mariaK

За да се разбере добре устройството на световния часовник, чиито стрелки показват непрестанно хода на всеобщата история на народите и на цялото човечество, е необходимо да

бъдат разгледани дванадесеттях движения, които извършва нашата планета в пространството. Ще спрем вниманието си. обаче, главно върху прецесията, която е по-специално свързана със стрелките на световния часовник.

Съвременната астрономическа наука през последните десетилетия на XX столетие е направила колосални постижения в посока на проучването на звездния мир. Астрофизиката, радиоастрономията и пускането на изкуствени спътници и междупланетни сонди, са дали възможност в последно време да бъде натрупан огромен фактически материал. Тези материали, визиращи атмосферата и температурите на планетите, а също и състава и биологичните условия върху същите, се анализират постепенно и хвърлят обилна светлина не само относно нашата слънчева система, но и по отношение на другите слънчеви системи. Пред астрономическата наука се слагат настойчиво проблеми, които в миналото бяха считани за предмет на фантастичния свят на приказките.

Поменатите дванадесет движения, извършвани от нашата Земя в пространството, се обуславят главно от три фактора.

Първият фактор е изпъкналостта на Земята при нейния екватор.

Вторият е комбинираното движение и влияние на останалите планети от нашата слънчева система върху Земята.

Третият фактор и най-важният е самото Слънце, което се явява като главен първичен трансформатор на космичните електромагнитни енергии, излъчвани от нашата Галактика.

Слънцето е централният фактор, обуславящ поменатите 12 движения, които е успяла да открие досега астрономическата наука. И това е напълно понятно, като се има предвид, че масата на Слънцето съставлява 99,886 % от цялата маса на слънчевата система общо взето След Слънцето, втори по важност фактор е планетата Юпитер, която им маса около 317 пъти по-голяма от тази на Земята. Следователно, Слънцето и Юпитер, при различните обстоятелства на слънчевата система, играят първостепенна роля, особено в техните орбитални движения.

Първото движение на нашата планета в пространството е движението й около нейната ос.

Второто движение на Земята в пространството е нейното годишно обикаляне около

Слънцето.

Третото движение е така наречената прецесия, т. е. годишното закъснително движение на пролетната равноденствена точка от изток към запад.

Известно е, че нашата малка планета е подложена на цяла серия космични влияния по нейния път в пространството.

Земната ос, около която тя се завърта през денонощието, е насочена към една и съща точка, наречена небесен полюс. Небесният полюс се намира по продължение на земната ос, в звездното пространство. Но този полюс, с течение на времето земната ос се придвижва описвайки конус с отвор около 47 %, чийто връх е в центъра на Земята.

Още от дълбока древност се знае, че небесният полюс не стои фиксиран през хилядолетията в една и съща звезда в небесното пространство.

Понастоящем, небесният полюс се намира по посока на последната звезда Алфа от съзвездието на Малката мечка. Небесният полюс още не е точно фиксиран към тази звезда, но той ще съвпадне с нея и после, във времето и пространството, ще започне да се отдалечава от нея. Засега небесният полюс се намира на 1 градус и 30 минути от звездата Алфа на Малката мечка.

От астрономическата наука знаем, че пролетната равноденствена точка се намира в 0° от знака Овен, точката, в която се пресичат еклиптиката с екватора, всяка година не съвпада. Тази точка се придвижва в направление от изток към запад, измествайки се годишно с 57 дъгови секунди. Това закъснително движение на пролетната равноденствена точка е било открито през

второто столетие преди християнската ера от великия астроном Хипарх. Вследствие на това закъсняване на Пролетната равноденствена точка, земната ос образува един кръг от изток към запад, преминавайки през всички зодиакални знакове. Преди около две хилядолетия пролетната равноденствена точка е преминала в съзвездието Риби и понастоящем е излязла от него и е навлязъл от него и е навлязла в съзвездието Водолей. Това ни показва стрелката на световния часовник.

Този прецесионен цикъл се равнява на 25,920 година и този период се нарича Платонова година. Разделено това число на 12 дава числото 2160 години, число което съставлява величината на цикъла на Космичния месец.

След около 12 000 години небесният полюс ще се придвижи към звездата Вега от съзвездието Лира. Астрономията обяснява това преместване на небесния полюс с притегателната сила на Слънцето, упражнявана върху изпъкналата част на земния екватор. Вследствие матова, зодиакалните знаци, в своето движение през хилядолетията, чертаят контурите на ерите и епохите, които са свързани с расите и техните култури Още древната традиция е била запозната с тези звездни цикли. Така древните култури в Близкия Изток са се развили под съзвездието Телец, символизирано със свещеното животно Алис. Това е Асиро-вавилонската култура със Златния Телец. По-после, в цивилизацията на древния Египет се издига културата на Амон Ра - божеството на египетската култура, чиято глава представлява глава на овен. По-късно, след две хилядолетия е започнала културата на Християнството, под знака Риби. Както се знае, този знак е бил изобразен в катакомбите на ранните християнски общества. Този знак, според традицията се счита като символ на всеотдайност и жертва.

Новата култура, която ще дойде да наследи християнската цивилизация, ще се разгъне под знака Водолей. На преден план изпъква въпроса - откога е започнала културата на Водолея? Това е един дълбок въпрос, свързан с философско-мистичната страна на астросоциологията, който е предмет на дискусии в международните конгреси на астролозите.

Нам е невъзможно да влизаме в подробностите на тези дискусии; ние бихме се задоволили с това да посочим цитати от книгата „La crise mondial de 1965” на Аndre Bаrbault, по същността на тези дискусии станали на седмия международен конгрес, станал през 1954 г. в Париж. След тези цитати, синтезиращи материята на тези дискусии на астролозите, ние ще дадем нашите аргументи относно това, защо трябва да се вземе 1914 година за начало на ерата на Водолей.

В своята книга Аndre Bаrbault пише:

„На седмия международен конгрес по астрология, станал в Париж през 1954 г, д-р Кастранек застъпваше тезата, според която ние сме в ерата на Водолей от преди две столетия. Според него, откриването на планетата Уран, господар, на единадесетия зодиакален знак, станало в 1781 г., която планета ще бъде символ на това начало, конкретизирано също и от серия указателни събития, като; американската независимост, френската революция, изнамирането на въздушния балон, на парната машина и т. н.

За Дон Нерома напротив, ние още не сме навлезли в тази ера. Според този автор, датите на ерите настъпват, когато звездата Леонис, която аз наричам Херакс, в полюса на света в нулевия градус на Лъва върху Хорус, когато Христос се е инкарнирал, за да открие ерата на Рибите. Тя ще бъде в нулевия градус на Дева в 2160 г, т. е. след 208 години, и едвам след това ще започне астрологически ерата на Водолей.

Ако тези двама автори - а ние бихме могли да посочим и други, за дебатиране на проблемата - не са в съгласие, освен с един период от някакви си три столетия, то това се дължи на обстоятелството, че и двамата застъпват едно разрешаване подхващайки я от два противоположни края; първият от нейната емпирична страна, като търси указателни явления в духовното естество на света, към който той „прикачва” въпросното явление, след като е проверил, че действително е налице знак за раждането на Християнството, или на неговия дух, а вторият - в рационалното, което застъпва теоретични указания. Единият - се доверява на Земята, а другия - на Небето.

В действителност, ако изхождаме от тези две гледища, двамата опоненти не се допират и не се свързват; те, преди всичко, не вървят по една и съща артерия, и това е едно доказателство, че съжденията им се различават относно естеството и бита на ерата на Водолея.

Има, все пак, една точка на доближаване - всеки от тях приема, че природата, която прецизира също с неочакван удар, извършва главната си мутация постепенно и неусетно. Рим на Овена, не умира наведнъж на Голгота, заявява Нерома, който приема освен това, че състоянията надуха изпреварват фактически механическите дати; съмва се преди още Слънцето да е изгряло и човек е вече в отпуск, щом започне да си стяга куфарите, тъй като духом той е вече там. Така, той идва до заключението: денят започва вече, когато Слънцето е на около три и половина градуса под хоризонта; една ера започва, когато звездата Херакс дойде в 3 1/2 градуса до знака, към който тя върви. Значи, една девета част, или около 240 години, преди теоретическата дата. Теоретичната дата на Водолея бидейки в 2160 години, то деветинката от 2160 години е равна на 240 години; така, състоянието на духовете на Водолея е наченало в 2160 - 240 = 1920 година, или приблизително няколко години до тази дата.

Малко важи принципът, ние сме вече във Водолея практически; по един латентен, или открито изявен начин, ние сме вече в тази ера. Но тук се поставя въпроса: кои са отличителните белези на настъпилата нова ера? В този пункт, именно, ние можем да си дадем сметка колко разочароващи са различията в тълкуванията.

Ето, например, какво казва Нерома: „Тези, които държат за 1914 г., са по-близко до астрологическата истина. Не би било право да се приеме 1919 г., защото тогава, когато войната започнала през 1914 г. бе свършила, се създаде новият климат (състояние на духовете). През течение на цялата война хората бяха живели, „както и по-рано”, но само че във война, франкът например, и при сключването на примирието през 1919 г., си струваше колкото златния франк от1914 г., но вече след 1914 г., се даде смъртен удар на ерата на Риби. Агонията започна в 1919 г., в състоянието на един мир, който тури край на войната".

Човек трябва очевидно да е заслепен от буржоазните предразсъдъци на Запада, за да не може да види по един ясен начин какъв край и какво начало е поставила 1914 година и как Октомврийската революция е едно указание далеч по-съществено от жалката страна на обезценения франк, или на тъмните пазарлъци във Версай. Тази липса на историческо чувство е която пречи на тълкувателите да отличат трудностите на настъпилата нова ера, като всеки от тях е склонен, по един само изолиран и откъслечен аспект на проблемата, да изтегли заключение и да утвърди становища несъвършени и несъгласуеми с другото становище. Ако д-р Кастранек, например, държи върху модернизма, то Дон Нерома сочи, че „зараждането на един спиритуализъм (един неосимволизъм) има предназначението да триумфира над материализма. Може би и двамата имат право, но не напълно”.

Ние няма да подлагаме на критика горния цитат, но ще изложим нашите аргументи относно застъпваното от нас становище за навлизане е ерата на Водолея в 1914 г., оставяйки на читателя сам да извади свои обективни заключения.

За разрешението на този проблем ние трябва да спрем главното си внимание върху философско-мистичната страна на въпроса, свързан с прецесията, която чертае пътя на ерите, епохите и културите на човечеството.

За нашето съзнание, опериращо в един твърде ограничен емпиричен свят, е трудно да обхване живота на огромната Вселена. Нашата Земя е твърде миниатюрен сектор от сферата на нашата Галактика, която от своя страна е също така твърде малка част от необятната Вселена. Астросоциологията ни разкрива живота на тази Вселена, като едно биопсихично тяло.

Както в древността, така и в нашата съвременност, се знае твърде малко относно това, кога е дошло човечеството на Земята и откъде е дошло; и какво е неговото предназначение, като частица от целокупния живот на Вселената. Великите Учители на човечеството обикновено са пазили дълбоко мълчание по този въпрос и великите им идеи в това отношение са били покривани с цветистия воал на легендите и иносказанията.

Затова, Учителят подчертава: „Ако ние изучим основно цялата научна мисъл, ако разгледаме в подробности цялата окултно-мистична литература и различните философски схващания, ние ще констатираме, че те не ни дават отговор на редица въпроси, които безпокоят човешката душа и творческия дух на човека”.

Ние направихме горното отклонение в скоби, за да хвърлим един бегъл поглед върху същността на въпроса, който ни занимава, доколкото той е във връзка с прецесията. Остава ни да видим в какво се състоят останалите движения, които нашата Земя извършва в пространството.

След прецесията, четвъртото движение е земната нутация. Това движение произтича от влиянието, което упражнява Луната върху изпъкналата земна екваториална площ.

Петото движение на Земята е резултат от изместване центъра на системата Земя-Луна,

вследствие различните и позиции спрямо Слънцето.

Шестото движение са дължи на изменението на наклона на еклиптиката по отношение на земния екватор, т. е. ъгълът от 23° и 27', образуван от тях: този ъгъл не е постоянен и се изменя периодически с приблизително 48 дъгови секунди през течение на една година. Това отклонение варира в границите 21° и 59' - 24° и 36'. Тази промяна предизвиква изместване на земния полюс по дължината на една спирала.

Седмото движение на Земята е следствие на ексцентрицитета на земната орбита. В един период приблизително от около 110 000 години земната орбита се приближава почти до кръг; това положение се отразява върху климата на планетата и то носи възход в духовно-материалната култура на човечеството.

Осмото движение е резултат от разместването на абуисите на земната орбита, т. е. на нейните оси. Това е като последствие от различните аспекти между Земята и другите планети през вековете и хилядолетията. Този цикъл има трайност около 21 000 години.

Деветото движение се дължи на изместването на центъра на гравитацията на цялата слънчева система, поради различните аспекти, които се образуват между Слънцето и отделните планети.

Това изместване на гравитационния център упражнява влияние върху орбитата на системата

Земя-Луна.

Десетото движение произтича от промяната на центъра на гравитацията на слънчевата система. Той се измества по силата на различните аспекти, които се образуват между планетите.

Това изместване на центъра упражнява влияние върху орбитата на земно-лунната система.

Единадесетото движение се поражда от движението на цялата слънчева система около космичния център Алфеола.

Последното, дванадесетото движение на Земята в пространството, се причинява от нееднородността на земната маса, т. е. налице е едно периодическо изместване на земните полюси; континентите се местят към екватора, като същевременно цялата твърда маса на Земята се премества от изток към запад.

Изброените по-горе дванадесет движения на Земята в пространството се предизвикват от три фактора.

Първият фактор е самата Земя, която символически отговаря на нашия физически свят.

Вторият фактор се изразява в ъгловите отношения, или аспектите на планетите, при тяхното движение около Слънцето. Тези аспекти отговарят на духовния свят.

Третият фактор е движението на целокупната наша слънчева система около космичния център Алфеола. Този трети фактор има отношение към Първата причина на Битието.

Всички гореизброени движения на Земята в пространството съвременната наука, в лицето на астрономията, астрофизиката и радиоастрономията, се изучават в сферата на нашия триизмерен свят. В действителност тези движения представляват отсечки на по-висши измерения. Още по- ясно казано, тук се упражняват действия на разумни същества от различни категории, които са завършили своето развитие в течение на други ери и епохи. Тези възвишени разумни същества са наречени в индуските писания „Седемте сина на Адита”. В културата на Зороастьр те са били наричани „Анаспенди”. Семитите ги изразяваха под името „Седемте Сефироти”, докато окултистите ги наричат „Планетни духове”.

Пред Човешкия творчески дух се откриват обширни области за проучвания, свързани непосредствено с нашата материална и духовна еволюция. Тези грандиозни перспективи в това отношение чертаят пътя на опознаването на самите нас, т. е. към едно опознаване на микрокосмоса, отразен в макрокосмоса. Великите посветени, чрез своите школи, са насочвали своите ученици към тези именно велики проблеми.

Още от най-дълбока древност, астрологическата традиция е издигнала и поддържала утвърждението, че човекът е една вселена, един микрокосмос; че човешкото тяло е един комплекс от системи и органи, които са отразени в макрокосмоса.

Според древната астрология и съвременната астросоциология, познатият ни зодиакален кръг, с неговите дванадесет подразделения, намират пълен израз в органите на човешкото тяло. Главният център, поддържащ директна електромагнитна връзка със силите на макрокосмоса, това е човешкият мозък. Напоследък науката, особено в лицето на парапсихологията, се е ориентирала вече в изучаване на проблемите на биотоковете в човешкия мозък, във връзка с космичните излъчвания.

За човешкия мозък, Учителят се изразява така: „Цялата жива разумна природа - цялата тази Йерархия от същества, високо еволюирали, от мъдреци, на които мозъкът и сърцата са хармонично организирани - взема участие в образуването на човешкия мозък. Това са именно тези същества, които образуват тази всемирна държава, която Христос нарича „царството небесно” и на която земните царства са били по всяко време едно бледо и временно отражение. От тази гледна точка, всички минали култури и техните науки и изкуства, не са нищо друго освен лаборатории, в които мъдрите обитатели на царството небесно са работили за организирането на човешкия мозък и човешкото сърце”.

Настоящето изложение е разделено на три части.

Първата част разглежда няколко основни понятия по астросоциология. По съдържание тя е по-абстрактна и това налага от само себе си едно по-сериозно задълбочаване. Това е от естество да улесни навлизането все повече и повече в тайните на Вечното Непознато. Наричаме го Непознато с оглед на обстоятелството, че познавателните способности на съвременната наука са все още недостатъчни. Тази наука оперира с методи, които колкото и прецизни и усъвършенствани да са те, все още остават неефикасни за домогване до тайните на това Вечно Непознато; и при това те си остават все още в емпириката на един триизмерен сеят.

Втората част разглежда подробно трите Космични вълни в Битието: вълната на Любовта, вълната на Мъдростта и вълната на Истината. Тези три Космични вълни със своите разумни ритмични ходове осигуряват необходимите условия за последователна проява на расите и техните култури.

Третата част анализира конкретно съвременната общочовешка международна криза, посочвайки същевременно изискванията на новата епоха, които изисквания са същевременно и пътища за излизане от нашата съвременна безпътица.

Много от идеите и понятията, с които се оперира в настоящото изложение, не са напълно признати от днешната официална наука. Историята на човечеството е отбелязвала много пъти, че редица философски, научни или мистични схващания, след като са били отхвърляни през дадени столетия, по-късно отново са били поставяни на разглеждане. Това повторно разглеждане отначало стои под знака на една твърде резервирана критичност. Но времето работи в полза на новите схващания и те постепенно се възприемат и утвърждават в съзнанието на учените, на философите и на социолозите, и тези нови схващания стават толкова близки, че не изискват никакво доказване. Те стават безспорни, аксиоматични и утвърждават своята гражданственост.

Налага се на първо място да се запознаем със стрелките на световния часовник. Този световен астросоциологичен часовник фигуративно казано, определя и чертае създаването и развитието на ерите, епохите и културите, възникващи последователно в историята на човечеството. Това са процеси, които се извършват спонтанно. Между всички тези процеси, свързани с материалния прогрес или с духовно-културния възход на човечеството, е налице известен паралелизъм, резултат от великата идея Живот за цялото.

Големите духовно-културни ери и епохи във всеобщата история на човечеството не са неща, съществуващи сами за себе си. Напротив, те са брънки на големите вериги на геоцентричния, хелиоцентричен и космичен живот. Между последните обаче липсва строга демаркационна линия: налице са незабелязано и непреривно извършващи се преливания и нюанси.

В света на формите, в света на материалното е налице също такава цикличност, каквато има в духовно-културния свят.

Всяка ера, всяка епоха има своето ембрио, свой духовно-културен потенциал и свой исторически генезис: ражда се, расте, преминава определените фази на своя генезис, минава през своя апогей на развитие и неизбежно навлиза в свой упадък и загива, създавайки благоприятна почва за зараждането и развитието на следващата епоха... И всяка епоха която следва, не само включва в себе си част от културно-духовните авоари на миналата такава, но съдържа и отразява и нещо ново: нови творчески импулси и възможности.

Основните идеи при създаването на тези духовно-културни ери и епохи са винаги били донасяни от специални пратеници, наречени Учители, Велики посветени, посланици на Великия космичен център. Тук се налага да отбележим, че тези пратеници не са обикновени изразители на една личност, на едно общество, или на един народ. Те носят елементите на Универсалността. Те са изразители на новия духов но-културен потенциал, който изпраща Космичния център от Алфеола. Приблизително на всеки две хилядолетия се спуска върху Земята по една творческа вълна на безсмъртието. Тази вълна е натоварена с голям идейно-психичен заряд за целокупния живот върху планетите и слънцата влизащи в системата на нашата галактика. Неизвестни космически събития са хроникирани във великите летописи на Живата разумна природа. Тези събития са оставали непонятни за ограниченото човешко триизмерно съзнание, оставали са в тайна.

Историята показва, че основните велики идеи, които тези Велики посветени донасят на човечеството, се развиват и възприемат от човечеството по-бавно; тяхната цикличност има по- голяма амплитуда; но затова пък тези се материализират величествено през вековете.

Гениите, адептите, големите талантливи синове на човечеството разработват постепенно и осъществяват детайлите на тези грандиозни конструктивни планове, донасяни на човечеството от тези Велики посветени. Тези планове визират всички сектори на живота - философски, научни, мистични, социални и материални. Идейните импулси, заложени в тях, засягат основно и цялостно духовната и материалната култура на народите. Първоначално тези идеи внасят огромни обществени пертурбации. Те налагат да се направи баланс на дотогавашните остарели форми и схващания и ги разрушава. Настъпващото след това обновление засяга тоталния живот на индивидите, обществата, народите и цялата международна общност.

При идването на тези Велики посветени върху нашата планета са бивали мобилизирани и активизирани нови интелектуални способности, нови емоционални качества и нови волеви сили. Обект на преустрояване е не само цялостния човешки организъм, но и човешкия череп, и по- специално към развитието на камперовия ъгъл се прибавят нови градуси, които издигат по-високи и по-чувствителни антени към Космоса. С тези изменения и подобрения. Живата разумна природа създава за човека още по-благоприятна обстановка за творчество и развитие. Тази нова обстановка е в кореспонденция с новите изисквания на времето. Самата планета преминава през нови космични пространства, следвайки хода на слънчевата спирала. Това положение особено ярко изпъква при създаването на новата шеста култура на бялата раса. Тази нова космична обстановка, чрез своите нови космични радиации, е от естество да внесе основни преобразования в цялата планета.

За новата шеста раса, която идва да наследи сегашната пета такава се подготвя нов континент, който ще изплува от дълбочините на Тихия океан. Стари континенти ще потънат в океанските дълбочини под напора на баласта, натрупан върху тях следствие на отклоненията, извършени от законите на Живота разумна пр2ирода - отклонения, извървени от индивидуалните, обществени, национални и международни единици и фактори.

Както се каза, раждането на една нова епоха се диктува от космическото положение на нашата слънчева система. Земята, кръжейки по пътя на Великата слънчева спирала, ще направи контакт с нови слънчеви системи, които подобно на нашата слънчева система кръжат около космичния център Алфеола. И ония дълбоки преобразования, които са проектирани да станат във всички области на нашата малка планета, се посочват от стрелките на световния часовник.

1. ТРИТЕ ЛОЖИ

При изграждането на материалната и духовно-културна история върху чашата малка планета въздействат три центрове, три ложи от колективни разумни същества. Тези три центрове имат свои институции, развиващи своята дейност в определени параметри.

Първата и най-висша ложа е Космичната, чието седалище се намира в центъра на нашата галактика, около който кръжат милиардните слънчеви системи. Съвременната астрономическа наука още не е открила и определила този център. Опитите да се формулират хипотези са останали безрезултатни.

Този Космичен център Учителят нарече „Алфеола”. Преведено от гръцки, то значи „начало на началата”, или фигуративно и символично изразено; „Слънце на слънцата”.

Нашето Слънце, според последните данни, е обиколило този център около 25 пъти, Проблемата за този Космичен център остава предмет на бъдещето.

Втората ложа, център на дясното посвещение, или както го нарича древната традиция, център на Бялото Братство. Нейното седалище, за нашата слънчева система, се намира върху нашето слънце. Тази ложа направлява енергиите. Тя работи с методите на доброто и залага идеите на всяка нова култура, направлявани от Космичния център, находящ се върху Алфеола. Тази ложа има своите институти, учители и адепти, чрез които се проявява.

Третата ложа е център на лявото посвещение. Седалищата на същата са върху планетите. Те боравят с елементите. Обикновено, в окултно-мистичната област, тази ложа се назовава„Черна ложа”, или „Ложата на злото”; в Писанието се назовава „Князът на този свят”. Също и тези ложи имат свои институции и адепти, чрез които провеждат своите планове*.

Космическата ложа, или Космичния център „Алфеола”, изготвя и съхранява плановете и дава новите духовно-културни потенциали на народите, обществата и на цялото човечество. Тя направлява всичко, което става по слънцата и планетите им. Тя е Център за живота на цялото и създава съответните планове за зараждането и развитието на ерите, епохите, расите и културите.

Двете останали ложи - ложата на дясното и тази на лявото посвещение - се намират под непосредственото ръководство на Космичната ложа. Това са двата знака за противоположностите (+ и -), чрез които се действа за осъществяване плановете на еволюцията във всички царства на Живата разумна природа.

Според окултната традиция и според Учителя, Бялата и Тъмната ложи действат по известни закони и правила, което са еднакво меродавни за членовете и на двете ложи.

Така например, и двете ложи изключват всякакво съмнение при прилагането на своите методи: изисква се безусловно доверие в ръководствата, явяващи се като разумни сътрудници на Космичната ложа. При съмнение в методите на действие, всеки член на Бялата ложа се самоизключва. В Тъмната ложа, освен това, не само такъв член се изключва, но му биват налагани и съответни санкции. Санкциите при Бялата ложа се заключват в самоизолацията, а при Черната ложа всеки член, усъмнил се в метода на злото, се наказва строго, като наказанието стига до лишаване от земния му живот.

* Виж, за тези три ложи, книгата „La Nouvelle culture de L‘ere.du Verseau1, Paris, 1963”

Вторият закон, важащи за двете ложи, е точността. Точността е един от върховните закони, налагани от Космичния център. Тя е абсолютно необходима при числата и при ритмичността, засягащи приложението на плановете във Всемирната еволюция. Точността е една от най- характерните черти при проявлението на разумните сили, действащи в областта на Живата разумна природа. Идеята за великата Точност, като важна предпоставка в Битието, ние намираме най-ярко изразена в законите на небесната механика, ембриологията, микробиологията, генетиката, както и в съвременните отрасли на кибернетиката, боравеща с принципите на висшата математика. Човешкото въображение не е в състояние да обхване великата точност, заложена в цикличността на Живата разумна природа. Без тази точност, най-характерен атрибут на разумността, в небесните пространства би настъпил невъобразим хаос.

Други важни качества, които са абсолютно необходими и чрез които оперират ложите, са търпението, мълчанието и постоянството.

Космичната ложа, както казва Учителя, работи с принципите на есенциалния свят. Бялата ложа оперира със законите в Живата разумна природа, а тъмната ложа борави с фактите, или с материалния свят.

Ние считаме за уместно да дадем няколко цитата от Учителя, които най-ясно и най-недвусмислено характеризират естеството на работата на Бялата и на Тъмната ложи.

"Доброто и злото са две велики сили, които действат в света. Те са две велики състояния на човешката душа".

"Злото е единственото условие, за да прояви човек вложеното в него добро. Доброто, от своя страна, е условие за превръщане енергиите на злото за служене на доброто".

"В света съществуват ред школи, които едно изправят, друго развалят. Това са школите на черното братство. Обикновено те си служат с два различни метода, с две съвършено различни мерки за действие. Добрата мярка прилагат за себе си, а лошата към окръжающите. Те знаят истината за всяко нещо, но я задържат за себе си. Школата на Бялото братство има обратни методи. Строгата мярка прилагат към себе си, меката, добрата - към своите ближни".

"Мразят само ония, които вървят в съгласие с черната ложа, но всички, които следват пътя на Бялото Братство, не мразят. Невъзможно е, който люби Първата причина да изпитва омраза към другите".

"Ето по какво се отличават двете ложи: и бялата и черната ложа потребяват светлината (знанието), като едно средство. И едните и другите си служат със светлината, но как? Един маг от черната ложа със светлината си служи само за себе си. Ако един такъв маг иска да погледне колко е часът, само той го вижда. Когато той иска да изследва нещо, той отбори, светне си и знае кое как е, но бързо след това той скрива тази светлина. Тази светлина той я държи специално за себе си, а за другите е скрита. Тя е изключително заради него. Той за окръжающите не се грижи. Казва: на тях не им трябва светлина".

"В бялата ложа е обратно. Един бял мае си запалва лампата и чете, но той върти светлината навсякъде. Като извади своята лампичка, почва да я движи, и като я движи в кръг наоколо осветлява цялото пространство, служи на всички".

"Този човек, който крие светлината си, има, затова причини. Условията, при които живеят са такива, че трябва да крият светлината си. Толкова са еволюирали те! Следователно, ако се връщаме на този уровен, на който е черната ложа, тя е останала назад в своето развитие, тя е в корените долу, в най-гъстата материя. Понеже Бялата ложа е излязла от гъстата материя и е влязла в по-рядка материя, тя може да потреби своята светлина".

"И двете ложи работят за общия ход на природата. Има закони, които регулират действията на едните и другите. Когато един маг на Черната ложа и един маг на Бялата ложа се срещнат, те се поздравяват, говорят си приятелски и пак се разделят приятелски".

Небесните карти на сезоните и досега се съставят според навлизането на Слънцето в кардиналните знаци (Овен, Рак, Везни и Козирог). Обикновено за дата на годишния хороскоп се взима влизането на Слънцето в Овен.

Древните твърдели, че за да се състави небесна карта на една страна за дадена година, трябва да се вземе предвид изгряващият знак - асцендентът, когато Слънцето се намира в 0° в Овен. Ако това е неподвижен знак (Телец, Лъв, Скорпион или Водолей), картата е валидна за събитията през цяла една година. Ако е подвижен знак (Близнаци, Дева, Стрелец или Риби), картата важи за 6 месеца. Следователно, за да се състави небесна карта за следващите 6 месеца, трябва да се вземе

предвид ингресията на Слънцето във Везни. Ако изгряващият знак е кардинален (Овен, Рак, Везни или Козирог), картата важи за 3 месеца. Това означава, че трябва да се вземат предвид небесните карти за лятото, есента и зимата.

Според астросоциологията, годината е брънка от голямата историческа верига, която бележи етапите в историята на народите. Тази брънка има своите пулсации и своите амплитуди. Тя е потопена в по-мощни астрономически фактори. Това са планетните цикли, прецесията, която се изразява чрез зодиакалните знаци.

Според Учителя годината има 3 етапа:

физически;

духовен

и метапсихичен.

Физическата година започва на 1 януари, духовната година започва, когато слънцето влезе в Овен. а метапсихичната година започва на 19 август. Тази дата е важна, защото на този ден Бяпото Братство прави годишната си равносметка. Според Учителя трябва да се съставя небесна карта на тези 3 фази. Тези фази не са статични. Това са полета на електромагнитни сили, в които се проектират енергиите на интелигентни същества, и които са неразделна част от природата.

Във връзка с това Учителят подчертава: „В природата има цялости, които проникват всичко със светлината си. Има много Видове лъчи. Чрез тези лъчи, тези същества се проявяват. Когато гледаме звездите, ние влизаме в контакт с тези същества, с Вечността, с един свят на хармония, а също и с мислите на тези висши същества, населяващи звездите”.

Лунните и слънчевите затъмнения имат важно значение в небесните карти не само на индивидите, но и в тези на обществата и народите. Тези явления са били тълкувани още от най- дълбока древност. Статистическите данни показват, че лунните и слънчеви затъмнения влияят не само върху местата, откъдето се виждат, но и върху страната, която се намира под знака, в който става съответното затъмнение. Тези затъмнения дават отражение не само върху обществения живот, върху реколтата, върху климата на страната, но влияят силно и на земетресенията, които е възможно да станат в дадена страна.

Ключовете, които се използват, за да се опознае влиянието на затъмненията, са следните:

При слънчевите затъмнения трябва да се вземе под внимание броят на часовете, през които трае затъмнението. Този брой е равен на броя на годините, през които ще се проявява влиянието на слънчевото затъмнение, като се брои от момента на започване на затъмнението.

При лунните затъмнения се пресмята по същия начин, с тази разлика, че броят на часовете, през които трае затъмнението, ни дава броя на месеците, през които ще се проявява влиянието на затъмнението.

Слънчевите затъмнения влияят върху висшите политически и културни фактори в страната. Лунните затъмнения се отнасят до живота на народа, до обществата като колективни единици. Последиците от затъмненията са тясно свързани с природата на знака, в който стават.

Огнените знаци се отнасят най-вече до живота на важните политически Фигури, Масите се бунтуват срещу силните на деня. Има благоприятни условия за избухване на пожари и епидемии, застрашена е реколтата.

Затъмненията [в земни знаци] предизвикват бури, циклони, болести и недостиг на хранителни продукти.

Затъмненията във водни знаци се отразяват най-вече върху средните класи. Смъртността се увеличава. Измират птиците, които имат афинитет към водата и към рибата.

Затъмненията във въздушни знаци засягат реколтата, особено зърнените култури. Мините са застрашени. Има условия за земетресения и вулканични изригвания. Трябва да се обърне особено внимание на растението, което се намира в знака, в който става затъмнението. От неговата природа зависи повече или по-малко злотворното влияние на затъмнението.

Има много правила за тълкуване на затъмненията. Тези правила датират от древността и от Средновековието. Птоломей например твърди, че ако затъмнението става на изток, влиянието му се проявява бързо; ако става в средата на небето, влиянието му се проявява с известно закъснение; ако затъмнението е на запад, влиянието му може да се прояви със закъснение.

След като разгледахме планетните цикли, ще пристъпим към проблема за трите фактора, които трябва да се изучат, за да се разтълкува един световен хороскоп.

1. Новолунията;

2. Картите на сезоните, влизането на Слънцето в кардиналните знаци;

3. Слънчевите и лунните затъмнения.

От най-дълбока древност, пълненето и празненето на Луната са се разглеждали като решаващи фактори за тълкуването на политическите хороскопи.

Новолунието е прилив на енергия, отправяща се към Земята - положение, което много прилича на приливите и отливите на планетните цикли. Традицията ни е завещала многобройни правила, свързани с тяхното влияние. Ние ще представим на читателя само това, което Учителят ние предал.

Според него новата Луна създава благоприятни условия за интелектуалния и емоционалния живот. По-точно, новата Луна стимулира разгръщането на всички перспективи в областта на науката, както и в областите на изкуствата и на обществения живот.

Когато Луната намалява, настъпва обратния процес. В древността черните магьосници правели заклинанията си при намаляването на Луната. Индивидите, обществата и народите, които желаят да се освободят от някоя притеснителна ситуация, могат да го направят успешно при намаляването на Луната.

Накратко, нарастването на Луната благоприятства съзидателните инициативи, а намаляването й благоприятства освобождаването от трудности и пречки.

6.1 НОВОЛУНИЕТО В ДОМОВЕТЕ

І дом - Благоприятно за всички инициативи, произтичащи от народа.

ІІ дом - Придава по-голяма активност на финансовия сектор, данъчната политика има успехи.

III дом - Печатът, рекламата, журналистиката са активни. Ако аспектите на новата Луна с тежките планети са нехармонични, това ще даде отражение върху дипломатическите отношения на страната.

IV дом - Опозицията в страната се активизира. Политическите внушения действат;

възможни са заговори срещу управляващите среди.

V дом - Силна дипломатическа активност. Реформи в областта на образованието и обучението на младите.

Стр. 32/943

VI дом - Ако аспектите с тежките планети са добри, трудещите се могат да разчитат на благоденствие.

VII дом - Международните контакти се засилват, както и обменът в културната и материалната сфери.

VIII дом- Смъртността нараства, особено в управляващите среди. Трудности от финансов характер.

В световния хороскоп за 18 юли 1936 г. тази позиция отбеляза избухването на войната в Испания и предизвика, като последици, материални щети и жертви.

ІХ дом - Голям подем на мистичния и философския живот на нацията.

Например, на 11 май 1937 г. беше коронясай крал Джордж VI, а в Париж се откри

Световното изложение.

X дом - Засилва се престижът на държавата и на правителството, - одобрява се международното положение на страните, разбира се, при условие, че аспектите са добри.

ХІ дом - Активна работа на парламента, международен престиж, осигурен с помощта на големи протекции.

ХІІ дом - Разкриване на политически заговори, което е от полза за страната и за режима.

Овен

В зависимост от аспектите, поява на велики политически ръководители, както и на откриватели в областта на науките и на новатори в културния живот. Милитаристичен дух.

Ако аспектите с тежките планети са нехармонични, може да се очакват бунтовен войни.

Телец

Период, благоприятен за културата и най-вече за музиката.

Ако аспектите са добри, новата Луна в Телец носи спокойствие.

Обратно, ако аспектите са лоши, в артистичния живот настъпват упадък и неуспехи.

Близнаци

Благоприятен период за журналистиката, за печата, за кратките пътувания.

Ако аспектите са лоши - размирици, спорове във вестниците, липса на стабилност в търговията.

Рак

Благоденствие в семейния живот, добри реколти.

Ако аспектите са лоши - бунтове на народните маси, шовинизъм, слаби реколти.

Стр. 33/943

Лъв

Изобилие, подем в развитието на изкуствата и [особено] на театъра. Успешни дипломатически действия.

Ако аспектите са лоши - смутове в обществения живот, спекулации, дипломатически провали, суша, деспотизъм.

Дева

Благоприятен период за медицината, химията и биофизиката.

Ако аспектите са лоши - слаба жизненост и интелектуална некомпетентност, критики, лишени от здрав разум.

Везни

Подем в изкуството.

Ако аспектите са лоши - упадък в изкуството.

Скорпион

Силен милитаристичен дух, разточителство във военната промишленост. Ако аспектите са лоши - стигащи до крайност милитаристични напрежения.

Стрелец

Усъвършенствано правосъдие, възход на философията, на мистичните науки.

Ако аспектите са лоши - несправедливост в съдилищата, дилетантство във философията и тесногръдие в религиозния живот.

Козирог

Усъвършенствана бюрокрация, упоритост и постоянство, търпение сред народните маси.

Ако аспектите са лоши - реакционни настроения срещу правителството, влошени дипломатически отношения, провали при експлоатацията на мини.

Водолей

Възход на модерните науки - например астрономическите, - успех на сделките, осъществявани в сътрудничество, успехи и в дейността на профсъюзите. Новата Луна във Водолей благоприятства окултизма и най-вече астрологията.

Ако аспектите са лоши - екстремизъм, диктатура или анархия.

Риби

Филантролски дух, подобрява се режимът на болниците и затворите. Медицината и окултните науки са в разцвет.

Ако аспектите са лоши - изпитания, епидемии, безредици, политически заговори, упадък на нравите.

Стр. 34/943

Преди да пристъпим към проблема за планетните цикли, трябва да направим няколко важни бележки относно три въпроса, по които съществуват противоречия между астролозите.

1. Първият въпрос е какво е значението на понятията „благотворна” и „злотворна” планета. Обикновените книги по астрология дават едно доста банално обяснение за тези понятия. В тези книги като благотворни се разглеждат Венера и Юпитер, като неутрални - Слънцето и Луната, в известна степен и Меркурий. Това е позицията на астрологическата традиция. След откриването на планетите Уран, Нептун и Плутон много астролози приемат, че в действието на тези планети преобладават злотворните влияния.

Още в първите страници на настоящия труд изтъкнахме позицията на съвременната астросоциология - позиция, основаваща се върху редица исторически данни. От друга страна, съвременната астросоциология си служи с методи, надхвърлящи геоцентричната представа за света и за явленията в него. Както вече споменахме, от гледна точка на астросоциологията всяка планета има два полюса. Действието на положителния полюс на една планета зависи не само от знака, в който тя се намира и от аспектите, които тя получава, но и от важните процеси, които протичат периодично в живата разумна природа. В живата природа с всичките и аспекти, както и в живота на индивидите, на обществата, на народите, на расите и на човечеството като цяло, съществува тясна взаимовръзка. Тази взаимовръзка се движи в три посоки. Съществува един ритъм на прилив и отлив на тази взаимовръзка.

Приливът е творчески процес, задвижван от силите на Бялото Братство, По време на прилива действат положителните полюси на планетите. Това е период на възход, на нов импулс в природата и във всички области на живота. По време на прилива планетите проявяват висшите си качества, най-хармоничните си вибрации. По своята природа, тези вибрации се намират в специална кулминация, която надхвърля границите на знака и на аспекта.

По време на отлива настъпва упадък на формите и те вече не могат да изразяват новите импулси на живота, формите започват да се разрушават под действието на отрицателните полюси на планетите. В историята, отливите предизвикват упадък. Този ритъм на прилив и отлив се отразява в планетните цикли. Според астросоциологията процесът на еволюция на живота следва правилото:

Колкото по-мощен е приливът, толкова повече възможности съдържа. При съзидателните процеси, приливите в природата имат спокойно и плавно движение, докато отливите настъпват внезапно и неочаквано. В природата отливите се появяват чрез земетресенията и вулканичните изригвания. Този процес силно наподобява смяната на театралните декори. Докато се развива действието в дадения акт на пиесата, определен декор е необходим, а след това бързо трябва да бъде сменен с нов. Както вече казахме, тази смяна се проявява чрез земни трусове и изригвания на вулкани.

Всички тези внезапни промени са записани в историята: става въпрос за изчезването на Атлантида и Лемурия. Тези брутални явления се осъществяват е природата чрез силите на Черната Ложа.

Приливите и отливите стават под ръководството на Космичния Център, който изработва плановете за бъдещето на планетите и на слънцата, планове, които въздействат върху живота на отделните народи и на човечеството.

Тази кратка, но важна забележка, разкрива тайните на законите, ръководещи природните явления, от една страна, и събитията в живота на народите и на обществата, от друга страна.

2. Вторият въпрос се отнася до нехармоничните аспекти. От гледна точка на астросоциологията, тези аспекти представляват фазите на един планетен цикьл.

Планетният цикьл започва със съвпада, минава през секстила, квадрата и тригона и завършва с опозицията. Това е фазата на прилива, на съзидателния процес, когато действат положителните полюси на планетите.

След опозицията, планетният цикьл отново преминава през тригона, квадрата и секстила и накрая достига до новия съвпад, който служи за начало на нов цикъл. Движението на планетите след опозицията представлява отлива на планетния цикъл по време, на който действат отрицателните полюси на планетите.

Според нас съвпадът символизира посятото зърно, което в секстила пуска корени. Колкото до квадрата, ако става дума за идеологическа, философска, обществена или научна система, посятото зърно ще се сблъска с отживелите схващания, т. е. растението пробива почвата и системата добива гражданственост. За да бъдем по-точни, ще отбележим, че квадратът посява семената на идеите, които ще бъдат подложени на изпитание, за да докажат вътрешната си сила, която трябва да надмогне външното препятствие, за да стигне до кулминационната точка на своето развитие. Тази кулминация се проявява чрез тригона. След това идеята кристализира в своята съпротива срещу опозицията; тогава потенциалът се изразява в своята пълнота, т. е. той е изчерпан и настъпва есента, през която се берат плодовете.

Даваме този пример, за да обясним, че аспектите трябва да бъдат разглеждани като фази на процеса на един планетен цикъл. След като отбелязахме това, ще пристъпим към разглеждането на най-важните планетни цикли, а именно циклите на тежките планети: Плутон, Нептун, Уран, Юпитер и Сатурн. Препоръчваме на читателя да направи справка в учебника по Световна астросоциология, в който ще намери точни сведения за всички планетни цикли. В този труд ще се ограничим до разглеждането на циклите, отнасящи се до тежките планети.

Юпитер - Сатурн

Този цикъл, както и циклите на другите тежки планети, има много важна роля за развитието на материалната и духовната култура на човечеството.

Цикълът Юпитер - Сатурн трае 20 години, с орбис няколко месеца. Десет последователни съвпада между Юпитер и Сатурн стават винаги в знаци с еднаква природа (например 10 последователни съвпада стават в огнени знаци, после - във въздушни знаци и т. н.). Така продължителността на този планетен цикъл става 200 години.

Положителен полюс: Вътрешната политика на държавата и международните отношения са във възход. Висшата съдебна власт, дипломатическия корпус, културните и духовните институции - също, от морална гледна точка, а също и по отношение на тяхната компетентност. Накратко, това е период на морален и материален подем.

Отрицателен полюс: Настъпва период на политически и икономически неуредици. Дипломатическите отношения са влошени, често се нарушават спогодби и договори. Народът започва да изпитва недоверие към управляващите среди.

Юпитер -Уран

Този цикъл трае 13 години, с орбис 3 месеца.

Положителен полюс: Този полюс разкрива неограничени възможности пред изследванията на космическото пространство чрез ултрамодерна техника. Това е благоприятен период за изучаване на електричеството, на космическите лъчи, за конструирането на ракети и изкуствени спътници на Земята. Благоприятен период и за астрономията. Юпитер осигурява финансовите средства, а Уран ги влага и ги използва благодарение на възможностите, които му дава новаторският му гений.

Отрицателен полюс: Революционна атмосфера, финансови затруднения, опасност от международни конфликти, спорове и липса на единодушие в научните среди, неочаквани опасности в международната политика и във външните работи.

Юпитер - Нептун

Този цикъл трае 36 години, с орбис 1 година

Положителен полюс: Това е период с историческо значение, най-вече в областта на политиката. Политиците се вдъхновяват от мистичния плам на Нептун. Те предприемат ползотворни инициативи, благоприятстващи земеделието и мините; политиката е умерена и се води под знака на търпението и грижата за благоденствието на народа. Развиват се метапсихичните изследвания, както и проучването на телепатията и на висшите прояви на мистичното.

Отрицателен полюс: Хаос в политиката; посоката на държавните дела е несигурна, засегнати са нравите, религиозни мании, дилетантство в науките.

Юпитер - Плутон

Този цикъл трае 13 години, с орбис 2 години.

Положителен полюс: Висшите законодателни власти стават много активни в международната политика и по отношение на вътрешната си политика. Някои философски учения добиват гражданственост, макар че са били отречени. В същото време настъпва заздравяване на правителствените финанси.

Отрицателен полюс: Период на тежко финансово състояние и то в световен мащаб; тежко положение и в областите на философията, нравите и съдебната власт. В обществените отношения има разногласия и се извършват тайни машинации.

Уран - Сатурн

Този цикъл трае 45 години, с орбис 2 години.

Положителен полюс: Този съвпад има огромна важност. Той създава благоприятни условия за реформи в политическата, обществената и административната области. Носи реформи в земеделието. Възход на ултрамодерните науки, на ядрената физика, на биохимията, на геологията, на биофизиката и на всички области на обществения живот. Това е период на научни открития и нововъведения, свързани най-вече с електричеството и с различните видове лъчи и радиации. Този период носи успехи в изследването на космическото пространство чрез ракети и сонди. Широко развитие получават профсъюзното и кооперативното движение.

Отрицателен полюс: Опасност от неприятни изненади, размирици и бунтове. Революции срещу правителствата и държавните институции. Всичко е разтърсено: финанси, политически живот, държавен апарат и управляващи среди. Опасност от срутвания в мини, от експлозии в сгради, принадлежащи на държавата, накратко - период на несигурност.

Сатурн - Нептун

Този цикъл трае 36 години, с орбис 1 година.

Положителен полюс: Това е период, който има голямо значение за политиката. Политиците се вдъхновяват от мистичния плам на Нептун. Те предприемат благотворни инициативи, които носят просперитет за мините и за земеделието. Политиката е умерена.

Характеризира се с търпение, постоянство и дълг към народа. Подем на изследванията на психиката. Метапсихичните науки също са в пълен разцвет.

Отрицателен полюс: Политиката е хаотична и несигурна, засегнати са нравите. Период на фалшификации и измами, най-вече във финансовите среди. Мании в религиите и дилетантство в науките. Научни хипотези с кратък живот, нестабилни политически концепции.

Сатурн - Плутон

Този цикъл трае 33 години, с орбис 4 или 5 години.

Положителен полюс: Новаторска политика, промени в политическата и в социалната сфери на държавата. Тези промени се опират на вековен опит. Развиват се геоложките, палеонтоложките и геохимичните изследвания. Конструират се радиопсихични машини и апарати. Окултните науки се радват на голям интерес в обществото. Те са от първостепенна важност.

Отрицателен полюс: Политически размирици, които могат да прераснат в бунтове. Възможно е избухването на конфликти и войни. Управлението на държавата е в ръцете на демонични сили, които се стремят единствено към задоволяване на собствените си желания или желанията на изолирани групи. Народите са в политическа и морална безизходица.

Уран - Нептун

Този цикъл трае 175 години, с орбис 10 години.

Положителен полюс: Рационалният и съзидателен дух на Уран е под импулса на великите мистични вибрации на Нептун. В наши дни, този съвпад открива епохата на Водолея, чийто управител е Уран. Бляскав възход на изследването на космическото пространство. Опити за установяване на връзки с другите планети. Големи обществени реформи за единение на страните в международен план. Условия за сътрудничество посредством мистичното и рационалното у народите.

Отрицателен полюс: Социални борби между двата икономически фактора: капиталът и трудът. Това е период на революции и на международни конфликти. Старите етични и религиозни схващания се разрушават. Борби срещу несправедливостта и измамата.

Уран - Плутон

Този цикъл трае 120 години, с орбис 4 или 5 години.

Положителен полюс: Човечеството се връща към законите на космичната Мъдрост. Тази позиция ще окаже голямо въздействие във всички области на живота. Ще бъдат направени изключителни открития в атомната физика, биохимията, геологията и палеонтологията. Астросоциологията и астрокосмичната синтеза ще бъдат поставени на солидни научни основи. Със средствата на астрофизиката и с помощта на космическите сонди ще бъде открита взаимовръзката, съществуваща между космическите впияния и явленията и събитията в човешкия живот. Човекът прекрачва границите на геоцентричното схващане за света и възприема хелиоцентрично схващане. Благодарение на това, той ще си състави космична представа за света. Създава се нов начин за схващане на нещата. Науката напуска метафизичните области и навлиза в метапсихичните сфери.

Отрицателен полюс: Това е период на разрушаване на всичко отживяло, на всичко, което не може да следва новия ритъм на епохата. Плутон дава енергията, а Уран - реализирането. Разрушителните процеси се проявяват под формата на бунтове, земетресения, вулканични изригвания и наводнения. Често стават наводнения, както и пожари. Опасност от прилагането на откритията на атомната наука.

Нептун - Плутон

Този цикъл трае около 500 години, с орбис 10 години.

Положителен полюс: Създават се благоприятни условия за атмосфера на доверие, за подобряване на нравите и на интелектуалния, духовния и материалния живот на човечеството. Прави се равносметка на нравите и на научните схващания. Прогресът се чувства силно. Ражда се нов свят. Океанографските изследвания стигат до изненадващи разкрития; разкриват се тайните на стратосферата; окултните науки разкриват тайните и законите на природата.

Отрицателен полюс: Опасен период. Създават се благоприятни условия за развитие на псевдо-науки, на политически утопии и на погрешни морални схващания. Религиозният култ е в ръцете на узурпатори. Философията противоречи на вселенската Мъдрост. Това е период на мощен отлив в областите на културата и на нравите.

Този цикъл е най-мощният от всички в нашата слънчева система. Той създава условия за най-големи реформи във всички области на живота в момент, когато се установяват епохите.

план.

Сьвпадите Уран - Плутон и Нептун - Плутон са от първостепенна важност в исторически

Приключвайки изложението си за планетните цикли, които са общо 45 на брой, се надяваме,

че сме представили една обща картина за циклите на тежките планети, които имат много силно влияние върху обществения, научния и държавния живот.

Аспектът е ъгловото разстояние между планетите и небесните светила, измерено по еклиптиката. Разглеждат се аспектите спрямо главните точки на небесната карта. Асцендента (Азс), Медиум Цели (МС), Десцендента, Имум Цели (ІС), Точката на щастието (Локус Фортуна), Лунните възли. Основните аспекти са следните: Сьвпад: Планетите се намират приблизително в един и същ зодиакален градус. Съвпадът се смята за неутрален аспект, защото действието му, независимо от психичния заряд на планетите, е

свързано с аспектите, които съвпадът получава от другите планети.

Полусекстил: 30°

Секстил: 60°

Тритон: 120°

Тези три аспекта се смятат за благоприятни, или хармонични. За неблагоприятни се смятат

следните аспекти:

Полуквадрат:

45°

Стр. 26/943Квадрат:

90°

Опозиция: 180°

Сескикаре: 135°

Тук е уместно да направим една важна забележка относно природата на аспектите. В очите на посветения това значение на аспектите е неоснователно. Трябва да се направи едно уточнение.

Учителят ни казва: „Много отлични аспекти в една небесна карта създават условия за добър живот. В същото време обаче те намаляват психичната жизненост. В нашия свят, където нищо не се дава без да са положени усилия, нехармоничните аспекти са най-благоприятните и в най-голяма степен пораждат трайно благополучие”.

Като пример можем да вземем тригона между Венера и Нептун. Той внася нежност и красота, изтънчена психометрия. Квадратът между Венера и Нептун дава енергия, устреми импулс, както и творческо въображение. Тъй както в една небесна карта аспектите не са съвсем точни, се приема свестен толеранс, наречен орбис. Орбисът, това е броят на градусите преди или след образуването на съвършения (или точния) съвпад, при който: разстоянието между планетите може да се разглежда като съвпад. Има различни мнения по този въпрос. Ние приемаме по принцип, че колкото една планета е по- мощна, толкова по-голям е нейният орбис. В световната астросоциология аспектите на Луната и на Слънцето имат орбис средно по 10 градуса. Другите планети имат орбис между 6 и 2 градуса. Силата на аспектите зависи от природата на планетите.

"Заветът на Любовта", Беседи от Учителя държани в с. Мърчаево, на Витоша и на Изгрева

ПОСЛЕДНО СЛОВО 19.III.1944 - 20.XII.1944

Първо оригинално издание. Кърджали, Издателска къща „Жануа-98“, 1999. 384 с. ISBN 954-9589-45-5.

Книгата за теглене - PDF

СЪДЪРЖАНИЕ

Заветът на Любовта

1. Пребъдване,19.03.1944 г., с. Мърчаево

2. Новото в живота, 22.03.1944 г., с. Мърчаево

3. Най-красивият ден, 16.04.1944 г., Великден, с. Мърчаево

4. Неразбрана и разбрана любов, 22.06.1944 г., вр. "Острец" на Витоша

5. Той иде, 12.07.1944 г., Петровден, с. Мърчаево

6. Поливане., 25.08.1944 г., вр. "Острец" на Витоша

7. Сиромах и богат, 26.08.1944 г., х."Брокс" под вр."Острец" на Витоша

8. Ценното, 27.08.1944 г., над х."Еделвайс" на Витоша

9. Сянка и реалност, 28.08.1944 г., над х. "Еделвайс" на Витоша

10. Зовът на новото, 24.09.1944 г., с, Мърчаево

11. Милият поглед, 22.10.1944 г., Изгрев

12. Служители на земята., 25.10.1944 г., Изгрев

13. Изменена посока, 27.10.1944 г., Изгрев

14. Слабият и силният, 29.10.1944 г., Изгрев

15. Факти,закони,причини, 1.11.1944 г., Изгрев

16. Скрито богатство., 3.11.1944 г., Изгрев

17. Реалности в живота, 5.11.1944 г., Изгрев

18. Най-лесната работа, 8.11.1944 г., Изгрев

19. Неповторими неща, 10.11.1944 г., Изгрев

20. Като малките деца.,12.11.1944 г., Изгрев

21. На фокус, 15.11.1944 г. Изгрев

22. Най-малкото приложение, 17.11.1944 г., Изгрев

23. Деветте съществени причини,19.11.1944 г., Изгрев

24. Божествени подбуди, 22.11.1944 г., Изгрев

25. Най-малката работа, 6.12.1944 г., Изгрев

26. Постижения, 8.12.1944 г., Изгрев

27. Разумна икономия, 10.12.1944 г., Изгрев

28. Най-голямото благо, 13.12.1944 iv, Изгрев

29. Неделими неща, 15.12.1944 г., Изгрев

30. Най-добрият подарък, 17.12.1944 г., Изгрев

31. Последното Слово, 20.12.1944 г., Изгрев

Пояснение

Настоящите лекции се публикуват по нередактираното копие на дешифрираните стенограми, запазени в Държавен исторически архив. Доказателство за автентичността на лекциите е почеркът на стенографката Паша Тодорова върху всяка лекция "готова за печат" и при ръкописната редакция на заглавията.

Изключение прави лекцията "Реалности в живота", която се издава по отпечатаната в томчето "Заветът на Любовта" - т.2, с.141-164, поради липса на оригинал в Държавен исторически архив.

Същите са отпечатани в томчетата "Заветът на Любовта" (София, 1944) - т.1. Беседи от Учителя, държани в с. Мърчаево, Софийско (19.III.1944 - 24.IX.1944); т.2, т.З. Беседи от Учителя, държани в София - Изгрев (22.Х.1944 - 20.XII.1944).

Вергилий Кръстев

"Разумният живот. Тритѣ основи на живота." Второ издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2002. 128 с. ISBN 954-9589-57-9.

Книгата за теглене - PDF

Разумният живот.

1. Качества на разумния живот
   24 август 1924 г. [опис]
    
   
2. Правила на разумния живот
   31 август 1924 г. [опис]
    
   
3. Съзнателният живот като забава
   1 септември 1924 г. [опис]
    
   
4. Царе – слуги на Господа
   7 септември 1924 г. [опис]
   

Трите основи на живота

1. Любовта
   27 февруари 1921 г. [опис]
    
   
2. Вярата
   6 март 1921 г. [опис]
    
   
3. Надеждата
   16 януари 1920 г. [опис]
    
   
4. Великденски подарък
   24 април 1927 г. [опис]
   

"Разумният живот" - 4 съборни беседи от Учителят дадени на учениците от Всемирното Бяло Братство. в гр. София през лятото на 1924 год. 24.08.1924 год. - 07.09.1924 год.

"Трите основи на живота" - беседи по стенографски бележки, 27 февруарий 1921 год., 6 март 1921 год., 16 Януарий 1920 год., 24 април 1927 г.

Книгата е второ издание на осем беседи. Първите четири са държани от Учителят Беинса Дуно през лятото на 1924г. и са били издадени в отделна брошура “Разумния живот”. Следващите три са образували брошурата “Трите основи на живота” София 1921г. и са държани в края на 1920 и началото на 1921г. А последната беседа е включена от съставителите на настоящото издание и е държана през 1927г. със заглавие “Великденски подарък”

"Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бяло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, 404 стр., ISBN: 954-9589-56-0, (стар правопис)

Книгата на PDF - за теглене

Книгата е второ издание на беседи на Учителя Беинса Дуно от 8 младежки събора за периода от юли 1923г. до юли 1930г. Включени са и изказвания и реферати на негови ученици.

Списък на беседите, изнасяни от Учителя

1. Разцъфтяване на човешката душа, 2 юли, 1923 г.

2. Две думи! , 2 юли, 1923 г.

3. Първото правило, 3 юли, 1923 г.

4. Да възлюбиш, 6 юли 1924 г.

5. Правилно разбиране на природните действия, 6 юли 1924 г.

6. Любов и мисъл, 6 юли 1924 г.

7. Топлината на живота, 7 юли 1924 г.

8. Новото възпитание, 7 юли 1924 г.

9. И обхождаше Исус всичка Галилея, 5 юли 1925 г.

10. Вътрешна връзка, 6 юли 1925 г.

11. Двадесет правила от Учителя към ученика, 7 юли 1925 г.

12. Методът на светлината, 7 юли 1925 г.

13. Дванадесет положения – съпоставяния върху разбиранията и живота на ученика, 7 юли 1925 г.

14. Вътрешни и външни връзки, 7 юли 1926 г.

15. Особеното място, 8 юли 1926 г.

16. Педагогически правила, 9 юли 1926 г.

17. Мислещият човек, 14 август 1927 г.

18. Правата мисъл, 15 август 1927 г.

19. Роден от Бога, 8 юли 1928 г.

20. Без окови, 9 юли 1928 г.

21. Към свобода, 10 юли 1928 г.

22. Първите стъпки, 7 юли 1929 г.

23. Право си отсъдил, 12 юли 1930 г.

24. Вързване и развързване, 13 юли 1930 г.

25. Чрез Него стана, 14 юли 1930 г.

СЪДЪРЖАНИЕ НА КНИГАТА

ПЪРВИ МЛАДЕЖКИ СЪБОР, 1923 г.

1. Разцъфтяване на човешката душа, 2 юли, 1923 г.

2. Ученичество (Д. Гарвалов) , 2 юли, 1923 г.

3. Братско общежитие (Г. Радев) , 2 юли, 1923 г.

4. Разисквания върху рефератите , 2 юли, 1923 г.

5. Анархизмът и новото учение (М. Константинов) , 2 юли, 1923 г.

6. Теософията и Толстой, предвестници на новото учение (П. Пампоров) , 2 юли, 1923 г.

7. Разисквания върху рефератите, 2 юли, 1923 г.

8. Две думи! , 2 юли, 1923 г.

9. Окултизъм и наука (Б. Боев), 3 юли, 1923 г.

10. Окултни науки (К. Кузманов) , 3 юли, 1923 г.

11. Новото учение или великата лаборатория на живата природа (П. Теодорова) , 3 юли, 1923 г.

12. Свободни училища, основани на окултната педагогика (Б. Боев) , 3 юли, 1923 г.

13. Общи въпроси, 3 юли, 1923 г.

14. Първото правило, 3 юли, 1923 г. (има промяна само в абзаците – текстът – не)

15. Общи въпроси 5 юли, 1923 г

ВТОРИ МЛАДЕЖКИ СЪБОР, 1924 г.

1. Да възлюбиш, 6 юли 1924 г.

2. Правилно разбиране на природните действия, 6 юли 1924 г.

3. Любов и мисъл, 6 юли 1924 г.

4. Топлината на живота, 7 юли 1924 г.

5. Новото възпитание, 7 юли 1924 г.

ТРЕТИ МЛАДЕЖКИ СЪБОР, 1925 г.

1. И обхождаше Исус всичка Галилея, 5 юли 1925 г.

2. Вътрешна връзка, 6 юли 1925 г.

3. К. Паскалев - Основни въпроси на ученичеството, 6 юли 1925 г.

4. О. Славчева - Мисли за ученика, 6 юли 1925 г.

5. К. Вл. Кузманов - Окултното ученичество в нашето време, 6 юли 1925 г.

6. Двадесет правила от Учителя към ученика, 7 юли 1925 г.

7. Методът на светлината, 7 юли 1925 г.

8. Дванадесет положения – съпоставяния върху разбиранията и живота на ученика, 7 юли 1925 г.

9. Общи въпроси, 7 юли 1925 г.

10. Закриване на събора, 8 юли 1925 г.

ЧЕТВЪРТИ МЛАДЕЖКИ СЪБОР, 1926 г.

1. Вътрешни и външни връзки – Учителя, 7 юли 1926 г.

2. Идеалът на ученика - К. Тулешков , 7 юли 1926 г.

3. Идеалът на окултния ученик - К. Паскалев, 7 юли 1926 г.

4. Будност - Хр. Койчев, 7 юли 1926 г.

5. Особеното място – Учителя, 8 юли 1926 г.

6. Идеалът на ученика, 8 юли 1926 г.

7. Общение на детето с живата природа - Б. Боев, 8 юли 1926 г.

8. Същност и задача на новото училище и учител - Ст. Русев, 8 юли 1926 г.

9. За свободата на учителите - П. К. Пенков, 8 юли 1926 г.

10. Педагогически правила – Учителя, 9 юли 1926 г.

ПЕТИ МЛАДЕЖКИ СЪБОР, 1927 г.

1. Мислещият човек, Учителя 14 август 1927 г.

2. Ние, Учението и животът, Кр. Тулешков, 14 август 1927 г.

3. Ние, Учението и животът, М. Тодорова, 14 август 1927 г.

4. Правата мисъл, Учителя 15 август 1927 г.

5. Новото учение и съвременните задачи на живота, Б. Боев, 15 август 1927 г.

6. Ние, учението и животът, Д-р Ст. Кадиев, 15 август 1927 г.

ШЕСТИ МЛАДЕЖКИ СЪБОР, 1928 г.

1. Роден от Бога, 8 юли 1928 г.

2. Без окови, 9 юли 1928 г.

3. Към свобода, 10 юли 1928 г.

СЕДМИ МЛАДЕЖКИ СЪБОР, 1929 г.

1. Първите стъпки, 7 юли 1929 г.

ОСМИ МЛАДЕЖКИ СЪБОР, 1930 г.

1. Право си отсъдил, 12 юли 1930 г.

2. Вързване и развързване, 13 юли 1930 г.

3. Чрез Него стана, 14 юли 1930 г.

"Възможности на щастие", Съборни беседи, 1941 г., Първо издание, ИК "Жануа '98", 2007 г., ISBN 978-954-376-007-7

Книгата за теглене - PDF

1. Възможности на щастието
   24 август 1941 г.
   
2. Същината на човека
   24 август 1941 г.
   
3. Любовта иде
   25 август 1941 г.
   
4. Новият път
   26 август 1941 г.
   
5. Зората на живота
   27 август 1941 г.
   
6. Дишането
   29 август 1941 г.
   
7. С Любов
   31 август 1941 г.
   
8. Предназначението на човека
   31 август 1941 г.
   
9. Прави възгледи
   3 септември 1941 г.
   
10. Гладът
    5 септември 1941 г.
    
11. Законът на лъжата
    7 септември 1941 г.
    
12. Възелът
    7 септември 1941 г.
    
13. Малкият опит
    10 септември 1941 г.
    
14. Трите перпендикуляра
    12 септември 1941 г.
    
15. Единственото нещо
    14 септември 1941 г.
    
16. Двама или трима
    14 септември 1941 г.
    
17. Четирите положения
    17 септември 1941 г.
    
18. Лъжа и истина
    19 септември 1941 г.
    
19. Името, царството и волята Божия
    21 септември 1941 г.
    
20. Любов, знание и сила
    21 септември 1941 г.
    
21. С любов
    22 септември 1941 г.
    
22. Вложи в сърцето
    29 август 1942 г.
    
23. Превръщане на величини
    29 юли 1932 г.
    
24. Човешкото и Божественото
    26 август 1936 г.
    

Забележка от редакторите на изданието: Автентичността на стенографските записи е запазена.

Втората съборна беседа "Същината на човека" е препечатана от "Възможности за щастие", съборни беседи от Учителя, София, 1941.

Последните три беседи: "Вложи в сърцето си", "Превръщане на величини" и "Човешкото и Божественото" публикуваме тук тъй като също са съборни и разполагаме с техните оригинали.

"Езикътъ на любовьта" Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера презъ лѣтото на 1939 г. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2003. 320 с. ISBN 954-9589-74-9.

Книгата за теглене - PDF

1. Силата на Любовта
   12 юли 1939 г. [опис]
   
2. Отличителни качества на мисълта
   12 юли 1939 г. [опис]
   
3. Реалното в живота
   16 юли 1939 г. [опис]
   
4. Четири основни правила на хигиената
   19 юли 1939 г. [опис]
   
5. С вяра без смущение
   21 юли 1939 г. [опис]
   
6. През вратата на Любовта
   23 юли 1939 г. [опис]
   
7. Любов и почитание
   23 юли 1939 г. [опис]
   
8. Той е
   26 юли 1939 г. [опис]
   
9. Разумност
   30 юли 1939 г. [опис]
   
10. Запазване и спечелване
    30 юли 1939 г. [опис]
    
11. Умен, добър и силен
    2 август 1939 г. [опис]
    
12. Търпение
    4 август 1939 г. [опис]
    
13. Светлина, топлина и сила
    6 август 1939 г. [опис]
    
14. Постоянното в живота
    6 август 1939 г. [опис]
    
15. Първият плод на Духа
    9 август 1939 г. [опис]
    
16. Господар и слуга
    11 август 1939 г. [опис]
    
17. Опознаване
    12 август 1939 г. [опис]
    
18. Вечният живот
    13 август 1939 г. [опис]
    
19. Гласът на Любовта
    13 август 1939 г. [опис]
    
20. Разнообразието в живота
    14 август 1939 г. [опис]
    
21. На своето място
    15 август 1939 г. [опис]
    
22. Възможностите на Любовта
    16 август 1939 г. [опис]
    
23. Не дири своето си
    17 август 1939 г. [опис]
    
24. Новият закон
    18 август 1939 г. [опис]
    
25. Новораждане
    19 август 1939 г. [опис]
    
26. Относителни и абсолютни разбирания
    20 август 1939 г. [опис]
    
27. Малката молитва
    21 август 1939 г. [опис]
    
28. Цар и служител
    22 август 1939 г. [опис]
    
29. Трите неща
    26 август 1939 г. [опис]
    
30. Запалката на свещения огън
    27 август 1939 г. [опис]
    
31. Еднообразие и разнообразие
    27 август 1939 г. [опис]
    
32. Нито близо, нито далече
    22 септември 1939 г. [опис]
    

Книгата съдържа 32 съборни беседи, държани от Учителя през 1939г. по време на събора на Бялото братство при Седемте езера - Рила планина.

“Под думата молитва разбирам следующето: тя е дишането на душата. Колкото повече човек се моли, колкото повече отправя ума си към Бога като се моли, той диша. …За да се молиш, не сядай пред Бога с роптание. Но като се приближиш да се молиш, да усещаш една радост.”

* [Преписана:] Дуно, Учительтъ Беинса. Езикътъ на любовьта. Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера презъ лѣтото на 1939 г. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2003. 320 с. ISBN 954-9589-74-9.

[Вариант:] Дънов, Петър Константинов. Езикът на Любовта. Рилски беседи (1939). София, 1939.

Бележки от книгата:

Наборъ, коректура и предпечатна подготовка: Меглена Шкодрева, Теодора Шкодрева.

Настоящото издание се прави по запазени въ Държавенъ архивъ оригинали на беседи отъ Учителя, държани при Седемтѣ рилски езера презъ лѣтото на 1937 г. Нѣкои отъ заглавията на беседитѣ се различаватъ отъ първото издание подъ редакцията на Паша Теодорова. Читателятъ може да се ориентира по датитѣ на беседитѣ, които съвпадат въ дветѣ издания. Уточненията на стенографката сѫ въ кръгли скоби и курсивъ. Добавенитѣ за яснота букви или думи сѫ поставени въ квадратни скоби.

"Лѫчи на живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера презъ лѣтото на 1937 г. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2004. 336 с. ISBN 954-9589-78-1.

Книгата за теглене - PDF

1. Първият лъч на топлината
   18 юли 1937 г. [опис]
   
2. Божието слово е опитано
   19 юли 1937 г. [опис]
   
3. Ценности и възможности
   21 юли 1937 г. [опис]
   
4. Стани
   23 юли 1937 г. [опис]
   
5. Основните тонове
   25 юли 1937 г. [опис]
   
6. Правилна обхода
   25 юли 1937 г. [опис]
   
7. Реалното и идеалното
   28 юли 1937 г. [опис]
   
8. Планини и долини
   30 юли 1937 г. [опис]
   
9. Червен и светъл
   1 август 1937 г. [опис]
   
10. Разбиране и съзнание
    1 август 1937 г. [опис]
    
11. Нашето предназначение
    4 август 1937 г. [опис]
    
12. Мед да потече
    6 август 1937 г. [опис]
    
13. Качества на ума, сърцето и тялото
    8 август 1937 г. [опис]
    
14. Двете състезания
    8 август 1937 г. [опис]
    
15. Пътят и възможностите
    11 август 1937 г. [опис]
    
16. Хармонични и дисхармонични съпоставяния
    11 август 1937 г. [опис]
    
17. Четирите правила
    13 август 1937 г. [опис]
    
18. Да познават
    15 август 1937 г. [опис]
    
19. Свободно даване
    22 август 1937 г. [опис]
    
20. Четирите отношения
    22 август 1937 г. [опис]
    
21. Трите ухания
    23 август 1937 г. [опис]
    
22. Път за освобождение
    24 август 1937 г. [опис]
    
23. Вътрешна обхода
    29 август 1937 г. [опис]
    
24. Вечно подмладяване
    22 септември 1937 г. [опис]
    

Книгата съдържа 24 съборни беседи, държани от Учителя през 1937г. по време на събора на Бялото братство при Седемте езера - Рила планина.

“Причина за страданията е самия човек. Те нямат нищо общо със сърцето. Без сърце живот не може да съществува. Животът минава през сърцето. …Не си причинявайте сами болки.Не оплитайте сърцата си с със сърцата на другите хора. Не се влюбвайте! Любете без да се влюбвате. Погрешката на съвременните хора се заключава в това, че още със слизането си на земята, те залагат сърцата си. Сърцето е капитал, който за нищо в света не трябва да се залага. Казано е в Писанието: “Сине мой, дай ми сърцето си!” Единственият, Който има право на нашето сърце, това е Бог.”

[Преписана:] Дуно, Учительтъ Беинса. Лѫчи на живота. Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера презъ лѣтото на 1937 г. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2004. 336 с. ISBN 954-9589-78-1.

Бележки от книгата:

Наборъ, коректура и предпечатна подготовка: Меглена Шкодрева, Теодора Шкодрева.

Настоящото издание се прави по запазени въ Държавенъ архивъ оригинали на беседи отъ Учителя, държани при Седемтѣ рилски езера презъ лѣтото на 1937 г. Нѣкои отъ заглавията на беседитѣ се различаватъ отъ първото издание подъ редакцията на Паша Теодорова. Читателятъ може да се ориентира по датитѣ на беседитѣ, които съвпадат въ дветѣ издания. Уточненията на стенографката сѫ въ кръгли скоби и курсивъ. Добавенитѣ за яснота букви или думи сѫ поставени въ квадратни скоби.

1. Блаженствата*,
   5 септември 1943
   
2. Двата пътя,
   10 октомври 1943
   
3. Синовно отношение,
   17 октомври 1943
   
4. Плодовете на Духа,
   24 октомври 1943
   
5. Новото начало,
   31 октомври 1943
   
6. Бъдете съвършени,
   14 ноември 1943
   
7. Право мислене,
   21 ноември 1943
   
8. Човешка и Божествена любов,
   28 ноември 1943
   
9. Безопасният път,
   5 декември 1943
   
10. Най-великата наука,
    12 декември 1943
    
11. Блажени нищите,
    19 декември
    
12. Волята Божия,
    26 декември 1943
    
13. Възприемане и предаване,
    2 януари 1944
    
14. Божественият ден,
    9 януари 1944
    

В книгата са представени 14 беседи от Учителя Беинса Дуно, държани в периода септември 1943 - януари 1944г. Беседите представляват тринадесета година от поредицата Утринни слова. Оригиналните текстове на тази годишнина се публикуват за първи път.

Бележки от книгата:

"Плодовете на Любовта", Утринни слова, дванадесета година, (1942 г. – 1943 г.), т. II, Първо издание. София, Издателство „Урания“ и Издателство „Бяло Братство“, 1997, ISBN 954-8091-75-5

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на беседите от томчето:

1. Плодовете на Любовта, 21 февруари 1943 г.

2. Трите пътя, 28 февруари 1943 г.

3. Новата идея, 7 март 1943 г.

4. На първо място, 21 март 1943 г.

5. Два пъти родени, 28 март 1943 г.

6. Двата велики закона, 4 април 1943 г.

7. Слуги, ученици, синове, 25 април 1943 г.

8. Близо е, 2 май 1943 г.

9. Любовта е музика, 9 май 1943 г.

10. В любещите ръце, 16 май 1943 г.

11. Два метода, 23 май 1943 г.

12. Път на избавление, 30 май 1943 г.

13. Числото тринадесет, 6 юни 1943 г.

14. Сила и слабост, 13 юни 1943 г.

15. Религиозни и духовни хора, 20 юни 1943 г.

16. Четирите струни, 11 юли 1943 г.

17. Добро слушане, 1 август 1943 г.

В книгата са включени 17 беседи от Учителя Беинса Дуно, държани в периода февруари 1943 - август 1943г. Беседите са първо издание по оригинал и представляват ХІІ година от поредицата Утринни слова.

„Ние мислим за духовния свят. Някой иска да проникне в духовната музика. Но за духовна музика се изисква духовно ухо. И за духовния свят, за да се види, се иска духовно око. Ако отидеш с тези очи и уши, нищо няма да видиш и да чуеш и ще кажеш: “Там няма нищо, нищо не виждам.” С физическите очи ще видите неща само които са физически.”

"Важни и належащи неща". Утринни Слова. Година XII (1942–1943). Том I. Първо издание. София, Издателство „Урания“ и Издателство „Бяло Братство“, 1997. ISBN 954-8091-74-7.

Книгата за теглене - PDF

1. Бъдещото верую
   27 септември 1942 г. [опис]
   
2. Важни и належащи неща
   4 октомври 1942 г. [опис]
   
3. От любов и обич
   11 октомври 1942 г. [опис]
   
4. Да работим с радост
   18 октомври 1942 г. [опис]
   
5. Учител мой
   25 октомври 1942 г. [опис]
   
6. Да направим човека
   1 ноември 1942 г. [опис]
   
7. Новият път
   8 ноември 1942 г. [опис]
   
8. Като младия син
   29 ноември 1942 г. [опис]
   
9. Отвън дрънкането, отвътре ученето
   6 декември 1942 г. [опис]
   
10. Усмихвай се
    13 декември 1942 г. [опис]
    
11. Трите изкушения
    20 декември 1942 г. [опис]
    
12. Човешка, ангелска и Божествена любов
    27 декември 1942 г. [опис]
    
13. Пожелаване
    3 януари 1943 г. [опис]
    
14. Вратите на Любовта
    24 януари 1943 г. [опис]
    
15. Любов без закон
    31 януари 1943 г. [опис]
    
16. Най-сигурното място
    7 февруари 1943 г. [опис]
    
17. Пътят на живота
    14 февруари 1943 г. [опис]
    

В книгата са представени 17 беседи от Учителя Беинса Дуно. Те представляват том I от XII година на поредицата Утринни слова.

“Ако ме питате защо са нещастията в света, ще ви кажа: защото хората се противят на любовта. Престанете да се противите на любовта. На девет неща не се противете в света: на любовта не се противи; не се противи на мъдростта; не се противи на истината; не се противи на живота; не се противи на знанието; не се противи на свободата; не се противи на движението; не се противи на учението; не се противи на работата.”

[Копирана:] Дънов, Петър Константинов. Важни и належащи неща. Утринни Слова. Година XII (1942–1943). Том I. Първо издание. София, Издателство „Урания“ и Издателство „Бяло Братство“, 1997. ISBN 954-8091-74-7.

Бележки от книгата:

Предпечатна подготовка: Наталия Ангелова, Румяна Маринова

Издателският екип изказва благодарност на всички, които с цената на лишения, граничещи с героизъм, запазиха за поколенията безценното Слово на Учителя. Благодарим на стенографките Паша Теодорова (1888–1972), Савка Керемидчиева (1901–1945), Елена Андреева (1899–1990) и на съхранявалите го през годините българи.

Да бъде благословен самоотверженият им труд.

Автентичността на стенографските записи е запазена

"Близо и далеч". Утринни Слова. Единадесета година (1941–1942). Том II. Първо издание. София, Издателство „Урания“ и Издателство „АСК-93“, 1997. 216 с. ISBN 954-9589-02-1 (т.2).

Книгата за теглене - PDF

1. Близо и далеч
   5 април 1942 г. [опис]
   
2. Трите положения
   12 април 1942 г. [опис]
   
3. Най-малката и най-голямата любов
   19 април 1942 г. [опис]
   
4. Радости и страдания
   26 април 1942 г. [опис]
   
5. Животът за любовта
   3 май 1942 г. [опис]
   
6. Без сол
   10 май 1942 г. [опис]
   
7. Новото в света
   17 май 1942 г. [опис]
   
8. Любов, вяра и надежда
   24 май 1942 г. [опис]
   
9. Добрият път
   7 юни 1942 г. [опис]
   
10. Слаби и силни
    5 юли 1942 г. [опис]
    
11. Трите чаши
    12 юли 1942 г. [опис]
    
12. Единствената нишка
    19 юли 1942 г. [опис]
    
13. Добро, справедливост, разумност
    26 юли 1942 г. [опис]
    
14. Любов и обич
    9 август 1942 г. [опис]
    
15. Божиите блага
    16 август 1942 г. [опис]
    

В книгата са представени 15 беседи от Учителя Беинса Дуно, държани през 1942г. Беседите представляват том втори от XI година на поредицата Утринни слова и се издават за пръв път по оригинал.

“Бог е любов. Под думата Бог е любов какво разбирате? Какво нещо е Бог е любов? Туй, което постоянно дава и никога не взема, това е любовта. Вие се намирате в едно противоречие, понеже любите и искате да вземете. То е обратният закон. Щом даваш и вземаш, то е търговия, то не е любов. Любовта е това, което всякога дава, без да очаква нещо. Щом речеш да очакваш нещо, което си дал, влизаш в противоречие със себе си. Гледам някой казва: ”Аз ви любя, казва, вие любите ли ме?” То е вече търговия, иска търговско отношение. Щом той е продавач, аз трябва да бъда купувач; щом аз съм продавач, той трябва да е купувач.”

[Копирана:] Дънов, Петър Константинов. Близо и далеч. Утринни Слова. Единадесета година (1941–1942). Том II. Първо издание. София, Издателство „Урания“ и Издателство „АСК-93“, 1997. 216 с. ISBN 954-9589-02-1 (т.2).

Бележки от книгата:

Издателският екип изказва благодарност на всички, които с цената на лишения, граничещи с героизъм, запазиха за поколенията безценното Слово на Учителя. Благодарим на стенографките Паша Теодорова (1888–1972), Савка Керемидчиева (1901–1945), Елена Андреева (1899–1990) и на съхранявалите го през годините българи.

Да бъде благословен самоотверженият им труд.

Бележки от книгата:

Предпечатна подготовка: Наталия Ангелова, Звезделина Якова.

"Последното добро". Утринни слова, година XI (1941–1942). Том I. Първо издание. София, Издателство „АСК-93“ и Издателство „Урания“, 1997. ISBN 954-9589-01-3.

Книгата за теглене - PDF

1. Последното добро, 5 октомври 1941 г.
   
2. Зелен и узрял, 19 октомври 1941 г.
   
3. Постоянна благодарност, 26 октомври 1941 г.
   
4. Трите неща, 2 ноември 1941 г.
   
5. Божественият и човешкият порядък, 9 ноември 1941 г.
   
6. Да обичаш и да те обичат, 16 ноември 1941 г.
   
7. Трите качества на тона, 7 декември 1941 г.
   
8. С малкото, 4 януари 1942 г.
   
9. Единствената врата, 11 януари 1942 г.
   
10. Дрехата на Любовта, на Мъдростта и на Истината, 18 януари 1942 г.
    
11. Единственият път, 25 януари 1942 г.
    
12. Характерът и тялото, 15 февруари 1942 г.
    
13. Най-лесното, 8 март 1942 г.
    
14. Великият път, 22 март 1942 г.
    
15. Видове женитби 29 март 1942 г.
    

В книгата ще намерите 15 беседи на Учителят Беинса Дуно, държани в края на 1941г. и началото на 1942г. Беседите представляват том първи от XI година на поредицата Утринни слова.

“Женитбата на земята е два вола свързани, турен им е юлар да орат нивата. И двамата пъшкат. Ни най-малко не е отреден от Бога съвременният брак, в този смисъл не е отреден от Бога, той е изобретение на черната ложа. Казано е: “Туй, което Бог съчетае, да го не разлъчвате.” Вие искате човек като ви обикне, да го вържете. С това вие разваляте Божиите работи.”

* [Копирана:] Дънов, Петър Константинов. Последното добро. Утринни слова (1941–1942). Том I. Първо издание. София, Издателство „АСК-93“ и Издателство „Урания“, 1997. ISBN 954-9589-01-3.

Бележки от книгата:

Издателският екип изказва благодарност на всички, които с цената на лишения, граничещи с героизъм, запазиха за поколенията безценното Слово на Учителя. Благодарим на стенографките Паша Теодорова (1888–1972), Савка Керемидчиева (1901–1945), Елена Андреева (1899–1990) и на съхранявалите го през годините българи.

Да бъде благословен самоотверженият им труд.

Предпечатна подготовка: Наталия Ангелова, Звезделина Якова

"Съгласуване на мислите". Утринни Слова. Десета година (1940–1941). Първо издание. София, Издателство „АСК-93“ и Издателство „Урания“, 1998. 450 с.ISBN 954-9589-06-4.

Книгата за теглене - PDF

1. Съгласуване на мислите
   29 септември 1940 г. [опис]
   
2. Работа за цялото
   6 октомври 1940 г. [опис]
   
3. Самоотричане
   13 октомври 1940 г. [опис]
   
4. Волята на Любовта
   27 октомври 1940 г. [опис]
   
5. Процепът на Любовта
   10 ноември 1940 г. [опис]
   
6. Чантата на Любовта
   1 декември 1940 г. [опис]
   
7. Две врати
   15 декември 1940 г. [опис]
   
8. Което е и което не е
   22 декември 1940 г. [опис]
   
9. Божествена мярка
   29 декември 1940 г. [опис]
   
10. Двете недоволства
    5 януари 1941 г. [опис]
    
11. Трезво гледане
    12 януари 1941 г. [опис]
    
12. Най-светлият път
    9 февруари 1941 г. [опис]
    
13. Търпение
    16 февруари 1941 г. [опис]
    
14. Малката любов
    23 февруари 1941 г. [опис]
    
15. Хубавата усмивка
    9 март 1941 г. [опис]
    
16. Божествена книга
    16 март 1941 г. [опис]
    
17. Единственият път
    23 март 1941 г. [опис]
    
18. Божествената усмивка
    30 март 1941 г. [опис]
    
19. Трите придобивки
    13 април 1941 г. [опис]
    
20. Трите извора
    20 април 1941 г. [опис]
    
21. Да дойде при мене
    27 април 1941 г. [опис]
    
22. Добрият живот
    4 май 1941 г. [опис]
    
23. Безлюбие и любов
    18 май 1941 г. [опис]
    
24. Крайното добро и крайното зло
    1 юни 1941 г. [опис]
    
25. Единствената сила
    8 юни 1941 г. [опис]
    
26. Да просветнат
    15 юни 1941 г. [опис]
    
27. Зародиш, дърво и плод
    22 юни 1941 г. [опис]
    
28. Три връзки
    6 юли 1941 г. [опис]
    
29. Вералах – да даде Господ
    13 юли 1941 г. [опис]
    

Книгата съдържа 29 беседи от Учителя Беинса Дуно, държани в периода 1940 - 1941г. Беседите представляват 10-та година от Утринните слова и се издават за първи път.

“Да умреш е десет пъти по-добре, отколкото Любовта да те напусне. Тя да те напусне е страшно нещо. Най-голямото нещастие, което може да те сполети. Някой ще въздъхне. Вие не разбирате какво нещо е страшно.”

[Копирана:] Дънов, Петър Константинов. Съгласуване на мислите. Утринни Слова. Десета година (1940–1941). Първо издание. София, Издателство „АСК-93“ и Издателство „Урания“, 1998. 450 с.ISBN 954-9589-06-4.

Бележки от книгата:

Издателският екип изказва благодарност на всички, които с цената на лишения, граничещи с героизъм, запазиха за поколенията безценното Слово на Учителя. Благодарим на стенографките Паша Теодорова (1888–1972), Савка Керемидчиева (1901–1945), Елена Андреева (1899–1990) и на съхранявалите го през годините българи.

Да бъде благословен самоотверженият им труд.

Предпечатна подготовка, компютърен набор: Димитър Зарков.

Коректор: Димитрина Манева.

Графично оформление: Станислав Пухлев.

Координатор по отпечатването на неиздаденото до този момент Слово на Учителя: Вергилий Кръстев.

"Изпитът на Любовта". Утринни Слова. Осма година (1938–1939). Том II. Първо издание. София, Издателство „АСК-93“ и Издателство „Урания“, 1998. 304 с. ISBN 954-9589-08-8.

Книгата за теглене - PDF

1. Изпитът на Любовта
   29 януари 1939 г. [опис]
   
2. Пътят на светиите
   5 февруари 1939 г. [опис]
   
3. Качества на силния човек
   12 февруари 1939 г. [опис]
   
4. Благо и блаженство
   19 февруари 1939 г. [опис]
   
5. Зрелостният изпит
   5 март 1939 г. [опис]
   
6. Радостта
   12 март 1939 г. [опис]
   
7. Божественият параход и станцията „Благовещение“
   19 март 1939 г. [опис]
   
8. Елате да разсъждаваме
   26 март 1939 г. [опис]
   
9. Трите пътища
   2 април 1939 г. [опис]
   
10. Двете благодарности
    16 април 1939 г. [опис]
    
11. Естествената среда на човешката душа
    23 април 1939 г. [опис]
    
12. Качества на Любовта
    7 май 1939 г. [опис]
    
13. Ценността на вашата душа
    14 май 1939 г. [опис]
    
14. Силата на човека
    21 май 1939 г. [опис]
    
15. Ученикът
    4 юни 1939 г. [опис]
    
16. Пред новата епоха
    11 юни 1939 г. [опис]
    
17. Знаменосци на Любовта
    18 юни 1939 г. [опис]
    
18. Стари и нови светии
    25 юни 1939 г. [опис]
    
19. Новата любов
    2 юли 1939 г. [опис]
    
20. Самоотричане
    9 юли 1939 г. [опис]
    
21. Слугиня на Божествената Любов
    3 септември 1939 г. [опис]
    
22. Eдинствен цяр
    10 септември 1939 г. [опис]
    

В книгата са представени 22 беседи от Учителя Беинса Дуно, държани през 1939г. Те представляват том II от VIII година на Утринните слова и се публикуват за първи път.

“Вие нямате право да правите различие между един човек и друг. По телата може да правите различие, но понеже всички души са излезли от Бога, Любовта на Бога е еднаква към всички души. Туй не зависи от това как са облечени те. По същина към душата им Бог има еднаква отношение, не към техните тела.”

[Копирана:] Дънов, Петър Константинов. Изпитът на Любовта. Утринни Слова. Осма година (1938–1939). Том II. Първо издание. София, Издателство „АСК-93“ и Издателство „Урания“, 1998. 304 с. ISBN 954-9589-08-8.

Бележки от книгата:

Издателският екип изказва благодарност на всички, които с цената на лишения, граничещи с героизъм, запазиха за поколенията безценното Слово на Учителя. Благодарим на стенографките Паша Теодорова (1888–1972), Савка Керемидчиева (1901–1945), Елена Андреева (1899–1990) и на съхранявалите го през годините българи.

Да бъде благословен самоотверженият им труд.

Бележки от книгата:

Предпечатна подготовка, компютърен набор: Веселина Маркова.

Коректор: Капка Томова.

Графично оформление: Наталия Попова.

Координатор по отпечатването на неиздаденото до този момент Слово на Учителя: Вергилий Кръстев.

"Добрият език". Утринни Слова. Осма година (1938–1939). Том I. Първо издание. София, Издателство „АСК-93“ и Издателство „Урания“, 1998. 280 с. ISBN 954-9589-09-9.

Книгата за теглене - PDF

1. Добрият език
   25 септември 1938 г. [опис]
   
2. Трансформатори на Божествената енергия
   2 октомври 1938 г. [опис]
   
3. Любов към всичко
   16 октомври 1938 г. [опис]
   
4. Постоянната връзка и единствената мярка
   23 октомври 1938 г. [опис]
   
5. Силата на човека
   30 октомври 1938 г. [опис]
   
6. Всичко е за добро
   6 ноември 1938 г. [опис]
   
7. Горе на планината
   13 ноември 1938 г. [опис]
   
8. Една свещена идея
   4 декември 1938 г. [опис]
   
9. Вътрешният мир
   11 декември 1938 г. [опис]
   
10. Надежда, вяра и любов
    18 декември 1938 г. [опис]
    
11. Страдание и радост
    25 декември 1938 г. [опис]
    
12. Посрещането на Господа
    8 януари 1939 г. [опис]
    
13. Година на работа
    15 януари 1939 г. [опис]
    
14. Основното правило
    22 януари 1939 г. [опис]
    

Книгата съдържа 14 беседи на Учителя Беинса Дуно, държани в края на 1938г. и началото на 1939г. Те представляват том I от VIII година на Утринните слова и се издават за първи път.

“Всякога, когато правя явно добро, то всякога това има лоши последствия. Щом го правя да не е явно, то и добро. И Бог, Който знае това, Той, като направи нещо, гледа да не е явно. Той никога не изпъква. Той така прави доброто, че не изпъква и излиза естествено. Излиза, че Той не е, а еди-кой си.”

[Копирана:] Дънов, Петър Константинов. Добрият език. Утринни Слова. Осма година (1938–1939). Том I. Първо издание. София, Издателство „АСК-93“ и Издателство „Урания“, 1998. 280 с. ISBN 954-9589-09-9.

Бележки от книгата:

Издателският екип изказва благодарност на всички, които с цената на лишения, граничещи с героизъм, запазиха за поколенията безценното Слово на Учителя. Благодарим на стенографките Паша Теодорова (1888–1972), Савка Керемидчиева (1901–1945), Елена Андреева (1899–1990) и на съхранявалите го през годините българи.

Да бъде благословен самоотверженият им труд.

Бележки от книгата:

Предпечатна подготовка и компютърен набор: Веселина Маркова.

Коректор: Мария Анастасова.

Графично оформление: Станислав Пухлев.

Координатор по отпечатването на неиздаденото до този момент Слово на Учителя: Вергилий Кръстев.

"Красотата на Душата", Утринни слова, седма година, (1937 г. – 1938 г.), т. II, Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно от 06.02.1938г. до 18.09.1938г. Второ издание на ИК "Жануа'98", 2011 г., ISBN: 978-954-376-060-2., София

Книгата за теглене - PDF (поради липса на PDF от изданието на "Жануа'98", за теглене се предоставя първото издание от 1948 г., което е идентично с липсващото.)

Съдържание на беседите от томчето:

1. Красотата на Душата, 6 февруари 1938 г.

2. Четири погледа, 13 февруари 1938 г.

3. Единствената връзка, 20 февруари 1938 г.

4. Единство в живота, 27 февруари 1938 г.

5. Новата храна, 6 март 1938 г.

6. Да слушат, 13 март 1938 г.

7. Добрите плодове, 20 март 1938 г.

8. Великите пътища, 27 март 1938 г.

9. Под тебе и над тебе, 3 април 1938 г.

10. Даде ми се всяка власт, 24 април 1938 г.

11. Даром давайте, 1 май 1938 г.

12. Отворени за доброто, 8 май 1938 г.

13. Главните точки, 15 май 1938 г.

14. Великото в света, 22 май 1938 г.

15. Обнова на човека, 29 май 1938 г.

16. Последен в света, 19 юни 1938 г.

17. Две посоки, 26 юни 1938 г.

18. Слизане и качване, 3 юли 1938 г.

19. Тониране, 4 септември 1938 г.

20. Оригинал и копие, 11 септември 1938 г.

21. Изгубеният сън, 18 септември 1938 г.

„Ликвидация на века", Утринни слова, седма година, (1937 г. – 1938 г.), т. I, издание на ИК "Жануа'98", 2011 г., ISBN: 978-954-376-066-4. Преписано първото издание от 1948 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно от 26.09.1937г. до 30.01.1938г.

Книгата за теглене - PDF

(Предлага се за теглене първото издание, 1948 г.)

Съдържание на беседите от томчето:

1. Ликвидация на века, 26 септември 1937 г.

2. Оценяване и прилагане, 3 октомври 1937 г.

3. Да видят, 10 октомври 1937 г.

4. Сърцето и умът, 17 октомври 1937 г.

5. Двете дървета, 31 октомври 1937 г.

6. Трите свята, 7 ноември 1937 г.

7. Първата песен, 14 ноември 1937 г.

8. Разрешение на въпросите, 21 ноември 1937 г.

9. Служене на Бога, 28 ноември 1937 г.

10. Неизменни величини, 5 декември 1937 г.

11. Трите пътя, 12 декември 1937 г.

12. С ключ и без ключ, 19 декември 1937 г.

13. Малките неща, 26 декември 1937 г.

14. Доброто и светлината, 2 януари 1938 г.

15. Окото на любовта, 9 януари 1938 г.

16. Двете жени, 16 януари 1938 г.

17. Радостни и весели, 23 януари 1938 г.

18. Учене и служене, 30 януари 1938 г.