valiamaria

Великото Всемирно Братство Има на Земята една ложа от учени, които се събират да разискват разни научни въпроси само един път в годината. Тези посветени хора знаят за Земята, за нейното минало и настояще много повече от всички съвременни учени, представители на официалната наука. Ала що се отнася до бъдещето на Земята, и те не го знаят положително, и те правят предположения за него. Освен тази ложа от посветени на Земята, има на Слънцето друга една ложа от велики посветени, които знаят положително не само миналото на нашата планета, но и нейното бъдеще. Но и едната, и другата ложа са само органи на онзи велик всемиров организъм от съвършени, високонапреднали същества, които образуват Великото Всемирно Братство. Тези съвършени същества са несравнимо по-напреднали и от най-гениалните човеци на Земята, защото са излезли много по-рано от хората от Първото Начало. Всички те са минали по известен път на развитие под ръководството на Божия Дух и са достигнали до тази степен на развой, на която сега се намират. И когато ние говорим за Великото Всемирно Братство, подразбираме онази йерархия от разумни същества, които са завършили своята еволюция милиони и милиарди години преди хората и сега направляват целия Космос. Те го направляват, защото сами са взели участие в неговото създаване под прямото ръководство на великия Божи Дух. И като се има предвид разумното устройство на цялата Вселена - с всичките нейни галактически системи, с всичките и безбройни слънца и планети, като се има предвид дори само онази висша механика и техническо съвършенство, с които Земята е построена, може да се съди какъв мощен ум, какъв мощен дух са имали тези гениални творци, които са работили за осъществяване на Божествения план на мирозданието. Според степента на знание и развитие и според службата, която изпълняват, тези същества са наредени в една йерархична стълба, в едно органично чиноначалие, чиито степени са познати под имената: серафими - братя на любовта; херувими - братя на хармонията; престоли - братя на волята; господства - братя на интелигентността и радостта; сили - братя на движението и растенето; власти - братя на външните форми и изкуствата; началства - братя на времето, състоянието и такта; архангели -братя на огъня и топлината; ангели - носители на живота и растителността. Последният десети чин ще заемат напредналите човешки души. Всички вкупом представляват великият Космичен човек. Дейността на тези същества е така хармонично разпределена, че всяко от тях знае кога, как и какво да работи. Те направляват функциите на великия миров организъм, който включва в себе си всички слънчеви системи. А според нас има три вида слънчеви системи. Първите, които са органи на цели звездни вселени, образуват материалния физически свят, изтъкан от най-плътната материя, макар и тя да е на степени. Вторите са направени от по-фина материя, от материята на духовния мир, и спадат към ангелския свят. Третият вид слънчеви системи образуват в своята съвкупност Божествения свят и са направени от най-фината, най-висшата материя. И Небето, за което се говори в свещените писания, не е онзи син свод над нас, зад който се губи мировото пространство и на който светят нощно време звездите. Небето е организирано от висши същества, от велики души и затова то е велико в своите действия. Ангелите, които населяват Небето, са велики души, които постоянно изпращат светлината си по целия свят. Енергията на тяхната мощна мисъл се разпределя из целия Космос и движи като една колективна сила всичко в света. Не мислете, че ангелите са някакви невеществени същества, някакви призрачни духове. Те са същества, чиито тела са високоорганизирани, образувани от чиста, лъчиста материя. Един ангел може така да владее тялото си, че да става видим и невидим. Той може свободно да пътува в безпределното пространство със скорост, много по-голяма от тази на светлината. Той може да преброди цели слънчеви системи, цели звездни вселени. Ангелите също се намират на разни степени на развитие, но те се делят изобщо на две велики царства. Тези от по-високото царство рядко слизат на Земята, а принадлежащите към по-долното царство слизат по-често да помагат за духовното повдигане на хората. Тези Велики Братя на човечеството са произлезли все от човешката раса, но са минали по свой път на развитие милиарди години преди земния човек, при условия много по-благоприятни, които са използвали разумно. И ако животът на човечеството върви по известен план, ако на Земята процъфтяват култури с техните науки, религии, изкуства, ако хората имат един вечен стремеж към развитие и съвършенство, това се дължи на тези разумни същества, които са тясно свързани с хората и постоянно работят и се грижат за тях. От техните сърца блика любов, радост и живот. И благодарение на този техен импулс хората живеят и се стремят. Тяхното желание е човечеството да добие онази светлина, която те имат, онази свобода, на която те се радват. Те искат да научат човеците да живеят съобразно с онези велики закони, по които те живеят. А те прилагат най-разумните закони в света. Те водят най-чистия и възвишен живот, живот на абсолютно безкористие. В своята велика самоотверженост тези любящи служители на Бога сами слизат на Земята в човешка форма, за да помагат на хората. Те постоянно изпращат свои посланици на Земята в една или друга форма. Всички гении на човечеството, всички велики хора, светии, адепти, всички учени, писатели, държавници, които помагат за развитието на човечеството в едно или друго направление, са все служители на Великото Всемирно Братство. То избира сред човечеството най-напредналите души и ги подготвя за духовна работа сред техните братя. В съвременното човечество има хора, които притежават по-тънки духовни сили, които имат по-фино устройство. Те се отличават с високоорганизирани, пластични тела, защото водят абсолютно чист и свят живот. Тяхното изключително развитие тъкмо ги прави годни да бъдат духовни помагачи на човечеството. Най-високо напредналите измежду тях са завършили своето развитие на Земята и имат обширни познания. Те знаят много неща от онази положителна, абсолютна, Божествена наука, която е съществувала още от създаването на света. Много от тях живеят на Земята с хиляди години. Минали през процеса на възкресението, за тях не съществува ни смърт, ни прераждане. Тези човеци, наречени Синове Божии, в чиито духове и души Бог живее, които са свързани с целия разумен свят, с всички напреднали същества във всички слънчеви системи, са онези именно велики души, Учители на човечеството, които са достигнали най-високите прояви в мисъл и дело - във всички направления. Те са онези мощни духове, които явно или скрито за нас подтикват човечеството напред. Зад всяка духовна дейност на Земята, зад всяка духовна проява стоят тези Братя. Зад всеки велик човек, зад всеки велик поет, музикант или художник стоят пак те. Защото, за да се прояви един гениален човек на Земята, трябва хиляди гениални души да се обединят и да се изразят чрез него. За да се прояви един Учител, трябва всички разумни души да се обединят в него. Що е Христос? Христос е колективен дух. Той е сбор от всички Синове Божии, чиито души и сърца бликат от любов и живот. Всички Синове Божии, съединени в едно, всички разумни души, които живеят в Божествено единение - това е Христос. В този смисъл Той е Глава на Великото Всемирно Братство. И звездата, за която се говори в Евангелието, че се е явила при раждането на Христа, е била нещо живо - тя е представлявала сбор от живи същества, слезли отгоре, за да оповестят идването на Христа. Ала само тримата мъдреци от Изток - Велики посветени - видяха и познаха тази звезда. А тези трима мъдреци бяха също служители на Великото Всемирно Братство. И така, помнете: единствената велика общност, която сега съществува в света, това е Великото Всемирно Братство. Ония членове от Великото Всемирно Братство, които ръководят развитието на човечеството и го водят към светли бъднини, не образуват някакво видимо за хората общество или организация. Те съставят един жив колективитет, една разумна общност, съществуваща извън покварените условия, сред които хората живеят. И затова е смешно да се говори, че седалището на това Братство е тук или там, сред този или онзи народ. Всички тези Велики Братя, които работят в духовните сфери на Земята, са от седем йерархии, от седем категории. Едни от тях принадлежат на Любовта и се наричат Братя на Любовта. Други принадлежат на Мъдростта и се наричат Братя на Мъдростта - те поддържат науките и изкуствата и носят знание на човечеството. Трети от тях се наричат Братя на Истината - те внасят свобода в човешките умове и сърца, те внасят онази свобода, която прави човешкия дух, човешката душа, човешкия ум и човешкото сърце свободни - свободни в пълния смисъл на думата. Други се наричат Братя на Справедливостта - те носят Правда на човечеството и се разпореждат с онези невидими блага, от които съвременните хора имат нужда. Пети се наричат Братя на Добродетелта, шести - Братя на Красотата, и най-после идват онези, които носят името Йеховисти. Това обаче не са същинските имена на тези Братя. Аз не мога да ги произнеса, защото те са свещени. Тези Братя не са така обикновени, както хората си мислят. Всеки един от тях може да вдигне Земята на ръката си и да я метне като топка в пространството. А те могат да направят това, защото зад тях стои нещо още по-мощно, по-велико, на което те са служители. И когато някои мислят, че могат да се противопоставят на тези Братя, това показва, че те не разбират дълбокия смисъл, който се съдържа в понятието Бял Брат. Ако е въпрос за сила, тези Братя разполагат с най-мощната сила. Те така добре познават функциите на човешкия мозък, че в един ден могат да приспят цялото човечество. Какво представляват и най-мощните съвременни оръдия пред силата на тези Велики Братя? Ала те не искат да си служат с крути мерки - те оставят хората сами да опитат нещата, макар с цената на хиляди страдания, защото само страданията са в сила да ги облагородят и изправят. И хората ще разберат един ден, че в света има една велика правова държава, чиито граждани - Синовете Божии, са най-разумните същества, които живеят според Божия закон и вършат Неговата воля. Няма да остане народ в света, който да не изпита силата и могъществото на тази правова държава. Но ако хората днес не вървят в правия път, причината е, че в противовес на Великото Бяло Братство работи друга една ложа от интелигентни същества, които не са разбрали дълбокия смисъл на живота и имат диаметрално противоположни разбирания за него. Те образуват т.нар. Черно Братство. Черното братство е една йерархия от същества, които заемат различни степени в зависимост от тяхната интелигентност. За да дам една ясна представа за тяхната функция, ще кажа, че докато Бялото Братство работи в клоните и цветовете на живота и по методите на клоните и цветовете, Черното Братство работи в корените на живота. Докато Бялото Братство работи в главата и гърдите на Космичния човек, Черното Братство работи в стомаха, черния дроб и червата. Бялото Братство следователно е свързано с положителните сили, с доброто, а Черното Братство - с отрицателните сили, със злото, в най-широк смисъл на думата. И едните, и другите сили обаче са нужни засега за проявата на живота. Службата им е строго разпределена. Освен тези две школи, има една трета школа - школата на Великите Учители, които са от по-висока йерархия и направляват дейността на първите две. Те си служат с методите и на едните, и на другите за своите велики цели, но не спадат нито към едната, нито към другата школа. Те са онези Велики Учители на Всемирното Братство, които направляват целия Космос и които, след завършване на всяка еволюция, създават нови еволюционни вълни, следващи друг план и друг ритъм. Под ръководството на техния мощен дух са слезли някога от високите върхове на Битието онези възвишени духове, които са създали слънчевите системи - в това число и нашата. Те са създали и устроили първичната космична Земя, някогашния рай. На тази космична Земя и досега живеят онези съвършени прачовеци, които са завършили своето развитие. Те са великите предци на човечеството. Тези творци на миналото, тези велики предци и днес пак слизат на нашата Земя. И те ще я превърнат в рай. С тях ще дойдат и онези сто четиридесет и четири хиляди души, за които се говори в Откровението и между които има представители от всички народи на миналото и настоящето. Ще дойдат всички светии, адепти и Учители от памтивека. Те ще впрегнат с мощния си дух всички пробудени души от четирите краища на Земята и всички заедно ще въведат истински ред и порядък в света. След свършване на своята работа те ще се оттеглят и ще оставят човеците да живеят и да работят при новите условия. Така ще се възстанови съобщението между видимия и невидимия свят. Така е работило, работи и ще работи Великото Всемирно Братство в света. И то ще работи дотогава, докогато единната Любов, единната Мъдрост и единната Истина обхванат цялото Битие. Тогава всяко дихание ще хвали Бога в свещен мир и хармония.

Живата Природа Живата Природа в своята целокупност е проява на разумни сили, на разумни същества от разни градации, които живеят в пълна хармония, общение и единение. Всички те имат една висша цел, която наричаме Бог, сиреч безграничното, безначалното, в което всичко съществува, движи се и се развива. Очевидно под жива Природа ние не подразбираме онова, което съвременните естественици подразбират. За нас Природата е нещо велико, не само по своето устройство, но и по онази интелигентност, по онази върховна разумност, която тя проявява. Живата Природа е сбор от мислещи същества, които представляват атомите на великия, големия свят. Цялото пространство, в което живеем и се движим, е пълно със същества от разни категории и култури. Така че, когато говорим за Вселена, ние подразбираме сбор от разумни същества, отношенията между които са абсолютно хармонични. Тези именно същества са, които придават ценност на целия Космос. Ето защо за погледа на онези, които имат космическо съзнание, целият Космос с неговата Природа е едно живо същество, в което всичко се обединява. И този Космос може да бъде и безграничен, и граничен, и голям, и малък -едно велико свойство на вечното е да приема каквито ще форми. Пред духовния взор на великите посветени от всички времена и епохи цялата Вселена, целият т.нар. в древността макрокосмос, се явява във формата на човек - великия Небесен човек. Съзерцавайки образа на този Космичен човек, те са открили съответствията, които съществуват между него и малкия човек - микрокосмоса. Затова ви казвам, че човек, у когото всяка клетка от тялото е будна и съзнателна, може да общува с цялата жива Природа. Вие виждате звездите като далечни блестящи точки на небето. Ала всяка звезда от Млечния път или от коя да е галактическа система си има своите приемници в човешкия мозък. Човек може да приеме моментално трептенията, които идват от различните звезди. В този смисъл аз казвам, че човек може да разговаря с целия Космос. Ако за хората на Земята звездите са само светли точки, за един ангел те са цели светове, които са населени с милиони същества. Тези същества имат много по-висока култура от човешката. И тъй, ние наричаме разумна жива Природа онова, което е проявено. А онова, което още не е проявено, ние наричаме идейна душа на Битието. Идейното, вечното, свещеното, непроявеното - това е Бог, това е великото Начало на живота. То е свързано с проявеното. Затова някои наричат Природата тяло на Бога. Това обаче е само един образ. Ала мнозина дотам се увличат от този образ, та поддържат, че Природата и Бог са едно и също нещо. Но ако Природата и Бог са едно и също нещо, тогава Бог ще бъде едно ограничено същество. Едно знаем ние положително: Природата е проявеното, а Бог е непроявеното, безграничното, което вечно се проявява и все непроявено остава. Обикновените хора, които виждат едно малко сечение от света, мислят, че Природата е нещо механично, неразумно, в което царуват случайности. Очевидно те проектират себе си в Природата. Всъщност в Природата няма нищо случайно, нищо произволно. В нея всичко се гради и устройва по законите на Божествената и неизменна математика. Ето защо всички нейни действия са строго и разумно определени. Разумността в живата Природа ясно се вижда навсякъде. Който и организъм да разгледаме, проучим ли дълбоко и проникновено неговото устройство, неговите функции, с всичката им закономерност и целесъобразност, ние ще се убедим във великата разумност на Природата, която всичко направлява. Разбира се, изисква се високоинтелигентен и прозорлив ум, добре развити способности и дарба за тънко и проникновено наблюдение, за да се схванат тънкостите на разумното, което се проявява в Природата. Живата Природа си има свой език и ако човек иска да я разбира добре, трябва да се стреми да научи нейния език. Природата всякога си служи с образи. Тя винаги говори с картини и символи. Нейният език не е като езика на съвременните хора - сухи понятия, голи логически форми на аналитичния интелект. Езикът и е жив, картинен, символичен, език на великото и красиво разнообразие. Изобщо Природата не търпи еднообразието и повторението. Тя обича разнообразието в прогресивна и възходяща степен. И затова, когато хората искат да сведат всичко в живота към едно механично еднообразие, те произвеждат зло. Когато творят по законите на разнообразието и хармонията, както Природата, те вършат добро. Живата Природа обича разнообразието и изобилието, но не търпи излишъците. Не се ли използуват нейните енергии разумно, спъват ли се в техния неспирен ход и превръщания, ограничат ли се в затворения кръг на еднообразието, тя веднага противодейства. Природата не обича застой. В нея има вечно движение, вечно творчество, което се направлява от разумни закони. В тези закони забелязваме един ритъм, една периодичност, която се таи дълбоко в самата същина на Битието, в начините на неговата проява. На този космичен ритъм почиват онези два велики процеса в живата Природа - инволюция, при която имаме едно движение от центъра към периферията, и еволюция, която представлява движение на живота от периферията към центъра. В тези два процеса се създават условията, при които може да се прояви мировият живот. Има две велики течения: едното от безграничното, което постепенно се смалява и слиза към безкрайно малкото, към клетката; другото, което постоянно расте от безкрайно малкото, от клетката към великото, безграничното. И когато тези две космически течения се срещнат у човека, зараждат се великите способности и добродетели на човешката душа. Живата Природа обхваща всичко в своята аура. Тази аура е светла, чиста, разумна и блага. Живата Природа е вложила всичко у човека и всеки миг му съдейства за разработване на онези зародиши, които са всадени в неговата душа. Като грижлива майка, тя постоянно държи будно съзнанието му, като по разни пътища и начини му обръща внимание на всичко, което става около него. И съвременните хора са на погрешен път, като мислят, че могат да завладеят Природата. Ако те наистина биха успели да направят това, цялата Земя би се разрушила и на нея нямаше да остане нито едно живо същество. Живата Природа обаче не оставя да я владеят. Едничкото, което тя позволява, то е да се впрегнат нейните сили на работа. Ала само разумният човек, който се съобразява с нейните закони, може безнаказано да впрегне нейните сили на работа. Всеки, който не се съобразява с нейните закони, бива разрушен. И опитът показва, че всички онези, които са си въобразявали, че владеят Природата, са бивали затрупвани под праха на своите рухнали фантазии. Хора, които са си мислили, че трябва да се борят с Природата, за да я покорят, винаги, когато са достигали върха на своето предприятие и са се готвили да вкусят от неговия плод, са бивали жестоко излъгвани в своите надежди. Природата ги е лишавала в последния миг от плода на техните усилия и ги е оставяла отново да работят и да се трудят, за да изправят всичките си грешки и заблуждения. Човек не трябва да се бори с Природата, защото винаги ще претърпява поражение. И знаете ли какво е неговото поражение? Смъртта. Причината за смъртта на човека е, че той се намира в постоянна борба с живата разумна Природа, която всуе се мъчи да покори. Защото нека не се забравя, че Природата така лесно не прощава. Човек може десет пъти да се покае и пак греховете му да останат непростени. Природата прощава на човека само когато той се съобрази с нейните закони, и то не по един външен, механичен начин, а съзнателно. Всички, които се стремят да владеят Природата, всички, които се борят с нея, които и се противят, дълбоко погледнато, са вън от нея. Говорим алегорично. Природата е заключена за тях, тя си остава за тях един затворен свят. А знаете ли какви красоти има в този свят, какви същества живеят в него? Хората, които днес пъплят по Земята, могат да се нарекат пропаднали ученици на Природата, затворници. В този смисъл на думата, те действително са вън от нея. За тези хора Природата си има своите изправителни домове. И тя често влиза там със своята пръчица. Ала за разумните човеци живата Природа е прекрасно уреден свят - свят на хармония, музика и красота. И когато един ден ушите на хората се отворят, те ще чуят навред по света великата музика на Природата. Има една особена музика в Природата. Защото тя не винаги пее. Понякога и тя мълчи. В нейните недра тогава цари неизразимо мълчание. Но в това мълчание има дълбок смисъл - дълбоко в нейните недра се заражда една велика идея и докато тя се оформи и роди, великата Природа мълчи. Роди ли се, тя пак запява нова песен. И ако вие водите съзнателен живот, ако душата ви е будна и е настроена любовно към всички живи същества, вие ще възприемете Божествената музика на Природата, която ще се разлее като жив трепет по цялото ви естество. Чрез тази музика ще ви се предават мислите на всички разумни същества. Животът на всички разумни същества в живата Природа ще ви се предава с бързина, много по-голяма от тази на светлината, и вие ще се чувствате гражданин на нейното велико царство.

Ядка на Божественото учение Питате ме кое съставя ядката на учението. Казал съм ви и пак ще ви кажа: ядка на Божественото учение е Любовта, Мъдростта и Истината. Зная, че пак ще ме попитате: „А що са те?“. Слушайте вие, които вече сте извършили непоправимата грешка: разчупили сте черупката на живота, за да вкусите от неговата ядка - ядката, от която всички ядат, без да могат някога да я изядат. Продължете своята грешка, яжте от ядката, но не се спъвайте в черупките! И аз ви казвам: яжте от ядката, опитайте Истината, но не се препъвайте в черупките - не искайте доказателства. И тъй, чуйте отговор на вашия въпрос: Любовта е това, без което не може да съществува никакъв живот; Мъдростта е това, без което никакво движение не съществува; Истината е това, без което никаква граница не съществува. Любовта е начало на живота, Истината е край на живота - това са двата предела на великото в света. Това, което се движи по средата и оформя нещата, е Мъдростта. Мъдростта не може да работи, ако няма едно начало и един край. Между тях работи Мъдростта - в междината, образувана от началото и края, която пълнят всички вечности, без да могат да я изпълнят. В тази междина се движи Мъдростта и изяснява какво са Любовта и Истината. Мъдростта говори: „Аз, която се движа между началото и края, ви казвам: „Любовта е начало на всяко битие. Истината е крайният предел на битието, върховната му цел”. А зад Истината? Зад Истината няма нищо, зад Истината не може да се отиде. Всяко нещо, което е сътворено, след като се движи, движи, най-после ще спре до Истината. То може да се движи милиони и милиарди години, но като дойде до Истината, там ще спре. И тогава едно от двете: или ще се съобрази със законите на Истината и ще живее според тях, или ще стане на прах и пепел. Ти казваш: „Кажи ми истината!“. Истината не може да се каже. Тя се живее. Истината представлява плод на целокупния живот. Тя включва това, в което Бог се проявява. Тя включва това, в което всички съвършени същества се проявяват. Тя включва цялата вечност, която е съставена от хиляди и милиони вечности. Защото има вечности, които са пределни. Има и вечности, които са безпределни. И тъй, помни: ако ти със своята любов не можеш да преминеш от началото в края и да влезеш в Истината, и ако с твоята истина не можеш пак да минеш от края в началото, ти никога не ще разбереш какво нещо е животът. Ти трябва да свържеш началото и края. Не можеш ли да сториш това, нищо не можеш да направиш, нито можеш да разбереш. А кое може да свърже началото и края? Само Мъдростта.

Светлина Светлината, това е творчески акт на великата Природа. Тя разграничава битието от небитието, временното от вечното, реалното от преходното. Светлината, това е първият акт на пробуждане в живата Природа. А под пробуждане ние разбираме минаване от безграничното състояние на Природата към граничното. Ако поискате мнението на съвременните физици върху светлината, те ще ви я определят като ред трептения, в които влизат седем цвята - от червения до виолетовия. Това са долната и горната граници, между които светлината се проявява във физическия свят. Или по-точно, това са границите, в които човек възприема светлината. Ала светлината сама по себе си трептения ли е? Наистина, трептенията влизат като елемент в проявата на светлината, но самата светлина не е трептение. Въпросът за светлината е въпрос за високонапредна-ли човеци, които са по-иначе устроени от съвременните хора. Дълго време се изисква още, докато телата на хората дойдат до такова развитие, че да могат да възприемат живите явления в Природата в истинския им вид. И ако попитате тези високонапреднали човеци за произхода на светлината, която средно развитият човек възприема, те ще ви кажат, че от космическото пространство идват към Земята други светлинни вибрации, които, като дойдат до нея, се видоизменят така, че се образува обикновената светлина. Зад тази обикновена светлина обаче, която е само едно отражение, седят друг род енергии от по-висок ред, а зад последните седи нещо разумно. За ония, които виждат, всичко в живата Природа е светлина. Всички предмети на Земята, всички минерали, растения, животни, както и телата на хората, не са нищо друго освен светлина, видоизменена в своите най-разнообразни прояви. За ония, които виждат, светлината не е мъртва, тя не се състои само от трептения, както днес се твърди. Светлината произтича от живота. Щом се прояви любовта, ражда се животът. А щом животът се яви, явява се и светлината. И тъй, великият принцип на живота е, който е произвел светлината. А светлината, от своя страна, е произвела всички живи форми в Природата. Тя е най-великият деец в творческата и работа. И затова е казано: „Бог е светлина“. Бог сам по Себе Си не е светлина, ала произвежда светлината и се проявява в нея. Неговият Дух носи пълната светлина. Душата схваща Бога като необятна светлина без сенки. Тя схваща Неговото единство в изявената светлина. А тази светлина има много степени на проява. Затова светлината, която възприемаме във физическия свят, се различава от светлината, която озарява духовния свят, както и от светлината, която озарява Божествения свят. За да може човек да възприеме и разбере духовната светлина, или Виделината, трябва да има духовно зрение. Тогава пред него ще се открие един величествен свят, в който Виделината царува. Тази Виделина е жива и разумна и всички велики мистици, които имат тази Виделина вътре в себе си, виждат един необятен свят, трептящ от най-меки, най-нежни, най-красиви цветове, които изпълват душата им като живи струи. Ето защо за ония, които виждат, Виделината е хиляди пъти по-реална от този свят. Светлината, която възприемаме на физическия свят, е само едно отражение на Виделината. Живата светлина е онзи велик природен деец, който твори формите на човешката мисъл, на човешките желания и чувства. Тя е обвивка на човешкия дух, на човешкия ум. Без нея никой не може да мисли и да чувства. Виделината е, която прояснява нещата. Тя е, която кара ума да мисли, да разсъждава логически. Тя е, която интуицията схваща непосредствено. И затова никаква умствена дейност не може да се прояви, никакъв органически процес не може да се извърши без присъствие на светлина. Степента на развитие на всички същества зависи от качеството и количеството на светлината, която те притежават. Тази мярка се отнася и до човека - човек от човека се различава по степента на своята светлина. За характера на човека, за неговата интелигентност, за неговата духовна висота се съди по качеството и количеството на светлината, която той възприема и проявява. Ето защо човек се познава по светлината на своя живот. Когато един човек влезе в разумния свят, по светлината му се познава откъде иде и какъв живот живее. Ако този човек е изпълнявал Волята Божия, когато влезе в разумния свят, ще го обземе такава светлина, такава радост, такова блаженство, като че ли притежава целия свят. Накъдето и да погледне, навсякъде ще вижда само светлина, необятна светлина - никакъв друг обект. В тази непре-ривна светлина няма никакви сенки. Тя е едно непрекъснато и безпределно сияние. Проявите на разумния живот се отличават всякога с появата на светлина. И ние различаваме степента на разумността по степента на светлината. Колкото светлината, която изхожда от едно разумно същество, е по-си-яйна и по-интензивна, колкото е по-мека и по-нежна, кол-кото по-мощно осветява и осмисля живота, толкова на по-висока интелигентност е носителка тя. От това гледище светлината, която съществува в пространството, показва, че в Природата съществува разумност. Всичките светли тела, които виждаме в пространството, са живи разумни същества, които изпращат своята светлина. Светлината на Слънцето също е произведение на множество разумни същества, които изпращат своята разумност във вид на светлина. Човек също така сам по себе си е светлина. Всички добри хора са светещи, а всички зли хора, които са изгубили смисъла на живота, са тъмни - от тях излиза мъжделива светлинка. Всички добри хора имат звезди. И това не е само фигура на речта, а една реалност. Целият настоящ живот на човека, всичките му бъдещи съществувания са в зависимост от светлината на неговата звезда. Тази звезда е съкровище на неговия живот. Когато Христос дойде на Земята, звездата му дойде заедно с него. Но нея видяха само тримата мъдреци от Изток. Когато Христос отново дойде на Земята, неговата звезда ще бъде десет пъти по-ярка, отколкото преди две хиляди години. Но тя ще бъде видима само за онези, които са готови да възприемат Божествената светлина. Защото Христос ще дойде като вътрешна светлина в умовете и сърцата на хората. Тази Светлина ще привлече човеците един към друг и ще ги обедини вътрешно. Тези човеци ще бъдат човеци на Светлината, човеци със звезди. Такива човеци със звезди бяха едно време апостолите. Когато Христос възкръсна, явиха се много звезди. Това са онези огнени езици, за които твърде забулено се говори в Евангелието. Тези звезди излъчиха толкова много светлина, че стана едно съединение между видимия и невидимия свят, между апостолите и разумните светещи същества - жители на Небето. Когато тази светлина обхване една душа, тя вече не се колебае, не се съмнява. Това е един от най-великите моменти, които може да преживее човек. В него се заражда и тихо, непреривно засиява едно благородно, нежно чувство. Това чувство е нежно и деликатно, но интензивно. То обладава такава вътрешна мощ и сила, че човек става непобедим. И тъй, искаш ли да разбереш светлината, ходи там, където светлината ходи! Светлината само в царски дворци ли отива? Тя влиза в чисти и нечисти места - оцапани са ръцете на живата светлина. Но ако светлината, която стои толкова високо, слиза и си цапа ръцете с греховете на хората, колко повече хората на Земята трябва да сторят това? Светлината пред нищо не се спира - тя прониква и в най-затънтените места, за да ги освети и оживотвори. Това е велико смирение. От светлината трябва да се учи човек на смирение. Ако ти нямаш смирението на светлината, нищо не може да стане от теб. Бъди като светлината! Светлината отива навсякъде, минава през всичко, но не остава там. Нито една частица от светлината не остава там, където е влязла. Светлината постоянно обикаля света. Колко е велико сърцето на светлината! Ходи по пътя на светлината! А пътят на светлината е път, по който няма никакъв прах. Още едно не забравяй: ако в пътя, по който си тръгнал, твоята звезда постоянно изгрява, ти си в пътя на светлината. Ако в пътя, по който си тръгнал, твоята звезда постоянно залязва, ти си в пътя на тъмнината. Когато изгубиш смисъла на живота, търси това, което свети. А това, което вечно свети, без да угасва, е Мъдростта. Дружи с това, което свети - Мъдростта! Тя ще ти даде знание. Знанието ще те облече с най-красивата дреха - светлината. Защото светлината е дреха на знанието. Искаш ли да бъдеш неуловим, бъди като светлината! Светлината е неуловимото. Искаш ли да бъдеш силен, мисли за светлината! Светлината е силна и жива. Обичай светлината и свободен бъди!

Свобода Това, което носи свобода за човешката душа, е Истината. Стремеж и копнеж на човешката душа е да бъде свободна. Това е един велик вътрешен подтик - не на обикновения човек, а на човека, у когото се е пробудило Божественото съзнание. Чували сте, че е казано: „Познайте истината и истината ще ви направи свободни“. Истината, това е светлината на Божествения свят. Свободата е неговата безграничност. Ето защо, когато говорим за Божествената свобода, която произтича от Истината, подразбираме безграничност, т.е. стремеж на душата да живее в безграничното. Свободата, в пълния смисъл на думата, принадлежи на Божествения свят. Само Бог е абсолютно свободен. Ето защо човешката душа, която живее в Истината, познава Бога като свобода без ограничения. И когато човек почувства тази свобода, цялата тежест, всичките ограничения, които го гнетят, изчезват. Той изпитва мир, простор, разширение. За неговото съзнание няма предели - той с един поглед прониква в нещата. Всичкият лед под него и около него се стопява. Слънцето възсиява и всички благородни зародиши, които са заложени дълбоко в душата му и чакат от хиляди години да поникнат, започват да се развиват и да растат. Свободата е необходима за постигане на онзи висш идеал, към който човек се стреми. Човек днес не е свободен. Той се стреми към свобода, ала я търси по външен път. Свободата обаче не може да дойде отвън. Тя не се налага със закон. Всяка свобода - политическа или религиозна, която отвън се налага, е само сянка на свободата. Идеалната свобода, свободата, която произтича от Истината, не е основана на никакво насилие. Тя не зависи ни от човешкото знание, ни от човешкия правов ред. Нея не я брани външен закон и сила. И наистина, свобода, която трябва да се брани с оръжие в ръка, свобода ли е? Хората днес са роби и за да се освободят, те трябва да се новородят. Новораждането е скъсване на онези връзки, които сега ни спъват. То означава освобождаване от веригите на съдбата и необходимостта. То означава възстановяване на онази първична връзка на човека с Бога, която съществува от самото му явяване в света. То означава възстановяване на неговата свобода. Защото първоначално всички същества са създадени свободни. И ако свободата отпосле е изчезнала в света, причината е човекът. Той сам е нарушил своята първоначална връзка с Първичната причина. Направил е много други връзки, които са го ограничили и заблудили. Божественото начало постоянно го освобождава от ограниченията на старото, ала той не след дълго време пак тръгва по стария път. Ето защо, ако иска човек да бъде свободен, той трябва да има само една-едничка връзка - с Бога, а с всички други същества той трябва да има само отношения. Защото единственото същество, което е свободно, това е Бог. И единственото същество, което може да освободи напълно човека, е Бог. Бог иска всички същества да бъдат свободни като Него и те трябва да бъдат свободни, защото са части от Божествения организъм. Ето защо, когато живият Бог на Истината дойде да живее в човека, когато в него започне да действа Божественият дух и сила, само тогава човек ще бъде истински свободен, само тогава той ще познава Бога и ще бъде познат от Него, само тогава ще Му служи свободно в дух и истина. Защото свободата изисква във всеки момент човек да бъде готов да извърши онова, което Бог иска от него. А свободният човек може да го извърши, защото никаква друга връзка не го ограничава. В това именно седи неговата свобода. Днес хората спорят има ли човек свободна воля. Само човек, който живее в този съществен, неизменен свят, в който Бог живее, само човек, който разбира Неговите закони и Му служи в дух и истина, само той е свободен, само той има свободна воля. И наистина, свободата седи във волята на човека. Затова свободата винаги подразбира не своеволие, а разумна воля. Само разумният човек може да бъде свободен. И живата Природа дава свобода само на разумните. Неразумните, които нямат воля, а своеволие, тя ги е ограничила. Хиляди и милиони същества има в царството на живата Природа, които са затворени и чакат своето освобождение. Защо? Защото в тях има своеволното желание да се движат безразборно в каквато и да е посока. Свободата обаче подразбира движение само в една посока -Истината. Защото не забравяйте, че Истината е посоката, в която се движат всички неща в Битието. И тъй, само в Истината човек може да бъде всякога свободен. Всичките ни ограничения и спънки произлизат от това, че ние не сме в досег с Истината. А нашата свобода зависи от това, доколко сме в досег с Истината. Никаква друга мярка не съществува. Ние може да си обясняваме нашите ограничения по един или друг начин - това са наши схващания. Едно е вярно: нашите ограничения, нашите спънки и противоречия говорят, че в дадения случай ние не сме в досег с Истината. В Истината (така говори опитът на свободния човек) престават всички противоречия. Явят ли се известни противоречия, колкото и малки да са те, ние сме извън областта на Истината. И друго не забравяйте: свободата отвън не ще дойде. Всяка свобода, която отвън се налага, е сянка на свободата. Не бягайте подир сенки. Истинската свобода е свободата на Духа. Тя идва отвътре. При вътрешната свобода човек сам себе си преценява, при вътрешната свобода човек сам себе си съди - такъв е законът. При вътрешната свобода човек сам се ограничава - той самоволно се ограничава. Кога? Само когато прави добро. Защото в пътя на свободата се изпитва благородството на душата и милосърдието на човешкото сърце. Когато човек прави добро, той винаги отначало се ограничава. А се ограничава, защото дава. Направи ли обаче доброто, той отново става свободен. Ето защо всяко нещо, което в началото ограничава човека и го лишава от свобода, а накрая му възвръща свободата, е добро. А всяко нещо, което в началото дава на човека свобода, а накрая му отнема свободата, е зло. Тук лежи дълбоката връзка между доброто и свободата, между злото и робството. Искаш ли да имаш една сигурна мярка, помни: Всяко нещо, в което човек губи свободата си, е зло. Всяко нещо, в което човек придобива свободата си, е добро. Вложи истината в душата си и свободата, която търсиш, ще я придобиеш!

Добро Любовта ражда доброто. Доброто е основа на живота. Доброто е почва на живота и същевременно - негова храна. Само доброто може да подкрепи живота, само доброто може да го подхрани. Когато Бог се ограничава, ражда се доброто в света. Когато човек се ограничава, злото се ражда. А когато се освобождава от ограниченията, явява се доброто. С други думи казано, когато в човешката душа се зароди великото желание да служи на Бога, тогава се явяват условията за доброто. Човек иска да създаде доброто в себе си. Доброто обаче не се създава, то се ражда. То е вложено отначало у всеки човек и той трябва само да го съзнае и прояви. Човек трябва да бъде добър, защото доброто е основа на живота. Без добро животът на човека е без основа. Не върши ли човек добро, злото се ражда. Злото, което сега съществува в света, е неизползваното добро в миналото. Злото произтича от един неустановен ред, то е един свят на произвол. В органическия свят то може да се определи като размножаване без закон. Злото обаче е една неизбежност в света на отношенията между сили и същества. Зло и добро в живата Природа са сили, с които тя еднакво оперира. Зад доброто и злото седи великата разумност, която всичко използва. Човек не трябва да се бори със злото. Той трябва само да го избягва. Той не трябва да се бори със злото, а на злото да противопоставя добро. Оня човек, който най-много се бори със злото, най-много греши. Единственото същество, което може да впрегне злото на работа, е Бог. Трябва да знаете, че съществува колективно съзнание на доброто и колективно съзнание на злото. Те образуват два велики полюса на Битието. Човешкият живот се движи между тези два полюса. Когато злото е отвътре и взема надмощие, а доброто е отвън, тогава злото царува на Земята, с други думи - адът царува на Земята. Когато пък доброто е отвътре и преодолява, а злото е отвън, тогава Небето управлява и доброто царува. Адът е място, където злото е и отвътре, и отвън. Небето е място, където доброто е и отвътре, и отвън. А човешкият живот е място, където понякога отвътре е доброто, а отвън злото, а понякога - обратно. Всеки човек, според живота, който води, се намира или в полюса на доброто, или в полюса на злото. Човек, у когото злото господарува, живее в непрестанно безпокойство. Отвън той може да разполага с големи богатства, може да има почитта на хората, но отвътре той е неспокоен. Него постоянно го тормозят зли предчувствия и страхове. Той постепенно започва да губи здравето си и силата си. Когато пък доброто е в сърцето на човека, той може да няма ни богатства, ни власт, но пак е спокоен и весел. Условията отвън са лоши, но отвътре са добри. Този човек има нещо мощно в себе си, заради което всички го обичат. Добрите хора са истински силните хора в света. Ала хората мислят, че злото в света е силно. Злото е силно само защото хората го обичат. Обичта към злото му придава сила. Злото черпи сила от любовта. Въпреки това обаче стремежът към доброто никога не може да спре. Процесът на доброто е вечен. Той е творчески процес на живота. Затова доброто може да се нарече път към живота. То е, което ни въвежда в живота. Злото е път към смъртта. То е осъдено на вечно безплодие. При различаване на доброто и злото, помнете следните неща: Доброто и злото, това са висшето и нисшето в света. Злото, това са по възможност най-слабите трептения на доброто. Ето защо доброто е цена на разумното, а злото - цена на неразумното. Доброто повдига ценностите на човешкото съзнание, злото ги понижава. При доброто дарбите се усилват, при злото те отслабват и се помрачават. Доброто започва с нищожните, с малките неща, но те постоянно растат, увеличават се, размножават се, организират се и се съединяват в едно цяло. В злото има винаги разпадане, разединение. Доброто изобщо може да се уподоби на извор, който постоянно тече. Злото пък прилича на пресъхнал извор, който едва сълзи. Злото много обещава, ала нищо не върши. Доброто пък не обещава, но всичко върши. Изворът има ли нужда да обещава, че ще тече? Той си блика. Така е и с добрия човек - в него доброто е като извор. Затова той всякога, при всички условия, си остава добър. Заблуда е да се мисли, че условията можели да го променят. Преди всичко, доброто прониква цялото му естество, то лежи в основата на целия му строеж. Добрият човек по строеж коренно се отличава от лошия. Нервната система на добрия човек е по-сложно и по-фино устроена. Мозъкът му има повече клетки, повече гънки, той има по-друго устройство. Кръвоносната система също така образува по-богата и по-гъста мрежа. Кожата на добрия човек има повече клетки, тя е с по-фина направа, отколкото кожата на лошия човек. Добрият човек, изобщо, има по-съвършено устройство. Той е високонапреднало същество. Ето защо всеки човек, който закъснява в пътя на своето развитие, става лош. В този смисъл казваме, че злото е неизползвано добро. Злото не може да се изкорени от света. И когато Христос говори да не се пипат плевелите, докато не настъпи време за жътва - свършека на света, Той подразбира, че ще дойде в бъдеще една нова вълна и тогава това, което сега е зло в света, ще мине в една нова фаза на развитие. Когато говорим за добро, за добра постъпка, ние всякога подразбираме здрав човек. Болният човек не може да прави добро. Очевидно тук не става въпрос за обикновените добрини, така както хората ги разбират. Истинското добро, от гледище на Божествената наука, се определя с три качества: то носи живот, светлина и свобода. Няма ли ги тези три качества, то не е добро. Животът идва чрез Любовта, светлината идва чрез Мъдростта, а свободата - чрез Истината. Който иска да прави добро, той трябва да е свързан с тези три Божествени свята. За да бъде една наша постъпка истински добра, тя трябва да бъде жива, да ходи след нас. Доброто трябва да ни придружава. Ако доброто не може да дойде след нас, то не е добро. Моето добро трябва да дойде след мен. А за да дойде след мен, то трябва да носи живот, светлина и свобода как-то за мен, така и за онзи, комуто правя добро. Понеже Божественият закон е колективен, той засяга изведнъж всички. Като направиш добро на един човек, това добро се отнася и за целия свят. Дали хората ще знаят това, или не, за Божествения свят е безразлично. Факт е обаче, че от това добро ще се ползват всички. Затова казвам: да правиш добро, това е един свещен акт, защото по този начин ти предизвикваш Бога да се прояви чрез теб в Своята доброта, в Своята любов, мъдрост и истина. Няма по-велик акт от този, да направиш едно добро. Колкото и да е микроскопично това добро, то е един благороден акт, за който всички от Небето стават на крака, понеже в доброто е скрит Бог. Природата е много внимателна и към най-малката придобивка. Когато един човек извърши едно добро в света, когато извърши един разумен акт, в невидимия свят става голямо тържество. И когато Христос препоръчва на хората да си събират съкровище на Небето, той подразбира доброто. Съкровището, това е доброто, което човек е извършил на Земята. Да направиш добро, това ще рече да призовеш Бога да действа чрез теб. А щом Бог действа, Той не прави това само за едного - Той действа за всички. Ето защо, когато се извършва едно добро, всички съвършени същества вземат участие. И тъй, всяка постъпка, в която Небето не взима участие, е човешка, а всяка постъпка, в която Небето взима участие, е Божествена. Доброто трябва да се направи навреме. То няма да ти отнеме много време, но когато го вършиш, то изисква ума ти, сърцето ти, волята ти, душата ти и духът ти да бъдат напълно съсредоточени през онези минути, когато правиш доброто. В доброто не трябва да има отлагане. Щом намислиш да направиш едно добро, трябва да го направиш моментално, без отлагане. Отложиш ли, моментът е пропуснат. Не мисли при това, че трябва да правиш добро само когато имаш добро разположение. Доброто може да се направи и при най-лошото разположение. Неразположението е нещо, което засяга плътта. То не засяга духа на човека. Хората мислят, че доброто е нещо мъртво. Не е така. В онази свещена идея, която ти е дала подтик да направиш едно добро, действа един възвишен и свят дух, който ще освети това дело и ще покаже, че животът на онзи, който служи на Бога, всякога се реализира. Доброто е първата връзка в живота. Доброто е първата връзка между хората. То е единствената материална връзка, която истински свързва хората. Нещо повече - доброто е първата истинска връзка между душите на всички хора, все едно дали са те на Земята, или на Небето. Без добро вие не можете да добиете никакво знание. С познаването на доброто започва знанието. Едно направено добро никога не се забравя. То е записано в Божествената книга, понеже е любовен акт, и като такъв, той се помни в Божествения свят за вечни времена. Всеки, който прави добро, става идеал за другите. Не мислете, че като правите добро, това ще ви лиши от някакво благо. Напротив, доброто ще ви повдигне в очите на хората. Затова не отстъпвайте пред никакви мъчнотии, когато трябва да направите едно добро. Бъдете смели, решителни, направете доброто и това добро да носи живот, светлина и свобода за вашите ближни. Всички можете да правите добро, защото в сърцето на всички има добро. Всяко добро, което сте извършили, е една връзка, която постепенно се усилва. Постоянно трябва да правите такива връзки, не само веднъж. Не забравяйте при това, че човек трябва да остане неизвестен в доброто, както се стреми да остане неизвестен в злото. Не бързайте да станете добри. Доброто е необходимо условие за съвършенството на човека, ала човек за един ден добър не става. Щом обаче човек се стреми към съвършенство, доброто ще му помогне. За да бъдеш съвършен, ти трябва да бъдеш силен в доброто. Единственото нещо, което отличава човека като човек, това е доброто, което живее в него. Доброто е път за намиране на Божията Любов.

Дух Бог в Своето битие е Дух. Духът е изявление на Бога. Той вечно е съществувал и вечно ще съществува. Духът е начало на всички неща. Казано е: „В начало бе Словото“. Словото, това е първото проявление на Любовта в материалния свят. А Любовта, това е първият плод на Духа. Глава на Словото е Истината. А глава на Истината е Божият Дух. Той е начало на началото на всички неща. Ето защо първото, с което човек трябва да започне, е Словото. И това, което по някой път говори на човека, не е още Духът Божи, то е Словото. После човек ще дойде до Истината. И най-после - до Божествения Дух. Който не разбира Словото, не може да разбере Истината, а който не разбира Истината, не може да разбере и Духа. Защото Духът слиза в Истината, а Истината слиза в Словото. И това Слово говори: „Духът е онова, което дава живот“. Живот има, защото има Дух. Духът е внесъл живота. Истински живот е само онзи, който произтича от Духа. Защото има живот, който не произтича от Духа. Животът, който произтича от Духа, е абсолютно разумен. В него нищо не умира. В него са изключени всички страдания, всички болести, всички противоречия, всеки недоимък. Духът е вечната, безсмъртна основа на този именно живот. Той крие в себе си всички първични форми, в които животът се проявява. А под първични форми се разбират онези форми, които произтичат направо от Духа. Всяка форма на Духа е написан лист от великата Книга на живота. Духът в своята същина е един, но в проявите си той е множество. Единство и множество - това са свойства на Духа. Като проява, Духът е множество от единия си полюс до другия. Затова казвам: един е Духът, много са духовете. Духовете - това са дихания, родени от едното дихание. В множеството на Духа се проявява неизчерпаемото му разнообразие. И величието на Божия Дух се проявява в това разнообразие. Духът носи всичките неизброими богатства на видимите светове и разкрива какво е Бог. Бог слиза при нас, като изпраща Духа Си, както Слънцето изпраща светлината си. Божият Дух всеки ден изгрява, всеки ден ни носи своите блага доброволно, без да му искаме това и без той да иска каквато и да било отплата от нас. Всичко, което притежаваме, нему се дължи. Хората, повече или по-малко, винаги са съзнавали това. Те са определяли тази разумна сила, която изтича от Бога и се проявява в света, по различни начини; наричали са я с най-различни имена - първична субстанция, първична енергия, закони на Природата и прочее. Ала законите Духът ги създава. Те имат отношение към онази велика енергия в света, която излиза от първичното си състояние, влиза в пътя на еволюцията, диференцира се, за да се прояви в своето безкрайно разнообразие. И този път на развитие не е нищо друго, освен мировото движение на Духа при прилагане на един общ космичен план. Духът е най-великата реалност. От гледище на физическия свят той е невидим, но от гледище на Божествения свят той е така обективен, както тялото във физическия свят и както душата в духовния свят. Всичко велико, възвишено, мощно в света се дължи на Духа. Духът е дал най-великите плодове в живота. Тези плодове са: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие; вяра, кротост, въздържание. Това са три велики триъгълника, които функционират в трите свята: Божествен, ангелски и човешки. Любов, радост, мир - това е Божественият триъгълник. Любовта е бащата, радостта - майката, мирът -тяхното дете. В триъгълника на ангелския свят дълготърпението е бащата, благостта - майката, а милосърдието - детето. Придобийте тези качества, и вие ще бъдете между ангелите! В третия триъгълник вярата - това е бащата, кротостта - майката, въздържанието - детето. Придобийте тези качества в техния дълбок мистичен смисъл и вие ще влезете между светиите! За да разбере човек какво нещо е Духът, душата му трябва да се пробуди. Защото само душата има пряко общение с Духа. Без душа ние нямаше да имаме никакво понятие за Духа. И може да се каже, че каквото е отношението на израстващото зрънце към Слънцето, такова е отношението на човешката душа към Божествения Дух. Човешката душа изпитва свещен трепет пред Божия Дух, защото животът и растенето и зависят от него. Душата още не е завършила своето развитие, тя ще мине през още милиони форми. Когато завърши своето развитие, тя ще се слее с духа и тогава няма да има отделно душа и дух. Тогава вечният живот ще се прояви. Духът може да живее само с душата. С нашия ум той не може да живее, защото мислите ни постоянно се менят. Едно помнете: първичното в човека - това е неговият дух. Първата проява на човека е проявата му като дух. Духът е онази абсолютна точка, в която човек се явява в Битието. Душата, това са възможностите на духа. Духът на човека е вечен. Той непрекъснато слиза, проявява се и отново възлиза. Когато Божественият Дух слезе в духа на човека, той се пробужда и се проявява. Той слиза и след това отново възлиза към Бога. В това слизане и възлизане човешкият дух върви едновременно в три посоки, от които се пораждат три стремежа. Първият стремеж на Духа е стремеж към живота. Вторият стремеж на Духа е стремеж към знание. Третият стремеж на Духа е стремеж към свобода. Човешкият дух учи човека на всичко. Той подтиква човешката душа към растеж и развитие. Душата е съкровищница на човешкия дух. Тя носи всичко онова, което той е придобил от незапомнени времена до днес. Човешкият дух е автор на всички неща на Земята. Всички науки, всички изкуства, всички религии, всички епохи и култури, през които е минала Земята, са създадени все от човешкия дух, който още не се е проявил напълно. Самото физическо тяло на човека, с всичките му органи, с всичкото му устройство, е създадено от неговия дух. И когато тялото на един човек се съгражда в утробата на една майка, духът на човека взема участие заедно с духа на майката при изграждане на тялото. Защото всички енергии, всички сили, които действат в Космоса, са достояние на човешкия дух. Той оперира свободно с материята - може да я сгъстява, да я разрежда, да я моделира. Така например, когато духът иска да намали трептенията на светлината, той сгъстява материята около себе си. Материята постоянно заставя Духа да създава нови форми, все по-усъвършенствани. Духът създава формите, а материята индивидуализира Духа. И това, което наричаме борба между материята, която сама по себе си е безжизнена и инертна, и Духа, който е пълен с живот, то е стремеж на последния да я направи по-пластична и по-податлива на неговата творческа работа. Човек търси в живота щастие, знание, богатство. Ала тези неща могат да се добият само от Духа. Само Духът е носител на всичките тези блага. Той е носител на всички дарби, на всички таланти, той е носител на интелигентността, на гениалността. Когато Духът дойде, тогава се ражда всичко велико. Когато Духът дойде, той дава подтик на всичко онова, което е събрано от милиони години в човека. То се пробужда и започва да се разработва. Дойде ли Духът, у човека настъпва разширение, кръгозорът му се прояснява, противоречията изчезват и той започва да вижда ясно. Ако човек иска да се прояви у него Божествената Любов, Духът трябва непременно да бъде у него. Но Духът е много деликатно същество. Той е много чувствителен към слабостите на хората и има свойството да влиза у онези, които са в пътя. Той не чука силно. Той ще почука много тихичко на вашето сърце и ако му отворите, веднага ще измени издъно вашия живот. Той ще ви покаже как трябва да живеете, какво да вършите и да го вършите съзнателно. Божественият Дух слиза да работи в нас само тогава, когато сърцето и умът ни работят правилно. Той действа първо като интуиция, но когато човек напредне, той му заговорва ясно и отривисто. Проявите му стават все поясни и по-конкретни. Когато Духът проникне в човека, той непременно ще се прояви. Няма сила в света, която може да попречи на Духа да се прояви. Но без чистота човешкият дух не може да се прояви в силата си. Слушай духа си! И помни, че той е великият автор на всичко, което е на Земята. Науката, която хората понякога боготворят, е създание на човешкия дух. Ала човешкият дух седи над всяка наука. Ето защо не се кланяй на онова, което човешкият дух е създал, което ти си създал. Почитай духа си като велик творец, като велик тълкувател и изпълнител на Божията воля! Защото човешкият дух винаги върши Божията воля. Той върши онова, което е научил от Бога. Искаш ли да вървиш в пътя на Истината, дай свобода на Духа у себе си! Остави той да те ръководи и упътва. Вън или вътре, Духът следи и наблюдава всичко, което ти вършиш. И сега Духът води човечеството по нови пътища. Цялата Слънчева система е навлязла в една нова област. След време учените ще докажат, че и Земята е влязла в едно ново съчетание със Слънцето. Ние влизаме в досег с една девствена материя и които са готови, ще възприемат новия живот, който се крие в нея, и ще възкръснат. Които не са готови, ще чакат да бъдат подети в бъдеще от една нова вълна. Приготви се за идването на Духа! И не забравяй, че когато Духът дойде, вратата на твоето сърце трябва да се отвори. Когато Духът влезе, вратата на твоето сърце трябва да се затвори. Не отваряй вратата преди Духът да е дошъл! Не затваряй вратата преди Духът да е влязъл! Работи там, където Духът работи!

Човек Тогава Исус излезе с трънения венец и с багреницата. И рече им Пилат: „Ето човека!“. Като излезете в света, могат ли хората да кажат и за вас: „Ето човека!“. За да се удостои човек с това име, той трябва да съдържа в себе си четири неща: той трябва да бъде богат, той трябва да бъде силен, той трябва да бъде умен, той трябва да бъде добър. Богат човек е само онзи, който има богата душа, богат ум, богато сърце и силна воля. Само човек, който служи на Бога, е в пълния смисъл на думата богат. Силен е само човекът на Любовта, човекът на Истината. Силният стои над всички условия. Аз не наричам силен човек онзи, който убива другите. Силен човек е онзи, който може да обръща своите неприятели в приятели. Ето защо той не се защитава, той не воюва за своите права. Само слабият воюва за своите права. И когато силният човек, човекът герой, бъде прикован на позорния стълб заради Истината, той с великодушие понася и позор, и хули, и злорадства, и обвинения. Ето човека! Ето Исус! На първообразния език, на който това име е изречено, то означава човекът, който иде на Земята, брат на страдащите. Ето защо, в широк смисъл на думата, Исус е всеки, който страда и като герой носи своите страдания. Исус е всяка страдаща човешка душа, която изработва своето спасение. Исус - това е едната опорна точка на човека. Христос, сиреч човекът, който е победил и възтържествувал над смъртта, който е възкръснал, който служи на Бога и е готов да положи душата си за другите - това е другата опорна точка на човека. Човекът, като Исус, научава дълбокия смисъл на страданията - онзи Божествен процес, чрез който той изработва своя характер. Защото най-ценното у човека, това е неговият характер. Човек непременно трябва да мине през огъня на изпитанията и само когато мине през този огън и устои на всичко, само тогава ще придобие характер ценен, устойчив, непоколебим. Само тогава ще има вечен дом, в който може да живее. Под характер, в дълбок смисъл на думата, се подразбира всичко разумно, което човешкият дух е написал, което дълбоко е внедрил в човешката душа. Характерът е едно съчетание на добродетели. Едно помнете: онази естествена сила в човека, която може да го направи мощен, е силата на неговите добродетели. Добродетелите - това са един велик капитал, около който започват да циркулират великите сили на живата Природа. Ето защо под думата човек се разбира сбор от всички добродетели. Който не представлява такъв сбор от добродетели, не може да се нарече истински човек. Днешният човек не е дошъл още до положението на истински човек. В него има по-голямо или по-малко надмощие на животинското естество. Истинският човек отсега нататък ще се прояви. Сегашният човек не може още да се обуздава, у него има още много животински прояви. Всички престъпления, които човек днес върши, се дължат на животинското у него. И той трябва да прави много усилия, за да се освободи от животинското, да го превъзмогне. Човекът обаче е съчетание на добродетели, а не на престъпления. Човек сам по себе си, по своя произход, по своето естество, е нещо велико. Бог, като се е ограничил сам в Себе Си, е създал човека. Ала със създаването на човека са се явили и страданията в Космоса. Защото там, където има ограничение, има и страдания. Велико нещо е човекът! Ако вие разбирахте човека, ако вярвахте в него (ала не в това, което се вижда отвън, което отвън се проявява), щяхте да видите колко велик е той. Защото това, което отвън се вижда, е израз само на известни мисли, чувства и действия. Човекът не е онова, което днес се мисли за него. Той не е само едно материално същество, което изчезва със смъртта. Това, което умира, не е човекът. Ако човек изчезваше със смъртта, тогава няма защо толкова да се философства за него. В такъв случай той е една вещ, един предмет, един автомат, който утре ще се разсипе в прах. Това, че човекът ще умре и ще изчезне, е първата лъжа, която е внесена в света. Има нещо у човека, което не умира - и в този, и в онзи свят. Това, което не умира, това, което не се разлага, това, което не изчезва, то е човекът. То нито остарява, нито се подмладява. Когато говорим за човека, ние разбираме душата. Ако има нещо Божествено у човека, то е светлата душа, която мисли. Отделете от човека разумната светла душа, и той става същинско животно. Той по нищо не се различава от него - яде, спи. Има, с една реч, всички нужди и слабости на животното. Човек е жива душа, която има всички възможности на вечния безсмъртен живот. Тази душа притежава всички способности, всички методи за работа вътре в себе си и тя ги влага в мозъка и въобще - в цялото тяло, чрез което се проявява. Ето защо ние казваме: човек съдържа в себе си всички възможности на един разумен живот. Човек съдържа в себе си всички възможности на един живот на Любовта. Човек съдържа в себе си всички възможности на един живот в Истината. Когато човек започне да осъществява всички тези възможности, той постепенно се трансформира, постепенно преминава от едно състояние в друго. Той постепенно се изкачва стъпало след стъпало: от обикновен човек той става талантлив, после - гениален, след това - светия и най-после - Учител. Има степени на човека. Под човек ние не разбираме само онова същество, което живее на Земята. Човекът съществува не само на Земята, не само в Слънчевата система. Той населява цялата звездна Вселена - всички слънца и планети. Планетите и слънцата са населени със същества от разни степени на интелигентност. Не е важно какви тела имат те. Те са разумни същества и принадлежат към една и съща човешка раса. Тази раса постепенно се развива. Много от човешките същества по другите системи са далеч по-напреднали от човека, защото са излезли по-рано от великия Първоизвор на живота. Тяхната мъдрост е толкова велика, че културата на хората, в сравнение с тази на Сириус например, е още в своите пелени. Съвременните хора пред съществата на Сириус не са даже и деца. Но човекът е вечен пътешественик. Земята не е била и няма да бъде едничко негово жилище. Земният човек, след като завърши своето развитие на Земята, няма да отиде на Небето. Той ще странства от система в система на физическата Вселена, докато се развие в своята пълнота. Следната станция в неговото развитие ще бъде именно Сириус. Човешкият дух е слязъл на Земята от около двеста и петдесет милиарда години. Той не е бил в това състояние, в което днес се намира. През тези двеста и петдесет милиарда години той е минал през много форми и много фази на развитие. И целият почти безкраен ред от органични форми, които Природата е създала, представляват все стадии, през които човешкият дух е минал. Те са едно велико училище, в което той се е учил. Всички знания на човека, придобити в течение на тези двеста и петдесет милиарда години, са написани в неговата малка глава, в неговия мозък. От гледище на по-напредналите същества обаче, от гледище на ангелите например, човек все още е едно малко дете. Тези двеста и петдесет милиарда години за тях са като две и половина години. От тяхно гледище човек е едно дете на две и половина години. Много още има да учи човек. Затова той е минал и ще мине през безброй форми и степени на живот. Хората, които имат жалка представа за живота, мислят, че веднъж като се роди човек, и всичко е свършено. Не, раждането е един вечен, непрекъснат процес. Безброй пъти човек се ражда, като минава от една фаза на развитие в друга. Имайте предвид едно: въпросът за раждане и прераждане е въпрос за просветения човешки дух, за просветената човешка душа, за просветения човешки ум - това не е въпрос за обикновени умове. Човек се учи едновременно в три училища. На Земята се учи тялото - всички клетки в организма вършат известна служба, ала едновременно с това те се учат. В духовния свят се учи душата, в Божествения свят се учи духът. Ето защо идеалът на човека е да разбере себе си, да разбере ангелите, които се проявяват у него като светла и чиста мисъл, да разбере най-после Бога, т.е. Любовта. Понеже човек е свързан с ангелите, които са създали мисълта, затова го наричат същество на мисълта - манас. Разумът е дар на човека от ангелите. И това, което го отличава от животните, което го е изправило на два крака, то е неговият разум. Но аз ви казвам, че човек е нещо повече от това, което мисли. Великото в света не може да се определи напълно. Едно помнете: първото качество на истинския човек е любовта. Любовта е Божественото в човека. Без любов човек се превръща в животно. Без любов той е изложен само на грехове и престъпления. Който не е възлюбил Бога, той още не е истински човек. Той няма още образ и подобие Божие. Човекът днес няма образ и подобие Божие. И наистина онзи, който може да те обере, да те изнасили, да те охули, човек ли е? Човек ли е и онзи, който отначало ти е бил приятел, а после те злослови? Впрочем, когато се говори за човека като образ и подобие Божие, подразбира се човекът в неговата първична проява, така нареченият Космичен човек. Всеки човек, всяка човешка душа е един първичен елемент от великия Космичен човек. Като такъв, той заема точно определено място в живата Природа и играе определена роля. Без него Вселената не може да се прояви в пълнотата на своята хармония. Ето защо и всеки човек тук, на Земята, си има своя определена роля, без него животът не може. Явяването на толкова милиони души в света не е нещо случайно. И затова дръж постоянно в ума си мисълта: Човек е най-великото създание на Земята. Радвай се, че носиш името човек! Стреми се да отговаряш на това име! Не забравяй, че като дух, като душа, като ум и като сърце, ти си важен елемент във Вселената - без теб тя не може да се прояви в своята хармония. Ти все още не знаеш какво си. В човека се крият сили, които са в спящо състояние, и той трябва да работи за тяхното пробуждане и правилно използване. Когато човек се свърже с Бога, у него се пробуждат всички спящи сили и способности. По какво се познава човекът, който е свързан с Бога? По това, че той е готов всичко да жертва за Него. Човек, който иска с достойнство да носи това име, трябва да бъде абсолютно честен, абсолютно добър, абсолютно интелигентен и разумен, абсолютно благороден. Честен, благороден човек е само онзи, който се радва на чуждото благо като на свое. Истинският човек не се бори отвън да възстанови честта си. Той знае, че според великия морал в света честта отвън не се възстановява. Никакъв съд, никакво общество, никаква религия не са в състояние да възстановят честта на човека, освен той самият. По какво се различава разумният човек? Той никога не се занимава с миналото, нито пък се занимава с бъдещето. Той работи с настоящето. Под настояще аз разбирам вечно Божественото. Разумният човек не мисли каквото му хрумне, а каквото е право. Само глупавият мисли каквото му дойде наум. У разумния човек има едно особено душевно разположение: той не мисли зло никому. Той мисли добро на всички хора и никога не си отмъщава. Защото знае, че човек не може да бъде абсолютно разумен, ако няма един абсолютен морал. Той знае, че моралът е устой, че той е онази опорна точка, от която разумът се проектира в света. Разумният човек винаги се уповава на своя разум. Той го цени като велик дар, който му е даден от ангелите в подкрепа на живота. И знае, че само истински разумният може да бъде свободен. Разумността, в дълбок смисъл на думата, е качество на светията, на гениалния човек. И затова помнете: умен човек може да бъде само добродетелният човек. А всички хора на добродетелта са смирени хора (в онзи смисъл, в който Христос разбира тази дума) и тези хора са най-великите, най-силните. Според мен най-великото качество, което човек може да притежава, е смирението. То не е слабост. Смиреният човек е най-еластичният, най-пластичният човек в света. Той може всичко да издържа - и болести, и сиромашия, дори и смърт. Всъщност за смирения човек всичко това не съществува - каквото и да дойде, той е тих и спокоен. Той казва: „Бог, който живее в мен, не умира. Бог, който живее в мен, сиромах не става“. Слабият, малодушният човек не е смирен. Само добродетелният човек е смирен. И той е истински силният човек. Смиреният човек, в истински смисъл на думата, е човек с мощен дух. Вие питате защо сте дошли на Земята. Казвам ви: Да проявите Божията Любов. Да проявите Божията Мъдрост. Да проявите Божията Истина. Да проявите Божията Правда. Да проявите Божията Добродетел. Дошли сте да проявите всички тези добродетели, да проявите всичко онова, което е вложено във вашите души от вечността. И помнете, че велико е предназначението на човека. Човек е роден да управлява всички същества, да регулира всички елементи, да уреди Земята. Той трябва да стане един добър господар. А може да стане такъв само когато разбере онова, което Бог е вложил в него. Той трябва да знае какви са неговите тела, неговите облекла. Той трябва да знае каква е онази първична материя, в която функционира неговата мисъл. Той трябва да владее всички елементи. Да владее земята, въздуха, водата, топлината, светлината. Той трябва да контролира всички лоши духове. А може да ги контролира само тогава, когато превъзмогне техните слабости. И Христос иска сега да му помагат такива човеци, които знаят да градят по всички правила на Божествената наука. Човеци, в умовете на които благото на Царството Божие седи на първи план. Великият живот има нужда от човеци, които са родени изново, които са видели Царството Божие. А не забравяйте, че който иска да види Царството Божие, очите му трябва да бъдат чисти. Чистите очи подразбират чисто сърце. Чистото сърце подразбира светъл ум. Светлият ум подразбира благородна душа. А благородната душа подразбира един любящ дух, който е излязъл от Бога на Вечността. Роденият изново е свързан с всички по-високи светове, с всички същества от по-високи йерархии. Той е истинолюбив като самата Истина, умен като самата Мъдрост, любящ като самата Любов. За този човек - за родения от Бога, е казано в Писането, че грях не прави. И наистина, роденият от Бога има такава любов в душата си, в нея блика такъв велик извор на любовта, че никакви противоречия за него не съществуват. Били ли сте при такъв човек, да видите какъв мир, каква тишина, каква радост царуват в него? Сърцето, умът, душата и духът на такъв човек са в пълна хармония с Бога. Такъв човек, дълбоко погледнато, е съвкупност от много разумни, гениални души. Същото се отнася и до великите поети, музиканти, художници. За да се прояви един велик поет, за да се прояви един велик музикант или художник, трябва да се обединят хиляди разумни, гениални души. Така човек от син на мисълта става възлюбен син на Любовта. Така той става Син Божи. А най-великото положение, което човек може да има по отношение на Бога, то е да бъде Син Божи. Да бъде човек Син Божи, да бъде служител на Великия, който всичко е създал, ще рече да чувства пулса на цялата Вселена, да вижда всичката нейна красота, да чува нейната величествена хармония. Ти, който се домогваш да станеш Син Божи, постави си като идеал да имаш: сърце чисто като кристал, ум светъл като Слънцето, душа обширна като Вселената, дух мощен като Бога и едно с Бога!

Бог Има Един, Който се проявява като Любов, като Мъдрост и като Истина. Има Един! И цялата жива Природа говори за този Единия, Великия. Наричат го Бог, Господ, Отец. Той изпълва всичко, изпълва цялото Битие, всички светове, всички слънчеви системи и все пак остава непроявен. И в цялата вечност Той не може напълно да се прояви. В нея няма всички форми, чрез които Той би могъл напълно да се прояви. Сам по себе си Абсолютният, Непостижимият е без форма. Той е нищо. Но това нищо съдържа всичко в Себе Си. Ограничава се, без да се ограничи. Смалява се, без да се смали. Създава, но никога не се изтощава. Проявява се във всичко, но сам Той не е в проявеното. Крепи всичко - и отвътре, и отвън, но сам Той не взема участие в нищо. Уподобяваме Го на светлина, на разум - Логос. Но сам по себе си Той не е ни светлина, ни разум. Светлина, разум - това са Негови прояви. Бог не присъства по един материален начин в света. И наистина, когато един художник нарисува една картина, той в картината ли е? Когато един ваятел извае една статуя, той в статуята ли е? Ала когато Великият непознат ни се изявява, Той ни се изявява като светлина без сенки, живот без прекъсване, любов без промени, знание без грешки, свобода без ограничения. И когато казваме, че Бог е Любов, ние подразбираме едно изявление на Бога. Затова, където е Любовта, където е Доброто, което е неин плод, там Бог се проявява. Говорим ли за Бога като Любов, ние подразбираме онова същество, от което произтича всичкият живот във Вселената и което свързва всички живи души в едно цяло, без то да се измени. Има само едно същество в света, абсолютно добро в пълния смисъл на думата - това е Бог. Той всякога е благ. В това състояние на благост, у Бога няма абсолютно никакво желание да стори и най-малкото зло комуто и да е. И покрай най-малката мушица да мине Господ, Той ще и се усмихне и ще и даде всички условия за живот и развитие. Бог никого не съди. Той никого не възпира, никого не ограничава. Красивото у Бога е това, че Той помни само доброто, което сме направили. Злото Той не помни. Бог оставя всички същества абсолютно свободни. Той никога досега не е казал на никое същество във Вселената, колкото и малко да е то: „Направи това!“ или „Служи Ми!“. Той му показва пътя, но го оставя свободно, само да направи своя избор - да извърши онова, което то счита за добро. И наистина, какво се ползва Бог, ако Го почитаме, ако Му служим? Той ползва ли се от това? Знание можем ли да Му дадем? Не, Той всичко знае. Сила можем ли да Му дадем? Не, Той е най-силният. Всичко може да премине, всичко може да се разклати, но Той никога не се поколебава. Единственото нещо, с което ние привличаме Бога, то е нашата немощ, нашата нищета. Когато Той ни гледа така дребни, така страдащи и невежи, у Него, във величието Му, се заражда едно желание да спусне ръката Си и да ни каже: „Нагоре сега!“. Стремежът на Бога е да ни освободи, да ни очисти, да просвети умовете ни, да облагороди сърцата ни, да внесе в душите ни онази светлина, чрез която да познаем, че Той е Любов. В Божието сърце има нещо велико. Той е, Който въздига цели народи, както и отделни индивиди. Всички блага се дължат на Него - и знание, и мъдрост, и истина, и свобода. Всички велики хора Той ги е въздигнал. И те представляват един подтик на Божия Дух. Бог е, Който иска чрез тях да внесе Любовта, Мъдростта и Истината в света. А в Божията Любов, Мъдрост и Истина се заключава целокупният живот през цялата вечност, както и благото на всички души. Щом Любовта, Мъдростта и Истината се проявят, Божият Дух присъства между хората и тогава животът се проявява в своята реална същина. Човек трябва да знае, че има само един Бог и една любов, една мъдрост и едно знание, една истина и една свобода, една правда и една абсолютна мярка, една добродетел и един извор на блага за всички. Вън от тези единици мерки, няма друго мерило за великата реалност. А реално е само това, което принадлежи на Единия, живия Бог. Мнозина обаче питат съществува ли Бог и ако съществува, къде е Той. Цялата Вселена представлява градът Божи, където Бог обитава. Неговото съзнание, Неговият ум е тъй велик, че обхваща и най-малките същества и урежда живота им. Всички ангели, всички велики същества, които са живели милиони години преди нас на Земята, знаят що е Бог. Те застават със свещен трепет пред това велико същество, от чието сърце изтича Любовта, която повдига и крепи целия Космос. И ако ги попитате къде е и що е Бог, те ще ви отговорят на ваш език: „Няма същество, което да е по-близо до вас от Бога. Няма същество, което да има по-буден ум, по-отзивчиво сърце и по-мощна воля, за която няма нищо невъзможно. Няма същество по-благородно, по-свято, по-чисто, по-мъдро, по-силно, по-могъщо от Бога. Навсякъде е Той. И на Небето - във всичките слънца, и на Земята, зад всичко - и зад въздуха, и зад водата, и зад камъните, и зад растенията, и зад животните, и зад човеците. Няма нищо на света, зад което да не е Бог“. Всичко, което е в нас и вън от нас, всичко, което ни заобикаля, представлява фон, зад който се крие Бог като велик художник. Той е дълбоко скрит, защото иска да ни остави свободни. И понеже Бог е така дълбоко скрит, затова хората постоянно Го търсят отвън и искат по външен път да се доберат до Него, да докажат съществуването Му. Бог обаче не е една същина, която може да се доказва. Да искаме да доказваме съществуването на Бога, значи всъщност да твърдим, че няма Бог. Всяко доказателство за съществуванието на Бога е един механичен процес. Иска ли човек доказателства за съществуванието на Бога, той е прекъснал в съзнанието си своята връзка с Него. Възстанови ли се тази връзка, животът започва непрекъснато да тече от Бога към човека и от човека към Бога. В ума, сърцето и волята на човека има тогава един непрестанен прилив от Божественото съзнание. И тогава престават всички онези празни и нелепи въпроси: „Има ли Бог, няма ли Бог? Обича ли ни Бог, или ни е забравил?“. Защото любовта към Бога, от която произтича живата връзка между Него и човека, е мистичен, вътрешен опит, който се проявява в най-различни форми и степени. Магическата сила на този опит се крие в онзи момент, когато човек отправи ума си, сърцето си, душата си и духа си към това вечно Начало без никакво колебание, без никакво съмнение. Дойде ли до този момент, човек всичко може да постигне. Само тогава той може да разбере смисъла на живота. Защото само Бог може да му разкрие този смисъл. И тогава човек ще разбере, че той се е родил, за да люби Бога и да запечата живота си с тази любов, а не да бъде слуга на човешки разбирания. А това му нашепва и неговата душа. Защото, не забравяйте това, възлюбеният на човешката душа, това е само Бог. Ето защо аз наричам човек само онзи, който е възлюбил Бога. Моментът, в който той се е самоопределил и е възлюбил Бога, го определя като човек. Такъв човек привлича вниманието на всички добри и разумни хора и те казват: „Днес стана нещо Божествено“. Да възлюби човек Бога, това е най-славният момент в неговия живот. Това значи да цъфне и да разнася надалеч своето благоухание. Това значи да блика постоянно като извор, който знае да дава. При това състояние всички разумни желания на човека са постижими. Само тогава човек става истински свободен - той има онази свобода, която Истината носи. А под Истина ние подразбираме онази връзка, която Бог е създал между Себе Си и нас. Вън от това няма никаква свобода. Съвременните хора, които са изгубили връзката си с Бога, си въобразяват, че могат да вършат каквото искат; те дори си мислят, че имат право да критикуват и Бога. И с право би могло да се каже, че няма друго същество, което да е понесло по-големи поругания от Бога. Но Той, казано на човешки език, дори и веждите Си не е навъсил. Той гледа тихо и спокойно в сиянието на неизменната Си благост. Само който живее в този съществен, неизменен свят, където Бог живее, само който служи на Бога и разбира неговите повеления и закони, само той е свободен и само той има свободна воля. Едно помнете: единственото същество, което ни люби, е Бог. И когато страдаме, и когато се радваме, Той е същият. И в страданията, и в радостите Бог е, Който ни говори. Не забравяйте: за да можете да попитате що е Бог, вие трябва да сте учили не една, а много вечности. И след като сте свършили всичките си науки на Небето и на Земята, само тогава ще имате право да зададете този въпрос. И знаете ли що ще ви отговорят? Ясно и просто: „Бог е Любов, която трябва да опитате вътре в себе си“. Ала преди това, докато се лутате за доказателства на великата реалност, помнете тези прости истини: Попиташ ли се къде е Бог, знай: където има живот, където има мисъл, където има чувство, там е Бог. Усъмниш ли се в Бога, знай, че в себе си си се усъмнил. Защото в Бога промени и измени няма, обратни процеси не съществуват. В Любовта на Бога не съществуват абсолютно никакви изключения. Ето защо, където и да отидеш, в каквото и положение да изпаднеш, във всичко можеш да се усъмниш, но в Бога - никога! Знай, че Той е навсякъде и призовеш ли Го, ще ти помогне. Чуеш ли хората да казват, че не вярват в Бога, взри се и ще видиш - те сами себе си смятат за божества. Не служи на такива божества! Друго помни: където има смисъл, там е Бог. Където няма смисъл, там Бог отсъства. А където Бог отсъства, там е адът. Питаш кога човек е добър. В момента, в който Бог се проявява у него, човекът е добър. В моментите, в които Бог не се проявява, човекът е лош. Дойде ли Бог в човека, той става радостен и весел, готов за всяко служение. Откаже ли се да служи на Бога, Той го напуска. Питайте се не дали Бог ви люби (Той от първия до последния ден не е престанал да ви люби), а вие любите ли Бога. И опитвайте любовта си с едничката сигурна мярка: що е по-силно у вас - вашите желания ли, или любовта ви към Бога? Ако любовта ви към Бога е по-силна, на прав път сте. Ако обаче любовта ви към Бога е по-слаба, отколкото желанията ви, тогава страданията и противоречията в живота ви няма да престанат. Ако човек има Божията Любов в себе си, каквото и да му се случи, всичко ще се превърне в добро. Няма ли тази Любов, тогава пътят му е дълъг, труден и желанията - непостижими. Пътят към Бога се намира в съвършенството. Съвършеният човек има само една идея - към Бога. Без съвършенство, Бог остава непонятен за нас. Щом човек се стреми към съвършенство, той ще познае Бога като Любов. И тогава той ще чувства пулса на всички живи същества в света. А няма по-голямо блаженство от това да чувства човек този пулс. Тогава човек ще разбере великия смисъл на онези върховни думи, които Христос е изрекъл: „Аз живея в Бога и Бог живее в Мене“. „Аз живея в Бога“ - това подразбира, че Бог е отвън. „Бог живее в Мене“ - това подразбира, че Бог е вътре, а аз, човекът, съм отвън. Ето защо, когато Бог е вътре в теб, не Го ограничавай. Дай му абсолютна свобода вътре в теб, за да ти даде и Той абсолютна свобода у Себе Си. Дяволът, това е същество, което е ограничило Бога в себе си, и затова Бог го е ограничил отвън. Дай абсолютна свобода на Бога в себе си. И тогава пред теб ще се разкрие един необятен свят.

Правда „Тогава праведните ще просветнат в царството на Отца си.“ Не на Земята, нито на Небето, а в Царството на Отца си. Това Царство не е царство на Природата - царството на Природата е дом за възпитание на малките деца. И тези праведни не са обикновените праведници на Земята. Нито Правдата, за която ви говоря, е обикновената правда. Говоря за онази Правда, в която има светлина. „Тогава праведните ще просветнат в царството на Отца си.“ Ако издаваш светлината на това Царство, праведен си, ако не излъчваш тая светлина, никаква Правда няма в теб. Всред обикновените праведници на Земята, които са без светлина, всеки може да мине за праведен. „Праведните ще просветнат в царството на Отца си.“ Мнозина може би ще кажат: „Какво ни интересува нас, че праведните щели да просветнат в някакво си царство?“. Много е важно това. Без светлина в света не може да има никакъв напредък и развитие. Преди милиарди и милиарди години тези същества - праведните - са влезли в Царството на Отца си и са придобили тази светлина. Благодарение на нея сега светът вижда. Светлината, в която живеем, е светлина на праведните. Тя е един изблик на тяхната Правда. Кои са праведните, които са просветнали? Светлите ангели, служителите на Бога. И ако те престанеха да светят, да живеят в Правда, с нас на Земята всичко би се свършило. И ако ме питате защо има нужда от Правда, ще ви отговоря: за да могат бъдещите поколения да живеят във вашата светлина. Светлината, която произтича от Правдата, е есенцията на онази Светлина, която дава живот, която носи в себе си живота. Любовта се изявява само на онези, които са праведни и са просветнали в Царството на Отца си - онзи велик, разумен Божествен свят, където праведните схващат дълбокия смисъл на нещата. Правдата, това е едно качество на човешката душа. Всяка душа е родена да бъде праведна. И отначало тя е била праведна. Придобийте това качество, това наследство, което ви е дадено - да бъдете праведни. Всяка душа трябва да бъде праведна. Защо? За да излезе от нея великата светлина. А в светлината, която изтича от Правдата, Любовта ще и се изяви. Правдата, това е основата, на която Любовта се изявява и осиява човешката душа. Всички души могат да бъдат праведни и да издават светлина. Души, които не искат да светят, са души, които се борят с Бога. Не се бори с Бога! Влез в светлината на Правдата и съзнай, че не живееш както трябва! Не се бори с великия Баща на Любовта, който обединява цялата Вселена, всички същества в Своята хармония! Освети Името Му, защото Той е, който се е жертвал безброй пъти за всички същества. Чуеш ли веднъж гласа Му, в теб ще се зароди желание и ти да се жертваш за Него. В теб ще се зароди готовност всичко да дадеш, без капка съжаление. Ти ще си кажеш: „Много малко съм дал, желал бих още милиони години да живея, за да давам“. Абсолютната Божия Любов изисква абсолютна Правда. Там, където няма Правда, няма Любов. Физическата страна на Любовта е Правдата. За да се изяви Любовта във физическия свят, непременно трябва да има Правда. Няма ли Правда, всички сладки думи са празни. На хората им трябва абсолютната Божия Правда -онази Правда, която да се приложи еднакво към всички, без никакво изключение, която има предвид не само хората, но и всички живи същества, от най-малкото до най-голямо-то. Според великата Правда законът трябва да бъде еднакъв спрямо всички - и спрямо вола, и спрямо човека; и спрямо простия, и спрямо учения; и спрямо обикновения гражданин, и спрямо царя. Когато дойдем до този свещен закон, всички трябва да имаме благоговеен трепет пред него. Защото и простият гражданин като направи грешка, и царят като направи грешка, тя си е все грешка пред закона на Правдата. Правдата е, която създава истинските отношения между човешките души. Дойде ли тя, ще се изяви онова истинско уважение, което трябва да имат човеците един към друг. Тогава няма да гледаме с презрение на никого, а ще бъдем свещени един за друг. Ето защо, за да постигнете съвършенство, като първо стъпало на вашия живот поставете Божествената Правда, чрез която се изявява любовта към всички същества - човеци, животни, растения. Придобиете ли това, където и да погледнете, ще виждате само доброто. Виждате ли доброто, то ще произведе в душата ви свещен трепет. Правдата е нещо вътрешно. Да бъдеш справедлив, това значи да знаеш как да постъпиш при всяка твоя мисъл, при всяко твое чувство, при всяко твое действие. Да бъдеш справедлив, ще рече да знаеш как да постъпиш като мислещо същество, като разумен, истински културен човек. Искаш ли да имаш прави отношения към всички същества, бъди справедлив към тях. Правдата е един велик вътрешен процес за разпределяне на всички Божествени блага по всички части на организма, бил той организъм на индивид, общество, народ или на цялото човечество. Тя е кръвообращението, което разнася кръвта навред, за да може всяка клетка да приеме всичко, от което има нужда, и да изпълни службата си. Така, благодарение на Правдата, на това велико кръвообращение, и най-малката клетчица, и най-малкото същество в света приемат своята храна. Правдата, от друга страна, може да се оприличи на водата. Каквото е водата по отношение на твърдата почва, това е Правдата по отношение на човешкия живот, защо-то тя е, която смекчава твърдите тела. Хората, които са се озлобили, са се втвърдили, защото нямат правда. А онези, които са станали меки, имат правда. Дайте на един човек правото и той ще омекне. Същото действие оказва на растенията и водата. Трябва да отдаваме на всеки човек правото, защото, както водата е необходима за растежа на растенията, така и Правдата е необходима за растежа на нашите умове и сърца. Без нея растене не може да има. Искате ли да се развивате правилно, непременно трябва да вършите правдата. И когато трябва да извършите правдата, извършете я, ако ще и светът да се обърне с главата надолу. Страхливите хора не могат да бъдат справедливи. Човекът на Правдата предполага абсолютно безстрашие. За да има мир в която и да е държава, трябва да има правда. Има ли безправие, в нея ще настъпи безредие. Отворете страниците на историята в миналото, взрете се в настоящето и ще видите, че безправието винаги е било причина на всяко безредие. Навсякъде законът е един и същ - щом има безправие, веднага ще се яви безредие. Правдата е, която определя отношенията между хората. Тя е, която разпределя Божиите блага - кръвта на живота в общочовешкия организъм. Правдата трябва да се приложи в света така, че да не остане нито един беден човек, който да въздиша и да възклицава: „Няма ли Господ на този свят?“. Ето защо истинският праведник на Земята, когато се моли, трябва да иска от Бога да му покаже някоя страдаща душа, за да и помогне. Божествената Правда изключва всякакви почести и слава, всякакви богатства и знания заради лични облаги. Докато човек търси нещата вън от себе си, той ще бъде в преходния свят и всеки може да му отнеме благата, които има. Влязат ли тези блага в сърцето му, той вече е намерил своя възлюбен - Божествената Правда, която прави човека непоколебим и неуязвим. От пълнотата на сърцето, от изобилието на тези блага раздават истинските праведници. Те са богати. Те са дошли на Земята да извършат някоя специална работа и да придобият опит. Те са дошли от друга система и разполагат с цялата Земя. Те могат да живеят тук колкото искат. Като завършат работата си, ще си отидат откъдето са дошли. Праведните хора са богати. Те са Синове Божии. А всеки човек, който е Син Божи, разполага с капитала на цялата Слънчева система. Божествената Правда, на която те са носители и която иде сега в света, ще стопли човешките сърца. И в бъдеще, в новата култура, в културата на Светещите, светът ще се отоплява и осветлява от човешките сърца, в които Правдата обитава. От тези бъднини сега Христос изпраща вест - Христос на Любовта, изявена в Правдата, която просветва у онези, които го любят.

Мъдрост Бог е Любов, Мъдрост и Истина - три велики свята, за изучаването на които е нужна цялата вечност. Три неща има, по които можем да познаем Бога. Те са Божията Любов, която носи пълния живот, Божията Мъдрост, която носи пълната светлина и хармония в света, и Божията Истина, която носи съвършената свобода. И когато се говори за трите лица на Бога, ние подразбираме: първото лице на Бога е Любовта, проявена в живота; второто лице на Бога е Мъдростта, изявена в светлината на знанието; третото лице на Бога е Истината, проявена в свободата. Ето защо три са допирните точки на човешкия дух с Божия Дух: първата е Любовта, втората е Мъдростта, третата - Истината. От първото докосване на човека с Бога у него се явява един изблик на Любов - той се превръща в извор на живот, който постоянно блика. И понеже този извор трябва да намери своя път на движение, явява се второто докосване на Бога - Мъдростта, за да очертае пътя на това движение. И затова първият стремеж на човешкия дух е животът. Вторият стремеж на човешкия дух е знанието. Третият стремеж на човешкия дух е свободата. Когато Духът придобива знание, светлината се появява като резултат. И когато говорим за Божествената Мъдрост, ние подразбираме всичката светлина на безпределното пространство, която никога не угасва. Светлината е дреха на Мъдростта. Физическата светлина, от която ние се ползваме, е резултат от излишната енергия, която Космичният човек произвежда при своята умствена дейност. Космичният човек е придобил толкова знания, че има излишък от светлина. Мъдростта, това е светът на вечните Божествени форми, изтъкани от Любовта. Любовта е самата същина, а Мъдростта представлява формите на хармонията, които се изливат в музика и поезия. Мъдростта е свят, в който се крият от незапомнени времена всички неща, които Бог е създал, всички неща, които възвишените духове са създали, и всички неща, които човеците са създали на Земята. Затова този свят е достъпен и за нас. От този свят изтича истинското съществено знание. И когато това знание премине през трите свята - Божествен, духовен и физически - и даде плод в тях, тогава то става реално за нас. Щом като Мъдростта изгрее в човешката душа, всяко нещо в ума на човека отива на своето място. Всички идеи стават ясни, определени и идват в пълна хармония. Умът на човека се отваря и той вижда, че този велик Божествен свят е красив, че в него царува хармония и ред и че когато Мъдростта управлява, редът не се нарушава. Той вижда да се разкрива пред неговия дух необятно поле за работа. И тогава той започва да гради. Защото право е -само Божията Мъдрост задоволява духа на човека. Ала пътят на Мъдростта е най-труден. Той е път за Учителите. Само съвършеният човек, само Учителят може да прояви Мъдростта. Да влезе човек в Царството Божие, това зависи от неговото знание и мъдрост, а не от неговата любов. В Царството Божие по благодат не се влиза. Да влезе човек в Царството Божие и да му дадат там почтено място, това зависи от неговата мъдрост. Мъдростта е най-голямото добро на Небето. Тя е най-голямото и нетленно богатство, с което човешкият дух може да разполага. Мъдър ли е човек, той притежава най-голямото Божие благо. Когато човек има мъдрост, той е умен, силен и светлината му винаги изгрява. Човек без мъдрост не е още истински човек. И когато ние говорим за човека, подразбираме същество на Мъдростта. Човекът е наречен син на Мъдростта. Казано е в Писанието: „И веселях се в Неговата обитаема земя, и наслаждението ми беше с человеческите синове“. Това са разумните човешки синове, в които Мъдростта се е веселяла. Бог чрез Мъдростта е създал Вселената. Създал я е заради синовете на Мъдростта. Бог пребъдва в тях, те разбират Неговата Мъдрост и Го славят. Защото Славата Божия се открива само по закона на Мъдростта. Затова само мъдрецът може да слави. Мъдрият човек е опитал и проверил всичко, което знае. У мъдрия човек има непреодолим стремеж към Любовта. В него има желание и най-малкото същество, което види, да го обикне, да му направи някаква услуга. Защото мъдрецът еднакво цени и големите, и малките неща. Мъдрецът живее без закон. Глупецът трябва да живее със закон и под закон. Ако мъдрецът живее със закон, той е нещастен; ако глупецът живее без закон, и той е нещастен. Мъдрецът живее според онзи жив закон, който Бог е написал в душата му. Той се намира извън условията на временния живот. Ти, който се стремиш към светлината, чуй думите на Мъдростта: Искаш ли да усвоиш Божествената Мъдрост и тайните на живата Природа, казвам ти, няма друг път освен страданието. Докато седиш, докато роптаеш, докато се оплакваш, ти си далеч от Мъдростта. Престанеш ли да седиш, ти си близо до Мъдростта. Докато философстваш, ти си далеч от Мъдростта, от своя Учител. Престанеш ли да философстваш, ти си близо до Мъдростта, ти си при нозете на своя Учител. Когато изгубиш смисъла на живота, търси това, което свети. Учи се при този, който носи светлина. Помни: добродетелта живее само при това, което никога не потъмнява. Дружи с това, което не потъмнява. Стреми се към светлината и не забравяй: знанието от едно място не идва и светлината през един прозорец не влиза. Неизброими са пътищата на знанието. Неизброими са прозорците на светлината. Вложи Мъдростта в ума си - светлината ще дойде и знанието ще ти даде своята помощ. Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

Любов Любовта е свят, в който живее Божественият Дух. Най-великият свят, който познават мъдреците от всички времена и за който Христос говори, е светът на Любовта. И когато казваме, че Бог е Любов, подразбираме същината, от която всичко произлиза. От извора на Любовта са произлезли и ще произлизат всички светове през всичките вечности. Всичко в света живее в Любовта и чрез Любовта. Всичко, което виждаме - звездни вселени, слънца, планети, е проява на Любовта. Целият Космос в неговата целокупност, целият физически свят е проявена, материализирана Любов. Това е великото тяло на Бога. Вън от Любовта ние не познаваме Бога. Любовта е свързана с всички органични същества. Няма живо същество, няма жива материя в света, която да не се влияе по един или друг начин от Любовта, да не е тясно свързана с нея. Бог на Любовта не е само вън от нас, във Вселената, а и вътре в нас. Той е живата връзка на всичко, което е вън и вътре. Любовта обема всичко в себе си. Сама по себе си тя е безконечна, а всички неща вън от нея са конечни. И затова ние казваме: Вечна е само Любовта - от нея изтича животът. Любовта е, която носи пълния живот. Доброто, като плод на Любовта, се съдържа в нея. Мъдростта, и тя се съдържа в нея, защото представлява формите, чрез които Божията Любов се изявява. Истината също е включена в Любовта, тя е най-чистият образ на Любовта. Правдата, и тя е включена в Любовта. Ето защо абсолютната Божия Любов подразбира абсолютна Правда. Където няма Правда, няма Любов. Физическата страна на Любовта е Правдата - за да се изяви Любовта на Земята, непременно трябва да има Правда. Любовта е дълготърпелива, милостива, но абсолютната Любов изисква абсолютна Правда. И само човек, който е просветнал в Правдата, може да възприеме Божествената Любов. Христос е изявената Любов в Правдата, която просветва у онези, които Го любят. Любовта е само за великите, силните души. Грамадна енергия се крие в човека на Любовта. Помнете: любовта не е за болни хора, любовта е само за здрави хора. Болните, мъртвите хора не любят. Само живите хора, които са изпълнени с Божествения Дух, те са, на които сърцата трептят от любов. Не се лъжете, болните, мъртвите духом хора не са озарени от любовта. И когато чуете някого да казва: „Аз съм човек на хладния разсъдък, аз не мога да любя, не мога да се занимавам с такива дребнавости“, знайте, че този човек е глупав. Защото най-мъдрото, най-великото нещо в света е Любовта. Най-мъдрото същество, за Което се казва, че е Любов, люби. Онзи, Който е създал световете, Който е направил всичко, Който всичко е изпълнил с живот, Който е дал всички жертви, люби, а този пигмей, със своя „хладен разсъдък“, не можел да люби! Христос слезе на Земята да изяви Любовта, а хората на „трезвия ум“ не можели да любят! Пропътувайте цялото Небе, цялата Вселена, обиколете всички светове, всички ще ви кажат, че Бог е Любов. И ако бихте запитали един ангел: „Обича ли ни Бог?“, той ще ви каже: „Поискайте по-скоро от мен да изгубя всичкото си съзнание, всичко, което съм придобил през вековете, отколкото да ви отговоря на въпроса обича ли ви Бог!“. И наистина, Бог не може да измени на Себе Си. Ако приемем, че Бог може да измени на Себе Си, значи да допуснем, че има някаква външна сила, която Го ограничава. А това е немислимо. Любовта е неизменна. Тя всякога ни озарява. Спомнете си думите от Писанието: „Бог толкова възлюби света, щото даде Своя единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него“. Значи Бог, като възлюбил света, дал от Себе Си в жертва най-хубавото, най-възвишеното - своя единороден Син, за да повдигне ония души, които вярват в Любовта. И наистина, може да се вярва само в едно - в Любовта. Всяко друго вярване е измама. Любовта стои над всякакви народности. Любовта стои над всякакви религии, Любовта сама създава религиите. В Божествения свят религии няма, там съществува само Любов. Атмосферата на Божествения свят е Любов, там всичко диша Любов. Но понеже Любовта не може да се прояви на Земята, затова се явяват религиите. Искате ли обаче да изпълните Волята Божия, трябва непременно да заместите религията с Любовта. Тогава всеки, който ви обича, ще бъде свещеник и служител във вашия храм. Великото в света е да познаем Бога като Любов. Красотата в живота е във връзката ни с Бога на Любовта. Любовта съдържа в себе си всички условия, всички методи, всички възможности, чрез които човешката душа може да се развие в своята пълнота. Едничка тя може да пробуди в нея скритите възможности. Науката, изкуството не могат да бъдат стимули за пробуждането на човешката душа. Те са само временни занятия. Единствената истинска работа в света - това е науката за Любовта. Тя е великият обект на познание за душата. Започне ли човек с Любовта като велика и мощна сила, душата и духът му се пробуждат и той влиза в реална връзка с физическия, духовния и Божествения свят. Само чрез Любовта може да разбере човек отношенията, които съществуват между тези светове, както и смисъла на целокупния живот. Но едно не забравяйте: в живота на човека има само десет възможности да започне с Любовта. През всеки десет години има възможност да заработи тази мощна сила. Останалото време от живота на човека е отредено за занимание. Улови ли човек една от тези възможности, един от лъчите на великото Слънце, което озарява целия Космос, всичко възвишено и благородно в душата му ще започне да цъфти, да връзва и да зрее. Плодовете на душата узряват само под лъчите на това Слънце. Когато проблесне първият лъч на Любовта, вие ще усетите в душата си такова неописуемо блаженство, такава светлина, такъв мощен подтик във вашия ум, такъв стремеж във вашата воля, че всички пречки в света ще почнат да се топят. Няколко мига, преживени в Божествената Любов, струват много повече от хиляди години обикновен човешки живот, прекаран всред най-големи удоволствия и наслади. Като обичаме, ние търсим Бога. Ние трябва да любим Бога, за да Го възприемем и опитаме. А щом Го възприемем, ние опитваме Неговата Мъдрост. Казано е в Писанието: „Да възлюбиш Бога с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. И да възлюбиш ближния си като себе си“. Това е един едничък закон, който се проявява в три свята. Любов към Бога - ти си в Божествения свят. Любов към себе си, към своята душа - ти си в духовния свят. Любов към ближните си - ти си на физическия свят. Приложи ли човек тези закони, няма да има сила в света, която да му се противи, няма да има мисъл, която да не му се подчини и да не дойде да послужи на неговия идеал. Помнете обаче една велика истина: само Бог люби, защото Бог е Любов. Няма човек, който сам по себе си да може да люби. Човек може да бъде само проводник на Любовта, но да люби от само себе си не може. Да искаш да те обича някой, ще рече да искаш Бог да те люби. Бог, за да прояви Любовта Си към теб на Земята, трябва да избере някой човек като проводник и чрез него да ти се изяви. Ако на Земята има само един човек, който те обича, то е достатъчно. Любовта в Божествен смисъл е разумна проява между две възвишени души, които стоят на еднакво равнище и по ум, и по сърце, и по стремежи - души еднакво благородни, еднакво повдигнати духовно. Само такива две души могат да се разбират. И тогава любовта между тези две души е като музика. Защото само двама истински виртуози могат да свирят заедно. Вие често питате кой ни обича. В присъствието на онзи човек, който ви обича по Божествен начин, каквато и скръб да имате, каквото и разочарование да преживявате, те мигом ще изчезнат. На вас ще ви олекне и просветне. Любовта се отличава със следното чувство: когато човек обикне някого, той му съчувства и се отнася с него така, както се отнася към себе си. Не се ли прояви това чувство, Любовта на дело не се проявява. От Любовта произтича и чувството на прощаването - само Любовта прощава. Истинската любов е по-силна от смъртта. Който люби, не умира. Любовта носи безсмъртие. Хората умират от безлюбие. Ако една майка има силна и непоколебима любов към децата си, смъртта не може да и ги отнеме. Не само смъртта, никоя сила в света не е в състояние да разлъчи две същества, които Любовта е съединила. Любовта образува най-устойчивите съединения в живота. И когато две души образуват едно такова устойчиво съединение чрез силата на Любовта, те образуват една двойно по-мощна и по-светла душа с две съзнания. Тези две души като срещнат други две души, съединени по този начин, се свързват с тях и образуват една още по-мощна душа. Така продължава този Божествен процес на Любовта, който единствен е в състояние да образува устойчиви, неразлъчни съединения между душите. По този начин в Божествената Любов всички души се съединяват в едно цяло, така мощно, така устойчиво, че никаква сила в света не е в състояние да разкъса неразривните му връзки. В това цяло всяка душа живее в другите души и те живеят в нея. Така се осъществява единството в множеството и множеството в единството. Спасението на човека зависи изключително от Любовта. И когато Любовта се прояви в човека, той, даже да е паднал, може веднага да се повдигне над условията. Щастието на човека зависи пак от нея. В щастието човек изпитва разширение и пълнота благодарение на Любовта, която го е посетила. Тогава човек чува гласа на всички живи същества и чувства пулса на общия живот. Защото Любовта е колективна проява на всички разумни същества, които са завършили своето развитие и са станали едно с Бога. Любовта на едно от тези същества е колективната любов на всички. И ако любовта на едно същество не е колективна проява на всички разумни същества, тя не е любов. Ето защо висшата, идейната Любов се проявява в любов към всички хора, без те да подозират нейния източник. Да любиш хората, дори и когато те ненавиждат и ти мислят злото, да им служиш постоянно, без те да знаят това - това ще рече идейна Любов, това ще рече служене на Бога. Защото това е една от основните черти на Божествената Любов - тя иде към нас независимо от това дали сме грешни, или не. Магическа сила се крие в Любовта. Тя е ключ, с който всичко затворено се отваря. Любовта си има свое свещено име - загубената магическа дума, която търсят каба-листите от всички времена. Свещеното име на Любовта, това е магическият ключ на безсмъртния живот. Чрез него всички отрицателни енергии се превръщат в положителни. С него човек може всичко да направи. Затова се казва, че за Любовта всичко е възможно. Единствената сила, която може магически да преустрои цялото същество на човека, е Любовта. И тя трябва да проникне навсякъде у него, да проникне в най-малките гънки на неговата душа, за да го преобрази. Любовта трябва да изпълни човешкия дух. Тя трябва да се прояви пълно, съвършено, безгранично в човешката душа. Тя трябва да пребъдва и в сърцето по същина и съдържание. Тя трябва да действа и в ума като съкровена сила. Четири са проявите на Любовта в човека. Тя действа като стремеж в сърцето, като чувство в душата, като сила в ума, като принцип в духа. А това е целият цикъл на развитие отначало докрай. Любовта като стремеж се движи към центъра на Земята - това са корените на Любовта. Любовта като чувство се движи към Слънцето - това са клонищата. Любовта като сила се проявява само у гениите и светиите. Тя се проявява у всички онези, които се жертват за една Божествена кауза. Самопожертването спада към Любовта като сила. Само човек, който има ум, може да осъществи Любовта като сила. Любовта като принцип сега влиза в света. Тя обгръща всичко. До Любовта като сила има и привличане, и отблъскване, има противоречия. В Любовта като принцип всички противоречия изчезват. Човек трябва да мине през всички степени на Любовта. Той трябва да мине през Любовта като стремеж - през нейните корени, трябва да мине през Любовта като чувство - през нейните клони, трябва да мине през Любовта като сила - през нейните цветове, и да влезе в Любовта като принцип - да опита Божествения плод на Любовта. Докато Любовта не влезе в света, той няма да се преобрази. Тя е велик огън, който внася живот. Но няма по-страшна сила от Любовта за онези, които са в дисхармония с нея. За тях настъпват тогава адски терзания. Огънят на Любовта, като една велика вълна, идва сега в света. Той ще разтопи всичко онова, което не може да издържи висшите трептения на Любовта. Когато Любовта не се възприеме правилно, нейните сладки сокове (от действието на един особен род астрални ферменти) се превръщат в особен род вино. От това вино хората се упояват, когато в тях се зароди стремежът на Любовта, и вършат хиляди грехове и престъпления. Но ти, който мислиш, различавай това вино на човешката любов, образувано отпосле, от сладките сокове на Любовта! Спусни се смело в корените на Любовта! Разпростри се широко в нейните клони! Цъфни като цвят на Любовта! Завържи като плод на Любовта! И когато възлезеш в света, където зреят нейните плодове, ще запееш песента на човека, който е извървял великия кръг на Любовта - от корените до плода. Чуй тази песен! Бог е Любов, вечна, безгранична, пълна с живот -живот на благия Божи Дух, Дух на святостта, Дух на благостта, Дух на пълен мир и радост за всяка душа. И ще чуеш отзива на любещите души: Ний ще ходим в тоя път на Светлината, в която царува Божията Любов.

Истина За Бога ние имаме две понятия. Когато излизаме от Него, ние Го разбираме като нещо, което се ограничава сам в Себе Си. А като започнем развитието си, изхождайки от крайното, граничното и отивайки към онова, което е без начало и без край, схващаме Бога като безграничен, безначален. Истината, която е излязла от Безграничното, е направила нещата гранични. Тя е, която е изявила Безграничното. Бог като Истина ни привлича, а Христос показва истинския път на нашето вътрешно движение към Бога. И затова Истината е насока към Безграничното и Безначалното, което има връзка с ограниченото. Казано е: „Глава на твоето Слово е истината.” А ние знаем, че всички движения изхождат от главата и се възвръщат пак към нея. Главата показва посоката. И когато кажем, че някой има глава, подразбираме, че той има посока и цел, към която се стреми. Само човек, който има Истината, знае посоката на своя Живот. Във Вселената всичко се движи. Земята се движи около Слънцето, Слънцето се движи около друго слънце – движение в движение става. Но общата посока на всички тези движения се дава от Истината. Ала не само небесните тела се движат. Всички желания, великата цел – Истината. Човек трябва да познава пътя на своето движение във всяко отношение. И той не трябва по никой начин да спира това движение. В Истината не се допуска нито за миг никакво колебание. Всичко у нея е строго определено. Всяко колебание е съдбоносно, защото и най-слабото движение на отделния човек така е свързано с други движения, че и при най-малкото поколебаване може да го сполети катастрофа – става пресичане на пътищата във Вселената. Всички същества, които не живеят според Истината, имат желание да се движат безразборно. И затова Природата ги е ограничила. А Истината подразбира движение в определена посока – посоката, в която всичко във Вселената се движи – от граничното към Безграничното и Безначалното. „Истината ще ви направи свободни.” Стремеж и копнеж на човешката душа е да бъде свободна. Това е един велик подтик, но не в обикновения човек, а в човека, у когото съзнанието се е пробудило. Свободата е един велик подтик в човека, у когото се събужда Божественото. Истината подразбира висшето в човека. „Възлюбил си Истината в човека.” Целият живот на човека почива на Истината, която носи Свобода. Когато се говори за Свобода в абсолютния смисъл на думата, подразбира се Духът на човека – най-възвишеното у него, не умът. Чрез Истината ние можем да излезем от рамките на временния живот, на смъртта и да влезем във Вечната свобода. Казват, че Истината е отвлечена. Не, Истината е реалното, което лежи в основата на нашия Живот. Тя е един свят на неописуема красота, който си има своите краски, тонове, музика. Тя е свят, който съществува и ще съществува винаги. В този свят нещата са строго, математически определени. Няма нищо непредвидено, нищо случайно. Истината е независима от личните схващания на хората. Дали ще мислите по един или друг начин за нея, дали ще се приближавате или отдалечавате от нея, с това вие няма да измените нейните отношения. Любовта всякога има стремеж към Истината. Истината е обект на Любовта. Без Истината като обект, Любовта не може да се прояви. Красотата е също израз на Истината. Каквото е Красотата по отношение на човека, такова е Истината по отношение на Божествения свят. Истината е неговата Светлина. Понеже Истината принадлежи към света на безсмъртието, за грешните хора тя е недостъпна. Да се говори на грешните хора за Истината е все едно някой математик да говори на един неук човек за висшите математически проблеми. Любовта е снизходителна към грешките на хората, към техните слабости. Истината обаче е строга и неумолима. Истината не търпи невежеството, слабостта, нечистотата. В това се състои нейната съвършена Красота. Ето защо, който е слаб, да отиде при Любовта. Който е невежа, да отиде при Мъдростта. Който е онеправдан, да отиде при Правдата, а който иска да бъде съвършен, да отиде при Истината. Мислите ли, че Истината е при богатите? – Не е. Мислите ли, че е при сиромасите? – Не е. Мислите ли, че е при учените, при философите, при вярващите, при окултистите? – Не е. Никъде я няма Истината. Защото този свят е свят на страдания и смърт, свят на Истината говори със слънцата. Мъдростта говори с планетите. А Любовта е толкова снизходителна, че говори и с най-малките, най-незначителните същества. Понеже Истината говори със слънцата, възвишена и далечна е нейната цел. Ето защо, за Истината смъртните хора не могат да говорят. Те могат да изнесат един факт като истина, но за Истината сама по себе си, не могат да говорят. Вложи Истината в душата си и свободата, която търсиш, ще я придобиеш! Възлюби Истината! И когато си тъй сиромах, че нямаш ни петак в джоба си, знай, че има нещо, което седи над всяка сиромашия – това е Истината. Има нещо, което седи над всяко богатство – това е Истината. Има нещо, което седи над всяка власт – това е Истината. Тази Истина ще отвори пред теб велик простор и ти ще прогледнеш. Когато тя дойде у теб, ще направи ума ти светъл, в сърцето ти ще внесе Мир, а на тялото ти ще даде сила и здраве, Герой в света може да бъде само онзи, в когото живее Истината. Само той може да се жертва, и когато се пожертва, ще влезе да живее в душите на хората. Затова ви казвам: преди всичко и над всичко – любов към Истината!

Душа Отделянето на човешката душа от Бога съставя един от най-великите моменти в Битието. Това отделяне е известно в Ангелския свят под названието зазоряване на човешката душа. Душата излиза от своя Първоизточник като Божествен лъч и влиза в необятната Вселена, за да извърши работата, която й предстои. Душата е вечна. Тя е така вечна, както Бог е вечен. Но докато Бог е абсолютно неизменен, душата непрекъснато се изменя, като по такъв начин се развива и добива нови качества. Човешките души живеят и се движат в Бога. Те съществуват у Него във вечността, макар и да са се проявили в различни моменти. Те съществуват заедно, макар и да не са излезли едновременно от Бога; живеят един и същ живот, макар и да се различават. А различават се, защото всяка душа представлява едно състояние на Божественото съзнание. Душите – това са различни състояния, в които Божественото съзнание се е проявило във време и пространство. Затова ние казваме: има само една Велика, Божествена душа, а всички други души са само нейни прояви. Всичко може да изчезне в света, но душите – никога. Те не могат да изчезнат, защото не може да изчезне и Божествената душа, Божественото съзнание. Днес хората не познават душата. Те не съзнават себе си като души, а като личности. Личността, това е физическият човек, а не истинското Себе – душата. Те познават и личностите на другите, а не душите им, които са истинските им ближни. Но ако хората не вложат в съзнанието си идеята, че са живи, разумни души, ако те се съзнават все още като личности, като умове и сърца, като мъже и жени, няма нищо да постигнат. Всички тези форми на съзнанието са вече опитани. Вложат ли обаче в съзнанието си, че са живи, разумни души, ще внесат нещо ново в живота си, ще му дадат нова насока. Защото при сегашното развитие на човека, няма по-високо състояние от състоянието на душата. То носи в себе си всички условия, всички възможности на Божествената Любов. Само в душата може Бог да се изяви в Своята пълнота. Любовта може да се изрази напълно само чрез душата. Ако вие изразите Любовта си чрез сърцето, тя ще бъде само наполовина изразена. Ако я изразите чрез ума си, тя ще бъде пак наполовина изразена. А всички слабости в света произтичат от половините. Досега човешката душа е напъпвала, тя е достигнала да стане пъпка. Но в нашата епоха тази пъпка започва да се разтваря. Туй разтваряне на пъпката-душа е един от най-великите моменти в Космоса и се нарича разцъфтяване на човешката душа. И всички Възвишени същества в Божествения свят очакват с трепет разцъфтяването на човешката душа. Те знаят, че в нея са написани всички прояви на Бога, че в нея е вложено всичко онова, което е станало преди тях, което сега става и което ще стане в бъдеще. Те знаят, че човешката душа е една свещена книга, в която Бог по един особен начин, непознат за тях, е написал развитието на цялото Битие. Затова с такъв свещен трепет очакват те разцъфтяването на човешката душа. Цветът, в който ще се разцъфне тази душа, ще блесне във всичката си красота, и Бог ще влее в него Своята Светлина и Своята Любов. А в човешката душа има такава красота, както в никое друго същество на света. Тази красота с нищо не може да се сравни. Дори когато Бог погледне формата на човешката душа, и Той се весели. Щом се разцъфти човешката душа, тогава всички Ангели, всички служители на Бога ще дойдат. Те от незапомнени времена очакват разцъфтяването й, за да вкусят от нейния нектар. А със своето идване те ще донесат Новата култура, която аз наричам култура на Любовта. Когато Христос слезе на Земята, Той слезе да помогне именно на човешките души. Защото всяка душа, която е слязла на Земята, има една съществена задача, която сама трябва да разреши. В света има разумни души, които искат да се повдигнат и да живеят съзнателно. За тях слизат на Земята Великите учители, на тях помагат и всички любещи и светещи души, които работят в света. Защото само души, които любят и които светят, могат да помагат на другите души. Те са завършили своите изпити на Земята. В тях Божественото съзнание е пробудено. Ето защо те не искат да напуснат Земята. Те казват: „Сега ние ще живеем на Земята при всички условия, ще живеем така, както Бог иска. Ние разбираме сега как трябва да се живее.” За човешката душа, която иска да се повдигне, няма нищо невъзможно. Тя е силна благодарение на своята връзка с другите души, които са истинските й ближни. И колкото по-голям е броят на душите, с които човешката душа е свързана, толкова тя е по-силна и по-неуязвима. Успехът на душата зависи от броя на душите, с които тя е свързана. Съзнанието на ония души, които взимат участие в земния живот на една душа, е постоянно съсредоточено в Любовта, и затова те й помагат безкористно и самоотвержено. Ето защо изкуството на земния живот се състои в това: докато човек е на Земята в тази малка форма, да влезе във връзка с душите на другите хора. Там е ключът на успеха. Дори една душа да ви обича, тя е в състояние да ви помогне в мъчнотиите на Живота. А когато много души насочат Любовта си към един човек, той може всичко да стане – поет, художник, музикант, учен. Велика сила е Любовта. Пътят на всяка душа е строго определен и никой не е в състояние да я отклони от него. Невъзможно е една душа да отклони друга от нейния път, защото Бог зорко бди над душите и направлява тяхното движение в необятната Вселена. Сама по себе си всяка душа е една малка вселена, която се движи по свой път в голямата Вселена. Но едно велико свойство на душата е да се смалява – да става безкрайно малка и да се разширява – да става необятна като Вселената. Излезли последователно от Бога, душите се намират помежду си в такива отношения, в каквито се намират тоновете един към друг. В своите отношения душите съставят хармонични групи. Те образуват отделни системи, които се движат спираловидно в безграничното пространство. При своето инволюционно движение те слизат на групи, но остават в различни по гъстота среди, защото не всички могат да преодолеят тяхната съпротива. Само част от тях достигат до най-гъстата материя. Така душите са свързани във вид на верига, която минава през различни полета. При еволюцията си душите възлизат по същия закон – различните души възлизат в различно редки среди. Да възлюбиш душата на човека – в това се състои истинският морал. Ала който иска да борави с човешката душа, трябва да има велик ум. Той трябва да разбира дълбоките процеси, които се извършват в нея. Дълбочина има в човешката душа, дълбочина и необятност. Защото човешката душа живее извън нашия свят, в един свят с много повече измерения. Тя има само една малка проекция на Земята. Явява се само временно като гостенка на ума и сърцето. И когато душата посети човека, той става велик, вдъхновен, благороден. Оттегли ли се душата, той пак става обикновен човек. Всички велики мисли и желания изтичат от извора на душата. Душата пък се пои от друг извор – човешкия Дух. Човешкият Дух се пои от още по-велик извор – Божия Дух. А Божият Дух се пои от най-великия извор – абсолютния, незнайния Дух на Битието, за когото никой нищо не знае. И тъй, помни: Ти си душа, не тяло! Ти си душа, зачената някога в Божествения Дух, зачената в Любов. Сега душата ти е вече пъпка, която чака да се разцъфти. Съсредоточи съзнанието си в нея, защото това е един от най-великите моменти на живота ти! Тогава ти ще се разтвориш за Великото Слънце, което озарява целия Божествен свят.

ЧОВЕКЪТ И НЕГОВАТА СРЕДА Въздухът, водата, храната, светлината и топлината са елементи, чрез които новата наука си служи като методи за кардинално разрешаване на въпросите в живота. Който разбира свойствата и приложението на тези елементи, той може за 5 минути само да стане здрав. Вие живеете всред природата, но не можете да се ползувате от нея. Защо? Не познавате нейните закони. Искате ли да влезете в хармония с нея, да се ползувате от нейните блага, започнете да изучавате езика й. За да се домогнете до езика на природата, вие трябва да изучавате формите на телата, съдържанието и смисъла им. Всеки човек се ползува от благата на природата според степента на своето развитие. Човек трябва да живее според законите на природата. Не спазва ли тия закони доброволно, природата ще го застави насила да ги прилага. Три източника има, чрез които Божественият свят ни влияе: чрез храната, която иде от растителното царство, чрез въздуха, в който влизат светлината, топлината, магнетизмът и електричеството, и чрез мисълта и чувствата. Следователно тези са трите най-важни притоци, които постоянно идат от Божествения свят. Ако затворите кой и да е от тези притоци, вие ще се намерите в голямо противоречие. Значи, човек може да възприема Божественото чрез храната, чрез светлината, топлината, електричеството и магнетизма и най-после и чрез всички останали сили, които действуват в природата. Човек може да възприема Божественото и чрез най-възвишената и чиста мисъл. Грамадна енергия е заключена в камъните, моретата, Космоса, а човекът още не е използувал докрай възможностите на своя мозък, нито се ползува от тези необикновени източници на енергия. Когато се говори за здравословен, за нормален живот, това подразбира правилно изразходване на енергиите от външния свят, от разумната природа. Щом се подпуши храносмилателната система у човека, подпушва се и дихателната, дишането става бързо и неравномерно - ето защо тези две системи трябва да се пазят в изправност. Под хранене в широк смисъл се разбира процес на възприемане: възприемане на живите сили в природата. Тези живи сили се възприемат чрез храната, чрез въздуха, водата, светлината и топлината, а най-после и чрез живата мисъл. Разумният човек има начини, чрез които може да извлича живите сили от тия среди. Който познава въглерода, техните свойства и съединения, той всякога може да извлича живота от тях. Не мислете, че е лесно човек да се справи със силите, които действуват в природата, както и във всяко живо същество. Докоснете ли се до човек, чиито енергии са противоположни на вашите, вие ще нарушите своето разположение. И след това трябва да мине известно време, докато се справите с тия енергии. Например не е безразлично кой човек ще ви шие дрехи. Избирайте си такъв шивач, чиито енергии да се съвпадат с вашите. С други думи казано, дружете с хора, с които си хармонирате. Ползувайте се от услугите на тия, с които сте в съгласие и единство. В това отношение птиците са разрешили този въпрос. За да преодолеят мъчнотиите в живота си, те са развили в себе си изкуството сами да си шият дрехи, сами да ги боядисват и подреждат. Човек трябва да внимава в избора на своя шивач, готвач, а също така и в избора на книги, които ще чете. Не е безразлично от кой автор ще се ползува. Добре е да четете книгите на онзи автор, с когото сте нагласени в една гама. Дали тия книги ще бъдат научни, или чисто литературни, не е важно. Когато мозъкът поглъща всички енергии, човек става груб в чувствата си. За да не отнеме възможността си да развива и мозъка, и сърцето си, човек трябва правилно да разпределя енергиите на своя организъм. Добрият господар разпределя благата си еднакво на всички слуги. Следователно разумният човек разпределя еднакво енергиите си между всички органи. На всяка клетка той изпраща толкова енергия, колкото й е нужна. Някои разбират криво предназначението на стомаха и казват, че търбухът трябва да се унищожи. Не! Стомахът има свое велико предназначение. Без стомах физическият живот е невъзможен. Стомахът и търбухът са две различни неща. Под търбух се подразбират ненаситните човешки желания. Щом дойде до такива желания, човек трябва да се самовъзпитава, но по никой начин да не насилва своя стомах. Като ученици вие трябва да изучавате силите на своя организъм, да можете разумно да си въздействувате. Същевременно трябва да познавате езика на клетките, от които са съставени вашите органи, и да разговаряте с тях. Колкото е по-интелигентен и високо развит човек, толкова и клетките на неговото тяло са по-интелигентни. Знайте, че човек не може произволно на мисли, да чувствува и да постъпва. Всяка дисхармония в мислите, чувствата и постъпките му се отразява и върху клетките, а оттам и върху състоянието на целия организъм. Човек трябва да се съобразява с доброто на своя организъм. Не мисли ли добро на тялото си, и тялото не мисли неговото добро, Човек не трябва да преуморява организма си, нито да го оставя в пълно бездействие. Той трябва да работи умерено, да почива умерено и да яде умерено. Като се вглежда в работата на своите клетки, човек вижда, че между тях има химици, учени, професори, които правят свои опити, извършват ред сложни реакции, каквито човек в своите лаборатории не може да направи. След всичко това човек мисли, че познава своя организъм или организма на по-нискостоящите от него. Ако искате да забравите някои неща, ще внесете в себе си черния цвят и ще си сложите черна дреха. Ако искате да помните някои неща, ще си сложите бели дрехи. Всички, които се занимават умствено, имат излишна енергия, която ако не трансформират чрез физически труд, ще си създадат големи злини. Онези пък, които се занимават с физически труд, често страдат от преумора, която създава други злини. Ние не сме за преумората, не сме и за безделието. Когато сте много наблизо, става едно преплитане на вашите аури и вместо да си помагате, вие се спъвате един друг. Когато сядате, между вас трябва да има поне един метър разстояние, да не влизате един друг в аурата си. Достатъчно е да излезе духовното ви тяло вън от вас 2 - 3 милиметра, за да не можете да се търпите. То е чувствително и усеща противоположните вибрации. Освен лошата миризма, която излиза от тялото на човека, когато се поти, има едно друго влияние, което изтича от човека, една нечиста материя, която вие не виждате и затова казвате: „Не мога да разбера защо, но този човек не мога да го търпя.” Влиянието е лошо. Някой път от очите излиза нещо неприятно. Бог е определил мярката, която най-много може да се доближаваме един до друг. Ръката е мярката. Подаваш си ръката за ръкуване и другият си подава ръката - това е естественото положение. Никакво придърпване или стискане на ръцете. Леко стискане и малко задържане на ръцете, като палците да са винаги отгоре, да не е свит палеца надолу, а ръката да е опъната, не свита, обхващате цялата китка, а не само няколко пръста. Някои има дори, които само с един или два пръста се ръкуват. Това е много грозно. Или ще се ръкувате или не. Може само да си вдигнете ръката за поздрав, като в този случай ръката е пречупена в лакътя, а дланта с прибрани пръсти е изцяло насочена към приятеля ви. Срещнете някой човек с гъсти, магнетични и електрични трептения и те напълни с кал. И не може да се освободиш лесно от тази кал, току-виж заболи те глава. Има хора, които само като погледнеш, урочасваш. Това са духовни удари. Затова трябва да изучавате силите, които действуват вътре у вас и вън от вас. Вие изучавате сега само резултатите. Един човек ви е неприятен, но това е резултат. Стойте на един метър поне един от друг, не се приближавайте много, това вече много пъти съм ви го казвал, спазвайте това правило. Жените остаряват от много любов, зъбите им опадат от много любов, очите им отслабват от много любов, от неразбраната любов, разбира се. Жената не трябва да чака и да търси любовта на другите. Тя сама е извор, от който любовта трябва да извира. Тя да обича, няма защо да чака да бъде обичана. Високите върхове са динамични центрове. Те представят резервоар на сили, които ще се използуват в бъдеще. Планинските върхове са свързани с центъра на Слънцето. Същевременно те са помпи, които изтеглят нечистотиите. Например, ако сте неразположени и се изкачвате на някой планински връх, неразположението ви ще изчезне и вие ще се върнете освежен, обновен. В долината човек се чувствува неразположен, угнетен, напрегнат. Щом се качи на планината, неразположението изчезва. Добре е да правите екскурзии всеки път, когато ви се отдаде случай, от 14 януари до 14 юни, защото през това време природата е наситена най-много с жизнена прана. Силата на човека не седи само във физическата храна. За да бъде силен, той трябва да знае как да използува въздуха, който диша, да го отпрати към всички клетки на дробовете, за да става дишането правилно. За да бъде силен, човек трябва да знае как да регулира теченията на своята симпатична нервна система, главно слънчевия възел и малкия мозък. За да бъде силен, човек трябва да знае как да регулира енергиите на своя стомах. Най-после, като знае да управлява дробовете, симпатичната нервна система и стомаха си, човек ще започне да изучава главния мозък, т.е. истинския човек. Жената трябва да бъде по-силна в астралния свят, а мъжът трябва да бъде по-силен в умствения свят. Като влезе в любовта на мъжа, жената да чувствува, като че лъха приятна хладина от него към нея, след като е била нажежена в топлината си до 45 градуса. Под топлината на жената всичко расте и се развива. А за разбирането и приложението на любовта се изисква хладина, при която плодовете не се развалят. Много от идеите се развалят, защото любовта на жените не е с такива трептения, с такава топлина, с каквато трябва да бъде, а любовта на мъжете не е с такава хладина, каквато е необходима. Като говоря за мъжа и жената, аз имам предвид самия човек. Ако човек заболее от мъка по любим човек и понеже центърът на любовта е отзад, от любов се повдига температурата. Защо се заболява? Човек мисли за своята любима или любим, иска да го има постоянно до себе си. Природата никога не позволява да се обсеби това, което ти е дала. Тя дава нещо, за да го употребиш, но не и да го обсебиш - тя всякога в случая противодействува. Ако ти искаш да завладееш това, което тя е създала, ще си създадеш болезнено състояние. Имаш право да обичаш, но нямаш право да обсебиш. Имаш право да ядеш, но нямаш право да преяждаш. Имаш право да плачеш, но не и да ревеш с глас, да се тръшкаш, да пищиш. Тихо да плачеш. Някой седи някъде и сълзите текат и като си поплаче, му олекне. Друг реве, че го чуват на километри - това е лош плач. Бог обича тихото сърце, смиреното, съкрушеното. Аз се радвам, когато някой плаче, но повече от 10 минути не е хубаво да се плаче. Единственият ден, в който не се позволява да се плаче, е събота. Неделята е ден свободен - тогава може да плачеш. В господния ден да няма плач. От сутрин до вечер трябва да си радостен и весел, в събота ще работиш за Господа, няма да плачеш, а само ще благодариш. Някой казва: „Как да бъда радостен в тази сиромашия?” Ще се радваш и на сиромашията. Нормален и здравословен живот имаме тогава, когато правилно се изразходват енергиите на даден организъм и правилно се възприемат енергиите от външния свят, от разумната природа. У човека има нещо, което е склонно да греши, вследствие на което природата е вложила в материята качеството да се видоизменя. Учените казват, че човешкото тяло се преустройва през седем години, на всеки седем години костната, мускулната, нервната и мозъчната тъкан се обновяват. Други пък казват, че в три месеца човек може да се обнови - това зависи от неговите мисли и чувства. Достатъчно е човек да извърши едно престъпление, за да се опетни материята на тялото. За да преустрои тялото си, от човека се иска живот чист като извор, който постоянно да блика и да чисти. Щом центърът на тежестта на човешкия мозък мине отзад на главата, и животът става тежък, а за да стане по-лек, човек може да прекара теченията от задната част на мозъка си в предната част и по този начин да измени състоянията си. Понякога електрическото и магнетичното течение в организма вървят перпендикулярно на гръбначния стълб, вследствие на което става силно сътресение в мозъка. Това се забелязва у хора, които, като ходят, удрят петите си, изкривяват токовете на обувките си. Не допущайте никаква гърбица на тялото си; тя прекъсва притока на енергиите от симпатичната нервна система към мозъчната. Някой може да каже, че не се нуждае от знания по астрономия или биология, или физика, химия, математика, психология й пр. Не, всички науки ви трябват. Всички науки ще изучавате и електричеството и магнетизма, защото това са сили, които функционират в организма. От половината на май, юни, половината на юли, ако всяка сутрин, преди изгряването на слънцето, работите само по половин час в градината си, щяхте да бъдете здрави. Тогава има една земна енергия, която идва от южното полушарие и отива към северното, прави цял кръг, после се връща пак към южното полушарие. Растежът, разцъфтяването, създаването на формите, плодовете зависят от тази енергия. Всички хора страдат от недоимък на тази енергия, защото не искат да имат общение със земята, а една обмяна между човека и земята е нужна. Нечистотиите, калта, бурените от вашия организъм трябва да слязат долу в земята, за да се покачат пресни сили у вас. Съвременните хора се нуждаят от ново разбиране на нещата, с което да преустроят мозъка, дробовете, стомаха, както и мускулната си система. Докато не преустрои своите органи, човек не може да възприема правилно светлината, която иде от Слънцето. Колкото повече слънчева енергия приемате в себе си, толкова по-голяма мекота и магнетичност ще се развие у вас, и тогава, в който дом влезете, всички ще ви обичат. Искате ли сърцето ви да бъде здраво, ще държите в изправност мозъка си, дето минават електрическите течения на природата, и слънчевия възел, дето минават магнетичните течения. Ранните слънчеви лъчи са най-благоприятни за човека. В Слънцето има един голям трансформатор, който изпраща енергия по цялата Земя. В Слънцето има и специален трансформатор за всеки човек на Земята. Всеки човек приема специално изпратените за него светлина и енергия. Всеки човек има трансформатор, който приема специалната светлина, изпратена за него. Колкото по-големи са прозорците в един дом и по-често се отварят, толкова по-здрави са хората. Прозорците на вашите къщи трябва да бъдат големи, да влиза изобилно светлина. Излагайте се на слънчевите лъчи, за да се свържете с Бога. Искате ли да бъдете здрави, да се развивате нормално физически и духовно, обърнете внимание на състоянието на капилярните съдове, да се свиват и разширяват правилно. За тази цел никога не пийте студена, ледена вода. Пиете ли студена вода, капилярните съдове на гърлото и стомаха се свиват чрезмерно и причиняват ред болезнени състояния. Никога не дишайте през устата си, защото капилярите на дробовете се свиват. Приемайте въздуха през носа, за да се пречисти и стопли. Опасно е за човека, когато капилярните съдове се разширяват повече, отколкото трябва, без да могат да се свиват. Опасно е също, когато се свиват повече, отколкото трябва, без да мотат да се разширяват. Пийте винаги топла вода, или ако е студена, пийте бавно, с будно съзнание. Яжте храна, която обичате. Спете в стая, която обичате. Като ставате сутрин от леглото, слизайте винаги от дясната страна. Спете на дясната страна, а главата ви да е на север или изток. Никога не изливайте водата, с която сте мили лицето си, на нечисти места. За нечистите места е добре, но за вас не е добре. Тази вода ще я хвърлите на цветята, на дърветата, но в никой случай, дето минават хора или на нечисти места. Спазвайте това правило, не питайте защо, и ще имате подобрение. Водата, която пиете, не трябва да е варовита. Твърдата вода оставя много утайки. В програмата на всички религиозни системи като метод на работа се препоръчва отглеждане на растения. Чрез тях човек се лекува. Като ги обработва, човек познава тяхната магическа сила. Всеки човек трябва да има в градината си по няколко лехи с чесън, лук, магданоз, които да отглежда грижливо и с любов. Не бива да избягвате работата със земята. Всяко растение, всеки плод, с който човек се занимава, внасят в него своите качества. Добре е да отглеждате фикус, той е безплодно растение, но дава нещо от себе си. Който иска да забогатее да отглежда фикус - внася и спокойствие, и разположение, за учените хора е той. Ако искате да станете активни, енергични, отглеждайте череши, главно червени; ако искате да усилите вярата си, отглеждайте сини сливи. Чрез растенията може да се лекувате - те съдържат магическа сила. Днес особено се препоръчва чесънът като лечебно средство. Сутрин слънчевата енергия представлява майчината любов, а след обяд, когато мине меридиана, енергията се изражда, става лоша, а привечер и вечер - още по-зле. Когато си неразположен, не пипай веждите си. Да ги пипаш, това е свещен акт - те са границата между астралния и Божествения свят. Боси трябва да ходите лятно време, особено в началото на месец май, за да може краката ви да са във връзка със земята, да може да премине у вас електричество и земен магнетизъм. Онези от вас, които не са свикнали да ходят боси, трябва да ходя боси само 1-2 часа, след като изгрее Слънцето. Това е хубаво. Аз бях препоръчал и на мъже, и на жени да излизат боси при изгрев Слънце, но извън града, на някоя хубава местност. Добре е от време на време човек да бъде бос, защото чрез краката, като антени, той влиза в контакт със земята. Между енергиите на земята и неговите става правилна обмяна. Обаче има часове през деня и часове и дни през годината, когато тази обмяна не е нужна. Има дни и часове, когато човек може да ходи бос, но има такива дни и часове, когато по никой начин не се позволява на човека да бъде бос. От вашето сядане зависи вашето бъдеще. Седите и постоянно изменяте положението, позата, туряте левия крак върху десния, и обратно, непрекъснато се въртите, наклонявате гръбначния стълб. На вас ви се струва това маловажно, но аз ви казвам, че е много важно как човек сяда, как се движи, как става, как тръгва. По това, как седи човек, може да се определи характерът му. Златото поддържа здравословното състояние на организма. Златото е добър проводник на топлината и на електричеството. Следователно органическото злато в кръвта на човека е проводник на енергиите в природата. Човешкият организъм се нуждае от различни елементи, а не само от злато. Златото е носител на жизнени енергии в природата, а среброто чисти човека от непотребни вещества в организма му. Желязото пък усилва организма. Обаче, ако внесе в организма си повече желязо, отколкото трябва, човек започва да огрубява. Всеки елемент има своето предназначение за човешкия организъм, но ако е употребен в определено количество. Скъпоценните камъни са носители на възходящи творчески енергии и служат като естествени трансформатори, затова се препоръчва да се носят като предпазно средство от зловредни влияния и като трансформатори на нисши желания. Докосвайте се до всичко, което Бог е създал - до цветята, до плодните дървета. За да бъдете здрави, посадете няколко цветя в саксии или в градината си и ги отглеждайте. Посадете плодни дървета и зеленчуци в градината си, за да ги изучавате и да се ползувате от силите, които се крият в тях. Влезте в съприкосновение и със слънчевите лъчи. Който иска да бъде здрав, да не страда, нека отглежда цветя.Те лекуват, съживяват и подмладяват човека. Обичайте растенията и горите, за да се свързвате със силите, които действуват в тях. Те са склад на сили, отдето човек може да черпи това, което е нужно за организма му. Защо на някои дръвчета клоните се изкривяват? В чийто двор има такива дръвчета, стопанинът има криви мисли и чувства. Тези криви мисли и чувства образуват неправилни мислителни вълни, които се поглъщат от етерния двойник на растенията и клоните се изкривяват. Това се отнася и до животните. Жестокостта на зверовете в планината и в гората се усилва от лошите и жестоки мисли и чувства на човека, които те приемат в своето астрално тяло, както попивателна хартия попива мастилото. И човек носи една отговорност за това. Съвсем близо до къщата си не посаждайте дървета. Растенията без да искат ви причиняват пакости. В растенията има една жажда за вода. Ако легнете под някой орех или заспите под някое друго дърво, ще видите какво могат да направят те. Те изтеглят соковете на живота. И болен да си, ако обичаш цветята, по-скоро ще оздравееш. Цветята регулират нервната система. Добре е нервният човек да полива червени цветя и да ги мирише. Храненето без участие на мисълта не е здравословно. Както мисълта, чувствуването и действието са неразривно свързани, така трябва да бъдат свързани мисленето, дишането и храненето. Приемайте светлината, въздуха, водата и храната съзнателно и с любов, за да се ползувате от тях, да имате добри резултати. Приемате ли ги само като механически блага, вие ще имате слаби резултати. Като дишате, мислете, че във въздуха, освен кислород и азот има нещо друго, което носи живот. Като пиете вода, мислете, че в нея, освен водород и кислород, има нещо друго, което носи живот. Изобщо, всяко съединение, всеки плод носят живот в себе си. Добрите мисли поддържат здравословното състояние на мозъка, добрите чувства - правилното кръвообращение и дишане, а добрите постъпки - здравословното състояние на стомашната система. Пазете се от силни ветрове и течения. Има силни ветрове и топли течения, които са опасни за човека, понеже извличат влагата от тялото му. Тихите ветрове са приятни за въздушни бани. За да се подобри животът на хората, както и здравословното им състояние, на всички се препоръчва външна и вътрешна чистота. Чистотата е в състояние да закрепи здравето на човека, да запази енергията и да продължи живота му. От всеки човек се иска физическа, сърдечна и умствена чистота. По улиците, в дома или на планината, навред човек трябва да пази абсолютна чистота. Който съзнателно поддържа чистота на физическия живот, той ще бъде чист и в сърдечния, и в умствения си живот. Може ли човек да говори за висок идеал, за вяра в Бога, ако не спазва най-елементарната чистота на физическия свят. Чист трябва да бъде човек във всяко отношение! Не позволявайте никой да влиза в дома ви с кални или прашни обувки. Ще ги карате да се събуват и тогава да влизат. Като е дошъл на Земята, човек трябва да започне с физическата чистота. Дрехите, обущата, тялото трябва да бъдат идеално чисти. Човек трябва да мие лицето, ръцете, зъбите си по десет пъти на ден. Зъбите не трябва да се мият всякога с четка, да се изтъркват. Достатъчно е да ги миете с топла вода и сапун или с малко спирт. Много болести се дължат на микробите, които се развиват в зъбите. Ако човек не е готов да поддържа физическа чистота на тялото, как ще поддържа своята духовна чистота? Здраве без чистота е непостижимо; всяка клетка у вас трябва да бъде чиста и външно, и вътрешно. Общата чистота на клетките е и чистота на тялото. За в бъдеще телата ви ще се изменят. Който се занимава с хорските нечистотии, той се покварява. Имате ли физическа чистота, ще имате и духовна. Физическата и духовната чистота са потребни за създаване на една благоприятна атмосфера за човешката мисъл. От нечистотата на мислите се създава една неприятна атмосфера, от която хората се демагнетизират. Съмнението е известна нечистота, която влиза в астралното тяло и човек изпитва завист, страх, омраза. Който иска да си изработи ново тяло, трябва да пази в чистота своето физическо, астрално (звездно) и умствено тяло и да държи връзка между тях. Щом нечистата материя (от цирей например) излезе вън от човека, и неразположението изчезва, тя трябва непременно да се изхвърли навън. Всички низки мисли и желания в човека трябва да се изхвърлят навън и в него да останат само здрави мисли и чувства. Единственото спасение на човека от микробите се заключава в чистата кръв. Когато кръвта е абсолютно чиста, човек устоява на всякакви микроби. И да попаднат в кръвта му, те нямат условие да се размножават. Когато казваме, че човек трябва да бъде абсолютно чист, с висок морал, имаме предвид ония благоприятни условия, които го предпазват от микробите. Чистотата е защита на човека от ония невидими, тайни врагове, които внасят най-силните отрови в организма. Новият морал изисква от всички абсолютна чистота: чистота на тялото - на всички външни и вътрешни органи, чистота в мислите, чувствата и постъпките. Чистота във вените и артериите, чистота в кръвта. Всички трябва да имате абсолютна чиста кръв. Чистият живот дава чиста кръв. Организмът на съвременните хора е заразен от месо, от вино и от ред още храни. Духовното ни тяло пък е заразено от алчност, злоба, омраза. Вие обичате някого, но щом ви каже обидна дума, почвате да го мразите. Знаете ли каква страшна отрова е омразата за вашия организъм? В случая вие пакостите на себе си. Гордостта също е отрова. Когато човек се занимава изключително с погрешките на хората, той дохожда до състояние да привлича към себе си астрални бактерии, които разстройват неговия организъм. Да се занимава човек с погрешките на хората, това значи да се свързва с тях и да носи лошите влияния на тия погрешки. Всяка лоша мисъл, всяко лошо чувство привлича съответно нисши същества. Затова трябва да се спазва хигиена и на ума, и на сърцето, и на душата. Христос казва: ,,Пази окото си чисто, за да е чисто и цялото ти тяло.” Чистотата, светостта, любовта - това е хигиената на душата. Приложението на любовта в живота представлява онова здравословно състояние на човешкия организъм, при което човек може да изпълни своето предназначение. В събота няма да осъждате никого. В събота ще се вглъбите в себе си, ще мислите, ще се молите, ще пеете, ще бъдете господар на своето положение. Ще се облечете в най-хубавите си дрехи. Хората взаимно си влияят. Ако живеете между болни хора, вие ще изпитате тяхното състояние. Ако живеете между здрави хора, и вие ще бъдете здрави. По силата на този закон човек трябва да пожелае в душата си да има здраво тяло, благородни чувства и светли мисли. Това трябва да желае и за своите близки. Не отивайте при своя приятел, когато сте болен, разгневен, озлобен. Идете в гората, викайте на дърветата, на камъните, оплаквайте се на тях. Когато умът ви е спокоен, сърцето свободно, тогава посетете приятеля си. Не отивайте по домовете, при хората, когато ви е тежко, за да споделите мъката си, за да ви олекне! Не носете вашия боклук на ближните си. Не ги товарете с вашите тежести. Не прибягвайте до услугите на нервни, тягостни хора, било за шиене, за правене на обуща, за правене на къща и т.н. Никога не поставяйте нервен, сух човек да ви готви, а пълен, здрав и весел. Хора, които са много сухи нямат онова възвишено духовно разбиране, не са от Божествения свят, по простата причина, че съдържат много киселини, от които се проявява голяма активност. А пълните са като основи. На болен човек не давай да те пипа. На лош човек - също. Здравият, ако си сложи ръката на тебе, ще ти предаде нещо. Има хора, които не трябва да са близко един до друг. Понеже единият е нагорещен с хиляди градуси, направен е от желязо, а другият, който е седнал до него, е направен от дърво. Не сядайте много близо един до друг, за да не си пакостите. Не сядайте и до човек, който не ви обича, или до човек, когото не обичате. Състоянието на чувствата и мислите се повдига чрез четене на книги, които описват живота и делата на светии, на велики хора. Дойде ли обезсърчението, не се плашете, вие сте попаднали временно в тази област, където ви посрещат същества, които ви нападат с мислите и чувствата си с цел да ви ограбят. Те са крадци и разбойници, които имат предвид вашето обезсилване. Дръжте съзнанието си будно, за да можете да се справите лесно с тях. Както аеропланът и автомобилът са средства за пренасяне на човека от едно място на друго, така и котката може да е средство, чрез което човек може да се прояви. Едно същество може да влиза и да излиза от котката, както и вие влизате и излизате от автомобила. Животните са превозно средство за човешки души, изостанали в развитието си. Знанието е материал, с който се пречиства съзнанието, а съзнанието е, което храни и поддържа умственото тяло. Ако вие не можете да се учите, да придобивате знания, умственото тяло ще отпадне. Трябва да пазите тялото си от изгаряния, от разни разтривки с газ, с йод и с каквито и да е медикаменти. Кожата трябва да се държи в едно меко състояние, защото порите й са дробовете, чрез които душата диша на физическия свят. Някои хора, като се чувствуват слаби и анемични, прибягват до изкуствена козметика, за да добият по-красив вид; жените употребяват червила и пудри, но кожата по този начин скоро се набръчква и вместо да станат красиви, причиняват си повреди. Има вътрешна козметика - чисти мисли и чувства и благородни постъпки. Животът на съвременните хора е пълен с безпокойства и смущения. Заболи ги глава - смущават се; заболи ги стомах, хване ги ревматизъм - смущават се. Човек не бива да се стиска и безпокои, а да дава. Давайте безкористно, за да се освободите от болезнените състояния. Всяка лоша дума или мисъл, отправена към вас, е една психическа бомба, която избухва у вас и предизвиква известно разрушаване. За да не стават физически или психически разрушавания, вие трябва да държите в ума и в сърцето си добри мисли и чувства както за себе си, така и за ближните си. Гневът, яростта, страстите са отрицателни качества, в които няма интелигентност, а любовта и смирението са първоначалните добродетели, с които е създаден човек, и те са интелигентните сили, които се повдигат. В гняв и ярост вие се демагнетизирате и падате ниско. Сръднята е една разточителност. Във всяка една голяма сръдня, в големия гняв умират хиляди клетки. По някой път по 4 - 5 милиона кръвни телца стават жертва на гнева. Неврастенията е едно постоянно дразнене; енергията, която се заражда, не се използува както трябва и не се туря на място. Тази енергия може да се изпрати в горните центрове на мозъка, на главата отпред или отгоре. Съмнението, подозрението, ревността, завистта са умствени микроби, поставете ги далеч от вас, ако искате да сте здрави. В Библията са изложени правила, методи и начини за разумно живеене във всяко едно отношение. Съществува такава книга, в която са изложени всички идейни, основни правила, как трябва да живее човек. Човек трябва да бъде нито много пълен, нито много слаб. Има нормални мерки, на които трябва да отговаряте. Вратът трябва да бъде два пъти по-широк от размера на ръката. Като хванете ръката си, от нейните размери съответно тялото, вие ще познаете в какъв път вървите. Човек трябва да работи върху физическото си тяло и от него постепенно да върви към духовното. Освен това при пипането на ръката, по нейната нормална топлина се познава и здравословното състояние на организма. Ако ръката е студена или гореща повече, отколкото трябва, това говори за анормално състояние на организма. Усетите ли някакво анормално състояние на организма си, вземете мерки да го подобрите: прекарайте 1 - 2 дена в пост, пийте повече гореща вода, дишайте чист въздух и се излагайте на светлина. Никога не оставяйте ларинкса ви да преминава резки състояния от студено на топло и от топло на студено. Киселите и люти храни развалят гласа ви. За хубав глас яжте сладки храни. За ученика физическият труд, умственият труд и духовният трябва да бъдат еднакво свещени. За светията е определено 1 час физическа работа, 3 часа за сърцето и 7 часа умствена работа. А някои от вас не работят. И ето, вследствие бездействието, започва известна деформация на организма. Почвате да усещате болка в главата, в корема, в краката, в ръцете. Добре е да имате градина, да работите най-малко по 1 час, за да се освободите от непотребната енергия. Ще копаете с мотика, ако искате да бъдете здрав. Във вас има отрицателни енергии, които трябва да влязат в земята. Всяко преяждане във физическия, духовния или умствения свят води към пресищане. И в работата не се позволява пресищане. Пресищането също води до ред болезнени състояния. За вас е нужно здрава храна, никакви напитки или сиропи, а само чиста вода, здравословни дрехи, жилища с големи прозорци, обилна светлина и всеки ден да работите най-малко по два часа физически труд; да се изхвърлят маслата и тенджерите от кухните. Една жена да готви 4-5 часа, то е грях! Каква култура е това? Един час е предостачъчно за приготвяне на храната, а останалото време за духовна работа: четене, музика, художество и всичко, което може да повдигне и облагороди сърцето и душата. Сапунът не е необходим за лицето. Веднъж в месеца е достатъчно да се измива със сапун. Лицето има способността само да се мие. От всяка клетка, от всяка пора на тялото изтича електричество и магнетизъм, които измиват както лицето, така и цялото тяло. Съвременните хора почнаха да страдат от неизлизане на разходка сред природата. Ние живеем като затворници. Мислите ли, че едно здание от 4 - 5 или 10 етажа е здравословно? Някой дълго време живее на планина, нещо наистина ще спечели или много ще изгуби - той ще подивее, ще стане и по-груб. Дълго време ако живее в долина пак не е хубаво. Трябва да се сменя - да има и качване, и слизане. Като ходите по планините вървете бавно, спокойно, без бързане. На всеки сто метра се спирайте на кратка почивка около 30 секунди на крак. Колкото по-високо се качвате, толкова по-бавно ще вървите. По този начин ще се приспособите към силите на природата и ще ги използувате разумно. Хвърлете черните очила от очите си! Човек трябва да гледа направо през очите си, ясно, без прегради. Душата да е отворена и свободна, на всичко да се радва. Зад всяко цвете стои едно разумно същество, затова не е позволено да се късат. Може в краен случай, и то за лек, да се откъсне с позволение от разумното същество. Цветята, дърветата, лозята, житните ниви оказват благотворни влияния върху човека, затова ви препоръчвам да ги посещавате. Дърветата са чисти, цветята са чисти, затова, допре ли се до тях някой престъпник, те изсъхват, умират. Ако обработвате плодни дървета, те ще внесат у вас своите качества. Човек съвсем би загазил, ако не са сливите, черешите, крушите и всички плодове. Растенията са деца на ангелите и ако се занимаваш с растенията, ти се занимаваш с ангелите. Ако се занимаваш с животните, ти се занимаваш с херувимите и серафимите. Земеделецът, като изорава нивата и когато я жъне, да не казва нито една лоша дума, само веселие и песен да има. Тогава житените зрънца ще са пълни с енергия. Има хляб, който изцерява. Всяка една гъсеница, изпречила се на пътя ви, защо да я тъпчете? Тя един ден ще стане пеперуда; но вие с унищожаването й спирате нейната еволюция, спирате процеса на развитие, но същевременно спирате и своя процес на развитие. Кожата на човека трябва да е мека, гладка, възприемчива, тя е регулатор на живота. Огрубее ли кожата, човек се излага на опасност, лесно заболява и умира по-рано. Кожата не трябва да е суха, нито влажна. Скърбите, страданията, отрицателните чувства, като гняв и завист, огрубяват кожата и тя не може да възприема толкова правилно жизнената енергия, праната. За да бъде кожата мека, чиста, хубава, трябва не да се използуват разни мазила, да се употребява специална храна, която вие ще намерите и изучите. Човек, който добре се храни, правилно диша, добре чувства, добре мисли, винаги ще бъде здрав. Който не е доволен от яденето, не диша, не се движи, не мисли добре, всякога ще боледува. Здравето се обуславя от хигиената, която човек пази във физическия, в сърдечния и в умствения си живот. Хигиената във физическия свят изисква от човека да знае как да яде, да пие вода и да диша, и най-после да знае как да спи. За да спазите хигиената на физическия свят, обърнете внимание на трите елемента - жилище, храна и облекло; за да спазите хигиената на духовния свят, обърнете внимание на другите три елемента - мисли, чувства и постъпки. В света съществуват хора, чисти и свети, които излъчват от себе си особена вътрешна сила, която храни човека, както физическа храна. Човек може да се храни не само чрез физическа храна, но и чрез въздух, чрез светлина. Въздухът се приема чрез порите, а за да се отворят порите, човек трябва да пости и да се изпотява. Божественият живот не се заключава в пост, в измъчване на тялото, в изопачаване на ума и сърцето, но в абсолютната хармония. Ще ядеш, без да преяждаш, ще спиш, без да се успиваш, ще се обличаш без излишъци. Като се вземе широчината на врата и се умножи на две, получава се мярката на кръста. А като се вземе широчината на китката и се умножи на две, това е широчината на врата. Щом се нарушат тези мерки, човек е нарушил разумните закони на природата. От спазването на тези закони зависи здравето на човека. Какво може да допринесе каменната къща на човека? Нищо друго освен нещастия и страдания. Той трябва да живее най-малко 20 години в нея, за да преработи донякъде този груб материал, от който е направена тя. Не е лесно човек да преработи грубата и нисша материя, да я превърне в по-фина. Тялото също така е къща, но колкото е по-добре организирана материята, от която е направена тя, толкова по-здрав е човек. Най-здравословните жилища са ония, които са направени от дървета, след това направените от тухли и най-после каменните здания. Най-здравословни ще бъдат жилищата, направени от стъкло. Дървените къщи са по-здравословни от каменните. Къща, направена от вековни дървета, предава нещо ценно на човека. Ако си слаб, болезнен, излизай рано сутрин и облягай гърба си на някой дъб по 15 - 20 минути, за да се обновиш. Едно жилище трябва да има най-малко три прозореца - на изток, на юг и на запад, и тези прозорци да бъдат най-малко метър и половина широки, да влиза много светлина отвън. Къщите не трябва да бъдат квадратни, ъглите да са заоблени, за да има мека атмосфера. Ако някой човек ви е дал нещо за ядене и в него е вложил лоша мисъл, вие като го изядете, ще почувствувате мисълта и ще изпитате неразположение. В миналото хората, които са знаели тези тайни от природата, никога не са искали да ядат хляб, месен от лош човек, понеже са знаели, че в хляба има нещо вложено, което не е хубаво. Това се отнася и до всичко подарено. Щом не го приема сърцето ти, щом не ти е приятно, не го приемай. Гледам, някой специално избягва да минава по някои улици. Може да обикаля, но по тези улици ще мине, където му е приятно. Може земните течения да не съответствуват на неговия организъм или мислите на хората, които живеят на тази улица, да не се хармонират с неговите - все има нещо. Това не е суеверие. Това е предпазване. Ако всички слушате вашето вътрешно радио, ще ви каже откъде да минете, как да тръгнете и т.н. Хората сега в нищо не се вслушват - ядат, когато не трябва, спят, когато не трябва и искат да се здрави. Казвам на българите да не се страхуват, защото те представляват черния дроб на човечеството. Изчезнат ли българите, с тях ще изчезне и черният дроб. Изчезне ли черният дроб и жлъчката, и храносмилането не може да се извършва. Всеки народ изпълнява специална работа в общия Божествен организъм. На Небето болни хора не приемат. Там ще ви запитат: „Защо сте болни? Пари ли нямахте, храна ли нямахте, въздух ли нямахте, вода ли нямахте? Всичко това ви е дадено в изобилие, но вие не сте го използували, както трябва. Хайде сега, идете отново на земята, да се научите правилно да се ползувате от благата.” Духовните хора трябва да бъдат абсолютно здрави по тяло, по сърце и по ум. Мислите ли, че за онази светлина, която ви се праща от невидимия свят, няма да ви търсят сметка за нея? Мислите ли, че няма да ви търсят сметка за хляба, който сте яли или за енергията, която сте изразходвали? Ще ви държат сметка за всяка ваша дума, която е казана напразно. Ще филмират пред вас целия ви живот с най-големи подробности, за да видите как сте пропилели времето си и как сте харчили базразборно енергията си. Всичко е хроникирано в невидимия свят.

ПЕТЪР ДЪНОВ КНИГА ЗА ЗДРАВЕТО Здраве, болести, начин на живот, лечение, рецепти, формули, песни ЧОВЕШКОТО ТЯЛО УСТРОЙСТВО Всичко, което Бог е създал, съществува в миниатюр и в човека. Всеки човек е някаква струна от Божествения инструмент и върху нея свирят с лъка си разумни същества. Тялото на човека е резултат на Божествената енергия. Тя е създала сегашния човешки организъм. Човек има 12 тела, но засега функционират само четири: физическото, на сърцето (чувствата), третото - на ума, и четвъртото - на разумния, на причинния свят. Другите осем тела са в зачатъчно състояние. За в бъдеще те ще се проявят. Като влезете в духовния свят, ще се проявят още четири, а като влезете в Божествения свят, ще се развият и останалите четири. Душата на човека си има особено тяло, с което може да се възнесе. Това тяло е толкова пластично и така добре направено, че може да става и малко и голямо. Това тяло именно строи и физическото, и всички останали тела на човека. Колкото са важни умът и сърцето, толкова е важно и тялото. То представлява среда, почва, от която черпим силите на живота. Тялото представлява една Божествена дреха, която постоянно се подновява. На всеки седем години тялото се изменя. Благодарение на тази постоянна обмяна човек се чувствува здрав и бодър. Духовното тяло сега се строи, то не е завършено - челото, носът, устата, костите, черепът, умът, ръцете не са завършени. Астралната ръка сега се изработва, астралният свят се сгъстява, приготовлява се за по-висш живот, по-пречистен. Сега той е в нещо като водно състояние. По форма човек е конусообразен: горе, при раменете, е по-широк, а долу е по-тесен. Това показва слизане на човека във физическия, т.е. в материалния свят. Главата на човека е плод на културите, през които е минал като човек. Тялото му е плод на животинските култури - резултат на дейността на животните. Материята е резултат на дейността на растенията. Когато е бил във фазата на растение, човек е създал материалите за съграждане на своето тяло, когато е бил във фазата на животно, той е създал тялото си и когато е дошъл до фазата на човек, създал е главата и лицето си. Бог е вдъхнал в човека дихание и той станал жива душа. Материята, от която човек е създаден, се различава от материята на всички други животни и същества. Формите, от които всяко едно животно е създадено, са от специални сили, от специална материя. Тази материя не може тъй лесно да се трансформира. Всеки човек е създаден от специален род материя. В някои хора има повече злато в кръвта, в други - повече сребро, в трети - желязо, в четвърти - мед и т.н. Златото в кръвта не е повече от една десетмилионна част от милиграма, но то оказва влияние върху характера на човека. Ако учените искат да открият това злато с везните, които имат, никога няма да го открият, но в кръвта на някои хора го има, и то е мощно като въздействие. Има известен род материя, от която ако имахме в кръвта, бихме вършили чудеса. Първичната материя, от която е създаден светът, е била хиляда пъти по-рядка от тази на водорода. Първичните сили, които са функционирали в тази материя, са били така мощни, че ако днес би могло да се добие само един грам от нея, всички индустриални предприятия, които съществуват в света, ще работят три хиляди години ден и нощ. Според окултната наука материята, от която човек е направен, не е взета само от Земята. Тази материя, от която човек е направен първоначално - космическият човек - неговата материя е взета от цялата Вселена, от всички слънца и планети по една малка част и сглобено сегашното тяло. На основание на това каква част от планетата сме взели, тази материя е свързана с нас и тя има влияние върху нас. Каквато и колкото материя сме взели от планетите, такова и въздействие те оказват върху нас, във физическо и психическо отношение. Колкото по-добър, по-разумен и по-силен е човек, толкова по-здраво и по-фино са изработени неговите органи. Материята им е по-фина, по-доброкачествена. Такъв човек наричаме здрав и организиран. Както облеклото отговаря на вътрешните качества и на културата на човека, така и устройството на неговите външни и вътрешни органи отговаря на силите в неговия организъм. Органите на човешкия организъм са създадени от известни добродетели - следователно всяко заболяване на някои от органите оказва влияние върху онази добродетел, която го създава. За да се поддържа човешкото тяло, знаете ли колко същества страдат и дават живота си за него! Затова нямате право да мислите, че това, което имате, е ваше. Всичко, което имате, не е ваше. Всичко, което имате, не е ваше, а на БОГА. Ще кажете: „Господи, благодаря Ти, че Си ме турил вътре в това Твое тяло. ” Всеки орган има двойна служба: външна и вътрешна, т.е. материална и духовна. Истината в най-простата си форма е необходима за възстановяване на равновесието в организма: тя държи храносмилателната система в изправност. Правдата пък трябва да легне в основата на сърцето, да направи човека здрав. Правдата държи в изправност дейността на сърцето и на белите дробове. Дето правдата отсъствува, там има меланхолия. Нормално развит човек е онзи, в мерките на когото има правилно съотношение между височината и широчината, между ръцете и краката, между главата, трупа и крайниците. Между числата, които определят отделните части на човешкото тяло, непременно трябва да има известно съотношение. Измени ли се едно от тия числа, едновременно с него се променят и останалите. Човек, ако знае как да мисли, може да направи, да построи едно съвършено тяло и едно красиво съвършено лице. Ходилата на краката у правилно развитите мъж или жена трябва да съставят 1/6 част от ръста; лицето трябва да състави 1/10 част от ръста; гърдите - 1/4; дължината на ръката до китката - 1/10. Челото е мярка, с която Бог мери. Носът е мярка, с която ангели мерят. Брадата е мярка, с която човек мери. Веждите на човека трябва да бъдат толкова дълги, колкото е дълъг носът. Устата трябва да бъде толкова голяма, колкото са дълги веждите. Това са мерки, взети от природата. Изобщо, горната част на човека, гърдите именно трябва да бъдат широки, а кръстът и коремът трябва да бъдат деликатни, тънки. Колкото по-широк е мозъкът на човека, толкова по-голяма е неговата издръжливост на физическия свят. Широчината на мозъка отговаря на широчината на бедрата в жената. Дължината на мозъка отговаря на раменете в мъжа. Хора с широки рамене са мъже, безразлично дали са в женска, или в мъжка форма. Жена с широки рамене е повече мъж, отколкото жена. Мъж с широки бедра е повече жена, отколкото мъж. Във физическото тяло, в астралното тяло, в менталното и причинното тяло функционира сегашното съзнание на човека. Има и други тела в човека, но те са в застой. Има някои органи във физическото тяло, които съответствуват на тези от другите тела. Например мозъкът съответствува на умственото тяло. Симпатичната нервна система, или стомашният мозък, съответствува на духовното тяло. Черният дроб, далакът и стомахът съответствуват на нисшите полета на астралното тяло. Ако е разстроен черният дроб, чувствата няма да функционират правилно, ще сте мрачни, неразположени. Черният дроб спомага за храносмилането и ако образувалите се отрови не преминат в стомаха, ще влязат в кръвта и ще предизвикат разстройство в астралното тяло. Тогава силите на астралното тяло няма да минават правилно във физическото тяло. Разстрои ли се черният дроб, и паметта отслабва. После ще дойде и неврастенията, понеже косвено този орган влияе на симпатичната нервна система. Щом се спъне някоя функция на някой орган от една система, той повлиява и на другите. Ако вие не контролирате вашите чувства, те ще разстроят черния дроб, а черният дроб ще разстрои целия ви организъм. Всеки елемент има определено място в човешкия организъм, например мястото на кислорода е в кръвта на човека, на азота - в мозъка, в нервната система, на водорода - в стомаха, на въглерода - в костите. Всички органи у човека са създадени съобразно неговия характер, съобразно неговата душа. Каквато е душата на човека, такова е и цялото му тяло; какъвто е умът, такива са и очите му; каквото е сърцето му, такава е и устата му; какъвто е носът, такава е и интелигентността; каквито са краката, такива са и добродетелите му; каквито са ръцете му, такава е и неговата правда. Службата на стомашната система във физическия свят е да смила храната, а в духовния — да разгради страстите и нисшите желания на човека чрез смилане. Да ги надроби на ситно и да ги изпрати нагоре към огнището. Във физическия свят сърцето и дробовете пречистват кръвта, а в духовния - те са мехът и огнището, през които трябва да минат желанията на човека, да се отдели чистото от нечистото. Мозъчната система отправя заповедите си към различните органи за службата, която те трябва да изпълняват. В духовния свят мозъкът определя службата и мястото на всички мисли в човека. Не смесвайте чистите мисли с нечистите. Мисълта е свързана с желанията, желанията - с действията, а действията - с последствията. Както мозъкът, така и сърцето и дробовете имат двояка функция: физиологическа и психическа. Сърцето пречиства не само кръвта, но и чувствата. Дробовете пречистват не само въздуха, но те са олтар, на който мислите, чувствата и желанията на човека се пречистват. На този олтар гори жертвеникът на свещения огън, който пречиства и калява нещата. Всеки орган, всяка система в човека имат отношение към неговия живот. Например стомахът има отношение към физическия живот на човека. Когато оправи материалните си работи, стомахът му работи добре. Щом ги обърка, и стомахът му се разстройва. При това, забелязано е, че човек може да бъде физически здрав, без да е силен. Значи силата иде от друго място. Откъде иде силата на човека? От белия дроб. Силен човек е онзи, който диша правилно. Стомахът пък доставя необходимите материали за съграждането на човешкото тяло, т.е. на физическия човек. Когато строят къща, преди да започнат нейния строеж, построяват малки барачки, в които складират дъски, вар и др. Стомахът може да се уподоби именно на тия барачки. В него се складира градивният материал, който впоследствие се разпределя по целия организъм. Чрез белия дроб човек се свързва с херувимите. Ето защо, като дишате, мислете за тези духове и за тяхната мъдрост. Значи, мъдростта се придобива чрез дишането. Чрез сърцето си човек се свързва с друга йерархия, наречена „престоли”, т.е. Божествен разум. Биенето на сърцето показва, че сме свързани с тази йерархия. Чрез стомаха той е свързан с други йерархии - същества на благородството. Ето защо, като се нахрани, човек става по-разположен, по-добър, по-благороден, готов на жертви. От стомаха се отива в черния дроб, чрез който човек се свързва с друга йерархия, наречена „власти”, или Божествената сила. Чрез жлъчката човек е свързан със съществата на доброто. Когато жлъчката е в нормално състояние, добротата и любовта се увеличават. Ако омразата се увеличава, любовта се намалява. Това е закон, който регулира отношенията между силите. Никой не може да избегне този закон. След черния дроб се отива в далака, чрез който човек се свързва с друга йерархия - „началствата”, наречени Божествена правда и победа в света. Друга йерархия са архангелите, същества на Божията слава. Те ръководят народите. Те имат отношение към бъбреците. Най-после стигаме до йерархията на ангелите, които са основа на живота. Днес мисълта се проявява чрез мозъка, чувствата - чрез симпатичната нервна система, в тъй наречения слънчев възел, който неправилно наричат сърце. Волята се проявява чрез ръцете и краката. Три фактора вземат участие в храненето на човека. Първият фактор е стомахът. Той доставя материалната храна на целия организъм. Вторият фактор е белият дроб, който приема въздуха от устата и чрез него пречиства, т.е. окислява кръвта. Третият фактор е мозъкът, който изпраща енергиите по цялото тяло. Храносмилането се отразява върху кръвообращението; кръвообращението - върху дихателната система; дихателната система - върху нервната, а тя - върху мозъка, седалище на мисълта. Мозъкът, нервната система не са мястото, дето се създава мисълта - те само възприемат и обработват мисълта. Има един висок свят, дето мислите се създават, и оттам се изпращат в нашия свят чрез мозъка и нервната система, проводници на тия мисли. Принципът на ума се обуславя от мозъчната нервна система, в която главна роля играят мозъкът, нервите и сетивата на човека. Принципът на сърцето, или силата на чувствителността, са свързани с неговата дихателна, кръвоносна и храносмилателна система. Волята на човека, която е обусловена от най-висшата му способност - разума - е сила, която се проявява чрез двигателната система. Човек е разумен само тогава, когато знае как да употребява разните части на тялото си. Множественият свят, това е главата на човека. Духовният свят, това са неговите дробове, неговото сърце, което пулсира и движи кръвта, а физическият, материалният свят е човешкият стомах. Следователно човек трябва да знае, че живее едновременно в трите свята. Човек се отличава от всички животни по своята глава. Тя представя първия свят. Вторият негов свят започва от шията, обхваща гръдния кош със сърцето, белите дробове и част от стомаха. Третият свят започва от стомаха надолу и обхваща червата, черния дроб и бъбреците. Физическият свят е стомахът на човека, който е съставен от три области: ад - дебелите черва, чистилище - тънките черва, и рай - самият стомах. Духовният свят, това е белият дроб, съставен от две крила: дясно - през което доброто минава, и ляво - през което злото минава. Дясното крило на белия дроб представя рай, лявото - ад. Главата на човека, в която се вмества мозъкът, представя Божествения свят. Предната част на главата - челото и горната част, са доброто, раят в човека. Задната част на главата е адът в човека. Значи човек живее едновременно във физическия, в духовния и в Божествения свят. Здравето почива на един закон, на една жлеза, която се намира под лъжичката на човека. Ако ти свържеш тази жлеза със слънчевата енергия, ако знаеш кога изтичат тези благотворни енергии, ще имаш резултати. Всеки човек, който може да тури тази своя жлеза в контакт със слънчевите енергии, той може да живее на земята колкото иска. А ако иска да развие своя ум, трябва да свърже тази жлеза със светлинните енергии, които идват от месечината, и енергиите, които съществуват в мозъка, понеже енергията, която мозъкът държи, е от съвсем друго поле. Умът на човека може да му служи само за този свят. Ние със сърцето си познаваме другия. Това, което умът мисли за другия свят, не е вярно. За вътрешния свят това, което сърцето мисли, е вярно, затова духовния свят ние ще го изучаваме чрез силата на нашето сърце. Първото нещо, което се забелязва в нашия организъм е, че в него има ред, взаимност при общата дейност и хармония между всички работници, които познават своята работа много добре. В организма не се гонят частни цели. Тук се гони една обща цел, едно общо благосъстояние, на което човек се радва. Тук е тайната на общия успех. В този организъм няма своеволие, няма произволни действия, в него владее единството. И когато една от съседните клетки заболее и страда, всички други клетки й съчувствуват и бързат да премахнат по някакъв начин злото. Вътре в човека всичко е разпределено с математическа точност. И щом тя съществува, силите в организма се уравновесяват взаимно и образуват онази хармония, която наричаме здраве. Преобладаващите черти на характера дават форма на ухото, форма на очите, на веждите, на косата - дали е тънка или дебела, на пръстите - дали са къси или дълги. Съставът на слюнката всеки момент се мени и определя промените, които стават в психиката на човека. Това е наука, която ще се изучава в бъдеще. В едно от посланията си Павел казва: „С плътта си служа на греха, а с духа си - на закона на Любовта. Кой ще ме избави от това положение? ” Никой няма да го избави. Ще служи и на плътта си, и на духа си. Щом имаш плът, ще ядеш, ще спиш, ще работиш. Щом имаш дух, ще работиш с него в духовния и в Божествения свят.. Доброволно или насила, човек служи и на плътта си и на духа си. Каквото и да се говори, каквото и да се пише в свещените книги, невъзможно е човек да се освободи от естеството на своята природа. Борбата между плътта и духа винаги е съществувала и ще съществува. Животът на духа и животът на плътта колкото и противоположни да са един на друг, толкова са и необходими за човешкото развитие. Без живота на плътта не може да има никакво развитие. Не се страхувайте от плътта, но гледайте да я подчините да слугува на духа. Възпитавайте плътта си във всяко направление. Според индусите акаша е нещо, което изпълва цялото пространство и вечно съществува. От нея се образуват всички форми. Тя е нещо, което седи неподвижно на едно място. Тя мяза на голям аристократ, който не работи, а вечно почива. Втората същина е праната, която вечно съществува. Това е силата, от която излизат електричеството и магнетизмът. Тя създава техните форми. Етерът, въздухът, водата, кометите, всички планети излизат все от праната и акаша. Зад праната и зад акаша седи нещо друго, което ние не знаем какво е, каква е неговата същина. За да се ползува от праната, човек трябва да изучава нейните закони, защото от неправилното разпределение на праната в човешкото тяло произлизат различни болести: главоболие, туберколоза, лошо храносмилане и др. Ако в мускулите не е правилно разпределена, явява се ставен ревматизъм. Науката за праната има за цел да разпредели тази енергия равномерно между всички органи и клетки, за да не страдат. Човек не може да има здрав организъм, ако не разбира законите на праната. В този смисъл дишането не е нищо друго, освен метод за акумулиране на праната. Защо човек трябва да постъпва правилно? За да може да събере праната и да я употреби правилно. Ако умът, сърцето и волята ти не работят както трябва, ти ще се лишиш от праната, която ти е необходима.

https://petardanov.com/files/file/1427-%7B?%7D/ Разговори при седемте рилски езера УЧИТЕЛЯ РАЗГОВОРИ ПРИ СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА РАЗГОВОРИТЕ ПРИ СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА* Има едно живо знание, което иде всеки момент от Великия Разумен Център. То иде със самия живот, то е неделимо от него и носи неговата сила. Учителят даваше знанието тъй непосредствено, свободно, както слънцето дава своята светлина и топлина, както обилният извор раздава водите си на всички и се радва, когато се ползуват от тях, както плодното дърво предлага плодовете си. Мъдростта, която сега иде, е от Бога. Любовта, която сега се изявява, е от Бога. Истината, която сега се разкрива, е от Бога. Словото и животът на нашия обичен Учител бяха едно. Около Учителя всякога беше светло, топло, слънчево, но никога не се чувстваше застой. Около Него всякога имаше едно ведро, леко движение, както на висок планински връх. Даже в онези мигове на мълчание, в светлия мир, който Го обгръщаше, се чувстваше мощният трепет на струящата мисъл, както трепета на най-ранната зора на изток, която предвещава идването на новия ден. Разговорите с Учителя се подхващаха естествено, при всички случаи, когато бивахме с Него: през време на пътуванията ни, във време на почивките, през време на обедите или след тях, при срещи с приятели, винаги имаше въпроси живи, трептущи; те възникваха, като че от само себе си, в повечето случаи без даже да му ги задават. Учителят с интуитивно прозрение долавяше назрелите въпроси в човешката душа, виждаше къде се спъва човек в пътя си, къде тегнат някои стари, инертни понятия и представи, завещани от миналото и пречат на неговия растеж. В такива случаи Той с внимателна ръка отмахваше препятствието или просто осветяваше пътя, и всичко тръгваше добре. Човешките мисли, чувства и желания гравитират към известни центрове, каквито са градовете, селищата. Те образуват среда, в която човек е потопен. Тази среда не всякога е благоприятна за него. Необходимо е понякога да се излезе вън от нея, за да дойде човек в непосредствен контакт със силите на Природата, да се пречисти, обнови, подкрепи, да почерпи вдъхновение и сили за работа. Учителят с дълбоко познаване ни въвеждаше в царството на Природата и тук в своите беседи и разговори хвърляше обилно светлина върху важните въпроси на живота. В общия живот, който се устройваше там – общите молитви, обеди, учение, работа – се правеха малки опити за приложение, опитваха се методите за работа – методи, извлечени от живата разумна Природа. Планините не са само географски места. Всяка планина, всеки връх или долина съответстват на известни области в духовния свят според силите, които действат там. Планините са центрове на мощни космични сили. Те са като гънките на мозъка, където се проявяват човешката интелигентност и мисъл. Великите култури са се развивали винаги в съседство с планините. Възлизането на планините не беше за нас разходка или спорт. То беше влизане в нови условия за работа и учение. Учителят изразяваше това така: „Ние идваме на планината не само за чистия въздух и слънцето, но и да изразим Любовта си към Бога.“ Учителят грижливо подбираше и подготвяше условията, външни и вътрешни, за да изяви известни истини. Изчакваше времето за това, т. е. онзи момент в разумния живот, когато силите, които действат там благоприятстват за това. Както естественикът от оскъдните следи, които животът е оставил преди милиони години, може да възстанови картината на миналото, тъй и онзи, който има знание и прозрение, може да види в самото възникване на даден въпрос констелациите на силите, които са действали в момента, тяхното съчетание и взаимно отношение. Животът около Учителя протичаше в онзи непосредствен космичен ритъм, израз на живота на Цялото. Като жив, Божествен център, Учителят привличаше онези сили, онези елементи, необходими да се повдигне, осветли и разреши даден въпрос и то в определено време, в съгласие с вечния ритъм на живота. Защото съвършенството се изразява в това – да бъдем всякога в съгласие с Великия, Безграничния. Понякога около Учителя се създаваха странни съчетания на силите, защото всеки човек е носител на известни сили на живата разумна Природа, представител на известни идеи. Тогава Учителят мъдро разрешаваше и примиряваше вековни противоречия и конфликти, насочвайки силите в правилния Божествен път. В такъв случай Той действаше като център, чрез който Великото Разумно Начало се проявява. Древните казваха: „Каквото е горе, такова е долу.“ Превеждаме: „Каквото е вътре, такова е отвън.“ Учителят използваше и най-малките условия, които разумната Природа поставяше на Негово разположение. Той се отнасяше с внимание към всичко. Често пъти Той виждаше в най-малките наглед прояви изявление на волята на Вечния. На тях Той се радваше, на малкия Божествен подтик в тях. Те са като семенцата, които за в бъдеще ще се развият и принесат плод. Учителят разбираше езика на малките неща, чрез които най-често разумният свят говори. Чуваше „тихия глас.“ Понякога Той спираше вниманието ни на малки прояви в живота, превеждаше тяхното значение и смисъл, а отминаваше с безразличие големи и шумни явления, като не им отдаваше никакво значение. Големите явления са завършен резултат. А когато са израз на човешката суета, тщеславие и корист, те остават безплодни. Всичко, каквото ставаше около Учителя, добиваше дълбок смисъл и значение, защото животът се изразява в своята пълнота, цялостно. От най-малките до най-големите си прояви той е единен и неделим. В него може да се долови мощният космичен ритъм – пулсът на любещото сърце на Вечния. Има едно течение на живота, което изхожда от Великия Разумен Център, възприема се от всички Възвишени Същества, предава се последователно до най-малките. Него най-добре можем да уподобим на светлината, която е винаги нова, неповторима, съгражда и възраства всичко. Много от разговорите представляват словесен израз на тази текуща мисъл, която сега за пръв път се разкрива на човешкото съзнание. Това е „небесният хляб“, за който душите гладуват. Затова всички, които познаваха Учителя, се стремяха да бъдат близо до Него. Разговорите при Седемте рилски езера са малка част от богатството, което Учителят ни разкриваше през време на живота ни с Него край тях.

БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ НЕПРЕРИВНО РАСТЕ Когато обичаш човешката душа, Любовта непрестанно расте и разкрива все нови и нови ценности в нея. Ако увеличаваш Любовта си, имаш бъдеще. Ако я намаляваш, нямаш бъдеще. Любовта на човека трябва да бъде във възходяща степен, т.е. всеки ден той да има ново прозрение, ново откровение за нея. Любовта е един безграничен свят! Като влезеш в нея ще вървиш от слава в слава! Човек трябва да увеличава Любовта си, без да говори на хората за нея. Божествената Любов има и следната отличителна черта – тя постоянно расте. В нея има вечен растеж – като обичаш някого, тази Любов трябва да се увеличава. Любов, която не се увеличава непрестанно, не е Божествена. Тя ще изчезне. У ч и т е л я Любовта е безгранична! Колкото времето минава, Божествената Любов все повече се усилва. Колкото и малък да е огънят на нашата Любов, щом е запален от Божествения, един ден той ще се увеличи, ще свети и ще грее надалеч. Увеличението на този огън не е механически, а органически процес. Не се ли увеличава огънят на Любовта, тя е слаба. Учителя казва: Ако Любовта ви не се увеличава всеки ден с по един градус, вие не сте на прав път. Мнозина се оплакват, че любовта им постепенно изчезва. Това, което изчезва, което престава и се намалява, не е Любов. Животът, Любовта, Мъдростта и Истината не са еднократен, но многократен процес. За всеки човек Любовта трябва да бъде в зазоряването си. Любовта няма никакъв зенит, никакъв залез. Тя има постоянно зазоряване. Същото се отнася за Мъдростта и Истината. В красивия Живот има вечно зазоряване на Любовта, Мъдростта и Истината. Всеки ден намирайте нови черти в ума, сърцето и душата на онзи, когото обичате, откривайте в него нови дарби, добродетели, духовни богатства, нови ценности и така Любовта ви ще расте непрестанно. По този начин ще дойдете до все по-голямо и по- голямо взаимно опознаване и връзките между душите ви ще стават все по-възвишени. Придобиването на Любовта е вечен процес. Който мисли, че неговата Любов е достатъчна, той сам се поставя в ограничение. Ето защо, колкото човек и да е напреднал в Любовта, тя все има още много страни, които са скрити за него и ще му се изявяват през вечността. Учителя казва: Има неща, скрити от човешките очи. Има неща, които са скрити даже и за Съвършените същества. Всички трябва да се радват на онова, което е скрито за тях. Кое е скрито? Скритото – това е Любовта! На всяка Любов, която се изявява днес, ще гледате като на една малка семка, която тепърва в бъдеще ще възрасне и ще даде красиви цветя и плодове! Семената, които се посаждат, чрез сегашните прояви на Любовта ще възраснат и в далечно бъдеще ще обхванат в своите прояви цялото човечество. Малките пламъчета, които забелязваме днес, утре ще се превърнат в мощни пламъци, които ще обгърнат цялата Земя. Един ден цялата Земя ще светне от огъня на Любовта, която ще я обгърне от всички страни!

УЧИТЕЛЯ В МЕН Предисловие към трето издание Всяко поредно преиздаване на текст е всъщност своеобразна поредна негова интерпретация – като се започне от полиграфичната физиономия на книгата и се стигне до обяснителните бележки или азбучния показател накрая. Най-същественото, разбира се, се случва между кориците и приложенията – там автор, текст и читател се опитват да вникнат един в друг и да стигнат до триединно съгласие. Иначе казано, преиздадената книга всякога е нова, доколкото неизбежно носи оригиналната и различна гледна точка на различните поколения читатели. „Учителя” се появява през 1947 г. като пръв опит за цялостно представяне на учението на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) като философска система и нова школа на езотеричното християнство. Авторите са четирима от най-близките му ученици – Методи Константинов (1902-1976), Боян Боев (1883-1963), Мария Тодорова (1898-1976) и Борис Николов (1900-1991). В този смисъл текстовете в книгата могат да бъдат наречени апостолически, защото успяват да възкресят възторга, мъдростта и вдъхновяващата мощ на първите християнски писания в „Деяния на светите апостоли” или в посланията на апостол Павел. Апостолическият жанр се случва само в редките звездни мигове от човешката история, когато се прогласяват нови учения и се създават нови културни течения. Същността на апостолическия жанр не е нито в самата проповед на учението, нито в някакво специфично негово тълкувание. Единствено можем да го определим като Слово, преживяно в пратениците Му. И не само заради знака, че апостол на старогръцки означава пратеник, а най-вече затова, че тъкмо пратеникът е най-необикновената категория слушател или читател. Апостолът е едновременно и най-непосредствен във възприемането, и най-автентичен във възпроизвеждането. Както зеницата е първата и последната, която вижда светлината и може да свидетелства за нея. Апостолическият стил е неподражаем, тъй както чистата прозрачност на зеницата е неподражаема за плътната ретина. Ретината рисува от светлината само конкретни образи, а единствено зеницата преживява трептенията на светлината и се оставя да бъде път, по който тя да танцува. Днес, почти половин век след написването си, книгата на четиримата апостоли около Учителя Беинса Дуно наистина има съдбата на апостолически текст и продължава да се случва в различни поколения или в превод на различни езици (руски, френски, полски). Въпреки че читателят от XXI век сравнително трудно би могъл да почувства едно апостолическо преживяване, като това на апостол Павел например: „Не аз живея, но Христос живее в мен” (Галатяни 2:20). Две хилядолетия по-късно дори апостолическата индивидуалност изглежда много по-различно. В нея с необикновена мощ се проявява онова, което живият Христос е изработил за две хиляди години вътре в човешката душа, в човешкия Аз. Това е нестихващо възпламеняващият се импулс на християнизираната душа да преобразува творчески свръхсетивните си тела. Езотеричната наука го нарича Свети Дух, Дух на Истината или Единия Велик Учител. След две хилядолетия Светият Дух вече не е само космичен посредник между Божественото и човешкото, а се е превърнал в органична същност на човешкия Аз – неотделимо вътрешно битие на Великия Учител в съзнанието на всеки от нас. Може би затова Учителя Беинса Дуно перифразира знаменития стих на апостол Павел по следния начин: „За окултните ученици този стих трябва да се измени. Добре е да се изостави частичката не и той да гласи така: „Аз се уча от Христа, уча се от това, което Той върши в мен.” Текстовете в третото издание на „Учителя” изобилстват от категории, изписани с главна буква. Несъмнено, знаковото им предназначение се състои в другостта на прочита, различен от разговорното езиково значение на такива понятия като живот, обич, топлина, светлина, радост, знание, истина, природа и много други. Всички те са намерили място в семиотичната мрежа на азбучния показател, който се публикува в края на книгата за първи път. Също така с главна буква започват всички местоимения, свързани с индивидуалността на Учителя Беинса Дуно, и може би тъкмо това е специфичното апостолическо послание на четиримата автори. Навсякъде, където те са написали сухото на пръв поглед изречение „Учителя казва”, прочитът може да бъде трансформиран: „Не аз, а Учителя в мен казва”. Който иска да преживее книгата „Учителя” като действително апостолическо събитие, нека направи този удивителен опит с нейния текст – аз се уча от Учителя в мен. Варна, 15 май 2005 г.

3. Цар Борис III умира и отива на доклад при Господа (РАЖДАНЕТО: Беседа от Учителя, държана на 29.VIII.1943 г., София - Изгрев. -Във: «Вечното благо»: Съборни беседи. София, 1944 г., стр. 158-162) Ново разбиране е нужно на хората. Докато живеят със старите разбирания, те плачат, страдат, без да знаят причините на страданията си. Някой умрял, т.е. заминал за онзи свят, и близките му плачат. Днес целият български народ плаче за своя цар. - Какво означава смъртта? - Заминаване за онзи свят, дето всеки човек дава доклад за всичко, което е направил на земята. Българският цар е сега на доклад при Господа, т.е. при Любовта. Да царуваш, това значи да оставиш Бог да царува в тебе. Така всеки човек може да царува, първо на себе си, на своята душа и дух, на своя ум и сърце; след това той царува и на другите. Докато любовта, мъдростта и истината царуват в човека, царуването е на място. Казвате: Кой ще ръководи сега българския народ? - Който го е ръководил досега. Бог ръководи всички народи. Който Го слуша, велик народ става; който не Го слуша, сам се осъжда на страдания. Кой ръководеше еврейския народ в миналото? Ще кажете, Давид, Соломон и други царе са го ръководили. Давид, Соломон са били проводници на Бога. Всъщност Бог го е ръководил. И днес, когато евреите нямат цар, пак Той ги ръководи. За нас умрели хора не съществуват. Умрелите са толкова живи, колкото и живите, които виждате да се движат и говорят. Българският цар е жив: отиде при Господа да докладва как вървят работите на България. За известно време в България се налага траур, а християнската църква от две хиляди години е все в траур. С това показват, че Христос страдал за човечеството, след което бил разпнат. Наистина, Христос страда, разпнаха Го, но след това възкръсна. Време е вече да се свали траурът. Всички свещеници и проповедници на Христовото учение трябва да се облекат в бели дрехи, да се радват, че Христос е възкръснал. Жив е Христос, и днес Той управлява света в името на Господа. Не се съмнявайте в това и не спорете дали е възкръснал или не. Възкръснал е Христос и живее между всички страдащи, нещастни, онеправдани. Той носи новото в света. Любовта Христова е навсякъде. С нея работи Христос и оправя обърканите работи на хората. Днес всички говорят за царя, за неговите добродетели. Той се отличаваше с голяма досетливост и отзивчивост към страданията на хората. Станеше ли някъде нещастие или катастрофа, той пръв биваше там. Знаеше как да помогне и утеши пострадалите. Днес всички се питат кой ще ръководи съдбините на България. - Който ръководи съдбините на всички народи, Той ще ръководи и българския народ. Всички хора са служители на Бога. Съзнателно или несъзнателно, те Му се подчиняват. Всички българи се молеха на Бога, да оздравее царят. Той и сега е жив. Важното е да се молят докладът на царя да бъде добър, да се одобри и българите да получат Божието благословение. Българите и всички останали народи трябва да се молят за идване на Царството Божие на земята. Това ще се ознаменува с велики и светли дни. Тогава няма да има бедни, болни, страдащи хора по лицето на земята. Нов порядък ще дойде на земята - порядъкът на любовта. И тъй, дали сте на земята или я напущате, стремете се да попаднете в ръцете на любовта, тя да ви приеме в обятията си. Има ли дете в света, което да е родено с любов, и да е умряло? Всички същества, родени с любов, са живи. И на този, и на онзи свят да са, те живеят. И обратно: всяко същество, родено без любов, е мъртво. И на земята да е, и на онзи свят, то е в положението на умрелия. То ходи, движи се, говори, но съзнанието му за живота е заспало. Щастие е за човека да се роди с любов и да умре с любов. Бъдещето се нуждае от работници на Бога, които да Го обичат и да оставят Той да царува в техните сърца, умове и души. Да пожелаем добър път на Българския цар, да следва пътя на Любовта, да носи мира и радостта. Ганди казва: «Когато умра аз, не само Индия ще бъде свободна, но целият свят ще се освободи от заблужденията и ограниченията.» Така трябва да каже всеки човек за себе си. Тогава и животът, и смъртта имат смисъл. Смърт, която не носи освобождаване, няма смисъл. Обаче, ако смъртта носи освобождаване, тя се осмисля. Тогава и тя е раждане. Значи, има два вида раждане: по плът и по дух. Когато слиза на земята, човек се ражда по плът; когато напуща земята и отива на онзи свят, той се ражда по дух. Затова именно Христос казва: «Ако се не родите от вода и дух, не можете да влезете в Царството Божие.» Човек трябва да се роди два пъто: по плът, т.е. по вода, и по дух, т.е. излизане от утробата на майка си и заминаване за онзи свят. Защо хората заминават за другия свят? - Да приложат любовта. Това, което човек не може да приложи на земята, ще го приложи на онзи свят. Следователно, и Българският цар сега ще бъде по-добър работник, ще приложи всичко онова, което не е могъл да приложи на земята. Когато хората дойдат до положение да се радват и когато се раждат, и когато умират, светът ще се оправи. «Роденото от плътта плът е; роденото от Духа дух е. Ако не се родите изново, не можете да влезете в Царството Божие.» «Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш Небесни.» - Кога човек е съвършен? - Когато се роди от любовта, от мъдростта и от истината. Това означава раждане от Духа. Който мине през трите процеса на раждането -през любовта, мъдростта и истината, той влиза в новия порядък на нещата и разбира дълбоките прояви на живота. Това значи роден от Бога. Казано е: «Роденият от Бога грях не прави. Истина, истина ви казвам: Ако не се родите изново, не можете да влезете в Царството Божие.» Желая ви да се родите по закона на любовта, да умрете по закона на мъдростта и да станете съвършени, както е съвършен Отец наш Небесни, т.е. да се родим по закона на истината и да дадем своя доклад пред Господа, от който да се ползуват всички хора на земята. 4. Цар Борис III дава доклад при Господа за българите (ВЪЗПРИЕМАНЕ И ПРЕДАВАНЕ: Беседа от Учителя, държана на 8.IX.1943 г., София - Изгрев. - Във: Вечното благо: Съборни беседи. София, 1944 г., стр. 270-271) Днес българският народ плаче за своя цар. - Кога плаче човек? - Когато настане суша. Сушата втвърдява земята; каквото посееш, не расте. Сълзите, обаче, ще полеят земята, и житото ще израсте. След това иде ред на житото, и то започва да плаче. През големи страдания минава житото, но то израства отново и дава плод. Затова е казано, че ако семето не падне на земята и не изгние, не може да израсте и да даде плод. Следователно, нека плачат българите, да полеят сухата земя. Нека плачат българите, да израсте житото им. След това ще се радват на плодородието, на новия живот. Българският цар и сега живее. Той дава доклад пред Господа за българите, за техните нужди. Плачете за изгубените възможности. Радвайте се, ако сте приложили любовта-Кога губи човек възможностите си? - Когато не прилага любовта. Прилагайте любовта и не се страхувайте. Някой говори за любовта, но прави разлика между хората. Той намира, че не всеки човек заслужава любовта му. Това е криво разбиране. Любовта чисти всичко. Тъй щото, и грешният, и нечистият стават чисти от любовта. Когато отива при Бога, човек се очиства. Когато се отдалечава от Него, отново става нечист. Каже ли някой, че е нечист, това показва, че има малко любов в себе си. Каже ли, че е чист, любовта му е по-голяма. Дръжте прозорците си всякога отворени, за да не губите любовта си, да възприемате Божията Любов и да я предавате. Без любовта няма никакъв подтик в живота. Любовта към Бога е първият подтик в живота. Любовта към ближния е вторият подтик, а любовта към себе си е третият подтик.

XVII Учителят Петър Дънов за Любомир Лулчев 1. Учителят за българите и за Любомир Лулчев (Разговор с «учителя» Дънов. В. «София», бр. 150, 2.XII.1930 г.) 2. Учителят за кривите съвети на Любомир Лулчев (БЕЗОПАСНОТО МЯСТО: 12. лекция от Учителя, държана на 22.ХII.1944 г., София - Изгрев. - В: Новият светилник: Лекции от Учителя на Общия окултен клас, г. XXIII (1943-1944). София, 1946, стр. 270) 3. Цар Борис III умира и отива на доклад при Господа РАЖДАНЕТО: Беседа от Учителя, държана на 29.VIII.1943 г., София - Изгрев. - Във: Вечното благо: Съборни беседи. София, 1944, стр. 158-162) 4. Цар Борис III дава доклад пред Господа за българите ВЪЗПРИЕМАНЕ И ПРЕДАВАНЕ: беседа от Учителя, държана на 8.IX.1943 г. - Във: Вечното благо: Съборни беседи. София, 1944, стр. 270-271 1. Учителят за българите и за Любомир Лулчев (Разговор с «учителя» Дънов. В. «София», бр. 150, 2.XII.1930 г.) За иконата и за идеалния човек. - За Лулчев и за присъдата на Тимеви. - «Вие, българите От няколко деня отново се заговори за «учителя» Дънов и неговата секта. Даже се клишира и една икона на самия Дънов. Редакцията на в. «София» изпрати вчера един от своите сътрудници, който има щастието да говори с «учителя», защото, наистина, достъпът до него не е тъй лесен. Първият въпрос, който е задал нашият сътрудник, е бил: - Кажете нещо по иконата, господин Дънов? Вярно ли е, че Вие сте светец и че можете да сторите всичко, каквото пожелаете? - Полицията извърши едно беззаконие, като влезе в един частен дом и взе една картина, върху която няма никакво право. Това е беззаконие на грешния човек. - Слушайте, докато, вие българите (като че ли той не е българин -бел. ред.) не се покаете, ще бъдете унищожени (!?). Ако не бях аз да предотвратя, България отдавна би загинала (?!). Аз съм идеалният човек, на картината е изобразен само идеалният човек, който си е показал двете ръце, че са чисти. Сегашният човек е един отпадък от първообразния човек, който е Божие подобие. Петоъгълникът изобразява пътя на идеалния човек - любов, мъдрост, истина, правда и доброта. Вратата - през нея трябва да мине идеалният човек. Тоягата - законът на правдата. Ножът - словото, разумното у човека. Чашата - страданията, книгата - съвестта, съзнанието у човека. Кандилото - Божественият живот (любовта), която трябва да блика у човека. Дървото - истинската храна на човека. Окото - Бог, Който всичко вижда. Крилатото колело върху земята е крилатата душа на човека. Това е една обикновена картина, както всяка друга. След тия обяснения, нашият сътрудник е задал и следния въпрос на Дънова: - Защо Вашият пръв последовател Лулчев е недоволен от присъдата на двете Тимеви и е поискал да се апелира делото, за да получи и «лихвите» върху откраднатите скъпоценности на Гела? - Лулчев е като вас, българин, роден от грешни родители. Той е само позлатен, но не златен. Не ме интересуват неговите работи. Гела била самотна. Та всички, които не са с мене, са самотни. - Кажете нещо и за мене - моето бъдеще? - го запитва нашият сътрудник. - Как е Вашето име? - Рашо. - Много добре. Вие сте щастливец, защото имате в името си буквата «Ш». (?!) 2. Учителят за кривите съвети на Любомир Лулчев (БЕЗОПАСНОТО МЯСТО: 12. лекция от Учителя, държана на 22.XII.1943 г., София - Изгрев. - В: Новият светилник: Лекции от Учителя на Общия окултен клас, г. XXIII (1943-1944). София, 1946, стр. 270) Цели 40 години аз предупреждавах българите какво ги очаква.* Ако ме слушаха, нямаше да дойде това, което вече дойде. Никой не ме слушаше - нито управниците, нито духовенството. Мнозина мислеха, че аз искам да стана министър, да заема висок пост. Нищо не ме интересува. Аз не се боря за човешки пост. Аз дойдох в света и взех най-малката служба, която никой не искаше. Моята идея не се стреми към високи места. На всички големци се радвам, без да се стремя към тяхното положение. Ако царят и българският народ ме бяха послушали, работите нямаше да вземат такъв обрат. Ония, които съветваха царя, не го съветваха както трябва. Всеки си говореше както знае. Всички му даваха криви съвети.** Аз и на царя казвах: Обичай Бога и на Него служи! Бъди добър с народа. Като служиш ти на Бога, и народът ще Му служи. И българският народ трябва да служи на Бога, както аз служа. Едно зная: Докато служа на Бога, аз съм човек. Щом престана да Му служа, от мене нищо няма да остане. Искам да разбирате нещата както аз ги разбирам; да правите всичко, каквото Бог прави. ______________________ * Бомбардировките под София започват на 14 ноември 1943 г., когато е първата голяма бомбардировка и загиват 31 души, ранени са 140 души и са разрушени 140 сгради. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев) ** На беседата през цялото време Любомир Лулчев е стоял прав, а Учителят е гледал него. По-късно стенографките са премахнали някои от осъдителните думи на Учителя към Лулчев. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев)

3. Как се подготви за печат «Изгревът», том XX 1. В разстояние на 3 дни преглеждах поредицата «Изгревът», том I—XIX, и извадих онези места и страници, където бе споменато и отбелязано името на Лулчев. Накрая излязоха 76 точки и 22 точки от «Изгревът», том IX, на Елена Андреева. 2. Само онзи, който е запознат с тези точки, може да има една малка представа за Любомир Лулчев. И то много малка, защото Любомир Лулчев е непознат за всички по времето на Школата. Непознат по дух и по същество. Виждали са само една малка част от живота му, която днес се проектира със 76 точки, плюс още 22 от «Изгревът», том IX. 3. В продължение на 30 години ми попадаха някои негови публикувани книжки. Някой ми казваше: «Слагай ги в един кашон. Ще ти потрябват.» - «Как ще ми потрябват, когато той е представител на Черната ложа?» - «Слагай ги в кашона. Ще ти потрябват». Аз послушах и ги слагах. Не съм ги чел. Не смеех. Страх ме беше. А не проявих дори любопитство, понеже бях много зает по това време със задълженията си на лекар. 4. Беше преминало онова време, при което ме бяха убедили, че «Изгревът» е мястото и на Бялата, и на Черната ложа, защото той така е съществувал и по времето на Учителя Дънов. Принудиха ме да работя и за едните, и за другите. И едните, и другите започнаха да ме охраняват, за да им свърша работата. А горе, на Небето, двата архангела бдяха - единият бе с меч и посичаше всяка непокорна глава от Бялата ложа, а другият с копието изтърбушваше също всяка непокорна глава и търбух от Черната ложа. Това го видях и го написах, за да се знае и да се помни. При това положение на нещата, постепенно в съзнанието ми се налагаше идеята да се подготви един том за Любомир Лулчев. Накрая тази идея се оформи в мен. 5. Извадих кашона и започнах да проверявам какво има в него. Намерих каталози на някои от последните корици и по тях подреждах книгите му. Имах може би половината. Другата половина започна да пристига по най-различни поводи. Няколко книжки ми предаде Светозар Няголов, някои извадих от Народната библиотека с помощта на Ефросина Ангелова Пенкова. Виждах че той -Лулчев, се грижеше да ги получа всичките. 6. Да се оформи концепцията за този том бе труден процес. Това ставаше в движение, след като отхвърлях книжка след книжка на Лулчев. Материалите ги извадих на ксерокс, подреждах ги в папки и ги номерирах. Предварително се запознавах с всяка книжка. Някои ги представях изцяло, от други се взимаше това, което отговаряше на концепцията ми. Но беше застъпен изцяло. Някъде правех мои бележки. Така ги предавах на два екипа, за да ги въвеждат, като предварително им обяснявах, че с този автор шега не бива, че той е жив и ги наблюдава. Оглеждаха ме подозрително дали съм нормален, но когато започнаха да въвеждат материала и големият огън се разгаряше над главите им - тогава разбираха какво им казвах, и усетиха, и видяха. 7. Всяка една папка представлява един отдел, който има номера от папката и има своя концепция. В това ще се убедите сами. 8. Имаше дни и седмици, когато, като подготвях материалите му, стигах до изстъпление на духа. Едвам издържах. Имаше сили, които противодействуваха и не желаеха този материал да излезе, и то по начина, който го представям. А в Народната библиотека има може би само 1/3 част от неговите книги. Всичко е изгубено, унищожено и укрито. И това бе целта - да се затрие всичко и да няма никаква следа, нито от Черната ложа, нито от Бялата ложа, нито от Изгрева. Бяха сполучили. Бяха успели. Не са случайни синковците. 9. Бях споделил идеята си със Светозар Няголов и той започна да ми съдействува. Предаде ми някои книжки, които имаше за Любомир Лулчев. После аз начертах една програма и по план му давах онези задачи, които трябваше да изпълни. И той се справи отлично. Онова, което пишеше, се набираше на компютър, разпечатваше се и му се даваше да си го провери и поправи. Много мъчителен етап, но той успя да издържи. Неговият материал, който ще включа, е по програмата на Онзи, който чрез мен движи следващия XXI том. Името му го знам. И го познавам лично. 10. Беше включена и Буряна Пенкова, която набра онзи материал, в който имаше астрология и други теми, които не можеха да се дават безразборно на странични лица. И тя се справи с материалите на Светозар Няголов. Успя, но беше много мъчително за нея. Но материалът остана за следващия, XXI том. 11. Целият набран материал пристигаше при Марина Иванова, тя правеше разпечатки и ги предаваше на хората, които правеха компютърния набор, да си го проверят. И накрая материалът идваше при нея, тя също го четеше, сравняваше всичко с оригиналите и го коригираше. Беше много трудно. Едва се издържаше от всички. 12. Най-трудно беше с Дневника на Любомир Лулчев и с моите бележки. Аз бях извадил на ксерокс оригинала му от архива на Държавна сигурност. И Марина трябваше да сверява по него. Беше много трудно и с много съпътствуващи неясни въпроси и проблеми. Но се справихме. Чак сега той може да се ползва, защото го отворих за българското съзнание. 13. Днес, 9 юли 2004 г., когато пиша тези бележки, още 1/5 част от материала не е готов. Концепцията е спряна точно след моите бележки. Чака се някой да я задвижи. Но материалът го няма още. Не е готов и всичко е спряло и чака времето си. А аз продължавам да работя по моите си теми. 14. Когато движех материалите на Лулчев и ги подготвях, аз едновременно работех по «Изгревът», том XVIII и том XIX. Едвам издържах физически, психически и умствено. Добре че издържах. Но никога не бих могъл да повторя този етап с Лулчев. Не бих могъл да издържа. Бяха невероятни преживявания и тежестта върху мен бе огромна и всеки момент очаквах да бъда смазан. Но някой протягаше невидимата си ръка и за минути ми даваше отдих. И така издържах. И другите около мен по същия начин издържаха. 15. А веригата на Лулчев действуваше безотказно. Тя си гонеше нещата да се подготвят по най-бърз начин за неговия материал. Беше ужасяващо да се наблюдава всичко това, защото човек вижда, че е една кукла на конци, които му дърпат конците по строг, написан от някого, куклен сценарий. Всичко, което ми трябваше, те го осигуряваха още на следващия ден. И винаги, когато предавах материалите на екипите, ги предупреждавах: «Внимавайте, че онзи приятел не е случаен и че си гони работата.» После се убеждавахме всички в гонитбата. 16. В друго време не можеше да се направи този том. Времето ни бе отпуснато, дадоха ни се условия, докараха се екипи и всичко се движеше при голямо напрежение. А как Марина Иванова издържа с тези три малки деца -аз още не мога да си обясня. Но знам защо издържа. Трябваше този том да излезне. 17. Снимките бяха подготвени и подредени за седем дни. Дойдоха от много места. Аз също имах много снимки. Друга част ми даде Светозар Няголов. А Вихър Пенков ги подготви и изкара на филм. А с Ефросина подготвихме последните четири страници снимки. 18. От излизането от печат на XIX том от «Изгревът» на 22.III.2004 г. досега, 10.VII.2004 г., аз подготвях и движех материалите на още 4 тома от «Изгревът». Бях изключително натоварен. Материалите преминаваха през мен, аз ги подготвях, подреждах, предавах ги на екипите и се уточнявах. И в същото време трябваше да подготвям и да движа тома за Лулчев. Земен човек това не може да издържи. Трябва да дойде небесният човек, да влезе в земния, за да свърши тази работа. А едно такова посещение не е случайна работа и е необикновено явление, неописуемо за човешкия земен живот. Но накрая успях да го направя. И небесният, и земният човек си свършиха работата. Не аз, но вие трябва да им благодарите, защото без тях двамата нямаше да го има този том. И всичко щеше да изчезне и да се загуби. Но синковците на разрушението не успяха. А синовете на възкресението дойдоха и възкресиха материала на Любомир Лулчев. И сега можете спокойно да го четете, без да се опасявате нито от Черната ложа, нито от Бялата ложа. Той е вече в «Изгревът» и него го охраняват двама архангели с меча и копието. Те стоят над него. Уверявам ви, че ще си го проверите сами. 19. Защо така подредих папките? Всяка папка е отделен отдел. Като единица е много силна. Но като се обединят в «Изгревът», то силата на всяка папка преминава в следващата. И се получава нещо необикновено. Като ураган, който връхлита върху човека и разрушава всички стари убеждения, и ги отвява и разпраща в празното пространство. Затова, да усетите силата на този том, да се възползвате от неговата сила, то съветвам ви да го четете подред - глава след глава. Тогава всяка глава ще да светне като обикновена крушка, ще засвети този том във вас от десетки крушки, съзнанието ще ви се разшири и ще се пробудите. Защото човек може да чете една книга само на светлината. А тази светлина ще я получите само по този начин - папка след папка. 20. И така, Любомир Лулчев е застъпен в цялата си литературно-творческа изява. Не съм включил само една книжка - «Най-нужното за живота», стъкмил подпоручик Лулчев. Година 1919. Това са мисли на Сенека от времето на Римската империя, когато горяха първите християни обвити в смола. Реших да не я включвам, защото това е чуждо творчество. 21. Материалите, които съм ползвал от архива на Министерството на вътрешните работи, получих чрез моя молба по установения ред - това е Дневникът на Любомир Лулчев и другите показания. Заплатил съм за изваждане на ксерокопие и още толкова за право на публикация. Така че тук съм изряден, а когато излезе от печат книгата, ще им занеса една-две книги. Това влиза в условията и реда за ползване на архив МВР. А на неговите служители от читалнята и от архива - благодаря, бяха много любезни с мен. Това много рядко ми се случва. Но се случи. Затова е моята благодарност към тях. 22. През 1992 г. за първи път беше публикуван Дневникът на Любомир Лулчев под заглавие: Любомир Лулчев. Тайните на дворцовия живот: Дневник (1938-1944 г.). София: СК «Веселие», 1992, IЗВN 954-8043-02-5, под общата редакция на Пелин Пелинов, съставителство и бележки Цочо В. Билярски. Това начинание беше достойно за похвала, понеже в сп. «Отечество» през 1982 г. бяха публикувани откъси от този дневник от проф. Илчо Димитров. През 1982 г. бяха публикувани, също в сп. «Отечество», под заглавие «Без маска», откъси от процеса на Народния съд. В сп. «Отечество» през 1989 г., със заглавие «Лулчев - съветник на царя», бяха публикувани откъси от този дневник, подготвени от Ангел Цураков. Всички тези публикации през 1982 г. и 1989 г. бяха насочени както срещу Любомир Лулчев, така също и срещу последователите на Учителя Петър Дънов. Материалите за тези публикации бяха взети от архива на МВР, а тогава само сътрудници на МВР можеха да ползват тези архиви. Затова бе достойна за похвала публикацията на Дневника на Любомир Лулчев през 1992 г. 23. През 1996 г. излезе книгата: Народният съд срещу Любомир Христов Лулчев, 59-годишен, неосъждан, последовател на Бялото братство, таен съветник на цар Борис III: Документи. София: Астрала, 1996, IЗВN 954-562-066-8, на която е написано, че това са стенографски записи от процеса, като не е отбелязяно от кой архив са взети. В раздел XIII на настоящия том на «Изгревът» цитираме четири кратки откъса от тази книга - на стр. 891, 892, 909 и 928. 24. Когато странирахме всички 18 папки, които бяха 18 раздела, се оказа, че се получиха около 1500 страници на «Изгревът». Такъв обем не можеше да се подвърже. Исках всичко, което бях подготвил, да се включи в един том и да приключа. Вихър Пенков ходи, проверява в една нова печатница как може да се отпечата и подвърже. Накрая видях, че концепцията се промени от Невидимия свят. Аз също трябваше да я променя долу. Не беше леко да се справя. 25. Тогава реших да влязат 12 папки и Дневникът с други, свързани с него материали. Концепцията се оформи и така ще се издаде този том. Накрая разбрах, че така стана по-добре. 26. Останалите материали ще се включат в «Изгревът», XXI том. Той ще бъде още по-силен от настоящия том. В момента той се движи и се подготвя. Дано сме живи и здрави, за да се осъществи начинанието ни. Амин! Вергилий Кръстев

Вергилий Кръстев XVI. Бележки за Любомир Лулчев 1. Любомир Лулчев в томовете от поредицата «Изгревът» 2. Любомир Лулчев и Елена Андреева от «Изгревът», том IX 3. Как се подготви за печат «Изгревът», том XX XVI. Бележки за Любомир Лулчев Вергилий Кръстев 1. Любомир Лулчев в томовете от поредицата «Изгревът» 1. Още в самото начало на моите издирвания за историята на Школата на Учителя Дънов се сблъсках с името на Любомир Лулчев. Онези, които го познаваха, разказваха своите впечатления за него, аз записвах и всичко това бе публикувано в «Изгревът» от том I до том XIX. Не е пропуснато нищо. И е дадено така, както ми е разказано. 2. Моите познания за него се увеличаваха, те се публикуваха в томовете «Изгревът» и за мен той бе служител на Черната ложа, така, както всички без изключение го приемаха. 3. Учителят Дънов с него е имал много проблеми, защото в един период от време Любомир Лулчев работи срещу Учителя. И тогава пред приятели Учителят споменава имената на онези на Изгрева, които работят срещу него. Тези имена са описани в различните томове от «Изгревът» - те не са укрити. 4. Аз преминавах през различните етапи, и то строго последователно. Дойде време, когато бе написано в «Изгревът», че там, в това общество, присъствува както Бялата, така и Черната ложа. И те са свързани - едните са корените на дървото, а другите са клоните. А Учител на двете ложи е Мировият Учител Петър Дънов, в Когото е Божественият Дух и Христовият Дух и Той е, Който управлява двете ложи. Мировият Учител управлява Битието и Небитието. 5. В «Изгревът», том I, името на Любомир Лулчев се споменава на много пъти. На стр. 326 се отбелязва, че за пръв път се изпълнява едно нареждане на Учителя - и то е за спасяване на българските евреи от немските концлагери. Първият е Методи Константинов. Вторият е Любомир Лулчев, а третият е цар Борис. 6. В «Изгревът», том I, стр. 328, Учителят упреква Лулчев, че не е предавал точно думите му на царя. 7. В «Изгревът», том I, стр. 337, е разказано от Темелко от с. Мърчаево, как Лулчев воюва срещу Учителя и срещу руснаците. 8. В «Изгревът», том I, стр. 446, Учителят нарежда на Лулчев да каже на царя, че трябва да предаде на английския крал Едуард VIII, че трябва да се върнат колониите на Германия, иначе политическият германски котел ще гръмне и ще дойде втора световна война. Не изпълниха волята на Учителя англичаните, и след това немските бомби бомбардираха Лондон по време на Втората световна война. 9. За ролята на Лулчев на Изгрева виж в «Изгревът», том I, стр. 451-452. 10. За дневника на Лулчев, който докара много бели на Братството и който бе причина Лулчев да бъде осъден на смърт от комунистите чрез Народния съд на 2.II.1945 г., виж «Изгревът», том I, стр. 453-454. 11. За спасяването на българските евреи и за ролята на Лулчев виж в «Изгревът», том I, стр. 483-484. 12. Защо не бе въведена Паневритмията в българските училища и ролята на Лулчев - виж в «Изгревът», том I, стр. 495-507. 13. За ролята на Лулчев за издаване на книгата «Агни Йога» от Мория виж в «Изгревът», том I, стр. 509-510. А обяснението за издаването на тази книга виж в «Изгревът», том IV, стр. 566-571, 571-575. 14. Откриването на извора «Ръцете, които дават» на Седемте рилски езера е от един брат, за който споменава Елена Андреева. Този брат е Любомир Лулчев. На снимките в том XX от N9 29 до № 41 го виждаме, че взима участие в строежа на Извора «Ръцете». Виж «Изгревът», том I, стр. 556-558. 15. За побоя, нанесен върху Учителя, има пръст и косвена роля и Лулчев. Виж «Изгревът», том I, стр. 561-565. 16. Как Лулчев помага за изкачването на полупарализираното тяло на Учителя след побоя, като го качва на кон, виж в «Изгревът», том I, стр. 567-568. 17. Как се закупуваха парцелите на Изгрева и как се раздробяваха по 200-300 кв. м. от д-р Жеков и Лулчев - виж в «Изгревът», том I, стр. 585-586. За същото виж и в «Изгревът» том II, стр. 173-174. 18. За едно от преражданията на Лулчев като Пилат разказва Галилей Величков в «Изгревът», том IV, стр. 219. 19. Какво е мнението на Учителя за Лулчев, че той не предава точно думите Му - виж в разказа на Георги Драганов от Ямбол в «Изгревът», том IV, стр. 222, точка 1. 20. За ролята на Лулчев при спасяването на българските евреи разказва и Нестор Илиев в «Изгревът», том IV, стр. 251-252. 21. За създаване на групата «Упанишадите» от Лулчев виж разказа на Драга Михайлова в «Изгревът», том IV, стр. 322-323, под № 17. 22. Ролята на Лулчев за очертаване на елипсата около котвата на Методи Константинов, за да я охранява от ударите на външни сили - виж «Изгревът», том IV, стр. 380. 23. Развиване на активна духовна дейност на група, включваща и Лулчев - виж «Изгревът», том IV, стр. 389. 24. Връзката на Лулчев с Методи Константинов - виж в «Изгревът», том IV, стр. 394. 25. Как бе свален заместникът на Учителя от катедрата и как Лулчев помага на Методи Константинов - виж в «Изгревът», том IV, стр. 398. 26. За решението на Учителя, предадено на Методи Константинов, повече Лулчев да не се бърка в политиката, виж в «Изгревът», том IV, стр. 469, ред 6-17 отгоре. 27. За цар Борис, Учителя и ролята на Лулчев виж в «Изгревът», том IV, стр. 472-473, под № 51. 28. За арестуването на Лулчев и Методи Константинов от комунистите в Държавна сигурност на Лъвов мост и за освобождаването на Методи виж в «Изгревът», том IV, стр. 490-492, под №60. 29. Методи Константинов разказва за Любомир Лулчев - виж в «Изгревът», том IV, стр. 501-505, под N964. 30. Спасяването на българските евреи и ролята на Лулчев и Методи Константинов - виж в «Изгревът», том IV, стр. 533-535. 31. За дейността на Лулчев на Изгрева разказва и Мария Тодорова. Виж «Изгревът», том V, стр. 277, под №110. 32. За лъжепророците и лъжеучителите и как Невена Неделчева приемаше Лулчев - виж в «Изгревът», том V, стр. 730,17 ред отдолу. 33. За деня на ареста на Лулчев и Методи Константинов разказва Наталия Чакова в «Изгревът», том VI, стр. 126, ред 6-24 отгоре. 34. За комунистическата власт и дъновизма и ролята на Лулчев за отношението на властта виж в «Изгревът», том VI, стр. 157. 35. Йордан Бобев, шофьорът, един от верните на Лулчев и личен слуга, разказва за Лулчев. Виж «Изгревът», том VI, стр. 509-513. 36. За побоя върху Учителя през 1936 г. разказва и Иван Сечанов и споменава за ролята на Лулчев. Виж «Изгревът», том VI, стр. 532-533. 37. За молитвата на Учителя през нощта и Лулчев виж «Изгревът», том VI, стр. 536, под №5. 38. Защо не се закупиха местата на Изгрева - виж разказа на Георги Йорданов в «Изгревът», том VII, стр. 72. 39. За Йордан шофьора, помощника на Лулчев, виж «Изгревът», том VII, стр. 285. 40. За ролята на Лулчев на Източния фронт срещу Русия виж разказа на Темелко от с. Мърчаево в «Изгревът», том VII, стр. 424. 41. За Любомир Лулчев, разказ на Темелко от с. Мърчаево - виж в «Изгревът», том VII, стр. 437-438. 42. Стефка Няголова в «Изгревът», том VII, стр. 461, под №15, говори за просветлението на Лулчев след разговора му с Учителя. 43. Йотка Младенова в «Изгревът», том VII, стр. 494-495 разказва спомените на Невена Неделчева за Лулчев. 44. Васко Искренов в «Изгревът» том VII, стр. 505-506, под N911, разказва за изповедите на Лулчев. 45. За интересите на Лулчев към фотографията виж в «Изгревът», том VII, стр. 516, под №20. Той е имал фотоапарат и е заснел Учителя и живота на Братството. В момента не разполагам с тези снимки. 46. За змийското гнездо на Лулчев виж разказа на Ангел Вълков в «Изгревът», том VII, стр. 533-534. 47. За една екскурзия до Черни връх с Учителя, в която е участвувал и Лулчев, виж в «Изгревът», том VII, стр. 548 под №35. 48. За съдбата на Лулчев виж «Изгревът», том VII, стр. 583,19 ред отгоре. 49. Лулчев оценява Бертоли за неговите заслуги, че е майката на Изгрева. Виж «Изгревът» том VII, стр. 658, под №8. 50. За Любомир Лулчев разказва и Крум Божинов в «Изгревът», том VII, стр. 693-694. 51. Как изучаваха хиромантия, астрология покрай Лулчев - виж разказа на Димитър Грива в «Изгревът», том VIII, стр. 227, ред 21 отгоре. 52. За ролята на Лулчев на Изгрева разказва Димитър Грива в том VIII, стр. 257-258. 53. Величка Няголова в «Изгревът», том VIII, стр. 543-547. 54. Тодор Маринчевски за Любомир Лулчев - виж в «Изгревът», том VIII, стр. 622-637. Маринчевски лично си написа спомените на ръка, въведохме ги, разпечатахме ги и му ги дадохме да ги прегледа и одобри. Между другото ми предаде на един лист по точки написани негови бележки във връзка с онова, което бе написано за Лулчев от други хора, непознаващи Лулчев. Ето ги бележките: а) Лулчев е роден на 1.XI.1886 г. по стар стил. б) Не минава в запас с чин полковник, а е уволнен с чин подполковник. в) Гела (жена му) не е преподавателка по пиано и Малина Тимева не е била нейна ученичка, а е била чистачка в дома й и «приятелка». Майката и дъщерята убиват Гела заради златните бижута. г) Малина Тимева и майка й Стойна са осъдени на смърт, но след обжалване на делото от най-добрите софийски адвокати, присъдата се заменя с доживотен затвор. д) Не години, а месеци преди убийството на Гела, Лулчев настоява тя да се махне от тази къща, защото може да бъде убита. Но тя не го е слушала изобщо по тези въпроси. 55. За «Упанишадата» 1937 г. виж в «Изгревът», том VIII, стр. 622-623, под №7. Маринчевски започва последователно да разказва за Лулчев в следващите глави. 56. «Упанишадата» на езерата 1939 г. - виж в «Изгревът», том VIII, стр. 623624, под № 9. 57. Любомир Лулчев ли е виновен за всичко - виж в «Изгревът», том VIII, стр. 624-625, под N59. 58. Любомир Лулчев - кратка биография - виж в «Изгревът», том VIII, стр. 625-629, под N9 10. На стр. 627, ред 33 отгоре вестниците са «Алфа» и «Живот». 59. Борис Николов и Лулчев - виж на стр. 629-632 в «Изгревът», том VIII, под №11. Лично Невена Неделчева ми е разказвала как цяла седмица от двора на двореца се вдига голям пушек от изгаряне на документи и архиви. Тогава отива при Учителя и Го запитва какво да прави с дневника на Лулчев. Тогава Учителят строго забранил да му се унищожава дневникът и казал: «Той нали затова го написа, за да се прочуе. Нека сега да провери дали този дневник ще го спаси или ще му затрие живота.» И заради този дневник го осъждат на смърт, и то след намесата на СССР, защото Народният съд първоначално го осъжда на доживотен затвор и прокурорът официално не му иска смъртната присъда. 60. Съдът на Кесаря- виж «Изгревът», том VIII, стр. 632-633, под №12. 61. Какво означава послушанието към Учителя - виж в «Изгревът» том VIII, стр. 633, под №13. 62. За кармата на Лулчев - виж «Изгревът», том VIII, стр. 633-634, под №14. 63. Спасяването на Николай Дойнов - виж в «Изгревът» том VIII, стр. 634635, под №15. 64. Методът на Учителя за опитомяване на вълците - виж «Изгревът», том VIII, стр. 635-636, под №16. Маринчевски занася до съда писмото на равин Даниел Цион, в което се указва кой е спасил евреите в България. 65. За кармата на България- виж «Изгревът», том VIII, стр. 637, под №17. Дотук са разказите за Лулчев на Тодор Маринчевски. Не съм променил нито дума от неговия ръкопис. 66. Предупредих Маринчевски, че ще напиша свой коментар и ще отговоря на поставените въпроси от неговия ръкопис. Той много се смути и много се възбуди от това. Казвам му, че аз имам право на мнение, трябва да го публикувам. Написах го. Озаглавих го «Без Любомир Лулчев не може». Да, наистина без него не може. Всичко написано от мен е вярно, дори и сега, когато подготвям том XX за Лулчев. 67. Исках от Маринчевски да ми предаде всичко, което има останало у него и което пази за Лулчев. Обеща, но не ми го предаде. Искаше да ги пази. И след като отидох при него и му връчих «Изгревът», том VIII, с неговите отпечатани спомени, пак се размотаваше и не ми предаваше запазените материали. Накрая ми предаде няколко снимки, които ги публикувам в този том. Предаде ми едно запазено течение от неговия вестник «Алфа», статии от който публикувам в този том. А можеше всичко да ми предаде. Замина си от този свят и всичко изчезна. Не ме послуша. А послуша онези, които разрушават и затриват, за да не остане следа. 68. Маринчевски беше много разположен към мене, но все отлагаше, смяташе, че ще живее вечно. Беше много голям красавец на младини и се запази такъв до старини. Да му се чуди човек откъде избликва тази външна и вътрешна красота от него. Когато споделих това мое наблюдение с него, той се засмя. И ми призна нещо много важно: «Аз бях много красив и имах много приятелки. И всички мои приятелки ги заведох на Изгрева при Учителя. Та те ме любеха чрез тяхната човешка любов към мен, а аз се отблагодарявах, като ги водех при Учителя, да се свържат с Него и със Словото Му. Ама много народ съм завел по този начин на Изгрева.» Аз стоях изумен. Учудвах се. А Маринчевски се усмихва. «Това, което ти казвам, е вярно. А дали са получили нещо от Словото на Учителя, то това си е тяхна работа. Аз моя дълг съм си изпълнил». Отново стоя, наблюдавам го как ми се усмихва. Аз нищо не разбирам. Не мога да го възприема. Вярва в това, което ми разказва. Знам, че това се е случило, но не мога да го приема в себе си и досега. Не мога. И туй то. А Маринчевски е прав за себе си. Но аз не мога да го приема. И туй то. Но затова му помествам снимките. А в «Изгрева», том XIV, на снимка №11 неговата глава е зад главата на Учителя. Има го и на снимка №12 зад Учителя, изправен, облечен в бяла винтяга. Бил е Маринчевски при Учителя и го е имало. И сега го има в «Изгревът», както в том VIII, в том XIV на снимки, така и в том XX на снимки. Радвай се, Маринчевски, че те има и че не те е забравил Вергилий. 69. Как Лулчев е открил с лескова пръчка главното течение на подпочвената вода на голямата чешма в с. Тополица със зодиакалните знаци, може да прочетете в «Изгревът», том X, стр. 85. 70. За спасяването на българските евреи чрез Лулчев говори и Милка Говедева в «Изгревът», том XIII, стр. 472-473. 71. Опитите на Лидия Аладжем да докаже на евреите в София кой е спасителят им остават неуспешни. Виж «Изгревът», том XIII, стр. 543-548. 72. Опитът да се въведе Паневритмията в българските училища и ролята на Лулчев - виж в «Изгревът», том XV, стр. 336-344 73. За спасяването на евреите и ролята на Лулчев виж в «Изгревът», том XV, стр. 352-353. 74. Разказа на Пеньо Ганев за Любомир Лулчев - виж в «Изгревът», том XVI, стр. 53, под № 41. 75. За Любомир Лулчев разказва и д-р Стефан Кадиев в «Изгревът», том XVII, стр. 744-747. 76. За астрологическата карта на Любомир Лулчев виж «Изгревът», том XIX, стр. 559, под №51, и стр. 610. 2. Любомир Лулчев и Елена Андреева от «Изгревът», том IX 1. Убийството на Ангелина Радойкова - виж в «Изгревът», том IX, стр. 23-24. 2. Родовата карма и убийството на Ангелина - в «Изгревът», том IX, стр. 291-295, под №118, стр. 605-606. 3. Осветлението на поляната на Изгрева и Лулчев - стр. 53, ред 13 отгоре. 4. Откриване на извора «Ръцете» на Рила и Лулчев - стр. 47. Този брат, който открива водата, е Лулчев. Виж също и стр. 382. 5. Побоят срещу Учителя 1936 г. и Лулчев - виж стр. 70, 72, ред 23 отгоре, стр. 327-328, 393-394. 6. Учителят се кара на Елена Андреева за връзката й с Лулчев - виж стр. 85, ред 10 отгоре, стр. 86, ред 26 отгоре. 7. Връзката на Елена Андреева и стенографите - стр. 97, ред 8 отгоре, стр. 103, ред 4 отгоре. 8. Паневритмията и Лулчев, който показва как се играе упражнението «Освобождаване» - стр. 157, ред 33 отгоре. 9. Любомир Лулчев от Елена Андреева: Очерк - стр. 244-252, под №101, стр. 419, ред 14 отгоре. 10. Царят и Лулчев от Елена Андреева - стр. 281-283, под №112. 11. Оставен на кармата си - за Лулчев - стр. 287-288, под №115; стр. 430, стр. 434. 12. Мория на Изгрева и Лулчев - стр. 289-291, под № 117, стр. 606. 13. Предишното прераждане на Лулчев и Елена Андреева - стр. 302, 435. 14. Изгонените от Изгрева - Лулчев и Елена Андреева - стр. 309-313, под №125, стр. 105-108, под №43, стр. 336, ред 18 отгоре. 15. Опорочение на Високия Идеал и Лулчев - виж стр. 350-351, 352-353, 357, ред 35 отгоре, стр. 358, ред 42 отгоре, стр. 359, стр. 380, ред 21 отгоре, стр. 381. 16. Лулчев се впряга в чужда кола - стр. 420-429, под №160. 17. Разплащане на кармата - стр. 435-436, под №162, стр. 440-441. 18. Кармичната развръзка на Лулчев - стр. 436-439, №163, стр. 448-449. 19. Моят роман от Елена Андреева - стр. 575-624-636. 20. Писма от Елена Андреева до Лулчев - стр. 643-651. 21. Писма от Невена Неделчева до Лулчев - стр. 651-656. 22. Показанията на дъновиста Лулчев - българският Распутин. В. «Отечествен фронт», бр. 97 (26.XII. 1944 г.) - стр. 661-669.

Забележка на съставителя Вергилий Кръстев: 1. Тази лекция на Общия окултен клас, държана на 11 ноември 1931 г. на Изгрева в София, е отпечатана в томчето «Събуждане», XI година, том I, в 1944 г., София, на стр. 125-148, по стария правопис. 2. В каталога на Елена Андреева тя е под номер 1457 със заглавие «Двоен дял». 3. Тук е предоставен оригиналният ръкопис от ръката на Паша Теодорова, което е точно онова, което е дешифрирала от собствената си стенограма. 4. А в отпечатаното томче, «Събуждане», стр. 125-148, тази лекция е редактирана изцяло, като по този начин Духът на Словото на Учителя напуска отпечатания текст и то е вече едно обикновено четиво. И това всеки може да си го провери. 5. Въпросът за редактирането на Словото на Учителя Дънов е разгледан в «Изгревът», том IX, стр. 797-800, 800-824. Вижте също стр. 683-687, 695-697. 6. Тази оригинална беседа е включена, за да може да се проумее знанието, което Учителят Дънов ни открива за злото и доброто. Тя най-добре ще послужи да се разбере ролята, дейността и личността на Любомир Лулчев на Изгрева в София при нозете на Великия Учител Беинса Дуно. 7. Още в 1-ва школна лекция на Общия окултен клас, II година, на 6 октомври 1922 г. - «Положителни и отрицателни сили в Природата. Зло и добро в живота. Светлина и тъмнина в света», Учителят Дънов предава едно ново знание за Школата на Всемирното Велико Бяло Братство. А именно: а) Положителните сили разрушават, а отрицателните сили градят. б) Доброто в света, то е една отрицателна сила - то гради. Злото в света е една потребност, то не трябва да се изкоренява, то трябва само да се ограничава. в) В Школата на 100 души добри хора са потребни 10 лоши. Те представляват канализацията, през която трябва да изтече мръсотията и нечистотията, която отделя това общество. г) В Школата на 100 души лоши хора трябват 10 добри човека. Те представляват комините, през които да се изхвърли димът, породен от нечистите мисли и чувства на това общество. д) Доброто в света иде чрез добрите хора, а пък злото в света си отива чрез злите хора. е) Между лошите и добрите човеци трябва да има едно съотношение, да се спогаждат, да живеят разумно помежду си. Всеки човек, на което място е поставен, трябва да върши Волята Божия. 8. Ето защо бе подготвен и напечатан от мен «Изгревът», том XX, за Любомир Лулчев.

XV. Полюси на Доброто и Злото. Двоен дял XI година, 7. лекция на Общия окултен клас, държана на 11 ноември 1931 г. на Изгрева - София. Централен държавен исторически архив, фонд 1534, опис 1, архивна единица 455. XI година 7. лекция на Общия клас, държана на 11.XI.1931 г. на Изгрева ПОЛЮСИ НА ДОБРОТО И ЗЛОТО. ДВОЕН ДЯЛ «Добрата молитва». Ще прочета 43. глава от Исая. Да видим този човек, който е живял преди повече от три хиляди години, какво е мислил. Мнозина измежду вас не мислят като Исая. Вие, християните, нямате туй съзнание. Някой път аз казвам: християните са дошли да говорят истината, с която може да влязат в ада; истината, с която може да влязат в небето, само някои от тях говорят. (Чете) Сега така говори Господ. (до 21 ст.... до края.) Полските зверове сега са комунисти и социалисти, които ще прославят Бога. Сега разните комунисти, социалисти, анархисти и tutti quanti*, всичките те са полските зверове, които ще прославят Бога. Ако вземете буквално, как е възможно, един звяр да хвали Бога? Един човек, който е на низка култура, ще прослави Бога повече от тебе, който вярваш? Той говори за зверовете, за камилоптиците, пък укорява Якова, разумния, възлюбления негов. За него казва, че не го призова, че Израил се отегчи от него. Казва: И за себе си човек трябва да помисли, какво ще служи на Бога. Сега Господ се оплаква, на Него не са нужни нито агънца, нито тамян, но се оплаква от едно нещо: «Ти си ме поработил** с греховете си, натегнал си ми с беззаконията си.» (гл. 43, ст. 24) Сега, психологически, нали вие си задавате въпроса: Как Господ нарече Якова възлюблен, как е възможно едного, когото Господ възлюбил, да натегне с греховете, да го гощава с беззакония и престъпления? Единственото нещо в новата епоха трябва да бъде: чистота във вашите мисли. Животът стои в чистите мисли, животът стои в чистите желания, животът седи в чистите постъпки. Онова, което човек обича, онова, което изяда, онова, което има, всичко това са само забавления за него. Вашите къщи са непотребни; вашите пари са непотребни; вашето знание, което имате, е непотребно. Даже вие с туй, което знаете, ще бъдете крайно смешни в небето, онези деца в небето, които са на цица, ще ви се смеят. Сегашните учени хора дойдоха до молекулите, атомите, електроните, йони, протони, на протоните се спряха. Какво разбира един учен човек под «молекула»? Имат някакво понятие. Имате ли ясна представа или идея за електрона, или йона, или протона? Може да разбирате. Има доста научни теории. Не може да има в света движение без съзнание. Движение има в света само там, дето има съзнание. Едно физическо тяло не може да се движи, ако няма съзнание. Тяло, което няма съзнание, не може да се движи. Съзнанието може да бъде или в предмета, или вън от предмета, или едновременно може да бъде и вън, и вътре. Защото, ако твоята кола се движи, че конете се движат. Но по логическия извод, който имаме, върху тази кола имаме едно разумно същество, което се движи. Ако твоята кола се движи, има глад. Какво е гладът у човека? Това е съзнателна мощна сила, която те принуждава да идеш да работиш. Жаждата е съзнателна сила, която те принуждава да пиеш. Ти, като пиеш вода, не пиеш за себе си. Тази вода, която изпиваш, се преработва. Всичките хора на земята, това са фабрики, които преработват и доставят материали в пространството за друг един свят, който сега се твори и съгражда. Вие, без да знаете, носите кола, каквото и да е, съгражда се тоя свят. Вие казвате: «Защо живея на земята?» - Работници сте да се съгради този свят. Вие за какво ли не мислите, че сте пратени на земята. Искате да бъдете щастливи, искате да се обличате, какви ли не представления хората не си правят. Сега може да ви представя живота в много смешна форма. Но ние на земята сме работници, а другото за нас е само забавление, та в тази трудна работа, която вършим на земята, да не ни стане много тежко, има с какво да се занимаваме. Та, казвам: Преди всичко човек трябва да свърши своята работа. Единственото нещо, което вие ще намерите, след като се върнете в другия свят, ще намерите работата, която сте свършили. Ще ви кажат: «Тия тухли доставихте вие» - по човешки говоря. Те представляват доставения материал, туй, което вие сте направили. На земята например аз гледам малко другояче на живота. След като се трудя дълго време, живея добре, аз изработвам една форма. Тази форма пак ще ми я препратят да работя, ако не съм дал такава форма, каквато трябва. Аз ще работя, докато най-после приемат тази форма, ще ми кажат: «формата на доброто, която си изработил, приема се.» Тогава ще ми дадат една квитанция, че формата е приета и че съм направил едно добро дело. Сега, в миналата беседа казах, че злото и доброто са външни. Кое е тогава в човека? Аз ще ви кажа кое е в човека. Единствената сила, която е в човека вътре, която съставлява сила, то е Любовта. Следователно на туй основание аз се обосновавам на един закон: трябва да се започне отвътре, от центъра, от Любовта. Доброто и злото, това са условия отвън. Следователно може да приемем доброто отвън, да му дадем ход. Когато говорех на една млада сестра тази идея, казва: «Защо Господ допуща злото върху тебе? Защо тя, като е в нас, допуща злото?» Казвам: Че, Любовта, тя не мяза на тебе, тя не е човек. Злото като дойде при Любовта, то лиже краката, като дете плаче пред нея. Злото като дойде при тебе, ще натисне, щете мъчи, но при Любовта като иде, ближе краката й и казва: «Какво ще заповядаш?» Каквото Любовта каже на злото, то точно изпълнява заповедта й. Любовта, като види, че някой не знае да люби, казва: «Иди, че го развържи!» Тя казва на вълка: «Вземи, че го сдъвчи!» Като го сдъвче, този, сдъвканият, отиде при Любовта, казва: «Изядоха ме.» - «Тъй ли?» Тя положи ръката си върху сдъвкания, даде му ново тяло, прати го пак навън. Всичките изядени на земята, като отидат при Любовта, тя дава двоен дял. Защо трябва да те изядат? -Да ти дадат двоен дял. Защо трябва да ти направят зло? - Да ти дадат двоен дял. Ако не те изядат, няма двоен дял. То е философия. Вън от това, злото няма никакво оправдание. Значи онзи, който прави добро, има един дял; на когото доброто действува, има един дял. Онзи, върху когото злото действува, има два дяла. Господ казва: «Колко искаш, един дял или два дяла? Ако искаш два дяла, непременно злото трябва да дойде.» Защо само злото е в сила да даде два дяла? Казвам: Вие нямате понятие, вие не сте мислили върху това. Помнете следния закон: по някои път става промяна в природата, че и двата полюса на злото станат положителни. Какъв знак туряте в математиката, когато две тела се отблъскват? Аз ще го туря така: > <. И двата полюса станат положителни. Щом злото стане положително в двата полюса, доброто става отрицателно в двата полюса. Тогава става привличане, злото привлича доброто, понеже по закона положително и отрицателно се привличат. Щом злото е положително, доброто - отрицателно, тогава се привличат. След дълго време злото като седи при доброто, положителното зло става отрицателно и следователно доброто отрицателно и злото отрицателно, те се отблъскват, доброто напусне злото. Или, казано на ваш език: един червей някъде седи и яде, докато има какво да яде; като няма какво да яде, тръгва на друго място. Казвам сега, по следния начин се привличат. След като активното зло стане отрицателно, онова пък положително зло, което привлякло отрицателното добро, направило отрицателното добро положително. Положителното добро, което привлякло при себе си отрицателното зло, туй отрицателно зло е станало положително, разместват се полюсите. Те като станат положителни, положителни с положителни се отблъскват. Тогава дойде злото и пак се съединят със себе си. Стават два процеса. Дълго време ти си лош, бушуваш в себе си, след туй у тебе настане утихва-не, двата (процеса) полюса - положителният, на доброто, и отрицателният от своето съединение се [...] върху тебе и ти намериш себе си. Казваш: «Слава Богу, освободих се.» Но много се лъжеш. Няма да се мине дълго време, пак ще започне да те човърка нещо. Вземете един пияница, който има навик да пие. Той се откаже една-две години, после каже: «Чакай, само ще близна малко»; като погледнеш -пак се напил. Или онзи, който обича да пипа, казва: «Само да пипна с пръста си, аз съм се отказал.» Но като пипне, тури го в джоба си, краде. Всякога, когато човек прави опит със злото, злото влиза в джоба му. Всеки, който прави опит с доброто, доброто влиза в джоба му, или в съзнанието му. Сега, под зло подразбирам: щом правиш опит със своя ум, непременно злото ще влезе в твоето съзнание; щом влезе в твоето съзнание, ще остави своите последствия. Сега, туй е отвлечено, аз ви говоря за злото отвлечено. Тук, на земята, защо някои добри и лоши хора се събират и живеят заедно? Някой път срещнеш един добър човек, привличаш се, казваш: «Има нещо в този човек, което обичам.» Може да се срещаш с него два месеца, ти го отхвърлиш, казваш: «Не го искам този вече.» Защо? Този станал точно като тебе. Той, докато беше грешен, смиряваше се, значи отрицателно зло е той, ти си положително добро, ти го учиш като учител. Той един ден израсне, израсне, започне да мисли, че и той е светия като тебе. Ти казваш: «Като мен ли? Скоро да се махаш! Аз такъв учен не искам. Грешен дойде при мене, сега за три-четири години иска да бъде като мене.» Вие не разбирате закона. Този човек, той изразява твоето състояние, той станал като тебе, отблъсква се. После, като се върне към своето първоначално положение - отрицателният полюс на доброто, се върне недоволен. Съединяват се зло със зло, казва: «Остави, религиозни изветрели, я сега да им направим зло, да им отмъстим.» Добрият търси дрехата си, казва: «Лош човек, който е, не го бутай, да нямаш вземане-даване с него, да ни пази Господ.» Не се минат три-четири години, виждаш ти този, лошия човек, но се обърнал към Бога, пак го привличаш, пак започваш да го учиш. Казвам: Всякога все ще бъдете лъгани, все ще се излъгвате. Казваш: «Защо съм толкоз глупав?» Нима мислите, ако аз стъпя на хлъзгава почва, аз все ще се хлъзна, ще сляза долу, ще се разтърси гърбът ми. Мисля, че съм глупав. Не съм взел в съображение, не съм взел пред вид, уповавал съм на себе си, не съм преодолял мъчнотиите. Който и да е учен човек, все ще слезе; турете и светия на туй място - и той ще слезе по същия начин. Защото тъй, както разбирам закона, светийството не е подаяние. Светията човек е умен човек, светия е онзи, на когото съзнанието е постоянно будно. Щом в един момент изгубиш своето съзнание, изгубиш своята посока, има опасност да паднеш, да се спънеш някъде. Сега, не мислете, че светията е изключен от падане. Земните светии не са изключени от падане. Сега, в себе си ако някой път почувствувате промяна, не го считайте, че е извън законите. В законите на развитието, понеже човек е извън доброто и злото, вие трябва да разбирате силите, с които боравите. Вие трябва да разбирате качеството на доброто и злото, трябва да знаете с какви сили оперирате. Трябва да знаете дали оперирате с положителната страна на злото или с положителната страна на доброто, трябва да знаете законите какви са и при доброто, и при злото. Да кажем, имате връзка с един лош човек, образ на злото - какво ще правите? Представете си, млада мома попадне в ръцете на един престъпник в гората, няма кой да й помогне -какво трябва да прави? Или, друг пример: представете си, някой богат човек работил десет години, попадне в ръката на един разбойник - какво ще прави? Казва му: «Ще дадеш парите!» Хубаво, дадеш парите, той те пусне, но някой път вземе, че те надупчи с ножа си, че си замине. Тогава какво трябва да правиш? И в двата примера има противоречие. Момата трябва да постъпи другояче. Този човек, колкото и да е лош, на тази мома не може да й направи зло. Тази красива мома, като срещне онзи престъпник, ще я последва, ще сложи оръжието и ще каже: «Какво да правя? Мене ми дотегна да бъда престъпник, не искам да бъда престъпник.» Той седне при нея и казва: «Аз за пръв път срещам мома като тебе, готов съм за тебе да живея, каквото ми кажеш, ще го направя.» Какво трябва тя да му каже, сега? Вие сега във вашия ум ще мислите какво тя да каже. Тази мома с какво трябва да започне? Тая мома носи една торба с хляб, трябва да извади хляба, да се наяде, той е гладен. След като се наяде, ще заспи. Тя да му остави една записка: «Заминавам по работа, остави оръжието си, ела подир мене.» Няма да му каже къде [е] отишла. Той като стане, прочете записката, ще види кой път да хване. Той ще ходи, ще мисли къде да я намери. В туй търсене ще започне да работи неговата душа. Ако тя започне да го глади по лицето, работата е свършена: той ще я изяде тогава. Често при мене са дохождали такива сестри, избраници, и мои приятели са дохождали, казват: «Този много обещава, що за бъдеще ще стане член на Всемирното Бяло Братство.» Аз като погледна, казвам: Да, да, никакъв брат не може да стане. За да стане брат, трябва да се трансформира. Злото не може така да се трансформира. Човешката душа трябва да се освободи [от] положителното и отрицателното влияние на злото. Или, другояче казано: в този център на пресичане е силата на съзнанието. Човек може да се освободи само чрез едно - човек чрез доброто може да се освободи, но ще се съедини, ще се разедини. Само Любовта може да освободи човека от злото. Следователно аз когато ви говоря за доброто, не е да бъдете добри. Който е добър, може да стане лош; не че той ще стане лош, но сменят се законите в природата. Единствената сила, която може да ви освободи, то е Любовта. Аз говоря за Любовта като сила, която може да освободи. Доброто и злото се подчиняват на Любовта. Тогава може да разберете защо човек търси Бога. Бога трябва да Го търсим като Любов, за да може злото, всички външни условия отвън да се изменят. Ако вие само за един момент почувствувате Божията любов, тъй както може да се е разбирало във времето, когато този пророк [е] говорил... Като говори, има нещо ненаписано. Ако вие имате туй съзнание за Бога, веднага външните условия ще се изменят за вас, вие ще разбирате света в друга светлина, научните теории другояче ще разбирате, отношенията, които имате между вас, ще знаете по-добре да се справите с тях, понеже Любовта ще събуди у вас ония истински способности и чувства, чрез които ще може да имате едно правилно разбиране. Защото при сегашното състояние съзнанието не всякога е ясно. Запример мнозина още минават във фазата на трансформирането. В света има движение, вие трябва да се подигате. Докато сте във физическия свят, имате свят на резултати. Ще влезете в астралния свят, имате четири главни състояния. Ще се отклоня малко от мисълта си. физическият свят е свят на твърдите тела; астралният свят е свят на жидките тела***; умственият свят е свят на въздухообразните тела; причинният свят е свят на светлината. Тия четири свята трябва да ги проникнете, да вземете материал за работа. Ако вие не сте слезли на физическия свят, да вземете от твърдата материя... На тая твърда материя трябва пластичност, вода трябва; или, псевдоним на водата, това е животът. После трябва въздух на тоя живот, или мисъл; на мисълта трябва причина, или сила, трябва му движение. Изобщо, в полюса на женската форма преобладават повече силите на сърцето. Жената взета, направена е от астралния свят. Човек е направен просто от твърдата материя. Мъжът е направен от твърда материя, жената е направена от жидка материя. Астралният свят е жидък, воден. Следователно по естество в жената преобладават желанията, тя е роб на своите желания. В човека преобладава мисълта. Лявата страна у човека се различава в своите действия. В човека има едновременно две течения в двете полушария на мозъка. Мозъкът на едното полушарие е женски, а в другото полушарие е мъжки. Дясното полушарие е мъжко, лявото-женско. Всички сега мислят с лявото полушарие. Енергията от дясното полушарие минава в лявото. Човек мисли само с половината си глава. Затуй лицето е симетрично. Аз не искам да обръщам вниманието ви върху туй, защото ще изгубите понятието за красота. Много рядко съм срещал лица, които са симетрични. Ако вникнем, ще видим, че едното око е по-хубаво, другото е недодялано, половината уста е хубаво устроена, другата не е изработена. В ръцете е същото, и в другите удове на тялото. Туй показва, че сърцето у човека сега е деформирано, значи нашите чувства деформират нашите мисли. Най-първо ти като пожелаеш един предмет, караш ума да мисли тъй, както твоето сърце иска. Видиш един предмет, да кажем, искаш да вземеш пари отнякъде, казваш: «Мен пари ми са потребни, ще направя това, онова, ще помогна на бедни.» А ти просто искаш да откраднеш, а сега, за да оправдаеш своята кражба, ти ще туриш желания, че искаш да помагаш на бедни, че ще направиш добрини с тия пари. Понеже у жената преобладава сърцето, у мъжа преобладава умът, умът има два полюса и сърцето има два полюса. Този закон, както за мъжа, тъй и за жената, постоянно работи. Лявата област мисли, дясната само трансформира. Ако една жена привлече един мъж - аз туй може да ви докажа, - този мъж сменя енергиите, които са натрупани. Ако той е отрицателен, жената е положителна. Той, след като го напомпат, стане положителен, веднага той ще ритне, ще каже: «Мен жена не ми трябва.» И той стане жена. Който отива при жена, жена става; който отива при мъж, мъж става. Следователно в съзнанието сегашните жени искат да станат мъже. В Англия, откак женският въпрос се е подигнал, жените са израснали, станали са два сантиметра по-високи. Сегашните англичанки са станали няколко сантиметра по-високи. Мисълта продължава величината, във височина се расте. По чувство човек расте в широчина. Щом чувствата преодоляват, коремът стане широк, мърда, мърда, ръцете стават тлъстички. Тази е научната страна. Вие още не разбирате ония сили, които действуват в света в обширен смисъл какво означават. Жената в тази форма представлява сърцето. Засега целият невидим свят е съсредоточен за поправяне, за организиране на сърцето. Аз казвам: Всичко седи в жената. И доброто, и злото е съсредоточено в жената, не по форма, но по съдържание. Трябва да се трансформира, да се преобрази жената. Като казвам, че жената е сърцето, вие мислите, че Господ турил нещата по един механически начин. Но във всичките жени, които носят този полюс, трябва да се роди мисълта да живеят добре. Животът на жената минава през сърцето на земята и после ще влезе в ума на мъжа. Както животът минава през женското сърце, така ще мине през мисълта на мъжа; нищо не се постига. Мъжът мисли това, което жената мисли, това, което жената му е създала. Някой път вижда, че има дефект, казва: «Няма какво да се прави.» Той ще си навее беля на главата. Не е тази, видимата жена, ами тази, астралната, голямата жена. С такъв мъж знаеш какво ще стане? Няма мъж, кой[то] да не е бит по три пъти на ден. фигуративно говоря. Всичките ви страдания са от тая майка. Страданията произтичат от неестествени връзки с външни предмети и външни тела, които са в областта на злото. Защото злото е една съзнателна сила, мъжка сила е злото. Злото, това е един мъж. Той като хване една жена, ще я употреби като оръжие. Колкото други мъже намери, той не признава други мъже, той ще ги направи на каша. Той като намери една жена, всеки мъж, който има работа с тази жена, той ще я убие. Мен ми разправяше един доктор, тук му разправяла една българка, 84-годишна българка, такъв един астралец се влюбил в нея, но тя била оженена вече. Той й казва: «Ако бях те залюбил аз преди, щях да убия мъжа ти. Сега само ще измъчвам мъжа ти, че той се е оженил за тебе, няма да го убия.» И във време на Херцеговската война иде при тази българка и казва: «Аз отивам на война, ще се бия в Херцеговина, едина кое си място има извор - ако този извор не пресъхне, аз ще се върна, пък ако пресъхне изворът, мене са ме убили.» Изворът пресъхнал и той не се върнал. Това не е дух, дух е само Бог. Всичките други същества си имат форма, която може да се разруши, формата на една ваша мисъл може да се разруши; формата на едно ваше желание може да се разруши. Всичко в света претърпява разрушение дотогава, докато дойде до онази форма, дето мисълта не може да се разруши. И мисълта се разрушава, но е по-устойчива. Ние мислим в един по-друг живот, чист и свят живот. Та, всички ние минаваме през областта на злото. Разсъждавайте разумно. Злото е абсолютен егоизъм. Злото иска да живее и то и не признава никакъв друг живот освен своя живот. Следователно, попаднете ли в нейните клещи, нейните зъби, вие ще бъдете изядени, както една овца се изяда от един вълк. Не мислете защо Господ позволил това. Това е същото да разрешите защо Господ позволил една овца да бъде изядена от един вълк. Ще ви кажа: Господ е допуснал една овца да бъде изядена от един вълк, за да приеме двоен дял от него. Ако вие съгрешите, според вашите теории, съгрешаванията, изгубването на нашето съзнание, ако не допринася нещо повече, то е изгубен живот. Но в двойния дял оправдава се. Чрез ония опитности, през които ще минем, Бог ще даде двоен дял, за да ни очисти от злото. Сега аз ви навождам този въпрос, за да може да живеете, вие искате да живеете в мир. Вие имате едно механическо разбиране. Вие с тази сестра не знаете как да живеете. Най-голямо изкуство е да знаеш как да живееш и да можеш да го предадеш. То не е нещо, което може да го купиш от някой бакалин, не може да го изсмучете от Библията. Христос е велик дух - и Той се посещава от този велик адепт на злото, изкушава Го, неговият ум работи. Започват два ума, той иска да Го отвлече, дава Му три изкушения. Вие сега мислите, защо вас да ви изкушават. По същия закон. Душите ви изпитват, защо? Ще оставя този въпрос. Ще мине, ще ви намери този разбойник в гората - какво ще правите? Ако си сложи оръжието при вашите нозе, вие се радвайте, извадете торбата, нахранете го - нищо повече. Ако дошла жена при вас, какво ще се страхувате? Аз гледам, навсякъде страх, треперят гащите. Че иде разбойник, дошъл, да трепериш, какво ще допринесеш? Ти ще гледаш разбойника право в очите, няма да се плашиш. И тогава, разбойникът като дойде, ще сложи оръжието. Много хора ги е плашила мечка, защо? - Защото, като я видят, страхуват се и тя казва: «Страхливци!» - и плюе ги. Но ако гледаш мечката, никога няма да те плюе. Ти ако гледаш тази мечка, мечката ще се спре най-малко, ти ще се оттеглиш. Ако не искаш да те плюе, дай й път. Тя казва: «Ти си умен човек, дай ми път!» Тъй като направиш, тя ще мине; ако не направиш тъй, тя ще се изправи, ще те плюе, плюе, ще боледуваш след туй четири месеца, и я оздравееш, я не. Един пример: Майката лежи на леглото, отдолу под леглото имало орехи, детето запалило една свещ, да вземе орехи; майката спи, не чула. Запалил се чаршафът, уплашила се, вика: «Ох, изгорях!» Казвам: Няма какво да туряте орехите под леглото. Ако закъснели пет-десет минути, щяла да се запали. Не й иде на ум да стане, да свие чаршафа, и хайде навън. Тя вика, че гори, но изходен път няма. Вие казвате: «Ох, съгрешихме!» Вземи чаршафа, свий го, тури го навън, да се свърши работата. По-важно е да се не запалят твоите дрехи, ти да се опърлиш. Тогава работата е малко по-трудна. Злото е вън. Казва: «Съгрешихме.» Влязло е през някоя пукнатина зло - иди, че запуши тая пукнатина. Ако друг път влезе злото през друга пукнатина, пак запуши. То е научно обяснение, може да правите опити. Тъй ще правите опит върху себе си, да не ви е страх. Искам да ви кажа, да не бъдете страхливци. Но не и да мислите, че можем да победим злото. Колкото то да съществува, ти си абсолютно свободен. Може да имаш отношения, може да нямаш работа, злото не може да те зароби. Не допущайте неща във вашия ум, които не са реални. Щом допуснеш, че злото е всесилно, вече нямаш предвид за доброто, ти се заробваш в света. Казваш: «Този живот не може да се поправи, тъй ще си иде тая работа.» Временно тъй ще си иде човек. Сега - основното положение. Свободата, която имате, обръщайте внимание върху вашите желания и не давайте ход на всяко желание, което се заражда в сърцето. Най-първо опитайте туй желание ваше ли е, произлиза ли от вас. Ако не произлиза от вас, не му давайте ход. Защото всичките желания у човека са в яйцеобразна форма, в зародиш. На туй желание докато не си дал живот, то седи при нозете ти, то е кротко. Щом вземеш туй желание, туриш го в ума, дадеш топлина и живот, след туй носиш последствията, имаш отговорност. Човек щом роди едно желание, той е вече обременен, тогава вече ти ангажираш цялата природа и Бог те държи отговорен. Ти не можеш да унищожиш едно желание. Веднага трябва да се отнесеш до Бога, Той да те освободи от туй желание, да ти покаже пътя, по който може да излезеш. Имате онези желания неестествени, за които ще изразходвате енергията си. И колкото кокошката, която измътва юрдечета, остават при нея, толкова ти ще се ползуваш от неестествените желания. Тия юрдечета ще хвръкнат, не може да останат при нея. Неестествените желания няма да останат при тебе, те ще вземат твоята енергия, ще усетиш една слабост, те ще отлетят някъде. Следователно работи само за онова, което може да остане при тебе. Следователно, казвам, работи само за Любовта, която може да остане при тебе. Единствената сила, която всичко остава у нея, то е любовта. Затуй ви казвам да научите закона на Любовта. Казвам: Сега трябва да обичате. Най-голямото изкуство е да знаеш как да обичаш. То е една от най-сложните науки. Казва: «Трябва да се обичаме.» Но как трябва да се обичаме е въпросът. Колко пъти от неразбрана обич ние сме си създали нещастие. Ти обичаш едно свое дете, храниш го, после създаваш най-лошите подтици, развива се тщеславие, гордост, грубост и тям подобни. Туй дете тъй да го обичаш, със своята Любов да развиеш най-хубави качества. Вие искате по някой път да ви обичат. То е опасна работа, да ви обичат. Няма по-хубаво нещо от Любовта, но и няма по-опасно нещо от Любовта, да ви обичат. Защото, ако ви обича един лош човек, той ще внесе лошото. Ако ви обича добър, много добре е. Лошият човек ще събуди у вас любовта, той ще внесе любовта, но тази любов ще ви поквари. Преди всичко Любовта трябва да бъде свободна от посторонни, външни влияния, за да се изяви тъй, както трябва. Когато говорим за Христовата Любов, разбираме да бъде свободна от външни влияния. Ако не е свободна, тя ще създаде в тебе туй течение, което е във вълка. И вълкът има любов, но тая любов го заставя оттук да вземе едно агне, там да вземе друго агне. Щом дойде до овцата, стане по-умна, ще пасе трева, след туй ще иде, ще даде от млякото, което образува от себе си, няма да иде да вземе агне. Имате един метод на вълка, но имате друг метод на овцата. Вие не искате много страдания, но в тази област човек, който не работи по методите на овцата, ще има по-големи страдания. Онази любов, в която хората страдат, показва, че хората не са работили както Бог изисква. Всяка любов, в която се усеща, че е излъган, човек в резултат страда. Каква мисъл остана у вас? У вас злото е от двата полюса - положително и отрицателно. И доброто е положително и отрицателно. Или злото е на работа, или е на почивка; и доброто е в работа, и доброто е в почивка. Всяко нещо, което е в почивка, то е минало в активност в живота. Злото, като дойде да работи, ще свърши своята работа; и доброто, като дойде, ще свърши своята работа. Злото винаги руши - то като дойде в тебе, съграденото ще го събори. Доброто като дойде, гради винаги. Злото винаги руши. Любовта е вътре, тя е закон, който регулира отношенията на злото и доброто. Вие никога не може да регулирате отношението на злото и доброто, ако нямате Любов. Тя е сила, която регулира, тя е сила, която може да превръща енергията. Тогава Любовта взема от злото, дава на доброто, взема от доброто и дава на злото. Когато злото е положително, тя прати отрицателното добро, взема от нейните енергии и то стане положително. Когато доброто стане положително, праща отрицателното зло, обмяна става. Защото при положителното състояние постоянно се натрупват излишни енергии и ако тия енергии не се пласират в един разумен живот, ще стане един вътрешен взрив, Ако вие на една кола натрупвате, натрупвате, непременно оста ще се счупи, ще се наведе. Ако натрупваш мисъл, същият резултат ще дойде. Ако мислиш, че си много добър, мислиш, мислиш, ще дойде вътрешна гордост. Един неумолим закон е това. Като дойде тая гордост, тя ще те смъкне до дъното на ада. Затова е необходимо да идеш до едно място, излишното добро у тебе да го предадеш, резултатите на излишното добро да минат в друга форма. Защото добрият човек не трябва да иде при богатия, той трябва да иде при сиромасите. Аз ви цитирам само отношения. Богатият при богатите не трябва да отива, защото и двамата са положителни; сиромахът при сиромах не трябва да иде. Един богат при сиромаха трябва да иде, и сиромахът трябва да иде при богатия. Богатият, който натрупвал богатството, трябва да иде при добродетелния сиромах и отрицателният сиромах, който е лош, че осиромашал, трябва да иде при някой много добър богат човек, и той човек ще стане. Тези са постоянни процеси, които действуват вътре в живата природа. Тези неща, които вие не може да разрешите, защо Господ така прави. Той прекръстосва силите от един човек в друг, държи равновесие - един закон, да се развива едно подобрение. Сега, оставете старите разбирания. Казва: «Да дойде Христос и да ни спаси.» Христос при вас идва много пъти. Христос идвал е отвън, идвал е и отвътре, не в такава форма, човешка. Привидно Христос при вас е идвал, не с такова тяло, с каквото вие сте изобщо свикнали да мислите. В тялото на Христа не тече такава топла кръв, дето се образуват болести; в кръвта на Христа не може да се образуват неестествени желания. Тя е чиста кръв, в която никакви микроби с отрицателни качества не може да живеят, тя е кръв, която носи вечен живот. Тази кръв, тя е Словото в живота, това е Словото, което функционира, наричат го хляб. Казва Христос: «Ако не ядете плътта ми, нямате живот!» Когато ти мислиш, когато ти повториш една дума, която Христос [е] казал, която [е] излязла от Бога, тя е храната, тя образува чистата кръв. Ако тялото е пълно с тази кръв, то е свободно. Злото като влезе в тебе, защо то не прави пакост? Понеже Любовта е там, ще започне да лиже краката на Любовта, ти ще бъдеш свободен. Злото го е страх от Любовта. Вие казвате: «Любовта поробва.» Не, безлюбието поробва. Любовта освобождава, а безлюбието поробва. Казвате: «Не си струва човек да люби.» Не, ти си имал работа със злото, без да си имал работа с Любовта. В света щом влезе злото, човек се усеща поробен; щом дойде доброто, усещаш се свободен. Щом дойде злото, усещаш, че си изгубил нещо; щом дойде доброто, усещаш, че си придобил нещо. Щом Любовта дойде, и двете сили са под нейно влияние, усещаш, че си господар на положението, едновременно виждаш какви са отношенията, не те е страх от злото, виждаш, че тия сили се уравновесяват. Ти седиш, работиш с пари, намериш касата на някого - занесеш парите; намериш вола - пращаш го; намериш дреха - занесеш; на когото е, когото и да срещнеш, в каквото положение и да си, ти не се обезкуражаваш, теб ти е приятно да направиш една услуга. Онзи, който няма равновесие, щом види парите, вземе ги; като намери дрехата, вземе, продаде я. Та, сега, внесете Любовта във вашия живот, винаги се старайте да дойдете в хармонично състояние. Да кажем, възбуден си. Кажете: «Бог е Любов, Бог живее в центъра на моя живот.» Спри се там и помисли за Бога; може една минута, може две минути, може ден, два, може да си вършиш другата работа, но дръж тая мисъл, тя трябва да седи. Веднага човешката мисъл ще се разреши. Болен си. Някои имате ревматизъм. Аз да ви дам начин за лекуване на ревматизма. Който има един неизлечим ревматизъм, стоплете вода до 30-31 градус, турете в легена, седнете вътре, понатъркайте слабините си, изчистете се. Ако ви боли кракът, кажи: «Любовта живее в мене, Любовта живее в мене.» Не му се сърди. «Любовта живее в мене», поглади го тъй два-три пъти. Този твой приятел, който седи в крака ти, той след като разбере, кажи: «Няма защо тук да седиш, ела по-горе, в корема, има добро ядене.» Той като излезе от крака и дойде в стомаха, ти ще го гощаваш, от стомаха има много врати, ще го изпъдиш навън. По този начин ако постъпите, ревматизмът в три деня може да си иде, и вие ще оздравеете. Ако не в три дни - в три недели; ако не в три недели - в три месеца, или най-много в дванадесет месеца - повече от дванадесет месеца не може да устои. Направете този опит. Ако не излезе сполучлив, аз ще дойда да направя опита, ще дойда, ще те туря да седнеш в легена, аз ще направя едно баене. Боли те глава, коремоболие имаш -то е хубаво условие, то е хубаво занятие. Ти никога не си мислил за крака, поразтрий го, помисли малко за хубави работи. Ние седнем и не знаем за какво да мислим. Мислим за туй, за което не трябва да мислим. Сега, ако дошъл ревматизмът, аз се радвам, че ви посетил; ако имате коремоболие, аз се радвам; ако замине, пак се радвам. И като идва, се радвам, и като си отива, пак се радвам. И в единия, и в другия случай е за слава Божия. Боли те глава - за слава Божия е; не те боли вече - за слава Божия е. Казвам, че болестта, то е вече злото във вас. Престане болестта - доброто действува във вас. То са неизбежни неща. И на здравия човек, който и да е, аз срещам този закон. И в животните действува, и в растенията минава. Когато те са тъжни, не бутам тъжното дърво. Когато растението е тъжно, има особени начини; когато са весели растенията, и те си имат особени начини да изкажат веселието си. Теченията са особени, листата са подигнати. Когато дърветата са весели, има нещо празнично, пък някой път има нещо клюмнало. В цялото животинско царство и в растителното царство този закон действува съобразно съзнанието на тия същества. Не мислете, че вие ще правите изключение. Никой светия не е бил изключен из закона, нито Христос, нито пророците. Изисква се знание. След като придобиете знание, тогава може да се освободите. Сега, аз може да ви освободя десет пъти на ден, но пак ще дойде злото - вечерно време, като спите, пак ще дойде злото. Та сега, мисълта турете тъй: «Бог живее вътре в мене.» Всичко онова, което Бог е създал в света, е добро. Не виждайте злото, да кажете: «Защо злото е така?» Гледайте на света, че той е добър. Ако ти в злото не може да видиш, Бог е вътре скрит. В злото Бог е скрит, а в доброто е изявеният Бог. И най-после, защо ще ви е страх, няма какво да ви е страх. От смъртта по-лошо в света няма. Ама може да ме убият - двоен дял ще ми дадат. Умиране в света няма. Ти ще заминеш от земята, когато Господ определи. Ако живееш по този закон, както Господ определи, ще заминеш навреме; ако не живееш, ще заминеш преждевременно. Ако заминеш по-рано, ще изгубиш опитността. Не е хубаво това, но и човек не трябва да закъснява - пак ще изгуби. Нито преждевременно трябва да заминеш от земята, нито трябва да закъснееш: да живееш толкоз, колкото е определено. С опитността да приготвиш един по-възвишен живот, отколкото тук, на земята. Сега както е на земята, е добре. Ако останеш за по-дълго време, пак е лошо. Ако някой остане за петстотин години на земята, живееш в едно поколение със съвсем други разбирания, представете си, дойде режим, какъвто вие не сте сънували, вие живеете със своите минали идеи, новото не може да приемете, всичко ви е противно, за вас животът ще бъде неприятен. Докато Бог се изявява в живота, животът е приятен; когато Бог не се изявява в живота, животът е неприятен. Когато човек иска да живее повече, отколкото трябва, Господ се оттеглюва. Поддържа те баща ти десет, дванадесет години, в университета те праща, най-после казва: «Не те поддържам, синко, върни се!» Ако ти не идеш, той престане да ти праща, сам трябва да работиш. От невидимия свят, когато не работиш, веднага бюджета прекъсват. Казва: «Много лошо е.» Сега, докато Бог живее с вас, използувайте. Аз ви казвам идеята. Бог мисли за всинца ви; докато Бог мисли за вас, вие се радвайте на тая мисъл. Не се радвайте дали Бог е вътре във вас. Дали Бог е вътре във вас или не, то е равносилно. Бог не може да мисли за някого. Щом Бог мисли заради вас, то е достатъчно, Бог, който е съвършен. Не се спирайте да търсите Господа във вас. На кое място ще турите Господа, я ми кажете! Вътре в гърдите ли? В съзнанието, в най-свещеното място, което имате, там трябва да живее Бог. Ако го туриш в туй тяло да живее, ти имаш смъртта предвид, ти създаваш едно зло. Винаги Бог е в твоето съзнание. Когато Той дойде, спри се малко и мисли. Като се спреш, мисли, че Той е с тебе. Аз на мнозина съм виждал, Господ дошъл на гости, вие него ден ще се скарате три пъти. Казвате: «Аз, Господи, така ги хокам, така ги поправям.» Господ казва: «Много добре.» Не се минат два-три дни, Той ще ти въздаде двоен дял. Ти хукаш, и теб ще хукат; ти биеш, и теб ще бият. Ще дойде отгоре ти същото. Тайна молитва. ________________________________________________ * tutti quanti (ит.) - всички подобни. (бел. М.И.) ** поработил - затруднявал, заробил. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев) *** жидък (остар.) - течен. (бел. М.И.)