valiamaria

16. ТРИТЕ СТЕПЕНИ Утринно слово от Учителя, държано на 21.IV. 1935 г., София - Изгрев. - В: Ценната дума. София, 1941, Стр. 227 ÷ 229. Като четете единадесета глава от „Еклисиаст”, виждате, че за някои неща Соломон [е] имал правилни разбирания, което показва, че той е минал през големи изпитания. Добре е да прочетете живота на Соломона, раждането му, както и условията, при които се е развивал, и да вземете поука от него. Соломон е роден от жена, която, преди да бъде жена на баща му, е била жена на един от неговите поданици. Като изучавате произхода на Соломона, добре е да спрете вниманието си и върху своя произход. Оттам ще дойдете до произхода на своите мисли и чувства. Само така ще разберете, че всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка имат своя майка. Каквато е майката, такива ще бъдат и децата. Никой не може да се освободи от последствията на своя минал живот. Мнозина се спират върху живота на Давида и се чудят как той, като цар, и като помазан от Бога, е могъл да постъпи така. Не е въпросът там. И Соломон постъпи като баща си. Това не е за упрек. Важно е днес всеки да се запита искрено и да си отговори, не живее ли и той като Давида и Соломона. - В какъв смисъл? - Не е важно това. Дали в тесен или в широк смисъл, в буквален или преносен, днес почти всички хора живеят още по стар начин. Новият живот е далеч още от хората, но той ще се наложи. Докато дойде това време, всички ще носят последствията на своите мисли и чувства, на своя стар живот, - Какво да правим, за да бъдем готови за новия живот? Да приемем Христа ли? - Вие отдавна сте Го приели, но трябва да приложите учението Му. Като разглеждаме положението, в което се намират съвременните християни, виждаме трите фази, през които минава християнинът. Първата фаза е вяра в Бога, втората - любов към Бога, а третата - изпълнение волята на Бога и служене на Бога. Да служиш на Бога, това значи да гледаш на целия живот така, както Той гледа; да вършиш само това, което е угодно на Него. Каже ли някой, че обича Бога, той трябва да обича всичко, което Бог е създал. Да вярваш в Бога, това значи да вярваш във всички, в които Той живее. Бог живее в тебе, в майка ти и баща ти, в брат ти и сестра ти, в приятелите ти, а ти не вярваш в никого, даже и в себе си. Тъй щото вярата в Бога включва вярата във всички хора, които произлизат от Него. Любовта към Бога включва любовта към себе си и към ближните. Служенето на Бога подразбира служене на всички, които са готови да изпълняват Божиите закони. Следователно истински християнин е онзи, който вярва в Бога, има любов към Него и изпълнява волята Му.

15. ЕСТЕСТВЕНИ ПРОЯВИ НА ЛЮБОВТА: Утринно слово от Учителя, държано на 14.ІV.1935 г., София - Изгрев. - В: Ценната дума. София, 1941, стр. 210 ÷ 211. Като прочетете десета глава от „Еклисиаст”, виждате, че и Соломон разполагал с много форми на мисълта си. За пример във втория стих на главата е казано: „Сърцето на мъдрия е в десницата му, а сърцето на безумния - в левицата му.” - Какво можете да очаквате от сърце, което човек носи в ръката си? Може ли това сърце да действува само? Сърце, което е излязло от мястото си, нищо не може само да направи. Който иска да стане господар на сърцето си, нищо не може да постигне. Оставете сърцето си само да изпълнява функциите си, не му ставайте господари. Никой не може да стане господар на сърцето си. Да бъдеш господар на чувствата си е едно нещо, а да бъдеш господар на сърцето си е друго нещо. Как ще станете господар на един извор? Как ще го местите от едно място на друго? Да отправите водата на извора в една или в друга посока, това е възможно; обаче никой не може и няма право да мести самия извор. Да изучавате законите, чрез които се проявява умът, това е на място, но да местите ума си, да му заповядвате, да му станете господари, това е невъзможно. Който се е опитал да стане господар на ума и на сърцето си, той е влязъл в противоречие със себе си. Някои казват, че умът е луд кон. Това не е вярно. Умът върви по определения си път. Обаче, ако човек не се съобразява със законите на своя ум и не ги изпълнява, той е луд кон, а не умът му. За да разберете ума и сърцето си, работете с много способности и чувства, а не само с една способност и с едно чувство. „Има зло, което видях под слънцето, погрешка, думам, която произхожда от владетеля: безумният се туря в големи достойнства, а богатите седят в долни места.” (5 и 6 ст.) - Днес всеки иска да бъде господар, т. е. владетел. Обаче човек може да бъде господар само на мислите и на чувствата си, а не и на ума и на сърцето си. Опита ли се да бъде господар на ума и на сърцето си, той ще направи големи погрешки. Ако това, което ви е дадено, не може да ви направи човек, нищо друго не може да ви помогне. – „Ама, трябва да пазя достойнството си.” - Кое достойнство? Което ти сам си създал? Често човек губи достойнството на душата си заради достойнството на своята личност.

14. ДВА МЕТОДА: Утринно слово от Учителя, държано на 7.ІV.1935 г., София - Изгрев. - В: Ценната дума. София, 1941, стр. 184 ÷ 185, 195, 198. „Радвай се на живота с жената, която си възлюбил, във всичките дни на суетния си живот, които ти се дадоха под слънцето, във всичките дни на твоята суета, защото това е делът ти в живота.” (9 ст.) - В този стих се вижда високото разбиране на Соломона. Той казва: Радвай се на живота си с жената, която си възлюбил, а не с тази, която не си възлюбил. „Всичко, що намери ръката ти да направи, направи със силата си, защото няма ни деяние, ни помишяение, ни знание, нито мъдрост в гроба, дето отиваш.” (10 ст.) - Соломон е дошъл до заключението, че ако човек греши и мисли, че като отиде на другия свят, греховете му ще се простят, той се самозаблуждава и върви в крив път. Гробът или смъртта не изправят живота. Човек трябва да изправи живота си, докато е още на земята. „Защото време и случай се случва на всичките.” (11 ст.) - Във времето на Соломона имаше едни случаи на нещата, а в наше време - други. Значи, за всяко време има различни случаи. В разнообразието на случаите именно се заключава красотата на живота. Едни неща стават при благоприятни условия, а други - при неблагоприятни. Соломон дохожда до заключението, че човек трябва да бъде доволен от онова, което е вложено в него, и да не търси неща вън от себе си. В противен случай човек се товари с непотребни, излишни работи, които обременяват живота му. Той се чуди защо животът му е толкова тежък, а не вижда, че сам е виновен за това. Като влезете в някой дом, виждате, че стаите са пълни със старини, със символи, които носят щастие, а въпреки това никой от членовете на семейството не е щастлив. На стените висят конски петала, старинни спомени от деди и прадеди, но всичко това обременява живота им, без да ги направи щастливи. Всички хора се запитват отде иде злото в света. - Злото иде от доброто. - Защо? - Като не знае как да приложи доброто, вместо да предизвика силите на доброто, човек предизвиква силите на злото и става нещастен. (...) Соломон казва: „Да се весели в живота си с жената, която е възлюбил.” - Коя е тази жена? - Сърцето. Значи жената е сърцето в човека, а мъжът - умът. Затова именно е казано: „Нито жена без мъж, нито мъж без жена." С други думи казано: нито сърце без ум, нито ум без сърце. Като говорим за жени и за мъже в грубата, т. е. физическата им страна, ние ги разглеждаме като животни, които не са дошли още до онази висока степен на развитие, да мислят право. Дойде ли до това положение, човек се съзнава като душа и започва да търси своята сродна душа. Той търси и Христа, като колективен дух, т. е. като сбор от разумни души, излезли от Бога. (...) Сега и на вас казвам: Предложете ума, сърцето и тялото си в служене на Великото. Станете проводници на Великата Божия Любов, за да се радвате вие, да се радват и окръжаващите. Проявеният Дух в Любовта, проявеният Дух в Мъдростта, проявеният Дух в Истината носи всичките блага на живота, на Единния, Вечния Бог, извор на всички блага, в Когото всичко се обединява.

13. ПРИДОБИВАНЕ И ЗАДЪРЖАНЕ: Утринно слово от Учителя, държано на 31.ІІІ.1935 г., София - Изгрев. - В: Ценната дума. София, 1941, стр. 174 ÷ 177 Соломон казва, че жестокостта изменя лицето. Много естествено. Когато престане да върши волята Божия, човек огрубява, става жесток. Човек трябва да върши нещо: ако не прави добро, ще прави зло; ако не прави зло, ще прави добро - друг изход няма. Доброто и злото са полюси, между които човек неизбежно се движи. Каже ли някой, че не обича хората, това значи, че ги мрази; ако не мрази, ще обича - няма друг избор. Който мрази, става по-енергичен, по-смел, по-нахален, вследствие на което мускулите му се втвърдяват, лицето му става грубо, сурово. Вижте какво става с борците. Борецът е як, силен, енергичен, с корави, твърди мускули, но скоро умира. - От какво? - От втвърдяване на мускулите. Борците умират преждевременно. За да не умреш преждевременно, обичай. Който люби, повидимому е мек, слаб, но животът му се продължава. Тялото му е пластично, мускулите - гъвкави, вследствие на което той работи, върши работите си без големи мъчнотии и противодействия. Това е философската страна на живота. Обаче, като е дошъл на земята, човек ще се движи между доброто и злото, между любовта и омразата. Доброто ще постави вътре, а злото - вън; любовта ще постави вътре, като условие за развиване на дарбите и способностите си, а омразата - отвън, като подтик, импулс за проява на това, което живее вътре в него. За да прокара една своя идея, човек трябва да бъде външно енергичен, да се скара с този - с онзи, да пробие земята, да направи дупка, в която да посее семето на своята идея. Щом посее идеята си, той заглажда пръстта отгоре и омеква. Значи човек трябва да бъде вътрешно мек, а отвън - енергичен, смел. Ако стане и отвън, и отвътре мек, той не може да работи на земята. Стане ли външно мек, а вътрешно твърд, енергичен, той е допуснал злото в себе си. Щом допусне злото в сърцето, човек тръгва по наклон. Ето защо казвам: Дръжте доброто вътре, злото - вън; любовта - вътре, омразата - вън. С други думи казано: Отвътре ще служите на любовта и на доброто, а отвън - на омразата и на злото. Знайте, че всичко външно е привидно. Страшно е обаче, когато човек и отвън, и отвътре служи на злото и на омразата. В едно от Посланията си Павел казва: „С плътта си служа на греховния свят, а с духа си - на закона на любовта. Кой ще ме избави от това положение?” Няма кой да го избави. Ще служи и на плътта си, и на духа си: на плътта си - чрез греховния закон, а на духа си - чрез закона на любовта. Щом имаш плът, ще ядеш, ще спиш, ще работиш с нея на физическия свят. Щом имаш дух, ще работиш с него в духовния и в Божествения свят - в света на любовта. – „Не искам да служа на плътта.” - Щом не искаш да служиш на плътта, ще умреш. За да не умреш, ще й служиш. Някой човек не обича дадено лице, нищо не иска да взима от него. Като огладнее, ще-не ще, ще вземе каквото му дава. Ако му даде един хляб, той взима нож и стърже кората на хляба, дето го пипал онзи, когото той не обича. Останалото яде, няма какво да прави. Ако не яде, ще умре. Доброволно или насила, човек служи на плътта си. Без нея няма условия за проявяване на човека, физическият свят е свят на материята, т. е. на въплътените форми.

12. ПРИДОБИВАНЕ И ЗАДЪРЖАНЕ: Утринно слово от Учителя, държано на 31.ІІІ.1935 г., София - Изгрев. - В: Ценната дума. София, 1941, стр. 165 ÷ 167 Соломон казва, че жестокият човек изменя лицето си. Наистина, лицето на жестокия е мрачно, сурово, грубо. Той държи вратата за рая затворена, не само за себе си, но и за окръжаващите. Той има желание да махне всичко, каквото среща на пътя си. Като влезе в един дом, той внася смут между членовете на семейството и като види, че страдат, приятно му е. Обаче той забравя, че един ден страданията ще дойдат и върху неговата глава. Много естествено. Страданията трябва да дойдат и върху него, да го смекчат. В това отношение страданията са метод, чрез който природата си служи за смекчаване на грубите чувства на човека. Като страда известно време, той постепенно отстъпва, започва да мисли, да влиза в положението на бедните и на страдащите. Без страдания жестокостта и грубостта на човека не могат да се смекчат. Искате ли да познаете какво чувства има човек, изучавайте промените, които стават в очите, устата и лицето му. Който не познава признаците на грубостта, всякога се лъже от външността на човека. Гледате някой човек усмихнат, весел и мислите, че е добър, мек по характер. Обаче достатъчно е да се вгледате в ъглите на очите и на устата му, за да разберете, че чувствата му са крайно груби. Лицето е главен изразител на всички промени, които стават с чувствата на човека. Казвате: Не може ли човек да се смекчи, да изправи характера си без страдания? При сегашните условия на живота не може без страдания. Те се явяват като спомагателни средства при възпитанието. Мъчно се възпитава човек. Виждате как един болен се огъва на една, на друга страна и обещава да изправи характера си, като оздравее. Обаче той оздравява и остава пак същият. Бедният пък обещава да направи големи жертви, само да забогатее. И той не изпълнява обещанието си. Забогатява, но остава далеч от това, което е мислел като беден. Човек мъчно изменя характера си. И като умре и отиде на другия свят, пак носи същия характер. Преди да измени характера си, човек трябва да е познал себе си. За сега познаването на себе си е задача на мъдреца. Само мъдрецът познава себе си. Защо е създаден така светът? - Защото не е могло другояче. Ако някой може да създаде света по друг начин, нека представи своя план. Но планът му трябва да бъде такъв, че всички хора да го одобрят.

11. ПРИДОБИВАНЕ И ЗАДЪРЖАНЕ: Утринно слово от Учителя, държано на 31.ІІІ.1935 г., София - ]Изгрев. - В: Ценната дума. София, 1941, стр. 160 ÷ 162 Размишление. Ще прочета 8 глава от „Еклисиаст”. „Кой е както мъдрият? И кой знае изяснението на словесата? Мъдростта на човека осветява лицето му, и жестокостта на лицето му се променява.” (1 ст.) - В този стих Соломон хвали мъдреца. Същевременно се казва, че жестокият изменя лицето си. Наистина, когато стане жесток, човек изменя и лицето си, и характера си. Най-големи промени стават с човек, който се намира под влиянието на Луната. Както Луната се пълни и празни, така и човек се мени, Соломон се намирал под влиянието на Луната, вследствие на което характерът му бил много разнообразен и променчив. Той ту се радвал, ту скърбял; ту бил доволен, ту недоволен. Соломон се намирал и под влиянието на Венера, на Юпитер, на Сатурн. Венера го правела любезен, внимателен, нежен. Юпитер указвал влияние върху достойнството и честолюбието му. Когато изпадал под влиянието на Сатурн, той започвал да философствува. По отношение на планетите, Соломон бил голям екскурзиант, разхождал се от една планета на друга, както търговец, който пътува от една държава в друга, и най-после казал: „Спечелих толкова, колкото да изплатя задълженията си - нищо повече не ми остана.” Соломон изследвал физическия свят, много писал за него, но като дошъл до духовния свят, видял, че не е лесна работа. Мнозина се интересуват от духовния свят, но не могат да го изучат. - Защо? - Невидим е този свят. Наистина, невидим е духовният свят, но въпреки това оказва голямо влияние върху хората. Никой не вижда усилията, които съществата в духовния свят са правили и продължават да правят. Като изучавате човека, вие казвате, че той има пет сетива, еди-колко си външни и вътрешни органи; знаете какви функции извършват тия органи, но как са създадени, кой ги е създал, не знаете. За пример, казвате, че човек има две очи, с които вижда външния свят. Обаче той не подозира, че за двете очи, които му са дадени, природата, със своите разумни същества, е иждивила хиляди години, докато ги създаде, и докато научи човека да вижда. Първоначално човек е бил сляп, нямал очи, но като ги придобил, постепенно започнал да вижда. И днес още той не е дошъл до ясното виждане. Много неща има, които човек още не вижда. Обаче чрез усилията, които прави, за да вижда добре и ясно нещата, човек постепенно навлиза в духовния свят.

6. СЪУЧАСТНИЦИ В БЛАГАТА: Утринно слово от Учителя, държано на 24.ІІ.1935 г., София - Изгрев. - В: Ценната дума. София, 1941, стр. 63 ÷ 64 Ще прочета 3. глава от „Еклисиаст”. В прочетената глава виждаме, че Соломон застъпва само физическия свят. Той не е дошъл още до духовния и до Божествения свят, вследствие на което е засегнал само една трета от истината. Той счита, че най-важното нещо на земята е яденето и пиенето, но не е разбрал смисъла на яденето и пиенето, не е разбрал как трябва човек да яде и да пие. Соломон трябваше да живее във времето на Христа, да разбере какво означава хлябът. „Има време за всяко нещо.” Така започва трета глава от „Еклисиаст”. Времето е величина, която има отношение към физическия свят. Значи в тази глава се говори изключително за физическия свят. Казвате, че времето е лошо или добро. Само по себе си времето не може да бъде нито добро, нито лошо. То само хроникира нещата, както фотографията отпечатва образите. Не е времето причина за извършване на добри или на лоши работи, както и фотографията не е виновна, че отпечатва прави или криви образи. Нещата си стават независимо от времето, и образите си съществуват независимо от фотографията. Човек е причина времето да отбелязва добрите и лошите работи. Той става причина да отпечатва фотографията правите и кривите образи.

5. ПЪТ КЪМ ЛЮБОВТА Утринно слово от Учителя, държано на 17.ІІ.1935 г., София- Изгрев. - В: Ценната дума. София, 1941, стр. 52 ÷ 53, 56 ÷ 58 Соломон казва: „Понеже Бог дава на угодния пред него человек мъдрости знание, и радост, а на грешния дава да се труди, за да притуря и да трупа, за да ги даде на угодния пред Бога. И то е суета и угнетение на Духа.” (26 ст.) Значи Соломон мисли, че Бог дава на мъдрия възможност да придобива знание, мъдрост и радост, а на грешния определя да се труди, да копае и да трупа. Той намира, че и това е суета и угнетение на Духа. Според Соломон излиза, че това, което се случва на мъдрия, случва се и на безумния. Това е повърхностно разбиране. Не е вярно, че в живота на мъдрия и на безумния се случват едни и същи неща. (...) И тъй, единственият път за влизане на човека в света на любовта, е пътят на страданието. Първата половина от пътя, който посветеният трябва да извърви, е страданието; втората половина на пътя е любовта. Докато дойде до втората половина на пътя си, само от време на време посветеният ще вижда един малък проблясък на пътя си, който ще раздира тъмнината, която неизбежно трябва да мине. Този проблясък се дължи на лъчите на любовта. Светлината ту се явява, ту изчезва, но заставя човека да се стреми и да се надява. Той очаква деня, когато любовта ще се прояви в своята пълнота. Тогава само ще разбере какво нещо е животът на любовта. Влезе ли в този живот, всички противоречия ще изчезнат от пътя му. Но докато дойде до любовта, противоречията неизбежно ще го следват и той постоянно ще се пита защо това става така, а не иначе. Докато е на земята, човек постоянно се пита: „Защо на мене дават по-малко хляб, по-малко вода, а на други дават повече?” Ако влезе във водата, той не може да се пита: „Защо на мене дават по-малко вода, а на други -повече?” Рибите, малки или големи, имат еднакво количество вода на разположение. Там не става спор за водата. Ако влезе в духовния свят, човек не може да спори защо на него дават по-малко хляб, а на други - повече. Там храната е друга. Следователно, който иска да избегне противоречията на земята, трябва да я напусне. Докато е на земята, ще не ще, трябва да се примири с мисълта, че ще минава през противоречия. Следователно стремете се към пътя на любовта, дето противоречия не съществуват. Както рибите не се борят за водата, така и душите, които живеят в света на любовта, не се натъкват на противоречия. Докато е вън от любовта, човек неизбежно ще следва пътя на закона, който включва противоречията, мъчнотиите и страданията, - Как може човек да се освободи от законите на физическия свят? - Като приеме закона на любовта и го изпълни. Някои мислят, че са влезли в любовта. Питам: Страдаш ли? – „Страдам.” - Щом страдаш, ти не си влязъл още в пътя на любовта. Може да чувствуваш любовта, но още не си свързан с нея. Човек може от време на време да се качва в онзи свят, да зърне какво става там, и пак да слезе, но съзнанието му не е готово още да приложи любовта. Някой говори за любовта, а същевременно се безпокои. - Защо? - Защото е извън нея, - „Ама, ще умра!” - Щом си вън от любовта, непременно ще умреш. Ако си в любовта, няма да умреш. Любовта изключва смъртта от своите предели. – „Сам съм в живота си.” - Щом си сам, ти си в пътя на страданието. Радвай се, че си дошел до страданието, защото отиваш към любовта.

4. ПЪТ КЪМ ЛЮБОВТА: Утринно слово от Учителя, държано на 17.ІІ.1935 г., София - Изгрев. - В: Ценната дума. София, 1941, стр. 46 ÷ 47, 48 ÷ 49 Всички хора търсят любовта, но не са доволни, ако им се даде любов, каквато конникът дава на своя кон. - Защо не сте доволни от такава любов? - Защото била свързана с мъчения. Тогава, за да не се мъчи, конят трябва да бъде слаб, изнемощял, да лежи по цели дни в обора. Но конят не желае това. Той предпочита да носи господаря си, но да бъде здрав, силен, угоен. Щом е здрав, конникът го възсяда и му казва: „Хайде, ще вървиш с мене в широкия свят, да опитваме благата на живота. Аз ще ям хубави храни, а на тебе ще давам зоб.” Ще кажете, че положението на коня е тежко. Когато господарят го гледа добре, не е тежко положението му. Какво представя конят? - Вашето тяло. Вие впрягате тялото си на работа и се радвате, когато сте здрави, силни, можете да свършите нещо полезно. Умът е конникът, който се справя със своя кон. Има ли нещо лошо в това? Радвайте се, че имате ум, който управлява тялото и се грижи за него. Всеки ден умът възсяда тялото, кара го да работи, и след като свърши определената работа за деня, дава му храна, го оставя да си почине. Това са образи, които имат отношение към самия живот. Вие трябва да разбирате тези образи правилно, да се ползувате от тях, както Соломон се ползувал от своите опитности. От преживяванията си на физическия свят той вади заключения за духовния и вижда, че земният живот е временен и преходен. Всеки човек минава през опитностите на Соломона, т. е. през страданията и радостите. Каквото и да прави, той не може да ги избегне. Като минава през страдания и радости, човек трябва да ги разбира. Скърбите продължават живота. Тъй щото, без скърби и страдания човешкият живот щеше да бъде по-тежък и по-къс, отколкото е в действителност. Значи, страданията са спасителен път за човека. Без тях той щеше да се намира на такъв опасен път, какъвто не може да си представи. Дойдете ли до страданията, не ги избягвайте, но кажете както българинът казва: „Ела, зло, че без тебе - по-зло.” Страданията са за предпочитане през мъчнотиите и нещастията. Те носят нечувани блага за човека. Ако Христос не пострада, и Той, и човечеството щяха да се лишат от благата на живота. Даже голямото страдание е за предпочитане пред малкото мъчение. Страданието е път, който води човека към спасение. Мъчнотията обаче се подчинява на други закони. Мъчението води човека към безизходен път, а страданието - към спасение. Следователно, попаднете ли в безизходния път на мъчението, молете се да дойде страданието, да ви избави от този път. Как ще гледате тогава на страданието? - Като на благо, което освобождава човека. Ще кажете, че страданията ви са големи. Радвайте се и на големите, и на малките страдания. На всеки човек се дават страдания, според степента на неговото развитие. Колкото по-големи са страданията на човека и може да ги издържа, толкова и умът му е по-добре развит. Страданието показва степента на човешката интелигентност. Колкото повече страда човек, толкова по-интелигентен е той. Значи между интелигентността и страданието има известно съотношение. Страданието се явява като признак на човешката интелигентност. То се увеличава пропорционално с интелигентността, т. е. с развиването на човешкия ум. Днес човечеството страда повече, отколкото в миналото, защото е по-развито в умствено отношение. Колкото повече се развива човечеството, толкова повече се увеличават страданията му. В една от главите на Откровението се говори за небесните жители, които били облечени с бели дрехи. - Защо са облечени с бели дрехи? - Защото са минали през страдания. Значи скърбите и страданията избелват човека, т. е. обличат го в бели дрехи. Като минава през страдания, човек развива ума си и започва да разбира смисъла на живота. Каквото и да правите, никой не може да избегне страданията. Като знаете това, не трябва да се обезсърчавате. Пътят на страданията е неизбежен; всеки сам трябва да го извърви, и то пеш, без никакви превозни средства. И да ви помогне някой, пак на вас предстои минаването на този път. Както и да ви се помогне, никой не може да влезе в дълбочината на страданията ви.

IІ. Учителят Дънов за Соломон. Извадки от беседите на Словото Му Подготвил: Вергилий Кръстев 1. ОТДАЛЕЧАВАНЕ И ПРИБЛИЖАВАНЕ: Утринно слово от Учителя, държано на 10.ІІ.1935 г. в София - Изгрев. - В: Ценната дума. София, 1941, стр. 22 ÷ 23, 34 ÷ 35 Когато Соломон казал: „Суета на суетите, всичко е суета”, той бил само ученик, но не и от посветените в тайните на Битието. Той знаел само една трета от истината, тази именно, която се отнася до физическия свят. Наистина, всичко земно е преходно, суета. Тъй щото думите на Соломон „всичко е суета” се отнасят до физическия свят. Само онзи човек може да каже „суета на суетите”, който уповава изключително на физическия живот. Който уповава на леда и вярва, че ще се запази завинаги, един ден неизбежно ще каже: „Суета на суетите.” Който уповава на богатството и вярва, че ще се осигури чрез него, все ще каже някога: „Суета на суетите.” Когато младият мисли, че няма да остарее, той не знае, че ще каже някога: „Суета на суетите.” Когато умният мисли, че всякога ще бъде умен, той не подозира, че ще каже някога: „Суета на суетите.” Когато младата булка мисли, че ще живее щастливо със своя възлюблен, и тя също не допуща, че ще каже някога: „Суета на суетите.” Ще се запитате защо всичко е така. - Защото другояче не може да бъде. Да питате защо известно нещо е така, това е все едно да питате защо човек трябва да тъче. Много просто. Човек тъче, защото дрехите се късат. Всяко нещо, което се къса, трябва да се тъче. И всяко нещо, което се тъче, трябва да се къса. (...) Каква поука можем да извадим от живота на Соломон? Като проповедник, Соломон мислеше, че ще научи хората как да живеят правилно, но видя, че нищо не можа да направи. Като цар, той мислеше, че ще оправи света, но и тук не успя. Като придоби много знания, мислеше, че под слънцето ще намери новото, но накрая каза: „Нищо ново няма под слънцето. Суета на суетите, всичко е суета.” Това значи: и проповедник да станеш, и цар да бъдеш, и под небето да ходиш, нищо няма да постигнеш. Всичко в живота е суета. Ето защо на никого не проповядвай, никого не управлявай, никога не мисли, че ще научиш хората какво ново има под слънцето. Ще кажете тогава, че животът няма смисъл. Така не се говори. Да изучавате проявите на любовта, това е една от великите и обширни науки. Срещнете ли един човек, вие трябва да знаете носи ли той любовта в себе си. Ако любовта е в него, ще познаете по неговите прави мисли, чувства и постъпки. Права мисъл, право чувство и права постъпка са тези, които внасят спокойствие и мир в човека. Щом успокояват едного, те внасят спокойствие във всички. Следователно това, което е право и добро за едного, трябва да бъде право и добро за всички. Благото за едного е благо за всички. И тъй, отношенията на човека към Бога, т. е. към Любовта, са правилни само когато мислите, чувствата и постъпките му са прави. Отношенията на човека към Любовта са правилни, когато той е добър първо за себе си, а после и за ближните си. Щом е добър за себе си, той не може да не бъде добър и за другите хора. Добрият за себе си, т. е. за Божественото Начало в себе си, е добър и за другите. Той живее в реалността. Който е добър първо към ближните си, а после към себе си, той живее още в сенките на живота, в суетата на суетите.

ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ 13.II.1886 г., 11 ч. 20 мин., гр. Кнежа. І. Б. Любомир Лулчев: Тълкуване на хороскопа. Светозар Няголов. Любомир Христов Лулчев е първото, „ешуа”, най-голямото от 8-те деца в семейството им, на баща си Христо. На Асцендента му изгрява знакът Козирог. Това дава малко мъчно детство с доста болезнени състояния - слабо, ниско тяло с тесни гърди, тъмни, копринени коси бледо лице и малки очи. Говорът е бил малко спънат в детския период Меркурий в опозиция с Луна, Меркурий в опозиция с Плутон. Крайниците по-къси и походката малко несръчна. Понеже господарят на хороскопа - Сатурн - е в тригон със Слънцето, тригон с Венера, преодолява лесно тези мъчнотии и заяква. Главната характерна черта е голяма амбиция и подозрителност. Имал е много силно желание за признаване на претенциите му за напредналост и превъзходство, а и подозрителност, че околните му се опитват да отнемат или оспорват желаната за него награда. Това му е причинявало ненужни тревоги и разправии в обществото. Когато в 1914 г. неговият командир го уволнява от армията, понеже Лулчев го изобличил в нечестност, той потърсил правото си. Осъдил го и е възстановен като капитан в армията. Може отлично да изучава нещата и като хване нещо, никога не го изоставя. Има търпение и постоянство докрай да изучава нещата и да види казуалността в живота. _________________________________ * „Ешуа” - от еврейски: Това е синът, който поема кармата на рода и я изплаща докрай, (бел. на Светозар Няголов) __________________________________ В хороскопа на Любомир Лулчев има четири планети в перихелий (П) - най-близо до Земята: Слънце, Луна, Марс, Юпитер. В перихелий планетите се движат по-бързо от средното им движение. (За Слънцето - повече от 58'08", за Луната - повече от 12°, за Марс - повече от 38' и за Юпитер - повече от 4'59".) Тези планети в перихелий имат голяма активност и сила в живота, когато са добре аспектирани и обратното - при лоши аспекти. Най-добре са Слънцето и Марс. Има и две ретроградни планети: Сатурн и Нептун, които изменят естеството на основните им качества, забавят и пречат на живота му. Сатурн ретрограден -кармата му, в края се проявява със затвор и смърт. Нептун ретрограден му дава големи бъркотии в психиката (Нептун опозиция Слънце), непослушание и неподчинение на Бога и постоянни опасности от смърт. Слънце в X дом е най-важният показател за успех в живота. Дава благоразположението на най-издигнатите в обществото (царят), и ще има служба, свързана с голямо доверие и отговорност. Ще бъде много ценен от околните и ще бъде удостояван чрез избор на висок обществен пост. Такова е избирането му от 1000 офицера, само той да отиде в Англия и да учи за авиатор. Слънце в Скорпион дава голяма енергия, смелост при всички изпитания и крайно независим характер. Мисълта му е много активна и допринася за успех във военното дело и медицината (хирургията). Дядо му е бил народен лечител, билкар и той носи тези качества и е учил една година в Букурещ медицина. Наранено Слънце опозиция Нептун го прави понякога груб и невежлив. Самоизлъгва се, че неговото мнение е по-ценно от това на другите и ще има склонност да потъпква всичко, което му пречи. Слънце съвпад Венера му помага да се развива в артистичната и музикална насока, към поезията и писателството. Дава голяма любвеобилност. Понеже е в Скорпион, моралът е накърнен. Ще има здраво тяло, известност и обществените отношения ще бъдат приятни и леки. Ще има много приятели и ще умее да ги запазва. Слънце тригон Сатурн: Това е щастлив аспект, който съчетава добрите качества на двете планети: методичност, усет за уточняване, организаторски дар, деловитост, дипломатичност и голяма духовна сила, за да доведе до добър край всяко начинание, независимо от пречките. Понеже Сатурн е ретрограден, ще си създаде неприятели в обществото, но ще прояви голямо благородство на душата си. Ще има добра воля, отзивчив към трудностите на околните и не се унижава с долни постъпки, понеже е искрен и честен в отношенията си. Приеме ли определено поведение за добро, нищо не може да го отклони от него, дори небето и земята да се съюзят против него. Първата половина на живота си ще мине през борби, а успех и признание ще има във втората половина на живота си - след Сатурновия период - 30 години. Слънце паралел с Луна дава най-хубавите условия в живота. Понеже Слънцето е в Х дом, той ще пожертва всичко, за да се издигне в обществения живот! Дава добро здраве, материално състояние, приятен дом, кръг от верни приятели и висока оценка на обществото. Благоприятства за бързо подигане в обществената стълба. Има вродена способност да открива тези, които могат да му помогнат и способност сам да си проправя пътя. Слънце в опозиция и паралел с Нептун. Води лицето към обитателите на невидимия свят и извисява вибрациите на неговата аура. Усилва чувствената му натура. Този аспект е отразен френологически и на главата му. На мястото на хилядолистника е имал хлътнина, липса на Любовта към Бога. Той е казвал на сестра Елена; „Ех, да имах твоят лоб! Ти имаш много духовни богатства в невидимия свят и аз черпя от тях.” Накрая на живота си брат Лулчев прояви Божията любов, пожертва живота си и Учителят го освободи от кармата му на Земята, значи сега този му център е развит и той повече няма да се преражда на Земята. Нептун е до дяволската звезда Алгол - 25° (Телец). Тя е двойна звезда и от много тъмна (4-та величина) става след 69 часа светла (2-ра величина). Допуска се, че в звездната система на Алгол има няколко тъмни звезди. Има Сатурново и Марсово, Ураново разрушително влияние, което е най-силно при съвпад с Марс или Сатурн. С Нептун животът му е в постоянна опасност, кома - отиване до другия свят и връщане (възкръсване). Любомир Лулчев има много такива случаи през войните, в които е участвал. Понеже е поставил Бога горе - X дом, а Нептун е долу (IV дом), невидимият свят много пъти го спасява от смърт. От Соломоново време той носи навика всички жени, които харесва, да са негови и дава ход на човешката любов, като потиска Божествената. Главна задача в живота му е била да прояви Божествената Любов, да се жертва за другите. Учителят го спасява над 30 пъти от засадите на враговете му, като му казва след всяко посещение при него откъде да мине. На края на живота си той изпълни волята Божия, прояви Божествената Любов и се пожертва за останалите 103 души, осъдени от Народния съд на разстрел. Секстил Слънце, тригон (Лилит съвпад Глава на дракона). В християнската епоха той не е използвал властта си да освободи Христос (като съдия - Пилат Понтийски), а е служил на черните сили. Оттам започва кармата му и честите негативни прояви, продиктувани от Лилит и адските същества. Венера в Х дом. Най-благоприятният признак за общо благосъстояние. Ще бъде много търсен от противния пол и ще се издигне в обществото посредством брак. (В 1915 г. се оженва за дъщерята на генерал Станчо Радойков - Ангелина или галено - Гела и отива на фронта.) Има способност да избягва грижите за съществуването си и да опита всички удоволствия при всички възможни случаи. Щастието ще му се усмихва. Венера в Скорпион - най-лошото положение на тази планета (заточена). Лъчите на любовта се стопяват в Марсовия и Плутонов огън на страстта. Любовта се превръща в разврат. Това положение подкопава здравето и може да стигне до немощ, което е нищо в сравнение с моралните рани от страстта, независимо дали са извършени в брака или извън него. Събужда и любов към лукса и всичко, което възбужда чувствата му. Има чувство за дълбока набожност. Ще има грижи и ревност в брака - изложен е на оклеветяване. Венера в паралел с Луна. Показва щастлив брак за заможна жена. Може да бъде оратор с плодовито въображение. Склонност към удоволствия. Представилтелна личност, търсена много от противния пол, поради добротата, любезността и съчувствието, което проявява. Венера в тригон със Сатурн. Любовта и приятелството, съединени с дипломатичността, методичността, справедливостта и пестеливостта, дават успех при всеки отрасъл на живота. Ще бъде търсен много като приятел и съветник - достоен за доверие и с изпитана честност и способност. Има вкус към опростен начин на живот, почит, признание и добро здраве. (Ако Венера не беше в Скорпион - безукорна нравственост.) Виждаме, че положението на Венера по знак (Скорпион) изменя хармоничните му качества. Венера тригон Лилит (Лилит съвпад Опашка на дракона) показва, че трябва да разреши кармата си с много от жените, които е имал като цар Соломон. Имал е много объркани любовни истории, от които Учителят го е спасявал, да не слага петно на Братството с деянията си. Меркурий в XI дом. Дава много познанства сред хората на литературата, науката или меркуриевите занятия, но никой от тях няма да е устойчив, за да може роденият да разчита на него. Дава склонност към критика. Дава голяма лекота при изразяване и писане. Меркурий в Стрелец е едно от най-силните положения на тази планета (макар и заточение при Юпитер). Има склонност към пътуване и изучаване на природата. Има любов към любими животни. Имаше котка, която беше постоянно около него. Меркурий в опозиция с Луна дава посредствена памет, неустойчиви убеждения с нерешителност и безпокойства. Предразположение към мозъчни и нервни заболявания. Меркурий в паралел с Марс дава сила, похватност, но се използва за разрушителни цели. Ще претърпява много скърби, неприятности и промени. Меркурий в секстил с Уран дава оригинален независим ум, борещ се срещу робството на модата и традициите. Неустрашимо си проправя път към абсолютна свобода. Пионер на мисълта и на откритията. (Правел е опити от живак да получи злато.) Изключително възвишени идеи и идеали, насочени към прогреса на човечеството. Има много приятели, поради обичливия и отзивчив характер. Благоприятно за литературна писмена дейност. Условие да бъде добър астролог. Меркурий в опозиция с Плутон - много умствени противоречия, ограничения, заблуждения. Умът е податлив на всякакви изкушения и съблазни, всякакви заблуди и прегрешения на физическото поле. (Затова Мория, като му се явил във видение, му казал, че е една каша.) Луна в V дом. Ще е непостоянен в чувствата си. Дава указание за плодовитост в брака. Луна в Близнаци - буден ум, привързан към литературата и науката. Има възможности да се ръководи в превратностите на живота. Притежава обширен дух, който възприема новото с жажда. Обича да пътува. Луна в тригон точен с Уран. Голяма оригиналност, независим дух и будно интуитивно въображение. Непреодолима склонност към окултни знания. Има могъща привлекателност към жените, рядко срещана. (С мисълта си може да накара всяка жена да отиде при него.) Голяма лекота при изучаване на астрологията. Ще има много потайни и незаконни връзки. * __________________________________________ * В любовта се намесва Черната ложа и разрушава всички любовни отношения с другия пол и ги довежда до провал. Лилит са тъмните сили. Опашката на дракона е кармата, която се събужда и се проявява при контакт с известни хора. (бел. на Светозар Няголов) Луна в паралел с Нептун облагоприятства пророчески сънища и видения от невидимия свят. Лесно изучава окултните науки: хиромантия, физиогномия и др. И ги прилага с голям успех. Силно въображение. Луна в съвпад с Плутон. Дава хаотичност в мисли и чувства. Борба между духа и плътта (ума и сърцето). Най-тежко действа до 30-годишната възраст. Невъзможен брачен живот - развод или смърт на единия от съпрузите. Сатурн в VIІ дом - съпругата му ще има Сатурновите качества; непорочност, скромност, такт, мъдрост, икономия, полезни за Лулчев и успех в обществото. Показва преждевременна смърт на съпругата. (Лулчев предупреждава в началото на 1931 г. жена си Гела, веднага да напусне дома си, защото там я очаква смърт. Тя не го послушва и през месец май е убита от Малина Тимева и майка й Стайна - нейни слугини.) Сатурн ретрограден в Рак е слаб и мъчно проявява качествата си (заточение). Наранен дава неприятности в семейството, които се увеличават с годините. (Лулчев напуска апартамента на жена си и живее в барака на Изгрева.) Ще страда от слаб стомах, от лакомство в младини. Той имаше два куршума от войната в стомаха си, с които си замина. (Слънце опозиция Нептун съвпад Алгол). Сатурн в квадрат с Юпитер. Дава колеблив, недоверчив ум, мъчно взима решение. Подозрителен и се оставя понякога на течението на събитията. (В минали прераждания е воювал срещу идеите на Бялото Братство и сега не слушаше Учителя. Искаше да е свободен, да не е закачен за колата на Учителя. Това му коства живота.) Това му беше кармата на земята. (Сатурн определя кармата на човека.) Сатурн в секстил с Нептун - ще има успех в сделките. Проявява честност, решителност, самоувереност, с което спечелва доверието на околните. Задълбочаване в окултните науки, където проявява големи способности в практикуването им. Сатурн в Рак е господар на хороскопа и много слаб, за да може Лулчев да разреши кармата си - да приеме с любов идеите на Братството и да познае Учителя, като Бог и Отец. Накрая Го позна и завърши живота си в пътя на еволюцията, като прояви Нептуновите качества на Божествената любов и се пожертва за ближните си. Юпитер в IX дом дава благороден характер, голяма доброта и религиозност. Има обширен и толерантен ум. Ценен от обществото - някога проявява нахалство, показност и прави разхищения. Юпитер във Везни - интересува се от всичко, свързано с напредъка на хората: музика, изкуство, литература. Наранен - ще има доста вътрешни и външни неприятности. Юпитер в секстил с Марс - дава благороден искрен характер без никакви заобикалки. Може да има успех във финансови сделки и да печели много пари. Той е нито много щедър, нито много пестелив. Има изобретателност и способност да води дадена работа към добър край. Този аспект увеличава червените кръвни телца и той се е радвал на добро здраве, обилна жизненост и голяма външна закалка. Юпитер в квинконс (150°) с Нептун показва липса на контрол на чувствата. Много чувствителен към низшите влияния. Дава връзка с окултните идеи и ще има много духовни опитности. Юпитер е в съвпад с Арктур (23°15' във Везни). Той има влияние на Юпитер и Марс. Тази звезда го прави много войнствен и избухлив в отношенията си, както е в съвпад с Юпитер. Затова брат Любомир не можеше да се разбира с издигнатите в братството и работеше самостоятелно. Това му е създавало напрежение и особено трудните аспекти на Меркурий са предизвикали окапването на косата му. Понеже Юпитер е в собствен дом - IX, брат Любомир, каквито и грешки да е правил, няма да се отдалечи от Братството и Словото. Марс в XIІ дом - може да има облаги от болници, благотворителни учреждения и затвори. Той е спасил 42-ма видни комунисти, осъдени на смърт, на доживотен затвор и след 9 септември се освобождават. Марс в този дом говори за опасност и той да влезе в затвора. Марс в Стрелец- дава склонност към дискусии и аргументации на сериозни теми. Прави го чистосърдечен и открит към всички. Пълен е с въодушевление, амбициозност и стремеж да има на своя страна всички околни (братството). Сутрин, преди беседата е събирал братята и сестрите на „Упанишада” и няколко пъти Учителят е влизал в празен салон, като скоро всички тичешком са влизали за беседа. Със силната си мисъл е привлякъл и стенографките и много други, които поискали от Учителя да ги освободи от неговото влияние. Това става и брат Лулчев събира след това „Упанишадата” след беседата. Остават десетина души. Той е идеален събеседник. Има тънки наблюдения и описва в разкази много от законите и примерите, изнесени от Учителя в Словото. Имал е много нови идеи, които се е стремял да реализира, особено в последната част на живота си. Марс в квинконс с Нептун - усилва чувствената му природа и му дава влечение към изучаване и практикуване на окултизма и мистицизма. Създавали са му се вътрешни условия да прониква съзнателно в невидимия свят. Уран в IX дом. Планетата на алтруизма дава напредничав ум, независим, оригинален и изобретателен, с високо развита интуиция. Обича да мечтае за преустройството на света с течение на времето. Това, което човек е придобил в миналото, не може да се изгуби. Мъдростта, която е притежавал, като Соломон, му е капитал, който сега е насочен към човешкото - самосъзнанието (Десцендентът). Сириус е на върха на 7-ми дом и Божествената Мъдрост, която носи той, е използвана за оправяне на отношенията между хората. Той отлично е определял характерите и качествата на министрите на цар Борис III. Познавал е качествата на хората около него. Когато се е издигал в менталния свят, сестра Елена Андреева е забелязвала няколко пъти светлина (ореол) около главата му. Като Соломон той е разбирал и езика на животните. Той се излъчвал няколко пъти и отивал нощем при сестра Елена Андреева да я милва - невидимият свят му забранява да използва духовните сили за материални постижения и той престава. Жадно е поглъщал и четял Словото на Учителя. В беседите, които е четял, мислите са подчертани с 5 цвята моливи. На много места е писал „важно”, другаде – „ключ”. Владеел е духовни сили, с които се е пазел от нападение. Когато веднъж Игнат Котаров (много силен брат) решава да го бие и отива на полянката за Паневритмия и го наближава, Лулчев казва нещо и маха с дясната си ръка и Игнат пада на земята и се претъркулва няколко пъти. Скача и побягва. Лулчев винаги се е стремял да помага на онеправданите и страдащите. Братът на Петър Киров от Мърчаево в мъгливо време го блъсва влака и след като оздравял, отишъл на работа, но началникът му го уволнил. Казали на брат Лулчев и той веднага го назначил на същото място. Мисълта му е много силна и с нея въздейства силно на враговете си и те скоро си заминават от този свят. Затова много хора от братството не смееха и след заминаването му да споменат името му. Понеже се свързал с индийския учител Мория, който е носител на Сатурновите влияния на кармата и мъдростта, а не пожела пътя на любовта, начертан от Учителя и съветите му, завърши с присъда и смърт. Мъдростта, която има, като капитал е отправена към слабия му господар на хороскопа - Сатурн в VII дом. Той е в съвпад със звездата Полукс (22°22' в Рак) с Марсово влияние. Дава голяма грубост на човека и лош край в обществото. (латитюд Венера) показва, че брат Лулчев е имал постоянна връзка с Божествения свят, откъдето е получавал енергии за живота си. Пътят на Мъдростта е път за учителите, които имат големи знания, а за нас е пътят на Любовта. Уран във Везни дава литературни способности, необикновена и оригинална природа. Ще има независима кариера, свързана с окултизма - Братството. Ще има много будна интуиция, лична обаятелност и плодотворно въображение. Нептун в IV дом - наранен, дава заблуди, измами, разочарования, нещастия в родния дом. Промени на жилищата. В края на живота - бедност и уединение. Нептун в Телец, наранен, дава чувствена и страстна природа и склонност към лакомство в храненето, което ще му причини страдания. Брат Лулчев пазеше пълна диета в края на живота си. Нептун в съвпад с Плутон - в миналото е бил окултен ученик и не се е учил добре, не е изпълнявал точно волята на Бога и отношението му към околните не е било правилно. Има условия да бъде обсебван от низши духове, които са внасяли заблуждения в ума му да мисли, че това, което върши, е винаги Волята Божия. Пуска отрицателните сили на Плутон да текат през него, а елиминира Божията Любов. С интуицията си той позна Учителя, но натрупаните в него човешки разбирания не му позволиха да го приеме и слуша с любов. Земята е велико училище, в което колкото човек е по-издигнат, толкова по-мъчни задачи му се възлагат за разрешение.

І. А. Любомир Лулчев: Биографичен очерк Светозар Няголов Любомир Христов Лулчев е роден на 13.II.1886 г. в гр. Кнежа.* Той е най-големият син, „ешуа”, който трябва да поеме кармата на голямото, с 8 деца семейство. Баща му е бил пощенски чиновник. Лулчев учи и завършва гимназия в град Русе. След това учи две години медицина в Букурещ. Дядо му по майчина линия е бил голям лечител и той е проявил неговите качества. Лулчев е свързан силно с майка си. Постъпва във военното училище в София и го завършва с отличие и е произведен офицер - подпоручик през 1908 г. По това време военното министерство урежда конкурс за обучаване на авиатори в Англия. От хилядата кандидати Любомир спечелва отлично конкурса и единствен отива в Англия, където следва авиация. Завършва авиационната школа като пилот № 319 на английските кралски въздушни сили. В Англия, владеещ отлично езика, той се обогатява окултно, като чете непрекъснато множеството издадени йогически и индуски ръководства. Едновременно развива и силна интуиция, каквато е притежавал дядо му. Изучава източния и западния окултизъм и участва в езотерични школи. Започва да проявява пара-психологични качества - телекинеза, преместване на предмети с поглед. Поканен е на конгрес в Атина от Н. Хюм - светилото на тогавашната парапсихология. Там Лулчев проявява мощни духовни сили - събужда припаднала дама, повдига един от ръководителите на конгреса на половин метър от земята. Мести саксии и други предмети. Гърците разпространяват листовки с биографията му и взимат от Лулчев много автографи. Там той научава, че в България се е родил и работи Великият Учител. В хороскопа на Любомир Лулчев на Асцендента му изгрява Козирог, а господарят Сатурн, ретрограден, е в знака Рак и в VII дом. Това дава силно Сатурново влияние на живота му. Прави го много строг, честен и прецизен в отношенията си в обществото. Има много неприятности в отношенията си и брака, в който той няма да се грижи за дома си (Сатурн заточен в Рак), Бракът ще бъде външен, фиктивен, без реализация. Сатурн е в тригон със Слънце, в съвпад с Венера, което го издига чрез упорита духовна работа до най-високопоставените в живота - царя. Едновременно Сатурн е в квадрат с Юпитер в IX дом - показва борбата, която е водил в миналото срещу Бялото братство и принципите на доброто и любовта. Затова искаше да бъде самостоятелен, да не се закача „за колата на Учителя”, да прави каквото си желае - това е човешката гордост. Накрая Лулчев позна, прие и изпълни волята на Учителя. ___________________________________________________________ * Любомир Лулчев е роден на 1 ноември 1886 г. по стар стил и точно на тази дата е бил арестуван, по разказа на Елена Андреева. Вж. „Изгревът”, том IX, стр. 287. (бел. на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев) Слънце в съвпад с Венера в Скорпион в X дом дава пълна изява на вродените му лечителски дарби, голяма сензитивност и всепроникваща интуиция. Това дава и много силни чувства и страсти, подсилени от съвпада на Слънцето с Венера и опозицията им с Нептун. Животът му е бил постоянно изложен на опасност, много пъти умира и възкръсва, особено в световната война, където е тежко ранен и излиза от болницата с 80% инвалидност. Донякъде това се дължи на съвпада на Нептун с Алгол - дяволската звезда. Тя затъмнява Божествената Любов в Лулчев и той не я проявява добре в живота, а дава ход на човешката любов. Алгол показва също постоянни опасности за живота му, макар че съвпадът не е точен, опасност около дома му и пътя за и от дома му. Съвпадът на (Слънце в съвпад с Венера и опозиция с Нептун) показва, че в този индивид, макар че е развита пинеалната му жлеза и има силна интуиция, той не е развил центъра „Любов към Бога”, за което сестра Елена Андреева казва, че на мястото на хилядолистника му имало вдлъбнатина. Лулчев пипал главата си на върха и казвал: „Ех, да имах и аз тази бобуна, която имаш на мястото на хилядолистника, много лесно, с помощта на Бога, щях да се справям с многобройните си мъчнотии.” Той е дал заявка, чрез усилената му духовна окултна работа, развитата силна интуиция, и постоянната му връзка с Учителя в бъдеще този център да бъде много добре развит. Сириус, звездата на Божествената мъдрост, се намира на Десцендента и показва силна изява на мъдростта в човешкия живот, за разлика от Учителя, при когото Сириус е в МС - оттам тя носи чистото Божествено Слово за цялата Вселена. Лулчев е използвал тази мъдрост в разкриване на окултните закони и явления в нетрадиционни форми - чрез написване на притчи и разкази, приказки за възрастни, събрани в около 20 книги. Лулчев има също така Уран в ІХ дом, като Учителя, на когото Уран няма аспекти, докато на Лулчев е и (тригон на Уран с Луна и Плутон), връзка с жените и неутрализиране в ума на отрицателните сили. Луната е в V дом в съвпад с Плутон и в опозиция с Меркурий. Показва много връзки с жени и постоянни съблазни и атаки от низшите същества на Плутон. Женитбата му ще завърши или с развод, или със смърт на единия от двамата. Съвпадът на Плутон с Нептун () дава превес на отрицателните сили в него, понеже Плутон е по-високо поставен. Юпитер е в съвпад с Арктур и го прави много войнствен и докачащ се и не може да серазбира с хората от братството. Освен това Юпитер е в квадрат със Сатурн (), в VII дом, прави го жлъчен и много критичен. Като човек Любомир Лулчев има отлични лични качества: честен, смел, изпълнителен, защитава истина. Участва в Балканската война при превземането на Одрин. Като влизат в сарая на един бей, той вижда една красива огърлица - черна, и я взема. Влиза в стълкновение с началника си, заради неправди и бива уволнен. Започва да се бори, доказва своето право и е назначен пак в армията с чин капитан. Лулчев се оженва за дъщерята на генерал Станчо Радойков - Ангелина, наречена глезено Гела. Станчо Радойков е този, който спира и разтуря събора в Търново 1915 г. При атентата в църквата „Св. Неделя” през 1925 г. той е убит. Лулчев се бие храбро във войната, получава много ордени и повишения в службата. Както казах, той е тежко ранен и малко се оправя през 1919 г, но не е бил годен за строева служба. Назначен е за началник на инженерната работилница с чин майор. Един негов приятел го завежда на беседа в салона на ул. „Граф Игнатиев” и „Раковска”. Лулчев бил във военната си униформа, застава най-отзад и слуша внимателно. „Много добър проповедник, но няма ред и порядък в сказката му. Говори за едно, после за друго”, си мисли той. В това време Учителят спира беседата, обръща се към него, поглежда го в очите и казва: „Някой ще каже, че няма логика в това, което говоря. Понеже беседите ми се изграждат от мислените въпроси, които присъстващите ми задават, аз отговарям на първия, говоря по втория, в същото време задават трети и аз говоря малко по него, връщам се и довършвам първия и втория. Затова в лекциите ми няма такъв ред и порядък, на какъвто военните са свикнали.” Лулчев е шокиран от това, че Учителят прочита мисълта му и веднага му отговаря. Разбира, че това е един силен дух и си помисля - кой знае какви сили и способности има. Посещава го в дома му и очаква големи сензации. Учителят разговаря скромно с него и не показва нищо особено. Лулчев си тръгва, като си казва: „Че аз стоя по-високо от него, ако той е истинският Учител.” Скоро неговата будна интуиция му подсказва, че е измамен и да се върне при този велик дух, който има големи знания. Връща се и пита Учителя: „Искам да видя миналите си прераждания, Стр. 10/1036 пътя, по който съм минал.” Учителят му обяснил, че е бил еврейският цар Соломон, по-късно като Пилат Понтийски не намира вина в Христа. „А какъв ще бъда в този живот?”, пита любознателният офицер. „Ще бъдете мой ученик”, отговорил Учителят. Това било много за свободолюбивия офицер. „Всичко това или ще ми го до кажете...” – и той побутнал възбудено пистолета си. „Мога да ти го покажа - разсмял се Учителят - но не в този ти вид, защото не можеш да ме следваш.” – „Какво трябва да направя?” – „Първо ще свалиш тези марсови железа. Те не са ти повече необходими. И второ, две седмици на хляб и вода.” Лулчев козирувал и казал: „Слушам.” И си отива. Той се отличавал с голяма изпълнителност. След две седмици идва при Учителя доста смирен и Той го пита: „Готов ли си?” – „Готов съм.” Влизат в стаята, Учителят я заключва, сядат и политат с голяма скорост, за да достигнат до светлинните форми на миналото и да посрещнат филма на събитията. Лулчев вижда миналото от Соломон до сегашния си живот. Връщат се в телата си и Лулчев целува ръката на Учителя с голямо благоговение. След тази среща брат Лулчев често посещава Учителя и провежда дълги разговори. Още отвън той събувал обущата си и по чорапи влизал при Учителя. След свършване на разговора, Учителят питал Лулчев откъде, по кой път ще си отиде. Лулчев му отговарял, но Учителят му посочвал съвсем друг път от избрания от него. Това се повтаряло повече от 20 пъти и накрая Лулчев научава, че по пътя, по който е искал да мине, е бил застрашен от атентат. Хората, натоварени да извършат атентатите, докладвали на началниците си, че Лулчев е неуловим и никога не минава оттам, където е чакан, а умело избягвал засадите. Тогава враговете му се отказали от преследването му и го оставили на мира. Лулчев отива при Учителя и горещо му благодари за десетките пъти, при които Учителят спасява живота му. Споменахме, че Лулчев е бил великият еврейски цар Соломон, прочут с голямата си мъдрост, мирна и разумна политика и множество строежи в Израел. Най-импозантният от тях е Домът на Бога, построено голяма вещина. Когато Бог посещава Соломон и му предлагала каже едно свое желание, което Бог ще изпълни, Соломон пожелава да има мъдрост. Той получава дарба, невиждана дотогава от човеците. За усъвършенстването на душите има два пътя: пътят на любовта, по който може да се движи всяко същество и вторият път е на мъдростта, който е за учителите и е много труден. Соломон избра мъдростта - най-трудният път, по който и досега вървят евреите, теософите и източният окултизъм и постоянно страдат. Той е имал знание да връзва духовете, Освен това той е разбирал езика на животните и всяка година ги е събирал на определено място и е разговарял с тях, като им предавал уроци по Божествената мъдрост. Практически знания за живота им. Соломон има 700 жени - княгини, и 300 наложници и желае да изучи процесите в женското сърце и любовта, която го ръководи. Учителят отбелязва, че и по-велики духове от Соломон са се опитвали да разрешат този въпрос и са пропадали. За всяка жена Бог е определил съответен мъж, когото тя търси и затова тия 900 жени не са обичали Соломона, а са го увлекли да служи на боговете им. Така той прекъсва връзката си с Йехова и завършва живота си с падение. Знаем историята по-нататък от Библията. Учителят казва, че и досега евреите не са се освободили от последствията на покварения живот, изпълнен с удоволствия, лакомия и похот на техния цар Соломон. След смъртта си Соломон попада в ада, където дяволите стояли настрана от него, понеже той владеел окултни сили да връзва духовете и това ги плашело. По едно време той намерил една пръчка и взел с нея да мери. Тарторът го попитал какво прави. Той отговорил, че мери и подготвя терен, за да постори дом на Бога. Това стреснало дяволите и те скоро намерили начин да го изгонят от ада. Така си съкратил със стотици години наказанието, което имал да изтърпява в ада. По-късно, преди две хиляди години, той е римският съдия Пилат Понтийски, който съди по това време Христос. Негова жена тогава е била Пантрефия - Клавдия Прокула, която се застъпва пред мъжа си за освобождаването на Христа. Тя е преродена в сегашната епоха като Елена Андреева, стенографка на беседите на Учителя. Учителят обяснява този епизод от живота на Христа така: „Евреите, за които Христос дойде, Го разпнаха. Езичниците пък отидоха да проповядват Неговото Слово, те станаха апостоли и защитаваха Христа. Когато Пилат трябваше да се произнесе за присъдата на Христа, той изми ръцете си и каза: „Ние, езичниците, не намираме никаква вина в този праведник, следствие на което се отказваме да носим отговорност за неговата смърт. Вие сами носете тази отговорност.” Значи, Римската империя застана на страната на Христа, а еврейският народ каза: „Ние имаме закон, според който този човек трябва да се разпне.” Благодарение на това, че Пилат, прероденият еврейски цар Соломон, не осъди праведника Христос, кармата на евреите - да бъдат изличени от земята, се смекчи и останаха да съществуват като народ, пръснат по целия свят. Христос пое кармата на евреите, но когато каза на кръста: „Господи, прости им, те не знаят какво правят”, тя падна от него и отиде върху главите на евреите и техните учители фарисеи и садукеи, а Христос възкръсна след три дни.” Когато Любомир Лулчев следвал за авиатор в Англия, той срещнал един строг, красив индус, който му направил силно впечатление, но бързо се изгубил в тълпата. След войните, преди да се срещне с Учителя в 1919 г, му се явява същият индус във видение и му казва, че е учителят Мория. „Ти си една каша, ще видим какво ще излезе от тебе”, му казал той и изчезнал от погледа му. Лулчев поставя портрета му на масата си и го държи там до края на живота си, Мория е един земен учител на мъдростта, който води учениците си по най-трудния кармичен път на развитие. По този път тръгва и Лулчев, като не приема лесния път, даден ни от Учителя - на любовта. От това можем да направим извод защо Лулчев е изживявал много противоречия и борба между духа и плътта - ума и сърцето. Лулчев споделя с Учителя за срещата си с Мория, но Той нищо не му казва.* Оставя го свободен. Лулчев посещава редовно беседите и си взима бележки. При посещенията си при Учителя той винаги се събувал и Му се покланял. Това външно отношение към Учителя не е било подплатено с една вътрешна любов и вяра. Затова той заявява пред сестра Елена Андреева: „Аз съм свободен дух и не искам да се впрягам в колата на Учителя. Искам да живея като свободен дух.” Въпреки всичко Учителят го търпи и му помага.† ___________________________________________________________________________ * Вж. „Изгревът”, том I, стр. 509 ÷ 510; том IV, стр. 566 ÷ 571, 571 ÷ 575; том IX, стр. 289 ÷ 291 под № 117, стр. 606. (бел. на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев) † Вж. „Изгревът”, том IX, стр. 420÷ 429 под № 160, стр. 287 под № 115, стр. 631÷ 633. ‡ Вж. „Изгревът”, том IV, стр. 380. През 1921 г., 21 март, брат Бертоли построява първата палатка на Изгрева - Баучеровата поляна. Така започва заселването на Изгрева. В палатката живее Методи Константинов. Той прави една котва в източния северен ъгъл на полянката за Паневритмия, където по-късно е метеорологичната клетка. Идва брат Лулчев, облечен във военна униформа - полковник и около котвата започва да прави елипса с една кирка. Методи отива при Учителя и протестира, но Учителят тихо му казва: „Не го критикувай, това е кучето, което ще пази котвата.” След това Учителят взима неговия нож и го наточва със своя, за да може Лулчев да реже чимове и да очертае елипсата. Така той го намагнетизирва и му отваря вратата към света. Лулчев става връзка на Учителя с обществото.‡ В братството не го приемаха, понеже той беше на много високо ниво, със силна интуиция. Владееше природни сили. Игнат, много силен човек, решава да го набие на поляната и се приближава до Лулчев. Последният прави едно движение, казва нещо и Игнат се изтьркулва няколко пъти на земята. Получава основно разстройство на черния си дроб, от което следва бърза смърт. Той веднага отива при Учителя, който го спасява. Игнат обичаше много да спори с Учителя. При един такъв спор, Учителят му казва да отидат на поляната да му обясни нещата. Игнат отговорил: „Не смея, вие с Лулчев владеете природните сили и кой знае накъде ще ме изтъркаляте.” Един познат на Методи му казва: „Не смея да мисля за него (Лулчев), а камо ли да говоря за него, за да не пострадам.” Лулчев имаше силна мисъл и проникващ поглед. Лулчев работи в инженерната работилница. Среща се с Александър Стамболийски, Райчо Даскалов. Той дава идеята за трудовата повинност, така да има армия с достатъчно войници. Имал е един приятел генерал, Никифоров, който е бил против преврата на Цанков. Той няколко пъти търси Лулчев в квартирата му, но сестра Елена го задържа до късно. На другия ден, 9.06.1923 г., приятелят му Никифоров изчезва безследно. Лулчев е пенсиониран и уволнен от инженерната работилница. Той отказва предложението на неговите подчинени да направят контрапреврат. Той е арестуван и освободен по-късно.* През 1925 г. Лулчев се среща с царя и смело му казва: „Вие не сте цар за мене. Само Бог е цар, а царете са негови слуги, които трябва да внимават много да вършат Неговата, а не своята воля. Ако Вие сте цар на българите, Вие сте цар и на комунистите. Защо ги убивате?” След разговора връзката се прекъсва. ________________________________________________________________________ * Вж. „Изгревът”, том IX, стр. 594 ÷ 595. † Вж. „Изгревът”, том IX, стр. 290, стр. 593 ÷ 594. (бележки на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев) ‡ Вж. „Изгревът”, том IX, стр. 23 ÷ 24; стр. 291 ÷ 295 под № 118; стр. 605 ÷ 606. През 1926 г. Лулчев оставя апартамента на жена си Гела и си прави барака на Изгрева, където започва да живее. На нея той написва много знаци на Мория. Учителят вика Елена Андреева и й нарежда Лулчев незабавно да изтрие всички магически знаци от бараката си, защото те са в сила да разрушат не само бараката му, но и целия Изгрев. Той веднага изпълнява нареждането на Учителя.† При един разговор с Учителя, последният му казва, че огърлицата, която е взел от Одрин, носи голямо нещастие и трябва веднага да се освободи от нея. Той я подарява на жена си, Ангелина Радойкова. В началото на 1930 г. Лулчев предупреждава съпругата си да се махне от къщата си, защото там я очаква смърт, от строшаване на черепа, през месец май. Жена му не вярва в неговите предсказания. Черната огърлица става причина Гела да бъде убита от своята прислужница, Малина и майка й Станка Тимева на 18.05.1930 г. Лулчев е арестуван и обвинен, че е извършил убийството. Пресата подема голяма кампания срещу братството и Учителя. Преди погребението, Лулчев успява да отиде при Учителя, да иска съвет. Учителят му казва: „Ще се облечеш във военната си униформа и ще вървиш на погребението след ковчега на жена си.” Когато шествието минава Лъвов мост и продължава покрай Дирекцията на полицията, където на четвъртия етаж са затворени Малина и Станка Тимеви и гледат пред решетките на прозореца, Учителят им пробужда съзнанието. Те започват да викат и признават, че те са извършили престъплението. Така отпада обвинението срещу Лулчев, братството и Учителя. Тимеви са осъдени на доживотен затвор.‡ Любомир Лулчев редовно посещава беседите, използва свободното си време да пише книги и статии във вестник „Братство” и в списание „Житно зърно”. Няма друг в братството да е написал толкова статии и книги в духа на Учението, както Лулчев: Мистични: Кръстопът; Думите на видния странник Буди са; Хигиена: млад и здрав; Зазоряване; Когато ние, живите, станем; В светлината на Учителя; Вечният извор; Литературно-научни: Друг свят; При адепта; На планината; Общественият морал и Дънов; Романи: Нови хора; Генко орлето; С Христа; Благословение; Разкази: Край огнището; При спорната гора; През вековете. На Изгрева издава: „Тайните общества” с псевдоним д-р Трифонов; „Психическото въздействие и реактивните идеи” с псевдоним Стевка Стойчева. Учителят се научава, че Лулчев пише с псевдоним и му се кара, като му нарежда на всяка издадена от него книга да пише своето име. През 1929 г. Лулчев, вдъхновен от Мара Белчева, издава известно време вестник „Алфа”, а по-късно - и вестник „Живот”, След смъртта на жена му Гела, Лулчев изпада в едни отрицателни състояния и говори лошо за Учителя пред Елена Андреева. Той започва да се оглежда в чистото огледало - Учителят, и вижда своя порочен живот. През 1931 г. Учителят казва на Паша да съобщи на Елена Андреева да стане учителка, понеже чувства отрицателното в нея. В 1932 г., по време на лагеруването на Рила, Лулчев предсказва пред всички, че ще стане голяма буря и предлага на Учителя да напуснат лагера. Учителят отговаря: „Аз ще остана,” Лулчев с Елена Андреева, Невена Неделчева и няколко от „Упанишадата” напускат езерата. Учителят за пръв път вика и се кара, че са избягали от лагера, от школата: „Знаят ли те какво значи това?” Срещу 21.07.1932 г. става голяма буря през нощта, падат палатки. Няколко братя отиват при Учителя сутринта и Го помолват да спре бурята. Той излиза от палатката си, прави движение с дясната Си ръка, казва нещо и бурята спира. Един брат Му казва: „Учителю, защо не спряхте бурята още снощи, за да не се разрушава лагерът ни? Толкова палатки паднаха и се скъсаха.” Учителят обяснява: „Тази буря беше предметно учение за учениците, през която те непременно трябваше да минат. Такива бури ще имате и в живота си. Като дойдат, вие лесно ще ги разрешите, понеже сте тренирани.”* ______________________________________________________________________________________ * Вж. „Изгревът”, том V, стр. 430 ÷ 433, под № 166. (бележки на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев) † Вж. „Изгревът”, том IX, стр. 309 ÷ 313, ПОД № 125; стр.105 ÷ 108, под № 43; стр. 336, ред 18 отгоре. ‡ Вж. „Изгревът”, том X, стр. 85. § Вж. „Изгревът”, том IV, стр. 322-323. {бележки на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев) Любомир Лулчев отива в Тетевен, където пише книги, а Елена Андреева й Невена Неделчева стават учителки.† През 1936 г. Лулчев обикаля 12 пъти двореца със съответни формули и възстановява връзката си с цар Борис. Връзката се усилва, след като Лулчев го предупреждава за покушение, което се готви срещу него в Искърското дефиле. Царят се спасява благодарение на това, че той кара колата и убиват шофьора до него. Лулчев става съветник на цар Борис. С идването си на Изгрева през 1926 г. Лулчев започва да гледа на ръка - хиромантия - и при него постоянно идват хора да им гледа. Така той усилва интуицията си и започва да вижда подземни води и други природни богатства. Когато някой е бил недоволен от предсказанието, Лулчев го пращал при Учителя, който му казвал почти същото, което предсказвал Лулчев. Той познавал бременните жени какво дете ще родят - момче или момиче. Каквото предсказвал, така излизало. Той казвал пред наши приятели: „Аз съм чиракът, а Учителят е майсторът.” На много места го викат да намира подпочвени води. До град Карнобат има една спирка „Нейчево”, по името на госпожа Нейчева, която имала там 5000 декара чифлик. Тя научила, че Лулчев е радиостезист и го поканва да открие вода, каквато е имало в турско, за да напоява голямото си имение. Лулчев с лескова пръчка намира голяма студена вода на 16.06.1937 г. - денят, в който се ражда Симеон - престолонаследникът. Когато в Тополица решават да построят чешмата, брат Георги Куртев пише писмо да Учителя, който го съветва да викнат Лулчев да им покаже течението на водата. Той идва и им показва къде тече водата и до края на месеца чешмата е готова - 30 август 1929 г.‡ По това време, след 1927 г. Лулчев организира група, наречена „Упанишади” от десетина души, на които да обяснява беседите на Учителя. Със своята силна мисъл Лулчев привлича много приятели и стенографките да се събират преди беседата на Учителя, да им говори. Веднъж Учителят влиза в салона за беседа, а вътре няма никой. Минава брат Ради и отива към Лулчев. Учителят го спира и му казва да влезе в салона. След малко в салона влизат запъхтяни няколко групи от учениците и Учителят започва беседата си. Скоро Учителят освобождава приятелите от силното психично влияние на Лулчев и „Упанишадата” му започва да се събира след беседата. Остават в групата му: Йордан Андреев, Димитър Бобев, Йордан Бобев, Петър Арабаджиев, Михаил Ангелов, Сашо Берендеев, Стоянчо, Тодор Маринчевски, Колю и Веса Йорданови, Елена Андреева, Невена Неделчева и Виктор.§ Лулчев постоянно е четял излезлите беседи и е подчертавал с пет вида цветни моливи пасажи. На много места е писал: „ключ”, „важно” и други бележки. Той имаше много хубаво отношение към всеки, който се обръщаше за помощ към него. При него имаше постоянно хора в двора. За Нова година ние, малчуганите, го сурвакахме няколко години. Той ни караше да удряме силно по ушите му. След това ни даваше по 20 лв. сребърни на всеки сурвакар. Когато завършвахме отделенията, ние занасяхме с брат ми Костадин удостоверенията ни с отличен успех и той ни даваше по 50 лв. монети сребърни. Веднъж той прави опит и оставя на масата си 50 лв. монета, която на другия ден я няма. Той знае, вижда кой я е взел. Поставя втора монета, която стои на масата цяла седмица и крадецът се възпитава и не смее да я пипне. През 1943 г. пролетта големи групи евреи се стичат пред бараката на Лулчев и ужасени викат към него да се застъпи пред царя и да ги спаси. Те много добре са знаели към кого да се обърнат и Лулчев по-късно по нареждане на Учителя ги спаси. Любомир Лулчев се свързва с електрическото дружество „Орион”. Намери от някъде стълбове и прокара на Изгрева ток. Той постави в средата на поляната един голям стълб с лампа от 1000 свещи, мимо волята на Учителя. Участва по-късно в прокарването на вода в Изгрева. Изворчето в Диана Бад беше затворено и вода се носеше от разсадника.* ________________________________________________________________________ * Вж. „Изгревът”, том IX, стр. 53, ред 13 отгоре; том I, стр. 588, ред 31 отгоре. † Вж. „Изгревът”, том 1 стр. 585 ÷ 586; том II, стр. 173 ÷ 174; том VII, стр. 72. ‡ Вж. „Изгревът”, том VII, стр, 533-534, стр. 583, ред 19 отгоре, (бележки на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев) Учителят му нарежда да се дадат на всички братя и сестри по един декар земя, а не по 100, 200, 300 метра. Да се закупят всички места на Изгрева до ж. п. линията и да се разпределят на парцели от по 1 декар и да се раздадат. Лулчев се заема с тази задача, но не успява да я изпълни, понеже напусна този свят.† През 1943 г. Любен Барбов, наш съсед, намира отнякъде десетина гилзи, не изгърмени, запалва огън и ги слага в него и те изпукаха. Ние, малчуганите, гледахме какво става. Барбов взе няколко горещи гилзи и ги пъхна в гърба ми и ме изгори. Това беше при къщата на Цонзоров до нас. Баща ми взе да ме лекува и отиде вечерта при брат Лулчев и му казва. Той се обажда в участъка и на другия ден викат Барбов и го стягат и той повече не ни правеше пакости, На езерата обикновено с първата група на Рила отива и Лулчев с „Упанишадите” за подготовка на лагера. Разбира се, че той е причинявал много неприятности в работата на Учителя. Веднъж Той казал: „Това змийско гнездо ще се разтури.” „Упанишадата” просъществува до 1944 г.‡ Важни са вътрешните отклонения, които стават в съзнанието на душите. За да служи човек на Бога, трябва да Го люби и да изпълнява Волята Му. Независимо от някои негативни качества, Любомир Лулчев беше дясната ръка на Учителя за връзката на братството със света. Той беше носител на идеите на Учителя в двореца и управлението. Там той смело е изнасял становището на братството по всички сериозни въпроси, което е харесвало на цар Борис, заобиколен само от ласкатели. През 1935 г. и 1936 г. е имало много неприятности в салона и братството. Тогава се създава организацията „Народна защита” от запасните офицери, които идват една вечер да запалят Изгрева. Учителят след 22 часа слиза от горницата и запалва лампите на големия и малкия салони и на полянката. Извиква брат Цеко Етугов и двамата обикалят поляната до след 1 часа. Нападателите, виждайки, че всичко свети, предполагат, че планът им е разкрит. Призори отиват в кръчмата на Танушев, започват да пият и разказват на кръчмаря какво са искали да правят. Така Учителят спасява Изгрева. Тази организация решава да постави бомба и да взриви салона. Учителят поема кармата на братството и пожелава Той да пострада за нашите глупости, грехове и непослушание. Учителят изпраща Лулчев да каже на царя в никакъв случай да не слага Александър Цанков за министър-председател при тогавашната министерска криза. Той изпълнява точно нареждането, предава го на царя и с никого не споделя. Неговият брат Андро при политически коментар в едно кафене казал: „Бати няма да позволи да се даде властта на Цанков.” След това Цанков не взима властта и двама негови пияни сподвижници с кола отиват да търсят Лулчев и да му отмъстят, а намират Учителя и извършват побой над Него. Юрдан Бобев, който дига един стол, се схваща и нищо не може да направи да защити Учителя. Запомня номера на колата и го занася на Лулчев. Лулчев се свързва с генерал Кирчев, началник на полицията, който на другия ден довежда побойниците при Учителя и казва: „Да ги сложа ли в един чувал и ги смачкам?” Учителят му казва да ги пусне и той ги освобождава. Побойникът Райков иска прошка от Учителя и той му казва: „Аз отдавна съм ти простил, но моли се Бог да ти прости.” Този побой, тази Голгота за Учителя отмени взрива, замислен от „Народна защита”.* _____________________________________________________________________________________________ * Вж, "Изгревът”, том I, стр. 561 ÷ 565; том VІ, стр. 532 ÷ 533. † Вж. „Изгревът”, том I, стр. 567÷ 568. ‡ Вж, „Изгревът”, том I, стр. 326, стр. 483 ÷ 484; том IV, стр. 251 ÷ 252, 533 ÷ 535; том XIII, стр. 472÷ 473, стр. 543÷ 548; том XV, стр. 352÷ 353. § Вж. „Изгревът”, том VII, стр. 28÷ 30, под № 6, където К. С. е Кирил Славов, а В. С. е Васил Славов. ** Вж. „Изгревът” том I, стр. 337; том VII, 437 ÷ 438, стр. 424. (бележки на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев) †† Вж. „Изгревът”, том IV, стр. 490 ÷ 492, под № 60, том VI, стр. 126, ред 6÷ 24 отгоре, (бел. на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев) Когато Учителят пожелава да отиде на езерата и върви пеш с бастун в ръката си и стига до първото езеро - Махарзи, Лулчев му помага, като го качва на белия кон на бай Янко, от първото езеро.† Помага и на майка ми, Стевка, ухапана от пепелянка. Лулчев се стреми да помага на всеки нуждаещ се. Спасява архимандрит Стефан - голям враг на Учителя - от смърт. Осъден от ВМРО на разстрел. Помага на 42-ма видни комунисти, осъдени на смърт, като издейства от царя доживотен затвор. Спасява Цола Драгойчева, осъдена на разстрел. Близките й намират Лулчев и той отива принея и я кара да напише писмо до цар Борис, че е бременна, което тя не знае и той го занася. Отменят присъдата й на доживотен затвор и тя ражда сина си Чавдар. Лулчев участва активно в спасяването на евреите, описано в моята книга „Истината за спасяването на евреите”.‡ Той познава всички военни и спира блокадите на Изгрева, за да не пострадат комунистите. На Изгрева имаше 6 бойни въоръжени групи, Васил Славов и брат му бяха ръководители на охраната на ЦК и Политбюро на партията, които са се събирали във фабрика „Бергман”. Тяхна беше съседната фабрика „фурнир”.§ Лулчев е можел да се излъчва и със своя астрален двойник е посещавал така известно време с. Елена Андреева. Когато Учителят е в село Мърчаево, той се излъчва и отива да му се покаже, но никъде не може да Го намери. Той обича германците и нощем се излъчва и отива да им помага. Вижда духът на Учителя над руснаците да им помага. Разбира, че се бори срещу Учителя и отива в с. Мърчаево да му иска прошка. Учителят не го приема и няколко пъти той стои пред вратата Му и плаче, По-късно Учителят го приема и му казва: „Понеже ти се свързваш с германците, ще имаш тяхната участ и ще понесеш част от тяхната карма.” Лулчев излиза от стаята Му изпотен и изживява тежко казаното от Учителя, Който определя съдбата му.** На 1.II.1944 г. сутринта Лулчев е арестуван в бараката си на Изгрева. Затворен е в мазето на съдебната палата, заедно с министрите, принц Кирил и други неучаствали във властта. Учителят казва на разтревожената сестра Невена Неделчева да му занесе едно одеало. Лулчев казва на затворените с него търговци Пиперкови, Паневи, Киндерови и други, че в скоро време те ще излязат на свобода, а той, Кирил, филови министрите са вече в духовния свят. При съдебното дирене и след разглеждане на двата му дневника на разговорите му с царя и с Учителя, съдиите не намират никаква вина у него и искат да го оправдаят.†† Оставят го свободен в една стая на съдебната палата, където го намира Йордан Бобев и му донася исканите от него моливи и тетрадки. За Лулчев се застъпват еврейската синагога, във връзка със спасяването на евреите в България, Георги Томалевски, Николай Гръблев. Пристига телеграма от Англия, в която молят подсъдимия Любомир Лулчев да бъде освободен и да им бъде изпратен, понеже той е техен офицер. От Москва се обажда Молотов и нарежда: „В никакъв случай Лулчев да не бъде освободен и изтърван.” Той има лична ненавист към Лулчев, понеже той е усетил навремето съветски план за договор, неизгоден за България, като е казал на царя, че съветският министър Молотов няма подписани пълномощия за такъв договор. КГБ разкрива виновника. Намесва се и Цола Драгойчева, която била в една килия с Тимеви - убийците на жена му и за „благодарност”, че Лулчев й спасил живота, извиква руския посланник в съда и заявява заедно с него, че щом е бил съветник на царя, трябва да бъде осъден на смърт. В своята последна дума пред съда Лулчеа заявява: „Не е имало гонен, онеправдан или преследван човек, на който да съм отказал помощ, щом съм имал възможност. Аз вярвам дълбоко в доброто, което живее в душата на всеки човек, включително и на най-падналия.” Той е единственият от подсъдимите, който не иска милост от съда. „Бил съм съветник на царя, а живея в една барака 3 на 4 метра и тя ми е подарък от Учителя.” Вечерта преди прочитането на присъдата, Лулчев казва на брат Богомил Краснарев, с когото са в една килия, че в 24 часа ще има среща с Учителя в другия свят и каквото Той му нареди, това ще изпълни. Срещата става в 0 часа и Учителят му казва, че трябва да си замине с тези хора, за да ликвидира кармата си, и да не идва повече на земята. Главната му задача е да поддържа духа на обвиняемите, за да се пробудят за духовния свят. Ако остане още да живее, ще трябва дълго време да се преражда, за да плати кармата си. На 1.02.1945 г. е произнесена присъдата срещу регентите: Кирил Преславски, Богдан Филов, генерал Михов и други 104 души, между които и Любомир Лулчев. Той е осъден на смърт, изземване на личното му имущество и глоба от 5 млн. лева. През нощта на 1 срещу 2 февруари извеждат осъдените. В коридора на съдебната папата шестима от спасените от Лулчев видни комунисти го срещат и му казват: „Кръв за кръв, живот за живот. Ти ни спаси живота и ние ще спасим сега твоя. Имаме готови 3 коли, с които можем да те закараме където пожелаеш.” Лулчев отговаря: „Моят Учител ми каза да си замина с тези хора и аз ще изпълня Неговата воля.” Той единствен пред разстрела говори смело на осъдените и повдига духа им до последния момент. Брат Лулчев под влиянието на Скорпион мина през стотици страдания, мъчнотии и опасности, позна Бога, Учителя и изпълни волята Му. Реши да му служи всеотдайно. Това беше най-активният и всеотдаен брат, който искаше да помогне на този измъчен български народ. Учителят му казва, че при тези желания, които има, може да му хвръкне главата. Той изпълни волята Божия и се пожертва за великата идея, която носеше в душата си. Кой от учениците разбра Учителя и работата, която извърши за земята и човечеството? Неразбран остана и брат Лулчев, но горе всеки отива в егрегорията си и проявява качествата си. „Тук, на земята, вие сте облечени като водолази в скафандри, но като отидете горе и се видите какви сте, горко ще плачете, че не сте се обичали и помагали в трудностите, по-леко да решите трудните си задачи.” Петдесет години по-късно - през 1994 г., в нашата република присъдата на Народния съд бе призната за невалидна и осъдените - за невинни. И ние трябва да приемем всички ученици на Учителя такива, каквито са и да им благодарим, че са участвали в този велик живот пред лицето на Бога на земята и са си разрешавали вековните си карми. Лулчев като Соломон е бил благословен от Бога и втори път предупреден от Него за лошите последствия, които ще дойдат в живота му. Същият сценарий той изигра и пред лицето на Учителя, но сега не завърши с падение, а с пълно изпълнение Волята Божия и свобода за развитие в Духовния свят. Той се освободи от голямата еврейска карма, която го задържаше на земята и стана свободен дух - това, което желаеше, но под ръководството на Бога. В братството всеки има специфична задача, която изпълнява, за да може Школата да озарява умовете на готовите души и да ги подготви за новия живот, който идва на земята.

Посвещение за Духът на Словото на Бога I. Великият Учител - Беинса Дуно, Всемировият Учител на Вселената, Който бе в плът и кръв и Дух на земята Българска, със светско име Петър Дънов, бе Живият Бог. В Него бе Божествената Троица: Божественият Дух, Христовият Дух и Господният Дух! В Него бе Все и Вся! Все на Земята и Вся на Небесата! (Вж. „Изгревът” том I, стр. 644 ÷ 657, том II, стр. 39 ÷ 41) II. Ето, видяхте ли, че Аз приличам на вас, но не съм като вас и не съм от вас? Аз съм приел днес образа на Бога, защото Бог лично съизволи да слезе между человеците и да вземе образ като человеческо подобие на Себе Си. Днес Бог съизволи да слезе между человеците, Бог е пред вас и единственото, което иска от вас, та за Школата е, да не огорчавате Духът с вашите съмнения и с вашите изкушения. Справите ли се с тях, вие ще имате благословението на Бога Живаго, Който е в Мене, Който е над Мене и Който е Все и Вся. („Изгревът”, том I, стр. 82) III. Ако преди 2000 години бе дошъл Синът Божий, то днес е дошъл на земята Бащата! Дошъл е и е слязъл Живият Бог, взел е Своя образ, в Своето подобие и Дух, плът и кръв! Това е най-голямата истина, която може да се свали, да се предаде чрез човешкия език и да се предаде на съхранение, за да се знае Истината за слизането на Великия Учител между человеческите синове, за слизането на Бога Живаго на земята. („Изгревът”, том I, стр. 82)

Посвещение за Духът на Истината * I. Това, което сме видели и чули, него ви известяваме, да имате и вие с нас общение; а пък нашето съобщение е с Отца и с Исуса Христа, Неговият Син. (I послание на Йоанна, гл. 1, от. 3) * II. От това познавайте Духът Божий: Всеки дух, който изповядва, че Исус Христос дойде в плът, от Бога е. (I послание на Йоанна, гл. 4, ст. 2) * III. Който изповядва, че Исус е Син Божий, Бог пребъдва в него, и той в Бога. (I послание на Йоанна, гл. 4, ст. 15)

Аудио - чете Цвета Коцева Планински върхове (Беседата за четене в стар правопис) Архивна единица От книгата „Ключът на живота“, Общ окултен клас - осма година, (1928 г. - 1929 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2012 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Ключът на живота“, 12 лекции на общия окултен клас, 8-ма година, т. I (1928-1929 г.), по стенографски записки, изд. София, 1937 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Планински върхове Размишление Сега начертайте два триъгълника, които представляват два планински върха, покрити със сняг и лед. Между тях се образува една долина. Снегът, който се е натрупал по върховете, показва, че температурата там е ниска. Ако беше топло, снегът щеше да се стопи и като вода щеше да потече надолу. Според съвременната наука всички тела, колкото и да са студени, съдържат в себе си известно количество скрита, вътрешна топлина. Ако вътрешната топлина се изяви навън, телата започват да се разширяват. Какво нещо е разширяването? – Проява на топлина. Следователно, когато някой каже, че се е разширил, това подразбира, че се е стопил. Обаче разширяването се подчинява на известни закони. То не може да бъде неограничено. Лете, когато слънцето грее силно, телата постепенно се топят. Дебели пластове лед и сняг се топят от силните слънчеви лъчи. Ако тези ледове и снегове покриват планински върхове, от тях започват да се спускат малки и по-големи вадички, които напояват долините. Колкото по-силно грее слънцето, толкова по-широки стават вадичките, докато се слеят в една широка, обилна река. Когато децата наблюдават разширяването на реката, те питат учителя си за причината на това разширяване. Учителят им дава обяснения. Той казва, че причината за разширяване на реките лятно време, особено напролет, се дължи на слънцето, което започва силно да грее. Колкото повече се разширява реката, толкова повече снегове се топят. Към края на лятото, в големите горещини, реката започва да се намалява, вследствие намаляване на снеговете и силно изпаряване на водите. Каквито явления стават в природата, такива се извършват и в човешкия организъм. В човешкия мозък също така има високи планински върхове, покрити със сняг и лед; там има долини, обработени и необработени, полета и т.н. Когато се гневи, човек се сгорещява. В този смисъл гневът не е нищо друго освен топлина, която стопява ледовете и снеговете в човешкия мозък, вследствие на което водите, т.е. енергиите на мозъка, потичат надолу. Където мине, тази енергия руши, събаря, влачи камъни. Като видите такъв човек, казвате, че се е разгневил. – Не, снеговете на неговите планини са се стопили, вследствие на което образуваната вода буйно слиза надолу и влече със себе си всичко, което среща на пътя си. Значи колкото е по-голям гневът на човека, толкова по-голяма енергия развива той. – Докога ще се развива тази енергия? – Докато се стопят всички снегове и ледове по върховете на планините. Това е просто, но научно обяснение на гнева. Колкото повече гневът в човека се намалява, толкова повече и енергията, която той предизвиква, се намалява. Водите се събират в коритата си, започват да текат тихо и спокойно, без шум, без разширявания, без търкаляне на камъни – навсякъде настава мир и съгласие. Проявата на енергиите, на силите в природата се отличава по това, че докато едни от тях рушат и събарят, други градят, живот носят навсякъде. За пример, докато буйната вода от една страна руши и събаря, от друга тя напоява, освежава растителността, в резултат на което се явяват зрели, вкусни плодове. Значи, от гневната вода, която руши и събаря, каквото срещне на пътя си, се напояват долини и поляни, растителност и плодни дървета. Може ли водата да бъде гневна? – Не, водата, която слиза от планините, е буйна. Когато снегът се топи, превръща се във вода, която има стремеж да слиза в долините, да пои дървета и цветя. Запитвате се: „ Каква е целта на моето слизане на земята?” – Целта за слизането ти на земята е такава, каквато е целта на водата, получена при разтопяването на снега. Целта на тази вода е да слиза надолу, да пои растителността. Следователно и твоята цел е да слезеш от някой висок връх и да изучаваш живота. Какво представлява животът? За да разберете живота в неговата целокупност, първо трябва да разберете вашия живот. Това значи да разберете онова, което досега е станало, и това, което в дадения момент става. За пример, как ще си обясните глада? Или как ще си обясните нуждата от ядене? Ставате сутрин и започвате да мислите за ядене. Казвате, че сте гладни. Задавали ли сте си въпроса, кога и как е произлязъл гладът? Гладът е първичен процес, който съществува в природата. Стопяването на снега, на леда и превръщането им във вода е също така първичен процес. Обаче разумните същества вземат участие в този процес и продължават по-нататък. Те прокопават канали, през които прекарват водата. По този начин те я впрягат на работа според нуждите на времето и на местните условия. От буйната вода могат да образуват няколко реки, които да текат в противоположни направления. Така става втичане и изтичане на водата. Учените хора се интересуват от природните явления, за причините на които често съдят от самите явления. Те ги изучават, наблюдават и вадят верни заключения. За да дойдат до прави заключения, те си служат с ред уреди и инструменти. За пример, със спектроскопа те определят какви елементи има в слънцето. Всеки елемент дава специална цветна линия на тъмното поле на спектроскопа. Също така и различните звезди имат свой собствен спектър. Спектрите на различните звезди се различават едни от други по цвета, по широчината си. Ако един и същ спектър ту се разширява, ту се смалява, това показва, че дадена звезда се приближава или отдалечава от земята. Колкото по-широк става спектърът, толкова по-близо идва звездата до земята. Такива заключения учените вадят и за реките. Щом водата на някоя река се увеличава, това показва, че снеговете се топят. Намалява ли се водата и топенето на снеговете се намалява. Стопи ли се окончателно снегът, реката може съвършено да пресъхне. При това положение учените няма какво повече да разсъждават. Те не могат вече да вадят никакви заключения. Сега като дойдем до науката, ние лесно си обясняваме нещата. Виждаме, че воденици работят, градини се напояват, мотори се движат и т.н. Всичко това е ясно на учения. Той знае откъде идва тази вода, как е впрегната на работа. Обаче простият воденичар, който не знае тия неща, един ден забелязва, че водата намалява и воденицата му спира. Той казва: „Навярно водата е отбита.” – Това не е знание. Той трябва положително да знае къде е отишла водата. Ето защо, колкото по-мъчно човек си изяснява известен процес, толкова по-сложен е този процес. Първичните процеси са по-достъпни за човека. Щом процесът е сложен, това показва, че по-голям брой разумни същества са взели участие в него. За да се домогне до сложните процеси в природата, човек трябва да влезе във връзка с разумните същества, които са работили в тях. Много има човек да учи, за да разбере смисъла на живота, да разбере защо е слязъл на земята. Съвременните хора се оплакват от различни заболявания, от неразположения на духа и т.н. Те могат лесно да си помогнат. Аз ви дадох един метод срещу болезнените ви състояния и неразположения. Казах ви, че трябва да се изпотявате, да се подложите на щателно пречистване. Теренът, почвата, т.е. вашите земни пластове са претърпели големи сътресения, вследствие на което тръбите на канализицията ви са огънати, пречупени и не могат да пропускат водата през тях. Те са запушени с пясък. Изпотяването ще предизвика голям напор, ще изтласка пясъка навън и ще даде възможност на водата да тече през тръбите. Не е достатъчно само да констатирате, че воденицата ви е спряла по нямане на вода или че градината и зеленчуците в нея са изсъхнали. Човек трябва да знае причината на тия явления и да потърси начин да я премахне. Каква полза ако човек философства върху въпроса, защо се е развалила канализацията, а не се заеме да я поправи? Някои учени философстват върху въпроса, защо Господ е създал света, защо е допуснал злото и страданията в него. Тези философи приличат на овчари, които запитват защо е създаден вълкът. Ако вълкът не нападаше овцете им, те никога нямаше да задават този въпрос. Ако вълкът живееше някъде в горите, без да напада стадата им, те никога нямаше да се интересуват от него. Нападне ли обаче стадото и вземе най-тлъстата им овца, те веднага започват да разискват върху въпроса, защо е създаден вълкът. – Много просто. Вълкът е създаден, за да държи съзнанието на човека будно, да го застави да се моли, да мисли за Бога. Човек най-добре мисли, когато засегнат интересите му, когато го засегнат материално. Щом пострада веднъж, овчарят започва да се моли. На другата вечер вълкът задига още една овца. – Защо? Нали се моли? – Втората овца му задигат, за да го научат да се моли усърдно. Въпреки това, всяка вечер му липсва по една овца, докато най-после и той напусне кошарата. Ето защо, като разисквате върху въпроса, защо Господ е създал вълка, ще знаете, че той е създаден, за да научи овчаря да търси Бога, да придобие по-голямо внимание и будност на съзнанието. Като види, че една от овцете му липсва, нека проследи, откъде е влязъл вълкът. Като намери дупката, откъдето вълкът се е промъкнал в кошарата, веднага да я запуши, за да не идва вълкът и втори, и трети път. Ако се окаже, че няма никаква дупка в кошарата, тогава овчарят трябва да провери да не би вълкът да е прескочил през оградата. Като се увери в това, нека направи по-висока ограда, да не може вълкът да я прескача. Овчарят трябва да вземе всички мерки, да запуши дупките в кошарата, да направи висока ограда, да запази стадото си от нападения на вълци. И тъй, каквото и да се случва в живота на човека, природата има предвид неговото възпитание. Да се възпитава или да се самовъзпитава човек, това значи да запуши добре дупките на своята кошара, да не се промъква вълкът през тях; или да направи оградата на кошарата по-висока, да не може вълкът да я прескача. Когато ученият човек мине покрай такава ограда, той разбира, че в тази околност има вълци. Същевременно той разбира, че овчарят, който е оградил добре кошарата си, е патил от вълци. Опитността му го е направила внимателен и предвидлив. Като види висока ограда, вълкът не може да прескача. Не само вълк, но и човек може да прескача оградите на хората. Той е научил това изкуство от вълка. Понеже в градовете и селата няма вълци, хората прилагат тяхното изкуство. Те са създали хорото. Следователно хорото не е нищо друго, освен прескачане през оградата на хората и влизане в кошарата им, да грабят овце. Щом грабне една овца, човек прескача оградата и с нея заедно излиза навън. Значи, ако нямаше вълци в света, и хората нямаше да знаят изкуството да скачат и прескачат. Казвате: „ Вярно ли е това заключение?” – То е толкова вярно, колкото е вярно заключението на детето, че реката се е разширила. Вярно е, че реката се е разширила, но защо е станало това, детето не знае. То вижда последствията на нещата, но причините на явленията не знае. Ученият обаче всякога казва: „ Реката се е разширила, защото снегът на планината се е стопил.” Ако кажете това нещо на детето, то ще пита: „ Защо се топи снегът?”- Каквото обяснение и да се даде на нещата, детето винаги ще задава въпроса ,,защо". Ето защо дали нещата са верни, или не, това зависи от разбиранията на човека. Ако дадете известно обяснение на възрастния, той веднага разбира и нищо по-нататък не пита. Детето обаче всякога пита. – Защо пита? – Много неща не му са ясни. Възрастният знае, че когато реката се разширява повече, отколкото коритото и събира, може да стане наводнение. Стане ли наводнение, много къщи ще пострадат. – Какво трябва да се прави тогава? – Вие трябва да изнесете дрехите си навън и да напуснете къщата си временно, докато водата се оттегли. Щом водата се прибере в коритото си, и вие можете да се приберете в къщата си. След всичко това ще дойде някой да пита защо трябва да излезе от къщата си. – Много просто. Ти непременно трябва да бягаш далеч от къщата си, защото си я поставил близо до реката. Когато си я строил, тогава още трябваше да мислиш къде и как да я построиш. Сега не остава нищо друго, освен да носиш последствията на своето невежество. Щом реката се подчинява на известни закони и човек трябва да спазва същите закони. Реката казва: ,,Водата, която е в мене, има свойство да се разширява и стеснява. Когато иде в голямо количество и със сила, тя завлича всичко, каквото срещне на пътя си.” Тъй щото, който иска да живее приятелски с реката, той трябва да съгради къщата си на такова разстояние от нея, че и като се разширява и като се смалява, винаги да запазва еднакви отношения. Не вземе ли това нещо предвид, приятелските отношения помежду им лесно могат да се развалят. При пръв случай на разширяване, ще стане нужда да бягате от къщата си. Реката не може да измени на естеството си, а ти като разумен човек можеш да предвидиш всичко. Този закон съществува и в отношенията на хората. Когато двама души не живеят добре помежду си, това показва, че те са построили къщите си близо една до друга. – Какво трябва да направят, за да живеят добре? – Те трябва да раздалечат къщите си. Ако единият построи къщата си на един връх, другият трябва да я построи на друг връх. Къщите им трябва да бъдат разделени една от друга посредством долина. Като знае това, човек трябва да бъде внимателен в отношенията си не само към външния свят, но и към всичко онова, което става в ума, в сърцето и във волята му. Ако две мисли, две чувства и две постъпки в човека се сблъскат поради близкото разстояние, на което се намират, той трябва да вземе мерки да ги отдалечи. Всяка мисъл, всяко чувство и желание в човека се нуждаят от простор, да могат свободно да растат и да се развиват. Голямата близост между тях може да предизвика силно течение, порой, който да завлече всичко каквото срещне на пътя си. Като се намери пред такава опасност, човек започва да бяга. – Защо? – Защото не може да разсъждава. Единственото му спасение е в бягането. Мине ли опасността, той започва да мисли вече и не бяга. Следователно видите ли, че някой бяга, ще знаете, че той се намира пред някаква опасност и се страхува да не пострада. Значи бягането е в зависимост от страха. Колкото е по-голям страхът, толкова и бягането е по-силно. Учените казват, че някога движението на земата е било по-голямо от сегашното. Оттук може да се извади заключение, че някога, в далечното минало, земята е преживяла голям страх, от който днес се е освободила. Колкото по-голям е страхът на някое тяло, толкова по-голямо е неговото движение. Обаче движението на това тяло не може да бъде безпределно. Ще дойде момент, когато силата, енергията, която кара тялото да се движи, ще се преустанови и то ще спре. Колкото е по-голям страхът, толкова по-малко работи разсъдъкът в човека. Щом разсъдъкът се увеличава, страхът се намалява. И тъй, нещастията, катастрофите в живота на хората се дължат на обстоятелството, че те са построили къщите си близо до реката: едни са по-близо, други – по-далеч. В случай на наводнение първите ще пострадат повече, а вторите – по-малко. Щом се стопят снеговете и наводнението престава, но разрушенията не могат веднага да се поправят. Едва се поправят разрушенията, следващата година иде ново наводнение. – Какво трябва да се направи, за да се избегнат тия нещастия? – Много просто: или трябва да строите къщите си далеч от реката, или да съборите върховете, от които се стичат водите. Има и трета възможност да се избегнат нещастията в живота на хората, но тя е мъчно приложима. Първата и най-лесно приложима възможност е да построи човек къщата си далеч от реката; втората възможност е да срине върховете, от които водите се стичат; третата и най-мъчно приложима възможност е човек да спре действието на топлината. От трите възможности човек може да се ползва от първата: да построи къщата си на солидна, здрава основа и далеч от реката. За да постъпи по този начин, той трябва да бъде умен, да разсъждава. Като не разсъждават много, съвременните хора търсят причината на своите нещастия в произхода си, в това, което са наследили от деди и прадеди, от майка си и от баща си. Отчасти това е вярно, но не е абсолютно вярно. Някой се гневи много, без да е наследил тази черта от родителите си. Гневът се дължи на това, че той има високи върхове в себе си, по които се натрупват много снегове. Щом снеговете започнат да се топят, гневът се проявява. При това, колкото по-високи и по-големи са тия върхове, и гневът е по-голям. Колкото по-малки са върховете, и гневът е по-малък. Един ден, когато тия върхове се сринат, и гневът ще изчезне. – Възможно ли е свят без върхове? – Възможно е, но при други условия на живота. Докато дойде този ден, човек трябва разумно да използва енергията на гнева. Който може разумно да използва тази енергия, той ще се благослови; който не може разумно да я използва, той ще носи последствията и ще търпи ред пакости и нещастия от нея. Като ученици вие трябва да изучавате всички енергии в себе си като движения, които имат определена сила и посока. Докато гледате на гнева като на сила, която гради, той не е опасен. Не можете ли да го впрегнете на работа, не можете ли да го канализирате, той е опасен. Колкото повече се гневи човек, толкова по-голямо е движението в него. Разумните, възвишените същества използват гнева на хората на място. Когато им трябва тази енергия, те слизат на земята със своите мехове и започват да духат тук-там между хората, да ги разгневяват. Гневът произвежда топлина, която започва да топи снега по върховете. Щом водата започне да се стича по върховете, хората се залавят усилено на работа: воденичарите мелят брашно, градинарите поливат градините и бостаните си и т.н. Като приемат нужното количество енергия, възвишените същества затварят меховете си и топенето на снега спира. Значи възвишените същества се ползват от енергията на по-нискостоящите от тях същества. По същия начин и хората могат да използват енергията на по-нискостоящите от тях същества, без да питат защо светът е създаден по този, а не по-друг начин. Вие трябва да приемете, че така, както светът е създаден, е най-правилният начин на създаване. Приемете това като аксиома. Ето защо, дойдете ли до въпроса, що е светът, що е животът, ще знаете, че това са аксиоми, които не се доказват. Че живее човек, това е аксиома. Кой може да докаже, че човек живее? – Никой друг освен самият човек. Някой учен доказва, че човек живее. Друг учен доказва, че човек умира. Първият учен, който доказва, че човек живее, е опитал нещата. Той знае, че човек живее и на този, и на онзи свят. Вторият учен, който доказва, че човек умира, няма опитност, не разбира живота в неговата целокупност. От това, че умрелият не се движи, не говори, той съди, че е умрял. Всъщност това, което умира, не е истинският човек. Това е временното, преходното в човека – неговата дреха, която може да се облича и съблича. В доказателствата си, тия двама учени приличат на хора, които спорят дали дадена круша е сладка, или не. Първият е вкусил крушата и доказва, че тя е сладка и породиста. Вторият не е вкусил крушата и не вярва на първия. Той казва: „ Виждам формата, големината, цвета на крушата, но не мога да кажа, че е сладка.” Как могат да се разрешават спорните въпроси в живота? – Много лесно. Щом става спор за крушата, дали е сладка, или не, тя трябва да се раздели на две половини: първият ще опита едната половина, вторият ще опита втората половина. След това и двамата ще доказват едно и също нещо, а именно, че крушата е сладка и доброкачествена. Следователно не бързайте да доказвате въпроса за смъртта, че човек умира, но запитайте се що е смъртта. И по аналогия на посаденото житно зърно, ще кажете, че смъртта не е нищо друго, освен посаждане на човека в земята, да покълне, да възрасте и и отново да възкръсне. Докато е в хамбара, житното зърно е изложено на опасност: мишка, човек или някое животно могат да го изядат. Заровите ли го в земята, след време то възкръсва, започва нов живот. И човека заравят в земата, разкопават около него, поливат го, за да израсте един ден и да възкръсне. Жената пита: „ Къде е мъжът ми?” – Израснал е, подал е главата си над гроба, който е добре обрасъл наоколо с трева. – ,,Защо не говори тогава?” – Защото се смущава. – ,,Ще проговори ли някога?” – Да, в скоро време ще проговори. Някои учени казват, че като умре, човек отива при Бога, при ангелите. – Възможно е, но аз го виждам в тревата: седи спокойно и чака. Като казват, че той е между ангелите, те имат предвид цветята, тревата като деца на ангелите. Те се занимават с тях и ги изучават. Ето защо, който иска да влезе в ангелския свят, той трябва да мине по пътя на тревата, на цветята и на дърветата. Той няма да стане като тях, но ще мине през техния път. И водата не става тръба, но минава през тръби. Това са ред разсъждения, които водят човека до правата мисъл. Има ли права мисъл, човек е спокоен и добре разположен. Изгуби ли правата мисъл, с нея заедно той губи своя мир и разположение. Съвременните хора се оплакват от неразположение на духа, от изтощаване, от нервност. Коя е причината за тези състояния? – Многобройните им желания. Те имат много желания, а малко почва, малко земя. При тези условия желанията им не могат да растат, нито да се реализират. За да израсте, да даде плод, растението се нуждае от земя. Посадите ли много цветя на малко земя, ако по някакъв начин израстат, те няма да дадат плод. Следователно искате ли желанията ви да се реализират, посаждайте ги на големи пространства, далеч едно от друго, да могат да растат и добре да се развиват. Нямате ли много земя, не хранете много желания. Човек трябва да има малко желания, но силни, добре отгледани. Щом желанията на човека са силни и добре отхранени и мислите му ще се развиват добре. Зад всяка силна мисъл живее едно силно желание. И обратно: силното желание изразява силна мисъл. Прекъснете ли мисълта в човека, желанията му не могат правилно да се подхранват. Човек със силни желания, но без мисъл, става разсеян. И да мисли нещо, мисълта на разсеяния е без връзка, разхвърляна, неопределена. Когато желанията на човека се развиват естествено, мислите в него текат правилно. Силните, но естествени желания развиват ума. Те внасят разширяване, движение в човека. Силните желания внасят разширяване в човека, а силните страсти – движение, интензивност. Значи всяка мисъл има за основа желание и страст. Желанието внася разширяване на мисълта, а страстта – сила, движение. За да се реализира една мисъл, тя трябва да има широчина, сила и движение. Възвишените чувства пък придават на мисълта дълбочина. Обаче желанията, чувствата и страстите на човека трябва да бъдат канализирани. Канализират ли се те, мисълта на човека се изправя. Само правата мисъл е в състояние да изправи света. Правата мисъл е Божествена. Когато всички енергии в човека се канализират правилно, той се радва на един уреден свят в себе си. Съвременните хора се стремят, от една страна, към самовъзпитание, а от друга – към възпитание на обществото. Това може да се постигне само тогава, когато хората разполагат с положителна философия за живота, когато имат една свещена идея в себе си. Каква е идеята на съвременните хора, когато те всеки момент се колебаят има ли Господ, или няма? Един ден вярват в Бога, а друг ден не вярват. Един ден одобряват живота, а друг ден не го одобряват. Това не е никаква философия. Какво убеждение е това, всеки ден да доказвате на човека съществуването на Бога? Бог е величина, за която нищо не може да се говори, нито може да се доказва. И за живота нищо не може да се говори. Единственото доказателство за живота е това, че човек живее. Щом живее, щом съществува, няма какво повече да му се говори. Когато животът на човека е приятен, това показва, че той е умен; щом животът му не е приятен, той не е умен. Човек се намира в различни положения в живота, вследствие на което се раждат различни възгледи за нещата. За пример, той може да прекара с години в хамбара, а може и да бъде посаден в почвата. Тия две положения създават различните гледища за човека. В хамбара няма страдания, няма противоречия, но и растене няма. В почвата има страдания, има противоречия, но същевременно има богати условия за растене. Какво представляват противоречията? – Противоречията са нещо фиктивно, недействително. Те не представляват никаква реалност. Причината за противоречията в живота се крие в самия човек. Някой носи тежка раница на гърба си и пъшка под тежестта и. Настига го друг един, добър, услужлив човек и му предлага да носи известно време раницата му, докато си почине. Умореният пътник дава раницата си и се чувства доволен, че може да си почине. Обаче скоро след това той започва да се съмнява в добрия човек, да го подозира да не би да задигне раницата му. Подозрението му става причина за яваване на известни противоречия. Ако е искрен, той ще каже на добрия човек, че се е усъмнил и ще го помоли да върви близо до него, да не се отдалечава от пътя си. Ако не е искрен, нищо няма да му каже, но ще се смущава и безпокои, докато най-после поиска раницата си назад. След всичко това казват, че съвременната култура е много напреднала, че хората са прогресирали в развитието си и т.н. – Какъв прогрес е този, когато ще дадеш няколко хиляди лева назаем на човека, а същевременно ще му представиш ред условия: гаранция, полица, падеж на полицата и т.н.? И този човек мисли, че като вземе парите, ще спечели нещо. С тези пари той ще намери нещастието си. Парите не носят щастие. Който мисли, че с пари, с богатство може да влезе в духовния път, той не е разбрал истината. За да влезе в духовния свят, в Царството Божие, човек се нуждае от добродетели, а не от пари. При това там се изискват такива добродетели, които да отговарят на милиарди златни лева. Добродетелният човек може само да надзърне през вратата на Царството Божие, да види, какво има там и пак да слезе на земята да работи. Следователно човек е дошъл и дохожда на земята да работи, да придобива богатство, изразено в добродетели, за да може някога да влезе в Царството Божие. С други думи казано: никой не може да влезе в Царството Божие, докато Бог не го обича. Бог обича само ценните неща. Значи, за да бъде обичан от Бога, човек трябва да бъде ценен. И тъй, когато Бог се проявява между две души, това показва, че те са ценни, т.е. отношенията между тях са правилни. Човек трябва да се научи правилно да разсъждава. Когато погледне към изгряващото слънце, човек не трябва да пита защо Господ създаде слънцето, но да се замисли как да използва неговата енергия. Като отиде при някоя река, той трябва да се запита, откъде извира тази река, а не защо е създадена. Така именно той може да се добере до великата истина на живота, до Онзи, Който е създал нещата. Като мисли правилно, човек може да използва своята висша енергия, своите морални чувства за преработване на низшите енергии и чувства в себе си. Така той ще се справи със своя гняв, със своите неразположения и мрачни състояния. Като се натъкне на известни противоречия в себе си, които не можете да разрешите правилно, не питайте защо ви са дадени умът и сърцето, но старайте се да възстановите правилни отношения между ума и сърцето си, т.е. между мислите и чувствата си. Щом постигнете това, вие имате възможност вече да изучавате звездите, небето, природните сили и да се ползвате от тях. Като ученици вие трябва да изучавате планетите, както и тяхното влияние върху човека. За тази цел човек може сам да си направи хороскоп, да предвиди всичко, което предстои да му се случи. По този начин той ще знае каква работа да предприеме и с какво да се занимава. Ако човек не попадне на работа, която му отговаря, той ще си създаде ред нещастия и неприятности. От астрологическо гледище на човека се препоръчва да започне първо с най-силната си способност или добродетел, за да предизвика движение в себе си. Ако в някой човек вярата е най-силна, той трябва да започне с нея. Ако в друг някой надеждата или любовта е най-силна, той трябва да започне с тях – с надеждата или с любовта в себе си. Едно трябва да знаете: като сте дошли на земята, вие можете всичко да постигнете, но затова се изискват работа и условия. Щом е така, вие можете да постигнете онова, което при дадени условия е възможно. За пример, човек може и трябва да приложи своя ум в живота си, да съобрази къде да постави къщата си, далеч или близо до реката, далеч или близо до планината. Обаче по никой начин той не може да намали или увеличи топлината на слънцето, за да се топят или да не се топят снеговете. Като ученици вие трябва да се отличавате със своята разумност, със своя живот. Вие не сте дошли още до границата на Божествения живот, по което именно ученикът се отличава. За ученика Божественият живот е камертон, по който той се нагласява. Този живот тече и прониква в неговия ум и в неговото сърце. По този камертон именно и вие ще нагласявате живота си. Като ставате сутрин, първата ви работа е да се нагласите според този камертон, и ако сте сам, ще изпълните едно соло. Ако сте двама в дома си, мъж и жена, ще изпълните един дует. Ако сте трима, ще изпълните едно трио. Ако сте четирима – мъж, жена, дъщеря и син, ще изпълните един квартет. Ако сте повече от петима, шестима, ще образувате оркестър. Всеки трябва да свири, да владее своя инструмент и добре да изнася своята част. Щом му се представи случай да свири, той трябва да бъде готов да изпълни своя номер. Никога обаче той не трябва да се извинява, че не му се свири. Хората плащат и искат да слушат музика. Който не свири, той нищо няма да получи. Всяка разумна работа се възнаграждава. Какво ще бъде възнаграждението, това зависи от хората, които ще оценяват работата. Вие трябва да знаете, че живеете между разумни, между добродетелни същества. Как се придобиват добродетели? – За да придобие някаква добродетел, човек трябва да мисли, да чувства и да постъпва правилно. Това подразбира човек да върви по пътищата, които Бог е начертал. Който се отрече от тези пътища, той създава злото в себе си. Злото не е нищо друго, освен отклоняване на човека от първичния план на живота. Доброто и злото всякога са в стълкновение помежду си. Като резултат на това стълкновение, всякога може да стане следното: или маслото да се отдели от млякото, т.е. доброто да възтържествува, или съдът да се счупи – злото да вземе връх над доброто. Казват за някой човек, че се блъска много в себе си. – Какво ще стане с него? – Едно от двете; или съдът му ще се счупи и той ще умре, или маслото му ще се избие. Цената и смисълът на живота се заключава в доброто, което показва правия път на човека. Доброто създава истинската култура на живота. Обаче ако доброто не се приложи в живота, новата култура няма да дойде. За да дойде тази култура на земята, мъже и жени, всички трябва да мислят, да чувстват и да постъпват по новия начин. Мъжът, това е умът в човека; жената, това е неговото сърце. Умът не може без сърце, но и сърцето не може без ум. Ако сърцето спре да работи и мозъкът спира своята деятелност. Ако мозъкът спре да работи и сърцето спира. И обратното е вярно: ако мозъкът работи добре и сърцето няма да престане. Между мозъка и сърцето на човека трябва да съществува правилно отношение. Казано е в Писанието: „Плът и кръв няма да наследят Царството Божие." Мнозина са говорили върху този стих, но не са го изяснили правилно. При сегашните условия на живота, плътта е необходима на човека. Без плът на земята той не може да расте, не може да се развива. Плътта и духът в човека са в постоянна борба. Докато тази борба съществува, човек има условия за развиване. Духът е разумното начало в човека. Като се бори с плътта, духът докарва енергията и в движение и по този начин я възпитава. Движението, което духът предава на плътта, е хармонично. Това хармонично движение прави плътта разумна. Ето защо стихът: „Плът и кръв няма да наследят Царството Божие", се отнася до неразумната плът. Разумната плът обаче ще наследи Царството Божие. Разумната плът представлява доброто, а неразумната – злото. Значи злото няма да наследи Царството Божие. Разумната плът, доброто е дрехата, с която духът се облича, за да влезе в Царството Божие. И тъй, за да превърне неразумната плът в разумна, човек трябва да вярва в Бога. Да вярва човек, това значи да има интуиция, да предвижда нещата. Който няма интуиция, той не може да вярва. Вярата подразбира процес на единство. Знанието подразбира процес на множество. За да придобие знание, за да придобие вяра, човек трябва да бъде умен. Когато работи, умният никога не причинява пришка на ръцете си. Когато пътува по планини, той никога не ранява краката си. Пришките на ръцете не показват, че човек е работил много. Те са рани, причинени от неразумността на човека. Раните, причинени на ръцете или на краката на човека, не го правят по-добър, отколкото е бил по-рано. Раните, недъзите са създадени от самия човек, а не от Бога. Той е създал човека за добър, за разумен живот. Кой баща не иска децата му да живеят добре? Значи, ако хората не живеят добре и страдат, причината за това са техните криви разбирания. Те не разбират законите на разумната природа, вследствие на което не ги изпълняват. Когато не изпълняват тия закони, страданията неизбежно ги следват. Като ученици вие трябва да работите съзнателно върху себе си, да извадите навън и доброто, и злото. Като мислите правилно, вие ще разберете, че доброто и злото са в самия човек. Те са резултат на неговия живот. Като се натъквате на изпитания, на изкушения, вие трябва да работите върху въздържанието. Дали боледувате, дали ви обиждат, вие трябва да се въздържате. Някой отива на планината, но случайно се спъва, пада и удря крака си. Това е един случай да се прояви въздържане. Вместо да започне да плаче и да вика, той трябва да се спре, да хване между ръцете си удареното място и да започне да размишлява върху причината на падането. Щом започне да размишлява, болката му постепенно минава и той продължава пътя си. Велика сила е човешката мисъл. Тя може да върши чудеса. Упражнявайте мисълта си за добро. За пример, срещате един банкер, който ви разправя, че има да взема няколко хиляди лева от двама души. Той ви показва полиците на тия хора и им се заканва, че ако навреме не платят дълга си, ще ги даде под съд. При това той допълва, че тия хора са бедни, но въпреки това ще им даде добър урок, да го помнят. Вие вървите заедно с него, но по едно време банкерът се спъва, пада и счупва крака си. Веднага го завеждате в дома му, викате лекар и го оставяте, домашните му да се грижат за него. Той започва да вика един, втори лекар да му помогнат по-скоро и по този начин изхарчва повече пари, отколкото му дължат двамата бедни хора. Защо банкерът падна и счупи крака си? Като започне да размишлява и си направи сметка за похарчените за лекуване пари, той ще разбере, че причината за това се дължи на нежеланието му да прости дълга на бедните хора. Когато длъжниците ви са богати хора, вие можете да искате от тях да си платят дълга, щом са бедни, трябва да бъдете готови да им простите. Не сте ли готови да простите дълга на бедните хора, природата ще ви постави на легло и ще ви накара да похарчите същата сума за лекари. Съвременните хора са дошли до положение да се иска от тях да живеят разумно. На богатия не се позволява да отсрочва дълговете си, нито да не ги плаща. На бедния обаче се позволява да отсрочва плащането на дълга си, докато се улесни, а в краен случай може съвсем да му се прости. В постъпките си човек може да бъде разумен. Новият живот се отличава по своята разумност. Ето защо, когато богатият се удари, нека прояви готовност да прости дълга на бедния. Той трябва да извади от джоба си полицата на бедния, да я скъса и да каже: „ Прощавам дълга му.” После да се обърне към Господа с думите: ,,Господи, благодаря Ти, че ми даде добър урок, да зная как да постъпя с полицата на бедния.” Като постъпвате по този начин, болестта ви моментално ще мине. За да постъпвате по този начин, от вас се иска будно съзнание. Кое е отличителното качество на стария живот и кое – на новия? Старият живот се отличава по това, че човек търси своето право. Той изважда полиците от джоба си и казва: ,,Имам законно право да получа парите си. Дал съм пари и трябва да ги получа.” Новият живот обаче се отличава по това, че и при законното право да иска парите си, човек казва: ,,От мене да мине. Не искам и не търся правото си.” Който постъпва според духа на новия живот, той получава Божието благословение. Следователно новият живот подразбира свободна и права мисъл, свободни чувства и свободни постъпки. Който е придобил тази свобода в себе си, той свободно може да си каже: „ Аз живея и се радвам на Божия свят, на всичко, което Той е създал.” Когато някой иска да му се докаже съществуването на всичко, което Бог е създал, ще го хвана за ръка и ще го заведа в градината си, в библиотеката си, в кабинета си, където правя своите научни изследвания и ще поставя пред очите му един телескоп, който увеличава десет милиона пъти, после – друг, който увеличава няколко милиарда пъти и ще го заставя да наблюдава звездите. След това той може да говори за онова, което и аз зная. А сега, като влезете в някой дом, не намирате нито микроскоп, нито телескоп и каквото и да говорите, нищо не остава в главата на човека. Съвременните хора говорят за доброто, за ангелите, за Бога, но нищо не са приложили. Те говорят за идеен живот, но не са го още приложили. Говорят за добър живот, но и него не са приложили. Човек трябва да се стреми да учи, а не да бъде учен. Силата на ученика не се състои в желанието, в стремежа му да бъде учен. Силата на ученика е в стремежа му да учи и прилага. Всички хора могат да учат, но всички не могат да бъдат учени. Силата е в знаенето, а не в знанието. Всички хора трябва да учат! Те мислят, че са придобили голяма наука, но се самозаблуждават. Науката е капитал, който принадлежи само на банкерите. В света има много злато, но то е достъпно само за богатите, за банкерите. Обаче истинската звонкова монета, с която работният може да изкара своята прехрана, това е неговият ум, неговото сърце и неговата воля. Тази монета струва повече от всичко друго. Всеки ден човек трябва да благодари за този малък капитал, за да може чрез своята форма, в която е поставен, да придобие щастлив живот. В това седи щастието на човека. Който няма това щастие, той не разбира живота. Щастието се състои в правилното разбиране на Божиите закони. То е постижимо само при разумния живот на човека. Ако човек е щастлив в един момент само, а във втория не е щастлив, той не е придобил истинското щастие. Казвате: „Защо Бог създаде вълка?” – Оставете този въпрос настрана. Не е ваша работа да знаете защо Бог е създал вълка. Знайте, че щастието е постижимо. -,, Откъде влезе вълкът: отдолу или отгоре?”- И това не е важно. Може да е влязъл отдолу. -,, Ама дупка няма.” – Тогава може да е прескочил отгоре. – Щом си нещастен, вълкът е влязъл или отдолу, или отгоре. Ако е влязъл отдолу, трябва да запушиш дупката; ако е прескочил отгоре, трябва да направиш оградата си по-висока. Тогава овцете ти ще бъдат здрави. Ще вземете вълната, млякото им и ще се веселите, ще бъдете щастливи. И тъй, щастието е реалност, към която хората се стремят. Те трябва да се стремят към щастието! Всички хора на земята търсят щастие и трябва да вкусят от него. Ако не вкусят от щастието, всички мъчнотии и страдания, които са преживели, остават безпредметни. Който е претърпял всичко заради щастието, той заслужава да вкуси от неговите плодове. Ето защо и вие като ученици трябва да бъдете разумни, че като ви дадат от плодовете на щастието, да вкусите от тях, без да философствате защо са създадени и как са създадени. Благодарете за тия плодове, бъдете доволни от тях и не питайте дали щастието ще остане при вас за дълго време. Щастието остава завинаги с човека, при условие любовта, мъдростта и истината да царят в него. 3. Лекция от Учителя, държана на 5 септември 1928 г. София – Изгрев

МОЛИТВА АГНЕЦ БОЖИЙ Господи Иисусе, Агнец Божий, нека Твоята благо­дат да бъде над мен ден и нощ. Господи, Ти си моята пълнота. В Теб моята душа намира сила да се крепи. Без Теб животът чезне, духът се губи. Господи, на­дежда моя на всяко време, в тая безводна и пуста Земя, в която духът ми се угнетява, казал си, че надеющите се на Тебе за тях и в пустинята ще проте­че вода на живот. Господи, да видя Лицето Ти в тая Земя и да се възрадва духът ми за Твоята благост. Облечи душата ми в Твоята сила и в Твоето присъс­твие. Господи, Ти всякога си ми помагал и всякога си изливал Твоята благост върху ми и всякога си ме кре­пил с присъствието на Твоя Дух. Ти ще ме послушаш и пак ще ми отговориш, за да познаят, че Ти си Бог мой. Който си ме проводил да върша Волята Ти. Амин. Молитвата е от черно-бяло пепитено тефтерче на Учителя, в което е записвал Свои размишления от 3.III. 1899 до 16.X. 1900 г.

ГОСПОДНЯТА МОЛИТВА Отче наш, Който си на Небесата, да се свети името Твое, да дойде Царството Твое, да бъде Волята Твоя, както на Небето, така и на Земята. Хляба наш насушний дай го нам днес и прости дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници. И не веди нас в изкушение*, но избави нас от лукаваго. защото е Твое Царството и Силата, и Сла­вата завинаги. Амин. Когато казвате Господната молитва, влагайте следния смисъл в думите: Отче наш, Който си горе в нашия ум, да дойде Твоята Светлина в ума ми, за да възприема. Да бъде Волята Ти във всяка моя работа и в мисълта ми, в чувствата ми, във всичките ми постъпки. Нека Твоята Воля присъствува в дишането и в кръвообращението ми, за да Ти служа с радост и любов. * И не веди нас в изкушение - това значи: Давай ни, Господи, знание и мъдрост, за да не би ние с нашето невежество да паднем в изкушение. (Свещени думи на Учителя, с. 65)

МОЛИТВА НА БРАТСТВОТО Господи, благослови Всемирното Бяло Братство, Което сега присъства между българите и славян­ството. Укрепи Духа му. Дай вяра, упование и надежда в Теб на тия, които следват Твоя път, да се съвземат и да Те славят през всичките векове на бъдещето. Стори, Господи. Боже наш, това заради великото Си име, с Което си знаен през всичките векове горе на Небето и долу на Земята. Направи да се освети името Ти пред всички ония, които спъват Твоето свято Дело и да знаят, че Ти си само Един, в Когото няма измяна и Който си всякога силен да помагаш и да избавяш. Разпръсни враговете на Твоето Царство, Господи, от пред Лицето Си и ние ще Те славим с чисто сър­це. когато ни помогнеш да превъзмогнем и прогоним лукавите духове на ада, които искат да развалят Твоето свято Дело. Ти, Господи, сам действувай сега с крепката Си ръка. Стори това заради Господа нащего Иисуса Христа, чрез Което име Ти си благоволил да Те призоваваме. Нека управляващите в този народ да познаят, че няма друг Господ и Бог освен Тебе. Ти си само Един. Амин

Послесловие Поднасяйки тази книга - избрани мисли из беседите на Учителя, ние, негови ученици, сме убедени, че изпълняваме един любовен, един свещен дълг към всички онези наши братя по цялата Земя, за които тя е предназначена. От изобилния извор на Словото на Учителя ние отправяме няколко живи струи, вярвайки, че те ще оросят и освежат душите на другите, както оросиха и освежиха и нашите души, че те ще напоят с животворната си влага и ще събудят за растеж Божествените семена, вложени изначало в техните души, така както напоиха и пробудиха за растеж Божествените семена и в нашите души. Ние бихме желали тази книга да бъде приета като израз на добрата ни воля да бъдем добри ученици на Учителя, добри братя на човеците и верни служители на Бога. Ние бихме желали да бъде тя приета като братски дар, като отбор плодове, узрели в градината на Учителя, в градината на неговото Слово. Поднасяйки тези плодове, ние вярваме, че те ще нахранят и усладят душите на всички, които ги опитат, както нахраниха и усладиха и нашите души. И вярваме, че след като вкусят от благите плодове, те ще посадят семената им в градината на своя живот и в градините на своите братя.

Христос Днес хората делят Христа на исторически, космически, мистичен и т.н. Ала Христос сам по себе си е един и неделим. Има само един Христос - живият Христос, който е изявление на Бога, изявление на Любовта. Христос, това е Бог, Който се разкрива на света. Като проява на Бога, Христос не може да се отделя от Него, не може да се разглежда вън от Него. И когато аз говоря за Христа, считам го не като отвлечен принцип, а като реално въплъщение на Любовта. Любовта, това е най-великата реалност, а не нещо отвлечено. Тя има форма, съдържание и смисъл. Най-пълен израз на Любовта е дал на Земята Христос, все едно как го схващат хората - като исторически, като космически или като мистичен. Защото и като историческа личност, и като космическа същина, и като мистично преживяване, Христос е и си остава най-съвършеният израз на Любовта. И наистина, няма друг човек на Земята преди Христа, който да е имал по-голяма любов от Него. Няма и в Космоса вън, и в мистичните дълбочини на душата вътре по-пълно изявление на Любовта от онова, което ние олицетворяваме в Христа. И тогава как трябва да се схващат думите исторически, космически и мистичен Христос? Проявен на Земята в даден исторически момент като идеален човек, като образец на истински човек, Той е исторически. И времето тогава хроникира и свидетелства за него: „Ето човека! Ето истинския човек, в когото живеят Любовта, Мъдростта и Истината, и който ги прилага“. Познат вътрешно, Той става мистичен, а схващан и познаван като проявения Бог в света, Той става космически. И тогава физическата страна на Христа, това е цялото човечество, обединено в едно тяло. Всички човешки души, в които Христос живее, обединени в едно, това е физическата страна на Христа. Всички ангели, събрани в сърцето на Христа, представляват духовната му страна. А всички божества, събрани в ума на Христа, представляват Божествената му страна. Това е космическият Христос -проявеният Бог в света. И затова мистикът вижда навсякъде Христа, Великия брат на човечеството, Първия образ на човека, Първородния в света - начало на човешкия род, начало на човешката еволюция. Първородният, който е развил и проявил всички Божествени добродетели, който е приложил всички Божествени закони. Първородният, който е издържал сполучливо всички изпити и е пожертвал всичко за своите братя. Планини, полета, извори, реки, морета, заедно с всичките природни богатства, които се крият в тях - всичко това е израз на този Велик брат. Ала това е една дълбока тайна, за чието разбиране се изискват хиляди години усилена работа. Така трябва да се схваща Христос в неговата широта. Един е Той, макар и да го схващат хората ту като исторически, ту като космически, ту като мистичен. Всички тези думи трябва да оживеят в истинското познаване на Христа като изявена и проявена Любов на Бога, а не да останат сухи понятия, затвори за човешката мисъл. И наистина, не е ли за мнозина християни историческият Христос, дошъл преди две хиляди години, един затвор за техния ум? Къде е говорил Христос преди две хиляди години за себе си като за историческа личност? Той говори за себе си като Дух, който ще пребъдва на Земята до скончание на века, т.е. до завършване на тази епоха на насилие и зло, която изживява последните си дни. „Идете и проповядвайте - казва той на учениците си, - и Аз ще бъда с вас до скончание века.“ Една от най-големите заблуди е да се мисли, че Христос е на Небето, че седи и чака Второто пришествие, за да започне да съди живите и мъртвите. Истината е, че Христос никога не е напускал Земята. Спомнете си неговите думи: „Даде ми се всяка власт на Небето и на Земята“. Христос е, който е движил, движи и ще движи и историческия, и космическия, и мистичния живот на Земята и човечеството. Без Христа няма история. Без Христа няма Космос, сиреч организиран и устроен свят. Без Христа няма мистичен живот. Той е великият вдъхновител на всички откровения във всички времена. Той е невидимият двигател на целия духовен живот на човечеството. За това свидетелства и Свещеното писание, в което Христос се явява централно лице. За това загатва и сам Христос в думите: „За мене писаха Мойсей и пророците“. Мойсей, в широк смисъл, представляват всички духовни водачи на човечеството, всички учени, философи, писатели, поети, художници, музиканти, които подготвят човешките умове за разбиране на Христа, на Божествената Истина. Колкото и преходни да изглеждат техните произведения, колкото и променливи да са техните теории, те не са произволни, те се създават под влияние на един всемиров закон на Духа, който работи у хората по един специален начин. Всички тези човеци следователно са работили за всестранното повдигане на човечеството, подготвяли са пътя за идването на Христа. Защото не е лесно един велик Дух, като Христос, да дойде между човеците. Те трябва да работят усилено в течение на няколко хиляди години, за да дойде Христос между тях. Не се слиза лесно на Земята. Ала със своето слизане на Земята Христос откри нова епоха в развитието на човечеството. Той очерта пътя, по който единствено може да възлезе човешката душа към Бога. И затова той казва: „Аз съм пътят, истината и животът“. Пътят, разбран в широк смисъл на думата, това е движението на Духа в разумното прилагане законите на Природата. Животът, това е хармоничното организиране на елементите и развитие на силите в Божествената душа. Истината, това е проява на Единия Бог, който създава условия за развитие на всички живи същества. Излязъл от Божествения свят на Истината и слязъл в материалния свят, Христос свързва човешките души със света на Истината, където се крият великите цели на всяко битие. Трябва да има една нишка, която да съедини човешките души, потънали в материята, с Бога. Само Христос е, който може да прокара тази нишка - да съедини човеците с Бога. Защото Той, който слезе от Божествения свят, носейки живот от света на Истината, възлезе наново в него, като по такъв начин очерта пътя, който води от временния живот към вечния. „А вечен живот е - казва Христос - да познаят Тебе, единаго, истиннаго Бога, и пратения от Тебе Исуса Христа.“ Да познаят Бога - зародишите на Духа, условията, силите и законите, на които се крепи и по които се гради този величествен ред на нещата. И Христа - Разумното начало, което излиза от Единия Бог, носи живот на всички същества, направлява ги и ги съхранява, като ги свързва с Първичния център на всичко, което е. Христос е пътят на онова разумно движение на душите, което ги води към вечния живот в Истината. И затова, когато запитват Христа защо е дошъл на Земята, Той отговаря: „Аз затова се родих и затова дойдох в света, за да свидетелствам за Истината“. Тези думи обаче са една математическа формула. Въпросът за идването на Христа е един от най-дълбоките въпроси в човешкия живот. Ала мнозина смятат, че е лесно да се отговори на този въпрос. Те казват, че Христос е дошъл на Земята, за да пострада и да спаси човечеството. Но идването на Христа на Земята не е въпрос на страдание. Страданието е вторично явление в живота на Христа - то далеч не е в състояние да определи този важен момент в историята на човечеството. Спасението, така както го схващат хората, също е едно частично разбиране на това велико събитие. Днес обаче всички проповедници разправят, че Христос бил дошъл на Земята, за да спаси хората. Ако Христос бе спасил света по онзи механичен начин, както хората го разбират, и ако те бяха действително спасени, нямаше да живеят така противно на духа на Христовото учение. Очевидно съвсем друг смисъл има идеята за спасението. То не е там, където хората го търсят, нито идва така механично, както те си мислят. Христос донесе на Земята науката за душата. Той показа пътя, по който човешките души могат да познаят Бога, да добият вечния живот. Врата на този път е Любовта. Който мине през тази врата, ще излезе на онзи царски път, по който го чакат велики подвизи. Много велики души са слизали на Земята преди Христа, но те не са могли да се справят с мъчната задача за повдигане на човечеството. Трябваше да слезе Христос, за да разреши тази съществена и важна задача и да покаже на хората един опитен път, по който и те да я разрешат. Преди Христа Бог е пращал на Своята нива слугите Си - пророци, светии, но те не можаха да свършат работата както трябва. Когато Христос, Синът Божи, слезе на Земята, работниците от цялото Небе се съединиха в Неговото име, за да довършат започнатото дело. В Евангелието се казва, че Бог толкова възлюбил света, щото изпратил Сина Своего Единороднаго, за да не погине всеки, който вярва в Него, а да има живот вечен. Синът, това е Словото, Разумното, Божественото, което единствено може да възстанови хармонията в света и връзката на човешките души с Бога. Христос можа да възстанови тази връзка и да упражни влияние върху човечеството като цяло, защото сам Той беше свързан с великото, мощното Цяло. И когато в Евангелието се говори за слизането на Духа върху Исуса, подразбира се онова съединение на Исуса с колективния Дух на разумния свят, благодарение на което стана възможно осъществяването на една Божествена идея на Земята. Защото такъв е законът на Земята: за да се върши Божието дело, трябва един човек на Земята да се съедини с едно същество от Небето. В случая това същество беше колективният Божи Дух. От това гледище Христос е колективен Дух. Той съществува като единица, но същевременно е колективен Дух. Той е сбор от всички Синове Божии, чиито души и сърца бликат от живот и любов. Всички Синове Божии, съединени в едно, всички разумни души, които живеят в Божествено единение, това е Христос. Идването на Христа на Земята е най-важното събитие в историята на човечеството. То е едно изключително събитие както по съдържание, така и по смисъл. С него е свързана основната идея на човешкия живот - идеята за безсмъртието, идеята за вечния живот. И усилието на цялото човешко съществуване се свежда към това, да се постигне безсмъртието, да се влезе във вечния живот. „А вечен живот е - казва Христос - да познаят Тебе, единаго, истиннаго Бога и пратения от Тебе Исуса Христа.“ Да познаят Бога, да познаят Христа. Познаха ли хората Христа, когато Той се яви преди две хиляди години? Познават ли го и днес? Когато Истината се яви в света, тя няма да се облече в царски дрехи, а в скромна премяна. Така и Христос се яви преди две хиляди години в проста форма, в която хората не можаха да го познаят. Ала такива са законите на този свят. В тази проста дреха - привидно човек като всички други хора, дори и учениците му не го познаваха напълно. Само трима от тях видяха при преображението на Христа неговото лице, т.е. неговата вътрешна страна. В тази вътрешна Светлина те го видяха и познаха такъв, какъвто беше между ангелите. За евреите Христос беше синът на Йосиф, синът на дърводелеца. За книжниците и фарисеите той беше богохулец, самозван месия, който сам себе си нарича Син Божи. Той не изхождаше от техните среди, не беше се учил при тях. Къде се беше учил Христос? Защото всичко, което Той е направил, свидетелства за неговите обширни знания. И днес още има хора, които си мислят, че Христос е бил прост, неук човек. Това обаче съвсем не е така. Сам Христос, обръщайки се към своите слушатели, казва: „Ако не разбирате земните неща, за които ви говоря, как ще разберете небесните?“. Като говори за небесните неща, Христос е подразбирал великите мистерии на Слънцето. Той обаче е разбирал и земните неща - бил е запознат с тогавашната Кабала, с философията на източните народи и на гърците, както и с тогавашните науки. Наистина, Христос е нямал нужда да се учи в човешките училища. Още повече, че целият му земен живот е бил сам по себе си предметно учение за него. Той е бил извор на нов опит, поле за прилагане на онези велики принципи и закони, които Той е познавал в тяхното действие в невидимия свят. Благодарение на своето пробудено съзнание и на връзката си с невидимия свят, Той винаги е могъл да черпи познания направо от него. И когато Христос се е молел, молитвата за него е била разговор с разумния свят. Чрез молитвата Христос е влизал в разговор с невидимия свят, с всички йерархии в него, с Бога. Чрез молитвата невидимият свят предаде на Христа онзи велик урок, който Той имаше да учи на Земята, разкри му онази задача, която имаше да разреши в обстановката на земния живот. Едва след разрешаването на своята трудна задача Христос е разбрал опитно, че единственият път за спасение на човечеството е Любовта. Тогава е разбрал и дълбокия смисъл на всичките си страдания. За хората обаче, каквото и да приказват, страданията на Христа, неговото разпятие и позорна смърт си остават една от най-големите загадки. Защо Христос, най-великата душа, която някога е посещавала Земята, най-великият характер, който някога се е проявил, защо този добър, умен и силен човек е трябвало да умре така трагично? Свещената книга казва, че така е било писано, и нищо повече. Други твърдят, че това е трябвало да стане, за да се спаси света. А сам Христос казва, че е дошъл в света да свидетелства за Истината. Едно обаче може да се каже с увереност: Христос беше разпънат, защото Любовта не взе участие в неговия живот отвън. А там, където Любовта не вземе участие, се явяват най-големите страдания, най-големите драми и трагедии. Не Любовта ги създава, а състезанието за нея. Любовта сама по себе си носи навсякъде светлина, мир и радост. Както и да е, но ние виждаме, че беше допуснато Христос да бъде разпънат. На кръста Христос преживя онова, което може да се нарече идейно-мистични страдания - най-дълбоките и най-интензивни страдания, които може да преживее една човешка душа. Той трябваше да изпие да дъно чашата на страданията - онази чаша, в която бяха събрани всички горчиви утайки на миналото. Ала в тези кондензирани, интензивни страдания нему се разкриха всички тайни на миналото. И затова, съзнавайки важността на момента, след вътрешната драма, преживяна в Гетсиманската градина, Христос казва: „За този час аз дойдох“. Чрез могъщата алхимия на Любовта Христос претвори отровите, събрани в тази чаша, и по такъв начин ликвидира веднъж завинаги с насилието. И наистина, не можеше ли Христос, който е бил силен, гениален човек, който е знаел своя висок произход, който всичко е предвиждал, който е знаел какво ще стане, не можеше ли Той да предотврати страданията, които са го чакали? Пред него е стояла алтернативата: или да призове ангелските легиони, с помощта на които да унищожи и еврейския народ, и Римската империя, сиреч да си послужи с методите на миналото, с Мойсеевско-Илиевския метод на силата и меча, с методите на древните магове и адепти, или да приеме чашата и кръста и да ги превъзмогне чрез силата на Любовта. Христос избра второто и това беше един пръв по рода си опит на Земята. И наистина, ако Христос се беше уплашил от страданията, ако се беше уплашил от кръста, на който после го разпънаха, от гвоздеите, с които го приковаха, от копието, с което го пронизаха, Той нямаше да даде едно ново, съществено разрешение на трудната задача за повдигане на човешката душа. Той разтопи и поругания, и удари на бич, и кръст, и гвоздеи, и копия с огъня на Любовта - едничкия огън, който може да разтопи оръжията на насилието. И опитът му излезе сполучлив. Така Христос разреши една задача, от която зависеше бъдещето на цялото човечество. Така Той откри пътя за спасението на онези страдащи души, за които бе дошъл. За тези именно прости, но възвишени души, които имаха смелостта да вложат вярата си в него - не за учените, силните, религиозните хора на своя век - Христос положи живота си, за да живеят те в онази Любов, която Той им даде. В страданията на Христа се крие нещо велико. Те представляват скритата страна на Христовия живот, за която хората нищо не знаят. И все пак, когато аз говоря за страданията на Христа, в моя ум изпъкват две велики качества на Христа - неговото безподобно търпение и неговото смирение. Благодарение на тях Той понесе всички хули, поругания и обиди, които хората му нанесоха. Пред всичко това Христос е останал тих, спокоен и невъзмутим, като че нищо не става. От очите му не е капнала ни една сълза. Това е велико търпение, това е самообладание, това е любов! Това е канара, която нищо не може да разбие. Разпъването на Христа беше една трагедия, но тази трагедия имаше своето разрешение - Възкресението. Христос възкръсна и чрез възкресението си победи смъртта. И тъй както в страданията нему се разкриха тайните на миналото, така във възкресението той получи откровение за бъдещето. В лицето на Христа ние имаме един истински силен човек, един мощен Дух, един герой. Той всичко преодоля - и мъчения, и кръст, и гроб. Христос не носи докрай дървения кръст. Той го носи само до известно място и после го хвърли на земята. Хората мислят, че Той го е хвърлил, защото изнемогвал под неговата тежест. Не, Христос не беше слаб човек. Той можеше да носи кръста, но го остави, за да покаже на човечеството какво го очаква. Той искаше да каже: „Аз мога да нося кръста на страданията на живите хора, но да нося дървен кръст не искам!“. Ала днешните християни все още носят и целуват дървения кръст, презрян от самия Христос! Хвърлил дървения кръст на земята, Христос се изправи и пое прав своя път към Голгота. Приковаха го на кръста. Ала и на кръста много не стоя. Той сам се откова. Как? Като излезе из тялото си и отиде при Йосиф Ариматейски. Погребаха го и запечатаха гроба. Но и оттам излезе. Той не искаше да остави тялото си в гроба, защото то беше живо. Той сам го възкреси. Ангелът, който причини смъртта му, занесе душата му в ада, но и тук Христос не стоя дълго. С влизането си в ада Той причини цяла революция - раздвижи всичките му жители и ги пусна на свобода. Не мислете, че след възкресението си Христос беше сам - в ада Той беше вожд на цяло войнство от ангели, които очистиха ада от всички затворници. С всичко това Христос доказа, че силният не може да бъде държан на кръст, нито може да бъде затворен в гроб. Силният не умира, той възкръсва и дава живот и на другите. Христос бе сърцето на Бога и затова Той възкръсна. Божието сърце не може да умре. И то се възвърна там, откъдето бе дошло. Ала с цялата тази трагедия, която се разигра на Голгота, то вля нова кръв в изтощените жили на човечеството и даде нов импулс на Божественото кръвообращение на живота. При своето идване преди две хиляди години на Земята Христос ни показа само едната страна на своя образ. Ние виждаме Христа в унижения и скърби, в страдания и изпитания. Ние го виждаме като герой на изкуплението. Хората не познават още Христа в неговата слава, в неговата Божествена мощ и сила. Силен и мощен е сега Христос! В миналото пробиха ръката на Христа с гвоздеи. Но днес никой не може да пробие тази ръка с гвоздеи - те мигом ще се разтопят. В миналото разпънаха Христа на кръст, но днес няма такова голямо дърво, на което могат да го разпънат. Христос не може да бъде разпънат втори път! Този Христос иде сега да посети човешките умове и сърца. Той ще срути всички затвори, ще заличи всички лъжливи учения - всичко онова, което разрушава човешкия ум и сърце, което всява смут и безначалие, което сковава човешкия живот. Той е живият Христос, който внася живот, светлина и свобода за всички души, който повдига и събужда у тях любов към всичко. Когато казвам, че Христос иде сега, някои мислят, че Той ще дойде отвън. Христос няма да дойде отвън, Той не ще дойде нито в човешка, нито в каква да е друга форма. Когато слънчевите лъчи влизат във вашите домове, значи ли това, че самото Слънце ви е посетило? Помнете: Христос е проява на Божията Любов. И Той ще дойде като вътрешна светлина в умовете и сърцата на хората. Тази светлина ще привлече всички около Христа като около велик център. Отварянето на човешките умове и сърца и приемането на Христа отвътре - това ще бъде повторното идване на Христа на Земята. Не го ли приемат по този начин хората, ще продължава този живот на безлюбие, на страдания и неволи, на външни вярвания, суеверия и заблуди. Пленени от тези външни вярвания, много религиозни хора днес се спъват, като казват: „Христос е благовествал преди две хиляди години. Той е казал каквото е имал да каже и сега е възлязъл на Небето, докато настъпи Второто пришествие, когато ще дойде пак да съди живите и мъртвите“. Ала аз ви казвам: Христос във време и пространство не е благовествал. Ние не гледаме на Христа и на неговото учение като на нещо минало. Ние не гледаме на Христа и на неговото учение като на нещо, което ще дойде в бъдеще. Ние гледаме на Христа и на неговото учение като на вечно настояще. Ето защо не само през време на своята тригодишна проповед, но и в течение на две хиляди години Христос не е престанал да говори. И ако можеше да се възстанови всичко онова, което Той е говорил в течение на трите години, през които е проповядвал на тогавашните хора, ако можеше да се възстанови и онова, което е говорил в течение на тези две хиляди години, хората щяха да имат едно ценно знание. Но и от онова, което Христос е говорил в течение на трите години на своята проповед, много малко е било запазено - само откъслеци. Много и от посланията на Павел, както и на другите апостоли, са останали скрити за света. Те обаче някога ще излязат на бял свят. Те и сега се разкриват, но само на напредналите ученици. Мислите ли, от друга страна, че Христос изнесе цялото си учение? В сравнение с това, което Христос носеше, Той даде много малко на тогавашните хора. Хората по онова време не бяха готови за наука. Ето защо Той им говореше с притчи. Христос не искаше да даде оръжието си в ръцете на невежите, за да го обърнат против него. Мислите ли, че ако днес дойде Христос, ще говори така, както е говорил преди две хиляди години? Другояче ще говори днес Христос. Той ще проповядва преди всичко великата наука на Любовта и методите за нейното прилагане. Той ще проповядва пътя на ученичеството, братството и служението. Защото законът на еволюцията изисква днес това. И сега Великият Учител се обръща към всички пробудени души, възвестявайки им основите на новото благовестие: „Да бъдат всички прилежни ученици, добри братя, верни и истинни служители!“. Защото само онези, които са прилежни ученици, добри братя и истински служители, могат да бъдат творци на новата култура, в която Христос ще живее във всеки човек и между всички хора. Не обикновени вярващи иска днес Христос, не хора, които воюват един против друг, не господари и жреци, а истински човеци - творци на новото, ученици, братя и служители. Не хора, които постоянно го разпъват вътре в себе си, иска днес Христос, а човеци, които го приемат да живее с тях и между тях, които да бъдат едно с него. Днес Христос възвестява една култура без разпятия, култура на Възкресението. Защото ние видяхме какви са резултатите на съвременната култура, създадена от хора, които разпънаха Христа. Дошло е време да се положат основите на една нова култура, която да бъде изградена не от хора, които се кланят на разпънатия Христос, а от човеци-братя, в които живее възкръсналият Христос - живият Христос на Любовта. Основата на тази култура ще бъде Любовта. Защото Любовта е единствената сила, която може да направи човеците прилежни ученици, добри братя, верни и истинни служители, творци на новия живот. Това е новото, което Христос носи днес на човечеството. Това е Словото на Великото Всемирно Братство. Това е, което Учителят говори. Но няма ли тогава много вярващи, които се наричат християни, да се съблазнят от неговото Слово? И ще го познаят ли? Те ще продължават да спорят за разпънатия, за историческия и космическия Христос, за Христа, така както го схващат разните църкви, а духът на неговото живо Слово ще им остава чужд. Затова ви казвам: оставете тези определения и разграничения на Христа! Знайте, че има само един Христос на великата Любов, който сега действа в света, който действа в душите на човеците. За този Христос ви говоря аз, не за историческия или разпънатия Христос. Най-сетне, като историческа личност, хората достатъчно го познават, но като жива Любов те не го познават. За живия Христос ви говоря аз, за онзи Христос, който носи в себе си живот, който носи живото знание и светлина, който носи истината и свободата. За онзи Христос, който носи всички методи за изграждане на разумния живот. Той е великият Христос, който се нарича Глава на Великото Всемирно Братство. Него познават всички велики души и между тях не съществува никакъв спор кой е и какъв е Той, какъв е бил, къде е сега, какво място заема в йерархията на Учителите и прочее. Те не спорят, защото знаят абсолютно какво място в Цялото заема Христос, така както знаят какво е мястото и на другите велики хора, които са се явили и се явяват в света. Този Христос трябва да познаят човеците днес. Него трябва да видят те - да го видят и познаят. Защото мнозина искат да ни убедят, че без да видим Христа и да го познаем вътрешно, можем да бъдем истински християни. Аз обаче поддържам, че ако човек не види Христа, нищо не може да стане от него. Ала за да може да види Христа, човек трябва да има ум, сърце, душа и дух като неговите. Всички, на които Христос се е явявал, преди да достигнат това състояние, са падали с лице към земята. А какво може да види един паднал човек? Човек трябва да пие от самия извор, а не от реката, която е размътена, защото в нея са влезли много други примеси. Тръгни по пътя, който води към този извор. Пътят е малко труден и дълъг, но затова пък ще пиеш от самия извор жива вода, която ще освежи завинаги твоя ум и твоето сърце. Пред твоя поглед ще се разкрият широки гледки, невиждани дотогава. На тази планина, където блика живият извор, ти ще чуеш гласа на Бога. Не пожелавай да останеш там, а слез долу при своите братя! Слез долу и приложи като ученик, като брат и като служител живото Слово на твоя Небесен Баща, Който те е привлякъл с нишките на Своята Любов. Тези нишки са в ръцете на Христа, изявения Бог на Любовта.

Тяло на Любовта Съвременните хора виждат и съзнават само физическото си тяло. Те изучават неговия анатомичен строеж, физиологичните му функции и поразени от сложното му и разумно устройство, започват да мислят, че както органическият, така и душевният живот на човека не са нищо друго, освен проява на тялото. Изчезне ли то, изчезва и човекът като отделно същество. Че физическото тяло на човека се разрушава след смъртта, това е така. Но това, което се руши и изчезва, не може да бъде истинско жилище на човека, на неговата душа, на неговия дух. Не са истински жилища на човека и онези по-тънки тела - етерно, астрално, ментално, за които говори окултната наука. Последната, както е известно, твърди, че човек има седем тела. Разните им названия и класификации ще намерите в окултната литература. Тези тела, чрез които функционира съвършеният човек, действително съществуват. Но не всички седем могат да се нарекат в истинския смисъл на думата тела. Всъщност само три от тях са тела, а другите четири са обвивки. Аз давам един нов превод на тези три съществени тела и ги наричам тяло на Любовта, тяло на Мъдростта и тяло на Истината. Тялото на Любовта - истинското тяло на човека, което никога не умира, сега се гради. Сложени са само неговите основи. Що се отнася до другите две безсмъртни тела - тялото на Мъдростта и тялото на Истината, те съществуват още само като зародиши. За тяхното развитие ще дойдат специални епохи. Целият живот на човека - във физическия, астралния, менталния и причинния свят - има само една цел: да приготви материала за изграждане на тялото на Любовта. Любовта е проектирана в тези четири свята, в четирите обвивки на човека. Тези четири обвивки са лабораториите, в които се изработват материалите, нужни за изграждане на тялото на Любовта. Те са само известни възможности на Любовта, чрез които тя се проявява. В тях стават непрекъснати промени - самите те се явяват и изчезват по известни периодични закони. Тези обвивки са променливи, но има нещо от тях, което не изчезва и което остава като постоянни зародиши - физически, астрални и ментални. Причинното тяло е нещо като атмосфера на тези зародиши. То е свързано с един свят, който съдържа възможностите на физическия, астралния и менталния свят. И преди да влезе човек в света на Любовта, той трябва да мине през причинния свят, където настъпва пълно прими-ряване на противоречията. Причинният свят е свят на примирение. А светът на Любовта сам по себе си е онзи постоянен свят, където всичко се осъществява. Той е великият свят, където животът истински се осъществява. Ето защо едва в света на Любовта се реализират всички желания на човека, които се явяват във физическия, астралния и умствения свят. Но те са осъществими само при едно напълно развито тяло на Любовта. И когато аз говоря за Любовта в човека, подразбирам изграждането на това тяло. Тогава едва човек ще възкръсне и ще заживее вечния живот. Тогава той ще бъде свободен от всички ограничения и несгоди на временния живот. Той няма да бъде подложен вече на тези резки промени, които са свързани с периодичното раждане и смърт. Той няма постоянно да се ражда и умира, а ще живее във вечността. Той пак ще идва между хората, но не по принудата на кармичния закон, а по свободата на Любовта. Ще идва между тях като Син Божи - да им помага. Човек, който има това тяло, който се е сдобил с възкресението, може да бъде видим и невидим. За него цялата Земя е отворена и граници не съществуват. Прегради - физически и духовни, за него няма. Цялата жива Природа го познава и му се отзовава. Него го познават и най-лошите хора, и най-хищните зверове, и му се покоряват. Човекът, който живее в тялото на Любовта, неприятели не може да има, защото той носи живот, мир и осъществяване на всяко съкровено желание. Той носи задоволяване на всички нужди у всички същества. Да имаш тялото на Любовта, ще рече да проявяваш Любовта, да я живееш. А Любовта, това е вечен живот и вечно подмладяване, вечно познаване на Бога, вечно разширение на свободата.

Свещеният огън В света има един свещен огън, който гори с пламъка на безсмъртието. В този свещен огън древните мъдреци и пророци са виждали върховното изявление на Бога. „Нашият Бог е огън пояждащ“, се казва в Писанието. И наистина, този огън пояжда, но какво? Смъртното, тленното, греховното. Когато той действа в света, едни от хората изгарят, други се стопяват, а трети оживяват и възкръсват. Всички велики, безсмъртни души, когато излизат от Бога, носят този свещен огън в себе си. Където и да отидат в необятната Вселена, те работят с него. И всички тези души имат само едно понятие за него: свещеният огън е огънят на Любовта. Любовта носи свещеният огън, в който е скрит животът. Ето защо, където гори свещеният огън, там се проявява и Любовта, там се проявява безсмъртният живот, там растат и зреят плодовете на Духа. Този огън изпълва цялото пространство. Защото той е, който поддържа живота. Той гори и в човека. И до-като той гори, човек е здрав, бодър и весел. Всичко у него става хармонично - и хранене, и кръвообращение, и дишане. Чувствата са правилни, мисълта е правилна, постъпките са правилни. Свещеният огън образува една приятна топлина в човека. Когато той гори, човек се чувства добре разположен. В него царува едно състояние на хармония и пълен мир. Изчезне ли този мир в душата на човека, това показва, че той е изгубил свещения огън и е влязъл в обикновения огън. А обикновеният огън гори и изгаря - той образува дим, сажди, пепел. В свещения огън няма абсолютно никакъв дим. Той носи една приятна топлина, от която лъха живот. Ето защо, когато свещеният огън гори в човека, у него изчезва всяко недоволство, съмнение и гнет. Яви ли се най-малкото недоволство и неразположение в човека, това е вече признак, че той е вън от свещения огън. В свещения огън абсолютно всички мисли, чувства и желания са хармонични. Човек тогава изпитва онова, което се нарича райско блаженство. И действително, немислим е мирът у човека без свещения огън. Немислима е разумността у човека без свещения огън. Немислими са без него любовта, вярата, надеждата, милосърдието, кротостта. Немислима е, с една реч, проявата на която и да било добродетел без свещения огън. Всички тези добродетели растат и се развиват при свещения огън. Без него всичко престава да расте. Ето защо човек не може да живее един добър живот, в който добродетелите се проявяват, ако в него не е запален свещеният огън. Човек няма защо да пали свещения огън. Той трябва да се научи само да го поддържа. Защото сам по себе си този огън никога не гасне. А онова, което най-добре поддържа свещения огън в човека, то е вярата, то е любовта, то е надеждата, то е знанието, то е мъдростта, то е истината. Невидимият свят сега действа чрез огъня. Той употребява огъня като най-мощно средство за пречистване на човека и Земята. И Земята вече навлиза в една нова зона, в която материята е в девствено състояние. Тук всички неща ще се пречистят и преустроят. Огънят, който започва вече да действа на Земята, ще възпламени материята, ще я пречисти и трансформира, за да стане тя годна да отговаря на по-интензивните трептения на новия живот. Всичко, което устои на мощните токове на Божествения огън, ще остане за живот, а онова, което не може да издържи вибрациите на тази огнена вълна, ще бъде изхвърлено като ненужна сгур. Защото и в пространството има канали, по които се изхвърлят нечистотиите и отпадъците на живота. Разбира се, температурата на този огън не може да се измери с никакъв уред. Тя е много по-висока от температурата на Слънцето. Само този огън е в състояние да пречисти сърцата и умовете на хората и да подготви Земята за разцвета на една нова култура. Само след като Земята мине през този огън (а това ще трае векове), тя ще навлезе в една нова епоха. Което е вярно за Земята и човечеството като колективно цяло, е вярно и за отделния човек. Не може да дойде у него новият живот, докато не се запали в душата му свещеният огън. Но пламне ли у него свещеният огън, той става магнетично привлекателен за всички и хората са готови да му услужват. Мислете за свещения огън, в който Бог се проявява! Мислете за свещения огън, който носят всички съвършени души, и го поддържайте! Поддържайте го, защото с това ще поддържате и живота си!

Ученик Аз разделям хората на четири категории: старозаветни, новозаветни, праведни и ученици. Употребявам тези термини, защото липсват други, по-подходящи думи, и най-вече защото будят у хората познати образи и идеи. Тези думи изразяват четири големи епохи в развитието на човека, четири култури, четири общи, колективни течения в човешкото съзнание. Какви са били възгледите на старозаветните хора -ще намерите това в Стария Завет. Какви са възгледите на новозаветните - ще намерите това в Новия Завет. Какви са възгледите на праведните - можете да узнаете това, като проучите съвременната култура. Праведните, това са хората на един установен правов ред. Но ако търсите пътя на ученика, не ще го намерите нито в Стария, нито в Новия Завет, нито в научните и етични системи на днешния свят. Пътят на ученика - това е новото, което днес влиза в живота на човечеството. За да ви дам една представа за положението на тези четири категории хора в света, ще си послужа със следното изяснение. Първо, вие сте разумно същество, което невидимият свят изпраща на Земята и ви дава тяло, без да ви пита искате ли това, или не искате - такова е положението на старозаветния. Второто положение: изпращат ви на Земята, дават ви тяло, като се ползвате с една малка свобода да кажете къде искате да дойдете - това е положението на новозаветния човек. Третото положение: изпращат ви от невидимия свят на Земята при най-благоприятни условия да се учите, като се ползвате от сравнително по-голяма свобода - това е положението на праведния. В старозаветния живот вие ще изкупвате греховете си и ще се мъчите, в новозаветния живот вие ще се само-усъвършенствате, в живота на праведния ще помагате на другите, а когато дойдете като ученик на Земята, ще започнете да изучавате великата наука на Любовта. При Любовта човек вече истински се самоопределя, той определя същевременно отношенията си към хората и към съвършените същества. Всичките противоречия, които съществуват в света, произтичат от тези четири вида живот, от тези четири колективни течения, които действат в света. Отнесени към човешкия организъм, те показват следните съответствия: старозаветният живот тече в стомаха и червата, новозаветният живот тече в белите дробове и симпатиковата нервна система, животът на праведните тече в долните слоеве на мозъка, а животът на ученика тече в горните му слоеве. Последният заема най-хубавото място. Затова животът на ученика представлява идеалното в човека. Мнозина са се мъчили да примирят тези течения в живота, да отстранят противоречията, които възникват като естествена последица от тях. Обаче резултатите от тези четири живота са сами по себе си непримирими. Тези течения не могат да се изолират изведнъж. Тяхното изолиране, или по-скоро тяхното пълно овладяване, става постепенно. То се постига едва когато животът на ученика достигне своя завършек и постигне своите високи цели. Животът на ученика включва ценностите на тези четири живота. Защото сами по себе си те са фази, през които човек по необходимост преминава. Старозаветните подготвят пътя на новозаветните, новозаветните подготвят пътя на праведните, праведните подготвят пътя на учениците, а учениците подготвят пътя за идването на Царството Божие на Земята. На тях предстои разрешаването на тази трудна задача. И когато човек минава от старозаветния в новозаветния живот, той пренася всичко ценно от първия във втория. Когато минава от новозаветния живот към живота на праведните, той пренася в последния ценностите на втория. Най-сетне всички ценности от живота на праведния се пренасят в живота на ученика. По този начин се създава онази вътрешна връзка между всички хора, онова вътрешно единение - отвъд и свръх всички противоречия, които са присъщи на тези четири вида живот. Различни са изворите на тези четири живота и различни са условията, при които те се развиват. Ученикът, след като мине през всички школи на тези четири живота като през подготвителни училища, навлиза в съвсем нови условия и черпи живот и сила от един съвсем нов извор. За този извор загатва Христос, когато казва: „Когато дойде Духът на Истината, той ще ви научи на всичко“. Влязъл в Пътя на ученика, човек има вече други схващания и възгледи за живота, съвсем различни от схващанията на старозаветни, новозаветни и праведни. Тези три категории хора живеят все още в сферата на личния живот - те не живеят още за цялото0. Старозаветните търсят богатство и имот, от несгодите на живота те се озлобяват. Новозаветните търсят съчувствие и симпатия, а от страданията и несгодите те се разколебават, обезсърчават и съблазняват. Праведните търсят почит и уважение, а противоречията ги наскърбяват и накърняват тяхното достойнство. Те са се издигнали до най-високия връх на личния живот и затова така болезнено чувстват всяко накърняване на тяхното лично достойнство - за всичко, което вършат, те търсят признание, почит и уважение. Единствен ученикът не търси ни външно богатство, ни съчувствие и подкрепа, ни почит и уважение. Едничък ученикът не се ни озлобява, ни съблазнява, ни наскърбява. Той се радва на противоречията, които среща в живота си, защото знае, че те неизбежно произтичат от четирите колективни течения, които циркулират в живота. Той счита всяко противоречие за една велика задача, която трябва да разреши. Той мисли и постъпва така, защото е минал през самоотричането. Той е влязъл в Пътя на ученика, след като се е отрекъл от живота на старозаветните, от живота на новозаветните и от живота на праведните. И затова ви казвам: само ученикът учи, а всички други се занимават. Обикновените хора се борят помежду си, критикуват се и се морализират. Ученикът абсолютно никого не критикува, нито морализира някого. Той съвсем не се занимава с грешките на хората, за него те не същестВуват. За него съществува само правилният живот - животът на Любовта. За ученика Бог не е старозаветният Йехова, който съди и наказва хората. За него Бог е Бог на любовта, на светлината, на мира и на радостта. Това са качества и на ученика. И ако ме питате какъв е идеалът на ученика, ще ви кажа: любов, светлина, мир и радост за душите. Това не е един идеал за вечността. Той може да се постигне още сега. Не ви говоря за Мъдростта и Истината - за тях ще дойде друга епоха. Те не са за днешните времена. Сега на учениците им трябва любов, но не без светлина; светлина, но не без мир; мир, но не без радост. На тях им трябва: любов със светлина, светлина с мир, мир с радост. Всички тези неща са свързани в едно. Съвременните хора нямат в себе си ни мир, ни радост. Затова, когато религиозните или учени хора говорят за някоя своя опитност, техните изводи и заключения са обикновени, преходни. Когато един ученик изнася една своя опитност, тя трябва да бъде опитност на любовта, в която има светлина; тя трябва да бъде опитност на светлината, в която има мир; тя трябва да бъде опитност на мира, който носи радост за душата. Любовта, светлината, мирът и радостта, за които аз говоря, в сегашния живот, в живота на обикновените хора не се проявяват. Те са достояние само на учениците. Учениците са едничките проводници на техните сили, едничките техни изразители в живота. Разбира се, аз само загатвам за тези велики области, в които ученикът навлиза. Те представляват една велика и обширна наука, за чието изучаване са нужни усилията на вековете. Любовта, това е един красив, необятен свят. Велико нещо е да опита човек Любовта в нейния развой и непрекъсната проява, като се започне от физическия свят, мине се през духовния и се стигне до Божествения свят. Велико нещо е човек да опита светлината във всичките форми, които тя създава. Велико нещо е да се опита мира, да се опита радостта. Това са области, които ученикът трябва да премине, да опита и да проучи по своя път, докато стигне крайния предел на своя живот като ученик, след което той ще започне да изучава великия път на Учителя. Едва тогава той ще достигне до онова дълбоко разбиране на живота, до онова дълбоко разбиране на Любовта, която действа в света, до разбиране на причините, които заставят Великите Учители да идват да работят между хората. Любовта, светлината, мирът и радостта са плодове на Божествения Дух. Ученикът трябва да се храни с тези плодове. Първият плод, който той вкусва, е Любовта. Ученикът трябва непременно да вкуси от този плод, за-щото той носи вечния живот. И който иска да намери вечния живот - живота, който произтича от Любовта, трябва отново да се върне към Дървото на живота. Той трябва да напусне пътя на старо-заветни, новозаветни и праведни и да тръгне по Пътя на ученика. Знаете думите на Христа: „Иди, продай всичко, раздай го на сиромасите и ела ме последвай!“. И аз ви казвам сега: идете и раздайте живота на старозаветните, раздайте живота на новозаветните, раздайте и живота на праведните и тогава идете при вашия Учител! Той ще ви посрещне. Учителят има в света четирима ученици, които обича. И ако тези четирима ученици ви препоръчат на него, той ще ви приеме в Школата. Ако любовта ви препоръча на вашия Учител, ако светлината ви препоръча, ако ви препоръчат мирът и радостта, той ще ви приеме. Ще отвори вратите на Школата, ще ви даде свободен вход, ще ви благослови, ще ви запознае с други ученици и от този момент вие ще бъдете ученик на своя Учител. Ала пазете се да отидете при своя Учител, преди да сте раздали вашите богатства като старозаветни, като новозаветни и като праведни. Ако отидете при него с всичките труфила и накити на тези три живота, ако отидете с всичкото си достойнство на праведник, Великият Учител само ще се усмихне и ще ви затвори вратата на Школата. Ученикът трябва да има за живота само едно разбиране. Който иска да бъде ученик, трябва да има само едно схващане за нещата. Ученикът може да има само един Учител в живота. Помнете една велика истина: в света има само един Учител и всички Учители са произлезли от него; в света има само един ученик и всички ученици са произлезли от него. Ученикът трябва да знае едно: може да го обича само онзи, който го учи - неговият Учител. И ученикът може да обича само оногова, който го учи. Обича се само онова, което е безсмъртно, което не губи своята красота, своята интелигентност, своята благост, своята доброта. Питате кои са първите стъпки по пътя на ученика. Правило е: ученикът трябва да започне с любовта. После ще мине към светлината, след това - към мира, и най-после - към радостта. Ученикът ще носи радостта в живота си като разрешение на своите задачи. Аз не говоря за радостта, която се мени, а за радостта на ученика, която нищо в света не може да засенчи, която от нищо не отпада. Тя е най-високият връх в материалния свят - никакъв облак не може да го засегне, Божественото слънце всякога го огрява. Никакви бури няма на този връх. Там царува любов, там царува светлина, там царува мир. Този е естественият път на ученика: любов, светлина, мир и радост. Човек може да обиколи целия свят, може да похлопа на вратите на всички школи, може да потърси всички Велики Учители, които носят Божието Слово - те всички ще му покажат този път. Те всички имат само една определена Божествена идея за Пътя на ученика, който не може да се измени. Навсякъде ще му кажат, че първата стъпка в живота на ученика, това е любовта. Като започне да прилага любовта, дверите на неговия ум ще се отворят и знанието на миналите векове, както и знанието на настоящето и бъдещето, ще започне да се втича у него по един естествен начин. Наистина, има и по-велик път от този на ученика, но само след като човек извърви този Път, пред него ще се открие великият Път на Учителите. Това е Пътят на Мъдростта, който е най-трудният. Любов, светлина, мир и радост - ето етапите в Пътя на ученика. Като говоря за ученика, аз имам предвид преди всичко идейния ученик. Този ученик се учи и тук, на Земята - в този свят, и горе - в невидимия свят. Той никога не напуска Школата - денем се учи в лабораторията на Земята, а нощем отива горе, при своя Учител, който му преподава теория. На следния ден той пак се връща на Земята, за да продължи своите практически занятия в лабораторията. Идейният ученик знае, че всякога е ученик - бил е, е и всякога ще бъде такъв. И след време, когато Земята, както и цялата Слънчева система, завършат своето развитие, той ще мине като ученик в една друга, по-велика Школа. Тогава той ще носи друго име. Думата ученик е слаба да изрази дълбоката идея, която е скрита в това понятие. В по-тесен смисъл на думата, под ученик се разбира онзи, който учи тук, на Земята, в този ограничен кръг на живота. Той се учи тук и ще постигне толкова, колкото условията на земния живот позволяват. Той няма още съзнателна връзка с невидимия свят - със заспиването си вечер неговото съзнателно ученичество се прекъсва. Ето защо под ученик в истински смисъл на думата се разбира онзи, който има вече реален опит в духовния свят, който има съзнателна връзка с него. Животът на ученика след пробуждане на неговото съзнание е живот на творчество, на работа - не живот на благодат. Благодатта се отнася само до пособията на ученика. От него обаче се изисква труд, усилия, работа. Дълго време ще изпитват и претеглят ученика, докато го пуснат в Царството Божие. За най-малкия недостиг веднага ще го върнат назад. Влизането в Царството Божие зависи от знанието и мъдростта на ученика, а не от неговата любов. В Царството Божие по благодат на се влиза. Христос определя в един стих какво трябва да придобие ученикът, за да влезе в Царството Божие, за да придобие вечния живот: „Това е живот вечен, да познаят Тебе, единаго, истиннаго Бога, и пратения от Тебе Исуса Христа“. Познаването на Бога и Христа е условие за придобиване на вечния живот. Само чрез Него се придобива животът. Ако чрез знанието не може да се придобие животът, то е безполезно. Но за да достигне това, ученикът трябва да се научи да твори, тъй както Бог твори. Как? В първа глава на Битие е дадена една символична картина на онзи процес на творчество, който започва в ученика след пробуждане на неговото съзнание. Ала преди да настъпи то, ученикът ще влезе във великото безмълвие - там няма ни звук, ни светлина. И тогава от глъбините на своята душа ще призове той невидимия, незнайния Бог на вечността, Създателя на всичко. Ще го призове с всичката си душа, с всичкия си дух, с всичкия си ум и с всичкото си сърце и ще каже: „Господи, искам да Те опитам. Един си Ти, Създателят на всичко, и освен Тебе няма друг Бог!“. И ако ученикът може да призове Бога с тази пълнота, нейде в пространството ще блесне една малка, микроскопична светлина, която ще му причини такава радост, че той изведнъж ще забрави всички скърби и страдания. Отдалеч някъде той ще чуе гласа на Бога, на своя Учител, Който ще му каже: „Ти искаш да Ме познаеш и опиташ? Приготви се тогава за работа! Настана първият ден на твоя живот. Твоята земя е неустроена и пуста, тъмнина е върху бездната. Отдели тъмнината от светлината и пристъпи да устроиш своята земя. Изречи: „Да бъде Виделина!“. И ако ученикът е от избраните ученици, той ще произнесе: „Да бъде Виделина!“ - и в него ще настане Виделина. Да бъде Виделина - това е великият стремеж в душата на ученика да учи. И тогава ще се заредят в битието на ученика великите дни на творението и той ще започне да строи своята вселена под вещото ръководство на своя Учител. Да бъде Виделина!

Учител Един Учител има в света. Един е Учителят, който носи истинското знание. Той има много проявления в живота, но по същина е само един. Намери ли човек един от моментите на Неговата проява, едновременно с това ще намери и себе си. Закон е: като намериш единия Учител, като намериш Бога, ще намериш и себе си. А да видиш Бога, да видиш и себе си, това е най-свещеният момент в живота. За този именно момент човек живее. Учител в света може да бъде само Бог. И когато Христос казва на учениците Си: „Един е вашият Отец“, той подразбира Великия, Единия Учител. Учителят, това е Бащата. Бог се превръща в Баща и взема известно отношение към нас по закона на Мъдростта. Ето защо под Учител, в универсален смисъл на думата, ние разбираме великата Божия Мъдрост, която внася истинското знание в света, която внася всички нови идеи, всички нови форми, всички нови чувства и импулси в живота. И така, един е Великият Учител в света, макар и много да са неговите проявления. Защото казал съм ви и пак ви казвам: едно е знанието, една е светлината. Но знанието от едно място не идва и светлината през един прозорец не влиза. Неизброими са пътищата на знанието, неизброими са прозорците на светлината. Всеки, който е натоварен с мисията да изяви на хората Истината, не говори от свое име. Той говори от името на Единия Учител. Затова Христос казва: „Аз не дойдох в света да сторя моята воля, а волята на Оногова, който ме е проводил“. Всеки истински Учител, всеки Помазаник Божи е изпратен със специална мисия на Земята. И тъй както човешките закони, които, в края на краищата, са отражения на законите в духовния свят, изискват от обикновените преподаватели известен ценз, за да могат да встъпят в длъжност, така и в духовния свят има изисквания. Може да бъде Учител само онзи, който е осенен и помазан от Божия Дух. Който не е осенен от Божия Дух, няма право да учителства, защото ще престъпи Божествения закон. Не мислете, че Учителите не са се учили. Те са минали школите на физическия, духовния и Божествения свят и са имали откровението на целия Космос. Те познават вътрешните закони на Природата, познават устройството на света, познават устройството на човека, неговия път на развитие и великото му предназначение. Те познават онези строго определени отношения между неговите дух и душа, между неговите ум и сърце. И затова само те еднички могат истински да го ръководят по пътя на неговото развитие. Но вие ще попитате: „Как можем да познаем един Учител?“. Познаването на Учителя е чисто духовен процес. Учителят не може да се яви на физическия свят като завършен акт. Той не може да дойде и като някакво външно явление в живота. Учителят идва като вътрешна разумна проява в човека. Затова отвътре става познаването на Учителя - в душата на ученика. Мнозина възприемат из— вестни мисли по внушение и мислят, че това е техният Учител, който им говори отвътре. Има обаче грамадна разлика между вътрешния говор на Учителя и внушението. Внушението е един акт на насилие. Говорът на Учителя е свободен акт. И затова, когато Учителят говори отвътре, ученикът се вдъхновява. Ала и когато Учителят говори отвън чрез думите на някой език, неговият говор има определени качества. Учителят употребява всяка дума на мястото и. Той знае защо е употребил една дума и какво въздействие ще произведат нейните трептения. Понятието за Учител е строго определено в живата Природа. Учител е само онзи, у когото няма никакво насилие - той е силен, но не упражнява насилие. Учител е само онзи, у когото няма никаква лъжа - неговата възвишена разумност изключва всякаква лъжа. Учител е само онзи, у когото няма никакво зло - неговата доброта изключва всякакво зло. Щом у някой човек има насилие, лъжа и зло, той не е Учител, той е ученик. Това е най-простото и най-достъпно определение за Учител и ученик. Присъствието на Учителя се познава по това, че той дава живот, светлина и свобода. Защото Учител е само онзи, който живее и работи по законите на Любовта, Мъдростта и Истината. Който не спазва още напълно тези закони, той е ученик. Любовта на Учителя е изпитана, тя няма защо да се изпитва. Знанието на Учителя е изпитано, то няма защо да се изпитва. Чистотата на Учителя е изпитана, тя няма защо да се изпитва. Учителят, в истинския смисъл на думата, е съвършен човек. В него няма нито сянка от колебание, двоумение или неверие. Само Учителят може с право да се нарече велик и мощен човек, защото неговият живот има отражение в целия Космос. А щом животът и мисълта на един човек се отразяват в целия Космос, те са Божествени. Учителстването подразбира един процес на висше самосъзнание. Трябва да се извърши един чисто духовен процес между Учителя и ученика. Необходимо е, при това, пълно съзнание за задачата, която те имат да изпълнят. В случая трябва да съществува такава пълна обмяна между Учител и ученик, каквато съществува между детето и майката в нейната утроба. И както човешкият дух работи в утробата на майката, за да изгради тялото на детето, както той се учи при този процес, вземайки участие в работата, която върши духът на майката, така Учителят и ученикът трябва да работят едновременно, с помощта на Божествения Дух, за да изградят духовното тяло на ученика - неговото вечно жилище. Ето защо да бъдеш Учител, това ще рече да раждаш духовно. В този смисъл на думата, в Писанието се говори за раждане на мъже от мъже. Мъжът трябва да ражда, сиреч да бъде добър Учител. И първото нещо, което трябва да направи Учителят, е да разкрие на ученика духовния свят, невидим дотогава за него, тъй както майката, след деветмесечно носене на детето в своята утроба, му разкрива един нов за него свят. Ясно е тогава каква деликатна и отговорна работа е да бъдеш духовен Учител. Затова Христос се обръща към своите ученици и им казва: „Не се наричайте Учители!“. Ако някой си позволи самоволно да учителства и осакати духовно някои души, ще отговаря пред великия закон. Великият закон е благ, но и справедлив. Всички самозвани учители биват хвърлени в затвор и след като излежат своето наказание, чак тогава ще поемат правия път на своето развитие. А знаете ли колко хиляди години са потребни за това? Благ е великият закон, но и справедлив. Да ви припомня ли случая с Мойсей? Мойсей се е учил при най-добрите учители в Египет. Учил е дълго време и е минал през известна школа. И наистина чудесата, които той е направил пред фараона, показват, че той е имал известни знания. Но заради една постъпка (убийството на египтянина), абсолютно забранена за един ученик на Бялото Братство, той трябваше да отиде на уединение цели четиридесет години в пустинята, за да изкупи своя грях. За едно убийство той трябваше да учи и изкупва цели четиридесет години. Чак след това той получи ново посвещение. Като ви напомням голямата отговорност, която има един Посветен за една направена грешка, искам да ви наведа на мисълта колко голяма отговорност поемат онези самозвани учители, които осакатяват човешките души. Затова Христос с такава предупредителност наставлява учениците си: “Не се наричайте Учители!“. Ще ме попитате сега как се разпознават истинските Учители от лъжеучителите, как се разпознават Учителите на Бялото Братство от тези на Черното. Учителят на Черното братство не познава Истината и поради това обръща внимание на външността. Той се облича в най-хубави дрехи, носи най-скъпи украшения и накити и си слага пръстени, обсипани с брилянти. Той казва на учениците си: „Само мен ще слушате, само в мен ще намерите Истината“. Учителят на Бялото Братство се облича скромно, но винаги чисто и спретнато. Той не носи пръстени и украшения. На учениците си казва: „Не очаквайте много от мен!“. За да не изпадне ученикът в заблуда, той иска да го накара сам да изпита чистотата на своя Учител, сам да намери неговите вътрешни богатства, да види не външния, а вътрешния му блясък. При това, Учителят на Бялото Братство не ограничава учениците си, а им дава пълна свобода. Учителят на Бялото Братство, Учителят на Истината носи със себе си три неща: свобода за душата, светлина за ума и чистота за сърцето. Лъжеучителят носи със себе си робство за душата, тъмнина за ума и опорочаване за сърцето. За да имате обаче пълна представа за учителите, ще ви кажа, че има и друга една категория учители - Великите Учители на Всемирното Братство, които познават методите и на едните, и на другите и регулират тяхната дейност. Идването на един Учител на Земята е разумен акт на цялата жива Природа. За да се прояви един Велик Учител, трябва всички разумни души да се съберат на едно място. При това, на Земята също трябва да се подготвят съответните условия за неговото идване. Само за да набележа бегло пътя, по който тези условия се създават, ще кажа: трябва да се родят двама гениални хора, за да се роди един светия - в смисъла, който живата Природа придава на тези думи. А за да се яви един Велик Учител, трябва да се родят десет светии. Ясно е тогава защо Учителят, който е една колективна единица, отразява живота на целия Космос и защо неговият живот, от своя страна, има отражение в целия Космос. Учителят черпи своите знания и принципи от великата Книга на живота, в която всяко камъче, всяко клонче и цветче, всяко растение и животно, всяко човешко същество, всяка жива форма, с една реч, представлява написани слова. Когато той вземе един лист от някое дърво, разглежда го и чете кога, къде и при какви условия се е развил този растителен вид, какви са били хората тогава, какво е било състоянието на Слънчевата система. Той прочита и много събития от настоящия живот, на които този лист е бил свидетел. Защото всичко оставя следи и отпечатъци върху този лист. Листата на едно дърво хроникират всичко, което е станало в неговата околност. Те носят вест за това какви хора са минали, какви са били техните мисли, желания и постъпки. За Учителя няма безсловесно същество в Природата - всичко му говори на свой език. Преди две хиляди години един богат момък зададе на Христа следния въпрос: „Учителю благи, що да сторя, за да наследя живот вечен?“. „Учителю благи!“ В българския език няма думи по-съдържателни, думи с по-голяма мелодичност и хармония от тези две думи. Много се изисква от един ученик, за да разбере дълбокия им смисъл. Думата учител на български е издържана във всяко отношение - и в математическо, и в кабалистично, и в музикално. „Учителю благи!“ Тези думи съдържат в себе си всичките Божии блага. Те носят в себе си условия за осъществяване на Божията Любов, Мъдрост и Истина. Те носят в себе си условията за осъществяване на всички добродетели. Тези думи са ключ, с който могат да се отворят вратите, затворени от векове насам. Те представляват магическа формула, силата на която може да се изпита и провери. Вяра се иска за това. Преди две хиляди години един богат момък зададе на Великия Учител въпроса: „Учителю благи, що да сторя, за да наследя живот вечен?“. Но отговорът го накара да си отиде с приведена глава. Вдигнете сега главите си, обърнете се към Великия Учител и кажете: „Учителю благи, искам да изпълня закона Ти!“. Само така ще станете ученици на Великия Учител и служители на Живия Бог.

Четирите неща Четири неща има, които човек трябва постоянно да държи в ума си: Бог създаде Земята, за да бъдат хората добри. Бог създаде водата, за да бъдат хората чисти. Бог създаде въздуха, за да мислят хората право. Бог създаде светлината, за да ходят хората по правия път. По четири пътя идва човек до истинския живот: по пътя на Земята, по пътя на водата, по пътя на въздуха и по пътя на светлината. Човек не може да дойде до истинския живот, ако не е добър. Ще кажете: „Как да бъде добър, как да прави добро?“. Доброто не се прави. Човек трябва да ходи в пътя на доброто. Всякога да ходи. Човек не може да дойде до истинския живот, ако не е чист. Водата ще го направи чист - водата, която е добър проводник на живота. А като диша въздуха, ще се научи да мисли право. Като ходи в пътя на светлината, ще се научи да чете Великата книга на Бога. Но не е достатъчно човек само да ходи по този път. Той трябва да се научи и да чете - да знае какво му носи светлината. Светлината, това е писмо, изпратено от Бога. Хората гледат света, но нищо не разбират. Писмо е той. Има какво да се чете всеки ден. И ако човек не чете, остава прост. Напреднала душа е душата, която е добра - тя знае защо е създадена Земята. Напреднала душа е душата, която е чиста - тя знае защо е създадена водата. Напреднала душа е душата, която мисли право - тя знае защо е създаден въздухът. Напреднала душа е душата, която ходи в правия път - тя знае защо е създадена светлината. И ако хората са лоши, то е задето не знаят защо Земята е създадена. Те са лоши, понеже не знаят защо водата е създадена. Лоши са, понеже не знаят защо въздухът е създаден. Лоши са, понеже не знаят защо светлината е създадена. На Земята живеят, а добри не са. Вода пият, а чисти не са. Въздух дишат, а не мислят право. Светлина имат, а не ходят в правия път. И тогава хората питат: „Защо Бог създаде света?“; или: „Какво да правим?“. Попита ли те някой така, кажи му: „Бъди добър!“. - „А после?” - „Бъди чист!“ - „А след това?” -„Мисли право!“ Най-после: „Ходи в правия път и се научи да четеш!“. Ако си добър, Земята е твоя. Ако си чист, водата е твоя. Ако мислиш право, въздухът е твой. Ако ходиш в правия път, светлината е твоя. Питам тогава: човек, който има всичките тези неща, може ли да бъде сиромах? Земята ще остане само за добрите хора. Лошите хора ще отпаднат и ще се изтощят. Те не ще могат да използват ни Земята, ни водата, ни въздуха, ни светлината. И наистина, може ли един болен, немощен човек да работи? Може да работи само добрият човек, чистият човек, човекът, който мисли право, който ходи в правия път. Засега още лошите хора управляват Земята. Но и това е до време. Било е време, когато животните са я владеели и управлявали. Сега я управлява човекът - животно. Но иде време и дошло е, когато кротките ще наследят Земята и ще я управляват. Истинският човек е добрият човек. А добрият човек, чистият човек, човекът, който мисли право и ходи в правия път, е силният човек. Той е човекът, роден от Бога. А може ли да бъде слаб човекът, който е роден от Бога и живее в Него? Трябва да бъде човек роден от Бога. Не само да вярва в Него. Вярата е само един път към Любовта. А Любовта е вътрешна връзка с Оногова, Който те е родил. Искаш ли да станеш силен, служи на Бога! Чрез служене на Бога човек придобива сила в живота. Само така можеш да станеш истински силен човек в света. Питат хората има ли Бог, или не. Щом ядеш хляб, има Бог - Бог е вътре в хляба. Щом пиеш вода, има Бог - Бог е вътре във водата. Щом дишаш въздух, има Бог - Бог е вътре във въздуха. Щом възприемаш светлината, има Бог - Бог е вътре в светлината. Ако не вярваш в Божественото, което се крие в тези неща, с които имаш връзка, как ще намериш Бога другаде? Помни: търсиш ли Бога отвън, ще намериш Земята; търсиш ли Бога отвън, ще намериш водата, въздуха, светлината. И ако не ядеш хляба, който Земята ти дава, смърт те чака; ако не пиеш вода, от жажда ще умреш; ако не дишаш въздух, ще се задушиш; ако не възприемаш светлината, ще ослепееш и ще се спъваш в живота. Някои хора се оплакват, че не ги приемали техните братя. Знайте обаче, че има Братя в света, които представляват доброто - ако не си добър, те няма да те приемат. Има Братя, които представляват чистотата - ако не си чист, те няма да те приемат. Има Братя на правата мисъл - ако ти не мислиш право, те няма да те приемат. Има Братя на светлината - ако ти не разбираш светлината, ако не учиш, и те няма да те приемат. Затова казвам: стани добър, и ще те приемат; стани чист, и ще те приемат; започни да мислиш право, и ще те приемат; започни да учиш, и ще те приемат. Кой няма да приеме богатия човек, чиято торба е пълна? Но който отива да проси тук и там, ще му дадат парче хляб и ще го изпъдят. Не питай дали хората са добри. Важно е ти да си добър. Важно е дали Божиите дела са добри, дали онова, което Бог е създал, е добро. А то е добро. Не питай дали хората са чисти. Важно е ти да си чист. Важно е онова, което Бог е създал, да е чисто - водата да е чиста. Говоря за живата земя, за живата вода - не за обикновената земя и вода. Не питай дали хората мислят право. Важно е дали въздухът, който дишаш, може да прояви Божията мисъл. Не питай дали хората ходят по правия път. Важно е ти да ходиш в светлината по правия път. Понеже ние се движим и живеем в Бога, Той постоянно ни наблюдава. Тайно ни наблюдава доколко сме добри, доколко сме чисти, доколко мислим право и доколко ходим право. Няма нищо скрито от Неговото око, но Той всякога мълчи. А когато Бог мълчи, праща ни страдания. Когато Бог говори, създава ни радости. Щом страдаш, Бог мълчи; щом се радваш, Бог говори. Който иска да служи на Бога, който иска да Го види на Земята, трябва, като вземе хляба, да знае, че се намира пред Него. До го обземе един свещен трепет, че хлябът е дошъл на трапезата му. Само добрият човек има право да яде. Само чистият човек има право да пие вода. Само онзи, който мисли, има право да диша въздух. И само онзи, който ходи в правия път, има право да възприема светлината. Щом възприема тези неща, ще види, че всичко, което Бог е направил, е добро, и душата му ще се изпълни с радост. А щом душата на човека се изпълни с радост, той разбира вече Бога, той има общение с Него. Пробудените души трябва да работят и да уповават на Бога, че Той ще благослови тяхното добро на Земята, на която те живеят. Те трябва да вярват, че Бог ще им даде онази чистота, която е скрита в живата вода. Защото обикновената вода е само една дреха на живата вода. Ние сме дошли на Земята, за да изявим знанието, че Бог е винаги благ и добър и че и ние трябва да бъдем като Него; че Той е чист и свят и че и ние трябва да бъдем като Него; че Той всякога мисли право и че и ние трябва да мислим като Него; че Той постоянно се изявява чрез светлината, за да ходим в правия път. Бъдете добри, бъдете чисти, мислете право, ходете в правия път, учете Божиите пътища и ще имате Божието благословение!