Dela

10. САТУРН Планетата Сатурн, благодарение на своите пръстени, е сред най-интересните от известните планети. Това е най-далечната видима с просто око планета, която е наблюдавана и е била известна още от най-дълбока древност. Макар и планетата да свети ярко с жълтия си оттенък всред звездите от Небесната сфера, то пръстените с просто око не могат да се наблюдават. Но те могат да се виждат чрез малък телескоп, като започват да блестят отделно от Сатурн. В историческо време са били наблюдавани и открити в 1610 година от известния италиански математик, физик, астроном Галилей, с направеният от него малък просто устроен телескоп. Образът, който Галилей е наблюдавал, му е правило впечатление, че вижда някаква тройна планета. Петдесет години по-късно холандският учен Хюгенс е потвърдил и обяснил окончателно видяното от Галилей явление, че това не е нищо друго, освен планета с пръстени. Планетата Сатурн е втора по размер в Слънчевото семейство след Юпитер. Тя обикаля около Слънцето на едно разстояние средно на 10 астрономически единици, което показва, че тук е спазен законът на Тициус Боде. Сатурн извършва една обиколка около Слънцето за около 30 земни години, като се движи с една средна скорост от около шест и половина километра в секунда. Диаметърът на планетата не е еднакъв при екватора, той е 120,000 километра, а при полюсите - екваториалният е 107,000. Това говори, че имаме планета с дебела атмосфера, която от бързата ротация се е сплеснала с една разлика в диаметрите от 13,000 километра, която е значителна. Този атмосферен слой е измерено, че се завърта за около десет часа и петнадесет минути при екватора, а при полюсите за по-малко. Това ни подсказва и не може да ни даде основание да приемем, че и самата планета се завърта около своята ос за толкова време. Самият факт, както това се установява, че Сатурн излъчва топлинни вълни, а светлите петна, които се наблюдават по неговия диск, говорят, че излъчва и светлинни лъчи. Всичко това говори, както при Юпитер, че при тази планета има процеси, които създават сили. Как? Известно е, че ако един проводник се движи, пресичайки магнитни силови течения, каквито са констатирани при Сатурна, то по него почва да тече електрически ток. На този принцип са устроени съоръженията - машините, които произвеждат на Земята електрическия ток. При тях имаме един кожух, които излъчва магнитни силови течения, наречен „статор” и една ос с много метални струни, които с оста се въртят, наречен „ротор”, пресичайки силовите магнитни течения и по тях протича електрически ток - източник на сила. Такова имаме и при Юпитер, Слънцето. Изобщо всички небесни тела, които излъчват топлина, светлина, сили. При Сатурна, както и при всички небесни образувания, излъчващи сили, имаме външен слой, който ние можем да приемем като атмосфера или нещо друго, играещо ролята на статор и самото кълбо, в случая самата планета, която се върти по всяка вероятност, за по-голям ефект в противоположно направление. По този начин тези две въртеливи движения създават производството на сили. Така че и при Сатурна ще трябва да приемем, че самото ядро-планетата се върти много по-бързо, отколкото неговият атмосферен слой. Това говори за изключителната разумност и знания на съществата, които живеят на Сатурна. Измерено е, че плътността - относителното тегло на цялото Сатурново кълбо е осем пъти по-малко от това на Земята и е равно на 0,7, Това ще рече, че то е изцяло по-леко от водно кълбо със същият размер, или казано още, че ако Сатурна го поставим в един океан, той няма да потъне - ще плува. За това какво представлява строежа на Сатурна като цяло, астрономите са създали какви ли не чудновати и неприемливи хипотези, както и при Юпитер и Слънцето. Пък и за всички планети и небесни образувания, които имат малко относително тегло, за тяхното естество. Ние тук ще приемем, както това направихме и при Юпитер, че Сатурн, представлява едно кълбо като това на Земята, с диаметър, пресметнат не по-голям от 15 ÷ 16 хиляди километра (при Земята е около 12,800), обвит с един дебел слой атмосфера от около 52,000 километра дебелина. От гледището на Астрологията всичко това придава на Сатурновото влияние върху живота на Земята и човека, изразено в неговото могъща влияние, онзи неразбран и несъзнателен подтик във всички живи форми да се устроят така, че да могат да живеят и понасят условията, при които те са поставени. Животните със своите кожуси, птиците с перата и другите приспособления, гнезда, дупки и пр. за техният живот. Живите форми във водните басейни, реки, езера, морета, океани, също са съоръжени с неща, които им дават възможност да живеят там. А човекът да мисли, за да може да ги има. Изобщо, за човека това, което определихме за Сатурновото влияние досега, придава затворена, дълбока мисъл - мислова дейност. Хората под силното влияние на Сатурна, животът им е преди всичко мислене, търсене причините и последствията, сравненията на всичко онова, с което те се сблъскват, с всичко, което животът им поднася - философи са те! Отразителната способност на Сатурна, тъй нареченото албедо, е около 50 процента, което ще рече, че половината от светлината, която приема от Слънцето, предимно жълтият цвят отразява. Това придава на неговото влияние способността - мъдро и внимателно отношение да имат хората (под силното влияние на Сатурна) към материалните ценности. Ъгълът, които сключва плоскостта на екватора с тази на неговата орбита, е значителен, равен на 26 градуса и 49 минути. Освен това, като се вземе под внимание, че ексцентритета на неговата орбита е също голям, равен на 0,056, което говори, че тази орбита е доста разтеглена елипса. Тези данни показват, че Сатурн при катастрофата в Слънчевото семейство е доста пострадал. Това положение говори, че в своето влияние Сатурн не дава добра връзка с чистия идеен свят, тя е в многото случаи неправилна, нарушена. Това придава на хората под силното влияние на Сатурна, да имат фанатично, неправилно, пресилено отношение към идейните и религиозни разбирания, отиващи към неестествени крайности в техните изяви. В своята обиколка около Слънцето, Сатурн идва най-близо до Земята, когато дойде по правата линия Слънце-Земя-Сатурн при тъй нареченото противостояние - опозиция. Тогава Сатурн се намира от Земята на около 1,200,000 километра. При този случай неговото влияние върху Земята, живота на нея и човекът е най-силно. Когато обаче Сатурн идва на правата линия Земя - Слънце - Сатурн, Сатурн е зад Слънцето, при тъй наречения съвпад на Сатурна със Слънцето, тогава той се намира от Земята на едно разстояние около 1,658,000 километра. Разликата от едното до другото положение е около 453,000 километра, което е значително. При този съвпад влиянието на Сатурн е много по-слабо, отколкото при опозицията. Сатурн има освен пръстените и много спътници. Изпратените през годините 1979, 1980 и 1981 космически станции, към далечните планети, минаха покрай Сатурна, установиха нови спътници и техният брои нарасна на 17. Тези станции отбелязаха също, че Сатурн има много повече пръстени, като някои от тях са със странна характеристика и форма. Спътниците, тяхната същина, характеристика, естество, произход, а също каквото и да било образува ние да имаме около някои планети, са от важно значение за нейното влияние. Защото и те предават нещо към това, И към тях ще обръщаме внимание, когато разглеждаме и определяме влиянието на планетите. Ние приемаме, че Сатурн има само един истински спътник известен с името Титан. Останалите спътници засега са още16, а може би за в бъдеще да бъдат открити още, са късове от разрушената планета Фаетон, наричани „Астероиди”. Голям брои от тях са останали да се въртят и обикалят около Слънцето в един пояс между Марс и Юпитер на средно разстояние от 2,8 астрономически единици, път, по които е обикаляла тази планета съгласно закона на Тициус Боде, преди нейното разрушение. Един дял от тези късове са се разпръснали към почти всички планети - Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун - за Плутон ? И Земята е имала около себе си късове от астероидите, които по-късно, получавайки ускорение от значителната притегателна сила на Земята, са паднали върху нея. Древни писания отбелязват, че някога Земята е имала две Луни, два спътника. Едната Луна, която е светела както и сегашната с отразена слънчева светлина, не е била нищо друго, освен голям къс от астероидите, които благодарение на значителната притегателна сила на Земята е паднала върху континента Атлантида, разкъсал е земната кора и той е потънал. Друг един къс е паднал там, където е сега загадъчният Бермудски триъгълник в океана. Поради особеното естество не само на този къс, но и на всички късове от разрушената планета, да поглъщат всички силови течения, които има и дойдат около тях, то там, където той е паднал, имаме тези смущения на радио и другите вълни, които сега все още се констатират. Трети, поради грамадната си скорост, с която са летели към Земята и преминали атмосферата с една скорост от 30 ÷ 40 километра в секунда. То преминавайки през гъстия слой на атмосферата - тропосферата, е получил грамадно нагряване, което в резултат е произвело неговото пръсване на малки дребни частици. Това е тъй нареченият „Тунгуски метеорит”, който в 1908 година е дошъл на Земята в Тунгуската област около притоците на реката Енисей в Сибир. Той е засегнал горите там в една площ от около 20,000 квадратни километра. За пръстените на Сатурна, тяхното естество е доказано от всестранният гений на Англия, Джеймс Максуел й също тъй гениалната математичка - рускиня -София Василева Ковалевска, че те не са никакви дискове от твърдо или течно тяло, а са съставени от парчета и късове твърдо вещество. Самият произход и процес на тяхното образуване е дадено от блестящия в своята скромност, както го определя негов колега, гении на Франция - Алберт Едуард Рош, живял между 1820 и 1883 години. Той определя, че когато големи късове от вещество се приближават до планета, те са изложени на тъй наречените приливно-отливни сили, които се образуват от притегателната сила на планетата върху този голям къс. Като предният му край, този, който е към планетата, изпитва много по-силно нейното притегляне - нейната притегателна сила, отколкото задният по-далечен край на тялото. При това положение се образува едно разтегляне на частиците е тялото - сцеплението между тях се нарушава и то се разрушава. Този принцип на Рош е изразен с дадената от него формула: r = 2,44R където г е разстоянието, до което едно тяло може да се доближи до дадена планета, без да дойде до разрушителните приливно-отливни сили. R е радиусът на планетата. Изразено с други думи този закон гласи, че едно голямо тяло не може да дойде по-близо до една планета от разстоянието равно на два и половина радиуса на планетата взето от нейния център, без да изпитва приливно-отливните сили; създадени от притегателната сила на планетата, които ще разрушат приближаващото се тяло. Това е определено като Закон на РОШ. Космическите станции, както вече отбелязахме, изпратени към далечните планети, установяват също, че пръстените на Сатурна са много повече, отколкото са наблюдавани от Земята, като някои от тях имат странни и необясними от познатите на човешкия род закони на механиката. Всичко това и самото положение, че в известните преди това пръстени, които са се наблюдавали от астрономите повече от 300 години, не се е забелязвало в тях някаква и най-малка промяна, също и в техните междини - процепи, особено тази между втория и трети пръстен, който е най-голям, тъй нареченият процеп на Касини. И при тях през цялото това време не е забелязано и най-малката промяна, което е също необяснимо от законите на познатата ни механика. Също, което е констатирано за Сатурна и около него, говори също тъй за изключителна мъдрост и знания, които имат съществата, населяващи Сатурна, Ние приемаме, че случайни явления и факти няма и че всичко е плод на едно ръководство - Добро или Лошо. Влиянието на самата планета, като високо организирано тяло върху живота на Земята и самият човек е изключително добро. За живите форми, както отбелязахме, разумните подтици, а за самият човек, когато този човек е под силното влияние на планетата и когато мозъчните му центрове са организирани и облагородени - знания, мъдрост и устои в постигане на всяко начинание. При по-елементарните типове, хората, които са изложени на силното влияние на Сатурна, действат преди всичко неговите пръстени и всичките му спътници, късовете от разрушената планета, без истинския му спътник - Титан, много, много лошо и неприятно. Те създават почти всички демонични качества, способности и прояви, които хората въобще имат. Така например констатирано е пак от изпратените космични станции, че самите тези спътници поглъщат или както добре се е изразил един учен - помитат около себе си пространството от силовите частици. Затова влиянието на тези спътници се изразява между другото в безсилие - отнемане на силите, които дават живота, безплодие, закъсняване на развитието на дадената форма, носеща живота, чести боледувания особено в началния стадий на човека, в началото на неговият живот, страх, скритост, затвореност, деформирането на тялото в крака, ръце, кости, гръбначният стълб - гърбицата, зъбите, глухотата, кожните заболявания, ревността, която създава всичко неприятно в отношенията между хората, особено в близките, жаждата да се критикува, вечното недоволство, лошите одумки, доносничеството, злобните скрити действия към близките, околните и пр. Истинският му спътник Титан, който е по-голям от Меркурий, има диаметър от 5120 километра с атмосфера, подсилва благоприятните влияния на Сатурна, понеже е организирано тяло с почти кръгова орбита. Но какво точно - за голямо съжаление не можем да определим, защото нямаме под ръка таблица за неговото положение спрямо планетата. Както при другите планети, така и за Сатурна, Саабей е определил, че за създаването и оформянето на тази планета са взели участие небесните образувания и зодиакалните съзвездия Козирог. Това съзвездие се намира малко на юг от Небесния екватор и може да се наблюдава най- добре през месеците август до октомври. В него с просто око могат да се видят до 50 звезди, но общо взето те са много слаби. И тук. както и при другите случаи, сме отбелязвали, че те не че имат слаб блясък, но ги виждаме слаби, защото са много далеч от нас. При това положение, пак съгласно принципа на Доплера при нас идват само силовите течения, които имат къси вълни. Те действат върху мозъка на човека в неговите по-горни мозъчни центрове, като при този случай по- специално тези центрове, които се намират в горната част на челото. Те дават възможността на човека задълбочено да търси причините и последствията на всички явления, събития, с които човека ще се сблъска, даващи също усета за ред, порядък във всяко нещо, във всяка работа, за да се стига до истински резултат. За това съзвездие Саабей е дал образа на козел с дебели извити рога. наведена глава, изразяваща готовността за твърда реакция, съпротива, инат, упоритост, устои в постигане на всяко нещо. В задната част на тялото е изобразена дълга извита опашка на риба, която характеризира влиянието на Сатурна за мълчание, готовността да се скрие, да потъне в друг свят, да изчезне, за да не се разкрият потайните му похвати - неуловими да останат те. За планетата Сатурн Саабей е дал, както вече отбелязахме, името „Каин-Ману”, което ще рече „Злият човек” - отмъстителният. Злобни и отмъстителни са отрицателните Сатурнови типове. Когато Сатурновото влияние в даден човек е силно изразено, то не само челото в горната част е изпъкнало - добре развито, но създава и съответен Сатурнов тип, показан в цялото тяло и особено ясно в главата и лицето му. Сатурновите типове са обикновено със среден ръст. Тялото е сухо, слабо, кокалесто. Кожата е тъмна с жълтеникав оттенък, кожа показваща голяма активност на жлъчката. Жлъчен е Сатурновият тип. Ръцете са дълги, кокалести, показващи способността за прецизна и добра работа. Краката са също такива, в многото случаи изкривени навън или навътре. Косите на главата са тъмни, черни, гъсти, изобилни, с дебел косъм и са обикновено гладки и лъскави. Тя се спуща към челото обезателно под остър ъгъл. Това е много характерен белег за ясно изразеното Сатурново влияние е даден човек. Лицето има формата на правоъгълник, с дългата си част е отдолу нагоре и формите по него са все ъглови. Челото, както вече отбелязахме, е издуто в горната си част и се разширява като че този правоъгълник в тази част. То има интелигентен израз. Космите по лицето бързо растат и като черни, ясно се открояват по него, затова тези типове трябва едва ли не да се бръснат по два пъти на ден. Веждите са гъсти, черни, с ъгловата форма, ъгълът обърнат с върха на горе. От тях лъха печал, разочарование, острота, взискателност към околните. Очите са тъмни, от които също лъха песимизъм, недоверие, подозрителност, мъка. Чувства се, че този човек се взира във вътрешността на хората около него, терзае се от нуждата да разбира и знае своя събеседник. Носът е прав и обикновено широк в корена, което говори за бавно и продължително мислене, когато ще взема някакво решение и заострен накрая, което показва критичност, ровене в подробностите на всяко нещо, а също и липса на стремеж към чувствени наслади и разположение да се удоволствува от добрата кухня. Устата е голяма с тънки стиснати устни, изразяващи голямата изпълнителност във всяка работа и липсата на чувство - студенина. Брадата е ъгловата и суха, добре издадена напред. Космите по гръдният кош, краката, мишците, ръцете са също гъсти и тъмни. Сатурновият тип жена има открояващи се черни мустачки в краищата на горната устна. В душевно отношение по-висшите Сатурнови типове са сериозни, изпълнителни в своите задачи и обещания, точни са те във всяко отношение, замислени, печални. В тях няма оптимизъм, веселост, охолство, разсипничество. За тях е ценно и най-малкото нещо. Активността, динамиката на процесите в тялото на Сатурновите типове, е притъпена.Това създава и недостатъчно вътрешно горение, непълно отделяне на отровите, излишъците през и без това малко активните му бъбреци, като създава остатъци на отрови в организма му. Това предизвиква и лошото настроение сутрин при пробуждане. Те стават някак морни и угнетени. С хилавите мускули и тесните си гърди, Сатурновите типове не познават насладата, която предизвиква волното и обилно дишане на чистия въздух в планината и край морето, а също и печенето на слънцето гол. Слънцето, студената вода му причиняват болка. Мисловната дейност държи първенство в живота на тези типове. Те повече обичат самотата и се чувстват най-добре далеч от света и обществата. Тяхното място е в лабораториите, където те стават едни от най-грижливите, най-трудолюбивите и скромни учени. В бюрата, като чиновници, те също редят с голямо усърдие сметки подир сметки. Изобщо Сатурновите типове са най-добре и полезни, там, където е нужен ред, сериозност, точност, наблюдателност, трудолюбие. На тези типове трябва да се вдъхва радост, оптимизъм, воля за живот. Общо взето Сатурновите типове ясно се открояват и лесно се познават. Тук даваме Сатурнови образи за мъж и жена, тъй както добър художник ги е схванал. Отбелязахме, че всички членове на Слънчевото семейство имат отношение към органи, системи, части на човешкото тяло, Сатурн има своето отношение към костната система в човека - гръбнака, колената, зъбите, а също тъй към кожата, слуха, зрението. Когато Сатурн се намира точно на главните линии - асцендент, надир, десцендент, зенита и особено, ако е с обратно движение - ретрограден и когато има силните неблагоприятни аспекти - квадратура, опозиция с повечето от планетите и Луната - тогава ще имаме едно неприятно увреждане на всичко онова, към което отбелязахме, че Сатурн има отношение в човешкия организъм. По отношение на металите той има отношение към оловото, а към цветовете - черния, за вкуса - към горчивия. Общо взето, когато Сатурн е точно на границата между кои да е два дома, неговото влияние е силно, създава неприятности, мъчнотии, мъчни положения в живота на човека, а също тъй и увреждания в човешкото тяло, за онова, към което той има отношение, особено, ако е ретрограден.

9.2. АСПЕКТИ НА ЮПИТЕР ЮПИТЕР - САТУРН Юпитер при съвпад със Сатурн дава на родения голямо умение добре да подрежда своите лични работи. Добра оценка на материалните ценности, като въпреки това обича да прави подаръци, жестове, но със скритото желание да бъде похвален, одобрен, поласкан. При добрите аспекти на Юпитер със Сатурн, дава на родения добър организаторски талант. Голямо умение да подрежда, организира и навежда на добър край осъществяването на всяка поставена задача. Ясно изразеният стремеж към точно и пълно, прецизното й изпълнение. Като ръководители във всяка работа са незаменими. При лошите аспекти - липса на ред, последователност и методи за постигане на поставеното. Липса на устои в осъществяването на всичко. Такива хора се залавят за много работи изведнъж и мъчно постигат най-важното. Разпилява вниманието си и усилията си към много задачи. ЮПИТЕР - УРАН При съвпад имаме човека, който при осъществяването на всяка поставена задача ще търси нови и оригинални методи за нейното реализиране. При добрите аспекти - Ще имаме човека, който усърдно се привързва към всяка своя работа и с устрем се залавя за нея. Всякога при този случай му идват на ума нови и оригинални методи за нейното реализиране. Такива хора само да видят нещичко, да им се покаже в дадена работа, занаят или нещо друго в осъществяване на дадена цел, те веднага не само че разбират как трябва да се постигне целта, но и това постигане да стане по нов и по-съвършен начин. Не обичат да копират и приемат от досега употребяваните начини. При лошите аспекти - имаме същото, само че в не така организирана последователност и облагородена форма за осъществяването на поставената задача. С известна нервност става всичко. Освен това имаме у индивида едно подсилено честолюбие, което в много случаи пречи за доброто и пълно реализиране на поставеното за изпълнение. ЮПИТЕР - НЕПТУН При съвпад имаме индивид с много добро и меко отношение, както към хората, така и към всичко. Изящно изпълнение на всяка работа, като за нейното реализиране се влага и изкуство. При добрите аспекти имаме човека с дипломатически способности, в обществената си работа да бъде добър дипломат. Способността да се измъква и заглажда всяка неприятна случка, задача, разправия и каквото и да било. Приятни хора са те, със своето меко отношение към всичко. При лошите аспекти имаме двуличният, фалшив човек. Такива хора обикновено едно мислят, друго говорят - фалшивите дипломати. Имат подострена чувствителност и хладно отношение към околните, особено така се проявяват по-елементарните типове. ЮПИТЕР - ПЛУТОН При съвпад имаме едно притъпяване, безинтересно отношение на родения към материалните задачи. Липса на интерес към творчество. Липса на идеи, когато е необходимо нещо да се осъществи. При добрите аспекти - особено при точните имаме у човека ясно изразеният стремеж към придобиване на материалните богатства - пари. имоти и той ще успее да ги има, ще бъде богат. При много добрите поставени типове с добра интелигентност, този стремеж ще се изрази в голям стремеж към придобиване на знания и ще ги има. При лошите аспекти имаме човек, който е много привързан към своите материални ценности и към всичко свое, но понякога съвсем неочаквано проявява жестове и разпиляване на тези ценности. Онези пък, много интелигентните, не обичат да дават своите знания. * * * Изобщо Юпитер има отношение преди всичко към материалните неща - пари, имоти и пр. От металите има отношение към калая. От цветовете към тъмносиния. В тялото на човека отбелязахме вече отношение към черния дроб. Изобщо, в преценката на активните ъглови разстояния - аспектите, които Юпитер, пък и всички останали планети и Луната имат помежду си, трябва да приемем, че се активизират всички онези качества, способности, волеви изяви, случките и събитията, преживяванията, които техните силови течения са създали и оформили в дадения човек. Добрите аспекти дават всичко, което носят в една по-магнетична, мека, постоянна, устойчива и хармонична форма, докато неблагоприятните дават всичко свое е една по-електрична, напрегната, нервна и непостоянна форма. Когато обаче интелигентността, възпитанието, изобщо моралните качества дойдат до една по-голяма висота и са добре изразени в дадения човек, което нещо става от въздействието на Слънцето, задачата, на което е да организира и облагородява - както вече отбелязахме, въздействието на членовете на Слънчевото семейство и мозъчните центрове, които техните силови течения са създали и оформили. Тогава и лошите аспекти започват да действат като добрите, само че все пак в малко по-остра и ясно изразена форма, особено ъгловите разстояния от 00 градуса - квадратурите. Те носят най-голяма сила от всички останали аспекти, добри и лоши. Всяка сила има две възможности, да руши и да твори - да създава. Ако силата, която една квадратура дава и носи при един слабо организиран и без интелектуално и морално развитие човек е в състояние да руши, създава острите, твърди и неприятни качества и случки в дадения човек, то при един организиран, възпитан и интелигентен човек тази квадратура е способна да създаде качества, способности и събития в много no-ясно изразена добра форма, каквато и тригона не може да създаде. При един разговор, който имах с един голям мъдрец и добре запознат с този дял от науката за звездния мир, стана въпрос и за Христа. Аз разбира се имах убеждението и му казах, че Христос в своята звездна карта е имал само тригони, между членовете на Слънчевото семейство. „Не! - твърдо ми отговори той. - Христос е имал само квадратури в звездната си карта.” Тогава си спомних онази случка, изнесена в Евангелието, където Христос, възмутен от онова неуважение и принизено отношение на дребните продавачи към храма, погълнати само от тесните си егоистични стремежи, е взел камшика и ги е изгонил навън. Една квадратура на Марс с Вулкан! Затова роденият човек с аспекти към Юпитер добри или лоши е много по-добре изразен, по-динамичен с качества и способности. Животът тече по-активно, като поднася случки и събития. Това дава възможността на човека по-бързо да се движи по свой еволюционен път, отколкото онези хора, които нямат аспекти и членовете на Слънчевото семейство не заемат активни места в тяхната звездна карта - хороскопа. Такива хора вяло провеждат своя живот, имат слаби интереси и насоки. Те приличат на лист, откъснат от дървото и тласкан от вятъра без цел и насока.

9.1. ЮПИТЕР В ДОМОВЕТЕ В първия дом, особено, ако е близо до хоризонта, Юпитер дава както външния вид на родения, така също и качествата, които той носи, за които вече отбелязахме. Във втория дом, Юпитер подсилва със своето влияние, преди всичко вътрешните качества - интелектуални, емоционални и волеви, които той носи и дава. Юпитер в трети дом дава на родения богатство на идеи за ръководене на всякаква работа, особено, когато стане въпрос за строителство от най-различно естество. В четвърти дом - роденият ще бъде поставен в дома на родителите си при добри условия, внимание, грижи, преди всичко материални. Неговите родители ще бъдат материално добре задоволени и даже богати хора. При по-напреднала възраст, роденият ще има много пътувания и успехи в проявите си в чужбина, стига някои от злокобните планети - Марс, Сатурн, Уран и най- вече Плутон, да не са в десети дом в опозиция с четвъртия. В пети дом - роденият ще има богати емоционални изживявания с много връзки от хората на противоположния пол, а също и добри отношения, любов с децата си. Те ще го обичат. В шести дом - роденият ще бъде добре и богато подпомаган от близките си роднини, а също и от своите братя и сестри с пари и материални ценности. В седми дом - добри, топли отношения с партньора си по женитба, който ще бъде и материално добре. Също роденият ще бъде и в най-добри отношения с близките си сътрудници в работата, която се извършва. В осми дом - влиянието на Юпитер е значително притъпено, най-вече по отношение на неговите благородни изяви към околните, като щедрост, необходимостта всяка направена услуга или свършена работа да бъде от него добре и справедливо наградена, топлота и отзивчивостта е също притъпена. В девети дом - умение правилно да схваща и разбира пътя, по който всяка работа може да бъде реализирана. Широта и богатство на идеи за всяко нещо, широк мироглед. Много пътувания и богато материално задоволяване. В десети дом - Юпитер носи за родения добро, ръководно обществено положение и успехи в него. Неговите думи тежат и се чувства от околните необходимостта да се изпълняват. В единадесети дом - роденият ще има връзки с отговорни, ръководни хора, които ще му помогнат да вземе добра служба - работа. Тази връзка обаче в многото случаи бива и по- задълбочена и често, ако е от човек на противоположния пол, води и до женитба. В дванадесетия дом - Юпитер се изявява със своите най-добри качества. Добра обхода към всички, готовност за подкрепа и услуга. На родения дава и голям материален придобив - жилище, място и пр.

9. ЮПИТЕР Юпитер е най-голямата планета в Слънчевото семейство, гиганта в Слънчевата система. Той се намира от Слънцето на едно разстояние около пет пъти по-голямо, отколкото на Земята. Или съгласно Закона на Тициус Боде на пет и две десети астрономически единици (отбелязахме, че разстоянието на Земята до Слънцето равно на 150000,000 километра, се приема в Астрономията за мярка и се казва „астрономическа единица”). Неговият диаметър е 143000 километра, което прави около единадесет пъти по-голям от този на Земята. Относителното тегло на веществото, според както е измерено, е 1,34, което ще рече че то е малко по-плътно от това на водата. (Водата е прието да бъде с плътност единица), докато на Земята е 5,5. Това именно малко относително тегло е създало на астрономите извънредно големи грижи и предположения, за да разберат какво точно е веществото и как е устроено то, за да разберат това, от което е изграден Юпитер, и как е устроен той. По този случай те са създали какви ли не най-причудливи хипотези. Ние тук няма да изнасяме характера на тези хипотези, а ще приемем най-естествената простичка и възможна реалност, най- достъпната за разбиране, осланяйки се на голямата мъдрост, която казва; „Истината е простичка за разбиране и достъпна за всички”. Затова ще приемем, че Юпитер има едно твърдо кълбо, подобно на нашата Земя, обвито с дебел слой атмосфера. Един от астрономите, който е приел тази истина, е изчислил, че това именно кълбо има диаметър от 35000 километра, който е почти три пъти по- голям от този на Земята. Все пак Юпитер си остава гигант в Слънчевото семейство. Това кълбо е обвито, както следва да се пресметне, с една атмосфера от 54000 километра дебелина. Юпитер обикаля около Слънцето за около 12 земни години с една скорост от около 13 километра в секунда. Всички тези данни за размера, дебелината на атмосферата, скоростта на движението му около Слънцето, говорят, че Юпитер със своето влияние върху Земята и живота на нея и по- специално върху човека, дава едно постоянно, задълбочено и спокойно отношение към всичко и всяка поставена задача, поемане на отговорността за нейното пълно и правилно изпълнение. От всички планети в Слънчевото семейство, Юпитер има най-бързо завъртане около своята ос, като едно завъртане става за 9 часа и 50 минути. Това говори за едно от най-интересното и ясно изразено Юпитерово влияние. Това влияние тласка живите форми на живи същества към една жажда, към активност за постигане на първенство. Същото е и за човека устрема му да бъде пръв, в първите редици на всяко дело, всяка работа, като му дава вярата и силата, да не се смущава от пречките, спънките, трудностите, които живота всякога поднася. Тази ос на въртене при Юпитер е почти перпендикулярна към плоскостта на неговата орбита - само с 3 градуса отклонение. Това говори, че Юпитер, при голямата катастрофа в Слънчевата система, е много малко пострадал. Тази изправена ос дава на Юпитер възможността да има при него вечна пролет. Годишни времена, както е при земята, там няма. А на влиянието му много ценният случай, живите форми на Земята и човека всякога да могат да се докосват, да влизат в контакт и приемат идеи и насоки за правилното осъществяване на задачите. Добре поставените юпитерови типове всякога имат правото при разрешаването на въпросите. Те най-добре дават възможността за израза, реализирането и методите за осъществяването на поставената задача. Гледан с телескоп Юпитер има доста сплескана форма - сплесна тост на атмосферата. Полярният му диаметър е 234800 километра, а екваториалният - 143600. Тук имаме една разлика от 8800 километра, който е значителна. Това сплесване на Юпитеровата форма дава на неговото влияние, поради голямата скорост на въртене и липса на промяна е посоката на оста му, един устои, издръжливост на всички напрежения и неприятности, които ще има при осъществяването на задачите. Най-интересното в образа на Юпитер, това, което също особено много вълнува астрономите, то е крайно интересната особеност по наблюдаваната му повърхнина. От всички планети, дискът на Юпитер е най-богат на детайли, когато се наблюдава с телескоп. Особено е характерен в района около екватора, защото този район най-добре се наблюдава, но тази характерност ще трябва да приемем, че ще я имаме и на по-големите ширини, естествено поради сферичната форма на планетата. В този именно район се наблюдават множество червеникави ивици, които пресичат диска на планетата, успоредно на екватора, Характерът на тези ивици, макар и да търпят известни промени, се запазват. Освен това, пак в тази област имаме едно червено петно в размер от 50000 километра дължина и около 10000 в широчина. Това петно също мени силата на своята окраска, както ивиците, но всякога е наблюдавано да бъде там. Защо имаме тези обагрени ивици и петно? Нека да продължим. Като се вземе под внимание и температурните особености, които се констатират на Юпитер, а именно, че температурата на диска му е по-висока от тази, която би имала планетата, ако се нагряваше само от Слънцето. Освен това на повърхнината на диска се наблюдават овални ями, през които се виждат по-вътрешните слоеве на атмосферната обвивка, като с проникването надолу температурата бързо расте и достига стотици градуси и най-после по- дълбоко е измерена температура от 20,000 градуса. Установено е, че планетата отделя три пъти повече енергия, отколкото тя получава от Слънцето. Източник е на могъщи радиоизлъчвания, ясно изразените по своята сила магнитни течения. Всичко това, всички тези особености на Юпитер - светлина, топлина, магнитни силови течения, радиовълни, говори, че на планетата цари богат, обилен, интензивен живот. Бурни процеси в неговите недра, които са много сходни с процесите, които имаме на Слънцето, но в много по-скромен размер. Да се приеме, че тази активност, тези сложни процеси са плод на някаква случайност, на безредни механични процеси, които са без смисъл и цел, е крайно неприемливо. Всичко това, както и на Слънцето, е плод на една велика разумност с цел и задачи от високо издигнати същества, които населяват Юпитер. Еволюционният процес в Природата не стига само до човека, той отива все нагоре по една вечна спирала. В човешкия род не виждаме ли степени на този процес? Възможностите на Природата са безкрайни. Отбелязахме, че Саабей за планетата Юпитер е дал името „Мулу-Баб Бар”, което ще рече, „Подобен на Слънцето”. Да се приеме, че в древността не е имало хора с много знания и мъдрост, е погрешно. И наистина Юпитер със своето влияние има за задача да помогне на живите форми на Земята, включително и човека, преди всичко със своя подтик към активност, който им предава да вървят в по-стегнат и бърз темп по своя път на еволюцията. Юпитер има и други по-сериозни задачи, като пръв помощник на Слънцето. Първо да се бори срещу пристъпите на черното Слънце. В потвърждение на това имаме установено, че има една връзка между слънчевата активност и тази на Юпитер. Активност, породена от посегателството на това черно Слънце върху Слънчевата система. Втората задача от тази взаимност е да се възстанови, след катастрофата в Слънчевото семейство, първоначалният й вид Основната и първа задача на черните Слънца е да внесат най- напред безредието там, където те биха могли да проникнат, да направят нещо. Първата и основна задача на Светлите Слънца е да внесат ред, порядък и облагородяване. Известно е, че парчетата от разрушената планета, между орбитите на Марс и Юпитер се движат в безпорядък. Една част обаче от тях, тъй наречените „Троянците”, са заставени от Слънцето с помощта на Юпитер да се движат в два равностранни триъгълника. Те - Слънцето и Юпитер образуват два равностранни триъгълника, която конфигурация не се променя при своето движение. Друга една задача е, че по- голямата част от тези парчета да се движат по точната орбита на разрушената планета 2,3 астрономически единици от Слънцето, съгласно закона на Тициус Боде, Това са първите ясно изразени стъпки във внасянето на ред и порядък в създалото се безредие. Юпитер има между 14 и 17 спътника, установени засега от астрономите, но само четири от тях са истински. Това са тъй наречените „Галилееви спътници”. Те са Йо, Европа, Ганимед и Калисто. Имената им са взети от гръцката митология. Останалите спътници са късове от разрушената планета „Астероидите”. Че наистина е така, това най-добре се вижда от петия спътник на Юпитера, първият, който беше открит след откриването на четирите галилееви. Този спътник го нарекоха Амалтея. За него имаме получени много ясни снимки от изпратената космична станция към по-далечните планети, „Вояджър”. Тези снимки съвсем ясно показват, че този спътник има съвсем неправилна форма - размерът на голямата ос е 250 километра, а на малката - 150 км. Всичко това говори, че той е къс от разрушената планета. Останалите спътници, които по-късно се откриха, имат много по-малки размери, някои, от които са от порядъка само по на няколко километра. За орбити всичките имат разтеглени елипси с най-различни ъгли на плоскостите на техните орбити, по отношение плоскостта на Юпитеровата орбита. Имат променлив блясък, а някои от тях се движат обратно. Всичко това също ясно говори, че и те са късове от разрушената планета. Тези късове, благодарение на грамадната притегателна сила на Юпитер, са привлечени й останали като негови спътници. Всички спътници на Юпитер дават своето отражение върху влиянието на планетата. Галилеевите спътници допринасят добре за това влияние. Така например спътника Йо, който има диаметър от 3800 километра и се намира най-близо до Юпитер само на 420000 километра с кръгова орбита, което е много важно за неговото добро влияние. Когато се намира между Юпитер и Земята, допринася благотворно на Юпитеровото влияние за неговата активност, защото, когато изпратената космична станция „Вояджър” минала край него, тя е направила ясни снимки, които показват активна вулканична дейност на този спътник. Вторият спътник Европа, които по размери е колкото Луната, също с кръгова орбита с диаметър от 3050 километра и се намира от Юпитер на 670900 километра. Той има една ясно изразена характерност спрямо всички членове на Слънчевото семейство - планети и спътници. Той има най-голяма отразителна способност, най- голямо „Албедо”, равно на 0,73, най-ярко свети. Тази голяма яркост придава и допринася за Юпитеровото влияние стремежа към ритуалност, тържествено и бляскаво представяне на всички случаи, когато нещо ще трябва да се отпразнува, при тържества или при други ярко подчертани празници. Другите два спътника - Ганимед и Калисто - са по-големи от Меркурий, Ганимед с Диаметър от 5600 километра, намиращ се от Юпитер на 1070000 километра и Калисто с диаметър от5,200, намиращ се на едно разстояние от планетата на 1880000 километра, най-далеч от останалите три. Но тези, последните, имат малко относително тегло от 1,9 за Ганимед и 1,6 за Калисто, което говори, че те имат дебела атмосфера и фактически са по-малки по размер. Дебелината на тяхната атмосфера придава на Юпитеровото влияние подсилване на неговата мисловна дейност, когато те се намират между Земята и Юпитер. Тези четири спътника имат един общ белег. Те бавно се въртят около своята ос и всякога при обиколката си около Юпитер имат обърната едната си страна, тъй както Луната към Земята. Това придава на Юпитеровото влияние в известни случаи бавното и спокойно реагиране. Останалите спътници, като късове от разрушената планета, придават на Юпитеровото влияние, при по-низшите типове от човешкия род, отрицателните черти, които ние имаме при по- силното Юпитерово влияние върху човека. А именно: гордостта, тщеславието, презрението, жаждата да се впрягат околните за изпълнение на личните му задачи, които предстоят, (това са разните му чорбаджии, аги, помешчици), лъжата в голям мащаб, стремежът едно да се мисли, а друго да се говори, непочтените дипломати, жаждата за присвояване на чуждото по непочтен начин. От всичко това трябва да се извади заключението, пък и на практика се установява, че Юпитеровото влияние е много сложно, разнообразно и за силното ясно изразено влияние на Юпитер, един определен тип, външен и психологически не може да се даде. За голямо съжаление ние нямаме таблици, които да ни дават разположението на истинските му четири спътника. Но все пак, макари с известни отклонения, имаме един доста ясно изразен Юпитеров тип. За създаването и оформянето на Юпитер е взело участие със своите небесни образувания и зодиакалното съзвездие Стрелец, които най-добре се вижда през нощите на юли и август, като голяма част от това съзвездие се наблюдава в Млечния път. В ясни и безлунни нощи в него могат да се видят с просто око около 115 звезди, но общо взето те са слаби, само две от тях са от втора звездна величина и осем от трета. Конфигурацията, която може да се образува от разположението на тези звезди, няма нищо общо с образа, даден на това съзвездие от Саабей – „Получовек” от кръста нагоре, който държи лък с изпъната струна и поставена там стрела, готова да излети, и добре охранен полукон с ясно изразено напрежение. Всичко това е дадено, за да се покаже какво дава и носи, какви възможности ще придаде на Юпитеровото влияние това съзвездие - възможността за постигане и осъществяване на всяка поставена задача. Слабите звезди, не че са слаби, вече имат слаб блясък, а се намират много далеч от нас. При това положение, съгласно принципа на Доплера, при нас идват само вълнообразните течения с късите вълни, които действат върху човека на горните мозъчни центрове. В това съзвездие се намират много звездни купове, които придават на Юпитеровото влияние топлото бащинско отношение към всичко. По посока на това съзвездие се намира централното ядро на нашата Галактика, което представлява грамаден куп от звезди с диаметър от около 2000 светлинни години (светлинна година е мярка в астрономията, която определя разстоянието, което светлината изминава за една година, като се движи със скорост 300,000 километра в секунда), отдалечен от нас - от Слънчевата система на едно разстояние от 30,000 светлинни години. Поради грамадното разстояние и ред мъглявини, отделните звезди не могат да се видят е него, вижда се общият куп като светещо кълбо. Това кълбо от звезди придава на Юпитеровото влияние голямата възможност за тесен контакт с идейния свят. Богатство на идеи за всяка работа и задача имат хората под по-силното влияние на Юпитер. Всякога, когато ще има да разрешава и осъществява нещо, идеите и методите за това проблясват в мозъка на тези хора. Идва и смелостта за действие и увереност в добрия изход на поставеното. В това съзвездие, както вече отбелязахме, има и много мъглявини, които придават на Юпитеровото влияние в по-низшите типове стремежа да заблуждава, било в интелектуалната сфера, като се изтъква, че много знае и всичко разбира, без това да е така. Било е емоционалната сфера, като на думи дава израз на големи възхищения от видяното и преживяното. Вниманието и топлотата в отношенията си към околните и близките си, но това е само на думи. Силовите течения на Юпитер чрез звездното тяло на човека са създали и оформили мозъчните центрове, които се намират в горните странични части на главата, на главния мозък. Затова хората, които имат това влияние на Юпитера, имат общо взето широка глава в горната си част. Там се намират мозъчните центрове, които създават в човека възможността за творческа изява, умението всяко нещо да се направи навреме и по всичките правила. Тези тъй създадени центрове, когато въздействието на Юпитер е силно в дадения човек, те дават израз и на другите части на човешкото тяло, главата, лицето и самото тяло. Но както вече отбелязахме, поради многото спътници, които Юпитер има и голямото богатство на небесните образувания в съзвездието Стрелец, то тези качества и черти са с известно отклонение и разнообразие във формите. Но общо взето тялото е по-едро и добре сложено, преди всичко поради добрият апетит, които Юпитеровите типове имат, Юпитер управлява и има отношение към черния дроб, които е най-голямата жлеза в човешкото тяло и има връзка с всички функции на това тяло. Главата, както вече отбелязахме, е широка и в многото случаи е плешива - космите са опадали, което нещо се дължи на големите напрежения - интелектуални и емоционални, които създават сериозните и отговорни задачи, с които те са натоварени и се залавят. Тези типове са обикновено хората на ръководните места в стопанския живот, на големите обществени постове - председатели на републики, на големи обществени организации, парламенти и пр. Изобщо имат отговорни и ръководни постове. Челото им е голямо и с добър интелектуален израз. Слабо, набръчкано, защото поради добрия си контакт с идейния свят, макар и да имат моментно напрежение, то идеите и методите за разрешаването на поставените задачи идват бързо. Не става нужда продължително да се напрягат и мислят, което нещо създава и по-дълбоките бръчки на челото. Веждите са гъсти и добре оформени, почти хоризонтални, показващи задълбочени и богати чувства. Очите са големи, отворени, определящи жаждата за власт и материален при добив - стремежа за богатство. Носът е едър, като при някои типове горната част, костта на носа е добре развита, показваща амбиция за постигане на целите и заемане на големи постове. При други случаи, долната част е по- добре развита и е месеста, показваща човека, който обича удоволствията и преди всичко добрата трапеза. У трети, средната част е добре развита, показваща човека, който не се поддава на влияния. Носът там е леко заорлен, леко загърбен - извит. Общо този едър нос в тях говори за голямата интелектуална сила, с която тези типове разполагат. Устата е голяма, месеста, добре очертана, показваща изпълнителност и сериозни задължения към поставената задача, а също и по-силните чувства и меко отношение към всичко. Тя хлабаво се затваря, показваща липса на твърдост в отношенията към хората, меко и лабилно отношение към въпросите и делата, които предстоят да се разрешават. Усмивката им е добродушна. Тези типове, както вече отбелязахме, са създадени за председатели, ръководители на големи предприятия, защото от тях лъха енергия, сигурност в успеха, инициатива, поемане на всякаква отговорност за благополучния изход на всяка работа. Идейният свят, с които те имат тесен контакт, им е дал всичко необходимо за успеха. Юпитеровите типове са общо взето весели оптимисти, обичат хумора, свободния богат живот. Те са добри съпрузи, сериозни, миролюбиви, привързани, услужливи, обичат и децата си. Юпитер се движи по една слабо сплесната елипса - орбита с ексцентритет 0,048, което също допринася за благотворното му влияние. Най-далеч от Слънцето - при „афелий” е на около 816 милиона километра, а най-близо - при перихелии е на около 740, с една разлика от около 76 милиона километра, която за неговата голяма орбита не е много. До Земята, най-голямото му разстояние е 965 милиона километра. Това разстояние имаме, когато по правата линия Земя-Слънце-Юпитер, Слънцето е между Земята и Юпитер. При това положение, ние от Земята имаме съвпад на Юпитер със Слънцето. При този сьепад поради грамадното си разстояние Юпитеровото влияние действа сравнително по-слабо, но е и с по-благородното въздействие на Юпитера, защото Слънцето е пред него. Често пъти дава и артистични способности на родения. Най-малкото разстояние на Юпитер до Земята е 591 милиона километра с една разлика от най-далечното на 374 милиона километра, която е значителна. Това положение имаме, когато по правата линия Слънце-Земя-Юпитер, Земята е между Слънцето и Юпитер. Тогава ние от Земята имаме противостояние - опозиция. Тогава движението на Юпитер, гледано от Земята е обратно- ретроградно, и неговото влияние е много по- силно, и се изразява с всичките си качества. Преди всичко с по-отрицателните си качества, особено при по-низшите типове като гордост, надменност, честолюбие, фалшиво отношение и другите, за които вече споменахме. Ретроградно - обратно движение на Юпитер, гледано от Земята имаме и при други ъглови разстояния на планетата. Тогава той е зад Земята и е по-близо до нея. Тогава влиянието му е много по-силно, отколкото когато той е в право движение. Тук ще дадем Юпитерови образи за мъж и жена, тъй както добър художник ги е схванал.

8.2. АСПЕКТИ НА МАРС МАРС - ЮПИТЕР Аспектите ма Марс с Вулкан, Луната, Меркурий и Венера отбелязахме вече. С Юпитер при съвпад на Марс дава крайно честолюбив човек, с жаждата да се изпъква и подчертава. При добрите аспекти имаме човек с голяма енергия, инициатива, готовност за свършване на всяка работа, поемане на отговорност за свършване на благополучен край и увереност в себе си за това. При лошите аспекти, имаме крайно припрян човек. Все бърза и с това не домисля и не довършва работата си до край. МАРС - САТУРН Със Сатурна, при съвпад имаме добра и голяма оценка на всички материални ценности, и интелектуалните също, и внимателното им изразходване и даване. При добрите аспекти имаме човек, който прави разумни усилия за разбиране света около него и усилията за един придобив, какъвто и да бъде той, материален, интелектуален. Специално за интелектуалният придобив - знанието. Известно е, че в древността, знанието се е давало и се поверявало само на избрани проверени и достойни хора. В някои отношения и случаи и сега е така. При лошите аспекти имаме човек, който обича чуждото и с желание да си вземе от него. При примитивните типове, това е направо добре обмислена разбойническа акция. При някои случаи и зле аспектирани тези планети, предимно с Нептун имаме „клептомания”. МАРС - УРАН С Уран - при съвпад, имаме човека с бурни нервни реакции и прибързана решителност. При лошите аспекти, особено, когато са точни, резки, дръзки действия и подтици и голяма вероятност за операция по неговото тяло. Също резки, неприятни, неочаквани събития в живота на този човек. При добрите аспекти имаме енергичност и бърз похват към всяка работа. МАРС - НЕПТУН С Нептун, при съвпад имаме голяма емоционалност, сензитивност. Най-малкото събитие е готово да го развълнува и всякога с едно преувеличаване на техния ефект. При лошите аспекти имаме едно хладно, неприязнено отношение към околните. Липса на съчувствие, внимание и уважение. При добрите аспекти имаме едно топло, дружелюбно, пълно със съчувствие и отзивчивост отношение към всички и всичко. Приятни хора са те. МАРС-ПЛУТОН С Плутон, при съвпад, такъв човек в многото случаи, когато ще трябва да действа, остава пасивен или ако прави нещо, ако действува, то е неправилно, объркано. При лошите аспекти дава бруталност и чести катастрофи, падания, операции. При добрите аспекти имаме голяма творческа енергия - неуморим е този човек. Всякога действа и работи за постигане на поставените задачи.

8. МАРС Марс е петата планета от Слънчевата система. Той има диаметър около 6800 километра, което е малко повече от половината на земния, изчислен на около 12800, Орбитата на Марс, пътят му около Слънцето, е много разтеглена елипса с ексцентритет 0,097. Най-близкото му разстояние до Слънцето - „при перихелий”, както се нарича, той е на 206 милиона километра, а най-далечното - „при афелии”, е на 249. Тук имаме една разлика от 43 милиона километра, която се приема за голяма при неговата неголяма орбита. Обиколката му около Слънцето е около две Земни години. Наклона на екватора му спрямо плоскостта на орбитата е 25 градуса, малко по-голяма от тази на Земята, който е 23 градуса и половина. Това говори, че при него имаме годишни времена - пролет, лято, есен и зима, но с малко по-резки промени в климата. Тези сезони траят почти два пъти по- дълго от тези на Земята. Околоосното въртения е малко по-дълго от това на Земята, и е 24 часа и 38 минути. Разстоянието на тази планета до Земята варира между 55 милиона километра, когато е в перихелий и в опозиция. С други думи, когато Марс, Земята и Слънцето са на една права линия, като Земята е между тях - Марс и Слънцето. И 400 милиона километра, когато по правата линия имаме Земя, Слънце. Марс. Тогава Марс е в съвпад със Слънцето. Тук имаме една разлика от 345 милиона километра, която е голяма и е от значение за неговото влияние, През всеки две години и 50 денонощия имаме едно противостояние - опозиция. Когато Марс е най-близо до Слънцето при перихелий, това разстояние до Земята е 55 милиона километра. Такова положение имаме всеки 15 и 17 години - земни, и се нарича - „Велико противостояние”. Такова положение имахме през годините 1924, 1939, 1956, 1971 и ще имаме през 1988. При това положение Марс е най- благоприятен за наблюдение и изследване, но има южна деклинация и неговата височина над хоризонта за северните ширини не е голяма. Затова някои астрономи отиват за неговото наблюдение в южните полушария. При „афелийно положение на Марс” това противостояние е около 100 милиона километра, почти два пъти по-голямо от първото. Оттук е ясно, че след Венера, Марс идва най-близо до Земята. Затова неговото влияние върху Земята и живота на нея, и по- специално върху човека, след това на Венера, е най-силно. За да разберем, както вече споменахме естеството на силовите течения на дадено небесно тяло, в случая на Марс, трябва добре да познаваме всичко онова, което астрономите сега и тези от древността, най-вече създатели на астрономията и астрологията Саабей Бен Аадес е казал и дал. Първо - защо тази планета носи сега името Марс - бога на войната? Това име е дадено от гърците, изхождайки от това, което те са научили от Вавилонските скрижали, в кулата там - тогавашният университет, оставени от учениците на Саабей. Много от гръцките учени-философи са били във Вавилон и са прочели нещо от писмената там Саабей, за тази планета, както вече отбелязахме, е дал името „Зъл Батуни”, което ще рече „човекът, който воюва и граби”. Гърците са дали на тази планета името на техния бог на войната Марс. Най-доброто определение на понятието „война” е дал Бисмарк, като е казал: „Войната е добре организиран в голям мащаб грабеж”. Защо именно силовите течения - влиянието на Марс - сега е неблагоприятно? Затова, че след разрушената планета „Фаетон”, разрушила се като попаднала в зоната на „Рош” от Черното слънце, както и едва избягналата разрушението планета „Плутон”, Марс от всички останали планети е най-много пострадал. Черното Слънце е разтеглило много неговата орбита, както вече отбелязахме. Ограбила му е водата и въздуха. Известно е, че критичната скорост при Марс е около 5 километра в секунда, докато при Земята е 12 километра и 200 метра. Това ще рече, че при Марс не е много трудно да се откъсне нещо от неговата повърхнина. Поради малкия размер, притегателната му сила - гравитацията - не е голяма и затова, чудовищната притегателна сила на черното Слънце е могла да привлече от него водата и въздуха. Това е именно което черните слънца носят и предават на своите жреци, тази демонична и чудовищна енергия, даваща жажда за настъпване, нахлуване, носеща безредие, грабеж, смърт, демонизъм. Многото канали, които бяха открити в 1877 година от големия италиански астроном Скиапарели за първи път, се наблюдават и сега. Някои от тях не са били нищо друго, освен корита на реки, а тъмните петна по неговата повърхнина - „моретата”, както сега се наричат не са били нищо друго, освен големи водни басейни. Другата част от тези канали са просто разсети по Марсианската повърхнина. Водата, казват Саабей и древните мъдреци, е крайният резултат от еволюционния процес в минералното царство. Един етап от безкрайния еволюционен процес, в който всичко е включено. Че наистина е така, това показва, че всички минерали, скали и пр. по нашата Земя, съдържат в себе си вода, която не е проникнала отвън, като в някои от тях - както е изчислено, до 30 процента. Тази вода е продукт на този еволюционен процес. В глъбините на нашата планета, от този еволюционен процес на минералите се е получила първичната вода, която като по-малка излиза на повърхнината под формата на минерални извори, както се наричат, Така че минералната вода, която имаме, е първичната вода. В подкрепа на това имаме, че през каквато и суша да премине дадена област, където имаме минерални извори, то техният дебит не се променя, което говори, че тези води нямат отношение към другите външни водни източници дъждове, снегове и пр. Тези външни води отпосле са дошли, те са вторичните води. И на Марс имаме същия процес. От глъбините на тази планета бавно, но сигурно, водата от минералния процес от еволюционния процес на минералите, бавно, но сигурно ще изплува и е вече изплувала в малки количества, като е създала тези тъмни области - области на влагата, тази първична вода, Марс бавно, но сигурно се възражда след ограбването, и ще се възроди напълно за един пълноценен живот. Марс не загива, както някои астрономи мислят и приемат. Някога на Марс, както вече отбелязахме, е имало много вода и въздух, но при катастрофата, чудовищната притегателна сила на Черното слънце ги е привлякло, а с това и животът там е загаснал. За атмосферата на Марс, съвременните астрономи стигат до много правилен извод, като отбелязват: „Естествено е да се приеме, че планети, сходни помежду си, имат и еднакъв произход, преминават един път на развитие и се характеризират с еднакви първоначални атмосфери”. Щом това е така, трябва да приемем, че първоначалната атмосфера на Марс е съдържала въглероден двуокис в изобилие, както това е било и на Земята, както това се установява и върху Венера. А този газ сега е почти изчезнал на Марс. Това трябва да е станало по същия начин, както е изчезнал и от Земята, от атмосферата й. А това става чрез разлагане. Ние не познаваме друг механизъм, които да е способен да разложи въглеродния двуокис на въглерод и кислород, освен „фотосинтезата”, която създава хлорофила в зелените растения. Въглеродът, съединявайки се с водата, е образувал първите органични вещества, а свободният кислород е останал в атмосферата. Именно поради това в атмосферата на Земята се съдържа кислород, които е необходим за живота. Следователно и на Марс е имало растения и вода, живот, свободен кислород, като част от него е подкрепила живота там, а друга се е съединила с веществата от неговите повърхностни слоеве, давайки им онзи червеникав цвят, който е тъй характерен за тази планета. Тъмните петна са снижения на неговата повърхнина, където от глъбините на Марс се прецеждат вода, влага, която ще трябва да приемем, че дава възможност да се развиват растения, живот. Засега подобни на тези, които имаме в полярните и по-студени области на нашата планета, поради по-суровия климат там, като лишеи, мъхове и други подобни, способни да се развиват при подобни условия. Че наистина е така, влага да излиза от глъбините на Марс и все пак да има растителен свят, говори и това, че в тези по-тъмни долини измерената температура при тях е значително по-висока, отколкото в светлите петна - пустините. Първоначалното влияние на Марс, според Саабеи е било извънредно добро и благородно, защото за неговото образуване и оформяне са взели участие небесните образувания в съзвездие „Овен”. То е било в защита на слабите и онеправданите. И наистина в съзвездие Овен могат да се видят с просто око около 50 звезди, но те са изобщо слаби. Това е не че самите звезди са със слаб блясък, но че те са много отдалечени от нас, което както споменахме и преди това, при нас идват само силовите течения с къси вълни, които действат на горните мозъчни центрове. Там има и двойни звезди, които придават и по-голяма активност на силовите течения, което дава това съзвездие. Всички звезди е това съзвездие със своето разположение с нищо не напомнят формата на някакъв овен. Но защо Саабей е изразил това съзвездие с образа на Овена? За отговор на този въпрос и въздействието, което то дава, ще се опрем на митологичния разказ, създаден за това съзвездие - изразяващо много благородното в защита на слабите и онеправданите. Предаваме същественото от легендата: Някога е царувал синът на Бога на вятъра и неговата съпруга - Богинята на облаците. Те имали две деца - син Фрикс и дъщеря Хела. Умни, красиви и мили деца били те. Бащата обаче изгонил майката и се оженил за магьосницата Ино. Тя също му родила две деца, двама сина, които нарекли Леарх и Меликет. Като всяка мащеха, Ино денонощно мислила как да осигури по-добро бъдеще на собствените си деца. Как да наследят само те цялото царство, когато бащата умре, а не децата от първата му жена Фрикс и Хела, щото като първородни - по-големи са законни наследници на царството. И си мислела мащехата, че ако нейните деца не наследят царството на баща си, те щели да бъдат най-нещастните деца на света. Каква майка съм аз, рекла си магьосницата Ино, ако не мога да осигуря щастие на децата си. С всеки изминат ден, омразата на мащехата към Фрикс и Хела ставала все по-силна. Тя твърдо решила да ги погуби, но така че злодеянието й да остане незабелязано. Ден и нощ Ино обмисляла различни планове. Най-после решила как да постъпи. Един есенен ден Ино извикала тайно при себе си всички жени и ги убедила да вземат житото, което мъжете им са отделили за посев и да изсушат в горещи фурни. Тя ги излъгала, че ако направят това, плодородието на нивите им ще бъде невиждано и нечувано. Ино знаела, че изпеченото жито няма да поникне и така изсушили житото за посев, просто го опекли. Мъжете, без да подозират нищо, засели опеченото жито и на следната година не поникнало нищо. Настанал глад по хората и добитъка. Царят Атаман, решил да изпрати пратеници, които да попитат пророчицата Пития, за да каже коя е причината за настъпилото бедствие, за настъпилото неплодородие. Но преди пратениците да тръгнат за Делфи, Ино ги извикала при себе си и като им дала много пари и ги обляла с ласки, ги надумала, като се върнат от Делфи, да предадат на царя Атаман, че Пития била казала; „Нивите отново ще станат плодородни, ако Атаман пренесе в жертва на Боговете децата Фрикс и Хела.” Когато пратениците се върнали от Делфи и предали отговора на Пития, Атаман потънал в дълбока скръб, сълзи не преставали да се леят от очите му. Ала може ли той да не изпълни волята на Боговете, за да избави страната си от сполетялото го бедствие? Той решил да принесе в жертва на Боговете децата Фрикс и Хела. Ино ликувала от радост, нейния зловещ план успял. Повели децата, които нищо не подозирали към жертвеника, който се намирал извън селището, в една чудно хубава гора. Там вече всичко било готово. Жреците пеели химни за прослава на Боговете, а главният жрец държал остър нож, с които е трябвало да извърши жертвоприношението. Когато Фрикс и Хела вървели през гората, те радостно тичали пред водача си, спирали се да си откъснат по някое хубаво цветенце и ето иззад един огромен дъб ненадейно пред тях се появил един овен, красив, изящен, на който руното блестяло като злато. Овенът кротко се приближил до тях и с нежните си очи така мило ги гледал, сякаш да им заговори. Децата започнали да го милват и той коленичил пред тях. Фрикс го яхнал, хванал се за рогата му, извикал и сестра си Хела: „Хела, качи се и ти на овена, виж колко е красив и кротък”. Яхнала и Хела Овена и с двете си ръце обхванала брата си през кръста. Овенът бавно се изправил, стъпил на краката си и тръгнал по пътеката. Когато водачът на децата се приближил, овенът бързо хукнал напред и започнал да се издига все по-високо и по-високо. Водачът не могъл да види и разбере накъде овенът отнесъл децата, понеже се спуснал облак. Така децата били спасени. Загдето овенът спасил живота на децата, Боговете го превърнали е съзвездие на Небето. Силовите течения на Марс, чрез звездното тяло на Човека - двойника, създават и оформят мозъчните центрове, които се намират около ушите. В такъв случай, разстоянието - отсечката между двата отвора на ушите, е значително голяма. Имаме известна подчертана широчина на главата в тази област Там главата е въобще по-издута и ушите са повече щръкнали. В тази област се намират центровете, които дават жизнеността, смелостта, устойчивостта на човека срещу несгодите в живота. Такъв човек е способен да живее при всички условия. Тези центрове дават сила и подкрепа да се противопоставя човек на пристъпите на болестите, както и на умората, страданията. Дават му възможността също за борба срещу посегателствата върху неговите права, били те лични или имуществени. Силата, жизнеността са така необходими в един свят, където тъй много изобилстват мъчнотиите, които ни заобикалят и срещу които ние трябва да се борим, за да поддържаме съществуването си. Слабо ли е влиянието на Марс, тези центрове са слабо развити, то човека ще се отличава с боязливост, склонност да избягва всички положения, където ще трябва да се противопоставя на предразсъдъците и да посреща враждебността на хората. Изобщо имаме слаба съпротивителна сила и издръжливост, както на психичния натиск, така и на физическите външни условия на живота. При слабото влияние на Марс, главата там е тясна и ушите са прилепнали до нея. Силовите течения на Марс - влиянието му, добре развитите центрове, които той е създал, дават израза както на главата, лицето, а така също и на самото тяло. Главата - черепът, имат изобщо формата на куб с яка дебела кост - дебелоглави. Лицето е квадратно. Косата е гъста, обилна, тъмна на цвят и започва ниско над челото. Затова се получава обикновено не голямо чело, израз на по-слаба интелигентност. А самите косми са по-дебели. Челните издатини горе са средно развити. Колкото челото е по-голямо и тези челни издатини са по-добре изразени, толкова Марсовият тип е по-интелигентен. Веждите са гъсти, груби и обикновено под ъгъл, близко извисяващи се над очите, като в много случаи са сключени. Когато веждите се съберат, между тях се явяват една или две вертикални бразди. Дълбочината на браздите определя мярката на Марсовата твърдост. Упоритите Марсови типове навъсват и свеждат веждите си много силно. Погледът е твърд, дързък, прям. При висшите типове той е съсредоточен, честен, проницателен. Скулите на лицето са добре развити, показващи устои. Носът при висшите типове е силен, с добре развити горна част - костта в началото на носа, показваща амбиция за постигане на поставената задача, като често самият нос е заоблен, показващ фанатичен устой на своето. Устата е голяма - показваща изпълнителност. Устните стиснати, израз на безогледна решителност и енергия. Брадата е къса, четвъртита, издадена напред, което изразява също безогледна непоклатимост, устои в решенията си. Долната челюст е силна, развита, широка и с четвъртити задни краища. Тялото на Марсовите типове е средно на ръст, със здрави добре развити еластични мускули и здрави кости. Марс изобщо управлява мускулната и костната системи. Контактите на Черното слънце с Марс е създало в психологията на тези типове отрицателните черти, които те проявяват и особено по-низшите. Стремежът към воюване, грабеж, рязко и твърдо отношение към околните и всичко. Придало е голяма енергия, която при тези по- низши типове е разрушителна. Също и оскъдица на материални средства в живота на човека. Не обичат да ги съветват, да им противоречиш и оправяш. При такива случаи много скоро кипват. Недоверчиви и фанатични са. По-чистите и интелигентни Марсови типове са способни да посрещат и най-големите опасности в живота си и да се пожертват за успеха и славата на някое велико дело. Те са самоуверени, самодоволни, оптимисти, горди, говорят високо, ясно, чисто. Обичат да командват, да разпореждат, но самите те да изпълняват тези команди и разпоредби не са много разположени, друг да го свърши това. Отличават се с рицарска храброст, добри войници са. Верни на дадената дума, верни на отечеството си, честни в делата си, верни на дълга си към семейството. От тях стават добри съдружници. Сантименталните мотиви не играят при тях главна роля. Не обичат съзерцанието, заниманието с отвлечени въпроси - като задгробният мир, неосезаемите светове, разбиранията за висшите порядки и ръководство, а също и молитвите. Мозъчните центрове, които създава и оформя Марс, както вече отбелязахме, се намират в долната задна странична част на мозъка около ушите. Те са в непосредствена близост с мозъчните центрове, които управляват половия нагон. Затова голямата енергия на Марсовата енергия тласка към половия контакт. Поради малкият размер, който Марс има, всички негови прояви във влиянието му са краткотрайни.

7.2. АСПЕКТИ НА ВЕНЕРА ВЕНЕРА - МАРС При съвпад и добрите аспекти, роденият изявява много активно и пламенно своята емоционална природа - своята любов. В изкуството също се проявява с голяма активност и пламък. При лошите аспекти имаме същото, само че в по-рязка и неустойчива природа. При точните неблагоприятни аспекти имаме хората, които ще скъсат с любимия си партньор, или при женитба ще имаме развод. При тези точни лоши аспекти имаме и случаите, при които роденият ще скъса и с изкуството, с което се е занимавал. В човешкото тяло Венера има отношение към бъбреците. При лошите аспекти, особено при точните, роденият ще има неприятности с тях, както при Марс. Същото ще имаме и при Сатурн, Уран, Плутон. ВЕНЕРА - ЮПИТЕР При съвпад и добрите аспекти имаме човека с добра и богата емоционална природа. При тези аспекти имаме също изява и на добри артистични дарби. При лошите аспекти имаме фалшиви и заблуждаващи чувства. На думи и приказки се разлива от внимание и любезност, но всичко това няма дълбочина и постоянство, искреност. При точните аспекти имаме случаите, когато ще хлъзне партньора си, а при женитба може и развод. Изобщо дава много любовни връзки. ВЕНЕРА - САТУРН При съвпад имаме твърде много закъсняване в изява на емоционалната природа. Късно се събужда чувството на любовта, стремежа, подтика да обича човек от противоположния пол. При добрите аспекти имаме израз на много устойчиво чувство. При точните добри аспекти имаме една дълбока, искрена връзка с първата любов. Тя остава за цял живот, макар че по ред причини човек се свързва с друг или друга. При лошите аспекти имаме лесно скъсване и забравяне на любовта и изживяното с партньора. А при женитба имаме и развод, особено, когато аспектите са точни. ВЕНЕРА - УРАН При съвпад и добрите аспекти имаме резки и бурни изяви на чувствата – любовта. В изкуството всякога имаме стремежа и подтика към новото, оригиналното. Имаме също човек, които има голяма привързаност към животните - котки, кучета, коне, а също и към цветята. При лошите аспекти имаме капризност е отношенията с партньора, а при точните аспекти скъсване с него и развод при женитбата. В изкуството стремежа към чудати изяви. И при тях имаме любов към животните, но някак е по-остра и капризна, често с промени. ВЕНЕРА - НЕПТУН При сьвпад и добри аспекти имаме човек с много мили, топли, нежни чувства. Готовност за безкористни услуги и привлекателни. В изкуството, особено ако аспектите са точни, имаме големи дарования. При лошите аспекти имаме човека, които е способен неочаквано да поднася неочаквани изненади на своя партньор, да го хлъзне или измами, а при женитба - развод, най-често поради изневяра. ВЕНЕРА - ПЛУТОН Съвпадьт на Плутон, както вече отбелязахме с всяка планета, трябва да се разглежда отделно и всякога дава лоши резултати. И тук е същото, съвпадьт на Венера с Плутон дава лоши и неочаквани промени в чувствата - любовта. Такива хора въобще не могат да обичат, да се влюбват, особено, когато съвпадьт е точен. А ако случайно се оженят, разводът е неизбежен. Лесно променят и ликвидират това красиво чувство - любов. При добрите аспекти - силни, ясно изразени чувства Такива хора силно се привързват не само към партньора, но към всяка задача, която имат, като намират в себе си сили и средства, за да я постигнат. При лошите аспекти имаме пак силните чувства, но те рязко и неочаквано се скъсват. Скъсване с партньора.

7.1. ВЕНЕРА В ДОМОВЕТЕ Венера в първи дом, особено както вече отбелязахме и при другите планети и Луната, ако е близо до хоризонта - „Асцендента”, дава външния вид на тялото, белезите по главата и лицето, за които отбелязахме вече. И според това до каква степен Слънцето е облагородило мозъчните центрове на Венериния тип, имаме и по-красивите и съвършени белези, форми и качества, които тя носи и дава. Във втория дом се подсилват вътрешните качества, които Венера дава. В трети дом - роденият във всяка своя работа и дейност ще прилага красотата, изяществото, умението да бъде тя свършена най-хубаво. Приложните изкуства са ясно изразени, когато на родения Венера е в този дом. В четвърти дом - роденият ще бъде изключително много обичан и задоволяван от своите родители и близки. Всички негови желания и нужди ще бъдат задоволявани с възможно най- голямо внимание и топлота. Изобщо, тези типове са приятни и добре приети навсякъде и от всички. Ще имат пътувания, приятни разнообразия, и където и да отидат извън родното място, ще бъдат добре и с успех ще могат да се изявяват. В пети дом - ще бъде също много обичан от хората на противоположния пол. Любовните му връзки с партньора ще бъдат най-топли и сърдечни. В шести дом - роденият ще бъде много сърдечно и топло подпомаган материално от своите братя, сестри и най-близките му около него, отношенията с тях ще бъдат най-топли и сърдечни. В седми дом - щастлив семеен живот, ще бъде много и топло сърдечно обичан от партньора си. Като често пъти самият партньор ще бъде човек на изкуството. В осми дом - влиянието на Венера, както вече отбелязахме и за другите членове от Слънчевото семейство, е притъпено и отслабено. В девети дом, особено, ако е близо до Зенита, роденият ще има богат и разнообразен живот, много пътувания и задоволствия, изобщо възможност за най-приятен живот. Тези хора излъчват от себе си една приятна привлекателност за всички където и да отидат. В десети дом - роденият ще се занимава с изкуство. Неговата професия, общественият му живот ще бъдат свързани с изкуство. В единадесети дом - говори, че роденият ще има връзки с обществата и хората на изкуството, като в много случаи, те ще му помогнат и улеснят и живота му. Често пъти партньорът в женитбата може да бъде и човек на изкуството. В дванадесети дом - Венера дава своите най-приятни качества, в които се включва и възможността за писателски способности - поезия.

7. ВЕНЕРА Венера е третата планета от Слънчевата система със символичен знак . Тази планета е известна като „Вечерница” и „Зорница” и е най-яркото небесно тяло след Слънцето и Луната. При своят максимален блясък тя е десет пъти по-ярка от Сириус, който е най-ярката звезда - Слънце по Небесната сфера. Казваме за Венера - максимален блясък, защото той се мени, като при най-силен е от минус четвърта звездна величина, а при минимален - е от минус трета. Поради този свой блясък, тя е последната звезда, която сутрин остава да свети като Зорница и първата звезда, която блясва след залеза на Слънцето, като Вечерница. При някои случаи на най-голям блясък може да се наблюдава и през деня. Нейният диаметър по размер е близко до този на Земята и е около 12,400 километра, а на Земята е 12,800, затова често се казва, чете са планети-близнаци. Поради сравнително по-големият си размер тя, със своите си влияния, засяга и по-сериозните изяви на човека. Орбитата на Венера е между Слънцето и тази на Земята, затова и тя, както и Меркурий, се приема за вътрешна планета. Силовите течения на Венера, чрез звездното тяло на човека създават и оформят мозъчните центрове, които се намират отстрани на предната централна част на челото. Затова хората, които имат ясно изразеното влияние на Венера, имат добре развита и оформена тази част. Там са центровете които тласкат и дават възможност на човека да се изяви в изкуството, предимно в музикално отношение. Там са центровете, за тона, да имат тънък усет към изящното и красивото. Тези тъй създадени центрове от Венера, при силното и въздействие дават изява и на тялото, и на другите части и органи по лицето и главата. Тялото е не много едро, деликатно и с чудни красиви форми, създадени от меки еластични мускули. „Венера е майстор на красивите форми” - казва един мъдрец. Главата е удължена отпред назад от типа „доликоцефали”. Лицето е с красива овална форма, косата е гъста, бухнала и всякога много добре причесана. Обичат и с особено старание се занимават със своята красота и затова полагат големи грижи за своя външен вид, като обикновено приемат, че това може да стане с козметични средства, като следи за всичко това при всяко срещнато огледало. Запитали един от най-големите професори по козметика: Кое е най-доброто козметично средство за красотата и привлекателността? Той отговорил: „Баня и сън”. Челото, както вече отбелязахме, е добре оформено в своята странична част. То е спокойно, без бръчки, поради липса на дълбоки и бурни преживявания, а също и от големия контрол да не се появят такива, защото се приема, че те са израз на старост. Веждите са красиви, гъсти, дъгообразни. Те по-често се издигат в положение на пасивно съзерцание, отколкото да се спускат, за да искат. Венера - мъжки тип 1 женски тип Очите са големи и с омайна пленителност, нежности заразяваща любов. Хармоничната завеса на техните дълги и малко завити нагоре ресници, които често жените изкуствено удължават, увеличават още повече чара, който се излъчва от техните очи. Венериният поглед изразява още тънка чувствителност и развита интуиция. Носът не е голям и често кокетно вирнат нагоре. Ноздрите са трептящи, подчертавайки любовната чувствителност, която се излъчва от очите. Устата е обикновено малка, с добре и красиво оформени сочни устни. Вертикалната бразда, която се спуска от долната част на носа към горната устна, е изящно издълбана, показваща деликатност, отмерено и справедливо отношение към околните. Красивата и пленителна усмивка разкриват изящно наредените като бисери зъби. Една обла мека брадичка завършва лицето с една малка приятна трапчинка. Венера - това е типът жена. Силата й не седи в мускулите, нито във волята, тя седи в силата на опияняващите чувства. Венерините типове мъже са хубави, изнежени, с добре нагласена вратовръзка, изискана прическа, хубави засукани мустачки, Държат да се нравят на жените с тези си качества, отколкото със своя ум. Те са по погрешка мъже и като жените от този тип са меки, чувствителни, кокетни, впечатлителни, нежни, скромни. Венерините типове лесно се разсмиват и разплакват. Те са честити, че Природата е крайно внимателна и разположена към тях и като че ли си прави удоволствие да ги обсипва със своите дарове и внимание. Възнаграждението е успехите им, когато далеч трябва да превъзхождат техните заслуги. Затова те не обичат и нямат охота към обикновената, слугинска, слабо платена работа. Венерините типове успяват много повече благодарение на своето очарование, отколкото на своята интелигентност. Влюбват се лесно и силно, но преходно. Ужасяват се от борбата, усилията, умората. Обичат спокойният, без напрежение живот; разкошната обстановка, украсена с миндери и огледала. Венера обикаля около Слънцето за 225 земни денонощия, като се движи с една скорост от 35 километра в секунда. Това дава на влиянието върху родения, сравнително бързо да схваща и разбира, да се ориентира, и също да реагира срещу възбуди. Пътят, по който Венера се движи около Слънцето-нейната орбита, от всички планетни орбити е най-правилна - почти окръжност, нейният ексцентритет е 0,007. Това говори, че тя с лекота и без разтягане следва голямата скорост на Слънцето от 250 километра в секунда, движейки се около центъра на нашата галактика. Това ще рече, че при катастрофата в Слънчевата система, предизвикана от чудовищната притегателност на черно Слънце, при която се е целяло Тя да се разруши, като се откъснат планетите от Слънцето, Венера е най-малко пострадала. Това й дава най-ценното в нейното влияние. Стремежът към съвършените изяви, изящното и красотата. Стремежът и умението да се прави й върши всичко най-добре. Стремежът и способностите към изкуствата, в най-широк смисъл, като се започне от приложните и се стигне до всички изящни изкуства. Това особено силно е изразено, освен в случаите за всяка планета, за което нещо отбелязахме. Когато Венера се намира при върховете на четирите главни точки: асцендент, надир, десцендент и зенит, а също макар и малко по-слабо, когато е на границата между два дома. Нейното особено силно влияние имаме, когато тя е в съвпад със Слънцето при Долно съединение. При обиколката около Слънцето Венера, също както и при Меркурий, може да дойде на една линия; Земя, Венера, Слънце - „Долното съединение” и Земя, Слънце, Венера по „Горно съединение”. При долно съединение, Венера идва на едно разстояние от Земята на четиридесет милиона километра, което разстояние е най-малкото, до което една планета може да дойде до Земята. Това ще рече, че от всички планети, Венера идва най-близко до Земята. Това определя и особеното силно нейно влияние върху Земята, живота на нея, а също и върху самия човек. Така например, в незасегнатите от разрушителните прояви на Природата и човека области, имаме и седи една чудна девствена красота, опияняваща просто. В живите форми, растенията и животните, незасегнати, от демоничните прояви на живота, също имаме красота и изящество: цветя, плодни дървета и другите видове - разните палми, кипариси, борове, елхи. В животинския свят - птичките със своите чудни гласове, животните със своите красиви гъвкави тела. В света на водните басейни, реки, езера, морета, океани имаме пъстър свят от красиви създания. Най-после при човека, където големият дял от вниманието, от времето, от дейността му е насоченои погълнато от чувствата, най-вече от красивото и съвършено чувство, наречено „Любов”. Стремежът към красивото и изящното, стремежът, когато се прави нещото да бъде най-хубаво. В тази своя неразтеглена орбита, Слънцето дарява Венерините типове с най- богати и обилни блага. Затова хората родени под силното влияние на Венера, имат най-добрите условия за живота - радост, щастие, обилие от материални блага, пътувания, приятни разнообразия. От тях лъха една мекота, приятност, симпатични са за всички хора. Не само Венера, но и хората със силното влияние - хората на изкуството, със своите творби, допринасят за красотата на света. Художниците с багрите и картините, скулптурите, музикантите с мелодиите, композициите, с които хармонично се оглася средата около нас. Те не се разсейват, но плуват из пространството като нещо цяло и внасят своя принос към хармонията в света. При горно съединение, когато Венера е зад Слънцето по правата линия Земя Слънце-Венера, Тя тогава се намира от Земята на 259 милиона километра или с една разлика от 219 милиона километра. Макар и с тази голяма разлика, нейното влияние е пак силно и добро, но в значително по-слаба степен. Околоосното въртене на Венера е много слабо и може да се изчисли едва в последните години, на 250 земни денонощия, което говори, че тя се върти обратно. Бавното въртене на Венера определя в нейното влияние стремежа към спокойния, уредения, без напрежение и усилия живот. Грубата работа, неизбежно свързана с напрежението в обикновените нужди на човека, ги измъчват, стараят се да я избягват. По-низшите Венерини типове са общо взето мързеливи. Обратното движение пък определя в нейното влияние стремежа всякога към новото, оригиналното, всяко друго да бъде по-различно от това, което е било. Целият низ от модни и козметични новости е плод на този стремеж. Всяка жена или мъж, под силното влияние на Венера, се старае в своя външен вид да бъде нещо по-друго от околните. Стремежът към новото, оригиналното, е ясно изразен. Оттам е и безкрайното разнообразие в модите и козметичните средства. Все ново и по-друго. Венера има дебела и плътна атмосфера, където цари голямо налягане. Това придава на нейното влияние една непроницаемост в нейния вътрешен мир. Това се отнася преди всичко за нейният емоционален свят - чувствата, какви са те и с каква сила са възбудени е неразбрано за околните. Това голямо налягане и плътност в атмосферата придава на нейното влияние и негласното задължение, необходимостта околните да изпълняват нейните желания и да задоволяват нуждите й. Отразителната способност на Венера - албедото - заедно с това на Нептун, са най-големите, около 60 процента. Това говори за отзивчивост, готовност за помощ и услуга, милосърдие, без да се дава предимство на сметката и ползата от тази безкористност. Според Саабей, Венера при своето образувание и оформяне е ползвала и е имала връзка с небесните образувания и Зодиакалното съзвездие „Везни”. В ясна и безлунна нощ в това съзвездие могат да се видят с просто око около 50 звезди, но само шест от тях са по-ярки от четвърта звездна величина. Това говори, че слънцата - звездите там са на много голямо разстояние, и до нас достигат вълнообразните силови течения с по-къса дължина на вълната, съгласно принципа на Доплер. Тези силови течения засягат по-висшите мозъчни центрове, в горната част на мозъка. Между тези звезди - слънца се открояват две, едното е жълто, а другото синьо, които са почти еднакви по размери и са четири пъти по-големи от нашето Слънце. Това съзвездие Саабей е изразявал като старинни аптекарски везни. С това той е искал да изрази характера на силовите течения, изхождащи от него и най-вече от тези две слънца, придадени към тези на Венера. Силовите течения, носещи стремежа към точния пълен и изящен ред, справедливите отношения, които трябва да има между всичко в света. В митологията е изнесено, че дъщерята на Зевс, Богинята на правосъдието Темида, неуморно ходела по Земята с прецизните аптекарски везни и бдяла за справедливостта и реда в света, установен от Зевс. Венера при наблюдение с телескоп има също фази, както Луната и Меркурий.

6.2. АСПЕКТИ НА МЕРКУРИЙ Отбелязахме, че най-голямото отклонение на Меркурий от Слънцето е 28 градуса. Най- голямото отклонение на Венера от Слънцето е 48 градуса. Следователно, най-голямото отклонение, което могат да имат двете планети една от друга, е 76 градуса, затова аспектите, които могат да имат двете планети са: съвпад, полусекстил, полуквадрат, секстил и 72 градуса. Изтъкнахме в легендата за двамата братя, че те се характеризират като големи герои. С това се подчертават възможностите, които имат техните мускули, стави на ръцете и краката, бързо и точно да реагира на мозъчните подтици. Така например, ако един занаятчия даже ако има силните и добри аспекти на Меркурий с Венера, той ще бъде изкусен майстор, майстор от голяма класа. Защото под влиянието на Венера, мускулите на ръцете, ставите, много точно и правилно ще реагират на Венерините подтици. За един човек от изящните изкуства - художник, музикант - инструменталист, за да бъде добър изпълнител, трябва да има силното влияние на Меркурий. Затова при добрите аспекти между Меркурий и Венера имаме изява на изкуства, където пръстите играят голяма роля - свиренето на пиано, цигулка и другите от този род. Също и при приложните изкуства. Умението всичко да се направи най-добре. При полуквадрата, жаждата и стремежа към постигане на хубавото среща известни пречки. При липса на аспекти между Меркурий и Венера, подтика и чувството за добро творчество липсват. МЕРКУРИЙ - МАРС При съвпад и добрите аспекти имаме един активен динамичен ум, способен преди всичко към разискване на всеки въпрос, способност към добро говорене. А при висшите типове добър ораторски талант. При лошите аспекти имаме един заядлив човек, готов всякога при разговор да предизвиква рязка заядливост, оскърбително изказване, противоречащо на онова, което се разисква. При по-низшите типове имаме една излишна, не на място бъбривост и стремежа към обсебване на чуждото, кражба, но на дребно - джебчийство и лъжа. МЕРКУРИЙ - ЮПИТЕР При съвпад и добрите аспекти, особено при съвпад, имаме човек с голям интерес и жажда за материален придобие, забогатяване. При по-добро интелигентно ниво имаме силно изразен стремеж към знанията, науките, като в това направление ще може да се постигне много. При лошите аспекти имаме човек лаком, който обича прекалено със стръв материалния придобие, като приема, че това може да става и по непочтен начин - с измама и лъжа; да блясва и се изтъква със своите знания и умение, без те да са на голяма висота. Обичат да ги ласкаят подчертават навсякъде. Имат изразена склонност да използват услугите на другите, без да се чувстват задължени да се отплащат, затова. При низшите типове този стремеж към материалния придобие може да става и с кражби, но по-наедро, в по-голям мащаб. Те преиначават истината и лъжата. МЕРКУРИЙ-САТУРН При съвпад и лошите аспекти имаме едно подчертано внимание към всички вещи и дреболии, продукти и каквото и да било, стигащо до най-дребното, със стремежа да го приберат, закътат, защото все може да потрябва. Обичат да се запасяват, все от страх да не би да изпаднат в нужда, като често пъти, специално за продуктите, ги оставят и да се развалят, без да могат да ги използват. Плахи и предпазливи са. Има голяма скръжавост - свидливост и ако се наложи да дават, то го правят с голяма пресметливост. При добрите аспекти имаме човек със задълбочено търсене на истината. Те също имат голяма оценка към материалните ценности, но в един много облагороден нюанс, тяхното използване да бъде за разумни и необходими нужди, Способни са към големи усилия и устойчивост за придобие на тези материални ценности и успяват. МЕРКУРИЙ - УРАН При съвпад имаме човек със студени и резервирани отношения, предимно с хората от противоположния пол. Този съвпад, както и при добрите аспекти, дава човек със способности и стремежи към новото, оригиналното, по особеното разрешаване на всички въпроси и постъпки. При точните аспекти и при добра интелектуалност на индивида дава рационализатори, хората, които откриват новото. А също и изненадващ, много благоприятен случай в живота му, който ще донесе голяма полза и улеснение. При лошите аспекти имаме човека, склонен към мислене, изказване и действия, които са странни и неприемливи за другите. При точните аспекти имаме крайно неприятни и изненадващи събития с лоши последици в живота на индивида. МЕРКУРИЙ - НЕПТУН При съвпад и добрите аспекти имаме човек мил, симпатичен, отзивчив, с голяма интуиция. Всеки въпрос, всяка задача, още преди да е започнал да мисли по нея, разрешението е вече готово в главата му. При точните аспекти имаме литературни способности, засягащи повече отвлеченото - нереалното. Изобщо при силните позиции на Нептун имаме качества за изява на изкуството. При лошите аспекти имаме човек, който се поддава на измама и лъжи - доверчив човек. При точните аспекти тези измами и лъжи ще го засегнат много лошо, много остро. МЕРКУРИЙ - ПЛУТОН При съвпад е много лошо. Този човек периодически като че ли престава да мисли. Явява се една скована дейност от време на време и тогава, ако все пак нещо измисли, то ще бъде крайно лошо или пагубно за него, взема някакви неестествени отегчаващи решения. При другите лоши аспекти имат бъбривост, заядливост й желанието да наложи своето, като го приема за най-правото, макар че съвсем не е така. При точните аспекти имаме хора, с които като се вмъкне някаква идея, неправилна, дразнеща околните, те правят всичко възможно да наложат на другите, че са прави. При такива случаи, околните не са способни с нищо да избият от главата им това неприятно състояние. При добрите аспекти имаме една активност на мисълта, способна да се наложи на околните. При по-интелигентните типове имаме хора, които при разговор и разглеждане на ред въпроси, добре и наложително могат да се аргументират. Имат добро и убедително слово.

6.1. МЕРКУРИЙ В ДОМОВЕТЕ Меркурий в първия дом, особено, ако е близко до хоризонта - Асцендента, дава външният вид на индивида - тялото, белезите най-вече по главата и лицето, за които вече отбелязахме. Според това, до каква степен Слънцето е облагородило мозъчните центрове на Меркурий, имаме и по-съвършените белези, форми и качества, които той носи и дава. Това облагородяване се отнася, както за неговото положение в домовете, така и за аспектите, които се създават с него. Във втория дом - се подсилват вътрешните качества, които Меркурий носи. В трети дом - дава възможността на индивида да обяснява и предава своите знания и умения на хората, с които работи. В четвърти дом - говори за неприятни разправии и сметки между родителите, в ранната му възраст, а по-късно и с него. В пети дом - индивидът отдава внимание, чувства, засягащи и противоположния пол, със сметка, търсене на интерес, на придобивката, която би му донесла това отдаване. В шести дом - разправии и неприятности с братята и сестрите си, а също и с най-близките, предимно свързани с разни парични въпроси. В седми дом - връзката, женитбата са свързани все със сметката, интереса, ползата и в многото случаи показва, че партньора ще бъде Меркуриев тип. В осми дом - въздействието на Меркурий, както и на всички членове от Слънчевото семейство, ще бъде малко парализирано, притъпено, по-слабо. В девети дом - имаме човек с материалистични разбирания, обича да се изтъква и приказва навсякъде. В десети дом - дава способности и умение да поучава другите, да ги напътствува, това са учителите, преподавателите. В единадесети дом - говори, че роденият ще има връзки с хората на науката, канцеларистите и от тях той ще има ползата и подкрепата в живота си. В дванадесети дом - дава склонност към литературни занимания, особено, ако Луната и Слънцето - Вулкан, а най-вече и двете, са там, особено, когато са близко до хоризонта - Асцендента.

6. МЕРКУРИЙ Втората планета от Слънчевото семейство е Меркурий със символичен знак . Неговите размери по отношение на другите планети са сравнително малки. Той има диаметър около 5,000 километра. Понеже се движи в една орбита, която е между тази на Земята и Слънцето - вътрешна орбита, той се приема за вътрешна планета. Този малък размер определя и нещо от естеството на силовите течения, които изхождат от него - влиянието му върху Земята, живота на нея и по специално върху човека. Тези влияния не засягат дълбоките изяви, засяга близкият, непосредствено до родения човек, свят, неговата обстановка, опознаването и използването му за задоволяване на обикновените нужди. Силовите течения на Меркурий, чрез звездното тяло на човека, създават и оформят мозъчните центрове, които се намират в долната предна част на мозъка - около веждите. Затова хората, които имат подчертано влияние на Меркурий, имат добре оформена и развита тази част на челото. Там са центровете, които дават възможността да се схваща и разбира околната среда, обстановката, при която се намира дадения човек, формите, размерите, теглото, багрите, реда, който съществува около него, а също и стремежа към този ред да може да го ползва в постигане на своите задачи и нужди. Художниците, скулптурите трябва да имат добре развити тези центрове, а също и хората, които ще трябва да решават практическите задачи, свързани с обикновените нужди на човека. Там също е мозъчния център на общуването - говора. Тези тъй създадени центрове от Меркурий, когато въздействието на планетата е силно и центровете са добре оформени, дават израза и на другите части и органи по лицето, главата и тялото. Тялото е ниско, слабичко, подвижно, с мургав цвят на кожата. Лицето има крушообразна форма, а главата с удължен отпред назад череп. Косата е с тънки косми и добре покрива главата и обикновено е кестенява. Челото е право и както вече отбелязахме е добре изразено около веждите. По него обикновено почти няма или ако има чертите са слаби, като вертикални линии няма. Това е защото Меркуриевите типове не са устроени да правят волеви усилия за преодоляване съпротивлението, което спохожда осъществяването на поставените задачи. Веждите им са повече или по-малко дъгообразни, показващи лесната възбудимост на този тип хора. Очите са обикновено по-големи и имат формата на бадеми, изразяващи интереса, изгодата в чувствата, които ще отдадат. Носът на Меркуриевите типове е прав и тънък, което показва повърхностно и бързо разглеждане на всеки въпрос. Устата е средно голяма, с тънки устни, особено горната. Това говори за големия контрол на ума върху чувствата - слаба чувствителност, емоционалност, силно себе владение, студена пресметливост при всички случаи в живота. Този тип хора отдават чувствата си, пресмятайки всякога ползата, изгодата, която ще имат от това. Брадата е заострена, показваща променливост в мисли, идеи, липса на устойчива воля за осъществяване и реализиране на поставените задачи. Като изключим Плутон, който малко е прочут, установено е, че Меркурий има най-голяма плътност на своята маса от всички планети, която е изчислена на 5,62 по-голяма от тази на водата. Затова неговото влияние предразполага човека към по-тесен контакт с материалното, осезаемото -материалистичните науки и ползата, която може да се извлече от всичко това, преди всичко лично за него. Меркурий обикаля около Слънцето за 88 земни денонощия, като се движи със средна скорост от около 48 километра в секунда, а когато той е най-близо до Слънцето - в перихелий, тази скорост достига 58 километра. Това дава на влиянието му върху родения способността бързо да схваща, разбира и да се ориентира във всичко. Тази способност е особено ясно изразена, когато Меркурий е в перихелий и по-слабо, когато той е най-далеч от Слънцето - афелий. Дали Меркурий е в перихелий или в афелий, това разбираме от таблиците с които работим. Ако за едно денонощие той изминава повече от два или около два градуса, тогава той е в перихелий. Ако изминава по- малко от градус - тогава е в Афелий. Пътят, по които Меркурий се движи около Слънцето - неговата орбита, от всички планети след Плутон е най-разтеглена. Известно е, че когато едно тяло се движи около един център, ако то се движи в окръжност, пътят му няма „ексцентритет” и отбелязваме за него нула. Ако тялото се движи по елиптичен път - елиптична орбита, то отбелязваме, че то има ексцентритет. Колкото той е по-близо до единицата, толкова неговата орбита е по-разтеглена елипса и когато този ексцентритет стане единица, то орбитата на това тяло се приема за „парабола”. Ексцентритета на Меркурий след този на Плутон е най-голям от всички останали планетни орбити и е 0,206, което е много. При перихелий той идва на 46 милиона километра от Слънцето, а при афелий на 70 милиона. Той дава една разлика от 24 милиона километра, която за неговата малка орбита е много голямо. Като се има предвид и това, че плоскостта на орбитата му не лежи в плоскостта на еклиптиката, а сключва с нея 7 градуса, всичко това говори, че Меркурий, след Плутон, е най- много пострадал от катастрофата в Слънчевата система, при която се е разрушила планетата Фаетон. Това положение на неговата орбита се отразява особено неблагоприятно във влиянието му, носещо и даващо егоизма, личната изгода, интереса, особено при неговото силно влияние. Това го имаме предимно в два случая. Първият, когато той е в перихелий, за което нещо споменахме. Вторият случай на силно въздействие имаме, когато Меркурий е в тъй нареченото „Долно състояние”, за което нещо отбелязахме във фигурата. Тогава Меркурий е точно между Земята и Слънцето и се намира от нас само на 82 милиона километра, което положение се отбелязва с буквата пред символа на планетата. При тези предимно два случая влиянието му е особено силно, дава сила на ума, но с ясно изразените егоистични стремежи. На първо място са сметката, личният интерес, изгодата. Да се очаква от човек с такова положение на Меркурий идеализъм, безкористна услуга е почти невъзможно. Макар на думи да говорим за безкористие. При горно съединение, когато Меркурий се намира зад Слънцето, той е на 217 милиона километра от Земята, с една разлика от 135 милиона, разлика значителна. При този съвпад имаме едно притъпяване на този груб егоизъм, още повече, че Слънцето е пред планетата и подчертава един стремеж към науката, предимно изучаването на езици. Отразителната му способност или тъй нареченото „Албедо” е много малко, едва 7 процента от падналата върху него светлина и силите, които идват от Слънцето се отразяват, а 93 процента се поглъщат. Това говори, че влиянието му тласка човека към стремежа, силно, ревниво, най- старателно да пази всеки свой придобие. И ако при необходимост трябва да даде нещо, то е пресметнато възможно най-малкото, с възможно най-голяма изгода, Това има отношение и към неговите чувства - любовта към противоположния пол. И тази най-висша изява на човека се свързва в многото случаи с личния интерес, сметката, изгодата, която ще има, ако отдаде чувствата си на партньора. Установено е, че Меркурий няма атмосфера, което придава на неговото влияние върху човека липсата на сдържаност, бързо да се изказва, когато стане нужда, бърза реакция при разискванията, на който ида било въпрос и с това такива хора са твърде повърхностни. При по-низшите типове този подтик се изразява в несъществени приказки - бъбривост. В средните типове - несдържаност при разискване на някой въпрос. При висшите типове - добър ораторски талант. Около своята ос Меркурий се движи бавно и се завърта за около 60 земни денонощия. Това говори, че получените много идеи от бързото му движение около Слънцето и приказките по тях, при него не се заражда стремежа да ги осъществява, а търси и гледа някой друг да стори това. Не са работливи, не са готови да отдадат напрежение за осъществяване на идеите, каквото е необходимо при тези случаи. Освен, ако личните му интереси, ползата от дейността, не го подтикне към осъществяване. До този момент не е установено какъв е наклона на неговата ос и дали въобще такъв има по отношение на еклиптиката. Но от гледището на Астрологията тя ще е твърде наклонена, защото оста на всяка планета има отношение към връзките с Идейния свят. При хората със силното влияние на Меркурий клокочат много идеи, но са от низшите полета на този свят. Идеи безпочвени, илюзорни, без ефект по приложение. Според Саабей, Меркурий при своето образуване и оформяне е имал връзка с Небесните образувания на Зодиакалното съзвездие „Близнаци”. В ясна и безлунна нощ в това съзвездие могат да се видят с просто око около 70 звезди, от които 14 са значително ярки - по-ярки от трета звездна величина, между които и двете величави Слънца „Полукс”, от първа звездна величина, и „Кастор” от втора. Това говори, че със своите силови течения, съгласно принципа на гениалния Кристиян Доплер, тези ярки течения носят по-дългите силови вълни, което допринася техните влияния да тласкат и събуждат интереса към материалните ценности, придадени към влиянието на Меркурий. Саабей е изобразявал това съзвездие, като прегърнати двама братя близнаци. Като единият е бил бял, а другият черен. Големият интерес и придобив към материалните ценности, за което отбелязахме, че това съзвездие допринася, за влиянието на Меркурий имат две възможности: Да се използват за градежа и улеснението на човешкия род - това е „Белият брат”. И същите тези ценности да се използват за разрухата, спъването на човешкия прогрес - „Черният брат”. В това съзвездие имаме много променливи звезди - променя се техния блясък. Затова те придават със своето влияние променливост на стремежите в живота на индивида, предизвикано от приятните изгоди, които ще му донесе. Това нещо е изразено в една легенда от митологията, същественото, от която изнасяме: „Цар Тиндерей имал жена Леда, която с красотата си очаровала всички. За нейната прелест се говорило навсякъде. С дивната си хубост тя омаяла и великият Зевс. Щом я зърнал, Той решил да я обладае. За да избегне неприятностите, които би му създала Неговата законна съпруга, Зевс се превърнал в белоснежен лебед и като стрела се спуснал в покоите на Леда. От Зевс Леда родила две деца - син, когото нарекли Полукс и дъщеря Елена, прекрасна като богиня, която по-късно станала причина за Троянската война. От своя законен съпруг Леда родила също две деца, син Кастор и дъщеря. Двамата братя, Полукс и Кастор, расли с голяма обич помежду си и станали прочути герои. Полукс, който има божествен произход, е безсмъртен - това е Белият брат. Доброто и прогреса са безсмъртни и вечни. А Кастор, който има за баща обикновен, земен човек е „Черният брат”. Той е смъртен, така е изнесено в легендата. Защото и спънките за прогреса на човешкия род са конечни, ще свършат когато и да било. Тук се прокарва идеята, че доброто и злото вървят засега заедно, едно до друго. Това, също картинно е изнесено в древна мъдрост: „Когато фенерът свети, най-тъмно е под него”. Също ясно изразената тясна връзка между светлината - доброто, и тъмнината - злото. Меркурий при наблюдение с телескоп има фази, както и при Луната. Той обаче трудно се наблюдава, защото както вече отбелязахме, неговото максимално отклонение от Слънцето е 28 градуса. Затова той може да се наблюдава при най-голямо отклонение само близко до хоризонта след залеза на Слънцето, като вечерна звезда, или преди изгрева, като утринна. Господстващата психологическа черта при хората с ясно и силно влияние на Меркурий е бързо да се приспособяват, нагаждат към всяка нова обстановка и да се използват възможно най- добре всички изгоди, които тази обстановка може да му даде. Също те успяват и да се срещат навсякъде, където има повече да се приказва, отколкото да се иска. Лесно блясват със своите приказки, но всред хората от по-ниско интелектуално равнище. Дълбоки познания не обладават и обичат да се изтъкват, че много и всичко знаят.

5.2. АСПЕКТИ НА ЛУНАТА ЛУНА - ВУЛКАН С Вулкан отбелязахме вече. ЛУНА - МЕРКУРИЙ С Меркурий, при съвпад и тригон имаме човек, който бързо схваща, запаметява и разбира всичко. Такъв човек е крайно изпълнителен към своите обещания, помни ги и ги изпълнява. Много често при тези аспекти имаме изява на литературни способности. При другите добри аспекти имаме същото, но в по-слаба форма. При лоши аспекти можем да приемем пак същото, само че тези способности се изразяват периодично, не са така плавни и постоянни. Ако няма аспекти, имаме човек вял и без интерес се отнася към всичко. Забравя и не изпълнява своите обещания и задължения. ЛУНА - ВЕНЕРА С Венера, при съвпад и тригон, имаме човек, който обича хубавата обстановка и наредба в дома, обича да я създава и поддържа. Много често при тези аспекти имаме ясно изразени способности към изкуството, най-вече художеството. При другите добри аспекти имаме същото, но в по-слаба форма. При лошите аспекти е пак така и тук върви на импулси, на етапи и човек се чувства малко обиден, когато ще трябва да върши и изпълнява обикновените домашни задължения - слугинската работа. При липса на аспекти човекът няма отношение към всичко онова, което Луната и Венера са способни да дадат. ЛУНА - МАРС С Марс, при съвпад, имаме добре сложен човек - висок, и при лошите аспекти, особено, ако са точни, имаме човек, който ще има неприятности и операции в половите органи, лоши и дразнещи връзки с партньора си по женитба и развод. При тригон и другите добри аспекти имаме добри и правилни полови връзки с партньора си. ЛУНА - ЮПИТЕР С Юпитер, при съвпад и добрите аспекти, имаме човек, благороден, услужлив, с бащинска обхода към околните. Те обикновено имат добър апетит и са доста едри и пълни. Плодовити са в семейния си живот, ще имат деца и при най-малкото докосване до противоположния пол. При лошите аспекти имаме човека, който с една надменност гледа на околните и с една натрапничевост търси те да му бъдат в услуга, да им свършват и най-малката работа, която и те могат да си свършат, без да имат чувството и необходимостта да им се отплатят за това. Имат също добър апетит и са с една не особено приятна пълнота. При лошите аспекти тези хора често страдат от неприятности в черния дроб. При липса на аспекти, липса на израз от тези качества, няма отношения към тях. ЛУНА - САТУРН Със Сатурна, при сьвпад, които е лош аспект, имаме слаба възможност за даване на поколения. Заедно с другите лоши аспекти имаме човек, които към близките си е крайно ревнив, подозрителен, затворен в себе си, не обича да споделя своите планове и вълнения с тях. Предпазлив, страхлив и е всякога с лош стомах, неразположения, язви, и други неприятности в коремната област. При добри аспекти имаме една постоянна и похвална грижовност към всички членове на семейството, изобщо добра грижовност към всички близки. ЛУНА - УРАН С Уран, при съвпад и добрите аспекти, имаме човек с добри планове и идеи за уреждане домашните и семейните работи. При лоши аспекти - същото, но много често с неестествени, странни подтици за преустройства. При лош аспект, но силна позиция на Уран - изтъкнахме, кога са силните позиции на дадена планета - то ще има човек с естествени полови влечения. ЛУНА - НЕПТУН С Нептун, при добрите аспекти, особено при съвпад, имаме крайно интуитивен човек, той е като сюнгер и попива и разбира всичко. Когато е в общество, схваща и обстановката, и хората около него, без да става нужда да му се обяснява каквото и да било. При силна позиция на Нептун имаме човек с качества и способности към изкуството. Има много топли и мили отношения към близките си и с една подчертана топлота бърза и търси начин за задоволяване техните нужди, приятен и мил е на близките си. При лошите аспекти имаме човек, който е хладен, неотзивчив към нуждите на своите близки. На семейния живот гледа много свободно, не залага здраво в него и много често е готов да изневери на партньора си. При точните лоши аспекти разводът е почти неизбежен, ЛУНА - ПЛУТОН С Плутон, при сьвпад е много лош. Той всякога ще отнеме възможността за създаване на едно добро семейство, дава често безплодие. При другите лоши аспекти дава на човека една болезнена привързаност към всичко свое и особено към децата си. При добрите аспекти имаме човек, който с голяма активност урежда и се справя с всички семейни задължения и задачи. Има една приемлива и разумна привързаност към своето и най-вече към децата си. Активна полова дейност.

5.1. ЛУНАТА В ДОМОВЕТЕ В първия дом Луната, особено, когато е на хоризонта - Асцендента или много близко около него, дава всичко онова, което казахме за нея. Също тъй и при другите ъглови точки, на границата между домовете, но вече в по-слаба форма и разбира се при добри аспекти. Във втория дом - е без особен израз, без ясно изразени особености. Вниманието е повече в аспектите, които тя има с планетите. В третия дом - показва, че роденият ще има стремежа често да сменя работата си - професията, а също тъй и да пътува. В четвърти дом - говори за човек, който ще бъде при добри условия и грижи в семейството, където се е родил, но ще напусне родния си край и ще живее другаде. Обикновено се оженват за такива от други селища - чужденци, и живеят при тях, където са заселени. В пети дом - говори за човек, който ще има много връзки с противоположния пол, особено, ако Луната е перихелий - бързо се движи любовни приключения. В шести дом - показва човек, който ще има много добри връзки с хората от народа - обикновените, които ще го подпомагат. С близките си роднини ще бъде в добри отношения. В седмия дом - показва човека, който ще има много кандидати за женитба, той е общителен, любезен, контактен и тук особено, когато Луната е Перихелий - бързо се движи. В осми дом - действието на Луната е изобщо слабо, особено, когато е в афелий - слабо се движи. Стремежът за семеен живот не е подчертан. В девети дом - говори за човек с богато въображение, лунните качества са добре изразени и много пътувания. В десети дом - имаме човек, който ще има връзки и ще ръководи обикновения народ. Работата му и професията е свързана с някакво ръководство на този народ и неговите нужди. В единадесети дом - показва човека, който със своята професия ще бъде свързан с обикновените хора и те ще му бъдат в услуга. В дванадесети дом - говори за човек с добри способности за прояви в писателството, особено в поезията, ако луната има аспекти с Меркурий и Венера.

5. ЛУНАТА Ние приемаме по един безспорен начин, че белезите, които имат членовете на Слънчевото семейство - Луната, планетите, онова което Астрономията може да ни даде за всеки един от тях, определят естеството на силовите течения - на влиянието, което те имат върху Земята, живота на нея и по-специално върху човека. За Луната имаме, че тя е най-близкото до Земята небесно тяло. Отстои от нея средно на 385000 километра, като най-близко при „перихелии” тя идва на 356410 километра, а при най- далечното - при „афелий” на 406740. Оттук приемаме, че нейното влияние е много силно. Макар размерът и да не е голям - има диаметър около 3600 километра. Разликата от най-далечното и най- близкото идване до Земята е равно на около 50,330 километра, за нейната малка орбита е значително. Затова влиянието и при перихелий е много по-силно, отколкото при афелий. При перихелий тя изминава за едно денонощие към 14 ÷ 15 градуса, а при афелии към 12. Малкият размер, както отбелязахме, говори, че макар и влиянието й да е силно, то засяга предимно по обикновените и повърхностни прояви на човека, било интелектуални, емоционални или подтика за творчество. Хората със силно Лунно влияние - Лунните типове, стигат най-много до средна интелектуалност. Нейната средна плътност - плътността на веществото й е изчислена на 3,33 по-плътно от водата, докато на Земята то е 5,5. Това говори за две неща: първо, че Луната се е образувала много по-късно от Земята, и второ, че нейното влияние тласка човека към по-отвлеченото, към по- малкият контакт с материалното, към по-отвлечените науки и въпроси, събужда и развива въображението. Около своята ос Луната се върти бавно, като едно завъртане по отношение на един неподвижен наблюдател - по отношение на Звездите, прави за 27 и една четвърт денонощия - тъй нареченият „Сидеричен месец”. А по отношение на Слънцето, което в течение на една година прави пълна обиколка по Еклиптиката, то Лунното завъртане е 29 и половина денонощия, тъй нареченото „Синодичен месец”. Луната с това си качество дава на родения, под силното нейно влияние, стремежа към спокоен, безметежен, без напрежение живот, липса на устрем за бърза изява, инициатива, боязливост, страхливост, особено по отношение на своето здраве и смърт. Обичат мекия диван, с чашка кафе, и лек, спокоен и приятен разговор. Общителни, любезни, весели, разположени. Затова главите на Лунните типове имат топчеста форма и лицата им са кръгли. Бива ги за чиновници и като такива са приятни, подчинени, добросъвестни. Те добре изпълняват, но лошо управляват, защото им липсва решителност. Поради тези си качества хората под Лунното влияние са добри другари в живота. Особено жените. Те сладко се усмихват и се стараят да се понравят. Погледът им е привлекателен и търсят мъж, когото да чувстват силен и неин закрилник. Оста на Лунното въртене е почти перпендикулярна по отношение на еклиптиката, което е най-ценното нейно качество и дава на Лунното влияние да преценява добре истинското разрешение на всяка поставена задача, да има добра интуиция, което говори, че контактът й с идейния свят е много тесен. Кожата на тялото и лицето на лунните типове е бледа и страда от допира със Слънчевите лъчи. Не могат да се излагат на крайморското Слънце по плажовете, трябва да седят на сянка. Не могат да използват облагите на Слънцелечението. Отразителната способност на Луната, или тъй нареченото „Албедо” по отношение на падналите върху нея Слънчеви лъчи, е слабо. Само 7 процента поглъща 93 процента от тях. Това дава на нейното влияние жаждата да задържа придобитото и стремежа към неговото запазване. Това дава добрата памет при силното влияние на Луната и прави челото издуто в средната си част, а също и да имат добър апетит, което придава известна пълнота на тези типове. За пълнотата им на тялото допринася и тяхното домоседство, не обичат движенията и напреженията. Очите им са затова големи, широко отворени, кръгли. Активността на „Звездното” им тяло е слабо и затова обичат да се излежават и когато станат от сън се чувстват все още морни. Луната няма атмосфера, затова Лунните типове лесно споделят своите впечатления и всичко, което ги вълнува без каквато и да било сериозност и задълбоченост. Зле поставените Лунни типове са клюкари, обичат да разкрасяват случки и преживелици. Хитри, лениви, глупави са те. Невинността им е престорена. Движението на Луната около Земята е особено сложно. Тя има най-дългата формула, определяща нейното движение, крайно променливо е то. Затова хората под силното Лунно влияние са променливи, непостоянни, неустойчиви. Това качество на лицето дава къс, разширен долу и вирнат нос. Луната със своето влияние има отношение към гръбначния мозък, който управлява всички жлези с вътрешна секреция, но на първо място стомаха и половата система с техните жлези и секреции, които при силно Лунно влияние са активни. За тях трябва по-интензивни движения, гимнастики и да се търсят начини за избягване на вродената им инертност, която дава мека, слаба, тлъста брадичка. Луната е свързана със Зодиакалното съзвездие „Рак”, В това съзвездие в ясна безлунна нощ могат да се видят с просто око около 60 звезди, но са общо взето слаби и само пет от тях са по- ярки от четвърта звездна величина. Тези звезди не че са слаби, а са много отдалечени от нас и съгласно закона на Доплер, при нас идват вълните с къса дължина, които според астрологията имат доброто и благородно въздействие върху Лунното влияние. В това съзвездие има два звездни купа, като най-характерното в него. Интересното е, че единият звезден куп, до преди откриването на телескопа, се е виждал като размита мъглява звезда, но от звездобройците и народът са я приемали за звезден куп, който са наричали „Яслите”. За Астрономите от по ново време, едва след изобретението на телескопа, е станало ясно, че тази звезда е звезден куп. В него се наброяват около стотина Слънца. В пространството той заема обем с диаметър от 16 светлинни години и е на разстояние от нас на 520. Другият звезден куп се вижда като звезда от пета звездна величина и е съставен от пет слънца. Но поради грамадната си отдалеченост те могат да се виждат разделени само с мощни телескопи. В настоящата епоха, когато Слънцето влезне в съзвездие Рак, то прави своя поврат и тръгва на Юг. От този момент почват най-топлите дни в северното полушарие. Не заради това Саабей на това съзвездие е дал името и образа на речния Рак, както се обяснява - тръгване назад. Защото имаме и друго връщане назад, около 22 декември, когато Слънцето влезне в съзвездие „Козирог". Саабей е изтъквал, че Луната се е появила значително по-късно, когато на Земята е имало вече живи форми. Това са насекомите и морските, океанските животинки, без млекопитаещите там, които са се появили много по-късно. Защо приемаме така? Известно е, че на Земята съществуват 1,500,000 вида живи форми. От тях 1,000,000 се падат на насекомите, а останалите 500,000 са на всички други животни. Тази многобройност на видовете в насекомите говори, че те, за да създадат толкова многобройни видове, са просъществували най-дълъг период, същото е и за океанските животинки. Известно е, че всички те са се размножавали и се размножават с яйца, обилно много яйца, които след като бъдат изхвърлени, то за тях няма вече абсолютно никаква грижа и каквото и да било майчино чувство. По това време това чувство не е съществувало в живите форми, грижа за потомството не е имало. Със създаването на Луната идва и се заражда в живите форми майчинското чувство. Новите живи форми идват вече с това чувство. Ракът е първото същество, у което това чувство се е зародило. Той е, който не изхвърля яйцата си. а ги държи под опашката си, докато се излюпят и излезнат навън от яйчените обвивки. 1 Луна- мъжки тип/женски тип Съзвездията, които имат звездни купове, носят и излъчват от себе си топлите, мили, милосърдни майчински чувства. Но докато във всички други Зодиакални съзвездия, които имат звездни купове, има и други обекти - Слънца със силна изява или нещо друго, което да нарушава чистите влияния на звездните купове, то съзвездието Рак, няма такива и остават да действат чистите техни влияния на двата звездни купа - майчиното чувство. Затова Луната е майката - дава майчинство. Тя със своето идване създава и заражда тези чувства в живите форми, които идват. Луната със своето влияние създава и оформя мозъчните центрове в задната тилна част от мозъка, центровете, които тласкат човека към продължение на рода - половият нагон. Мозъчните центрове за яденето - апетита, намиращи се пред горната част на ушите и центровете за паметта в предната средна част на челото, за които споменахме.

4.2. ВУЛКАН В РАЗЛИЧНИТЕ ДОМОВЕ За първия дом е в сила всичко, което отбелязахме за него. Във втори дом имаме само едно подсилване на жизнеността, която той дава. В трети дом - говори, че човека е склонен, има подтика към ръководство - ръководна работа. В четвърти дом, които е дом, където се изразени условията на родения в семейството, където се е родил. Там Вулкан ще даде добри условия на родения във всяко отношение, материални, и възможността за богати впечатления от пътувания, срещи, контакти с хората. Поне един от родителите му ще има добра ръководна служба. В пети дом, който има отношение към чувствената - емоционалната природа на човека, какви чувства ще получи и ще има най-вече от към противоположния пол. В този дом Вулкан ще даде на родения богати, обилни чувства от най-близките си и най-вече от човека на противоположния пол, с който ще бъде свързан. Роденият ще има връзка с добра, интелигентна, възпитана и с достойнство личност. В шести дом, който определя отношението на родения към неговите най-близки - роднини преди всичко. Там ще даде на родения добра материална и морална подкрепа от близки, но високопоставени лица, а също, че с близките си роднини ще има добри коректни отношения. Вулкан в седми дом, който е дом на женитбите - женитбените отношения и най-близките му сътрудници в работата. Роденият ще има за партньор добър, благороден, Вулканов тип човек, с който добре ще върви семейният живот и работата му с най-близките сътрудници. В осми дом, влиянието на Вулкан в този човек, всичко онова, което той дава, ще бъде в значителна степен ограничено. Вулкан слабо се изразява там, малко е парализиран. В девети дом, говори за една широта на търпимост към околните, добро здраве, добро обществено положение, особено, ако Вулкан е близо до Меридиана. Също и много пътувания, изобщо задоволен живот. В десети дом, който е дом на общественото положение. Там той ще даде на родения добра ръководна служба. Човекът, който ще има умението и възможността да предава своите знания на другите и ще ги ръководи. Ако и Меркурий е там, ще имаме преподавател, учител, професор от голяма класа. В единадесети дом, които е дом на връзките с хората, с околните, хората, с които работи. Там ще даде на родения вниманието, помощта и подкрепата на високопоставена личност, която ще му помогне при заемане на служба и ред други случаи. В дванадесети дом, особено, ако е близко до хоризонта асцендента, ще имаме човек с редуващи се много благоприятни събития в живота му, както в материалното, така и във всяко друго отношение. Ако и Меркурий е там, то ще имаме човек с писателски талант - проза, поезия.

4. ВУЛКАН 4.1. АСПЕКТИ НА ВУЛКАН ВУЛКАН - СЛЪНЦЕ За символ на Вулкан ще приемем символа на Слънцето, защото в таблиците, с които си служим при съставяне на хороскопа е дадено положението на Слънцето за всеки ден, а там, както отбелязахме, е и Вулкан, В едни от издадените таблици положението на Слънцето е дадено за началото на денонощието - нула часа през нощта. Това положение имаме, когато сидералното време - звездното, е започнало от есенната равноденствена точка около 22 септември. А в други, положението на Слънцето е дадено за 12 часа на обед през деня. Това положение имаме, когато звездното време е започнало през пролетната равноденствена точка - около 22 март. След това трябва да изчислим положението на Слънцето, за дадения час - местното време. Като приемем, че Слънцето, всъщност Земята, за едно денонощие изминава по около един градус, то за един час ще измине по около две и половина минути - ъглови. Броят на часовете от нула часа на полунощ, ако работим с таблиците, където денонощието започва от среднощ, умножаваме по две и половина и полученото прибавяме към градусите и минутите, определени този ден на Слънцето. По този начин имаме положението му и на Вулкан за даденото време през този ден. Ако обаче денонощието започва от 12 часа на обяд, обяснихме вече при кои случаи, то, ако раждането е било преди обяд, броя на часовете до обеда, умножаваме също по две и половина ъглови минути и полученото ще извадим, от даденото по таблиците положението на Слънцето за този ден. Ако местното време на родения е след обед, то броя на часовете от 12 часа на обяд до местното време също умножаваме по две и половина и полученото ще прибавим към определеното в таблиците положение на Слънцето - Вулкан, за да получим точното им положение за рождения час. На практика при изчисленията на крайния резултат, отбягваме да вземем и минутите, защото би било много трудно, бавно и по-нататъшните пресмятания и при това не е с някакъв резултат. Затова, ако имаме даден градус и минутите са повече от 30, то вземаме следващия градус за положението на Слънцето - Вулкан. Например, ако сме получили 16 градуса и 45 минути, то ще вземем 17 градуса в дадения зодиакален знак. Ако минутите са по-малко от 30, то тях ги отбягваме и остават само градусите. Например 16 градуса и 20 минути, ще приемем 16 градуса. Преди да пристъпим към значението, което дават аспектите, ще изнесем първо характерното, както в образи и черти на самия човек, така също и съдържанието на човека - неговата вътрешна природа, което всяка една от планетите и Луната дават със своите влияния. По формата и обема на главата, различаваме два типа хора: дългоглави или както още ги наричат „долихоцефали”, такъв тип имаме, когато планетите, които създават и оформят мозъчните центрове, управляващи чувствената - емоционалната природа и умствената, преобладават. И широкоглави - брахицефали, когато планетните течения са създали и оформили предимно мозъчните центрове, тласкащи към активност и творчество. Черепът на Вулкановите типове е по-скоро дългоглав, но не му липсва и широчина. Лицето им е овално в чист и красив тип. Косата им е обикновено руса и по-рядко кафява. Тя е красиво накьдрена на едри вьлни и добре покрива главата. При по-интелектуалните натури, понякога малко оредява. Челото е голямо и великолепно, с подчертан интелектуален израз. То е издуто, както напречно, така и надлъжно - отгоре надолу, има слаби спокойни бръчки, които показват - липса на преумора, нервност и мъчителни усилия. Изразът му е такъв, че когато иска нещо, не настоява. Чело с дълбоки бръчки, бразди, е на човек, който иска, настоява и постига с усилия. При Вулкановите типове искането е съвсем естествено, без натиск и сурово задължение. Това говори за едно самоовладяване. То е най-хубавото от всички чела. Долу то завършва с едни почти хоризонтални или леко дъгообразни вежди, които имат артистичен вид и са доста гъсти. Тези вежди изразяват контролирана енергия и когато човекът е във възбудено състояние. Очите са сравнително големи, отворени, но не кръгли, и са украсени с хубави ресни. Те ясно говорят за всичко онова, което искат да кажат. Гледат прямо, честно, без закана, без принуда, но не и слабо. Погледът е магнетичен, приятен, с подтика за справедливо отношение към онова, което се разглежда, Носът на Вулкановите типове добре хармонира с изпъкналото чело. Той е дълъг, леко извит и на върха е нормално широк. Устата е хубава, със среден размер. Устните са с красиви извивки, като горната е по-добре изразена. Те едва се допират, не са стиснати, което е израз на песимистично, мрачно, подозрително гледане на всичко. Говорят за достойнство, себевладеене, спокойствие, доброта. Усмивката е трезва и приятна, Брадата е добре оформена и не е издадена напред, за да показва твърдост и инат. Тя потвърждава и подчертава равновесието, които всички части на лицето изнасят, нито пък е къса, хлътнала, което е израз на променливост, безволие - хармонира с овалното лице. От цялото лице на Вулкановите типове се излъчва едно равновесие, хармония, спокойна сила, приятност. В морално отношение Вулкановите типове стоят твърде високо. Те са интелигентни, спокойни, силни, хората, които успяват, защото всякога долавят правилните идеи и методи, за разрешаване на всяка поставена задача. Контактът им с идейния свят е много тесен. Излъчват самообладание, щастие, когато те са в едно общество, на събрание привличат вниманието и погледите на всички, извикват възхищение. Околните млъкват и го слушат с внимание и необходимостта да му се подчинят. Те представляват една сила в състояние на покой, сила на самоувереността, която не се проявява без нужда, защото знае, че при първи зов, ще се изправи на крака и с един само скок, ще бъде готова да блесне като светкавица. Речта на Вулкановите типове е звучна, с ясен тембър. Тя умее да обладава, да мята гръмотевици и да прощава. Могат да станат учени във всички отрасли на човешкото знание, не са предимно големи организатори - шефове. Превъзходството им над другите е причината, дето те мъчно си намират другар в Любовта. Вулкановите типове мъже страдат от женските дребнавости. Жената Вулканов тип е благородна дама, с развит ум, която дири мъж, който да я превъзхожда. При тях имаме една приятна и хармонична изтънченост на линиите по тялото и лицето, които изразяват както изящество, така и сила. Енергични са, но тяхната енергичност е съпроводена с повече гъвкавост и липса на раздразнителност. Има добре развити гърди, гръдният кош, седалищните мускули и бедрата са добре оформени. Особено характерно за Вулкановите типове, както за мъжете, така и за жените, е, че гръбначният стълб е напълно изправен. Те ходят много изправени, с никаква превитост. Имат добре сложен гръден кош и изтънчен таз. Чистите и хармонични линии на раменете, на бедрата, на прасците, правят от него един блестящ образец на човешката хубост. Мускулите при него не са само един инструмент на движението, но са и работници за здравето и носители на красотата. Общо взето, както мъжкият, така и женският тип, имат и излъчват от себе си една приятна, обилна привлекателност. Те са най-красивите. Подчертават своята личност където и да са - „A3 СЪМ” - с ясно изразено самосъзнание. Палецът в човешката ръка е израз на силовите течения, излизащи от Вулкан. Той е все малко по- настрана от другите пръсти и при юмрук, когато ще се иска и действа, трябва да бъде над другите пръсти. При юмрук, него покрият ли го другите пръсти, остане ли той под тях, то личността е загубена. Това е типът Вулкан, когато мозъчните центрове, които той е създал и оформил, са организирани, облагородени. Силните позиции, където той ярко се изразява, са: Когато е при Изгрева - на границата между дванадесети и първи дом, или близо до линията, която разделя двата дома. Това е най-доброто. Добре е също, когато е точно на меридиана, в зенита и надира. Когато е на границата между другите домове, е също добре, но се изразява в по-слаба форма. Трябва Bулкан да има и добри аспекти с Луната и другите планети- съвпад 30, 60, 72, 120, 150 градуса. При лошите аспекти на Вулкан от 45, 90, 135, 180 той се проявява с една арогантност, жажда да се изтъква навсякъде , къде трябва и не трябва, лесно се обижда, нервно избухва и не дава да му се правят бележки. Имаме човек без съчувствие и желание за услуга, студено отношение към околните. Линиите по лицето са остри и дразнещи. Ако в даден човек Вулкан няма аспекти, то имаме такъв без инициатива, вял, живее без цел и посока в живота си без каквото и да било желание да се изтъква. Влиянието на планетата Вулкан се изразява в две направления; първото определя неговото здравословно състояние, има отношение към самия човек, неговата жизненост, възможността му да се изяви. Второто определя неговото обществено положение, мястото му в обществото, професията, условията, които има в живота си. При добре поставен Вулкан, ще имаме богат, разнообразен живот с пътувания и благоприятни промени. Затова всеки аспект на Вулкан с Луната и планетите, както и неговото място в хороскопа, в кой дом е и къде точно, трябва да се разглежда в тези именно две направления. ВУЛКАН - ЛУНАТА С Луната, при благоприятни аспекти - съвпад, полусекстил, секстил, 72 градуса, тригон и квинконция, дава на роденият много добро, устойчиво здраве, богата жизненост, голяма съпротивителна сила срещу лошите условия, способност за понасяне на несгодите в живота, смелост, решителност. Добро ръководно обществено положение. Тези качества особено силно се изразяват при съвпад и тригон. При лошите аспекти - 45, 90, 135, 180 градуса - жизнеността, здравето, съпротивителната сила, смелостта, решителността са също добре изразени, но с една променливост, често се нарушават, често явление са болестите, неразположенията, но организма ги преодолява лесно и бързо. В общественото положение също имаме промени от добро към лошо и обратното. Когато между Вулкан и Луната нямаме аспекти, тогава здравето, жизнеността, съпротивителната сила са слаби, липса на смелост и решителност. От този човек лъха една вялост, неопределеност. Същото е и в общественото му положение, неустойчивост, липса на постоянство и привързаност към работата - професията му. Живот еднообразен, без каквито и да било особени промени. ВУЛКАН - МЕРКУРИЙ Известно е от Астрономията, че Меркурий може да има от Слънцето - Вулкан, едно отклонение най-много 28 градуса. При това положение между Вулкан и Меркурий, можем да имаме съвпад и едва полусекстил, които аспекти са благоприятни за интелектуалните способности на родения. Съвпадът може да бъде изразен, както се показва в чертежа, в два варианта. Първо, когато Меркурий е между Земята и Слънцето или още както се казва в астрономията, в „долно съединение”, тогава Меркурий е изразен с буквата „R”, което ще рече - „ретроградно” обратно движение. Тогава в своя обратен път от изток към запад, той идва в долно съединение. При този съвпад аспектът е особено силен. Дава много добри и силни интелектуални качества и способности, предимно в практичната сфера на живота. Бързо да съобразява интереса и изгодата, която ще има от всяка работа, от всяка поставена задача. Подчертан интерес към външна изява. Има също добри способности за учене на езици. Вторият вариант на съвпад имаме, когато Меркурий е зад Слънцето - Вулкан. Слънцето е между Меркурий и Земята, това положение в астрономията се нарича „горно съединение”. Меркурий отива дотам, до този съвпад, движейки се по право направление - от запад към изток. При този съвпад на Меркурий с Вулкан имаме по меката изява на Меркуриевите качества. Изява с по-малък контакт и изразеност в практичния живот. По-облагородена интелигентност и интерес не само в практичните задачи, засягащи личният живот на човека, но и към по-отвлечените знания и науки. Също и тук имаме добри способности за изучаване на езиците. Другият аспект, който е напълно полусекстил, дава онова, което съвпада при горно съединение дава само че в много по-слаба форма. Ако между Вулкан и Меркурий няма аспекти, то имаме човек, който няма подтика да се изявява, изтъква в обществото, в работата, професията - седи без интерес и подтик. Можа да има способности, но един подчертан устрем, както вече отбелязахме, да се изяви, липсва. Трябва все да се подтиква от неговите близки. ВУЛКАН - ВЕНЕРА Известно е също от Астрономията, че Венера може да има от Слънцето - Вулкан едно отклонение най-много от 48 градуса. При това положение, Вулкан с Венера могат да имат следните три аспекта; съвпад, полусекстил и полуквадрат. Всичките тези аспекти на Венера с Вулкан са много добри - дават добри и ценни качества на родения човек. Ценни качества предимно в изкуството, Аспектът от 45 градуса, които при другите случаи и планети минава за лош, тук между Вулкан и Венера е много добър. Дава на човека възможността да се прояви с големи способности, предимно в приложните изкуства и всяка работа, която подхвана, да я изпълни с изящество. Съвпадът на Венера с Вулкан, също както и при Меркурий, които са тъй наречените от астрономите „вътрешни планети”, се изявява също в два варианта. Първият е, когато Венера е между Земята и Слънцето - Вулкан, а тъй нареченото долно съединение. Тогава пред символа на Венера също имаме едно „R”, за което вече изтъкнахме, показва ретроградно - обратно движение от изток към запад. Тогава, ако Венера е Вечерница, когато тя следва Слънцето, всеки ден ще имаме едно приближаване към него, докато се слее - затули пред него и след време са яви като Зорница, като вече ще се отдалечава от него и достигне най-голямото си отклонение от 48 градуса. След което започва първото движение - от запад към изток, едно приближаване към Слънцето, докато също се затули зад него. При долно съединение на Венера, тя идва от всички планети най- близо до Земята и тогава нейното въздействие е изключително силно. Дава ценни качества на човека в изкуствата, предимно в изящните изкуства, с подчертан устрем за изява, ако имаме облагородени от Слънцето типове. Ако те не са толкова облагородени, имаме човек, особено, ако е жена - да се докарва с най-различни козметични средства и пищни оригинални облекла. Тези типове създават козметика и модата. Имат, разбира се, и умението да вършат всяка работа по най- изискания, красив и изряден начин. Но често те са много мързеливи, особено при по- примитивните типове, търсят все някой друг да им свърши работата. Вторият вариант, когато Венера се намира зад Слънцето, или както се нарича, също както и при Меркурий, в горно съединение. Слънцето е между Земята и нея. Този съвпад имаме, когато Венера, движейки се около Сльнцето в права посока от запад към изток дойде до съединение с него. При това положение пред Венера имаме „R”. При този съвпад на Вулкан с Венера пак имаме силното влияние на Венера и дава качества в изкуството, но не са така ярко изразени и устрема за изява е значително по-слаб. Способност и възможност да прави всичко най-изящно и красиво и с подчертани качества. При аспект „полусекстил” - 30 градуса, имаме същото, както при съвпада без „R” - при горно съединение в значително по-слаба форма. Разбира се, както вече отбелязахме, и тук точните аспекти силно и ясно изразяват тези качества. Ако между Венера и Вулкан няма аспекти, то имаме човек без какъвто и да било интерес към изкуството и прояви към него. Ако Венера има добри аспекти с Луната и другите планети, даващи качества за изкуство, то у този човек има качества, които Венера дава, но липсва стремежа да показва, да се изяви със своите качества. И тук трябва да се подтиква от близките му, за да се изявява. ВУЛКАН - МАРС Марс е първата външна планета и затова, обикаляйки около Слънцето, той може да има по отношение на Земята с Вулкан всички аспекти от нула до 80 градуса. При съвпад на Марс с Вулкан, този аспект дава ценни качества на човека. Добре пресметната смелост, решителност, гъвкави и хармонични, приятни за гледане движения, походка. Такива хора имат възможността, особено ако Вулкан има аспект с Венера, да бъдат с добра изява в балета, художествената гимнастика, танци и всички видове спортове, е които те ще имат големи постижения. Той е строен, с добре оформени мускули, които дават не само възможността за движение и здраве на човека, но и красота. При другите благоприятни аспекти, също имаме спортни постижения, влечения, изяви, но няма да бъдат с такова изящество, както при съвпада. Но и тук също имаме пресметлива смелост и решителност. При лошите аспекти, особено при квадратура и опозиция, ще имаме един брутален, рязък в своите отношения човек, който не приема никакви съвети, забележки, напътствия. Обича да заповядва и разпорежда. Те са обикновено по-високи, мускулести, със здрава костна система, обичат пресилените спортове и пресилените смелости и решителност, затова по тях почти всякога има белези от остриета и всякакви други наранявания. Когато Марс има обратно движение - ретроградно, всичко казано за него се подсилва. Разбира се и тук точните аспекти са с изключителна сила по отношение на отбелязаното. Ако няма аспекти, то имаме човек без какъвто и да било стремеж към спортни изяви, туризъм и какъвто и да било израз на мускулно напрежение, без необходимост и постигане на практични задачи. ВУЛКАН - ЮПИТЕР Като външна планета, той също може да има всички аспекти с Вулкан. При съвпад дава на човека ценни качества и подтика, склонността към артистични изяви и много добър шанс - късмет в живота, и другите добри аспекти дават добрия шанс. Такива хора, при каквито и неблагоприятни и трудни условия да се намират, всякога ще се оправят добре и благополучно. Тези аспекти дават на човека да схваща и разбира правилно идеите и методите за изпълнението на всяка поставена задача, имат голяма инициатива, когато ще трябва да се свърши или предприеме нещо, особено от практично значение. Правилна разпоредителност за осъществяване на всичко, което има да се прави. Затова са способни да бъдат добри ръководители на предприятия и обществени организации. Имат добро здраве и като характер са разположени към всички, с подчертана бащинска обхода към тях. Имат оптимистично, ведро гледане на живота. Самото разположение към живота създава в тях една приятна широта, хумор и с разположение приемат всичко, що е за ядене, обикновено са по-едри и пълнички. При лоши аспекти имаме хора, крайно честолюбиви, с високо мнение за себе си. Те се изтъкват, че всичко знаят и разбират. Имат презрение и фалшиво отношение към околните. Общественото им положение е с промени, и при точни аспекти, поради сметнато от тяхна страна, че са обидени от началствата, често напущат работата си, една погрешна тяхна стъпка. Здравето им е също добро, Имат също инициатива, жажда за разпоредителност, но често пъти тя е не на място. При липса на аспекти, това са хора без какъвто и да било устрем за изява. Тласкат ги вълните на живота без цел и насока, изобщо имат слабо изразен живот. ВУЛКАН - САТУРН При съвпад, които е лош аспект, до известни години имаме човек със слаба жизненост, не е устойчив към пристъпите на неразположенията и болестите. Непрекъснато и често боледуват, но има известни устои и няма фатален край, това трае до към 25 ÷ 26-годишна възраст. След което човек укрепва и е устойчив по отношение на своето здраве. Сатурн има отношение в човешкото тяло към кожата, костите, колената, зъбите и ушите. При лошите аспекти, те или някои от тях са засегнати. Такива хора страдат от кожни заболявания, рано им се развалят зъбите, често имат счупване на кости. Сакатост в ръцете, краката, гърбица, коленете понякога са изкривени, или в по-напреднала възраст се изкривяват, имат шипове там или при други стави. Имат също притъпяване на слуха. Като характер са всякога критични, недоволни, мрачно гледат на живота, потиснатост, песимизъм. При по-низшите типове са злобни, отмъстителни, с готовност всякога да направят зло на другите и усърдие към доносничество. При добрите аспекти имаме човек, които обича и държи за реда, порядъка. Имат задълбочена мисъл и обикновено са добри математици. Способни са да поемат големи и отговорни задачи, които с успех завършват. В обществения живот се проявяват със своята точност и изпълнителност във всичко. Те нямат отношение към вкусовите възприятия, към всичко, което може да се приеме като храна и затова имат по-слабо тяло, мускулите са в ограничен размер. Мускули за работа, но не и за красота, в отношенията си с хората са коректни и изпълнителни. Могат да бъдат научни и търпеливи работници, дълбоко и с постоянство да изучават и изследват всеки въпрос, поставен пред тях. Разбират добре, че светът пред тях е една съвкупност от загадки, които те трябва да разрешават. При липса на аспекти имаме човек, който няма отношение към реда, изпълнението на задачите, света за тях е блед и безинтересен. ВУЛКАН - УРАН Влиянието на Уран има отношение към нервната система на човека, а това на Вулкан към сърцето. Затова при съвпад, нервната система е много напрегната, което се отразявана сърцето и човека понякога често чувства известни напъни около сърдечната област, които не са опасни. При другите добри аспекти имаме човек със здрава нервна система, спокойно и с търпение да понася каквито и да било случки и изненади. В обществения живот, човекът с добрите аспекти на Вулкан с Уран, ще има резки и неочаквани благоприятни промени. Новостите, оригиналните идеи, за обществена ориентация, работа, служба, професия,, всякога съпътстват човека. При лошите аспекти имаме човек нервен, нетърпелив, с неприятни резки отношения с околните. В обществения живот също имаме резки и неочаквани промени, подтици и понякога странни идеи за промени в професии, работа, служба, които са всякога неудачни. При липса на аспекти имаме човек, в който идейния свят и нервните възбуди са в спящо състояние. ВУЛКАН - НЕПТУН Нептун има отношение към емоционалната природа. При съвпад и добрите аспекти имаме много мил и симпатичен човек, който предизвиква топлото разположение на всички околни, това е особено силно при съвпад. Тези хора са въобще милосърдни, състрадателни, отзивчиви, с готовност любезно да услужат при нужда. Едно топло мило съчувствие лъха от тях. Общественият живот малко трудно го разбират, малко далеч са от материалните интереси, като че ли не се вкопчват в него, макар че своята професия изпълняват с топлота и разположение. За тях е някак безразлично каква професия, работа ще изпълняват и ще имат. При лошите аспекти имаме крайно неотзивчиви хора, без съчувствие, студени, хапливи, остри, без какъвто и подтик за услуга и помощ към околните и хората, с които влизат в контакт. Поддава се на лоши влияния, най-вече в употребата на многото видове опиати - цигари, алкохол, другите чудовищни от този род. Работата си, службата изпълняват с досада - от немай-къде. Всичко това е по-ясно в по елементарните типове. При липса на аспекти имаме човек мекушав, разхлабен, безизразен. ВУЛКАН - ПЛУТОН Плутон има отношение към енергията, твърдостта, волята в човека. При съвпад действа много лошо със своята твърдост, да ограничава, сковава, парализира всичко хубаво и добрите възможности в живота на човека. Периодически отнема на човека възможността за изява, на онова, което Вулкан при аспектите на другите планети дава и носи - за здравето, общественото положение, служби, професии, сполуките в живота. При добрите аспекти - 30, 60, 72, 120, 150 градуса дава на човека много енергия. Енергия блика от този човек, даваща му възможността да бъде издръжлив във всяко направление, устойчив. Човекът с такива аспекти където и да отиде, в каквото и общество да се намери, той вдъхва респект към околните и една необходимост да му се подчиняват. При лошите аспекти, имаме хората, които брутално се налагат, непременно тяхното да бъде, хората с диктаторски похвати. в обществения живот - работата, професията им е свързана с команди и разпоредителност. При липса на аспекти - енергията, устойчивостта, съпротивителната сила са вяли.

3. ПЛАНЕТИТЕ В нашата Слънчева - система имаме 12 планети. Девет от тях са известните, получили в по- ново време имената и символите си. Това са: Меркурий със символа си , Венера - , Земята - , Марс - , Юпитер - , Сатурн - , Уран - , Нептун - и Плутон . За последната планета символът е даден от автора тук. За тази планета нямаме общоприет символ. Две от планетите са все още неоткрити. Едната е между Меркурий и Слънцето, а другата е зад Плутон. И една разрушена планета, която се е движила в орбита между Марс и Юпитер, наречена от древните звездобройци „Фаетон”, т. е. Лъчезарната, за която вече отбелязахме. Според Саабей, планетите в Слънчевата система не са се образували бурно, безредно, в някакъв неопределен период, от нещо материално. Всяка една от тях се е създала от зрънце сгъстена сила на необятният миров силов океан, тъй както на Земята се образуват кристалите - кристалните форми. Знаят ли сегашните учени как се образуват кристалите? Не! Всяко едно зрънце - началото на една планета - за своя растеж и оформяне е приемала силови течения и от небесните образувания в едно от Зодиакалните съзвездия. Планетите са се образували последователно, в един строг определен разумен и хармоничен ред. Като след тяхното образуване, те бавно са се отдалечавали от Слънцето. Така че най-далечната планета, тази зад Плутон, е първата и най-старата. Следват след това и другите: Плутон, Нептун и т. н. Тъй както това става в едно семейство. Ражда се едно дете, след него друго и т. н. Като отначало, както всяко дете, тъй и планетите, имат нуждата за своя живот от по-усърдните и топли майчини грижи. С израстването на детето, то все повече като че ли се отдалечава и по-малко има нуждата и грижите им, докато порасне и стане напълно независимо за своите нужди, от своите родители. Така е с планетите. Да вземем например планетата Плутон, най-отдалечената известна планета. Астрономите са си направили труда на изчислят, че ако имаме един наблюдател на тази планета, то той ще може да види Слънцето, като кръгче с диаметър около 6 сантиметра и температура на неговата повърхнина от минус 220 градуса. Е, какво може да даде това светло кръгче и тази температура, за живот на Плутон, тъй както ние го разбираме? Разумните същества там са намерили други възможности, неизвестни за нас, за да могат да проявят своя живот. Знанието и Мъдростта вечно се постигат! В подкрепа на това становище, Саабей и древните звездобройци са казвали: „Колкото една планета е по-далеч от Слънцето, толкова на нея живеят по-разумни и по-могъщи същества”. Защото, грамадното време от създаването на една далечна планета, способствува за натрупване знание и мъдрост за живота на съществата, които я обитават. Необятният миров силов океан тласка бавно, но сигурно, всяка създадена от Него форма към все по-големи знания, мъдрост, към все по-голямо съвършенство. Ние вече изтъкнахме, че сме в подкрепа на това становище, изразено ясно от великият гений на епохата - Възраждането, Джордано Бруно, който на кладата през 1600 година със сетни сили е извикал: „Навсякъде живот, навсякъде разум”. Създадените мозъчни центрове, както вече отбелязахме, от Звездното тяло на човека - планетните влияния, ни дават възможността да имаме контакт и изява в четирите свята. Първият от тях е Идейният - света на идеите. Възможността на човека да влиза в контакт с този свят му дава възможността да бъде новатор, рационализатор, гениален. Например, имаш някаква задача или видиш нещо, то изведнъж проблясва в тебе възможността, как това може да стане най-добре, или видяното да те доведе до нещо ново, оригинално, неизвестно досега. Падането на ябълката пред Нютона. Това не е нищо друго, освен възможността на даден човек да влезне в контакт с идейния свят. От този свят се черпят всички новости, рационализации, открития. В него непрекъснато се твори, създава се нещо ново и човекът може да открие, да създаде това - ново само ако влезне в контакт с идейния свят. Древните са го изразявали с понятието „огън” — със свят на Огъня. Вторият свят е на мисълта, след като дойде идеята, човекът търси законите, пътищата, по които тази идея ще може да се реализира и даде изгода на човешкия род. Този свят е бил изразяван с понятието „Въздух”. Третият свят е внасянето на живот, чувството, радостта или скръбта в процеса при осъществяването на идеята. Този свят е бил изразяван с понятието „Вода”. И най-после, самото реализиране на идеята в триизмерния свят, усилията и средствата за нейното осъществяване. Той е бил изразяван с понятието „Земя”. И тъй четирите свята, които планетите създават и развиват, а Слънцето - организира и облагородява мозъчните центрове, за да могат все по-пълно и съвършено да проникнат в тези светове. Първата планета от Слънчевото семейство, най-близката, най-младата, галеното дете, намираща се между Слънцето и Меркурий, поради своята изключителна активност на силовите й течения, на влиянието, което Тя дава, древните звездобройци са я наричали „ВУЛКАН”, така и ние ще я наричаме. Тази планета има едно от най-хубавите интересни, и казахме вече - силни влияния върху човека. От астрономите от по-ново време само д-р Лескарбо в 1859 година твърди, че е можел да наблюдава тази планета. А в най-ново време се изнесе съобщение, че италианският професор по астрономия - Бенанди, е открил планета между Слънцето и Меркурий, като я нарича „Фаенца”. Вярно е, че други астрономи не са съобщили за съществуването на такава планета. Но това не трябва да ни дава основанието да отричаме нейното съществувание. Така например в 1876 година големият италиански астроном Скиапарели, по времето на тъй нареченото „Велико противостояние” на Марс, което е станало тогава - то става всеки 15 и 17 години, Марс е бил най- близо до Земята и най-удобен за наблюдение, само на 50,000,000 километра. При тези наблюдения, Скиапарели пръв открива на Марс канали. Други астрономи по това време и доста по-късно не са открили канали. Те просто приеха, че това е било дефект в телескопа или пък тогава е имало някакви смущения в атмосферата на Земята. Но в ново време астрономите видяха вече канали на Марс и с това потвърдиха откритието на великия италиански астроном. Така че и ние ще чакаме потвърждение от бъдещите астрономи за съществуването на планета между Слънцето и Меркурий. Съвременните астрономи, доколкото съм разбрал досега, не са проявили достатъчно желание, настойчивост, упоритост за нейното издирване. Те смятат, че едно тяло по-близо до Слънцето от Меркурий би изгоряло. Това нещо не е вярно, защото близо около Слънцето, в доста разтеглена елипса се движи кометата „Еике”, която в един период от около три и половина години обикаля около Слънцето. Когато тя дойде в Перихелий, т. е. най-близо до Слънцето, тя идва от него само на 600,000 километра. Въпреки това не е изгоряла и продължава да съществува. Голямата комета от 1843 година е минала само на 187,000 километра от неговата повърхнина, като е летяла с една скорост от 586 километра в секунда - тя също е оцеляла. Голямата комета от 1882 година също е минала много близо до Слънцето, и тя не е изгоряла. При движението на Меркурий около Слънцето, когато той дойде най-близо до него - в Перихелий, се забелязват известни смущения в пътя му. Тези смущения астрономите сега ги обясняват с теорията на Айнщайн за относителността, но тази теория не може напълно да ги обясни. Щом е така, тя не е приложима за този случай. Тези смущения се дължат на присъствието на планета, по-близо до Слънцето, както това и при други случаи е било. Друга причина за нейното неоткриване, която наистина в известна степен е голяма, то е, както отбелязват астрономите, че обекти близо до Слънцето много трудно се наблюдават. Телескопът е трябвало да има някакви специални приспособления, за такива наблюдения. Има и друга причина, за да е мъчно нейното откриване, за което нещо по-долу ще отбележим. За съществуването на тази планета, нека се спрем на математичните изчисления, прилагайки някои от интересните закони в астрономията. На първо място, поменатият вече закон на Тициус Боде - Законът за дистанциите на планетите до Слънцето. Използвайки тази схема от числа, дадени от закона, то правим едно разширение, като вземем още един член наляво от нулата, които ще бъде минус три. Следвайки правилата на този закон, прибавяме 4 и ще получим единица. Делена тази единица на десет, ще получим - една десета от астрономическата единица, което е равно на 14,960,000 километра или кръгло 15,000,000. На такова разстояние от Слънцето ще се намира планетата „Вулкан”. Навярно някой би запитал, на какво основание е взето член наляво от нулата. Първо, астрономите не са обяснили основанието, на което е взето нулата в тази поредица от числа, която те приемат за геометрична прогресия, но нулата не може да бъде член на такава прогресия. Второ, приемайки за член минус три, то за краен резултат получаваме реалното число плюс единица и накрая също реалното число една десета. Втори член наляво, който би бил минус шест, не можем да вземем, защото за краен резултат ще получим отрицателно число. Основоположникът на съвременната механика Йохан Кеплер е дал три основни закона. Третият от тях гласи, че: Разстоянието на всяка планета до Слънцето в трета степен е равно на времето, за което планетата ще обикаля около Слънцето във втора степен. Използвайки този закон, ние ще можем да пресметнем, че планетата Вулкан ще обикаля около Слънцето за около 36 земни денонощия. Изразено алгебрически, то е една десета от нашата година. Ако използваме най-голямото отклонение, което Меркурий има от Слънцето което е изчислено на 28 градуса, ние също ще можем да пресметнем, че Вулкан би правил от Слънцето едно отклонение най-много от 6 ÷ 7 градуса. Известно е обаче, че Меркурий, заедно с Марс и Плутон, имат за свои орбити най-разтеглени елипси, което от гледище на астрологията дава някои неблагоприятни техни влияния, което подробно ще разгледаме. Пак от гледището на астрологията, изхождайки от влиянието на Вулкан, които са особено благоприятни, ние ще стигнем до извода, че неговата орбита е окръжност или близка до окръжността. Това ще ни даде основанието, че отклонението, което Вулкан прави от Слънцето, ще е по-малко от изчислените. Това нещо също прави откриването му. От астрологията е прието, че всяка планета, която може да дойде на такова разстояние до Слънцето, се приема, че тя е в „Съвпад” с него. Затова, когато определяме от таблиците за дадено място и време положението на Слънцето, ние всъщност определяме и положението на Вулкан, затова място и време. Тогава съвсем погрешно приемаме, че Слънцето е дало съответните качества, способности и събития за дадения човек. Всъщност тези данни са от планетата Вулкан. Отбелязахме, че Слънцето има много по-голяма и благородна задача за планетите и човека, Влиянието на Слънцето от гледището на Астрологията на Саабей не може да се отъждествява с влиянието на една планета. Имайки тези данни за Вулкан, то простите пресмятания ще ни доведат до извода, че температурата на неговата повърхнина няма да бъде по-малка от 1600 градуса. При такава температура, както минералите, така и металите, ще бъдат в светещо състояние - огнетечна маса. Това значи, че Вулкан ще свети, затова, когато той ще преминава в своята обиколка пред диска на Слънцето, гледан от Земята, няма да можем да го видим като черно кръгче, както това имаме при преминаването на Меркурий и Венера. Това е най-голямата причина за да не се открие досега Вулкан. Влиянието на планетата Вулкан върху човека, поради своята активност, е особено ясно изразено във всичките четири свята, за които споменахме. Тази планета е създала мозъчните центрове, между двете хемисфери на главния мозък, пред „Пинеалната” жлеза. Когато тези центрове са добре развити, влиянието на Вулкан е силно. Имаме едно оптимистично гледане на живота, на всяко нещо в света. Дава на човека възможността той да се чувства като една ясно изразена величина, напълно оформено същество е Самосъзнанието, както някои идейни течения го наричат чувството „A3 СЪМ”, да се изтъква и подчертава в обществото, достойнството. Да се видят и разберат неговите качества от всички. Силовите течения на Вулкана активират действията - влиянията на всички планети и Луната, с които тези течения влизат в контакт или както се казва в „аспект”. Какво нещо са аспектите? Аспекти имаме тогава, когато между планетите, включително и Луната, имаме следните ъглови разстояния: Нула градуса - когато два члена от Слънчевото семейство са на едно и също място по небесната сфера, гледани от Земята. Този аспект се нарича „съвпад” и се бележи със символичния знак кръгче с наклонена чертичка . Ъгловото разстояние от 30 градуса се нарича „полусекстил” и се бележи с чертичка и ъгълче отгоре . „Полуквадрат”е от 45 градуса, бележи се с прав ъгъл . От 60 градуса се нарича „секстил” - бележи се със звездичка . От 72 градуса и се нарича - „пентоъгълник” - бележи се с остър ъгъл нагоре . От 90 градуса се нарича „квадратура” - бележи се с квадратче . От 120 градуса се нарича „тригон” - бележи се с равностранен триъгълник . От 135 градуса се нарича „квадрат и половинка” – бележи се с квадрат и ъгълче в него . От 150 градуса - нарича се „квинконция” - бележи се с чертичка и ъгълче отдолу . И най-после от 180 градуса се нарича „опозиция”, бележи се с две кръгчета съединение отсечка под наклон . Това са ъглите на всички кристални форми, които имаме по Земята. Аспектите носят сила, възможности за изява в условията, при които човека ще се намери през живота си. Те определят също вида и израза на човека, които най-добре са изразени по лицето и ръцете. Това се дава в две направления - благоприятни, когато подтикът е да се обединява, създава, твори, стремеж за прогрес, топъл, сърдечен контакт с другите и благоприятните условия, при които човека ще се намери през живота си. При такъв случаи формите, размерите на частите и органите по лицето, са особено хармонично устроени с мек и приятен израз за гледане. А по ръцете, отделните части - длани, пръсти, нокти, кожа, линии са също добре оформени (Виж от автора неговите трудове: „Главата и лицето като израз на човешката природа” и „Ръцете като израз на човешката природа”), И другото, противоположното, неблагоприятното, което тласка да разединява, руши, спъва прогреса на човека, склонност към разправии, заядливи, неприятни отношения към околните и лошите условия в живота. А когато няма аспекти, тогава имаме една пасивност, липса на възможност на онова което планетните влияния носят да се изрази. Благоприятните аспекти са: полусекстил, секстил, пентоъгълника, тригона и квинконцията. Неблагоприятните са: полуквадрата, квадратурата, квадрат и половина, опозицията. За съвпада, които е най-силният аспект, ще разгледаме за всеки отделен случай при различните членове от Слънчевото семейство. Аспектите ги делим още и по сила: Силни са съвпада, квадратурата, тригона, опозицията. Средни са - секстила, пентоъгълника, квадрат и половина, квинконцията. Слаби са: полусекстила и полуквадрата. Когато аспектите са точни: 0, 30, 45, 60, 72, 90, 120, 135, 150, 180 градуса, те се изявяват в своята най-голяма сила, особено, ако планетите и Луната се намират точно или съвсем близо до границите между домовете, на резките, които ги разграничават, затова вече отбелязахме или поне едната от планетите да е там. Точните аспекти, не само дават ясно изразени качества, способности, но и известни ефекти, събития в живота на човека. С промяната на точността, силата на аспекта бързо намалява. Отклонението, до което един аспект все още действа е: за слабите - полусекстил и полуквадрат до 2 ÷ 3 градуса. Например за полусекстила от 28 до 33 за полуквадрата от 43 до 48. За средните - секстил, пентоъгълника, квадрат и половина и квинконцията – до 4 градуса. За силните - съвпада, квадратурата, тригона, опозицията до 7 ÷ 8 градуса. Когато обаче аспектите са между Вулкан и Луната и другите членове от Слънчевото семейство, тогава отклонението може да бъде до 10 градуса. Планетата Вулкан, според Саабей, е получила подкрепа за своето образуване и оформяне от Зодиакалното съзвездие „ЛЪВ”. В това съзвездие с просто око могат да се видят около 70 звезди, но общо взето те слабо се забелязват, не защото са слаби, а защото са отдалечени. По този начин до нас идват съгласно „Доплеровият принцип”, силовите течения от тях с по-къси вълни, които оказват могъщо въздействие, предимно на по-горните мозъчни центрове. Оттам и силното и благоприятно въздействие на това съзвездие върху планетата Вулкан. Това особено много се подсилва от могъщите слънца в това съзвездие, известни с името „РЕГУЛ” от първа звездна величина и „ДЕНОБЬЛ” от втора. Регул е ярко величаво и много интересно слънце. То е около три пъти в диаметър пo-голямо от нашето Слънце. Температурата на повърхнината му е измерена на 14,000 градуса, докато нашето Слънце има само 6,000. Благодарение на тази висока температура, повърхнината му е бяла. Физическите особености, които Регул има със своя размер, цвят, температура и намиращите се в това съзвездие и другото величаво слънце „Денобьл”, а също така и многото двойни слънца, особено Галактиката, която има в това съзвездие, са дали на планетата Вулкан много ценни качества, които той чрез своето влияние предава на човека, когато мозъкът му е добре устроен. Една царственост, величава осанка, замах, възможности да ръководи, като всякога да намира правилното и лесно разрешение на задачите, който ще срещне, контакт с идейния свят. Саабей и древните звездобройци са разбирали много добре силовите течения, които изтичат от това съзвездие и затова като символ на него, са поставили красивата и величава осанка на гривестия Лъв. Те съвсем правилно са определили, че под това съзвездие, под ярко изразеното влияние на Вулкан се раждат царе и затова на най-яркото слънце са дали името Регул, което значи Цар. Това съзвездие създава у планетното влияние на Вулкан и стремежа към ГОСПОДСТВО. Всяка една от планетите и Луната, както споменахме, дават, както изразени вътрешни качества, така и външния физически образ, които той ще има ярко изразен по лицето и ръцете. Този израз, както единият, така и другият, може да бъде даден в две направления, добри и лоши. Това в подробности ще разгледаме при всеки отделен случай с аспектите. Всяка жива форма е завършек на едно еволюционно минало, завършек на цял ред усилия на една творческа мисъл, чувство, действие. Те именно създават формите. Съвършенството на една форма, определя онова стъпало на развитие, на което са се намирали мисълта, чувството и способността за творчество. Най-завършеното и хармоничното във форма и съдържание, принадлежат на най-напредналите същества по пътя на еволюционния процес. Човекът от всички живи същества, има най-добре изразена тази вътрешна природа. Когато тя е организирана и облагородена, е способна да създаде и най-съвършеното по форма тяло. Да може човек да чете по формите на едно тяло: ще рече да разбира, естеството и силата на планетните влияния. Ако пък разбира, силата и естеството на планетните влияния, то ще разбира и самия човек, неговите форми по тялото, по лицето. Така и психичното му съдържание, също условията, които ще има в живота си - пътят, по който ще върви. Човекът в пасивно състояние е едно нещо, а когато се даде възможността да се проявяват планетните влияния в двойника му, тогава той ще бъде нещо по-друго. Това става, когато се намери при неблагоприятни ти благоприятни условия, които сьздават силна възбуда - напрежения. Тогава всички планетни течения, дават своя израз, проявява се целокупния човек. По-далечните планети имат по-задълбочено и по-устойчиво влияние, което по-бавно дава своя израз. Всяка една планета и Луната, освен вътрешните качества на човека, дават и характерни типове хора. Оттук и дванадесетте типа. Вярно е, че съвсем чисти типове рядко се срещат, защото и другите планетни влияния оставят белези по израза на човека, но все пак някои от планетите при по-специални положения, за които ще упоменем и аспектираност, дават своя очебиещ израз. Създаването на едно добре оформено звездно тяло, способно да създаде пълноценни мозъчни центрове, готови да приемат цялостните, организирани и благородни влияния на всички планети, които ще дадат пълноценния човек, е един бавен, продължителен процес в периодите на многото прераждания. Доколко този процес и до каква степен е стигнал, ще се разбере още при раждането на човека, при съставяне на хороскопа. А също тъй и малко след раждането. Ако главата на детето - черепа, рано започне да се втвърдява, то роденият човек е с посредствени качества. При такива деца, черепът и изобщо главата все пак бавно нараства и ако към 25 ÷ 30- годишна възраст черепът достигне измерен от корена на носа, през главата до края на задната тилна кост към 22 ÷ 23 сантиметра и обиколката на главата около веждите и ушите, но не върху тях, не надмине 33 ÷ 35 сантиметра, то имаме крайно изостанал човек. В такъв човек силовите течения на планетите и Луната все още не са създали и оформили мозъчни центрове, способни да приемат техните по-ярки влияния - само най-примитивните, и то до Марс. Когато тези размери са: първият е към 36 ÷ 37 сантиметра, а вторият 56 ÷ 57, то имаме вече създадени пълноценни мозъчни центрове, способни да приемат изцяло техните влияния. Оттам нататък Слънцето има своята задача все повече да организира и облагородява мозъчните клетки. При добре оформено звездно тяло, при добър хороскоп, главата на детето бавно се втвърдява, имаме едно хармонично уголемяване в размери и форми на отделните части и органите по нея, като заемат правилни размери и разпределения. Лицето е мило, симпатично, приятно за гледане, вдъхва разположение и обич у всички. При такъв случай, ето как върви и самото развитие на главата, посочено в долния чертеж. Пълните планетни влияния създават добре оформени мозъчни центрове, когато те се възбудят - имаме силно прииждане на кръв в тях и в резултат едно тяхно разширение, което напъва на черепните кости и главата се разширява. Това разширение има отнапред даден разумен предел, той не може непрекъснато да се развива. Този разумен предел отнема възможността на главата рано да се втвърди, когато планетните влияния са ясно изразени. При благоприятни аспекти това разширение и оформяне на черепа и лицето е хармонично, меко, приятно за гледане. При неблагоприятните аспекти, разширението и оформянето на черепа и лицето са по-остри, дисхармонични и неприятни. Този процес на бавна промяна е през целия живот на човека, като колкото животът му е по-бурен и разнообразен, толкова и промените са по-ясно изразени и в добрия и в лошия смисъл. На стари години, когато активността на мозъчните центрове намалява, тогава интересите на човека се притъпят, променя се и главата, като бавно намалява. При раждането на детето, най-първо се изявяват силовите течения на Луната, която създава и оформя мозъчните центрове и на стомашната система. Те именно тласкат детето към ядене, нуждата и необходимостта да се нахрани. Идват след това тези на Меркурий, при които детето проявява интерес и внимание към всичко, което го заобикаля. На Венера - чувствата, Любовта. Следват и тези на Марс, жаждата, подтика към активност, движения, а в някои случаи при лоши аспекти, да руши и прибягва към жестокости. Ако Звездното тяло е оформило мозъчните центрове, създадени и от другите планети, то постепенно по-късно се проявяват и способностите, пък и всичко друго, което те дават. В сегашното развитие на човешкия род, големият дял от хората поради още недобре оформени мозъчни центрове от Звездното тяло, ръководещи по-висшите прояви на човека, а едва са се пооформили тези на Луната, Меркурий, Венера и Марс, и то в своят елементарен стадий. И наистина стремежите на тези хора са предимно в удоволствието от яденето, пиенето, удоволствията, които добре развитият стомах дава. Следват стремежите за личната изгода, интересът във всяка работа за лична полза, което е влиянието на Меркурий, Жаждата от чувствени наслади, дадено от влиянието на Венера. И после стремежът към запазване на всичко придобито, а при лоши аспекти, придобиване по нереден начин. Подтиците и стремежите, които другите планетни влияния дават, се срещат по-рядко при хората. Когато лошите аспекти се изразяват в даден човек, те събуждат у нас неприятна резервираност към него. Но ние трябва да разбираме, че той е в един процес на развитие, на усъвършенстване и това трябва да ни даде подтика, макар и такъв, да му помогнем, като се разположим към него, защото само добрите чувства дават възможността за помощ. Изобщо, дълбокото познаване на човека се предхожда от добри чувства към него. Колкото човек по-добре вижда и разбира несъвършенствата, толкова по-добре вижда и разбира съвършенствата. Задълбоченото и всестранно разбиране на човешката природа, била тя добра или лоша, ни дава възможността за придобиване на знания и мъдрост, за прогреса по пътя на еволюцията. От гледището на астрологията, човешкият род в сегашния си стадий на развитието си, все още не е достатъчно развит, не е завършен, не е красив. Известният изтъкнат и талантлив художник Рьорих, с много тънък усет и разбиране за съвършенството, с рядко умение е изобразил два човешки образа, отбелязани като МОРИЯ и ХУТХУМЕ. Но такива съвършени човешки типове къде се срещат? Такива в далечното бъдеще ще бъдат хората, по пътя на своята еволюция и ще бъдат, да диша от тях съвършенството.

2. ЕЛЕМЕНТИ НА АСТРОЛОГИЯТА Време и домове Време и Домове. Времето и мястото на раждането са важни елементи в астрологията. Изтъкнахме, че разположението на Слънцето, Луната, планетите и зодиакалните съзвездия за дадено време и място по небесната сфера е същото, каквото е и в двойника на човека - Звездното му тяло в момента на неговото раждане. Според това разположение се разбира самият човек - неговите качества, способности, устрема за изява, а също й условията, при които ще се намери той през този си живот. Това нещо се дава от силовите течения, които имаме от членовете на Слънчевото семейство, зодиакалните съзвездия и взаимоотношенията между тях. Разположението на Слънцето, Луната, планетите и зодиакалните съзвездия го вземаме от астрономически таблици, наречени „Ефемериди”. Като начертаем тази звездна карта, ние получаваме тъй нареченият „хороскоп”. Думата „хороскоп” е гръцка дума и значи карта за предсказване. Тази карта се прави за дадено място и време. С други думи, за да се начертае хороскопа, трябва да имаме географските координати на мястото, където даденият човек се ражда. Тези географски координати са дадени от пресечната точка на съответният меридиан и паралел за даденото място и я намираме по географските карти. Всяко място на нашата планета си има свое време, а времето се приема като интервал между две събития. Едно важно и ясно изразено събитие, по което можем да определяме времето, е изгрева на Слънцето. Това изгряване за различните точки на Земята е различно, следователно и времето за отделните места по Земята е различно. За улеснение на човешкия род, за да има единство за времето в дадена област, държава, учените са разделили земното кълбо на 860 сектора с плоскости, минаващи през двата полюса - северният и южният. Окръжностите, които се получават от пресичането на тези плоскости със земната повърхнина, се наричат меридиани, а самите частици, които те отделят помежду си - градуси. И на паралели, които са окръжностите получени от пресичането на плоскости, успоредни на екватора и започващи от него. Тези плоскости секат повърхнината на Земята на север и на юг от екватора в 90 успоредни кръга, като тези на север дават северната ширина на даденото място, а на юг - южната ширина. Понеже градусите обхващат малки области от Земята и една държава би включила няколко градуса, а оттам и различни граждански времена, което би създало неудобства. То учените са взели сектори от по 15 градуса, като местата, които тези сектори включват и обхващат, да имат едно време по часовника, тъй нареченото гражданско време. Всяка една от държавите приема да има времето по този именно сектор, което обхваща територията й. Големите държави, които заемат по няколко сектора от по 15 градуса, имат различни граждански времена. За съставянето на хороскопа е важно не гражданското време, времето, което часовниците показват, а точното време за мястото, където е станало раждането, тъй нареченото „местно време”. Как се получава то? Известно е, че Земята се завърта около своята ос за 24 часа. Следователно, всяка точка от нейната повърхнина изминава 360-те градуса на тази окръжност за тези 24 часа. За да можем добре да пресметнем местното време за дадена точка, трябва да пресметнем времето, което тази точка ще измине един градус. Затова делим двадесетте и четири часа на 360. Обръщаме двадесетте и четири часа в минути, което прави 1440, делено на 360, ще получим 4 минути. Значи един градус се изминава за 4 минути. Ако рожденото място се намира на запад от меридиана, по който е определено гражданското време, както е например у нас в България, където гражданското време е определено по 30-тия меридиан, то изчисляваме колко градуса на запад има рожденото място. Броят на градусите умножаваме по четири минути и полученото число изваждаме от гражданското време, тъй като точките на запад имат по-ранно време. Така например град Перник се намира на 7 градуса по-на запад от 30-я меридиан, по които е определено гражданското му време. Местното време ще получим като извадим от гражданското 7 по 4 = 28 минути. За София, местното време е изчислено с 27 минути по-рано. За всеки град, селище, за да определим местното време, търсим меридиана, на който се намира това място и пресмятаме по указаният метод. В България всички градове и селища се намират все на запад от 30-тия меридиан. Затова всякога от гражданското време вадим полученото от пресметнатото време за меридианите, които отстоят от 30-тия. Ако мястото се намира на изток от меридиана, по които е определено гражданското време - времето на часовника, то изчисленията, които се направят за броя на меридианите до часовниковия, се прибавят към гражданското време, за да получим местното време. Освен гражданското и местно време имаме и тъй нареченото „звездно или сидерално време”. Понеже и Слънцето се движи, и то не може да ни даде едно постоянно време, затова астрономите приемат времето, което се определя от пролетната и есенната равноденствена точка. Времето, което определят тези точки, дават тъй нареченото звездно или сидерално време. В някои ефемериди е взето времето определено от пролетната равноденствена точка, а в други-есенната. Звездното време е дадено за всеки ден, като за онези таблици, където то започва от пролетната равноденствена точка, това време е дадено за 12 часа на обяд. Ако пък е взето есенната равноденствена точка за начало на звездното време, то това време за нула часа през нощта - началото на денонощието. Затова, когато звездното време започва от пролетната равноденствена точка, дадено за всеки ден в 12 часа на обяд, то, за да получим звездното време за момента на раждането, трябва, когато раждането е станало преди обяд, времето до 12 часа на обяд трябва да се извади от сидералното време дадено за този ден, за да получим сидералното време за мястото на раждането. Пример - да приемем, че даден човек е роден на 5 декември 1928 година в 10 часа преди обяд в София. Местното време ще бъде 9 часа и 33 минути. От сидералното време за този ден, което е 16 часа и 56 минути ще извадим разликата време от местното време до обедното, което е 2 часа и 27 минути, и за сидералното време за момента на раждането ще имаме 16 часа и 56 минути минус 2 часа и 27 минути, което ще даде 14 часа и 29 минути. Ако пък човекът е роден в 2 часа следобед, то за София местното време ще бъде 1 часа и 33 минути. Тогава разликата от обедното време до местното време, равно на 1 час и 33 минути, прибавяме към сидералното време за този ден, за да получим сидералното време за момента на раждането, което ще е 16 часа и 56 минути, плюс 1 час и 33 минути, ще даде 17 часа и 89 минути, което прави 18 часа и 29 минути. Ако началото на сидералното време започва от есенната равноденствена точка, то часовете на местното време прибавяме само към даденото за деня сидерално време и получаваме сидералното време за мястото и времето на раждането. Пример - даден човек е роден на 5 януари 1981 година. Сидералното време за този ден е 6 часа и 58 минути. Да приемем, че този човек се е родил в 18 часа гражданско време в София. Местното време ще бъде 17 часа и 33 минути. Тези часове прибавяме към сидералното време за този ден и получаваме 6 часа и 58 минути плюс 17 часа и 33 минути, и ще получим 23 часа и 91 минути, което е 24 часа и 31 минути и ще даде 0 часа и 31 минути. Определянето на Сидералното време за момента и мястото на раждането е много важно, защото то ни дава възможността за даден географски паралел, за дадена географска ширина да имаме разположението на дванадесетте зодиакални съзвездия и в тях Слънцето, Луната и планетите в дадените домове. Домовете не са нищо друго, освен дванадесетте сектора в плоскостта на земната орбита. Целият този кръг се разделя от хоризонталната и вертикални линии на четири дяла, като във всеки дял влизат по три сектора - домове. Хоризонталната линия в източния си дял, определя изгрева, а западният - залеза на Слънцето, Луната и Планетите. Точката на изгряването наричаме „Асцендент”, а тази на залеза „Десцендент”. Вертикалната линия определя най-високата и най- ниската точки, в които идват членовете на Слънчевото семейство. Най-високата се нарича „Зенит” или „Медиум целии”, а най-високата „Надир” или„ Имум целии”. Дванадесетте дома започват от източния хоризонт, като първият дом е под хоризонта и е една дванадесета част от окръжността или една трета от първия дял. Вторият дом е втората дванадесета от целия този кръг, или втората третинка от този първи дял. Третият е третата дванадесетинка, или последният дял от първия сектор. Следват другите домове по същия начин. Четвъртият е четвъртия сектор от кръга или първият от втората четвъртина и т. н. Саабей и древните звездобройци - неговите ученици - са разглеждали Земята като кристал с 12 петоъгълни стени, притежаващ свойствата на всеки кристал. Този кристал - Земя, изразен върху една плоскост, са казвали Те, дава дванадесетте сектора - домове. Известно им е било, както и сега е известно, че ако върху един кристал, внесем някакви промени, чрез въздействие, като например налягане, температура и ред други, то по ръбовете и върховете на кристала започват да изтичат сили. Тези ръбове на кристала Земя не са нищо друго, освен чертите, които разделят домовете, техните граници, а върховете са, когато на границата между два дома, на самите черти имаме началните градуси от нула до към два или три на някое зодиакално съзвездие. Когато Слънцето, Луната или някоя от планетите се намират на ръба, на границата между два дома, то със своите силови течения възбуждат кристала Земя и в звездното тяло на човека, действието им е по-силно. Още по-силно е, когато на тази черта, на този ръб на кристала се намират началните градуси на някое от зодиакалните съзвездия. Колкото обаче Слънцето, Луната и планетите се намират по-навътре от чертите, от ръбовете на дома, толкова тяхното влияние повече отслабва, като в средата на дома то е най-слабо. Разположението на Слънцето, Луната и планетите във всеки дом си има своето специално значение. Техните силови течения действуват в различни области на човешката изява. Да започнем от първия дом. Когато Слънцето, Луната или която и да било планета се намира в първия дом, те имат въздействието върху физически образ, върху неговият външен вид и психичната му нагласа. Всеки един член на Слънчевото семейство създава свой специален тип. Този тип, разбира се, според, както вече отбелязахме, ще бъде по-ясно изразен, ако те са близо до Асцендента. Чистите типове, създадени от всеки член на Слънчевото семейство, рядко се срещат, защото и другите членове на това семейство действат със своите течения и дават своя принос в изграждането на самия човек. Но общо взето, при случаи, които ще споменем, някои от членовете на слънчевото семейство дават ясно изразен своя тип. За да можем, обаче, да имаме по-ясна и пълна представа за онова, което един член от Слънчевото семейство може да даде като външен образ - тип и психическо съдържание на даден човек, то трябва да познаваме всичко онова, което астрономията може да ни даде за всеки един от тези членове, защото отбелязахме, че всяко нещо е израз на сили, които са го създали. Тези сили, както създават, също така и изтичат от даденото тяло, като въздействат със своите качества и напрежения. Щом е така, то по обратен път ще можем от създаденото да определим естеството, характера и напрежението на силите, който са създали всичко в дадено тяло. Какво представлява Слънчевата система и какво всеки един член от нея има, трябва да знаем, за да изходим от това, какво всеки един от тях може да даде. Да започнем от Слънцето. То е най-близката до нас звезда и е от най-голямо значение за живота на Земята й планетите, на първо място като динамичен център. Вълнообразните трептения, изхождащи от Слънцето, все още не са напълно разбрани в своето богато и пълно разнообразие, от сегашния човешки род, достигащи както до Земята, така й до всички планети от Слънчевото семейство й ги обхваща като една жизнена сфера. Така че те и ние на Земята, може да се каже, че живеем в Слънцето, потопени в тези могъщи струй от силови трептения. За Земята, трябва да приемем по безспорен начин, че без Слънчевата радиация, като най-важен източник на енергия, животът в тази му форма, която имаме засега, е невъзможен. Всички изключително благоприятни условия, които то дава на Земята и животът на нея, ще трябва да приемем, че са изразна един високо организиран сеят. Саабей и древните звездобройци са приемали, че Слънцето е седалище на същества с изключителна интелигентност, мъдрост и възможности, за които ние и представа нямаме. Те имат за задача да пазят, управляват, организират и облагородяват, както самите планети, членове на това семейство, животът на тях, така и звездното тяло - двойника на човека. Такова схващане и разбиране е имал и един от най-великите Астрономи на човешкия род от края на 18 и началото на 19 век, който в 1781 година откри планетата Уран и два от неговите спътника, открил е също и два сателита на Сатурна. Като е наблюдавал петната по планетата Марс, е изчислил продължителността на нейното завъртане около своята ос. Направил е още много открития по небесната сфера. Ето какво казва този гениален астроном за Слънцето: Слънцето е твърдо тяло, студено кълбо, подобно на Земята. Херел предпазливо отбелязва, че може би то е населено. Около това кълбо има два слоя от облаци, продължава той, външният, от който е необикновено горещ, а вътрешният хладен, По външния слой - „фотосферата” - се появяват петна. Какво са всъщност петната? Самото петно представлява един диск, който се състои от централното ядро, което е тъмно, и полусянка около него. Те не са нищо друго, освен дълбоки кладенци, подобни на фунии в тази облачна обвивка. През тези отвори ние можем да видим повърхнината на централното кълбо, а полусянката около ядрото са стените на тази фуния. Правилността на това схващане за петната се потвърждава от тъй нареченото явление на Вилсон. То е, че когато почти кръглото петно е в центъра на Слънчевия диск, ядрото заема централно положение в полусянката. Когато обаче петното се приближи към края на Слюнчения диск, тогава то добива перспективно елипсовидна форма, като частта от полусянката, която е по-близо до центъра на Слънчевият диск, става все по- тясна. За сегашните учени, естеството на петната и причината за тяхното появяване вьрху фотосферата, още не са напълно изяснени. Саабей и древните звездобройци са приемали, че тези петна са наистина отвори към централното ядро - самото Слънце, чрез които отвори великите разумни същества, обитаващи ядрото, изпращат могъщи силови течения, даващи подкрепа и живот на планетите. Централното ядро не е тъмно, то е такова само поради контраст, по отношение на голямата яркост на фотосферата - повърхнината, която ние виждаме на Слънцето, изглежда така. Установено е, че яркостта на Слънчевия диск е 500,000 пъти по-силна от яркостта на Лунния диск при пълнолуние. Измерено е също, че яркостта на петната са 500 пъти пo-светли от диска на Луната пак при пълнолуние. Това съвсем ясно показва, че централното ядро не е тъмно, това твърдо кълбо - самото Слънце - не е тъмно. Петната не са студени. Докато температурата на фотосферата - Слънчевата повърхнина е към 6000 градуса, то температурата на петната се измерва към 4800 градуса. Освен това, установено е по безспорен начин, че от петната изтичат и са източник на непонятни за нас по своето могъщество силови течения, определени от учените сега като „магнитни”, Могъщи източници на сили са тези отвори. Изобщо петната са израз на изключително голяма Слънчева активност, за която в резултат ние хората на Земята констатираме само малко нещичко. Тогава имаме по-голямо плодородие, по-голяма активност на живота. Те съвсем не са някакви втвърдявания, изстинали, мъртви области по слънчевата повърхнина. Като плод на тази слънчева активност имаме също и наречените „протуберанси”, които не са нищо друго, освен могъщи изригвания на огнени езици, достигащи често пъти стотици хиляди километри дължина. Имаме също и други образувания по Слънчевата повърхнина - фото- сферата, тъй наречените „факули”, които подобни на оризови зърна в размери на стотици километри се появяват и изчезват в периоди от секунди, подобно на вряща оризова каша. И какви ли още не непознати на нас. Цялата тази Слънчева активност дава като резултат могъщи струи от силови ядра, които пътуват с много хиляди километри в секунда, отивайки до всички планети на Слънчевото семейство, за да изпълнят своите задачи. Ние трябва да приемем по един безспорен начин, че природата е изключително разумна и че всичко, каквото става с нея, е с цел, смисъл и определена задача. И тук в Слънцето всичко, което То дава е с разумна цел за разумен резултат. И всичко това да се приеме, че е плод на някаква каша от газове и течности, е напълно неприемливо. Още един път подчертаваме и трябва добре да се разбере от онези, които ще изучават астрологията, че целият този висш разумен свят - Слънцето - има за задача да организира и облагородява, както самите планети, така и техните силови течения - влиянията им, които създават мозъчните центрове в главния мозък на човека. Защото, колкото по-добре са развити и облагородени мозъчните центрове в даден човек, толкова той по-пълно и правилно приема силовите течения, идващи от планетите и Луната. До каква степен са развити и облагородени мозъчните центрове в даден човек, това ни дават науките за черепа - „Френологията” и тази за израза на лицето. Те са помощни науки на астрологията. Така например, ако измерим разстоянието от корена на носа, до задната тилна част на черепа и получим около 23 сантиметра и след това измерим обиколката на главата над веждите, покрай ушите, но не и върху тях на даден човек и получим около 33 сантиметра, то ние ще имаме пред нас един крайно примитивен човек, при който едва сега се оформят мозъчните центрове, а много от тях, особено тези в горната част на мозъка, са едва в зародиш. При това положение, този човек е в своя начален стадий на своето развитие. Планетите все още не са създали и оформили мозъчните центрове, способни да приемат пълноценно тяхното влияние. И ако все пак нещичко приемат, то самите мозъчни центрове реагират и създават съвсем примитивни подтици. За да имаме един пълен израз на планетните влияния, което ще се получи от добре развити и оформени мозъчни центрове, трябва разстоянието от корена на носа до тилната част на черепа да бъде около 36 сантиметра и обиколката на главата да е около 56 сантиметра. Това ще ни даде сравнително добре развит мозък, способен да приема пълното планетно влияние. Но трябва да знаем и самото качество на мозъчните центрове. Доколко те са облагородени от силовите течения на Слънцето. Това нещо ще разберем от израза на лицето и органите, разположени там - чело, вежди, очи: нос, скули, устни, уста, брада, уши. По тези органи и самият им размер ние ще разберем доколко Слънцето е облагородило мозъчните центрове в човека (виж написаният от автора труд, озаглавен - „Главата и лицето като израз на човешката природа”. Ако внимателно разгледаме Слънчевата система, то ще се убедим по един безспорен начин, че в нея цари значителен безпорядък. Няма единство, хармония в законите, които управляват членовете в това семейство. Най-напред е установено, че всички планети се движат около Слънцето по елиптичен път и траектории, като всички те за различните планети са различни. Едни са по-близо до окръжността, други са повече или по-малко разтеглени елипси. Знае се, че елипсата е крива, затворена с два центъра или както още ги наричат – фокуси. В единият от фокусите се намира Слънцето, а в другият? Това ще разгледам по-нататък. Когато дадена планета се движи по такава крива, то съгласно вторият закон от небесната механика, дадени от Йохан Кеплер, според които: радиус-вектора, или отсечката на разстоянието от планетата до Слънцето - за равни времена, ще опише равни плоскости. Това ще рече, че планетата около Слънцето ще се движи неравномерно, ту по-бързо, ту по-бавно. Когато е близо до Слънцето - ще се движи по- бързо, а когато е по-далеч - по-бавно. Защо е необходимо това? Би трябвало орбитите на планетите да бъдат окръжности, като най-съвършената равнинна фигура, което нещо носи изключителни предимства за всяка една от тях. Така са приемали древните звездобройци. Осите, по които се въртят планетите, са с най-различен наклон, по отношение плоскостта на еклиптиката. А би трябвало да бъдат перпендикулярни, което нещо носи изключителни предимства за всяка от тях. Какви изключително благоприятни предимства биха донесли кръговите орбити и перпендикулярните оси? Това нещо най-добре бихме разбрали от нашата Земя. Легендите, от какъвто род и характер да са те, всякога в своята основа имат нещо, което е било, което е станало, някакъв факт - събитие. Така например да вземем легендата за „рая”, в който човек е бил поставен - условия, изключително благоприятни за живота, въобще и пo- специално за човека. И наистина, ако Земята би имала кръгова орбита и изправена ос, то климата на нея ще бъде възможно най-благоприятен - райски. Ще има вечна пролет, такова време, каквото имаме през най-хубавите майски дни. Че наистина Земята е имала изправена ос и кръгова орбита и с това такъв благоприятен климат, показва намерените в Антарктида - Южният континент - въглищни пластове и вкаменени дървета. Това съвсем ясно говори, че там някога е било топло и условията за живота са били напълно благоприятни. След наклоняването на земната ос и разтеглянето на нейната орбита в елипса, идват и зимните условия, хлад, мраз, даващи неблагоприятни климатични условия за живота, в тази му форма, която имаме тук на Земята. Такива неблагоприятни промени имаме основания да приемем, че са станали и за всички планети по Слънчевото семейство, като едни от тях са претърпели по-малки, други по-големи промени. Околоосното въртене на всички планети също е в безпорядък. Едни се въртят пo-бързо, други по-бавно. Освен това, едни от планетите се въртят от запад към изток, а други обратно - от изток към запад, каквито са Венера и Уран. По отношение на дистанциите на планетите до Слънцето, също имаме нередности, липса на единство, закономерност в тяхното разположение. В Астрономията е известен тъй нареченият закон на „Тициус-Боде”, който закон определя средните разстояния на планетите до Слънцето. Този закон е една хармонична поредица от числа, нещо като геометрична прогресия, с изключение на първия член, които е нула, а нулата не може да бъде член на геометрична прогресия. Ето и самата поредица, като за единица разстояние е взето средното разстояние на Земята до Слънцето, тъй наречената от астрономите „Астрономическа единица”, която е равна на 149600,000 километра или кръгло 150000000. 0 + 4 = 4:10 = 0,4-това е дистанцията на Меркурий до Слънцето 3 + 4 = 7:10 = 0,7 „ „ Венера до Слънцето 6 + 4=10:10 = 1 „ „ Земята до Слънцето 12+4=16:10 = 1,6 „ „ Марс до Слънцето 24+4=28:10 = 2.8 няма планета 48+4=52:10 = 5.2 - дистанцията на Юпитер до Слънцето 96+4=100:10 = 10-дистанцията на Сатурн до Слънцето 192+4=196:10 = 19,6-дистанцията на Уран до Слънцето 384+4=388:10 = 38,8 би трябвало да бъде дистанцията на Нептун, но не отговаря на измерената. 768+4=772:10 = 77,2 на Плутон, но също не отговаря на измерената. Явно е, че последните два резултата на този закон, че съвпадат с изчислените дистанции на планетите Нептун и Плутон. Нептун се намира на около 30 астрономически единици от Слънцето, а Плутон на около 40. Явно е, че и тук имаме едно нарушение на закона. Саабей и древните звездобройци са приемали, че някога Слънчевата система се е ръководила от едни хармонични, разумни, ярко установени закони, които са създали ред ихармония във всички изяви на нейните членове. Всичко това говори, че някога могъщ фактор на безпорядъка и разрушението се е вмъкнал в Слънчевата система и е внесъл това безредие. Всички тези отклонения на планетите са особено важни за характера, силата и напрежението на изтичащите сили на планетите на техните влияния, имащи значение както за живота на Земята и на първо място за човека, така и за взаимоотношенията на самите планети. Спътниците, които някои планети имат, са също важен елемент за тяхното влияние. Но това ще разгледаме за всяка една планета поотделно. През осемнадесетия век и по-точно в 1776 и 1772 години, големите астрономи Тициус и Боде, след като създадоха закона, за който отбелязахме, астрономите по онова време останаха много изненадани, че на дистанцията 2,8 астрономически единици, което е равно на 420,000,000 километра от Слънцето, няма планета, че пространството там е празно. Но много скоро се изясни, че там няма празнота. На първи януари 1801 година, италианският астроном Пиаца открива небесно тяло, което се е намирало точно в отбелязаното пространство, пространство между орбитите на Марс и Юпитер. Това тяло се е оказало съвсем малко, с диаметър от 786 километра. Следващите години се откриват там още много други небесни тела, но вече все по-малки. Празнината се попълва. За този рояк парчета, наречени „астероиди” интересно откритие е направил известният астроном д-р Олберс, един от най-ревностните им изследователи, който също е открил някой от тези хъсове. Той е намерил бърз и ефективен начин за изчисляване орбитите на небесните образувания. За тези късове той открива, че орбитите им се пресичат е една точка на съзвездието „Дева”, което му е дало правото и пълното основание да приемаме, че тези късове не са нищо, освен парчета от разрушена планета, разрушаването, на която е станало точно там, където се пресичат орбитите на късовете. Саабей и древните звездобройци са приемали, че в Слънчевото семейство е станала голяма катастрофа, при която се е разрушила една планета, а всички други, повече или по-малко са пострадали. Тази разрушена планета те са я наричали „Фаетон”, което ще рече „Лъчезарната”. За разрушаването на тази планета, за тази катастрофа, мъдреците от древността - великите вавилонски звездобройци са оставили една чудесна легенда, която като чете сега човек, остава с впечатлението, че се описва пред него един чудовищен атомен взрив. Древните гърци, много от тях са били във Вавилон, са вземали тази легенда, като са я преработили в угода на тяхната митология и за герои са поставили техни богове и богини. Макар и бледо, в гръцкия вариант, пак се разбира за размера на тази катастрофа. Ето и гръцкият вариант на самата легенда: „Климена, дъщеря на морската богиня Темида, била толкова красива, че даже лъчезарният бог Хелиос - Слънцето, който всеки ден летял със златната си колесница високо над Земята, никъде не е видял по-хубава девойка. Оженил се за нея и тя му родила син - сияещ като баща си, затова му дали името „Фаетон”, т. е. „Сияещ”, но не бил безсмъртен като Него. По цял ден Фаетон играел със своя братовчед Епаф - син на Зевса. Един ден, кой знае защо, Епаф започнал да му се присмива, като му казвал: „Макар да се казваш Фаетон - лъчезарен, ти не си никакъв син на Хелиос. Ти си син на обикновен смъртен!" Като камък паднали тези думи в детската душа на Фаетон. Разплакал се той и затичал при майка си. Тя го прегърнала и го запитала защо плаче. Хълцайки, той й разказал, колко го е обидил Епаф. Вдигнала ръце Климена към Слънцето и се заклела: О, сине мой! Заклевам се в лъчезарния Хелиос, който ни вижда и чува, че Той е твой баща! Нека Той ме лиши от светлината си, ако не казвам самата истина! Иди при него в двореца му. Той ще те посрещне, като свой син и ще потвърди думите ми! Успокоен от думите на майка си, Фаетон отишъл в двореца на баща си Хелиос, видял Го отдалеч, седнал на златен трон, но не могъл да приближи при Него, защото очите на никой смъртен не могат да издържат ослепителната му светлина. Щом Хелиос видял Фаетон, зарадвал се и сиянието около Него станало още по- силно, Фаетон му разказал как Епаф всял в него съмнение, че не е Негов син. Помолил го да разсее съмнението, като му даде доказателства че е Негов Син. Ти си мой син! За да се увериш, поискай от мене, каквото пожелаеш! Кълна се в свещените води на Стикс, че ще изпълня желанието ти! Зарадвал се Фаетон от тези думи на Хелиос и го помолил да му даде само за един ден колесницата си с крилатите коне, за да премине с нея по Небесните простори. Потъмняло сиянието около Хелиос, щом чул тези думи. Умислен, той бащински го съветвал: Помисли, сине мой, преди да поискаш това от Мене! Та нима смъртен може да седи в моята колесница? Даже никой от безсмъртните Богове не може да я кара! Моите крилати коне се носят като вихър и ти нямаш силите да държиш юздите им и да ги управляваш. А пътят в началото е толкова стръмен, че ще ти се стори, че летиш право нагоре. Когато стигнеш най-големите висини, косата ти ще настръхне от страх, ако погледнеш надолу към Земята. След това, конете политат стремглаво по стръмния път надолу - към водите на океана. Откажи се. сине мой, от това желание. По пътя има много чудовища, които и теб, и конете ще изплашат! Ти искаш да загинеш! Непреклонен бил Фаетон. Още по-настойчиво искал от Хелиос да му даде колесницата си. Не се вслушал в съвета на Баща си. Не могъл Хелиос да наруши клетвата си и разрешил на Фаетон да вземе колесницата му. Отишъл Фаетон на източния край на Земята, гдето била златната колесница на Хелиос. Впрегнал в нея крилатите буйни коне, нахранени добре с амброзия и напоени с нектар. Те търпеливо пръхтели и тропали с копитата си. Обзет от невиждана радост, Фаетон седнал в колесницата и хванал юздите на конете. Богиня Еос (Зората) широко разтворила златните врати и в миг конете полетели нагоре по стръмния път. Бясно препускали те, а силите на Фаетон не стигали, за да държат здраво юздите им и да ги управлява. Те летели без път, защото самият Фаетон не познавал пътя и не знаел накъде да ги насочи. И ето, пред конете се явил един огромен страшен скорпион, покрит с отровни люспи, който насочвал към конете и към Фаетон дългото смъртоносно жило. Изплашил се Фаетон от това чудовище, изпуснал юздите на конете и паднал по очи в колесницата. Почувствали се свободни, за да избегнат страшния скорпион, конете полетели стремглаво нагоре - нагоре... към звездите, а колесницата се люшкала след тях и всеки миг да се преобърне. Изплашила се Богиня Селена (Месечината), като видяла как препускат в небесните простори конете на нейния брат Хелиос - изпуснати и неуправлявани от никого. Какво ли е станало с нейния брат Хелиос? Издигнали се до висините, конете стремглаво се спуснали към Земята. От огнената колесница, буйни пламъци обхванали цялата Земя. Огънят превърнал в пепелища цветущи градове и плодородни поля. Запалили се планините, завряла водата в реките, моретата в облаци от гъста гореща пара, която се издигала над тях. Изплашили се нимфите и с плач се скрили в дълбоките пещери. Скоро реките и моретата се превърнали в пресъхнали дълбоко напукани пустини. От непоносимата горещина се изплашили морските Богове. Смърт заплашвала Земята. Тогава Богиня Гея (Земята) обляна в сълзи отправила молба към господаря на Небето и Земята, Великият Гръмовержец Зевс. О, Велики Господарю, защо допускаш да загина Аз, да загине царството на твоят Брат Посейдон? Нима тези пламьци трябва да изгорят целия свят? Чул молбата на Богиня Гея. Великият Зевс в миг изгасил страшните пламъци, които обвивали Земята. Вдигнал тежката си десница, хвърлил ослепителна светкавица и разбил на парчета огнената колесница. Разбягали се на всички страни крилатите коне на Хелиос. По цялото небе се разлетели огнените парчета от колесницата. Обхванат от огнени пламъци, полетял към Земята Фаетон и паднал в реката Ередан, далеч от родината си. Дълбока скръб помрачила сияещият Хелиос от трагичната гибел на сина си и цял ден не се показал по Небесните простори. Изтъкнахме, че Слънцата се високо организирани светове, даващи светлината, живота, условията за изява на този живот, изобщо даването на много още сили, които изтичат от тях, без ние да ги констатираме и разбираме. Но ние се натъкнахме и на други фактори, които носят тъмнината, разединението, разрушението, безредието, смъртта. Изобщо да поглъщат всичко - вземането, И тук ще трябва да приемем, че също тъй има напълно изразени фактори, които създават тези противоположности. Че наистина съществуват такива светове, това е било изнесено още от Саабеи и неговите ученици, отбелязвано в свещените книги на всички народи, включително и в Библията, макар да е вяло и непълно. Там в първата глава на книгата „Битие” се казва: „В начало Бог създаде Небето и Земята - два свята. А Земята беше неустроена, безвидна и пуста - без живот. Тъмнина се разстилаше над „Бездната”. Тук в този текст, ясно е изразено съществуването на два противоположни свята, дадени в природата. Но в този текст е казано само за едната противоположност, изразена с думата „Земя” и нищо не казва за другата, висшата изява „Небе”. Еврейските първенци, които в 586 година преди нашата ера са отишли във Вавилон по покана на тогавашния цар на Вавилонската държава, известен в историята под името Навуходоносор Втори, са преписали тези текстове от Вавилонската кула - висшата школа на Халдейските мъдреци, не са могли напълно да препишат, по всяка вероятност от невъзможността да разчетат текста и по специално написаното за „Небето”. В свещените книги на другите народи обаче е отбелязано за „Небето”, като свят, високоорганизиран, свят на светлина, хармония, радост, свят на светлината. Наистина съществуването на светове, реални, с напълно противоположни качества и прояви на светлите Слънца, е нещо, което е било познато на Вавилонските звездобройци, които са ги наричали „Черни Слънца”. Ученият свят в наше време, натъквайки се на някои особени лъчения, стигнаха до извода за съществуването на обекти от Небесната сфера, които са невидими, не могат да се констатирате нашето зрение. Светове на притегателната сила - гравитацията е толкова голяма, че поглъща и светлината, която е паднала върху тях, затова те са тъмни. Тези светове учените сега наричат „Черни дупки” или „Колапсари”. За уверение на това те в 1962 година изпратиха спътник, снабден с рентгенов телескоп, уред, които отбелязва рентгеновите лъчи. Този уред може да констатира силови течения в небесната сфера, там, където не бяха забелязани светещи небесни тела. По-късно в 1971 година, научен колектив е успял да регистрира поток от гравитационни вълни, също там, където не е имало светли обекти. Ръководителят на този колектив Вебер е стигнал до извода, че източникът на тези вълни е породен от колосално по своя размер черно Слънце. Това беше още една стъпка към тази голяма загадка. Изчисленията показвали, че силата на лъчението на този източник е равно на силовите течения, които биха дали хиляда Слънца като нашето. Това откритие отначало се е оспорвало от някои учени, но само малко след това, съобщението за съществуването на гравитационни вълни от такъв характер, беше потвърдено и от други учени. В 1975 година при станалия симпозиум на астрофизиците в Мексико, един от тях е изнесъл доклад върху черните Слънца. Той е отбелязал, че на тях съществуват сили, които по своето естество са напълно непознати за нас. При среща на едно такова черно Слънце, то със своите могъщи притегателни сили с голямо Небесно тяло - планета, то съгласно закона на Рош, законът на приливно-отливните сили, е способно да го разруши. Такова нещо е станало и в Слънчевата система, като черно Слънце с чудовищни по своя размер притегателни сили е разрушило планетата Фаетон, попаднала в зоната на Рош и е внесло разстройство в порядките на всички останали планети. И наистина в легенда. а за Слънчевият син Фаетон, се подчертава от бащата Хелиос, че по пътя има много чудовища, които теб, сине мои, и конете ще изплашат. Ти искаш да загинеш”. И по-нататък се отбелязва, че пред конете и Фаетон се е явил огромен страшен скорпион, покрит с отровни люспи. Насочил той към тях дългото си смъртоносно жило. Скорпионът - Черното Слънце, които е предизвикал катастрофата. При тази катастрофа, освен както отбелязахме, имаме разрушаването на планетата Фаетон, то и всяка една от останалите планети, повече или по-малко са пострадали, което нещо се е отразило и в техните влияния. Това нещо ще разгледаме за всяка от планетите поотделно. Една част от късовете на разрушената планета са се разхвърчали из цялата област на Слънчевото семейство, като са станали спътници на повече от планетите, което нещо също се е отразило на планетното влияние. Другата част са останали да се въртят в орбита между тази на Марс и Юпитер, Черните Слънца нямат законите на другите небесни образувания. Те не се движат по установени орбити. Затова всяко светло Слънце, както и нашето, е принудено да пази своето семейство от посегателството на тези демонични образувания. Ето защо при нашето Слънце имаме периоди на големи възбуди. Тези периоди не са строго определени по време, което потвърждава изложеното за безредието в Черните Слънца. Нашето Слънце е взело мерки, както в самата система, така и в Звездното тяло на човека, да поправи разрушеното в самото семейство и да отмахне възможността на Звездното тяло на човека да приема отрицателните влияния на планетните нарушения. И то успява и ще успее. Периодите от 11, 80, 400 години, които астрономите определят като периоди на Слънчевата възбудимост, не са точни. Най-малкият период, определен като 11-годишен, е взет като среден. Всъщност периодите са от 7 до 14 години, като астрономите са взели средното от 11 години. Същото се отнася и за другите периоди от 80 и 400 години.

1. ПЪРВИ ДУМИ КЪМ ЕДИН СТРАНЕН СВЯТ Истината е висок връх, до които се стига по стръмни и каменливи пътеки с големи усилия. Истината - всичко онова, което ни заобикаля е една поредица от загадки. Човек е бил примамван с най-различни средства, за да ги разкрива, за което нещо се е изисквало труд, усилия, напрежения. И затова древните мъдреци са казвали: Човека, които по начало е мързеливо същество, Природата старателно е търсила и е прилагала най-различни средства, за да го накара да работи, да намира и постига. На първо време, неговите насъщни нужди за тяхното задоволяване. За тази дейност са необходими труд, усилия, напрежения. В своето усилие за разгадаването на тези старателно забулени загадки, за достигане на тяхното разяснение и ползата, която може да се извлече, се създават условията за развитието на неговия интелект с всички негови качества и способности, които той има, а това е довело до разширяване на неговия кръгозор и е внесло по-голяма светлина в познаване на света, в който той живее, а това е улеснявало все повече и повече неговия живот. Една от загадките, с които човекът се е сблъсквал, това е самият човек, Загадката „ЧОВЕК” в своите прояви е нещо много сложно. Ражда се дете, едно живо същество, което със своето изплакване идва в един нов свят. За родителите му и самото общество около него, то е една загадка. Какво е то, какви качества и способности носи със себе си, как ще протече живота му, това е съвсем неясно, както за родителите му. така и за околната среда. Всеки ще разбере, какво предимство би имало, преди всичко за родения човек и за всички околни, ако се знае какво представлява и какво носи в себе си тази жива мръвка. Тогава родителите и близките около него ще могат да му създадат условията, насоката и средствата, за да може тази рожба да развива и проявява своите способности. А с правилната насоченост, ще може да бъде максимум полезен, както за себе си, така и за обществото. В древността на загадката „човек” се е отдавало голямо внимание за разбиране и разясняване на онова, което той носи, за да може да му се помогне и насочи в правилна посока. Тогава за изпълнението на тази задача са били създадени цели науки. Тези науки са създадени от една раса с много висока и с неподозирани със своите възможности и дълбочина знания и мъдрост, цивилизация, която някои наричат – „ПЪРВА РАСА”. Тази раса е живяла някога не само на континентите, които сега съществуват, но и на такива, които са съществували и потънали в океаните по-после. За съществуването на такава раса имаме безспорни доказателства и е била преди потопа. Тя, според мъдреците е дошла да организира и уреди живота на Земята. В много слисания и книги се изнасят учудващи остатъци от дейността на тази раса по всички континенти, имащи общи елементи, показващи техният единен произход. Така например, тъй наречената „Балбески тераси” в Ливан, построена от каменни блокове с дължина 20 метра и с тежина не по- малко от 500 тона, според както ги описват. Голяма загадка са старинните географски карти на Антарктида, в които са изобразени планините, върховете, долините, покрити сега с дебели ледове и снегове, а също и очертанията на самия континент, които съвпадат с очертанията, направени с големи усилия едва в ново време. Такава карта е могла да се направи само, когато Антарктида е била свободна от сегашните си ледове и снегове. Че тази част на Земята някога е била свободна от съществуващата сега ледена шапка и е била покрита с богата растителност, показва това, че в последните години там са били открити под дебелия лед въглищни пластове и вкаменени дървета. Археологът Дж. А. Уасън съобщава, че са открити древни перуански украшения, направени от платина. Знае се, че платината се топи при 1780 градуса и е необходима сложна технология за обработването й. А другаде са намерени великолепни медни маски, огърлици, накити, съдове, покрити с тънък пласт злато и сребро. Да се нанесе ръчно този пласт е невъзможно. Археолозите са открили в пещерите около град Паракс на брега на Тихия океан саркофази с мумии, кожата, на които е била светла, а косите им кафяви и меки. Знае се, че кожата на индианците, живущи там, е тъмна, а косите - черни и твърди. Освен това, при изследване на кръвта на тези мумии, се оказва, че тя е такава, каквато изобщо не се среща в народите на Южна Америка до идването на европейците, което показва, че това са хора от друга раса, имаща друг произход. През 1965 година перуански летци случайно забелязали някакви огромни геометрични фигури по пустинните низини около океана. Аерофотоснимките показали, че това са точни различни геометрични фигури и такива, напомнящи птици с разперени криле. Откритието е изглеждало невероятно, защото тези фигури имат грамадни размери. Прави паралелни линии с голяма точност са се простирали по на 10 ÷ 15 километра. Освен това, тези фигури са могли да се видят само от голяма височина, от летателен апарат. А за такива летателни апарати се говори в древните индуски книги, където се отбелязва, че атланти, жители на потъналия континент Атлантида, са имали апарати, с които са могли да отиват на други планети, като се уточнява даже че тези апарати са се движили с „Живак”. Древните са употребявали и символичен език, а с живака те са свързвали силовите течения, идващи от планетата Меркурий, даваща на човека силната мисъл в осъществяване на практични задачи. Така че ще трябва да приемем, че тези апарати са се движили със силата на мисълта и са умеели да се ползват от нея като сила. Изключителна загадка представляват намерените развалини на 4000 метра височина в Андите и на 20 километра южно от езерото Тити-Кака, които археологията познава. Още старите заселници дошли там, заварили пустите развалини и ги нарекли „Тиахоанко”, което ще рече град на мъртвите. Развалините се простират на площ от няколко квадратни километра и се състоят от постройки, направени от грамадни каменни блокове. Четирите главни улици, пресичащи се в центъра на града, следват с поразителна точност посоките на света. Над постройките се извисява петнадесетметрова пирамида с пресечен връх, на който се намира голяма цистерна за дъждовна вода. В центъра на големия квадратен площад се издига каменна статуя на брадат мъж, обърнал очи на изток, към изгряващото Слънце. Явно е било уважението и вниманието на хората от тази раса към изгрева на Слънцето. Наред с нея се издига прочутата врата на Слънцето, изсечена от единствен каменен блок. Горната част на тази врата е покрита със старинни писмена, знаци, които не са могли да бъдат разчетени и досега. На около километър от нея се намира тъй наречената „Врата на пумата”, която представлява три големи платформи от андезитни блокове, тежки от около стотина тонове, съединени с медни скоби. Има още учудващи със своята импозантност остатъци там. Интересно е заключението на учените, според които, народът, които е живял тук и е изградил всичко това, като че ли се е появил внезапно и след това безследно е изчезнал. Загадката, преди всичко, е в начина, по които жителите на този град на „мъртвите” са пренасяли от планините многотонните каменни блокове. Според една стара перуанска легенда, основател на града е бил белият брадат Бог „Кон-Тики-Варикоча”, пристигнал на езерото „Тити-Кака” от Изток. Той и неговите придружители, научили местните хора на занятия, селскостопанска дейност, медицина, астрономия, астрология и писменост. Но веднъж, посрещнати враждебно от дивите индиански племена, те запалили планината и след това напуснали тези земи. Изтъкнахме, че хората на тази голяма цивилизация са живели не само на сегашните континенти, но и на такива, които са потънали в океаните. Така например, през лятото на 1966 година, океанографският кораб „Антонии Брун”, които е имал за задача да изследва дълбоката падина „Мили Едуард” в Тихия океан: Изведнъж подводната фотокамера донесла нещо съвсем неочаквано. На дълбочина 1800 метра от повърхнината на океана имало някакви развалини. На снимките ясно личели колони, порти. Ръководителят на експедицията - Роберт Мендес - продължил търсенията и близо до пристанището "Калао” ехолотът открил и други останки от постройки. Имаме безспорни данни, че в Тихия океан е имало големи острови, а може би и континент, които са потънали и островите, които имаме сега там, не са нищо друго, освен остатъци от тях. И на тях именно също са живели хората от тази висока цивилизация. Преди няколко години в езерото „Тити-Кака”, на 200 метра от брега и на осем метра дълбочина, бяха открити също развалини на огромен храмов комплекс. Според мнението на професор Роберт Вела, намерените развалини на постройките и въобще всички строежи тук наоколо имат една обща връзка - единен произход с Египет през епохата, когато са строени пирамидите. Тези строежи са направени пак от хората от Първата раса. Огромните пирамиди, загадъчният каменен Сфинкс, застанал като на стража, са привличали вниманието на сегашните хора и преди всичко на учените. В наше време са открити 80 пирамиди. Но повечето от тях са изгубили величавия си вид, защото векове наред са били неизчерпаем източник на строителни материали на хората, а и атмосферните влияния са допринесли немалко за това. Но трите големи пирамиди в Гиза, със своите грамадни размери и загадките, които те носят, са дали повод на сериозни изследвания и открития, на поразителни резултати, даващи основание да се приеме, че наистина техния строеж е дело на изключителни по своите качества и способности хора. Тези монументални строежи, с удивително точните си математически и астрономически данни, които ни поднасят, са служили на Астрономически обсерватории и като инструмент на тези обсерватории. Най-голямата от тези пирамиди - Хеопсовата - е висока 147 метра. Тази височина, някои учени справедливо отбелязват, че е показвала милиардната част от разстоянието на Земята до Слънцето, когато Земята е най-близо до него, или както се казва в „Перихелий”. Тогава Земята се намира от Слънцето на 147,000,000 километра. Строителите на пирамидата са имали особено благосклонно отношение към това положение на Земята към Слънцето, което става в началото на месец януари. Изследователите на тези пирамиди откриват в тях въплътени още астрономически и математически познания. Познавали са диаметъра на Земята, дължината на меридиана и още много други данни, които Земята има. Още Страбон пише, че от най-ниската част на коридора, които има пирамидата, много добре е могло да се наблюдават звездите, нещо като своеобразен телескоп, с помощта, на който жреците са могли да наблюдават звездния мир, дори и през деня. Полярната звезда, и най-вече Сириус, който е играел голяма роля в земеделското стопанство. Хеопсовата пирамида е служила и за календар, Нейната сянка отбелязва съвсем точно зимното и лятно Слънцестояние, а също пролетното и есенно равноденствие. Изследванията продължават и по-нататък, като се казва, че ако външните размери на пирамидата имат огромно значение от гледна точка на Астрономията, то вътрешните представляват още по-голям интерес. Системата коридори са съвкупност от комбинирани преходи и камери, в които нито едно отклонение, отрязък или направление, нито един обем, наклон или издатина, да нямат особено точно определено значение. Всички пирамиди са необикновено точно ориентирани по посоките на света. И много още географски, астрономически и математически истини са вложени в тях. Приема се напълно основателно, че Хермес - великият жрец и създател на Египетската култура - и първите фараони на Египет, които са създали пирамидите и другите величави строежи, са били хора от тази високоинтелигентна първа раса, дошла в Египет не много преди потъването на Атлантида. В този континент е имало малко общество от тази първа раса и друга, многобройна раса, примитивна, която подстрекавана от своите водачи от завист към тях, са ги разгонили от континента, като част от тях са дошли в Египет, а другите са преминали в Америка, за което споменахме, че говорят индианските легенди и предания. Има също едно странно предание, че тези пришълци от Атлантида, в Египет са осъществили идеята да се изобрази суровата владетелка на Атлантида, която е станала причината за изгонването на първата раса. Те са изградили Сфинкса, изобразяващ същество с човешка глава и тяло на лъв. И наистина, ако внимателно се разглежда образа на Сфинкса от гледището на Френологията и науката за израза на лицето, то ясно ще разберем, какво е представлявала тази последна владетелка на Атлантида - царицата „Коба”, нейният психически облик. Първо, горната част на главата, под забрадката, е съвсем ниска, слабо издута, което говори за неразвити мозъчни центрове, даващи моралните качества в даден човек - благоговението, уважението, милосърдие, съвестта. Главата е широка - разстоянието между ушните отвори е голямо и ушите са малко щръкнали и са нагоре от общоприетото. Това показва човек, които с груби средства се налага над околните, смел, но брутален. Широкото и не много високо чело, с големите очи, говорят за инициатива, лакомия в постигане по безогледен начин на власт, нетърпимост към всичко, което може да засенчи този стремеж. Устата са големи, със стиснати устни, говорят за изпълнителност във всяка поставена задача и твърда решителност, въпреки всичко за изпълнението й. Ето какво още се пише за знанията и възможностите на хората от тази велика раса в свещената книга „Попул-Вух”, Хората от тази първа раса са имали познания за всичко, което съществува в света. Когато гледат наоколо, те виждат изведнъж, и наблюдавали всичко, и Небесния свод, вътрешността на Земята. Те виждали нещата скрити и в най-дълбоката тъмнина. Виждали целия свят, без дори да се помръднат от мястото, където се намират. Велика е била тяхната мъдрост. В областта - познанията за звездния мир - хората от тази раса са имали постижения, които учудват и изненадват и най-изтъкнатите представители на тази наука в сегашните времена. Така например, времето, за което Земята се завърта около Слънцето, според най-новите и точни измервания, е равно на 366,242,198 денонощия. В оставените сведения за тях, запазени при маите, продължителността на годината е равна на 365,242,120 денонощия. Като сравним двете данни, ще намерим, че продължителността на годината, измерена от хората на тази висока цивилизация, е само 78 милионни части от денонощието по-къса. Това обаче не трябва да се приеме за грешка, защото видни астрономи от най-ново време установяват, че Земята много бавно се отдалечава от Слънцето. При нейното отдалечаване естествено е нейното завъртане около Слънцето да бъде и по-продължително. Движението на Земята с това отдалечаване става по-бавно, и оттам и годината да бъде по-дълга. Когато в летописите на Майте е отбелязано дължината на годината с тази малка разлика, Земята е била по-близо до Слънцето. Същото се отнася и за Луната. Установява се за нея, че и тя бавно се отдалечава от Земята. В същите писания се дава продължителността на Лунния месец с точност до 0,0004 от денонощието. Лунният месец, според тях, е бил с 4 десетохилядни от денонощието по-къс, отколкото е сега, определен с най-точни уреди и съвременна техника. Но и тук не може да се приеме, че има грешка. Когато тези данни са дадени, Луната е била по-близо до Земята. Ето и други доказателства за големия интерес и задълбочените знания за звездния мир. В разкопките, които са направени в грамадната Ашурбанипалова библиотека, съставена от глинени плочки, открита в град Кулху, близо до Мосул. Там е намерен учебник за звездния мир с голяма научна стойност. Този асирийски цар, живял шест столетия преди нашата ера, е бил събрал в нея, не само знанията на своето време, но и писаното в древните книги много векове преди него. В този учебник се намират сведения за звездите, Слънцето, Луната и планетите. Установено е било обаче, че този учебник е копие от някакъв друг, писан в древновавилонска епоха, много преди времето на Ашурбанипала. Ярък белег от величието на първата раса е и учудващият строеж от грамадни изправени каменни блокове, а над тях в хоризонтално положение, поставени други, това е тъй нареченото „Стоунхендж” в Англия. Той се приема като един безупречен израз от гледището на астрономията и математиката - Астрономическата обсерватория - приета като осмо чудо на века. Установяват се там Лунните и Слънчеви затъмнения, лятното и зимно слънцестояние и много други астрономически данни. Големите каменни статуи на остров Пасха са също един остатък от тази раса. Тази висша цивилизация е имала, както споменахме, науки и методи за творчество, съвсем различни от тези, с които сегашните хора си служат. Това личи от жалките и разпокъсани остатъци от науки, известни сега под името „Окултни науки” - тайни науки. Окултизмът се явява като група науки, които приемат, че освен този свят на трите измерения, достъпен за нашите пет сетива, има и друг свят, достъпен за други по-висши сетива, които човекът може да има и развие. Свят на други закони, свят, в който се борави с други сили в творческата изява. Свят на силите преди още те да са стигнали до своя последен стадии - грубият триизмерен материален свят. Светът, изучаван от окултните науки, е много по-богат и величав в своите възможности. Но докато за изучаването на съвременните науки е необходимо един сравнително подготвен интелект, то за изучаването на Окултните науки е необходимо още и високи морални качества - добре развити мозъчни центрове в горната част на главата и развита „Пинеална жлеза”, която да дава на човека възможността за контакти с идейния свят. Този отвъден свят, е които създава и оформя физическия - триизмерния. Към окултните науки спадат на първо място Астрологията или както още са я наричали „Царската наука”, Хиромантията - науката за ръцете - формите и линиите по тях, като израз на вътрешната природа на даден човек, френологията - науката за главата и лицето - формите и големината на отделните органи и части по тях, пак като показатели на вътрешната същина на човека. Магията, науката за изучаването и владеенето на силите на Природата - електричеството, магнетизма, гравитацията и други сили. Телепатията - науката за долавяне на мислите - мисловите вибрации. Ясновидството - науката за трансформиране на силовите вибрации и светлини. Спиритизмът - науката за контакт със заминалите хора. Науката за числата, числата като израз на един висш свят, на ред и порядък - тъй наречената „Нумерология”. Разбирането и изучаването на мисълта като носител на сила, с която човек може да постигне всичко. В 1928 година, гениалният английски математик Пол Дирак с едно уравнение от „Квантовата механика”, доказал, между другото, че Мисълта е сила. Затова уравнение той получи Нобелова награда. Ние ще трябва да приемем, че сегашният човешки род, в своето развитие на мисълта си. Все още далеч не е дошъл до изключителните възможности и постижения на хората от първата раса, които умело са си служили с мисълта като сила. Но че такава възможност има, и ще се постигне от хората в сегашния стадий на развитието по пътя на еволюцията. Това отчасти ни показват в някои случаи съвременните йоги и факири. От всички места на нашата планета, в Индия имаме най-осезателни доказателства и остатъци от знанията и възможностите на тази парва раса. Сега в наше време, пред нас застават хора в плът и кръв, които както отбелязахме, наричаме йоги и факири, на които поглеждаме някак извисоко, едно малко принизено чувство. Но те показват умения и знания, чудеса, които много далеч надхвърлят онова, което ние можем и знаем. За тях толкова много се е видяло, казвало, писало и са се извършвали какви ли не изследвания, за да не би да има в тези прояви фалшификация. Но не - постиженията им са реални и необясними за нас в сегашното си развитие. Действителните възможности на тези хора в плът и кръв като нас са неоспорими. Така например цял камион минава през такъв човек и той остава невредим. Друг е погребан в земята и прекарва там цели 98 часа, изваждат го, отварят ковчега и той е жив, като че ли е спал само. Поднасят ни се и много такива най-разнообразни чудеса. Явно е, че пред нас са налице знания и мъдрост, възможности от някаква велика цивилизация, която е съществувала някога. И съвременната наука се натъква на много факти, които със знанията и силите, които познаваме: електричество, магнетизъм, гравитация, силните ядрени сили и слабите не могат да се обяснят. През тридесетте години на нашия век бяха открити тъй наречените „Елементарни частици”, които идват с грамадна скорост, не по-малка от 200,000 километра в секунда и носят със себе си грамадна енергия. Какво са те и откъде вземат тази скорост и сила? Ако се надникне в света на микрочастиците - Микрокосмоса, свят, за който е създадена цяла наука - „Теория на квантите”, то силите, които работят там и управляват този сеят са непонятни и неразбрани все още за нас. За този свят, за неговото разгадаване, са се заели най-изтъкнатите умове на човешкия род. Един от тях, със свойствената за гениалните хора скромност, казва: Макар че квантовата механика съществува вече половин век и досега нито един от тези, които се занимавате нея, нея разбират. Макар, че много от това, което тази наука е могла да ни даде, е вложено в нашия практичен живот. Квантовата механика е трудна за разбиране в сегашния стадий на развитието на човешкия мозък. Ако се обърнем към света на най-грандиозното - Мега-Космоса - света на небесните образувания, и там ще видим странни и непонятни явления, породени и създадени от сили, неизвестни за нас. Така например да вземем пръстените на Сатурна. Неговите пръстени, както е доказано, се състоят от отделни късове. Тези пръстени, наблюдавани вече 300 години от астрономите, по необясними за тях причини намират, че не са претърпели никаква промяна. Освен това изпратената космична ракета към далечните планети от Слънчевата система, минавайки покрай Сатурн, е изпратила снимки, от които се вижда, че освен видимите от нас пръстени, има и други с много странни форми, форми, които не могат да се обяснят със законите на познатата ни механика. Един от големите светила на сегашната наука, разглеждайки снимките, пак с присъщата за такива хора скромност, е заявил: Ние трябва да приемем, че не познаваме всички закони на механиката, а също, че и нямаме така добре развит интелект, които да ни даде възможността да ги разбираме. Странно явление имаме и с една част от астероидите - онези късове от разрушената планета „Фаетон”, която се движила в орбита между Марс и Юпитер; тъй наречените „Троянците”. Те заедно със Слънцето и Юпитер образуват два равностранни триъгълника, които неизменно, без да се нарушава тази конфигурация, се движат. Такова едно постоянство на една такава форма, също не може да се обясни с познатите ни закони на нашата механика. В 1975 година има симпозиум на астрофизиците в Мексико. Там един от светилата на тази наука е изнесъл доклад върху тъй наречените от мъдреците „черни слънца”, а от съвременните учени „черни дупки”. Той констатира, че на тях съществуват и действуват сили, които по своето естество и сила, са непознати за нас. Изобщо, че това са светове на сили, които са нещо съвършено различно и непонятно. Ако разгледаме и други обекти по небесната сфера, тъй наречените галактики, то според законите, които ние познаваме и разбираме, тези небесни образувания би трябвало да имат сферична форма. Установено е обаче от астрономите, че те съвсем нямат такава форма. Три на сто имат съвършено неправилни форми, 17 % имат елиптична форма, те изглеждат като повече или по-малко сплеснато елиптично петно, което е най-светло около централната си част, и 80 % имат спирални форми - каквато е и нашата Галактика. В света около нас - Макрокосмоса, имаме странности, които показват съществуването и на други светове, проникнали в нашия. Така например, ако имаме един квадрат и в него прекараме диагонали между два противоположни върха, то ще се образуват правоъгълни равнобедрени триъгълници. С теоремата на Питагор, която е безсъмнена и безспорна, се оказва, че е невъзможно с една и съща мярка да се измерят страните на квадрата и диагоналите. Нямаме числа, с които да можем да измерим дължините им. Ако измерим дължините на страните от квадрата с някаква мярка, то със същата мярка няма да можем да измерим дължината на диагоналите и обратното. Същото имаме и с диаметъра на дадена окръжност и нейната дължина. Големият руски математик Николай Лобачевски, унгарският - Янош Боняи, германският - Гаус и особено Риман, дадоха на света някаква нова геометрия, тъй наречената „Неевклидова геометрия”, която за нас е напълно неразбрана, не се поддава на изяснение от нашия разум. Така например, очевидно и разбрано е за нас, че ако имаме в една равнина права и точка, лежаща вън от правата, то през тази точка можем да прекараме само една-единствена права, успоредна на дадената. Това е според нашата позната геометрия, а според неевклидовата, през тази точка можем да прекараме безброй прави успоредни на дадената. Следователно, когато се говори за видим и невидим свят, когато се казва, че навсякъде има разум и живот, както приема Астрологията, то ще трябва да се съгласим, че необятният миров силов океан, който е създал всичко и движи всичко, е способен да създаде светове с възможни и непонятни за нас закони и условия, в които животът ще може да се прояви. Този силов океан е създал, непрекъснато създава все нови и нови светове, защото той преди всичко е едно непрекъснато творчество, и едно непрекъснато нещо ново. Като пример да вземем милиардните снежинки, които падат върху нас през зимните дни. Установено е, че две еднакви снежинки няма. Непрекъснато се раждат хора - има ли двама да са съвсем еднакви? Не, всеки човек е нещо ново, нещо по друго, един друг свят. Колосът на френската математическа мисъл и теоретична механика Анри Поанкаре е казал: „Най-голямата спънка за нас, учените, е, че ние не знаем какво нещо е силата”. Да се изучават творческите изяви на този необятен миров силов океан, е нещо най-полезно и обогатяващо в неговите знания и разумност, даващи му възможността за един по-голям прогрес в неговото развитие. С това той се приобщава към този океан, което нещо създава подтика към творчество. Астрологията е също един такъв странен свят, които не се поддава на познатите ни закони и разбирания и затова както за споменатите светове, е неправилно да ги отричаме, като несъществуващи, като заблуди, така и за астрологията. Такова отношение е най-лесното, то ни освобождава от грижите и необходимостта да търсим и разбираме тези светове, а трябва системно и упорито да искаме и разбираме законите, които ги управляват. Този труд и усилия, това търсене, ще ни въведе в нови светове, което нещо ще внесе едно голямо разширение и светлина в нашето съзнание, а то от своя страна ще ни тласне по-бързо по пътя на своята еволюция. Какво приемливо научно обяснение може да се даде на астрологията? Известно е, че веществото в минералното царство се дели на два големи дяла. Вещество с „аморфен строеж”, където частичките се намират в пален безпорядък, и такова с кристален строеж, където те са наредени в абсолютен порядък - това са „кристалите”. Днес са известни чудните свойства, които имат кристалите, за да приемат и трансформират силовите течения, които имаме в пространството около Земята, благодарение на което ние имаме чудните постижения на модерната техника - радиото, телевизията и всички онези електронни уреди. Обяснение за тези качества на кристалите не може засега да се даде. Напоследък се съобщи, че е направена аутопсия в мозъка на човек, който е бил психически разстроен и също такава аутопсия в мозъка на нормален човек. При първия случай се е оказало, че невроните на мозъка са се намирали в пълен безпорядък, а във втория в пълен порядък - кристален. Виждаме тук една аналогия с минералното вещество, в първия случай - аморфно, а във втория кристално. Този кристален строеж на невроните в мозъка на нормалния човек му е давала възможността, благодарение на далеч по-съвършеното вещество, което те имат, да могат да приемат силовите течения от небесните образувания, предимно от Слънцето, Луната, планетите и донякъде от зодиакалните съзвездия. Науката на Звездния мир делим на два дяла: Астрономия и Астрология. Астрономията е науката, която се занимава с всичко, което непосредствените наблюдения на небесните образувания могат да ни дадат, а това е анатомията на този мир, което е първия етап към науката за Звездния мир. Астрологията е науката, която изучава силовите течения, които изхождат от всички тела по небесната сфера. Въздействието, което тези силови течения оказват върху живота. А това е физиологията на небесните образувания. Думата астрология е сложна и е съставена от думичките „астра” и „логос”. Астра - значи звезда, а логос - говор, което общо ще рече - говора на звездите. Има ли наистина силови течения, които ще изтичат от елементите, предметите, а също и от небесните образувания? Големият арабски философ Ибин Рош, живял към 12 ÷ 13 век, е казвал, че всичко пред [нас] е съставено от покой и движение, като движението, затворено в покоя, непрекъснато изтича от него. Тази мъдрост и сега се приема от учените, като на това изтичане те казват „радиоактивност”. От всички елементи и тела имаме изтичане на сили, които ни оказват влияние и създават връзки между тях и нас. Затова обстановката, при която живеем, ни е най- приятна. А що се отнася до небесните тела, то „Радиоастрономията” ни поднася съвършено убедителни доказателства, че от тях, и то в голяма степен, имаме изтичане на сили. В природата нищо не е без цел и смисъл, следователно и тези изтичания на сили от небесните образувания имат своята смисъл и цел. Къде седи именно връзката между силовите течения на Слънцето, членовете на неговото семейство и човека. Древните са приемали, че човекът е една идея на Бога, като под Бог те са разбирали необятният миров силов океан, в който е всичко потопено. Първото проявление на него е движението. В подкрепа на това имаме тъй нареченото „Брауново движение”. Следва вечното и непрекъснато творчество. За да реализира Бог тази своя идея, Той е създал Слънчевата система. Тъй, както всяка Слънчева система има за задачата да реализира по една Негова идея. Затова силите, които създадоха Слънчевата система, казват пак те, създадоха и човека. Като „човекът на Земята” е само нещичко от великата идея „Човек”. Човекът на Земята, не е само това триизмерно физическо тяло пред нас. В него е включен друг образ, недосегаем за нашите пет сетива. Този образ е същественото, което носи и създава нашето тяло, качествата, способностите и условията, при които човекът ще бъде поставен през един негов живот. Него ние можем да наречем „Двойник на човека” или „Звездно тяло”, както древните звездобройци са го наричали, като се уточнява, че то е поле на силите, които изтичат от Слънцето и неговото семейство. Оттам е и връзката между човека и Слънчевата система. Всяка една планета, Слънцето и Луната със своите силови течения чрез Двойника, създават в главния ни мозък, групи от мозъчни клетки, наречени мозъчни центрове, които са способни да приемат и реагират на техните силови течения. Така според учените, занимаващи се усърдно с мозъчните центрове, като д-р Гал, д-р Спурцхаим, Р. Н. Фацлър и много други, намират, че и човешкият мозък има около 60 мозъчни центрове, носещи и даващи неговите способности. Тези центрове, според развитието си, се намират в no-добра или по-слабо развита форма, или даже още в зародиш, според това доколко човекът е дал възможност да приема силовите течения от Слънчевото семейство. Едно сравнение може много добре да ни помогне, за да разберем понятието „Двойник - Звездно тяло”. Ако вземем един кристал и нарушим неговата форма, като отчупим върхове и ръбове. То поставен в средата, от която се е образувал, и условията, при които той е станал, той ще възстанови тези ръбове и върхове, така както са били, изобщо ще възстанови своята първична форма. Оттук трябва да се извади заключението, че зад видимата за нас форма на кристала имаме нещо друго, неосезаемо за нашите пет сетива, което е създало и поддържа неговата форма. Такова нещо имаме и при растенията. Учените, правейки опити с чувствителни измервателни уреди, са установили присъствието на тази неосезаема същина в тях. Правели са опити, като от дадено растение са откъсвали или изобщо са въздействали върху растението по един груб начин. С тези уреди те установяват бурна и неприятна реакция не само на самото растение, но и на околните в съседство с растението, обект на опита. Те реагират не само когато имаме едно грубо отношение към тях, но и когато имаме благородно такова. При животните имаме същото. В моя роден град - провинциален, познавах един човек, който избиваше скитащите безстопанствени кучета из града, за да им одира кожите и ги продава. Страшно и бурно реагираше всяко куче където и да го срещне или види на улицата, или в помещение - кръчмите, където той ходеше, а това е необичайно за тях. Това именно - „нещо”, двойникът, извън физическото тяло, има и човека, разбира се в много по- организирана и облагородена форма. Това много нагледно се вижда при спане, упойка, припадък. При тези състояния, явно излиза нещо от човека, което е командвало главния мозък, и само с една връзка управлява гръбначния мозък, който ръководи вътрешните функции, които не зависят от съзнателната дейност на човека, ръководена от главния мозък. Това „нещо” после се връща, и се идва до съзнателната дейност. А когато излезе и връзката с гръбначния мозък се прекъсне, двойникът не се връща и тогава имаме смъртта. Този двойник, на всеки човек, в продължение на много хилядолетия се организира и облагородява, и с това се организира и облагородява всичко, което той създава. Бледи следи за ярко изпъкнали представители от първата раса имаме за четиримата велики учители на човешкия род, живели преди потопа. Това са Прометей, Азман Бера, Айя Бен Якзан и Саабеи Бен Аадес. Те са просвещавали народите в науки и изкуства, които са им донесли улеснения в живота и прогрес в техния еволюционен път. Първият от тях - Прометей, е дал на човешкия род най-напред - огъня. По какъв начин се е произвел първият огън, това не е известно. Твърденията на някои, че първият огън се е получил чрез триене на две сухи дървета, е неприемлив. Тъй като много здрав човек се е опитвал да получи огън по този начин, но не е успял. Сухите дървета от много енергичното триене са запушили, но не са се запалили. Прометей е дал на хората да познават рудите, най-първо тези, които са съдържали; мед, цинк, калай и начина, по които да може да се извлича самия метал. Дал е също и методите за тяхната обработка и получаване на необходимите сечива и пособия. Учил ги е също и на ред други занятия. Преданието казва също, че Прометей е научил Девкалион, как да си построи кораб, за да се спаси от потопа. Живял е някъде към Кавказките планини. Вторият от великите учители е бил Азман Бера. Той е живял и поучавал народите някъде в сегашна Индия. Индийският народ умее да пази тайните знания и мъдрости, които отчасти имаме запазени там, които този велик учител е дал. Той е просвещавал своите ученици в изучаване и ползване на силите в природата. Възможността на човек да ползва сила от необятния миров силов океан. И до днес в Индийския народ, както вече отбелязахме, имаме хора, които са с едно учудващо умение да правят чудеса. Те не се гордеят със своите знания и умения, показват ни нещичко от един свят, съвсем друг за нас. Този Велик Учител е обърнал внимание на своите ученици и върху свойствата на кристалите. Носенето на кристали, особено на скъпоценните, като диаманта, аметиста, сапфира, смарагда, топаза, рубина, оникса и други такива, са особено полезни за човека. Ето защо хората са се стремели и се стремят да ги носят, не само защото са наистина красиви, но и защото има полза от тях. Този Велик Учител е оставил своите следи в съзнанието на хората там, като върховен Бог Брама. Третият е Аия Бен Якзан, който е просвещавал хората и своите ученици, преди всичко в пазене и лекуване на човешкото здраве - медицината, когато то по ред причини е нарушено. Работил, поучавал и живял в Средна Азия. За него, големият арабски мъдрец, учен и един от най- големите лекари в историята на човешкия род Абу-Али ибн Хусиян ибн Хасан ибн Сина ал Бухари, известен на западния свят с името Авицена, а сред народите на средна Азия с името Шеихом, което ще рече цар на науките, е отбелязвал за срещата си с този Учител в малко легендарна форма, особено. При едно утринно излизане край Бухара се среща по един странен начин с този велик учител, който го е ръководил в живота му, в пътя му преди всичко в медицината. Среща със същество от друг свят. Потънал в мисли, вглъбен в себе си, със затворени очи, Абу бил отправил мислите си към Великите братя за повече светлина и мъдрост. Когато свършил и отворил очи, за голяма своя изненада, видял пред себе си човек, приветливо да му се усмихва. Абу го гледал и не можел да се нарадва на този непознат, но някак тъй близък на него човек, от когото лъхала такава приятност, доброта, мекота, каквато той не бил срещал дотогава. От него струял красив, младежки жар. Абу бил обхванат от непреодолимо желание да започне разговор с него. „Кой сте вие, най-после подхванал Абу? Откъде идвате? Вие не приличате на хората от този край. Как попаднахте тук в този тъй ранен час? Как се казвате?” - „Моето име, подхванал непознатият, е Аия Бен Якзан, идвам от чистия и свят град Ерусалим, град, в който живеят Братята на Слънцето, но не този Ерусалим, за който ти си чул и знаеш”. По лицето на Абу се изписала изненада, защото той не бил чувал за такова странно име. „Да, вярно е, подхванал непознатият, ти такова име не си чувал, защото и такъв като мене не си срещал. Ние, братята, имаме имена, както и вие, хората, но при нас всяко дадено име включва цялото съдържание от способности и възможности, които Брата има и носи. Името „Аия”, продължил непознатият, са първите звуци, първите гласни, които човекът произнася, когато се ражда на Земята. Тези звуци му отварят вратата към този свят. С тях той призовава Любовта, да му дойде на помощ в този важен за него момент. Велик закон е във Вселената: Трябва да искаш, за да ти се даде. Детето, което се ражда и влиза в този свят, не произнесе ли тези звуци, вратата не се отваря и с него е свършено. „Аия” е Любовта навсякъде в Божествения Мир. А „Якзан” е вечното непрекъснато движение - живота. Ние, Братята на Слънцето, следим твоя път и се радваме на жаждата ти за знания, мъдрост и помощ към хората. Ти даде доказателства и ни увери, че тази жажда е крепка и устойчива - помагаме ти”. - „И кажи ми, казал Абу, как ще разбера, чети си един от великите синове - Велик учител на човешкия род? И откъде е нашата връзка?” Непознатият махнал с ръка и Абу се видял при друга съвършено нова обстановка - в една учебна зала, заедно с много като него ученици, смирено и задълбочено да очакват влизането на своя Учител. Абу бил най-отпред. След малко, вратата на класната стая се отворила и за голяма негова изненада видял да влиза с леки и енергични стъпки същият този непознат. Лицето му обаче този път било замислено, посърнало, измъчено. Той се обърна към очакващите го с внимание ученици и казал: „На този участък на Земята - Атлантида, на която сте вие сега и учите, ние изгубихме сражението срещу злото, срещу княза на този свят, защото не можахме да проникнем в неговите най-дълбоки помисли. Тази земя ще загине - ще потъне. Злото на този свят можа да обхване умовете на изостаналата примитивна раса тук, като ги надигна срещу нас, с една ненавист и устрем към разрушаване на всичко, което бяхме създали. Но ние ще го поправим и разрушеното ще бъде възстановено. Друг път това няма да се случи. Ние два пъти грешка не правим, защото Той и друг път ще се опита да овладее човешките умове, но победата ще бъде на наша страна.” Нещо трепнало пред Абу и той се видял отново на малката височинка край Бухара. Четвъртият от тези учители е бил Саабей Бен Аадес. които между многото знания и мъдрост на човешкия род е донесъл най-вече науките за Звездния мир - Астрономията и Астрологията. Оттогава хилядолетия наред, та чак до 17 век от нашата ера, тези две науки са вървели ръка за ръка и са се изучавали наедно. Изтичането на силите от небесните образувания, за които споменахме вече, тяхното естество, смисъл и ефект върху Земята и живота на нея, и по-специално върху човека, е било много ясно и подробно изучавано от учениците на Саабей в школата, която Той е имал: Земята, където този велик Учител е работил и поучавал, се е наричала „ЕДЕМ”, което ще рече - свещена, благословена земя. Земя на най-добрите условия за живота. Къде е била тя? Това ни напътва написаното в глава втора, стих десети от книгата „Битие”, в тъй нареченото „Петокнижие на Мойсей”. Известно е от историята, че в 586 година преди нашата ера, вавилонският цар Навуходоносор Втори освобождава Юдейската земя от египтяните, които преди това са я били завладели, и влиза в Ерусалим като освободител на еврейския народ. Този умен цар, разбирайки ползата от учените, той поканва някои от тях да ги заведе във Вавилон. Там те може би са дали своя принос за културата и науката в този град, но и приемат от мъдростта и знанията, историческите събития, за които са отбелязвали по нещичко в първите глави на книгата „Битие”. Там отбелязват и за земята „Едем”, но много вяло и непълно, защото навярно не са могли да разберат и схванат онова, което е било и станало с тази благословена земя. От Едем, както отбелязват те, изтичаше река, за да напоява тази Земя и подире се разклоняваше на четири реки. Името на едната е Фисон, тя обикаля цялата земя Хавилска, там дето има злато, златото на тази земя е добро, там има „Едоллах и камък Оникс”. Името на втората река е Геон, тя обикаля цялата земя Куш. Името на третата река е Тигър, тя тече през Сирия. Четвъртата река е Ефрат. Последните две реки, Тигър и Ефрат, и местата, през които те минават, ни са известни. Тези две реки се съединяват в обща река наречена сега Шат-Ел- Араб, която се влива в Персийския залив. Но къде са другите две реки, Фисон със земята Хавилска и Геон със земята Куш? Тези четири реки не са били клонки, а са били притоци на реката, която е изтичала от Едемската земя. Тези притоци са се вливали в реката Шат-Ел - Араб, която тогава се е вливала в Оманския залив. За да се разбере всичко отбелязано дотук за земята Едем, трябва да имаме предвид изследванията на сегашните учени, както за Персийския залив, така и за нивото, което е имал Мировия океан, преди потъването на Атлантида - преди потопа. Персийският залив е затворен в северозападната част на Индийския океан, с който се свързва чрез Хормуздския пролив*(* Бележка на съставителя: Познат е като Ормузки проток) и Оманския залив. Той е дълъг 923 километра и е широк между 180 и 320 километра. Неговата площ е около 240 хиляди квадратни километра, което е повече от два пъти плоскостта на България, Най-важното и характерно за него е, че той е много плитък, като две трети от него не е по-дълбок от 50 метра, а най-голямата му дълбочина е 2102 метра. Учените установяват, че преди потопа, преди потъването на Атлантида, нивото на Мировия океан е било не по-малко от сто метра по-ниско, отколкото е сега. Следователно цялата площ, на която е разположен сега Персийския залив, е била суша. Там е била Едемската земя, там са били реките Фисон със земята Хавилска, и също така и реката Геон със земята Куш, както са отбелязвали еврейските първенци. Климатът на тази земя е бил изключително благоприятен. Богата и плодородна почва и условия за живот, най-добри, защото се казва, че там е имало злато и че златото на тази земя е било добро. Златото е символизирало тези добри условия на живот, а също тъй, че е имало Бдолах. и камък Оникс. В Библията, думата Бдолах е напълно и смутолевено отбелязана. Тази дума е сложна и е съставена от думите „Бдол”, което ще рече грижа, и думата „Аллах”, с която дума Саабей, неговите ученици и целият Халдейски народ са наричали Бога. Съединени двете думи ще рече - земя под грижите на Бога. Мохамед, много по-късно, като е обхождал земите около Персийския залив, като керванджия, при оформянето на своята религия, заимствал е много от учението на Саабей, като е взел и думата АЛЛАХ за наименование на Бога, И наистина най-големи петролни залежи има там около Персийския залив, а ще трябва да приемем, че има и в самия залив. Ониксът пък сега минава за полускъпоценен камък, но тогава е бил на голяма почит и уважение, ценял се е много и е бил израз не само на голямо богатство, но и на голяма мъдрост, защото Саабей е казвал, че този минерал се намира под влиянието на Сатурна, силовите течения на които носят и дават Мъдростта. А това ще рече, че в тази страна, освен богатства, е имало и голяма мъдрост. До потъването на Атлантида се установява, че Европа и по-голяма част от северното полушарие са се намирали в ледена епоха. След потъването на Атлантида, в Атлантическия океан идва топлото течение „Голф-Щром”*(* Бележка на съставителя: Познато като Гълфстрийм.), което минава покрай северния дял на Европа. Климатът там се затопля и започва бързото топене на ледовете. От това и потъването на Атлантида, нивото на Мировия океан се бързо повишава, залива ниските земи, залива и земята Едем, където сега е Персийският залив. В тази именно благодатна земя е имал школа и е обучавал народа великият Учител - Саабей Бен Аадес, на науката за звездния мир Астрономията и Астрологията. Народът е бил рядко предан на този велик Учител, като е учил и е изпълнявал неговите поръчения, затова Саабей е нарекъл този народ „ХАЛДЕИ”, което ще рече народ, стремящ се към светлината. Своите ученици той всестранно и задълбочено е запознавал с Астрологията, Зодиакалните съзвездия, символите и съответните легенди, отразяващи естеството на силовите течения, излизащи от тях. Чрез легендите човекът от народа по-лесно и по-ясно може да разбере дълбоките истини. Символите на Зодиакалните съзвездия са запазени и досега, а легендите свързани с тях, много са загубени, а други са преработени от гърците и нагодени към техните божества и религиозните им разбирания. Саабей е дал и имена на планетите, които отразяват най-същественото от тяхното влияние. Така например за планетата Меркурий той е дал името „Биб-Бу”, което на халдейски език значи - човекът, който бързо схваща и разбира, а това е най-характерното за влиянието на тази планета върху човека. За Венера е дал името „Дил-Баат”, което ще рече, човекът, който обича, любящият човек. За Марс е дал името „Зил-Батуни”, което ще рече. човекът, който воюва и граби. За Юпитер е дал името „Мулу-Баб-Бар”, което ще рече подобен на Слънцето. Подобен на Слънцето в два смисъла. Първо, физическото състояние на тази най-голяма планета в Слънчевото семейство, която в своя еволюционен път върви най-бързо, разбира се бързо в астрономически мащаб по отношение на времето, за да стане едно второ Слънце в Слънчевата система. Защото и сега имаме топлинно излъчване и светли области около екватора и голямото светло петно е размер на 50,000 километра в дължина и 10,000 в ширина. Не трябва да се приема, че ако една звезда, едно слънце има спътници, то те да бъдат непременно тъмни тела - планети. Имаме звезди, които имат за спътници също тъй звезди - Слънце, защото по пътя на еволюцията, планетите ще станат Слънца, а не обратното, че Слънцата ще изстинат и ще станат тъмни тела, както твърдят учените сега. Затова Саабей и древните звездобройци са наричали Юпитер още малкото Слънце. Вторият смисъл на израза - подобен на Слънцето - идва от неговото влияние върху човека. За един добре организиран човешки мозък, влиянието на Юпитер е най-доброто, дава добрите условия на живота и успеха във всяко Начинание. За Сатурна, Саабей е дал името „Каин-Ману”, което ще рече злият човек. С това име Саабей е свързал легендата, която Той е създал за Каин и Авел. С тази легенда Той е изнесъл съдбата на малката група хора от великата първа раса - Авел в Атлантида, тъй като събитията на този континент са били в тясна връзка със съдбата на земята Едем. Саабей, предвиждайки заливането на тази земя от водите на океана, дава указание на своя народ да се пресели в земите между Тигър и Ефрат, Арабския полуостров. Там занасят неговото учение, науката за звездния мир, Астрологията, известна под името „СААБЕИЗЪМ”. Отивайки там те основават град Вавилон, построяват кулата, където отварят школа за изучаване на науките, на първо място Астрологията и Астрологията - Саабеизма. Хората, младежите с по-голям научен интерес, от целия околен свят, са ходили и прекарвали във Вавилон, за да се учат в тази кула - университет. Гръцки философи също са били там - Питагор, Демокрит и други, като са прекарвали години и са занесли в Гърция много от знанията, легендите, получени в школата, като са ги преработили и преиначили съобразно тяхната религия. Те също са занесли и нещичко от науката за звездния мир, като за имената на планетите са поставили имената на техните Богове, които имена са останали и досега. Учението на Саабей е известно като религиозно течение с името „Саабеизъм”, За саабеизма се отбелязва, че то е съществувало още от най-стари времена и е характерно с боготворението на звездите и въобще всички небесни образувания. Това учение е било разпространено в Месопотамия, Арабия, Сирия. Мала Азия. Заедно с това понятие се отбелязва за още други три: саабеисти, така са се наричали хората, които са приели и изповядват саабеизма, саабейско писмо, което е писмеността, с която са си служили учениците и последователите на Саабей и най-после Саабейско царство, което се е намирало в югозападния край на Арабския полуостров, на територията на съвременния Йемен, което царство саабеистите са създали много по-късно, след излизането им от Вавилон, който е станал обект на ред завоевания. В тази нова държава са създали и своя столица с името Мариб. В тази нова държава, народът се е занимавал със земеделие, градинарство, където са били използвани изкуствени напоявания на много високо техническо ниво. Занимавали са се също и със скотовъдство, занятия. Важна роля е играла също и посредническата търговия между Индия, Източна Африка, Египет, Асирия, Палестина. За това царство е известно, че е имало владения в Източна Африка, по бреговете на Червено море. Саабеиското царство се отбелязва, че е изчезнало изведнъж, без да са отбелязани причините. Но поради настъпили суши и неблагоприятни условия за живота, те напущат набързо своята държава и се прехвърлят в своите владения в Източна Африка. Народите, които имало там, са известни сега под името догони. На първенците на този народ, саабеистите са предали големи познания, които са имали със себе си по науките за звездния мир. Тези познания сега са внесли голямо недоумение на учените астрономи от Френската академия на науките. Известна е най-ярката звезда от небесната сфера – „Сириус”, към която саабеистите са имали най-голямо уважение. Тази най-светла звезда, както твърдят първенците на догоните, има два спътника - пак слънца. Но те не могат да се видят с просто око. Знаели са правилно периода на обиколката на единият спътник, които период е равен на 50 земни години. А според най-новите сегашни изследвания той е равен на 49,9 години. Знаели са също й за необикновената плътност на веществото му, като са казвали, че малка бучка от него тежи толкова, колкото 430 магарешки товара, което е около 35 тона, А учените изчисляват сега 150 килограма на кубически сантиметър, което е същото. Тези звезди, с такава плътност на веществото си, се наричат сега „бели джуджета”. За втория спътник на Сириус, съвременните астрономи не са наясно. Те предполагат, че го има, поради това, че са констатирани известни смущения в орбитата на първия спътник, но не са могли да го наблюдават. За първенците на догоните е било известно, че небето на голяма височина, през яркият слънчев ден е напълно черно, което нещо се установява едва сега. На тях са били известни грамадните спирални звездни светове - „Галактиките”, което нещо в ново време се узна. Култът към звездите е бил изразен във всички стари народи, като Бога, каквото и име да има, са го отбелязвали със звезда. В съзнанието на народите, предимно в Арабския полуостров, където саабеизма е бил най- много разпространен, е залегнала вярата, че когато в прохладните звездни нощи са виждали да пада метеорит - падаща звезда - те са приемали, че идва при тях Божество и затова ако са намирали тъмен черен камък из пустинята, те са го боготворили. Каабето, този паднал болид, който се намира в Мека, още много преди Мохамед, се е боготворял от народите там под указанията на саабеистите. Те още в най-стари незапомнени времена са построили около него сграда. Че наистина този камък е бил болид, се установява от съвременните учени - петрографи. Мохамед, който е бил доста години керванджия, при своите обиколки е имал контакт със саабеистите, защото в Корана на няколко места е отбелязано за тях. Той от учението на Саабей много е заимствал за своята религия. Приел е също и боготворението на този тъмен камък, като е определил града Мека за свещен град, а храма Кааб, където именно се е намирал падналия болид - за главно светилище. Там се предписва да се извършват поклонения пред тъмния камък и отдаване дарове от всеки поклонник - последователи на Мохамедовата вяра - Исляма. Полумесецьт и звездата, Мохамед я взел като емблема на Исляма, което не е нищо друго, освен един съвпад на Луната с Венера. Родените при такъв съвпад са много красиви, мили, приятни хора и той носи приятни събития при транзит. Особено при жените. Този символ също е взет от саабеистите. Древните звездобройци и всички, които са боготворели звездите, величавите трепкащи над главите им светила, са ги наричали „Очите на ангелите”. И наистина не е ли възхитително в ясните топли звездни нощи, особено, когато нямаме Луна, осеяният небосвод с хилядите звезди, които блестят като брилянти, мило, нежно, като очите на влюбените, Не може един човек с развито чувство към възвишеното и красивото да не изпитва едно благоговение от величавата картина, която дава звездното небе. Саабей и неговите ученици са се спирали не само на отделните звезди, но и на отделните групировки - характерни фигури, образувани от по-ярките звезди, в дадени участъци по небесната сфера, наречени съзвездия, на които те са давали и наименования. Тези имена не са били плод на някаква случайност или дадени в момент на вдъхновение от поетична фантазия, а са дадени съобразно естеството на силите, изтичащи от тях. По решение на международния Астрономически съюз, броят на съзвездията върху цялата Небесна сфера е определен на 88. От тях 47 са определени от древните звездобройци - учениците на Саабей, а останалите 41 са определени от астрономите от ново време, като са им дали имена без каквото и да било по-задълбочено съображение. Определените от древните 47 съзвездия не са имали линейни геометрични форми. Между тези съзвездия е имало и свободни незаети пространства. Модерните астрономи разпределиха небесната сфера на 88 съзвездия, които със своите линейни геометрични форми плътно я покриват. Това разбира се внася улеснение в изследването на звездния мир. Така че под съзвездие, сега трябва да се разбира не само конфигурацията, която образуват по-ярките звезди в дадена област на небесната сфера, но и определеният участък от нея. Във всяко едно съзвездие, освен ярките и въобще видимите с просто око звезди, трябва да се включват и всички небесни образувания, достъпни за наблюдение с всички възможни средства. За Астрологията, най-голямо значение имат дванадесетте съзвездия, наредени по големия кръг на небесната сфера, по който кръг преминава видимото годишно движение на Слънцето. Това движение определя действителното движение на Земята около Слънцето, Този именно кръг се нарича „еклилтика”. Думата еклиптика е гръцка и значи „затъмнение”. Древните звездобройци са дали това име на този кръг, защото, когато имаме слънчево и лунно затъмнения, те стават точно тогава, когато Луната се намира до точката на пресичането на нейната орбита с еклиптиката. Тези точки на небесната сфера се наричат лунни възли. Самата дума „Астрология” е също сложна, съставена от думите „астра”, което значи звезда й „логос”, което значи говор - говор на звездите. Тя се занимава сега, както отбелязахме, с въздействието на силите, който изтичат от Слънцето, Луната, планетите й зодиакалните съзвездия. Въздействие оказват и всички други небесни образувания, но човека при своето сегашно развитие, няма подготвени мозъчни клетки, които да могат да ги приемат. Саабей е казал, че за създаването на Слънчевата система са взели участие и дванадесетте съзвездия по зодиакалния кръг със своите небесни образувания в тях. Оттам е по-осезателната връзка на човека с небесните образувания там. Разположението на Слънцето, Луната и планетите по небесната сфера в зодиакалните съзвездия, в момента на раждането за всеки човек на Земята, в дадено място, където то става, имат съответното разположение и в двойника на човека - звездното му тяло. Човекът със своето раждане, влиза е един нов свят за него и това влизане е освидетелствано с това разположение. Науката за звездния мир е тясно свързана с науката за символите. Астрологията особено много си служи със символи, всеки от които ни разкрива по един свят. Основните елементи на символите в астрологията са: кръгът, точката, отвесните и хоризонтални отсечки, ъглите, дъгата, стрелата. Кръгът е бил символ на неизявената Божественост - небесният миров силов океан. Точката е изразявала искрицата, проява на Божественото - на този океан - „Азът”. Кръгът с точка в средата е символ на Слънцето - ограничена изявена частица от силовия океан. Полукръгът, дъгата, полумесецът е бил символ на чувствата, които дават творческия подтик. Продължението на рода е един ярък изразен подтик за творчество, затова с този символ е изразена Луната - майката. Отвесната отсечка е била символ на мисълта, мъжкият принцип, активният елемент, електричеството. Хоризонталната отсечка е изразявала мекия принцип, магнетизма. Кръстът е представлявал взаимодействието между чувствата и мисълта, което създава условията за голяма възбуда. Тази възбуда, насочена към дадена цел и добре контролирана, може да даде голям творчески ефект, но оставена без цел и контрол, дава разрушението - смъртта. Способността да владееш и контролираш силите в себе си и а природата, дава възможността за най-голямо творчество и прогрес. Стрелата е била символ за величие и господство. С комбинирането на тези символи са създадени символите, освен на Слънцето, Луната, за които казахме, а също и на планетите, отразяващи техните основни влияния. Други едни много срещани символи са: пречупеният кръст наречен „свастика”. Този символ е изразявал вечното и непрекъснато движение в природата. Това е слънчевия кръст на древните маги и мъдреци. Този символ по-късно бил приет от арийската раса. Пентограма с единия си връх нагоре е бил символ на Божествените същества с изключителната си интелигентност, мъдрост и неограничените възможности за създаване и подкрепа на живота. Същества с пълната Любов в създаване и подкрепа на живота, обединението. Същият пентограм с двата върха нагоре е бил символ на демоните, като под „демон” се разбира пак същество с изключителни знания и мъдрости, сила и възможности, но всичко това насочено да спира живота и дава разрушението, разединението, смъртта. Шестолъчката, която представлява два равностранни триъгълника, вплетени един в друг, като единият е с върха нагоре, а другият с върха надолу, което е тъй нареченият „Соломонов печат” и „Давидова стрела”, символизира слизането на Духа в материята. Този символ е бил приет от евреите като техен знак. Имало е и много други символи, неизвестни и не стигнали до нас. Астрономията и астрологията са вървели ръка за ръка, от най-дълбока древност до 17 век на нашата ера. С откриването на телескопа, астрономията тръгва с бързи крачки напред със своите възможности за изучаване на небесните образувания, което внесе нови и непознати за хората по това време елементи за тях, които са от изключителна важност за астрологията, с които тя трябва да се съобрази. Изобщо астрологията трябва да се облегне на астрономията. Един пример за добрата връзка и ползата от нея имаме с известния от Евангелието случаи с тъй наречената „Витлеемска звезда”. Древните звездобройци от Вавилон, виждайки на небесната сфера голяма ярка звезда, която не е била нищо друго, освен един точен сьвпад между планетите Марс и Юпитер. За такъв един съвпад, един от светилата на астрономията от епохата на Възраждането - Йохан Кеплер - е изчислил, че по това време тъй наречената Витлеемска звезда, не е била някаква нова непозната по своята яркост и размер звезда, явила се изневиделица, или някаква комета, както някои приемат, а че това е било този съвпад, за които казахме - между Марс и Юпитер, които събрани на едно място биха създали впечатлението на голяма ярка звезда. Кеплер е изчислил, че такъв един съвпад е имало в началото на нашата ера. Вавилонските звездобройци са намерили, че този съвпад е станал в зодиакалното съзвездие „Риби”. Такъв един съвпад от гледището на Астрологията, наистина дава величави царствени качества на родения. Колко големи и дълбоки са били познанията на тези ученици на Саабей в областта на астрологията, показва и това, че те са знаели коя страна, под кой зодиакален знак се намира, като са изтълкували съвсем правилно, че зодиакалното съзвездие „Риби" управлява Юдейската земя. И че именно там се ражда цар. Колко голяма е била тяхната увереност в извода им, показва, че те тръгват да го търсят и да му се поклонят, като са му донесли и дарове. Каква мъдрост е имало в тези звездобройци, показва и това, че за един цар, като най-подходящи дарове могат да бъдат написаните на глинени плочки законите на мъдрия цар Хамурапи, живял и създал тези закони 17 столетия преди това, натоварени на камилите, които са водели със себе си. Всички основоположници на съвременната астрономия през епохата на Възраждането, гениалният Нютон, Кеплер, Коперник и другите от онова време, са били колкото астрономи, толкова и астролози. В това отношение особено ярко се е изявил Йохам Кеплер. Един интересен случай е отбелязано, че е станал с Нютон. Отива при него виден англичанин и започнал да го упреква, че се занимава и с тази заблуждаваща наука астрологията. Нютон се обърнал към него и му казал: „Вие, сър, изучавали ли сте Астрологията?” Като най-ярък представител на астрологията от по-старите времена, може да се вземе известния александрийски учен Клавдий Птоломеи, живял през вторият век на нашата ера. Той е бил учен от голяма класа за онова време, писал е трудове, по астрономия, математика, география, оптика, като за тези свои трудове, той богато се е ползвал от голямата по онова време Александрийска библиотека, която по негово време е съществувала изцяло. Само нещичко е било засегнато от римляните, които малко преди новата ера са завладели Египет. Александрийската библиотека, която е била съкровищница на древните знания и мъдрости, е била опожарена по- късно още три пъти. Първият път от тълпите, насъсквани от християнските епископи в 313 г, които сложиха началото на Инквизицията, поради неудобни за тях писания в някои книги от библиотеката, които са отричали мястото на Земята, като център на Вселената, а те, епископите като първи заместници на Бога. Втори път в 690 година от арабските завоеватели, първите водачи - халифи, на арабските орди, последователите на Мохамеда, които тогава завладяха Египет. И най-после, пълното опожаряване - изгаряне от турските орди на Султан Селим Първи в 1517 година. Главният труд на Птоломеи е бил тъй нареченият „Математическо построение”, известен с арабското име „Алмагеста”, където изнася математическите и астрономическите си знания. Той е приемал, че Земята е център на Вселената - геоцентричната система, като за правите и обратни движения на планетите е вмъквал тъй наречените „епицикли и диференти”. Писал е и труд по астрология, известен с името „Тетрабиблос”, Този труд е оказал извънредно голямо влияние и в изучаването на астрологията, както всред европейските народи, така и на арабските, предимно от Средна Азия - Бухара, Самарканд, Изнесените принципи в този учебник са послужили като основа на почти всички трудове по астрология, издадени по-късно. Всичко изнесено там, понеже не се е облягало на истинските астрономически знания, каквито Птоломей не е имал, не могат да се приемат за нещо сериозно. В римската империя астрологията и астролозите са били ту на голяма почит, ту на пренебрежение, според настроението на царете. В Средна Азия много от учените там са се занимавали, както с астрономия, така и с астрология, като са допринесли много за нейното признаване й приемане. Като най-изтъкнат арабски астролог се отбелязва Абу-Машар, живял между 790 и 886 години. Той е написал и труд по астрология, която книга е била преведена от европейските народи в годините 1130 ÷ 1140. Отношението към астрологията във всички времена по-късно също е било неопределено. Едни са я приемали като достойна за изучаване наука, други като магьосничество и заблуда. Имало е и академично приемане на астрологията, което се е изразило в отсъждане на специалност в някои европейски университети, като например университета в Болоня: където са учили Данте, Петрарка.

Б.2. ПИСМО ДО АИДА И ГЕОРГИ КУРТЕВИ СЪТРУДНИЦИ НА МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ АРЖЕНТИНА Много се зарадвах, че сте влезли във връзка с Анина и брат Бертоли. Те наистина направиха нещо важно и полезно за учението чрез тяхното списание („Житното зърно”). Бр. Бертоли и Анина вярно и предано разпространяват учението, също и с техния идеен център. Действително, Словото трябва да бъде предадено в неговата кристална чистота, както е излязло от Извора на Мъдреца, без всякакви прибавки и притурки. МИЛИ И ОБИЧАНИ АИДА И БРАТ ГЕОРГИ,* Нямам думи да изкажа благодарността на мен и Борис. С голям интерес и възторг получихме книгата. Ние я превеждаме и ще я разпространим, но този, който я превежда е много зает; едвам една трета сме превели. Възхитен съм, че много добре е описана историческата обстановка, при която се появява това духовно и социално явление - школата на Учителя. Когато цялата бъде преведена, тогава ще ви напиша една обширна рецензия за нейната стойност на световен терен. Корицата е високо художествено и символично оформена, също и розата, символът на Любовта и жертвата (с двете ръце) е майсторски изработена - така ми казаха и всички хора на изкуството. Действително книгите са живи. Те се раждат в трепетите на Вдъхновението и тръгват да пътуват по света, за да носят светлина и знание в душите и умовете на хората. Вълненията, които изпитва човек при творческите процеси имат една магична сила, която се предава не само по ефира, но и чрез сърцата и умовете на хората. Велико нещо е човек да работи за една високо хуманна и универсална идея. Наистина това, което направихте е един принос за великото дело, което ще завърти колелото на историята... Анина беше любезна да ми прочете вашите две писма. Въпросите, които повдигат, са много интересни и съществени. На тях трябва да се отговори истински, автентично, без всякакви религиозни суеверия и преувеличение. Между другото, отправих една молба към сестра Анина да ви изпрати една книга, която съм написал непосредствено след заминаването на Учителя от физическия свят. В нея ще намерите отговорите на въпросите, които ви интересуват. Независимо ще се опитам в един момент да отговоря на поставените ви въпроси. 1. Вярно ли е, че Учителят известил символично 3 пъти, че ще си замине, ако е истина как го е казал?. През войната ние бяхме евакуирани в село Мърчаево, което се намира в западните поли на Витоша. Ще отговоря конкретно на този въпрос. Една октомврийска вечер, като се завърнах от София (тъй като всеки ден отивах на работа там), както винаги отидох да се срещна с Учителя. Една сестра стоеше пред вратата на стаята в която той живееше. Тя ме помоли да не влизам, защото Учителят бил в особено състояние. В такива моменти особен копнеж изпитвах да виждам Величието на Учителя. Той като че ли ме очакваше, изправи се величествено пред мен, с вдигнати ръце нагоре и ми каза следните думи: „Аз свърших моята задача тук на земята. Аз ще си замина. А вас духовете ще ви заключа на земята, но за да не се огранича, ще ви оставя ключовете на знанието и когато завършите вашата работа тук на земята, ще си отворите сами и ще дойдете при МЕН”. Тази изказана от Учителя мисъл, падна като мълния върху душата ми. За първи път изпитвах ужаса на бездната. Цялото това мое психично състояние, подобно на положението, когато се извършва една трагична операция, бе изразено чрез моите очи, от които се отрониха няколко горещи сълзи. За мен сълзите бяха нещо много рядко явление в живота ми. Аз изпитвах същата болка, която изпитва едно дете. при загубата на своята любяща майка, която винаги е бдяла с разперените си крила над своята немощна рожба. В моя живот нямах никакви религиозни идоли и кумири, не бях под влиянието на никакви научни авторитети, философи или социални реформатори. За мен приказките, легендите бяха химери, исках да видя, да разбера, да усетя спонтанно, с цялото си същество дадена истина, за да мога да я приема, да я асимилирам и да извадя онази нейна есенция, чрез която да изградя моя мироглед. Редица томове бях прочел за невидимите светове, за скритите сили на Природата, за великите закони в битието, но всичко това бледнееше пред моя личен опит в присъствието на това Космично Същество, което чувствувах и разбирах, с цялото си сърце, с целия си ум, с всичката сила на моята воля, с душата и духът си. В този момент аз почувствах този Истински пратеник на небето, Който идваше с мисията да завърти колелото на историята, да тури началото на една нова епоха и аз спонтанно, с целия си вътрешен живот го почувствах и Виждах като една мистична чистота, като една безкрайна светлина, като едно благородно и висше букористие, което дава като един велик бликащ извор, който нищо не иска! След тази фраза, която ми каза отначало, той ми говори около 2 часа Този разговор, който слушах през сълзи, не желая с никого да споделя на Земята. Той ще остане само в моята светая светих, където цари великото Космично безмълвие или великия храм на човешката душа и на човешкия дух. (Разговорът не споделих даже с моите най-добри идейни приятели бр. Боев и Борис) за фразата, с която ме посрещна, казах след заминаването на Учителя от физическия свят). Всичко друго, което се говори за заминаването на Учителя е или измислица или приказки на малки хора с големи претенции. Вие, когато прочетете книгата която ще ви изпрати Анина ще разберете сами кое може да се каже и кое не. 2. Савка казвала в своя дневник, че Учителят е казал веднъж, че духът, който пребивавал в тялото му в даден момент подчертал: „Аз не съм твоя Учител, аз пазя тялото му, той е горе на конференция”. Това е истина. Аз само ще ви загатна, по този въпрос, който ще бъде третиран в една близка нова книга. Адептите, Учителите разполагат с космичните сили на своя организъм. В тях всички окултни чакри са развити. Те всеки момент могат да влязат в съзнанието на хората, на народите и духовните общества. Тази наука се нарича Психургия, т. е. инвокиране на всички духовни йерархии, които се изявяват чрез тяхното Слово. Те могат да пътуват свободно със своите висши тела в целия Космос. През това време могат да оставят да пазят техните тела различни духове. Когато стане книгата ще я прочетете, в която има една глава за психургията - La nonvelle culture de І'Ere de Versean. 3. Вярно ли е, че е казал, че ще се прероди в Кавказ и там ще се образува център на Всемирното Бяло братство. Вярвам, че сте чели внимателно книгата „Новата култура на ерата на Водолея”. Там ясно се говори за три центъра в целия Космос. Първият център наречен от Учителя Алфеола, звездата на звездите или слънцето на слънцата. Този център крие плановете на Битието. За този център Христос казва „За дена и часа само Отец знае”. Другите два центъра, които се направляват от Всемирното Братство са: Центърът на Бялото Братство, което го възглавя Христос и центърът на Черното Братство, на което стои като глава Люцифер, Тартора на тарторите. На Бялото братство седалищата са слънцата, от където идат светлинните енергии или биотоковете на Битието, в Живата разумна Природа. Царството на лявото посвещение или на Люцифер се намира по планетите, които боравят с елементите, с грубите строителни материали. Те строят формите. Този център Исус от Назарет нарече „Царя на Този свят”. Ако не сте чели книгата „Новата епоха на ерата на Водолея”, моля ви, прочетете я внимателно. Там е написано това, което ми е казал Учителят. В едно писмо много трудно може да се кажат неща, които биха изчерпили въпросите. Моля ви, сестра Аида и брат Георги да изпратите вашата книга на Феликс в Америка, който ви е изпратил беседите. Предполагам, че брат Бертоли му е писал за това. Дъщерята на една сестра, която живее в Каракас е взела книгата ви от една книжарница и с голям интерес я прочела. Поздравете Феликс и го помолете да намерим начин да се преведе книгата и да се издаде на английски. Ясно ми стана от писмата, които изпратиха на Анина, че живота ви е под знака на големи напрежения. Но колкото са повече спънките и когато бъдат преодолени ще разкриват широки хоризонти за душата и за вечно търсещия човешки гений. Пищете чрез Анина, но подробно за вашия живот. Желая ви от цялото си сърце да бъдете здрави и творческият ви дух да работи с устрем и вдъхновение. Приемете моите слънчеви привети и поздрави на Борис. Също ги предайте на приятели. Ваш Методи Адрес: София, комплекс Младост, бл. 99 вх. В D-r M. Константинов * Забележка на съставителя: Георги Куртев е роден на 1 юни 1916 год. в гр. Стара Загора. През 1946 год. заминава за Аржентина. Той е художник-приложна пластика. Оженва се за Аида, родена на 26 ноември 1926 год. в гр. Буенос Айрес.

Б. ЧОВЕКЪТ ПО ПЪТЯ НА КОСМИЧЕСКАТА СПИРАЛА Б.1. ЕПОХАТА НА ВОДОЛЕЯ (ИЗВАДКИ)* * Резюмета на случки и събития , направени и описани лично от Методи Константинов, които той понякога е раздавал на свои познати. Цялостта на оригинала е запазен и публикуван в „Изгревът”, т. IV, с. 361÷ 545. Учителят каза: „Наближава първия ден на пролетта. Пригответе се да го посрещнете, защото той ще внесе във вас онзи жизнен ток, който е необходим не само за вашите тела, но и за вашите умове, сърца и души. Всяка година пролетта носи нещо ново, нещо неизказано до тогава, животът е един възходящ и непреривен процес”. Учителят започна да говори на ученика така: „Ти вече правиш първите крачки в пътя на Великото познание. В този път на посвещение, най-първо ще бъде почистено твоето физическо тяло, на второ място - астралното тяло, което е свързано с твоя емоционален живот, на трето място - трябва да се разсеят всички мъгли в твоя умствен свят. По този начин ще влезеш в контакт с причинния свят, където обитава безсмъртния лъч на твоята душа. Това е планът, който имаш да реализираш във Великата Окултна Школа на живота. Знай, че не си само студент в университета, но ученик във Висшето училище на живота. Този път, които имаш да изминеш, е пътят на всеки ученик, на обществото, на народите и на цялото човечество. Започват да се пишат страниците на една нова епоха, която ще донесе на човечеството нови откровения за Битието, дълбоки знания за живота и широки простори за действие на творческата воля на човека. Новият живот, които ще дойде е като слънце, което ще огрее най-първо високите върхове, това са учениците на Окултната Школа, после по-ниските върхове - това са гениалните и талантливите души, след това културните души и най-после ще озари обикновените хора, които живеят в долините и равнините на живота. В този път най-големите изпитания ще бъдат за учениците”. Имаше важни исторически моменти в историята на човечеството, когато Той насочваше моето внимание към дълбокия паралелизъм съществуващ между планетните разположения и обществените явления. Той гледаше на планетите, като на някакви същества, големи същества, които със своите електромагнитни влияния - варианти на могъща слънчева енергия вземаха участие в живота на всички творения. Също така, зодиакалните знаци маркираха епохите, културите и расите в духовно-политическата история на човечеството. Също така научих, че колкото са редки срещите между планетите, толкова по-големи са техните отражения в духовния, политическия и стопански живот на хората. Космичните и планетни цикли за мен бяха ключове, чрез които тълкувах развитието на историята. „Някои казват, че Бялото Братство е в България. Голяма чест е направило То на България, ако мислите, че То е тук. Всемирното Бяло Братство не може да избере такъв малък народ за свое седалище. То не е избрало нито Англия, нито Франция, нито Германия, нито Русия, другаде си имат свое седалище. Единственото нещо, което сега съществува в света, то е Всемирното Бяло Братство. Всички други хора, писатели, свещеници, проповедници, философи - всички те са служители на Бялото Братство и културата. Правдивостта в света се подтиква все от Тяхната мощна сила, от Техния мощен дух.” И когато; „Дойдоха тия трима мъдреци - Адепти от Изток, да се поклонят на Христа и Те бяха техни служители.” „Българите трябва да знаят, че свободата им е дадена от Бялото Братство. И ако съгрешат. Белите Братя, ще се разправят със тях. Няма народ, с който Те да не могат да се разправят. Нека запомнят това нещо всички. Това трябва да се отпечата в умовете ви. Бялото Братство не е нещо видимо. То не е секта, не е църква. То е нещо живо, извън тези покварени условия, в които живеят хората”. „Тази звезда, която се е явила на Изток, внесла между хората разумния живот. Тия трима мъдреци, които са отишли да се поклонят на Христа са били разумни. Те се разговаряли с Христа. Всички вие мислите, че те като отишли при Христа, видели едно малко бебенце, дали му подаръците и се върнали назад. Не е така. Те се разговаряли с Христа. Той им предал Великата Мъдрост и знание, които те предадоха в Индия. И сега това знание се пази там.” „Една ноемврийска нощ, през която беше паднал дълбок сняг, свързан с една ужасна буря, аз преживях един от най-чудните моменти в моя живот. В полунощ бурята разкъса на парчета моята палатка, аз излязох от палатката и в този момент, като че ли Небето се отвори, докато отвън всичко се сковаваше от студ, почувствах цялото Небе като че ли представляваше някакво голямо същество. Същество, което ме обгърна с една неизразима любов, която почувствах чрез слънчевия си възел, не само като трепет, но като една топлина, като една мантия, която ме обгърна, за да ме спаси от големия студ. Интересно, че това мое състояние, което почувствах от това голямо Същество не продължи няколко мига, а цели часове чак до сутринта.” „В първите дни на месец август се разрази една ужасна буря на Рила, ужасна снежна буря. Небето беше спуснало своите тъмни облаци почти до земята. Снегът се сипеше обилно. Вятърът така силно вееше, че имаше опасност да вдигне леките палатки в езерото. Цялото братство преживяваше един ужас пред опасната и неизвестна буря в планината. В този момент аз изтичах към Учителя. Той беше сам в палатката. Аз станах изразител на дълбокото смущение, което царуваше във всички среди на братството. Учителят стана сериозен, излезе от палатката и заедно отидохме зад палатката, от където никои не можеше да ни види. Лицето на Учителя в този момент беше много тържествено. Той вдигна дясната си ръка, направи някакво магическо движение, произнесе една формула и за мое учудване небето разкъса своята облачност, бурята спря, снегът престана да вали и слънцето величествено се показа.” „Веднъж Учителят ми каза, че за най-малкото същество има досие на Слънцето.” „Един ден, слизайки от Изгрева с един мой съученик, с един стар автобус, чиято врата беше направена от плътно желязо. Като се качвах последен, едно дете на около 10 години така силно блъсна вратата, че малкия пръст на дясната ми ръка остана между рамките на вратата и самата врата. Всеки знае, че тази част на ръката е най-чувствителна, в този миг не знам в каква част от секундата, аз веднага си представих образа на Исуса от Назарет, който беше разпънат на кръста с гвоздеи върху ръцете. Също така си спомних за онзи момък през средните векове, който пред съда на инквизицията спокойно постави своя пръст върху горящата свещ, за да им докаже силата на своя дух, че няма да се уплаши от горящата клада, която му готвят. Точно тези два случая ми дадоха кураж и сила да взема твърдото решение да изпитам мощта на човешката воля, именно дали е в състояние да обуздае болката на плътта. В това мигновение на разсъждение помолих да отворят вратата и като си извадих пръста - той беше разбит до костта и облян цял в кръв. Запазвайки високо самообладание моят приятел ме заведе да ме превържат в една аптека. Докато ме превързваха аз пазех пълно равновесие, изразено в едно мълчание. Излизайки от аптеката, аз паднах на улицата. Изглежда, че моето тяло, въпреки силата на моя дух не можеше да издържи вибрациите на това силно нервно напрежение. Но кое е характерното в този малък епизод, който може да се случи с всеки човек? Това може би беше повод да ми се предаде една лекция от капитално значение. Всичките томове прочетени от мен по тези въпроси, за невидимите светове, за окултните центрове нямаха това съдържание, както съдържанието на преживения момент. Теорията, която знаех трябваше да премине в света на практиката, за да бъде напълно изгонен от моя дух на атеизма. Падайки, аз почувствах моя астрален двойник, като някаква риза, от края на моите нозе започна да се нагъва по моето тяло и постепенно, вървейки от всички окултни центрове, достигна най-после до центъра на хилядолистника за да напусне моето физическо тяло. В този процес аз изпитах един екстаз, какъвто не може да се изпита от никакви земни удоволствия, от никакви молитвени настроения, от никакви духовни преживявания и откровения. Това беше едно такова велико освобождение, за което не е способно човешкото перо да изрази неговото величие. Съзнанието ми беше толкова будно, че даже в този миг си спомних и думите на Учителя, Който много пъти в своите беседи е казвал: „Ако ви кажа методите, чрез които да излизате от своето тяло, след като излезете, нито един няма да се върне назад”. Какво видях в този момент? Видях най-напред моето физическо тяло простряно на земята и след това излизайки от атмосферата на Земята, видях Земята като някакъв гигантски аквариум, в който бяха потопени всички материци, океани, планини, реки, дървета, цветята, зверовете и хората. Отдалечавайки се още по-нататък, Земята изчезна от моя поглед и навлязох в едни вълшебни приказни светове, където се кръстосваше светлината на много разнобагрени слънца. Такъв велик полет имаше духът ми, такава неизказана красота ме заобикаляше, че четката на най- гениалния художник не можеше да изрази една милионна част от нея. Това състояние беше кратко. Аз отново извърших обратния процес. От центъра на моя хилядолистник постепенно наместих моя двойник в моето физическо тяло. Всичките представи, които имах за моята личност отново се възстановиха. „Ученият свят ще разбере и ще разработи новата идея, че светлината е кондензирана мисъл. Те, в опитите си да разгадаят тайната на Космичните лъчи, в скоро време ще разберат, че те са носители на тази непреривна мисъл, която се излъчва от съществата, населяващи нашия Космос.” „Най-интересното е, че когато се подготвих да замина за чужбина, едничкият беше Учителят, Който ме изпрати до оградата на Изгрева. Аз чаках с трепет да чуя с какви думи ще ме изпрати. Когато ми подаде ръката си, да се сбогувам, Той зае една мощна повелителна поза; издигна си дясната ръка нагоре и ми каза следните думи: „Аз съм ти проникнал всичките клетки и в дъното на ада да слезеш - пак ще те избавя, за да свършиш работата, която ти предстои”. Тази Негова мисъл така дълбоко се вряза в моето съзнание, че в най-трудните моменти на моя живот - моменти на изпитания, моменти на изкушения, моменти на вътрешни дълбоки стълкновения, Тя стоеше като някой страж, който ме охраняваше, като някаква звезда, която осветяваше моя път. „Стъпалата на Космичната стълба на Битието са следните: Първото стъпало - материята е кондензирана механическа енергия; Второто стъпало - енергията е кондензирана светлина. До тези две стъпала са достигнали в своето развитие позитивните науки; Третото стъпало - светлината е кондензирана мисъл - до това стъпало е достигнал източния и западния окултизъм; Четвъртото стъпало - мисълта е кондензирана любов - това е храмът на мистиката; Петото стъпало - Любовта е кондензиран Дух; И най-сетне шестото стъпало - Духът - проява на Бога. Последните две стъпала - петото и шестото са достояние само на Великите Посветени. И затова Христос казва: „Отец и аз едно сме”. „Според Учителя, слънчевата система е влязла от 1914 г. в една по-духовна област, в зодиакалния знак Водолей. В тази област живеят по-напреднали същества и затова животът на човечеството е под знака на големи световни събития. Влизането е тази област ще разшири кръгозора на човечеството в духовно, културно и материално отношение. Ще му открие дълбоките закони на природата и ще го направи по-възприемчиво към новите идеи, които сега слизат към Земята. Епохата на Водолея всичко ще примири. Тя е духовната пролет на човечеството. Главното качество на Водолея е чистотата. Епохата на Водолея ще събуди Космичното съзнание на човека, и тогава той ще обича всички същества и ще им сътрудничи, и той ще бъде пълен с радост и блаженство от този дух на служение.” „След известни години ще настъпи духовен глад на земята. И всички ще тичат да търсят Словото, което едничко може да разреши семейните, обществените, народните и международните проблеми.” „Културата на Водолея носи третия завет. Прославяне на синовете Божии, учениците на Учителя. „Под завета на синовете Божии, казва Учителя, някои разбират, когато светиите ще управляват света. Светът ще се справи, когато Първата Причина се всели и почне да живее във всички хора. Тогава цялата земя ще бъде едно семейство, ще има едно сърце. Семейството няма да бъде като сега. Хората няма да работят физически много. В които град отиде човек, ще работи два часа и след това, като задоволи своите нужди за момента, може да продължи своя път. Храна, дрехи, изобщо всички стопански блага хората ще ги имат на разположение. И в който град влезе човек, ще бъде член на този град. Цялата земя ще представлява съвършено цяло.”” „Великите души през епохата на Водолей, които ще дойдат, ще уредят новите форми на живота. Предварително ще разрушат кумирите на хората, било от религиозен или културен характер. Според Учителя, първата група на тези напреднали същества се е вселила през 1945 год. Голяма група от светли същества ще се всели през 1975 год., защото тогава Бялото Братство ще предприеме важна акция за делото Божие. Ще настъпят изненадващи открития в областта на стратосферата, проучване на газовете, на различните радиации, вибрации и ритми. Ще настъпят важни открития в химията, астрофизиката, археологията, биологията и др. Ще се направят опити за всестранно приложение на атомната енергия, за да се проучат дълбочините на Космичното пространство. Всички тези открития ще помогнат за икономическото освобождение на човека. Стопанските блага ще станат свободни като въздуха, водата и светлината. Нашето въображение е бедно, за да обхване какви възможности очакват новото човечество в епохата на Водолей. За някои от тези възможности Учителят казва: „Луната, Слънцето и планетите са отлични училища. Един ден ще посетите Юпитер или жителите на Юпитер ще дойдат тук, на Земята. Непрестанни гости от Луната, Слънцето и планетите ще посещават Земята. Например, когато човек се обезсърчи, ще си вземе билет и ще посети Луната, и като се върне на Земята, ще е весел и с големи вътрешни придобивки.” „Човекът на нашата епоха трябва да бъде готов да се жертва за всички. Старата култура на егоизма е достигнала върха на своето развитие. Тя е в упадък и слиза вече от сцената, отстъпва мястото си на Новата култура, културата на алтруизма. Не само културата е остаряла, но и континентът е остарял. За тази нова раса, както ни сочи Учителя, се приготовлява един нов континент. Този континент ще избликне от дълбочините на Великия океан, този континент ще бъде мястото, където ще разцъфти Новата епоха. Сибир ще се съедини с новия континент и ще представлява с него едно цяло. Островите, които се намират в Тихия океан ще бъдат върховете на планините на бъдещия континент. Водата на Великия океан ще залее някои от съвременните континенти, които са напоени с много грехове, и трябва да се пречистят. Новият континент на Шестата раса, на Синовете Божии ще съедини Америка със Сибир. Така чертае бъдещия свят Великия пратеник на Небето, Който поставя основите на една нова епоха.” „Учителят ми каза, че всяка глава от Откровението съответства на 100 години от християнската епоха и че 20 глава, която ми прочете съответства на двадесетото столетие. Най- интересното е, че след това той ми извади едно малко подвързано тефтерче, което никога не бях виждал в Неговата стая. Най-напред ми разгърна края да видя, действително мастилото беше доста избледняло, но от датата се виждаше, че писаното датира от 40 години. След това разгърна другаде и от една страница ми прочете следните думи: „От север ще дойдат руските войски, в България ще се смени строя”. Аз изпитах един силен трепет и с възклицание Му казах - четете ми по-нататък. Той ми отговори категорично - „Не, ти ще го видиш”. Разбрах ясно и категорично плана на Небето...” „Учителят често обикаляше с приятелите върховете на Витоша. Спомням си един много интересен момент в историята на България. Когато България трябваше да направи неизбежния завой в своята политика, аз бях отишъл на Витоша да търся Учителя, за да Го запитам, дошъл ли е моментът вече за този завой? Денят беше прекрасен, върхът Острец, на който беше Учителят - огрян от Слънцето представляваше чудна гледка. Камъните и скалите наоколо представляваха като вълшебен град. Аз бях седнал с Учителя на един голям камък. На моя въпрос-дошъл ли е моментът България да направи този важен завой? - Той мълча известно време и най-сетне ми насочи вниманието на един облак, имащ фигура на квадрат. В момента, когато ми обърна вниманието към тази фигура - двете съседни линии на един от ъглите на квадрата се разтвориха. В този момент Учителят ми каза: „България ще излезе от това тежко положение”. Наистина квадратът е символ на страдания и противоречия, според окултизма. Този символ характеризираше цялата вътрешна и външна политическа обстановка, в която се намираше българския народ. Изречената дума стана реалност още на другия ден, започна неизбежния завой в политиката на България.” „Ще разкажа за онова важно събитие, което беше финала на Мьрчаевската епопея. Сестрата, която седеше пред вратата на Учителя през тази фатална вечер ми каза да не влизам при Него, понеже бил в едно особено психично състояние. Аз особено в такива моменти изпитвах копнеж да видя величието на Учителя. Отворих вратата и влязох при Учителя. Той, като че ли ме очакваше. Изправи се величествено пред мен и вдигна своите ръце над главата ми и ми каза следните думи: „Аз си свърших моята задача тук на Земята. Аз ще си замина, на вас духовете ще ви заключа на Земята, но за да не се огранича, ще ви оставя ключовете и когато си завършите вашата работа тук на Земята, да си отворите и дойдете при Мен”. Тази изказана мисъл от Учителя се разнесе като мълния в моето съзнание, душата ми за първи път изпита ужаса на бездната; цялото това мое психично състояние, подобно на състоянието при извършването на една трагична операция, изразиха моите очи като проляха няколко горещи сълзи. За мен сълзите бяха нещо много рядко в моя живот.” „В присъствието на Учителя болните оздравяваха, простите ставаха учени, глупавите поумняваха - защото светлината на Учителя озаряваше техните умове и те започват да разбират причините защо са били болни, прости и глупави.” „Както едно величествено слънце залязва, след като е раздало на всички своето изобилие като Любовен дар, тъй и Учителят залезе на 27.XII.1944 г, за физическия свят, за да изгрее в душите на цялото човечество. Неговото Слово е живо, носи се във въздуха и сега, и хлопа на всички умове и им съобщава радостната вест - Новата вест, за красотата на Изгряващата култура, която иде с ясни стъпки към нас.” „Спомням си няколко дни преди заминаването бях отишъл с двамата мои приятели - Неделчо Попов и Асен. В момента на нашето посещение като че ли духът отново влезе в малката черупка на физическото тяло и Той каза следните думи: „Какво е Бетховен, какво е Исус, какво е Дънов, само Бог е Вечен и Безкраен”... След изказването на тази дълбока мисъл, върху която няма да коментирам. Той запя своята любима песен „Аум”, Тази песен, която съдържа три ключа, с които Великите Посветени са отваряли Божествената Съкровищница, за да внесат нови идеали, нови свещени скрижали в епохите, които следват една след друга. Тази песен Той изпя с красиви движения - тази песен беше последната, която Учителят изпя на физическия свят...” „Учителят, който идваше със специалната мисия да завърти колелото на историята, Който на всеки страдащ стопяваше мъката, Които на всеки отчаян разкриваше нови перспективи - целият Му живот беше една велика жертва. В един такъв момент, когато трябваше да напусне Своето физическо тяло, Той беше обгърнат с едно велико мълчание, приличаше на някакъв неразгадаем ребус. Всички около Него се суетяха, а Той като че ли нищо не виждаше като че ли Неговият велик дух беше отдавна напуснал тази малка черупка. Спомням си един ден след обяд, като се връщах от София, погледнах през прозореца. Учителят беше в това състояние, което описвам по-горе. За миг Той отправи Своя поглед към мен, стана както аз го знам със Своята величествена осанка, излезе на вратата и тихо на ухото ми каза следните думи; „Методий, иди си, физическото тяло е нещо нетрайно, преходно, милиони тела отидоха по бойните полета”. След това Той пак отиде а стаята си и остана пак в първото си положение. Аз чувствах дълбоко в душата си, как Той постепенно ме подготвяше за едно събитие, което Братството най-силно щеше да преживее. Тези студени декемврийски дни, като че ли бяха символ на туй, което ставаше в нашите души. * * * „Рене Генон - този голям познавач на окултното знание на древна Индия, който живееше в Кайро се произнесе за Учителя така: „Учителят е истинският пратеник на Небето. Той е най- големия магнит, Който е слязъл долу на Земята. Той не дойде да създаде една религия, защото има много религии на Земята. Той не дойде да създаде една наука, защото съществуват много науки в света. Той не дойде да създаде едно обществено движение на земята, защото има много такива. Той дойде да намагнетиса своите ученици с Любовния магнетизъм, а те от своя страна да намегнетисат цялото човечество.” Така говори само посветения. Така могат да виждат само мъдреците, които видяха звездата на изток, знамението за идването на Христа.” „Велика култура очаква този народ, в който се въплътяват тези велики Посветени, защото този народ представлява разсадника на новите идеи, които след това трябва да се възприемат от другите народи. Българският народ сега се намира в най-интересния си момент, когато трябва да разбере дълбоката същност на Учението на Учителя. Не само трябва да го разбере, но трябва и да го приложи, да изпита всички негови методи, които ще донесат тази велика хармония между неговия ум, сърце и воля, по този начин той ще стане изразител на тези велики идеи, предвестник на Новата култура, която трябва да се разпространи из всичките народи. Това учение е единството, което носи нови елементи и тези елементи и ще дадат подтик на духовна и материална култура на човечеството. Ще извадят народите от тази безпътица, в която се намират, за да си подадат ръка.” „За в бъдеще всички тези храмове, направени от камък, ще станат излишни. Всички религии от дълбока древност досега - със своите догми и реликви ще станат безпредметни. Всички тези посредници ще паднат, защото човешкото сърце ще стане храм на живия Бог, Храм на онази първична чистота, която носи онова висше целомъдрие към Първата Причина, откъдето човешката душа е слязла долу на земята. Тази първична чистота ще постави човешката душа със силата на подсъзнанието, където се проявяват творческите сили на живата разумна природа.” „Сега в невидимия свят се приготовляват душите, които ще слязат тук на Земята и ще бъдат истинските работници за изграждането на тази култура, от която ще се създаде Новата раса - расата на учениците. Първата ложа е ложата ма Бялото Братство, според Учителя, нейното седалище е по слънцата. Втората ложа, или ложата на лявото посвещение - нейното седалище е по планетите, третата ложа, която направлява действията на двете горни ложи, нейния център, или седалище за пръв път Учителят ни го откри, то се намира на звездата на звездите или слънцето на слънцата – „Алфиола”.” „При инволюционните периоди, учителите, които са слизали на земята до Христа са били от човешки еволюции. Докато Христос и Учителя идват извън човешката еволюция - Те изразяват самата Космична реалност.” „Учителят откри своята Школа в този малък народ, за да разкрие новите методи, чрез които ще се преустрои живота на идващите - индивиди, обществата и народите в по-съвършени форми. Доброто ще бъде главния двигател и критерий. То ще вземе надмощие над злото.” "Какви велики перспективи, какви необятни възможности очакват човека в епохата на шестата раса. В човека на шестата раса ще се появи едно ново качество - ясновиждане, той ще влезе в досее с метапсихичните области на Битието, вътрешните радиостанции в човека, ще заработят и ще долавят по-фините вибрации на природата. Този устрем на съвременната наука да премине в областите на Космичното пространство е духовният подтик на Новото време. Новата култура е вече пред вратата. Тя ще примири хората помежду им. Старото трябва да се подчини на новото. Съществата от невидимия свят. с които вие ще се съобщавате, няма да бъдат въздух и вятър, но ще бъдат облечени с такива хубави облекла, каквито вие не сте виждали в живота си. Като отидете при тях, те ще ви приемат в своите жилища с такава братска Любов, за която вие нямате представа.” „Учителят дойде на Земята в епохата на Водолея, за да освободи индивидите, обществата, народите и човечеството от всички техни идоли, от техните фетиши и от техните религиозни суеверия, които бяха оковали в продължение на векове чистата човешка мисъл. Не можем повече да се прекланяме пред мъртвите идоли, но трябва да се оставим да бъдем ръководени от онзи космичен лъч, който е в нас и който осветява нашия път, водейки ни към една съвършена свобода по пътя на нашата еволюция.” „Всичко, което е било скрижалите на еврейския закон, кодексите на целия свят и законите се осланят на запрещението. Ето защо, те трябва да бъдат заместени от Любовта, Мъдростта и Истината - принципи, написани в дълбочините на човешката душа. Човек трябва да разбере, че дълбоките извори на познанието се намират в него, той трябва да се учи непосредствено от оригинала на живата природа, без да има нужда от посредници между божествения и космичен принцип и неговата душа.” „Думите на Христа; „В тези времена Луната ще потъмнее. Слънцето няма да дава повече светлина и звездите ще паднат”. Тези думи ще се сбъднат. Луната символизира всичките религиозни форми, които ще рухнат. Слънцето представлява старите форми на държавното управление, основани изключително върху принудата, които ще бъдат заместени от новите международни правни форми, основани върху социалната справедливост, за която Учителят толкова много ни говори. Звездите представляват човешките авторитети, било в науката, социалния живот, авторитети, които поддържат формите на стария живот.” „В думите на Евангелието: "Тези времена тогава” означават сегашните състояния на историческите събития. Това състояние на нещата беше почвата, върху която Учителят хвърли семето на новата епоха на Водолея. Цялата земя е вече обгърната от Неговата Божествена мисъл, която ще възстанови хармонията върху Земята, ще стопи човешката омраза. Справедливостта ще възтържествува в социалните отношения, по този начин ще се създадат необходимите условия за свободното проявление на божественото във всеки индивид. Така индивидите, обществата, народите и най-сетне цялото човечество ще разгърнат всички свои [възможности] скрити за едно правилно духовно и материално развитие. Социалните отношения ще се изградят на базата на взаимопомощта и сътрудничеството между народите. Също така и духовният свят ще стане видима реалност за напредналите души, които ще бъдат израз на тази Божествена пълнота чрез трите координати - чисто сърце, светъл ум и творческа воля.” „Новият Йерусалим, видян от Йоанна на остров Патмос ще бъде построен на Земята в цялата си сияюща красота, и ще стане наследство, както е писано в Писанието, на смирените, кротките и търпеливите.” „Цялата вселена и нейните милиарди слънца с неизчислимия брой планети ще засияе в човешката душа, в новия живот. Цялата природа с всичките нейни царства ще започне да говори със своя разумен език на душите, за да им открие скрития смисъл на нейната вътрешна символика. Възможностите за творчество във всичките области, както в науката, в изкуството, също и в социалния живот ще разгърнат цялото свое величествено разнообразие, водещо към идеала на съвършенството. Старият свят, светът на мъчението, на кървавото насилие ще остане в забрава. Духовния свят ще бъде скрит за всяко човешко съзнание, което чрез неговата сияйна светлина ще освети смисъла на човешките страдания, които са били една абсолютна необходимост по пътя на космичната спирала. Науката ще открие чрез ключа на духовното съзнание функционалната зависимост на нещата, онази зависимост, която се ръководи от законите на живата природа. Човек ще влезе чрез своето сърце в контакт с дълбоките мистични извори на живота и вместо безбройните религии, ще възтържествува космичното съзнание.” „В нашата съвременност Учителят прави истините достъпни за цялото човечество. След огненото кръщение получено чрез последните две войни, за човечеството се отварят нови страници, силите на доброто заемат надмощие. По този начин ще възтържествува истината в живота.” "Думите, които Учителят беше казал на един от своите ученици три месеца преди неговото заминаване от физическия свят ще се реализират. Тези думи бяха казани през една звездна нощ, в планината и бяха разкрити едвам след неговото заминаване от физическия свят. Тези думи съдържат значението на едно завършено дело и величествените перспективи на едно грандиозно бъдеще, изпълнено с постижения, в които ние ще вземем участие при изграждане делото на Истината, или както казва Писанието: „Възстановяване на Небесното Царство на нашата планета”. Тези думи бяха произнесени твърдо с непоколебима творческа мощ, пред звездите, неми свидетели на нещата, които мистериозно чертаят върху техния път съдбините на човечеството. Това Същество, толкова велико, което е завършило своето развитие преди милиарди години, в своята велика любов е слязло на Земята, ограничило се е в най-гъстата материя, за да отвори очите на тези, които са забравили своя Творец. Ето тези думи: „Аз напущам тази земя, понеже завърших своята задача. Ще затворя тука върху тази земя всички духове, за да завършат всичко това, което Аз посадих, но за да не се огранича ще се коригирам, ще им оставя ключовете на духовното познание, за да изпълнят достойно задачите си върху тази земя, и след като завършат своите задачи, да си отворят с тези ключове, за да дойдат при Мене в своята истинска родина. Тази родина, това са трите принципа: Любов, Мъдрост, Истина.” „Мистичният, духовният деканат на Водолея, неговата циклична трайност е 720 години. Според Учителя той е започнал от 1914 г. и ще продължи до 2644 год. През този период ще дойдат да се въплътят на нашата земя един голям брой души, идващи от сферата на планетата Нептун, която се явява като по-висока фаза на планетата Венера. Тази верига души, които ще дойдат от сферата на Нептун в миналото са били наричани светии, но ние ще ги наричаме с тяхното ново име, което Учителят им е дал - слънчеви деви. Тези души ще притежават тази магическа мощ, криеща се в кротостта, украсена с ореола на мистичната девственост. Тези души ще бъдат истинските Утешители на цялото човечество през големите изпитания, които ще настъпят за човечеството.” „През периода на духовно-мистичния деканат на Водолея слънчевите деви не ще дойдат в тежки черковни одежди, но пълни с най-мощната сила, със силата на красотата. Те ще бъдат най- чистата емблема на простотата (скромността, духовността). Човешките страдания и болки ще се стопят в тяхната нежна и светла аура. В тяхното присъствие душата, натъжена и уморена от изпитите на живота, ще намери утеха и небесен мир. Тези светии, лъчезарни деви на кротостта ще покажат пътя, водещ към живия Бог. Те ще бъдат най-верните служители, които не ще се кланят, както казва Христос: „Нито на тази планина, нито на този храм, построен от камък и дърво”. Само чрез техните дела те ще покажат пътя към живия Бог, невидим с нашите тленни очи, но чиято неизказана и блестяща красота може да бъде съзерцавана само единствено чрез очите на Любовта. Тази вълна от души ще донесе един подтик, който ще облагодетелства всички народи на Земята. Личната, социалната; народната, расовата карма и най-после кармата на цялото човечество ще бъде изкупена чрез светлината на мощните лъчи на Любовта. Тогава ще паднат всички прегради, които са били издигнати между раси и народи. Учителят казва: „Любовта стои над всички народности. Любовта е над всички религии. За момента огънят на Любовта ще се разгори като една мощна Вълна над света. Тя ще стопи всичко, което не може да издържи висшите вибрации на любовта.” „В течение на духовния деканат и вълната на Любовта ще се изяви огромния мистичен потенциал на славянските народи. След всички големи изпитания, които те са претърпели в течение на тяхната история, те ще намерят най-после изява на дълбокия си мистичен дух, изразен в едно братско единство и всестранна солидарност. Тя ще бъде подета от всички славянски народи и след това от другите народи по лицето на Земята. По този начин ще има една здрава основа за създаване на духовното тяло на новия човек. Този нов тип човек ще бъде една синтеза от всички качества и добродетели на всяка от расите и народите на нашата планета. През този период дълбоко в човешкото съзнание ще се събуди идеята за безсмъртието на човешката душа. Човек през вековете ще се превъплътява, ще следва своя път на духовната си еволюция не вече със затворени очи в ограничения кръг на своите пет сетива, затворен в орбитата на своята личност, но ще влезе и ще живее в светлината на космичното съзнание. Пред редицата свои въплъщения той ще следва този път с едно духовно проникновение, с цялото великолепие на своята безсмъртна душа, и с мъжеството на своя божествен дух.” „През периода на духовно-мистичния деканат на Водолея, който ще трае от 1914 година до 2634 година, скритата природа на духовния свят ще бъде разкрита и позната като една реалност. Това значи, че душите са вече готови да влезнат в пряка връзка с него.” „За разлика от древността, когато духовните познания бяха предавани единствено на някои избрани, било жреци или брамини с помощта на ритуала и големите мистерии - Учителят в пътя на Любовта и служенето предлага духовните истини ясно, безусловно на цялото човечество. Тайните на невидимия, духовния свят ще станат достъпни, ще могат да се възприемат от всички души, в които е събудено космическото съзнание. Човечеството през тези важни времена трябва да мине през огън, през огнено кръщение, по пътя на великото страдание. По този начин всички недъзи, които са натрупани в човечеството от инволюционната епоха ще бъдат изгорени и по този начин да се запали отново Божествената искра, която през течение на хилядолетия е била открита в дълбочините на човешкото естество. Изобщо, бялата раса трябваше да премине през тази фаза, за да може самата тя да си изгради своята материална и духовна култура по пътя на личния опит.” „През периода на вълната на Любовта и мистичния деканат на Водолея, ще се развържат кармичните възли. Франция ще играе една твърде важна роля, защото тя се управлява от Плутон. За момента Франция и романския клон на бялата раса и най-вече културата на Западна Европа взема мястото на старата елинска култура. Според Учителя една голяма верига души от стария елински свят са се преродили във Франция. Франция, която заемаше винаги първото място в зората на миналите култури ще бъде пречистена от планетата Уран, и възраждащата мощ на планетата Плутон. Франция първа ще открие в Европа пътя за духовно, културно, политическо, икономическо сътрудничество между народите. С малко думи, силите на злото ще бъдат укротени от силите на доброто. Доброто, Бялата Ложа чрез Любовта ще преобрази настоящия международен хаос, като се изградят нови социално-икономически форми и искрени политически отношения. Тези отношения няма да се основават на насилието и на неразумната сила, а на едно тясно, разумно сътрудничество, основано на добрата воля и взаимното доверие Това ще рече, че всички управляващи фактори, всички културни творци, всички синове на човечеството, духовно просветени трябва да се впрегнат здраво в една реална, творческа работа, която ще направи да се стопи омразата и недоверието между народите и вместо тях ще дойдат братството и Любовта, които да водят общия прогрес на човечеството.” „Християнството в течение на своето историческо развитие е приготвило условията за учениците на Учителя.” „Човечеството ще познае, че в целия свят има само един Учител, Който е на най-мощното изявление на Първата Причина, която живее дълбоко в съзнанието на човека: в пътя на Любовта. Мъдростта и Истината.” "Учителят казва: „Кармичният закон, които свързва всички хора е ужасен, тъй като вие сте вързани с този закон. Вие не можете да платите вашите дългове. Подобен закон съществува и в съвременните държави. Когато някой е извършил злоупотребление и не може да върне съответната сума, с която е злоупотребил, поставят го в затвора, където той трябва да остане необходимия брой години, да излежи присъдата за дълга. Кое е за предпочитане - да платиш дълговете си или да отидеш в затвора?” „Трябва да знаем, че за първи път в историята на човечеството, тъкмо сега, в течение на периода на мистичния деканат на Водолей, силите на злото ще бъдат обуздани. Преди милиони години при третата култура на атлантската раса черните адепти победиха синовете на доброто. Сега, за да изкупят своите престъпления, те трябва да станат слуги на доброто.” Земята ще излезе от тринадесетата сфера на космичният свят, за да влезе в нови космични области. В течение на втория деканат на Водолея, който има трайност 720 год. от 2643 год. до 3354 год. ще се разгърне втората космична вълна, вълната на Мъдростта, чиято светлина ще освети човешкото съзнание, по тоя начин да придобие истинските знания и се запознае със законите на живата природа. Тези синове на Мъдростта ще бъдат истинските носители на това велико познание, което засяга законите на всички области на живата разумна природа, ще се стигне до дълбока визуална зависимост между различните научни дисциплини и зловредните науки ще бъдат премахнати. Колосалните научни открития с помощта на синовете на Мъдростта ще станат достъпни на всички народи. Една истински здрава култура на рационално използуване на атомната енергия ще последва един духовен и материален разцвет на човечеството. Един мост ще бъде издигнат между духовния и физическия свят, то ще бъде истинско колективно творчество. Човек ще влезе в директна връзка със същността на духовния свят. Тогава ще му се открие символичното значение на звездите, които чертаят апогеите на тази култура. Учителят подчертава: „Знанието идва отгоре и то ще бъде открито от хората според тяхното съзнание, според тяхната духовност. Земята е една затворена книга, където са написани неизчерпаеми богатства.” Човешкият организъм е израз на нашия космос. Цялото историческо минало е изразено в нашият организъм, в нашите биофизиологически системи, които са резултат от епохите, ерите, периодите на минали култури. Природата за да създаде нашия организъм е правила опити в разстояние на 90 милиарда години чрез минералното, растително и животинското царства. Учителят казва: „Тези 90 милиарда години са съкратени при ембриото на човека в периода на 9 месечния стадий, през който минава в утробата на майката”. На Земята има специални места, където може да се получат специални енергии. Всяка част на планетата е свързана с една разумна сила на природата. Когато ние се изкачваме на високите върхове на планината, ние се свързваме с разумните сили на природата. Учителят подчертава: „Когато гледам тези скали аз дешифрирам, как са живели хората на миналите епохи, какви особени истории, какви религиозни събития са станали тук, когато адептите са минали по тези места”, Олимп, седалището на боговете представлявал един грамаден масив висок 10 000 метра, масивът на Рила е достигал 7 ÷ 8 хиляди метра. В този масив не се намират никакви остатъци от органически черупки, което показва, че никога не е бил покриван от водите на морета. Рило-Родопския масив е бил седалище на ложите на Всемирното Бяло Братство. Всички важни точки на Земята са центрове на планетни влияния, особено планините. Същото се отнася и за народите. През различните периоди на тяхното развитие, те се намират циклично под влиянието на различните зодиакални знаци. Коя е тяхната връзка, която съществува между небесните явления и събитията на нашата Земя? За да може човек да разбере тази връзка, той трябва да притежава вдъхновението на мистика, което разкрива небесната символика, да има интуицията на поета, който обича природата и просветлението научения, който винаги търси връзката между микрокосмоса и макрокосмоса в живата разумна природа. „Слънчевите затъмнения предизвикват в много случаи войни и революции. Лунното затъмнение създава атмосфера на революции или национални бедствия относно здравето на народа и специално на жените. Когато Марс е засенчен от Слънцето, духът на войната е обуздан. През ноември 1944 год. Марс засенчен от Слънцето, даде указание за завършването на световната война. Понякога съвпадите между различните планети дават като последствие финансови и социални бури. Това са обикновено съвпадите между Сатурн и Юпитер, докато съвпадите между Сатурн и Уран предизвикват войни.” „През третия деканат на Водолея, голям брой души ще слязат от планетата Плутон. Всяка проява на природата има своя звездна карта. Нашата малка планета има също така своя хороскоп. По този случай Учителят казва: „Земята е била построена от същества, които вече са завършили своята еволюция. Последната задача, която им била дадена е тази: да построят Земята”. Всичките необходими материали са били на тяхно разположение. Земята още не е завършила своята еволюция. Върху нейната конструкция живата, разумна природа непрестанно работи.” „Първата коренна раса е създала едно важно човешко сетиво - слуха. В най-дълбока древност тази раса е била наречена раса на боговете, понеже според окултната традиция тя е била двуполова. Втората раса е усъвършенствувала осезанието. Третата - лемурската създава зрението. В тази раса става разделянето на половете. Марс е въстанал срещу хубавата Венера, както се изразяват древните легенди. Четвъртата коренна раса Атлантската е развила вкуса. С нея свършва инволюционния процес на човешката душа. Петата раса-бялата, арийската, с която започва еволюционния процес на човешката душа, усъвършенства обонянието. Следващата - шестата раса ще развие шестото чувство, ясновидството. Шестата раса ще стане господар на всички сили в човешкия организъм, ще развие ясновидството. Тази раса ще очертае пътя на ученика. В седмата коренна раса човечеството ще завърши своята еволюция на земята, за да я продължи в други сфери. Тогава човечеството ще навлезе в пътя на Учителите. Тази раса ще бъде раса на боговете." „Линиите на ръката са един вид антени, които са оперирали с енергиите на различните раси. Така линията на живота отговаря на първата раса. Линията на интуицията има отношение към втората раса. Линията на сърцето има отношение към третата, Атлантската има отношение към линията на ума. Линията на съдбата се отнася към петата раса. Затова Учителят подчертава, че „в момента на разпятието на Христа, линията на съдбата се е оформила окончателно”. Линията на шестата раса започва от основата на палеца, който е израз на космичното начало, отправя се към хълма на Меркурий. По този начин пресича всички главни линии на ръката. Човечеството през периода на шестата раса трябва да развие тази линия, която ние сме видели върху ръката на Учителя.” „Хората на нашата епоха мислят, че могат да владеят света. Първо, този свят е бил създаден от космичен принцип, ето защо те нямат право да властват в чуждо владение, а трябва да се подчинят на това, което е създало космичния принцип. Никой не може да бъде господар преди да е бил слуга. За в бъдеще, които са били слуги в царството на доброто, ще станат господари. Тези, които са били господари в царството на злото ще станат слуги в царството на Доброто. Ако можехме да управляваме своите мисли, чувства и действия, ние можем да станем господари. Ако не можеш да контролираш своите мисли, чувства и действия, ти не можещ да бъдеш добър слуга. Щом не си добър слуга, другите ще те командват. Има 2000 години от Христа и е дошъл момента, когато злото ще бъде подчинено и ще стане слуга на Доброто.” „Единствената сила, през която и доброто и злото се прекланят, това е Любовта. Тъй като Любовта слиза на земята, тя става господар, както на доброто, така и на злото. Господарите на злото и на доброто ще поставят венци пред краката на Любовта и ще кажат: „Управлявай както искаш!”.” „Шестата раса ще се роди в нов континент, т. е. ще се сменят декорите на историческата сцена. Действително, който може да вижда със своите духовни очи, тази величествена звездна картина, която е израз не само на един мистичен екстаз, но е израз на една дълбока философска концепция.” „Тези дълбоки познания, през епохата на шестата раса ще бъдат достъпни на всички велики души, които ще служат в светлия храм на живата разумна природа, чийто девиз е; „Живот за Цялото”. Това не е нито легенда, нито някаква вълшебна приказка, но самата реалност, която очаква човечеството.” „Очаквайте звездното небе с цялата си душа, понеже звездното небе, както се изразява Учителят е лицето на Вечния, на Незнайния. В момент на най-трагични конфликти във вашия живот, когато се почувствате несправедливо третирани, когато във вашето сърце бушуват бурите на живота, на разочарованието, произтичащи от облаците на съмнението, натрупани във вашето съзнание, тогава обърнете един поглед към милиардите очи на Непознатия, тези очи, които всяка нощ, всеки миг светят и ни гледат с дълбочините на тази тайнствена и очарователна небесна сфера, сфера на онази величествена хармония във Всемира, Тези неизброими слънца, чиито светлини достигат до нашата планета за милиони, милиони години ни нашепват, че съществува Един, Който бди вечно върху нашите души и никога не ни напуща по нашия стръмен път, който ни води по пътя на космичната спирала на съвършенството. Този непознат за нас Творец, велик и тайнствен Творец на милиардите звездни системи, Господар на злото и доброто, Неговата безкрайна Любов, която грее безспирно върху всички същества е една велика сила без реакции, един център, който се намира навсякъде. На Земята този незнаен Творец ще бъде изявен през епохата на Водолей, чрез кристалните, чисти Деви, чрез топлите сърца и светлите умове на Синовете на Мъдростта.” „Астрокосмическата система ще отправи човека към тайните на междузвездното пространство. Търсенията, направени в тази област с помощта на модерната физика, радиоастрономията ще бъдат причина да се преобразят всички човешки схващания и то във всевъзможните области на познанието, философията и изкуството и във всички останали области на човешкото знание. Постепенно науката ще достигне до следната мисъл на Учителя: „Когато ние изучим тайните на творението всъщност ние изучаваме този принцип, който създаде светлината. Тази светлина, със своето творчество създаде всички последователни, живи форми в природата. Досега науката се в занимавала с механическата енергия. Модерната физика и химия се изкачват вече на по-горно стъпало, изучават енергията като кондензирана светлина. Новата раса - шестата раса, ще изучава светлината като кондензирана мисъл, а мисълта - като кондензирана Любов. Когато човек измине пътя на шестата раса, която е раса на учениците, ще навлезе в седмата раса, в расата на Учителите и там човечеството ще се изкачи на най-високото стъпало, да разбере, че Любовта в кондензиран Дух, Който е проява на космичното начало. В тази седма раса, човечеството ще завърши своето земно развитие. Тогава ще се изпълнят думите на Исус от Назарет: „Отец и Аз сме едно”. С помощта на това кратко изложение, ние само маркираме светлия път, който води до астрокосмичната синтеза - път, по който всяка душа ще върви. Надписът на този път е следният: „Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит живота”. А звездата, която осветява този път издига следния девиз: „Клетката идва от бездната, Духът идва отгоре.” Това е магичната формула, магичният ключ, който ни води към вълшебното царство на астрокосмичната синтеза.

9. ИНГРЕСИИТЕ НА СЛЪНЦЕТО В КАРДИНАЛНИТЕ ЗНАЦИ (СЕЗОННИ НЕБЕСНИ КАРТИ) Сезонните хороскопи се построяват за момента, в който Слънцето влиза в кардиналните знаци: Овен, Рак, Везни и Козирог. Обикновено за хороскоп на годината се смята - според модерната астросоциология - влизането на Слънцето в знака Овен. Древните са твърдели, че за да се построи небесната карта на някоя страна за дадена година, при влизането на Слънцето в Овен, трябва да се вземе предвид какъв знак изгрява на асцендента при 0° на Слънцето в Овена. Така. ако изгрява един от фиксираните знаци: Телец, Лъв, Скорпион или Водолей, в хороскопа на тази страна при ингресията на Слънцето в Овен, то тази карта има значение за политическите, духовно-културните и стопанските събития за цялата година. Напротив, ако на асцендента изгрява един подвижен знак: Близнаци, Дева, Стрелец или Риби. то тази небесна карта има значение за 6 месеца. Следователно, за да разберем тенденциите за следващите шест месеца, трябва да вземем ингресията на Слънцето в знака Везни. При положение, че на асцендента изгрява един от кардиналните знаци: Овен, Рак, Везни или Козирог, според древната астрологическа традиция; тази небесна карта важи за три месеца. Това ще рече, да се построят небесните карти за лятното, есенното и зимното тримесечие. Както посочихме по- горе, някои от съвременните астролози вземат като меродавна карта за годишните хороскопи пролетната небесна ингресия на Слънцето в знака Овен. Други стоят на становището, че освен нея трябва да се вземе предвид небесната карта на Слънцето при влизането му в Козирог. Трети стоят на становището, че са еднакво важни и четирите сезонни небесни карти, които съдържат тенденциите на даденото тримесечие за всички сектори на социалния живот на народите. Според астросоциологията, едно статично разглеждане, едно механично третиране на един биопсихичен процес, който предвижва непреривно през течението на годините събития на страните, на човечеството, или изобщо в целия живот на планетата, би било едно неправилно разглеждане. Хали Ленрагел, един от познавачите на световната астросоциология, при разглеждане на сезонните карти на годината, смята, че трябва да бъдат вземани предвид следните астросоциологични съчетания: при влизането на Слънцето в пролетната равноденствена точка в Овен, тежестта трябва да падне върху аспектите, които Слънцето получава, тъй като то е във фазата на своята екзалтация. Така при ингресията на Слънцето в Рака, необходимо е да се вземе предвид състоянието на Юпитер спрямо другите планети, тъй като той в Рака е в своята екзалтация. При есенната ингресия на Слънцето, се обръща внимание върху Сатурн, понеже в този знак е неговата екзалтация. И най-сетне се взема предвид състоянието на Марс, в зимната ингресия на Слънцето в знака Козирог, понеже Марс в тази позиция е в своята екзалтация. Наистина, в горното становище са налице ценни елементи и при една проверка на цяла серия от подобни хороскопи биха могли да се извадят съществени изводи. За астросоциологията годината е едно звено, една малка отсечка от голямата историческа верига, която чертае етапите в историята на народите. Това звено, тази брънка има своите пулсации и амплитуди, изразени в по-големите космични фактори: планетните цикли, прецесията, изразена в космичните месеци чрез зодиакалните знаци. Според законите на разумната природа - както Учителят изтъква - трябва да се вземат предвид годишните биоорганически фази на живота. Според него, годината има три важни етапа: физически, духовен и метапсихически. Начало за физическата година се взема 1 януари; Начало на духовната фаза на годината е влизането на Слънцето в знака Овен; а за начало на метапсихичнагпа фаза се взема 19 август. Последната дата, според Учителя, е важен момент за Бялото братство, което тогава прави своята годишна равносметка. Според неговата астросоциология, хороскопите трябва да се правят на тези три фази на годината. Тези три фази не са нещо статично. Това са силови полета, където се изразяват енергиите на разумните същества в природата... По този повод Учителят подчертава: „В природата има същества, които могат да осветят света навсякъде. Има много видове лъчи, чрез които те се проявяват. Когато гледаме звездите, ние се свързваме с тези същества, със света на вечното, с един свят на велика хармония и красота, с мислите на тези светли същества, които ги населяват.” Така, астросоциологията разглежда природата чрез очите на Мъдреца като биопсихична проява на разумни, колективни същества. Изобщо, ингресиите на Слънцето, които са съставки в гореспоменатите три фази на годината, трябва да се вземат предвид при съставянето на техните небесни карти и отношението на Слънцето - Луната, т. е. било като съвпад, или новолуние, или опозиция (празненето на Луната), които предхождат ингресията. Също трябва да се построят небесните карти на тези съвпад и опозиция на Луната и на Слънцето. Цялата тази серия от небесни карти ще бъде подреден от опитния интерпретатор и чрез тяхното съпоставяне той ще може да определи хода на събитията, било от материален или от духовно-културен характер, през които ще преминат народите. Необходимо е също така да се обърне сериозно внимание върху управителя на хороскопа. От неговото естество и от неговата позиция зависи общата тоналност на небесната карта. С тези бегли ориентировъчни бележки и анализи относно действията на главните фактори в астросоциологията, ние трябва да приключим тази кратка скица. Що се отнася до значението на светилата и на планетите в знаците и домовете, това са подробности, които могат да се намерят в редицата астрологически наръчници. Както вече казахме, нашата задача е да улесним чрез това допълнение читателя при задълбочаването му в страниците на този труд и от друга страна да създадем интерес към изучаване на световната астросоциология в светлината на астрокосмичната синтеза.

8. СЛЪНЧЕВИ И ЛУННИ ЗАТЪМНЕНИЯ Слънчевите и лунните затъмнения играят важна роля в небесните карти, не само за индивидите, но и по отношение на обществата и народите. Тези явления са били тълкувани още от най-дълбока древност. Статистическите данни сочат, че слънчевите и лунни затъмнения оказват влияние не само върху областите, откъдето те се виждат, но и според това в кой знак стават затъмненията. Знае се, че знаците са свързани с народите, с техните хороскопи, и следователно, те също търпят влиянието на затъмнението. Тези затъмнения влияят не само върху климата, върху реколтата и върху социалния и културен живот на народите, но те имат също влияние и върху сеизмичната дейност на планетата. Ключовете, с които се оперира при тълкуването на слънчевите и лунните затъмнения, са следните: При слънчево затъмнение, ефектите, които се отразяват, се движат между интервалите, т. е. колкото часове трае слънчевото затъмнение, толкова години е неговия период на действие. При лунното затъмнение - колкото часа трае затъмнението, толкова месеци то ще оказва съответното си влияние. Слънчевите затъмнения имат отношение към висшите държавни и културни фактори на страната, към силните на деня. Лунните затъмнения засягат живот на народа, на обществеността, като колективни единици. Резултатите, които следват от затъмнението, са в тясна връзка и зависимост от естеството на знака, в който те стават. Огнените знаци обикновено засягат живота на отговорните фактори, специално политическите такива. В масите кипи недоволство и бунт спрямо силните на деня. Засяга се живота на суверенните глави. Животните също биват изложение на по-голяма смъртност; създават се условия за пожари, епидемии и за компрометиране на реколтите. Затъмненията, които стават във въздушните знаци, предизвикват бури, урагани, циклони, болести и недостиг на хранителни продукти. При водните знаци затъмненията засягат най-вече средните народни слоеве; настъпва увеличение на смъртността; птиците, които имат афинитет към водата, както и рибите, биват подложени на унищожение. В земните знаци затъмненията засягат главно реколтата и по-специално тази на зърнените храни. Засегнато бива минното и кариерно дело. Създават се също така условия за земетръси, срутвания и вулканични ерупции. Специално внимание трябва да бъде обърнато към планетата, която се намира в знака, където стават затъмненията. От нейното естество ще зависи дали ще бъде смекчено или активизирано злотворното влияние на затъмненията. Тук трябва да се прояви вещината на интерпретиращия. Съществуват множество правила относно тълкуването на затъмненията, датиращи от древността и от Средновековието, Така например, Птоломеи казва, че ако затъмнението е на изток, действията му са бързи по време; ако то става в средата на небето - явява се известно закъснение; а ако затъмнението е на запад - закъснението по време взема големи размери. Съществуват даже ръководства относно тълкуването на затъмненията по знака и по декана на знака.

7.2. НОВОЛУНИЯТА В ЗНАЦИТЕ Новолунието в Овена, в зависимост от аспектите, носи засилена инициативност от страна на силни политически водачи, научни откриватели, изследователи и пламенни културни пионери. Активизира милитаристическите страни и военните индустрии. Обратно, при дисонансни аспекти, то носи бунтове, смутове, междуособици и войни. Има отношение специално към силните политически и военни водачи и ръководители. Новолунието в Телец съставлява период, благоприятен за изкуството, литературата и специално за музиката. Настъпва период на мир и спокойствие в обществения и държавен живот. Обратно - упадък и неуспехи в изкуството и артистичния свят при дисонантни аспекти. Новолунието в Близнаци представлява благоприятна атмосфера за пресата, публицистиката търговията и късите пътешествия. Обратното - при дисонантни аспекти - предизвиква смущения, недостойни полемики в пресата и нестабилност в търговията. Новолунието в Рака носи благоденствие в семейния живот, оживление всред народните среди и традиционни манифестации. Добра реколта. И обратно - при дисоиантни аспекти - създава вълнения у народните маси, развихрят се тъмни традиции, изопачен патриотизъм, смущения в домашния живот, лоша реколта и наводнения. Новолуние в Лъв носи изобилие, подем в изкуствата и театър, плодоносна дипломатическа дейност. Обратното, при дисонантни аспекти - разстройство, спекулации, дипломатически неудачи, суша и деспотизъм. Новолуние в Дева създава подобрения в хигиенното и здравно състояние на народа, благоприятен подем в медицината, химията и модерната биофизика. Обратно, при неблагоприятни аспекти - слаба жизненост, злостен критицизъм, интелектуална некомпетентност и въобще неблагоприятно влияние в средните слоеве на народа. Новолуние в Козирог влияе за създаване на високо изискан бюрократичен апарат и за методичност, постоянство, пестеливост и търпение. Облагоприятства минното и кариерно дело, а също и политическия живот. Обратно, при дисонантни аспекти - реакция срещу правителството, висшия държавен апарат, както и в дипломатическия кадър, влияе зле за минното и кариерно дело. Новолуние във Водолей - подем в модерните науки, особено в космонавтиката и в кооперативното и синдикално дело. Голям подем за окултните науки, специално в астрологията. Обратното, при неблагоприятни аспекти - политически смущения, крайност, диктатура или анархизъм. Новолуние в Риби - благоприятства на филантропията, за подобрението на болничното дело и за подобрение на режима в затворите. На особена висота са медицината и окултните науки. Метапсихиката и мистицизмът са в своя разцвет. Обратно, при неблагоприятни аспекти - изпитания, епидемии, смутове, политически комплоти, морален упадък, експлоатиране със средствата на окултните науки.