Ани

От томчето "Божиятъ гласъ" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 10-та година, т. I (1930-1931 г.), Пѫрво издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Съзнание, точка и права линия Размишление. Чете се темата „Силата на общитѣ идеи“. По какво се отличаватъ научно общитѣ отъ специфичнитѣ идеи? Разликата между общитѣ и специфични идеи е следната: общитѣ идеи нито се качватъ, нито слизатъ, а специфичнитѣ се качватъ и слизатъ, т. е. тѣ биватъ възходящи и низходящи, тѣ иматъ знаковетѣ плюсъ и минусъ; общитѣ идеи не се увеличаватъ, нито намаляватъ, а специфичнитѣ се събиратъ и изваждатъ, умножаватъ и дѣлятъ. Какво ще стане съ една обща идея, ако промѣни мѣстото си и започне да се движи като живо сѫщество? Щомъ промѣни формата и мѣстото си, тя става специфична идея. Не мислете, че специфичнитѣ идеи всѣкога рушатъ. Тѣ съдържатъ въ себе си сила да рушатъ и да градятъ. Когато попадне въ областьта на специфичнитѣ идеи, човѣкъ започва да се смущава, да се гнѣви, да се съмнява; ту става добъръ, ту лошъ; ту ученъ, ту простъ. Той се намира въ преходенъ свѣтъ. Влѣзе ли въ областьта на общитѣ идеи, всичко въ него утихва, и той става господарь на себе си. Общитѣ идеи принадлежатъ къмъ Божествения свѣтъ, а специфичнитѣ — къмъ човѣшкия. Общитѣ идеи се отнасятъ къмъ свѣта на висшата математика. Математиката и геометрията се занимаватъ съ числа и действия съ тѣхъ, съ точки, прави линии, плоскости, фигури, тѣла и т. н. Що е точката? Точката не заема никакво пространство, нѣма никакво измѣрение. Но тя се проявява на физическия свѣтъ и образува права линия, която има едно измѣрение. Проявлението на точката въ физическия свѣтъ е нѣщо пространствено, а сама тя не заема никакво пространство. Значи, точката е безпространствена на физическия свѣтъ, но въ духовния свѣтъ тя представя проекция на едно висше съзнание. Правата линия е проекция на точката въ равнината, т. е. на физическия свѣтъ. Съзнанието на човѣка е проекция на Божествения свѣтъ. Следователно, когато говоримъ за съзнанието, подразбираме проява на Божественото начало въ свѣта; когато говоримъ за точката, разбираме проява на сѫщество отъ духовния свѣтъ; когато говоримъ за права линия, разбираме човѣка, проявенъ на физическия свѣтъ. Като разглеждате тия нѣща по този начинъ, ще намѣрите връзка между съзнанието, безпространственитѣ силови центрове — точкитѣ и проекциитѣ на силовитѣ центрове въ известно направление — правитѣ линии. Следователно, за да се измѣни човѣшкия характеръ, да се измѣни посоката на неговото движение, т. е. посоката на правата линия, трѣбва да се знаятъ законитѣ на безпространственитѣ точки, т. е. на силовитѣ центрове. За да се използуватъ силовитѣ центрове, трѣбва да се знаятъ законитѣ на Божественото съзнание, или законитѣ на човѣшкото съзнание, като проява на Божественото. Съ други думи казано: за да се измѣни характера на единъ човѣкъ, той трѣбва да промѣни своята философия за живота, която е нѣщо неопредѣлено, неустановено. Какво можете да очаквате отъ правата линия? Като величина, тя има приложение главно на физическия свѣтъ. Съвременнитѣ хора работятъ вече за измѣнение на характера си, за възпитание на обществата, на народитѣ, на цѣлото човѣчество. Тѣ се стремятъ да внесатъ подобрение въ цѣлокупния животъ. Добри сѫ тѣхнитѣ стремежи, но знание се иска за това. Когато инженерътъ строи кѫща, трѣбва да даде планъ, но и материалътъ за градене да бѫде добъръ. Той трѣбва да познава свойствата на материалитѣ, отъ които ще гради кѫщата, и тогава да пристѫпва къмъ работа. Не спазва ли физическитѣ закони при строежа, не познава ли свойствата на материала, отъ който ще се ползува, той ще бѫде изненаданъ отъ нѣщо. Нѣма да се мине много време, кѫщата ще се събори. Мнозина ще кажатъ, че не се интересуватъ отъ това, какво прави инженерътъ. Тѣ не се интересуватъ, но трѣбва да се интересуватъ, защото всѣки човѣкъ въ живота си е инженеръ. Всѣки день той прибавя и отнима по нѣщо отъ своята постройка, отъ тѣлото си. Понеже гради новото и събаря старото, човѣкъ трѣбва да знае, съ какъвъ материалъ разполага. Материалитѣ за неговото тѣло сѫ, отъ една страна, чувствата, мислитѣ и постѫпкитѣ му, а отъ друга — въздухътъ, водата и храната. За да създаде здраво, добре организирано тѣло, тия материали трѣбва да бѫдатъ първокачествени. Ще кажете, че това не е ваша работа. Богъ се занимава съ съграждане на човѣшкото тѣло. Споредъ мене, Божията работа се отнася до съзнанието на човѣка; работата на ангелитѣ, като сѫщества отъ духовния свѣтъ, се отнася до точкитѣ, до силовитѣ центрове, а работата на човѣка се отнася до правитѣ линии. Като се намѣри предъ правата линия, човѣкъ се запитва, какво трѣбва да прави. Ако безпространствената точка образува права линия, то човѣкъ, като права линия, не може ли да направи нѣщо повече? На физическия свѣтъ той се намира въ своето царство, дето му сѫ дадени условия за работа. Представете си, че имате единъ дълъгъ и дебелъ желѣзенъ прѫтъ. Какво ще стане, ако влачите този прѫтъ въ извесно направление? Дето мине, той ще завлѣче всичко. Значи, прѫтътъ, като права линия, завлича всичко, каквото срещне на пѫтя си. Като знаете това, щомъ проявите една мисъль, като права линия, за да не завлѣче всичко, каквото срещне на пѫтя си, вие трѣбва да имате чисто съзнание, да сте свързани съ Бога. После трѣбва да сте свързани съ ангелитѣ чрезъ безпространственитѣ центрове. Най-после трѣбва да сте свързани съ хората чрезъ правитѣ линии. Ето защо, когато нѣкой иска да знае, какво да работи, казвамъ: Щомъ си дошълъ на земята, ти трѣбва да изучавашъ съзнанието, точката и правата линия. Често хората се оплакватъ отъ помрачение на съзнанието, вследствие на което не могатъ да работятъ. Тѣ се заблуждаватъ. Съзнанието на човѣка е неговото небе, което никога не се помрачава. Изобщо, небето не се помрачава. Слънцето сѫщо не се помрачава. Случва се понѣкога, че между човѣка и неговото съзнание, както и между човѣка и слънцето, което грѣе на небето, е застаналъ нѣкой облакъ, който прѣчи на свѣтлината да се прояви. Но човѣкъ трѣбва да знае, че каквито облаци и да се явятъ въ съзнанието му, последното не се помрачава. Каквито облаци и да се яаятъ на небето, слънцето никога не потъмнява. Следователно, тъмно ли е въ съзнанието ви, махнете облака, който е застаналъ на пѫтя ви. Какво представя небето? Небето е мѣстото, дето Богъ живѣе. Мислете за Бога, но не Го разглеждайте като материално сѫщество. Той включва въ себе си всички съзнания, всички силови центрове — ангелитѣ, всички прави линии — хората и плюсъ това има още нѣща въ Него, които не можете още да разберете. Като помислишъ за Бога, ти трѣбва да се проникнешъ отъ благоговѣние и страхопочитание къмъ Него, да знаешъ, че се намирашъ предъ Велика Реалность, въ която не сѫществуватъ никакви противоречия. Мисъльта за тази Реалность внася миръ и радость въ човѣшката душа. Тя чисти съзнанието на човѣка, освобождава го отъ всички облаци. Никаква сила въ свѣта не е въ състояние да помрачи съзнанието. Каквито бури да дойдатъ, каквито прахове да се дигатъ въ въздуха, тѣ не сѫ въ състояние да помрачатъ слънцето на небето, нито да помрачатъ съзнанието на човѣка. Ето защо, когато говори, човѣкъ трѣбва да си служи съ точенъ езикъ, както въ математиката и геометрията. Вие не можете да кажете, запримѣръ, окрѫжность, а да разбирате крѫгъ, или обратно, да кажете крѫгъ, а да разбирате окрѫжность. Крѫгъ и окрѫжность сѫ две различни понятия. Нѣкой казва, че нѣщо влиза въ крѫга на неговия животъ. Кое е по-вѣрно: въ крѫга, или въ окрѫжностьта на живота? Окрѫжностьта е кривата линия, която затваря известно пространство. Въ този смисълъ, окрѫжностьта представя външния, материаленъ животъ. Окрѫжностьта подразбира само една възможность. Крѫгътъ пъкъ подразбира затворено силово пространство, което има безброй възможности. Значи, окрѫжностьта представя най-крайната или последна възможность на крѫга. Кажете ли, че нѣщо е реализуемо въ крѫга на сегашния ви животъ, това показва, че разполагате съ много възможности отъ миналия, сегашния и бѫдещия си животъ. Кривата линия, т. е. окрѫжностьта, се разглежда като съставена отъ множество прави линии. Крайнитѣ точки на тия линии водятъ къмъ единъ вѫтрешенъ центъръ на съзнанието и го ограждатъ. Крѫгътъ се ограничава въ своята деятелность чрезъ окрѫжностьта. Значи, за да се оформи нѣщо, да стане разбрано, непременно трѣбва да се ограничи. Ако нѣщата не се ограничатъ, т. е. оформятъ, тѣ ще заведатъ човѣка въ единъ отвлѣченъ свѣтъ. Съвременниятъ човѣкъ не е готовъ още да живѣе въ отвлѣченъ свѣтъ. Какъ ще си представите човѣка вънъ отъ сегашната му форма? Формата на човѣка отговаря на неговия умъ. на неговото сърдце и на неговата воля. Какво представя човѣшкиятъ умъ? Той е отвлѣчено понятие, което може да се разбере само чрезъ сравнение. Каквото е слънцето за цѣлата вселена, такова нѣщо е умътъ за човѣка. Слънцето е източникъ на свѣтлина. Следователно, и умътъ е източникъ на свѣтлина за човѣка. Докато умътъ действува, човѣкъ живѣе въ свѣтлина. Престане ли умътъ да действува, човѣкъ изпада въ тъмнина. Съ други думи казано: когато ангелитѣ проектиратъ своята мисъль къмъ физическия свѣтъ, образува се свѣтлина. Щомъ оттеглятъ деятелностьта на своя умъ отъ физическия свѣтъ, веднага става тъмно. Отъ деятелностьта на тѣхната мисъль материята се разредява. Щомъ оттеглятъ мисъльта си, материята се сгѫстява. Разредената, прозрачна материя наричаме свѣтлина, а сгѫстената — тъмнина. И тъй, когато се говори за ума и за сърдцето, като органи на човѣшкото тѣло, тѣ представятъ неопредѣлени идеи. Умътъ и сърдцето подразбиратъ свѣтлина и топлина. Ако умътъ не произвежда свѣтлина, а сърдцето — топлина, тѣ сѫ мъртви. Свѣтлината и топлината вървятъ заедно. Само сърдцето на Бога, на ангелитѣ и на човѣка произвежда топлина. Топлината и свѣтлината сѫ външни признаци на Божествения животъ. Какъ ще докажете това? Както великиятъ музикантъ доказва, че знае да свири. Той казва, че музиката действува на човѣшката душа. Искате лида докаже това, той взима цигулката и започва да свири. Като свири известно време, вие се забравяте и се пренасяте въ другъ свѣтъ. Когато математикътъ решава задачи, пише формули, и той свири. За него математиката е музика. Числата сѫ ноти, по които той свири. Всѣки, който разбира формулитѣ и може да решава задачи съ тѣхъ, чува музика, отдалечена, отвлѣчена, но дълбока. Формулитѣ оживѣватъ въ неговия умъ, и той вижда отношението, което сѫществува между тѣхъ. Който не разбира формулитѣ, и да чува нѣщо хубаво, казва, че тази работа е отвлѣчена, непонятна, разбъркана. Какъ познавате, че нѣкой човѣкъ е ученъ? Въ разбърканитѣ формули и числа ли? Не е достатъчно да кажете само, че нѣокй човѣкъ е ученъ, или музикантъ. Това твърдение е повърхностно. За да се произнесете, че нѣкой човѣкъ е ученъ, вие трѣбва да разбирате това, което той пише. За да се произнесете, че нѣкой човѣкъ е музикантъ, вие трѣбва да разбирате това, което той свири. Всички религиозни хора казватъ, че Богъ е всеведущъ, но въ тѣхната уста това сѫ празни приказки. Като каже тия думи, човѣкъ трѣбва да е опиталъ истинностьта имъ. Само онзи може да каже, че Богъ е всеведущъ, който е изучилъ Неговитѣ дѣла, позналъ законитѣ Му и ги приложилъ. Само онзи вѣрва въ знанието и всемогжществото на Господа, който е съгласувалъ своя животъ, своитѣ мисли и чувства, своята воля съ Божиитѣ мисли, чувства и воля. Думитѣ на този човѣкъ сѫ вѣрни и истинни. Преди да познае Бога, човѣкъ трѣбва да мине презъ ограничението, презъ Мойсеевия законъ, презъ тоягата. Като чуе тоягата да удря върху гърба му,като върху барабанъ, той трѣбва да разбира нейния тактъ и да започне да работи. Законътъ, т. е. тоягата може да направи човѣка разуменъ тѫпанъ, да разбира, какво се иска отъ него. Не е нужно да му се сложатъ много удари,за да разбере, какво изисква отъ него капелмайсторътъ. Достатъчно е да ударятъ само единъ пѫть върху гърба му, за да е готовъ да изпълнява волята на Онзи, Който го направлява въ живота му. Съвременнитѣ хора се оплакватъ отъ страданията и мѫчнотиитѣ си и казватъ: Голѣми мѫчения, голѣми страдания ни се даватъ. Другъ нѣкой казва, че му е тжжно нѣщо, че е неразположенъ, че му тежи нѣщо на сърдцето. Нека си зададе въпроса, отде произтича неговото страдание. Ще каже, че не знае произхода на своитѣ мѫчения и страдания. Тогава, какъ може да говори за нѣщо, да се оплаква отъ него, безъ да знае, какво е, отде произтича и какво цели? Лесно е да говори човѣкъ, че вѣрва, че обича, но важно е той самъ да знае, въ какво вѣрва, кого обича, и какъ обича. Нѣкой ще каже, че човѣкъ не трѣбва да знае всичко, защото свѣтътъ се е развалилъ отъ учени хора. Съгласенъ съмъ, че човѣкъ не може да знае всичко, но той трѣбва да е убеденъ въ това, което говори. Свѣтътъ не се разваля отъ ученитѣ хора, но отъ тия, които не постѫпватъ споредъ правилата, които знаятъ; тѣ постѫпватъ споредъ закони и правила, които не знаятъ. Коя кола се чупи лесно? Колата на неразумния коларь. Той знае, че колата му може да носи 500 килограма тежесть, но казва: Можемъ да туримъ още сто килограма. Това е предположение, а не знание. Щомъ тури още сто килограма, колата се счупва. Всѣка кола може да се товари толкова, колкото издържа. Тури ли й се повече, тя се разваля. Ти предполагашъ само, че може да издържа повече товаръ. Предположението не е знание. При всѣко предположение става нѣкаква катастрофа. Лакомията е причина за катастрофитѣ. Трѣбватъ ти 500 килограма жито. Натовари ги на колата си и върви. Не мисли, че ако туришъ още сто килограма, ще придобиешъ нѣщо особено. Нищо нѣма да придобиешъ — все коларь ще си останешъ. Ако натоваришъ 500 килограма жито, ще постѫпишъ разумно. Ако натоваришъ 600 килограма, колата ти ще се счупи, и всички ще кажатъ за тебе, че си неразуменъ човѣкъ. На какво можемъ да уподобимъ разумнитѣ и неразумни постѫпки на човѣка? Разумнитѣ постѫпки представятъ положителни числа, а неразумнитѣ — отрицателни. Значи, имате числата +5 и —5. При числото +5 вие получавате нѣщо, а при —5 — губите. Отъ дветѣ числа — 0 и — 6 кое е по-голѣмо? По-голѣмо число е — 0. Значи, нѣмате нищо да давате, нищо не ви безпокои. Докато нулата е въ кесията ви, нищо не губите. Все едно, че имате едно яйце, което не се е измжтило още. Превърне ли се въ числото шесть, яйцето се излупва и започва да отваря уста, иска да яде. Вие трѣбва да се грижите вече за него, да го храните. Докато яйцето, т. е. нулата е въ кесията на човѣка, тя не може да се задържи за дълго време — лесно се търкаля. Защо? Защото не срѣща голѣми съпротивления. Ето защо, ако искате мисъльта ви да се предава лесно, тя трѣбва да бѫде валчеста. Искате ли думитѣ ви да се търкалятъ, да не засѣгатъ никого, езикътъ ви трѣбва да бѫде валчестъ. Подъ думата валчестъ езикъ разбираме мекъ, гладъкъ, разуменъ езикъ. Ако има тѣзи качества, езикътъ ще се движи по пѫтя на най-малкото съпротивление. Следователно, разуменъ човѣкъ наричаме този, който се движи по пѫтя на най-малкитѣ съпротивления. Като се движи по пѫтя на голѣмитѣ съпротивления, безъ да иска, човѣкъ прави погрѣшки, които мѫчно се изправятъ. Ако не знае, какъ да ги изправи, той ги счита непоправими. Всички грѣшки сѫ поправими, но човѣкъ трѣбва да знае, какъ да ги изправя. Ако една погрѣшка не може да се изправи въ точката, ще се изправи въ линията; ако не може да се изправи въ линията, ще се изправи въ съзнанието, защото всѣка погрѣшка хвърля петно въ съзнанието на човѣка. Дойдете ли до съзнанието, това показва, че само Богъ е въ състояние да изправи погрѣшкитѣ на човѣка. Той разполага съ такива знания, каквито човѣкъ не притежава. Изправи ли веднъжъ Богъ погрѣшката, или грѣха на човѣка, той вече не я повтаря. Затова казваме, че само Богъ може да заличи грѣховетѣ на хората. Грѣховетѣ и погрѣшкитѣ на хората се изправятъ само въ Божествения свѣтъ. Ето ангелитѣ, които сгрѣшиха, не можаха сами да изправятъ погрѣшкитѣ си и паднаха. Значи, погрѣшкитѣ не се изправятъ нито въ ангелския свѣтъ, нито въ човѣшкия. И тъй, сгрѣшите ли, не се крийте въ шубръцитѣ, както Адамъ направи, но бѫдете смѣли да се явите предъ лицето на Бога и да се изповѣдате. Богъ, т. е. Разумното начало въ човѣка, проговори на Адама, на неговото съзнание, но той се скри. Защо се скри Адамъ? Срамуваше се отъ своята голота. Той каза на Господа: Тукъ съмъ, Господи, но ме е срамъ да се явя предъ лицето Ти съ опетнено съзнание. Отде знаеше Адамъ, че съзнанието му е нечисто? Той се огледа въ жената, която Господъ му даде, и видѣ грѣха си. Жената е огледало на мѫжа. И мѫжътъ е огледало на жената. Въ този смисълъ, мѫжътъ и жената се оглеждатъ единъ въ другъ и виждатъ погрѣшкитѣ си. Като не разбиратъ, какво нѣщо е мѫжътъ и жената, нѣкои казватъ: Мѫжъ е това! Жена е това! Други пъкъ търсятъ причината за грѣхопадането ту въ мѫжа, ту въ жената. Причината за грѣхопадането не е нито въ мѫжа, нито въ жената, но другаде нѣкѫде. Ако нѣкой ви удари съ дърво, кой е виновенъ за това: дървото, или човѣкътъ? Вината не е нито въ човѣка, нито въ дървото. Задъ човѣка и задъ дървото се крие друго нѣщо — въ него е причината. Вие можете да махнете рѫката, човѣка и дървото, но причината ще си остане. Рѫката на човѣка и дървото сѫ послужили като срѣдства за изпълнение на чужда воля. Ако тѣзи срѣдства откажатъ своята услуга, други ще се намѣрятъ. Днесъ повечето хора живѣятъ въ заблуждения. Защо? Не мислятъ право. Тѣ трѣбва да измѣнятъ своитѣ възгледи за живота, да мислятъ право. Запримѣръ, сегашнитѣ хора мислятъ, че безъ пари не може да се живѣе. Това е крива мисъль. При известни условия не може безъ пари, но при други условия и безъ пари може да се живѣе. Ако си човѣкъ и живѣешъ при днешнитѣ условия на живота, безъ пари не може. Обаче, ако условията се промѣнятъ, и безъ пари ще живѣешъ. Ако си птица, не можешъ ли да живѣешъ безъ пари? Едно е важно: когато мисли, човѣкъ не трѣбва да прави заключения за вѣчностьта. Докато живѣе на земята, той се намира въ преходни условия. Следователно, и възгледитѣ му сѫ преходни. На земята нѣщата сѫ преходни, а въ Божествения свѣтъ сѫ вѣчни и неизмѣнни. Красивата мома може да се ожени безъ пари, но грозната не може. Силниятъ човѣкъ може да си пробие пѫть безъ пари, но слабиятъ не може. Умниятъ човѣкъ може да се нахрани безъ пари, но глупавиятъ не може. Както виждате, мисъльта, че безъ пари не може да се живѣе, е относителна. При сегашнитѣ условия на живота тя е изразъ на единъ външенъ порядъкъ на нѣщата, при който хората се учатъ. Да мислите, че безъ пари абсолютно не може да се живѣе, това е все едно да кажете, че копринената буба не може безъ черничеви листа. Докато е въ положението на буба, тя се нуждае отъ листа. Щомъ се завие въ какавида, никаква храна не й трѣбва. Като се превърне въ пеперуда, тя търси друга храна. И вие, които живѣете при сегашнитѣ условия, имате нужда отъ пари. Напуснете ли тѣзи условия, никакви пари не ви трѣбватъ. Затова, именно, не дръжте въ ума си мисъльта, че човѣкъ абсолютно не може да живѣе безъ пари. Засега и светията се нуждае отъ пари. Ако той самъ не плаща, не борави съ пари, другъ нѣкой ще дава за него, но все-таки ще има работа съ пари. Въпросътъ за паритѣ е страниченъ. Той нѣма отношение къмъ възвишения животъ. За васъ е важно да имате свето отношение къмъ реда и порядъка на възвишения свѣтъ, защото той ще ви заведе къмъ вѣчния и неизмѣненъ животъ, къмъ който душата се стреми. Искате или не искате да влѣзете въ вѣчния животъ, нѣма да ви питатъ. Този животъ ще се наложи на хората. Умниятъ ще го приеме доброволно, а глупавиятъ ще чака да му го наложатъ. Не се ли прилагатъ по сѫщия начинъ законитѣ на държавитѣ? Всѣка държава си има свои закони, които трѣбва да се изпълняватъ. Добритѣ и разумни граждани доброволно изпълняватъ законитѣ, а неразумнитѣ насила ги заставятъ. Разумниятъ гражданинъ е гладъкъ, никакви остроти не се виждатъ по него. Законътъ е кука, която хваща хората. Като види нѣкой гладъкъ човѣкъ, законътъ го отминава. Той казва: Този човѣкъ не е за мене. Обаче, като види, че нѣкой има много остроти и връхчета, законътъ лесно го хваща. На земята законътъ е Мойсей. Той ходи между хората и, като види нѣкой голъ, налага го на общо основание. Кой човѣкъ е голъ? Грѣшниятъ. Като грѣши, човѣкъ се оголва. Мойсей му удря нѣколко тояги и го пита: Кой ти позволи да ходишъ голъ, т. е. да грѣшишъ? Ако срещне нѣкой добре облѣченъ, Мойсей го поздравява учтиво и си отминава. Като ученици, вие трѣбва да се освободите отъ старитѣ идеи и заблуждения, отъ всичко онова, което внася нечистота въ съзнанието ви. Чисто трѣбва да бѫде съзнанието на ученика. Докато живѣе съ старитѣ си разбирания, човѣкъ мисли, какъ да се осигури, какъ да нареди живота си. Ако има сто хиляди лева въ нѣкоя банка, той иска да ги увеличи, да станатъ двеста хиляди. Колкото и да се осигурява, той временно само разрешава въпроситѣ. Ние искаме да разрешимъ въпроситѣ на своя животъ въ вѣчностьта, а не въ временното. Не може ли да ги разреши въ вѣчностьта, човѣкъ постоянно се връща назадъ. Ще кажете, че се движите по права линия. Ако днесъ се движите по права линия, но живѣете съ стари разбирания, на другия день още можете да изкривите пѫтя си. Правата линия лесно минава въ крива. Всички криви линии сѫ образувани отъ прави. Затова човѣкъ трѣбва да внимава, да не изкриви пѫтя на своето движение. Всички хора трѣбва да се заематъ да чистятъ съзнанието си. Когато съзнанието е чисто, човѣкъ има вѫтрешенъ миръ,въ себе си. Не е ли чисто съзнанието му, каквито усилия да прави, той не може да придобие вѫтрешенъ миръ; ако го има, не може да го запази. Човѣкъ не може да има миръ въ себе си, ако не държи свѣтли мисли въ ума си, топли чувства въ сърдцето си и красиви образи въ душата си. Той трѣбва да вижда красота навсѣкѫде. И въ числата, били тѣ положителни или отрицателни, сѫщо има красота. Запримѣръ, какво представя числото 167531? То крие въ себе си една кабалистична идея, която трѣбва да се разбира. Първитѣ две цифри отъ това число сѫ числото 16 — изхвърляне на дявола, т. е. на злото, вънъ отъ ума на човѣка. Сборътъ отъ цифритѣ му дава числото седемь, което е свещено число. То показва, че за да изхвърли дявола отъ ума си, човѣкъ трѣбва да вложи въ себе си двата принципа — мѫжкиятъ и женскиятъ, и да направи връзка съ Божественото съзнание. Не може ли да направи тази връзка, той всѣкога ще бѫде изкушаванъ, въ будното си състояние, или на сънь. Мѫжътъ се изкушава отъ жената, а жената — отъ мѫжа. Докато се изкушава, човѣкъ всѣкога е изложенъ на падане. Ще дойде день, когато хората нѣма да се изкушаватъ. Обаче, до това време тѣ едни други ще си влияятъ. Ако единъ човѣкъ грѣши, той непременно ще влияе и на другитѣ. Понеже хората сѫ свързани, тѣ си влияятъ и въ злото, и въ доброто. Защо сѫществува грѣхътъ, не питайте. Защо е допуснато злото, не питайте. Гледайте на грѣха и на злото, като на нѣща неизбѣжни засега. Като ходите вечерь по кални и тъмни улици, все ще паднете нѣкѫде и ще се окаляте. Не се смущавайте, че сте се окаляли — ще се изчистите. Като ядете нездравословна храна, стомахътъ ви ще се разстрои — това е неизбѣжно. Като четете нѣкоя лоша книга, мисъльта ви ще се смути — и това е неизбѣжно. Като живѣе на земята, човѣкъ все ще попадне на нечиста улица, все ще хапне недоброкачествена храна, все ще се натъкне на лоша книга. Важно е за човѣка да има будно съзнание, да пази своята чистота и своя вѫтрешенъ миръ. Отъ всичко казано досега, дръжте въ ума си мисъльта за точката, за правата линия и за съзнанието. Отъ гледището на окултната наука, безпространствената точка, или силовиятъ центъръ, представя ангелския свѣтъ; правата линия представя човѣшкия свѣтъ, а съзнанието, това е Богъ, Който озарява всички свѣтове съ своята свѣтлина. Постоянно чистете съзнанието си, да не го замъглите и да се лишите отъ възможностьта да виждате Божествената свѣтлина. Щомъ изгубите свѣтлината на съзнанието си, вие ще изпаднете въ голѣма скръбь и отчаяние. Този законъ има отношение къмъ всички свѣтове. Ако престанешъ да виждашъ слънцето, ти ще почувствувашъ голѣма скръбь. Ако майката не вижда детето си, тя започва да скърби. И най-после, ако човѣкъ не вижда Бога далечъ нѣкѫде, въ Божественото и Разумно начало въ себе си, той изпитва голѣма скръбь и тъмнина. Навсѣкѫде виждайте присѫтствието на Бога като изворъ на любовь, на свѣтлина и на свобода. Т. м. * 5. Лекция отъ Учителя, държана на 24. септемврий, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Божиятъ гласъ" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 10-та година, т. I (1930-1931 г.), Пѫрво издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Общи и специфични идеи Т. м Въ живота има общи и специфични или специални познания. Общитѣ познания сѫ необходими за всички хора, а специалнитѣ — само за специалисти. И желанията биватъ общи и специални. Запримѣръ, желанието на всички живи сѫщества да живѣятъ е общо. Човѣкъ трѣбва да разбира общитѣ понятия, общитѣ стремежи въ живота. Преди всичко трѣбва да се опредѣли, кои нѣща сѫ общи. Доброто, запримѣръ, е общо за всички. Живитѣ сѫщества разбиратъ доброто, проявено въ тѣсенъ и широкъ смисълъ. Яденето и пиенето е общо благо за всички. Различието е само въ начина, по който сѫществата се хранятъ, както и въ храната, която употрѣбяватъ. Обаче, като стремежъ, яденето е общо за всички. Като яде, всѣко сѫщество изпитва удоволствие, но това удоволствие е различно у различнитѣ сѫщества. Като изпитвалъ удоволствие при яденето, човѣкъ започналъ да разсѫждава, по какъвъ начинъ да увеличи удоволствието. Въ пѫтя на тия разсѫждения се е създало готварството. Въ този случай готварството е специфично изкуство, присѫщо само на човѣка, но не и на живот нитѣ. Съ увеличаване удоволствието при ядене, хората сѫ започнали да се стремятъ къмъ придобиване на все по-голѣми количества отъ благата, които природата дава. Желанието на човѣка да увеличава благата, съ които си служи за ядене, се е пренесло и въ психическия му животъ. За това често срѣщаме хора, които по естество сѫ добри, но въ тѣхъ се явява специфичното желание да бѫдатъ още по-добри, да правятъ добрини на своитѣ близки, всички да говорятъ за тѣхъ. Възъ основа на сѫщия законъ много хора не се задоволяватъ съ общитѣ познания и се стремятъ къмъ специфични. Тѣ не подозиратъ, че многото знания влѣчатъ следъ себе си повече задължения и отговорности. Който често промѣня дрехитѣ си, има повече разходи; който яде повече, има повече разходи. Ако нѣкой царь желае да има на трапезата си по десетина яденета, той трѣбва да има на разположение нѣколко готвачи, които да задоволяватъ вкуса му. Като царь, той може да се справи съ разходитѣ за готвачитѣ, за материалитѣ, които се изразходватъ при готвенето. Какво би било положението на обикновения човѣкъ, който едва изкарва прехраната си, но има желания, подобни на тия, които царьтъ има? Той ще си остане съ желанията. Защо? Защото нито материалъ за готвене би могьлъ да си набави, нито готвачи. Той може да има само единъ готвачъ, на когото да дава стотина лева месечно. При такова малко възнаграждение този готвачъ нѣма да готви съ разположение и любовь, както готви на царя. Значи, всички хора не сѫ готови да задоволятъ своитѣ специфични желания. Опитатъ ли се да ги задоволятъ, тѣ изопачаватъ живота си, а себе си развалятъ. Следователно, всѣка развала въ човѣшкия животъ не се дължи на общитѣ мисли, желания, чувства, стремежи, но на специфичнитѣ. Всички аномалии въ живота се дължатъ на стремежъ къмъ специфичното въ човѣка. Често слушате хората да изказватъ различни мнения по единъ и сѫщъ въпросъ. Това сѫ специфични разбирания. Хората иматъ специфични разбирания и за злото, което е проявено въ материалния свѣтъ. Какво представятъ доброто и любовьта вънъ отъ материята, отъ формитѣ, и тѣ не знаятъ. Понеже формитѣ се промѣнятъ, и понятията на хората за доброто, за любовьта се промѣнятъ. Затова, именно, всѣки човѣкъ има специфично разбиране за доброто и за любовьта. Сега, да дойдемъ до нѣкои общи положения. Запримѣръ, всички хора иматъ едно и сѫщо познание за правата линия. Всички знаятъ, че правата линия е най-кѫсото разстояние между две точки; тя има едно измѣрение — дължина. Ако се яви нѣкакво специфично знание за правата линия, то се отнася до нейната дължина. Правата линия може да бѫде безкрайно кѫса и безкрайно дълга. Правата линия има отношение къмъ човѣка. Запримѣръ, ако нѣкой посади въ земята костилка отъ нѣкое плодно дърво, той се интересува, какво ще стане съ нея. Щомъ види, че отъ земята се подава стръкъ, въ видъ на права линия, той се радва и следи, какво става съ него. Ако стръкътъ продължава да расте, той гледа, докога ще става растенето. Види ли, че растенето на правата линия спира и на стъблото се явяватъ разклонения, той пакъ се радва. Всѣко клонче крие въ себе си възможности за произвеждане на плодове. Рѣката, като права линия, е важна за човѣка. Дето минава, тя пои, оросява, разхлажда въздуха. Обаче, ако рѣката има притоци, воденичарьтъ ще има специфична радость: водата ще бѫде по-буйна, по-бързо ще върти воденичното колело и повече брашно ще мели. Има нѣща въ живота, които на нѣкой хора причиняватъ специфична радость, а на други — специфична скърбь. Когато кръчмата е пълна съ посетители, кръчмарьтъ е радостенъ и доволенъ, а близкитѣ на ония, които пълнятъ кръчмата, скърбятъ и се смущаватъ. Отъ раздвояване на възгледитѣ, на чувствата въ човѣка се ражда понятието за моралъ. Днесъ всички хора се оплакватъ отъ противоречия. Една отъ причинитѣ за противоречията сѫ специфичнитѣ идеи. Ето защо, задачата на новото възпитание се свежда къмъ премахване на специфичнитѣ идеи, а като основа на живота да се поставятъ общитѣ идеи. Щомъ специфичнитѣ идеи създаватъ противоречия, тѣ трѣбва да се премахнатъ. Премахването имъ е въ зависимость отъ премахване на условията, които ги създаватъ. Ако влѣзете въ гора, въ която дърветата сѫ гѫсто сѣти, виждате, че тѣ се стремятъ да растатъ нависоко. За да използува слънчевата свѣтлина, всѣко дърво се стреми да се издигне надъ друтитѣ, да не му прѣчатъ. Въ такава гора сѫществува голѣмо състезание: всѣко дърво иска да се издигне нависоко, да надмине другитѣ. Искате ли да заставите дърветата да растатъ нашироко, посаждайте ги на голѣмо разстояние едно отъ друго, да не си прѣчатъ. Забелязано е, че дървета, които сѫ расли на свобода, непритѣснявани отъ други, всѣкога сѫ по-дебели. Тѣ се развиватъ повече ва дебелина, отколкото на височина. Сѫщото се забелязва и въ хората. Хора, които сѫ расли при стѣснителни условия, при ограничения, обикновено се стремятъ нагоре, затова сѫ високи. Колкото по-свободни и неограничени сѫ условията, при които се развиватъ, толкова повече се разширяватъ. Хора, които сѫ расли и развивали при благоприятни условия, растатъ повече на дебелина, отколкото на височина. Видите ли, че нѣкой човѣкъ се моли много, ще знаете, че условията на живота му сѫ неблагоприятни. Ако се моли малко, той живѣе при добри условия. Мнозина питатъ, защо човѣкъ се моли. Естествено е човѣкъ да се моли, когато се намира при трудни, стѣснителни условия. Когато хората се молятъ много, това показва, че сѫ сѣти гѫсто. Тѣ се молятъ, защото се намиратъ при вѫтрешни стѣснителни условия. Срѣщате единъ гайдарджия, който надува гайдата. Вие се чудите, защо свири. Този човѣкъ надува гайдата, за да изкара прехраната си. Колкото повече я надува, толкова повече упражнява дарбата си и задоволява хората. Престане ли да надува гайдата, хлѣбътъ му се ограничава. Всички хора търсятъ хлѣбъ. Това е обща нужда на всички живи сѫщества. Подъ думата „хлѣбъ“ разбирамъ храната, съ която живитѣ сѫщества подържатъ живота си. По какъвъ начинъ ще изкаратъ прехраната си, това е другъ въпросъ. Всѣко сѫщество намира специфиченъ начинъ за изкарване на своята прехрана. Обаче, не се стремете да наложите своитѣ специфични идеи на другитѣ хора. Всѣки, който се е опиталъ да наложи своята специфична идея на другитѣ, всѣкога е причинилъ зло на себе си. Единъ младъ момъкъ се влюбилъ въ една красива, млада мома. Тѣ се сгодили и почти били предъ вѣнчило. Единъ день младиятъ момъкъ срещналъ единъ отъ своитѣ приятели и му казалъ: Знаешъ ли, че азъ съмъ годенъ за една млада, красива мома, много добра и умна. Ела съ мене въ дома й, да те запозная. Приятельтъ се съгласилъ. И двамата отишли при младата мома. Годеникътъ запозналъ приятеля си съ своята годеница.Но какво станало отъ това запознаване? Приятельтъ се влюбилъ въ годеницата му, но скрилъ това въ себе си, никой да не знае. Годеникътъ посещавалъ годеницата си, връщалъ се у дома си, но забелязвалъ отъ нейна страна особено охлаждане. Следъ известно време тя вирнала пръстена му. Защо станало това, и той не знаелъ. Като срещналъ приятеля си, той се оплакалъ за нещастието, което го сполетѣло, но приятельтъ му се очудилъ и се направилъ, че нищо не знае. Ако бѣше казалъ, че знае причината, и двамата щѣха да се хванатъ за коситѣ. Следователно, имате ли нѣкаква специфична идея, не я сподѣляйте, докато не се реализира. Колкото по-рѣдко сподѣляте своитѣ специфични идеи, толкова по-добре за васъ. Специфичнитѣ идеи и вѣрвания на човѣка не сѫ Божествени. Тѣ сами по себе си отпадатъ. Ако днесъ се възхищавашъ отъ една специфична идея, ще дойде день, когато ще се разочаровашъ и ще се чудишъ, какъ е могла тая идея да те въодушевява. Днесъ четешъ една книга, възхищавашъ се отъ нея, но следъ време намирашъ, че е обикновена. Това зависи отъ възрастьта. Не разчитайте на идеи, които се мѣнятъ. Ако нѣкои идеи сѫ ви възхищавали на младини, но сте запазили възхищението си отъ тѣхъ и на старини, тѣ сѫ Божествени. На такива идеи всѣкога можете да разчитате. Като ученици, вие трѣбва да си давате отчетъ за вашитѣ състояния. Дали сте радостенъ или скърбенъ, разположенъ или неразположенъ, вие трѣбва да знаете причинитѣ за тия състояния. Ще каже нѣкой, че боледува, защото е грѣшенъ. Това не е обяснение. И праведниятъ боледува и страда. И Христосъ е страдалъ. И Той е плакалъ. Ще кажете, че само малодушниятъ плаче. Христосъ малодушенъ ли бѣше? Къде прояви Той малодушие? Вѣрно е, че малодушнитѣ плачатъ, но и герои плачатъ. Природата е предвидила сълзитѣ за нѣщо разумно. Съ тѣхъ тя мие очитѣ. Много хора плачатъ, дето трѣбва и не трѣбва. Това е излишно изразходване на сълзитѣ. Ако знае, кога и какъ да употрѣбява сълзитѣ си, съ тѣхъ човѣкъ би се освободилъ отъ страданието. Една сълза, пролѣта на време, е въ състояние да отнеме отъ човѣка и най-голѣмото страдание. Който знае, какъ да употрѣбява сълзитѣ си, той се мие съ тѣхъ отвътре, а не отвънъ. Когато не може да разбере страданието, човѣкъ плаче усилено. Той прилича на пукната тръба, която се нуждае отъ външна помощь. Външната помощь, или външната утеха не разрешава въпроса. Временно тръбата ще се замаже, кранътъ ще се затвори, но причината на страданието все още съществува. Докато човѣкъ не си обясни причината на страданието, плачътъ всѣкога ще съществува. Плачътъ се е явилъ още съ първото ограничение, което човѣкъ е преживѣлъ на земята. Ограничението е причина за скръбьта. Колкото по-голѣмо е ограничението, толкова по-голѣма е скръбьта. Ограниченията пъкъ се дължатъ на специфичнитѣ човѣшки идеи. Следователно, специфичнитѣ идеи не трѣбва да надминаватъ общитѣ. Докато едно дърво се развива нормално, то дава нормално плодъ и всичко върви добре. Ако се разклони чрезмѣрно, ако даде цвѣтъ повече, отколкото трѣбва, и плодътъ ще бѫде много, но дървото ще се изтощи. Даде ли човѣкъ ходъ на много специфични идеи въ себе си, той измѣня естествения порядъкъ на нѣщата и започва да страда. За да не страда, преди всичко човѣкъ трѣбва да изпълни Божествения планъ на нѣщата, а следъ това да дойде до специфичнитѣ идеи. Човѣкъ може да приложи специфичнитѣ идеи въ живота си само следъ като е научилъ общитѣ закони и правила, по които се развиватъ нѣщата. Какъ можешъ да шиешъ модерни дрехи и обуща, ако не си научилъ общитѣ правила на кроежъ и шиене? Щомъ научишъ общитѣ правила за шиене, тогава свободно ще пристѫпишъ къмъ отклоненията отъ тия правила, къмъ модернитѣ дрехи и обуща, къмъ специфичнитѣ идеи. Пристѫпишъ ли преждевременно къмъ специфичното, покажешъ ли се предъ хората, че си по-добъръ, по-ученъ, отколкото си въ действителность, веднага ще те подложатъ на изпитъ. Не издържишъ ли изпита, самъ се излагашъ. Нѣкой се представя за много ученъ, а като се намѣри всрѣдъ природата, не познава скалитѣ, не познава растенията. Каквото го запитатъ, нищо не знае. Това не е никаква ученость. Сегашнитѣ хора се намиратъ при благоприятни условия да учатъ. Тѣ трѣбва да се изучаватъ, както изучаватъ земята. На човѣка е дадена глава, да разполага съ нея, да се ползува отъ нейнитѣ сили. Той има мозъкъ, сърдце, рѫце, крака, очи, уши, които трѣбва да използува като елементи, като пособия за работа. Човѣкъ е книга, която първо той трѣбва да чете и изучава. Малцина четатъ книгата на своя животъ. Тази е причината, поради която хората не се познаватъ. Като не се познаватъ, тѣ ходятъ при врачки, при учени хора, да имъ говорятъ за миналото и бѫдещето. Миналото, настоящето и бѫдещето е въ рѫката на самия човѣкъ. Той трѣбва да отвори книгата си и да чете — нищо повече. Ще кажете, че нѣмате интуиция, съ която да познавате хората. Интуицията е Божествено чувство. Който познава общитѣ идеи и се рѫководи отъ тѣхъ, той има интуиция. Ще дойде нѣкой да ме пита, добъръ човѣкъ ли е. Това е специфична идея, а не обща. На специфичнитѣ идеи не може да се отговаря. Ако азъ кажа, че е добъръ, другъ ще каже, че не е добъръ. Защо? Защото понятието за добро днесъ е специфично. Въ всички специфични идеи има подценяване или надценяване. Обаче, има и обща идея за доброто. Споредъ тази идея, казвамъ: Всѣка чешма, всѣки изворъ, които не преставатъ да даватъ отъ своето изобилие, сѫ добри; всѣко перо, което не престава да пише, е добро; всѣки човѣкъ, който, отъ рождението си до края на своя животъ, не е казалъ една лоша или обидна дума, е добъръ. Всичко, което не издържа на тия условия, се отнася къмъ специфичното добро. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ нѣща, на които да разчитатъ. Може да се разчита само на общитѣ идеи, а не на специфичнитѣ. Човѣкъ може да разчита на общата вѣра, на общото знание, на общата любовь, които сѫ вложени дълбоко въ душата му. Общитѣ идеи сѫ като вѣковни дървета, които никакъвъ вѣтъръ, никаква буря не може да разклати. Само на такава вѣра човѣкъ може да уповава. Дойдете ли до специфичнитѣ идеи, всѣки може да ви разклати. Човѣкъ съ специфична вѣра се колебае и отъ най-слабия вѣтрецъ. Христосъ казва: „Всѣко дърво, което Отецъ ми не е насадилъ, ще се изкорени“. Това се отнася до специфичнитѣ идеи. „И всѣко дърво, което Отецъ ми е насадилъ, ще цъвне, ще върже и плодъ ще даде“. Това има отношение къмъ общитѣ идеи. И специфичнитѣ идеи иматъ мѣсто въ живота, но тѣ сѫ второстепенни. На първо мѣсто стоятъ общитѣ идеи. Тѣ сѫ посадени още при създаване на свѣта. Специфичнитѣ идеи сега се посаждатъ отъ хората. Тѣ нѣматъ устойчивъ коренъ, и всѣки вѣтъръ може да ги разклати. Като знаете това, не жертвувайте Божественото за човѣшкото. Кое е Божествено? Божественото е общо за всички хора и е валидно за всички времена и епохи. Запримѣръ, свѣтлината, въздухътъ, водата и храната сѫ общи идеи, общи блага за всички живи сѫщества безъ изключение. Разликата седи само въ начина на използуването имъ. Силата на човѣка зависи отъ правилното дишане. Да знае човѣкъ какъ да диша, това значи, да владѣе законитѣ на дишането. Заслужва човѣкъ да посвети цѣлъ животъ, за да се научи да диша правилно. Болеститѣ, страданията, неуспѣхитѣ въ човѣшкия животъ се дължатъ на неправилното дишане. Когато се научите да дишате правилно, всичкитѣ ви работи ще се наредятъ добре. Правилното дишане е свързано съ правата мисъль. Който диша правилно, той мисли право. Когато човѣкъ мисли право, работитѣ му всѣкога се нареждатъ добре. Ще ви приведа единъ примѣръ, съ който ще изясня, какво представя общата идея и какво — специфичната. Въ кантората на единъ банкеръ влиза старъ, пригърбенъ, слабъ дѣдо, да иска нѣкаква помощь. Банкерътъ веднага се обръща къмъ него и му казва: Дѣдо, другъ пѫть ела. Сега съмъ заетъ, нѣмамъ време да се занимавамъ съ тебе. Дѣдото се замисля малко и следъ единъ моментъ сваля маската отъ лицето си. Предъ банкера застава млада, стройна, красива мома. Банкерътъ веднага прекѫсва работата си, става на крака, отправя се къмъ младата мома и казва: На ваше разположение съмъ. Той не чака даже да каже, защо е дошла — вади отъ касата си пари и дава. Следъ това благодари на Бога, че му е далъ възможность да срещне красивата мома. Какво представя красотата въ живота? Красотата символизира общитѣ идеи, които сѫ вѣчни. Грозотата пъкъ символизира специфичнитѣ идеи, които лесно се раждатъ и умиратъ. Когато сте слаби, хилави, грозни, никой нищо не ви дава. Проявите ли своята красота, здраве и доброта, всички сѫ готови да ви даватъ. Тъй щото, когато нѣкой казва, че не обича да дава, това показва, че при него се е явилъ стариятъ дѣдо. Щомъ дѣдото снеме маската си и се яви като младъ, красивъ момъкъ или млада, красива мома, човѣкъ отваря кесията си и дава. Азъ взимамъ младата мома и младия момъкъ въ широкъ смисълъ, като идеи, които символизиратъ общото, Божественото въ свѣта, а не въ тѣсенъ смисълъ, както разбиратъ обикновенитѣ хора. Всички благоприятни условия въ живота — здраве, богатство, сила, знание, любовь представятъ общи идеи, понеже помагатъ за развитието на човѣка. Неблагоприятнитѣ условия представятъ специфичнитѣ идеи въ живота. Действително, като се вгледате въ живота, ще забележите, че всички болести, страдания, неуспѣхи сѫ произлѣзли, именно, отъ специфичнитѣ идеи на човѣка. Чуете ли нѣкой да казва, че е на особено мнение, въ това особеното непременно се крие нѣкаква специфична идея. И тъй, дайте ходъ на общитѣ идеи въ себе си, между които не се явяватъ никакви спорове, никакви дисонанси. Между общитѣ идеи сѫществува пълна хармония. Между специфичнитѣ идеи се явяватъ спорове, дисонанси, но понѣкога има и хармония. Обща идея е, запримѣръ, че човѣкъ трѣбва да се моли, и то навсѣкѫде — на изтокъ, на западъ, на северъ и на югъ. Той трѣбва да се моли при всички условия: като работи, като свири, като копае, като чете и т. н. Защо? Защото въ съзнанието нѣщата се мѣнятъ. Физическитѣ посоки — изтокъ, западъ, северъ и югъ въ съзнанието на човѣка не сѫ постоянни. Изтокътъ на едного е западъ за другиго. Да се моли човѣкъ, само когато е обърнатъ къмъ изтокъ, това е специфична идея. Да се моли само въ църква, и това е специфична идея. Човѣкъ трѣбва да се моли навсѣкѫде и по всѣко време. Специфична идея е да мисли човѣкъ, че слънцето изгрѣва само отъ изтокъ. Понеже земята се движи около слънцето, цѣлата земя представя неговъ изтокъ. Кѫде е изтокъ на крѫга? Въ центъра, защото оттамъ излизатъ всички лѫчи. Значи, изтокътъ на живота, това е Богъ, отъ Когото излиза всичко: животъ, сила, свѣтлина, мисъль, чувство, действие. Въпрѣки това, мнозина казватъ, че не знаятъ, кѫде е Богъ, не могатъ да Го намѣрятъ. Чудно нѣщо! Животнитѣ намиратъ изворитѣ въ планината, а човѣкъ не може да намѣри центъра, отъ който е излѣзълъ. Подъ понятието Богъ, въ широкъ смисълъ на думата, разбираме онази вѫтрешна връзка въ човѣка, която държи въ единство всички негови мисли, чувства и действия. Когато е въ хармония съ себе си, човѣкъ е намѣрилъ вече посоката къмъ Бога. Отклони ли се отъ тази посока, веднага се натъква на страдания и противоречия. Тъй щото, помнете: специфичнитѣ идеи сѫ преходни величини, а общитѣ — постоянни. За да придобиете хармония и единство между своя външенъ и вѫтрешенъ животъ, изучавайте общитѣ идеи и ги прилагайте въ живота си. — Само проявената Божия Любовь, само проявената Божия Мѫдрость, само проявената Божия Истина носятъ пълния животъ. * 4. Лекция отъ Учителя, държана на 17. септемврий, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Божиятъ гласъ" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 10-та година, т. I (1930-1931 г.), Пѫрво издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Отличителна чърта — Само проявената Божия Любовь, само проявената Божия Мѫдрость, само проявената Божия Истина носятъ пълния животъ. Коя е сѫществената чърта, която отличава човѣка отъ другитѣ живи сѫщества? Казано е, че човѣкъ е направенъ по образъ и подобие Божие. Това трѣбва да се докаже. Кога се доказватъ нѣщата? Когато човѣкъ не е билъ очевидецъ. Ако е билъ очевидецъ на нѣщо, никакви доказателства не сѫ нужни. Следователно, само ония нѣща се нуждаятъ отъ доказателства, които не сме видѣли; всички нѣща, които сме видѣли, не се нуждаятъ отъ никакви доказателства. Казвате за нѣкой човѣкъ, че е добъръ. Видѣли ли сте неговата доброта? Ако сте я видѣли, нѣма нужда да я доказвате; ако не сте я видѣли, трѣбва да я докажете. Тъй щото, всѣко нѣщо, за което говоримъ, трѣбва да е добре обосновано и доказано. Казвате, запримѣръ, че даденъ човѣкъ е религиозенъ, а другъ — свѣтски; единъ е богатъ, а другъ — сиромахъ; единъ е ученъ, а другъ — простъ; единъ е здравъ, а другъ — боленъ. Кои сѫ отличителнитѣ чърти на религиозния и кои — на свѣтския? Кои сѫ отличителнитѣ чърти на богатия и кои на сиромаха? Кои сѫ отличителнитѣ чърти на учения и на простия, на здравия и на болния? Не е достатъчно само да докажете, че нѣкой човѣкъ е ученъ, но трѣбва да обосновете неговата ученость. Ще кажете, че е училъ математика. Какво оть това, че е училъ математика? Ако, наистина, е ученъ, знае математика, нека изчисли, за колко време известенъ човѣкъ може да свърши дадена наука, при какви условия ще свърши, какъ ще свърши и т. н. Когато е създавалъ свѣта, Богъ е предвидилъ и изчислилъ всичко математически, до най-малкитѣ подробности. Той има формула за всѣки човѣкъ, отъ създаванено му до края на неговия животъ. Богъ е опредѣлилъ строго математически, какво ще стане съ всѣки човѣкъ. Той познава всичкитѣ добродетели и всички слабости на човѣка. Той знае неговитѣ мисли, чувства и постѫпки отъ начало до край. Какъ е предвидено това, то е другъ въпросъ. Важно е, че всичко е предвидено и математически изчислено. Предвиждането подразбира знание. Да предвиждашъ нѣщата, значи, да ги обгърнешъ отвсѣкѫде. Обаче, човѣкъ може да обгърне само това, което е вънъ отъ него. Всичко, което е вѫтре въ него, не се обгръща, но само по себе си се опредѣля. То произтича отъ самия човѣкъ, отъ неговата вѫтрешность. Следователно, ние казваме, че Богъ обгръща нѣщата и ги опредѣля. Той ги вижда, познава и разполага съ тѣхъ и външно, и вѫтрешно. Обаче, човѣкъ нѣма такива възможности. Като ученици, вие трѣбва да мислите по въпроса, коя е отличителната чърта на човѣка и сами да си отговорите. Кѫде е човѣкъть? Нѣкои казватъ, че човѣкъ се намира въ тѣлото си. Други казватъ, че човѣкъ е въ очитѣ. Въ края на краищата и еднитѣ, и другитѣ виждать, че човѣкъ не е въ очитѣ, не е въ никой оть удоветѣ на тѣлото си, но все пакъ е въ тѣлото. Кѫде, обаче, е човѣкъ? Човѣкъ не е въ тѣлото си, а при това безъ тѣло не може. Духовниятъ и религиозниятъ казватъ, че човѣкъ живѣе въ душата си. Кѫде е мѣстото на душата? Докато човѣкъ е живъ, душата била въ него. Като умре, душата го напущала. Кѫде е била по-рано, кѫде отива следъ смъртьта на човѣка, никой нищо не знае. Когото и да запитате по този въпросъ, той или ще отрече сѫществуването на душата, или ще каже, че не знае, кѫде живѣе тя. Нѣкой казва, че виното не е въ чашата, а при това дига чашата и изпива виното. Ако виното не е въ чашата, какъ може да го изпие? Това е преносенъ изразъ, койго дава другъ смисълъ на нѣщата. Пакъ ще ви задамъ въпроса: Кѫде е човѣкътъ? Кѫде е неговата ученость? Всѣки може да каже за себе си, че е ученъ човѣкь, но кѫде седи неговата ученость? Ще кажете, че ученостьта е постижение, което все повече се разширява и увеличава. То е все едно, да имате единъ човѣкъ, който обикаля около известенъ центъръ. Ако първата година обиколи този центъръ единъ пѫть, втората година го обиколи два пѫти, третата година три пѫти, докато дойде до положение да направи 365 обръщания въ една година, какво сте постигнали съ ускоряване на движението? Все се постига нѣшо. Такова нѣщо е ученостьта. Всѣки день човѣкъ прибавя по нѣщо ново къмъ знанията си, къмъ своята ученость. Така търговецътъ увеличава печалбитѣ си. Онзи, който работи върху своето физическо развитие, увеличава силата си, като прибавя всѣки день по известно количество тежесть на гърба си. Ако нѣкога е носилъ единъ килограмъ, той постепенно увеличава тежестьта, докато дойде до сто килограма. Ако е на сушата, това тегло може да се увеличава, безъ да причини нѣкаква пакость на човѣка. Обаче, влѣзе ли въ морето, и тежестьта на гърба му се увеличава, той ще отиде на дъното, отдето не може да се върне. Какво е постигналъ съ това? Не само че нищо не е постигналъ, но той е изгубилъ живота си. Тъй щото, когато казваме, че ученостьта прави човѣка съвършенъ, трѣбва да знаемъ, за каква ученость се говори, за външна или за вѫтрешна Ако човѣкъ иска да стане външно ученъ, той увеличава товара на гърба си и безъ да забележи, достига дъното на морето. Ускоряването на процеситѣ, увеличаване на тежеститѣ не водять къмъ съвършенство. Покажете ми днесъ единъ човѣкъ, който да е придобилъ знание, сила, богатство и да е станалъ щастливъ. Соломонъ, единъ отъ великитѣ мѫдреци на древностьта, следъ като придобилъ много знания и мѫдрость, вмѣсто да бѫде щастливъ, станалъ нещастенъ. Най-после той казалъ: „Начало на мѫдростьта е страхъ Господенъ“. Значи, за да стане ученъ, мѫдъръ, човѣкъ трѣбва да се страхува отъ Господа. Защо Соломонъ е дошълъ до това заключение? Защото видѣлъ, че за всѣка крива постѫпка носи отговорность предъ Бога. Кога трѣбва човѣкъ да се страхува отъ Бога? Когато грѣши. Това значи: Страхувай се отъ грѣха! Не изисквайте отъ Бога да удовлетворява вашитѣ желания. Не Го туряйте участникъ въ вашия личенъ животъ. Опитате ли се да Го привлѣчете на своя страна, Той ще пръсне желанието ви върху васъ, и вие сами ще се нараните. Желанията на човѣка сѫ подобни на бомби. Не знае ли, какъ да работи съ тѣхъ, тѣ ще избухнатъ предъ него и ще го ранятъ въ главата, въ очитѣ, въ рѫцетѣ или краката. Кой каквото прави, добро или зло, пръвъ ще опита последствията на своитѣ постѫпки, а после другитѣ хора. Ако прави добро, човѣкъ пръвъ ще почувствува аромата на постѫпката си. Доброто е цвѣтъ, който се разцъвтява въ рѫцетѣ на онзи, който му дава условия да живѣе. Казано е въ Писанието: „Който върши зло, той е непостояненъ въ всичкитѣ си пѫтища“. Много отъ съвременнитѣ хора се подаватъ на злото и после казватъ, че всичко знаятъ. Тѣ знаятъ едно нѣщо, че сѫ непостоянни въ своитѣ постѫпки. Какво постоянство е това, днесъ обичашъ едного, утре не го обичашъ? Днесъ го гледашъ мило, съ разположение, а на другия день — съ кривъ погледъ. Слушате нѣкой да се оплаква, че го погледнали съ криво око. Направете изчисление, математически и геометрически, да знаете, кой погледъ е кривъ и кой — правъ. Ще кажете, че кривиятъ погледъ може да се мѣри съ остъръ ѫгълъ. На всички е известно, че остриятъ ѫгълъ има голѣмина отъ 0°—90°. Значи, кривиятъ погледъ може да бѫде равенъ на 1°, 2°, 3°, 5°, 10°, 15°—90°. Човѣкъ трѣбва да престане да се занимава съ остритѣ жгли въ живота си. Продължава ли да се занимава съ тѣхъ, той ще бѫде въ положението на жаба, която крѣка въ блатата. Съ тази философия човѣкъ не може да отиде далечъ. Той не може да се ползува отъ уважението и почитанието на своитѣ близки. Нѣкой лъже, върши престѫпления, а разчита на любовьта на хората. Ако хората отъ, любовь го търпятъ, това е другъ въпросъ, но лъжата и престѫплението си оставатъ. И любовьта си остава неизмѣнна. Любовьта е едно нѣщо, а грѣхътъ и престѫплението — друго. Тѣ не се влияятъ едно отъ друго. Като се говори за известни понятия, вие трѣбва да ги разглеждате въ широкъ смисълъ. Запримѣръ, има престѫпления, които се отразяватъ върху цѣлото човѣчество. Такива престѫпления поставятъ преграда между човѣшкото и Божественото. Тѣ сѫ въ състояние да произведатъ катаклизъмъ въ цѣлого Битие. И доброто може да причини сѫщитѣ резултати. Има добри дѣла, които се отразяватъ само върху частитѣ, но има добро, което действува върху цѣлото човѣчество, върху цѣлото Битие. Даде ли ходъ на това добро въ себе си, човѣкъ става врата, проводникъ за Божественото. Въ този смисълъ, зло наричаме всѣко противодействие на Божественото, а добро — всѣко съдействие на Божественото. Злото подразбира отказване на човѣка да върши волята Божия. Доброто пъкъ е изпълнение на волята Божия. И тъй, като изпълнява волята Божия, като дава пѫть на Божественото вь себе си, човѣкъ дохожда до реалностьта на нѣщата. За да познаете, дали живѣете въ реалния свѣтъ, вижте, мѣнятъ ли се нѣщата около васъ. Ако любовьта ви всѣки день се измѣня, вие не сте въ реалния свѣть. Ако любовьта ви къмъ хората, къмъ Първата Причина се мѣни, и тѣ ще измѣнятъ своята любовь къмъ васъ. Сегашнитѣ хора живѣятъ въ преходенъ свѣтъ: днесъ се влюбватъ, на другия день се разлюбватъ. Дето има влюбване и разлюбване, тамъ не е истинската любовь. Това сѫ чувства, разположения, настроения, които иматъ материаленъ характеръ. Обичате приятеля си, доволни сте отъ него, докато ви дава пари, докато ви услужва. Щомъ престане да ви услужва, и любовьта ви изчезва. Любовьта не търпи никакви материални връзки и отношения. Тя е създала материалния свѣть, вследствие на което стои надъ всичко въ свѣта. Любовьта не се подкупва нито отъ знанието, нито отъ богатството, нито отъ красотата на човѣка. Следователно, ако обичашъ нѣкого, обичай го такъвъ, какъвто е, а не заради знанието, богатството или красотата му. Учениятъ може да изгуби знанието си и да оглупѣе. Богатиятъ може да осиромашее. Красивиятъ може да погрознѣе. Значи, ако сте ги обичали за тѣхнитѣ качества, трѣбва да престанете да ги обичате. Това не е любовь. Любовьта е неизмѣнна. Докато живѣе на физическия свѣтъ, човѣкъ е изложенъ на изненади: греда може да го удари по главата, керемида може да падне отъ нѣкоя кѫща, пияница може да го удари съ камъкъ. Какво ще остане отъ знанието на човѣка следъ такъвъ ударъ? Той може да изгуби знанието си и да оглупѣе. Има удари, отъ които човѣкъ поумнява, но има и такива, отъ които оглупява. Въ древностьта единъ отъ окултнитѣ учители изпратилъ двама отъ ученицитѣ си въ града, да придобиятъ нѣкаква опитность. Като вървѣли по пѫтя, тѣ срещнали единъ отъ езичeскитѣ жреци и му казали: Сине дяволски, кѫде си тръгналъ? Защо напусна капището си? Жрецътъ ги погледналъ, дигналъ тоягата си, ударилъ ги съ нея и ги повалилъ на земята. Следъ това жрецътъ срещналъ учителя на двамата ученика. Последниятъ го поздравилъ съ думитѣ: Добъръ день, братко! Кѫде отивашъ? — Не зная, дали мога да се считамъ твой братъ, понеже преди малко ударихъ по една тояга на двама твои ученици и ги повалихъ на земята. — Нищо, ти си имъ далъ добъръ урокъ. Азъ ги изпратихъ затова, именно, да получатъ добъръ урокъ и да придобиятъ една опитность. Като не разбиратъ законитѣ на живота, мнозина се запитватъ, защо е позволено на дявола да измѫчва хората и да имъ създава страдания. Въ живота и дяволътъ е необходимъ, защото дава добри уроци на хората, учи ги на умъ, да знаятъ, какво да говорятъ. Дяволътъ е длъжностно лице, назначенъ на държавна служба. Ако върши задълженията си, както трѣбва, той дава добри уроци на хората. Обаче, понѣкога дяволътъ преувеличава задълженията си, вследствие на което прави погрѣшки и престѫпления, заради което и той не може да се освободи отъ от отговорность. Има кой да го сѫди. Министъръ да си въ една държава, ти пакъ носишъ отговорность за дѣлата си. Нарушишъ ли реда и порядъка въ държавата, ти непременно ще бъдешъ сѫденъ отъ по-висока инстанция, а не отъ своитѣ подведомствени. Задъ, всѣка крива проява седи нѣщо дяволско. Като знаете това, не се бъркайте въ работитѣ на дявола. Не се бъркайте въ чужди работи. Защо? Защото, ако оправяте чуждитѣ и дяволскитѣ работи, своитѣ ще объркате. Това не е никаква наука. Оправете първо своитѣ работи, а после чуждитѣ. Като ученици, вие трѣбва да се изучавате, да знаете, кое е сѫщественото въ васъ. Нѣкой казва, че сѫщественото въ човѣшкия животъ е радостьта. Радостьта не е сѫщественото за човѣка, защото тя е вънъ отъ него. И страданието е вънъ отъ човѣка. Страданието и радостьта се отразяватъ на слънчевия вѫзелъ въ човѣка. Когато е радостенъ, човѣкъ изпитва приятно чувство въ областьта на слънчевия вѫзелъ; когато е скърбенъ, той изпитва известна неприятность, като че нѣщо го стѣга. Стѣгането или разширението, които човѣкъ изпитва въ слънчевия вѫзелъ, сѫ резултатъ, последствие на нѣкаква скърбь, или радость. Причината, обаче, е вънъ отъ човѣка. Наистина, всѣки е изпитвалъ скърбь, когато огорчи нѣкой свой приятель. Щомъ се извини предъ него, страданието му се измѣня, олеква му нѣщо. Човѣкъ не трѣбва да търси реалностьта въ последствията. Иска ли да се освободи отъ страданието си, или да се лѣкува отъ нѣкаква болесть, човѣкъ трѣбва да намѣри причината на тия нѣща, а не последствията имъ. Изобщо, всички болести, всички аномалии въ живота си иматъ своя причина. Искате ли да се освободите отъ тѣхъ. трѣбва да отстраните причината имъ. Сѫщо така и причината за тъмнината въ ума се намира вънъ отъ човѣка. Значи, човѣкъ не е въ тѣлото си, но вънъ отъ него. Човѣкъ, като духовно проявление, живѣе въ цѣлия козмосъ: въ Бога, въ ангелитѣ, въ всички хора, животни, растения, камъни. Какво означава тази идея? Да съзнава човѣкъ, че живѣе въ цѣлия козмосъ, това значи, че той е свързанъ съ живота на Бога, на ангелитѣ, на хората. Човѣкъ е свързанъ, но мисъль съ Бога, съ ангелитѣ и съ хората, вследствие на което става преливане въ тѣхъ. Тъй щото, когато нѣкой пита, сѫществува ли Богъ, това подразбира, че връзката между него и Бога е прекѫсната. Онзи, чиято връзка съ Бога е здрава, не се съмнява въ Неговото сѫществуване. Единственото доказателство за сѫществуването на Бога е течението на живота, което се влива въ човѣка. Прекѫсне ли се течението на живота, на връзката съ него, смъртьта се явява. Смъртьта не е нищо друго, освенъ прекѫсване на ония връзки на живота, съ които човѣкъ е свързанъ. Това сѫ твърдения, които трѣбва да се докажатъ. Защо сѫ нужни доказателства? Защото човѣкъ нѣма представа, какво нѣщо е, запримѣръ, да има връзка съ единъ ангелъ. Човѣкъ нѣма представа за чистотата. Що се отнася до физическата чистота, донѣкъде хората иматъ представа, но дойдатъ ли до сърдечна и умствена чистота, малцина я познаватъ. Седи нѣкой беденъ, босъ и окѫсанъ човѣкъ предъ каса, пълна съ пари, и не му дохожда на ума мисъльта да открадне нѣщо. Защо? Честенъ и чистъ човѣкъ е той. Гладенъ човѣкъ влиза въ една градина, пълна съ зрѣли, вкусни плодове, но той не се съблазнява, въ сърдцето му не се поражда никакво желание да си откѫсне единъ плодъ. Този човѣкъ е чистъ въ желанията си. Младъ момъкъ срѣща въ гората млада мома, забъркала пѫтя, и той прекарва цѣла нощь около нея, пази я, безъ да смути нейното спокойствие. Чистъ е този момъкъ и въ мислитѣ, и въ желанията си. Днесъ много хора сѫ честни, но отъ страхъ, а не отъ устойчивость. Малцина могатъ да издържатъ предъ пълната каса, предъ сладкитѣ и вкусни плодове, предъ младата и красива мома. Чистотата се проявява отвѫтре, безъ никакво разсѫждение и въздържание. Сѫщо така и любовьта се проявява естествено, безъ никакво външно или вѫтрешно насилие. Христосъ казва на ученицитѣ си: „Ако не разбирате обикновенитѣ работи, какъ ще разберете небеснитѣ?“ И азъ казвамъ сѫщото. Ако не разбирате обикновенитѣ работи, какъ ще разберете необикновенитѣ? Вие искате да разберете любовьта на човѣка, безъ да сте разбрали любовьта на по-малкитѣ сѫщества. Минавате покрай единъ цъвналъ карамфилъ и казвате: Приятна е миризмата на карамфила! — и си заминавате. Това не е достатъчно. Спри се предъ карамфила, разгледай цвѣта му, помириши го и започни да мислишъ, защо мирише толкова приятно, защо цвѣтътъ му е бѣлъ, червенъ, жълтъ и т. н. Като размишлявашъ така, ти ще се свържеш съ карамфила и ще почувствувашъ любовьта му, която се излива чрезъ неговия ароматъ. Когато срещнете една мома, която плаче, не правете бързи заключения, но помислете, защо плаче. Ще кажете, че тя плаче за своя възлюбенъ, който я напусналъ. Ако, наистина, я напусналъ, той е слѣзълъ въ ада на работа. Понеже тамъ е нечисто, тя плаче за него, да го измие. Съ сълзитѣ си момата мие своя възлюбенъ. Горко на онази мома и на онзи момъкъ, които никога не сѫ плакали! Горко на онази мома, или на онзи момъкъ, за които никои не е плакалъ! Азъ нѣмамъ предъ видъ външния плачъ, изразенъ въ нѣколко реда сълзи. Истинскиятъ плачъ излиза отвѫтре, отъ дълбочината на сърдцето, а сълзитѣ сѫ външно отражение. Какво се крие въ сълзитѣ? Какъвъ смисълъ е вложила природата въ сълзитѣ? Природата, въ която живѣемъ, е разумна и съзнателна. Ако отъ време на време човѣкъ намазва колелата на машинитѣ, които е направилъ, за да не засъхватъ и да вървятъ гладко, не трѣбва ли и природата да прави сѫщото съ своитѣ машини? Човѣкъ е сложна машина, която трѣбва да се намазва, за да работи добре, да не скърца и да не изсъхва. Ето защо, природата е създала сълзитѣ, да подържатъ влагата на очитѣ, да не изсъхватъ. Ако очитѣ изсъхватъ, зрението отслабва. Въ този смисълъ, човѣкъ трѣбва да плаче. Ще кажете, че е срамно за човѣка да плаче. Нѣма нищо срамно въ плача. За да не изгуби любовьта си, човѣкъ плаче. Значи, плачътъ подържа любовьта. По-добре е човѣкъ да плаче, отколкото да се гнѣви, да вика, да се кара. По-добре е да плачешъ за онзи, когото обичашъ, отколкото да му се сърдишъ. Казано е въ Писанието, че човѣкъ е създаденъ по образъ и подобие Божие. Човѣкъ е създаденъ, по образъ и подобие Божие, но не е запазилъ този образъ. Той е изгубилъ своя първиченъ образъ, вследствие на което днесъ боледува, страда, мѫчи се. Срѣщашъ едного, който куца. Предлагашъ му ядене — не иска; предлагашъ му нови дрехи да се облѣче - не иска; предлагашъ му хубава книга за четене - не иска. Какво иска този човѣкъ? Въ дадения моментъ той не иска нищо друго, освенъ да дойде майсторъ да намѣсти счупения му кракъ. Краката символизиратъ добродетелите на човѣка. Следователно, за да работи, да яде, да се облича съ радость, човѣкъ трѣбва да има здрави крака, т. е. здрави добродетели. За да закрепи състоянието на своитѣ добродетели, човѣкъ се обръща къмъ религията. Тя дава методи за усилване на човѣшкитѣ добродетели. Когато всички добродетели — правда, милосърдие, кротость, любовь, функциониратъ правилно, човѣкъ е здравъ. Само здравиятъ човѣкъ е запазилъ своя първиченъ образъ, по който е създаденъ. Само здравиятъ човѣкъ познава Бога.Абсолютно здравиятъ човѣкъ мисли, чувствува и постъпва правилно. Всичко въ него е хармонично. И болниятъ, който е изкълчилъ, или счупилъ крака си, познава Бога, но по отрицателенъ пъть. Той го познава като майсторъ, който е дошълъ да намѣсти крака му. И това е добре, но за предпочитане е човѣкъ да не чупи крака си. Като счупи крака си, докато оздравѣе, постоянно ще си задава въпроса, зашо Богъ е допусналъ това, защо трѣбваше да пострада и т. н. Това не е познаване на любовьта. Едва следъ оздравяването си човѣкъ ще се примири съ станалото и ще каже: Познахъ, че Богъ е Любовь, защото ми изпрати майсторъ лѣкарь да намѣсти крака ми и да ме излѣкува. Любовьта не допуща никакъвъ споръ, никакво роптание, съмнение, недоволство. Ама защо Богъ допусналъ страданията? Защо създалъ свѣта по този начинъ? Престъпление е човѣкъ да спори съ любовьта, да роптае противъ нея. Искате ли да разберете, защо свѣтътъ е създаденъ по този начинъ, а не другояче, влѣзте въ положението на Онзи, Който го е създалъ, както и Той влиза въ нашето положение и ни помага. Следователно, ако не сте получили помощь отъ Бога, ще знаете, че Той още не е влѣзълъ въ вашето положение. Той трѣбва да влѣзе въ положението, въ което се намирате, да ви ограничи и така да ви помогне. Това е едно изяснение за връзката, която съществува между Първата Причина и човѣшката душа. Като гледате на въпроса така, вие ще се домогнете до истината, която ще ви свърже съ Бога и ще ви направи свободни. Да се върнемъ къмъ въпроса за сѫщественото въ човѣка, което го отличава отъ другитѣ живи сѫщества. Сѫщественото не е въ формата, да кажете, че нѣкой е мѫжъ, а другъ — жена. За сѫщественото въ човѣка формата не е важна. То е еднакво и въ мѫжа, и въ жената. Мѫжътъ и жената сѫ полюси, и докато иматъ съзнание за себе си като мѫжъ и жена, тѣ не сѫ още истински човѣци. Истинскиятъ мѫжъ не е нито мѫжъ, нито жена. Мѫжътъ обича жената. Защо? За да стане истински човѣкъ. И жената обича мѫжа, за да стане истински човѣкъ. Когато мѫжътъ и жената се слѣятъ въ едно, образува се истинскиятъ човѣкъ. Мѫжътъ и жената, отдѣлно взети, още не представятъ човѣкъ. Истински човѣкъ е онзи, който включва въ себе си и мѫжътъ, и жената. Той не подценява нѣщата, но на всичко дава съответна цена. Който не е дошълъ до това положение, той сравнява нѣщата, съпоставя ги и мисли, че има голѣми знания. Колкото и да е ученъ човѣкъ, все ще се намѣри нѣкой да знае повече отъ него. Ако нѣкой знае повече отъ тебе, той ще те учи; ако знаешъ повече отъ него, ти ще го учишъ. Ако си по-силенъ отъ нѣкого, той ще ти се подчинява; ако той е по-силенъ, ти ще му се подчинявашъ. Оттукъ вадимъ следния законъ: низшето всѣкога трѣбва да се подчинява на висшето; висшото пъкъ трѣбва да подчини низшето. И тъй, истински човѣкъ е онзи, който е подчинилъ низшето въ себе си на висшето, т. е. на Божественото. По този начинъ той е привелъ всичко въ себе си въ хармония. Съ други думи казано: истински човѣкъ е онзи, който е подчинилъ низшето на себе си, а самъ той се е подчинилъ на висшето, т. е. на Божественото начало.Не може ли да дойде до това подчинение, човѣкъ остава въ дисхармонията на своя животъ. Той не може да се развива правилно, не може да придобива никаква наука, никакво изкуство. Щомъ е въ разногласие съ себе си, той е въ разногласие и съ окрѫжаващитѣ. Съ това се обяснява дѣлението на хората на различни партии, на различни религии. Срѣщате трима души християни — православенъ, католикъ и евангелистъ, но и тримата различно разбиратъ истината. Истинскиятъ човѣкъ не е нито православенъ, нито католикъ, нито евангелистъ. Той е надъ всички човѣшки възгледи и вѣрвания. Каквито да сѫ вѣрванията и възгледитѣ на човѣка, той трѣбва да се пази, да не хвърля сѣнка на Божественото съзнание. Отивате ли при Бога, не се оплаквайте, не казвайте, че страданията ви сѫ голѣми, но кажете Му, че благодарите за всичко, което досега ви е далъ: блага, радости, страдания. Благодарете отъ сърдце и душа и върнете се радостенъ и доволенъ. Това е характеръ. Започнете ли да се оплаквате, да роптаете, това не е човѣкътъ, това сѫ жената и мѫжътъ. Животътъ на съвременнитѣ хора е пъленъ съ оплаквания и ропоти. Мѫжътъ се оплаква отъ жената, а жената — отъ мѫжа; родителитѣ се оплакватъ отъ децата, а децата — отъ родителитѣ; ученицитѣ отъ учителитѣ, а учителитѣ — отъ ученицитѣ; господаритѣ — отъ слугитѣ, слугитѣ — отъ господаритѣ и т. н. Най-после човѣкъ се оплаква и отъ себе си. Той е недоволенъ отъ ума и отъ сърдцето си. Ако е недоволенъ от ума и отъ сърдцето си, отъ какво ще бѫде доволенъ? Недоволството е резултатъ на вѫтрешно неразбиране на живота. Съвременнитѣ хора, въ своето несъвършенство, сѫ дошли до положението да искатъ да подчинятъ природата, небето, даже и Бога на себе си. Тѣ искатъ, каквото пожелаятъ, да стане. Това е невъзможно. Това не трѣбва да се желае. Какво ще стане, ако човѣкъ, въ своето невежество и неразбиране на нѣщата, пожелае да подчини природата на себе си? Това значи, да произведе катаклизъмъ въ свѣта. Защо човѣкъ желае да подчини природата, а той не иска да се подчини на нея? Защо той не е готовъ да изпълни волята Божия, а иска отъ Бога подчинение? Кой на кого трѣбва да се подчини? Какво разбрахте отъ всичко казано досега? Все сте разбрали нѣщо, но отчасти. Пълно разбиране е, когато човѣкъ има предъ видъ цѣлокупния животъ. За човѣка това е невъзможно. Малкото знание помага на човѣка при специални случаи, но дойде ли до нѣкои общи случаи, нужно е обширно знание. Ето защо, всѣки день човѣкъ трѣбва да внася по нѣщо ново въ съзнанието си, да се разширява. Каквото ново придобие, той трѣбва да го приложи. Какво ще стане съ търговеца, ако всѣки день не внася по нѣколко лева въ касата си? Като работи, той трѣбва да увеличава капитала си, да го туря въ обръщение. Не внася ли всѣки день по нѣщо въ касата си, търговецътъ казва: Изпразнихъ се, нищо не остана въ мене. Това е вѣрно по отношение на шишетата, които сѫ били пълни съ вода. Щомъ водата се употрѣби, тѣ губятъ вече цената си. Обаче, това не се отнася до извора. Изворътъ всѣкога има цена. Следователно, докато играе роля на шише въ живота, човѣкъ постоянно ще се пълни и празни, ще увеличава и ще губи цената си. Заеме ли положението на изворъ, той никога не губи своята цена. Ако човѣкъ всѣки день измѣня отношенията си къмъ Бога, той прилича на шише, което се пълни и празни. И тъй, ако при всички противоречия и изпитания въ живота си, човѣкъ не измѣня отношенията си къмъ Първата Причина, той е изворъ, на който всѣкога може да се разчита. Този човѣкъ дълбоко въ душата си вѣрва, че и при най-голѣмитѣ изпитания и мѫчнотии, все ще намѣри нѣкакъвъ изходъ.Не е въпросъ да се оплаква човѣкъ отъ страданията. Пазете се отъ оплакването. Какво ще кажете за свое оправдание? Ще кажете, че сте страдали много. Ако става въпросъ за страдания, най-много е страдалъ дяволътъ. Така поне мисли той. Има ли нѣщо лошо въ страданията му? Има нѣщо лошо, разбира се. Лошото седи въ това, че той не носи самъ страданията си, но ги поставя въ чуждитѣ гнѣзда, да му ги мжтятъ. Съвременнитѣ хора изпадатъ въ заблуждение, като мислятъ, че злото и страданията идатъ отъ Бога. Тѣ трѣбва да изхвърлятъ тази неправилна мисъль отъ ума си. Богъ не съизволява въ смъртьта и страданията на човѣка. За да се освободи отъ страданията, човѣкъ трѣбва да признае, че причина за своитѣ страдания е той самъ и да търси начинъ да се освободи отъ тѣхъ. Колкото по-малко мисли за тѣхъ, толкова по-лесно ще се освободи отъ тежестта имъ. Ако пъкъ може да си внуши, че нѣма никакви страдания, още по-добре. Нѣма да се мине много време, и страданията му ще изчезнатъ. Ако единъ човѣкъ самъ не може да направи опита, нека се събератъ десеть души и заедно да го направятъ. Идете при нѣкой боленъ и всички едновременно мислете, че той е здравъ. Ръкувайте се съ него и кажете: Нищо нѣмашъ, отъ никаква болесть не страдашъ. Кажете ли така, ще видите, че въ най-скоро време болниятъ ще се дигне отъ леглото си. Мощна е човѣшката мисъль. Съ нея човѣкъ може да се лѣкува, да прави чудеса. Лѣкуването съ мисъльта е естественъ процесъ. Представете си, че нѣкѫде на пѫтя се е отворилъ голѣмъ трапъ и, който мине край него, пада вѫтре и счупва крака си. Такова нѣщо е болестьта. Всѣки, който заболѣе, все ще по-страда отъ нѣщо. Ако сто души минатъ край този трапъ и хвърлятъ вѫтре по единъ камъкъ, нѣма да се мине много време, и трапътъ ще се напълни. Напълни ли се трапьтъ, никой вече не пада въ него. На сѫщото основание, всѣки, който отива при боленъ, съ желание да му помогне, трѣбва да му предаде нѣщо отъ себе си. На всѣки боленъ липсва нѣщо, което той приема отъ окрѫжавашитѣ и отъ лѣкаря. Истински лѣкарь е онзи, който лѣкува не само външно, но и вѫтрешно. Той носи лѣкарствата вѫтре въ себе си и съ тѣхъ лѣкува болния. Не носи ли лѣкарствата въ себе си, той мѫчно може да лѣкува, защото разчита само на външни пособия. Който е роденъ за лѣкарь, той носи лѣкарствата въ себе си. Праведниятъ носи силата въ себе си. Докато не е развилъ своитѣ вѫтрешни сили, човѣкъ работи само по външенъ пѫть: цитира различни автори, превежда примѣри отъ живота на светиитѣ и т. н. Като ученици, отъ васъ се иска нова мисъль. Новата мисъль и новитѣ разбирания коренно се различаватъ отъ старитѣ. Това не значи, че човѣкъ изведнъжъ ще се освободи отъ старото. Това става постепенно, съ време, но все-таки сѫ нужни опити въ това направление. Всички отрицателни прояви на човѣка сѫ остатъци отъ стария животъ. Запримѣръ, натъкне ли се на съмнението и подозрението, човѣкъ е въ стария животъ. За да се освободи отъ съмнението, той трѣбва да му противопостави нѣкаква нова мисъль. Ако искате да не се съмнявате, станете ясновидци. Ясновидецътъ не се съмнява въ никого, нито подозира. Той отъ дома си още вижда, какъ постѫпва даденъ човѣкъ и знае, запримѣръ, дали обича да краде. Тъй щото, той не сѫди човѣка само по подозрение. Така постѫпва и разумниятъ свѣтъ. Той изпраща човѣка на земята, дава му всички условия, да се прояви свободно, и следъ това, като разполага съ данни, тогава го сѫди. Въ разумния свѣтъ не сѫдятъ човѣка само по предположение или подозрение. Тамъ не сѫдятъ човѣка само за това, че помислилъ нѣщо лошо. Човѣкъ не е отговоренъ за лошата мисъль, докато не я реализиралъ. Като казвамъ, че човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ нова мисъль, това не значи, че досегашната мисъль нищо не е допринесла. И тя е дала нѣщо на човѣчеството, но време е да се замѣсти съ нова. Старитѣ ви обуща сѫ били ценни досега, но вече сѫ скѫсани и трѣбва да ги замѣстите съ нови. На времето си тѣ сѫ играли нѣкаква роль. Сега всички хора се нуждаятъ отъ нови мисли, нови разбирания, нови желания и нови постѫпки. Всѣка нова мисъль е новъ костюмъ, съ който човѣкъ трѣбва да се облѣче, за да свърши известна работа. Постоянно слушате да се говори за живота на пророцитѣ и апостолитѣ. Какъ сѫ живѣли тѣ? Всѣки може да живѣе като пророцитѣ и апостолитѣ, ако е готовъ да изпълнява волята Божия. Само онзи може да изпълнява волята Божия, който обича, който има знания и който е свободенъ. Когато любовьта, знанието и свободата се проявяватъ въ човѣка едновременно, той може да изпълни волята Божия. Липсва ли само единъ отъ тия принципи, той не е готовъ да изпълни волята Божия. И да има готовность, условия нѣма. Значи, когато любовьта, мѫдростьта и истината доброволно идатъ въ помощь на човѣка, той може да изпълни волята Божия. Употрѣби ли насилие да привлѣче тия принципи къмъ себе си, човѣкъ не може да изпълни волята Божия. Приятно и радостно е да ви дойде гостъ, безъ да сте го канили. Каните ли го много, и да ви посети, това посещение не е доброволно, не е направено отъ любовь. Коя е отличителната чърта на човѣка? Вътрешното разбиране. Въ този смисълъ, човѣкъ е онзи, който разбира Божиитѣ мисли, чувства и постѫпки въ даденъ моментъ, не въ цѣлокупното проявление на Бога. Може ли да използува въ даденъ моментъ Божиитѣ мисли, чувства и желания, човѣкъ може да разреши и най-мъчнитѣ си задачи. Не може ли да ги използува, той се натъква на това, което индуситѣ наричатъ карма, а ние наричаме съдба, лоши условия, неустановенъ животъ. Обърнете внимание на това, което сега ви говоря. То може да се сведе къмъ една точка, на която можете да поставите най-тънката игла. Помнете, че въ даденъ моментъ разумниятъ свѣтъ има отношение къмъ всѣки човѣкъ, затова той трѣбва да отвори ума и сърдцето си да разбира неговитѣ мисли, желания и постѫпки. Разбере ли това, всичко друго ще разбере. Не разбере ли разумниятъ свѣтъ, нищо нѣма да разбере. Когато не разбира нѣщо, човѣкъ иска да му дадатъ ключъ за разбиране. Всѣки има такъвъ ключъ. Това е Божественото въ човѣка. Разберете ли Божественото въ себе си, вие ще разберете Божественото въ всички хора. Съ други думи казано: познаете ли себе си, вие ще познаете всички хора. Не разберете ли Божественото въ себе си, вие не можете да разберете и другитѣ хора и ще се движите въ тъмнина. Като знаете това, не бѣгайте отъ противоречията и страданията. Знайте, че въ тѣхъ се крие нова мисъль, нѣкакво велико благо за васъ. Когато страда и не може да се справи съ страданието си, човѣкъ се намира подъ центъра на тежестьта, или въ самия центъръ, дето нѣщата се отправятъ. За да не пострада отъ предметитѣ, които падатъ въ този центъръ, човѣкъ трѣбва да отиде настрана, да не го засегнатъ падащитѣ предмети. Който разбира смисъла на страданието, той всѣкога заема такова положение, че да не го засѣгатъ ударитѣ на страданието. И тъй, когато човѣкъ разбере Божията мисъль и Божието чувство, вложени въ страданието, последното се стопява и само по себе си изчезва. Не разбира ли човѣкъ смисъла на страданието, състоянието на неговата душа се сгѫстява, и той мѫчно може да се освободи отъ ударитѣ на страданието. Този законъ се провѣрява и въ отношенията на хората. Когато синътъ или дъщерята измѣни отношенията си къмъ майка си, въ ума й настава тъмнина, на слънчевия вѫзелъ усѣща тежестъ, стѣгане и, докато отношенията не се подобрятъ, тжгата не напуща не само майката, но и цѣлия домъ. Сегашнитѣ хора търсятъ животъ безъ страдания. И това е възможно, обаче, оть човѣка се иска чиста и права мисъль, безъ никаква съблазънь, безъ никакво петно. Остане ли най-малката нечистота въ ума или въ сърдцето на човѣка, той се излага на духовна проказа. Ще кажете, че свѣтътъ е пъленъ съ съблазни и съ изкушения. И това е възможно, но човѣкъ трѣбва да знае, отъ какво може да се съблазни. Има смисълъ човѣкъ да се изкушава, но отъ чистия планински въздухъ, отъ бистрата планинска вода. Обаче, да се изкушава човѣкъ отъ клоака на живота, отъ въздухъ, пъленъ съ микроби, това не го оправдава. Всѣки човѣкъ, който е изгубилъ истинската представа за Бога и е влѣзълъ въ свѣта на удоволствията, прилича на червей, който пълзи по нечистотиитѣ. Много време се изисква, докато умътъ и сърдцето на човѣка се просвѣтятъ, и той излѣзе на чистъ въздухъ, на Божествената свѣтлина, да води чистъ и светъ животъ. Ще кажете, че условията на живота сѫ лоши. Докато червеятъ пълзи, всѣкога ще се натъква на нечисти мѣста. Но той трѣбва да напусне лошитѣ условия, да се превърне на какавида, отдето, следъ известно време, да изхвръкне навънъ, като пеперуда. Его защо, когато разумнитѣ сѫщества ви показватъ пѫтя на издигането, не се съмнявайте въ тѣхъ, но веднага напуснете лошитѣ условия и ги последвайте. Това значи, да изхвръкне човѣкъ отъ какавидата, отъ пеленитѣ на стария животъ, да се облѣче въ нова премѣна и, като пеперуда, да каца отъ цвѣтъ на цвѣтъ, да събира нектара на новия животъ. Дръжте въ ума си основната мисъль, че Богъ иска да направи човѣка щастливъ само за единъ моментъ. Ако презъ цѣлия день можете само за единъ моментъ да бѫдете щастливи, вие ще запазите щастието си за повече време. Това се постига, когато разберете Божиитѣ мисли, чувства и постѫпки вь даденъ моментъ само и ги приложите. Що се отнася до вашитѣ вѣрвания, вие не трѣбва да се смущавате. Тѣ сѫ подложени на промѣни. Това, което детето знае въ първата година на живота си, се различава коренно отъ знанията, които 20 - годишниятъ младежъ има. Едногодишното дете познава баща си по единъ начинъ, 20 - годишниятъ момъкъ го познава по другъ начинъ. И бащата има различни отношения къмъ своитѣ деца. На малкото си дете той ще даде една малка стомничка, която едва съдържа единъ килограмъ вода; на 20-годишния си синъ той ще даде голѣма стомна, да донесе повече вода, да задоволи нуждитѣ на цѣлия домъ. Справедливо ли е това отношение? Справедливо е. На силния и способенъ ученикъ се даватъ мѫчни задачи, голѣми изпитания, а на слабия се даватъ лесни задачи, малки изпитания. Като знаете това, не казвайте, че изпитанията ви сѫ много голѣми. На всѣки човѣкъ сѫ дадени страдания и изпитания споредъ силитѣ му. Богъ е задържалъ най-голѣмитѣ страдания за себе си. Затова казваме, че Той е дълготърпеливъ, всесиленъ, всеблагъ и т. н. Нека всѣки си каже: Ако Богъ е дълготърпеливъ, защо азъ да не бѫда поне търпеливъ? Ако Той е всесиленъ, защо азъ да не бѫда поне силенъ? Ако Той е всеблагъ и всемѫдъръ, защо азъ да не бѫда поне благъ и мѫдъръ? Като ученици, вие трѣбва да мислите право, да различавате животинскитѣ прояви отъ човѣшкитѣ и човѣшкитѣ — отъ Божественитѣ. Като различавате тия нѣща, вие ще можете да се пазите отъ животинскитѣ мисли. Ще слушате, какво ви се говори отвънъ и отвѫтре, безъ да ставате роби на човѣшкото и на животинското. Бѫдете свободни да приемете Божественото доброволно, безъ никакво насилие. Срещне ли ви на пѫтя човѣкъ, който ви предлага пълна торба съ пари, откажете се да я вземете и продължете пѫтя си. Тѣзи пари сѫ крадени. Приемете ли ги, ще ви хванатъ и ще ви държатъ отговоренъ. Ще кажете, че чрезъ него Богъ иска да ви даде това злато. Не, Богъ никога не осигурява човѣка за цѣлъ животъ. Казано е въ Господната молитва: „Хлѣбъ нашъ насѫщни, дай ни го днесъ“. Ако Богъ иска да постави човѣка на изпитание, само тогава може да му даде торба съ злато. Съвършениятъ човѣкъ никога нѣма да срещне на пѫтя си престѫпникъ, крадецъ, убиецъ. Той никога не минава презъ улици, на които се е извършило нѣкакво престѫпление. Той никога не влиза въ домове, дето се вършатъ престѫпления. Влѣзе ли въ такъвъ домъ, той има опредѣлено желание да помогне на хората, които живѣятъ тамъ. Ако нѣкой богатъ човѣкъ е извършилъ престѫпление и се моли да му се помогне, Богъ ще изпрати хора да го обератъ, да стане последенъ сиромахъ и тогава ще го посети. Като говоря така, това не значи, че сѫдя хората. Азъ никого не сѫдя, но и вие не трѣбва да сѫдите. Вие трѣбва да си изработите нова философия на живота и споредъ нея да разглеждате нѣщата. Споредъ новата философия на живота, грѣхътъ и престѫплението, радостьта и скръбьта не сѫ единични прояви, но колективни. Човѣкъ, съзнателно или несъзнателно, участвува въ тия колективни процеси. Въпрѣки всичкото си желание да не грѣши, човѣкъ не може да се освободи отъ грѣховетѣ на майка си и на баща си. Затова и Давидъ казва: „Въ грѣхъ ме зачена майка ми“. Като знае това, човѣкъ трѣбва да работи върху себе си, да се освободи отъ наследството на майка си и на баща си, което тѣ му предаватъ чрезъ своята нечиста кръвь. Кога ще стане това? Когато човѣкъ изплати всичкитѣ си дългове, както и тия на своитѣ дѣди и прадѣди. Следователно, за да изправятъ живота си, съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ дълбоко разбиране на психическитѣ или духовни закони, които го управляватъ. Ако нѣма тия разбирания, човѣкъ нищо не може да постигне. Мнозина искатъ да имъ се дадатъ голѣми знания, безъ да сѫ се приготвили за тѣхъ. За да придобие окултно знание, въ неговата висша степень, човѣкъ трѣбва да има здрава нервна система, да издържа. Ако нервната му система не е здрава, той не може да издържа. Както грубитѣ мисли, чувства и постѫпки действуватъ вредно върху човѣшкия мозъкъ, така и възвишенитѣ мисли и чувства изискватъ здрава нервна система. Докато дойде човѣкъ до това положение, храната, която употрѣбява, трѣбва да се размеква, като на дете. Знаете ли, какви пакости може да причини твърдата храна на слабъ стомахъ? Всички науки, въ своето високо проявление, представятъ твърда храна за съвременния човѣкъ. Като знаятъ това, ученитѣ обличатъ тия истини въ специални формули, съ които ги забулватъ, за да не причинятъ нѣкакви повреди на човѣшкия мозъкъ. И тъй, едно малко желание, но реализирано, струва повече отъ всичкитѣ почести и слава на свѣта. Да изядешъ единъ плодъ и да познаешъ Бога въ него, струва повече отъ всичката слава и всичкото богатство на земята. Христосъ казва: „Ако не ядете плътьта ми и не пиете кръвьта ми, нѣмате животъ въ себе си“. Този стихъ превеждаме въ следния смисълъ: Ако изядете една ябълка и не познаете въ нея най-малкото и най-голѣмото проявление на Бога, нищо не сте постигнали. За да разбере Божественото въ себе си и въ своя ближенъ, човѣкъ се нуждае отъ храна, отъ чистъ въздухъ и отъ свѣтлина. Нѣма ли тия три нѣща, той нищо не може да разбере. Стремете се къмъ чиста, здравословна храна, къмъ чистъ въздухъ и свѣтлина, за да имате животъ въ себе си. Само проявената Божия Любовь, само проявената Божия Мѫдрость, само проявената Божия Истина носятъ пълния животъ. * 3. Лекция отъ Учителя, държана на 10. септемврий, 1930 г. София.— Изгрѣвъ.

От томчето "Божиятъ гласъ" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 10-та година, т. I (1930-1931 г.), Пѫрво издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Две категории хора Размишление. I Посл. къмъ Тимотея, 6 гл. Сѫществуватъ две категории хора: еднитѣ мислятъ, че всичко знаятъ, а другитѣ — че нищо не знаятъ. Онѣзи, които мислятъ, че всичко знаятъ, работятъ съ числото десеть; онѣзи, които мислятъ, че нищо не знаятъ, работятъ съ неизвестното число хиксъ. Какво ще кажете за тѣзи две категории хора, ако тия, които мислятъ, че нищо не знаятъ, нареждатъ работитѣ си добре, живѣятъ разумно, хранятъ се правилно и никога не страдатъ отъ стомашно разстройство; другитѣ, които мислятъ, че всичко знаятъ, работитѣ имъ всѣкога сѫ объркани, не живѣятъ разумно и постоянно се оплакватъ отъ разстройство на стомаха. Ако заговорите съ тѣхъ, ще видите, че много нѣща знаятъ. Тѣ ще ви кажатъ, каква е последната дума на науката за храненето, а не могатъ да приложатъ това знание къмъ себе си. Какъ ще си обясните това противоречие? Значи, знанието може да се приложи само при известни случаи. Тия хора сѫ размѣнили положението си. Ония, които работятъ съ хикса и казватъ, че нищо не знаятъ, иматъ предъ видъ частитѣ. Тѣ разискватъ върху въпроса, защо Богъ е създалъ свѣта, какво представя вселената и т. н. Който е създалъ свѣта, Той знае, защо го е създалъ, но хората не знаятъ, тѣ си правятъ различни предположения. Зашо се е родилъ човѣкъ? Да живѣе. Какъ трѣбва да живѣе и каква служба да изпълнява? Мѣстото, на което е поставенъ човѣкъ, опредѣля неговата служба и начина, по който трѣбва да живѣе. Перото, което е поставено на писалката, има задача да пише. Всѣки, който държи писалка, трѣбва да пише. Всички останали работи, въ дадения случай, сѫ второстепенни. Че трѣбва да ядешъ, да се обличашъ, да обичашъ, това е второстепенна работа. Докато писалката е въ рѫката ти, ще пишешъ. Въ дадения моментъ работата ти е ограничена и съ тази ограничена работа ти не можешъ да разрешишъ всички спорни въпроси. Съ писалката ти можешъ да напишешъ една забавна работа, да решишъ една задача, да напишешъ една философска книга, но все пакъ работата ти е ограничена. Като живѣе на земята, човѣкъ се натъква на два закона: законъ на Цѣлото и законъ на частитѣ. Дойдете ли до първия законъ, вашата основна задача е да опредѣлите отношенията си къмъ Цѣлото, безъ да се мѫчите да проникнете въ неговата сѫщина. Вашата задача е да имате правилни отношения къмъ Цѣлото, да се съзнавате като негови удове. Докато рѫката съзнава, че е часть отъ тѣлото и не пожелава да се откѫсне отъ него, цѣлиятъ организъмъ е въ хармония. Въ който моментъ рѫката се откѫсне оть тѣлото и тръгне по свой пѫть, хармонията на цѣлия организъмъ се нарушава. Ако единъ нервъ само въ тѣлото се засегне отъ нѣщо и престане да функционира правилно, цѣлиятъ организъмъ заболява. Болеститѣ и болезненитѣ състояния показватъ, че е станало нѣкакво размѣстване въ организъма. Всѣко размѣстване на нѣщата носи лоши последствия. Представете си, че имате много злато. Трѣбва ли да носите това злато постоянно съ себе си? Ако го носите всѣкога съ себе си, ще ви нападнатъ разбойници, ще ви обератъ, а можете да платите и съ живота си. Какво показва това? Размѣстили сте нѣщата. Мѣстото на златото е въ касата. Ако нѣмате съответна каса у дома си, занесете златото въ нѣкоя банка, както правятъ днесъ всички търговци и богати хора. Вие можете да носите съ себе си само онова злато, което е въ крьвъта ви, но не и външното злато, което съблазнява хората. Стремете се къмъ придобиване на вѫтрешно злато, което прави човѣка здравъ и продължава живота му. Една отъ задачитѣ на съвременния човѣкъ е да продължи живота си. Следъ грѣхопадането човѣкъ е съкратилъ своя животъ. Той трѣбва да работи върху себе си, да продължи живота си. да се върне въ първото си положение. Кое се продължава? Въ обикновения животъ се продължава правата линия. Тя има само едно измѣрение — дължина. Животътъ на правата линия е простъ, елементаренъ, но въпрѣки това тя е мѣрка, взета отъ Божествения свѣтъ. Следователно, иска ли да продължи живота си, човѣкъ трѣбва да води простъ, чисть животъ, безъ никакви чужди влияния, безъ никакви външни примѣси. Срещнете ли такъвъ човѣкъ, ще видите, че животътъ му е простъ, скроменъ: въ храна, въ облѣкло, въ отношения. Дето и да отиде, той всѣкога намира храна. Споредъ мене, най-добра храна е тази, която може да се намѣри навсѣкѫде. Днесъ навсѣкѫде се проповѣдва разширение въ чувствата. Наистина, човѣкъ трѣбва да се разшири. Дойде ли до разширение на чувствата си, той не може да се движи само по права линия, т. е. въ свѣта на първото измѣрение, но ще започне да се движи въ плоскость, която води къмъ две измѣрения — дължина и широчина. Учениятъ иска да разшири своитѣ научни възгледи, религиозниятъ — своитѣ религиозни възгледи, материалистътъ — своитѣ възгледи за материята. Всѣки човѣкъ се стреми къмъ разширяване, за да разбира ближнитѣ си, които сѫ въ самия него. Всѣки човѣкъ, вънъ отъ васъ, представя права линия, къмъ която вие имате отношение. Кога започва правата линия да се разширява? Когато достигне крайния предѣлъ на своето удължаване. Докато не достигне до този предѣлъ, тя не може да се разшири. Това виждаме навсѣкѫде въ органическия животъ. Запримѣръ, растението не може да се разшири, докато не достигне крайния предѣль на своето растене нагоре, по права линия. Щомъ дървото стигне крайния предѣлъ на растенето си нагоре, то постепенно започва да се разширява, да расте на дебелина. Сѫщиятъ законъ действува и при развитието на човѣка. Детето, първо расте на височина. Достигне ли крайниятъ предѣлъ на растенето, човѣкъ започва да се разширява, да надебелява. Когато дойде до крайния предѣлъ на живота, човѣкъ прави единъ ѫгълъ. едно пречупване. Този ѫгълъ показва, че човѣкъ трѣбва да измѣни метода на работата си, или посоката на своя животъ. Не направи ли едното или другото, животътъ му се прекратява. Да се измѣнятъ нѣщата, това е естественъ процесъ, но тази промѣна трѣбва да става споредъ законитѣ на разумната природа. Не всѣка промѣна е Божествена. Има човѣшки промѣни, които водятъ къмъ разочарования и противоречия. Слушате нѣкой да казва, че се молилъ на Господа, и молитвата му била приета. Не се минава много време, този човѣкъ се разочарова отъ Бога. Защо? Молилъ се. но не получилъ отговоръ на молитвата си. Въ първия случай той прояви щеславие, побърза да се похвали, че Онзи, Който управлява свѣта, спира вниманието си на него и го слуша. Въ втория случай се разочаровалъ отъ Господа. Това не е убеждение. Дето има щеславие. тамъ ставатъ бързи промѣни. Всѣка промѣна на нѣщата, която носи падение, е човѣшка. Ако човѣкъ промѣня възгледитѣ и разбиранията си за Бога, още по-лесно ще ги промѣни за подобния си. Днесъ се възхищавате отъ единъ човѣкъ, на другия день се разочаровате, казвате, че билъ лошъ, глупавъ. Това сѫ човѣшки разбирания. Едно трѣбва да знаете: лошиятъ човѣкъ при всички условия е лошъ; добриятъ при всички условия е добъръ. Лошиятъ животъ не може да стане добърь; самъ по себе си той е лошъ. И добриятъ животъ е всѣкога добъръ. Умрѣлиятъ не може да стане светия, и светията не може да умре. Презъ каквито перипетии да минава, светията всѣкога живѣе. Вѣковетѣ минаватъ единъ следъ другъ, но той остава вѣчно да живѣе. Това е светия. Всѣки, който умира, разлага се и мирише, не е светия. Предъ хората може да минава за светия, но не и предъ Бога. Светията слиза на земята да помага на хората, да ги учи. Същевременно и той се изпитва. Колкото повече време прекарва на земята, толкова повече се изпитва. И тъй, говорите ли за злото и за доброто, вие трѣбва да разбирате, какви сили се криятъ въ тѣхъ. Буквата „з“, съ която започва думата „зло“, означава законъ на размножаване. Следователно, когато човѣкъ се размножава повече, отколкото сѫ неговитѣ възможности, работитѣ му тръгватъ назадъ. Той казва: Моитѣ работи вървятъ зле. Всѣки човѣкъ, който яде много, който преяжда, върви зле. Лакомията е причина за злото въ свѣта. Ако една мома обещава срѣща едновременно на десеть момъка, работитѣ й тръгватъ зле. Тя не може да води приятелство едновременно съ десеть души. Съ кого отъ тѣхъ ще се срещне първо? Този ще я чака, онзи ще я чака и, като не издържи на обещанието си, всѣки, на свой редъ, ще я набие. Какво ще бѫде положението на тази мома? Следователно, всѣки, който се е опиталъ да излъже Господа, на общо основание е билъ битъ. Не може да давате обещания на Бога и да не ги изпълнявате. Всѣко обещание, дадено предъ лицето на Бога, трѣбва да се изпълни. Колко души днесъ могатъ да се похвалятъ, че сѫ издържали на своитѣ обещания? Човѣкъ е изпълнилъ нѣкои отъ обещанията си, но повечето не е изпълнилъ, Учительтъ пише шесторка за решенитѣ задачи на ученика, но за нерешенитѣ — единица. Решава ли всѣкога задачитѣ си, ученикътъ минава за способенъ. Не ги ли решава правилно, той е признатъ за неспособенъ. Правилното решаване на задачитѣ опредѣля способноститѣ на ученика. И тъй, способниятъ ученикъ решава правилно задачитѣ си, но това нѣма нищо общо съ моралния му животъ. Ако ученикътъ не решава правилно задачитѣ си, това не показва, че той е немораленъ. Лошитѣ условия, презъ които човѣкъ минава, не показватъ, че той е лошъ. Поради отлагане и неработене въ миналото, той е изпратенъ при лоши условия, да се огледа и да завърши недовършенитѣ си работи. Ако ученикътъ не учи редовно уроцитѣ си и ги пропуща, ще дойде день, когато ще го заставятъ да се залегне и да свърши всичкитѣ си изпити. Нѣкой ученикъ не обича математика, не иска да прави усилия, не решава задачитѣ си и казва, че сѫдбата го преследва. Щомъ разсъждава така, той е на кривъ пѫть. Влѣзе ли въ училището, ученикътъ трѣбва да учи всички предмети, които се преподаватъ. Тамъ нѣма изборъ. Ученикътъ не може да каже, че този предметъ обича, а онзи не обича, и съобразно това единиятъ да учи, а отъ другия да се отказва. Ученикътъ на новото учение трѣбва да има всестраненъ интересъ, да изучава всички предмети. Само по този начинъ той може да хармонизира своя животъ, да влѣзе въ хармония съ Цѣлото. Цѣлото има отношение къмъ частитѣ, а частитѣ — къмъ Цѣлото. Като ученици, вие трѣбва да изучавате отдѣлнитѣ характери, да познавате хората, съ които имате отношения. Съ изучаването на характеритѣ и проявитѣ на хората, вие изучавате добродетелитѣ и слабоститѣ имъ въ тѣхнитѣ тънки проявления. Запримѣръ, вие ще изучавате щеславието, користолюбието, гордостьта, но заедно съ тѣхъ ще изучавате и добродетелитѣ: смирение, кротость, търпение, любовь и т. н. Срѣщате религиозенъ или свѣтски човѣкъ, който разправя, че ви направилъ голѣми добрини, че се молилъ за васъ и т. н. Въ лицето на този човѣкъ виждате щеславието. Ако се е молилъ за васъ и ви е правилъ добрини, защо трѣбва да ги споменава? Съ това той иска да покаже предъ васъ добротата си, да го почитате. Ако пъкъ ви е правилъ добрини, безъ да сте придобили нѣщо отъ тѣхь, това показва, че не е знаялъ, какъ да постѫпва. Само разумниягь може да прави добро. Той прави добро на време и на мѣсто. Всѣко добро, което не е направено на мѣсто и на време, не е разумно. Това добро не допринася никаква полза на човѣка. Другъ нѣкой се хвали съ своята религиозность, но слушате, че той се моли изключително за материални работи: да му се помогне да си направи кѫща, да се назначи на добра служба, да нареди добре сина и дъщеря си и т. н. Това е користолюбие. Този човѣкъ мисли, че като вѣрва въ Бога, трѣбва да получи голѣми облаги. Обаче, наредъ съ слабоститѣ на човѣка вие трѣбва да виждате и неговитѣ добродетели. Щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да учи и никога да не мисли, че много знае и всичко е постигналъ. Знанието на детето е на мѣсто, но това знание не може да задоволи възрастния човѣкъ. Знанието на възрастния е на мѣсто, но това знание не задоволява стария човѣкъ. Стариятъ се стреми къмъ още по-голѣмо знание. Обаче, знанието на детето, на възрастния и на стария е за земята. Влѣзе ли човѣкъ въ духовния свѣтъ, тамъ е нужно по-високо знание. Влѣзе ли въ Божествения свѣтъ, тамъ се иска още по-голѣмо знание. Като отидете въ духовния свѣтъ, между ангелитѣ, вие трѣбва да оставите настрана знанието, което сте имали въ детинство, въ срѣдна възрасть и като старъ. Това е все още човѣшко знание, а тамъ не се интересуватъ отъ него. Какво знание се иска отъ човѣка? Ако си гостилничарь, ти нѣма да се хвалишъ съ знанието си, че това знаешъ, онова знаешъ, но ще повикашъ човѣка въ кухнята си, ще му покажешъ всичкитѣ тенджери съ ядене и ще му кажешъ: Опитай и после говори! Ако гостилничарьтъ е напълнилъ 25 тенджери съ ядене и не може да задоволи клиентитѣ си, той не е майсторъ готвачъ. Ако човѣкъ е напълнилъ главата си съ знание, но не може да задоволи нито себе си, нито окрѫжаващитѣ, това знание не е негово, не е станало негова плъть и кръвь, не е приложено. Знание е само онова, което човѣкъ е опиталъ и приложилъ. Човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ Божественото знание. Божествено знание е онова, което е придобито съ най-малки разходи и което е приложено въ живота. Който е придобилъ това знание, той може предварително да каже, какво ще бѫде времето на другия день, какво ще се случи въ живота му поне за една година, какви промѣни ще станатъ въ управлението, дали ще се смѣни правителството, ще има ли плодородие, каква ще бѫде сѫдбата на неговитѣ деца, ще свършатъ ли добре училището и т. н. Ссгашнитѣ хора много знаятъ, много говорятъ, но като дойдатъ до единъ отъ тѣзи въпроси, веднага отиватъ при нѣкой гадатель, или при нѣкоя гадателка, устройватъ сеанси и т. н. Но, вмѣсто да се ориентиратъ правилно по въпроса, който ги интересува, тѣ повече се заблуждаватъ. Защо? Защото чуватъ нѣща, който не разбиратъ. Тѣ не могатъ да правятъ преводи на това, което имъ се казва, и се заблуждаватъ. Нѣкои хора сънуватъ, пророчески сънища, но като не ги разбиратъ, като не могатъ да ги преведатъ на разбранъ за себе си езикъ, тѣ, или ги отхвърлятъ, или ги приематъ, буквално, или ги тълкуватъ по кривъ начинъ. Когато съньтъ се сбѫдне, тогава разбиратъ, какъвъ билъ неговиятъ смисълъ. Нѣкои обичатъ да предсказватъ, други — да тълкуватъ сънища, но предсказанията имъ никога не се сбѫдватъ. Въпрѣки това тѣ постоянствуватъ, съ надежда, че нѣкога предсказанията имъ ще се сбѫднатъ. Това е лековѣрие. Тѣзи хора нѣматъ дарба на ясновидци, а играятъ роля на такива. Съ своето суевѣрие, безъ да искатъ, тѣ лъжатъ себе си, лъжатъ и ближнитѣ си. Добре е човѣкъ да се спира на сънищата си, да ги изучава, да учи тѣхния езикъ. Езикътъ на сънищата е символиченъ. Ти трѣбва да изучавашъ значението на символитѣ, да ги превеждашъ правилно. Ако сънувашъ, че ездишъ червенъ конь, а въ действителность си боленъ, въ скоро време ще оздравѣешъ. Ако си боленъ и сънувашъ, че ездишъ черенъ конь, ще те носятъ съ носилка на онзи свѣтъ. Ако си здравъ и сънувашъ, че ездишъ черенъ конь, още на другия день ще имашъ голѣмо неразположение, физическо или душевно. Червениятъ конь представя човѣшкото съзнание, човѣшкия умъ. Докато може да бѫде господарь на своето съзнание и на своя умъ и ги управлява, човѣкъ все пакъ се справя съ противоречията въ живота си. Слѣзе ли отъ червения конь, човѣкъ напуща своето съзнание и своя умъ и се отказва да ги управлява. Щомъ се откаже отъ управлението на своя умъ, човѣкъ се натъква на голѣми противоречия, но поне живъ остава. За предпочитане е човѣкъ да езди черенъ конь, отколкото да слѣзе отъ червения. Съ други думи казано: За предпочитане е да страдашъ, отколкото да изгубишъ живота си. За предпочитане е да работишъ, макаръ и най-тежката работа, отколкото да си въ бездѣлие. Сега, да се върнемъ къмъ ония, които работятъ съ хикса, и тия, които работятъ съ числото десеть. И еднитѣ, и другитѣ трѣбва да си изработятъ една вѫтрешна философия за отношенията си къмъ хората и къмъ Първата Причина. Не можете да имате правилни отношения къмъ хората, ако нѣмате правилни отношения къмъ Бога. Не можете да имате правилни отношения къмъ Бога, ако отношенията ви къмъ хората не сѫ правилни. Всѣки човѣкъ е Божи служитель, за това е дошьлъ на земята. Доколкото изпълнява службата си, дотолкова ще бѫде кредитиранъ Не иска ли да изпълнява службата си и бѣга отъ своето предназначение, никакъвъ кредитъ не му се отпуща. Който изпълнява волята Божия, той едновременно помага на себе си и на окрѫжаващитѣ. Ако дойде нѣкой човѣкъ при васъ, не бързайте изведнъжъ да задоволите неговитѣ нужди. Една услуга можете да му направите, малка помощь можете да му дадете, но само за презъ деня. За другия день не мислете. Вие не сте длъжни да го осигурите за цѣла година, или за цѣлъ животъ. Божиятъ законъ позволява да осигуришъ човѣка за единъ день само, Осигуришъ ли го за два деня, ще те държатъ отговоренъ. Осигуряването е човѣшки законъ, Божествениятъ свѣтъ не се занимава съ никакви осигуровки. Като ученици, вие трѣбва да работите върху своитѣ добродетели, да ги развивате. Тѣ се намиратъ въ зародишно състояние въ душата ви, но трѣбва да имъ дадете условия да се развиватъ. Какво ще направите съ търпението, запримѣръ, което е въ зародишъ въ васъ? Нищо не можете да направите. Обаче, ако развивате търпението си, вие ще бѫдете силни, ще понасяте разумно изпитанията и ще се учите отъ тѣхъ. Съ слаби добродетели нищо не се постига. Мнозина правять погрѣшки въ живота си, защото, безъ да сѫ развили своитѣ добродетели, се заематъ да помагатъ на болни, на страдащи. За да помага, човѣкъ трѣбва да бѫде силенъ. Нѣма ли нужната сила, той пакости и на себе си, и на онзи, на когото помага. Ако не е готовь да помага, по-добре да усили рабоата върху себе си, да развие ония дарби и способности, които ще го направятъ силенъ. Нѣкои очакватъ да се подобри живота имъ, безь да работятъ. Ще дойде день, когато животътъ на всички хора ще се подобри, ще дойдатъ благоприятни условия, но човѣкъ трѣбва да бѫде готовъ, да използува тия условия. Запримѣръ, събератъ се двама души да работятъ заедно, но въ скоро време се раздѣлятъ. Защо? Не могатъ да си хармониратъ. Не е лесно да живѣешь съ хората. Само ония могатъ да си хармониратъ, които живѣятъ единъ за другъ. Докато човѣкъ живѣе само за себе си, никаква връзка не може да създаде съ хората. За да се хармонира съ нѣкого, той трѣбва да се откаже отъ своя егоизъмъ. Животътъ е велика школа. За да разбере предметитѣ, които се преподаватъ въ тази школа, човѣкъ трѣбва да има любовь къмъ самия животъ. Обича ли живота, той ще изучава добре предметитѣ, които му се преподаватъ, и ще ги използува за основа на своето бѫдеще. Отъ човѣка зависи, какво бѫдеще ще си създаде, добро или лошо. Ако не работи и се отклонява отъ правия пѫть на живота, човѣкъ започва да се деформира. Деформирането на човѣшкия организъмъ започва отъ мисъльта. За да изправи организъма си, той трѣбва да изправи мисъльта си, да изправи отношенията си къмъ Първата Причина. Това се постига, когато човѣкъ направи връзка съ Бога. Щомъ се свърже съ Него, постепенно започва да се изправя. Не направи ли тази връзка, човѣкъ не може да се ползува отъ благата на живота. Благата ще го обикалятъ, но той не може да ги възприема. И болниятъ не е лишенъ отъ блага, но не може да се ползува отъ тѣхъ. За всѣка работа сѫ опредѣлени десеть души. Ако първиятъ се откаже да свърши тази работа, вториятъ ще се наеме да я свърши. Ако и вториятъ се откаже, третиятъ ще я свърши. Отъ десеттѣ все ще се намѣри единъ, който ще пожелае да я свърши. Затова и на васъ казвамъ: Когато става въпросъ за изпълнение на волята Божия, гледайте да бѫдете единъ отъ десеттѣ, да свършите съ любовь работата, която ви се възлага. Като изпълните волята Божия, вие ще придобиете голѣма опитность. Желая ви, като сте тръгнали въ Божествения пѫть, да не правите грѣшки, каквито правятъ онѣзи, които вървятъ въ широкия пѫть. Ако широкиятъ пѫть обещава блага на човѣка, ако му обещава спасение, той трѣбва да остане тамъ завинаги. Но ако този пѫть го води къмъ нещастия и катастрофи, неразумно е човѣкъ да остане тамъ. Страшно е, когато нѣкой, следъ като намѣри правия пѫть, мисли за широкия, или за пѫтя, който води въ свѣта. Ако отидете въ свѣта, ще срещнете хора, които тамъ живѣятъ, но за Бога мислятъ. За предпочитане е да бѫдете въ тѣхното положение, отколкото да живѣете при Бога, а да мислите за свѣта. При първото положение човѣкъ придобива знания и свѣтлина, които го освобождаватъ отъ всички заблуждения на миналото. Наука е нужна на човѣка, но такава, която да обхваща миналото, настоящето и бѫдещето. Който има тази наука, той гледа на нѣщата съ отворени очи. Той прониква въ миналата и бѫдещата култури на човѣчеството, а днешната, въ която живѣе, му служи като мѣрка за ориентиране между миналата и бѫдеща култури. Той вижда плана, по който се разрешаватъ всички бѫдещи въпроси, както и тия на настоящето. Като се говори за бѫдещата култура, не трѣбва да се забравя настоящата. нито да се обезценява, защото и тя е създала и създава нѣщо за свѣта, но не може да го оправи. Сегашната култура дава знания на човѣка, но свѣтътъ не се оправя съ знания. Наистина, учениятъ не може да оправи свѣта, но простиятъ още повече не може. Затова казватъ, че съ учение е лошо, но безъ учение — още по-лошо. Учението е едно отъ малкитѣ блага, но и безъ това благо не може. Науката е срѣдство, чрезъ което човѣкъ придобива вѫтрешно знание. Съ това знание, именно, той може да подобри живота си. Не може да се отрече онова, което великитѣ хора сѫ дали на свѣта, но всѣки човѣкъ трѣбва да допринесе нѣщо, колкото малко и да е то. Не пренебрегвайте сегашната наука, но ползувайте се отъ нея. Тя крие въ себе известни блага, чрезъ които можете едни на други да си помагате. Запримѣръ, ако изучавате ботаника, вие ще се запознаете съ лѣчебнитѣ свойства на растенията и можете да станете виденъ лѣкарь, да помагате на хората. Всѣка наука има своитѣ добри страни, които трѣбва да използувате. Като изучавате растенията и животнитѣ, вие трѣбва да изучавате и хората, между кои то се движите. Вие се срѣщате, разтваряте се, дружите, безъ да се познавате. Ако нѣкой ви обиди, вие се чудите, какъ не сте го познавали като лошъ човѣкъ. По естество човѣкъ не е лошъ, но нѣщо лошо е написано на неговата книга. Човѣкъ представя книга, на която отъ вѣкове се пише добро и зло. Като знае това, човѣкъ трѣбва да обръща страницитѣ на своята книга и да чете. Види ли, че въ нея е написано нѣщо лошо, веднага да го корегира. Лошиятъ животъ трѣбва да се изправи. Задачата на сегашния ви животъ седи, именно, въ това, да изправите лошата си карма. Не я ли изправите, каквито печалби да имате, тя изцѣло ще ги погълне. Тогава вие ще се чувствувате празенъ, като че нищо не сте постигнали. Това е илюзия, защото онова, което сте придобили и обработили, което е станало ваша плъть и кръвь, никой не може да го отнеме. Когато казвамъ, че трѣбва да се. свържете съ Бога, това не значи, че днесъ ще направите тази връзка. Тя сѫществува още отъ създаването на човѣка, но той трѣбва да я съзнава, да разбира, отде иде животътъ, силата и благата, съ които се ползува. Ако днесъ слънцето грѣе силно, трѣбва ли да седишъ около огъня да се топлишъ? Напусни огъня и излѣзъ вънъ, да се грѣешъ на слънцето. Огъньтъ трѣбва да отстѫпи предъ слънцето. Дръжте въ съзнанието си идеята за слънцето, а не за огъня. Ако има слънце, и огънь ще има. Нѣма ли слънце, никакъвъ огънь не сѫществува. Да държите въ ума си идеята за слънцето, това значи, съзнателно да подържате мисъльта за връзката си съ Бога, съ Когото да бъдете въ постоянна хармония. Ще кажете, че ако мислите постоянно върху единъ и сѫщъ въпросъ, ше се отегчите. Зависи, за какъвъ въпросъ мислите. Ако мислите за правата линия и си я представяте мъртва, вие, наистина, ще се отегчите. Но мислите ли, че правата линия е жива, колкото и да се занимавате съ нея, все нови мисли ще се родятъ въ ума ви. Правата линия събужда мисъль за права посока на движение, за граница на нѣщо. за разстояние между две сѫщества и т. н. Ако накарате единъ математикъ да ви каже нѣщо за правата линия, ще видите, че той може да ви говори съ часове за нея. Когато въ ума ви изпъкнатъ много мисли, явява се идеята за плоскостьта. Плоскостьта е съставена отъ множество линии, които работятъ въ диаметралнопротивоположно направление едни на други. Когато човѣкъ изучава живота на правата линия, съзнанието му се движи въ дължина; когато изучава плоскостьта, съзнанието му се движи, освенъ въ дължина, още и въ широчина; когато изучава тѣлото, съзнанието му се движи въ три измѣрения: дължина, широчина и дълбочина. Не може ли да се движи въ тритѣ направления, човѣкъ е лишенъ отъ всѣкаква възможность да придобива знания. Като ученици, вие трѣбва да познавате живота и въ тритѣ му измѣрения, за да разбирате себе си, да разбирате и ближнитѣ си. Запримѣръ, като погледнете веждитѣ на човѣка, отъ формата, която иматъ, можете да кажете, въ каква посока се движи. Затова и веждитѣ иматъ различна форма: праволинейна, криволинейна, извити нагоре или надолу и т. н. Който се движи въ права линия, той има отношение само съ единъ човѣкъ. Щомъ свърши работата си съ него, после се разправя съ втори. Онзи, който се движи въ плоскости, едновременно има отношения съ много хора. Ако този човѣкъ е министъръ, мѫчно ще се справи съ положението си. Представете си, че при него се явятъ много хора за служба. Каквото да прави, той не може да задоволи всички: едни отъ тѣхъ ще назначи на служба, а на други ще откаже. И въ края на краищата, първитѣ ще бѫдатъ доволни отъ него, а вторитѣ ще го сѫдятъ. При това положение министърътъ не може да бѫде щастливъ. Когато нѣкой се оплаква, че му е нѣщо тжжно, а не знае причината за тжгата си, казвамъ: Ти си министъръ, който не си назначилъ всички кандидати на служба. За да се освободишъ отъ тжгата си, трѣбва да назначишъ всички. Каже ли нѣкой, че е много радостенъ. той е сѫщиятъ министъръ, който е назначилъ всичкитѣ кандидати на служба, и тѣ сѫ доволни отъ него. Добриятъ, справедливъ и разумепъ министъръ намира мѣсто за всички кандидати и ги задоволява. Съ това той помага и на себе си. Сериозна е задачата на всѣки министъръ, сериозни сѫ задачитѣ и на обикновенитѣ хора. Условията, при които сегашнитѣ хора живѣятъ, не сѫ лоши, но и добри не сѫ. Значи, човѣкъ трѣбва да се справя съ тия условия. Дойде ли ви нѣкое страдание, или изпитание, не бързайте да се освободите отъ него, но започнете да го разпитвате, от де иде, съ какви намѣрения, колко време ще остане при васъ и т. н. Страданието не е нищо друго, освенъ жива душа, която е дошла при тебе, да сподѣли скръбьта си. И радостьта е сѫщо така жива душа, която посещава хората, за да сподѣли съ тѣхъ своята радость. Тъй щото, когато скърбите, ще знаете, че ви е посетила нѣкоя скръбна душа; когато се радвате, посетила ви е нѣкоя радостна душа. Вслушвайте се въ радоститѣ и скърбитѣ на душитѣ и, ако можете, помагайте имъ. Единъ английски проповѣдникъ отишълъ въ Африка да проповѣдва. Като пѫтувалъ отъ едно мѣсто на друго, той попадналъ въ едно негърско село, дето спрѣлъ за известно време. Щомъ влѣзълъ въ селото, той почувствувалъ голѣма скърбь, която не го напущала. За да се освободи отъ скръбьта си, проповѣдникътъ започналъ да чете Библията, да се моли, но нищо не помагало. Най-после той се обърналъ къмъ Бога съ молба да му открие причината за тази скърбь. Единъ день, както седѣлъ въ стаята си и размишляваль, видѣлъ, че вратата се отворила, и влѣзълъ единъ старъ, човѣкъ, който му казалъ: Моля, не се плашете. Сега азъ съмъ житель на онзи свѣтъ. Преди двеста години бѣхъ английски проповѣдникъ, но не живѣехъ добре, не изпълнявахъ волята Божия. Ето вече двеста години, какъ скитамъ изъ този страненъ свѣтъ и не мога да се успокоя. Тази вечерь, като четешъ Библията, отвори я специално за мене и ми проповѣдвай, както ти знаешь. Той казалъ името си, града, въ който е билъ проповѣдникъ, годината, въ която умрѣлъ, и следъ това си отишълъ. Вечерьта проповѣдникъть отворилъ Библията и започналъ да му проповѣдва строго и безпощадно. На другата вечерь, като започналъ да чете Библията, проповѣдникътъ видѣлъ, че вратата се отворила и въ стаята влѣзли двама посетители — жители отъ онзи свѣтъ — предишниятъ и още единъ, когото той води. Проповѣдникътъ се принудилъ да проповѣдва и на двамата. Третата вечерь дошли трима. Броятъ на неканенитѣ гости се увеличилъ толкова много, че въ продължение на два месеца стаята му била пълна. Отъ пресилена работа, проповѣдникътъ започналъ да слабѣе. Това обстоятелство обърнало внимание на неговитѣ приятели, които го заставили да си вземе единъ месецъ отпускъ, да си почине. Проповѣдникътъ си взелъ отпускъ за единъ месецъ и заминалъ за Англия, дето направилъ справка въ църковнитѣ инвентари и книжа, сѫществувалъ ли е преди двеста години проповѣдникъ, споредъ посоченитѣ отъ самия него данни. Указало се, че случаятъ билъ действителенъ, и явилото се лице е сѫществувало по онова време. Значи, опитностьта на проповѣдника била истинска. Следъ като проповѣдвалъ два месеца на стареца, последниятъ престаналъ да го посещава. Проповѣдитѣ сѫ внесли известно спокойствие въ неговата измъчена душа. Сега и на васъ казвамъ: Отваряйте Библията си и проповѣдвайте! Вие не знаете, че чрезъ васъ се поучаватъ много отъ вашитѣ близки заминали. По тоя начинъ вие ги успокоявате и имъ помагате. Проповѣдвайте безъ страхъ. Разтръсвайте съзнанието и на живитѣ, и на ония, които съ на онзи свѣтъ. Не се страхувайте, че ще се обидятъ и огорчатъ Когато лѣкувате хората, лѣкувайте ги по всички, правила на науката. И Библията, като книга на живота, съдържа рецепти за различни болести. Тя е писана отъ хора, които сѫ минали презъ голѣми опитности. Тѣ сѫ разполагали съ голѣми знания. Като работите за другитѣ, и за васъ ще работятъ. Така ще научите закона на Цѣлото и закона на частитѣ. Съвременнитѣ хора трѣбва да се върнатъ къмъ първичния животъ, къмъ чистотата на живота, дето всѣка форма има свое велико предназначение. Дойдете ли до жената или до мѫжа, като форми, тѣ представятъ нѣщо идеално. Само една жена сѫществува въ Божествения свѣтъ и въ нея влизатъ всички жени Само единъ мѫжъ сѫществува въ Божествения свѣтъ. Когато всички жени и мѫже на земята влѣзатъ въ връзка съ идеалната жена и съ идеалния мѫжъ, само тогава тѣ ще разбератъ, какво нѣщо сѫ жената и мѫжътъ. За да по знава нѣщата, човѣкъ трѣбва да има образци за тѣхъ. Основната чърта на мѫжа е спра ведливостьта, а на жената — милосърдието Ако е справедливъ, мѫжътъ може да бѫде ученъ, силенъ, но това сѫ второстепенни качества. Основната чърта на жената е милосърдието. Ако жената не е милосърдна, отзивчива къмъ страданията на хората, тя не е жена. Сегашната жена пренебрегва своето ценно качество и се стреми да стане мѫжъ. Мѫжътъ пъкъ никога не иска да стане жена. Жената иска да стане мѫжъ, защото вижда, че мѫжътъ е забогатѣлъ, та иска да раздѣли богатството му съ него. Понеже жената е осиромашала, мѫжътъ не иска да стане жена, нѣма какво да дѣли съ нея. Обаче, ако жената забогатѣе, мѫжътъ ще иска да стане жена. Тъй щото, да бѫдешъ жена въ сегашната епоха, това значи, да работишъ постоянно. Жената трѣбва да работи много, ако иска да забогатѣе. Мѫжътъ има мустаци и брада. Това показва, че той е силенъ въ устата, въ волята си. Тукь жената ще се учи отъ мѫжа. Понеже жената има дълга коса, тя е силна въ служене на Бога. Въ служенето на Бога мѫжътъ ще се учи отъ жената. Като знае да служи на Бога, жената изкупва грѣховетѣ си. Въ това отношение мѫжьтъ е слабъ. Затова пъкъ той е силенъ въ говора си. Това сѫ факти, които не трѣбва да се взиматъ само въ букваленъ смисълъ, но да се разгледатъ въ вѫтрешния имъ смисълъ. Следователно, мъжътъ е силенъ въ говора, затова трѣбва да бѫде справедливъ, да постѫпва правилно. Жената пъкъ трѣбва да бѫде милосърдна. Когато иска да каже нѣщо, тя трѣбва първо да мисли, а после да говори. И въ служенето на Бога пакъ не трѣбва да се бърза. Изобщо, и отъ мѫжа, и отъ жената се иска разумность. Съвременнитѣ мѫже и жени живѣятъ въ особена епоха, когато ставатъ необикновени събития. Днесъ отъ невидимия свѣтъ слизатъ хиляди напреднали същества да помагатъ на човѣчеството. Тѣ търсятъ готови души, чрезъ които да работятъ. Пригответе умоветѣ и сърдцата си за тѣхъ. да ги посрещнете, да ви посетятъ и внесатъ въ васъ новата култура. Малко хора сѫ готови да посрещнатъ тия души. Ако една отъ тия души ви посети и намѣри, че не сте готови, тя ще ви напусне. Нѣма по-голѣмо нещастие за васъ отъ това, да ви посети една свѣтла душа, а после да ви напусне. Това е цѣла катастрофа. Човѣкъ трѣбва да работи върху себе си, да се освободи отъ нечистото и да остане въ него само Божественото. Като се намѣрятъ предъ известни мъчнотии, религиознитѣ и свѣтскитѣ хора, които приематъ прераждането, казватъ: Щомъ не можемъ да постигнемъ своитѣ желания, ще ги оставимъ за бъдещето прераждане. Помнете, че бъдещето се опредѣля отъ настоящето. Сегашниятъ ви животъ опредѣля хиляди бъдещи прераждания. Ако сега живѣете разумно, хиляди бѫдещи прераждания ще живѣете добре. Всичко зависи отъ сегашния ви животъ. Не живѣете ли днесъ добре, хиляди години ще носите последствията на лошия животъ. Като знаете това, трѣбва ли да се откажете отъ разумния животъ за нѣкакво въображаемо щастие? Това не значи, че трѣбва да се откажете отъ живота, но да се домогнете до истинския животъ. Придобиете ли този животъ, вие сте влѣзли въ изобилието. Това значи, да забогатѣе човѣкъ. Щомъ забогатѣе, той лесно плаща дълговетѣ си. Какво може да даде онзи, който нѣма петь пари въ джоба си? Желая всички да се домогнете до Божествения животъ, да забогатѣете външно и вѫтрешно, да разрешите правилно задачитѣ на своя животъ. Това се отнася до всички, млади и стари. Не се ли домогнете до този животъ, нито здравето си ще подобрите, нито желанията си ще постигнете, нито знания ще придобиете. Какъвъ животъ е този, който не носи здраве, сила, свѣтлина? Всѣки отъ васъ трѣбва да се радва на здраве, на сила и свѣтлина въ ума си и на топлина въ сърдцето си. Дето здравиятъ мине, и камънитѣ, и дърветата го посрѣщатъ съ радость Животъ блика отъ него. Ако камънитѣ и дърветата се радватъ на човѣка, колко повече ще се радватъ неговитѣ близки, братя и сестри. Работете върху себе си, да ви посрѣщатъ навсѣкѫде съ радость и веселие. Сега, желая на братята да бѫдатъ справедливи, а на сестритѣ — да бѫдатъ милосърдни. Само проявената Божия Лю бовъ, само проявената Божия Мѫдрость, само проявената Божия Истина носятъ пълния животъ. * 2. Лекция отъ Учителя, държана на 3 септемврий, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Божиятъ гласъ" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 10-та година, т. I (1930-1931 г.), Пѫрво издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Божиятъ гласъ Размишление. Сѫществува една вѫтрешна философия за живота, която опредѣля пѫтя на човѣка. За да придобие тази философия, човѣкъ трѣбва да прави съзнателни усилия, да работи върху себе си. Ако ви запитатъ, защо сте дошли на земята, какво е вашето предназначение, ще кажете, че Господъ знае това. Той ви е създалъ, Той знае, какво е предназначението ви. Това е общо твърдение. Така говори човѣкъ, когато не мисли. Обаче, човѣкъ трѣбва да знае, защо е дошълъ на земята, каква е неговата специална работа. Ако се зададе този въпросъ на вола, на птицата, на рибата, всѣко отъ тия сѫщества ще отговори споредъ степеньта на своето развитие. Волътъ ще каже, че неговата специална работа е да се движи отъ едно мѣсто на друго и, ако нѣкой го нападне, да се брани съ рогата си; птицата ще каже, че нейната работа е да хвърка, рибата — да плава. Какво ще отговори човѣкъ на този въпросъ? Ако е мислилъ по този въпросъ, той може да си даде единъ задоволителенъ отговоръ. Всѣки, който си е отговорилъ на въпроса, защо е дошълъ на земята, може да се нарече щастливъ човѣкъ. Той е придобилъ вѫтрешенъ миръ и спокойствие. Следователно, който разбира смисъла на живота, той е дошълъ до едно просвѣтление въ схващанията си, вследствие на което се развива правилно. Той върви съ сигурность, съ отворени очи въ пѫтя си. На каквито мѫчнотии и противоречия да се натъкне, той лесно ги разрешава. Този човѣкъ се интересува отъ всичко въ живота. И болниятъ отваря очитѣ си, но само предъ лѣкарствата и яденето, на които разчита да възстановятъ силитѣ му. Щомъ вземе лѣкарството и храната, той пакъ затваря очитѣ си и започва да пъшка. Защо пъшка човѣкъ? Защото минава презъ труденъ пѫть. Значи, болниятъ пъшка, защото пѫтьтъ, презъ който минава, е опасенъ. Като погледне, какво му предстои да мине, той затваря очитѣ си да не вижда. Страхливъ е болниятъ. Като е здравъ, човѣкъ върви съ отворени очи. Защо? Пѫтьтъ, презъ който минава, е красивъ и лекъ. Докато не срещне мѫчнотии, той не се страхува. Срещне ли нѣкаква мѫчнотия, човѣкъ затваря очитѣ си и започва да пъшка. Разумниятъ човѣкъ, който разбира смисъла на живота, и при мѫчнотиитѣ ходи съ отворени очи и безъ страхъ. Човѣкъ е дошълъ на земята да учи. Като ученикъ на живота, той трѣбва да се стреми къмъ положителни знания, които могатъ да внесатъ въ него дълбокъ, вѫтрешенъ миръ. Ето защо, ние казваме, че задачата на човѣка е да познае първо себе си, а после окрѫжаващитѣ; да почне да работи първо съ себе си. а после съ ближния си. Да се нагърби съ изправянето на свѣта, това не е по неговитѣ сили и възможности. Може ли човѣкъ да се грижи за прехраната на всички хора? Може ли той да си отговори на въпроса, какво става съ умрѣлитѣ и кѫде отиватъ тѣ? Може ли той да държи смѣтка за живота на всички, които се раждатъ? Защо се ражда и защо умира човѣкъ? Каквото животътъ носи на човѣка, сѫщото носи и смъртьта. И животътъ, и смъртьта едновременно носятъ известни блага и нещастия за човѣка. За нѣкого смъртьта е щастие, а за нѣкого — нещастие; за едного животътъ е щастие, за другиго — нещастие. Щастието и нещастието сѫ относителни нѣща. Отъ човѣка зависи да направи живота си щастливъ или нещастенъ. Ако живѣе съзнателно и изпълнява Божиитѣ закони, човѣкъ продължава живота си; не спазва ли Божиитѣ закони, човѣкъ съкратява живота си и става нещастенъ. Като живѣе, човѣкъ трѣбва да гледа на живота като на велико благо. За да използува разумно това благо, той трѣбва да изпълнява волята Божия. Що се отнася до религиознитѣ хора, тѣ казватъ, че изпълняватъ волята Божия. Какво се разбира под думитѣ „изпълнение на волята Божия“? Само онзи изпълнява волята Божия, който е здравъ, силенъ, разуменъ. Той е свързанъ съ Бога, и молитвата му всѣкога се приема. Какво ще кажете за онзи, който се хвали съ своя приятель милиардеръ, а нѣма петь пари въ джоба си? Невъзможно е да ходите босъ, гладенъ и окѫсанъ и да имате богатъ приятель. Невъзможно е да изпълнявате волята Божия, а сѫщевременно да боледувате и да живѣете въ сиромашия. Въпрѣки това, дали човѣкъ изпълнява волята Божия, Богъ не го е лишилъ отъ блага. Той е далъ изобилно вода, въздухъ, свѣтлина, храна на хората, но мнозина боледуватъ и страдатъ отъ гладъ и лишения. Кой е виновенъ за това? Ако стомната на човѣка е пукната и, каквото се налѣе въ нея, всичко изтича навънъ, кой е виновенъ за това? Стомната. Кой е пукналъ стомната? Или грънчарьтъ, или онзи, който я употрѣбявалъ. Нито едното положение спасява човѣка, нито другото. Важно е. че стомната му е пукната и трѣбва да се смѣни. Той има право да смѣни счупената стомна съ здрава. И тъй, когато чуете нѣкой да се оплаква, че работитѣ му не вървятъ добре, ще знаете, че стомната му е пукната. Каквото и да налива въ нея, всичко изтича навънъ. Въ края на краищата, човѣкъ постоянно губи. Понѣкога загубитѣ сѫ голѣми, а понѣкога - малки. Ако наливате вода въ пукната стомна, и тя изтича навънъ, загубата не е много голѣма, защото въ природата има изобилно вода: отъ една страна можешъ да наливашъ, а отъ друга да изтича. Обаче, дойдете ли до розовото масло, запримѣръ, най-малката загуба отъ него се отразява зле не само върху отдѣлния човѣкъ, но и върху цѣлия му домъ. Тѣлото на човѣка не е нищо друго, освенъ гърне, което му е дадено за работа. Това гърне трѣбва да бъде здраво, за да задържа скѫпоценното масло за дълго време. Скѫпоценното масло, което се налива въ човѣшкото гърне, представя самия животъ. Пукне ли се гърнето, маслото изтича навънъ, и човѣкъ започва да остарява. Започне ли животътъ да изтича, човѣкъ става неразположенъ и се оплаква, че краката му не го държатъ вече, свѣтъ му се вие, гърдитѣ го болятъ, не може да мисли трезво, очитѣ му се примрежватъ и т. н. Това показва преждевременно остаряване, отъ което се вижда, че човѣкъ е изгубилъ правилното си отношение къмъ разумната природа. Какво трѣбва да прави при това положение? Той трѣбва да възстанови правилното си отношение къмъ разумната природа и да започне да се обновява. Всѣки човѣкъ, праведенъ или грѣшенъ, може да прекѫсне отношението си съ разумната природа, може и да го възстанови. Съ една крива постѫпка праведниятъ може да прекѫсне връзката си съ духовния свѣтъ. Съ една добра постѫпка грѣшникътъ може да възстанови връзката си съ духовния свѣтъ. Много естествено. Ако грѣшникътъ диша чистъ въздухъ, непременно ще бъде здравъ. Ако праведниятъ диша нечистъ въздухъ, ще се разболѣе. Обаче, и едното, и другото може да бѫде временно, а може да бъде и постоянно. Невъзможно е праведниятъ, който живѣе добре, да остане въ нечиста атмосфера. Невъзможно е грѣшникътъ да грѣши и да се ползува всѣкога отъ чистъ въздухъ. Ако праведниятъ се тревожи, ще изгуби здравето си. Ако грѣшникътъ не се тревожи и пази своя вѫтрешенъ миръ, всѣкога ще бѫде здравъ. Богъ е далъ умъ на човѣка, да мисли, а не да се тревожи. — Ама защо свѣтътъ е създаденъ така? — Това не е ваша работа. Кое вѣрую е най-право? — Това сѫ въпроси, които не се разрешаватъ само съ теория. Тѣ се нуждаятъ отъ практическо приложение. За да си отговори на въпроса, кое вѣрую е най-право, човѣкъ трѣбва да следи за резултатитѣ на дадено вѣрую, приложено въ живота. Казано е въ Писанието: „Отъ плодоветѣ имъ ще ги познаете“. Сѫщото може да се каже и за всѣко вѣрую. Ако си здравъ, ученъ, силенъ, твоето вѣрую е право; ако си боленъ, невежа и слабъ, твоето вѣрую не е право. Ама могълъ си да обяснишъ причината на твоята слабость и невежество — това нищо нѣма да те ползува. Каквито обяснения и извинения да давате, слабостьта и невежеството не изчезватъ. Между Бога и човѣшката душа сѫществува връзка, която човѣкъ всѣки моментъ трѣбва да съзнава и да се пази да не я прекъсва. Нѣма ли тази връзка, човѣкъ не може да си състави никакво понятие нито за Бога, нито за себе си. Той вижда хората, вижда и себе си, но нѣма представа, какво нѣщо е човѣкъ. Той знае, че човѣкъ има очи, съ които вижда; уши, съ които чува; носъ, съ който мирише; уста, съ която говори, но това не е достатъчно. Човѣкъ трѣбва да знае предназначението на всѣки удъ въ своя организъмъ. Ще кажешъ, че имашъ рѫце и крака, но ти трѣбва да знаешъ външната и вѫтрешна служба на рѫцетѣ и на краката си. Предназначението на рѫцетѣ не седи само въ работата, която тѣ вършатъ. Предназначението на краката не седи само въ ходенето. Всички удове на човѣшкото тѣло иматъ външна и вѫтрешна служба. Христосъ намаза съ каль очитѣ на слѣпия, и той прогледа. Тогавашнитѣ учени се събраха около Христа и започнаха да Го разпитватъ, какъ е станало, че слѣпиятъ е прогледалъ. Тѣ искаха да знаятъ, слѣпъ ли се е родилъ и, ако се е родилъ слѣпъ, коя е причината за това: той ли е съгрѣшилъ нѣщо, или родителптѣ му? Значи, споредъ тогавашната философия, невъзможно е човѣкъ да се роди слѣпъ, безъ да има нѣкаква причина. Христосъ имъ отговори: „Нито е той съгрѣшилъ, нито родителитѣ му, но да се явятъ дѣлата Божии на него“. Тогавашнитѣ хора не разбираха, какво имъ говори Христосъ, но и сегашнитѣ не разбиратъ. Нѣкои хора разбиратъ Христовото учение, но повечето не Го разбиратъ. Следъ като задаваха много въпроси на Христа, хората искаха да знаятъ, защо отвори очитѣ на слѣпия. Има смисълъ да се задава въпроса, защо нѣкой е извадилъ очитѣ на човѣка, но да питатъ Христа, защо е отворилъ очитѣ на слѣпия, този въпросъ не е на мѣсто. Слѣпотата е ограничение, което трѣбва да се премахне. Христосъ срещналъ единъ слѣпъ и отворилъ очитѣ му. Каква по-естествена постѫпка може да сѫществува отъ тази? Много слѣпи имаше по това време въ Израилъ, но Христосъ не отвори очитѣ на всички, а само на едного. Защо? Той имаше нѣкакво отношение къмъ него. Наистина, следъ проглеждането си слѣпиятъ стана ученикъ на Христа. Христосъ дойде на земята да помогне на ония, които бѣха външно или вътрешно слѣпи, но същевременно бѣха готови да изпълняватъ волята Божия. Ония, които не сѫ готови да изпълняватъ волята Божия, ще слушатъ и ще гледатъ, но нищо нѣма да чуватъ и виждатъ. Значи, не на всички е опредѣлено да се отворятъ очитѣ и ушитѣ имъ, да прогледатъ и да възприематъ Словото Божие. Сега, пренесете факта за отварянето очитѣ на слѣпия въ вашия духовенъ животъ и вижте, не сѫществува ли такава слѣпота и въ васъ? Кога се отварятъ духовнитѣ очи на човѣка? Когато дълбоко въ душата си той пожелае да прогледа, за да служи на Бога и да изпълнява Неговата воля. И слѣпородениятъ, на когото Христосъ отвори очитѣ, носѣше въ себе си желанието да изпълни волята Божия. Заради това желание той очакваше да дойде нѣкой да му помогне. Споредъ индуската философия ще кажатъ, че този човѣкъ е ликвидиралъ съ кармата си, затова е трѣбвало да прогледа. Ние пъкъ казваме, че кармата го напуснала. Какво значи, кармата да напусне човѣка? Кога кармата напуща единъ човѣкъ? Когато види, че нѣма какво повече да вземе отъ него. Като го погледне, кармата казва: Отъ този човѣкъ нищо не може да излѣзе. Не постѫпва ли и вълкътъ по сѫщия начинъ? Като срещне болна овца, вълкътъ я бутне по корема и я оставя настрана. Той казва: Азъ не ямъ болни овце. Обаче, срещне ли здрава овца, той лесно се справя съ нея. Болната овца е свободна, вълкъ не я напада, но здравата е изложена на неговитѣ зѫби. Това е образно изяснение на кармата, което дава възможности да се разбере. Всѣко основно разбиране на известенъ въпросъ представя крѫгъ, около който се нареждатъ всички останали въпроси. И около човѣка се образуватъ концентрични крѫгове, каквито сѫществуватъ и въ природата. Въ природата кѫде срѣщате концентрични крѫгове? Като наблюдавате напрѣчния разрѣзъ на стъблото на нѣкое дърво, виждате, че е съставено отъ нѣколко концентрични крѫга. По тия крѫгове се познава възрастьта на растението. Защо се образуватъ крѫгове, а не квадрати, или други геометрически форми? Защото окрѫжностьта, като крива линия, срѣща по-малко съпротивление, отколкото правата. Значи, при растенето си растенията търсятъ пѫтя на най-малкото съпротивление. Това е единъ отъ методитѣ на природата. За да не изразходва напразно енергиитѣ си, природата всѣкога търси пѫтя на най-малкото съпротивление. И тъй, ако се движи по пѫтя на най-малкото съпротивление, човѣкъ спазва едно отъ правилата на морала въ природата. И съвременнитѣ хора говорятъ за моралъ, осѫждатъ и одобряватъ постѫпкитѣ на своитѣ ближни, но ако разгледатъ своитѣ постѫпки, ще видятъ, че малко отъ тѣхъ отговарятъ на правилата за морала. И въ говора на човѣка има моралъ. Не се ли спазва този мораль,говорътъ е грубъ, неизразителенъ, неприятенъ. Само онзи човѣкъ говори по правилата на морала, който има нужната мекота. За такъвъ човѣкъ се казва, че говори сладко. Нѣма ли мекота въ характера си, каквото и да говори човѣкъ, все еднакво звучи. Дали ще кажете на нѣкого, че го обичате или мразите, все еднакво звучи. Дали ще му кажете, че желаете неговото добро, или го презирате, и едното, и другото ще звучатъ еднакво. Мекота е нужна на човѣка. Мекотата дава изразъ, интонация, а съдържанието на думитѣ изпъква ясно. Такава била молитвата на пророкъ Илия, когато искалъ да докаже на езичницитѣ, че сѫществува единъ Богъ въ свѣта, Който слуша молитвитѣ на хората и имъ отговаря. Всѣка дума въ неговата молитва съдържала мекота, сила, интонация. Като отговоръ на молитвата му, огънь слѣзълъ отъ небето и запалилъ жертвата, която той поставилъ на своя жертвеникъ. Езичницитѣ сѫщо се молили на своитѣ богове, но ни гласъ, ни услишание. Тѣ викали, биели се въ гърдитѣ, пробождали се съ ножове, но боговетѣ имъ оставали глухи на тѣхнитѣ молитви. За молитвата на пророкъ Илия се казва, че е излизала отъ дълбочината на неговата душа. И затова казваме, че молитвата на човѣка трѣбва да бъде отъ душа. Кога се моли човѣкъ отъ душа? Когато се намира на кладата, дето ще го горятъ. Въ този моментъ той забравя всичко около себе си, нищо не вижда и не чува. Съзнанието му е заето изключително съ мисъльта за Бога. Между Бога и неговата душа не съществува никаква преграда. Той има прѣко отношение къмъ съзнанието на Бога. Изправите ли се на молитва предъ Бога, вие трѣбва да заемете положението на дете, което е готово да се изповѣда, да признае всичкитѣ си грѣхове, безъ никакво оправдание предъ себе си. Защо е грѣшилъ, това не е важно. Отъ човѣка се иска да се изповѣда. Що се отнася до прощението, до оправданието, това е работа на Бога. Той знае, че човѣкъ не може всѣкога да разбира нѣщата съ такава яснота, че да не прави никакви погрѣшки. Като се натъкватъ на грѣховетѣ си, нѣкои се оправдаватъ съ това, че човѣкъ е слабо сѫщество и не може да не грѣши. Това не спасява положението. Като грѣши, човѣкъ трѣбва да изправя погрѣшкитѣ си. Не изправя ли погрѣшкитѣ си, той дохожда до едно вѫтрешно състояние на грѣховность, при което изгубва достойнството и силата си. Той съзнава, че е изгубилъ онова, което му е давало сила и подемъ да расте и да се развива. При това положение, каквото и да мислятъ хората за него, важно е неговото вѫтрешно състояние. Изправя ли погрѣшкитѣ си, той възстановява отношенията си към Бога и се чувствува силенъ и смѣлъ. Той гледа спокойно въ очитѣ на хората и не се смущава отъ тѣхното мнение. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ нови разбирания, които създаватъ нови отношения, ново вѣрую. Днесъ всички казватъ, че вѣрватъ въ Бога. Каква вѣра е тази, която не прави никакви жертви? Нѣкой казва, че е готовъ да се хвърли отъ канара, само да докаже, че вѣрата му въ Бога е силна. Лесно се говори, но всичко, което се говори, не може да се изпълни. Отъ човѣка се иска разумна, а не безразсъдна вѣра. Когато сатаната изкушаваше Христа, той Го накара да се хвърли отъ храма, да види, дали наистина ангели ще Го поематъ, да не счупи крака си въ камъкъ, споредъ казаното въ Писанието. Христосъ не се подаде на изкушението и отговори: Махни се оттукъ, не изкушавай Господа! Ако е въпросъ да опитваме Господа, нека пръвъ се хвърли онзи, който изкушава другитѣ. Разуменъ трѣбва да бѫде човѣкъ. Да се хвърли човѣкъ отъ канара за Господа, това е вѫтрешенъ процесъ. При известенъ случай човѣкъ може да падне отъ канара и да остане неповреденъ. Това се постига чрезъ измѣнение тежестьта на тѣлото. То се дължи на физически закони, които хората още не познаватъ. Следователно, всѣка постѫпка трѣбва да бѫде разумна. Ако е за придобиване на нѣкаква опитность, има смисълъ човѣкъ да се хвърли отъ канара. Но ако при това хвърляне се убие, той изкушава Господа. Такова хвърляне е неразумно, въ него нѣма никакъвъ смисълъ. И тъй, истинската вѣра, истинската обичь подразбиратъ работа. Вѣрвашъ ли въ нѣкого, ще работишъ за него. Обичашъ ли нѣкого, ще работишъ за него. Обичьта е законъ на работа. Понеже ни обича, Богъ постоянно работи за васъ. Той е създалъ свѣта за насъ, да се учимъ и развиваме. По сѫщия законъ и ние трѣбва да работимъ за Него, да правимъ това, което Той желае. Това значи, да изпълняваме волята на Бога отъ любовь къмъ Него. Законъ е: обичашъ ли нѣкого, ти трѣбва да постѫпвашъ къмь него така, че да го задоволишъ. Държишъ ли неговия образъ въ ума и въ сърдцето си въ чистота, той е доволенъ отъ тебе. Не го ли обичашъ, ти не си готовъ да направишъ нѣщо за него. Хората се радватъ на животъ, на здраве, на сили, благодарение на любовьта и грижитѣ на Бога и на напредналитѣ сѫщества къмъ тѣхъ. Престане ли Богъ да мисли за тѣхъ, тѣ ще се стопятъ, ще изчезнатъ отъ лицето на земята. Любовьта на майката и на бащата, на братята и на сестритѣ, на приятелитѣ подържа живота на човѣка. Щомъ обичатъ, тѣ искатъ той да живѣе и съ това подържатъ неговия животъ. Значи, любовьта подържа живота. Дето има любовь, тамъ има и животъ. Дето любовьта отсътствува, тамъ никакъвъ животъ не сѫществува. Докато близкитѣ ви желаятъ да живѣете, вие ще живѣете. Щомъ тѣ пожелаятъ да умрете, вие изгубвате живота си. Това е единъ отъ вѫтрешнитѣ закони на Битието. Като знаете това, дръжте връзката си съ Бога. Прекъснете ли връзката си съ Бога, и животътъ ви се прекъсва. А щомъ животътъ се прекъсва, нещастията идатъ едно следъ друго. Следователно, ако страдате, не търсете причината за страданията вънъ оть себе си. Знайте, че вие сте нарушили своитѣ свети отношения къмъ Първата Причина. Какво трѣбва да правите тогава? Възстановете връзката си съ Първата Причина. Щомъ възстановите тази връзка, животътъ ви отново ще потече правилно. Като ученици, вие сте изучавали математика, знаете закона за отношенията и виждате, че ако една отъ величинитѣ се измѣни, измѣня се цѣлото отношение. Ако този законъ е вѣренъ за физическия свѣтъ и трѣбва да се спазва, колко повече трѣбва да се спазва въ психическия животъ, дето материята е по-фина и се нуждае отъ по-голѣмо организиране. Ако ви дадатъ една права и една крива линия, вие трѣбва да знаете, има ли отношение между тѣхъ и, ако има, да знаете, какво е отношението имъ. Правитѣ и кривитѣ линии иматъ приложение въ живота. Ако срещнете нѣкой магъ, ще видите, че той носи своята магическа тояжка, т. е. правата линия: Ако срещнете воененъ, ше видите, че и той носи своята тояжка — сабята си, т. е. кривата линия. И дяволътъ носи своята тояжка — стрелата си и, когото срещне, стреля. Днесъ всички хора воюватъ съ нрави или съ криви линии, които употрѣбяватъ като орѫжия. Дали за правото или за кривото воюватъ, дали за доброто или за злото, тѣ непрестанно воюватъ. Всички хора боравятъ съ своитѣ огнестрелни орѫжия. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не разполага съ огнестрелно орѫжие. Човѣшкиятъ езикъ е сѫщо така орѫжие, което може да се употрѣби и за зло, и за добро. Пожелае ли нѣкой да те обиди, веднага пуща въ ходъ своето огнестрелно орѫжие езикътъ си, и те ранява. Какво печели човѣкъ, ако съ своето огнестрелно орѫжие въ устата си, съ своята магическа тояжка ранява ближния си? Казано е въ Писанието: „За всѣка празна дума човѣкъ ще дава ответъ предъ Господа“. Кога ще бѫде това? Въ деня сѫдни, т. е. въ онзи день, когато се разглежда сѫдбата на човѣчеството. Човѣкъ е отговоренъ за всѣка своя дума, понеже живѣе въ хармониченъ свѣтъ, въ свѣтъ на пъленъ редъ и порядъкъ. Когато се намѣрите предъ Божия сѫдъ, вие ще отговаряте, защо създадохте огнестрелнитѣ думи, съ които нарушавате хармонията на Божествения свѣтъ. Самъ по себе си Божествениятъ свѣтъ е хармониченъ, но съ своето неразбиране и невежество човѣкъ внася въ този свѣтъ дисхармония и мисли, че свѣтътъ, изобщо, е дисхармониченъ. Човѣшкиятъ свѣтъ е дисхармониченъ, но не и Божествениятъ. Понеже тия свѣтове сѫ преплетени, изглежда, че дисхармонията е въ цѣлия свѣтъ. Не, дисхармонията е частична и принадлежи на човѣшкия свѣгъ. За да се премахне тази дисхармония, човѣкъ трѣбва да мине презъ страдания, презъ сѫдба, да види своитѣ погрѣшки. Писательтъ ще бѫде сѫденъ за лошитѣ книги, съ които е внесълъ съблазънь и нечистота въ живота. Художникътъ ще бѫде сѫденъ за ония свои картини, съ които е внесълъ нѣщо порочно въ умоветѣ и сърдцата на хората. Нѣкои художници рисуватъ любовьта въ човѣшки образъ, въ образа на Купидонъ — Богъ на любовьта, съ стрела въ рѫка. Досега никой художникъ не е могълъ да нарисува любовьта. Въ каквито образи да я представятъ, тѣ сѫ далечъ отъ идеята за любовьта. Каква любовь е тази, която си служи съ стрела? Това представя любовьта на човѣкъ, който всѣки моментъ може да те мушне съ ножа си. Щомъ не му се харесва нѣщо, той веднага вади ножъ. Като говоря за неиздържаната работа на поети, писатели, учени, философи, художници и музиканти, азъ имамъ предъ видъ бѫдещата работа, която представя плодъ на разумния, вѫтрешенъ животъ на човѣка. Всѣка мисъль, всѣко чувство, които излизатъ отъ дълбочината на човѣшката душа, се отразяватъ върху лицето му, върху цѣлото му тѣло. Тѣ даватъ линиитѣ на неговия външенъ образъ. Отъ линиитѣ, които човѣкъ самъ си изработва, зависи неговото свѣтло или тъмно бѫдеще. Съ мисъльта и чувствата си човѣкъ може да подобри състоянието на своитѣ удове. Запримѣръ, ако човѣкъ постоянно се тревожи и държи въ ума и въ сърдцето си еднообразни мисли и чувства, въ скоро време зрението му ще отслабне. Хора, които сѫ плакали много, които сѫ прекарали голѣми тревоги и безпокойства иматъ слаби очи. Детето на нѣкоя майка умре, и тя цѣлъ животи го оплаква. Какво постига тя съ своя плачъ? Може ли да си помогне? Колкото да плаче, нищо нѣма да постигне. Плачътъ не разрешава въпроситѣ. Нѣкой изгубилъ любовьта си и започва да плаче. Съ плачъ любовьта не се придобива. Искашъ ли да придобиешъ отново любовьта си, обърни се къмъ Онзи, въ Когото тя живѣе. Богъ е Любовь. Следователно, търси любовьта въ Бога и ще я намѣришъ. Като ученици, вие трѣбва да знаете, че отношенията на хората се опредѣлятъ отъ отношенията имъ къмъ Първата Причина на нѣщата. Хората не могатъ да иматъ правилни отношения едни къмъ други, докато нѣматъ правилни отношения къмъ Бога. Още съ ставането си отъ сънь човѣкъ трѣбва да се обърне къмъ Великото съзнание въ живота, да се свърже съ Него и да възприеме поне една Негова мисъль, или едно Негово чувство. Направи ли човѣкъ тази връзка, приеме ли нѣщо отъ Бога, работата му презъ деня ще върви добре, и той ще бѫде веселъ, готовъ за услуги къмъ всички свои приятели и познати. Нѣма по-велико нѣщо за човѣка отъ това, Богь да му проговори чрезъ своитѣ мисли и чувства, да му даде импулсъ за работа. Това значи, да осмисли човѣкъ живота си. За онзи, който е осмислилъ живота си, всички врати сѫ отворени. Дето похлопа, веднага вратата се отваря и му казватъ: Добре дошълъ! Сегашнитѣ хора се нуждаятъ отъ нова философия и ново разбиране за живота. Тѣ се нуждаятъ отъ такова вѣрую, което да ги свърже съ Бога. Не могатъ ли да направятъ тази връзка, тѣхното вѣрую не е право. Тѣ се движатъ въ кривъ пѫть, въ пѫтя на заблужденията. За да възстановите връзката си съ Първата Причина, още съ ставането си помислете за Онзи, Който ви е далъ животъ. Ще Го търсите, ще мислите за Него, докато приемете поне една отъ мислитѣ Му. Какъ ще стане това? Ще прочетете нѣщо било отъ Библията, било отъ живота на светиитѣ, на добритѣ и велики хора. Следъ това можете да започнете работата си. Докато не дадете храна на ума и на сърдцето си, никаква работа не предприемайте. Започнете ли една работа безъ Бога, никакъвъ успѣхъ не очаквайте. Това се отнася до ония, които искатъ да работятъ съзнателно върху себе си. Онѣзи, които сѫ заети, които сѫ се предали на дома, на децата си, на своитѣ лични интереси, тѣ сѫ свободни. Споредъ мене, всѣка работа трѣбва да се предшествува отъ мисъль и отъ чувство къмъ Бога. Сегашнитѣ хора не успѣватъ въ живота си, защото започватъ работитѣ си безъ мисъль за Великото въ свѣта. Тѣ се раждатъ, женятъ и умиратъ безъ Бога. Искате ли да родите нѣщо, или да се жените, питайте Онзи, Който ви е създалъ. Той знае, какво е нужно за всѣки човѣкъ и му дава необходимото. Казвате, че момата трѣбва да търси богатъ, ученъ, здравъ момъкъ, а що се отнася до любовьта, тя сама по себе си ще дойде. Азъ пъкъ съветвамъ момата да не се жени, докато не намѣри момъкъ, когото да обича, и той да я обича. Какъ ще познаете, кой ви обича? Онзи, който обича, въ него има готовность да даде всичко, съ което разполага. Следователно, ако момата и момъкътъ сѫ готови да пожертвуватъ всичко, каквото иматъ, единъ за другъ, тѣ се обичатъ. Опита ли се единиятъ отъ тѣхъ да скрие нѣщо за себе си, тѣ опорочаватъ любовьта си. Любовьта не търпи никаква измама, никаква лъжа, никакво съмнение и недовѣрие. Тя е чиста, света, непорочна. Каквито сѫ отношенията между хора, които се обичатъ, такива трѣбва да бѫдатъ отношенията на човѣка къмъ Бога. Като ни обича, Богъ постоянно мисли за насъ, какъ да ни помогне, да задоволи нуждитѣ ни. Като знае това, човѣкъ трѣбва да бѫде готовъ да пожертвува всичко за Бога. Види ли готовностьта на човѣка да се жертвува, Богъ му проговаря. Една дума ще му каже, но тази дума ще го издигне, ще осмисли неговия животъ. Не може ли да направи тази жертва, човѣкъ е осѫденъ на смьрть, не физическа, но духовна. Духовната смьрть подразбира изгубване на любовьта. Като изгуби любовьта си, човѣкъ започва отново да я търси. Слушате нѣкой да казва, че е изгубилъ първата си любовь, но намѣрилъ втора. Втората любовь е начало на раздори и недоразумения. Първата любовь е чиста, безкористна. Тя отваря предъ човѣка свѣтъ на блаженство. Изгуби ли тази любовь, човѣкъ изпада въ заблуждения. Той мисли, че ще я намѣри, но остава излъганъ. Той се намира въ положението на корабъ, люшканъ отъ вълнитѣ на морето. Много време трѣбва да мине, докато той назрѣе и отново придобие любовьта. Придобие ли я, той не може вече да я изгуби. Сега, не е въпросъ да се обезсърдчавате, но трѣбва да имате ясна представа за нѣщата. Защо ще се лъжете, че камъкътъ на пръстена ви е скѫпоцененъ? Защо ще се лъжете, че любовьта ви е истинска, чиста и света? Като слушатъ да имъ се говори за великата любовь, мнозина казватъ, че тази любовь не ги интересува, че не искатъ да ставатъ калугери. Тукъ не става въпросъ за калугерство. Ние не се интересуваме отъ калугерството, защото въ него нѣма никаква наука, никакъвъ прогресъ. Като контрастъ на тия хора се явяватъ други, които казватъ, че сѫ готови да се предадатъ въ Божиитѣ рѫце. И това не е право. Това е изопаченъ езикъ. Защо ще се предаватъ въ Божиитѣ рѫце? Тѣ не сѫ разбойници. Отъ човѣка се иска служене — да служи на Бога съ всичката си душа, съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърдце и съ всичката си сила. Следователно, човѣкъ може да се предаде въ рѫцетѣ на онзи ангелъ, който се занимава съ взимане на душитѣ. Мине ли презъ този процесъ, човѣкъ се е посветилъ. И момата се предава въ рѫцетѣ на момъка. Кога? Когато момъкътъ е по-силенъ отъ нея. И Христосъ предаде духа си въ рѫцетѣ на Бога, защото Богъ е силенъ. Христосъ каза: „Господи, въ Твоитѣ рѫце предавамъ духа си“. Съ други думи казано, Христосъ се обърна къмъ Бога съ следнитѣ думи: Господи, понеже бѣхъ свързанъ кармически съ грѣха на хората, азъ се наехъ да го нося. До едно мѣсто го носихъ на гърба си, но разбрахъ, че нѣма защо да го нося до край. Ето, сега предавамъ духа си, натоваренъ съ грѣховетѣ на човѣчеството. Следъ това тежко изпитание дойде възкресението на Христа. Съ възкресението на Христа настѫпва нова епоха въ свѣта — ликвидиране на кармата. Христосъ не можа самъ да разреши този въпросъ, но го предостави на Бога. Въ името Божие, Христосъ искаше да застави евреитѣ да вѣрватъ въ Бога, но не можа. Той каза на Господа: „Това, което можахъ да направя, направихъ; останалото ще свършишъ Ти“. Следователно, работата на човѣка е да посажда семена въ своята градина, а останалото е Божие дѣло. Вие трѣбва да знаете, че Богъ възраства, въздига и пречиства нѣщата. Единъ день, като свършите работата си на земята, и вие ще кажете като Христа: „Господи, предавамъ духа си въ Твоитѣ рѫце“. За да предаде духа си въ Божиитѣ рѫце, човѣкъ трѣбва да има устойчива вѣра, като диаманта. Преди да дойде до тази вѣра, той трѣбва да има довѣрие въ своя ближенъ. Днесь хората сѫ изгубили довѣрие единъ къмъ другъ. Когото срещнешъ, на лицето му виждашъ линии на противоречие. Външно се представя като човѣкъ съ вѣра, а вѫтрешно живѣе въ противоречия, които разклащатъ вѣрата му основно. Това не е чистъ животъ. Чистотата подразбира еднакъвъ животъ и външно, и вѫтрешно. Защо трѣбва да се съмнява човѣкъ? Защо трѣбва да се колебае? Животътъ, самъ по себе си, е чистъ и възвишенъ. Дръжте се за този животъ, а не за човѣшкия. Човѣшкиятъ животъ е измѣнчивъ като самия човѣкъ, но Божествениятъ е устойчивъ и хармониченъ. Използувайте днешннтѣ условия да проникнете въ този животъ, за да уредите своя. Ако днесъ не уредите живота си, никога нѣма да го уредите. — Ама ние ще се молимъ, за да придобиемъ този животъ. — Молитвата подразбира работа. Ако не работите, никаква молитва не може да ви спаси. Ако ученикътъ не учи, а само се моли, учительтъ му не може да го прекара въ по-горенъ класъ. Учительтъ има еднакви отношения къмъ всички души, вследствие на което изисква отъ ученицитѣ си да учатъ и прилагатъ. Като ученици, вие трѣбва да работите съзнателно, всѣки день да придобивате по нѣщо ново. Знанието, което имате днесъ, не е достатъчно. Постиженията, до които сте дошли, не сѫ достатъчни. Кой отъ васъ може, като стисне единь камъкь, отгоре да излѣзе огънь, а отдолу вода? Какво означава тази мисъль? Камъкътъ представя твърдата човѣшка мисъль, а огъньтъ и водата — условия за животъ. Следователно, ако не можете да стиснете своята твърда мисъль въ рѫката си и отъ нея да излѣзе огьнь и вода — условия за животъ, вие не сте постигнали нищо. При това положение вие не можете да се хвалите нито съ вѣра, нито съ знание. Това не е за обезърдчение. Ако лѣкарьтъ употрѣбява 10—15 години въ учене, за да стане добъръ лѣкарь, да го признаятъ хората за способенъ, мислите ли, че окултниятъ ученикъ трѣбва да работи по-малко? За да го признаятъ за окултенъ ученикъ, той трѣбва да работи върху ума, върху сърдцето и върху волята си, да стане господарь на условията. Намѣри ли се предъ развълнувана тълпа, ученикътъ трѣбва да махне само съ рѫка и да я укроти. Стигне ли го буря въ пѫтя му, само съ едно махане на рж- ка, бурята трѣбва да престане. Заболи ли го глава, съ едно махане на рѫка, главоболието трѣбва да изчезне. Това значи окултенъ ученикъ. Каквото каже, да стане. А тъй, сто молитви да направи, отъ които само една да се приеме, това показва, че Богъ не го слуша още. Той не е станалъ светия, не е готовъ да помага на хората. Светията работи за цѣлото човѣчество, и трудътъ му се благославя. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ чистене. Тѣ трѣбва да пречистятъ мислитѣ, чувствата, желанията си, да ги освободятъ отъ всички наслоявания на миналото. Тѣ трѣбва да пречистятъ съзнанието си, да свѣтне. Това значи чистъ животъ. Щомъ съзнанието на човѣка се пречисти, и животътъ му става чистъ. Не се спирайте върху външнитѣ прояви на хората, да мислите, че сѫ нечисти. Чистотата и нечистотата сѫ вѫтрешни процеси. Не гледате ли така на нѣщата, вие ще изпаднете въ фалшиво благочестие, ще се спирате върху външното благочестие. Не, човѣкъ трѣбва да бѫде благочестивъ и външно, и вѫтрешно. Не обръщайте внимание само на външното, но гледайте, дали една работа се върши за Бога. Всѣка работа, която човѣкъ върши за Бога, е чиста и света. Че нѣкой билъ поетъ, ученъ. проповѣдникъ — това нищо не значи. Ако поетътъ не възпѣва Великото въ свѣта и не живѣе за него, никакъвъ поетъ не е. Поетъ, ученъ, проповѣдникъ е онзи, който възпѣва Великото, проповѣдва го и живѣе за него. Въ този смисълъ всѣки човѣкъ може да бѫде поетъ. Ако съ езика си, като съ перо, не можешъ да пишешъ по всички правила на поезията, никакъвъ поетъ не си. Ако съ сърдцето си, като съ перо, не можешъ да пишешъ по всички правила на поезията, никакъвъ поетъ не си. Ако съ ума си, като съ перо, не можешъ да пишешъ по всички правила на поезията, никакъвъ поетъ не си. Истинскиятъ поетъ пише съ езика, съ сърдцето и съ ума си. Той излива, щедро дава отъ изобилието на своето сърдце и на своя умъ. Поетътъ описва преживяванията на сърдцето, на ума, на душата, затова хората обичатъ неговата поезия. Желая ви да срещнете Христа и да отвори очитѣ ви. Като прогледате, Той ще ви пита: Познавашъ ли ме, кой съмъ? Ако Го познавашъ, ти си готовъ вече за работа и за приложение. Значи, въ пробуждането на съзнанието има два важни момента: отваряне на очитѣ — проглеждане, и възприемане и прилагане на великитѣ закони на живота. Нѣкои сѫ дошли до първата фаза — отваряне очитѣ на съзнанието, а други — до закона на служенето. Служенето подразбира актъ, който произлиза отъ любовь. Който прилага закона на любовьта, той е силенъ човѣкъ. За такива хора е казано въ Писанието, че праведнитѣ ще управляватъ свѣта. Религиознитѣ казватъ, че Богъ ще оправи свѣта. Богъ създаде свѣта, и ако има нѣкаква дисхармония, тя се дължи на изопачения човѣшки животъ. Човѣкъ развали свѣта, човѣкъ ще го оправи. И днесъ още Богъ работи, създава нови свѣтове, но за тѣхъ се изискватъ разумни хора, да не развалятъ новото, което се създава. Като казвамъ, че човѣкъ е развалилъ свѣта, имамъ предъ видъ човѣшкия свѣтъ. Никой не може да развали това, което Богъ е създалъ. Това е невъзможно. Обаче, съ мисъльта си човѣкъ може да развали свѣта на своя ближень. Той ще му каже, че е невежа, че нищо не разбира, че е на кривъ пѫть. Всѣки човѣкъ може да се подаде на отрицателното влияние на ближния си и да се изопачи. Каже ли ви нѣкой, че сте безвѣрникъ, не се смущавайте, но запитайте го, какво е постигналъ той съ своята вѣра. Ако твоето безвѣрие ти донася храна, дрехи, квартира, ти си на правъ пѫть. И ако при своята вѣра ходишъ гладенъ, босъ и окѫсанъ, вѣрата ти не е истинска. Истинската вѣра храни човѣка, прави го силенъ, здравъ и богатъ. Истинскиятъ Богъ изважда човѣка отъ заблужденията му и го поставя въ правия пѫть. Истинскиятъ Богъ изважда човѣка отъ грѣховетѣ и престъпленията и го поставя при условия, които да го подигатъ. Всѣки другъ, който понижава човѣка, който го сваля отъ положението, въ което се намира, не е никакъвъ Богъ. Истинскиятъ Богъ внася въ човѣка условия за душевно, умствено и сърдечно здраве. Той очиства човѣка отъ всички отрови, които отниматъ душевното му разположение и го правятъ недоволенъ. Желая ви, като ставате сутринь оть сънь, да чуете Божия гласъ, както Адамъ го чуваше въ рая. Богъ казваше на Адама: Адаме, Адаме, кѫде си? - Тукъ съмъ, Господи, но не мога да се покажа. Защо не можа Адамъ да се яви предъ лицето на Господа? Защото бѣше голъ. И на васъ казвамъ: Чуете ли тихия гласъ на Бога, веднага се обадете. Кажете: Тукъ съмъ, Господи! Бѫдете смѣли да се явите предъ лицето Му. Нѣма по-велико нѣщо за човѣшката душа отъ момента, въ който той чува тихия и кротъкъ гласъ на Бога. Чуе ли този гласъ, въ душата му се явява свѣтлина, и той е готовъ вече за работа, за служене на Бога. Вънъ отъ този гласъ, човѣкъ лесно може да изпадне въ тъмнина. Стремете се къмъ чистъ животъ, да се свържете съ Бога, да чувате Неговия гласъ. Станете добра почва, да възприемате Словото Му. Ако сте камъкъ, Словото ще мине и замине край васъ, безъ да ви засегне. Добрата почва лесно се пои, а камъкътъ отбива водата отъ себе си. Да бѫдешъ камъкъ и да не приемашъ водата въ себе си, това представя животъ, пъленъ съ противоречия. За да се освободи отъ противоречията, човѣкъ трѣбва да бѫде добъръ плувецъ. Влѣзе ли въ бурното море на живота, той трѣбва да държи главата си надъ водата, да не се удави. Съвременнитѣ хора се плашатъ отъ живота и се питатъ, какво ще стане съ тѣхъ. Да задава ученикътъ такъвъ въпросъ, това значи, да се страхува. Какво ще стане съ ученика, когато учительтъ му замине за другия свѣтъ? Този страхъ не е на мѣсто. Съзнателниятъ учитель е подобенъ на опитния капитанъ на парахода. Той никога нѣма да спре парахода всрѣдъ морето. Щомъ е тръгналъ на пѫть, той благополучно ще изведе пѫтницитѣ на опредѣленото пристанище. Ако учительтъ замине, ученицитѣ му ще се намѣрятъ въ сѫщото положение, въ каквото сѫ били при него. Добриятъ и съзнателенъ учитель внася свѣтлина въ умоветѣ на ученицитѣ си, благодарение на което, и безъ неговото външно отношение къмъ тѣхъ, тѣ продължаватъ да се учатъ. Ако това можемъ да кажемъ за обикновения учитель, колко повече може да се каже за Великия Учитель, който представя външно отношение на Бога къмъ хората. Учительтъ предава часть отъ своята свѣтлина на окрѫжаващитѣ, както свѣщьта дава часть отъ свѣтлината си на всѣки, който иска да се ползува отъ нея. Учительтъ е проява на Божествената свѣтлина. Колкото повече приема човѣкъ отъ тази свѣтлина, толкова повече е свързанъ съ Учителя си, не по форма, но по съдържание и смисълъ. Словото излиза отъ Учителя, но принадлежи на Бога. Христосъ казва: „Вѣрвайте въ Бога и въ мене вѣрвайте!“ Значи, вѣрвате ли въ Бога, или въ Христа, това е достатъчно. Вѣрвате ли въ Ивана, въ Драгана, въ светиитѣ, въ добритѣ хора, вѣрата ви е ограничена. Вѣрвайте въ едного, за да го виждате въ всички. Този Единниятъ, въ Когото трѣбва да вѣрвате, е Богъ. Щомъ вѣрвате въ Бога, вие ще вѣрвате въ всички хора и то дотолкова, доколкото Той се е проявилъ въ тѣхъ. Когато слушатъ да се говори за нѣкого, хората се запитватъ: Кой е той, отде иде и кой го е изпратилъ? Нѣкой ме пита: Ти кой си? Отговарямъ: Ако си боленъ, азъ ще ти кажа, кой съмъ. Ако си ученикъ, азъ ще ти кажа, кой съмъ. Следователно, ако съмъ лѣкарь и мога да те излѣкувамъ, знанието ми е опитано. Ако си ученикъ и мога да те уча, работата ми е на мѣсто. — За кого е създадено слънцето? — Слънцето е създадено за онзи, който може да се ползува отъ неговата свѣтлина и топлина. Това слънце е направено отъ Бога. Ако не можете да се ползувате отъ неговата свѣтлина и топлина, слънцето не е направено за васъ. Помнете: единъ Учитель сѫществува въ свѣта. Искате ли да се ползувате отъ благословението Му, пазете името Му свещено въ ума, въ сърдцето, въ душата си. Това трѣбва да бѫде идеалътъ на човѣшката душа. Единъ Богъ сѫществува въ свѣта, въ Когото никога не трѣбва да се съмнявате. Не се съмнявайте въ любовьта Му къмъ васъ. Хората се съмняватъ въ любовьта, защото искатъ отъ нея повече, отколкото въ дадения случай тя може да имъ даде. Божията Любовь е единствената мѣрка, съ която мѣримъ нѣщата и различаваме доброто отъ злото. Приложите ли тази любовь въ живота си, каквото пожелаете, ще се сбъдне. Като знаете това, бѫдете внимателни въ желанията си, защото всѣко желание, добро или лошо, се сбѫдва. Сега, като знаете, кое е сѫщественото въ живота, гледайте да запазите връзката си съ Бога. Ако сте я прекѫснали, възстановете я. Този е пѫтьтъ, по който иде новото въ свѣта. Старото вече си отива и се замѣства съ ново. Турцитѣ казватъ: „Като мине пороятъ, кальта остава“. Първоначално кальта е влажна, но постепенно изсъхва. За васъ е важно, какво можете да направите отъ изсъхналата каль. Като се казва, че стариятъ животъ ще изтече, мнозина се страхуватъ, да не стане нѣщо страшно съ тѣхъ. Нѣма защо да се страхуватъ. Старото знание ще отстѫпи мѣстото си на новото. Стариятъ животъ ще се смѣни съ новъ. Какво страшно има въ това? Христосъ казва: „Който иска да бѫде мой ученикъ, да дигне кръста си и да ме последва. Който иска да бѫде мой ученикъ, нека се отрече отъ майка си, отъ баща си, даже и отъ себе си“. Да се самоотрече човѣкъ, това значи, да освободи душата си отъ всички противоречия и препятствия, които може да срещне на пѫтя си. Значи, самоотричането подразбира вѫтрешна свобода на душата. Нѣкой казва, че се е самоотрекълъ, а сѫщевременно умира. Който се е отрекълъ отъ стария животъ, той не умира, а заминава. Като дойде часътъ на заминаването му, той поканва приятелитѣ си на угощение, разговаря се съ тѣхъ, взима писмата до близкитѣ имъ въ онзи свѣтъ и, следъ като се прости съ всички, тръгва за планината, далечъ отъ свѣта, въ който е живѣлъ. И тъй, отъ всички се иска съзнателна връзка съ Бога, за да влѣзатъ въ новия животъ, да чуятъ тихия гласъ на Бога, Който имъ казва: Адаме, излѣзъ вънъ! Напусни стария животъ, и влѣзъ въ новия, дето царува любовь, свѣтлина и знание, свобода и просторъ. Т. м. * 1. Лекция отъ Учителя, държана на 26. августъ, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Доброто орѫжие" 17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. III (1929-1930 г.), Пѫрво издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Начало и край И отговори Симонъ Петъръ и рече „Ти си Христосъ, Синъ на Бога живаго.“ *) „Ти си Синъ на Бога живаго.“ Всѣки човѣкъ трѣбва да има една идея въ себе си, въ която да бѫде така убеденъ, както Петъръ бѣше убеденъ въ Христа. Понеже Петъръ позна Христа, Христосъ му отговори: „Азъ ще ти дамъ ключоветѣ на Царството небесно; и каквото вържешъ на земята, ще бѫде вързано на небеса; и каквото развържешъ на земята, ще бѫде развързано на небеса.“ Всѣки човѣкъ трѣбва вѫтрешно да познава Христа, за да има единъ центъръ, около който всички нѣща да се съсрѣдоточаватъ. Нѣма ли такъвъ центъръ, всички негови мисли и чувства ще бѫдатъ разхвърляни. Каквото да се говори на хората, повечето отъ тѣхъ мислятъ за физическия животъ, да има какво да ядатъ и да пиятъ, да се осигурятъ. Животътъ не седи въ многото ядене. Човѣкъ може да яде много и нищо да не придобие; той може да яде малко и да има голѣми придобивки. Нѣма защо да мислите за утрешния день. Щомъ днесъ сте задоволени, това е достатъчно. Деньтъ се грижи за себе си. Единъ день, това е една Божествена епоха. Така гледа на нѣщата Онзи, Който е създалъ свѣта. За обикновения човѣкъ не е така. Той вижда, че слънцето изгрѣва и залѣзва, но защо става това, не знае. Има сѫщества, за които слънцето нито изгрѣва, нито залѣзва. За тия сѫщества слънцето вѣчно свѣти. Тѣзи сѫщества се намиратъ на висока степень на съзнание. Като гледатъ човѣка, тѣ виждатъ, докѫде е достигналъ, и казватъ, че дълъгъ пѫть предстои на човѣка, докато дойде до съвършенство. За да постигне своето усъвършенствуване, човѣкъ трѣбва да мине презъ 400 хиляди форми, презъ 400 хиляди облѣкла, или презъ 400 хиляди врати. Кѫде е краятъ на живота? Краятъ е тамъ, дето е началото. Кѫде е началото? Началото е тамъ, дето е краятъ. Начало' сѫществува само за онзи, който разбира нѣщата. За онзи, който не разбира нѣщата, има само край. Началото на всѣко нѣщо е блаженство, краятъ — нещастие; началото е любовь, краятъ — умраза; началото е истина, краятъ — лъжа. Всѣко нѣщо, което има край, не е вѣчно, не е истинно. Краятъ на една работа се опредѣля отъ началото. Ако нѣкой ти даде пари за известна услуга и казва, че ти услужва отъ любовь, безъ никакво възмездие, той те поставя на изкушение. Нѣма да мине много време, той ще иска паритѣ си назадъ. Защо? Защото любовьта му е изчезнала. Началото на нѣщата е въ ваши рѫце, затова стремете се началото да бѫде всѣкога добро. Какъвъ ще бѫде краятъ, това не е ваша работа. Краятъ на нѣщата е въ рѫцетѣ на Бога. Ако началото на една работа е въ съгласие съ Бога, краятъ й ще бѫде добъръ. — Ама искамъ да зная, какво има задъ любовьта, задъ истината, задъ правдата. Задъ любовьта стои умразата, задъ истината — лъжата, задъ правдата — неправдата. И обратно: задъ умразата стои любовьта, задъ лъжата — истината, задъ неправдата — правдата. Който не е доволенъ отъ любовьта, ще намѣри умразата. Щомъ се натъкне на умразата, тогава само човѣкъ може да разбере и оцени любовьта. „Ти си Синъ на Бога живаго.“ Христосъ огговори на Петра: „Блаженъ си Симоне, защото плъть и кръвь не сѫ ти открили това, но Отецъ мой, Който е на небеса.“ (— 17 ст.). Мнозина биха желали да бѫдатъ въ положението на Петра, да иматъ съобщение съ Бога, но даже и Петъръ не задържа това съзнание за дълго време. Не се мина много, и той казва на Христа: „Смили се за себе си, Господи, нѣма да ти бѫде това.“ (— 22 ст.). — Тукъ Петъръ изгуби Божественото си съзнание и изпадна въ човѣшко съзнание. Това, което стана съ Петра, става съ всѣки човѣкъ. То е вж.трешно състояние, презъ което всѣки човѣкъ неизбѣжно минава. Докато живѣе въ Божественото съзнание, човѣкъ е готовъ на всѣкакви жертви за Бога и за ближния си. Изпадне ли въ човѣшкото съзнание, той започва да се чуди, защо е влѣзълъ въ този пѫть на страдания, защо не мисли за себе си, за своя животъ. И Петъръ се чудѣше на Христа, защо се излага на такива страдания, защо не помисли и не се смили за себе си. Той знаеше, че Христосъ има сила да победи свѣта и да се избави отъ страданията и се чудѣше, защо не направи това. Христосъ казваше, че трѣбва да мине презъ страдания, за да дойде до възкресението. Безъ страдания нѣма възкресение. Тогазъ Исусъ рече на ученицитѣ си: „Ако иска нѣкой да дойде следъ мене, нека се отрече отъ себе си, и нека дигне кръста си, и нека ме следва.“ (— 24 ст.). Следователно, дойдете ли до Божественото, ще приложите особени методи, а не обикновени. Не казвайте, че, ако служите на Бога, ще загубите. Мислите ли така, вие сте на кривъ пѫть. Страдате ли, не се смущавайте. Божественото страда, за да освободи човѣшката душа отъ робството, въ което се намира. Детето ли страда, или майката? Майката страда, детето знае само да иска, заповѣдва и плаче. Детето плаче за всѣка своя нужда. Щомъ заплаче, майката и бащата веднага му се притичватъ на помощь. Тѣ знаятъ, че то е безпомощно и употрѣбяватъ всички грижи да му помогнатъ. Докато стѫпи на краката си, докато израсне, детето постояннно плаче. Обаче, плачътъ не разрешава въпроситѣ. Детето трѣбва да бѫде разумно, да не плаче, но да знае, какъ да отваря и затваря устата си, какъ да говори на майка си. Кое е сѫщественото за човѣка? Да познава Христа. Мнозина искатъ да иматъ власть, да разполагатъ съ ключоветѣ на Царството Божие. Туй не се постига лесно. За да дойде до това положение, човѣкъ трѣбва да има вѫтрешно, мистично разбиране за живота и за любовьта. Нѣма ли това разбиране, той не е дошълъ до познаване на Бога и на Христа. Ключоветѣ на Царството Божие сѫ въ Бога. Какъ ще дойдете до Него, щомъ не Го познавате? За ония, които Го познаватъ, е казано: „Азъ и Отецъ ми ще дойдемъ и жилище ще направимъ въ васъ.“ Казано е още: „Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога.“ Вънъ отъ познаването на любовьта никаква философия не сѫществува. Любовьта разрешава всички въпроси. Тя представя пълна торба, отъ която човѣкъ може да черпи всѣки моментъ. Какво представя твоето знание за правене на хлѣбъ, за храносмилането, ако торбата ти е празна, и цѣлъ день гладувашъ? Парче хлѣбъ въ торбата ти струва повече отъ всичкото ти знание. Знанието има смисълъ, но при пълна торба съ хлѣбъ. Иначе, ще философствувашъ, ще учишъ хората, но ще поглеждашъ къмъ пълната имъ торба. Като ученици, вие трѣбва да изучавате вѫтрешния смисълъ на живота. Като четете Библията и Новия заветъ, не четете механически. За да разберете Словото Божие, вие трѣбва да се спирате върху Неговия вѫтрешенъ смисълъ. Само по този начинъ ще усилите вѣрата си. Вие се нуждаете отъ вѣра, която да устоява на външни и вѫтреш ш бури, да не се разколебава отъ нищо. Какъ може да ви разубеди човѣкъ въ изгрѣването на слънцето? Вие знаете, че слънцето всѣка сутринь изгрѣва. Ако не го виждате, причината се крие другаде нѣкѫде, а не въ самото слънце. Каквито промѣни да ставатъ въ външния и вѫтрешния животъ на човѣка, слънцето постоянно изгрѣва и залѣзва. Едно нѣщо може да ви изненада: нѣкога слънцето изгрѣва и залѣзва по-рано, а нѣкога — по-късно. Това е въ неговия пѫть. Вие може да не знаете, съ колко минути по-рано или по-късно изгрѣва и залѣзва, но това е предвидено въ движението на слънцето. Тъй щото, кой каквото да ви говори, не се подавайте на чуждото мнение. Понѣкога чуждото мнение може да ви хипнотизира, и вие да останете въ тъмнина. Какъ ще вѣрвате на твърдението на нѣкого, че слънцето нѣма да изгрѣе? Всичко може да стане въ свѣта, но слънцето неотклонно ще следва своя пѫть. Правете наблюдения върху явленията въ природата и вадете заключения. Дойдете ли до нѣкакви положителни правила, не се колебайте въ тѣхъ. Имате ли нѣкакви духовни опитности, не се съмнявайте въ тѣхъ. Тѣ почиватъ на известни закони, които трѣбва да изучавате. Оставите ли съмнението да работи въ васъ, вие се разколебавате, внасяте смущение въ съзнанието си. Всѣко смущение прѣчи на правилното виждане. Като се натъква на съмнения и на смущения, човѣкъ се отегчава отъ живота. Защо? Той мисли, че не може да постигне желанията си. Човѣкъ може да постигне всичко, каквото желае, но на опредѣленото за това време. Може ли детето изведнъжъ да израсте? Дълго време майка му го повива и разповива, кѫпе го въ коритото, докато единъ день стане възрастенъ човѣкъ. Иска ли преждевременно да излѣзе отъ пеленитѣ и да си служи съ магическата прѫчица на баща си, това значи, че човѣкъ е дошълъ до положението на онзи, който иска да се жени. Защо се жени човѣкъ? За да го обича нѣкой. Той иска жена му и децата му да го обичатъ, но единъ день ги изгубва, а съ тѣхъ заедно и любовьта имъ. После търси приятели, намира ги, но скоро ги изгубва. Търси богатство, но и него изгубва. Следъ като прекара голѣми разочарования, той казва: Свърши се моятъ животъ. Животътъ ти не е свършенъ, но свършиха се твоитѣ криви разбирания за живота. Сега ще започнешъ отново, съ нови разбирания Докато дойдешъ до новото, ще минешъ презъ тъмната зона на живота. Страшно е положението на човѣкъ, който е изпадналъ въ тъмнина. Дето погледне — навсѣкѫде мракъ. Спи той, обръща се натукъ натамъ, дано дойде отнѣкѫде малко свѣтлинка. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не е миналъ, или да не мине презъ това състояние. Страшно е това състояние, но не е безизходно. Привидно слънцето ще залѣзва, но пакъ ще изгрѣва. Не се разколебавайте въ вѣрата си. Каквото да стане съ васъ и около васъ, слънцето никога нѣма да загасне. Слънцето представя човѣшкото съзнание. То изгрѣва и залѣзва, но никога не загасва. Ще дойде день, когато човѣкъ ще застане на такава височина, отдето ще вижда слънцето постоянно да свѣти. За него вече слънцето нито изгрѣва, нито залѣзва. Докато расте и се развива, човѣкъ постоянно минава презъ свѣтлина и тъмнина на съзнанието си. За да издържа на тия състояния, той трѣбва да има вѣра въ Бога, като центъръ на неговия животъ. Ако не се движи постоянно около този центъръ, човѣкъ не може да расте и да се развива. Богъ дава еднакви условия на всички души да растатъ и да се развиватъ, да постигнатъ своитѣ желания. Кѫде ще намѣрите Бога? Въ себе си. Търсите ли Го вънъ нѣкѫде, въ този или онзи. вие ще се заблудите, ще объркате пѫтя си. Объркате ли пѫтя си, всичко ще загубите. Единъ богатъ младежъ отишълъ при единъ адептъ да се учи. Адептътъ билъ отъ самозванитѣ учители. Ученикътъ искалъ отъ адепта да направи нѣкакво чудо. Адептътъ казалъ: Ще направя едно чудо, но ако ми донесешъ всичкитѣ си скѫпоценности. Ученикътъ изпълнилъ волята на адепта. Той донесълъ скѫпоценноститѣ си и чакалъ да види, какво чудо ще стане. — Затвори сега очитѣ си и, докато не ти кажа да ги отворишъ, ще седишъ съ затворени очи — казалъ адептътъ. Ученикътъ затворилъ очитѣ си и чакалъ. Въ това време адептътъ обралъ всичкитѣ му скѫпоценности и изчезналъ. Когато ученикътъ отворилъ очитѣ си, не видѣлъ нито учителя си, нито торбата съ скѫпоценноститѣ. И тъй, когато дойде нѣкой самозванъ адептъ при тебе и ти каже, че ще те научи на нѣщо особено, знай, че той ще вземе всичкитѣ ти скѫпоценности и ще изчезне. Видите ли такъвъ учитель, дръжте очитѣ си отворени. За тия адепти и учители Христосъ казва, че сѫ крадци и разбойници. Тѣ не носятъ свобода на човѣшката душа, но я ограбватъ и заробватъ. Пазете се отъ учители, които не служатъ на Божественото, което носи изобилие въ живота. Като знаете това, дръжте връзката си съ Божественото и не мислете, че можете да имате реални постижения по механически начинъ. Реалното се придобива по реаленъ начинъ. Едно се иска отъ човѣка: съзнание за всичко, което върши; яде ли, пие ли, работи ли — всичко да става за слава Божия. Обезсърдчи ли се човѣкъ, нека си помисли за Бога. Щомъ помисли за Бога и реши да живѣе за славата Божия, обезсърдчението изчезва. Ще кажете, че работата ви нѣма да се нареди и отпадате духомъ. Направете малко усилие надъ себе си и започнете да ядете. Щомъ хапнете малко хлѣбъ, неразположението ви ще изчезне. Хлѣбътъ внася сила въ човѣка и го потиква къмъ животъ. Щомъ се нахрани човѣкъ, слънцето въ него изгрѣва. Гладътъ е залѣзъ, яденето — изгрѣвъ. Яденето, както слънцето, дава условия на човѣка да расте. Когато се говори за слънцето като източникъ на животъ, нѣкои мислятъ, че като излизатъ сутринь да наблюдаватъ изгрѣва на слънцето, ще придобиятъ всичко, отъ което организъмътъ имъ се нуждае. Ако разбиратъ езика на слънцето, много нѣщо ще придобиятъ. Не го ли разбиратъ, нищо нѣма да придобиятъ. Слънцето дава изобилно на ония, които могатъ да се свържатъ съ неговитѣ сили. Обаче, който е свързанъ съ слънцето, и при 30° студъ, пакъ може да се ползува отъ неговитѣ лѫчи. Отъ съзнанието на човѣка зависи, колко енергия може да приеме отъ слънцето. Когато съзнанието на човѣка е пробудено, той се превръща въ изворъ, който постоянно дава. Той има любовь въ себе си, която отправя къмъ всички живи сѫщества. Ако погледнете съ окото на ясновидеца двама души, които се обичатъ, ще видите, че между тѣхъ става преливане на енергии. Като се обичатъ, енергията отъ Духа слиза върху тѣхъ и се прелива отъ единия въ другия. Като не разбиратъ любовьта, хората се страхуватъ да не я изгубятъ. Любовьта не се губи. Тя обхваща цѣлата вѣчность. Който люби, той живѣе въ вѣчностьта, въ която радостьта е непреривна. Любете, за да живѣете въ вѣчната радость. Не любите ли, вие сте въ вѣчната скръбь. Любите ли, вие ще бѫдете въ Божествения животъ Въ Божествения животъ има само качване отъ едно стѫпало на друго, обличане на нови дрехи и влизане въ врати, които водятъ къмъ радость и изобилие. Въ човѣшкия животъ има слизане, събличане и излизане. Влѣзете ли за моментъ само въ Божествения свѣтъ, благодарете за онова, което сте получили, и се върнете у дома си да си дадете отчетъ за всичко, което сте дали и взели. И рече му Симонъ Петъръ: „Ти си Синъ на Бога живаго.“ Синътъ подразбира отношение, връзка между Божественото и човѣшкото съзнание. Тази връзка е като свѣщьта, която посочва пѫтя на пѫтникъ, който се объркалъ въ тъмна нощь. Тя е слънце за заблудения пѫтникъ. Както слънцето огрѣва нѣщата и показва пѫтя на човѣцитѣ, така и връзката между Сина и Бащата озарява човѣшката душа и я подига. Слънцето освѣтява земята, а Божественото съзнание — душата. Божественото съзнание носи радость, свѣтлина, знание и свобода за човѣка. Силата не е въ свѣщьта, но въ онзи, който я носи. Силата не е въ слънцето, но въ Онзи, Който е задъ него. Както човѣкъ носи свѣщьта и освѣтява своя пѫть и пѫтя на своитѣ близки, така и Богъ носи слънцето въ рѫката си. При всѣко съмнение свѣщьта изгасва, и човѣкъ остава въ тъмнина. Започне ли да се моли, свѣщьта отново свѣти. Ще кажете, че това сѫ детински обяснения. Искате ли философски обяснения, намѣрете нѣкой философъ, като онзи адептъ, който ще ви каже да затворите очитѣ си и ще ви обере. Ние проповѣдваме на хората да държатъ очитѣ си отворени. Ние правимъ чудеса, когато очитѣ на хората сѫ отворени. Когато слънцето изгрѣва, дръжте очитѣ си отворени. Отвори очитѣ си, да видишъ голѣмото чудо на свѣта — изгрѣването на слънцето. По-голѣмо чудо отъ това нѣма. Станешъ ли сутринь да поздравишъ слънцето и следъ това започнешъ да работишъ, ти можешъ и ученъ, и богатъ, и здравъ да станешь. Ти можешъ да развързвашъ и да завързвашъ, както и когато пожелаешъ. „Вѣрниятъ въ малкото е вѣренъ и въ многото.“ Колкото малка работа да ви е дадена, свършете я съ любовь. Тя ще ви донесе благословението на Бога. Не е ли доволенъ на малкото, каквито условия да му се дадатъ, човѣкъ нищо не може да постигне. Красивата и скѫпа цигулка не може да направи ученика музикантъ. Трудъ, усилия, работа се иска отъ него. За да постигне нѣщо, той трѣбва да работи по четири-петь часа на день. Днесъ животътъ изисква отъ всѣки човѣкъ усилена и съзнателна работа върху себе си. Всѣки самъ трѣбва да свири, самъ да се упражнява. Никой за никого не може да работи. Вие можете да слушате другитѣ да свирятъ, но за себе си самъ ще свирите. Богъ е далъ най-голѣмото благо на човѣка — животътъ. Нищо друго не се иска отъ човѣка, освенъ съзнателна работа, направена съ любовь и благодарность. Какъвъ ще бѫде краятъ на нѣщата, не мислете. Какво става, когато слънцето изгрѣва? Щомъ слънцето изгрѣе, изворитѣ ще усилятъ течението си, нивитѣ ще узрѣятъ, хамбаритѣ ще се напълнятъ, хората ще се помирятъ и ще заживѣятъ братски. Какво ще стане още? Мъртвитѣ ще възкръснатъ. Какво ще стане още? Неправдата ще изчезне. Още? Правдата ще възтържествува и между хората ще настане миръ, радость и веселие. Кога ще стане това? Когато очитѣ на хората се отворятъ. * 51. Лекция отъ Учителя, държана на 13. августъ, 1930 г. Рила. — 7-тѣ езера. _____________ *) Матея 16:16.

От томчето "Доброто орѫжие" 17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. III (1929-1930 г.), Пѫрво издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Задължително право Какво прави домакинята, когато иска да мѣси хлѣбъ? Тя взима нѣколко килограма брашно, пресѣва го и туря настрана трицитѣ. После взима чиста, топла вода и замѣсва брашното съ нея. Следъ това туря кваса и продължава да мѣси тѣстото известно време и го оставя на топло, докато започне да се подига. Ако не тури вода въ брашното, частичкитѣ му ще останатъ пръснати. Въ случая водата се взима като елементъ, необходимъ за спояване на брашното и превръщането му въ тѣсто. Възъ основа на сѫщия законъ и човѣшкитѣ мисли и чувства, за да се използуватъ, трѣбва да се споятъ, т. е. да се обединятъ. Останатъ ли пръснати, безъ всѣкаква връзка помежду си, тѣ сѫ безпредметни. Значи, за да влѣзатъ въ работа, мислитѣ и чувствата на човѣка трѣбва да бѫдатъ въ хармония. Нѣма ли единство между мислитѣ и чувствата, тѣ сѫ подобни на брашненитѣ частички. Всѣки вѣтъръ може да ги отнесе. И скѫпоценнитѣ камъни придобиватъ стойность, когато се употрѣбяватъ. Не се ли извадятъ отъ условията, при които природата ги е поставила, тѣхната стойность е безпредметна. Следователно, всѣко нѣщо придобива известна стойность, когато излѣзе отъ условията, въ които природата го е поставила. Като промѣнятъ условията си, хората страдатъ, но иматъ възможность да се развиватъ. Добре е всѣко сѫщество да промѣни условията си доброволно; ако не желае само да направи това, тогава идатъ страданията. Рибата никога не би промѣнила условията на своя животъ, ако не дойде вѫдицата или мрежата на рибаря. И човѣкъ не би промѣнилъ условията на своя животъ, ако не дойдатъ страданията. Въ този смисълъ, страданията за човѣка не сѫ нищо друго, освенъ вѫдицата или мрежата на възвишенитѣ сѫщества, които го изваждатъ отъ обикновенитѣ условия на живота и го заставятъ да работи. Страданията изваждатъ човѣка отъ охолнитѣ условия, които го правятъ мързеливъ, и по този начинъ го впрѣгатъ на работа. Всички съвременни хора се стремятъ къмъ нѣкакъвъ идеалъ. Всѣки иска да постигне нѣщо. Идеалътъ на нѣкои е да се домогнатъ до щастието; други пъкъ искатъ да се усъвършенствуватъ. Каквито идеали да има човѣкъ, първата му задача е да изпълни волята Божия. Да вършишъ волята Божия, това значи. да си намѣрилъ ключа на живота. Който върши волята Божия, той е придобилъ нѣщо ново. Като изучавате живота на хората, ще видите, че онзи, който върши своята воля, коренно се различава отъ този, който върши волята Божия. Каквато храна употрѣбява човѣкъ, такъвъ става. Съ каквото млѣко се захрани детето, такива качества придобива. Всѣко дете. което е захранено съ майчиното си млѣко, прилича на майка си. Подъ думата „майчино млѣко“ разбирамъ онова млѣко, което съдържа въ себе си качествата на любовьта. Подъ думата „майчино млѣко“ разбирамъ словесното млѣко. Който се храни съ такова млѣко, той става истински човѣкъ. Душата се храни съ словесното млѣко, вследствие на което съдържа качествата на това млѣко. Когато цитираме стиха, че истината ще ви направи свободни, имаме предъ видъ присѫтствието на Словото, на Божия Духъ въ човѣшката душа. Свободенъ може да бѫде само онзи, който носи истината въ себе си. Дето е истината, тамъ сѫ и любовьта, и мѫдростьта. Всички хора, религиозни и свѣтски, очакватъ идването на Духа. Защо Го очакватъ? Защото Той внася въ човѣка онази свѣтлина, която разкрива пѫтищата на живота. Безъ свѣтлината и знанията на Духа, човѣкъ се намира въ тъмнина, като въ тъмна, бурна нощь. Каквото е слънцето за физическия човѣкъ, такова нѣщо е Духътъ за духовния човѣкъ. Както безъ слънце човѣкъ не може да използува физическитѣ блага, така и безъ Духа не може да се ползува отъ благата на духовния свѣтъ. Дойде ли Духа въ човѣка, той става ученъ. силенъ, богатъ, здравъ, щастливъ. Съ Духа той всичко може да направи. Безъ Духа човѣкъ е слабъ и немощенъ, нищо не може да постигне. Това значи, да живѣе човѣкъ само съ човѣшкото съзнание. Когато Божественото дойде въ човѣка, то стопява всичко въ него. Като знаете това, дайте пѫть на Божественото въ себе си. Христосъ е говорилъ за блаженствата, но и до днесъ тѣ оставатъ неразбрани. Блаженствата сѫ качества на духовния човѣкъ. Истински духовниятъ може да бѫде кротъкъ, смиренъ, миротворецъ. Той гледа на всички хора като на свои братя. Той мисли право. Влѣзе ли една крива мисъль въ човѣшкия умъ, той прелюбодействува. Всѣка крива мисъль, всѣко криво чувство, всѣка крива постѫпка водятъ човѣка къмъ прелюбодеяние. Ако не мисли право, човѣкъ е въ състояние да продаде своето убеждение. Човѣкъ има право да се откаже отъ своитѣ убеждения и вѣрвания, само когато го отклоняватъ отъ правия пѫть. Като не могатъ да се справятъ съ мѫчнотиитѣ въ живота си, хората се отказватъ отъ убежденията, отъ вѣрванията си и търсятъ причинитѣ за нещастията си едни въ други. Мѫжътъ казва, че жена му е виновна за нещастията въ дома, и решава да я напусне. Жената казва, че мѫжътъ е виновенъ. Мѫжътъ напуща жена си, жената напуща мѫжа си, но пакъ не се освобождаватъ отъ нещастията си. Тѣ нѣматъ ясна представа, какво нѣщо е мѫжътъ и какво — жената. Мѫжътъ символизира духа, а жената — душата, т. е. мѫжътъ представя мѫдростьта, а жената — любовьта. Дето е любовьта, тамъ е животътъ, тамъ е чистотата. Какъ познавате живота и чистотата? Животътъ е вода, изворъ, който постоянно дава. Трѣбва ли да доказвате чистотата на извора? Идете при нѣкой изворъ и вижте, каква е водата му. Той самъ говори за себе си. Мѫдростьта пъкъ носи знание и свѣтлина. Щомъ нѣкой човѣкъ може да освѣти пѫтя ви, не се съмнявайте въ него. Той е носитель на Божествената мѫдрость. Има ли любовьта и мѫдростьта въ себе си, човѣкъ побеждава всички врагове. И тъй, искате ли да изправите живота си, дайте мѣсто на Божествената душа и на Божествения духъ въ себе си. Постигнете ли това, вие влизате въ новия животъ, въ живота на истинскитѣ блага. Този е идеалътъ, къмъ който всѣки трѣбва да се стреми. Този идеалъ може да се постигне, когато човѣкъ отвори пѫть на Божественото въ себе си. Това значи, да даде възможность на душата и на духа да се проявятъ. Душата и духътъ трѣбва да господаруватъ въ човѣка, а умътъ и сърдцето да имъ слугуватъ. Време е вече хората да взематъ ключа на живота въ рѫцетѣ си и да изпълняватъ волята Божия. Само душата и духътъ разбиратъ волята Божия и могатъ да я изпълняватъ. Остане ли човѣкъ съ ума и съ сърдцето си да изпълнява волята Божия, той съвсемъ ще се обърка. Голѣмо сѣене става въ свѣта. Които не изпълняватъ волята Божия, ще изкочатъ вънъ отъ решетото. Всички хора ще минатъ презъ чистене. Които се изчистятъ и останатъ на решетото, ще се посадятъ въ земята, да дадатъ плодъ. Които паднатъ отъ решетото, ще отидатъ въ устата на кокошкитѣ. Като слушатъ да се говори така, всѣки иска да знае, къмъ коя категория зрънца се отнася: къмъ ония, които оставатъ на решетото, или къмъ ония, които отскачатъ навънъ. Това не е важно. Едно е важно за васъ: Да станете съвършени, както е съвършенъ Отецъ вашъ небесни. Какъ може да стане човѣкъ съвършенъ? Като даде право на душата и на духа си да господствуватъ въ него, т. е. да стане проводникъ на Божията Любовь и Мѫдрость. Стане ли проводникъ на великитѣ Божии закони, човѣкъ се ползува отъ всички Негови блага. Бѫдете съвършени! Пѫтьтъ къмъ съвършенство е пѫть къмъ вѣчни постижения. Да се усъвършенствува човѣкъ, това е многократенъ, а не еднократенъ процесъ. Стремежътъ къмъ съвършенство се дължи на Божественото въ човѣка, което го потиква къмъ постоянна работа за Великото и Красивото въ свѣта. Този импулсъ е запалената свѣщь въ човѣкв, която трѣбва постоянно да гори. Т. м. * 50. Лекция отъ Учителя, държана на 6 августъ, 1930 г. Рила.— 7-тѣ езера.

От томчето "Доброто орѫжие" 17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. III (1929-1930 г.), Пѫрво издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Скришната стаичка Матея, 6. гл. Т. м. Ще прочета часть отъ шеста глава на Евангелието отъ Матея. „А ти кога правишъ милостиня, да не узнае лѣвата ти рѫка, що прави дѣсната ти“. (— 3 ст.) — Дѣсната рѫка е проява на разумното, Божествено сърдце, а лѣвата — проява на човѣшкия умъ. Затова е казано: Когато разумното, Божествено сърдце прави нѣщо, човѣшкиятъ умъ да не знае, какво прави то. „И Отецъ твой, Който види въ тайно, ще ти въздаде наяве“. (— 4 ст.). — Значи, молитвата трѣбва да се прави тайно, защото Богъ вижда въ тайно. Прави ли се наяве, тя е за хората. Човѣкъ не се моли за хората, да го видятъ, но се моли за нѣкакво благо, отъ което има нужда. Молитвата е методъ за възприемане на нѣкакво Божествено благо. „А ти кога се молишъ, влѣзъ въ скришната си стаичка, и, като си затворишъ вратата, помоли се Отцу твоему, Който е въ тайно“. (— 6 ст.). — Тукъ, подъ думата ,врата“ се разбира врата на любовьта. Влѣзъ въ скришната си стаичка, затвори вратата на любовьта и така се помоли на Бога въ тайно. „А вие така се молете: Отче нашъ, Който си на небесата, да се свети името Твое“. — Който си на небесата и въ моята душа, защото душата иде отъ небето. „Да дойде Царството Твое; да бѫде волята Твоя, както на небето, така и на земята“. (— 10 ст.). — Да бѫде волята Ти, както на небето, така и въ моята душа. „Хлѣба нашъ насѫщни, дай го намъ днесъ“. (— 11 ст.). — Подъ думата „насѫщенъ хлѣбъ“ не се разбира само физическиятъ хлѣбъ, отъ който човѣшкиятъ умъ и човѣшкото сърдце постоянно се нуждаятъ. „И прости ни дълговетѣ наши, както и ние прощаваме на нашитѣ длъжници“. (— 12 ст.). „И не въведи насъ въ изкушение, но избави насъ отъ лукаваго: защото е Твое царството, и силата, и славата во вѣки. Аминъ“. (— 13 ст.). Кога идатъ изкушенията? Когато човѣкъ не изпълнява волята Божия. Когато трѣбва да изпълни волята Божия, а прояви непослушание, човѣкъ непременно ще се намѣри предъ нѣкакво изкушение. Ако волята Божия е да помогнешъ на нѣкой сиромахъ, а ти откажешъ, нѣма да мине много време, ще дойде нѣкой крадецъ да те обере. На непослушанието се дължатъ всички катастрофи и фалименти въ свѣта. Следователно, даде ли ви се нѣкаква Божествена наредба или заповѣдь, изпълнете я веднага. Ако доброволно не я изпълните, насила ще ви заставятъ да я изпълните, но ще минете презъ голѣми страдания. Казано е въ Писанието: „Да възлюбишъ ближния си като себе си“. Тъй щото, кажатъ ли ти да дадешъ нѣщо на ближния си, ще дадешъ, както давашъ за себе си. Ако си готовъ да си купишъ костюмъ за две хиляди лева, ще бѫдешъ готовъ и на ближния си да купишъ сѫщия костюмъ. Така трѣбва да постѫпва човѣкъ, когато Богъ му заповѣдва. Обаче, дойде ли въ дома ви човѣкъ, който играе роля на просякъ и разполага повече отъ васъ, вие сте свободни да постѫпите, както намирате за добре. Ако нишо не му дадете, нѣма да ви се вмѣни въ грѣхъ. Когато ви заповѣдва да направите нѣщо. Богъ знае, кой има нужда да му помогнете. Христосъ е казалъ: „Ако имашъ две рази, дай едната на сиромаха.“ Този стихъ се отнася къмъ онѣзи бедни, за които Богъ се застѫпва. „Прости ни дълговетѣ наши, както и ние прощаваме на нашитѣ длъжници.“ Ще кажете: Какъ е възможно да обичамъ своя врагъ? Какъ мога да му простя? Представете си, че до твоя врагъ седи неговия ангелъ, който едновременно обича и него, и тебе. Какво ще направите? Не трѣбва ли да направите добро на вашия врагъ и да му простите заради любовьта на този, който ви обича? Бѫдете готови да направите добро на своя врагъ заради онзи, който обича и васъ, и него. Той нѣма да ви остане длъженъ. При това положение има смисълъ да възлюбите врага си. За да е готовъ да прощава, човѣкъ трѣбва да има разположение и любовь къмъ Бога. „А кога постите, не бивайте, както лицемѣритѣ намръщени; защото помрачавате лицата си, за да се явятъ на человѣцитѣ, че постятъ; тѣ вече си приематъ заплатата.“ (— 16 ст.). — Какво означава постътъ? Има смисълъ човѣкъ да пости, когато се готви за нѣкакво угощение. Ако нѣкой князъ ви кани на угощение, какъ трѣбва да отидете: гладенъ, или ситъ? За да разберете цената на яденето, вие трѣбва да отидете гладенъ. Сѫщиятъ законъ се отнася и до небето. Канятъ ли ви на небето, идете гладни, да разберете цената на благата, които ще ви дадатъ тамъ. Отидете ли при Бога, идете гладни, да има кѫде да турите онова, което Той е приготвилъ за васъ. Бѫдете гладни за Словото, за Божията Любовь, да приемете, колкото ви се даде, и разумно да ги използувате. „Недейте си събира съкровища на земята, дето молецъ и ръжда ги разваля, и дето крадци подкопаватъ и крадятъ.“ (— 19 ст.). „Но събирайте си съкровища на небето, дето ни молецъ, нито ръжда ги разваля, и дето крадци не подкопаватъ, нито крадятъ.“ (— 20 ст.). „Защото, кѫдето е съкровището ви, тамъ ще бѫде и сърдцето ви.“ (— 21 ст.). — Отъ горнитѣ стихове се вижда, че човѣкъ трѣбва да внася съкровището си тамъ, дето не се губи. Внесе ли съкровището си въ нѣкоя земна банка, той постоянно мисли за нея, отъ страхъ да не стане нѣщо, да изгуби това, което е внесълъ. Следователно, имашъ ли нѣкакво съкровище, внеси го въ Божествената банка на небето, та като мислишъ за него, по този начинъ поне да се свържешъ съ небето. Който нищо не е внесълъ въ Божественитѣ банки, той не мисли за небето. Понѣкога насила заставятъ човѣка да мисли за небето. Нѣкоя жена е щастлива въ живота си, доволна е отъ мѫжа си и децата си и не мисли за небето. По едно време задигатъ мѫжа й отъ земята, занасятъ го въ Божествената банка, и жената, ще не ще, започва да мисли за небето. Единъ американски проповѣдникъ — Муди, разправялъ своята опитность: Докато никой отъ моитѣ близки не бѣше заминалъ за онзи свѣтъ, азъ си представяхъ само Бога и ангелитѣ, като обитатели на небето. Когато баща ми замина за другия свѣтъ, започнахъ да мисля и за него. Следъ баща ми умрѣ майка ми и започнахъ да мисля за Бога, за ангелитѣ, за баща си и за майка си. Следъ тѣхъ умрѣха братята и сестритѣ ми. После изгубихъ и най-добритѣ си приятели. Когато близкитѣ ми, които заминаха за онзи свѣтъ, станаха повече отъ тия, които бѣха на земята, азъ мислѣхъ повече за небето: за Бога, за ангелитѣ, за баща си и майка си. за братята и сестритѣ си, за приятелитѣ си. Небето стана за мене близко, родно мѣсто. ,Ако е окото ти чисто, всичкото ти тѣло свѣтло ще бѫде.“ (— 22 ст.). „Ако ли бѫде окото ти лукаво, всичкото ти тѣло тъмно ще бѫде.“ (— 23. ст.). — Думата око означава съзнанието на човѣка. Значи, ако съзнанието на човѣка е чисто, всичкото му тѣло чисто ще бѫде. Ще се спра върху шести стихъ на прочетената глава: „Ти кога се молишъ, влѣзъ въ скришната си стаичка и, като затворишъ вратата, помоли се Отцу твоему, Който е въ тайно. И Отецъ ти, Който види въ тайно, ще ти въздаде наяве.“ — Тайното мѣсто, т. е. скришната стаичка, въ която човѣкъ трѣбва да влѣзе, е истината въ човѣка. Истината е тази область въ човѣка, въ която той трѣбва да се затвори и да се моли. Не влѣзе ли човѣкъ въ тази область да се помоли, молитвата му нѣма да се приеме. Казано е въ Писанието, че истината ще ви направи свободни. Като влѣзе въ областьта на истината, човѣкъ трѣбва да има нужнитѣ пособия, но и да знае да се моли. Мнозина питатъ, не може ли безъ молитва. Безъ молитва не може. Молитвата е вѫтрешна необходимость за човѣка. Ако молитвата стане вѫтрешна необходимость за човѣка, той се моли естествено, безъ никаква принуда, безъ външно насилие. За него молитвата е толкова естествена, както храненето, дишането, чувствуването и мисленето. Въ всички хора скришната стаичка е на различни мѣста. При това, човѣкъ всѣкога не може да влиза въ тази стаичка. Всѣки човѣкъ влиза въ своята скришна стаичка въ специално време. Това зависи отъ неговото вѫтрешно състояние. Изпусне ли момента за влизането си въ тази стаичка, човѣкъ не може вече да го върне. Той трѣбва да чака, да дойде този моментъ втори пѫть. И ако съвременнитѣ хора се оплакватъ отъ несгоди и неуспѣхи, това се дължи на обстоятелството, че не се подчиняватъ на Божественото въ себе си. Когато Божественото говори тѣ не искатъ да го слушатъ. Като мине този моментъ, тѣ тогава се стрѣскатъ, но късно е вече. Който не сѣе на време, той не може да има никакъвъ плодъ. Ако на време не отидешъ на училище, никакви знания нѣма да придобиешъ. Не мислете. че учителитѣ ще направятъ отстѫпки заради васъ. Ако учителитѣ на земята сѫ строги и взискателни, много по-строги и взискателни сѫ тия на небето. Въ тѣхъ нѣма никакво лицеприятие. Тѣ сѫ крайно справедливи, но благосклонни. Когато се моли, човѣкъ трѣбва да знае точно, какво иска. Споредъ мене, единствената молитва, която човѣкъ може да отправи къмъ Бога, е да иска свѣтлина и разбиране, да изпълнява волята Божия. Който изпълнява волята Божия, той има всичко на разположение. Изпълнението на волята Божия е пѫтьтъ, по който човѣкъ може да минава при всички мѫчнотии и затруднения. Въ този пѫть работи Божиятъ Духъ. Който работи въ съгласие съ Божия Духъ, всичко може да постигне. Какъ трѣбва да се моли човѣкъ? Човѣкъ трѣбва да се моли, като онзи, който дължи сто хиляди лева, за които е осѫденъ да лежи 20 години въ затворъ. Човѣкъ трѣбва да се моли като младата мома, която не е получила цѣла година писмо отъ своя възлюбенъ. Човѣкъ трѣбва да се моли като онази майка, на която детето е въ предсмъртенъ часъ. Какво ще стане, ако молитвата имъ се приеме? Тѣ всички ще изпитатъ необикновена радость. Осѫдениятъ на 20 годишенъ затворъ ще бѫде освободенъ, защото нѣкой неговъ приятель платилъ дълга му. Момата ще се зарадва, защото ще получи писмо отъ своя възлюбенъ, който й съобщава причинитѣ за мълчанието си. И майката ще се зарадва, когато види, че здравето на детето се възстановява. Велико нѣщо е да изпълнява човѣкъ волята Божия! Като говоря за млада мома и младъ момъкъ, азъ ги взимамъ като символи. Момата символизира душата, а момъкътъ — духътъ. Всѣка форма въ природата е символъ, съ който тя си служи. Ако искате да разбирате езика на природата, вие трѣбва да превеждате символитѣ й. Тѣ представятъ азбука на нейния езикъ. Т. м. * 49. Лекция отъ Учителя, държана на 30. юлий, 1930 г. Рила. — 7-тѣ езера.

От томчето "Доброто орѫжие" 17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. III (1929-1930 г.), Пѫрво издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Интуиция Иоан, 3 гл. Когато ходи по каменисти мѣста и удари крака си, или друга нѣкоя часть на тѣлото си, човѣкъ усѣща болка. На какво се дължи болката? На удара. Ударътъ пъкъ не е нищо друго, освенъ предаване на особенъ родъ енергия, отъ която човѣкъ не се нуждае. Следователно, всѣко нѣщо, което не е потрѣбно на човѣка, причинява болка. Недоволенъ отъ това, че се е ударилъ, човѣкъ казва: Какъ не се намѣри нѣкой да оправи този пѫть? Човѣшка рѫка не може да оправи това, което природата е наредила. Ако планинскиятъ пѫть трѣбва да се изглади, първа природата ще направи това. Човѣшки сили не сѫ въ състояние да оправятъ пѫтищата на природата. Тамъ други сили работятъ. Засега на човѣка сѫ дадени две задачи: да приеме соковетѣ на своето сърдце и да ги отправи къмъ ума си. Втората задача на човѣка е да развие ума си, за да разбира Божиитѣ пѫтища и закони, чрезъ които свѣтътъ е създаденъ. Да развие ума си, това значи, да усили мисъльта си. Ако мисъльта на човѣка е силна, той може да приема Божиитѣ блага и да ги предава. Той става проводникъ на Божественото. Ако мисъльта на човѣка е слаба, той нищо не може да постигне. За такъвъ човѣкъ се казва, че не е развитъ. Колкото да е ученъ, ако човѣкъ не може да се ползува отъ великитѣ блага на живота, неговата ученость е временна. Може ли да се ползува отъ тия блага, той е истински ученъ, той е мѫдрецъ. Не може ли да се ползува отъ благата на живота, колкото да се товари съ тѣхъ, той все простъ ще си остане. Какво ще кажете за камилата, която сте натоварили съ скѫпоценни камъни и злато? Дали е натоварена съ скѫпоценности, или е безъ всѣкакъвъ товаръ, камилата все камила си остава. Ако не е натоварена, тя е по-доволна отъ положението си, по-леко се движи. Следователно, щомъ човѣкъ не може да използува благата, както трѣбва, тѣ му причиняватъ болка. Всѣко нѣщо, което причинява болка на човѣка, е чуждо за него. Той трѣбва да се освободи отъ чуждитѣ, непотрѣбни за него нѣща. Какъ, познава човѣкъ, кои нѣща сѫ потрѣбни за него, и кои — непотрѣбни? Чрезъ интуицията. Интуицията е Божествено чувство, вложено въ всѣки човѣкъ, но не е еднакво развито въ всички хора. Който е развилъ това чувство въ себе си, той самъ провѣрява нѣщата. Както не е нужно за човѣка да търси нѣкой професоръ да му каже, дали единъ лимонъ е киселъ, така не е нужно за онзи, който има интуиция, да му се доказватъ нѣщата. Иска ли човѣкъ да познае, колко е киселъ лимонътъ, ще вземе ножъ, ще го разрѣже и ще го опита. Иска ли да провѣри нѣщо вънъ отъ своитѣ петь сѣтива, човѣкъ ще приложи интуицията си и ще знае всичко, което го интересува. Като знае това, човѣкъ трѣбва да се допитва до интуицията си, Намѣришъ ли се въ трудно положение и не можешъ да решишъ известенъ въпросъ, обърни се къмъ интуицията си, тя ще ти каже, какво да правишъ. Вѣрно чувство е интуицията, тя никога не лъже. Интуицията, като Божествено чувство, е капитанъ на човѣшкия корабъ. Докато слуша този капитанъ, човѣкъ, изобщо, не може да грѣши. Умътъ, сърдцето и волята сѫ слуги на този капитанъ. Ако го слушатъ и му се подчиняватъ, човѣкъ живѣе добре. Не го ли слушатъ, животътъ на човѣка се отклонява отъ правия пѫть. Христосъ казва: „Ако се не роди човѣкъ изново, не може да влѣзе въ Царството Божие.“ Които не разбиратъ закона, мислятъ, че е мѫчно да се роди човѣкъ. Мѫчно ли е да се роди житното зърно? Посадете едно житно зърно въ земята, при благоприятни условия, и го оставете свободно. То ще израсне, ще цъвне и плодъ ще даде. Мѫчно ли е да усилите доброто въ себе си? Колкото малко да е доброто въ васъ, ако му дадете благоприятни условия да се развие, то ще се увеличи, ще даде плодъ. Ако хората не успѣватъ въ доброто, причината за това е, че не го поставятъ при благоприятни условия. Понѣкога тѣ сѫ силни въ злото, въ отрицателното, защото му даватъ добри условия за развитие. Слушате, запримѣръ, нѣкой да казва, че е неспособенъ. Той постоянно държи тази мисъль въ ума си и не работи. Какво означаватъ думитѣ „не съмъ способенъ“? Не си способенъ да прегазишъ съ краката си дълбока рѣка, която нѣма мостъ. Има ли мостъ, ти си способенъ вече да я преминешъ. Следователно, щомъ рѣката нѣма мостъ и не можешъ да я прегазишъ, стани способенъ да направишъ мостъ и да минешъ по него. Причината да не се обичатъ двама души е, че нѣма мостъ между тѣхъ. Нека всѣки отъ тѣхъ прехвърли по една дъска, и мостътъ ще бѫде готовъ. Щомъ мостътъ е готовъ, и обичьта ще дойде. Нѣкой се оплаква, че никой не го обича. Какво трѣбва да прави, за да го обичатъ хората? Нека направи една овощна градина на мѣсто, отдето минаватъ много хора. Кой какъ мине край градината му, да раздава отъ плодоветѣ: ябълки, круши, сливи, дини, пѫпеши. Въ скоро време той ще завърже добри, приятелски отношения съ тия хора, и тѣ ще го обикнатъ. Всѣки човѣкъ има въ себе си незасѣти мѣста, които трѣбва да засѣе съ доброкачествени плодове. Следъ петь години най-много, той ще има плодове, чрезъ които може да направи връзка съ хората и да го обикнатъ. Добре е всѣки день да посаждате по една добра мисъль въ ума си и по едно добро чувство въ сърдцето си, да има какво да раздавате на своитѣ близки. Красиво нѣщо е да видите душата на човѣка, въ която растатъ благоуханни, разноцвѣтни цвѣтя. Чрезъ посаждане на благоуханни цвѣтя и доброкачествени плодове въ градината на своята душа, човѣкъ дава условия за проява на любовьта къмъ ближнитѣ си. Като ученици, вие трѣбва да работите за придобиване на любовьта, безъ да се страхувате отъ миналия си животъ. Миналото е толкова необходимо, колкото и настоящето. Миналото е встѫпление къмъ настоящето. Отъ миналото си човѣкъ се учи. Безъ опитноститѣ на миналото, новиятъ животъ остава недостѫпенъ за човѣка. Какви сѫ споменитѣ ви отъ миналото, добри или лоши, това не е важно. Нѣщата сѫ добри и лоши отъ гледището на човѣка, но не и отъ гледището на природата, която използува всичко. Следователно, ако мислишъ, че животътъ не е добъръ и нѣма смисълъ да живѣешъ, погледни съ окото на природата, въ която всички нѣща сѫ осмислени. И тогава, ако мислишъ, че не си способенъ да направишъ нѣщо по умъ и по сърдце, възложи това нѣщо на интуицията. Тя ще направи всичко, за което ти се считашъ неспособенъ. Като се говори на хората за съзнателна работа върху себе си, за служене на Бога, тѣ казватъ, че днесъ не се наематъ за тази работа. Единъ день, когато станатъ чисти и свети, тогава ще служатъ на Бога. Защо? Защото мислятъ, че днесъ, при тѣхния грѣшенъ животъ, Богъ не може да ги обича. Тѣ се лъжатъ. Искатъ ли искрено да служатъ на Бога, нека започнатъ още сега. Остане ли въ бѫдеще, когато станатъ свети и чисти, тѣ много ще изгубятъ. Не е лесно да постигне човѣкъ чистъ и светъ животъ. Това е работа на вѣковетѣ, не се постига въ единъ день. Що се отнася до отношенията на Бога къмъ човѣка, тѣ оставатъ едни и сѫщи презъ всички времена и епохи. Богъ е неизмѣненъ въ себе си. Външнитѣ отношения на Бога къмъ хората, къмъ всички живи сѫщества, сѫ различни, но вѫтрешнитѣ сѫ едни и сѫщи. Съ други думи казано: вѫтрешно Богъ е далъ на всички хора едни и сѫщи условия, но външнитѣ условия сѫ различни, споредъ нуждитѣ на всѣки човѣкъ. Ще каже нѣкой, че е грѣшенъ, че прави грѣхове. Грѣши ли, човѣкъ не трѣбва да съжалява, но да извади нѣкаква поука отъ грѣшката си. Като сгрѣши, човѣкъ трѣбва да се радва, че му е дадена възможность да прояви една своя добродетель. Колкото по-голѣма е погрѣшката му, толкова по-голѣма трѣбва да бѫде добродетельта, която проявява. За такива хора се отнася стиха: „Всичко, каквото се случва въ живота на човѣка, който люби Бога, ще се обърне на добро.“ Мнозина грѣшатъ, защото искатъ да придобиятъ всичко изведнъжъ. Това е невъзможно. Може ли човѣкъ да изяде всичкото ядене изведнъжъ? Не е ли по-добре, всѣки день да си хапва по малко, отколкото да изяде всичкото ядене изведнъжъ? Не е ли по-добре човѣкъ да разбира всѣки день по малко, отколкото да разбере всичко изведнъжъ? За да дойде до дълбокото разбиране на живота, човѣкъ се нуждае отъ специални условия. За да разбере живота на нѣкое животно, човѣкъ трѣбва да влиза въ положението му, да разбира неговия умъ и неговото сърдце. При това положение животното е готово само да му услужи. Сега, като нѣма връзка съ човѣка, животното бѣга отъ него. За да разбере живота на ангелитѣ, човѣкъ трѣбва да влѣзе въ връзка съ тѣхнитѣ умове и сърдца. Безъ тази връзка, никакво разбиране не може да сѫществува. И тъй, искате ли да разбирате нѣщата въ тѣхната действителность, възложете това на интуицията въ себе си. Каквото каже тя, вѣрвайте й. Остане ли да вѣрвате на своя умъ и на своето сърдце, тѣ да ви управляватъ, вие сте на кривъ пѫть. Слугитѣ не могатъ да управляватъ господаря си. Остави ли се на тѣхъ, тѣ непременно ще объркатъ пѫтя. Искашъ ли да научишъ нѣщо, възложи го на интуицията си. Колкото да учишъ и философствувашъ, въ хиляда години едва ли ще научишъ толкова, колкото си научилъ чрезъ интуицията за единъ день. Чрезъ интуицията ти можешъ да научишъ, какво представя животътъ на слънцето и на луната, а съ ума си едва ще научишъ, какви елементи влизатъ въ състава на слънцето. Ще каже нѣкой, че може да се съобщава съ слънцето. Ако е така, нека каже нѣщо характерно за живота и сѫществата на слънцето. Запримѣръ, ако говорите за хората като жители на земята, ще кажете, че всички дишатъ, всички мислятъ и чувствуватъ, всички се движатъ. Щомъ сте дошли на планината, вие имате условия да проявите доброто въ себе си. Запримѣръ, спънете ли се въ нѣкой камъкъ, не се сърдете, но спокойно се наведете и го турете на такова мѣсто, да не спъва пѫтницитѣ. Ако попаднете въ нѣкоя малка локва и се изцапате, спрете се да я изчистите. Като гледате клековетѣ, не се отнасяйте съ пренебрежение къмъ тѣхъ, но мислете за живота имъ, за условията, при които се намиратъ, да почерпите урокъ на търпение. Вземете си малко чиста пепель отъ изгорѣлитѣ клекове, пресѣйте я добре и си послужете съ нея като цѣръ. Когато имате нѣкакво неразположение, вземете малко отъ тази пепель, на върха на единъ ножъ, изсипете я въ чаша гореща вода и, като се утаи, изпийте водата. Като ходите по планинитѣ, бѫдете благодарни за всичко, което виждате. Планината, съ своята растителность, представя дѣло на велики работници, които сѫ работили съ вѣкове. Всичко, което сѫ направили, има свой смисълъ и значение. Когато работи, гениятъ влага въ работата си смисълъ. Какво ще кажете тогава за ония велики и гениални майстори, които работятъ въ природата? И тъй, бѫдете бодри, весели и силни. Силата на човѣка се заключава въ това, че Богъ работи въ него. Докато животътъ тече, рѣката е силна. Изчезне ли животътъ, и силата на рѣката изчезва. Следователно, силата не е въ рѣката, но въ живота, който тече презъ нея. На сѫщото основание казвамъ: Силата не е въ човѣшкото съзнание, но въ живота, който излиза отъ Бога и се втича въ човѣка. Като знаете това, внимавайте да не се подпушите, да затворите пѫтя за Божественото въ себе си. Подпушите ли се, вашитѣ нечистотии ще влизатъ навѫтре, вмѣсто да излизатъ навънъ. Не запушвайге трѫбитѣ на вашата канализация, презъ които нечистотиитѣ излизатъ навънъ. Отпушете трѫбитѣ на вашата канализация, за да може доброто и чистото да прониква отвънъ. Дръжте трѫбитѣ на канализацията си отворени за доброто, което иде отвънъ и се втича навѫтре. Дръжте трѫбитѣ на канализацията си отворени и за злото, да излѣзе отвѫтре навънъ. Постигнете ли това, животътъ ви ще се нареди, както Богъ е предвидилъ. Изпѣйте пѣсеньта: „Богъ е Любовь.“ — Божиятъ Духъ, възлюбениятъ на нашитѣ души, ще свърши всичко за насъ. * 48. Лекция отъ Учителя, държана на 23 юлий, 1930 г. Рила. — 7-тѣ езера.

От томчето "Доброто орѫжие" 17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. III (1929-1930 г.), Пѫрво издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Проява, връзка и причина Т. м. Чете се темата. „Влиянието на въздуха и на водата върху живитѣ организми.“ Изпѣйте пѣсеньта: „Въ начало бѣ Словото.“ Въ първа глава отъ Евангелието на Иоана е казано: „Въ начало бѣ Словото, и Словото бѣ у Бога, и Словото бѣ Богъ.“ Преведенъ на съвременната логическа мисъль, този стихъ означава: Проява, връзка и причина. „Въ начало бѣ Словото“ — това означава проява на нѣщата. „И Словото бѣ у Бога“ — връзка между нѣщата. „И Словото бѣ Богъ“ — причина на нѣщата. Следователно, когато човѣкъ се проявява добре въ живота си, това е Словото, което действува въ него. Когато пребѫдва въ Бога, човѣкъ е свързанъ вече съ Него. Щомъ Словото влѣзе въ човѣка, той е дошълъ до причината на нѣщата. Когато Богъ се проявява въ човѣка, това е едно положение. Когато човѣкъ образува връзка съ Бога, това е второ положение. И най-после, когато Богъ изявява сѫщината си въ човѣка, имаме трето положение. Отношението на Бога къмъ човѣка и на човѣка къмъ Бога геометрически представя две прави линии, перпендикулярни една къмъ друга — чър. 1. Въ отношението на правитѣ АВ:СD има просторъ — широчина и височина. Правата АВ може да расте нагоре до безконечность, а правата СD — на дължина и широчина до безконечность. Това значи, да има човѣкъ правилни отношения къмъ Бога. Обаче, ако отношенията на човѣка къмъ Бога не сѫ правилни, непременно нѣкжде ще се създаде известно ограничение или препятствие. Този човѣкъ ще бѫде стѣсненъ въ материалния си животъ. Като нѣма възможность да се разширява и удължава А на физическия свѣтъ, той се принуждава да върви нагоре. По този начинъ отъ дветѣ линии АВ и СD се образува правъ ѫгълъ АВС — чър. 2. Като се движи нагоре къмъ слънцето, т. е. къмъ Бога, човѣкъ се стреми да придобие ония енергии, които му липсватъ. Значи, когато хоризонталната линия въ живота се увеличава безгранично, този животъ има добри материални условия. Когато вертикалната линия се увеличава, духовнитѣ условия се подобряватъ. Като се движи въ възможноститѣ на правия ѫгълъ отъ А до В и отъ В до С, човѣкъ се намира при благоприятни условия. Не използува ли тия възможности, той губи благоприятнитѣ условия, и ѫгълътъ постепенно се стѣснява, става все по-малъкъ, докато се превърне въ права линия. Правата линия дава възможности само на едно измѣрение, т. е. движение само на физическия свѣтъ. Изпусне ли благоприятнитѣ условия на живота си, човѣкъ се натъква на неблагоприятни условия. Отъ него зависи да използува добритѣ условия и да подобри своя животъ. Следователно, когато се казва, че човѣкъ трѣбва да използува живота, разбираме да използува добритѣ условия, които Богъ му е далъ. Не използува ли добритѣ условия на живота, като права реакция, ще дойдатъ лошитѣ, като обратна реакция. Защо е така, никой не знае. Законъ е, обаче: на всѣка права реакция отговаря обратна. Въ този смисълъ, ако не живѣе разумно, човѣкъ се намира предъ опасностьта да изгуби добритѣ условия. Най-голѣмото благо, дадено на човѣка, това е животътъ. Нѣма по-велико нѣщо за човѣка отъ възможностьта да живѣе. Въ древностьта единъ ученъ човѣкъ билъ осѫденъ на смърть. Следъ голѣма борба между неговитѣ приятели и неприятели, да го спасятъ по нѣкакъвъ начинъ, най-после сѫдътъ решiлъ: Този ученъ може да бѫде помилванъ при условие да тури на главата си гърне, пълно съ млѣко, и да обиколи града съ него, безъ да излѣе една капка отъ млѣкото. Ако изпълни задачата си добре, животътъ му ще бѫде подаренъ. Той изпълнилъ задачата си точно, както изисквали сѫдиитѣ — капка млѣко не разлѣлъ. Следъ това сѫдиитѣ го запитали: Какво видѣ въ града? — Нищо не видѣхъ. Мисъльта му била силно концентрирана. Той мислѣлъ само за едно: да обиколи града съ гърнето на главата си, безъ да разлѣе една капка отъ млѣкото и да се върне при ония, въ чиито рѫце е билъ неговиятъ животъ. Това значи концентриране на мисъльта. Като ученици, вие трѣбва да държите въ ума си своята свещена, Божествена идея и съ нея да обиколите цѣлъ градъ, безъ да виждате, какво става около васъ. Държите ли се здраво за своята свещена идея, вие ще бѫдете чужди за дребнавоститѣ на живота. Вие ще минавате и заминавате край тѣхъ, безъ да ги виждате. Не се ли държи здраво за Божественото въ себе си, човѣкъ постепенно губи свѣтлитѣ лѫчи на изгрѣващото слънце отъ очитѣ си, докато единъ день изгуби всичкитѣ лѫчи и въ съзнанието му настава мракъ и тъмнина. Защо? Изгубилъ е добритѣ условия на живота. Изгуби ли тия условия, страданията и недоволството идатъ. Колкото благоприятни условия е изгубилъ човѣкъ, толкова страдания му дохождатъ. Мине ли презъ последното страдание, той започва отново да се качва по възходящата линия на своя животъ. Дойде ли отново до възходящата линия на живота си, човѣкъ трѣбва да приложи своята разумность и любовь, да върви правилно, да не губи благоприятнитѣ условия на своя животъ. Като работи върху себе си, човѣкъ трѣбва да приложи любовьта си, да не очаква другитѣ да го обичатъ. Щомъ свърши дадена работа и се намѣри предъ нѣкакъвъ резултатъ, човѣкъ може вече да се надѣва на любовьта на окрѫжаващитѣ. Значи, докато не приложи своята свещена идея въ живота си и не види нѣкакъвъ резултатъ, човѣкъ не може да изисква любовьта на хората. Изгуби ли това условие, ще дойде обратната реакция. Който използува добритѣ условия, той ще бѫде богатъ човѣкъ; не може ли да ги използува, той ще се намѣри въ крайна сиромашия. Тогава ще го нападнатъ кредиторитѣ му и, като не може да плати дълговетѣ си, ще го ругаятъ, ще го мѫчатъ и изтезаватъ. Дойдатъ ли при богатия, кредиторитѣ ще се поклонятъ учтиво и ще чакатъ. Той ще ги покани да седнатъ, ще извади кесията си и ще имъ плати дълга си, съ лихвитѣ заедно. Тѣ ще му благодарятъ и ще кажатъ: Ето единъ благороденъ човѣкъ. Като знаете това, бѫдете внимателни къмъ задълженията си. Не оставяйте други да плащатъ заради васъ. Не очаквайте другитѣ хора да работятъ за васъ. — Ама Богъ може да направи всичко за насъ. — Той е направилъ най-важното: далъ ви е условия. Богъ ви е далъ умъ, сърдце и воля. На васъ е възложилъ задачата да работите върху ума, сърдцето и волята си и чрезъ тѣхъ да усъвършенствувате своята форма — тѣлото си. Щомъ формата е съвършена, и съдържанието й ще бѫде съвършено. Това значи, да работи човѣкъ съзнателно за себе си, за ближнитѣ си и за Бога. Работи ли само за себе си, той е осѫденъ на смърть. Кой човѣкъ, кое семейство, кое общество или коя държава, като сѫ работили за себе си, сѫ оцѣлѣли до днесъ? Обаче, всички отдѣлни личности, семейства, общества и народи, които сѫ работили за Бога, сѫ записани въ свещената книга на живота. Тѣхнитѣ имена се четатъ отъ всички. Христосъ казва; „Радвайте се, че имената ви сѫ записани на небето.“ Ако имената ви сѫ записани на небето, радвайте се на мнението, което съвършенитѣ сѫщества иматъ за васъ, а не на мнението на хората. Радвайте се и веселете се, ако името ви е написано на дланьта на Онзи, Който рѫководи сѫдбинитѣ на цѣлия свѣтъ. Ще кажете, че правите усилия да бѫдете добри. Това е празна работа. По естество човѣкъ е добъръ, нѣма защо да прави усилия да бѫде добъръ. Отъ човѣка се иска да прояви доброто въ себе си, да не затваря неговия пѫть. Не даде ли пѫть на доброто въ себе си, човѣкъ става лошъ. Тамъ е погрѣшката на човѣка. Щомъ даде пѫть на Божественото въ себе си, всички енергии въ човѣка потичатъ навънъ, и той става проводникъ на доброто. Доброто въ човѣка представя здрава, чиста, лесносмилаема храна, а злото — нечиста, мѫчносмилаема храна. Тъй щото, искашъ ли да проявишъ доброто въ себе си, приемай въ стомаха си само такава храна. която хармонира съ твоето тѣло, въ ума си — само такива мисли, които хармониратъ съ твоя умъ и въ сърдцето си — само такива чувства, които хармониратъ съ твоето сърдце. „Въ начало бѣ Словото.“ Следъ като мислилъ цѣла вѣчность, най-после Богъ се проявилъ чрезъ Словото, т. е. чрезъ разумностьта. Залочнете и вие съ разумностьта, съ Словото на Бога. После Богъ е довелъ всички нѣща до една велика цель — велика връзка, велика хармония на живота. Най-после всичко това трѣбва да бѫде за слава и величие на Бога и на ония сѫщества, които живѣятъ въ Неговото царство. Така трѣбва да постѫпва всѣки човѣкъ. Каквато работа предприема, първо трѣбва да я обмисли и после да си отговори, за кого я прави и какъ трѣбва да я направи. Обичашъ ли нѣкого, трѣбва да знаешъ, защо обичашъ; обичатъ ли те, сѫщо трѣбва да знаешъ, защо те обичатъ. Нѣма по-голѣмо нещастие за човѣка отъ това, да не знае, защо обича и защо го обичатъ. Нѣкой иска Богъ да го обича, но не знае, защо иска тази любовь. Той пъкъ обича Бога отъ страхъ. Обичайте съ свещенъ трепетъ на душата си, да се слѣете съ любовьта на Великия. Мислете съ свещенъ трепетъ на ума си, да свържете мисъльта си съ Великата мисъль на Бога. Чувствувайте съ свещенъ трепетъ на сърдцето си, да се свържете съ Общия пулсъ на живота. Работи ли по този начинъ, човѣкъ има ясна представа за това, което иска да направи. Не се ли рѫководи отъ тия принципи, той нарушава Божествения редъ на нѣщата и създава свой специфиченъ редъ, който е причина за нещастията въ свѣта. Животътъ на сегашнитѣ хора представя редица отъ положения и предпоставки, които човѣкъ е поставилъ на пѫтя на Божественото, съ коете го ограничилъ. Тази е причината за голѣмитѣ нещастия и противоречия въ човѣшкия животъ. Като говоримъ, че всѣки човѣкъ трѣбва да има поне една свещена идея, това не значи, че той може да я реализира изведнъжъ. Десетки, стотици, а понѣкога и хиляди години сѫ нужни, за да може човѣкъ да реализира една велика идея. Запримѣръ, колко години сѫ нужни на човѣка, докато свърши образованието си на физическия свѣтъ? Четири години сѫ нужни за първоначалното училище, три годиниза прогимназия, петь — за гимназия, четири — за университетъ — всичко 16 години. Това представя едно малко образование въ сравнение съ онова, което му предстои да мине въ по-високитѣ свѣтове. Колкото да учи на земята, човѣкъ занася съ себе си една малка часть отъ знанието, което прибавя къмъ това, което носи отъ миналото си. Съвременниятъ човѣкъ не вѣрва въ минало сѫществуване. Дълго време трѣбва да го убеждавате, за да приеме, че е сѫществувалъ нѣкога и носи съ себе си способности и дарби на миналото си, върху които е работилъ и продължава да работи. Като срещнатъ човѣкъ съ високи идеи, хората започватъ да му се подиграватъ, че вървѣлъ на високо. Всѣки човѣкъ трѣбва да бѫде свободенъ да се развива, както той разбира. Не се мѣсете въ чуждитѣ работи. Както растенията се нуждаятъ отъ свобода, така и човѣкъ трѣбва да бѫде свободенъ. За да не се преплитатъ коренитѣ и клонетѣ на дърветата единъ въ другъ, тѣ трѣбва да бѫдатъ на известно разстояние, да не си прѣчатъ. За да се развива правилно и да устоява на бури и вѣтрове, дървото трѣбва да има известна височина. на която да отговаря известна дебелина. И човѣкъ, за да се развива правилно, трѣбва да има опредѣлена височина и дебелина. За да придобие тѣзи нѣща, въ помощь му дохождатъ великитѣ принципи на живота — любовьта, мѫдростьта и истината. Любовьта внася въ него топлина и го кара да се развива на широко; мѫдростьта внася свѣтлина и го прави високъ; истината закрѫглява формата. Истината е съединителна връзка между топлинита и свѣтлината, между чувствата и мислитѣ на човѣка. Ако човѣкъ не е достатъчно високъ, това показва, че не е работилъ съ мѫдростьта; ако не е достатъчно широкъ, той не е работилъ съ любовьта; ако не е достатъчно закрѫгленъ, не е приложилъ истината. Ако не е далъ мѣсто на истината въ себе си, човѣкъ не може да постигне своитѣ стремежи. Чувствата и мислитѣ въ него оставатъ разпръснати, безъ съединителна връзка. Всѣко чувство трѣбва да бѫде подкрепено отъ една мисъль; и всѣка мисъль трѣбва да бѫде подкрепена отъ едно чувство. Това подразбира връзка между мислитѣ и чувствата на човѣка. Истината внася потикъ въ човѣка. Безъ истината нѣма движение. Земята и слънцето се движатъ благодарение на истината. Тя ги тласка къмъ тѣхната велика цель. Сѫщото се отнася и до човѣка. Всѣки моментъ той се движи въ своитѣ мисли и чувства, отива къмъ великата цель на своя животъ. Измѣни ли нѣкѫде посоката на своето движение, или се отклони малко отъ своя пѫть, човѣкъ се намира предъ катастрофа. Сѫществата, които управляватъ планетитѣ, трѣбва да бѫдатъ съсрѣдоточени въ мисъльта си, да не се отклоняватъ. Увлѣкатъ ли се въ нѣкаква велика мисъль, движението на планетитѣ се измѣня. Това отклоняване отъ пѫтя имъ създава катастрофа на всички низкостоящи свѣтове. Като знаете това, за да не се отклонявате отъ своята орбита, не се ровете въ постѫпкитѣ на хората. Давайте си едни на други свобода, да не се преплитатъ коренитѣ и клонетѣ ви. Кой какъ живѣе, това е негова работа — не съкращавайте разстоянието помежду си. Ама картината на еди-кого си не е хубава. Той самъ ще я изправи. Другъ е въпросътъ, ако той самъ извика нѣкой свой приятель, художникъ, и го помоли да се произнесе за картината му. Докато не искатъ вашето мнение, не бързайте да се произнасяте. Съвременнитѣ хора се стремятъ къмъ свобода. Всѣки иска да бѫде свободенъ, но само за себе си. Той не позволява да се мѣсятъ въ работитѣ му, но самъ се мѣси въ чуждитѣ работи. Като види, че нѣкой не постѫпва правилно, той веднага го изобличава, прави му бележки. Вмѣсто да изправи погрѣшката, му, той повече го обърква. Всѣки иска да бѫде учитель на другитѣ, да го учи, какъ да постѫпва. Не бѫдете учители на хората. Не давайте мнението си, преди да сѫ го искали. Бѫдете учители само на себе си. Това е ваше право. Никой не може да отнеме правото ви да се учите, да се самовъзпитавате. Дайте свобода на себе си, дайте свобода и на ближнитѣ си. Имате ли тази свобода, вие ще бѫдете силни, да понасяте мислитѣ и чувствата на окрѫжаващитѣ. Бждете свободни и не бързайте. Искате ли бързо да постигнете нѣщо, вие ще изкарате недоносче. Опредѣлено е за колко време може да се реализира една идея. Днесъ говоря за онѣзи отъ васъ, на които съзнанието е пробудено. Не е ли будно съзнанието имъ, тѣ ще слушатъ, но мѫчно ще разбиратъ. Като казвамъ, че никой никого не може да оправи, имамъ предъ видъ хора съ непробудено съзнание. Онзи, на когото съзнанието е будно, самъ се изправя. Преди да видятъ другитѣ хора погрѣшката му, той вече я изправилъ. Мѫчно се изправя човѣкъ съ обикновено съзнание. Какъ ще накарате котката да не върви следъ рибаря? Рибарьтъ носи пълна мрежа съ риба, а котката върви следъ него. Той й говори, че рибата не е за нея, но тя не иска да знае и си казва, че и тя има дѣлъ отъ рибата. Както котката постѫпва съ рибата, така човѣкъ постѫпва съ Провидението. Той върви следъ Провидението и му говори: Вижъ, колко е богатъ този човѣкъ, а отгоре на това има две-три кѫщи. Защо не дадатъ и на мене една кѫща? Казвамъ: Той не подозира, че ако му дадатъ една кѫща, ще се спъне въ пѫтя си. За да стане ученъ, да придобие знания, човѣкъ трѣбва да бѫде беденъ. Има ли кѫща, той не може да учи. — Поне да се оженя, да имамъ едно-две деца, че тогава да уча. — Оженишъ ли се, родятъ ли се две-три деца, ти още по-малко ще учишъ. По цѣли дни ще слугувашъ на жена си и децата си и нѣма да учишъ. — Ама самотенъ съмъ. — Докато си самотенъ, ти си свободенъ, имашъ време да се учишъ, да се молишъ, да служишъ на Бога. Човѣкъ трѣбва да бѫде вѫтрешно свободенъ. Азъ говоря за вѫтрешната свобода на човѣка, а не за външната. Щомъ е вѫтрешно свободенъ, и като жененъ и нежененъ, човѣкъ може да учи, да служи на своя идеалъ. „Въ начало бѣ Словото“. Това значи. всѣка човѣшка проява трѣбва да бѫде разумна, да има вѫтрешно съдържание и свобода. Чувствата представятъ вѫтрешното съдържание на постѫпкитѣ. Безъ чувства постѫпкитѣ на човѣка сѫ разхвърляни, връзка нѣма между тѣхъ. Всичко, което човѣкъ прави, е добро, но все още нѣщо му липсва. Добре е да се жени човѣкъ, да има деца, но той трѣбва да разбира смисъла на женитбата. Добре е човѣкъ да е свършилъ известна наука, да има дипломъ, но дипломътъ трѣбва да отговаря на знанието му. Добре е човѣкъ да бѫде мѫдрецъ, но да има свѣтлината на мѫдреца. Човѣкъ трѣбва да бѫде свободенъ, да знае, на какво разстояние да поставя нѣщата, и оттамъ да ги разглежда. Поставите ли единъ предметъ близо до очитѣ си, ще видите само часть отъ него. Каква представа ще имате за този предметъ? Поставете предмета на такова разстояние отъ себе си, да го виждате ясно, и тогава се произнасяйте за него. Има едно геометрическо и математическо разстояние, отдето човѣкъ вижда предметитѣ ясно. Ако днесъ хората не разбиратъ Божественитѣ идеи, ако не се разбиратъ и обичатъ помежду си, това показва, че не сѫ застанали на мѣстото, отдето нѣщата се освѣтяватъ и виждатъ добре. — Не ме обичатъ хората. — Не си застаналъ на опредѣленото мѣсто. — Обичатъ ме хората. — Застаналъ си на опредѣленото мѣсто. Който не е застаналъ на опредѣленото мѣсто, той винаги остава неразбранъ. Сегашнитѣ хора се оплакватъ, че никой не ги разбира. Прави сѫ. Вѫтрешно разбиране е нужно на хората. Иматъ ли това разбиране, тѣ лесно ще се справятъ съ мѫчнотиитѣ си. Каква по-голѣма радость може да изпита човѣкъ отъ тази, следъ като е гладувалъ три-четири деня, безъ да каже на нѣкого това, да срещне единъ свой приятель, който го завежда у дома си и го угощава добре? Приятельтъ влиза въ положението му и веднага му се притича на помощь. Ще дойде день, когато хората ще се разбиратъ, безъ да си говорятъ. Тогава тѣ ще познаятъ и разбератъ Божия Промисълъ. И днесъ, обаче, не се иска много, за да види човѣкъ, какъ Богъ работи въ свѣта. Дойдете ли до нѣкаква мѫчнотия, измѣнете мисъльта и чувството си, които въ този моментъ ви притѣсняватъ, и помощьта веднага ще дойде. Докато живѣе съ старитѣ си разбирания и възгледи за живота, човѣкъ мѫчно ще се освободи отъ страданията си. Време е вече да приемете новата мисъль, новитѣ чувства и новитѣ постѫпки. Иска ли да бѫде здравъ, човѣкъ трѣбва да мисли за здравитѣ хора. Иска ли да бѫде ученъ, той трѣбва да се свърже съ ученитѣ. Иска ли да бѫде богатъ, той трѣбва да мисли за богатитѣ. Изобщо, за каквото човѣкъ мисли, такъвъ става. „Въ начало бѣ Словото, и Словото бѣ у Бога, и Словото бѣ Богъ.“ Разберете дълбокия смисълъ на тия думи и ги приложете въ живота си. Можете ли да ги приложите, животътъ ви ще се измѣни коренно. Новъ животъ, нови разбирания, нови мисли и чувства, нови постѫпки сѫ нужни на хората. Само по този начинъ умътъ, сърдцето и волята на всички хора ще взематъ направление къмъ великата цель на живота. — Проявената Божия Любовь, проявената Божия Мѫдрость и проявената Божия Истина носятъ пълния животъ. * 47. Лекция отъ Учителя, държана на 16. юлий, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Доброто орѫжие" 17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. III (1929-1930 г.), Пѫрво издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Форма и съдържание Послание към евреите 11:1-20 Т. м. Тема за следния пѫть: „Влияние на водата и на въздуха върху живитѣ организми“. Като пишете темитѣ си, всѣки да се стреми да напише нѣщо, което е вѣрно, т. е. да напише нѣщо право. Какво значи право писане? Тукъ ние имаме две думи, отъ които можемъ да образуваме една сложна дума — правописане. Тази дума има двоякъ смисълъ. Противоположна на нея е думата „кривописане“. Правописане подразбира редоветѣ да бѫдатъ прави, а кривописане — редоветѣ да сѫ надолу. Сѫщевременно разбираме и правилно и неправилно писане. Въ живота богатиятъ човѣкъ слиза надолу, понеже е натоваренъ. Като носи тежъкъ товаръ, той постепенно слиза надоду и затъва въ гѫстата материя. Отъ една страна той се стреми къмъ богатство, а отъ друга е недоволенъ, защото носи голѣмъ товаръ. Сиромахътъ върви нагоре, защото е лекъ, не носи никакъвъ товаръ на гърба си. Обаче, богатиятъ и бедниятъ, учениятъ и простиятъ, колкото да сѫ недоволни отъ живота си, всѣки мисли за себе си, че като него другъ нѣма въ свѣта. Това е криво разбиране. Така може да мисли само онзи, който има предъ видъ Великия принципъ на живота, съ Който е свързанъ. Наистина, нѣма подобенъ на Великия принципъ, отъ Когото излиза всичко живо. Отъ този принципъ сѫ произлѣзли и растенията, и животнитѣ, и хората. Външно човѣкъ е форма, въ която е поставено нѣкакво съдържание. Съдържанието е ценно, защото има Божественъ произходъ. Следователно, ако подъ думитѣ „като мене втори човѣкъ нѣма“, се разбира съдържанието на човѣка, има смисълъ да се говори така. Обаче, ако формата мисли, че като нея нѣма друга въ свѣта, тя е на кривъ пѫть. Колкото да е красива формата на нѣкой сѫдъ, той е цененъ, не поради своята форма, но поради съдържанието, което е сипано въ него. Започне ли формата да мисли, че съдържанието и тя сѫ едно и сѫщо нѣщо, непременно ще се заблуди. Когато съдържанието се излѣе, остава празна форма, която нѣма вече тази ценность, каквато първоначално е имала. Човѣшкото тѣло представя форма. съставена отъ множество малки форми. Запримѣръ, главата е форма, въ която разумната природа е поставила най-ценното съдържание — мозъкътъ. Горната часть на главата, дето се намиратъ моралнитѣ центрове на човѣка, представя главната динамическа сила на мозъка. Деятелностьта на мозъчнитѣ центрове опредѣля формата на човѣшкото лице. Колкото по-деятелна е мисъльта на човѣка, толкова и лицето е по-дълго. Приролата е опредѣлила известни норми. на които трѣбва да отговарятъ дължината и широчината на лицето. Хора, които иматъ крѫгли, валчести лица, приличатъ на деца. Обикновено тѣ се занимаватъ съ дребни работи; тѣ мислятъ, какъ да премахнатъ препятствията отъ своя пѫть. Тѣ обичатъ да живѣятъ безъ мѫчнотии. Има изключения и отъ това правило. Колкото по-разуменъ става човѣкъ, толкова повече лицето му се удължава. Значи, когато линиитѣ се удължаватъ, разумностьта и будностьта на ума се увеличаватъ. Когато брадата на човѣка се заостря, увеличава се неговата разумность и острота на ума. Колкото по-валчесто става лицето, толкова по слаба е разумностьта. Тѣзи хора мислятъ философски, но не сѫ досѣтливи. Щомъ е дошълъ на физическия свѣтъ. човѣкъ трѣбва да бѫде досѣтливъ, съобразителенъ. Музикантътъ, запримѣръ, трѣбва да има усѣтъ, да различава вѣрно тоноветѣ. Както различава тоноветѣ, така човѣкъ трѣбва да различава и мислитѣ, да познава низшитѣ отъ висшитѣ. Нѣкой казва, че не може да различава тоноветѣ. Щомъ не различава тоноветѣ, той не може да различава и мислитѣ. Защо не ги различава? Ако между човѣка и висшитѣ мисли и чувства има нѣщо подобно, той непременно ще ги различава отъ низшитѣ. Какъ може котката да върви следъ рибаря, който носи риба въ рѫцетѣ си? Между котката и рибата сѫществува голѣма любовь, заради което котката е въ състояние да следва рибаря изъ цѣлия пѫть. Интересно е, отде произлиза тази обичь? Котката живѣе на суша, рибата — въ водата, но въпрѣки това, котката върви подиръ рибаря, защото й мирише на риба. Защо котката обича риба? Хората казватъ, че които си приличатъ, тѣ се обичатъ. Ако това твърдение е вѣрно, питамъ: Каква прилика сѫществува между котката и рибата? Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ нова философия, отъ новъ начинъ на разсѫждение. Тѣ обичатъ да си служатъ съ сравнения и аналогии, но това е само за философитѣ и мѫдрецитѣ. Когато обикновенитѣ хора прилагатъ аналогията, тѣ дохождатъ понѣкога до смѣшни заключения. За свое оправдание тѣ казватъ: Човѣкъ трѣбва да грѣши, не може да живѣе безъ погрѣшки. Вѣрно е, че като живѣе, човѣкъ прави погрѣшки, но важно е да се учи отъ погрѣшкитѣ си. Като рисува, като свири, човѣкъ непременно ще грѣши, но важно е да се учи отъ погрѣшкитѣ си и да напредва. Човѣкъ трѣбва да внесе нѣщо ново въ мисъльта си, да се освободи отъ обикновенитѣ форми и образи на нѣщата. Запримѣръ, хората нѣматъ ясна представа за жената и за мѫжа. Споредъ нѣкои, жената е сѫщество, облѣчено въ рокля, а мѫжътъ — съ панталони. Това е най-ограниченото понятие за жената и за мѫжа. И следъ всичко това чувате нѣкой мѫжъ да казва, че не иска да бѫде жена. Другъ пъкъ не иска да бѫде мѫжъ. Не е лесно да бѫдешъ жена, не е лесно да бѫдешъ и мѫжъ. Преди да станешъ жена, ти трѣбва да бѫдешъ мѫжъ. Първо се е явилъ мѫжътъ, формата, въ която се е вложило съдържанието — сърдцето. За да изработи такава форма, въ която да се влѣятъ велики, възвишени чувства, човѣкъ трѣбва да има отличенъ умъ. Само при това положение формата и съдържанието се осмислятъ. И тъй, задачата на човѣка е да реализира своята форма въ този видъ, въ какъвто е предвиденъ въ началото на неговото създаване. За тази първична форма се казва и въ Битието: „И създаде Богъ човѣка по образъ и подобие свое.“ Всѣки човѣкъ, съзнателно или несъзнателно, се стреми да изработи нѣщо велико и красиво отъ себе си. Той се стреми къмъ идеалната форма на човѣка, каквато Богъ е създалъ. Той разбира, какво нѣщо е красотата, но не може изведнъжъ да я изработи. Като работи върху себе си, само така човѣкъ вижда, колко мѫчно може да приложи това, което знае и разбира. Само така той опитва силата си. Иначе, безъ да мисли много, нѣкой казва, че разговарялъ съ ангелитѣ, съ Бога, че ималъ нѣкакво откровение. Съ Бога и съ ангелитѣ се разговарялъ, а не може да се справи съ най-малкитѣ си мѫчнотии. Ако е за говорене съ Бога, и мравитѣ, и бубулечицитѣ могатъ да кажатъ сѫщото, но какво ще кажете вие за тѣхното знание? Грамадна е разликата между разумния човѣкъ и мравята. Говори ли нѣкой за своето откровение, той трѣбва да посочи мѣстото, отдето иде откровението. Всѣка способность въ човѣка има опредѣлено мѣсто на главата. Единъ господинъ отглеждалъ кокошки и пѣтли и забелязалъ, че нѣкои отъ пѣтлитѣ били особено смѣли. Той започналъ да ги наблюдава и ги сравнявалъ съ обикновенитѣ пѣтли. По този начинъ той искалъ да види, коя е причината за смѣлостьта на тия пѣтли. И какво забелязалъ? Отстрана на главата, задъ ушитѣ на тия пѣтли, имало единъ силно развитъ центъръ. Другитѣ пѣтли, които не били толкова смѣли, нѣмали този центъръ. Това било голѣмо откровение за този господинъ. Той веднага приложилъ своето откровение въ френологията. Тъй щото, за да прояви нѣкаква способность, човѣкъ трѣбва да е развилъ съответенъ центъръ. Този центъръ се намира нѣкѫде на главата. Споредъ френолозитѣ човѣкъ има 42 центъра на главата си, които трѣбва да развива. За да има нѣкакво откровение отъ разумния свѣтъ, преди всичко човѣкъ трѣбва да има широко разбиране за живота. Съвременнитѣ френолози и физиогномисти, като изучаватъ човѣшката глава и човѣшкото лице, казватъ на човѣка, какви способности има, какви характерни чърти проявява, а понѣкога му предсказватъ. Въ предсказанията си понѣкога правятъ погрѣшки: кажатъ нѣщо, което не се сбѫдва. За да не излагатъ своя авторитетъ, а сѫщо и авторитета на науката, тѣ трѣбва да мислятъ повече и тогава да говорятъ. Тѣ трѣбва да правятъ наблюдения, да изучаватъ хора, у които известни способности сѫ силно развити, и да се учатъ отъ тѣхъ. Пъкъ и вие, като ученици, наблюдавайте хора, които се отличаватъ съ голѣма интелигентность, както и тия, които иматъ добре развити чувства. По устройството на тѣлото ще изучавате човѣшката воля. Строежътъ и формата на главата, на рѫцетѣ, на краката, на цѣлото тѣло, изобщо, показватъ степеньта на развитието, до което даденъ човѣкъ е достигналъ. И тъй, каква е задачата на човѣка? Задачата на човѣка е да бѫде художникъ, да нарисува своя собственъ образъ, да извае своята собствена статуя. Презъ цѣлия си животъ той прави скици, туря сѣнки, но картината му все недовършена остава. Човѣкъ трѣбва да работи дълго време върху силитѣ на ума си, за да се прояви такъвъ, какъвто Богъ го е замислилъ. Дълго време трѣбва да работи върху сърдцето си, върху носа си, върху устата си, върху ушитѣ и очитѣ си, за да изработи ония линии, които първоначално още сѫ предвидени. За да се прояви като добъръ художникъ и скулпторъ, човѣкъ трѣбва да разполага съ такава наука и религия, които да го подигатъ, да му даватъ импулсъ и условия за растене и развиване. Ако човѣкъ вѣрва въ Бога отъ страхъ, това не е никаква вѣра. Истинската вѣра разширява ума и сърдцето на човѣка. Истинската вѣра укрепва тѣлото на човѣка. Стане ли въпросъ за вѣрата, казвамъ: Вѣрвайте въ Бога на свободната мисъль. Вѣрвайте въ Бога на свободнитѣ чувства. Вѣрвайте въ Бота на свободнитѣ действия. Свърже ли се съ Него, човѣкъ придобива свобода и се радва, че се е издигналъ надъ всички стари. ограничени разбирания. Често религиознитѣ хора казватъ, че човѣкъ трѣбва да прави добро, да бѫде добъръ. Доброто не е само външна проява. Всѣки може да прави добро, безъ да е добъръ човѣкъ. По колко пѫти на день човѣкъ обещава да направи нѣкакво добро за Господа, безъ да изпълнява обещанията си! Защо не изпълнява обещанията си? Защото отвѫтре не е обещалъ. Човѣкъ обещава да направи нѣщо за Господа, докато се намира въ нѣкаква мѫчнотия. Щомъ мине мѫчнотията, той забравя обещанията си. Въ това отношение хората мязатъ на онзи циганинъ, който обещалъ да запали на св. Никола една голѣма свѣщь, но не изпълнилъ обещанието си. Понеже трѣбвало да прегази една дълбока рѣка, за да не се удави, циганинътъ се обърналъ съ молба къмъ св. Никола, да му помогне да мине благополучно рѣката. Въ знакъ на благодарность, той далъ обещание, че ще запали на св. Никола една голѣма свѣщь. Като преминалъ рѣката благополучно, той се обърналъ къмъ св. Никола съ думитѣ: Св. Никола, азъ обещахъ да ти запаля една голѣма свѣщь, но ето, че сега нѣмамъ пари, беденъ човѣкъ съмъ. А защо ти е на тебе такава голѣма свѣщь? Ти не се нуждаешъ отъ запалени свѣщи. Какво трѣбваше да каже циганинътъ на св. Никола? Той трѣбваше да му каже: Св. Никола, ако ми помогнешъ да мина рѣката, ще ти служа съ ума и съ сърдцето си. По-добре е да служа на тебе, отколкото да умра. По-добре е да стана твой слуга, отколкото робъ на смъртьта. Обаче, като миналъ рѣката и се намѣрилъ вънъ отъ всѣкаква опасность, циганинътъ казалъ на светията: Св. Никола, ти не се нуждаешъ отъ моята свѣщь. Остави ме да бѫда свободенъ, както си и ти свободенъ. Често хората изпадатъ въ положението на този циганинъ и мислятъ, че сѫ надхитрили Бога, но се поставятъ въ още по-трудно положение отъ това, въ което по-рано сѫ се намирали. Докато се намиратъ въ трудно положение, тѣ обещаватъ, че това ще направятъ, онова ще направятъ. Щомъ излѣзатъ отъ затруднението си. нищо не изпълняватъ. Защо обещаватъ и защо не изпълняватъ обещанието си, и тѣ не знаятъ. Щомъ обещае да направи нѣщо за Господа, човѣкъ непременно трѣбва да го изпълни. Нѣкой обещалъ да стане калугеръ, но не станалъ. Какво представя калугерството? Да станешъ калугеръ, това значи, да се откажешъ отъ влиянието на свѣта, отъ ядене и пиене, отъ богатство и слава на външния свѣтъ. Калугерътъ трѣбва да бѫде като щуреца — цѣлъ день да играе и да пѣе. Ако не свири и не пѣе като щуреца, калугерътъ не се е посветилъ, както трѣбва. Калугеръ и щурецъ сѫ синоними. Въ широкъ смисълъ на думата, калугеръ е онзи, който се е посветилъ да служи на Бога всрѣдъ съблазнитѣ и изпитанията на свѣта. Той не се страхува отъ изкушенията и съблазнитѣ, защото ги е надрасълъ. Той живѣе всрѣдъ тѣхъ и помага на страдащитѣ. Като ученици, вие трѣбва да бѫдете справедливи Направите ли нѣщо, трѣбва да се запитате: Какво допринася моята постѫпка за ума, за сърдцето и за тѣлото ми? Ако постѫпката ви едновременно донася нѣщо добро и за ума, и за сърдцето, и за волята ви, тя е справедлива и разумна. Ако за ума е добра, а за сърдцето и за тѣлото не е добра, тя не е разумна и справедлива. Щомъ е така, учете се отъ постѫпкитѣ си и втори пѫть не правете погрѣшки. Не само това, но вие трѣбва да се запитате: Постѫпката, която правя, добра и разумна ли е едновременно и за моитѣ ближни? Това, което е добро за едного, трѣбва да бѫде добро за всички. Ученикътъ трѣбва да бѫде последователенъ въ своитѣ мисли, чувства и постѫпки. Това е новото, което трѣбва да се вложи, както въ живота на отдѣлния човѣкъ, така и въ семействата, обществата и народитѣ. За да дойде до новото въ живота, човѣкъ трѣбва да преобрази своя вѫтрешенъ свѣтъ. Преобрази, ли вѫтрешния си свѣтъ, и външниятъ ще се преобрази. Това не може да стане изведнъжъ. Като изучава проявитѣ си, човѣкъ вижда, че въ мислитѣ, въ чувствата, въ тѣлото си има много наслоявания, остатъци отъ миналото, отъ които не може лесно да се освободи. Той трѣбва да работи усилено върху себе си, за да се освободи отъ утайкитѣ на миналото. Тия утайки не сѫ само лични негови, но и на цѣлото човѣчество. Колкото по-духовенъ е човѣкъ, съ по-голѣма сила и мощь, толкова по-лесно може да се освободи отъ наслояванията на своето мицало и да се по-дигне. Човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ реализиране на своитѣ стремежи, къмъ постигане на известно съвършенство. Да постигне човѣкъ нѣкакво съвършенство, това значи, да изработи една красива форма, съ която да привлѣче вниманието на разумния свѣтъ. Човѣкъ иска да бѫде обичанъ, безъ да се запитва, за какво трѣбва да го обичатъ. Всѣки иска да бѫде обичанъ отъ Бога, да се ползува отъ Неговитѣ блага. За какво може да ви обича Богъ, ако нѣмате умъ, който да възприема Неговитѣ мисли? За какво ще ви обича, ако нѣмате сърдце, което да възприема Неговитѣ чувства? За какво ще ви обича, ако нѣмате воля, съ която да реализирате Неговитѣ желания? За какво ще ви обича, ако не сте готови да се жертвувате за Него? Богъ иска отъ човѣка или всичко, или нищо. Не е достатъчно човѣкъ да каже, че иска да направи нѣщо за Бога, но не може. Щомъ иска, той може. Каквото прави, колкото малко да е, човѣкъ трѣбва да го прави за Бога. Ще кажете, че малки работи можете да правите, но не и голѣми. Вѣрно е, че това, което машината може да направи, детето не може. Обаче, ако детето бутне бутона на машината, и то може да направи нѣщо извънъ силитѣ си. Важно е човѣкъ да бѫде свързанъ съ машината и да знае, кѫде да бутне. Следователно, ако човѣкъ е свързанъ съ разумнитѣ закони на природата и знае, кѫде да бутне, работитѣ му ще се нареждатъ добре. Днесъ хората не успѣватъ въ живота си, защото не сѫ свързани помежду си. Хората представятъ скачени сѫдове и, ако съзнаватъ това, тѣ биха могли да предаватъ и възприематъ своитѣ добри мисли и чувства, съ които да вършатъ чудеса. Като не знаятъ, какъ да предаватъ и възприематъ мислитѣ и чувствата си; като не знаятъ, кѫде да бутнатъ, тѣ се намиратъ въ голѣми мѫчнотии и страдания. Всѣки човѣкъ иска да се освободи отъ страданията си и търси начинъ, какъ да постигне това. Всички окултни школи, на миналото и сега, даватъ методи за усъвършенствуване на човѣка. Щомъ се усъвършенствува, човѣкъ се освобождава отъ страданията. Обаче, той трѣбва да бѫде искренъ, да прилага тия методи, безъ да се обезсърдчава и критикува, безъ да се сѫди. Като намѣри своята добродетель, или дарба, колкото малка да е, той трѣбва да работи върху нея, да я засили. Ама ималъ слабости. Това нищо не значи. Слабоститѣ не са само негови. Тѣ сѫ предадени по наследство, отъ нѣкой неговъ дѣдо или прадѣдо. Сѫщевременно той носи въ себе си добри заложби, които могатъ да го спасятъ. Ще минатъ десетина години, и лошото въ него ще изтече, ще стане превратъ въ неговитѣ мисли и чувства, и той ще тръгне въ добрия пѫть на живота. Като работи съзнателно върху себе си, човѣкъ трѣбва да бѫде внимателенъ и къмъ близкитѣ си, да не ги спъне или отклони отъ пѫтя имъ. Съ една мисъль само човѣкъ може да отклони посоката на движението на своя ближенъ въ добро или въ лошо направление. Въ турско време единъ турчинъ извадилъ ножа си срещу единъ българинъ, съ намѣрение да го убие. Като разбралъ това, българинътъ веднага падналъ на колѣне, хваналъ се за краката на турчина и извикалъ: Ти баща, ти майка! Моля ти се, не ме убивай! Като чулъ тия думи, турчинътъ се смилилъ надъ българина, скрилъ ножа си и му подарилъ живота. Защо се смилилъ надъ българина? Защото българинътъ знаялъ да се моли. Той билъ разуменъ и добъръ човѣкъ. Следователно, за да запази главата си отъ отрицателнитѣ сили на живота и на природата, човѣкъ трѣбва да бѫде добъръ, разуменъ и справедливъ. Работа се иска отъ всички хора, и то съзанателна и разумна. Ще каже нѣкой, че хората не живѣятъ добре. Отде знае това? По себе си сѫди. Ако една кола скърца, това още не значи, че всички коли скърцатъ. Не се заблуждавайте. Ако барометърътъ днесъ показва разваляне на времето, това не значи, че времето навсѣкѫде ще се развали. Това се отнася до едно разстояние отъ 10—15 клм., но не и за цѣлия свѣтъ. Вънъ отъ тази зона, слънцето грѣе, времето е топло и приятно. Нѣкѫде дойде циклонъ, събаря кѫщи, разрушава дървета, но влиянието на този циклонъ е ограничено, не обхваща цѣлата природа. Сжщото можемъ да кажемъ и за противоречията въ живота. Много противоречия има въ живота, но тѣ не засѣгатъ цѣлото човѣчество. Повечето противоречия иматъ частиченъ характеръ. Натъкнете ли се на едно противоречие, изучавайте го, безъ да се страхувате отъ него. Като преживявате известно противоречие, оглеждайте се въ огледало, да видите, какви промѣни ставатъ въ васъ. Отъ промѣнитѣ на лицето си вие ще изучавате и характера на противоречието. Вие трѣбва да имате не само едно огледало, но две-три: едното огледало ще бѫде човѣщкиятъ умъ, второто — човѣшкото сърдце, а третото — тѣлото на човѣка. Ако има само едно огледало, човѣкъ се намира въ положението на грънчарь — прави само грънци. Той знае форми да прави. Приложи ли и второто огледало, той налива съдържание въ формитѣ. Приложи ли и третото огледало, той е осмислилъ съдържанието на своитѣ форми. На младитѣ хора препорѫчвамъ да си служатъ съ едно огледало, на възрастнитѣ — съ две, а на старитѣ, високо напреднали — съ три. Т. м. * 46. Лекция отъ Учителя, държана на 9. юлий, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Доброто орѫжие" 17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. III (1929-1930 г.), Пѫрво издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Морални правила Т. м. Съвременнитѣ учени и философи говорятъ за морала, като даватъ различни опредѣления. Какво разбираме подъ думата „моралъ“? Моралътъ представя сборъ отъ такива правила за живота, които сѫ общи за всички хора. Ако начъртаете нѣколко концентрични крѫга, всички заедно представятъ основния моралъ на живота. Значи, всѣки крѫгъ отдѣлно не е нищо друго, освенъ едно отъ правилата за живота. Запримѣръ, външниятъ, най-голѣмъ крѫгъ, представя правило за хранене. Общо правило за всички живи сѫщества, отъ най-голѣмото до най-малкото, е да ядатъ. Какъ ще ядатъ, кога и колко, това зависи отъ самитѣ сѫщества. Никой нѣма право да се мѣси въ тѣхната работа. Всѣки човѣкъ яде, когато е гладенъ. Гладътъ е вѫтрешенъ импулсъ въ човѣка, който опредѣля, кога трѣбва да яде Щомъ сте гладни, яжте; не сте ли гладни, не яжте. Ядете ли, когато не сте гладни, вие вършите престѫпление по отношение на своя организъмъ. Освенъ това. човѣкъ трѣбва да избира храната си. Той не трѣбва да яде всичко. каквото окото му пожелае, но само такава храна, която се отразява добре върху организъма му. Не яжте храна, която разстройва стомашната ви система. Въ тази храна има нѣщо неестествено. Който ви даде такава храна, той ви деморализира. Всѣки човѣкъ, който посочва правилния начинъ на хранене, носи великъ моралъ въ себе си. Този човѣкъ има предъ видъ вашето добро. Като ученици, вие трѣбва да започнете отъ морала на храненето. Ако този моралъ не можете да разберете, никакъвъ другъ моралъ нѣма да разберете. Ако не можете да разберете и приложите правилото за храпевето, какъ ще приложите другитѣ житейски правила? Ще кажете, че еди-кой си човѣкъ е добъръ. Добротата на човѣка е храна, отъ която мнозина се ползуватъ. Разберете ли добротата на човѣка, вие можете да се храните съ нея така, както се храните физически. Като изучавамъ живота на съвремсннитѣ хора, намирамъ, че много отъ тѣхъ, млади и стари, вървятъ по наклонъ, вследствие на което губятъ и това, което имать. Днесъ губятъ, утре губятъ, докато се провалять съвършено. Щомъ се провалятъ, тѣ започватъ да си служатъ съ лъжа. Дойдатъ ли до лъжата, още повече загазватъ. Какво представя лъжата? Лъжата не е нищо друго, освенъ нечиста храна. Който лъже, той се храни съ най-нечистата храна. Който говори истината, той употрѣбява най-чистата храна. Христосъ казва: „Ако не ядете плътьта ми и не пиете кръвьта ми, нѣмате животъ въ себе си“. Плътьта и кръвьта на Христа представятъ най-чистата храна. Ако не употрѣбявате тази чиста храна, нѣмате животъ въ себе си. Да се храни човѣкъ съ чиста храна, това е едно отъ правилата на живота, едно отъ условията на основния моралъ. Не спазвате ли този моралъ, вие сте осѫдени на смьрть, на изгнание. И при това положение, каквито дарби да имате, всичко ще изгубите. Природата е строга къмъ всѣки, който не изпълнява нейния моралъ. Тя превръща въ прахъ всички, които нарушаватъ нейнитѣ закони. Който се е превърналъ отъ човѣкъ въ прашинка, той е станалъ за смѣхъ и поругание предъ свѣта. Нѣкои мислятъ, че като умратъ, всичко се свършва съ тѣхъ. Не е така. Изпитанията и страданията следватъ човѣка и подиръ смъртьта. Не е лесно да умре човѣкъ. Най-страшното нѣщо въ свѣта е смъртьта. Когато бѣше въ Гетсиманската градина, Христосъ се моли дълго време, и отъ напрежение кръвь излѣзе отъ поритѣ Му. Мнозина се запитватъ, какъ е възможно Христосъ, Синъ Божи, да изпадне въ такова положение? Той самъ казва за себе си: „Имамъ власть да положа душата си, имамъ власть да я взема“. Въпрѣки тѣзи възможности, Христосъ мина презъ нечовѣшки страдания. Дойде въ свѣта, свѣтътъ не Го прие. Дойде между своитѣ си, но тѣ не Го познаха. Като четатъ историята за живота на Христа, хората си правятъ различни заключения. Много отъ тѣхнитѣ заключения сѫ криви — като тия на вълка. Като нападне овцата, той казва, че е правилно да я разкѫса, докато е жива, и така да я изяде. Човѣкъ намира, че вълкътъ върши престѫпление къмъ овцата. Когато вълкътъ разкѫсва овцата, това е престѫпление. Обаче, когато човѣкъ разкѫсва ябълката, това не било престѫпление. Правъ е човѣкъ. Ако ябълката е зрѣла, нѣма никакво престѫпление въ това, че човѣкъ я разкѫсва съ зѫбитѣ си. Ябълката иска само едно: семкитѣ й да посадите. Обаче, ако ядете зелена ябълка, преди да е узрѣла, вие вършите престѫпление. Ако вълкътъ яде зелена, неузрѣла овца, сѫщо върши престѫпление. Като знаете това, и вие не трѣбва да кѫсате зелени плодове. Човѣкъ има право да се ползува отъ живота на низшитѣ сѫщества само тогава, когато тѣ се жертвуватъ доброволно. Кога може да се жертвува човѣкъ? Когато обича. Безъ любовь никаква жертва не сѫществува. Срещне те нѣкой и те пита, обичашъ ли го. За да го обичашъ и да те обича, ти трѣбва да си пожертвувалъ нѣщо за него. Майката има право да пита дъщеря си, обича ли я, защото е жертвувала нѣщо за нея. Бащата има право да пита сина си, обича ли го, защото е жертвувалъ нѣщо за него. Ако богатиятъ носи на гърба си чувалъ, тежъкъ сто килограма, и пита бедния, обича ли го, последниятъ ще му каже: Дай ми десеть килограма отъ своя товаръ. — Ама обичашъ ли ме? — Дай ми още десеть килограма. Щомъ свали 50 килограма отъ гърба на богатия, бедниятъ казва: Обичамъ те. Богатиятъ е доволенъ отъ любовьта на бедния, защото товарътъ му е олекналъ. Следователно, за да обичашъ нѣкого, или трѣбва да му дадешъ нѣщо, или да вземешъ нѣщо отъ него. Въ човѣшкия животъ любовьта се изразява въ отношения на взимане и даване. Търговецътъ продава единъ костюмъ на своя клиентъ, а клиентътъ му дава пари. Изобщо, само онзи обича, който може да допринесе нѣщо за благото на своя възлюбенъ. Може ли да помогне нѣщо за неговото подигане, той го обича. Нѣкой казва, че обича еди-кого си, а не е готовъ на никаква жертва. Представи ли му се случай да вземе нѣщо, той е на първо мѣсто, но нищо не дава отъ себе си. Това не е моралъ. Съвременниятъ човѣкъ се нуждае отъ моралъ, върху който да построи живота си. Всички хора се нуждаятъ отъ моралъ, на който всѣки моментъ да разчитатъ. Божествениятъ свѣтъ изисква отъ човѣка нѣщо установено. Нѣма ли нѣщо установено въ себе си, на което всѣкога да разчита, човѣкъ е изложенъ на голѣми страдания. При каквито условия да се намѣри, моралниятъ човѣкъ не се подава на злото. Колкото да гладува, той нѣма да си допусне никакво престѫпление. Той изключва кражбата и лъжата отъ живота си. Когато приложи правилно закона за яденето, човѣкъ едновременно прилага и законитѣ за правилното дишане, мислене, чувствуване и служене. Когато приложи тия правила въ живота си, човѣкъ пристѫпва къмъ други правила, но вече второстепенни. Всичко, което учи, човѣкъ трѣбва да го прилага на време и правилно. Не прилага ли знанията си правилно, той създава голѣми нещастия, както за себе си, така и за окрѫжаващитѣ. Всѣки несполучливъ опитъ носи лоши последствия. Казано е въ Писанието: „Никой не живѣе за себе си“. Следователно, живѣйте добре и разумно, за да не причинявате страдания на възвишенитѣ сѫщества, които взиматъ участие въ вашия животъ. Казано е: „Не сѫдете, да не бѫдете сѫдени.“ Защо не трѣбва да сѫдитс? Защото има законъ, който сѫди човѣка. Не е нужно вие да го сѫдите. Обаче, има хора, които живѣятъ безъ всѣкакъвъ законъ, вследстние на което вие не трѣбва да се занимавате съ тѣхъ. Тѣзи хора се отнасятъ къмъ категорията на мѫже - животни и жени - животни. И най-миролюбивитѣ отъ тѣхъ сѫ въ постоянна война помежлу си. Тѣ сѫ подобни на животни. Тѣ решаватъ въпроситѣ чрезъ закона на насилието. Тамъ силниятъ има право. Запримѣръ, еленитѣ, които сѫ миролюбиви животни, решаватъ спороветѣ си съ сила. Когато десетина рогача срещнатъ една женска, тѣ започватъ да се биятъ. Женската стои настрана и гледа. Който отъ десетѣ излѣзе най-силенъ, него избира. Тя иска да бѫде осигурена. И наистина, щомъ предпочете най-силния, тя осигурява живота си. Втората категория хора наричаме човѣкъ-мѫжъ и човѣкъ-жена. Тѣ живѣятъ споредъ Божиитѣ закони, Нарушатъ ли единъ отъ тия закони, тѣ попадатъ вече подъ тежестьта на неговитѣ удари. Каква нужда има да сѫдите такива хора? Има кой да ги сѫди. Който живѣе споредъ Божиитѣ закони, той се намира подъ тѣхната закрила, както кошутата подъ закрилата на най-силния еленъ. Ако човѣкъ отива при Бога и не разчита на Неговата подкрепа, безсмислено е да Го следва. За човѣка Богъ представя най-мощния, най-великия, най-благия, на Когото разчита въ всички случаи на своя животъ. Не е достатъчно човѣкъ само да вѣрва въ Бога, но той трѣбва да Го познава, да знае, на кого разчита. Въ това отношение, човѣкъ трѣбва да е изработилъ въ себе си вѫтрешенъ моралъ, на който да разчита въ всички случаи на живота си. Съвременнитѣ християни казватъ, че вѣрватъ въ Христа. Колко отъ тѣхъ сѫ видѣли Христа и Го познаватъ? Нѣкои ще кажатъ, че сѫ Го видѣли на сънь. Какъ сѫ Го видѣли? Едни сѫ Го видѣли разпнатъ на кръстъ, други сѫ Го видѣли да проповѣдва. Тѣ сѫ Го видѣли, но въпрѣки това не изпълняватъ Неговото учение. Това не е виждане, това не е никакъвъ моралъ. Какво въ сѫщность е моралътъ? Моралъ е онова положение въ човѣка, което не го отклонява отъ Божественото. Яви ли се нѣщо, което може да наруши Божественото въ човѣка, това не е моралъ. Нѣкои казватъ, че и да искатъ да постѫпватъ споредъ великия моралъ на живота, не могатъ. Защо не могатъ? Защото имали кармични отношения, съ които не сѫ ликвидирали още. Кармата не оправдава човѣка. Кармата подразбира дългове, които трѣбва да се плащатъ. Ще извикате своя кредиторъ и ще му кажете истината, както е въ действителность: Азъ ви дължа еди-каква си сума. Досега не можахъ да я изплатя по едикакви си съображения. Решихъ, обаче, да изплатя всичкитѣ си дългове. Отъ днесъ започвамъ да изплащамъ. Кой кредиторъ, при това положение, нѣма да се примири съ своя длъжникъ? Всѣки ще бѫде готовъ даже да отстѫпи нѣщо отъ дълга. Тъй щото, човѣкъ може да приложи основния моралъ на живота при всички случаи. Нѣма положение, въ което той може да наруши морала на природата, или морала на великия животъ. Какъвъ ученикъ е този, който не може да прилага правилата и законитѣ на учението, което следва? Ще каже нѣкой, че е последователь на новото учение. Новото учение има свои правила и принципи, които трѣбва да се прилагатъ. Който не ги прилага въ живота си, той не е ученикъ на новото учение. Ученикътъ не трѣбва да мисли само за небето. Докато е на земята, той трѣбва да спазва правилата, които земниятъ животъ му налага. Запримѣръ, на земята човѣкъ трѣбва да яде. Какъ яде, по какъвъ начинъ — съ вилица, съ лъжица и съ ножъ, или безъ тѣзи пособия, не е важно. Това сѫ положения извънъ основния моралъ на храненето. Истинскиятъ моралъ на храненето изисква отъ човѣка да яде чиста храна — нищо повече. Сѫщевременно, започне ли да яде, човѣкъ трѣбва да измие рѫцетѣ си. Той трѣбва да бѫде чистъ и отвънъ, и отвѫтре. Нѣкои хора сѫ външно чисти, а вѫтрешно не сѫ чисти; други пъкъ сѫ вѫтрешно чисти, а външно не сѫ Кое положение е за предпочитане? За предпочитане е човѣкъ да бѫде вѫтрешно чистъ, но и външната чистота не се изключва. Моралниятъ, духовннятъ човѣкъ е чистъ и външно, и вѫтрешно. Седнешъ ли предъ трапезата, ще ядешъ внимателно, да не капне отъ яденето върху чистата покривка. Чистотата е необходимо условие за здравето. За да бѫде здравъ, човѣкъ трѣбва да подържа въ ума си свѣтли и хармонични мисли, а въ сърдцето си — топли и възвишени чувства. Мине ли презъ ума ви нѣкаква отрицателна мисъль, или презъ сърдцето ви — нѣкакво отрицателно чувство, не се спирайте върху тѣхъ. Оставете ги да минатъ и заминатъ, безъ да се ровите въ тѣхъ. Тѣ сѫ чужди мисли и чувства, които нѣматъ нищо общо съ васъ. Ако мразите нѣкого и не можете да го търпите, не мислете за него. Ще кажете, че този човѣкъ ви е изялъ десеть хиляди лева и не можете да го обичате. Вашиятъ миръ струва повече отъ десеть хиляди лева. Ако несправедливо е задигналъ тѣзи пари отъ васъ, единъ день той ще съзнае погрѣшката си и самъ ще я изправи. Отъ всѣки човѣкъ се иска да бѫде изправенъ къмъ себе си и къмъ своитѣ ближни. Какъ сѫ другитѣ къмъ него, това не е негова работа. Ти не сѫди брата си, остави го самъ да се изправи. За тебе е важно приложението на основния моралъ. И тъй, първиттъ основенъ моралъ на живота е храненето, вториятъ — дишането, третиятъ — чувствуването, четвъртиятъ — мисленето, петиятъ — служенето на Бога. Ако не знае правилно да яде, да диша, да чувствува, да мисли, човѣкъ не може да служи на Бога. Това сѫ петь основни правила, петь велики закони на живота. Изпълни ли тия закони, човѣкъ е свободенъ да живѣе, както иска. Следователно, само онзи човѣкъ може да бѫде свободенъ, който е изпълнилъ задължението си къмъ петтѣ основни, морални положения на живота. Не ги ли изпълни, той може да говори, колкото иска, да се стреми къмъ велики идеали, но нищо не може да постигне. При това положение той ще бѫде обикновенъ човѣкъ, който се движи по наклонна площь. Като приложи петтѣ основни, морални правила, човѣкъ ще дойде въ онази область на живота, дето ще му покажатъ най-хубавата храна, най-чистия въздухъ, най-топлото чувство, най-свѣтлата мисъль и най-красивото служене. Само онзи може да се домогне до приложението на тия принципи, който е придобилъ вѫтрешна и външна чистота. Какво ще кажете за единъ човѣкъ, който външно постѫпва по единъ начинъ, а вѫтрешно — по другъ? Срѣщате една жена, коята ви кани любезно у дома си, угощава ви добре, разговаря се приятелски съ васъ, но щомъ си отидете, веднага казва: Отде се намѣри този човѣкъ, да ми отнеме времето? Като говоримъ за проявитѣ на такива хора, ние ги извиняваме. Но дойдемъ ли до ученика, който иска да следва новото учение, тамъ никакво извинение не помага. Ученикътъ трѣбва да бѫде една-къвъ и външно, и вѫтрешно. На ученика не се казва, какво трѣбва да прави, или да не прави, но казвамъ: Яжте здрава храна, дишайте чистъ въздухъ, обичайте красиво, мислете право и служете на Бога съ любовь. Който живѣе споредъ тия правила, той е добъръ, щедъръ, любещъ човѣкъ. Природата пази своитѣ закони строго и не разпилява енергиитѣ си. Тя си служи съ методи, които изискватъ най-малко разходи. Въ природата има изобилие, но не и разточителность. Като знаете това, следвайте законитѣ на природата: не бѫдете разточителни нито въ яденето, нито въ дишането, нито въ чувствата, нито въ мислитѣ си. И въ даване, и въ взимане човѣкъ трѣбва да прилага законитѣ на разумната природа. Не спазва ли тия закони, той върши престѫпление. Това, което говоря, се отнася до ония, които искатъ да се развиватъ. Защо човѣкъ яде, диша, чувствува, мисли, има редъ причини. Човѣкъ яде, защото гладътъ го мѫчи; той диша, за да не се задуши; той чувствува, за да храни сърдцето си; той мисли, за да придобие знания, да се ориентира въ свѣта, въ който живѣе. Други казватъ, че човѣкъ мисли, за да не живѣе въ тъмнина. Въпросътъ за тъмнината е въпросъ за адептитѣ. Само адептътъ може да говори за тъмнината. Христосъ казва: „Азъ съмъ виделината на свѣта.“ Какво означава виделината, това знаятъ само посветенитѣ. Христосъ донесе виделината въ свѣта, т. е. красивитѣ отношения между хората. Той. донесе любовьта, но и до днесъ още хората не я разбиратъ и прилагатъ. Момата играе на хорото съ възлюбения си, докато се ожени за него. Щомъ се ожени, любовьта й изчезва. Това не е правилно положение, това не е моралъ. Любовьта не се губи, нито се измѣня. Истинската любовь се проявява въ човѣка при всички случаи на живота му: като жененъ и нежененъ, като младъ и старъ. Ако играешъ на хорото и се обличашъ съ нови, чисти дрехи, прави това за Господа, за никой другъ. Погледне ли те нѣкой, нека види Господа въ тебе. Каквото да ти говори човѣкъ, знай, че той не е Онзи, Когото търсишъ. Много моми и момци се хващатъ на житейското хоро, обличатъ се съ най-чиститѣ си и красиви дрехи и казватъ, че правятъ това заради Господа. Въ края на краищата, вмѣсто да намѣрятъ Бога, тѣ намиратъ другъ нѣкой и се разочароватъ. Една американка решила да се срещне една вечерь, въ опредѣленъ часъ и на опредѣлено мѣсто, съ своя възлюбенъ. Нощьта била тъмна, нищо не се виждало. Тя стигнала наопредѣленото мѣсто и видѣла, че нейниятъ възлюбенъ я чака вече. Тѣ се пригърнали и тръгнали да се разхождатъ. Като дошли до една освѣтена улица, тя видѣла, че вмѣсто възлюбениятъ й, наредъ съ нея се движилъ единъ негъръ. Значи, тъмнината я заблудила, не могла да познае своя възлюбенъ. Какво показва това? Това показва, че американката не била разумна. Колко пѫти и вие сте пригръщали нѣкой негъръ вмѣсто вашия възлюбенъ! Следователно, ако човѣкъ не може да познае Бога въ сърдцето си, въ ума си, както и въ всички свои постѫпки, той ще се намѣри въ положението на американката и после ще съжалява, ще се разочарова. Ще кажете, че трѣбва да обичате всички хора. Не, ще обичате само ония, които сѫ излѣзли отъ Бога. Вие не можете да обичате ония хора, които не сѫ излѣзли отъ Бога. Има хора, животни, птици, мушици, които сѫ излѣзли отъ Бога, но има и такива, които не сѫ излѣзли отъ Бога. Ония живи сѫщества, които сѫ излѣзли отъ Бога, колкото малки да сѫ, вие можете да ги обичате. Не сѫ ли излѣзли отъ Бога, вие не можете да ги обичате. Най-малката мушица, излѣзла отъ Бога, носи въ себе си заложби и възможности, чрезъ които единъ день ще се издигне, ще излѣзе отъ положението, въ което се намира. Вие можете да се разговаряте съ това сѫщество, да му дадете нѣкакъвъ импулсъ. Срещнете ли го следъ нѣколко години, вие ще познаете, какво и какъ е използувалъ вашиятъ импулсъ. Като ученици, вие трѣбва да бѫдете будни, всѣки моментъ да помагате на вашитѣ близки, по-слаби отъ васъ. Всички живи сѫщества могатъ да се съобщаватъ помежду си. Тѣ сѫ свързани като скачени сѫдове. Като си помагате, вие можете да се изучавате. И тогава вие ще знаете, защо единъ и сѫщъ човѣкъ се проявява по два различни начина. Нѣкога се чувствува силенъ, готовъ на всички услуги и жертви. Това се дължи на Божественото въ него, което дава импулсъ, сила и радость на душата. Другъ пѫть той казва: Сгрѣшихъ, паднахъ, не зная, какво да правя. Човѣкъ съмъ, съ слабости, не мога да се справя съ себе си. Това е проява на човѣшкото, на слабото естество въ човѣка. Значи, всѣки човѣкъ, силенъ или слабъ, проявява и дветѣ начала въ себе си — човѣшкото и Божественото. Обаче, задача на човѣка е да подчини човѣшкото на Божественото въ себе си и да следва правия пѫть къмъ Бога. Христосъ казва: „Имамъ власть да положа душата си, имамъ власть и да я взема.“ Чрезъ тѣзи думи се проявява Божественото начало въ Христа. Когато бѣше въ Гетсиманската градина на молитва, Христосъ каза: „Господи, ако е възможно, нека ме отмине тази чаша.“ Чрезъ тѣзи луми се проявява човѣшкото въ Христа. Следователно, както въ Христа, така и въ всѣки човѣкъ сѫществуватъ дветѣ начала — Божествено и човѣшко. Когато човѣшкото не се проявява на мѣсто, Божественото трѣбва да го въздържа и възпитава. Прояви ли се човѣшкото въ тебе, ще работишъ; прояви ли се Божественото, ще служишъ на Бога. Нѣкой казва: Знаешъ ли, кой съмъ азъ? Той се представя като нѣкакво божество, а въ сѫщность човѣшкото въ него се изявява. Когато си слабъ, когато търсишъ нѣщата, когато се съмнявашъ и колебаешъ, когато се извинявашъ за неизпълнени задължения, ти си въ положението на човѣкъ, който проявява човѣшкото въ себе си. Почувствувашъ ли се силенъ, смѣлъ и решителенъ, готовъ всѣки моментъ да вършишъ волята Божия, ти си далъ пѫть на Божественото въ себе си. При това положение ти никого не сѫдишъ и не критикувашъ. Ти знаешъ, че всѣки човѣкъ може да изпадне въ безсилие и да сгрѣши. Като ученици, вие трѣбва да се откажете отъ неразумната критика, но да се запитате въ себе си: Ямъ ли правилно? Дишамъ ли правилно? Чувствувамъ ли правилно? Мисля ли правилно? И най-после, служа ли правилно на Бога? Можете ли да си отговорите положително на тия въпроси, вашитѣ отношения къмъ Божественото въ свѣта, т. е. къмъ Първата Причина на нѣщата, сѫ правилни. Дойде ли до това положение, човѣкъ е излѣзълъ вече отъ временнитѣ условия на живота, отъ временния моралъ. При великия моралъ на живота смърть не сѫществува. Когато двама души се обичатъ, тѣ трѣбва да живѣятъ споредъ основния моралъ, който изключва смъртьта. Тѣ се обичатъ вѣчно, и никой отъ тѣхъ не може да умре. Въ любовьта нѣма раздѣла, нѣма и смърть. Ако двама души се обичатъ и умиратъ, тѣ не се обичатъ. Любовьта, като качество на Бога, носи безсмъртие. Придобие ли Божията Любовь, човѣкъ може едновременно да обича много хора. Споредъ човѣшката любовь това е престѫпление. Престѫплението не седи въ това, че обичашъ много хора, но въ това, че като имъ говоришъ за любовьта си къмъ тѣхъ, въ сѫщность не ги обичашъ. Неморално е да лъжешъ, че обичашъ, а въ сѫщность не обичашъ. Ако отидете въ нѣкоя гостилница и заплатите за най-хубавото ядене, а получите най-лошото, това е неморално. Въ тази постѫпка отсѫтствува любовьта. Отидете ли въ една гостилница и заплатите скѫпо, гостилничарьтъ трѣбва да ви даде такова ядене, което да се отрази благотворно върху организъма ви. Това показва, че той ви обича. Не ви ли даде такова ядене, той не ви обича. При любовьта нѣщата ставатъ естествено и доброволно. Не е нужно да казвате на човѣка, какво да прави и какво да не прави. Има ли любовь въ себе си, той всичко може да направи. Любовьта е единствената сила, която може да преобрази човѣка, да го освободи отъ всички стари навици. Нѣмате ли любовь, колкото да казвате на човѣка това да прави, онова да прави, той нѣма да ви послуша. Безъ любовь човѣкъ е подобенъ на кривия ракъ. Колкото да говорите на рака да върви право, той нѣма да го направи. Защо? Не може. За да се освободи отъ своя старъ навикъ, да ходи криво, ракътъ трѣбва да се преобрази, да мине въ друго състояние. Това може да направи само любовьта. Само тя е въ сила да изправи всички изкривени форми. Обаче, затова се искатъ голѣми знания и сили. Когато дойде на земята Христосъ не можа да оправи хората. Той не искаше да прилага насилието. Обаче, всички хора, които доброволно приеха Неговото учение, се изправиха. Ония пъкъ, които не искаха да го разбератъ и приложатъ, и до днесъ още не сѫ изправени. Всѣко учение, добре разбрано и приложено, дава устой на човѣка. Той всѣки день се изправя и освобождава отъ своитѣ стари и лоши навици. Не е въпросъ отвънъ да поучавате хората, да ги съветвате да бѫдатъ добри, да водятъ чистъ и светъ животъ. Съ думи това не се постига. Човѣкъ трѣбва да се е проникналъ съ любовь къмъ истината, да е готовъ всѣкога да я прилага. Носи ли този стремежъ къмъ истината въ себе си, той има сили да изправи живота си. Срѣщате единъ човѣкъ. който има жена, деца, работи по цѣлъ день, а вие го съветвате да живѣе чисто, да обича Бога и хората. Щомъ го заставяте отвънъ да живѣе добре и да прояви любовьта си, той веднага ще ви запита: Ти живѣешъ ли добре? Човѣкъ трѣбва да вижда доброто навсѣкѫде и самъ да се стреми къмъ него. Истинскиятъ моралъ е написанъ вѫтре въ човѣка. Твоята задача е да обърнешъ вниманието му къмъ написаното въ него. а не да го морализирашъ. Едно се иска отъ всѣки човѣкъ: да приложи любовьта въ своя животъ. Ще цитирате, че Мойсей казалъ: „Око за око, зѫбъ за зѫбъ.“ Така е казалъ Мойсей, но Христосъ каза друго нѣщо: „Ако те ударятъ на едната страна, дай и другата.“ И дветѣ положения сѫ противоречиви. Кой човѣкъ може да приложи Христовия моралъ? Само онзи, който има любовь въ себе си. Щомъ носи любовьта въ себе си, той може да увеличава топлината си, колкото пожелае. Дойде ли неприятельтъ да му удари една плесница, той веднага увеличава топлината си до 30 хиляди градуса. Какво ще стане съ рѫката на неговия неприятель? Не само рѫката му ще изгори, но цѣлъ ще изгори и ще изчезне. Може ли следъ това да му удари още една плесница? Не може. Той е изчезналъ вече. никѫде не можете да го намѣрите. Който може да приложи Христовото учение. той е излѣзълъ отъ областьта на личния животъ. Личниятъ животъ подразбира животъ на разправии. Въ този животъ човѣкъ първо се бори съ себе си, а после и съ своитѣ близки. Тъй щото, видишъ ли, че двама души спорятъ, или се каратъ, тѣ сѫ въ областьта на личния животъ. Мини и замини край тѣхъ, безъ да се спирашъ и да давашъ мнението си, кой отъ двамата е правъ. Ако те повикатъ и поискатъ нѣкакъвъ съветъ отъ тебе, това е другъ въпросъ. Ти ще се спрешъ, ще кажешъ мнението си и, безъ да ги сѫдишъ, ще си заминешъ. Ако твоятъ съветъ е добъръ, тѣ ще го приложатъ и ще ти благодарятъ, Тѣ ще те поканятъ у дома си и ще те нагостятъ добре. Искате ли сега и азъ да ви дамъ единъ съветъ? Моятъ съветъ е следниятъ: не се занимавайте съ личния животъ на хората. Видите ли, че двама души се каратъ, не ги сѫдете, не се ровете въ причината на тѣхния споръ. Не се интересувайте отъ това, кой какъ живѣе, какъ се облича, какъ се храни и т. н. Само онзи има право да се занимава съ личния животъ на хората, който е изправилъ своя животъ. Обаче, преди да е изправилъ себе си. да се занимава съ живота на другитѣ, това е губене на време, това е отклоняване отъ правия пѫть на живота. Има учени хора, които сѫ посветили десетки години за изучаване живота на нѣкои малки бубулечици и пеперуди, съ най-голѣмитѣ имъ подробности. Ако една пеперуда, или единъ бръмбаръ заслужватъ да се посветятъ десетки години за тѣхния животъ, колко повече заслужва това единъ човѣкъ. Важно е, обаче, да изучавате цѣлокупния животъ на човѣка, а не само личния. Изучавате ли цѣлокупния му животъ, вие се подигате; изучавате ли само личния му животъ, вие губите. И тъй, да изучавате нѣщата едностранчиво, това значи, да си създадете стари навици. Старитѣ навици произвеждатъ особени пропуквания въ правилностьта на вашето хранене, дишане, чувствуване, мислене и служене. Влѣзе ли една неправилна мисъль, или едно неправилно чувство въ вашия мозъкъ и въ вашето сърдце, тѣ измѣнятъ пѫтя на вашето развитие. За да се развива правилно, човѣкъ трѣбва да се домогне до ония свои желания, които съответствуватъ на правилния начинъ на хранене, на дишане, на мислене, на чувствуване и на служене на Бога. Къмъ тия желания трѣбва да се стремите. Тия желания внасятъ въ човѣка потикъ къмъ красивото и възвишеното. Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да убие въ себе си всѣко желание. Това не е права философия. Преди всичко, убийството, въ всѣка своя проява, е забранено. Азъ превеждамъ тази мисъль въ друга форма: Постави всѣко желание на своето мѣсто. Желанието за ядене постави при яденето; желанието за дишане — при дишането; желанието за чувствуване — при чувствата; желанието за мислене — при мисъльта и желанието за служене — при служенето на Бога. Поставите ли всѣко желание на своето мѣсто, вие сте попаднали въ правия пѫть на своето развитие. Като ученици, за да поставяте всѣко нѣщо на своето мѣсто, вие трѣбва да правите упражнения, да прилагате знанията си. Само по този начинъ вие ще познаете, докѫде сте дошли. Какво прави онзи, който иска да излѣзе на състезание, да се бие съ юнаци? Той трѣбва всѣки день да се упражнява, да прилага своята сила. Ако се упражнява и развива мускулитѣ си, той може да надвие противника си и да получи вѣнецъ за победа. Всички ще му рѫкоплѣскатъ и ще го признаятъ за герой. Не прави ли упражнения, противникътъ му веднага го поваля на земята, и всички му се смѣятъ. Трѣбва ли той да остане на земята и да чака да дойде нѣкой отвънъ да го дигне? Трѣбва ли да се оплаква, че го съборили? Никакво оплакване не се позволява. Паднешъ ли, не плачи, но стани отъ земята и започни отново да се упражнявашъ. И учительтъ, и ученицитѣ трѣбва да правятъ упражнения. Учитель може да бѫде само онзи, който говори истината. Който не говори истината, който не я познава и разбира, той не е учитель. Ако това се изисква отъ обикновения учитель, колко повече се изисква отъ Великия Учитель! Мине ли край хора, които вършатъ престѫпления, Той трѣбва да имъ помогне. Съ свѣтлината на своя умъ, Той трѣбва да имъ покаже, че не сѫ на правъ пѫть. Следъ това Той трѣбва да се обърне къмъ пострадалия и, ако е убитъ, да го запита, защо сѫ го убили. Ако каже, че сѫ го убили за лъжа, по нѣкакъвъ начинъ трѣбва да му се помогне да съзнае грѣшката си и да я изправи. Физическиятъ човѣкъ умира, т. е. тѣлото му се разлага, но съзнанието му остава живо. Чрезъ съзнанието си той може да продължава да се учи. Великиятъ Учитель търси начинъ, чрезъ който да помогне на убития, и съ това да оправи работата. Когато оправи работата, Учительтъ е радостенъ и веселъ. Докато оправи работата, Той е сериозенъ и замисленъ. Като е дошълъ на земята, човѣкъ ще бѫде и радостенъ, и скръбенъ. Въ скърбитѣ и страданията той търси начинъ за разрешение на известни въпроси. Въ радоститѣ пъкъ си почива. Следъ като е решилъ задачата си, той се радва. Като минава презъ скърби и радости, човѣкъ дохожда най-после до положение да предвижда нѣщата, които предстоятъ да станатъ. До известна степень той може да гадае онова, което му предстои да преживѣе. Често слушате да се казва: Сѫдба е това! Ти знаешъ, че ще ти се случи това или онова, но защо се случва така, не знаешъ. Казвашъ, че това е сѫдба. но все пакъ искашъ да разберешъ, какво нѣщо е сѫдбата. Досега никой човѣкъ не е могълъ да каже, какво нѣщо е сѫдбата и защо се изявява по единъ, или по другъ начинъ. Веднъжъ запитали единъ отъ великитѣ мѫдреци на Египетъ, защо е допусната злата сѫдба въ свѣта, но вмѣсто отговоръ, той стисналъ устнитѣ си и нищо не казалъ. И за добрата сѫдба не се говори нищо. Има нѣща, които сѫ опредѣлени да станатъ още преди създаването на свѣта. Никой не може да измѣни тия нѣща. Дойде ли времето имъ, тѣ непременно ще се сбѫднатъ, както сѫ опредѣлени. Обаче, има нѣща опредѣлени, които могатъ да се смекчатъ, а могатъ и съвършено да се измѣнятъ. Това зависи отъ човѣка. Затова е казано, че човѣкъ самъ чъртае сѫдбата си. Обаче, има сѫдба, която по никой начинъ не може да се отмѣни. Ето, самъ Христосъ се моли да се отмѣни сѫдбата Му, да Го отмине горчивата чаша, но това не стана. Следъ това Той се примири съ сѫдбата си и. каза: Господи, въ Твоитѣ рѫце предавамъ Духа си. Да бѫде Твоята воля! И Пилатъ искаще да помогне на Христа, но не можа. Значи, има нѣща въ свѣта, които не могатъ да се измѣнятъ, каквито усилия да се правятъ: ако сѫ опредѣлени да станатъ, ще станатъ; ако не сѫ опредѣлени да станатъ, нѣма да станатъ. Натъквате ли се на такива нѣща, не си правете илюзии, че можете да ги измѣните. Каквото да правите, както да разсѫждавате, тѣ ще станатъ споредъ Великото предопредѣление на Битието. Обаче, дойдете ли до нѣща, които сѫ въ ваши рѫце, тамъ трѣбва да приложите всички усилия и способности, да ги предотвратите. Сега ние навлѣзохме въ область, която има отношение само къмъ силнитѣ ученици. Това не значи, че всички сте силни и трѣбва да станете светии. Азъ имамъ желание, нѣкои отъ васъ, които сѫ готови за това, да станатъ гениални, а на всички останали желая да бѫдатъ поне талантливи. Не искамъ да има обикновени ученици въ Школата. Дали ще се проявите като гении, или таланти, не е важно; важно е да бѫдете свободни по умъ, по сърдце и по воля. Като придобиете свобода за себе си, пазете свободата и на другитѣ. Това значи свободенъ човѣкъ. Свободниятъ човѣкъ знае правилно да се храни, да диша, да чувствува, да мисли и да служи на Бога. Знае ли тия нѣща, човѣкъ се е развилъ правилно и физически, и духовно, и умствено. Като го погледнете, виждате, че той е изработилъ красиви линии на лицето, на тѣлото си. Той не е нито слабъ, нито пъленъ. Замине ли за другия свѣтъ, той влиза направо въ райската градина. Намѣрятъ ли, че не отговаря на мѣркитѣ, веднага го връщатъ на земята, да завърши започнатата си работа. Щомъ ви видятъ, веднага ще познаятъ, правилно ли сте се хранили, правилно ли сте мислили и чувствували, правилно ли сте служили на Бога. Не сте ли изпълнили едно отъ тия правила, както трѣбва, вие имате нѣкакъвъ недостатъкъ. Въ разумния свѣтъ не приематъ хора съ надостатъци. Най-малкиятъ недостатъкъ се отразява върху всички основни правила на живота. Не ядешъ ли правилно, ти не можешъ да служишъ правилно. Тия правила сѫ тѣсно свързани едно съ друго. Ако ядешъ правилно, ще служишъ правилно. Има единъ законъ въ свѣта, който обхваща всички положения въ живота. Тъй щото, отдолу ли ще започнешъ, или отгоре, резултатътъ е единъ и сѫщъ; отдѣсно ли ще започнешъ, или отлѣво, резултатътъ е пакъ единъ и сѫщъ. Това се отнася и до основния моралъ въ живота. Основниятъ моралъ е общъ за всички сѫщества, безразлично, дали ще започнете отгоре-надолу, или отдолу-нагоре. Достатъчно е да погледнете линиитѣ на човѣшкото тѣло, за да познаете веднага, можете ли да отпуснете на този човѣкъ кредитъ, или не можете. Има линии на човѣшкото лице, както и на човѣшкото тѣло, които опредѣлятъ щедростьта на човѣка. И тъй, започнете сега съ първото правило — правилото за ядене. Направете опитъ за една седмица, да се храните по правилото. Каквото ядете, ще прилагате правилото: ще ядете съ любовь и съ благодарность. Ще започнемъ опита съ обща вечеря. Тази недѣля, въ 71/2 часа вечерьта, всички ще се съберемъ на обща вечеря само съ плодове. Останалитѣ дни отъ седмицата ще ядете, каквото искате, но ще се храните съ любовь и благодарность. Т. м. * 45. Лекция отъ Учителя, държана на 2. юлий, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Доброто орѫжие" 17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. III (1929-1930 г.), Пѫрво издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Законъ и принципъ Размишление. Съвременнитѣ хора страдатъ и търсятъ причинитѣ на страданията вънъ отъ себе си. Въ сѫщность причината на страданията се крие въ тѣхнитѣ криви разбирания. Често тѣ говорятъ за законъ, за принципъ, безъ да се спиратъ върху отношението на закона и принципа къмъ самитѣ тѣхъ. Законътъ и принципътъ сѫ общи положения за всички хора, но приложението на закона не се отнася до всички. Приложението на закона зависи отъ условията, при които индивидътъ живѣе. Запримѣръ, сѫществува законъ за движение. Всички живи сѫщества се движатъ, но тѣ не сѫ заставени да се движатъ по единъ и сѫщъ начинъ. Човѣкъ се движи по единъ начинъ, птицата — по другъ, свѣтлината — по трети начинъ, мислитѣ и чувствата — по четвърти начинъ и т. н. Всѣки човѣкъ, всѣко живо сѫщество има свой специфиченъ начинъ на движение. Казвате, че всичко си върви по пѫтя, който Богъ е опредѣлилъ. Веднъжъ създалъ свѣта, нѣщата сѫ неизмѣнни. Какво разбирате подъ думитѣ „Богъ създалъ свѣта“? Какъ е създалъ свѣта Той: като нѣкой майсторъ, или като жена, която преде? Създаването на свѣта подразбира велика разумность. Само Разумното начало създава, а всички по-малки сѫщества отъ Него правятъ нѣщата. Майсторътъ прави, но не създава. Затова, като разглеждаме свѣта, създаденъ отъ Бога, виждаме, че всичко, отъ най-малкото до най-голѣмото, е съвършено. За да дойде до правилно разбиране на нѣщата, човѣкъ трѣбва да има вѫтрешна свобода. Нѣма ли тази свобода, и като духовенъ, и като свѣтски, той иска да подведе нѣшата подъ единъ законъ, подъ общъ знаменатель. Нѣщата могатъ да се подведатъ подъ общъ зиаменатель, но не и подъ общъ числитель. Какво значи да подведете нѣщата подъ общъ знаменатель? Това значи, да ги подведете подъ действието на единъ принципъ. Наистина, принципътъ е общъ за всички, но приложението му е различно. Всѣки човѣкъ прилага принципа по своему. Не можете да заставите всички хора да прилагатъ известенъ принципъ по единъ и сѫщъ начинъ. Можете ли да заставите всички хора да ходятъ еднакво? Даже двама братя не ходятъ по единъ начинъ. Изучавайте хода на хората, да видите, какъ се движатъ. Всѣко движение е подъ специфиченъ законъ. Като говоря за движението, като законъ, нѣкои мислятъ, че това е проста работа, че всичко знаятъ. Какво знае човѣкъ, това животътъ само показва. Музикантътъ може да казва, че знае да свири, но като излѣзе на сцената, тамъ ще се провѣри веговото знание. Нѣкой казва за себе си, че има права мисъль. Като го поставятъ на изпитания, тогава ще се изпита неговата права мисъль. Като се провѣри знанието, силата, разумностьта на човѣка, той вижда своето невежество и безсилие. Слушате нѣкой да казва за себе си, че е босъ човѣкъ. Какво означава думата „босота“? Невежество. Босиятъ е невежа. Днесъ хората разглеждатъ въпроса, босъ ли трѣбва да ходи човѣкъ, или съ обуща. Нѣкои подържатъ идеята, че човѣкъ трѣбва да ходи босъ, а други, че трѣбва да бѫде винаги обутъ. Обаче, природата не обича крайности. Добре е отъ време на време човѣкъ да бѫде босъ, защото чрезъ краката, като антени, той влиза въ непосрѣдсгвенъ контактъ съ земята. Между енергиитѣ на земята и неговитѣ става правилна обмѣна. Обаче, има часове презъ деня и часове и дни презъ годината, когато тази обмѣна не е нужна. Както денонощието е съставено отъ день и нощь, така и въпросътъ за босото ходене се решава въ зависимость отъ днитѣ и часоветѣ. Има дни и часове, когато човѣкъ може да ходи босъ, но има такива дни и часове, когато по никой на-чинъ не се позволява на човѣка да бѫде босъ. Човѣкъ трѣбва да познава законитѣ и силитѣ на природата и следъ това да се произнася по единъ или другъ въпросъ. Безъ да мисли, нѣкой казва, че хората трѣбва да бѫдатъ праведни. Добре е това, но колкото да иска, човѣкъ не може всѣкога да бѫде праведенъ. Въ будния си животъ той може да бѫде праведенъ, но въ съня си често изневѣрва на своята праведность. Слушате нѣкой вегетарианецъ да ви разправя, че въ съня си ялъ месо и е недоволенъ отъ себе си. Другъ нѣкой миролюбивъ човѣкъ сънувалъ, че убилъ нѣкого. Другъ нѣкой, който живѣе чистъ и светъ животъ, сънувалъ, че се забавлявалъ съ млади моми. Едно трѣбва да знаете: когато грѣши въ будния си животъ, човѣкъ отговаря за погрѣшкитѣ си пакъ въ будния си животъ. Когато грѣши въ съня си, той отговаря за прегрѣшенията си въ другъ свѣтъ. Като спи, човѣкъ се пренася въ астралния свѣтъ, дето отговаря за своитѣ погрѣшки. Другъ е въпросътъ, ако човѣкъ е развилъ своето висше съзнание. Тогава той не грѣши нито въ будния си животъ, нито въ съня си. Това значи свободенъ човѣкъ. Свободниятъ човѣкъ има свои възглели и на никого не ги налага. Той знае, че ако възгледитѣ му сѫ вѣрни, тѣ сами по себе си ще се наложатъ. Защо? Защото сѫ необхолимость за хората. Кой налага свѣтлината, въздуха, водата и храната на човѣка? Тѣ сами се налагатъ, защото сѫ елементи отъ първа необходимость. Безъ тѣхъ никое живо сѫщество не може да живѣе. Свободниятъ човѣкъ живѣе безъ страхъ и съ любовь. Мнозина казватъ, че сѫ готови да направятъ много нѣща, но ги е страхъ да се проявятъ. Защо? Любовь нѣматъ. Дето е страхътъ, тамъ любовьта не може да се прояви. Страхътъ е дошълъ въ свѣта заедно съ закона. Щомъ се явилъ законътъ, заедно съ него се явилъ страхътъ. Дето има законъ, тамъ има и страхъ. Дето е страхътъ, тамъ е и законътъ. Защо се страхува човѣкъ? За да не изгуби свободата си. Като се наложи закона, човѣкъ започва да се страхува. Защо? Защото законътъ всѣкога ограничава. Ето защо, за да не се ограничава, да не губи свободата си, човѣкъ трѣбва да работи, да се освободи отъ своитѣ криви разбирания. Още съ идването си на земята, човѣкъ попада подъ силата на закона. Още като малко, новородено дете, човѣкъ попада подъ закона на пеленитѣ. Майката веднага повива детето, туря го въ закона и, докато не заякне, не го освобождава отъ ограничителнитѣ условия. Като израсте, детето се освобождава отъ пеленитѣ, но влиза въ другъ законъ. Презъ цѣлия си животъ човѣкъ минава отъ единъ законъ въ другъ, не може да се освободи отъ него. Докато живѣе на земята, човѣкъ все още се намира подъ влиянието на закони, физически или духовни. За да се справя разумно съ законитѣ, човѣкъ трѣбва да има широко сърдце, т. е. широки възгледи. Какви сѫ възгледитѣ на човѣка, широки или тѣсни, това се вижда при изпитанията. Само при изпитанията се познава, докѫде е достигналъ човѣкъ въ развитието си. Изпитътъ е мѣрка, чрезъ която познавате, доколко човѣкъ е разбралъ Божията Любовь. Едно отъ качествата на Божията Любовь е всепрощаването. Любовьта прощава всичко. Тя не се занимава съ грѣховетѣ на хората. Тя изключва грѣха отъ козмоса. Грѣхътъ е каль, която, колкото много да е, не може да опетни козмоса. Грѣхътъ може да предизвика само частично опетняване на нѣщата. Запримѣръ, той може да изцапа една чиния, единъ човЬкъ, единъ брѣгъ, но въ никой случай не може да опетни цѣлото. При това, ако вѣрвате въ силата на грѣха, опетняването ще бѫде по-голѣмо. Колкото по-малко вѣрвате въ грѣха, толкова по-малко ще се опетните. Човѣкъ може моментално да се осободи отъ кальта на грѣха. Това зависи отъ неговитѣ мисли и чувства. Каго се заговори за грѣха, хората се чудягъ, какь се е родилъ той. Грѣхътъ не се ражда, нито се проявява. Какъвъ е поводътъ за грѣха? По-нѣкога най-малкиятъ поводъ може да стане причина за грѣха. Малкиятъ поводъ може да стане причина за най-голѣмия грѣхъ. Най-голѣмиятъ грѣхъ въ свѣта е убийстиото. Ние имаме такъвъ примѣръ въ Библията. Двама братя отиватъ да принесатъ жертва на Господа. И двамата служатъ на Бога. Обаче, димътъ отъ жертвеника на единия отивалъ нагоре, къмъ Бога, а димътъ на другия се разстилалъ по земята. Недоволенъ отъ това, защо и неговиятъ димъ не отива нагоре, той взелъ тояга и убилъ съ нея брата си. Външниятъ поводъ е малъкъ, грѣхътъ е голѣмъ, а истинската причина за грѣха се крие въ самия човѣкъ, въ неговото каменно сърдце. Казано е въ Писанието: „Ще имъ отнема каменното сърдце и ще имъ дамъ ново.“ Днесъ всички хора се борятъ съ злото и съ грѣха, искатъ да се освободятъ отъ него. Това е невъзможно. Грѣхътъ и злото сѫществуватъ отъ началото на Битието. Щомъ живѣе, човѣкъ непременно ще грѣши. Грѣхътъ е естествено последствие на живота. Всѣка мисъль, всѣко чувство и всѣка постѫпка, които не сѫ въ съгласие съ великия законъ на Битието, опетняватъ човѣка. Както се храни човѣкъ физически, така се храни и съ чувствата, съ мислитѣ и съ постѫпкитѣ си. Каквато храна да употрѣбява, докато е на земята, човѣкъ неизбѣжно грѣши. Въ този смисълъ, грѣхътъ се явява като естествено последствие на храненето. Ето защо, за да грѣши по-малко, човѣкъ трѣбва да яде по-малко. Колкото повече яде, толкова повече грѣши. Представете си, че влизате въ гостилница, ядете много, но нѣмате пари да платите. Какво ще правите? Вие започвате да се извинявате на гостилничаря, но той не е доволенъ отъ васъ. Той може даже и да ви набие. Безъ да искате, вие започвате да грѣшите: лъжете, крадете, насилвате другитѣ. Изобщо, яденето е станало причина за много грѣхове и престѫпления. Сега ние говоримъ за отрицателнитѣ прояви въ свѣта — грѣхъ, зло, недоволство, неразположение и т. н. Защо сѫществуватъ тия прояви, не е важно. Какъ сѫ произлѣзли, и това не е важно. Обаче, човѣкъ трѣбва да си зададе въпроса: Защо съмъ неразположенъ? Защо съмъ недоволенъ? Слънцето, звездитѣ, добритѣ хора сѫ разположени и доволни. Защо тогава ти, човѣкътъ, си неразположенъ и недоволенъ? Неразположението, недоволството въ човѣка сѫ паразити, които трѣбва да се извадятъ съ гребенъ, или съ щипци, както се вадятъ паразититѣ отъ човѣшкото тѣло. Щомъ се извадятъ паразититѣ, всички работи се нареждатъ добре. Паразититѣ не сѫ присѫщи на човѣшкото естество, нито иматъ нѣщо общо съ неговия характеръ. За да стане силенъ, човѣкъ трѣбва да се освободи отъ отрицателнитѣ прояви въ себе си. Като се освободи отъ тѣхъ, човѣкъ лесно се справя съ мѫчнотиитѣ и изпитанията си. Отрицателнитѣ сили въ природата сѫ подобни на апаши, които всѣкога могатъ да изненадатъ онзи, който се е захласналъ. Щомъ срещне такъвъ човѣкъ, апашътъ бръква въ джоба му и изважда кесията му. За да не ви нападатъ апаши, бѫдете всѣкога будни. Апашитѣ сѫ голѣми психолози. Тѣ знаятъ, кога да нападатъ. Ето защо, отъ всѣки човѣкъ се иска будно съзнание, да не губи своето вѫтрешно разположение и своя миръ. Не е ли буденъ, човѣкъ изгубва силата си, богатството си, знанието си, доброто разположение на сърдцето си, своята мисъль и т. н. Следователно, иска ли да запази своитѣ външни и вѫтрешни богатства, човѣкъ трѣбва да влѣзе въ закона на правата мисъль. Този законъ наричаме „предпазителенъ законъ“. Искате ли да запазите своитѣ богатства и скѫпоценности, оставете ги на гарата, дето има специални каси за пазене на такива вещи. Като пѫтувате отъ една гара на друга, вие можете да си ги вземете, когато ви потрѣбватъ. Вие пѫтувате спокойно, съ сигурность, че никой не може да ви обере. Такива каси има въ голѣмитѣ гари, главно въ Америка и въ нѣкои голѣми държави. Такива каси има и въ всѣки човѣкъ. Ние ги наричаме „каси на правата мисъль въ човѣка, или Божествени каси“. Законътъ на правата мисъль показва на човѣка, какъ трѣбва да постѫпва, за да не губи. Нѣкой казва за себе си, че е отстѫпчивъ и лесно решава задачитѣ си. Зависи, кога трѣбва да отстѫпва. Човѣкъ трѣбва да бѫде разуменъ, да знае, кога да отстѫпва и кога да настѫпва. Ако настѫплението е външно, човѣкъ вѫтрешно трѣбва да отстѫпва. Ако не може да отстѫпва, той трѣбва да държи поне отбранително положение. Христосъ казва: „Не противи се на злото.“ Това значи: Когато кармата е назрѣла и тропа на вратата ти, ако си уменъ, трѣбва да отстѫпишъ. Отстѫпишъ ли, ще спечелишъ; ако не отстѫпишъ, ще изгубишъ. Щомъ видишъ, че си обсаденъ отвънъ, искашъ, или не искашъ, ти трѣбва да отстжпишъ. Каже ли нѣкой, че не иска да отстѫпи. всичко е свършено съ него. Ще каже, че е готовъ да се самоубие, но не и да отстѫпи. Съ убиване въпросътъ не се решава. Ония, които сѫ обсадили човѣка, продължаватъ да го гонятъ и въ другия свѣтъ. Обсадно положение сѫществува и на този, и на онзи свѣтъ. Каквото да прави, колкото да рита, човѣкъ не може да се освободи отъ закона. На парчета ще го накѫсатъ, но ще го хванатъ. Има единъ начинъ, по който човѣкъ може да се освободи отъ закона. Този начинъ седи въ приложение на правата мисъль. Ще поставите една мисъль срещу друга, споредъ правилата и законитѣ на хармонията. Това значи съпоставяне на нѣщата. Съпоставяйте мислитѣ и чувствата си споредъ законитѣ на хармонията и пе се страхувайте. Запримѣръ, имате ли нѣкакво неразположение, изпѣйте му една пѣсень. Неразположението не е нищо друго, освенъ обсадно положение. Ако сте взели правилно основния тонъ, неразположението ви ще изчезне. Не сте ли взели правилно основния тонъ, неразположението ви ще си остане. Изобщо, може ли да взима правилно основния тонъ на живота, човѣкъ ще се оснободи отъ всички психически и физически болки. Чрезъ основния тонъ на живота човѣкъ може да лѣкува всѣкакви болести, запримѣръ всѣкакъвъ видъ ревматизъмъ. Има физически ревматизъмъ, но има и психически въ сърдцето, въ ума и въ волята на човѣка. Да се справи съ своитѣ ревматични състояния, казано въ широкъ смисълъ на думата, човѣкъ трѣбва да има вѣра, съ която да преодолява. Станете ли сутринь отъ сънь съ известно неразположение, първата ви работа е да се измиете, изчистите и поставите всичко въ пъленъ редъ и порядъкъ. Намокрете косата си, вчешете се добре, космитѣ ви да не стърчатъ, измийте добре рѫцетѣ си, изчистете ноктитѣ си, преоблѣчете се, обуйте обущата си, които трѣбва да бѫдатъ сѫщо чисти, направете си молитвата, размишлявайте, дишайте дълбоко, да напълните дробоветѣ си съ чиста, свежа струя въздухъ и тогава започнете работата си. Ако при всѣко неразположение се напуснете и физически, неразположението ви ще се удвои. Що се отнася до здравословното състояние, първата ви работа е да подобрите кръвообръщението си. Едно отъ условията за подобряване на кръвообръщението е освобождаване на мисъльта отъ всички наслоявания на миналото, отъ всички стари, криви разбирания. Човѣкъ трѣбва да има свободна мисъль. Ако мисъльта му не е свободна, той изпада въ песимизъмъ. Песимизъмътъ показва, че въ ума и въ сърдцето на човѣка има известни утайки, чужди вещества, отъ които той трѣбва да се освободи. За да се освободи отъ тия утайки, той трѣбва да диша дълбоко. За това се препорѫчватъ екскурзии, качване по планини. Ако при изкачване, или при тичане човѣкъ се задъхва много, това показва, че кръвообръщението въ него не става правилно. Иска ли да възстанови своитѣ красиви мисли и чувства, човѣкъ трѣбва да прави физически движения: гимнастика, екскурзии, спортъ. Човѣкъ може мислено да прави тия упражнения, но за това се иска голѣма сила. При физическитѣ упражнения разходитѣ сѫ по-малко, отколкото при умственитѣ. Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да се съобразява съ методитѣ на природата. Той нѣма право да спре движението на силитѣ, които действуватъ въ природата, нито да ги корегира. Съвременнитѣ хора си задаватъ въпроса, защо е допуснато злото въ свѣта. Днесъ този въпросъ не може да се разреши. Защо сѫществуватъ доброто и злото заедно, това с философски въпросъ, на който разрсшението е въ далечното бѫдеще. Дойдете ли до злото, оставете този въпросъ настрана. Започнете ли да разисквате върху него, съ това вие предизвиквате всички отрицателни сили въ природата. Не пипайте тия сили. Занимавате ли се съ тѣхъ, все едно, че имъ хвърляте камъни. Ако вие хвърлите единъ камъкъ, злитѣ сили ще хвърлятъ върху васъ хиляди камъни. — Ама трѣбва ли злото да сѫществува? — Оставете този въпросъ настрана. Единствсниятъ, Който знае, защо сѫществуватъ доброто и злото, е Богъ. Всички хора, обаче, могатъ само да предполагатъ, да търсятъ причинитѣ на злото и доброто, но пакъ не могатъ да разрешатъ въпроса. Ще каже нѣкой, че Каинъ е родилъ злото въ свѣта. Той билъ ли е на мѣстото, дето двамата братя принасяли жертвата си? За да се произнесе върху известенъ въпросъ, човѣкъ трѣбва да познава абсолютната истина. Иначе, каквото каже, ще бѫде относително вѣрно. Запримѣръ, казвате за двама души, че сѫ влюбени. Какъ познавате това? Ще кажете, че ходятъ постоянно заедно, рамо до рамо, или хванати подъ рѫка. Виждате, че два вола сѫ впрегнати въ една кола, рамо до рамо, но не сѫ влюбени. Какво представя влюбването? Какво значи, да се влюби човѣкъ? Влюбениятъ носи своята възлюбена на главата си като запалена свѣщь и постоянно мисли за нея. Колкото повече мисли за нея, толкова повече свѣщьта се разгорява. Момата е свѣщьта, момъкътъ — пламъкътъ. Щомъ се срещнатъ и започнатъ да говорятъ, пламъкътъ се усилва и свѣти отдалечъ. Ако момъкътъ разлюби момата, пламъкътъ изгасва, а свѣщьта престава да гори. Докато се обичатъ, и двамата се ползуватъ отъ свѣтлината на свѣщьта. Разлюбятъ ли се, и двамата оставатъ въ тъмнина. Когато се обичатъ, между тѣхъ става правилна обмѣна, вследствие на което нѣкога момата е свѣщь, а момъкътъ — пламъкъ; нѣкога момъкътъ е свѣщь, а момата — пламъкъ. Ако свѣщьта и пламъкътъ не сѫ на едно мѣсто, никаква свѣтлина не може да има. Това е Божественъ законъ. Когато срещнете двама души, които се обичатъ, радвайте се, защото тѣ могатъ да ви свѣтятъ въ тъмната нощь да намѣрите пѫтя си. Изчезне ли любовьта между тѣхъ, и тѣ, и вие ще объркате пѫтя си. Днесъ повечето хора говорятъ за своята изгубена любовь, за разочарованията въ любовьта си. Това е любовьта на изгасналитѣ свѣщи. Оставете тази любовь настрана и говорете за любовьта на запаленитѣ свѣщи. Дето гори свѣщь, дето има свѣтлина, тамъ никога не се вършатъ престѫпления. За любовьта човѣкъ трѣбва да има свещено разбиране. Обаче, безъ да знае, какво нѣщо е любовьта, безъ да я опиталъ, човѣкъ се произнася за нея. Любовьта съ думи не се изказва. Който може да стане свѣщь и да образува пламъкъ, той има любовь въ себе си. Това значи, че Богъ действува въ него като свѣтлина. За да се прояви Божията Любовь, нужни сѫ два полюса: единиятъ полюсъ ще бѫде свѣщь, а другиятъ — пламъкъ. Следователно, като ученици, вие трѣбва да се отнасяте съ свещенъ трепетъ къмъ любовьта. За да дойдете до това свещено отнасяне къмъ любовьта, вие трѣбва да пречистите мисъльта си отъ всички криви разбирания. Благодарение на вашитѣ криви разбирания, любовьта ту се явява, ту изчезва. Докато гледа чисто и свето на любовьта, човѣкъ се ползува отъ нея. Въ който моментъ допусне нѣщо нечисто въ мисъльта си, любовьта го напуща. Дето е любовьта, тамъ всичко цъвти и вързва. Който люби, както Богъ люби, той е въ състояние да възкреси умрѣлия. Той е въ състояние да изправи всичкитѣ си погрѣшки. Който изправя погрѣшкитѣ си, той има любовь. Нѣкой се оплаква, че му дотегнало да изправя погрѣшкитѣ си. Той трѣбва да се радва, че има какво да изправя. Като изправи своитѣ погрѣшки, ще му дадатъ задача, да изправи погрѣшкитѣ на ближнитѣ си. Който не е изправилъ своитѣ погрѣшки, той не може да изправи погрѣшкитѣ на другитѣ. Следователно, докато не изправите своитѣ погрѣшки, не се занимавайте съ изправяне на чуждитѣ. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ положителна наука. Положителна иаука е тази, която открива на човѣка вѫтрешния смисълъ на явленията въ живота и природата. Запримѣръ, нѣкой се оплаква, че на окото, на носа, или на ухото му излѣзла нѣкаква пѫпка. Понеже минава за ученъ, той казва, че тази пѫпка се дължи на нечиста кръвь. Това обяснение не е достатъчно. Той трѣбва да знае, защо пѫпката е излѣзла на окото, а не на носа. Или, защо е излѣзла на носа, а не на ухото. Ако пѫпката е излѣзла на окото, съ това природата му обръща внимание да бѫде изправенъ къмъ истината; ако пѫпката е на носа, той трѣова да се научи да мисли право; ако е на ухото, да слуша добре, да бѫде мѫдъръ. Пѫпката се мѣсти отъ едно мѣсто на друго, движи се по цѣлия организъмъ, докато човѣкъ научи урока си. Не научи ли урока си, природата го тръшка на леглото, и той започва да вика за помощь. Видите ли своя ближенъ въ такова положение, притечете му се на помощь. Не чакайте да дойде другъ нѣкой да му помогне. Всѣки отъ васъ може да стане лѣкарь, да помогне на единъ страдащъ. Нека всѣки опита силата си, да види, колко знае. Въ такива случаи, именно, той може да провѣри знанията си. Защо идатъ болеститѣ и изпитанията въ живота? За да приложите търпението си. Ако търпението ви е слабо, ще го развивате. Мнозина се оплакватъ отъ ревматизъмъ. Ето една възможность да приложите търпението си и постепенно да се лѣкувате. Считайте, че ревматизъмътъ ви е даденъ, като научна теза за разработване. Ще пъшкате, ще страдате, но ще пишете тезата си и ще благодарите, че имате възможность да оставите на свѣта своя наученъ трудъ. Това значи, да има човѣкъ разположение на духа. Като боленъ и здравъ, като сиромахъ и богатъ, като простъ и ученъ, той трѣбва да има разположение на духа си. Въ каквото положение да се намира, човѣкъ трѣбва да е доволенъ. Всѣко състояние, презъ което човѣкъ минава, е временно. Това е естествено положение на нѣщата. Превърне ли се въ нѣщо постоянно, то е неестествено. Ако направите една малка погрѣшка, благодарете, че е малка. Ако направите голѣма погрѣшка, благодарете, че чрезъ нея сте избѣгнали злото, което ви е дебнало. Като направите голѣма погрѣшка, окрѫжаващитѣ спиратъ вниманието си върху тази погрѣшка и се стремятъ да не изпаднатъ въ сѫщото положение. Въ такъвъ случай вие трѣбва да благодарите, че по този начинъ сте избавили близкитѣ си отъ сѫщата погрѣшка. Разумниятъ свѣтъ всѣкога компенсира нѣщата. Той разпредѣля тежеститѣ на живота върху всички хора: единъ день ще тури една погрѣшка, т. е. една тежесть върху гърба на едного; на другия день — върху гърба на другиго и т. н. Тъй щото, благодарете, че природата ви е удостоила съ известно внимание. Тя разчита на вашия гръбъ, на вашитѣ сили. Затова ви товари. Какъвъ лѣкарь викатъ при сериозни болести? Най-видниятъ и способенъ. Следователно, ако те сполети голѣмо зло, знай, че ти си единъ отъ виднитѣ лѣкари, на когото е дадена задача да се справи съ това зло. Казвате, че лесно се говори, но мѫчно се правятъ нѣщата. Наистина, мѫчно се правятъ нѣкои нѣща, но могатъ да се направятъ. Каквото да говорите, хората обичатъ да слушатъ, но не обичатъ да ги морализиратъ. Наистина, морализирането е най-тежкото забавление. Неприятно е цѣлъ день да слушате: това не прави, онова не прави. Майката пипа въ долапа, а детето не трѣбва да пипа. Защо? Да не счупи нѣщо. И майката може да счупи нѣщо. Майката гази въ рѣката, а детето не трѣбва да гази. Защо? Да не се удави. И майката може да се удави. Майката слиза сама по стълбата, а детето само не трѣбва да слиза. Защо? Да не падне. И майката може да падне. Детето иска само да слѣзе отъ стълбата на втория етажъ, но майката не позволява. Докато майката е около детето и внася страхъ и смущение въ сърдцето му, то може да падне. Остане ли само въ кѫщата, детето може да слѣзе по стълбата, безъ да падне. Оставено само на себе си, то слиза внимателно, стѫпало следъ стѫпало. Като види запалена свѣщь, детето иска да я пипне. Ако майка му с при него и му забранява да пипа свѣщьта, детето непременно ще тури пръста си и ще се изгори. Ако е само въ стаята, ще разглежда свѣщьта, ще я обикаля, но нѣма да тури пръста си въ нея. Свѣтътъ е пъленъ съ разумни сѫщества, които предпазватъ и децата, и възрастнитѣ отъ опасности. Не сѫ само майката, бащата, братята и сестритѣ, които предпазватъ детето отъ опасноститѣ въ живота. Хиляди разумни сѫщества изпълняватъ роля на пазители въ свѣта. Има едно разумно рѫководство въ свѣта, въ което всички хора трѣбва да се вслушватъ. Това разумно рѫководство наричаме Божи Промисълъ. Остави сѫдбата си въ рѫцетѣ на Божия Промисълъ. Щомъ не можешъ да решишъ една задача, кажи въ себе си: Има Божи Промисълъ въ свѣта. Той ще се погрижи за това, което не е въ силитѣ ми да направя. Това не значи, че не трѣбва да работите и да чакате всичко отъ Бога. Божиятъ Промисълъ се проявява чрезъ Божественото, което е въ всѣки човѣкъ. Обърнете се къмъ Божественото въ себе си, направете връзка съ него, и задачата ви ще се реши по-лесно, отколкото съ помощьта на нѣкоя външна сила. Сега ви говоря за Божия Промисълъ, но и безъ да говоря, вие ще го провѣрите по единъ начинъ; ако пъкъ ви говоря, ще го провѣрите по другъ начинъ. Свѣтътъ е училище, въ което всички сте поставени да учите. Свѣтътъ е създаденъ, като разуменъ методъ за възпитание и самовъзпитание на човѣчеството. Не се занимавайте съ окрѫжаващитѣ. Не желайте да бѫдете като другитѣ хора, нито тѣ — като васъ. Не мислете, че хората сѫ по-добри, или по-лоши отъ васъ. Ако сѫ по-добри отъ васъ, тѣ знаятъ това; ако сѫ по-лоши, пакъ го знаятъ. Дойдете ли до човѣка, поставете го на сѫщото ниво, на което сте и вие. Не желайте да постигнете всичко изведнъжъ. Изучавайте се всѣки день, да видите, докѫде сте достигнали и какво ви предстои да направите. Какво ще придобиете, ако знаете, кѫде има заровено злато въ земята? Хората преди васъ извадиха много злато отъ земята, но какво направиха съ него? Вмѣсто да го претопятъ, да го използуватъ за своето облагородяване, да проникне въ кръвьта имъ, тѣ го превърнаха въ пушки и топове, съ които днесъ се убиватъ едни други. Само онзи може да се ползува разумно отъ златото, който владѣе магическата прѫчка. Достатъчно е да я завърти два-три пѫти въ въздуха, и златото ще излѣзе на повърхностьта на земята. Безъ да копае земята, той ще има злато въ рѫцетѣ си и ще знае, какъ да го използува. Той не се нуждае отъ много злато. Днесъ има нужда отъ една златна монета — толкова му се дава. На другия день има нужда отъ две златни монети — толкова изважда отъ земята. Това е една съблазнителна мисъль, но вѣрна. Тази мисъль е опитана и дава резултатъ, но за онзи, който е придобилъ изкуството на магическата прѫчица. Мислете сега върху дветѣ основни положения отъ лекцията: законъ и принципъ. Законътъ и принципътъ сѫ общи за всички, но приложението имъ въ живота е различно. Всѣки човѣкъ се движи, но дадена е свобода на човѣка да се движи по начинъ, какъвто той си е избралъ. Всички хора мислятъ, но всѣки човѣкъ мисли по свой специфиченъ начинъ. Всички хора чувствуватъ, но всѣки чувствува по свой специфиченъ начинъ. Всички хора работятъ, но всѣки работи по свой специфиченъ начинъ. Красотата на живота е въ разнообразието, обаче, законътъ и принципътъ при всички условия сѫ едни и сѫщи. Божията Любовь носи пълния животъ. * 44. Лекция отъ Учителя, държана на 25 юний, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Доброто орѫжие" 17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. III (1929-1930 г.), Пѫрво издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Абсолютна вѣра Т. м. Ако видите яйца въ едно гнѣздо, вие се интересувате отъ тѣхъ дотолкова. доколкото могатъ да ви послужатъ за храна. Природата, която е създала яйцата, се интересува за тѣхъ дотолкова, доколкото може да ги запази, за да използува съдържанието имъ за новъ животъ. За нея всѣко яйце е животъ, създаденъ съ голѣми усилия. За насъ яйцето не струва много, но за природата не е така. Понеже въ природата всичко е процеси, следователно, и яйцето е сборъ отъ процеси. За пиленцето, което излиза отъ яйцето, важна е майката. То се интересува отъ майка си кѫде е отишла, кога ще дойде и какво ще донесе. Щомъ види майка си, то веднага отваря устата си и чака да му тури нѣщо вѫтре. Кой научи пиленцето на изкуството да отваря устата си? Какво означава отворената уста? Минавате край една котка, виждате, че тя мяучи, отворила устата си. По-нататъкъ виждате, че единъ волъ отворилъ устата си и преживва. Срѣщате единъ човѣкъ, и той си отворилъ устата. Въ едно гнѣздо виждате пиленце, което сѫщо отворило устата си. Какво ще кажете за отворената уста? Ако вървите замисленъ, обремененъ, съ глава, наведена къмъ земята, вие нищо нѣма да постигнете. За да постигнете нѣщо, вземете примѣръ отъ пиленцата въ гнѣздото. Докато стоятъ съ затворена уста, майката нищо нѣма да имъ даде. Обаче, отворятъ ли устичкитѣ си, майка имъ непременно ще имъ пъхне нѣщо вѫтре. На сѫщото основание, искате ли да получите нѣщо, и вие, като пиленцата, трѣбва да дигнете главитѣ си нагоре и да отворите устата си. Майка ви непременно ще пъхне нѣщо въ устата ви. Нѣкаква мисъль ще слѣзе отгоре, и вие ще я приемете. Щомъ се обезсърдчите, вие отричате онзи великъ законъ, върху който е построенъ вашиятъ животъ. Не се обезсърдчавайте, но вземете примѣръ отъ растенията. Когато нѣкой човѣкъ отрѣже клонъ отъ едно дърво, или насѣче кората му, дървото не се обезсърдчава, но започва да изправя грѣшката. По какъвъ начинъ изправя погрѣшката? Ако единъ клонъ е отрѣзанъ, новъ израства; ако кората му нѣкѫде е насѣчена, дървото отдѣля особени сокове отъ себе си, съ които заварява нараненитѣ мѣста. Оттукъ вадимъ заключението: не корегирайте Божественото въ себе си, но оставете го свободно да се проявява. Щомъ се проявява свободно, то само ще корегира всички погрѣшки. Като не разбиратъ Божиитѣ закони, хората казватъ, че човѣкъ трѣбва да бѫде добъръ. Тѣ мислятъ, че ако човѣкъ е добъръ, нѣма да има никакви мѫчнотии и изпитания. Какво нѣщо е доброто? Каквито опредѣления да дадете за доброто, тѣ сѫ относителни. Досега никой философъ не е далъ абсолютно опредѣление за понятието „добро“. И нашето опредѣление ще бѫде относително. Ние казваме: Добро е това, което при всички случаи остава едно и сѫщо. То не се огъва. Както да въртишъ, накѫдето да обръщашъ, доброто не се огъва. Добриятъ човѣкъ е изворъ, който постоянно дава. Казвате му: Дай! — и той дава. Добриятъ човѣкъ дава и не мисли, колко е далъ, защо е далъ, заслужено ли е далъ. Това не значи, че добриятъ човѣкъ не разсѫждава, но като цени времето, той предпочита да даде, отколкото да изгуби онова, което не се връща. Колкото искате отъ добрия човѣкъ, толкова ще ви даде. Съ добрия човѣкъ никой не злоупотрѣбява. Всѣки иска отъ него толкова, колкото е въ състояние да даде. Най-малкото, дадено отъ добрия и праведния, има тежесть. То крие въ себе си нѣщо Божествено, а Божественото се отличава по това, че има вѫтрешенъ смисълъ и съдържание. Следователно, дръжте се за Божественитѣ идеи въ себе си, защото въ тѣхъ е вашето спасение. Тѣ съдържатъ мощна, велика сила. Откажете ли се отъ една Божествена идея, вие губите силата си. Когато първитѣ човѣци сгрѣшиха, тѣ изгубиха онази основна идея въ себе си, върху която се крепѣше тѣхниятъ животъ. Основната идея, върху която бѣше построенъ живота на първия човѣкъ, е абсолютната вѣра. Докато не бѣха сгрѣшили, Адамъ и Ева имаха абсолютна вѣра въ Бога. Той имъ каза да не ядатъ отъ плодоветѣ на дървото за познаване на доброто и на злото, и тѣ послушаха. Обаче, когато учительтъ на тъмнината влѣзе въ рая, облѣченъ въ черенъ костюмъ, съ черни гердани и съ черенъ жезълъ, и ги запита, защо не ядатъ отъ дървото, което е всрѣдъ рая, тѣ се разколебаха. Тѣ не знаяха, какво да отговорятъ Когато новиятъ учитель имъ каза, че, ако ядатъ отъ забраненото дърво, ще станатъ като Бога, тѣ се раздвоиха и изгубиха вѣрата си. Съ изгубване на вѣрата си въ Бога, тѣ сгрѣшиха. Тѣ решиха да ядатъ отъ плодоветѣ на забраненото дърво. Значи, яденето на забранения плодъ се яви като последствие на разколебаване въ вѣрата. Следъ всичко това нѣкой пита, какво да прави, за да стане истински човѣкъ. Ако си загубилъ вѣрата си въ Бога, ти не можешъ да станешъ човѣкъ. Богъ е първиятъ човѣкъ въ свѣта, а ти — вториятъ. Ако си изгубилъ вѣрата си въ първия човѣкъ, твоята сѫдба е подписана вече. Каква вѣра е тази, която отъ най-малкия вѣтрецъ се разколебава? Ако видите, че една запетая, точка или удивителна, не е поставена на мѣсто, вие се разколебавате. Това разколебаване се предизвиква отъ мъртви точки и запетаи. Какво ще правите, ако видите една жива точка или запетая, която не е турена на мѣсто? Знаете ли, кѫде се турятъ живитѣ точки и запетаи? Споредъ българския правописъ точкитѣ, запетаитѣ, двоеточието, се турятъ на едни мѣста, а споредъ английския — на други. Споредъ строежа на българския езикъ, членътъ се туря на края на думитѣ, а въ английски и въ други езици — въ началото на думитѣ, предъ самата дума. Защо въ едни езици членътъ е отпредъ, а въ други — отзадъ, за насъ не е важно. Ние констатираме само фактитѣ. На български езикъ пишемъ: човѣкътъ. Членътъ „тъ“ на края показва преодоляване на известни мѫчнотии. Изобщо, човѣкъ е сѫщество, което се движи въ две противоположни посоки, но преодолява всички мѫчнотии, които срѣща на пѫтя си. Човѣкъ е сѫщество, което мйсли, което дава и което не лъже. Нѣма ли тия качества, не можемъ да го наречемъ човѣкъ. Който си позволи да лъже, той непременно ще понесе последствията на лъжата. Лъжата е нарушение на известенъ законъ, а всѣки законъ е свързанъ съ динамическитѣ сили на природата. Следователно, природата държи отговоренъ всѣки, който лъже. Не е позволено на човѣка да измѣня хода на природнитѣ сили. Който си позволи да направи това, той плаща съ живота си. Всѣка дума съдържа въ себе си известенъ родъ сили. Като знае това, човѣкъ не може да употрѣби една дума вмѣсто друга. Той не може да купи азотна киселина вмѣсто глицеринъ и да я употрѣби за сѫщото, за което би употрѣбилъ глицерина. Всѣко нѣщо трѣбва да се постави на своето мѣсто. Всѣка дума, всѣка мисъль, всѣко чувство и всѣко действие трѣбва да се поставятъ на мѣстото си. Не поставяте ли нѣщата на тѣхнитѣ мѣста, вие можете да създадете цѣла катастрофа въ своя организъмъ. Като ученици, вие трѣбва да изучавате свойствата на всички нѣща, съ които оперирате. Вие трѣбва да изучавате свойствата на храната, на въздуха, на водата, на свѣтлината, на мислитѣ и на чувствата си. Като изучавате тия елементи, заедно съ тѣхъ изучавате и системитѣ, съ които тѣ сѫ свързани. Съ храната заедно изучавате стомашната система, съ въздуха — дихателната система, съ мислитѣ — нервната система, съ чувствата — сърдцето и кръвообръщението. Съвременнитѣ учени и физиолози говорятъ за сърдцето, но не знаятъ, какви сѫ ония вѫтрешни сили, които го каратъ да се свива и разпуща, да тласка кръвьта изъ цѣлия организъмъ. Да познавашъ единъ органъ, това значи, да си свързанъ съ силитѣ, които го управляватъ, и да бѫдешъ господарь на тия сили. Ученитѣ говорятъ за дробоветѣ, безъ да сѫ свързани съ силитѣ, които ги управляватъ. Човѣкъ трѣбва да бѫде господарь на своето знание. Той трѣбва да влѣзе въ хармония съ всички сили, за които говори. Говорите ли за въздуха, вие трѣбва да влѣзете въ хармония съ него. За да бѫдете физически, сърдечно и умствено здрави, пазете следното правило: дишайте всѣкога чистъ въздухъ. Ако влѣзете въ стая, дето въздухътъ не е чистъ, веднага отворете прозорцитѣ, да влѣзе чистъ въздухъ. Ако влѣзете въ едно религиозно общество и намѣрите, че въздухътъ не е чистъ, веднага отворете прозореца на своето сърдце и провѣтрете своята стая. Ако влѣзете въ нѣкое научно общество и намѣрите, че въздухътъ не е чистъ, веднага отворете прозореца на своя умъ. Ама другитѣ щѣли да бѫдатъ недоволни — това не е важно. Провѣтрявайте стаитѣ, въ които живѣете. Провѣтрявайте мислитѣ и чувствата, съ които се храните. Когато видятъ, че провѣтрявате стаитѣ си, за да влѣзе отвънъ чистъ въздухъ, разумнитѣ сѫщества казватъ: Ето единъ човѣкъ, който знае да живѣе. Въздухътъ, който влиза въ човѣшкитѣ дробове, въ човѣшкия умъ и въ човѣшкото сърдце, трѣбва да бѫде чистъ, да внася въ човѣка радость и веселие, да подига мисъльта му, да облагородява неговитѣ чувства. Следователно, влѣзете ли въ класъ, веднага отваряйте прозорцитѣ. Отваряйте широко прозорцитѣ на вашия умъ, на вашето сърдце и на вашето тѣло, да влѣзе чиста, нова струя въздухъ, да ви преобрази. Само чистиятъ въздухъ е въ състояние да произведе корененъ превратъ въ човѣка. Сега вие не разбирате, буквално ли говоря, или преносно. И буквално, и преносно. Понѣкога човѣкъ мѫчно разбира нѣщата. Нѣкои казватъ, че не разбиратъ великитѣ принципи на живота и не могатъ да ги приложатъ. Тѣ не разбиратъ, какво представятъ любовьта, мѫдростьта и истината, вследствие на което не могатъ да се ползуватъ отъ тѣхъ. Тѣ трѣбва да се радватъ, че не ги разбиратъ. Ако ги разбератъ, ще бѫдатъ нещастни. Тѣ трѣбва да се прилагатъ, безъ да се разбиратъ. Трѣбва ли да разберешъ любовьта, за да я приложишъ? Майката прилага любовьта къмъ детето си, безъ да я разбира. Мнозина мислятъ, че ако знаятъ истината за нѣщата, ще бѫдатъ щастливи. Представете си, че отворите черепа на нѣкой човѣкъ, да видите, какво нѣщо е мозъкътъ и какъ работи. Вие ще видите едно особено вещество, на едно мѣсто бѣло, на друго — сиво. Като спрете вниманието си върху това вещество, ще забележите, че въ него ставатъ особени подигания и снишавания, нѣкакво пулсиране. Въ случая вие знаете истината повече отъ онзи, който не е видѣлъ мозъка на човѣка въ процеса на неговата дейность, но станахте ли по-щастливъ? Обаче, за разумния човѣкъ това не е нужно. Той познава дейностьта на мозъка не по издиганията и снишаванията, които ставатъ въ него, но по промѣнитѣ на лицето. Всѣка мисъль се отразява върху човѣшкото лице. Достатъчно е да погледнете лицето на човѣка, за да разберете, какви мисли и чувства го вълнуватъ. Виждате единъ човѣкъ, който подига очитѣ си нагоре — нѣкаква идея има той. Другъ пъкъ гледа надолу — и той има нѣкаква идея. Вие трѣбва да се научите да четете, каква е идеята на първия и каква — на втория. Съ една дума: Човѣкъ трѣбва да бѫде тънъкъ познавачъ на човѣшкитѣ мисли, да чете по тѣхъ и да разбира. Има хора, които четатъ мислитѣ и на животнитѣ. Когато котката мяучи, азъ зная, какво иска. Ако нѣкоя котка мяучи предъ мене, тя иска да ми каже: Научи ме сега, какво да правя. Едно време лесно намирахъ прехраната си. Днесъ, като приехъ новото учение, не намирамъ храна. Споредъ новото учение мишки и плъхове не трѣбва да ямъ, птички — сѫщо. Тогава, нищо друго не остава, освенъ ти да ми дадешъ хлѣбъ и сирене. Като се оплаква котката, азъ й отговарямъ: Ти си възприела новото учение отчасти, не си го разбрала, както трѣбва. За да заслужишъ хлѣбъ и сирене, ти трѣбва да хващашъ мишкитѣ и плъховетѣ, да ги повъртишъ малко, да имъ дадешъ добъръ урокъ, да не влизатъ въ кѫщата на господаря ти, и тогава да ги пуснешъ далечъ отъ кѫщитѣ. Като казвамъ, че се разговарямъ съ котката, азъ имамъ предъ видъ езика на животнитѣ, а не човѣшкия. Това, което котката казва, е мисъль, каквато сѫществува и въ васъ. Нѣкой казва: Едно време бѣхъ смѣлъ и решителенъ, никой не можеше да излѣзе срещу мене. Обаче, откакъ приехъ новото учение, изгубихъ смѣлостьта си, изгубихъ силита си и всѣки ме тъпче. Ако новото учение те е направило слабъ, страхливъ, ти не си го разбралъ, както трѣбва. Човѣкътъ на новото учение трѣбва да бѫде силенъ, смѣлъ и решителенъ. Той не трѣбва да прилага силата си за унищожаване и разрушаване, нито за убиване на хората, но за тѣхното подигане. Видишъ ли нѣкой човѣкъ, който иска да те напада, хвани го за краката и го вдигни въ въздуха, като свѣщь. Като го подържишъ нѣколко минути въ въздуха, той ще разбере, че силенъ човѣкъ стои предъ него и ще отстѫпи. Духовниятъ човѣкъ трѣбва да бѫде силенъ. Както борецътъ всѣки день прави упражнения, за да увеличи силата си, така и духовниятъ човѣкъ трѣбва постоянно да увеличава силата си. Губи ли силата, която дава устой на мислитѣ и чувствата, човѣкъ не върви въ правия пѫть. Какво знание е това, което може да се изгуби? Изгуби ли знанието, паметьта си, човѣкъ трѣбва да търси начинъ, да ги възстанови. Единъ отъ начинитѣ за възстановяване на умственитѣ и физически сили на човѣка е храненето. Има специална храна, чрезъ която човѣкъ може да възстанови паметьта си; има храна, чрезъ която може да възстанови центъра за възприемане на красивото, за развиване на изкуство, поезия, музика, наука и други. За да дойде до ония храни, чрезъ които може да възстанови онова, което е загубилъ, преди всичко човѣкъ трѣбва да развие съответни мисли и чувства, Запримѣръ, какви мисли отговарятъ на черешата, на сливата, на ябълката, на крушата? Всѣки плодъ е свързанъ съ една Божествена мисъль. Знае ли мислитѣ, които сѫ свързани съ плодоветѣ, човѣкъ може да се ползува отъ силата на тия плодове. Достатъчно е само да произнесе името на крушата, запримѣръ. за да му се притече тя веднага на помощь. Ето, Мойсей дигна тоягата си, удари канарата, и вода потече отъ нея. Съ тоягата си, като съ магическа прѫчица, Мойсей постигаше всичко, каквото желаеше. Защо Мойсей можеше да си служи съ тоягата толкова сполучливо? Ако тази тояга попадне въ ваши рѫце, ще има ли нѣкаква сила? Нѣма да има. Значи, силата бѣше въ Мойсея, а не въ тоягата. Мойсей предаваше силата си въ тоягата и по този начинъ вършеше съ нея чудеса. Следователно, ако имате любовь въ себе си и знаете, какъ да произнесете думата „любовь“, вие ще вършите по-голѣми чудеса отъ тия, които Мойсеи правѣше. Правете опити, да видите, каква е силата на вашата любовь. Ако сте разгнѣвенъ и мислите да биете нѣкого, преди да сте го набили, произнесете думата „любовь“. Можете ли да я произнесете така, че да измѣните решението си, вие имате любовь. Нѣкой се разгнѣви, набие брата си, а после казва, че се разкаялъ за постѫпката си. „Следъ дъждъ качулка“. Като се счупи гърнето, мѫчно се поправя вече. Друго нѣщо е, ако сте майсторъ и можете да направите ново гърне. Но тъй, счупилъ си гърнето и съжалявашъ, че си го счупилъ, а не можешъ да направишъ ново, това не е никаква наука. Като направи нѣкаква погрѣшка, човѣкъ започва да се моли, да изправи погрѣшката си. Ако молитвата му е силна, той може да призове на помощь разумнитѣ сѫщества, които ще му помогнатъ да изправи погрѣшката си. Ако молитвата му не е силна, погрѣшката ще си остане неизправена, както счупеното гърне. Като ученици, вие трѣбва да правите опити, да провѣрявате силата на мисъльта си. Запримѣръ, вземете една стъклена чаша и я пуснете отвисоко, да видите, дали ще се счупи. Първиятъ пѫть хвърлете чашата на тревата; вториятъ пѫть — на земята, а третиятъ пѫть — на камъкъ и вижте, кога ще се счупи чашата, и дали ще се счупи. Правете опити съ мисъльта си, да я усилвате. Щомъ усилите мисъльта си, вие можете да се справяте съ всички мѫчнотии и препятствия въ живота си. Всички препятствия, които срѣщате на пѫтя си, показватъ, че вие сте стѣснили канализацията на вашитѣ мисли. Разширете трѫбитѣ на канализацията си, и препятствието ще изчезне. Тъй щото, не търсете причината за препятствията и мѫчнотиитѣ си въ външната срѣда. Причинитѣ сѫ въ самитѣ васъ, въ вашитѣ мисли и чувства. Разширете каналитѣ на своитѣ мисли и чувства, да потече презъ тѣхъ повече енергия, и препятствията ще се махнатъ отъ пѫтя ви. Хората, които се движатъ около васъ, се настройватъ отъ вашитѣ мисли и чувства. Колкото мислитѣ и чувствата на човѣка сѫ по-обилни и широки, толкова и окрѫжаващитѣ сѫ по-добре разположени. Щомъ окрѫжаващитѣ сѫ разположени, тѣ не му създаватъ никакви препятствия. За да се справя лесно съ мѫчнотиитѣ си, човѣкъ трѣбва да внася всѣки день по нѣщо ново въ мислитѣ и въ чувствата си. Новото е притокъ на живота. Колкото повече и по-голѣми сѫ притоцитѣ въ човѣшкия животъ, толкова по-голѣми сѫ и благата му. И тъй, правете опити да усилвате мисъльта си. Мнозина се оплакватъ, че сѫ сиромаси. Споредъ мене нѣма сиромаси въ свѣта. Има хора, които не сѫ разработили талантитѣ си, но тѣ не сѫ бедни. Докато развие талантитѣ си и стане богатъ, човѣкъ може да работи и съ мисъльта си. Когато има нужда отъ пари, той може да проектира мисъльта си къмъ нѣкой богатъ човѣкъ въ свѣта, да му изпрати известна сума. Обърне ли се направо къмъ този банкеръ, той непременно ще иска трима души порѫчители, Малко хора даватъ днесъ пари безъ порѫчители. Като се намѣрите въ трудно положение, вие започвате да се молите на Бога, да ви помогне нѣкакъ, да подобрите материалното си положение. Молите се день-два, но не получавате отговоръ на молитвата си. Защо? И тукъ се иска нѣкой порѫчитель. За да ви даде известна сума, Богъ търси нѣкой добъръ, праведенъ човѣкъ, чрезъ когото да ви я предаде. Добриятъ човѣкъ играе роля на порѫчитель. Значи, и Богъ иска порѫчители. Когато дава, Богъ никога не губи. Ако този, на когото е далъ нѣщо, не е въ състояние да плати дълга си, вмѣсто него плаща онзи, който му е станалъ порѫчитель. Докато праведниятъ не се подпише за порѫчитель на нѣкого, Богъ не му отпуща никаква сума. Казвамъ: И до днесъ още невидимиятъ свѣтъ отпуща пари само срещу подписа на нѣкой праведенъ. Това, което става въ невидимия свѣтъ, става и на физическия. Като не успѣватъ въ работитѣ си, мнозина се оплакватъ, че всички дяволи се опълчили срещу тѣхъ. Какво отъ това? Тѣхна работа е да се опълчватъ, а ваша рабога е да се справяте съ мѫчнотиитѣ си. Ако дяволитѣ излѣзатъ по-силни отѣ васъ, вие временно ще отстѫпите, докато се засилите. Щомъ се засилите, вие ще настѫпите, а тѣ ще отстѫпятъ Щомъ сте дошли на земята, вашата задача е да гледате съ радость на живота, да бѫдете всѣкога поетически настроени, да вѣрвате въ доброто. Съвременнитѣ хора искатъ да иматъ резултати на земята, преди да сѫ научили законитѣ на мисъльта, преди да сѫ проявили своитѣ чувства. Това е невъзможно. Какво виждате въ семействата? Влизате въ едно семейство, дето майката и бащата сѫ строги. Децата обикалятъ около тѣхъ, не смѣятъ да поискатъ нѣщо, страхъ ги е отъ родителитѣ си. Тѣ не могатъ да се добератъ до нѣкакво физическо благо отъ тѣхъ, докато не се отворятъ вѫтрешно къмъ родителитѣ си. Най-малкото дете отива полека при баща си, поглежда го въ очитѣ, милва го по главата и се усмихва. Съ тази постѫпка то отваря сърдцето на бащата. Той взима детето си на рѫце, цѣлува го, милва го, става веселъ и разположенъ. Щомъ отвори сърдцето си за малкото дете, бащата се отваря и за другитѣ деца. Всички деца въздъхватъ свободно и започватъ да пѣятъ и да скачатъ. Цѣлиятъ домъ е радостенъ. Малкото дете има вѣра въ баща си. Между бащата и него има отворени прозорци за съобщение. Тѣ иматъ отношения помежду си. Казано е въ Писанието: „Ако не станете като малкитѣ деца, нѣма да влѣзете въ Царството Божие.“ Сега и азъ ви казвамъ: Станете като децата, за да направите връзка съ вашия великъ Баща. Каква връзка може да направи онзи, който нѣма никаква вѣра въ Бога? Какви отношения можете да имате съ даденъ човѣкъ, ако постоянно го подозирате и нѣмате никакво довѣрие въ него? Ето защо, първата работа на човѣка е да възстанови своята вѣра въ Бога. Може ли да направи това, той всѣкога ще се ползува отъ Божиитѣ блага, безъ никакви порѫчители, безъ никакви посрѣдници. Безъ вѣра въ Бога вие не можете да направите крачка напредъ. Вѣрата дава устойчивость на човѣка. Съ вѣра той може да стои здраво на краката си, да разчита на всичко, което му е дадено. Като ученици, отъ всички се иска пълна вѣра въ Бога. Каквито мѫчнотии да имате, не губете вѣрата си. И сто пѫти да се молите за нѣщо, не губете вѣра въ Божественото. Кога да е, вие ще получите отговоръ на молитвата си. Ако искате да станете поетъ, музикантъ или художникъ, не губете вѣра въ постигане на вашето желание. Много ще пишете, много ще рисувате, много ще свирите, докато единъ день постигнете желанието си. Богъ всѣкога помага на ония, които работятъ съ постоянство. Не туряйте граници на Божественото. Дойдете ли до Божественото, оставете Го да се проявява свободно. Не губете вѣрата си! Каквито препятствия да срѣщате, не се обезсърдчавайте. Хората могатъ да ви се смѣятъ, това нищо не значи. Знайте, че невидимиятъ свѣтъ цени усилията на човѣка и, въ края на краищата, ще го възнагради. За да опита вѣрата ви, разумниятъ свѣтъ съзнателно ви поставя на изпитания. Отъ васъ се иска вѣра, а не вѣрване или суевѣрие. Вѣра въ Бога, а не въ хората. Това се дава като задача на всички хора, предъ които стои сериозна работа. Ще дойде день, и близо е този день, когато хората ще минатъ презъ голѣмъ огънь. За да издържатъ на този огънь, тѣ трѣбва да иматъ непоколебима вѣра въ Бога. Които иматъ тази вѣра, ще минатъ презъ огъня, ще се пречистятъ и живи ще останатъ. Които нѣматъ вѣра, ще изгорятъ, ще се превърнатъ на вѫгленъ. Не е въпросъ въ смъртьта на човѣка, но той трѣбва да се измѣни, да мине отъ едно състояние въ друго. Никой не може да се избави отъ този огънь. Той е опредѣленъ за чистене. Той ще пречисти всички човѣшки мисли, чувства, желания и постѫпки. Всичко човѣшко ще изгори, а ще остане само Божественото. Нѣма да остане сѫщество на земята, което да не мине презъ този огънь. Който издържи, той ще влѣзе въ новия животъ; който не издържи, ще остане за следната епоха, за бѫдещи времена. Кога да е, въ настоящето, или въ бѫдещето, човѣкъ неизбѣжно трѣбва да мине презъ огънь. Сегашнитѣ хора се оплакватъ, че не успѣватъ въ живота си. Защо неуспѣватъ? Защото още живѣятъ съ стари разбирания. Запримѣръ, слушате нѣкои да казватъ: Единъ день, когато баща ни умре, ще ни остави нѣкакво наследство. Огкажете се отъ всѣкакво наследство. За предпочитане е баща ви да живѣе, да му се радвате, отколкото да очаквате неговото наследство. Откажете се отъ всѣкакво завещание за бѫдеще богатство. За предпочитане е да разчитате на онова богатство, което Богъ е вложилъ въ главата ви, отколкото да очаквате на нѣкакво външно богатство. Едно нѣщо мога да ви посъветвамъ: Уповавайте на главата си. Уповавайте на дробоветѣ си. Уповавайте на стомаха си. Следъ това уповавайте на всички разумни закони, чрезъ които работятъ възвишенитѣ и разумни сѫщества. Свържете се съ тия сѫщества, за да се ползувате отъ живота. Изучавайте тѣхния характеръ и тѣхнитѣ прояви, за да познавате и своитѣ ближни. И тогава, като срещнете единъ човѣкъ, не гледайте на неговитѣ отрицателни прояви. Търсете доброто въ всѣки човѣкъ, за да се ползувате отъ него. Вие ще намѣрите доброто и благородното въ човѣшкото лице, но затова се иска специално изучване и наблюдаване. Запримѣръ, благородството на човѣка е написано въ срѣдата на долната устна, въ видъ на малка вдлъбнатина. Благородството на човѣка стои по-високо отъ човѣшката любовь. Човѣшката любовь подразбира отношения на взимане и даване. Който има това чувство силно развито въ себе си, той може да ви бѫде приятель. На такъвъ човѣкъ, билъ той ученъ или простъ, богатъ или беденъ, всѣкога може да се разчита. Стане ли въпросъ за приятелство между двама души, ние всѣкога разбираме разумни хора. Приятелство сѫществува само между разумни хора. Разумниятъ човѣкъ има добре оформена глава. Има хора, на които главата едва сега се оформява. Тѣ не сѫ способни за приятелство. Следъ време, обаче, и това може да се постигне. Черепътъ на човѣка е подложенъ на постоянни промѣни, благодарение на непреривната дейность на мозъка. Има ангели, които работятъ изключително върху развиване на приятелското чувство въ човѣка. Свърже ли се съ тия сѫщества, човѣкъ се ползува отъ тѣхното благословение. Само онзи може да бѫде свързанъ съ тѣхъ и да се ползува отъ тѣхното благословение, който съзнателно и съ любовь работи за развиване на това чувство въ себе си. Сѫщевременно, за да се свържете съ тия сѫщества, вие трѣбва да имате поне единъ приятель на земята, чрезъ когото тѣ да работятъ. Като се говори за разумния свѣтъ, хората искатъ да знаятъ, кѫде е този свѣтъ, какво представя той. За да имате правилно разбиране за разумния свѣтъ, трѣбва да го съпоставите съ земния свѣтъ, дето живѣятъ обикновенитѣ хора. Ще си послужа съ единъ примѣръ, за да имате ясна представа за разумния и неразумния свѣтъ. Двама господари пазарили по единъ работникъ да копае нивата имъ. И двамтта работници били пазарени по сто лева на день. Първиятъ работникъ свършилъ работата си на време и добре, но вечерьта, вмѣсто да получи уговорената надница, господарьтъ му далъ 50 лв., а отгоре на това го наругалъ и изпждилъ, като му казалъ втори пѫть да не се явява предъ очитѣ му. Вториятъ работникъ работилъ усърдно, но заедно съ него работилъ и господарьтъ му. Презъ всичкото време тѣ се разговаряли за нивата, за лозето и се раздѣлили другарски. Господарьтъ турилъ паритѣ въ джоба му и го поканилъ и другъ пѫть да му работи. Като погледналъ въ джоба си, вмѣсто сто лева, работникътъ намѣрилъ 200 лева. Като отишълъ втори пѫть на работа, господарьтъ му далъ 400 лева. Отношенията на първия господарь къмъ работника представятъ неразумния свѣтъ; отношенията на втория господарь представятъ разумния свѣтъ. И двата свѣта, които наричаме видимъ и невидимъ, се намиратъ на земята. Неразумнитѣ хора се водятъ по законитѣ на неразумния свѣтъ, а разумнитѣ - по законитѣ на разумния свѣтъ. Сега, всички вие трѣбва да отворите сърдцата си за разумнитѣ сѫщества, да влѣзете въ връзка съ тѣхъ. Това може да стане, само ако възстановите вѣрата си въ Бога. Направите ли това, вие ще отворите всичкитѣ си прозорци, презъ които ще прониква Божествената свѣтлина. Дойде ли тази свѣтлина у васъ, вие ще се ползувате отъ благословението на Божествения свѣтъ. Вие ще бѫдете въ положението на царския синъ. Може ли царскиятъ синъ да бѫде гладенъ и голъ? Докато е свързанъ съ баща си, той има на разположение всичко. Обаче, ако царскиятъ синъ ходи гладенъ, голъ и босъ, това показва, че той е скѫсалъ връзката си съ баща си, а от тамъ и съ източницитѣ на живота. И тъй, човѣкъ трѣбва да има вѣра въ Бога, а Богъ — довѣрие въ човѣка. Когато се спазватъ тия отношения между човѣшката душа и Бога, човѣкъ може да постигне всичко, каквото желае. Той се ползува отъ подкрепата и защитата на разумния свѣтъ. Той владѣе магическата прѫчица, както флейтистътъ — своята флейта. Тури ли пръститѣ си на флейтата, всички се възхищаватъ и рѫкоплѣскатъ. Не знае ли да свири, колкото да се движатъ пръститѣ, нищо не излиза. Да владѣешъ магическата прѫчица, това значи, да поставяшъ разумно и съзнателно пръститѣ си на флейтата. За това се изисква участиего и на ума. Когато останете безъ работа, турете пръститѣ си на флейтата и започнете да ги движите, макаръ и да не знаете да свирите. За предпочитане е да мърдате пръститѣ си по флейтата, отколкото да мислите за работи, които нищо не ви ползуватъ. Казано е въ Писанието: „Ние нѣма да умремъ, но ще се измѣнимъ“. Какъ ще се измѣнимъ: по-красиви ли ще станемъ, или по-грозни? По-красиви, по-съвършени. Само новото може да внесе красота въ човѣка. Само новото, изразено въ мисли, чувства и постѫпки, прави човѣка красивъ. Нова обхода, нови, съзнателни движения се искатъ отъ човѣка. Като се моли на Бога, нѣкой човѣкъ дига рѫцетѣ си нагоре, съ което иска да каже, че е готовъ съ умъ, съ сърдце, съ воля да служи на Бога. Докато държи рѫцетѣ си нагоре, той всичко обещава. Щомъ спусне рѫцетѣ си надолу, мисъльта му коренно се измѣня. Значи, промѣната на движението измѣня мисъльта, както и цельта на човѣка. Новото, което сега иде, изисква единство въ човѣшкитѣ мисли и стремежи. Въ каквато посока да се движи, човѣкъ трѣбва да държи съзнанието си будно, да не измѣня посоката на своята мисъль. Като ученици, вашата работа е да учите, да се занимавате съ уроцитѣ и съ зададенитѣ задачи. Какво прави учительтъ, това не е ваша работа. Учительтъ се интересува отъ васъ дотолкова, доколкото решавате задачитѣ си. Въ този смисълъ отношенията между учителя и ученика сѫ строго опредѣлени. Каквито препятствия да срѣща на пѫтя си, ученикътъ трѣбва да постоянствува. Той трѣбва да бѫде като гумена топка: колкото пѫти да се удари въ препятствието, всѣкога да е готовъ да отскочи, да се върне назадъ и пакъ да настѫпи. Ученикътъ трѣбва да настѫпва и отстѫпва. безъ да се обезсърдчава. Само по този начинъ той може да се домогне до новата мисъль, която се основава на абсолютна вѣра въ Първата Причина. Само така човѣкъ вижда, че може да направи всичко, каквото неговитѣ възможности позволяватъ. Кога може чо вѣкъ да реализира своитѣ възможности, не е важно. Важно е, че той може да ги реализира. Човѣкъ се учи и на земята, и на небето. Каквото прави на земята, ще го види на небето. Като замине за другия свѣтъ, преди да опредѣлятъ мѣстото му, предъ него, като на филмъ, се изреждатъ всички негови мисли, чувства и постѫпки. Той самъ дава преценката имъ като добри и лоши и се поучава отъ тѣхъ. Филмътъ на вашия земенъ животъ ще опредѣли, можете ли да останете на небето, или ще ви върнатъ на земята да приложите онова, което сте научили на небето. Докато е на земята, човѣкъ трѣбва да изпълни всичко, което е обещалъ. Ако не може да изпълни обешанията си, човѣкъ започва да се срамува. Той вижда, че се е подписалъ подъ обешанията си, а днесъ не може да ги реализира. Защо? Защото срѣща голѣми препятствия на земята. Обаче, като преодолява препятствията, той става по-силенъ. Дръжте въ ума си основната мисъль: абсолютна вѣра въ Божественото, безъ никакво съмнение и подозрение. Въ всѣки човѣкъ има нѣщо благородно и възвишено, въпрѣки това той може да сгрѣши. Никой не желае злото, но понѣкога му се подава. И спортистътъ не желае да падне, да счупи крака си, но нѣкога, по невнимание, той пострадва. Безъ да иска той се подхлъзва, изгубва равновесието си. Когато се движи върху глетчеритѣ на живота, човѣкъ непременно ще изгуби равновесието си. Затова е казано: „Не сѫдете, да не бѫдете сѫдени“. Всѣки, който сѫди и критикува, ако го турятъ на мѣстото на падналия, и той ще сгрѣши по сѫщия начинъ. Разумность се иска отъ хората. Само разумниятъ може да възстанови своята първоначална вѣра въ Бога, Вѣрата въ Бога. това е магията на живота. — Проявената Божия Любовь, проявената Божия Мѫдрость и проявената Божия Истина носятъ пълния животъ. * 43. Лекция отъ Учителя, държана на 18. юний, 1930 г. София. — Изгрѣнъ.

От томчето "Доброто орѫжие" 17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. III (1929-1930 г.), Пѫрво издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Двата принципа Размишление. Въ миналата лекция се каза, че първата дума на Божествения езикъ е любовьта. Това е твърдение, което не е доказано, а трѣбва да се докаже. За да избѣгнатъ доказателствата, нѣкои ще кажать, че това е аксиома. Като аксиома, то не се нуждае отъ доказателство. Човѣкъ трѣбва да диша, това е аксиома. Щомъ нѣкой отрече тази аксиома, ще го хванемъ за врата и силно ще го стиснемъ. Като започне да се задушава, той веднага ще признае аксиомата, че безъ въздухъ не може да се живѣе. Значи, аксиомата е такова научно твърдение, за което всички хора, въ всички времена и епохи. иматъ едно и сѫщо мнение и отъ което всички хора едновременно иматъ нужда. Аксиомата е достѫпна за всички умове. Безъ доказване всички хора я разбиратъ. Дойдете ли до теоремата, тамъ въпросътъ е поставенъ другояче. За да приемете известна теорема като твърдение, тя непременно трѣбва да се докаже. Апостолъ Павелъ казва: „Първиятъ плодъ на Духа е любовьта.“ Духътъ е разумното начало въ свѣта. Следователно, ако възъ основа на думитѣ, казани отъ апостолъ Павелъ, приемемъ, че първиятъ плодъ на разумното начало е любовьта, ние имаме едно становище. Обаче, ако търсимъ първата дума, която произлиза отъ любовьта, въпросътъ е другъ. Сега трѣбва да мислите върху първата дума на любовьта. Казано е въ Писанието: „Богъ е Любовь.“ Значи, когато любовьта действува между двама души, всѣкога единиятъ люби, а другиятъ приема неговата любовь. И двамата едновременно не могатъ да любятъ. Единиятъ ще застане на мѣстото на Бога и ще люби, а другиятъ ще приема любовьта и ще благодари за нея. Единиятъ ще бѫде проводникъ на Божията Любовь, а другиятъ ще бѫде човѣкътъ, когото любятъ. Човѣкъ не може да люби, той само приема любовьта. Когато посети човѣка, любовьта го подига, дава му потикъ да върви напредъ, възкресява го. Само Божественото възкресява човѣка. Когато възкръсне, човѣкъ трѣбва да цѣлува рѫцетѣ и краката на Божественото, да Му благодари. Не благодари ли, той е осѫденъ на смърть. За да живѣе, човѣкъ трѣбва да благодари. Не благодари ли, той не е човѣкъ; щомъ не е човѣкъ, не заслужва да живѣе. Божественото люби, а човѣкъ благодари. Така сѫ разпредѣлили ролитѣ си дветѣ начала въ човѣка — Божественото и човѣшкото. На Божественото не можете да поставите никакви граници. никакви предѣли. Божествениятъ свѣтъ е безграниченъ. Опита ли се нѣкой да забие единъ колъ въ Божествения свѣтъ, като граница на нѣщата, той веднага се намира въ човѣшкия свѣтъ. Колове сѫществуватъ само въ човѣшкия свѣтъ. Само тамъ се позволява ограждане съ колове и плетове. Като изучаваме живота на хората, ние можемъ да го раздѣлимъ на нѣколко категории: животъ на обикновения човѣкъ, на талантливия, на гениалния и на светията. Дойдете ли до живота на обикновения човѣкъ, ще видите, че презъ каквито положения да минава, все обикновенъ ще си остане, навсѣкѫде ще носи своитѣ качества. И генералъ да стане, и ученъ, и светия — все обикновенъ ще бѫде. Сѫщото можемъ да кажемъ и за останалитѣ категории на живота. Каквото положение да вземе талантливиятъ, навсѣкѫде ще се прояви като талантливъ. По-далечъ отъ себе си не може да отиде. Обикновената постѫпка всѣкога си остава обикновена. Постѫпката на талантливия всѣкога си остава съ своитѣ специфични качества. Постѫпката на гениалния всѣкога си остава гениална. Постѫпката на светията всѣкога си остава света. Външно човѣкъ може да обърка проявитѣ на хората, да предаде на обикновената постѫпка по-високи качества, но вѫтрешно, по сѫщина, проявитѣ на всѢки човѣкъ сѫ строго разграничени. Онзи, който различава нѣщата, никога не може да предаде на обикновената постѫпка по-високи качества отъ тия, които тя притежава. Можете ли да кажете на онзи, който ви е обралъ, че е постѫпилъ като светия? Какви сѫ постиженията на обикновения животъ? Обикновени. И при Бога да отиде, въ края на краищата обикновениятъ човѣкъ ще има обикновени резултати. Защо? Защото и отношенията на Бога къмъ него ще бѫдатъ обикновени. Като човѣкъ, свързанъ повече съ земята, Богъ ще заповѣда да му дадатъ всичко въ изобилие: хлѣбъ, кѫщи, ниви. Като се върне у дома си, ще започне да се суети, това да направи, онова да направи, докато дойдатъ крадци и го обератъ. После ще отиде да се оплаква, че го обрали. Даде ли му се по-голѣмо богатство, той ще пълни хамбара си съ жито, но после ще съжалява, че житото мухлясало. Какво придобива обикновениятъ човѣкъ отъ усилията, които прави въ живота си? Има нѣщо красиво въ живота на обикновения, на талантливия, на гениалния човѣкъ, както и на светията, но всѣки отъ тѣхъ трѣбва да се подигне едно стѫпало по-горе отъ положението, въ което се е намиралъ. Като човѣкъ, безразлично въ коя категория на живота се намира, всѣки трѣбва да проявява Божественото въ себе си. Не проявява ли Божественото начало въ себе си, ние го считаме мъртавъ човѣкъ. Той ходи и се движи между живитѣ, но е мъртавъ. Живъ човѣкъ е онзи, който проявява едновременно и дветѣ си естества: първо Божественото, а после — човѣшкото. Всѣка работа започва съ Божественото. Значи, на пръвъ планъ е Божественото. Запримѣръ, въ свѣта първо се е явило изобилието, а после е дошълъ недоимъкътъ. Като се е видѣлъ въ лишения, човѣкъ започналъ да краде, т. е. той проявилъ своето човѣшко естество. Когато отниматъ на човѣка единствения хлѣбъ, който си е изработилъ, това наричаме кражба. Обаче, ако отъ хиляда хлѣба отнематъ единъ, това не е кражба. Така е въ природата. Ето защо, имашъ ли два хлѣба въ торбата си и срещнешъ човѣкъ, който нѣма нито единъ, дай му единъ отъ своитѣ. Не чакай той да ти го вземе. Ако имашъ само единъ хлѣбъ, бѫди увѣренъ, че нѣма да срещнешъ човѣкъ, който може да те обере. Това е законъ. Следователно, чуете ли нѣкой да казва, че взели единствения му хлѣбъ, че отнели хапката отъ устата му, знайте, че този човѣкъ си служи съ теореми, които трѣбва да се докажатъ. Докато не се докажатъ, тѣ не могатъ да се приематъ за научни твърдения. Ако, наистина, сѫ взели хапката отъ устата на нѣкого, това показва, че той е изялъ вече десеть хапки. Значи, взели сѫ единадесетата хапка отъ устата му, а не първата. Първата хапка е право на човѣка, и никой не може да му я отнеме. Като слушатъ да имъ се говори, нѣкои казватъ, че знаятъ тия нѣща, че нѣма нови работи за тѣхъ. Наистина, има нѣща, въ които хората сѫ специалисти, могатъ да държатъ лекции. Запримѣръ, тѣ казватъ, че знаятъ, какъ да живѣятъ, да се хранятъ, да се обличатъ, не се нуждаятъ отъ никакви лекции. Тѣ знаятъ да живѣятъ, но въпрѣки това умиратъ; знаятъ, какъ и съ какво трѣбва да се хранятъ, но въпрѣки това боледуватъ; знаятъ да се обличатъ, но въпрѣки това сѫ недоволни отъ облѣклото. Птицитѣ научиха изкуството да се обличатъ сами. Тѣхнитѣ дрехи изникватъ отъ тѣлото имъ. Тѣ ги пъстрятъ съ специални бои, които никога не губятъ цвѣта си, но по-далечъ отъ това изкуство не сѫ отишли. И човѣкъ, като птицата, не е отишълъ по-далечъ отъ изкуството, което е постигналъ като човѣкъ. Сега той трѣбва да даде пѫть на Божественото въ себе си, да прояви изкуството, което Божественото носи. Като ученици, за васъ е важно да знаете основното качество на човѣка. Ако дойдете до растенията и до птицитѣ, ще видите, че тѣ разрешиха въпроса за цвѣтоветѣ. Въ гамата на цвѣтоветѣ тѣ работятъ по-добре отъ човѣка. За тѣхъ цвѣтоветѣ представятъ азбука. Защо въпрѣки това не сѫ станали културни? Защото не знаятъ да сливатъ тѣзи букви въ срички и думи. Тѣ нѣматъ речь, слово, както по-напредналитѣ отъ тѣхъ сѫщества. Въ това отношение цвѣтоветѣ представятъ външната страна на една жива идея. Растенията и птицитѣ сѫ дошли до външната страна на тази идея, безъ да проникнатъ въ вѫтрешната й страна. Ако проникнатъ въ вѫтрешната страна на тази идея, тѣ ще излѣзатъ отъ ограничения животъ на растения и животни, ще влѣзатъ въ категорията на хората. Сега, да се върнемъ къмъ основната мисъль. Дайте ходъ на Божественото въ себе си. Дойде ли Божественото въ тебе, ти ставашъ господарь на себе си. Ти можешъ вече да обичашъ, безъ да мислишъ дали те обичатъ. Ако искашъ непременно да отговарятъ на любовьта ти, ти живѣешъ въ човѣшкото. Ти стани господарь на положението. Ти обичай! Ако не те обичатъ, това показва, че хората около тебе не сѫ проявили още Божественото. Каже ли нѣкой, че нѣма кой да го обича, той не говори истината. Веднъжъ е създаденъ, значи, Богъ пръвъ го е обичалъ. После той се е родилъ — майка му и баща му сѫ го обичали. Цѣлъ животъ е ялъ и пилъ, обличалъ се е — хиляди сѫщества сѫ станали жертва за него отъ любовь. И следъ всичко това човѣкъ се осмѣлява да казва, че никой не го обичалъ. Да мисли и да говори човѣкъ по този начинъ, това значи израждане. Това е най-голѣмата лъжа, отъ която човѣкъ трѣбва да се освободи. Ако, наистина, нѣма кой да те обича, ти обичай. Твой е редътъ. Сега ти трѣбва да проявишъ любовьта си. Като проявишъ Божественото въ себе си, хората непременно ще те обикнатъ. Ако, наистина, нѣма кой да те обича, ето, предъ тебе стои едно сираче, безъ майка и безъ баща, безъ братя безъ и сестри. Вземи това сираче и го осинови. Ти си богатъ човѣкъ, разполагашь съ милиони. Вземи това сираче при себе си, то ще ти бѫде синъ и слуга; ще ти помага, ще ти услужва въ всичко. Ти започвашъ да мислишъ, да се колебаешъ, да го вземешъ ли при себе си, дали заслужава тази жертва и т. н. Щомъ мислишъ толкова много, ти не можешъ да му бѫдешъ баща. То ще си намѣри другъ баща, който ще го приеме веднага, безъ голѣми разсѫждения. Едно се иска отъ човѣка. Всѣка сутринь, като става отъ леглото си, той трѣбва да се запитва: Обичалъ ли съмъ, т. е. далъ ли съмъ възможность на Божественото въ мене да се прояви? Ако си обичалъ, и тебе ще обичатъ. Това е законъ за цѣлото Битие. Невъзможно е човѣкъ да обича и да не го обичатъ. Невъзможно е човѣкъ да е далъ и да не е получилъ. Това е правило безъ изключения, защото е валидно за всички свѣтове. Любовьта е законъ безъ никакви изключения. Много хора очакватъ на родителитѣ си, на учителитѣ си, тѣ да направятъ всичко за тѣхъ. Значи тѣ очакватъ да бѫдатъ осиновени. За да бѫдешъ осиновенъ отъ нѣкого, ти трѣбва да бѫдешъ готовъ да му станешъ синъ и слуга. Искашъ да станешъ синъ и слуга на нѣкого, а си вирналъ глава нагоре, турилъ си рѫцетѣ си отзадъ и вървишъ гордо. Не, ще туришъ рѫцетѣ си напредъ, а не назадъ; ще засилвашъ умствената, а не животинската си природа. Работа се иска отъ човѣка, а не само ядене и пиене. Съвременниятъ човѣкъ се нуждае отъ една основна идея, която при всички условия на живота му да остане една и сѫща, да не се мѣни. Основната идея на парахода е котвата. Ако параходътъ не е завързанъ за котвата, вълнитѣ ще го отнесатъ всрѣдъ морето, дето буритѣ ще го разрушатъ. Основната идея за човѣка е вѣрата му въ Божественото. Докато се държи за Божественото, и въ ада да влѣзе, пакъ живъ ще излѣзе. Съ Божественото ли си, навсѣкѫде си добре — и въ рая и въ ада, и въ живота и въ смъртьта. Щомъ се държишъ за Божественото, колкото пѫти да падашъ, пакъ ще ставашъ; колкото да се обезсърдчавашъ, пакъ ще се насърдчавашъ; колкото да скърбишъ, пакъ радостенъ ще станешъ. — Ами ако изгубя любовьта си? — Любовьта никога не се губи. Богъ е Любовь. Може ли Богъ да се изгуби? Той може да се оттегли отъ тебе, за да те изпита, но никога не може да се изгуби. Като изучавате живота, вие трѣбва да го изучавате отъ кабалистична гледна точка. Въ математиката изучавате числата и действията съ тѣхъ. Всѣко число, пренесено въ живота, означава сборъ отъ живи сили, отъ енергии. Запримѣръ, числото едно, т. е. единицата, означава мѫжкия принципъ, бащата; числото две, двойката — женския принципъ, майката; числото три — детето. Когато вземете 22, вие казвате, че дветѣ се е умножило само на себе си. Като умножите 2 х 2, ще получите четири, но за васъ и четворката е толкова разбрана. колкото и двойката. Двойката представя пѫтя, по който дадено тѣло се развива; тройката — процесътъ на самото развиване. Когато се намѣри въ противоречие, човѣкъ се мѫчи да разреши противоречието си въ единицата; ако не може да го разреши въ единицата, отправя се къмъ двойката; ако и въ двойката не може, отива къмъ тройката; ако и въ тройката не може, отива къмъ четворката, петорката, до деветтѣ. Числото деветь означава резултатъ. Значи, като дойде до деветтѣ, човѣкъ постига известенъ резултатъ. Въ пѫтя на развитието си, човѣкъ прави различни движения, които външно, сами по себе си, могатъ да бѫдатъ неразумни, но, по отношение на друго нѣкакво съзнание, тѣ сѫ разумни. Запримѣръ, за самото перо движението му по хартията е несъзнателно; обаче, за онзи, който пише съ перото, колкото и каквито разнообразни движения да прави, въ края на краищата, написаното крие въ себе си известно съдържание и смисълъ. Научете се да превеждате нѣщата, да ги осмисляте. Иначе, животътъ става безсмисленъ и безсъдържателенъ. Нѣкой иска да го обичатъ. Това не е безсмислено. Фактътъ, че се нуждае отъ любовьта на нѣкого, това показва, че той иска да види проявитѣ на Божественото. Щомъ иска да бѫде обичанъ, той трѣбва да е готовъ да благодари. Щомъ дойде онзи, който ви обича, вие ще отправите рѫцетѣ си къмъ него, ще го пригърнете и ще му благодарите. Азъ разглеждамъ пригръщането въ най-красивъ и чистъ смисълъ. Какво правите, когато искате да пиете вода отъ нѣкой планински изворъ? Вие се навеждате, туряте шепата си въ извора, гребвате съ нея вода и я приближавате Къмъ устата. Пиенето на водата не е нищо друго, освенъ цѣлуване на водата. Водата представя Божествения принципъ, който влиза въ човѣка и утолява жаждата му. Щомъ жаждата му се уталожи, той се успокоява. Следователно, успокоите ли се, вие трѣбва да благодарите на Божественото благо — водата, съ което показвате, че сте приели, разбрали и оценили любовьта. Следователно, дойде ли Божественото при васъ, да ви донесе своята любовь, бѫдете готови да го приемете, както трѣбва, и да му благодарите. Съ рѫцетѣ си ще го пипнете и пригърнете, съ очитѣ си ще го погледнете, съ носа си ще го помиришете, съ устата си ще го цѣлунете. Всички удове, съ които си служите, сѫ разумни. Рѫцетѣ, краката, очитѣ, ушитѣ, носътъ, устата на човѣка сѫ разумни, защото чрезъ тѣхъ той възприема Божественото и му благодари. Това значи живъ човѣкъ. Може ли по този начинъ да приеме Божественото и да му благодари, човѣкъ може да влѣзе въ рая. Не е ли готовъ да се отнесе по този начинъ съ Божественото, човѣкъ не може да влѣзе въ рая. Така постѫпвайте и съ себе си. Цѣлунете и помилвайте рѫката си, която върши разумни работи. Цѣлунете и пригърнете краката си, които пренасятъ тѣлото отъ едно мѣсто на друго, да върши разумни работи. Какъ благодарятъ хо рата? Ще цѣлунатъ рѫката на нѣкого, който я турилъ въ рѫкавица. Не, ще цѣлувате голата рѫка на човѣка. Голи дойдохте въ свѣта, голи ще се явите и предъ Бога. Нищо срамно нѣма въ голотата, съ която Богъ ви е изпратилъ. Това, което се срамува въ човѣка, е животното, животинската кожа, която ви дадоха да облѣчете, за да слѣзете на земята. Ще съблѣчете животинскитѣ си дрехи и ще облѣчете ония хубави, красиви дрехи, създадени отъ Божественото въ васъ. Останете ли само съ тия дрехи, вие ще свѣтите като слънце. Нищо нечисто нѣма въ дрехитѣ, които Божественото е изработило. Съ тѣзи дрехи ще се явите предъ Господа, ще паднете предъ нозетѣ Му и ще ги пригръщате и цѣлувате. Какво по-велико нѣщо отъ това, да пригръщате и цѣлувате рѫцетѣ и нозетѣ на своя Баща? Отъ очитѣ ви ще потекатъ нѣколко сълзи, но тѣ ще бѫдатъ сълзи на благословение, сълзи за възкресение на човѣчеството. Днесъ религиознитѣ и духовни хора говорятъ за Бога, или слушатъ да имъ се говори, а не знаятъ, какво положение да заематъ. Видятъ ли, че нѣкой не знае, какво положение да заеме, когато му се говори за Бога, разумнитѣ сѫщестяа му даватъ първия урокъ по смирение и го изпращатъ да отиде при своя Баща, да пригърне и цѣлуне нозетѣ Му. Като види, че сѫ го били, Богъ ще го погледне съ любовь, и болката му ще изчезне. Следъ това при Бога ще се яви онзи, който е далъ първия урокъ на смирение на своя ближенъ и ще го заставятъ да прояви къмъ него Божествения принципъ, т. е. да го обикне. Щомъ го обикне, той ще започне да го учи, ще му даде всички добри условия за развитие. Така само ще изкупи своята погрѣшка. Следователно, всѣки, който ви обича и се жертвува за васъ, по нѣкакъвъ начинъ изкупва нѣкоя своя погрѣшка въ миналото. Знайте, че въ отношенията на хората има нѣщо Божествено. Тъй щото, натъкнете ли се на Божественото, застанете предъ него съ свещенъ трепетъ, както жадниятъ — предъ водата, и благодарете, че ви се е отдалъ случай да го изучавате. Вие трѣбва да изучавате проявитѣ на Божественото и да ги различавате отъ обикновенитѣ човѣшки прояви. Дето човѣшкото се проявява, тамъ има тревоги и безпокойства. Не е лошо понѣкога да се разтревожи човѣкъ, но ако цѣлъ животъ се тревожи, ако цѣлъ животъ се проявява като обикновенъ, той не е разбралъ смисъла на нѣщата. Отъ сутринь до вечерь човѣкъ трѣбва да минава презъ четиритѣ състояния: състояние на обикновенъ, на талантливъ, на гениаленъ човѣкъ и на светия. И вечерь, като спи, сѫщо трѣбва да минава презъ четиритѣ състояния: ще легне като обикновенъ човѣкъ, ще спи като талантливъ, ще сънува като гениаленъ и ще се пренася въ възвишенитѣ свѣтове като светия. Сега азъ ви навеждамъ на мисъльта за Божественото въ човѣка, за да влѣя нова струя въ вашия животъ. Безъ тази мисъль вие ще дойдете до безизходно положение. Намѣрите ли се въ това положение, трѣбва да направите крачка, напредъ, да излѣзете отъ областьта на човѣшкото и да влѣзете въ областьта на Божественото, дето има развитие. Който не може да мине въ тази область, той ще се отчае и ще пожелае да умре, да свърши съ живота си. Нѣма защо да умирате — ще се пожертвувате, ще се откажете отъ човѣшкото за смѣтка на нѣщо по-високо. Само егоиститѣ хора искатъ да умратъ, за да не дадатъ нѣщо отъ себе си. Доброволно или насила, човѣкъ непременно трѣбва да даде нѣщо отъ себе си. За предпочитане е доброволно да даде. Смъртьта, която преждевременно иде, показва, че е дошло време вече за човѣка да даде нѣщо. Тя го мушне оттукъ-оттамъ, вземе отъ него, каквото й е нужно, и си заминава. Глупавитѣ хора умиратъ насилствено и преждевременно. Гениалнитѣ хора не чакатъ да дойде смъртьта и да ги застави да даватъ. Презъ цѣлия си животъ тѣ даватъ доброволно, вследствие на което не умиратъ, но заминаватъ. Мнознна се оплакватъ, че сѫ остарѣли. Дали човѣкъ е младъ или старъ, това не трѣбва да го смущава. Това сѫ временни положения, презъ които всѣки трѣбва да мине. Важно е, при всички случаи на живота си да запазите въ себе си онова, което не се измѣня. Това е истинскиятъ човѣкъ, който не може да бѫде нито младъ, нито старъ. При всички условия той остава единъ и сѫщъ. Дръжте се за него и не се страхувайте. И тъй, човѣкъ трѣбва да обича и да го обичатъ. Пръвъ, Който е възлюбилъ човѣка, е Богъ. За тази любовь човѣкъ трѣбва да благодари всѣки моментъ. Като стане сутринь и види изгрѣващото слънце, като усѣти неговата благотворна топлина. като види около себе си цвѣтя, птички, животни, хора, той трѣбва да се изпълни съ благодарность къмъ всичко живо. Може ли да благолари по този начинъ, всичко въ живота му ще се осмисли, отъ най-малкото до най-голѣмото. Нѣщата се осмислятъ. само когато любовьта и благодарностьта взиматъ участие въ живота. Тамъ, дето любовьта и благодарностьта не взиматъ участие, нѣщата се обезсмислятъ. И тогава хората се питатъ, какво трѣбва да правятъ. Много просто. Ако сте обикновени хора, пѣсъкъ ще копаете; ако сте талантливи, циментъ ще правите отъ пѣсъка; ако сте гениални, ще циментирате; ако сте светия, ще градите. Това сѫ работи за човѣка на земята. За Учителитѣ сѫ опредѣлени по-високи работи. Единъ е Великиятъ Учитель въ свѣта. Тои има много ученици, но малцина отъ тѣхъ Го познаватъ. Тѣ мислятъ, че като имъ говори, познали сѫ Го вече. Лъжатъ се. Учительтъ е толкова видимъ, колкото и невидимъ. Той е навсѣкѫде: въ свѣтлината, въ водата, въ въздуха, въ земята, въ слънцето, въ камънитѣ, въ растенията, въ животнитѣ и въ хората. Това е на земята. Сѫщевременно Той е и въ другитѣ свѣтове. Много нѣща не знаятъ хората, но разискватъ върху въпроса, кокошката ли е сѫществувала по-рано, или яйцето. Тѣ казватъ, че първо е сѫществувало яйцето и отъ него е произлѣзла кокошката. Споредъ мене, кокошката е сѫществувала първа, а после — яйцето. Кокошката се движи, а яйцето не може. Следователно, това, което не може да се движи, е родено отъ онова, което се движи. Да се твърди, че кокошката е излѣзла отъ яйцето, това значи, да се мисли, че Богъ е произлѣзълъ отъ човѣка. Не е така. Човѣкъ е яйцето, което чака времето си да се излупи. Първоначално животътъ е сѫществувалъ, а всички форми въ него сѫ създадени отъ Разумната Причина на нѣщата. Сѫщото се отнася и за човѣка. Първо е сѫществувало Божественото, а после се явило човѣшкото. Божественото се явява като малка свѣтлинка и топлинка, които го придружаватъ въ всички случаи на неговия животъ. Представете си, че презъ една тъмна, студена зимна нощь вие успѣете да се скриете въ единъ подслонъ на заветъ. Вие сте доволни, че сте на заветъ, но около васъ е студено и тъмно. Случайно намирате една кутия съ кибритъ. Запалвате първата клечка кибритъ и веднага се ориентирате: намирате дръвца, талашъ и запалвате огънь. Щомъ огъньтъ се разгори добре, вие изпитвате голѣма приятность, имате вече свѣтлина и топлина. Първата клечка кибритъ спаси положението. Каквото представя клечката кибритъ за измръзналия пѫтникъ, такова нѣщо е Божественото въ всички трудни моменти на човѣшкия животъ. Ако въ трудни моменти на живота си не можете да намѣрите първата клечка кибритъ — Божественото, и да я запалите на огнището, вие сте изгубени. Огнището представя човѣшкото сърдце, на което огъньтъ трѣбва постоянно да гори, безъ да загасва. Загасне ли огъньтъ въ огнището, вие сте изгубени. Тогава трѣбва да дойде нѣкой отвънъ, да запали огъня ви, да ви спаси. Огъньтъ на огнището и свѣщьта на свѣтилника трѣбва постоянно да горятъ. Нѣкой се обезсърдчилъ и казва, че иска да напусне земята. Дето да отиде, една идея трѣбва да носи съ себе си: да обича и да го обичатъ. Ако отиде на небето и спре предъ вратата на рая, веднага ще го попитатъ: Обичашъ ли? — Обичамъ. — Обичатъ ли те? — Обичатъ ме. — Влѣзъ вѫтре. Райската врата ще се отвори, и той ще влѣзе въ рая. Който излиза отъ ада и отива при Христа, и той трѣбва да отговаря на формулата „обича ли, и обичатъ ли го“. Разликата е само въ това, че който иска да влѣзе въ рая, отвънъ ще отговаря; който иска да излѣзе отъ ада, отвѫтре ще отговаря. Докато е на земята, много пѫти човѣкъ ще влиза и ще излиза отъ ада. Щомъ влѣзе въ ада, той веднага хлопа на вратата, иска да излѣзе вънъ. — Кой е тамъ? — Азъ съмъ, еди-кой си, затворенъ съмъ, искамъ да излѣза. — Обичашъ ли? — Обичамъ, Господи. — Обичатъ ли те? — Обичатъ ме, Господи. — Излѣзъ тогава навънъ. Това е една свещена формула, която постоянно трѣбва да носите съ себе си. И при най-страшното положение да се намирате, кѫщата ви да отниматъ, пакь не се страхувайте. Да отниматъ кѫщата ви, това значи, да отниматъ тѣлото ви. Това е смъртьта. Наистина, по-страшно нѣщо на земята отъ смъртьта не сѫществува. Каквото да се случи въ живота ви, бѫдете вѫтрешно свободни. Знайте, че всѣки моментъ сте на изпитъ, провѣряватъ ви, обичате ли, обичатъ ли ви. Ако ви обичатъ, изпитватъ вашата благодарность. Благодарностьта ви трѣбва да бѫде такава, че да сте готови да пригръщате и цѣлувате като водата, а не като паяка, който пригръща мухата, за да изсмучи кръвьта й. Сега азъ говоря за Божественитѣ прояви. за Божията Любовь, а не за човѣшката. Какъ се обичатъ хората, това не е моя работа. Любовьта на хората не ме интересува. Погрѣшкитѣ на хората не ме интересуватъ. Ние се интересуваме отъ хора, които не грѣшатъ, които си помагатъ едни на други. На такива хора ние разчитаме. За тѣхъ се отнася стиха: „Дето сѫ двама или трима, събрани въ мое име, тамъ съмъ и азъ. И каквото попросятъ въ мое име, ще имъ се даде.“ Щомъ Божественото се изявява къмъ човѣка, той трѣбва да прояви човѣшкото въ себе си и да благодари. Отъ своя страна и той трѣбва да проявява Божественото въ себе си, да люби и да помага на другитѣ. Въ една отъ най-богатитѣ английски църкви се събрали виднитѣ й членове, заедно съ своя проповѣдникъ, да решатъ въпроса, какъ да намѣрятъ нѣколко милиона стерлинги за едно благотворително дѣло. Всички предложили да се помолятъ на Бога, да отвори сърдцата на богатитѣ, да помогнатъ на дѣлото. Като изслушалъ всички мнения, проповѣдникътъ казалъ: Братя християни, защо сме се събрали да изкушаваме Господа? Ние, всички присѫтствуващи тукъ, сме богати хора. Нека всѣки отъ насъ даде отъ себе си известна сума, и работата ще се нареди. Азъ давамъ хиляда стерлинги. Следъ думитѣ на проповѣдника всѣки далъ една голѣма сума, и въ единъ часъ тѣ събрали повече отъ единъ милионъ стерлинги. Нека всѣки последва примѣра на проповѣдника и, ако има сто лева, да даде десеть; ако има хиляда лева, да даде сто и т. н. Следъ това, когато видите събрана голѣма сума предъ себе си, благодарете на Бога, че Божествениятъ принципъ е проработилъ. Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да се отрече, да даде всичко. Не, въпросътъ трѣбва да се постави въ следната форма: когато ме обичатъ, азъ трѣбва да проявя човѣшкото. Когато обичамъ, трѣбва да проявя Божественото. Докато Божественото не се прояви, човѣшкото не може да се прояви. То се проявява на вторъ планъ. Ако Божествениятъ и човѣшкиятъ принципъ не се редуватъ правилно, човѣкъ не може да направи крачка напредъ. Мнозина се хвалятъ съ вѣрата си, че нѣкога били много усърдни въ молитвитѣ си, че нѣкога се обичали много. Това сѫ въпроси на миналото, които не сѫ важни вече. За насъ е важно, какво сте днесъ, каква е вѣрата и любовьта ви днесъ. Ще дойде нѣкой ученъ и ще започне да разправя, какъ произлѣзълъ човѣкъ. Споредъ него, човѣкъ е произлѣзълъ отъ клетка, която постепенно се е развивала и минавала презъ всички форми на растителното и животинското царства. За мене това не е важно. Азъ зная, че съмъ произлѣзълъ отъ едно Велико, Разумно начало, което съдържа въ себе си всички сѫществуващи форми досега, както и много още, които не сѫ проявени. Следователно, азъ трѣбва да обичамъ всички форми, които се съдържатъ въ това Начало — растения, птици, животни, хора. Само тогава мога да кажа, че Божественото и човѣшкото се проявяватъ въ мене едновременно. Не гледа ли широко на нѣщата, човѣкъ всѣкога ще бѫде недоволенъ и нещастенъ. Не очаквайте на любовьта на единъ човѣкъ само. Очаквате ли само на едного, вие сте пѫтникъ, който носи едно шише вода съ вмѣстимость единъ литъръ. Какво ще направите съ единъ литъръ вода? Презъ цѣлия пѫть ще мислите само за единия литъръ, ще се страхувате да не се свърши и да останете безъ вода. Смѣшно е да изисквате отъ човѣка да обича само васъ. Въ любовьта такъвъ законъ не сѫществува. Никой не може да ограничи любовьта, освенъ тя сама. Иска ли нѣкой да обичамъ само него, азъ ще го накарамъ той да ми даде примѣръ, какъ да обичамъ само едного. Ако нѣкоя баба иска само нея да обичамъ, азъ разбирамъ, че тя има нужда отъ мене, иска да й услужвамъ. Ако болниятъ иска само него да обичамъ, това показва, че той има нужда отъ мене, да му помагамъ. Ако жадниятъ иска само него да обичамъ, азъ разбирамъ, че той има нужда отъ моята вода. Две нѣща се искатъ отъ човѣка: да обича и да му благодарятъ; да го обичатъ и да благодари. Това сѫ два велики принципа, съ които трѣбва да работите. Като работите съ тѣхъ, вие ще станете красиви, ще се подмладите, и животътъ ви ще бѫде свѣтълъ и чистъ. Азъ се интересувамъ отъ човѣка дотолкова, доколкото прилага тия два принципа. А това, дали е обикновенъ, талантливъ, гениаленъ, или светия, не е важно; важно е да прилага двата велики принципа въ живота си. За да придобиете тия принципи, спазвайте правилото: Абсолютно никаква лъжа! Абсолютно никаква кражба! Всички погрѣшки на човѣка могатъ да се извинятъ, но лъжата — никога! Който злоупотрѣбява съ довѣрието, което му е дадено, той злоупотрѣбява съ любовьта. Този човѣкъ самъ се излага на смърть. За да се избави отъ смъртьта, човѣкъ трѣбва да бѫде искренъ въ себе си. Направишъ ли една погрѣшка, признай я въ себе си. Не е въпросъ да се окайвашъ, но да признаешъ погрѣшката и да я изправишъ. Срещнешъ ли човѣкъ, който е проявилъ Божественото, пригърни краката му, цѣлуни рѫцетѣ му, както водата цѣлува. Ако не е проявилъ Божественото, нѣма защо да го цѣлувашъ и пригръщашъ. Той е умрѣлъ човѣкъ, ти не можешъ да му помогнешъ. — Не трѣбва ли да цѣлуваме умрѣлитѣ? — Ако съ цѣлувка можешъ да съживишъ умрѣлия, цѣлуни го. Ако не можешъ да го съживишъ, не го цѣлувай, за да не го измѫчвашъ. Цѣлувката измѫчва умрѣлия. За да успѣвате въ живота си, спазвайте следното правило: въ шише за вода наливайте само вода; въ шише за масло наливайте само масло; въ шише за газь — само газь и т. н. Разбъркате ли ги, вие ще нарушите чистотата на това, което сте сипали. Значи, сърдцето е само за любовьта. Освенъ любовьта нищо друго не туряйте въ сърдцето си. Умътъ е само за мисъльта. Турите ли друго нѣщо въ ума си, освенъ чиста, свѣтла мисъль, вие ще се разстроите. Сърдцето е мѣсто за чиста планинска вода. Турите ли масло въ сърдцето си, всичко е свършено съ васъ. Дето е любовьта, тамъ е животътъ. Вложете любовьта въ сърдцето си, за да имате животъ въ себе си, като велико благо, дадено отъ Бога. Приложите ли тия правила, вие сте се домогнали до магическата прѫчица, посрѣдствомъ която можете да се подмладите. Какви сѫ методитѣ за лодмладяване, не казвамъ. Тѣ могатъ да се дадатъ само на онзи, който е спечелилъ довѣрието на разумния свѣтъ, който си служи правилно съ Божествения и съ човѣшкия принципи. Не прилага ли тия принципи разумно, колкото и каквото да обещава, нищо не може да му се даде. Докато не се е научилъ да дава доброволно, човѣкъ не се ползува съ довѣрието на разумнитѣ сѫщества. Вмѣсто да дава, той ще гледа оттукъ - оттамъ да вземе нѣщо. Въ Божествения свѣтъ не се позволява никаква кражба. Който влѣзе въ този свѣтъ, трѣбва да има търпение, да му се даде, безъ той да иска. Ако открадне нѣщо, или направи нѣкаква погрѣшка, трѣбва ли човѣкъ да чака да го биятъ, за да признае, че е извършилъ нѣщо неправилно? Щомъ се провини въ нѣщо, човѣкъ трѣбва да бѫде готовъ, веднага да признае вината си. Като ученици, вие трѣбва да прилагате търпението си, да чакате времето, когато Богъ — Великиятъ, Всезнаещиятъ, мине край васъ и ви даде това, отъ което имате нужда. Не бързайте сами да взимате, каквото ви е нужно. Бързате ли, ще направите нѣкаква погрѣшка. Ще вземете нѣщо чуждо, което нѣма да ви отговаря. Когато Великиятъ мине край васъ, ще намѣсти сърдцата и умоветѣ ви, и вие ще се зарадвате. Тогава ще започнете да работите съ новъ импулсъ, въ нова гама на живота. Какво трѣбва да правите, докато дойде това време? Докато дойде времето на вашето обновяване, вие трѣбва да се справите съ старото. Турете на изгаряне всички стари разбирания, всички стари дрехи. Пригответе новитѣ си дрехи, та когато дойде момента да срещнете своя възлюбенъ, да сте готови. Кой младъ момъкъ, или коя млада мома отиватъ на среща съ възлюбенитѣ си съ старитѣ си дрехи? Момата и момъкътъ обличатъ новитѣ си дрехи и така се срѣщатъ. Ще кажете, че това сѫ глупави работи. Не, това сѫ свещени работи. Споредъ мене, глупави работи нѣма, но има неправилно поставени нѣща въ живота на хората. Невѣрнитѣ работи трѣбва да се изправятъ. Разбърканитѣ нѣща трѣбва да се поставятъ на мѣстата имъ. Това значи, да живѣете правилно. Велико изкуство е човѣкъ да знае, какъ да живѣе. Като живѣе, човѣкъ трѣбва да носи своята свещена идея съ себе си. Дето отива — въ университетъ, на служба, на работа, той трѣбва да носи свещената идея съ себе си. За нищо въ свѣта той не трѣбва да отстѫпва отъ нея. Пазете своята свещена идея като зеницата на окото си и за нищо не я продавайте. Дето ходите, каквото правите, навсѣкѫде носете своята свещена идея. Ако разбойникътъ отива да убива и краде и носи съ себе си своята свещена идея, най-после тя ще го списи. Обаче, ако светията не носи съ себе си своята свещена идея и разчита на това, което е придобилъ вече, той скоро ще изгуби светостьта си. Дръжте здраво своята свещена идея, че нищо въ свѣта да не е въ състояние да я отнеме. Като грѣши, човѣкъ трѣбва да изправя погрѣшкитѣ си. Какъвто да е човѣкъ — обикновенъ, талантливъ, гениаленъ или светия, всѣки трѣбва да изправи погрѣшкитѣ си. Погрѣшкитѣ никога не се прощаватъ. Да изправишъ една погрѣшка, това е човѣшко. Да проявишъ една добродетель, това е Божествено. Когато Божествениятъ и човѣшкиятъ принципи се съединятъ въ едно, ражда се нѣщо красиво и възвишено. — Проявената Божия Любовь, проявената Божия Мѫдрость и проявената Божия Истина носятъ пълния животъ. * 42. Лекция отъ Учителя, държана на 11. юлий, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Доброто орѫжие" 17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. III (1929-1930 г.), Пѫрво издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Точность Т. м Едно правило, което човѣкъ трѣбва да спазва на физическия свѣтъ, това е точностьта. Сегашниятъ човѣкъ проявява точностьта, когато има нѣкакъвъ интересъ. Нѣма ли нѣкакъвъ интересъ отъ нѣщо, той не е точенъ. Всѣко явление въ природата се извършва на точно опредѣлено за него време. Закъснѣе ли една секунда, или прибърза съ една секунда, съ това се нарушава нейниятъ редъ и порядъкъ. Ще кажете, че нищо не представятъ една минута, две минути, даже и десеть минути. За човѣка е така, но не и за природата. Въ една секунда свѣтлината изминава 300,000 клм. пѫть. Знаете ли, какво грамадно разстояние е това? Човѣкъ въ една година даже не може да измине пѫтя, който свѣтлината изминава въ една секунда. Сега, като разбира значението на точностьта въ природата, човѣкъ трѣбва да бѫде точенъ. Всѣки, който е решилъ да следва Божиитѣ пѫтища, трѣбва да бѫде абсолютно точенъ. Това не значи, че трѣбва да изпадне въ педантизъмъ, но да се стреми да бѫде точенъ, да следва точностьта на природата. Да следва човѣкъ точностьта на природата, това значи, да ляга и става на време, да яде и гладува на време, да се облича и съблича на време, да люби и мрази на време и т. н. Да намразишъ нѣкого, т. е. да го замразишъ, това значи така да го изстудишъ, да го поставишъ на такава температура, че да не се разваля, да не се разлага и гние. Да мразишъ нѣкого, това значи, да му дадешъ нѣщо. Като кажешъ една лоша дума за нѣкого, ти му давашъ нѣщо. Казвашъ: Лошъ човѣкъ е този. Кажатъ ли за нѣкого, че е лошъ, хората започватъ да се вглеждатъ въ него и намиратъ, че не е толкова лошъ, има нѣщо добро и въ него. Лошиятъ човѣкъ не лъже. Като го хванатъ въ нѣкакво престѫпление, или намѣрятъ, че е направилъ нѣкаква погрѣшка, питатъ го: Ти ли направи тази погрѣшка? — Азъ я направихъ. Онзи, който минава за праведенъ, като види, че не сѫ забелязали погрѣшката му, мълчи, на никого не казва, че е сгрѣшилъ. Лошиятъ човѣкъ, който лежи въ затворъ за престѫплението си, но говори истината, всѣкога се подига предъ невидимия свѣтъ. Праведниятъ, който се спотайва и мисли, че погрѣшката му съ време ще се изглади, се проваля предъ очитѣ на невидимия свѣтъ. И тъй, лошиятъ човѣкъ, който лежи въ затвора за нѣкакво престѫпление, е безпощаденъ къмъ лъжата. Той се разговаря съ нея: Ти ще отидешъ на работа, нѣма да чакашъ наготово, както е било досега. Азъ съмъ работникъ, съ трудъ изкарвамъ прехраната си, но и ти ще работишъ като мене. Онзи, който минава предъ хората за праведенъ, той самъ се лъже. Той приема лъжата за истина и добре я посрѣща. Като говоря за лъжата, азъ я разглеждамъ въ нейнитѣ широки прояви. Дето точностьта отсѫтствува, тамъ лъжата взима широки размѣри. Ставашъ сутринь отъ сънь и се чудишъ, да дигнешъ ли рѫцетѣ си нагоре, да клекнешъ ли надолу, искашъ да избѣгнешъ известни задължения къмъ тѣлото си. Като не искашъ да правишъ упражнения, започвашъ да извъртвашъ, да се отклонявашъ отъ истината. Щомъ е въпросъ за упражнения на тѣлото, ще правишъ упражнения: ще ставашъ, ще клякашъ, ще дигашъ и сваляшъ рѫцетѣ си. Когато техникътъ работи, непрекѫснато кляка и става — пари ще получи за работата си. Желѣзарьтъ непрекѫснато дига и слага чука си — пари ще получи. Ти не можешъ ли безъ пари да клякашъ и ставашъ? Великитѣ хора се кланятъ навсѣкѫде, дето трѣбва. Като види нѣкое цвѣтенце, великиятъ човѣкъ се навежда да го разгледа и помирише. Като срещне нѣкое животно, той се навежда да го помилва. Като срещне човѣкъ, той се покланя и го поздравява като последно Божие творение на земята. Глупавиятъ не обича да се покланя. Природата насила го заставя да се преклони. Като счупи крака си, искане иска, той започва да се покланя. Една българска поговорка казва: „Преклонената главица остра сабя не сѣче.“ Въ тази поговорка липсва нѣщо. Тя има другъ смисълъ: Преклонената, но пълна глава, остра сабя не сѣче. Дойдете ли до празната глава, въпросътъ е поставенъ малко по-другояче. Преди всичко, празната глава не може да бѫде наведена, Кога се навежда житото? Когато узрѣе. Житниятъ класъ надтежава и започва да се навежда. Въ реда на нѣщата е узрѣлиятъ житенъ класъ да се навежда. Въ реда на нѣщата е изворътъ всѣки моментъ да дава отъ себе си; не дава ли, не блика ли, той не е изворъ. Въ реда на нѣщата е човѣкъ всѣки моментъ да прави добро; не прави ли добро, той не е човѣкъ на добродетельта. Само едно добро дѣло не може да направи човѣка добъръ. Божественото потиква човѣка всѣки моментъ къмъ добро. Престане ли доброто да извира отъ човѣка, и връзката му съ Божественото се прекѫсва. Както извирането е многократенъ процесъ, така и проявата на Божественото въ човѣка е многократенъ процесъ. Не туряйте граници на Божественитѣ прояви въ себе си, за да не запушите източницитѣ на вашия животъ. Човѣкъ не трѣбва да подпушва енергиитѣ на своя организъмъ. Ама щѣлъ да сгрѣши. Като сгрѣши, ще изправи погрѣшката си. И като грѣши, и като прави добро, той се учи. Радвайте се, че имате условия да се учите. И тъй, щомъ живѣе на физическия свѣтъ, човѣкъ трѣбва да бѫде точенъ. Точностьта е качество, което човѣкъ занася съ себе си и въ духовния, и въ Божествения свѣтъ, но тамъ се изразява по другъ начинъ. На физическия свѣтъ човѣкъ трѣбва да бѫде точенъ. Въ духовния свѣтъ той трѣбва да пѣе. Въ Божествения свѣтъ пъкъ трѣбва да мисли, да съзерцава, да се моли, да люби — поетъ да бѫде. Значи, само точниятъ човѣкъ може да бѫде въ съгласие съ хората на земята; само пѣвецътъ може да се хармоннзира съ духовния свѣтъ; само любещиятъ и молещиятъ може да се хармонизира съ Божествения свѣтъ. Молитвата е велика сила. Тя представя езикъ на Божествения свѣтъ. Значи, като се моли, човѣкъ се разговаря съ сѫществата отъ Божествения свѣтъ. Знаете ли една буква, или една дума отъ този езикъ? Първата дума на Божествения езикъ е любовьта. Следователно, станешъ ли отъ сънь, първата ти работа е да отворишъ сърдцето си за всички живи сѫщества, да обикнешъ всички и да виждашъ навсѣкѫде доброто. Това значи, да говоришъ на Божественъ езикъ. После ще слѣзешъ въ духовния свѣтъ, дето ще пѣешъ. Чрезъ пѣсеньта ти се разговаряшъ съ сѫществата отъ духовния свѣтъ. Най-после ще слѣзешъ на физическия свѣтъ и ще бѫдешъ точенъ въ всички свои прояви. Чрезъ точностьта ти се свързвашъ съ хората. Точностьта е езикъ за разбиране съ хората. Който е точенъ, той всѣкога започва работата си на време и свършва на време. Затова той всѣкога обира каймака на млѣкото. Точность се изисква навсѣкѫде: въ отношенията на хората — за физическия свѣтъ; въ пѣнието — за духовния свѣтъ, въ любовьта — за Божествения свѣтъ. Който люби, той е точенъ. Влюбениятъ не спи по цѣли нощи, само да не закъснѣе. Той става, ляга, гледа часовника, да не закъснѣе за срѣщата съ своята възлюбена. Красиво качество е точностьта. Като започне да остарява, човѣкъ намира, че не е нужно да бѫде точенъ и постепенно се отпуща. Дойде ли нѣкакво добро желание въ него, той го туря настрана и казва: Моята работа се свърши вече. Не, щомъ желанието ви е добро, не го пропущайте, безъ да го реализирате. Дойде ли нѣкое чуждо желание, пуснете го да мине презъ вашата държава, безъ да го реализирате. Запримѣръ, ако имашъ единъ чифтъ волове, не пожелавай воловетѣ на съседа си. Ако имашъ едно златно перо, не пожелавай и второ. Ако можешъ да пишешъ, и съ едно перо ще пишешъ. Пожелавашъ ли повече нѣща, отколкото ти сѫ дадени, това сѫ чужди желания, на които не трѣбва да давашъ пѫть въ себе си. Ако имашъ едно орѫжие, не търси второ. Едното орѫжие ще те запази толкова, колкото и дветѣ. Единъ пѫтникъ, въорѫженъ съ два револвера, минавалъ презъ една гѫста гора. Разбойници го хванали и започнали да го претърсватъ. Отъ страхъ той не могълъ да употрѣби нито единъ отъ револверитѣ. Разбойницитѣ го запитали: Защо носишъ два револвера? — За защита, въ случай на нѣкакво нападение отъ разбойници. — Ами какво по-голѣмо зло отъ сегашното очаквашъ? Разбойницитѣ го обрали, набили го добре и го пуснали. Навѫтре въ гората тѣ срещнали другъ пѫтникъ, когото сѫщо нападнали. Той не билъ въорѫженъ, но се обърналъ приятелски къмъ разбойницитѣ: Слушайте, азъ нѣмамъ нищо въ себе си, съ което да ви задоволя. Заповѣдайте съ мене въ дома ми, ще ви нагостя добре. — Защо не носишъ револверъ съ себе си? — Азъ вѣрвамъ на доброто въ хората, нѣма защо да се пазя отъ своитѣ ближни. Какво показватъ тия примѣри? Добриятъ човѣкъ вѣрва въ доброто на хората и не се въорѫжава. Добритѣ хора не се нуждаятъ отъ револвори. Лошитѣ хора, обаче, се нуждаятъ отъ външна защита. Тѣ носятъ по два револвера въ себе си. Тѣ не вѣрватъ въ доброто. Който прави погрѣшки, той носи револверъ съ себе си. Човѣкътъ на точностьта, обаче, не се нуждае отъ револверъ. Когато изпълнява всичко на време и точно, човѣкъ не грѣши. Погрѣшкитѣ се явяватъ като изключение въ неговия животъ. Всѣко правило има по едно изключение. Това е допуснато и въ самата природа, но човѣкъ трѣбва да се рѫководи отъ правилата. а не отъ изключенията. Води ли се отъ изключенията, той живѣе въ изненадитѣ на живота. Запримѣръ, казватъ на нѣкого, че едикоя си банка фалирала, и той веднага трепва. Отива да провѣри, указва се, че не е вѣрно. Той пакъ се успокои. Ако е ученикъ, казватъ му, че го скѫсали на изпита. Като провѣри, указва се, че издържалъ изпита си. Другъ пѫть му казватъ, че издържалъ отлично, а въ сѫщность го скѫсали. Той ту трепва, ту се успокоява. Има ли нѣщо лошо въ скѫсването, т. е. въ пропадането на ученика? Често скѫсването на нѣщо е благо за нѣкои сѫщества. Ако чувалътъ съ жито се скѫса, мравкитѣ се радватъ. Като не разбиратъ законитѣ на живота, хората сѫ го механизирали, а съ това сѫ го обезсмислили. Колкото да е отмѣренъ въ постѫпкитѣ си, човѣкъ все ще направи нѣкаква погрѣшка. Много естествено, той не върви по гладка плоскость. Ако плоскостьта, по която човѣкъ се движи, е отмѣрена, стѫпкитѣ и движенията му сѫщо ще бѫдатъ отмѣрени. Щомъ започне да се изкачва нагоре, човѣкъ изгубва своя отмѣренъ ходъ и своето отмѣрено движение. Крачкитѣ му ставатъ неравномѣрни, и той се спъва тукъ-тамъ, не може свободно да се движи. Свѣтътъ, въ който живѣемъ, е съставенъ отъ гладки мѣста и отъ голѣми възвишения, вследствие на което човѣкъ се натъква на голѣми мѫчнотии и изпитания. Мислите ли, че при мѫчнотиитѣ и изпитанията въ живота човѣкъ може да има отмѣрени движения и постѫпки? Който се качва по високи мѣста, той непременно ще се изпоти. Който работи много, сѫщо се изпотява. Който не работи, той нѣма условия да се изпоти. Ако не работи и се изпотява, човѣкъ е боленъ. За предпочитане е човѣкъ да е здравъ, да работи, макаръ и да се изпотява, отколкото да не работи и да не се изпотява. Мнозина искатъ да иматъ блага, безъ да работятъ. Тѣ искатъ да се ползуватъ отъ благоволението на Господа, безъ да направятъ нѣщо за Него. Това е невъзможно. Дали човѣкъ е добъръ или лошъ, работенъ или мързеливъ, това е за самия него. Въ всички случаи Богъ остава единъ и сѫщъ спрѣмо човѣка. Обаче, човѣкъ самъ спира благата, които идатъ отъ Божествения свѣтъ. Като не си дава отчетъ за своя животъ, той изпада въ противоречие и се чуди, защо е изоставенъ. Той самъ е причина за положението си. Щомъ види, че има нѣщо, което не върви, както трѣбва, нужно е да измѣни посоката на своя животъ. — Ама азъ правя голѣми усилия, напрѣгамъ се много. — Не е нужно да се напрѣгашъ много. Има опредѣленъ предѣлъ, до който човѣкъ може и трѣбва да прави усилия и да се напрѣга. Вижте, какво прави цигуларьтъ. Когато свири, той настройва цигулката си, завъртва струнитѣ до известенъ предѣлъ. Мине ли този предѣлъ, струнитѣ се скж.сватъ. Сѫщото се отнася и до лѫка. Щомъ престане да свири, той отпуща малко струнитѣ и лѫка, да не стоятъ напрегнати. Тъй щото, иска ли да живѣе правилно, и човѣкъ трѣбва да прави сѫщото: вечерь, като свърши работата си, той трѣбва да разслаби нѣкои ключове, да ги освободи отъ напрежението, а други да остави въ сѫщото положение, въ което сѫ били презъ деня. И тъй, човѣкъ трѣбва да бѫде точенъ. Въ какво? Въ любовьта си. Той трѣбва да обича, както Богъ обича. Може ли да обича единъ човѣкъ по такъвъ начинъ, той ще обича всички хора. Да обичашъ, това значи, да давашъ, безъ да държишъ смѣтка, че си далъ. Запримѣръ, носишъ пълна кошница съ череши. Дето минешъ, на всички давашъ: на деца, на мѫже, на жени, на млади и на стари. Докато стигнешъ до дома си, кошницата ти се изпразва. Обаче, нѣкой те настига и напълва кошницата ти съ череши. Ти влизашъ въ дома си пакъ съ пълна кошница. Следователно, когато обичашъ кошницата ти се празни; когато те обичатъ, кошницата ти се пълни. Ако кошницата ти нито се празци, нито се пълни, това показва, че ти не обичашъ, но и тебе не обичатъ. Всѣка вечерь, като се върне дома си, човѣкъ трѣбва да си даде отчетъ, въ какво положение се намиратъ кошницитѣ му. Всѣки човѣкъ носи по две кошници: отъ едната дава, въ другата получава. Ако и дветѣ кошници сѫ пълни, това показва, че той е получилъ, а нищо не е далъ. Той е нарушилъ закона на точностьта. Правилно е едната кошница да е празна, а другата — пълна. Нѣкога може и дветѣ кошници да сѫ празни. Това показва, че този човѣкъ е изпълнилъ своето задължение, но хората, между които се движи, не прилагатъ закона на любовьта. Ако се движишъ между хората, и кошницата ти всѣкога остава празна, това показва. че тѣ не изпълняватъ волята Божия. Тѣ взиматъ, а не даватъ. Като отидете на онзи свѣтъ, свети Петъръ веднага ще погледне въ рѫцетѣ ви, дали носите кошници и въ какво положение се намиратъ. Ако кошницата въ лѣвата ви рѫка, която е близо до сърдцето, е празна, а кошницата въ дѣсната рѫка е пълна, свети Петъръ ще ви пусне въ рая. Той вижда, че всичко, каквото сте имали, сте раздали отъ любовь и, каквото сте получили, пакъ е отъ любовь. Ако отидете на онзи свѣтъ съ две пълни кошници, по никой начинъ нѣма да ви приематъ въ рая. Поне едната кошница трѣбва да бѫде празна, и то кошницата, която е въ лѣвата рѫка. Религиознитѣ хора говорятъ за онзи свѣтъ, безъ да го познаватъ. Тѣ говорятъ за светии, но не ги познаватъ. Защо? Защото спиратъ вниманието си на външностьта. Тѣ мислятъ, че светията трѣбва да бѫде слабъ, жълтъ, всѣкога сериозенъ, замисленъ и просто облѣченъ. Търсите ли светостьта въ външностьта на човѣка, всѣкога ще се заблуждавате. Светостьта е вѫтрешно качество. Вие ще познаете светията по начина на неговия животъ, по неговитѣ прояви, по вѫтрешнитѣ му способности. Свѣтскитѣ хора пъкъ говорятъ за уче ния човѣкъ, безъ да го познаватъ. Истински учениятъ не се познава отвънъ. И ученостьта е вѫтрешно качество. И светията, и учениятъ иматъ голѣми знания и възможности, които можете да видите при специални случаи. И светията, и учениятъ живѣятъ въ радостьта. Тѣ първи се ползуватъ отъ своитѣ знания. Като опитатъ знанията си, тогава ги предлагатъ на свѣта. Не прави ли сѫщото фурнаджията? Като извади хлѣба отъ пещьта, той пръвъ го опитва. Не прави ли сѫщото и готвачътъ? Като наготви, той пръвъ опитва яденето. Не прави ли сѫщото и домакинята? Преди да сложи яденето на масата, тя го е опитала, знае, какво е приготвила. Като ученици, вие трѣбва да изучавате закона на различаването, да не се заблуждавате отъ външнитѣ форми. Много отъ сегашнитѣ форми на животъ трѣбва да се измѣнятъ. Казваме, запримѣръ, че домакинята трѣбва да е опитала яденето, преди да го сложи на трапезата. Какво трѣбва да направи онази жена. която е вегетарианка, и готви на мѫжъ месоядецъ? Трѣбва ли да опитва яденето? Не трѣбва. Оттукъ се явява въпросътъ: какво трѣбва да направи нѣкоя жена, която не обича мѫжа си? Да остане ли при него, или да го напусне? Мѫжъть представя човѣшкия умъ, а жената — сърдцето на човѣка. Ако сърдцето не обича ума, тѣ не сѫ въ съгласие и не могатъ да работятъ заедно. За да се ползува отъ благата и условията на живота, за да се развива човѣкъ правилно, сърдцето и умътъ му трѣбва да бѫдатъ въ хармония. Не сѫ ли въ хармония, това показва, че между тѣхъ е влѣзло нѣщо чуждо. Докато не се освободятъ отъ чуждия елементъ, тѣ не могатъ да работятъ заедно. Сѫщиятъ законъ се прилага и при отношенията на човѣка къмъ Бога. Докато обича Бога, човѣкъ е готовъ на всички жертви за Него, но и Ботъ отговаря на неговитѣ молитви. Каквото поиска отъ Бога, дава му се. Прекѫсне ли се тази връзка, и отношенията се прекѫсватъ. Какъ се молите, когато искате нѣщо отъ Бога? За да бѫде молитвата ви приета, вие трѣбва да знаете езика на Божествения свѣтъ. Коя е първата буква на този езикъ? Коя е първата дума, съ която започвате вашата молитва? Вземете този въпросъ за тема и пишете за следния пѫть: „Първата буква и първата дума на Божествения езикъ.“ Темата е мѫчна, но нека всѣки помисли малко, да види, какво ще се роди въ ума му. За да напише нѣщо, човѣкъ трѣбва да бѫде свободенъ, да не се влияе отъ това, което е чулъ, или челъ нѣкѫде. За да бѫде свободенъ, човѣкъ трѣбва да чисти ума и сърдцето си отъ ония тежки мисли и чувства, които носи отъ миналото си. Отъ миналото си човѣкъ носи и добри, и лоши нѣща. Той е миналъ презъ различни положения, които сѫ оставили отпечатъци въ неговия животъ. Задачата въ сегашния му животъ е да се освободи отъ лошитѣ отпечатъци на своето минало и да продължи по-нататъкъ новъ, чистъ животъ. Мнозина запитватъ, какви сѫ били въ миналото, богати или бедни, учени или прости. Това не е важно. За човѣка е важно, като е живѣлъ, какво е придобилъ и какво носи съ себе си. Като изучавате живота на хората, виждате, че нѣкой се движи въ крѫгъ, а другъ — въ елипса. Ако човѣкъ се движи въ крѫгъ, всичкитѣ му постѫпки сѫ отмѣрени. Ако се движи въ елипса, постѫпкитѣ му не сѫ отмѣрени, а движенията му сѫ неравномѣрни. Когато приближава къмъ фокуситѣ, движението му става по-бързо; щомъ се отдалечава отъ тѣхъ, движението му става по-бавно. Съ това се обяснява неравномѣрното движение на човѣка, който се движи въ елипса. Като изучавате човѣшкото лице, отъ гледището на геометрията, по линиитѣ му, вие познавате, какъ сѫ се проявявали неговиятъ умъ и неговото сърдце. Съвременнитѣ хора приличатъ на децата, които, като се облѣкатъ съ нови дрешки, отиватъ между другарчетата си да се похвалятъ. Това е естествена проява. И детето, и възрастниятъ искатъ да чуятъ нѣщо добро за себе си. Религиозниятъ отива на черкова, моли се и отъ време на време поглежда, виждатъ ли другитѣ, какъ се моли. Проповѣдникътъ държи проповѣдь и, като слѣзе отъ амвона, поглежда къмъ хората, да разбере, доволни ли сѫ отъ проповѣдьта му. Учениятъ, който написалъ нѣкаква научна книга, постоянно носи книгата съ себе си, иска да чуе мнението на хората за неговия трудъ. Той мисли, че всички хора знаятъ за неговата книга. Не е лоша тази чърта. Всѣки човѣкъ очаква да чуе поне една добра дума за себе си, но трѣбва да има търпение, да му кажатъ тази дума на време и на мѣсто. Първото нѣщо, което се иска отъ човѣка, е да има вѫтрешна свобода — никого да не ограничава: нито себе си, нито ближния си. Иска ли да чуе мнението на нѣкого, човѣкъ трѣбва първо да се вслуша въ себе си. Най-добриятъ авторитетъ за човѣка е той самъ. Като свърши проповѣдьта си, нека се обърне къмъ себе си и се запита: Добре ли проповѣдвахъ днесъ? Той ще чуе гласа на своя вѫтрешенъ слушатель, който ще му каже: Днесъ говори добре, или днесъ не говори добре. И учениятъ може да чуе собственото си мнение за своята книга. Не е нужно да чакаме нѣкой отвънъ да се произнася за насъ. За да разчита на своето мнение, човѣкъ трѣбва да бѫде искренъ въ себе си: нито да се подценява, нито да се надценява. Като човѣкъ, ти не можешъ да бѫдешъ нито най-добъръ, нито най-ученъ, нито най-светъ. Каже ли човѣкъ за себе си, че е най-добъръ, това подразбира, че е далъ пѫть на Божественото начало въ себе си да се прояви. Иначе, като обикновенъ човѣкъ, оставенъ на своитѣ собствени сили, той не може да се прояви като най-добъръ. Защо е нужно човѣкъ да бѫде най-добъръ? Знаете ли, какво е положението на най-добрия човѣкъ? Той е изложенъ на голѣми страдания. За да понесе тия страдания, той трѣбва да носи въ себе си качествата на най-добрия човѣкъ. И най-лошиятъ човѣкъ е изложенъ на голѣми страдания. Добриятъ трѣбва да има сили въ себе си, да отговаря на нуждитѣ и изискванията на хората. Като дава непрестанно отъ себе си, най-после и той се уморява и се отдрълва. Естествено е човѣкъ да се умори и да пожелае да си почине. Само Богъ, само Божественото въ човѣка не се уморява. Щомъ човѣкъ престане да дава, хората казватъ, че е станалъ лошъ. Не е лошъ, но е изморенъ. Виждате, че нѣкой човѣкъ носи на гърба си едного. Докато го носи, той минава за добъръ. Свали ли го отъ гърба си, той минава за лошъ. Това не е правъ начинъ на мислене. Това сѫ криви заключения. Не е лесно да се опредѣли, кой човѣкъ е добъръ и кой — лошъ. Сега, като говоримъ противъ критиката и одумването, имаме предъ видъ запазване чистотата на човѣшката мисъль. За да бѫде здравъ, човѣкъ трѣбва да пази чистотата на ума и на сърдцето си. Който се занимава съ възвишената, Божествена мисъль, той трѣбва да бѫде далечъ отъ обикновенитѣ одумвания. Всѣко одумване е мѫтна вода, която нарушава чистотата на планинския изворъ. Следователно, не пущайте мѫтна вода въ чистия планински изворъ. И мѫтната вода има мѣстото си, но само тамъ, дето животътъ е прекѫснатъ. Ако видите една суха чешма, пуснете мѫтната вода да тече презъ нея. За предпочитане е презъ сухата чешма да тече вода, макаръ и мѫтна, отколкото да нѣма никакъвъ животъ въ нея. Ако човѣкъ не може да обича, поне да мрази. За предпочитане е сърдцето да се движи, отколкото да се намира въ застой. Както любовьта може да се превърне въ умраза, така и умразата може да се превърне въ любовь. Човѣкъ живѣе въ контраститѣ на живота. Каквото да прави, той не може да ги избѣгне. Като се натъкватъ на противоречия и страдания, хората искатъ да се освободятъ, да напуснатъ земния животъ. Тѣ не подозиратъ, че животътъ, който имъ е даденъ, е най-голѣмата привилегия, съ която се ползуватъ. Какъвто да е животътъ, за предпочитане е човѣкъ да живѣе, отколкото да не живѣе. Нѣкой се оплаква, че гладувалъ, че нѣмалъ кѫща, облѣкло. Какво отъ това? Ето, Христосъ гладува 40 деня, следъ което ангели отъ небето Му донесоха най-вкусното ядене въ свѣта. — Ама кога ще се оправи свѣтътъ? — Това не е ваша работа. Онзи, Който е създалъ свѣта, има грижа за него. Задачата на човѣка е да живѣе съобразно съ волята Божия. Следъ като мина презъ голѣми изкушения, Христосъ каза: „Не само съ хлѣбъ може да живѣе човѣкъ, но и съ всѣко Слово, което излиза отъ устата на Бога“. Като ученици, вие трѣбва да се ползувате отъ всички положения. Знайте, че всѣки човѣкъ има възможность да бѫде ученъ и простъ, богатъ и беденъ, добъръ и лошъ. Отъ него зависи да бѫде въ едното, или въ другото положение. Докато обича, човѣкъ никога не може да бѫде лошъ. Щомъ любовьта го напусне, той е въ състояние да даде пѫть на злото въ себе си. Любовьта е непреривенъ процесъ, който действува извънъ времето и пространството. Любовьта е многократенъ процесъ. Тъй щото, съ право може да се каже, че дето е любовьта, тамъ зло не сѫществува. Това, което се явява и прекѫсва, не е любовь. Следователно, когато кажемъ, че нѣкой човѣкъ е лошъ, ние разбираме, че той живѣе въ любовьта на промѣнитѣ. Каже ли, че не може да обича, човѣкъ е изложенъ на голѣма опасность — злото влиза въ него. За да се освободятъ отъ злото, хората трѣбва да мислятъ, да намѣрятъ причинитѣ на нѣщата. Като не мислятъ много, и религиознитѣ, и свѣтскитѣ хора говорятъ само за миналото си и казватъ: Какви бѣхме едно време! Какви бѣха времената едно време! Какъ се обичахме едно време! Казвамъ: Каквото е сега. това е било и едно време. Божията Любовь носи пълния животъ. * 41. Лекция отъ Учителя, държана на 4. юний, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Доброто орѫжие" 17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. III (1929-1930 г.), Пѫрво издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Правилно разбиране Т. м. За следния пѫть всѣки отъ васъ да извади отъ беседитѣ, които досега е челъ, десеть важни мисли. Често се говори за установени и неустановени нѣща, както и за измѣняеми и неизмѣняеми. Кои нѣща сѫ установени? Които не се измѣнятъ. Кои нѣща сѫ измѣняеми? Които не могатъ да се установятъ. Какво нѣщо е моралъ? Правата посока въ живота. Какво наричаме права линия? Най-кѫсото разстояние между две точки. Това опредѣление е математическо. Обаче, отъ морално гледище, права постѫпка е тази, която има едно последствие. Крива постѫпка е тази, която има две противоположни последствия. Оттукъ казваме: Права мисъль е тази, която има единъ резултатъ. Крива мисъль е тази, която има два различни резултата. Ако си служи съ криви мисли и постѫпки, човѣкъ гради живота си върху основа, която всѣки моментъ може да се измѣни и разколебае. Ако вѣрата, надеждата и любовьта на човѣка всѣки день се мѣнятър тѣ не могатъ да се поставятъ за основа на неговия животъ. Мнозина основаватъ своето вѣрую върху това, което е писано въ Свещенитѣ книги, или върху това, което хората казватъ. Вѣрую, което се основава на писано, или на казано, не е истинско. То се мѣни всѣки день. Днесъ хората казватъ едно, утре — друго, и вѣруюто се мѣни споредъ казаното. Това не е установено вѣрую. Истинското казване, или писане седи въ самото Битие. Това, което Битието е казало или писало, е неизмѣнното вѣрую на човѣка. Въ него се вижда проявата на Бога. Истински прояви на Бога сѫ тия, които произвеждатъ въ човѣка единъ и сѫщъ резултатъ. По външни прояви Богъ се мѣни, но вѫтрешно, по сѫщина, Той всѣкога остава единъ и сѫщъ. Черешата, като дърво, презъ зимата представя едно; презъ пролѣтьта, накичена съ цвѣтове, представя друго нѣщо; презъ месецъ май, увиснала отъ зрѣли плодове, тя представя трето нѣщо. Въ сѫщность, тия три прояви на черешата представятъ само фази на нейното проявление, но черешата си остава една и сѫща. Следователно, истина наричаме това, което произвежда въ човѣка само единъ резултатъ. И като дърво безъ листа, и като дърво съ цвѣтове и плодове, черешата си остава череша. Каква дума носи истината въ себе си? Такава, която отнима скръбьта, или неразположението на човѣка. Всѣка дума, която отнима радостьта, или внася неразположение въ човѣка, не носи истината. Коя любовь е права? Права или идеална любовь е тази, която дава и не мисли да взима. Да обичашъ нѣкого, това значи, да давашъ. Ако искашъ и той да те обича, това значи, да ти върне онова, което си му далъ, съ лихвитѣ заедно. Това не е идеална любовь. Когато хората не се обичатъ, това показва, че никой нищо не е далъ за другия. Нѣкои казватъ, че обичатъ душата на човѣка. Кѫде сѫ видѣли душата му? Единъ ще каже, че я видѣлъ въ очитѣ, другъ — въ сърдцето и т. н. Не се минава много време, любовьта изчезва. Защо? Излъгалъ се въ този човѣкъ. Какъ е възможно да обичашъ човѣка, да виждашъ душата му и да се излъжешъ въ него? Ама нѣмалъ душа. Кѫде отиде душата, която по-рано виждаше въ него? Значи, докато взимате нѣщо отъ човѣка, вие го обичате и виждате душата му. Той е стомна или изворъ, отъ който можете да черпите. Щомъ престане да дава, вие не го обичате вече и казвате, че този човѣкъ нѣма душа. Щомъ нѣма душа, той е пресъхналъ изворъ, не можете да черпите отъ него. Често слушате да се говори за старъ и младъ човѣкъ. Това сѫ противоположни понятия, които трѣбва да се изяснятъ. Казватъ още стара и нова книга. Библията, запримѣръ, е стара книга. Защо? Защото е написана вече. Отъ тази книга можете да се ползувате, да си вадите бележки, да се поучавате, но нищо ново не можете да прибавите къмъ нея — пълна е вече. Вземете ли нѣкоя чиста, нова книга, вие можете да пишете много нѣща въ нея. Тя е още празна. Казватъ, че нѣкой човѣкъ е младъ, а другъ — старъ. Каква е разликата между младия и стария? Младиятъ играе, стариятъ седи на едно мѣсто. Защо? Младиятъ е житно зърно, което е въ хамбара още, на широко, движи се отъ едно мѣсто на друго, оставено е на свобода. Стариятъ е житно зърно, което е посѣто вече въ земята. Той седи на едно мѣсто, затрупанъ отгоре съ пръсть, и пъшка подъ нейната тежесть. Младъ и старъ, това сѫ фази, които трѣбва да разбирате. Отъ разбирането на тия фази зависи разбиране проявитѣ на Бога. Той не се налага. но оставя човѣкъ самъ да учи, да разглежда нѣщата въ всички тѣхни прояви. Ако сте убедени, че Богъ е навсѣкѫде, търсете Го въ всички прояви на живота, малки и голѣми, видими и невидими. Казано е въ Писанието, че човѣкъ трѣбва да възлюби ближния си като себе си. Защо трѣбва да обичате? Да обича човѣкъ, това значи, да вложи капитала си, който Богъ му е далъ, въ своя ближенъ. Този капиталъ постоянно расте и се увеличава. Не обича ли, човѣкъ самъ изяжда капитала си. Ще дойде день, когато ще остане безъ стотинка. Който обича, той постоянно разбогатява и живѣе въ радость и веселие. Който не обича, той постоянно осиромашава, вследствие на което страда. Въ този смисълъ, страданието не е нищо друго, освенъ губене на капитала. Радостьта пъкъ не е нищо друго, освенъ увеличаване на капитала. Да страда човѣкъ, това значи, да не е вложилъ капитала си въ обръщение. Когато страдащиятъ отива при мѫдреца, той иска да вземе нѣщо отъ богатството му. Когато радостниятъ посети мѫдреца, той иска да вложи нѣщо отъ богатството си въ неговата банка и, когато му потрѣбва, да го вземе. За да не се разправя съ взимания и давания, мѫдрецътъ всѣкога приема по двама души заедно: радостенъ и скърбенъ. Тогава обмѣната става между двамата, а не между мѫдреца и посетителитѣ. Радостниятъ дава отъ своя капиталъ на страдащия, съ условие единъ день да върне, каквото му е далъ, даже съ лихвитѣ. Страдащиятъ, понеже се нуждае отъ пари, взима това, което му се дава. При тази обмѣна и двамата излизатъ доволни, а мѫдрецътъ остава чистъ и свободенъ отъ всѣкакви човѣшки сдѣлки. Сегашнитѣ хора не сѫ доволни отъ живота, защото не го разбиратъ. Преди да сѫ го изучили, преди да познаватъ законитѣ на живота, тѣ искатъ да станатъ светии. Това е невъзможно. За да стане светия, човѣкъ трѣбва да познава великитѣ принципи на живота, да бѫде ученъ, художникъ, музикантъ. Какъвъ художникъ е този, който рисува единъ човѣкъ, безъ да прилича на действителния образъ? Следователно, когато се опитвате да правите характеристика на нѣкой човѣкъ, това е все едно, че го рисувате. Портретътъ, който сте нарисували, прилича ли на дадения човѣкъ? Който го погледне, вижда, че не прилича. Щомъ не можете да нарисувате истинския образъ на човѣка, това показва, че не сте добъръ художникъ. Щомъ не сте го нарисували добре, той нѣма да купи портрета, и тогава всички разноски за платното, за боитѣ оставатъ на ваша смѣтка. На физическия свѣтъ, платното, четкитѣ, боитѣ сѫ евтини, обаче, въ духовния свѣтъ сѫ много скѫпи. Въ невидимия свѣтъ едно парче платно, на голѣмина човѣшки ръстъ. струва единъ милионъ. Като се опиташъ да нарисувашъ образа на даденъ човѣкъ и излѣзе сполучливъ, ще получишъ десеть милиона лева възна-граждение. Не го ли нарисувашъ добре, десеттѣ милиона ще пропаднатъ. Ако днесъ изгубишъ десеть милиона, утре — десеть милиона, ще дойде кармата, съ която ще се разправяшъ хиляди години. Какво представя кармата? Кармата е дългъ, натрупанъ отъ несполучливо рисувани картини. Кой се е опитвалъ самъ да се рисува? Нѣкой се опитва да рисува своя образъ и се мѫчи да си предаде най-красиви чърти. Защо? Защото билъ душа. Кое е отличителното качество на душата? Едно отъ отличителнитѣ качества на душата е възможностьта й да обича. Следователно, който може да обича поне едно сѫщество, той има душа; не обича ли нито едно сѫщество, той нѣма душа. Само душата крие въ себе си възможностьта да обича Бога — Единниятъ и Вѣченъ принципъ въ живота. Или казано въ широкъ смисълъ: само душата има възможность да люби. Щомъ люби, душата познава Онзи, отъ Когото е излѣзла. Не познава ли своя Създатель, човѣкъ не може да люби. Той не е отворилъ още душата си за Божественитѣ лѫчи, т. е. за лѫчитѣ на Божественото слънце. Като се говори на хората за любовьта, за истината, за мѫдростьта, като Божествени принципи, нѣкои отъ тѣхъ правятъ движения съ главата си, махатъ я на една, или на друга страна. Защо? Не сѫ съгласни съ това, което имъ се говори. Какво трѣбва да правятъ? Да мислятъ. Понѣкога и клонетѣ на дървото се движатъ, но причинитѣ на това движение сѫ външни, а не вѫтрешни. Следователно, за да осмислите движението на главата си, пренесете го вѫтре въ себе си. Нека стане вѫтрешно движение въ главата. Вѫтрешното движение въ главата наричаме мисъль. Ще каже нѣкой, че човѣкъ не трѣбва да мисли много. Отде знае това? Отъ опитность. Опитноститѣ на единъ човѣкъ не сѫ мѣродавни за всички хора. При това, каква опитность е гази, при която мисъльта не взима участие? Ще каже нѣкой, че отъ опитность е дошълъ до заключението, че не може да намѣри човѣкъ въ свѣта, когото да обича. Защо? По две причини: или той самъ нѣма душа; или хората, които се движатъ около него, нѣматъ душа. Резултатътъ на неговия животъ ще бѫде 0:0=0. Каква философия има въ това? Какво знание е придобилъ този човѣкъ? Той знае само това, че едно празно гърне и още едно празно гърне даватъ две празни гърнета. Празнитѣ гърнета не даватъ нищо, но ако имате две пѫпки отъ нѣкое дърво, или растение, вие ще придобиете нѣщо. Ако пѫпкитѣ сѫ отъ карамфилъ, ще цъвнатъ. Вие можете да се радвате на красивитѣ цвѣтове, но можете и да ги продавате. Ако имате две семки отъ ябълка и ги посадите, тѣ ще цъвнатъ, ще вържатъ плодъ и следъ нѣколко месеци ще откѫснете отъ дървото нѣколко хубави, сладки ябълки. И тъй, за да се ползува отъ проявитѣ на живота, човѣкъ трѣбва да има вѫтрешно отношение къмъ тѣхъ. Иска ли човѣкъ да се ползува отъ една идея, самата идея трѣбва да има вѫтрешно отношение къмъ него. Ако идеята нѣма никакво отношение къмъ човѣка, и ако човѣкъ нѣма никакво отношение къмъ идеята, всѣко взимане и даване помежду имъ остава безпредметво. Всѣка проява трѣбва да има свой центъръ, къмъ който да се съсрѣдоточаватъ всички сили. Въ този смисълъ, човѣкъ представя равностраненъ триѫгълникъ съ общъ центъръ, къмъ който се стремятъ всички негови енергии. Съ други думи казано: човѣкъ е сборъ отъ енергии, които се стремятъ къмъ общъ центъръ. И обратно: човѣкъ е сборъ отъ енергии, които излизатъ отъ общъ иентъръ и се разпръсватъ въ различни посоки. И при едното, и при другото положение получаваме единъ и сѫщъ резултатъ. Кой е резултатътъ на човѣшкия животъ? Любовьта. Любовьта е вѫтрешенъ процесъ, т. е. движение на сили отвѫтре навънъ. Понеже това движение излиза отъ единъ центъръ и се връща къмъ сѫщия центъръ, ние го наричаме „любовь къмъ Бога“. Следователно, да любишъ Бога и да бѫдешъ човѣкъ, това сѫ две еднакви понятия. Каже ли нѣкой, че е човѣкъ, това значи, че люби Бога. Отрича ли тази любовь, той се самозаблуждава, той не е още човѣкъ. Казвате, че човѣкъ е сѫщество, което мисли. Мисъль безъ любовь не сѫществува. Любовьта действува преди мисъльта. Тъй щото, за да мисли върху всичко онова, което Богъ е създалъ, човѣкъ трѣбва да люби Бога. Щомъ люби Бога, той мисли; и като мисли съ любовь, нѣщата му се откриватъ. Преди да види малкитѣ нѣща, човѣкъ трѣбва да види голѣмитѣ. Първо трѣбва да видишъ голѣмия камъкъ предъ себе си, а после ще видишъ малката игла, поставена на известно разстояние. Сегашнитѣ хора мислятъ непрекѫснато за своитѣ незавършени работи и недоучени уроци Какво показва това? Това показва, че когато е било време за учене, тѣ сѫ яли и пили, не сѫ мислили за уроцитѣ си. Учительтъ е преподавалъ, а тѣ сѫ ходили на угощения. Днесъ всички се намиратъ предъ матура, а виждатъ, че не сѫ готови. Питатъ ги нѣщо по математика — не знаятъ, пропадатъ на изпита. Питатъ ги нѣщо по геометрия — не знаятъ. Питатъ ги нѣщо по естественитѣ науки — сѫщо не знаятъ. Тѣ се виждатъ въ чудо, не знаятъ, какво да правятъ. Вие се намирате предъ прага на духовния свѣтъ, искате да влѣзете вѫтре, но не ви пущатъ безъ изпитъ. Непременно трѣбва да държите матура, а знанията ви сѫ оскѫдни. Ще кажете, че за духовния свѣтъ е нужно любовь. Вѣрно е, че любовьта разрешава всички въпроси, но какво разбирате вие подъ думата „любовь“? Ако сте търгували и сте изгубили всичкия си капиталъ, какво сте придобили съ тази търговия? Ако сте учили десеть години наредъ и сте станали безбожникъ, какво знание сте придобили? Ще кажете, че сте свършили по геология, познавате земята и промѣнитѣ, презъ които е минала. Ако знаете геология, а отричате сѫществуването на Бога, вие нишо не сте придобили. Това не е геология, но нѣщо подобно на анатомията, която изучава мъртвия човѣкъ, т. е. човѣка безъ живота въ него. Човѣкъ изучава човѣшкитѣ органи и тѣхнитѣ функции, но за истинския човѣкъ, който живѣе въ тия органи и ги управлява, нищо не знае. Всѣко знание е осмислено, когато може да се приложи на време и да даде резултатъ. Всѣка постѫпка, всѣко чувство сѫ ценни, когато иматъ съдържание въ себе си. Младъ, ученъ човѣкъ отива на планината да се разходи и носи съ себе си торба, пълна съ храна. На пѫтя си той срѣща млада, красива мома, която се е объркала въ гората. Той я спира и запитва, кѫде отива, какъ е изпаднала сама на това мѣсто. Тя разправя всичко, което е прекарала, но не може повече да ходи, чувствува се крайно уморена. Пѫтникътъ влиза въ положението й, разбира, че нищо не е яла и веднага й предлага парче хлѣбъ. Тя взима хлѣба, изяжда го и благодари на Бога, че е подкрепила силитѣ си. Следъ това благодари и на младия момъкъ. Отъ своя страна и той благодари, че е могълъ да срещне красотата на пѫтя си. Следъ това я изпраща до дома й. И двамата оставатъ доволни отъ случая, че се срещнали на планината. Това значи, да дадешъ на човѣка нѣщо на време и да знаешъ, какъ да благодаришъ. Това значи правилна постѫпка, въ която има съдържание и смисълъ. Следователно, всѣка мисъль, всѣко чувство и всѣка постѫпка, които иматъ вѫтрешно съдържание и смисълъ, сѫ ценни. Тѣ никога не губятъ значението си. Можете ли да говорите лошо за човѣкъ, който постѫпва съ една мома толкова добре? Той става свѣтълъ образъ за момата, а момата — за момъка. Никой не е въ състояние да раздѣли двама души, свързани помежду си съ любовь. Любовь, въ която нѣма правилна обмѣна, лесно изчезва. Обичайте хората съ чистота и светость на вашето сърдце, безъ да ги ограничавате, безъ да изисквате нѣщо отъ тѣхъ. Речете ли да имъ се налагате, да изпълняватъ вашитѣ желания, любовьта ще се отдалечи отъ васъ. Тогава ще се яви гнѣвътъ. Причината за гнѣва е незадоволеното човѣшко желание. Щомъ желанията ви не се задоволяватъ, вие се сърдите. За да не се гнѣви и да не изразходва енергията си, човѣкъ не трѣбва да си поставя желания, изпълнението на които зависи отъ други хора. Вие можете да обичате слънцето, звездитѣ, земята, дърветата, растенията, животнитѣ и хората, но не можете да имъ се наложите. Никой на никого не може да се налага. Човѣкъ и на себе си не може да се налага. Само Богъ може да измѣня и изправя нѣщата. Ако външниятъ свѣтъ, т. е. отношенията между хората единъ къмъ другъ могатъ да произведатъ пертурбация въ тѣхния организъмъ, това показва, че тѣ нѣмать правилни отношения къмъ живота. Сѫщевременно тѣ нѣматъ правилни отношения и къмъ Бога. За да не си създава излишни страдания, човѣкъ трѣбва да спазва следния законъ: въ единъ и сѫщъ моментъ да не се проявятъ две мисли, две чувства, две постѫпки. Запримѣръ, въ единъ и сѫщъ моментъ двама души не могатъ да черпятъ вода отъ една чешма. За проявата на всѣко нѣщо е опредѣленъ специфиченъ моментъ. Като знае това, човѣкъ трѣбва да спазва момента за проява на своитѣ мисли, чувства и постѫпки. Срещнатъ ли се две мисли, две чувства и две постѫпки, едната непременно трѣбва да отстѫпи. Коя отъ дветѣ ще отстѫпи? Между двама души всѣкога разумниятъ отстѫпва. Глупавиятъ никога не отстѫпва. Любовьта всѣкога отстѫпва, но не става нужда да отстѫпва, защото никога не се натъква на противоречия. Тя знае момента, кога трѣбва да се прояви. Любещиятъ знае, че за всѣко нѣщо е опредѣленъ специфиченъ моментъ на проявление. Соломонъ казва: „Всѣко нѣщо си има своето време“. Какво ще каже стариятъ, ако го накарате да дойде съ васъ на разходка, или ако му дадете твърда храна да яде? Той ще ви отговори: Синко, защо не ме покани на разходка, когато краката ми бѣха здрави? Защо не ми донесе тази вкусна храна, когато имахъ зѫби? Сега, като ви се говори по този начинъ, вие трѣбва да се научите да превеждате нѣщата. Безъ вѫтрешенъ преводъ на нѣщата вие ще изгубите възможностьта да разбирате Божествения езикъ. Какво означаватъ думитѣ младъ и старъ човѣкъ въ широкъ смисълъ? Младъ човѣкъ е онзи, който сега търси истината. Той не е намѣрилъ още истината. Старъ човѣкъ е този, който е намѣрилъ вече истината. И дветѣ положения сѫ на мѣсто. Обаче, какво е придобилъ стариятъ, ако, следъ като е намѣрилъ истината, не я оценилъ? Какво е придобилъ младиятъ, който търси истината безъ любовь? Като търси истината, младиятъ трѣбва да трепти за нея. Като намѣри истината, стариятъ трѣбва да я оцени. При това положение и двамата сѫ на правъ пѫть. Ще каже нѣкой, че следъ като е намѣрилъ истината, не се е ориентиралъ. Това показва, че е намѣрилъ истината, но не я разбралъ. Какво означава думата „ориентиране“? Ориентъ означава изтокъ. Значи, ориентирането подразбира намиране на единствената права посока на дадено желание. Всѣко желание, всѣка мисъль, всѣко чувство иматъ само по една права посока, както имаме само единъ изтокъ, единъ западъ, единъ северъ и единъ югъ. Четиритѣ точки на свѣта, това сѫ четири кардинални посоки за ориентиране на човѣка. Изтокъ представя главата на човѣка, западъ — краката, а споредъ нѣкои — стомаха. Югъ представя дробоветѣ на човѣка. Изтокъ представя още и права посока на движение. Изтокъ и западъ показватъ отношението на човѣка къмъ Бога и къмъ всичко създадено отъ Него. Северъ и югъ опредѣлятъ, какво човѣкъ трѣбва да извърши въ живота си. Изтокь подразбира още Божествения свѣтъ, югъ — човѣшкия свѣтъ. Човѣкъ започва живота си съ търсене на истината. Казано е въ Писанието: „Глава на твоето Слово е Истината“. Тукъ се явява една малка загадка: коя е тази глава на Словото, която наричатъ истина? Изтокъ наричаме още първопричина на нѣщата; западъ — отношение на човѣка къмъ създаденото. Защо човѣкъ се стреми къмъ истината? За да познае Битието. Ако не познава Битието, човѣкъ не може да познае истината. Ако не познава истината, той не може да познае любовьта. Ако не познава любовьта, той не може да познае мѫдростьта. Любовьта, мѫдростьта и истината представятъ живи сили въ природата, съ които човѣкъ трѣбва да се обмѣни. Познаването е вѫтрешень процесъ. Следователно, да познаешъ човѣка, това значи, да си готовъ да направишъ за него това, което той иска. Сѫщевременно и той трѣбва да бѫде готовъ да направи за тебе това, което ти искашъ. Тукъ не може да се яви никакво противоречие, защото познаването е свързано съ разумностьта. Само разумниятъ човѣкъ познава нѣщата. Когато човѣкъ се моли на Бога и не получава отвоворъ на молитвата си, едно отъ дветѣ е вѣрно: или той не познава Бога, или Богъ не го познава. Единъ беденъ човѣкъ се молѣлъ на Бога да му изпрати малко пари, да посрещне нуждитѣ си. Край кѫщичката на бедния миналъ единъ богатъ човѣкъ. Той чулъ молитвата му и на прозореца на бедния оставилъ една кесия, пълна съ пари. Като видѣлъ кесията, бедниятъ веднага я взелъ и благодарилъ на Господа, че толкова скоро отговорилъ на молитвата му. Богатиятъ, който билъ скритъ задъ кѫщичката, чулъ благодарностьта на бедния, отправена къмъ Бога, и му казалъ: Слушай, братко, азъ чухъ молитвата ти, а не Богъ. Кесията съ паритѣ е моя, азъ ти помогнахъ. Бедниятъ отговорилъ: Азъ благодаря на Бога, че те е накаралъ да ми помогнешъ. Ако Той не бѣше те накаралъ, ти никога нѣмаше да направишъ това. Богатиятъ продължилъ пѫтя си, но презъ всичкото време си мислѣлъ: Нима това не бѣше моя идея, да помогна на бедния човѣкъ? Като размишлявалъ известно време, най-после той се убедилъ, че наистина е станалъ проводникъ на волята Божия, и благодарилъ на Бога, че му се е далъ случай да изпълни Неговата воля. Сега азъ искамъ да остане въ ума ви идеята за правилно разбиране на Божията Любовь. Задръжте въ ума си опредѣлението за права мисъль, право чувство и право действие. Това е предметъ на новото учение. Щомъ е така, ще знаете, че новото учение има само единъ резултатъ. То говори само за една любовь — любовь къмъ Бога. Много е любилъ човѣкъ, но любовьта му всѣкога е имала два резултата: тя е започвала съ животъ, а свършвала съ смърть. Обаче, когато възлюбите Бога, ще имате само единъ резултатъ — животътъ: ще започнете съ животъ и ще свършите съ животъ. Който люби Бога, той никога не умира. Прекѫсне ли връзката си съ любовьта, човѣкъ умира. Докато е свързанъ съ любовьта, т. е. съ Бога, човѣкъ не умира. Затова и Христосъ казва: „Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога“. Познаването подразбира готовность въ човѣка да направи всичко, каквото неговиятъ възлюбенъ желае. Следователно, като обичате Бога, вие можете да направите за Него всичко, каквото Той желае. И ако Богъ прави за васъ всичко, каквото желаете, и Той ви обича. Това сѫ максими на новото учение, които трѣбва свещено да пазите въ душата си. Ако прилагате тия максими въ живота си, вие ще имате едно начало безъ край, едно велико блаженство, непостижимо за обикновения човѣкъ. Само при това положение ще се оправдае стиха отъ Евангелието: „Каквото попросите въ мое име, ще ви се даде“. Докато хората търсятъ Бога въ Свещенитѣ книги, въ свещенитѣ образи на свѣта, никога нѣма да Го намѣрятъ. Богъ е вънъ и вѫтре въ свѣта, а Свещенитѣ книги и свещенитѣ образи представятъ резултатъ на нѣщо. Въ Свещенитѣ книги намирате мисъльта на велики хора, но тѣ сѫ извънъ тѣзи книги. Човѣкъ прави доброто, но не е въ самото добро. Човѣкъ мисли, но не е въ мисъльта си. Хората сѫ свързани по мисъль и по чувства едни съ други, но сами тѣ не сѫ въ мислитѣ, нито въ чувствата си. Мислитѣ и чувствата имъ показватъ само тѣхнитѣ правилни отношения. Когато отношенията между двама души сѫ правилни, тѣ живѣятъ въ пълна хармония и единство. Между тия хора никога не се поражда съмнение или колебание. Такова трѣбва да бѫде отношението между човѣка и Бога. Започне ли да разглежда, дали Божествената мисъль е права, човѣкъ се намира на кривъ пѫть. Човѣкъ има право само да провѣрява, дали една мисъль е Божествена. Щомъ се убеди, че е Божествена, той трѣбва да знае, че тя е права. Всички Божествени мисли сѫ прави — нищо повече. Тѣ иматъ само единъ резултатъ. Божественитѣ мисли носятъ животъ, а човѣшкитѣ — смърть. За да не умира, човѣкъ трѣбва да свърже мисъльта си съ Божията. Когато свърже мисъльта си съ Божията мисъль, човѣкъ ще се освободи отъ всички нещастия и мѫчнотии. По този начинъ той ще се справи и съ кармата си. Тогава той ще разбере смисъла на стиха въ Писанието: „Ще залича всичкитѣ имъ грѣхове и никога нѣма да ги спомена.“ Като ученици, вие сте дошли на земята да учите. На какво трѣбва да разчитате на физическия свѣтъ? Докато сте на физическия свѣтъ, вие трѣбва да разчитате на краката си, съ които се крепите. Тѣ сѫ основа на вашия животъ. Вие трѣбва да разчитате на рѫцетѣ си, съ които влизате въ отношение съ окрѫжаващитѣ. Вие трѣбва да разчитате още на очитѣ си, на ушитѣ си, на носа си, на устата си. Това сѫ пособия, които трѣбва да държите въ пълна изправность. Дойдете ли до духовния свѣтъ, вие трѣбва да разчитате на своитѣ чувства и на своето сърдце. Въ умствения свѣтъ вие трѣбва да разчитате на своитѣ мисли. Въ Божествения свѣтъ пъкъ трѣбва да разчитате на любовьта. „Които чуятъ гласа на Бога, ще станатъ и ще оживѣятъ.“ Да станешъ, това значи, да бѫдешъ здравъ. Да станешъ, това значи, да бѫдешъ добродетеленъ. Да станешъ, това значи да имашъ любовь къмъ Бога. Да станешъ, това значи, да съзнавашъ, че съ Бога всичко можешъ да направишъ. Ставате ли сутринь отъ сънь, дръжте въ ума си идеята, че сте станали, за да направите всичко, което ви се дава като задача на деня. Запитвате ли се, защо станахъ, какво да правя днесъ, вие не сте станали още. Какъ сте мислѣли досега? Колцина отъ васъ сѫ мислѣли тъй, както азъ ви говоря тази сутринь? Ако не сте мислѣли така, причината за това е, че се намирате въ черупката на яйцето. Тази сутринь азъ ида при васъ да счупя черупката на яйцето и да ви освободя отъ ограничения животъ. Какво може да постигне човѣкъ въ една черупка? Черупката на яйцето е затворъ за човѣка. Ако на 20-ия день не дойде нѣкой да го освободи, той е осѫденъ на смърть. Кой ще ви освободи отъ черупката на яйцето? Който знае законитѣ на любовьта, на мѫдростьта и на истината. Казано е, че истината ще ни направи свободни. Значи, дойде ли човѣкътъ на истината при васъ, той ще ви освободи. Той владѣе магическата прѫчица. Достатъчно е да удари съ нея, за да придобие всичко, каквото му е нужно. Който знае законитѣ на магическата прѫчица, той може да бѫде здравъ, добъръ, любещъ, ученъ и т. н. Който .знае тия закони, той ще се разговаря приятелски съ скръбьта, съ нещастието, съ мѫчнотията и, вмѣсто тѣхъ ще постави радостьта, надеждата, насърдчението. Срѣщате единъ човѣкъ, който веднага ви казва, че е скърбенъ. За какво скърби? Той трѣбва да опредѣли специално, за какво скърби. А тъй, да казва само, че скърби, това е много неопредѣлено. Младата мома скърби, въздиша, не казва, защо скърби. Давамъ й едно писмо отъ нейния приятель. Тя огваря писмото, чете го, и скръбьта й се превръща въ радость. Срѣщамъ единъ младъ момъкъ, и той скърби и пъшка. За какво скърби, и той не казва. Давамъ и на него едно писмо отъ приятелката му, и скръбьта изчезва. Едно е нужно на човѣка, за да се превърне скръбьта му въ радость. Какво? Да не прекѫсва връзката си съ любовьта. Дай на човѣка писмото, което носишъ отъ неговата възлюбена, или отъ неговия възлюбенъ, и скръбьта му ще се превърне въ радость. За да живѣе въ радостьта и въ изобилието на живота, човѣкъ трѣбва всѣка сутринь да отива при своя възлюбенъ, да получи писмото си и да се върне у дома си да започне работата, която му е опредѣлена за деня. Така трѣбва да живѣе ученикътъ, така трѣбва да живѣе всѣки човѣкъ. Живѣе ли така, дето и да се намира, при каквито условия да бѫде, животътъ му се осмисля. Богъ е възлюбениятъ на човѣшката душа. Човѣкъ е дошълъ на земята да се освободи отъ скръбьта и да влѣзе въ радостьта. Той е дошълъ на земята да се освободи отъ смъртьта и да влѣзе въ вѣчния животъ. Това значи правилно разбиране на живота и на любовьта. Ние сме проявената любовь на нашия Небесенъ Баща. Така да бѫде! * 40. Лекция отъ Учителя, държана на 28. май, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Доброто орѫжие" 17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. III (1929-1930 г.), Пѫрво издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Стойность на нѣщата Като четете шестата глава отъ Посланието къмъ Ефесянитѣ, вие подразбирате ония лоши сѫщества, които сѫ въплътени на земята, съ цель да подържатъ неправдата. Като четете Стария и Новия заветъ, вие виждате, че се говори за нѣща, които не остаряватъ, които не губятъ цената си. Такива нѣща ние наричаме „истинни“ или „истини“. Тѣ нѣматъ опредѣлена възрасть и опредѣлено време. Тѣ се случватъ презъ всички времена и епохи и всѣкога минаватъ за нови. Затова казватъ, че нѣма стара или нова истина. Истината е една и сѫща презъ всички времена. Запримѣръ, влиянието на храната, на въздуха, на свѣтлината, на водата е едно и сѫщо върху организмитѣ презъ всички времена. Каквото представятъ свѣтлината, въздухътъ, водата и храната за физическия човѣкъ, сѫщото представятъ и за духовния човѣкъ. За да разберете стойностьта и значението на тия елементи за духовния човѣкъ, вие трѣбва да ги преведете, да видите, всѣки елементъ на какво отговаря въ човѣка. Запримѣръ, въздухътъ отговаря на човѣшкитѣ мисли, водата — на човѣшкитѣ чувства. Споредъ нѣкои, волята има отношение къмъ храната. Наистина, храната дава устойчивость на организъма. Характерътъ, устойчивостьта на човѣшкитѣ убеждения се опредѣлятъ отъ храната, която човѣкъ употрѣбява. Мнозина мислятъ, че ако употрѣбяватъ месна и разнообразна храна, ще станатъ физически силни, здрави, пълни. Тѣ сѫ на кривъ пѫть. Преди всичко, пълнотата не показва, че човѣкъ е здравъ. Отъ друга страна, пълнотата не зависи отъ храната само. Онази храна е добра за човѣка, която е въ състояние да организира силитѣ на неговия организъмъ. Не може ли да направи това, колкото да пълнѣе, човѣкъ трупа само материя, безъ да я организира. Всѣка клетка въ човѣшкия организъмъ трѣбва да бѫде организирана, жива, за да взима съзнателно участие въ функциитѣ на неговитѣ органи. Не взима ли участие въ функциитѣ на човѣшкитѣ органи, тази клетка е мъртва. Щомъ е мъртва, тя е сѫщевременно вредна за организъма. Това, което се иска отъ физическата храна на човѣка, се изисква и отъ духовната му храна. Духовниятъ човѣкъ се храни съ мисли, чувства и постѫпки. Следователно, ако мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка не взиматъ участие въ съграждане на неговото духовно тѣло, тѣ сѫ мъртви. Щомъ сѫ мъртви, тѣ сѫ вредни. Какво добро може да допринесе една отрицателна мисъль на човѣка? Много религиозни хора се безпокоятъ за живота си, за материалното си състояние и мислятъ, че въпрѣки тѣзи безпокойства ще постигнатъ нѣщо духовно. Мисли, които внасятъ смущение и тревога, не сѫ творчески. Тѣ оставатъ за торъ въ организъма. Други пъкъ се страхуватъ отъ хората, предпазватъ се отъ тѣхъ. Защо? Лоши били. Какъ познаватъ тѣ, кой човѣкъ е добъръ и кой — лошъ? Ако разглеждатъ хората отъ свои лични разбирания, тѣ вървятъ въ кривъ пѫть. Единъ боленъ, съ изкривена челюсть, отишълъ при единъ лѣкарь, да търси помощь. Щомъ влѣзълъ въ стаята на лѣкаря, последниятъ го погледналъ и веднага му ударилъ една плесница. Болниятъ се възмутилъ отъ лѣкаря и се почудилъ, какъ е попадналъ при такъвъ лошъ човѣкъ. Като видѣлъ, че болниятъ стои като зашеметенъ, лѣкарьтъ го хваналъ за дрехата и му казалъ: Хайде, върви у дома си! Болниятъ излѣзълъ отъ стаята на лѣкаря и, като се окопитилъ, за белязалъ, че челюстьта му била намѣстена. Тогава той си казалъ: Благодаря на този лѣкарь, че ме удари. На мѣсто бие. При това не ми взе пари. Добъръ човѣкъ е той. Лѣкарьтъ започналъ зле, свършилъ добре. Това е правиятъ методъ на работа. Не е правилно да започва човѣкъ добре и да свършва зле. Въ природата сѫществува законъ на последователность и постоянство. Ако човѣкъ прилага този законъ въ живота си, работитѣ му ще свършатъ съ успѣхъ. Който не прилага този законъ, той очаква да получи всичко наготово: знание, богатство, сила. Това е невъзможно. Знание, богатство, сила, придобити по лесенъ начинъ, не могатъ да оправятъ свѣта. Тѣ не носятъ щастие нито на самия човѣкъ, нито на окрѫжаващитѣ. Колко глави на американски милиардери сѫ пострадали отъ крадци и апаши! Отъ така спечелени милиарди никой не е станалъ щастливъ. Не само свѣтскитѣ хора се молятъ за пари, но и нѣкои религиозни четатъ молитви, посещаватъ събрания, съ цель да получатъ отнѣкѫде нѣкакви суми, да подобрятъ материалното си положение. Тѣ ходятъ отъ единъ приятель на другъ, да искатъ пари, и разправятъ, какви нужди иматъ. Добре е да има човѣкъ приятель, на когото да разкаже своитѣ трудности. Представете си, обаче, че при васъ дойдатъ десетина ваши приятели, и всѣки ви разправя своитѣ мѫчнотии, всѣки иска да му помогнете. Това е все едно да те посетятъ десеть души и да ти показватъ ранитѣ си. Ти не разбирашъ отъ медицина, не знаешъ, какъ да имъ помогнешъ. Следователно, имашъ ли рана, покажи я само на специалистъ, на вещъ човѣкъ. Само той ще ти помогне. Видишъ ли, че нѣкой човѣкъ не разбира отъ медицина, не му говори за раната си, нито я показвай. Като заболѣятъ, хората веднага търсятъ лѣкарь, да имъ даде нѣкакво лѣкарство, или да имъ направи инжекция. И това е добре, но тѣ не сѫ опитали силата на добрата мисъль. Една добра мисъль произвежда по-голѣми резултати отъ лѣкарствата и отъ инжекциитѣ на лѣкаритѣ. Отправете съзнателно и съ любовь една добра мисъль къмъ нѣкого и вижте, какъвъ резултатъ ще даде. Мисъль, приложена правилно и на мѣсто, всѣкога лѣкува. Мощно нѣщо е мисъльта. Ако нѣкой страда отъ треска, той може да се лѣкува само съ мисъльта си. Запримѣръ, нека вземе известна сума съ себе си и отиде въ една аптека и мислено поиска отъ аптекаря десеть сантиграма хининъ. Следъ това да се върне у дома си, да вземе чаша гореща вода, да изсипе хинина вѫтре, да изстиска нѣколко капки лимонъ и да изпие водата съ мисъльта, че въ нея има хининъ. Следъ нѣколко часа треската ще изчезне. Обаче, за този опитъ се иска вѣра и силна мисъль, безъ никакво раздвояване. За да успѣва въ живота си и да си служи правилно съ своитѣ мисли, човѣкъ трѣбва да прилага закона на равновесието, да уравновесява силитѣ си. Бакалитѣ прилагатъ този законъ. Тѣ иматъ везни, съ които мѣрятъ стоката си. На едното блюдо турятъ стоката, на другото — грамоветѣ, и, докато не уравновесятъ и дветѣ блюда, тѣ не даватъ покупката на клиента си. И човѣкъ има такива везни въ себе си, съ които може да мѣри мислитѣ си, докато ги уравновеси. Дойде ли една мисъль въ ума на човѣка и започне да го смущава, той трѣбва да я тури на везнитѣ и да я премѣри. Щомъ тури на едното блюдо мисъльта, на другото — мѣрката, той веднага ще познае, права ли е мисъльта, или не. Всѣки човѣкъ носи въ себе си Божествената мѣрка, съ която опредѣля, коя мисъль е права, и коя не е. Когато човѣкъ дава пѫть на криви мисли въ себе си, това показва, че той не е приложилъ Божествената мѣрка къмъ тѣхъ. При тази мѣрка, вложена дълбоко въ душата на човѣка, невъзможно е той да мисли криво. Кривитѣ мисли нарушаватъ вѫтрешния миръ въ човѣка и го изкарватъ отъ равновесието на живота му. Като ученици, вие трѣбва да се стремите къмъ изправяне на мисъльта. Чиста, права трѣбва да бѫде вашата мисъль, безъ никакво петно. Вие се стремите къмъ духовния свѣтъ, дето не се позволява никаква нечистота. Видятъ ли най-малкото петно на вашата мисъль, тѣ веднага ще ви върнатъ назадъ. Предъ тѣхъ всичко е открито. Ако видите човѣкъ, облѣченъ съ бѣли дрехи, вие ще се радвате на чистотата, която го обгръща. Забележите ли най-малкото петно на бѣлата му дреха, вие веднага ще го спрете и ще го накарате да се върне у дома си да се изчисти. Ако на физическия свѣтъ не се търпи нечистотата, колко повече тя е нетърпима въ по-високитѣ свѣтове — духовниятъ и Божествениятъ. Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да започне отъ физическата чистота. Дрехитѣ, обущата, тѣлото трѣбва да бѫдатъ идеално чисти. Човѣкъ трѣбва да мие лицето, рѫцетѣ, зѫбитѣ си по десеть пѫти на день. Зѫбитѣ не трѣбва да се миятъ всѣкога съ четка, да се изтъркватъ. Достатъчно е да ги миете съ топла вода и сапунъ, или съ малко спиртъ. Много болести се дължатъ на микробитѣ, които се развиватъ въ зѫбитѣ. Чистъ трѣбва да бѫде човѣкъ въ всѣко отношение. Ако човѣкъ не е готовъ да подържа физическа чистота на тѣлото си, какъ ще подържа своята духовна чистота? И следъ всичко това той иска да стане великъ, гениаленъ човѣкъ. Кой човѣкъ е гениаленъ? Гениалниятъ се отличава съ голѣма разумность. Той има голѣми знания, които прилага въ живота си. Какъвъ смисълъ иматъ знанията, ако сѫ неприложими? Ще каже нѣкой, че знае, какъ е създаденъ свѣтътъ, какво е било първоначалното състояние на земята, а като се намѣри предъ една мѫчнотия, не може да понася. Гениалниятъ разбира смисъла на нѣщата и ги използува. Като види овца, той разбира, какво представя тя и гледа на нея като на символъ въ цѣлата природа. Ако нѣкой е недоволенъ отъ живота си, нека се спре предъ една овца, която пасе тихо и спокойно зелената трева. Той има на разположение две-три яденета, има кѫща, удобства, а овцата по цѣлъ день яде само трева и стои на открито — на дъждъ, на вѣтъръ и пакъ е доволна. Добре е човѣкъ да се стреми нагоре, но той трѣбва да се поучава и отъ по-долнитѣ и малки сѫщества подъ себе си. Ще кажете, че овцата не се развива. И овцата се развива, но много бавно. Превознитѣ срѣдства, съ които тя пѫтува, сѫ много слаби, вследствие на което развитието й е почти незабелязано. Голѣмо търпение се иска отъ овцата, но още по-голѣмо отъ човѣка. Само разумниятъ и гениаленъ човѣкъ може да бѫде търпеливъ. Обикновениятъ, обаче, носи неволята, той търпи по необходимость. Какъ се изразява разумностьта? Едно отъ качествата на разумностьта е това, че тя си служи съ закона на свободата, а не съ насилието. Когато крокодилътъ гълта цѣли жабчета, той прилага насилието. Какъвъ е резултатътъ тогава? Който прилага насилието, той самъ го опитва на гърба си. Въ рѣката Нилъ има особени жабчета, които крокодилътъ гълта цѣли. Като влѣзатъ въ корема му, тѣ започватъ да гризатъ, докато направятъ дупка вѫтре. Водата влиза въ тази дупка, и крокодилътъ се обръща съ корема си нагоре и умира. Жабчето дава добъръ урокъ на крокодила. То му доказва, че който прилага закона на насилието въ рѣката, т. е. въ живота, той самъ ще опита последствията на този законъ. Не желайте нѣща, които не сѫ за васъ, защото ще прегризатъ корема ви и преждевременно ще заминете за онзи свѣтъ. Натъкнете ли се на нѣкое желание подобно на малкото жабче, затворете устата си, докато се размине. Щомъ жабчето ви отмине, отворете устата си и продължете своя пѫть. Единъ турски дервишъ носѣлъ торба съ барутъ. Той миналъ край едно дете, което носѣло запалена главня въ рѫката си. Дервишътъ веднага се спрѣлъ, направилъ пѫть на детето да мине и следъ това продължилъ своя пѫть. Малко е детето, но дервишътъ му отстѫпилъ да мине първо. Разуменъ е дервишътъ. Той знае, че барутъ и запалена главня не могатъ да стоятъ наблизо. Това сѫ примѣри, сравнения, които можете да използувате за вашия вѫтрешенъ животъ. Често човѣкъ се натъква на свои вѫтрешни състояния, които не може да разреши самъ. Той трѣбва да се обърне къмъ мѫдрецитѣ въ живота. Кѫде ще срещнете тия мѫдреци? Вие ще ги срещнете между хората, въ книгитѣ, въ пѣснитѣ. Тѣ сѫ оставили своитѣ съвети навсѣкѫде въ живота. Човѣкъ се нуждае отъ помощьта на мѫдри и велики хора. Свѣтътъ е пъленъ съ сѫщества, изостанали въ своето развитие, които влияятъ на човѣка. Много отъ тия сѫщества нѣматъ нищо общо съ даденъ човѣкъ, но го нападатъ съ своитѣ лоши мисли. Нѣкои пъкъ иматъ роднински връзки съ тѣхъ. Тѣ сѫ дѣди, прадѣди на даденъ човѣкъ и, като не могатъ сами да се ориентиратъ въ невидимия свѣтъ, обикалятъ около своя близъкъ и започватъ да му влияятъ съ своитѣ мисли. Често една тѣхна мисъль може да произведе цѣла пертурбация въ ума на човѣка. Въ такъвъ случай той се нуждае отъ помощьта на опитенъ човѣкъ, да му даде начинъ, да се освободи отъ тази чужда. отрицателна мисъль. Дали вѣрвате въ тая нѣща, това не е важно. Вѣрвате, или не, независимо отъ това, нѣщата си сѫществуватъ. Дали вѣрвате въ тона do, не е важно. Този тонъ сѫщесттува въ природата. Въ природата сѫществува и мажорна, и миньорна музика, независимо това, дали вие я признавате. Вашиятъ дѣдо и прадѣдо сѫществуватъ нѣкѫде въ пространството, макаръ вие да не признавате тѣхното сѫществуване. Като започне да ви влияе съ мисъльта си, искате или не, ще го признаете. Ако можете да му помогнете, ще помогнете и на себе си; ако не можете да му помогнете, ще го посъветвате да си отиде, да потърси другъ нѣкой, който ще му помогне. И въ единия, и въ другия случай трѣбва да бѫдете искрени, да не го залъгвате. Никога не говори това, което не знаешъ. Човѣкъ трѣбва да говори истината. Малко знаешъ, малко говорй, но каквото кажешъ, да бѫде истина. И малкото знание е толкова благословено, колкото и голѣмото. Малкото знание, което човѣкъ е опиталъ и приложилъ, е благословено, защото има условия да расте и да се развива. Обаче, ако човѣкъ има много знания, но неприложени и непровѣрени, нищо не се ползува. За предпочитане е да имашъ сто лева златни, отколкото хиляда книжни. Много отъ идеитѣ на хората сѫ подобни на книжнитѣ пари и сѫ осѫдени на остаряване. Идеи, които остаряватъ, нищо не ползуватъ човѣка. Ще каже нѣкой, че идеитѣ му били мистични. Идеитѣ му били мистични, но остаряватъ! Щомъ остаряватъ, тѣ не сѫ мистични. Мистични идеи сѫ ония, които оставатъ презъ вѣчностьта. Такива сѫ идеитѣ на гениалнитѣ хора, на светиитѣ, на Учителитѣ. Като погледне къмъ онова, което Богъ е създалъ, мистикътъ се изпълва съ благоговѣние. И за него има нѣща непонятни, които изпълватъ душата му съ свещенъ трепетъ и любовь къмъ Бога. Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да знае всичко. Това е повърхностно заключение. Има нѣща, които човѣкъ трѣбва да разбира, но има нѣща, които не трѣбва да разбира и знае. Вие имате единъ приятель, когото обичате. Единъ день се научавате, че той извършилъ нѣкакво престѫпление. Вие веднага се отдръпвате отъ него. Не е ли по-добре да не знаехте за престѫплението, което приятельтъ ви извършилъ? Вървите съ единъ човѣкъ, за когото казватъ, че билъ голѣмъ мистикъ. Срѣщате на пѫтя си единъ слабъ, беденъ човѣкъ. Мистикътъ, който обикновено е въорѫженъ отъ главата до краката, удря болния човѣкъ и го поваля на земята. Набързо той изважда ножоветѣ си и го оперира: разрѣзва гърдитѣ, корема, изважда вѫтрешнитѣ органи и ги туря настрана. Вие гледате, чудите се, какво прави този човѣкъ — нищо не разбирате. Следъ това мистикътъ налива въ единъ сѫдъ чиста вода и измива всички органи, които после туря на мѣстата имъ, и ги намазва съ нѣкакво масло. Следъ операцията виждате слабия човѣкъ възстановенъ, но подмладенъ, бодъръ, свежъ, като че е възкръсналъ. Първоначално, докато не знаехте, какво ще излѣзе отъ операцията, считахте, че мистикътъ е лошъ, жестокъ човѣкъ. После, като разбрахте, какво направи, измѣнихте мнението си за него. Казвате, че мистикътъ е добъръ човѣкъ. Има смисълъ човѣкъ да разруши нѣщо, но ако може отъ него да съгради нѣщо по-добро и по-здраво. Такъвъ човѣкъ наричаме добъръ. Не може ли човѣкъ да съгражда нѣщата отново, той е лошъ. Лошиятъ човѣкъ руши и разваля, но не може да съгражда и обновява. Съвременнитѣ хора се въорѫжаватъ, но като не знаятъ, какъ и кѫде да прилагатъ орѫжията си, тѣ се страхуватъ. Като се намѣрятъ предъ нѣкой недѫгъ, тѣ започватъ да се плашатъ отъ него, да не ги зароби. Орѫжието имъ е въ рѫката, а се страхуватъ отъ своитѣ недѫзи. Натъкнете ли се на нѣкой свой недѫгъ, извадете орѫжието си, ударете недѫга въ сърдцето, повалете го на земята и започнете да мушкате съ ножа си. Мушкайте, рѣжете, извадете вѫтрешностьта му и следъ това измийте всичкитѣ му части съ чиста вода. Съберете частитѣ му, турете ги на мѣстата имъ, намажете ги отгоре съ масло, духнете единъ пѫть, и всичко ще се преобрази — недѫгътъ ще се превърне въ нѣщо ново, годно за работа и животъ. Той е билъ недѫгъ, докато ималъ чужди вещества, нечистотии въ себе си. Щомъ се изчисти, той се превръща въ добро. Не се страхувайте отъ операцията. Колкото да е сериозна, тя ще допринесе нѣщо добро на човѣка. Следователно, не се страхувайте отъ операции, които носятъ благо за човѣка. Направете такава операция на ония ваши мисли, чувства и желания, които сѫ слаби и хилави, отъ които нищо не можете да направите. Направете имъ операция и ги раздайте на ония сѫщества, които се нуждаятъ отъ тѣхъ. Както коткитѣ се нуждаятъ отъ червата и шкембетата, така и въ васъ има сѫщества, на низъкъ умственъ и духовенъ уровенъ, които се хранятъ съ вашитѣ недѫзи. Дайте недѫзитѣ си на тия сѫщества, да се нахранятъ съ тѣхъ. Като се разхождате по улицитѣ на нѣкой малъкъ градъ, вие срѣщате търговци на черва и шкембета. Следъ тѣхъ вървятъ котки и мяучатъ. Всѣки човѣкъ, който види своята котка следъ шкембетата, ще каже на търговеца да й отрѣже едно парче. Каквато работа да има, той ще я остави, за да задоволи котката си и да престане да мяучи. Кой човѣкъ нѣма въ себе си по една-две котки, по цѣли часове да мяучатъ за парче шкембе? Дайте имъ едно парче отъ шкембето, което търговецътъ продава, да престанатъ да ви безпокоятъ. Шкембетата представятъ недѫзитѣ въ човѣка. Отрѣжете тия недѫзи отъ себе си и ги дайте на ония низши сѫщества, които се хранятъ съ тѣхъ. Следователно, всичко, което става вънъ отъ човѣка, става и въ неговия вѫтрешенъ животъ. Като не знае причинитѣ на нѣщата, т. е. връзката между външния и вѫтрешенъ животъ, човѣкъ констатира само нѣщата, безъ да разбира тѣхния дълбокъ вѫтрешенъ смисълъ. Нѣкой казва, че е неразположенъ. Защо е неразположенъ, и той не знае. Следъ това отива въ една гостилница, дето си хапва отъ две-три яденета и следъ това казва, че е добре разположенъ. Защо е билъ неразположенъ? Защото билъ гладенъ. Защо е разположенъ? Защото се нахранилъ. Въ разсѫжденията си той спира дотукъ. Защо му се е дала възможность да се нахрани, той не се запитва. Обаче, като върви по улицитѣ, той вижда на едно мѣсто стара баба, която счупила крака си и не може да мръдне отъ мѣстото си. Ако я дигне на рѫце и занесе у дома й, той е разбралъ предназначението на храненето. Той се е нахранилъ, придобилъ сила и разположение, съ единствената цель да помогне на старата жена. Една отъ задачитѣ му е да дигне бабата на гърба си и да й услужи. Изпълни ли задачата си, както трѣбва, той е влѣзълъ вече въ рая. Ако не изпълни задачата си и се откаже да услужи на старата жена, съ това той е подписалъ своята смъртна присѫда. Такава задача е дадена и на обикновения човѣкъ, и на ангела. Отъ всички се иска правилно разрешение на задачата. Сега, презъ тази година, всѣки трѣбва да реши задачата си съ бабата. Бабата представя слабото, хилавото въ човѣка, което всѣки трѣбва да дигне на гърба си и да го занесе на мѣстото му. Може ли да направи това, той ще влѣзе въ рая, дето ще получи наградата си. И бабата, отъ своя страна, ще му благодари. Като направите тази услуга на бабата, вие ще разберете, какво значи, да подигнешъ слабия и немощния. Само по този начинъ вие ще разберете, че всѣки човѣкъ, колкото и да е грѣшенъ, заслужва вниманието на Бога. И той е въ състояние да изпълни волята Божия. Единъ ангелъ, като гледалъ отъ небето, какъ живѣятъ хората, казалъ въ себе си: Не трѣбва Богъ да имъ помага. Ако ги изостави, тѣ ще си научатъ уроцитѣ. Като разбралъ мисъльта на ангела, Богъ го изпратилъ на земята, между хората, да живѣе като човѣкъ, да види, трѣбва ли, наистина, Богъ да се откаже отъ хората. Презъ една зимна, студена нощь ангелътъ се връщалъ отъ работа, но толкова много измръзналъ, че не могълъ да се движи. Спрѣлъ се на пѫтя, цѣлъ треперещъ, и гледалъ, отде ще му дойде помощь. Въ този моментъ край него миналъ единъ пиянъ, който се клатушкалъ на една и на друга страна. Като видѣлъ, че човѣкъ стои на пѫтя, цѣлъ трепери отъ студъ и не може да се движи, той му казалъ: Братко, и ти си закѫсалъ като мене. Я се качи на гърба ми, да те занеса до нѣкое мѣсто. Ангелътъ се качилъ на гърба на пияния, който го занесълъ до дома му и го оставилъ. Значи, пияниятъ, който минава за грѣшникъ, изпълнилъ волята Божия. Нѣкой мисли, че за да изпълни волята Божия, трѣбва да стане светия. Не е така. При каквото положение да се намира, човѣкъ трѣбва да е готовъ да изпълни волята Божия. Като се видѣлъ на гърба на пияния, ангелътъ разбралъ, че мислилъ криво. Всѣкога и при всички случаи трѣбва да се помага на човѣка заради Божественото, което е въ него. Въ всѣки човѣкъ има нѣщо красиво, което се проявява и изпълнява волята Божия. Ето, днешниятъ день — срѣда, е деньтъ, въ който трѣбва да приложите идеалната обхода. Защо трѣбва да бѫдете недоволни? Недоволството показва, че има нѣкакво неразбиране на нѣщата. Колкото е по-голѣмо недоволетвото, толкова е по-голѣмо и неразбирането. Изчезне ли недоволството, човѣкъ е дошълъ до известно равновесие въ себе си. Изчезне ли недоволството, въпроситѣ се разрешаватъ. Когато човѣкъ попадне при условия да прояви недоволството си, нека се вглъби въ себе си и се свърже съ великия Божи Промисълъ. Направи ли това, тои ще разбере, че задъ всѣко явление въ живота и въ природата се крие нѣкаква разумна причина, която регулира нѣщата. Колкото да сѫ противоречиви известни явления, ако резултатътъ имъ е възходящъ, това показва, че тѣ сѫ допуснати като уроци за човѣка. Отъ тѣзи уроци той се подига. Тѣ представятъ известно посвещение, презъ което човѣкъ неизбѣжно трѣбва да мине. Какво ще кажете за войнитѣ? Ако резултатътъ на войнитѣ е възходящъ, тѣ сѫ допуснати съ нѣкаква разумна цель. Човѣкъ трѣбва да се учи отъ всичко. Дали нѣщата ставатъ вънъ или вѫтре въ човѣка, той трѣбва да вади отъ всичко поука. Ако следъ една война убититѣ оживѣятъ и възкръснатъ, хората вървятъ по възходяща линия. Не оживѣятъ ли, има нѣщо неразумно въ войната. Като ученици, вие искате да разберете своя личенъ животъ. За тази цель вие трѣбва да вървите отъ общото къмъ частното. Това, което става въ цѣлокупния животъ, става и въ живота на отдѣлния човѣкъ. Кой не е преживялъ войната въ себе си вѫтре? Кой не е преживялъ падане на духа, отчаяние и обезсърдчение, следъ като е видѣлъ бойното поле въ себе си, осѣяно отъ убити и ранени? Защо се отчайва човѣкъ? Защото неговото слънце е залѣзло. Щомъ залѣзе слънцето му, той трѣбва да запали свѣщь или огънь на огнището си, да не остане въ пъленъ мракъ. Следъ това, нека се опита да съживи убититѣ и да излѣкува своитѣ ранени. Любовьта е единствената сила, която може да лѣкува и възкресява. Колкото малка да е любовьта, тя е въ състояние да стопли и подигне човѣка. Следователно, никога не загасвайте огъня на огнището си, никога не загасвайте своята свѣщь. Какво представя огъньтъ? Огъньтъ не е нищо друго, освенъ топлина въ сърдцето на човѣка. Тази топлина наричаме любовь. Като люби ближнитѣ си, човѣкъ помага и на себе си. Ако никого не люби, човѣкъ е осѫденъ на замръзване. Отвънъ има голѣмъ студъ, около 30 - 40°, който замръзява всичко живо. За да не замръзнете, запалете огъня на вашето огнище. Колкото слабъ да е, огъньтъ трѣбва постоянно да гори. Силата на човѣка се познава по неговата любовь. Силенъ човѣкъ е онзи, който люби, безъ да очаква другитѣ да го любятъ. Който очаква на любовьта на другитѣ хора, той живѣе на чуждъ кредитъ. Който иска да стане силенъ, да прояви Божественото въ себе си, той трѣбва да обича. Радвайте се, когато хората обичатъ, защото могатъ да станатъ силни. Обаче, стремете се да проявите своята любовь, за да станете и вие силни. И тъй, прилагайте любовьта въ живота си, за да станете силни. Любете, не както хората любятъ, но както Богъ люби. Дадете ли пѫть на Божествената любовь въ себе си, вие ще придобиете две нѣща: свѣтлина въ мисъльта си и топлина въ чувствата си. Щомъ дадете мѣсто на тази любовь въ себе си, ще впрегнете своитѣ желания и страсти, вие ще станете господари на човѣшкото въ себе си. Ако не разбира желанията и страститѣ си и не може да ги управлява, човѣкъ не разбира елементитѣ, отъ които е създаденъ неговиятъ свѣтъ. Човѣкъ не трѣбва да се страхува отъ своитѣ желания и страсти, но трѣбва да знае, кѫде и какъ да ги впрегне на работа. Една отъ основнитѣ мисли на лекцията, която трѣбва да задържите въ ума си, е следната: Щомъ залѣзе Божественото слънце въ васъ, запалете свѣщьта си и огъня на своето огнище. Свѣщьта представя свѣтлината на ума, а огъньтъ — топлината на сърдцето. Настанало е време да запалите свѣщьта на вашия свѣтилникъ и огъня на вашето огнище. Разумниятъ свѣтъ следи, какво правите. Разумнитѣ сѫщества искатъ да знаятъ, можете ли да мислите и да чувствувате. Вие пъкъ очаквате да получите любовь отъ тѣхъ. Ако тѣ ви любятъ, ще покажатъ силата си. Вие сте опитвали и всѣки день опитвате тѣхната сила. Важно е, вие да проявите силата си. Докато детето е малко, на рѫце го носятъ. Щомъ започне да расте, първа майка му го сваля на земята, остава го свободно да се движи, да пълзи,да пристѫпва, да прояви силата си. Ако постоянно го държатъ на рѫце, то ще стане инвалидъ Нежелайте вашитѣ деца да ставатъ инвалиди.Не оставяйте вашитѣ желания неприложени. Впрегнете ги на работа, да видите тѣхнитѣ плодове. Детето, което се е ползувало отъ любовьта на майка си, на близкитѣ си, трѣбва да стѫпва самостоятелно на краката си, да покаже, че е силно, че и то може да обича. Като израснатъ, синътъ и дъщерята трѣбва да покажатъ, какво могатъ да направятъ за своитѣ родители, за своитѣ по-малки братя и сестри. Днесъ всички хора искатъ да бѫдатъ обичани. Тѣ искатъ Богъ да ги обича. Когато Богъ обича хората, това е за Него самия, но и тѣ трѣбва да Го обичатъ. Мнозина искатъ да знаятъ, дали ще се оправятъ работитѣ имъ, като обичатъ Бога. Едно трѣбва да знаете: само любовьта е въ състояние да оправи обърканитѣ работи на хората, не както тѣ мислятъ и изискватъ, но както Богъ разбира. — Като обичамъ Бога, ще се оправятъ ли работитѣ на жена ми, на децата ми? — Не, само твоитѣ работи ще се оправятъ. Всѣки за себе си трѣбва да обича Бога, и то, не съ смѣтка да получи нѣщо, но съ чиста, света, безкористна любовь. Обича ли по този начинъ, човѣкъ трѣбва да бѫде сигуренъ, че работитѣ му ще се оправятъ. — Какъ да обичаме? — Това не се казва. Учите ли човѣка, какъ трѣбва да обича, вие го лишавате отъ възможностьта да обича. Представете си, че нѣкой ви даде една череша. Ако не знаете, какъ се яде череша, ще намѣрите нѣкой да ви научи. Той ще изяде предъ васъ черешата, вие ще научите, какъ се яде, но вкуса й нѣма да знаете. — Ще ми дадатъ втора череша. — Не, само една череша се дава. Следователно, дадатъ ли ви една череша, вие сами трѣбва да направите опита, сами да я вкусите. Дойде ли нѣкой да ви показва, какъ се яде черешата, откажете се отъ всѣкакви обяснения. Следователно, иска ли да придобие Божественото знание, човѣкъ трѣбва да се вглежда първо въ себе си, въ възможноститѣ, които сѫ вложени въ него, и да търси причинитѣ първо въ себе си, а после въ окрѫжаващитѣ. Външниятъ, обективенъ свѣтъ е създаденъ отъ Бога, вследствие на което тамъ владѣе пълна хармония. Въ човѣшкия и въ ангелския свѣтъ, обаче, сѫществува известна дисхармония, която хората и ангелитѣ сами могатъ да изправятъ. Като изучава Божиитѣ закони, въ които нѣма никаква дисхармония, човѣкъ се домогва до ония правила и методи, чрезъ които може да се справи съ недоволството и мѫчнотиитѣ на своя животъ. Защо идатъ мѫчнотиитѣ и страданията? За да освободятъ човѣка отъ грѣха. Като грѣши, той охлузва кожата си. Щомъ кожата на човѣка е охлузена, както да го пипатъ, непременно ще му причинятъ болка. Ще кажете, че хората трѣбва да пипатъ внимателно. Не е тамъ въпросътъ. Важно е кожата ви да бѫде здрава, че както и да ви пипатъ, да не ви причиняватъ болка. Нѣкои казватъ, че за да не грѣши, да понася нѣщата правилно, човѣкъ трѣбва да бѫде мистикъ. Мистикъ е онзи, който живѣе въ реалностьта на нѣщата, който самъ опитва работитѣ, който се радва еднакво и на малкитѣ, и на голѣмитѣ придобивки. Той се радва на една череша толкова, колкото и на стотици череши. Той живѣе въ закона на благодарностьта. Никой не е въ състояние да отнеме радостьта на мистика. Мистикътъ знае, че и малкитѣ, и голѣми усилия, даватъ еднакви резултати; малкитѣ и голѣми удари причиняватъ еднакви резултати. И тъй, искате ли да успѣвате въ живота си, впрегнете вашитѣ неразумни желания на работа. Ако упорствуватъ, хванете ги за опашката. Искате ли да вкарате магарето въ обора, хванете го за опашката. Опашката въ животното е свързана съ мисъльта му. Щомъ го хванете за опашката, то започва да мисли. Тъй щото, натъкнете ли се на нѣкое неразумно желание въ себе си, хванете го за опашката, да започне да мисли. Щомъ започне да мисли, то ще влѣзе въ правия пѫть на живота. Т. м. * 39. Лекция отъ Учителя, държана на 21. май, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Доброто орѫжие" 17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. III (1929-1930 г.), Пѫрво издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Добриятъ день Божията Любовь и Божията Мдрость носятъ пълния животъ. Всички хора се стремятъ къмъ новъ животъ, къмъ новъ моралъ. За да постигнатъ своитѣ стремежи, тѣ се нуждаятъ отъ нѣколко основни идеи, които да прилагатъ въ всѣкидневния си животъ. Ако продължаватъ да живѣятъ по старъ начинъ, съ стари разбирания, тѣ нищо нѣма да постигнатъ. Рѣката тече въ посока, каквато й е дадена; заякътъ бѣга споредъ устройството на тѣлото си; птицата хвърчи споредъ условията, които й сѫ дадени. Обаче, човѣкъ, който е подложенъ на развитие, не може да живѣе по единъ и сѫщъ начинъ. Животътъ му е подложенъ на постоянни промѣни. Докато детето е малко, родителитѣ му го носятъ на рѫце. После то започва да пълзи, пристѫпва бавно, докато едииъ день се изправя на краката си и започва свободно да ходи. Човѣкъ минава презъ сѫщитѣ фази и въ духовния си животъ: въ първо време го носятъ на рѫце, после започва да пълзи, и щомъ краката му заякнатъ, той ходи вече самостоятелно. За да запази своята самостоятелность и устойчивость, човѣкъ трѣбва да има една опорна точка, отдето да започне. Опорната точка въ човѣка представя Божественото начало. Едно отличително свойство на това начало е неговата неизмѣнность. Изгуби ли Божественото въ себе си, човѣкъ всичко губи. Докато се държи за Божественото, като ва центъръ, човѣкъ представя кржгъ. Изгуби ли този центъръ, въ него става особена промѣна, удължаване, вследствие на което той придобива два центъра и се превръща въ елипса. Сегашниятъ човѣкъ представя елипса, сѫщество съ два центъра, т. е. съ два морала, съ две посоки на живота — нагоре къмъ Бога и надолу къмъ земята. Когато Божественото начало въ човѣка вземе надмощие, животътъ му постепенно се измѣня, елипсата се приближава къмъ кржга. Да премине човѣкъ отъ елипса въ кржгъ, това значи, постепенно да реализира възможноститѣ на Божественото начало въ себе си. Всѣка точка отъ неговия животъ има право отношение къмъ Божественото, като къмъ централна точка, еднакво отдалечена отъ всички точки на окрѫжностьта. Точкитѣ на окрѫжностьта сѫ еднакво отдалечени отъ центъра на крѫга, но тѣ се различаватъ по интенсивность и по възможности, които сѫ вложени въ тѣхъ. Ако разгледате тази идея отъ положението на геометрията, това е невъзможно, защото, като механически, всички точки на окржжностьта сѫ еднакви. Обаче, ако всѣка точка на окрѫжностьта е жива и представя човѣкъ, тогава тѣ се различаватъ, както се различаватъ всички хора. Ако си представите дължината на окрѫжностьта толкова голѣма, че на всѣка нейна точка да застане по единъ човѣкъ, тя ще бѫде съставена отъ два милиарда точки. Божественото начало въ Битието ще бѫде центъръ на този голѣмъ крѫгъ. При това положение, наистина, всѣка точка на окрѫжностьта ще се отличава съ различни възможности и съ различна интенсивность. Това виждаме навсѣкѫде въ живота: всички хора се проявяватъ и развиватъ различно. Всѣки човѣкъ забелязва промѣната, която става съ него, но самъ не може да си обясни, защо става тази промѣна. Докато мисли, че е самостоятеленъ, независимъ, човѣкъ вижда, че е изложенъ на постоянни промѣни. Не е лошо, че се мѣни човѣкъ, но всѣки день той трѣбва да придобива по нѣщо ново и красиво. Човѣкъ може да бѫде самостоятеленъ дотолкова, доколкото спазва отношенията си къмъ Божественото. Наруши ли тия отношения, всѣкаква самостоятелность изчезва. Ако човѣкъ измѣни отношенията си къмъ Божественото, и Божественото измѣня своитѣ отношения къмъ него. Не е достатъчно човѣкъ да мисли, но мисъльта му трѣбва да бѫде права. Права мисъль е тази, която се отразява върху сърдцето. Всѣка мисъль, която не се отразява добре върху сърдцето, не е права. Сърдцето е мѣрка за ума, а умътъ — за сърдцето. Като изучавате човѣшкия организъмъ, виждате четири важни уда, които го управляватъ: мозъкъ, дробове, сърдце и стомахъ. Най-тѣсно свързанъ съ физическия свѣтъ е стомахътъ. За да подържа своя животъ, той се нуждае отъ човѣка. Човѣкъ трѣбва да работи и съ главата, и съ рѫцетѣ, и съ краката си, за да го изхрани. Но и човѣкъ е въ зависимость отъ стомаха. Ако стомахътъ се откаже да работи, човѣкъ ще фалира. Колкото по-горе отиваме, толкова тази зависимость се намалява. И дробоветѣ се нуждаятъ отъ човѣка, но по-малко. Като диша и издиша човѣкъ, дробоветѣ се пълнятъ и празнятъ. Срѣдата, въ която живѣе човѣкъ, е готова храна за дробоветѣ. Като приематъ въздуха, дробоветѣ хранятъ и мозъка. Тъй щото, прѣката зависимость на мозъка отъ човѣка се намалява. Но все пакъ, ако човѣкъ не диша, ако не приема въздухъ, деятелностьта на дробоветѣ и на мозъка се прекратява. Сърдцето, обаче, въ своята деятелность е съвършено независимо отъ човѣка. То има автономно управление. Понеже е представитель на Божественото начало въ човѣка, сърдцето представя държава, напълно независима и свободна. Божественитѣ закони сѫ написани на човѣшкото сърдце, благодарение на което умствениятъ и физическиятъ свѣтъ иматъ отношение къмъ него. Ако спазва тия закони, човѣкъ ще живѣе така, катко Богъ изисква. Обаче, въ желанието си да завладѣе сърдцето си, човѣкъ се е отклонилъ отъ своя нормаленъ пѫть на развитие. Днесъ всички хора се стремятъ къмъ завлядяване: майката и бащата искатъ да завладѣятъ сърдцето на децата си; момата иска да завладѣе сърдцето на момъка; момъкътъ иска да завладѣе сърдцето на момата; свещеникътъ иска да завладѣе сърдцата на своитѣ пасоми, професорътъ — на студентитѣ си и т. н. Всѣки иска да завладява, да печели последователи. Човѣкъ не е дошълъ на земята да завладява, но е дошълъ да създава правилни отношения съ умоветѣ и сърдцата, съ дробоветѣ и стомаха на хората. Срещнешъ ли нѣкой гладенъ човѣкъ — нахрани го. Така ще си създадешъ добри отношения съ него на физическия свѣтъ. Ако го нахранишъ съ цель да го привържешъ къмъ себе си, ти си на кривъ пѫть. Значи, сърццето остава автономно при всички случаи на живота. Всѣки, който се е опиталъ да завладѣе сърдцето, т. е. Божественото въ човѣка, се е разрушилъ и развратилъ. Тази е причината, задето и млади, и стари хора се развращаватъ. Всѣки, който се е опитвалъ да завладѣе сърдцето на своя ближенъ, е пострадвалъ заедно съ ближния си: единиятъ ставалъ на каша, а другиятъ — на вѫгленъ. За да не изгаряте и да не ставате на вѫгленъ, не се занимавайте съ сърдцето си. Дайте сърдцата си на разположение на Бога, Той да се занимава съ тѣхъ. Ако искате работа, занимавайте се съ умоветѣ си, съ ушитѣ си, съ очитѣ си, съ рѫцетѣ си, съ краката си, съ всичко, каквото пожелаете, но не и съ сърдцето си. Оставете сърдцето си свободно! Не се мѣсете въ Божиитѣ работи! Съвременнитѣ хора искатъ да бѫдатъ обичани. Това не е тѣхна работа. Ученикътъ отива на училище да учи, а не да бѫде обичанъ. Ако учи добре, учительтѣ непременно ще го обича. Любовьта е резултатъ. Ученикътъ е длъженъ да учи, да възприема и обработва уроцитѣ и, щомъ ги обработи и приложи, учительтъ ще бѫде доволенъ отъ него и ще го обича. Богъ държи сърдцето на човѣка въ рѫцетѣ си. Той държи източницитѣ на живота въ рѫцетѣ си, защото въ тѣхъ се криятъ тайнитѣ на Битието. Въ сърдцето се криятъ източницитѣ на живота. Ако Богъ би оставилъ сърдцето въ рѫцетѣ на човѣка, всичко би било разрушено. Ако свѣтътъ не е разрушенъ, причината за това е, че Богъ държи сърдцето на човѣка въ рѫцетѣ си. Хората смѣсватъ любовьта съ чувствата. Това сѫ две различни нѣща, два различни свѣта. Богъ е господарь на любовьта, човѣкъ — на чувствата, а животното — на страститѣ. Следователно, ако оставишъ да се проявяватъ страститѣ, ти си далъ ходъ на животинското въ себе си; ако проявявашъ чувства, ти си далъ ходъ на човѣшкото; ако проявявашъ любовь, ти си далъ пѫть на Бога въ себе си, Той да се проявява. Любовьта съдържа и мислитѣ, и чувствата, но не е нито мисъль, нито чувство. Тя се проявява независимо отъ тѣхъ. Като не се познаватъ, хората искатъ да управляватъ сърдцето си и казватъ, че могатъ да бѫдатъ негови господари. Мислятъ ли така, тѣ създаватъ злото. Това е криво разбиране. Човѣкъ не се е научилъ да управлява ума си, че сърдцето си ще управлява! Ако момата даде сърдцето си на единъ момъкъ, или момъкътъ даде сърдцето си на една мома, ще видятъ, какво ще стане следъ една-две години. Каквото прави малкото дете съ цвѣтето, това ще направятъ момата и момъкътъ съ своитѣ сърдца. Като вземе едно цвѣте, детето първо го мирише, радва му се, докато най-после го скѫса и захвърля настрана. Какво се постига съ скѫсването на цвѣтето? Нищо не се постига. Детето не знае, какъвъ трудъ, усилия и енергия е употрѣбено за създаване на едно цвѣтенце. Дайте една книга въ рѫката на детето и вижте, какво ще стане съ нея. Въ първо време детето ще я разлиства, ще я гледа, докато започне да кѫса листата й единъ следъ другъ. Вижте, какво прави вълкътъ съ овцата. Първо започва да я души, после я тегли, дърпа, докато я изяде. Какво печели отъ това? Не само че нищо не печели, но той си създава карма съ овцата, която и следъ хиляди години не може да изплати. Страшно е днесъ да наречете нѣкого вълкъ! Лошо име си е създалъ вълкътъ. И тъй, не правете опитъ да владѣете сърдцето — нито вашето, нито това на вашитѣ ближни. Стане ли въпрос за любовта, не се занимавайте нито съ вашата любовь, нито съ любовьта на своитѣ ближни. Любовьта сама ще уреди работитѣ си, нѣма защо вие да уреждате нейнитѣ работи. Трѣбва ли като отидете при нѣкой цигуларь да уреждате въпроса за неговото свирене? Щомъ знае да свири, той взима цигулката и свири — нищо повече. Който знае да копае, той самъ ще уреди работитѣ си. Той ще вземе мотиката и ще отиде да копае. Всѣки човѣкъ е центъръ въ своята работа. Следователно, любовьта, като центъръ въ великия крѫгъ на живота, урежда не само своитѣ работи, но тя урежда работитѣ на всички хора. Вънъ отъ този центъръ човѣкъ не може да придобие нищо. Ще кажете, че искате да бѫдете самостоятелни. Да бѫдете самостоятелни, това значи, да си създадете своя вселена. Какво ще спечелите отъ тази вселена? Нѣма самостоятелни хора въ свѣта. Ако философътъ мисли, че е самостоятеленъ, той се лъже. Каква самостоятелность е тази, при която той търси другъ философъ, да каже нѣколко похвални думи за него? Нѣкой музикантъ минава за самостоятеленъ, но и той разчита на публиката, да чуе нейното мнение. Днесъ свѣтътъ е пъленъ съ учени - недоучени хора, които развалятъ всичко. Обикновенитѣ хора сѫ хората отъ народа, които не мислятъ, че знаятъ много. Обаче има талантливи хора, които постоянно живѣятъ въ спорове, въ щеславие и гордость. Понеже сѫ културни хора, тѣ мислятъ, че знаятъ всичко, но се лъжатъ. Единствената заслуга на талантливитѣ се заключава въ това, че приготвятъ почва за гениалнитѣ хора. Шестата раса ще бѫде раса на гениитѣ. Седмата раса е раса на светиитѣ. Следъ светиитѣ иде вече расата на Учителитѣ. Когато мине презъ фазата на Учителитѣ, човѣкъ напуща земята, напуща слънчевата система, понеже минава въ друга еволюция. Сѫществуватъ четири категории хора: обикновени, талантливи, гениални и светии. Обикновенитѣ и талантливитѣ сѫ познати на всички. Тѣ се срѣщатъ много. Обаче, малко сѫ гениалнитѣ и светиитѣ, а още по-малко — Учителитѣ. Обикновенитѣ хора възпроизвеждатъ онова, което гениалнитѣ и светиитѣ казватъ и правятъ. Талантливитѣ се отличаватъ отъ обикновенитѣ по това, че даватъ коментарии на всичко, което сѫ направили гениалнитѣ и светиитѣ. Докато възпроизвеждатъ нѣщата, можете да ги слушате. Започнатъ ли да даватъ свои коментарии, стойте настрана. Гениалнитѣ хора и светиитѣ се отличаватъ по това, че сами творятъ. Талантливитѣ сѫ недоволнитѣ хора, а гениитѣ и светиитѣ сѫ се справили съ недоволството. Талантливиятъ трѣбва да използува недоволството като потикъ, да излѣзе отъ положението, въ което се намира, да мине въ фазата на гения. Той трѣбва да запази талантитѣ си и да ги изяви въ творчество, а не само въ изпълнение. Като ученици, вие трѣбва да опредѣлите отношенията си къмъ Бога. За да направите това, вие трѣбва да гледате на тѣлото си като на удъ отъ Божествения организъмъ. Гледате ли на него по този начинъ, вие ще го запазите отъ ония разрушения, на които днесъ е подложено. Какъ ще почиташъ човѣка, ако не почиташъ тѣлото му, т. е. кѫщата му, въ която той живѣе? Какво ще кажете за онзи човѣкъ, който взима тесла и удря съ нея върху добре построената, измазана и изчистена кѫща на своя ближенъ? Като разрушава кѫщата му, той нарушава хармонията въ вѫтрешния животъ на своя братъ. Това, което той прави, не е почтено. Трѣбва ли да драскате върху произведенията на нѣкой писатель и да правите свои бележки и коментарии? Ако има нѣщо въ неговитѣ произведения, съ което не сте съгласни, напишете вие нѣщо самостоятелно, по-хубаво отъ неговото, но не драскайте върху работитѣ му. Следователно, срещнете ли нѣкой човѣкъ, погледнете на него, като на нѣщо ценно, върху което Богъ е работилъ и продължава още да работи. Сегашниятъ човѣкъ не е съвършенъ още. Той е суровъ материалъ, отъ който великиятъ майсторъ ще изработи нѣщо съвършено, на което ще отдадете своето уважение и почитание. Докато Богъ работи, стойте настрана. Внимавайте и учете се отъ Неговата работа, безъ никаква критика. Уважавайте тѣлото на човѣка, за да уважаватъ и вашето. Когато хората дойдатъ до съзнание да уважаватъ тѣлата си, войнитѣ ще изчезнатъ. Следъ това вече може да се очаква уважение и на сърдцето на човѣка. Като почитате тѣлото на човѣка, което Богъ е създалъ, вие ще почитате всичко, което живѣе въ това тѣло. Хората не даватъ още нужната цена на Божественото. Тѣ си играятъ съ него, вследствие на което го развалятъ. Какво ще стане съ статуята на великия скулпторъ, ако всѣки, който мине край нея, си отчупи парченце за споменъ? Сегашнитѣ хора — мѫже и жени, нѣматъ правилно отношение къмъ Божественото, поради което сами себе си рушатъ. Щомъ разрушаватъ себе си, тѣ разрушаватъ и своитѣ близки. Когото срещнете днесъ, виждате, че преждевременно е остарѣлъ и огрубѣлъ. Човѣкъ е изгубилъ онази първична девственость, съ която е излѣзълъ отъ рая. За да се оправдаятъ, хората казватъ: Човѣкъ трѣбва да има чисто сърдце. Оставете този въпросъ настрана. Чистотата е Божествено качество. Само Богъ може да чисти човѣшкитѣ сърдца. Що се отнася до чистене на сърдцето, никой човѣкъ досега не е могълъ да го очисти. Кой чисти извора? Самъ се чисти. Ще кажете, че трѣбва да бѫдете внимателни, да не цапате извора. Не се смущавайте. Идете при извора съ всичкото си уважение и почитание, напийте се отъ водата му, благодарете и продължете пѫтя си. Ще кажете, че сърдцето ви е нечисто. Не говорете противъ Божественото. Само по себе си, по произходъ сърдцето е чисто, но отъ усилията на човѣшкия умъ да го завладѣе, сърдцето се е наслоило. Сега то трѣбва да се освободи отъ тия външни наслоявания и примѣси. Понеже сърдцето принадлежи на Бога, никой не може да го завладѣе. Казано е въ Писанието: „Сине мой, дай ми сърдцето си!“ Всѣко завладяване на чуждото води къмъ смърть. Като говоря за завладяване, азъ нѣмамъ желание да морализирамъ никого, но казвамъ, че трѣбва да мислите правилно. По какво по-знавате правата мисъль? Правата мисъль внася животъ и обновяване въ човѣка. Христосъ казва: „Азъ дойдохъ да дамъ животъ, и то преизобилно“. Значи, любовьта носи животъ. Богъ е Любовь. Като Любовь, Богъ внася животъ въ всички живи сѫщества. Ангелитѣ внасятъ интелигентность въ чувствата. Хората внасятъ желанията въ свѣта, а животнитѣ — страститѣ. Тъй щото, животътъ, интелигентностьта, желанията и страститѣ представятъ стѫпала на цѣлокупния животъ. Колкото да се говори на съвременнитѣ хора, въ края на краищата тѣ казватъ: Човѣкъ е грѣшенъ и непоправимъ, защото въ грѣхъ е заченатъ. Да мисли човѣкъ така, това се дължи на неговитѣ стари разбирания, на неговото непослушание. Богъ каза на човѣка да не яде отъ плодоветѣ на дървото за познаване на доброто и злото. Защо не трѣбваше да яде отъ това дърво? Защото въ него имаше нѣщо нечисто, което се предава на кръвьта, която пъкъ петни сърдцето. Така, именно, стана. Първитѣ хора ядоха отъ плодоветѣ на забраненото дърво и опетниха сърдето си. Каквато е храната на човѣка, такива ще бѫдатъ и резултатитѣ. Затова е казано на човѣка да се храни съ чисти мисли и чисти чувства, за да не поквари ума и сърдцето си, а оттамъ и цѣлото си тѣло. Отъ храната на човѣка можете да сѫдите за неговата мисъль. Видите ли, че нѣкой ученъ яде по нѣколко пѫти на день свинско месо, предварително можете да знаете, каква ще бѫде неговата ученость. Храната, която човѣкъ употрѣбява, трѣбва да отговаря на неговата мисъль. Между човѣка и храната, която той употрѣбява, трѣбва да има известно отношение. Той трѣбва да обича храната, която употрѣбява, но и храната трѣбва да има разположение къмъ него. Това наричаме ние жива храна, живъ хлѣбъ. Христосъ казва: „Азъ съмъ живиятъ хлѣбъ“. Вие ще намѣрите този хлѣбъ въ всички храни и плодове. Търсите ли Божественото, ще го намѣрите и въ хранитѣ, и въ плодоветѣ. За да се свърже съ Божественото въ храната, човѣкъ трѣбва да яде всичко съ благодарность и любовь. Въ това се крие философията на храненето. Който е могълъ само единъ пѫть въ живота си да яде съ любовь и благодарность, той е разбралъ смисъла на храненето. Не е въпросъ да яде човѣкъ разнообразна храна, но той трѣбва да яде съ любовь и да благодари на Бога за великото благо, което му е далъ. Тогава и най-простата храна е благословена. Съвременнитѣ хора искатъ да знаятъ истината. Въ всичко, каквото имъ се говори, тѣ търсятъ истината. За да говори истината, човѣкъ трѣбва да бѫде прѣмъ. Истината се изразява не само съ говоръ, но и съ движение. Всѣко движение съдържа истината въ себе си. Който разбира смисъла на движенията, той може да чете по тѣхъ. Като играе на хорото, младата мома има предъ видъ нѣкой момъкъ. Тя тропа, върти се на една и на друга страна, но има предъ видъ момъка. Като се ожени за него, тя навежда глава, замисля се вижда, че работата не е излѣзла, както очаквала. Тя е недоволна, че е тропала на хорото. Защо е недоволна? Че не е могла да реализира желанието си, както мислѣла. Значи, всѣки погледъ, всѣка усмивка, всѣка сладка дума представятъ части отъ едно желание, отъ една опредѣлена идея. Желанието или идеята могатъ да бѫдатъ благородни или неблагородни. Като съберете всички желания и идеи на човѣка на едно мѣсто и ги свържете въ последователенъ редъ, виждате, че тѣ представятъ съзнателното или несъзнателно стремление на човѣка да се приближи къмъ Цѣлото, къмъ Бога. Има ли човѣкъ тази цель предъ видъ, всичкитѣ му постѫпки и отношения ще бѫдатъ правилни. Ако отношенията на човѣка не сѫ правилни къмъ Цѣлото, тѣ нѣма да бѫдатъ правилни и къмъ частитѣ. За да бѫде изправенъ къмъ Цѣлото, човѣкъ трѣбва да бѫде благодаренъ за всичко, което му е дадено. Дали е боленъ или здравъ, беденъ или богатъ, той трѣбва да благодари за всичко. Като благодари и за несгодитѣ, и за неблагоприятнитѣ условия, той всѣки день ще получава по нѣщо ново, всѣки день ще се обновява. Ако не благодари за несгодитѣ, той не може да благодари и за добритѣ условия, които ще му се дадатъ. Отъ човѣка се изисква да благодари още сега, въ момента, а не въ бѫдеще. Всѣки иска да бѫде красивъ, но той трѣбва да отговаря на изискванията на красотата. Всѣки иска да бѫде обичанъ, но той трѣбва да отговаря на известни условия. Какво иска господарьтъ отъ слугата? Работа. Като му работи добре, той ще го обича. Какво изисква слугата отъ господаря си? Да му плаща редовно. Щомъ му плаща редовно, той ще го обича. Любовьта се явява като резултатъ на известни отношения. Като ученици на Велика Школа, вие искате да работите върху себе си, да имате нови постижения. Щомъ е така, изберете си единъ день презъ седмицата, презъ който да работите изключително съ любовь. Когото срещнете на пжтя си, помолете се за него, поздравете го вѫтрешно за това, което до този моментъ има. Благодарете мислено на Бога за работата, която е приложилъ върху него. Ако видите нѣкакъвъ дефектъ, не го сѫдете, защото той още не е завършена статуя. Много оше има да се работи върху него. Когато не е доволенъ отъ ученика си, учительтъ му туря долна бележка, съ което иска да му каже, че не е съвършенъ още. Тури ли му шесторка, учительтъ показва на ученика, че е доволенъ отъ него. Слабитѣ бележки показватъ, че ученицитѣ вървятъ по стария пѫть. Като се намѣрятъ предъ мѫчнотии, хората казватъ: Нашата работа се свърши вече, но да помислимъ за възпитанието на бѫдещето поколѣние. Не е въпросъ за бѫдещето поколѣние. Докато живѣе, човѣкъ непрестанно трѣбва да работи. Другъ нѣкой казва, че ако въ този животъ не може да постигне нѣщо, поне въ другъ животъ да го постигне. Щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва още този животъ да изпълни програмата, която му е дадена. Всѣки моментъ носи своя програма и задача. Като знаете това, не отлагайте днешната работа за утрешния день. Ще кажете, че трѣбва да обмислите работата добре, да не направите нѣкаква погрѣшка. И като я обмислите, пакъ можете да сгрѣшите. Кой човѣкъ не грѣши? Като сгрѣшите, ще поправите погрѣшката си. Само Богъ не грѣши. Единственото сѫщество, което не грѣши, това е Богъ. Като казвамъ, че човѣкъ не може безъ погрѣшки, азъ не поощрявамъ погрѣшкитѣ, но обръщамъ внимание на това, че човѣкъ не е дошълъ още до съвършенството, което изключва погрѣшкитѣ. Запримѣръ, нѣкой казва: Днесъ ходихъ съ кобилица за вода. Това изречение не е пълно — котлитѣ липсватъ, но се подразбиратъ. Кобилица безъ котли не може да носи вода. Както виждате, човѣкъ говори понѣкога непълно, но се подразбира. Отъ гледище на точния изразъ, той прави грѣшки. Значи, отъ гледището на обикновенитѣ разбирания една човѣшка постѫпка е права, но отъ по-високо гледище въ нея има нѣщо криво, неправилно. И тъй, колкото по-неразуменъ е човѣкъ, толкова повече грѣши. Разумниятъ човѣкъ е досѣтливъ, лесно се ориентира. Будно е съзнанието на разумния. Погледнете ли го само, той разбира вече, какво трѣбва да прави и какъ да го направи. Казваме за този човѣкъ, че има разумно сърдце. Неговиятъ умъ се рѫководи отъ сърдцето му. Наистина, ние виждаме, че човѣкъ учи съ удоволствие това, което обича. Щомъ не обича нѣщо, не може да го изучава. Значи, сърдцето потиква ума. Колкото по-разумно е сърдцето, толкова по-велики сѫ проявитѣ на ума. Сега, като говоря за Божественото начало въ човѣка, нѣмамъ намѣрение да влагамъ нѣщо ново въ васъ, но обръщамъ вниманието ви върху това, което е вложено вече. Божественото е вложено въ всѣки човѣкъ. Негова задача е да работи върху себе си, да Го събуди и да се ползува отъ онова, което То носи въ себе си. Работете върху себе си, за да се прояви у васъ онова, което Богъ е вложилъ още отъ създаването на човѣка. Дошло е време вече да го проявите. Знайте, че днешниятъ день е най-добриятъ день за работа. Не отлагайте за другъ день. Дошло е време вече за правилно разбиране. Затова казвамъ: Почитайте ума на своя ближенъ, почитайте тѣлото му, благоговѣйте предъ неговото сърдце, защото Богъ е въ него. Щомъ гледате на човѣка така, вие ще взимате участие въ всички радости и скърби. Когато нѣкой плаче предъ васъ, не плачете заедно съ него, но вижте, отъ какво се нуждае, и му помогнете. Плачътъ е дъждътъ въ човѣка. Безъ дъждъ нѣма растене. Значи, дъждътъ е въ реда на нѣщата. Когато нѣкой въздиша, не въздишайте и вие съ него. Влѣзте въ положението му и му помогнете. И въздишкитѣ сѫ на мѣсто. Когато въздиша, човѣкъ уравновесява силитѣ на своя организъмъ. Въздишането е свързано съ дълбокото дишане. Докато диша, човѣкъ живѣе. Престане ли да диша, той умира. Когато въздиша, човѣкъ има нѣкаква неопредѣлена идея. Той копнѣе за нѣщо, което не може да постигне. Той копнѣе за нѣкакъвъ далеченъ идеалъ. Ще кажете, че въздишането е присѫщо на влюбения човѣкъ. Това сѫ стари разбирания. Когато нѣкой чете съ разположение една книга, влюбенъ ли е въ книгата? Ще кажете, че е влюбенъ въ автора на книгата. Авторътъ не е между живитѣ хора. Тогава, какъ може да бѫде влюбенъ въ него? Всѣки човѣкъ е книга, върху която Богъ е писалъ и продължава да пише. Като изразява написаното, човѣкъ изявява Бога въ себе си. Не трѣбва ли тогава да уважаваме, почитаме и обичаме човѣка заради свещенитѣ мисли, чувства и постѫпки, които Свещениятъ е вложилъ въ него? Тъй щото, като любишъ човѣка, ти любишъ Онзи, Който е скритъ въ него. Ако не любишъ Бога, по никой начинъ не можешъ да любишъ човѣка. При това, вие не знаете, защо обичате единъ човѣлъ повече отъ другъ. Ако бихте могли да дигнете завесата на миналото, щѣхте да разберете причината на отношенията между хората. Щомъ се породятъ известни отношения между двама души, хората наричатъ това любовь. Тѣ говорятъ за любовьта, безъ да я познаватъ. Колкото да се говори за любовьта, никой не може да си представи, какво нѣщо е тя, какъвъ е свѣтътъ, въ който тя царува. Казано е въ Писанието: „Ние нѣма да умремъ, но ще се измѣнимъ.“ Кога ще се измѣни човѣкъ? Когато любовьта дойде въ свѣта. Тогава и умоветѣ, и сърдцата на хората ще се измѣнятъ. Нови отношения ще сѫществуватъ между тѣхъ — отношения на любовь. Сега, ще ви дамъ една задача на добра обхода. Въ продължение на три седмици опредѣлямъ по единъ день за добра обхода къмъ всички, които срѣщате. Първиттъ день отъ първата седмица ще бѫде недѣля. Вториятъ день отъ втората седмица — срѣда. Третиятъ день отъ третата седмица — петъкъ. Презъ тѣзи три дни ще бѫдете особено внимателни, съ нищо да не нарушите добрата и идеална обхода. Каквото живо сѫщество срещнете този день на пѫтя си — цвѣте, дърво, бубулечка, птица, животно, човѣкъ, ще го поздравите вѫтрешно, ще му отстѫпите, то да мине първо, и ще го благословите въ себе си, като Божие творение. Ще се стремите поне единъ деньпрезъ седмицата да благословите името Божие по новъ начинъ. Този день наричамъ „добриятъ день“. Този день трѣбва да бѫде за васъ свещенъ день. Никаква критика, никакво мнение не се позволява за този день. Само Богъ има право да се произнася за този день. Вие ще бѫдете като войници, които изпълняватъ своята длъжность, безъ да казвате мнението си. Този день е най-добриятъ день презъ живота ви. За да изпълните задачата си добре, вие трѣбва да бѫдете като новородено дете, което не мисли за нищо. То се е родило въ единъ домъ, дето бащата и майката се грижатъ за всичко. За него всичко е наредено и предвидено. Следователно, този день ще станете рано, преди изгрѣването на слънцето, и ще започнете работата си. Отъ васъ не се изисква нищо друго, освенъ будно съзнание, да не пропуснете нѣкои моменти отъ дадената ви работа. — Проявената Божия Любовь и проявената Божия Мѫдрость носятъ пълния животъ. * 38. Лекция отъ Учителя, държана на 14 май, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Доброто орѫжие" 17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. III (1929-1930 г.), Пѫрво издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Претръпване и претѫпяване Размишление. Често хората се натъкватъ на особени психични състояния — претръпване и претѫпяване. Запримѣръ, когато изпитанията се трупатъ върху нѣкой човѣкъ едно следъ друго, въ първо време той страда, но после претръпва или изтръпва. Каквито страдания и изпитания да му се случватъ, той стои като изтръпналъ, като че нищо не чувствува. Ако пъкъ човѣкъ повтаря едни и сѫщи мисли по нѣколко пѫти наредъ, най-после той се механизира и дохожда до състояние на претѫпяване — нищо не помни. Претѫпяването показва, че човѣкъ е преминалъ предѣла, до който нервната система може да понася. Щомъ мине този предѣлъ, настава претръпване. Преди да дойде до този предѣлъ, човѣкъ трѣбва да измѣни посоката на своето движение. Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да се движи по права линия, да върви въ правия пѫть. Това е човѣшко разбиране. Разбирането на разумната природа не е такова. Споредъ нея правиятъ пѫть не означава права линия. Влѣзете ли въ нѣкое религиозно общество, тамъ ще чуете да се разисква върху въпроситѣ: Кой пѫть е правъ? Какво представя любовьта? Какво може да направи тя за човѣка? Отъ човѣка зависи, какво може да направи любовьта за него. Какво може да направи единъ човѣкъ, като влѣзе въ бакалницата? Той може да извади кесията си и да купува. Отъ кесията му зависи, много или малко нѣща ще купи. Обаче, отношенията между бакалина и клиента сѫ още механически. Тѣ подразбиратъ условно отношение на взимане и даване. Дойдете ли до любовьта, и тамъ има отношения на взимане и даване, само че всичко става доброволно: който дава, не мисли да взима; който взима, мисли да дава. Говори ли за любовьта, човѣкъ трѣбва да я разбира въ нейнитѣ тънки прояви. Говори ли за музиката, човѣкъ трѣбва да я чувствува вѫтрешно. За да разбира нѣщата правилно, човѣкъ трѣбва да ги схваща и външно, и вѫтрешно. Външното разбиране е едно, а вѫтрешното — друго. Тъй щото, не е достатъчно само да кажемъ, че трѣбва да обичаме, или трѣбва да пѣемъ и да свиримъ, но да дадемъ дълбокъ, вѫтрешенъ изразъ на любовьта, на музиката и на пѣнието. И природата започва съ музика и пѣние. И природата започва съ любовь и съ животъ. Тя е жива, разумна, но човѣкъ трѣбва да я разбира вѫтрешно и външно. Много музиканти и пѣвци има въ свѣта, но повечето свирятъ и пѣятъ механически. Истински музикантъ е онзи, на когото тоноветѣ изразяватъ нѣщо; всѣко движение на този музикантъ е свързано съ движенията на разумната природа. Всѣки неговъ тонъ, всѣко движение изразява известна идея. Всѣко нѣщо, което събужда нѣкаква идея въ човѣка, е живо. Запримѣръ, щомъ видите единъ портокалъ, въ ума ви веднага се ражда нѣкаква идея: да го посадите, или да изстискате сока му. Каквото да направите съ портокала, все ще придобиете нѣщо. Ако изпиете сока на портокала, ще имате единъ резултатъ; ако посадите портокала, ще имате другъ резултатъ. Ценни сѫ резултатитѣ, ако въ тѣхъ има движение. Дето има движение, тамъ всѣкога има растене. Следователно, и животътъ, като движение, е подложенъ на растене. Растенето пъкъ се подържа отъ идеитѣ, били тѣ умствени или сърдечни. Умственитѣ идеи иматъ отношение къмъ мислитѣ на човѣка, а сърдечнитѣ — къмъ чувствата му. Дето има чувства, тамъ има религия. Религията, въ тѣсенъ смисълъ на думата, е свързана съ чувствата. Обаче, ако умътъ не взима участие въ религията, човѣкъ е изложенъ на голѣми опасности. Остане ли само съ чувствата си, човѣкъ изпада въ гѫста срѣда, въ тежка атмосфера, която причинява болезнени състояния. Голѣми промѣни, добри и лоши, ставатъ съ човѣка, когато влѣзе въ духовния свѣтъ. Физическиятъ и духовниятъ свѣтъ сѫ противоположни единъ на другъ. Докато се нагоди къмъ условията на духовния свѣтъ, човѣкъ минава презъ голѣми изпитания. Той влиза въ идеенъ свѣтъ, но като не е готовъ да реализира тия идеи, започва да страда. Кѫдето да е човѣкъ, на физическия, или въ духовния свѣтъ, той все ще има страдания. И ловецътъ, който е нарамилъ пушката си, страда. Защо? Че не е могълъ да убие заякъ, или другъ нѣкакъвъ дивечъ. Всички хора, свѣтски и духовни, сѫ въорѫжени. Всѣки носи пушка на рамо, иска да вземе нѣщо. Не е лошо да бѫде човѣкъ въорѫженъ, но да не си служи съ насилие. Въ който свѣтъ и да влѣзете, вие трѣбва да спазвате неговия редъ и порядъкъ, неговитѣ правила. Не спазвате ли реда въ свѣта, въ който влизате, не очаквайте никакви постижения. Като влѣзете въ умствения свѣтъ, за да придобиете нѣкаква идея, не е нужно да прилагате насилието, чрезъ което да нарушите реда и порядъка въ този свѣтъ. Достатъчно е да попаднете въ тона на дадена идея, за да я възприемете. Приложите ли насилието, вие не сте готови за този свѣтъ. Сѫщиятъ законъ се отнася и до свѣта на чувствата, до духовния свѣтъ. Искате ли да постигнете нѣкакво чувство, вие трѣбва да попаднете въ линията на неговото движение, т. е. въ неговия тонъ. Чувствата и мислитѣ въ човѣка растатъ, цъвтятъ, даватъ плодъ, както и растенията. Всѣко добро разположение е плодъ на нѣкакво чувство въ човѣка. Колкото по-съзнателно работи човѣкъ върху себе си, толкова по-доброкачествени плодове раждатъ неговитѣ мисли и чувства. Ще кажете, че имате достатъчно знания. Знания, които не се прилагатъ, представятъ стока, която пълни магазина само, безъ да допринася нѣщо. Стоката трѣбва да се превърне въ звонкови монети. Ако човѣкъ не впрегне природната сила на работа, той нищо не е придобилъ. Какво ще се ползува отъ това, че знае законитѣ и силитѣ, които действуватъ въ природата? Щомъ знае нѣщо, той трѣбва да го приложи. Едно време, когато нѣмаше електрическо освѣтление, хората освѣтяваха домоветѣ си съ малки газени лампички — газеничета. Като ставаха сутринь отъ сънь, дълго време трѣбваше да кашлятъ, да очистятъ дробоветѣ си отъ саждитѣ на своитѣ газеничета. Много отъ мислитѣ и чувствата на съвременнитѣ хора представятъ такива, именно, газеничета, които даватъ малка свѣтлина и много сажди. Всѣко недоволство, всѣко неразбиране въ човѣка, не е нищо друго, освенъ малкото газениче, съ което той си служи. И тъй, иска ли да се справи съ недоволството си, човѣкъ трѣбва да се свърже съ разумната природа, да придобие широки, правилни разбирания за нѣщата. За да постигне това, той се нуждае отъ повече мисъль. Какво е нужно на газеничето, за да свѣти по-силно и съ по-малко димъ? Да преустроите формата му и да вкарате повече въздухъ. Въздухътъ ще помогне на саждитѣ да изгорятъ, да се превърнатъ въ въздухообразно тѣло, което ще излети. Вложете и вие повече свѣтлина въ мислитѣ си и повече топлина въ чувствата си, за да се освободите отъ недоволството. Дето има недоволство, тамъ има тъмнина и димъ. Гледайте широко на свѣта, на всичко, което става около васъ. Не мислете, че вашитѣ разбирания сѫ най-прави. Не се стремете да обърнете хората, да мислятъ като васъ. Не е нужно всички хора да мислятъ по единъ и сѫщъ начинъ. Вложете въ човѣка импулсъ, да се свърже съ разумната природа, която носи принципитѣ и законитѣ на вѣчностьта. Стремете се къмъ великитѣ закони на Битието, а не къмъ личнитѣ разбирания на хората. Стремете се къмъ великата доброта, а не къмъ добротата на човѣка, която ту се намалява, ту се увеличава. Истински добриятъ човѣкъ остава вѣренъ на себе си. Той не се подава на външнитѣ условия. Единъ отъ ученицитѣ на древнитѣ окултни школи отишълъ при своя Учитель да го пита, какво представя животътъ и какви закони го управляватъ. Учительтъ не отговорилъ направо на зададения въпросъ, но казалъ на ученика си: Иди въ свѣта, дето ще срещнешъ трима души — воененъ, браминъ и адептъ. И на тримата ще ударишъ по една плесница. Следъ това ще се върнешъ при мене. Ученикътъ срещналъ военния, ударилъ му една плесница, но докато се готвѣлъ да се отдалечи, военниятъ му ударилъ две плесници и го повалилъ на земята. Следъ това той срещналъ единъ браминъ, който се молѣлъ на Бога. Ученикътъ се приближилъ къмъ него и му ударилъ една плесница. Въ първия моментъ браминътъ дигналъ рѫката си, съ намѣрение да го удари, но веднага я свалилъ долу и продължилъ молитвата си. Най-после ученикътъ срещналъ адепта, на когото сѫщо ударилъ плесница, Адептътъ билъ толкова вглъбенъ въ мисъльта си, че даже не усѣтилъ плесницата. Нито единъ мускулъ на лицето му не трепналъ. Ученикътъ се върналъ при Учителя си и разказалъ своята опитность отъ дадената задача. Тогава Учительтъ му отговорилъ: Военниятъ представя закона, който действува съ две срещу едно. Браминътъ представя разумното сърдце въ човѣка, което не търси правото си. То се стреми къмъ разрешаване на въпроситѣ по новъ начинъ. Адептътъ представя любовьта, която не се смущава отъ нищо. Който живѣе въ областьта на любовьта, той не се смущава отъ външнитѣ условия, отъ преходнитѣ отношения. Той живѣе въ чистата и възвишена мисъль, въ която нѣма никакви сѣнки, никакви облаци. Като се говори за духовния животъ на хората, въ ума ни изпъква идеята за музика, пѣсень и танци, т. е. за движения. Всѣка пѣсень подразбира движение. Ако човѣкъ не може да изрази движението правилно, и тона на пѣсеньта не може да вземе правилно. Значи, на всѣки тонъ отговаря съответно движение. Човѣкъ не може да се настрои духовно, ако нѣма антена, чрезъ която да възприема движенията, т. е. трептенията отъ духовния свѣтъ. Истински духовенъ човѣкъ е онзи, който разбира трептенията на духовния свѣтъ и правилно ги възприема. Не може ли да приема тия трептения, той не може да възприема и картинитѣ на духовния свѣтъ. Щомъ не може да възприема тия картини, той не разбира езика на духовния свѣтъ. Духовниятъ свѣтъ си служи съ образи, съ картини. Ако не можешъ да възприемашъ и разбирашъ образитѣ на духовния свѣтъ, ти не можешъ да чувствувашъ. Ако двама приятели не могатъ да се разговарятъ и разбиратъ, тѣ не сѫ приятели. Да бѫдешъ приятель на нѣкого, това подразбира да имате пълно вѫтрешно разбиране по мисли и по чувства. Да се разбирате съ единъ човѣкъ, това значи, въ негово присѫтствие да се чувствувате свободенъ да изказвате своитѣ мисли и чувства. Това не значи, че и той трѣбва да мисли и чувствува като васъ. Въ присѫтствие на приятеля си всички тревоги и безпокойства изчезватъ. Въ присѫтствие на приятеля всички смущения изчезватъ. Днесъ всички хора — свѣтски и религиозни, учени и прости, се смущаватъ. Защо се смущаватъ? Липсва имъ нѣщо. Каквото и да правятъ, докато не придобиятъ вѫтрешна хармония, тѣ нищо не могатъ да постигнатъ. Ще слушатъ да имъ се говори върху различни въпроси, ще правятъ опити, но резултатитѣ имъ ще бѫдатъ слаби. За да постигне нѣщо, човѣкъ трѣбва да се проникне отъ силно желание къмъ това нѣщо. И тогава, ако влѣзе въ нѣкое духовно, или научно общество, той ще се приобщи къмъ срѣдата, ще придобие нѣщо и ще излѣзе обновенъ, тъй както планината обновява човѣка. Качи ли на планината, човѣкъ се обновява отъ чистия въздухъ, отъ свѣтлината и топлината на планинското слънце. И религията, и науката сѫ въ състояние да обновятъ човѣка, да внесатъ въ него радость и веселие, да му дадатъ потикъ къмъ великото и красивото въ свѣта. По този начинъ само човѣкъ ще осмисли живота си, ще го направи разуменъ. Кой каквото може да направи, да се заеме да го направи: дали ще свири, пѣе, учи, това не е важно. Отъ човѣка се иска работа. Нѣкои религиозни четатъ Библията по два-три пѫти въ годината и сѫ дошли до голѣми постижения. Като чете Библията, човѣкъ трѣбва да я разбира. Иначе, той дохожда до механизиране на нѣщата. Една 90 годишна американка прочела Библията 90 пѫти. Ако четете живота на пророцитѣ, на апостолитѣ и светиитѣ, вие трѣбва да се свържете съ тѣхъ, да разберете тѣхнитѣ опитности. Иезекиилъ, Данаилъ, Иоанъ, както и всички останали пророци и апостоли, сѫ имали голѣми постижения, заради което заслужватъ да се изучаватъ. Мнозина казватъ, че не се интересуватъ отъ стари нѣща. Днесъ има много нови нѣща и постижения, които заслужватъ по-голѣмо внимание. Наистина, много нови нѣща има днесъ, но въ духовно отношение човѣкъ не е много напредналъ. Има хора, които не знаятъ нищо за духовния свѣтъ. Тѣ даже не признаватъ сѫществуването на другъ свѣтъ, освенъ физическия, и на други сѫщества, освенъ човѣка. Какво представя човѣкъ? Сѫщество, чрезъ което разумностьта се проявява. Разумностьта обхваща цѣлата природа. Следователно, ние не можемъ да отдѣлимъ човѣка отъ природата, отъ великата разумность, която обхваща всички живи сѫщества, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ. Надъ човѣка, като разумно сѫщество, живѣятъ други сѫщества, съ по-голѣма разумность и интелигентность. Единъ день и тѣ ще се проявятъ въ своитѣ форми, ще станатъ видими за човѣка. Ако човѣшката форма не подлежи на развитие и усъвършенствуване, животътъ на земята се обезсмисля. Съзнателно или несъзнателно, човѣкъ се стреми къмъ нѣщо велико. При това, той има желание, каквото постигне, да го предаде на ония, които оставатъ следъ него. Докато е на земята, човѣкъ трѣбва да работи усилено, да постигне нѣщо, че като замине за другия свѣтъ, да бѫде готовъ за работа. И тамъ има нужда отъ добри работници. Небето не е мѣсто за удоволствие и почивка. На земята ще учите, ще пѣете, ще свирите, а на небето ще прилагате наученото. Който не може да свири, поне да мисли. Всѣки може да мисли. Ако всички хора не могатъ да бѫдатъ художници, архитекти, всѣки може да работи поне върху себе си. Всѣки може да чука и вае върху себе си, да изработи красива статуя. Човѣкъ има много необработени и неприложени идеи, които чакатъ своето време. Следъ всичко това, той се чуди, какво да работи. Религиознитѣ и вѣрващитѣ съзнаватъ, че трѣбва да проповѣдватъ Словото Божие. Добра е тази идея, но какво ще проповѣдватъ? Не е достатъчно само желание да проповѣдватъ, но приложение се иска. Да проповѣдвашъ, това значи, да си родилъ дете, но това дете трѣбва да се отгледа. Колко безсънни нощи, колко грижи и тревоги е прекарала майката, докато отгледа детето си! Но и съ това не се свършва. Следъ като порасне, майката и бащата се намиратъ предъ нови грижи и задължения: да го възпитатъ, да го изучатъ. Едва следъ 20 годишенъ трудъ и работа върху детето, тѣ могатъ да кажатъ, че донѣкѫде сѫ свършили задачата си. Не само родителитѣ работятъ върху детето си, но и то работи върху себе си. Като работи върху себе си и върху близкитѣ си, човѣкъ всѣки день трѣбва да прибавя по нѣщо ново въ живота си, да се освобождава отъ старитѣ си разбирания. Казвате, че има неморални работи въ живота. Неморални нѣща сѫ тия, които спиратъ развитието на човѣка. Всѣко чувство, всѣка мисъль, всѣка постѫпка, които спиратъ човѣшкото развитие, сѫ неморални. Щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да се развива. Всѣко нѣщо, което дава потикъ на човѣка къмъ развитие, е морално. Ние замѣстваме думитѣ „морално и неморално“ съ „разумно и неразумно“. Всѣка храна — физическа или духовна, която не внася потикъ въ човѣка, трѣбва да се тури настрана. Като дойде до чувствата си, които сѫщо сѫ храна, човѣкъ вижда, че освенъ качване, предстои и слизане. Той трѣбва да познава законитѣ на слизането, да може правилно да слиза, безъ голѣми сътресения. Като слиза и се качва, човѣкъ се обогатява, придобива голѣми опитности и преживявания. Потикътъ, който иде отвънъ, е запалка, но тази запалка се нуждае отъ материалъ, който може да гори, да развива свѣтлина и топлина. Хлѣбарьтъ мѣси и пече хлѣбъ, но знанието си не влага въ него. Като ядете хлѣбъ, вие сами трѣбва да вадите отъ него това, което природата е вложила. Тогава ще разберете стиха, въ който Христосъ казва: „Азъ съмъ живиятъ хлѣбъ, слѣзълъ отъ небето. Който ме яде, той има животъ въ себе си“. Ако можете да влѣзете въ съприкосновение съ този хлѣбъ и да извадите отъ него това, което Богъ е вложилъ, вие ще станете едно съ него, и той — едно съ васъ. Единъ день и васъ ще опекатъ и изядатъ, както вие ядете хлѣба. Изяждането на човѣка не е нищо друго, освенъ умиране. Какво представя смъртьта? Смъртьта представя преливане на единъ животъ въ другъ, преминаване на едно съзнание въ друго. Обикновено низшиятъ животъ се прелива въ висшия, низшето съзнание — въ висшето. Заслужва човѣкъ да умре, за да мине въ по-високъ животъ отъ обикновения. За предпочитане е хлѣбътъ да влѣзе въ човѣшкия стомахъ, отколкото да се подмѣта въ фурнята. За предпочитане е човѣкъ да живѣе въ свещената стая на нѣкое възвишено сѫщество, отколкото да остане при обикновенитѣ условия на живота, да го подмѣтатъ на една и на друга страна. Като ученици, вие трѣбва да чистите мислитѣ и чувствата си, да се освободите отъ всички външни примѣси. Какво нѣщо е любовьта, не говорете. Колкото по-малко говорите за нея, толкова по-добре. Вие разбирате живота по-добре отъ любовьта. Любовьта подразбира вѫтрешенъ стремежъ къмъ Бога. Следователно, докато не обича Бога, човѣкъ не може да обича хората. Въздухътъ въ стаята има отношение къмъ външния въздухъ. Не можешъ да обичашъ хората, докато не си обикналъ Бога. Ако внесешъ нѣкакъвъ нечистъ елементъ въ любовьта си къмъ Бога, ти трѣбва или да го изхвърлишъ навънъ, или да го обработишъ по нѣкакъвъ начинъ. Когато количеството на вѫглеродния двуокисъ въ въздуха се увеличи повече, отколкото трѣбва, въздухътъ става вреденъ. Какво трѣбва да направишъ? Или да пречистишъ въздуха, или да обработишъ вѫглеродния двуокисъ. За да го обработишъ, ти трѣбва да придобиешъ свойствата на растенията. Когато казвамъ, че човѣкъ трѣбва да се приспособи къмъ лошитѣ условия, имамъ предъ видъ да намѣри начинъ да ги трансформира. Хората заспиватъ отъ вѫглеродния двуокисъ, както и отъ страданията. Щомъ дойдатъ страданията, за да не заспиватъ, хората трѣбва да се обърнатъ за помощь къмъ растителното царство въ себе си, да заставятъ растенията да обработятъ излишния вѫглероденъ двуокисъ. При процеса асимилация или хранене, растенията приематъ вѫглеродния двуокисъ и го обработватъ въ сложни органически съединения, отъ които се ползуватъ и хората. Като понася страданията разумно, човѣкъ се усилва, става по-здравъ. Следователно, здравъ човѣкъ е онзи, който носи страданията съ благодарность. Страданията опредѣлятъ силата на човѣшката душа, а радоститѣ — нейнитѣ възможности. Съ други думи казано: чрезъ страданията се изпитва силата на човѣка, а чрезъ радоститѣ — това, което той може да направи. Страданията и скърбитѣ сѫ пробниятъ камъкъ за човѣка. Чрезъ тѣхъ той се изпитва. И обикновенитѣ, и великитѣ хора страдатъ. И Христосъ, Който казваше, че съ вѣра могатъ гори да се премѣстватъ, като се намѣри въ голѣми страдания, отиде да се моли на Господа, ако е възможно, да отмѣни тази чаша. Като видѣ, че не може да се отмѣни чашата, Той разбра, че трѣбва да преживѣе страданията. да се опита силата му и каза: „Господи, въ Твоитѣ рѫце предавамъ Духа си. Азъ дойдохъ да изпълня Твоята воля, а не моята“. Силата на Христа се вижда въ търпението, съ което издържа страданията. И тъй, намѣрите ли се предъ мѫчнотии и страдания, вие трѣбва да се молите, но да знаете, какъ да се молите. Ще получите ли отговоръ на молитвата си, това не е важно — вие трѣбва да се молите, да бѫдете въ връзка съ разумния свѣтъ. Христосъ се моли, но не получи отговоръ на молитвата си. Господъ наложи на Христа голѣми страдания, срещу които получи голѣмо благословение — възкресението. Отговорътъ на Христовата молитва донесе възкресението Му. Като знаете това, не се стремете да избѣгвате страданията, но понасяйте ги съ благодарность, да получите възкресението. Това е красивото и великото, което всѣки човѣкъ очаква. Всички ще минете презъ страдания. Най-страшното страдание — смъртьта, ще дойде за всички. Рано или късно, всѣки човѣкъ ще мине презъ смъртьта. Кога ще дойде тя, не е важно. За човѣка е важно да бѫде готовъ да я посрещне, че като дойде, да мине презъ нея и да придобие вѣчния животъ. Смъртьта представя минаване на човѣка отъ единъ свѣтъ въ другъ. Младата булка не минава ли отъ едни условия въ други? Щомъ облѣче булченската си рокля, тя е готова вече, съ радость очаква момента да излѣзе отъ бащината си кѫща и да отиде въ дома на онзи, когото обича. Тя се радва, но не знае, че я очакватъ по-лоши условия. Бащиниятъ домъ е раятъ за момата, но тя го напуща и отива въ външния свѣтъ. Щомъ се ожени, човѣкъ отива да оре, да копае и да сѣе. Значи, женитбата не е нищо друго, освенъ излизане на човѣка отъ рая. Когато казватъ за нѣкоя мома, че трѣбва да се ожени, това значи, че дошло е времето да я изпждятъ отъ рая. Това е физическото разбиране на женитбата. Духовното разбиране на женитбата е противоположно на физическото: излизане отъ свѣта и влизане въ рая, въ Бащиния домъ. Тъй щото, не е въпросъ да не се жени човѣкъ, но като се жени, той трѣбва да излѣзе отъ свѣта и да се върне въ рая, отдето нѣкога е излѣзълъ. Христосъ е изказалъ идеята за духовната женитба въ притчата за блудниа синъ, който, разкаянъ и смиренъ, се върна при баща си, да направи съ него нова, здрава връзка. Като чуятъ думата „духовенъ“, нѣкои хора я разбиратъ криво. Подъ „духовенъ животъ“ тѣ разбиратъ еднообразенъ животъ, т. е. отричане отъ всичко външно. Думата „духовенъ“ е изгубила своето първично значение. Духовниятъ животъ е най-красивиятъ и разнообразенъ по форма, по съдържание и по смисълъ. За да дойдете до духовното начало на нѣщата, вие трѣбва да мислите и да чувствувате по новъ начинъ. Каквото предприемете, въ всичко влагайте новъ елементъ. Ако четете Свещената книга, или беседитѣ, вложете ново разбиране. Гледайте на всѣка притча, на всѣки примѣръ, като на особена формула, която трѣбва да разберете и приложите. Човѣкъ се мѫчи и страда, докато живѣе съ физически, земни разбирания за нѣщата. Въ тѣзи разбирания влизатъ съмнение, подозрение, които спъватъ човѣка. Дойде ли до Божественитѣ разбирания, работитѣ се нареждатъ добре. Сега, колкото да се говори на хората, не може да имъ се помогне, докато всѣки не започне да работи върху себе си. Малко хора могатъ да работятъ, както трѣбва. Като поработятъ половинъ или единъ часъ, тѣ мислятъ, че много сѫ работили. Нѣкой вѣрващъ се моли половинъ, или единъ часъ и мисли, че много се е молилъ. Казано е въ Писанието: „Непрестанно се молете.“ Каквото да работи, кѫдето да ходи, човѣкъ трѣбва да държи съзнанието си будно, да бѫде непрестанно свързанъ съ разумния свѣтъ. Това значи молитва. Ако човѣкъ мисли, че за да се моли, трѣбва да се изправи на крака и съ часове да шепне молитви, това е механическа молитва, която не дава никакви резултати. Духовностьта въ човѣка не е външно качество. Истински духовниятъ е духовенъ и въ клеткитѣ си. Следователно, казвамъ: Непрестанно се молете, да не прекѫсвате връзката си съ възвишения свѣтъ. Щомъ сте свързани съ този свѣтъ, вие постоянно ще се обновявате. Непрестанно се радвайте, да разкривате възможноститѣ на своята душа. Колкото малка да е радостьта, тя всѣкога допринася нѣщо ценно на човѣка. Т. м. * 37. Лекция отъ Учителя, държана на 7. май, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Доброто орѫжие" 17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. III (1929-1930 г.), Пѫрво издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Положително знание Ще прочета часть отъ началото и края на 119. Псаломъ. „Блажени, които сѫ непорочни въ пѫтя си. (Алефъ — 1 ст.). Всѣко нѣщо въ началото си е непорочно. „Които ходятъ въ закона на Господа“. ( — 1 ст.). „Блажени, които пазятъ свидетелствата Му, и търсятъ Го съ все сърдце“. ( — 5 ст.). Въ първо време човѣкъ търси знанието, но като го намѣри, престава да търси. Така и децата, въ първо време търсятъ знанието, но като станатъ възрастни, преставатъ да го ценятъ и, вмѣсто да се подигнатъ отъ него, тѣ се възгордяватъ. Ако не може да използува знанието, както трѣбва, човѣкъ се възгордява, а гордостьта покваря човѣшката душа. „Тогазъ нѣма да се посрамя, когато погледна всичкитѣ Твои заповѣди“. ( — 6 ст.). Кога човѣкъ се срамува? Когато е нарушилъ нѣщо. Щомъ изпълнява Божиитѣ заповѣди, той не се срамува. „Да приближи викането ми предъ Тебе Господи“ ( Тавъ. — 169 ст.). Днесъ всички хора викатъ къмъ Господа; децата викатъ предъ Господа; генералътъ, който води стотици хора на полесражението, вика къмъ Господа. Докато не е влѣзълъ въ сражение, генералътъ заповѣдва, обикаля фронта. Щомъ преживѣе нѣкаква авария, всички започватъ да бѣгатъ. Мине ли катастрофата, ново настѫпление, ново викане предъ Господа. „Избави ме споредъ Словото Си“. ( — 170 ст.). Всички хора, грѣшни и праведни, искатъ избавление. Защо и праведниятъ вика къмъ Господа за избавление? Защото не е много силенъ. Има нѣщо страшно въ свѣта, отъ което и праведниятъ иска да се избави. Той се обръща къмъ Господа да го избави. Защо идатъ страданията въ свѣта? Страданията се явяватъ като методъ за развиване на мекота въ човѣка. Въ човѣшкото естество има нѣщо грубо, което трѣбва да се смекчи. Колкото рѣзка и груба да е гамата, въ която даденъ човѣкъ живѣе, тя е необходима за самия него; влѣзе ли въ отношение съ хората, този човѣкъ трѣбва да прояви известна мекота. За да прояви мекотата си, нужни сѫ страдания. Той трѣбва да прави редъ отстѫпления въ себе си, докато прояви онази мекота, свойствена на Божествената любовь. Само при голѣми страдания човѣкъ може да прояви мощьта на своя духъ. Съвременнитѣ хора, мѫже и жени, сѫ силни въ мѫжкия принципъ. Колкото повече се засилва мѫжкиятъ, грубиятъ принципъ въ човѣка, толкова повече лицето му се покрива съ косми. Космитѣ, съ които е покрито тѣлото на животнитѣ, говорятъ за голѣмата имъ грубость. Чрезъ страданието космитѣ постепенно отпадатъ, за да се прояви мекиятъ принципъ. Нѣкои хора се показватъ външно меки, разположени, усмихнати, но задъ усмивката имъ се крие нѣщо кисело и горчиво. Достатъчно е да ги засегнете малко, за да се прояви тѣхната грубость. Киселиятъ, горчивиятъ елементъ не влиза въ човѣшкото съзнание. Той е външенъ дисонансъ, какъвто срѣщаме при съчетанието на известни тонове. Ако двама души изпѣятъ тона do, непременно ще има известно различие въ тембъра, въ силата, въ чистотата. Изобщо, тоноветѣ се различаватъ единъ отъ другъ по броя на трептенията. Както тоноветѣ се различаватъ по броя на трептенията, така и числата се различаватъ по енергията. Представете си, че получавате отъ трима души по четири лева, или отъ двама души по шесть лева. Въ двата случая получавате числото 12, но отъ различни числа. Числото три е пасивно число, число на равновесие, а четири е активно число. Тройката представя детето — синътъ или дъщерята, а четворката — майката или бащата. Ако синътъ и бащата, или дъщерята и майката работятъ заедно, какво ще създадатъ? Ако умножите числата 2 х 3 = 6, ще имате двойката — бабата и тройката — внукътъ. Когато бабата и внукътъ работятъ заедно, ще се получи числото шесть — произведение. Коя работа ще бѫде по-резултатна, тази на бабата и внука, или на бащата и сина? Кой резултатъ ще бѫде по-мощенъ: този, който се получава отъ 3 х 4 или отъ 2 х 6? Мислете върху съчетанията на числата, да проникнете въ тѣхния смисълъ, въ тѣхната философия. Както външниятъ и вѫтрешниятъ животъ на човѣка предполагатъ известна философия, така и въ отношенията на числата има известна философия, която трѣбва да се изучава. Следователно, дойде ли до философията на своя вѫтрешенъ животъ, човѣкъ трѣбва да наблюдава, какви сѫ мислитѣ и чувствата му презъ различнитѣ часове на деня, въ зависимость отъ изгрѣването и залѣзването на слънцето. Ако следи мислитѣ и чувствата си, човѣкъ ще забележи, че сутринь тѣ иматъ единъ характеръ; на обѣдъ, когато слънцето се намира въ зенита — другъ характеръ и вечерь — при залѣзване на слънцето — трети. Изгрѣвътъ внася въ човѣка едно нѣщо, а залѣзътъ — друго. При изгрѣвъ слънце човѣкъ изпитва радость; при залѣзъ слънце — скръбь. Изгрѣвътъ може да се уподоби на радость, залѣзътъ — на скръбь. Кои сѫ причинитѣ, поради които изгрѣването на слънцето прави човѣка радостенъ, а залѣзването — скърбенъ? Когато се качва по планински върхове, човѣкъ става радостенъ; когато слиза въ долини, той става скърбенъ. Човѣкъ е подложенъ на различни промѣни, резултатъ на различни причини. Не само човѣкъ, но всички тѣла претърпѣватъ промѣни. Ако чземете прѣсно, току-що издоено млѣко, и започнете да го удряте, следъ половинъ часъ то ще се превърне на масло. Като отдѣлите маслото, ще остане мѫтеница. Мѫтеницата е млѣко, отъ което е отнето маслото. Когато човѣкъ се оплаква, че е изгубилъ нѣщо отъ себе си, той мяза на млѣко, отъ което е извадено маслото. Кой вади маслото отъ човѣка? Страданията. Тѣ не сѫ нищо друго, освенъ буталката, съ която биятъ млѣкото, докато извадятъ маслото отъ него. Ако остане само мѫтеницата, човѣкъ започва да страда, че е изгубилъ любовьта, радостьта, разположението на духа си и т. н. Срѣщате единъ човѣкъ разположенъ, любезенъ. На другия день го виждате неразположенъ, скърбень. Защо? Очукали го, обрали маслото му и оставили само мѫтеницата. Въ това отношение нѣкои хора приличатъ на скѫперника на Молиера, който се оплаквалъ, че го обрали. Кой го обралъ? Всички хора, цѣлиятъ свѣтъ го е обралъ. Мнозина казватъ, че всички хора сѫ лоши, че цѣлиятъ свѣтъ е лошъ. Това сѫ разсѫжденията на Молиеровия скѫперникъ. Съ такива разсѫждения нищо не се постига. Като живѣе, човѣкъ трѣбва да знае опредѣлено, защо се радва и защо скърби, защо обича и защо мрази, кой го обича и кой не го обича. Само по този начинъ той ще дойде до вѫтрешната наука на живота. За да се домогне до вѫтрешната наука на живота, човѣкъ трѣбва да бѫде свободенъ. Може ли да се нарече свободно магарето, което има юларъ на главата си, и господарьтъ му всѣки моментъ го тегли за юларя? Колкото е свободно магарето отъ юларя си, толкова е свободенъ и човѣкъ. Седи човѣкъ и мисли, какво да направи, какъ да се прояви, да се прочуе, да стане знатенъ. Обаче, като рече да се прояви, вижда, че не е свободенъ. Защо? Юларъ има на главата си, не може да се освободи отъ него. Силенъ човѣкъ е онзи, който нѣма юларъ на главата си, т. е. който не е вързанъ. Вържатъ ли го веднъжъ, той е изгубилъ свободата си. Като вързанъ, нищо друго не му остава, освенъ да учи. За да се освободи отъ юларя си, човѣкъ трѣбва да приложи закона на смаляването. Веднъжъ Буда направилъ една погрѣшка, за която се измѫчилъ много. Той ималъ будно съзнание, вследствие на което виждалъ и най-малкитѣ си погрѣшки. Единъ день, когато билъ въ добро разположение на духа, той легналъ подъ едно дърво да си почине. Въ това време голѣмата змия на свѣта се увила около ребрата му и започнала да го души. Той не се борилъ съ нея, но започналъ да се смалява и се смалилъ толкова много, че се освободилъ отъ веригитѣ на змията. Ако обикновенъ човѣкъ попадне въ веригитѣ на змията, ще се напъва, ще се бори съ нея, да я победи. Змията на свѣта представя злото. Не е лесно човѣкъ да се бори съ злото. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не е битъ отъ злото и да не е опиталъ неговата сила. Като знаете силата на злото, не се подавайте на него, не ставайте неговъ проводникъ. Станете ли проводникъ на злото, нѣма да мине много време, ще го опитате върху гърба си. Даде ли пѫть на злото въ себе си, човѣкъ разваля отношенията си съ своитѣ близки. Често виждате, какъ двама приятели, или две приятелки се сбиватъ за нищо и никакво. Боятъ между приятелитѣ не е нищо друго, освенъ игра на билярдъ, дето топкитѣ се удрятъ една въ друга. Като разсѫждавате по този начинъ, вие ще се домогнете до истината. Две деца играятъ съ пѣсъкъ, правятъ си кѫщички. Едното взима пѣсъкъ и хвърля въ очитѣ на другото. Разсърдено и недоволно, и второто дете прави сѫщото. Въ резултатъ и дветѣ деца се разплакватъ и отиватъ при майкитѣ си. Майкитѣ се скарватъ помежду си и разправятъ случката на мѫжетѣ си. И дветѣ семейства взиматъ участие въ разправията на децата и се скарватъ. Трѣбва ли възрастнитѣ хора да вървятъ по ума на децата? Като не могатъ да разрешаватъ въпроситѣ правилно, хората дохождатъ до голѣми противоречия и казватъ: Животътъ е лошъ,свѣтътъ не е добре създаденъ и т. н. Питамъ: Богъ ли е виновенъ за изопачения човѣшки животъ? Богъ ли създаде този свѣтъ, пъленъ съ недоразумения и противоречия? Нѣкой пѫтникъ минава презъ една мѣстность и въ крака му се забива трънъ. Кой е виновенъ за това: човѣкътъ, или трънътъ? Трънътъ е влѣзълъ въ крака на човѣка, защото, или е билъ босъ, или обущата му сѫ били тънки. Като е знаялъ това, пѫтникътъ е трѣбвало да бѫде внимателенъ, да гледа, кѫде стѫпва. Колкото да философствува, защо сѫ трънетѣ въ свѣта, защо бодатъ, човѣкъ нищо нѣма да разреши. Какво трѣбва да прави, ако се е уболъ? Той трѣбва да вземе игла, да бодне съ нея въ крака, дето е влѣзълъ трънътъ, и внимателно да го извади. Какво представя трънътъ? Трънътъ е злото въ свѣта, съ което човѣкъ мѫчно може да се справи. — Защо е дошло злото въ свѣта, не питай. Кажи си: „Да спи зло подъ камъкъ!“ Продължавашъ ли да се запитвашъ много, ще те дадатъ подъ сѫдъ и ще те осѫдятъ, какъ си могълъ, безъ позволение да нарушишъ цѣлостьта на тръна. Ти си взелъ нѣщо отъ него. Следователно, нищо друго не ти остава, освенъ да се примиришъ съ тръна, т. е. съ злото въ свѣта. Както доброто сѫществува, така и злото има право на сѫществуване. Като се обожда на тръна, съ това човѣкъ нарушава неговото спокойствие. Трънътъ не е нищо друго, освенъ бодливъ телъ, поставенъ на пѫтя му. Бодливиятъ телъ показва, че хората живѣятъ въ военни времена. Тѣ не сѫ толкова добри, колкото си представятъ, вследствие на което навсѣкѫде се натъкватъ на бодливъ телъ, чрезъ който се възпитаватъ. Като изучаватъ ботаника, естествена история, мнозина считатъ тръна за безполезно растение. Други. обаче, казватъ, че трънътъ е толкова необходимъ, колкото и ябълката, И трънътъ може да се използува за нѣщо добро, както и плоднитѣ дървета. Мисли или чувства отъ рода на тръна нѣкога могатъ да изиграятъ по-важна роля отъ мисли и чувства отъ характера на ябълката. Въ този смисълъ понѣкога свѣтскиятъ човѣкъ може да контролира мисъльта си повече отъ духовния. Слушате нѣкой духовенъ да казва, че Богъ ще промисли за всичко и оставя работитѣ си на Него, Той да ги нарежда. Той казва: Достатъчно е, че се моля на Бога. Отъ мене повече не се иска. Този човѣкъ не разсѫждава право. Той трѣбва да се моли, но и да работи, да разчита на себе си. Ако не разсѫждава правилно, човѣкъ изпада въ заблуждения. Запримѣръ, нѣкой се чуди, защо работитѣ на грѣшнитѣ хора се уреждатъ, а на праведнитѣ не вървятъ добре. Работитѣ на грѣшнитѣ хора се нареждатъ толкова, колкото и на забититѣ колци. Има случаи, когато единъ забитъ колъ, отъ голѣмата влага, може да изкара нѣколко листа, но въ никой случай той не може да цъвне, да даде плодъ, и плодътъ му да узрѣе. Дойде ли сушата, покаралитѣ листенца изсъхватъ, и колътъ си остава пакъ колъ. Другояче се нареждатъ работитѣ на праведнитѣ. Работитѣ на праведния се нареждатъ, както върви развитието на зеленото дърво. Посадите ли едно дърво въ земята, то пуща листа, клончета, започва да цъвти, да вързва плодове. Бавенъ е процесътъ на развитието на зеленото дърво, но сигуренъ. Посади ли се веднъжъ, то се закрепва здраво въ земята, отъ която черпи храна, и издържа на всички условия. При това, животътъ на това растение или дърво не е кратковремененъ. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ положителни знания и разбирания за живота. Като не разбиратъ нѣщата правилно, мнозина се запитватъ, защо понѣкога природата измѣня отношенията си къмъ тѣхъ, а не се запитватъ, защо тѣ измѣнятъ отношенията си къмъ природата. Кѫде е причината за промѣната на тия отношения: въ човѣка, или въ природата? Ако времето се измѣня, кой е виновенъ за това? Трѣбва ли да мислите, че времето е лошо разположено къмъ васъ, защото вѣтъръ духалъ, или дъждъ валѣлъ? И вѣтърътъ, и дъждътъ, и слънцето иматъ своитѣ добри страни. Нѣкой се оплаква, че хората не го обичатъ. Ако вѣтърътъ духа, той пакъ се оплаква. Когато вѣтърътъ духа, благодарете, че се е намѣрило сѫщество, което ви милва, което глади коситѣ ви. Когато дъждътъ ви мокри, благодарете на естествената баня, която природата ви създава. Ако слънцето грѣе силно и се изпотявате, благодарете на хубавитѣ потни бани, които правите. Когато нѣкой се оплаква, че изгорѣлъ отъ слънцето, той не разбира законитѣ. Невъзможно е слънцето, което стои на милиони километри отъ човѣка, да изгаря. Почерняването не става отъ слънцето. Чернотата се дължи на лошото, което се крие въ самия човѣкъ. Слънцето изтегля нечистото, лошото, което е скрито въ човѣка. Ако то не излѣзе навънъ, човѣкъ ще се изложи на голѣми страдания и нещастия. Когато почернява, човѣкъ трѣбва да се радва, защото слънцето го лѣкува. Хора, които не почерняватъ, не могатъ да се лѣкуватъ отъ слънцето. Мнозина се оплакватъ отъ слънцето, но тѣ се лъжатъ. Слънцето не причинява никакви повреди. Казватъ, че нѣкой пострадалъ отъ слънчевъ ударъ. Слънчевиятъ ударъ се дължи на известна дисхармония между човѣка и земята. Когато се движи, човѣкъ трѣбва да регулира своя ходъ съ движението на земята. Щомъ се хармонизира съ земята, той ще се хармонизира и съ слънцето, защото между слънцето и земята има известно отношение. При това положение човѣкъ никога нѣма да пострада отъ слънчевъ ударъ. Човѣкъ трѣбва да знае, че материята на неговото тѣло може да се уподоби на материята, отъ която земята е направена. Всѣка частица отъ човѣшкото тѣло има свойствата на материята на земята. Следователно, ако не може да се хармонизира съ материята на земята, човѣкъ усѣща едно бълникане, колебание между частицитѣ на тѣлото си. И въ резултатъ на това колебание или бълникане той се усѣща физически неразположенъ. При това положение той не може да мисли, да чувствува и да постѫпва добре. За да се хармонизира съ материята на земята, човѣкъ трѣбва да спре движението си за една-две минути. Това спиране ще му помогне така, че работитѣ му презъ цѣлия день ще вървятъ добре. За да се справи съ силитѣ и теченията на природата, човѣкъ трѣбва да познава себе си, но трѣбва да изучава и земята, съ всички нейни сили и закони, които я управляватъ. Като се изучава, човѣкъ забелязва, че между промѣнитѣ, които ставатъ въ природата, и тия, които ставатъ въ него, има известно съотношение. Съвременнитѣ хора работятъ много, а придобиватъ малко, защото разглеждатъ въпроситѣ отъ тѣхната анормална страна. Ако се произнасятъ върху мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка, тѣ ги разглеждатъ така, както днесъ се проявяватъ, безъ да изключватъ анормалнитѣ прояви. Всѣко нѣщо трѣбва да се разглежда въ неговото здравословно състояние и следъ това да се вади заключение. При това, преценката на хората още не е абсолютно вѣрна. Запримѣръ, това, което за единъ човѣкъ е добро, за другъ е зло. Човѣкъ трѣбва да познава доброто и злото като основни мѣрки въ живота. Само при това положение човѣкъ може правилно да расте и да се развива. Само при това положение невидимиятъ свѣтъ може да разкрие на човѣка ония скрити закони на Битието, къмъ които душата му се стреми. Само при това положение човѣкъ може да разбере смисъла на числата. Вие пишете числото 12, но не знаете, какво е значението на това число. Ако вземете числото 12 въ втора степень, ще получите число, което представя важна формула. Съ тази формула вие можете да разрешавате важни въпроси. Дойдете ли до числото 13, вие се натъквате на нѣкакво нещастие, или на нѣкаква изненада. Разправятъ следния случай за единъ герой. Съ единъ ножъ тои убилъ 12 души. Следъ това той турилъ ножа въ ножницата си. Като намислилъ да убие 13 човѣкъ, той посегналъ къмъ ножа си, но останалъ изненаданъ — ножътъ ръждясалъ. Значи, следъ 12 убийства, той се натъкналъ на последствията на своитѣ дѣла. За да избѣгне лошитѣ последствия на дѣлата си, човѣкъ трѣбва да бѫде внимателенъ, да знае, какво прави. При най-малкото невнимание, човѣкъ може да изгуби своето добро разположение. Ако е невнимателенъ въ храненето, въ мислитѣ, въ чувствата, въ постѫпкитѣ си, той непременно ще пострада. Приеме ли една мисъль, или едно чувство не навреме. той непременно ще разстрои своята нервна система. Сѫщиятъ законъ се отнася и къмъ храненето. Запримѣръ, краставицата действува благотворно върху нервната система, но да се яде сутринь и на обѣдъ. Яде ли се вечерь, тя се отразява зле върху стомаха. Вечерь краставица не трѣбва да се яде. Изобщо, вечерь човѣкъ трѣбва да се храни преди залѣзъ слънце. Не е ли ялъ до това време, по-добре да не яде. Нека пие една чаша гореща вода или чай и да си легне съ празенъ стомахъ. Така ще спи леко и приятно. Каквито разстройства преживява свѣтскиятъ човѣкъ, презъ такива минава и религиозниятъ, и духовниятъ, само че въ други области. Свѣтскиятъ човѣкъ разстройва стомаха си, а религиозниятъ — мисъльта си. Докато дойде до истинското разбиране на живота, той минава презъ редъ заблуждеиия. Той мисли, че като вѣрва въ Бога, изведнъжъ ще стане чистъ и светъ човѣкъ. Не се постига лесно чистота и светость. При това, мѫчно се познава, кой човѣкъ е светъ. Светиятъ човѣкъ външно не може да се познае. Той е естественъ въ отношенията си, смиренъ, минава незабелязано. Макаръ че се храни съ специална храна, никога нѣма да разберете, какво яде. Ако го поканите съ храна, каквато не яде, той никога нѣма да ви каже, че това или онова не яде, но деликатно ще се извини, че се е хранилъ, и ще вземе само нѣколко хапки хлѣбъ, да не откаже на поканата ви. Влѣзе ли въ нѣкой домъ, той не се взира, какъ е наредено, но се занимава съ мисъльта си. Стане ли въпросъ за отношенията между мѫжа и жената въ този домъ, каквото да види, той го разглежда отъ красивата страна. И ако го питатъ, какви сѫ впечатленията му за характеритѣ имъ, той ще каже, че и двамата сѫ добри хора, на които сѫ дадени известни въпроси за разрешаване. Той ще имъ пожелае Богъ да ги благослови, да решаватъ правилно задачитѣ си. Светиятъ човѣкъ вижда всичко, но въ ума и въ сърдцето си задържа само хубавитѣ нѣща. Докато не се научи да вижда само красивитѣ нѣща въ живота, да чува само хармоничнитѣ тонове и да яде чиста и здравословна храна, човѣкъ никога не може да стане светъ. Това значи, да живѣе човѣкъ въ правия пѫть — въ пѫтя на любовьта, въ пѫтя на Христа. Тѣсенъ е пѫтьтъ на любовьта, но разнообразенъ. Нѣкои мислятъ, че тѣсниятъ пѫть е пѫть на страдания. Не, тѣсниятъ пѫть е пѫть на учене, на придобиване знания. Само въ тѣсния пѫть човѣкъ познава себе си, ближния си и Бога. Само въ тѣсния пѫть човѣкъ разбира, отде е дошълъ, защо е дошълъ и какъ трѣбва да живѣе. Да се върнемъ къмъ числата. Какво число ще получите, като подигнете 12 въ втора степень? 122 = 144. Като съберете цифритѣ на, числото 144, ще получите числото деветь. Като работите съ числата, ще забележите, че при умножаване на деветь съ кое да е число, винаги сборътъ отъ цифритѣ на полученото число дава пакъ деветь. Запримѣръ, 2 х 9 = 18 = 1 + 8 = 9; 3 х 9 = 27 = 2 + 7 = 9; 4 х 9 = 36 = 3 + 6 = 9; 5 х 9 = 45 = 4 + 5 = 9; 6 х 9 = 54 = 5 + 4 = 9; 7 х 9 = 63 = 6 + 3= 9; 8 х 9 = 72 = 7 + 2 = 9; 9 х 9 = 81 = 8 + 1 = 9; 144 = 1 + 4 + 4 = 9; 1296 = 1 + 2 + 9 + 6 = 18 = 1 + 8 = 9. Какво заключение можете да извадите отъ това съчетание на числата? Оттукъ можемъ да извадимъ следния законъ: благоприятнитѣ условия всѣкога даватъ добри резултати. Земедѣлецътъ знае този законъ и се съобразява съ него. Той знае, кога и при какви услови, какви семена да сѣе. Това подразбира благоприятни условия. Съ този законь се обяснява, защо едни хора сѫ богати а други — бедни. Богатиятъ е роденъ при условия да стане богатъ — при благоприятни условия. Бедниятъ е роденъ при неблагоприятни условия, затова не може да стане богатъ. Каквото да правите, вие не можете да станете богати, ако сте родени при бедни, неблагоприятни условия. Нѣкой се ражда въ бедно семейство, но условията на раждането му сѫ благоприятни. Не се минава много време, случва се, че неговиятъ богатъ чичо умира и му остава всичкото си наследство. Другъ нѣкой се ражда въ богато семейство, но случва се, че бащата изгубва всичкото си богатство, и синътъ, вмѣсто да наследи нѣщо отъ баща си, нагърбва се да изплаща дълговетѣ му. Като живѣе на земята, човѣкъ минава отъ благоприятни въ неблагоприятни условия и обратно — отъ неблагоприятни въ благоприятни — да се учи. Иосифъ бѣше продаденъ, следъ това лежа въ затворъ две години и най-после зае високо мѣсто въ двореца на фараона. Добра бѣше зодията на Иосифа. Каквото да прави, човѣкь трѣбва да мине презъ противоречията на живота, да мине отъ едни условия въ други. На окултенъ езикъ казано: за да подобри сѫдбата си, човѣкъ трѣбва да се роди отново. Може ли отново, човѣкъ може да измѣни условията на живота си. Не може ли да се новороди, той ще остане при старитѣ условия, дето ще се мѫчи, ще страда, ще пада и става и, въ края на краищата, нищо особено нѣма да постигне. Казано е въ Писанието: „Ако не се родитѣ изново, не можете да влѣзете въ Царството Божие.“ Следователно, ако не се родите изново, сиромашията, грѣхътъ, мѫчението, страданието ще вървятъ следъ васъ. Родите ли се изново, вие ще се съблѣчете отъ всички несгоди, както змията съблича кожата си. Не може ли да се освободи отъ несгодитѣ на живота, човѣкъ ще остане въ стария животъ. Мнозина искатъ да знаятъ, родени ли сѫ изново, или не. Това тѣ сами знаятъ. Нѣкои сѫ едва заченати, и трѣбва да прекаратъ цѣли деветь месеца при неблагоприятни условия — въ утробата на майка си. Тѣ сѫ изложени и на помѣтане. Ако майка имъ е разумна, ще ги роди, ще имъ даде условия за новъ животъ. Ако е неразумна, може да ги пометне. Когато се зачене, човѣкъ трѣбва да се моли, да не го пометне майка му, но да го роди благополучно. И Христосъ прекара три неблагоприятни, тежки дни въ утробата на земята, но следъ това възкръсна, роди се изново. Какво представя помѣтането? Човѣкъ може да бѫде пометнатъ отъ утробата на майка си, но може да изкочи и отъ файтонъ, отъ тренъ, отъ аеропланъ, отъ прозорецъ и т. н. И това е помѣтане. За да не бѫде пометнатъ, човѣкъ трѣбва постоянно да се моли. Но той трѣбва да знае, какъ да се моли. Понѣкога една дума може да произведе такъвъ резултатъ, какъвто произвеждатъ сто думи — зависи, какъ е казана. Нѣкой се моли по цѣли часове, и молитвата му не се приема. Другъ се моли десетина минути, и молитвата му се приема. Една свѣтла мисъль може да даде по-голѣми резултати отъ най-дългитѣ молитви, но при условие, човѣкъ да прилага законитѣ на любовьта, на мѫдростьта, на истината, на доброто. Който работи по този начинъ, той има помощьта на разумния свѣтъ, на всички възвишени сѫщества. Дали тази помощь ще дойде отвънъ, или отвѫтре, не е важно. Важно е, човѣкъ да я използува. Малка ли ще бѫде помощьта, или голѣма, и това не е важно. Важно е да е дадена отъ любовь. Колкото малка да е, щомъ е дадена отъ любовь, тя е благословена. Мнозина обичатъ да обобщаватъ нѣщата, и като имъ се говори, казватъ, че знаятъ и разбиратъ всичко. Щомъ разбиратъ всичко, нека кажатъ, какво знаятъ за Божията Любовь. Всички говорятъ за любовьта, но въпрѣки това тя остава неразбрана. Казано е, че любовьта ражда живота. За да разбере любовьта, човѣкъ трѣбва да разбере живота въ всички негови прояви. Божията Мѫдрость пъкъ създава условия за растене и развиване на всички живи сѫщества. Животътъ и условията, които сѫ дадени на човѣка, представятъ торба. пълна съ злато, която той не е използувалъ. Нѣкои хора съзнаватъ, че носятъ въ рѫцетѣ си торба, пълна съ злато, и съжаляватъ, че не могатъ да я използуватъ, не знаятъ, какъ и кѫде да приложатъ това злато. Други пъкъ, даже не подозиратъ, че носятъ злато въ торбата си. Малцина сѫ тия, които съзнаватъ, какво богатство имъ е дадено, и разумно го използуватъ. Всѣки човѣкъ носи въ рѫцетѣ си книгата на живота, но не може да чете отъ нея. Той я отваря и затваря, безъ да знае, какво съдържа. Единъ день, когато мѫдростьта го посети, той ще отвори книгата и ще чете, ще разбира написаното въ нея. И тъй, когато се домогне до истинската наука, човѣкъ ще разбере нѣщата и ще ги приложи. Пише ли книга, той ще я пише съ чистотата на своята мисъль. Шие ли дреха, той ще я шие съ чистотата на своето сърдце. Каквато работа вземе, човѣкъ трѣбва да я изработи съ чистотата на своя умъ и на своето сърдце. Който се докосне до тази работа, той ще усѣти чистотата, която е вложена въ нея. Отъ всѣка нейна клетка ще лъха радость и веселие. Не работятъ ли съ любовь и чистота, хората създаватъ около себе си голѣма дисхармония. Тази дисхармония се дължи на тѣхното неразбиране. Често хората се запитватъ, защо не успѣватъ въ живота си. Много естествено — тѣ сами влизатъ въ ограничителнитѣ условия на живота. Щомъ условията ограничаватъ човѣка, той никога не може да успѣва. Иска ли да успѣва, казвамъ: Не приемай условия, които могатъ да те ограничатъ. Не се подавай на мисли, чувства и постѫпки, които ограничаватъ. За да успѣва въ живота си, човѣкъ трѣбва да разбира свойствата на материята, съ която работи. Сѫщевременно той трѣбва да разбира и законитѣ на ума и на сърдцето си, както и ритмуса, на който тѣ се подчиняватъ. Човѣкъ не може да успѣва, ако не познава всички закони, на които се подчиняватъ неговото физическо, духовно и умствено тѣло. Той трѣбва да знае, че до голѣма степень успѣхътъ му се дължи на неговата чиста кръвь. Сега вие сте влѣзли въ практическата школа на живота, която изисква отъ всички хора знания. Да говорите за нѣщата, това още не е знание. Истинско знание е това, което е приложено. Знанието подразбира приложение. Кажешъ ли, че трѣбва да бѫдешъ добъръ, веднага прояви добротата си. Кажешъ ли, че трѣбва да бѫдешъ красивъ, веднага стани красивъ. Човѣкъ не може да бѫде добъръ, красивъ и разуменъ, ако още не е роденъ. За да се одухотвори, мъртвата материя трѣбва да мине отъ едно състояние въ друго, т. е. да се новороди, да се внесе животъ въ нея. Мъртвата материя е изгубила живота си, вследствие на което се нуждае отъ новъ животъ. Ако не може да придобие животъ въ себе си, мъртвата материя ще произведе голѣмъ дисонансъ въ разумната природа. Тази е причината, поради която човѣкъ прави голѣми усилия да мине отъ смъртъ въ животъ. — Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Азъ съмъ добро. Азъ съмъ истина. * 36. Лекция отъ Учителя. държана на 30 априлъ, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Доброто орѫжие" 17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. III (1929-1930 г.), Пѫрво издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Доброто орѫжие Размишление върху мира. Ще прочета 75. Псаломъ. „Не възвишавайте рогъ.“ ( — 4 ст.). „Не подигайте нависоко рога си“.( — 5ст.). Какво представя рогътъ въ цитиранитѣ стихове? Рогътъ е срѣдство за защита. Волътъ знае цената на рога повече отъ човѣка. Що се отнася до рога, волътъ има думата. Човѣкъ за какво има думата? Човѣкъ трѣбва да познава любовьта, а въ сѫщность той едва е започналъ да я изучава. Съвременнитѣ хора говорятъ за любовьта, за мѫдростьта, за истината, за доброто, безъ да сѫ проникнали въ дълбочината на тия понятия. Да познава човѣкъ любовьта, това значи, да знае, че има майка, която го е родила. Да познава човѣкъ мѫдростьта, това значи, да знае, че има баща, който е работилъ за него, да го отгледа и изучи. Да познава човѣкъ доброто въ свѣта, това значи, да знае, че има основа въ живота си, върху която може да стѫпва. Доброто е начало на живота, т. е. раждане. Ако не развива доброто въ себе си, човѣкъ не може да прояви любовьта си, защото майката на живота е вложила качествата си въ доброто. И мѫдростьта, т. е. бащата на живота е вложилъ своитѣ качества въ доброто. Следователно, докато не се роди, човѣкъ не може да говори нито за любовьта, нито за мѫдростьта. Дойде ли до истината, човѣкъ трѣбва да гледа на нея като на свой братъ. Истината, братътъ на човѣчеството, иде да го освободи отъ заблужденията му. Безъ истината човѣкъ остава въ ограничителнитѣ условия на живота. Тъй щото, ако човѣкъ въ любовьта не намѣри своята майка, въ мѫдростьта — своя баща, въ истината — своя братъ и въ доброто — своята сестра, той не е разбралъ смисъла на живота. Като не разбира смисъла на живота, човѣкъ казва, че щомъ се е родилъ на земята, нищо друго не му остава, освенъ да умре. Това е неразбиране на живота, на принципитѣ, които действуватъ въ него. Който е роденъ въ доброто, той никога не умира. Щомъ излѣзе отъ закона на доброто, той непременно ще умре. Да изгуби човѣкъ доброто въ себе си, това значи, да се изложи на закона на смъртьта, т. е. на закона на промѣнитѣ. Като влиза въ живота, човѣкъ се натъква на числата и започва да брои: едно, две, три и т. н. Какво представя единицата? Проста величина ли е единицата, или сложна? Отъ колко части е съставена тя? Това точно не може да се опредѣли. Запримѣръ, пръстътъ, като единица, е съставенъ отъ три части, отъ три фаланги. Ако говорите за рѫката като единица, тя е съставена отъ нѣколко части: петь пръста по три единици, правятъ 15 части. Числото 15 е число на промѣни, на разклащане, на разколебаване основитѣ на нѣщата. Когато пияницата попадне въ числото 15, основитѣ на неговото пиянство започватъ да се разколебаватъ. Много причини сѫ действували въ живота му, за да стане пияница. Кои сѫ тия причини? Като погледне къмъ червения цвѣтъ на виното, очитѣ му ставатъ причина да се събуди желание въ него да пие. Следъ това на помощь иде дѣсната рѫка, която подава чашата да се напълни. Следъ това иде разсѫждението: Червениятъ цвѣтъ е цвѣтъ на животъ и сила. Ще възприема този цвѣтъ въ себе си, да стана смѣлъ и решителенъ. Наистина, като изгуби разположението на духа си, човѣкъ започва да се стреми къмъ чаша, пълна съ вино. Щомъ изпие една—две чаши, разположението му се възстановява. Ако пие повече, главата му увисва надолу, като узрѣлъ плодъ, следъ което заспива. Кога заспива човѣкъ? Когато не може да преодолѣе известно напрежение. Кой не е изпитвалъ напрежение? Да заспи човѣкъ, това не значи, че е пилъ. Заспиването е процесъ, подобенъ на изгубване на съзнание. Когато известно преживяване, или болезнено състояние стане много тежко, човѣкъ трѣбва да заспи, или да изгуби съзнанието си, да понася по-лесно. И тъй, като говоримъ за числата, ние ги разглеждаме като цѣли и дробни. Дробнитѣ числа се получаватъ при дѣление на единицата на десеть, или на произволно число равни части. Ако единицата се дѣли на десеть равни части, получаваме десетични дроби. Ако я дѣлимъ на повече, или на по-малко части отъ десеть, получаваме прости дроби. Всѣки пръстъ, запримѣръ, е раздѣленъ на три части. Едната часть представя Божествения свѣтъ, втората — духовния, а третата — физическия. Съ други думи казано: едната фаланга представя свѣта на формитѣ, втората — съдържанието на нѣщата, а третата — тѣхния смисълъ. Ако познава формата, съдържанието и смисъла на нѣщата, човѣкъ никога не би си позволилъ да критикува. Щомъ не критикува, той ще бѫде свободенъ отъ всѣкакви противоречия. Човѣкъ има право да критикува, да разглежда нѣщата и да се произнася за тѣхъ, ако сѫ човѣшки. Дойде ли до Божественото, той нѣма думата. Ако си позволи да критикува Божественото, преди всичко той критикува себе си. При това положение той нищо не може да постигне. Сега, да се върнемъ къмъ числата. Всѣко число представя форма, съдържание и смисълъ на нѣщо. Искашъ ли да се ползувашъ отъ известно число, ти трѣбва да знаешъ, каква е неговата форма, какво е съдържанието му и какъвъ смисълъ крие въ себе си. Не знае ли скрититѣ сили на числата, човѣкъ може да си създаде редъ нещастия. Запримѣръ, ако нѣкой не знае, каква сила се крие въ старото вино, може да пие отъ него и да се напие. Като го пие често, той може да си създаде лошъ навикъ, съ който мѫчно ще се справи. Не е лесно човѣкъ да се освободи отъ силата, която се крие въ лошитѣ навици. Срѣщате нѣкой човѣкъ, казвате му една дума, която веднага произвежда силна реакция въ него. Защо? Този човѣкъ има взривни вещества въ себе си, които лесно експлодиратъ. Той е избухливъ човѣкъ. Той не е виновенъ за това — такова число съдържа въ себе си. Достатъчно е да драснете клечка кибритъ, за да се възпламени избухливото вещество въ него, а заедно съ това и вие да хвръкнете въ въздуха. Разумниятъ човѣкъ, който има будно съзнание, никога не предизвиква ненавременни реакции. Той знае, какъ и кога да бута. Ако има предъ видъ да произвежда реакция, той ще я произведе тогава, когато може да я използува за свършването на нѣкаква разумна работа. Езикътъ на човѣка е складъ отъ експлозиви. Драсне ли невнимателно клечката, подхвърли ли я небрежно нѣкѫде, човѣкъ се натъква на голѣми нещастия. Кибритенитѣ клечки не сѫ нищо друго, освенъ думи, съ които човѣкъ си служи. Едни отъ тѣхъ лесно се запалватъ и произвеждатъ взривъ. Други пъкъ не се палятъ лесно, вследствие на което не произвеждатъ никаква реакция въ човѣка. Трети видъ клечки сѫ тия, които по естество сѫ незапалими. Като знаете силата на словото, вие трѣбва да бѫдете внимателни, да избирате думитѣ, съ които си служите. Нѣкоя майка е недоволна отъ детето си и постоянно му се кара, заканва му се и най-после го проклина. Не се минава много време, и клетвата постига детето. Като знае това, човѣкъ трѣбва да бѫде внимателенъ и въ думитѣ, и въ мислитѣ, и въ чувствата, съ които си служи. Благодарете, че всѣка дума, всѣка мисъль и всѣко чувство не се хващатъ. Благодарете, че всѣка клечка кибритъ не се запалва. Ако всѣка клечка кибритъ би могла да се запали, свѣтътъ би се унищожилъ. Дойде ли това време, ние казваме, че е дошълъ краятъ на свѣта. Ако човѣкъ пали по сто клечки на день, знаете ли, каква енергия би произвелъ въ себе си? Изобщо, ако всѣки день човѣкъ драска по една клечка въ мозъка си, за да произведе свѣтлина, въ една година най-много той би произвелъ грамадно количество енергия. Съвременнитѣ хора се разрушаватъ отъ чрезмѣрно палене на клечки. Не знаете ли по колко клечки трѣбва всѣки моментъ да палите, сѫдебниятъ приставъ ще дойде да ви глоби. Ще кажете, че сте свободни да палите, колкото клечки искате. Дали сте свободни, или не, това е другъ въпросъ. Важно е, че за всѣки даденъ случай човѣкъ трѣбва да пали само толкова клечки, колкото е необходимо. Каквото прави, човѣкъ трѣбва да бѫде отговоренъ за дѣлата си. Въ ума на нѣкой човѣкъ влѣзе едно малко съмнение, и той бърза да запали всички мозъчни клетки, да вижда добре. Не е позволено да се изразходва много енергия за едно малко съмнение. Ако срещнете единъ ангелъ, заслужва да направите голѣмо освѣтление, да го разгледате отъ всички страни. Но за едно съмнение, за една дреболия не е позволено да се изразходватъ грамадни количества. енергия. Следователно, иска ли да хармонизира силитѣ на своя мозъкъ, човѣкъ трѣбва да допуща въ ума си само възвишени и чисти мисли. За такива мисли заслужва човѣкъ да изразходва енергия. Тѣ подигатъ духа му и го правятъ мощенъ. Като живѣе по този начинъ, човѣкъ дава възможность на всички клетки въ себе си да се развиватъ добре. Като живѣе, той трѣбва да се отнася съ уважение и почитание къмъ клеткитѣ си, като къмъ разумни сѫщества. Спазва ли това правило, той ще бѫде вѫтрешно силенъ. Свѣтътъ днесъ се нуждае отъ силни и разумни хора. За да бѫде разуменъ и силенъ, човѣкъ трѣбва да се рѫководи въ живота си отъ принципитѣ на любовьта, на мѫдростьта, на истината, на правдата и на добродетельта. Тѣзи принципи трѣбва да служатъ на човѣка за орѫжия, съ които да се защищава. На което поле да се намира, човѣкъ се нуждае отъ отбранителни срѣдства. Когато изпраща своитѣ поданици на бойното поле, държавата ги въорѫжава съ пушки и топове. Войницитѣ насочватъ тия орѫжия срещу своитѣ неприятели, да се бранятъ отъ тѣхъ. Ако на стария човѣкъ дадатъ пушка въ рѫка, той ще се откаже отъ нея, подъ предлогъ, че е неспособенъ за война. Ако на младия дадатъ пушка въ рѫка, той ще я вземе. Какво ще каже стариятъ, ако въ рѫцетѣ му турятъ основнитѣ принципи на живота и го заставятъ да се брани съ тѣхъ? Трѣбва ли пакъ да се оправдава съ своята старость? Дали е старъ, или младъ, човѣкъ трѣбва да бѫде смѣлъ, да се сражава съ злото. Дойде ли злото срещу васъ, не го нападайте, но само се отбранявайте. За да се пазите отъ злото, да не ви побеждава, вие трѣбва да държите въ рѫцетѣ си мощно орѫжие. Кое е мощното орѫжие срещу злото? Казано е въ Писанието: „Възлюбилъ си истината въ човѣка“. Значи, истината се намира въ човѣка. Ето защо, нападне ли ви злото, кажете си следната формула: „Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Азъ съмъ добро. Азъ съмъ истина“. Тази формула ще ви послужи при всички нещастия, противоречия и злини въ живота ви. Доброто е една отъ проявитѣ на Битието, съ която можете да се защищавате отъ всѣкакво зло. Злото носи въ себе си сили, противоположни на любовьта, на мѫдростьта, на истината и на доброто, вследствие на което става неутрализиране на тия сили. Човѣкъ може да живѣе съзнателно дотолкова, доколкото проявява доброто и истината, които сѫ вложени въ него. Какво представятъ доброто и злото въ свѣта? Доброто и злото сѫ два ключа съ различни служби. Доброто е ключъ, който отваря всички врати къмъ чистия, свѣтълъ и възвишенъ животъ. Злото е ключъ, който затваря всички врати къмъ възвишения, свѣтълъ животъ. Доброто внася свѣтлина въ човѣшкото съзнание, а злото води къмъ тъмнина. Следователно, който не ходи въ доброто и въ истината, той е въ тъмнина. Защо? Защото е изгубилъ ключа на свѣтлината. Дето е свѣтлината, тамъ е животътъ, тамъ е знанието. Дето е животътъ, тамъ е и любовьта. Безъ любовь животътъ нѣма смисълъ. Който има любовь въ себе си, той проявява волята си, благодарение на което може да постигне всичко, което желае. Човѣкъ е направилъ и прави най-велики и славни подвизи въ любовьта. Изгуби ли любовьта си, той нищо не може да постигне. Любовьта дава импулсъ, потикъ въ живота на човѣка. Любовьта е колективенъ актъ, а не единиченъ. Цѣлата природа взима участие въ любовьта. Като се влюби въ нѣкого, човѣкъ мисли, че само той изявява любовьта си. Той не подозира, че всички живи сѫщества отправятъ любовьта си къмъ неговия възлюбенъ, или къмъ неговата възлюбена. Когато се влюби въ нѣкой ангелъ, човѣкъ пожелава да отиде при него. Да отиде при ангела, т. е. при своя възлюбенъ, това значи, да замине за другия свѣтъ. Като не знаятъ, защо е заминалъ за другия свѣтъ, хората казватъ, че този човѣкъ е умрѣлъ. Когато видите, че нѣкой човѣкъ заминава за другия свѣтъ доброволно, ще знаете, че той отива при своя възлюбенъ, въ другия свѣтъ. Не умира ли доброволно, ще знаете, че възлюбениятъ му е на земята. Той временно се раздѣля съ него, вследствие на което страда. И тъй, говорите ли за любовьта, ще знаете, че тя е творчески актъ, въ който цѣлата природа взима участие. Който истински люби, той излива любовьта си въ пѣсень и музика. Ако нѣкой люби и плаче, ще знаете, че той не е намѣрилъ своя възлюбенъ, или своята възлюбена. Той е попадналъ на слугата, или на слугинята на любовьта, вследствие на което е останалъ много изненаданъ и огорченъ. Като слиза на земята, човѣшкиятъ духъ иска да намѣри своята възлюбена, но остава излъганъ. Защо? Защото се вижда облѣченъ и заробенъ отъ материята. Материята го обгръща добре въ себе си, като въ дреха, и му казва: Сега ще влѣзешъ въ живота на земята да учишъ. Изненаданъ отъ условията, човѣкъ започва да плаче. Тази е причината поради която, при раждането си още детето заплаква. Добре е човѣкъ вѣчно да търси своя възлюбенъ. Съвременнитѣ хора наричатъ влюбенитѣ смахнати, но тѣ се лъжатъ. Истински влюбени сѫ светията, мистикътъ, учениятъ, богатиятъ. Тѣ сѫ концентрирани въ мисъльта си и непрестанно се стремятъ да постигнатъ своя възвишенъ идеалъ. Съвременнитѣ хора говорятъ за любовьта, стремятъ се къмъ нея, но, като я придобиятъ, не могатъ да я задържатъ за дълго време. Защо? Защото любовьта вирѣе само въ чистота. Наруши ли човѣкъ чистотата на своитѣ мисли, чувства и действия, любовьта моментално го напуща. Дойде ли нѣкакво изкушение, за да запазите любовьта си, изговорете тихо въ себе си формулата: Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Азъ съмъ добро. Азъ съмъ истина. Затова е казаво въ Писанието: „Побеждавайте злото съ добро, а лъжата съ истина“. Дайте пѫть на Бога въ себе си, Той да прояви своята Любовь и Мѫдрость. Не дадете ли пѫть на великата Любовь въ себе си, ще видите, че това, което наричате любовь, не е нищо друго, освенъ любовна каша. Любовната каша на хората е стариятъ животъ, а великата Любовь е новиятъ животъ. Човѣкъ не трѣбва да прави компромисъ съ новото. Той трѣбва да постави старото за почва, а съ новото да гради. Новиятъ животъ е животъ на изобилие. Любовьта ражда изобилието. Да живѣете въ изобилие, това значи, да живѣете при Вѣчния Изворъ, отдето можете да черпите, колкото искате. Като ученици, вие трѣбва да имате права мисъль, прави чувства и прави действия. Какво сте били въ миналото, какви ще сте въ бѫдеще, това не е важно. Какво сте въ настоящия моментъ, това е важно. Щомъ се намѣрите въ известно противоречие, кажете си: Азъ съмъ добро. Азъ съмъ истина. Щомъ сте добро и истина, вие трѣбва да проявявате живота на доброто и на истината. Като съзнавате това, вие всѣкога ще можете да палите своя огънь, както и огъня на своитѣ ближни. Достатъчно е да запалите една отъ своитѣ клечки, за да запалите своя огънь. Така постѫпватъ и ангелитѣ. Съ своята любовь, съ своята свѣтла мисъль тѣ палятъ слънцето, на чиито лѫчи ние се грѣемъ. Ако ангелитѣ не палятъ слънцето, хората щѣха да живѣятъ въ вѣченъ мракъ. Тогава тѣ щѣха да разбератъ, какво представя тѣхната мисъль. Мисъль, която не може да освѣтява пѫтя на човѣка, не е още истинска мисъль. Нѣкога и земята е била свѣтла като слънцето, но като я населили, съ своя животъ хората постепенно я изгасвали, докато най-после я обърнали въ тъмно тѣло. Разликата между ангела и човѣка се заключава въ това, че ангелътъ пали огъня, а човѣкъ го гаси. Кой човѣкъ не се оплаква, че е загасилъ своитѣ свѣтли мисли? Мине ли нѣкоя свѣтла мисъль презъ ума му, или нѣкое свѣтло чувство презъ сърдцето му, той казва: Не е време сега за свѣтли мисли и чувства. Не е време още за свѣтли и благородни постѫпки. Днесъ изгаси една свѣтла мисъль въ ума си, утре изгаси едно свѣтло чувство въ сърдцето си, докато най-после стане тъменъ като земята и започне да страда за изгубеното щастие. Това сѫ фигури на речьта, които трѣбва да превеждате, да ви станатъ ясни. Настанало е време, когато всѣка мисъль, всѣко чувство и всѣка постѫпка трѣбва да се превърнатъ въ запалена свѣщь, която никога да не изгаря. Когато дойде това време, свѣтлината на слънцето ще стане седемь пѫти по-ярка отъ сегашната. Причината за това ще се крие въ мислитѣ на бѫдещитѣ хора. Съ свѣтлината на своитѣ мисли тѣ ще увеличаватъ свѣтлината на слънцето. Който погледне къмъ земята, ще види, че тя свѣти, като слънце. Отдалечъ ще изглежда, че земята гори. Невидимиятъ свѣтъ се интересува отъ хората дотолкова, доколкото излиза свѣтлина отъ умоветѣ имъ. Колкою по-силна е свѣтлината имъ, толкова по-голѣмъ е интересътъ на разумнитѣ сѫщества къмъ тѣхъ. Дето има мисъль, тамъ има свѣтлина. При това положение виждаме, че животътъ на хората заслужва интересъ и внимание. И тъй, искате ли да се справяте съ мѫчнотиитѣ, нещастията и противоречията въ живота си, прилагайте дадената ви формула, било въ единствено, било въ множествено число. Кажете си: Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Ние сме добро. Ние сме истина. Произнасяйте формулата съзнателно и следете да видите, какви резултати ще имате. Дали сте гладенъ, боленъ, слабъ, произнасяйте формулата смѣло, безъ колебание. Дето минавате, произнасяйте формулата и мислете върху съдържанието и смисъла й. Мисли за Бога, за ближния си и ще намѣришъ своето благо. Мислишъ ли първо за своето лично благо, ти ще станешъ нещастенъ. Богъ е предвидилъ твоето благо, нѣма защо да мислишъ за себе си. Когато ви канятъ на гости, въ дома на нѣкой графъ или князъ, трѣбва ли вие да носите хлѣба си ? Той е предвидилъ всичко, което е необходимоза вашето гостуване при него. Следователно, отидете ли при Бога, ще се облѣчете съ най-хубавитѣ си дрехи, но хлѣбъ нѣма да носите. Богъ е предвидилъ всичко, което е нужно за васъ. Докато мисли, какво ще яде, какъ ще се облича, какъ ще свърши живота си, човѣкъ е робъ на условията. Едно се иска отъ човѣка — работа. Като работи, всичко ще му се даде. Ползувайте се отъ формулата, която днесъ ви дадохъ, при всички трудни случаи на живота си. Произнасяйте я съ всичкото уважение и почитание. Дръжте тази формула въ ума си като добро орѫжие, съ което можете да се защищавате. Ако държите орѫжието си чисто, каквото желаете, можете да постигнете. Оставите ли го да ръждяса, други ще го взематъ отъ рѫцетѣ ви. Щомъ изгубите орѫжието си, съ него заедно ще изгубите и свободата си. Човѣкъ е дотолкова свободенъ, доколкото носи въ себе си орѫжие, на което разчита при всички трудни моменти въ живота си. Свободенъ човѣкъ е онзи, който признава Бога за Любовь, за Мѫдрость, а себе си за добро, за истина. Дойде ли до това съзнание, човѣкъ е придобилъ онази свобода, която търси. — Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Ние сме добро. Ние сме истина. * 35. Лекция отъ Учителя, държана на 23 априлъ, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Степени на съзнанието" 17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. II (1929-1930 г.), Пѫрво издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Хваление Размишление. Сега ще прочета 147. Псаломъ. Като четете Свещената книга, вие не разбирате всичко, което е писано въ нея. Неразбирането се дължи на известно прекѫсване на съзнанието. Прекѫсване на съзнанието става въ човѣшкия животъ, но не и въ Божествения. Прекѫсване на съзнанието става въ живота на стария, но не и въ живота на младия. Азъ взимамъ думитѣ „младъ и старъ“ въ този смисълъ, както хората ги разбиратъ, но не и въ Божественъ смисълъ. Ако разглеждаме младия и стария въ Божественъ смисълъ, съзнанието не се прекѫсва нито на младия, нито на стария. Подъ думата „младость“ ние разбираме още и начало на всѣка съзнателна епоха, а старость — край на тази епоха. Старостьта приготвя плодове за нова епоха. Като не разбиратъ младостьта и старостьта, нѣкои хора преждевременно се товарятъ съ законитѣ на старостьта и мислятъ, че иматъ голѣми знания и опитности. Обаче, ако рекатъ да използуватъ своитѣ знания и опитности, едва ли ще могатъ да си приготвятъ отъ тѣхъ ядене за единъ обѣдъ. „Хвалете Господа, защото е добро да пѣемъ на Бога нашего.“ (— 1 ст.). — Защо трѣбва да се пѣе на Господа? Зададе ли се този въпросъ, следва въпросътъ : Защо човѣкъ трѣбва да скърби? „Защото е приятно ; хвалата е прилично нѣщо.“ (— 2 ст.). Много нѣща сѫ приятни на човѣка. Запримѣръ, приятно е на човѣка да яде, да пие, да се облича добре, да се разхожда, да учи. Защо тогава да не му е приятно да хвали Господа ? „Господъ гради Ерусалимъ.“ — Защо сѫ нужни градове на Господа? — Защо сѫ нужни дрехи на хората ? Не могатъ ли да ходятъ голи? „Изцѣлява съкрушенитѣ въ сърдце и обвързва ранитѣ имъ.“ (— 3 ст.). Сърдцето на човѣка трѣбва да бѫде здраво, защото е източникъ на животъ. Заболѣе ли сърдцето. веднага търсите лѣкари да ви помагатъ. Сърдцето на човѣка не трѣбва да боледува. Мнозина се оллакватъ, че нѣматъ сърдце. Чудна работа! Богъ е далъ сърдце на хората, а тѣ казватъ, че нѣматъ сърдце. Други пъкъ се оплакватъ, че нѣматъ умъ. И това е чудно. Богъ имъ е далъ умъ, а тѣ го отричатъ. Следъ като иматъ сърдце, умъ, тѣло, хората отричатъ тия нѣща и създаватъ въ умоветѣ си една философска каша. Добре е човѣкъ да прави каши, но отъ прѣсно и доброкачествено брашно и масло. Направи ли каша отъ горчиво брашно и гранясало масло, той пръвъ ще разстрои стомаха си. Мнозина иматъ такива гранясали мисли, горчиви чувства, вследствие на което разстройватъ стомаситѣ си и страдатъ. Започнатъ ли да страдатъ отъ своитѣ мисли и чувства, тѣ трѣбва да взематъ очистително, да се освободятъ отъ тѣхъ. За да не страда, човѣкъ трѣбва да се храни само съ чисти мисли и чувства. „Брои множеството на звездитѣ ; нарича ги всички по име.“ (— 4 ст.). Подъ думата „звезда“ ние разбираме разумното въ свѣта. Въ Божествения свѣтъ всѣки разуменъ човѣкъ представя звезда. Всѣка звезда носи специал- но име. „Приготвя дъждъ за земята.“ (— 8 ст.). Значи, Богъ се интересува за облацитѣ и за дъжда. „Господъ благоволява въ онѣзи, които Му се боятъ ; и на онѣзи, които се надѣятъ на Неговата милость.“ (— 11 ст.). Съ други думи казано : Богъ благоволява въ онѣзи, които Го любятъ. Божията милость пъкъ е законъ, върху който почива еволюцията на човѣка. Единственото нѣщо, на което можемъ да разчитаме и въ което можемъ да призоваваме Бога, това е Неговата милость, а не Любовьта Му. Защо ? Защото любовьта, сама по себе си, е непреривна. Освенъ това, любовьта е за здравитѣ, а не за болнитѣ хора. Болниятъ постоянно се съмнява. Каквото да му се говори, той постоянно роптае, съмнява се въ истинностьта на думитѣ. Трѣбва ли човѣкъ да се съмнява въ задачата, която решава ? Щомъ я реши правилно, щомъ резултатътъ е вѣренъ, той нѣма право да се съмнява. За да не се съмнява, човѣкъ трѣбва да има мѣрка за нѣщата, както бакалинътъ има везни, съ които точно мѣри. Тури ли мѣрката на едното блюдо и стоката на другото, той гледа да ги уравновеси. Щомъ ги уравновеси, той не се съмнява, дали е далъ повече или по-малко. И тъй, иска ли човѣкъ да има вѣрна преценка за нѣщата, да не се съмнява въ тѣхъ, той трѣбва да се рѫководи отъ това, което носи животъ, свѣтлина и свобода въ себе си. Дето е животътъ, свѣтлината и свободата, тамъ е разумниятъ животъ. Ако една мисъль съдържа животъ, свѣтлина и свобода въ себе си, приемете я. Ако едно чувство носи животъ, свѣтлина и свобода въ себе си, приемете го. Чувство безъ мисъль, безъ свѣтлина внася мракъ въ съзнанието на човѣка. Изпадне ли въ това състояние, той започва да се спъва. Искате ли да помогнете на този човѣкъ, внесете свѣтлина въ съзнанието му. Чувство безъ мисъль води човѣка въ кривъ пѫть. Докато не познава законитѣ на разумния животъ, човѣкъ не познава и себе си. Той мисли, че знае много нѣща, че мисли и чувствува правилно, че разбира отъ музика, отъ изкуство и т. н. Какво разбиране е това, когато сѫщиятъ човѣкъ се оплаква отъ неразположение и постоянно е недоволенъ ? Карате го да изпѣе нѣщо, но той казва, че е неразволоженъ, не може да пѣе. Истински гениалниятъ музикантъ пѣе и свири на всѣко време. Той не се оправдава съ неразположение. Сѫщиятъ законъ се отнася и до молитвата. Човѣкъ не може да каже, че е неразположенъ да се моли. Молитвата е непреривенъ процесъ. И като скърби, и като се радва, човѣкъ трѣбва да е готовъ да се моли. Молитвата, ученето, любовьта сѫ непреривни процеси. Не може днесъ да обичате нѣкого, а на другия день да не го обичате. Днесъ всички хора говорятъ за любовь, за обичь, но какъ изразяватъ любовьта си ? Това, което тѣ наричатъ любовь, не е истинска любовь. Никѫде въ природата нѣма да срещнете такава любовь. Хората наричатъ любовь много оть изопаченитѣ си чувства, но се разочароватъ отъ своята любовь. Човѣшката любовь се изявява чрезъ пригръдки и цѣлувки, но това не е любовь. Това сѫ човѣшки изобретения. Истинската любовь носи всички блага въ живота. Докато обича, човѣкъ е радостенъ, вдъхновенъ ; престане ли да обича, всичко се обезсмисля за него. Съ изгубване на любовьта си, човѣкъ престава да живѣе. Той ходи, яде, говори, но всичко му е празно. Нѣкой се оплаква, че хората не го обичатъ. Той не говори истината. За да не го обича никой, причината е той самъ. Той е затворилъ сърдцето си, не пропуща единъ слънчевъ лѫчъ въ него. Щомъ отвори сърдцето си, много слънчеви лѫчи ще проникнатъ въ него. При това положение мнозина ще го обикнатъ. Дето е свѣтлината, тамъ е и любовьта. Както музикантътъ знае, какъ и кѫде да поставя пръститѣ си на пианото, или на цигулката, така всѣки човѣкъ трѣбва да ; знае, какъ да разтваря сърдцето си за слънчевитѣ лѫчи. Като ученици, вие трѣбва да изучавате съзнанието си, да можете лесно да се справяте съ всички свои прояви. Какво представя съзнанието? Ние уподобяваме съзнанието на единъ отъ най-мощнитѣ, сложни и голѣми инструменти, какъвто досега не е изнамѣренъ. Веднъжъ има този инструментъ, човѣкъ трѣбва да го изучава, да знае, кога, какъвъ клавишъ да натисне. Какъвто клавишъ бутне, това ще се прояви. Ако бутне клавиша на съмнението, човѣкъ започва да се съмнява, дето трѣбва и не трѣбва. Като клавишъ на съзнанието, съмнението е необходимо, но човѣкъ трѣбва да знае, кога да го натисне. Не го ли натисне на време, съзнанието му потъмнява. Следъ това той трѣбва да натисне клавиша на вѣрата, за да дойде отново свѣтлина. Клавишитѣ на съзнанието сѫ редъ възможности, които човѣкъ трѣбва отъ време на време да натиска, за да възприема впечатления и образи отъ външния и вѫтрешния свѣтове. Изгуби ли този инструментъ, човѣкъ самъ се ограничава. Такова ограничаване настава, когато човѣкъ изгуби единъ отъ своитѣ удове : рѫка, кракъ, око, ухо и т. н. Ако всички удове на човѣшкия организъмъ се откажатъ да служатъ, човѣкъ се ограничава напълно. Кѫде е тогава човѣкътъ? Сега, става ли въпросъ за любовьта, не очаквайте хората да ви обичатъ, но вие обичайте. Бѫдете проводници на Божията Любовь. Ако всѣки очаква да бѫде обичанъ, свѣтътъ би се обърналъ на мъртвило. Когато сте били малки, майкитѣ сѫ ви кѫпѣли, обличали и събличали, носѣли на рѫце, но днесъ, когато сте станали на 21 година, трѣбва ли да изисквате сжщото? Щомъ сте станали пълнолетни, сега вие ще помагате на майка си, вие ще проявите любовта си къмъ нея. Щомъ сте израсли, щомъ съзнанието ви се е пробудило, вие не трѣбва да очаквате другитѣ да ви обичатъ, да ви носятъ на рѫце, но сами трѣбва да се грижите за себе си. Като се натъкватъ на противоречия, хората се запитватъ, кое е правото въ свѣта. Ако е въпросъ за личното право на човѣка, въ свѣта сѫществуватъ толкова лични права, колкото сѫ хората на земята. Всѣки има специфично разбиране за правото, обаче, правото на едното не е право на всички хора. Търси ли човѣкъ абсолютното право въ свѣта, това е правото, което изтича отъ Бога. То е единствено и абсолютно право. Това право не предизвиква никакви противоречия и недоразумения между хората. Който живѣе споредъ Божественото право, той лесно решава задачитѣ си. Който живѣе споредъ човѣшкото право, той всѣкога остава недоволенъ. Трима мѫдреци, които боравили съ човѣшкото право, се събрали заедно предъ една печена кокошка и започнали да философствуватъ, какъ трѣбва да си раздѣлятъ кокошката. Следъ дълги разисквания тѣ дошли до заключение, че кокошката не трѣбва да се дѣли, но да се изяде цѣла. Сега се явилъ въпросътъ, кой отъ тримата трѣбва да я изяде. За тази цель тѣ решили да заспятъ и, като се събудятъ, всѣки да разкаже съня си. Чийто сънь се укаже най-чуденъ и интересенъ, той самъ ще изяде кокошката. И тримата легнали да спятъ. Двамата заспали веднага, а третиятъ не могълъ да заспи. Като нѣмалъ какво да прави, той се приближилъ тихо до кокошката и я изялъ. Следъ малко двамата мѫдреци се събудили отъ сънъ и започнали да разправятъ съня си. Първиятъ казалъ, че въ съня си се подигналъ високо въ пространството, дето видѣлъ необикновени нѣща. Като се разхождалъ известно време въ пространството, най-после разбралъ, че билъ на небето. Вториятъ казалъ, че билъ дълбоко въ земята, къмъ центъра нѣкѫде, дето видѣлъ небивали работи. — Ами ти какво сънува? — запитали третия си другарь. — Едва се унесохъ и видѣхъ, че единиятъ отъ васъ отива на небето, другиятъ — къмъ центъра на земята. Веднага се стреснахъ и не можахъ повече да заспя. Останахъ самъ да ви чакамъ. Следъ много чакане, разбрахъ, че вие нѣма да се върнете скоро, затова решихъ да изямъ кокошката. Една българска поговорка казва : „Докато мѫдритѣ се намѫдруватъ, лудитѣ се налудуватъ“. Значи, докато единиятъ мѫдрецъ се разхождалъ по небето, вториятъ — къмъ центъра на земята, третиятъ се приближилъ къмъ кокошката и я изялъ. Право ли сѫ разрешили задачата тримата мѫдреци? Не сѫ я разрешили право. Тѣ трѣбваше да оставятъ кокошката да живѣе, да снася яйца. Като снася яйца, и тримата мѫдреци щѣха да се ползуватъ отъ нея. Споредъ мене, възникне ли въпросъ за дѣление на кокошката, най-правилното разрешение на въпроса е да оставятъ кокошката жива. Щомъ е жива, тя ще може да снася яйца, отъ които мнозина ще се ползуватъ. Разумниятъ човѣкъ оставя своята мѫдрость на свобода, за да произвежда все по-нови и нови форми. Разумниятъ човѣкъ не поставя на разрешение въпроса, какво нѣщо е Богъ. Този въпросъ е неразрешимъ, т. е. недѣлимъ. Казано е въ Писанието : „И създаде Богъ човѣка по образъ и подобие свое.“ Има нѣщо, по което човѣкъ е подобенъ на Бога, но поради отклонението си отъ правия пѫть, човѣкъ значително е загубили подобието си сѫ Бога. Запримѣръ, човѣкъ се съмнява въ своя Създатель. а Богъ никога не се съмнява въ своитѣ създания. Той знае, че рано или късно човѣкъ ще се върне въ пѫтя на своето отклонение. Като знае това, Богъ е готовъ всѣкога да помага. Той дава изобилно отъ своитѣ блага на всички сѫщества, безъ да си задава въпроса, заслужватъ ли тѣ, или не. Нѣма сѫщество на земята, на което да не е дадено изобилно отъ благата на живота. И ако при това положение човѣкъ се счита сиромахъ, причината е въ самия него. Той не е готовъ да възприеме и обработи полученитѣ блага, вследствие на което си остава сиромахъ. Всѣки цвѣтъ, който се отваря, възприема Божиитѣ блага. Не се ли отваря, нищо не може да възприеме. Следователно, достатъчно е човѣкъ да излѣзе вънъ, да направи усилие да отвори устата си и да започне да говори, за да получи нѣщо. Не може ли да отвори устата си, нищо не може да получи. При всѣко вдишване, човѣкъ поглъща въздухъ — 20 вдишки въ минута. Значи, за една минута той получава 20 подаръка. Като издишва погълнатия въздухъ, човѣкъ се освобождава отъ непотрѣбнитѣ вещества въ дробоветѣ си. При всѣко вдишване, човѣкъ приема нѣщо ; като издишва, той дава и на другитѣ отъ това, което е получилъ. По този начинъ човѣкъ приема и изявява любовьта си. Любовь, която се изявява само съ взимане, безъ даване, не е истинска любовь. Въ едно предание се разправя за любовьта на комаритѣ къмъ една царска дъщеря. Комаритѣ се влюбили въ нея и единъ следъ другъ започнали да я посещаватъ, да взиматъ нѣщо отъ нея за споменъ. Като се изредили десетки комари, всички кацали на лицето и и взимали по малко кръвчица. Като се погледнала въ огледало, царската дъщеря се ужасила : лицето и било надупчено отъ комаритѣ. Кой би желалъ да има такава любовь? Най-после дошло друго сѫщество, кацнало на лицето на царската дъщеря и загладило всичкитѣ й рани. Ако съ своята любовь ти не можешъ да загладишъ ранитѣ на своя братъ, това не е любовь. Любовьта внася животъ въ човѣка. .Влѣзе ли нѣкъде, любовьта трѣбва да заличи поне най-малката рана. Всѣки, който те обича, трѣбва да даде нѣщо живо отъ себе си. И ако си билъ боленъ, слабъ, недъгавъ, ти непременно ще оздравѣешъ и ще се засилишъ. Тази е реалната придобивка отъ любовьта. Мнозина се интересуватъ отъ въпроса, какво представя Богъ, какви съ Неговитѣ атрибути. Колкото да разискватъ по тия въпроси тѣ нѣма да дойдатъ до никакви заключения. Защо ? Отвлѣчени въпроси съ това. Важенъ въпросъ е този за любовьта, за да можете още днесъ да се ползувате отъ нея. Ако на гладния човѣкъ предложите една прѣсна пита съ сирене и единъ чекъ за нѣколко хиляди лева, кое отъ дветѣ нѣща ще предпочете? Гладниятъ ще предпочете прѣсната пита съ сирене предъ паритѣ, които ще получи въ бъдеще. Важно е семето, което сега се сѣе. Любовьта трѣбва да се опита сега, въ момента още, а не въ далечното бъдеще. Остане ли да чакашъ обещания, нищо нѣма да постигнешъ. Любовьта действува въ настоящето и прави човѣка щастливъ. Но любовь безъ мъдрость не може да се прояви. Тѣ вървятъ заедно. Любещиятъ човѣкъ е същевременно и разуменъ. Дето е любовьта, тамъ е и мъдростьта. Съединятъ ли се, тѣ раждатъ истината. Истината върви по мъѫка линия, затова е казано, че истината ще ни направи свободни. Истината иска да освободи човѣка отъ ненужния товаръ, а той седи и разисква по въпроса, кой го обича, и кой не, дали ще бѫде щастливъ и т. н. Когато пожелае, човѣкъ може да бѫде щастливъ. Отъ него зависи да бѫде щастливъ или нещастенъ. Нещастието на хората произтича отъ факта, че тѣ искатъ сами да наредятъ живота си и мислятъ, че могатъ да направятъ това. Тѣ се заблуждаватъ. Никой не може самъ да нареди живота си. Преди да се е явилъ човѣкъ, Богъ е сѫществувалъ. Христосъ казва : „Преди Аврама азъ бѣхъ.“ Това е красивото, именно, че Богъ е сѫществувалъ отъ начало и като Любовь, и като Мѫдрость. Следователно, като се проявява въ Любовьта и въ Мѫдростьта на Бога, човѣкъ не трѣбва да се плаши, че ще бѫде нещастенъ. Може ли при това положение да се говори за нещастия, за болести, за сиромашия? — Ама не мога да се примиря съ мѫчнотиитѣ си. — Ако доброволно не се примиришъ, насила ще те заставятъ. Презъ време на европейската война рускитѣ параходи бомбардираха Варна. Една голѣма бомба се пръсна близо до църквата. Всички богомолци, заедно съ свещеника, избѣгали навънъ, и всѣки поелъ, накѫдето очитѣ му виждали. Свещеникътъ разправя своята опитность. Той билъ слабъ, болнавъ, едва отивалъ до църква, да изпълнява службата си. Обаче, като чулъ гърма отъ бомбата, той се изплашилъ много и въ страха си ударилъ на бѣгъ. Като се успокоилъ, той спрѣлъ да си почине. Каква била изненадата му, като видѣлъ, че се намира на нѣколко километра вънъ отъ града. До този моментъ той се чувствувалъ слабъ, немощенъ, не могълъ да ходи, а подъ влиянието на страха той могълъ да извърви нѣколко километра пѫть съ тичане. Следъ това той се окуражилъ, разбралъ, че не е толкова слабъ, колкото си мислилъ. Една граната го заставила да излѣзе вънъ отъ града. Той си мислилъ: Чудно нѣщо Защо не направихъ опитъ, да излѣза вънъ отъ града безъ тази граната ? Какво представя гранатата? Гранатата, бомбата не е нищо друго, освенъ страданието, отъ което хората се оплакватъ. Като дойде голѣмото страдание, човѣкъ стѫпва на краката си и бѣга вънъ отъ дома си. Ако е въпросъ човѣкъ да излѣзе вънъ, на открито, далечъ отъ ограничителнитѣ условия на живота, защо трѣбва да дойде страданието, да го застави да направи това ? Не може ли и безъ страдание да излѣзе вънъ, на свобода ? Станешъ ли отъ сънь, съблѣчи старитѣ дрехи на недоволството, благодари на Бога, че живѣешъ, и излѣзъ вънъ. — Ама нѣмамъ достатъчно знания. — Не ти трѣбва повече товаръ. За днесъ ти имашъ точно толкова, колкото е потрѣбно. Всѣки човѣкъ има известни дарби и способности, но иска нѣщо повече. Всѣки иска да бѫде виденъ музикантъ, художникъ, ученъфилософъ, да говорятъ всички хора за него. Ако работи за развиване на своитѣ дарби, той ще постигне това. Всѣки човѣкъ е билъ виденъ, знаменитъ артисть или ученъ, но ако днесъ не е такъвъ, той е на почивка. Когато нѣкой голѣмъ артисть даде нѣколко концерта, той се отдѣля нѣкѫде на уединение, да си почине. Въ време на почивката той замисля нови планове, които следъ време ще постигне. Следователно, всѣки човѣкъ, който не се е проявилъ още, трѣбва да знае, че е на почивка нѣкѫде, дето замисля известенъ планъ. Следъ време той ще реализира своя планъ, но работа се изисква. Виднитѣ музиканти, отъ които днесъ се възхищаваме, сѫ свирили съ часове. Тѣ сѫ работили усилено върху своя инструментъ, по седемь-осемь часа на день, а понѣкога и повече. Дали човѣкъ ще работи за развиване на своитѣ способности или добродетели, той трѣбва да знае, че работа, усилия се искатъ отъ него. Запримѣръ за да бѫде добъръ, човѣкъ е работилъ вьрху ума и сърдцето си съ хиляди години наредъ. Казваме, че човѣкъ се е родилъ добъръ. Защо ? Защото е работилъ върху доброто. Въ единъ день човѣкъ не може да стане добъръ. И тъй, за да развие доброто въ себе си, човѣкъ трѣбва да живѣе добре. Добриятъ животъ пъкъ е основа за развиване на човѣшкото сърдце и на човѣшкия умъ съ всички негови способности. Като се говори за дарби и способности на човѣка, мнозина се запитватъ, какво представя човѣкъ. Като не могатъ да си отговорятъ на въпроса, тѣ казватъ, че човѣшкиятъ животъ има смисълъ, докато сърдцето бие. Спре ли биенето на сърдцето, човѣкъ изгнива. Не това, което гние, не е човѣкътъ. Това е неговата дреха, съ която се е облѣкълъ. Дрехата не е човѣкътъ. Истинскиятъ човѣкъ живѣе на друго мѣсто. Това, въ което човѣкъ живѣе не гние, нито умира. Клеткитѣ на тѣлото сѫ живи, затова, като съблѣче човѣкъ дрехата си, клеткитѣ се освобождаватъ, и всѣка отива на своето мѣсто. Докато клеткитѣ се разпръснатъ изъ пространството, тѣлото минава презъ процеса гниене, който показва, че човѣкъ плаща дълговетѣ си. Докато не плати дълговетѣ си, докато не разреши въпроситѣ на взимане и даване, гниенето не престава. Щомъ разреши тия въпроси, гниенето спира. Човѣкъ пъкъ, заедно съ духовното си тѣло, излиза отъ стария животъ, съблича старата си дреха и влиза въ Божествения свѣтъ, да ремонтира съзнанието си. Въ този смисълъ, смъртьта не е нищо друго, освенъ ремонтиране на човѣшкото тѣло. Кѫде ще го ремонтиратъ, това зависи отъ човѣка : тѣлото на едни хора се ремонтира въ ада, на други — на небето, а на трети — на земята, дето сѫ дошли да живѣятъ. И тъй, който иска да умре, той трѣбва да си вземе билетъ за ада, дето мѫчението ще бѫде неговото възнаграждение. Който иска да живѣе, той трѣбва да остане на земята, дето скръбьта ще бѫде неговото възнаграждение. Който иска да възкръсне, той ще отиде на небето, дето го очаква радость и веселие. Следователно, ако искашъ да изследвашъ мѫчнотиитѣ, трѣбва да умрешъ, да отидешъ въ ада. Ако искашъ да изследвашъ скръбьта, трѣбва да останешъ на земята, между хората. Ако искашъ да изследвашъ радостьта, трѣбва да възкръснешъ, да отидешъ на небето. Съ други думи казано : ако не се мъчишъ, не можешъ да разберешъ ада. Ако не скърбишъ, не можешъ да разберешъ хората. Ако не се радвашъ, не можешъ да разберешъ ангелитѣ. Мъчението подразбира лошитѣ условия на живота — ада. Скръбьта подразбира условията на земята, а радостьта — условията на небето. Каже ли нѣкой, че не иска да живѣе, той не говори истината. Щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ ще живѣе, ще се храни и облича, ще учи. Другъ нѣкой казва, че не иска да бѫде жена. Трети не иска да бѫде мѫжъ. И жена ще бѫде, и мѫжъ ще бѫде, докато стане едно цѣло, единица, въ която мѫжътъ и жената живѣятъ заедно. Въ този човѣкъ любовьта и мѫдростьта се проявяватъ правилно. Той може да се нарече човѣкъ, въ пълния смисълъ на думата. Сега, пазете съзнанието си будно, да не се раздвоявате, да не се запитвате, защо нѣкои отъ васъ съ жени, а други — мѫже. За васъ е важно да знаете, като сте жени и мѫже, съ какво трѣбва да се занимавате. Ако сте жени, ще се занимавате съ сърдцето си ; ако сте мѫже, ще се занимавате съ главата си, сѫ своя умъ. Когато женитѣ престанатъ да се занимаватъ съ сърдцето си, а мѫжетѣ — съ ума си, всичко е изгубено. Българитѣ често употрѣбяватъ поговорката : „Кѫща безъ жена, и мѫжъ безъ пари, огънь да ги гори!“ Ние правимъ следния преводъ на тази поговорка : Жена безъ сърдце, и мѫжъ безъ умъ огънь да ги гори. Жената трѣбва да урежда сърдцето си, а мѫжътъ — ума си. Иде време, когато мѫжътъ и жената трѣбва да гледатъ по другъ начинъ на живота, на отношенията помежду си. Докато не обичашъ човѣка, ти мислишъ по единъ начинъ за него ; щомъ го обикнешъ, ти мислишъ вече другояче за него. Докато си вънъ отъ свѣтлината, ти виждашъ нѣщата по единъ начинъ ; щомъ влѣзешъ въ областьта на свѣтлината, ти ги виждашъ по другъ начинъ. За да дойде до правилно разбиране на живота, човѣкъ трѣбва да се вглъби въ себе си, да бѫде доволенъ и разуменъ при всички условия на живота си - добри или лоши. Какво трѣбва да прави човѣкъ, докато дойде до това положение? Той трѣбва да прилага музиката, като методъ за тониране. Ще каже нѣкой, че не може да пѣе, или да свири. Колкото и каквото може, той трѣбва да прилага пѣнието. Силниятъ човѣкъ се познава по това, че и при най-голѣмата скръбь пѣе. Може ли при скръбьта и недоволството си да пѣе, той е силенъ човѣкъ. Ако въ време на болестьта си, тежкоболниятъ може да пѣе, той непременно ще оздравѣе. Не може ли да пѣе, оздравяването му е проблематично. Следователно, дето ходите, каквото правите, каквито скърби да имате, пѣйте въ себе си и хвалете Господа. Да пѣе човѣкъ, това не значи да бѫде пѣвецъ. Всѣки ще пѣе, както и колкото може. Никога въ свѣта не е имало толкова много пѣвци и музиканти, както днесъ. Това е добъръ признакъ. Това говори за съзнанието на човѣчеството. Пѣнието и свиренето не е достигнало още до онази степень на развитие, до която трѣбва да дойде, но по-степенно се развива, върви напредъ. Съвременнитѣ хора се натъкватъ на старитѣ си навици, които ги спъватъ и въ пѣнието, и въ науката. Запримѣръ, тѣ мислятъ, че трѣбва да пѣятъ, да свирятъ, само ако сѫ добри пѣвци или музиканти. Не сѫ ли добри пѣвци, не се решаватъ да пѣятъ. Въ това отношение тѣ сѫ на кривъ пѫть. Всички хора не могатъ да бѫдатъ добри пѣвци. Когато единъ пѣе, другитѣ трѣбва да бѫдатъ готови, да слушатъ. Ако нѣма кой да го слуша, той не може да пѣе. Ако не мисли за нѣкое живо сѫщество, човѣкъ не може да пѣе. Пѣнието подразбира реализиране на нѣщо. Иначе, пѣнието е безсмислено. Когато хората наредятъ работитѣ си, тѣ си хапватъ, пийватъ и пѣятъ. Пѣнието и мисъльта сѫ два процеса, които вървятъ паралелно. Който мисли, той може да пѣе. И който пѣе, той може да мисли. Музиката крие въ себе си магическа сила, която трѣбва да се използува разумно. Колкото по-сънателно човѣкъ пѣе, толкова повече може да се ползува отъ магическата сила на музиката. Безъ да подозира, той се свързва съ всички разумни, възвишени сѫщества, които му се притичатъ на помощь. Тѣ се интересуватъ отъ музиката и взиматъ участие въ пѣнието или свиренето на пѣвеца или музиканта. За да се свърже съ разумния свѣтъ, човѣкъ трѣбва да пѣе съ разположение и да съзнава, че не пѣе само той — цѣлата природа пѣе. „Хвалете Господа, защото е добро да пѣемъ на Бога нашего“. * 34. Лекция отъ Учителя, държана на 16. априлъ, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Степени на съзнанието" 17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. II (1929-1930 г.), Пѫрво издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Значение на числата Размишление. Съвременнитѣ хора се стремятъ повече къмъ голѣми работи, отколкото къмъ малки. Голѣмитѣ работи представятъ голѣми числа — хиляди, милиони, а малкитѣ работи — малки числа, повече дробни. Всѣки човѣкъ има свои любими числа, съ които работи въ живота си. Същевременно, човѣкъ има и свои любими работи. Запримѣръ, нѣкой обича да яде повече плодове, да се облича съ свѣтли дрехи, а другъ обича повече месни храни, пъстри дрехи и т. н. И любовьта има нѣщо любимо. Това е човѣшката уста. Любовьта обича човѣшката уста, защото чрезъ нея се проявява. Достатъчно е човѣкъ да отвори устата си и да каже една дума, за да разберете, живѣе ли въ него любовьта, или не. Устата е органъ, отдето излизатъ сладки, благи нѣща. Тя представя човѣшката разумность. Понѣкога отъ устата излизатъ горчиви думи, но това не е въ реда на нѣщата. Това показва, че устата се е отклонила отъ истинското си предназначение. Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да знае конкретно, какво обича и какво не обича. Каже ли веднъжъ въ себе си, че обича нѣщо, той не трѣбва да го разлюбва. Дъщерята обича майка си, синътъ обича баща си, но следъ известно време дъщерята престава да обича майка си, и синътъ престава да обича баща си. Защо ? Защото сѫ влюбени въ другъ човѣкъ : дъщерята обикнала нѣкой момъкъ, а синътъ — нѣкоя мома. Тѣ не сѫ на правъ пѫть. Защо ? Да обичашъ нѣкого, това значи, да го облѣчешъ съ дреха, изтъкана отъ твоитѣ най-хубави мисли и чувства. Да разлюбишъ този човѣкъ, това значи, да съблѣчешъ тази дреха отъ него и да я дадешъ на другъ. Правилно ли е това? Защо не оставишъ дрехата на гърба на първия, а трѣбва да го съблѣчешъ? Щомъ обичашъ другъ нѣкой, облѣчи и него съ нова дреха. Кой го иска да обича едновременно нѣколко души, той трѣбва да има богато сърдце, да облича своитѣ възлюбени съ дрехи, изтъкани отъ мислитѣ и чувствата му. Въ колкото хора се влюбишъ, толкова нови дрехи трѣбва да изработишъ. А така, да съблѣчешъ едного, за да облѣчешъ другъ, това е неразбиране на любовьта. Това е влюбване, а не любовь. Влюбването е непостояненъ процесъ — процесъ на прекѫсване. Когато се влюбва, човѣкъ туря образа на своя възлюбенъ близо до очитѣ си вследствие на което не вижда другитѣ образи и предмети. Като не вижда нищо друго, освенъ единъ образъ, той прекѫсва връзката си съ хора, които по-рано е виждалъ и обичалъ. Казано е въ Писанието : „И направи Богъ човѣка по образъ и подобие свое.“ Въ този стихь се говори за „образъ и подобие.“ Кой е образътъ и кое — подобието? Човѣкъ, който се намира подъ ръководството на Божията Мждрость, е образътъ Божий. Човѣкъ, който се намира подъ влиянието на Любовьта, е подобието на Бога. По лицето на човѣка виждате, какво е състоянието му, дали е радостенъ или скърбенъ. Радостьта иде отъ любовьта, а красотата — отъ мѫдростьта. Видите ли истински красивъ човѣкъ, ще знаете, че той живѣе съ мѫдростьта. Само мѫдритѣ хора могатъ да бѫдатъ красиви. Тѣхната красота е пластична, подвижна, а не статическа. Всички велики Учители, Които сѫ дохождали на земята, сѫ били красиви. Формитѣ, които природата създава, сѫ красиви, но човѣкъ трѣбва да знае, какъ да гледа. Когато гледате човѣка, сѫщо трѣбва да знаете, кѫде да гледате. Ако го гледате право въ очитѣ, въ веждитѣ, въ устата или въ брадата, той ще се безпокои. Има едно мѣсто на човѣшкото лице, дето можете свободно да гледате човѣка, безъ да се безпокои. Кое е това мѣсто, вие сами ще го намѣрите. Каже ли ви се наготово, вие нѣма да го научите. Лесно се изучаватъ ония нѣща, до които човѣкъ самъ се домогва. Очаква ли да научи нѣщата наготово, човѣкъ става ленивь. Какви деца сѫ тѣзи, които очакватъ да получатъ вода отъ майка си и баща си? Разумните родители оставятъ децата сами да си взиматъ вода. Богъ е далъ и дава деца на хората, но тѣ трѣбва да знаятъ, какъ да ги възпитаватъ. Кое число въ дома играе важна роля при възпитанието на детето? Майката и бащата оставятъ детето въ кѫщи, да играе, да скача, а тѣ излизатъ на разходка. Въ стаята, дето детето играе, има единъ долапъ, пъленъ съ сладка, но добре затворенъ, да не може лесно да се отваря. На една отъ стенитѣ на стаята бащата закача една прѫчица. Като излизатъ, бащата казва на детето : Ще те оставимъ да играешъ свободно, но да не пипашъ въ долапа. Бутнешъ ли безъ позволение, ще знаешъ, че пръчицата ще играе по гърба ти. Докато детето е малко, отъ 1—7 годишна възрасть, тѣ прилагатъ върху него закона на единицата, т. е. прѫчицата. Отъ 7—14 годишна възрасть, тѣ прилагатъ другъ законъ. Отъ 14—21 годишна възрасть прилагатъ трети законъ. Когато бащата остарѣе, синътъ му отговаря съ сѫщото. И той затваря долапитѣ отъ баща си и му казва, че нѣма право да бута безъ позволение. Сега бащата опитва закона върху себе си. Защо? Защото законитѣ, които родителитѣ създаватъ, трѣбва да бѫдатъ еднакви — и за децата, и за тѣхъ. Тѣ нѣматъ право да поставятъ децата си на изкушения и следъ гова да ги наказватъ. Стаята, въ която децата играятъ, трѣбва да бѫде съвършено празна, безъ никакви долапи, пълни съ изкушения Иначе, какъвто законъ създаватъ, следъ време тѣ сами ще го опитатъ върху гърба си. Какво трѣбва да прави човѣкъ, за да не опита закона върху себе си? Той трѣбва да го промѣни, преди да е дошло времето да го опита върху себе си. За да разберете значението на числата, вижте, съ кои числа природата си служи. Ония числа, съ които природата най-много си служи, това сѫ нейнитѣ любими числа. Тя е поставила единицата на човѣшкото лице — една уста. Двойката е поставила като горни и долни членове на тѣлото му : две рѫце и два крака. Двойката е творческо число. Когато двама души искатъ да станатъ приятели, тѣ се рѫкуватъ съ дѣснитѣ си рѫце. Единиятъ дава своитѣ петь пръста, и другиятъ — своитѣ петь и се образува числото десеть - число на приятелство. Като ученици, вие трѣбва да се ползувате разумно отъ числата, съ които природата е писала върху тѣлото ви. Който иска да придобие знание и мѫдрость, той трѣбва да разбира значението на числата. За да се ползува отъ силитѣ на своя организъмъ, човѣкъ трѣбва да знае значението поне на тия числа, съ които природата е писала върху неговото тѣло. Природата е турила по десеть пръста на рѫцетѣ и на краката му, но той и до днесъ още не знае значението на числото десеть. Числата сѫ живи величини. Всѣко число е свързано съ известни разумни сили. Сѫщевременно на всѣко живо число отговаря едно разумно сѫщество. Въ този смисълъ, нѣма свободни числа въ природата. Голѣмитѣ числа може да сѫ свободни, но числата отъ милионъ надолу не сѫ свободни. Човѣкъ работи повече съ малкитѣ числа. Като работи съ тѣхъ, той трѣбва да знае, какъ да се ползува отъ тѣхнитѣ сили. Запримѣръ, ако човѣкъ работи съ числото сто и допусне въ ума си една нечиста мисъль, ще се натъкне на нѣкакво нещастие. Безъ да иска, той ще предизвика известно състресевие въ невидимия свѣтъ. Всички сили, които сѫ свързани съ числото сто, ще се раздвижатъ. Ако е разуменъ. човѣкъ може да се справи съ тия сили ; ако не е разуменъ, той ще се намѣри въ чудо и ще търси външна помощь. Това, което говоря, прилича малко на приказкитѣ оть „Хиляда и една нощь.“ Единъ пѫтникъ седналъ край единъ изворь да си почине и изпъшкалъ, казалъ „охъ“. Въ този моментъ отъ извора излѣзло едно сѫщество и попитало пѫтника : Защо ме викашъ? — Не те викамъ. Азъ седнахъ тукъ да си почина, а ти кой си, не те познавамъ. — Азъ се казвамъ „охъ“, и ти ме извика. — Другъ пѫть ще зная, да не пъшкамъ, като сѣдамъ при извори. Следователно, човѣкъ трѣбва да се научи, да не пъшка, нито да се оплаква. Нѣкой се влюби въ една мома и постоянно пъшка и охка. Щомъ охка отъ любовьта, той се оплаква отъ Бога. За да се научи да не охка. Богъ ще го направи жена. Ако пъкъ жената охка отъ мѫжа, Богъ ще я направи мѫжъ. Човѣкъ трѣбва да дойде до съзнание, да не се оплаква отъ това, което Богъ е създалъ. Чрезъ жената ще изучавате любовьта, а чрезъ мѫжа — мѫдростьта, безъ да се оплаквате, безъ да се произнасяте за тѣхъ. Който ги е създалъ, само той има право да се произнася за тѣхъ. Защо човѣкъ не трѣбва да се произнася за мѫжа и за жената? Защото той нѣма сѫщинска мѣрка за доброто и за злото. Това, което той счита зло, не е зло за природата, за цѣлокупния животъ. Запримѣръ, за дървото, което изгаря, огъньтъ е зло, но за хората, които се топлятъ, огъньтъ е голѣмо благо. За да дойдатъ до абсолютни знания и разбирания за живота, хората трѣбва да се освободятъ отъ всички подозрения. Тѣ трѣбва да работятъ усилено върху себе си, да гледатъ на всичко, което става, чисто, безъ никакви подозрения. Искатъ ли да се освободятъ отъ подозрението, тѣ трѣбва да обърнатъ вниманието си къмъ себе си, да започнатъ да се изучаватъ. Човѣкъ има една уста и не знае, колко е голѣма, какви сѫ устнитѣ му, дебели или тънки, какво устройство иматъ и т. н. Днесъ хората виждатъ само голѣмината на устата и казватъ, че е голѣма или малка, но какво е значението на голѣмата и на малката уста, не знаятъ. Ако чешмата има малко отвърстие, малко вода ще дава. Ако отвърстието и е голѣмо, много вода ще дава. Сѫщото се отнася и до устата. Отъ малката уста излиза малко енергия, отъ голѣмата — много енергия. Ако отъ малката уста излиза много енергия, има опасность да стане нѣкакво пропукване. Ето защо, между количеството на енергията и голѣмината на формата, презъ която енергията минава, трѣбва да има известно съответствие. Ако пияницата види крана на бурето отворенъ, той познава, че бурето е празно и е недоволенъ. Дето има отвърстие, човѣкъ очаква нѣщо отъ него. Не излиза ли нѣщо отъ него, отвърстието е безпредметно. Единъ старъ турчинъ срещналъ единъ младъ, пиянъ момъкъ и му казалъ : Синко, нали знаешъ, че Коранътъ забранява пиене на вино и ракия? Ако продължавашъ да пиешъ, знай, че ще бѫдешъ въ ада. Тамъ ще окачатъ на врата ти много бъчви, и ти постоянно ще ги носишъ съ себе си. — Какви ще бѫдатъ бъчвитѣ, празни или пълни ? — Пълни, разбира се, да тежатъ. Щомъ сѫ пълни, азъ съмъ доволенъ, цѣлъ животъ ще пия. По аналогия на това, казваме, че и устата на човѣка трѣбва да е пълна, т. е. да има какво да изтича отъ нея. Това не значи, че устата трѣбва постоянно да дава. Колкото е правилно непрекъснато да дава, толкова е правилно никакъ да не дава. Ако на физическия свѣтъ нищо не дава, въ умствения свѣтъ дава много. Наистина, срещнете ли човѣкъ, който говори малко, ще знаете, че той мисли много. Устата, като единица, може да изрази творчеството на духа въ човѣка. Тази единица е поставена въ хоризонтално положение, като преграда. Докато духътъ не е свършилъ работата си, устата трѣбва да мълчи. Щомъ духътъ свърши работата си, устата се отваря, и единицата, т. е. преградата на мълчанието се дига. Щомъ устата се отвори, ние казваме, че човѣкъ говори. Отворената уста има форма на крѫгъ. Отъ горната устна се познава, много ли ще говори човѣкъ, или малко. Отъ дебелината на устнитѣ сѫдятъ за силитѣ, за теченията, които минаватъ презъ човѣка. Ако нѣкой държи устата си малко отворена, казвать за него, че е смахнатъ. Ако държи устата си затворена, казватъ, че този човѣкъ е мѫдъръ. Човѣкъ не трѣбва да държи устата си много отворена, или много затворена. Това сѫ крайности. Човѣкъ трѣбва едва да докосва устнитѣ си, но не непрекѫснато. Отъ време на време той трѣбва ту да отваря, ту да затваря устата си, съ слабо докосване на устнитѣ си. Само по този начинъ теченията на организъма ставатъ правилно. Който държи устата си дълго време затворена, той си причинява известно болезнено състояние, което мѫчно се лѣкува. Не иска ли да боледува, човѣкъ трѣбва да държи устата си въ естествено положение, съ едва докосващи се устни, за да могатъ теченията въ организъма да ставатъ правилно. Езикътъ може да контролира движението на единицата, т. е. на човѣшката уста. Природата е създала правата линия, а човѣкъ е поставилъ две прави линии въ перпендикулярно положение една на друга, и по този начинъ създалъ кръста — знакъ на противоречие. За да се справи съ известно противоречие, човѣкъ трѣбва да знае, какъ да поставя устата си. Нѣкой може да е философъ, ученъ, писатель и поетъ, но ако не знае, какъ да отваря и затваря устата си, какъ да я поставя, може самъ да си създаде голѣми мѫчнотии. Както да отваря и затваря устата си, щомъ движенията не сѫ правилни, човѣкъ не може да разреши своитѣ мѫчнотии. Като наблюдавате хората, виждате, че тѣ правять неестествени движения ту съ главата, ту съ рѫцетѣ си. Щомъ сѫ неестествени, движенията не сѫ красиви. Не само това, но като повтаря тия движения, най-после човѣкъ си създава лоши навици, отъ които мѫчно се освобождава. Срѣщате единъ човѣкъ, който държи главата си наклонена надѣсно, другъ — налѣво. Това се дължи на факта, че тия хора много пѫти сѫ наклонявали главата си надѣсно или налѣво, вследствие на което сѫ придобили навикъ да държатъ главата си въ неестествено положение. Кога човѣкъ наклонява главата си надѣсно ? Когато се очудва на нѣщо. Нѣкой се очудва на богатството, на хитрината на хората и наклонява главата си надѣсно. Когато пъкъ съжалява нѣкого, той наклонява главата си налѣво. Нѣма защо човѣкъ да се очудва на богатството на хората. Види ли нѣкой богатъ човѣкъ, по-добре нека се запита, какъ е спечелилъ това богатство. Като разбере, че богатството е спечелено съ трудъ и работа, той трѣбва да се зарадва и усмихне само съ очитѣ си. Тази лека усмивка предава на лицето красота и приятность. Ако съжалява нѣкого, пакъ нѣма нужда да наклонява главата си налѣво, да си създава лошъ навикъ. Достатъчно е вътрешно да изпрати своето съчувствие къмъ пострадалия, за да изкаже онова, което е преживѣлъ. Това вътрешно съчувствие къмъ ближния предава на човѣшкото лице мекота и благородство. Да знае човѣкъ, какви движения да прави, това е наука, до която може да се домогне чрезъ редъ упражнения и работа. Мнозина искатъ знания, но да ги придобиятъ безъ усилия и работа, по механически начинъ. Това е невъзможно. Мнозина искатъ да придобиятъ сила, богатство, но да не се мъчатъ, да не страдатъ, на ръце да ги носятъ. И това е невъзможно. Майката носи детето си на ръце, защото го обича. Като го носи, тя изпитва известна трудности и мъчнотия. Всичко това тя понася отъ любовь къмъ детето си, съ надежда, че единъ день и то ще и отговори съ любовь. На какво отгоре възрастниятъ изисква същото отъ ближнитѣ си ? Защо той самъ не иска да страда, а създава страдания на другитѣ? Да носишъ голѣмъ човѣкъ на ръце, това е голѣмо страдание. При това, може ли единъ день и той да отговори съ същото на онзи, който го е носилъ, или на другъ нѣкой? Защо този човѣкъ не уповава на собственитѣ си крака, а уповава на другитѣ? Когато е създавала човѣка, природата не е предвиждала други съобщителни срѣдства, освенъ краката. Всичко това, съ което хората днесъ си служатъ — файтони, автомобили, тренове, параходи, аероплани сѫ човѣшки изобретения. Разчитайте на изобретенията на разумната природа, а не на човѣшкитѣ. И тъй, що се отнася до човѣшкитѣ изобретения — съобщителни и размѣнни срѣдства, дръжте ги далечъ отъ ума си. Ползувайте се отъ тѣхъ, когато трѣбва, но не ги дръжте въ ума си. Паритѣ ще държите въ касата си, а не въ своя умъ. Тѣ сѫ зараза, която причинява редъ болезнени състояния.— Ама искамъ да бѫда богатъ.— Ти искашъ да си богатъ, за да се разхождашъ съ файтонъ, съ автомобилъ, слуги да ти услужватъ. Това иска и болниятъ. Щомъ е така, можемъ да извадимъ заключение, че богатиятъ и болниятъ си приличатъ. И двамата сѫ взискателни къмъ храната, искатъ другитѣ да имъ услужватъ, не обичатъ да работятъ. Рѫцетѣ и на двамата сѫ меки, гладки. Има смисълъ човѣкъ да бѫде богатъ, но ако знае, какъ да се ползува отъ богатството. Богатството трѣбва да направи човѣка здравъ, силенъ, ученъ. Изнѣжва ли го, губи ли силата и знанието си, това богатство не е на мѣсто. Рѫката на човѣка трѣбва да бѫде мека, пластична, пъргава, способна за работа. Такава е рѫката на добрия, на щедрия, на любещия човѣкъ. Който носи любовьта въ сърдцето си, той е здравъ човѣкъ. Казано е, че Богъ е Любовь. Невъзможно е любовьта да мине презъ човѣка, и той да остане боленъ. Любовьта носи съ себе си животъ, сила, здраве, радость, миръ и веселие въ човѣка. Сегашнитѣ хора страдатъ, мѫчатъ се, боледуватъ, защото не разбиратъ любовьта. Нѣкой казва, че обича нѣкого, но намира, че той не заслужва любовьта му. Ако ти вѣрвашъ, че Богъ е Любовь, какъ можешъ тъй авторитетно да се произнасяшъ, че този човѣкъ не заслужва твоята любовь ? Ако нѣкой казва, че неговиятъ възлюбенъ не заслужва любовьта му, другъ ще каже сѫщото за него. Въ заключение ще излѣзе, че никой човѣкъ не заслужва любовьта. За кого е тогава любовьта ? Любовьта се дава на всѣки, който я заслужва. Следователно, щомъ обичате нѣкого, той заслужва вашата любовь. Той има нужда отъ любовьта. На кого даватъ пари ? На сиромаситѣ. На банкеритѣ, на милиардеритѣ давате ли пари ? И на тѣхъ можете да дадете пари, но тѣ не се нуждаятъ. Значи, любовьта е за беднитѣ, за страдащитѣ, за немощнитѣ, за слабитѣ, за грѣшнитѣ. Праведнитѣ носятъ любовьта въ себе си, тѣ не се нуждаятъ отъ външна любовь. Праведниятъ живѣе въ любовьта, а грѣшникътъ я търси отвънъ. Щомъ е така, грѣшникътъ има право да се топли на огъня и да се грѣе на слънцето, както и праведниятъ. Грѣшникътъ и безъ това е измръзналъ. Не се ли грѣе на огъня, той съвсемъ ще измръзне. И да не се грѣе, праведниятъ пакъ е топълъ. Той не е изложенъ на такива опасности, на каквито грѣшникътъ е изложенъ. Като слушатъ тия работи, нѣкои искатъ магическата тояжка, като ударятъ съ нея, да получатъ, каквото желаятъ. Добре е да придобие човѣкъ магическата тояжка, но за да се ползува отъ нея, той трѣбва да бѫде разуменъ. Не е ли разуменъ, той ще направи редъ пакости, за които единъ день ще съжалява. Въ древностьта нѣкога живѣли царь и царица. Царицата била много красива, но горда и щеславна жена. Единъ день тя настояла предъ мѫжа си да и даде царството си, да управлява известно време. Това желание на царицата показва, че тя не обичала мѫжа си. Царьтъ се съгласилъ, далъ и власть да управлява царството му три деня. Като поела властьта въ рѫцетѣ си, още на първия день царицата заповѣдала да арестуватъ царя. На третия день тя заповѣдала да го освободятъ и следъ това предала царството отново на мѫжа си. Така управлява всѣко сѫщество, което живѣе само въ плътьта, а не и въ духа. На такива сѫщества власть не се дава. Власть може да има само Духа, само Богъ. Човѣкъ може и трѣбва да се подчинява на Онзи, въ чиито рѫце е властьта. Ще кажете, че не искате да бѫдете слуги. Ако сте слуга на Господа, вие заемате най-почетното мѣсто въ свѣта. Ето защо, слугувате ли на нѣкого, знайте, че слугувате на Господа. Той ви изпитва, какъ ще свършите работата си. Кой човѣкъ е богатъ ? Богатъ човѣкъ е онзи, въ сърдцето на когото любовьта живѣе. Богатъ е онзи, въ ума на когото мѫдростьта живѣе. Богатъ е онзи, въ постѫпкитѣ на когото Богъ живѣе. — Проявената Божия Любовь носи пълния животъ. * 33. Лекция отъ Учителя, държана на 9 априлъ, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Степени на съзнанието" 17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. II (1929-1930 г.), Пѫрво издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Права мисъль Размишление. Чете се темата : „Каква представа имамъ за Бога“. Единъ пѫтникъ минавалъ презъ една гѫста гора. Въ торбата си той носѣлъ хлѣбъ и шише, пълно съ медъ. Като се уморилъ, той седналъ подъ едно дърво да си почине. На дървото отгоре седѣла една маймуна. Пѫтникътъ извадилъ хлѣба и меда отъ торбата да си хапне. Презъ всичкото време маймуната го наблюдавала, какво прави. Като се нахранилъ, той бръкналъ съ пръстъ въ меда и започналъ да маже съ медъ дрехитѣ си. Съ това той искалъ да залъже маймуната, да я привлѣче при себе си. По едно време пѫтникътъ задрѣмалъ. Въ този моментъ маймуната скочила ловко отъ дървото, взела шишето съ меда и започнала да ближе отъ него и да маже тѣлото си съ пръстъ, потопенъ въ медъ. Не се минало много време, пчели накацали маймуната. Съ това глупаво подражание тя намѣрила своето нещастие. Често хората изпадатъ въ положението на маймуната и се чудятъ, защо идатъ нещастията върху тѣхъ. Много просто. Когато човѣкъ не знае, какъ да употрѣби нѣщо, нещастията се сипятъ върху главата му. Когато подражава на другитѣ хора, нещастията пакъ го следватъ. Сѫщиятъ пѫтникъ разправя по-нататъшната история съ маймуната. Като видѣла, че той още спи, тя извадила отъ джоба на дрехата му часовника и го закачила на себе си. Какво ще и допринесе този часовникъ? За да вземе часовника си назадъ, пѫтникътъ измислилъ една хитрина. Той събулъ обущата си, намазалъ ги отвѫтре съ медъ и се присторилъ на заспалъ. Маймуната слѣзла отъ дървото и обула обущата, но като започнала да се катери по дървото, видѣла, че не може — обущата я спъвали. Пѫтникътъ веднага скочилъ, хваналъ маймуната здраво, вързалъ я и я занесълъ съ себе си нѣкѫде въ Европа, като особенъ екземпляръ. Съвременнитѣ хора често изпадатъ въ положението на маймуната. Тѣ възприематъ такива идеи, които не могатъ да приложатъ, нито знаятъ, кѫде да ги употрѣбятъ, вследствие на което ставатъ смѣшни, а понѣкога се натъкватъ и на страдания. Какво означава думата „маймуна“? Маймуната е сѫщество, което не разбира истинскитѣ отношения на нѣщата. Маймуната има почти толкова заложби. колкото и човѣкътъ, но нѣма съответни органи да ги прояви. Единъ день, когато тия органи се развиятъ, тя ще прояви своитѣ заложби. Сега, азъ правя сравнение между маймуната и човѣка, за да покажа, че и човѣкъ, отъ своя страна, има такива заложби въ себе си, каквито иматъ и разумнитѣ сѫщества. Като знае това, отъ него не се иска нищо друго, освенъ работа. Като е работилъ, той е станалъ гениаленъ. Безъ работа нищо не се постига. Нѣкой казва, че е грѣшникъ, че никога не може да стане гениаленъ, и завинаги ще си остане грѣшникъ. Човѣкъ може да умре като грѣшникъ, но грѣшникъ не може да остане. Дървото, турено въ огъня, изгаря, но не остава като дърво. Значи, като умре, грѣшникъть изгаря, не остава сѫщиятъ. Казватъ нѣкои, че грѣшницитѣ ще горятъ въ вѣчния огънь. Тѣзи, които казватъ така, нѣматъ ясна представа за нѣщата. Защо? Защото огъньтъ има край. Какво се разбира подъ думитѣ „вѣчность, вѣченъ“? Вѣчностьта е граница на вѣчното. Вѣчностьта представя дълъгъ, непреривенъ периодъ, но не вѣченъ. Въ Стария Заветъ нѣкѫде Богъ е казалъ : „Ще ви изхвърля отъ очитѣ си завинаги, за вѣчни времена“. Нѣкои богослови тълкуватъ този стихъ въ смисълъ, че човѣкъ ще бѫде наказанъ отъ Бога, ще бѫде подхвърленъ на вѣчно мѫчение. На друго мѣсто, обаче, е казано : „О, Израилю, обърни се къмъ мене“. Какъ е възможно тогава Богъ да наказва единъ човѣкъ за вѣчни времена, и сѫщиятъ Богъ да го зове къмъ себе си? Значи, тълкуването на богословитѣ не е право. Думата „вѣчность“ е образувана отъ думата „вѣкъ“. Значи, вѣчностьта подразбира вѣкъ — единъ, два или повече, споредъ нуждата. Сегашнитѣ съдии наказватъ нѣкой пре- стѫпникъ на десетгодишенъ затворъ, а бого- словитѣ го осъѫдатъ на толкова годишенъ затворъ, колкото се получава отъ числото 10100. Не е въпросъ за продължителность на страданията и наказанията, но за тѣхната интенсивность. Въ една година човѣкъ може да изживѣе толкова страдания, колкото въ де- сеть години. Следователно, когато проповѣдватъ на човѣка, че има вѣчни страдания, богословитѣ иматъ предъ видъ да вложатъ въ ума му идеята за отговорность на неговитѣ постъпки. Като знае, че има голѣми страдания въ свѣта, той държи смѣтка за своя животъ и се счита отговоренъ за дѣлата си. За разумния човѣкъ не сѫ нужни много страдания. Като му ударятъ една тояга, той разбира вече, какво се иска отъ него. Единъ французки капитанъ искалъ да се противопостави на единъ законъ. За да реши, може ли да се противопостави на закона, той отишълъ при единъ свой приятель, съблѣкълъ дрехитѣ си и му казалъ Вземи сабята и започни да удряшъ съ тъпата часть върху гърба ми. Удряй, докато ти кажа да спрешъ. Приятельтъ му взелъ сабята и започналъ да удря. При първия ударъ още капитанътъ казалъ на приятеля си : Спри, стига толкова Той разбралъ, колко може да издържа, и дали има смисълъ да се противопоставя на закона. Разумниятъ човѣкъ лесно се учи отъ страданията. Глупавиятъ, обаче, страда много и пакъ не научава урока си. Като започне да страда, той вика, плаче, разправя за страданията си, но не взима урокъ отъ тѣхъ. Страданията на хората могатъ да се раздѣлятъ на две категории : нужни и ненужни, или полезни и безполезни. Запримѣръ, кажатъ на едного една обидна дума, и той не може да я забрави цѣлъ животъ. Дето ходи, каквото прави, все за тази дума мисли. Каква обидна дума му казали? Нѣкой му казалъ, че е магаре. Какво лошо има въ думата „магаре“ ? Най-лошата чърта на магарето е неговата упоритость. Каквото му се каже да направи, то се противопоставя. Каквото да говорите на пияницата, и той не е готовъ да отстѫпи отъ своя навикъ. Ако пияницата, съ усилие на волята си, не може да се откаже отъ своята слабости, тоягата може да го застави да не пие. Тоягата въ рѫжата на човѣка не е нищо друго, освенъ страданието въ рѫката на природата. Когато иска да възпита човѣка, природата го подлага на редъ страдания. За да се освободи отъ ненужнитѣ страдания, човѣкъ трѣбва да има права мисъль, да е готовъ на отстѫпки. Запримѣръ, двама души се срѣщатъ на единъ тѣсенъ мостъ. За да се разминатъ, единиятъ трѣбва да отстѫпи. Кой ще отстѫпи? Разумниятъ. Ако и двамата не отстѫпватъ, ще се сблъскатъ, ще се натъкнатъ на ненужни страдания. Нѣкои казватъ, че за да не страда, човѣкъ трѣбва да вѣрва. Не, вѣрата не може да спаси човѣка отъ страданията. За да вѣрва, човѣкъ трѣбва да е изработилъ въ себе си права мисъль. Вѣрата се проявява само при права мисъль. Дето има права мисъль, тамъ има и вѣра. Само разумниятъ може да бѫде истински вѣрващъ. Като не искатъ да мислятъ, нѣкои хора търсятъ причинитѣ на нѣщата. Като намѣрятъ причинитѣ, тѣ си обясняватъ последствията. Разумниятъ човѣкъ, обаче, не търси причини и последствия на нѣщата, но търси началото и края. И Богъ се интересува отъ началото и края на нѣщата, а не отъ тѣхнитѣ причини и последствия. Казано е, че краятъ увѣнчава всѣка работа. Ако краятъ е добъръ, оправдаватъ се причинитѣ и последствията. Ако човѣкъ вѣрва, че може да стане ученъ, муикантъ, художникъ или писатель и става такъвъ, вѣрата му е била на мѣсто. Като вѣрва въ нѣщо и работи въ това направление, човѣкъ все ще го постигне. Обаче, ако само вѣрва, безъ да работи, той изпада въ суевѣрие. Вѣрата се нуждае отъ работа, а суевѣрието почива на илюзии, на фантазии. Какъ може грѣшникътъ да вѣрва, че ще стане праведенъ? За да стане праведенъ, човѣкъ трѣбва да работи. За да стане ученъ, човѣкъ трѣбва да вѣрва, но вѣрата му трѣбва да се подкрепва съ работа. Като вѣрва, че има, въ себе си заложби, човѣкъ трѣбва да работи да използува условията за развиване на тия заложби. Не работи ли, условията не могатъ да се използуватъ, но и заложбитѣ не се развиватъ. Какви заложби носи човѣкъ въ себе си, това се вижда по неговата глава. Онзи, на когото главата отзадъ е тѣсна, обича да се облича добре, да има доброто мнение на хората. Той е спретнатъ, всѣкога чистъ и добре нареденъ. Когато това чувство е чрезмѣрно развито, ражда се щеславието. Ако главата отзадъ е тѣсна и сплесната, щеславието въ човѣка е силно развито. Този човѣкъ има голѣмъ стремежъ къмъ придобиване на пари, съ единствена цель да се облича хубаво, да носи украшения, златни пръстени съ диаманти, че кой какъ го види, да се очудва. Онзи, у когото щестлавието никакъ не е развито, не се стреми къмъ външенъ блѣсъкъ, вследствие на което минава за скроменъ. Въ сѫщность той не е скроменъ, но гордъ. Понѣкога е за предпочитане човѣкъ да бѫде щеславенъ, отколкото гордъ. Защо? Защото щеславието е чувство, което се изявява навънъ, по отношение на хората, а гордостьта — навѫтре, къмъ самия човѣкъ. Като живѣе на земята, човѣкъ трѣбва да се облича добре. Както облича тѣлото си съ чисти, хубави дрехи, така трѣбва да облича ума си съ свѣтли мисли, сърдцето си — съ благородни и възвишени чувства и желания, а волята си — съ красиви постѫпки. Човѣкъ трѣбва всѣки день да се облича съ нови дрехи, които ще помогнатъ за неговото растене. Обаче, облича, ли се външно само, той нищо нѣма да постигне. Нѣкои хора, съ прекаденото си външно докарване, предизвикватъ подигравкитѣ на окрѫжаващитѣ. Като ученици, вие трѣбва да дойдете до положение да представяте нѣщата такива, каквито сѫ въ действителность. Каква скромность е тази, която има само външенъ изразъ? Срѣщате единъ човѣкъ, скромно облѣченъ, а вѫтрешно е гордъ, мисли, че стои по-високо отъ окрѫжаващитѣ. Въ такива заблуждения изпадатъ нѣкои отъ ученицитѣ на окултната школа. Тѣ мислятъ, че сѫ окултисти, а въ сѫщность едва сѫ кандидати за окултни ученици. Въ такива заблуждения се намиратъ и мнозина православни, протестанти и католици. Православнитѣ се считатъ за правовѣрни. Евангелиститѣ, отъ своя страна, мислятъ, че тѣ сѫ на правъ пѫть, а другитѣ сѫ заблудени. Католицитѣ сѫщо иматъ високо мнение за себе си. Какво означава думата „православенъ“? Православенъ е онзи, който право слави Бога. Всѣки счита своята вѣра за права, защото я наследилъ отъ баща си, отъ дѣдо си и прадѣдо си. Истинска и права вѣра е тази, която изтича отъ дълбочината на човѣшката душа. Тази вѣра е неизмѣнна. Всѣка друга вѣра или религия, която изхожда отъ човѣшкото сърдце, е изложена на постоянни промѣни. Религия, която е изложена на постоянни промѣни, внася известни заблуждения въ хората. Ще дойде единъ религиозенъ да описва баща ви. Какво описание ще бѫде това? Ако става въпросъ за баща ви, вие го знаете по-добре отъ него. Не само това, но вие приличате на баща си, вие сте неговъ портретъ. Огледайте се въ огледалото и ще видите баща си. Следователно, кой може да опише Бога така, че да ви даде истинска представа за Него? Ако е искренъ. всѣки човѣкъ може да има нѣкаква представа за Бога, по-вѣрна отъ тази, която другитѣ ще му дадатъ. И най-отрицателниятъ човѣкъ познава Бога въ себе си. Колкото да е отмъстителенъ и жестокъ, той знае, че Богъ е всепрощаващъ и благъ. Той знае, че отмъщението не е нѣкакво високо качество. То е по-скоро животинско, отколкото човѣшко. Има кучета, които сѫ много отмъстителни. Ако го ударите, или се отнесете зле съ него, и не може на момента да ви отмъсти, то ще помни обидата и, следъ две-три години, когато не очаквате, ще се хвърли и ще ви ухапе. Всички животни сѫ отмъстителни, което показва, че това чувство е животинско. Задачата на възпитанието и самовъзпитанието се свежда къмъ освобождаване на човѣка отъ всички животински качества, които е придобилъ отъ животинското царство. На времето си тѣзи качества сѫ имали смисълъ, но днесъ тѣ оставатъ безпредметни. Страхътъ, безвѣрието сѫ остатъци отъ животинското състояние на човѣка. Всички животни сѫ безвѣрници. Ако се опитате да погалите единъ заекъ, ще видите, че той отдалечъ още бѣга. Защо? Не вѣрва, изгубилъ е вѣра въ всички, даже и въ човѣка. Той има опитность и отъ човѣка. Той знае, че човѣкъ го преследва за месото му, за кожата му, не вѣрва вече на никого. Голѣмъ атеистъ е заекътъ. И човѣкъ е безвѣрникъ. И той е изгубилъ вѣрата си, тъй щото сега трѣбва да работи, да възстанови загубената си вѣра. Има смисълъ човѣкъ да вѣрва, но въ абсолютното, въ положителното, въ което нѣма никаква измама. Придобие ли тази вѣра, човѣкъ ще стане здравъ, веселъ. Всички болести, всички мрачни състояния на човѣка се дължатъ на отрицателния мирогледъ, който си е съставилъ за свѣта. Щастието и нещастието на човѣка се опредѣлятъ, именно, отъ неговия мирогледъ. Мнозина проповѣдватъ, че трѣбва да се вѣрва. На кого да се вѣрва? На човѣшкия езикъ може ли да се вѣрва? Той е губерка, която боде, дето трѣбва и не трѣбва. На губерката може ли да се вѣрва? За да не изпитвате действието на тази губерка, бѫдете внимателни едни къмъ други. Говори ли ви нѣкой, слушайте го, дайте му възможность да се изкаже. — Ама не мисли като мене.— Всички хора не мислятъ по единъ начинъ.— Криво мисли. — Кой мисли право днесъ? Почти всички хора мислятъ криво. Като правите сравнение между единъ и другъ човѣкъ, все ще намѣрите нѣкой да мисли право. Но сравните ли този човѣкъ съ нѣкой светия или ангелъ, и неговитѣ възгледи сѫ криви. По отношение на възвишенитѣ сѫщества съвременнитѣ хора еѫ деца, които иматъ нужда да се люлѣятъ въ люлкитѣ си. Като видите едно дете въ люлка, вие пожелавате да го полюлѣете. Така и невидимитѣ разумни сѫщества пожелаватъ понѣкога да ви полюлѣятъ. Вие знаете, че нѣкой ви е полюлѣлъ, но кой е този човѣкъ, не знаете. Има случаи, когато човѣкъ пада отъ голѣма височина и отскача като топка, безъ да се удари. Какъ е станало това, и той не знае. Значи, нѣкое невидимо сѫщество го е подкрепило. Това може да ви се види невъзможно, обаче, колкото да е невъзможно, фактъ е. Както акробатитѣ падатъ отъ голѣми височини въ спасителни мрежи и не се убиватъ, така и въ духовния свѣтъ поематъ човѣка, който пада, въ спасителни мрежи, и той остава неповреденъ. Ако човѣкъ пада отъ петь — шестетажна кѫща, безъ да се уплаши, и отправи мисъльта си къмъ Бога, силитѣ на организъма му се поляризиратъ, тѣлото му олеква, и той пада на земята като парашутъ. Той самъ се чуди, какъ е станало това, че не се е ударилъ. Който не вѣрва, може да направи опитъ, но затова се иска голѣмо съсрѣдоточаване на мисъльта. Не може ли да съсрѣдоточи мисъльта си, човѣкъ може да падне само отъ единъ метъръ височина и да се убие. Въ Писанието е казано, че грѣшнитѣ ще погинатъ. Кои сѫ тия грѣшни? Това сѫ яловитѣ крави. За свое оправдание човѣкъ казва, че условията сѫ го направили грѣшникъ. Наистина, има външни неблагоприятни условия, но има и вѫтрешни условия въ човѣка, за които той самъ е отговоренъ. Отъ него зависи да подобри, или да влоши своитѣ вѫтрешни условия. Запримѣръ, ако въ периода на своята бременность майката е минала презъ неблагоприятни външни условия, тѣ ще се отразятъ и върху детето. Обаче, това дете разполага съ вѫтрешни възможности и условия, съ които може да преодолѣе външнитѣ. Добриятъ артистъ не казва, че обществото е некултурно, грубо, но той се съобразява съ него и преодолява условията. Добриятъ земедѣлецъ не казва, че почвата е слаба, но преди да я използува, той я наторява. Той не казва, че растенията, които ще посажда, сѫ слаби, но знае, какво имъ трѣбва и го доставя. Добриятъ учитель не казва, че ученицитѣ му сѫ неспособни, но работи върху тѣхъ съ любовь, да имъ помогне. Добриятъ майсторъ разглежда нѣщата външно и вѫтрешно. Понѣкога нѣщата външно изглеждатъ слаби, грозни, а вѫтрешно сѫ силни и съ голѣми възможности. Външно човѣкъ може да е богатъ, силенъ, ученъ, но ако нѣма вѫтрешни възможности, чрезъ които да разработи и задържи тия нѣща въ себе си, той скоро ще ги изгуби. Какъвъ смисълъ има красивата цигулка и лѫкъ, ако човѣкъ не е музикаленъ? Това не значи, че ако не е надаренъ, човѣкъ не трѣбва да работи. Човѣкъ трѣбва да работи при всички условия и възможности. Като ученици, отъ васъ се иска работа. Ученикътъ трѣбва да ликвидира съ своя мързелъ. Мързеливиятъ е изложенъ на голѣма опасность. Той може да затлъстѣе толкова много, че да се намѣри подъ тежестьта на своитѣ тлъстини. Всички хора, които не мислятъ, не чувствуватъ и не действуватъ правилно, сѫ изложени на затрупване. Мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка сѫ тонове, които трѣбва да бѫдатъ правилни. Не изправи ли единъ отъ тия тонове, човѣкъ е осѫденъ на заравяне. Има тонове, които сѫ крайно динамични. Не взима ли тия тонове правилно, човѣкъ може да развали цѣлия си животъ. На съвременнитѣ хора не се позволява да свирятъ и пѣятъ неправилно. Всѣки неправиленъ, нечисть тонъ носи нещастие за човѣка. Който иска да бѫде музикантъ, той трѣбва да има вѫтрешно желание да учи, да свири и пѣе, да обича музиката. Той не трѣбва да гледа на музиката само като на външно изкуство, но като на изкуство, което внася животъ въ човѣка. Ако не пѣе и не свири правилно, човѣкъ не може да подобри живота си. Безъ пѣсень и музика той не може да направи крачка напредъ въ живота си. Който не иска да пѣе и да свири, той не може да бѫде добъръ човѣкъ. Ако рѣката не иска да се втича въ морето, тя е осѫдена на пресъхване. Какво ще кажатъ другитѣ рѣки, ако една отъ тѣхъ се влѣе въ морето? Да казватъ, каквото искатъ, рѣката ще тече, ще пѣе своята пѣсень и ще се стреми къмъ морето, къмъ дълбокия животъ. И тъй, да пѣе и да свири човѣкъ правилно, това значи, да даде изразъ на своя животъ. Щомъ този изразъ е правиленъ, той е доволенъ отъ живота си. Като не живѣе правилно, човѣкъ започва да се отегчава и пожелава да замине за другия свѣтъ. Кѫде ще отиде, и той не знае. Пъкъ и билетъ нѣма за свободно пѫтуване. Като иска да замине за другия свѣтъ, човѣкъ трѣбва предварително да направи опитъ, да излѣзе вънъ отъ тѣлото си, да види, какво има въ този свѣтъ. Може ли да направи съзнателно този опитъ, той ще види, има ли смисълъ да желае преждевременно да замине за другия свѣтъ. Всѣко преждевременно заминаване за другия свѣтъ е свързано съ редъ мѫчнотии и изпитания. Преждевременната смърть е нещастие за човѣка, а навременната — благословение. За да не се отегчава отъ живота, да не желае преждевременно да замине за другия свѣтъ, човѣкъ трѣбва да проявява доброто въ себе си, да подслажда живота си. Добриятъ животъ е неразривно свързанъ съ човѣка, както доброто свирене — съ неговитѣ мисли и чувства. Добриятъ животъ се опредѣля отъ мислитѣ и чувствата на човѣка. Добрата, права и чиста мисъль предизвиква добри и чисти чувства. Кой добъръ музикантъ или артистъ не е предизвикалъ добри и възвишени чувства въ слушателитѣ си ? Добритѣ музиканти и артисти сѫ любимци на публиката. Когато любовьта засѣга земни, материални работи, тя представя външната страна на живота. Истинската, Божествена любовь събужда възвишена мисъль въ човѣка. Любовьта е сила, която се движи между два полюса. Тя започва отдолу и постепенно възлиза нагоре, къмъ високитѣ върхове. Тя съединява долинитѣ съ високитѣ планински върхове. Сама по себе си любовьта не слиза, нито се качва, но като проявява чувствата си човѣкъ ту слиза, ту се качва. Искате ли да живѣете въ полето на любовьта, качвайте се по високитѣ върхове на живота. Човѣкъ, на когото съзнанието е будно, може да се ползува отъ благата, които любовьта дава на високитѣ мѣста. Нѣма ли будно съзнание, той не може да се ползува отъ тия блага, вследствие на което веднага слиза долу, въ любовьта на долинитѣ, оттамъ да придобие нѣщо. Има смисълъ човѣкъ да се качва и да слиза по линията на любовьта, но ако може да придобие нѣщо. Има смисълъ да обичате великитѣ хора — музиканти, художници, склуптори, философи, поети, ако придобивате нѣщо отъ тѣхното изкуство. Който носи изкуството въ себе си, той всѣкога бива оцененъ. Мнозина се оплакватъ, че нѣматъ работа, че никѫде не ги приематъ. Защо? Изкуство нѣматъ въ себе си. Представете си, че имате изкуството и знанието да превръщате желѣзото въ злато. При това положение нѣма ли да ви приематъ за слуга? Дето отидете да предложите услугитѣ си, веднага ще ви приематъ. Всѣки се нуждае отъ слуги, които носятъ въ себе си нѣкакво велико изкуство или занаятъ. Ако слугата може да превръща обикновения камъкъ въ диамантъ и желѣзото въ злато, и най-обърканитѣ работи на господаря му ще се оправятъ. Господарьтъ е доволенъ отъ своя слуга и казва : Откакъ дойде този слуга въ дома ми, зсичкитѣ ми работи се оправиха. Ученикътъ трѣбва да има качеството на този слуга. Той не трѣбва само да разправя за своята любовь къмъ учителя си, но трѣбва да владѣе изкуството да превръща желѣзото въ злато и обикновения камъкъ въ диамантъ. Каже ли ученикътъ, че обича учителя си, последниятъ ще го запита : Можешъ ли да превърнешъ желѣзото въ злато и камъка въ диамантъ? — Не мога още. — Когато можешъ, тогава ще говоришъ за любовьта си. — Ама много се мѫча, условията и хората сѫ лоши. — Това не те извинява. — Ама азъ съмъ последователь на новитѣ идеи. — Щомъ не можешъ да превръщашъ нѣщата, ти си човѣкъ отъ старото учение, ти носишъ още старитѣ идеи въ главата си. Докато е на високо мѣсто, човѣкъ мисли и чувствува добре. Слѣзе ли въ долината, мисъльта му се помрачава. Той облича пакъ черната, стара дреха. Истинскиятъ човѣкъ не се влияе отъ условията. Той мисли право и на планината, и въ долината. Новото учение изисква нови форми, нови движения, нови прояви. Какъвъ новъ човѣкъ е този, който ходи съ наведена или съ изкривена глава? Има едно естествено движение на главата, естествена посока, които отговарятъ на разумнитѣ движения и посоки на силитѣ въ природата. Главата на човѣка трѣбва да бѫде въ права посока, въ молитвено положение, да може да се тонира. И боленъ да е, заеме ли това положение, той непременно ще оздравѣе. Днесъ всички хора се стремятъ къмъ придобиване на знания, заради което изучаватъ различни науки. Много науки изучаватъ, но все недоволни оставатъ. Никоя наука не може да имъ помогне да се справятъ съ мѫчнотиитѣ и трудноститѣ въ живота. Истинска наука е тази, която опредѣля положението на човѣка като му дава права насока, учи го на ония правилни геометрически форми, каквито природата създава. Ако всѣка планета се движи по своя орбита, ако всѣки атомъ се движи по свой, строго начъртанъ пѫть, и човѣкъ, като разумно сѫщество, ще се движи по свой опредѣленъ пѫть. Достатъчно е съ ставането си отъ сънь, човѣкъ да знае, какъ да застане, какво положение да вземе тѣлото му, за да се свърже съ ония разумни сѫщества, които управлявстъ вселената, и отъ тѣхъ направо да възприема. Има ли разположението на разумнитѣ сѫщества, човѣкъ ще улесни живота си. При това положение той нѣма да се безпокои, какво ще стане съ него. Помисли ли човѣкъ, че може да живѣе и да работи самъ, той прекѫсва връзката си съ разумния свѣтъ. Щомъ изпадне въ това положение, той вижда, че работитѣ му започватъ да се объркватъ. Не само обикновениятъ човѣкъ, но и светията не може да работи самъ. Светията се радва и на малкитѣ си придобивки, както на голѣмитѣ. Казано е въ Писанието : „Вѣрниятъ въ малкото е вѣренъ и въ голѣмото.“ Това проповѣдва и новото учение. Нѣкой мисли, че е дребна работа, какво положение да даде на тѣлото си, кѫде да тури рѫцетѣ си и т. н. Външно тия нѣща сѫ дребни, но въ сѫщность тѣ сѫ отъ голѣма важность за човѣка. Не е безразлично, какъ и кѫде туря човѣкъ рѫцетѣ си. Нѣкой застава на молитва, но не знае, кѫде да тури ржцетѣ си. Най-естественото положение е рѫцетѣ да бѫдатъ спуснати надолу, въ попивателно състояние. Преди да започне да се моли, човѣкъ трѣбва да се изправи, съ спуснати надолу рѫце, и така да прекара десетина минути въ съзерцание, свободенъ отъ всѣкакви вълнения и грижи. Това положение на рѫцетѣ помага и за правилното кръвообръщение. Мнозина казватъ, че сѫ остарѣли вече, че не се интересуватъ отъ живота. Щомъ сѫ могли да остарѣятъ, тѣ могатъ и да се подмладятъ. Казватъ, че сѫ религиозни, а сѫщевременно остаряватъ. Каква религия е тази, която не може да подмлади човѣка, нито може да даде потикъ на неговитѣ дарби и способности да се развиватъ? Ако въздухътъ, който човѣкъ диша, не може да внесе животъ въ него, защо му е той? Ако свѣтлината и топлината, които възприема отъ слънцето, не внасятъ животъ въ него, защо му сѫ тѣ? Ако православниятъ се кръсти и не може да се освободи отъ злото, защо трѣбва да се кръсти? Има единъ начинъ на кръстене, при който човѣкъ се магнетизира, т. е. внася магнетизъмъ въ организъма си. Така той се лѣкува. Хората и до днесъ още не правятъ кръста, както трѣбва, и дохождатъ до пълно механизиране. Какво означава кръстътъ ? Когато се кръсти, човѣкъ туря пръститѣ си първо на главата, което значи, че трѣбва да мисли. После той туря рѫката си на корема, което значи, че трѣбва да яде малко. Най-после той туря рѫката си на дѣсното и на лѣвото рамо, което значи, че трѣбва да работи. Следователно, да се кръстишъ, това значи, че трѣбва да мислишъ много, да ядешъ малко и да работишъ повече. Работата е отъ Бога, трудътъ — отъ хората, а мъчението — отъ дявола. Какъ може човѣкъ да се подмлади ? Какъ може да направи коситѣ си черни? За да боядиса косата си, човѣкъ трѣбва да внесе въ ума си свѣтли мисли, а въ сърдцето си — благородни, възвишени чувства. Същевременно, нека употрѣбява цѣла година, или година и половина коприва. Като яде коприва, косата му ще почернѣе. Всички възможности се криятъ въ мисъльта. Тя регулира функциитѣ на органитѣ въ човѣшкото тѣло. Тя регулира всички системи въ човѣка. Щомъ човѣкъ изправи мисъльта си, и функциитѣ на неговитѣ системи се оправятъ. Когато всички функции на човѣшкия организъмъ бѫдатъ въ изправно положение, работитѣ му се нареждатъ моментално. Въ една година той може да постигне толкова, колкото въ 20 години. И обратно : не сѫ ли въ изправно положение функциитѣ на органитѣ въ човѣшкия организъмъ, въ една година, даже и въ единъ моментъ, той може да изгуби това, което е спечелилъ въ 20 години. Натъквате ли се на известни болести, знайте, че това сѫ задачи, които правилно трѣбва да разрешите. Болеститѣ сѫ състояния, които сѫществуватъ извънъ времето и пространството. Отрицателната мисъль може да създаде редъ болезнени състояния. Хармоничната мисъль пъкъ може да махне тѣзи състояния. Мощно нѣщо е човѣшката мисъль. Една американка боледувала 12 години, вследствие на което станала инвалидъ. Единъ день тя чела въ една медицинска книга, че човѣкъ може да се лѣкува съ вѣра и мисъль. Тя веднага скочила отъ леглото си и казала : И азъ мога да приложа вѣрата си. Въ името на Господа Исуса Христа ставамъ отъ леглото. Както казала, така направила. Като я видѣлъ вънъ отъ леглото, мѫжътъ й се почудилъ, какво е станало съ нея. Когато влѣзе въ човѣшката мисъль, любовьта върши чудеса. Любовьта е начало и край на нѣщата. Мѫдростьта е причина и последствие. Любовьта и мѫдростьта вървятъ заедно. Сега, имайте предъ видъ две важни нѣща : условия и възможности. Условията представятъ външния животъ; тѣ не зависятъ отъ човѣка. Възможноститѣ пъкъ сѫ вжтре въ човѣка; тѣ сѫ свързани съ неговия вѫтрешенъ животь. Условията всѣкога се подчиняватъ на възможноститѣ, както външниятъ животъ се подчинява на вѫтрешния. Като знаете това, занимавайте се главно съ възможноститѣ, които се криятъ въ васъ, но не и съ условията, които сѫ вънъ отъ васъ. Да не се занимавате съ условията, това значи, да отхвърлите външния свѣтъ. Каквото да правите, вие не можете да се освободите нито отъ външния свѣтъ, нито отъ условията, но ще знаете, че тѣ не трѣбва да спиратъ вашето развитие. Не се борете съ свѣта, но ползувайте се отъ него. Изучавайте свѣта, за да го разбирате, да не ви подчини съ своитѣ условия. И тъй, искате ли да се ползувате отъ условията, вие трѣбва да приложите възможноститѣ, които се криятъ въ васъ. Не приложите ли възможноститѣ си, нѣма да се ползувате и отъ външнитѣ условия на живота. Готовъ ли е да приложи възможноститѣ си, човѣкъ всѣкога ще има помощьта на Бога. — Ама ще остарѣя, ще стана инвалидъ. Отъ човѣка зависи да стане инвалидъ. Ако не прилага възможноститѣ си и грѣши, той преждевременно остарява. Работи ли разумно и съ любовь, човѣкъ не може да стане инвалидъ. Въ програмата на съзнателния човѣкъ не е предвидено да бѫде инвалидъ. Да мисли човѣкъ, че отъ него зависи бѫдещето му, е право ; но да мисли, че всичко може да превъзмогне самъ, това е крайность. Каквито знания и възможности да има, ако не е свързанъ съ разумния свѣтъ, човѣкъ не може да се ползува нито отъ възможноститѣ си, нито отъ външнитѣ условия. Какво се ползува човѣкъ отъ добритѣ условия, ако съзнанието му е заспало? Мнозина мислятъ, че като знаятъ астрология, като разбиратъ съчетанията на планетитѣ, могатъ да измѣнятъ настоящето си и да подобрятъ бѫдещето си. Въпрѣки всичкото си знание, тѣ не успѣватъ да подобрятъ живота си. За да си помогне самъ, човѣкъ трѣбва да разбира условията и възможноститѣ, които се криятъ въ физическия, въ духовния и въ Божествения свѣтъ. Значи, той трѣбва да разбира хороскопитѣ на физическия, на духовния и на Божествения свѣтъ. Ако се ползува само отъ първия хороскопъ, човѣкъ може да подобри положението си на една трета. Ако познава хороскопитѣ на двата свѣта, той ще подобри положението си два пѫти повече отъ първия случай. Най-после, ако познава тритѣ хороскопа, той ще подобри живота си изцѣло. Който разбира астрология, той лесно ще се справи съ планетнитѣ влияния върху себе си. Като види, че Юпитеръ започва да му заповѣдва, той ще апелира къмъ неговото благородство и ще каже, че и безъ законъ е готовъ да изпълни заповѣдитѣ му. Като дойде до разсъжденията и критиката на Сатурна, той ще му каже, че е готовъ на критика, но само по отношение на човѣшкото. Започне ли да критикува Божественото, той се излага на голѣми страдания и противоречия. Дойде ли до Венера, богинята на любовьта, човѣкъ трѣбва да е готовъ да я постави на мѣстото и. Той трѣбва да и каже : Не искамъ само да паля чергитѣ на хората, но да любя, както Богъ люби. Венера трѣбва да внесе миръ и радость въ човѣшката душа. Тя може да постигне това, като запали свещения огънь въ олтаря на човѣшката душа. И тъй, искате ли да се домогнете до положителната наука, изучавайте условията на здравето, на доброто въ свѣта. Какво представятъ болеститѣ, грѣха, това е отживѣло времето си. Ние не се интересуваме отъ живота на Адамъ и Ева. Ние не се интересуваме нито отъ живота на Давида и Соломона. На времето си тѣ сѫ живѣли по единъ начинъ, но ако дойдатъ при новитѣ условия, тѣ ще живѣятъ по другъ начинъ. Ако ескимосътъ живѣе при нови условия, той нѣма да се облича и храни, както се е обличалъ и хранилъ на северъ. Той ще се ползува разумно отъ благоприятнитѣ условия на живота. Неблагоприятнитѣ условия на живота не могатъ да бѫдатъ идеалъ за човѣка. Като ученици, отъ васъ се искатъ следнитѣ нѣща : много да мислите, малко да ядете, повече да работите. Да мислишъ много, това подразбира да имашъ чиста мисъль. Каквото предприеме съ мисъльта си, човѣкъ трѣбва да го очисти отъ всички примѣси. Остане ли нѣщо нечисто въ мисъльта му, безъ да иска той опетнява и себе си, и своитѣ ближни. Човѣкъ трѣбва да има чисти мисли и чисти чувства, като вѫтрешенъ моралъ въ себе си. Има ли този моралъ, човѣкъ ще има предъ видъ благото на ближнитѣ си като свое благо. Да яде човѣкъ малко, това значи, да не преяжда нито въ мисли, нито въ чувства. Всѣко преяждане въ физическия, духовния или умствения свѣтъ води къмъ пресищане. Пресищането пъкъ е причина за редъ болезнени състояния. Казва се, че човѣкъ трѣбва да работи повече, но не чрезмѣрно. И въ работата не се позволява пресищане. Човѣкъ трѣбва да работи, докато му е приятно. Истинска работа е онази, която организира силитѣ на човѣка. Като се намѣрятъ въ известно затруднение, хората казватъ : Господъ да оправя работитѣ! Богъ е направилъ работитѣ добре, нѣма какво да ги оправя. Своитѣ лични работи вие сами ще оправите, като бѫдете съработници съ Бога. Работете на Божествената нива съ любовь, съ радость и съ чистота въ мислитѣ и въ чувствата си. Това приближава човѣка къмъ новия животъ — животъ на любовь, на работа и на свобода. — Проявената Божия Любовь носи пълния животъ. * 32. Лекция отъ Учителя, държана на 2 априлъ, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.