са наказание, упътвание от невидимия свят. Не критикувай никого, но постави и него на твоето място, а себе си - на неговото. Преведох ви през ада и рая, да вземем урок. Да се помолим да пова­ли, да не е прашно. Може да повярвате само в онзи, който никога не ви е лъгал. Никога да не позволяваме вътре в себе си лъжа - че ще изгубиш целта си. За Бога да имаме свещена идея и да сме готови на всички жертви. Идеята е една за всички. Всички жертви за Бога са на мястото си. Има много да учите, да се запознаете с вели­ките души на света. Да си възстановите гледането! Сами ще хвърлите лекар­ствата. Пари, звонкови, злато трябват. Златото ще дойде. За обичния си син бащата оставя повече злато. Сега сте сиромаси, да не ви оберат. Да бъдете добри ученици! Купете си молив и тетрадка, да пишете! Божественото знание и Любовта и даването да имат правилни обмени, за да се образуват отноше­ния.