valiamaria

МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ И НИЕ Драги приятели, Преди една година започнах да работя един трактат върху музиката на Учителя, но видях, че една такава отговорна задача засега не е по силите ми, поради което се ограничих с горната по-скромна тема и редуцирах събрания материал, за да може да се изнесе в по-непродължително време. Все пак, моля за вашето внимание и търпение. Настоящето изложение е предназначено преди всичко за нашите приятели, които живеят с песните на Учителя почти от 50 години и са изживели много радост и щастливи мигове с тях на Изгрева и на Рила. От него могат да почерпят сведения за музиката на Учителя и музикалния живот на Изгрева и нови хора, интересуващи се от Учението. Изложението ми се базира не само на собственото дългогодишно участие в музикалния живот на Изгрева през времето на Учителя и след Него, но и върху сведения и от други наши приятели-музиканти. Доколкото зная, то представлява първия опит да се представи по-задълбочено и все пак на достъпен език от един музикант музиката на Учителя, нейната същина, значение и приложение в живота на Братството. И може би затова, като пръв опит, ще се открият някои празноти или субективни преценки, с което не всички ще се съгласят. Именно затова в края на изложението се обръщам към читателите да дадат в писмена форма мнението си за моя труд, като направят конкретни предложения за допълнения или изменения, които да имам пред вид. Иска ми се да отбележа, че си давам сметка за сериозността на моята задача, да разгледам в един доклад музиката на Учителя и че имам известна теоретична подготовка, придобита през време на двегодишното ми следване в Българската държавна консерватория. Учих хармония при отец Иван Говедаров, хармония при проф. Александър Райчев и камерна музика при проф. Панчо Владигеров. Цял живот свирих, хармонизирах и живях с песните на Учителя. В работата си върху това изложение вложих цялата си любов към Учителя и музиката Му. Роден съм на 25 юли 1907 г. в гр. Пловдив в семейството на зъболекаря Михаил Стоицев, един от първите последователи на Учителя. Висшето си специално образование като стоматолог получих в Берлин, а по-късно на 33-годишна възраст в София влезнах в Българската държавна консерватория две години със специалност цигулка в класа на проф. Владимир Аврамов. След този кратък увод започвам с темата. Аз не бих могъл да си представя Учението на Учителя без песните и Паневритмията. То би обедняло изведнъж и би загубило голяма част от притегателната си сила. Като казвам това, далеч съм от мисълта да подценявам Словото, което е Същността на това Учение. Слово и музика са едно неделимо цяло, бих казал две почти равностойни компоненти на Учението, които хармонично се допълват. Готовите души за духовен живот се привличат на първо място от Мъдростта и Любовта на Словото Му, на второ място - от музиката - песните и Паневритмията и на трето място -от нашия стремеж към братски живот. Учителят постоянно говори в беседите си, че ученикът трябва да развива музикалното си чувство. За себе си мога да кажа, че връзката ми с Учителя е много по-силна чрез музиката Му, отколкото чрез Словото Му. Искам да обясня това с контестацията, че в текста на песните на Учителя присъства целия философски религиозен мироглед на Неговото Учение. Учителят сваля от висшите сфери на музиката своите песни и мелодии, или както Той ги нарича: окултни музикални упражнения, които са само предговор към окултната музика. Учителят няма за задача да бъде в сегашния си живот композитор. Той дава песните си, защото тази музика е необходима за цялостното изграждане на Учението. Негови са думите, казани в разговор с музикантите: "Друг път ще се родя на земята като музикант". Учителят дава песните си едногласно, така, както ги дават творците на народната музика. Задължение на музикантите-ученици на Учителя е да хармонизират тези песни и да ги аранжират за солово пение с акомпанимент на пиано или оркестър, за еднороден или смесен хор, за соло пиано, за камерен оркестър и т.н. Присъствал съм при раждането само на една песен, като гостенин в София. Беше песента "Сила, живот и здраве", започната от Учителя при една Нова година. Той даваше песните си по следния начин: Свиреше ги обикновено на цигулката, по-рядко на пиано, а присъстващите при него музиканти ги нотираха. Учителят желаеше да хармонизират неговите песни за по-голям състав. Съществува писмо от Него до брат Кирил Икономов, когато последния бе на специализация по музика в Париж, в което Той му пише следното: "Очаквам брат като се завърнете от специализация да се заемете с хармонизирането и аранжирането на моите песни". При музикалното творчество на Учителя имаме един неповторим случай. Докато творците на народни песни от нашия фолклор са били само много музикални хора от народа. Учителят е един Миров Учител, който оглавява Всемирното Бяло братство и за пълнота на своето Учение дава подходяща духовна музика, която служи като педагогически метод за изграждане на окултния ученик в неговия духовен път. Когато говоря, че песните на Учителя трябва да се хармонизират и аранжират добре, аз искам да наблегна на това, че без тази дейност не можем да минем. Това трябва да стане пределно ясно на всички нас, защото песните се изпълняват не само при общо пеене в салона по време на беседа или при лагеруване на Рила, но и на публични концерти на изгревска сцена, по случай нашите големи празници: 22 март, Петровден, 22 септември и 27 декември - годишнината от заминаването на Учителя – 27 декември 1944 г. Около Учителя винаги е имало добри музиканти. Той се отнасяше с голямо внимание и любов към музикантите изобщо и по-специално към онези от тях, които Му съдействаха за записване, аранжиране и разпространение на неговата музика. През 1937 г. Учителят изпрати една музикална групичка в Пловдив, аз бях тогава още там, да изнесе публичен концерт от негова музика. В групата участваха Катя Грива, Ирина Кисьова, Ангел Янушев и Асен Арнаудов. Концертът беше оповестен като концерт на "Нова българска музика" и премина на добро изпълнителско ниво, но не беше посетен добре, вероятно не беше добре рекламиран. А и Пловдив в онова време беше назад в музикално отношение, с изключение дейността на Пловдивското певческо дружество, под ръководството на Ангел Букурещлиев. По-късно, след заминаването на Учителя аз заведох също в Пловдив малък камерен оркестър и певците: Емилия Михаиловска, Любка Стефова и Тошко Маринчевски и изнесохме в салончето на диспансера "Кудоглу" добре посетен концерт от Учителеви песни. Моят покоен татко беше се погрижил да покани приятели и познати. След заминаването на Учителя музикалния живот на Изгрева продължаваше с необикновена сила. Когато бе иззет и салона у мен се яви голяма тъга и разбрах, че се нанася не само голям удар върху музикалното дело на Учителя изобщо, но и в частност върху музиката Му. И тогава реших, че работата върху песните Му на всяка цена трябва да продължи. Доколкото зная, това са двата случая на изнасяне публични концерти от Учителева музика у нас. Сестра Ирина Кисьова е пяла 1-2 пъти по радио София песни на Учителя, също и сестра Лиляна Табакова, известната наша оперна певица. Като казвам, че едно такова Учение е немислимо без съответната музика смятам, че съм прав. Ето например, брат Михаил Иванов, който занесе Учението на Учителя в една друга страна и там е наречен също "учител", не можа да даде собствена музика - песни и Паневритмия, а използва музиката на Учителя Дънов. В това няма нищо нередно, но само това съпоставяне е достатъчно за да ни убеди в недостигаемия духовен ръст на нашия Учител. Музиката на Учителя беше вплетена, втъкана в работата Му над учениците в Школата. Всяка беседа и лекция се предшестваше от няколко песни, за да се тонира, хармонизира аудиторията. След свършване на Словото също се изпълняваха песни без изключение. След Паневритмията мнозина оставаха на полянката около Учителя на общо непринудено пеене. Всеки обед, изобщо всяка трапеза се слагаше и вдигаше с песни. И не само това, Учителят изискваше и от нас съзнателни усилия и ние да вплетем музиката в личния си живот. Даваше препоръки да пеем всеки ден, даже определени песни: сутрин, обед и вечер и при психическо неразположение, за трансформиране енергиите у нас да изпяваме по няколко песни, като следим след коя от песните състоянието ни се променя. Учителят препоръчваше пеенето и като метод за преодоляване на мъчнотиите, като метод, който улеснява разрешаването на задачите ни. "Когато пеете, работите ви по-лесно се нареждат". Той даваше препоръки и когато ни измъчва някаква някаква физическа болка да съчиним една малка проста песен - "Така болката по-лесно ще ви напусне". "Щом един болен пее, той по-скоро ще оздравее, защото песента повдига общия тонус на тялото, повишава вибрациите му, отвлича вниманието му от болестта и внася приток от енергия за живот". Със своите съвети и правила за разумно използване силите на живата природа и скритите в нас сили, Учителят много често изпреварваше с много години напред всички области на науката и знанието. В духа на току-що казаното за въздействието на музиката ще цитирам едно кратко съобщение, заимствано от в-к "Работническо дело", брой 133 от 1976 г., което потвърждава изказването на Учителя за въздействието на музиката, направено може би преди 50 години. Ето какво гласи това съобщение: "Музиката не само облагородява хората, но и - както казват сведенията -представлява сигурно лекарство. Музикотерапията получи широко приложение в психиатрията на недоразвитите деца. Специални музикални програми дават възможност да бъдат преодолени някои емоционални състояния на болните и успокояване пациентите чрез постепенно психическо разтоварване. Колектив от музиканти, психиатри и лекари в Полша са разработили нов начин на изказване на клиническата музикотерапия. При него се отчитат всички психотерапевтични качества на музиката. Сеансите се провеждат три пъти в седмицата. Изследванията са потвърдили, че при повечето от пациентите новият метод снижава емоционалното напрежение, подобрява самочувствието и повишава активността. Музиката има и разрушително действие. Широко известен е опита, при който е изпълнявана продължително време музика в подножието на една стълба и същата се е срутила. В древността, според Библията, стените на град Ирихон са били срутени с музика от духови инструменти". Искам накратко да предам и собствения си опит за въздействието на музиката на Учителя. Свиря на цигулка от малък и поддържам инструмента и любовта си към музиката и до днес. През 1931 г. завърших зъболекарство в Германия, установих се в Пловдив, като наследник на 30-годишната клиентела на моя татко и се задомих. В началото на 1939 г. заболях от тежък грип и като последствие заболях от психична депресия. Болестта се изразяваше в пълна апатия към живота, нежелание за работа, свирене и т.н. Дойдох на Изгрева, където прекарах 5 месеца в почивка, разходки на Витоша. Учителят, виждайки ме на поляната, ми каза няколко пъти: "Свири "Махар Бену". Обаче аз нямах желание за свирене. Дойде време да се качим на Рила. Включих се в първата група, преди Учителя. Пристигайки на Рила, направиха се палатките, но аз по цял ден стоях в нашата палатка, не излизах, не свирех. На Петровден дойде Учителят. Братя и сестри се стекоха на скалата, за да Го посрещнат с песни. В момента нямаше други цигулари на лагера и някой извика: "филипе, бързо вземай цигулката да посрещнем Учителя". Аз взех цигулката, но не излязох от палатката. В мен започна страшна духовна борба между Доброто и Злото, дали да изляза да свиря на Учителя или не. Между това Учителят се изкачи по пътеката, посрещнаха Го на скалата и заедно с група братя и сестри се запътиха към лагера. Аз наблюдавах всичко, скрит в палатката. Учителят наближи кухнята. В този момент в мене надви Доброто, грабнах цигулката, изтичах към групата и засвирих песента "На Учителя", а сълзи обилно заливаха лицето ми. От този миг нататък аз бях напълно здрав и свирих с такова вдъхновение, каквото друг път не ме е осенявало. Този миг предопредели и по-нататъшния ми живот. Напуснах Пловдив, установих се в София, записах се в Българската държавна консерватория и следвах две години. Поради ред обстоятелства не завърших консерваторията. Останах при първата си професия, но наравно с това отдадох всичките си музикални способности да работя за музиката на Учителя. Учителят насърчаваше и изучаването на музикални инструменти. Трогателна картина представляваше Изгревът с неговите малки дървени къщурки и бараки, от които долитаха песни или звуците от цигулки, виоли, китари, контрабаси, пиана, флейти и кларнети. Свиреха и пееха и млади, и стари. Най-много се пееше и свиреше при лагеруването ни на Рила. Сутрин ни будеше цигулка с песните: "Зора се чудна зазорява", "Изгрява слънцето", "Събуди се, братко мили". Пеехме на Молитвения връх преди раждането на зората, пеехме след беседата на Учителя. На общия обед пеехме преди започването и след завършването му. Пеехме преди и след Паневритмията, а вечер край обичайния огън беше същински прилив от песни по желание, чак до лягане. И това се повтаряше всеки ден през време на целия ни престой на Рила - щастливо и незабравимо за нас време. Това ставаше от 1922 г. до 1939 г., а и по-късно, след Учителя. Бях казал, че този океан от вдъхновени песни беше предвестник на великата музикална вълна, която се развихри с пълна сила след 1944 г. в България. Затова смело може да се каже, че Учителят има съществен дял в музикалния разцвет на нашата родина след 9септември 1944 г. Искам да ви припомня имената на музикантите, които са действали на Изгрева, започвайки от първите години на Братството. Може би списъкът ми е непълен или хронологически неверен. 1. Капелмайстор Иван Ковачев, вуйчо на сестра Невена Капитанова, от когото има няколко действително хубави песни, които са станали любими братски песни: "Сърдечния зов", "Небето се отваря" и др. Песента "Сърдечният зов" е Боговдъхновена песен. Тя е написана на фронта, където той е участвал при пробива на съюзниците при Добро поле в момент на върховно душевно напрежение (Бележка на редактора. Виж "Изгревът", том II, стр. 256-259). 2. Дядо Матея Калудов, също капелмайстор, от Варна, който се засели в София и аранжираше песните на Учителя в китки за по-голям оркестър. 3. Асен Вапорджиев, известният контрабасист, виртуоз. Той е ръководил оркестър и сам е изнасял концерти на Изгрева, като вмъкваше в програмата на публичните си концерти по някоя песен от Учителя. Аз чух на един негов концерт "Сила жива", аранжирана за контрабас и пиано, в Дома на офицера. 4. Иван Кавалджиев, цигулар, известен събирач и композитор на народни песни, постави началото на Държавния ансамбъл за песни и танци, който по-късно продължи работа с Филип Кутев. 5. Музикант И.Г. - капелмайстор. С тези инициали е регистриран в коментара на песнопойката. От него са песните "Към Сион", "Росна капка", "На белия цвят". 6. Георги Байданов - цигулар и капелмайстор в Стара Загора. 7. Христо Дързев - от Казанлък, много даровит млад музикант, починал рано. От него има хубави аранжировки за смесен хор на песните "Благост", "Сила жива" и др. Автор е на хубавата песничка "Аз съм бялото кокиче", по тест на Славейков и на "91-и псалм", две любими братски песни. Христо Дързев е бил най-надеждният ученик по композиция на Добри Христов. Искам да спомена всички други участници музиканти: Мария Тодорова, Кирил Икономов, Ангел Янушев, Асен Арнаудов, Лиляна Табакова, Мария Златева, Гавраил (Галилей) Величков, Симеон Симеонов, Данко Симеонов, Филип Стоицев, Ирина Кисьова, Весела Несторова, Емилия Михаиловска, Тодор Маринчевски, Любка Стефова, Юлия Минчева, Таня Икономова, Митко Сотиров, Дора Карастоянова, семейство Капитанови, Атанас Минчев, Гита Стратева, Ружинка и Данчето Кисьови, Георги Сотиров, Иван Хантов, Верка Куртева, Възкресен Анастасов - извинявам се ако към забравил някого. - Това са музикантите, които са вземали малко или повече участие в изнасяните концерти на Изгрева. От този списък четирима души са вече покойници, друга част отдавна напуснаха Братството и вървят по свой собствен път в живота. От 19 години, откакто загубихме слънчевия си салон, всякаква музикална дейност е преустановена - една тежка загуба за нас. От по-младото поколение особено даровити са децата на Гита Стратева - Йоанна и Георги Стратеви, отлични цигулари, но за съжаление те много години вече не вземат участие в сведения до минимум музикален живот на Братството поради забраната: младежи да не участват в Бялото Братство. Всички гореизброени музиканти са наши съвременници и вие малко или повече знаете за тяхната музикална дейност и принос за музиката на Учителя. По-голяма част от тях са само изпълнители, а 6-7 души са изпълнители и композитори. С композиция, хармонизация и аранжировка на Учителювите песни се занимават: Ирина Кисьова - пианистка и добра певица. Тя свиреше редовно в салона при беседи на Учителя. Тя оставя много хармонизации на братски песни. Има няколко чудесни разработки на песни на Учителя, между които помня "Махар Бену Аба", "Изгрява слънцето". Брат Кирил Икономов се занимава дълги години с музиката на Учителя. Той хармонизираше песните главно за смесен хор. Ръководеше малък оркестър, правеше аранжировки и за няколко цигулки. Той остави голямо, богато наследство, което предполагам се намира в неговите две дъщери. Мога да спомена и Мария Тодорова, която също свиреше в салона и правеше хармонизации на пиано. Трябва да кажа специално няколко думи за Асен Арнаудов. Той беше цигулар, но като седнеше на пианото много умело веднага майсторски хармонизираше песните на Учителя. Тази музикална дейност на нашите музиканти е била за тях едно сериозно задължение, към което те са пристъпвали с голямо чувство на отговорност и със съзнанието, че стават съучастници в една велика работа - дооформянето на песните на Учителя, за да могат те да бъдат представени на интересуващите се от Учението и музиката на Учителя нови хора. Някои наши приятели, за съжаление, не дооценяват тази благородна дейност на музикантите в Братството. Изпълнени от убеждението, че музиката на Учителя сама по себе си, едногласно, е нещо изключително, те са показвали на външни музиканти, даже на професори в Консерваторията, новата песнопойка и са очаквали да чуят с положителност от тях признание и възхвала на музиката на Учителя, но са оставали горчиво разочаровани. Преценката на тези музиканти е била отрицателна или индиферентна. Естествено при едно повърхностно разглеждане песните на Учителя, никой музикант, който само би я солфежирал, няма да прецени значимостта на една хармонизация или разработка на дадена песен. Който не познава Словото на Учителя не може да прецени и Неговата музика. Тези неща са свързани едно с друго. От начало до край. И завинаги. Така, както песните са отпечатани едногласно, мъчно би могъл един даже добър музикант, при едно повърхностно разглеждане, да прозре тяхната дълбочина. Колко простичка изглежда песента на Бетховен, написана върху "Одата на радостта" на Шилер, но какъв вътрешен заряд тя крие в себе си, от който Бетховен изгражда грандиозния финал на своята Девета симфония. Може да се приеме, че изпълнителите на песните на Учителя трябва да бъдат не само добри музиканти, но и духовно издигнати хора. Би трябвало също да се съжалява, че нямаме също съмишленици между по-големите български композитори, а върху нас лежи задължението да разработваме и изнасяме тази неповторима музика пред наши и външни хора. Всъщност, никой български композитор или по-значителен изпълнител не биха дръзнали да аранжират или изпълняват музиката на Учителя днес, защото ще бъдат заподозрени в принадлежност към Бялото Братство и в идеологическа пропаганда за Него. Учителят застъпва интересното становище, че музиката не трябва да става професия. Вероятно Той има пред вид онова далечно бъдеще, когато хората на земята така ще механизират оръдията на труда, че ще стане възможно да работят само по 2-3 часа дневно за препитанието си, а останалото свободно време ще посветят за интелектуалното си издигане или за развитието на своите дарби: поезия, художество, музика и други изкуства. Известно е, че един цигулар например, за да разчита на значителни постижения, трябва да притежава не само дарба, но да свири редовно най-малко 5-6 часа дневно, което значи, че той трябва да премине към професионализъм. Несъвместимо е едновременното упражняване на две професии, защото изкуството иска да му се отдадем изцяло. Има талантливи любители във всички видове изкуства, но те остават все пак любители и не могат да се домогнат до върхови постижения в изкуството. Има редки изключения, например Бородин, големият руски композитор, който е бил професор-химик и все пак, като композитор е написал безсмъртни произведения. За голямото изкуство се иска не само голяма дарба, но на него трябва да посветим цялото си време и да отдадем цялото си сърце и душа, да живеем и горим в него. Засега на Словото и на музиката на Учителя се гледа с пренебрежение и предубеждение. Може би трябва да минат, по моя преценка, още 30-40 години, за да избледнее и да се заличи това предубеждение. Не е изключено идеите и музиката на Учителя да бъдат възприети от други народи, тогава да се върнат в България и бъдат приети от българите. На тази мисъл ме навежда отношението, което българският народ има към личността на Учителя, към неговото дело и към нас, неговите последователи. Потвърждават се в случая още един път думите: "Никой не е пророк в отечеството си". В моята вяра, че песните на Учителя трябва да се хармонизират и аранжират добре, за да имат по-силно въздействие, ме убеди окончателно и следният интересен случай: Стоян Сертев, втори цигулар в квартета "Аврамов", сега покойник, живееше в близост на Изгрева. Живеейки там от дълго време, той общуваше с наши приятели и квартетът е изнасял концерти на Изгревска сцена. Тъй че Сертев е имал случай да чуе нещо от музиката на Учителя. Брат Гавраил (Галилей) Величков, който беше мой пръв помощник и вдъхновител при магнетофонните записи на Учителеви песни, и който вярваше в моите възможности за аранжиране на песните, все пак решил преди известно време да узнае компетентното мнение на един добър професионалист за стойността на нашите записи и посетил Стоян Сертев в дома му. Аз бях в последствие уведомен за това посещение и резултатите от него. Брат Величков занесъл ролката със записа на 18-те песни на УЧителя. На същата ролка на първата писта бяхме записали Паневритмията. На магнетофона на Сертев просвирили последователно част от песните. Когато просвирили "Вечер-сутрин", една сравнително проста песничка, изпълнена на щрайх и пиано, Сертев възкликнал: "Това е много интересно". Интересното се състои в това, че докато щрайхът свири ниско мелодията в хармония на песента, пианото прави красиви вариации във високия регистър в двете части на песента. На него особено му допаднали вариациите във втората част на песента, която е в български такт 3/16. Изсвирват по-нататък "Небето се отваря". Следва пак одобрителен възглас. Идват до песента "Странник съм в този свят", Сертев пита: "Ама тази песен от Учителя Дънов ли е? Много ми харесва. Ама кой е направил хармонизацията?" Той знае, че Учителят е дал песните си едногласно. Предполагам, че ако Сертев би прелистил песнопойката, най-малко би се спрял на песента "Вечер-сутрин", а вероятно и "Странникът" не би му направила по-голямо впечатление. Но сега, когато той чува същите песни в една сполучлива аранжировка, неговото естетическо музикално чувство и разбиране веднага се изявяват положително. Така изразеното мнение на Стоян Сертев, когото ние ценяхме и уважавахме като един отличен музикант и професионалист от висока класа, зарадва мен и брат Галилей и укрепи вярата ни в правотата на нашия път - да служим по тоя път на делото на Учителя. Песните на Учителя се нуждаят следователно от сполучлива хармонизация и аранжировка, за да се разкрие чрез това тяхната рядка красота. Като хармонизираме, аранжираме и разработваме песните на Учителя, ние не си въобразяваме, че вършим кой знае каква велика работа. Великото в случая е, че Учителят е дал тези песни. Ако някой външен човек би се заинтересувал от музикалното наследство на Учителя и би пожелал да се запознае с него, какво бихте направили вие? Бихте го запознали с някого от нашите музиканти, за да му изпеят или изсвирят едногласно песните на Учителя. Аз съм сигурен, че същият този човек ще добие много по-добра представа за музиката на Учителя и ще остане по-доволен ако чуе на нашия магнетофонен запис за пеене и щрайх или само за щрайх, или ако сестра Кисьова му посвири песните на Учителя на пиано с хубава хармония. Колкото нашата хармония да е несъвършена, все пак песните звучат по-добре, отколкото ако се свирят едногласно. Смятам, че ще ви убедя в това мое твърдение, когато ви демонстрирам нашия магнетофонен запис на Паневритмията и 13-те песни на Учителя, постигнат с толкова труд и постоянство. Записът на Паневритмията е направен с: първа и втора цигулки, пиано, контрабас и флейта. За 13-те песни имахме на разположение камерен оркестър и певци-солисти. Макар и двата записа по отношение на качеството на тона да не са на професионално ниво, защото са правени с любителски магнетофон при обикновена стайна обстановка, те ще останат уникални. С тях може да се представим и пред добри музиканти-професионалисти, които биха пожелали да чуят музиката на Учителя. На 5 май 1971 г. в дома на Игнат Котаров в пълна нелегалност направихме записи на Паневритмията и песни на Учителя в разстояние на 3 дни. Участваха следните музиканти: 1. Галилей Величков. 2. Филип Стоицев. 3. Милка Кралева. 4. Йоанна Стратева. 5. Георги Стратев. 6. Мария Златева. 7. Петър Ганев. 8. Божана Кралева. 9. Благовест Жеков. 10. Алеко Кръстевич - виолист. 11. Иван Кръстевич - син. 12. Лидка - на пиано. 13. Атанас Милчев. 14. Никола Чакалов. 15. Кирил Киров - челист на филхармонията. 16. Тончо - флейтист. 17. Киров -контрабасист на операта. 18. Сийка Икономова (само един път). Резерви бяха: 1. Лидия Янкова - цигулка. 2. Любомир Мариус - цигулар. 3. Йорданка Мариус - жена му. Солисти - певици и певци за песните: 1. Веса Несторова. 2. Виолета Данаилова. 3. Мария Златева. 4. Тодор Маринчевски. 5. Росица Атанасова. Учителят е казал някъде в беседите: "От моите песни за в бъдеще ще станат симфонии". Очевидно е, че това време още не е дошло. Ние сме пионери в тази област, като изпълняваме една задача в настоящия момент - да хармонизираме, аранжираме и разработваме песните с нашите скромни възможности. Не мога да се съглася в никакъв случай с едногласното изпълнение на песните и Паневритмията, както искат някои от нашите млади музиканти. Бих казал за тези добри наши приятели, които държат така упорито за едногласието, че са "по-правоверни от папата". По-скоро въпросът е другаде: от една страна те са само изпълнители и не се увличат от хармонията, от друга, те изглежда нямат доверие в способностите на старото поколение наши музиканти и може би чакат да се роди някой втори Бетховен, който да хармонизира по техен вкус и разбиране песните на Учителя. Искам да ви разкажа станалия вече много известен музикален анекдот с брат Пеньо Ганев, за да обясня още един път понятието "по-правоверни от папата". Извинявам се, че се отклонявам от темата. Брат Пеньо Ганев бил учител в Софийското село Кумарица. Един ден по някакъв случай го поканват на банкет. Както си е редно, на банкета били поканени също кметът, попът и секретар-бирника. Когато настроението се повишило, пожелали брат Пеньо да им изсвири нещо на цигулката си. Той им изсвирил песента на Учителя "Махар Бену". Разбира се, никой от присъстващите не е знаел какво е изсвирил брат Пеньо, но попът, като по-музикален, задал въпроса: "Даскале, от кого беше това парче?" Брат Пеньо не бил подготвен за такъв въпрос и изпаднал в голямо затруднение. Без много да му мисли, казал: "Това е от Бетховен". Попът скочил и извиках: "Чухте ли, господа, това парче е от великия Бетховен, аз си знаех, че тази хубава музика може да бъде само от него. Пеньо, повтори парчето, че много ми хареса". Дошъл си Пеньо на Изгрева, но не го свърта на едно място, че е излъгал. Отишъл при Учителя, разправил целия случай и казал: "Учителю, аз излъгах, не казах, че песента "Махар Бену" е от Вас". Учителят помислил малко и казал: "Рекох, добре си направил, че не си казал". Някои приятели, които прочетоха моя доклад, бяха на мнение, че неуместно съм вмъкнал в него анекдота за брат Пеньо, също и израза "по-правоверен от папата". Бих отговорил на тази критика така: Първо. Анекдотът с брат Пеньо е в тясна връзка с музиката на Учителя. Второ. Той свидетелства за силата на въздействието на Учителевата музика върху хора, които я чуват за пръв път. В случая един музикален човек, свещеникът на селото, чува за първи път песента на Учителю "Маха Бену" и тя му прави толкова силно впечатление, че той не се усъмнява в думите на брат Пеньо, че тя е от Бетховен. Трето. Анекдотът е толкова мил и забавен, че заслужава да остане за поколенията. Четвърто. И най-важното, отношението на Учителя към "прегрешението" на брат Пеньо, който се явява пред Него и чистосърдечно си го признава. Каква широка има в думите на Учителя: "Добре си направил, че не си казал от кого е "Махар Бену". За Учителя е по-важно, че неговата музика действа на душите, отколкото, че неговото авторство на песента е било премълчано. Аз не зная по-забавен и поучителен анекдот от този във връзка с музиката на Учителя. Изразът "по-правоверен от папата" употребих умишлено, за да охарактеризирам становището на някои наши млади музиканти, които застават на твърдото мнение, че песните на Учителя трябва да се изпълняват само едногласно. Вместо да проучат този въпрос и да се уверят, че в продължение на 30 години Учителят е насърчавал и се е радвал на нашите аранжировки, изнасяни на концерти на Изгрева, те застъпват едно своеобразно становище, което не търпи критика. Те даже не са пожелали да чуят нашите хармонизации. Аз казвам и на друго място в доклада, че ние не си въобразяваме, че вършим кой знае каква велика работа с нашите хармонизации, но ние сме на мнението, че многогласието е по-висш стадий в музиката от едногласието. Учителят обичаше всички музиканти, които бяха около Него. Той насърчаваше всички до един да работят с Неговите песни, да ги хармонизират, аранжират, да ги разработват. Това бяха: Асен Арнаудов, Ирина Кисьова, Кирил Икономов. Аз дойдох по-късно на Изгрева. Брат Пеньо е разправял този случай на много места, а по моя молба го разказа на братята и сестрите през 1972 г. на Бивака на "Вада" на Рила. Между слушателите беше един много добър брат, произхождащ от евангелските среди, който се изказа за случая и настояваше, че във всички случаи трябва да се казва пълната истина. За мене този добър брат беше също "по-правоверен от папата". Ние сме живи свидетели на изнасяните в салона на Изгрева концерти от Учителева музика, аранжирана за смесен хор или солово изпълнение и щрайх от брат Кирил Икономов, или за пеене и пиано от сестра Ирина Кисьова и Мария Тодорова и виждахме, че Учителят се радваше на тези прояви и ги поощряваше като първи стъпки на хармонизация на неговите песни. Не ми е известен конкретен случай Учителят да е настоявал за едногласно изпълнение на неговите песни. Едногласието, според мен е примитивизъм. В двугласа и многогласието има много повече красота. Все пак може да се приеме едногласното изпълнение за някои песни, например "Вехади", "Нева-Санзу", "Берхан Ази", но песента "Махар Бену" ще загуби много от красотата си ако бъде изпълнена едногласно. Може би не сте чували скоро как звучи тази песен добре хармонизирана и засяга най-дълбоките фибри на душата. Наистина, Бах, Изаи, Паганини и др. са писали сонати и капричии за соло цигулка, които звучат прекрасно, но казвам пак, хармонията е по-високо стъпало от едногласието. Както се забелязали, при общото пеене някои по-музикални наши приятели се опитват да пеят втори глас. Същото нещо наблюдаваме и между цигуларите на Паневритмията. Намират се, за съжаление, немузикални сестри и братя, особено при Паневритмията, които казват, че "втория глас им пречи да чуват мелодията и да играят правилно". На такива некомпетентни изявления не трябва да се обръща внимание. Може би същите тези приятели ще са доволни ако на един концерт на щрайха всички инструменти: първи и втори цигулки, виоли, чела, контрабаси, а и певецът, всички до един свирят и пеят в унисон на три-четири октави та душата им да се насити само от мелодията. Това значи да нямаш елементарно чувство за хармония. Не отричам, че унисонът, употребен на място в една композиция има своеобразна красота и въздействие. Чуват се нападки против участието на акордеона при изпълнението на песните и Паневритмията. Вярно е, че акордеонът масово се използва при изпълнението на народна музика и шлагери, но той е удобен инструмент за Паневритмията и песните, стига да се свири хубаво, ритмично и с добра хармония. Една още недостатъчно използвана възможност е участието на китарата, не само в Паневритмията, но и в изпълнението на песните на Учителя. Възможностите на китарата се подценяват и от доста музикални хора. Това е така, защото те не са чули на живо или на запис изпълнението на световните китаристи: Андре Сеговия, Пако Корбонел и др., които свирят с голямо майсторство транскрипции на Бах, Бетховен, Моцарт и др. композитори. Паганини, който е бил виртуоз и на китара, ни е оставил оригинални песни за цигулка и китара, също Джулиани и др. Китарата има по-ограничени възможности отколкото пианото или арфата, това ни е ясно. Но за нас на открито за Паневритмията или на планината за акомп на песните тя е незаменим инструмент. Добрите акомпанятори-китаристи, които импровизират акомпа, са рядкост, затова аз предпочитам да се обмислят, напишат или свирят по ноти акордите. Учителят държеше за китарата и настояваше сестра Гита Стратева да свири с китара на Паневритмията. Докато при песните всеки хармонизатор е свободен да употреби хармония каквато смята, че подхожда в зависимост от характера на песента, то при Паневритмията не се иска голямо разнообразие на акорди. Затова е по-добре да се установят акорди, които да се изпълняват от всички. В такъв случай при гостувания, при срещи, на Рила, ще има единство, което ще улесни общото изпълнение. За да се постигне това е необходимо да се поработи върху тези акорди колективно, след което да се размножат и дадат за разучаване на нашите китаристи. Но ни липсва организационен подход. Сега да разгледаме музикалното творчество на Учителя, песните. Паневритмията ще разгледаме в отделен доклад. Учителят даваше песните си като ги свиреше на цигулката си, или ги пееше, а по-рядко ги свиреше на пиано. Тъй като около Него винаги имаше музиканти, те записваха дадената песен. Понякога са се явявали различия в записването, ако едновременно са записвали двама или трима музиканти, което е пораждало дискусия, за да се установи последната редакция. Песните са били записвани главно от Асен Арнаудов, Кирил Икономов, Мария Тодорова, Ангел Янушев, Ирина Кисьова, Гавраил Величков и от Лиляна Табакова в село Мърчаево през евакуацията 1943-1944 г. Научих, че Учителят е имал голямо доверие в брат Кирил Икономов и му е възлагал често задачата да коригира записаните песни, за да ги редактира по правилата на класическата музика. Тук искам да вмъкна един цитат от беседата на Учителя "Козативни сили", Общ окултен клас, год. V (1925-1926 ж.), том I, стр. 3-4. От това изказване на Учителя става ясно, че Той е държал на това Неговите песни да бъдат съобразени с правилата на класическата музика. Ето цитатът с някои съкращения от стр. 3-4: "Съвременните певци и музиканти в своите песни не избират думи, съответни на тоновете, вследствие на което не не произвеждат нужния ефект. Често думите не са формативни. За да има хармония между тоновете и думите композиторите в музиката трябва да се вслушват в своята интуиция, т.е. ще трябва да се ползват от разположението на ума и сърцето си... Мнозина ще кажат, че в пението са необходими техника, такт и ред други правила. В хубавото пеене трябва да има мекота и хармония между думите и тоновете, когато се поставят думи на някоя песен, трябва да се знае как да се наредят, коя да бъде първа, коя втора и т.н. Думите в някои песни са така наредени, че разрушават. Щом има мекота и хармония в пеенето, техниката и тактът се налагат сами по себе си. Освен това трябва да се знае кои слогове и кои букви са силни или слаби, та да се поставят по места съответни на тоновете". Това е тъй нареченото правилно акцентиране. В новата песнопойка са отпечатани 165 песни, мелодии, теми. В първата й част, тъй наречените "Братски песни", има не само песни от Учителя, но и от други братя-музиканти. Те са 16 песни. Тези песни, някои от които са дошли от евангелските среди, са били приети от Учителя и приятелите добре. Някои от тях са станали даже любими братски песни, например: "Сърдечният зов", "Небето се отваря", "Славейчета горски", "Време е да вървим" и др. В същия раздел "Братски песни" има 2-3 песни, които сега почти не се пеят: "Страдна душо", "На Христа запейте", "Нови дрехи". Като приспаднем от общото число на песните цифрата 16 - песни от други автори, песните на Учителя остават 149. Научих, че има още няколко песни от Учителя, които се знаят от някои приятели, но не зная по каква причина не са отпечани в новата песнопойка. Като пример давам песента "Житното зърно". Новата песнопойка, издадена в 1946 г., обхваща цялото музикално творчество на Учителя: песни, мелодии и теми. Ето списъкът на издадените преди това песни от Братството: 1. 1921 г. - Песни на Всемирното Братство -I част. 2. 1922 г. - Песни на Всемирното Братство - II част. 3. 1938 г. - Песни от Учителя -I част. 4. 1941 г. - Братски песни. 5. 1941 г. - Песни от Учителя - II част. 6. 1946 г. - Новата песнопойка. Новата песнопойка има три раздела: I - Братски песни; II - Песни на Учителя; III - Неиздадени песни, мелодии и теми на Учителя. Песните в раздела "Братски песни", които аз наричам "Хубавите стари братски песни", които са били пяти с голямо вдъхновение от нашите заминали сестри и братя от поколението на братята Тодор Стоименов, Боян Боев, Георги Куртев, Минчо Сотиров, Михаил Стоицев и др. Старите братски песни са свързани с историята на първите братски събори на Братството в Търново, а по-късно и в София. Характерни белези на тези песни са: тяхната голяма ме-лодичност и много съдържателният им текст, който се излива преизобилно в много куплети, които мъчно се помнят. По-голямата част от текстовете са писани от литературно надарени сестри и братя. От брат Жечо Панайотов научих интересни подробности относно началото на песнопеенето в Братството. В 1907 г. в Бургас е имало вече кръжок на Бялото Братство с ръководител брат Пеню Киров. Пеели се църковните песни: "Тебе поем", "Свети Боже", "Достойно ест", "Ангел вопияше" и "Великото славословие". Песента "Ангел вопияше" е била аранжирана от поп Константин Дъновски - Варна, баща на Учителя. В София, под влиянието на придошли от евангелските църкви сестри и братя, са се изпълнявали някои евангелски песни: "Напред чада", "Дързост във Христа", "Към Сион". Периодът на действителните братски песни започва около 1914 г. с песента "Страдна душо" от Учителя, която била пята с голямо въодушевление. През 1915 г се явява песента "На Учителя", текст и мелодия от брат Борис Хаджи Андреев от Ямбол, който скоро след това си заминава. Изобилието на песни се явява след 1922 г., когато Учителят открил Окултната Школа. Вторият раздел "Песни от Учителя" съдържа най-хубавите песни на Учителя, като например: "фир-фюр-фен", "Махар Бену Аба", "Венир-Бенир", "Духът Божи", "Вехади" и много други музикални бисери. В раздела "Неиздадени песни, мелодии и теми от Учителя", могат да се изброят доста песни, включително "Новото Битие", които нашето поколение не е запяло и вероятно няма да запее. В този раздел намерих обаче великолепни песни, от които искам да посоча: "Българска рапсодия", "Българска идилия", "Марш на Светлите сили", "Берхан Ази", "Песен за двете сестри", "Вътрешният глас на Бога", "Странник съм в този свят". Отпечатаните "теми" са само музикални скици на Учителя и не виждам да допринесат нещо съществено за значението на Учителевата музика. Някои песни са отпечатани в два и даже в три варианта. Трябвало е да се подбере по-добрият вариант. Учителят остави чудесни образци на българска музика. Те не са много -14 на брой, но пресъздават най-чисти образци на нашия народен епос. За мен песните в български стил са едни от най-ценните в творчеството на Учителя. Когато дойде времето да бъде призната музиката на Учителя, неговите песни в български стил ще бъдат високо оценени. От тези песни по-късно разглеждам: "Българска рапсодия" и "Българска идилия". Със своите български песни Учителят внася обновление в българската музика, като възстановява първоначалната чистота на българската народна песен. Тук му е мястото да изразя личното си мнение по един актуален въпрос. И най-предубеденият музикален наблюдател ще трябва да признае факта, че нашият народ преживява невиждан музикален разцвет. Българските певци разнасят славата на България по всички континенти. Нашите инструменталисти не остават по-назад от тях. Българските симфонични оркестри и камерни състави получават често покани за гостуване в чужбина, а народната опера триумфира със своето изпълнение на руски опери. Хоровото ни пеене е на голяма висота и печели международните хорови конкурси, а нашата танцова самодейност е най-голямата ни гордост и предизвиква възторзи навсякъде по света. Корените на тези успехи трябва да се търсят преди всичко в голямата природна музикалност на нашия народ, но и в щедрата подкрепа, която изкуството въобще и в частност музикалното изкуство получава от страна на държавата след 9 септември 1944 г. В нашия музикален фолклор има безброй песни-бисери, сътворени от безименни народни творци. От тази неизчерпаема съкровищница българските композитори черпят вдъхновение и създават прекрасни произведения. Тези музикални успехи ни изпълват с най-чиста радост и утвърждават нашата увереност, че българският народ развива качества, които трябва да има, за да изпълни своята историческа мисия в семейството на славянските народи. Ние, последователите на Бялото Братство, приемаме, че за този музикален подем на българския народ е дал своя принос и Учителят, който повече от 40 години иска от своите последователи да пеят непрестанно и сам е сътворил 150 песни, между които 14 са в български стил. Музикалното творчество на Учителя е още малко известно, но ние вярваме, че то ще бъде достойно оценено за в бъдеще. Както вече казах, Учителят ни даде едногласно своите песни. Цяло щастие е за нас, че имаме свободата да хармонизираме, аранжираме и разработваме това богато музикално наследство, което нямаше да бъде така, ако Той ни беше дал песните си с готова хармония. Трябва да се разяснят и разграничат тези три понятия, с които често боравим в доклада. Под хармонизиране разбираме обличането на мелодията в логически свързани акорди, евентуално с контрапунктични движения на места в баса или другите гласове. При аранжировката ние приспособяваме хармонизираната вече песен за: солово, вокално или инструментално изпълнение, за хор или камерен оркестър, за соло пиано и т.н. При разработване вземаме един или повече мотиви от песните и ги развиваме тематически, като влагаме собствени идеи и разбирания. Разработването на една песен на Учителя е трудно постижимо начинание. Не само, че трябва да бъде овладян духът на песента, но трябва да не се допускат лични елементи, които да дадат чужд облик на вложеното от Учителя съдържание. А това предполага голяма чувствителност, добра композиционна техника и силна интуиция. Правени са опити за разработки: сестра Кисьова има разработки върху "Махар Бену", "Да бих Го слушал", "Химн на великата душа", "Изгрява Слънцето" - за пиано. Аз имам вариации върху "Изгрява Слънцето" за пеене, Кирил Икономов и Мария Тодорова имат също разработки. Песните на Учителя се нуждаят преди всичко от хармонизиране на пиано, за да служат при общото пеене и съпровод на цигулките. При досегашните издания се практикуваше само едногласното им изложение, с изключение на първата песнопойка, издадена и за пиано. Наистина, едно издание на Учителевите песни с хармония е голямо дело. От нашите музиканти главно сестра Кисьова, която е пианистка, има добри хармонизации на много песни. В тази област успешно се проявява и сестра Мария Тодорова. Нямаме обаче системно изработени хармонизации за пиано на всички песни. Аз работя главно за камерен оркестър. Кирил Икономов работеше повече за смесен хор или за солово пеене с камерен оркестър. На времето Асен Арнаудов беше голям майстор на импровизирането на пиано, но смятам, че не е записал импровизациите си, а и той отдавна преустанови връзките си с Братството, за което може само да се съжалява. Хармонизациите и разработките на песните на Учителя се пазят отделно на сестра Кисьова, Мария Тодорова, Кирил Икономов. Аз съм разглеждал само някои от тях. Чувства се липсата на общобратски музикален архив, от който желаещите да могат да си преписват хармонизирани песни за пиано или за хор и т.н. и вероятно за в бъдеще музикалните материали, съхранявани сега у 3-4 души ще се разпилеят и загубят. Така са загубени хубавите аранжировки на Христо Дързев за хор. Нашето ръководство никога не е помислило по този въпрос. Така ли смятате, че лесно се печелят музиканти за каузата на Братството, които безкористно да работят? - Вие знаете добре, че за делото на Братството не се работи за пари или за личен интерес. - "Даром сте взели, даром давайте". В продължение на 40 години музикантите-композитори в Братството се броят на пръсти, а сега останаха 2-3 души в напреднала възраст. Пак повтарям: Ние нямаме в момента никакъв музикален живот, но при по-благоприятни условия в това отношение веднага ще изникне необходимостта от хармонизации и аранжировки, защото е абсурдно да се мисли, че песните на Учителя могат да се изнасят на едни глас на концертния подиум. Общото устрояване на Братството в бъдеще ще определи и възможностите за организиране цялостната и целенасочена музикална дейност, вътрешна и външна. Ако се замислим върху въпроса за бъдещето на музиката на Учителя, бих казал, че основното и най-важното си остават песните при общото им изпълнение под ръководството на цигулка или пиано. Колкото и една песен да е хармонизирана сполучливо и нейното солово вокално или инструментално изпълнение да ни вълнува и топли, личното участие в общото пеене е свързано с изживяването на много по-силни естетически емоции. Някой може да ми каже, че ненужно се замислям за бъдещето на Учението и музиката на Учителя и че "Небето си знае работата". Това е така, но Небето действа пак чрез нас, хората, доколкото сме готови да възприемем неговите внушения. Има и такива философи, които казват: "Господ си знае работата", а самите те нищо не правят. Трябва да се работи, всеки в своята област трябва да стане един малък фар, към чиято спасителна светлина да се устремят жадуващите за духовен живот хора. Да разгледаме сега музиката на Учителя по отношение строежа и характера на вложените в нея чувства, настроения, идеи. По-голямата част от песните са двуделни по строеж. Чисто инструменталните композиции са много малко, като например: "Берхан Ази", "Мар на Светлите Сили4, "Играта на поточето" и др. Една част от песните имат класическия строеж на фразата от четири такта. Примери: "Любовта е извор", "Малкият планински извор", "Напред да ходим смело" и др. За много песни обаче е характерна честата смяна на различни тактове, като се редуват 2/4 с 3/4 или 4/4 тактове. Като пример давам "фир-фюр-фен". Тази биеща на очи особеност на Учителевите песни си обяснявам с това, че мелодията на тези песни не е написана върху предварително римуван поетичен текст. Текстът на повечето песни е даден от Учителя едновременно с мелодията, а при останалата част е писан пак след даване на мелодията от наши приятели по идеи на Учителя. В някои песни "Вехади", "Нева Санзу" развитието на музикалната мисъл протича на фрази с различна тактова стойност и забавяния. Тези песни приличат на безмензурни, т.е. без определена предварителна отмереност. Те се пеят с голяма свобода, често формата и богатата аранжировка не се подчиняват на определен метрум. Каква хармония подхожда на песните на Учителя? - Досега всички наши приятели-музиканти от времето на Учителя работеха с класическата хармония. Ако някой от по-младото поколение е на друго мнение, следва да докаже правотата на своето становище, като ни покаже образци на своето творчество. За нас един такъв нов подход за хармонизиране и аранжировка на песните на Учителя ще бъде интересен. Ако разгледаме песните на Учителя по отношение характера им, можем да установим следното: Една част от тези песни са жизнерадостни, от тях блика радост и възторг от величието на природата. Примери: "Мусала", "Зов на планината", "Зората на новия живот", "Ходи, ходи" и пр. В друга група песни преобладава стремежът на ученика за извисяване и победа на духовното начало. Такива песни са: "Напред чада", "Песен за светлия път", "Стари, стани" и др. Няколко песни, написани от ученици на Школата, даже на музиканти, възпяват с текст и музика личността и обаянието на Учителя. Това са сърдечни и мелодични песнички, от които песента "На Учителя" е станала любима песен на всички сестри и братя, подобно на химнова ода, която се изпълнява с благоговение при тържествени случаи. Искам да обърна вниманието ви на четвъртия куплет на тази песен - трети и четвърти стих. Те гласят така: "Тъй за Тебе ще живея и за Тебе ще умра". Някои наши приятели изменят четвъртия стих и го пеят: "И след Тебе ще вървя". Брат Кирил Икономов, комуто може напълно да се вярва, ми каза, че преди второто отпечатване на песента (1941 г.) изрично е попитал Учителя как да остане този стих, и Учителят е отговорил: "Да остане както си е! Т.е. "и за Тебе ще умра". Аз казвам за онези, които пеят "ще вървя", че като вървят след Учителя, ако не им е угодно, ще кривнат настрана от пътя, което показва, че не са готови да умрат за Учителя си. На Него не му трябва тяхната смърт, нека си живеят, но какви ученици са те, ако не са готови да пожертват и живота си за това велико Учение. Не трябва да се изменя този стих. В песните "Изгрей ти, мое слънце", "Изгрява Слънцето", "Песен на зората", "Зора на новия живот" е изразено преклонението и благоговението на ученика пред извора на живота на земята - слънцето. "Химн на великата душа" е тържествен и величествен химн, а завършекът на тази песен "Велик си Ти, Господи" е повик, който излиза от пробудената човешка душа, изпълва цялото човешко същество с благоговение и умиление, както никоя друга песен. Песента чака своята майсторска разработка, за да стане величествена оратория с неотразимо въздействие. По текст и мелодия тя ми напомня пасажа в операта "Танхойзер" от Вагнер, където също се величае Бог с текста: "Да славим Бог, да славим Бог!" Учителят ни даде една група песни, които наричаме неправилно "санскритски". Езикът, употребяван в тях, Учителят нарича "Ватански", някакъв прастар свещен език. За мен тези песни са уникум в световната музикална литература. Те са много красиви и с дълбоко въздействие. Те са 12 на брой. Не бих могъл да кажа кои от тях са по-хубави, но като че ли "фир-фюр-фен", "Ма-хар Бену", "Бершид Ба" и "Айн фаси" се открояват от останалите с по-силното си въздействие. Учителят превежда само част от текста на тези песни, защото казва, че не целият е преводим и че при превод ще загуби от красотата си. Имах случай да установя как песента "Бершид Ба" се приема от външни музиканти, които идват за пръв път в допир с музиката на Учителя. Когато правехме оркестров запис за магнетофон на Учителеви песни през 1972 г., записахме и тази песен. Тъй като тя не се-отдаде добре на щрайха, аз реших да я възложа за изпълнение като дует на двамата наши челисти, отлични професионалисти. Те я изсвириха с голямо желание и старание, явно беше, че тази музика им подейства. А двамата ни виолисти, баща и син, изразиха многократно и гласно възхищението си пред всички от същата песен и ме помолиха да им я транспонирам за виола, за да си я свирят вкъщи. Научих за още един случай за въздействието на музиката на Учителя. Асен Вапорджиев, известният наш контрабасист-виртуоз, давал концерт в Бургас. След изпълнението на програмата публиката го вика на бис. Той изсвирва на бис китка от песни на Учителя, без да съобщи автора, както това се практикува при бисове. След изсвирването на биса, свещеникът се обръща към нашия приятел с думите: "Ето, това е музика!" Коментарите са излишни. Но ако знаеше, че е от Дънов щеше да я отхвърли. Произведенията на великите музиканти-композитори: Бах, Хендел, Бетховен, Моцарт, Шопен, Шуберт, Чайковски и много други доставят висше естетична наслада, вълнуват и трогват сърцето. Песните на Учителя са музика от друг род. Това е музика, която цели да събуди в човешката душа духовното начало. Затова тя се възприема като откровение от жадните и готови за духовен живот души. За нас, които следваме пътя на Учението, тази музика е станала насъщна храна, ние живеем с нея и бихме желали да я направим достояние на всички духовни и добри хора на земята. Музиката на Учителя, поне в наше време, не би могла да бъдем изнесена на концертните подиуми в света, защото тя е духовна музика със съвсем друго предназначение. Думите на Учителя: "От моите песни ще станем в бъдеще симфонии", се отнасят вероятно за едно по-далечно бъдеще, когато даровити музиканти, възприели идеите на Учителя, ще използват теми от неговите песни за създаването на големи музикални форми - симфонии, кантати, оратории, които ще се изпълняват на публични концерти и ще въздействат на по-широк кръг хора за пробуждането им към духовен живот. Ще разкажа един случай, от който може да се извади заключението, че не всички наши приятели имат правилна представа за мястото на Учителевата музика изобщо. За един концерт в салона на Изгрева, 1946 г., аз лично направих малко афишче което поставих отстрана на входната врата на салона. Щяхме да изпълним произведения от няколко известни композитори и накрая музика от Учителя, затова аз подредих върху афиша авторите така: Бетховен, Моцарт, Учителя. Пишейки името на Учителя последно, исках да кажа, че неговата музика, която ще предложим на слушателите, е за нас най-ценна и ще остави най-трайни следи в душите ни. Какво беше учудването ми, когато, идвайки в салона, видях че името на Учителя беше написано най-напред върху афиша, преди имената на Бетховен и Моцарт, което означаваше, че симпатичният наш брат променил афиша смята, че Учителят е по-велик композитор от Бетховен и Моцарт. Това е неразбиране на нещата. Вероятно същият този брат или сестра не знаят колко Учителят се издига в нашите очи със своята скромност и величие, когато казва: "Другият път ще дойда на земята като музикант". Не е имало в културната история на човечеството такъв всестранен гений, който да се е проявил едновременно като Миров Духовен Учител, велик композитор, гениален цигулар или пианист, велик математик, гениален художник, голям поет и т.н. Леонардо да Винчи е показал многостранна гениалност, но все пак далеч от това, което казвам. Всички тези качества, събрани съвкупно могат да бъдат атрибути само на Великия и Незнаен Първоизточник на живота, но не и на човешко същество от планетата Земя. Музиката е най-висшият Божествен дар. Тя е обединяващият интернационален език на душите, който не се нуждае от превод, защото се разбира от всички. В Школата на Бялото Братство музиката е едно от най-мощните средства за духовна работа. Затова Учителят отдаваше голямо значение на музиката като средство за пробуждане на Божественото съзнание у хората. Той казва така: "Днес музиката се изучава най-вече като изкуство. Музиката има, обаче, много сложен характер, тя е многостранна. Техниката е само една от нейните страни. Тя е най-важното постижение на механичната музика, защото има три вида музика: механична, която само раздвижва нещата; органична, която организира живота материя и установява нейния жизнен ритъм и психична - която събужда скритите сили на душата. Окултната музика си поставя по-висши цели и по-високи задачи от обикновената музика, тя едва сега навлиза в света и затова е достъпна за малцина". Да продължим с разглеждане характера на Учителевите песни. Песните: "Ще се развеселя", "Духът Божий", "Бог е Любов", "В начало бе Словото" и др. са мистични песни. Те разтварят душата на ученика да направи връзка с Великото Начало на Битието. Те трябва да се пеят съсредоточено и със съзнанието, че се свещенодейства. От тези песни аз обикнах много "Духът Божий", за която песен брат Борис Николов ми съобщи, че е била любима песен на Учителя. Песента "Радост и скръб" е нещо изключително по музика и текст. В текста е вложена дълбока философия. Даже без да се разработи тя може да се аранжира за една малка оратория за хор, двама солисти и камерен оркестър. Същото може да се каже и за песента "Студът всичко дава", вероятно единствена по рода си песен върху такъв тест. Хубава аранжировка за пеене и пиано на тази песен има сестра Кисьова, която сама изпълняваше песента в салона. Още в 1933 г. Учителят е дал мелодията "Мирът иде", на която по-късно е написан текст от сестра Стоянка Илиева. Човечеството бленува за един траен и справедлив мир на земята и Учителят откликва с едно музикално произведение на този копнеж, дадено още през 1933 г. "Българска рапсодия" е едно нежно и вълнуващо произведение в български стил. В текста е вложена идеята за идеалните отношения между момъкът и момата. "Българска идилия" е за соло цигулка. Има няколко разработки на "Идилията". Едната от тях е на брат Кирил Икономов. Своя разработка свиреше покойният брат Петър Камбуров. От Асен Арнаудов има печатно издание на "Идилията". Аз също имам моя разработка за цигулка и щрайх каденца за цигулката. Чух, че Учителят бил казал: "Идилията не е разработена още както трябва". Особено място в поредицата песни на Учителя заема последната песен в Новата песнопойка: "Странник съм в този свят". Тази песен е молитва-изповед на Учителя "чужд на всички на земята и за всичко земно, който познаваше само Бога и към Него отправи той своето упование и своята молитва". Тази песен, аранжирана от мен за камерен оркестър и соло цигулка, има силно въздействие не само върху нашите приятели, но и върху външни хора. При записа солото цигулка изпълнява наш цигулар със забележително вдъхновение. В тази песен на няколко места е допуснато несъответствие между музика и текст, което понижава стойността на тази неповторима песен. Неизправянето на подобни грешки в едно луксозно печатно издание уличава в незнание и уронва престижа на Учителевото музикално творчество, което не трябва да се допуша. Впрочем, според мен, песента "Странник съм на този свят" е песен на Учителя тя не би трябвало да се пее от нас, а да се слуша само в инструментално изпълнение с рецитатор на текста. Накрая: "Марш на Светлите Сили". Това е победният марш на светлите ангелски Сили на живата природа, които настъпват със своя характерен ритъм. Под действието на този ритъм човек може да се свърже с тези Сили и да се издигне до техни я свят. Разказват ми, че Учителят неповторимо е свирил този марш с върха на лъка си. Изчерпателното изложение на тази материя, която аз бегло засягам, е извън рамките на поставената от мен тема. Необходимо е дългогодишно вдъхновено и много задълбочено изучаване на музикалното творчество на Учителя, за да може авторитетно и с пълнота да се развие и изнесе темата "Музиката на Учителя и нейното общочовешко значение". Това ще остане за изпълнение от бъдещите поколения. Всъщност, всяка песен на Учителя ни разкрива цял един мир, който само човек със силно развита интуиция може да възприеме. Тъй като не е възможно да се говори за всяка песен поотделно, аз обобщавам материала и поставям под един общ знаменател група песни. Може би това не е правилно, но ме улеснява. Вероятно всяка песен има своето окултно значение и влияние, с което човек влиза несъзнателно в допир, когато я пее. Тепърва братята музи-коведи ще проучват и тези въпроси. При чисто инструменталното изпълнение на песните на Учителя: цигулка, чело, пиано, обой, същите губят част от своята красота. Най-напред отпада съдържателния и духовно осмислен текст, който от своя страна допринася не малко за по-силното въздействие на песните. Опитайте се да изпеете песента "фир-фюр-фен" със затворена уста, без текста и вие веднага ще почувствате липсата на нещо съществено. Липсата на текст може да бъде само донякъде компенсирана от един красив, дълбок и задушевен тон на някой музикален инструмент. Но този инструмент трябва не само да свири, но и да говори, една много трудна задача. Такова постижение е по силите само на щастливи избраници-инструменталисти, за които казвате: "Инструментът му пее". Всъщност само едно вълнуващо вокално изпълнение на песните на Учителя в комбинация с ясна дикция на съдържателния им текст може да проникне най-дълбоко в душите на слушателите. На Изгревска сцена сме чували красиви изпълнения на Учителеви песни от няколко наши певци, но не трябва да се забравя, че всеки по-голям и хубав глас внася нова красота в изпълнението и често пътят до съвършеното изпълнение е дълъг и труден. В мечтите си чувам песента "Махар Бену" изпълнена от певец от ранга на Борис Христов. Някои наши приятели казват: "Даже и Борис Христов да пее песните на Учителя, няма да ги пее както трябва, защото не е духовен човек". На това аз отговарям: "Не е възможно един голям певец от ранга на Борис Христов, комуто Бог е дал такава дарба, да не почувства веднага дълбочината и неповторимата красота на песен като "Махар Бену", в това бъдете сигурни". Искам да подчертая, че музиката на Учителя се изпълнява трудно. Не става въпрос за технически трудности при вокалното и или инструментално изпълнение. Трудността се състои в това, да се схване по интуитивен път вложеното в много песни окултно съдържание и така да се предаде на слушателите, че да въздейства на душите им. Да се върнем към началната тема "Музиката на Учителя и ние", т.е. нашето задължение като музиканти за изучаването, приложението и разпространението на тази музика. На какво е необходимо да се обърне внимание, за да се развива музикалния живот на Братството правилно и целенасочено? Ние си даваме сметка, че условията за нашето нормално духовно и музикално развитие са ограничени и скърбим, че поради това музикалния ни живот е редуциран до минимум. Проявите на младите музиканти в Братството са преустановени, а и редиците на нас, по-възрастните, доста уредяха. Въпреки всичко, ние не трябва да униваме, а да работим за повдигане на общата музикална култура на нашите приятели. Най-важното е да се заучават правилно песните и изобщо да не преставаме да пеем. Това е задача преди всичко на музикантите цигулари по места, но и на всеки по-музикален наш приятел, който може да стане малък музикален център на действие. Трябва да се уреждат поне един път седмично певчески вечери от по двама-трима души, като се пее тихо. Тихото пеене възвишава душата и има по-силно въздействие. Аз обръщам внимание и върху необходимостта от всекидневно пеене. Докато всеки може да си прочете сам една беседа и да се вдълбочи в размисъл, колективното пеене е за препоръчване. Когато говоря за правилното изучаване на песните, трябва да кажа, че в това отношение се получи известно неблагополучие. Между старите издания на песните и новата песнопойка от 1946 г. има в някои песни разлика. Не става въпрос за коренна разлика в мелодията, но за промени единични тактове в 1, 2 до 3 такта на някоя песен. Аз лично установих това, когато през м. май 1974 г. намислих да аранжирам всички песни на Учителя за 2 цигулки и китара и започнах да работя по новата песнопойка. В процеса на работа се натъкнах на факта, че наистина в някои песни е направена промяна, в смисъл, че са ноти-рани не така както ги знаех и свирех. Установих за колко и кои песни се отнася това и реших да потърся помощта на други наши дългогодишни музиканти. Обърнах се към сестрите Ирина Кисьова и Мария Златева. Правейки сравнение между старите песнопойки и новото издание и вземайки предвид как всеки от нас си спомня, че е пята дадена песен, ние установихме, кой нотен текст би трябвало да се приеме за верен. За още по-пълно уточняване на въпроса аз имах допълнителни срещи с братята Кирил Икономов, Гавраил (Галилей) Величков, Пеньо Ганев. Съжалявам искрено ,че едва сега се заех с този въпрос, когато брат Симеонов е вече покойник. Иначе бих получил от него подробна информация относно песните. Той дълги години свири в салона и под неговото ръководство те са били разучавани. Очаквах много от една среща с Асен Арнаудов, но за съжаление, тя не можа да се състои не по моя вина. Мога да отчета като мой пропуск, че не се обърнах още от самото начало за съвет и съдействие към сестра Мария Тодорова, под чиято редакция е печатана новата песнопойка. Тя можеше да ни обясни най-добре какво е наложило промените в някои песни. Все пак този въпрос би могъл да бъде решен окончателно от един общ форум, на който да присъстват: Мария Тодорова, Ирина Кисьова, Кирил Икономов, Филип Стоицев, Гавраил (Галилей) Величков, Пеньо Ганев, Мария Златева, евентуално и Асен Арнаудов. Но поради здравословното състояние на една част от изброените музиканти, това би било трудно, почти невъзможно начинание. Засега въпросът с тези различия в някои песни остава открит, защото неоспорим факт е, че те съществуват. А ние трябва да бъдем готови за едно ново издание на песните, макар и след години в тази готовност трябва да бъде предшествана от упорита колективна работа за отстраняване откритите от нас неточности в новата песнопойка. Тази колективна работа трябва да бъде извършена от нас, по-възрастните музиканти, които сме в течение на въпроса. Младите наши приятели-музиканти може би изобщо не знаят, че съществува такъв въпрос и затова ние трябва да им оставим автентични материали по въпроса. При този преглед на новата песнопойка установихме различия в 10 песни. В 32 намираме неподходящо тактово разпределение и правим предложение за поправки, а в 5 песни намираме неправилно акцентиране на отделни думи от текста. Държа на разположение на интересуващите се специална тетрадка, в която вписах по хронологичен ред всички песни с променени тонове, с неподходящо тактово разпределени и с неправилно акцентирани думи. Би трябвало да се обясни обстоятелството, защо Учителят се е нуждаел от нашите приятели-музиканти, които да записват дадените от Него песни така, както това става при творците на народна музика? Впрочем народните песни са били предавани наизуст от поколение на поколение и едва по-късно нотирани. В случая сравнението не е уместно, защото както казах, творците на народни песни са били простовати, но музикални хора от народа, докато при Учителя ние имаме един Миров Учител, Който е дошъл на земята със задача да оглави Всемирното Бяло Братство и дава подходяща музика за пълнота на своето Учение. Той няма за задача да бъде композитор, иначе сам би записвал и хармонизирал песните си. Участващите в процесите на записване, хармонизиране, аранжиране и разработване песните му музиканти вършат една много високо благородна дейност за Братството и за себе си. Тази задача е обаче много отговорна и най-правилно е да се подходи към нея не еднолично, а колективно. Трябва да кажем, че поотделно всеки от нас има добри музикални постижения и е свободен да работи с песните на Учителя според своите възможности. Но когато се касае до въпроса за установяване правилното нотиране на песните, трябва да се предпочете колективния метод на работа. Песните имат означени темпа, макар и не винаги удачни. Известно е, че при общото пеене без диригент певците имат стремеж да забавят тъкмо бавните темпа, което развлича песента и променя характера й. При такива случаи трябва да се помолят приятелите да пеят по-тихо и да се вслушват в цигулката. Трябва обаче и ръководителите-музиканти да са наясно относно темпата на песните. Искам да обърна внимание на това, че при започване записване на една песен е необходимо предварително да се даде тон на певците. Недопустимо е да вдигнеш цигулката и да засвириш песента, а певците да се хванат на втория или третия такт. Допустимо ли е да се транспонират песните в други гами? - Разбира се, даже в много случаи е необходимо. При транспоринането не се прави промяна в мелодията, а тя се поставя в подходяща за дадения глас гама. При общото пеене не е необходимо да се транспонира, макар че има песни във висок регистър, и транспонирането ще улесни певците, по-голяма част от тях да вземат пълноценно участие в пеенето. Учителят беше баритон и вероятно по тази причина доста песни са дадени в удобни за неговия глас гами. Транспонирането практикуваме главно при аранжиране на песните за концертно изпълнение. За цигуларите транспонирането на една песен не представлява никаква трудност, но за акомпаниращия инструмент, пиано или китара, се явява значително затруднение. Ако трябва да взема становище за песните в "Новото Битие", бих казал следното: Много неудобно е всякакво изказване по този въпрос. Сестра Лиляна Табакова без съмнение е добра оперна певица. Последните години тя се увлича в хармонизирането на песните на Учителя. Не мога да дам преценка на нейните постижения в тази област, тъй като не съм виждал нейни работи. В коментара на песнопойката пише: "Учителят е свирил, пял пред сестра Табакова песните "Новото Битие" и следващите 11 песни. На редакционния комитет, който ги е приел в музикалната форма, която тя им е дала, без всякакъв друг преглед. Учителят по това време се е доверил на сестра Табакова в Мърчаево, която единствена е записала тези негови последни песни. Нямаме основание за съмнение относно автентичността на същите песни. Лично аз съм просвирил "Битието" многократно, с желание да го разуча, но не мога да се отърва от впечатлението, че в тези свои последни песни Учителят е променил стила си, утвърден от по-раншното му творчество. Това обаче не се отнася до следващите 11 песни след "Битието", някои от които много ми харесват, например: "Любов ме озари", "Отче наш", "Вътрешният глас", "Странник съм на този свят". Смятам, че за нашето поколение голяма част от неиздадените песни на Учителя, включително "Битието", ще останат непознати. Не виждам условия за масовото им разучаване. От брат Жечо Панайотов научих, че сестра Табакова е изпълнила един неделен ден сутринта в присъствието на Учителя "Новото Битие". Също, че Учителят е казал за него следното: "Дом и място, дето се изпълни "новото Битие" ще получат благословението на Небето. Народ или общество, гдето се изпълнява "Новото Битие", ще получат благословението на Небето". Такова изявление не зная Учителят да е правил за други песни и това ни задължава най-задълбочено да преразгледаме нашето отношение към "Новото Битие". Необяснимо ми е защо брат Симеонов не е пристъпил към разучаването на "Битието" и другите 11 песни още през 1945-1946 г., след прибирането им от евакуацията. Може би сестра Табакова тогава още се е въздържала да предостави тези песни за общо ползване. Аз имам чувството, че "Новото Битие" по-скоро трябва да се аранжира за смесен хор, оркестър и солисти, за концертно изпълнение, отколкото да се изпълнява на общо пение. Казах, че Учителят се отнасяше с голямо внимание към заобикалящите го музиканти, търпеше ги даже с недостатъците им. Ще ви разкажа за един интересен случай на отношение към музикантите: Влади Симеонов, известният наш диригент, около 1941-1942 г. правеше първите си стъпки в диригентското си поприще. Той живееше тогава в близост с Изгрева и отговори на нашата покана за музициране, като събра изгревски-те цигулари, канеше и музиканти от симфоничния оркестър на Сашо Попов, в който сам свиреше и под негово ръководство изнесохме един сезон няколко хубави концерти на изгревска сцена. Влади Симеонов нямаше нищо общо с Бялото Братство и Учителя. След един хубаво изнесен концерт Учителят награди външните музиканти с по 500 лева стари пари и казал на брат Галилей, че би подарил на всекиго по една жълтица, ако би имал на разположение. Галилей разказваше: "На другия ден всички ни, изгревските цигулари, получихме от Учителя по един затворен плик с по 500 лв. и едно листче с една хубава мисъл във връзка с музиката. На моето листче пишеше: "Ученикът трябва да се стреми да долови музиката, която прониква в цялата Вселена". Ние бяхме изненадани и смутени от това, че Учителят ни възнаграждава, но приехме подаръка, защото предположихме, че той е останал особено доволен от нашето участие в концерта." В заключение ще кажа, че не претендирам да съм изчерпил основно темата "Музиката на Учителя и ние". Това е една много обширна и отговорна тема. Аз по-скоро повдигам ред отговорни въпроси, които ще ви подтикнат към размисъл. А може би вие вече сте мислили или имате оформено становище по част от разгледаните въпроси и ще бъде лесно в бъдещи срещи да обменим мнение по тях. Позволете ми да завърша музикални я си доклад с някои мисли от Учителя за музиката. "Музиката е една дълбока сфера на Битието и онези, които са я създали, са били велики и разумни същества. Ние ги познаваме под общото име ангели. Когато в зорите на живота ангелите се събудили на Небето, те започнали да пеят и когато те започнали да пеят, светът започнал да се създава. Музиката, като изкуство на ангелите, е съединително звено между ангелския и човешкия светове. Музиката, това е дихание на душата. Любовта без подходяща музикална среда не може да се прояви. Мощна сила се крие в музиката. Ако хората искат да се превъзпитат, ако те искат да отгледат надеждно поколение, което да стане носител на нещо красиво и възвишено, на нещо ново, те трябва да поставят за основа на възпитанието музиката в най-широк смисъл на думата. Окултната музика мъчно се поддава на изучаване. Изисква се деликатен слух и голямо съсредоточаване. При това човек трябва да се освободи от всички предубеждения, от всички традиции. До нея обаче не може да се дойде ако човек не изучава предварително обикновената музика. Последната е предговор към окултната. Бъдещите музиканти ще създадат музика, за която днешните хора не могат да имат дори и представа. Както дишането пречиства кръвта, така и музиката е необходима за пречистване на чувствата. Пеенето трябва да бъде един непреривен процес в човека. Като пее, човек ще бъде здрав. Който иска да живее дълго, трябва да си пее". Музиката на Учителя за мен е една толкова прекрасна област на неговото Учение, че заслужава да се проучи най-основно. Дано моето изложение ви задоволи. Свърших, благодаря за вниманието: Филип Стоицев Постскриптум: Ще бъда благодарен на всички приятели, които след прочитане на доклада ми, изложат писмено впечатленията си от него или направят предложения за допълнения или промени. Музиката на Учителя е скъпа на всички ни, и ако вие, брат или сестра, можете да допринесете за разширение, обогатяване или допълване на доклада с нови факти или данни, ще засвидетелствате любовта си към Него. Бележка на редактора: Тази монография е написана в 1980 г. и е записана на магнетофон на 7 юни 1990 г. Автор Филип Стоицев. Записът е направен от Вергилий Кръстев с допълнения от Филип Стоицев. 22 юни 90 г.

МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ И НИЕ ФИЛИП СТОИЦЕВ МОНОГРАФИЯ София, 1.ХI.1975 г.- I София, 1980 г. - II София, 1990 г. - III редакция чрез магнетофонен запис УВОД Не е възможно да има пълно единство на възгледите и разбиранията по всички въпроси на двама души, макар и двамата да принадлежат на едно и също идейно движение. В случая, аз разработвам темата: "Музиката на Учителя и нашите задачи" и зная, че ще се намерят от нашите приятели такива, които не ще се съгласят с моето становище по някои от повдигнатите проблеми. Аз не твърдя, че съм безгрешен: така разбирам нещата, така ги излагам, такава оценка и тълкувание давам на фактите. Ценното в този труд е, че аз работя и излизам с една актуална тема и че не ползвам чужди източници, а се базирам на собствените си знания, наблюдение и опитности. Ще бъда доволен, ако някои от приятелите, които прочетат настоящето ми изложение, ми посочат някои неточности, грешки или празноти, за да се поправя. Не ми е известно някой друг от нашите музиканти да е разработвал подобна тема, това е несъмнено едно много отговорно начинание и сам не мога да преценя безпристрастно, доколко съм успял в намерението си да се изкажа по един толкова важен въпрос. Ще се радвам ако изложението ми ви хареса и ако споделяте по-голяма част от възгледите ми за музиката на Учителя. Ще ви благодаря ако ми изложите в писмена форма разбиранията и идеите си във връзка със същата тема: "Музиката на Учителя и нашите задачи". Брат Филип

22. Д-Р МИХАИЛ СТОИЦЕВ Сега няколко думи за моя татко, Михаил Стоицев. Той е роден през 1870 г. в с. Каранфоля, Пловдивско. Замина си на 27.05.1962 г. Както казах, той прие в 1922 г. Учението на Учителя. Тогава в Пловдив съществуваше масонска ложа. Татко ми беше масон. Но стана дъновист и масоните му предложиха да се откаже от дъновизма. Но той отказа и стана последовател на Учителя. Искрено от цялото си сърце прегърна Учението на Учителя. Дълги години беше ръководител на Пловдивското Братство. Ходиха с майка ми на сказки в Югославия. Харчеше много средства да издава беседи на Учителя, като искаше за това Неговото разрешение. Раздаваше тези беседи безплатно, когато изнасяше своите лекции в страната. Учителят е разрешавал моя татко да печати Негови беседи със свои средства, които беседи да раздава безплатно при изнасянето на своите сказки в България. Учителят поканва един път нашия приятел, музиканта Асен Арнаудов. Той беше цигулар, но имаше голямата дарба да седне на пианото и да импровизира веднага акомпанимента на всяка песен на Учителя. Учителят го поканил в горната стаичка, започнали да вечерят. Спрели. Учителят го поканил със специалната задача да даде своята песен "Иде, иде". Започнал да дава песента си, като я свири на цигулката си. Асен Арнаудов слуша и записва. По едно време Учителят губи връзката си с Невидимия свят на музиката. Спира. Асен Арнаудов чака какво ще стане. Учителят се забавя малко, но изведнъж връзката е възстановена. Той продължава песента до края. Това е една чудна песен, която е записана от Асен Арнаудов.Той стана по-късно професор по арфа в Консерваторията. Жалко е, че Асен не написа, не остави нито една своя аранжировка, хармонизация на пиано.А беше много даровит музикант. Татко ми ходеше редовно в София при Учителя. Един ден ми донася в Пловдив нотите на "Първият ден на пролетта". Първия мотив от 16 такта аз ги солфежирах, запях ги, седнах да ги пея с китарата си, пея и плача. Все едно, че аз присъствах на раждането на Паневритмията. Нашият брат, капелмайсторът Атанас Ковачев е дал три чудни песни, които са напечатани в първия раздел на песнопойката, тъй наречения раздел Братски песни. Това са песните: "Сърдечния зов", "Милосърдието" и "Небето се отваря". Това са любими братски песни. Необяснимо ми е защо редакторката на голямата песнопойка Мария Тодорова не е вписала цялото име на този отличен музикант, а само неговите инициали. Според мен това е неуважение към творческата личност Атанас Ковачев. А така не бива. Ние сме брънки на веригата музиканти, които слизаме от Невидимия свят, раждаме се тук като българи, за да работим с музиката на Учителя. Магнетофонен запис от Вергилий Кръстев

21. МУЗИКАЛНИЯТ ЖИВОТ ТРЯБВА ДА СЕ ИЗЯВИ По времето на Учителя, искам да спомена името на сестра Ирина Кисьова. Тя владееше добре хармонията. Същите песни имам хармонизирани и аз с по-друга хармония. Ина Дойнова хармонизира много добре. Петър Ганев също. Милка Кралева от Бургас е също много добра цигуларка, но особено добра литераторка. Нейната певица, представена на един концерт не отдавна в София в нашия салон пожъна заслужен успех. Писах на Милка ,че съм доволен от проявата й. Не съм много доволен от хармонизациите и че поемам хвърлената ми ръкавица и към есента може да очаква от нас гостуване на наши приятели от София с мои аранжировки, да им изнесем концерт и една хубава лекция върху музиката на Учителя. Не искам да се съревновавам с нея, но само да чуе, какво казвам аз за музиката на Учителя. Знаете ли всички, че Учителят е казвал: "Следващия път ще се родя като музикант на земята". В разговор с д-р Илиян Стратев, той ми изказа мнението, че трябва да излезем вече в пресата със статии за свръхмузиката на Учителя. Че би трябвало да изнесем даже концерт с Негови песни в града. Аз вече отдавна работя в тази насока. В 1985 г. изнесох първия си концерт с творби на Учителя в Славянското дружество. Последните два концерта се състояха в салона на Дома на правниците в София. Те имат голям салон.Аз събирах волни пожертвувания от 12 души наши приятели, които бяха на моето мнение, че е добре да се излезе с концерти с музиката на Учителя в града. Но ние нямахме тогава още даден сегашния салон. Аз трябваше да ангажирам за двата концерта състав от Консерваторията. Музикантите бяха възнаградени. Само солистите ми: Йоанна Стратева, нашата най-добра цигуларка, Добринка Ставрева, добра певица и Тодор Маринчевски, отличния наш баритон, ми бяха солистите. Ала записите, които направихме преди много години, това беше 1972 г. пак с камерен оркестър или камерен оркестър и солисти, певци ми бяха: Весела Несторова, Росица Янчева и Виолета Младенова, дъщеря на сестра Йотка. Тези записи ще чуете след втората лекция. Имам монографии за музиката на Учителя, напечатана в 20 екземпляра на пишеща машина и изпратена подарък в провинцията. Имам само един екземпляр от нея. Това е истинска история на музиката и музикантите около Учителя. Известният български скулптор Владимир Гиновски, не е наш брат, като прочете монографията ми ми каза: "Ти си написал истинска история върху музиката на Учителя". На 7.I.1991 г. беше организиран публичен концерт за мен в салона ни по случай моята 83-година възраст. Йоанна, Петър и Ина предложили това в Братския съвет. Имам чувството, че тези наши млади музиканти смятат, че е време брат Филип Стоицев да се оттегли от активна музикална дейност. Аз пък съм на мнение, че трябва да поработя още за музиката на Учителя. Дълго време ще трябва да работят, за да ме настигнат и надминат. Те са в началото на кариерата си като музиканти на Учителя. Искам да ви кажа, че е много трудно един музикант, който се занимава с музиката на Учителя да овладее духа на тази музика, без да провежда в нея свои мисли и чувства. А разработката на Неговите песни е специална дарба. Ако чуете как съм направил "Венир, Бенир" и "Скръб и радост" ще разберете какво искам да кажа. След 10.XI.1989 г. комунистите свалиха от власт Тодор Живков. България пое пътя на демокрация. Образува се Съюз на демократичните сили. Хората си отдъхнаха малко от 45-годишния гнет на комунистите в България. В някои вестници и списания д-р Илиян Стратев, сътрудник на Учителя от младите си години излезе с много статии за Учението на Учителя. Не отдавна му писах писмо, с което го похвалих за неговата дейност. Той ми се обади по телефона на 20 май т.г., поприказвахме за някои неща и той ми отправи малък упрек, че музикантите на Учителя изостават. Те трябва да излезат в пресата със статии за музиката на Учителя и нейното значение. Препоръча ми да се свържа с Димитър Грива, наш приятел-музикант, симфоник и евентуално той или аз да напишем статия за Учителя. Музикантите могат да работят съвместно когато правят ансамбли, струнни квартети, оркестри, но музикалното творчество е субективен процес. Всеки сам твори музика. Как мислите, би ли могъл например Микел Анжело и Рафаел едновременно да нарисуват една картина? Или лика на Христа? Това е невъзможно. Всеки твори сам. Уважавам Митко Грива като наш приятел, като последовател на Учителя, като симфоник. На него се пада задачата да напише пръв подобна статия за музиката на Учителя. Съмнявам се обаче, че ще посмее да направи това. Той е член на Съюза на композиторите в България, пише музика за филми и смятам, че ще си навлече омразата на българските композитори за подобна дейност и не би се заел с нея. Това трябва да се направи все пак. Аз не съм много добре познат в музикалните среди, но бих се наел да напиша подобна статия.

20. ДВА ВИДА УЧИТЕЛИ Сестра Гергана Сербезова владее отлично френски език. Била е много години преподавателка по френски в няколко страни в Европа. Тя и брат Таню направиха преди известно време посещение на нашите приятели в Париж. Посещение на добра воля. Те са останали с много хубави впечатления от французите. Чух техни изпълнения за хор и оркестър. Намирам, че по отношение на темпата те дават доста по-бавно почти всички песни на Учителя. А Михаил Иванов, който занесе във Франция Учението на Учителя, когото те наричат учител, няма написана нито една своя песен. Неудобно ми е да се изказвам върху неговата дейност. Безспорно той има големи заслуги за разпространението на идеите на Учителя в Европа, специално Франция. Брат Михаил пътува много. В много държави имаме братство. Той си замина. Не зная сега кой възглавява френското братство. Необходимо е да влезем в дейна връзка с нашите приятели французи. Те трябва да разберат, че Учителят Петър Дънов стои начело на Бялото Братство в света, а не Михаил Иванов, който е Негов ученик. Зная с положителност, че брат Михаил Иванов е казал за нас, българските сестри и братя, че сме прости. Не сме прости, но сме бедни. Много победни от французите. Трябва на всяка цена да не допускаме разцеплението на източно и западно Бяло Братство. Французите да останат с Учителя, с Михаил Иванов, а ние с Учителя Петър Дънов. А Михаил Иванов си сложил името: Омраам Микаел Айванхов, та никой да не познае, че това е българинът Михаил Иванов. Учителят има псевдоним Беинса Дуно. Ние Го наричаме просто Учителят с „я" накрая, а не както Го наричат някои приятели „Учитела". Звучи много не добре. Във вестниците и списанията, в които четох за Учителя, в някои от тях пише: Дънов. И това не ми звучи добре. Учителят не обичаше да ни наричат "дъновисти", а бели братя. Колко сме бели един Бог знае. Трябва да влезем във връзка с французите нашите приятели по музикална линия. И да намерим изпълнители или композитори техни, да чуем как те хармонизират песните на Учителя. Те да чуят нашите хармонизации. Това би било интересно от музикална гледна точка. Представете си, че Учителя би бил истински композитор. Първо: Той би дал своите песни хармонизирани, а не на един глас. В такъв случай ние бихме били само музикални изпълнители на Неговите песни. А сега имаме свободата всеки по свой вкус и знание и разбиране на хармонията да ги хармонизираме и за в бъдеще ще се явят още по-добри музиканти от нас, ще заработим с Неговите песни.

19. ПЛОВДИВСКИЯТ КРЪЖОК НА ЛОГОСИТЕ Вергилий Кръстев: Един въпрос: Спомняте ли си някои така интересни случки от вашия свекър д-р Михаил Стоицев? Нещо да ви е разказвал за Учителя? Някои неща. Иванка: Не, никога не ми е разказвал, но не искам да го излагам. Имам работи, които не искам да го излагам. В.К.: Не, аз исках да кажа друго. Иванка: Не искам да го излагам. В.К.: Аз съм слушал, че в Пловдив е имало спиритически кръжок още през времето на Учителя и през времето на вашият свекър Михаил Стоицев. Какво ще кажете по тоя въпрос? И кои са се явявали духове, изобщо какво беше мнението на Учителя по този въпрос? Филип Стоицев: В Пловдив имаше една група, наши приятели, привърженици на Учителя, последователи на Учителя, които освен, че посещаваха беседите, които неделен ден се четяха в братския салон, но имаха един кръжок отделно. Те бяха към пет семейства. Моят баща с моята майка, брат Куюмджиев, брат Георги Стайков, брат Винаров, това бяха 7-8 души, които се събираха у една ясновидка. Те не правиха сеанси, спиритически в истинския смисъл на думата, но заставаха прави, изпеят няколко песни на Учителя, кажат няколко молитви и тази ясновидка, която се наричаше Еленка, живееше у един от братята - Георги Стайков. Тя беше съвсем необразована жена, продаваше даже семки, бонбончета на една сергия вънка, събираха се в неделята един-два пъти в определени дни, застава тя права след молитвите и казва: "Имаме посещение от този и този. От архангел, ангел" и т.н. и често пъти и сам Учителят й се явяваше. Казва: "Имаме посещение на Великия Учител" и даваше известни слова, които наричаха логос, тя говореше, а те двама или трима души сядат бързо и пишат колкото могат, не бяха стенографи, но записваха колкото могат. И след това ги печатаха тези слова на машина. Всичко обаче е загубено. Аз имам само един единствен логос, те наричаха тези слова логоси, които им бяха дадени във връзка с моето задомяване с Иванка, което пазя. В.К.: Пазите и вие имате възможност да го проверите в разстояние на толкова време. Ф.С.: Напълно отговаря на това, което се случи по-нататък. Аз мога да ви го прочета, запазил съм го. В.К.: Ще ми го прочетете, за да коментираме, то е интересно. А всичко друго се загуби, така ли? ФС: Всичко се загуби. В.К.: А какво беше отношението на Учителя към тази група? Знаете ли? Ф.С.: Майка ми, която това й доставяше известни трудности за гледане домакинството и малко се съмняваше така, някак си в Еленка, при едно идване в София се явява пред Учителя и казала: "Учителю, така и така, аз не мога, събираме се там при сестра Еленка, но не мога да посещавам, какво ще ме посъветвате Вие?" Той казал: "Е сестра, ще си хвърлите чоп". В.К.: С баща ви? Ф.С.: Да, да си хвърли чоп да ходи или да не ходи. След това та си е хвърлила чоп сигурно и не ходеше повече. В.К.: И й се падна да не ходи. Значи това е мнението на Учителя. Ф.С.: Да. В.К.: Това е много интересно щото има и други такива случки на приятели от провинцията, които отиват и питат Учителя какво е Неговото мнение за сеансите и в провинцията и в София и Неговото мнение е категорично, от този характер. Отрицателно. Иванка: Но кажи за Еленка, за логосите. Че логосите бяха, като че и ние бяхме скептични към тия логоси, защото например в един логос Еленка ми беше определила, че на някакъв февруари 1942 г. ще стане края на света и те само те осемте души ще застанат на Джумаята и ще се възнесат. Обаче това не стана и така смятахме, че е малко лъжовно. В.К.: Разиграване на духовете. Иванка: Разиграване на духовете и не така висши духове са били приявявали чрез нея. Това зависи и от нейното духовно издигане, колко духовно е била свързана и с кои същества е контактувала. В.К.: Но мнението на Учителя е категорично. Хвърли чоп и чопа е отрицателен. Това е важно. Ф.С.: Вярваше баща ми много на тези логоси. Той казваше: "Това ще бъде второто Евангелие". Но нищо не остана от тях. В.К.: Щото се махна, щото не е от Учителя. Ф.С.: Остана Словото на Учителя. В.К.: Това е много интересно, всички първи приятели са имали пиетет към спиритизма, щото такава е била епохата. И сега има спиритизъм, но за нас най-важното остава Словото на Учителя. Ф.С.: То е документирано. В.К.: Това е Слово на Учителя. Ф.С.: Няма лъжа, няма измама. В.К.: Това е Слово на Божествения Дух, Който е в Него. Но понеже те не знаят кой е Учителят и как се изявява Учителя и не знаят какво представлява това Слово, затова е така. В него е Божествения Дух, Христовият Дух и Господният Дух. Те не знаят какво представлява това Слово. И затова единствено онези приятели от вашето поколение, от поколението на баща ви, които имате живи опитности с Него, както в момента разказахте тези две неща, това означава, че това е едно реализирано Слово на Учителя чрез живота и опитностите на вашето поколение. Затова тези неща са важни. Иванка: Например, Учителят е казвал на брат Боян Боев, той боледуваше от туберкулоза на коляното и Той му е казвал, аз съм го чувала от други сестри, че казал: "Аз мога да те излекувам, но, казва, ти имаш карма и ще трябва да я изживееш в тоя живот. Защото ако не я изживееш ще дойдеш в друго прераждане". Това го свързвам повече с боледуването на Филип. Защото Той никога нищо не му каза на него. Аз мога да те излекувам или ти това ще правиш, за да бъде добре и т.н. и може би, защото трябва да го изживее тоя живот. В.К.: Това е карма, нали той разказа. Тая карма по рода на кого, на майка му. Ф.С.: На майка ми. В.К.: Как се казваше вашата майка? Ф.С.: Анна Сотирова. В.К.: Тя от къде е? Ф.С.: От Хасково. В.К.: А баща ви? Той от къде е? Иванка: Той е от Пловдив. Той си е пловдивчанин. Ф.С.: От село Каранфоля, Пловдивско. Там работеше неговият дядо, неговият баща, който беше градинар. Иванка: Той къде е раждан? Ф.С.: В село Каранфоля. Иванка: Така ли, не е ли в Пловдив. Ф.С.: Не. Ето това е родова карма - има начало, развитие, но трябва да има и край. Да се разплати по всички правила.

18. ВСЯКАКВИ СЛУЧКИ Иванка: Аз имам много такива наблюдения. Например, когато ще ми се случва нещо лошо, дохожда някакъв вятър така, разбирате ли, така дохожда нещо да ми вее на лицето като предупреждение. После напоследък когато внучката ми да забременее, тя не знаеше, че е бременна и аз отивам оттатък в спалнята на младите и гледам, че едно бебе пълзи по кревата им, техния. Виждам го да така, с дупенцето разбира ли, пълзи. Викам: "Иве, ти си бременна сигурно". Ама тя не е сигурна още. И после наистина се доказа, че е бременна. Такива някакви случки. Имам ги и се случват и досега. Имах една приятелка,която също така обичаше да идва с нас горе на Изгрева, ходеше на беседи при Драга Михайлова. Драга имаха там събрания, нали брат й ги водеше. Тя, Ева ходеше там и все си казвахме: "Ева когато умре някой от нас, а тя е 1900 г. раждана, беше учителка, викам, ще се обади някой от нас от Невидимия свят". Преди 40-те дни, значи на другия ден е 40 (тя си замина отдавна вече, може би има 6-7 години ако не и повече) и какво виждам, виждам я в един облак, вечерта преди 40-те дена през нощта, сънувам я в един облак така ме погледна, засмя се и изчезна. А пък друг много интересен опит такъв имам пак, имах сестра, ученичка в гимназията, четвърти клас беше тогава, първи гимназиален клас, която имаше апендикс и трябваше да я оперираме. И така днеска да я оперираме, утре, все нямаше легла, отлагаха се нещата и бе ноември месец и на 20.ХI. я приеха в болницата и тя направи перитонит. Това 1932 г. става, разви бронхопневмония и почина, ученичка бе в гимназията. И пристига моя братовчедка от Калофер, аз съм раждана в Калофер, и пристига моя братовчедка, тя учителка беше знам, за 40-те дни и вечерта преди да стане другия ден, 40 ден, така двете много дълго приказвахме, и двете следвахме с нея и бяхме много близки, много така като деца отивахме лятно време в Калофер и сме си споделяли, много, много близки сме били. И така приказвахме много дълго, може би стана към 12, към 1-3 през нощта ли е било и в това време тя така ме хваща за ръката и казва: "Видях Пенка, че влезе във вратата и седна до нас". В същото време, същото нещо и аз го виждам. И двете изтръпнахме така. Разбираш, видяхме, но тя понеже извика, разбирате ли, тя изглежда изплаши духа и изчезна. Вече и аз я видях, аз видях същото. Отвори се вратата, влезе, седна до нас, имаше един сандък, така до леглото и седна на сандъка. Това става в Пловдив и тя същото вижда и след това тя толкова много се уплаши, че на другия ден си замина и вече не дойде у нас. Не стъпна в нас изобщо. Толкова се изплаши от туй нещо. Това е колективно виждане, нещо такова. В.К.: Не случайно Невидимия свят не винаги се изявява. Човек трябва да бъде подготвен. Иванка: И трябват много психически сили за туй нещо, за да се издържи.

17. ЦИГУЛАРЯТ ПОБЕЖДАВА Вергилий Кръстев: Продължаваме нататък. Филип Стоицев: Денят беше Петровден. Забелязаха, че Учителят идва от първото езеро нагоре, качва се нагоре и нашите приятели се стекоха всички да Го посрещат на скалата. Аз разбрах, че отиват там и някой ми извика: "Филипе, вземи цигулката и тичай да посрещнем Учителя!" Аз бях единствения цигулар тогава, нямаше друг в момента. Аз отварям палатката, гледам така, но не мога да се реша дали да изляза с цигулката да свиря. Учителят пристигна на скалата, пеят, посрещат Го и бавно започват да се приближават към центъра на Бивака. Нашата палатка беше съвсем близо до кухнята, аз наблюдавам всичко, но стоя безучастен. В този момент в душата ми се разиграва страшна драма, дали да изляза или да не излеза. Голямо душевно вълнение изпитвах и изведнъж Доброто победи в мене, грабнах цигулката, затичах се, застанах пред Учителя и започнах да свиря "На Учителя покорен" и от този момент аз вече разбрах, нищо не остана от болестта. Дали беше един електрически шок, магнетически шок - не знам. Това лято аз така съм свирил пред Учителя и пред Братството, както никога с такова желание и с такъв замах. В.К.: И знаете ли кое е най-важното? В тази епоха и това време ние имаме снимки на Рила с Учителя, когато той, Филип свири с Галилей, двамата с Филип и Кирил Икономов, него го има на снимки. И сега ние ги имаме тези снимки за доказателство, че си бил там и именно този случай, който вие го разказахте напълно пасва и са доказателство на тия снимки. Тия неща така влизат едно в друго. Това е една документация. И това ще кажете, че 1939 г. е последният събор и най-хубавия събор горе на езерата при Учителя. Филип Стоицев: Да, има думи казани, от Учителя казани за мен. Слънцето се посрещаше не на Молитвения връх тогава, а на един връх над скалата горе, един по-нисък връх и в една беседа имаше това, но не мога да я намеря коя. Учителят е казал, че "тук, казва, един брат свири на цигулка. Ако беше станал музикант, можеше да стане голям цигулар". Това са думи на Учителя. Не мога да я намеря. Ако е записана изобщо тази мисъл. В една от беседите 1939 г. В.К.: Не, 39 са записани и са дадени всички беседи. Иванка: 1939 г. след Петровден. В.К.: Трябва да ги потърся аз, точно това изказване. Щото е около Петровден. Ще видим къде е тази мисъл. Ф.С.: Това беше един електрически шок за мен. Моментално аз оздравях от тая депресия. В.К.: Разказваше ми един приятел, казваше се Чернев, на времето. Казва: "Аз бях в такова състояние, отивам на Изгрева и точно каза в този момент бяха сложили един телескоп на Изгрева и Учителят показваше и те наблюдаваха луната. Аз бях в едно такова състояние, имах много големи проблеми и нищо не ме интересуваше. И по едно време Учителят се доближава до мене и така лекичко ме пипна до лакътя и каза: "Брат, ела!" И в момента като пипна отведнъж някакъв ток мина през мене и цялата мътна, тъмна завеса се отмести и отведнъж се видях едно с цялата Вселена и със Слънцето и с Луната, видях всичко. Ама това трае само миг, една минута. И в този момент аз бях едно с цялата Вселена и ако бяха ми казали: хвърли се в огъня, отиди на кладата, аз ще отида. И чак тогава аз разбрах как първите християни са ходили на кладата. Но това трая само миг - 10, 20, 30 секунди, а може и повече. Аз се слях с времето и пространството. Аз погледнах Учителя. Учителят се усмихна, нищо не ми каза и никой нищо не разбра. Аз си отидох и това промени изцяло живота ми". И това сега той, което разказва, го има в разказите и на някои други. И това е именно момента когато човек влиза в досег с Божественото съзнание. Това са опитности на вътрешната Школа на ученика - необикновени, но реални. Ф.С.: Не знаете ли кой е? Знам го. В.К.: Той ми разказваше тази опитност на времето и аз съм я забравил и сега вие като ми казахте си спомних и затова ви я разказвам, за да я запишем. Това е в досег с космическото съзнание, в едно друго поле. Човешкото съзнание се издига на една по-висока висота, така че човек има възможност да прави сношение с други висши полета.

16. БОЛЕСТТА НА ОТЧУЖДЕНИЕТО Вергилий Кръстев: Искам да ми разкажете втория случай с Филип. Иванка: Дали е удобно това с неговите депресии изобщо. В.К.: Вие ще ни го разкажете, защото той го е описал този случай. Но тези етапи от горе до долу може да ги разкажете спокойно, защото тук се вижда намесата на Учителя. Иванка: Да, то беше интересно той да го каже това, защото той имаше тая опитност. В момента Филип Стоицев имаше една депресия, която е наследствена и той я получи вследствие на един много тежък грип. Тогава 1939 г. имаше страшен грип и на мнозина големи поражения даде. Ние имахме една съседка, младо момиче, което ослепя от тоя грип, получи менингит, а Филип в това време беше много тежко болен от грип, обаче той не смееше да остави пациентите и трябваше са температура да ходи в кабинета да работи и това може би усложни неговото заболяване, че той не лежа, не пази легло в стаята и атакува нервите му, неговата психика по-скоро. И той изкара така една тежка депресия от 6-7 месеца, като през това време той не се лекува с нищо. Бяхме го докарали тук горе на Изгрева. Но това беше характерно за мен аз смятах, че ако изобщо Учителя можеше да му помогне, Той е помагал на много хора, щеше и на него да помогне и да каже нали на свекър ми: "Направете това и това". Обаче Учителят докато беше жив никога не се намеси. Той боледува много. Той сега от 5-6 месеца е добре. Миналата година през април той беше болен. Също аз си зная какво съм изтърпяла. Значи той е така болен, той стоя на Изгрева самичък тука, защото Иван Антонов, който каза, че аз не съм за него, то тати остави Филип на него да го гледа, а на мен казаха да не ходя да му преча. И шест месеца не ми позволиха да дойда тука да го видя, защото Иван Антонов имаше някакви облаги там. Предполагам, че тати му плащаше изглежда, обаче аз вземах детето, вземах си и дрехите от Пловдив и реших да дойда тук да го прибера в една стая, за да го гледам. И може би много хубаво направих, защото той, Иван Антонов, го беше така тормозил, че го караше да работи, не му даваше да спи. Аз като дойдох тука сварих го, че по цял ден спеше. А за него това спане е било винаги така много важно като едно лекарство, като балсам, защото след всяко боледуване той много спи, което може би много успокоява психиката му. И аз го прибрах тука и много тежко изкарвах, защото освен него имам и малко дете и той нищо не помагаше, пречеше ми даже. Аз опаковам денковете, той ги разопакова. "Къде ще тръгнем, ти си луда, къде ще ходим?" И даже в автобуса като се качихме за Рила 1939 г. той не искаше, обаче се стесняваше от другите хора нали, с мен приказваше. Казваше: "Знаеш ли какво, като се качим горе, това не ме ли злепоставя пред другите, че съм болен". Успокоих го добре. И пристигнахме ние до Вада, той не иска да се качи с нас, Кирчо-лъвчето взема детето на гърба си, аз вземах раници, колкото можех да нося, качихме се ние до палатката и след това Кирчо слезе долу, щото той остана да варди общия багаж. Той пак не искал, обаче Кирчо с голямо насилие го накарал. Пристигнаха те вечерта късно вече и така продължи до деня когато Учителя щеше да идва. Това беше Петровден. От всички палатки излязоха да посрещнат Учителя на първото езеро и почнаха да викат: "филипе, вземи цигулката и ела да свириш!" А той, когато обикновено е болен, нито иска да свири, нито иска да приказва. Въобще в страшна депресия изпада, смята, че нищо не представлява, че нищо не помни. Той наистина от самото психично състояние става нещо като мъгла в мозъка му, че той казва: "Нито мога да работя, не помня как съм работил, не помня как свиря". "Сега нали се оплакваш, че нямаш време за свирене, ето сега имаш - седиш. Свири!" "Не, казва, не мога" и почна да се суети в палатката. "Аз не мога да свиря. Ама как, да изляза ли, да не изляза ли?" И по едно време всички казват, че Учителят приближава, да идва и той грабва цигулката и изтича и почна да свири и от тогава се оправи. Това беше като някакъв шок, не електрически както е получавал той друг път в психичното отделение ами шок, който го получи в присъствието на Учителя, в добър смисъл. След това се оправи, няколко години беше добре и след това отново се явяваха пристъпите. Голям тормоз и голяма мъка изтърпях за него. Та чак досега. Ще се търпи няма как. Да изживеем века си.

15. БАРАКИ ЗА ГОСТИ Вергилий Кръстев: А какво представляваха тези пловдивски бараки? Иванка Стоицева: Пловдивските не бяха бараки, а бяха много хубави стаи, построени така една до друга четири стаи, които ги бяха направили свекър ми с брат Стайков имаше две стаи, брат Куюмджиев имаше една стая, брат Михаил Стоицев имаше една стая и до него беше прилепена една стая с надстройка отгоре, беше на стария брат Епитропов. Обаче в последствие се получи така, че брат Стайков се отказа, продаде ги, мисля че моя свекър Михаил Стоицев ги купи и Куюмджиев също продаде неговата стая. Сега доколкото си спомням, като че ли всичките стаи ги взе тати. В последствие той всичките крепостни актове ги даде на брат Антов и от там след 9.IХ.1944 г. отчуждиха всичко. В.К.. : Вие ги използвахте тези помещения, когато идваха на гости? Иванка: Тези помещения тати ги беше оставил да ги ползват за съборите, гости от провинцията или пък пловдивски гости като дойдат. Те бяха заредени с легла, с дулапчета, шкафчета, нали необходими вещи за домакинството каквото трябваше и така ги използваха гостите от провинцията. Те бяха предоставени просто за гости или пък когато имаше събори. Съборите ставаха обикновено на 19 август и за 22.III. някои идваха, 22.IХ. такива събори когато идваха или пък гости като идваха използваха стаите. Така беше до 9.IХ.1944 г. Мога да кажа за моето отношение към Учителя. Много се вълнувам когато разказвам за това. Аз съм смятала, че Той е един толкова свят човек, че аз не бих могла даже да Го погледна в очите. Смятам се толкова грешна, че въобще не смеех да Го погледна и не смеех да Го безпокоя за нищо и да отида да Го моля за каквото и да било. Такова е моето мнение за Него, макар че аз самата не съм изпълнителка така стриктно на Неговото Учение както много братя и сестри правят. Може би в последствие или в по-късна възраст може би и аз ще имам просветлението. В.К.: Вижте сега, вие познавате Духа. Той се отразява у вас като една чистота, една светлина. Вие така Го приемате. Иванка: С нищо, никога не съм Го безпокоила, нито съм ходила при Него. Дали не мога да си спомня само, дали с Филип един път ходихме като се оженихме, за да ме види и Той, защото не беше ме виждал. В.К.: Той пита ли Учителя когато се оженихте? Иванка: Той не знам дали е питал Учителя, обаче Иван Антонов беше направил един хороскоп и каза, че аз не съм подходяща за него. Обаче имаше там разни такива ясновидци, спиритисти. Имаше една сестра в Пловдив, която логоси им четеше, тя беше медиум, която каза, даже го имаме този логос, че ние имаме връзка с него още от много отдавна. Били сме мъж и жена някъде в Италия и сме имали някакво дете, което е било сляпо и сега отново са ни събрали. Имаме значи много да изплащаме. Въобще имаме карма някаква с него да разплитаме и да се разплащаме.

13. ПО ДУХ МУЗИКАНТ Дойде време да се върнем в София. Руските войски навлязоха в България. Ние бяхме освободени както се казва за втори път от Русия. Веднага след завръщането ми в София след евакуацията ме взеха за осем месеца на фронта като зъболекар на 21 .пехотен полк. Бях откупен трудовак, т.е. не бях служил даже и в трудовата повинност. Не бях хващал пушка в ръцете си. Един ден на фронта ординарецът ми ми даде един път една пушка и гръмнах с нея един път във въздуха, та чак се стреснах от гърма. Върнах се жив и здрав в София. Намерих България и специално София в хаос. Партията на комунистите беше хванала здраво властта. Бях загубил връзка с Консерваторията. Успях да извадя един документ за това, че имам напълно завършени две години в Консерваторията. Останах по професия зъболекар, по душа музикант. Започнах да хармонизирам и аранжирам песните на Учителя. Влюбих се в Неговата музика. Открих я за себе си. Имам 85 аранжирани за солисти и камерен оркестър пиеси, песни на Учителя. Имам много собствени композиции. Някои от тях са пяти на публични концерти в София. Изоставих личното си творчество, за да мога да работя за музиката на Учителя. Направих зъболекарски струнен квартет. Свирих в оркестъра на "Орпса", по-късно в Ансамбъла на транспорта. С квартета изнасяхме благотворителни концерти по някои домове. Имам следния случай в дома на сестра Зорница Русева, тя посещаваше и събранията на евангелистите на ул. "Солун". Изнесохме концерт веднага след първата бомбардировка над София. Самолетите по обед минаха в пълен боен ред и пуснаха бомбите си някъде към Захарната фабрика и "Надежда". Чухме в центъра само грохота им. Иванка, съпругата ми беше болна, лежеше. Оставих я сама вкъщи, за което дълго време ми се сърди, да отида в семейство Русеви за изнасяне на благотворителния концерт. Един добър челист, челиста Маринков беше в нашия квартет. Брат Галилей свиреше втора цигулка. Не помня името на виолиста. Та останах любител в музиката със само две години в Консерваторията, но бях любим ученик на Панчо Владигеров. Вземах частни уроци от проф. Александър Райчев по хармония. Тогава той беше студент в последния курс на Консерваторията. Вземах уроци от отец Иван Говедаров. А той беше разпопен католишки свещеник, когото пловдивските католици бяха пратили преди това една година на специализация във Виена, за да следва специално духовна музика. Той владееше много добре хармонията и проверяваше хармонизациите ми на песни на Учителя. Обикновено работех с малко грешки. Някъде той ми предлагаше по-голямо разнообразие на акордите, които аз приемах или не. По-късно заработих самостоятелно. Много дълга на него. Учителят е канил при себе си Добри Христов, най-добрия български хоров композитор, за да хармонизира песни на Учителя. А когато нашия добър музикант Кирил Икономов, по времето на министър Борис Йоцов, министър на просветата, беше назначен за главен инспектор по музика в Министерството на просветата, беше пратен на едногодишна специализация в Париж по музика. Учителят е писал следното писмо на брат Кирил: "Очаквам, брат, след като завършите специализацията си в Париж, да се върнете в София и да започнете да аранжирате моите песни". Учителят е виждал и съзнавал ясно, че Неговите песни не могат да бъдат представени на концерт в изпълнение само на един глас или на една цигулка, а трябва да се хармонизират, аранжират или разработят. Учителят е казал: "Един ден от Моите песни ще станат симфонии". До симфониите още никой от нас не е стигнал. Ние правим аранжировки за хор, за камерен оркестър, употребяваме само класическа хармония за Неговите песни, защото смятаме, че модерната хармония не отива за тях. Франция ги хармонизира с доста по-модерна хармония. Чух френско изпълнение за хор и оркестър. Хорът им пее отлично. Сестра Гергана Сербезова и Таню Танев гостуваха известно време на нашите приятели в Париж.

12. СТУДЕНТ Още на Рила се замислих върху това, защо съм станал зъболекар, а не цигулар.И понеже влязох във втората фаза на болестта си, реших да премествам кабинета си в София. Ще се подготвя за приемане в Консерваторията. Ще завърша и ще се отдам само на музиката. Речено-сторено. Не помогнаха основанията на съпругата ми, че в София ще трябва да започна да практикувам зъболекарството отначало, да изоставя 40-годишната клиентела на татко си на произвола. А пловдивчани ще помислят, че съм смахнат. А войната току-що беше започнала. Хитлер беше навлязъл в Полша. Нямах достатъчно спестени пари. Татко ми ми помагаше материално, какво да прави. Пак остана сам в кабинета си да постои за малко. Не помня как съм извозил цял вагон с мебели в София. Как съм ги прекарал от гарата на ул. "Васил Коларов" 16, как съм ги разтоварил, как съм ги изкачвал по стълбите на втория етаж. Жилището беше празно и аз го ангажирах. Жена ми остана в Пловдив временно. Иван Антонов ме заведе при проф. д-р Христо Обрешков, най-добрия български цигулар и педагог в момента. Той за два месеца ме подготви заедно с 18-годишни младежи, току-що завършили гимназията. Никой не ми каза: "Вие сте зъболекар, защо ще следвате втора специалност? Това не се позволява. Вие сте вече на 31 година, за кога ще ставате музикант, цигулар?" Добре. Но дойдоха бомбардировките над София. Евакуирахме се в едно софийско село. Там преместих целия си кабинет. Консерваторията се евакуира някъде в северна България. Аз даже един път дойдох в София с една селска кола и на свещи свалихме с четирима селяни пианото. Смятах, че София вече ще бъде напълно разрушена от англо-американските бомбардировки. На село работих добре и свирех. Имаше един китарист, една акордеонистка, един-двама певци. Организирах концерти. Дадохме един концерт в един селски двор. Столичани пристигнаха пременени с най-хубавите си дрехи. Пренесохме всички столове от съседите и се настанихме в двора. Концерта беше обявен с благотворителна цел за пострадалите от бомбардировките. Който помни първия министър на транспорта земеделеца Ангел Държански, който беше също в Кътина, той дойде облечен с белите си дрехи, с бяла шапка. Събрахме доста пари. Занесох една част на една бедна женица на края на селото, останалите ги пратих по пощата на фонда за пострадалите от бомбардировките софиянци. В село Кътина се прочух като зъболекар-цигулар с организирането на тези концерти.

11. С ЦИГУЛКАТА НА РИЛА Понеже имам лекарска професия, да ви разправя, че маниакално-депресивна психоза винаги протича в две фази. Първата фаза се нарича "депресия", а втората "мания". Докато по време на "депресията" си инертен, мислиш за всевъзможни нелепи неща, при "манията" ти идват гигантски сили. Не само можеш да правиш всичко, което си могъл да правиш преди депресията, но и много повече. Ставаш неузнаваем. Така протичаха всички мои пристъпи на депресия. Тази година, в началото на 1991 г. два месеца бях в депресия. Стоях си вкъщи, само си мислех моите глупости, тормозех съпруга си. После изведнъж, това става често пъти, минах във втората фаза, т.е. в маниакалната фаза. Сега съм под наблюдението на една много добра лекарка, вземам някои лекарства против депресията, бил съм подлаган даже и на електрошокове. Та 1939 г. пристигнахме на Рила, влезнах в палатката си, която беше до общата кухня, в която се вареше чая и готвеха общите обеди. Стоя си в палатката, не излизам, не свиря. Точно на Петровден, 12.юли. Учителят се зададе с първата група сестри и братя и започнаха да се изкачват за второто езеро. Те вече се бяха изкачили, групата ги посрещна с песни. Някой изтича покрай нашата палатка и извика: "Филипе, излизай с цигулката си да посрещнем Учителя!" Едва сега разбрах, че това е бил брат Кирчо. Добре, но Филип не иска да излезе. Сестри и братя посрещаха Учителя на скалата, групата се придвижи към средата на лагера, вече наближи кухнята. Аз наблюдавам всичко през пролуката на палатката. Учителят вече ще се отправи към своята палатка. Всеки от присъстващите братя и сестри ще продължат работата си. Душата на Филип Стоицев се раздира от вътрешна борба. Това беше борба между Доброто и Злото, която се води в света. В миг Доброто победи. Грабнах цигулката си, затичах се към групата на Учителя и засвирих: "На Учителя покорен!" Свиря и плача като дете. Аз оздравях мигновено. На следния ден Филип беше пак брат Филип, който веднага взима цигулката щом някоя сестра или брат го помолят да им изсвири някоя песен на Учителя. Ходех на Молитвения връх да свиря. Свирих така, както никога в живота си не съм свирил. Един път отидохме на разходка. Бях си взел цигулката, изкачих се на една скала до шестото езеро - Сърцето. Засвирих песента на Солвейг от Григ. Григ е велик композитор, наричат го северният Бетовен. Не зная как съм свирил, но една случайна туристка, която се спря да ме послуша, ми каза: "Вие сте царят на Григ".

10. ВАРЕНИТЕ КАРТОФИ Дойде време за лагера на Рила, на второто рилско езеро. Най-хубавото от 7-те рилски езера, мисля че е Бъбрека, петото езеро. До второто езеро се строяха палатките, направени от американ, с колци и американа беше намазан със смес от бензин и парафин. Служеха ни чудесно. Сега вече има готови палатки. Ние имахме палатка. Съпругата ми дойде от Пловдив с двегодишната ни дъщеричка Ани, да ме придружи до Рила. Десетина дни преди Петровден, на второто езеро пристигаше братска работна група, за да построи палатката на Учителя и много други палатки. Учителят идваше точно на връх Петровден. Така стана и този път. Вечерта, преди заминаването, малката ми Ани вдигнала висока температура. Иванка се видяла в чудо. Болно дете, болен мъж, а трябва на следната сутрин в три часа през нощта брат Йордан-шофьора, който имаше собствена автобусна кола, да закара багажа и работната група до Вада. От там конете на власите да поемат багажа и да го изкачат с коне на второто езеро. Било е вероятно към 8-9 часа лятно време. Иванка помислила какво да прави. Погледнала към стаята на Учителя, видяла, че се свети още. Решила да отиде за съвет при Него. Застанала долу на вратата и зачакала. Застанала долу до стълбите, имаше дървена стълба, която водеше до втория етаж над салона, където спеше Учителят. След малко Учителят отворил вратата си, видял че някой чака на стълбата и слязъл. Съпругата ми Му целунала ръка и Му казала: "Учителю, знаете състоянието на Филип. Сега Ани вдигна висока температура. Утре сутринта трябва да заминем за Рила. В много затруднено положение съм. Какво ще ме посъветвате?" Учителят помислил малко и й казал: "Рекох, дайте на малката топли варени картофи". Иванка целунала ръка на Учителя втори път и си тръгнала. Върви и си мисли, от къде сега картофи? Няма такива, целия багаж е опакован в денковете. Минава покрай тъй наречените пловдивски стаи. Две от тях бяха собственост на татко ми. А в първата живееше сестра Севда Николова, чиновничка в пощата. Тя чула някой да минава покрай стаята, дръпнала перденцето, видяла Иванка, отворила вратата и й казала: "Иванке, току-що се храних с варени картофи. Останаха ми малко, топли са много, да ви дам да похапнете?" Ето, картофите били изпратени по поръчка отгоре. Ани се наяла с топли, варени картофи, до сутринта се изпотила два пъти, температурата спаднала и към четири часа сутринта заминали с групата за Рила. Някой от вас може да каже, случайност. В света няма случайности, всичко е закономерно. Помня за един човек дошъл в София за един ден. Той е бил от Кюстендил. Върви по ул. "Граф Игнатиев", идва до площадчето, в началото на "Граф Игнатиев", върви си по тротоара, минава покрай Министерството на търговията, отгоре на покрива има и досега статуи. В момента когато минава, една статуя пада отгоре, удря го по главата и човека умира на място. Той се е движил с такава точност за мястото на смъртта си, че циментовата глава да падне точно върху него, а не да падне 10 см пред него. Мислете както искате, случайно ли е или не.

9. ЗАБОЛЯВАНЕТО МИ Както писах в 1931 г. си бях в България. Тогава заработих с татко си в Пловдив зъболекарство. Понеже работехме двама в един и същи кабинет, аз ходех по-късно на работа, към 11 часа и сутрин си свирех вкъщи. Започнах да вземам уроци по цигулка от известния пловдивски цигулар и педагог евреин Аврам Литман, който имаше първия струнен квартет в Пловдив. При него стигнах до Шаконата на Бах. Един път Елиезер Коен, наш приятел, евреин, умна глава и музикален човек, беше на гости на татко ми в Пловдив. Изсвирих му Шконата на Бах и той остана учуден от моята музикална дарба. В 1938 г. в Пловдив се появи тежък грип. А грипът е опасна болест. Тогава го наричаха испанска болест. Заболях от тежък грип. Грипът ме удари, както се казва, в нервите. До тогава бях напълно здрав човек. Не знаех, че имам психическа нервна обремененост от майка си. Дядо ми по майчина линия е бил голям пияница. Моята майка и леля ми са боледували на младини от тежки депресии. Двете ми сестри, по-голямата и по-малката, аз съм в средата, периодически боледуваха от депресии. От депресията не се умира, но се тегли. Най-много теглят близките на болния. Заболях от много тежък грип. Не исках да ходя на работа, станах инертен, не исках да свиря, да чета, стоях си само вкъщи, говоря, че не съм никакъв зъболекар, че не съм никакъв музикант, че ще загина и др. подобни глупости. Татко ми се видя в чудо. В Пловдив ще тръгне мълвата, че младият д-р Филип Стоицев, син на известния Михаил Стоицев се е побъркал. А депресията не е лудост, а само психическа преумора. В нея има наследствена компонента. Предава се чрез гена на фамилията. Двете ми сестри отдавна починаха. Татко ми реши да ме доведе на Изгрева, да ме постави под наблюдението на Учителя. Остави ме при Иван Антонов, който се ангажира да готви за двамата и да ме лекува по методите на Учителя. Ходехме заедно на Витоша пеш, от София до Бивака. Тогава нямаше автобуси. Изпотявахме се, преобличахме се, къпехме се, носех вода от братската чешма до салона. Не исках да играя на Паневритмия, не исках да свиря, макар че цигулката беше с мен. Иван Антонов беше много музикален човек. Обичаше особено Чайковски. Той обичаше руския народ. Когато съветските войски дойдоха в България, подарил на един офицер ръчния си часовник. Ако беше поживял по-дълго щеше да разбере какво представляват комунистите. Как ни взеха салона и целия Изгрев. Как поискаха да арестуват Учителя. Цялата кампания против Учителя беше движена от духовенството на Православната църква. Учителят привличаше към себе си истински верующите и интелигентни хора. По едно време една жена ходеше в центъра на София с надпис на главата: "Жертва на Дънов", разбира се беше платена от свещениците за това. Искаха да съдят Учителя. Нямаше в какво да Го обвинят. След 9 септември 1944 г., когато на 27 декември Учителя почина, аз бях на фронта като зъболекар. Разбрах това от едно писмо, че Той бил настанен в салона в ковчега и Славчо Печеников стоял на пост на вратата. По едно време дошли двама души цивилни агенти и показали заповед за арестуването на Петър Дънов. Славчо им казал: "Щом търсите Учителя, влезте в салона!" Те видели Учителя положен в ковчега и си отишли. При Иван Антонов преживях 4-5 месеца. Ходех на Паневритмията да гледам как се играе, Учителят на няколко пъти минавайки покрай мен ми казваше: "Рекох, свири "Махар Бену Аба". Аз не исках да свиря, не исках да хвана цигулката. По едно време, вероятно поради преумора от лечението на Иван Антонов и безсънието, започнах да буйствам. Нападнах го един път с нож, разбира се никога не бих го набол, но той се уплаши и беше як, та ме хвана, върза ме и едвам ме отвърза за обед. Иван не можа да ме излекува.

8. ДВА ВИДА ВЕГЕТАРИАНСТВО Аз в Германия за две години прекъснах вегетарианството. Видя ми се мъчно да съм вегетарианец в Германия. Малко зеленчуци, малко плодове, в Берлин трябваше да обядвам и да ходя половин час до центъра, да се храня с вегетарианска храна, пържени картофи или пържени яйца. Писах на татко си това, той ми каза, че ми дава пълна свобода по отношение на храната. Проядох месо. Понеже някои от вас, които биха казали, че месото не е вкусно за храна, направо биха си изкривили душата. Даже е много вкусно, особено с необходимите подправки. Понеже сме вегетарианци, защото не искаме да се убиват животните, някъде четох, че ако един човек трябва сам да убие едно животно, след това да му одере кожата, да го свари или за да се нахрани, то мнозина биха се отказали от яденето на месо. Когато 1931 г. стъпих на българска земя, още от Драгоман аз престанах да се храня с месо, та дори и до днес. Съпругата ми готви отделно в тенджерка за себе си, отделно за мен. Тя е почти вегетарианка. Един ден поканих Георги Сотиров-китариста и брат Нестор Илиев, да си поприказваме и да се почерпим. Пратих го да купи закуски от хлебарския магазин на ул. "Витоша". Обясних му, че има два вида закуски: едните бяха по-скьпи, т.е. с масло, а другите по-евтини с мас. Казах му да купи от по-скъпите, т.е. от тези с масло. След малко този брат се върна и ми каза: "Нищо не купих". "Защо" "Защото, казва, двата вида закуски са правени върху една и съща маса, т.е. закуските с масло и закуските с мас са били направени върху една и съща маса". Ядохме хляб и сирене с чай. Този брат се намира може би между вас. В моите очи той стана смешен. Сам Христос казва: "Не осквернявай това, което влиза в устата, а това което излиза от нея". Според мен не е доказано, че Христос е бил вегетарианец. По-добре да ядеш месо, но да бъдеш добър, благочестив, честен човек, отколкото да не ядеш месо, а да имаш други, недобри прояви, например да си женкар, да си пушач. Има и такива между нас. Ако греша, поправете ме, а това, че нямаме приятелски отношения помежду си, че си завиждаме, че се поскарваме в някои случаи, че не си приказваме и минаваме един до друг без да се поздравим, това какво е? Това братски отношения ли са? Брат Кирчо Стоянов - лъвчето, ми каза за последните думи на Учителя, преди Неговото заминаване. Учителят е казал дословно: "Ако имах дванадесет ученика като Христа, бих преобразил цялата земя. Съжалявам, че не оставих един ученик в България". А около Учителя бяха тогава: Боян Боев, чудесен брат, Борис Николов - председател на Братския съвет, Георги Радев, нашия най-голям астролог, Иван Антонов, дядо Благо (Стоян Русев), сестра Паша,която стилизираше беседите на Учителя, сестра Елена Андреева, сестра Савка Керемидчиева, не мога да изброя всички, забравил съм ги, а Учителят казва, че не е оставил ни един ученик в България. Според мен ние сме само Негови последователи. Още не сме ученици. През 1926 г. на събора в София брат Георги Стайков от Пловдив покани и доведе Стоян Ватралски, евангелски пастор и поет. Той чу една беседа на Учителя, имаше разговор с Него, присъства на Паневритмията, хареса я много и написа едно брошура за нас, озаглавена: "Кои и какви са Белите братя, дъновистите?" Мисля, че баща ми и Георги Стайков платиха за нейното отпечатване. На едно място в брошурата се пише така: "Тези хора се наричат помежду си братя и сестри. Дано никога не преживеят разочарованието, че се наричат така". Стоян Ватралски правилно ни е оценил. Като кажете на един човек брат, ти трябва да си готов да имаш отношение към него като свой рожден брат. Трябва да го обичаш, да му помагаш материално. Докажете ми, че в това отношение греша. Бих се радвал ако е така.

7. СЛЕДВАНЕ В ГЕРМАНИЯ И така аз заминах за Берлин да следвам зъболекарство. Мисля, че станах добър зъболекар. С такова име се ползвах в Же.Пе. Стоматологичната поликлиника. Направил съм 2300 протези. Извадил съм 1523 зъба, много коронки и мостове, присадих даже и 2-3 зъба, които имаха грануломи, а при многокоренните зъби например, горните кътници, не е възможно да се направи резекция на корена, за установяване на гранулома. Трябва под действието на упойката от инжекцията много внимателно да се извади зъба, за да не се счупи. Изчиства се на ръка гранулома, изрязва се част от корена, връхчето на корена, щрака се зъба в дупката и се завързва за съседните зъби. След един месец зъбът става годен за храна и натиск като всеки обикновен зъб. Но това тъй наречено присаждане на зъби след 7-8 години зъбът се разклаща. Така стана с присаждането и на сърцата. Не можа този метод да се наложи за общо ползване. В Германия цигулката беше с мене, свирех си, посещавах концерти на Берлинската филхармония, както и концертите на много известни цигулари, които идваха за концертиране в Берлин. Например, чул съм на живо великия Крайслер, присъствах на първия му концерт след триумфалното му гостуване в Америка. Чух Хуберман, Пшихода, Менухин. По едно време, а тогава бях вече в гр. Фале, където се преместих да продължа следването си, случайно се запознах с двама германци-музиканти. Всъщност те бяха бояджии-майстори-декоратори, а не обикновени бояджии. По-младият свиреше добре на пиано, брат му на ударни инструменти. Те научили за мене и ми предложиха да направим трио, за да свирим в едно съседно градче на Хале за салонна музика и за танци. Тогава се танцуваше валс, танго, фокстрот, а не сегашните дивашки танци - рок. И така направихме триото и два пъти седмично свирехме в един ресторант в Битерфелд. Да продължа историята за двамата германски музиканти. Те веднага разбраха в разговора ни, че съм чужденец. Попитаха ме какъв съм. Аз отговорих: "Их бин булгар". А те пък разбрали: "Их бин унгар", т.е., че съм унгарски цигулар. Аз не ги поправих и затова бях за тях унгарския цигулар Филип Стоицев. Въпросът беше, че свирих добре салонна музика и музика за танци. Ресторанта, в който свирехме в Бътерфелд се прочу благодарение на нас, прочу се със своя унгарски цигулар. Един ден щях да бъда за малко развенчан и да загазя. Дошъл и седнал да ме слуша един унгарски циганин. Стопанинът на ресторанта му се похвалил, че има добър унгарски цигулар. Моите колеги ми казаха: "Филип, един човек, твой сънародник седи в салона и ни слуша, поговори с него на унгарски". Ами сега, загазих. Не знаех как да се отърва от това. Казах им: "Той е унгарски циганин. Аз съм чистокръвен унгарец. Той говори унгарски диалект. Не можем да се разберем". Отървах се благополучно.

6. "МУЗИКАТА НЕ ТРЯБВА ДА СТАВА ПРОФЕСИЯ" Продължавам с автобиографията си. През 1926 г. в нашето семейство се постави въпросът за моето бъдещо следване в чужбина. Татко ми, като всеки добър баща ми предложи да следвам зъболекарство в Германия. Аз по негово време, макар че единствената ми по-сериозна дарба беше музиката не пожелах и не се наложих да следвам музика. На събора през август 1926 г. дойдохме татко ми, майка ми и аз в София и татко ми предложи да се срещна с Учителя и да Му задам въпроса за моето бъдещо следване. Учителят ме прие. Седнах срещу Него на стол, а Той седна на плетеното кресло срещу мен. Разправих Му за желанието на татко си и Го попитах все пак добре ли е да следвам зъболекарство? Учителят ме изслуша и след малко заспа на стола. Захърка страшно. Аз се уплаших и замрях на стола си. Чакам да видя какво ще стане. След малко Учителят дойде на себе си и ми каза само: "Рекох, добре". От това разбрах, че не е лошо да следвам зъболекарство. Много по-късно, спомняйки си тези Негови думи, аз си казах, Учителят вероятно се е излъчил, за да провери в невидимия свят моето бъдеще. Ако е трябвало да стана музикант, професионалист вероятно, Той би ми казал това. Мнозина от вас не знаят, че Учителят е казал: "Музиката не трябва да става професия!" Това е странно изказване. Ако човек не се посвети напълно на музика, например цигулката, със всичките си сили, с цялата си душа, цигулар няма да стане. Той трябва да свири по 5-6 часа на ден, за да получи техника. Хубавият тон на цигулката не се учи. Той е вродена дарба. Ако един цигулар свири шест часа дневно, кой ще го храни? Той трябва да дава концерти, за да се изхранва. Аз така си обясних това изказване на Учителя. Той мисли за онова далечно бъдеще, когато човек, освободен от тежкия физически труд, благодарение на машините, които ще сътвори, ще работи по 2-3 часа дневно за препитанието си, а останалото време ще посвети на музика, поезия, художество, балет, наука, пътуване по света. Ако ви попитам кое изкуство според вас стои най-високо, сигурно един от вас поне ще ми отговори: "Музиката!" Друг ще каже -поезията, трети - художеството. Моят приятел Иван Антонов, който обича много музика, поставяше балета като едно от най-висшите изкуства. Сега и аз съм склонен да открия в балета едно голяма изкуство. В него има музика, пластика, грация, красота. Великите балерини са много по-малко от великите музиканти, броят се на пръсти. Например: Изидора Дънкан, великата Ана Павлова и много други.

5. ГОДИНИ НА НЕДОИМЪК От музика съм припечелил досега само 80 лв. Написах на руското училище срещу Консерваторията една бодра маршова песничка по случай десет годишния юбилей на училището. Но сбърках. Много преди това на една евангелска сватба в д-р Лонг, на която присъстваше политикът Никола Петков, като кум на младоженците, те ангажираха зъболекарския квартет на Филип Стоицев и от балкона загърбя сватбения марш на Менделсон, направен от мен за струнен квартет. Виж тогава спечелихме повече, по две хиляди лева пари на човек. Ако ви кажа колко пари съм дал за купуване на нотни листове, за писане на ноти и затова като разбере съпругата ми, ще каже: "Зная, зная, ти похарчи за твоето следване в София по музика и да пишеш Братските песни пари за цял апартамент". Преди още бях в Пловдив на базата на 40-годишната клиентела на татко си, можеше да стана богат зъболекар. А аз първата година като се преместих в София заедно с кабинета си, нямах пациенти. Наложи се в скоро време да стана зъболекар на служителите по железниците, за да имам поне една заплата. По едно време помня, че беше необходимо да заложа една от двете си цигулки в заложната къща на "Граф Игнатиев", за да получа някой лев за храна. Учителят ми пращаше пациенти, но софийските сестри и братя, всеки от тях имаше вече дългогодишен зъболекар. Имах и пациенти от Братството, но малко. Пациенти набрах по-късно, като започнах да работя в ЖП-то и няколко пациенти, които харесаха работата ми пожелаваха адреса ми, да ми станат частни пациенти. Така клиентелата ми се разрасна, но другарите комунисти се погрижиха да се унищожи лекарското и зъболекарското съсловие. Те забраниха частната практика. Те смятаха, че сме богаташи, а не си казаха така: "Тия хора много години са обслужвали българския народ, макар че са били частници". Какво направиха китайците? Те излязоха много по-умни от нас. Те национализираха фабрики и заводи, но оставиха бившите собственици като директора на фабриките и им казаха: "Само ако видим, че искате да правите саботаж, ще си изпатите много". В България вместо да благодарят на малкото български фабриканти, специално на фабрикантите на цигари, те са създали фабриките си от нищо. Те даваха на работниците си тринайсета заплата. Те им взеха фабриките и решиха, че България трябва да стане индустриална държава и построиха много фабрики, между които и Кремиковци. Отровиха земята на пловдивското поле и България, която до тогава се славеше като земеделска страна. Изнасяше розово масло в цял свят, чушки, домати, дини, пъпеши. Българските цигари се търсеха във всички държави на света. Но тъй като в индустрията са необходими да се сменят често машините, когато остареят и да се заменят с нови, а ние нямахме достатъчно средства, за да поддържаме конкуренцията и сме бедна страна, не можехме разбира се да конкурираме европейската индустрия. А пък колективизацията на земята, насила вкарването на земеделски стопани в ТКЗС-тата, беше най-голямата и непростима грешка на комунистите. Съветските колхози и софхози се провалиха. Съветският съюз внася сега редовно пшеница от Америка. Великият Съветски съюз излезе победител в последната война, а сега търси да получи заем от победената Западна Германия. Аномалия.

4. ПЕСЕНТА "МУСАЛА" Сега имам само 4-5 беседи, тях препрочитам. Струва ми се, че в текста на песните на Учителя е скрита цялата философия на Неговото Велико Учение. Когато ми харесва някоя песен и реша да я хармонизирам, аз живея с нея най-малко петнадесет дни и тогава сядам и обикновено на един дъх я хармонизирам. Не съм никакъв пианист. Чукам бавно на пианото. И след като напиша дадена песен не бих могъл да я изсвиря цялостно. Виж на цигулката я свиря, когато дадох песента "Мусала" на хор "Планинарска песен", диригента му заслужилият артист Филип Аврамов я прие много добре. Веднага като я прегледа за една седмица вкъщи, при следващата ни среща ми каза: "Докторе, харесах песента, ще има успех". Изключено беше да му кажа тогава, че това е песен на Учителя Петър Дънов. Това беше много преди събитията на 10 ноември 1989 г. "Мусала" беше аранжирана от мен за смесен хор и оркестър. Това е първата песен на Учителя влезнала в съкровищницата на българската хорова песен. Диригента и хористите планинари разбраха от тук-оттам, че това е мелодия на Учителя Петър Дънов, но много харесаха песента и си мълчаха. Пееха я даже с вдъхновение. Аз присъствах на няколко репетиции. На една от репетициите Филип Аврамов каза на алтите: "Абе вие, алтите, не може ли да почувствате какво иска да каже автора на песента? През ясен ден на пролетта видели ли сте изгрева на Мусала? Та вие така вяло пеете този пасаж". Един път аз казах пред целия хор: "Моля ви, имайте предвид, че мелодията не е от мен. Тя е написана от един мой любим учител по музика. Аз само съм направил аранжировката". Веднага Филип Аврамов каза пред всичките: "Докторе, не се прави на скромен! Много е важно, че си дал хубава хармония и аранжировка на песента". "Мусала" излезе на грамофонна плоча заедно с песните на Филип Аврамов и други български композитори. Плочата беше издадена от "Балкантон". И не успях за нея да взема поне 50 лв. хонорар, които да притуря към моя фонд "Песни и концерти за музиката на Учителя".

3. ДЪЩЕРИ - МУЗИКАНТКИ Та в Пловдив направихме скромна сватба. Като зъболекар аз работих с татко си в един и същ кабинет и обща чакалня. Татко ми вземаше по-възрастните свои пациенти, като даваше на мен по-младите. Родиха ми се две дъщери. Първата дъщеря Ани, тя завърши Консерватория със специалност пиано, но се е занимавала служебно с музика. Едва след десет години се роди втората ми дъщеря Лиляна. Тя завърши Консерватория в София като ученичка на професор Владимир Аврамов. Той я представи за стипендия в Белгия, след като стана лауреатка на Пето общобългарско състезание за певци и инструменталисти. В Белгия се наложи да завърши още една Консерватория в съкратен срок. Беше изпратена като белгийска лауреатка, заедно с двама белгийци, един певец и един пианист за обменен концерт в Парижката Консерватория. Там свири Изаи и Моцарт. Лиляла концертира в Брюксел, имаше дуо, цигулка и пиано, направи и трио с един челист и един пианист. Белгийците не са музикални хора като българите. Те търсят материална изгода от музиката, да падне пара и затова Лиляна не може да си намери постоянни сътрудници за едно трио. Тя в момента е водач на вторите цигулки в оркестър на Брюкселското радио. Макар че е най-добрата цигуларка на този оркестър, тя е вече 18 години в Белгия, задоми се за много добър белгийски художник. Отначало я смятаха за невъзвръщенка, но сега има вече само българи живеещи в чужбина. Идва си лятно време редовно. Ние всички я посетихме по няколко пъти. Професорът й Владимир Аврамов в един разговор ми каза: "Лиляна беше много надеждна цигуларка. Не направи кариера с цигулката си, защото засвири в оркестър, за да се препитава. А който свири в оркестър, той губи солистичните си качества". Лиляна в момента ги е запазила в голяма степен. Освен това един млад белгийски педагог, евреин й се наложи да измени постановката си. При смяна постановката на цигулката може да се явят промени в ставите и сухожилията. Това е известен факт. Той всъщност попречи на Лиляна Стоицева да стане известна българска цигуларка. Тя, след вземането на златен медал на Петото общобългарско състезание направи няколко записа в радио София, които съм слушал. Но след като остана в Белгия ги спряха. Може да са били и унищожени. Нали комунистите взеха на Братството четиринадесет камиона беседи на Учителя и ги претопиха. На моя татко в Пловдив взеха цял камион беседи. А аз разчитах на тях.

2. ПЛОВДИВСКАТА ГРУПА ПО МЕДИУМИЗЪМ Аз път имам даден логос, спиритическо предсказание от една пловдивска ясновидка, която беше говорящ медиум, от рода на Ванга. Тя беше проста женица, която продаваше семки и бонбони на сергия, но притежаваше и ясновидска дарба. При нея се събираха пет пловдивски съпружески двойки, наши сестри и братя два пъти седмично и тя им говореше слова, които се записваха. Печатаха се на машина и се раздаваха на братята. Учителят знаеше, че съществува такава групичка, но не обръщаше явно внимание на тях. А татко мислеше, че словата на Еленка един ден ще бъдат второто Евангелие. По това време аз бях още ученик в гимназията. Но бях в течение на тези събрания у Еленка. Тя живееше у брат Георги Стайков, наш брат инженер. За мен беше интересно, че Учителят се явяваше на Еленка, да говори чрез нея на тези десет души. Един ден татко ми беше излязъл от стаята си, аз се вмъкнах в нея, за да прочета някои логоси на Еленка. Случайно попаднах на едно място, в един логос, където се казваше, че еди коя си година, еди кой си ден и час ще настъпи края на света. Та Бог-Отец на Еленка ли ще каже това предварително? От тогава взех да вярвам по-малко на нейните логоси. Моя татко и неговия приятел, адвоката Дечко Бояджиев по едно време взеха да се бият в гърдите и да казват: "Ний няма да оставим телата си на земята, в миг ще се изпарим!" И двамата ги погребахме по човешки в гробищата както е редно. Иванка, един път гостуваше за десет дни на почивка на Витоша. Тя е била заедно с Милка Каменова, наша сестра. От дума на дума заговорили за Учителя. Иванка й казала: "Ами Учителя ще си замине на другия свят като всички обикновени хора". Та Милка припаднала. Как може да се мисли така и говори. Някои наши приятели са твърдели, че ако се разкопае гроба на Учителя, няма да се намерят Неговите кости, именно че Той е възкръснал. Неотдавна четох във вестник "Дума" нещо много интересно. Двама английски теолози, мъжът на 82 години се опитват да обяснят възкресението на Христа по един интересен начин. Ето го: осъдените на разпятие разбойници са преживели на кръста около четири дни. Постепенно са умирали. Христос нали е бил разпнат между такива двама разбойници. Теолозите разсъждават така: Христос е бил свален от кръста по-рано, Той е бил положен в една циментова гробница и отгоре била поставена надгробна плоча. Те приемат, че Христос е бил поставен в гроба още не напълно мъртъв. Те не приемат твърдението на първите християни, първите отци Христови, с което искат да докажат, че Христос е син Божий и затова е възкръснал. Някои други изследователи твърдят, че учениците на Христа са извадили тялото на Христос и са го погребали другаде. Аз нямам никакво отношение към това, не мога да се изкажа по него. За мен това не е толкова важно събитие. За мене е важно преди всичко това, че Христос е дал пръв едно Велико Учение на хората на земята, че Той е един Миров Учител. Но християните се разцепиха на църкви: източно и западно православни, евангелисти, баптисти и разни други секти и учения, които вярват по своему. Едни се кръстят, кланят се на икони, палят свещи. При евангелистите няма подобно нещо. У нас също. Като попита някой човек: "Кой е вашият Учител Петър Дънов, какво проповядва?" Аз му отговарям с няколко думи: "Учителят Петър Дънов взема за основа на своето Учение Великото Учение на Христа. Той го приема напълно, но го разширява и осъвременява. Например, Той препоръчва на своите последователи не само въздържание, но и вегетарианство". Ако някой от вас ми каже, че Христос и първите християни са били вегетарианци с цитат от Евангелията, готов съм да го възнаградя с 1000 лв. Бих искал да прочета в някои от Евангелията следния текст: "А те, последователите на Христа и Неговите ученици се хранеха без да употребяват месо за храна, а само със зеленчуци и плодове". Някой ми каза, че йогите в Индия много преди Христа не са се хранили с месо. Това приемаме.

ФИЛИП СТОИЦЕВ 1. ГОДЕЖЪТ Същият е още музикант, цигулар и композитор-самодеец, учил две години в Българската държавна консерватория - София, основна професия - стоматология. Никога не съм мислил, че моята особа е нещо важно, та да бъде необходимо да оставя на близки и приятели автобиографията си. Д-р Вергилий Кръстев е причина за това. Той настоява устно и писмено да я напиша като прибавя данни и за моя татко Михаил Стоицев от Пловдив. Написах я само за един ден на стенография, но ще трябва да се дешифрира на български, евентуално да се напечати на машина, а това струва скъпо. И така започвам. Роден съм в Пловдив на 25. юли 1907 г. Зодия Лъв съм. Един ден жена ми ми казва: "филипе, сега разбирам защо много не се разбираме, именно защото аз съм Телец, а ти си Лъв". Като помислих малко дадох й следния отговор: "Нищо не разбирам от Астрология и ще питам Николай Дойнов-астролога, дали това е вярно". Но ще ти отговаря веднага: щом едно теле и един лъв живеят повече от 50 години заедно в един обор и лъвът още не е изял телето, това значи, че аз съм най-добрия лъв на света. Нещо подобно на вълка Лупи, който пък е най-добрият вълк на света. Така го представя телевизията. И двамата сме на края на земната си кариера. Иванка е на 80 години, аз съм на 84 години. Колкото поживяхме, ако поживеем още малко, ще бъде добре. Турците казват така: "Аллах бим, берекет версин!" Мога да ви кажа, че Иванка, моята съпруга не прилича на баба, макар че е на 80 години. А на мен дават най-много 70-годишна възраст. Бих искал да ви кажа, че аз се влюбих в Иванка от пръв поглед. През 1932 г. вече завършил зъболекарство в Германия, реших една вечер да отида на бал във Военния клуб в Пловдив. Не подозирах, че някой от невидимите ми помагачи ми е втьлпил тази мисъл. Чудна работа. Щом видях Иванка, тя танцуваше с някакъв кавалер, преди още да се запозная с нея, веднага реших, че тя ще бъде бъдещата ми съпруга. Тя имаше приятелка, която ме познаваше и приятелката й казала за мен: "Това е младия зъболекар д-р Филип Стоицев, добра партия за женене. Обърни му внимание!" Запознахме се с Иванка, танцувахме. Но тогава се танцуваше само валс, танго и т.н. А не сегашните дивашки танци. Един път бях в Сатиричния театър и в една пиеса Ванча Дойчева, една добра актриса играеше младо момиче, което каза на майка си: "Мамо, жени ми се, мамо!" Това тя изрече толкова мило, че с Иванка го запомнихме. Трябва да ви призная, че и мен вече ми се женеше на 27-годишна възраст. Предложих среща. Беше приета. Предложих женитба. Също беше приета, но Иванка беше загубила по-голямата си сестра наскоро и беше в траур и се наложи да ходим цяла година сгодени. За годежа от София пристигна тогавашния пръв мой приятел Иван Антонов - астролог. Беше дошъл да му правя протези. Той носи на годежа на ръце тортата, но за сватбата не пожела да дойде. По неговите хороскопи Иванка не била подходяща партия за мен.

18. „БЕЗ ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ НЕ МОЖЕ" БЕЛЕЖКИ НА РЕДАКТОРА 1. Първият опит за записване спомените на Тодор Маринчевски бе направен през 1986 г. на магнетофонна лента. Той ми предостави и един писмен текст. От записа и текста бе подреден от мен неговият материал като бе прехвърлен на машинописен текст на шест страници. Същият му бе предаден за да го прегледа, но тогава той го задържа при себе си. Аз изчаквах. 2. След като бяха минали дванадесет години и излезнаха седем тома от "Изгревът" бе дошло време и за неговият материал. При срещата ни той ме упрекна за някои неща описани в "Изгрева", които според него не били верни. Аз го помолих да ги опише така както той ги знае. Те бяха написани собственоръчно от него, а Марийка Марашлиева ги прехвърли на машинописен текст. 3. Накрая аз ги прочетох и реших да дам някои пояснения за някои събития и лица споменати от Тодор Маринчевски. Неговият разказ е верен и той е такъв какъвто го е видял като очевидец. Но е имало и други, които също са наблюдавали същите събития, но от техния зрителен ъгъл и от тяхното място чрез техните очи и съзнания. И те са описани в "Изгревът". И когато всичко се събере в едно ще се види, че няма противоречие. В момента различията са в това, че всеки очевидец го отразява от своето си място, от своето си време и чрез своите си очи и съзнание. 4. В главата № 10 за Любомир Лулчев накрая се цитират три различни изказвания на Лулчев по един и същи повод и причина, при което се вижда, че има явно противоречие. В изказванията няма противоречие, защото всеки го е предал така както го е чул, запомнил и видял и както е съхранено в неговото съзнание. А това се записва от мен чак след тридесет години от тези събития и изказвания от Учителя. Знаете ли какво означава едно съзнание да запамети едно и също събитие? И те са запаметени. Освен това този случай е стенографиран, но стенографите при дешифриране на беседата на Учителя си позволяват да променят текста, за да не бъдат предадени остротата в думите на Учителя. Дори не са включили името на Лулчев, че това се отнася за него. В бъдеще ако се намери оригиналната стенограма, тя ще бъде публикувана. Има и нещо друго, което не се знае. А това е, че Учителят нееднократно се е изказвал в частни разговори за своеволието на Лулчев, че не е изпълнил това, което му е било казано. Аз това съм го чувал най-малко от десет човека. Защото са казани в различно време и по различен начин. И тук в изнесените три цитата в различните томове на "Изгревът" няма никакво противоречие. 5. В глава № 11 за Борис Николов изнесените факти от Тодор Маринчевски са разгледани от неговия зрителен ъгъл и те са верни за него. Но мога да кажа, че упреците му към Борис Николов също са верни. А мога да кажа и най-главното, че мозайкаджията Борис провали цялото Братство, че дори и всички свои съвременници без изключение. Днес аз ги спасявам от историческа забрава чрез "Изгревът". Майстор Борис е едно, а Борис Николов съвсем друго. И това бе цялата трагедия на всички, че не можаха да различат тези две лица обитаващи и редуващи се като квартиранти в едно и също тяло. Но аз ги различавах и съответно постъпвах към всеки един от тях строго индивидуално. Бях жив свидетел, защото работих и с Борис Николов и с Мария Тодорова цели десет години. Свърших им работата и ги оставих за поколенията като исторически личности. По време на моята работа с тях те бяха психически адекватни, напълно нормални, запазили умът си и бяха в оная творческа възраст, в която се разказват спомени. Аз дойдох, записах ги и ги публикувах. 6. В глава № 11 се цитира едно изказване от "Изгрева", том I, стр. 453 и се твърди от Маринчевски, че не било вярно. Аз заявявам, че това лично съм го слушал от Невена Неделчева. А защо? Защото аз знаех, че Лулчев има два дневника. Единият е бил взет от милицията, защото той сам ги изпраща да си ги вземат от неговата маса от бараката на Изгрева като смята, че този дневник ще го оправдае. А фактически го съдиха за този дневник и го осъдиха на смърт. Вторият дневник е бил по-различен и е имал други разговори с Учителя и е бил скрит в неговата барака между външната и вътрешна стена на една от стените на бараката. Когато Борис Николов е бил извикан да подмени изгнили-те дъски на стената на бараката и при подмяната им той открива втория дневник на Лулчев и го предава на Невена Неделчева да го съхрани. (Виж "Изгревът", том I, стр. 453.) Аз знаех за този втори дневник лично от Борис Николов и отидох да го търся при Невена Неделчева още през 1972 г. когато Изгревът започна да се руши от властите. Тя бе изненадана, че аз знаех за него и накрая се нахвърли върху мен: "Какво искаш ти? Да ме вкараш в затвора ли?" Беше изплашена до смърт. Аз направо избягах от нея, защото видях как цялата трепери, понеже аз разкривам тайната за втория дневник на Лулчев. Изминаха десет години и след това отново ходих при нея, но тя отказа да ми го предаде. Но не отрече, че съществува, а спомена, че е имало някъде такъв дневник, който е укрит. Невена Неделчева е била приятелка на Лулчев, негова сърдечна приятелка или казано по друг начин - любовница. Това са фактите. Понеже знаеха, че е приятелка на Лулчев, че е от неговия антураж, затова я причисляваха към групата на "Упанишадите". Тодор Маринчевски твърди, че тя не е от "Упанишадите". Възможно това да е така. Но е била негова сърдечна приятелка - това е неоспорим факт. С доказателства явни! 7. Най-малко десет човека от Изгрева са ми разказвали, че са чули лично от Учителя при различни случаи, че Лулчев е представител на Черната Ложа. И тези хора имат свои имена и те са описани в "Изгревът". 8. Историята със златото е описан в "Изгревът", том III, стр. 233. Аз твърдя, че това е вярно, защото аз съм изучавал тази история и то по документи, а не само по разказите на очевидците. А другите и това не знаят. Историята с парите, които е оставил Учителят е описана в "ИзгревъТ", том III, стр. 224-227. 9. Учителят наистина е наредил на Савка Керемидчиева да се предадат всички непечатани беседи на Борис Николов. Тя беше смъртен враг на Мария Тодорова, която бе съпруга на Борис Николов и в никакъв случай Савка не би му предава дори един лист празна хартия. Но тя изпълнява повелята на Учителя и те са били предадени на Борис Николов. А каква е тяхната съдба на оригиналите и неотпечатаните лекции и беседи, то можете да научите в "Изгревът" от том I-VIII, където е описано всичко с подробности. Моя милост бе избрана от Борис Николов и Мария Тодорова за техен приемник и целият този архив трябваше да ми бъде предаден. Но се намериха разрушителни сили, намериха се личности и чрез тях те се проявиха и накрая всичко окрадоха от мен. Това е описано в "Изгревът". Онова, което ми бе предадено лично от Борис Николов бе съхранено от мен и понастоящем по моя програма и план се отпечатва по оригинал. Но това се движи от мен, а не от някой друг. До този момент сме отпечатали шест годишнини "Утринни слова" и още толкова в момента се отпечатва от онова, което разполагаме за печат. 10. Смятам, че спомените на Маринчевски са верни и те са част от "Изгревът". Те трябва да се предадат така както той ги е написал. И това бе спазено. В бъдеще ще бъде спазена същата линия на поведение и ще се предадат така събитията както всеки ги е отразил в съзнанието си. И накрая когато се заключи целият кръг от спомени за Школата, ще се види, че няма противоречия, защото в Школата на Учителя присъства и Черната и Бялата Ложа. А Космическата Ложа е представена от Словото на Учителя. А Бог се реализира чрез Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно. 11. Окончателно е затвърдено в мен убеждението, че двата дневника на Любомир Лулчев трябва да бъдат публикувани и то в "Изгревът". И затова този, който ги съхранява, заедно с неговият материал и снимки нека да бъде така добър да ми ги предаде, за да се публикуват. По този начин ще се запазят. Това е историята на Школата на Учителя Дънов. В нея присъстват и двете Ложи. И накрая има един окултен закон изнесен от Учителя, а той е следният: "Без един не може". Аз казвам така: "Без Любомир Лулчев също не може!" Затова докато е време предайте ми дневниците на Лулчев, за да ги отпечатим дословно. Да не се загубят и затрият! Донесете ми неговите снимки, писмата му, вестниците, в които е участвал и издаденото негово творчество, за да ги съхраним. Щом ги пазите, значи държите за него. Виждал съм снимки как Любомир играе Паневритмия на Изгрева. Значи е бил на поляната на Изгрева и напълно естествено е да влезе в поредицата "Изгревът". Там му е мястото. На друго място няма къде да влезе. Едно разрешение на Учителя за този проблем в "Общ окултен клас", т. IV, 15 лекция, 15.I.1925 г., стр. 29.: "Като ученици в този окултен клас, вие трябва постоянно да работите; като се индивидуализирате трябва да знаете, че имате общи отношения към всички ученици от Невидимия свят. Онези, които работят заради вас, очакват и вие да работите заради тях. Вие сте корените, те са клоните. Между вашия и техния живот има съотношение. Не мислете, че вие можете да бъдете абсолютно самостоятелни". Ето го разрешението от Учителя. Предайте ми архива му. Докато е време. Докато сме живи и има свободен печат! 12. Тези бележки бяха написани понеже аз нося отговорността за поредицата "Изгревът". Аз не съм я създал, а тя е създадена и родена от спомените на онези, които са били последователи на Учителя Дънов. Днес физическият Изгрев вече го няма. Историята за него може да бъде съхранена чрез онова, което е останало като документи, снимки и филми. Духовният Изгрев днес е запазен чрез спомените на учениците на Школата, които са отпечатани в "Изгревът". Божественият Изгрев е сътворен от Словото на Учителя Беинса Дуно. Ето защо в момента моя милост е задвижила издаването на неотпечатаното Слово на Учителя Дънов и то само по неговия оригинал. За следващите поколения оставаме историческият Изгрев. Оставяме и духовният Изгрев от спомените на учениците. Неръкотворен остава Божественият Изгрев, който е в Словото на Всемировият Учител Беинса Дуно. Амин. Вергилий Кръстев

17. ЗА КАРМАТА НА БЪЛГАРИЯ Учителят отправи много строго, дори страшно предупреждение към българския народ на 21^Ш.1927 г., отпечатано в Сборната беседа "Ще се превърне в радост", произнесена в 7 ч. сутринта. На стр. 244 в "Пътят на ученика" Учите 17. ЗА КАРМАТА НА БЪЛГАРИЯ Учителят отправи много строго, дори страшно предупреждение към българския народ на 21 март 1927 г., отпечатано в Сборната беседа "Ще се превърне в радост", произнесена в 7 ч. сутринта. На стр. 244 в "Пътят на ученика" Учителят казва: "И сега българите мислят, че може да се повдигнат против Мен. Това, което Аз говоря са Божии думи. Това са Божии закони. Ако те се опитат да нарушат Божиите закони, Господ ще ги заличи от лицето на земята. Те казват: този човек е самозванец. Не, българите трябва да знаят, че каквото е отношението им към Мене, такова ще бъде и отношението на външния свят спрямо тях. Ако те изменят отношението си към Мене, и външният свят ще измени отношенията си спрямо тях. Външният свят ги счита за нечестни хора, за разбойници. Ще кажете как може това? Ще ви кажа: Всеки, който се обяви против Божите пратеници, обявява се срещу Бога, срещу Любовта. Любовта е вечен закон, тя няма минало, тя има вечно настояще и вечно бъдеще!" (това е цитатът!) Сега тълкуванието: Знаете от историята, че евреите, тълпата евреи, викаха против Христос: "Разпни го!" Имаше и тогава хора, които не виждаха нищо лошо в Христа. Сам Пилат с името на когото се е злоупотребявало е казал на тълпата, че не вижда никаква вина в Христа, но отстъпил против бунта на масите евреи, представители на еврейския народ, които приели кръвта на Христа да падне над главите им и над техните деца. И падна над главите им. Римският император Тит разруши Ерусалим, изора го и по целия път към Рим висяха трупове на евреи разпънати като шпалир. Да се върнем и у дома в България. Духовния елит на България, хората, които бяха начело на управлението, добре или не винаги добре, но запазиха границите на България, дори я увеличиха с Добруджа, без кръв и война. Не позволиха да бъдем окупирани, да водим война и да се разсипе България с много жертви и страдания. (Повтарям, че Югославия бе разбита и даде 1 700 000 жертви, а Румъния около 800000.) Същите тези управници бяха затворени, по-възрастните помнят това, съдеха ги в Съдебната палата (говоря за София), а отвън стотици хиляди викаха: "Смърт!" И ги убиха. Ами ако Учителят беше вътре като подсъдим и тълпата викаше: "Смърт!", т.е. "Разпни Го!" Учителят беше говорил и е записано, че няма да позволи да бъде разпънат втори път Божият пратеник. В последните минути преди заминаването си Учителят кротко е казал, че е свършил една малка работа за Бога, и си заминал, за да спаси българския народ от голямата карма, която щеше да си навлече заради Него, понеже комунистите искаха да го арестуват и да го съдят. Били сме на границата! Комунистите разбраха, че Учителят чрез Лулчев е движил българската политика и когато дойдоха на Изгрева, видяха изложено тялото на Учителя и си отидоха. Бяха закъснели! Учителят ги изпревари и не им позволи да Го разпънат втори път! ДЕКЛАРАЦИЯ Настоящият ръкописен материал подготвен от мен, Тодор Маринчевски по молба на д-р Вергилий Кръстев, разрешавам да бъде публикуван в книгата "Изгревът", том VIII. 3 март 1998 г. Подпис: Тодор Маринчевски. лят казва: "И сега българите мислят, че може да се повдигнат против Мен. Това, което Аз говоря са Божии думи. Това са Божии закони. Ако те се опитат да нарушат Божиите закони, Господ ще ги заличи от лицето на земята. Те казват: този човек е самозванец. Не, българите трябва да знаят, че каквото е отношението им към Мене, такова ще бъде и отношението на външния свят спрямо тях. Ако те изменят отношението си към Мене, и външният свят ще измени отношенията си спрямо тях. Външният свят ги счита за нечестни хора, за разбойници. Ще кажете как може това? Ще ви кажа: Всеки, който се обяви против Божите пратеници, обявява се срещу Бога, срещу Любовта. Любовта е вечен закон, тя няма минало, тя има вечно настояще и вечно бъдеще!" (това е цитатът!) Сега тълкуванието: Знаете от историята, че евреите, тълпата евреи, викаха против Христос: "Разпни го!" Имаше и тогава хора, които не виждаха нищо лошо в Христа. Сам Пилат с името на когото се е злоупотребявало е казал на тълпата, че не вижда никаква вина в Христа, но отстъпил против бунта на масите евреи, представители на еврейския народ, които приели кръвта на Христа да падне над главите им и над техните деца. И падна над главите им. Римският император Тит разруши Ерусалим, изора го и по целия път към Рим висяха трупове на евреи разпънати като шпалир. Да се върнем и у дома в България. Духовния елит на България, хората, които бяха начело на управлението, добре или не винаги добре, но запазиха границите на България, дори я увеличиха с Добруджа, без кръв и война. Не позволиха да бъдем окупирани, да водим война и да се разсипе България с много жертви и страдания. (Повтарям, че Югославия бе разбита и даде 1 700 000 жертви, а Румъния около 800 000.) Същите тези управници бяха затворени, по-възрастните помнят това, съдеха ги в Съдебната палата (говоря за София), а отвън стотици хиляди викаха: "Смърт!" И ги убиха. Ами ако Учителят беше вътре като подсъдим и тълпата викаше: "Смърт!", т.е. "Разпни Го!" Учителят беше говорил и е записано, че няма да позволи да бъде разпънат втори път Божият пратеник. В последните минути преди заминаването си Учителят кротко е казал, че е свършил една малка работа за Бога, и си заминал, за да спаси българския народ от голямата карма, която щеше да си навлече заради Него, понеже комунистите искаха да го арестуват и да го съдят. Били сме на границата! Комунистите разбраха, че Учителят чрез Лулчев е движил българската политика и когато дойдоха на Изгрева, видяха изложено тялото на Учителя и си отидоха. Бяха закъснели! Учителят ги изпревари и не им позволи да Го разпънат втори път! ДЕКЛАРАЦИЯ Настоящият ръкописен материал подготвен от мен, Тодор Маринчевски по молба на д-р Вергилий Кръстев, разрешавам да бъде публикуван в книгата "Изгревът", том VIII. 3.Ш.1998 г. Подпис: Тодор Маринчевски