Ани

От томчето "Малки и голѣми придобивки" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. II (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1936 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Ще бѫдатъ предупредени. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини!“ Размишление. Въ миналата лекция се говорѝ за доброта и разумность. Можете ли да опредѣлите качествата на разумностьта ? По какво се различава разумния отъ неразумния човѣкъ? Кога човѣкъ не може да се ползува отъ своята разумность? — Когато заболѣе. Изобщо, всѣка болесть прекѫсва разумностьта на човѣка. Забелязано е, че високата температура у човѣка става причина той да губи способностьта си да мисли правилно, да разсѫждава. Болни, които иматъ висока температура, често изпа- датъ въ безсъзнание, вследствие на което органитѣ имъ не могатъ да изпълняватъ своитѣ функции. Разумниятъ човѣкъ държи въ пълна изправность своитѣ органи. Той не се подава на нещастия и страдания, нито се отчайва. Докато е въ морето, той не разсѫждава за нищо друго, освенъ за сѫщественото, а именно — да плава правилно, да спазва законитѣ, които регулиратъ теченията на водата, за да излѣзе благополучно на брѣга. Докато е въ морето, той не се подава на никакви странични желания и удоволствия. Какво правятъ съвременнитѣ хора ? Ние ги виждаме всрѣдъ морето, при голѣмитѣ вълни, при клатушкане на параходитѣ да разсѫждаватъ за любовь, за братство, за равенство, за кротость, за милосърдие, за въпроси, които сѫ предметъ на небето. Тѣзи въпроси се разрешаватъ само на небето, т. е. само при уредения животъ на хората, когато вълнитѣ, буритѣ въ морето сѫ утихнали. Докато се блъскатъ въ вълнитѣ, хората сѫ болни. Какво ще говорите на тия хора за братство и равенство, за любовь между тѣхъ? Можете ли да искате отъ болния да играе на хорото? На болния можете да говорите само за болестьта му, да търсите начинъ, какъ да му помогнете. Сега, азъ правя аналогия между свѣта и морето. Каквото сѫ буритѣ и вѣтроветѣ за морето, такова нѣщо представятъ изпитанията и изкушенията въ свѣта. Когато се прави нѣкаква аналогия, човѣкъ трѣбва да съпоставя явленията правилно. Всѣва аналогия трѣбва да изяснява единъ принципъ. Всички явления, съ които аналогията си служи, трѣбва да бѫдатъ свързани едно съ друго. Щомъ се прекѫсне връзката между тия явления, аналогията сама по себе си пада. Сѫщото нѣщо се забелязва и въ живота на човѣка. Животътъ на човѣка е дотолкова хармониченъ, доколкото явленията въ личния му животъ сѫ свързани едно съ друго. Влѣзе ли едно дисхармонично явле ние въ живота на човѣка, съ което той не може да се справи, състоянието му веднага се измѣня. Запримѣръ, времето, богатството, сиромашията, страхътъ, болеститѣ сѫ въ сила да измѣнятъ състоянието на човѣка, да го изкаратъ отъ равновесието му, да нарушатъ хармонията въ неговия животъ. За да не губи равновесието си, да не нарушава хармонията въ живота си, човѣкъ трѣбва да изучава всички явления, да знае причинитѣ на произхода имъ, както и тѣхнитѣ добри и лоши последствия. Човѣкъ не би могълъ да преплава Великия океанъ на живота, безъ положително, дълбоко познаване на всички явления въ природата. Като ученици, вие трѣбва да изучавате себе си, да изучавате окрѫжаващитѣ, съ голѣма искреность и чистота, и да развивате своята вѣра. — „Безъ вѣра не може да се угоди на Бога“ е казано въ Писанието. Искате ли Богъ да ви лѣкува, ще вложите въ Него пълно довѣрие, абсолютна вѣра. — Ама дали ще се излѣкувамъ ? — Щомъ се обръщате къмъ Бога, никакво съмнение, никакво колебание не трѣбва да имате. Вложете любовьта, вѣрата си въ Първата Причина на нѣщата и за нищо друго не мислете. Щомъ се помолишъ на Бога, стани и ходи. Ако повѣрвашъ, ще оздравѣешъ. Най-малкото колебание е въ състояние да попрѣчи на вашето оздравяване. Сѫщиятъ законъ се отнася и до науката. Иска ли да изследва нѣкое явление изъ область та на науката, човѣкъ трѣбва да вѣрва въ своя успѣхъ. Влѣзе ли въ Божествения, или въ причинния свѣтъ, човѣкъ трѣбва да се откаже отъ мисъльта, че е старъ, че е ученъ, че много знае. Това сѫ мисли, достѫпни за човѣка на земята. Влѣзе ли въ по-високъ свѣтъ, човѣкъ трѣбва да напусне разбиранията си, които ималъ на земята, и да стане дете, способно да възприема и учи. Тамъ никаква критика не се позволява. Дойдете ли до науката на стомаха, на дробоветѣ, на мозъка, тамъ никаква критика не се позволява. Дойдете ли до науката на природата, всѣкаква критика е изключена. Тази наука е абсолютна, тя има свои резултати, тя има практическо приложение на земята. Запитали единъ психологъ: На какво се дължи човѣшката паметь? Той отговорилъ: Човѣшката паметь се дължи на чувствителността, интелигентностьта и волята. Тукъ психологията спира. Виждаме, че много въпроси изъ областьта на философията и до днесъ оставатъ на сѫщото положение, на каквото сѫ били въ времето на Платона. Въпросътъ за паметьта е по-добре изясненъ отъ френолозитѣ. Тѣ раздѣлятъ паметьта на историческа, музикална, паметь за време, за мѣсто, за образи и т. н. Не само това, но тѣ намиратъ мѣстото на всѣки видъ паметь въ човѣшката глава и правятъ редъ опити и наблюдения. Когато забележатъ проява на единъ или на другъ видъ паметь въ човѣка, френолозитѣ знаятъ причинитѣ на това. Тъй щото, изучавайте въпроса за паметьта не само отъ гледището на психологията, но и отъ гледището на френологията, да разширите знанията си, да се ползувате отъ тѣхъ. И тъй, ученикътъ трѣбва да изучава причинитѣ на всѣка проява, на всѣко явление въ природата, както и въ човѣшкия животъ. Така и ученитѣ изучаватъ явленията въ природата. Запримѣръ, тѣ казватъ, че причинитѣ на земетресенията се дължатъ на огъването и хлътването на земнитѣ пластове. Колкото по-спокойно се слагатъ земнитѣ пластове, толкова по-слаби сѫ сътресенията. Ако огъванията и хлътванията сѫ голѣми, земетресенията сѫ катастрофални. Сѫщото нѣщо става и въ човѣшкия мозъкъ. Колкото по-правилна, по-спокойна е човѣшката мисъль, толкова и дейностьта на мозъка е по-нормална. Ако мислитѣ на човѣка претърпяватъ голѣми огъвания, голѣми пречупвания, мозъкътъ му ще бѫде изложенъ на голѣми сътресения. Ако бащата или майката на такъвъ човѣкъ умре, той ще преживѣе силни сътресения. Когато умре бащата или майката на човѣкъ, който разбира законитѣ на живота, той знае, че баща му е заминалъ за онзи свѣтъ, не е умрѣлъ, и тамъ ще продължи своята работа. Докато е билъ на земята, той е прекарвалъ въ затворъ, а на онзи свѣтъ ще бѫде свободенъ. Материалиститѣ мислятъ, че животътъ е само на земята. Щомъ умре човѣкъ, всичко се свърш ва съ него. Теософитѣ пъкъ мислятъ, че като замине човѣкъ за другия свѣтъ, тамъ ще прегледа живота си, който е прекаралъ на земята, ще научи причинитѣ за всичко преживяно, и отново ще се върне на земята. Обаче, и едното, и другото гледище по въпроса сѫ детински схващания. Когато отиде въ духовния свѣтъ, човѣкъ продължава да живѣе, да работи, да учи, както и на земята. И въ духовния свѣтъ има училища. И тамъ има ученици, които решаватъ сериозни задачи. Тѣ сѫ изправни въ своитѣ задължения, а къмъ учителитѣ си сѫ внимателни и послушни. Мисъльта имъ е съсрѣдоточена, заета изключително съ предмета или задачата, дадена оть тѣхния учитель. Такъвъ трѣбва да бѫде всѣки ученикъ, който постѫпва въ гимназия, или въ университетъ. Такъвъ трѣбва да бѫде ученикътъ, който постѫпва въ окултна школа. Такъвъ трѣбва да бѫде ученикътъ на живота. Какво представя животътъ? Животътъ е незавършена повесть, която не може да дойде до нѣкакъвъ край. Тя вѣчно ще се пише и всѣкога недописана ще остане. И любовьта е незавършена повесть. Който иска да види края на любовьта, той ще умре. Който търси началото и края на нѣщата, той е осѫденъ на смърть. Началото на нѣщата събира хората на едно мѣсто; краятъ ги раздѣля. Всѣкога мислете за началото на живота, но не и за неговия край. Краятъ на живота води къмъ тъмнина. Затова Христосъ казва: „Работете, докато е день!“ Това значи: работете, докато е день, докато сте въ началото на живота, докато сте въ свѣтлина. Дойде ли нощьта, нищо не може да се работи. Нощьта е краятъ на живота. Могатъ ли хората да работятъ, когато стане голѣмо земетресение, което разтърсва цѣлата земя? Могатъ ли ученицитѣ да ходятъ на училище? Могатъ ли момитѣ и момцитѣ да играятъ на хорото? Могатъ ли да се даватъ театри и концерти? Могатъ ли чиновницитѣ да ходятъ на работа? Щомъ стане голѣмо земетресение, работитѣ на хората се спиратъ, животътъ имъ взима друго направление. Ето защо, за да не дойдатъ голѣмитѣ сътресения въ живота, хората трѣбва да се съобразяватъ съ законитѣ на разумната природа, съ великитѣ закони на Божествения свѣтъ. Животътъ на земята още не е съвършенъ, но той е устроенъ по единъ Божественъ планъ, за изпълнението на който хората трѣбва да се приготвятъ. Всѣки трѣбва да се съзнава като клетка отъ Божествения организъмъ и да върши само това, което главата на този организъмъ му заповѣдва. Не постѫлва ли по този начинъ, това показва, че съзнанието на този човѣкъ не е пробудено още за възвишеното и красивото въ свѣта. И тъй, ако искате да имате резултати, постижения, работете съ малки величини. Започвайте съ малки величини и постепенно отивайте къмъ голѣми. Като работите по то зи начинъ, вие ще се натъкнете на малки изпитания и спънки, на малки страдания, които ще внесатъ и малки заоблачавания въ съзнанието ви. Започнете ли изведнъжъ съ голѣми величини, вие ще се натъкнете на голѣми спънки, на голѣми страдания, които издъно ще разклатятъ ума ви. По този начинъ вие ще изгубите основната мѣрка на живота и ще се разколебаете. При това положение човѣкъ ще изпадне въ голѣми заблуждения. Разумнитѣ сѫщества, обаче, ще му помогнатъ. Но той трѣбва да бѫде готовъ да ги слуша. Щомъ видятъ, че е изкривилъ пѫтя си, тѣ ще му кажатъ - Внимавай, защото пѫтьтъ, който си поелъ, не е правъ. Като видятъ неговитѣ криви мисли, тѣ ще му кажатъ: Спри малко, обмисли добре работата, защото мисъльта ти не е права. Който иска да се изправи, той ще обмисли добре въпроса, ще се побори малко въ себе си и скоро ще се изправи. Когато влѣзе въ духовния животъ, човѣкъ започва да третира въпроса за духовната любовь. Какво нѣщо е духовната любовь? Духовната любовь е любовь къмъ ближнитѣ. Сѫщевременно духовната любовь нѣма никакво отношение къмъ материалния свѣтъ, къмъ материалнитѣ, физическитѣ връзки на хората. Тя помага на хората, но е любовь между духовни сѫщества. Когато се говори за духовната любовь, ние подразбираме любовьта на ангелитѣ, на възвишенитѣ сѫщества. Който иска да изяви тази любовь къмъ ближнитѣ си, той трѣбва да се свърже съ възвишенитѣ сѫщества, съ ангелитѣ, и да мисли за тѣхъ. Мнозина говорятъ за духовна любовь, а мислятъ за хората и се свързватъ съ тѣхъ. Невъзможно е човѣкъ да мисли за хората, да се свързва съ тѣхъ, а да проявява Божията Любовь. Да мислишъ за ангелитѣ е едно нѣщо, да мислишъ за хората е друго нѣщо. Ако е свързанъ съ ангелитѣ, човѣкъ никога не може да изживява противоречия. Докато сѫ въ духовната любовь, мѫжътъ и жената се разговарятъ сладко, разбиратъ се, живѣятъ братски помежду си. Щомъ любовьта имъ слѣзе на физическото поле, между тѣхъ веднага изпъкватъ противоречия, недоразумения. Тѣ започватъ да се сърдятъ, да се каратъ, и въ скоро време отношенията имъ се развалятъ. Противоречията между хората се дължатъ на това, че тѣ не се разбиратъ. Човѣшката любовь ограничава, а Божествената — освобождава. Докато живѣе въ човѣшката любовь, човѣкъ всѣкога ще грѣши. Виждате, че единъ художникъ рисува. Вие се приближавате къмъ него и започвате да критикувате картината му. Това е неразумна постѫпка. Който критикува, той трѣбва да знае начини за изправяне на погрѣшкитѣ. Физиономиститѣ, които изучаватъ чъртитѣ на човѣшкото лице, сѫ дошли до заключение, че тия чърти сѫ толкова по-правилни, колкото човѣкъ се намира на по-висока степень на развитие. Гениалнитѣ хора, светиитѣ иматъ правилни чърти на лицето. Челото на нѣкой човѣкъ е високо 6 см., носътъ му е дълъгъ 5 см., а брадата — 4 см.; на другъ нѣкой пъкъ и челото, и носътъ, и брадата сѫ все по 6 см. Ако наблюдавате тия двама души, ще забележите, че вториятъ проявява по-голѣма интелигентность отъ първия. Ще кажете, че това сѫ мъртви числа. Представете си, че имате нѣколко души, които разполагатъ съ различенъ капиталъ въ касата си: първиятъ има сто лева, вториятъ — хиляда, третиятъ — десеть хиляди, четвъртиятъ — сто хиляди, петиятъ — единъ милионъ. Въ какво седи различието между тѣзи петь души ? Разликата се заключава въ тѣхната деятелность, въ инициативата на тѣхнитѣ прояви. Онзи, който има сто лева, ще икономисва отъ храната си, ще пости, за да може повече време да прекара съ тия пари. Който има хиляда лева на разположение, той си позволява да мисли, освенъ за храната, още и за обуща, за шапка и за нѣкои дребни нѣща. Който разполага съ десеть хиляди лева, освенъ своитѣ нужди, той задоволява нуждитѣ и на семейството си. Който има сто хиляди лева, той ще може да даде и образование на децата си. Който има единъ милионъ на разположение, освенъ горнитѣ нужди, той може да задоволи редъ свои изисквания: ще си направи кѫща, съ хубава градина, ще си купи автомобилъ и т. н. Въ дадения случай, капиталътъ представя сила, възможность за проява на човѣшката деятелность. Колкото по-голѣмъ е капиталътъ на човѣка, толкова по-голѣми сѫ възможноститѣ на неговата деятелность. Тъй щото, колкото по-широко и по-високо е челото на човѣка, толкова по-голѣма е интелигентностьта му. Въ процеса на развитието си, човѣкъ е работилъ върху главата си. Главата на човѣка е плодъ на неговата деятелность, плодъ на културитѣ, презъ които е миналъ като човѣкъ. Тѣлото му е плодъ на животинскитѣ култури. Значи, човѣшкото тѣло е резултатъ на деятелностьта на животнитѣ. Материята пъкъ е резултатъ на деятелностьта на растенията. Тъй щото, когато е билъ въ фазата на растение, човѣкъ е създалъ материалитѣ за съграждане на своето тѣло; когато е билъ въ фазата на животно, той е създалъ тѣлото си; и най-после, когато е дошълъ въ фазата на човѣкъ, той е създалъ главата и лицето си. Въ резултатъ на всичко това, Богъ е вдъхналъ въ човѣка дихание, и той станалъ жива душа. И тъй, главниятъ капиталъ на човѣка е неговата глава, отъ една страна, и лицето му отъ друга. Мозъкътъ на човѣка е съставенъ отъ два вида материя: отъ груба, физическа материя, която се разлага, и отъ духовна, ефирна, която не се разлага. Върху духовната материя на мозъка се отпечатватъ всички човѣшки мисли. Като умре, човѣкъ взима съ себе си, именно, тази ефирна, духовна материя на мозъка. Този мозъкъ дава образа или лицето на заминалия. Ако влѣзете въ духовния свѣтъ тамъ ще срещнете все млади души, най-много до 33 годишна възрасть. По-горе отъ 33 години нѣма да срещнете нито една душа. Нѣкои души сѫ на петь години, други — на десеть, трети — на петнадесеть и т. н. Ако една душа е живѣла 25,000 години на земята, като влѣзе въ духовния свѣтъ, тя ще бѫде едва на петь години. Ако на земята е живѣла 50,000 години, въ духовния свѣтъ ще бѫде на десеть години. Ако на земята е живѣла 75,000 години, въ духовния свѣтъ ще бѫде на 15 години. При това, животътъ, който душитѣ прекарватъ на земята, трѣбва да бѫде съзнателенъ, а не обикновенъ. Докато е на земята, човѣкъ трѣбва да работи съзнателно, да се избави отъ лошитѣ условия, отъ влиянието на окрѫжаващитѣ. Не само хората влияятъ на човѣка, но има природни течения, срещу които той не трѣбва да се противопоставя. За тази цель човѣкъ трѣбва да се съсрѣдоточава, да концентрира ума си, за да се справя съ онѣзи условия, съ онѣзи течения, които могатъ да го отнесатъ. Не е ли буденъ срещу тия течения, никой не би могълъ да му помогне. Който може да се жертвува за Бога, той ще живѣе дълго време на земята, ще работи за развитието на своята душа, а сѫщевременно ще помага и на ближнитѣ си. Христосъ казва: „Крадецътъ не иде, освенъ да открадне, да погуби и да заколи, а Азъ дойдохъ да дамъ животъ, и то преизобилно“. Следователно, който иска да продължи и подобри живо та си, той трѣбва да го посвети въ служба на Бога. Да се подобри живота на човѣка, това значи, да се подобрятъ условията му, да придобие Божията благодать. Кое прѣчи на ученика да се ползува отъ Божията благодать? Щомъ е добъръ и разуменъ, той всѣкога ще има условия да се ползува отъ Божията благодать. Ако е неразуменъ, своенравенъ, той нищо нѣма да придобие. Учительтъ не се интересува отъ неразумнитѣ и своенравни ученици. За ученика е важно да бѫде добъръ и разуменъ. Защо и за какво трѣбва да бѫде такъвъ, не е важно. — Какъ ще се познае, кой ученикъ е добъръ и разуменъ? — На пѫтя на ученика, невидимиятъ свѣтъ е поставилъ сита, едри и ситни, чрезъ които ще изпита, кой е добъръ и кой — разуменъ, кой е смѣлъ и решителенъ и кой — страхливъ. Невидимиятъ свѣтъ не обича ученици, които сѫ страхливи и неразумни, които сѫ готови за бълхата да изгорятъ цѣлъ юрганъ. Ученикътъ трѣбва да бѫде внимателенъ, да цени времето, чувствата на човѣка, да не се натрапва. Когато отиде при нѣкого да иска известна услуга, той трѣбва да има търпение, трѣбва да чака. Може би този човѣкъ, отъ когото искате услуга, е професоръ, или лѣкарь, и трѣбва незабавно да свърши друга нѣкаква работа. Ученикътъ трѣбва да бѫде крайно внимателенъ и търпеливъ. Когато нѣкой обещае, че ще ви приеме и услужи, вие трѣбва да имате вѣра, да знаете, че всичко ще се нареди така, както Богъ е опредѣлилъ. Каквото Богъ е обещалъ, непременно ще се изпълни. Божиитѣ обещания нѣматъ обратни решения. Ето защо човѣкъ не трѣбва да се съмнява въ Божествения планъ. Богъ иска отъ човѣка да бѫде добъръ и разуменъ. Щастието може да се вози само на каляската на добротата и на каляската на разумностьта. Любовьта пъкъ се носи на крилата на щастието. Дето е щастието, тамъ е и любовьта. Безъ щастие любовьта се проявява като динамическа сила, която руши. Обаче, когато се говори за любовь, ние разбираме присѫтствие на доброта и разумность въ нея. Докато не бѣха готови да следватъ любовьта, хората трѣбваше да минатъ презъ голѣми страдания, да се пробуди съзнанието имъ. Щомъ се приготвиха да следватъ любовьта, Богъ имъ каза: „Ще изпратя Духа си да ви рѫководи“. Следователно, Духътъ ще учи човѣка и когато спи, и когато е буденъ. Въ сѫщность само тѣлото на човѣка почива, а духътъ му е всѣкога буденъ. Това, което човѣкъ не може да научи и разбере презъ деня, научава го вечерь, когато спи. Вечерь той отива да се учи, въ така нареченото духовно училище. Разумниятъ, добриятъ ученикъ се учи и вечерь, и презъ деня. Той се учи отъ земетресенията, отъ наводненията, отъ буритѣ — отъ всичко. Катастрофитѣ въ природата сѫ условия за пробуждане на човѣшкото съзнание. Ученитѣ обясняватъ причинитѣ за земетресенията, но не могатъ да ги избегнатъ. Щомъ усѣтятъ, че нѣкѫде става земетресение, и тѣ бѣгатъ като проститѣ хора, които нищо не знаятъ за причинитѣ на земетресенията. Истински ученъ е онзи, който знае, кои пластове ще се размѣстватъ, какъ ще стане размѣстването имъ, за да заеме такова положение, че земетресението да не го засегне. Единъ господинъ разправяше една своя опитность, която ималъ въ време на земетресението. Той ималъ една юрдечка съ петь малки юрдечета. Една сутринь забелязаль, че юрдечката съ юрдечетата липсала отъ двора. Той започналъ да я търси тукъ-тамъ, но никѫде не могълъ да я намѣри. На другия день станало земетресението. Той се уплашилъ толкова много, че съвършено забравилъ за юрдечката. Два-три деня следъ това юрдечката съ юрдечетата пристигнала въ двора и започнала да се разхожда. Кѫде е била юрдечката ? Още преди земетресението тя усѣтила, че ще стане нѣщо особено, и затова напуснала дома на господаря си, да си намѣри безопасно мѣсто. Какво показва това ? Това показва, че юрдечката познава, кои пластове ще се раздвижатъ и кои ще останатъ спокойни. Ако юрдечката знае това, колко повече човѣкъ трѣбва да предчувствува катастрофитѣ. Когато човѣкъ е въ съгласие съ законитѣ на природата, при всички катастрофи, които предстоятъ да станатъ, той ще бѫде предупреденъ. Вѫтрешно ще му се подшушне да излѣзе вънъ, на 10-20 метра далечъ отъ кѫщата си. Защо и за какво трѣбва да излѣзе вънъ отъ кѫщата си, нито ще му се каже, нито трѣбза да пита. Той трѣбва да излѣзе вънъ и да стои спокойно, да види, какво предстои да стане. Нѣма да се минатъ десеть минути, и земята ще се разтърси. Ето защо човѣкъ всѣкога трѣбва да се вслушва въ своя вѫтрешенъ гласъ и да му се подчинява. Сега, предъ видъ на станалото земетресение, хората пущатъ различни слухове. Нѣкои казватъ, че щѣли да станатъ голѣми земетресения, вследствие на което София и други градове щѣли да изчезнатъ. Много нѣща има да станатъ, но на човѣка не е дадено да знае, какво го чака. Земетресенията, буритѣ, наводненията сѫ предвидени въ Божия планъ за пробуждане съзнанието на хората. Тази е причината, поради която всичко предстояще е въ тайна. Разумнитѣ и добритѣ ще бѫдатъ предупредени за онова, която ще стане. Неразумнитѣ ще понесатъ последствията на своя животъ. Следователно, по-добре е за тѣхъ да не знаятъ, какво ги очаква. И да знаятъ, пакъ не могатъ да избегнатъ онова, което имъ е опредѣлено да преживѣятъ. „Богъ забавя, но не забравя“ — казва българската поговорка. Идватъ времена на изпитания, когато човѣкъ трѣбва да бѫде буденъ. Не е ли буденъ, той ще се подаде на чужди влияния, които ще го оплетатъ, ще го поставятъ на страдания. Кажатъ ли на нѣкого да стои настрана, или да не се качва на параходъ, или да излѣзе отъ кѫщата си, той трѣбва да слуша. Не слуша ли, нищо не може да го извини. Каквито времена и да дойдатъ, не се страхувайте. Ще станете по-разумни, ще се сближите повече. Общитѣ страдания и изпитания сближаватъ хората. Казано е въ Писанието: „Косъмъ нѣма да падне отъ главата на онѣзи, които любятъ Господа“. Казано е още, че заради избранитѣ ще се съкратятъ днитѣ на изпитанията и скърбитѣ. За да бѫдете въ числото на избранитѣ, вие трѣбва да проявите вашата доброта и разумность. Бѫдете добри и разумни, ако искате да цъвнете, да завържете и да узрѣете. Това, което говоря, не се отнася до едного, но до всички, и то не до външното, но до вѫтрешното въ човѣка, което се стреми, копнѣе, жадува. Когато грѣши, то плаче, скърби, стреми се да изправи погрѣшкитѣ си. То представя духовния елементъ въ човѣка. Следователно, човѣкъ е дошълъ на земята да развие този елементъ въ себе си, а не да се удоволствува. Като ученици, вие трѣбва да се справяте съ своя вѫтрешенъ страхъ. Земетресенията, които ставатъ въ природата, сѫ условия за човѣка да преодолѣе своя страхъ. Какво трѣбва да правите, ако се страхувате отъ земетресение? Колкото пѫти презъ нощьта се събудите, станете отъ леглото си и се молете. Вслу швайте се дълбоко въ себе си, трѣбва ли да излѣзете вънъ, или да останете въ стаята си. Каквото ви се каже, това трѣбва да направите. Ако ви се каже да останете въ стаята си, ще останете; ако ви се каже да излѣзете вънъ, ще излѣзете. Земетресенията сѫ едно отъ голѣмитѣ изпитания за хората. Малцина могатъ да посрещнатъ това изпитание съ вѣра и бодъръ духъ. Едно правило пазете въ живота си: бѣгайте отъ злото, приближавайте се къмъ доброто и всѣкога разумни бѫдете. При всички случаи на изпитания, изнасяйте фактитѣ така, както сѫ станали, безъ никакви преувеличавания. Не разпространявайте лъжливи слухове. Щомъ се касае за нѣкакъвъ въпросъ, помислете малко и го обяснете научно. По този начинъ само ще турите начало на нова, велика наука. Сега не е време да се спираме върху научнитѣ обяснения за земетресенията. За това сѫ дадени редъ научни теории, които се свеждатъ все къмъ една, а именно: причинитѣ на земетресенията сѫ голѣмитѣ или малки размѣствания на земнитѣ пластове, които сѫ започнали да се огъватъ отъ преди хиляди и милиони години насамъ. Въ Писанието е казано, че ние сме въ последнитѣ дни, когато на земята се създава новъ континентъ. Всѣки знае, че когато се строи нѣщо ново, всѣкога има чукане, удряне, шумъ, блъскане. Майстори работятъ съ своитѣ чукове и длета. Такова нѣщо преживява днесъ цѣлата зе мя: пластоветѣ се размѣстватъ, хлътватъ, огъватъ се; вулкани изригватъ и т. н. Всичко това ученитѣ обясняватъ съ редъ теории. Майсторитѣ, които работятъ въ земята, не сѫ като тия, които работятъ на повърхностьта ѝ. За тѣхъ огъньтъ не е прѣчка, както за майсторитѣ на земята. Тѣ сѫ разумни сѫщества, които работятъ главно съ мисъльта си. Тѣхната мисъль е толкова силна, че може да измѣня материята. Съ мисъльта си тѣ могатъ да преобразятъ грамадни пространства земя. Христосъ казва: „Ако имате вѣра като синапово зърно, планини можете да мѣстите“. Обаче, досега никой не е премѣстилъ нито една планина. Това не става изведнъжъ. Хиляди години се изискватъ, за да може човѣкъ съ мисъльта си да премѣсти една планина. Човѣкъ не трѣбва да се сили да премѣства планини, но той трѣбва да строи. И моята работа е да строя, а не да мѣстя. Старото се мѣсти, а новото се строи, гради. Съ стари работи ние не се занимаваме. Ние градимъ нови нѣща. За да бѫдете майстори на новото, вие трѣбва да се освободите отъ всички противоречия. За разбиране и прилагане на новата наука се изисква нова обстановка на нѣщата, нова свѣтлина. Безъ тази свѣтлина на съзнанието, нищо ново не може да се създаде. Въ Писанието се казва: „Ще изпратя Духа си да ви научи на много нѣща“. Духътъ не представя нѣкаква особена форма, но условие за проява на Божията Любовь въ човѣшката душа, да може тя правилно да се развива. Нѣма по-красиво нѣщо за човѣка отъ това, да разбира известни научни положения, или известни духовни въпроси. Той седи, слуша и възприема — храни се. И като не разбира, пакъ е добре. Тогава той се упражнява. Каквото и да правите, една часть отъ васъ трѣбва да бѫдете добри, друга часть трѣбва да бѫдете разумни, а трета часть — любещи. Днесъ хората искатъ да бѫдатъ обичани, а не тѣ да обичатъ. По-мѫчно е човѣкъ да обича, отколкото да бѫде обичанъ. Задачата, която сестритѣ изпълниха съ изплитане на шапката, имъ даде нѣщо. Най-малкото, което спечелиха, се отнася до областьта на послушанието. На пророцитѣ въ старо време се казваше да бръснатъ коситѣ си. Понѣкога имъ се казваше да оставатъ космитѣ на брадата си да растатъ. Какво придобиха отъ това? Нищо не придобиха. По този начинъ тѣ изучаваха послушанието. Ученикътъ трѣбва да бѫде послушенъ, но на кого? — На Божественото въ себе си. Когато Божественото му каже нѣщо, той трѣбва веднага да го изпълни. Божественото му казва да стане, а той отговаря: Ще полежа още петь минути. Това е непослушание. Божественото му казва да не яде много, а той иска да си хапне още малко. И това е непослушание. Що се отнася до гласа на Божественото, ученикътъ трѣбва да бѫде абсолютно послушенъ. Ако не е послушенъ, той не може да има очакванитѣ резултати. Въ послушанието, обаче, се изисква различаване, да познавате, кои съвети сѫ на Божественото у васъ и кои — чужди. Когато Божественото въ човѣка говори, той изпитва известенъ подемъ въ своитѣ мисли, чувства и постѫпки. Когато човѣшкото въ него говори, той се натъква на противоречия, които внасятъ въ душата му смутъ, раздвояване. Всѣкога слушайте Божественото въ себе си, за да можете правилно да се развивате. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини!“ * 26. Лекция огъ Учителя, държана на 28 априлъ, 1928 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Малки и голѣми придобивки" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. II (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1936 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Доброта и разумность. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини!“ Размишление. Сега ще ви кажа една мисъль, да видимъ, какво ще разберете отъ нея. Тази мисъль е следната: Силнитѣ ще носятъ тежеститѣ на слабитѣ. Какво означава тази мисъль? Всѣки има известно разбиране, но се стѣснява да изкаже мисъльта си. Стѣснението е дошло, когато човѣкъ е излѣзълъ отъ рая. Когато нѣкой се стѣснява да се изкаже, другъ се решава да каже, какво мисли по даденъ въпросъ. Щомъ се изкаже, той изпитва приятность, известно доволство, че се е освободилъ отъ нѣщо. Кое е по-хубаво: да се стѣснява човѣкъ, или да му е приятно? Човѣкъ се стѣснява, когато каже нѣкаква глупость. Човѣкъ се радва, когато каже нѣщо умно. Следователно, стѣсняването е на мѣсто, когато човѣкъ се страхува да не каже нѣщо глупаво. Тогава по-добре нека се въздържа, да не изкаже нѣкаква глупость. Ако може да каже нѣщо умно, което ще зарадва всички, човѣкъ трѣбва да бѫде свободенъ, да не се смущава. Казва се, че човѣкъ трѣбва да бѫде духовенъ. Що е духътъ? Духътъ е законъ на движение. Движението е изразъ на интелигентность. Интелигентностьта е изразъ на доброта. Човѣкъ не може да бѫде интелигентенъ, ако духътъ му не е въ движение. Степеньта на човѣшката интелигентность се опредѣля напълно отъ бързината на движението на неговата мисъль. Колкото по-бързи сѫ трептенията на мисъльта, толкова по-уменъ е човѣкъ. Нѣкой се хвали съ мисъльта си, че била много обширна, обхващала цѣлия свѣтъ. Мисъльта може да обхваща цѣлия свѣтъ, но не може да го управлява. Следователно, да обхващашъ нѣщата, това е едно; да ги управлявашъ, това е друго. Обхващането и управляването сѫ две различни нѣща. Едно дете може да управлява цѣлъ домъ, но не може да го обхване, да го държи въ рѫцетѣ си. Посѣйте едно житно зърно въ земята и вижте, ще можете ли следъ сто години да го обхванете. Значи, нѣкои нѣща сѫ постижими за дадена епоха, а непостижими за друга. Нѣкой казва, че иска да разбере еди-кой си човѣкъ, да обхване мисъльта му, да го обгърне въ себе си. Ако този човѣкъ е въ положението на желѫдъ, ти можешъ да го разберешъ, да го обхванешъ. Но ако той е станалъ вече стогодишенъ дѫбъ, по никой начинъ не можешъ да го разберешъ и обгърнешъ. Казвате, че искате да разберете еди-кой си човѣкъ. Какъ ще го разберете? Той е миналъ презъ различнимѣста, носи въ себе си различни опитности и придобивки. Преди милиони години той е билъ на Сатурнъ, после на Слънцето, на Луната, отдето слѣзълъ на Земята. Какъ ще го обхванете? Какъ ще го разберете? — Вѣрно ли е, че той е обиколилъ толкова планети? — Споредъ твърденията на окултиститѣ е вѣрно, но вие сте свободни да вѣрвате, или да не вѣрвате. Какъ можете да разберете единъ човѣкъ? Това е мѫчна работа. Преди всичко човѣкъ трѣбва да разбере себе си. Щомъ разбере себе си, той ще разбере и другитѣ. Мѫчно е, обаче, човѣкъ да разбере себе си. Още въ древностьта Сократъ е казалъ: „Познай себе си“. Човѣкъ се погледне, вижда, че има очи, уши, носъ, уста, рѫце, крака; чува, че говори, че се движи; забелязва, че мисли, че чувствува, но въпрѣки това не се познава. Следъ това взима сантиметъръ и се измѣрва на височина, на широчина, но и при това положение не се познава. Той не се познава на земята, а какъ ще се познае, като замине за другия свѣтъ? Ще кажете, че ще се познаете по астралното си тѣло. Така е, но какво знаете за астралното тѣло на човѣка? Докато сте на земята, вие тежите 50-60-70 клгр., а въ астралния свѣтъ ще тежите едва нѣколко грама. Какво ще направите съ такава тежесть? Ако слѣзете съ астралното си тѣло на земята, вие ще се намѣрите въ чудо. Най-малкиятъ вѣтрецъ ще ви носи изъ пространството, като сь аеропланъ. Вие ще се чудите,защо нѣмате никакъвъ устой, какво е станало съ природата, какво е станало съ васъ, че не можете за моментъ само да се задържите на земята. Учени, философи, които сѫ заминавали за онзи свѣтъ, сѫ оставали дълго време на земята съ астралнитѣ си тѣла и, като не сѫ разбирали законитѣ на това тѣло, чудили сѫ се на промѣнитѣ, които ставали въ природата. Щомъ се спирали, вѣтърътъ веднага ги задигалъ въ въздуха. Който влѣзе неподготвенъ въ онзи свѣтъ, той се намира предъ по-голѣми противоречия отъ тѣзи на земята. Какъ ще примирите противоречията въ живота? Това сѫ величини, съ които отъ една страна борави науката, а отъ друга страна — човѣшкото съзнание, но и тѣ не сѫ въ състояние да примирятъ противоречията. Въ теоретическо отношение поне е така. Какъ се примиряватъ противоречията практически, това е другъ въпросъ. Божествената, абсолютната наука разполага съ редъ методи за справяне, за примиряване съ противоречията. Едно отъ голѣмитѣ противоречия на земята е сѫществуването на богати и сиромаси. Между богати и сиромаси всѣкога сѫществува известно противоречие, известно стълкновяване. На какво се дължи това стълкновяване? Сиромахътъ постоянно мисли, какъ да стане богатъ, по какъвъ начинъ богатството на свѣта да мине въ неговитѣ рѫце. Богатиятъ пъкъ мисли, какъ да запази богатството си, по какъвъ начинъ да го увеличи и какъ по-майсторски да използува сиромаха, главно неговиятъ трудъ. Богатиятъ постоянно казва на сиромаха: Ти искашъ да станешъ богатъ, а не работишъ. Ти трѣбва да работишъ! — нищо повече. Богатъ човѣкъ е онзи, на когото касата е пълна; сиромахъ е онзи, на когото касата е празна. Какъ ще примирите тѣзи двама души помежду имъ? При сегашното разбиране на хората, богатиятъ и сиромахътъ не могатъ да се примирятъ. Богатиятъ иска касата му винаги да бѫде пълна и все повече да се пълни. И сиромахътъ иска касата му да бѫде пълна. При това положение на работитѣ, противоречията между богатия и сиромаха винаги оставатъ неразрешени. Като ученици, вие трѣбва правилно да разрешите тѣзи противоречия. За тази цель трѣбва да отправите погледа си къмъ природата, да видите, какво тя е вложила въ идеята за сиромашията и богатството. Въ сиромашията тя е вложила мощна, велика сила за постижение на нѣщо. Следователно, сиромахътъ има възможности въ себе си да работи, да се стреми къмъ известни постижения. Той разполага съ голѣма енергия въ себе си, която може да вложи въ работа. Какво по-красиво и по-приятно нѣщо отъ работата? Като не разбира богатството, което природата е вложила въ сиромашията, сиромахътъ се оплаква, че нѣмалъ пари, нѣмалъ условия да стане ученъ човѣкъ, да разработи своитѣ дарби и способности. Този човѣкъ езастаналъ на крива база въ своитѣ възгледи. Преди всичко, той трѣбва да разбере, че знанията не се придобиватъ само съ богатство. Освенъ това, той трѣбва да разбере още, че външнитѣ знания не правятъ човѣка ученъ. Природата е предвидила сиромашията като цель за постигане на друю нѣщо. Тя нѣма предъ видъ отъ сиромаха да прави ученъ или богатъ човѣкъ. Тя има предъ видъ да превърне сиромашията въ доброта. Сиромахьтъ трѣбва да стане добърь човѣкь, а богатиятъ — разуменъ. Когато сиромашията се превьрне въ доброта, а богатството — въ разумность, както природата е опредѣлила, между богатия и сиромаха нѣма да има никакво противоречие. Добротата е Божественъ изворъ, който постоянно се излива навънъ. Когато човѣкъ отвори крана на този изворъ въ себе си, той започва да дава отъ своята доброта на всички, да ги напоява, както водата напоява всичко, каквото срещне на пѫтя си. Когато богатиятъ стане разуменъ, въ него се отваря другъ изворъ, друго течение, което сѫщо така се излива навънъ. Следователно, когато сиромахътъ стане добъръ, а богатиятъ — разуменъ, свѣтътъ ще се спаси. Съ други думи казано: когато добротата и разумностьта се съединятъ въ едно, свѣтътъ ще се спаси. Това не значи, че сиромахътъ не е добъръ, нито богатиятъ не е разуменъ, но ние имаме предъ видъ специфична доброта иразумность, които сѫ въ състояние да изправятъ и спасятъ свѣта. И тъй, когато сиромахътъ придобие тази специфична доброта, той става добъръ. Следователно, добриятъ човѣкъ всѣкога може да бѫде богатъ. Оттукъ можемъ да извадимъ следното заключение: щастието се вози на две каляски—на каляската на добротата и на каляската на разумностьта. Тази е причината, поради която хората не могатъ да хванатъ щастието. Какъ ще хванете едновременно дветѣ каляски? Още едно нѣщо трѣбва да се знае за щастието, а именно: Щастието обича само любовьта. Който иска да бѫде щастливъ, той трѣбва да си приготви две каляски, т. е. да съдържа въ себе си и мѫжа, и жената— бащата и майката. Тогава, на едната каляска ще тури добротата —дъщерята; на другата каляска ще тури разумностьта — синътъ. Значи, майката ще роди дъщеря — добротата, бащата ще роди синъ — разумностьта. Дето е щастието, тамъ е любовьта. Щастието е дете на любовьта, а любовьта е майка на щастието. Когато щастието тръгне за нѣкой домъ съ дветѣ си каляски, съ него заедно иде и любовьта. Дето е щастието и любовьта, тамъ добротата и разумностьта работятъ въ пълно съгласие и хармония. Когато нѣкой иска да знае, каква е задачата на човъка, казвамъ: Задачата на човѣка е двояка. Отъ една страна той трѣбва да разреши задачата на своето сърдце, а отъдруга — да разреши задачата на своя умъ. Задачата на човѣшкото сърдце е да придобие доброта; задачата на човѣшкия умъ е да придобие разумность. Тѣ могатъ да се съединятъ помежду си посрѣдствомъ вѫтрешна връзка. Само при това състояние човѣкъ може да бѫде здравъ, да постигне желанията си. Тази задача може да се даде само на ония, които иматъ искрено желание да работятъ. Казвате: Вѣрно ли е всичко това, което ни се говори? — Опитайте и ще се увѣрите. Азъ говоря само онова, което съмъ опиталъ, провѣрилъ и въ което живѣя. Дигамъ рѫцетѣ си нагоре, и веднага влизамъ въ съобщение съ Божествения свѣтъ. Искамъ да слѣза долу, въ ада, веднага слизамъ. И съ възвишенитѣ сѫщества се разбирамъ, и съ низшитѣ сѫщества се разбирамъ. Като слѣза въ ада, веднага ме канятъ да пиемъ. Сѣдамъ заедно съ тѣхъ, турямъ своята оканица, пълна съ вода, и започваме да пиемъ. Тѣ пиятъ вино, азъ пия вода. Въ края на краищата тѣ се опиватъ, изгубватъ всичко. Азъ съмъ трезвъ, бодъръ, придобивамъ знания, научавамъ единъ урокъ отъ тѣхъ и си заминавамъ. Тѣ започватъ да ме търсятъ тукъ-тамъ, но не могатъ да ме намѣрятъ. — Защо? — Азъ сьмъ дегизиранъ. Не само тѣ не могатъ да ме познаятъ, но и вие не бихте могли да ме познаете. Какъ ще ме познаете въ онзи свѣтъ? Мислите ли, че тамъ ще имамъ брада и мустаци като тука? Съ брадата и мустацитѣ си азъ опитвамъ ума ви, както децата въ училище се изпитватъ. На земята, колкото и да сте възрастни, вие сте още деца. Азъ се занимавамъ съ васъ и ви уча, защото обичамъ да работя съ деца. На възрастни, на стари хора не обичамъ да говоря, нито да ги уча. И въ Писанието е казано: „Ако не станете като децата, не можете да влѣзете въ Царството Божие“. Съвременнитѣ хора, като станатъ 50—60 годишни, току поглеждатъ косата си и казватъ: Остарѣхме, побѣлѣхме. Споредъ мене това е заблуждение. То е все едно нѣкой младъ момъкъ, или нѣкоя млада мома да играятъ на сцената роля на стара баба или на старъ дѣдо. Докато е на сцената, младиятъ момъкъ играе роля на старъ дѣдо. Щомъ слѣзе отъ сцената, той е младъ момъкъ, 21 годишенъ. Докато е на сцената, младата мома играе роля на стара баба. Щомъ слѣзе отъ сцената, тя е млада, 21 годишна мома. Каквото и да говорите на съвременнитѣ хора, нищо не може да ги убеди, че сѫ стари. Следователно, и на васъ казвамъ да не вѣрвате, че сте стари. Вие сте дегизирани, играете роля на сцената на стари баби и дѣдовци. Обаче, слѣзете ли отъ сцената, вие сте млади моми и момци. И тъй, нека идеалътъ ви бѫде вѫтрешно да се подмладявате, а не да останете външно вѣчно млади. Това може да се постигне само чрезъ доброта на сърдцето и разумность на ума. Само по този начинъ може да се създаде хармония между хората. Въ музиката се говори за хармония и мелодия. Хармонията се нуждае отъ разумность, а мелодията — отъ доброта. Ако музикантътъ не може да съедини хармонията и мелодията въ едно, той не може да се нарече истински музикантъ. Обикновено хармонията се поставя въ края на музикалната пиеса. Тя е цвѣтътъ на пиесата. Хармонията внася разширяване, а мелодията — мекота. Любовьта се проявява чрезъ мелодията. Много оратори, проповѣдници иматъ хармония въ себе си, но мелодия имъ липсва. Ако проповѣдникътъ или ораторътъ има и мелодия, той е въ състояние да разплаче слушателитѣ си. Хармонията се отнася до ума, а мелодията — до сърдцето. Западноевропейската музика прилага повече хармонията, а източната музика—мелодията. Ако единъ западноевропейски музикантъ иска да изсвири нѣкое парче отъ източната музика, той нѣма да го изсвири добре. И ако на източния музикантъ се даде да изсвири нѣщо отъ западноевропейската музика, и той не може да го изсвири правилно. — Защо? — Защото законитѣ на едната музика сѫ едни, на втората — съвършено други. Сѫщото може да се каже и по отношение на добротата и разумностьта. Законитѣ, чрезъ които разумностьта се проявява, сѫ едни, а тия, чрезъ които добротата се проявява, сѫ други. Ето защо, богатиятъ не може да стане добъръ, и сиромахътъ не може да стане разуменъ. Такъвъ е законътъ. Ако богатиятъ иска да стане добъръ, той трѣбва да осиромашее. Ако сиромахътъ иска да стане разуменъ, той предварително трѣбва да разбогатѣе. Христосъ е казалъ: „Богатиятъ не може да наследи Царството Божие“. Съ това Христосъ искалъ да каже: Богатиятъ, който не може да превърне богатството си въ разумность, не може да наследи Царството Божие. Такъвъ богатъ човѣкъ смѣло може да се нарече глупавъ. Затова, именно, стихътъ, който Христосъ е изказалъ за богатия, може да се преведе въ следния смисълъ: „Глупавиятъ не може да наследи Царството Божие“. Този е вѫтрешниятъ смисълъ на стиха. Богатиятъ има задача да стане разуменъ, а сиромахътъ има задача да стане добъръ. Ако иска да стане добъръ, богатиятъ трѣбва съзнателно да раздаде богатството си на сиромаситѣ. Ако иска да стане разуменъ, сиромахътъ трѣбва съзнателно да работи върху себе си, да придобие богатство, да стане богатъ човѣкъ. Доброта и разумность сѫ богатство за човѣка. Тъй щото, тѣ сѫ величини, които човѣкъ може да превръща. Той може да работи съ тѣхъ, както математикътъ работи съ числата. И тъй, сиромашията и богатството сѫ възможности за постигане на нѣщо, отъ което човѣкъ се нуждае. Ако човѣкъ съзнава това, като осиромашее, той трѣбва да се радва. Той трѣбва да извика приятелитѣ си на угощение, да имъ каже, че отъ този моментъ за него настава новъ животъ. Който гледа това угощение, той ще се чуди, какъ е възможно човѣкъ да осиромашава и да се весели. Тогава, какво трѣбва да прави човѣкъ, когато забогатява ? Споредъ мене, когато забогатява, човѣкъ трѣбва да се предаде на постъ и молитва; цѣлиятъ му домъ да прекара единъ день въ пость. Значи, когато осиромашава, човѣкъ трѣбва да се радва, да дава угощение на приятелитѣ си. Когато разбогатява, цѣлъ день трѣбва да прекара въ постъ. Това значи разбиране на живота. Който разбира смисъла на сиромашията, само той може да стане добъръ; който разбира смисъла на богатството, само той може да бѫде разуменъ. Като ученици, вие искате да вървите напредъ, да се развивате, безъ да си задавате въпроса, какво се изисква отъ васъ. За да вървите напредъ, вие трѣбва да следвате пѫтя на любовьта, безъ какво и да е отклоняване. Вънъ отъ този пѫть нѣма условия за развитие. Казвате: Какво трѣбва да правимъ тогава? — Две нѣща се искатъ отъ човѣка: да е въ състояние да направи на нѣкого микроскопическо добро или микроскопическо зло. Богъ обръща внимание само на онзи човѣкъ, който може да направи на нѣкого едно микроскопическо добро или микроскопическо зло. Който може да направи едно микроскопическо добро или едно микроскопическо зло, той е майсторъ. За да разберете значението на микроскопическото добро и на микроско 25 пическото зло, ще приведа следнитѣ примѣри. Представете си, че единъ разбойникъ е намислилъ да убие единъ добъръ човѣкъ заради богатството му. За тази цель той се скрива задъ едно дърво и го причаква, съ пълна пушка. Въ това време Богъ внушава на една пчела да ужили разбойника въ окото. Пчелата веднага изпълнила заповѣдьта на Бога. Тя силно ужилила разбойника по окото, вследствие на което той цѣлъ се разтреперилъ и изпусналъ пушката отъ рѫката си. Разбойникътъ намислилъ да направи най-голѣмото зло, но му попрѣчили. Пчелата е направила микроскопическо зло, съ което е предотвратила да стане най-голѣмото зло. Малкото зло спира голѣмото. Следъ това иде онзи, който може да направи микроскопическо добро. Той превързва окото на разбойника, който благодари и казва: Слава Богу, че не ослѣпѣхъ! Това сѫ примѣри за микроскопическо зло и добро въ свѣта. За тѣхъ всѣки благодари, защото идватъ въ моменти, които спасяватъ човѣка отъ голѣмото зло. Засега голѣмото добро и голѣмото зло не даватъ добри резултати. Запримѣръ, нѣкой богатъ човѣкъ дава четири крини жито на единъ сиромахъ, но последниятъ е недоволенъ отъ богатия и казва: Изедникъ, само това ли се откѫсна отъ сърдцето ти? — Остави Богъ да го сѫди. Бѫди благодаренъ на най-малкото добро. Нѣкой направилъ нѣкакво голѣмо зло на съседа си, запалилъ кѫщата и хамбаритѣ му. Пострадалиятъ се ожесточава срещу него, иска да го даде подъ сѫдъ, да му отмъсти за нанесенитѣ щети и загуби. — Остави Богъ да го сѫди. Бѫди благодаренъ, че не е посегналъ на живота ти, че остана живъ. Мнозина подържатъ мисъльта, че човѣкъ не трѣбва да бѫде добъръ. Прави сѫ тѣзи хора. Човѣкъ трѣбва да бѫде толкова добъръ и толкова лошъ, че да е въ състояние да направи микроскопическо добро или микроскопическо зло. Запримѣръ, ако човѣкъ чуе, че нѣкой говори лошо за нѣкого, нека го жилне по езика, да се надуе малко езикътъ му, да не говори лоши работи. Ако другъ нѣкой гледа лошо, отрицателно на нѣщата, нека дойде нѣкой отвънъ да го жилне по окото, да се опомни, да гледа положително на всичко, което го обикаля. Това е микроскопическото зло, което човѣкъ може да направи. Следъ това ще дойде трети, да превърже окото на пострадалия, да направи микроскопическо добро. Микроскопическото зло и микроскопическото добро ще спасятъ свѣта. Нещастията и страданията на хората не сѫ нищо друго, освенъ микроскопическото зло, което спасява човѣчеството отъ голѣмото зло. Богъ е далъ на всѣки човѣкъ очи, да гледа съ тѣхъ свѣта, да гледа красивото и възвишеното, а той е недоволенъ. Богъ му е далъ мозъкъ — да мисли, сърдце — да чувствува, дробове — да диша чистъ въздухъ, стомахъ — да се храни, а той е недоволенъ. Това, което Богъ е далъ на човѣка, струва милиарди, а въпрѣки туй той поглежда завистливо къмъ кѫщата на нѣкой човѣкъ и е недоволенъ, че нѣма такава кѫща. Кое струва повече: очитѣ или кѫщата на човѣка? Следователно, за да съзнае и оцени човѣкъ богатството, което му е дадено, Богъ ще му изпрати нѣкое малко страдание или нещастие да го жилне нѣкѫде, за да го опомни. Сега, като знаете това, вие трѣбва да бѫдете готови, всѣки моментъ да ви жилнатъ, да ви боднатъ съ нѣкоя губерка на едно или на друго мѣсто. Когато грѣшите, два ангела ви придружаватъ — единъ отлѣво, другъ—отдѣсно. Тѣ носятъ съ себе си по една губерка. Ако грѣшката ви се отнася до областьта на сърдцето, ще ви боднатъ отлѣво; ако грѣшката ви се отнася до областьта на ума, ще ви боднатъ отдѣсно. Когато убодятъ нѣкого въ лѣвото око, той веднага се стрѣска, пробужда се и казва: Благодаря на Господа, че не ме ослѣпи. Следъ това ще дойде нѣкой да превърже окото ви, и болката ще мине. Когато питате, каква е ролята на лошитѣ духове въ свѣта, трѣбва да знаете, че тѣ сѫ опредѣлени да мушкатъ хората отъ време на време, ту отлѣво, ту отдѣсно, да ги предпазватъ отъ голѣмото зло, на което сами се натъкватъ. Апостолъ Павелъ казва за себе си: „Даде ми се сатанински трънъ въ плътьта да не се възгордѣя отъ голѣмото знание, отъ голѣмото откровение, което придобихъ“. Колкото пѫти статъчна ти е благодатьта, дадена отъ мене. Моята сила се вижда въ твоята немощь.“ Преди да стане християнинъ, Павелъ искаше изведнъжъ да се освободи отъ еретицитѣ, както той наричаше християнитѣ. Той вадѣше ножъ срещу тѣхъ, но биде сваленъ отъ коня и получи свѣтлина, да познае истината, да разбере, че не се рита срещу остенъ. Следъ това откровение, Павелъ измѣни характера си коренно. По характеръ той бѣше дипломатъ, обичаше политиката и казваше: Съ езичницитѣ — като езичникъ, съ евреитѣ—като евреинъ. Следъ като получи петь пѫти по 39 удара, Павелъ се видѣ въ чудо, какъ да постѫпва, какъ да се справя съ хората. Тази е причината, заради която той е прилагалъ дипломацията. Като ученици, отъ васъ се иска стабилности на ума и сърдцето. Който нѣма тази стабилность, той е осѫденъ на заболяване. Хората заболяватъ отъ чрезмѣрна чувствителность, но не и отъ много мислене. Правата мисъль закрепва човѣка, а не го разболява. Обаче, колкото повече чувствата обладаватъ човѣка, толкова повече неговата чувствителность се увеличава, вследствие на което той става ексцентриченъ. За да се кали, за да не боледува, човѣкъ трѣбва да внесе хармония между своитѣ мисли и чувства. Дето има хармония между мислитѣ и чувствата на човѣка, тамъ има и мелодия. Хармонията и мелодията трѣбва да вървятъ успоредно. За тази цель умътъ на човѣка винаги трѣбва да се контролира отъ разумностьта, а сърдцето — отъ добротата. Това значи, всѣко чувство и всѣка мисъль да бѫдатъ на своето мѣсто. Тогава всѣки ще се ползува отъ любовьта на другитѣ толкова, колкото заслужава, т. е. колкото може да възприеме, да асимилира въ себе си. Богъ дава изобилно свѣтлина, топлина, храна на всички живи сѫщества, но всѣко сѫщество приема отъ тѣхъ толкова, колкото може да обработи въ себе си. Нѣкои ще възразятъ, че на младитѣ трѣбва да се дава повече, отколкото на старитѣ. Кои сѫ млади и кои — стари ? Споредъ мене, стари сѫ ония, които сѫ на сцената. Млади сѫ ония, които се готвятъ да се качатъ на сцената. Като се качатъ на сцената, и тѣ ще станатъ стари. Тъй щото, всичко седи въ дегизирането. Човѣкъ лесно става младъ, лесно става старъ. Щомъ е така, оставете настрана въпроса за млади и стари. За васъ е важно да бѫдете разумни и добри. Да бѫдете разумни, това значи да избѣгвате губерката. Да бѫдете добри, това значи да се притичате на помощь на всѣки, когото губерката е мушнала. Разумностьта носи свѣтлина за ума на човѣка; добратата носи топлина за човѣшкото сърдце. Има ли тия две качества въ себе си, човѣкъ всѣкога може да помага на своитѣ ближни. Свѣтлата мисъль повдига човѣка, освобождава го отъ мрачни мисли. Добритѣ чувства стоплятъ човѣка, освобождаватъ го отъ всичко отрицателно, което внася въ него студъ. Обаче, и доброто, и злото иматъ велико предназначение въ свѣта. Вие трѣбва да различавате, кога злото или доброто произтича отъ васъ и кога иде отвънъ нѣкѫде. Следователно, когато имате лошо разположение на духа, направете следния опитъ: дигнете рѫцетѣ си нагоре, съ дланитѣ навънъ и отправете мисъльта си къмъ възвишения свѣтъ. Ако скоро следъ това състоянието ви се измѣни, туй показва, че лошото, злото е външно; ако състоянието ви не се подобри, туй показва, че злото е у васъ. По този начинъ човѣкъ може да констатира, кои нѣща сѫ негови и кои — чужди, или външни. Дали погрѣшката е ваша, или чужда, това не трѣбва да ви смущава. За васъ е важно, че въ изправяне на погрѣшкитѣ се откриватъ възможности за познаване на Бога. Като четете Стария Заветъ, вие се очудвате, защо Фараонъ се опълчва срещу Мойсея, когото Богъ изпрати при него да иска освобождаване на Израилския народъ. Богъ ожесточи сърдцето на Фараона, за да му покаже своята слава, да разбере, че Мойсей е изпратенъ отъ Него. Иначе, Мойсей и цѣлиятъ Израилски народъ щѣха да потънатъ въ Червено море. А така, Богъ раздѣли морето на две и прекара Израилския народъ презъ него, а войницитѣ на Фараона се удавиха. Докато сте на земята, по-добре е да играете ролята на Мойсея, да бѫдете проводници на Бо жията воля, отколкото да играете ролята на Фараона. Следователно, всички свѣтли мисли въ ума на човѣка и всички добри чувства въ сърдцето му представятъ Израилския народъ, заради когото Мойсей трѣбваше да дойде, да го освободи отъ Фараона. Фараонъ представя личното въ човѣка. Ако този Фараонъ въ човѣка не освободи Израилския народъ, не даде ходъ на свѣтлитѣ мисли и добритѣ чувства въ него, т. е. ако не даде ходъ на Божественото въ себе си, и съ него ще стане това, което стана съ Фараона. Окултниятъ ученикъ ще преживѣе опитноститѣ на Фараона, за да разбере, какво представя човѣшката личность. Нѣкой казва: Азъ ще покажа на хората, какво представямъ. Азъ ще имъ докажа, че не могатъ да ме тъпчатъ. Тукъ говори личното въ човѣка. Много хора искатъ да бѫдатъ като Фараона. Който иска да играе ролята на Фараона, той трѣбва да е готовъ да срещне Мойсея, съ жезълъ въ рѫка. Господъ не търпи фараонство въ свѣта. Който иска да бѫде Фараонъ, той трѣбва да бѫде разуменъ и добъръ. Да бѫдешъ разуменъ и добъръ, това значи да бѫдешъ силенъ човѣкъ. Нѣмашъ ли тия качества въ себе си, ти нищо не можешъ да постигнешъ. Мнозина искатъ да победятъ свѣта преди да сѫ победили злото въ себе си. Това е невъзможно. Има кой да оправя свѣта. Турцитѣ казватъ: „Остави пияния самъ да падне“. Щомъ пияниятъ самъ падне, той по-лесно ще се изправи, отколкото други да го бутатъ. И тъй, главната мисъль въ лекцията е мисъльта за богатството и за сиромашията. Сиромахътъ има условия да работи и чрезъ ума, и чрезъ сърдцето си, за да добие доброта. Щомъ добие доброта, той трѣбва да работи, за да придобие разумность. И после, като съедини добротата и разумностьта въ едно, той става човѣкъ, въ пълния смисълъ на думата. Добротата и разумностьта сѫ методи, чрезъ които човѣкъ може да работи, да постигне желанията на своята душа. По кой пѫть ще работи човѣкъ, не е важно. За него е важно да има резултати, отъ които да се ползува той самъ, както и неговитѣ ближни. Задачата, която дадохъ на сестритѣ, за изплитане на шапка за 15 минути, трѣбва да се изпълни. За следния пѫть добре е сестритѣ да напишатъ, коя за колко минути е изплела шапката. Отъ тѣзи числа ще направя известни изводи. Колкото малка и проста да ви се вижда тази задача, тя има добри резултати. Тя представя една отъ микроскопическитѣ добрини, които човѣкъ може да направи. Микроскопическото добро, което човѣкъ може да направи, има смисълъ заради това главно, че само Богъ го вижда. Щомъ Богъ види доброто, Той знае, какъ да постѫпи. Той ще каже: Доведете при мене онзи, който е направилъ еди-кое си микроскопическо добро, азъ ще се разправя съ него. Като казвамъ, че Богъ възнаграждава човѣка за микроскопическото добро, съ това не трѣбва да се подкупвате. Обаче, който може да направи микроскопическо добро, той може да направи и по-голѣмо. Той може да превърне сиромашията въ доброта, не въ обикновена доброта, но въ такава, която се разглежда като принципъ въ живота. Тази доброта е кратковременна, но отражението ѝ продължава дълго време. И разумностьта е кратковременна, но така вдъхновява човѣка, че дълго време следь това той може да твори. Запримѣръ, музикантътъ, поетътъ, художникътъ могатъ да се вдъхновятъ въ единъ моментъ, но творчеството имъ продължава съ часове; тѣ започватъ да творятъ, да работятъ въ известно направление. Обаче, голѣмата свѣтлина, която разкрива сѫщественото въ живота, е моментътъ на вдъхновяването. Такова нѣщо представя Божествената свѣтлина. Тя разкрива сѫщественото въ живота. Всѣка друга свѣтлина разкрива по нѣщо, но не сѫщественото. При Божествената свѣтлина човѣкъ вижда нѣщата, но той трѣбва да ги изучава. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ изучава физиогномия, хиромантия, има ясенъ погледъ върху нѣщата, но като дойде да прилага, той прави редъ погрѣшки. Погледне носа на нѣкого и казва: Я вижъ, какъвъ грозенъ носъ има този човѣкъ. — Не, това не е наука, това не е право гледане на нѣщата. Ако носътъ на този човѣкъ има нѣщо непра вилно, другаде нѣкѫде, на челото или на главата, има нѣкаква чърта, която компенсира недостатъка на носа. Изобщо, въ природата сѫществува законъ на компенсация. Добре е човѣкъ да изучава носа, устата, ушитѣ на човѣка, но да не прави бързи заключения. Като изучавате човѣшкия носъ, вие ще забележите, че различнитѣ форми на носа опредѣлятъ различни характери. Изобщо, различнитѣ енергии, които текатъ въ човѣшкия организъмъ, се отразяватъ върху различнитѣ му удове. Срѣщате човѣкъ съ вирнатъ носъ. Този носъ показва известна степень любопитство. Такъвъ човѣкъ иска да знае, какво се върши около него. Ако срещне двама души, които се разговарятъ нѣщо, той веднага ще пъхне носа си между тѣхъ, ще иска да узнае, какво говорятъ. Другаде срѣщате човѣкъ съ носъ, завитъ надолу, като на хищна птица. Този носъ показва нѣкаква хищническа чърта въ човѣка. Изобщо, всѣка вѫтрешна проява въ характера на човѣка се отразява външно, върху нѣкой отъ неговитѣ удове. Когато човѣкъ се разгнѣви, устнитѣ му започватъ да треперятъ, устата се изкривява и т. н. За това е казано въ Писанието: „Нѣма нищо скрито-покрито подъ небето.“ Когато нѣкой вашъ ближенъ се разгнѣви, напръскайте го малко съ студена вода, да се освежи. Ако имате гюлова вода, по-добре го напръскайте съ нея, отколкото съ студена вода. Добре е да направите опита първо съ себе си, а после съ ближнитѣ си. Като се разгнѣвите, напръскайте лицето си съ гюлова вода и наблюдавайте, какво въздействие ще ви укаже тази вода. Като добиете известенъ резултатъ, макаръ и микроскопически, можете свободно да говорите за опита. Правете опита съ гюловата вода въ продължение на 30 деня и изчислете, колко вода сте употрѣбили за това време. При всѣко неразположение на духа, при всѣко разгнѣвяване пръскайте лицето си съ гюлова вода. Този опитъ ще помогне за спестяване на енергията ви, която бихте изхарчили при гнѣва, при неразположението си. Съвременнитѣ хора сѫ крайно разточителни. Тѣ злоупотрѣбяватъ съ своята енергия, съ мислитѣ, съ желанията си, вследствие на което преждевременно се изтощаватъ и обедняватъ. Духовниятъ човѣкъ се познава по това, че при всѣко ново положение, той знае, какъ да постѫпи, колко и каква енергия да изразходва. Силата на човѣка седи въ вѫтрешното разбиране на живота. Силата на човѣка седи въ абсолютната вѣра въ Първата Причина на нѣщата. Изпѣйте пѣсеньта: „Махаръ Бену аба“. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини!“ * 25. Лекция отъ Учителя, държана на 18 априлъ, 1928 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Малки и голѣми придобивки" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. II (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1936 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Възпитание на удоветѣ. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини!“ Размишление. Чете се темата „Отношение между коренитѣ на растенията и краката на животнитѣ“. Чете се резюме на темата: „Служба на уравненията“. Сега ще задамъ нѣколко въпроса, върху които да размишлявате, а именно: Кой е първиятъ процесъ, съ който животътъ е започналъ? Кой стои по-високо: който яде, или който приготвя яденето? Когато ви канятъ нѣкѫде на обѣдъ, вие се приготвяте, обличате се и тръгвате въ такъвъ часъ, че да стигнете точно на време, да не ви чакатъ. Обаче, домакинята, която ви е поканила на обѣдъ, е иждивила цѣла сутринь, за да сготви най-хубавото, най-чистото ядене, да задоволи вкуса ви. И тъй, когато се задаватъ нѣкакви въпроси, ще последватъ най-малко две мнения. Тъй щото, и въ случая, едното мнение ще бѫде на страната на домакинята, или изобщо на страната на готвача; другото мнение ще бѫде на страната на гоститѣ. Готвачътъ е добъръ психологъ. Безъ да пита гоститѣ или клиентитѣ си, какво искатъ да имъ приготви, той предварително знае вкуса имъ и ще сготви тъкмо това, което тѣ обичатъ. Какъ е разбралъ вкуса на своитѣ гости? Въ дадения случай вие имате една задача съ три неизвестни: гостътъ, когото означаваме съ X, готвачътъ — съ У, а резултатътъ — съ Z. Който е решавалъ уравнения съ три неизвестни, той може да реши и тази задача. Буквитѣ X, У, Z, както и всички останали букви отъ азбуката, представятъ известни символи. Тъй щото, буквата X, съ която си служи съвременната математика, не е произволенъ знакъ. Този знакъ изразява законъ на противоречие. Действително, като се вгледате въ живота, виждате, че той започва съ противоречия. Какво по-голѣмо противоречие можете да си представите отъ това, да срещнете единъ ангелъ, изпратень на земята да решава въпроситѣ на живота като човѣкъ, облѣченъ въ проста, човѣшка форма. Докато е билъ на небето като ангелъ, той билъ свободенъ да посешава различнитѣ планети и, съ своята голѣма интелигентность, да решава сложни задачи. Дошълъ на земята, въ гѫстата материя, облѣченъ въ плъть, той веднага се вижда ограниченъ, лишенъ отъ богатитѣ условия на живота. Той мисли, какво да прави при тѣзи ограничения, какъ да реши задачатаси. Само висшитѣ сѫщества могатъ да се намѣрятъ въ противоречията на знака ос. Дветѣ части на буквата ос представятъ единъ и сѫщъ белегъ — буквата С, която е дала гръбъ една на друга. Често и хората си даватъ гръбъ едни на други. Слушате да се оплаква нѣкой: Моятъ приятель ми даде гръбъ. — Какво лошо има въ това? Когато нѣколко души се намѣрятъ зимно време въ гора, тѣ иматъ желание да се доближатъ съ гърбоветѣ си единъ до другъ и да се топлятъ. Какво лошо има въ това? Като се доближатъ съ гърбоветѣ си, тѣ ще бѫдатъ запазени отъ вѣтъра и отъ студа. Кѫде е противоречието сега? Обаче, ако отидете при своя приятель и пожелаете да ви услужи нѣщо, а той ви даде гръбъ, това е противоречие за вась. Разумниятъ лесно ще се справи и съ това противоречие. Между двата полукрѫга на буквата ос, той ще тури права линия и ще образува буквата Ж — животътъ. Наистина, животъть примирява противоречията. Следователно, който разбира законитѣ на живота, той ще напише буквата Ж по такъвъ начинъ, че въ нея ще преобладаватъ паралелнитѣ линии. Паралелнитѣ, успореднитѣ линии показватъ разумность. Само разумниятъ човѣкъ може да се справи съ противоречията на живота. Буквата У въ бълтарски езикъ, съ която започва думата умъ, показва, че човѣкъ не се е справилъ още съ противоречията, вследствие на което главата му е обърнатанадолу. Единъ день, когато разреши противоречията въ живота си, човѣкъ ще обърне буквата У така, че главата ще бѫде нагоре: А. Този знакъ е египетски. Съ него египтянитѣ сѫ изобразявали човѣка въ движение и въ процесъ на мислене. Изобщо, всѣка буква, всѣки знакъ представя известно съчетание на разумни сили, които трѣбва правилно да се използуватъ. Като ученици, вие трѣбва да изучавате буквитѣ, като методи за самовъзпитание. Човѣкъ не може да се самовъзпита изведнъжъ. Той трѣбва да спре вниманието си върху най- силната си добродетель и около нея да централизира всички останали. Сѫщото нѣщо ще прави, когато изучава различнитѣ букви. Той ще ги изучава една по една и наученото ще прилага въ живота си. Запримѣръ, буквата З означава законъ за размножаване. Като изучава този законъ, човѣкъ трѣбва да се вглежда въ себе си, да знае, какъ и до каква степень да размножава своитѣ желания. Не е въпросъ човѣкъ само да умножава желанията си. Желанията се нуждаятъ отъ храна. Когато човѣкъ роди повече желания, отколкото може да храни, явява се икономическа криза. Като знае това, човѣкъ трѣбва да ражда толкова желания само, колкото може да изхрани. Всѣки самъ трѣбва да отхранва желанията си. Той нѣма право да ги продава, както прави съ кокошитѣ яйца. Когато кокошката снесе повече яйца, отколкото може да измѫти, излишнитѣ яйца се продаватъ. Обаче, на човѣка не е позволено да продава яйцата си. Следователно, човѣкъ трѣбва да има само едно основно желание, което да му бѫде потикъ въ живота. Около това желание могатъ да се централизиратъ и други желания, които взаимно да си помагатъ. Представете си, че ви дамъ темата : „Най- естествениятъ методь за самовъзпитание на човѣка“. Какво бихте писали? Споредъ мене, за да се самовъзпита, човѣкъ трѣбва да започне отъ своитѣ петь сѣтива—отъ осезание, обоняние, вкусъ, слухъ и зрение, или обратно — отъ зрение, слухъ, вкусъ, обоняние и осезание. Сѫщевременно, той може да прави различни пермутации. Изобщо, докато човѣкъ не разбере вѫтрешния смисълъ на сѣтивата си, той не може да ги възпита. Ако нѣкой започне съ възпитанието на осезанието си, той трѣбва да бѫде внимателенъ къмъ всичко онова, което пипа. Той не трѣбва да пипа нито много студени, нито много горещи тѣла. Ако пипате много горещи тѣла, ще се изгорите и ще извадите криви заключения. Дойдете ли до огъня, ще застанете на такова разстояние отъ него, че да изпитате приятность, а не страхъ. Значи, отъ огъня ще бѫдете нито много далечъ, нито много близо. Ако сте много далечъ, ще измръзнете; ако сте много близо, ще изгорите. Дойдете ли до твърдитѣ или до течнитѣ, до мекитѣ тѣла, ще пазите сѫщото правило: пипайте нито много твърди, нито много меки или течни тѣла. Пипайте такива тѣла, които да оставятъ въ съзнанието ви приятни впечатления. Тъй щото, каквото тѣло и да изследвате, поставете го на такова разстояние отъ себе си, че то да произведе въ съзнанието ви приятность, а не ужасъ, страхъ или отвращение. При развиване и възпитание на осезанието си, човѣкъ си служи най-много съ пръститѣ, затова той трѣбва да развива тѣхната чувствителност Колкото повече се увеличава чувствителността на пръститѣ, толкова по-внимателенъ трѣбва да бѫде човѣкъ къмъ тѣхъ, да ги пази. Тѣ му служатъ като инструменти, съ които работи. Ако отидете при нѣкой опитенъ френологъ, той може съ осезанието си напълно да узнае вашия характеръ. Той може да завърже очитѣ си съ кърпа и съ пипане само да опише и характера, и цѣлото ви тѣло, съ най-голѣми подробности. Чувствителнитѣ мѣста на пръститѣ се наричатъ папили. Съ папилитѣ на рѫцетѣ си, човѣкъ може да опише своя характеръ и способности така, както ги описва и на другитѣ. Който не е развиль чувствителностьта на пръститѣ си, той пипа главата си отпредъ, отзадъ, безъ да си дава отчетъ, какво Богъ е вложилъ въ нея. Който има тази чувствителност, щомъ пипне главата си, той усѣща вече, какви сили се отдѣлятъ отъ различнитѣ центрове и може да чете по нея, като по книга. Като пипа главата си,човѣкъ трѣбва да знае, кѫде да пипа и какъ да пипа. Преди нѣколко деня дойде при мене една майка съ своето малко момиченце. Майката разправяше за детето си, оплакваше се, че било нѣщо неразположено, не знае, какъ да му помогне. Въ това време момиченцето седѣше гърбомъ къмъ мене. Погледнахъ къмъ детето виждамъ, че отзадъ на главата му стърчи единъ косъмъ. Приближихъ къмъ него и леко, безъ да ме усѣти, дръпнахъ косъмчето. Следъ малко детето се обърна къмъ мене, но вече весело, разположено и започна да скача, да играе въ стаята. Цѣлиятъ день то бѣше весело, игриво. Коя е причината за смѣната на състоянието му ? Съ дръпването на косъма, въ детето се отвори врата, презъ която нахлу известенъ родъ природна енергия. Тъкмо тази сила липсваше на детето. Щомъ прие тази енергия отъ природата, детето се развесели. Не е достатъчно само да се дръпне единъ косъмъ отъ главата на човѣка, но точно трѣбва да се знае, кой косъмъ да се дръпне и какъ да се дръпне. Наука е това! Човѣкъ трѣбва да знае, какъ да се пипа, кѫде да се пипа и по кое време. И тъй, като работите върху развиването на своята чувствителность, пазете се отъ рѣзки промѣни. Не пипайте нито много студени предмети, нито много горещи. Пипането, осезанието е сѣтиво, което човѣкъ прилага не само по отношение на физическия свѣтъ, но ипо отношение на астралния свѣтъ. Запримѣръ това, което хората наричатъ влюбване, не е нищо друго, освенъ пипане въ астралния свѣтъ. Нѣкой пипне рѫката на нѣкоя мома, и веднага изпита приятно чувство на мекота. Следъ това този човѣкъ казва, че се е влюбилъ въ момата.—Защо?—Защото била млада, красива. Обаче, и слѣпиятъ може да се влюби въ сѫщата мома. Видѣлъ ли е той нейната красота и младость ? Съ очитѣ си той не е видѣлъ нито младостьта, нито красотата ѝ, но съ пипането на рѫката, и лицето ѝ оживява предъ него. Този човѣкъ се е влюбилъ и казва, че безъ нея животътъ му нѣма никакъвъ смисълъ. Когато пипнете лѣвата рѫка на човѣка, вие познавате едно негово състояние; когато пипнете дѣсната му рѫка, познавате друго негово състояние. За да имате пълна представа за човѣка, вие трѣбва да пипнете и дветѣ му рѫце. Следователно, първиятъ начинъ за познаване на любовьта е пипането. Следъ това вие ще познаете любовьта чрезъ вкуса, ще я опитате, дали е сладка или горчива; после ще я опитате чрезъ обонянието, доколко е благоуханна, Най-после ще я познаете чрезъ слуха и зрението си. Чрезъ слуха си ще опитате, какъвъ е езикътъ ѝ, какъ говори. Чрезъ зрението си ще познаете красотата и обходата на любовьта: ще видите, каква е косата на любовьта, дали е черна, руса или бѣла. Любовьта никога не носи бѣла коса на главата си. Тя може да има свѣтла коса, но никога бѣла.Така позната любовьта, чрезъ петтѣ сѣтива, това е външно познаване само, но не и вѫтрешно. Това е астрално, бързо познаване на любовьта. Който бързо познава любовьта, той бързо свършва съ нея; който бързо говори, той бързо върши работитѣ. Законътъ е такъвъ. Както започва човѣкъ, така свършва. Мнозина искатъ въ скоро време да научатъ много работи. Тѣ бързо научаватъ много нѣща, но въ скоро време ги изгубватъ. Обаче, нѣкои хора обичатъ бавнитѣ, но сигурни нѣща. Тѣ пипатъ бавно, учатъ бавно, но основно. Каквото научатъ, каквото разбератъ, дълго време го носятъ съ себе си. Да не бърза човѣкъ, това не значи да бѫде нехаенъ. Човѣкъ трѣбва да работи спокойно, равномѣрно, но съ постоянство, да развива всички скрити сили въ себе си. Какво правятъ съвременнитѣ хора? Като дойдатъ до известна възрасть, тѣ започватъ да се оплакватъ, че сѫ остарѣли, че страдатъ отъ ревматизъмъ, отъ главоболие, отъ стомашно разстройство, че не могатъ вече да учатъ, не могатъ да помнятъ и т. н. Тѣ трѣбва да знаятъ, че сега, именно, иматъ условия да работятъ върху себе си. Чрезъ тѣзи болести, тѣ иматъ възможность да търсятъ единъ, втори, трети методи за лѣкуване. Тѣ иматъ възможность да се свържатъ съ разумнитѣ сили въ природата и да се ползуватъ отъ тѣхъ правилно. Само по този начинъ тѣ могатъ да растатъ и да се развиватъ. Докато човѣкъ самъ не намѣри методи за своето лѣкуване, за своеторазвитие, той не може да разчита на чужда помощь. Щомъ самъ си помогне, и другитѣ ще му помогнатъ. И тъй, хиксътъ е първото противоречие въ живота. Ще кажете, че освенъ страдания, нищо друго не знаете въ живота си. Ако наистина сте страдали много, вие сте учени хора. Ученитѣ хора страдатъ най-много. Като четете живота на великитѣ хора, виждате, че тѣ сѫ минали презъ голѣми страдания. Ако речете да опишете страданията на обикновения човѣкъ, или на нѣкое животно или растение, това описание нѣма да ви заинтересува много. Но ако опишете живота на нѣкой царь, на нѣкой великъ човѣкъ, билъ той ученъ, или светия, това описание ще ви заинтересува силно. — Защо? — Защото животътъ на великитѣ, на силнитѣ хора е богатъ съ страдания и опитности. И тъй, всички трѣбва да работите върху самовъзпитанието си. Възпитавайте удоветѣ на тѣлото си, възпитавайте своитѣ мисли и чувства. Дойдете ли до сѣтивата си, и тѣхъ трѣбва да възпитавате. Ако съзнателно не се самовъзпитавате, вие ще дойдете до положение, щото удоветѣ ви да ви управляватъ. Ще се събудите една сутринь и ще видите, че краката ви не вървятъ. Защо не вървятъ? — Защото сѫ на особено мнение. Тѣ казватъ: Ние ще туримъ спирачка на господаря си, ще го заставимъ да не се движи; нека спре на едно мѣсто, да знае, че спрѣмо насъ не е постѫпвалъ както трѣбва. Господарьтъ може да се сърди, колкото иска, но ние не обръщаме внимание. Ето защо човѣкъ трѣбва да бѫде буденъ, да възпитава краката си така, че тѣ винаги да изпълняватъ неговитѣ желания, и той — тѣхнитѣ. Дето има любовь и съгласие, тамъ работитѣ вървятъ добре. — Трѣбва ли да зачитаме удоветѣ си? — Ако искате удоветѣ да ви слушатъ и да изпълняватъ вашата воля, вие трѣбва да ги слушате и зачитате. Истински педагогъ е онзи, който цени и зачита своитѣ удове, своитѣ мисли и чувства. Ако цени и зачита своитѣ удове, той ще зачита удоветѣ и на другитѣ хора. Щомъ се научите да цените и зачитате удоветѣ си, трѣбва да започнете съ изучаване на тѣхния произходъ. Всѣки човѣкъ трѣбва да знае, отде сѫ дошли краката, рѫцетѣ, очитѣ, ушитѣ, езикътъ му и съ каква задача е натоваренъ всѣки удъ. Богъ е създалъ удоветѣ на човѣка, и всѣки удъ е предназначенъ за развиване на известна добродетель. Ако не знаете това, вие ще погледнете къмъ рѫката си и ще кажете: Рѫка е това. Външно виждате една рѫка, но тя е удъ, който изпълнява служба и на физическия, и въ астралния, и въ умствения, и въ Божествения свѣтъ. Ако влѣзете въ невидимия свѣтъ съ хилава рѫка, веднага ще познаятъ, че не сте я хранили добре, не сте се грижили за нея, както трѣбва. Ще възразите, че сте мазали рѫцетѣ си съ различни помади, или сте 23 ги мили често съ сапунъ и вода. — Не, грижитѣ за рѫцетѣ не се заключаватъ въ външното мазане, нито въ честото миене съ сапунъ и вода. Ценно нѣщо е човѣшката рѫка. Чрезъ нея човѣкъ изявява волевитѣ сили въ себе си. Чрезъ нея той възприема промѣнитѣ, които ставатъ въ природата. Рѫката е радио, съ което човѣкъ може да възприема всички промѣни, станали въ атмосферата. Достатъчно е той да постави рѫката си срещу слънцето и да затвори очитѣ си, за да познае, какво ще бѫде времето презъ деня: дъждъ ли ще вали, вѣтъръ ли ще има и т. н.. Човѣшката рѫка е антена, чрезъ която се приематъ и предаватъ природни енергии. Представете си, че на нѣкого отъ васъ предстои едно голѣмо пѫтешествие. Какво трѣбва да направи? Той трѣбва да постѫпи като праведния човѣкъ: да вдигне рѫцетѣ си нагоре, да концентрира мисъльта си къмъ Бога и да се помоли, да му се даде възможность да разбере, добро или лошо ще бѫде времето, и въ зависимость отъ това да пѫтува, или да отложи пѫтуването си. Ако нѣкой иска да отиде на гости нѣкѫде, сѫщо така трѣбва да дигне рѫцетѣ си нагоре и да запита, трѣбва ли да отиде, или не, каква работа му предстои да свърши и т. н. Едно е необходимо за човѣка: да развива чувствителностьта на пръститѣ си така, че да може чрезъ тѣхъ да възприема и най-нѣжнитѣ, най-деликатнитѣ вибрации. Чрезъ рѫката си човѣкъ може да решава сериозни социални и духовни въпроси. Това сѫ упражнения, които можете да правите въ свободното си време. Човѣкъ трѣбва да работи върху себе си, да развива чувствителността на своитѣ пръсти, на рѫцетѣ си, изобщо. Нѣкои хора работятъ толкова много, че рѫцетѣ имъ огрубяватъ, хващатъ мазоли. Други пъкъ почти никакъ не работятъ, вследствие на което рѫцетѣ имъ сѫ много меки. И едното, и другото положение сѫ крайности въ живота. Природата не позволява никакво насилие, но сѫщевременно тя не позволява и никакво излежаване. Колко трѣбва да работи човѣкъ ? Чиновницитѣ и работницитѣ работятъ по осемь часа на день. Това не е законъ на природата. Майката работи по цѣли дни. И това не е законъ на природата. Природнитѣ закони сѫ еднакви за всички хора. Ще кажете, че и птичката работи по цѣли дни. Дето има пресиленъ трудъ, това показва, че условията на живота, а не на природата, сѫ неблагоприятни. Природата е предвидила храна за всички живи сѫщества, но хората не сѫ я разпредѣлили правилно помежду си. Понеже птичката нѣма рѫце, съ които да работи, въ търсене на храната си, тя си служи съ очитѣ. Тази е причината, дето зрението на птицитѣ е силно развито. Цѣлъ день тѣ напрѣгатъ очитѣ си да търсятъ храна. Птицитѣ сѫ започнали главно съ развитието на очитѣ си. И човѣкъ трѣбва да работи за развиването, за възпитанието на очитѣ си, на зрението си. Какъ трѣбва да възпитава човѣкъ зрението си ? За да възпитава правилно зрението си, човѣкъ трѣбва по възможность да избѣгва лоши, грозни сцени, картини, или образи въ живота си. Той трѣбва да гледа само красиви, правилни нѣща въ живота. Дойде ли до нѣщо отрицателно, било чувство, било мисъль, било нѣкаква постѫпка, свои или чужди, човѣкъ трѣбва да затваря вѫтрешно очитѣ си, да не ги приема въ себе си, да не задържа такива образи въ съзнанието си. Нѣкоя майка се безпокои за децата си, да не се разболѣятъ, да не умратъ и съ това разваля зрението си. По този начинъ тя създава лоши образи, които се отпечатватъ въ съзнанието ѝ. Що е смъртьта ? Смъртьта може да се представи въ два образа: излизане отъ затвора и влизане въ затвора. Животътъ на човѣка не е нищо друго, освенъ затваряне на духа въ материята. Ако човѣкъ е живѣлъ правилно на земята, ще дойде день, когато ще отворят вратата на този затворъ и ще го пуснатъ на свобода. Това наричатъ хората смърть, но за умрѣлия това е освобождаване. Има случаи, когато нѣкой човѣкъ, следъ като е живѣлъ на земята въ затворъ— въ затвора на плътьта, пакъ умира, т. е. влиза въ затвора на смъртьта. Този човѣкъ не се освобождава, но още повече се затваря. Той плаче, и близкитѣ му плачатъ; тѣ казватъ за него, че го затворили въ черната земя. Тъй щото, ако за даденъ човѣкъ смъртьта отваря вратата на затвора, това е освобождаване. Ако смъртьта води човѣка отъ единъ затворъ въ другъ, това е истинска смърть, истинско заробване на човѣшката душа. И тъй, искате ли да работите за възпитанието на зрението си, дръжте въ ума си такива мисли, които създаватъ положителни образи. Избѣгвайте всичко отрицателно. Отрицателнитѣ форми привличатъ съответни сили. Съ каквито форми и образи се занимава човѣшкиятъ умъ, такъвъ става и самиятъ човѣкъ. Псалмопѣвецътъ казва: „На ранина ще Те потърся, Господи“. Какъ става търсенето? — Съ очи. Когато човѣкъ търси нѣщо, той си служи съ очитѣ. Затова е казано въ Писанието: „Потърсете ме въ день скърбенъ“. Това значи: Обърнете погледа, мислитѣ и чувствата си къмъ Господа, да се освободите отъ злото, отъ отрицателното въ живота. Който е възпиталъ очитѣ си, рѫцетѣ си, той може да се нарече истински възпитанъ, истински мораленъ човѣкъ. Каквото и да види, той нѣма да се съблазни, нѣма да се разколебае, нѣма да се натъкне на противоречия. Както и да бутнатъ рѫката му, той нѣма да трепне. Това значи човѣкъ съ устойчивъ характеръ, съ мораленъ устой въ себе си. Това значи човѣкъ съ будно съзнание. Като ученици, вие трѣбва да работите съзнателно върху себе си, да прилагате правилата и методитѣ, които ви се даватъ въ Школата. Вашето бѫдеще зависи отъ работатави. „Каквото посѣете, това ще поженете“ — казва българската поговорка. Религиознитѣ наричатъ това „законъ за възмездие“. Индуситѣ го наричатъ „законъ на кармата“. Ученитѣ го наричатъ „законъ за наследственостьта“. Какво име ще се даде на този законъ, това не е важно. Важно е, че хората сѫ се наплашили отъ живота и не искатъ да живѣятъ. Като чуватъ, че има прераждане, още повече се плашатъ. Отъ кое прераждане се плашатъ ? Има два вида прераждане: естествено, когато духътъ се преражда, преминава въ все по-високо състояние на съзнанието, и изкуствено, когато духътъ минава отъ една форма въ друга, за да изплаща дълговетѣ си. Свободниятъ човѣшки духъ седи надъ условията: надъ закона за кармата, надъ закона за наследственостьта, надъ закона за прераждането. Той е господарь на всички условия. Единъ знаменитъ физиогномистъ и френологъ се явилъ при Сократа съ цель да му посочи нѣкой характерни чърти. Като го разглеждалъ внимателно, той му посочилъ редъ слабости. Сократъ му отговорилъ: Правъ си, всичко това бѣше, но сега съмъ другъ. Всички слабости, които имахъ, днесъ сѫ превъзмогнати. Съ силата на волята, съ работа и постоянство преодолѣхъ всичко. За да се справя и съ последната си слабость, оженихъ се за една груба жена, която да ми бѫде професорка, да тури ума ми на мѣстото му, да не се водя по чужди умове, по ума на женитѣ,но по своя умъ. Наистина, една жена може да изкара ума на човѣка отъ мѣстото му, но може и да го намѣсти. Отъ жената зависи, но и отъ мѫжа зависи. На глупавия мѫжъ тя може да измѣсти ума отъ мѣстото му, но на умния тя намѣства ума. Като ученици, вие трѣбва да бѫдете внимателни, да се пазите отъ външни примамки. Срѣщате една красива жена, съ червисани устни и страни, съ направени вежди, разкошно облѣчена. Тя ви погледне, усмихне се, и вие се влюбвате въ нея, мислите, че като нея нѣма друга въ свѣта. Запознавате се, разговаряте сь нея. Тя ви нарича ангелъ, божество, казва, че не може да живѣе безъ васъ. Щомъ се ожените, отношенията ви се измѣнятъ. Тя ви нарича простакъ, невежа, грубиянъ и т. н. Вие се чудите, какво е станало съ нея, че толкова се е измѣнила. — Не, тази жена ни най-малко не се е измѣнила Това сѫ методи на „астралната жена“, съ които природата си служи. За да даде добъръ урокъ на нѣкой човѣкъ, астралната жена влиза въ нѣкоя женска форма и започва уроцитѣ си. Докато го привлѣче къмъ себе си, докато му тури углавникъ, тя е мека, внимателна; щомъ тури углавникъ на врата му, тя взима камшика си и отваря друга страница отъ своята книга. Съвременнитѣ хора страдатъ повече отъ жени, отколкото отъ мѫже. Днесъ навсѣкѫде срѣщате само жени, мѫже нѣма оше. Днесъ женитѣ оправятъ свѣта, но все неоправенъ остава. Подъ думата „жена“ въ широкъ смисълъвзета, разбирамъ неразумния принципъ въ свѣта. Подъ думата „мѫжъ“ разбирамъ разумния, Божествения принципъ въ свѣта. Следователно, днесъ свѣтътъ се управлява отъ неразумния принципъ, безразлично въ каква форма се проявява той, въ жена или въ мѫжъ. Ще дойде разумниятъ, Божествениятъ принципъ, мѫжътъ, който ще оправи свѣта. Ще дойде положителната, Божествената наука въ свѣта, която ще оправи забърканитѣ работи. Досега хората сѫ се рѫководили отъ чувствувания и настроения. Чувствуванията, настроенията, това сѫ проявитѣ на тъй наречената „астрална жена“. Тя казва, че ще прави, каквото иска: яде ѝ се, ще яде; спи ѝ се, ще спи; разхожда ѝ се, ще се разхожда; не иска да се моли, нѣма да се моли. Каквото ѝ се поревне, това ще прави, а дали е разумно, дали е на мѣсто това нѣщо, тя не иска да знае. Така правятъ и животнитѣ, само че животнитѣ не разсѫждаватъ. Обаче, това не е никаква философия, никаква наука. Ще накарате нѣкого да учи, и той веднага ще възрази, че не е разположенъ да учи. Защо ще учи ? Професоръ нѣма да става, владика нѣма да става. Той веднага ще ви донесе редъ доводи, защо не трѣбва да учи. Това сѫ методи на „астралната жена“, която на обикновенъ езикъ бихъ нарекълъ „благородна дама“ или „английска леди“. Тя забавлява и мѫжетѣ, и женитѣ. Като влѣзе въ нѣкоя мома, тя започва да я въздига, да ѝ казва, че подобна на нея нѣма, затова трѣбва да се облича хубаво, да се хареса на нѣкой богатъ, красивъ момъкъ. Когато момата намѣри такъвъ момъкъ и се ожени за него, благородната леди обръща политиката си. Тя започва да се проявява чрезъ мѫжа и го настройва срещу жена му. Той се отнася съ нея грубо, жестоко и постепенно отношенията имъ се развалятъ. На друга страна благородната леди ще срещне нѣкой мѫжъ и ще започне да му разправя, че толкова благороденъ, уменъ мѫжъ не е срѣщала досега. Той трѣбва да се ожени за нѣкоя знатна, благородна мома, да се повдигне още повече. Следъ това виждате, че този момъкъ напуща работата си и започва да търси богата мома, отъ знатенъ родъ. Такива и редъ още илюзии и заблуждения създава благородната леди на моми и момци, на учени и прости, на професори, на владици, на държавници, докато имъ тури юлара. Щомъ имъ тури юлара, тя ги остава сами да се учатъ. Хората трѣбва да ѝ благодарятъ, че тя е проявила голѣмо търпение и усърдие да ги учи и възпитава. Днесъ хората сѫ уморени вече, не могатъ да следватъ пѫтя и школата на благородната леди. Тѣ търсятъ другъ животъ, по-сносенъ, по-красивъ отъ този, който досега сѫ водили. Тѣ искатъ чистъ животъ, който да почива на здрава, положителна основа. Първото правило за влизане въ новия животъ — животъ на чистота и любовь, е възстановяване връзката на човѣка съ Първата Причина. Тази връзка трѣбва да бѫде точноопредѣлена, ни по дълга, ни пo-кѫса, отколкото трѣбва. Всѣка сутринь дигайте рѫцетѣ си нагоре и мислено правете връзка съ Първата Причина, съ всички благородни и възвишени сѫщества. По този начинъ ще имате възможность да придобиете онѣзи условия, които сѫ необходими за развиване на вашитѣ дарби и способности, на вашитѣ чувства. Безъ тази вѫтрешна връзка вие нищо не можете да постигнете. Тази връзка създава богати, разнообразни условия за развиване на човѣшкитѣ дарби и способности. Всѣка дарба, всѣка способность, всѣко чувство у човѣка изискватъ специфична храна. Нѣма ли специфична, съответна за тѣхъ храна, тѣ умиратъ отъ гладъ. Нѣкой човѣкъ е лишилъ религиознитѣ си чувства отъ храна, вследствие на което тѣ умиратъ; другъ е лишилъ съвѣстьта си отъ храна, вследствие на което съвѣстьта му умира; трети е лишилъ разсъдъкътъ си отъ храна, вследствие на което не може да разсѫждава, но прави наблюдения само, събира факти и съ това се повече товари, отколкото придобива нѣщо сѫществено. Като знае това нѣщо, разумниятъ човѣкъ трѣбва всѣки моментъ да бѫде въ връзка съ Първото Начало на живота, оттамъ да черпи сокове за подържане живота на своитѣ дарби, способности и чувства. Този е първиятъ методъ за самовъзпитание на човѣка. Като ви говоря така, това не значи, че вашитѣ усилия не сѫ допринесли нищо. Каквито и колкото усилия сте правили досега, тѣ сѫ дали нѣщо. Вие сте дошли до едно мѣсто, и оттамъ трѣбва да поемете. Каквото сте научили отъ благородната леди, трѣбва да го приложите въ живота си, да го използувате. Време е вече да се простите съ нея и да започнете сами да работите. Какво прави майката съ своето малко дете? Докато е малко още, тя го милва, гали, кѫпе, облича и съблича, храни. Щомъ стане на 7—8 години, тя го праща на училище, при по-строгъ възпитатель и, ако не слуша, прѫчицата играе по гърба му. Следователно, откажете се вече отъ благородната леди. Благодарете ѝ за всичко, което ви е научила и кажете ѝ, че можете сами да учите. Вие сте ученикъ въ първо отдѣление на Великата Школа — другъ е вашиятъ Учитель. Него ще слушате и на Него ще се подчинявате. Че сте минали и ще минавате презъ страдания, това да не ви плаши. Красивото, великото се постига по пѫтя на страданията. Като знаете това, вие ще осмислите страданията си и ще ги използувате. Ако страданията не се използуватъ разумно, тѣ губятъ своя дълбокъ смисълъ. Коя е основната мисъль на тази лекция? За да намѣрите основната мисъль на лекцията, вие трѣбва да бѫдете толкова концентрирани, толкова съсрѣдоточени, че нищо друго да не ви интересува. Какво значи концентрирана мисъль? Едного осѫдили на смърть. Следъ голѣми молби отъ негова страна да пощадятъ живота му, сѫдътъ издалъ следното решение: този човѣкъ ще бѫде помилванъ, ако може да обиколи града съ гърне млѣко на главата си, догоре пълно, безъ да разлѣе капка оть млѣкото. Какво се иска отъ този човъкъ? — Пълно концентриране. Той трѣбва да мине презъ града и да не види, да не чуе нищо. Мисъльта му трѣбва да бѫде съсрѣдоточена изключително къмъ гърнето съ млѣкото върху главата му. Най-малкото отклоняване отъ тази мисъль ще костува живота му. Това значи концентрирана мисъль. Така трѣбва да бѫде концентрирана мисъльта на всѣки, който изучава Божествената наука. Така трѣбва да бѫде концентрирана мисъльта на ученика. Той трѣбва да мисли само за гърнето съ млѣкото, защото отъ него зависи живота му. У п р а ж н е н и е. Въ продължение на три седмици работете съзнателно върху възпитанието на осезанието и на зрението си, като пипате само такива тѣла и предмети, които помагатъ за развиване на чувствителностьта ви. Съ очитѣ си пъкъ възприемайте само красиви образи и впечатления. Сѫщевременно, всѣка сутринь дигайте рѫцетѣ си нагоре, съ мисъльта, че се свързвате съ Първата Причина, съ възвишенитѣ и благородни сѫщества. Тѣзи упражнения ще развиятъ чувствителностьта ви, ще развиятъ и вашето въображение. Ученикътъ трѣбва да развива своята чувствителность, своето въображение. Ако разгледате цигулката, съ която днесъ хората си служатъ, ще видите, че и отъ нея се изисква чувствителность и въображение. Цигулката е образувана отъ две чела, а и b, свързани съ знака на вѣч- ностьта — s. Въображението въ цигулка- та е силно развито. Отъ дветѣ страни на магаренцето сѫ двата отдушника—s, съ формата на знака на безконечностьта или вѣчностьта.Цигулка та има четири стру- ни, които изразяватъ човѣшкитѣ рѫце и крака. Струнитѣ соль и ре представятъ краката, а ла и ми—рѫцетѣ. Въ срѣдата ци гулката е по-тѣсна, а горната и долната часть сѫ по-широки. Тѣзи две части на цигулката представятъ два принципа, свързани помежду си посрѣдствомъ тѣсната часть. Горната часть представя Божествения свѣтъ, а долната — човѣшкиятъ. Звуковетѣ, които цигулката издава, представятъ нейната мисъль. По срѣдата на цигулката, отъ главата до долната ѝчасть, е прекарана една математическа линия. Когато звукътъ минава по кривитѣ линии на цигулката, той излиза презъ отдушницитѣ и се докосва, т. е. отразява въ математическата линия. Тогава имаме правиленъ тонъ. Сѫщото може да се каже и за човѣшката душа. Когато човѣшката душа влѣзе въ мозъка на човѣка, тя може, чрезъ рѫцетѣ и краката му, да изкарва правилни, хармонични тонове. Както хората държатъ отговоренъ ума за всичко, което човѣкъ прави, така и магаренцето въ цигулката носи отговорность за сполучливото или несполучливо свирене. Сега, като правимъ аналогия между цигулката и човѣка, тази аналогия не е абсолютна. Важно е, обаче, да се замислите върху нѣщата, да видите, че всичко, което човѣкъ е създалъ, не е произволно. То е резултатъ на нѣкакво копиране. Човѣкъ копира нѣщата отъ природата. Запримѣръ, формата на цигулката, дадена отъ преди триста години насамъ, и досега още е запазена една и сѫща. Тя не е измѣнена въ нищо. Значи, формата на цигулката е взета отъ природата, не е произволна. Когато Мойсей слѣзе отъ Синайската планина, той започна да строи Скинията точно по формата на тази, която му се представи на планината. Щомъ е така, човѣкъ трѣбва да пресъздаде своето тѣло точно по образа на първообраза, на това, което Богъ първоначално е създалъ. Въ това отношение и на васъпредстои велика задача — да пресъздадете своето тѣло, да го изваете като майстори— творци. Които сѫ способни, тѣ лесно ще постигнатъ това. Които сѫ слаби, тѣ трѣбва да се упражняватъ, силни да станатъ. Като се упражняватъ, слабитѣ ставатъ даровити и добри. Мнозина казватъ, че сѫ сиромаси, че безъ пари нищо не могатъ да направятъ. Споредъ мене, нѣма сиромаси хора на земята. Всички хора сѫ голѣми капиталисти, но не знаятъ, кѫде и какъ да приложатъ капиталитѣ си. Тѣ иматъ много планове, но не знаятъ, кѫде и какъ да ги приложатъ. Тѣ седатъ и чакатъ да стане нѣкакво чудо, да се наредятъ работитѣ имъ. Наистина, виждате, че нѣкой младъ човѣкъ е свършилъ университетъ или музикална академия и чака да го назначатъ учитель въ нѣкоя първокласна гимназия, или музикантъ въ нѣкоя опера. Десетина души могатъ да заематъ първитѣ мѣста, но какво ще правятъ останалитѣ? Казвате, че човѣкъ трѣбва да бѫде ученъ, за да си пробие пѫть. Добре е човѣкъ да бѫде ученъ, но какво ще прави онзи, който не е ученъ ? Добре е човѣкъ да бѫде търговецъ, да изкарва лесно прехраната си, но какво ще прави онзи, който не може да стане търговецъ ? Всички хора не могатъ да бѫдатъ учени; всички хора не могатъ да бѫдатъ търговци или земедѣлци; всички хора не могатъ да бѫдатъ господари. Щомъ има господари, ще има и слуги. За всѣки човѣкъ е опредѣлено, какъвъ трѣбва да бѫде. Сѫщо така е опредѣлено, какъвъ брой хора трѣбва да бѫдатъ учени, какъвъ брой — търговци, земедѣлци, господари, слуги и т. н. И тъй, работете съзнателно върху себе си, да създадете своето бѫдеще. Отъ човѣка зависи да изправи своя животъ, да създаде добри условия за себе си. Четете историята на Робинзонъ Крузо, да видите, какво може човѣкъ да направи. Четете живота на Иосифа, на Мойсея, на Христа, да видите, какви сили и възможности се криятъ въ човѣшкия духъ. Мойсей прекара 40 г. въ пустинята, за да изправи една своя погрѣшка. Иосифъ прекара две години въ затворъ, за да развие известни дарби. Животътъ на великитѣ, на силнитѣ хора въ свѣта е пѫть, презъ който човѣшката душа, човѣшкиятъ духъ трѣбва да мине, за да се развие и укрепи. Нѣкои отлагатъ работитѣ си на земята и казватъ: Като отидемъ на онзи свѣтъ, тогава ще работимъ.—Не, тѣзи хора нѣма да работятъ и на онзи свѣтъ. — Защо ? — Защото, който може да работи на земята, той ще работи и на онзи свѣтъ. И на онзи свѣтъ се даватъ служби, за които човѣкъ трѣбва да бѫде готовъ да ги изпълни. Задръжте въ ума си следната мисъль: всички разумни желания на човѣка сѫ постижими. — Какъ? — Като намѣри правилни методи за тѣхното постижение. Всичко разумно е постижимо за човѣка, но затова се искаработа, приложение. Колкото знания и да има човѣкъ, той трѣбва да ги пусне въ движение, както изворитѣ текатъ въ природата. Природата не търпи чешми съ кранове, които се отварятъ и затварятъ. Нейнитѣ извори нѣматъ кранове. Тѣ текатъ непрекѫснато. Колкото малко да е вашето знание, щомъ нѣкой иска да му кажете нѣщо, вие трѣбва да бъдете готови да му предадете часть отъ знанието си, но така, че той да остане свободенъ. Нѣкой предава знанието си на даденъ човѣкъ, но сѫщевременно иска да го обърне къмъ Бога, да го направи членъ на дадено братство. — Не, свържи човѣка съ Бога и остави го свободно да мисли, да чувствува, както той разбира. Дойде ли нѣкой при васъ съ молба да му кажете нѣщо за Господа, поканете го у дома си на обѣдъ. Като се нахрани, оставете го да си отиде. Колкото пѫти рече да ви запита нѣщо за Бога, сложете му трапеза да се нахрани. Като го храните цѣла година наредъ, накарайте го и той да даде обѣдъ на сиромаситѣ, и следъ това нека дойде при васъ да му говорите за Господа. Религиознитѣ хора казватъ: Повѣрвай въ Бога, и работитѣ ще се наредятъ. Ние пъкъ казваме: Безъ любовь не може да се угоди на Бога. Безъ любовь не може да се живѣе съ Бога. Значи, преди да повѣрва, човѣкъ трѣбва да люби Бога. Първо иде любовьта, а после — вѣрата. Вѣрата е свързана съ мѫдростьта. Който иска да познае Бога, той трѣбва да Го люби. За да разберете, кой люби Бога, трѣбва да го посещавате най-малко една година наредъ да ви угощава. И ако въ лицето на този човѣкъ не видите Бога, вие не сте Го познали. Любовьта дава много, но и взима много. Който много дава, той много взима. Сега, като ви давамъ този методъ за проява на любовьта, това не значи, че непременно трѣбва да го приложите. Вие трѣбва да бѫдете свободни, да направите само онова, което нѣма да ви спъва. Какъвъ смисълъ има да приложите този методъ, а после да съжалявате? Пъкъ и този, когото каните на обѣдъ, трѣбва да бѫде внимателенъ. Достатъчно е 12 пѫти презъ годината да го угостите, за да разбере, какво нѣщо е Божията Любовь. Когато двама души се обичатъ, тѣ трѣбва да бѫдатъ много внимателни помежду си. Любовьта изключва всѣкакво натрапничество. Ако случайно нѣкой направи нѣкаква погрѣшка по отношение на любовьта, той веднага трѣбва да я изправи. Когато гледа, че другитѣ грѣшатъ по отношение на любовьта, той трѣбва да се ползува отъ тѣхнитѣ погрѣшки. Всѣка погрѣшка, която виждате у другитѣ хора, сѫщевременно е и ваша погрѣшка. Чрезъ своитѣ погрѣшки, както и чрезъ тия на своитѣ ближни, човѣкъ изпитва, познава себе си. Запримѣръ, нѣкой мисли, че е много търпеливъ човѣкъ. Дохожда при него приятельтъ му да иска пари на заемъ. Той мууслужва. Дохожда втори пѫть — пакъ му услужва. Дохожда трети, четвърти, пети пѫть — все му услужва. Обаче, колкото повече зачестява, той казва: Докога още ще ме безпокоишъ? Не мога повече да търпя. Изчерпи се търпението ми. Ти много прекали. Махни се отъ очитѣ ми. Така се справятъ хората отъ свѣта. Обаче, който се стреми къмъ Божествения свѣтъ, той трѣбва да постѫпва по новъ начинъ. Като дойде нѣкой човѣкъ десетина-двадесеть пѫти да му иска пари, той трѣбва да му каже: Вижъ, решилъ съмъ да те направя наследникъ на имането си. Каквото имамъ, оставамъ на тебе. Вземи имането ми и разполагай съ него, както искашъ. Азъ не съмъ дошълъ на земята да се занимавамъ само съ тебе. Азъ имамъ отношения първо съ Бога, после съ ангелитѣ, съ светиитѣ и най-после съ хората. Нѣмамъ време да се занимавамъ съ единъ човѣкъ съ часове. Ако на всѣки човѣкъ дамъ по една минута, колко часове и дни трѣбва да отдѣля за всички хора на земята? На земята има около два милиарда хора. Значи, за всички хора трѣбва да опредѣля два милиарда минути презъ годината. Като знаете това, съобразявайте се съ времето. Мислете, по колко време трѣбва да отнимате на всѣки човѣкъ. Всѣки има право да отнеме само по една минута отъ времето на човѣка. Внимателенъ трѣбва да бѫде човѣкъ. Какво правятъ хората, когато отиватъ при Бога? — Отниматъ Му цѣличасове. Оттукъ виждаме, колко великъ и дълготърпеливъ е Богъ! Нѣкой човѣкъ застане правъ на молитва и съ часове се оплаква, вайка се предъ Господа, че е нещастенъ, босъ и голъ, невежа, не може да си помогне. Като го изслуша, Богъ казва: Дайте на този човѣкъ всичко, каквото иска, да се освободимъ отъ него. Колкото повече богатства дава Богъ на човѣка, толкова той е по-нещастенъ. Богатството не прави човѣка щастливъ. Умътъ, разумностьта носи щастие на човѣка. Но и това щастие е временно. Следователно, нито материалното богатство, нито умътъ и сърдцето, като прояви на човѣка, могатъ да го направятъ щастливъ. Постѫпкитѣ му, обаче, могатъ да направятъ човѣка щастливъ. Който не може правилно да постѫпва, той не може правилно да решава задачитѣ на своя животъ. И тъй, за да успѣвате въ живота си, всѣки трѣбва да има поне единъ приятель, който да го обича и напълно да му вѣрва. И тогава, каквато работа започне, той непременно ще успѣе, защото приятельтъ му ще го вѣрва. Ако по нѣкакво неблагоприятно стечение на обстоятелствата той се провали нѣкѫде, приятельтъ му пръвъ ще го насърдчи. Когато се намѣрите въ голѣмо затруднение, достатъчно е приятельтъ ви да каже, че всичко ще мине, ще се нареди добре, за да се успокоите и насърдчите. Една добра дума струва повече, отколкото цѣла лекция отъ единъ часъ. Това, което говоря днесъ, щеви помогне за въ бѫдеще, когато се натъкнете на голѣми мѫчнотии. Засега вие можете само да слушате, защото не се намирате още предъ голѣми мѫчнотии. Изпѣйте упражнението: „Махаръ Бену аба“. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини!“ * 24. Лекция отъ Учителя, държана на 11 априлъ, 1928 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Малки и голѣми придобивки" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. II (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1936 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Служба на уравненията. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини!“ Размишление. Чете се темата: „За какво служатъ уравненията“? За следния пѫть пишете върху темата: „Отношение между коренитѣ на растенията и краката на животнитѣ“. „Който бие млѣкото, той все ще извади малко масло“ — казва българската поговорка. Следователно, всички въпроси въ свѣта не могатъ да се разрешатъ, но отъ всѣки разрешенъ въпросъ все ще се получи малко масло. Какъ се разрешаватъ въпроситѣ въ живота? Въпроситѣ се разрешаватъ посрѣдствомъ опитноститѣ на човѣка отъ една страна, а отъ друга -- посрѣдствомъ знанията, посрѣдствомъ науката. Съвременната наука не може да разреши всички въпроси, но поне забавлява човѣка, отвлича го отъ трудноститѣ въ живота. Безъ наука човѣшкиятъ животъ щѣше да бѫде много тежъкъ. Каквото сѫ игритѣ и забавитѣ за децата, такова нѣщо е науката за човѣка на земята. Още съ дохождането си на земята, човѣкъ започва да се учи да ходи, да гледа, да слуша, да яде; като поизрасне, той започва да учи, какъ да се отнася съ хората, съ по-голѣмигѣ и по-малкитѣ отъ себе си. Щомъ стане на седемь години, пращатъ го на училище да учи писане, смѣтане, граматика и т. н. Колкото по-голѣмъ става, толкова по-сериозни предмети изучава. Той започва да изучава геометрия, алгебра, да решава различни уравнения и т. н. Като срещнемъ нѣкой възрастенъ човѣкъ, виждаме, че той все уравнения решава: духовниятъ решава духовни уравнения, а свѣтскиятъ — свѣтски уравнения. Обаче, има голѣма разлика между духовнитѣ и свѣтскитѣ или материалнитѣ, физическитѣ уравнения. Какъ ще решите едно уравнение отъ мисли, въ което едната е неизвестна? Ако навлѣзете въ геометрията, какъ ще опредѣлите посоката на права, дълга 10 см.? Понеже всѣка права представя силова линия, следователно, тя е жива линия. Щомъ е жива линия, вие трѣбва да опредѣлите нейния стремежъ. Това може да се опредѣли по посоката на нейното движение. Всѣко движение е разумно, т. е. задъ движещето се тѣло седи нѣкаква разумна сила. Отъ математиката знаемъ, че две велични, по отдѣлно равни на трета величина, сѫ равни помежду си. Значи, две мисли отъ умствения я или отъ духовния свѣтъ по отдѣлно равни на трета, сѫ равни помежду си. Щомъ знаете дветѣ мисли, ще намѣрите и третата. Тъй щото, каквито задачи решавате съчислата въ обикновената математика, такива задачи можете да решавате и въ психическия животъ. Следователно, както има уравнения въ алгебрата, така сѫществуватъ уравнения въ сърдечния, въ умствения и въ Божествения свѣтъ. Това е новата и положителната наука на живота, съ която хората ще се занимаватъ въ бѫдеще. Тѣ още не могатъ да приематъ тази наука, понеже трѣбва да намѣрятъ мѣсто на новитѣ теории, на новитѣ идеи. Ако ги поставятъ между старитѣ идеи, въ умоветѣ имъ ще стане голѣма каша, голѣмо объркване. Когато нѣкой човѣкъ се домогне до новитѣ идеи, той бърза да затвори книгата си и казва: Не е време още за васъ. Вие можете да почакате малко. Но новитѣ идеи не чакатъ. Тѣ хлопатъ отъ врата на врата, безпокоятъ този или онзи академикъ, подаватъ заявленията си, искатъ да бѫдатъ разгледани. Академицитѣ, ученитѣ взиматъ тѣзи заявления и ги оставатъ настрана, отлагатъ тѣхното разглеждане. Отхвърлени отъ ученитѣ, новитѣ идеи тръгватъ отъ човѣкъ на човѣкъ и хлопатъ на главитѣ имъ, искатъ приемъ. Но и тѣзи хора не ги приематъ. Тѣ намиратъ, че първо трѣбва да уредятъ работитѣ си, и тогава да се занимаватъ съ тѣхъ. И така, новитѣ идеи оставатъ на заденъ планъ. Тукъ-тамъ ще се намѣри нѣкой свободенъ човѣкъ, луда глава, както хората го наричатъ, и той ще възприеме новитѣ идеи, ще започне да ги изучава и прилага. Добре е човѣкъ да уравнява нѣщата, да се стреми къмъ уреждането имъ, но той трѣбва да знае, какъ да уравнява. Представете си, че единъ младъ човѣкъ има въ касата си десеть хиляди лева, но сѫщевременно дължи десеть хиляди лева. Какъ ще реши той задачата си? Понеже е младъ човѣкъ, нежененъ, той лесно може да реши задачата си: ще извади десеттѣ хиляди лева отъ касата си и ще плати всичкия си дългъ. Въ сѫщность така ли я решава?—Не, той дава петь хиляди лева срещу дълга си, а останалитѣ петь хиляди остава за себе си, да си купи нови дрехи, обуща, шапка, да излѣзе предъ хората, да го харесатъ. Значи, този младъ е решилъ само едното неизвестно — х, а второто неизвестно — у, остава за следната година, отлага решаването му. Какво става по-нататъкъ? Следната година той се оженва, вследствие на което разходитѣ му се увеличаватъ. Въ резултатъ на това, решаването на задачата става по-мѫчно: той внася въ нея още едно неизвестно — z. Той се намира предъ уравнение съ три неизвестни. Отъ година на година неизвестнитѣ се увеличаватъ, и решаването на уравнението се затруднява. Въ природата съществува законъ, споредъ който могатъ да се решаватъ и най-мѫчнитѣ уравнения. Ще преведа този законъ на обикновенъ езикъ: докато имашъ да плащашъ, никакви удоволствия не ти се позволяватъ. Плати първо дълга си, а после прави, каквото искашъ. Съ останалитѣпари можешъ да си купишъ най-хубави дрехи, обуща, шапка. Съ останалитѣ пари можешъ и да се оженишъ. Обаче, докато неизплатишъ дълга си до стотинка, нищо друго не трѣбва да предприемашъ. И тъй, като превеждамъ закона на обикновенъ езикъ, той става разбранъ за всички. Често езикътъ спъва хората. Значи, има разлика въ езицитѣ, но има разлика и въ това, кой говори и какъ говори. Запримѣръ, нѣкой казва : Нѣма какво да се прави, трѣбва да се живѣе. Споредъ мене, това сѫ излишни, празни думи. Човѣкъ не може да опредѣли, трѣбва ли да живѣе, или не трѣбва. Да живѣемъ — това не зависи отъ насъ. Нѣкои окултисти казватъ, че като твърди човѣкъ нѣщо, съ това той го усилва или продължава. Значи, като казва човѣкъ,, че трѣбва да живѣе, съ това той продължава живота си. Не е въпросъ въ внушението. Има известенъ родъ шарани, които живѣятъ около 400 години. Тѣзи шарани не твърдятъ, че трѣбва да се живѣе, въпрѣки това иматъ дълъгъ животъ. Нѣкои хора специално подчъртаватъ, че ще живѣятъ дълго време на земята, а едва достигатъ 50-60 години. Дългиятъ животъ не се опредѣля отъ внушението, което човѣкъ самъ си прави, че ще живѣе много години. Продължителностьта на живота зависи отъ правилнитѣ отношения, които човѣкъ има къмъ Първата Причина, къмъ ближнитѣ си и къмъ себе си. Спазва ли тия отношения, върви ли по законитѣ на правата линия, той има условия за дълъгь животъ. Човѣкъ самъ опредѣля линията на своя животъ — дали ще бѫде кѫса или дълга. Като изучавате закона за наследственостьта, ще видите, че цѣли родове следватъ живота на кѫситѣ линии. а други—животътъ на дългитѣ линии. Следователно, деца, родени отъ родители, които произлизатъ отъ рода на кѫситѣ линии, ще живѣятъ малко време на земята. Ако се раждатъ деца отъ вторитѣ родове, тѣ ще следватъ пѫтя на дългитѣ линии, ще живѣятъ дълю време на земята. Често въ живота ставатъ кръстосвания: майката е отъ рода на тия, които следватъ пѫтя на кѫситѣ линии, а бащата — отъ тия, които следватъ дългитѣ линии. Тогава, ако синъть или дъщерята на това семейство мяза на баща си, ще има възможность да живѣе дълъгъ животъ. Ако мяза на майка си, ще живѣе кѫсъ животъ. Въ такъвъ случай, синътъ или дъщерята ще живѣятъ толкова години, колкото е живѣлъ бащата, или колкото е живѣла майката. Обаче, ако синътъ или дъщерята водятъ по-добъръ животъ отъ родителитѣ си, тѣхниятъ животъ може да се продължи съ нѣколко години. Ако младитѣ не водятъ по-добъръ животъ отъ родителитѣ си, има възможность да умратъ съ нѣколко години по-рано отъ годинитѣ, до които сѫ доживѣли родителитѣ имъ. Обаче, законътъ за наследственостьта се изразява не само по отношение продължителностьта на човѣшкия животъ, дали животътъ на човѣка ще бѫде по-дълъгъ или по-кѫсъ, но още и по отношение на неговитѣ чувства. Има човѣшки чувства, които вървятъ по пѫтя на кѫситѣ линии, вследствие на което тѣ траятъ нѣколко месеца само. Има човѣшки чувства, които траятъ години; тѣ вървятъ по пѫтя на дългитѣ линии. Сѫщиятъ законъ се отнася и до човѣшкитѣ мисли. Има мисли, които вървятъ по пѫтя на кѫситѣ линии; тѣ сѫ кратковременни. Има мисли, които вървятъ по пѫтя на дългитѣ линии; тѣ сѫ дълготрайни. Обаче, ние не се занимаваме съ мисли и чувства, които умиратъ преждевременно. За да дойде до истинското положение на живота, човѣкъ трѣбва да следва пѫтя на дългитѣ линии въ всѣко отношение. И тогава, ако баща му е живѣлъ 90 години, и той ще живѣе толкова; ако баща му е билъ гениалень, и той ще бѫде гениаленъ. Какво виждаме днесъ ? Ако бащата е билъ гениаленъ, синътъ не излиза такъвъ. Значи, бащата не е могълъ да предаде своята гениалность на сина си. Изобщо, бащитѣ сѫ слаби да предаватъ гениалностьта си на своитѣ синове. Майкитѣ могатъ да предаватъ повече нѣща на синоветѣ си, отколкото бащитѣ. Следователно, гениалностьта се предава по женска линия, по линията на чувствата. Духътъ носи гениалностьта, а душата я отхранва. Думата „гении“ е гръцка и означава начало, зараждане на нѣщата. Разумнитѣ, ученитѣ хора сѫ дали друго значение на тази дума. Подъ думата „гений, гениаленъ човѣкъ“, тѣ разбиратъ човѣкъ, който твори, който създава епохи. Гениитѣ работятъ въ твърдата материя. Тѣхниятъ животъ е изложенъ на голѣми пертурбации, вследствие на което тѣ умиратъ преждевременно. За да живѣе много години на земята, гениятъ трѣбва да стане светия. Светията върви по пѫтя на дългитѣ линии, а гениятъ — по пѫтя на кѫситѣ линии. Когато смъртьта дойде при светията, той я посрѣща и изпраща любезно, като светия, и тя се връща назадъ, не го взима съ себе си. Смъртьта има слабость къмъ светиитѣ. Като види единъ светия, тя веднага се влюбва въ него, вследствие на което той може да живѣе на земята, колкото време желае. Геииятъ, обаче, се бори съ смъртьта. Тя подкопава основитѣ на неговия животъ. Гениятъ иска да живѣе, да се учи, но смъртьта го отстранява отъ пѫтя си, не иска да ѝ препятствува. Допуснете, че бащата въ нѣкое семейство е живѣлъ само 45 години. Майката сѫщо е живѣла около 45 години. Какъ мислите, детето имъ може ли да живѣе по-дълъгъ животъ отъ тѣхъ ? Обстоятелството, че родителитѣ сѫ живѣли малко време на земята, показва, че тѣ сѫ били слаби, хилави. Следователно, и децата имъ не могатъ да бѫдатъ по-здрави отъ тѣхъ. Ние говоримъ за естествената смърть. Нѣкои млади умиратъ преждевременно, отъ неестествена смърть. Ако нѣкой хиромантикъ разглежда рѫцетѣ на хората, той ще види, че на ония, които иматъ дълъгъ животъ, линиитѣ на ржцетѣ сѫ дълги. Колкото е по-кратъкъ животътъ на хората, толкова линиитѣ на рѫцетѣ имъ сѫ по-кѫси. Това не е абсолютно правило, не е законъ. Като правило, и въ него има изключения. Кѫситѣ линии сѫ дошли впоследствие. Съвременнитѣ хора вървятъ по пѫтя на кѫситѣ линии. Първоначално хората сѫ живѣли много години на земята. Такива примѣри имаме въ Библията, въ Стария Заветъ. Тогава животътъ на хората е билъ около 900 години; после се е намалилъ до 500, до 200, до 150, до 120 години, а днесъ хората живѣятъ най-много до 60 годишна възрасть. Като изследватъ въпроса за дълготрайностьта на живота, съвременнитѣ учени сѫ дошли до заключението, че животътъ на хората е толкова по-дълъгъ, колкото е по-щастливо съчетанието на дългитѣ линии на мислитѣ и на чувствата имъ. Щомъ линиитѣ на мислитѣ и чувствата имъ сѫ дълги и правилно съчетани, тѣ ще разполагатъ съ разумна воля, която ще съгради здраво, хармонично сложено тѣло, въ което душата ще обитава, колкото време желае. Задачата на всѣки човѣкъ е да си създаде здраво, добре развито тѣло, въ което силитѣ функциониратъ правилно. Ето защо, човѣкъ трѣбва да избѣгва тѣзи чувства, или по-право чувствувания, които сѫ кратковременни и му сѫ наложени отвънъ. Само възвишенитѣ, благороднитѣ чувства и свѣтли мисли, които произтичатъ отъ душата и духа на човѣка, сѫ въ състояние да образуватъ дълги линии, да продължатъ неговия животъ. Въ чувствата и мислитѣ на човѣка има много присадки, които не представятъ истинскиятъ човѣкъ. Чувствата и мислитѣ на човѣка вървятъ по съвсемъ другъ законъ, а не по закона на присаждането. За да разбере пѫтя на своето развитие, човѣкъ трѣбва да изучава себе си, да изучава законитѣ, коию взиматъ участие въ неговото развитие. Когато изучава себе си, човѣкъ трѣбва да дойде до онова първично положение, когато е живѣлъ въ Бога, като разумна душа, съ вложени въ него сили, дарби и способности, които сѫ създали тѣлото му. Да изучи човѣкъ себе си, т. е. да намѣри себе си, това значи, да се подложи на щателно пречистване, да се освободи отъ ония мисли и чувства, които сѫ наслоени върху него отъ вѣковетѣ. Когато търси себе си, човѣкъ дохожда до положение на индиферентность. Той става индиферентенъ къмъ всичко, което го заобикаля. Всички временни, преходни желания го напушатъ, и той се чувствува съвършено изпразненъ. Това е временно положение, но човѣкъ непременно трѣбва да мине презъ него. Така той ще разбере, че много желания, много скърби и радости на хората сѫ фиктивни. Запримѣръ, нѣкой плаче, защото челъ въ вестницитѣ, че баща му умрѣлъ. Въ сѫщность баща му е живъ. Поради нѣкакво съвпадение въ имената на двама души, станалое погрѣшно съобщаване за смъртьта на баща му. Другъ нѣкой плаче за нѣкакви изгубени пари, които въ сѫщность не е изгубилъ. Това сѫ несъществени страдания, които не засѣгатъ дълбоко човѣшката душа. Обаче, има сѫществени страдания, които дълбоко засѣгатъ човѣшката душа и се отразяватъ и върху тѣлото му. Истинскитѣ, сѫщественитѣ страдания облагородяватъ човѣшкото сърдце и разширяватъ съзнанието му. Фиктивнитѣ страдания огрубяватъ, ожесточаватъ човѣка. Опасни страдания сѫ ония, които довеждатъ човѣка до положение да роптае противъ Бога, да се настройва срещу хората. Следъ като прекара голѣми страдания и мѫчения, Иовъ изпадна въ положение да иска отговоръ отъ Бога, защо, като отне богатството му, синоветѣ и дъщеритѣ му, най-после посегна и на тѣлото му? Въ първо време той носѣше страданията мълчаливо, но следъ като се засегна и тѣлото му, взе да пита Господа, кѫде е Божията правда, кѫде е Божествениятъ редъ на нѣщата. Той не можеше повече да си дава отговоръ на страданията, които го сполетяваха едно следъ друго, и се обезсърдчи. Най-после, когато разбра смисъла на страданията, Иовъ мина въ нова фаза на живота, дето страданията придобиха новъ смисълъ. Иовъ мина отъ човѣшкия въ Божествения животъ, въ Висшия порядъкъ на живота, свободенъ отъ съмнения, отъ противоречия. Всѣки човѣкъ трѣбва да мине презъстраданията на Иова, да бѫде изпитанъ. Като издържи изпита си, тогава ще влѣзе въ новия животъ. И тъй, страданията сѫ голѣма спънка въ живота на човѣка, но сѫщевременно тѣ сѫ и силенъ потикъ за растене и за развитие. Досега никой обикновенъ човѣкъ не си е отговорилъ на въпроситѣ, защо идватъ страданията и скърбитѣ въ свѣта и не може ли безъ тѣхъ. Духътъ се мѫчи, тѣлото — скърби, а душата — страда. Щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ едновременно ще се мѫчи, ще скърби и ще страда. Веднъжъ слѣзълъ на земята и се облѣкълъ въ материя, духътъ е изложенъ на вѣчни мѫки, както се мѫчатъ духоветѣ въ ада. Всички духове, които не разбиратъ сѫщината на Битието, се мѫчатъ. Такъвъ духъ, изложенъ на вѣчни мѫки въ ада, е Луциферъ — князътъ на свѣта. Казва се за него, че е лишенъ отъ свѣтлината си и изпратенъ въ ада на вѣченъ огънь и мѫчение. Кои сѫ причинитѣ за това, не се казва. При тѣзи условия поставенъ, Луциферъ се мѫчи, иска да се освободи и като не може, той се изпълва съ такава умраза, че съ единъ замахъ иска да унищожи цѣлия свѣтъ. Какво по-голѣмо мѫчение отъ това? Следователно, когато нѣкой се мѫчи, това показва, че той се е наелъ съ трудната задача — да разруши свѣта и да се освободи. Това е невъзможно! Кога скърби човѣкъ? — Когато му се препятствува да постигне нѣкое свое желание. Казва се, че тѣлото скърби, понеже въ него има сѫщества, които сѫ на низка степень на развитие. Има силни духове, които, подложени на мѫчение, толкова се ожесточаватъ, че сѫ готови да унищожатъ цѣлия свѣтъ. Какво ще стане тогава ? Свѣтътъ ще се унищожи, а тѣ само ще останатъ да сѫществуватъ. Това е невъзможно. Щомъ свѣтътъ се унищожи, съ него заедно и тѣ ще изчезнатъ. — Не, човѣкъ трѣбва да изучава състоянията на мѫчения, скръбь и страдания въ себе си и да различава, кои сѫ негови и кои чужди. Неговитѣ мѫчения, скърби и страдания ще го спъватъ по единъ начинъ, а чуждитѣ — по другъ. Мѫчението, скръбьта и страданието сѫ елементи, т. е. известенъ родъ сили, съ които природата работи. Затова, именно, Господъ ги е допусналъ. Като ученици, вие трѣбва да превръщате тия сили въ себе си, да ги използувате за добро. Какво печелятъ разрушителнитѣ духове? Нищо не печелятъ. Въ тѣхното разрушаване нѣма никаква философия, никаква наука. Когато силнитѣ духове участвуватъ въ войни, следъ голѣмо мѫчение тѣ побеждаватъ. Щомъ победятъ неприятеля си, тѣ влизатъ въ областьта на разрушението: горятъ градове и села, разрушаватъ, грабятъ, изнасилватъ. Дето кракътъ имъ стѫпи, всичко се превръща на пепель. И следъ всичкотова тѣ се считатъ герои, господари на положението. Ученикътъ, обаче, трѣбва да се справи съ разрушителния елементъ въ себе си, да му даде права насока. Това, което се говори относно разрушението, като резултатъ на мѫчението, е предметъ за размишление само за ония, които нѣматъ работа. Безработнитѣ трѣбва да размишляватъ върху казаното, да изучаватъ себе си и ближнитѣ си, да не се обезсмисли животътъ имъ. Ония, които иматъ работа, трѣбва да се занимаватъ съ други задачи, да превръщатъ отрицателнитѣ сили въ положителни. На работещитѣ се дава задача да размишляватъ върху състоянията на материята и службата ѝ въ природата. Всички говорятъ за твърдата материя. За какво е нужна тази материя? — За проява на живота. Безъ твърда материя животътъ не може да се прояви. Обаче, това не е достатъчно. Животътъ трѣбва да се подхранва. Той се подхранва съ течната материя, понеже тя е пъргава, пластична, огъваема. Освенъ течната материя, животътъ трѣбва да се прониква отъ нѣщо. За това служи въздухообразната материя. И най-после животътъ трѣбва да бѫде обвитъ въ нѣщо. За това служи етерътъ, т. е. свѣтлинната материя. Твърда, течна, въздухообразна и свѣтлинна материя, това сѫ четиритѣ вида материя, съ които се занимава и обикновената, и окултната наука. И тъй, човѣкъ трѣбва да разбира законитѣ на твърдата материя, като прояви, като форми на живота; течната материя — като условие за подхранване на живота; въздухообразната — като условие за проникване на мисъльта въ живота и свѣтлинната — като обвивка на живота. Тѣзи четири вида материя сѫ различни области, които трѣбва да се изучаватъ. Човѣкъ трѣбва да започне изучаването имъ първо отъ себе си. Той трѣбва да стане господарь на четиритѣ вида материя въ себе си, да научи законитѣ, на които се подчиняватъ. Той трѣбва да владѣе естеството на всички видове материя, които съставятъ неговото физическо, духовно и умствено тѣло. Тѣзи тѣла сѫ неразривно свързани помежду си. Който владѣе материята на физическото тѣло, въ различнитѣ ѝ видове, той ще владѣе и своето духовно, и ментално тѣло. Твърдата материя опредѣля формитѣ на физическото тѣло. Който не знае законитѣ, които я управляватъ, той ще доведе тѣлото си до пълно вцепеняване, до замръзване. Течната материя представя чувствата на човѣка. По тегло тя съставя по-голѣма часть отъ теглото на тѣлото. Ако не знае, какъ да се справя съ нея, тя може да залѣе сушата, да създаде наводнение въ човѣшкия организъмъ. За да спаси човѣка отъ това наводнение, природата му създава нѣкаква болесть. Чрезъ болестьта изпарява голѣма часть отъ водата, и по този начинъ организъмътъ дохожда въ естественосъстояние. Обаче, има болести, при които изпаряването на водата става чрезмѣрно силно, въ резултатъ на което организъмътъ изсъхва. Човѣкъ трѣбва да се пази отъ наводнения и отъ чрезмѣрно изсушаване. За тази цель той трѣбва да знае законитѣ за регулиране на своитѣ чувства. Въздухообразната материя е свързана съ чозѣшката мисъль. За да не ставатъ експлозии въ организъма му, които да го разрушазатъ, човѣкъ трѣбва да знае законитѣ за газоветѣ, законитѣ на мисъльта. Никога мисъльта на човѣка не трѣбва да се сгѫсти дотамъ, че да предизвика експлозия. Мислитѣ трѣбва да запазватъ своето естествено състояние. Най-после, човѣкъ трѣбва да познава свойствата на етера, на свѣтлинната материя, за да не се предизвика спиране или противодействие на възвишенитѣ мисли въ него. Всѣкакво противодействие на мислитѣ у човѣка създава смърть — умствено умиране. Сега, като говоря върху тази материя, това не значи, че веднага ще имате резултати. За да дойдете до микроскопически резултати, вие трѣбва да работите усилено върху себе си. Ако работите по десеть часа на день, въ продължение на три години ще имате миокроскопически резултати. Изкуство е човѣкъ да владѣе силитѣ на своя организъмъ! Това не се постига лесно — да удари съ магическата прѫчица и да постигне всичко изведнажъ. Има хора, които владѣятъ магическатапрѫчица, но тѣ сѫ работили съ вѣкове, съ голѣмо постоянство и усилие, докато се домогнатъ до нея. Следователно, владението или невладението на тази прѫчица зависи отъ усилията, които човѣкъ прави, отъ неговата карма и т. н. Колкото по-близко е човѣкъ до изплащане или ликвидиране на своята карма, толкова по-голѣма е вѣроятностьта да придобие магическата прѫчица. Кармата на нѣкои хора е много тежка, вследствие на което мѫчно могатъ да придобиятъ тази прѫчица. Но все таки усилията имъ нѣма да отидатъ напразно. Най-малкото усилие отъ тѣхна страна ще имъ донесе поне микроскопически резултати. Усилията, които човѣкъ прави въ пѫтя на своето повдигане, го улесняватъ при ликвидиране на неговата карма. Тъй щото, дали лесно или мѫчно ще придобиете магическата прѫчица, отъ всички се иска работа, трудъ, усилие. Само така ще дойдете до самообладанието — необходимо условие за вашето развитие. Самообладанието е въ връзка съ твърдата материя. Да се владѣе човѣкь, това значи да владѣе твърдата материя въ себе си. Тя е наи-устойчивата материя. Който владѣе твърдата материя въ себе си, той има устойчивъ характеръ. Твърдата материя е основниятъ камъкь на живота. Следователно, който иска да работи върху себе си, той трѣбва да започне отъ твърдата материя. Твърдата материя представя конкретната човѣшка мисьль. Твърдата материяпридава формитѣ на тѣлата. Тя е първото състояние на материята, чрезъ която животътъ е почналъ да се изявява навънъ. Когато се казва, че човѣкъ трѣбва да има поне една основна идея въ живота си, имаме предъ видъ, че той трѣбва да владѣе поне твърдата материя въ себе си. Щомъ владѣе тази материя, той ще може да се справи и съ другитѣ видове материи. Ако човѣкъ не владѣе твърдата материя, животътъ му ще представя преплитане на всички видове материи, въ резултатъ на което организъмътъ му ще бѫде изложенъ на голѣми пертурбации и катаклизми: бури, наводнения, земетресения, експлозии и т. н. При това положение, топлинната и свѣтлинната енергия въ човѣшкия организъмъ ще се намирать въ неестествено състояние. Като ученици, вие трѣбва да изучавате топлиннитѣ и свѣтлиннитѣ енергии на вашия организъмъ, и вь връзка съ това да познавате, кога сте въ нормално и кога — въ анормално състояние. Има случаи, когато става чрезмѣрно изтичане на топлинната енергия отъ човѣка, вследствие на което рѫцетѣ му сѫ винаги студени. Понѣкога въ човѣка се развива повече топлинна енергия, отколкото трѣбва, поради което рѫцетѣ му сѫ много горещи. Има два вида топлина: външна, която изсушава човѣшкия организъмъ, и вѫтрешна, която произтича отъ самия животъ. Вѫтрешната топлина е естествената топлина на организъма. Тя е носителка на красивото, навъзвишеното въ живота. Тази топлина регулира силитѣ на човѣшкия организъмъ, като го предпазва отъ изсушаване, отъ наводнение. Следователно, който иска да бѫде здравъ, въ пълния смисълъ на думата, той трѣбва да се стреми къмъ новото въ живота — да има високъ идеалъ, да храни ума си съ свѣтли, възвишени мисли — съ етерна материя, а сърдцето си — съ топли и благородни чувства — съ най-чистата вода, но взета въ опредѣлено количество. Това значи истински здравъ човѣкъ. Нѣма ли такъвъ идеалъ въ себе си, човѣкъ ще бѫде здравъ като всички обикновени хора. И тогава, каквато работа започне, въ края на краищата ще я развали. Ако намѣри човѣкъ, съ когото да създаде добро приятелство, въ скоро време това приятелство ще се развали. Нека всѣки отъ васъ си зададе въпроса, колко приятели има, които сѫ готови да пожертвуватъ живота си заради него. Нѣма по-велико нѣщо отъ това, да имате поне единъ приятель, който е готовъ да се пожертвува за васъ и вие — за него. Колко души отъ васъ могатъ да се пожертвуватъ за себе си, т. е. за Божественото въ себе си ? Има жертви въ свѣта, но тѣ сѫ принудителни, а не доброволни. Доброволни жертви се искатъ отъ хората. Всѣка принудителна жертва дава петь, получава три, вследствие на което хората се разочароватъ. Въ доброволната жертва човѣкъ може да даде десеть и нищо да не получи. Такажертвуватъ истински моралнитѣ хора. Тѣ жертвуватъ, безъ да очакватъ нѣщо. Тѣзи хора сѫ бедни на физическия свѣтъ, а богати — въ духовния. Който не прави доброволни жертви, той може да бѫде богатъ на земята, но не и въ духовния свѣтъ. За такива богати Христосъ е казалъ: „По-скоро камила може да влѣзе въ иглени уши, отколкото богатъ въ Царството Божие“. Това не значи, че човѣкъ не трѣбва да бѫде богатъ. Не е въпросъ за външното богатство. Казано е въ Писанието: „Какво се ползува човѣкъ, ако за външното богатство продаде душата си?“ Значи, истинското богатство е въ душата на човѣка. Има ли това вѫтрешно богатство въ себе си, човѣкъ всичко има; достатъчно е да помисли само за златото, за да го има моментално. Той знае, кѫде има заровено злато въ земята, за да си вземе толкова, колкото му е нужно. Може ли този богатъ човѣкъ да краде? Може ли царьтъ на една държава да краде ? Може ли жената да краде отъ мѫжа си ? Има семейства, въ които жената краде пари отъ джоба на мѫжа си.—Кога?—Когато мѫжътъ не внася нищо въ кѫщи. Обаче, това е една отъ външнитѣ, изопачени страни на живота. Тамъ, дето животътъ правилно се развива, мѫжътъ и жената представятъ едно цѣло. И тъй, когато мѫжътъ краде жена си, или жената краде мѫжа си, това показва, че въ този домъ сѫществуватъ две каси, две различни банки. Всѣка банка мисли само за себе си, по какъвъ начинъ по-лесно да забогатѣе. Въ края на краищата едната банка ще изчерпи другата, но и тя нѣма да издържи много време. Всѣко благо, което човѣкъ е придобилъ съ насилие, въ най-скоро време ще го изгуби. Сѫщото нѣщо става и въ самия човѣкъ. Докато не се възстанови вѫтрешната хармония въ човѣка, той всѣкога ще се стреми да уреди първо своитѣ физически, материални нужди и тогава да се занимава съ възвишени работи. — Не, преди всичко човѣкъ трѣбва да опредѣли отношенията си къмъ Първата Причина, която му е дала власть върху твърдата материя, да я владѣе и управлява. Твърдата материя може да се уподоби на човѣшкия мозъкъ. Най-устойчивата материя въ човѣшкия организъмъ е мозъкътъ. Той не се измѣня. Колкото тежка болесть да прекара човѣкъ, теглото на мозъка не се намалява. Сега, като говоримъ за завладяване, можемъ да си зададемъ въпроса: кое се завладява — човѣшкото или Божественото? — Само човѣшкото може да се завладява. Що се отнася до Божественото, не може да става въпросъ за завладяване. Божественото може да се изнудва, да се малтретира, да се ограничава, да му се препятствува, но по никой начинъ не може да се завладява. Досега никой не е успѣлъ да завладѣе или подчини Божественото. Който се е опитвалъ да стори това, той е свършвалъ съ катастрофа. Койтосе е опитвалъ да подчини Божественото на човѣшкото, той е изпиталъ най-голѣми страдания и нещастия въ свѣта. Като знаете това, дайте свобода на Божественото въ себе си, да се прояви, както то разбира. Оставено само на себе си, Божественото ще направи повече, отколкото сте очаквали. Божественото въ човѣка е въ състояние да изправи живота му, да изправи всички негови погрѣшки. Обаче, за да стане това, човѣкъ трѣбва да даде пъть на Божественото въ себе си. Когато човѣкъ се намѣри въ нѣкакво затруднение, той иска другитѣ да се молятъ заради него. И това е възможно, но какво ще даде той срещу тази молитва? Единъ американски милионеръ заболѣлъ сериозно и, следъ като се обърналъ за помошь къмъ всички знатни американски лѣкари, най-после той се обърналъ къмъ единъ виденъ американски проповѣдникъ съ следнитѣ думи: Моля ти се, ти си добъръ човѣкъ, добъръ проповѣдникъ. Твоята молитва ще бѫде приета отъ Господа. Помоли се заради мене да оздравѣя. — Какъ мога да се моля за тебе? Досега ти не си направилъ нито едно добро. Животътъ ти е пъленъ съ грѣхове. Какво обещавашъ, за да се помоля за тебе? Какво можешъ да пожертвувашъ? За да се приеме молитвата ми, ти трѣбва да посветишъ живота си на Господа, или да раздадешъ всичкото си богатство на бедни. Какво ще поставя на колѣнетѣ си, за да колѣнича предъ Господа? Сѫщото нѣщо може да се каже и на всѣки човѣкъ по отдѣлно. За да бѫде приета молитвата ви предъ Господа, не е достатъчно само да признаете грѣховетѣ си, или да кажете, като Давида, че въ грѣхъ ви е заченала майка ви. — Не, който иска нѣщо отъ Господа, той трѣбва да обещае нѣщо, да пожертвува нѣщо отъ себе си. И каквото обещае, трѣбва да го изпълни. Каквато жертва намисли да направи, той трѣбва да я даде. Нѣма случай въ свѣта, човѣкъ да е изпълнилъ обещанието си, което е далъ предъ Бога, и да не е получилъ отговоръ на молитвата си. Нѣкой обещава нѣщо предъ Господа, но после се извинява, че не е могълъ да изпълни обещанието си, понеже билъ младъ, билъ поставенъ на изкушения, или че билъ старъ, жененъ, съ задължения къмъ жена и къмъ деца. Оставете настрана вашата младость и старость. Какъ ще докажете, че сте млади или стари? Какъ ще докажете, че сте женени ? Че сте млади или стари, това е сънь, това е илюзия, не е действителность. Толстой сънувалъ една вечерь, че е бремененъ и ще роди. Цѣла нощь се мѫчилъ, докато най-после родилъ. Като се събудилъ и разбралъ, че е сънувалъ, казалъ: Ако раждането е такова страшно нѣщо, не струва човѣкъ да бѫде жена. Нѣкои тълкуватъ този сънь въ преносенъ смисълъ. Тѣ казватъ, че раждането се отнасяло до учението на Толстоя. Той билъ бремененъ съ нови идеи, които трѣбвало да посѣе въсвѣта. Това е другъ въпросъ. За Толстоя е важно, че той сънувалъ, че е бремененъ, че ще роди и се измѫчилъ много. И вие казвате, че сте стари, че сте женени, но отъ по-високо гледище наблюдавани, може да се каже, че сънувате. Hие не отричаме положението, въ което се намирате, но казваме, че всичко въ живота е относително. Нѣкой е скърбенъ, плаче, измѫчва се. Какво представя тази скръбь? — Сънь. Този човѣкъ сънува. Той се намира въ положението на Толстоя, бремененъ е съ нѣщо, мѫчи се да роди. Христосъ казва: „Скръбна е душата ми до смърть“. И човѣкъ казва: Скръбна е душата ми. Какво показва това? Това показва, че човѣкъ е заробилъ душата си, потопилъ я въ скърби и страдания, отъ които трѣбва да я освободи. На всѣки човѣкъ е дадена задача да освободи душата си отъ скърбитѣ и страданията. Скърбитѣ и страданията спъватъ човѣка въ развитието му. Той не може лесно да се освободи отъ тия спънки, защото погледътъ му не е насоченъ къмъ душата му, а е насоченъ навънъ нѣкѫде, за изправяне на човѣчеството. Изправянето на човѣчеството е работа на Бога, а работа, задача на човѣка е изправянето на самия себе. Следователно, дойде ли въпросъ за изправяне на свѣта, на цѣлото човѣчество, това е работа на Бога. Богъ е създалъ свѣта. Той има грижа за изправянето му. Който иска да оправи свѣта, да оправи човѣчеството, тойтрѣбва да отиде при Бога и съ Него да се посъветва. Дойде ли въпросъ за изправяне на обществата, на домоветѣ, това е работа на ангелитѣ. Който иска да изправя обществата, домоветѣ, той трѣбва да се обърне къмъ ангелитѣ, тѣ да го посъветватъ, какъ да постѫпи. Ангелитѣ женятъ хората. Ако нѣкой иска да се ожени, нека отиде при ангелитѣ и ги помоли да му помогнатъ. Тѣ ще го оженятъ. Тѣ иматъ грижа за младитѣ, които искатъ да се женятъ. Дойде ли въпросъ за изправяне на отдѣлния човѣкъ, това е лично негова работа. Всѣки самъ може да се изправи. Като спазвате тия отношения, вие всѣкога ще имате добри постижения и резултати въ живота си. Мнозина не успѣватъ, защото очакватъ свѣтътъ да се изправи, обществата да се изправятъ, младитѣ да се оженятъ, че тогава тѣхнитѣ работи да се наредятъ. Това е невъзможно. Не очаквайте на другитѣ хора. Всѣки трѣбва да изпълни своята задача — да изправи своя животъ, да изправи себе си. Изправи ли себе си, и свѣтътъ е изправенъ, и обществата сѫ уредени, и младитѣ сѫ настанени. И тъй, щомъ се запитате, кой ще оправи свѣта, ще си отговорите, че това е работа на Бога. — Кой ще уреди отношенията между членоветѣ на семействата? — Това е работа на ангелитѣ. — Кой ще се грижи за тебе?—Това е лично твоя работа. Дали ще ядешъ, ще се обличашъ, ще учишъ, това е твоя работа.Единствената ти работа е да вземешъ книжката си и да отидешъ на училище. Когато човѣкъ разграничи тия нѣща въ себе си, той се намира предъ условията на новия животъ. Красивъ е новиятъ животъ, но за неподготвения и той носи противоречия. Запримѣръ, ако нѣкой неподготвенъ влѣзе вь новия животъ, той първо ще иска да се осигури. Право е това желание, но каква по-голѣма осигуровка за човѣка отъ осигуровката, която Богъ ще му даде? Каква по-голѣма осигуровка за човѣка отъ тази, която ангелитѣ ще му направять? И каква по-голѣма осигуровка може да желае човѣкъ отъ тази, която той самъ е въ сила да си направи? Когато Богъ, ангелитѣ и човѣкътъ се съединятъ въ едно, човѣкъ става силенъ, всичко може да направи. Много хора днесъ не успѣватъ въ живота си, защото се наематъ съ непосиленъ товаръ. Тѣ поематъ работата на Бога, на ангелитѣ и своята, и следъ това пъшкатъ подъ голѣмото бреме на живота. Следователно, дойдете ли до трудноститѣ въ живота, ще се обърнете къмъ ангелитѣ, къмъ светиитѣ съ молба да ви помогнатъ. После, ще се обърнете къмъ Бога да оправи работитѣ ви. И най-после, ще уповавате и на себе си. Тъй щото, Богъ ще оправи обърканитѣ работи отъ миналото и отъ настоящето ви. Светиитѣ ще подобрятъ условията ви, а вие ще учите. Вие се безпокоите за децата си, не знаете, дали ще могатъ да учатъ. Това етѣхна работа. Вие се безпокоите за сина си, за дъщеря си, дали ще могатъ навреме да се оженятъ. — И това не е ваша работа. Това е работа на ангелигѣ.— Ама дали ще се спасятъ децата ми? — Това е работа на Бога. Отъ васъ се иска само едно: да обичате децата си. Който обича, той е здравъ човѣкъ. Да обичашъ, това значи да владѣешъ твърдата материя. Подъ думата „твърда материя“ разбираме първичната материя, която се отличава съ абсолютна устойчивость; тази материя не се мѣни, не се разлага — никакъвъ клинъ не може да се вмъкне въ нея. Който нѣма тази материя въ себе си, той е пѣсъчлива почва. За такъвъ човѣкъ се отнася стиха: „Домъ, съграденъ на пѣсъкъ, не може да устои“. Които не разбиратъ свойствата на разнитѣ видове материя и не могатъ да ги владѣятъ, тѣ изпадатъ въ противоречия и се залавятъ съ решаването на задачи, които не влизатъ въ крѫга на тѣхната дейность. Човѣкъ трѣбва да се занимава съ ония задачи, които се отнасятъ до благото на неговата душа. Останалитѣ задачи сѫ предметъ на разрешаване отъ напреднали, разумни сѫщества. Сега, коя е най-важната мисъль въ тази лекция? Коя мисъль остана въ ума ви? Едно дете слушало една приказка, какъ една млада, красива мома се оженила за царския синъ. Като го запитали, какво разбрало отъ приказката, то отговорило: Разбрахъ, че е хубаво човѣкъ да се ожени за царския синъ. Ако и васъ за питамъ, какво най-много ви хареса въ лекцията, навѣрно ще кажете, че хубаво е човѣкъ да се ожени за царския синъ. Наистина, най-важна мисъль въ една лекция е тази, която засѣга човѣшката душа. Тази мисъль не е нищо друго, освенъ царскиятъ синъ, или царската дъщеря, за която всѣки иска да се ожени. Около тази мисъль се координиратъ всички останали мисли. Тази мисъль трѣбва да се приложи въ живота. Kогато въ ума на човѣка се роди една координираща мисъль, Богъ я благославя, ангелитѣ я поливатъ, възрастватъ, а човѣкъ събира плодоветѣ‏ ѝ и ги опитва. И отъ васъ се иска приложение. Силнитѣ ученици трѣбва да прилагатъ, да видятъ плода на своитѣ мисли. Кои ученици наричаме силни ? Ще кажете, че силни ученици сѫ тия, които минаватъ за учени. Турцитѣ казватъ, че колкото по-ученъ е човѣкъ, толкова повече страда. Не е така. Учениятъ не трѣбва да страда. Каква наука, какво знание е това, което носи страдания, съ които човѣкъ не може да се справи? Не е ученъ онзи, който много страда. Ако учениятъ страда много, това показва, че той се е натоварилъ съ работи, които не сѫ по силитѣ му. Истински учениятъ избира такъвъ пѫть, по който срѣща най-малко препятствия, най-малко страдания. Една отъ задачитѣ на Школата, която следвате, е да намали до минимумъ скърбитѣ, страданията и мѫчнотиитѣ на човѣка. Скърбитѣ и страданиятаиматъ смисълъ, но само дотолкова, доколкото облагородяватъ човѣка. Дойдатъ ли до положение да го ожесточатъ, да го огрубятъ, тѣ губятъ своя смисълъ. Ето защо, при страданията си човѣкъ се нуждае отъ свѣтлина, да разбира, защо страда, за да не се обезсмисли живота му. Нѣма ли тази свѣтлина, и най-малкитѣ му страдания могатъ да се превърнатъ въ голѣми. Голѣмитѣ страдания не могатъ да станатъ малки, но малкитѣ всѣкога могатъ да станатъ голѣми. Сега, представете си, че на сестритѣ дамъ задача, въ 15 минути да изплетатъ шапка, отъ памукъ или отъ вълна. Колко сестри биха се заели съ тази задача ? Тази задача изисква голѣма срѫчность. Дупкитѣ на плетката могатъ да бѫдатъ едри. Важно е шапката да се изплете за 15 минути. Задачата може да ви се види смѣшна, но имайте предъ видъ, че всѣка задача, колкото проста или мѫчна да е на видъ, съдържа нѣщо смислено въ себе си. Въ живота си човѣкъ често се поставя на положения да действува бързо, срѫчно, съсрѣдоточено. Най-малкото забавяне води следъ себе си нѣкакво нещастие, или катастрофа. За тази цель, човѣкъ трѣбва да прави различни опити, за да бѫде готовъ правилно и бързо да изпълни всички задачи, които животътъ му предлага. Като ученици на живота, вие ще бѫдете поставени въ положение да ядете единъ или два пѫти най-много презъ седмицата. Какво ще правите тогава ? Днесъ хората ядатъ потри пѫти на день, а при известни положения нѣкой човѣкъ ще трѣбва да яде само единъ пѫть презъ седмицата. За това се изисква подготовка. Има смисълъ човѣкъ да не яде много, но той трѣбва да понесе това положение съ съзнание, да не се дразни. Всѣко дразнене влошава положението. Това изпитание може да се случи единъ пѫть въ живота на човѣка, но той трѣбва да е готовъ да го понесе, да го използува, да придобие нѣщо отъ него. Забелязано е, че колкото храната е по-рѣдка, толкова по-много се консумира; колкото е по-гѫста, толкова по-малко се консумира. Запримѣръ, човѣкъ приема твърда храна три пѫти на день; течна — повече пѫти; въздухообразна — по 20 пѫти на минута, а свѣтлинна, т. е. етерна — непрекѫснато. Който знае законитѣ за трансформиране на материята, той би могълъ да се справи съ всички положения, съ всички изпитания, които се отнасятъ било до храната, било до мислитѣ или чувствата. Това сѫ задачи за далечното бѫдеще. Единъ день, когато порасне, човѣкъ ще може да се справя съ всички трудности въ живота, но днесъ, като дете, той трѣбва да благодари за всичко, което му се дава и което се прави за него. Докато е въ детинското си състояние, човѣкъ трѣбва да се учи поне да не разваля онова, което разумнитѣ сѫщества правятъ за него и което природата на готово му дава. Кое разваля добритѣ нѣща у човѣка? — Гнѣвътъ. Като се гнѣви, човѣкъ разрушава хубавото, доброто въ себе си, което съ години е съграждалъ. Гнѣвътъ е въ връзка съ центъра на разрушителностьта у човѣка, който се намира задъ горната часть на ушитѣ. Не е лошо да се гнѣви човѣкъ, но той трѣбва да впрѣга тази енергия въ себе си на работа, да придобива нѣщо. Остави ли се на гнѣва, той ще разруши много красиви работи въ него. По отношение на гнѣва, човѣкъ трѣбва да бѫде буденъ, той да го управлява и възпитава, а не гнѣвътъ него. Въ какво седи възпитанието на гнѣва ? — Въ работа. Впрегни гнѣва на работа и повече не мисли. Щомъ се разгнѣвишъ, вземи трионъ да рѣжешъ дърва, или перо да пишешъ, или нѣкаква научна книга да четешъ, или най-после започни да се молишъ. Гнѣвътъ иска работа — нищо повече. Дали си духовенъ или свѣтски човѣкъ — безразлично; щомъ се разгнѣвишъ, работи! Гнѣвътъ представя общество отъ сѫщества, които търсятъ работа. Тѣ сѫ безработни сили, които трѣбва да се впрегнатъ на работа. Тѣ казватъ: Ако искате да не рушимъ, да не разваляме готовитѣ нѣща, дайте ни работа. Сѫщото се отнася и до човѣка. Веднъжъ дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да има работа. Безъ работа животътъ съвсемъ ще се обезсмисли. Т м. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини!“ * 23. Лекция отъ Учителя, държана на 4 априлъ, 1928 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Малки и голѣми придобивки" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. II (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1936 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Полюси на съзнанието. Т. м. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини!“ Чете се резюме на темата: „Защо живѣе човѣкъ“? За следния пѫть пишете върху темата: „Службата на уравненията“. Често съвременнитѣ хора си задаватъ въпроса: Защо Богъ е създалъ свѣта? Тѣзи, които задаватъ такъвъ въпросъ, нека си отговорятъ, защо единъ човѣкъ си направилъ едноетажна кѫща. Защо другъ си направилъ двуетажна кѫща? Защо трети си направилъ триетажна кѫща ? Защо едни хора си правятъ каменни кѫщи, а други — отъ дъски ? Както могатъ да отговорятъ на тѣзи въпроси, така нека си отговорятъ на въпроса, защо Господъ е създалъ свѣта. Преди всичко, отде знаятъ хората, че Господъ е създалъ свѣта? Тѣ си правятъ предположения и възъ основа на тия предположения продължаватъ да задаватъ на Господа редъ въпроси и да си отговарятъ вмѣсто Него. Чувате нѣкой да изказва недоволството си отъ Бога и да Го пита, защо го е създалъ такъвъ. Отде знае този човѣкъ, че Господъ, именно, го е създалъ? Че Господъ го е създалъ, това е негово предположение. Казано е въ книгата на Мойсея: „И направи Богъ человѣка“. Какво разбирате подъ думитѣ „и направи Богъ человѣка“ ? Знаете ли, какво сѫ означавали тия думи въ тѣхния първиченъ езикъ? Ще кажете, че така е писано въ Библията. Да, но колко превода е претърпѣла Библията досега ? Въ кой преводъ е писано така? Колкото повече преводи претърпява една книга, толкова повече се отдалечава отъ оригинала си, отъ своя първообразъ. Библията се разбира по три различни начини, споредъ степеньта на развитието на онзи, който я чете. За простия човѣкъ тя е писана на простъ езикъ, въ видъ на приказки. За по-развития тя е писана въ символи, които той самъ трѣбва да разгадава. За посветения тя е писана на високъ духовенъ езикъ. Като я чете, въ нея той вижда вѫтрешния смисълъ на живота. Кабалиститѣ пъкъ намиратъ въ Библията особени кабалистически закони, каквито никой обикндвенъ човѣкъ не може да види. Значи, думитѣ на Мойсея, че Богъ направилъ човѣка отъ пръсть, иматъ съвсемъ другъ смисълъ отъ този, който хората разбиратъ. Възможно ли е да се направи човѣкъ отъ пръсть? Ако това е невъзможно, тогава какъвъ смисълъ е вложилъ Мойсей въ тия думи ? Какво искалъ да каже Мойсей съ тозистихъ? Може би той искалъ да покаже на хората, че Богъ лесно си прави модели: вземе пръсть, направи отъ нея една форма, вдъхне и животъ, и тя става човѣкъ. Значи, човѣкъ е създаденъ като кукла, за забава на Господа И тази кукла започва да гледа рѫцетѣ си, да движи пръститѣ си, да се радва. После тя гледа лицето си, тѣлото си, космитѣ си, радва се на всичко. Но това още не е истинскиятъ човѣкъ. Този човѣкъ може да пише и самъ се чуди, че е цѣлъ поетъ. Где е човѣкътъ? Човѣкъ не е направенъ отъ пръсть. Че пръстьта влиза като съставна часть въ човѣшкия организъмъ, това още нищо не значи. Пръстьта не е организирана, въ нея нѣма никакво единство. А подъ думата ,,човѣкъ“, ние разбираме законъ на единство, т. е. нѣщо организирано. Това, което сега говоря, не е отричане на Библията, но казвамъ, че всѣка идея трѣбва да бѫде разбрана. Когато четете Библията, презъ всичкото време вие трѣбва да водите чистъ животъ, въ молитва и съзерцание, за да дойдете до високо вѫтрешно просвѣтление, да разберете вѫтрешния смисълъ на всѣка дума, на всѣки стихъ. Само така ще разберете, какво означаватъ думитѣ: „И направи Богъ человѣка отъ пръсть“. Само така ще разберете, какво е вложилъ Мойсей въ всѣка дума и въ всѣки стихъ. Не само Библията, но всѣка книга крие свой вѫтрешенъ смисълъ. Всѣка дума въ дадень езикъ съдържа една опредѣлена идея. Сѫщата дума, употрѣбена въ изречение, подразбира друга нѣкаква идея. Онзи, който превежда, той пъкъ влага нѣкаква своя идея въ думитѣ. Ето защо, когато чете, размишлява и прави коментарии, човѣкъ трѣбва да има предъ видъ различнитѣ идеи, които думитѣ съдържатъ и самъ да се ориентира въ прочетеното. Нѣкои думи иматъ четири-петь значения. Такава е, запримѣръ, думата „bear“ въ английски езикъ. Преди години нѣкой думи сѫ имали положително значение, а сега иматъ отрицателно значение. Такава е думата „prevent“ въ английски езикъ, която нѣкога е означавала „застави ме да направя нѣщо“, а днесъ означава „ограничи ме да не направя нѣщо“. Каква голѣма еволюция трѣбва да е претърпѣла тази дума, за да мине отъ единъ полюсъ въ другъ. Сега, като навлизате въ български езикъ, дохождате до думата „любовь“. Тази дума е изгубила своето високо, възвишено положение. Тя е слѣзла много низко. И затова, ако днесъ кажете предъ нѣкого думата „любовь“, тя нѣма да произведе въ него онова възвишено чувство и разположение, каквото нѣкога е съдържала. Колкото по-навѫтре се отива, толкова по-надолу слиза тази дума. Въ български езикъ силна дума е думата „благь, благость“. Ако кажете предъ нѣкого думата „любовь“, той ще се усмихне леко, шеговито. Изговорите ли, обаче, думата „благость“, той ще стане сериозенъ, състояниетому ще се повдигне, погледътъ му ще бѫде съсрѣдоточенъ, а не раздвоенъ. Ето защо, за да се повдигне значението на думата „любовь“, да заеме своето първоначално положение, непременно благостьта трѣбва да се вложи въ нея като съставна часть. Слабитѣ букви, слабитѣ звуци трѣбва да се съчетаватъ съ силни, за да повдигнатъ смисъла на ония думи, които сѫ изгубили своята първоначална сила и чистота. Буквата „Л“ въ български езикъ представя клинъ. Думата „любовь“ започва тъкмо съ тази буква, съ клина. Какво прави клинътъ? — Разединява. Ако искашъ да раздѣлишъ, да скарашъ двама души, вмъкни помежду имъ любовьта. Двама приятели си дружатъ, добре се разбиратъ. Влѣзе ли между тѣхъ млада мома, тѣ веднага ще се раздѣлятъ. Ако между тѣзи приятели влѣзе единъ благъ чозѣкъ, връзката, отношенията имъ ще се уякчатъ. И едното, и другото положение е много естествено. Въ първия случай имаме двама приятели, които се раздѣлятъ. Защо? — Защото невъзможно е двама души да се обичатъ едновременно. Любовьта е положителна сила. Ако двамата едновременно се обичатъ, тѣ ще се отблъснатъ. Този законъ сѫществува навсѣкѫде въ природата: когато две положителни сили се срещнатъ, тѣ веднага ще ее отблъснатъ. Невъзможно е двама души едновременно да се обичатъ. Ако такива двама души се срещнатъ, между тѣхъ веднага ще се явятъ противоречия,недоразумения, които ще ги раздѣлятъ. Детето отговаря ли на любовьта на майка си? — Ни най-малко. Майката го милва, гали, облива го съ любовьта си, а то по цѣли дни плаче, не подозира даже, съ каква любовь, съ какви грижи е окрѫжено. Майката е силна, а детето — слабо. Когато детето порасне, стане голѣмъ синъ или голѣма дъщеря, тогава майката става слаба, а синътъ—силенъ. Тя е безпомощна, иска любовьта на сина или на дъщеря си. И ако синътъ или дъщерята сѫ добри, тѣ ще дадатъ отъ своята любовь и на майка си. И тъй, когато единъ люби, другиятъ трѣбва да бѫде благъ. Такъвъ е законътъ въ природата. Благостьта съдържа въ себе си необходимитѣ елементи за растене. Любовьта е мощна, творческа сила, която се посажда въ благостьта, като въ благоприятна за нея почва, и тамъ се обработва, израства и се развива. Тази е причината, задето единъ трѣбва да люби, а другъ — да бѫде благъ. Каква ще бѫде любовьта, това зависи вече отъ човѣка, отъ елементитѣ, които той носи въ себе си. Човѣкъ, съ висока теменна часть, люби като войника. Щомъ не му харесва нѣщо, той веднага вади ножъ. Човѣкъ, у когото личнитѣ чувства сѫ силно развити, е много избухливъ въ любовьта си. Той е като взривнитѣ вещества. Достатъчно е да види, че неговата възлюбена или възлюбенъ е погледналъ нѣкѫде, или мръдналъ малко съ устата си, илк казалъ на нѣкого една добра дума, за да създаде цѣлъ скандалъ. Този човѣкъ живѣе главно въ своитѣ лични чувства, които го рѫководятъ. Човѣкъ, у когото разсѫдъкътъ е добре развитъ, придава на любовьта си философски, характеръ. Когато обича нѣкого, той постоянно мисли, разсѫждава, дали заслужава любовьта на този човѣкъ. Изобщо, всѣка умствена, всѣка духовна способность или проява на човѣка представятъ специални, особени полета на дейность. Тѣзи полета на дейность се отразяватъ специфично и върху любовьта на всѣки човѣкъ. Проявитѣ на любовьта сѫ толкова разнообразни, колкото сѫ различни хората на земята. И тъй, когато се говори за любовьта, ние имаме предъ видъ най-краткия моментъ на проявлението ѝ. Любовьта е кратковременна: ту се проявява, ту изчезва. Тази е причината за смѣната на състоянията у човѣка. Както се смѣнятъ състоянията въ отдѣлния човѣкъ, така се смѣнятъ състоянията между двама и повече души. Тази е причината, поради която любовьта между двама души минава отъ единия въ другия: ако въ първия моментъ лицето А обича, въ втория моментъ обича лицето В. Значи, любовьта е минала отъ А въ В. Това показва, че на физическия свѣтъ двама души не могатъ едновременно да обичатъ, както двама души не могатъ едновременно да седатъ на единъ и сѫщъ столъ. Това е законъ, който трѣбва да имате предъ видъ. Като знаете този законъ, любовьта никога нѣма да ви изненадва. Вие ше знаете, какъ може да ви обича всѣки човѣкъ, съ какви елементи разполага въ любовьта си и т. н. Да желаете любовьта на хората, това значи, да искате тѣхното съдействие въ всѣко отношение: въ умствено, въ сърдечно и въ волево. Да ви обичатъ хората, това значи, да се грижатъ за васъ така, както за себе си. Нѣкой казва, че любовьта му е духовна. Каква е духовната любовь ? По какво се различава отъ физическата ? Да люби човѣкъ духовно, това значи, да държи своя възлюбень въ ума си и постоянно да го огражда съ хубави мисли и чувства, всѣкога да му желае доброто и да мисли добро за него. При това положение човѣкъ се чувствува разположенъ, готовъ на подвизи, на жертви. Следователно, когото любятъ, той има условия да бѫде благъ. Но двама души едновременно не могать да бѫдатъ благи. Както любовьта минава отъ единъ полюсъ на другъ, така и благостьта мѣни полюситѣ си. Този законъ се отнася, както до самия човѣкъ, така и до всички хора. Ако въ първия моментъ човѣкъ е благъ. въ втория нѣма да бѫде благъ. Ако между двама души единиятъ е благъ, другиятъ нѣма да бѫде благъ. После ще стане обратното: вториятъ ще бѫде благъ, а първиятъ нѣма да бѫде благъ. Значи, любовьта, благостьта у хората се мѣни, движи се по полюси. Това не трѣбва да ви обезсърдчава, но да ви радва. Кратки, но богати, съдържателни сѫ моментитѣ на любовьта и благостьта. Любовьта трае една секунда, но отражението ѝ се продължава дълго време. Сѫщо така и умразата трае една секунда, но сѣнкага, която остава следъ нея, е голѣма. Като знае това, човѣкъ трѣбва да бѫде внимателенъ, да не се подава на умразата. Законътъ на смѣнитѣ е неизбѣженъ, но ученикътъ трѣбва да смѣня любовьта съ благостьта и обратно, а не любовьта съ умраза. Когато смѣната въ самия човѣкъ, както и между всички хора, става правилно, навсѣкѫде сѫществува миръ, хармония. Щомъ тази правилность се наруши, въ живота на хората изпъкватъ редъ противоречия, които ги спъватъ. И отъ това положение, обаче, има изходъ, благодарение на великия законъ — законътъ на любовьта, който превръща всичко въ добро. И най-отрицателнитѣ сили въ природата съдържатъ нѣщо добро въ себе си. Запримѣръ, колкото отрицателна сила да е умразата, тя все пакъ съдържа въ себе си единъ обновяващъ елементъ. Умразата не създава живота, нито го продължава, но го обновява. Съ умразата животътъ е лошъ, но безъ нея ще бѫде още по-лошъ. Както вѣтърътъ опрѣснява водитѣ въ природата, така и умразата обновява живота. Рибитѣ се ползуватъ отъ опрѣсняването на моретата, но слабитѣ параходи плащатъ скѫпо за това. Капитанитѣ на параходитѣ трѣбва да взиматъ въ съображение времето, когато става най-голѣмото опрѣсняване на моретата, за да избѣгватъ катастрофитѣ съ своитѣ параходи. Тѣ трѣбва да знаятъ, кога прозорцитѣ на моретата сѫ затворени, т. е. кога морето е тихо, и тогава да предприематъ пѫтешествията си. Следователно, когато влиза въ живота, човѣкъ трѣбва да знае, кои сѫ опаснитѣ зони, въ които ставатъ голѣми бури и урагани, за да ги избѣгва. Опаснитѣ зони въ живота сѫ зонитѣ на умразата, на съмнението, на безвѣрието, на малодушието и т. н. Човѣкъ самъ не е причина за сѫществуването на тия зони. Тѣ сѫшествуватъ като сили въ природата, които се движатъ по свой опредѣленъ пѫть. Отъ човѣка се изисква разумность, да знае, какъ да ги заобикаля, да не се натъква на тѣхъ. Ако пъкъ се натъкне, да знае, какъ да ги превърне въ добро. Какво бихте писали върху темата: „Ползата отъ съмнението“ ? Кога и въ какво може човѣкъ да се съмнява ? Ако е въпросъ за вѣрата, лесно се пише. Човѣкъ трѣбва да вѣрва въ всичко положително, а да се съмнява въ всичко отрицателно. Човѣкъ трѣбва да вѣрва въ доброто, а да се съмнява въ злото. Следователно, разумниятъ човѣкъ може да използува съмнението само по отношение на злото. Нѣкой съветва другаря си: Слушай, вмѣсто да носишъ сиромашията цѣлъ животъ съ себе си, влѣзъ въ нѣкоя банкерска кантора, бръкни въ касата и си извади, колкото пари искашъ. Така ще уредишъ положението си. Ето, тукъ,именно, човѣкъ трѣбва да се съмнява. Съ кражби животътъ не може да се подобри. Преди да посегне къмъ чуждата каса, човѣкъ трѣбва да мисли, че го чака затворъ, лишаване отъ граждански права, безчестие и т. н. Сиромахът ь трѣбва да вѣрва въ доброто, което носи въ себе си като условие за подобряване на човѣшкия животъ. Прилагайте съмнението въ всичко отрицателно, а вѣрата — въ положителното, въ доброто. Ученикътъ трѣбва да се пази отъ съмнението, за да не се петни. Той трѣбва да прибѣгва къмъ него само въ крайни случаи. Служете си съ съмнението като съ щипци, като съ лъжица, съ която бъркате нечистата храна. Не пипайте съмнението направо съ пръститѣ си. Вземете най-простата лъжица и съ нея бъркайте нечистата храна. Дойдете ли до чистата храна, вземете вашата хубава чемширова лъжица и съ нея бъркайте. Съмнението представя проста, груба лъжица, а вѣрата — чемширова лъжица, добре и фино изработена. Мѣстото на вѣрата е въ горната часть на главата, затова тя се занимава съ възвишени работи. Мѣстото на съмнението е въ задната часть на главата, затова то се занимава съ обикновени работи. Каквото и да се говори за съмнението, за умразата, въ края на краищата, и безъ тѣхъ не може. Псалмопѣвецътъ казва: „Господи, да не мразя ли тия, които и Ти мразишъ?“ Какво подразбиралъ Псалмопѣвецътъ подъ думитѣ „тия, които и Ти мразишъ?“ Възможно ли е Богъ да мрази? Невъзможно е Богъ да мрази. Псалмопѣвецтъ искалъ да каже, че Богъ не може да се радва на онзи, който краде, който изнасилва и убива, а следъ това отива да принася жертва на Господа. Това отвръщане на Божието лице отъ този човѣкъ, Псалмопѣвецътъ нарича умраза. — Не, Богъ никого не мрази. Казано е: „Богъ е Любовь“. Следователно, Той люби всички хора, всички живи сѫщества. „И отвърна Богъ лицето си оть човѣка.“ Това значи: каквато мисъль и да изпрати човѣкъ къмъ Бога, положителна или отрицателна, въ края на краищата тя пакъ ще се върне къмъ своя източникъ. Съ връщането на мисъльта къмъ нейния източникъ, Богъ дава възможность на човѣка да реализира своята мисъль, да види резултатитѣ ѝ. Нѣкой иска да стане богатъ, въ най-скоро време да забогатѣе. Той се обръща съ молба къмъ Господа. Господъ му дава условия да забогатѣе. И този човѣкъ, като се намѣри предъ отворената каса на нѣкой банкеръ, бръква въ нея и изважда, колкото пари иска. Не се минава много време, идватъ последствията на реализираната мисъль: хващатъ го, турятъ го въ затворъ и го лишаватъ отъ граждански права. Съвременнитѣ хора се сѫдятъ едни-други, затварятъ се и, като се намѣрятъ въ трудно положение, питатъ: Право ли е да ни затварятъ? Где е Божията справедливость ? — Не, така не може да се пита. Богъ ли ви е пратилъ да отваряте чуждитѣ каси ? Вие отваряте чуждитѣ каси и вадите пари отъ тѣхъ, съ цель да забогатѣете по-скоро. Обаче, не е позволено човѣкъ да търси лесснъ пѫть за забогатяване. Той трѣбва да работи, съ поть на челото да изкарва прехраната си, но никога да не изнасилва и ограбва хората за смѣтка на своето лично обогатяване. Бързото обогатяване е отживѣлъ методъ, който днесъ не остава ненаказанъ. Той не внася нищо ново въ човѣшката душа; той не е въ състояние да облагороди човѣка. Това трѣбва да знае ученика, ако иска да внесе най-малкото подобряване въ живота си. Като работи по този начинъ, човѣкъ може да бѫде благоугоденъ на Бога. Безъ това съзнание, колкото и да мечтае да се повдигне, човѣкъ нищо нѣма да придобие. Когато работи, човѣкъ има право да мечтае. Но да мечтае, безъ да работи, въ това нѣма никакъвъ градежъ. Дето нѣма градежъ, тамъ нѣщата се израждатъ. Съвременнитѣ хора се оплакватъ, че и като работятъ, пакъ нѣматъ никакъвъ успѣхъ. Защо нѣматъ успѣхъ ? — Защото много отъ тѣхнитѣ мисли, отъ тѣхнитѣ идеи сѫ на израждане. Всѣка мисъль, която не е поставена на идейна база, въ края на краищата ще се разруши, ще изчезне. Всѣка мисъль, всѣка идея трѣбва да има опредѣлена ширина, дълбочина и дължина. Така измѣрена и оформена, човѣкъ трѣбва да нарисува тази своя идея, да бѫде ясна, първо — за самия него, а после и за окрѫжаващитѣ. Това значи, да мисли човѣкъ 19 право. Ако идеитѣ и мислитѣ на човѣка не сѫ ясни за самия него, той ще се лута въ живота си, ще търси начинъ първо да се справи съ мѫчнотиитѣ въ живота си, а после да се занимава съ нѣкои възвишени въпроси. Не е така. Колкото повече човѣкъ се спира върху великото и възвишеното въ свѣта, толкова по-скоро ще разреши мѫчнотиитѣ въ живота си. И тъй, като ученици, работете за създаване на добри връзки, за създаване на правилни отношения съ хората. Не е лесно човѣкъ да създаде добра връзка съ нѣкого. Помнете следното положение : посрѣдствениятъ ученикъ никога не може да привлѣче вниманието на единъ виденъ професоръ. Даровитиятъ, способниятъ ученикъ, обаче, всѣкога може да обърне внимание на единъ виденъ професоръ. Сѫщото може да се каже и за красивия човѣкъ. Способностьга, красотата на човѣка сѫ качества, които заслужаватъ вниманието на хората. Защо ? — Защото този, който може да изработи своята красота, е великъ духъ. Следователно, когато нѣкой иска да привлѣче вниманието на Бога, той непременно трѣбва да има нѣщо особено въ себе си, съ което да постигне своята цель. Съ думи само човѣкъ не може да привлѣче вниманието на Бога. — Тогава да се молимъ. — И съ молитва само не можете да привлѣчете вниманието на Бога. Молитвата на човѣка трѣбва да съдържа нѣщо особено въ себе си, за да бѫде силна, да има резултатъ. Много светии сѫ прекарвали по 10-20 години въ пустинята, за да привлѣкатъ вниманието на Бога, но въпрѣки това не сѫ успѣли. Много адепти въ Индия, въ Египетъ, сѫ прекарвали съ години въ молитва, въ съзерцание, но пакъ не сѫ успѣли да привлѣкатъ вниманието на Бога. Защо? — Липсвало е нѣщо въ тѣхнитѣ молитви, въ чистотата на тѣхния животъ. Който успѣе да привлѣче вниманието на Бога, той става великъ човѣкъ; който не може да привлѣче вниманието на Бога, той остава обикновенъ човѣкъ. Какво трѣбва да прави човѣкъ, за да постигне желанията си? — Той трѣбва да работи, да учи, да прилага. Лесно е да се каже, че нѣкой е талантливъ, гениаленъ човѣкъ или светия. Докато стане такъвъ, той е работилъ съ години, съ голѣмо постоянство, безъ никакво обезсърдчаване. Ние виждаме, че нѣкои хора се раждатъ гении, а други — съ усилие, съ чрезмѣрна работа ставатъ такива. Първитѣ сѫ работили въ миналото, а сега женатъ готови плодове; вторитѣ продължаватъ още да работятъ, докато дойдатъ до жетвата, да поженатъ своитѣ плодове. Работа се иска отъ всички! Нѣкои хора се раждатъ готови праведни, а други — чрезъ усилия ставатъ такива. Усилията се подтикватъ отъ силни желания. Едно силно желание дава потикъ на човѣка да прави усилия, да работи, да постоянствува, докато придобие нѣщо. Съ единъ примѣръ ще изясня горната мисъль. Представете си, че искате да отидетена концертъ, да слушате нѣкой знаменитъ виртуозъ. Отивате съ единъ вашъ приятсль да си купите билетъ, но се указва, че имате по 20 лева само на разположение, а билетътъ струва 50 лв. Приятельть ви поглежда натукъ-натамъ, свива рамене и се връща дома си. Обаче, вие не искате да се върнете, имате силно желание да слушате този виртуозъ. За тази цель вие се спирате вь коридора и мислите, отде да намѣрите още 30 лв. Въ това време нѣколко ваши другари, или познати пристш атъ на концерта. Вие отивате при единъ, при втори, при трети познатъ, искате да ви услужатъ съ петь лв., за да купите билета. Щомъ съберете 50 лв., купувате си билетъ и заедно съ всички хора влизате въ салона да слушате знаменития виртуозъ. Такова нѣщо е силното желание. Човѣкъ е готовъ да употрѣби трудъ, усилия, работа, за да задоволи едно свое възвишено желание. Това се иска отъ ученика: трудъ, постоянство, усилие. Само така той ще постигне своитѣ велики стремежи. Като говоря по този начинъ, нѣкои мислятъ, че изтъквамъ погрѣшкитѣ имъ. — Не, азь нѣмамъ предъ видъ вашитѣ погрѣшки, но искамъ да ви посоча методи, чрезъ които да засилите поне една отъ своитѣ добродетели. Запримѣръ, вие искате да бѫдете обичани, но не си задавате въпроса, какво е нужно, за да ви обичатъ хората. За да ви обичать хората, все трѣбва да има нѣщо у васъ, съ което да имъ отговаряте. Мнозина могатъда ви обичатъ, но можете ли вие да задържите любовьта имъ ? За да задържите любовьта на нѣкой човѣкъ, трѣбва да бѫдете внимателни, да не повтаряте погрѣшката, която единъ младъ момъкъ направилъ. Този младъ момъкъ се запозналъ съ 20 богати, красиви моми и на всѣка поотдѣлно се обяснилъ въ любовь. Той ходилъ въ домоветѣ имъ, и навсѣкѫде бивалъ добре посрѣщанъ и изпращанъ. Тѣ го обсипвали съ подаръци, съ голѣмо внимание. По нѣкакво съвпадение тѣзи моми се запознали една съ друга и, въ разговора си, узнали, че младиятъ момъкъ е възлюбенъ въ всички. Единъ день тѣ се наговорили въ опредѣленъ часъ да се събератъ на едно мѣсто, а една отъ тѣхъ да го покани да се разходятъ заедно дотамъ, да му дадатъ добъръ урокъ. Безъ да подозира, каква засада му се готви, момъкътъ съ една отъ своитѣ избранници, излѣзълъ на разходка. Като стигналъ до мѣстото, дето били събрани 19-тѣ негови познати, той се стресналъ, не знаелъ, какво да каже, какъ да излѣзе отъ това трудно положение. Красивитѣ моми му дали единъ урокъ, който за винаги му останалъ паметенъ. У кого е погрѣшката? Погрѣшката седи въ материалното разбиране на любовьта. Съ любовьта не може да се играе. Не е лошо, че този момъкъ обичалъ 20 моми. Той може да обича всички хора, но на всѣки човѣкъ трѣбва да даде онова, което му е нужно, което може да задоволи неговитѣ духовни стремежи. Какъ трѣбваше да постѫпи този момъкъ? — На една отъ момитѣ той трѣбваше да купи нѣкоя хубава книга за четене; на втората трѣбваше да купи нѣкакъвъ инструментъ; ако третата мома имаше желание да следва въ странство, той трѣбваше да ѝ съдействува, да реализира желанието си и т. н. Изобщо, той трѣбва да даде на всѣка мома онова, отъ което душата ѝ се нуждае. Следъ време всички трѣбва да се върнатъ при него, да му изкажатъ своята благодарность, че той имъ е помогналъ съ нѣщо. Това значи любовь. Да любишъ човѣка, значи да му дадешъ това, отъ което душата му се нуждае. Може ли човѣкъ да отговори по този начинъ на всѣка душа, той има право да обича всички моми и момци, да обича всички хора и всички живи сѫщества по лицето на земята. Сега ще ви приведа единъ примѣръ, който трѣбва да решите сами. Този примѣръ представя задача за разрешаване. Представете си, че нѣкой отъ васъ има едно шише, пълно съ чиста, изворна вода. До васъ се нареждатъ 20 души съ своитѣ празни чаши, и всѣки отъ тѣхъ очаква да му напълните чашата. Споредъ закона на справедливостьта вие наливате вода въ първата чаша, и казвате на първия човѣкъ да прелѣе водата отъ своята чаша въ чашата на втория; вториятъ да прелѣе водата отъ своята чаша въ чашата третия; третиятъ — въ чашата на четвъртия ит. н. — до 20 човѣкъ. На всички е сипано вода, но тѣ пакъ не оставатъ доволни. Тѣ се оплакватъ. че водата въ чашата имъ не е чиста. Чия вода ще бѫде най-нечиста? — Водата на последния човѣкъ ще бѫде най-нечиста, а тази на първия ще бѫде най-чиста. Кой е виновенъ за това? Вината е въ тѣзи, които не сѫ измили чашитѣ си. Водата е била чиста, но чашитѣ, въ които сѫ я наливали, не сѫ били достатъчно чисти, вследствие на което сѫ намалили чистотата на водата. Следователно, всички трѣбва да помните, че източникьтъ на любовьта е единъ. Любовьта, сама по себе си, е чиста, но съсѫдитѣ, въ които се сипва, не сѫ еднакво чисти, вследствие на което намаляватъ чистотата на сипаната въ тѣхъ любовь. Пазете чисти съсѫдитѣ, въ които ви сипватъ отъ любовьта, за да бѫде и вашата любовь всѣкога чиста. Следователно, когато иска да разреши единъ въпросъ правилно, човѣкъ трѣбва да знае, кѫде се криятъ причинитѣ, които прѣчатъ за доброто разрешаване: въ самата вода, въ шишето или въ чашата. Освенъ това, човѣкъ трѣбва да има предъ видъ, колко време най-много любовьта може да се задържи въ човѣшкото сърдце. Тъй както е изтъкано човѣшкото сърдце, любовьта не може да се задържи въ него за дълго време. Ако налѣете вода въ една чаша и я оставите на открито, водата ще се изпари толкова по скоро, колкото външната температура е по-голѣма. Лѣтновреме водата се изпарява по-скоро, отколкото презъ зимата. Тъй щото, когато любовьта се губи лесно, човѣкъ трѣбва да знае, че причината за това е външната температура. Сърдцето на този човѣкъ е било отворено и, вследствие на външната температура, любовьта му се е изпарила. Ако времето е било студено, любовьта на този човѣкъ щѣше да се задържи за повече време въ сърдцето му. Значи, и за живота на сърдцето има студено и топло време. Когато човѣкъ има на разположение всичко, каквото желае, той се намира въ студена зона за сърдцето си. Защо ? — Защото той не е изложенъ на изкушения. Дето нѣма изкушения, тамъ сърдцето е затворено, температурата вънъ е по-низка, и изпаряването на любовьта става по-бавно. Въ природата сѫществува следния законъ: налѣе ли се веднъжъ вода въ Божествената чаша, тя трѣбва или да се изпари, или да се изпие. Преди да се налѣе втори пѫть вода, чашата трѣбва да бѫде съвършено празна и суха. Има ли най-малкото количество вода въ чашата, по никой начинъ не може да се налѣе нова. Никой нѣма право да обръща чашата си надолу, за да излѣе малкото вода, останала въ нея, и да чака да му се сипе чиста, нова вода. Оттукъ можемъ да извадимъ следния законъ: докато човѣкъ не преживѣе най-голѣмото нещастие, новото нѣма да го посети. По какво се познава, че е дошло най-голѣмото нещастие ? — По изпразване на чашата додъно. Когато чашата на човѣка се изпразни до дъно, тогава само Божественото ще дойде въ него, ще напълни чашата му съ прѣсна, съ чиста вода и ще го зарадва отново. Такъвъ е Божествениятъ законъ. Той не може по никой начинъ да се измѣни. Една капка вода само да е останала въ чашата ти, пакъ не може да се сипе нова. Ще чакашъ, докато и тази капка се изпари и тогава ще се надѣвашъ за нова, чиста вода. Запомнете този законъ и го приложете навсѣкѫде въ живота си, даже и по отношение на вашитѣ мисли и чувства. Всѣка мисъль, която се приема отъ Божествения свѣтъ, трѣбва да се използува до край. Следъ това само могатъ да се очакватъ нови мисли. Но тъй, да се приематъ мислитѣ и да се турятъ настрана, да се намиратъ въ запасъ, това не се позволява. Чашата винаги трѣбва да бѫде празна, да чака момента, когато може да се налѣе нѣщо въ нея, както пѫпката на дръвчето чака първия слънчевъ лѫчъ да влѣзе въ нея и да я пукне. Цвѣтътъ трѣбва да бѫде отворенъ, за да приеме Божественото благо въ себе си. Веднъжъ цвѣтътъ цъвналъ, втори пѫть не може да цъвне. Веднъжъ ще цъвне, веднъжъ ще се напълни и веднъжъ ще узрѣе. Природата не повтаря нѣщата. Следната година сѫщата чаша ще се яви отново, но вече празна. Тя е била пълна, после нѣкой я изпилъ и сега, като празна, отново се връща при източника си, да я напълни. И тъй, цвѣтоветѣ на растенията не сѫ нищо друго, освенъ отворени чаши, пълни съ Божествена вода, съ нектаръ, отъ който разумнитѣ сѫщества пиятъ. Излишъкътъ отъ този нектаръ се дава на мушицитѣ, за да могатъ идната година тия чаши отново да се напълнятъ. Цвѣтове, отъ които сокътъ не е изпитъ до дъно, следната година пакъ цъвтятъ, но не завързватъ, плодъ не даватъ. Следователно, само този цвѣтъ може да вързва, сокътъ на който е изпитъ или изсмуканъ до дъно. Изпиването не става изведнъжъ, но постепенно. Въ природата нѣма бързи действия, бързи резултати. Ако съвременнитѣ хора не успѣватъ въ нѣщо, то е защото искатъ бързи резултати, бързи постижения. Тѣ искатъ въ две-три години да станатъ музиканти, учени, да придобиятъ голѣми богатства. Такъвъ законъ въ природата не сѫществува. Човѣкъ трѣбва всѣки день да прави упражнения, за да може следъ 10-20 годишна работа въ дадено направление да има поне микроскопически резултати. Не е лесно да стане човѣкъ виртуозъ. Той трѣбва десетки години да се упражнява, за да стане виденъ музикантъ, художникъ или артистъ. Да мисли човѣкъ, че безь упражнения може да постигне нѣщо, това значи, неговата чаша винаги да остава недоизпита. Това значи, всѣка година да цъвти, но никога да не вързва. За такъвъ човѣкъ се казва, че цъвти, но плодъ не дава. Той дига шумъ около себе си, но нищо не остава на свѣта. Следователно, колкото малко земя и да имате, трѣбва да я обработвате. Ако ви запита нѣкой, съ какво се занимавате, какво изучавате, кажете, че изучавате музика, граматика, но сте едва на първитѣ уроци: свирите гами, свирите едва съ цѣли, съ половини, съ четвъртини и съ осмини ноти. По-нататъкъ не сте навлѣзли. По граматика пъкъ едва сте стигнали до проститѣ изречения. Не е достатъчно човѣкъ да знае да свири, да пѣе, или да говори, но неговата пѣсень, неговиять говоръ трѣбва да отварятъ сърдца. Въ това отношение всѣки ще бѫде поставенъ на изпитъ, да се види, да разбере, докѫде е достигналъ въ знанията си. Вие сте, запримѣръ, добъръ цигуларь или добъръ говоритель. Даватъ ви следната задача: да отидете при единъ милионеръ, но голѣмъ скѫперникъ, да му свирите, и по този начинъ да въздействувате на сърдцето му, да отвори касата си, да даде часть отъ богатството си на нуждаещитѣ се. Вие отивате при милионера и започвате да свирите. Той ви изслушва, но както сте дошли, така ви изпраща. Какво показва това? — Това показва, че вашата музика не е подействувала върху сърдцето на този скѫперникъ. Тогава изпращатъ втори, трети цигуларь, докато се намѣри единъ, който може да му въздействува. Щомъ този скѫперникъ отвори касата си и започне да раздава на нуждаещитѣ, той е отворилъ и сърдцето си. Така трѣбва да действува всѣки музикантъ, всѣки говоритель върху човѣшкитѣ сърдца. Единъ знаменитъ пѣвецъ отишълъ въ Америка да дава концертъ. Следъ концерта си той билъ поканенъ да пѣе въ дома на единъ милиардеръ. Като получилъ поканата, пѣвецътъ се приготвилъ да посети милиардера. Той се облѣкълъ съ специални дрехи за концертъ, понеже мислилъ. че ще свири предъ публика. Въ опредѣления день и часъ пѣвецьтъ се явилъ въ дома на милиардера. Като влѣзълъ въ залата, дето трѣбвало да свири, той останалъ изненаданъ. Въ залата билъ само милиардерътъ съ своето малко кученце, което дремѣло около господаря си. — Заповѣдайте, господине, започнете да пѣете. Пѣвецътъ започналъ да пѣе, но щомъ чуло гласа му, кученцето скочило на крака и започнало да лае, да скача. Тогава милиардерътъ казалъ - Достатъчно, господине Той взелъ въ рѫката си единъ чекь, далъ го на пѣвеца и го изпратилъ. Какьвъ урокъ извлѣкълъ пѣвецътъ отъ този случай? Първиятъ моментъ той се почувствувалъ обиденъ отъ милиардера. Обаче, милиардерътъ искалъ да мy каже, че щомъ кученцето се събудило отъ пѣсеньта и започнало да скача, да играе, да лае, значи, той е добъръ пѣвецъ. Сѫщевременно, милиардерътъ искалъ да достави удоволствие на своето кученце, да послуша хубаво пѣние и отъ това, какъ реагира срещу пѣсеньта, да извади заключение, добъръли е пѣвецътъ или не. Това кученце е било едно отъ най-привилегированитѣ кучета изъ цѣлия свѣтъ. То е единственото куче въ свѣта, което се е ползувало отъ щастливия случай да слуша такъвь виденъ пѣвецъ. Каква е практическата, реалната страна на този примѣръ? Реалната страна е тази, че следъ хиляди години, когато кученцето мине въ по-висока форма на развитие, тази пѣсень ще изпъкне въ съзнанието му и, ако се е явило въ човѣшка форма, този човѣкъ ще пожелае да се прояви като пѣвець. Казано е, че нищо въ природата не се губи. Значи, и тази пѣсень, попаднала дълбоко нѣкѫде въ съзнанието на кученцето, ще изпъкне нѣкога наново, тъкмо когато то се яви на земята като човѣкъ, който ще пожелае да работи въ областьта на музиката. И тъй, като знаете закона, че нищо въ природата не се губи, че и най-малкитѣ усилия иматъ резултати, не се обезсърдчавайте. Гледайте на нѣщата положително. Отъ Божествено гледище всички нѣща иматъ смисълъ. Който не гледа така на нѣщата, той казва: Защо съмь дошълъ на земята да нося обидитѣ на хората? Защо съмь влѣзълъ въ тази Школа, ако не мога да се освободя отъ обидитѣ и страданията? Така се запитва и пѣвецътъ, който е пѣлъ на милиардера и кученцето му. Ако гледате на нѣщата съ окото на ясновидеца, ще разберете, че всѣко нѣщо има смисълъ; въ далечното бѫдеще макаръ, то ще принесе известна полза. Ако нѣщата иматъ смисълъ за далечното бѫдеще, колко повече нѣкои отъ тѣхъ иматъ смисълъ още днесъ! — Ама не разбираме тия нѣща. — Не се стремете да разбирате всичко. Достатъчно е да имате отъ всѣко нѣщо по едно малко добро. Това, което преживявате въ даденъ моментъ, въ бѫдеще все ще ви донесе нѣкаква малка придобивка. Не се стремете къмъ натрупване. Не трупайте много знания. Знанието се осмисля, само когато се превръща въ жива сила. Бѫдете доволни отъ малкото, което ви се дава, било въ знание, въ сила, въ ядене, въ ходене, въ спане и т. н. Нека доволството бѫде основа на живота ви. Доволството е Божественъ законъ. Една поговорка казва: „Бѫдете доволни отъ малкото, за да ви се даде голѣмото“. Въ Писанието е казано: „Доволниятъ, вѣрниятъ въ малкото е вѣренъ и въ многото“. Да бѫде човѣкъ доволенъ въ малкото, това не значи да стои на едно мѣсто. — Не, той трѣбва да върви напредъ и да бѫде доволенъ отъ всичко, което животътъ му предлага. Успѣлъ или не успѣлъ въ нѣщо — никаква критика. Самокритиката не допринася нищо. Тя има смисълъ дотолкова, доколкото човѣкъ може да съзнае едно положение. Щомъ го съзнае, самокритиката трѣбва да се тури настрана. Иначе, тя ще му причини излишни страдания. Човѣкъ трѣбва да избѣгва излишнитѣ страдания. И тъй, основната мисъль на тази лекция е за любовьта като потикъ за постигане, за реализиране на стремежптѣ на човѣшката душа. Любовьта е потикъ за придобиване на знания, за създаване на характеръ, за придобиване на добри мисли и желания. Не е въпросъ да се използува любовьта, но когато тя посети човѣка, той трѣбва разумно да я използува. Забелязано е, че съ любовьта нѣщата ставатъ лесно и бързо. Когато ученикътъ обича учителя си, той учи добре. Или когато обича нѣкой предметъ, той учи лесно. Който не обича нито учителя си, нито предмета му, той е разсѣянъ, мѫчно учи. Разсѣяностьта е въ връзка съ известни вѫтрешни състояния у човѣка. Когато умътъ на човѣка е раздвоенъ, т. е. когато за едно и сѫщо нѣщо има две противоположни мисли, той всѣкога е разсѣянъ. Разсѣяностьта пькъ се отразява върху паметьта. Обикновено разсѣяниятъ има слаба паметь. За да засили паметьта си, човѣкъ трѣбва да се концентрира, да мисли право за нѣщата. Правата мисъль не създава никакво раздвояване. Дето има външно или вѫтрешно смущение, мисъльта се раздвоява. Запримѣрь, канятъ ви на обѣдъ въ едно видно семейство, между знатни, богати хора. Вие се обличате добре, готвите се за обѣда, на който сте канени, но започвате да се смущавате вѫтрешно, какъ ще ви приематъ, кѫде ще ви турятъ да седнете, какъ ще се рѫкувате, какво ще говорите съ тѣзи хора ит. н. Всичко това внася голѣмо смущение у васъ, вследствие на което мисъльта ви се раздвоява, и вие се разсѣйвате. Като влѣзете между тѣзи хора, тѣ виждатъ смущението ви и не ви отдаватъ това внимание, което заслужавате. Нѣма защо да се смущавате. Като влизате между хора, отъ каквото обществено положение и да сѫ, министри, началници, главни секретари, вие трѣбва да заемете едно мѣсто и нищо да не очаквате. Не мислете, какъвъ ефектъ ще произведете; слушайте, какво хората говорятъ и, ако трѣбва да дадете мнението си, кажете думата си спокойно, безъ никакво стѣснение. Дали ще отидете за служба, или като гостъ, вие трѣбва да пазите едно и сѫщо положение. Не очаквайте да направите нѣкакво особено впечатление на хората. Колкото по-просто и естествено се постави човѣкъ, толкова по-добре за него. Това, което се говори за обикновения човѣкъ, се отнася и за учения. Често нѣкой ученъ създава една теория, но се смущава, какъ ще я приематъ външнитѣ хора, какъ ще се произнесатъ другитѣ учени. Нѣма защо да се смущава. Другитѣ учени могатъ да не я удобрятъ — това още нищо не значи. Съображенията имъ да не я удобрятъ могатъ да бѫдатъ различни. Едно отъ съображенията имъ може да бѫде, че не я разбиратъ. Второто съображение може да бѫде, че не е достатъчно пълна. Не е лесно човѣкъ да изнесе навънъ своитѣ вѫтрешни, субективни схващания. Аконѣкой музикантъ е написалъ една пѣсень, но не се решава да я изнесе предъ свѣта, нека първо я изсвири предъ нѣколко музикални деца, 4-5годишни, и да следи, какво впечатление ще имъ произведе. Ако децата харесатъ пѣсеньта и се въодушевять отъ нея, и възрастнитѣ ще я харесатъ. Често децата могатъ да служатъ за мѣрка на нѣщата. Така сѫ правили много видни писатели, поети и музиканти. Преди да изнесатъ произведенията си предъ свѣта, тѣ ги изпълняватъ предъ нѣколко интелигентни деца и, по ефекта, произведенъ върху тѣхъ, тѣ сѫ предвиждали ефекта, който ще иматъ предъ свѣта. Когато пишете нѣщо, или разказвате нѣщо, внимавайте да нѣма нито една излишна или двусмислена дума. Ако пишете разказъ, той трѣбва да бѫде простъ, свободень отъ надути, неестествени изрази. Такъвъ примѣръ имаме въ Библията — разказътъ за Иосифа. Той може да послужи като образецъ за единъ чистъ, простъ, естественъ разказъ. Следователно, основната мисъль въ тази лекция е въпросътъ за любовьта и за благостьта. Дойде ли въпросъ за любовьта и за благостьта, всѣки трѣбва да си каже: Азъ мога да любя, мога да бѫда благъ. Но това трѣбва да бѫде казано така, че отвънъ никой да не чува. Чуе ли ви нѣкой, непременно ще бѫдете спънати. Нѣма сила въ свѣта, която може да попрѣчи на човѣка да люби и да бѫде благъ, но той трѣбва да бѫде разуменъ. Който не може да люби и да бѫде благъ, той 20 е робъ на условията, той не може правилно да се развива. Свободенъ е само онзи, който люби, който е благъ. Щомъ е свободенъ, той може да се прояви, той може да еволира. Законътъ на еволюцията работи тамъ, дето любовьта и благостьта се проявяватъ. Тъй щото, посети ли ви любовьта, ще знаете само за себе си, че любите. Кажете ли на другъ нѣкой, той нѣма да повѣрва и ще каже, че и той люби. Известно е, обаче, че въ едно и сѫщо време двама души не могатъ да любятъ. Ако единиятъ люби, другиятъ трѣбва да бѫде благъ. После състоянията ще се смѣнятъ: който е любилъ, той ще бѫде благъ; който е билъ благъ, той ще люби. Безъ смѣни, животътъ на земята нѣма смисълъ. Смѣнитѣ, това сѫ образи, картини, чрезъ които се проявява любовьта въ човѣка. Божията Любовь, обаче, не се нуждае отъ никакви обекти, отъ никакви образи и картини. Подъ думитѣ „безъ обектъ“ разбираме любовь, която не очаква нищо материално. Когато люби, човѣкъ не трѣбва да очаква отъ никого нищо. Тъй щото, когато люби, човѣкъ все трѣбва да има нѣкакъвъ образъ, но той не трѣбва да издигне този образъ предъ себе си като идеалъ, като идолъ. Затова Мойсей е казалъ на евреитѣ: „Освенъ Бога, никакъвъ образъ, никакъвъ идолъ не трѣбва да издигате предъ себе си“. Това значи: почитай слънцето, ползувай се отъ неговата свѣтлина и топлина, но не го правиидолъ за душата си. Не се кланяй на никакви идоли въ свѣта, били тѣ земни, или небесни. Въ пѫтя на своето развитие, човѣкъ постепенно минава отъ обектната къмъ безобектната любовь. За да си състави каква и да е идея за Бога, детето има предъ видъ образа на майката, която го кърми, отглежда, храни, облича, кѫпе и т. н. После, то разширява понятието си за Бога, като приема въ себе си образа на баща си, съ грижитѣ и любовьта, които той полага за него; следъ това понятието на детето за Бога още повече се разширява, и то приема въ себе си образитѣ на своя братъ, на своята сестра, на учителитѣ си, на външнитѣ хора и т. н. И най-после, когато детето порасне и отъ всички тия образи извлѣче само проявитѣ на любовьта, то дохожда до най-високото понятие за Бога, въ което вече не влизатъ никакви образи, но само прояви и отношения на любовьта. И тъй, дойде ли въпросъ за любовьта, на никого не казвайте, че любите, или че сте благи. Знайте това само за себе си. Дали другитѣ любятъ, дали сѫ благи, това не трѣбва да ви интересува. Ако се интересувате за другитѣ, или ако имъ разправяте за себе си, вие сами ще си напакостите. Законътъ е такъвъ, а не, че съзнателно ви се забранява да говорите. Понеже човѣкъ е изложенъ на постоянни промѣни, той не трѣбва да говори, защото самъ ще се натъкне на противоречия. Който спазва този законъ, той лесно може да сесправя съ противоречията въ живота си. Ако не спазва този законъ, той самъ ще се намѣри въ чудо, защо това, което днесъ е казалъ, на утрешния день го нѣма. Думата „любовь“ при различни случаи може да се изрази съ различни думи. Запримѣръ, като любишъ нѣкого, ти го обичашъ, сърадвашъ му и му съчувствувашъ, приятно се разполагашъ къмъ него. Това показва, че любовьта представя голѣмо общество или голѣма фамилия, въ която влизатъ благородни и възвишени чувства. Колкото повече благородни и възвишени чувства влизатъ въ понятието за любовьта, толкова повече то се разширява и разклонява. Значи, любовьта на човѣка се разширява и разклонява, както и дървото. Нѣкой казва, че на младини любилъ, а на старини не може да люби. — Това е невъзможно. Това сѫ човѣшки схващания. За единъ и сѫщъ човѣкъ, любовьта е една и сѫща презъ всичкитѣ години на живота му, но схващанията му за любовьта не сѫ едни и сѫщи. Тъй щото, когато нѣкой казва, че на младини ималъ повече любовь, отколкото на старини, това показва, че той мѣни схващанията си за любовьта, поради което често изпада въ илюзиитѣ на живота. Подобни усилвания и отслабвания на темпото на нѣщата, човѣкъ може да забележи навсѣкѫде въ природата: въ вѣенето на вѣтъра, въ течението на водитѣ, въ зазоряването и т. н. Това нѣщо човѣкъ може да забележи и въ своя организъмъ: въ биенето на сърдцето, въ възприемането на звука — чрезъ ушитѣ си и на свѣтлината — чрезъ очитѣ си. Предъ васъ стои часовникъ; вие се вслушвате въ цъкането му. Въ първо време часовникътъ цъка равномѣрно. Колкото повече се вслушвате въ цъкането му, струва ви се, като че чувате едно отслабване на цъкането, после едно ускоряване; следъ време чувате пакъ нѣкакво отслабване и т. н. Причината не е въ часовника, но въ промѣнитѣ, които ставатъ съ вашия слухъ. Това усилване и отслабване на темпа се забелязва и въ биенето на сърдцето. Често темпътъ на сърдцето е въ връзка съ усилване и отслабване на вибрациитѣ на любовьта. Въ сѫщность, въ любовьта нѣма никакво усилване и отслабване. Обаче, има промѣни въ състоянията на човѣка. Тѣзи промѣни на състоянията сѫ необходими за човѣка, да се кали. Иначе, неговата нервна система не би могла да издържи вибрациитѣ на любовьта. За да се кали нервната система на човѣка, той трѣбва да се движи между любовьта и благостьта: той ще минава отъ полюса на любовьта въ полюса на благостьта. Като се движи отъ единия въ другия полюсъ, човѣкъ постепенно се облагородява, и по този начинъ става полезенъ за себе си и за своитѣ ближни. И тъй, работете върху себе си тихо, мълчаливо, безъ да трѫбите предъ свѣта, какво правите и какво сте постигнали. Нека силнитѣ отъ васъ направятъ следното упражнение:по три пѫти на день, сутринь — въ 7 ч., преди обѣдъ — въ 11 ч. 59 м. и вечерь — въ 10 ч. 55 м., концентриратъ мисъльта си и се наблюдаватъ, какво е състоянието имъ въ това време — любовно, благо или неутрално. Следъ това проследете, какъвъ е полюсътъ на вашия умъ, на вашето сърдце и на вашата воля. Ако нѣкой е заспалъ преди опредѣления часъ за упражнението, т. е. преди 10 ч. 59 м., той трѣбва да стане, да свърши упражнението си и отново да си легне. Онѣзи ученици, които не искатъ да правятъ това упражнение и се считатъ слаби, пакъ въ сѫщитѣ часове, по три пѫти на день, трѣбва да казватъ за себе си: Слабиятъ става силенъ, когато се упражнява. Като ви давамъ упражнение за силни и слаби, последнитѣ не трѣбва да се обезсърдчаватъ, защото никой не знае, кой е силенъ, и кой — слабъ. Каквото придобиете отъ упражнението, ще го пазите за себе си. Ще мълчите като рибитѣ. Колкото и каквито упражнения да ви се даватъ, трѣбва да ги правите, безъ да разправяте, какво правите. Съ тѣзи упражнения вие ще развиете постоянството си, а сѫщевременно ще развиете и вѣрата си. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини!“ * 22. Лекция отъ Учителя, държана на 28 мартъ, 1928 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Малки и голѣми придобивки" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. II (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1936 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Живата наука. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини!“ Т. м. Чете се темата: „Защо живѣе човѣкъ?“ Въ живота има една отегчителна страна. Тази отегчителна страна на живота се заключава въ преповтарянето на нѣщата. Наистина, отегчително е да повтаря човѣкъ едно и сѫщо нѣщо по нѣколко пѫти. И съ повторението на нѣщата се придобива нѣщо, но отъ дълго повторение най-после човѣкъ изпада въ положението на нѣкой математикъ, който, следъ като е работилъ дълго време върху нѣкой въпросъ, завършва работата си съ нула и казва: Всичко това е равно на нула. Така трѣбва да постѫпва човѣкъ и при решаване на противоречията въ живота си. Много години трѣбва да работи той върху задачата на противоречията, докато я сведе най-после до нула. Дълго време трѣбва да решава задачата на скръбьта и радостьта, докато я сведе до нула. Нулата има смисълъ за онзи, който разбира нѣщата, но не и за онзи, който не ги разбира. Следователно, когато кажатъ нѣкому, че нула не струва, това показва, че и нулата има стойность. Често въ живота хората си служатъ съ израза: Този човѣкъ е диаметрално противоположенъ на еди-кого си. Какво означава това? Знаемъ, че диаметърътъ е мѣрка на крѫга, т. е. той опредѣля голѣмината му. Когато казватъ, че единъ човѣкъ е диаметрално противоположенъ на другъ, това показва, че и двамата вървятъ по крива линия, но така, че когато единиятъ върви по горната половина на крѫга, другиятъ върви по долната половина. Значи, тѣзи двама души не мислятъ еднакво, не разбиратъ нѣщата еднакво, интереситѣ имъ се пресичатъ и т. н. Това сѫ изрази, съ които хората опредѣлятъ известни положения въ живота. Мнозина се запитватъ, какво могатъ да придобиятъ отъ окултната наука. Щомъ се задава този въпросъ, това показва, че тѣ не разбиратъ тази наука. Въ такъвъ случай, да оставимъ настрана окултната наука и да говоримъ за живата наука. Има една мъртва наука, която не расте, не се развива. Тя е механическа наука, подобна на камънитѣ. Обаче, живата наука, за която ви говоря, постоянно расте и се развива. Живата наука създава мисъль въ човѣка. Кой човѣкъ мисли? Само онзи човѣкъ мисли, който е уравновесилъ въ себе си скръбьта и радостьта. Докато скърби, човѣкъ не мисли; докато се радва, човѣкъ сѫщо не мисли. Който скърби, той гледа по-скоро да сеосвободи отъ скръбьта. Който се радва, той пъкъ се е захласналъ въ радостьта и за нищо друго не мисли. Обаче, когато човѣкъ уравновеси въ себе си скръбьта и радостьта, той е свободенъ вече да мисли. Понеже е миналъ и презъ скръбьта, и презъ радостьта, той вече мисли, разсѫждава за причинитѣ, които сѫ създали скръбьта и радостьта му. Ако при тѣзи разсѫждения човѣкъ може да намѣри причината за радоститѣ и скръбитѣ въ живота, той е попадналъ въ правата посока на своята мисъль. Това значи права мисъль. А който мисли право, той е свободенъ. Всички хора искатъ да бѫдатъ свободни Свободата изисква едно нѣщо отъ човѣка: като я придобие, да знае, какъ да я пази. Свободниятъ човѣкъ контролира всички свои удове. Деятелностьта на неговитѣ удове се намира подъ контрола на разумната му воля. Докато краката, рѫцетѣ на човѣка сѫ подъ контрола на неговата воля, той е свободенъ да ходи; докато мозъкътъ, нервната му система сѫ подъ контрола на неговата воля, той е свободенъ да мисли. Свободниятъ човѣкъ е господарь на своитѣ действия, но не и на ония, които ставатъ вънъ отъ него, въ природата. Вървите изъ една планинска пѫтека. Отдѣсно на пѫтеката се откъртва една канара и пада по направление къмъ васъ. Какво трѣбва да правите? Отбийте се отъ пѫтя си,идете налѣво. Нека канарата мине свободно. Речете ли да я заставите тя да отстѫпи, вие ще пострадате. Нѣма да се урони достойнството ви съ нищо, ако вие сторите пѫть на канарата да мине. И скърбитѣ не сѫ нищо друго, освенъ камъни или канари, откѫснати отъ нѣкой планински връхъ. Тѣ продължаватъ да се движатъ, докато пѫтьтъ имъ е наклоненъ. Вие сте пѫтникъ, качвате се нагоре по планината, вървите къмъ планинския връхъ. На пѫтя си непременно ще срещнете скръбьта. Ако сте разуменъ, свободенъ човѣкъ, вие ще сторите пѫть на скръбьта да мине, безъ да ви докосне. Тогава на васъ ще останатъ само разсѫжденията, отде иде скръбьта, каква е силата й, голѣмината ѝ и т. н. Сега, да оставимъ настрана въпроса за скърбитѣ и страданията, но да дойдемъ до положителната, до живата наука. Нѣкой ще каже, че нищо особено не е придобилъ отъ тази наука, макаръ че следва вече толкова години. Питамъ: какво особено сѫ придобили ония, които сѫ свършили университетъ ? Срѣщате учени, които сѫ свършили даже два факултета, но и тѣ не знаятъ сѫщественото въ живота. Голѣма теория иматъ, но практиката имъ е малка. Като дойдатъ до нѣкоя житейска мѫчнотия, факултетитѣ не имъ помагатъ. Срѣщате единъ химикъ, гледате го, какъ съединява елементитѣ и образува съединения; после, разлага съединенията и отдѣля елементитѣ въ свободно състояние. Така той изучава афинитета на елементитѣ единъ къмъ другъ, изучава свойствата имъ. Въ това отношение химикътъ мяза на човѣкъ, който примирява и разединява хората. Той взима два обема водородъ и единъ обемъ кислородъ, съединява ги и образува вода. Това не е голѣмо изкуство. Термититѣ преди него още сѫ знаели, какъ се образува водата. Станлей, Знаменитъ английски естествоизпитатель, се очудва на способностьта на термититѣ да получаватъ по свой начинъ вода. Като правилъ изследванията си въ тропическа Африка, той наблюдавалъ, какъ вѣковни дървета изсъхвали отъ суша, когато въ това време жилищата на термититѣ били влажни. Той дошълъ до заключение, че термититѣ по нѣкакъвъ особенъ начинъ използували въздуха и получавали вода. Какво особено допринесоха термититѣ съ знанието си, да съединяватъ водорода съ кислорода и да получаватъ вода ? Между термититѣ имало не само химици, но и инжинери, и архитекти, и скулптори, но при всичката имъ наука, тѣ пакъ термити си останали. Защо ? — Тѣхната наука била ограничена. И съвременната наука не е още онази, къмъ която човѣшкиятъ духъ се стреми. И тя е още ограничена. Науката трѣбва да достигне до положение, да освѣти пѫтя на човѣчеството, да го освободи отъ всички заблуждения. Какво трѣбва да научи ученикътъ отъ окултната наука, и какво — отъ живата наука ? Живата наука започва оттамъ, дето свършва окултната наука. За да влѣзе въ живата наука, ученикътъ трѣбва да знае общитѣ принципи на всички науки. Отъ него не се изисква да знае всички факти въ подробность, но той трѣбва да владѣе общитѣ, основнитѣ положения на наукитѣ. Значи, той трѣбва да знае основнитѣ принципи на химията, физиката, ботаниката, минералогията, геологията и т. н. Човѣшкиятъ духъ непреривно работи, търси истината, вследствие на което се нуждае отъ всички науки. Запримѣръ, съвременнитѣ лѣкари казватъ, че сърдцето на здравия човѣкъ бие по 72 пѫти на минута. Обаче, ако човѣкъ се заеме специално съ изучаване пулса на сърдцето, ще види, че при всѣки импулсъ, при всѣка радость или скръбь, при всѣка най-малка промѣна въ състоянието на човѣка, съобразно съ това и пулсътъ му се измѣня. Значи, твърдението, че човѣшкото сърдце бие по 72 пѫти въ минута, е толкова вѣрно, колкото е вѣрно, че разстоянието отъ земята до слънцето е 92 или 93 милиона мили. Какви сѫ тѣзи изчисления, които иматъ разлика отъ единъ милионъ мили? Ако разликата въ изчисленията е единъ метъръ, или единъ сантиметъръ, разбирамъ. Но да се изтъква разлика отъ единъ милионъ мили, това не говори за точность въ науката. Това е относителна наука. Какво ще бѫде положението на онзи, който тръгне не за слънцето и увисне въ пространството, на единъ милионъ мили разстояние отъ него? Хората, които се занимаватъ съ живата наука, сѫ опредѣлили разстоянието отъ земята до слънцето съ точность до единъ сантиметъръ. Тъй щото, ако нѣкой тръгне до слънцето, трѣбва да знае, доде ще стигне. Има смисълъ, като измине опредѣленото разстояние, да може да стѫпи на слънцето, а не да увисне въ въздуха. Човѣшкиятъ духъ прави точни изчисления въ всички прояви на науката. Що се отнася до биенето на сърдцето, забелязано е, че първитѣ 12 часа отъ деня, сърдцето бие по-бързо и съ нѣколко удара повече отъ нормалното биене. Презъ тѣзи 12 часа сърдцето е въ възходеще състояние. Презъ вторитѣ 12 часа на деня, т. е. презъ втората половина на деня, ударитѣ на сърдцето намаляватъ съ нѣколко, и сърдцето се намира въ низходеще състояние. Сѫщото нѣщо се забелязва и презъ месецитѣ и годинитѣ. Първитѣ 14 деня отъ месеца сърдцето е въ възходеще състояние; вторитѣ 14 деня сърдцето е въ низходеще състояние. Първата половина отъ годината сърдцето е въ възходеще състояние, а презъ втората половина на годината — въ низходеще състояние. Мнозина отъ васъ намиратъ тия нѣща за маловажни. — Не, важно е човѣкъ да знае, кога сърдцето му е въ възходеще състояние и кога — въ низходеще. И тогава, ако започне нѣкаква работа, или ако изучава нѣкаква наука презъ времето, когато сърдцето му е въ възходеще състояние, той ще има единъ резултатъ; когато започне изучаването на една наука презъ времето, когато сърдцето му е въ низходеще състояние, той ще има другъ резултатъ. Какви резултати ще имате, ако посадите едно ябълчно дърво презъ пролѣтьта, друго — презъ лѣтото, трето — презъ есеньта и четвърто — презъ зимата? Резултатитѣ въ четиритѣ случая ще бѫдатъ различни. Които не разбиратъ тия закони, мислятъ, че нѣщата могатъ да станатъ на всѣко време, като че въ свѣта сѫществува произволъ. — Не е така. За извършване на всѣко нѣщо има точно опредѣлено време. Сѫщо така е опредѣлено за всѣки човѣкъ, кога трѣбва да пѣе, кога да свири, кога да учи, да работи, да почива и т. н. Наука е това! Какво правятъ съвременнитѣ хора? Когато трѣбва да пѣятъ, тѣ тогава се разговарятъ, а когато трѣбва да се разговарятъ, тогава пѣятъ. Когато трѣбва да се молятъ, тѣ играятъ, а когато трѣбва да играятъ, тѣ се молятъ. Хората сѫ размѣстили нѣщата въ своя животъ, вследствие на което сѫ объркали работитѣ си. Нѣкой казва, че не иска да се моли. Молитвата не се прави на сила. Привилегия е за човѣка да се моли. Въпрѣки това, най-голѣмата свобода, която е дадена на човѣка, е свободата да се моли, когато иска и както иска. Свободенъ човѣкъ е онзи, който се моли. Човѣкъ, който не се моли, и общество, което не се моли, сѫ осѫдени на израждане. Да се молишъ, това значи да си въ положението на царски синъ: седишъ спокоенъ,отъ никого не смущаванъ, размишлявашъ за Великия, за небето, за напредналитѣ сѫщества, съ които влизашъ въ връзка. Така ще се създаде прииждане на сили отъ Бога до човѣка, при което той ще забрави низшето, земното, ще се повдигне по-високо отъ обикновеното си положение. Ще кажете, че това сѫ фантазии. Споредъ мене, животътъ безъ фантазии нѣма смисълъ. Докато фантазира, човѣкъ живѣе; щомъ престане да фантазира, той престава да живѣе. Човѣкъ трѣбва да фантазира, но трѣбва и да страда, и да се радва, докато дойде до пълно уравновесяване на силитѣ въ своя организъмъ. Представете си, че имате две житни зърна, А и В. Житното зърно А остава въ хамбара за дълго време. То е спокойно, не е изложено на вѣтъръ и дъждъ, не е изложено на страдания, но вѣчно само остава. Обаче, житното зърно В се изважда отъ хамбара и се посажда въ земята, при трудни условия: пръстьта отгоре го налѣга, и то се бори да пробие земята, да излѣзе на повърхностьта ѝ. Но като излѣзе на повърхностьта на земята, и тукъ го чакатъ страдания: дъждъ, вѣтъръ, бури, горещини. Единъ день то узрѣва, размножава се и започва да се радва на своитѣ плодове. Житното зърно А се намира въ будическо състояние, но се лишава отъ растене, развитие и размножаване. Житното зърно В не е въ блажено състояние, не е въ покой. То е изложено на скърби и на радости, но растеи се размножава, плодъ дава. Следователно, ако нѣкой ученикъ иска да изпита будическото състояние, той трѣбва да се откаже отъ в ъ з м о ж н о - стьта да се раз вива. Иска ли да расте, да учи, да се развива, той трѣбва да приеме второто положение — да го посадятъ въ почвата, д е т о ще има условия да расте и да се размножава. За да се разви ва, у ч е никътъ трѣбва да изуча ва положител ната, живата на ука, която, отъ една страна ще корегира сегаш нитѣ му знания, а отъ друга, страна ще ги допълня. На фиг. 1. имате два крѫга, А и В, които иматъ общъ радиусъ. Точкитѣ А и В, които сѫщевременно сѫ центрове на двата крѫга, представятъ възможности за проява на човѣка. Горнитѣ части на двата крѫга представятъ Божествения свѣтъ, отъ който, чрезъ вдишки и издишки, се създаватъ цѣли вселени, цѣли свѣтове. Долнитѣ половини на двата крѫга представятъ човѣшкия свѣтъ. Това е хипотеза, а не теория. Отъ тази хипотеза вие можете да създадете, колкото теории искате. Представете си, че въ центъра А на първия крѫгъ, се посажда едно житно зърно. Тази половина на крѫга, подъ центъра А, надолу, представя почвата на физическия свѣтъ. Житното зърно се разпуква, пуща коренчета, които се стремятъ да достигнатъ центъра на земята, но не могатъ. Следъ голѣми усилия, житното зърно пуща стъбло, излиза надъ повърхностьта на земята и започва да се стреми къмъ центъра на слънцето. И този стремежъ не се реализира, и затова, като стигне известна височина, житното стъбло се развива, пуща листа, клончета, започва да цъвти. Най-после житниятъ стръкъ дава класъ, който започва да зрѣе. Двата стремежа на житното зърно — къмъ центъра на земята и къмъ центъра на слънцето, представятъ стремежа на човѣшката душа, който въ единъ животъ се реализира до известна степень само и продължава да се проявява въ всѣко негово сѫществуване. Когато стремежътъ на човѣшката душа не може да се реализира, човѣкъ се намира въ потенциално състояние. Сѫщото може да се каже и за човѣшкитѣ идеи. Човѣкъ не може всѣкога да реализира идеитѣ си. Зада прокара една своя идея, той се нуждае отъ потенциални сили, съ които да отгледа, да откърми идеята си и после да я прокара навънъ. Безъ потенциални сили въ себе си, човѣкъ нищо не може да постигне. Когато се говори за търпението, подразбираме методъ за развиване на потенциални сили въ човѣка. Има три вида потенциални сили: механически, психически или чувствени и мислови или интелектуални. Следователно, всѣки човѣкъ се нуждае отъ тритѣ вида потенциални сили, за да може да реализира нѣкои свои идеи и желания. Сега, азъ говоря върху различни въпроси, което на мнозина се вижда разхвърляно. Това сѫ встѫпителни мисли само, както човѣкъ прави встѫпителни движения, преди да започне нѣкаква сериозна работа. Ние не сме дошли още до ония вѫтрешни опити, които потвърждаватъ нашата наука. Къмъ тѣхъ ще пристѫпваме постепенно. При това, ние ще започнемъ отъ малкитѣ опити и естествено ще навлизаме къмъ по-голѣмитѣ. Запримѣръ, единъ отъ малкитѣ опити е да измѣнимъ цвѣта на човѣшкитѣ очи, отъ черни да ги направимъ сини. Всѣки човѣкъ може да направи този опитъ. Въ него нѣма никакво изкуство. Да измѣнишъ очитѣ на човѣка, това значи, едновременно да му придадешъ нѣщо и да му отнемешъ нѣщо. Промѣната въ цвѣта на очитѣ е въ зависимость отъ промѣната въ умственото му състояние. Въ сѫщность тазипромѣна се дължи на отслабване на вибрациитѣ на човѣшкия мозъкъ. Това отслабване на вибрациитѣ пъкъ се отразява върху блѣсъка на очитѣ, вследствие на което тѣ мѣнятъ своя цвѣтъ. Цвѣтътъ на очитѣ служи като диагноза за опредѣляне умственото състояние на човѣка, както и състоянието на неговия мозъкъ. Състоянието на човѣшкия мозъкъ пъкъ опредѣля външнитѣ условия, при които човѣкъ живѣе. Очитѣ сѫ огледало на вѫтрешния животъ на човѣка. Ето защо, добре е всѣки човѣкъ да се оглежда често, да следи състоянието на очитѣ си: какъвъ е блѣсъкътъ имъ, какъвъ е погледътъ — остъръ или мекъ и т. н. Ако погледътъ е остъръ, човѣкъ е събралъ въ себе си повече кинетическа енергия и трѣбва да потърси начинъ да се освободи отъ нея. Иначе, той ще бѫде нервенъ, възбуденъ, неразположенъ, готовъ да се кара съ окрѫжаващитѣ и т. н. Щомъ дойде въ това положение, човѣкъ трѣбва да внесе въ себе си елементи на мекотата. Това се постига чрезъ внасяне въ ума, въ сърдцето живи, свѣтли образи и възвишени чувства. За тази цель четете живота на великитѣ хора. Като четете живота, произведенията имъ, вие се свързвате съ тѣхъ, и тѣ започватъ да ви влияятъ благоприятно. Тѣзи велики хора ще започнатъ вѫтрешно да ви тълкуватъ своитѣ мисли и ще внесатъ по-голѣма свѣтлина въ умоветѣ ви. Сѫщо така четете Евангелието,да се свържете съ Христа, съ евангелиститѣ. Христосъ ще внесе въ сърдцата ви повече мекота, която ще се отрази добре върху мозъка ви, а оттамъ и върху цѣлия ви организъмъ. Четете всички автори, поучавайте се отъ тѣхъ, но сѫщевременно вдълбочавайте се и въ себе си, въ своята мисъль. Нѣкои автори сѫ писали своитѣ творения преди хиляди години. Тогава тѣ сѫ мислили по единъ начинъ, а днесъ мисъльта имъ е отишла напредъ. Тѣ трѣбва да дойдатъ при васъ, да изтълкуватъ мисъльта си, какво тогава сѫ разбирали, и какво днесъ трѣбва да се разбира. Тѣхнитѣ мисли и разбирания за живота не сѫ безсмъртни, нито сѫ абсолютни. Когато четете Евангелието на Йоана, запримѣръ, свържете се съ него и пожелайте да ви обясни мисъльта си, да видите, какъ може да се приложи днесъ. Преди две хиляди години, когато той е писалъ Евангелието си, условията сѫ били едни; днесъ условията сѫ други. Достатъчно е да имате желание да прилагате знанията си, всичко ще ви се даде. Обаче, мнозина искатъ само външни знания, безъ да ги прилагатъ. — Не, и най-малкото знание трѣбва да се приложи. И тъй, като ученици, работете съзнателно върху себе си, главно върху очитѣ си. Човѣкъ се отличава отъ другитѣ животни по израза на своитѣ очи. Като погледнете очитѣ на човѣка, въ тѣхъ трѣбва да виждате мекота, доброта, инТелигентность, чистота, съобразителность, интуиция и т. н. Това значи човѣкъ съ високо съзнание. Не виждате ли тия качества въ очитѣ на човѣка, той е още съ елементарно съзнание. Така седи истината. Тя не търпи никакво залъгване. Природата не залъгва човѣка. Щомъ дойде до него, тя го пита: Искашъ ли да изпълнишъ закона ? Искашъ ли да следвашъ правия пѫть? Ако се съгласи, тя обещава да му съдействува, да реализира желанията на душата си. Ако каже, че царь ще го направи, въ скоро време ще изпълни обещанието си. Но, ако като царь не извърши задачата си, както трѣбва, тя ще го детронира и ще му докаже, че умътъ му не е достигналъ, не е готовъ за тази работа. Неговото семе е паднало на пѣсъчлива почва, не е могло да пусне коренчета, затова буритѣ и дъждоветѣ сѫ го отнесли. Природата дава всичко на човѣка, но сѫщевременно го изпитва, доколко може да устои, каква стабилность има въ себе си. Човѣкъ трѣбва да има сили въ себе си, да знае, какъ да се ползува отъ благата, които Богъ му е далъ. Използувайте и най-малкото знание, което ви е дадено, безъ да го складирате. Вие го складирате, туряте го въ хамбаритѣ си, а следъ това сте недоволни. Щомъ дойде недоволството, усѣщате се ограничени, като че отвънъ нѣкой ви ограничава. Ограничението е вѫтрешенъ процесъ. Вѫтрешно никой никого не може да ограничи. Като не съзнавате това, вие се стремите къмъ външна свобода. Едно трѣбва да знаете: Свободата, била външна или вѫтрешна, е свързана съ чистотата — чисти мисли, чувства и действия. Нѣмате ли тази чистота въ себе си, и да ви се даде свобода, въ скоро време ще я загубите. Ако искашъ да те почитатъ, и ти трѣбва да почиташъ; ако искашъ де те любятъ, и ти трѣбва да любишъ. Разумность се иска отъ човѣка. Давайте всѣкиму толкова, колкото той може да възприема и обработва. Дойдете ли до любовьта, тамъ трѣбва да бѫдете много внимателни. Като наливате отъ нея въ чаша, ще гледате капка да не падне на земята. Така наливайте чашата, че винаги да остава малко празна. Енергията на любовьта не търпи никакво преливане. Прелѣешъ ли малко отъ любовьта, ти ще си създадешъ най-голѣмото нещастие. Това нещастие е подобно на нещастието, което би сполетѣло човѣка, ако отиде близо до пчелни кошери съ чиния, пълна съ медъ. Всички пчели отъ кошеритѣ ще се нахвърлятъ върху него, ще го накацатъ, ще го жилятъ. Той ще се принуди да хвърли чинията съ медъ и да бѣга далечъ отъ пчелитѣ. Свѣтътъ е пъленъ съ лаври, подобни на пчелитѣ, които отъ хиляди години насамъ гладуватъ, чакатъ да капне отнѣкѫде сокъ на любовьта. Тъй щото, достатъчно е да потече най-малкото количество отъ сока на любовьта, за да ви нападнатъ всички лаври. Какво по-голѣмо нещастие може да сѫществува отъ това? Всички хора страдатъ отъ неразбиране на любовьта. Свещено нѣщо е любовьта! Като знаете това, не оставайте да прелива сока на любовьта отвънъ, че да ви нападатъ лавритѣ, да ви създаватъ нещастия и страдания. Сега, това не значи да се уплашите, че да се откажете отъ любовьта. — Не, знание се иска отъ всички. Нужно ви е ново знание, ново съзнание за любовьта. Любете всички хора, любете всички живи сѫщества, но разумно. Мнозина подържатъ идеята, че човѣкъ трѣбва да обича само едного. — Не, обичайте всички хора. Обичайте всичко, което Богъ е създалъ. Разширявайте съзнанието си, колкото е възможно повече. Така ще придобиете нужното благородство. Обичайте всичко, което виждате и на небето, и на земята. Стремете се да обичате всичко въ свѣта, и знайте, че свѣтътъ пакъ ще остане такъвъ, какъвто е. Едно можете да постигнете: душата ви да стане мощна, а умътъ — свѣтълъ, да разрешавате задачитѣ си. Едни отъ задачитѣ си ще разрешите, а други — ще останатъ за въ бѫдеще. Следователно, както и да работите, две нѣща ще ви дадатъ и две нѣща ще ви откажатъ. Кои сѫ тѣзи нѣща, вие сами ще намѣрите. Като учите, като придобивате знания, вие сами ще си отговорите. Азъ ще ви кажа само едното, а именно: вие търсите щастие, но нѣма да ви го дадатъ. Вмѣсто щастие, ще ви дадатъ смъртьта, която не искате. И гении, и светии—всички сѫ минали презъ смъртьта. Засега смъртьта е неизбѣженъ процесъ, колкото и както да се стремятъ хората да я избегнатъ. Това сѫ редъ мисли, които нахвърлямъ, съ цель да мислите, да разсѫждавате, да придобивате права мисъль. Велика наука се придобива въ Школата, но за това сѫ нужни хиляди години. Ученикътъ трѣбва да следва Школата най-малко хиляда години, за да го приематъ като кандидатъ да следва университета. Като се запише студентъ въ университета, той трѣбва да следва две хиляди години, докато го допуснатъ на изпитъ по материала отъ първитѣ два семестъра. Тъй щото, за свършване на единъ факултетъ отъ Великата Школа, нужни сѫ осемь хиляди години. Следъ това, за да провѣри, за да приложи задачитѣ, които е решавалъ въ университета, нужни сѫ около десеть милиона години. Като слушате да говоря така, ще пожелаете да се съкрати това време. Времето може да се съкрати така, че хиляда години да станатъ единъ день. Това, което човѣкъ може да свърши за хиляда години, Богъ може да го свърши за единъ день. И обратното се случава: това, което човѣкъ може да свърши за единъ день, Богъ може да го направи за хиляда години. Това зависи отъ работата, която се предприема. Туй сѫ хипотези, въ които можете да вѣрвате, можете и да не вѣрвате. Ако ви ползуватъ, вѣрвайте; ако не ви ползуватъ, можете да ги слушате само, безъ да градите нѣщо върху тѣхъ. Едно е важно за васъ: не влизайте въ стълкновение съ вашитѣ идеи! Не казвайте, че това не можете да направите, или онова не можете да направите. Докато живѣете, вие трѣбва да учите. Щомъ сте влѣзли въ живата, Велика Школа, вие трѣбва да постоянствувате въ учението, за да имате резултатъ. Каквото придобиете въ тази Школа, това ще ви остане. Придобитото ще бѫде плодъ на вашия животъ. Въ свѣтската наука е точно обратно: каквото човѣкъ придобие, всичко му се взима. Нѣкои ясновидци твърдятъ, че еди-кой си пророкъ, който живѣлъ две-три хиляди години преди Христа, билъ виденъ, знаменитъ, ималъ много знания. Днесъ пакъ живѣе на земята, но вече като обикновенъ човѣкъ, безъ пророчески знания и опитности. Питамъ: кѫде остана неговото знание ? Други ясновидци казватъ, че еди-кой си ученъ, който живѣлъ въ времето на Христа, създалъ нѣкакви научни теории, но днесъ минава между обикновенитѣ хора на земята като простъ човѣкъ. Кѫде отиде неговото знание? Този ученъ създалъ една научна теория, която днесъ не разбира. Какво показва това? Това показва, че той е работилъ въ областьта на обикновената наука. Който се занимава съ обикновената наука, той бавно прогресира, и често изгубва всичко онова, което е придобилъ. Обикновената наука е временна забава за човѣка, да подслади страданията въ живота му. И това е хипотеза. И тъй, две науки сѫществуватъ въ свѣта обикновената наука, чрезъ която човѣкъ повече губи, по-малко печели и живата наука, или науката на човѣшкия духъ, чрезъ която човѣкъ непрекѫснато прогресира. Въ тази наука нѣма пресичане на съзнанието. Тя обхваща съзнанието на тъй наречената „обща, колективна душа — anima mundi“, която прониква и въ отдѣлния човѣкъ, въ неговитѣ стремежи. Следователно, „anima mundi“ има своя специфична наука, отъ която всички хора трѣбва да се ползуватъ, Тя е умна, разбира и познава хората. Когато види, че нѣкой човѣкъ не е готовъ още за нея, тя го забавлява. Когато види нѣкой способенъ, но упоритъ, тя употрѣбява хиляди начини, но въ края на краищата го заставя да се заинтересува отъ нея. На добрия, на благородния човѣкъ тя говори съ особенъ, мекъ гласъ, който гали душата, събужда съзнанието и го разполага къмъ работа, къмъ учение. Да се занимава човѣкъ съ живата наука, това ни най-малко не подразбира, че трѣбва да презира обикновената, свѣтската наука. Разумниятъ човѣкъ цени всички усилия на хората, радва имъ се и ги поощрява. Приятно е да гледашъ усилията, стремежитѣ на астрономитѣ, на математицитѣ да проникватъ въ тайнитѣ на природата. Детето съ своя букварь, и астрономътъ съ своитѣ изчисления сѫ еднакво ценни. Тѣ се различаватъ по степеньта на съзнанието си; обаче, и двамата правятъ усилия. Детето се връща отъ училище, разправя съ интересъ за буквитѣ А и Б, които учительтъ имъ разкрилъ. Астрономътъ се изправя предъ телескопа си и ти посочва най-отдалеченитѣ слънца и звезди, като обяснява за разстоянието имъ отъ земята, за тѣхната голѣмина, съставъ и т. н. По отношение на онази висша наука, астрономитѣ сѫ деца отъ първо отдѣление. И за тѣхъ има още неоткрити букви, както за малкитѣ деца отъ първо отдѣление. Тѣ още не сѫ опредѣлили точно разстоянието отъ земята до слънцето. Тѣ правятъ редъ предположения и догадки въ изчисленията си, но не сѫ дошли още до абсолютни заключения. На окултния ученикъ, обаче, не се позволява да се основава на догадки и предположения. Каквото знае, той трѣбва да го знае абсолютно, безъ никакви изключения. За да дойде до абсолютнитѣ изчисления, ученикътъ трѣбва да се домогне до вѫтрешния методъ на работа. Чрезъ този методъ могатъ да измѣрватъ съ абсолютна точность разстоянието на всички небесни тѣла отъ земята и голѣмината имъ, пакъ въ сравнение съ земята. Божественото съзнание е онази вѫтрешна мѣрка, онзи вѫтрешенъ професоръ, който довежда човѣка до положителни, до абсолютни знания. Като ученици на Великата Школа, вие трѣбва да работите искрено върху себе си, да създадете благоприятна почва, въ която посѣтитѣ семена да растатъ и да се развиватъ правилно. Това значи, да си създаде ученикътъ правилни отношения къмъ Първата Причина на нѣщата, къмъ своя Учитель и къмъ себе си. Какъвъ ученикъ е този, който днесъ е доволенъ, разположснъ къмъ Учителя си, а утре е недоволенъ, или се чувствува обиденъ отъ него? Това не е ученичество. Това е материалистично схващане на нѣщата. Когато ученикъ е недоволенъ отъ Учителя си, това показва, че той е попадналъ въ тъмната, неосвѣтената страна на своя Учитель, дето никакво угощение не се дава. На другия день ще влѣзе въ свѣтлата страна на своя Учитель, дето има угощение, пѣсни, разговоръ, и той ще се върне дома си доволенъ, разположенъ. Този ученикъ ще има две противоположни мнения за Учителя си. Кой е виновенъ за това? Ученикътъ е гладувалъ при Учителя си само единъ день, или единъ-два часа и вече е недоволенъ. Има хора, които сѫ гладували съ дни и недѣли, и въпрѣки това разположението имъ не се измѣня. Който не иска да гладува, той трѣбва да бѫде разуменъ, да попада въ свѣтлата страна на хората, да бѫде всѣкога ситъ и доволенъ. И тъй, стремете се да разбирате нѣщата по Божественъ начинъ. Докато сте въ личния животъ, вие ще разглеждате нѣщата отъ положението на самосъзнанието. Щомъ живѣете въ свръхсъзнанието, ще разглеждате нѣщата по Божественъ начинъ. Докато е на земята, човѣкъ се движи между две съзнания — човѣшко и Божествено. Щомъ живѣе на повърхностьта на нѣщата, по отношение натѣхъ човѣкъ ще прилага човѣшка мѣрка; щомъ се вдълбочи въ нѣщата, той ще прилага Божествена мѣрка. Тѣзи две съзнания говорятъ за дветѣ естества у човѣка: низше и висше, или човѣшко и Божествено. Ако разглеждате човѣка съ окото на ясновидеца, ще забележите, че отлѣво го заобикалятъ и следватъ опашати, рогати сѫщества. Отдѣсно пъкъ го обикалятъ и следватъ свѣтли, възвишени сѫщества. Значи, отлѣвата му страна е адътъ, а отдѣсната — раятъ. Тъй щото, ако погледнете отлѣвата му страна, не се отвращавайте отъ него, нито се страхувайте, нито го сѫдете. Той трѣбва да възпитава тия сѫщества, да ги учи. Той трѣбва разумно да се разговаря съ тѣхъ, да ги назидава и напѫтва въ правия пѫть. Лесно е да сѫдите човѣка. Така постѫпва сѫдията, така постѫпва и главатарьтъ на разбойницитѣ. Първиятъ изслушва обвиняемия и го осѫжда на основание на еди-кой си члеиъ отъ закона за сѫдопроизводството, като произнася резолюция, че го осѫжда на 20 годишенъ строгъ тъмниченъ затворъ. Вториятъ — главатарьтъ на разбойницитѣ, хваща нѣкой богатъ човѣкъ въ гората и, възъ основа на еди-кой си членъ отъ закона за разбойницитѣ, го осѫжда да плати 20 хиляди лева глоба. Казвате: Има ли право сѫдията да сѫди хората ? Има ли право главатарьтъ на разбойницитѣ да сѫди хората? — Ако той е власть, поставена отъ Бога, има право да сѫди. Аконе е поставенъ отъ Бога, той нѣма никакво право да сѫди хората. Това разбираме ние подъ думитѣ, че Богъ е допусналъ нѣкои нѣща да станатъ, а нѣкои не е допусналъ да станатъ. Следователно, двата вида сѫдии — сѫдията при правораздаването и сѫдията-разбойникъ представятъ дветѣ съзнания: човѣшкото и Божественото. Щомъ съзнае това, човѣкъ ще бѫде сѫдия самъ на себе си. Дойде ли въпросъ за известно престѫпление, човѣкъ самъ ще се осѫди, самъ ще си наложи строгъ затворъ. Дойде ли въпросъ до известно парично задължение, човѣкъ самъ ще си наложи глоба, ще плати дълга си, безъ да чака да го обиратъ. Когато Божественото съзнание се пробуди, т. е. когато Висшиятъ сѫдия дойде у човѣка, той всичко ще оправи. Той ще възпита и разбойницитѣ, и крадцитѣ, и апашитѣ. Това сѫ лошитѣ, мрачнитѣ разположения у човѣка, които идатъ да го ограбятъ и да го погубятъ. Сега, това е материалната страна на въпроситѣ. За васъ е важно, какво сте научили и какво сте приложили като ученици. Нѣкой ученикъ следва 10-15 години Школата и после казва, че изгубилъ времето си, че не струвало да се занимава съ тази наука и т. н. Какъ е провѣрилъ този ученикъ, че знанието, което е придобилъ, не струва нищо? Ако е правъ въ твърденията си, той печели; ако е кривъ, той губи. Когато ученикътъ влѣзе въ една школа, той трѣбва да знае, на правъ пѫть или е, илне. Ако е на правъ пѫть, той трѣбва да се заеме да учи. Тъй щото и на васъ казвамъ: Щомъ сте влѣзли въ Школата, учете, за да свършите това училище. Че ще правите грѣшки, това да не ви смущава. Ще правите погрѣшки и ще ги изправяте; ще учите, ще придобивате знания и ще ги прилагате. Учете, прилагайте, но не мислете, че ще оправите свѣта. На свѣта можете да изпращате своитѣ добри, чисти мисли. Чистата, силната мисъль е въ състояние да преобрази свѣта. И тъй, за да развивате мисъльта си, търпението си, вие трѣбва да разглеждате живота на житното зърно, да видите, презъ какви страдания минава. За развиване на търпението специално, препорѫчвамъ ви да дишате дълбоко. Търпението е свързано съ дишането, съ дихателната система. Колкото по-дълбоко и правилно диша човѣкъ, толкова е по-търпеливъ. Дишайте дълбоко и задържайте дишането си 10-20-30 и повече секунди. Търпението се увеличава право пропорционално на секундитѣ. Колкото повече секунди задържате дишането си, толкова по-голѣмо ще бѫде търпението ви. Ако човѣкъ диша една-две години наредъ правилно, дълбоко, той ще развие въ себе си известни дарби и способности. Той ще стане по-търпеливъ, по-разсѫдливъ, ще развие въображението си, ще придобие по-голѣмо спокойствие. Безъ търпение човѣкъ нищо не може да постигне. Нѣкой иска да стане силенъ, да може да издържа на страдания, на изпитания. Има методи за развиване на сила, но хората нѣматъ желание да правятъ упражнения, за да придобиятъ тази сила. Тѣ поглеждатъ къмъ воднитѣ пари и казватъ: Пари сѫ това. Какво може да се постигне съ тѣхъ? Докато е разпръсната въ пространството, парата е нищо. Обаче, турите ли я на работа въ парния котелъ, тамъ тя върши велики нѣща. Следователно, всѣки методъ е мощенъ за човѣка само тогава, когато той го прилага въ живота си. Не го ли прилага, той нѣма никаква сила. Първо вие опитвайте методитѣ и после ги предлагайте на хората. Вие постѫпвате точно обратно: като ви се препорѫча нѣкакъвъ методъ, безъ да сте го приложили, бързате да го препорѫчвате на другитѣ. Вие сте влѣзли въ тази Школа по различни съображения. Едни отъ васъ сѫ дошли съ цель да станатъ по-добри, отколкото сѫ; други — да придобиятъ повече любовь; трети — да станатъ здрави, да укрепнатъ физически; четвърти — да развиятъ известни дарби и способности въ себе си. Обаче, малцина сѫ дошли съ искрено желание въ себе си да придобиятъ истинско знание, мѫдрость, която да ги освободи отъ заблужденията въ живота имъ. И затова, ако ви срещне нѣкой и ви нарече щури, заблудени хора, които не знаятъ, кѫде вървятъ, нѣкои отъ васъ ще се спратъ, ще започнатъ да мислятъ, дали наистина не сѫ сбъркали пѫтя си. — Не, това не е знание. Вѣрно е, че човѣкъ не трѣбва да бѫде фанатикъ, но той трѣбва да изучава нѣщата. Като изучава, като прилага онова, което му се преподава, ученикътъ развива въ себе си убеждение и става силенъ да се противопоставя на всѣка външна, отрицателна мисъль. Безъ провѣрка и приложение на своитѣ знания, той ще се колебае, ще се подава на всѣка външна мисъль. Този, който ви нарича „щури“, е човѣкъ, обърнатъ съ главата надолу. Буквата Ш означава материализъмъ, а буквата Щ, която има опашчица долу, означава, материалистъ човѣкъ, който не мисли, не провѣрява нѣщата. Преди да ви нарече нѣкой щури, той трѣбва да види, каква наука изучавате и, ако не я разбере и хареса, да я отхвърли. Ако я хареса, нека пожелае да научи нѣщо, да я приложи и да се ползува разумно отъ нея. Това значи разуменъ човѣкъ! Когато разумниятъ човѣкъ отива при нѣкой естественикъ, който изучава специално животнитѣ, той ще го помоли да му предаде нѣщо отъ своитѣ знания, не за всѣко животно отдѣлно, като индивидъ, нито като типъ, защото това и той самъ може да научи, но ще иска да му каже, какви добродетели, какви качества е открилъ въ животнитѣ. Лесно е да се каже: Вълкъ е това. И вълкътъ има добри страни. Той е интелигентенъ, може да се привързва около човѣка, както кучето се привързва. За да стане това, човѣкъ трѣбва да обикне вълка. Обикне ли го, той става вѣренъ като куче. Днесъ вълкътъ е вълкъ по единствената причина, че хората не го обичатъ. Тѣ го гонятъ, биятъ, вследствие на което сѫ го ожесточили. Ако овчарьтъ обикне вълка, последниятъ никога не би нападалъ овцетѣ му. Като дави овцетѣ, вълкътъ иска да внесе въ себе си онзи елементъ, който е изгубилъ. Като яде овце, вълкътъ иска да придобие мекотата, която е изгубилъ. Човѣкъ може да привърже около себе си всѣко животно, колкото свирепо и жестоко да е, но любовь се иска за това. Индуситѣ знаятъ този законъ и, като го прилагатъ, успѣватъ да привържатъ около себе си кобри, лъвове, тигри, акули и др. Любовьта действува и върху най-свирепитѣ животни. Като срещне човѣкъ, у когото любовьта живѣе, животното се приближава къмъ него и започва да ближе краката, рѫцетѣ му, да се омилква. Индуситѣ не позволяватъ да се убиватъ животнитѣ. Преди години, въ едно българско село, се явили толкова много гѫсеници, че всички дървета били осѫдени на изсъхване. Единъ градинарь въ това село се видѣлъ въ чудо, какво да прави съ тия гѫсеници, какъ да се освободи отъ тѣхъ. Най-после решилъ да ги убива, да имъ обяви жестока война. Въ това време предъ градината му минавалъ единъ турски дервишъ. Като видѣлъ градинаря, дервишътъ го запиталъ: какво правишъ? — Заелъ съмъ се да убивамъ гѫсеници, защото ще уморятъ дърветата. — Стой, не ги убивай! Дервишътъ влѣзълъ въ градината, спрѣлъ се подъ едно дърво, отворилъ нѣкаква свещена книга и започналъ да чете. Не се минало много време, и гѫсеницитѣ, една по една, започнали да слизатъ отъ дърветата и да се събиратъ на купъ. Като видѣлъ това, градинарьтъ се отправилъ къмъ купчината гѫсеници, съ цель да ги избие. — Не бързай да ги убивашъ! — казалъ турчинътъ. Събери всички заедно и ги занеси въ гората, тамъ да ги хвърлишъ. Благодари, че изведнъжъ се освободи отъ всички гѫсеници, безъ да ги убивашъ. И тъй, работете върху себе си, да изградите устойчивъ характеръ. Щомъ имате устойчивъ характеръ, щомъ сте разумни, вие ще бѫдете справедливи къмъ всички. Това иска Богъ отъ васъ. Започнете отъ малкитѣ работи и постепенно отивайте къмъ голѣмитѣ. Каквото и да правите, каквито усилия и да полагате, вие първо ще започнете съ материалнитѣ работи и после ще отивате къмъ по-рѣдката материя, къмъ силитѣ на материалния свѣтъ. Първо ще боравите съ силитѣ на скръбьта, чиято посока е къмъ центъра на земята. Скръбьта се движи въ гѫста материя, въ коренитѣ. Когато мислитѣ и желанията ви не се реализиратъ, вие сте дошли до коренитѣ имъ, дето нѣма никакво реализиране, никакъвъ плодъ. Щомъ дойдете до коренитѣ, вие започвате да скърбите, да страдате. Следъ известни страдания, вие придобивате опитности, знания и започвате да навлизате въ по-рѣдкасрѣда, въ областьта на радостьта, въ клонетѣ на живота, дето цвѣтоветѣ цъвтятъ и плодоветѣ зрѣятъ. Съ радостьта вие отивате къмъ центъра на слънцето, къмъ Бога. Следователно, въ процеса на развиването си човѣкъ неизбѣжно трѣбва да мине презъ двата процеса: процеса на страданието, т. е. отиване къмъ центъра на земята, и презъ процеса на радостьта, т. е. отиване къмъ центъра на слънцето. — Защо скърби човѣкъ? — Защото отива къмъ центъра на земята. — Защо се радва човѣкъ? — Защото отива къмъ центъра на слънцето. Скръбьта и радостьта сѫ пѫтища, методи, презъ които човѣкъ непременно трѣбва да мине. Безъ тѣхъ нѣма растене, нѣма развиване. И тъй, скръбьта учи човѣка, какъ да развива своитѣ корени. Радостьта учи човѣка какъ да развива клонетѣ си. Следователно, въ духовния свѣтъ човѣкъ е растение, съ корени и клоне, които трѣбва правилно да развива. Христосъ казва: „Когато дойда при васъ, скръбьта ви ще се превърне въ радость“. — Кога ще стане това? — Не е опредѣлено. За нѣкои това ще стане следъ една година; за други — следъ две; за трети — следъ петь, десеть, сто, двеста и повече години — отъ човѣка зависи. Сега вече разбрахте, какво представятъ скръбьта и радостьта. А всѣко разбиране на нѣщо е пауза, почивка, мълчание. И вь музиката има паузи. Всѣка пауза показва,че музикантътъ трѣбва да спре, да поеме малко въздухъ и отново да продължи. Сега отъ васъ се иска прилагане. Щомъ разберете нѣщо, приложете го. Колкото и каквито правила и формули ви сѫ дадени, приложете ги. Не е достатъчно само, като станете сутринь, да се измиете, да се помолите и да отидете на работа. Всѣка сутринь трѣбва да употрѣбявате около 20-30 м. да размишлявате, да правите упражнения върху самообладанието, да владѣете органитѣ си, за да укрепне вашата нервна система. Не е достатъчно само да се молите и да чакате всичко да ви дойде на готово. Това значи да вземете лотариенъ билетъ и да чакате благоприятенъ случай, да спечелите нѣкаква голѣма сума. — Не, това не става лесно. Рѣдки сѫ случаитѣ на такова щастие. Ученикътъ трѣбва да впрегне силитѣ си и да работи въ всѣко направление. Като прилагате методитѣ, вие ще придобиете положително знание, което ше послужи като ядка, като основа на вашия животъ. Това значи знание. А тъй, да мислите само, че знаете много, че сте добри математици, естественици, астролози, това не е още знание. Всѣко знание трѣбва да се постави на изпитъ, да се види, колко ще издържи. Ако е въпросъ за цитати, кой какво казалъ, това още не е знание. Който има силна паметь, той може да цитира цѣли страници отъ видни автори, но това още не е негово знание. — Защо? — Защото не е приложено. Човѣкъ трѣбва да знае законитѣ, чрезъ които материята работи. Той трѣбва да знае законитѣ, чрезъ които духътъ работи. Щомъ знаете много, кажете, презъ кои часове, минути и секунди на деня идатъ добритѣ и лошитѣ мисли. Кажете, кога се явява и кога изчезва любовьта. Когато любовьта посети човѣка, той трѣбва да бѫде много внимателенъ, да не я изгуби. Изгуби ли я, съ нея заедно той изгубва и младостьта си, и разположението си, и силата си — всичко изгубва. Всѣко нѣщо иде на своето време. И любовьта трѣбва да дойде на своето време, да остави, каквото носи, и на време да си отиде. За да стане така, човѣкъ трѣбва да бѫде внимателенъ, да не измѣня условията. Дойде ли любовьта въ човѣка преждевременно, тя преждевременно ще си отиде. Това се отнася до онѣзи, които разбиратъ законитѣ и могатъ да ги прилагатъ. Които не разбиратъ законитѣ, тѣ ще се уплашатъ. Казано е въ Писанието: „Страхътъ Господенъ е начало на мѫдростьта“. Следователно, ако страхътъ ви направи по-разумни, страхувайте се. Но ако страхътъ ви пресѣче, ако убие всѣкакво желание, всѣкакъвъ импулсъ у васъ за работа, турете го настрана. Страхътъ се отнася до онѣзи, които мислятъ, че знаятъ много. Щомъ казватъ, че знаятъ много, че сѫ разрешили задачитѣ на своя животъ, че обичатъ всички хора, невидимиятъ свѣтъ веднага ще ги постави на изпитъ. Запримѣръ, едного отъ тия самонадеяни ученици ще скаратъ съ жена му, опърничава, упорита като Ксантипа, и ще го заставятъ да се примири съ нея, не съ тояга, но по всички правила на любовьта. Следъ това ще изпратятъ комисия отъ невидимия свѣтъ, да види, какъ ще разреши задачата си. Тази е първата задача — приложение на любовьта. Втората задача за разрешаване е следната: като изгубите всичкото си богатство, да останете тихъ и спокоенъ, да не пролѣете една горчива сълза, да не пороптаете срещу Бога, да не се вкиснете. Като осиромашеете, яжте сухия хлѣбъ така сладко, както сте яли вкуснитѣ ястия като богатъ. Така трѣбва да реши задачата си ученикътъ. Който не е ученикъ, той може да постѫпва, както иска. Обаче, дали нѣкой съзнава, че е ученикъ, или не съзнава, всѣки човѣкъ ще бѫде поставенъ на изпитъ, да се провѣри неговата вѣра и любовь къмъ Бога. Приятно е, когато невидимиятъ свѣтъ изпитва хората. Който се изпитва, той е благонадежденъ човѣкъ. Кога учительтъ изпитва ученика си? — Когато ученикътъ е училъ, когато е приготвилъ урока си. Този учитель обича ученика си и затова го изпитва. Не казвайте, както нѣкога си единъ богатъ човѣкъ се произнесълъ, че не иска Богъ да го обича много. Защо не иска любовьта на Боса?—Защото ималъ жена, която обичалъ, но наскоро следъ женитбата умрѣла. Останало му едно момиченце, което израсло,станало голѣма мома. Той обикналъ дъщеря си, привързалъ се силно къмъ нея и я изпратилъ въ странство да учи. По пѫтя се явила буря въ морето, параходътъ потъналъ, а заедно съ него и дъщеря му се удавила. Следъ смъртьта на дъщеря си, той изгубилъ и богатството си. Като дошълъ до пълно отчаяние, той си казалъ: Ако е трѣбвало да мина презъ такива изпитания, за да видя, че Богъ ме обича, по-добре да нѣмахъ Божията Любовь. — Не, дойдатъ ли изпитанията, кажете като Иова: Богъ дава, Богъ взима. Щомъ досега ми е давалъ, и отсега нататъкъ пакъ ще ми даде. Въ Бога нѣма обратни решения. Който издържи на изпитанията, той ще получи двойно благословение. Сега, като ученици, отъ васъ се иска да бѫдете смѣли и решителни. Не е въпросъ да страдате и да пъшкате, но да се учите отъ страданията. На всѣки отъ васъ е дадена задача, която правилно трѣбва да реши. При това, като българи, вие трѣбва да решите задачата си, именно, въ България. Каква е задачата ви, обаче, сега не може да се каже. Вие трѣбва първо да се събудите и следъ това да ви се каже задачата. Понеже спите още, и да ви се каже задачата, не можете да я разберете. Ето защо, първо ви предстои събуждане. Засега нѣкои отъ васъ спятъ, други — мечтаятъ, трети сѫ заняти съ специални мисли. Нѣма свободенъ човѣкъ, на когото може разумно да се говори. Ще кажете, че като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва свободно да си поживѣе. Въ какво седи това живѣене? Да си поживѣе човѣкъ на земята, това подразбира да бѫде радостенъ и веселъ при всички случаи на живота си. Той трѣбва да осмисля всѣко нѣщо. Ако пѣе, той трѣбва да разбира, защо пѣе. Ако учи, трѣбва да знае, защо учи. Когато вижда, че слънцето изгрѣва и залѣзва, той трѣбва да знае, защо става това. Човѣкъ трѣбва да знае и да разбира, защо едно явление днесъ става така или иначе. Какъ ще стане това явление утре, той не може да знае, но всичко, което днесъ става, трѣбва да му е ясно и разбрано, Има нѣща, които сѫ неизвестни и непостижими даже и за безсмъртнитѣ. Това е добре за тѣхъ, защото и тѣ трѣбва да иматъ стремежъ да постигнатъ нѣщо. И тѣ трѣбва да правятъ усилия, да се намиратъ предъ изненади. Иначе и тѣхниятъ животъ ще се обезсмисли. Това сѫ странични мисли, само за размишление. Обаче, всѣка наука е важна за човѣка дотолкова, доколкото има приложение. Следователно, окултната наука е ценна за ученика главно съ своето практическо приложение. Ако е въпросъ за теории, всѣка наука разполага съ много теории, но излишнитѣ теории обременяватъ, товарятъ човѣка. Ученикът се нуждае отъ наука, която може да го разтовари отъ теориитѣ на миналото, които днесъ не го ползуватъ. Такава, именно, е живата наука. Живата наука представя методъ за разтоваряне. Отъ какво трѣбва да се разтовари човекъ — Отъ богатството на своето минало. Това богатство е спечелено вече, то трѣбва да се постави въ архивата. Не постѫпва ли така всѣки човѣкъ? Той вземе една книга отъ библиотеката си, прочете я и я връща назадъ, на старото ѝ мѣсто. Той научи единъ фактъ, или едно явление, държи го известно време въ съзнанието си и после го сваля долу, като непотрѣбна вещь. Всѣка разрешена задача трѣбва да се снеме отъ гърба на човѣка като непотрѣбенъ товаръ. Една отъ първитѣ задачи на ученика е задачата на вѣрата. Той има единъ приятель, но често се запитва, да вѣрва ли на приятеля си, или да не вѣрва. Като реши тази задача, ще си зададе другъ въпросъ: да обича ли приятеля си, или да не го обича? Тукъ не става въпросъ за обикновена вѣра и любовь, но за такава вѣра и за такава любовь, които повдигатъ човѣка и укрепватъ неговия духъ. Сѫщото може да се каже и за храненето, и за мисленето. Не е достатъчно човѣкъ да се храни само, но той трѣбва така да се храни, че да придобива сила. Той трѣбва така да мисли, че да проправя пѫтя си. Ако не се храни правилно, човѣкъ губи силата си; ако не мисли правилно, той забърква пѫтя си. Сѫществуватъ два вида мисли: електрични и магнетични. Първитѣ правятъ човѣка силенъ, като му даватъ възможность да проправя пѫтя си. Вторитѣ го правятъ мекъ и способенъ да привлича хората около себе си. Всѣка чешма, на която водата е хубава, привлича, събира хората около себе си. Щомъ водата ѝ пресъхне, хората се отдалечаватъ отъ нея. И вие получихте и научихте много нѣща въ Школата, като отъ чешма, или като отъ голѣмъ изворъ, но много работи развалихте и изпочупихте. Първитѣ трѫби, по които течеше знанието, бѣха отъ пръсть, но вие ги счупихте. Отпосле тѣ се замѣстиха съ желѣзни трѫби, но съ тѣхъ се натъкнахте на голѣми противоречия. Тукъ-тамъ желѣзнитѣ трѫби ръждясваха. Тази ръжда внасяше въ живота ви противоречия. Желѣзнитѣ трѫби ще се замѣстятъ съ златни. Щомъ знанието потече презъ златни трѫби, всички противоречия въ живота ви ще изчезнатъ, и всичко ще тръгне напредъ. Всичко, което ви се преподава въ Школата, ще се сбѫдне. Отъ васъ се иска само работа, будно съзнание да провѣрявате и да изпитвате казаното. Като слушате една лекция, вие трѣбва да си помислите, какво можете да приложите отъ нея още днесъ, още въ дадения часъ. Следъ това, като се върнете по домоветѣ си, отворете тетрадкитѣ си и вижте, какво сте разбрали и какъ можете да го приложите. Въ това време отъ невидимия свѣтъ ще следятъ, какъ работите и ще ви се притекатъ на помощь. Не използувате ли помощьта имъ, вие ще изгубите благоприятнитѣ условия, които не могатъ да се повторятъ. Следователно, щомъ изгубите благоприятнитѣ моменти, ще чакате да се създадатъ нови условия. Ето защо, ученикътъ трѣбва да бѫде буденъ, досѣтливъ, да не пропуща моментитѣ.— Богъ ли ще ни помага? Той ли ще ни говори? — Това не е важно. За васъ е нужно да знаете, дали писмото или мисълъта, която получавате, съдържатъ истината въ себе си. Ако съдържа истината, приемете я, безъ да се интересувате, кой я носи. Ако не съдържа истината, турете я настрана и я забравете. Богъ външно не говори. Той се проявява главно вѫтрешно. Какво разбирате подъ думата „вѫтрешно“? Думата „вѫтрешно“ означава безпредѣлно, безконечно пространство. Въ това пространство Богъ може да се прояви чрезъ вашето съзнание, т. е. вѫтрешно — за васъ, и чрезъ съзнанието на вашитѣ ближни, т. е. външно — пакъ за васъ. Обаче, и въ единия, и въ другия случай Богъ се проявява чрезъ съзнанията на всички живи сѫщества — вѫтрешно. И тъй, като ученици на Великата Школа, отъ васъ се иска да учите. Изучавайте, какво нѣщо е смирението, вѣрата, справедливостьта, добрата обхода, искреностьта, чистосърдечието, любезностьта и т. н. Изучавайте тия добродетели въ истинската имъ проява, а не както свѣтътъ днесъ ги изнася. Отъ времето на тѣхното раждане до днесъ тия добродетели сѫ претърпѣли голѣми промѣни. Тѣ сѫ се изопачили, изгубили сѫ своята чистота. Вашата задача днесъ е да възстановите първоначалния имъ видъ, да ги представитевъ тѣхната първична форма и чистота. Само така изнесени, тия добродетели могатъ напълно да ви ползуватъ. Изпѣйте пѣсеньта: „Въ начало бѣ Словото,,. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини!“ * 21. Лекция отъ Учителя, държана на 14 мартъ, 1928 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Малки и голѣми придобивки" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. II (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1936 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Дветѣ точки. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини!“ Т. м. Чете се темата: „Книгата, която е указала най-голѣмо влияние въ моето детинство“. Като проследимъ схващанията на древнитѣ и съвременни учени и философи за устройството на вселената, виждаме, че тѣ коренно се различаватъ. Такова различие ще съществува и въ бѫдеще. Като проследимъ материалния животъ на хората въ миналото и сега, виждаме, че за да бѫде този животъ разуменъ, трѣбва да се взематъ предъ видъ всички данни, всички условия, които го обуславятъ. Символично, човѣшкиятъ животъ може да се представи въ видъ на кръгъ. Еднакви ли сѫ условията на движение въ всички посоки на този крѫгъ? Когато се движи около диаметъра си, крѫгътъ образува сфера. Тази сфера може да се движи едновременно въ две посоки — нагоре и надолу. Това движение сѫществува въ природата. То се забелязва и въ човѣшкия организъмъ. Ние казваме: Въ човѣшкия органи зъмъ сѫществуватъ две противоположни течения. Тѣзи течения, именно, сѫ причина за противоречията въ възгледитѣ на хората. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ намисли да направи едно добро. Изведнъжъ му дохожда другъ умъ, и той отлага извършването на доброто. Защо? Не било време сега. Когато е намислилъ да направи добро, той се е намиралъ подъ влиянието на горното течение. После дойде влиянието на долното течение въ него, и той отлага извършването на доброто. Другъ нѣкой намисли да направи нѣщо, но изведнъжъ му дойде мисъльта да отложи. Защо? Времето не подхождало, или убежденията не му позволявали да направи това нѣщо. Той ще отложи реализирането на мисъльта си подъ предлогъ, че срѣдства нѣмалъ, че презъ лѣтото повече щѣло да му върви и т. н. И така, той отлага отъ пролѣть за лѣто, отъ лѣто за есень, отъ есень за зима. Правъ е човѣкътъ. Кѫща не може да се гради по всѣко време. Зимно време може ли да се гради кѫща? И зимно време може да се гради, но условията за това сѫ много трудни. Какво знаете за диаметъра на окрѫжностьта: права линия ли е той, или крива? Споредъ насъ, всѣка линия, която има три точки, е огъната. Следователно, ние можемъ да кажемъ, че само радиусътъ въ окрѫжностьта е права линия. Какво нѣщо е квадратътъ? Квадратътъ е фигура, въ която могатъ да се вмѣстятъ само четири точки. Петь точки въ квадрата не могатъ да се вмѣстятъ. Квадратътъ е величина, съ която се мѣрятъ нѣщата. Въ триѫгълника пъкъ могатъ да се вмѣстятъ само три точки. Точкитѣ въ квадрата, въ триѫгълника, както и въ другитѣ фигури, представятъ полета, или центрове, въ които действуватъ известни силови линии. Да се върнемъ къмъ крѫга. Какво представя радиусътъ на крѫга? Радиусътъ на крѫга е права линия, съ която човѣкъ започва живота си. Тази права линия символизира първата основна идея на човѣка. Той трѣбва да бѫде свързанъ съ нея. Оттукъ ние вадимъ заключение за човѣка, дали той е устойчивъ характеръ или не. Докато човѣкъ е свързанъ съ своята първична идея и не се отклонява отъ нея, казваме, че той има мораленъ устой въ себе си, има характеръ. Щомъ човѣкъ се отклонява отъ първичната си идея и се стреми къмъ втора, трета, четвърта, той е осѫденъ на постоянно падане. Този човѣкъ е безхарактеренъ, нѣма мораленъ устой въ себе си. Той може да живѣе хиляди години на земята, но нищо нѣма да направи. Наистина, всички хора, които не сѫ вървѣли по закона на правата линия, всѣкога сѫ падали. На наученъ езикъ казано: Всички хора, всички сѫщества, които, въ посоката на движението си, сѫ избирали три точки, всѣкога сѫ падали. Тѣ никога не сѫ успѣвали, никога не сѫ могли да постигнатъ нѣщо. Защо? — Защото цѣлата вселена е построена само върху две точки. Сега, като ви говоря тѣзи нѣща, азъ искамъ да мислите, а не само да ги приемате на довѣрие. Ако не мислите, ще кажете, че свѣтътъ е построенъ на две точки. Но това не е достатъчно. Какво разбирате подъ тия две точки? Тѣзи точки представятъ мисъльта на две абсолютно разумни сѫщества, които се проявяватъ и действуватъ едновременно. Значи, животътъ на всички сѫщества се движи между тѣзи две точки. Тѣ представятъ възможности въ живота. Всѣко сѫщество, което излиза извънъ тия възможности, което се отклонява отъ правата линия и върви по крива линия, е осѫдено на падане. Щомъ падне, човѣкъ влиза въ областьта на несретитѣ, на нещастията, на безвѣрието, съмнението и т. н. Който се съмнява, той върви вече по крива линия. Следователно, който изкривява живота си, той трѣбва да се заеме да го изправи. — Какъ? — Много просто. Ще извади третата точка отъ пѫтя на своето движение. —Какъ могатъ да се примирятъ двама души? — Като извадятъ третата точка отъ своя животъ. Тѣ трѣбва да се движатъ по права линия. Отъ правата линия тѣ ще образуватъ квадрата и ще се примирятъ. Нѣкой се оплаква, че го обидили. Що е обидата? — Третата точка на правата линия. Обидата е неизползувана енергия. Койтосе обижда, той има излишна енергия въ себе си, която не знае, какъ да използува. Въ Божествения свѣтъ обида не сѫществува. Обидата е човѣшко произведение. Всѣка обидна дума сѫществува за смѣтка на онзи, която я казва. Казано е въ Писанието: „За всѣка празна дума ще отговаряте“. Не е позволено да се говорятъ празни думи. Наистина, на какво основание човѣкъ може да говори лоши, обидни, празни думи? Казвате: Човѣкъ не е ли свободенъ да прави и да говори, каквото иска? Човѣкъ е свободенъ, само когато се движи между две точки. Щомъ се движи между три точки, той не е свободенъ. Човѣкъ е свободенъ, когато има единъ приятель. Щомъ има двама приятели, той не е свободенъ На сѫщото основание казваме: Докато има една жена, мѫжътъ е свободенъ; щомъ има две жени, той не е свободенъ. Докато има единъ мѫжъ, жената е свободна; щомъ има двама мѫже, тя не е свободна. Докато човѣкъ има по нѣколко мѫже или жени, той е робъ, по никой начинъ не може да бѫде свободенъ. Казватъ, че нѣкой мѫжъ ималъ две жени, но имъ помагалъ, влияялъ имъ. — Той имъ влияе, но и тѣ му влияятъ. Който има две убеждения за Бога, той е робъ, не е свободенъ човѣкъ. Нѣкои подържатъ мисъльта, че и Богъ се мѣни. — Това е човѣшка мисъль, не е Божествена. За Бога е казано, че е неизмѣненъ. — Еди-кой си философъ е казалъ, че Богъ се мѣни. — Този философъ е отъ обикновенитѣ учени. Отъсъздаването на свѣта досега тия философи сѫ причина за нещастията на хората. Защо? — Защото накараха хората да поставятъ за основа на живота си три точки. Животътъ може да се построи само върху две точки, а не върху три. Животъ, правилни отношения могатъ да сѫществуватъ само между две разумни сѫщества. Питате: Какъ трѣбва да се разбира животътъ? Нали съвременната наука дава методи за правилно живѣене? Нали животътъ е само на земята? — Оставете вашата философия настрана. Така може да мисли само заекътъ, вълкътъ, рибата, птицата. Така може да мисли само дивакътъ. Само тѣзи сѫщества могатъ да мислятъ, че ако излѣзатъ отъ своята срѣда, съ тѣхъ всичко се свършва. Заекътъ вѣчно ли трѣбва да остане въ тази си форма? Вълкътъ, лисицата, мечката, рибата, птицата вѣчно ли трѣбва да останатъ въ сегашнитѣ си форми? Човѣкъ за винаги ли трѣбва да остане въ формата на човѣкъ? Ако всѣко живо сѫщество счита, че като неговата форма нѣма друга толкова хубава, то ще остане назадъ въ развитието си. Единъ мѫжъ билъ много доволенъ отъ жена си и често я хвалилъ. Като изтъкавала нѣкое хубаво платно, той взималъ платното и го носилъ при другаритѣ си, да хвали жена си, че тъче хубаво. Има философи въ свѣта, които приличатъ на този мѫжъ. Напишатъ една своя теория и я разнасятъ отъ човѣкъ на човѣкъ, да имъ показватъ, че като тѣхната теория подобна не сѫществува. Кой мѫжъ не може да вземе платното, което жена му е изтъкала, и да го изнесе предъ хората? Че нѣкоя жена е тъкала платно, това още нищо не доказва. Важно е, защо е тъкала това платно, или какво е допринесло то въ живота? Ако вѫжарьтъ прави вѫжета, съ които бесятъ хората, каква полза отъ тия вѫжета? Ако единъ човѣкъ е убедителенъ и съ речьта си може да убеди мнозина, че животътъ нѣма смисълъ, каква полза отъ неговата убедителна речь? Каква полза има човѣчеството, че нѣкой се е родилъ мѫжъ или жена? Формата не опредѣля нѣщата. Дали нѣкой ще се родя мѫжъ или жена, това нищо не допринася за живота. Важно е, какъ мѫжътъ и жената ще изпълнятъ своето предназначение. Сега ще ви задамъ следния въпросъ: Господъ щѣше ли да даде другарка на Адама, ако той не искаше? При това, нужно ли бѣше Адамъ да има другарка? Ако Адамъ нѣмаше другарка, женитѣ пакъ щѣха да дойдатъ на земята, но вѣ друга форма, съвършено различна отъ сегашната. Като видѣлъ своята другарка, Адамъ казалъ: „Тази е плътъ отъ плътьта ми и кость отъ костьта ми“. Какво искалъ да каже Адамъ съ тѣзи думи? Мислете по този въпросъ. Като разсѫждавате върху този въпросъ, вие ще се намѣрите въ положението на човѣка, направенъ отъ плъть и отъ кости. Отъ плъть и кости бѣха направени и Адамъ, и Ева. До създаването на Ева, Адамъ не се спираше върху въпроса, отъ какво е направенъ. До това време той знаеше, че въ свѣта има две точки, между които може да се движи, но Ева му доказа, че има и трета точка, която той не знае. Жената откри третата точка въ свѣта. Третата точка не вия пѫть представя отклоняване, отдалечаване отъ Първичния, отъ Божествения принципъ, зането на духа се представя графически съ триѫгъл- ника А1 В1 С1 (фиг. 1.). За да спасятъ човѣчеството отъ това слизане, отъ това отклоняване, философитѣ постройватъ другъ три- ѫгълникъ ABC, съ който представятъ възлизането на духа. Тѣзи два триѫгъл ника иматъ шесть ѫгла и шесть допирни точки. Така преплетени, тѣ образуватъ тъй наречения Соломоновъ знакъ. Въ тѣзи триѫгълници има две прави линии ВС и В1С1, които сѫ успоредни помежду си. Тѣзи линии, именно, разрешаватъ въпроситѣ. Мѫжътъ и жената вървятъ обикновено по успоредни линии. Върху този законъ сѫ построени аритметичнитѣ правила и условия при събирането. Какъ ще си обясните, защо при събирането на единицата сама съ себе си, се получава две, а при умножаването на единицата сама на себе си се получава пакъ единица? Какво казватъ за това съвременнитѣ математици? Колко ще получите, като извадите единица отъ единица? Нищо не се получава, т. е. получава се нула. Нищото е голѣма величина. Когато шишето се празни, ние се намираме предъ нищото. Подъ думата „нищо“ се разбира създаване на условия за започване на нѣщо ново, за създаване или започване на нѣкаква работа. Сѫщото нѣщо се прилага и въ окултнитѣ школи. Когато ученикътъ влѣзе въ Школата, първата работа по отношение къмъ него е да го изпразнатъ. При това положение ученикътъ преживѣва голѣми, страшни борби. Той се чувствува изгубенъ, изпразненъ, като че нѣма умъ, нѣма сърдце въ себе си, като че всичко е изгубилъ. Това не е загубване, но изпразване отъ заблуждения, отъ суевѣрия, отъ стари философски учения. Ученикътъ трѣбва да се освободи отъ всичко човѣшко, отъ всичко преходно, докато остане въ него само Божественото. Когато процесътъ на изпразването започне, ученикътъ се усѣща лекъ, подвиженъ. Колкото повече прогресира и навлиза въ духовния свѣтъ, толкова повече той дохожда до положение да изгуби всѣкакво понятие за животъ, за наука, за религия. Всичко въ него се обезсмисля, и той остава само съ силното желание въ себе сида се учи. Докато това свещено желание живѣе въ ученика, той ще може въ единъ день, въ една седмица, въ единъ месецъ, въ една година или въ нѣколко години най-много да спечели повече отъ това, което е изгубилъ. Ето защо, окултниятъ ученикь не бива да се обезсърдчава отъ резултатитѣ на своитѣ опити. Ученикътъ трѣбва да се рѫководи въ живота си отъ следнитѣ нѣколко максими: като се обезсърдчава, да не се обезсърдчава; като краде, да не краде; като лъже, да не излъгва. Запримѣръ, нѣкой отива на гости. Домакинитѣ го поканватъ да яде заедно съ тѣхъ. Той отказва да яде, подъ предлогъ, че се е хранилъ. После, като излѣзе оттамъ, казва, че е гладенъ, че нищо не е ялъ у дома си. Ако домакинитѣ настояватъ да яде заедно съ тѣхъ, той ще седне предъ масата и ще каже, че заради тѣхъ ще яде, да имъ направи удоволствие. После ще каже, че ялъ съ голъмъ апетитъ, добре се разположилъ въ тѣхния домъ. Това сѫ приеми, форми на езика, съ които човѣкъ си служи. Това сѫ редъ примѣри изъ живота, чрезъ които се изпитва човѣшкиятъ характеръ. Сегашниятъ човѣкъ не може да бѫде още абсолютно искренъ. Когато го канятъ да яде, нека си каже направо, ялъ ли е или не, иска ли да яде, или не иска и т. н. Представете си, че нѣкой човѣкъ иска да услужи на другъ. Какъ трѣбва да му услужи, и какъ този човѣкъ трѣбва да приеме услугата? Двама души седатъ въ трамвая, единъ срещу другъ. Влиза кондукторътъ и започва да дава билети на пѫтницитѣ. Като дохожда до единъ отъ двамата, дава билетъ на първия, дава и на втория. Вториятъ изважда хиляда лева отъ джоба си и ги подава на кондуктора. — Нѣмате ли дребни пари? — Имамъ само единъ левъ, два лева още не ми достигатъ. Ако обичате, дайте ми единъ билетъ и, когато бѫдете свободенъ, отбийте се на еди-коя си улица, въ магазина ми, ще ви дамъ двата лева. — Нѣмамъ време. Платете сега! Въ този моментъ първиятъ господинъ му предлага два лева, да си вземе билетъ. — Не, нѣма нужда. Благодаря ви. Първиятъ господинъ дава паритѣ на кондуктора, и съ това въпросътъ съ билета се решава. Питамъ: Защо кондукторътъ не иска да услужи на този господинъ, да му даде единъ билетъ? Защо този господинъ не прие двата лева, които другиятъ му предложи? Това сѫ все съображения. Господинътъ, който услужи съ два лева, искаше да внесе въ ума на търговеца идеята, че свѣтътъ е построенъ на две точки. Съвременнитѣ хора трѣбва да иматъ предъ видъ тази философия и да не се отклоняватъ отъ нея. Тѣ трѣбва да се рѫководятъ отъ положителната идея, че свѣтътъ е построенъ на две точки. Турятъ ли още една точка, тѣ изкривяватъ тази философия и заставатъ на крива линия. Докато за основа на живота си човѣкъ е поставилъ крива линия, той всѣкога ще живѣе въ заблуждения. Каквато работа и да го накаратъ да свърши, той всѣкога ще се отказва отъ нея, подъ предлогъ, че достойнството му не позволява това, или възгледитѣ и убежденията му не позволяватъ това и т. н. Какви сѫ тия възгледи, тия убеждения, това достойнство, които не даватъ възможность на човѣка да работи? Въ края на краищата отъ този човѣкъ ще излѣзе единъ инвалидъ. Какъ трѣбва да постѫпва благородниятъ човѣкъ въ живота? Представете си, че въ дома на единъ благороденъ човѣкъ дохожда единъ странникъ, за когото се говори, че е падналъ човѣкъ, че обществото мисли лошо за него. Трѣбва ли благородниятъ човѣкъ да го приеме, или не? Въ първо време той ще се намѣри предъ дилема, да се подаде на вѫтрешния гласъ въ себе си, че и въ този човѣкъ има разумно, Божествено начало, заради което заслужава да бѫде приетъ въ дома му, или да се остави на течението на общественото мнение? Следъ малка борба въ него надделява Божествениятъ гласъ, и той приема странника въ дома си съ всичкото почитание и уважение. Съ тази постѫпка, въ душата на странника трепва желание и силенъ стремежъ да се изправи, да тръгне въ пѫтя на доброто. По този начинъ се създава разумна връзка между тия двама души. Мнозина искатъ да изучаватъ музиката, да се занимаватъ съ нея. Какъ трѣбва да се изучава музиката: като изкуство, или като съзнателна разумна връзка между душитѣ? За да се създаде тази разумна връзка, човѣкъ трѣбва да бѫде музикаленъ. За да уравновеси своя характеръ, за да образува вѫтрешна връзка между Бога и своята душа, човѣкъ трѣбва да бѫде музикаленъ. Да бѫде човѣкъ музикаленъ, това не значи само да знае да пѣе и да свири. Това е външна музика. Истински музикаленъ човѣкъ е онзи, който, при всички условия на живота си, казва: Такава е волята Божия, всичко е за добро. Това значи музика, това значи хармония на мисъльта. Трептенията на думитѣ въ този човѣкъ не сѫ нищо друго, освенъ музика и хармония. Който прави добро, той е музикаленъ човѣкъ, той е напълно хармонизиранъ въ своитѣ мисли, чувства и действия. Който не прави добро и се отказва отъ него, той не е музикаленъ. Въ него нѣма никаква хармония. Добриятъ човѣкъ е музикаленъ; лошиятъ не е музикаленъ. Когато казваме, че човѣкъ трѣбва да бѫде музикаленъ, подразбираме да се подържа въ него свещениятъ огънь на любовьта, т. е. да се подържа и засилва въ него стремежътъ на душата къмъ Бога. Музиката има смисълъ дотолкова, доколкото е въ състояние да разпали свещения огънь на любовьта въ човѣшката душа. Вънъ отъ това изкуство музиката нѣма никаква цель. Щомъ този огънь въ човѣка се разпали, той може да учи, да пише, да работи, да твори. Не гори ли този огънь въ него, той нищо не може да направи. Какво виждаме въ съвременнитѣ хора? Докато сѫ млади, тѣ пѣятъ и свирятъ. Щомъ остарѣятъ, тѣ преставатъ да се занимаватъ съ музика и пѣние, казватъ, че времето имъ е минало вече. — Не, и въ младини, и въ старини, въ човѣка трѣбва да гори свещениятъ огънь на любовьта. Казано е въ Писанието: „Човѣкъ трѣбва да пѣе и да хвали Господа и въ мислитѣ, и въ чувствата, и въ постѫпкитѣ си“. Това значи да бѫде човѣкъ музикаленъ. И тъй, всѣка мисъль, всѣко чувство и всѣко действие на човѣка трѣбва да се движатъ само между две точки. Затова всѣка вечерь човѣкъ трѣбва да преглежда мислитѣ, чувствата и действията си и ако намѣри, че нѣкое отъ тѣхъ се е движило между три точки, да извади третата точка. Третата точка не е нужна. За да има хармония въ себе си, човѣкъ трѣбва да има една майка и единъ баща, една сестра и единъ братъ, единъ приятель и една приятелка. Ако има двама братя или две сестри, той ще се натъкне на голѣми противоречия. Двамата братя или дветѣ сестри трѣбва да се съединятъ въ едно, както пръститѣна рѫката се Свиватъ въ юмрукъ. КогаТо човѣкъ стисне нѣщо въ рѫката си, виждатъ се само два пръста: палецътъ и показалецътъ. Тия два пръста образуватъ човѣка, т. е. правдата въ свѣта. Правдата е истинската мѣрка на нѣщата. Какво общо има между правдата и крѫга? Като говоримъ за правдата, ние подразбираме онази първична енергия, онѣзи разумни сили, които сѫ работили за създаване на палеца. Каква цель сѫ имали тия разумни сили, когато сѫ създавали палеца? Разумни сили сѫ работили за създаването на всички пръсти, а не само за палеца. Мнозина гледатъ на пръститѣ като на израстъци, произлѣзли по нѣкакъвъ механически начинъ. — Не, разумни сѫщества, разумни архитекти сѫ работили за създаването на пръститѣ, и то съ строго опредѣлена цель. Казано е, че Богъ е създалъ човѣка. Каква е била мисъльта на Бога при създаването на първия пръстъ?—Да познае човѣкъ правдата, да разбере смисъла на страданията. Като скърби, като страда, човѣкъ придобива опитности. Смисълътъ на живота не се заключава въ радоститѣ и страданията, но въ резултата, въ това, което човѣкъ ще научи и разбере отъ тѣхъ. Човѣкъ е дошълъ на земята да учи, да работи. Скръбьта и радостьта сѫ две математически числа, съ които човѣкъ трѣбва да работи. Резултатътъ отъ тази работа сѫ опитноститѣ, знанието, които той придобива. Който има опитности, той има мѫдрость, той има знание. Знанието, мѫдростьта сѫ необходими за човѣка, понеже взиматъ участие при строежа на неговото тѣло, на неговия умъ, на неговото сърдце, на неговия духъ и на неговата душа. Веднъжъ устроенъ, както трѣбва, човѣкъ може да се ползува отъ тѣлото си, отъ ума, сърдцето, душата и духа си. Това сѫ сили, дадени на човѣка за разумна работа съ тѣхъ. Който не иска да скърби, той нѣма и да се радва. Щомъ нито скърби, нито се радва, човѣкъ се лишава отъ опитности. Лишенъ отъ опитности, човѣкъ е лишенъ и отъ условия за развитие. И тъй, ще знаете, че безъ скърби и радости, нищо хубаво не можете да придобиете. Безъ скърби и радости, никаква любовь не може да сѫществува. За да се прояви любовьта, необходими сѫ скърби и радости. Тѣ сѫ слуги на любовьта. Забележете, когато обичате нѣкого, вие се радвате, че ще дойде, а скърбите, че ще замине. Кои сѫ мотивитѣ за вашата скръбь и за вашата радость? Вие скърбите, защото нѣмате условия да проявите любовьта си. Радвате се, защото имате условия да проявите любовьта си. Ако човѣкъ съзнае и разбере, че любовьта всѣкога се проявява, той ще бѫде радостенъ, ще запази своя миръ и равновесие. Тогава опорната точка въ живота на човѣка ще бѫде мирътъ. Човѣкъ трѣбва да има миръ въ душатаси. Мирътъ е въ зависимость отъ опитностьта и вѣрата на човѣка. Човѣкъ трѣбва да има такава вѣра, че каквито промѣни да ставатъ въ живота му, както и да се мѣнятъ условията, той да остава твърдъ и непоколебимъ, на йота да не отстѫпва отъ своето убеждение, отъ своята свещена идея. Съвременнитѣ хора—учители, проповѣдници, държавници и общественици, всички говорятъ и работятъ за изправяне на свѣта. Свѣтътъ може да се изправи съ премахване на огънатитѣ, на кривитѣ линии. Кривитѣ, огънатитѣ линии иматъ приложение въ живота, но не въ закона на любовьта. Когато нѣкой иска да ви удари съ камъкъ, вие се изкривявате, образувате огъната линия, защото искате да запазите главата си отъ удара. Като запазвате главата си, вие излагате друга нѣкоя часть отъ тѣлото си, и то онази, която може да носи удара, безъ да повреди цѣлото тѣло. Обаче, като срещнете човѣкъ, когото обичате, вие разтваряте рѫцетѣ си въ права линия, насочвате ги напредъ, съ желание да го пригърнете. Какво показва това? Това показва, че любовьта се проявява само между две точки, т. е. между две разумни сѫщества. Въ който день се огъне правата линия, по която се движатъ тия разумни сѫщества, токътъ на любовьта веднага се прекѫсва. Това показва, че вие сте направили нѣкаква повреда въ инсталацията на любовьта. — Кѫде се намира тази инсталация? — Въ духовния свѣтъ. Щомъ сепрекѫсне тази инсталация, и знанието моментално изчезва. Апостолъ Павелъ казва: „Който стои, да гледа да не падне“. Какво означава този стихъ? — Който е правъ, да гледа да не допусне въ себе си трета точка, да не се огъне, да не се отклони отъ пѫтя на любовьта. Запримѣръ, имате единъ приятель. Никога не допущайте въ ума си мисъльта, че той е по-лошъ, по-нечистъ отъ васъ. Мислете за него така, както мислите за себе си. Изобщо, не мислете, че хората сѫ по-лоши отъ васъ. Тѣ сѫ толкова добри, колкото сте и вие добъръ. Обаче, не мислете, че вие сте по-лошъ отъ тѣхъ. Нѣкой иска да работи върху своя характеръ, да го подобри. — Не, той трѣбва да работи за създаване на добри чърти въ себе си, за усилване на вѣрата си, а не за подобрение на характера си. Човѣкъ лесно губи вѣра въ себе си. Като го подложатъ на нѣкакъвъ изпитъ и не издържи, той веднага се обезвѣрява. Като го обиди нѣкой, той веднага изгубва любовьта си и вмѣсто да насочи рѫцетѣ си напредъ, да го пригърне, показва му лакета си. Този човѣкъ е внесълъ третата точка въ живота си, или въ отношенията си къмъ своя приятель. Защо измѣняте отношенията си? — Защото ви обидилъ, защото помислилъ нѣщо лошо за васъ. Кой човѣкъ не е помислилъ нѣщо лошо за Господа? Кой човѣкъ не е изказалъ недоволството си отъ Господа, че не му е далъ, каквото му е нужно,или че на другитѣ е далъ повече, отколкото на него? Хората бързатъ много. Тѣ нѣматъ търпение да видятъ, какъвъ е Божиятъ планъ, какво е опредѣлилъ Той за всѣка душа. Всѣки моментъ, всѣки день Той прибавя по нѣщо ново за всѣка душа. Ето защо, вие трѣбва да имате търпение, да чакате цѣлъ животъ, цѣла вѣчность, за да разберете, какъвъ е Божиятъ планъ, каква е Любовьта Му. Хората искатъ изведнъжъ да видятъ проявата на Божията Любовь, изведнъжъ да получатъ всички блага. Това значи, да поставятъ три точки на своя пѫть. Сега, отъ всички се иска приложение. Отъ всички се иска права мисъль. Днесъ и млади, и стари само критикуватъ. Като видятъ млада мома и младъ момъкъ заедно, тѣ започватъ да ги критикуватъ. Злото, престѫплението не седи въ това. Докато двама души се движатъ по права линия, между две точки, никакво престѫпление не може да стане. Щомъ линията се огъне и се яви трета точка, престѫплението е вече на лице. Третата точка създава злото въ свѣта. Злото влѣзе въ рая, когато се яви третата точка — змията. Тогава изпъдиха Адамъ и Ева отъ рая. Въ рая не се позволява многоженство. Понеже жената внесе многоженството въ рая, Богъ я изпѫди оттамъ. Съ нея заедно излѣзе и Адамъ. Днесъ ще изпѫдятъ мѫжа отъ рая. Жената внесе многомѫжеството въ свѣта, а мѫжътъ — многоженството. И едното, и другото сѫ пре15 стѫпления. На единъ мѫжъ е позволено да има само една жена; и на една жена е позволено да има само единъ мѫжъ. Ще кажете, може би, че Соломонъ, като мѫжъ, ималъ много жени и много наложници. — Единъ бѣше Соломонъ, двама Соломоновци не могатъ да сѫществуватъ. Единъ бѣше Давидъ, двама Давидовци не могатъ да сѫществуватъ. И Адамъ бѣше единъ. Природата никога не повтаря опититѣ си. Тя никога не прави два еднакви опита. Тя казва: Единъ Адамъ е достатъченъ. Единъ Аврамъ е достатъченъ. Единъ Давидъ е достатъченъ. Единъ Соломонъ е достатъченъ. Докато за всѣко нѣщо има само по единъ екземпляръ, той е на мѣстото си. Като знаете това, всички трѣбва да се стремите да създадете въ себе си положителна философия за живота; всички трѣбва да си изработите правилно разбиране за Бога; всички трѣбва да придобиете вѫтрешни опитности. Какъ ще разберете Бога? Какъ ще Го намѣрите? — Като изучавате себе си, като изучавате ближнитѣ си, вие ще намѣрите Бога и ще Го разберете. Вашиятъ животъ представя единъ крѫгъ. За да разберете живота си, за да се познаете, вие трѣбва да изучавате всички закони и правила, всички свойства на крѫга. Той представя предметно учение за васъ. Безъ предметно учение вие нищо нѣма да научите и разберете. Звездитѣ, луната, слънцето, това е предметно учение за човѣка. Всички науки сѫщо така сѫ предметно учение за ученицитѣ. Който съзнателно учи, той вижда въ всѣко нѣщо нѣкаква велика цель. Всѣко нѣщо е на мѣстото си, всѣко нѣщо има свое предназначение. Въ този смисълъ, и гнѣвътъ има свое предназначение. Който не се гнѣви, той не е човѣкъ. Какъ трѣбва да се гнѣви човѣкъ? Въ Писанието се казва, какъ трѣбва да се гнѣви човѣкъ. Казано е тамъ: „Гнѣвете се, но не съгрѣшавайте!“ Гнѣвътъ разширява главата на човѣка. Ако човѣкъ никакъ не се гнѣви, главата му остава плоска, като дъска. Какво може да постигне човѣкъ съ плоска глава? Главата трѣбва да бѫде овална, добре закрѫглена. Гнѣвътъ е творческа енергия, която трѣбва да се впрегне на работа. Щомъ се впрегне на работа, тя разширява главата на човѣка, развива известни мозъчни центрове. Който иска да развива гърдитѣ си, той трѣбва да се гнѣви, да използува енергията на гнѣва. Той трѣбва да се гнѣви така, че да не съгрѣшава. Ще кажете: Щомъ е така, ние трѣбва да бѫдемъ кротки. — Не, свѣтътъ не се нуждае отъ кротки хора. Разумни хора сѫ нужни на свѣта, а не кротки. Едно трѣбва да знаете: каквото човѣкъ желае за себе си, това трѣбва да даде и на другитѣ. Ако искашъ за себе си правда, правдини, и на другитѣ трѣбва да дадешъ правдини. Ако искашъ за себе си свобода, трѣбва да помислишъ за свободата и на другитѣ хора. Божественото е еднаквоприложимо за всички живи сѫщества, споредъ степеньта на тѣхното развитие. Запримѣръ, отдето и да мине водата, тя на всички дава: и на растения, и на животни, и на хора. Тя напоява, освежава и съживява. Тя дава на всички живи сѫщества, споредъ колкото тѣ могатъ да възприематъ. Божественото е мѣрка въ живота. Съ тази мѣрка трѣбва да опредѣляте работитѣ си. За да дойдете до тази мѣрка, вие трѣбва да знаете философията на крѫга. Крѫгътъ, изобщо, представя цѣлокупния животъ: горната половина представя положителния животъ; долната половина представя отрицателния животъ. Въ положителната страна на живота е радостьта. Щомъ извърви горната половина на крѫга, човѣкъ неизбѣжно ще слѣзе въ долната половина на крѫга, дето е скръбьта, нещастието, страданието. Затова, именно, казваме, че радостьта и скръбьта вървятъ една следъ друга и постоянно се смѣнятъ. Който се е родилъ въ горната часть на крѫга, при благоприятнитѣ условия на живота, въ свѣтлата страна, той ще бѫде въ радостьта, въ щастието. Който се е родилъ въ долната половина на крѫга, при неблагоприятнитѣ условия на живота, той ще преживѣе голѣми скърби и страдания. Този човѣкъ се намира подъ влиянието на кармическия законъ. Кармата не е нищо друго, освенъ законъ за възмездие. Каквато и да е кармата на човѣка, тя може да се подобри. И тъй, за да подобри човѣкъ кармата си, за да влѣзе въ благоприятнитѣ условия на живота, той трѣбва да се домогне до положителната наука и да я приложи. За тази цель той трѣбва да работи, да прилага знанието си, докато се свърже съ напреднали сѫщества, които ще му помагатъ. Това може да провѣри всѣки отъ васъ. Представете си, че изучавате музика. Учительтъ ви дава едно мѫчно парче и следъ нѣколко деня иска отъ васъ да сте го научили добре. Вие свирите день, два, три, не ви върви. Започвате да се молите, дано по нѣкакъвъ начинъ да ви се помогне. Едно отъ напредналитѣ сѫщества, което познава добре музиката, влиза у васъ и започва да ви помага. Като посвирите единъ два-часа, вие научавате добре парчето и сте готови да се явите на урокъ предъ учителя си. Щомъ се свържете съ едно отъ тия напреднали сѫщества въ музиката, тѣ сѫ готови всѣкога да ви помагатъ. Докато ги слушате, докато вѣрвате въ тѣхъ, тѣ ще ви помагатъ. Щомъ се усъмните въ тѣхъ, тѣ ще ви изоставятъ, да разберете, какво значи да работите безъ помощьта на тия сѫщества. Докато работитѣ ви се отдаватъ лесно, вие казвате: Азъ самъ научихъ урока си, никой не ми помогна. Щомъ кажете така, вие сте подъ изкушение вече. Дойде ли изкушението, вие изгубвате помощьта на свѣтлитѣ, напреднали братя, и оставате самъ, съ собственитѣ си сили. Това значи, да се оплетатъ работитѣ на човѣка. Забелязано е, че докато човѣкъ обича нѣкого, готовъ е да слуша и да изпълнява всичко, каквото той му казва. Щомъ изгуби любовьта си, работитѣ на този човѣкъ тръгватъ назадъ. Той е попадналъ вече въ третата точка на правата линия. За да не изпаднете въ това положение, обичайте. Обичьта, любовьта върши чудеса. Когато двама млади се обичатъ, тѣ се поощряватъ единъ другъ, и работитѣ имъ вървятъ добре. Каквото лошо и да говорятъ външнитѣ хора за тѣхъ, било само за момата, или за момъка, тѣ нищо лошо не виждатъ. Всѣка дума на възлюбения или на възлюбената е ценна, отъ нея се раждатъ свѣтли, възвишени мисли. Когато не обичате нѣкого, каквото и да говори той, каквато мѫдрость да казва, вие не го чувате. Неговитѣ думи за васъ сѫ обикновени, безъ никакво съдържание. Следователно, безъ любовь животътъ нѣма смисълъ. Любовьта дава възможность на човѣка да учи, да различава доброто отъ злото. За да разбере живота, съ дветѣ негови половини — свѣтла и тъмна, човѣкъ трѣбва да скара доброто и злото. Докато се каратъ, той трѣбва да стои настрана, да не взима участие въ препирнитѣ имъ, а само да наблюдава и размишлява. Така той ще научи много нѣща. Не успѣе ли да скара доброто и злото, човѣкъ изпада въ голѣма каша и толкова сеобърква, че изгубва смисъла на живота. Ако човѣкъ може спокойно да наблюдава, какъ злото и доброто въ него, или вънъ отъ него, се борятъ, той може да мисли и да се учи отъ тѣхъ. Мнозина искатъ да кажатъ, че сѫ надрасли обикновенитѣ условия на живота, вследствие на което нито обичатъ, нито мразятъ. Когато човѣкъ нито обича нѣкого, нито го мрази, той не мисли за него. Кое е по-хубаво: да те мразятъ, или да мислятъ за тебе ? — Да мислятъ за тебе е най-доброто положение. Който мрази, той предава енергия на онзи, когото мрази, и по този начинъ го прави по-деятеленъ, по-активенъ. Който мисли за нѣкого, той го прави по-разуменъ. Следователно, ако нѣкой ви мрази, радвайте се, защото той ще ви придаде повече активность, т. е. ще усили волята ви. Това означава разширяване. Който мрази нѣкого, той му принася полза. Ако знаеше това, той не би го мразилъ. Законътъ е такъвъ. Тази е причината, за която първитѣ християни бѣха гонени, преследвани и измѫчвани. Тѣ бѣха мекушави и, за да се калятъ, трѣбваше да бѫдатъ подложени на голѣми мѫчения и страдания. Апостолъ Павелъ стана герой, следъ като му удариха три пѫти по 39 тояги. Мѫчно се издържатъ изпитанията, но за да се понасятъ леко, човѣкъ трѣбва да разбере философията на живота. Като разбере тази философия, той ще види, че и въ скръбьта, и въ радостьта, и въ мисъльта има великъ замисълъ. Тѣ иматъ своето велико предназначение въ живота. Безъ тѣхъ животътъ нѣма смисълъ. И тъй, за да разбере живота на земята, човѣкъ трѣбва да приведе противоречията, на които се натъква, къмъ общъ знаменатель. За да бѫдете смѣли и доволни отъ живота си, вие непременно трѣбва да го разбирате. Не го ли разбирате, каквото днесъ придобиете, утре ще го изгубите. Щомъ изгубите всичко, вие ще страдате, безъ да знаете защо. Човѣкъ трѣбва да дойде до положение да знае, защо страда. Той трѣбва да се радва въ страданията си и да скърби въ радоститѣ си. Това значи: и като страда, и като се радва, човѣкъ трѣбва да мисли. Сега, отъ всички се иска приложение. Безъ приложение, човѣкъ винаги ще се натъква на противоречия. Често противоречията биватъ толкова голѣми, че настава мракъ въ човѣшкото съзнание. Този мракъ въ съзнанието помрачава мисъльта. Когато нѣкой се оплаква, че въ съзнанието му е тъмно, това показва, че свѣтлина липсва въ ума му. Следователно, човѣкъ се нуждае отъ повече свѣтлина въ ума и отъ повече топлина въ сърдцето си. Ние не говоримъ за онази топлина, която изгаря тѣлата, нито за онази, която ги разтопява. Ние имаме предъ видъ онази топлина, която помага за растенето и развитието на тѣлата. Ето защо, човѣкъ трѣбва да се справи съ онова горение въ себе си, което произвежда димъ, сажди и недоволство. Човѣкъ трѣбва даси създаде ново тѣло, новъ организъмъ. Сегашното му тѣло ще се видоизмѣни, ще претърпи голѣми промѣни. До това време бѫдете доволни отъ онова, което ви е дадено. Не само ново тѣло ще имате, но и нова земя ще ви се даде. Отъ вашитѣ разбирания зависи, кога и кои ще населятъ новата земя. Когато придобиете любовьта и мѫдростьта въ себе си, вие ще напуснете старитѣ си тѣла, старитѣ си жилища и ще влѣзете въ нови, по-удобни, по-красиви отъ сегашнитѣ. За това време, именно, Христосъ говори: „Отивамъ да ви приготвя жилища. И дето съмъ азъ, тамъ ще бъдете и вие“. Това е една отвлѣчена, но права философия, която ви давамъ главно за размишление. Съ нея вие не можете да разрешите въпроситѣ си, но можете поне да разсѫждавате. Въпроситѣ се разрешаватъ отъ опитноститѣ, които придобивате. И тъй, отъ васъ се иска да се движите между две точки. Това значи да бѫдете доволни. Най-малкото недоволство у васъ внася третата точка на правата линия. На единия край на правата линия седи Богъ, а на другия — човѣкъ. Щомъ се яви трета точка на правата, Богъ веднага запитва човѣка: Защо си недоволенъ? Какво искашъ? — Искамъ да бѫда красивъ. — Щомъ искашъ да бѫдешъ красивъ, ще ти се даде ангелска красота, но ще гледашъ да се справишъ съ нея. Като придобие тази красота, човѣкъ пакъ става недоволенъ. — Защо си недоволенъ ? — Много мебезпокоятъ. — Така е. Когато човѣкъ придобие ангелска красота, той не може да се справя съ нея. Кой какъ го види, ще иска да бѫде съ него, да се разговаря, да му се радва. Красотата е подобна на меда. Турете една чиния съ медъ на открито и вижте, какво ще стане съ меда. Отдалечъ още пчелитѣ ще го помиришатъ и ще го накацатъ. Следователно, ако красотата, богатството, които имате, ви приближаватъ къмъ Бога, тѣ иматъ смисълъ; ако ви отдалечаватъ отъ Бога, тѣ не сѫ на мѣстото си. Ако науката, която имате, е въ състояние да събуди у васъ свещенъ трепетъ къмъ Бога, тя е на мѣсто. Не може ли да направи това, отдалечи ли ви отъ Бога, тази наука не ви е нужна. Всѣко нѣщо, което създава потикъ на човѣка къмъ възвишеното и благородното въ свѣта, е на мѣсто. Като знаете това, не се страхувайте отъ влиянието на хората. Докато вървите въ правия пѫть, хората могатъ само да ви вдъхновяватъ, но не и да ви влияятъ. Тогава между душитѣ на хората ще става правилна обмѣна. Тѣ ще се разбиратъ, братски ще живѣятъ помежду си. За да познаете, дали единъ човѣкъ е благороденъ, погледнете го 10 — 15 м. въ очитѣ и вижте, ще се смути ли той, или ще остане спокоенъ. Ако не се смути отъ погледа ви, той е благороденъ човѣкъ. Въ случая вашиятъ погледъ не е нищо друго, освенъ свѣщь, на която може да се чете. Благородниятъ човѣкъ ще използува свѣтлината на тази свѣщь и ще започне да чете, да учи. Значи, смисълътъ на всѣка запалена свѣщь седи въ свѣтлината ѝ, на която човѣкъ може да чете. Ако четете, вие ще се ползувате. Ако закриете свѣтлината на свѣщьта съ нѣкаква цвѣтна покривка, и по този начинъ намалите и трансформирате свѣтлината ѝ, вие всичко ще загубите. Въ това нѣма никаква философия. Всѣка свѣщь, на която свѣтлината се забулва, не е на мѣстото си. Тази свѣтлина е вредна за очитѣ. Тъй щото, съ нищо не закривайте Божествената свѣтлина. Когато Божествената свѣтлина изгрѣва въ човѣшката душа, въ какъвто размѣръ и да е, никакви коментарии не трѣбва да се правятъ върху нея. Тази свѣтлина дава на човѣка мѫдрость, знание и сила. Сега, като говоря така, мнозина ще кажатъ: Защо трѣбва всичко това да ни се казва публично? Питамъ: защо пророкъ Натанъ изнесе погрѣшкитѣ на царь Давида на лице? Не можа ли да отиде при него да му каже, да затули по нѣкакъвъ начинъ погрѣшката си? Той каза всичко право въ очитѣ на Давида, вследствие на което и до днесъ, отъ три хиляди години насамъ, всички хора четатъ и препрочитатъ неговата история и неговия животъ. Затова хората се чудятъ, какъ е възможно, Давидъ, помазаникъ Божий, да е извършилъ такава погрѣшка. Това е неразбиране на живота. Давидъ плати скѫпо за своята погрѣшка. Давидъ бѣше благороденъ. Той съзна погрѣшката си и я изправи. Както Господъ изложи Давида за една погрѣшка предъ цѣлия свѣтъ, така Той ще изложи всѣки човѣкъ, който грѣши. Господъ ще го изложи предъ лицето на всички хора и на всички ангели. И доброто, и злото у човѣка ще бѫде изложено на показъ. Всѣки ще бѫде изложенъ, всѣки ще бѫде сѫденъ за дѣлата си. — Ама защо не се кажатъ погрѣшкитѣ ми само на мене, на ухото ми? Божественото учение не се проповѣдва на ухото. То се проповѣдва предъ всички хора, на всеуслишание. Отношенията на хората къмъ Бога трѣбва да бѫдатъ чисти, разумни. Щомъ отношенията имъ сѫ разумни, тѣ ще иматъ правилни разбирания за живота. Когато отношенията на човѣка къмъ Бога сѫ правилни, той не изпада въ заблуждения. Който нѣма правилни отношения къмъ Бога, той често изпада въ заблуждения и мисли, че му се даватъ особени откровения отъ Бога. Това сѫ частни откровения, а не общи. За насъ сѫ важни ония откровения, които се отнасятъ до всички хора. Божественото се проявява въ общото, въ принципалното. Само Божественото е въ състояние да разреши противоречията въ живота. Щомъ разбере смисъла на живота, човѣкъ ще бѫде въ сила да обича, както своитѣ приятели, така и своитѣ неприятели. Той ще обича и ония, които го обичатъ, както и ония, които го мразятъ. Това значи да опишете една окрѫжность около себе си, да завършите крѫга на своята деятелность. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини!“ * 20. Лекция отъ Учителя, държана на 7 мартъ, 1928 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Малки и голѣми придобивки" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. II (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1936 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Първата причина. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини!“ Т. м. За следния пѫть пишете върху темата: „Книгата, която е упражнила най-голѣмо влияние въ детинството ми“. Следъ тази тема пишете върху следната: „Защо човѣкъ живѣе?“ Когато пишете темитѣ си, пазете се отъ философствуване. За да се развивате, за васъ не е важно, кой какво е писалъ по даденъ въпросъ, но какво вие знаете отъ вашия животъ, отъ това, което вие сте опитали и преживѣли. Изпѣйте пѣсеньта: „Богъ е Любовь“. Сега, като ви наблюдавамъ, като изучавамъ хората, въ всички виждамъ погрѣшно схващане на основнитѣ въпроси въ живота. Запримѣръ, всички хора искатъ работитѣ имъ да бѫдатъ съвършени. Това е невъзможно по единствената причина, че съзнанието на хората постоянно се прекѫсва. Да бѫдатъ работитѣ ви съвършени, това е крайната цель на живота, това е идеалниятъ животъ, който нѣкога, въ далечното бѫдеще ще се реализира. Тази цель може да се осѫществи още днесъ, но индивидуално, отъ отдѣлния човѣкъ само. Когато казвамъ, че съвършенство може да се постигне въ далечното бъдеще, имамъ предъ видъ цѣлокупния животъ: съвършенство за всички живи сѫщества на земята, а не само за единици хора. Понеже съзнанието на човѣка се прекѫсва, ще го видите днесъ въ едно общество, утре въ друго; днесъ минава презъ една область, утре — презъ друга; днесъ харесва една жена, утре—друга; днесъ се сприятели съ единъ човѣкъ, утре — съ втори, трети; днесъ започне единъ занаятъ, утре — втори; днесъ изучава една наука, утре — друга и т. н. Каквато наука и да изучава, въ края на краищата човѣкъ нѣма да разреши задачитѣ въ живота. Запримѣръ, какво особено разрешава философията? И философията разрешава нѣщо, но тя не разрешава сѫщественитѣ въпроси въ живота, които поставятъ човѣка на здрава, солидна основа. Философитѣ подържатъ, че единъ Богъ сѫществува въ свѣта, че една Първична Причина управлява свѣта, но съ какво ще докажатъ това? Съ думи само? Тия въпроси съ думи не се доказватъ. Съ Думи всѣки може да направи най-хубава баница отъ първокачествено брашно, масло, сирене, да я полѣе отгоре съ прѣсно, хубаво млѣко и да каже: Заповѣдайте! Обаче, баница ли е това? Вкусихте ли я, разбрахте ли нѣщо отъ нея? По този начинъ въпроситѣ не се разрешаватъ. Следъ всичко това ще разправяте на хората, какви възгледи имате за живота. Вашитѣ възгледи представятъ баница, която на думи само е направена. Тази баница не е реална, съ нея никой не може да се нахрани. Реално е само онова, което може да се опита и приложи. Като разсѫждавате върху единъ или другъ въпросъ, вие често се запитвате, защо сте влѣзли въ Школата. Не можемъ ли да живѣемъ, безъ да влизаме въ Школата? — Можете. Човѣкъ може да живѣе и съ философия, и безъ философия; той може да живѣе и съ музика, и безъ музика; и безъ да става баща или майка, човѣкъ пакъ може да живѣе; и безъ вѣра човѣкъ може да живѣе, и съ вѣра може да живѣе. Ще кажете, че безъ вѣра нѣма животъ. Ами какъ живѣятъ рибитѣ, птицитѣ, млѣкопитаещитѣ? Тѣ нѣматъ вѣра и въпрѣки това живѣятъ. Когато казвате, че безъ вѣра нѣма животъ, вие имате предъ видъ вашата специфична вѣра. Но това е ваше субективно схващане. Вие мислите, че вашитѣ, схващания и отношения къмъ живота опредѣлятъ отношенията ви къмъ Първата Причина. Само онзи има прави отношения къмъ Бога, къмъ Първата Причина, който е близо до Нея. По какво се познава тази близость? — По добротата на човѣка. Който се приближава до Бога, той е добъръ. Който не се приближава до Бога, той не може да бѫде добъръ. Ако житното зърно несе устреми къмъ Бога, не се насочи къмъ слънцето, никога нѣма да израсте, т. е. не може да бѫде добро. Безъ любовьта, безъ слънцето, житното зърно не може да придобие онѣзи сокове, които сѫ необходими за неговия животъ, за неговото развитие. Второто положение: когато Богъ се приближава къмъ хората, Той проявява своята милость. Това наричатъ философитѣ „Божественъ Промисълъ“. Срѣщате единъ простъ човѣкъ, който ви разказва: Чудно нѣщо, простъ човѣкъ съмъ, не познавамъ наука, нищо не зная, а хората сѫ внимателни къмъ мене. Всѣки се чуди, какъ да ми услужи. Този ме кани у дома си, онзи ме кани. Съ нищо не съмъ заслужилъ внимание, а въпрѣки това отъ всички го получавамъ. Той се чуди на това внимание, на тия услуги, а въ всичко това ние виждаме Божия Промисълъ. Отдалечи ли се Богъ отъ човѣка, той вече е изложенъ предъ грубостьта, предъ невниманието на хората. За съзнателния човѣкъ и приближаването, и отдалечаването на Бога е благословение. Въ първия случай той вижда Божията милость, въ втория — Неговата светость. Тогава човѣкъ вижда и Божията Мѫдрость. И тъй, който иска да опита върху себе си милостьта Божия и Неговия Промисълъ, да се приближи къмъ Бога. Който иска да опита Божията Мѫдрость, Божията светость и да познае себе си, той трѣбва да се отдалечи отъ Бога. За неразумния, обаче, отдалечаването отъ Бога внася въ него недоволство, песимизъмъ, обезсмисляне на живота. За да не изпадатъ въ песимизъмъ, хората трѣбва да иматъ връзка съ Бога, макаръ и микроскопическа. Щомъ иматъ тази връзка, тѣ ще носятъ въ съзнанието си жива идея за Бога. Тази връзка никога не трѣбва да се прекѫсва, а за това е нужно будно съзнание, което никога не трѣбва да се помрачава. Какво представя връзката на човѣка съ Бога? Тя е изворъ, който напоява и най-сухитѣ и безплодни мѣста и ги прави плодородни. Представете си, че имате сто декара земя, но наоколо нѣма никакъ вода, която да напоява земята. Разоравате я, торите я, сѣете я, но тя нищо не дава. Искате да я продадете, да се освободите отъ нея, но никой не желае да я купи. Ако нѣкой е готовъ да я купи, ще даде за нея нищожна цена. Едно нѣщо липсва на тази земя — вода. Прекарате ли презъ нея вода, тя ще стане плодородна. Върху нея всичко ще расте: жито, царевица, зеленчуци и плодове. Цената на тази земя веднага ще се повдигне. Най-малката вадичка е въ състояние да оплодотвори и най-сухата земя. Сѫщото нѣщо се отнася и до човѣка. Най-малката вадичка, прекарана презъ сърдцето на човѣка, е въ състоявие да оплодотвори всичко. Ето защо, не правете опити да поливате почвата на своето сърдце съ кофи вода, но прекарайте презъ негo една вадичка,която постоянно да тече и да го напоява. Постоянство и непреривность се иска отъ човѣка: непреривность въ съзнанието, непреривность въ обработване почвата на вашето сърдце и на вашия умъ. Това значи вѫтрешна, непреривна връзка съ Първата Причина на нѣщата. Безъ тази връзка, човѣкъ се излага на съмнения, на недоразумения, на колебания. Че нѣкой е сгрѣшилъ, или направилъ нѣкакво престѫпление, това не трѣбва да разколебава вѣрата ви. Че конь ритналъ нѣкого и го осакатилъ, това ни най-малко не трѣбва да разколебава вѣрата ви. — Ама защо Господъ позволи на коня да осакати този човѣкъ? Вината не е въ Бога. Ако искате да не ви рита конь, не стойте задъ него. Ако искате да не ви хапе конь, стойте на известно разстояние отъ него. Вие трѣбва да заемете опредѣлено положение спрѣмо коня, а не той спрѣмо васъ. Коньтъ обича да рита и да хапе, не може да се измѣни заради васъ. Такова е неговото естество. Много коне хапятъ господаритѣ си. Защо? — Защото съзнанието имъ не е будно. Свѣтътъ, въ който живѣете, е свѣтъ на противоречия. Защо? — Защото въ този свѣтъ влизатъ и човѣшки планове и намѣрения. Въ този свѣтъ влизатъ и второстепенни сили, които прбизтичатъ отъ човѣшкото съзнание, отъ човѣшкия умъ и човѣшкото сърдце. Дето човѣшкото присѫтствува, тамъ всѣкога има противоречия. Въ човѣшкото всѣкаква разумность отсѫтствува. Въ човѣшкия животъ има редъ причини отъ вториченъ характеръ, които създаватъ нещастия на хората. Запримѣръ, майката страда отъ туберкулоза. Тя ражда синъ, който наследява болестьта на майка си, и следъ време той заболява отъ сѫщата болесть. Нѣкѫде бащата е пияница, и следъ време синътъ проявява сѫщата слабость. За да избегне едното или другото наследство, синътъ трѣбва да бѫде гениаленъ, съ необикновени умствени и духовни сили въ себе си. Той трѣбва да направи голѣми усилия, за да преодолѣе своитѣ наследствени слабости отъ майка си или отъ баща си. Обаче, човѣкъ самъ може да създаде въ себе си охтика, пиянство, безъ да ги е наследилъ отъ родителитѣ си. По какъвъ начинъ? Чрезъ своитѣ отрицателни мисли и чувства. Значи, човѣкъ самъ може да влоши положението си, и самъ може да подобри положението си. Какъ трѣбва да разбирате тази мисъль? Човѣкъ самъ да подобри положението си, това не значи, че той не трѣбва да приеме помощьта на другитѣ хора, на своитѣ ближни и да бѫде съвършено самостоятеленъ, което мнозина желаятъ. Човѣкъ самъ да оправи положението си, това значи, да насочва мисъльта, чувствата си въ права посока и да приема помощьта на ония, които му съдействуватъ въ този пѫть. Вие искате да си направите една двуетажна кѫща. Можете ли сами да я направите? — Не можете. Обаче, всички, които ще ви помагатъ, трѣбва, да иматъ предъ видъ вашия интересъ, вашия стремежъ. Щомъ тѣ се рѫководятъ отъ вашитѣ интереси и ви помагатъ безкористно, и вие ще имъ отдадете заслуженото. Или, представете си, че вие искате да създадете нова философия за живота. Ако стоите на становището, че трѣбва да бѫдете съвършено самостоятелни и независими, вие трѣбва да създадете съвършено свободна философия, независима отъ ничий другъ възгледъ. Обаче, това е невъзможно. — Не, има една положителна философия, чийто принципи сѫ неизмѣнни. Следователно, ако нѣкой иска да гради своя философия, той трѣбва да вземе за основа на тази философия онѣзи неизмѣнни принципи, общи за всички времена и епохи, и върху тѣхъ да гради. Тѣзи принципи ще ви бѫдатъ помощници въ съграждане на вашата философия. Тѣхъ ще, приемете на довѣрие, макаръ и да не сте ги изпитали, а нагоре ще строите сами. Нѣкой казва, че видѣлъ ангелъ и описва, какъвъ билъ: съ лице свѣтло, съ очи пламенни, съ криле на гърба си и т. н. Ако вие не сте видѣли ангелъ, не остава друго, освенъ да вѣрвате на този човѣкъ. Едно само трѣбва да го питате: Какво е почувствувалъ при вида на този ангелъ? Ако ви каже, че се е вкаменилъ на мѣстото си, ще знаете, че това видение не е ангелъ. Да видите ангелъ, това значи, да се освободите отъ ограниченията си, да възкръснете. Следователно, да поставитеза основа на живота си неизмѣннитѣ принципи на цѣлокупния животъ, това значи, да построите кѫщата си върху канара, която нито буритѣ, нито вѣтроветѣ могатъ да разрушатъ. Подъ думата ангелъ се разбира сѫщество съ необикновена мекота, доброта и интелигентност, съ голѣма отзивчивость и готовность да помага на по-слабитѣ, заради което е слѣзълъ на земята. Споредъ степеньта на свѣтлината, която ангелитѣ излѫчватъ за човѣка, се сѫди и за интелигентностьта на самия човѣкъ. Тѣ никога не изразходватъ свѣтлината си напразно. Когато учительтъ разправя на ученицитѣ си за обикновени работи, това показва, какво е тѣхното развитие. Ако учительтъ говори на ученицитѣ си за високи работи, това показва, че тѣхното съзнание е повдигнато. Като говоря за будно съзнание, имамъ предъ видъ онѣзи хора, които познаватъ сѫщественото въ живота и се стремятъ къмъ него. Четатъ или пишатъ нѣщо, тѣ вадятъ сѫщественото. Такива хора иматъ силна мисъль, могатъ да влияятъ на хората. Нѣкой казва: Съ мисъльта си азъ мога да влияя на хората. — Какъ можешъ да имъ влияешъ? — Мога да отклоня цѣлъ полкъ войници отъ пътя имъ. Достатъчно е да концентрирамъ мисъльта си кѣмъ единъ полкъ войници, които вървятъ налѣво въ улицата, и да ги отклоня отъ тази посока, да ги върна назадъ въ казармата. — Можешъ ли съ мисѣльта си така да повлияешъ на този полкъ войници, че, като отидатъ на бойното поле, да не вдигнатъ орѫжие срещу никого, да не убиятъ нито единъ човѣкъ? Това значи силна мисъль. А тъй, само да отбиешъ човѣка отъ пѫтя му чрезъ мисъльта си, това не е силна мисъль. Силна мисъль е правата мисъль, която носи благословение за всички хора. Преди всичко, човѣкъ трѣбва да влияе на себе си, а после на другитѣ. Съзнанието на човѣка има две страни: едната страна е тази, която се занимава съ обикновенитѣ, съ човѣшкитѣ работи, а другата страна, това е висшето съзнание, което се занимава съ Божественитѣ работи. Докато живѣе въ обикновеното съзнание, човѣкъ постоянно ще се натъква на спънки и противоречия. Обикновеното съзнание е свързано съ физическия животъ на човѣка, съ неговитѣ физически, материални нужди, Този човѣкъ има желание да яде, да пие, да се облича хубаво, съ скѫпи дрехи, отъ най-скѫпа и хубава материя. Този човѣкъ иска да бѫде богатъ, да разполага съ кѫщи, добре мебелирани, съ ниви, съ плодни градини и т. н. Той обича отъ време на време да дава нѣщо отъ себе си, срещу което да получи похвали отъ хората. Когато не го разбиратъ и не му отдаватъ правото, той се обижда. Божественото, висшето съзнание заставя човѣка да прави жертви, да помага на ближнитѣ си. Човѣкъ, въ когото това съзнание е събудено, разполага съ грамадни сили. Той не казва, че вѣрва въ Бога, но неговата вѣра почива на вѫтрешни опити и се изразява въ дѣла. Този човѣкъ е постояненъ въ чувствата си. Вие не можете да го видите днесъ засмѣнъ, утре— скърбенъ, съ четирй реда сълзи на очитѣ. Сълзитѣ не изразяватъ състоянията на човѣка. Човѣкъ може да плаче и когато е скърбенъ, и когато не е скърбенъ. Мнозина мислятъ, че който плаче, е религиозенъ, милосърденъ, а който не плаче, не е религиозенъ човѣкъ. Споредъ мене, нито който плаче, нито който не плаче, сѫ религиозни. Като набиете нѣкого, той може да плаче, но това не показва, че е религиозенъ човѣкъ. Ако не плаче, и това не показва, че е религиозенъ, милосърденъ човѣкъ. И тъй, вѫтрешната връзка опредѣля стремежа на човѣка къмъ възвишеното, къмъ благородното въ свѣта. За тази цель човѣкъ трѣбва да има правилни отношения, добра обхода, както къмъ себе си, така и къмъ окрѫжаващитѣ. Божественото съзнание изисква отъ човѣка да не презира въ душата си никого. Че нѣкой билъ простъ, не го презирай. Ако е простъ и за това го презирашъ, и ти си простъ като него. — Ама азъ съмъ роденъ отъ Бога. — Ако си роденъ отъ Бога, ти другояче щѣше да постѫпвашъ. „Родениятъ отъ Бога грѣхъ не прави“. Всѣки, който не е роденъ отъ Бога, прави грѣхове и е простакъ — нищо повече. Родениятъ отъ Бога е благороденъ човѣкъ. Докато живѣе въ обикновеното съзнание, човѣкъ постоянно е изложенъ на съмнения, на колебания, съ които трѣбва да се справя. Той слуша нѣкой да говори и казва: Този човѣкъ не говори истината, той си служи съ „ерменски долапи“. Какво означаватъ тия долапи? Въ обикновенъ смисълъ на думата „долапъ“ разбираме нѣщо затворено, въ което се криятъ много работи: дрехи, съестни продукти и т. н. Всѣко скрито, всѣко затворено мѣсто е долапъ. Касата, запримѣръ, е долапъ. Човѣшкиятъ мозъкъ е сѫщо така долапъ, съ много подраздѣления. Въ всѣки човѣкъ има долапи, които се отварятъ отъ време на време, и той вади отъ тѣхъ онова, което му е необходимо. Когато нѣкой не обича да отваря долапитѣ си и да вади отъ тѣхъ нѣщо за другитѣ хора, наричатъ го затворенъ човѣкъ. Какво мисли, какво чувствува този човѣкъ, никой не знае. Ако нѣкой го обиди, той мълчи, нищо не казва, но крои въ себе си нѣкакъвъ планъ, да отмъсти за нанесената обида. Ето защо, като разглеждате живота си, изучавайте се, да видите, по какво се различавате отъ другитѣ хора. Единственото нѣщо, което отличава човѣка и го прави човѣкъ въ пълния смисълъ на думата, е връзката му съ Бога. Това значи човѣкъ, въ когото Божественото съзнание е развито. Дето Божественото съзнание сѫществува, тамъ има наука, музика, изкуство. Тѣзи нѣща се предаватъ отъ човѣкъ на човѣкъ. Тѣ сѫ изпитани, провѣрени,не сѫ измислени нѣща. Тѣзи нѣща, съ които съвременната наука си служи, сѫ били известни отъ най-стари времена на древнитѣ народи. Египтянитѣ сѫ познавали електричеството и сѫ си служели съ него преди да го познаватъ съвременнитѣ хора. Много отъ чудесата, които Мойсей правѣлъ, се основавали на електричеството. Египтянитѣ употрѣбявали електричеството по единъ начинъ, а сегашнитѣ хора го употрѣбяватъ по другъ начинъ. Изобщо, съзнанието и разбиранията на египтянитѣ коренно се различавали отъ тия на сегашнитѣ хора. Египтянинътъ, запримѣръ, вѣрвалъ, че за да се очисти отъ грѣховетѣ си, трѣбва да мине презъ редъ форми, по-низки отъ човѣшката, да странствува душата му и следъ това да отиде при Бога. Съвременниятъ човѣкъ, особено християнинътъ, вѣрва по другъ начинъ. Той вѣрва, че като сгрѣши, ще се помоли, ще се обърне къмъ Христа, и следъ това ще се очисти. Той признава бърза процедура. За него не сѫ нужни, както за египтянина, хиляди години да странствува душата, за да се очисти. Въ половинъ или единъ часъ най-много тя може да се очисти. Днесъ еволюционниятъ процесъ е съкратенъ. Всѣко нѣщо, за реализирането на което въ миналото се е изисквало хиляди години, днесъ може да се реализира въ продължение на секунди, минути или часове — зависи отъ интенсивностьта на мисъльта. Следователно, за да се развива човѣкъ бързо и правилно, нужно е единство на съзнанието и вѫтрешна връзка съ Бога. Ставате или лѣгате, спите или сте будни, тази връзка трѣбва да бѫде непреривна. Тя носи всичко най-хубаво за човѣка. Талантливостьта, гениалностьта, чистотата, светостьта, силата на човѣка се дължи, именно, на тази връзка. Всички постижения на човѣка се обуславятъ отъ тази връзка. Всички адепти, всички Учители на човѣчеството сѫ имали тази връзка. Силата на адепта, на великия Учитель седи, именно, въ връзката имъ съ Първата Причина. Силата на учения, на философа, на духовния човѣкъ седи въ тази връзка. Безъ тази връзка, дето и да отидете, каквото и да правите, вие всѣкога ще останете обикновенъ човѣкъ. Школата, която следвате, се отличава по това, че всѣки моментъ дава нѣщо ново за ученика, съ което буди съзнанието му. Ученикътъ трѣбва да разшири съзнанието си, да дойде до Божественото съзнание, до вѫтрешната връзка съ Бога. Въ Школата се даватъ редъ примѣри, изясняватъ се закони, които трѣбва да се изучаватъ и прилагатъ. Всѣки примѣръ съдържа въ себе си великъ законъ. Такова нѣщо представятъ притчитѣ на Христа. Всѣка притча съдържа великъ законъ. Отъ притчата за настойника, когото господарьтъ уволнилъ, Христосъ вади закона: „Правете си приятели отъ богатството на неправдата.“ Какво разбирате отъ тия думи? Ако успѣете да обърнете богатия човѣкъ къмъ Бога, въ неговото лице вие ще придобиете приятель, който може да подобри положението ви. До това време този богатъ човѣкъ ялъ и пилъ, мислилъ само за себе си, изнасилвалъ и ограбвалъ бедни и сираци, и въ единъ моментъ го обръщате къмъ Бога. Нѣма ли да ви стане той добъръ приятель? Нѣма ли да ви благодари за това? Стремете се всички да имате, отъ една страна доброто мнение и разположение на Бога, а отъ друга — доброто мнение и разположение на хората. Едно безъ друго не могатъ. Че баща ти те билъ десеть пѫти на день — ще го обичашъ. Ако обичашъ баща си, и Богъ ще те обича. Кога можешъ да обичашъ баща си, който те бие? — Когато съзнавашъ, че това е волята Божия. Не можешъ да бѫдешъ обичанъ отъ Бога, ако постоянно се запитвашъ и протестирашъ, защо баща ти, майка ти, братъ ти или сестра ти те биятъ. Докато намирашъ, че учительтъ ти е несправедливъ, не ти е поставилъ заслужена бележка, ти си на кривъ пѫть. Не питай, защо те биятъ; не питай, защо ти поставятъ слаби бележки въ училище. За това има дълбоки причини, които ти не знаешъ. Въ свѣта сѫществува великъ законъ на компенсация. Единь день вашитѣ неприятели ще ви станатъ добри приятели. Това значи, правете си приятели отъ богатството на неправдата. И обратното е вѣрно: единъ день вашитѣ добри приятели могатъ да ви станатъ неприятели. И тъй, пазете връзката си съ Бога и прилагайте любовьта Божия, всѣки споредъ разбиранията си. Нѣкой прави, каквото иска и, за свое оправдание, казва: Азъ имамъ учитель. — Кой нѣма учитель? И вълкътъ има учитель, и овцата има учитель, и крадецътъ има учитель. — Кой е учительтъ на крадеца? —Който пръвъ го е научилъ да краде. И просекътъ има учитель. — Кой е учительтъ на просека? — Който го е научилъ да проси. И добриятъ човѣкъ има учитель. — Кой е неговиятъ учитель? — Който го е научилъ да прави добро. Тъй щото, когато чуете нѣкой да казва, че има свой учитель, знайте, че той нѣма никакъвъ учитель. Това може да е въ противоречие съ вашата философия, но оставете вашата философия настрана, както азъ оставамъ своята. Ако е въпросъ за лична философия, и азъ имамъ такава, но личната философия е излишъкъ въ живота. Тя не разрешава важнитѣ задачи. Човѣкъ трѣбва да се проникне отъ онази положителна философия на живота, която е една и сѫща за всички времена и епохи. Съ тази философия само той може да бѫде надъ вълнитѣ въ бурното море. Безъ нея той ще бѫде играчка на тия вълни, той ще бѫде носенъ отъ тѣхъ на една и на друга страна, докато най-после потъневъ дълбокитѣ води на морето. За да не потънете въ бурното море, да не бѫдете играчка на неговитѣ вълни, откажете се отъ личното въ себе си и дръжте се за Божественото. Божественото е струна, която, докосне ли човѣка, моментално го преобразява, прави го добъръ. За да ви докосне тази струна, мислете добре за всѣки човѣкъ. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не желае хората да иматъ добро мнение за него. Имайте довѣрие въ всѣки човѣкъ. Щомъ човѣкъ разбере, че имате довѣрие въ него, и той ще се отвори къмъ васъ. Докато хората нѣматъ довѣрие единъ на другъ, докато мислятъ само да се използуватъ, тѣ не могатъ да се обичатъ, не могатъ да бѫдатъ приятели помежду си. Всѣки човѣкъ, за когото работите съ всичката си душа, той всѣкога ще има довѣрие въ васъ и ще ви обича. За да се обичате, за да създадете непреривна връзка помежду си, намѣрете въ всѣки едного по една добра чърта, която постоянно да носите въ ума си. Тази добра чърта е Божественото въ човѣка. Сега, да дойдемъ до въпроса за благата, които сѫ складирани въ човѣшката душа. Тѣзи блага не сѫ нищо друго, освенъ дарбитѣ, които Богъ е вложилъ въ човѣка. Какво трѣбва да прави той съ тия дарби? Той трѣбва да работи, да развива дарбитѣ си, за да може чрезѣ тѣхѣ да се повдигне не като личность, но като душа. Само при това положение дарбитѣ сѫ оправдани. Тѣ сѫ богатство, коеточовѣкъ нѣма право да употрѣбява за свои лични нужди. Като развива дарбитѣ си, човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ новото —нови методи, нови начини за работа. Кое е новото въ свѣта? — Любовьта. Забележете, всички хора говорятъ за любовьта. По какво се отличава вашата любовь отъ любовьта на другитѣ хора? Вие говорите и за мѫдростьта. По какво се отличава вашата мѫдрость отъ тази на другитѣ хора? Вие говорите за музика. По какво се отличава вашата музика отъ тази на другитѣ хора? Все има нѣкаква разлика между обикновената и окултна музика. Сега, като говоря за любовьта, за мѫдростьта, нѣмамъ предъ видъ тѣхнитѣ голѣми, велики прояви, но имамъ предъ видъ тѣхнитѣ най-малки, микроскопически прояви. Започнете съ малкитѣ величини, като основа на вашия животъ. Всѣка сутринь и вечерь, като ставате отъ сънь и лѣгате да спите, свързвайте се съ съзнанието на вашитѣ напреднали братя, като пожелаете да ви помагатъ. Отнесете се къмъ тѣхъ като деца къмъ своя баща, и тѣ ще ви помагатъ. При това положение вие лесно ще се справяте съ мѫчнотиитѣ си. Нѣма мѫчнотия въ свѣта, която да не може да се разреши. Ако имате връзка съ възвишени, съ напреднали сѫщества, мѫчнотиитѣ ви моментално ще се разрешатъ. Нѣмате ли тази вѫтрешна връзка, никаква мѫчнотия не можете да разрещите. Отъ тази връзка зависи всичко. Величието на човѣка сеопредѣля, именно, отъ тази връзка. Който нѣма тази връзка, той не може да се надѣва на никакви постижения. Както математикътъ не може да решава задачи, безъ да познава законитѣ и правилата на математиката, така никой човѣкъ не може да има постижения безъ вѫтрешна връзка съ Бога. Съ математиката може да се познае, кои билети отъ дадена лотария печелятъ и кои не печелятъ. Достатъчно е да се направятъ известни математически изчисления, за да се опредѣли, кои билети печелятъ. Математикътъ може да изчисли, запримѣръ, следъ колко години единъ човѣкъ може да срещне въ живота си нѣкой богаташъ, милионеръ, който да му даде голѣма часть отъ богатството си. Не само това, но математикътъ може да изчисли, каква е вѣроятностьта, даденъ човѣкъ да срещне единъ милионеръ въ пѫтя си, който да го ощастливи. Тази математика, която може да прави такива и редъ подобни изчисления, наричаме истинска, положителна наука. Какво разрешаватъ съвременната математика, или съвременнитѣ естествени науки? Какво разрешава съвременната музика? Истинска математика, истинска музика, истинска наука, изобщо, е тази, която има приложение навсѣкѫде въ живота. Влизате въ единъ домъ, дето има мъртвецъ. Изваждате цигулката си и започвате да свирите. Щомъ изсвирите едно парче, умрѣлиятъ вдига главата си и излиза отъ сандъка. Това значи музика. — Трѣбвали да се свири на умрѣлъ човѣкъ? — Ако можете да го съживите, свирете му. Ако не можете да го съживите, не свирете. Когато видите, че нѣкой човѣкъ е неразположенъ, извадете цигулката си и му посвирете. Не го отблъсквайте, не казвайте, че той самъ трѣбва да понесе кармата си. Щомъ можете да помогнете на човѣка, помогнете му, безъ да разсѫждавате, заслужава ли, или не. Ако не му помогнете, вие сами си създавате карма. Посвирете на този човѣкъ, докато трансформирате състоянието му. И тъй, прилагайте всичко, каквото знаете. Отъ васъ се искатъ дѣла, а не само думи. Като ви наблюдавамъ, виждамъ, че нѣкои отъ васъ сѫ много усърдни, но усърдието ви постепенно намалява. За такова усърдие, за такава любовь се говори и въ Посланията на апостолитѣ. Казва се тамъ, че любовьта на нѣкои отъ апостолитѣ първоначално била гореща и постепенно се е намалявала, т. е. охладявала. И Христосъ казва, че любовьта на мнозина се е охладила. Когато съзнанието на човѣка е будно, любовьта му никога не намалява, но все повече се увеличава. До каквато възрасть и да живѣе човѣкъ, любовьта му не трѣбва да намалява, нито да охладява. Като заминава за онзи свѣтъ, той трѣбва да носи съ себе си любовьта, съ която е живѣлъ на земята. Той трѣбва да извика приятелитѣ си, да се прости съ тѣхъ и спокойно да си замине. — Какво има на онзи свѣтъ? — Много нѣща има, които не знаете. Много нѣща могатъ да ви се кажатъ, но не имъ е времето. Хората не сѫ готови още за истината. Ако имъ се каже истината, тѣ ще хвърлятъ камъни срещу нея. Евреитѣ не възстанаха ли срещу Мойсея? Не казаха ли, че има и други пророци като него? Вие трѣбва да знаете, че всѣки човѣкъ, изпратенъ на земята отъ Бога, има своя мисия, въ която никой не трѣбва да се бърка. Не само, че не трѣбва да му се противодействува, но трѣбва да му се съдействува. Ако този човѣкъ забрави, че мисията му е Божествена и започне да работи за своя слава, въ скоро време той всичко ще изгуби. Човѣкъ не е дошълъ на земята да работи за личното си благо, но за благото на човѣчеството. Той не е дошълъ на земята да работи за човѣшкото, но за Божественото. Това не значи, че човѣшкото трѣбва да се пренебрегва, но не трѣбва да взима надмощие предъ Божественото. Когато погледнете очитѣ на човѣка и мислено прекарате една хоризонтална плоскость презъ тѣхъ, ще видите, че тамъ, дето Божественото има надмощие въ човѣка, лѫчътъ, който излиза отъ очитѣ, взима направление нагоре. Тамъ, дето човѣшкото взима надмощие, този лѫчъ пада подъ плоскостьта, по направление къмъ земята. Очитѣ на човѣка сѫ извори, отъ които всѣкога тече нѣщо ново. Очитѣ сѫ центрове, отъ които излиза свѣтлина. Като ви погледне нѣкой, той трѣбва да внесе въ васъ подемъкъмъ нѣщо възвишено и красиво. Ако се разколебаете и погледнете очитѣ на добрия човѣкъ, вие веднага ще се насърдчите, ще разберете, че има нѣщо въ живота, на което можете да разчитате при всички условия. То е Божественото начало въ човѣка, което никога не се мѣни. Когато учительтъ изпитва ученика си, той не мисли за него, че е невежа, но мислено му казва: Не се страхувай. Единъ день и ти ще бѫдешъ ученъ като мене. Обичай знанието, както и азъ го обичамъ. Дръжъ връзка съ Бога, и всичко, каквото желаешъ, ще постигнешъ. Това е великъ законъ. който се провѣрява навсѣкѫде въ живота. Ако се свържешъ съ музикални хора, музикантъ ще станешъ. Ако се свържешъ съ хора на изкуството, и ти ще станешъ като тѣхъ. — Защо ми е художество? Азъ не искамъ да рисувамъ. — Не, ти трѣбва да рисувашъ, да свиришъ, да пѣешъ, да учишъ, да шиешъ, да скърбишъ, да плачешъ, да се радвашъ — презъ всичко трѣбва да минешъ. Това е животътъ. Споредъ васъ, въ какво се заключава животътъ? Ще кажете, че животътъ се заключава въ добри и благородни постѫпки Кои постѫпки сѫ благородни? Представете си, че срѣщате човѣкъ, който се е отчаялъ, обезсърдчилъ, решилъ да се самоубива. Какво трѣбва да направите? Колкото важна работа и да имате, вие трѣбва да се спрете предъ този човѣкъ, да се поразговорите съ него, да му посвирите, илипопѣете малко, да го помилвате, за да види той, че доброто сѫществува въ свѣта и да се насърдчи да живѣе. Погледнете този човѣкъ въ очитѣ, помолете се заедно съ него и му кажете, че е добъръ, че хората не сѫ го оценили, но ще дойде день да го разбератъ, да му отдадатъ заслужената почить и уважение. И тъй, бѫдете будни, готови за помощь и услуга на своитѣ ближни, на своитѣ паднали и по-слаби отъ васъ, братя и сестри. Кажете ли една добра дума на нѣкой страдащъ, тази дума ще го повдигне. Тази е положителната философия на живота, съ която трѣбва да си служите. Да насърдчишъ човѣка, да му кажешъ една добра дума, да го подтикнешъ да върви напредъ, въ това седи Божествениятъ методъ. Божественото се застѫпва за себе си. Това значи, че въ всѣки човѣкъ е скрито Божествено начало. Веднъжъ дошълъ на земята, човѣкъ има своя мисия, която трѣбва успѣшно да свърши. — Ама ние сме стари, нашиятъ животъ се свършва вече. — Не говорете така. Въ Бога нѣма стари и млади, тамъ всички сѫ еднакви, всички иматъ условия да се развиватъ. Стари и млади, това сѫ човѣшки идеи. Това сѫ отрицателни мисли, които спъватъ човѣка. Той трѣбва да се освободи отъ тѣхъ, да се подмлади. Отрицателнитѣ мисли се дължатъ на излишна енергия въ човѣка, която се натрупва въ областьта на слѣпитѣ очи, дето предизвиква голѣмо напрежение. Ако не може да трансформира тази енергия, човѣкъ става индиферентенъ, не му се яде, не му се работи, не иска да се моли. — Не, дойде ли това състояние, веднага стани отъ леглото си, не се излежавай. Измий се, облѣчи се, помоли се на Господа, проникни се отъ силното желание да изпълнишъ волята Божия, въпрѣки тежкото ти състояние. Ако видишъ нѣкой нещастенъ човѣкъ, направи му нѣкакво добро. Нѣма да мине много време, твоето състояние коренно ще се измѣни. Нѣкой хора страдатъ отъ излишъкъ на енергия — тѣ трѣбва да работятъ, да помагатъ на ближнитѣ си. Други пъкъ страдатъ отъ недоимъкъ, отъ липса на енергия. Въ тѣхъ става изтичане на енергия, която външниятъ свѣтъ използува. Външниятъ свѣтъ постоянно черпи. Това не трѣбва да ви плаши, нито пъкъ да дохождате до положение да се изобличавате, че сте грѣшни, че нищо нѣма да излѣзе отъ васъ. Дръжте връзка съ Бога и не се спирайте върху миналото. Щомъ съзнаете една погрѣшка, изправете я и вървете напредъ. Какво сте били въ миналото, не е важно. Какво сте днесъ, и какво се изисква отъ васъ — това е важно. Разумно използувайте всѣки даденъ моментъ! Това е истинската философия на живота. Отъ друга страна, изправяйте погрѣшкитѣ си, безъ да се спъвате. Само при това положение ще се върнете въ небето радостни и доволни, че сте изправили живота си, че можете да живѣетечистъ, възвишенъ животъ. Тогава Богъ ще каже: „Ще залича грѣховетѣ ви и нѣма вече да ги споменавамъ“. Щомъ Богъ е съ насъ, ние всичко можемъ да направимъ. Мнозина искатъ да видятъ Бога, да се насърдчатъ, за да следватъ съ усърдие духовния пѫть. — Какъ искатъ тѣ да видятъ Бога: въ видъ на образъ, или въ видъ на свѣтлина? Като срещнете единъ талантливъ, единъ гениаленъ, единъ добъръ човѣкъ, радвайте се. Въ тѣхъ е Богъ. Дето е Божественото, тамъ е Богъ. Божественото е въ всѣки човѣкъ, но вие трѣбва да Го намѣрите, да Го видите и познаете. Отъ васъ зависи да Го видите. — Ще се изпълнятъ ли желанията ни? — Нѣма желание, което да не се изпълни — отъ васъ зависи. Силнитѣ желания всѣкога се изпълняватъ. За да се изпълнятъ, тѣ трѣбва да се подхранватъ. Една млада булка ми разправяше следната своя опитность: Оженихме се съ моя възлюбенъ, съ когото дълго време се обичахме. Живѣхме нѣколко години, но работитѣ ни не вървѣха добре. Възлюбениятъ ми е добъръ човѣкъ, но не иска да задоволи едно мое желание: да ми купи кожухче отъ хубаво сукно, на яката и отпредъ съ лисича кожа и обшито съ сърма. Така го молихъ, иначе го молихъ, но кожухче не ми купи. Струва ми се, че съ отворени очи ще отида на онзи свѣтъ за това кожухче — толкова силно е желанието ми. Не получихъ кожухчето, но и животътъ ни не върви добре. Казвамъ: Каквото представя кожухчето за тази булка, такова нѣщо е връзката на човѣка съ Бога. Не направи ли тази връзка, той ще отиде на онзи свѣтъ съ отворени очи. Не направи ли тази връзка, животътъ му нѣма да върви добре. Умрѣ младата булка безъ сукнено кожухче, но и очитѣ ѝ останаха отворени. Следователно, и на васъ казвамъ: Не отивайте на онзи свѣтъ, преди да сте направили връзка съ Бога, преди да сте си ушили сукнено кожухче, защото очитѣ ви ще останатъ отворени. Когато хората направятъ вѫтрешна връзка съ Бога, науката, литературата, музиката, изкуството, обществениятъ, семейниятъ, личниятъ животъ ще се изпълнятъ съ новото, съ нови идеи и разбирания — съ новъ стремежъ къмъ възвишеното и красивото. Тогава всѣки човѣкъ ще се проникне отъ силата на новата мисъль, съ която ще може не само да отбива цѣлъ полкъ войници отъ пѫтя имъ, но ще застави хилядни армии да сложатъ орѫжие предъ неприятеля си, да се откажатъ да убиватъ. Който може да напрани това, той е поставилъ за основа на живота си положителната философия. Той е поставилъ за основа на живота си любовьта. У п р а ж н е н и е: Добре изправени! Рѫцетѣ напредъ, надъ главата, надолу. Постепенно свиване рѫцетѣ въ юмруци, като сепоставятъ предъ лицето, подъ брадата. Бавно изнасяне рѫцетѣ напредъ, съ разтваряне на юмруцитѣ, като че се отърсвате отъ нѣщо. Това упражнение има за цель да ви освободи отъ грѣшкитѣ, които правите. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини!“ * 19. Лекция отъ Учителя, държана на 29 февруарий, 1928 г. София.—Изгрѣвъ.

От томчето "Малки и голѣми придобивки" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. II (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1936 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Възкресение. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини!“ Т. м. Като предметъ на лекцията си ще взема цигулката. Виждате една цигулка, направена отъ орѣхово дърво. Можете ли да опредѣлите, преди колко години е отсѣченъ орѣха, отъ който е направена цигулката? При това, какъ мислите, живи ли сѫ клеткитѣ на този орѣхъ? Като знаете, че орѣхътъ е отсѣченъ отъ своя коренъ, ще кажете, че клеткитѣ му сѫ мъртви. Въ сѫщность не е така. Клеткитѣ на орѣха сѫ живи и продължаватъ да живѣятъ. Че сѫ живи, това се вижда отъ факта, че колкото повече се свири на цигулката, толкова повече тя се разработва. Клеткитѣ все повече оживяватъ. Човѣкъ може така да оживи тѣзи клетки, че тѣ да придобиятъ известна интелигентность, известна отзивчивость. Ако клеткитѣ на дървото не умиратъ, колко повече човѣкъ не умира. Всичко въ свѣта е живо. Въ човѣка има скрити, потенциални сили, които чакатъ времето си да се проявятъ. Запримѣръ, коситѣ, космитѣ въ човѣка отговарятъ на цигулката. Той трѣбва да разбира музикалнитѣ тонове, които тѣ съдържатъ, за да произведе отъ тѣхъ първичния, Божествения животъ, който се намира въ него въ потенциално, въ затворено състояние. Докато не дойдете до това положение, вие не можете да придобиете Божествения животъ. Сега, азъ нѣма да говоря за музиката като изкуство, но ще говоря за музиката като идея. Като изкуство, музиката е едно нѣщо; като идея, тя е друго нѣщо. Който владѣе музиката като изкуство, той свири съ техника. Който разбира музиката като идея, той свири съ душа, вдъхновено. За да свири съ душа, цигуларьтъ трѣбва да познава законитѣ, да извади своя двойникъ и да го вложи въ цигулката и въ лѫка си. Само при това положение той ще може да изкарва отъ цигулката си, каквито тонове желае. Сѫщиятъ законъ се отнася и до човѣшкото тѣло. Ако двойникътъ на човѣка може да проникне презъ всички клетки на тѣлото му, той ще направи отъ себе си, каквото пожелае. Човѣкъ има въ себе си единъ инструментъ, една цигулка, съ която трѣбва да знае, какъ да се справя. Ако знае законитѣ на Божествения свѣтъ и ги прилага къмъ този инструментъ, той би станалъ гениаленъ. Гениалностьта изключва всѣкакво съмнение. Съмнението, умразата, обезсърдчението, страхътъ — изобщо, всички отрицателни нѣща сѫ човѣшки работи. Човѣкъ не е създалъ нѣщо велико. Неговитѣ работи сѫ все отрицателни. Обаче, когато Божественитѣ и човѣшкитѣ работи се съединятъ въ едно, човѣкъ става добъръ. Съ други думи казано: когато доброто и злото се съединятъ въ едно, човѣкъ става добъръ. Когато Богъ се съедини съ човѣка, Той проявява своята милость. Когато Богъ се отдалечи отъ човѣка, проявява се Неговата светость. Когато човѣкъ се отдалечи отъ Бога, на лице изпъква човѣшката лошавина. Сдедователно, докато цигулката е безъ човѣка, тя е лоша. Щомъ човѣкъ я вземе и засвири на нея, тя става добра. Можете ли да познаете, какво ви говори цигулката, когато я вземете въ рѫцетѣ си и засвирите на нея? Мнозина минаватъ за музикални, за музиканти, но нѣматъ дълбоко, вѫтрешно разбиране за музиката. Разбиране се иска отъ всички. Когато човѣкъ разбере основния законъ на живота, той ще има голѣми постижения. Постиженията въ живота сѫ резултатъ на малкитѣ дарби, съ които човѣкъ разполага. Всички дарби, всички таланти на човѣка сѫ ценни, когато има кой да го слуша и разбира. Кой може да слуша и разбира музиката? — Разумниятъ човѣкъ. — Кой може да гледа картинитѣ на художника и да ги разбира? — Разумниятъ човѣкъ. Следователно, за да угодимъ на невидимия свѣтъ, ние трѣбва да бѫдемъ първо разумни, да можемъ да слушаме и разбираме музиката, а после да бѫдемъ и музикални, да можемъ да свиримъ. Всички сѫщества въ невидимия свѣтъ сѫ музикални. Никой не може да прекрачи прага на рая, ако не е музикаленъ, ако не знае да пѣе и да свири. Който нѣма външенъ инструментъ, той трѣбва да свири на своя вѫтрешенъ инструментъ. Докато не развиете своето музикално чувство, вие не можете да мислите право. Безъ музика права мисъль не сѫществува. Азъ имамъ предъ видъ вѫтрешната, реалната музика, а не външната. Реалнитѣ нѣща се отличаватъ по това, че растатъ; нереалнитѣ нѣща пъкъ се увеличаватъ външно, безъ да растатъ. Значи, човѣкъ, животно, растение сѫ реални нѣща. Който мисли, чувствува и действува, той е реаленъ човѣкъ. Който има стремежъ къмъ музика, къмъ придобиване на добродетели, той има условия да расте. Злото, обаче, е механически процесъ, който внася въ човѣка натрупване, а не растене. Изпѣйте сега пѣсеньта „Стани“, да се внесе музикалность въ настроението ви. Сила, магия е музиката! Тя превръща енергиитѣ, тя твори, тя създава. За една вечерь, съ една малка цигулка, великиятъ майсторъ може да изкара 50 — 100,000 лева. Каква по-голѣма магия отъ тази! Нѣкой работникъ отива на нивата, цѣлъ день дига и слага мотиката и едва изкарва прехраната си, а единъ виртуозъ за нѣколко часа изкарва десетки и стотици хиляди лева. Следъвсичко това този работникъ се обезвѣрява, не вѣрва въ Бога. Какво трѣбва да направи, за да се освободи отъ своето съмнение и безвѣрие? Да вземе цигулката и да свири. Така ще се усили вѣрата му. По-добре да вѣрва, отколкото да се съмнява. Българитѣ казватъ: „Цигуларь кѫща не храни“. Така е било нѣкога. Днесъ, обаче, цигуларь кѫща храни. Когато дойде нѣкой добъръ цигуларь да свири, всички го приематъ много добре. Въ свѣта сѫществува законъ, нареченъ „законъ на мъртвитѣ нѣща“. Мъртви нѣща сѫ непостижимитѣ, ненавременнитѣ. Да се занимавашъ съ мъртви нѣща, това значи, да се занимавашъ съ нѣща, при които времето се губи. Въпрѣки това тия нѣща, именно, се развиватъ. Това е афоризъмъ. Това е противоречие, контрастъ. Въ смъртьта има нѣщо велико, дълбоко. Знаете ли, какъвъ е ангелътъ, който взима душитѣ на хората и ги носи при Бога? Смъртьта не е тъй страшна, както хората си я представятъ. Задъ смъртьта, която хората си представятъ въ видъ на човѣшки скелетъ, съ сърпъ въ рѫка, седи единъ красивъ ангелъ. По-красиво нѣщо отъ този ангелъ нѣма, но и по-страшно нѣщо отъ него нѣма. Въ живота има красиви, свѣтли нѣща, но и разочарования има. Можете ли да очаквате хората да ви рѫкоплѣскатъ, да турятъ вѣнци на главата ви, ако свирите „цвѣте мило, цвѣте красно“? Не само че нѣма да ви рѫкоплѣскатъ, но даже ще ви освиркать. Хората обичатъ хубава музика. Тѣзи, които сѫ дошли да ви слушатъ, тѣ сѫ музикални хора, съ вкусъ и изискване къмъ музиката, не се задоволяватъ съ каква и да е музика. Ако изсвирите нѣщо хубаво, съ изпълнение, тѣ ще ви рѫкоплѣскатъ, на рѫце ще ви носятъ. Съ такова свирене ще ви приематъ и на земята, и на небето. Животътъ е велика музика. Науката е сѫщо така велика музика. Коя наука наричаме ние музика? Великата, Божествената, положителната наука е музика, а не обикновената, човѣшка наука, която почива върху хипотези, които или минаватъ въ теории, или хипотези оставатъ. Тази наука ние уподобяваме на началникъ на трена, който само провѣрява билетитѣ. Тази наука не разрешава въпроса, отде иде човѣкъ и кѫде отива. Съвременната наука казва, че човѣкъ е произлѣзълъ отъ една клетка, наречена първична, чрезъ дѣление, като е минавала презъ различни форми, докато най-после е дошла до човѣшката форма. Този последователенъ процесъ на развитие, на минаване на формитѣ въ живота въ все по-високи, наричатъ еволюция. При този процесъ всички клетки въ човѣшкото тѣло постепенно сѫ се организирали, докато сѫ създали човѣшкия организъмъ. Хиляди години Духътъ е работилъ за създаване на този организъмъ, за създаване на своя домъ. Този дълъгъ процесъ на развитие нѣкои наричатъ еволюция, други — странствуване на душитѣ, трети — прераждане и т. н. Значи,да еволюирашъ, да странствувашъ, да се прераждашъ, това представя една и сѫща идея. Който не разбира този законъ, той обяснява всички нѣща съ закона на наследственостьта. Казватъ, че синътъ наследява качествата на баща си. Може би, преди четири поколѣния, този баща е билъ синъ на сегашния си синъ. Това показва, че вънъ отъ себе си човѣкъ нищо не може да наследи. Наистина, докато работникътъ не отиде на нивата да копае, господарьтъ нищо нѣма да му даде. Щомъ отиде да копае на нивата, господарьтъ ще му плати, и то споредъ работата: колкото повече е работилъ, толкова повече ще получи. И тъй, който следва Божествената наука, той ще разбере, че животътъ се развива по опредѣленъ планъ. Които не разбиратъ тази наука, тѣ сами създаватъ разни теории, безъ нѣкакво приложение въ живота. И следъ като ги питатъ, отде сѫ дошли, и кѫде ще отидатъ, тѣ нищо не знаятъ. Нѣкой казва: Само едно нѣщо зная, че съмъ дошълъ на земята по нѣкакъвъ начинъ и трѣбва да си поживѣя, но какъ, именно, съмъ дошълъ, отде съмъ дошълъ и кѫде ще отида, нищо не зная. Обаче, едииъ день красивиятъ ангелъ на смъртьта ще дойде, ще похлопа на вратата и ще ви повика за онзи свѣтъ. Какво ще правите тогава? Ще се скриете и, като онази негърка въ Америка, ще отговорите на Арахангелъ Михаилъ: Нѣма я тукъ. Въ Америка нѣкѫде, една 70 годишна негърка, отегчена и изморена отъ живота, дълго време се молила на Бога да изпрати Арахангелъ Михаилъ да вземе душата ѝ. Близо до нея живѣли нѣколко студенти, които чували молитвата ѝ, отправена до Бога. Единъ день тѣ решили да се пошегуватъ съ нея. Единъ отъ студентитѣ намислилъ да се престори на Арахангелъ Михаилъ и да похлопа на вратата й. Другитѣ студенти пъкъ щѣли да го придружатъ, да видятъ, какво ще имъ отговори. Решили и приложили решението си. Като приближили до дома на старата негърка, студентътъ, който се престорилъ на Арахангелъ Михаилъ, похлопалъ на вратата. — Кой тамъ? — запитала бабичката. — Арахангелъ Михаилъ. Богъ чу твоята молба и ме прати да взема душата ти. — Кажете Му, че тя не е тукъ. Съвременнитѣ хора се страхуватъ отъ смъртьта, като тази негърка, и щомъ почувствуватъ, че тя наближава къмъ тѣхъ, тѣ се скриватъ и отговарятъ: Кажете ѝ, че ги нѣма тукъ. На мѣсто е този страхъ, но хората не трѣбва да умиратъ, а трѣбва да се видоизмѣнятъ. Веднъжъ дошълъ на земята, човѣкъ не трѣбва да умира. Смъртьта, въ смисълъ на заминаване, не е страшна. Страшно е неразбирането между хората. То се дължи на особенъ родъ чувства, които сѫ ги раздѣлили. Тѣ говорятъ на различни езици помежду си, вследствие на което не се разбиратъ. Единъ великъ Учитель далъ една задача на единъ отъ своитѣ ученици. Ученикътъ, обаче, скоро забравилъ задачата и тръгналъ по свѣта. Като пѫтувалъ отъ градъ въ градъ и отъ село въ село, той спрѣлъ въ едно красиво село и тръгналъ по улицитѣ. Тукъ спиралъ, тамъ спиралъ, искалъ да се разсѣйва, да убива времето. Единъ господинъ миналъ покрай него и като го видѣлъ, ударилъ му две силни плесници и казалъ: Защо не отидешъ между хората да работишъ, ами зяпашъ по улицитѣ безъ работа? Ученикътъ се зашеметилъ отъ плесницитѣ и падналъ на земята. Дето падналъ, тамъ намѣрилъ една великолепна книга и торба съ злато и скѫпоценни камъни. Като взелъ книгата и торбата съ скѫпоценноститѣ, ученикътъ си спомнилъ за задачата, дадена му отъ Учителя, и си казалъ: Благодаря на този господинъ, че ме удари, за да падна на земята и намѣря книгата и торбата, за които Учительтъ ме прати въ свѣта. Книгата и торбата съ скъпоценности не струватъ ли две плесници? Кой ученикъ би се разсърдилъ, ако Учительтъ му даде задача да намѣри книгата на живота и торбата съ скѫпоценности, съ благата въ свѣта? Не само две, но много повече плесници струва да получи човѣкъ, за да придобие книгата съ мѫдроститѣ на живота и торбата съ великитѣ блага, които природата е скрила въ нея. Казвате: Какъ да разбираме тия нѣща — въ букваленъ, или въ преносенъ смисълъ? — Разбирайте нѣщата, както искате, т. е. и въ букваленъ, и въ преносенъ, и въ идеенъ смисълъ. Следователно, три вида разбирания има въ свѣта, отъ които трѣбва да черпите поука. Срѣщате една натоварена кола по пѫтя. Тази кола е жива. Всички клетки въ нея сѫ въ движение. Въ тази кола е впрегнатъ конь. Колата е направена по закона на натрупването. Тя е направена по механически начинъ: въ нея нѣма растене, въ нея нѣма никакво съчетание. Впрегнатиятъ конь, обаче, се намира въ процеса на растенето. За него има животъ. Разумното начало е човѣкътъ, който туря юздитѣ въ устата на коня, качва се на колата, и двамата тръгватъ. Човѣкътъ седи въ колата, а коньтъ я тегли. Щомъ свърши работата си, човѣкътъ вкарва колата въ двора, разпрѣга коня, завежда го въ обора, а той влиза въ стаята си. На другия день сѫщата работа се повтаря. Колата представя физическото тѣло на човѣка; животното, коньтъ представя астралното тѣло, сърдцето на човѣка; юздитѣ, поводитѣ — човѣшкия умъ, който направлява коня; разумното начало, което кара колата, това е човѣшкиятъ духъ. Ще кажете, че и безъ кола може. — И безъ кола може, но по-добре е съ кола, още по-добре е съ конь, а най-добре е да има човѣкъна колата, защото, безъ него коньтъ ще отнесе колата далечъ нѣкѫде. Следователно, три нѣща сѫ важни въ живота: здрава кола, силенъ, изхраненъ конь и разуменъ господарь, който да кара колата въ живота. Нѣкой ще каже, че знае тия нѣща, че много пѫти ги е слушалъ. Българската пословица казва: „Повторението е майка на знанието“. Забележете, когато нѣщо е хубаво, всѣки има желание повторно да го чуе, да го види, да го прочете и т. н. Всички хубави работи сѫ заради насъ, и затова ние се стремимъ къмъ тѣхъ, имаме желание да ги възприемемъ. Какво по-хубаво нѣщо отъ пѣнието и свиренето? Ето защо, всички трѣбва да се стремите да пѣете и да свирите хубаво. Вѣра се изисква за това. Че хората ви освиркватъ, че ви се присмиватъ — това да не ви смущава. Колкото повече неуспѣхи, освирквания и подигравки сте преживѣли, толкова повече условия имате за успѣхъ. Всички велики хора сѫ минали презъ тѣзи състояния. Който ви осмива, той ви мисли доброто. Който ви хвали, и той ви мисли доброто. Обаче, човѣкъ успѣва повече, когато го осмиватъ, а не когато го хвалятъ. Вие трѣбва да разбирате този законъ, да тълкувате нѣщата и въ лошитѣ работи да виждате доброто. Доброто е скрито дълбоко нѣкѫде. Вие трѣбва да разровите пластоветѣ, които го затрупватъ и, като го намѣрите, да го изчистите отъ примѣситѣ. Тогава ще разберете, че доброто е създаденоза васъ, но вие трѣбва да направите известна усилие, да го издирите. Каквото и да ви се случи въ живота, знайте, че такава е волята Божия. Ако Богъ ви каже да свирите, заради Него свирете. Ако ви каже да пѣете, заради Него пѣйте. Ако ви каже да учите, заради Него учете. Ако ви сполети нѣкакво нещастие, знайте, че волята Божия е такава. Че си боленъ, че си сиромахъ, не се страхувай. За всичко благодари. Каквото и да те сполети, пѣй и свири за Бога. Това е красивиятъ, детинскиятъ животъ, къмъ който всѣки трѣбва да се стреми. Затова е казалъ Христосъ: „Станете като децата!“ Мнозина се обезсърдчаватъ отъ сегашния животъ и казватъ: Какво ли ще бѫде следното ни прераждане? — Не мислете за следното прераждане. Използувайте сегашния животъ, а за бѫдещето не мислете. Въ следнитѣ прераждания ще ви се дадатъ по-сериозни упражнения, по-сложни задачи. Като сте дошли на земята, вие трѣбва да работите, да свършите опредѣлената за васъ работа. Ако знае кога ще умре, човѣкъ ще свърши работата си въ най-скоро време. Това зависи отъ интенсивностьта на неговата деятелность. Каквото и да ви се случи, не се обезсърдчавайте. Пѣйте и благодарете на Господа. Такава е волята Му. Молете се на Бога да възрасти у васъ всички добродетели, всичко благородно и възвишено. Молете се за развиване на всички дарби, които сѫ вложени у васъ. Молете- се да развиете въ себе си търпение, кротость, милосърдие, въздържание, усърдие въ работата си и т. н. Усърдието е едно отъ добритѣ качества на ученика. Дето има усърдие, тамъ има растене. Усърдието изключва обезсърдчението. Колкото препятствия и да срещнете на пѫтя си, кажете: Такава е волята Божия. Моята работа ще се уреди, като разнищвамъ конецъ по конецъ. Действително, усърдниятъ урежда работитѣ си бавно, спокойно, безъ никакво смущение. Когато усърдието изчезне, въ човѣка се ражда гнѣвътъ, а гнѣвътъ предизвиква експлозии. Поради гнѣва велики хора сѫ спирали своето усърдие, вследствие на което сѫ се заплитали, като пророкъ Илия, и сѫ намирали, че свѣтътъ трѣбва да се унищожи. Гнѣвътъ не е слабость, а излишна енергия, която човѣкъ трѣбва да знае, кога и кѫде да използува и впрегне на работа. Въ Писанието е казано за Господа, че се гнѣви. Това значи, че Господъ има въ себе си много енергия, която знае, какъ и кѫде да приложи. Като не знаятъ, какъ да се справятъ съ енергията на гнѣва, хората сами си създаватъ пакости. За да не си пакости, човѣкъ трѣбва да развива мекота въ себе си, да не се гнѣви, да не създава никакви експлозии. Само на добрия, на умния човѣкъ е позволено да се сърди. Докато не стане добъръ и уменъ, той нѣма право да се сърди. За да станете умни и добри, трѣбва да развивате въ себе си самообладание. Сега азъ искамъ да обърна новъ листъ въ вашия животъ — листътъ на положителнитѣ сили. Каквито примѣри съмъ ви привеждалъ, всички сѫ положителни. Каквото съмъ проповѣдвалъ досега, всичко е изпитано, провѣрено. Азъ познавамъ хората, опиталъ съмъ ги, зная, какво могатъ да дадатъ, какво могатъ да направятъ. Като не познавате хората, вие лесно се обезсърдчавате. Отивате въ единъ домъ, похлопате на вратата, но не ви отварятъ. Отивате на друга врата да хлопате. Тамъ ви отварятъ, но не ви приематъ. Вие веднага се обезсърдчавате и казвате: Господи, на сто врати похлопахъ, но никѫде не ми отвориха. — Не, вие не говорите истината. Едва сте похлопали на едва-две врати, и вече сте се обезсърдчили. Имайте търпение. Идете на трета врата, тамъ ще ви приематъ добре. Вие не сте опитали хората, не сте ги познали. Милиони врати има, на които можете да похлопате. Ако на едно мѣсто ви изпѫдятъ, на друго ви чакатъ съ отворени обятия. Не се обезсърдчавайте! Голѣми богатства ви очакватъ. Често ме запитватъ отъ онзи свѣтъ, има ли кандидати за пансионери. Азъ се чудя, кого да изпратя тамъ на пансионъ. Вие се страхувате да отидете на онзи свѣтъ, да не би да умрете. Вие не знаете, че има особенъ начинъ за отиване въ онзи свѣтъ: вечерь ще отивате, сутринь ще се връщате. Ако много ви се хареса тамъ, можете да останете дватри деня, най-много седмица и пакъ да се върнете на земята. Повече отъ една седмица не се позволява да останете на онзи свѣтъ. Вие трѣбва да се върнете на земята, да нахраните кончето си и следъ една седмица пакъ можете да отидете на онзи свѣтъ, да придобиете знание. — Кѫде е онзи свѣтъ? — Не е много далечъ. Разстоянието отъ този до онзи свѣтъ е единъ день пѫть. Колкото време минава отъ изгрѣването до залѣзването на слънцето, толкова време ще употрѣбите да отидете до небето, до рая, т. е. до онзи свѣтъ. Какъ трѣбва да се разбира това: въ букваленъ, или въ преносенъ смисълъ? Това може да се разбере и въ букваленъ, и въ преносенъ, и въ идеенъ смисълъ. Ако го разберете въ букваленъ смисъль, ще намѣрите на земята онази Школа, която е клонъ отъ Небесната, отъ Божествената. Ако го разберете въ преносенъ смисълъ, ще се пренесете съ мисъльта си въ една область, въ единъ поясъ надъ земята, дето ще влѣзете въ друга Школа, сѫщо така клонъ отъ Божествената. Тамъ ще изучавате по-високи нѣща отъ земнитѣ. Това ви се вижда чудно и отвлѣчено, защото мислите, че пространството надъ земята е празно. — Не, цѣлото пространство е населено отъ сѫщества съ по-висока култура отъ нашата. Цѣли царства ни заобикалятъ. Ако речете да тръгнете отъ земята за онзи свѣтъ, ще ви спиратъ на много мѣста. Ще ви спиратъ предъвсѣко царство и ще ви искатъ свободенъ билетъ, паспортъ, както правятъ на земята, при минаването отъ една държава въ друга. Сега, като говоря за тия царства и свѣтове надъ васъ, виждамъ, че вие нѣмате представа за тѣхъ. За да имате ясна представа, трѣбва да излизате отъ тѣлото си и да посещавате тия свѣтове. Ще отидете, ще ги разгледате и ще се върнете пакъ въ тѣлото си. Тогава нѣма да се страхувате отъ това, което днесъ ви плаши. Колкото и да се страхувате, ангелътъ на смъртьта ще дойде, ще ви вземе и ще ви занесе на онзи свѣтъ. На младини, или на старини, ангелътъ ще дойде, нѣма да ви отмине. Докато сте на земята, вие трѣбва да работите, да изпълните това, за което сте дошли, да не ви взематъ преждевременно и неподготвени. Отъ всички се иска работа, да свършите това, за което сте дошли. И тогава, като ви се заговори за онзи свѣтъ, да не се страхувате. Вие нѣма да умрете, но ще възкръснете. Който е възкръсналъ, той не знае вече, какво нѣщо е смъртьта. Желая на всички ви да се събудите, да оживѣете, да възкръснете. Това значи, да бѫдете господари на себе си. Който мисли, чувствува и действува право, той е господарь на себе си, той е човѣкъ на музиката, не само кате изкуство, но и като идея. При обикновената музика, човѣкъ свири по обикновенъ начинъ; при музиката като изкуство, човѣкъ не може да движи лѫка по своя воля, а щего движи по правила. При идейната музика, лѫкътъ се движи свободно, неподчинено на никакви правила и закони. Който изучава живота като изкуство, той мисли по единъ начинъ; който изучава живота като идея, той е съвършено свободенъ въ постѫпкитѣ си и дава изразъ на своя животъ. Никой не трѣбва да се мѣси въ живота на другитѣ и да ги морализира, да ги учи, какъ да живѣятъ. Както и да постѫпвате, не се сѫдете. Знайте, че такава е днесъ волята Божия. Утре волята Божия ще се измѣни, и вие ще бъдете по-готови. За какво? Да изпълните волята Божия, да свършите работата си на земята. Казано е въ Писанието: „Пѣйте и възпѣвайте Господа въ душата си!“ За да бѫде здравъ, човѣкъ трѣбва да пѣе и да свири. Ако не външно, поне вѫтрешно човѣкъ трѣбва да пѣе. Каквито мѫчнотии и да минавате, пѣйте и не се безпокойте. Боленъ си, беденъ си, три деня не си ялъ — пѣй! Като пѣешъ, работитѣ ти ще се наредятъ. Силенъ е онзи човѣкъ, който пѣе отъ любовь, и който мисли, че всичко, което става въ живота, е за славата Божия и за доброто на всички живи сѫщества. Затова е казано, че всичко, каквото става въ свѣта, е за добро на онѣзи, които любятъ Господа. Като ученици, дръжте тази мисъль въ ума си и ще провѣрите, че е така. За онзи, който люби Бога, всичко се обръща на добро. Така сѫ проповѣдвали пророцитѣ, така е проповѣдвалъ Христосъ, така проповѣдва новото учение, така се проповѣдва и отъ хората на новата мисъль. Новата мисъль е течение, което сѫществува въ Америка. Хората отъ това течение подържатъ, че въ свѣта съществува само енергия, само духъ, а материя не сѫществува. Значи, реаленъ е само духътъ. Споредъ това течение, болести не сѫществуватъ. Хората на новата мисъль се лѣкуватъ чрезъ отричане на болестьта. Като заболѣе нѣкой отъ тѣхъ, той казва: Духътъ не боледува. Понеже азъ съмъ духъ, а не съмъ материя, не съмъ боленъ. Той отрича болестьта и постепенно оздравява. Обаче, каквото и да се говори, въ свѣта сѫществува материя. Материята е облѣкло, дреха на духа. Следователно, материалниятъ животъ е необходимъ за духа. Той представя условия, срѣда за работа и за проява на духа. Колкото и да сѫ възвишени нѣкои духове, отъ време на време тѣ слизатъ на земята, т. е. въ материалния свѣтъ, да прекаратъ поне малка часть отъ живота си тукъ, да направятъ нѣколко опити и да придобиятъ известни резултати. Като ученици, вие трѣбва да работите чрезъ закона на внушението, да внесете въ себе си новата мисъль. Нѣкои ученици се обезсърдчаватъ и казватъ, че не вървятъ добре, не сѫ добри, не мислятъ право. — Това е стариятъ животъ. Новиятъ животъ, новата мисъль изисква положителни възгледи за нѣщата. Вие трѣбва да знаете, че, докато работите съзнателно върху себе си, сте добри, вървите въ правия пѫть, вършите волята Божия. Днесъ вършите волята Божия по единъ начинъ, както разбирате, но утре ще я вършите по-добре. На третия день ще я вършите още по-добре и т. н. Новата мисъль прониква въ васъ и работи върху умоветѣ и сърдцата ви. Една опасность има за васъ: да не изпаднете въ пресищане. Въ Школата се даватъ много методи и правила, които, ако не се прилагатъ, ще ви доведатъ до пресищане. Постоянство се иска отъ ученика, да прилага тия правила постепенно, едно следъ друго, а не изведнъжъ. Не е въ многото, но въ малкото и въ постоянството, въ будностьта на съзнанието. Нѣкой иска да пости десетина деня, да придобие нѣщо. Споредъ мене, 24 часа съзнателенъ постъ, се равнява на десеть деня механически постъ. Въ 24 часа съзнателенъ постъ човѣкъ може да обнови клеткитѣ на тѣлото си. Нѣкой учени подържатъ, че клеткитѣ на тѣлото се обновяватъ въ продължение на три месеца, други — въ продължение на седемь години. Ние твърдимъ, че и въ 24 ч. абсолютенъ постъ, клеткитѣ на тѣлото могатъ напълно да се обновятъ. Постете 24 ч. и бѫдете весели, радостни. Пѣйте и благодарете на Бога за всичко. Като минатъ 24 ч., нахранете се и пакъ благодарете на Бога за хлѣба, за водата, които ви е далъ. Числото 24 е добро, хармонично. То съответствува на обръщането на земята около осьта ѝ. Числото 24 ще ви постави въ хармония съ земята. Изпѣйте сега пѣсеньта „Имаше человѣкъ“. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини!“ * 18. Лекция отъ Учителя, държана на 22 мартъ, 1928 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Малки и голѣми придобивки" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. II (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1936 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Кѫси и дълги линии. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини!“ Размишление. Четоха се резюмета на темитѣ: „Най-голѣмата скръбь“ и „цѣрътъ на най-голѣмата скръбь“. Представете си единъ човѣкъ съ широко чело, което показва голѣмо въображение. Като се спрете върху очитѣ на този човѣкъ, мислете за съзнанието. Очитѣ показватъ будностьта на съзнанието. Носътъ представя коренитѣ на съзнанието, а устата — източникътъ, отдето съзнанието черпи сила. Ушитѣ сѫ вентилатори на съзнанието. Съзнанието на човѣка се провѣтрява презъ ушитѣ. На фиг. 1. имате линиитѣ А и В, съ различна дължина. Коя е причината, че линията А е по-кѫса отъ линията В? Дължината на линиитѣ В се опредѣля отъ скоростьта на движенията имъ. Когато една линия е въ- покой, тя всѣкога е по-дълга отъ друга, която е въ движение. Колкото движението е по-бързо, толкова линията изглежда по-кѫса; колкото движението е по-бавно, толкова линията изглежда по-дълга. Следователно, отъ научна гледна точка, бързината на движението опредѣля дължината на линиитѣ. Посоката на движението пъкъ опредѣля направлението на линиитѣ. Възъ основа на това, по посоката на линиитѣ въ човѣшкото тѣло, може да се опредѣли, накѫде се движи човѣкъ. Запримѣръ, веждитѣ, носътъ, устата на човѣка показватъ посоката на неговото движение. При движението си, тѣлата измѣнятъ не само голѣмината, но и формата си. Ако кубътъ се движи съ бързината на свѣтлината, той ще се проектира като плоскость, а не като триизмѣрно тѣло, каквото въ сѫщность представя. Ако скоростьта на движението на плоскостьта се удвои, тя ще се проектира въ видъ на права линия. Ако скоростьта на движението на правата линия се удвои, тя ще се проектира въ видъ на точка. И най-после, ако скоростьта на движението на точката се удвои, тя ще стане невидима. Оттукъ можемъ да извадимъ следното заключение: Всѣка идея може да бѫде понятна за човѣка само тогава, когато скоростьта ѝ се изравни съ скоростьта на неговата мисъль. Ако скоростьта, съ която дадена идея се движи, не отговаря на скоростьта на човѣшкитѣ мисли, тя ще остане за човѣка неразбрана. Щомъ човѣкъ разбере идеята, тя ще добие известна форма. Ако съ окото на ясновидеца наблюдавате едно просто явление отъ невидимия свѣтъ, т. е. отъ четйриизмѣрния свѣтъ, ще забележите, че материята се движи съ вихрена бързина и съ всевъзможни цвѣтове. Атомитѣ и йонитѣ, отъ които е съставена материята, се движатъ непрестанно въ видъ на малки, свѣтли точици, въ конусовидна форма. Когато явлението Д се проектира на физическия свѣтъ, то ще се проектира подъ ѫгълъ отъ 45о, ще отиде въ посока АС. Ако това движение е вихрено, то ще отива все по-напредъ, но никога задъ гърба ви. Тогава то ще върви нагоре, по диагонала СВ, отдето ще слѣзе надолу, по посока ВА, като образува другъ ѫгълъ отъ 45о, а именно ѫгъла ВАД. Колкото повече движението се усилва, толкова повече материята се събира на едно мѣсто и предъ васъ се оформява образъ, подобенъ на ангелъ, или на нѣкое свѣтло сѫщество. Докато движението не е много силно, вие виждате очитѣ, ушитѣ, устата, усмивката на това сѫщество. Колкото повече движението се усилва, това сѫщество започва постепенно да се губи, докато съвсемъ изчезне. Въ духовния свѣтъ тѣлата се движатъ съ голѣма бързина, вследствие на което, ако влѣзете въ този свѣтъ, вие ще се намѣрите въ голѣмо затруднение. Тамъ не сѫществуватъ почти никакви посоки. Вие не знаете, кѫде е изтокъ, кѫде е западъ, кѫде е северъ, или югъ. Щомъ влѣзете въ духовния свѣтъ, първото нѣщо, което ще видите, е една свѣтла топка, която се движи съ вихрена бързина. Отъ тази свѣтла топка ще се поляризиратъ две точки, две направления — нагоре и надолу. Щомъ видите тази свѣтла топка, ще имате търпение да дочакате края, да видите, какво ще стане съ нея. Тази топка ще отива все по-нагоре и нагоре, ще се оформи въ свѣтълъ образъ, който ще ви се усмихне. Като види, че сте наскърбени, той ще ви каже: Не се безпокойте, Богъ е съ васъ. Той ще ви помогне, и работата ви ще се нареди. Тази топка е различно голѣма, най-много може да стигне голѣмината на слънцето. Като видите тази свѣтлина, вие ще се успокоите и ще се убедите въ сѫществуването на великата разумность въ свѣта, която се грижи за всички сѫщества. Мнозина искатъ да имъ се докаже това нѣщо. За да се докаже това, тѣ трѣбва да бѫдатъ поставени между двата полюса наживота — скръбьта и радостьта. Първо Богъ поставя човѣка въ ретортата на скръбьта, т. е. въ огъня на скръбьта, дето ще се разтопи като руда. Сгурията не се отдѣля, докато на пълно не излѣзе отъ метала. Значи, колкото и да вика човѣкъ, нѣма да го извадятъ отъ ретортата, докато сгурията не излѣзе вънъ отъ него. Като излѣзе отъ тази реторта, ще го прекаратъ презъ втора, трета, четвърта, докато съвършено се освободи отъ сгурията, отъ примѣситѣ на живота и мине въ другия полюсъ — въ радостьта. Преди да е влѣзълъ въ ретортата, човѣкъ мисли, че е изоставенъ отъ Бога, че никой не го обича, че нѣма умъ, сърдце, душа въ себе си, че краката му не го държатъ и т. н. Щомъ излѣзе отъ ретортата, той се усѣща силенъ, подмладенъ, готовъ за работа. Разумната скръбь прави човѣка здравъ. Тя води къмъ радостьта. Когато скърби, човѣкъ търси пѫтя къмъ истината. Щомъ започне да търси истината, той вече не се обезсърдчава. И тъй, който иска да стане силенъ, той непременно трѣбва да скърби. Въ скръбьта човѣкъ уяква, засилва се. Който не иска да страда, той неизбѣжно е осѫденъ да стане инвалидъ, да изгуби силитѣ си. Човѣкъ трѣбва да скърби, но въ скрѣбьта си да бѫде като малкитѣ деца, които лесно трансформиратъ състоянията си. Христосъ казва: ,,Станете като децата!,, Съ това Той иска да покаже на хората, какъ да страдатъ и какъ дасе радватъ. Чиста е радостьта на малкитѣ деца. Мимолетна е скръбьта на децата. Докато видите, че нѣкое дете плаче и тѫжи, изведнъжъ го виждате весело, засмѣно, изтрива очитѣ си, усмихва се и всичко забравя. Нѣкой се оплаква, че ималъ голѣма скръбь. Какво лошо има въ това? Когато той скърби, другъ нѣкой се радва. Когато другъ скърби, той пъкъ ще се радва. Ако пресѣете скърбитѣ на съвременния човѣкъ, ще видите, че на хиляда скърби едва една отъ тѣхъ заслужава внимание. Останалитѣ 999 скърби сѫ фиктивни. Слушате една майка да се оплаква, че детето ѝ било злоядо, не обичало да яде много, не обичало да яде каква и да е храна. Майката скърби, че детето ѝ не яде всичко. Скръбь ли е това ? Тя трѣбва да се радва даже, че детето ѝ не е всеядно, а прави изборъ на хранитѣ. Какво по-хубаво отъ това? Другъ пъкъ се оплаква, ,че цѣли 24 часа нищо не е ялъ, щѣлъ да умре отъ гладъ. Чудно нѣщо! Лѣкаритѣ препорѫчватъ на нѣкои болни по три—четири деня абсолютенъ гладъ, а той щѣлъ да умре, защото не ялъ само 24 часа. Съ ядене само не се живѣе. Многото ядене изтощава човѣшкия организъмъ. Колкото по-малко човѣкъ яде, толкова повече животътъ му се продължава. Съвременнитѣ хора вървятъ по пѫтя на крайния материализъмъ. Тѣ мислятъ, че животътъ седи въ яденето и пиенето. — Не, животътъ не седи въ яденето, но въ живатахрана. Хората се ползуватъ отъ храната дотолкова, доколкото съзнаватъ, че Богъ е въ нея. Ако при храненето си тѣ не внасятъ мисъльта, че Богъ е въ храната, тази храна е гниеща и носи болести и смърть за тѣхъ. Христосъ е казалъ: „Който не яде плътьта ми и не пие кръвьта ми, нѣма животъ въ себе си“. Значи, ние трѣбва да ядемъ плътьта Христова и да пиемъ кръвьта Му. Всичко се крие въ тази храна. Затова трѣбва винаги да благодаримъ за нея. Обаче, благото на живота не е само въ яденето, нито опасностьта е въ яденето. Човѣкъ трѣбва съзнателно да се храни, да знае, каква храна да употрѣбява и какъ да се храни. Днесъ се повдига въпросътъ: месна или вегетарианска храна да се употрѣбява? За предпочитане е вегетарианската храна. Защо? Едно отъ научнитѣ обяснения, съ което се подържа вегетарианството, е обстоятелството, че съзнанието на животнитѣ, които се колятъ, е доста развито. Тѣ искатъ да живѣятъ, не се подаватъ доброволно на колене. Въпрѣки това, върху тѣхъ се упражнява насилие. Насилието внася въ организъма на тия животни различни отрови, които минаватъ и въ човѣшкия организъмъ. Животнитѣ предчувствуватъ, че ще ги колятъ и започватъ да се смущаватъ. Това смущение, този страхъ, тази умраза сѫ причина за отровитѣ, които се образуватъ въ организъма имъ. Човѣкъ трѣбва да наблюдава животнитѣ, които сѫ опредѣлени за колене, за да види, четѣ предчувствуватъ това нѣколко деня преди да бѫдатъ заклани. Наблюдавайте кокошкитѣ въ курницитѣ, да видите, какво смущение настава между тѣхъ, когато почувствуватъ, че нѣкоя отъ тѣхъ е опредѣлена на смърть. Страшни отрови се развиватъ въ организъма имъ! Единъ день химицитѣ ще изследватъ тѣзи отрови и ще се убедятъ въ истинностьта на тия твърдения. Много култури и цивилизации сѫ изчезнали, благодарение на отровитѣ, които се съдържатъ въ месната храна. Атланската раса, запримѣръ, е изчезнала по причина на отровитѣ въ месото на животнитѣ. Съвременната култура е осѫдена да загине по сѫщата причина. Сегашнитѣ хора употрѣбяватъ много месо. Зѫбитѣ на американцитѣ сѫ развалени отъ употрѣбата на много месо. Не само зѫбитѣ имъ ще опадатъ, но и главитѣ имъ ще оголѣятъ отъ много ядене на месо. Падане на зѫбитѣ, оголяване на главитѣ, хлътване на гърдитѣ води къмъ израждане на човѣка. Това израждане се дължи на отровитѣ въ месото, съ което хората се хранятъ. Като знае това нѣщо, човѣкъ трѣбва да стане вегетарианецъ по идея, съзнателно, а не по подражание. Нѣкой става вегетарианецъ безъ нѣкаква идея въ себе си и като му замирише на кокошчица, или на свинско, пожелава да си хапне малко, но срамъ го е отъ окрѫжаващитѣ, които знаятъ, че не яде месо. Той съжалява въ себе си, че е станалъ вегетарианецъ. Нѣкойвегетарианецъ си купилъ една—две скомрии, опекълъ ги, полѣлъ ги съ лимонъ и започва да яде, но се озърта да не го види нѣкой. Защо се страхува да не го видятъ? За хората ли е станалъ вегетарианецъ? Когато се опредѣля въ себе си, да стане вегетарианецъ, или не, човѣкъ трѣбва да запита Бога, какво Той ще го посъветва. Ако му се каже, че не трѣбва да яде месо, поради отровитѣ, които месната храна съдържа, той трѣбва да слуша, да изпълни този съветъ. Ако не слуша съвета на Господа, никой не може да му помогне срещу тия отрови. Голѣмъ бичъ сѫ тѣ за съвременното човѣчество! Причината за болеститѣ на хората се дължатъ, именно, на тия отрови. За да се изчисти кръвьта на човѣка по естественъ пѫть, изискватъ се най-малко десеть поколѣния чистъ животъ. Има методи за бързо пречистване на кръвьта, но тѣ се даватъ на малцина, само на ония, които сѫ готови да посветятъ живота си за служене на Бога. Съ прилагането на тѣзи методи, въ десеть години човѣкъ може да пречисти кръвьта си и да се подмлади. Наука е това. Често въ Школата се изнасятъ общи принципи и положения, които изглеждатъ съвсемъ противоречиви за съвременната наука. Това не значи, че ние отричаме основитѣ на науката. Ние отричаме човѣшкото, преходното въ науката, обаче, подържаме Божествената наука, която е една и сѫща за всички вѣкове. Въпрѣки това, тя вѣчно прогресира. Сега, като ученици, вие трѣбва да изучавате Божествената наука въ всички нейни отрасли: музика, изкуство, художество, както и отдѣлнитѣ области на науката. Като дойдете до музиката, вие трѣбва да различавате творци музиканти отъ изпълнители. За тази цель изучавайте челата на великитѣ музиканти. Колкото по-широко е челото на музиканта, толкова по-силно развити сѫ творческитѣ му способности. Ако челото е тѣсно, музикантътъ може да бѫде добъръ изпълнитель, но не и творецъ. Днесъ се говори за класическа и модерна музика. Класическа музика е тази, която е въ сила да измѣни състоянието на човѣка, да превърне скръбьта му въ радость. Когато сте скръбни, помолете нѣкой музикантъ да ви изсвири нѣщо отъ Моцартъ, отъ Бетховенъ или отъ Бахъ. Ако това парче може да смѣни състоянието ви, тази музика е, наистина, класическа. Класическата музика трѣбва да указва възпитателно влияние върху човѣка. Ако тя не укаже възпитателно въздействие върху човѣка, или не може да лѣкува, тогава, или музикантътъ не е изпълнилъ добре парчето, или музиката не е класическа. Бахъ е писалъ своитѣ произведения съ вдъхновение. Следователно, който свири неговитѣ произведения, и той трѣбва да има сѫщото вдъхновение. И тъй, Божествената наука, за която говоримъ, включва въ себе си съвършената музика. Тази музика се отличава по това, чее проникната отъ любовни чувства и свѣтли, възвишени мисли. Въ нея чувствата и мислитѣ сѫ хармонично съчетани. За да се изрази тази музика, човѣкъ трѣбва да има добре развито въображение. Въображението е майка на идеитѣ. Въ него, като въ утроба, се раждатъ всички хубави нѣща. Безъ въображение човѣкъ не може да зачене нищо хубаво. За да развива въображението си, човѣкъ трѣбва да си представя най-хубавитѣ нѣща, макаръ и непостижими. Съвременнитѣ хора се стремятъ къмъ грубо реалното въ свѣта, къмъ онова, което може да се възприеме съ петтѣ сѣтива, но тѣ трѣбва да знаятъ, че тия нѣща, именно, не развиватъ въображението. Музикантътъ, поетътъ, писательтъ непременно трѣбва да иматъ добре развито въображение. Тѣ не трѣбва да бѫдатъ богати. Ако дадете единъ-два милиона на нѣколко музиканти или поети, тѣ ще престанатъ да работятъ. Въ скоро време ще ги видите инвалиди. По цѣли дни ще се разхождатъ съ автомобили. Истинскитѣ музиканти, поети, писатели, учени сѫ живѣли при най-голѣми лишения и мѫчнотии. Така тѣ сѫ расли и развивали своитѣ дарби. Сега, каквото и да правятъ ученитѣ, общественицитѣ, държавницитѣ, трѣбва да знаятъ, че нѣма да обърнатъ, т. е. да изправятъ свѣта. Тѣ могатъ да въздействуватъ на отдѣлни личности, но не и на свѣта. Свѣтътъ слиза въ гѫстата материя. Той върви по свой опредѣленъ пѫть. Обаче, който не служи наличностьта си, той може да се повдигне, да излѣзе отъ гѫстата материя и да вземе посока къмъ Бога, противоположна на тази, по която свѣтътъ върви. Значи, две сѫ главнитѣ посоки на движение: едната е надолу, въ гѫстата материя, а втората — нагоре, въ духовния свѣтъ. Първата посока е тази, къмъ която свѣтътъ се стреми; втората посока е тази, къмъ която ние се стремимъ. Тѣзи две посоки сѫ съединени помежду си. Каквото свѣтътъ спечели, то е заради насъ. Каквото хората правятъ, то е пакъ заради насъ. Кой каквото спечели, ще го остави на земята, не може да го вземе съ себе си. Та ще остане за онѣзи, които, придобиятъ земята въ наследство. Каквото спечелятъ музикантитѣ, поетитѣ, художницитѣ, то ще остане на свѣта. Но това не значи, че тѣ принадлежатъ на свѣта, нито сѫ отъ категорията на свѣта. Свѣтътъ нищо не е създалъ. Свѣтътъ е банка, въ която сѫ вложени Божественитѣ капитали. Когато казвате, че трѣбва да влѣзете въ свѣта, подразбирамъ Божествения свѣтъ, а не онзи, който върви надолу, въ гѫстата материя. Ако влѣзете въ този свѣтъ, вие ще мязате на пауни, ще стѫпвате гордо, съ разперени крила, но ще излѣзете оскубани, безъ пера. Ще влѣзете съ всичкото си величие, а ще излѣзете обрани, оскубани, за посмѣшище на хората. Волътъ ще влѣзе въ свѣта съ рогата си, а ще излѣзе безъ рога и съ одрана кожа. Овцата пъкъ ще влѣзе съ вълната си, а ще излѣзе оскубана издоена. Хората въ свѣта се дѣлятъ на две категории: тия отъ първата категория се движатъ въ посока на сѫщественото и казватъ, че материята трѣбва да се сгѫсти. Прави сѫ тия хора, защото тѣ слизатъ. Хората отъ втората категория казватъ, че материята трѣбва да се разреди. И тѣ сѫ прави, защото възлизатъ нагоре, дето материята става все по-рѣдка. Ние се движимъ по равнодействуващата на тия две линии, които иматъ обща точка. Значи, ние се движимъ нито надолу, нито нагоре. Кога двама души иматъ една обща, допирна точка? — Когато иматъ общъ интересъ. Този интересъ може да бѫде отъ различенъ характеръ. Ще видите, че следъ време тѣзи двама души се сродяватъ. На единия се ражда момче, на другия — момиче. Като пораснатъ децата имъ, тѣ ги оженватъ, и по този начинъ правятъ връзка помежду си. Животътъ на хората не е нищо друго, освенъ непрекѫсната верига отъ връзки. Съвременната култура се занимава изключително съ правене на връзки. Поетитѣ пишатъ само за мѫже и за жени, за млади момци и моми. Рѣдко ще срещнете поетъ да пише за Бога, за нѣщо велико. Поети, музиканти, художници повече възпѣватъ или рисуватъ младостьта. Защо? — Защото младостьта е носителка на Божествения животъ. Докато е младъ, човѣкъ е носитель на Божественото въ себе си. Щомъ остарѣе, Божественото го напуща. Младостьта представя Божествения животъ; старостьта — човѣшкия животъ. Когато младиятъ се гнѣви, сърди, той е старъ. Когато стариятъ престане да се сърди, той е младъ. Следователно, който иска да се подмлади, той трѣбва да стане господарь на гнѣва си. Не се гнѣвете на никого! Когато гнѣвътъ дойде у васъ, говорете съ него, но не се гнѣвете. Помнете всѣкога, че Богъ живѣе въ васъ, и вие въ Него. Ако Той търпи всички хора, всички противоречия, радвайте се за това и не се сърдете на хората. Какво правите вие? Погледнете на този, на онзи, и казвате, че сѫ голѣми грѣшници. Въ бѫдеще тѣзи грѣшници ще станатъ голѣми светии, а въ по-далечното бѫдеще ще станатъ ангели. Обаче, време се изисква за това. Въ всѣки човѣкъ има скрити възможности за неговото повдигане и падане. Грѣшникътъ може да стане светия, и светията може да стане грѣшникъ. Богъ е създалъ свѣта, Той е господарь на положението. Той въздига царе и сваля царе, въздига души и сваля души. Като не разбирате това, вие гледате на свѣта отъ две страни и ту го осѫждате, ту го удобрявате. Когато виждате злото, казвате, че Богъ не е създалъ свѣта, както трѣбва. Тогава сѫдите Бога. Когато виждате доброто, казвате, че свѣтътъ е създаденъ идеално. Който не разбира Божията мѫдрость, безъ да иска, създава злото. Той намира, че въ свѣта сѫществува несправедливость, че едни сѫ учени, а други — прости. Докато човѣкъ не дойде до положение правилно да разбира отношенията между най-малкитѣ сѫщества и човѣка, той никога нѣма да разбере Божиитѣ закони. И въ най-малката мушица има възможности да порасне, да стане голѣмо сѫщество, но за това се изисква време. Ако на мухата се дадатъ условия, каквито сѫ дадени на човѣка, и тя може да стане като него. За Якова се казва въ Писанието, че Богъ се обърналъ къмъ него съ думитѣ: „Не бой се, червей Якове! Това значи: Ако Богъ се е грижилъ за Якова, когато е билъ червей, колко повече сега, като човѣкъ, надаренъ съ дарби и способности. Като знаете това, постѫпвайте справедливо къмъ всички сѫщества. Видите ли червей, не го тъпчете. Знайте, че нѣкога и вие сте били като него. Благодарете на Бога, че сте се повдигнали до положението на човѣкъ и помолете се Той да благослови този червей, по-скоро да излѣзе отъ своето положение. Задачата на човѣка е да помага на по-малкитѣ отъ себе си, а не да ги осѫжда. Сега всички трѣбва да работите върху, себе си, да очистите ума и сърдцето си отъ всичко отрицателно. Не чакайте наготово да получите знания. Никой нищо нѣма да ви даде наготово. Само на детето се помага, само на детето се дава наготово. Кой какъ срещне детето, ще го вземе на рѫце, ще го помилва, ще го цѣлуне. Стария, обаче, никога не взиматъ на рѫце. Той самъ трѣбва да ходи. Казва се въ Писанието, че Богъ носилъ Израиля на рѫце презъ пустинята. Това е преносенъ изразъ. Богъ ималъ грижата за Израилския народъ, но не го е носилъ на рѫце. Такава грижа има Той за всички живи сѫщества, малки и голѣми. Като ученици, вие трѣбва да работите за развиване на своето въображение, за пробуждане на съзнанието си. Будно съзнание се иска отъ всички. Очитѣ ви трѣбва да бѫдатъ отворени, не за злото, за отрицателното въ свѣта, но за доброто, за положителното. Че виждате злото, това не трѣбва да ви спира въ пѫтя. Щомъ сѫществува злото, има причини за това. Какви сѫ причинитѣ, не е ваша работа да ги търсите. Злото, като сила, има своето право и въ вселената. Който разбира злото, той може да го използува за добро. Който не го разбира, той не трѣбва да му слугува, нито да му се подчинява. Казано е въ Писанието: „Побеждавайте злото съ добро!“ Следователно, не мислете за злото, да не се вкисвате. Мислете за доброто, за красивото и хубавото въ свѣта, за да развивате своитѣ дарби. Това не се постига лесно. Много време ще плачете, ще проливате сълзи, докато придобиете микроскопическо знание. Не е лошо да плаче човѣкъ. Какво показва плачътъ? Плачътъ показва, че изворитѣ на човѣка текатъ. По-добре е изворитѣ да текатъ, отколкото да сѫ пресъхнали. Кои хора плачатъ? — Живитѣ. Мъртвитѣ никога не плачатъ. По-добре е детето да плаче, но да е живо, отколкото да не плаче и да е мъртво. По-добре е човѣкъ да скърби, но да е живъ, отколкото да не скърби и да е мъртавъ. Колкото по-голѣма е скръбьта на човѣка, толкова по-голѣма е и радостьта му. Когато скърби, човѣкъ мисли за всички, които скърбятъ, страдатъ едновременно съ него, и по този начинъ имъ помага. Това и Христосъ правѣше. Затова се казва, че Христосъ понесе страданията на хората. Каквото и да правите, знайте, че това, което човѣкъ желае, ще го постигне. — Кога ? — Това не е важно. Днесъ или утре, той ще постигне това, което желае. Има едно Божествено „днесъ или утре“, но то не е опредѣлено. Каквото желаете, турете го въ Божествения день, тамъ да се реализира. Ако хиляди години сте били при Бога, и Той ви е угощавалъ, безъ да ви иска нѣщо, не трѣбва ли сега да работите ? Той ви е пратилъ на земята да работите. Скръбьта, страданията, които преживявате, сѫ работа. Всѣки отъ васъ е прекаралъ нѣколко хиляди години при Господа, но щомъ сте дошли на земята, вие трѣбва да работите. Така е и въ живота. Като ви дойде гостъ, три деня може да яде и да пие, да гостува, безъ да работи. На четвъртия день вече той трѣбва да работи. Мнозина обикалятъ това правило. Тѣ ходятъ на гости отъ единъ домъ въ другъ, навсѣкѫде прекарватъ по три деня, и не дочакватъ четвъртия день. Каквото и да правите, трѣбва да знаете, че отъ всички се иска съзнателна работа. Всѣки ще бѫде поставенъ на редъ изпитания, да се научи да преодолява. Започне нѣкой да се моли. Въ това време ще му дойде на ума, че не е свършилъ нѣкаква бърза, важна работа, и ще прекѫсне молитвата. После пакъ започне да се моли, но друго нѣщо ще го отклони. Така, той ще отлага молитвата си, ще се чувствува недоволенъ отъ себе си, докато най-после привикне да се съсрѣдоточава. Въ това отношение турцитѣ се молятъ продължително. Преди да започне молитвата си, турчинътъ се мие, облича, нарежда и, като бѫде съвсемъ готовъ, пристѫпва къмъ молитва. Ако въ това време нѣкоя лоша мисъль мине презъ ума му, той прекѫсва молитвата и започва отново да се мие. Щомъ се измие, изчисти, пакъ започва да се моли. Докато не направи молитвата си безъ грѣшка, той все я прекѫсва и отново започва. Нѣкой се моли и току поглежда часовника си, да не закъснѣе. Този човѣкъ е влѣзълъ въ областьта на изкушенията. И тъй, когато се молите, забравете всичко въ васъ и около васъ. Забравете часовника си, забравете работитѣ, които ви чакатъ презъ деня, забравете и себе си най-после. Затворете очитѣ си, вглъбете се въ себе си и започнете да се молите. Само така ще дойдатъ Божиитѣ благословения върху васъ. Щомъ отворите очитѣ си, започнете работата си. Като се помолите по този начинъ, вие ще получите вѫтрешно вдъхновение. Каквато работа започнете при това вдъхновение, всичко ще върви добре. Щомъ имате вдъхновение, не отлагайте работитѣ си за другъ день. И на пѫть да сте, като ви дойде вдъхновение да направите нѣщо, не отлагайте. Вдъхновението струва повече отъ всичко друго. Използувайте го още на момента. Не мислете върху това, какво ще кажатъ хората за васъ. За вдъхновения човѣкъ хората нищо лошо не могатъ да кажатъ. Той е уменъ, добъръ човѣкъ. Сега, желая на всички да бѫдете умни, добри, да бѫдете образци, въ правъ смисълъ на думата. Не мислете, че ако сте умни и добри, нѣма да дойдатъ изпитания за васъ. Изпитания неизбѣжно ще дойдатъ за всички. Скърбитѣ следватъ радоститѣ. Който не иска да скърби, той може да ми продаде скръбьта си. Азъ купувамъ човѣшкитѣ скърби. Нека всѣки оцени скръбьта си и дойде при мене да я продаде. Всѣка скръбь има точно опредѣлена цена. Обикновенитѣ човѣшки скърби едва ли струватъ по петь стотинки едната. Има скърби, които струватъ по хиляда лева, но тѣ идатъ единъ пѫть на десеть години. Тѣ сѫ като лотарийни билети. Тъй щото, когато нѣкой се отегчи отъ скърбитѣ си, нека дойде при мене, азъ ще ги купя. Скръбьтае товаръ, който може да преминава отъ единъ човѣкъ на другъ. Значи, човѣкъ може да носи чужди скърби. Отивате при нѣкой боленъ, който се оплаква отъ главоболие. Вие турете рѫката си на главата му, и той оздравява. Болниятъ оздравява, но вашата глава заболява. Защо? — Защото не знаете, какъ и кѫде да поставите рѫката си. Като отнемете болката и скръбьта на нѣкого, вие трѣбва да знаете, кѫде да я турите. Помагайте, на ближнитѣ си и не се страхувайте! Правете малки опити да лѣкувате, за да придобиете знания. По този начинъ вѣрата ви ще се усили. Следователно, искате ли да усилите вѣрата си, правете опити съ себе си, правете опити съ ближнитѣ си. Щомъ заболѣете, повдигайте мисъльта си къмъ Бога, докато болестьта ви изчезне. Ако паметьта ви е слаба, молете се да се усили, да се възстанови първоначалната ви паметь. Ако очитѣ ви сѫ отслабнали, пакъ се молете, докато се усилятъ. Причината за отслабване на очитѣ ви се дължи на това, че или вие сте вложили нѣкаква отрицателна идея въ ума си, която влияе върху очния нервъ, или, чрезъ внушение сте възприели тази слабость на очитѣ отъ други хора. Каквато и да е причината за отслабване на очитѣ ви, работете по обратенъ пѫть на внушението, подъ което сте се намирали, за да се освободите отъ него. Дружете съ хора, които иматъ силни очи. Ако дружите съ човѣкъ, на когото очитѣ сѫ слаби, тойможе да ви повлияе така, че и вашитѣ очи да отслабнатъ. Затова, пазете се да не изпаднете подъ неговото влияние. Въ случая, по-добре вие да му повлияете съ вашитѣ силни очи, отколкото той на васъ. Често окултнитѣ ученици говорятъ за лоши влияния и се страхунатъ отъ тѣхъ. Има лоши влияния въ свѣта, но човѣкъ не трѣбва да се страхува. Като измиете рѫцетѣ си добре съ сапунъ, всѣкакво лошо влияние минава. Ако и при това срѣдство се страхувате отъ лошото влияние, излѣзте вънъ, на чистъ въздухъ, тръснете дрехата си нѣколко пѫти, духнете три пѫти, и лошото влияние ще изчезне. Сѫщото правятъ хората, когато искатъ да покажатъ, че сѫ потърсени отъ нѣщо. Тѣ отърсатъ дрехата си, духнатъ нѣколко пѫти, и потърсването изчезва. Като изтърсвате дрехата си, кажете: Както прахътъ не остава върху дрехата ми, така и лошото влияние да не остане въ душата ми. Богъ живѣе въ мене, азъ изпълнявамь Неговата воля, вследствие на което никакво зло не може да ме сполети. Никой не може да направи зло на онзи, който изпълнява волята Божия. Цѣлиятъ свѣтъ да се опълчи срещу него, пакъ нищо не може да му направи. Силна трѣбва да бѫде вѣрата на ученика! Христосъ казва: „Станете като децата“. Значи, детска вѣра се иска отъ васъ. Ако сте като децата, можемъ да се разбираме; ако сте стари — не можемъ. Защо? — Защото старитѣ искатъ да имъ се слугува,а не тѣ да служатъ. Децата, обаче, иматъ готовность да служатъ. За единъ орѣхъ, който дѣдото е обещалъ на внучето си, то е радостно, доволно, отива да му донесе вода. Така трѣбва да се радвате и вие, не за материални придобивки, но за малки, духовни придобивки, които носятъ въ себе си Божието благословение. Колкото малко да е това благословение, благодарете за него. То представя мощна сила за душата. Това благословение е като синаповото зрънце, което расте, развива се и плодъ дава. Посѣйте това семенце и не се безпокойте, какво ще стане съ него. Сега, нѣма да ви питамъ, разбрахте ли ме, или не. Азъ съмъ напълно убеденъ, че сте ме разбрали. Когато нѣкой казва, че не разбира нѣщо, той хитрува. Ако каже, че разбира, ще трѣбва да плати. Така постѫпватъ търговцитѣ, когато купуватъ стока. Търговецъ отива да купи жито отъ нѣкой селянинъ. Погледне житото и казва: Не струва това жито. Защо не струва? — Защото иска да го купи евтино. Щомъ го купи, веднага повдига цената му. Значи, докато го купи, житото не струва. Щомъ го купи, цената му се повдига. Това сѫ методи, съ които свѣтътъ работи. Обаче, ученикътъ трѣбва да бѫде като дете. Каквото става около него или въ него, той трѣбва да го посрѣща съ радость, съ усмивка на лице. Дали го корятъ или хвалятъ, той трѣбва еднакво да приема и укора, и похвалата. Всичко въ него трѣбва да бѫде естествено. Този е пѫтьтъ за развиване на ума, на въображението. Съвременнитѣ училища допринасятъ нѣщо за умственото развитие на ученика, но тѣ не разполагатъ съ методи за оживяване, за одухотворяване и приложение въ живота на всичко онова, което се преподава. Запримѣръ, викатъ единъ лѣкарь при нѣкой боленъ. Лѣкарьтъ познава болеститѣ, знае, какъ да лѣкува, но въпрѣки това той не може да помогне на болния. Защо? — Липсва нѣщо въ неговитѣ методи. Той лѣкува и разчита само на своето знание, на това, което медицината му е дала. За да помогне на болния, който се намира въ критическо положение, лѣкарьтъ трѣбва да се обърне съ молба къмъ Бога. После той трѣбва да извика нѣколко свои другари, които, сѫщо така уповаватъ на Бога и, всички заедно, да се помолятъ. Сила е молитвата. Тя оживява и одухотворява знанието. Ще кажете, че молитвата е просия. Отъ човѣшко гледище, молитвата е просия, но отъ високо духовно гледище не е така. Преди всичко молитвата подразбира законъ на жертва. Не можешъ да се молишъ, както трѣбва, докато не пожертвувашъ нѣщо. Който иска молитвата му да бѫде приета, той трѣбва да познава закона на жертвата. Молитвата трѣбва да бѫде интенсивна. Щомъ се спазватъ елементитѣ, които се съдържатъ въ нея, тя има резултатъ. Не е въ многото молене. Молитвата може да бѫде кратка, но интенсивна. Тогава тя изминава дълъгъ пѫть, както свѣтлината изминава 300,000 клм. въ секунда. Ако бързината на свѣтлината е голѣма, много по-голѣма ще бѫде бързината, съ която скръбьта се движи. Въ една стомилионна часть отъ секундата скръбьта обладава цѣлия човѣкъ. Каква грамадна енергия се развива при бързината, съ която скръбьта се движи! Колкото по-голѣма е интенсивностьта на скръбьта, толкова по-голѣма е скоростьта на движението ѝ. Отъ това зависи и трайностьта на скръбьта. Колкото по-голѣма е скоростьта, съ която скръбьта се движи, толкова по-малко продължителна трѣбва да бѫде тя. Сѫщото се отнася и до радостьта. Радостьта и скръбьта се взаимно уравновесяватъ. На голѣмата скръбь отговаря голѣма радость; на малката скръбь — малка радость. Сега, онѣзи отъ васъ, които сѫ напреднали, които искатъ да следватъ духовния пѫть, трѣбва да работятъ за развиване на известни органи въ себе си, съ които да възприематъ енергиитѣ на духовния свѣтъ. За развиване на тѣзи органи е нужна специална храна. За да бѫде въ контактъ съ окрѫжаващата срѣда, човѣкъ има на разположение петь сѣтива. Но понеже той се намира въ преходно състояние, нужни му сѫ и други органи, други сѣтива, съ които да влѣзе въ връзка съ духовния свѣтъ. Съ това ние не отричаме физическия свѣтъ. Ние не отричамеи сегашния животъ на хората. Напротивъ, сегашниятъ животъ е основа на бѫдещия, на този, който сега градимъ. Когато работи съзнателно върху себе си, човѣкъ едновременно развива и своитѣ духовни сили, посрѣдствомъ които физическиятъ му животъ се улеснява и подобрява. Казано е въ Евангелието, че Христосъ е нахранилъ петь хиляди души съ петь хлѣба и две риби. Какво показва това? — Това показва, че Христосъ е разполагалъ съ особени, духовни сили, посрѣдствомъ които могълъ да прави тѣзи чудеса. Ще кажете, че само Христосъ е билъ въ сила да направи това. — Не, всѣки може да направи това. Ако не можете да нахраните петь хиляди души, себе си поне можете да нахраните. Представете си, че вие сте въ една гора, пѫтувате за нѣкѫде, но нѣмате хлѣбъ, три деня сте гладували. Какво можете да направите? Затворете очитѣ си, вглъбете се въ себе си и започнете да се молите. Нѣма да мине много време и, като отворите очитѣ си, ще видите, поставенъ на камъкъ прѣсенъ, топълъ хлѣбъ. — Възможно ли е това? — Възможно е, туй е фактъ, който всѣки може да опита и провѣри. Ако нѣкой пожелае да има печена кокошка, нѣма да получи. Обаче, хлѣбъ може да се даде на всѣки, който искрено се моли. Колкото по-голѣма е вѣрата на човѣка, толкова по-голѣми възможности крие той въ себе си. И тогава, не само за себе си може да измоли хлѣбъ, но иза 20, за 50 или за сто души още. Всичко зависи отъ вѣрата на човѣка. Христосъ казва: „Станете като децата!“ Това значи: имайте вѣрата на децата. И тогава, преди да се помолите на Бога, всичко ще ви се даде. Какво разбирате подъ думата „всичко“? — Всичко сѫществено. Искайте отъ Бога да ви помогне да развиете въ себе си известни дарби и способности; искайте да придобиете известни добродетели — любовь, мѫдрость, истина. Като придобиете тѣзи добродетели, всѣки ще ви търси, ще иска да ви даде нѣщо отъ себе си. Тогава, безъ да искате пари, торба съ пари ще ви следва. Дали сте въ гората, или въ града, тя сама ще ви намѣри. „Станете като децата!“ Който има вѣрата на децата, той по-лесно ще носи страданията и изпитанията въ живота си. Страданията представятъ кѫситѣ линии въ живота. Затова се казва, че скръбьта се движи бързо. Пророкъ Илия имаше опитностьта, какво значи, човѣкъ да бѫде гоненъ, да страда. Затова той се обърна къмъ Бога съ думитѣ: „Господи, пророцитѣ Твои избиха, и олтаритѣ Твои разкопаха, и самъ азъ останахъ, искатъ и моя животъ да взематъ“. Богъ му отговори: „Не си самъ. Оставилъ съмъ си седемь хиляди души мѫже, които не сѫ прѣклонили колѣно предъ Ваала“. Отиде Илия следъ това на Синайската гора, дето Господъ му говори. Тамъ той реши, кого да си остави замѣстникъ. Замѣстникътъ му бѣше по-мекъ отъ него. На Илия липсваше мекота. Той прилагаше юмручното право и казваше, че свѣтътъ ще се оправи само съ ножъ. Ножътъ ще очисти свѣта. После той разбра, че който ножъ вдига, отъ ножъ умира. И тъй, като ученици, вие трѣбва да се радвате на скърбитѣ и страданията и да ги понасяте съ търпение. Вие сте се уплашили отъ страданията и се молите да не ви сполетяватъ. Колкото повече искате да ги избѣгвате, толкова повече тѣ ще ви нападатъ. Казвате: Да ме пази Господъ отъ страдания! Господъ може да ви пази отъ грѣха, но не и отъ страданията. И Христосъ имаше страдания. Страданията сѫ неизбѣжни. Тѣ свързватъ хората. Изпѣйте сега една пѣсень, която да е въ съгласие съ това, което говорихъ сега. Коя пѣсень искате?(— Духътъ Божий.) Нѣкои казватъ, че не могатъ вече да пѣятъ. Тѣ сами се лъжатъ. Всѣки може и трѣбва да пѣе, защото пѣнието е Божие благословение. Музиката е дошла на земята отъ три-четири хиляди години преди Христа. До това време музика не е сѫществувала. Атланската раса, запримѣръ, не е била музикална. Ако разглеждате черепи на човѣшки глави отъ това време, ще видите, че малко отъ тия черепи сѫ добре оформени. Много отъ тѣхъ сѫ престѫпни типове. Изучавайте хората, изучавайте себе си, за да можете правилно да се развивате. Каквотои да правите, пѣйте. Музиката, пѣнието влияятъ добре върху психиката на човѣка. Нѣма да пѣете цѣлъ день, сутринь ще пѣете, по половинъ или единъ часъ. Който иска да живѣе дълго време, той трѣбва да пѣе. Искате ли да опитате силата си, вземете една тухла и я стиснете. Ако тухлата отгоре пусне огънь, а отдолу — вода, вие сте силенъ човѣкъ. Правете този опитъ всѣка вечерь, да видите, доколко сте силни да трансформирате състоянията си. Човѣкъ има скрити сили въ себе си, които отъ време на време се проявяватъ. Преди години въ Сливенъ имаше едно младо, 15 годишно момиче, което свиваше рѫката си на юмрукъ, помолваше се на Бога и като я отваряше, вѫтре имаше две-три малки клончета. Какъ ставаше това, и то не знаеше. Това момиче ходѣше отъ кѫща на кѫща и правѣше този опитъ. Следъ петь-шесть месеца то изгуби тази способность. Нѣкои ще кажатъ, че това е нѣкакъвъ фокусъ. Каквото и да се говори, както и да се философствува, това не разрешава въпроса. Съ своитѣ отрицателни мисли, хората отричатъ всичко, и по този начинъ си въздействуватъ зле. Сега, да оставимъ философията настрана. Тя не е пѫть къмъ Божественото разбиране. Тя е гимнастика на ума. Дойдемъ ли до положителната наука, тамъ се искатъ други методи, друга работа. Запримѣръ, когато изучавате влиянието на скръбьта и радостьта върху човѣка, правете следнитѣ опити. Измѣрете широчината на рѫката на човѣка, когато нито е радостенъ, нито е скърбенъ. Следъ това, измѣрете рѫката му, когато е скърбенъ и после, когато е радостенъ. Сравнете тѣзи три числа и ще видите, че при радостьта рѫката се увеличава съ единъ милиметъръ поне отъ нормалната мѣрка, а при скръбьта се свива малко. Изобщо, може да се извади заключение, че при радостьта цѣлото тѣло се разширява, а при скръбьта — се свива. Като дойде скръбьта, човѣкъ трѣбва да бѫде внимателенъ, да не дава ходъ на скръбьта повече, отколкото трѣбва. Ако даде широкъ просторъ на скръбьта въ себе си, свиването може да бѫде толкова голѣмо, че да стане атрофия на нѣкой органъ. Като знаете това, работете върху себе си, да превръщате скръбьта въ радость. Христосъ казва: „Азъ ще ви се изявя, и скръбьта ви ще се превърне въ радость“. Силата, която може да превърне скръбьта въ радость, е любовьта. Както барометърътъ може 24 часа по-рано да предскаже времето, така и любовьта е въ състояние да предскаже, какво ще прекара човѣкъ. Нѣкога времето е хубаво, а барометърътъ започва да спада. Другъ пѫть времето е лошо, а барометърътъ се повдига. На сѫщото основание и любовьта е такъвъ барометъръ, който опредѣля, какво предстои на човѣка. Дето любовьта присѫтствува, тамъ сѫществува хармония, миръ и радость. Детолюбовьта отсѫтствува, тамъ има дисхармония, скръбь и нещастия. Знание е нужно на хората. Азъ не говоря за книжовното знание, но имамъ предъ видъ положителното знание, придобито чрезъ наблюдение и опитъ. Ако започнете да изучавате физиогномия, запримѣръ, по книги само, вие ще придобиете теоретическо знание, но не и такова, съ което можете да си послужите при всѣки специаленъ случай. Който се занимава съ окултнитѣ науки, той трѣбва да бѫде крайно досѣтливъ, да възприема нѣщата правилно. Днесъ ще срещнете много гадатели. Едни гадаятъ по лице, други—по рѫка, по глава, по планетни съчетания; трети гадаятъ на карти, на кафе, на охлювъ, на мида и т. н. Преди години, въ варненско, се яви една циганка, която гадаеше на охлювъ. Тя предсказваше много вѣрни нѣща на хората. При нея отиваха граждани и селяни, отъ които спечели доста пари. Обаче, единъ день разбойници влѣзли въ дома ѝ и я обрали. Тя предсказваше на хората, какво ще имъ се случи, но за себе си не можа да предвиди, какво я чака. Какво знание е това, съ което предсказвашъ на хората, какво има да имъ се случи, а на себе си не можешъ да предскажешъ? Това знание не е положително. Какъ се обяснява способностьта на нѣкои хора да гадаятъ на охлювъ, на мида, на карти, на кафе? Това се обяснява съ вибрациитѣ на тѣлата. Ако между вибрациитѣ на охлюва, запримѣръ, и тия на човѣка има известно съответствие, човѣкъ се свързва съ тѣхъ и започва да предсказва. Така се обяснява, защо нѣкои хора иматъ известно разположение къмъ даденъ поетъ, писатель, философъ или ученъ. Силата не е въ книгитѣ на тия учени, нито въ мидата или охлюва. Силата е въ самия човѣкъ, а книгитѣ служатъ само като потикъ за проява на тази сила. И тъй, като дойдете до музиката, до пѣнието, до науката, не казвайте, че не можете да свирите, да пѣете, или че не можете да учите. — Ама търпение се изисва за всичко. — Да, за всичко се иска търпение. Когато пишете, трѣбва да внимавате, коя буква какъ да напишете, да разработвате почерка си. Всѣка буква трѣбва да бѫде хармонична, красива, да има съотношение между линиитѣ ѝ. Нѣкой започва отъ начало съ едри букви и, колкото повече пише, постепенно ги намалява. Другъ започва реда правилно и постепенно слиза надолу, изкривява реда. Този човѣкъ е песимистъ. Другъ пъкъ постепенно се качва нагоре. И той изкривява реда, но въ него има нѣщо възходещо. Човѣкъ трѣбва да пише хоризонтално, нито да се вдига на горе, нито да слиза надолу. Ако почеркътъ му има тенденция да слиза надолу, безъ да иска, той пакости на себе си. Когато пишете писмо на нѣкого, десеть пѫти го препишете, но да излѣзе хубаво, добре написано. Каквото правите, старайте се да излѣзе добре. Колкото време да ви е нужно за това, не се смущавайте, достатъчно време има. Ако четете нѣкоя молитва, „Отче нашъ“, или „Добрата молитва“, не бързайте. Четете я бавно, спокойно, съ мисъль, вие сами да останете доволни отъ себе си. Щомъ вие сте доволни, и Богъ ще бѫде доволенъ отъ васъ и ще ви изпрати своето благословение. Днесъ отъ всички хора се изисква съзнателна, разумна работа, не съ бързане, но съ постоянство. Като работите по този начинъ, вие ще се приготвите за приемане на Божиитѣ блага, Божиитѣ благословения. Първо вие ще приемете тия блага, ще се нахраните добре и после ще дадете отъ тѣхъ на своитѣ ближни. Не повтарайте грѣшката на пѣтела, който изкукуригалъ, и сиренето му паднало отъ устата. Първо ще свършите работата си, която ви е опредѣлена; после ще приемете благото, а следъ това ще пѣете на хората, т. е. ще имъ дадете отъ своето благо. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини!“ * 17. Лекция отъ Учителя, държана на 15 февруарий, 1928 г. София.— Изгрѣвъ.

От томчето "Малки и голѣми придобивки" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. II (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1936 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Озлобяване, мѫка, скръбь. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини!“ Размишление. Чете се темата: „Цѣрътъ на най-голѣмата скръбь“. Единъ отъ старитѣ пророци е казалъ за Господа: „Потърсете ме въ день скърбенъ, и азъ ще ви помогна“. Голѣмата скръбь е отъ дявола, малката — отъ човѣка, а помощьта—отъ Бога. Значи, когато скърбишъ много, дяволътъ те мѫчи; когато скърбишъ малко, човѣкъ те мѫчи; когато намѣришъ цѣръ за скръбьта си, това е отъ Бога. Богъ не причинява скръбь никога и на никого. Ние казваме, че човѣкъ грѣши, а Богъ помага, избавя човѣка отъ грѣха. Когато човѣкъ грѣши, Богъ седи настрана и наблюдава, какво прави, но не се мѣси въ грѣха. Богъ не участвува въ грѣховетѣ на хората. Щомъ се обърнатъ къмъ Него за помощь, за спасение, Той веднага имъ помага. Спасението всѣкога иде отъ Бога. Човѣкъ грѣши, докато е силенъ. Щомъ сгрѣши, той изгубва силата си и тогава се обръща къмъ Бога. Затова е казано: „Потърсете ме въ день скърбенъ“. Обаче, има състояния въ човѣка, които мѫчно се лѣкуватъ. За да се излѣкуватъ, въ края на крайщата тѣ трѣбва да се превърнатъ въ скръбь. Озлобяването трѣбва да се превърне въ мѫка, мѫката — въ страдание, въ скръбь, и тогава вече скръбьта може да се лѣкува. Щомъ си скърбенъ, ще призовешъ Бога на помощь, да те спаси. Като те спаси, ще Го прославишъ. Който скърби, той е миналъ вече презъ две състояния — презъ озлобяване и мѫка. Значи, като скърби, човѣкъ се намира въ по-високо състояние, отколкото преди скръбьта си. Следъ скръбьта иде радость. Казано е въ Писанието: „И скръбьта ви ще се превърне въ радость“. — Кога? — Днесъ или утре, това не е важно. Не мислете за утрешния день. Защо човѣкъ не трѣбва да мисли за утрешния день? — Защото само днешниятъ день е нашъ. Утрешниятъ день принадлежи на сѫщества, високо напреднали. Утрешниятъ день е заетъ вече, защото празни пространства въ природата не сѫществуватъ. Утрешниятъ день, който за насъ е бѫдеще, е заетъ отъ сѫщества, които живѣятъ въ този день като въ настояще. Нашиятъ днешенъ день, нашето настояще е бѫдеще за сѫщества, които идатъ следъ насъ. Щомъ е така, ние нѣма защо да мислимъ за утрешния день. За утрешния день нека мислятъ онѣзи сѫщества, които работятъ въ този день. Ние, които работимъ за днешния день, каквото спечелимъ, ще го оставимъ на онѣзи, които идатъ следъ насъ. Тѣ ще се ползуватъ отъ нашитѣ придобивки, а ние — отъ придобивкитѣ на онѣзи, които живѣятъ въ утрешния день. Следователно, онѣзи, които сѫ надъ насъ, работятъ за насъ. Ние работимъ за ония, които идатъ следъ насъ. Тѣ пъкъ работятъ за сѫщества, които идатъ следъ тѣхъ и т. н. Това значи, да възложи човѣкъ товара си на Бога, да уповава на Него. Съвременнитѣ хора се безпокоятъ, какво ще правятъ следъ десеть години, запримѣръ. Тѣ искатъ да знаятъ, какво ще стане съ тѣхъ следъ десеть години. — Това не е тѣхна работа. Досега никой не е разрешилъ този въпросъ и нѣма да го разреши. Що се отнася до въпроси, които иматъ своето реализиране въ бѫдеще, тѣ сѫ задачи на сѫщества, които живѣятъ въ бѫдещето. Тамъ живѣятъ сѫщества, които решаватъ великитѣ въпроси на живота. Нѣкой казва: Ще се погрижа за прехраната си за утрешния день. — Това не е твоя работа. Други се грижатъ за утрешната ти прехрана. — Да науча урока си за утре. — Ти научи днешния си урокъ, а утрешниятъ други ще учатъ. — Тогава ще отложа урока си за другъ день. — Не, днесъ учи, а за утрешния день други сѫщества ще учатъ. Приложете тази философия въ живота си, да видите,какви резултати ще имате. Каквото днесъ направишъ, това е важно за тебе. Каквото утре мислишъ да направишъ, други ще го направятъ вмѣсто тебе, и тѣ ще се ползуватъ отъ придобивкитѣ на направеното. И тъй, каквото и да мислите за науката, за живота, съзнателно или несъзнателно, вие се свързвате съ по-напреднали отъ васъ сѫщества, които ви помагатъ. Ученикътъ трѣбва да се радва, че утрешниятъ день е повѣренъ въ ржцетѣ на разумни, напреднали сѫщества. Този день носи нѣкакво благо за него. Обикновено благото е завито въ много опаковки, не можете да го видите изведнъжъ. Не се обезсърдчавайте! Цѣлиятъ день е на ваше разположение. Ще отваряте и затваряте сандъцитѣ, докато намѣрите благото, което е опредѣлено за васъ. Единъ день ще отваряшъ едни сандъци. Вториятъ день — други сандъци. Третиятъ день — трети сандъци. Така ще отваряшъ едни сандъци следъ други — всичко 365 сандъци. Цѣла година наредъ ще отваряшъ сандъци съ блага, докато намѣришъ ония, които сѫ опредѣлени за тебе. Работете, учете, и за утрешния день не мислете. Възложете товара си на Господа, защото Той работи въ бѫдещето. Казватъ нѣкои, че Богъ работи въ настоящето. Той работи и въ миналото, и въ настоящето, и въ бѫдещето, обаче, Божието минало, настояще и бѫдеще не сѫ наше минало, настояще и бѫдеще. Ако е вѣрно твърдението на философитѣ, чеБoгъ живѣе само въ настоящето, какво ще кажете за ония хора, които живѣятъ въ миналото и въ бѫдещето? Ще излѣзе тогава, че тия хора сѫ вънъ отъ Бога. — Не, въ сѫщность, Богъ не работи нито въ миналото, нито въ настоящето, нито въ бѫдещето, понеже това сѫ части отъ времето. Богъ не работи въ частитѣ, но въ цѣлото. Въ нашето минало работятъ сѫществата подъ насъ; въ настоящето ние работимъ, а въ бѫдещето — сѫществата надъ насъ. Богъ работи надъ всички. Значи, Той едновременно живѣе и работи между всички сѫщества и провѣрява работитѣ имъ. Нѣкой цитиратъ стиха: „Отецъ ми работи“. Съ това тѣ искатъ да кажатъ, че Богъ сега работи. Ние пъкъ казваме, че не е било време, когато Богъ да не е работилъ. Следователно, работа е само онова, което има минало, настояще и бѫдеще. Христосъ не опредѣля времето, когато Богъ работи, но казва: „Отецъ ми работи, и азъ работя“. Когато ни изкупва отъ грѣха, когато ни спасява, Богъ работи въ миналото. Днесъ, когато се е ограничилъ да живѣе въ насъ, Той работи въ настоящето, учи ни, взима участие въ нашата работа. Като ни спаси, като ни научи, какъ да живѣемъ, ще ни въведе въ рая; който се приготвя вече. Раятъ представя нашия бѫдещъ животъ, въ който Богъ работи. Значи, Богъ едновременно работи и въ миналото, и въ настоящето, и въ бѫдещето. Човѣкъ, оба Липсват страници 102, 103. Временно е добавен текстът с нов правопис: Човек обаче работи само в настоящето. Ето защо не трябва да казвате: „Аз ще бъда добър или аз ще бъда учен.”- Не, днес, сега още човек може да бъде добър, може да бъде и учен – от него зависи. Това са ред положения,които всеки може да приложи в живота си. Като ученици вие трябва да се пазите от втвърдяване,т.е. да не дойдете до положение да се оградите с правила, със закони, от които не можете да се освободите. Те ще ви доведат до голямо еднообразие. Тогава ще заприличате на ходжата,който се качва на джамията и почва да вика: „Един е Бог.” Ако джамията има три минарета, той се качва и на трите и все едно и също говори: „Един е Бог.” Съществата от невидимия свят имат търпение да изслушат тия еднообразни молитви, но има нещо в света, което трябва да се приложи.Еднообразието създава нещастията в живота.Старото в живота прави хората нещастни.Казвате: „Остаряхме, не знаем какво да правим”- Това е стара идея. - „Как ще преживеят децата ни?” - Това е стара идея.- „Има ли друг свят?”Това е стара идея.- „В рая ли ще отидем, или в ада?” - Това е стара идея.- „Ще ни посрещнат ли нашите близки на онзи свят?”-И това е стара идея.Откажете се от старите идеи, които носят нещастия, които умъртвяват. Приемете новите идеи, които носят живот, които възкресяват. Казвате: „Ще дойдат ли новите идеи и до нас?”-Смешно е да задавате такъв въпрос. Да се задава такъв въпрос,това значи да питате: „Ще изгрее ли слънцето и за нас, ще видим ли и ние слънцето?”Слънцето изгрява за всички живи същества без изключение.Който го търси, той ще се ползва от неговите енергии.Който търси новите идеи, той непременно ще ги намери. Днес всички хора говорят за възпитание на младото поколение, но все по стар начин го възпитават.И семейството,и училището,и обществото възпитават младите в практичен дух, в смисъл да бъдат силни,прозорливи, да разбират хората,да преодоляват мъчните условия в живота.Всичко е добро, но те изпускат едно нещо предвид:невъзможно е човек да разбере, да познае другите,докато не е познал, докато не е разбрал себе си.Ти скърбиш и не знаеш произхода на твоята скръб. Ти се натъкваш на една отрицателна мисъл и не знаеш откъде е дошла тази мисъл в главата ти.Заболееш, не знаеш, откъде е дошла тази болест, нито знаеш как да се лекуваш.Викаш един, втори лекар,дано ти помогнат. Преди години в град Ню Йорк един американец заболял от крак.В средата на крака си усещал силна болка, като че кракът му е счупен. Викал един, втори, трети лекар,никой не могъл да му помогне. Всички преглеждали крака му най-внимателно, но нищо не намирали. Търсили причината тукъ, тамъ, не могли да я намѣрятъ. Външно кракътъ билъ съвършено здравъ. По едно време болниятъ извикалъ единъ английски лѣкарь, който изучавалъ проявитѣ на психическия животъ въ човѣка, и му разправилъ, какъ го боли кракътъ, какво е състоянието му. Лѣкарьтъ го запиталъ: Не си ли видѣлъ преди години нѣкой човѣкъ случайно да е падналъ предъ тебе и да си е счупилъ крака? Болниятъ веднага се сѣтилъ за единъ такъвъ случай и го разказалъ на лѣкаря. Преди шесть години, разправя болниятъ, трѣбваше да замина съ трена по една важна работа, и бързахъ за гарата. На пѫтя си срещнахъ единъ работникъ, който падна лошо на земята и счупи крака си. Тази картина ме силно потресе и остави дълбоко впечатление въ ума ми. Следъ време това впечатление се изглади, и азъ забравихъ този случай. Тогава лѣкарьтъ му обяснилъ, че причината за болката въ крака му се дължи, именно, на тази силна мисъль, на това силно възприятие, което той получилъ отвънъ. Презъ тѣзи шесть години то работило въ ума му, и днесъ се явява на физическия свѣтъ като болка. Лѣкарьтъ започналъ да лѣкува болния по обратния пѫть на внушението, и въ скоро време кракътъ му билъ съвършено здравъ. Това показва, че много отъ вашитѣ болести сѫ чужди състояния, възприети чрезъ внушение. Катознаете това, работете съзнателно върху себе си, да не се подавате на чужди състояния. Помагайте на ближнитѣ си, и тѣхъ освобождавайте отъ чужди влияния, отъ внушенията, подъ които тѣ съзнателно или несъзнателно попадатъ. Ако срещнете човѣкъ, който се оплаква, че страда отъ нѣкаква болесть, спрете се малко при него, поговорете му, че тази болесть е чужда, натрапена му по нѣкакъвъ външенъ, изкуственъ начинъ. Кажете му, че трѣбва да държи въ ума си положителна мисъль и да не се подава на тази болка. Съ мисъльта си човѣкъ може да се лѣкува. Ако не помогнете на своя ближенъ, и по този начинъ не платите дълга си, ще знаете, че неговото болезнено състояние ще се прехвърли върху васъ. Ако не помагате на ближнитѣ си и не влизате въ положението имъ, вие ще се намѣрите въ по-тежко положение отъ тѣхното. Единъ селянинъ се връщалъ отъ града, и по пѫтя настигналъ другъ селянинъ съ жена си. Като миналъ покрай тѣхъ, той забелязалъ, че жената ругае мѫжа си, кара му се, сърди се, вдига рѫка да го бие. Той спрѣлъ малко колата си и се обърналъ къмъ селянина съ думитѣ: И това било мѫжъ! На мене да се падне такава жена, азъ зная, какъ да се разправя съ нея. Жената чула тѣзи думи, веднага се хвърлила въ колата и казала на селянина: Карай сега въ селото ! Ще ме водишъ у дома си, азъ съмъ твоя жена. — Слушай, не се шегувай съ мене ! Кѫде ще те водя ? Слѣзъ скоро отъ колата ми! — Не, азъ ще дойда у васъ, ще разкажа на жена ти, какъвъ мѫжъ има. Нека знае, че не си светецъ, както се представяшъ. Тъй, иначе се разправялъ той съ жената, но тя не искала да слѣзе отъ колата. Така иде злото въ свѣта. Вие борили ли сте съ злото, да знаете, какъ можете да се справите съ него? Не е лесно човѣкъ да се бори съ злото! Какво трѣбваше да направи селянина, който видѣ, какъ жената се караше съ мѫжа си? Той трѣбваше да се спре и да каже на мѫжа: Братко, добра, отлична е твоята жена. Ти не я познавашъ, не разбирашъ езика ѝ, не си я оценилъ. Като чуе тѣзи думи, жената ще се засрами и ще измѣни поведението си къмъ своя мѫжъ. Следователно, ако искате доброто да дойде у васъ, мислете добре за всички. Ако искате любовьта да ви посети, пожелайте я отъ дълбочината на душата си. Винаги се отговаря на силнитѣ, на искренитѣ желания на човѣка, които излизатъ отъ неговата душа. Любовьта не иде по механически начинъ. Тя е сила, която не се подчинява на обикновенитѣ човѣшки желания. Човѣкъ е дошълъ на земята да работи, да се приготвя за приемане на любовьта. Тя се проявява по два начина: или само отвънъ, или отвънъ и отвѫтре. Когато любовьта се проявява само отвънъ, човѣкъ е нещастенъ. Когато любовьта се проявява отвънъ и отвѫтре, човѣкъ е щастливъ. Когато видите образа си въ огледалото, вънъ отъ васъ, вие се радвате, приятно ви е, но не сте щастливи. Ако образътъ ви въ огледалото е разположенъ, и вие сте разположени; ако образътъ ви не е разположенъ, ако е посърналъ, и вие сте посърнали. Обаче, ако носите своя образъ вънъ и вѫтре въ себе си, вие сте доволни, щастливи. Такова нѣщо изпитва човѣкъ, когато любовьта е вѫтре и вънъ отъ него. И тъй, каквото е отношението между външния и вѫтрешния образъ на човѣка, такова е отношението между човѣка и неговия ангелъ рѫководитель. Когато човѣкъ живѣе добре, и той се радва, и ангелътъ му се радва. Щомъ започне да грѣши, ангелътъ му изгубва разположението си. Много ангели сѫ напуснали небето заради хората; тѣ сѫ дошли на земята съ единственото желание да имъ помагатъ. Господъ казва на нѣкой високо напредналъ ангелъ: Слѣзъ на земята да помогнешъ на еди-кой си грѣшникъ. Ангелътъ веднага слиза и започва да помага на този човѣкъ. Дето ходи грѣшникътъ, и ангелътъ съ него. Щомъ сгрѣши, ангелътъ веднага му пошепва, че не прави добре — сбъркалъ е пѫтьтъ си. Но грѣшникътъ не иска да чуе, върви по наклонна площь и не мисли да се връща назадъ. Ангелътъ се вижда въ чудо, не знае, какво да прави; какъ да го върне отъ пѫтя му. Той прилага ту единъ, ту другъ методѣ, но грѣшникътъ слиза все по-надолу. Понеже ангелътъ трѣбва да му помогне, по необходимость и той слиза съ него. Най-после ангелътъ се обръща къмъ Бога, съ молба да помогне на грѣшника. Като излѣзатъ и двамата на повърхностьта на земята, съ голѣми опитности, ангелътъ счита своята работа завършена и се връща на небето, между своитѣ другари. Тѣ го заобикалятъ и започватъ да го разпитватъ, какво е научилъ на земята. Той имъ казва: Научихъ много нѣща и видѣхъ, че не е лесно да върнешъ една душа отъ кривия пѫть и да я обърнешъ къмъ Бога. Сега, като имате това нѣщо предъ видъ, вие трѣбва да знаете, отде идатъ страданията ви, дали сѫ ваши или чужди, дали сѫ отъ миналия или отъ сегашния ви животъ. Вие трѣбва да се изучавате, да знаете, че всички хора не носятъ еднакви страдания, нито еднакво мислятъ. Въ разнообразието е красотата на живота. Всѣки човѣкъ мисли, чувствува и постѫпва споредъ степеньта на своето развитие. Не само на ангелитѣ ще се даватъ задачи да рѫководятъ нѣкоя грѣшна душа, но и на хората. Нѣма по-велико нѣщо отъ това, да помагате на своя ближенъ. За да свършите съ успѣхъ тази задача, вие трѣбва да държите въ ума си възвишени, свѣтли мисли, а въ сърдцето си — чисти и благородни чувства. Щомъ имате това нѣщо въ себе си, ще бѫдете силни да помагате и на другитѣ. Щомъ помагате на ближнитѣ си, вие помагате и на себе си. По този начинъ. ще придобиете безсмъртния животъ. Обаче, пазете се да не се осака тите. Какъ можете да се осакатите ? Когато въ ума ви дойдатъ свѣтли, възвишени мисли, а въ сърдцето ви чисти и благородни чувства, непременно отнѣкѫде ще нахлуятъ у васъ противоположни мисли и чувства, за да ви смутятъ. Ако не знаете закона и не сте готови да противодействувате на тия отрицателни влияния, има опасность да се осакатите. Пазете се и отъ несъзнателнитѣ движения. Нѣкои хора правятъ известни движения, на които не разбиратъ смисъла. Тия движения не сѫ красиви, не сѫ хармонични, вследствие на което се отразяватъ лошо първо на самитѣ тѣхъ, а после и на окрѫжаващитѣ. Сѫществува наука за движенията, която хората трѣбва да изучаватъ. Движенията не трѣбва да бѫдатъ еднообразни и шаблонни. Нѣкога човѣкъ трѣбва да свърши една работа съ дѣсната си рѫка, а нѣкога —съ лѣвата. Нѣкога трѣбва да излѣзе отъ дома си първо съ дѣсния, после — съ лѣвия кракъ, а нѣкога — обратно: първо съ лѣвия, а после — съ дѣсния кракъ. Съвременнитѣ хора не знаятъ тия правила ; тѣ не познаватъ науката на движенията, вследствие на което се натъкватъ на голѣми противоречия. Запримѣръ, нѣкой отива да свърши една положителна работа и тръгва съ дѣсния кракъ, носитель на положителни енергии. При това положение той нѣма да има успѣхъ въ работата си. Защо? — Защото между две положителни величини всѣкога става отблъскване. За да успѣе въ работата си, той трѣбва да тръгне съ лѣвия кракъ, носитель на отрицателна енергия. Така той ще внесе мекия принципъ въ работата си и ще придобие добри резултати. Противоположнитѣ величини всѣкога се привличатъ. Следователно, човѣкъ трѣбва да знае, при започване на всѣка работа, съ кой кракъ да тръгне първо, съ дѣсния или съ лѣвия. Ще кажете, че това сѫ суевѣрия. И учени, и прости вѣрватъ въ суевѣрия, вѣрватъ въ фатализъма и се пазятъ било отъ фатални числа, или отъ фатални дни, било отъ животни, отъ цвѣтя, които, споредъ нѣкакви предания, носятъ зло за хората. Днесъ много хора се страхуватъ отъ числото 13. Въ Лондонъ съществува единъ клубъ, който се бори противъ суевѣрията на хората. За да надвиятъ на страха въ тѣхъ, на 13-то число тѣ нарочно внасятъ по домоветѣ кукумявки, бѣли цвѣтя, като носители на отрицателни енергии. По този начинъ тѣ искатъ да ги заставятъ да не се поддаватъ на страха, на суевѣрието. Каквото и да правятъ отвънъ, хората трѣбва да знаятъ, че суевѣрието е вѫтре въ човѣка, а не вънъ отъ него. Кукумявката, числото 13 сѫ въ човѣка, а не вънъ отъ него. Какво представя числото 13? То означава домъ безъ майка: единицата е бащата, тройката — синътъ или дъщерята. Значи, майката отсѫтствува въ този домъ. Дето майката отсѫтствува, тамъ нещастията следватъ едноподиръ друго. Много естествено! Бащата не може да възпитава децата. Щомъ децата въ единъ домъ сѫ лишени отъ майчино възпитание, отъ възпитанието на любовьта, този домъ е отворенъ за нещастия, за злото въ свѣта. Майка е нужна въ дома! Следователно, за да имате пъленъ домъ, трѣбва и майката да присѫтствува, да имате числото 123. Сборътъ отъ цифритѣ на числото 123 е шесть. Сборътъ отъ цифритѣ на числото 13 е четири, което е положително число. Ако вземете общитѣ суми 4 и 6 на числата 13 и 123, ще образувате числото 46, което не е особено щастливо. Затова, между 4 и 6 ще турите числото 5 и ще получите 456, общата сума отъ цифритѣ на което число е равна на 15. Вие не можете да разберете, защо между единицата и тройката въ числото 13 трѣбва да поставите числото две. Тѣзи числа сѫ свързани логически помежду си, което не подозирате. Тази връзка сѫществува по силата на известенъ законъ, който и да знаете днесъ, нѣма да ви ползува. — Всѣкога ли числото 13 е нещастно ? — Въ едни случаи е нещастно число, а въ други — е носитель на добри и благоприятни условия. На физическия свѣтъ числото 13 разрушава. И затова, ако отидете въ странство, въ какъвто и да е хотелъ, библиотека или друго нѣкое заведение, никѫде нѣма да намѣрите числото 13. Дето предстои да се напечата или напише числото 13, всички го избѣгватъ. Затова, вмѣсто 13 турятъ числото Сега научихте две нови философски положения. Щомъ сте радостни, ще знаете, че сте жена, т. е. по-право дева. Щомъ скърбите, вие сте мѫжъ. Думата „дева“ подразбира абсолютна чистота и съвършенство. Каква дума може да се постави между жена и дева, която да изразява по-добре идеята? Ако вмѣсто жена и дева употрѣбимъ думата „другарка“, тогава вмѣсто „мѫжъ“ ще употрѣбимъ думата „другарь“. Тъй щото, ако скърбите, другарь сте; ако се радвате, другарка сте. На кого ще бѫдете другарь или другарка ?— На своя умъ и на своето сърдце. Като скърбите, вие губите силата на своя умъ; като се радвате, увеличавате силата на своето сърдце. Щомъ дойде скръбьта, веднага я превърнете въ радость, да не губите мисъльта си. Когато скръбьта ви посети, задръжте я въ себе си най-много една стомилионна часть отъ секундата. Не е малко това време. Да държите скръбьта въ себе си една стомилионна часть отъ секундата, това значи да оставите дупка да направи въ душата ви. Години се изискватъ следъ това, тази дупка да зарасне. Когато скръбьта ви посети, вие предварително ще й кажете, че тя има право да остане у васъ само една стомилионна часть отъ секундата. Щомъ мине това време, ще я изпратите тържествено съ подаръци, съ голѣми почести. Следователно, въ каквото положение да изпаднете, добро или лошо, знайте, че то ви посети. Вие ще го посрещнете съ почести И ще го изпратите съ почести. — Ама той билъ лошъ човѣкъ, не заслужавалъ. — Това не е ваша работа. Божествениятъ законъ изисква отъ всички хора взаимно почитание и уважение. Защо? — Защото всички хора сѫ създадени отъ Бога. Ако нѣкой трѣбва да сѫди, това е Богъ. Речете ли вие да сѫдите, ще се натъкнете на Божествения редъ на нѣщата и ще се оплетете въ него. Едно трѣбва да знаете: сѫществуватъ фатални числа, фатални дни въ живота. Не се подлагайте на изкушение да мислите, че можете да минете презъ тѣхъ незасегнати. Всѣки човѣкъ, който е роденъ въ 13-та година, въ 13-ия день, въ 13-та лунна фаза, въ 13-ия часъ, въ 13-та минута и секунда, той се намира предъ трудни задачи, които разумно трѣбва да разреши. Всички хора ще се намѣрятъ предъ такива трудни задачи въ живота си, съ които трѣбва да се справятъ. Докато не разрешатъ тѣзи задачи, тѣ не могатъ да придобиятъ онѣзи велики науки, къмъ които се стремятъ. Старитѣ учени сѫ търсили начини да превръщатъ неблагороднитѣ метали въ злато. И окултиститѣ говорятъ днесъ за това превръщане. Това може да стане, но човѣкъ трѣбва да разполага съ мощна воля, да превърне първо желѣзото въ своята кръвь въ злато. Като направи този опитъ и успѣе, той ще може и външното желѣзо да превърне въ Сега научихте две нови философски положения. Щомъ сте радостни, ще знаете, че сте жена, т. е. по-право дева. Щомъ скърбите, вие сте мѫжъ. Думата „дева“ подразбира абсолютна чистота и съвършенство. Каква дума може да се постави между жена и дева, която да изразява по-добре идеята? Ако вмѣсто жена и дева употрѣбимъ думата „другарка“, тогава вмѣсто „мѫжъ“ ще употрѣбимъ думата „другарь“. Тъй щото, ако скърбите, другарь сте; ако се радвате, другарка сте. На кого ще бѫдете другарь или другарка?—На своя умъ и на своето сърдце. Като скърбите, вие губите силата на своя умъ; като се радвате, увеличавате силата на своето сърдце. Щомъ дойде скръбьта, веднага я превърнете въ радость, да не губите мисъльта си. Когато скръбьта ви посети, задръжте я въ себе си най-много една стомилионна часть отъ секундата. Не е малко това време. Да държите скръбьта въ себе си една стомилионна часть отъ секундата, това значи да оставите дупка да направи въ душата ви. Години се изискватъ следъ това, тази дупка да зарасне. Когато скръбьта ви посети, вие предварително ще ѝ кажете, че тя има право да остане у васъ само една стомилионна часть отъ секундата. Щомъ мине това време, ще я изпратите тържествено съ подаръци, съ голѣми почести. Следователно, въ каквото положение да изпаднете, добро или лошо, знайте, че тое гостъ, изпратенъ отъ невидимия свѣтъ да ви посети. Вие ще го посрещнете съ почести и ще го изпратите съ почести. — Ама той билъ лошъ човѣкъ, не заслужавалъ. — Това не е ваша работа. Божествениятъ законъ изисква отъ всички хора взаимно почитание и уважение. Защо? — Защото всички хора сѫ създадени отъ Бога. Ако нѣкой трѣбва да сѫди, това е Богъ. Речете ли вие да сѫдите, ще се натъкнете на Божествения редъ на нѣщата и ще се оплетете въ него. Едно трѣбва да знаете: сѫществуватъ фатални числа, фатални дни въ живота. Не се подлагайте на изкушение да мислите, че можете да минете презъ тѣхъ незасегнати. Всѣки човѣкъ, който е роденъ въ 13-та година, въ 13-ия день, въ 13-та лунна фаза, въ 13-ия часъ, въ 13-та минута и секунда, той се намира предъ трудни задачи, които разумно трѣбва да разреши. Всички хора ще се намѣрятъ предъ такива трудни задачи въ живота си, съ които трѣбва да се справятъ. Докато не разрешатъ тѣзи задачи, тѣ не могатъ да придобиятъ онѣзи велики науки, къмъ които се стремятъ. Старитѣ учени сѫ търсили начини да превръщатъ неблагороднитѣ метали въ злато. И окултиститѣ говорятъ днесъ за това превръщане. Това може да стане, но човѣкъ трѣбва да разполага съ мощна воля, да превърне първо желѣзото въ своята кръвь въ злато. Като направи този опитъ и успѣе, той ще може и външното желѣзо да превърне възлато. Сега и на васъ казвамъ: Ако можете да увеличите златото въ кръвьта си, ще можете по алхимически начинъ да увеличите и златото отвънъ. Когато човѣкъ мисли право, той постепенно придобива свойствата на златото: неговото благородство, устойчивость, спокойствие и т. н. За да постигне това, човѣкъ трѣбва да се свърже съ вибрациитѣ на златото. Тогава той ще познава, кѫде има заровено злато въ земята и на каква дълбочина. Въ миналото ученитѣ сѫ правили такива опити. Днесъ нѣкои хора правятъ сѫщитѣ опити. И Христосъ разполагалъ съ такива знания. Той казва на Петра: „Хвърли мрежата въ водата и ще уловишъ една риба, която има въ устата си златна монета. Извади монетата отъ устата ѝ и си послужи съ нея“. Какъ позна Христосъ, че въ устата на тази риба има златна монета? Какъ попадна тази монета въ устата на рибата? Следователно, щомъ човѣкъ се свърже съ вибрациитѣ на златото, той ще може да знае, кѫде има злато въ природата. Но затова се изисква работа, знание. Човѣкъ трѣбва да бѫде въ хармония съ законитѣ на природата. Който е развилъ въ себе си изкуството да намира злато въ природата, той нѣма да ходи отъ единъ банкеръ на другъ, да взима пари подъ лихва, но ще отиде на опредѣлено мѣсто, ще си извади, колкото злато му е потрѣбно, и ще мълчи, на никого нѣма да разправя, отде е получилъ пари, какъ е разбогатѣлъ. Правете опити въ това направление, да развивате своята чувствителность. Трудътъ ви нѣма да остане напразно. Единъ день ще ви възнаградятъ за този трудъ. Отъ ваша страна, обаче, се изисква работа, постоянство. Тази дарба сѫществува въ човѣка, но той трѣбва да я развива. Както човѣкъ може да познава, кѫде има вода, кѫде има соль въ земята, така може да познава, кѫде има заровено злато въ земята. Много дарби и способности се криятъ въ човѣка, които чакатъ времето си да се проявятъ. За тази цель той трѣбва да работи. Всичкото злато, съ което днесъ хората работятъ, е все отъ земята. Но наука се иска отъ човѣка, да знае положително, кѫде има злато и тамъ да копае. Съвременнитѣ окултисти даватъ различни теории за произхода на златото. Споредъ едни златото расте въ земята, както плодоветѣ черпятъ сокове отъ земята, растатъ и се развиватъ. По сѫщия начинъ и златото се ражда въ земята, размножава се, превръща се въ безброй златни зрънца, които се съединяватъ въ жили, наречени нерви и артерии на златото. Оттукъ може да се извади следното заключение: дето се образува много злато, тамъ хората живѣятъ добре; дето не се образува много злато, тамъ животътъ на хората не е толкова добъръ. Понеже хората на земята не водятъ добъръ животъ, златото е въ много малко количество. Въ океанитѣ има около десеть милиона тона злато, но въ разтворено състояние, а не въ твърдо, както хората го търсятъ. Каква е службата на златото въ океанитѣ? То служи да запази живота въ океанитѣ. Това злато принадлежи на животнитѣ, които сѫ въ водата. Златото, което е въ земята, принадлежи на хората, на животнитѣ по земята и на растенията. Съвременнитѣ хора нѣматъ достатъчно злато на разположение, понеже това количество злато, което е въ земята, трѣбва да го дѣлятъ на три части. Значи, само една трета часть се пада на тѣхъ. Колкото по-добри ставатъ хората, толкова повече златото се увеличава. Днесъ на всѣки човѣкъ се пада срѣдно по 50 лв. златни. Какво може да направи той съ 50 лева? За да живѣе добре, човѣкъ трѣбва да има на разположение поне 12000 лева златни презъ цѣлия си животъ. Хората се нуждаятъ не само отъ външно злато, но тѣ трѣбва да иматъ злато и въ кръвьта си. Колкото по-голѣмо е количеството на златото въ кръвьта, толкова по-здравъ е човѣкъ. Болеститѣ се дължатъ на недостатъчно количество злато въ кръвьта на хората. За да се увеличи това злато, човѣкъ трѣбва да води чистъ, възвишенъ животъ. Златото е емблемъ на слънцето, на енергията, на здравето, на чистотата. Когато имате злато въ кръвьта си, и външното злато ще дойде. Нѣмате ли достатъчно злато въ кръвьта си, външното злато нѣма да ви ползува. Какво ще ви ползува храната, ако стомахътъ ви е разстроенъ? За дасе ползувате отъ външната храна, стомахътъ ви трѣбва да е здравъ, вие трѣбва да имате достатъчно количество злато въ кръвьта си. Щомъ сте здрави, и животътъ ви ще бѫде поставенъ на здрава основа. Пророцитѣ на миналото, както и ученитѣ отъ миналитѣ вѣкове, сѫ говорили за различнитѣ елементи, които човѣкъ трѣбва да съдържа въ кръвьта си, за да бѫде здравъ. При това, тѣзи елементи трѣбва да се намиратъ въ известно съотношение помежду си. Христосъ е казалъ: „Това е животъ вѣченъ да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога“. Какво искалъ да каже Христосъ съ този стихъ? Той ни най-малко нѣмалъ предъ видъ човѣшката вѣра, нито тѣхнитѣ вѣрвания. Стихътъ, който нѣкога е изказанъ, че страхътъ отъ Господа е начало на мѫдростьта, сѫщо, както и първиятъ стихъ, иматъ дълбокъ вѫтрешенъ смисълъ. Тѣ представятъ елементи, на които свойствата трѣбва добре да се проучатъ; следъ като се изучатъ свойствата имъ, тѣ трѣбва да се преведатъ, да станатъ годни за приложение. Какво означава страхътъ? Страхътъ е сатурновъ елементъ, т. е. елементъ на мѫдростьта. Страхъ отъ Господа не подразбира онзи ненормаленъ страхъ, какъвто животнитѣ иматъ. Като елементъ на Сатурна, страхътъ подразбира предпазливость, грижливость, предупредителность. Той е свързанъ съ срѣдния пръстъ на човѣшката рѫка, съ съвѣстьта, съ справедливостьта въ човѣка. Да се лиши човѣкъ отъ този пръстъ, това значи да се лиши отъ чувството на справедливость въ себе си. Не само това, но и най-малката промѣна въ формата на пръститѣ се отразява благоприятно или не върху човѣка. Ако срѣдниятъ пръстъ се изостри много, това не се отразява добре върху характера на човѣка. Изобщо, краищата на пръститѣ трѣбва да бѫдатъ повече заоблени, отколкото остри. Срѣдниятъ пръстъ на човѣшката рѫка е свързанъ съ Божията Правда. Нѣкой пита, има ли правда въ свѣта. Достатъчно е да погледне на срѣдния пръстъ, за да си отговори, че има правда въ свѣта. Защо? — Защото има срѣденъ пръстъ. — Има ли благородство въ хората? — Има. — Защо? — Защото иматъ показалецъ. Сѫществува ли Божественъ свѣтъ? — Щомъ иматъ палецъ, сѫществува Божественъ свѣтъ. Сѫществува ли наука, изкуство? — Щомъ иматъ четвърти пръстъ на рѫката, сѫществува и наука, и изкуство.— Сѫществува ли материаленъ свѣтъ? Малкиятъ пръстъ на рѫката показва, че материаленъ свѣтъ сѫществува. Изобщо, пръститѣ на човѣшката рѫка сѫ свързани съ сили, съ различни свѣтове. Не само пръститѣ, но и отдѣлнитѣ фаланги на пръститѣ представятъ сили, течения въ природата, които указватъ влияние върху човѣка. Запримѣръ, първата фаланга на показалеца е свързана съ религиозното чувство на човѣка. Втората, срѣдната фаланга на сѫщия пръстъ е свързана съ неговия умъ, т. е. съ умственитѣ му сили. Религия безъ умъ Липсва стр. 121. Добавен е временно текст от нов правопис: Религия без ум не може. Ако човек е религиозен, но със слабо проявени умствени сили, той се проявява като голям фанатик.Значи,за да бъде религиозен,човек се нуждае от ум, област, в която се иска дълбока мисъл. Умът пък се нуждае от материя, без материя той не може да се прояви.Материята се нуждае от сила. И тъй,човек може да се разглежда от пет положения : от гледището на Божествения свят,от гледището на възвишеното,на благородното в света, от гледището на великата справедливост, от гледището на науката, на изкуствата и от гледището на материалния свят, в който живеят хората на земята.Тъй щото истински човек е този, в когото тия светове са в хармония, в правилно съотношение.Това значи морал. Щом видите човек, на когото пръстите са добре развити и в правилно съотношение един към друг, знайте, че той служи на велик морал или за основа на живота си има велик идеал. Това не се доказва, но се измерва. Ще вземете сантиметъра и ще мерите пръстите на дължина, на широчина, ще съпоставяте тия числа и ще вадите заключения. Ако числата са четни, ще имате едно разрешение; ако са нечетни – друго разрешение. При някои изчисления ще имате четни и нечетни числа. Тогава заключенията ви ще бъдат съвсем различни от първите две. Като правите тези наблюдения и изчисления, най после ще дойдете до една област, область, въ която се иска дълбока мисъль. Ако не мислите, ако не съпоставяте нѣщата, вие можете да изпаднете въ суевѣрия, отъ които нищо нѣма да придобиете. Обаче, като изучавате нѣщата въ тѣхното последователно развитие, вие ще дойдете до положение да издирите законитѣ, които сѫ работили при създаването на човѣшкитѣ пръсти. Така само ще разберете, че всичко това е резултатъ на дълга, съзнателна еволюция. Запримѣръ, еднокопитнитѣ нѣматъ такива пръсти, каквито човѣкъ има. Свинята има два пръста. Вълкътъ на заднитѣ си крака има по петь пръста, а на преднитѣ — четири, добре развити, и единъ недоразвитъ. Защо едни животни иматъ по единъ пръстъ, други — по два, по три, по четири, а човѣкъ — петь пръста, това има свои научни обяснения. Разумни сили сѫ работили за създаването на пръститѣ у животнитѣ и у човѣка. Който е изучавалъ човѣшката рѫка, по първия пръстъ само той може да опредѣли, какъвъ е даденъ човѣкъ по характеръ, по способности, по сили въ него. Отъ значение е и кожата на човѣка. Като погледнете кожата на рѫката, ще видите, дали е мека или твърда, суха или влажна. Сѫщо така иматъ значение и формитѣ на клеткитѣ, отъ които кожата е направена. Като погледнете кожата на най-горната фаланга на пръститѣ, на меката часть, съ която се пипа, ще видите нѣкѫде охлювчета, нѣкѫде — концентрични крѫгове и т. н. Всичко това е резултатъ на разумно действуващи сили, а не на нѣщо произволно, неразумно. Като ученици, вие трѣбва да изучавате тия нѣща, да дойдете поне до онѣзи елементарни знания, съ които да си служите въ живота. Каквото научите за рѫката си, не се плашете, но знайте, че всичко може да се измѣни. Съ разумна воля, съ съзнателна работа върху себе си, човѣкъ може да измѣни пръститѣ си, да даде правилна насока на силитѣ въ организъма си. За да измѣните пръститѣ си, вие трѣбва първо да измѣните мислитѣ си, да въздействувате на своя мозъкъ. За да има мисъль, мозъкътъ на човѣка трѣбва да бѫде пластиченъ, лесно огъваемъ. Нѣкой иска да пише въ духа на новото. За да пише въ новия духъ, той трѣбва да има съответни форми, въ които да облѣче мисъльта си. На сѫщото основание, за да бѫде религиозенъ, човѣкъ сѫщо така трѣбва да има съответни форми, въ които да облѣче своитѣ чувства. За да дойде до новитѣ форми, човѣкъ трѣбва съзнателно да живѣе, да събере повече енергия, нужна за създаване на тия форми. Тази енергия ще даде новъ тласъкъ, новъ потикъ въ живота на всички хора. Безъ тази енергия, колкото и каквито стремежи да има, човѣкъ нищо нѣма да постигне. Като се намѣри предъ положението на човѣкъ, който нищо не е постигналъ, най-после той ще каже: Каквото днесъ не придобихъ, въ другъ животъ ще го постигна. Не е така. Има нѣща, коиточовѣкъ днесъ трѣбва да постигне. Тѣ не могатъ да се отлагатъ. Програмата на днешния день не трѣбва да се отлага за утре. Опредѣлено е, какво трѣбва да се направи днесъ и какво — утре. Запримѣръ, на нѣкого е опредѣлено въ този животъ да развива чувството, съ което да познава, кѫде има злато въ земята; на другъ нѣкой е опредѣлено да усилва паметьта си; на трети — да работи за развиване на музикалното си чувство и т. н. Който не работи, той ще остане на едно мѣсто въ развитието си и ще каже: „Въ грѣхъ ме зачена майка ми“. Съ този стихъ той ще иска да оправдае своето невежество, своя неуспѣхъ. При това положение, нещастията ще го следватъ въ живота му, и той ще се чуди, какъ да се освободи отъ тѣхъ. Отъ всичко казано досета, азъ правя следния изводъ: всичко е позволено на човѣка за добро. За тази цель човѣкъ трѣбва да работи върху себе си, да увеличава златото въ кръвьта си. Щомъ има вѫтрешно злато, той лесно ще намира злато въ земята. При това изкуство, не е ли по-добре да отиде той нѣкѫде, дето знае, че има заровено злато, да го разрови, отколкото да разбива чуждитѣ каси? Ще кажете, може би, че съ това се изкушавате. Какво по-голѣмо изкушение за човѣка отъ това, да мине покрай пълната каса и да помисли, какъ да се домогне до нейното съдържание? По-добре е да вземе прѫчицата си и да тръгне съ нея отъ едно мѣсто надруго, да търси, кѫде има заровено злато, отколкото да разбива пълнитѣ каси. Като придобиете това изкуство, вие всѣкога ще имате нѣщо въ джоба си, безъ да бѫдете подложени на изкушение да крадете пари оттукъ-оттамъ. Който намѣри злато съ прѫчицата, той трѣбва първо да го преброи, да го претегли, да види, какво количество злато е намѣрилъ. По този начинъ той ще дойде до научни изследвания, които ще дадатъ нова посока на науката, новъ тласъкъ за работа. Това не се прилага нито въ религията, нито въ традициитѣ на хората въ живота. Споредъ тѣхъ, да търси човѣкъ злато, това значи да влѣзе въ стълкновение съ себе си. Щомъ Богъ е създалъ златото, Той знае, защо го е създалъ. Всичко създадено въ свѣта има свое велико предназначение. Сѫщото може да се каже и за златото. Ако на човѣка е опредѣлено да работи съ злато, нека работи съ него за добро, а не за зло. Въ домогванията си за придобиване на злато, хората вършатъ редица престѫпления. Ако златото бѣше въ голѣмо количество, да задоволяваше нуждитѣ на хората, никакви престѫпления не биха се вършили. За да се увеличи количеството на златото въ природата, трѣбва да се увеличи количеството на златото въ кръвьта на човѣка. Това показва, че има съответствие между външното злато и това въ кръвьта на човѣка. Следователно, за да се увеличи златото въ природата, изисква се организираната дейность на цѣлото човѣчество. И тъй, една отъ основнитѣ мисли на тази лекция е да работимъ за реализиране на днешната програма. Утрешната програма не е наша. Тя е за сѫществата, които живѣятъ въ бѫдещето. Тѣ мислятъ за насъ, а ние трѣбва да мислимъ за сѫществата, които идатъ следъ насъ. Щомъ тръгнемъ за другия свѣтъ, ние ще оставимъ всичко на земята. Съ себе си ще вземемъ само духовнитѣ придобивки, които представятъ нераздѣлна часть отъ нашето естество. Това подразбиралъ Христосъ въ стиха: „Който не се отрече отъ баща си, отъ майка си, отъ своя животъ, той не може да бѫде мой ученикъ, не може да влѣзе въ новия животъ“. Сега и на васъ, като ученици, казвамъ: Отречете се отъ старото, отъ преходното, за да влѣзете въ вѣчното, въ абсолютното. Сега, за да минемъ отъ златото въ действителния животъ, изпѣйте пѣсеньта: „Изгрѣва слънцето“. Който отъ васъ намѣри злато, той ще го раздѣли съ всички. Щомъ единъ отъ васъ намѣри два милиона злато, той ще го раздѣли съ останалитѣ. Ако задържи всичкото злато за себе си, ще го изгуби така, че нито за него ще има, нито за другитѣ. Той има право да задържи за себе си само 12000 лв. златни. Останалото злато непременно трѣбва да го раздаде. Ако мислите по човѣшки, вие ще искате да се осигурите. Като се осигурите,ще кажете, че нѣмате нужда отъ майка, отъ баща, отъ братя и сестри, отъ Учитель. Мислите ли по този начинъ, ще ви заобиколятъ сѫщества, които всичко ще ви отнематъ. И тогава нѣма да усѣтите, какъ златото ви ще изчезне, а вие ще останете въ по-страшно положение, отколкото сте били по-рано. Следователно, ако искате вратитѣ на природата да не се затварятъ за васъ, живѣйте споредъ нейнитѣ закони. Щомъ живѣете споредъ законитѣ на природата, тя ще разкрие тайнитѣ си за васъ, ще ви направи достойни нейни наследници. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини!“ * 16. Лекция отъ Учителя, държана на 9 февруарий, 1928 г. София.—Изгрѣвъ.

От томчето "Малки и голѣми придобивки" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. II (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1936 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Състояния на материята. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини!“ Размишление. Чете се темата: „Най-голѣмата скръбь“. Нѣма да четемъ всичкитѣ теми, защото скръбьта е заразителна, има опасность да се подадете на влиянието й. За следния пѫть пишете върху темата: „Цѣръ за най-голѣмата скръбь“. Цѣръ има за всѣко нѣщо, но затова се изисква търпение. Съ търпение всичко се постига. За случая българитѣ си служатъ съ пословицата: „Капка по капка море става“ За да приложи търпението, човѣкъ трѣбва да се рѫководи отъ единъ основенъ законъ, върху който да постави живота си. Отъ гледището на този основенъ законъ той ще си обяснява всички нѣща. Запримѣръ, какво ще отговорите на въпроса за отношението на ума и на сърдцето къмъ човѣка? Различни отговори могатъ да се дадатъ на този въпросъ, но важно е първо умътъ и сърдцето да се впрегнатъ на работа и тогава да се види, какво е тѣхното отношение къмъ човѣка. Да се впрегнатъна работа, това не значи, че трѣбва да имъ се заповѣдва. Само умниятъ човѣкъ може да заповѣдва, но не и глупавиятъ. Отговаря се на молитвитѣ на умния човѣкъ, но не и на молитвитѣ на глупавия. Последниятъ може да се моли цѣлъ день, но ни гласъ, ни услишание на неговитѣ молитви. Служителитѣ на Ваала се молиха цѣлъ день, но никакъвъ отговоръ не получиха. Когато Илия повдигна ума си нагоре и се помоли, веднага получи отговоръ. Разумность, права мисъль се иска отъ хората, а не празни думи. Безъ да мислятъ, мнозина казватъ: Животътъ е борба, животътъ е течение, което завлича човѣка. Като кажатъ така, тѣ сами се поставятъ въ безизходно положение. Споредъ тѣхъ животътъ е течение, което завлича човѣка, безъ да може да му се противопостави.—Не, когато умниятъ попадне въ условията на въздуха, той става птица; когато попадне въ условията на водата, той става риба; когато попадне при условията на земята, на твърдата почва, той започва да ходи на два крака като човѣкъ. Въздухътъ представя човѣшкия умъ; водата — човѣшкото сърдце, а твърдата материя — човѣшката душа. Следователно, който иска да развива ума си, той трѣбва да изучава свойствата на въздуха; който иска да развива сърдцето си, той трѣбва да изучава свойствата на водата, който иска да намѣри душата си, той трѣбва да живѣе на сушата, да изучава свойствата на твърдата материя. И тъй, човѣкъ трѣбва да изучава законитѣ и свойствата на разнитѣ видове материя, за да може да се справя съ нея. Ако въ него се събере въздухъ повече, отколкото трѣбва, той ще изпита вѫтрешни напрежения, голѣми течения, голѣми бури. Тия бури, като минаватъ презъ областьта на ума, ще образуватъ голѣми вълни. Вълнитѣ пъкъ правятъ пакости на човѣка. Въ края на краищата, най-безопасно за човѣка е на сушата, на почвата. Почвата, твърдата материя представя човѣшката душа, върху която растатъ ябълки, круши, грозде. Водата и въздухътъ сѫ потрѣбни като условия за развиване на човѣшката душа. По нея срѣщаме чисти извори, кристални води. Душата заповѣдва и на ума, и на сърдцето. Тя познава тѣхнитѣ свойства и може да ги управлява, безъ да ги вади отъ условията, въ които тѣ се развиватъ. Умътъ не може да живѣе вънъ отъ въздуха. Сърдцето не може да живѣе вънъ отъ водата. И душата не може да живѣе вънъ отъ твърдата почва. Думитѣ „не могатъ да живѣятъ“, подразбиратъ, че не могатъ да се проявятъ. Съвременнитѣ хора се раждатъ и умиратъ, търсятъ щастие, но не го намиратъ. Докато го намѣрягъ, ще ги извикатъ за онзи свѣтъ. Има случаи, когато човѣкъ може да бѫде щастливъ, но временно само. Запримѣръ, вървишъ по улицитѣ, никѫде не намирашъ вода, а голѣма жажда те мѫчи. Срѣщашъ единъ човѣкъ, който носи въ рѫката си шише съ вода. Той те погледне, схване положението ти и ти предлага да пиешъ вода отъ шишето му. Ти се напиешъ добре съ вода и си щастливъ, че си задоволилъ жаждата си. Другъ день вървишъ по полето, но си гладенъ. Срѣщашъ една крава, която спира предъ тебе и ти предлага отъ млѣкото си. Ти издоишъ малко млѣко и си щастливъ, че си задоволилъ глада си. Другъ пѫть пѫтувашъ въ планината и усѣщашъ голѣма жажда. По едно време чувашъ, че близо нѣкѫде клокочи изворъ. Приближавашъ се при него, гребвашъ съ шепата си нѣколко пѫти отъ неговата чиста, освежителна вода и си щастливъ, че можа да задоволишъ жаждата си. Както виждате, три случая въ живота ви носятъ щастие. Обаче, кой отъ тритѣ случая носи най-голѣмо щастие? Истинско щастие е онова, което е постоянно. И въ тритѣ случая щастието не е постоянно. Защо? — Защото всѣки день не можете да срѣщате човѣкъ, който да ви дава вода отъ шишето си. Всѣки день не можете да срѣщате крава, която да ви предлага отъ млѣкото си. Всѣки день не можете да намирате такъвъ чистъ, планински изворъ, който да уталожва жаждата ви. Отъ нѣколко случая вие не можете да вадите заключение, че нѣщата всѣкога ще ставатъ по единъ и сѫщъ начинъ. Въ природата нѣщата не се повтарятъ. Отъ единъ и сѫщъ човѣкъ не можешъ да пиешъ два пѫти наредъ вода. Отъ едно и сѫщо дърво не можешъ да ядешъ два пѫти наредъ плодове. Законъ е това. Казвате : Докажи този законъ. — И да се докаже този законъ, пакъ ще знаете толкова, колкото преди доказването му. Ако отидете на театъръ да гледате нѣкаква драма, какво ще научите ? Ще видите, че героитѣ страдатъ, мѫчатъ се. Ако сѫ млади, въ края на краищата ще имъ турятъ вѣнецъ на главитѣ, ще имъ направятъ кѫща и ще ги оставятъ да живѣятъ заедно. Още на другия день ще видите, че тази кѫща, този новъ домъ започва да дими. Народната пословица казва: „Кѫща безъ димъ не може“. Тази пословица е вѣрна не само по отношение на външната кѫща, но и по отношение на самия човѣкъ. И външно, и вѫтрешно човѣкъ дими. Защо? — Защото по естество той е двойно сѫщество: едното сѫщество е житель на ада, а другото — житель на рая. Тѣзи сѫщества сѫ така свързани помежду си, че презъ цѣлия си животъ човѣкъ не може да се освободи отъ тѣхъ. Дето отиде свѣтлото сѫщество, тамъ ще бѫде и черното. То навсѣкѫде го следва неотклонно. Апостолъ Павелъ, великъ апостолъ, много плака и се моли на Господа да го освободи отъ тъмното сѫщество въ него, но Господъ му каза, че засега това сѫщество му е нужно. Ще дойде день, когато той самъ ще се освободи. Апостолъ Павелъ казва, че е намѣрилъ начинъ, какъ да се справя съ това сѫщество, но не казва, че абсолютно се е освободилъ отъ него. Нито Христосъ е билъ свободенъ отъ това тъмно сѫщество. Духътъ на Христа бѣше свързанъ съ плътьта, съ тъмното сѫщество, което понесе грѣховетѣ на човѣчеството. Щомъ Христосъ не можа да се освободи отъ това тъмно сѫщество въ себе си, за васъ още повече нѣма да се направи изключение. Въ живота изключения не сѫществуватъ. Обаче, Христосъ дава методи, какъ може човѣкъ да се справи съ това сѫщество, да го направи слуга на Божественото въ себе си. И тъй, когато се натъква на известни мѫчнотии въ себе си, човѣкъ трѣбва добре да мисли, да търси начини, какъ да се справи съ мѫчнотиитѣ си. Щомъ човѣкъ не може да реализира една свѣтла идея, въ него се образува празнина, която му причинява редъ страдания и нещастия. Природата не търпи никакви празнини. Следователно, всѣка празнина въ живота на човѣка се дължи на нѣкаква нереализирана свѣтла мисъль въ миналото му. Запримѣръ, дохожда при васъ единъ човѣкъ, изпратенъ отъ Бога, да му помогнете въ нѣщо. Вие работите върху своитѣ добродетели, но въ този моментъ друго нѣщо ви занимава и отказвате всѣкаква помощь на човѣка. Той си отива недоволенъ, огорченъ отъ васъ. Вашиятъ отказъ създава една празнина въ живота ви. Единъ день тази празнина ще ви причини нѣкакво нещастие. Като страдате, като се мѫчите, най-после ще запълните тази празнина и ще се научите, какъ трѣбва да се изпълнява волята Божия. Тъй щото, когато нѣкой човѣкъ ви преследва, ще знаете, че въ миналото си нѣкога вие не сте му направили онова добро, което е било нужно за неговото повдигане. Човѣкъ трѣбва да прави добро, за да не го сполети зло. Доброто е храна, условие за развитие на сърдцето. Най-малкото добро е капка вода, която се втича въ сърдцето и увеличава неговитѣ притоци. Българитѣ казватъ: „Капка по капка море става“. Морето представя човѣшкото сърдце. Широко трѣбва да бѫде човѣшкото сърдце, защото въ него се складиратъ грамадни богатства. Доброто оформява, развива и организира силитѣ на човѣшкото сърдце. Щомъ сърдцето се прояви, умътъ се свързва съ него и започватъ заедно да работятъ за реализиране на великитѣ идеи на душата. Умътъ и сърдцето сѫ два велики центъра, чрезъ които душата реализира своитѣ идеи. Безъ умъ и безъ сърдце душата не може да се прояви. Казано е въ Битието: „И създаде Богъ човѣка по образъ и подобие свое“. Вие гледате човѣка и намирате, че той не представя истинско подобие на Бога. Тогава представете си мислено идеаленъ човѣшки образъ и приемете, че той е подобие на Бога. Ако нарисувате на черната дъска единъ ромбъ, истински ли е той? — Не, тази фигура е подобие на ромба. Ромбътъ има четири ѫгла, отъ които два по два срещуположнитѣ сѫ равни помежду си. Запримѣръ, ѫгълътъ А е равенъ на ѫгъла В. Този ромбъ (фиг. 1) може да се раз ложи така, че върховетѣ на ѫглитѣ А и В да сѫ поставени на една плоскость. Тогава тия ѫгли ще представятъ два планин ски върха. Правата АВ представя единъ отъ диа гоналитѣ на ромба, който не се вижда. Тази фигу ра е перспективна пред става на ромба. За да си представимъ ромба въ това положение, ние прие маме, че странитѣ му сѫ въ движение. Между двата върха се образува долина. При движението на странитѣ на ромба се вижда, какъ функциониратъ силитѣ въ живата природа. Едни отъ тия сили сѫ възходещи, а други — низходеща. Долината представя лошитѣ условия на живота. Ако нарисувате човѣшкото лице геометрически, то представя красива фигура. Въ него сѫ концентрирани всички козмически сили. Всички планети, всички слънчеви системи се отразяватъ въ човѣшкото лице. Следователно, по човѣшкото лице можете да изучавате цѣлата астрономия. Слънцето, луната и звездитѣ могатъ да се поставятъ на човѣшкото лице. Така погледнато, човѣшкото лице има вече смисълъ. Много сили сѫ работили за неговото създаване. Ето защо, когато видите лицето на човѣка, радвайте се, че виждате цѣлия козмосъ въ миниатюръ. Не мислете, дали сте красиви или не, но знайте, че лицето ви представя небето и земята, създадени отъ Бога. Докато гледате на въпроса по този начинъ, вашето лице всѣкога ще бѫде младо и красиво. Щомъ престанете да гледате на лицето като на небе, на което се виждатъ слънце, луна и звезди, то ще започне да се набръчква и остарява. Днесъ хората остаряватъ за нищо и никакво. Изкуство е човѣкъ да разбира своя животъ, да разбира своя организъмъ, да познава лицето си и да чете по него. Който не разбира живота, той не може да бѫде щастливъ. Не е въпросъ да бѫдете щастливи за себе си, но да се радвате на всичко, което Богъ е създалъ, както и на това, което вие сте направили. Щастливъ ли е съвременниятъ човѣкъ? — Не е щастливъ. Отъ сутринь до вечерь той роптае, сърди се, гнѣви се, отъ всичко е недоволенъ. Докато е доволенъ, човѣкъ се намира въ горната часть на ромба, въ ѫгъла А, въ рая. Щомъ стане недоволенъ той слиза въ долната часть на ромба, въ ада. Докато билъ въ рая, Адамъ се намиралъ въ горната часть на ромба, въ ѫгъла А. Щомъ съгрѣшилъ, той излѣзълъ отъ рая и слѣзълъ въ ѫгъла В, въ ада. Богъ лишава недоволния отъ всички блага, за да го смири, да го направи доволенъ. Като изгуби всичко, каквото е ималъ, човѣкъ казва: Ще върша волята Божия, че каквото Богъ даде. Този човѣкъ е слѣзълъ въ долната часть на ромба и се е примирилъ съ положението си. Това върши природата всѣки день съ човѣка. За недоволния тя обръща рая надолу, поставя ангелъ да пази предъ вратата и казва: Раятъ не е мѣсто за недоволни. Той е мѣсто за доволни, за смирени хора. Казвате: Кой остана въ рая следъ изгонването на Адамъ и Ева? — Въ рая останаха послушнитѣ синове и дъщери на Бога. Адамъ и Ева, синътъ и дъщерята на първия Адамъ, не послушаха Бога и затова ги изпѫдиха отъ рая, да отидатъ въ свѣта, тамъ да се плодятъ и размножаватъ. Има надежда единъ день и тѣ да се върнатъ отново въ рая. Всички съвременни хора сѫ непослушнитѣ синове и дъщери на първия Адамъ. Това не значи, че първиятъ Адамъ е билъ грѣшенъ. Той билъ добъръ и праведенъ човѣкъ, но синоветѣ и дъщеритѣ му и досега сѫ извънъ рая за непослушанието си къмъ Бога. Тѣхното непослушание се проявява въ това, че ядатъ плодове отъ забрененото дърво. Малко непослушание е това, но повдига голѣмъ въпросъ. И днесъ виждате, какъ майката взима прѫчицата, потупва детето си, че безъ разрешение кѫсало плодове въ градината. Като го натупа добре, изпѫди го навънъ. Следователно, като ученици, отъ всички се изисква послушание. Абсолютно вѫтрешно послушание — това е първото условие, което се иска отъ ученика. Послушанието е първиять законъ, върху който се крепи хармонията. Докато човѣкъ не възстанови своята вѫтрешна хармония, докато не възстанови хармония съ окрѫжаващата срѣда, той не може да се ползува отъ Божиитѣ блага, отъ Божието благословение. И тъй, като ученици, отъ всички се иска работа. Всѣки трѣбва да работи съзнателно върху себе си, да приготви условия за идването на любовьта. Любовьта може да се разглежда отъ три страни: като проява на ума, като проява на сърдцето и като проява на душата. Като проява на сърдцето, любовьта се различава отъ тази на ума и на душата. Да работите върху себе си пъкъ, това значи, да знаете, какъ да възприемате необходимото количество въздухъ, вода, свѣтлина и земя. Човѣкъ трѣбва да има въ себе си свѣтлина, въздухъ, вода и земя. Земята е необходима като мѣсто за почивка. Като пѫтникъ, човѣкъ трѣбва да спре нѣкѫде, да си почине. Душата е мѣстото, на което той може да си почине. Казватъ нѣкои: Канара на моя животъ. Думата канара символизира душата. „Домъ, построенъ на канара, нѣма да се разруши“ - е казано въ Писанието. Значи, душата е най-устойчивото мѣсто, на което човѣкъ може да съгради живота си. Душата е мѣстото, дето растатъ най-хубавитѣ плодове. Който нѣма душа, той е безплоденъ. Безплодниятъ нищо не може да постигне. Какво представя душата за човѣка, се вижда отъ стиха, въ който Христосъ казва: „Ако цѣлиятъ свѣтъ спечеля, а душата си изгубя, нищо не се ползувамъ“. Всички съвременни народи се борятъ за земя. Правъ е стремежътъ имъ за придобиване на земя, но тѣ не схващатъ вѫтрешния смисълъ на земята. Да се стремишъ къмъ придобиване на земя, това значи, да дадешъ условия на душата си да се прояви. Ето защо, човѣкъ трѣбва да има само толкова земя, колкото му е нужна — ни повече, ни по-малко. Единъ день земята ще бѫде така разпредѣлена, че всѣки ще вземе такава часть, която да отговаря на степеньта на неговото развитие. Тогава всѣки ще си направи на своята земя една кѫща съ нужното количество свѣтлина, въздухъ и вода. Какво представятъ въздуха, водата и земята за човѣка? Въздухътъ символизира ума; водата символизира сърдцето, а земята, твърдата материя символизира душата. За да разберете отношенията между ума, сърдцето и душата, трѣбва да разберете отношенията, които сѫществуватъ между въздуха, водата и земята. За да изучите законитѣ на различнитѣ видове материя, ще отидете при земедѣлцитѣ, които обработватъ земята; после —при рибаритѣ, които ловятъ риба и най-после — при птицевъдцитѣ, които отглеждатъ птици. Въ края на краищата ще видите, че и рибитѣ, и птицитѣ се стремятъ къмъ земята и къмъ сушата. Рибитѣ приготвятъ условия за развиване на човѣшкото сърдце. Птицитѣ приготвятъ условия за развиване на човѣшкия умъ. Животнитѣ пъкъ приготвятъ условия за развиване на човѣшката душа. Ако рибитѣ, птицитѣ и млѣкопитаещитѣ изчезнатъ преждевременно отъ земята, развитието на човѣка моментално ще се преустанови. Ако разгледате човѣка съ окото на ясновидеца, ще видите въ него всички видове животни и растения, всички рѣки, морета и океани, всички гори и планини. Изобщо, външниятъ свѣтъ е отразенъ въ самия човѣкъ, но въ миниатюръ. Затова, именно, наричатъ човѣка малка вселена, или микрокозмосъ. Така трѣбва да гледате на себе си, ако искате да се самовъзпитавате. Иначе, каквито усилия да правите, вие можете само да се дресирате, но не и да се възпитавате. Дресировката нищо не ползува. Тя е толкова трайна, колкото златниятъ прахъ върху мѣдния предметъ. Дресирането е подобно на позлатяването на нѣкой предметъ. Колкото и да дресирате едно животно, щомъ го поставите при старитѣ условия на неговия животъ, то отново ще подивѣе. Сѫщото се отнася и до човѣка. Колкото и да дресирате дивака, щомъ го поставите при условията на неговия животъ, той пакъ дивакъ остава. И тъй, не развивайте въ себе си това, което не е Божествено, защото, при пръвъ удобенъ за него случай, ще го изгубите. Щомъ го изгубите, ще страдате. Защо трѣбва да страдате за чужди нѣща? Често хората страдатъ отъ чужди мисли, отъ чрезмѣрна работа, отъ голѣми тревоги и т. н. Въ всичко това има нѣщо чуждо, нѣкакви примѣси. Ще кажете, че нѣкой измислилъ нѣщо, направилъ нѣкакво откритие. — Никакво откритие не е направилъ той. Единствениятъ, Който мисли, това е Богъ. Човѣкъ само копира това, което Богъ е създалъ. Нѣкой минава за изобретатель само затова, че използувалъ нѣкои природни сили и ги впрегналъ на работа. Обаче, той не ги е използувалъ за повдигане на човѣчеството, но за неговото падане, за унищожаване и убиване на хора. Вследствие на това този изобретатель ще отговаря за своитѣ открития. Зиаете ли, какво ще бѫде положението на онзи изобретатель, който е измислилъ бомбитѣ за убиване на хора? Всѣкабомба, която е ударила на живо месо, ще се отрази и въ неговия мозъкъ. Съвременнитѣ хора страдатъ отъ много огънь. Тѣ произвеждатъ голѣми експлозии помежду си. Въ който домъ влѣзете, ще видите, че мѫжътъ и жената цъкатъ, произвеждатъ огънь съ своя кремъкъ и огнило. Това голѣмо количество огънь изпарява водата въ организъма на мѫжа и жената, вследствие на което въ ума имъ настава голѣма сухота. Отъ голѣмата сухота тѣ не могатъ да мислятъ. Какво трѣбва да правятъ, за да намалятъ количеството на този огънь? — По-силниятъ отъ тѣхъ трѣбва да се заеме да трансформира тази енергия, да я превърне въ мисъль, т. е. да я впрегне на работа. Така лѣкуватъ болни, които иматъ висока температура. Поставятъ болния при условия силно да се изпоти, отъ всѣка негова пора да излѣзе вода. Щомъ се изпоти, вѫтрешниятъ и външниятъ огънь се уравновесяватъ, и болниятъ се успокоява, започва да мисли правилно. Изобщо, съвременнитѣ хора сѫ майстори за произвеждане на огънь, но не сѫ майстори за произвеждане на вода. Когато човѣкъ се успокои, това показва, че той е възстановилъ своето равновесие. Въ такъвъ случай, неговото спокойствие трѣбва да се предаде и на окрѫжаващитѣ. Ако тѣ се успокоятъ, той е придобилъ вѫтрешното си равновесие. Ако тѣ не се успокоятъ, и той не се е успокоилъ. Мнозина казватъ, че вѣрватъ въ Бога. Вѣрватъ въ Бога, а сѫ неспокойни. Истинската вѣра включва въ себе си такива елементи, които никога не се губятъ. Тя е подобна на златото, което банкерътъ има въ касата си. Той казва: Азъ имамъ голѣмо количесто златни монети въ касата си. Като каже това, той не трѣбва да се безспокои, че нѣкога ще ги изгуби. Той ще пусне тѣзи монети въ обръщение, ще работи съ тѣхъ, но въ края на краищата тѣ пакъ ще се върнатъ при него но съ една придобивка. Това значи вѣра. Каква вѣра е тази, която ту се придобива, ту се губи? Нѣкой банкеръ се хвали съ своето богатство, но се страхува, че ще го изгуби. –– Това не е истинско богатство. Това не може да бѫде положителна вѣра. Такива богати лесно губятъ богатството си. Щомъ изгубятъ богатството си, тѣ изгубватъ и вѣрата си. Тогава нито богатството имъ е било тѣхно, нито вѣрата имъ е била силна. Тѣ не сѫ имали онзи елементъ на вѣрата, съ който да издържатъ на изпитанията. Спокойствие се иска отъ човѣка, за да издържа на изпитанията. Луната дава спокойствие. Майка на спокойствието е луната. Тя влияе върху въображението на човѣка. Който има силно развито въображение, той може да понася изпитанията съ голѣмо спокойствие. Който нѣма добре развито въображение, той нѣма спокойствие въ себе си. Когато се намѣрите въ трудно положение, въ нѣкаква мѫчнотия, започнете да работите съ въображението си. Представете си, че сте си купили много земя, направили сте си кѫща, отишли сте въ странство да учите езици и се връщате обогатенъ съ знания. Като си представите тия нѣща, нѣма да забележите, какъ ще се успокоите, ще трансформирате състоянието си. — Възможно ли е да постигнемъ това нѣщо? — Като си въобразите, че сте придобили богатства, знания, че разпореждате надѣсно — налѣво, това е достатъчно за васъ — повече не ви трѣбва. Като сте неразположени, представете си, че седите предъ единъ голѣмъ оркестъръ и слушате музика. Щомъ си представите тази картина живо, ще започнете да чувате музиката. — Ама ще кажатъ хората, че сме смахнати. — Да казватъ, каквото искатъ. За предпочитане е човѣкъ да живѣе въ въображението си, на луната, отколкото да ходи съ увиснала глава, отчаянъ и обезсърдченъ, да не намира смисълъ въ живота. Като ученици, вие трѣбва да изучавате желанията си, да знаете, на кои отъ тѣхъ да давате предимство. Едни отъ желанията ви сѫ на мѣсто, а други не сѫ на мѣсто. Нѣкой се оплаква отъ своитѣ лоши желания, отъ своитѣ пороци. Не се спирайте върху пороцитѣ си, но ги изучавайте. Пороцитѣ не сѫ нищо друго, освенъ нереализирани мисли и желания, непроявени добродетели. Всѣки порокъ подразбира неразрешена задача. Като знаете това, имайте готовность да разрешавате задачитѣ, които ви сѫ дадени. Всѣко желание съдържа въ себе си динамическа сила, която трѣбва да се впрегне на работа. Ако тази сила не се впрегне на работа, тя ще произведе лоши резултати. Ето защо, ученикътъ трѣбва да знае, какъ да работи съ динаммческитѣ сили на своя организъмъ. За това не се изискватъ голѣми усилия. Малката искра е въ състояние да запали цѣлата земя. Дайте тази запалка въ рѫцетѣ на малкото дете, и то ще запали земята. Най-малкото усилие, на време приложено, е въ състояние да реализира една мисъль. Речете ли да философствувате, дали тази мисъль може да се реализира, какъвъ ще бѫде резултатътъ ѝ, никакво постижение нѣма да имате. При това положение, за реализирането на тази мисъль, сѫ нужни месеци и години. Докато човѣкъ прилага нѣщата безъ да философствува, тѣ ставатъ лесно. Щомъ философствува, безъ да прилага, нѣщата ставатъ мѫчно. Като дойде нѣкоя Божествена мисъль въ ума ви, веднага пристѫпете къмъ приложението ѝ. Що се отнася до Божественитѣ мисли, прилагайте ги безъ разсѫждение. Колкото повече философствувате върху тѣхъ, толкова повече постижението имъ се отдалечава. Вие трѣбва да прилагате Божественитѣ мисли, за да развиете вѫтрешна хармония въ себе си — хармония въ своитѣ мисли, чувства и постѫпки. Безъ тази хармония сърдцето и умътъ не могатъ да се развиватъ. Безъ тази хармония душата не може да даде никакви плодове. Докато служите на Божественото, работитѣ ви ще вървятъ добре, ще имате добри резултати. Щомъ връзкитѣ ви съ Божественото се прекѫснатъ, животътъ ви ще бѫде пъленъ съ разочарования. Който върви въ Божествения пѫть, той не знае, какво значи падане. Христосъ дойде на земята да покаже на хората, какъ трѣбва да живѣятъ. Апостолъ Павелъ, последователь на Христа, искаше да спаси еврейския народъ, но съ това свое желание той се отклони отъ своето предназначение. Защо? — Защото веднъжъ Христосъ спаси свѣта, нѣмаше защо Павелъ да го спасява. Единъ е спасительтъ въ свѣта, нѣма защо повече спасители да се явяватъ. Само Богъ спасява. Ние можемъ да бѫдемъ само проводници на Божиитѣ мисли. Христосъ изпрати Павла да проповѣдва между езичницитѣ, като му каза да не се мѫчи да спасява еврейския народъ. Христосъ е предвидѣлъ начинъ за спасяване и възпитание на еврейския народъ. Често и вие изпадате въ положението на Павла, искате да обърнете цѣлия вашъ родъ къмъ Бога. Казвамъ: Не се бъркайте въ Божиитѣ работи. Богъ има специфични методи за спасяване на всѣка душа. Докато майкитѣ и бащитѣ ви, братята и сестритѣ ви не сподѣлятъ вашитѣ идеи и ви противодействуватъ, вие по никойначинъ не можете да имъ въздействувате. Не се занимавайте съ работи, които не влизатъ въ вашата область. Ако мислите, че можете да обърнете свѣта къмъ Бога, вие ще се намѣрите въ положението на онѣзи 12 души, които, въ името на Христа и Павла, отишли да пѫдятъ духоветѣ отъ единъ бѣснуемъ. Бѣснуемиятъ имъ казалъ: Христа познавамъ, Павла познавамъ, но вие кои сте, не познавамъ. Хвърлилъ се отгоре имъ и ги набилъ. Божията сила не се проявява въ множеството, но въ единството, въ хармонията между душитѣ. Тѣзи 12 души били хора безъ умъ, безъ сърдце и безъ душа. Такива хора не могатъ да вършатъ Божиитѣ работи. Човѣкъ нищо не може да направи безъ умъ, безъ сърдце и безъ душа. И тъй, който не е намѣрилъ душата си, да я намѣри. Не е въпросъ за обръщане къмъ Бога, за спасение. Важно е за човѣка да намѣри своя умъ, своето сърдце и своята душа и да научи законитѣ, които ги управляватъ. Въ това седи истинското учение. Ние взимаме ума, сърдцето, душата и духа като символи. Въздухътъ символизира ума, водата символизира сърдцето, земята символизира душата, а свѣтлината символизира духа. Когато духътъ се възцари въ човѣка, неговата свѣтлина ще изгрѣе въ душата му, и плодоветѣ на тази душа ще почнатъ да зрѣятъ. Това означава присѫтствие на духа. Следователно, ако въ човѣка нѣма въздухъ,вода и земя, какво ще го ползува слънцето? Човѣкъ трѣбва да има въ себе си въздухъ, вода и земя, за да могатъ топлината и свѣтлината да проникнатъ въ него, да види изгрѣването на слънцето. Казано е, че слънцето на душата никога не залѣзва. Това е реалното въ свѣта. Сега вие мечтаете за спокоенъ животъ, и понеже не го намирате на земята, представяте си го на онзи свѣтъ. Казвате: Като отидемъ на онзи свѣтъ, ще влѣземъ въ рая. И започвате тогава да си въобразявате единъ особенъ рай. Обаче, като отидете на онзи свѣтъ, ще видите, че нищо нѣма отъ това, което сте си въобразявали на земята. Ако действително попаднете въ рая, вие ще се намѣрите при условия, каквито никога не сте си въобразявали: богатство, щастие, изобилие. Като ви дотегне това щастие, ще слѣзете на земята да се разсѣете. Този рай е за хората на земята, които сѫ мечтали за него, които сѫ го търсили. Слънцето, луната, звездитѣ сѫ създадени за човѣка, да ги изучава, да се свързва съ онѣзи разумни, възвишени сѫщества, които живѣятъ тамъ. Щомъ тия сѫщества сѫ интелигентни, съ сърдца и души, тамъ ще има и въздухъ, и вода, и земя. Има системи, въ които грѣятъ три слънца: когато едно отъ тѣхъ залѣзе, второто изгрѣва. Какъ бихте живѣли въ такъвъ свѣтъ? За да живѣе човѣкъ тамъ, мозъкътъ, нервната му система трѣбва да се приспособятъ къмъ условията на тия системи. Законитѣ въ този свѣтъ сѫ съвършено различни отъ тия на земята. Свѣтътъ на тритѣ слънца подразбира троеличието на Бога, за което се говори въ православната черкова. И тъй, за да прогресирате, вие трѣбва да възстановите своята вѫтрешна хармония, да хармонизирате душитѣ си. Въ това седи истинската радость. Радостьта е плодъ на живота. Следователно, радвайте се на живота, който днесъ имате, а не на този, който очаквате въ рая. Вие ще влѣзете въ рая съ плодоветѣ на сегашния животъ. Затова, стремете се да използувате условията на сегашния си животъ, да имате добри плодове, съ които да влѣзете въ рая. Тамъ ще ви се дадатъ най-добри условия. Обаче, никога не считайте, че сте бедни. За да не ви сполетятъ неприятности, мислете, че сте богати, че разполагате съ много нѣща въ живота. Въ онзи свѣтъ просеци не приематъ. Да просишъ, това значи да мислишъ, че си нещастенъ. — Не, ще работишъ, ще изкарвашъ прехраната си. Нѣма да очаквашъ на готово, но ще работишъ. Каквото изкуство имашъ, ще го приложишъ и ще получишъ Божието благословение. Просията е наказание. Обаче, казано е въ Писанието: „Просете и ще ви се даде!“ Тази просия коренно се различава отъ обикновената. Въ този стихъ се говори за просене отъ Господа. Да просите отъ Господа е едно, да просите отъ хората е друго. Щомъ е далъ животъ на човѣка, Богъ му е далъ и хлѣбъ. Щомъ му е далъ умъ, Той е далъ и храна за този умъ. Щомъ му е далъ сърдце, Той е далъ и храна за това сърдце. Веднъжъ човѣкъ дошълъ на земята, Богъ е предвидѣлъ всички негови нужди. Задачата на животнитѣ е да събиратъ магнетизъмъ. Докато животнитѣ сѫ здрави, и хората ще бѫдатъ здрави; щомъ животнитѣ започнатъ да боледуватъ, и хората ще боледуватъ. Ето защо, ние трѣбва да бѫдемъ приятелски разположени спрѣмо животнитѣ, за да можемъ да се ползуваме отъ магнетическитѣ сили, които тѣ складиратъ въ себе си. Както виждате, за да възприеме човѣкъ новия мирогледъ на живота, той трѣбва да се свърже съ Божествения свѣтъ, да види, какъ разумнитѣ сѫщества работятъ тамъ, да научи законитѣ на този свѣтъ. По този начинъ човѣкъ ще види, какъ всичко съдействува за неговото добро и му помага. Небето му помага; рибитѣ, птицитѣ, млѣкопитаещитѣ, растенията му помагатъ; свѣтлината, въздухътъ, водата и земята сѫщо така му помагатъ. Изобщо, всичко живо въ свѣта помага на човѣка. Богъ ни помага и говори чрезъ всичко. Защо? — Защото сме дошли въ последнитѣ времена, въ края на епохата. Сега сме въ епоха на ликвидация. По какво се познава, че е дошло време на ликвидация? — По голѣмото разтърсване,което иде сега на земята. При това разтърсване и най-дебелитѣ глави ще узрѣятъ. Нѣма да остане глава, която да не се разтърси и узрѣе. Каквито вѣрвания и да имате, главитѣ на всички ще узрѣятъ, ще разбератъ, че има единъ законъ въ свѣта, който управлява цѣлата вселена. Рѣзка нѣма да се измѣни отъ този законъ заради вѣрванията и теориитѣ на хората. Всички хора трѣбва да дойдатъ до правилно разбиране на живота. Едно е това разбиране! Накѫдето и да текатъ рѣкитѣ, все на едно мѣсто ще отидатъ. Не чакайте деня, когато насила ще ви накаратъ да бѣгате, защото, като бѣгате, можете силно да се задъхате и да не стигнете на опредѣленото време. Докато има още време, вървете умѣрено, спокойно, да бѫдете готови за новата епоха, която иде. Новата епоха изисква нови хора, т. е. млади хора, съ умове и сърдца просвѣтени, съ души възвишени. Казано е въ Писанието: „Всички ще бѫдете научени отъ Бога“. — Кога ще дойде това време? — Иде вече времето, когато всички хора ще бѫдатъ научени отъ Бога. Той ще имъ говори, ще ги учи, а тѣ ще Му служатъ. Това значи: „Капка по капка море става“. Сега отъ всички се изисква да знаете законитѣ за създаването на водата, за да образувате морета около себе си. Време е вече да се върнете въ рая, отъ който сте изпѫдени. Ще учите, ще работите, ще се молите да вивърнатъ въ рая, при добритѣ условия. Адамъ и Ева не послушаха Господа, ядоха отъ забраненото дърво. Осемь хиляди години вече, какъ човѣчеството опитва последствията на своето непослушание. Какво сѫ постигнали въ този пѫть? — Нищо особено. Сега трѣбва да се върнатъ отъ този пѫть, да влѣзатъ въ новия животъ, да приложатъ послушанието. Новиятъ пѫть подразбира право разбиране на живота. Това разбиране ще внесе миръ въ всѣки домъ, въ всѣко сърдце и въ всѣка душа. Тази е задачата, която трѣбва да се реализира въ живота. Вие очаквате Духа да ви посети и тогава да започнете работа. — Не, Духътъ не иде по механически начинъ. Всѣки отъ васъ носи въ джоба си най-малко по сто семена. Какво трѣбва да прави? Дето мине, той трѣбва да сѣе, да пръска тия семена. — Ами хората ще искатъ ли нашитѣ семена? — Пръскайте семената си и не питайте. Когато е въпросъ за правене на добро, не се пита. Щомъ е за злото, питайте човѣка, да му направите ли зло, или да не правите. Искашъ да откраднешъ коня на нѣкой човѣкъ. Нѣма да го откраднешъ безъ да питашъ. Ще отидешъ при него и ще му кажешъ: Искамъ да открадна коня ти. Позволявашъ ли? — Слушай, ако имахъ само единъ конь, не бихъ ти позволилъ, но понеже имамъ два коня, единиятъ ти подарявамъ. Качи се сега на коня, който ти подарявамъ, да видя,какъ изглеждашъ. Прилича ти да ездишъ конь. Хайде сега добъръ пѫть! Щомъ речешъ да направишъ добро на нѣкого, не питай. Това подразбира пословицата: „Капка по капка море става“. На болни, на страдащи, на бедни носете вашитѣ свѣтли, красиви мисли и чувства и не се страхувайте. Като ученици, вие трѣбва да бѫдете носители на красивото и възвишеното въ свѣта. Въ Школата се даватъ редъ случаи, дето можете да прилагате вашитѣ мисли и чувства. Запримѣръ, нѣкой отъ ученицитѣ се проявява неправилно: започва да буйствува, да изопачава истината, да злослови по адресъ на новитѣ идеи, на новото учение. Това сѫ нѣща, допуснати отъ разумния свѣтъ като предметно учение. Ученицитѣ трѣбва да се учатъ отъ тия нѣща. Ако въ обикновенитѣ училища учетелитѣ си служатъ съ пособия като предметно учение, колко повече това е необходимо за такава велика Школа, каквато е тази, която следвате. Много образци ще изпрати невидимиятъ свѣтъ като предметно учение за ученицитѣ, било положителни или отрицателни, но вие трѣбва да прилагате знанието си, да се учите отъ тѣхъ. Ако прилагате добритѣ си мисли и чувства, и вие ще се ползувате, и на онѣзи, които сѫ послужили за предметно учение, ще помагате. Ако не прилагате това, което сте научили, нито вие ще се ползувате, нито тѣ ще се ползуватъ. — Ама защо се явяватъ такива неправилности между ученицитѣ? — Всичко, което става въ Школата, е допуснато. Това сѫ задачи за разрешаване, които вие можете да решите. Тѣ сѫ задачи и за васъ, и за онзи, който неправилно се проявява. Нѣкоя сестра се проявява неразумно. Защо? Тя не е просвѣтена още, не разбира идеитѣ и ги изопачава. — Защо трѣбва да бѫде така? — Това е въпросъ, на който не може да се отговори. Въ древностьта единъ царь срещналъ една млада, красива жена. Той харесалъ тази жена и я взелъ при себе си. Указало се, че тя била жена на единъ беденъ човѣкъ, който нѣмалъ никаква радость въ живота си, освенъ нея. Бедниятъ тръгналъ подиръ жена си, плакалъ, молилъ се да му я върнатъ. Като видѣлъ нещастието на този беденъ човѣкъ, царьтъ го извикалъ и му казалъ; Ето, вземи жена си и върни се назадъ. Защо плаче този човѣкъ? — Взели му нѣщо, което го правило щастливъ. Царьтъ върналъ това, което взелъ. Вие можете ли да върнете на човѣка това, което му е отнето? Следователно, когато видите нѣкаква неправилность въ Школата, че нѣкой се е отклонилъ отъ правия пѫть, т. е. изкривилъ малко пѫтя си, не питайте, защо става това, не хвърляйте камъни върху него, да увеличавате спънкитѣ му, но помагайте му по нѣкакъвъ начинъ да се почувствува катвъ свой домъ, между близки, които се интересуватъ отъ неговото положение. Не му ли помогнете вие, отвънъ ще дойдатъ хора да му помогнатъ, но тѣ ще го изопачатъ, ще го използуватъ за свои лични цели. Много противници на Божественото учение чакатъ вънъ отъ Школата, да пипнатъ нѣкоя жертва въ рѫката си, да спечелятъ нѣщо отъ нея. Не е лесно да станешъ жертва на нѣкого. Това значи, да попаднешъ въ рѫце на хора, които ще те ограбятъ. — Какво ще ограбятъ?—Ще ограбятъ сърдцето ти, ума ти, ще поробятъ душата ти и ще те изхвърлятъ на пѫтя като парцалъ. И следъ голѣми страдания най-после тази жертва ще се върне въ пѫтя, който носи животъ, свѣтлина и свобода. Божественото учение, обаче, нѣма жертви и не иска жертви. Тамъ има само служители. Казано е въ Писанието: „Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да е оставилъ майка и баща заради мене, да не е получилъ стократно“. Не е имало случай въ аналитѣ на човѣчеството, да служи човѣкъ на Бога и да не му се е въздало стократно. Обаче, служи ли на човѣка, не е било случай да не му се отнеме стократно. Отъ човѣка зависи, кой пѫть да избере и, като избере единъ или другъ пѫть, какъ да използува благата, които му се даватъ. Срѣщате единъ човѣкъ и му говорите хубави, прави работи. Запознавате го съ новото, съ истината, но каквото му говорите, той вижда въ всичко нѣщо криво, изопачено. Защо? — Такова е състоянието му. Този човѣкъ е болезнено чувствителенъ. Дето пипнешъ, все го боли. Както да пипнешъ, рана ще му причинишъ. Ако речешъ да го насърдчишъ, ще ти каже да се махнешъ, нищо да не му говоришъ. Седнешъ близо до него, ще те накара да се отдалечишъ, настрана да отидешъ. Такъвъ човѣкъ нито го пипай, нито му говори нѣщо. Умътъ и сърдцето му не сѫ сформирувани; душата му е замѫтено яйце, което преждевременно се е счупило, не е дочакало времето на своето излупване. Опасно е това състояние за човѣка. Всѣко яйце трѣбва да се излупи на опредѣленото за него време, за да може животътъ, който излиза отъ яйцето, да се развива правилно. И тогава, каквото и да говорите на такъвъ човѣкъ, както да го пипате, той вижда въ всичко само добро и красиво. Като ученици, трѣбва да знаете, че и вие се намирате въ такава обвивка, въ такава черупка, като тази на яйцето, и всѣки чака опредѣления за него часъ, да се пукне тази обвивка, да излѣзе животътъ оттамъ; всѣки чака да се пукне пѫпката, да се разцъвти и да разнесе навсѣкѫде своето благоухание. За това, четири нѣща се изискватъ отъ ученика: любовь, свѣтлина, миръ и радость. Въ изявяването на тия нѣща е смисълътъ на живота. Сега, мислете върху всичко, което говорихъ тази вечерь. Вие ще го разберете по вашему, но ако го разберете по вашему, и мене ще разберете. Ако не го разберете по вашему, и мене нѣма да разберете. Не се стремете да разбирате и да решавате въпроситѣ като мене. Никой не знае, какъ азъ решавамъ въпроситѣ. Както и да ги решавамъ, азъ работя съобразно своитѣ решения. Преди да дойде до известни решения, човѣкъ се нуждае отъ опитности. Тѣзи опитности ще го убедятъ въ нѣщата, и той ще вземе правилно решение по даденъ въпросъ. Седи нѣкой човѣкъ замисленъ, обезсърдченъ, гладенъ, нѣма сила да предприеме нѣщо, нѣма кой да му помогне. По едно време той се унася и заспива. Като се събужда, на масата намира плодове, хлѣбъ, дрехи, обуща и пари. Чуди се, кой е донесълъ тия нѣща. Единъ ангелъ ги е донесълъ. — Възможно ли е това? — Възможно е. Чрезъ нѣкой човѣкъ ги е донесълъ. Следъ това ангелътъ се скрива и наблюдава, какво ще прави този човѣкъ. Ако се зарадва и благодари на Бога за всичко, което му е изпратено, той ще вземе права насока въ живота си, ще вземе право решение. Обаче, ако погледне на всичко това и каже: Добре, за днесъ съмъ осигуренъ, но утре какво ще правя? — този човѣкъ не е взелъ права насока въ живота си, нито може да вземе право решение. Това е една отъ положителнитѣ опитности, отъ които вѣрата на човѣка укрепва. Тази вѣра побеждава мѫчнотиитѣ и страданията въ свѣта. Вѣра е нужна на всички хора днесъ, защото тѣ минаватъ презъ дъното на ада. Герои трѣбва да бѫдете! Ако не сте герои, голѣми колебания, голѣми падания ще преживѣете. — Ама кое е правото учение? — Не е важно да знаете, кое е правото учение. Когато слънцето изгрѣва, кое е по-важно за васъ: да се ползувате отъ слънчевата свѣтлина и топлина, или да знаете, колко трептения прави свѣтлината въ една секунда? Когато отваряте Свещената книга, кое е по-важно да знаете: Какво е писано въ тази книга и какъ може да се приложи, или отъ колко страници е тази книга и колко автори сѫ я писали? За човѣка е важно първо да познава себе си, своя животъ, а после да познава авторитѣ, които сѫ работили върху него. Щомъ познава себе си, той ще познава и авторитѣ, които сѫ работили върху него. Ако запитате нѣкой отъ съвременнитѣ учени, кога и какъ е създадено неговото сърдце, той нищо не може да каже. Защо? — Защото не познава себе си. Псалмопѣвецътъ е казалъ: „Богъ е работилъ преди да съмъ се родилъ, преди създаването на свѣта“. Какво се разбира подъ думата „Богъ“? — Подъ думата „Богъ“ разбираме съвокупность отъ всички разумни, възвишени, любещи сѫщества, които сѫ работили преди създаването на свѣта, които и днесъ продължаватъ да работятъ. Кой създаде човѣшкиятъ умъ и човѣшкото сърдце? — Създаде ги Този, Който създаде човѣшката душа. Казва се въ Писанието: „И вдъхна Богъ въ ноздритѣ на човѣка дихание, и той стана жива душа“. И постави Богъ човѣка въ рая между всички растения и животни, да учи, да се развива. Адама опредѣли на служба, да даде имена на всички животни. Сега и отъ васъ се иска, като се върнете отново въ рая, да дадете имена на всички животни, които сѫ у васъ. Следъ това пакъ ще дойде вашата Ева да ви предложи отъ плода на забраненото дърво, но вие ще се ползувате отъ опитностьта на миналото си: ще погледнете плода и ще се откажете отъ него. Миналото ще служи за поука на сегашния ви животъ. Щомъ втори пѫть успѣете да влѣзете въ рая, вие ще останете тамъ за вѣчни времена, като граждани на Царството Божие. Сѫществува следниятъ законъ: Човѣкъ никога не може да повтори грѣшката, която веднъжъ е направилъ. По другъ начинъ, при друга обстановка, при други условия тази погрѣшка може да се повтори, но при сѫщитѣ условия е невъзможно да се направи. И тъй, стремете се къмъ новия животъ, който иде сега. Бѫдете готови за новото, за положителното въ свѣта! Новото подразбира връщане въ рая, отъ който нѣкога сте излѣзли. „Капка по капка море става“. Желая сега на всички ви да образувате това необятно море, въ което се криятъ великитѣ блага и богатства на цѣлокупния животъ. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини!“ * 15. Лекция отъ Учителя, държана на 2 февруарий, 1928 г. София.—Изгрѣвъ.

От томчето "Малки и голѣми придобивки" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. II (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1936 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Равнодействуваща сила. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини!“ Размишление. Чете се темата: „Придобивки на познанието". За следния пѫть пишете върху темата: „Най-голѣмата скръбь въ свѣта“. Пишете свободно върху темата. Всѣки да изкаже мнението си, безъ да се влияе отъ мнението на другитѣ. Най-голѣмата скръбь за едного не е най-голѣма скръбь за всички. Най-голѣмата дължина за мравката не е най-голѣма дължина и за човѣка. Когато листътъ на дървото, разлюляванъ отъ вѣтъра, се движи по всички посоки, той прави безброй движения, но тия движения нѣматъ нищо общо съ цѣлото дърво. Ако допуснемъ като абсолютно правило положението, че задъ всѣко движение седи една разумна причина, трѣбва да приемемъ, че и задъ движението на листата се крие сѫщо така нѣкаква разумна причина. Въ случая разумната причина е вѣтърътъ, а задъ вѣтъра се крие друга разумна причина. Нѣкои ще извадятъ заключение, че щомъ задъ всѣко движение се крие разумна сила, тогава всички движения на човѣка сѫ разумни. Човѣкъ прави движения, но разумни ли сѫ всичкитѣ му движения? Ако единъ капелмайсторъ излѣзе на сцената да дирижира една симфония, написана отъ самия него, всичкитѣ му движения ще бѫдатъ смислени и разумни. Най-малкото му движение ще изразява съзнателна мисъль. Той познава всѣки тонъ, всѣка пауза, разбира тѣхния говоръ. Ако сѫщата симфония се дирижира отъ капелмайсторъ, който не разбира много отъ музика, неговитѣ движения ще бѫдатъ неразумни. Това не сѫ движения, но рѫкомахания, които нищо не изразяватъ. Всѣко разумно движение е музика, хармония. Следователно, всѣко разумно движение на листата на дървото представятъ пѣние, музикаленъ говоръ. Въ този смисълъ, ние можемъ да кажемъ, че растенията се разговарятъ помежду си музикално. Тѣхната речь е като тази на поета. Най-хубавитѣ опери се изпълняватъ отъ растенията. Като ученици, вие трѣбва да разсѫждавате по новъ, а не по старъ начинъ. Досега хората сѫ разсѫждавали все по старъ начинъ, но нищо особено не сѫ придобили. Защо трѣбва и днесъ още да се занимаватъ съ въпроситѣ: Кога сѫ се родили и кога ще умратъ, колко момчета и колко момичета сѫ родени, кога ще се оженятъ и какъ ще живѣятъ, какви служби ще заематъ и съ какви заплати и т. н. Тѣзи въпроси сѫ разрешени, нѣма защо повече да се повдигатъ. За какво трѣбва да мисли човѣкъ?—Човѣкъ трѣбва да мисли върху онова, което не може и не трѣбва да се корегира. То е Божествено. Докато нѣщата се корегиратъ, тѣ още не сѫ Божествени. Има писатели, които постоянно четатъ, препрочитатъ своитѣ произведения и ги корегиратъ. Има писатели, които не корегиратъ произведенията си, считатъ ги за Божествени, т. е. придобити чрезъ вдъхновение. Дали произведенията имъ сѫ съвършени, това е въпросъ още, но важно е, че засега и гениалнитѣ хора даже по нѣколко пѫти четатъ и препрочитатъ произведенията си и правятъ корекции въ тѣхъ. Има нѣкои гениални писатели, които никога не корегиратъ произведенията си, но тѣ сѫ гении отъ първа величина. Вие сте отъ тия писатели, които корегиратъ произведенията си. Дойде нѣкоя мисъль въ ума ви, вие веднага я спирате и започвате да я анализирате. Каква ще бѫде тази мисъль? Или положителна, или отрицателна. Нѣкой иска да напише нѣщо гениално, съ което да очуди свѣта. Той взима перото въ рѫка и започва да пише романъ. Избере действуващитѣ лица, отдѣли отъ тѣхъ главнитѣ герои и започва да мисли, отъ каква смърть ще умратъ. Докато намѣри, по какъвъ начинъ да умратъ, и той се мѫчи. Защо? — Не може произволно да се наложи наказание на нѣкой човѣкъ. После пъкъ мисли, какви добродетели да вложи въ характера на своитѣ герои. И въ единия, и въ другия случай, при наказанията и при възнагражденията на героитѣ си, авторътъ мисли, че може да ги наказва и възнаграждава произволно. Всичко трѣбва да почива на законитѣ на великата правда. Въ живота си човѣкъ трѣбва да знае следното правило: Каквото мисли, каквото желае, той непременно самъ ще го преживѣе. Следователно, каквото писательтъ, романистътъ пише, рано или късно, и той ще го пре¬живѣе. Не само той, но цѣлиятъ му домъ ще преживѣе романа, който е написанъ вече. Ако това не стане въ този животъ, ще стане въ единъ отъ бѫдещитѣ животи. Като знаете това, трѣбва да бѫдете внимателни въ писането. Щомъ напишете нѣщо, следъ време ще ви поставятъ при такива условия, да преживѣете написаното отъ васъ. Щомъ го преживѣете, вие сами ще си дадете най-добра критика и рецензия. Това се налага отъ великата справедливость въ свѣта. Ако сѫдията отсѫжда несправедливо, и него ще поставятъ при условия да преживѣе сѫщото нѣщо. Каквото човѣкъ направи, добро или зло, всичко ще изпита на гърба си. Въ Бога нѣма лицеприятие. И доброто, и злото, което човѣкъ прави, въкрая на краищата ще се върнатъ при източника, отъ който сѫ излѣзли. Какъ може да се избегне този законъ? Никой не може да избегне закона на възмездието. Едно се изисква отъ човѣка: всѣки самъ да изправя, да корегира погрѣшкитѣ си. Никой не може да изправя живота на другитѣ хора. Всѣки самъ ще изправи своя животъ. Да изправяте живота на другитѣ, това значи, да минете презъ тѣхния животъ. Какъ можете да изправите живота на другитѣ, когато не сте влѣзли въ тѣхното положение? Най-мѫчното нѣщо е да корегирате другитѣ хора. Нѣкой взима перото и започва да дава съвети на нѣкого, какво трѣбва да направи, за да корегира живота си. Откѫде знае този човѣкъ, какъ може да се корегира живота на другитѣ? Той ще каже, може би, че има опитность и знае, какъ трѣбва да се постѫпи въ дадения случай. Споредъ мене, опитностьта на писателя и опитностьта на неговия герой коренно се различаватъ. Единъ день, когато писательтъ мине презъ сѫщата опитность, тогава може напълно да разбере героя си, но днесъ тѣ могатъ да иматъ само нѣколко допирни точки. Това още не е достатъчно, за да може нѣкой да изправя живота на своя ближенъ. Въ живота се говори за допирни точки между хората, но и въ геометрията се говори за допирни точки между силитѣ. Правитѣ линии А и В (фиг. 1) иматъ една допирна точка. Намѣрено е, че когато две сили иматъ една до пирна точка, тѣ образуватъ равнодействуваща сила. Правата С е равнодействуващата сила, която опредѣля посоката на движението на силитѣ А и В. Следователно, за да знаете, какви сѫ отношенията ви къмъ дадено лице, първо трѣбва да видите, имате ли поне една допирна точка съ него. Щомъ намѣрите допирната точка, ще прекарате равнодействуваща между васъ и дадения човѣкъ. Коя е първата допирна точка въ живата геометрия? — Любовьта. Щомъ между две сѫщества има отношения, първата допирна точка е вече на лице. Допирната точка опредѣля посоката на движението между дветѣ сили. Сега азъ говоря за любовьта като първо условие за създаване на отношения между две сѫщества. Безъ любовь никакво отношение не може да сѫществува. Това е новъ начинъ на разбиране на отношенията. Достатъчно е човѣкъ да има само една допирна точка въ отношенията си съ хората, за да не може да измѣни направлението си въ живота. Веднъжъ влѣзълъ въ правия пѫть съзнателно, човѣкъ не може да измѣни отношенията си къмъ хората. Това, което любовьта прави, не може да се опредѣли съ друга дума, освенъ съ думата отношение. Дето любовьта е допирна точка между хората, тамъ всѣкога сѫществува хармония. Сѫщиятъ законъ срѣщаме и въ музиката. Два тона могатъ да бѫдатъ хармонични, ако между тѣхъ има поне една допирна точка. Ще обясня този законъ съ следния примѣръ. Седатъ трима души предъ една маса, смѣятъ се и се разговарятъ весело. Като се вслушате въ разговора имъ, виждате, че нищо сериозно не ги свързва. Тѣ водятъ разсѣянъ, разхвърлянъ разговоръ, не могатъ да се съсрѣдоточатъ помежду си. По едно време единиятъ напуща компанията, оставатъ двамата. Веднага обстановката между тѣхъ се смѣня. Тѣ ставатъ сериозни, замислени. Единиятъ се приближава къмъ другия и тихо му пошепва: Кога ще платишъ дълга си? Нали знаешъ, че имашъ да ми давашъ десеть хиляди лева? — Зная, но сега нѣмамъ пари. Вчера изплатихъ една полица, затова ще те моля да отложа дълга си къмъ тебе за известно време. Тѣзи хора сѫ сериозни, иматъ отношение помежду си, иматъ една допирна точка — полицата, т. е. дългъ отъ десеть хиляди лева. Следователно, когато двама души се събератъ на едно мѣсто, единиятъ отъ тѣхъ е кредиторъ, а другиятъ — длъжникъ. При това положение на нѣщата, между тѣхъ непременно ще се създадатъ известни отношения. Въ дадения случай единиятъ представя положителна величина, а другиятъ — отрицателна. Освенъ полицата, допирната точка между тия двама души може да бѫде любовьта. Тогава отношенията между тѣхъ ще бѫдатъ правилни. Обаче, двама банкери, които представятъ две положителни величини, не могатъ да се събератъ на едно мѣсто. Между тѣхъ непременно ще произлѣзе сблъскване. Защо? — Тѣ сѫ две бомби, които, при докосване една друга, избухватъ. Следователно, между две положителни величини не може да сѫществува допирна точка. Щомъ тѣзи величини се докоснатъ, тѣ веднага ще се ударятъ една въ друга и ще се огдалечатъ. На сѫщото основание, въ единъ и сѫщъ моментъ, на едно и сѫщо мѣсто въ ума си човѣкъ не може да постави две положителни мисли, нито въ сърдцето си две положителни чувства, нито въ волята си две положителни действия. Тъй щото, за да има равнодействуваща сила между мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка, тѣ непременно трѣбва да бѫдатъ противоположни едни на други. Този е пѫтьтъ, по който можете да създадете въ себе си права мисъль, която помага за съграждане на здраво тѣло, а сѫщо и за регулиране на силитѣ въ организъма. Докато човѣкъ спазва Божиитѣ закони, всѣка клетка въ неговия организъмъ е подложена на обновяване. Щомъ престане да спазва тия закони, клеткитѣ му започватъ постепенно да се рушатъ. Всѣка отрицателна мисъль, всѣко отрицателно чувство предизвикватъ особени сътресения, особени експлозии въ клеткитѣ на човѣшкия организъмъ. Тѣзи сътресения се отразяватъ болезнено върху неговия организъмъ. Човѣкъ може да внесе такава отрицателна мисъль въ ума си, която следъ известно време ще експлодира. Тогава той се чуди, откѫде дойде тази експлозия, коя е причината за това. Тази мисъль е работила съ години въ него, копала е, докато най-после е намѣрила пѫть да излѣзе навънъ. Съ излизането си, обаче, тя е предизвикала разкѫсване на нѣкой нервъ, или на нѣкой кръвоносенъ сѫдъ. Като не знае силата на отрицателнитѣ мисли, човѣкъ не си задава въпросъ, на какво се дължатъ болеститѣ. Причината на всички болести се крие въ човѣшката крива и отрицателна мисъль. Като знаете това, не значи, че трѣбва да се страхувате. Страхътъ не изправя работитѣ. Страхътъ е анормално състояние въ човѣка. Когато грѣши, когато върши престѫпления, човѣкъ всѣкога се страхува. Трѣбвало е той да бѫде предпазливъ, внимателенъ преди да е съгрѣшилъ. Предпазливостьта трѣбва да предшествува страха. Благоразумието трѣбва да предшествува предпазливостьта. Благочестието пъкъ трѣбва да предшествува благоразумието. Следователно, за да не се подаде на страха, човѣкъ трѣбва да се рѫководи първо отъ благочестието, после отъ благоразумието и най-после отъ предпазливостьта. Ако се отклони отъ благочестието, ще спре на стѫпалото на благоразумието. Ако се отклони отъ благоразумието, ще спре на стѫпалото на предпазливостьта. Ако се отклони отъ предпазливостьта, ще се намѣри предъ страха. И тогава, не му остава нищо друго, освенъ да проточи заднитѣ си крака и да бѣга, както заекътъ прави. Копоятъ ще подуши заека и ще започне да го гони. Привидно копоятъ и заекътъ си играятъ, но задъ сцената, на която се разиграва тази игра, седи господарьтъ на копоя, въорѫженъ съ пушка и чака момента да улучи заека. Въ дадения случай копоятъ е прокуроръ, а ловджията — сѫдия, които решаватъ смъртната присѫда на заека. Прокурорътъ произнася смъртната присѫда, а сѫдията я туря въ изпълнение. Ако прокурорътъ се омилостиви и се откаже да преследва обвиняемия, и сѫдията се отказва да стреля. Щомъ заекътъ се отдалечи отъ прокурора съ нѣколко километра, последниятъ казва: Дѣлото трѣбва да се прекрати. Съ мисъльта си човѣкъ може да въздействува върху копоя, да прекѫсне връзката между него и заека и да го застави да не гони заека. Копоятъ гони заека не по свое собствено желание, но по желанието на своя господарь. Копоятъ действува по внушение. Той се заразява отъ желанието и стремежа на господаря си да гони заека. Ако господарьтъ му нѣма такова желание, копоятъ не би гонилъ заека. Сега да се върнемъ къмъ мисъльта за равнодействуващата на две прави. Две сили, които иматъ една допирна точка помежду си, иматъ и една равнодействуваща. Следователно, щомъ се намѣрите предъ нѣкакво противоречие, първо помислете за силитѣ на вашия умъ и на вашето сърдце. После помислете за тѣхната допирна точка — любовьта. Най-после помислете за равнодействуващата на дветѣ сили — умътъ и сърдцето, които работятъ въ две противоположни посоки. Когато двама души работятъ въ две противоположни посоки, при една допирна точка—любовьта — тѣ всѣкога ще иматъ успѣхъ. Най-малкото съмнение въ този законъ показва, че силитѣ нѣматъ за допирна точка любовьта. Щомъ любовьта не е допирна точка между тѣхъ, тѣ веднага се отблъскватъ. За да се възстанови равновесие мжду дветѣ сили, едната трѣбва да стане положителна, а другата отрицателна. Значи, тукъ трѣбва да действува вѣрата. Тя ще превърне силитѣ въ противоположна посока една на друга. Кои сѫ дветѣ сили?—Това сѫ умътъ и сърдцето на човѣка. Допирната точка на ума и сърдцето е любовьта, а равнодействуващата между тѣзи две сили е Богъ. Щомъ Богъ е равнодействуваща сила между ума и сърдцето на човѣка, резултатитѣ на всички негови работи ще бѫдатъ добри. За да има тия резултати, човѣкъ трѣбва да приложи живата геометрия въ своя животъ, никога да не се отклонява отъ равнодействува щата сила на ума и сърдцето си. Тази резултантна е канара, на която човѣкъ може да се опре при най-голѣмитѣ бури въ живота си. Тази канара е Божественото начало, на което всѣкога може да се разчита. Божественото е виделина за човѣшкото съзнание. Съвременнитѣ хора говорятъ за онзи свѣтъ, като за нѣщо далечно. Колко е далечъ онзи свѣтъ отъ този? — Колкото оттукъ до Витоша—всичко четири часа. Четири часа отиване до Витоша и три часа връщане, всичко седемь часа. Значи, за седемь часа вие ще отидете на онзи свѣтъ и ще се върнете. Азъ правя аналогия между времето, нужно за отиване до Витоша и времето, нужно за отиване до онзи свѣтъ, по следната причина. Вчера бѣхме на Витоша, дето прекарахме отлично. Презъ цѣлия день бѣше тихо, спокойно, никакво движение на въздуха. Небето бѣше чисто, ясно, никакво облаче нѣмаше. Температурата бѣше около 18—19°. Мнозина правѣха слънчеви бани. Въ това време, докато ние се радвахме на великолепенъ день, въ града имало голѣма, непрогледна мъгла. Слънцето се явило само за единъ—два часа и веднага се скрило. Каква по-вѣрна аналогия може да се даде за този и онзи свѣтъ? Всички, които останаха въ града, бѣха въ този свѣтъ. Онѣзи, които отидоха на Витоша, влѣзоха въ онзи свѣтъ. За да отидатъ до Витоша, до онзи свѣтъ, тѣ употрѣбиха само четири часа. За да се върнатъ назадъ, въ този свѣтъ, употрѣбиха три часа. Тъй щото, когато човѣкъ се намѣри предъ мѫчнотиитѣ на физическия свѣтъ, въ гѫстата материя, не му остава нищо друго, освенъ да се качи на една височина отъ 500—600 м., да отиде временно на онзи свѣтъ, дето нѣма вѣтрове, нѣма облаци и бури, дето слънцето грѣе ясно, силно, и тамъ да разреши задачата си. Щомъ разреши задачата си, нека се върне въ града, въ този свѣтъ — въ свѣта на мъглата и гѫстата материя. Следователно, всѣка мѫчнотия, всѣка трудна задача може да се разреши въ продължение на седемь часа. Сега, да се върнемъ къмъ сѫществената мисъль. Казахме, че две сили, които иматъ една допирна точка, иматъ една равнодействуваща помежду си. Следователно, всѣка сила, която излиза отъ васъ и срѣща на пѫтя си друга, съ която има една допирна точка, непременно ще има равнодействуваща. Силитѣ, които излизатъ отъ васъ, могатъ да вървятъ и въ успоредна посока. По този начинъ, съ равнодействуващитѣ между тѣхъ сили, ще се образува стълба—на човѣшки езикъ казано. Оттукъ вадимъ заключението: когато двама души иматъ общъ идеалъ, общъ стремежъ, тѣ вървятъ успоредно единъ на другъ. Само при това движение тѣ сѫ въ състояние да превръщатъ динамическитѣ сили на своя организъмъ въ прави мисли и благородни, възвишени чувства. При това положение на нѣщата, човѣкъ може да напише нѣщо ново, различно отъ това, което досега сѫ писали поети и писатели, учени и философи. Отъ това гледище, каква е задачата на философията? — Да внесе чистота въ ума. — Каква е задачата на музиката?—Да внесе тишина, спокойствие въ сърдцето. Музиката трѣбва да успокои буритѣ въ морето, да направи морската повърхность тиха, гладка. Музиката трѣбва така да успокои морето, че по него да се виждатъ само леки, приятни вълнения, присѫщи на живота. — Каква е задачата на природния умъ? — Да внесе въ човѣка условия за придобиване на знания. Истински знания може да придобива онзи, който знае, какво нѣщо е права линия, плоскость и тѣло. Щомъ разбира тѣзи нѣща, той ще знае, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията между разумнитѣ сѫщества. Като говоря за изучаване на отношенията между разумнитѣ сѫщества, това не значи, че вие нищо не познавате отъ науката за отношенията. Много нѣща знаете, дълго време сте градили, но този градежъ не е далъ благата, които сте очаквали. Че е така, виждаме въ Стария и въ Новия Заветъ, въ книгитѣ на учени и философи, дето пророци, учители и апостоли сѫ се обръщали къмъ хората съ желание да имъ дадатъ начини, какъ да живѣятъ, какъ да градятъ правилно. Не е достатъчно само човѣкъ да бѫде ученъ, да изобрети нѣщо, но неговото изобретение трѣбва да бѫде за благото на цѣлото човѣчество. Какво благо се крие въ направата на еднабомба, която ще убие десетки хора? Който е изнамѣрилъ бомбата и нейното приложение за убиване на хората, той цѣлъ животъ ще носи последствията на тѣзи експлозии: всѣка негова работа, всѣка негова мисъль и всѣко негово чувство ще бѫдатъ придружени съ експлозия. Следъ това той ще се чуди, защо животътъ му е толкова нещастенъ. — Много просто. Нещастията въ живота му се дължатъ на експлозивитѣ, които открилъ и приложилъ въ бомби за убиване на хора. — Нѣма ли право човѣкъ да изобретява, да прави открития? — За всичко има право човѣкъ: и бомби да прави, и поезия да пише, и философия да създава и т. н. Той трѣбва да знае, обаче, че ще носи последствията на своитѣ изобретения. Нѣкой написалъ една драма. Лоша или добра, нѣма да се мине много време, и той ще преживѣе тази драма. Провидението ще го постави при такива условия, че той самъ да изиграе ролята на своя главенъ герой. — Нѣма ли право човѣкъ да мисли? — Има право да мисли, но той не трѣбва да мисли като обикновенъ човѣкъ; той трѣбва да мисли като праведенъ човѣкъ, като гений, като светия, като ангелъ и най-после — като Бога. Човѣкъ трѣбва постепенно да се изкачва въ мисъльта си като по стълба и когато дойде въ положението на гений, или на светия, тогава да напише онова, което е преживѣлъ. Сега, като ученици, задачата ви е да дойдете до положението на гения, на светията, на ангела. Ученикътъ е кандидатъ за ангелъ. Когато стигне това положение, дава му се висока служба, да участвува въ създаване на нѣкаква слънчева система. Различни служби се даватъ на ангелитѣ. Нѣкои ангели управляватъ теченията на въздуха; други управляватъ движенията на водата; трети управляватъ силитѣ на огъня; четвърти уреждатъ обществения животъ; пети устройватъ женитбитѣ, като правятъ редъ изчисления, изучаватъ характера на хората, кой за кого може да се ожени, колко и какви деца ще има и т. н. Като знаете това, вие можете да изпратите молбата си до единъ отъ ангелитѣ, които се занимаватъ съ женитбитѣ на хората, и да го помолите да ви отговори, трѣбва ли да се жените или не. Понеже този ангелъ ви познава отъ хиляди години, веднага ще ви направи хороскопъ и ще каже, че въ сегашния ви животъ нѣмате благоприятни условия за женитба. Сега трѣбва да приготвяте добри условия за бѫдещия си животъ. Ако не го послушате и се ожените, нещастията ще ви следватъ едно подиръ друго: жена ви ще се разболѣе и ще умре; децата ви ще боледуватъ, вие ще боледувате и т. н. Най- после ще видите, че сте направили грѣшка и ще съжалявате, че не сте послушали съветитѣ на вашия ангелъ. Има случаи, когато този ангелъ ще ви посъветва да се ожените, защото трѣбва да родите деца, които да възпитате въ духа на новитѣ идеи. Тогава пъкъ у васъ нѣма да има желание да се жените и ще се противопоставите на съветитѣ на ангела. Не се ли ожените, ще сгрѣшите. Каквото е писано на човѣка, това трѣбва да се изпълни. Ако искате да станете учитель, или да заемете друга нѣкаква служба, вие пакъ можете да се обърнете за съветъ къмъ нѣкой ангелъ. Щомъ молбата ви е искрена, непременно ще получите отговоръ, който ще бѫде точенъ, съгласенъ съ това, което е опредѣлено за васъ. Тъй както разумниятъ животъ се изявява на земята, той е строго опредѣленъ въ своитѣ главни точки. Едно се изисква отъ васъ: да работите съзнателно, съ любовь и безъ никакъвъ страхъ за утрешния день. Мнозина искатъ изведнъжъ да се освободятъ отъ стария животъ и да го замѣстятъ съ новъ. Знаятъ ли тѣ, какво, именно, трѣбва да изхвърлятъ отъ стария животъ? Ще кажете, че първото нѣщо, което новиятъ животъ изисква, е да живѣете по закона на любовьта. Знаете ли, какъвъ е този законъ и какво изисква отъ васъ? Нѣкои се хвалятъ съ своята опитность въ любовьта. Кѫде е опитностьта имъ днесъ? Изгубили сѫ я. Каква е тази опитность, която се придобива и губи? Каква е тази свѣщь, която се пали и загасва, която свѣти и изгаря? Какъвъ е този огънь, този пламъкъ, който ту се запалва, ту загасва? Ние говоримъ за онзи огънь, който веднъжъ запаленъ, никога не загасва. Ние говоримъ за Божественото, което е постоянно, вѣчно начало. Какво правятъ съвременнитѣ хора? — Тѣ запалватъ своята свѣщь, но сами ставатъ причина тя да изгасне. Че иматъ опитность отъ любовьта, че я познаватъ, тѣ сѫ прави, но не я задържатъ дълго време въ себе си. Като дойде въ дома имъ човѣкъ, когото обичатъ, тѣ запалватъ свѣщьта си, взиматъ даже нѣколко свѣщи отъ съседитѣ си и не мислятъ да ги гасятъ. Щомъ дойде въ дома имъ човѣкъ, когото не обичатъ, даже своята свѣщь не запалватъ, но взиматъ една малка вощеница, запалватъ я временно и скоро я загасватъ. По този начинъ тѣ искатъ да заставятъ този човѣкъ по-скоро да си отиде. Това сѫ хора, които познаватъ любовьта, които сѫ я опитали, но не искатъ да я прилагатъ. Тази е причината, задето, като разбиратъ новия животъ, хората живѣятъ пакъ стария. Такъвъ човѣкъ нѣма допирна точка въ себе си. Защо? — Защото не служи на любовьта. Това значи човѣкъ на настроения. Дето има настроения, тамъ състоянията често се мѣнятъ. Добре е човѣкъ да мѣни състоянията си, но той трѣбва да знае причинитѣ за тѣзи промѣни. Добре е човѣкъ да мѣни състоянията си, но когато минава отъ по-низко въ по-високо състояние. Обаче, ако отъ по-високо състояние минава въ по-низко, тази смѣна не е на мѣсто. Следователно, ученикътъ трѣбва да знае положително, какво е състоянието му въ даденъ моментъ, какви мисли и чувства го занимаватъ въ всѣки даденъ случай. — Нали трѣбва да живѣемъ? — Да живѣе човѣкъ, това е цѣла наука. Важно е, какъ трѣбва да живѣе. — Ще живѣемъ, както Богъ е опредѣлилъ. — Това, именно, всѣки трѣбва да знае. Въ това седи новото учение, което се отнася едновременно и за хората, и за ангелитѣ. Новото учение е това, което сега, въ дадения моментъ излиза отъ Бога. То не може да се даде изведнъжъ, защото всѣки моментъ излиза отъ своя Източникъ и се влива въ всѣко живо сѫщество. Новата мисъль не може да се приеме отъ човѣка, докато той не се освободи отъ всичко старо, докато не свали човѣшкото отъ себе си, както змията съблича своята кожа. Нѣма по-велико нѣщо за човѣка отъ това, да се докосне до новата мисъль. Най-лекото й докосване е въ състояние да произведе цѣлъ превратъ въ човѣка. Такъвъ човѣкъ е готовъ вече на всички жертви. Той е готовъ да учи, да помага на ближнитѣ си, да служи на Бога, да раздаде всичкото си имане. Това значи, да се докосне Божествената мисъль до човѣка. Сега желая на всички ви да бѫдете вѣрни на Божествената мисъль, да се преобразите вѫтрешно. — Дали ще постигнемъ това? — Работете, учете и не се съмнявайте. Знайте, че докато сте ученици, вие ще учите и ще ви изпитватъ. Вие сте дошли на земята да учите. Дадени ви сѫ задачи, които непременно трѣбва да решите. Ще решавате и ще ви изпитватъ. Животътъ на земята е красивъ, докато има изпити. Безъ изпитания животътъ нѣма смисълъ. Да ви изпитватъ, това значи да се интересуватъ отъ васъ. Двама приятели се срѣщатъ. И двамата сѫ богати. Единиятъ запитва другия: Моля ти се, можешъ ли да ми дадешъ 30,000 лв. на заемъ? — Защо ти сѫ? Ти нали имашъ пари? — Имамъ, но ми трѣбватъ още. Впрочемъ, благодаря ти, ще се справя по нѣкакъвъ начинъ съ това, което имамъ. Този приятель не се нуждае отъ 30,000 лв., но той изпитва приятеля си, би ли му услужилъ, когато се намѣри въ нужда. Той разбира, че приятельтъ му не е готовъ на услуги. Щомъ запитва, защо ти сѫ тия пари, нали имашъ свои, това значи, че тукъ отсѫтствува всѣкаква готовность за услуга. Така и Господъ ви изпитва чрезъ хората. Дойде нѣкой, поиска отъ васъ пари, или друга нѣкаква услуга, вие му отказвате подъ предлогъ, че нѣмате пари, или че нѣмате свободно време да му услужите. Не, по този начинъ не може да се живѣе. Това не значи, че на всички хора и въ всички случаи трѣбва да се услужва по единъ и сѫщъ начинъ. Задачитѣ въ живота не се решаватъ съ една мѣрка. Философията на мравитѣ не е философия на хората; философията на хората не е философия на ангелитѣ; философията на ангелитѣ не е философия на боговетѣ. Една мѣрка не разрешава задачитѣ, но ученикътъ трѣбва да знае, кѫде каква мѣрка да приложи. Сложни сѫ отношенията между хората, но вие трѣбва да ги изучавате. Затова, именно, ви се дава свѣтлина, правилно да ги разрешавате. Божествената свѣтлина влиза първо въ умоветѣ на ангелитѣ, дето претърпява едно пречупване и после — въ умоветѣ на хората, дето претърпява второ пречупване. Тази свѣтлина слиза и надолу, но това не се отнася до васъ. За васъ е важно, какво става надъ човѣшкия свѣтъ. Какво става подъ човѣшкия свѣтъ, това не ви интересува. Всѣко пречупване на свѣтлината се отразява въ васъ като сътресение. Колкото по-голѣмо и по-неправилно е пречупването, толкова по-голѣмо е сътресението. Какво значи пречупване на свѣтлината? Това подразбира да се пречупи свѣтлината безъ да се счупи. Да се пречупи свѣтлината, значи да се поляризира, да се даде ходъ на Божественото въ човѣка. Да се счупи свѣтлината, значи да се подпуши. Който е пречупвалъ свѣтлината въ себе си, безъ да я счупвалъ, той е вървѣлъ въ правия пѫть, въ пѫтя на възлизане. Който е счупвалъ свѣтлината въ себе си, той е вървѣлъ въ кривия пѫть, въ пѫтя на слизане. Значи, едни хора пречупватъ свѣтлината въ себе си, а други я счупватъ. Първитѣ отварятъ пѫть на Божествения животъ въ себе си, а вторитѣ затварятъ пѫтя на Божествения животъ, вследствие на което сами се подпушватъ и се натъкватъ на голѣми противоречия. Красиво е това, което ви говорихъ, но важно е за васъ да знаете, че две сили, които иматъ една допирна точка, иматъ една равнодействуваща. За васъ е важна допирната точка — любовьта. Безъ любовьта животътъ не може да се разбере. Тази е причината, поради която хората не разбиратъ живота и всѣкога оставатъ недоволни. Ако иматъ малко, недоволни сѫ; ако иматъ много, пакъ сѫ недоволни. Ако сѫ грозни, недоволни сѫ; ако сѫ красиви, пакъ сѫ недоволни. Нѣкоя мома е грозна, недоволна е, че никой не я обича, никой не я поглежда. Ако е красива, пакъ е недоволна, че много момци я обикалятъ. Следователно, и грозотата е лошо нѣщо, и красотата е лошо нѣщо. Кога? — Когато сѫ неразбрани, когато човѣкъ не знае, какъ да ги използува. Споредъ васъ красотата е най-малкото зло, грозотата е най-голѣмото зло. Богатството е най-малкото зло, сиромашията е най-голѣмото зло. Споредъ насъ по-вѣрно е обратното: красотата е най-голѣмото зло, грозотата е най-малкото зло. Богатството е най-голѣмото зло, сиромашията е най-малкото зло. Защо? — Защото сиромахътъ никой не може да обере, никой не мисли да го убива, да го трови. Богатиятъ, обаче, е въ очитѣ на всички. Апашътъ дебне да го обере; престѫпникътъ замисля да го убие. Ако богатиятъ си направи кѫща, всички казватъ: Ще си направи кѫща, разбира се. Колко бедни, колко нещастни хора е изнудилъ! Ако се облѣче хубаво, ако облѣче децата си добре, кой какъ ги види, казва: Лесно е да се облѣче човѣкъ на чуждъ гръбъ. И ние искаме да се облѣчемъ, да поживѣемъ добре, но отъ такива като него, за насъ редъ не дохожда. Така мисли всѣки, който нѣма допирна точка въ живота си. Който има допирна точка въ живота си, той правилно разбира нѣщата. За него сиромашията е най-голѣмото добро, а богатството — най-голѣмото зло. Кое отъ дветѣ положения е за предпочитане? — Най-голѣмото добро. Азъ не говоря за сиромаси, които просятъ по улицитѣ, но имамъ предъ видъ онѣзи сиромаси, които вѫтрешно сѫ богати, а външно сиромаси. Тѣхното богатство е скрито, никой го не вижда, освенъ ако тѣ сами пожелаятъ да го откриятъ на нѣкого. Влиза единъ такъвъ сиромахъ въ богатъ домъ и, като поседи малко, казва на домакина: Вие имате цигулка. Можете ли да я дадете малко да я опитамъ? — Знаешъ ли да свиришъ? — Малко. — Ние имаме една цигулка, отъ години седи на тавана, никой не я пипа. Свалятъ цигулката отъ тавана и я даватъ на този простъ, беденъ човѣкъ. Всички гледатъ, какво ще прави. Сиромахътъ взима цигулката, изчиства я отъ прахъ, туря нови струни, нагласява я и започва да свири. Всички слушатъ като замаяни. Чудятъ се на изкуството на този простъ човѣкъ. Тѣ го задържатъ у дома си, водятъ го по роднини, приятели, не го пущатъ да си отиде. Той имъ говори за музиката, разкрива имъ, какво богатство се крие въ тѣхната стара цигулка и ги поощрява къмъ работа. Децата започватъ да учатъ, да свирятъ. Следъ това сиромахътъ напуща този домъ и отива да посети другъ нѣкой домъ, пакъ така привидно богатъ, а вѫтрешно сиромахъ. Изпѣйте сега упражненията: „Изгрѣва слънцето“ и „Сила жива, изворна, течуща“. Сега, като пѣете хорово, пѣсеньта излиза добре. Обаче, ако единъ само пѣе, пѣсеньта нѣма да излѣзе добре. Отъ кого зависи това? — Освенъ отъ пѣвеца, още и отъ слушателитѣ. Ако публиката не е музикално настроена, и най-добриятъ пѣвецъ или музикантъ нѣма да изпълни програмата си добре. Съ ума, съ мисъльта си слушателитѣ трѣбва да подкрепватъ музиканта. Тѣ трѣбва да взиматъ такова участие, че мислено да придружаватъ пѣвеца или музиканта. Като слушатъ музиканта, всѣки за себе си да чувствува, като че хоръ пѣе. Мислитѣ на всички трѣбва да се отправятъ къмъ пѣвеца и да го придружаватъ. Мисъль се изисква и отъ пѣвеца, и отъ слушателитѣ. Не само философътъ трѣбва да мисли, но и музикантътъ. Не е музикантъ този, който не мисли, но и философъ не е този, който не пѣе. Гениаленъ музикантъ е онзи, който едновременно пѣе и мисли. Животъ безъ музика не е животъ. Музиката въздействува на човѣка въ всѣко назправление. Съ музиката азъ изучавамъ свѣта, изчучавамъ хората, гадая съ нея. Съ музиката изследвамъ мисъльта на човѣка. Когато правя тия изследвания, азъ свиря тихо, никой не чува. Като се свържа съ великия свѣтъ, създаденъ отъ Бога, свиренето ми има отзвукъ. Ако нѣкой слуша, нѣма да чуе една цигулка, но множество цигулки. Тоноветѣ на тия цигулки се сливатъ съ моята въ единъ величественъ акордъ. Това показва, че Божиятъ свѣтъ е хармония и музика. Следователно, когато мислитѣ на хората сѫ хармонични, тѣ се сливатъ въ общъ акордъ. Работитѣ на хората вървятъ добре, и тѣ се чувствуватъ разположени. Тогава и пѣсеньта имъ е хармонична, и свиренето имъ е хармонично — всичко излиза вдъхновено. Когато умоветѣ на хората сѫ въ съгласие съ Божествения животъ, всичко е хармонично. Това значи да има човѣкъ допирна точка съ любовьта. При това положение, всѣка идея, която се роди въ ума на единъ човѣкъ, получава отгласъ въ умоветѣ на всички хора. Тѣ казватъ: Заслужава да живѣе човѣкъ за Бога. Това значи силна мисъль. Силната мисъль е творческа. Тя премахва всички препятствия, които хората сѫ поставили на пѫтя си. Сега отъ всички се изисква съзнателна, разумна работа. Мнозина се спъватъ отъ мисъльта, че хората отъ нашето общество не работили, както трѣбва. Кое е нашето общество и колко души го съставятъ? Едно общество се състои първо отъ двама души, после отъ четирма, следъ това отъ осмина, отъ шестнадесетина и т. н. Кой е първиятъ въ нашето общество? — Първиятъ е този, който носи двамата. Кои сѫ двамата? — Които носятъ всички останали. Двамата носятъ дънера на дървото, което има много клоне и клончета. Дойде нѣкой да ме пита, може ли да влѣзе въ нашето общество. Казвамъ му: Въ нашето общестно може да влѣзе всѣки, който е въ състояние да носи. Щомъ може да носи, той може да бѫде единъ отъ двамата. Защо този човѣкъ иска да влѣзе въ нашето общество? — Да стане добъръ. — Това е стара философия. Бѫди добъръ като поетъ, да напишешъ нѣщо ново, което да повдигне умоветѣ на хората, да изчисти сърдцата имъ, коренно да ги преобрази. Бѫди добъръ като музикантъ, че като изсвиришъ или запѣешъ нѣщо, да събудишъ Божественото въ хората. Тази е азбуката на нашето учение. Такива трѣбва да бѫдатъ поетитѣ и музикантитѣ. Много отъ съвременнитѣ музиканти и поети работятъ за пари. Нѣкой ще даде концертъ, ще опредѣли цени на мѣстата отъ 40—200 лв. Ако нѣкой посети нашъ концертъ, и съ 200,000 лева нѣма да го пуснемъ да влѣзе. Най-многото е да го пуснемъ въ салона да стои правъ. И това е голѣма привилегия за него. Който веднъжъ само присѫтствува на Божественъ концертъ, той никога нѣма да го забрави. Той ще се преобрази, ще разбере, какво нѣщо представя човѣшката душа, човѣшкиятъ духъ, човѣшкиятъ умъ и човѣшкото сърдце. И неговата душа ще се отвори, ще затрепти въ унисонъ съ Цѣлото, съ Великото въ свѣта. Не струва ли човѣкъ да даде за такъвъ концертъ всичкото си имане, цѣлия си животъ? Стремете се всички да бѫдете добри, нови пѣвци, нови музиканти! И стари, и млади — всички да пѣятъ, да разработватъ гласоветѣ си. Вложете нова идея, новъ потикъ, новъ импулсъ въ пѣнието. Старитѣ желания, старитѣ потици оставете настрана. Когато единъ свири или пѣе, всички взимайте участие, подкрепвайте го съ мисъльта си. И тогава, който пѣе, ще пѣе вдъхновено; който слуша, и той ще бѫде вдъхновенъ. Това значи музикално общество, това значи общество отъ хора, които иматъ великъ идеалъ, които иматъ за допирна точка въ живота си любовьта. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини!“ * 14. Лекция отъ Учителя, държана на 25 януарий, 1928 г. София.— Изгрѣвъ.

От томчето "Малки и голѣми придобивки" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. II (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1936 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Малки и голѣми придобивки. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини!“ Размишление. Чете се резюме на темата: „Разлика между човѣка и животнитѣ.“ За следния пѫть пишете върху темата: „Придобивки отъ знанието“. Като наблюдавате себе си, както и другитѣ хора около васъ, ще видите, че всички носятъ въ себе си известни придобивки, не само отъ сегашния си животъ, но и отъ своето далечно минало. Ученъ или простъ, всѣки човѣкъ носи въ себе си придобивкитѣ на своето минало, съ които днесъ свободно разполага като съ свой капиталъ. Има придобивки, които сѫ благо за човѣка. Има придобивки, които носятъ неговото нещастие. Представете си, че сте работили при единъ господарь, който туря въ рѫката ви огънь като заплата на вашата работа. Въ това време дохожда нѣкой при васъ и взима огъня отъ рѫката ви. Какво изпитвате въ този моментъ? — Радость. Следователно, има блага, придобивки, които въ даденъ случай носятъ нещастие за човѣка. Отнимането на тия блага носятъ щастие за човѣка. Наистина, какво по-голѣмо благо за човѣка отъ това да дойде нѣкой при него и да отнеме отъ рѫката му насипания огънь? Оттукъ можемъ да извадимъ следното заключение: малкото благо е дадено отъ човѣка; голѣмото благо — отъ дявола, а кѫдето нѣма никакво благо, тамъ пъкъ Богъ взима участие. Щомъ всичкитѣ блага на човѣка се отнематъ, тамъ Богъ е взелъ участие. Когато нѣкой се оплаква, че нѣма никакви блага, той се лъже. Въ сѫщность нѣма човѣкъ безъ блага въ свѣта. Какво по-голѣмо благо отъ живота? Богъ живѣе и се проявява въ общия, въ цѣлокупния животъ. Въ този животъ и хората живѣятъ. Затова е казано въ Писанието: „Ние живѣемъ и се движимъ въ Бога“. Обаче, въ който моментъ човѣкъ започне да мисли, че животътъ е само негово благо и търси начинъ, какъ по-рационално да го използува за себе си, той е създалъ вече своето нещастие. Защо? — Защото никой нѣма право и не може да използува живота за свое лично благо. Да се мисли другояче, то е все едно нѣкой човѣкъ да купи грамадни пространства земя и да се заеме самъ да ги пази. Ще ги пази день, два, три, на четвъртия день ще усѣти голѣмъ гладъ и ще напусне поста си. Това е неразбиране на живота. Какъвъ е изходътъ отъ това положение? За да разбере добре живота на земята и да знае, какъ да устрои своя животъ, човѣкъ трѣбва да спре вниманието си върху Божествения животъ. Като разбере Божествения животъ, по аналогия на него той ще разбере и живота на земята. Въ сегашния животъ вие носите последствията на редъ минали животи, добри и лоши, и не можете да се избавите отъ тѣхъ, докато не разберете законитѣ, които управляватъ цѣлокупния животъ. Който доброволно не иска да научи тия закони, той пакъ ще ги научи, но вече по отрицателень пѫть, чрезъ насилие. Засега, каквото и да правятъ, хората не могатъ да се освободятъ отъ последствията. Нещастията неизбѣжно ще вървятъ подиръ тѣхъ, докато решатъ най-после да поематъ пѫтя нагоре, къмъ възлизане. Пѫтьтъ на слизане трѣбва да се превърне въ пѫтъ на възлизане. Човѣкъ може да се освободи отъ страданията само следъ като се върне тамъ, отдето е излѣзълъ. Какъ ще стане това? Ще кажете, че като живѣе съобразно Божиитѣ закони, човѣкъ може лесно да се справи съ мѫчнотиитѣ и страданията. — Да, лесно се говори това, но какъвъ е методътъ за този животъ? Кой човѣкъ има такъвъ дълбокъ миръ въ себе си, че при всички условия на живота си да е готовъ да живѣе, освенъ за себе си, още и за своя ближенъ? И такива хора има на земята, но тѣ сѫ малцина. Обаче, ученикътъ трѣбва усилено да работи върху себе си, да придобие този вѫтрешенъ миръ. Сега, като говоря на хората за любовьта, мнозина отъ тѣхъ не я разбиратъ. Казвамъ, че едно отъ качествата на любовьта е да ограничава. Тѣ се чудятъ, какъ е възможно любовьта да ограничава и да прави човѣка нещастенъ. Вие мислите, че когато любовьта дойде, веднага ще ви направи щастливи.— Не, това е невъзможно. Казано е, че любовьта ражда живота. Следователно, за да се прояви животътъ, човѣкъ трѣбва да се ограничи, да мине отъ безграничния въ граничния свѣтъ. Който очаква щастие отъ любовьта, той е на кривъ пѫть. Любовьта не носи щастие, нито блаженство. Тя носи нѣщо по-велико — цѣлокупниятъ животъ. Това не значи, че любовьта прави хората нещастни, но като не я разбиратъ, тѣ влизатъ въ стълкновение съ нея и ставатъ нещастни. Тази е причината, поради която днесъ всички хора сѫ недоволни: богати и сиромаси, господари и слуги, учени и прости. Богатитѣ сѫ недоволни, искатъ повече, отколкото имъ е дадено. Сиромаситѣ сѫ недоволни, защото нѣматъ достатъчно срѣдства за живѣене. Господаритѣ сѫ недоволни отъ слугитѣ; слугитѣ — отъ господаритѣ и т.н. Ако оставите две деца да ядатъ на една трапеза, тѣ непременно ще се скаратъ. Едното дете ще погледне въ чинията на другото и ще намѣри, че на него е дадено по-малко. Не само децата, но и възрастнитѣ хора спорятъ помежду си. Спорътъ между хората може да бѫде отъ материаленъ, отъ сърдеченъ или отъ умственъ характеръ. Двама души спорятъ, кой отъ тѣхъ е по-ученъ, кой седи по-високо въ умствено отношение. Да има човѣкъ много знания, които не е обработилъ и приложилъ, това е все едно да се товари съ повече багажъ, отколкото му трѣбва. Имате две магарета: едното носи на гърба си сто килограма товаръ, а другото — 50 килограма. По какво се отличава едното магаре отъ другото? Ще кажете, че едното магаре е по-голѣмо и по-силно. Какво особено има въ това различие? Имате две шишета: едното събира единъ килограмъ вода, а другото — два килограма отъ сѫщата вода. Разликата между дветѣ шишета е само въ количеството на водата, но количеството още не разрешава въпроситѣ. Ние не подържаме идеята, че хората трѣбва да бъдатъ равни, еднакви. Ние не сме за равенството. Такъвъ законъ въ природата не сѫществува. Животътъ е неравенство. Когато обичашъ нѣкого, или ти трѣбва да му дадешъ, или той трѣбва да ти даде. Въ любовьта трѣбва да има обмѣна, но сѫщевременно и безкористие. Децата обичатъ баща си, радватъ му се, защото е богатъ, има какво да имъ даде. Щомъ осиромашее и остарѣе, тѣ вече не могатъ да го търпятъ и чакатъ по-скоро да си замине за онзи свѣтъ, да не седи около тѣхъ като стражарь, да следи, какъ живѣятъ, колко харчатъ и т. н. Ако бащата е богатъ, и старъ да е, синоветѣ обикалятъ около него съ почитание, очакватъ да имъ даде нѣщо. Какъвъ моралъ има въ тази любовь? Любовьта съ пари нито се предава, нито се продава. И знанието съ пари не се предава. Мѫдростьта, истината, както и всички добродетели изобщо, съ пари не се предаватъ. Добродетелитѣ нито се предаватъ, нито се придобиватъ съ пари. Казватъ, че всѣка добродетель може да се придобие. Това е самоизлъгване. Любовьта е свободна въ своитѣ прояви. Тя не зависи отъ никого. Щомъ иска да помогне на нѣкой грѣшникъ, тя слиза въ ада, хваща грѣшника за рѫка и го изнася вънъ, като минава и заминава покрай светията, безъ да обръща внимание на последния. Светията се обърне, погледне къмъ любовьта, но не може да я спре, оставя я свободно да се проявява. Любовьта погледне грѣшника, позасмѣе му се, позабавлява се съ неговитѣ страдания и го пусне. Ще кажете, че хората на любовьта иматъ меки сърдца. И това е възможно, обаче, защо любовьта обича грѣшния? Защо майката обича детето си? — Защото плаче. Като плаче, като вика, детето се налага на майка си, иска тя да го обича, да му обърне внимание. Следователно, всички хора, които искатъ да бѫдатъ обичани, се налагатъ. Това не е правилно разбиране. Любовьта не се изисква. Който иска да учи закона на любовьта, той трѣбва да мисли за нея, но не да я изисква. Това не значи, че човѣкъ не се нуждае отъ любовьта. Всѣки се нуждае отъ любовьта, но начинитѣ, по които я търси и по които постѫпва, не сѫ правилни. На фиг. 1. имате десеть концентрични крѫга. Съ помощьта на тия кржгове ще обясня причината за страданията и неща стията на съвременнитѣ хора. Представете си, че тия десеть крѫга сѫ сита, съ различна гѫстота: външнитѣ сѫ по-едри, а колкото по-навѫтре се влиза, отъ десетото до първото, ставатъ все по-ситни, по-гѫсти. Тѣзи сита, които иматъ форма на плоскости, сѫ насочени къмъ земята. На тѣхъ отговарятъ други десеть концентрични крѫга, десеть сита, т. е. десеть плоскости съ посока къмъ небето. Мисъльта на човѣка минава презъ различно гѫсти сита, независимо отъ това, дали тя е възходеща, или низходеща. Когато мисъльта е възходеща, т. е. когато тръгва отъ земята и върви къмъ небето, тя минава постепенно отъ по-рѣдки въ по-гѫсти сита. Последното сито е толкова дребно, че почти не пропуща мисъльта на човѣка. За да мине една човѣшка мисъль презъ последното сито, изисква се голѣма чистота, вѫтрешна и външна. И обратно: когато мисъльта на човѣка е низходеща, т. е. тръгва отъ небето къмъ земята, първитѣ сита сѫ по-гѫсти и колкото по-надолу слиза, тѣ ставатъ все по-едри. Последното сито е толкова едро, че презъ него минаватъ цѣли планини. Значи, нещастията на хората се дължатъ на факта, че безъ да съзнаватъ, тѣ се стремятъ къмъ центъра на земята, въ гѫстата материя, въ плоскости, въ сита, презъ които минаватъ нечистотиитѣ на всички хора. Това значи, хората да ви обичатъ. Щомъ искате хората да ви обичатъ, тѣ непременно ще ви заведатъ въ гѫстата материя, при рѣдкитѣ, при едритѣ сита, презъ които минаватъ и хубавитѣ, и лошитѣ имъ работи. Мишката е направила следния договоръ съ котката: Ти ще ме ядешъ, но ще знаешъ, че заедно съ това ще вземешъ и хубавото, и лошото, което имамъ въ себе си. Мишката причинява много болести на котката, а често и смърть. Следователно, докато се привлича отъ обичьта, отъ любовьта на хората, човѣкъ слиза къмъ центъра на земята и започва да се товари съ нечистотии. Вмѣсто да се изкачва съ мисъльта си нагоре, къмъ гѫститѣ сита и да се освобождава отъ нечистотиитѣ, отъ лошото въ себе си, човѣкъ слиза надолу, въ гѫстата материя, дето ситнитѣ дупчици на ситата се запушватъ и оставатъ само едритѣ, презъ които минаватъ най-голѣмитѣ нечистотии. По този пачинъ човѣкъ се все повече и повече товари. Това показва, че той е сбъркалъ пѫтя на своето движение. Какво трѣбва да направи? — Да обърне ситнитѣ сита нагоре, а едритѣ — надолу, т. е. да измѣни посоката на своята мисъль. Казвате: Какъ ще прекараме живота си? Какво ни чака въ бѫдеще? Това сѫ въпроси, които само Богъ разрешава. Това сѫ въпроси, които не се разрешаватъ при движението на човѣка къмъ центъра на земята. Ако при това движение искате да знаете, какъ ще живѣете, казвамъ ви, че на парчета ще ви направятъ и нищо нѣма да излѣзе отъ васъ. Обаче, ако отивате нагоре, ще растете, ще се увеличавате, ще се превърнете въ цѣлъ свѣтъ, въ цѣла система и ще получите Божието благословение. — Ама какъвъ ще бѫде нашиятъ животъ? — Това не е твоя работа. Това е задача, която само Богъ може да реши, а ти ще се радвашъ на това решение и ще живѣешъ. Радвай се, че не можешъ да разрешишъ тази задача. И богатъ да си, и силенъ да си, ти пакъ не можешъ да я разрешишъ. — Ще стана ли ученъ човѣкъ? — Този въпросъ се решава на небето, а не на земята. — Ще стана ли добъръ човѣкъ? — И този въпросъ се решава на небето. Това сѫ висши проблеми, които искате да решите на земята, за да се осигурите, но вмѣсто да станете учени, добри хора, вие получавате обратни резултати. Много такива примѣри има въ живота. Майката е добра, разумна жена; бащата е ученъ, виденъ човѣкъ. Тѣ искатъ да имъ се роди добро, умно дете, да прилича на тѣхъ. Наистина, ражда имъ се дете, което външно прилича на тѣхъ, но по качества се различава и отъ майката, и отъ бащата. Детето е упорито, своенравно, не слуша нито майка си, нито баща си, не иска да учи, да работи. Защо е така? Има дълбоки причини за това. Тогава и вие можете да се запитате, защо не мязате на Бога, отъ Когото сте излѣзли, а сте толкова упорити и своенравни? Ще кажете, че сте сгрѣшили, излъгала ви е змията и сте изгубили Божествения си произходъ. Други пъкъ ще кажатъ, че сѫ получили тия лоши качества по наследство отъ своитѣ дѣди и баби, отъ своитѣ майки и бащи. — Не, да се извинявате съ грѣхопадането на първитѣ човѣци, съ наследственитѣ си чърти, това не е философия за живота. Това сѫ залъгалки. Нѣкой казва, че е наследилъ голѣмо богатство отъ дѣдо си и отъ баба си. Значи, каквото представя богатството, което наследявате отъ дѣдо си, запримѣръ такова нѣщо представятъ наследственитѣ чърти отъ дѣдо ви и отъ баба ви. Въ нѣкой домъ дѣдото има четири внука, обаче, той остава наследството си само на единъ отъ тѣхъ. Защо? — Защото дѣдото обича този внукъ най-много и желае чрезъ него да се прероди. Той си приготвя условия за новото идване на земята. Така сѫщо се предаватъ и наследственитѣ чърти: единъ отъ внуцитѣ наследява една чърта отъ дѣдо си, или отъ баба си, вториятъ внукъ—друга нѣкоя чърта. Когато само единъ отъ внуцитѣ получи наследство отъ дѣдо си, останалитѣ се сърдятъ, завиждатъ на брата си. Тѣ не знаятъ, че съ осиновяването на единъ отъ внуцитѣ, дѣдото си приготвя условия за идването на земята. Той остава внука си като слуга на паритѣ му, че като дойде пакъ на земята, да си ги вземе. Като слушате тия нѣща, вие се запитвате, вѣрно ли е това, или не. Задавали ли сте си въпроса, колко отъ вашитѣ мисли и чувства сѫ вѣрни? Колко отъ вашитѣ опитности сѫ вѣрни? Това не е за обезсърдчение, но вие трѣбва да дойдете до положение да про вѣрявате истинностьта на всички факти и да гледате на тѣхъ съ еднаква сериозность. Не е въпросъ да дѣлите нѣщата на важни и маловажни. Не дѣлете и хората на красиви и грозни. Красота и грозата сѫ относителни нѣща. Въ единъ случай можете да кажете, че нѣкой човѣкъ е красивъ, а другъ - грозенъ, но въ другъ случай, грозниятъ е сѣнка на красивия, а красивиятъ е обектъ на грозния. Грозниятъ е толкова необходимъ за красивия, колкото красивиятъ — за грозния. Тѣ не могатъ единъ безъ другъ. Грозотата е необходима, за да изпъкне красотата; красотата е необходима, за да изпъкне грозотата. Сега, онѣзи, които не разбиратъ закона, сѫ недоволни, защо да бѫдатъ грозни, а да не бѫдатъ красиви. — За всички хора има възможность красиви да бѫдатъ, но има възможность и грозни да бѫдатъ. Каквато възможность има за човѣка да бѫде красивъ, такава възможность има да бѫде и грозенъ. Това сѫ неизбѣжни нѣща. Каквато възможность има за човѣка да бѫде светия, такава възможность има да бѫде и най-голѣмиятъ грѣшникъ. Понеже човѣкъ самъ е създалъ условия за тия нѣща, затова тѣ сѫ неизбѣжни за него. Човѣкъ самъ може да създаде своята светость, самъ може да създаде и своята грѣховность. Той самъ е творецъ на сѫдбата си. Представете си, че нѣкой човѣкъ влѣзе въ кѫщата си, затвори кепенцитѣ на всичкитѣ си прозорци и следъ това усилено се моли на Господа да изпрати слънчевата свѣтлина въ кѫщата му. Цѣлъ день да се молите за това, молитвата ви нѣма да бѫде чута. Слънчевата свѣтлина нѣма да влѣзе въ кѫщата ви. Молитвата ви ще бѫде приета, но за други хора. Докато сте се молили, много хора сѫ отворили прозорцитѣ си, и слънчевата свѣтлина е озарила тѣхнитѣ кѫщи. Като сте се молили, забравили сте да отворите кепенцитѣ на вашитѣ прозорци. Значи, свѣтлината е влѣзла въ кѫщитѣ на всички хора, съ изключение на вашата. Какво трѣбва да направите, за да влѣзе свѣтлината и въ вашата кѫща? — Преди да изгрѣе слънцето, вие трѣбва да отворите кепенцитѣ на вашитѣ прозорци. Щомъ слънчевата свѣтлина огрѣе кѫщата ви, това показва, че молитвата ви е приета. Нѣкога свѣтлината може да влѣзе въ кѫщата на човѣка и безъ молитва, при условие прозорцитѣ да сѫ отворени, и кѫщата да е изложена на изтокъ. Какъвъ изводъ можете да направите за себе си отъ това положение? Мнозина отъ васъ ще се обезсърдчатъ, че при толкова молитви, които сѫ направили, не сѫ придобили това, което желаятъ. За да обясня, коя е причината на вашнтѣ неуспѣхи или незначителни придобивки, ще приведа следния примѣръ. Имате една голѣма бъчва, която искате да напълните съ вода. Наблизо има чешма. Започвате да наливате вода въ бъчвата съ малъкъ сѫдъ. Като се напълни бъчвата, изливате водата съ сѫщия сѫдъ. Това костува време, усилие, безъ да имате голѣми резултати, защото става прекѫсване на работата. Сѫщото може да се постигне при следното положение. Туряте бъчвата подъ крана на чешмата и започвате да я пълните. Въ скоро време бъчвата се напълва. Когато пожелаете да излѣете водата отъ бъчвата, за да я напълните отново съ чиста вода, веднага отваряте крана и пущате водата да тече. Първото пълнене и празнене на бъчвата представя човѣшкиятъ животъ, въ който нѣщата се прекѫсватъ, застояватъ и забавятъ. Второто пълнене и празнене на бъчвата представя Божествениятъ животъ, въ който нѣщата се извършватъ непреривно, бързо и резултатно. Следователно, има хора, които сѫ добри по човѣшки; има хора, които сѫ добри по Божествено. Добротата на първитѣ ту се губи, ту отново се придобива. Добротата на вторитѣ непреривно се излива и непреривно се втича. Сѫщото може да се каже и за знанието. Който разполага съ човѣшкото знание, той лесно го изразходва и губи, но и лесно може да го придобие. Що се отнася до Божественото знание, то е неизчерпаемо — постоянно се влива и излива отъ човѣшката душа. Като се натъкватъ на изпитания, хората веднага се запитватъ, защо това изпитание е дошло до главата имъ. — Много просто! Всѣко изпитание на човѣка е дадено съ цель да се изпита, колко килограма вода има въ бъчвата си. Колкото по-малко е водата въ бъчвата на нѣкой човѣкъ, толкова по-лесно се обезсърдчава. При най-малкото изпитание той губи смисъла на живота и започва да роптае противъ сѫдбата си, противъ Бога, противъ всичко, което се изпрѣчва на пѫтя му. Съвременнитѣ хора се намиратъ въ сѫщото положение: Бога не сѫ видѣли, но сѫ недоволни отъ Него. Каквито блага да имъ даватъ, тѣ все протестиратъ, роптаятъ, че малко имъ е дадено, или че не имъ е дадено това, което очакватъ, вследствие на което постоянно се съмняватъ. Съмнението неизбѣжно ще дойде въ човѣка, но той не трѣбва да го държи дълго време въ себе си. Щомъ го държи малко, то ще мине и замине, като пѫтникъ. Защо трѣбва да се съмнявате въ човѣка? — Ама този човѣкъ е лошъ. — Не е лошъ човѣкътъ, но е сѣнка на нѣщо.—На какво е сѣнка?—На добрия човѣкъ. Значи, задъ лошия се крие добъръ човѣкъ. Задъ добрия пъкъ се крие лошъ човѣкъ. Какво лошо има въ това? Такъвъ е редътъ на нѣщата. Защо сѫществуватъ добри и лоши хора, за това не трѣбва да питате. Защо нѣкой ви обича, а другъ не ви обича, и за това не трѣбва да питате. Тѣзи въпроси седатъ извънъ възможноститѣ за разрешаване, съ които човѣкъ разполага. Ако нѣкой ви обича, все има за какво: или че сте красивъ, или че сте богатъ, или че сте добъръ, или че сте ученъ. Той още не обича душата ви. Щомъ изгубите качеството, за което ви обича, и любовьта му ще изчезне. Такова нѣщо представя любовьта на хората. Като знаете това, не се стремете да разрешавате тия въпроси. Сегашнитѣ хора сѫ навлѣзли въ областьта на неразрешенитѣ въпроси. Такъвъ е въпросътъ за старостьта и за младостьта. Старостьта настѫпва, когато приходитѣ на човѣка намалявать. Тогава настава тъй наречената финансова криза: дюкяни имашъ, нѣма на кого да ги дадешъ подъ наемъ; стока за продань имашъ, нѣма кой да я купи; дъщеря и синъ имашъ за женене, не можешъ да ги оженишъ. Чудишъ се, какво да правишъ. Хванешъ се за главата, търсишъ изходъ отнѣкѫде. Какво ще правишъ? — Не се грижи за работи, които не влизатъ въ крѫга на твоитѣ възможности. Не е твоя работа да женишъ дъщеря си и сина си. Хората се женятъ, а Богъ съчетава душитѣ. Следователно, щомъ Богъ е изпратилъ дъщеря ти и синъ ти на земята, Той има грижа за тѣхъ. Не се мѣси въ Божиитѣ работи. Не се наемай да правишъ хората щастливи, преди ти самъ да си щастливъ. Ти самъ си нещастенъ, а искашъ другитѣ да направишъ щастливи. Това е невъзможно. Какъ е възможно една нещастна мома да направи момъка щастливъ, или единъ нещастенъ момъкъ да направи момата щастлива? Какъ е възможно единъ нещастенъ момъкъ и една нещастна мома да се оженятъ и да бѫдатъ щастливи? Това не трѣбва да ви обезсърдчава, но радвайте се, че знаете истината по този въпросъ. Не мислете, че знанието, което придобивате сега, ще ви направи щастливи. Напротивъ, колкото повече знание придобивате, толкова по-нещастни ставате. Знанието не носи щастие. То е условие за развитие на човѣка. А въ процеса на развитието си, човѣкъ непременно ще мине презъ страдания. Който може да използува това условие, той ще придобие мѫдростьта. Щомъ има мѫдростьта, той има и любовьта въ себе си. Какво представя знанието? Какво представя мѫдростьта? Казано е, че мѫдростьта носи знание и свѣтлина. Безъ мѫдростьта вие ще се намѣрите въ положението на човѣкъ, който има огнище, на което е турилъ дърва, вѫглища, но липсва му запалка, кибритъ, съ който да запали огъня. Той иска да си сготви нѣщо за ядене. Всичко си е приготвилъ, само огъньтъ му не гори. Любовьта е запалката, а мѫдростьта ще научи човѣка, какъ да употрѣби тази запалка. Значи, любовьта безъ мѫдростьта не може. Щомъ любовьта дойде, огъньтъ ще се запали, дърветата ще изгорятъ, а човѣкъ ще се стопли и ще си сготви нѣщо за ядене. Въ такъвъ случай, за предпочитане е човѣкъ да живѣе, отколкото дърветата да останатъ неизгорѣли. Любовьта взима, но стократно дава. Щомъ подложи дърветата на изгаряне, тя е готова да имъ даде новъ животъ, по-добри условия отъ тия, които е отнела. Тя казва на дърветата: Вашитѣ форми сѫ стари, отъ миналитѣ култури. Вие станахте жертва за човѣка, но азъ ще ви дамъ нови форми, нови тѣла, ще ви приготвя за новъ животъ. Любовьта има право да взима живота на дърветата, защото тя го задържа въ себе си и при случай го връща, но ве че подновенъ, възроденъ. Значи, човѣкъ е огнище безъ запалка. Любовьта носи запалката. Това е противоречие за васъ. Вие се чудите, какъ е възможно да нѣмате любовь въ себе си. Вие имате любовь, т. е. имате животъ, но между васъ и дърветата нѣма отношение. За да се създаде това отношение, Божията Любовь трѣбва да дойде като запалка. Безъ тази любовь, въпросътъ за огъня на огнището може да има само едно обикновено разрешение: днесъ ще се разреши, утре да бѫде пакъ неразрешенъ. Много въпроси не сѫ разрешени: за яденето, за дишането, за богатството и сиромашията, за знанието и т. н. Казвате, че Богъ ще разреши тѣзи въпроси. Той отдавна ги е разрешилъ, но всѣки самъ трѣбва да тури искрицата, т. е. запалката, съ която да подкладе своя собственъ огънь. Какво правятъ хората днесъ? Като нѣматъ запалка, съ която да накладятъ огъня на своето огнище, тѣ тръгватъ отъ съседъ на съседъ да искатъ малко огънь на заемъ. Обаче, съседитѣ му казватъ: Нашиятъ огънь гори, но ние не даваме огънь на заемъ. Най-многото, съ което можемъ да ви услужимъ, е да ви дадемъ възможность да сготвите яденето си на нашето огнище. Донесете тенджеритѣ си тукъ и почакайте, докато яденето ви се сготви. И това е хубаво, но за предпочитане е човѣкъ да има свое огнище, свой огънь, отколкото да ходи по чужди огнища. Защо? — Като ходи съ тенджерката си отъ огнище на огнище, пѣкѫде могатъ да му кажатъ да махне тенджерката си отъ огъня, защото огнището имъ е нужно. Въ това отношение вие трѣбва да бѫдете будни, да не чакате даже да ви казватъ да свалите тенджерката си, защото огъньтъ трѣбвалъ. Както виждате, това е нова обстановка на познанието, която трѣбва да имате предъ видъ. Съвременнитѣ хора, както и ученицитѣ на окултизъма, търсятъ нѣща, които не могатъ да намѣрятъ. Като не ги намиратъ, тѣ се отчайватъ и обезсърдчаватъ. Нѣкои ги намиратъ външно и мислятъ, че нищо повече не имъ трѣбва. Други пъкъ не ги намиратъ и бързо се отчайватъ. И еднитѣ, и другитѣ сѫ на кривъ пѫть. Защо не ги намиратъ още? — Защото не знаятъ, какъ да ги използуватъ. Тѣ трѣбва да бѫдатъ вѫтрешно готови, че като ги намѣрятъ, да ги използуватъ разумно, да се посветятъ въ служене на Бога. Тогава тѣ ще разширятъ крѫга на своята деятелность и ще влѣзатъ въ общение съ разумнитѣ сѫщества. При това положение тѣ ще изпитатъ радость, а не затруднение. Представете си, че тази вечерь се даде на всѣки отъ васъ по единъ свободенъ билетъ отъ първа класа на трена или на парахода, да обиколите съ него цѣлия свѣтъ. Какво повече можете да желаете на земята? Такова нѣщо представя за човѣка служенето на Бога. Предъ него се отваря голѣмъ просторъ. Той се за познава съ хора, съ мѣстности, придобива опитности и знания. Представете си, че ви даватъ такъвъ билетъ за небето. Какво ще спечелите отъ този билетъ? Ще кажете, че това сѫ фантазии. Колкото се отнася до земята, всичко е възможно, но дойде ли до небето, въпросътъ е поставенъ другояче. Много нѣща могатъ да се реализиратъ на земята, но ако сѫщитѣ нѣща искаме да реализираме на небето, намираме се предъ невъзможность. Тѣзи нѣща сѫ невъзможни за болшинството, но сѫ възможни за малцинството. Само Учителитѣ и мѫдрецитѣ иматъ привилегия да пѫтуватъ извънъ земята. Обикновенитѣ хора, добритѣ и праведнитѣ хора сѫ лишени отъ тази привилегия. И тѣ иматъ желание да излѣзатъ извънъ земята, но не сѫ достигнали още до това положение. Единъ день и тѣ ще постигнатъ това, което възвишенитѣ духове сѫ придобили. Мислете и вие по този начинъ, за да можете лесно да се справяте съ мѫчнотиитѣ на своя животъ. Тогава ще гледате съ еднакво уважение на всички нѣща. Нѣма да казвате, че едно е важно, а друго е маловажно. Всички букви отъ азбуката сѫ еднакво важни и свещени. Всички числа отъ едно до десеть сѫ еднакво важни и свещени. Като наблюдавате великитѣ сили въ природата и тѣхното действие, ще видите, че тѣ сѫ съставени отъ елементарни енергии, които не се виждатъ, нито се чувствуватъ. Нито една отъ тия елементарни енергии сама не е въ сила да произведе най-малкото действие. Обаче, много отъ тия енергии, събрани на едно мѣсто, представятъ велика сила. Нашата земя е съставена отъ милиарди елементарни енергии, които представятъ малки тѣлца. Тѣзи тѣлца сѫ въ непрекѫснато движение и на известно разстояние едно отъ друго. Малкитѣ тѣлца се наричатъ монади. Една отъ тия монади е наречена централна, защото тя приема първия тласъкъ отъ невидимия свѣтъ. Този тласъкъ, тази енергия се предава постепенно на всички останали монади по права линия. Движението на енергията постоянно се усилва, докато мине презъ всички монади и после се върне пакъ къмъ центъра, къмъ централната монада. Движението на тази енергия минава презъ нѣколко фази: първо върви по права линия; после — по плоскость, съ две измѣрения и най-после се движи въ посокитѣ на куба — въ три измѣрения. Движението на тѣлцата, на монадитѣ е причина за движението на земята около нейната ось. Първоначално земята се е движила много бързо около своята ось, вследствие на което часть отъ енергията й станала излишна. Излишната енергия, именно, е дала потикъ на земята да се движи около слънцето. Енергията въ малкитѣ монади, която постепенно се усилва, е причина за движението въ козмоса. Невъзможно и да влѣзе Божествена енергия въ човѣка и да не му даде нѣкакъвъ тласъкъ. Щомъ този тласъкъ влѣзе въ човѣка, той не може вече да остане въ това положение, въ което е билъ първоначално. Най-малката Божествена енергия е въ състояние да събуди човѣка, да го оживи и възкръси. Силата е въ малкото, а не въ многото. Всѣки трѣбва да знае, че малкото, което има въ себе си, е въ състояние да го спаси. Малкото всѣки може да има, а голѣмото е достояние за малцина. Мнозина отъ васъ боледуватъ и се страхуватъ да не имъ се случи нѣщо лошо. Нѣма защо да се страхувате. Болеститѣ сѫ задачи за разрешаване. Доброто, злото, сиромашията, богатството, това сѫ задачи за разрешаване. Животътъ е пъленъ съ задачи. Когато решите една задача правилно, изпитвате радость; когато решите задачата неправилно, изпитвате скръбь. Вие сте постигнали известни знания, които трѣбва да приложите въ живота си. При разрешаване на всѣка задача е нужно знание. Знанието е капиталъ, който трѣбва да вложите въ обръщение. Знаете ли, колко капиталъ е нуженъ на всѣки отъ васъ? Рокфелеръ, който разполага съ милиарди, още работи. Това показва, че той е недоволенъ отъ това, което има. Ако Рокфелеръ е недоволенъ отъ своитѣ капитали, можете ли вие да бѫдете доволни отъ малкитѣ капитали, съ които днесъ разполагате? Можете ли да бѫдете доволни отъ вашата малка опитность? Само светията, само ученикътъ може да бѫде доволенъ отъ положението си. Вие още не сте нито светии, нито ученици. Какъ можете да бѫдете доволни отъ положението си? Какво знание имате, че трѣбва да сте доволни? Ще кажете, че знаете да пѣете, да свирите. И децата знаятъ да пѣятъ и да свирятъ като васъ. Това не е пѣние още. Добриятъ пѣвецъ влага нѣщо отъ себе си, отъ душата си. За него се казва, че пѣе съ душа. Има пѣвци, които не влагатъ нищо отъ себе си. Това пѣние е мъртво. То умрътвява, приспива човѣка. Такова пѣние действува хипнотично върху човѣка. Доброто пѣние съживява, ободрява. Нѣкой пѣе любовна пѣсень и унася човѣка. Защо? — Защото събужда образи, които го унасятъ, и той забравя пѣсеньта. Истинското пѣние събужда мисъль. Който веднъжъ чуе такава пѣсень, той никога не я забравя. Каквото е истинското пѣние, такова нѣщо представя и истинската любовь. Който не познава тази любовь, той казва, че обича нѣкого и готовъ да умре за него. Днесъ се кълне въ любовъ, готовъ е да умре за любимия човекъ, а следъ две години не иска да го види. Това не е любовь. Любовьта не е играчка. Ако е Божествена, любовьта всѣкога остава една и сѫща, тя не може да се мѣни. Ако е човѣшка, любовьта всѣкога си остава човѣшка, тя не може да приеме качествата на възвишената любовь. Божественото е всѣкога Божествено, човѣшкото всѣкога човѣшко, дяволското всѣкога дяволско. Защо ще се сърдите? Дяволътъ е търговецъ, и човѣкътъ е търговецъ — въпросъ е кой отъ двамата ще надхитри, кой повече ще вземе. Единъ светия ималъ една хубава стомна, въ която всѣкога си наливалъ чиста, прѣсна вода. Единъ дяволъ често влизалъ въ стомната, съ цель, като пие светията вода, да го приеме въ себе си. Светията забелязалъ това и винаги преглеждалъ стомната, да не би дяволътъ да е влѣзълъ вѫтре. Като го виждалъ вѫтре, казвалъ му: Слушай, ти трѣбва да излѣзешъ отъ моята стомна. Ето, толкова хора има по свѣта, иди малко и на друго мѣсто. Дяволътъ не слушалъ, постоянно влизалъ въ стомната. Единъ день светията запечаталъ добре стомната, затворилъ дявола вѫтре и му казалъ: Cега можешъ да ме водишъ по цѣлия свѣтъ. Азъ съмъ готовъ да вървя съ тебе. Дяволътъ тръгналъ съ светията, обиколилъ свѣта и най-после му казалъ: Моля ти се, пусни ме на свобода. — Ще влизашъ ли пакъ въ стомната ми? — Не, повече нѣма да влизамъ. Следователно, ако искате да се освободите отъ дявола, накарайте го да работи. Той пакъ ще ви посещава, но всѣкога по различни начини. Какво представя дяволътъ? Дяволътъ символизира сѫщество, което има за цель да спъва хората въ развитието имъ. Такова е неговото разбиране. Не само дяволътъ се различава отъ хората по своитѣ разбирания, но и хората се различаватъ помежду си по разбиранията си. Срѣщате двама учени: и единиятъ, и другиятъ изучаватъ небето, звездитѣ, но единиятъ разбира едно, другиятъ — друго. Единиятъ се разговаря съ звездитѣ, а другиятъ само ги наблюдава и описва. Защо първиятъ ученъ се разговаря съ звездитѣ? — Той знае, по какъвъ начинъ може да влѣзе въ връзка съ тѣхъ. Срѣщате единъ човѣкъ, махнете му съ рѫка, и той веднага ви отговаря — разбира ви. Другъ нѣкой махне съ рѫка на сѫщия човѣкъ, той не му отговаря — не го разбира. Много хора се разговарятъ съ движения, предаватъ си цѣли телеграми — разбиратъ се. Какво показва това? — Че свѣтътъ, въ който живѣемъ, е пъленъ съ разумни сѫщества, които знаятъ причинитѣ и последствията на явленията въ живота и природата. Добре е да разбирате тия сѫщества, но ако не ги разбирате, ще се учите. Голѣмо благо е за онзи, който ги разбира. Който не ги разбира, той се чувствува изолиранъ отъ свѣта, като че е попадналъ въ чужда държава и не знае езика, на който говорятъ нейнитѣ поданици. Съвременнитѣ хора искатъ да влѣзатъ въ връзка съ разумнитѣ сѫщества, но тѣ не знаятъ, по какъвъ начинъ могатъ да постигнатъ това. Едно се иска отъ всички хора: да бѫдатъ снизходителни, да прощаватъ грѣшкитѣ на своитѣ ближни. Какъ ще постигнатъ това? —Като си служатъ съ едри сита за грѣшкитѣ на другитѣ хора. Когато отивате къмъ центъра на земята, носете съ себе си сита съ едри дупки. Съ ситно сито приятелство не се прави. Щомъ съжалявате хората, че страдатъ, че грѣшатъ, не ги сѫдете, но имъ помагайте. Само така хората могатъ да се оправятъ. Когато отивате на небето, при ангелитѣ, ще носите съ себе си ситнитѣ сита. При хората ще отивате съ едри сита и съ широки сърдца, а при ангелитѣ — съ ситни сита и съ възвишени сърдца. Днесъ всички хора страдатъ, всички плачатъ, но съ плачъ свѣтътъ не се оправя. И майки, и бащи, и братя, и сестри сѫ плакали, но грѣхътъ си е останалъ, сълзитѣ не сѫ го измили. Велики Учители сѫ слизали между хората, пророци и апостоли сѫ идвали между тѣхъ, държавници сѫ чъртали нови програми, проповѣдници сѫ проповѣдвали, но свѣтътъ все още не се е изправилъ. Висшиятъ свѣтъ е съвършенъ, нѣма какво повече да се усъвършенствува, но човѣшкиятъ свѣтъ трѣбва да се изправи. Той е сѣнка на висшия свѣтъ. Въ сравнение съ възвишения свѣтъ, човѣшкиятъ свѣтъ е грозенъ, изопаченъ, той трѣбва да се изправи. Всички говорятъ за изправяне на свѣта. Всички го оправятъ и все неоправенъ остава. Роди се дете въ нѣкой домъ. Всички се заематъ да го възпитаватъ, ученъ човѣкъ да излѣзе отъ него. Въ това седи първата погрѣшка. Турете детето въ правия пѫть, и ще видите, че всичко, каквото е вложено въ него, ще се прояви. За развитието си, човѣкъ се нуждае отъ вѫтрешна свобода. Детето познава слабоститѣ на родителитѣ си, и щомъ забележи, че искатъ да му се наложатъ, въ него веднага се явява обратна реакция, и то започва да имъ се противопоставя. Когато детето порасне, стане голѣма дъщеря или голѣмъ синъ, то започва да критикува родителитѣ си. Дъщерята казва на майка си: Добъръ е баща ми, но възгледитѣ му не сѫ прави. Щомъ дъщерята разбере това, бащата не може вече да й влияе. И да е правъ бащата, всичко е свършено вече. Сега остава животътъ да влияе на тази дъщеря. По какъвъ начинъ? Чрезъ изпитания и страдания. Когато дойдатъ голѣмитѣ бури и изпитания въ живота й, тя ще разбере истината, ще разбере баща си, ще види, че той е билъ правъ въ своитѣ възгледи. Правъ е билъ той въ възгледитѣ си, но методитѣ на възпитанието, съ които си е служилъ, не сѫ били прави. Докато не мине презъ опитности, дъщерята не е въ състояние да разбере съветитѣ на своя добъръ баща. И безъ страдания дъщерята може да се вслуша въ съветитѣ на баща си, но само ако тя желае това. Ако не желае, никой не може да я отклони отъ пѫтя й. Тази е причината, задето всички хора се пристрастяватъ къмъ известни свои стремежи и желания, съ рискъ да счупятъ главитѣ си. — Не, пристрастието е старъ методъ. Съ него нищо не се постига. Нѣкой се пристрастява къмъ поста, иска да придобие нѣкакви дарби. Този човѣкъ е на кривъ пѫть. Постътъ не помага за развиване на дарби. Чрезъ постъ човѣкъ може да намали малко отъ своитѣ мазнини, но не и да развива дарби. Постътъ усилва волята, донѣкѫде развива търпението на човѣка, докато най-после той се увѣри, че и съ малко ядене може да живѣе. Изобщо, постътъ е методъ за борба съ лошитѣ наследствени чърти въ човѣка. Нѣкой обича да яде много, да си угажда. Като пости отъ време на време, той започва постепенно да се задоволява съ малко ядене. Значи, чрезъ постъ човѣкъ може да смекчи донѣкѫде неблагоприятнитѣ условия, при които е роденъ. Знанието пъкъ ще му покаже, какъ по-разумно да използува тия условия. Щомъ има известни придобивки, мѫдростьта ще дойде въ човѣка, ще донесе запалката на живота — любовьта, която ще запали огъня на неговото огнище. Когато огъньтъ въ огнището ви е запаленъ, вие ще опечете хлѣба и като дойдатъ децата на вашитѣ приятели, ще ги нагостите. Тогава всички ще бѫдатъ весели и доволни. Ако не запалите огъня, кой какъ дойде, ще ви пита, защо не сте опекли хлѣба, защо не сте сготвили и ще остане недоволенъ отъ васъ. Домъ, въ огнището на който огънътъ не гори, е изложенъ на вѫтрешни разногласия и недоразумения. Може ли хлъбъ да се пече безъ пещь? Може ли огнище безъ дърва? Дърва се изискватъ за огнището. Който разполага съ повече срѣдства, той лесно може да си достави дърва. Който не разполага съ много срѣдства, той трѣбва да прави голѣма икономия на дървата. Азъ взимамъ думата икономия въ най-широкъ смисълъ: икономия на ума, на сърдцето, на волята — изобщо, икономия на силитѣ въ цѣлия организъмъ. Природата не обича разточителность. Тя наказва и скържавитѣ, и разточителнитѣ. Къмъ онѣзи, които разумно приематъ и раздаватъ, тя е добре разположена. Следователно, и отъ васъ се изисква да не бѫдете нито скържави, нито разточителни, но разумно да се справяте съ вашитѣ енергии. Отъ всички се изисква съзнателна работа, да четете лекциитѣ и беседитѣ, да вадите отъ тѣхъ най-ценното и да прилагате. Иначе, вие ще се намѣрите въ положението на хора, които сѫ изпаднали въ неблагоприятни условия и не знаятъ, какъ да си помогнатъ. Преди години бѣхъ въ Търново и се разхождахъ изъ лозето съ единъ младъ братъ. Спрѣхме се предъ единъ орѣхъ, клонетѣ на който бѣха увиснали надолу. Питамъ брата: Защо клонетѣ на този орѣхъ сѫ увиснали надолу? Той казва, че навѣрно породата на орѣха е такава. — Не, причината за навеждане на клонетѣ надолу не е въ породата на орѣха. Причината за това е, че подъ коренитѣ на този орѣхъ има канара, вследствие на което клонетѣ увисватъ надолу като рѫце, на които дървото се подпира. Когато човѣкъ падне на земята, по сѫщия начинъ и той се подпира на рѫцетѣ си. Орѣхътъ спуща клонетѣ си надолу, за да преодолѣе лошитѣ условия. Сѫщото може да се каже и за човѣка. Когато човѣкъ се наведе надолу, това показва, че условията, при които живѣе, сѫ неблагоприятни. Когато се изправи, условията му сѫ благоприятни. Следователно, когато сърдцето и умътъ на човѣка сѫ свободни, той се намира при добри условия на живота. Когато изпитва притѣснение въ ума и сърдцето си, човѣкъ не е свободенъ. Когато условията ви сѫ лоши, ще се заемете да изкъртите канарата подъ вашето дърво на живота. Казвате, че Господъ ще оправи всичко. Това е формула, която хората употрѣбяватъ отъ осемь хиляди години насамъ и отъ която главитѣ имъ сѫ побѣлѣли. Господъ всичко е направилъ, но ние какво ще направимъ въ този вѣкъ? Този въпросъ е принципаленъ, а не личенъ. Който иска да придобие повече отъ това, което е постигналъ, той трѣбва да учи, а не да чака Господъ да оправя работитѣ му. Работете върху следнитѣ четири нѣща: любовь, свѣтлина, радость и миръ. Това сѫ четири елемента, необходими за всѣка душа. Първото нѣщо, съ което трѣбва да започнете, е мирътъ. Поставете мира за основа на своя животъ; любовьта и свѣтлината — отдѣсно на себе си, а радостьта — налѣво. Когато между мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка се възстанови пълно единство, той разполага вече съ дълбокъ вѫтрешенъ миръ. Мирътъ представя психическа сила въ човѣка, при която спокойно могатъ да се развиватъ неговитѣ способности. Когато се развие една способность, тя ще предизвика втора, трета, докато се събудятъ всички умствени способности въ човѣка. Това подразбира правилно растене и развиване. И тъй, ако искате правилно да се развивате, спазвайте закона: Когато слизате надолу, къмъ центъра на земята, служете си съ широки сита. Това значи: бѫдете снизходителни къмъ погрѣшкитѣ на хората. Когато се качвате нагоре, въ небето, къмъ центъра на слънцето, служете си съ ситни сита. Това значи: бѫдете строги, взискателни къмъ своитѣ погрѣшки. Когато отивате нагоре, трѣбва да знаете, докѫде сте достигнали и какво още има да постигате. Човѣкъ не трѣбва да си прави илюзии, да мисли, че Богъ му говори, или че ангелитѣ му говорятъ. И това е възможно, но за да бѫде така, много се изисква отъ човѣка. Добре е да помислите малко върху въпроса, по какво се отличава човѣкъ, на когото Богъ говори, отъ този, на когото ангелитѣ и светиитѣ говорятъ. Такъвъ човѣкъ коренно се отличава отъ другитѣ. Изпѣйте пѣсеньта: „Въ начало бѣ Словото“. Сега нѣкои отъ васъ гледатъ по-скоро да си отидатъ въ кѫщи. Какво ще спечелятъ, като си отидатъ по домоветѣ? — Нищо особено. Ще кажете, че сте закъснѣли доста. — Колко е часътъ? — Деветь. — Какво означава деветиятъ часъ вечерь? — Той означава законъ на равновесие.—А срѣдата? — День на знание. Деветиятъ часъ показва, че отъ невидимия свѣтъ искатъ равносмѣтка, докѫде сте достигнали въ знанието. Въ областьта на знание вие трѣбва да бѫдете тъй пластични, тъй гъвкави и подвижни, каквито сѫ акробатитѣ, които ходятъ по вѫже. Най-малкото отклонение ще ви свали отъ висотата, затова трѣбва да пазите равновесие съ своята върлина. Мнозина питатъ, какво изучавате въ окултната школа? Ще кажете, че въ школата изучавате изкуството да вървите по вѫже, на височкна 10 — 15 метра, съ най-голѣмо спокойствие. Ще ходите по вѫжето тихо и спокойно и ще пазите пълно равновесие. Това значи окултизъмъ. Вие сте слуги, изпратени въ чужда страна, при строги господари. И сега, бързате да се върнете по домоветѣ си; причината за това е, че господаритѣ ви чакатъ да свършите опредѣлената за деня работа. Ще се върнете при господаритѣ си, но кесията ви трѣбва да бѫде пълна съ пари. Безъ пари работата ви нѣма да върви. Ако слугата се върне отъ лозето съ пълна кошница грозде, господарьтъ ще бѫде доволенъ отъ него. Мислете върху положението си като слуги, изпратени на гурбетъ на земята. Мислете и върху това, какво трѣбва да занесете на небето отъ вашия гурбетъ. Мисле те, че отново трѣбва да се явите предъ баща си, като блудния синъ, и да кажете: Татко, сгрѣшихъ предъ небето и предъ тебе. Приеми ме, като единъ отъ последнитѣ ти слуги. Въ едно старо предание се казва, че блудниятъ синъ се явилъ предъ баща си съ скѫсана торба, която, обаче, била много ценна. Следователно, всѣки, който се върне на небето, все трѣбва да занесе нѣщо отъ своя гурбетъ. Въ притчата за блудния синъ не се предава подробно разговора на сина съ бащата. Блудниятъ синъ казалъ на баща си: Татко, докато бѣхъ при тебе, ядохъ и пихъ, измѫчвахъ слугитѣ. Откакъ се отдѣлихъ, изгубихъ тѣзи условия, но се научихъ да работя, да слугувамъ. Днесъ съмъ готовъ да изправя погрѣшкитѣ си. Тази е причината, задето бащата заповѣдалъ на слугитѣ си да заколятъ най-тлъстото теле за изгубения си синъ. Той самъ турилъ пръстенъ на рѫката на сина си и го цѣлуналъ. Блудниятъ синъ казалъ на баща си, че се връща въ неговия домъ не като синъ, който знае да заповѣдва на слугитѣ си, но като синъ, който е готовъ да слугува, да даде примѣръ и на другитѣ, какъ да работятъ. Следователно, всѣки синъ, който отива на гурбетъ и се връща при баща си, непременно трѣбва да носи нѣщо ново, ценно въ своята скѫсана торбичка. Скѫсаната торбичка говори за мѫчнотиитѣ, презъ които синътъ е миналъ въ чужбина. Единъ день, когато и вие се върнете на небето при своя Баща, трѣбва да сте се научили вече да слугувате. Ако презъ време на вашия гурбетъ на земята се научите да слугувате, задачитѣ ви сѫ добре решени. Нѣма по-велико и по-красиво нѣщо отъ това, да знае човѣкъ, какъ да слугува! „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини!“ * 13. Лекция отъ Учителя, държана на 18 януарий, 1928 г. София.

От томчето "Великото и красивото" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. I (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1935 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание НОВИ ВЪЗГЛЕДИ И МЕТОДИ. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди! И Господъ на мира ще изпълни сърцето ти съ всички добрини“. Размишление. Чете се темата: „Разлика между човѣка и животнитѣ“. Съвременнитѣ хора сѫ дошли до една фаза на знанието, въ която теорията е почти завършена. Сега иде нова фаза на знанието, въ която теорията се свързва съ практическото приложение на принципитѣ, които сѫ известни. Запримѣръ, ако паякътъ направи своята мрежа по-тънка, отколкото трѣбва, тя непременно ще се скѫса. Ако и вие направите вашата мисъль по-тънка, отколкото трѣбва, и тя непременно ще се скѫса. Какво ще разберете отъ сравнението, което правя между паяжината и човѣшката мисъль? Ако напиша на дъската цѣлата азбука, или числата отъ едно до десеть, какво ще разберете? Какъвъ смисълъ иматъ тѣзи букви и числа за васъ? Тѣ иматъ смисълъ за разумния, но не и за неразумния човѣкъ. За онѣзи отъ васъ, които знаете да пишете и да смѣтате, буквитѣ и числата иматъ смисълъ. Обаче, за онѣзи, които се занимаватъ съ висшата математика, нужни сѫ вече други елементи. Тѣ боравятъ съ ементитѣ на живота, а не само съ обикновенитѣ числа и букви. Тѣзи, които се занимаватъ съ висшата математика, могатъ точно да изчислятъ, какво ще се случи на човѣка и кога ще му се случи това. Тѣзи, които се занимаватъ съ обикновената математика, не сѫ въ състояние да направятъ това. Следователно, всѣки, който се занимава съ висшата, съ положителната наука, може да разбере аналогията, която се прави между паяжината и човѣшката мисъль. Казвамъ: Голѣма е разликата между нѣщата на физическия свѣтъ и тѣзи отъ Божествения. Запримѣръ, човѣкъ може да вѣрва, но неговата вѣра се отнася само до една отъ областитѣ на физическия свѣтъ: до сърцето, до ума и до волята на човѣка. Вѣрата на човѣка може да се отнася и до причинния свѣтъ. Най-после вѣрата на човѣка може да се отнася до абсолютния свѣтъ. Оттукъ виждаме, че има физическа, сърдечна, умствена, причинна и абсолютна вѣра. Това сѫ термини, които трѣбва да се разбиратъ. Ученицитѣ решаватъ редъ задачи и намиратъ, че х=0. Какво означава това, тѣ не разбиратъ, обаче, учениятъ, математикътъ вижда цѣла вселена въ нулата. Нулата представя колело въ движение, т. е. пѫть, по който енергията се движи. Да разберешъ нулата, това значи да намѣришъ пѫтя, по който енергията се движи. Който намѣри този пѫть, той намира вече начинъ да впрегне енергията на работа. Щомъ впрегне енергията на работа, човѣкъ вече придобива знания. Този човѣкъ има колело, което може да върти. Това значи да успѣва човѣкъ. Като ученици, вие трѣбва да работите, да придобивате знания, богатства, сила. Трѣбва ли ученикътъ да очаква майка си, баща си, дѣдо си и баба си часъ по-скоро да умратъ, че да му оставятъ наследство? Ако ученикътъ очаква на дѣдо си и на баба си, ако поставя своя успѣхъ и знание върху труда на другитѣ, той е на кривъ пѫть. За тази негова мисъль той ще бѫде изпѫденъ отъ училището. Докато е вънъ отъ училището, ученикътъ може да мисли, каквото иска; щомъ влѣзе въ училището и очаква на този, на онзи, въ скоро време той ще се намѣри вънъ отъ училището. Само онзи може да бѫде ученикъ, който има обичь къмъ знанието, обичь къмъ своитѣ учители. Какво ще стане съ училището, ако единъ ученикъ, който е недоволенъ, запримѣръ, отъ учителя си по математика, пожелае да махнатъ този учитель? Следъ време този ученикъ ще бѫде недоволенъ отъ другъ учитель, ще пожелае и него да махнатъ. Вторъ ученикъ пъкъ ще бѫде недоволенъ отъ другъ нѣкой учитель и ще иска неговото отстраняване. — Не, това не е ученичество. Всѣкога ще има нѣщо, отъ което ученикътъ ще бѫде недоволенъ, но не е този пѫтьтъ, по който трѣбва да се задоволи. Какво учение, какво училище е това, въ което ученицитѣ и учителитѣ умиратъ и се отстраняватъ? Смърть може да има, но вънъ отъ училището. Въ училището има само учение. Тамъ се изучаватъ уроцитѣ на живота въ пълния смисълъ на думата. Друго положение, до което човѣкъ може да се домогне, е да се научи да рисува. Казвате, че изкуството действува възпитателно. Право е това, но не трѣбва да очаквате само на великитѣ художници. Всѣки човѣкъ трѣбва да се учи да рисува. Запримѣръ, гледате една картина, която представя изгрѣващето слънце. На сѫщата картина сѫ представени земята, която се движи около слънцето, и луната, която се движи около земята. Всички сте виждали, какъ изгрѣва и залѣзва слънцето; виждали сте, какъ изгрѣва и залѣзва луната, но не сте виждали въртенето на земята. Защо? — Защото и вие се въртите заедно съ земята, вследствие на което ви се вижда, че земята стои на едно мѣсто. Оттукъ ние вадимъ следния законъ: ако се движите съ единъ човѣкъ въ една и сѫща посока, вие ще мислите като него. Когато обикне свѣта, човѣкъ започва да се върти заедно съ него. Този човѣкъ казва: Каквото свѣтътъ върши, това е идеалъ за мене. Нѣкой се увлѣче въ театъра и казва: Каквото театърътъ върши, всичко е добро, заслужава да се подражава. Каквото и когото обикне човѣкъ, въ него се явява желание да му подражава. Всички говорятъ за изкуството, но въпросъ е, какъ може да се приложи това изкуство въ живота. Изкуството е положителна, кинетическа сила въ природата, която трѣбва да се приложи. Да мислите, че художницитѣ само трѣбва да рисуватъ, това е неразбиране на нѣщата. Рисуването започва съ геометрията. Не може да бѫде художникъ онзи, който не разбира математика и геометрия. Геометрията е основа на художеството. Който работи върху себе си, който рисува, пѣе, учи, той по-лесно носи страданията. Мнозина се оплакватъ отъ страданията, чувствуватъ се тѫжни, самотни, нещастни, неразположени духомъ. Причината за тѣхното неразположение се дължи на обстоятелството, че тѣ се намиратъ въ нѣкоя пуста область, било на физическия, било въ астралния, било въ умствения свѣтъ. Значи, въ положението, въ което се намиратъ, тѣ сѫ лишени отъ нѣщо, липсва имъ нѣщо. И тогава ние казваме, че когато е лишенъ отъ нѣщо човѣкъ всѣкога страда. Защо страда бедниятъ? — Защото нѣма пари. — Защо страда малокръвниятъ? — Защото нѣма достатъчно кръвь. — Защо страда невежиятъ? — Защото нѣма знания. — Защо страда болниятъ? — Защото нѣма здраве, нѣма достатъчно жизнени сили въ себе си. Животътъ е течение, токъ отъ сили, които трѣбва да се вливатъ въ всѣки човѣкъ. За да не страда, човѣкъ трѣбва да работи, да върви напредъ. Когато умниягъ остане безъ работа, той непременно ще стане художникъ. Художеството е единъ отъ добритѣ методи за трансформиране на енергиитѣ. Щомъ сте неразположени, вземете рисувателенъ листъ, моливъ и започнете да рисувате за себе си. Не е нужно да излагате картинитѣ си на показъ. Правете изложба за себе си. Когато ви е скучно, нарисувайте единъ високъ планински връхъ, покритъ съ дебелъ снѣгъ, който на мѣста само се топи и образува потоци, извори, рѣки. После нарисувайте една долина, опъстрена съ различни цвѣтя. На друга картина нарисувайте голѣма рѣка, покрай която сѫ насадени плодни дървета. Часть отъ рѣчната вода е отбита и полива хубава цвѣтна градина. Освенъ тази картина, можете да отидете нѣкой день край морето и да нарисувате морето съ параходитѣ, които пѫтуватъ по него. Ако не можете да нарисувате тия картини въ действителность, нарисувайте ги мислено. Представете си, че се качвате по единъ планински връхъ, че слизате въ долина, че садите дървета, цвѣтя, които отглеждате. Представете си още, че мислено отивате край морето, возите се съ лодка, съ параходъ и после пакъ се връщате назадъ. Като рисувате съ въображението си, по този начинъ ще трансформирате състоянието си и ще станете веселъ, радостенъ. Нѣкой се оплаква, че нѣмалъ приятели. Отъ него зависи да си създаде приятели. Колко струва на човѣка да си направи една градина? Ще купи семена, ще ги насади, ще ги полива и нѣма да забележи, какъ семената ще изникнатъ, ще цъвнатъ и ще разнесатъ своитѣ благоухания надалечъ. Тѣхното благоухание ще привлѣче свѣтли сѫщества отъ невидимия свѣтъ, които ще му оставятъ своето благословение. Тъкмо се замислилъ, впрегналъ се въ нѣкаква работа, и току вижъ нѣкое свѣтло сѫщество отъ невидимия свѣтъ посети неговата градина, благослови работата му. Другъ пѫть нѣкой вашъ ближенъ дойде отъ невидимия свѣтъ и се поразходи изъ вашата градина. Вие сте готови да го нахраните, да го облѣчете. Ще кажете, може би, че това е забавление. Когато майката роди дете и мечтае, какъ ще порасне детето ѝ, какво ще излѣзе отъ него, това не е ли забавление? Умътъ на човѣка се забавлява, но и въ това забавление има красота. Детето расте, пораства, но единъ день заминава за другия свѣтъ, и майката остава пакъ сама. Де е детето й? Нѣма го. Въ въображението си майката е рисувала редъ картини, които за другитѣ хора изчезватъ, но за нея все остава нѣщо отъ рисункитѣ ѝ. Питамъ: де е реалното въ живота? Реалностьта седи въ творчеството. Умътъ пъкъ твори. Следователно, това, което умътъ твори, е реално. Реалностьта има свойство да расте. Това, че нѣщата изчезватъ и отново се появяватъ, не говори, че не сѫ реални. Всѣко нѣщо, което обичаме, става ясно за насъ; всѣко нѣщо, което не обичаме, остава тъмно. Това, което обичаме, иде при насъ, приближава се; това, което не обичаме, се отдалечава, изчезва отъ насъ. Въ който моментъ имате неприязнена мисъль къмъ нѣщо, то веднага изчезва, отдалечава се отъ васъ. Нѣкой се оплаква, че нѣмалъ знания, че не билъ ученъ. Ако обичашъ знанието, науката съ всичкото си естество, тѣ непременно ще дойдатъ при тебе. Обаче, това не значи, че науката ще дойде при тебе така, както паритѣ могатъ да дойдатъ въ джоба ти. Такъвъ законъ не сѫществува. Знание, наука се придобиватъ чрезъ усилие, чрезъ работа и приложение. Ученицитѣ очакватъ отъ учителя си повече, отколкото трѣбва. Учительтъ може да даде много знания на ученицитѣ си, но следъ това ще ги изпитва. Ако сѫ научили уроцитѣ си добре, той ще имъ предаде нови лекции, нови уроци; ако не сѫ научили уроцитѣ си, никакво знание повече нѣма да имъ даде. Следователно, отъ ученика се изисква приложение, но не евангелско приложение, нито православно, нито окултно приложение. Сега да се върнемъ къмъ изкуството като възпитателно срѣдство въ живота. Чрезъ изкуството човѣкъ възпитава и своя домъ. Като говоря за изкуството като възпитателенъ методъ, разбирамъ не само рисуването, но изкуството въ най-широкъ смисълъ на думата. Само рисуването не помага за възпитанието на ученика. Къмъ него трѣбва да се прибавятъ редъ още изкуства: музика, пѣние, поезия и т. н. Като дойдете до художеството, прибавете къмъ него и музиката. При картината, която сте създали — своята градина, започнете да свирите и пѣете. Ако не можете да свирите и пѣете, започнете да поетизирате, да декламирате. Ще декламирате на цвѣтята, на дърветата. По-добри слушатели отъ дърветата и цвѣтята нѣма. Тѣ ще слушатъ, безъ да ви критикуватъ. Свѣтъ, въ който сѫществува критика, е анормаленъ. Да критикува човѣкъ и да разсѫждава, това сѫ две различни нѣща. Човѣкъ всѣкога трѣбва да мисли, да разсѫждава, а не само когато се намира въ мѫчнотии. Турцитѣ казватъ, че умътъ на гяурина работи само когато бѣга, когато го гони нѣкой. Това може да се каже и за животнитѣ. Умътъ на животнитѣ работи, когато ги гонятъ, когато се намиратъ въ опасность. Не е достатъчно само да се разсѫждава, но окултниятъ ученикъ трѣбва да прилага. Каквото знание придобие, той трѣбва да го приложи. Отъ ученика се изисква не обикновено приложение, но приложение, въ което има творчество, гениалность, изобретателность. Въ приложението на нѣщата всѣки трѣбва да прояви своя талантъ. Безъ това приложение, нѣщата оставатъ за него чужди, неразработени. Като се говори за изкуството, направете опитъ да напишете буквитѣ на азбуката, но да ги поставите въ такъвъ редъ, че да образувате отъ тѣхъ нѣщо цѣло, завършено. Изкуство е, наистина, човѣкъ да напише буквитѣ въ такъвъ редъ, че да образува отъ тѣхъ срички; отъ сричкитѣ — думи; отъ думитѣ — изречения; отъ изреченията — цѣла речь, която да представя нѣщо добре изразено, логически и граматически. Изкуство има въ нареждане на буквитѣ, изкуство има въ нареждане на тоноветѣ при музиката и пѣнието, изкуство има и въ говоренето. Хората могатъ да ви слушатъ като говорите, свирите и пѣете, само ако видятъ нѣкакво изкуство въ васъ, което може да ги задоволи. Какъ ще се задоволи единъ учитель, ако ученицитѣ му не учатъ и не го разбиратъ? Какъ ще се задоволятъ ученицитѣ, ако учительтъ имъ не може да преподава, или нѣма знания? Какъ и съ какво ще задоволите единъ ангелъ, който е слѣзълъ отъ небето и дошълъ при васъ? Вие искате Духа да дойде при васъ да ви рѫководи. За да дойде Духътъ при васъ, вие трѣбва да сте готови да изпълните всичко, каквото Той ви каже. Ако не Го разбирате, вие ще Го критикувате и нѣма да се ползувате отъ Неговото знание. Единъ европейски князъ поканилъ на гости единъ селянинъ. Князътъ заповѣдалъ на слугитѣ си да наготвятъ най-добри ястия, да сложатъ трапезата красиво, изящно; той искалъ да приеме селянина като скѫпъ, великъ гостъ. Като седналъ да се храни, селянинътъ погледналъ къмъ лъжицитѣ, вилицитѣ и ножоветѣ, сложени на трапезата, но отчупилъ хлѣба съ рѫката си и започналъ да топи хапкитѣ въ яденето направо съ пръститѣ си. Князътъ веднага заповѣдалъ на слугитѣ си да махнатъ вилицитѣ и лъжицитѣ отъ трапезата, и самъ той почналъ да топи въ яденето хапкитѣ си, да яде безъ вилица, както направилъ селянинътъ. Съ това той искалъ да изкаже уважението си къмъ своя гостъ. Следователно, когато ангелъ дойде на гости у васъ, вие трѣбва да топите хапкитѣ си, както той топи. Законъ е това. Ако вие не топите хапкитѣ си, като ангела, или ако не топите като мене, работата ви е свършена. Ако азъ съмъ на гости у васъ, вие ще топите като мене; ако вие сте на гости у мене, азъ ще топя като васъ. Това сѫ елементарни правила и закони, които трѣбва да се приложатъ въ новата етика. Въ живота има хубави, красиви нѣща, но зависи, какъ гледа човѣкъ на нѣщата. Който гледа на красивата страна на живота, въ погрѣшкитѣ на хората той ще вижда тѣхни бѫдещи добродетели. Защо? — Защото ние не знаемъ още, кои сѫ истински погрѣшки. Вашиятъ моралъ е неустановенъ, вследствие на което за васъ нѣщата не сѫ още абсолютни. Не мислете, че вашиятъ моралъ е единственъ, абсолютенъ и установенъ. Природата си служи съ съвсемъ други правила и закони, съ другъ моралъ, съвършено различенъ отъ този, споредъ който вие живѣете. И методитѣ, съ които природата работи, сѫ различни отъ вашитѣ. Методитѣ, правилата и законитѣ въ човѣшкия животъ не сѫ абсолютни, вследствие на което хората се колебаятъ, съмняватъ се едни въ други. При това положение тѣ се отегчаватъ отъ живота, не искатъ да живѣятъ. Когато нѣкой не иска да живѣе, това показва, че той е нарисувалъ вече своята картина. Тази вечерь четохте темитѣ си върху: „Отличителнитѣ чърти на човѣка и на животнитѣ“. Казвате, че човѣкъ се отличава отъ животнитѣ по мисъльта си. Човѣкъ е мислещо сѫщество. По-право е да се сравнява човѣкъ съ човѣкъ, а не човѣкъ съ животно и да се търсятъ отличителнитѣ имъ чърти. Защо не може да се сравнява човѣкъ съ животно? Представете си, че имате сто незапалени свѣщи и една запалена. Можете ли да сравните незапаленитѣ свѣщи съ запалената? Сравнение може да става само между две запалени свѣщи, но не и между запалена и незапалена свѣщь. Следователно, да сравняваме човѣка съ животното, това значи да сравняваме запалената свѣщь съ незапалената. Животното не съдържа въ себе си този огънь, този пламъкъ, тази свѣтлина, каквато човѣкъ съдържа. Какъ ще ги сравнявате тогава? Човѣкъ има мисъль, а животното нѣма. Животното има материала на свѣщьта, но този материалъ не гори, не дава свѣтлина. Тъй щото, запалената и незапалената свѣщь можете да сравнявате по чистота на веществото, отъ което сѫ направени, по голѣмината на фитила, но по никой начинъ по свѣтлината. Когато сравнявате хората, имайте предъ видъ тѣхнитѣ добродетели: сравнявайте любовьта на единъ човѣкъ съ любовьта на другъ; разумностьта на едного съ разумностьта на другиго и т. н. Значи, могатъ да се сравняватъ, да се съпоставятъ само очевидни и еднородни нѣща. Казвате: еди-кой си е добъръ човѣкъ. За добрината на човѣка не се говори, тя се изпитва. Нѣкой проповѣдва, че трѣбва да си помагаме. Обаче, близо до него живѣятъ десеть бедняци. Дойде единъ при него, иска да му помогне. Съ колко трѣбва да му се помогне. Да се осигури живота му за единъ день само, защото земята се завъртва въ денонощие единъ пѫть около себе си. Ако нѣкой иска сто лева, ще го заведете на едно въртещо колело и ще му кажете, че ще му дадете сто лева, но ще го накарате да се завърти единъ пѫть съ колелото Ако иска хиляда лева, ще го накарате да се завърти десеть пѫти съ колелото. Това значи да подпишешъ полица. Като се завъртишъ съ колелото, ще се благословишъ. Нѣкой дойде, иска пари, а не иска да се завърти съ колелото. Такъвъ законъ не сѫществува въ природата. Наистина, който е готовъ да се качи на колелото и да се завърти съ него, той всѣкога ще има пари; който не е готовъ да направи това, той никога нѣма да има пари. Следователно, докато колелото се върти около осьта си, пари ще има; щомъ спре това движение, пари нѣма да има. Това не е само фигура, нито образъ на речьта, но действителность. Като ученици, вие трѣбва да изучавате сѫщественитѣ нѣща въ живота, за да различавате постоянното, непреходното, отъ непостоянното, отъ преходното. Като се домогнете до това различаване, вие ще измѣните начина на живота си. Животнитѣ, растенията живѣятъ по свой начинъ, но ученицитѣ, които сѫ влѣзли въ новия, въ Божествения животъ, не могатъ да живѣятъ по своему; тѣ трѣбва да живѣятъ по новъ начинъ, по Божествения законъ. Въ този животъ законитѣ сѫ съвършено различни отъ тия въ обикновения животъ. Докато е у дома си, при майка си. детето може да живѣе, както иска; щомъ влѣзе въ училището, детето трѣбва да се подчинява на законитѣ, които тамъ сѫществуватъ. Такъвъ е редътъ и порядъкътъ и въ живата природа. Който иска да прогресира, да бѫде здравъ, той трѣбва да изпълнява, да се подчинява на законитѣ, които регулиратъ разумния животъ. При това положение всичко може да се постигне — нѣма непостижими нѣща. Кой не може да нарисува една картина, или единъ портретъ? Всѣки може да бѫде художникъ. Ще вземе апарата, ще го тури предъ лицето и следъ това ще промие плочата. Въ нѣколко минути само портретътъ ще бѫде готовъ. Какво по-голѣмо изкуство отъ това, да нарисувате човѣка такъвъ, какъвто е, безъ никакво ретуширане, безъ никакво заглаждане? Нарисувайте работника на нивата такъвъ, какъвто е: черенъ, изгорѣлъ отъ слънцето, мускулестъ. Нарисувайте аристократа такъвъ, какъвто е: бѣлъ, изнѣженъ. Отъ първия портретъ ще познаете, че човѣкътъ е работникъ на нивата. Отъ втория пъкъ ще познаете, че този човѣкъ е живѣлъ охолно, свободно. Това значи да рисува човѣкъ нѣщата такива, каквито сѫ въ действителность. Когато рисувате нѣщата въ въображението си, свободно можете да рисувате, каквото и както пожелаете. Обаче, копирате ли нѣщата, тамъ се изисква точность. Който иска да стане талантливъ, гениаленъ художникъ, той трѣбва да обръща внимание на много нѣща, той трѣбва да се справя съ най-малкитѣ подробности. Отъ всички се изисква работа, учение и приложение. Каквото научите, прилагайте. Правете опити, ако искате да имате резултати. Иначе, знанието ви ще се вкисне. Знанието, идеитѣ иматъ опредѣлено тегло. Ако не ги приложите въ живота си, тѣ ще започнатъ да натежняватъ върху нервната система, вследствие на което организъмътъ ще заболѣе. Всѣко знание, всѣка идея трѣбва да се превърне въ кинетическа енергия. Казвате, че човѣкъ трѣбва да бѫде добъръ и може да бѫде добъръ. Като твърдите това, правили ли сте опити да видите, доколко това е вѣрно? Щомъ казвате, че човѣкъ може да се поправи, направете опитъ да видите, доколко вашата мисъль е силна и може да повлияе на другитѣ. Влизате въ една кръчма и на една отъ маситѣ виждате вашъ познатъ, който пие вино. Вие сѣдате на столъ при него и казвате на кръчмаря: Моля, можете ли да ми донесете единъ чай? — Може. Веднага ви донасятъ чай, и вие започвате да пиете. Въ това време мислено се разговаряте съ вашия познатъ като му казвате, и той да си зарѫча чай, да пиете заедно. По едно време забелязвате, че вашиятъ познатъ туря настрана чашата съ вино и тропа на масата, вика келнера да донесе и на него чаша чай. Щомъ започнете и двамата да пиете чай, между васъ се създава по-тѣсна връзка. Това показва, че мисъльта ви е дала резултатъ. Следъ това вие продължавате мислено да се разговаряте съ него. Казвате му, че той трѣбва да се грижи за семейството си, да не се разсипва материално и т. н. Обаче, ако започнете устно да му говорите, че не трѣбва да пие, не трѣбва да се разсипва материално, той ще се противопостави на думитѣ ви и ще каже: Ти проповѣдникъ ли ще ставашъ? Не искамъ да слушамъ съветитѣ ти. Ще пия, ще пилѣя срѣдствата си, както искамъ — това не е твоя работа. Това сѫ два различни метода, съ които човѣкъ може да си служи. Първиятъ методъ е новиятъ, вториятъ — стариятъ. Тѣзи методи коренно се различаватъ единъ отѣ другъ. При първия методъ вие ще си спечелите приятель, който всѣкога ще ви благодари, ще остане доволенъ отъ васъ и ще ви следва въ живота. При втория методъ вие можете даже да изгубите приятеля си. Вие трѣбва само да прилагате. Като прилагате, ще придобивате все повече и повече знания. Сега вие имате много знания, но ако не ги прилагате, ще дойдете до положение да опитате отрицателната страна на вашето знание. И тогава ще придобиете опитности, но съ повече мѫчнотии и страдания. При това положение у васъ ще се яви съмнение, ще загубите правата посока на движение. Не е лошо, че сте изпаднали въ съмнение, но трѣбва да правите научни изследвания, да видите, доколко това съмнение е вѣрно. Като се изучавате, ще видите, колко често се мѣнятъ състоянията ви: сега сте весели, радостни, и следъ половинъ, или единъ часъ ставате скръбни. Тѣзи промѣни въ състоянието ви не сѫ произволни. Често промѣнитѣ въ състоянията се дължатъ на натрупване на излишно количество желѣзо въ кръвьта на човѣка. Нѣкога въ кръвьта на човѣка се натрупва излишно количество фосфоръ, мѣдь, сребро, или други нѣкои елементи, които не могатъ да се асимилиратъ отъ организъма и създаватъ особени психически състояния, или нѣкакви болезнени състояния. Какъ ще се освободите отъ излишното желѣзо въ кръвьта? Когато се натрупа излишъкъ отъ захарь въ кръвьта, човѣкъ заболява отъ захарна болесть. За тази болесть препорѫчватъ на болния да яде прѣсно масло по 200—300 грама на день, но да избѣгва употрѣбата на бѣлтъчни вещества, хлѣбъ и др. Ако въ кръвьта има излишъкъ злато, човѣкъ става експансивенъ, жизненъ, разширява се, харчи много енергия, но сѫщевременно въ него се развива гордость и щестлавие. Освенъ тѣзи елементи, има и други, които влизатъ въ кръвьта на човѣка. Тѣ сѫ сѫщо така отъ физически характеръ. Обаче, има елементи, които влизатъ направо въ живота и го видоизмѣнятъ. Ако попаднете въ нѣкоя область на живота, дето тия елементи сѫ проникнали, вие ще изпитате голѣмъ страхъ. Защо? — Защото не разбирате характера имъ, не можете да се справите съ тѣхъ. Единъ офицеръ челъ едно спиритическо списание, въ което се разправяло за тѣзи особени прояви въ живота, за тъй нареченитѣ „таинствени страни на живота“ и толкова се изплашилъ, че се страхувалъ вечерь самъ да излиза вънъ. Казвалъ на жена си: Ако е нѣщо, което се отнася до физическия свѣтъ, не ме е страхъ. Имамъ сабя, имамъ пушка, съ всичко мога да се разправя. Но съ невидимитѣ нѣща не зная, какъ да се разправямъ. Какво показва това? Това показва, че въ живота има мѫчни задачи, които трѣбва, обаче, правилно да се разрешатъ. Мѫчнотията седи въ това, че тѣзи задачи не сѫ на физическия свѣтъ, но въ по-високъ свѣтъ, дето условията сѫ по-трудни. За това се изисква наука, а не критика. И критиката има смисълъ, но да бѫде на мѣсто. Всичко, каквото вършите, трѣбва да бѫде на време и на мѣсто. Сега всички искате да ви се каже нѣщо ново. Какво ще направите, ако ви кажа още тази вечерь всички да тръгнете въ 12 ч. въ полунощь отъ „Изгрѣвъ“ за Витоша? Вие веднага ще се уплашите, какво ли ще стане съ васъ, ако веднага изпълните задачата? Всички сте облѣчени съ тънки, съ леки дрехи, затова ще се уплашите, да не би да се простудите. За да не се уплашите, пръвъ азъ ще направя опита: ще отида на Витоша съ тънки дрехи, съ тънки чорапи. Това ще направя, за да ви покажа, че въ природата сѫществуватъ редъ сили, съ които човѣкъ може да оперира. Той всѣкога може да използува тѣзи сили, щомъ това се отнася за благото на цѣлото човѣчество, както и за неговото лично благо. Едно се изисква отъ васъ: да се пазите отъ съмнението. То е наука, която трѣбва да изучавате. Ако съмнението обхване цѣлия ви мозъкъ, ще изпаднете въ анормално състояние. То ще усили деятелностьта на чувствата ви и ще събуди страха у васъ. Чувството на страхъ е силно развито въ животнитѣ. Когато сграхътъ се събуди въ човѣка, въ съответния мозъченъ центъръ се развива много топлина, вследствие на което въ организъма настава известна аномалия. Това показва, че се е нарушило равновесието между силитѣ, които протичатъ въ човѣшкия организъмъ. За да се възстанови нормалното състояние на силитѣ въ човѣшкия организъмъ, презъ едното полушарие на мозъка трѣбва да текатъ топли течения, а презъ другото — студени. Като говоря за анормални, за болезнени състояния на организъма, вие се плашите, защото не сте готови, нѣмате онова положително знание въ себе си, което може да трансформира вашитѣ сили. Нѣкой се оплаква отъ главоболие и се страхува, че мозъкътъ му заболѣлъ. — Не, мозъкътъ никога не заболява. Причината за главоболието се крие другаде, не въ заболяването на мозъка. Мозъкътъ е много устойчивъ. На десеть хиляди болни, едва единъ случай може да се яви отъ заболяване на мозъка. При това, може да заболѣе задната часть на мозъка, и въ рѣдки случаи предната. Заболяването на задната часть на мозъка се дължи на нѣкакво сблъскване между ума и сърцето на човѣка. Когато заболѣе задната часть на мозъка, всѣкога се констатира повишаване на температурата. Ако това повишаване на температурата се премахне, болниятъ оздравява. Ако не се премахне, тогава се явява усложнение. Щомъ заболяването на задната часть на мозъка за свѣтския човѣкъ е толкова рѣдко, за ученика е още по-рѣдко. Понѣкога ученикътъ се оплаква отъ силно напрежение на мозъка и казва, че мозъкътъ му ще се пръсне. — Не, мозъкътъ не може да се пръсне. Невидимиятъ свѣтъ създава тия напрежения, за да предизвика въ съзнанието на ученика известно разтръсване. Това разтръсване има предъ видъ пробуждане на неговото съзнание. Мозъкътъ се нуждае отъ разтърсвания. Такива разтърсвания сѫ ставали и ставатъ съ всички велики, съ всички талантливи и гениални хора, вследствие на което мисъльта имъ всѣкога е раждала нѣщо ново, нѣщо възвишено и красиво. Четете историята на великитѣ хора, да видите, презъ какви страдания и изпитания сѫ минали, докато родятъ нѣщо ново. Щомъ е така, не мислете, че вие ще избегнете страданията. И вие ще минете презъ страдания и изпитания, съответни на вашето развитие. Като знаете това, не трѣбва да се смущавате. Бѫдете герои да понесете всичко, каквото ви е опредѣлено отъ Провидението. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди! И Господъ на мира ще изпълни сърцето ти съ всички добрини“. * 12. Лекция отъ Учителя, държана на 11 януарий, 1928 г. — София.

От томчето "Великото и красивото" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. I (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1935 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ФОРМИ НА СЪЗНАНИЕТО. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди! И Господъ на мира ще изпълни сърцето ти съ всички добрини“. Размишление. Въ природата сѫществуватъ редъ процеси, нѣкои отъ които сѫ съзнателни, иматъ отношение къмъ разумния животъ, а нѣкои сѫ, несъзнателни. Запримѣръ, вижте, какво прави простиятъ каменарь. Даватъ му задача да издѣла единъ камъкъ, да му предаде четириѫгълна форма, или да издѣла отъ него нѣкакъвъ корнизъ за кѫщата на нѣкой човѣкъ. Всичко това той прави по нѣкакъвъ образецъ, но ако го запитате, какво е работилъ днесъ, той ще ви каже: Зная, че дѣлахъ единъ камъкъ, изработихъ отъ него нѣщо, но де ще се тури този предметъ — не зная. — Това е единъ отъ несъзнателнитѣ процеси. Какво ще постигне този каменарь, ако презъ цѣлия си животъ дѣла само камъни, или прави корнизи на хората? Този каменарь ще постигне изкуството да дѣла камъни, отъ които хората ще се ползуватъ. Често съвременнитѣ хора, съвременнитѣ учени се занимаватъ съ такива маловажни мисли, като тѣзи, да дѣлатъ камъни, да правятъ отъ тѣхъ корнизи, безъ да знаятъ, де могатъ да се употрѣбятъ тѣзи мисли. Това показва, че въ живота на хората всички нѣща не могатъ да бѫдатъ еднакво важни: ония, които сѫ далечъ отъ сърцето ни, считаме маловажни, а тѣзи, които сѫ близо до сърцето ни, считаме важни. Ето защо, мнозина считатъ като важна, велика, Божествена идея тази — да обичаме цѣлото човѣчество. Съзнателна идея е тази, но човѣкъ не може да обхване въ себе си цѣлото човѣчество. Да обичате ближния си, това е възможно, но при съзнанието, въ което се намирате, по никой начинъ не можете да обичате цѣлото човѣчество. Подъ ближенъ разбирамъ нѣкой вашъ приятель, или приятелка, ваша сестра, нѣкой вашъ съученикъ, нѣкой вѣренъ вашъ слуга и т. н. Питамъ: какъвъ трѣбва да бѫде вашиятъ моралъ като ученици? Ще кажете, че моралътъ на свѣта е известенъ вече, а вие, като ученици, се стремите къмъ новъ, възвишенъ моралъ, а не къмъ сегашния, който сѫществува отъ осемь хиляди години насамъ. Той е създаденъ отъ хората, но такъвъ, какъвто е днесъ, крачка напредъ не може да отиде. Сегашниятъ моралъ е остарѣлъ, той е вече на израждане. Всичко въ свѣта остарява: религия, наука, философия, изкуства. Всѣко нѣщо, което има форма, остарява. Въ съвременния свѣтъ, отъ памти-вѣка, сѫществуватъ четири вида религии, на които хората и до днесъ още се кланятъ. Тѣзи четири форми религии сѫ били известни отъ най-стари времена, на всички стари народи. Първата форма на религията наричаме клерикализъмъ, т. е. обрядна форма: палене на свѣщи, на кандила, кланяне на икони, зачитане на разни образи, като триѫгълникъ, крѫгъ съ точка въ срѣдата, пентограмъ, шестограмъ, на нѣкакви муски, като парченца отъ дрехата на нѣкой светия и т. н. Къмъ тази религия и до днесъ още принадлежатъ маса хора. Втората форма религия наричаме милитаризъмъ — религия на ножа, на револвера, на насилието. Когото срещнете отъ тази религия, той ще ви каже: Този свѣтъ съ сила само може да се оправи. Третиятъ видъ религия е капитализъмътъ. Тази религия е мека, нѣжна, прилича на жена, която, дето ходи, навсѣкѫде се обръща. Въ нея нѣма никакъвъ моралъ. Тя си служи съ всички видове далавери. Четвъртиятъ видъ религия е социализъмътъ. Първитѣ три форми религии представятъ семейството: клерикализъмътъ е майката, милитаризъмътъ е бащата, капитализъмътъ — децата, социализъмътъ представя слугитѣ на това семейство. Слугитѣ работятъ за своитѣ права предъ господаритѣ си. Като проследите развитието на цѣлото човѣчество, всички тия религии ще намѣритѣ въ всѣки човѣкъ отдѣлно. Наблюдавайте себе си, наблюдавайте и хората, ще видите отличителнитѣ чърти на всѣка форма, на всѣки видъ религия. Всѣки день човѣкъ може да бѫде или клерикалъ, или милитаристъ, или капиталистъ, или социалистъ. Ставашъ сутринь и започвашъ съ молитва, съ обряди. Вървишъ така до едно време, и после кавзашъ: Не може само съ молитва. Трѣбва да се приложи грубата сила. Следъ това казвашъ: И туй не помага. Човѣкъ трѣбва да разполага съ пари. Най-после, като видишъ, че и това не помага, казвашъ: Ние, слабитѣ, трѣбва да се обединимъ, да станемъ силни, да устояваме на труднитѣ условия. Трѣбва да образуваме братство, да опитаме силата си. Въ това отношение всички форми на религиитѣ иматъ свои богове, на които се кланятъ. Всички форми, всички обряди на тия религии сѫ външни заблуждения, въ които човѣчеството е попаднало. Обаче, това сѫ форми, наложени отъ черната ложа, отъ тъй нареченитѣ „тъмни сили“. Всѣка отъ тия четири форми на религията съответствува на една отъ проявитѣ на истинскитѣ религии. Клерикализъмътъ съответствува на любовьта, милитаризъмътъ — на мѫдростьта, капитализъмътъ — на истината, а социализъмътъ — на правдата. Клерикалитѣ иматъ грѣхове, молятъ се на Бога, палятъ свѣщи и кандила. Тѣ се занимаватъ съ въздуха. Милитариститѣ палятъ огънь, навсѣкѫде стрелятъ, тѣ се занимаватъ съ огъня. Капиталиститѣ се занимаватъ съ водата, а социалиститѣ — съ почвата, съ земята. Обаче, свѣтътъ нѣма да се изправи нито по единъ отъ тѣзи начини. Следователно, религията е изопачена форма на любовьта; военщината е изопачена форма на мѫдростьта; капитализъмътъ, който представя кръвообръщението въ човѣка, е изопачена форма на истината; социализъмътъ е изопачена форма на правдъта. Всички тия форми на религията искатъ свобода, а въпрѣки това си служатъ съ закона на насилието. И клерикалътъ ще те обеси; и милитаристътъ ще те обеси; и капиталистътъ ще те обеси; и социалистътъ ще те обеси. Защо? — Защото всички сѫ деца на една майка. Тѣ си приличатъ, понеже една майка ги е родила. И следъ всичко това единъ ще се хвали, че е клерикалъ, другъ — милитаристъ, трети — капиталистъ, четвърти — социалистъ. Това сѫ учения, които не могатъ да оправятъ свѣта. Убийството, насилието трѣбва да се изхвърли вече навънъ. То е външна, а не вѫтрешна идея. Има законъ, който може да оправи свѣта, но хората още не сѫ дошли до този законъ. Тѣзи учения трѣбва да се замѣстятъ съ единствения великъ законъ въ живота — любовьта, която е въ сила да оправи свѣта. Този законъ трѣбва да се приложи въ живота. Следователно, новиятъ моралъ въ свѣта трѣбва да бѫде моралъ на любовьта. Сега азъ засѣгамъ въпроса принципално. Когато човѣкъ е вървѣлъ презъ нѣкоя гора и се е спиралъ предъ нѣкои извори, въ пѫтуването си той е направилъ доста пакости. Обаче, ако съзнанието му е будно, той ще се обърне къмъ Бога съ думитѣ: Господи, прости прегрѣшенията ми. Като минавахъ презъ гората, изплашихъ много птички, изпочупихъ доста клончета, изкаляхъ водата на малкитѣ изворчета. Трѣбваше да бѫда внимателенъ, да не причинявамъ никаква пакость. Нека птичкитѣ, дърветата, цвѣтята и изворитѣ знаятъ, че човѣкъ минава край тѣхъ. Такова трѣбва да бѫде съзнанието на всички ония, които живѣятъ споредъ новия моралъ. Който живѣе по новия моралъ, той не може да направи пакость нито на растенията, нито на животнитѣ, нито на своитѣ ближни. Вие искате сега да изправите живота си, но докато не дойдете до онова високо съзнание въ себе си, да чувствувате Бога, да се свържете съ Него, никога нѣма да постигнете това. Не само вие искате да изправите живота си; всички хора иматъ сѫщото желание, но будно съзнание се изисква за това. Вие се молите на Бога и казвате: Дали ни слуша Господъ? Въ това отношение вие положително трѣбва да знаете, слуша ли ви Господъ, или не ви слуша. За да ви слуша Господъ, вие трѣбва да заемете положението на едно разумно дете, което е готово да се учи. Какво правятъ съвременнитѣ религиозни хора? Тѣ се изправятъ предъ Господа, изпѫчатъ се и започватъ да се молятъ като че кой знае, какво сѫ направили. Какво сѫ направили? Съ какво ще се похвалятъ? Ако е въпросъ да се похвалятъ съ главата си, слонътъ има по-голѣма глава отъ тѣхъ. По тегло слонътъ има повече мозъкъ отъ човѣка. Съвременнитѣ учени се стремятъ да намѣрятъ ония сѫществени чърти, които отличавать човѣка отъ животното. За следния пѫть и вие пишете върху темата: „Отличителнитѣ чърти на човѣка и животнитѣ“. Нѣкои окултисти казватъ, че човѣкъ се отличава отъ животнитѣ по свѣтлината. Човѣкъ има повече свѣтлина отъ животнитѣ. Обаче, това различие се отнася главно по отношение на неговото съзнание. Какви сѫ отличителнитѣ качества на човѣшкото съзнание и какви — на животинското? Мислете върху този въпросъ. И тъй, като разсѫждавате върху четиритѣ форми на религията, ще ги разглеждате като учения, като школи, като фази на живота, презъ които човѣчеството е минало. Обаче, съ тѣзи вѣрвания човѣкъ не може да влѣзе въ Царството Божие. Всички тѣзи възгледи, тѣзи вѣрвания трѣбва да се измѣнятъ. Ако единъ набоженъ човѣкъ може да те обеси, че не сподѣляшъ неговитѣ възгледи, каква набожность е тази? Ако единъ милитаристъ може да те обеси само за това, че не подържашъ неговитѣ възгледи, какъвъ милитаризъмъ е това? Въ Америка, въ 1905 година двама американски милиардери взели участие въ една борсова игра: единиятъ купувалъ, другиятъ продавалъ, а всички останали около тѣхъ страдали. Хиляди хора се опропастили материално, хиляди полудѣли и т. н. Питамъ: коя е формата, по която съвременнитѣ хора трѣбва да живѣятъ? Всички тия учения дадоха ли образецъ, по който хората да живѣятъ въ хармония помежду си? Никой не пожертвува нѣщо отъ себе си, съ което да внесе миръ въ свѣта. Кой господарь днесъ ще бѫде доволенъ, ако види, че слугитѣ му го управляватъ? Като погледне на слугата си, господарьтъ казва: Слуга е това! Тъй щото, ако и за въ бѫдеще продължаватъ да се прилагатъ четиритѣ вида учения, въ свѣта ще продължава да сѫществува кастовата система, която не допринася никаква свобода, никакъвъ просторъ между хората. Ученицитѣ на новото учение трѣбва да иматъ опредѣлена форма, опредѣленъ начинъ на живѣене. Човѣкъ самъ създава формитѣ. Запримѣръ, клерикализъмътъ, милитаризъмътъ, капитализъмътъ и социализъмътъ сѫ човѣшки учения. Тѣзи учения не сѫ създадени отъ Бога, но отъ хората. Въ природата не сѫществува никакъвъ клерикализъмъ, никакъвъ милитаризъмъ, никакъвъ капитализъмъ, никакъвъ социализъмъ. Ако влѣзете въ разумния животъ, който е задъ сцената, на която хората живѣятъ, ще видите, че тамъ никакви форми не сѫществуватъ. Често разумнитѣ сѫщества напущатъ своя животъ и слизатъ на земята, за да си създадатъ едно забавление само за нѣколко часа. Тѣ могатъ да взематъ формата на нѣкое низше сѫщество и да изиграятъ известна роля. Тѣ разполагатъ съ знания, които могатъ да приложатъ, когато и както пожелаятъ. Докато гледате съ очитѣ на вашето съзнание, вие нищо не можете да видите. Въ очитѣ на едно млѣкопитаеще, на единъ волъ, вие можете да видите голѣма красота — това зависи отъ васъ. Ако търсите красиви очи, вгледайте се въ тия на вола. Волътъ има по-красиви очи и отъ човѣка. Очитѣ му сѫ дълбоки и изразителни. Като гледа, какъ господарьтъ му се отнася съ него, волътъ казва: Нѣма нищо, единъ день и ние ще се освободимъ отъ това бреме. Понеже ходи на два крака, като човѣкъ, господарьтъ ни мисли, че ние нищо не разбираме. И ние разбираме живота, макаръ и не като нашия господарь. Волътъ върви спокоенъ, невъзмутимъ; въ него има тишина, спокойствие. Той не знае, какво е злоба. Като гледа, че господарьтъ му бърза, волътъ казва: Защо толкова бърза господарьтъ ми? Не знае ли, че за всѣко нѣщо има опредѣлено време? После обърне погледъ къмъ господаря си и продължава работата си. Понѣкога господарьтъ мине покрай вола, потупа го по гърба и казва: Волъ е това, нищо повече! — Не, подъ тази козина на вола се крие разумна, непроявена още душа. Тази душа може да се прозре само въ очитѣ му. Който познава добре хиромантията, френологията, по особени белези въ животнитѣ, той ще разбере тѣхната сѫдба, принципитѣ, къмъ които спадатъ тѣ и т. н. И тѣ, като хората се различаватъ едни отъ други. Нѣкой конь, запримѣръ, обича да хапе, да рита, а другъ не върши това. Тѣзи учения, за които ви говоря, сѫ допринесли нѣщо за развитието на човѣчеството. Тѣ сѫ помагала въ човѣшкия животъ. Наистина, когато постѫпва по човѣшки, човѣкъ ще се прояви или като клерикалъ, или като милитаристъ, или като капиталистъ, или като социалистъ. Обаче, като постѫпва по Божествения законъ, човѣкъ не може да бѫде клерикалъ, той ще бѫде човѣкъ на любовьта и ще говори или за живота, или за любовьта; той не може да бѫде милитаристъ, но ще бѫде човѣкъ на мѫдростьта, ще говори за знанието, за силата; той не може да бѫде капиталистъ, но ще бѫде човѣкъ на истината и ще говори за свободата, за простора: той нѣма да търси само материалното богатство, което не строи, не създава нищо, но ще търси онова богатство на истината, което строи, което създава нѣщата; и най-после, който постѫпва по Божествения законъ, той не може да бѫде социалистъ, но ще бѫде човѣкъ на правдата. Истинскиятъ човѣкъ трѣбва да бѫде човѣкъ на любовьта, която ражда живота; на мѫдростьта, която ражда знанието; на истината, която ражда свободата и опредѣля посоката, къмъ която първитѣ два принципа се движатъ. И най-после, истинскиятъ човѣкъ трѣбва да бѫде човѣкъ на правдата, която показва, какво може да се реализира на физическия свѣтъ. Правдата показва крайния предѣлъ на това, което можемъ да реализираме. Следователно, всѣки день човѣкъ може да минава презъ едно отъ тия четири състояния. Нѣкой казва: Безъ пари въ живота не може. Този човѣкъ е капиталистъ. Другъ казва: Човѣкъ не може самъ да живѣе, все трѣбва да има единъ другарь. Този човѣкъ е социалистъ. Домътъ е първата фаза на социализъма. Въ дома бащата представя милитаризъма и казва: Хайде, деца, всички на кракъ! Трѣбва да знаете, че законъ сѫществува въ свѣта. Майката представя клерикализъма. Тя казва: Деца, трѣбва да се молите, да се подчинявате на Бога, на Великия законъ. Какво представятъ децата? Тѣ сѫ импулсътъ на родителитѣ. Тѣ сѫ капиталътъ, който движи и домоветѣ, и обществата, и държавитѣ. Въ дома децата движатъ ума и сърцето на родителитѣ. Докато децата сѫ при родителитѣ си, домътъ е богатъ, майката и бащата иматъ импулсъ да работятъ. Щомъ изгубятъ капиталитѣ си, т. е. синоветѣ и дъщеритѣ си, бащата и майката казватъ: Какво ще се прави сега? Най-после тѣ се примиряватъ съ положението си и казватъ: Да сѫ живи слугитѣ! Така бѣше и съ Адама. Той първо бѣше самъ, но пожела да има другарь. Богъ му каза: Ще родишъ синъ. Най-после Адамъ роди своя пръвъ синъ — Ева. Сега отъ всички се изисква установенъ моралъ. Когато ви питатъ нѣщо за учението което ви се преподава въ Школата, вие трѣбва да имате опредѣлено понятие. Това учение не е учение на любовьта, нито е учение на мѫдростьта, на истината, на правдата или на добродетельта. То се стреми къмъ тѣхъ, но още не ги е достигнало. Това учение се нуждае отъ нови форми, които още не е изработило. Не трѣбва да се говори само за моралъ, или че трѣбва да се обичаме. Когато обичате нѣкого, не трѣбва да имате абсолютно никакво съмнение, никакво подозрение. Щомъ дойдете до любовьта, новото учение изключва абсолютно всѣкакво съмнение. Щомъ дойде въ дома ви нѣкой човѣкъ вие трѣбва да имате пълно довѣрие къмъ него, да можете тихо и спокойно да спите, да не мислите, че той може да ви обере. Какви трѣбва да бѫдатъ отношенията между учители и ученици въ новото учение? — Тѣ трѣбва да почиватъ на пълно довѣрие, на взаимна любовь. Съмнението неизбѣжно ще дойде, но човѣкъ трѣбва да се справи съ него. За това се изисква съзнателна работа. Обаче, има цѣръ за съмнението; сѫщо така има цѣръ и за малодушието, за безвѣрието и т. н. За да се въздействува на тия отрицателни прояви въ човѣка, преди всичко самиятъ човѣкъ трѣбва да се познава. Астролозитѣ познаватъ, кой човѣкъ е страхливъ или кой е подозрителенъ. Сатурновитѣ типове сѫ подозрителни. Каквото да имъ се говори, тѣ казватъ: Тази работа не ни радва, тя нѣма да се нареди добре. Защо работитѣ на българитѣ не се уреждатъ добре? — Понеже Сатурнъ ги управлява. Каквато работа да започне българинътъ, въ края на краищата той ще фалира. Българинътъ започва добре, но като дойде до едно мѣсто, казва: Тази работа не върви напредъ, нѣма да се нареди, както трѣбва. Той обича да разсѫждава, да философствува. Българинътъ е енергиченъ, малко марсианецъ, но щомъ дойде Сатурнъ, всичкитѣ му работи се развалятъ. Отъ астрологическо гледище е интересно да се знае, кога ще дойде времето, когато България ще се управлява отъ друга нѣкоя планета, освенъ Сатурнъ. Днесъ всички се запитватъ, кога Сатурнъ е взелъ надмощие надъ българитѣ? Кога сѫ изпаднали българитѣ подъ влиянието на Сатурна, това е метафизически въпросъ, върху който нѣма да се спирамъ. Едно нѣщо, което може да повдигне българитѣ, е да дойдатъ подъ влиянието на Венера. Сатурнъ има особена слабость къмъ Венера. Щомъ я види, сърцето му веднага започва да тупти, и той се съживява. Сатурнъ, Венера, както и останалитѣ планети, сѫществуватъ като реалности и указватъ въздействие, както върху отдѣлния човѣкъ, така и върху отдѣлнитѣ народи. Не само планетитѣ влияятъ върху човѣка. Въ невидимия свѣтъ сѫществуватъ цѣли иерархии отъ напреднали, разумни сѫщества, ангели, които влияятъ, помагатъ на цѣлото човѣчество. Тѣзи сѫщества сѫ отражение на любовьта. Азъ разглеждамъ Венера като напреднало сѫщество, като отражение на любовьта, отъ чието влияние българитѣ сѫ лишени. Сега тѣ трѣбва да направятъ връзка съ този принципъ. Не само българитѣ, но всички хора, следъ грѣхопадането още, сѫ изгубили връзката си съ любовьта, съ този великъ принципъ, и днесъ трѣбва да я възстановятъ. Всѣки човѣкъ може да бѫде българинъ, въ смисълъ — сатурновъ типъ. Българинътъ е повече замисленъ, обича да философствува. Като седне нѣкѫде, той веднага започва да мисли, да разсѫждава и да мълчи. За да се развесели, той трѣбва да пийне поне половинъ или едно кило винце. Тогава Венера дохожда при него. Той хвърля калпакътъ си настрана и започва да пѣе: „3аплакала е гората, гората и планината“. Или, „Стоянъ мами думаше“. Сега азъ ви навеждамъ на тия въпроси, за да се заинтересувате отъ тѣхъ, да почнете да ги изучавате. Вие трѣбва да изучавате християнството отъ ново гледище. Когато дойдете до характера на Христа, трѣбва да го разглеждате като проява на Божията Любовь. Така ще дойдете до реалностьта на нѣщата, до онази положителна наука, която трѣбва да се подложи на опитъ. По този начинъ вие ще придобиете поне микроскопически резултати. Който има това положително знание въ себе си, той трѣбва да бѫде въ състояние да стисне тебешира и да го превърне въ злато. Този човѣкъ може да каже: Знаешъ ли кой съмъ азъ? Той има вѣра въ себе си, въ своитѣ знания. Ще ви поиска едно обикновено камъче и веднага ще го превърне въ злато. Въ златото се крие истинското изкуство на живота, изкуството да се трансформиратъ нѣщата. Ако нѣмате въ себе си изкуството да трансформирате нѣщата, ако нѣмате любовь, вие не можете да разберете посоката на вашитѣ идеи. Идеитѣ могатъ да се трансформиратъ, да се облагородятъ, или да се превърнать въ мощна сила въ живота, само ако имате влиянието на възвишенитѣ сѫщества. За да се убедите, дали сѫществуватъ тѣзи възвишени сѫщества, вие трѣбва да направите опитъ. Ако не можете да направите никакъвъ опитъ. трѣбва да приемете това твърдение като аксиома. Въ духовния свѣтъ не е позволено да се говорятъ нѣща, които не сѫ опитани и прозѣрени. За всѣко нѣщо трѣбва да направите опитъ, и ако опитътъ излѣзе несполучливъ, трѣбва да намѣрите единъ учитель, който ще ви каже, защо не сте успѣли въ опита си. Всѣко нѣщо, което е опитано и провѣрено, е всѣкога вѣрно и истинно. Ако вземете единъ квадратъ, ще знаете, че дветѣ му страни сѫ положителни, а другитѣ две — отрицателни. Тѣзи четири страни могатъ да бѫдатъ положителни низходещи и отрицателни низходящи, както и положителни възходещи и отрицателни възходещи. Като познавате законитѣ и силитѣ, които действуватъ въ квадрата, вие можете да се ползувате отъ тѣхъ за трансформиране на своитѣ мисли и чувства. Докато сѫ въ зародишъ, идеитѣ сѫ положителни, кинетически; тѣ сѫ впрегнати на работа. Щомъ се оплодятъ, тѣ ставатъ отрицателни, т. е. съ отрицателна енергия. Когато дойде нѣкаква идея въ ума ви, гледайте, дали тя е възходеща или низходеща. Споредъ идеята и вие ще взимате съответна посока. Съ други думи казано: всѣка идея има своя посока на движение — или къмъ центъра на земята, или къмъ центъра на слънцето. Ако дадена идея има посока къмъ центъра на земята, вие трѣбва да вземете мѣрки, за да не попаднете подъ нейното влияние. Докато минавате презъ центъра на земята, никога не трѣбва да се ползувате отъ нейнитѣ плодове. Следователно, не взимайте нищо на заемъ отъ сѫществата, които живѣятъ на земята. Ако взимате отъ тѣхнитѣ плодове, ще изпаднете въ низходещо състояние. Обаче, когато пѫтувате къмъ центъра на слънцето, къмъ възвишенитѣ принципи, съ които вашата душа е въ съгласие, всичко, каквото тѣ иматъ, ще бѫде въ ваша услуга, на ваше разположение. Това показва, че не може и не трѣбва да приемате всичко като храна за вашия организъмъ. Запримѣръ, можете ли да употрѣбите дребнитѣ камъчета или пръстьта за храна? — Не можете. Следователно, пазете се отъ всѣка храна, която не е полезна за васъ. Тази храна ще ви причини редъ болезнени състояния. Обаче, можете да се ползувате само отъ плодове, които взиматъ соковетѣ си отъ дълбоко. Много научни въпроси, които могатъ да ви ползуватъ, сѫ обяснени въ моитѣ беседи, но вие не ги изучавате, както трѣбва. Въ беседитѣ сѫ дадени важни, специфични правила и методи, отъ които, ако се приложатъ, и слѣпитѣ биха прогледали. Ако се заемете сериозно да изучавате беседитѣ, вие щѣхте да имате по четири очи: две отпредъ и две отзадъ. Като имате четири очи, всичко ще виждате. Ако проучите беседитѣ отъ първа серия, ще придобиете много нѣщо. Въ беседата „Житно зърно“, запримѣръ, се вижда начина, по който човѣкъ може да расте. Ако житното зърно може да пренесе толкова много страдания и да храни цѣлия свѣтъ, колко повече човѣкъ може да направи това. Кажете: Каквото житното зърно може да направи, и азъ мога да направя. Англичанинътъ казва: Каквото хората могатъ да направятъ, и азъ мога да направя. Каквото растенията могатъ да направятъ, и азъ мога да направя. Наистина, въ нѣкои отношения растенията сѫ по-добри химици отъ най-добритѣ химици въ свѣта. Въ своитѣ лаборатории, тѣ изработватъ това, което хората химици не могатъ да постигнатъ. Ще кажете: Нима хората трѣбва да се учатъ отъ растенията? — Да, отъ растенията ще се учатъ. Тѣ владѣятъ изкуството да боядисватъ така, което хората не могатъ да постигнатъ. Тѣ трѣбва да изучаватъ това изкуство отъ растенията. И тъй, вие трѣбва да се ползувате отъ живата, отъ разумната природа. Като работите съзнателно върху себе си, ще видите, че Божествениятъ принципъ единъ день ще ви докосне. Често този великъ принципъ минава и заминава покрай васъ, но въ това време вие сте нѣкѫде замислени и пропущате случая да се възползувате отъ Неговото добро въздействие. Когато Богъ се приближава къмъ една душа, веднага около нея се натрупватъ много сѫщества, съ разумни съзнания, които искатъ да ѝ влияятъ, и по този начинъ ѝ причиняватъ редъ страдания. Следователно, когато имате страдания, знайте, че Богъ се е приближилъ къмъ васъ. Въ този моментъ около васъ се трупатъ не едно– две, но хиляди сѫщества. Щомъ усѣтите това натискане, вие трѣбва да излѣзете надъ тази тълпа и да ѝ кажете, че разбирате повече отъ нея. И Христосъ разреши въпроса по сѫщия начинъ. — Какъ? — Съ любовь. Когато се запитвате, защо страдате, ще знаете, че страданията носятъ велики блага за васъ. Задъ всѣко страдание се крие едно велико благо. Казвате: Защо страдамъ? — За да станешъ богатъ. — Защо страдамъ? — За да станешъ ученъ. — Защо страдамъ? — За да станешъ уменъ. — Защо страдамъ? — За да станешъ силенъ. — Защо страдамъ? — За да станешъ добъръ, да познавашъ живота. Това сѫ отговори на въпроса: Защо страдамъ? Следъ като разрешите тѣзи въпроси, още има да отговаряте на въпроса: Защо страдамъ? Единъ день, като отидете на небето, ще пригръщате, ще цѣлувате страданието и ще му благодарите за доброто, коете ви е причинило. Ако не бѣше страданието, вие никога не бихте могли да влѣзете въ небето. Вие ще искате извинение отъ страданието за лошитѣ работи, които сте говорили за него. Кой отъ васъ не е казалъ поне една лоша дума за страданието? Като ви дойде нѣкое страдание, казвате: Да не дава Господъ никому такова страдание! Като не можете да разрешите въпроса за страданията, търсите смисъла на живота, дано се домогнете до нѣкакво обяснение на страданията. Едно трѣбва да знаете: Степеньта на съзнанието, до което днесъ сте достигнали, не може да помогне за разрешаване смисъла на живота. Сега вие трѣбва да се наблюдавате, да видите, колко бързо се смѣнятъ състоянията у васъ. Ставате сутринь, клерикалъ сте. После взимате ножа и съ него се разправяте — милитаристъ ставате. Не се минава много, ставате капиталистъ. Скоро следъ това минавате въ друго състояние, ставате социалистъ. Обаче, вие трѣбва да дойдете до положение да видоизмѣняте тия състояния. Това може да се постигне само чрезъ закона на любовьта. На клерикала може да се въздействува главно съ любовьта; на милитариста — съ мѫдростьта; на капиталиста — съ истината, а на социалиста — съ правдата. Следователно, който има любовь въ себе си, той ще бѫде богатъ; който има мѫдрость въ себе си, той ще бѫде силенъ; който има истината въ себе си, той ще бѫде свободенъ; той ще бѫде господарь и слуга на себе си, а не на другитѣ хора. Въ Америка единъ милионеръ срещналъ единъ метачъ и му казалъ: Ти ми се харесвашъ. Искамъ да те направя свой наследникъ. Имамъ седемь милиона долари; искашъ ли да ги завещая на тебе? — Не ми трѣбватъ пари, не зная, какво да ги правя. Азъ имамъ много хубава работа, за нищо не я смѣнявамъ съ друга нѣкаква. — Вземи паритѣ и ги употрѣби, както знаешъ — казалъ милионерътъ. Метачътъ взелъ паритѣ, раздалъ ги на бедни, а за себе си задържалъ метлата, съ която и по-рано мелъ улицитѣ. Въ лицето на метача, милионерътъ видѣлъ единъ добъръ, справедливъ човѣкъ, една събудена душа, затова далъ милионитѣ си на него и казалъ: „Вземи тѣзи пари и ги употрѣби, както знаешъ“. Нека по този начинъ Богъ благослови и тебе, и мене. Ще кажете: Глупавъ човѣкъ билъ този метачъ. Да не задържи паритѣ за себе си, а да ги раздаде на беднитѣ! — Не е лошо човѣкъ да задържи и за себе си една часть отъ паритѣ, но съ тѣзи пари той трѣбва да изпълни Божия законъ. Обратенъ на Божия законъ е човѣш-киятъ. Отивате въ една банка да вземете пари. Обаче, отишли сте много рано и намирате гишетата затворени. Какво ще правите? Ще чакате да се отворятъ гишетата. Всички гишета ли ви интересуватъ, или само едно отъ тѣхъ? Въ дадения случай ви интересува само едно гише, и то това, което може да посребри вашия чекъ. Спирате предъ гишето, взимате паритѣ и си излизате. Ако вървите по човѣшкия законъ. вие ще се интересувате отъ всички гишета. Колкото да се интересувате отъ всички гишета; вие нѣма да получите това, което тѣ съдържатъ. Ако вървите въ Божествения животъ, едно гише ви интересува; то ще ви даде поне часть отъ това, което съдържа въ себе си. Като ученици, вие искате да знаете цѣлия смисълъ на живота. Не, нужно ви е само едно гише, на което да размѣните чека си. Не ви сѫ нужни всички гишета, не ви е нужна цѣлата банка. Следователно, когато искате да разберете изцѣло смисъла на живота, това значи, че искате да разгледате цѣлата банка. Едно гише ви трѣбва. Ще вземете чека си, ще се представите предъ касиера на банката и ще кажете: Заповѣдайте, имамъ единъ чекъ, ще ви моля да ми услужите. Споредъ Божествения законъ, като отивате при нѣкой човѣкъ за известна услуга, първо ще го поздравите, после ще се рѫкувате съ него и ще кажете: Радвамъ се, че случаятъ ми даде възможность да ви видя. Той ще ви запита: Какво обичате? Приятно ми е, че мога да ви услужа. Заповѣдайте и втори пѫть. Всѣки отъ васъ трѣбва да има поне една основна идея, около която всички останали да се централизиратъ: една основна идея на любовьта, около която всички други да се централизиратъ; една основна идея на мѫдростьта, около която всички други да се централизиратъ; една основна идея на истината, около която всички други да се централизиратъ. Като живѣете по този начинъ, ще имате резултати, ще бѫдете свободни. Само умниятъ човѣкъ е свободенъ да живѣе, както иска. Той не може да прави погрѣшки. Какъвто методъ да избере въ работата си, той всѣкога ще го осмисля. Хиляди начини има за работа, но единъ отъ тѣхъ е най-близъкъ до истината, най-близъкъ до идеала. Колкото по-уменъ е човѣкъ, толкова по-близъкъ пѫть ще избере той; колкото е по-малко интелигентенъ, толкова по-далеченъ пѫть ще избере въ работата си, но това ни най-малко не спъва желанието му да свърши работата си. Сега, като разглеждамъ живота, съзнателно поставямъ нѣкои нѣща предъ васъ да събудятъ вашия песимизъмъ. Казвамъ, запримѣръ, че еди коя си работа не може да се постигне. Вие взимате буквално въпроса и сте готови да се обезсърдчите. Казвамъ: Който не разбира живота, той ще страда; който не разбира любовьта, той ще страда; който не се учи, той ще страда; който не дружи съ хората, той ще страда. Следователно, човѣкъ трѣбва да бѫде въ съприкосновение съ всички души, съ своитѣ ближни. Изобщо, кой за каквото е роденъ, трѣбва да го извърши. Като ученици на живота, на Божественото учение, вие ще кажете въ себе си: Каквато работа ми се даде, веднага ще я започна безъ отлагане. Мнозина отлагатъ работитѣ си за друго нѣкое прераждане. Въ следното прераждане работитѣ ще бждатъ толкова сложни, че нѣма да остане време да завършите изоставенитѣ работи отъ сегашния си животъ. Който отлага работитѣ си за следното прераждане, той мяза на онзи ученикъ отъ първи класъ, който казва: Сега азъ нѣма да уча, ще отложа уроцитѣ си за догодина. Тогава добре ще изуча този материалъ. Той не знае, че въ втори класъ ще има по-трудни уроци, за изучаването на които трѣбва да владѣе материала отъ първи класъ. Такова нѣщо представя въпросътъ за следнитѣ прераждания. Когато ученикътъ минава отъ класъ въ класъ, като започне отъ първи класъ и дойде до осми, той завършва най-после гимназия. За ученика отъ великата окултна школа, гимназията се състои отъ 12 класа. Университетскиятъ курсъ се състои пакъ отъ 12 курса съ четири кардинални специалности. Тъй щото, за да свърши гимназия и университеть, на ученика сѫ потрѣбни цѣли 24 години. Всѣка година пъкъ се състои отъ 25,000 години. Сметнете, колко години сѫ нужни на окултния ученикъ, за да свърши гимназия и университетъ, вънъ отъ четиритѣ отдѣления. Това не трѣбва да ви обезсърдчава. Като ви говоря за продължителностьта на времето, азъ повече ви насърдчавамъ, отколкото обезсърдчавамъ. Представете си, че нѣкой човѣкъ е осѫденъ на смърть. Разглежда се дѣлото му и се издава присѫда още утре да бѫде обесенъ. По нѣкаква щастлива случайность, изпълнението на присѫдата се отлага за една година. Докато сърцето на този човѣкъ туптѣше отъ ужасъ, отъ страхъ, сега вече започва радостно да тупти — животътъ му е продълженъ съ една година. Щомъ дойде опредѣлениятъ день за присѫдата, изпълнението ѝ се отлага за две години още. После за още четири, петь, шесть години, докато най-после престѫпникътъ се амнистира. Той излиза отъ затвора, доволенъ, щастливъ, радва се на живота. Какво лошо има въ това продължаване на времето? Съ продължаване на времето, този човѣкъ продължава живота си. Тъй щото, когато се говори за продължаване на времето, ние подразбираме дълъгъ процесъ на изкупление. Щомъ кажемъ, че времето е дълго, това е идея, която осмисля живота. Въ този дълъгъ периодъ отъ време, ако пѫтувате съ бързината на свѣтлината, изискватъ се хиляди години, за да извървите вашия пѫть. Ако трѣбва да минете единъ кѫсъ периодъ отъ време на земята и се движите съ бързината на свѣтлината, де ще отидете? За осемь минути вие ще стигнете на слънцето. Бързината на движението, броятъ на годинитѣ, това сѫ въпроси, които се опредѣлятъ отъ съзнанието. За сѫщества, на които съзнанието е развито 25,000 години представятъ 25 деня. Казва се въ Писанието, че предъ Бога хиляда години сѫ като една година; значи, 25,000 години се равняватъ на 25 години. Като разглеждате нѣщата по този начинъ, вие ще влѣзете въ особена зодия, дето изчисленията сѫ съвсемъ други. Бѫдещиятъ животъ, въ който ще влѣзете, астрологически коренно ще се различава отъ сегашния. Въ този животъ вече вие ще намѣрите смисъла на нѣщата. Това, което сега се говори, ще ви бѫде като подарено. Много отъ идеитѣ, които сега не ви сѫ понятни, тогава ще станатъ понятни. Тогава ще разберете, че животътъ е непреривенъ. И тъй, впрегнете тази година ума си на работа, да не допущате никаква тѫжна мисъль да вземе надмощие надъ васъ. Ако Богъ ви е далъ единъ спасителенъ поясъ, дръжте го, даже и да сте добри плувци. При положението, въ което се намирате сега, за предпочитане е да имате спасителенъ поясъ, отколкото да нѣмате. Така само ще можете да преодолѣете мѫчнотиитѣ, които имате. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди! И Господъ на мира ще изпълни сърцето ти съ всички добрини“. * 11. Лекция отъ Учителя, държана на 4 януарий, 1928 г. — София.

Шести младежки събор „Закон за единство и общност“, на учениците от Бялото Братство, 8-10.07.1928 г., София, Беседи от Учителя П.Дънов, държани през лятото на 1928 г. Първо издание, София, 1928 г. Стар правопис. (по стенографски записки) Книгата за теглене на PDF Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание Вторникъ, 5 ч. с. 10 юли Къмъ свобода „Истината ще ви направи свободни.“ Степеньта, до която е достигнало съзнанието на съврѣменното човѣчество, се отбѣлѣзва съ силенъ стремежъ къмъ свобода. Въ такъвъ случай, недоволството, което се ражда въ човѣшката душа, произтича отъ външнитѣ и вѫтрѣшнитѣ ограничения на човѣка. Всѣки човѣкъ трѣбва да се справи съ ограниченията, на които се натъква. Въ това се заключава философията на живота. Една отъ задачитѣ на човѣка е да си обясни причинитѣ за външнитѣ и вѫтрѣшнитѣ ограничения въ живота. Азъ нѣма да се спирамъ върху причинитѣ на ограниченията, но ги разглеждамъ като величини, които трѣбва да се разрѣшатъ. Дали тия величини сѫ реални или нереални, това е второстепенъ въпросъ. Важното е, че и въ единия, и въ другия случай тѣ ограничаватъ човѣка. Запримѣръ, дохожда при тебе единъ човѣкъ и ти казва, че вънъ те слѣдятъ трима души, искатъ да те убиятъ. Това може да е истина, може и да не е истина, обаче, веднъжъ влѣзла тази мисъль въ твоя умъ, ти вече се безпокоишъ, страхувашъ се, цѣла нощь треперишъ, не смѣешъ да излѣзешъ вънъ отъ кѫщи. Кое те накарало да треперишъ цѣла нощь? — Лъжата. Другото положение е слѣдното. Ти си бѣденъ човѣкъ, нѣмашъ петь пари въ джоба си, но дохождатъ трима твои познати при тебе и казватъ: „Знаешъ ли, че единъ богаташъ, наскоро дошълъ отъ странство, иска да ти помогне, да ти даде една голѣма сума“! Ти веднага се зарадвашъ, цѣла нощь не можешъ да спишъ, все очаквашъ момента, когато този човѣкъ ще влѣзе въ стаята ти. И това нѣщо не е вѣрно. Значи, нереалностьта има двѣ страни: красива и некрасива. Ето защо, всички ще се стремите да се освободите и отъ красивитѣ, и отъ некрасивитѣ нѣща въ живота. „Истината ще ви направи свободни". Да придобиешъ Истината, това подразбира вѫтрѣшно знание, вѫтрѣшно разбиране на живота. Свободата е потрѣбна за проявяването на живота, но въ това проявяване има редъ противорѣчия. Прѣдставете си, напримѣръ, че вие срѣщате на улицата единъ човѣкъ красивъ, снаженъ, силенъ. Дѣто и да се яви всрѣдъ обществото, на всички обръща внимание. Той се радва, мисли си, че като него други нѣма. Докато неговата красота не е засѣнчена отъ другъ, той е щастливъ. Дойде ли, обаче, другъ, по-красивъ отъ него, щастието го напуща, той вече остава на вторъ планъ. Красотата и силата на по-хубавия човѣкъ хвърлятъ тъмно петно, сѣнка върху съзнанието на първия, и той остава недоволенъ. Отъ философско гледище, коя е причината за недоволството въ дадения случай? Сега ще ви изнеса друго противорѣчие, което се срѣща въ живота. Вървите по улицата и виждате единъ грозенъ, слабъ човѣкъ. Дѣто мине, на всички обръща внимание; всички му се смѣять, подиграватъ го. Този; човѣкъ разбира това и страда, скърби. По едно врѣме, отнѣкѫдѣ се задава другъ човѣкъ, още по-грозенъ отъ първия, и всички спиратъ погледа си върху него. Тази голѣма грозота произвежда радость въ душата на по-малко грозния човѣкъ, и той си казва: „Азъ мислѣхъ, че съмъ най-грозниятъ човѣкъ въ свѣта, а то, имало и отъ мене по-грозни“. Питамъ: защо красотата и силата на човѣкъ, по-красивъ отъ васъ, ви произвежда скръбь? И защо грозотата и безсилието на човѣкъ, по-грозенъ отъ васъ, ви произвежда радость, вмѣсто съжаление? Това сѫ въпроси, съ които вие трѣбва да се справите. Това сѫ положения, които сѫществуватъ въ свѣтъ, дѣто отсѫтствува свободата. Казвамъ: когато намѣрите, че нѣкой човѣкъ е по-красивъ отъ васъ и страдате, или когато намѣрите, че нѣкой е по-грозенъ отъ васъ и се радвате, това показва, че разглеждате нѣщата разединено, безъ нѣкаква връзка между тѣхъ. Схващате ли прѣдметитѣ и явленията въ живата природа разединено, тѣ не водятъ къмъ една обща цѣль. Едно трѣбва да знаете: Истината става понятна само тогава, когато между всички нѣща сѫществува единство. Истината е само една! Ще ви приведа единъ примѣръ за изяснение на тази мисъль. Прѣдставете си, че хиляди хора, жадни, съ засъхнали гърла, вървятъ по единъ общъ пѫть и пристигатъ до голѣмъ изворъ съ чиста, кристална вода. Всички тия хора едноврѣменно се зарадватъ на извора. Защо? — Понеже всички могатъ свободно да се настанятъ около извора и да уталожатъ жаждата си. Всички могатъ да участвуватъ едноврѣменно въ тази обща радость. Та когато говоримъ за Истината, ние подразбираме, именно, цѣлокупностьта въ схващане на нѣщата и идеитѣ. Истината означава такова нѣщо, отъ което всички могатъ да се ползуватъ и прѣдъ която всички се чувствуватъ свободни, Отъ какво? — Отъ жаждата, която до този моментъ ги мѫчеше. Още отъ какво се освобождаватъ? — Отъ вѫтрѣшното безсилие, което жаждата имъ причиняваше. Мнозина си правятъ заключения, като казватъ: „Не струва да се говори Истината!“ Питамъ: трѣбва ли жадниятъ да каже, че не струва да се ходи при извора? Не, жадниятъ човѣкъ, като намѣри извора, трѣбва да се напие отъ неговата чиста, нектарна вода и да благодари, че го е намѣрилъ. И затова, когато нѣкой казва, че не трѣбва да се говори Истината, той не разбира сѫщностьта на Истината. Тъй както жадниятъ, като отиде при извора и пие отъ неговата вода, се чувствува свободенъ отъ жаждата и безсилието, така и Истината прави човѣка свободенъ. Да разбираме Истината, това значи да разбираме своето положение като красиви и като грозни, като силни и безсилни. Ако не разбирате дълбокия смисълъ на красотата и на грозотата, какво благо ще допринесе нѣкому вашата красота, или какво нещастие ще допринесе нѣкому вашата грозота? За изяснение на мисъльта ще ви приведа слѣдното сравнение. Допуснете, че нѣкой човѣкъ има хубава копринена дреха, красиво ушита, но той я облича, когато температурата вънъ е 32° подъ нулата. Другъ човѣкъ има вълнена дреха, отъ простъ платъ, лошо ушита, и той я облича въ сѫщия день, когато е 32° подъ нулата. Значи, първиятъ човѣкъ въ дадения случай прѣдставлява красотата, а вториятъ — грозотата. Кой отъ тия двамата е за прѣдпочитане прѣдъ тази низка температура: красивиятъ или грозниятъ? Сега ще поставя въпроса въ друга форма: ако единиятъ е красивъ, но нѣма добродѣтели въ себе си, а другиятъ е грозенъ, но добродѣтеленъ човѣкъ, кой отъ двамата е за прѣдпочитане? Та когато разглеждаме външната страна на красотата и на грозотата, ние си съставяме криви, лъжливи понятия за нѣщата. Красотата у насъ трѣбва да бѫде като свѣтлината. Тя трѣбва да бѫде образъ на вѫтрѣшния животъ въ човѣка, а не само като външна форма. Питамъ: какво заключение ще извадите отъ тѣзи двѣ положения, които ви се изтъкнаха? Нѣкои ще кажатъ: „Човѣкъ не трѣбва да бѫде нито грозенъ, нито красивъ.“ Не, човѣкъ трѣбва да бѫде красивъ! Човѣкъ трѣбва да бѫде и грозенъ! Чудни сѫ хората! Човѣкъ трѣбва едноврѣменно да бѫде и красивъ, и грозенъ! Красотата и грозотата сѫ двѣ положения за човѣка. Тѣ сѫ толкова необходими смѣни въ живота, колкото сѫ необходими деньтъ и нощьта. Нѣкои учени казватъ, че растенията се развиватъ и растатъ главно при дневната свѣтлина. Не, при дневната свѣтлина растенията само събиратъ енергия, безъ да растатъ, а вечерь, при нощната тъмнина, тѣ обработватъ събраната енергия и тогава растатъ. Значи, дневната свѣтлина служи на растенията като условие за възприемане на енергия, а нощната тъмнина имъ служи за обработване на тази енергия. Казвамъ: когато се намѣримъ въ тъмнина, при неблагоприятни условия на живота, ще има какво да обработваме. Тогава ще обработваме енергията, която сме възприели при свѣтлината, при благоприятнитѣ условия. Значи, всѣки човѣкъ, който попадне при процеса на неблагоприятнитѣ условия въ живота ще има, какво да работи. Запримѣръ, богатитѣ хора сѫ при условия да работятъ, но не работятъ. Богатиятъ човѣкъ може да се уподоби на онзи турчинъ, който седи облѣ- ченъ въ своята източна роба, съ чалма на глава, прѣдъ него наргилето — водата клокочи въ шишето, димътъ излиза отъ устата му, а той само клати глава и казва. „Всичко, което Богъ е направилъ, е добро!“ Защо? — Наргилето седи прѣдъ него. Сиромахътъ пъкъ може да се уподоби на онзи турчинъ, който нѣма наргиле и казва: „Господи, какво ще се прави безъ наргиле на този свѣтъ? Този, който има прѣдъ себе си наргиле да му дими, той разрѣшава добрѣ въпроситѣ, ами азъ, какво да правя? Чудни сѫ съврѣменнитѣ хора, като мислятъ, че безъ наргиле животътъ нѣма смисълъ. Ще ви приведа единъ примѣръ, да видите, кое е наргилето за майката. Нѣкоя мома се оженила, но нѣма дѣца. Тя седи тѫжна, замислена, казва си: „Нѣмамъ наргиле да ми дими!“ Наргиле е дѣтето, за което тя мечтае. Друга мома, като се ожени, роди 4— 5 дѣца, на които се радва, благодари на Бога за тѣхъ, смучи наргилето и казва: „Всичко, което Богъ е направилъ, е добро! Хубаво е, като имамъ това дѣтенце! Малко е днесъ, но то ще порастне, голѣмо ще стане, ще се изучи, ще ме гледа на старини.“ Мисли, разсѫждава тя, и наргилето прѣдъ нея дими. Това сѫ специфични схващания за живота. Ако мислите, че дѣтето, въ тази форма, ще ви освободи, вие се лъжете. Нѣма единство между вашитѣ разсѫждения и фактитѣ въ дѣйствителния животъ. Дѣтето расте и пораства, изучва се и нито ви гледа, нито може да ви освободи отъ ограничителнитѣ условия на живота. Всѣки самъ може да се освободи отъ тия условия. Какъ? — Като възприеме и възлюби Истината. Истината ще ви направи свободни. Богатиятъ турчинъ седи прѣдъ наргилето, водата клокочи въ шишето, той смучи, димъ излиза отъ устата му, и си размишлява. Слѣдъ това си пийне едно кафенце и казва: „Аллахъ“! Вие се смѣете на този турчинъ, но казвамъ: понѣкога и съврѣменнитѣ хора сѫ така смѣшни въ схващанията си за идейния животъ. Тѣ мязатъ на тѣзи източни народи. И тия нѣща сѫ хубави, но не сѫ сѫществени. Тѣ сѫ врѣменни, прѣходни положения въ живота на човѣка. Както бѣдниятъ може безъ наргиле, така и богатиятъ може безъ него. Истински идеенъ животъ е този, безъ който не могатъ нито богатиятъ, нито бѣдниятъ. Правилни разбирания за живота сѫ тѣзи, които сѫ еднакви и за бѣдния, и за богатия. И бѣдниятъ, и богатиятъ, при каквито условия на живота и да се намиратъ, ецноврѣменно трѣбва да кажатъ: „Животътъ има смисълъ! Всичко, което Богъ е направилъ, е добро.“ Сега ще ви приведа сѫщото положение въ друга форма. Седи нѣкой желѣзарь прѣдъ огнището съ своя мѣхъ и съ чука си; духа мѣха, желѣзото се нагорещява и вмѣсто да го хваща съ рѫка хваща го съ клѣщи и го удря съ чука. Отъ това желѣзо излизатъ искри. Това е наргилето на турчина, което въ рѫцѣтѣ на ковача се е видоизмѣнило въ желѣзо. Бѣдниятъ човѣкъ, който по-рано съжаляваше, че нѣма наргиле да му дими, сега се радва, че има подобия: огнище, мѣхъ, чукъ и желѣзо, което туря на наковалнята и чука. Отдалечъ се чува: трака-трука! Чукътъ му работи върху желѣзото. Значи, когато съединимъ противорѣчията въ едно цѣло, ние намираме, че всички нѣща иматъ свое опрѣдѣлено прѣдназначение. Когато наргилето се прѣвърне въ фабрика, или въ работилница, или въ ковачница, или въ житница, тогава и противорѣчията сами по себе си ще се осмислятъ. Казвате: Какво трѣбва да правимъ съ противорѣчията въ живота?“ — Да се осмислятъ. Ако нѣкой човѣкъ е грозенъ, той трѣбва да осмисли своята грозота. Въ какво отношение грозотата на човѣка може да бѫде полезна? Въ простия народъ сѫществува убѣжде- нието, че красивитѣ хора сѫ приятни на всички, че говорятъ добрѣ, увлѣкателно. Тогава какви сѫ грознитѣ хора?—Тѣ сѫ работливи, способни. Грозотата е само външенъ процесъ, външна обстановка на нѣщата. Работата е направила хората грозни. Хора, които работятъ съ години, иматъ черни лица, корави, мазолести рѫцѣ. Тия хора пъкъ, които сѫ красиви, още не сѫ започнали своята работа. Като видя нѣкой красивъ човѣкъ, отъ мое гледище, азъ вадя заключение, че на този човѣкъ прѣдстои велика работа въ свѣта, която той още не е започналъ. Като видя нѣкой грозенъ човѣкъ, казвамъ: той работи вече, но има още много да работи. Грозотата у него е привидна, дължи се на външнитѣусловия на живота, които сѫ хвърлили извѣстна сѣнка върху него. Прѣмахнатъ ли се външнитѣ условия, и грозотата изчезва. Понѣкога азъ изяснявамъ доброто и лошото, красотата и грозотата и по другъ начинъ. Казватъ за нѣкого: този човѣкъ е грѣшенъ, т. е. грозенъ. Не, той е отличенъ човѣкъ, но животътъ е хвърлилъ извѣстна сѣнка върху него. За другъ нѣкой казватъ: този човѣкъ е праведенъ, т. е. красивъ. Споредъ мене, праведенъ човѣкъ е този, който още не е грѣшилъ, не е влѣзълъ въ живота да работи. Той е още при баща си, при майка си, при братята си, при сестритѣ си, но като влѣзе въ общия животъ, и върху неговиятъ животъ ще се хвърлятъ сѣнки. Казвамъ: това е едно схващане, което ще ви освободи отъ обезсърдчения въ живота ви. Азъ виждамъ сега и млади, и стари, които казватъ: едно врѣме бѣхме красиви, а сега погрознѣхме. Едно врѣме бѣхме добродѣтелни, а сега се огрѣшихме. Прѣдставете си домъ, въ който и бащата, и майката, и дѣцата, и слугитѣ сѫ красиви, но нѣматъ хлѣбъ да ядатъ. Питамъ: като се гледатъ всички помежду си и намиратъ, че сѫ красиви, какво ще излѣзе отъ тази красота? Бащата ще дойде при сина си и ще му каже: Погледни лицето ми. Синътъ ще го погледне веднъжъ, два, три и повече пѫти, но ще може ли да се задоволи отъ красивото лице на баща си? Той ще иска хлѣбъ. Красотата нѣма да го задоволи. Една турска поговорка казва; „Добро е да гледашъ красивъ човѣкъ.“ Обаче, въ дадения случай, между тѣзи красиви хора най-послѣ ще се появи недоволство. Сѫщиятъ законъ се отнася и до ученитѣ, до добритѣ хора. Въ това отношение и тѣ прѣдставляватъ красивитѣ хора въ свѣта, но ако никой не работи, между тѣхъ ще се роди недоволство. Защо? — Хлѣбецъ нѣма. Нѣкой казва; „Азъ съмъ добъръ човѣкъ.“—Хлѣбецъ имащъ ли?— Нѣмамъ. Тогава и азъ ще му кажа, че съмъ добъръ човѣкъ. И той веднага пита: „Хлѣбецъ имашъ ли?“ — Нѣмамъ. Въ дадения случай насъ не ни интересува добротата, нито красотата на човѣка. Ние търсимъ въ него друго качество, което той е придобилъ. Добротата и красотата сѫ външната страна на живота. Ние го питаме: „Имашъ ли малко хлѣбецъ? — Нѣмамъ. — Ама азъ съмъ ученъ човѣкъ! — Значи, красивъ човѣкъ си. — Ама азъ съмъ боленъ! — Значи, грозенъ си. Питамъ: какво е това знание, това учение, което не може да ви помогне въ живота? Трѣбва да се пазите отъ тѣзи положения. Нѣкой казватъ: „Ние сме добри хора, но не можемъ да живѣемъ добрѣ.“ Казвамъ; вие сте разрѣшили половината отъ живота. — Какво трѣбва да правимъ? — Да станете грозни.—Какво означава това?— Да отидете на работа. Въ дадения случай грозотата разрѣшава важния въпросъ въ живота — въпросътъ за хлѣба. Други казватъ: „Ние сме красиви хора“. — Имате ли какво да ядете? — Нѣмаме. Въ този случай най-малкиятъ синъ иде отвънъ одърпанъ, прашенъ, грозенъ на видъ, ходилъ нѣкѫдѣ на работа, но той носи пълна торба на гърба си. Всички тичатъ при него, обикалятъ го, казватъ му: „Грозенъ, си, наистина, но пълна ли е торбата ти?“ — Пълна е. Въ дадения случай този грозенъ човѣкъ разрѣшава въпроса за всички ония съществени нужди, които се явяватъ въ душата на човѣка. Този грозенъ човѣкъ разрѣшава всички противорѣчия, отъ които се ражда свободата. Казвамъ: грознитѣ хора трѣбва да носятъ пълни торби на гърба си! Защо? —Нѣма по-лошо нѣщо отъ това, да носи човѣкъ празна торба на гърба си! Нѣма по-лошо нѣщо за грозния човѣкъ отъ това, да носи празна торба! Значи, красивиятъ трѣбва да работи, да стане грозенъ, ако иска торбата му винаги да е пълна. И грозниятъ трѣбва да работи, ако иска торбата му да не се изпразва. Азъ взимамъ тия противорѣчия като типични образи въ живота на човѣка. Красивиятъ човѣкъ трѣбва да включва въ себе си и контрастното положение, т. е. той трѣбва да стане и грозенъ. Това не подразбира, че той трѣбва да се роди грозенъ, но той трѣбва да работи въ свѣта! Когато човѣкъ работи на физическия свѣтъ, той погрознѣва. Изобщо, физическата работа не дава спокойствие на човѣка. Напротивъ, тя му създава извѣстно безпокойство. Питамъ: какво придобива онази шивачка, която цѣлъ день шие, изкарва съ иглата бодъ слѣдъ бодъ и се разправя съ разни хора? Или, какво придобива онзи писарь, който по нѣколко години наредъ пише по осемь часа на день? Слѣдъ като е прѣписалъ хиляди рѣшения на разни съвѣти, какво е придобилъ въ края на краищата? Какво ще придобие онзи хлѣбарь, който мѣси хлѣба съ рѫцѣтѣ си или съ нѣкакви парни машини? Въ края на краищата еднообразната работа убива хората. Обаче, едно трѣбва да се знае: човѣкъ ще дойде до същественото въ живота само по пътя на тѣзи външни механически положения. Онова, което облагородява човѣка, това сѫ малкитѣ додродѣтели, които Богъ е вложилъ въ него. Той трѣбва да се стреми да реализира малкитѣ желания въ себе си. Едноврѣменно въ всички хора трѣбва да има желание за работа! Това е красивото въ живота. Когато ние знаемъ, че сме удове единъ на другъ, въ всѣки случай доброто ще бѫде обща цѣль въ живота на всички. Желанието къмъ доброто трѣбва да живѣе спонтанно въ всички и да се проявява навънъ въ всѣки даденъ случай. На основание на сѫщия законъ и Любовьта, и Мѫдростьта, и Истината трѣбва да живѣятъ спонтанно въ душата на всѣки едного, и при всѣки подходящъ случай да се изявятъ навънъ, като обща цѣль въ живота на всички разумни сѫщества. Ако любовьта на другитѣ хора ни радва, и нашата любовь ще ни радва; ако красотата на другитѣ хора ни радва, и нашата красота ще ни радва; ако добротата на другитѣ хора ни радва, и нашето добро ще ни радва. Само по този начинъ ние можемъ да бѫдемъ любещи, красиви, добри хора. Другояче ние ще имаме частични схващания за нѣщата, които ще внесатъ въ насъ вѫтрѣшното разединение, което ще обезсмисли живота. Често въ умоветѣ на съврѣменнитѣ хора седятъ извѣстни противорѣчия, които се дължатъ на неразбиране живота, както и прѣд- назначението на всѣко нѣщо въ живота. За да се избавятъ хората отъ тия противорѣчия, трѣбва да се изяснатъ нѣкой положения. Напримѣръ, хората не знаятъ, за какво сѫ създадени очитѣ имъ. Тѣ не знаятъ тѣхното специално прѣдназначение, за което сѫ били създадени първоначално. Ще кажете: очитѣ сѫ създадени да гледаме съ тѣхъ. Какво да се гледа? — Първоначално очитѣ сѫ били създадени да се гледа съ тѣхъ славата Божия. Значи, обектъ на човѣшкото зрѣние е Богъ. Обаче, този обектъ днесъ е измѣненъ. И откакъ хората изгубиха този обектъ, тѣ обезсмислиха своето зрѣние. Ти гледашъ единъ, втори, трети прѣдметъ, търсишъ нѣщо. Какво търсишъ? — Своята слава търсишъ. Искашъ да намѣришъ онзи, когото обичашъ. Ако го намѣришъ, ти се радвашъ, казвашъ: „Колко се радвамъ!“ Твоето зрѣние вече се осмисля. Ако не го намѣришъ, недоволенъ си и казвашъ: „Изгубихъ си врѣмето!“ Слѣдователно, зрѣнието ви е необходимо, като ставате сутринь, да потърсите Истината, да я намѣрите, да я прегърнете вѫтрѣшно и съ нея да ходите, съ нея да се разговаряте, да бѫдете съ нея въ всичкитѣ си мисли и желания. И когато се запитате, какъ да свършите еди-каква си работа, Истината ще ви отговори на този въпросъ. Нали сте виждали, какъ работи даровитиятъ ученикъ-художникъ? Учительтъ му седи при него и наблюдава, като му казва само: „Това е така, онова не е така." И ученикътъ рисува, мѫчи се, ко- регира. Понѣкога и този ученикъ се намѣри въ противорѣчие — рисува, но работата му не излиза добрѣ. Казвамъ: като намѣримъ Истината, тя ще ни направи свободни въ живота. Затова, именно, сѫ създадени очитѣ — да намѣримъ Истината. По сѫщия начинъ, запитайте се, защо е създаденъ умътъ на човѣка? Защо е създадено сърцето на човѣка? Ние трѣбва да знаемъ, кой е сбектътъ на човѣшкия умъ, както и този на човѣшкото сърце. Тѣ трѣбва да иматъ обектъ! Азъ говоря за идеенъ обектъ на човѣшкия умъ и на човѣшкото сърце. Ние не подразбираме такъвъ обектъ, който днесъ имашъ, а утрѣ изчезналъ. Подъ идеенъ обектъ разбирамъ онѣзи първични основни идеи и чувства, които никога не изчезватъ отъ живота. Сега ще разгледаме нѣкой важни положения въ живота. Понѣкога хората сѫ недоволни. Защо? — Недоволството не се дължи на това, че хората сѫ лоши. Редъ причини има, поради които хората сѫ лоши. Казвамъ, обаче: човѣкъ трѣбва да се роди! Раждането е необходима и важна фаза въ живота на човѣка. Нѣкой казва: „Азъ съмъ роденъ.“ Питамъ: какъ си роденъ, като заека ли? Какъ се ражда заекътъ? Той цѣлъ день тича изъ гората, вслушва се. Шумне нѣщо изъ шубръцитѣ, и сърцето му веднага трепва. Какво струва това, че си се родилъ като заекъ? Цѣлъ день тичашъ изъ гората, тупка ти сърцето, бѣгашъ отъ хрътката. Като се освободишъ отъ нея, казвашъ: „Слава Богу, че се освободихъ“! Но утрѣ ловджията пакъ излиза съ хрътката си на ловъ, и ти пакъ си на щрекъ, тупка ти сърцето. Другъ нѣкой казва: „Азъ съмъ роденъ.“ Като какъвъ си роденъ? — Роденъ си като нѣкой волъ. Утрѣ ще дойде господарьтъ ти, ще те впрегне, ще ти тури юларъ и ще каже: „Дий, синко!“ Цѣлъ день ще работишъ и вечерьта ще се приберешъ въ дама си, ще въздъхнешъ и ще си кажешъ: „Слава Богу, освободихъ се!“ Питамъ: такова раждане има ли смисълъ? Хиляди такива съществувания има, но тѣ не носятъ свободата. Ще се раждашъ и прѣраждашъ, докато най-послѣ дойдешъ до същинското раждане—да се родишъ като царски синъ. Истинското раждане подразбира такова раждане, при което човѣкъ придобива свободата си. Значи, тогава човѣкъ ще прѣстане да се ражда при условия на страданията, които ограничаватъ свободата. Човѣкъ трѣбва да стане уменъ! Разбирайте процеса на раждането въ широкъ смисълъ. „Истината ще ви направи свободни.“ Сега ще ви прѣдставя въ образъ Истината, за която ви говоря. Прѣдставете си, че вие сте ангелъ, който живѣе на небето, облѣченъ въ своитѣ красиви ангелски дрехи, украсенъ съ своитѣ леки, ефирни крилца и обиколенъ съ слава и величие. Въ това изложение ви поставятъ на изпитъ и слѣдятъ, какъ ще го издържите. Прѣдъ васъ нареждатъ около стотина души, все красиви, хубаво облѣчени и ви казватъ: „Изберете си отъ тия хора двама, които искате да ви бѫдатъ майка и баща.“ Питамъ: кого ще изберете за вашъ баща и за ваша майка? Кой ще бѫде истинскиятъ ви баща? Или коя ще бѫде истинската ви майка? Между тѣзи 100 души ще срещнете майката и бащата на вола, на заека, на вълка, на лъва, на птицитѣ, на бръмбаритѣ, на всички растения, и вие трѣбва да избирате, да познаете вашитѣ истински баща и майка. Обаче, като не можете да ги познаете, затваряте очитѣ си, посочвате къмъ кого и да е отъ тѣхъ, и казвате: „Този е моятъ баща, и тази е моята майка.“ Като слѣзете на земята, виждате, че вашиятъ баща, когото избрахте, не е толкова великъ, не е толкова красивъ, какъвто си го прѣдставяхте. Той е единъ обикновенъ глогъ, облѣченъ само въ бодили. Като неговъ синъ, и вие сте подобенъ на него. Мине нѣкой човѣкъ край васъ, закачите го съ бодлитѣ си и му скѫсате дрехата. Щомъ постѫпвате така, и съ васъ ще постѫпятъ по сѫщия начинъ. Намѣри се нѣкой човѣкъ недоволенъ отъ васъ и си казва: „До кога този трънъ ще прави тия пакости? Я да взема една брадва да го отсѣка!“ Взима брадвата и ви отсича.. Вие се чудите, защо ви прѣслѣдватъ толкова много и казвате: „Азъ съмъ толкова добъръ човѣкъ. Никому пакости не правя. Какво искатъ хората отъ мене?“ Казвамъ: бащата, когото вие сами избрахте, той ви създаде всички тия нещастия. Вие направихте кривъ изборъ. Оттукъ ние правимъ слѣдното заключе- чение: кривитѣ избори, които ние сами си правимъ въ живота, ни създаватъ хиляди нещастия. Вь Писанието се казва: „Роденъ отъ вода и Духъ.“ Когато на родения отъ вода и Духъ кажатъ да си избере баща и майка отъ тия 100 души, той не прави никакъвъ изборъ. Така е. Прѣдставятъ ли ви 100 души да направите отъ тѣхъ изборъ, казвамъ: не правете никакъвъ изборъ! Христосъ изнася слѣдното положение: „Роденъ отъ вода и Духъ“. Родениятъ отъ вода и Духъ познава своя Баща и затова не прави изборъ. Въ това отношение, водата прѣдставлява Божествения животъ. Всѣки човѣкъ, който има въ себе си началото на Божествения животъ, на Божествения Духъ. т. е. разумното начало, той намира, че между всички нѣща въ свѣта съществува велико единство. И ако отсѣкатъ този човѣкъ съ брадва, той ще каже: „Азъ избрахъ глога за мой баща въ този животъ, защото имахъ нужда отъ тази опитность. Когато нѣкой човѣкъ мине покрай мене, азъ нарочно ще го закача съ бодлитѣ си“. Той ще ме попита: „Защо ме закачашъ?“ — Искамъ да те опитамъ, какъвъ човѣкъ си. И като го видя, че иде съ брадва да ме отсѣче, казвамъ: признавамъ, че ти си силенъ човѣкъ, защото можешъ да отсѣчешъ тръна. Такъвъ човѣкъ е въ състояние да изправи и своитѣ погрѣшки. Отъ този примѣръ ние вадимъ заключение за себе си и казваме: въ всѣки човѣкъ, който може да отсѣче единъ трънъ или единъ глогъ, има една добродѣтелна чърта, че той може да изправи своитѣ погрѣшки. Когато ме отсича като трънъ, или като глогъ, съ това той ми прави голѣмо добро, защото ме учи, какъ да изправямъ погрѣшкитѣ, които правя. И азъ трѣбва да имамъ брадва, че както този човѣкъ постѫпва спрѣмо мене, тръна, който закачамъ дрехитѣ на хората и ги кѫсамъ, така и азъ трѣбва да постѫпвамъ спрѣмо своитѣ вѫтрѣшни погрѣшки. Само така могатъ да се разрѣшатъ въпроситѣ. Мислимъ ли по другъ начинъ, никакво разрѣшение на въпроситѣ не може да се постигне. „Истината ще ви направи свободни.“ Вие, и като млади, и като стари, трѣбва да разрѣшавате въпроситѣ на вашия животъ отъ новото гледище, но нѣма да ги разрѣшавате изведнъжъ. Има редъ физически, материални въпроси, които трѣбва да разрѣ- шите; има редъ духовни въпроси, които сѫщо трѣбва да разрѣшите; и най-послѣ, има и редъ Божествени проблеми, които трѣбва да разрѣшите. Сега се срѣщатъ много хора обезсърдчени, отчаяни, които казватъ: „Боленъ съмъ, не ще мога да постигна своитѣ желания, не мога да уча, не мога да се подвизавамъ духовно.“ Нужно е тия хора да направятъ прѣзъ лѣтото най-малко 60 — 70 водни бани, да се изпотятъ, да се прѣчисти тѣлото имъ, за да добиятъ необходимото за тѣхъ здраве и сила. Нѣкой казва: „Азъ съмъ бѣденъ човѣкъ, нѣмамъ дрехи за прѣобличане, нѣмамъ достатъчно врѣме за тия упражнения. Казвамъ: ако вие не използувате топлото врѣме и не употрѣбите малко усилие за тия бани, за да изхвърлите изъ организма си всички утайки, които сѫ наслоени въ него, природата сама ще ви застави да направите тѣзи упражнения. По какъвъ начинъ ще ви застави природата? — Тя ще ви тури на легло, да лежите най-малко 5 — 6 мѣсеца, и тогава ще се принудите и отпускъ да си вземете, ако сте чиновникъ, и срѣдства да си доставите, ако сте бѣденъ. Казвамъ: прѣди да сте се разболѣли, погрижете се за вашето здраве! Вие чакате конеца ви да се опне, да изтънѣе, да се скѫса и тогава търсите начинъ, какъ да го свързвате. Имайте прѣдъ видъ слѣдното правило: не кѫсайте най-тънкия конецъ! Не кѫсайте и не вързвайте! Всички трѣбва да бѫдете умни, правилно да разрѣшавате вѫтрѣшнитѣ противорѣчия, които изпѫкватъ въ васъ. Ставате сутринь, но сте недоволни нѣщо. Защо? — Не можемъ да се молимъ на Бога. —- Радвайте се, че сега, именно, като сте недоволни, имате най-добри условия да се молите на Бога. Жената е недоволна отъ живота си; мѫжътъ е недоволенъ отъ живота; дѣцата сѫ недоволни отъ живота. Нека всички се обърнатъ къмъ Бога и кажатъ: „Господи, ние сме недоволни отъ живота, но затова идваме при Тебе, да ни научишъ, какъ да се освободимъ отъ недоволството. Прости ни, че сме недоволни. Направихме кривъ изборъ въ живота си, но втори пѫть нѣма да правимъ никакъвъ изборъ. Тогава ще бѫдемъ родени отъ вода и Духъ“. Слѣдъ това отивате при Бога и Му казвате: „Господи, прости ни! Никому добро не- направихме, но и на себе си добро не направихме, ние сме голѣми безвѣрници“- Питамъ: какъ познавате, че сте безвѣрници? Значи, вие имате двѣ мѣрки, двѣ идеи, двѣ съзнания въ себе си. Едното съзнание ти казва: ти не вѣрвашъ, както трѣбва. Другото съзнание ти казва,- ти вѣрвашъ, както трѣбва. Направишъ нѣкакво добро. Едното съзнание ти казва: „Добро е това, което направи.“ Другото съзнание казва: „Не трѣбваше да правишъ това нѣщо!“ Ти седишъ, размишлявашъ и си казвашъ: „Цѣли 20 години вече, какъ водя духовенъ животъ, но светия не мога да стана“. Да станешъ светия, това значи да станешъ красивъ човѣкъ. Не можешъ ли да станешъ красивъ, ти не си разрѣшилъ въпроса. „Истината ще ви направи свободни.“ Ра- зумниятъ човѣкъ, който е намѣрилъ Истината, при каквото положение и да изпадне, каквито условия и да му се дадатъ, той ще може да разрѣши всички мѫчнотии въ своя животъ. Това значи човѣкъ съ характеръ. Нѣкой се разгнѣвилъ, казалъ нѣколко думи повече, отколкото трѣбва—нищо отъ това. Нека този човѣкъ вземе поука отъ себе си и да започне да работи. Такъвъ човѣкъ ще има по-голѣмо уважение и почитание въ невидимия свѣтъ отъ онзи, който никога не е работилъ, а е красивъ. Грѣшникътъ, който е падалъ и ставалъ, има по-голѣма цѣна въ невидимия свѣтъ отъ онзи, който никога не е падалъ, не е грѣшилъ. И ангелътъ, който е падалъ и ставалъ и послѣ се връща при Баща си, е за прѣдпочитане прѣдъ онзи, който никога не е грѣшилъ. Азъ говоря за земния животъ, за ония, които сѫ обезсърдчени и казватъ: „Ние не сме постигнали нищо въ този свѣтъ.“ — Не, много нѣщо сѫ постигнали. Казвате: „Какво ни струва горчивата опитность?“ Казвамъ: трѣбва да се учите отъ вашата горчива опитность, отъ вашата жлъчка! Какво прѣдставлява жлъчката? Ако жлъчката не бѣше горчива, сърцето не би туптѣло. Жлъчката взима всички противорѣчия, които се зараждатъ въ сърцето и ги прѣработва въ себе си, вслѣдствие на което става горчива. Тя прѣдпазва сърцето отъ всички горчивини, които се набиратъ въ него. Ако попитате стомаха и червата, защо трѣбва постоянно да работятъ, тѣ ще ви кажатъ: „Ние трѣбва да работимъ, за да освободимъ жлъчката отъ отровитѣ, които и причиняватъ страдания.“ Ако сте жлъчка, стомахьтъ, червата ще ви кажатъ: „Прати ни малко отъ твоята отрова, та като смиламе храната, ще те освободимъ отъ страданията ти.“ Всички хора иматъ нужда отъ сърце, но иматъ нужда и отъ жлъчка. Сърцето безъ жлъчката не би могло да тупти. Ако нѣкой моментъ въ живота ви се роди едно проти- ворѣчие, то е тъй необходимо, както жлъчката е необходима за сърцето. Черниятъ дробъ е тъй необходимъ за бѣлия дробъ, както симпатическата нервна система е необходима за мозъка. Казвамъ, съврѣменнитѣ хора трѣбва да знаятъ, че между всички нѣща има извѣстни съотношения, извѣстна корелация. Обаче, който не разбира тия нѣща, иска изведнъжъ да стане ангелъ, безъ изпитания, безъ мѫчнотии, безъ страдания. Ако човѣкъ не мине прѣзъ изпитания и страдания, най-малкитѣ противорѣчия въ живота му ще го спънатъ. Напримѣръ, нѣкой твой приятель ти далъ гръбъ, не те поздравилъ, ти веднага се наскърбявашъ и усъмнявашъ въ него. Слѣдъ малко този твой приятель ти даде лицето си, поздрави те любезно, и ти веднага се за- радвашъ. Питамъ ви: ако срещнете едного, който има да взима пари отъ васъ, нѣма ли да се зарадвате, като видите гърба му?—Ще се зарадвате. Радвайте се, когато нѣкой вашъ приятель ви даде гърба си. Това е философия! Кога се радватъ хората? — Когато онзи, който има да имъ дава, обърне лицето си къмъ тѣхъ и каже: „Азъ нося пълна кесия. Отъ кога ви търся!“ Значи, хората се радватъ, когато иматъ да взиматъ. Питамъ: кога се радва дѣтето? — Когато отиде при крушата. То погледне нагорѣ къмъ полодоветѣ и и казва: , „Колко се радвамъ, че те намѣрихъ“! Крушата казва: ,,Отъ колко врѣме те чакамъ, пълна кесия нося!“ Дѣтето хване крушата, поразтърси я малко, взима си нѣколко плодове отъ нея, изяжда ги и казва: „Много хубава е тази круша!“ Отива това дѣте зимно врѣме при крушата и какво вижда? — Тя му обърнала гръбъ, кесията и е празна. Това сѫ положения, на които се натъкваме въ живота. Азъ ви давамъ тия примѣри, за да гледате разумно на живота. Ако гледате така, всичкитѣ ви работи ще вървятъ добрѣ, отъ нищо нѣма да се спъвате. Ако разбирате нѣщата въ тѣхния дълбокъ смисълъ, макаръ и да имате противорѣчия при условията, въ които сега живѣете, Божествениятъ Духъ, Истината, която е въ васъ, ще ви направи свободни. Само по този начинъ вие ще можете да растете. Ако не можете да гледате така на нѣщата, никакво растене не може да има. Само така може да се разбере и новото учение. Всички съврѣменни хора трѣбва да държатъ въ ума си слѣдната мисъль: въ Бога нѣма противорѣчия. Всичко, което Той върши, е добро. Това не значи, че зло не сѫществува въ свѣта. И доброто, и злото сѫществуватъ въ свѣта, дѣто иматъ свое дълбоко прѣдназначение. Обаче, Богъ използува и злото за добро. Въ Писанието е казано: ,,Ако нѣкой човѣкъ каже, че не е грѣшилъ, той не говори Истината; и ако нѣкой каже, че не е правилъ добро, пакъ не говори Истината. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не е правилъ добро или зло. Защо? — Понеже въ свѣта, въ който живѣете, доброто и злото, като двѣ противоположни сили, сѫ въ постоянно състезание. Ето защо, злото понѣкога идва у васъ, вънъ отъ вашитѣ желания, вънъ отъ вашата воля. И доброто понѣкога се налага, безъ да го желаете. И тъй, като говоря за млади и за стари ученици, азъ имамъ по-особено разбиране отъ това, което сѫществува въ обикновения животъ. Като раздѣлямъ ученицитѣ на млади и стари, азъ ги разглеждамъ по отношение степеньта на тѣхното развитие. Младъ ученикъ е този, който се намира още въ началото на своето развитие. Старъ ученикъ е този, който е завършилъ своето развитие, своята еволюция на земята. Между васъ нѣма нито единъ, който да е завършилъ своето развитие. Младиятъ ученикъ всѣкога има възможность да се срещне съ единъ отъ ученицитѣ, които сѫ завършили своето развитие. Както дѣтето, което ще се роди, ще срещне своята майка на земята, така и младиятъ ученикъ, който има да се развива и учи, ще срещне по-опитенъ отъ себе си, който да го рѫководи. Значи, младитѣ ученици ще се срещнатъ съ старитѣ ученици, които сѫ завършили своето развитие и помежду имъ ще се образува вѫтрѣшна връзка. Както между майката и дѣтето сѫществува вѫтрѣшна връзка, така сѫществува връзка и между младитѣ и старитѣ ученици. Въ Писанието е казано: „Ще изпратя Духа си върху васъ“. Духътъ прѣдставлява, именно, тия стари ученици, които сѫ завършили своето развитие на земята. Тѣ познаватъ пѫтя, по който вървятъ сега младитѣ ученици, и като дойде нѣкой отъ тѣхъ при единъ младъ ученикъ, той ще му каже: ,,Азъ виждамъ, че ти си скърбенъ, обезсърдченъ; едно врѣме и азъ бѣхъ като тебе, но ето, сега зная вече, кой е цѣрьтъ на това състояние“. Единъ го утѣшава, другъ го утѣшава, докато му помогнатъ въ това затруднено положение, въ което е изпадналъ. Тия стари братя отварятъ книгата на живота, четатъ отъ нея и помагатъ на по-малкитѣ си братя. На какъвто въпросъ и да се натъкне младиятъ ученикъ, по-стариятъ ученикъ знае, какъ да го разрѣши. Той ще му каже: ,,Прѣди толкова и толкова години, ето, какъ азъ разрѣшихъ този въпросъ. Като го изслуша младиятъ, ще му олекне на душата. Като ви говоря за старитѣ ученици, не мислете, че старостьта имъ се изразява въ бѣла брада и мустаци, както и въ бѣли коси. Не, старъ ученикъ наричамъ този, който се отличава съ голѣма разумность, съ голѣма опитность и е проникнатъ отъ дълбокото желание да помага на своитѣ по-малки братя. Тия по-голѣми братя се радватъ на своитѣ по-малки братя и безъ да се спиратъ прѣдъ въпроса, дали сѫ праведни или грѣшни хора, тѣ веднага сѫ готови на услуга, щомъ се обърнатъ къмъ тѣхъ. Въ каквото положение да видятъ малкитѣ си братя, тѣ не имъ се сърдятъ, но казватъ: „Ето, какъ може да се направи тази работа“! Ако се обърне къмъ тѣхъ нѣкой праведенъ човѣкъ, тѣ ще му кажатъ: „За да запазишъ и занапрѣдъ чистотата на своитѣ дрешки, ето, какво трѣбва да направишъ: ще си ку- пишъ единъ хубавъ гардеробъ, и щомъ си свършишъ работата, ще ги приберешъ“. Ако пъкъ се обърне къмъ тѣхъ нѣкой грѣшенъ човѣкъ, на когото дрехитѣ сѫ окжсани, изцапани, тѣ ще му покажатъ начинъ, какъ да се изчисти и обнови. Сега вече е ясенъ стихътъ: „Ще изпрати Богъ Духа си да ви рѫководи“. Този Духъ ще влѣзе въ сърцата на всички хора и ще ги рѫководи. Всѣки, който може да рѫководи другитѣ хора, той е миналъ вече по пѫтя, по който тѣ сега минаватъ. И Христосъ, Който сега рѫководи цѣлото човѣче- ство, е миналъ по пѫтя на всички страдания, затова, именно, може да помага на ония, които страдатъ. Често младитѣ ученици питатъ: „Какво трѣбва да направимъ, за да постигнемъ идеалитѣ на своята душа?“— Тѣ трѣбва да примирятъ своята красота съ своята грозота, своето добро съ своето зло, споредъ тѣхнитѣ схващания. Слѣдъ това, тѣ трѣбва да се проникнатъ отъ мисъльта, че Истината ще ги направи свободни. Тази Истина, взета въ широкъ смисълъ, може да се приложи въ живота на всички хора. Не допущайте въ себе си мисъльта, че това учение, че тази Истина не е за васъ и може да се приложи само при благоприятни условия на живота ви. Не мислете така. Знайте, че когато и да е, вие ще се натъкнете на този въпросъ. Мнозина казватъ: за насъ още не е дошло врѣмето. Казвамъ: дошло е врѣмето за всички млади ученици. Не чакайте да ви изкаратъ насила навънъ и тогава да видите, че слънцето е изгрѣло вече. Когато човѣкъ не излѣзе доброволно вънъ на свѣтлината, условията ще го заставятъ насила да излѣзе. Волътъ е впрегнатъ насила да оре на нивата, понеже не е разрѣшилъ правилно въпроситѣ на своя животъ. Хрътката на ловджията гони заека въ гората, и той бѣга, понеже не е разрѣшилъ правилно въпроситѣ на своя животъ. Яко човѣкъ слуша своя вѫтрѣшенъ гласъ и се подчинява на великия законъ, който работи въ него, страданията му ще се прѣвърнатъ на радость. Яко той не слуша своя вѫтрѣшенъ гласъ и не се подчинява на този великъ законъ, страданията му нѣма да се прѣмахнатъ. Днесъ има благоприятни условия за развитието на всички хора. Кои сѫ тия условия? — Страданията и мѫчнотиитѣ. Тѣ сѫ необходимо условие за вашето развитие. Казвате: „Какво ще стане съ насъ, ако свѣтътъ се развали?“ Да се прѣдполага, че свѣтътъ ще се развали, това сѫ човѣшки схващания. Ако свѣтътъ се развали въ едно отношение, Богъ ще го прѣсъздаде отново въ друго отношение, и то по-хубаво отъ първия, който се развалилъ. Сега, за да не се обезсърдчавате въ живота, трѣбва да разбирате, че Истината ще ви направи свободни. Помнете, че при великия изворъ на живота има мѣсто за всички, и може да отидете при него, да уталожите жаждата си. Нѣкой запитва: „Защо трѣбва да вѣрвамъ въ Бога?“ — Ако нѣмашъ вѣра въ Бога, твоятъ животъ не може да се изрази напълно и не ще можешъ да постигнешъ нищо. Какво може да се ползува болниятъ отъ най-хубавата храна, ако тя не се смила добрѣ въ стомаха му? Това ядене повече ще развали стомаха му и ще му причини голѣми страдания. Да имашъ страдания, безъ да разбирашъ, защо страдашъ, това значи да се обезсмисли животътъ ти; да имашъ страдания и да разбирашъ, защо страдащъ, това е осмисляне на живота ти. Сега всички трѣбва да знаете, защо сте родени, защо сте дошли на земята, какво трѣбва да постигнете и какво сте постигнали. Ако знаете, защо сте дошли и ако сте постигнали, каквото трѣбва, това е добро за васъ; и ако не знаете, защо сте дошли и нищо не сте постигнали, и това е добро. Ако страдате е добро, и ако се радвате, пакъ е добро; ако имате знания е добро; и ако нѣмате знания, пакъ е добро — ще дадете възможность на други да работятъ за васъ. Въ каквото положение и да се намирате, не съжалявайте, благодарете на Онзи, Който ви е пратилъ на земята, че ви е създалъ тъкмо такива, каквито сте. Казвате: „Защо не съмъ се родилъ царь, да ми служатъ другитѣ хора?“ Питамъ: въ дадения случай, колко царе може да има на земята? — Яма защо не съмъ богатъ? — Въ дадения случай, колко богати хора може да има на земята? Какво може да желаете при условията, въ които сега се намирате? — Да бѫдете добри и разумни. За това нѣщо има възможность и условия за всички. Всѣки може да люби; всѣки може да обича Истината; всѣки може да бѫде правдивъ; всѣки може да бѫде разуменъ; всѣки може да бѫде добродѣтеленъ. Това е изворътъ, при който има по малко мѣстице за всички, да седнатъ и да уталожатъ жаждата си. Тия нѣща желайте, а оставете другитѣ, които сѫ достѫпни само за малцина. Непостижимитѣ желания сѫ само за ония, които сѫ достигнали високитѣ върхове. Казвамъ: засега гледайте да постигнете въ живота си само достѫпнитѣ нѣща за всички, а именно: да бѫдете добри и разумни. Въ тази доброта и разумность ще се осмисли вашиятъ бѫдещъ животъ, върху тѣхъ. Богъ ще гради живота. Тѣ ще бѫдатъ условия за постигане на чистия животъ, къмъ който всички се стремятъ. Значи, всички хора, безъ изключение, могатъ да бѫдатъ добри и разумни, и трѣбва да бѫдатъ добри и разумни— това отъ тѣхъ зависи. При великия изворъ на живота има мѣсто за всички. Достатъчно е вие да направите малко усилие само, за да отидете до извора. Съ какво канче ще черпите вода отъ извора, това не е важно; нѣкои могатъ да си послужатъ съ рѫката направо, други — съ дървено канче, трети — съ стъклено, четвърти — съ сребърно, пети — съ златно — безразлично е това. Важно е тази вода да влѣзе въ вашето тѣло и да придобие свой изразъ. Не казвайте, че нѣма смисълъ да отивате при извора, щомъ нѣмате сребърно или златно канче. Смисълътъ на нѣщата не се заключава въ външната форма. По едно врѣме въ варненската гимназия, между ученицитѣ, се бѣше явила манията да носятъ очила съ златна верижка, да минаватъ за учени хора. Тѣ имали единъ ученъ учитель, който носилъ очила съ златна верижка, и повечето отъ ученицитѣ рѣшили да му подражаватъ. Като туряли очила, тѣ се мислѣли за професори, за учени хора. Казвамъ: учението не се постига съ носене на очила. Напуснете модата. По-добрѣ е безъ очила. Сега, вие, младитѣ ученици, ще подемете тази задача и ще я приложите въ живота си. Всѣки ще работи тъй, както разбира. Нѣма ученикъ, който да не знае своята програма. Ученикътъ, който е влѣзълъ въ първи класъ на гимназията, не знае ли програмата си?" — Знае я. Ученикътъ отъ втори, класъ, не знае ли програмата си? — Знае я. Ученикътъ знае програмата си за всѣки день и часъ. Днесъ ще ви поздравя съ влизането ви въ училището и съ започване ученето, споредъ опрѣдѣлената за всѣки класъ програма. И професоритѣ ще започнатъ работата си единъ слѣдъ другъ, нѣкой съ очила, други безъ очила. На ученицитѣ казвамъ да не подражаватъ на професоритѣ си съ очила, а да учатъ това, което тѣ имъ прѣподаватъ. „Истината ще ви направи свободни“. Кой ще ви доведе до тази Истина? — Про- фесоритѣ на това велико училище. Тѣ ще ви доведатъ до вѫтрѣшното разбиране на Божествената красота, на Божествената доброта и разумность, които ще ви направятъ свободни. Тогава вие ще кажете: сега нашиятъ животъ добива смисълъ. И сега, азъ желая Божието благословение, Божията благость, Божията милость, които сѫ ви слѣдвали досега, да ви слѣдватъ и за въ бѫдеще въ пѫтя на това велико учение. Никой отъ васъ да не се обезсърдчава! За всинца има мѣсто въ училището. Всички нѣма да бѫдете еднакво облѣчени, но бѫдете доволни отъ своитѣ дрешки. Нѣкой казватъ: „Този е послѣдниятъ день на нашата срѣща въ училището“. Казвамъ: послѣдниятъ день подразбира приложение на учението. Послѣдниятъ день въ училището е послѣдниятъ срокъ, когато ученицитѣ могатъ да приложатъ това, което сѫ учили прѣзъ годината. Сега, именно, ще започнете работата. Този день ще задигнете рала и мотики, ще впрегнете воловетѣ, и всички на работа! Като започнете работа, и музика ще ви; свири. Съ музика ще тръгнете, както военнитѣ тръгватъ на бойното поле: музиката върви напрѣдъ, а войницитѣ слѣдъ нея. И тъй, азъ ви поздравлявамъ съ работата ви, съ музиката, съ пѣснитѣ, съ всичкитѣ ви пособия: книги, раници, рала, мотики и т. н. Вложете Истината дълбоко въ душитѣ си! Тя ще ви направи свободни за далечни врѣмена. Съ нея ще постигнете далечни мечти и копнежи на вашия умъ и на вашето сърце.

Шести младежки събор „Закон за единство и общност“, на учениците от Бялото Братство, 8-10.07.1928 г., София, Беседи от Учителя П.Дънов, държани през лятото на 1928 г. Първо издание, София, 1928 г. Стар правопис. (по стенографски записки) Книгата за теглене на PDF Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание Понедѣлникъ 5 ч. с. 9 юли Безъ окови Дѣяния на Апостолитѣ, 26.— 8 ст. Когато се даватъ малки упѫтвания въ нѣкоя часть или глава отъ Свещената книга, не мислете, че въ тѣхъ се заключава цѣлата Истина, или че отъ тия упѫтвания ще дойде спасението на човѣчеството. Четенето на нѣщо азъ уподобявамъ на това, когато нѣкой вашъ приятель ви даде единъ обѣдъ или една малка закуска. Ще ви нахрани ли той съ тази закуска или съ този обѣдъ? — Не, ще ви залъже само. То е равносилно на това, че ви дава единъ орѣхъ, или една ябълка, или лъжичка сладко. Умниятъ човѣкъ ще бѫде благодаренъ и на това, но онзи, който не разбира, ще каже: защо не ми дадоха да се наямъ, както трѣбва? Обаче, смисълътъ на живота не е въ яденето. Сега могатъ да се родятъ редъ въпроси, трѣбва ли да се яде, или не трѣбва да се яде? — Яденето е условие, процесъ, който става въ организма на човѣка. Много процеси се извършватъ въ човѣшкия организъмъ, но яденето е единъ отъ необходимитѣ процеси, безъ които човѣкъ не може да продължава живота си. Този процесъ изпѫква като голѣмъ клонъ на нѣкое дърво, и като дойдемъ до този клонъ, щемъ не щемъ, ще се облегнемъ на него. Това е тъй необходимо, както, когато влизате въ нѣкоя кѫща, непрѣменно ще минете надъ и подъ прага на вратата. И царьтъ, и простиятъ човѣкъ, като дойдатъ до вратата, ще минатъ подъ горния и прагъ. Казвате: да махнемъ този прагъ, който е надъ главитѣ ни! — Ако махнете този прагъ, другъ ще дойде на неговото мѣсто, и пакъ нѣма да бѫдете свободни. По този начинъ, и въ всѣка прочетена глава все има нѣколко зрънца, които трѣбва да сдъвчете и да асимилирате. Яденето има смисълъ само тогава, когато храната, която ви се дава, за да подкрѣпи живота, може да се смѣли. Ако човѣкъ асимилира храната добрѣ, ще може да извлѣче отъ нея сила, която ще му даде микроскопическа радость за деня. Въ прочетената глава има важни въпроси, като този, какво значи да бѫде човѣкъ роденъ отъ Бога. За да се разбере този въпросъ въ своята пълнота, трѣбва да се говори по него съ години. Той съдържа въ себе си Божията Любовь, Мѫдрость, Истина — всичко велико и красиво въ живота се заключава въ този въпросъ. Що? Мислите ли за невѣрване, че Богъ възкръсява мъртвитѣ? Питамъ: кой възкръсва? — Който се е родилъ отъ Бога. Онзи, който не се е родилъ отъ Бога, може ли да възкръсне? — Не може. Значи, всѣки, който веднъжъ се е родилъ и умрѣлъ, може да се роди изново и да възкръсне. Ако прослѣдите съврѣменния животъ въ неговата пълнота, ще видите, че сѫществуватъ редъ теоретически познания, които ще иматъ приложение и въ бѫдещето. Обаче, има редъ познания, които сѫ нужни само за настоящия день. Има обикновени, работнически дрехи, съ които се работи всѣки день; има и празнични, великденски дрехи, съ които човѣкъ се облича само въ велики, свѣтли дни, или когато очаква нѣкой свой добъръ приятель. И дѣлничнитѣ дрехи сѫ хубави, и празничнитѣ дрехи сѫ хубави. Понѣкога дѣлничнитѣ дрехи сѫ по-хубави, защото съ тѣхъ се извършва повече работа. Но за дѣлничнитѣ дрехи никой не говори така, както за празничнитѣ. Обикновенитѣ дрехи, които носите, постепенно ставатъ работнически; като започнете да носите празничнитѣ дрехи по-често, и тѣ ставатъ дѣл- нични, а послѣ — работнически. Щомъ празничнитѣ ви дрехи станатъ дѣлнични, вие започвате да мислите вече за нови дрехи. Това, което виждаме да става вънъ съ човѣка, става и вѫтрѣ съ него. Тъй че всѣки процесъ, всѣко явление въ живота, има Свой външенъ и свой вѫтрѣшенъ изразъ. Казвамъ: първиятъ актъ, когато човѣкъ дойде на земята, е да се роди. Дѣ е билъ човѣкъ прѣди да се роди? — У Бога. Значи, Богъ е първиятъ, Който извадилъ човѣка вънъ отъ себе си и го направилъ жива душа. Слѣдъ това Богъ започналь да работи върху тази душа: да я създава и прѣсъздава, да и прѣдава редъ качества, да я надарява съ редъ дарби и способности. Така Богъ работилъ и продължава да работи епоха слѣдъ епоха, вънъ и вѫтрѣ въ човѣка. Ето защо, вие трѣбва добрѣ да разбирате, какво прѣдставлява човѣкъ самъ по себе си, какъвъ е неговиятъ стремежъ, какви сѫ неговитѣ мисли, чувства и дѣйствия, какви сѫ неговитѣ задължения на първо мѣсто спрѣмо Този, Който му е далъ животъ и импулсъ за работа въ живота. Всѣки човѣкъ, който съзнава своето положение така, и който има ясна прѣдстава за себе си, ще мисли правилно, ще чувствува правилно и ще дѣйствува правилно. Азъ нѣма да обяснявамъ сега, какво означава права мисъль, право чувство и право дѣйствие. Защо? — Има отношения, които врѣмето, само по себе си, ще обясни: обаче, има и врѣме, когато съзнанието на хората ще се пробуди, и тѣ ще бѫдатъ готови да разбиратъ Истината. Ако сега на съврѣменното човѣчество не се откриватъ извѣстни истини, то по единствената причина, че още не сѫ готови да ги възприематъ. Ако извѣстни истини се посадятъ сега въ съзнанието на хората, тѣ ще израснатъ, но скоро ще увехнатъ, безъ да дадатъ плодъ. Ако нѣкой човѣкъ приеме едно вѣрую, но нѣма стимулъ въ себе си да го слѣдва, то скоро ще изсъхне. Всѣка работа въ живота, която се започва, трѣбва да се завърши. Ако единъ ученикъ влѣзе въ отдѣленията и не свърши този основенъ курсъ, той не може да влѣзе и въ гимназията; ако влѣзе въ гимназията и не я завърши, той не може да влѣзе въ университета. Въпрѣки това, ние виждаме много ученици, които се записватъ въ училището, но не свършватъ. Всѣка започната работа трѣбва да се завърши! Всѣко свършване на една работа подразбира започване на нова — новъ развой, нова стѫпка въ живота на човѣка. Мнозина казватъ: отъ толкова години насамъ ние вѣрваме, но какво придобихме съ тази вѣра? Казвамъ: и въ вѣрата трѣбва да става вѫтрѣшно обновяване. Какъвъ смисълъ има вашата вѣра, ако вѣрвашъ, че първо си дѣте, послѣ ставашъ голѣмъ човѣкъ, слѣдъ това възрастенъ, докато стигнешъ до 120 години и най-послѣ вѣрвашъ, че ще умрешъ, ще отидешъ на сѫдъ при Бога. И оттамъ ще те изпратятъ или въ ада, или вь рая при светиитѣ, праведнитѣ и добритѣ хора? Питамъ: слѣдъ като умрете и отидете на онзи свѣтъ, ще можете ли да прѣдадеге оттамь нѣкоя своя опитность на хората, които сѫ останали слѣдъ васъ на земята? — Не можете. Вашиятъ баща, който е заминалъ за онзи свѣтъ, дошълъ ли е нѣкога, да ви каже, какво има тамъ? Ще кажете, че много отъ заминалитѣ за онзи свѣтъ сѫ се проявили чрѣзъ нѣкои медиуми тукъ на земята. Казвамъ: тогава и азъ мога да ви кажа много нѣща за онзи свѣтъ, но вие ще вѣрвате ли? Досега никой отъ обикновенитѣ заминали хора не сѫ се явили да кажатъ, какво има на онзи свѣтъ. За да могатъ нѣкои отъ заминалитѣ за онзи свѣтъ да дойдатъ тукъ и да разправятъ, какво има на онзи свѣтъ, тѣхното съзнание трѣбва да е будно. Тия хора не трѣбва да сѫ умрѣли. Подъ „умрѣли хора“ ние подразбираме тѣзи хора, които слѣдъ смъртьта изгубватъ часть отъ съзнанието си, което сѫ имали, тукъ на земята. Тия хора не виждатъ пѫтя, прѣзъ който минаватъ. При това положение и тѣ сами не знаятъ, дѣ сѫ, какво е станало съ тѣхъ и т. н. Слѣдователно, само този човѣкъ може да разправя, какво има на онзи свѣтъ, който вижда нѣщата, понеже и въ онзи свѣтъ той запазва свѣтлината на своето съзнание. И тогава, смъртьта за него не е нищо друго, освѣнъ събличане на старата дреха и обличане на нова. Само онзи човѣкъ вижда, на когото съзнанието е будно да разбира отношенията, които сѫществуватъ между този и онзи животъ. Когато нѣкой казва, че разбира хората, това значи, че той възприема тѣхнитѣ мисли и чувства. Каже ли нѣкой човѣкъ, че еди кой си го обича, това показва, че той не само чувствува неговата любовь, но вижда още въ лицето му образа на Любовьта. Любовьта има свой образъ. Мѫдростьта има свой образъ. Истината има свой образъ. Правдата, Добродѣтельта сѫщо така иматъ свои образи. Всѣки, който има очи, той може да вижда и да разбира тѣзи образи. Прѣдставете си, че нарисувамъ на дъската само чело на човѣкъ. Какво означава това нѣщо? — Човѣкъ, който мисли. Слѣдъ това долу на челото нарисувамъ вѣжди, а подъ тѣхъ — очи и носъ. Какво означаватъ сега тия нѣща? — Че на този човѣкъ се даватъ условия да вижда и да помирисва нѣщата. Послѣ, нарисувамъ на този образъ и уста. Какво показва тя? — Че този човѣкъ може вече да говори, да яде, а съ езика си — да вкусва. Най послѣ нарисувамъ и ушитѣ. Какво показватъ тѣ? — Че този човѣкъ започва да чува и да слуша. Значи, най-важнитѣ нѣща на главата на човѣка сѫ: челото, очитѣ, носа, устата, езика и ушитѣ. Слѣдъ това нарисувамъ тѣлото съ краката и рѫцѣтѣ и получаваме цѣлата фигура на човѣка. Какво показватъ краката? — Че този човѣкъ може да ходи. Какво показватъ рѫцѣтѣ? — Че, този човѣкъ може да работи, да хваща нѣщата. Та казвамъ: когато говоримъ за човѣка, за великата Истина, която той включва въ себе си, трѣбва да го нарисуваме такъвъ, какъвто е. Нѣкой отъ васъ рисуватъ човѣка много изопачено — такъвъ, какъвто не е. Поставятъ го въ положение профилъ и нарисуватъ половинъ чело, изкривенъ носъ, едно око, едно ухо и казватъ: красивъ е този образъ! — Не, въ този образъ нѣма никаква красота. Може би хората въ духовния свѣтъ да иматъ по едно око, но тукъ, въ физическия свѣтъ, хората иматъ двѣ очи и двѣ уши. Какъ ще разберете тия нѣща? — По човѣшки не можете да ги разберете. Затова, пазете се отъ бърза прѣцѣнка на нѣщата. Всѣко нѣщо има двѣ страни: човѣшка и Божествена. Запримѣръ, има човѣшки движения, има и Божествени движения; има човѣшко знание, има и Божествено знание; има човѣшко служене, има и Божествено служене. Не смѣсвайте тия двѣ положения, защото всичкитѣ ви понятия ще се объркатъ, каша ще се получи. Най-първо разберете човѣшкото, а послѣ Божественото. Ако разберете човѣшкото, и Божественото ще разберете, и обратниятъ процесъ е вѣренъ: ако разберете Божественото, и човѣшкото ще разберете. Та казвамъ: когато дойдете до вѫтрѣшното разбиране на ония истини, които лежатъ дълбоко у васъ, вие ще разберете и вашата сѫщина, като човѣкъ. Най първо човѣкъ трѣбва да изправи своя умъ, за да могатъ да се развиватъ правилно неговитѣ умствени способности. Слѣдъ това той трѣбва да изправи своето сърце, за да регулира чувствата си. Колкото чувства има човѣкъ, толкова сѫ и способноститѣ му. Ако чувствата на нѣкой човѣкъ не сѫ правилно оформени, и умственитѣ му изводи и заключения ще бѫдатъ неправилни. Нѣкой казва: азъ не обичамъ еди- кой си прѣдметъ. — Щомъ не обичашъ този прѣдметъ, ти не можешъ да го изучавашъ, Ако не обичашъ Правдата, никога не ще можешъ да я изучавашъ. Ако не обичашъ Истината, не ще можешъ да я разберешъ. Човѣкъ може да изучава само това, което обича. Често хората третиратъ въпроса за Истината. Нѣкой казва: азъ говоря абсолютната Истина. Другь говори за относителната Истина. Трети говори за спасителната Истина. Да говоришъ Истината, това не подразбира да вѣрвашъ въ нея. Питатъ нѣкого: ти ли направи това нѣщо? — Азъ го направихъ. — Истината ли говоришъ? — Да, Исти,- ната говоря. То значи: тъй ли направи това нѣщо, както си го мислилъ, или си вложилъ нѣкакъвъ примѣсь въ него? Когато се говори за спасителна, за относителна, както и за абсолютна Истина, това подразбира, че понятието Истина е широко и постоянно може да се разширява — зависи отъ самия човѣкъ. Колкото по голѣма е широтата на човѣка, толкова по-близко е той до самата Истина. Какъ може да се познае широтата на човѣка? — По неговото чело. Носътъ на човѣка показва, каква е неговата наблюдателность, неговата интелигентность и разумность. По устата на човѣка се сѫди, каква е неговата любовь: човѣшка, ангелска или Божествена. Любовьта не изтича отъ устата, но чрѣзъ устата се проявява. Ушитѣ сѫщо тъй показватъ разумностьта на човѣка. Изобщо, човѣкъ се познава по формата на своето чело, на своитѣ очи, уши, вѣжди, носъ, уста. Всички тия удове у човѣка, както и цѣлото тѣло, сѫ подложени на постоянни промѣни. Човѣкъ не може да измѣни външнитѣ си форми, докато не измѣни своитѣ вѫтрѣшни състояния. Какъвъ е човѣкъ, всичко е написано на него, но вие още не можете да си служите напълно съ тази наука. Само просвѣтениятъ, разумниятъ човѣкъ може да си служи съ нея. Неразумниятъ човѣкъ ще я използува да търси недостатъцитѣ на хората. Непросвѣтениятъ човѣкъ, като види нѣкого съ типиченъ бѣлѣгъ на носа, ще му каже: „Азъ зная, какъвъ човѣкъ си; ти си отъ бѣлѣзанитѣ. Казвамъ: Богъ е бѣлѣзалъ всички хора, но едни сѫ бѣлѣзани за добро, други сѫ бѣлѣзани за зло. Нѣкой хора сѫ бѣлѣзани отъ Бога като поети, други — като писатели, трети — като музиканти, четвърти — като художници и т. н. Добрѣ е човѣкъ да е бѣлѣзанъ отъ Бога! По какво ще познаете единъ ангелъ? И той е бѣлѣзанъ отъ Бога. Ангелътъ се отличава съ голѣма разумность и свѣтлина, съ голѣма пластичность и подвижность; той може да бѫде видимъ и невидимъ. Всички негови удове сѫ напълно подъ контрола на волята му. Той влиза и излиза въ вашата стая при затворена врата. Уплашите ли се отъ него, втори пѫть не идва при васъ. Страхътъ показва, че съзнанието ви не е готово. Влѣзе ли нѣкой ангелъ въ стаята ви, зарадвайте се, той е изпратенъ отъ Бога. Съзнанието на всички хора трѣбва да бѫде готово, защото все ще дойде день, когато нѣкой ангелъ ще ви посѣти. Допуснете, че днесъ дойде при васъ Учи- тельтъ на вашата душа, Когото очаквате съ години. Какво ще Го запитате най-първо? Вие ще Го запитате: „Учителю, ще бѫда ли спасенъ, или не? Добрѣ ли вървя въ пѫтя, или не? Това сѫ обикновени работи, за които и свѣтьтъ се интересува и запитва. Кое е най-сѫщественото нѣщо, което ученикътъ трѣбва да каже на своя Учитель? Той трѣбва да Му каже: „Учителю, научи ме да вървя правилно по Твоя пѫть, да позная Бога, както Ти Го познавашъ! Научи Ме да Му служа така, както Ти Му служишъ! Покажи ми, какъ да придобия Любовьта, която Ти имашъ къмъ Бога, къмъ своята душа и къмъ своитѣ ближни! Пожелае ли ученикътъ тия качества, той нѣма да ги придобие изведнъжъ, но ще прави усилия за постигането имъ, ще работи съзнателно върху тѣхъ. Всѣки ученикъ, който знае какво иска, той бързо напрѣдва. Мнозина мислятъ, че като дойде Учительтъ имъ, Той ще влѣе изведнъжъ всичко въ главата имъ. Вливането не става изведнъжъ. Ако водата на нѣкоя рѣка започне да се влива въ една голѣма празнина, ще може ли за една година да я прѣвърне въ езеро? Питамъ: колко милиони години сѫ били нужни, докато се създаде Великиятъ океанъ? Колко години текоха небеснитѣ рѣки, за да се образува този океанъ? Това е задача за учени- тѣ хора, а не за васъ. Вие не се интересувате отъ този въпросъ. Вь дадения моментъ за васъ има нѣщо по-важно отъ това, какъ и за колко врѣме се е образувалъ Великиятъ океанъ. За всички съврѣменни хора е важенъ въпросътъ за обновяването. Често на извѣстни мѣста въ природата се събира вода, въ която, ако не става непрѣкѫснато вливане на ново количество чиста, прѣсна вода, се развиватъ отровни, миризливи газове. Тия мѣста съ застояла вода се наричатъ блата, локви. Водата на тия блата се отличава по това, че въ нея се образуватъ жабуняци, а отъ гниенето на попадна - литѣ растителни и животински части започватъ да се развиватъ отровнитѣ газове. Ако не паднатъ дъждове, или ако не дойдатъ бури и вѣтрове, които раздвижватъ тази вода, тя не може да се обнови и става разсадникъ на най-лошитѣ болести за човѣка. Подобно нѣщо прѣдставляватъ и застоялитѣ мисли и чувства у човѣка. Тѣ го правятъ недоволенъ отъ себе си. Какъ ще се помогне на човѣка при това негово положение? Кой ще му дойде на помощь? — Висшето съзнание, което дѣйствува въ великата разумна природа, въ тѣзи случаи, изпраща на човѣчеството нѣкое голѣмо нещастие, за да го освободи, както отъ жабуняцитѣ, натрупани върху него, тъй и отъ отровнитѣ миризливи газове, които се развили въ него. Постоянно трѣбва да се работи върху хората! По какъвъ начинъ? Чрѣзъ страданията. Тѣ сѫ онѣзи спасителни за тѣхъ вѣтрове и бури, които раздвижватъ застоялитѣ води въ тѣхния организъмъ и по този начинъ ги обновява. Върху кои хора работи висшето съзнание? — Върху тия, които сѫ опрѣдѣлени да възкръснатъ и да наслѣдятъ Вѣчния Животъ. Писанието казва: „Които Богъ обича, тѣхъ обработва.“ Христосъ изказа тази мисъль въ слѣдната форма: „Азъ съмъ лозата, вие — прѫчкитѣ, а Отецъ ми е земледѣлецътъ.“ Значи, Богъ обработва лозовитѣ прѫчки, за да дадатъ добъръ плодъ. Когато се говори, че човѣкъ трѣбва да бѫде роденъ отъ Бога, това раждане не е еднократенъ, но — многократенъ процесъ. Родениятъ отъ Бога трѣбва постоянно да расте, да се развива. Много отъ неговитѣ убѣждения и разбирания за нѣщата ще се измѣнятъ. Ще бѫде жалко, ако идеитѣ, вѣрванията и възгледитѣ на този човѣкъ останатъ такива, каквито сѫ били въ миналото. Всѣки день той трѣбва да има една малка придобивка къмъ своето съзнание. Задачата на човѣка е да развива и разширява своята душа, защото въ нея сѫ складирани опитноститѣ на миналото, а сега се складиратъ тия на настоящето. Колкото повече се разширява съзнанието, толкова повече се обогатява и душата съ опитности. Човѣшкиятъ умъ съ своитѣ мисли и човѣшкото сърце съ своитѣ чувства идватъ като помощници на човѣшкото съзнание, да го разширятъ и развиятъ. Слѣдователно, ако чувствата на човѣка не се подобрятъ, и съзнанието му не може да се подобри. Затова, пазете чувствата си да не огрубѣватъ. Нѣкой хора се влюбватъ въ прѣдметъ, който прѣзъ цѣлия имъ животъ се явява като спънка на тѣхното развитие. Напримѣръ, тѣ се влюбватъ въ паритѣ и цѣлъ животъ имъ служатъ. Паритѣ могатъ да служатъ като срѣдство, като условие за постигане на по-висши цѣли и идеали, но тѣ сами не могатъ да бѫдатъ нито цѣль, нито идеалъ. Да се влюбишъ въ паритѣ, значи да огрубишъ чувствата си. Понѣкога може да обикнете нѣкого така, че тази обичь да бѫде спънка въ вашия животъ. Онзи, когото обичате, трѣбва да внася всѣки день по нѣщо ново въ живота ви. Нѣкой казва: „Азъ искамъ еди-кой си човѣкъ да ме обича.“ Добрѣ, но днесъ, при условията, въ които се намира този човѣкъ, той не може да ви обича. Защо? — Днесъ този човѣкъ не може да внесе нищо ново въ васъ. Тогава, за какво ви е неговата обичь? Тя нѣма да ви ползува въ нищо. Ето защо, за да дойде Любовьта у насъ, да могатъ хората да ни обичатъ, и ние да обичаме, трѣбва да се пристѫпи къмъ единъ подготовителенъ процесъ. И тъй, за да дойде Божествената Любовь у насъ, ние трѣбва да бѫдемъ абсолютно чисти, за да не срѣща тя никакво съпротивление. Само така тя ще може да прѣдаде своитѣ качества, своитѣ елементи на лицето, което ние любимъ. Човѣкъ, въ когото е дошла Божията Любовь, трѣбва да има точно опрѣдѣлени отношения къмъ мѫжа, къмъ жената, къмь приятелитѣ, къмъ госпо- даритѣ, къмъ слугитѣ и къмъ всички живи същества, отъ най малкитѣ до най-голѣмитѣ. Ако обикнете нѣкого и внесете въ ума или въ сърцето му една непотрѣбна мисъль или едно непотрѣбно чувство, вие го спъвате вь живота. Ако нѣкой пияница обикне една жена, която никога въ живота си не е пила, и той успѣе да събуди въ нея желание да пие, питамъ: какво ново е внесълъ този човѣкъ въ душата на своята любима? Той внесе въ душата и едно отрицателно качество, съ което я осакати, но не я повдигна. Този човѣкъ не можа да внесе въ душата и любовь къмъ Истината, или желание да се самопожертвува за великото, за красивото въ свѣта. Казвамъ: новитѣ разбирания на живота изискватъ отъ всинца ни, когато обичаме нѣкого, да имаме силното желание да внесемъ въ душата му нѣщо хубаво, красиво. И тогава, всѣки ще благодари на Бога, че е срещналь човѣкъ, който съ своята любовь е могълъ да внесе въ ума му една свѣтла мисъль и въ сърцето му едно красиво чувство и желание. Такива хора сѫществуватъ въ свѣта. Само чиститѣ хора могатъ да обичатъ. Хора, които не сѫ чисти по сърце, всѣкога ще губятъ въ любовьта си. Въ Писанието е казано: „Само чиститѣ по сърце ще видятъ Бога“. Когато хората страдатъ, че никой не ги обича, това се дължи на Божествения гласъ въ тѣхъ, който имъ казва: „Докато вие не сте чисти, докато не се отречете отъ низшето „азъ“, не можете да използувате моята Любовь.“ Има нѣщо въ човѣка, което трѣбва да умре! Павелъ казва: „Сега вече не живѣя азъ, но Христосъ живѣе въ мене.“ Това подразбира, че онзи Павелъ, който гонилъ, прѣслѣдвалъ Христа, и слѣдъ това се обърналъ къмъ Бога, сега вече Христосъ живѣе въ него. Питамъ: когато нѣкой човѣкъ влѣзе въ Царството Божие, като Иванъ, като Стоянъ, или като Драганъ ще влѣзе? — Не, Иванъ ще отиде при Ивановци, Стоянъ — при Стояновци, Драганъ — при Драгановци, а душата ще отиде при Бога. Иванъ, Стоянъ, Драганъ, това сѫ нѣща, дадени отъ хората, затова и при тѣхъ ще останатъ. Това, което е Божествено въ човѣка, ще отиде при Бога. Човѣшкитѣ разбирания и човѣшкото съзнание ще останатъ при хората, а Божественото съзнание ще отиде при своя Първоизточникъ. Нѣкой хора се плашатъ отъ смъртьта и казватъ: „Какъ тъй да умра. Чудни сѫ тия хора! Кое е по-хубаво: да лежи човѣкъ на легло и да се прѣвива отъ болки, или да умре това съзнание за болката въ него и да се замѣсти съ ново съзнание за здраве, на което човѣкъ да уповава въ живота си и да се радва? Нѣкой се оплаква отъ живота си и казва: „Голѣмъ грѣшникъ съмъ азъ, мислитѣ ми сѫ нечисти, чувствата ми сѫ нечисти, дѣйствията — сѫщо, не знамъ, какво да правя“. Питамъ: не е ли по добрѣ, това състояние да се смѣни съ онова здравословно състояние, да се усѣщашъ мощенъ, здравъ, да гледашъ съ открито лице на свѣта? Често хората се смущаватъ отъ своитѣ недѫзи. Казвамъ: радвайте се, ако имате недѫзи. Тѣ ви създаватъ условия за работа. Чрѣзъ тѣхъ вие ще създадете характеръ въ себе си, като работите неуморно и постоянно за тѣхното изправяне. Нѣкой човѣкъ не обича да говори Истината, обича да полъгва малко. Ако този човѣкъ погледне малкия си пръстъ, ще забѣлѣжи на него едно малко изкривяване. Причината на този недѫгъ не се крие въ кривината на малкия пръстъ, но нѣйдѣ въ ума или сърцето на този човѣкъ има нѣщо анормално. Тази анормалность е изкривила малкия пръстъ. За да се изправи пръстътъ, този човѣкъ трѣбва да се върне къмъ първичнитѣ причини на това изкривяване, да обикне Истината, да изправи своитѣ мисли и чувства. Питамъ: кои сѫ причинитѣ, дѣто нѣкой човѣкъ обича да полъгва? Той казва, напримѣръ, че е ученъ човѣкъ, свършилъ два факултета, когато въ сѫщность не е свършилъ даже и гимназия. Другъ нѣкой казва за себе си, че е много добъръ човѣкъ, подобенъ на него нѣма, а въ дѣйствителность той не е добъръ човѣкъ. Благословение за хората е, когато тѣ говорятъ Истината. Защо човѣкъ не казва това, което е въ дѣйствителность, а изнася фактитѣ другояче? Ако ти си ученъ или добъръ човѣкъ, това е благо и за тебе, и за околнитѣ хора. Ако ти не си такъвъ, за какъвто се прѣпорѫчвашъ, ще се намѣришъ въ безизходно положение. Хората ще те поставятъ на работа и ще разбератъ, какво можешъ да направишъ. Ако не можешъ да свършишъ работата, за която се прѣпорѫчвашъ, ти ще се намѣришъ въ положението на онзи българинъ отъ южна България, който се хвалилъ, че може да крои и шие хубави български потури. Той се условилъ на едно мѣсто на работа, дѣто му дали да изработи едни такива потури. Започналъ да мѣри и крои, но потуритѣ се указвали все още широки. Мѣрилъ, кроилъ, но по едно врѣме вижда, че платътъ не стига за потуритѣ. — „Е нищо“, казалъ си този майсторъ кроячъ. „Ще изкарамъ оть този плать поне една салтамарка.“ Крои салтамарката, рѣже плата, но и салтамарка не излиза. — Поне една тютюнена кесия ще изкарамъ. Питамъ: ако отъ вашето вѣрую не можете да изкарате поне една тютюнена кесия, какво е това вѣрую; какви хора сте вие? Можете ли отъ вашето вѣрую да изкарате поне една тютюнена кесия? Нѣкой казва: „Азъ вѣрвамъ.“ — Въ какво? — Въ Бога. Разговаряли ли сте се поне съ Неговитѣ посланици? — Не, азъ вѣрвамъ въ Бога на своя баща, отъ когото ми е оставенъ като прѣдание. Казвамъ: не се осланяйте на старитѣ прѣдания отъ миналото! Не се осланяйте на водата въ блатата, въ локвитѣ! Осланяйте се на това вѣрую, което винаги е ново и отъ което животътъ произлиза! Осланяйте се на онази прѣсна, чиста вода отъ извора, която подържа живота и винаги свѣжа остава! За васъ е важно да проучавате Великото Начало въ свѣта тъй, както днесъ се проявява то, а не както се е проявявало въ миналото. Азъ често повтарямъ слѣднитѣ формули: „Вѣрвамъ въ Господа, Който е говорилъ въ миналото; вѣрвамъ въ Господа, Който ми говори сега, вѣрвамъ и въ Великия и Вѣченъ Духъ на Истината, Който ми показва пѫтя и изработва велики и славни дѣла на бѫдещето. Онѣзи, които не разбиратъ дълбокия смисълъ на тия формули, ще кажатъ: „Каква полза имамъ отъ това, да вѣрвамъ въ онзи Господъ, Който е говорилъ въ миналото? Каква полза имамъ отъ това, да вѣрвамъ въ Неговия Вѣченъ Духъ, Който ще ми говори за въ бѫдеще? Ние вѣрваме само въ този Господъ, Който сега ни говори? Казвамъ: тия формули сѫ разбрани и смислени само за онзи човѣкъ, на когото висшето съзнание е пробудено. За този човѣкъ миналото, настоящето и бѫдещето сѫ страници отъ великата книга на живота. За да разбира цѣлокупностьта на живота, той трѣбва да чете и проучава всичкитѣ страници на тази книга. Питамъ: какво значи да вѣрва човѣкъ въ Бога? — Да вѣрвашъ въ Бога на миналото, на настоящето и на бѫдещето, значи да поставишъ здрава, солидна основа на живота си. Слѣдователно, Богъ на миналото съставлява основата на живота; Богъ на настоящето е строительтъ на новия животъ. Вѣчниятъ Духъ, Който ще говори за въ бѫдеще, доставя материалитѣ за този животъ; И тъй, животътъ се нуждае отъ здрава, солидна основа, отъ строитель и отъ материали за неговия строежъ, Сѫщото отношение сѫществува и въ живота на отдѣлния човѣкъ: той трѣбва да има разумно сърце — основа на живота; свѣтълъ умъ — строитель; и устойчива воля доставчица на материали за новия строежъ. Понѣкога хората правятъ погрѣшки, но Великиятъ Духъ отвѫтрѣ имъ казва: „Това, което сте направили, не е добро, развалете го!" — Добрѣ, ще го развалимъ. Архитектътъ замине, погрѣшката се замазва отгорѣ-отгорѣ, като се самозаблуж- даватъ, че всичко е поправено. Дохожда ар- хигектътъ втори пѫть, поразчопля постройката тукъ-тамъ и запитва работницитѣ: „Поправихте ли погрѣшката?“ — Поправихме. — Не, не сте я поправили, както трѣбва. Ще развалите стѣнитѣ на зданието до основа и ще ги съградите отново, както трѣбва. Казвате: това сѫ материални положения, които нѣматъ нищо общо съ нашия духовенъ животъ. Казвамъ: има връзка, съотношение между материалнитѣ и духовнитѣ работи на човѣка. Каквито сѫ материалнитѣ, такива ще бѫдатъ и духовнитѣ му работи. Физическитѣ работи на човѣка сѫ редъ опитности, които го ползуватъ и въ духовния му животъ. Запримѣръ, често вашитѣ състояния се смѣнятъ: ту сте скръбни, ту весели; ту вѣрвате въ Бога, ту се съмнѣвате; нѣкога мислите, че сте спасени; нѣкога, че не сте спасени. Съ една дума, животътъ ви прѣдставлява непрѣкѫсната връзка отъ радости и скърби, отъ падания и ставания и т. н. Това сѫ илюзии на вашето съзнание. На какво се дължатъ тѣ? — На връзката ви съ различни сѫщества. Ако се свържете съ човѣкъ, на когото съзнанието е пробудено, той ще ви повдигне до своя уровенъ, и вие ще имате добро разположение. Който вѣрва въ Първичната причина, той има пробудено съзнание. Започне ли този човѣкъ да се съмнява, той се връща назадъ, и съзнанието му се замъглява. Мнозина отъ съврѣменнитѣ хора се връщатъ назадъ, къмъ своето минало, и по този начинъ губятъ свѣтлината на съзнанието си. Всички трѣбва да се пазятъ отъ тази погрѣшка! Не е достатъчно само човѣкъ да казва, че е спасенъ, но спасението трѣбва да съставлява положителенъ фактъ въ неговия животъ. Спасението не е завършенъ процесъ. Да бѫдещь спасенъ, това не значи царьтъ да отмѣни твоята присѫда, и съ това да се изчерпи въпросътъ. Спасението подразбира ново направление въ живота на човѣка — да върви паралелно съ Божия Духъ, Който работи въ него. Въ всички тежки случаи на неговия животъ, Духътъ Божий тихо му нашепва: Не се обезсърдчавай, на- прѣдъ върви! Учи, люби, Истината обикни!“ Про- говори ли ви този гласъ, борбитѣ, изпитанията непрѣменно ще дойдатъ, но вие ще имате сила да ги понесете. Гласътъ на Бога е толкова силенъ, че всѣкога произвежда пертурбации вънъ и вѫтрѣ вь човѣка. Обаче, тия пертурбации не сѫ нищо друго, освѣнъ намѣстване на всички измѣстени, отклонени части отъ своя пѫть. Мнозина се обезсърдчаватъ, оплакватъ, че откакъ тръгнали въ пѫтя на Истината, оголѣли, станали по-нещастни. Питамъ: какъ обличате новата си дреха? Нали първо събличате старата дреха, а послѣ обличате новата? Който не оголѣе, не може да разбере Истината. Когато Богъ създаде първитѣ човѣци, Той имь направи хубави, свещени дрехи, но тѣ ги изцапаха, окаляха. Като съблѣкоха окалянитѣ си дрехи, тѣ вече сами се облѣкоха съ дрехи отъ кожа. Като ги видѣ така облѣчени, Богъ имъ каза: „Вървете сега така облѣчени въ широкия свѣтъ да работите!“ И досега ние виждаме всички хора, като блудния синъ, облѣчени въ тия кожени дрехи, окѫсани, немили-недраги. За тия два вида дрехи говори Павелъ въ Писанието- „Има тѣло естествено, има и тѣло духовно”. Днесъ всички хора се стремятъ къмъ придобиване на онѣзи свѣтли първоначални дрехи, които Богъ на врѣмето бѣ приготвилъ. За да ни се дадатъ отново тѣзи дрехи, ние трѣбва да имаме такова обширно вѣрую, което да включва въ себе си цѣлия свѣтъ и такава велика Любовь, която да ни свързва съ всички живи сжщества въ свѣта. Често запитвате: „Какъ трѣбва да си прѣд- ставяме Бога?“ Казвамъ: когато мислите за Бога, вие трѣбва да си Го представяте като велика, всеобемаща сѫщина, която обгръща и прониква цѣлия свѣтъ съ всички свои създания. Въ всѣко най-малко и най-голѣмо сѫщество вие трѣбва да виждате Божественото проявление. Въ всичко и навсѣкѫдѣ трѣбва да виждате Божественото съзнание, което ви обгръща. Въ това отношение, каквото и да ви се случи въ свѣта, вие трѣбва да живѣете съ свещения образъ на Бога. Не допущайте никакво съмнѣние въ душата си, защото то е низшето начало въ човѣка, което може да донесе страдания, падания, смърть, изгубване смисъла на живота. Когато низшето съзнание у човѣка отстѫпи на висшето, тогава той ще бѫде свободенъ, способенъ за великата наука на живота, да разбере неговия дълбокъ смисълъ и да намѣри това, което търси. Само по този начинъ човѣкъ ще може да добие истинското щастие. Кога е щастливъ длъжникътъ? — Когато дългътъ му се прости. Кога е щастливъ болниятъ? — Когато болестьта го напусне. Изобщо, кога е щастливъ човѣкъ: когато изгубва, или когато придобива живота?—Разбира се, когато го придобива. Казано е въ Писанието: „Това е Животъ Вѣченъ да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога!“ И тъй, познаването на Бога трѣбва да бѫде първата и най-важна задача на всѣки човѣкъ. Питамъ: какъ ще познаете Бога? Какъ ще познаете вашия Учитель? Учительтъ не може да се яви на физическия свѣтъ като завършенъ актъ. Той не може да се яви и като нѣкакво явление вѫтрѣ или вънъ отъ хората. Учительтъ се явява само като вѫтрѣшна разумна проява въ човѣка. Често, много хора приематъ по внушение нѣкои мисли и считатъ, че това е тѣхниятъ Учитель, който имъ говори отвѫтрѣ. Не, това сѫ мисли, приети по внушение. Има разлика между говоренето на Учителя и внушението. Внушението е физически актъ на насилие. Когато Учительтъ говори, ученикътъ се вдъхновява. Въ това говорене има винаги свобода: ученикътъ може да приеме или да не приеме съвѣтитѣ на Учителя. Той не насилва никого. Всѣки човѣкъ, който иска да се наложи, той си служи съ насилие. Казватъ за нѣкого: този човѣкъ не е културенъ, не е просвѣтенъ, нѣма дипломъ, че е свършилъ нѣкаква наука. Казвамъ: единъ дипломъ има важенъ за човѣка! Това е неговиятъ умъ, чрѣзъ който той може да провѣрява истинностьта на нѣщата, а не само да говори, че това знае, онова знае. Истинско знание наричамъ това, което е абсолютно провѣрено въ живота. Затова, пазете се огъ външнитѣ заблуждения въ свѣта, че този човѣкъ е ученъ, или онзи човѣкъ е ученъ. Знаещъ, ученъ човѣкъ е този, който има не само теоретически знания, но който владѣе изкуството да живѣе. Нѣкой питатъ: „Какъ трѣбва да се считаме, като Синове Божии, или ангели-служители?“ — По сѫщина човѣкъ е Синъ Божий, произлѣзълъ отъ Бога, а по служене той е ангелъ-служитель. Нѣкой души сѫ останали при Бога и се радватъ на хубоститѣ и красотитѣ около Него, а други души сѫ слѣзли на земята да работятъ. Много отъ послѣднитѣ сѫ въ постояненъ споръ помежду си, кой получава по-малко, кой повече и т. н. Тѣзи души се намиратъ въ положението на блудния синъ, който, слѣдъ като живѣлъ съ своитѣ фантастични идеи, напусналъ баща си и отишълъ въ широкия свѣтъ, дѣто напълно пропадналъ. И тъй, ако държите въ ума си свещения образъ на Първичната Причина, вие ще бѫдете въ връзка и съ вашия Учитель, който ви говори отвѫтрѣ всѣки день и часъ. Учитель въ свѣта може да бѫде само Богъ, само Първичната Причина. Вие трѣбва да знаете, че всѣки, който е натоваренъ съ мисията да прѣдаде на свѣта Божията Истина, той не говори отъ свое име. Затова и Христосъ казва: „Азъ не дойдохъ въ свѣта да сторя своята воля, но волята на Онзи, Който ме е проводилъ.“ И до днесъ хората тълкуватъ Христовото учение, разглеждатъ стихове единъ слѣдъ другъ, пишатъ трактати върху тѣхъ и т. н. Казвамъ: добрѣ е да се разглеждатъ стиховетѣ, както е казалъ Христосъ, но важно е да се знае, приложимо ли е всичко, което Той е казалъ, или, не. Значи, опити трѣбва да се правятъ. Христовото учение не е само теория, но то е живо учение на опита. Мнозина казватъ: „Щомъ е така, нека се направи опитъ да възкръсятъ нѣкой мъртавъ човѣкъ.“ Казвамъ: може да възкръсне само този човѣкъ, който е роденъ отъ Бога. Може да се роди само този човѣкъ, който е заченатъ. Коренно може да се излѣкува единъ човѣкъ и отъ физическитѣ, и отъ психическитѣ му недѫзи, само ако е заживѣлъ духовенъ животъ. Да се лѣкува човѣкъ физически, това е лесно нѣщо, но да се лѣкува психически, иска се духовна обнова. Физическитѣ работи ставатъ лесно, но духовнитѣ работи ставатъ мѫчно. Съврѣменното християнство се е спънало, именно, въ духовния животъ. Голѣма опасность очаква човѣка, ако той се опита да влѣзе въ духовния свѣтъ съ своитѣ стари разбирания, съ своитѣ стари вѣрвания. Съврѣменнитѣ хора иматъ много желания. Тѣ искатъ богатство, имане, кѫщи, ниви, лозя и т. н. Обаче, религиознитѣ хора се лротивопоставятъ на тия желания у свѣтскитѣ хора и казватъ: „Не ни трѣбватъ кѫщи, не ни трѣбватъ богатства и имоти. Самъ Христосъ е казалъ: „Азъ отивамъ при Отца си, жилище да ви приготвя и ще дойда да ви взема.“ Питамъ: ами ако Христосъ не ви направи жилища, какво ще кажете тогава? Не взимайте думитѣ на Христа въ букваленъ смисълъ. Докато сте на земята, разумно използувайте условията, при които се намирате и благодарете на Бога за добритѣ условия, които ви сѫ дадени. И да имате кѫща на земята, тя е една врѣменна колибка. Не се свързвайте съ нея, но я използувайте като условие за вашето развитие. Нѣкой пита: Позволено ли е на религиозния човѣкъ да мисли за нови дрехи?“ — Ако имате срѣдства, направете си нови дрехи, но ако нѣмате, не ходете да правите заеми оттукъ-от- тамъ; и вие да изпадате въ изкушения, и другитѣ да изкушавате. Казвамъ: истински религиозниятъ човѣкъ е напълно свободенъ въ своитѣ дѣйствия. Той има мѣрка въ всичко и доброволно се ограничава въ своитѣ желания. Казано е въ Писанието: „Всѣко добро желание е отъ Бога.“ Имате ли нѣкое добро желание, изпълнете го. Казвате: „Какво ще кажатъ хората за това?“ — Ако вашето желание е Божествено, изпълнете го и не се интересувайте за мнѣнието на хората. Не туряйте Божественъ характеръ на човѣшкитѣ си желания, защото сами ще си създадете нещастие. Нѣкой казва: „Азъ съмъ роденъ отъ Бога.“ — Нѣма защо да казвате, че сте родени отъ Бога. Отъ пло- доветѣ ще ви познаятъ. Карамфилътъ казват „Помириши ме и вижъ, какъвъ миризъ имамъ.“ Черешата казва: „Вкуси ме, и самъ ще се произнесешъ за моя вкусъ.“ Който иска да знае, добъръ ли съмъ, или не, нека ме опита. Мнозина отъ съврѣменнитѣ хора мислятъ, че добриятъ човѣкъ трѣбва да бѫде кротъкъ, любещъ. Казвамъ: Богъ е Любовь, но по-справедливъ и по-строгъ отъ Него нѣма. По-добъръ отъ Бога нѣма, но и по-строгъ отъ Него нѣма. Казано е: „Земята ще изгори прѣдъ лицето на Бога“. Той може въ единъ моментъ да унищожи хиляди и милиони хора и отново да ги създаде. Кой може да го сѫди за дѣлата Му? Щомъ Богъ види, че нѣкоя форма, въ движението си изъ свѣта, се е изкривила, Той я унищожава и отново създава. Само Богъ е въ сила да отнеме живота и да създаде живота на всички сѫщества. Ако проникнемъ въ Божията Любовь, ще видимъ, че цѣлиятъ свѣтъ е създаденъ, именно, върху тази Любовь. Добъръ човѣкъ ние наричаме не само кроткия, но всѣки човѣкъ, който въ постѫпкитѣ си спрѣмо другитѣ хора е такъвъ, какъвто е спрѣмо себе си. Ако човѣкъ въ постѫпкитѣ си спрѣмо другитѣ хора не е такъвъ, какъвто е спрѣмо себе си, той не може да се нарече нито добъръ, нито правдивъ, нито любещъ човѣкъ. Такъвъ човѣкъ има двѣ различни мѣрки, съ които опрѣдѣля отношенията си. Сега, азъ ви желая, като ученици, да изучавате себе си, да придобиете нова Свѣтлина въ съзнанието си. Тия, които прилагатъ новитѣ разбирания въ живота си, сѫ прѣдъ прага на Царството Божие. На тѣхъ вече майка имъ може да говори. Кога говори майката на своитѣ дѣца? — Когато я разбиратъ. Кои дѣца я разбиратъ повече? — По възрастнитѣ, по-разумнитѣ. На тия свои дѣца майката говори направо, защото тѣ я разбиратъ добрѣ. Желая всинца вие да пиете отъ чистата изворна вода, и то направо отъ самия изворъ, а не отъ водата, която е далечъ отъ него съ километри. Който пие веднъжъ отъ тази вода, той нѣма да казва, че не се нуждае отъ никого. Който опита и разбере Божията Истина, ще се слѣе съ всички и ще види, че отъ всички има нужда, защото тѣ сѫ части отъ голѣмата Единица. Всички хора, всички сѫщества сѫ части на общия Божественъ организъмъ. Тогава Богъ ще живѣе въ васъ, и вие въ Него — ще се влѣете въ Бога и ще разполагате съ Неговата сила. Само така може да се разбере пълнотата на вѫтрѣшния животъ. Мнозина се чувствуватъ далечъ отъ Бога и се нуждаятъ други хора да се молятъ заради тѣхъ. Тѣ казватъ: „Вие се молете заради насъ, понеже ,Богъ не иска да чуе молитвата ни.“ — Не, всѣки човѣкъ самъ поставя: прѣграда между себе си и Великото Начало въ живота. Когато хората се сблъскватъ съ извѣстни противорѣчия въ живота, това се дължи на тѣхното съзнание за нѣщата. Колкото съзнанието на човѣка е по-пробудено, толкова и противорѣчията за него сѫ по-малко. Запримѣръ, нѣкой хора не разбиратъ дълбокия смисълъ на плътьта въ човѣка и казватъ: „Добрѣ щѣше да е, ако не съществуваше плътьта въ свѣта.“ Питамъ: наистина, какво щѣше да бде, ако всичко бѣше само духъ? — Не, нито плътьта може безъ духъ, нито духътъ може безъ плъть. Великиятъ Създателъ знае това нѣщо; Ако нѣмаше нужда отъ; плътьта Той не би я създалъ. Както не може безъ духовното, така не може и безъ плътското. Тѣ сѫ двѣ начала въ човѣшкото естество, неразривно свързани. Плътьта и духътъ сѫ въ постоянна борба. Въ тази борба, именно, се ражда Божественото, което ги примирява. Ще знаете, че плътьта и духътъ ще се примирятъ само тогава, когато Божествениятъ елементъ влѣзе между тѣхъ. Ще дойде день, когато плътьта и духътъ ще живѣятъ заедно въ Божественото. Тогава всички хора, ще иматъ ново съзнание, съ нова свѣтлина, различна отъ досегашната, и ще бѫдатъ подобни на ангелитѣ. Казано е въ Писанието: „Ще бѫдете подобни на Христа“. И тъй, докато реализирате вашия животъ разумно, много вода ще изтече, защото вие ще имате редъ мѫчнотии и страдания, които трѣбва да надделѣете. Сега, като слушате да ви се говори, вие се влияете, съгласявате се съ това, което слушате. Като влѣзете въ свѣта и тамъ ще ви влияятъ. Четете съчиненията на единъ авторъ на вторъ авторъ тѣ ви влияятъ. Отивате въ нѣкоя църква, слушате единъ, втори, трети проповѣдникъ — и тѣ ви влияятъ. Най послѣ се запитвате: наистина, правъ ли е този пжть, въ крито сега вървимъ? Питамъ: кой е правиятъ пѫть? Пѫтьтъ, по който майка ви и баща ви вървятъ, правъ ли е? Пжтьтъ, по който ващитѣ дѣди и прадѣди вървѣха, правъ ли бѣше? Откакъ е излѣзълъ човѣкъ отъ рая и досега пѫтьтъ му е билъ все кривъ. Обаче, слѣдъ идването на Христа на земята, пѫтьтъ на мнозина вече е изправенъ. Тия хора вече се връщатъ по обратния пѫть къмъ онова първично състояние, въ което сѫ били нѣкога. Тѣ сѫ на пѫть вече да влѣзатъ въ рая. Христосъ е границата, при която човѣшкото съзнание минава отъ едно състояние въ друго. Този процесъ на съзнанието, ние наричаме „просвѣтление на душата“. Христосъ е пѫтьтъ на душитѣ къмъ Бога. Въ свѣтлината, която Христосъ донесе на свѣта, може да се разграничи обикновеното отъ просветеното съзнание на хората. Слѣдователно, новиятъ пѫть, който се очъртава отъ Христовата свѣтлина, се отличава съ слѣдното качество: въ всѣка душа, която влѣзе въ този пѫть, се заражда непрѣодолимо желание да върви напрѣдъ. И тогава, никоя сила не е въ състояние да спре тази душа отъ нейния пѫть. Това желание е толкова силно, колкото е силно течението на водата, която слиза по наклонъ. Каквото прѣпятствие да турите на тази вода, тя продължава безспирно да тече. Нѣма прѣпят- ствие въ свѣта, което може да спре душата въ нейния стремежъ да върви къмъ Първоизточника на живота. Защо? — Понеже стремежътъ и е силенъ. Казвамъ: не се плашете отъ прѣпятствията въ живота си! Вървете къмъ великата цѣль, къмъ новитѣ велики разбирания, чрѣзъ които ще влѣзете въ новата наука на живота. Придобиете ли новото съзнание, ще знaeте, какъ да наредите живота си на земята: ще знаете, какъ да се обличате, какъ да се храните, какви жилища да си правите, какъ да възпитавате дѣцата си; ще знаете новитѣ начини и методи за възпитание на цѣлото общество. Нѣкой пита: „Трѣбва ли да се откажемъ отъ живота? Не е въпросътъ за отказване. Животътъ е необходимость за всички. Той е вѫтрѣшно проявяване на Първичната Причина. Обаче, животътъ трѣбва да се разбира отъ гледището на новата свѣтлина. Пѫтьтъ, въ който Богъ прониква, не трѣбва да се изкривява; служенето, като задача на всѣка душа, не трѣбва да се избѣгва. Никой не трѣбва да се мѣси въ работитѣ на другия. Онѣзи, които се мѣсятъ въ работитѣ на другитѣ, не могатъ да бѫдатъ ученици; онѣзи, които не могатъ да пожертвуватъ всичко заради Бога, и тѣ не могатъ да бѫдатъ ученици. Азъ не говоря за жертва, каквато вие разбирате, но за такава, каквато Богъ разбира. При това, не правете жертва за този или онзи човѣкъ, но за себе си, съ съзнание за вашия дългъ къмъ Великото Начало въ живота. Жертвата, която правите, трѣбва да внесе подобрение, подемъ въ живота ви, въ дома ви и въ всички, които сѫ около васъ. Мнозина мислятъ, че като се самопо- жертвуватъ, ще изгубятъ живота си. Да се самопожертвува човѣкъ, това не значи да изгуби живота си. Човѣкътъ на жертвата е силенъ човѣкъ, истински служитель на Бога. Отъ гледището на новото учение. Първичната Причина се схваща като вѫтрѣшенъ потикъ на душата да върви напрѣдъ и все напрѣдъ. Разколебае ли се човѣкъ само за моментъ и спре движението си, въ него настѫпва единъ свещенъ, Божественѣ бунтъ, и той чува въ себе си тихъ гласъ, който му говори: „Нѣма да спирашъ, нито ще се отклонявашъ налѣво или надѣсно; всичко си опиталъ. Сега ще вървишъ въ красивия животъ!“ Не е ли смѣшно за младия човѣкъ да търси изъ стаитѣ на своя дѣдо и на своята баба вехтории, потънали въ прахъ? Този прахъ ще го отрови. Казвамъ: запалете всичкитѣ вехтории на вашитѣ дѣди и прабаби да изгорятъ и влѣзте въ склада съ нови дрехи! Тамъ ще ви посрещнатъ вашитѣ добри приятели и ще ви прѣдложатъ да си изберете костюмъ, какъвто искате. Изберете ли веднъжъ новия си костюмъ, нѣма вече да го събличате. Облѣчете ли веднъжъ новия костюмъ на съзнанието ; нѣма вече събличане. Колкото и да ритате въ този костюмъ, той повече се закрѣпва. Това значи: служите ли съзнателно на Бога, вие ще придобиете Новия Животъ; откажете ли се да служите на Бога,... ще изгубите този животъ; и отново ще облѣчете старитѣ си дрехи. Ще ви приведа приказката за „Рибаря и златната рибка.“ Живѣли край морето една баба ,и единъ дѣдо. Бабата била лоша, сърдита жена, постоянно се карала съ дѣдото, че работилъ малко, и цѣлъ животъ се разправяли съ сиромашията. Праща го тя единъ день на морето, да налови много риба — да ядатъ и да остане за продань. Отива дѣдото тѫженъ на морето, хвърля мрѣ- жата, нищо не може да хване. Въ това врѣме една златна рибка излиза отъ морето и запитва дѣдото: Защо си тѫженъ дѣдо? —- Имамъ една лоша баба, изпрати ме да ловя риба, но ето, нищо не мога да хвана. — Върви си, дѣдо, въ кѫщи, и не се безпокой. Ще имашъ риба, колкото искашъ. Връща се дѣдото дома си и намира много риба. Пита го бабата: „Дѣдо, отдѣ дойдоха тия риби?“ — Като хвърляхъ мрѣжата, една златна рибка излѣзе отъ водата и като ме запита, за какво съмъ дошълъ,: каза ми да се върна дома си, тя ще ми изпрати много риба. — Ехъ ти, старъ глупецо, риба ли трѣбваше да и искашъ? Не виждашъ ли, че коритото ни е счупено, нѣмаме въ какво да перемъ? Хайде, пакъ иди, да и поискашъ ново, хубаво корито. Отива дѣдото на морето, ходи, обикаля покрай брѣга нажаленъ. Рибката пакъ излиза отъ морето и го запитва: „Дѣдо, какво искашъ, защо си нажаленъ?” — Сърди се моята баба, че. съмъ поискалъ риба. Сега ми каза, че имала нужда отъ корито. — Върни се дома си, и корито ще има. Отива си дѣдото, вижда прѣдъ бабата седи ново, хубаво корито. — Глупецъ, защо поиска корито? Не знаешъ ли, че нѣмаме кѫща? Малко ли студове прекарахме толкова години въ тази срутена колибка! Иди да и поискашъ нова кѫща, нови дрехи и покѫщнина. Отива дѣдото, по тѫженъ отъ по-рано, обикаля край морето. Рибката го вижда, излиза отъ водата и го запитва: Какво искашъ, дѣдо, защо си тѫженъ?“ — Моята баба пакъ е недоволна, сега иска кѫща нови дрехи и покѫшнина.— И ти си спокоенъ въ кѫщи, и това ще ви се даде. Отива дедото дома си: вижда, вмѣсто старата съборена колибка, нова кѫща, бабата облѣчена въ нови дрехи, но още по-недоволна и сърдита. — Старъ дъртако, защо не поиска отъ рибката, да те направи царь, а мене царица? Връща се отново дѣдото, оплаква се на рибката отъ своята баба. — И това ще бѫде, дѣдо, ти само не тѫжи. Връща се дѣдото въ кѫщи и намира бабата вече царица, но и този пѫть недоволна. — Защо не поиска отъ рибката да ни направи като Бога? Отива дѣдото покрай морето, тѫженъ и наскърбенъ, чака, но рибката вече не излиза. Тя се разгнѣвила на старата баба. Връща се дѣдото въ кѫщи и какво да види! — Пакъ старата колибка и бабата насрѣща му съ сѫщитѣ стари дрехи, съ счупено корито, безъ хлѣбъ и безъ риба — пакъ при сѫщитѣ условия на стария животъ. Казвамъ: всѣки, който не придобие свѣт- лината на новия животъ въ себе си и не разшири своето съзнание, даже и да се домогне Божественото благо, той ще го изгуби. Ние наричаме това благо „Любовь къмъ Първичната Причина на нѣщата.“ Като ви говоря тия идеи, азъ не искамъ ученицитѣ на новото, на Божественото учение само да прѣповтарятъ нѣщата, но да бѫдатъ истински носители на великото, което се включва въ това учение. Всички трѣбва да работите съзнателно, за да развиете въ себе си добродѣтелитѣ и дарбитѣ, които сѫ вложени въ васъ. Въ Писанието е казано: „Всички трѣбва да бѫдете подобни на Бога.“ Какъ ще се постигне това? — Чрѣзъ усилена съзнателна дѣйность върху себе си. Това е великата задача за разрѣшение, дадена за всѣки човѣкъ, не само за една година, нито за единъ животъ, но прѣзъ всичкитѣ врѣмена на вѣковетѣ. Христосъ казва: „Азъ ще бѫда съ васъ до окончанието на вѣка“. Това подразбира, че прѣзъ всичкото врѣме, докато сте на земята, Той ще ви помага да постигнете вашитѣ възвишени желания, да разработите всички свои сили и способности. Но кога ще имате помощьта на Христа? — Когато вие сте готови да направите всичко заради Бога. Ако можете да направите за Бога всичко, което се изисква отъ васъ, и Богъ ще направи всичко за васъ. Нѣма нѣщо, което да не може да ви се даде и да не се направи за васъ. Не направите ли за Бога това, което се иска отъ васъ, и вие нѣма да получите нищо. Това е една вѫтрѣшна задача, която всѣки ще разрѣши по своему. Разсѫждавайте споредъ това, което Богъ ви е говорилъ въ миналото, както ви говори въ настоящето и както Неговиятъ Духъ ще ви говори въ бѫдещето. Възрастнитѣ ученици ще слѣдятъ, додѣ е стигнало пробуждането на съзнанието у младитѣ. Както по плодоветѣ познаватъ, какво е дървото, така и работата на младитѣ е резултатъ отъ работата на възрастнитѣ. Сѫщото нѣщо се забѣлѣзва и въ училищата съ учителитѣ и ученицитѣ. Когато нѣкой е назначенъ за първа година учитель, резултатътъ отъ работата му е по-слабъ въ сравнение съ този, когато е учителствувалъ вече 4— 5 години. Освѣнъ това и положението на първитѣ ученици, постѫпили въ училището е при по-трудни условия, отколкото на тия, които постѫпватъ по послѣ. За тѣхъ има повече пособия, повече удобства и затова иматъ по-добри резултати. Сега и вие, които вървите въ духовния пѫть, се намирате при по-леки условия. Васъ посрѣщатъ наврѣдъ съ финикови вѣйки. Обаче, ония, които минаха прѣди васъ, прѣкараха голѣми мѫчения и страдания. Тѣ дадоха такива жертви, каквито вие не можете да си прѣдставите. Отъ васъ не се изискватъ сѫщитѣ жертви, но нови жертви, съ които да дадете примѣръ на подрастващото поколѣние. Сега, азъ ви , желая да имате абсолютно, положително вѣрую за нѣщата и да не се критикувате. Ако сте недоволни, и отъ васъ ще бѫдатъ недоволни; ако обичате, и васъ ще оби- чатъ; ако вѣрвате въ Великото начало на живота, и въ васъ ще вѣрватъ; ако сте справедливъ къмъ другитѣ, и къмъ васъ ще бѫдатъ справедливи. Такъвъ е Божествениятъ законъ. Спрѣмо всички хора Богъ постѫпва така, както и тѣ постѫпватъ къмъ Него. Съмнѣвате ли се въ Него, и другитѣ хора ще се съмнѣватъ въ васъ; обичате ли Го, и хората ще ви обичатъ; считате ли Го съвършенъ, вие ще можете самъ да си поправите по-грѣшкитѣ. Ако Богъ бутне нѣкоя ваша по-грѣшка, тя веднага изчезва и вмѣсто нея се явява нѣщо хубаво и красиво. Отъ разположението ни къмъ Великия прин- ципъ въ живота зависи и подобрението на нашия животъ. Това е мѣрилото за нѣщата. Младитѣ трѣбва да приложатъ тази мѣрка въ живота си, а старитѣ да вървятъ слѣдъ тѣхъ. Отъ младитѣ; се изисква смѣлость, а отъ старитѣ — смирение. Въ какво седи това смирение? — Понеже младиятъ обича повече да говори, стариятъ трѣбва да се смири, внимателно да го изслушва. Изкуство е да можешъ да изслушвашъ човѣка. За всичко е нужно прѣчистване на съзнанието, да дойдете до въз- кресението, да възстановите вѫтрѣшната връзка съ Първичната Причина, за да разбирате, въ какво седи Нейната воля и да я изпълнявате. Много хора казватъ, че вършатъ волята Божия, но дълго врѣме ще мине, докато разбератъ Истината по този въпросъ. Казвалъ съмъ ви, че Божественото учение е учение на живия опитъ. Затова, не е достатъчно само говорене, но главно приложение се изисква. Когато човѣкъ се заеме съ приложението на това учение, ще дойдатъ редъ противорѣчия въ живота му, но тѣ сѫ въ реда на нѣщата. Не е лесно за юнака да подигне тежъкъ товаръ. И той трѣбва да направи усилие, но нѣма да отстѫпи на товара.. Казвамъ: не туряйте правилата, които ви давамъ, като спънка въ вашия животъ. Казвате: „Ние знаемъ тия работи“. — Не, човѣкъ знае само това, което е опиталъ и отъ което има плодъ. Напримѣръ, едва сега ние вкусваме отъ плодоветѣ на всичко това, което Христосъ е проповѣдвалъ прѣди 2000 години. Колко малко е направило християнството отъ 2000 години насамъ! Какво ще постигне съврѣменното християнство? Казвате, че християнството още не е идеалъ на цѣлото човѣчество. — Така е. Между хората още не е събудено силното желание за самопожертвуване. Ако рече нѣкой да се самопожертвува, веднага слѣдъ това ще се роди и човѣшкото, че далъ повече, отколкото трѣбва. Приложи ли се Божественото учение, всички хора трѣбва да работятъ заедно, доброволно, всѣки споредъ силитѣ си, и всичко, което се придобие отъ общата работа, да се разпрѣдѣли равномѣрно въ живота. Тогава, всѣки, който работи за Бога, ще има общото съдѣйствие. Каквото направи той, всички ще му съ радватъ. Ако си направи кѫща, другитѣ ще се радватъ; ако напише нѣщо, всички ще го харесатъ; ако говори нѣщо, ще го изслушватъ съ внимание, безъ да го критикуватъ. Това трѣбва да бѫде идеалъ за всички! Ние говоримъ за вѫтрѣшнитѣ придобивки. Приятно е да срещнешъ душа чиста, откровена, която говори безъ прѣувеличение или намаление на фактитѣ! Приятно е да срещнешъ душа, постѫпкитѣ на която се диктуватъ отъ Любовьта! Който дойде при такъвъ човѣкъ, той ще го приеме съ радость, като го покани въ специална за него удобна, чиста стаичка. Ще му даде ключа отъ тази стаичка и ще го покани да влѣзе вѫтрѣ. Да имашъ за всѣки човѣкъ специално мѣсто въ своята душа — това трѣбва да бѫде идеалъ за всички, които учатъ и прилагатъ Христовото учение! Така постѫпва само онзи човѣкъ, на когото съзнанието е пробудено. Всѣки човѣкъ трѣбва да има силно желание да приготви въ себе си специална стаичка за своя Учитель и специални стаички за приятелитѣ си. При това положение нѣма да изпѫкватъ никакви противорѣчия. Мнозина казватъ: Ние се молимъ на Бога, горещи молитви отправяме за нѣкои работи, но молитвата ни не се приема. По колко пѫти се молите за едно и сжщо нѣщо? — По много пѫти. — Значи, не знаете да се молите. Когато отидете при нѣкой великъ хирургъ, има ли нужда да се молите по нѣколко пѫти, за да ви излѣкува? Кажете му само веднъжъ: „Господинъ докторе, азъ ще ти платя, колкото искашъ, направи заради мене това, което ти считашъ, че е най-добро!“ Кажете ли така, платите ли, колкото иска, молбата ви ще бѫде изпълнена. Това показва, че този боленъ има довѣрие въ лѣкаря и затова не го моли по нѣколко пѫти. Дойде ли нѣкой боленъ при лѣкаря и настойчиво го моли по нѣколко пѫти да му помогне, безъ да му заплати, той нѣма да получи никаква помощь. Това показва. че този боленъ се съмнява въ лѣкаря. По сѫщия начинъ и Богъ не обича да Му се налагаме. Искайте, молете се, но не се налагайте. Ако вашитѣ желания не сѫ съгласни съ Божията воля, Богъ никога нѣма да ви отговори. Да допуснемъ, че нѣкой баща има синъ, за когото е опрѣдѣлено на еди-каква си възрасть да замине за другия свѣтъ. Този синъ причинява голѣми неприятности на своитѣ родители, но въпрѣки това, бащата плаче, моли се да остане синътъ му живъ. Молбата му се чува, и синътъ остава да живѣе на земята. Нѣкога става и обратното. Нѣкой баща има добъръ синъ, който тежко заболява и прѣдстои да замине за другия свѣтъ. Бащата не се моли за оздравяването на сина си, не вѣрва въ молитвата, и синътъ му заминава за другия свѣтъ. Слѣдъ заминаването на сина, голѣми нещастия сполетяватъ бащата. Значи, онзи, който трѣбва да замине, остава да живѣе; онзи пъкъ, който трѣбва да остане живъ, заминава. И сега, азъ желая на онѣзи отъ васъ, които трѣбва да останатъ—подразбирамъ вашата душа, вашето съзнание—да останатъ на земята като носители на новото учение. За да бѫдете носители на Божественото учение, въ пълния смисълъ на думата, вие трѣбва да бѫдете здраво въорѫжени съ новитѣ разбирания, съ методитѣ на Любовьта и съ законитѣ на Мждростьта. Висока е мисията на ученицитѣ! По какъвъ начинъ можемъ да изпълнимъ своята мисия, своето прѣдназначение на земята? — Въ новия пѫть, по който вървите, има много начини и методи за постигане на вашитѣ желания и за разрѣшение на задачитѣ въ живота ви. Всѣки ще разрѣшава задачигѣ си самъ за себе си. Никой нѣма право да се мѣси въ работата на другитѣ. Запримѣрь, нѣкой човѣкъ е учитель, или чинов- никъ нѣкѫдѣ, обаче, иска да служи на Бога. Срѣща го единъ неговъ приятель и му казва: „Щомъ искашъ да служишъ на Бога, напусни службата си, напусни дома си и иди да проповѣдвашъ“. Казвамъ: всѣки да остане на своя постъ и при това положение да служи на Бога. Разнитѣ служби, които заемате, сѫ условия, елементи, необходими за рѣшение на задачитѣ ви. Когато се говори за напущане на дома, това е идея, която може да се разгледа въ тѣсень и широкъ смисълъ на думата. Въ тѣсенъ смисълъ напущане на дома подразбира отдѣляне на бащата или майката отъ своитѣ близки. Въ такъвъ случай, бащата или майката иматъ право да сторятъ това, само слѣдъ като осигурятъ напълно близкитѣ си. Въ широкъ сми- сълъ напущане на дома подразбира отиване отъ едно мѣсто на друго. Мнозина питатъ: „Какъ може човѣкъ да придобие свободата си?“ — За да дадешъ свобода на човѣка, ти трѣбва да му върнешъ всичко, което си му взелъ. Ако този човъкъ е вложилъ чувства въ тебе, своята любовь, ти трѣбва да му я върнешъ. Ще кажешъ: „Приятелю, когато дойде при мене, ти вложи въ моята банка еди-колко си капиталъ. Сега, понеже ние трѣбва да бѫдемъ свободни, ще се раздѣлимъ, като братя, по любовь, за което азъ ще върна вложения отъ тебе капиталъ, заедно съ лихвитѣ по 10 %. И послѣ, каквото азъ съмъ вложилъ въ тебе, по сѫщия начинъ ще ми го върнешъ.“ Каквото правите, да бѫде удобрено отъ Господа, а не отъ хората. Съврѣменнитѣ хора се стремятъ къмъ богатство, като казватъ: свободенъ може да бѫде само богатиятъ човѣкъ. Кой е богатъ човѣкъ? Ако натоварятъ единъ оселъ съ скѫпоцѣнни камъни, богатъ ли е той?—Богатъ е само онзи човѣкъ, който разумно използува Божиитѣ блага. Въ това отношение, истински богати сѫ великитѣ хора, светиитѣ, праведнитѣ хора, ангелитѣ, арахангелитѣ. Ако изпратите едно писмо до ангелитѣ или арахангелитѣ съ молба да ви изпратятъ нѣкаква парична помощи, тѣ нѣма да ви отговорятъ. Защо? — Понеже нѣматъ прѣми общения съ васъ. Ангелитѣ иматъ отношения съ хората чрѣзъ растенията, които сѫ тѣхни дѣца. Арахангелитѣ иматъ отношения съ хората чрѣзъ млѣкопитающитѣ, които сѫ тѣхни дѣца. Слѣдователно, каквито сѫ отношенията на хората къмъ растенията и животнитѣ, такива сѫ отношенията на ангелитѣ и арахангелитѣ къмъ тѣхъ. Какво ще каже съврѣменния човѣкъ по този въпросъ? Той ще се очуди на това ще отрече тази връзка между растенията и ангелитѣ, както и между животнитѣ и архангелитѣ. Питамъ: на какво основание тогава човѣкъ се счита Синъ Божий? Ако човѣкътъ, облѣченъ въ тази плъть, която умира, може да се нарече Синъ Божий, защо на сѫщото основание и растенията да не сѫ синове на ангелитѣ? Значи, както въ човѣка има единъ вѫтрѣшенъ образъ, въ който се включва Божествената проява, така и въ растенията и животнитѣ има такъвъ вѫтрѣшенъ, по-високъ произходъ отъ този, който виждаме въ външната имъ форма. Тази чърта у растенията на самопожертвуване е Божественото начало въ тѣхъ. Тѣ се жертвуватъ за храна на по-високо стоещитѣ сѫшества отъ тѣхъ — хора и животни. Когато растенията се жертвуватъ за по-високо стоещи отъ тѣхъ сѫщества, тѣ сѫщеврѣменно се ползуватъ, понеже висшитѣ сѫщества трансформиратъ тѣхнитѣ енергии. Хората пъкъ, отъ своя страна, когато умиратъ, оставятъ тѣлата си като пособия на други, по-низко стоещи сѫщества отъ тѣхъ, за да напрѣдватъ въ своя пѫть. И тъй, идеалътъ на всички хора трѣбва да бѫде любовь къмъ Бога, не прѣсилена, но естествена, по добра воля и по вѫтрѣшенъ потикъ. Вие търсите Бога, само когато сте въ нужда. Това всѣки е провѣрилъ. Докато сте здрави, силни, богати, учени, не Го търсите. Изгубите ли всичко това, вие започвате да Го търсите, и Той ви проговаря. Когато не чувате Божия гласъ, причината седи въ това, че сте облѣчени въ много дрехи, които се явяватъ като прѣпятствия въ живота ви. Прѣмахнете ли тия дрехи, прѣ- пятствията, веднага ще се свържете съ Божественото съзнание. Казвамъ: когато нѣкой страда, нека не се отчайва, но да знае, че това е благоприятенъ моментъ въ неговия животъ да се свърже съ Великото Начало въ свѣта, да чуе гласа Му. Богъ е въ сила да прѣвърне всѣко зло въ добро за онѣзи, които Го любятъ. Той е въ сила и мъртвия да възкръси. Докато човѣкъ се освободи отъ материалнитѣ връзки, отъ връзкитѣ си съ свѣта. той много пѫти трѣбва да умира и да възкръсва, много пѫти трѣбва да се ражда и прѣражда. Онова, което може да освободи човѣка отъ неговата сѫдба, това е любовьта му къмъ Бога, чрѣзъ която ще научи закона на служенето. Когато човѣкъ рѣши и започне да служи на Бога, тогава той се освобождава отъ своята тежка сѫдба, отъ тъмното робство, въ което е изпадналъ. Този день ще паднатъ и оковитѣ, които свързватъ нозѣтѣ му. Сега, приложете всички ваши хубави желания и свѣтли мисли! Бѫдете смѣли и рѣшителни, и Божието благословение ще дойде върху васъ! Помощьта ще ви дойде първо чрѣзъ добритѣ хора на земята, които Павелъ нарича светни. Свържете се съ всички добри хора, които работятъ съ любовь за Божието дѣло, безъ разлика на тѣхната на- родность, или на тѣхното религиозно вѣрую. Само така ще разбере човѣкъ, защо е дошълъ на земята. Единъ е идеалътъ на всички хора — любовь къмъ Бога и изпълнение на Неговата воля. Проникне ли се отъ този идеалъ, човѣкъ ще намѣри и своето мѣсто. Желая на всички да бѫдете родени отъ Бога! Казвате: Още не сме родени отъ Бога.“ — Ще се родите! — Не сме възкръснали. — Ще възкръснете! — Не сме силни. — Ще станете силни! — Нѣмаме знания. — И знания ще имате! Всичко старо въ васъ трѣбва да изчезне. Само една Божествена искра трѣбва за да изгори: Казано е въ Писанието: Богъ ще създаде нова, земя и ново небе, а старата ще изчезне, ще изгори. Това, което Богъ прави, и ние трѣбва да направимъ. Богъ ще изгори старата земя, и ние трѣбва да изгоримъ старата земя въ себе си. Богъ създава нова земя, и ние трѣбва да създадемъ нова земя. Христосъ казва: „Както Огецъ ми работи, така и азъ работя“. Каквото синътъ вижда отъ баща си, това и той прави. И ние, като Синове Божии, ще правимъ точно това, което нашиятъ Баща прави. Само така можемъ да бѫдемъ силни, мощни, не само за единъ день, но прѣзъ всичкитѣ врѣмена и епохи.

Шести младежки събор „Закон за единство и общност“, на учениците от Бялото Братство, 8-10.07.1928 г., София, Беседи от Учителя П.Дънов, държани през лятото на 1928 г. Първо издание, София, 1928 г. Стар правопис. (по стенографски записки) Книгата за теглене на PDF Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание Недѣля, 5 ч. с. 8 юли Роденъ отъ Бога Ще говоря само върху три думи отъ свещената книга: „Роденъ отъ Бога“. Често съврѣменнитѣ философи третиратъ въпроса: какъвъ е смисълътъ на живота? Азъ нѣма да говоря подробно върху този въпросъ, но казвамъ: когато човѣкъ е роденъ, животътъ вече има смисълъ. Питамъ: можете ли да опрѣдѣлите дължината на една рѣка, която още не е започнала да тече? Можете ли да опрѣдѣлите свѣтлината на слънцето, което още не е изгрѣло? Тогава, какъ ще опрѣдѣлите, какъвъ е смисълътъ на живота, ако хората не сѫ още родени? Слѣдователно, животътъ не може да има нѣкакъвъ смисълъ за човѣка, който още не е роденъ. Нѣкой пита: може ли да излѣзе нѣщо отъ мене? — Ако не си роденъ, нищо не може да излѣзе. Чудни сте! Какъ може да излѣзе нѣщо отъ това, което не е родено? Какъ може да излѣзе нѣщо отъ земя, на която нищо не си сѣлъ? Щомъ нищо не си сѣлъ, нищо не може да излѣзе. Ако си сѣлъ жито, ще излѣзе жито; ако си сгѣлъ царевица, ще излѣзе царевица. Изобщо, каквото си сѣлъ, това ще излѣзе. Да разисквашъ върху това, какво може да роди една нива, на която нищо не си сѣлъ, това е празно философствуване. Това азъ наричамъ „философия на празнитѣ думи“. Мнозина отъ съврѣменнитѣ хора питатъ: какъ можемъ да се спасимъ? — Ако не си роденъ, не можешъ да се спасишъ; ако си роденъ, можешъ да се спасишъ. Който не е роденъ, той не е грѣшилъ, и нѣма какво да се спасява. Нѣкой казва: какъ ще позная Бога? — Ако си роденъ, ще Го познаешъ; ако не си роденъ, нѣма какво да Го познавашъ. Намѣрите ли се прѣдъ извѣстно противорѣчие въ живота си, разсъждавайте философски: роденъ ли съмъ азъ, или не съмъ роденъ. То значи: посѣтъ ли съмъ на нивата, или не съмъ посѣтъ. — Ама азъ трѣбва да мисля. — Ако не си роденъ, нищо не можешъ да мислишъ, главата ти нищо не може да роди. Роденъ ли си, ще мислишъ и ще чувствувашъ — главата ти ще ражда и сърцето ти ще ражда — всичко въ тебъ ще ражда. То значи: родениятъ ще сѣе и плодъ ще ражда. Сега, за мене не е важно, дали ще разберете това, което ви говоря, или не. Азъ говоря за тѣзи, които сѫ родени и зная положително, че тѣ ще ме разбератъ. У васъ ще се зароди мисъльта, дали сте родени или не. Това е задача, разрѣшението на която се отнася лично до всѣки едного. Нѣкой може да запита: азъ роденъ ли съмъ, или не? Който задава такъвъ въпросъ, ще мяза на онзи българинъ Стоянъ, на когото откраднали магарето. Единъ день той тръгналъ за града да продава магарето си, но по пътя се уморилъ и легналъ подъ едно дърво да си почине. За да не открадне нѣкой магарето му, той го завързалъ съ юлара за ръката си и спокойно заспалъ. Въ това врѣме покрай него минали нѣколко дѣца, и като го видѣли, че спи, внимателно развързали магарето, като оставили само юлара въ ръцѣтѣ му, и избѣгали. Като се събудилъ, Стоянъ видѣлъ въ ръката си само юлара, а магарето го нѣмало. Той поразтъркалъ очитѣ си, да види, дали не се лъже, и си казалъ: „Стоянъ ли съмъ азъ, или не съмъ? Ако съмъ Стоянъ, магарето отиде; ако не съмъ Стоянъ, спечелихъ единъ юларъ.“ Защо Стоянъ се запитва, дали е той, или не е? Значи, той е изгубилъ нѣщо съществено и казва: „Ако азъ съмъ Стоянъ, изгубихъ магарето и съжалявамъ за него; ако пъкъ не съмъ Стоянъ, спечелихъ единъ юларъ.“ Той съзнава, че е изгубилъ нѣщо важно, но все пакъ си дава малка утѣха и казва: „Поне единъ юларъ спечелихъ“. Често и ние, съврѣменнитѣ хора, като изгубимъ нѣщо сѫществено въ живота — магарето си — се утѣшаваме поне съ юлара. Като влѣзе въ живота и изгуби магарето си, човѣкъ съзнава, че по-рано животътъ му е билъ по-лекъ съ магарето. Изгубили магарето си, той казва: тежъкъ е животътъ ми! Защо е тежъкъ животътъ ти? — Изгубихъ магарето. После казва: животътъ ми олекна. Защо? — Намѣрихъ магарето си. „Родениятъ отъ Бога грѣхъ не прави.“ Това учение е основата на живота, начало на една велика философия. Думата „роденъ отъ Бога, раждане“ не подразбира еднократенъ процесъ, но вѣченъ, непрѣривенъ процесъ: ежедневно, ежечасно, ежеминутно ще се раждашъ. Да мисли човѣкъ, че само единъ пѫть се ражда, това не е нѣ- каква дълбока философия, това е чисто материалистическо схващане. Отъ Божествено гледище „раждането" е вѣченъ процесъ. Вчера може да си билъ роденъ, а днесъ да не си роденъ и обратно: вчера може да не си билъ роденъ, а днесъ да си роденъ. И едното е възможно, и другото е възможно. Казвате: въ тази мисъль има противорѣчие. — Ние не се занимаваме съ противоречията въ живота, оставяме ги сами да се разрѣшаватъ. Има една философия, която казва: не губете врѣмето си съ разрѣшаване на про- тиворѣчията въ живота. Защо? — Понеже хората на земята не разполагатъ съ достатъчно врѣме. Вие сте се родили въ епоха, въ която нѣмате на разположение много врѣме, затова живѣете почти извънъ врѣмето. Въ физическия свѣтъ пространство имате достатъчно, но врѣме нѣмате. Днесъ хората съзнаватъ този фактъ, и затова всички бързатъ, като казватъ: врѣме нѣмаме! Прѣдложете на кого и да е да прочете нѣкоя хубава книга, той ще ви каже: врѣме нѣмамъ! Накарайте нѣкоя домакиня да направи нѣщо извънъ своята работа, и тя ще каже: врѣме нѣмамъ! Всички хора се оплакватъ, че нѣматъ врѣме. Всѣки моментъ отъ врѣмето е заетъ съ опрѣдѣлена работа. Думата „раждане“ може да се разгледа въ тѣсенъ и въ щирокъ смисълъ. Азъ я разглеждамъ въ широкъ смисълъ, за да не се спънете, защото въ тѣснотата се крие злото. Когато човѣкъ се спъва, това показва, че той живѣе въ тѣсния смисълъ на нѣщата. Злото живѣе въ тѣсния смисълъ на любовьта, на мѫдростьта, на истината, на правдата, на добродѣтельта и т. н. Злото търси мѣсто въ тѣсногрѫдството, но дойде ли до широчината, до широкогрѫдството, то казва: това мѣсто не е за мене, тукъ не мога да живѣя, изгубвамъ се. И дѣйствително, всѣко нѣщо трѣбва да има свое първоначално мѣсто, т. е. свое начало, Ако нѣщата започватъ отъ своя първоначаленъ пунктъ, тѣ ще получатъ и своя естественъ подемъ. При това положение ще може да очакваме качествата на раждането. Често хората запитватъ, на какво се дължатъ противорѣчията въ живота. За да се обяснятъ противорѣчията въ живота, ще ви приведа единъ малъкъ разказъ, който се отнася до старитѣ врѣмена. Въ разказа се говори за нѣкой си графъ Карнаци — чудакъ човѣкъ въ своитѣ разбирания и проявления. Той билъ затворенъ, саможивъ човѣкъ, така далечъ отъ хората и тѣхнитѣ болки и страдания, че самъ не помнилъ да е направилъ нѣкому най-малкото добро. Богатъ човѣкъ билъ графъ Карнаци, живѣлъ близо до морето, дѣто ималъ обичай да излиза често на разходка. Всички хора, които го познавали, имали лошо мнѣние за него, като жестокъ, суровъ човѣкъ — никому благъ погледъ, никому дума не казвалъ, на никой просекъ милостиня не давалъ. Наблизо до кѫщата на графа живѣлъ бѣденъ, скроменъ човѣкъ, но голѣмъ философъ, нареченъ Севадинъ. И той билъ голѣмъ чудакъ: бѣдно облѣченъ, безъ шапка и безъ обуща, отъ никого нищо не приемалъ, живѣлъ съ каквото ималъ. Никога не търсилъ удобства въ живота си, задоволявалъ се съ най-малкото, което ималъ. Занимавалъ се, обаче, съ философия и наука - единственото удоволствие въ неговия животъ. Прѣкарвалъ днитѣ на своя животъ като философъ-стоикъ. Единъ день Севадинъ се заинтересувалъ отъ живота на графъ Карнаци, започналъ внимателно да го изучава съ сериозното и искрено желание да му помогне по нѣкакъвъ начинъ, да измѣни малко своя характеръ. Редъ години той проучавалъ живота на Карнация, наблюдавалъ го въ неговитѣ редовни разходки покрай морето. Веднъжъ му дохожда на умъ една свѣтла идея, да отвори тази душа, и си казва: Ще направя единъ опитъ, да видя, какъвъ резултатъ иматъ моитѣ теории. Опитътъ му се състоялъ въ слѣдното: отивалъ всѣка сутринь на морето, прѣди да е дошълъ още Карнаци, и тамъ, върху пѣсъка на морския брѣгъ, написвалъ по едно изречение на нѣкой отъ великитѣ философи, мѫдреци или Учители, които сѫ живѣли отъ началото на свѣта, до послѣдно врѣме. Написвалъ изречението и се скривалъ нѣкѫдѣ, отдѣто могълъ да наблюдава, какво ще направи Карнаци, като дойде покрай морето. Идва Карнаци, разхожда се, наблюдава морето, и изведнъжъ забѣлѣзва нѣщо изписано върху пѣсъка. Чете, намира, че това изречение е хубаво, дълбока философия има въ него и си казва: „Чудно нѣщо! Кой ще е написалъ тукъ това изречение? Жалко, вълнитѣ на морето ще дойдатъ до брѣга, ще залѣятъ пѣсъка и ще заличатъ изречението“. Замисля се и си заминава. На втория день дохожда, вижда друго изречение написано. На третия день — трето изречение и т. н. Замисля се вече сериозно, какъ да запази тия изречения, едно отъ друго по-хубави и смислени. Севадинъ отдалечъ наблюдавалъ, какъвъ ефектъ произвежда тази замислена отъ него работа. Карнаци не могълъ да си обясни, кой ще е този човѣкъ, който пише тия хубави изречения на морския брѣгъ. По едно врѣме си казалъ: ,,Да не би това да е нѣкаква илюзия на моя умъ, да се заблуждавамъ нѣкакъ!“ Продължавалъ да прави всѣки день своитѣ разходки и всѣкога намиралъ по едно хубаво изречение, което слѣдъ малко мор- скитѣ вълни заливали. „Важни сѫ тия мисли, не трѣбва да се изоставятъ така на морскитѣ вълни, да бѫдатъ заличени“, си казва: той. Бръква въ джоба си да извади моливъ и намира такъвъ. Не много далечъ отъ него седи Севадинъ и наблюдава. Като го забѣлѣзва Карнаци, веднага го извиква и го запитва: „Ти безъ работа ли си?“ — Да. — Бѣденъ човѣкъ ли си? — Да, бѣденъ съмъ. — Знаешъ ли да пишешъ? — Зная. — Вземи тогава тѣзи листъ и моливъ и тръгни слѣдъ мене, ще ти кажа, какво ще правишъ. Сега вече тръгватъ двамата заедно: Карнаци напрѣдъ, Севадинъ слѣдъ него. Карнаци спира прѣдъ първото изречение, започва да чете и казва на Севадина: „Пиши, каквото чувашъ“. Севадинъ пише. Отиватъ на друго мѣсто. Карнаци чете второто изречение, а Севадинъ пише. Отиватъ на трето, на четвърто мѣсто. Севадинъ прѣписва всичкитѣ написани изречения. Казва му Карнаци: „Ти си простъ човѣкъ, не разбирашъ тия изречения, но нищо отъ това. Утрѣ пакъ щедойдешъ на сѫщото мѣсто. Всичко, което съмъ ти продиктувалъ досега, както и това, което ще ти диктувамъ за въ бѫдеще, ще прѣпишешъ на чисто и така ще ми го донесешъ“. День слѣдъ день отивалъ Севадинъ на морския брѣгъ и прѣписвалъ своитѣ изречения. И тъй, по този начинъ, между графъ Карнаци и Севадинъ се създала една вѫтрѣшна връзка. По едно врѣме Карнаци чете едно отъ написанитѣ изречения: „Пий отъ самоизцѣдения сокъ на лозовата прѫчка!“ Слѣдъ това прочита второ изречение: „Пий отъ живата вода, която тече“. И най-послѣ прочита трето изречение: „Направи най-малкото добро, което никога досега не си направилъ“. Той се замислилъ дълбоко върху тия три изречения и казалъ на Севадина: „Този човѣкъ който пише всѣки день тия изречения по морския брѣгъ, трѣбва да е нѣкой великъ философъ. Обаче, не е достатъчно само да прѣписваме тия велики изречения, но трѣбва да ги приложимъ въ живота си, да видимъ тѣхния резултатъ. Ще приложа третото изречение, да направя най малкото добро. Кое считашъ ти за най-малко добро? — „Помисли малко!“ казва му Севадинъ. — Добрѣ, ще помисля. Отива Карнаци дома си и влиза въ своята стая, на която прозорцитѣ били затворени съ години. Като впѣзълъ вѫтрѣ, замислилъ се и си казапъ: „Сега не мога да направя друго най-малко добро, освѣнь това, да отворя кепенцитѣ на прозорцитѣ въ моята стая, които не сѫ отваряни, откакъ сѫ умрѣли майка ми и баща ми.“ Отваря кепенцитѣ на прозорцитѣ, и веднага вижда обстановката на цѣлата стая. На другия день Карнаци и Севадинъ пакъ отиватъ на морския брѣгъ и четатъ написано ново изречение: „Прочети най-прашасалата книга въ твоята стая! При това, чети я тъй, както е, съ праха заедно, безъ да го изтърсвашъ!“ Карнаци си казва: имамъ една такава книга, навѣрно отъ никого непипана и неотваряна отъ редъ поколѣния. Влиза въ стаята си. намира тази книга и безъ да я чисти отъ праха, започва да я чете. Да четешъ една книга, както е прашасала, да не чистишъ праха и, това е философия! Чистишъ ли праха и и послѣ я четешъ, прахътъ ще влѣзе въ бѣлитѣ дробове и ще повлияе върху ума ти. Не махай праха отъ книгитѣ. Чети ги съ него заедно. Прахътъ, който е полепналъ по книгитѣ на хората, има свое съдържание. Това не може да се доказва, но може да се опита. Ако нѣкой цигуларь постави внимателно на цигулката една хартия, посипана съ прашецъ, и полека тегли лѫка върху струнитѣ, отъ праха ще се образуватъ извѣстни линии, по които ще се познае, какви сѫ били тоноветѣ. Ще кажете: за насъ е непонятно, какъ така прахътъ върху книгитѣ да има свой сми- сълъ и съдържание. Казвамъ: неразбранитѣ нѣща въ живота иматъ свой вѫтрѣшенъ смисълъ. Карнаци отваря прашасалата книга, и тя се указала Библията, която не била четена отъ прѣди четири поколѣния. Той отваря книгата и попада на слѣдното изречение: „Богъ е Любовь.“ Замисля се върху тия думи и си казва: „Вѣрно е, че Богъ е Любовь, но Той оставя своитѣ дѣца да се напрашатъ така, както тази книга, затворена отъ четири поколѣния насамъ.“ Не е ли малко противорѣчиво, като казваме, че Богъ е Любовь, а при това сѫществуватъ най-голѣмитѣ страдания въ свѣта? Не е ли малко противорѣчиво, като казваме, че Богъ е Любовь, а при това смъртьта сѫществува въ свѣта? Не е ли малко противорѣчиво, като казваме, че Богъ е Любовь, а при това злото сѫществува на земята? Азъ приведохъ този примѣръ, за да ви изясня чрѣзъ него положението, въ което вие се намирате. Севадинъ, това сте вие. Карнаци, това сѫ условията, обществото, въ които живѣете. Мнозина казватъ: нѣма работа за насъ. Казвамъ: вземете примѣръ отъ Севадина. Той не бѣше богатъ човѣкъ, но намѣри изходенъ пѫть, да спечели сърцето на Карнаци и да се сприятелятъ. Слѣдова- телно, намѣрите ли се прѣдъ нѣкое противорѣчие въ живота си, трѣбва правилно да го разрѣшите. То е вашиятъ Карнаци, съ когото вашиятъ Севадинъ трѣбва да се заеме, да изучи характера му, да спечели сърцето му и най-послѣ да се сприятели. Вашиятъ Севадинъ всѣки день трѣбва да пише по едно ново изречение на морския брѣгъ, безъ да се страхува, че вълнитѣ ще заличатъ усилията му. Ако едно отъ тия сѣменца попадне въ ума или въ сърцето на Карнация, цѣльта, къмъ която се стремѣлъ Севадинъ, е постигната. Каква е била цѣльта на Севадина, нѣма да обяснявамъ. Важното е, че той ималъ близка и далечна цѣль въ живота си, къмъ която се стремѣлъ. Азъ не говоря за цѣльта на онѣзи, които не сѫ родени отъ Бога, но за цѣльта на роденитѣ отъ Бога. За послѣднитѣ Писанието казва: „Роденитѣ отъ Бога грѣхъ не правятъ“. Това не подразбира, че по врѣме и пространство тѣ не правятъ грѣхъ, но родениятъ отъ Бога, за всѣки да- денъ моментъ, когато съзнава това, при каквито изкушения и да изпадне, грѣхъ не може да направи. Отъ философско гледище този въпросъ е ясенъ. Богатиятъ не може да краде. Питате: защо богатиятъ не може да краде? — Защото той е задоволенъ, може да има всичко, каквото пожелае. Ще кажете: въ какво седи тази невъз- можность? Допуснете, че вие носите на гърба си единъ чувалъ, пъленъ съ скѫпоцьнни камъни и цѣлъ сте въ поть отъ тежестьта на този товаръ. Питамъ: ако намѣрите по пѫтя още единъ такъвъ чувалъ, пъленъ съ скѫпоцѣнности, ще го вземете ли на гърба си? — Не, ще оставите този чувалъ за другъ пѫть, той сега не може да ви съблазнява. Въ този моментъ вие сте богатъ, задоволенъ човѣкъ. Когато се явяватъ противорѣчията въ живота ви, това показва, че вие не можете да се справите съ положението, защо едни хора носятъ пълни чували на гърба си, а други носятъ празни чували. Всѣки човѣкъ, който носи на гърба си празенъ чувалъ, има изкушения. Всички изкушения, скърби и страдания въ живота произтичатъ отъ празнитѣ чували. Човѣкъ, който носи на гърба си чувалъ, пъленъ съ скѫпоцѣнности, е цѣлъ въ поть, пъшка, страда отъ тежестьта на чувала, но той има планове, мечти, мисли, прѣдприема едно, друго — разчита на нѣщо. Човѣкъ, който носи празенъ чувалъ на гърба си, обръща се натукъ-натамъ, навсѣкѫдѣ вижда безмислие и пустота, и казва: празенъ е животътъ, нѣма смисълъ въ него. Казвамъ: нека този, който носи празния чувалъ на гърба си, хване пѫтя на Севадина и отиде на морския брѣгъ да пише велики мисли. Онзи пъкъ, който носи пълния чувалъ на гърба си, е графъ Карнаци. Нека той прѣписва изреченията отъ морския брѣгъ и ги прилага въ живота си. Не постѫпвате ли така, всѣкога ще се намѣрите прѣдъ противорѣчия въ живота си. Обаче, не се опитвайте сами да разрѣшавате противорѣчията! Тази сутринь азъ говоря на младитѣ ученици. Млади наричамъ тия, които сега започватъ работата си, а стари — тия, които отдавна работятъ. Това не подразбира, че старитѣ сѫ завършили своята работа, но работятъ вече. Като се говори, че едни сѫ млади, а други стари, това е по отношение врѣмето на тѣхната работа. Нѣкой ученикъ може да е постжпилъ въ училището прѣди нѣколко години, но не учи, не работи. Това показва, че той е още младъ, не съзнава, какво трѣбва да прави. Другъ може да е постѫпилъ само прѣди една година, но той учи, работи. Този ученикъ е старъ, съзнава задълженията си и учи. Често младитѣ ученици сѫ по-способни отъ старитѣ, а нѣкога старитѣ ученици сѫ по-способни отъ младитѣ. Способни ученици има и между младитѣ, и между старитѣ. Не разбирайте понятията „младъ и старъ“ въ тѣхния букваленъ смисълъ. Способенъ ученикъ е този, който идва въ училището съ готови дарби и таланти въ себе си, а училището му дава само условия за тѣхното развитие. Благороднитѣ чувства сѫщо така не се създаватъ нито въ училището, нито въ обществото, но училището и обществото сѫ само фактори, условия за тѣхното развитие. Слѣдователно, човѣкъ иде отнѣкѫдѣ съ готови заложби въ себе си, които той развива и разработва въ живота. Отдѣ иде човѣкъ въ свѣта, този въпросъ ще оставимъ настрана, защото, ако говоримъ за другия свѣтъ, мнозина ще кажатъ, че той не е реаленъ. Дѣйствително, всѣки свѣтъ, който не може да даде отпечатъкъ на физическия свѣтъ, се счита нереаленъ. Обаче, има свѣтове, които могатъ да се отпечатватъ на физическия свѣтъ. Сѫщото нѣщо е и съ идеитѣ. Има идеи, които могатъ да се отпечатватъ въ нашия умъ, а има идеи, които не могатъ да се отпечатватъ въ нашия умъ. Роденъ отъ Бога! — Това е началото на истинския, разумния животъ въ човѣка. Нѣкой казва: за да бѫде човѣкъ роденъ отъ Бога, трѣбва да е високо ученъ! Ученикътъ трѣбва да започне съ тази велика проблема на живота си — да бѫде роденъ отъ Бога. Правиленъ ли е процесътъ на физическото раждане? Колко мѣсеца продължава периодътъ на брѣменностьта за човъка? — Деветь мѣсеца. Прѣзъ този периодъ зародишътъ минава прѣзъ 400,000 форми въ утробата на майката, докато се създаде като човѣкъ. Освѣнъ 400,000 форми зародишътъ прѣзъ тия деветь мѣсеца минава и редъ други форми, за които сега нѣма да говоря. Прѣзъ цѣлото врѣме на брѣменностьта вие можете да изчислите, по колко отъ тия форми се па- дать на минута, на часъ, на день. Когато кажемъ, че нѣкой е роденъ отъ Бога, ние подразбираме пакъ процеси подобни на зачеването и раждането, както това става и въ физическия свѣтъ на земята. Родениятъ отъ Бога постепенно ще минава отъ слава въ слава, отъ знание въ знание, отъ любовь въ любовь, отъ правда въ правда, отъ истина въ истина и т. н. Когато нѣкой казва, че има широки схващания за живота, азъ разбирамъ, че той се намира въ процеса на ново зачеване и отива къмъ новораждането, защото само въ този процесъ има постепенно разширяване. Ще ви приведа още единъ разказъ, безъ да споменавамъ имена на лицата, за които се говори въ разказа. Ще ви прѣдамъ разказа въ проста форма, както дѣцата разправятъ приказки. Една царска дъщеря, благородна, добра мома, се разболѣла злѣ и била почти на умиране. Тя се обърнала къмъ Бога съ гореща молба да продължи живота и, да поживѣе още на земята. Богъ чулъ нейната молба и рѣшилъ да продължи живота и съ 20 години. За тази цѣль Той изпраща отъ небето единъ ангелъ съ писмо, въ което съобщава на царската дъщеря, че животътъ и се продължава съ 20 години. Тя прочела писмото, зарадвала се и погледнала къмъ Божия посланикъ. Въ този моментъ се влюбила въ него. Сега вече тя се намѣрила прѣдъ една дилема, която не могла да разрѣши. Да отиде съ ангела на небето — не може, Богъ продължилъ живота и съ още 20 години. Освѣнъ това, мѫчно ще и бѫде за майка и, за баща и — искало и се да поживѣе на земята. Да остане ангелътъ при нея — и това не може. Той дошълъ на земята съ мисия: да прѣдаде писмото на царската дъщеря и да се върне горѣ. Какво да прави? Ако знаеше съдържанието на писмото прѣди да го отвори, тя би пожелала да отиде съ ангела заедно на небето. Ами сега? Ако рече да напусне земята и отиде съ ангела, тя ще прѣстѫпи Божия законъ. Богъ и продължава живота съ 20 години. Ако ангелътъ остане на земята при нея, той прѣстѫпва Божия законъ, не е изпълнипъ мисията си, кактс трѣбва. Какво да се прави? — Вие ще разрѣшите тази задача. Този разказъ изобразява сегашния ви животъ съ всички противорѣчия, които се срѣщатъ въ него. Сега животътъ на всинца ви е продълженъ съ 20 години. Какво ще правите? Любовьта дойде, донесе ви писмо отъ Господа, но ще си замине. Съ нея не можете да отидете. Бѣше врѣме, когато можахте да отидете съ нея, но тогава се отказахте. Сега, младитѣ ученици, нека мислятъ, а старитѣ нека разгадаватъ. Младитѣ ученици да оратъ, а старитѣ да сѣятъ! Младитѣ да жънатъ, а старитѣ да вършеятъ! Младитѣ да копаятъ лозето, а старитѣ да бератъ гроздето! Младитѣ да готвятъ, а старитѣ да ядатъ! Младитѣ да печелятъ, а старитѣ да харчатъ! Това сѫ положения изъ живота. Това е фи- лософия, която всѣки ще разбира, както може. Разбирайте я широко, споредъ новитѣ схващания, споредъ великия Божественъ законъ, който работи въ свѣта. За нѣкои свѣтътъ е загадка, а за други той е въпросъ на разрѣшение. За нѣкой свѣтътъ е мѫчение, а за други той е свѣтлина. Свѣтътъ включва различни условия, при които всѣки човѣкъ се намира. Заключенията, изводитѣ на този или онзи човѣкъ за свѣта, че той е добъръ или лошъ, сѫ субективни. „Отчасти знаемъ, отчасти мѫдруваме“, казва Павелъ. Нѣкой казва: тежъкъ е животътъ ми! Азъ подразбирамъ, че неговиятъ животъ е тежъкъ, но не и животътъ на другитѣ хора, нито животътъ на ангелитѣ. Животътъ на ангелитѣ е щастливъ, смисленъ. Когато нѣкой каже, че животътъ е брѣме, или че животътъ е борба, неговиятъ животъ е брѣме, неговиятъ животъ е борба. Никой не може да говори за трудноститѣ на цѣлокупния животъ. Когато нѣкой каже, че животътъ е щастливъ, това подразбира неговия животъ, но не и живота на другитѣ хора и сѫщества. Това, което въ даденъ случай е вѣрно за едного, не е вѣрно за всички. Ако нѣкой човѣкъ се намира при сѫщитѣ условия, при които се намирамъ и азъ, и двамата ще имаме една и сѫща опитность. И тогава, ако азъ съмъ не- щастенъ, и той ще бѫде нещастенъ; ако азъ съмъ щастливъ, и той ще бѫде щастливъ. Като казвамъ, че и двамата ще имаме сѫщата опитность, не подразбирамъ абсолютно идентична, но приблизително еднаква. Нѣщата постоянно се мѣнятъ по врѣме и пространство. Двама души могатъ да иматъ една и сѫща опитность, но все пакъ ще има нѣкакви малки различия въ опитностьта на двамата. Роденъ отъ Бога! Размишлявайте всички върху тази мисъль. Помислете малко и върху двата малки разказа. Тѣ изясняватъ нѣкои положения отъ вашия животъ. Казва се въ Писанието: „Богъ е Любовь! Любовьта ражда живота." Значи, сѫщеврѣменно Богъ е животътъ, въ който се пишатъ хубавитѣ нѣща, но идватъ вълнитѣ на морския брѣгъ и заличаватъ написаното. Вълнитѣ, това е бурниятъ животъ, който заличава всичко. Ако вие, като графъ Карнаци, нѣмате обичай да пишете, свѣтътъ, бурното море у васъ ще заличи всичко. Вие трѣбва да намѣрите въ себе си този Севадинъ, който пише всѣки день по нѣщо ново на морския брѣгъ и послѣ го прѣписва въ чиста тетрадка. Този Севадинъ се намира въ всѣки човѣкъ. Севадинъ не е богатъ, не е силенъ, не е знатенъ човъкъ за свѣта, но той разбира живота и за всѣки даденъ случай може да ви помогне. Казвамъ: условията, при които живѣете, ще опрѣдѣлятъ вашия характеръ. Всѣки човѣкъ, който не иска да се състезава съ мѫчнотиитѣ въ живота; който не иска да разрѣшава проблемата на грѣха, на злобата, на умразата, на съмнѣнието въ себе си, той е първокласенъ охлювъ, съ два рога. Жи- вотътъ на такъвъ човѣкъ е въздухообразенъ. Онзи човѣкъ, който не иска да страда, той е въ положението на охлювъ. Станешъ ли като охлюва, никакво страдание нѣма да имашъ... Искашъ ли човѣкъ да станешъ, ще напуснешъ своя охпювообразенъ животъ. Човѣшкиятъ животъ е придруженъ, ако не съ най-великитѣ задачи, поне съ по-високи задачи отъ тия на охлюва. Вие казвате: чудно нѣщо! Едно врѣме живѣхъ чистъ и светъ животъ, всички мѫчнотии въ живота си разрѣшавахъ лесно. Какво стана сега съ мене, че не мога вече лесно да рѣшавамъ задачитѣ си, не мога да живѣя такъвъ чистъ животъ? Казвамъ: едно врѣме, като охлювъ, ти разрѣшаваше лесно задачитѣ си, но сега си човѣкъ. И като човѣкъ твоитѣ задачи сега сѫ по-трудни, отъ тебе изискватъ повече. Какво лошо има въ това, че мѫчно рѣшавашъ задачитѣ си? Радвай се, ти сега си човѣкъ. Е нѣкой пита: какво да правя тогава? — Ще се мѫчишъ, ще страдашъ и ще се радвашъ, ще разрѣшавашъ задачитѣ си. — Ако не мога? — Охлювъ ще станешъ. Като охлювъ нѣма да имашъ голѣми страдания и щастливъ ще бѫдешъ. Понѣкога може да те турятъ въ тенджерата, да те сварятъ. И тогава ще минешъ отъ едно състояние въ друго. И тъй, всѣки самъ ще избере положението, въ което трѣбва да работи и да рѣшава задачитѣ си. Такъвъ е Божествениятъ свѣтъ — свѣтъ на свобода. Всѣки самъ постѫпва въ училището. Когато дѣтето отива на училище да учи, учительтъ ли го заставя да направи това? — Не, то само отива. Въ дѣтето има силно желание да учи. ученикъ да бѫде. По сѫщия начинъ и вие сами сте постѫпили въ училището да учите. Щомъ е така, ще изучавате прѣдметитѣ, които сѫ турени въ програмата на училището. Нѣкой казва: защо влѣзохъ въ училището? — Да учишъ! — Ама не мога да уча. — Тогава ще излѣзешъ отъ училището. — Но искамъ да уча! — Щомъ искашъ да учишъ, ще разрѣшавашъ всички задачи, ще приемешъ всички страдания и радости, които ще те слѣдватъ въ живота. Приемете ли тия нѣща, нѣма да се оплаквате, че Господъ е несправедливъ къмъ васъ, че учителитѣ не ви разбиратъ и цѣнятъ правилно, че хората не ви обичатъ, че вашиятъ животъ е малко по другояче поставенъ отъ този на другитѣ и т. н. Това сѫ второстепенни въпроси. Трѣбва да знаете, че къмъ способния ученикъ всички учители се отнасятъ благосклонно. Той разрѣшава всички задачи, които му се даватъ, колкото трудни и да сѫ тѣ. Казвамъ: когато хората съзнаятъ, че положението, въ което се намиратъ, е доброволно поето отъ тѣхъ, тѣ ще избегнатъ голѣма часть отъ нещастията и страданията, въ които сега изпадатъ. Нѣкой човѣкъ страда, като гледа себе си нещастенъ и простъ, а другъ живѣе чистъ и светъ животъ и минава за ученъ. Прѣди всичко, всѣки самъ е причина за своето положение. Питамъ: коя е нормата ви, чрѣзъ която опрѣдѣляте светостьта на човѣка? Коя е вашата норма, чрѣзъ която опрѣдѣляте ученостьта на човѣка? Коя е вашата норма, чрѣзъ която опрѣдѣляте, че нѣкой човѣкъ е добъръ? — Ама така мисля. — Това не е наука. Въ природата има една положителна, установена мѣрка, съ която се опрѣдѣля, кой човѣкъ е лошъ и кой добъръ, кой човѣкъ е простъ, кой ученъ и т. н. Не може да се разчита на онзи човѣкъ, който нѣма мѣрката на природата, съ която да различава злото отъ доброто, грозното отъ красивото. Днесъ много отъ съврѣменнитѣ хора си служатъ съ несъвършенъ езикъ. Говори се за нѣща, които нѣматъ начало. Не може да се опрѣдѣли дължината на рѣка, която още не е започнала да тече. Не може да се опрѣдѣли смисъла на живота, ако той още не е проявенъ. Не може да се опрѣдѣлятъ качествата на сѣмето, което още не е посѣто въ земята. Мнозина питатъ: какъ ще познаемъ новото учение? — По дѣлата на хората. Христосъ казва: „По дѣлата ви ще познаятъ, че сте мои ученици“. Посѣли ли сте новото учение въ сърцето или въ ума си? Нѣкой казватъ: чели сме нѣщо по новото учение. — Това още нищо не значи. Ако видите единъ малъкъ портретъ на царската дъщеря това означава ли, че сте видѣли дѣйствителния и образъ? Можете ли да опрѣдѣлите характера и по нейния малъкъ портретъ? — За да опрѣдѣлите точно характера и, трѣбва да имате най малко 400,000 портрети отъ нея, вадени огъ деня на рождението и до послѣдния часъ. Днесъ има физиогномисти, които, щомъ погледнатъ лицето на нѣкой човѣкъ, могатъ да говорятъ, какъвъ е той. За такива случаи турцитѣ казватъ: „И да видишъ, не вѣрвай!“ Фактъ е, обаче, че лицето на човѣка е огледало на душата. Казватъ за нѣкого: този човѣкъ е честенъ, способенъ, добъръ. Питамъ: докѫдѣ се простира неговата честность? Единъ виденъ ин- жинеръ прѣди нѣколко години ме запита : „Господине, кажи ми нѣкоя чърта отъ моя ха- рактеръ“. Азъ му казахъ: „Ти си честенъ човѣкъ, но твоята честность може да издържи до единъ милионъ лева. Отъ единъ милионъ нагорѣ не може да отиде. Съ единъ милионъ лева могатъ да те подкупятъ. Съ 100,000 лева, съ 200,000 лева, съ 500,000 лева не могатъ да те подкупятъ, но дойде ли до единъ милионъ, ти отстѫпвашъ.“ — „Правъ си. Съ единъ милионъ лева могатъ да ме подкупятъ; ще замина за странство, тамъ да живѣя.“ Казвамъ: да познавашъ хората по този начинъ, това е наука. Всѣки трѣбва да знае, докѫдѣ се простиратъ неговитѣ добродѣтели и колко може да издържа. Нѣкой казва: азъ съмъ търпеливъ човѣкъ. — Колко си търпеливъ? Като ти ударятъ една-двѣ прѫчки, издържашъ, но ударятъ ли ти 25 прѫчки, викашъ вече: охъ, убиха ме! — Това не е търпѣние. Като ти ударятъ 25 тояги, всичкото ти търпѣние се изчерпва. Азъ наричамъ търпеливъ човѣкъ онзи философъ, при когото дошло едно малко дѣте и започнало да го удря съ прѫчка по главата. Той разрѣшавалъ единъ много важенъ философски въпросъ и тъй дълбоко билъ концентриранъ въ мисъльта си, че не усѣтилъ нито единъ отъ ударитѣ на това дѣте. По едно, врѣме вдигналъ главата си нагорѣ и вижда, че дѣтето седи съ прѫчка въ рѫка и го запитва: „Дѣтенце, какво правишъ тукъ?“ — Ти нищо ли не усѣти? — Не. — Чудно нѣщо! Азъ те удряхъ досега съ тази прѫчка по главата.— Не съмъ усѣтилъ нищо. — Не брои ли, колко пжти те ударихъ?— Не. Колко пѫти ме удари? — 1000 пѫти. Казвамъ: това наричамъ азъ търпѣние. Нетърпеливиятъ човѣкъ, когато разрѣшава нѣкоя важна задача, още отъ първия ударъ на това дѣте ще каже: „Слушай, ти нѣмашъ ли друга работа, ами се занимавашъ съ мене? Хайде, иди при баща си и майка си! Не знаешъ ли, че азъ се занимавамъ съ рѣшението на единъ много важенъ въпросъ? Ако те ударя единъ пѫть, ще се търколишъ на земята.“ Питамъ: какво може да се направи на земята при такива разбирания за живота? Който върши човѣшки работи, това е лесно, то всѣкога може да стане, но що се отнася до Божественото, другъ е въпросътъ. Тамъ се изискватъ нови разбирания, нови хора. Сега, азъ не говоря за човѣшкия животъ — за него всички хора сѫ майстори. Азъ говоря за Божествения животъ, за Божественото у насъ. Когато Божественото начало живѣе у хората, тѣ нѣма да се запитватъ, дали сѫ родени, или не, но веднага ще се разбератъ. Двама души, родени отъ Бога, могатъ да говорятъ помежду си за Божествения животъ и ще се разбиратъ. Двама души, които не сѫ родени отъ Бога, могатъ да си говорятъ за човѣшкия животъ и ще се разбиратъ. Обаче единъ човѣкъ, роденъ отъ Бога, и другъ, който не е роденъ отъ Бога, не могатъ да се разбиратъ. Ще ви приведа единъ примѣръ за обяснение на мисъльта си. Едно младо момче срѣща на пѫтя си старецъ, възседналъ едно магаре и му казва: „Дѣдо, хайде да си поговоримъ за онова, което не може да бѫде!“ — А, синко, азъ съмъ философъ човѣкъ, съ опитность въ живота, всичко може да бѫде. — Не, дѣдо, има нѣща, които не могатъ да бѫдатъ. Старецътъ отговаря: „Не е така, дѣ- довото, всичко може да бѫде.“ — Добрѣ, тогава, слѣзъ отъ магарето, за да се кача азъ! — Те, това не може да бѫде! Както виждате, дѣдото веднага опровергава своята философия. При вторъ случай дѣдото срѣща момчето на пѫтя си, възседнало едно магаре и му казва: ,,Синко, хайде да си поговоримъ за онова, което може да бѫде. — Да си поговоримъ, дѣдо! — Слѣзъ отъ магарето, за да се кача азъ на него! — Може, дѣдо. Момчето веднага слиза отъ магарето, и дѣдото се качва на него. Питамъ: защо дѣдото не можа да слѣзе отъ магарето, а момчето слѣзе? Всичкиятъ споръ въ живота седи въ това, че ние не слизаме отъ магарето. Нѣкой казва: азъ не слизамъ отъ магарето. — Правъ си, но зависи, дѣ си отишълъ съ това магаре. Ако отивашъ на гости при своя приятель, нѣма ли да слѣзешъ отъ магарето? — Ще слѣзешъ, защото е непочтително да влѣзешъ съ магарето въ дома на своя приятель. Магарето ще отиде на едно мѣсто, а ти — на друго. Ако искашъ да се отдаде на магарето ти сѫщата честь, каквато и на тебе, ти ще обидишъ своя приятель. Ако отиваме въ Божествения свѣтъ съ нашето магаре и желаемъ и на него да се отдаде сѫщата почесть, каквато на насъ, ние сме на кривъ пѫть. Когато хората не сполучватъ въ живота си, когато страдатъ, причината за това е, че тѣ искатъ да наложатъ своитѣ възгледи на Бога, както и на другитѣ хора. Обаче, всѣки, който иска да поучи другитѣ хора, трѣбва да е направилъ опита на Севадина, да пише велики мисли на морския брѣгъ и да може да заинтересува Карнаци съ тѣхъ. Чудакъ е билъ Севадинъ, но успѣлъ да заинтересува Карнаци, който казва: „Великъ човѣкъ е този, който пише тия изречения на морския брѣгъ. Щомъ той пише на морския брѣгъ, дѣто вълнитѣ всичко заличаватъ, значи Господъ го е пра-тилъ. Въ такъвъ случай азъ мога да приложа тия изречения въ живота си“. И тъй, младитѣ ученици да пишатъ, а старитѣ — да прилагатъ. Наблюдавайте новороденото дѣте. Нали то учи майка си? Тази майка, която, като мома била малко мързеливичка, това не могла да направи, онова не могла да направи, рано не могла да става, като дойде първото и дѣтенце, става вече виденъ професоръ, лекции чете. Дѣтето, като младъ ученикъ, изправя се прѣдъ нея почтително и казва: „Добъръ день, господинъ професоре!“ — и майката започва своитѣ лекции. Като прѣподаде лекцията си, тя излиза навънъ и казва: „Ти ще учишъ тукъ урока си, азъ скоро ще се върна.“ Този младъ професоръ има вече и търпѣние, може да изтърпява своя пръвъ ученикъ. Той пише, драска всѣки день, а тя търпеливо чака, надѣва се, че ще дойде день, когато този младъ ученикъ ще стане виденъ, знаменитъ човѣкъ и нѣкой отъ нейнитѣ идеи ще се реализиратъ чрѣзъ него. Ако майката знаеше, че отъ това дѣте нищо нѣма да излѣзе, тя не би се интересувала отъ него. Слѣдователно, и учительтъ, който прѣподава на своитѣ ученици, работи по сѫщия законъ — по закона на Любовьта. И Богъ, Който създаде свѣта, работи по закона на Любовьта. И майката, и учительтъ, и Богъ работятъ съ една и сѫща опрѣдѣлена цѣль. Разликата е въ степеньта на проявленията. Нѣкой отъ младитѣ ученици казватъ: какво да правимъ при тия мѫчни условия на живота, като виждаме, какъ хората се разколебаватъ въ своитѣ убѣждения? Казвамъ: тия хора никога не сѫ имали убѣждения. — Защо сѫ охладнѣли въ любовьта си? — Тѣ не сѫ имали силна любовь. Истинската, правилната любовь никога не охлажда. — Нима тѣ мислятъ криво. — Право никога не сѫ мислили. — Лоши хора сѫ станали. — Добри никога не сѫ били. И обратното положение ще срещнете. Ще ви кажатъ за нѣкого: този човѣкъ е добъръ. — Лошъ никога не е билъ. — Ама той е истинолюбивъ. — Този човѣкъ никога не е лъгалъ. — Той е много справедливъ. — Неправда той не познава. Рѣзки и положителни трѣбва да бѫдете! Казвате: ние можемъ да грѣшимъ. — Можемъ и да не грѣшимъ. Ако въ даденъ случай нѣкой човѣкъ прави добро, той не може да грѣши. Доброто изключва всѣкаква погрѣшка, всѣкакво зло. Щомъ вашиятъ умъ е заетъ съ каква и да е добра мисъль, злото не може да се вмъкне въ него. Слѣдователно, въ даденъ моментъ, всѣки човѣкъ може да направи нѣкакво зло или нѣкакво добро — зависи отъ неговитѣ мисли, чувства и настроения прѣзъ това врѣме. Както мисли, както чувствува и както дѣйствува, такива ще бѫдатъ и резултатитѣ. Каквито сѫ причинитѣ, такива ще бѫдатъ и дѣйствията. Каквито сѫ схващанията, такива ще бѫдатъ и заключенията. Прави схващания, прави заключения! Младитѣ ученици сѫ дошли до едно крайно заключение и казватъ: какво трѣбва да правимъ по-нататъкъ? Казвамъ: най-първо трѣбва да се родите. Това ще приемете като аксиома. Обаче, раждането не е еднократенъ, а многократенъ процесъ: постоянно ще се раждаме и възраждаме. Тази теория, която наричатъ „законъ за прѣраждане“, подразбира сѫщото раждане, за което се говори въ Евангелието. Раждане, прѣраждане, вселяване е едно и сѫщо нѣщо. Когато човѣкъ се прѣражда, той не разбира дълбокия смисълъ на живота, но когато се ражда, той разбира своето Божествено произхождение. Само родениятъ отъ Бога разбира дълбокия смисълъ на живота. И тогава, приятно е да бѫде човѣкъ роденъ. Приятно е човѣкъ и да умре. Приятно е да страда, приятно е и да се радва. За кого е приятно това? — Само за родения отъ Бога. За добрия човѣкъ е еднакво приятно и когато му се дава, и когато му се взима нѣщо. Нѣкои казватъ, че по-приятно е да се дава на човѣка, отколкото да му се взима. Така е за човѣка, който живѣе съ обикновенитѣ изисквания и разбирания на живота. За съвършения, за Божествения човѣкъ процеситѣ и на взимането, и на даването сѫ еднакви. При това, важно е какво се дава и какво се взима. Еднакво приятно ли ще бѫде, ако нѣкой ви дава своитѣ дългове, своитѣ прѣстѫпления, или ако ви дава скѫпоцѣнни камъни, или своето голѣмо наслѣдство ? — Не е еднакво приятно, разбира се. За съвършения човѣкъ, обаче, и мѫчнотията, и благото, което му се дава, сѫ отъ еднаква цѣна и важность, защото въ тѣхъ той вижда сериозни задачи за разрѣшение. Роденъ отъ Бога! — Това е първиятъ контактъ, чрѣзъ който човѣкъ може да влѣзе въ съгласие съ Първичната Причина, отъ която е излѣзълъ. Така той ще обнови живота на своята душа. Каквото е началото, такъвъ ще бѫде и краятъ. Въ човѣшкия животъ началото е чисто, а краятъ постепенно става по-мѫтенъ и по-мѫтенъ. Въ Божествения животъ и началото, и краятъ сѫ чисти. Въ сѫщность, водата на края става по-чиста, отколкото е била въ началото. Животътъ въ края има по голѣмъ изразъ. Сега ще ви дамъ още единъ примѣръ, съ който ще си изясните нѣкой отъ противорѣчията, които срѣщате въ живота си. Запримѣръ, често вие казвате, че водата тече между два брѣга. Това твърдение е наполовина вѣрно. Защо? — Водата може да тече и безъ брѣгове. Ако подъ думата „брѣгове" вие разбирате твърда, суха почва, питамъ: какъ можете да си обясните образуването на топлото течение Голфщромъ въ Атлантическия океанъ, което заема пространство около 150 клм.? Какъ може да се образува това топло течение всрѣдъ водата, безъ да има брѣгове отъ твърда почва? Слѣдователно, по-слабото движение на водата въ морето или въ океана може да образува брѣгове на по-силно течение. Значи, слабото течение образува брѣговетѣ на силното течение. Тъй щото, оттукъ извличаме слѣдния законъ: силнитѣ хора сѫ рѣки, които текатъ, а слабитѣ хора сѫ брѣгове, между които тия рѣки текатъ. Въ това отношение човѣкъ може да бѫде или брѣгъ, или рѣка — нѣма друго положение. Ако си силенъ, рѣка ще бѫдешъ и ще се движишъ въ морето; ако си слабъ, брѣгъ ще бѫдешъ, и много бавно ще се движишъ въ морето. Казвамъ : човѣкъ може да заема двѣ положения въ живота. Когато животътъ ти се проявява и бързо тече, рѣка ще бѫдешъ; когато животътъ ти бавно тече, брѣгъ ще бѫдешъ, отъ който постоянно ще се отниматъ частици и ще се отнасятъ въ морето. Ако питате, защо еди-коя си рѣка постоянно завлича своитѣ брѣгове, ние отговаряме: тази рѣка завлича брѣговетѣ си, защото е силна въ своето движение, животъ има въ нея. Кажатъ ли за нѣкого, че този човѣкъ завлича всичко, това показва, че той се движи силно, бързо. Ако се противопоставяте на живота, който движи свѣта, той всичко ще завлѣче. Страданията въ свѣта произтичатъ отъ факта, че тѣлото, сърцето или умътъ на човѣка сѫ нечисти. И тогава, Божествените сили, като влѣзатъ въ човѣка, срѣщатъ извѣстно съпротивление ; но понеже тѣ се движатъ бѫрзо, завличатъ всички тия прѣпятствия, вслѣдствие на което се явяватъ страданията. Ако човѣкъ е чистъ, ако неговитѣ тѣло, сърце и умъ сѫ чисти, свободни отъ всѣкакви нечистотии, върху него могатъ да падатъ хиляди електрически искри, безъ да го умъртвятъ. Електричеството ще мине и замине прѣзъ него, безъ да му направи нѣкаква пакость. Ако вашитѣ тѣло, сърце и умъ сѫ чисти, страданието, както и електричеството ще мине покрай васъ безъ да ви докосне. Когато въ Писанието се казва, че трѣбва да бѫдемъ чисти, това е по отношение изявленията на живота. Чистотата не е само физиологическа потрѣба на организма, но тя е и необходимость за истинското проявление на живота. Ако искашъ да бѫдешъ здравъ, тѣлото ти трѣбва да бѫде чисто ; ако искашъ да бѫдешъ щастливъ, сърцето ти трѣбва да бѫде чисто; ако искашъ да бѫдешъ поетъ, да имашъ свѣтли идеи, умътъ ти трѣбва да бѫде чистъ. Нѣкой казватъ, че едни хора сѫ надарени богато отъ Бога, а други сѫ по-малко надарени. — Първоначално всички хора сѫ били еднакво надарени, но всички не сѫ обработвали еднакво дарбитѣ си. Сега казвамъ на младитѣ ученици: понеже всички вие сте призвани да се учите, правете съзнателни усилия — отъ васъ зависи всичко. Започнете съ най-малкото добро, което досега не сте направили. Всѣки, който започва съ най-голѣмото добро, се заема съ много трудна задача. Писанието казва: „Родениятъ отъ Бога грѣхъ не прави“. Родениятъ отъ Бога започва съ Любовьта. Както Богъ прѣподава на хората Любовьта, така и майката я прѣподава на своитѣ дѣца, така и учительтъ — на своитѣ ученици. Христосъ, който бѣше роденъ отъ Бога, казваше: „Както ме Отецъ ми възлюби, така и азъ ви възлюбихъ. Прѣбѫдете въ моята Любовь, както и азъ прѣбѫдвамъ въ Любовьта на Отца си“. Само родениятъ отъ Бога може да прѣбѫдва въ Любовьта. Добрѣ е, всѣка сутринь, като ставате, да се запитвате, не само веднъжъ, но много пѫти прѣзъ деня, родени ли сте отъ Бога, или ще се раждате и прѣраждате. Нѣкои казватъ: дотегна ми вече да се раждамъ и прѣраждамъ. Казвамъ: тия хора още не сѫ започнали процеса на истинското раждане. Щастливъ е моментътъ, когато човѣкъ почувствува онзи великъ актъ на своето раждане отъ Бога. Въ този моментъ Богъ усилено работи върху човѣшката душа. Може ли нѣкой да се оплаква при това положение? Нима камъкътъ, който скулпторътъ вае съ своя чукъ, трѣбва да се оплаква, да казва, че му дотегнало това положение? Щомъ този скулпторъ работи върху камъка, той все ще изкара нѣщо отъ него. Обаче, ако камъкътъ е оставенъ вънъ, на произвола на природата, тя ще го разсипе на малки парченца, на пѣсъкъ ще го направи. Когато Богъ работи върху васъ, Той все ще извае нѣщо; когато хората и механическата природа работятъ върху васъ, на пѣсъкъ ще станете. Сега ще ви запитамъ: Богъ ли трѣбва да работи върху васъ, или хората? Ако хората работятъ върху васъ, на пѣсъкъ ще станете; ако кажете „да бѫде волята Божия“, отъ васъ, макаръ и камъкъ, хубава статуя ще се извае. Вие трѣбва да разглеждате нѣщата въ тѣхния оптимистически смисълъ. За Бога всичко е възможно. Тогава, и за човѣка на правата мисъль всичко е възможно. Въ този смисълъ Христосъ казва : „Ако думитѣ ми не прѣбѫдватъ въ васъ, нѣмате животъ въ себе си“. То значи: ако Любовьта, Мждростьта и Истината не прѣбѫдватъ въ васъ, и вие не пръбѫдвате въ мене, нѣмате животъ въ себе си. По-нататъкъ Христосъ казва: „Ако Словото ми прѣбѫдва въ васъ, и вие въ мене, Азъ и Отецъ ми ще дойдемъ и жилище въ васъ ще направимъ.“ Това сѫ дълбоки философски въпроси, които за въ бѫдеще ще разрѣшаватъ и младитѣ, и старитѣ ученици. Прочетете шеста глава отъ Евангелието на Йоана, за да придобиете по широки разбирания за живота. Всѣки, който е роденъ отъ Бога, да започне да пише велики мисли върху морския брѣгъ. Красиво е да срещне човѣкъ нѣкой младъ ученикъ идеалистъ, съ велики мисли и съ широки разбирания! Жалко е да срещнете нѣкой младъ ученикъ, който едва що влиза въ училището, започва да мисли, какъ да се прѣпитава, каква работа да започне, като свърши училището. Не мислете каква работа ще започнете и какво ще ядете. Този въпросъ е разрѣшенъ. Христосъ казва: Погледнете криноветѣ на полето, нито сѣятъ, ни оратъ.“ Ако вие сте родени отъ Бога, този въпросъ за васъ е разрѣшенъ; и ако не сте родени отъ Бога, въпросътъ е пакъ разрѣшенъ. Всѣко дѣте, което е родено, има кой да се грижи за него — майка му се грижи. На основание на този Божественъ законъ, човѣкъ трѣбва да размишлява върху нѣщата. Нѣкой казватъ: изгубихме вече смисъла на живота, не знаемъ, какво ще става по-нататъкъ. Остарѣхме вече и не постигнахме своитѣ идеали. Какъ ще ги постигнете? По този пѫть, по който сега вървите, и хиляди години да живѣете, пакъ нѣма да постигнете своитѣ идеали. Като дойдатъ съмнѣнията въ живота, тѣ така го обезсмислятъ, както морскитѣ вълни заличаватъ всичко, което вие пишете на морския брѣгъ. Какво можете да постигнете съ такова писане? Ако приложите въ живота си всичко това, което е написано на морския брѣгъ, животътъ ви ще се разрѣши другояче. Много отъ съврѣменнитѣ хора очакватъ щастието да дойде отвънъ. Щастието е въпросъ на дълбоко разбиране на живота. Азъ говоря на младитѣ ученици. Тѣ често казватъ: идеализъмъ, идеализъмъ, но като дойде грубиятъ животъ, той изисква друго нѣщо. Кой е грубиятъ животъ? —Неразбраниятъ животъ. Ние не можемъ да изпълнимъ всичко, което се говори. — Майсторътъ шивачъ, който разбира своя занаятъ, лесно крой, лесно шие. Онзи майсторъ, който не разбира добрѣ отъ занаята си, мѫчно крои, мѫчно шие. Поетътъ, който добрѣ разбира своето изкуство, лесно пише стихове. Онзи поетъ, който не разбира своето изкуство, той само пише и задрасква. Поетътъ, комуто се удава стихотворството, е придобилъ съ усилие това изкуство. Той, като пише, се прѣнася въ свѣта на поезията и така твори. Роденъ отъ Бога! Младитѣ трѣбва да по- ставятъ тая мисъль като мото на своя животъ. Съ него трѣбва да започне философията на вашия животъ. Казвате: какъвъ е смисълътъ, каква е задачата на родения отъ Бога? Онзи, който е роденъ отъ Бога, намира смисълъ въ живота и лесно рѣшава задачитѣ си. И той има мѫчнотии, но ги рѣшава безъ голѣми затруднения. Ако мислите, че можете да прѣкарате живота си безь мѫчнотии и страдания, безъ да ви засегне нѣщо, вие сте на кривъ пѫть. Такъвъ животъ сѫществува въ приказкитѣ отъ 1001 нощь. Питамъ: какъ сѫ били посрещнати на земята най-виднитѣ учени, велики хора и философи? Какъ сѫ посрещнали Христа и апостолитѣ на своето врѣме? Цѣли три години отъ своя животъ Христосъ бѣше подлаганъ на голѣми изпитания и поругания, а отъ 2000 години насамъ Го посрѣщатъ съ финикови вѣйки. Днесъ всѣки говори за Него, всѣки цитира Неговитѣ думи. Какви ли не паметници, какви ли не храмове се правятъ въ Негово име? Всички се обличатъ за Христа. Кой не мечтае да бѫде посетенъ отъ Христа, да изпрати Духа си върху него? Питамъ: по кой начинъ дойде Христосъ? Казвате: Христосъ е роденъ отъ Бога. Роденъ отъ Бога! — Това е философия, отъ която, ще се спънете, ако не я разбирате. Христосъ казва на ученицитѣ си: „Както азъ не съмъ отъ тоя свѣтъ, така и вие не сте отъ този свѣтъ." Дѣйствително, родениятъ отъ Бога не е отъ този свѣтъ. Ако вие искате едноврѣменно да бѫдете граждани и на този, и на онзи свѣтъ, нѣма да успѣете. Вие ще бѫдете граждани на земята, а ще работите за онзи свѣтъ, та като отидете тамъ, веднага да станете граждани на Царството Божие горѣ на небето. Въ сѫщность, Царството Божие е и долу на земята, и горѣ на небето — зависи, какъ живѣе човѣкъ. Турете тази мисъль въ ума си. Тя сѫществува отдавна, но сега ви давамъ правилото, какъ да разрѣшавате правилно мѫчнотиитѣ, които срѣщате въ живота си. Каквито задачи и да ви се даватъ, ако нѣмате въ ума си основната мисъль — да бѫдете родени отъ Бога, вие не ще можете да разрѣшите правилно задачитѣ на своя животъ. Сиромашията е изключена за родения отъ Бога. Родениятъ отъ Бога грѣхъ не прави. Като не прави грѣхъ той не може да умре. Значи, животътъ е съ него. Родениятъ отъ Бога не може да бѫде нещастенъ, понеже щастието е съ него. Родениятъ отъ Бога не познава оскѫдность и лишения, понеже е богатъ. Богатството на човѣка седи въ опитноститѣ на неговата душа. За да бѫде богатъ, човѣкъ трѣбва да се ползува отъ опитноститѣ на миналото. Опитноститѣ на миналитѣ вѣкове трѣбва да бѫдатъ и ваша опитность. Като говоря за миналото, мнозина запитватъ, дали сѫ сѫществували въ миналото. — Аko си роденъ, сѫществувалъ си; ако не си роденъ, не си сѫществувалъ. Само родениятъ човѣкъ може да разрѣшава въпроса за раждането. Съ свѣтлината, която има, той прониква навсѣкѫдѣ. На онзи, който не е роденъ отъ Бога, ще отговоримъ, както единъ американски френологъ отговорилъ на единъ голѣмъ богаташъ. Този богаташъ отива при американския френологъ и му казва: „Господине, ако ми кажете нѣщо отъ характера, добрѣ ще ви заплатя.“ Френологътъ започва да пипа главата му, дано прочете нѣщо, да каже на богаташа нѣкой негови характерни чърти. Слѣдъ дълго изслѣдване, той му казва- „Господине, нито паритѣ ви искамъ, нищо не искамъ. Така ситно е писано върху главата ви, че нищо не мога да прочета.“ Има много хора, на главата на които е писано толкова ситно, че нищо не може да се чете. Какво означава това? Питамъ: каква глава искате да имате —глава, по която може да се чете, или такава, по която нищо не може да се чете? Нѣкой казва: азъ не искамъ хората да четатъ по главата ми, да ме познаятъ, какъвъ съмъ. Казвамъ: прѣимущество е да може да се чете една книга! Ако хората не могатъ да четатъ по моята глава, защо ми е тя? Ако и азъ не мога да чета по своята глава, защо ми е тя? Всѣки трѣбва да знае да чете по своята глава, както и по главата на другитѣ. Казвате: ами ако хората узнаятъ характера ми? — Какво лошо има въ това, че ще узнаятъ характера ви? — Може да откриятъ нѣкои лоши чърти. — Какво лошо има въ това? Така поне ще можете да изправите грѣшкитѣ си. Казвамъ: когато човѣкъ чете по главата на нѣкого, той трѣбва да е просветенъ човѣкъ, да разбира смисъла на нѣщата. Нѣкои хора, които не разбирать смисъла на нѣщата, казватъ: въ Библията има лоши работи. — Не, вие не разбирате дълбокия смисълъ на това, което четете. Другъ нѣкой казва: хубави работи има въ Библията. Това показва, че си започналъ ца разбирашъ смисъла на нѣщата. Въ този смисълъ. всѣка написана книга е отворена книга, която всички трѣбва да четатъ. Когато човѣкъ се натъкне на извѣстни противорѣчия, не трѣбва да казва, че Господъ го е създалъ така, но трѣбва да търси смисъла на тия противорѣчия. Родениятъ отъ Бога грѣхъ не прави. Родениятъ отъ Бога не мисли криво. Родениятъ отъ Бога зло не прави. Родениятъ отъ Бога ученикъ може да бѫде, а който не е роденъ отъ Бога, никакъвъ ученикъ не може да бѫде. Въ старитѣ врѣмена само княжескитѣ, само царскитѣ синове отивали на училище. Днесъ, понеже има много царски синове, отворили сѫ се много училища, дѣто царскитѣ синове се учатъ. Ако нѣкой човѣкъ не е роденъ отъ Бога, за него цѣлата природа ще бѫде една затворена книга, отъ която той не ще може да чете. За него тя ще бѫде ситно написана книга. За родения отъ Бога природата ще бѫде отворена книга, по която той ще чете и ще се учи. Въ всѣки листъ на тази свещена книга той ще намира хиляди интересни задачи, които ще го радватъ. Ето защо, всѣки трѣбва да се стреми къмъ основното и дълбоко разбиране смисъла на нѣщата. Нѣкой хора мислятъ, че знаятъ много и не искатъ да учатъ. Единъ 90-годишенъ американецъ прочелъ Библията 90 пѫти прѣзъ живота си. Питамъ; какво е научилъ този човѣкъ отъ Библията? — Все е научилъ нѣщо. Ако ние четемъ и прѣпрочитаме своя животъ 90 пѫти ще научимъ ли нѣщо? — Ще научимъ нѣщо, разбира се. Какво може да се очаква отъ човѣка, който нито веднъжъ не е прочелъ своя животъ? Нѣкой казва: азъ искамъ да ми се разправи нѣщо за свещената книга. —Първо ще я прочетешъ, и послѣ ще ти се разправя. Съврѣменнитѣ хора питатъ: защо сме дошли на земята. Каква е задачата на живота? — Ние сме дошли на земята да четемъ живата, свещената книга на природата, която стои разтворена прѣдъ насъ. Първо трѣбва да се прочете до край, а слѣдъ това ще се започне нейното основно проучаване. Така разбираме ние смисъла на живота, затова нѣма да се спираме върху дребнавоститѣ, кой какъ живѣе, кой какво върши и т. н. За човѣка, който е роденъ отъ Бога, животътъ е красивъ въ всички свои чърти и проявления. Всички постѫпки на добрия човѣкъ сѫ красиви. Ако отрѣжете една малка часть отъ нѣкоя картина, или отчупите една малка часть отъ нѣкоя статуя, можете ли отъ тази малка часть да сѫдите за красотата на цѣлата картина или статуя? — Не може. По сѫщия начинъ и ние нѣкога анализираме една малка часть отъ нѣкой човѣкъ и се произнасяме, а съ това се изгубва красотата на цѣлото. Красотата седи въ цѣлокупностьта на нѣщата. Гениаленъ трѣбва да бѫде човѣкъ, за да постави на своето мѣсто една малка часть, отчупена отъ нѣкоя статуя. Понѣкога азъ употрѣбявамъ цѣла година, за да поставя на своето мѣсто нѣкой малъкъ камъкъ, намѣренъ нѣкѫдѣ изъ Витоша. Поставя ли го на своето мѣсто, започвамъ вече да чета. Нѣкой казва: азъ не мога да употрѣбя толкова врѣме, за да търся мѣстото на това малко камъче. Врѣме нѣмамъ за това. — Ще намѣришъ врѣме. Ами, ако това камъче те е спънало въ живота ти, не е ли интересно да знаешъ, кои сѫ причинитѣ за това спъване? По сѫщия начинъ и вие не трѣбва да отдѣляте своитѣ постѫпки отъ цѣлия ви животъ. Всѣка ваша погрѣшка има свой произходъ. Тя е часть отъ цѣлото, и вие трѣбва да я поставите на своето мѣсто. Поставите ли я на мѣстото и, вие ще извадите поука отъ нея и ще разберете смисъла, който тя крие. Всѣки удъ, взетъ въ съотношение съ цѣлото, е красивъ и смисленъ. Отдѣлно разгледанъ, той нѣма вече никаква красота, никакъвъ смисълъ. Допуснете, че азъ нахранвамъ единъ човѣкъ, като му занасямъ най-хубавата храна. Този човѣкъ прѣяжда и се разстройва. Питамъ: кой отъ двамата е виновенъ за това нещастие: азъ, който занесохъ яденето ли съмъ виновенъ, или той. който нѣмаше мѣрка въ яденето и прѣяде? И азъ имамъ извѣстна вина, и той има извѣстна вина. У мене имаше желание да изяде всичкото ядене, защото бѣше хубаво. И у него имаше желание да изяде всичко, понеже му се харесваше. Обаче, този човѣкъ бѣше боленъ. Азъ знаехъ, че той е боленъ и трѣбваше да го прѣдупрѣдя да не изяжда всичко, за да не се поврѣди повече. Пъкъ и той, като знае, че е боленъ, трѣбваше да изяде най много десетина лъжици, да не се прѣсилва, а останалото да задържи за втори пѫть. Правилното разрѣшение на въпроса седи въ слѣдното: азъ трѣбва да оставя човѣка свободенъ да постѫпва, както намира за добрѣ. А той, отъ своя страна, трѣбва да знае своето положение и да се въздържа. Речете ли да морализирате човѣка, вие ще мязате на онази жена, която имала обичай да боде мѫжа си съ игла, понеже той обичалъ да яде много и не могълъ да се въздържа. Като отивали заедно на гости, тя носила съ себе си игла, та като се увличалъ мѫжа и въ яденето, бодвала го отъ врѣме на врѣме съ иглата. Като се връщали дома си, той и казвалъ: „Много ти благодаря за подсѣщането, но не трѣбваше да забивашъ иглата така дълбоко. Достатъчно бѣше само да допрешъ иглата, азъ щѣхъ да се сѣтя, какво искашъ да ми кажешъ и сега и на васъ казвамъ: носете иглитѣ си, но не ги забивайте тъй дълбоко. Хората лесно разбиратъ, какво искате да имъ кажете. Достатъчно е да кажешъ на мѫжа си слѣднитѣ думи: Мѫжо, знаешъ ли дѣ е иглата ми? Искамъ да шия." Символично ще си говорите. Мѫжътъ ви ще разбере, че не трѣбва да прѣяжда. Единъ православенъ свещеникъ ми разправяше слѣдната своя опитность: „Единъ день ми сложиха на обѣдъ хубаво опечено прасенце. Понеже ми се вкуси, азъ не се задоволихъ съ малко, но изядохъ цѣлъ кебапъ. Слѣдъ това, обаче, лежахъ на легло цѣли двѣ седмици. И дълго врѣме помнихъ този кебапъ.“ Казвамъ: малко яжте, но добрѣ яжте! Този законъ се отнася до много случаи изъ живота. Казва се: малко разбирайте, но добрѣ разбирайте; малко четете, но добрѣ четете! Не разрѣшавайте всички задачи изведнъжъ. Казвате: ние трѣбва да знаемъ всичко, което става на небето и подъ небето. Какво става на небето? Това сѫ велики задачи, достѫпни само за Бога. Само Богъ знае дълбокия смисълъ на живота. Нашата задача е да се радваме на живота, да използуваме добрѣ благата, които Богъ ни е далъ. Ние трѣбва да се радваме, като гледаме, какъ Богъ разрѣшава задачитѣ. За всѣки день Богъ има опрѣдѣлена задача, която трѣбва да изпълни. Христосъ казва: „Огецъ ми работи непрѣстанно. И както Той работи, така и азъ работя.“ Така и всички ние трѣбва разумно да работимъ и правилно да разбираме живота. Сега, азъ вѣрвамъ, че роденитѣ отъ Бога ще започнатъ да работятъ. Работятъ ли за Бога, животътъ имъ ще се оформи, ще стане по-красивъ. Умоветѣ имъ ще станатъ по-свѣтли, а сърцата — по чисти. Само така тѣ ще получатъ благоволението на Онзи, Който ги е родилъ. Нѣма по-голѣма радость за майката отъ тази, да вижда, че дѣтето и се развива правилно! Нѣма по-голѣма радость за Бога отъ тази, да вижда, че роденитѣ отъ Него дѣца вървятъ по Неговитѣ пѫтища и славятъ името Му! Нѣма по-хубаво нѣщо отъ това, когато ние вършимъ волята Божия на земята! Не е въпросътъ за грандиозни работи. Малки работи се изискватъ отъ насъ! Малко добро е, ако азъ мога да отворя ке- пенцитѣ на своитѣ прозорци. Ако мога да отворя кепенцитѣ на прозорцитѣ си, всичко ще мога да направя. Ако мога да изпѣя гамата, както трѣбва, ще мога да изпълня и композициитѣ на Бетховена. Това показва, че съмъ великъ музикантъ. Тази гама влиза и въ произведенията на Бетховена. Не мога ли да изпѣя гамата, както трѣбва, нищо не мога да направя. Вие трѣбва да започвате съ елементарни работи. Ако мога да напиша числата отъ 1 — 10, както трѣбва, съ най-голѣмо разбиране, азъ съмъ великъ математикъ. Разбирамъ ли смисъла на тия числа, ще мога да рѣшавамъ всички задачи въ математиката. Това е само въпросъ на врѣмето. Не може ли човѣкъ да напише, както трѣбва, числата отъ 1 — 10, отъ него нищо не може да стане. „Родениятъ отъ Бога грѣхъ не прави“. Двата примѣра, които ви дадохъ, за Карнаци и за Севадинъ, както и за ангела и царската дъщеря, постоянно ще държите въ ума си, като елементи, необходими за разрѣшаване задачата на вашия животъ. Който не държи въ ума си мисъльта, че родениятъ отъ Бога грѣхъ не прави, отъ него нищо не може да излѣзе. Който не държи въ ума си образитѣ на Карнаци, Севадина, ангела и царската дъщеря, отъ него нищо не може да излѣзе. Вѣ- кътъ, въ който живѣете, изисква герои. Се- гашниятъ животъ не иска слабохарактерни хора; той не иска листа, откѫснати отъ дърветата, които вѣтърътъ навсѣкѫдѣ може да отнася. Сегашниятъ животъ иска хора съ опрѣдѣлени убѣждения и разбирания за Божествената Истина; той иска хора, които могатъ разумно да носятъ страданията. Който носи страданията разумно, като го биятъ, не страда. Изкуство е като богатъ да носищъ сиромашията, като ученъ да носишъ невѣ- жеството, като праведенъ да носишъ неправдата. Да си неправеденъ и да носишъ неправдата, това е тежъкъ товаръ, „Родениятъ отъ Бога грѣхъ не прави“. Сега, азъ ще поздравя по официалния редъ младитѣ съ тѣхната срѣща. Дзъ считамъ млади ученици само тия, които сѫ родени отъ Бога. Ако сте родени отъ Бога, вие сте ученици, и тогава ще имате разумна срѣща. Поставете този въпросъ идейно въ ума си. Сега се изискватъ разумни събирания. Нера- зумнитѣ хора се трупатъ, а разумнитѣ се събиратъ. Ако сте родени отъ Бога, ако сте ученици, тогава цѣлиятъ невидимъ свѣтъ — Богъ, ангелитѣ, светиитѣ, праведнитѣ и добритѣ хора ще взематъ участие въ вашата работа. Тогава ще се проникнете отъ хубави и възвишени мисли и идеи. Който върви по стария пѫть, нищо не може да изкара, и въ края на краищата казва: ...Празна Мара тѫпанъ била“. — Не трѣбва да се бие тѫпана напразно. Кога биятъ тѫпана? — Когато се удари тѫпанътъ, всички войници тръгватъ на походъ. Тѫпанътъ за войницитѣ е важенъ, надалечъ се чува гласътъ му. Сега вие ще се натъкнете на едно про- тиворѣчие съ досегашнитѣ си разбирания. Ще кажете: какво мислихме, а какво излѣзе! Не разрѣшавайте сами мѫчнитѣ въпроси! Ще ви дамъ обяснение въ общъ смисълъ на слѣдното правило: ..Не кѫсай най-тънкия конецъ! Не кѫсай и най-дебелото вѫже!" Най-тънкиятъ конецъ прѣдставлява обикновения животъ на човѣка. Каквото и да ви се случи въ живота, не кѫсайте този конецъ! Най-дебелото вѫже прѣдставлява идейния животъ на човѣка. Християнството е това дебело вѫже, което минава прѣзъ твоя дворъ. Тури дрехитѣ си на него, но не го кѫсай! Кѫсате ли тънкия конецъ и дебелото вѫже, ще изгубите врѣ- мето си. Сега се образува третиятъ конецъ, отъ срѣдна величина. Дайте мѣсто и на този конецъ въ себе си! Вие сами трѣбва да намѣрите вѫтрѣшния смисълъ на третия конецъ. Не кѫсайте тия три конци, т. е. не разваляйте условията за тѣхното развитие. Най-тънкиятъ конецъ и най-дебелото вѫже ще бѫдатъ въ услуга на новия конецъ, който сега се създава. По него ще разбирате дълбокия смисълъ на живота. Той е коментарътъ на всички прояви въ живота. Досега най-тънкиятъ конецъ и най-дебелото вѫже сѫ били безъ коментаръ. Третиятъ конецъ, който сега се проектира, е новата свѣтлина, която иде въ свѣта, за да обясни всички противорѣчия и страдания, които смущаватъ човѣчеството. Тази свѣтлина ще ви обясни, че всичко, което вие сте считали за зло, за лошо въ свѣта, е добро, смисъла на което не сте разбирали. Разберете ли това нѣщо, вие ще се зарадвате и щастливи ще бѫдете. И тъй, третьятъ конецъ е Божественото благовѣстие, което сега слиза на земята. То слиза периодически. На човѣшки езикъ прѣведено, то прѣдставлява Духа Божий, който отива при царската дъщеря да и каже, че Богъ продължава живота и съ още 20 години. Обаче, какъвъ смисълъ ще има вашиятъ животъ, ако вие се влюбите въ този ангелъ, когото Богъ изпраща до васъ? Това е ваша лична погрѣшка, която вие сами трѣбва да разрѣшите. Този ангелъ, Духътъ Божий, ще слѣзе до всѣки едного, който е роденъ отъ Бога. Когато Христосъ се роди, не само единъ, но много ангели слѣзоха отъ небето да извѣстятъ, че Христосъ се роди. Желая на всинца ви тази опитность— да слѣзе при васъ поне единъ ангелъ. Може да дойдатъ двама, трима, четирма, петима, дори и цѣла дружина ангели при васъ, но задръжте тази опитность за себе си. Когато дойдатъ ангелитѣ, бѫдете радостни. На вашето небе ще се яви една звѣзда, която ще означава, че сте се родили отъ Бога. Който се роди отъ Бога, звѣзда на небето ще се яви, и ангелъ ще слѣзе върху него. Желая на всички да бѫдете родени отъ Бога, съ чисти сърца и умове, духовно добрѣ облѣчени, за да бѫдете приятни на Бога! „Родениятъ отъ Бога грѣхъ не прави“. Той на всичко се радва — въ всичко намира смисълъ. За него Богъ прониква навсѣкѫдѣ и въ всичко. Той не кѫса най-тънкия конецъ, не кѫса и най-дебелото вѫже и създава условия за новата свѣтлина, която слиза отъ Бога.

Пети младежки съборъ „Мислещиятъ човѣкъ“, на учениците от Бялото Братство, 14-15.08.1927 г., София, Беседи от Учителя П.Дънов и ученици, държани през лятото на 1927 г. Първо издание: София, 1927 г. Стар правопис. (по стенографски записки) Книгата за теглене на PDF Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание Правата мисъль. „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде името Му благословено!“ Ще прочета първитѣ 10 стиха отъ Х-та глава на Йоана. Човѣшката мисъль върви по строго опрѣдѣленъ законъ. Въ съврѣменната наука думата „законъ“ се употрѣбява въ смисълъ на установени положения. Подъ думата „законъ“ се разбира нѣщо почти механическо. Въ Божествения свѣтъ законътъ е изводъ. Тамъ нѣщата ставатъ само по единъ начинъ. Този начинъ ние наричаме Божественъ. Въ него нѣма никакви изключения. Въ физическия свѣтъ, обаче, нѣщата могатъ да ставатъ по много начини. Вземете въ художеството, напримѣръ. Ако искате да нарисувате какъвъ и да е прѣдметъ, ще можете да го нарисувате отъ разни мѣста, отъ разни положения, но както и да е поставенъ този прѣдметъ, въ него трѣбва да има само една идея. Идеята, именно, е Божественото. Тя се разбира само по единъ начинъ. Ще ви дамъ и друго едно обяснение. Ако отворите коя и да е съврѣменна книга, написана на единъ отъ модернитѣ езици, или пъкъ вземете една стара книга, написана на нѣкой отъ старитѣ езици, ще имате три начина за четене: първо ще започнете да четете отлѣво къмъ дѣсно, споредъ правилата на бѣлата раса, или арийската раса. Щомъ дойдете до семититѣ, ще започнете да четете отдѣсно къмъ лѣво. Дойдете ли най-послѣ до нѣкой отъ старитѣ народи, четенето започва отгорѣ надолу. Нѣкои може да запитатъ, защо днесъ се чете именно отлѣво къмъ дѣсно? На основание на сѫщия законъ нѣкои хора работятъ съ лѣвата рѫка а други — съ дѣсната. Та казвамъ: законътъ прѣдставлява разуменъ изводъ отъ нѣщата. Тѣ могатъ да се направятъ или да се съпоставятъ само по единъ идеенъ начинъ. Съвършенството на човѣка седи въ това, човѣкъ да достигне до една идея, която да не търпи никаква корекция, и да я постави на своето мѣсто. Това е правата мисъль. Сега хората питатъ, какво нѣщо е правото. Казватъ, че правото е относително. Абсолютно право е онова, което има пъленъ изразъ, а относително право е онова, което не е намѣрило своя абсолютенъ изразъ. Когато се взима нѣкой музикаленъ тонъ тъй, както си е, той включва въ себе си всички необходими вибрации. Този тонъ е пъленъ. Но ако се вземе единъ непъленъ тонъ, неговата чистота ще бѫде накърнена, той не е чистъ тонъ. Нѣкои пѣвци не могатъ да пѣятъ, както трѣбва, защото липсва нѣщо въ тона имъ. Малко пѣвци има въ свѣта, които могатъ да пѣятъ хубаво. Почти всички иматъ по единъ малъкъ дефектъ. Онѣзи хора, които сѫ свикнали да слушатъ оперно пѣние, мислятъ, че е много красиво. Не, въ оперното пѣние нѣма онази дълбока, възвишена музика. Ако прѣдъ единъ хипнотизиранъ човѣкъ дрънкатъ тенекия и му кажатъ, че това е музика, той може да схваща въ дрънкането нѣкаква музика, но така ли е въ сѫщность? Вамъ се вижда чудно това нѣщо, но трѣбва да знаете, че животътъ е пъленъ съ такива примѣри. Слухътъ на човѣка може да се изопачи тъй, както може да се изопачи и човѣшката мисъль. Наблюдавайте състоянието на ония съврѣменни пияници, които пиятъ и тракатъ съ чашитѣ на масата. Какво чуватъ тѣ въ това тракане ? — Музика. „Тракъ-тракъ“ — удрятъ се чашитѣ и се из- празватъ една слѣдъ друга. За тѣхъ това е нѣщо подобно на Бетховеновата музика. Тѣ мислятъ, че излизатъ тонове. Единъ, двама, трима, четирма, петима и повече души тракатъ съ чашитѣ. И въ туй тракане тѣ чуватъ нѣкаква музика. Питамъ сега: каква музика може да има въ тракането на десеть чаши? Ако двама пияници пиятъ и слѣдъ това чашитѣ се изпразватъ, какво печелятъ? Кой пияница досега е станалъ музикантъ ? Колкото пияницитѣ сѫ могли да станатъ музиканти, толкова и онѣзи, които сѫ изопачили своята мисъль, могатъ да постигнатъ нѣщо. Изводитѣ ще бѫдатъ сѫщитѣ. Човѣкъ трѣбва да се домогне до онзи великъ законъ, който опрѣдѣля човѣшката мисъль. За мисъльта ще имате само едно понятие. Докато допущате двѣ възможности въ ума си, не можете да мислите правилно. Вие можете да допущате въ ума си не само двѣ, но и много възможности, обаче, трѣбва да знаете, че въ мисъльта има само единъ начинъ, по който може да се изрази идеята. Съврѣменнитѣ мислители опрѣдѣлятъ, какво нѣщо е жената, и какво нѣщо е мѫжътъ. Наистина, има естествени качества, които характеризиратъ мѫжа и жената, но какъ ще опрѣдѣлите, какво прѣдставляватъ тѣ по сѫщество? Въ български езикъ думата човѣкъ изразява понятието „мѫжъ“. Мѫжъ е само онзи, който носи свѣтлина. Щомъ кажемъ свѣщь, подразбираме вече една идея. Свѣщь е само това, което издава свѣтлина и може да гори. И мѫжътъ се отличава по свѣтлината си. Нѣма ли свѣтлина, не е мѫжъ. Той трѣбва да мисли. Въ всѣка мисъль трѣбва да има свѣтлина. И всѣка мисъль, въ която нѣма свѣтлина, не е мисъль. Отъ това гледище ние опрѣдѣляме и какво нѣщо е жената. Всѣка жена, въ мисъльта на която нѣма топлина, не е жена. Вь съврѣменната наука се казва, че има студена свѣтлина. Вѣрно е това, но свѣтлината не може да бѫде студена, понеже туй, което носи радость въ себе си, има и свѣтлина, и топлина. Слѣдователно,въ това отношение животътъ започва съ топлината. Мисъльта започва съ свѣтлината. Тукъ имаме два велики закона, които дѣйствуватъ едноврѣменно въ живота. Законътъ на свѣтлината не е законъ на топлината. И законътъ на топлината не е законъ на свѣтлината. Затова, когато говоримъ за топлината, трѣбва да разбираме само единъ законъ. Топлината може да се изрази само по единъ начинъ. Всѣка топлина, която не изгаря, нито гори, а стопля, е правилна свѣтлина. Всѣка топлина, която изгаря, не е топлина. Сѫщиятъ законъ се отнася и до свѣтлината. Всѣка свѣтлина, която дава знание за човѣка, е свѣтлина. Всѣко знание, което не възгордѣва човѣка, е знание. Всѣко знание,което възгордѣва човѣка е болезнено състояние. Всички хора, които се гордѣятъ, че знаятъ нѣщо, това сѫ психически болни хора. Всѣки човѣкъ пъкъ, у когото нѣма гордость, се намира въ здравословно състояние. Какво прѣдставлява гордостьта? — Тя е шилестъ върхъ, на който едва ли може да стои една муха. Питамъ: колко души могатъ да стоятъ на този ши лестъ връхъ и да се разговарятъ приятелски? — На този връхъ постоянно ще има споръ, кой кѫдѣ да седне. Днесъ единъ ще се качи, утрѣ другъ ще се качи, ще има едно постоянно брожение, една вѣчна борба. Гордостьта всѣкога има за цѣль високия върхъ. Тия разсѫждения сѫ необходими за всѣки ученикъ. Сега ще кажете: човѣкъ не може ли да живѣе безъ да учи ? — Може да живѣе и безъ да учи, но ще мяза на говедо. Който не се учи е четвероного животно. Щомъ искате да бѫдете човѣкъ, можете да вървите по два пѫтя : или по пѫтя на топлината, или по пѫтя на свѣтлината. Това сѫ двата пѫтя, по които човѣкътъ на земята трѣбва да мине. Всички казватъ : сърцето на човѣка трѣбва да бѫде топло. Да, то трѣбва да топли, но не и да изгаря. Умътъ на човѣка трѣбва да свети, но не и да ослѣпява. Нѣкои казватъ: силната свѣтлина ослѣпява човѣка. Вѣрно е, но трѣбва добрѣ да схванете мисъльта. За коя свѣтлина се разбира това?— За физическата, за материалната свѣтлина. Нѣкои казватъ, че Божествената свѣтлина ослѣпявала. Не, това е лъжливо положение. Азъ не зная, какъ хората сѫ дошли до този изводъ. Други казватъ: Божествената свѣтлина е недостѫпна. Тази свѣтлина е недостѫпна само за невѣжия, понеже не знае пѫтя къмъ свѣтлината. Всѣки, който е дошълъ до Божествената свѣтлина, знае, че тя е достѫпна. Това пъкъ, че Божествената свѣтлина ослѣпявала човѣка, е измислица на черното братство. Това е толкова вѣрно, колкото когато нѣкой каже, че човѣкъ не се дави въ голѣмата вода. Да, тамъ, дѣто човѣкъ се дави, рибата не се дави. Този изводъ правъ ли е? Рибитѣ давятъ ли се въ водата? Слѣдователно, когато нѣкой прави изводъ, че човѣкъ може да се удави въ водата, това не е абсолютна мисъль, това не е права мисъль. Туй е тъй нареченото релативно, относително знание за нѣщата. Другитѣ нѣща още се бълникатъ. Какво нѣщо е бълникането? Вземете едно празно шише и турете въ него половинъ килограмъ хубавъ пѣсъкъ. Когато шишето е въ покой, всичкитѣ частици на пѣсъка сѫ наредени по единъ опрѣдѣленъ редъ. Взимамъ слѣдъ това шишето, разклащамъ го. Питамъ: можете ли да опрѣдѣлите дѣ е отишла всѣка пѣсъчна частица? Кой законъ опрѣдѣля кѫдѣ отива всѣка една частица? Частицитѣ постоянно се измѣстватъ. Каква наука може да има въ бълникането на пѣсъка? Ако състоянието на нашата мисъль е прилично на бълникането на пѣсъка въ едно шише, мислите ли, че това е философска мисъль? Мислите ли, че това е права мисъль? — Не. За да извадите нѣкаква мисъль отъ това бълникане, вие трѣбва да турите пѣсъка въ едно органическо общество, дѣто всѣко пѣсъчно зрънце да дойде на своето мѣсто, като жива клѣтка, която да расте и да се развива по единъ систематиченъ начинъ. Мисъльта на съвременната бѣла раса, това сѫ пѣсъчнитѣ зрънца въ шишето, които постоянно се мѣстятъ, постоянно се бълникатъ. И дѣцата могатъ да мислятъ така. И тѣ, като взематъ шишето, тъй могать да размѣстватъ пѣсъчинкитѣ, че да минатъ за виртуози. Турете прѣдъ нѣкое дѣте една хубава латерна, то ще завърти дръжката ѝ и ще засвири. Дайте на нѣкое дѣте единъ грамофонъ, и то ще свири на него. Има единъ старъ българинъ, просякъ, който стана цѣлъ виртуозъ въ най-скоро врѣме.Какъ? — По-рано свирѣше на цигулка, просѣше по улицитѣ, но като не можа да обърне вниманието на минувачитѣ, купи си единъ грамофонъ, съ нѣколко хубави парчета отъ Бетховена, отъ Моцарта, тури грамофона въ една кошница и тъй проси по улицата — свири на минувачитѣ. Но това не е негова мисъль. Да разпопагашъ съ чужда наука, това не е учение. Българинътъ казва: „Съ чужда пита поменъ не става“. Какво подразбира чуждата мисъль? Чуждата мисъль всѣкога остава чужда. Тя е неправилна мисъль. Когато кажемъ, че нѣкоя мисъль е правилна, подразбираме, че тя е достояние на всички разумни хора. Щомъ всички разумни хора могатъ да възприематъ една мисъль, тя е Божествена. Не могатъ ли всички да възприематъ една мисъль, тя не е правилна, не е права мисъль. И тъй, Христосъ казва: „Истина, истина ви казвамъ, който не влиза прѣзъ вратата на кошарата, той е крадецъ и разбойникъ“. Оттукъ ние изваждаме сѫщия законъ: ,,Истина, истина ви казвамъ, всѣки, който не мисли правилно, той е крадецъ и разбойникъ“. Защо? Защото всички прѣстѫпления въ свѣта започватъ отъ кривитѣ мисли, отъ кривитѣ положения Първо: ние трѣбва да изопачимъ ума на човѣка, за да можемъ да изопачимъ неговото сърце. Второ: ние трѣбва да изопачимъ сърцето на човѣка, за да изопачимь неговия характеръ, неговитѣ дѣйствия. Слѣдователно, щомъ се явятъ двѣ изопачавания, ражда се едно прѣстѫпление. Всѣко прѣстѫпление се прави отъ баща и отъ майка. Изопачаването на ума е дѣло на бащата, изопачаването на сърцето е дѣло на майката, а всѣки изопаченъ волевъ актъ е дѣтето. Щомъ допуснемъ една неправилна мисъль въ ума си, тази мисъль непрѣменно ще съотвѣтствува на едно желание, което ще бѫде подобно на мисъльта, защото подобното съ подобно се търси. Вълкъ за овца не се жени, нито овенъ се жени за вълчица. Жаба за риба не се жени, нито риба за жа ба, макаръ и двѣтѣ да живѣятъ въ водата. Сега отъ всичко това, вие вземете само туй, което може да схванете. Развратниятъ животъ е изопаченъ животъ. Въ този животъ се изопачава свещената човѣшка мисъль. Понѣкога вие мислите, че разбирате живота, а при това сте нещастни. Това не е разбиране. То е само надзъртане въ гънкитѣ на живота. Нѣкой казва: азъ разбирамъ, защо страдамъ. Не, ти не разбирашъ, защо страдашъ. Ако разбирашъ защо страдашъ и отъ какво страдашъ, ще се излѣкувашъ. Да кажемъ, че като вървите по пѫтя, падате на една или на друга страна. Казвате: азъ се прѣпънахъ. Защо паднахте? — Не знаете причината. Ако при всѣко падане и спъване вие можете да намѣрите съотвѣтствуващата причина, досега щѣхте да изправите живота си. Спъването въ живота не е физически актъ, то е умственъ актъ. Всички спъвания започватъ отъ ума. Напримѣръ, вие се спъвате отъ мислитѣ: дали трѣбва да правите добро, или не; трѣбва ли да правите зло; много ли или малко трѣбва да ядете; да кажете ли Истината тъй, както си е, или да кажете малко, само часть отъ нея? Вие казвате: не може да се каже цѣлата Истина. Тъй е, цѣлата Истина не може да се каже, но какво подразбирате подъ думитѣ „цѣлата Истина“? Това е права мисъль. Човѣкъ не може да изпие всичката бистра вода, която тече по лицето на земята. Ти можешъ да накарашъ нѣкой човѣкъ да изпие само една чаша вода, но не всичката. Никѫдѣ въ свѣта не е казано, да се говори цѣлата Истина. Истината не може да бѫде цѣла. Щомъ туришъ прѣдъ нея думата цѣла, това подразбира единъ физически актъ. То вече не е Истина. Казватъ: пълната Истина. Истината не може да бѫде пълна. Тя не е шише, което може да се напълни. Истината не може да бѫде нито цѣла, нито пълна. Слѣдователно, вие туряте на Истината опрѣдѣления, качества, които тя не съдържа въ себе си. Само човѣкътъ на правата мисъль има Истината въ себе си. Казвате: правата Истина. Истината не може да бѫде права. Вие можете да говорите въ обикновения животъ, ,,права Истина, цѣла Истина, пълна Истина,“ но ако разбирате Истината, ще я разберете безъ да е пълна, безъ да е цѣла, безъ да е права. Ако започнете да мислите така, всички ще заспите. Кога заспиватъ хората? Ще оставимъ въпроса за спането настрана. То е явление, което трѣбва да се обясни научно и правилно. Нѣма да се спирамъ върху спането и почивката. Казватъ: духовниятъ човѣкъ трѣбва да одухотвори физическитѣ прояви на живота, Да се стремишъ да одухотворишъ материалното, то е все едно да удохотворявашъ сѣнки. Една сѣнка може да бѫде малка, може да бѫде и голѣма. Обаче, каква наука има въ сѣнкитѣ? Сѣнката може ли да бѫде органическа? Защо сѫ сѣнкитѣ въ свѣта? Често говорите иносказателно: да има сѣнчица! Значи, въ този смисълъ, сѣнката е приютъ, прибѣжище. Въ врѣме на голѣма опасность, все трѣбва да има нѣкаква сѣнка. Туй се разбира подъ думата ,,сѣнка“ въ прѣносенъ смисълъ. Какво прѣдставлява сѣнката? — Отражение на нѣщата. По сѫщия начинъ и идеитѣ иматъ свое отражение. Туй е правилно обяснение за сѣнката. Щомъ сѣнката е отражение, то всѣко отражение може да се увеличи, може и да се смали. Понѣкога ние говоримъ и за Любовьта, че се увеличава и намалява. Въ дѣйствителность Любовьта, сама по себе си, не се увеличава, но тя се увеличава тъй, както водата въ една рѣка се увеличава. Самата вода не се увеличава, но се увеличава количеството на движущитѣ се частици. Количеството на движущитѣ се водни частици може да се увеличи, но количеството на водата абсолютно не може да се увеличи. Количеството на водата въ природата е точно опрѣдѣлено. Водата взета като изразъ на живота, нито се увеличава, нито се намалява. Но тъй, както сме поставени въ сегашния органически животъ, отъ гледището на относителната наука, животътъ може да се увеличава. Подъ „увеличение на живота“, ние трѣбва да разбираме „п р и и ж д а н е н а ж и в о т ъ“. Прииждането на живота показва, че нашата мисъль е правилна. Докато има прииждане на живота, мисъльта е права. Вие всѣкога знаете, дали вашата мисъль е права, или крива. Всѣки отъ васъ знае, дали това, което върши е право, или не. Той знае, че това или онова негово дѣйствие не е право, но се извинява. Понѣкога той съзнава, че постѫпката му не е права, но въ дадения случай не може да я поправи. Запримѣръ, има гениални пѣвци, които пѣятъ много хубаво, но случи се, нѣкой отъ тѣхъ отива вечерно врѣме съ компания тукъ - тамъ, пие студена вода, простудява гърлото си и послѣ не може да го контролира, не може да пѣе. Той знае, какъ трѣбва да изпълни дадено парче, но не може да контролира своето гърло, не може да влада своя ларинксъ. Защо? — Той пилъ винце, пилъ ракийца, ялъ сладоледъ и други подобни. Та когато казвате, че не можете да мислите правилно, азъ разбирамъ, че сте ходили въ нѣкое кабаре, или въ кръчма, или въ нѣкое публично мѣсто и тамъ сте злоупотрѣбили съ ващия умъ. Природата казва: „Това, което правишъ, не е правилно. Биенето на съвѣстьта не е нищо друго, освѣнъ изобличаване отъ великия законъ, който казва, че мисъльта ви въ даденъ случай не е правилна, т. е. не е въ съгласие съ него. Вслѣдствие на това, човѣкъ усѣща извѣстно мѫчение, за което се моли на Бога и казва: Господи, прости ми! Господъ прощава само на тия хора, които се учатъ да мислятъ правилно, за да създадатъ въ себе си характеръ. Докато не се създаде у васъ характеръ, не може да бѫдете учени хора, не може да бѫдете видни хора, не може да бѫдете талантливи хора. Нѣмате ли абсолютно правилна мисъль, нищо не може да стане отъ васъ. Ако мислите, че има другъ пѫть, по който можете да придобиете знание и да постигнете нѣщо, вие ще успѣете въ всичко това толкова, колкото една гарга може да изпѣе едно отъ творенията на Бетховена, или колкото една жаба може да стане светица. Жабата може ли да стане светица? Ще дойде нѣкой да ми доказва, че споредъ закона на еволюцията, жабата щѣла да стане светица. Никога жабата не може да стане светица. Да говоримъ правилно! Частьта може ли да бѫде като цѣлото? Като часть, тя може да бѫде цѣла, но не може да замѣсти цѣлото. Ще ви прѣдставя тази мисъль по-ясно. Може ли да поставимь земята на мѣстото на слънцето и по този начинъ да освѣтлява цѣлата слънчева система, както това прави слънцето? — Не, тя може да бѫде само едно малко свѣтило. Слѣдователно, всички непълни прояви на мисъльта съставляватъ части, положения на правата мисъль. Докато една права мисъль дойде до своето мѣстоназначение, ще мине извѣстенъ пѫть и ще направи редъ комбинации. Всичкитѣ нейни фази ние наричаме стремежи къмъ проява на правата мисъль. Като дойде една мисъль на своето мѣсто, въ своя пъленъ изразъ, тя вече е права мисъль. Ето защо, всички ония частични схващания, частични положения на правата мисъль ние наричаме философски твърдения. Докато дойдете до правата мисъль, вие единъ день ще бѫдете философъ, втори день ще бѫдете първокласенъ глупецъ. Кой човѣкъ наричаме философъ? — Онзи, който има права мисъль. Всѣки човѣкъ може да бѫде или глупецъ, или философъ. Казвате: малко сѫ умнитѣ хора. Не, не сѫ малко. Тѣ сѫ точно толкова, колкото трѣбва. Всѣки човѣкъ, който се стреми къмъ правата мисъль, той нѣкога ще бѫде мѫдрецъ. Не е мѫдрецъ онзи, който има само външно благообразие: бѣла брада, дебели вѣжди, очи спокойни, но всичко виждатъ и разбиратъ. Очитѣ на онзи, който не мисли правилно, сѫ подвижни, на всѣкѫдѣ мърдатъ. Сѫщото нѣщо е и вѣ живота: онзи човѣкъ, който знае своето мѣсто, върви спокойно къмъ посоката, къмъ цѣльта си. Онзи пькъ, който не знае мѣстото си, ще погледне на едно мѣсто, на второ, на трето, на четвърто, на пето и т. н. Сега мнозина отъ васъ питатъ: какъ ще се поправятъ моитѣ работи? Азъ съмъ закѫсалъ малко, не мога да уча, не мога да се моля. Казвамъ: научи се да мислишъ правилно! Съ това азъ разбирамъ закона, споредъ който Богъ казва: ,,Когато ме потърсите съ всичкото си сърце, ще ме намѣрите“‘. Когато внесете въ себе си правилната мисъль, като ставате сутринь, трѣбва да мязате на единъ добрѣ опънатъ тѫпанъ. Ето обяснението, което ще ви дамъ за този тѫпанъ. Като си легнете вечерно врѣме, отгорѣ на тѫпана има събранъ прахъ отъ деня. За да се освободите отъ този прахъ, трѣбва да повикате барабанчика да тупне съ пръчицата си върху тѫпана и да го изчисти. Кой е този барабанчикъ? — Това е правата мисъль. Щомъ станешъ сутринь, като ударишъ на тъпана единъ, два, три пѫти всичкиятъ прахъ всичкитѣ лъжливи положения въ живота, всички неразположения, всички криви образи ще изчезнатъ. Затова казвамъ: удари тѫпана! Казвате: ами дали тѫпанътъ е опнатъ добрѣ, по всички правила? Азъ говоря за живитѣ тѫпани, които ставатъ за музика. И прѣзъ всичкитѣ вѣкове тѫпанътъ е билъ най-стариятъ инструментъ. Той е баща на всички инструменти. Първоначално музиката е започнала съ тѫпана. Окултниятъ ученикъ трѣбва да има хубавъ тѫпанъ, скритъ отъ всички погледи, а не, кой какъ дойде, да го показва. И когато той не може да разрѣши нѣкой въпросъ, да вземе пръчицата и да удари тѫпана. Тѫпанътъ ще издаде извѣстенъ тонъ, който ще ви помогне въ разрѣшението на въпроса. Не искамъ да окарикатурите тази мисъль. Това е окултенъ законъ. Ученицитѣ на окултната наука иматъ извѣстни методи, чрѣзъ които могатъ да си въздѣйствуватъ и да въздѣйствуватъ. Като ви говоря за тѫпана, това ви се вижда смѣшно. Нѣма нищо смѣшно въ това. Излѣзе нѣкой ораторъ да говори, турятъ му една чаша вода. Защо? — Гърлото му засъхва. Какво трѣбва да прави той? — Той трѣбва да удари тѫпана, да глътне три пѫти вода. Тѫпанътъ показва, че мисъльта е започнала да работи. Водата като прѣмине прѣзъ гърлото, промива го. Много пѫти, като засъхне гърлото на нѣкои оратори, тѣ загубватъ своята мисъль. Засъхването на гърлото показва, че мисъльта е прѣсъхнала. Човѣкъ, който мисли право, вода не пие. Докато пиемъ вода при говоренето, това показва, че нашата мисъль не е право. Да не извадите сега извода, че за да бѫде мисъльта ви права, не трѣбва да пиете вода. Христосъ казва: ,,Когато се научишъ да мислишъ правилно, жива вода ще потече“. Тогава пиенето на вода нѣма да бѫде механически процесъ, да се приема само външно. Когато мисъльта ви стане правилна, тя ще донесе живата вода, отъ която трѣбва да пиемъ. Това е законъ, това е символъ. Когато се говори за символитѣ, тѣ иматъ единъ вѫтрѣшенъ смисълъ, който трѣбва да проучаваме. Когато казвате, че нѣма да пиете вода, азъ подразбирамъ, че само умрѣлитѣ не пиятъ вода. Но като се научимъ да мислимъ правилно, живата вода ще дойде отвѫтрѣ, и животътъ ще се изрази въ своята пълнота. Ето защо, всички трѣбва да живѣемъ духовно. Какво разбираме подъ духовенъ животъ? Ще ви дамъ спѣдния примѣръ: двама души живѣятъ заедно, обичатъ се и се разбиратъ. Единиятъ отъ тѣхъ се сърди на другаря си, че той не обича само него, а обича и други хора. Тази обида, това сърдене има интересенъ психологически произходъ. Азъ разглеждамъ тия отношения по сѫщество, принципално. Често и бащата е недоволенъ отъ майката, че тя обича повече сина, отколкото него. Дъщерята е недоволна отъ майка си, че майката обича повече брата. Синътъ е недоволенъ отъ бащата, че той обича повече дъщеря си, отколкото него. Отъ какво произтичатъ тия недоволства? — Това показва, че тия отношения още не сѫ духовни. Ако бащата може да обича дъщерята, той може да обича и сина. Синътъ трѣбва да се радва, че бащата като обича сестрата, ще обича и него. Сѫщото е и за сестрата. Но щомъ синътъ е недоволенъ отъ това, че бащата обича повече сестрата, опасностьта седи другадѣ, а именно: ако дъщерята е глупава, тя непрѣменно ще застави бащата да ѝ прѣдпише голѣмата кѫща. Слѣдователно, въ тия отношения, именно, се заражда едно вѫтрѣшно състезание. Понѣкога и вие, ученицитѣ, не се обичате. Защо? — Ще ви кажа Истината. Ако нѣкой отъ ученицитѣ е по-способенъ, другитѣ не го обичатъ, страхъ ги е да не ги засѣнчи. Какво нѣщо е засѣнчването? — То значи, че хубавата кѫща ще се прѣдпише на него, или пъкъ, той ще заеме хубавата служба, той ще стане пръвъ министъръ въ България, а другитѣ ще станатъ писари. Защо трѣбва да се плашите? Ако си нѣкой гениаленъ скулпторъ, ще изкарашъ своята статуя прѣдъ свѣта и ще видишъ, че ще се намѣрятъ разумни сѫщества, които да я оцѣнятъ. И ангелитѣ, които се занимаватъ съ скулптура, изпращатъ своитѣ произведения на оцѣнка въ свѣта. Кои сѫ тѣхнитѣ произведения? — Растенията — цвѣтята и дърветата. Ето защо, когато птичкитѣ кацватъ върху нѣкое дорво, тѣ даватъ мнѣнието си за този скулпторь. Ние казваме: чуруликатъ си тия птички! Не, тѣ скачатъ отъ клонче на клонче и даватъ своето мнѣние. Сега, ние сме дошли въ свѣта, да дадемъ своето мнѣние за онова, което Богъ е направилъ. За да дадешъ мнѣнието си, трѣбва да имашъ правилно схващане за нѣщата. Всѣка сутринь, като ставашъ, трѣбва да разбирашъ, защо днесъ изгрѣ слънцето. И азъ ви питамъ: защо днесъ изгрѣ слънцето? За кого изгрѣва слънцето? Ще кажете: слънцето изгрѣва за всички. Да, слънцето изгрѣва за всички, но изгрѣва и специално за нѣкого. Когато азъ говоря за високия идеалъ, за първия лѫчъ, разбирамъ тоя изгрѣвъ, който се схваща само отъ този, който има права мисъль. Когато започнешъ да мислишъ правилно, ще видишъ този изгрѣвъ. Не можешъ да видишъ изгрѣва отъ нѣкоя долина; не можешъ да го видишъ и отъ назѫбенитѣ върхове. Ти можешъ да видишъ пълния изгрѣвъ само отъ най-високия върхъ, дѣто нѣма никакво засѣнчване. Когато видишъ този изгрѣвъ, нѣма да имашъ илюзията, че слънцето върви отъ изтокъ къмъ западъ, но ще го видишъ по периферията на единъ крѫгъ. Нѣкои мислятъ, че слънцето изгрѣва отгорѣ и отива долу, подѣ земята. Това е пѫтьтъ на видимото слънце, но то е илюзия. Този законъ е вѣренъ и по отношение на нашата мисъль. Вие трѣбва да знаете, въ каква посока се движи правилната мисъль. Щомъ дойдете до правата мисъль, до този великъ законъ, ще усѣтите мощь, самоувѣреность въ живота. Като казвамъ, че трѣбва да бѫдете самоувѣрени, подразбирамъ да бѫдете твърди. Твърдиятъ човѣкъ не упорствува, но въ него има едно вѫтрѣшно постоянство — никой не може да измѣни неговитѣ убѣждения. При това, неговитѣ постѫпки сѫ много хармонични, никой не може да го застави да прояви най-малкото прѣстѫпление въ мисъльта си. Понѣкога могатъ да дойдатъ неправилни мисли въ човѣка, но не трѣбва да се допущатъ въ съзнанието, въ твоята святая святихъ. Не туряй нито една изопачена мисъль въ твоето Божествено съзнание! Отвънъ могатъ да дойдатъ хиляди такива мисли, но ти не си отговоренъ за тѣхъ. Често съмъ прѣвеждалъ слѣдното положение : ти можешъ да оставишъ птичкитѣ да се въртятъ около главата ти, но никога не ги оставяй да направятъ гнѣздата си върху твоята глава. Оставишъ ли ги, ти вършишъ прѣстѫпление по отношение себе си. Лошитѣ мисли могатъ да се въртятъ около главата ти, но никога не ги оставяй да правятъ гнѣздата си въ ума ти, въ съзнанието ти и да мислишъ, че животътъ ти трѣбва да бѫде такъвъ. Вие искате да ви обичатъ. Онзи, който ви обича, трѣбва да вижда нѣщо идеално въ васъ. Защо хората се разлюбватъ? Щомъ този, който ви обича, забѣлѣжи, че нѣкоя ваша мисъль е неправилна, любовьта му постепенно намалява. Вслѣдствие на това, отношенията на хората ставатъ неправилни, като пѣсъчнитѣ частици въ шишето. При първото бълникане любовьта изчезва; при второто—хората не могатъ повече да се срещнатъ. Правата мисълъ е необходима при истинското приятелство, при истинската любовь. Туй трѣбва да знаете! Нѣкой пѫть казвате: никой не ме обича. Това е лъжлива мисъль. Щомъ имашъ правата мисъль, всѣки ще те обича. Азъ турямъ правата мисъль като подкваса на всички наши прояви. Кѫдѣ турятъ подквасата? —Въ добрѣ сварено млѣко. Слѣдователно, щомъ имаме правата мисъль, ще туримъ тази подкваса въ млѣкото и ще имаме хубаво подквасено млѣко. И тогава, отъ това гледище, идеята ви за Бога ще бѫде слѣдната: Б о г ъ е о б р а з е ц ъ н а п р а в а т а м и с ъ л ь. Това е мѣрка. Заговоримъ ли за Него, всичко върви надобрѣ. Вие може да кажете, че Богъ е абсолютенъ, че Той е извънъ врѣмето и пространството. То ва сѫ философски обяснения за Бога. Правата мисъль владѣе пространството; правата мисъль владѣе врѣмето; правата мисъль владѣе всичко. Тя е господарь на всички прояви въ живота, на всички способности. Талантъ, гениалность, святость, всичко се управлява отъ правата мисъль.—Тя е абсолютно мощна, тя всичко твори, всичко създава. Вънъ отъ нея всички нѣща сѫ като пѣсъчинкитѣ въ шишето, а въ нея се съдържа цѣлия Козмосъ, хармонично развитъ. Сега ви показвамъ правия пѫть чрѣзъ мисъльта. Искате да бѫдете художници. Какво ви трѣбва? — Имайте правата мисъль. Искате да бѫдете музикантъ. Искате да бѫдете гениаленъ. Какво ви трѣбва? — Да имате правата мисъль. Когато говорите за музиката, трѣбва да имате права мисъль. Какво е писалъ Бетховенъ, Бахъ и другитѣ, тѣ още не сѫ авторитети за онази висша, Божествена музика. Тѣ прѣдставляватъ засега форми на музиката. Истинската музика трѣбва да бѫде идеалъ, стремежъ и за тѣхъ. Щомъ се спремъ до Бетховена, ние сме Бетховеновци. Щомъ се спремъ до Баха, ние сме Баховци. Щомъ се спремъ до Шопена, ние сме Шопеновци. Не отричамъ тази музика, но казвамъ, че тия музиканти не сѫ имали въ себе си правата мисъль, която създава правата музика. Ще ви питамъ: какво нѣщо е музиката? Щомъ дойдете до правата мисъль ще видите, какво нѣщо е тонъ. Ние говоримъ за музиката на ангелитѣ, но си ги прѣдставляваме съ китари, съ цигулки, съ зурли, тѫпани. Това е човѣшко свирене. Какво ще прѣдставлява единъ такъвъ оркестъръ? Понеже тѫпанътъ е образецъ на музиката, той трѣбва да участвува въ оркестъра. Тѫпанътъ е зърно, затова ще го посѣешъ въ земята. Тия зрънца като израснатъ, ще започнатъ да даватъ своитѣ плодове. Тогава ще разберешъ, какво нѣщо е тѫпанъ. Той изразява единъ вѫтрѣшенъ процесъ. Вие не може да имате истински тѫпанъ, докато не мислите правилно. Кое е характерното въ тѫпана? — Неговата крѫгообразна форма. Като се разбере неговата форма, ще дойдете до правилнитѣ тонове въ правата мисъль. Онѣзи отъ васъ, които сте дошли до единъ кръстопѫть, както и цѣлото човѣчество, за да излѣзете отъ това положение, трѣбва да имате права мисъль. За Бога говоримъ, искаме да бѫдемъ спасени, искаме да бѫдемъ добри, но не можемъ да постигнемъ това безъ правата мисъль; не можемъ да бѫдемъ учени безъ правата мисъль; не можемъ да познаемъ Бога безъ правата мисъль. Сега, у васъ се раждатъ противорѣчиви мисли, казвате: какво ще направимъ съ сегашния си животъ? Вие много обичате се гащния си животъ, треперите за него. Какво ще правите съ него? Ще ви кажа. Но разбирайте ме правилно. Единъ младъ момъкъ билъ много талантливъ, но бѣденъ. Ходилъ съ скѫсани дрехи, съ скѫсани обуща, съ пробита шапка. Единъ богатъ човѣкъ обиква този талантливъ момъкъ и му купува хубави дрехи, обуща, шапка. Какво ще направи младиятъ момъкъ съ старитѣ си дрехи? Практическиятъ животъ лесно разрѣшава този въпросъ. Той съблича старитѣ му дрехи, измива го и туря новитѣ. Да облѣчешъ новитѣ дрехи, подразбирам даъ промѣнишъ не само външнитѣ форми, но и вѫтрѣшнитѣ. Дрехитѣ иматъ за цѣль да запазятъ най-първо топлината на тѣлото. Питамъ: при новитѣ дрехи човѣкъ ще изгуби ли топлината си? Защо човѣкъ не обича съдранитѣ дрехи? Защото топлината излиза отъ всѣка дупка. Въ това отношение, всѣка неправилна мисъль е една скѫсана дреха. Топлината на живота излиза изъ дупкитѣ. Имашъ ли правата мисъль, тя е новата дреха, която запазва топлината. Христосъ казва „Истина, истина ви казвамъ, който не влиза прѣзъ вратата на кошарата, той е крадецъ и разбойникъ“. Азъ ви казвамъ: ако вие не влѣзете прѣзъ вратата на правата мисъль, всички сте крадци и разбойници. Обаче, който влѣзе прѣзъ вратата на кошарата, той е пастиръ на овцетѣ. Това е правилното схващане на този стихъ. Влизате ли прѣзъ вратата на правата мисъль, вие сте пастири на овцитѣ, и овцитѣ ви познаватъ. Тогава ще заживѣете възвишенъ и благороденъ животъ. Това пъкъ, каква е обстановката на живота, нѣма значение. Вие лесно ще се справите съ голѣмитѣ трудности на живота, ще ги прѣнасяте леко и приятно, както онзи опитенъ плувецъ, който знае да плува. Бори ли се той съ вълнитѣ? — Не, той леко и хубаво плува. Така и вие, нѣма да се борите, нѣма да се спъвате въ вълнитѣ на живота нѣма да се давите. Сега азъ се приближавамъ къмъ едно механическо положение на живота, не само за да ви насърдча, но да ви дамъ едно силно орѫжие, съ което да боравите въ живота си. Правата мисъль е най-силното орѫжие, съ което вие може да воювате. По-силно орѫжие отъ правата мисъль нѣма. Нѣкой казва: човѣкъ може да съгрѣши. Не, човѣкъ, който има правата мисъль, никога не грѣши. Вие може да измѣните вашето положение, може да се качвате и да слизате, но това още не опрѣдѣля вашето положение. Цѣльта, която имате въ ума си, опрѣдѣля вашия животъ. Въ новото учение е важна правата мисъль. Моето учение е правата мисъль. която е абсолютна, безъ никакви погрѣшки. Имате ли правата мисъль, съ нея ще турите здрава основа въ живота си. Тогава и отношенията ви ще бѫ датъ нормални, между васъ ще се установятъ отношения на взаимно почитание и уважение. Всинца искате да ви обичатъ. Не е само това, но човѣкъ въ себе си има скритата мисъль да бѫде едно малко божество. Забѣлѣжете, че и у най-малкитѣ дѣца, на 5—6 мѣсеца, има това желание. То заповѣдва, дава разпореждания на майка си. Казва й: „Ти ще станешъ отъ леглото си, ще се облѣчешъ, ще направишъ това-онова“. И майката се намира въ чудо. Младата мома, докато не е женена, казва: какво ще се занимавамъ съ малкитѣ дѣца? Да, но ако тази мама има правата мисъль въ себе си, тя никога нѣма да се свърже по единъ неестественъ начинъ. Човѣкътъ на правата мисъль обича, люби, има общения съ живи сѫщества, но въпроса за женитба, въ този обикновенъ смисъль на думата, не сѫществува за него. Съврѣменната женитба е изразъ ни материалната култура. Женитбата днесъ е единъ търговски договоръ, отживѣлъ своето врѣме. За свѣта тя е полезна, но хората, които иматъ правата мисъль, могатъ да влизатъ въ общения, да живѣятъ въ името на Бога. Питамъ: каква ще бѫде любовьта въ новото учение? Сегашната любовь е биене на тѫпанъ, а бѫдещата Любовь ще бѫде свирене на Бетховенова музика, на най-хубавитѣ му класически творби, напримѣръ, деветата симфония. Сегаш ната любовь мяза на човѣкъ, облѣченъ въ скѫсани дрехи. Бѫдещата любовь мяза на човѣкъ, облѣченъ съ нови, хубави дрехи. Бѫдещето учение ще бѫде свободно отъ всѣкакъвъ страхъ, отъ всѣкакво безпокойствие, отъ всички страдания. У човѣка ще настане едно вѫтрѣшно спокойствие. Вие казвате: днесъ ние не сме такива, каквито бѣхме едно врѣме. Не, и сега вие сте точно такива, каквито бѣхте едно врѣме. Нѣкога бѣхте неизлюпени яйца, а сега сте излюпени яйца, проявявате вашето естество. Едно положение е вѣрно: човѣкъ всѣкога се проявява такъвъ, какъвто е. Той иска да бѫде добъръ — добъръ е. Иска да бѫде лошъ — лошъ е. Въ съврѣменния животъ има голѣмо влияние закона на наслѣдственостьта. Той не е Божественъ законъ. Той е законъ на кармата. Кармата опрѣдѣля първото отклонение, което човѣкъ е направилъ по oтношение на правата мисъль. Сега ние страдаме отъ кармическия законъ. Спѣдователно, като се повърнемъ къмъ правата мисъль, ние ще имаме, казано въ християнски смисълъ, Божията благодать. Що е благодатьта? — Дихарма или повръщане къмъ първото естествено състояние на правата мисъль. Да имашъ правата мисъль, значи да имашъ благодатьта на Бога, да си подъ Неговитѣ крила. Щомъ имашъ неговото благоволение, ще имашъ благоволението и на всички разумни хора, които мислятъ. Сега, като ме слушате, ще се намѣрите въ едно стълкновение и ще кажете: разбирамъ, какво е правата мисъль. Вие сте се изпоплашили. Азъ не ви давамъ цѣлъ човалъ съ жито, давамъ ви само едно житно зрънце да го турите въ джоба си, като ви кажа по кое врѣме да го посѣете. Слѣдъ като го посѣете, вие ще имате възможностьта да станете богатъ човѣкъ. Ще посѣете житното зърно споредъ правилата, безъ да се грижите, какво ще стане съ него. Посѣйте това зърно! То разбира законитѣ, които го управляватъ, вие нѣма защо да се грижите за него. Та поставете правата мисъль въ ума си, и тя ще се прояви. Вие мислите, че е трудно да имате правата мисъль. Казвате: какъ ще се справимъ съ стария животъ? Нѣма какво да се справяте съ стария животъ. Новиятъ животъ, който иде, самъ ще се справи съ стария животъ. Нѣма какво да се чудите. Всѣки старъ листъ на дървото ще се прѣмахне отъ новия. Новото ще замѣсти старото. Старитѣ листа ще изгниятъ, ще се всмукнатъ отъ коренитѣ и отново ще се прѣвърнатъ въ своето първично състояние. Казвамъ: освободете се отъ вѫтрѣщнитѣ заблуждения! Колкото години още и да живѣете, ако сте безъ правата мисъль, нещастни само ще бѫдете, но не и щастливи: разочарования ще имате, но не и очарования. И сега, дойде нѣкой при васъ и гледа само разрушения. Тѣлото се руши, очитѣ се рушатъ, ушитѣ се рушатъ, всичко се руши. Казвате: какво ще занесемъ съ себе си на небето? Когато Христосъ казва: „Събирайте богатства за небето“, Той подразбира да носимъ въ себе си правата мисъль. Отъ това гледище, правата мисъль ще ви даде сила да прѣодолявате всички мѫчнотии въ живота. Нѣкой отъ васъ иска да лѣкува другитѣ хора. Не, никой никого не може да лѣкува, ако нѣма правата мисъль. Вие не можете да говорите, ако нѣмате правата мисъль. Да говоришъ, азъ разбирамъ да нѣма никаква излишна дума въ говореното. Въ многото говорене грѣхътъ е неизбѣженъ. Нѣкои отъ васъ никакъ не говорятъ. Други много говорятъ. Трети пъкъ криво говорятъ, а малцина право говорятъ и право мислятъ. Всѣки трѣбва да започне да говори правилно, да внесе правата мисъль въ ума си. Въ това отношение, всички ще имате за образецъ правата мисъль. Всички ще имате за образецъ Бога. Човѣкъ е създаденъ по образъ и подобие Божие. Слѣдователно, когато се научите да мислите правилно, ще видите този образъ. Той ще внесе голѣма радость въ душитѣ ви. Писанието казва : „Когато ме потърсите съ всичкото си сърце, ще ме намѣрите“. Само съ правата мисъль ще намѣримъ Бога и ще придобиемъ своето спасение. Съврѣменнитѣ хора, както и тия отъ миналитѣ вѣкове, се плашатъ и плашили отъ правата мисъль. Тѣ мислятъ, че като дойдатъ до правата мисъль, ще трѣбва да напуснатъ живота. Не, нѣма да напуснатъ живота, но ще го прѣобразятъ. Ако си овчарь, и живѣешъ въ проста колиба, щомъ имашъ правата мисъль, ще си направишъ по- хубава. Овцитѣ си ще хранишъ по-добрѣ, ще имъ дадешъ по-голѣма свобода. Нѣма да ги колишъ, а само млѣкото имъ ще взимашъ. Ако пъкъ си градинарь, ще си направишъ най-хубавата градина, съ най-хубави круши, сливи и други плодове, съ най хубави извори. Музикантъ ли си, ще имашъ най-хубавия инструментъ, ще свиришъ най-добрѣ. Художникъ ли си, ще рисувашъ най-добрѣ. Тогава ти ще разбирашъ смисъла на звѣздитѣ, ще имашъ хубави, свѣтли посѣщения отъ сѫщества на други слънчеви системи и ще се разговаряшъ съ тѣхъ. Животътъ ти ще се осмисли. Казватъ нѣкои, че това сѫ заблуждения. Не, ако е въпросъ за заблуждения, именно при сегашното положение, въ което живѣемъ, се намираме и прѣдъ най-голѣми заблуждения. По-голѣми заблуждения въ свѣта отъ сегашнитѣ никога не сѫ сѫществували. Ние сме като оня актьоръ, който прѣдставлява на сцената царь. Той туря царската корона, намѣта царската мантия, ходи, разхожда се налѣво-надѣсно съ своя скиптъръ, и като погледне къмъ публиката, казва: „Царь съмъ азъ, да знаете!“ Да, той е сѣнката на царя. Като слѣзе отъ сцената, публиката казва: „Този актьоръ изигра добрѣ своята роля. Той мисли, че е царь, обаче, той е царь само въ драмата. При сегашното положение ние сме актьори на сцената, но трѣбва да слѣземъ отъ сцената, не играемъ правилно ролята си. Сега вие ще се намѣрите прѣдъ друго противорѣчие и ще кажете; отъ толкова години като живѣемъ, не можахме ли да намѣримъ правата мисъль? Правата мисъль прѣдставлява сборъ отъ живи сѫщества, на които трѣбва да се даде пѫть, изходъ, тъй както, ако водата на едно езеро не изтича, ще застои и ще се развали. Обаче, ти си разуменъ човѣкъ и като придобиешъ правата мисъль, ще дадешъ изходъ на водата въ това езеро. Тя ще започне да се движи и да полива твоята градина. Докато нѣмаме правата мисъль, нашата градина ще бѫде суха. Когато дойде правата мисъль въ тебъ, тя ще отвори крана на твоето езеро, и водата му ще протече прѣзъ твоята градина. Тогава пѫтьтъ ти ще бѫде покритъ съ цвѣтя и плодни дървета. Това наричатъ усмихване на щастието. Щастието може да дойде само по единъ начинъ — по пѫтя на правата мисъль. То бѣга отъ насъ, защото знае, че сме хора невѣжи и нѣма да го оцѣнимъ. То е най-красивата мома, която казва: „Азъ ви познавамъ, вие ще ме оцапате, затова бѣгамъ отъ васъ“. Като намѣримъ правата мисъль, щастието нѣма да бѣга вече отъ насъ. То ще се обърне съ лицето си къмъ насъ и ще тръгне подирѣ ни. Дръжте тази идея въ себе си! Христосъ казва: ,,Всѣки, който не минава прѣзъ вратата на кошарата, крадецъ е и разбойникъ е‘‘. Всѣки, който нѣма правата мисъль, крадецъ е и разбойникъ е. Всѣки, който има правата мисъль, влиза прѣзъ вратата на кошарата. Тогава всички условия, всички блага на живота ще те познаятъ и ще дойдатъ при тебъ. Днесъ благата бѣгатъ отъ насъ. Правата мисъль е ключътъ на щастието. Ще работите за придобиване на правата мисъль. Азъ искамъ всички да бѫдете герои. Герой е човѣкътъ, който може да бѫде мѫченикъ. Това не значи, че той самъ трѣбва да прѣдизвиква мѫченията, но да бѫдемъ готови да минемъ прѣзъ най-голѣмитѣ мѫчнотии, за да добие правата мисъль. Надали другъ нѣкой пѫть ще имате по-благоприятни условия отъ сегашнитѣ, за да намѣрите правата мисъль. Много пѫти сте се занимавали съ този въпросъ, но не сте го разрѣшили. Всички хора, които сѫ завършили своята еволюция, или които сѫ добили смисъла въ живота, сѫ минали все по този пѫть. Азъ ви говоря за правата мисъль по този начинъ, защото вие сте физически хора. Духовното говорене е неразбрано; свѣтското говорене е разбрано. Свѣтскитѣ хора се разбиратъ. Казватъ: да се разберемъ! Нѣма да се разберете. Казвате: да идемъ на разходка! Сега вече се разбирате. Казвате: да мислимъ право! —Не знаемъ, какво нѣщо е правото мислене, трѣбва да прочетемъ нѣкой философъ. Може да се прочетатъ всички съврѣменни философи, но тѣ сѫ засегнали правата мисъль отъ различни гледища, затова и помежду си сѫ въ стълкновение. Тѣ сѫ говорили за врѣмето и пространството, за отношенията, за мѣркитѣ, обаче, винаги иматъ различни понятия. Никой философъ до днесъ не е далъ една разумна максима. Всѣки философъ, който не приема Бога като една абсолютна единица, не може да мисли право. Слѣдователно, Богъ е абсолютенъ. Той е единицата, максимата, съ която трѣбва да мѣримъ всичко. Той е началото, Той е конецътъ. Безъ Бога не може да дойде благото въ живота. Любовьта въ живота не може да дойде безъ Бога. Богатството въ живота не може да дойде безъ Бога. Здравето въ живота не може да дойде безъ Бога. Сиромашията иде безъ Бога. Грѣхътъ иде безъ Бога. Всички блага въ свѣта идватъ чрѣзъ Бога. Любовь, Истина, Мѫдрость, Кротость, въздържание, търпѣние, прилежание — всички тѣзи добродѣтели идватъ само чрѣзъ Бога. Ти никога не можешъ да усвоишъ, каква и да е добродѣтель, ако нѣмашъ въ ума си Бога. Нѣкои отъ васъ сте вече въ положение да разберете идеята за правата мисъль и ще я приложите въ малъкъ размѣръ. Споредъ менъ, пробийте най-малката дупчица съ една игла, и вашиятъ идеалъ ще се постигне. Не пробиете ли такава дупчица, отъ васъ нищо не може да стане. Нѣкой казва: азъ ще пробия най-голѣма дупка. Това не е философия. По-добрѣ пробийте най-малката дупка и оставете врѣмето да образува по-голѣмата дупка. Вие отворете водомѣра,за да мине първата капка, а тя по-нататъкъ сама ще си отвори пѫть. Вие оставете за правата мисъль най-малката дупчица, и тя сама ще си пробие най-хубавия пѫть за живота. Правата мисъль е нѣщо живо, тя сама е животъ. Влѣзе ли при васъ, започва вече да твори. Най добриятъ слуга, най-вѣрниятъ приятель е правата мисъль. Тя е животъ, любовъ, здраве, смисълъ. И тъй, вие сега ще се стараете да постигнете това положение. Вие имате една изопачена мисъль, казвате: нима ние не сме влѣзли още въ духовния животъ? Азъ не се интересувамъ отъ това. Азъ искамъ сега да влѣзете по новия начинъ. Азъ ще ви вкарамъ вѫтрѣ. Какъ сте влѣзли? Може да сте влѣзли прѣзъ плета — това не е влизане, то не ме интересува. Вие ще влѣзете съ менъ, азь ще ви покажа, какъ трѣбва да се влѣзе. Казвате: досега не сме ли влѣзли? Вие сте до кошарата, но вѫтрѣ въ кошарата не сте още влѣзли. Казвате: толкова години вече, какъ вѣрваме въ Христа! Азъ не искамъ да ви обезсърчавамъ, но това е дълбокото вѫтрѣшно разбиране на великия законъ. Правата мисъль трѣбва да влѣзе прѣзъ вратата, като приятель. Тя трѣбва да седне на стола и да се разговаряте съ нея разумно. Започнете разискванията си съ правата мисъль. Нѣкой искатъ да знаятъ, какви сѫ разбиранията имъ за нѣщата. Тъй, както ви гледамъ, вие имате стари разбирания. Вие говорите, но то е биене на тѫпанъ. Нѣкой се докачи, не е съгласенъ съ мнѣнието на другитѣ за Бога. Не, за Бога трѣбва да имате само едно разбиране. Какво нѣщо е Богъ? Азъ наричамъ вашето разбиране за Бога, ограничено разбиране. Циганитѣ, запримѣръ, нѣматъ никакъвъ Господъ, никаква религия, никаква наука. Тѣ сѫ изпѫдени, пропаднали ученици отъ окултната школа. Ние не се занимаваме съ циганитѣ, тѣхъ ще оставимъ настрана. Азъ взимамъ думата циганинъ като прозвище на пропадналъ, на лѣнивъ, на лъжливъ човѣкъ. Той гледа на хората на кафе, на карти, хвърля бобъ — виждалъ разни образи. — Никакъвъ образъ нѣма. Да гледашъ на кафе, това не е наука. Да врачувашъ на бобъ, това не е наука. Ще ви приведа единъ примѣрь за единъ персийски ходжа, когото жена му произвела гледачъ. Казва му тя: „Стани гледачъ, за да се оправятъ работитѣ въ живота ни"! Той ѝ казва: Не разбирамъ отъ това изкуство“. Най-послѣ, тя го убѣдила да стане гледачъ. Първиятъ день той успѣлъ въ прѣдсказанията си. На втория день дохожда единъ човѣкъ при него, носи лисица въ едни гащи и го пита: ,,я ми кажи, какво нося въ гащитѣ?“ Името на ходжата било Чаширъ. На турски чаширъ значи гащи. Ходжата седи, мисли и си казва: „Веднажъ Чаширъ, т. е. лисица на пазарь, втори пѫть Чаширъ на пазаръ, докато го хванатъ“. Човѣкътъ, като го слушалъ, казалъ си: „Ето, позна, че нося лисица“. И така прочулъ се той за гледачъ. По едно врѣме крадци влизатъ въ двореца на шаха и ограбватъ всичкитѣ му богатства. Викатъ ходжата и му казватъ да открие крадцитѣ. Той казва на жена си: „Отиде ми главата! Ти ми създаде най-голѣмата бѣда въ свѣта. Дѣ ще намѣря тия крадци.“ Той поискалъ отъ шаха 30 деня срокъ, докато намѣри крадцитѣ, а въ това врѣме да си оплаче сѫдбата. Взима съ себе си 30 зърна отъ царевица и отива въ една гора. Сѣда подъ едно дърво ислѣдъ като залѣзло слънцето, отдѣлилъ едно отъ царевичнитѣ зърна и си казалъ: ,,Ето първиятъ день мина“. Крадцитѣ, понеже знаѣли, че той е добъръ гледачъ, изпратили единъ отъ тѣхъ да слуша, какво ще говори. Като чулъ, че ходжата си казалъ „единъ мина“, помислилъ си: „позна ме, че азъ съмъ единъ отъ крадцитѣ“. Вториятъ день ходжата пакъ отдѣлилъ другото зърно и си казалъ: „Ето, и вториятъ мина!“ Чулъ го вториятъ крадецъ и си къзалъ: ,,И мене позна!“. И така ходжата си отдѣлялъ всѣки день по едно зърно и броялъ изминалитѣ се дни, а крадцитѣ мислили, че тѣхъ брои. Затова, отиватъ при него и му казватъ: „Молимъ ти се, ще ти дадемъ всичкото богатство, само да не ни издадешъ!“. Тъй се прочулъ той за виденъ гледачъ. Това не е гледане, това е едно приятно съвпадение на нѣщата. Азъ не искамъ да бѫдете като този гледачъ. Това е само едно приятно забавление. Правата мисъль, обаче, е Божествена, положителна наука, която ще внесе новото въ душитѣ ви. И тъй, казвамъ на младитѣ: този е седмиятъ съборъ. Тази година ще се опрѣдѣли насоката въ живота ви. Всички искате да турите една Божествена основа, върху която ще градите. Турите ли такава основа въ живота си, само тогава ще може да работимъ, само тогава ще можемъ да се разбираме.

Пети младежки съборъ „Мислещиятъ човѣкъ“, на учениците от Бялото Братство, 14-15.08.1927 г., София, Беседи от Учителя П.Дънов и ученици, държани през лятото на 1927 г. Първо издание: София, 1927 г. Стар правопис. (по стенографски записки) Книгата за теглене на PDF Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание Б.Боевъ. Новото учение и съврѣменнитѣ задачи на живота. Всѣко движение има значение дотолкозъ, доколкото то отговаря на нуждитѣ на живота и доколкото е въ хармония съ посоката на еволюцията. По това се мѣри и жизнеспособността на едно движение. Докато е въ хармония съ законитѣ на еволюцията, то притежава жизнеспособность, крие въ себе си онази вѫтрѣшна сила, която побѣждава всички прѣпятствия. Днесъ, слѣдъ материалистичната култура, се събуждатъ по-високитѣ духовни сили въ човѣка. Затуй Метерлинкъ говори за „пробуждането на душата.“ Това е именно причината за духовната вълна, която забѣлѣзваме днесъ навсѣкѫдѣ. Значи, тя не е случайно явление. Слѣдователно, новата култура, която иде, си има дълбокитѣ причини въ законитѣ, по които се развива човѣчеството. Поради това, духовното разбиране на живота днесъ е толкозъ нужно, колкото възвухътъ, който дишаме. Това, което несъзнателно търсятъ, за което несъзнателно копнѣятъ днесъ всички, въ сѫщность то е Новото учение. Коя е причината за днешния хаосъ ? Защо днешната култура е пълна съ страдания, катастрофи, разрушения? Защото днесъ владѣе фалшиво разбиране на живота. Учительть каза въ днешната бесѣда: ,,Всички прѣстѫпления започватъ отъ кривитѣ положения, кривитѣ мисли.“ ,,Ти казвашъ че разбирашъ живота, а при това си нещастенъ. Това не е разбиране на живота. Ако ти разбираше отъ какво страдашъ, щѣше да се излѣкувашъ.“ Само правата мисъль, т. е. мисъль безъ абсолютно никаква погрѣшка, може да ни даде онази мощь да прѣустроимъ разумно живота. Какъ може едно фалшиво разбиране на живота да донесе нѣщо добро, красиво, хармонично ? Ето защо, това отъ което днесъ човѣчеството най-много се нуждае, то е правата мисъль. Правилно разбиране на живота. За да се дойде до нея, природата трѣбва да се изучи по форма, съдържание и смисълъ. Какво ще каже, напр., изучването на растението по форма, съдържание и смисълъ? Можемъ да изучимъ въ растението това, което е достѫпно за външно наблюдение: коренъ, стъбло, листа, цвѣтове и пр. Това е изучване на формата. Можемъ да изучимъ електричеството, магнетизма и по-висшитѣ енергии на растението. Това е изучване на съдържанието. Можемъ да изучимъ психичното, което лежи задъ формата и работи върху нея. Това е изучване на смисъла. Какви широки перспективи се отварятъ за медицината, ако се изучатъ проблемитѣ ѝ отъ това тройно гледище! Сѫщо и за астрологията и за всички други науки. Трѣбва да се изучи новото, което се внася въ всички области на науката, философията, изкуството и въ всички други области на живота чрѣзъ новото учение. Какво обширно поле за работа — теоретическа и практическа! Всички проблеми на естествознанието, астрономията, математиката, езикознанието, психологията, историята, музиката, живописьта, науката за хранене, спане, гимнастиката, духовниятъ растежъ, обществениятъ животъ и пр., трѣбва да се разглеждатъ отъ това тройно гледище. Чрѣзъ правата мисъль ще стане възможно прѣминаването въ една по-висока култура.

Пети младежки съборъ „Мислещиятъ човѣкъ“, на учениците от Бялото Братство, 14-15.08.1927 г., София, Беседи от Учителя П.Дънов и ученици, държани през лятото на 1927 г. Първо издание: София, 1927 г. Стар правопис. (по стенографски записки) Книгата за теглене на PDF Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание Д-ръ Ст. Кадиевъ Ние, учението и животътъ Понятието ,,ние“ има широкъ и тѣсенъ смисълъ. Въ широкия смисъль на думата, това сѫ ония съзнати души, които сѫ почувствували Божествената искра въ себе си, които сѫ различили възвишената сѫщина, зовеща ги къмъ Доброта, Благородство, къмъ Бога, минавайки прѣзъ трудния пѫть на безвъзвратната жертва на низшето. Това сѫ души, които живѣятъ извънъ врѣмето и пространството, които сѫ били и ще бѫдатъ ,,сольта на земята“, „видѣлината на свѣта“, факленосцитѣ, които безшумно сѫ освѣтлявали пѫтя на човѣчеството. Понятието „ние“, въ тѣсенъ смисълъ на думата, изразява послѣдователитѣ на г-нъ Дѫновъ, т. е. ученицитѣ на окултното учение въ България прѣзъ нашето врѣме, споредъ методитѣ на сѫщия. Окултизмътъ е ималъ всѣкога учители, които въ разнитѣ врѣмена, съ огледъ на народитѣ и епохитѣ, сѫ го прѣподавали, като сѫ си служили съ различни методи на работа. На „ние“, въ тѣсния смисълъ на думата, прѣдстои да изиграе велика роля, специално въ славянската раса. И нѣма сила на свѣта, която може да спре неговия пѫть. Всичкитѣ несъвършенства на сегашното Братство сѫ само обикновенитѣ недѫзи на всѣка идея, която добива форма. Формата нѣма какво да ни смущава. И въ тая насока, въпрѣки всичко, намъ ни трѣбва само оптимизъмъ. Да не си правимъ илюзия, че ние и учението сме едно и сѫщо нѣщо. То ще прѣмине надъ главитѣ ни, принадлежайки на вѣковетѣ, и за насъ ще остане това малко, което сме могли да използуваме отъ него. Животътъ около насъ ни чака. На менъ се струва, че нѣма личность и срѣда, която да не се ползува отъ учението. Защото всички човѣци сѫ души, които дирятъ свѣтлина и всѣкога трепватъ, когато се налучка правия пѫть, за да имъ се покаже тя. * * * ================ Ст. Неновъ Едно кратко изяснение за понятието „ние“. Отъ безбройнитѣ сѫществуващи „ние“, има едно „ние“, което се е поселило въ нашитѣ души като единъ великъ идеалъ. То изразява: ние, които живѣемъ въ любовьта; ние, които имаме знанието; ние, които знаемъ да мислимъ правилно, които живѣемъ въ вѣченъ день на радость и никога не захождаме въ силата на младостьта си; ние, които носимъ благодатьта на Христа и славимъ името Божие на земята. Христовиятъ ученикъ приема това „ние“ въ душата си, като свой идеалъ, и изоставя всички други ние, които сѫществуватъ. И тъй, това ние застава по отношение на ученика като неговъ идеалъ. Второто отношение на ученика е къмъ науката, т. е. къмъ това, съ което живѣятъ тѣзи „ние“. Ученикътъ трѣбва да приеме, да усвои тази наука. И слѣдъ като влѣзе въ реда на това „ние“ и приеме неговата наука, иде третото положение, или отношението му къмъ живота. Той става единъ работникъ на новия животъ въ по-долнитѣ степени на съзнанието за животъ. * * * Съборътъ свърши съ концертъ.

Пети младежки съборъ „Мислещиятъ човѣкъ“, на учениците от Бялото Братство, 14-15.08.1927 г., София, Беседи от Учителя П.Дънов и ученици, държани през лятото на 1927 г. Първо издание: София, 1927 г. Стар правопис. (по стенографски записки) Книгата за теглене на PDF Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание М. Тодорова. Ние, Учението и животътъ. Както ви е извѣстно, темата, върху която сме се събрали да обмѣнимъ мисли прѣзъ този съборъ е : ,,Ние, Учението и животътъ.“ Прѣди да започнемъ да правимъ каквито и да е разисквания, трѣбва да установимъ, какво се разбира подъ всѣка дума отъ поставеното заглавие. Учительтъ прѣди малко изказа мисъльта, че този съборъ прѣдставлява с е д м а т а м и н у т а, въ която трѣбва да опрѣдѣлимъ посоката на нашитѣ мисли, т. е., когато мислимъ, да сме въ връзка съ Първата Причина. Ако схванемъ темата правилно, разискванията ни ще бѫдатъ смислени и заключенията, до които дойдемъ, ще иматъ резултатъ. Подъ ,,ние“ не се разбиратъ хората, които сѫ оковани въ веригитѣ на робството, които сѫ играчка на природнитѣ стихии и въ които шумътъ на неразумнитѣ сили е толкова голѣмъ, че не сѫ въ състояние да чуятъ собствения си гласъ. Подъ „ние“ се разбиратъ човѣцитѣ на свободата, чието съзнание е пробудено, които винаги и надъ всичко слушатъ само тихия и възвишенъ гласъ на Божественото въ себе си. За Него тѣ сѫ готови всичко да пожертвуватъ: да прѣминатъ прѣзъ дълбоки долини и да изкачатъ високи планински върхове. Тѣзи хора трѣбва да си подадатъ рѫка. За какво ? — За да учатъ, за учението. Кое учение? — Не учението, което носи свѣтска слава, което създава учени и професори и което подтиква хората къмъ трупане на богатство и всѣкакви земни блага. Не учението, което раздѣля хората на учени и прости, на силни и слаби, на богати и бѣдни. Не учението, което внася критика, раздори, омраза, което натъква хората на противорѣчия, нанася имъ хиляди страдания и ги води къмъ смърть, но учението на свѣтлината, онова учение, което е о б щ о за всички, което като слънце раздава на всички своитѣ блага, на което еднакво сѫ способни да се учатъ учени и прости, силни и слаби, бѣдни и богати. Онова учение, което примирява всички противорѣчия и подъ свѣтлината на което хората съ радость си подаватъ рѫка и влизатъ въ живота. Кой животъ? — Не този стария, изпълненъ съ ревность, зависть, съмнѣния и подозрѣния животъ, който хората досега сѫ живѣли. Не този животъ, който е охлузилъ човѣшкитѣ сърца и ги е покрилъ съ рани, но новиятъ животъ на Любовьта и братството, изпълненъ съ вѫтрѣшна свѣтлина, вѫтрѣшна чистота, вѫтрѣшна радость — без користниятъ животъ, който подтиква хората къмъ самопожертвувание, къмъ взаимно уважение, къмъ добра и деликатна обхода. Съ една дума, животъ, който изхожда отъ Бога. Така като разберемъ тѣзи думи, ще можемъ да разискваме върху тѣхъ, безъ да се натъкнемъ на противорѣчия; ще можемъ да чертаемъ планове, да се въодушевяваме отъ идеи. И нашитѣ начинания, каквито и да сѫ тѣ, малки или голѣми, ще се увѣнчаятъ съ успѣхъ. Разберемъ ли тѣзи думи по стария начинъ, тъй както досега човѣчеството ги е разбирало, ще пожънемъ неговитѣ печални резултати, на които сме свидѣтели днесъ, и дѣлото, за което Учительть ни е призовалъ да работимъ, ще пропадне. Обаче, разберемъ ли ги по новия начинъ, както Учительть ни учи, ще успѣемъ въ всичко и ще образуваме единъ силен организъмъ, една колективна единица, тъй жива, тъй хармонична, тъй свѣтла, както сѫ слънчевитѣ системи въ безграничното пространство на небесния миръ. * * * Д. ГАРВАЛОВЪ — Чете доста обширенъ рефератъ, въ който изтъкна нѣкои лични и общи дефекти, които е необходимо да се корегиратъ, като очерта и реалния идеаленъ образъ на всѣки ученикъ. Л. ЛУЛЧЕВЪ. За да говоримъ за насъ — трѣбва да знаемъ положително това, което въ дѣйствителность сме. Школата не започва отъ сега. И тя и ние сме сѫществували. Разнороднитѣ, дори противорѣчиви възгледи въ нашето братство сѫ само едно доказателство за онази здрава духовна връзка, която сѫществува и ни обединява въпрѣки всичко. Растенето и разширението на братството сочи отъ само себе си реалнитѣ съотношения на силитѣ, които сѫ вложени въ него. Дефинирането на капиталнитѣ въпроси за Бога, Кармата и пр. сѫ велики цѣли на човѣшката мисъль. Разнообразието тукъ е онова, което дава красотата, когато въ него може да се съзрѣ вѫтрѣшното единство. Въздѣйствието на нашето братство върху обществото е много по-голѣмо, отколкото се прѣдполага, само че не върви по обикновенитѣ пѫтища. Ето сега и чешмата е една жива катедра, на която има постоянно проповѣдници. Механическото влизане и излизане на нѣкой братъ отъ братството не разрѣшава въпроса за неговото собствено дѣйствително положение или за сѫдбата на видимо физическо братство. Христосъ бѣ приживѣ изоставенъ отъ ученицитѣ си, а слѣдъ смъртьта му милиони вървятъ слѣдъ Него. Тъй че въпросъ е, дали само физическата личность на Учителя е която ни свързва и групира сега, Нѣщата, които сега ставатъ сѫ врѣменни фази и състояния и тѣ си иматъ свое обяснение — но не могатъ да се смѣтатъ като изходенъ пунктъ, който разрѣшава въпроситѣ. Сестритѣ сѫ правили и правятъ жертви за дѣлото, такива съ каквито ние, братята, едва ли може да се похвалимъ и заради които ние трѣбва да извинимъ нѣкои тѣхни ексцентричности. Има знание и учение. Окултна наука, окултно знание е само това, което се живѣе. Това, което прилагаме въ даденъ моментъ, то е нашето окултно знание. Ние сме подъ мѫдро рѫководство и всичко си има свой смисълъ, само че не винаги ние го схващаме. Но когато се възлюбимъ единъ другъ, много неразсѫдности ще прѣстанатъ да сѫществуватъ.

Пети младежки съборъ „Мислещиятъ човѣкъ“, на учениците от Бялото Братство, 14-15.08.1927 г., София, Беседи от Учителя П.Дънов и ученици, държани през лятото на 1927 г. Първо издание: София, 1927 г. Стар правопис. (по стенографски записки) Книгата за теглене на PDF Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание Кр. Тулешковь. Ние, Учението и животътъ. Когато Богъ говори, Неговия гласъ всѣки познава. Учительтъ. Човѣкъ е вѫже, вързано между животното и свърхчовѣка; онова, що е велико у човѣка, то е, че той е мостъ, а не цѣль. Това, което е за обичане у човѣка, то е, че той е прѣходъ. Азъ обичамъ ония, които не дирятъ чакъ отвѫдъ звѣздитѣ причини да загинатъ и да станатъ жертва, но ония, които се жертвуватъ за земята, за да стане донѣкога земята за свърхчовѣка. Ницше. Основанията на всичко въ свѣта лежатъ върху „Тайното Учение“; докато избранитѣ се посвѣщаватъ на изучаване „Учението“, свѣтътъ е въ равновѣсие и неговитѣ стълбове оставатъ непоклатими. „Z“. Животътъ е процесъ на прѣвръ- щане сѣмето въ плодъ. „Ние, Учението и животътъ“ — това сѫ тритѣ главни стълба, върху които се гради битието, като започнемъ отъ подминералнигѣ сфери и достигнемъ до сферитѣ, които се гу бятъ въ ослѣпителното сияние на Божественостьта. Това сѫ три абсолютно необходими елемента за проявяването на каквото и да било, дори и най-малкото движение. Тѣ сѫ въ абсолютно тѣсна връзка помежду си, прѣливатъ се тъй, прѣплитатъ се тъй, че наистина не могатъ да се раздѣлятъ едно отъ друго, нито пъкъ да се проявятъ едно безъ друго, а то е, защото и тритѣ иматъ едно общо велико начало. Тѣ сѫ три всепроникващи елемента, бездънни, прѣобширни, но въпрѣки това, а може би, и именно затова, тѣ ни сѫ най-малко познати. За тѣхъ сѫ мислили, за тѣхъ сѫ говорили отъ дълбока древность и до днесъ, но тѣхната сѫщина, заседнала въ самата мисъль на търсещитѣ я, остава винаги незасегната. Погледътъ по нея, мисъльта и волята се плъзгатъ като по гладка стоманена повърхность; всѣки истински погледъ, всѣка права мисъль и всѣка воля сѫ по принципъ нейни. Първиятъ пунктъ, на който можемъ да се спремъ, е онова, което ни е най-близко, което е нашата сѫщина. За него всѣка сѫществуваща единица може да каже „азъ", а всички изобщо взети „ние". Какъ ще погледнемъ на това „ние“? Дали подъ него ще разбираме насъ, събранитѣ тукъ въ името на извѣстнитѣ общи за насъ идеи? Дали подъ „ние“ ще разбираме ония, които сѫ едно съ насъ по идеи, независимо отъ мѣстото, независимо отъ това дори, дали се познаваме. Дали подъ това ще разбираме човѣка, човѣчеството, или ще разбираме онова, което макаръ и проектирано въ безброй посоки, въплотено въ безброй форми, остава по сѫщина едно — съзнанието, единично съ Божеството? Въ зависимость отъ това и тоя въпросъ може да се разгледа отъ много страни и въ много форми, като се взиматъ прѣдъ видъ и взаимоотношенията между единицитѣ въ това „ние“. Мисля, че всѣка граница, която би се поставила между двама души, взимайки се въ съображение тѣхнитѣ насоки въ живота, или тѣхното вѫтрѣшно или външно състояние, е относително естествена и може да се прѣвъзмогне отъ едно по-будно съзнание. Подъ „ние“ азъ разбирамъ всички ония живи единици, които промѣнятъ мѣстото си въ, тъй да се изразя, „духовното пространство“, които, оставайки по сѫщина неизмѣнни, реализиратъ пѫтя въ себе си, като постоянно прѣвъзмогватъ днешното и постигатъ утрѣшното. Ние сме поставени въ най-различни условия, както вѫтрѣшни, тъй и външни, затова и начинитѣ на дѣйность сѫ при всѣки едного различни, а отъ това зависи и отношението помежду ни. Едно се иска отъ насъ, и ние го даваме, често въпрѣки волята си, това е дѣй ностьта. Има два вида дѣйность: една, при която цѣлокупната ни вѫтрѣшна природа диктува, а дѣйствията ставатъ като по инерция, машинално, по необходимость. Тамъ воля нѣма, съзнанието почти отсѫтствува, чувството за удобство и покой прѣобладава. Това всички знаемъ. Вториятъ видъ дѣйность е свързана съ прѣодоляване всѣки послѣдователенъ мигъ по една микроскопическа прѣчка. Това е дѣйность на непрѣривно минимално напрѣжение. При него диктува съзнанието, което е антипода на инертностьта. Това се изисква отъ насъ. Великитѣ идеали сѫ абсолютно необходими, тѣ се постигатъ въ вѣковетѣ. Всѣки великъ идеалъ е сборъ отъ малки идеали, както всѣка стѫлба отъ стѫпала. Да не пропускаме малкото, помрачени отъ копнежъ по великото, защото въ природата скокове се не правятъ. Ние не можемъ избегна жалонитѣ, съ които творческата природа ни води. Тѣ сѫ втъкани въ насъ, ние сме вковани въ тѣхъ. Другъ пѫть освѣнъ тѣхъ нѣма; отдѣлянето отъ тѣхъ се нарича гибель, а даже и постигналия гибельта, пакъ по моста отъ тия закони ще постигне по необходимость идеала на творческата природа. Тѣзи закони сѫ Учението. Тѣ сѫ онова Учение, което е едно: въплощавайки се въ много форми, влива се въ всѣко сѫщество; оцвѣтявайки се въ разни цвѣтове, озарява всѣко съзнание. Нѣма ново учение, нѣма старо учение. Учението, което ние признаваме, което е истинско, е едно; него всѣки, въпрѣки желанието си, познава и често, въпрѣки волята си, слѣдва. Великитѣ идеи иматъ единъ центъръ и за да озарятъ ума на всѣки човѣкъ, тѣ не се нуждаятъ отъ посрѣдникъ. Рѫководи се дѣйностьта на човѣка, но не и потока отъ идеи. Има два вида отношение къмъ Учението, а именно: съзнателно и несъзнателно. Хората не се рѫководятъ отъ еднакво велики принципи въ живота. Рѫководнитѣ принципи, относително зависятъ отъ съзнанието на индивидитѣ. Когато пѫтя се налага, самъ регулира движението на съзнанието, като всѣки мигъ създава сътресения въ него, поради промѣната на посокитѣ. Учението се налага по необходимость, то е нѣщо външно, което се стреми да извика къмъ дѣйность вѫтрѣшния животъ. Това ние виждаме на всѣка стѫпка около насъ, а можемъ, ако пожелаемъ, да го прослѣдимъ и въ самитѣ насъ. Това не може да бѫде за насъ идеалъ. Ние трѣбва да можемъ да гледаме и да виждаме. Трѣбва да виждаме поне слѣдващата си стѫпка и тя напълно да зависи отъ нашата воля и разумъ. Ние трѣбва да живѣемъ въ сравнително по-голѣма свѣтлина, като ни кога не губимъ желанието да корегираме свѣтлината на нашия свѣтилникъ съ оная свѣтлина, която всички можемъ да доловимъ дълбоко въ себе си, за която имаме безпогрѣшно понятие, и която тъй-често и тъй живо се изнася прѣдъ очитѣ ни отъ нашия Учитель. Малко повече воля, малко повече активность! Казватъ, че животътъ е едната половина на онова, което е, безъ обаче останалото да е неговъ антиподъ и да го отрича. Цѣль ли е животьтъ или срѣдство? Това може да бѫде съвсѣмъ очевидно. Нищо отъ онова, което е не може да бѫде извънъ живота. Животътъ е най-изобилното, всепроникващето благо. Той не е отреченъ никому никога. Той се проявява въ много форми. Заражда, възраства, разрушава форми въ всички свѣтове, въ които тѣ сѫществуватъ. Отъ това е ясно, че той не може да бѫде цѣль, а е благо, което най-внимателно трѣбва да се пази и най-рационално да се използува. Имайки Учението за пѫть, чрѣзъ основната срѣда на битието-живота „ние“ непрѣстанно, по силата на неизмѣнни закони се стремимъ къмъ далеченъ идеалъ. Този идеалъ е подобенъ на хоризонта: винаги е близко, но никой не е миналъ подъ него, защото постоянно се отпечаата. Въ този свѣтъ всичко се мѣни, защото трѣбва да се мѣни, за да може постоянно въ новъ видъ да се изявява онова, къмъ което ние се стремимъ. Това сѫ, може би, много общи фрази. Но кое може да бѫде важно за насъ? Това е фактътъ, че ние, Учението и животътъ сме, сѫществуваме, обвързани сме здраво и по силата на непрѣклонна воля слѣдваме опрѣдѣлѣна не отъ насъ цѣль. Изборъ не можемъ да правимъ. Да се отклоняваме можемъ, за наша смѣтка. Младежи винаги сѫществуватъ. Младостьта е порта, прѣзъ която всичко изгрѣва, обсипано съ импулси за животъ и творчество. Прѣзъ тази врата минава всичко, достига зенита на своя небосводъ и залѣзва, за да изгрѣе наново нѣкога. Само младостьта не остарѣва, тя е постояненъ изгрѣвъ. И ние минахме прѣзъ тази порта, обсипани съ им­пулси за животъ, пламтещи отъ желание за творчество. Ще минемъ ли и ние по стария пѫть, за да достигнемъ точката, въ която всичко залѣзва и то безъ да реализираме нѣщо отъ онова, по което сме тъй-силно копнѣли? Млади братя по импулсъ, идеи и творчески пламъкъ, да създадемъ условия и да откриемъ сами пѫтищата за реализиране на свѣтлитѣ ни идеали, посочени отъ Учителя

Пети младежки съборъ „Мислещиятъ човѣкъ“, на учениците от Бялото Братство, 14-15.08.1927 г., София, Беседи от Учителя П.Дънов и ученици, държани през лятото на 1927 г. Първо издание: София, 1927 г. Стар правопис. (по стенографски записки) Книгата за теглене на PDF Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание Мислещиятъ човѣкъ „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде името Му благословено!“ Размишление. Ще прочета първитѣ 15 стиха отъ 5 гл. на Йоана. Темата, върху която ще ви говоря тази сутринь, бихъ озаглавилъ „Мислещиятъ човѣкъ.“ Да бѫдешъ мислещъ човѣкъ, това е най-великото, което може да се добие. Да мислишъ, това е наука. Въ Писанието се казва: „И ще ви науча“. Сега нѣкои разбиратъ, че Господъ ще ни научи, а ние нѣма да се учимъ. Не, ние сами ще учимъ. Въ учението има процесъ на мислене. Безъ мислене не може да има учение. Щомъ има нѣкой да те учи, ще учишъ. И въобще, всички хора турятъ граница на учението: четири години въ отдѣленията, седемь или осемь години въ гимназията и четири години въ университета. Слѣдъ това, казватъ: свършисе всичкото учение, което можемъ да придобиемъ. Какъвъ е смисълътъ на сегашния животъ? Когато ние говоримъ за живота, подразбираме съзнанието, защото само мислещиятъ човѣкъ има съзнание. Когато говоримъ за човѣшката мисъль, ние разбираме най-малко четири направления, четири условия, четири елемента. Отъ ваше гледище, или отъ гледището на нѣкои хора специално, ще запитате: какво се разбира подъ думата „условия“? — Земята, запримѣръ, е условие; водата е условие, въздухътъ е условие и огъньтъ е условие. Въ всѣко условие се криятъ извѣстни възможности. За какво? — За човѣшката мисъль. Подъ думата „мисъль“ ние разбираме онзи вѫтрѣшенъ стремежъ, онази вѫтрѣшна разумна връзка, която сѫществува между Първичната причина и човѣка. Азъ съмъ ви говорилъ и другъ пѫть върху този въпросъ. Христосъ казва: „Това е животъ вѣченъ, да познаятъ Тебе Единнаго Истиннаго Бога“. Подъ думата ,,вѣченъ животъ“, Христосъ е разбиралъ пробуждането на мислещия човѣкъ. И като четете Стария или Новия Завѣтъ, ще видите, че това, което отличава човѣка отъ животнитѣ, е учението. Учението произтича отъ Божествената Мѫдрость. Сега вие ще елиминирате всичко онова, което сте придобили отъ книгитѣ. То е на втора рѫка. Ще елиминирате и онова, което даденъ човѣкъ или хората могатъ да ви кажатъ. И то е второстепенно нѣщо. И най-послѣ, вие може да елиминирате и онова, което чувствувате. Чувствуването още не е знание. То е упѫтване къмъ знанието. Ти чувствувашъ, че имашъ извѣстенъ идеалъ, но това е само далеченъ стремежъ; това не е наука, не е учение. Човѣкъ, за да има пълно развитие, трѣбва да схваща идеитѣ или първичнитѣ форми, съ които мисъльта започва. Човѣкъ не трѣбва да има само прѣдстава за идеитѣ, но трѣова да бѫде въ вѫтрѣшна, непрѣривна връзка съ Първичното начало въ свѣта, съ — Бога. Туй трѣбва да знаете всички ! Щомъ се прѣкѫсне връзката, настава тъмнина. Щомъ настане тъмнина, всѣки процесъ спира. Трѣбва да знаете, че и въ природата има прѣкѫсване на процеситѣ. И най-възвишенитѣ сѫщества изпитватъ туй прѣкѫсване. Това е, което наричатъ „падение“. Падението не е нищо друго, освѣнъ прѣкѫсване на даденъ процесъ. Щомъ се прѣкѫсне процеса, въ душата на човѣка настава тъмнина. И тогава неговото небе потъмнѣва, не се вижда вече никакъвъ мѣсецъ, никакво слънце, никакви звѣзди. Питамъ тогава: какъ ще опрѣдѣлите своята посока? Това състояние е реална опитность, или реална философия въ живота. И у мнозина отъ васъ често небето потъмнѣва. Такова потъмнѣване става и съ дѣйствителното небе. И най-възвишенитѣ хора — светиитѣ, мѫдрецитѣ сѫ имали такава опитность. Въ всички мислещи сѫщества става извѣстно прѣкѫсване на мисъльта. Азъ нѣма да обяснявамъ, защо става това прѣкѫсване. То е фактъ, който става навсѣкѫдѣ въ природата. Питамъ: щомъ се прѣкѫсне човѣщката мисъль, какво трѣбва да се прави? Запитайте единъ електротехникъ, какво прави, като се прѣкѫсне тока въ нѣкоя кѫща и свѣтлината изгасне? — Той ще поправи поврѣдата, но сѫщеврѣменно, за да я поправи, трѣбва да има една малка свѣтлинка, една малка лампичка, съ която да отиде до мѣстото, дѣто е станало прѣкѫсването на тока. Онзи, който не разбира, дѣ се крие причината, ще каже, че домакинътъ не е билъ прѣдвидливъ. Не се знае, дали домакинътъ не е билъ прѣдвидливъ. Той може да е уредилъ много добрѣ своята работа, но поврѣдата е станала на самата инсталация. Та най-първо, ще констатирате факта, дѣ е станала погрѣшката. Може да е липсвалъ нѣкой отъ елементитѣ на инсталацията, а може да липсва и едно отъ условията въ инсталацията. Слѣдователно, вие трѣбва да наваксате тази липса, да намѣрите дѣ се крие причината на тази поврѣда. Има редъ прѣкѫсвания, причинитѣ на които не седятъ у насъ. И млади, и стари, най първо ще се справите сь вѫтрѣшнитѣ и външнитѣ условия на човѣшката мисъль. Нѣкои отъ васъ търсятъ само радости въ живота. Нѣкои отъ васъ търсятъ само лесния пѫть. Ще знаете, че въ свѣта има много блага. Всѣкиму се даватъ блага, но човѣкъ трѣбва да ги заслужи. Благата се даватъ само на разумнитѣ хора, при това даромъ. Имайте прѣдъ видъ това! На неразумнитѣ, на грѣшнитѣ, на прѣстѫпницитѣ Богъ не дава абсолютно нищо. Тѣ сѫ осѫдени на смърть. Такъвъ е законътъ. Тѣ сами се осѫждатъ. По човѣшки говоримъ, че Богъ ги осѫжда, но не е така. Тѣ сами се осѫждать. Ще кажете защо е така? Вземете слѣдния простъ фактъ отъ сегашния животъ. Да кажемъ, че вие имате единъ любещъ, добъръ баща, който ви купува всичко, трепери надъ васъ, но вашиятъ стомахъ е разваленъ. Баща ви е донесълъ най-хубавата храна, а майка ви е сготвила най-добрѣ, но щомъ ядете, въ стомаха ви става едно прѣвиване. Кой е виновенъ за това? Баща ви ли, който е донесълъ хубавата храна, или майка ви, която е сготвила вкусното ядене? — Вашиятъ стомахъ е виновенъ. Вие, обаче, казвате, че причината е въ майка ви, или въ баща ви. Не, причината не е нито въ майка ви, която сготвила, нито въ баща ви, който донесълъ храната, но въ вашия стомахъ — вѫтрѣшната му инсталация е развалена. Нѣкой казва: азъ развалихъ стомаха си. Вие не можете да развалите стомаха си. Ето защо, когато у човѣка става едно вѫтрѣшно прѣкѫсване, лошото е тамъ, че не знае, какъ да поправи погрѣшката си, вслѣдствие на което се ражда понѣкога едно вѫтрѣшно размѫтване. Първото нѣщо: човѣкъ трѣбва да се научи да мисли! Мисъльта е единение съ Първичната причина. Богъ мисли, и ние трѣбва да започнемъ да мислимъ. Какъ? — Както Той мисли. Богъ казва: „Моитѣ мисли не сѫ като вашитѣ“. Нѣкой казва: азъ мисля. Тогава азъ запитвамъ: ти мислишъ ли както Богъ мисли? — Не зная. Това показва, че вие нѣмате единица мѣрка, чрѣзъ която да опрѣдѣляте нѣщата. Запитайте, обаче, кой и да е инжинеръ, коя е единицата мѣрка, върху която обуславя своята наука, и той ще ви отговори. Попитайте онзи, който работи върху правописа, и той ще ви каже, че има извѣстни правила, извѣстна граматика, съ която борави. Запитайте онзи, който говори, и той ще ви каже, че познава условията, при които става говоренето. Да се повърнемъ сега къмъ Евангелието. Въ прочетенитѣ стихове се казва, че въ кѫпалнята имало петь притвора, прѣзъ които хората влизали. Между тия петь притвора и чувствата на човѣка има едно съвпадение. И човѣкъ има петь притвора, отдѣто могатъ да дойдатъ всички прѣкѫсвания. Напримѣръ, прѣкѫсване на мисъльта може да дойде отъ зрѣнието, може да дойде отъ слушането, може да дойде отъ говоренето, може да дойде отъ обонянието и най-послѣ може да дойде отъ самото чувствуване на човѣка. Азъ говоря за вѫтрѣшния процесъ на човѣшкото съзнание, което е връзка между всички разумни сѫщества. За да бѫдемъ въ свѣта, за да можемъ да мислимъ, за да бѫде мисъльта ни права, ние трѣбва да бѫдемъ въ пълна връзка съ Бога и съ всички разумни сѫщества, които сѫ завършили своето развитие, т. е. подразбирамъ тия сѫщества, които сѫ започнали да мислятъ право. Азъ наричамъ „човѣкъ на правата мисъль“ онзи, който не се спъва отъ никакви прѣпятствия въ живота. Прѣпятствията могатъ да бѫдатъ физически, духовни, умствени и причинни. Значи, четири вида прѣпятствия могатъ да спънатъ човѣшката мисъль. Нѣкой пѫть ние туряме причинитѣ за това спъване въ физическия свѣтъ — възможно е да е така; нѣкой пѫть туряме причинитѣ въ духовния свѣтъ — и това е възможно; нѣкога туряме причинитѣ въ умствения свѣтъ, а най-послѣ търсимъ причинитѣ въ причинния свѣтъ. Всѣко прѣкѫсване на мисъльта подразбира нова инсталация, ново направление. И ако човѣкъ не знае, накѫдѣ води това ново направление, може да се спъне. Ето защо, когато човѣкъ минава отъ едно състояние на съзнанието въ друго, вѫтрѣ въ него настава помрачение. Онѣзи, които не сѫ запознати съ дълбочинитѣ на живота, както и тия, които не сѫ запознати съ процеситѣ на човѣшката мисъль, считатъ това прѣкѫсване за нещастие. Защо? Защото при това прѣкѫсване на мисъльта се изгубва външната свѣтлина, и човѣкъ остава само съ своята вѫтрѣшна свѣтлина. По това той ще познае, доколко голѣма е неговата вѫтрѣшна свѣтлина. Мѫдрецитѣ, като изгубятъ условията на своята външна свѣтлина, веднага запалватъ вѫтрѣшната си свѣтлина. Когато се прѣкѫсне електричеството въ вашия домъ, нали и вие правите сѫщото нѣщо? — Изваждате изъ килеритѣ си всички стари газени лампи, или нѣкоя свѣщь и ги запалвате. За тѣхъ вие предварително сте казвали: тѣ сѫ отживѣли врѣмето си, не струватъ. Да, но щомъ се прѣкѫсне тока, инсталацията ви, вие почвате да ги търсите. Запалвате ги и си служите съ тѣхъ, докато дойде новата инсталация. Та всѣкога, при прѣкѫсване на една инсталация, става потъмняване. Азъ говоря за физиче скитѣ условия, тъй както сѫ при сегашния животъ. Не мислете, че такива прѣкѫсвания ставатъ и при единъ съвършенъ животъ. Не, прѣкѫсвания има само при сегашнитѣ условия на живота. И тъй, човѣкъ започва най-първо съ земята, съ твърдата почва. Изучаването на твърдата почва дава стабилность и устойчивость на човѣшкия характеръ. На какво можемъ да уподобимъ твърдата почва? — На мисъльта. Мисъльта дава устойчивость на човѣшкия характеръ. Тя гради неговитѣ условия. Мисъльта прѣдставлява основа, върху която ти самъ, като зидарь, ще градишъ своето здание. Значи, трѣбва да имашъ здрава основа, права мисъль, т. е. твърда почва. Слѣдователно, земята е едно отъ условията за живота. Ако влѣзете въ Божествения свѣтъ пъкъ, тамъ кое съотвѣтствува на земята? Направете сравнение. Щомъ земята е едно отъ условията на живота, тя прѣдставлява твърдата почва. Нали ти можешъ да туришъ основитѣ на своето здание само върху една канара? Ами въ духовния свѣтъ кое прѣдставлява основа? Мислете и върху тази идея, безъ нѣкакво прѣкѫсване. За менъ не е задача да ви разрѣша тия въпроси. Да се разрѣшатъ въпроситѣ на свѣта на готово, е тъй лесно, както да се яде на готово. Но и гостилничарьтъ не пуща никого въ гостилницата си, докато не е сготвилъ напълно. До това врѣме той държи вратата на гостилницата си затворена: започва да рѣже лукъ, налива масло въ всички тенджери, на брой 10— 15 — 20 и всички пръщатъ. Гостилничарьтъ готви, и който похлопа прѣзъ това врѣме на вратата, той му казва: „Не може да се влѣзе сега въ гостилницата.“ Защо? Защото моитѣ тенджери още цъцратъ. Щомъ се сготви яденето, той отваря вратата и казва: ,,3аповѣдайте!“ Но за да влѣзешъ въ гостилницата, има и друго условие — трѣбва да имашъ нѣщо въ кесията си. Гостилничарътъ обича само онѣзи, които иматъ пълни джобове. Тия, на които джобоветѣ сѫ празни, той не приема, казва имъ: „Вие ще дойдете послѣдни. Ако остане нѣщо, то е за васъ“. Затова на първитѣ, които дойдать, джобоветѣ трѣбва да бѫдатъ пълни. Съ какво? Съ звонкови. На другитѣ нищо не взима, но отъ първитѣ злато взима. Съ злато трѣбва да бѫдатъ пълни джобоветѣ имъ! Този законъ е вѣренъ и въ природата. Щомъ влѣзешъ въ гостилницата на природата, не можешъ празенъ да влѣзешъ. Вие ще кажете: ами по благодать не може ли? Вие разбирате ли, какво нѣщо е благодатьта? Благодать, значи да си съ пъленъ джобъ. Благодатьта е за разумнитѣ хора. Щомъ природата види такъвъ човѣкъ, казва: „Заповѣдай!“ — и слѣдъ това ще му опрѣдѣли най-хубавата маса. Защо така? Защото тази звонкова монета, която ти ще дадешъ въ гостилницата, е направена отъ самата природа. Ако влѣзешъ въ кое и да е заведение и покажешъ монетата, която държавата е отпечатила, то ще те почита. Ако, обаче, ти самъ направишъ тази монета, веднага ще намѣришъ затвора. Ние трѣбва да проектираме нѣщата. Онова, което Богъ е създалъ, седи въ твоя джобъ. Ще разбирате правилно. Това сѫ форми, подобия. Въ природата не сѫществуватъ такива джобове. Това сѫ начини, методи за обяснение на нѣкоя мисъль. Знание е това, което ти винаги и навсѣкѫдѣ носишъ съ себе си, но трѣбва да познавашъ начина, какъ да го носишъ. Значи, влѣзешъ ли въ свѣта, ти ще носишъ ума си съ себе си — първото голѣмо богатство, което Господъ ти е далъ. Съ умъ, съ мисъль навсѣкѫдѣ ще те приематъ като добрѣ дошълъ. Безъ умъ, безъ мисъль никѫдѣ не можешъ да отидешъ. Ще те приематъ, но ти ще бѫдешъ послѣдниятъ. Ако искашъ да влѣзешъ нѣкѫдѣ безъ умъ, безъ мисъль, това ще бѫде нѣкоя болница, или нѣкое учреждение. Та казвамъ на младитѣ: вие започвате една работа, събирате се на съборъ. Азъ не искамъ да опрѣдѣлямъ вашата програма, да опрѣдѣлямъ, какво трѣбва да мислите и какъ трѣбва да стане вашиятъ съборъ, но казвамъ, че събирането ви се обуславя отъ четири причини: отъ земята, отъ водата, отъ въздуха и отъ огъня. Мисъль е само онова, което може да създаде растежъ. Какво разбирате вие подь думата ,,растене“? Вие седѣли ли сте прѣдъ нѣкой великъ скулпторъ, когато той вае върху камънитѣ? Мислите ли, че всѣки ударъ на чука не е една интенсивна мисъль? Мислите ли, че той удря дѣто не иска ? Когато той вае камъка, неговата мисъль е така силна, че прѣдварително опрѣдѣля всѣка рѣзка, върху която чука ще падне. Всѣки ударъ е придруженъ съ извѣстна мисъль. Скулпторътъ знае дѣ удря. Вземете цигуларьтъ, който изпълнява едно класическо парче. Мислители, че той може да свири както иска? — Не, той свири нота по нота. Той слѣди всички знаци и движението на лѫка съ окото си. Всички промѣни, които могатъ да станатъ при неговото свирене, зависятъ отъ ония знаци, които великиятъ майсторъ, създательтъ на тази музика, е турилъ. Казвамъ: великъ изпълнитель е този цигуларь, който може хубаво да слѣди всички ноти и знаци. Слѣдователно, ако ти искашъ да мислишъ, на врѣме трѣбва да мислишъ и по всички правила. Прѣдъ тебе седи едно парче, което Богъ е турилъ за изпълнение прѣди милиарди години. Не казвамъ, че ти си първиятъ, който ще го свиришъ. Туй парче се свири отъ мнозина, то е дадено отдавна и на други, когато тѣ сѫ завършвали своето развитие. Туй парче може да бѫде дадено днесъ и на тебе. Какъ ще го изсвиришъ?— Туй парче може да се изсвири по различни начини. Мисъль е това! Туй е най-красивата музика въ свѣта. Нѣма по-красива музика отъ мисъльта. Нѣкой ще каже: суха мисъль! Мисъльта не може да бѫде суха. Защо? — Защото въ мисъльта има растене, а растенето не може да бѫде сухо. Растенето не може да бѫде твърдо. Растенето не може да бѫде въздухообразно, нито пъкъ може да бѫде огнено. Обаче, растенето се проявява при условията на земята, водата, въздуха и топлината. Безъ твърда почва нищо не може да расте. Самото растене нѣма никаква твърдость въ себе си. Растенето или мисъльта не мяза на водата, но тя не може да се прояви безъ вода. Водата е необходимо условие за нея. Мисъльта, която е скрита въ тия думи, е слѣдната: на човѣка първо трѣбва твърда почва. Тя съставлява една опорна точка въ физическия свѣтъ; отъ тази точка започва едно ново обръщане, едно ново направление. Ето защо, човѣкъ трѣбва най-първо да опрѣдѣли този центъръ и да види, какви сѫ възможноститѣ, които се криятъ въ него. Каква е първата възможность? — Разширение. Разширението символизира човѣшкото сърце. Само сърцето дава разширение на нѣщата. Щомъ се разширишъ, ти ще имашъ само една плоскость — живота си на земята. Какво ще добиешъ, ако твоитѣ идеи се разширятъ толкова, че могатъ да обхванатъ цѣлия козмосъ? Въ даденъ случай разширението опрѣдѣля посоката на твоитѣ движения. Ако се разширишъ повече, отколкото трѣбва, ти не ще можешъ да се движишъ. Та ще знаете, че първото условие за човѣшката мисъль е земята, твърдата почва. Второто условие, вториятъ елементъ за човѣшката мисъль е водата, която дава разширение. Тя е носителка на живота. Ти трѣбва да разбирашъ, какво може да извърши водата заради тебе. Нѣмашъ ли разширение въ живота си, ти ще прибегнешъ къмъ второто условие — водата. Третото условие за мисъльта е въздухътъ. Въздухътъ дава движение. Четвъртото условие за мисъльта е огъньтъ, топлината. Тя ражда свѣтлината и дава посока на движението. Слѣдователно, за да имашъ мисъль, най-първо трѣбва да имашъ единъ центъръ, отдѣто да започне мисъльта. Този центъръ е твърдата почва. Послѣ, въ твоята мисъль трѣбва да има разширение; слѣдъ това трѣбва да имашъ движение и най-послѣ твоето движение трѣбва да има опрѣдѣлена посока. Като говоримъ за земята, за водата, за въздуха и за огъня, ще приведете тѣзи думи въ тѣхното първично значение. Като казвамъ първично значение, не разбирамъ това, което днесъ тѣ иматъ. Напримѣръ, днесъ съ водата уталожваме жаждата си, но не е достатъчно само да я уталожимь врѣменно, а да намѣримъ онази жива вода, отъ която като пиемъ веднъжъ, повече да не ожадняваме. Съ уталожване на жаждата врѣменно не се разрѣшава въпросътъ. Човѣкъ трѣбва да мисли. Въ мисъльта всѣкога влиза единъ опрѣдѣленъ центъръ, послѣ разширение, движение и осмисляне или посока. Ти първо ще чувствувашъ нѣщата а послѣ иде реализирането имъ. Щомъ искашъ да ги реализирашъ, това показва, че въ мисъльта ти има движение. Знаешъ ли вече посоката, това е мислене. Само при наличностьта на тия четири елемента ще се роди първиятъ Божественъ елементъ. Какво трѣбва да реализирашъ? Какво се разбира подъ думата осмисляне?—Ще се родятъ условията за правата мисъль. Защо ни е дадена мисъльта ?— За да се образува първата връзка между човѣка и Първичната причина. Това наричаме вече ,,зазоряване, осмисляне на живота“. Нѣма по-хубаво, по-красиво, по-велико нѣщо въ свѣта отъ тази първа връзка, която ще може да образува въ тебъ вѫтрѣшна свѣтлина. Само така животътъ ти ще се осмисли, и ти ще можешъ да извършишъ всичко. Слѣдователно, чрѣзъ мисъльта ние ще започнемъ да изучаваме Божествения езикъ, или, както го наричамъ, „езика на природата“. Научимъ ли този езикъ, ще знаемъ, какъ да свършваме всѣка работа, която започваме на земята. Не казвамъ, че абсолютно не знаемъ да вършимъ работитѣ си, но ги вършимъ неправилно. Турцитѣ казватъ ,,Вечерната работа е посмѣшище на деня“. Това значи работене въ тъмнина, работене безъ мисъль. Нѣкой казватъ, че могатъ да работятъ и безъ мисъль. Не зная, какъ ще могатъ да работятъ безъ мисъль. Работа, направена безъ мисъль, е вечерна работа. Като дойде деньтъ, т. е. сѫщинската мисъль, вечерната работа ще бѫде посмѣщище на деня. Трѣбва да знаете, че красивото въ живота е мисъльта. Прѣкѫсвания въ мисъльта ще ставатъ много често, но не се плашете. Това е вѫтрѣшна смѣна! Кога ставатъ тия прѣкѫсвания? — Когато вие прѣкръстосате орбитата на нѣкое сѫщество. Кое е причината за тия прѣкѫсвания? — Прѣкѫсвания въ живота не ставатъ само поради грѣха, или отъ лошото разположение на човѣка. Прѣкѫсване може да стане и когато нѣкое разумно сѫщество прѣмине вашата орбита. Онзи който не разбира закона, много ще се смути. Ще ви приведа единъ примѣръ. Да допуснемъ, че вие пѫтувате прѣзъ Европа и носите съ себе си два много цѣнни куфара. Куфаритѣ ви сѫ много добрѣ пломбирани, всичко е хубаво наредено, но като дойдете до границата, спиратъ ви на митницата, взиматъ ви куфаритѣ и ги отнасятъ вѫтрѣ за прѣгледъ. У васъ настава едно смущение. Защо? — Не знаете законитѣ на митничарството. Ще кажете: отидоха куфаритѣ ми! Не, това е едно малко прѣкѫсване въ мисъльта. Митничаритѣ ще взематъ куфаритѣ ви, ще ги прѣгледатъ и ако нѣма нищо опасно, ще ги затворятъ отново и пакъ ще ви ги върнатъ, безъ да се изгуби нѣщо. Разправяше ми единъ младъ българинъ слѣдния случай. Връща се той отъ странство, дѣто прѣкаралъ цѣли четири години. Оттамъ купилъ двѣ хубави копринени блузи, подаръкъ на майка си и на сестра си. Обаче, изъ пѫтя единъ познатъ му казва: „Слушай, за да се освободишъ отъ мито, облѣчи блузитѣ на себе си и тъй ще минешъ границата, безъ да платишъ стотинка за тѣхъ“. И азъ, казва този младъ българинъ, като никога, обличамъ тия блузи. Като влизамъ въ България, на митницата прѣглеждатъ куфаритѣ ми и почнатъ да ме пипатъ, да не съмъ скрилъ нѣщо въ себе си. Разгръщатъ дрехата ми, и блузи тѣ се показватъ. Питатъ ме: „Какво търсятъ тия блузи у тебъ?“ Взеха ми блузитѣ и отгорѣ на това ме глобиха двѣ хиляди лева. Тъй платихъ първата глоба за лъжата. Питамъ го азъ: колко щѣха да ти взематъ за мито? — До 700 лева най-много. Казвамъ му тогава: плати си това, което природата е опрѣдѣлила. Ако туришъ блузитѣ на себе си, ще платишъ 2,000 лева глоба и блузитѣ ще отидатъ. И сега азъ виждамъ много стари и млади да постѫпватъ по този начинъ, но въ заключение и блузитѣ имъ ще отидатъ, и 2,000 лева глоба ще платятъ. Това е лесниятъ пѫть. Този младъ човѣкъ казва: „Това е първата глоба, която платихъ въ живота си. Втори пѫть не обличамъ блузи“. Този примѣръ е много хубавъ. Казвамъ: сега ние сме влѣзли въ този великъ Божественъ свѣтъ, да се научимъ дa мислимъ право. Колко е красиво, когато срещнешъ единъ човѣкъ, който мисли! Азъ взимамъ думата мисъль въ нейното идеално разбиране. Нѣкои казватъ: ама ти не трѣбва да имашъ суха мисъль. Сухар мисъль не е мисъль, това е карикатура. Подъ „мисъль“ азъ разбирамъ тази, основата, центърътъ на която е Любовьта. Такава мисъль, сама по себе си, има разширение, приложение и правдивость. Тази мисъль съдържа Истината въ себе си. Тя не може да съдържа цѣлата Истина, но съдържа само една малка частица отъ нея. Тя съдържа още и една малка частица отъ Мѫдростьта и най послѣ съдържа въ себе си една малка частица отъ великата Божия благость, отъ великата Божия доброта. Ще каже нѣкой: малко е всичко това. Не, достатъчно е, ако можете да разберете това малко нѣщо отъ Любовьта, това малко нѣщо отъ Мѫдростьта, и това малко нѣщо отъ Истината. Азъ не говоря за абсолютната Истина. Щомъ разберешъ малко нѣщо отъ Истината, ти ще разберешъ и голѣмото отъ Истината. Самата Истина не е нито въ малкото, нито въ многото. Тя е извънъ всички нѣща, извънъ всички физически сили. Тѣ сѫ само условия, символи, съ които ние искаме да схванемъ извѣстни наши идеи. Въ какво седи самата Истина? Ще ви прѣдставя слѣдното положение. Като влѣзете въ небето, въ Божествения свѣтъ, ще срещнете единъ ангелъ, който е прѣдставитель само на Любовьта. По какво ще го познаете? Послѣ ще срещнете другъ ангелъ само на Мѫдростьта, трети — само на Истината, четвърти — само на Правдата и пети — само на Добродѣтельта. Всички тия ангели сѫ свѣтли, красиви и величествени. По какво ще ги разпознаете тогава? Тѣ извършватъ отдѣлни служби. Нѣкой ще каже: ангелътъ на Правдата е много строгъ. Не, ни най-малко не е строгъ. Той е правдивъ. Неговото лице е толкова красиво, че като го погледнешъ, веднага ще го обикнешъ. Ангелитѣ на Любовьта, на Мѫдростьта, на Истината, на Правдата и на Добродѣтельта ни най-малко не се различаватъ едни отъ други. Тѣ всички сѫ еднакво красиви и еднакво величествени. Ни единъ отъ тѣхъ не седи по-високо отъ другитѣ. Какъ ще ги познаете, кой на какво е? Не разрѣшавайте въпроса по старому! Казвате: да ни обичатъ! Това е една стара формула. Послѣ казвате: насъ не ни обичатъ. Възможно е, то е споредъ вашето разбиране. Ако разбирате, че като не ви даватъ пари, не ви обичатъ, прави сте. Но това е ваше мнѣние. Азъ работя при единъ несправедливъ господарь, който не ми дава пари и го считамъ за лошъ човѣкъ, мисля, че не ме обича. Паритѣ сѫ само изражение на човѣшката интелигентность и разумность, но тѣ не съдържатъ самата разумность въ себе си. Съ пари всичко може, но само разумниять човѣкъ може да употрѣби паритѣ, както трѣбва. Дайте пари въ рѫцѣтѣ на единъ неразуменъ човѣкъ и вижте, какво може да направи. Та, като казвате, че не ви обичатъ, вие не се изразявате правилно. Щомъ ти си въ свѣта, Богъ те обича. Богъ ви обича, но Той ще се прояви тъй, както Той иска. Ти нѣма какво да туряшъ граници на Неговата Любовь и да се съмнѣвашъ въ Бога. Ако хората постѫпватъ, тъй или иначе, това опрѣдѣля отношенията имъ. Всѣки човѣкъ въ свѣта има една велика задача. И тъй, за да бѫдемъ справедливи, трѣбва да имаме прѣдъ видъ живота на всички сѫщества, малки и голѣми, и да имъ отдаваме право всички да живѣятъ. Азъ като гледамъ нѣкоя мравя да върви, отварямъ ѝ пѫть. Ще кажете: Учительтъ дошълъ да ни говори за мравитѣ. Не, азъ виждамъ, че тази мравя има своя задача за изпълнение. Тя казва: „Господине, ти си уменъ човѣкъ, не ми прѣпятствувай въ пѫтя. И азъ имамъ една задача за разрѣшение“. Азъ мога да ѝ туря хиляди прѣпятствия и да осуетя задачата ѝ, но какво ще придобия отъ това? Тя си отива нѣкѫдѣ по работа, затова азъ ще ѝ отворя пѫть да върви. Божественото въ менъ казва: Богъ, Който опрѣдѣля посоката на моя животъ, опрѣдѣля пѫтя и на тази мравя. Азъ взимамъ мравята въ правилния смисълъ на думата; не разбирамъ мравята, която влиза въ нашия хамбаръ да краде, но тази, която отива да работи. Мравята, съ своята енергичность е за похвала, тя е много смѣла и интелигентна. Знаете ли, какъ мислятъ мравитѣ? Въ тѣхъ има редъ и порядъкъ, какъвто и между хората нѣма. Тѣ се подчиняватъ едни на други, слушатъ се. Като се даде команда отъ началника имъ да отидатъ нѣкѫдѣ, веднага отиватъ и свършватъ работата. Всички мрави мислятъ тьй, както командантътъ имъ мисли. Тѣ мислятъ самостоятелно и разумно, голѣми глави иматъ. Ние казваме: тия мрави! Въ това отношение азъ бихъ желалъ хората да бѫдатъ като мравитѣ. И Писанието казва: „О, лѣнивецо, иди и се научи отъ мравитѣ!“ На какво? — На трудолюбие. Какво е трудолюбието? — То е мисъль. Значи, научи се да мислишъ. Тази мравя мисли цѣлъ день. Вие не сте се спирали да наблюдавате въ какво седи тѣхната интелигентность. Когато мравитѣ правятъ своя мравунякъ, тѣ го съграждатъ така, че водата не може да прониква мравуняка и да намокря стаитѣ имъ. Тѣ иматъ цѣла инсталация за прокарване на водата, безъ да се намокри жилището имъ. Ние, съврѣменнитѣ учени хора, още нѣмаме такива приспособления. Ние не разбираме още свойствата на водата тъй, както мравитѣ ги знаятъ. Нашитѣ зимници се наквасватъ, мухлясватъ, изгниватъ, а жилищата на мравитѣ сѫ всѣкога сухи. При това, тѣхнитѣ стаи сѫ сухи, безъ да се циментиратъ. Сега, прѣведете тази мисъль въ себе си, да разберете, какво е съотношението между васъ и мравитѣ. Сега азь говоря на младитѣ. Желанието ми е да видите, има ли влага въ вашия умственъ килеръ. Нѣмате ли мисъль, идете При мравитѣ и при пчелитѣ. Отъ мравитѣ ще научите едно нѣщо, отъ пчелитѣ—друго. Казватъ за нѣкого: този човѣкъ не е сладъкъ, нѣма благость, нѣма сладчина въ живота си. Ако искаме да научимъ, какъ трѣбва да бѫдемъ благи, трѣбва да отидемъ при пчелитѣ тѣ сѫ пълни съ благость. Не мислете, обаче, че и благата пчела, която знае какъ да събира прашеца и отъ него да прави медъ, не е понѣкога опасна. И тя има жило. Тамъ е хубостьта. Дѣто има сладко, има и жило. Сега вие ще извадите крайното заключение. Ние трѣбва да разбираме, какво означава жилото на пчелата. И въ жилото има смисълъ. Когато Богъ е турилъ жилото у пчелата, то има извѣстно прѣдназначение. Тя може да не го употрѣбява на мѣсто, то е другъ въпросъ. Ние нѣма да се спираме върху това, какъ трѣбва да го употрѣбява. Това е вториченъ въпросъ. По-рано жилото е имало съвсѣмъ друго прѣдназначение. Днесъ пчелата разполага съ него, както намѣри за добрѣ. Когато Господъ даде перото въ рѫката на писателя или на поета, и той го захвърли недоволенъ, или го употрѣби за други цѣли, питамъ: перото ли е виновно за това? — Той самъ е виновенъ. Вие, младитѣ, трѣбва да изучавате четиритѣ условия на живота и на мисъльта: земята, водата, въздухътъ и огъньтъ. Какво може да ви даде земята, твърдостьта за вашия характеръ? Ако не сте твърдъ, ако не сте постояненъ, ще изучавате твърдата материя. Нѣмате ли разширение, ще изучавате водата. Нѣмате ли движение и не знаете, какъ да се движите, ще изучавате въздуха. И най-послѣ, малка ли ви е топлината, ще изучавате огъня. Вие изучавате горението и казвате, че то е особена енергия. Това може да е вѣрно, но ние взимаме горението като форма, като условие. Подъ горение се подразбира съвсѣмъ особенъ процесъ въ природата, който се отнася до човѣшката мисъль. Докато мисъльта нѣма условията на земята, докато нѣма условията на водата докато нѣма условията на въздуха, и най-послѣ, докато нѣма условията на огъня, тя не може да бѫде мисъль. Или казано въ духовенъ смисълъ: ако въ мисъльта нѣма Любовь, тя не може да се развива. Любовьта е първиятъ потикъ—твърдата почва на човѣшката мисъль. И ако мисъльта нѣма още онази вѫтрѣшна свѣтлина на Мѫдростьта и на Истината, както и останалитѣ два елемента, Правдата и Добродѣтельта, тя не може да се прояви. Азъ искамъ младитѣ да извадятъ богатствата, които сѫ скрити въ тѣхнитѣ души и да ги обработятъ по най-правиленъ начинъ. Вие трѣбва да турите правата мисъль като основа за образуване на вашия характеръ, да не се колебаете, днесъ да мислите едно, утрѣ друго. Въ правата мисъль не може да има никакво колебание. Строежъ, наслояване е това! Човѣкъ съ своята мисъль строи камъче по камъче. Всѣко камъче трѣбва да се тури на своето мѣсто. Щомъ съградимъ своето здание до тамъ, додѣто е позволено,тогава вашиятъ Учитель ще се яви, ще погледне работата ви и ще опрѣдѣли вашата по-нататъшна дѣйность. Всѣка вечерь става такъвъ единъ прѣгледъ. Сега, на васъ младитѣ ще кажа да спазвате слѣдния законъ: на всѣки седемь минути шестьтѣ сѫ ваши, а едната, седмата е Божествена. На всѣки седемь часа шестьтѣ сѫ ваши, а седмата е на Бога. На всѣки седемь деня шестьтѣ сѫ за васъ, а седмиятъ е на Бога. На всѣки седемь седмици шестьтѣ сѫ ваши, а седмата е за Бога. На всѣки седемь години шестьтѣ сѫ за васъ, седмата е на Бога. Така е при сегашнитѣ условия на живота. Всички нещастия, които сега ни сполетяватъ, седятъ въ това, че като дойде седмата минута вие не я давяте на Бога, употрѣбявате и нея за себе си. Постоянно мислите за своитѣ нещастия, за своитѣ несполуки, за болеститѣ, за хиляди други нѣща, безъ да се спирате да видите, коя е причината за всичко това. Потърсите ли причината, ще видите тогава, отдѣ започватъ вашитѣ нещастия: оть минутитѣ ли, отъ часоветѣ ли, отъ днитѣ ли, отъ седмицитѣ ли, отъ мѣсецитѣ ли, или отъ годинитѣ. За вѣковетѣ нѣма да говоримъ, тѣхъ ще оставимъ настрана, защото малцина живѣятъ повече отъ 120 години. Първо ще търсите причинитѣ на своето нещастие отъ годинитѣ. Сега и азъ се спирамъ на врѣмето. Въ колко часа започнахъ да ви говоря? (—Въ 6 часа безъ 20 ммнути). Тогава колко минути има откакъ ви говоря? (— Всичко 50 минути). Колко Божествени минути има прѣзъ това врѣме? (— седемь минути). За какво ще ги използувате ? — Щомъ дойде една Божествена минута, ще кажа; азъ трѣбва да бѫда въ съгласие съ Богa и съ всички разумни същества. И за себе си ще помисля тъй: моята мисъль ще бѫде като Божията мисъль. Ако азъ разсѫждавамъ, ще кажа: азъ мисля тъй, както Богъ мисли. Вие ще кажете: ами твоитѣ отношения къмъ менъ какви ще бѫдатъ? Вие не разбирате закона. Отношенията на всички трѣбва да бѫдатъ като отношенията на Бога. Ако азъ не мисля, както Богъ мисли, моята мисъль не е права. Тогава и отношенията ми къмъ когото и да е, ще бѫдатъ неестествени, анормални. Щомъ азъ мисля, както Господъ мисли, ще имамъ такова разположение, като че Богъ дѣйствува въ менъ. Не съмъ азъ, който мисля, но въ менъ ще се прояви хубавото, приятното чувство на Бога. Не че азъ съмъ проявилъ своята любовь, но радвамъ се, че проявявамъ Божията Любовь. По този начинъ Богъ работи въ менъ, и азъ се уча отъ Него. Азъ се радвамъ, слушамъ Го. Той говори, азъ мисля. Той говори, азъ седя, пиша и внимавамъ. Азъ правя разлика между говоренето на Господа и говоренето на различнитѣ разумни сѫщества. Нѣма по-хубаво говорене отъ това на Бога I При Неговото говорене всички въпроси въ свѣта лесно се разрѣшаватъ. Когато Господъ говори, ти ще забравишъ и себе си, и всички, ще освободишъ сърцето си отъ всичко отрицателно. Ти ще замязашъ на единъ бистъръ, любвеобиленъ изворъ, и всѣки, който пие отъ него, ще се радва на това, което тече. Та казвамъ: първата причина за нещастията въ свѣта е отсѫтствието на правата мисъль, както и прѣкѫсването връзката съ Бога. И за въ бѫдеще да не казвате, че едно врѣме сте били обърнати къмъ Бога. Не е въпросътъ за едно врѣме, но сега трѣбва да се обърнете къмъ Бога. Връзка съ Бога трѣбва да става постоянно! Слѣдъ всѣки шесть минути, седмата е на Бога. Тукъ ще има едно малко прѣкѫсване на твоето съзнание. Умътъ ти, съзнанието ти, ще по тъмнѣятъ, ти нѣма да разрѣшишъ въпроситѣ и ще се намѣришъ въ чудо. Колко пѫти за тази една минута хората се спиратъ съ години да разрѣшаватъ въпроса, дали да простять нѣкому, или не. Нѣкой казва: обиденъ съмъ Азъ видѣхъ този човѣкъ, еди-какво си мисли за менъ. — Нищо не си видѣлъ. Вижда само умниять човѣкъ, който мисли като Бога. Мислѝ като Бога и всичко прѣдъ тебе ще бѫде отворено, всичко ще разбирашъ. Ще разберешъ, защо Богъ е наредилъ така живота. Мислишъ ли по човѣшки, отчасти ще разбирашъ нѣщата и тогава всѣкога ще има едно вѫтрѣшно неразбиране между млади и стари. Синътъ не разбира баща си. Защо ? — Той не е разбралъ седмата минута, седмия часъ, седмия день, седмата седмица, седмия мѣсецъ и седмата година. Искамъ правилно да схванете моята мисъль. У васъ има възможность да разбирате; у васъ има и всички добри желания. Азъ не искамъ да ви критикувамъ, но искамъ да ви покажа какъвъ е законътъ. Като става туй прѣкѫсване, вие ще се намѣрите въ затруднение. Прѣдставете си, че вие сте единъ добъръ човѣкъ. Дойде при васъ нѣкой разбойникъ и ви мушне съ ножа си, но не ви убива. Какво ще му кажете? Ще си кажете: слава Богу, че останахъ живъ! Вие не знаете, кой е този разбойникъ, не го познавате, но му прощавате. Ако, обаче, единъ вашъ приятель ви мушне съ ножа си, вие не можете да му простите. Защо не прощавате на своя приятель, а на разбойника прощавате? — Не знаете. Казвамъ ви азъ засѣгамъ този въпросъ, разрѣшете го! Той е единъ отъ практическитѣ въпроси за младитѣ. Вие започвате да разрѣшавате този въпросъ, но като дойде седмага минута, спъвате се. Всѣки ще се изкаже, какъвъ проектъ има, и цѣлото събрание ща се раздѣли на двѣ мнѣния. Започватъ да спорятъ, и Божията минута отива напразно. Не, щомъ дойде седмата минута, всички противорѣчия ще оставите настрана. Прѣзъ тази минута ще разрѣшавате въпроса за важната връзка, да имате съединителна връзка съ Първата причина, и всичко ще се нареди. Вие казвате; нѣма врѣме за това нѣщо. Не, Богъ е създалъ врѣмето заради насъ; Богъ е създалъ всички условия заради насъ. И проявениятъ животъ на земята е създаденъ пакъ заради насъ, заради умнитѣ хора. И тогава, онова, което радва Божия Духъ е да мислимъ, както Богъ мисли. И азъ ви казвамъ; да мислимъ, както Богъ мисли. Сега вие ще си турите редъ ограничения. Никакви ограничения! Вие ще кажете: знаемъ ние тази мисъль! Не, тази прѣходна мисъль азъ наричамъ „астрална каша“. Въ всѣки случай ти трѣбва да мислишъ, както Богъ мисли. Какво прави Богъ, като се обръщашъ къмъ Него? Ти отивашъ при това най-велико сѫщество и започвашъ да го безпокоишъ за единъ хлѣбъ, за десеть лева. И Той, при своята велика работа, трѣбва да се спре за тебе. Ти се докачашъ нѣкой пѫть. че Той не те е послушалъ, не ти обърналъ внимание. Не, още прѣди да дойдешъ при Бога, Той те вижда и казва „Дайте му хлѣбъ“! — и хлѣбътъ е готовъ. Богъ дава всички нѣща на врѣме. Въ Божествения свѣтъ нищо не закъснѣва. И ако нѣкои работи въ нашия животъ закъснѣватъ, то е по причина на неразбиране великия Божи законъ. И тъй, ако вие искате да бѫдете хора на новото, да ви обичатъ, трѣбва да мислите право. Мислите ли право, всички ще ви обичатъ. Не мислите ли право, никой не ще ви обича. Сьврѣменнитѣ хора се гордѣятъ съ своята мисъль. Това не е мисъль. Правата мисъль е тази, която може да уреди живота. Ако вашиятъ животъ не е уреденъ, каква е тази мисъль? Самокритика се изисква отъ васъ, а не самоосѫждане. Ако искате да ви обичатъ и да обичате, трѣбва да имате велика мисъль! Трѣбва да мислите право! Като срещна на пѫтя си единъ великъ цигуларь да свири, нѣма ли да се спра да го слушамъ? — Ще се спра, разбира се. Ще си кажа: падна ми се случай да слущамъ този великъ виртуозъ! Но ако срещна на пѫтя си единъ цигуларь да скърца съ своята пукната цигулка, ще се спра ли да го слушамъ? — Не, нѣма да се спра при него нито половинъ минута. Каква е задачата сега на васъ младитѣ въ това събрание? Вие сте се събрали да се учите да мислите. И върху въпроситѣ, върху темитѣ, по които ще говорите, трѣбва да се ръководите отъ правата мисъль. Не искамъ да се обезсърдчавате, но да имате онзи великъ стремежъ да мислите, както Богъ мисли. Хиляди години човѣкъ ще се учи на тази велика наука — да мисли. Да мислишъ право, това е най-красивото засега! Правата мисъль иде сега въ свѣта. Тя ще влѣзе въ овчата купель и ще размъти водата ѝ. Учительтъ трѣбва да дойде при водата — при втория елементъ. Ние напуснахме твърдата материя и дойдохме до жидката материя — до водата, до втората фаза на живота. Ето защо, всички трѣбва да изучавате водата и качествата ѝ, влиянието, което упражнява върху вашата психическа мисъль, върху вашитѣ желания, върху вашия организъмъ, изобщо върху съзнанието ви. Сега пожелавамъ на васъ младитѣ работата ви да бѫде пълна и любвеобилна, да има за основа Любовьта, за ограда Мѫдростьта и за свѣтило Истината. Три нѣща ви трѣбватъ: Любовь, Мѫдрость и Истина. Имате ли тия три нѣща въ живота си и въ мисъльта си, вѣрвамъ, че ще успѣете. Азъ имамъ най-хубавото, най-доброто желание и най-великия стремежъ да с в ъ р ж а в с и н ц а в и с ъ Б о г а. Това е най-хубавото, което искамъ да ви дамъ. Азъ не искамъ да ви уча какь да се обичате единъ другъ. На това могатъ да ви научатъ и други. Азъ искамъ да ви посоча пѫть, начинъ, какъ да направите връзка съ първата причина на нѣщата въ Божествения свѣтъ. На всѣки седемь минути, на всѣки седемь часа, на всѣки седемь деня, на всѣки седемь седмици, на всѣки седемь мѣсеци и на всѣки седемь години да има непрѣривна връзка, която да ви прави радостни, весели и светещи — непрѣкѫснато да излиза свѣтлина отъ васъ. И всѣки, който ви срещне, да се радва. Това пъкъ, че въ живота ви има мѫчнотии, да ви не плаши. Азъ наричамъ мѫчнотиитѣ задачи на живота, които вие сами трѣбва да разрѣшите. Отъ мѫчнотиитѣ трѣбва да се учите. Мнозина отъ васъ сте сериозни задачи заради мене. Нѣкога по цѣли часове разрѣшавамъ такава една задача и си казвамъ: доста трудна, доста сложна е тази задача. Красиво нѣщо прѣдставляватъ задачитѣ. Щомъ разрѣша една трудна задача, азъ се радвамъ, виждамъ скрития смисълъ въ нея. Нѣкой ка зва: той знае всичко. Това е прѣдположение. Не може да се знае всичко. Ти можешъ да знаешъ всичко само слѣдъ като си рѣшилъ задачата съ всичкитѣ ѝ подробности. Прѣди да си я рѣшилъ, ти може да изпитвашъ различни мѫчнотии и затруднения, но слѣдъ като узрѣлиятъ плодъ излѣзе добрѣ отъ посѣтата сѣмка и слѣдъ като го вкусишъ, ще се роди въ тебе една свещена мисъль, която е истинската връзка съ Бога. Само тогава ти си разрѣшилъ и разбралъ добрѣ задачата си; само тогава можешъ да мислишъ като Бога. Какво мислѣше Богъ, като създаде първия човѣкъ — Не знаемъ. И защо го създаде? — И това не знаемъ. Не е лошо, че не знаемъ — трудна задача е това. То не показва невѣжество. Какъвъ е смисълътъ на човѣшкия животъ ? — И това е една задача. Казвамъ: това е една велика, важна задача. Врѣме се изисква, докато я рѣша. Още хиляди години ми трѣбватъ да работя върху нея. Ще ви запитамъ: какво мислите да правите въ живота си ? — И това е една сложна задача. Нея сега разрѣшавамъ. Можете ли да ми кажете кого обичате? — Да обичашъ, това е най-сложната задача. Щомъ започнешъ да обичашъ хората, ще се родятъ хиляди противорѣчия. Докато яйцата въ кошника не сѫ се излюпили, всичко е тихо. Всички тия яйца гледатъ къмъ тебе съ благо око и съ всички можешъ да минешъ въ миръ и съгласие. Излюпатъ ли се, всички гледатъ къмъ тебе вече съ жадно око, всички искатъ храна. И като зацъртятъ всички тия пилци около тебе, всѣко те слѣди, обикаля — храна не си му далъ. Какво трѣбва да направишъ?— Ще отворишъ хамбара си и ще ги нахранищъ — нищо повече! Излюпишъ ли яйцата, хамбарътъ ти трѣбва да бѫде пъленъ съ жито. Господъ ще ти даде жито, а ти ще вземешъ крината и ще я напълнишъ. Ще излѣзешъ слѣдъ това всрѣдъ широкия дворъ и ще хвърляшъ налѣво-надѣсно. Като се наядатъ пилцитѣ, ще приберешъ крината си. Нѣкой пѫть въ селата женитѣ излизатъ по два и по три пѫти на день съ пълна крина да хвърлятъ на тия пилци. Прѣведете сега тази мисъль въ живота си, да видите, колко е красива! Сега азъ искамъ да виждамъ младитѣ да излизатъ всѣка сутринь съ пълна крина и да хвърлятъ на пилцитѣ, както земледѣлецътъ сѣе житото на своята нива. Той като посѣе житото, завлачи го и послѣ поглежда земята, усмихва се и казва: „Господи, благослови сѣмето, което посѣхъ!“ Слѣдъ нѣколко мѣсеца това жито узрѣва, и радостьта на земледѣлеца е голѣма. На младитѣ пожелавамъ права мисъль! Много отъ вашитѣ яйца сѫ излюпени. Нахранете ги! Противорѣчия ще имате, но вървете напрѣдъ ! Нѣкой ме питатъ, какво да правятъ. Казвамъ: изнесете пълна крина съ жито и хвърляйте на пилцитѣ! Тѣ не сѫ лоши, не мислятъ зло, но казватъ : „Дай ни хлѣбецъ, дай ни храница! Иди ги нахрани! И вие правите сѫщото нѣщо въ вашия животъ, както пилцитѣ правятъ по отношение на васъ. Вие постоянно се молите на Бога, казвате: „Нахрани ни Господи, дай ни хлѣбъ! Главната мисъль, която се прокарва въ Господнята молитва, е „хлѣбъ нашъ насѫщний“... Вие се молитѣ: „Отче нашъ. Който си на небесата. Да се свети името Твое. Да бѫде волята Твоя. Както на небето, така и на земята. Хлѣбъ нашъ насѫщни, Дай ни го намъ днесъ“ . . . Безъ този хлѣбъ, ние нито името Му ще осветимъ, нито нѣщо можемъ да разберемъ. Добиемъ ли този хлѣбецъ, ние името Му ще осветимъ и силни ще бѫдемъ. Ще мислимъ и ще работимъ, както нашиятъ Небесенъ Баща работи и подобни на Него ще бѫдемъ. Това е красивото въ живота. По сѫщия начинъ и Богъ всѣка сутринь иде при насъ съ пълна крина: „Кѫти-кѫти!‘—и хвърля навредъ своето благословено сѣме. Ядемъ ли отъ това сѣме, ние ще бѫдемъ Негови послушни дѣца. Колко е хубаво синътъ да мяза на Баща си! Като дойде Бащата, синътъ става на крака, той го почита и уважава, защо го носи Неговата мисъль въ себе си. Какво по-хубаво отъ това, да бѫдемъ подобни на Бога, да носимъ Неговата мисъль въ душата си и да можемъ веднага да разрѣшаваме въпроситѣ, както Господъ ги разрѣшава? Нека се научимъ отъ Господа на дълготърпѣние. Колко врѣме сме спали като неизлюпени яйца подъ квачката! Колко врѣме Той е чакалъ, докато съзнанието ни се пробуди! Той не бърза. Много отъ нашитѣ идеи и стремежи не сѫ разбрани, не сѫ реализирани, но ние трѣбва да имаме търпѣнието на Бога. Единъ день всичко ще се оформи и реализира. Кое ще се реализира? — Богъ да живѣе у насъ. Не мислете, че Богъ и днесъ не живѣе у васъ. Той живѣе у васъ, но не въ всичката си пълнота, затова вие не сте увѣрени. Божественото постепенно се буди и развива у васъ - Богъ може да живѣе въ нашето подсъзнание, въ нашето съзнание, въ нашето самосъзнание и въ нашето свърхсъзнание. Когато Богъ започне да живѣе въ вашето свърхсъзнание, тогава ще почувствувате живата връзка между Него и васъ. Сега вие не сте напълно увѣрени, дали Богъ живѣе въ васъ, или не; вие не сте още и напълно увѣрени, дали имате връзка съ Него, или не—постоянно се съмнѣвате. Вслѣдствие на това и връзката ви съ Бога постоянно се прѣкѫсва. Та казвамъ: всички ще излѣзете навънъ съ пълни крини! На какво мяза младъ човѣкъ съ празна крина? Азъ не бихъ желалъ да видя нито единъ младъ човѣкъ съ празна крина. Да видя младъ човѣкъ съ празна крина, разбирамъ, но кога? — Като е нахранилъ пилцитѣ и оттамъ да се връща. Тогава азъ ще се радвамъ, че крината му е празна. Това показва, че той е свършилъ работата си. Но ако го видя да излиза отъ дома си съ празна крина, разбирамъ, че той е взелъ празната крина на нѣкой другъ, който е нахранилъ пилцитѣ си. Всѣки трѣбва да излиза отъ дома си съ пълна крина и да се връща съ празна крина! Това е правилниятъ животъ, това е естествениятъ редъ на нѣщата. Да излиза човѣкъ съ празна крина отъ дома си и да се връща съ пълна крина, това е безсмислие въ живота. Ето защо, азъ искамъ да ви видя въ естественото положение на живота. Младъ ли си — съ пълна крина! Тогава ще ви кажа: вие сте на правия пѫть. Идете на Божествената нива, нахранете пилцитѣ и ще получите Божието благословение. Постѫпвате ли така, всички въпроси ще се разрѣщатъ добрѣ. Това е учението, което се е проповѣдвало отъ начало и досега, споредъ което и за въ бѫдеще ще се разрѣшаватъ всички въпроси. Като разбирате нѣщата така, живогътъ ви ще се осмисли въ всичката своя пълнота. И всѣки човѣкъ самъ за себе си ще разрѣши своята важна задача — задачата на своя животъ — какво трѣбва да прави. Щомъ всички хора разрѣшатъ правилно своята задача, тогава животътъ самъ по себе си се осмисля. Гой прѣдставлява сборъ отъ разумни сѫщества, иерархии, съединени въ едно цѣло. И всички тия сѫщества иматъ своя опрѣдѣлена служба. Слѣдователно, когато ние разрѣшаваме своитѣ въпроси, когато завършимъ своето развитие на земята, ще имаме опрѣдѣлено мѣсто, опрѣдѣлена служба. Сега ние тукъ сме дѣца, безъ служба, но единъ день всѣки ще заеме приготвеното за него мѣсто и опрѣдѣлената за него служба. Кой е опрѣдѣлилъ това мѣсто и тѣзи служби? — Богъ. Ученикътъ като излѣзе отъ университета, нали чака кариера? Така и всѣки младъ, който е дошълъ на земята, има опрѣдѣлено мѣсто, но за да го получи, отъ него се изисква учение, отъ него се иска мислене. Защо се иска учение? — Понеже Богъ ни учи. Защо се иска мисъль? — Понеже мисъльта е връзка между Бога и насъ. Не казвамъ, че мисъльта е връзка между Бога и човѣшката душа, понеже понятието за душата е пакъ частично схващане. Ние отдѣляме душата отъ себе си. Подъ ,.човѣкъ“ въ своето цѣлокупно проявление, ние разбираме не само неговата душа, но и неговото сърце и тѣло, неговиятъ умъ и Духъ. Съберете ли всички тия нѣща заедно, ще имате цѣлия човѣкъ. Въ тази идея се съдържа цѣлия човѣкъ. Самъ духътъ не е човѣкътъ, и умътъ самъ не е човѣкътъ. Тѣло, умъ, сърце, душа и духъ — всички заедно прѣдставляватъ цѣлокупния човѣкъ, въ който Богъ се проявява и който е връзка съ Божията мисъль. Това е мислещиятъ, разумниятъ човѣкъ, който е дошълъ на земята да изпълни великата задача на живота. И вие, като ученици, които сте призвани на работа, съберете се и приложете тази връзка. Въпроситѣ, които ще поставите на разискване, разгледайте съ вѫтрѣшна горещина. Азъ мисля, че този съборъ ще бѫде единъ отъ плодоноснитѣ. Той ще опрѣдѣли отношенията ви за въ бѫдеще. Той е единъ отъ важнитѣ събори — седмиятъ съборъ въ духовно отношение. По брой кой е сегашниятъ съборъ? (—Пети). Значи, вие сте закъснѣли малко, съ двѣ години. Въ този съборъ ще опрѣдѣлите отношенията си съ Бога ще направите връзка съ Първичната причина на живота и ще гледате мисъльта ви да бѫде права. Опрѣдѣлите ли отношенията си съ Бога, за идния съборъ всичкитѣ ви останали отношения ще бѫдатъ прави. Затова не губете врѣмето си въ спорове. Изслушвайте се внимателно всички, бѫдете крайно снизходителни единъ къмъ другъ. Щомъ се намѣрите въ затруднение, молете се. Да се моли човѣкъ на Бога, това е най-хубавата мисъль. Молитвата е призоваване Б о г а на помощь, да ни научи да мислимъ право. Имате ли трудна задача, която трѣбва да разрѣшите, викайте Бога да ви научи. Това е молитвата. Щомъ Господъ дойде, свѣтлина ще блесне въ умоветѣ ви. Тогава и най-мѫчнитѣ въпроси се разрѣшаватъ лесно. Тогава всички наслоявания у васъ ще изчезнатъ, ще настане миръ и веселие за душитѣ ви и всичко, което ви е спъвало, веднага ще се отстрани — у васъ ще настане пълно равновѣсие. Азъ говоря сега на младитѣ. Като казвамъ „млади", азъ считамъ всички ви за млади, но подъ млади на физическия свѣтъ разбирамъ ония, които взиматъ инициатива. Все нѣкои трѣбва да бѫдатъ глава, да вървятъ напрѣдъ, а другитѣ да останатъ въ тилъ. Азъ говоря на онѣзи, които отиватъ на фронта. Правата мисъль азъ наричамъ „боенъ фронтъ“. Тамъ е неприятельтъ, тамъ сѫ картечницитѣ, тамъ сѫ гранатитѣ. Герои, смѣли и рѣшителни хора се изискватъ! Писанието казва:,,хиляди гранати ще падатъ отлѣво и отдѣсно ти, но неприятельтъ при тебе нѣма да се приближи. Бомба при тебе нѣма да падне и нѣма да експлодира“. Ако ти си свързанъ съ Божията мисъль, ще отидешъ на фронта, но здравъ и читавъ ще се върнешъ.