valiamaria

(118) Писмо от Любомир Лулчев до цар Борис III от 28.VI.1941 г. Ваше Величество, Много бих Ви молил да се застъпите отново за студентите, чиято молба Ви предадох. Те са около 45 человека. Даже да са направили волно или неволно някакво нарушение на многобройните правилници, параграфи и членове, мисля, университетската управа не трябва да се формализира, когато се касае българи да получат по-висше образование. Пък най-после, днес, когато се помилваха толкова престъпници от затворите и когато начело на самия университет стои божем представител на християнската] личност - презвитер ректор, нека се помогне на тия бедни момчета да си довършат образованието. Ако обичате, понатиснете малко министерството, защото министърът Ви е обещал, но секретарят му е писал писмо с тълкувания, които са унищожили обещаното... А сега ректорът си умива ръцете с това тълкувателно писмо като Пилата някога. А що са криви тия момчета, повечето беднорийки, които вече два месеца чакат да ги приеме нашият университет и неволно си спомнят, че чужденците не са им правили тия въртели, макар че са били сърби и сръбски университети... Поне малко патриотизъм да се прояви на дело - инак в речите и банкетите го имаме и за износ... Моля, застъпете се. Приложени Ви изпращам и три изрезки от вестници с молба да се не повтарят случките, които са описани там. Така може да постъпват само тесногръди «патриоти», които не виждат по-далеч от носа си. Интересите на държавата налагат такова държание да се изключи, ако искаме да живеем в мир и добро бъдеще със съседите си. Да не повтаряме техните погрешки. Като се извинявам за безпокойството в случая, надявам се все пак, че няма да пропуснете да направите едно добро, защото зная, че радостта на другите е и Ваша радост, а тия бедни момчета я чакат твърде отдавна, затова и ще я посрещнат с толкова по-голяма благодарност. С почит: [Подпис] Любомир Лулчев 28.VI.1941 г., София, Изгрева

(117) Писмо от Любомир Лулчев до цар Борис III от 1.V.1941 г. Ваше Величество, Не съдете грешния, падналия, а слабия. Учителят Обикновеният човек се учи от своите погрешки, а мъдрецът - от грешките на другите. Учителят В дните, когато обикаляте новоосвободените земи на Македония и Тракия, Ви пращам този поздрав. Чрез мира Бог Ви даде повече, отколкото чрез войната можеше да се надяваме. Но ще бъде още по-добре придобитото да се задържи без война! Затова трябва да се гледа по-далеко и да ее помнят някои неща от миналото по-добре.620 Вие имате тази възможност, но трябва да се пазят от прибързаности и увлечения някои Ваши помощници. Пък трябва да се бди и над общата насока. Нека не забравяме, че каквото и да се случи, сърбите си остават наши съседи от хиляди години. Ние не трябва да ги мерим с техните мерки, щом те не ни харесват. И Христос каза: «С каквато мярка мерите...» Тъй че ние би трябвало да почнем да се отнасяме тъй, както бихме желали с нас да се отнасят, а не както те ни мериха вече, което си остава и за тяхната собствена сметка. Сега е времето да им покажем разликата между нас и тях, ако съществува. За нас пактът за приятелство трябва да си остане в сила, независимо от поведението на техните управници. Уважението към този нещастен народ съсед трябва да си остане.621 Това го изисква и човещината. И ако една Германия, която воюва с Гърция, можа да заяви, че не държи народа отговорен за погрешната политика на управниците му, колко повече ние трябва да следваме тая линия на поведение спрямо вековните си съседи, с които не сме и воювали! Шовинисти и късогледи хора раздухват омразата и враждата чрез спомена на погрешното минало. Няма нужда да се разпалват животински качества и долни инстинкти. Сърбите си платиха достатъчно за погрешките си, за да има нужда да прибавяме и ние нещо. Нека не бъдем жестоки. Сега българският народ трябва да покаже своето великодушие и духовно надмощие. Вие трябва да ръководите това. Вашата сила иде от вътрешния закон на справедливост, който Вие следвахте досега. Придържайте се о него и занапред, ако искате да имате успех. Старото е добро, но новото, което иде, е по-добро. Онова, което организира едно общество или народ, е идеята, духовното. Желанията, стремежите на един народ имат стойност само когато изхождат от една велика духовна идея за общочовешко благо - инак ще дойдат неминуемите стълкновения с околните. Вътрешното духовно организирание на българския народ трябва да се започне. И то не по механически път и не по старите методи. Бързите придобивки са малотрайни. Трябва да се гради на основи, които устояват не само на хубаво време, но и на бури. Разумният е предвидлив. Сега повече от всякога трябва да бъдем всички умни и внимателни. На добрите и умните хора трябва да се дава път в управлението - от най-малкия до най-високите постове! В това отношение сега трябва да бъдете смели и настойчиви повече от всякога. Имате вече достатъчно опитност в своя живот и сигурното чувство, когато сте на верния път, за да правите отстъпки на частни интереси или налични тесногръди домогвания. Вие имате достатъчно търпение и такт да преодолеете всички препятствия, когато искате. Пред мисълта за доброто на целокупния народ, вярвам, Вие ще имате достатъчно сили с Божия помощ да преодолеете всички препятствия за негова слава и радост на всички ни. 1.V.1941 г. [Любомир Лулчев] Изгрева

(116) Среща с Царя на 2.IV.1941 г. във Враня от 8 и 40 до 10 без 10 сутринта Не бяхме се виждали доста отдавна. Идванието на германците му внесе сигурност613, но влизанието на сърбите го подплаши и той трябваше да търси подкрепа наново.614 Въпросите, които третирахме, бяха: първо - за положението на сърбите, поведението на македонците, които искат сега да се даде ход от германска страна - питали какво да се прави, и идването на Браухич, главнокомандующият.615 По въпроса за сърбите му казах, че е добре за нас, понеже по-рано те бяха лансирани по-добре пред германците и сега ги разбраха колко струват и ще може нещо да се получи. По никой начин не трябва да се меси Македония -тя трябва да бъде следствие в тая работа, а не подтик. Ние трябва да пазим да се не бием пак със сърбите, защото е грехота. Македонците нека си получат своето, но после, не сега - да се не започва с това, което ще озлоби и съедини сърбите. И царят намира, че не е моментът сега, когато България е слаба, да се повдига тоя въпрос. Много да пази да се не явяваме братоубийци. Те нека си покажат магариите. Казах му, че това са два преврата: един - военен и други, който е успореден на тоя - политически, който изтика тълпите на сцената и по тоя начин изтърваха положението из ръцете си, но че и двата са дирижирани от Англия.616 Царят потвърди, че и той има това впечатление, особено като видял Евтич там, и взе да ми обяснява какъв е Евтич. Казах му: - Разбирам. Това е сръбският Генадиев.617 - Точно - каза ми той, - аз търсех на кого да го оприлича. Казах му да се пазим от предизвикателства и да държим в ръка управлението, да се не оставя германците да се справят направо с факторите, защото ще стане излишно управлението и самият той. Сега на Браухич да каже да се разберат с Русия на всяка цена, ако стане нужда, да дадат нещо от Полша или цялата на Русия618, но с нея да бъдат на чисто, защото нещата се усложняват и трябва да се действува решително срещу Англия, инак ще бъде опасно и за тях. Русия насърчи Турция с този пакт за ненападение и изобщо дирижира нещата както си иска, и като такъв фактор, трябва да държи сметка за това. Царят да бъде много внимателен, защото сега няма на кого да се обляга. Той има служители, но приятели няма и затова трябва да ги пази. Познах му за Багрянов. - Защото все-таки той ти е приятел - казах му аз, - а виждаш какво е и при най-малките разклащания хората как стават. - Да - каза ми царят, - аз, който видях велика Румъния, велика Полша и видях сега какво станаха, аз не мога да се лъжа на тия временни работи. - Да, и слава Богу, дръжте спирачките на тия хора, които не знаят какво правят, защото са като децата. Това - за министрите и политиците. Говори ми за царицата пак и каза, че българският престол бил проклет откъм царици.619 - Защото - казвам му - са били все чужденки: еврейки, гъркини, маджарки, та и сега - италианки, и то смесена с черногорка... и пр. Казах му, че откъм външна опасност за България няма, но от наши си хора може да се случи нещо, та трябва да се пази, понеже те са много сервилни - повече, отколкото трябва, и по този начин ще разглезят германците. Царят се съгласи с това и обеща, каквото може, да направи. Приказвахме в то[зи дух], когато донесоха бележка, в която се казваше, че маджарите запитали дали българите ще турят войска на югославската граница. Попов им казал, че нашите войски са за гръцката и турската, а не за сръбската граница. Имаше телеграма от Берлин от Драганов, че за македонското движение нищо не могат му каза. Препоръчах му Нед./ Атанасов за Русия, като му казах да имат връзка непременно, защото е важно. Той се съгласи да стори нещо, но изглежда, че го е страх от Русия и че не [смее] да води политика с нея - тогава му казах да пази отношенията на Германия и тях, да бъде добре с Русия, но да направи това непременно. Разговорът продължи в тая насока, но аз бях си унесен в моята си мисъл с романа си, за който не говорихме.

(115) Писмо от Любомир Лулчев до цар Борис III от 29.I.1941 г. Ваше Величество, При всеки рожден ден човек се връща към онова пристанище, на което някога е слязъл на Земята - и без да ще, се приближава към другото, от което ще я напусне. В тая междина от дни и години човек учи в голямото училище на Живота. Блажен е този, който, като го изпитат, знае! Здраве, успех и радост Вам и домочадието Ви, за много години пожелава Любомир Лулчев 29.I.1941 г., Изгрева - София Някои мисли от Учителя (От разни беседи) Започне ли човек да живее сам за себе си, страданията неизбежно го следват. Човешките работи първо се опитват, а за Божествените работи, първо - вярата, а после - опитът. Оправянието на света е работа на Бога. Работата на човека е да оправи своя малък свят. Любовта разрешава всички противоречия. Следователно, искате ли да бъдете свободни, прилагайте любовта. Правите ли нещо, правете го от любов. Който остарява, без да поумнява, не е разбрал старостта. Религията е наука за възпитанието на човешкото сърце. Науката - за човешкия ум. Человек трябва да се постави при тежки условия, при усилени времена, за да се научи да мисли. При каквато и мъчнотия да се намирате, разумният свят ще Ви помогне да я разрешите. Вие сте родени добри. Проявете доброто в себе си. За да бъдете свободни, не изказвайте любовта си. Като обичате, Вие се свързвате с цялото Битие и се радвате на пълнотата на живота. Това значи да вършите волята Божия. Всички същества са еднакво надарени, но не са еднакво проявени. Докато хората не дойдат до пълно съгласие с природата, последната всякога ще разваля плановете им. Цената на човека седи в неговата душа, а не във формите и положенията, през които той минава.

(114) Молби 1. Наредба № 20 797, публикувана в Държавен вестник, бр. 253 от 9.Х.1940 г., в §9 е определена помощта, която се дава на безработните тютюноработници: 40, 35 [и] към същия параграф в забележка е казано: Забележка: инородците, без разлика на категория и група, получават по 10 лв. на ден. Това е крайно несправедливо, защото от същите работници се взимат всички вноски еднакво и еднакво чувствуват нуждата. Моля нарежданието Ви тая забележка да се отмени. 2. Много странно впечатление прави, че привилегиите, които държавата дава със закон на работничеството, не се прилагат по отношение на работниците от държавните военни фабрики. Неволно се получава впечатлението, че те не са от тая държава... Така например във военните фабрики има няколко хиляди временни работници, и то от 2,5 и 10 години даже... и все временни. Във всички държавни учреждения и предприятия се работи в събота от 8 до 1 часа, като на всички щатни и извънщатни се заплаща като цял ден. Във военните фабрики се работи от 8 до 12 в събота и се плаща на надничарите само половин надница, а на всички щатни, разбира се - цяла! И то за тия нещастници, които имат едва 20 [до 22] надници в месеца. Щатните си получават заплатите на 26-и всеки месец, на надничарите се дава чак към 15-и следния месец - и това на човек, който чака на надницата си да се храни... Нещо повече (което е вече срамно!) - всички обявени за народни празнични дни, като рождението на Престолонаследника, три дена за освобождението на Добруджа, се заплатиха от всички фабрики и работилници на работниците. Изключение направиха само военните фабрики, които са уж държавни, и не изпълниха това нареждане - техните надничари вместо празници имаха съответни лишения от надници... И вместо държавата да служи за пример как изпълнява законите си и нарежданията, тия фабрики правят всичко да покажат, че пет пари не дават за това. Така и нарежданията за отпуските на работниците, дадени със закон, не се прилагат, поне досега. Налага се една справедлива анкета, която ще установи това, а също и внушение, че държава в държава не може, не са времената сега за [такива] работи. При това положението на работниците е доста трудно. Така например един надничар с 45 лв. надница трябва да плаща годишен данък 827 лв., по стария закон 627 лв. - 28 и 1/2 надници годишно! Това е достатъчно много, като се има предвид, че за тия надници работят, само 260 дни през годината, а трябва с тия пари да живеят 365 дни!... И повечето са семейни хора! Работническият фонд за обществени осигуровки (0,0) е разграбен, и при това държавата му дължи, освен заемите, взети за разни цели, и повече от 700 000 000 лв. невнесени от държавата (справка - отчетът на висшия трудов съвет от миналата година под председателството на Стойчо ...). Това е нещо срамно и страшно. [Това] вероятно ще стане и с бъдещите фондове на земледелци и занаятчии... Българска Панама! Моля малко внимание към тоя въпрос. [Подпис:] Любомир Лулчев

(113) Писмо от Любомир Лулчев до цар Борис III от 28.I.1941 г. Ваше Величество, Законът за защита на нацията е започнал да се прилага вече и без правилник. (Справка: ежедневниците от 25-и, 27-и и 28-и н.м.). Това е уникум закон - с него, ако искат, може еднакво да се преследва и една църква, и една зоологическа градина. Това е жесток закон, който ще послужи не на нацията, защото Нацията и сама се е защищавала и живяла векове, когато нямаше даже никаква българска държава, а на неколцина алчни хора, да си реализират лични сметки. Но той ще има и такива последици, каквито авторите му най-малко са очаквали. Въпреки многото речи и парадирания със закони за работничеството, с него се вършат някои некрасиви работи, за които отчасти Ви говорих, а други прилагам при настоящото и моля Вашето внимание и застъпничество. Приложение: отделни листа. С почит: [подпис] Любомир Лулчев 28.I.1941 г„ София, Изгрева

(112) Среща с Царя на 26.I.1941 г. от 8 и 30 до 10 и 10 ч във Враня Преди това се срещах с Учителя, който ми каза между другото: - Три пъти да мери, един път да крои царят и добре да внимава, да не би да направи нещо, което да скара Германия с Русия, защото тогава ще бъде лошо и за тях, и за нас!606 Царят ме чакаше, сам отвори вратата откъм градината. Видя ми се малко изтощен. Каза ми, че миналата вечер бил до 12 часа и след мен ще приема фон Твардовски.607 Разправи ми за разговора си с полковник Донован608, пратеника на Рузвелт. Той му казал, че смята Англия за щита на Америка и че ще воюват! Царят казал, че това най-малко чакал да чуе сега от него, че ако това стане, в света ще дойде анархията (записвам разговора накратко, а той е траял около час и половина). Донован му е казал, че ние сме на много важно място, че държим ключа на Балканите и ще бъдем отговорни за последиците на това, което има да стане. Царят му казал, че това, което ще стане, не знае, но това, което е станало, знае и върху него може да говори - и е говорил много хубаво и свободно; аз само отчасти ще предам, каквото си спомня и както си спомня, а не както е било: - Вярно е, че ние сме ключ, обаче тоя ключ го не държим ние. Че сме добър народ, е така, но нашето положение зависи, че сме тук, от Провидението. И странно е, че ние, които от толкова години държим за мира и го запазихме за нас, на нас се държи сметка и за най-малкото мърдане, когато нашите съседи правят всевъзможни промени и измени - на тях не се държи никаква сметка и утре, ако седнат на зелената маса, пак нас изкарват виновни - ние, които повярвахме на демокрациите, плащахме си най-честно, бяхме най-ревностни членове на Обществото на народите и пр., пр. И сега - пак също. И ако това е правдата, която чакаме, тогава в света ще дойде непременно анархията. Може би ние няма да бъдем живи, но тя ще дойде. Защото аз още в 1936 година казах на английския министър-председател Макдоналд: «Дайте на германците колониите, за да имат с какво да се занимават, това са 70 милиона Народ, не може да стоят и умират.» Той се съгласи с мене, но не можа да го прокара.609 Като знаех, че все ние изглежда че ставаме криви, като исках да защитя мира, аз още в 1938 г. тръгнах да обикалям и да хлопам за тоя мир. Срещах се с всички държавни глави и колкото и да бях малък, се мъчех да сторя нещо за мира. Това докара до срещата в Мюнхен, след което немного последва и обратът за война.610 Досега мойто отечество е правило всичко, което е било възможно, да запази тоя мир. И аз само съжалявам, че вие, които сте най-голямата държава, вместо да станете арбитър и опомните тия влудени народи, вие сами искате да се намесите във войната и по тоя начин [да] докарате световната анархия. Аз мислех и се надявах да чуя апостол на мира. - Прави сте - казал Донован, - но ако сега дойдете в Америка и говорите така, ще Ви сметнат за луд - толкова много са се изменили нещата. - Само можем да съжаляваме. Той похвалил гърците и решил, че трябва да им се помага и че щяло да бъде лошо, ако ние сме пропуснели германците. Казах му, че Америка засега блъфира, тя няма възможността поне до една година да строи нещо. Но че много по-опасно е положението ни откъм Русия, която се счита пренебрегната, и че ще трябва всичко да се направи, за да не се скарат те с Германия, от което ще стане нещо много лошо. - Та това иска и Англия - каза царят. - Именно - понеже те не могат да се разберат за проливите, защото изглежда, че Русия ги иска за себе си, а Германия ги държи за разменна монета с Англия, то винаги може да последва нещо - още повече, че опровержението, което последва [от] русите за минаването на германците, приличаше на ръмжене. - Да - съгласи се царят. Казах му непременно да се държи Русия в течение, за да не ги пренебрегваме. Той ми каза, че техният аташе Лунин611 казал нещо грубо по адреса на България. Въпреки всичко почна той да търси формулата на това съобщение, че преди да сме влезли в пакта още, и германците искат от нас някои неща. Каза ми, че комисията от Бойдев, Попов и ... се върнали, като връчили на германския генерал нашите искания. Те съобщили, че в Букурещ било ужасно, че в Маджарско и Румъния германците си правили каквото искали и че тъй мислили и да нахлуят и в България. Засега нямаме отговор. Германците смятали въпрос на престиж за Оста и затова трябвало да се намесят, за да спасят Италия... Поприказвахме доста на тая тема - за сватовете, на които им върви рачешки... Настоях да се внимава на Русия и [да се] стори нещо за умиротворяването й, като се прати един човек с търговската комисия, да стори нещо. Царят обеща, но докато му говорех за разговора, който бях имал с хора, пратени от руската легация, лицето му беше мрачно и сериозно. Минахме на вътрешните работи. Говорих му за някои неправди с работниците и той се съгласи веднага да се поправят. Остана да му ги дам писмено и подробно. Казах му, че законът за евреите като проект беше много несправедлив, а като закон са го направили крайно жесток. - Ами нали затова го оставихме да бъде прилаган с правилник. - Не зная, но това е нещо ужасно и само вреда от него може да има. Същото е и с гражданската мобилизация. Това е една проказа, на която «ползата» после ще разберете. Също говорихме за смяната на Даскалов с Михов и X. Петков с Маков от Плевен. Накрая говорихме и за Стефан Софийски, който говорил на Домбрович, че бил и пр. и за другите владици - най-големи мръсотии..., че Кирил Пловдивският612 си имал писарка, че Варненският бил педераст и пр. хубости, та Груев казал на царя, че ще си тури вече на ъгъла на картичката: «изповедник на владици». И себе си не пожалил Стефан, като казал, че някога бил човек, а сега са уж свети, а то - търбуси, и пр. хубости... Говорихме също и за Луков - да му се даде власт, но казах, че по-добре е Кимон, който е работен човек и няма да му прави мизерии и пр. Царят беше по-спокоен, отколкото обикновено, и сам ми каза, че сега нямал оная тревога, която имал отпреди в 1941 година... Подробности не записвам. Но царят е говорил много разумно на Донован и се мъчил да го убеди да не ни държат отговорни. Че сме ключ, това ние го слушаме от 60 години и от англичани, и от руси, и от германци, и от френци - и това е така, но не ние държим и разполагаме с тоя ключ...

(111) Съобщение* Ако борбата продължи така, няма да бъде добре нито за Русия, нито за Германия. Българският цар може сега да влезе като примирител между тях. Това е най-добрият ход. Тогава Русия ще примири Германия с Англия, Америка и България. С това ще се избегнат много ненужни страдания на европейските народи. От Невидимия свят се възлага тая роля на цар Борис, ако я приеме доброволно.605 Тогава ще бъде добре за него и за България, и за всички Християнски народи. Ако не я приеме той, това ще дойде по друг път и в друг вид. Въпрос: Той предварително може ли да довери на германците това свое намерение? Отговор: Може да каже лично това на Хитлер. В помощ ще му бъдат хора, ползуващи се с доверие. Ако сега се посее мирът, голям плод ще даде. 19.1.1942 г.**, 3 часът и 40 минути следобед Изгрева - София ______________ * На листа горе вляво Любомир Лулчев е написал на ръка: «Не [...нечетливо], Поговорено. (бел. М.И.) ** Това съобщение е с дата 19.I.1942 г., но в преписа на дневника, направен от самия Любомир Лулчев, то е сложено след записките от срещата с царя на 9.I.1941 г., затова го оставяме тук. (бел. М.И.)

(110) Среща с Царя на 9.I.1941 г. във Враня от 4 и 45 до 6 и 45 (2 часа) Един ден преди това се срещах със Севов, който ми каза, че царят искал да даде властта на Цанков. Казах му, че това е влиянието на Буреш598, с когото е бил напоследък, и че това е катастрофа. На другия ден дойде пак да отидем на разходка и да поприказваме, че Филов, който беше ходил в Германия, се бе върнал. Каза ми, че царят бил отчаян и че искал да абдикира, понеже германците напирали да ни въвличат в пакта. Казах му, че такава глупост си няма място, че той трябва, като капитана, до последния момент да стои на кораба -не той е направил бурята, нито той може да я спре, ами да си седи на мястото и пр. След като се разделихме, телефонира ми, че царят ме чака в 4 и 30 следобед. Преди да отида, отбих се при Учителя и той ми каза, че Германия недовижда нещата, да се внимава, също - да се държи сметка за Русия, и че е по-добре, ако не се свързваме с германците, а само икономически да им помагаме, защото за тях и за нас така ще е по-добре. Царят чакаше в градината, обут с големи ботуши, военни, за които взе да ми разправя, че били от войната още останали, и с едно ново палтенце, което по цвят приличаше на новата пелерина на Учителя. Казах му това и заприказвахме за ботушите, за въглищата - защо няма, и пр., като ми каза, че сестра му Надежда отоплявала само една стая - за икономии, и защо в нас нямаме достатъчно въглища, та спирали треновете на Курило, като харчели 11 тона въглища вместо 7-8, както обикновено, и пр. Това говорехме, отивайки към двореца. После седнахме и той ми разправи разговора, който е водил Филов с Рибентроп цели два часа в Залцбург, а след това - и разговора с Хитлер в продължение на един час. И двамата - в резюме - са искали да влезем в пакта, защото Хитлер искал да минава през България и да свършел с тоя срам • гърците.599 Турците според тях нямало да шават, а ако шавнели, Хитлер казал, че ще изпепели Цариград и ще ги смаже, че Русия нищо няма да направи и пр. - същите повърхностни работи, които разправяше по-рано Чано! От калта нямало нищо. Щели уж да ни дадат Тракия, но ако влезем навреме. За Западните покрайнини и дума не дават да се помене; също са и русите - изглежда, сърбите са си оплели добре кошницата - през тях не можело да минат, през морето също не можели, че имало вълни и се издавили много италианци, през Босна не можело, а през България било удобно, че имало две железници и две шосета и пр. Разговорът бил учтив, но Филов разбрал, че ако и да се не съгласим, те ще си минат и без нас, и решил, че ще трябва да се поведат разговори. Говорих му много за духовната страна, за Бялото Братство. Казах му, че България ще бъде пазена заради Учението, но той, като стрелочник, не трябва да отваря стрелката и пр.600 Спряхме се на това да се пратят военни да водят преговори, а след това да сключваме пакта.601 Да уговори, че няма да ни вземат войници, че ще ни дадат Тракия и, ако се бием с Турция - и нещо на изток - Мидия-Енос. Мен се струва, че германците ги мами тук храната, а не военните цели - да се изхранят. Казах му, че ако иска, Германия може в две недели да вземе Англия, ами после какво ще прави? Ако сега, при тая флота военна и търговска, тя не може да се изхрани - негодуванието е срещу правителствата на Англия, ами ако вземе целия остров и има 2-3 милиона свои войници и 1 милион пленници и 40 милиона население, как ще го храни и откъде ще взема, като няма да има вече нито тая флота (английската), нито тия колонии... Това е, което плаши Хитлер, а не военните мъчнотии. Говорих му за духовните и материалните същини и пак настоях да пише писмо на Хитлер, в което да каже, че това, което става сега, не е изгодно за Германия, защото в разрушените и дивакът, и професорът еднакво стрелят, но че новият строй ще се познае в строежа в мирното време... Затова по-добре е да се сключи мир и тогава в това положение ще се изтъкнат по-добре преимуществата на режима и ще го видят и кьоравите, а сега го предизвикаха на рушение, което е все еднакво във всички. Трябва да се прекрати войната, да се почне мирната работа, в която ще проличи кой за какво е годен.602 Царят каза, че ще помисли за тая работа, ще извика Филова да му каже да пратят военни за преговори - Бойдев и Попов, и след това ще отиде в Чамкория и там ще обмисли и писмото си. Той е много нерешителен и аз му говорих много за духовната страна, с примери, докато го окуражиха, защото нужда има от това, защото събитията ще се променят. Той пак ми говори за царицата, че искала да премахне мизерията на София. - Ама с моите пари - казва, - а не донесени от бабалъка. - Няма нищо - казвам, - нека само да работи и те остави на мира. Положението е доста натегнато. Мен се струва, че нему е по-удобно да се разбере с германците, макар чете казват, че имаме шантава политика и че чели рапортите на англичаните, че те били доволни от българите... Но това е мое впечатление, затова и той може би плашеше с абдикация, защото аз го карах да образува преди три месеца работническо-селско правителство, а той беше се ужасил и беше се оплакал на Надя - къде го тикам!...603 Сега, разбира се, нещата стоят другояче. Тогава щеше да го направи по свой почин - нямаше нищо, а сега, и да го направи, ще бъде под натиск... Бог да пази България -това е. В разговора ми се видя загрижен, но не обезсърчен. Страхуваше се, че баща му се бърка в тия работи и подкокоросва старите генерали и Рибентроп... Благодарили на Фердинанд за Добруджа (Шкойнов).604 - Хайде де - казва той. - Не е това най-горчивото, което си преглътвал досега. - Да, аз и това преглътнах - каза той, а аз добавих, че не е най-горчивото. -Е, да... Доводите на Филов и Рибентроп и Хитлер - за и против - не ги пиша, защото ми се сториха, че се повтарят, а също и много немислени - тия на Рибентроп, обхванало ги е мания...

(108) Разговор с Учителя на 25.ХII.1940 г. Записах само някои части от разговора, и то откъслечно. Говорих и за икономическото положение на държавата и пр. Той беше казал да отида и, предполагам, че беше за уволнението на Методи от Багрянов, но понеже той не ми заприказва, и аз не отворих дума за това.593 Приказвахме за закона за евреите и сектите. Учителят каза: - Разумни и справедливи да бъдат със закона. Царят да се забави, да го не санкционира веднага. Разправят, че сега англичани, като хванат германци авиатори, преливат им еврейска кръв. Сега, понеже иде законът за възмездието, те повече гонят евреите. Но евреите избавиха ли се от закона на Божествената справедливост? Не взимай никаква страна (това - за мен), никой не знае плановете на Русия. Ако Русия не вземе Дарданелите, и България не може да вземе Мидия-Енос.594 Англичаните ще дадат Дарданелите. Англия ще види, че славянството е най-малкият й враг. Духът на Германия е жесток - никакво писмо не може да дойде от Германия. Германците ще търсят път на споразумение. Русите сега се приготовляват. Те видяха какво им липсва. Като отслабнат големите, ще минат на компромис и малките народи ще бъдат по-добре. Българите да бъдат последните, които ще гонят евреите.595 Българските евреи в... да ги не... Нека се приложи законът в най-малката си форма - има смекчающи условия и в природата. Запитах го за Америка. - Ако войната не върви, ще дойде финансовата криза в Америка. Америка дои Англия използва я. Англия минава страшно изпитание. Съзнанието на народа ще се повдигне. Българите няма какво да влизат в техните... Като му обърнах внимание на дезорганизацията, той каза: - Германците си имат свой план, като в Румъния - да станат необходими после като организатори. Англия предлага на Русия, и Германия предлага. Бият се и преговарят, и си предлагат, и се заплашват. Политическа престрелка правят всички. Когато му заговорих за това, че някога не съм разбирал как хората не са приели Христа, а сега ги виждам, че всеки си е зает със своето и много малко мислят за Божественото, тогава той ми каза: - Организмът не е здрав и затова не може да се ползува от хубава храна, защото сега не търси Божественото, а се храни с човешкото... от Невидимия свят. Целият свят е обсаден сега от Невидимите.596 Зависи... да направи хубава работа. Турция сега кротува, всички държави са сега заети и ние сме свободни. Врагове искат да тикнат сърби и българи във фалшива насока.597 (109) Препоръки (За Царя)* Да се забави по възможност санкционирането на Закона за защита на нацията. Българите трябва да бъдат последните, които ще гонят евреите. Внимание на отношенията ни със сърбите. Всички народи са по-притиснати сега, отколкото сме ние. Тая наша свобода трябва да се употреби за вътрешно организиране, меко и без крути и насилнически мерки. Преговори и предложения се правят на Русия и от Германия, и от Англия за сметка на трети. Ние трябва да стоим по възможност настрана от тия лагери. Повече българофилство! За България иде хубаво бъдеще при условие, че ще се използуват разумно случаите, които Провидението ще ни даде. [подпис:] Любомир Лулчев София - Изгрев 27.ХII.1940 г. _____________________ * Забележката в скоби е написана на ръка от Любомир Лулчев в горния ляв ъгъл на листа. (бел. М.И.)

(107) Писмо от Любомир Лулчев до цар Борис III от 21.XII.1940 г. Ваше Величество, Приложеното писмо е от Христо Стоянов, бивш министър592, препратено ми от Недялко Атанасов. Подобни сведения се получиха от много други места. Може би и Вие ги имате вече, а може и на Вас да са представени (като на Хитлер!) «подсладени», затова мисля, че не ще е излишно да го прочетете и Вие. Който работи, може и да сбърка нещо. Не е там бедата. Но ако остави грешките без внимание и поправка... Нека благодарим на Провидението, че ни даде достатъчно време да можем да видим, поправим и премахнем тия, които не са на местата си. Но ако не се стори това навреме, тогава ние ще заслужим съдбата си. Бог да ни е на помощ! С почит: [подпис] Любомир Лулчев София - Изгрева, 21 .ХII.1940 г., От тоя род има и други работи, но предпочитам да Ви кажа устно. (За гоненията и политическите преследвания.)* ___________ * Това изречение е добавено на ръка от Любомир Лулчев върху писмото. (бел. М.И.)

(106) Среща с Царя на 19.XII.1940 г. в Стоянови, от 8 и 12 до 10 и 1/2 На 18-и вечерта царят беше ми изпратил доста шифровани телеграми - рапорти от Берлин от аташетата по печата, от Драганов - разговора му с Хитлер, който беше особено важен, и от Анкара, Виши, Рим, Лондон и пр. В разговора, който траял час и четвърт, Хитлер е настоял да влезем в пакта, да не ни закачат русите. Той казва, че когато Молотов поискал да влязат и русите във Варна и Бургас, Хитлер го запитал - защото Молотов му казал: «Както вие влязохте в Румъния» - «Но нас ни поканиха, вас каниха ли ви в България?» Молотов замълчал. «Втори път го запитах след малко - казва Хитлер на Драганов, - той пак не ми отговори.» Когато Драганов му напомня, че ако влезем в пакта, турците ще ни нападнат, Хитлер избухва: «Няма да ви нападнат, защото аз за 24 часа може да се споразумея със Сталин, и Турция да изчезне от Европа! Те няма да смеят да ви нападнат.» По други повод Хитлер казва за Русия (от което тъкмо се потвърди това, което отдавна им казвах - че Русия и Германия не са на нож още, защото Германия разрушава буржоазния строй, но ако протегне ръка да се съюзява, Русия ще й забие ножа...): «Аз имам 100 дивизии готови, с които може да се оправя с Русия за три месеца...» Отбелязвам тия само пасажи, като по-важни, а също и думите му, че е пратил офицери в България, които да видят какво е въоръжението на България, и след като му докладвали те, тогава щял да си каже думата... Царят беше ме преварил и го заварих там. Почнахме разговорите, той -на един стол, аз - на канапето. Напоследък аз седя на това място, което той имаше по-рано, а той седи на стол, под предлог на ишиаса, но сега това вече е предлог само, но аз се правя, че не забелязвам нищо. По-рано сядахме обикновено един до друг. Разговорът се води главно върху външното положение и вътрешното и както обикновено - за царицата, а също и за писмата, които да пише на Хитлер и английския цар за мир - това бяха главните теми, в тях се преплитаха второстепенни. Каза ми най-напред впечатленията си от депутатите по тронното слово. Спомена ми за някои, с които е разменил някои думи - похвали ми Сотир Янев, ломски един, варненски, Симеонов, Златния телец и пр. Каза ми, че Статев си оправил мерника и пр., пр. По външните въпроси остана да се печели време, като за целта най-напред да отиде Филов уж на лечение и да се види с Рибентроп и после, ако няма полза, да се смени министър Попов с Драганов или [с] други, но не Кьосето и пр.; да се спечели време до пролет, па там - каквото даде Господ. По вътрешната политика аз си настоях да се вземе външната търговия от държавата, а във вътрешната да се определи точно печалбата, защото сега държавата прави преговорите, а печалбите ги взимат частни лица, и то не производителите, а лъвският пай отива в ръцете на посредниците. После му заговорих пак за писмо до Хитлер и до английския крал за мир в името на човещината, в името на Христа, в името на бъдещето, което иска да си има хора и средства, защото, ако останат само развалини и без средства, ще дойде социалната революция и ще изгубят всичко тия, които не искат сега малко да дадат...589 На Хитлер да му каже, че средствата ще са нужни за творчеството на новия ред и прочее... Той каза, че ще си помисли, но аз настоявах за Коледа да стори това, че все ще се намерят някои да му благодарят, защото и едните, и другите им се иска мир, но не щат да се унижат да го поискат, а какво има, ако той хвърли мост. Колебае се, защото го е страх, че ще го изложат и ще мислят, че има някакви предложения скрити от другата страна и ще станат нежелателни работи. Особено се страхува, че англичаните ще го изложат... - Мисля, че ще принесете полза на света, но щом се колебаете, то ще стане и без Вас, ще изгубите само една сгодна позиция за бъдещето, защото поне едната страна ще си каже: «Хубаво ни казваше - ако бяхме го послушали...» - Ще си помисля - каза царят и минахме на други теми, а после - за царицата, за която обича да ми говори с много подробности. - Изучих чрез нея поне добре италианците. - Е, както виждаш, пак има полза. Търпение - казвам му, - всичко ще си дойде на своето място и време - само търпение! Той ми разправи, че пораженията са я направили малко по-мека сега и пр., пр. подробности, които не ми се иска да записвам, защото са интимни работи. Във всеки случай, виждам, че я обича, ревнува, макар че крие това и че му се иска да приказва за нея повече и че тя е самостоятелен характер, който не иска да се подчини лесно - упорита е от черногорското в нея. Във всеки случай, той е бодър сега и не се поддава на мъчнотиите, които се подават от много страни, а това е по-важно, макар че русите заливат с бележки нашите улици. Казах му на второто тяхно предложение да се отговори и той обеща това. Другото не записвам, защото не мога да си го спомня сега в момента. После се върнах и се видях с Учителя. Преди да отида сутринта при царя, аз се видях с Учителя и му прочетох рапорта от разговора с (царя) Хитлер и Драганов. Учителят слушаше внимателно и ми каза, [че] 25% е само вярно. - Не са те, които ще решават да се не бърза, а циреят да узрее - тогава по-лесно се изцежда гноят, а ако бързаме, може да усложним нещо. Има сега човешко и Божествено, които работят заедно в народите навсякъде... След Връщането се разговаряхме с Учителя около час и нещо и отчасти някои неща отбелязах. «Германия не свършва въпроса с Дарданелите, защото ги държа като разменна монета, ако се разбере с Русия за нея, ако е за Англия - също... Англичаните са практични. Гърция сега само ще се изложи - Англия я тури на топа на устата... Сега с войната се събуждат съзнанията. Сега се иска повече ум, отколкото сила. България няма защо да чака да гледа, като се борят два вълка, кой ще победи... Една крива постъпка може леко да се оправи отначало, после вече - мъчно. В Русия трябва да се даде свобода. И там ще се отвори, ще дадат по-голяма свобода и ще се оправят работите. Русия можеше да въздействува на Гърция. Сега тия несполуки на Италия ще я направят по-умерена в своите искания към Италия [Гърция?]. Войната започна две години по-рано, но и ще свърши по-скоро и ще остане и за бъдеще да доуреждат.590 Така ще спечели Япония и Китай повече от другите. Англия се застъпя за Китай сега. Китай сега спи, но като го събудят, той е много войнствен, те са затворен народ591, а японците - подражателен. Китайците са наблюдателни, а японците - подражатели и...»

(105) Бележки към хороскопите (За Царя) Хороскопите обикновено са недостатъчно пълни, понеже изчисленията и съпоставянията стават механически и в повечето случаи не се държи сметка за вторичните и третични[те] влияния, които, макар и по-слаби, в някои случаи имат решающо значение. Така например всичките хороскопи на Хитлер са неблагоприятни за него (особено американските миналата година, които предсказваха смъртта му) - явно е, че има някои елементи на изчисленията насилени или криво претълкувани. Има също някои астрономически данни, които не са взети във внимание при астрологическите съпоставяния (например отдалечаванието на планетата Марс от Земята - миналата година беше най-близо). При това Хитлер, който е медиум и има достатъчно връзки, заема съзнателно изгодна за делото му позиция, като с това отлага известни неблагоприятни за него и страната му положения, измени ги дори в благоприятни чрез съпоставяне и връзка с универсални идеи и нови задачи. Но във всеки случай Германия има да минава нещо неблагоприятно и трябва да се внимава много в отношенията и връзките с нея. Някога Провидението даде възможност на Наполеон да внесе новия ред в Европа. Щом той тури личната кауза пред общата, лошите за него последици дойдоха. В 1918 година тая роля се даде на Англия. Тя тури личната си кауза пред общата - и дойде новата война.587 Германия засега е добре - дава урок на Англия, че който мисли себе си само, в края на краищата фалирва. Но откъм Германия се намесва Италия, която иска да урежда свои лични сметки, и това изменя положението - влошава го. Ако войната продължи извън 1941 година, временният резултат ще бъде засилване на азийските народи в ущърб на Европа. За България - не трябва да воюва! По никой начин! Сега Юпитер помага на българите (вместо Сатурн!)588 и това трябва да се използува. За Царя - понеже царят има малко жизнени сили, през 1941 година трябва да бъде много умен и да се пази от стълкновения. [Подпис:] Любомир Лулчев 17.ХII.1940 г., Изгрева - София

(104) Разговор с Учителя на 15.XII.1940 г. в 3 и ½ до 4 и ½ следобед Царят беше изпратил два хороскопа, от които единият - отделно, без фигура, беше на Хитлер. Прочетох обясненията на Учителя и по тоя повод се почна един разговор, част от който записах: (I.) «Астрологическите отношения (влияния) с Германия трябва да бъдат внимателни, защото те са неблагоприятни за Германия (условията). Да не влага капитал в едно нестабилно дружество. От Невидимия свят дадоха в 1918 г. възможност да реформира света, тя да го организира, а тя се погрижи само за себе си - и сега й дават един наполеоновски урок, който мисли само за себе си, в края на краищата фалира. Така и стана с Наполеон. Сега дадоха на Англия един добър урок, но сега се намеси пък Италия и иска да уреди пак своите работи - и това влошава положението.582 Хороскопът се изменя. Марс сега се отдалечава (миналата година беше най-близък със Земята!). Сега Юпитер помага на българите. Тоя начин на разглеждане хороскопите като тия, които им са изпратени, е механически. (II.) България по никой начин не трябва да воюва. Този хороскоп предпазва да не се свързва с Германия583, но в тия хороскопи са насилени фактите, както и в американските миналата година. (IV.)* Хитлер е изменил своята задача в по-благоприятна за него смисъл. Защо английските астролози не дадоха съвети на своето правителство? Не ги слушаха или не смееха? Хитлер има английска идея. Англия желаеше да тикне Германия на изток, за да я отдалечи от Средиземно море, но русите предугадиха тая работа и искаха Англия да върне колониите на Германия.584 (V.) С тая война европейските народи си подронват авторитета и ще усилят азиатското - Япония ще иска да организира Азия и Европа може да изгуби всичките си колонии; сега това се балансира донякъде с Китай и Съединените щати. Новият ред на нещата изисква политическа и социална справедливост. Казват, че Италия е отворила войната, щото е била излъгана (с Гърция). Хитлер чувства нещата като медиум. Тук и Русия е заинтересувана и затова германски войски не може да минат през България. Да се прилага Божият закон. България трябва да се пази, защото много личности има подкупени от Германия, Италия и Русия и може за свои лични изгоди да тикнат страната във война.585 (VI.) Фердинанд беше Венерин тип. Много умен трябва да бъде сега царят, той има малко жизнени сили и трябва да се пази от стълкновения. Вие лично (за мене), аз исках и по-рано да Ви кажа, да не се увличате да се свързвате с Бурбонската карма.586 Стеф[ан] (владиката), и той е Венерин тип, и то в лош аспект на чувствата. За Багрянов - да не бърза, може работите да се изместят, както войната за Италия - какво ще стане? Гърците са лошо икономически. Русия е намесена и Германия, която иска Средиземно море, може да слезе и на Адриатика, както е притисната сега Италия... Всички те си имат скрити карти. (VII.) Навсякъде законът е един и същи - щом има бунтове, ще се яви безредие.»

(103) Среща с Царя на 29.XI.1940 г. в Стоянови, от 8 и 20 ч до 10 и 20 ч Бях в Чамкория и мислех да отивам на Мусала, когато ме извикаха, и се върнах на 28-и вечерта, а на сутринта отидох да се видим. Преди това бях при Учителя и той ми каза няколко думи, които не си записах и сега забравих. Но най-главната мисъл бе, че на българския народ сега не трябва сила - той си я има, - а трябва разумност и справедливост.575 Царят дойде веднага, току-що бях влязъл, и веднага седнахме на разговор. Той бе по-жив и по-енергичен, кракът не беше го стегнал. Виждал беше се с някакъв германски специалист - професор, който му обяснил, че от настроението се образуват и кристалите, от които идат болките, и сега си турил една котешка кожа и взимал салицил и както аз бях го посъветвал - ядял тикви и сега се чувствал по-добре. Започнахме разговора след това за отиването му при Хитлер, защото не бях се виждал след завръщането му. Как е станало пътуванието и разговорът, който е траял близо четири часа, той ми разправи доста подробно, като за някои работи ме задължи да не казвам никому, затова няма и да ги записвам, а другото само ще скицирам, доколкото може да си го спомня, че моята памет не е особено силна. Хитлер е бил мек, сърдечен, внимателен, Рибентроп - напротив, «зазнался»*, държал се с Попов доста натискателно - поизпотил го да влезе в Тройния съюз... Хитлер е говорил за своите планове и между другото е казал, че с Молотов са се разбрали, че те от Бал[канския] полуостров ще взимат материали, но че не искат там да отиват, и аз казах, и царят потвърди, че и той има впечатление, че с това Хитлер си е дал картата на Молотов. - Да, той като австриец е по-откровен и доверчив - каза царят. И аз мисля, че се е изказал. - Още повече, имайте предвид - казах му, - че Русия със своите 200 милиона народ и със своята болшевишка идеология няма да отстъпят първенството на едно недоносче идейно като националсоциализма, да урежда света. Те правят всичко да затъне Германия по-дълбоко, за да може те да диктуват после. Самият факт, че те правят отделно и различно предложение от Русия, показва, че те действуват всеки за своята сметка - кой каквато риба хване.576 Затова и Хитлер иска да свърши войната с една неизхабена армия от 4 милиона души, да я има готова за всеки случай. - Да, и моето впечатление е такова - каза царят и продължи. Накратко, индиректно Хитлер го е запитал защо не влезем в пакта и царят е развил отлично тезата си, че България като неутрална по-добре задържа 24 турски и 7 гръцки дивизии, отколкото ако почне война невъоръжена, па даже и въоръжена, след толкова нещастни войни, когато народът ни не ще война, още повече когато видя, че и без война си взе Добруджа. Хитлер му дал да разбере, че и той иска да запази нашия народ и че не би искал да навлиза във война в тоя край, но че ако му се наложи, може да мине през нас, но няма да остане тука, а ще остави всичко на България.577 Царят му казал, че има смисъл да влезе в тоя тристранен пакт, но ако е за мир - а странно е, че го канят за мир, а Италия отваря война. Тогава Хитлер казал, че и него не питали по тоя повод. Тогава царят му казал и за писмото на Мусолини, което получил по-рано и за което Хитлер също не знаел... Царят казал, че не се е съгласил на неговото предложение, а също обърнал внимание на Хитлер да не почва война късна есен по тия места, защото Балканът си има свои особености и може да загази, както загазихме ний през 1912 година, когато нашата армия имаше ненадминат устрем, но стигна до калта на Чаталджа и затъна там; че в 1915 година в Македония с Макензен и в 1918 година с фон Щолц стана същото и прочее...578 Хитлер е слушал внимателно. Говорил му е за своите световни планове. Тогава аз му казах, че да се оправя светът не е работа на човеци - тя е Божествена работа, и че Хитлер, който по-рано казваше, че националсоциализмът не е за износ, сега иска да го налага на света. Но че това е естествен ход на нещата. Винаги една идея започва с личното - но него имат и животните; после минава през националната форма, но силата на идеята е в нейната универсална форма. Там е силата на християнството. Та, Хитлер там ще зага-зи, ако не тури в основата една справедливост, която да засяга еднакво и тия, които влизат в тоя пакт, и които не влизат - справедливостта трябва да засяга всички хора, тогава е силна и пр. Каза ми между другото, че Хитлер пожелал пак да се видят и че би искал да дойде и у нас, но за да не се претьлкува нещо - той може да дойде до края на държавата и царят да прескочи пак да се видя. Това той ми каза по повод на мойто настояване, че Хитлер в душата си иска мир, за да закрепи режима си и да се справи с новите препятствия. Тогава Царят ми каза, че и той му говорил, че иска това, но казал, че тия, лудите в Лондон, не щат, че Чембърлейн - или Чърчил - бил луд човек, че дядо му умрял в лудница (или баща му, забравих) и прочее. Тогава аз му казах защо не пише пак едно писмо на Хитлер и на английския цар, да им изтъкне, че никой няма полза от тая съсипия, че отиват толкова хора напразно, че толкова средства отиват, че с половината може да се създаде благосъстоянието на всички хора, че най-после ето, иде Рождество Христово, нека се опомнят малко и дадат мир на човеците, спокойствие на Европа. - Бъди смел! - му казвам. Мирът е нещо Божествено и Той ще ти помага. Защо да не направиш опит да спасиш хиляди живота? Най-после, всеки трябва да направи едно усилие в това направление. Бог ще ти помогне. - Да, това няма да бъде лошо - ми каза царят и тогава ми каза, че Хитлер искал пак да се видят. - Толкова по-добре. Пиши му по-рано, а ако имаш някакъв отговор от Англия, може и да се видите... - и прочее, на тая тема му говорих доста и той се съгласи да опита. После минахме вече на предложенията на русите, които донесъл Собо-лев.579 Най-напред го приел Филов, за да има една ориентация приблизителна. Той му прочел 12 точки, но не му ги дал. После се видял и с царя, прочел ги и нему. Царят поискал да ги проучи, като преди това възразил доста добре и на тях. Каза ми, че тоя бил инженер и доста интелигентен, но си държал устата -наплашени хора. Хитлер казал, че Молотов бил доста разбран човек и че имал възможност да си поговори повече, и че бил компетентен и пр. В главни точки предложеното [е било] повторение на това, което било предложено през юли 1939 година за двустранен пакт, според който се иска да се сключи между България и Русия, като тя ни подпомогне със средства и материали, дава ни Западна Тракия - да си я вземем, и понеже Турция имала агресивни намерения, то - и Източна Тракия. Ако били заплашени реално интересите на Русия, България на Проливите - България да се намеси. Има обещание, че във вътрешния ред няма да се бъркат на България - това за мене, за утешение, каза ми царят, и че ако ние сме в намерение да влизаме в Тристранния пакт, препятствие няма, защото и Русия можела би да влезе там. Казвам му: това е въдица, да вадим ние кестени[те]; факт [е], че Русия и Германия не са на един акъл по въпроса за нас; че не става нито дума за Западните покрайнини, а това показва, че те работят и със сърбите в това направление, и най-после, като мислят, че може да го кажем на германците, турили са и това, че и те ще влязат в Тройния пакт, за да ги насърчат да вървят да си чупят по-скоро главата в Англия... за насърчение... Царят им възразил, като защитил тезата си, че ние имаме национални идеали, но че искаме да ги постигнем с мир, както вече стана с Добруджа, както направи и тая силна и голяма държава Русия, още повече, че ние не сме въоръжени и главно, че изкарахме три нещастни войни и че народът не иска да воюва, и като взе Добруджа и пр. - «Но във всеки случай, да проучим въпросите, дайте ни един препис.» - Преписът бил даден. Но в туй време турците, които получили уверения от Ив. Попов, че Папен не носи война, а мир, и което се потвърдило, направили едно съседско положение в смисъл не може ли да се разберем ние помежду си? Политически ний сме на два полюса, но географически сме на едно място и защо да разваляме съседстването заради тяхната политика? Нека да се държим едни други в течение на работите, а отвън да се перим всеки според работата си. - Това - казва царят - аз вече го знаех и когато ми говореха за турската агресивн[ост], мълчах, защото знаех как е работата. Прочете ми после проектодоговора на руското предложение. То казваше, че България не е престанала да се отнася с уважение към Русия и когато са ни канили френци и англичани да отиваме да се бием, сме отказали - 1918 година против Деникин, че искаме мир и чрез мира да постигнем идеалите си; че нямаме, понеже сме много малки, интереси към Проливите, че се много радваме, че и Русия ще влезе в Тристранния пакт и пр. ... в тоя дух. - Колко е хубаво, като избрахме една дума - «мир», за ръководство и сега навсякъде ни е отворено - каза царят. - Да, защото е Божествена дума, тя е бъдещето на света. Още по-добре ще е, ако и за вътрешната политика се даде един основен тон, например «правда» - и се заставят полека и внимателно да влязат в тоя път. Не може да става и вътрешната политика без ръководство, факт е, че нашата интелигенция е вече купена и отива с Германия и че народът е с Русия.580 Тия два фактора не са се разбрали помежду си, и слава Богу, защото ще стане на наша сметка... Ние хората светци не може да направим, но както казва Учителят, и дяволът трябва да се впрегне да оре. Повече от всичко трябва да бъдем българофили -да направим всичко да съгласуваме усилията на тия вътре - народ и интелигенция, да се запази мирът и единство[то] без излишни тревоги и сътресения. Ето, Румъния изживява това, което ний имахме преди 20 години. Сега трябва да се вложи повечко правда и да се постигнат хубави резултати. Един народ като нашия, който за едно разиграване с това затъмнение показа, че може да слуша и да се подчинява на нареждания, колко повече ще стори съзнателно това, когато се отнася до храната му, до облеклата и пр. Трябва да се съберем нарочно и за това пак на една конференция специално за вътрешната политика. Инак ще стават излишни сътресения и измъчвания на народа ни - а може без тях. Царят се съгласи на това, като каза: - Нека само да поотминат тия вълни, че ни заливат една след друга, пък ще турим едно мото и за вътрешната политика, та да тръгне, само не зная какво - а после и двамата извикахме едновременно: - Правдата! - и се засмяхме. - Ще стане, щом и двама го казахме - почти едновременно пак рекохме, стискайки си ръцете. Той отиде да даде проекта, който бяхме попълнили тук-там с някоя дума, да го препишат и дадат на Попов да го внесе в Министерския съвет и след това да го връчат на русите. Според данните, които има царят, а днес и на мен ми казаха, че това предложение на Русия било пръснато из Ючбунар581, та с това още повече се улесни задачата на нашето правителство да не го обвинят, че е нещо издало на Германия. Както и да е, засега Бог помага. Спомних си, че царят казал на Хитлер, че чамурия - «чамур» значи «кал», и в късна есен там, па и из Македония, е непроходима кал и пр. Другото, което говорихме, не мога да си спомня, а има и неща, които обещах да си не спомням... Във всеки случай царят ми се видя по-бодър и по-самоуверен, чувстващ по-близко помощта, която съдбата му дава в най-мъчните времена. Дано Бог пази България, народа ни и него за по-светли дни! ______________ * зазнался (рус.) - възгордял се, подголемял се. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев)

(102) Среща с Царя на 15.XI.1940 г. в Стоянови от 8 и 30 ч до 10 без 10 ч. Викан бях, за да говорим по заминаването му за Германия. Преди това снощи ми говори Севов. Изглеждаше разтревожен от това, което става в парламента, исканието на списъци на масоните от Габровски, когато и той самият е масон. Сондираше ме, понеже били зверове и вълци депутатите, дали не може да се разпусне камарата. Казах му, че там винаги са били такива. Приказвахме и някои други. Царят започна с болката си, [на] която празнувал 25-годишен юбилей миналата вечер, придобил я на завоя на Черна, и ми разправи с големи подробности как е станал боят, кого са ранили, как той останал, защото било лошо положението, като морална подкрепа, но бил с тънко шинелче и тогава сетил първата болка. След това започнах пък аз да му говоря за тревогите без нужда на народа и почнах да му чета изрезки и [да му] разправям случки, че напразно тревожат това население с карти, книги черни, задушница, справки и пр., че това е мъчение, с нищо неоправдано, че той трябва да си каже думата, да чуе народът какво иска, а не да вика к[...] Как не вижда какво става под носа му? - Внимавайте да не стане един ден излишно всякакво разпореждане, защото народът, като се измъчи прекомерно, ще каже: «Циганин да дойде, но да тури ред!» Да си не сменим ролите - Вие да викате: «Не може да се направи това, онова?», а аз да Ви казвам, че не може вече.569 - А то тогава няма и да ме има - каза той. - Не мога сам, нямам хора.570 Излагат ме, нали видя какво направи Багрянов. Така ще направи и Даскалов. - Ти сега като отидеш, като се върнеш, може да заповядаш да престанат тия дивотии, защото никой не ще знае какво си приказвал там и защо го правиш. - Това не е лошо - каза той. - То е необходимо, защото, ако продължава така да се тревожи народът, ще стигнем дотам, да му изкъсаме нервите, че като стане нужда, да не иска да ни знае, още повече след като видя, че Добруджа се взе и без война и значи няма защо да се прави воина...571 Каза ми, че ще върви в Залцбург и ще замине в неделя сутринта с аероплан и няма много да се бави. - Те искат да ми направят трюка, както направиха с Телекнис, Шушин, с... - той ги изреди мнозина. - Да ме викат набърже, да ме тъпчат, да ме шашардисат и толкова. - Да, но ти имаш вече опитността на царицата (беше ходил на 13-и с.м. във Варна да празнуват рождения й ден). - О, това е феноменално - и започна да ми разправя за нея, за Симеончо, който гледал лошо селяните и те го гледали лошо, и как той му разправил приказката за кръстника си руския цар, който не искал да гледа народа си, и как народът му се разсърдил и го заклал - него и децата му...572 Разговорът мина върху интимни работи. Казах му да се не сърди, защото причината не е само в царицата, а е и кармична - нейната династия е свалила тая на майка му и сега той е господар тука - воюването продължава, въпреки волята...573 Той се изненада и после каза: - Сигурно - и продължи разговора. Минахме после на отиването му. Казах му, че вероятно го викат да му кажат каква ще е ролята му и че сигурно ще искат да издрънчат нещо от това, което ни е признато вече, за да кажат после пред русите, че ние сами сме им го признали като отстъпка в тяхна полза, от някаква признателност... - Да, и мойто впечатление е същото - каза той. - Аз исках това и на Кока (Евдокия). - Вие ще бъдете буден, няма да взимате решение. - Да, аз и затова взех със себе си не Филов, а ще взема Попов, за да има нужда от министерски съвет и пр. Те ще ми сервират нещо. - Но Вие сте в стихията си - барото*! Най-после, Вие трябва да бъдете смел, още повече, че имате отлични позиции - по-рано това, което им казахте за англичаните, се вече потвърди; това, което им писахте в писмата - също. - Да, даже «мот-а-мо»** го заяви след пет дни турчинът това, което бях писал! А също аз бях ги предупредил и за италианската армия, че не я бива много като войска, и сега се радвам, че събитията ме потвърдиха. - Да, тези именно позиции, които имате, ще Ви дадат изходни положения за там. Но трябва да се направи нещо и за вътрешната политика. Ето, за външната, като казахте от 10 години: «Мир!» - и това се поддържа. По вътрешната също трябва да вземете едно твърдо становище и да го кажете ясно, за да го знае и народът, и когато министрите не вървят по него път, да знае, че те грешат, а не да се крият зад гърба Ви... - Да, Лулчев, но това е много по-трудно. Вярно е, че за вънкашната политика - но тя е отговорна и няма далавери, затова ми се не месят, за вътрешната обаче те мислят, че я знаят по-добре от мене, и има много далавери - там е всичкото. И да кажа на министрите, аз си зная, ще ме изложат и ще ме оставят да се боря сам с лигата, която по-рано беше в главите, а сега е в храната на хората (гражданската мобилизация). Не мога, ще ме изложат. - Ами, като се върнете, кажете на военния министър да я разтури. - Ще ме издаде. Доволен съм от него, че поне не иска да става по-голям, но ще ме издаде... - С «не може» работите не се оправят, а с «може». Гледайте да не съжалявате за пропуснатите моменти после. Тоя народ трябва да бъде уважаван и без нужда да не бъде тревожен. Преди да тръгнете, съберете министрите и им кажете поне Вашето мнение, пък ако искат, да слушат, ако не - ще имате после хубави позиции, когато искате да им дадете пътя, защото тяхното безгрижие ще роди бури, които всички ще трябва да понесем. - Добре, това може да направя, макар че няма много да ме послушат... Разговорът продължи в тая насока. Царят беше измъчен доста, но се държеше. - Вие сте намерили едина бутон и току все него натискате. - Не, и депутати ще подигнат въпроса в камарата - добре, нека ме улеснят. Аз ги оставям, нека се компрометират с тия си нареждания. - Добре е това, но да не стане повече, отколкото трябва, и да се хвърли вината във Вас, както са започнали вече - че всички Вие и децата получавате пари, а ако [има] някой като Хитлер, само той ще получава... Царят се огорчи. Казах му да отнеме външната търговия от спекуланти, да я вземе държавата. Обеща.... Външната търговия да я вземе от ръцете на спекулантите, които печелят милиони, като обират населението, и се хвалят, че са негови приятели, а пикаят по главата му. Той обеща да стори това. Заприказва ми за Рибентроп, когото нарече своя антипод, на когото познава много добре характера и затова той не може да го търпи... - Няма нищо - казвам му. - Сега, като отидеш и като видиш с какви ограничени умове хората управляват 90 милиона народ, че искат и на целия свят да се наложат, ти ще се окуражиш и ще се върнеш с по-голяма решителност да туриш в нашата държава с една шепа народ повечко ред и справедливост!574 ______________________________________ * баро (от цигански) - голям. Означава «големец, богаташ». Днес го наричат «баровец». (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев.) ** mot-a-mot (фр.) - дума по дума, буквално. (бел. М.И.)

(101) Среща с Царя, 11.XI.1940 г. [у генерал Стоянови] По повод [на] Закона за защита на нацията писах едно писмо на царя на 9.XI.1940 г., а той ме извика на среща в Стоянови на 11.ХI в 9 без ¼ , но аз отидох в 9 без 5 и той беше вече дошел. Преди това се отбих при Учителя, той ми каза няколко думи: «Без закон не може, но България трябва да има най-меки закони. Ние нямаме нищо против никого, но правда трябва да има. Гнилата греда сама се изключва от работа. Да се премахнат своеволията в закона.» Царят почна с уфкане; офкане, като седна на един обикновен стол, а аз седнах на канапето, гдето той по-рано сядаше. - Не може, Лулчев. Така си е било някога, така си е и сега - или се разрушава, или убиват тоя, който седи на трона. Това и историята го е отбелязала. И аз (това беше по повод, че го поканих да седне на канапето, а той седна на стола) не правя изключение... Ще карам, доколкото мога, но разсипвам се... - Чакай де, още не си седнал на трон - засмях се аз, - още си на обикновен стол... - Ние сме поколение, което си отива. Ние не можем да разберем някои работи, които идат-това е трагедията ни. Ето, скоро моите министри ми говориха, че Германия ще победи, че тя... и пр.... - Но - казвам им, - това вярваме ние, които сме расли с нея и които утре може да си изгърмим с нея, но народът се надява на Русия, и ние не можем да не държим сметка за това! - Много добре - казах му аз. - Това трябва винаги да се помни. Ако Германия държи сметка за Русия, колко повече ние трябва да държим!566 Чете ми едно писмо от Драганов [от] Берлин, в което пишеше за срещата си с фон Папен и между другото потвърждаваше, че ако германците не превземат Англия през зимата, на пролетта, като им дойде американската помощ, ще бъдат в безизходно положение. Пишеше също, че навсякъде се разправяло, че Италия имала едно сигурно средство тайно да победи Гърция. Това било... германската армия... Говорих му за закона. Каза ми, че не го е още чел, и ако искам, нека му кажа на какво да обърне внимание. Прочетох му няколко члена и му казах, че и сега изнудват много евреите, но че тъй, както е направен, законът дава място на много произволи и безпринципни лични и заинтересовани решения.567 - Друго е, ако в самия закон се дават норми конкретни докъде е почтено или позволено, откъде започва непочтеното. А сега както е, може да се напада всеки, и по чисто лични поводи. - Сега разбрах - каза ми той. - Значи трябва да се турят граници и норми, за да няма произволи. Аз много отлагах и не исках да го правим и ние, но сега вече, след като го имат в Румъния, Унгария и даже във Франция, реших, че е по-добре да се направи от нас, отколкото да ни го наложат. - Това, разбира се, е по-хубаво, но нека бъде справедлив и да затваря вратата за произволи... - Да, трябва да се даде да се шлифова... Аз самият не съм юрист, няма и нужда, но трябва да се внесе справедливост, колкото е възможно по-голяма. Това са преходни състояния. - Да, моята грижа е сега да отбивам тия германофилски течения и отвътре. Моята работа се усложнява от поведението на някои. - Между които е и Вашият баща. - Ами да, той е писал няколко писма на Хитлер, в които има много непочтено към нас... Но аз казах на Ганчев (генерала, който ме пита какво да каже на царя отец) да му каже да престане да конспирира срещу тоя, на когото преди 23 години целувна ръка като пръв негов поданик, защото не може да му прости, че той успява там, където той не можеше, и нещо повече - поправя и неговите погрешки... Той се смая... Отлично, казах му, най-после нека чуе истината! Да, и на тръгване ми целува и той ръка!568 Говорих му за разиграването на гражданите със сиренето и кашкавала, когато те са в изобилие и ще се развалят, ако не се употребят. Също за това разигравание - вчера викат домопритежатели, днеска - глави на семейства за карти и така разиграват с хиляди хора, когато десетина души може да ги разнесат по къщите, ако тия хора обичаха народа си. Казах му, че има писмо, и му го прочетох, че в Добруджа е посято 5 милиона килограма еврикирано жито, което не може да поникне... Тогава и той ми каза, че е забелязал организиран саботаж от чиновници. Казах му и аз как агрономи разкарвали селяните с картофите в Своге и пр. - Не трябва да се стои повече със скръстени ръце. Той се съгласи с това, че гражданската деморализация (мобилизация) е свърталище на такива отровни змии и превратаджии, но той каза, че сам не иска да се справя и трябва да му се помогне. Заприказвахме и за обирите в Добруджа, особено за непочтеното държание на офицерските дами и пр., които са обирали коприни. Говорих му дълго за това гражданско запасявание, което е против традициите на българина, и че е по-лесно да има в сто хиляди къщи по 10 кг боб, отколкото един склад - с 1 милион, за който трябва сума разходи за чиновници, тефтери, и една бомба може да го разруши. - Те въглища от 40 км не могат да докарат, като няма нищо, а утре, ако падне бомба и разруши тунел, как ще хранят София. Те искат да покажат, че Вие не можете да се справите с тая работа - саботаж. Питах го за земетресението. Каза ми, че бил спокоен, защото е Божа работа, потърсил само Евксиноград, да пита как са, и пак заспал, утешен, че поне за това няма да го обвинят, че той е крив... Смях се с него. Започна да ми разправя за царицата и за децата, с които беше говорил тая сутрина. Казал им, че Бог пази добрите деца, и те се успокоили. Симеончо се оплакал, че кучето му повръщало от земетресението. Говорих му и други работи: да свика министрите двама по двама-трима заедно, да не може да лъжат, ако са сами, и после да им заповяда какво иска от тях. Поиска ми материали и аз му обещах да му дам. Тая вечер пратил Севов да ми каже, че Хитлер чел писмото му и го е викал лично да го види. Зарадвах се много, че поне сега той ще може да отбие интригите на нашите професорчета и генерали, които се сънуват министри...

(100) Писмо от Любомир Лулчев до цар Борис III от 9.ХI.1940 г. Ваше Величество, Единственото нещо, което осмисля човешкия живот, е любовта. Ние не говорим за обикновената човешка любов, но за онази любов, която внася идеали в човешката душа, която заставя сърцето да чувствува правилно, ума - да мисли право и волята - да действува разумно. Учителят В една държава не законите управляват, а хората. Ако управляваха законите, нямаше да има престъпления. Трупанието на нови закони, когато старите не се изпълняват (дори няма възможност да се знаят и от специалистите даже - толкова много са станали), е погрешен път. В настоящия си вид, Законът за защита на нацията е с погрешно становище, на което един ден резултатите ще плащаме всички - включително и Вие лично; това е предговор за едно бъдеще, в което не Вий, а други ще управляват! Кой и от кого ще защищава Нацията? Нацията не е фикция, а реална жизненост, която носи сама по себе си своята защита и имунитет, като всеки жив организъм. Тя изтрая през вековете, когато нямаше и помен от българска държава, та сега ли ще я «защищават»? С подобни закони хората нямат бъдеще. Всеки закон трябва да е израз на известен принцип и да се диктува от необходимост. Никой други народ нямаше повече закони от еврейския, а какво е днес положението му? Колкото по-малко изключителни закони има в една държава, толкова по-добре е за нея - и за населението, и за управляващите я. В нас не закони липсват - имаме за износ даже, - а изпълнение съвестно на законите! Време е да се даде ход, оценка, подкрепа и насърчение на честните и почетни [почтени] хора да влязат в управлението на държавата - такива не липсват на България. Тогава, и без много и изключителни закони, животът ще върви по-добре, с по-малко корупции и мизерии. Във въпросния закон се дава широко място на еднолични и безапелационни решения, които ще отворят широко вратата на произволи. Защо да се създадат нови страдания - и без туй те са предостатъчно днес навсякъде; нови насилия - те и без туй ги има... Благото на един народ трябва да бъде общо за всички - всеки[му] според степента на развитието му, но всеки да може да се ползува! Пишем Ви всичко това, защото желаем доброто както на Вас лично, така и на народа си - в никой случай не бихме искали да имате участта на баща Ви. Вътрешното ни положение и без туй не е много цъфнало, нека пазим да не завърже без време някой неочакван плод! С почит: [подпис] Любомир Лулчев 9.ХI.1940 г., Изгрева - София Изпратено на 10.XI.1940 г. Свиждание на 9 ч. - 10 ½ ч на 11.XI.1940 г. в [генерал Стоянови]* по повод на това писмо.** _______________ * Думата е написана нечетливо, вероятно: генерал Стоянови - вж следващия №101. (бел. М.И.) ** Забележа, добавена на ръка от Любомир Лулчев върху писмото. (бел. М.И.)

(100а) Писмо от Любомир Лулчев до цар Борис III от 9.ХI.1940 г. Ваше Величество, Единственото нещо, което осмисля човешкия живот, е любовта. Ние не говорим за обикновената човешка любов, но за онази любов, която внася идеали в човешката душа, която заставя сърцето да чувствува правилно, умът да мисли право и волята да действува разумно. Учителят В една държава не законите управляват, а хората. Ако управляваха законите, нямаше да има престъпления. Трупането на нови закони, когато и старите се не изпълняват (а дори няма и възможност да се знаят - тъй много са станали!), е погрешен път. В настоящия си вид и Законът за защита на нацията е с погрешно становище, на което един ден резултатите ще плащаме всички - включително и Вие лично. (За какво се отварят тия фронтове вътре в страната?) По-рано имаше Закон за защита на държавата, сега - на нацията... Кой и от кого ще защищава нацията? Нацията не е фикция, а жизненост, която носи сама по себе си своята защита и имунитет като всеки жив организъм. Нека престанат тия «грижи» на чиновници, поне в тоя им вид, както са ставали досега, защото ми се струва, че народът най-после ще изгуби търпение един ден и ще скочи да счупи главите на «благодетелите» си... ** Във въпросния закон се дава широко място на еднолични решения, а това е да се отворят широко вратите на произволи и пр..., което и сега става без закон... С подобни закони хората нямат бъдеще. Всеки закон да е израз на известен принцип и да се диктува от необходимост. Никой народ не е имал толкова закони, колкото еврейският - а [прокопсал] ли е? [... Едно изречение не се чете.]** Колкото по-малко изключителни закони има в една държава, толкова по-добре е за нея - и за населението, и за управляващите я. В нас не закони липсват - имаме такива, за износ даже, - а изпълнение на законите! Време е да се даде ход, оценка, подкрепа и насърчение на честните и почетните хора, които не липсват в България. Тогава и без много закони животът ще върви по-добре, с по-малко корупция и мизерии. (Ако нея стане това, рискуваме да се задушим всред несгоди и безредия, създадени от... много закони... и от желаяющи да се разпореждат и без нужда подражават на чужди държави саморасли «гении»... ) Вътрешното ни положение и без туй не е много цъфнало, нека пазим да не завърже без време някой неочакван плод! С почит: Любомир Лулчев 9.XI.1940 г., Изгрева, София __________________ ** Текстът, ограден с **, е добавен от Любомир Лулчев на ръка. (бел. М.И.)

(99) Информации Прилагам Ви една част от обвиненията, за да разберете защо напоследък Торбов стана толкова «неудобен». Повече по въпроса може да Ви каже следствието. Самата организираност на този вой сочи на голямата заинтересованост на една известна вече на обществото тайфа, единият член на която е притиснат до стената, и тя иска реванш! И то - на всякаква цена* и веднага. Бързат и бягат от светлината на правосъдието тия, които имат причини за това. Защо не се почака поне краят на следствието, пък тогава да се взимат такива строги мерки срещу тоя, който, спазвайки закона, го даде на прокурора? Алармите с интерпелации и пр. е стар трюк, който се употребява и при Недев и др. - защо му се поддавате? Пък и да има - какво страшно се крие в интерпелацията - нали се търси истината? Кои са тия, които бягат от нея? На коневъдната изложба в Бяла Слатина селяни са задали няколко парливи и злободневни въпроса на присъствуващия министър. Той се оправдал приблизително по следния начин: - Какво да правим? Ние сме чиновници. Така ни заповядват-така работим. Царят си върти всичката политика! Така си измиват ръцете хората, които са неспособни да разберат даже какви са и защо са турени на тия места. Бог да Ви е на помощ! Полковник Борис Димитров, за когото Ви говорих да бъде преведен в 6-и полк, е същият, на когото докторът беше «излекувал» моментално детето с една инжекция - умряло в ръцете му! Вярвам, че ще си спомните за него. _____________________ * Пасажът от «И то - на всякаква цена...» дотук се повтаря и в предното писмо. Вероятно това са варианти или чернови. (бел. М.И.)

(98) БЕЛЕЖКА Самата организираност на този вой сочи на голямата заинтересованост на една известна вече на обществото тайфа, единият член на която е притиснат до стената, и тя иска реванш! И то - на всякаква цена и веднага. Бързат и бягат от светлината на правосъдието тия, които имат причини за това. Защо не се почака поне краят на следствието, пък тогава да се взимат такива строги мерки срещу тоя, който, спазвайки закона, го даде на прокурора? Алармите с интерпелации и пр. е стар трюк, който се употребява и при Недев и др. - защо му се поддавате? Пък и да има - какво страшно се крие в интерпелацията -нали се търси истината? Кои са тия, които бягат от нея? (Това е за подведения под съд Загаров.) * ____________________ * Тази забележка е написана от Любомир Лулчев на ръка върху текста по диагонал. (бел. М.И.)

(97) Писмо от Любомир Лулчев до цар Борис III от 29.Х.1940 г. Ваше Величество, Справедливост - това значи да постъпиш с другите тъй, както искаш с тебе да постъпят. Учителят В бурните времена, които преживяваме, справедливостта е най-необходимата основа за живота, както на човека, така и на всяко общество. Не е въпросът за условната - «законна», справедливост, а за онзи дълбок принцип на равновесие, който крепи еднакво както световете, така и душите и държавите. Днес, когато нашите надежди са възложени единствено на Справедливостта и разчитаме на нея за постигане на нашите идеали, трябва всички да сме по-справедливи от всякога! Ако ние вървим с Нея, и Тя ще върви с нас и ще ни помага. Вас отново Ви подтикват да станете страна спрямо някои, вместо да бъдете само справедлив баща спрямо всички. Всеки човек има свобода от Бога постъпи както намери за добре, при единственото условие - да носи и последиците от своята постъпка! Моят дълг в случая е да Ви помоля да бъдете по-обективен от всеки друг път, поради ред причини, които ще Ви станат по-ясни в близко бъдеще. С почит: [подпис] Любомир Лулчев 29.Х.1940 година София - Изгрева

(95) Молби 1. Обещахте ми да наредите отварянето на VI клас в Лъджене. Решение за това има от административния съвет на Министерството на просветата от 15.VII.1939 г., одобрено от министър Филов, но неприведено в изпълнение и досега по причини, които Ви казах - да се не увреди на Пещера, която е на 20 км от Пазарджик, а Лъджене - на 48! На 30.VII.1939 г. на гара Света Петка това е излагано и на Вас лично от делегация и Филов там още обещал, че това ще стане за учебната 1940 година. Най-после, струва ми се, династията на Кьосеивановците още не управлява България. Още повече, това е онеправдаване на тия хора, които от своя страна са се задължили пред министъра писмено, ако им се даде VI клас (а не цяла гимназия!) да отворят: а) пансион за външни ученици; б) да дадат собствена нова великолепна сграда с уредени кабинети; в) финансова издръжка на учителите, ако министерството няма кредит; г) над 120 ученика за VI клас. В случай, че няма учители, да се командироват учителите от Пазарджишката гимназия, където две паралелки са само ученици от Лъджене! Освен това от същото село там се учат 44 души от VII клас и 33 - за VIII клас! До Вас са подавани досега по тоя повод седем (7) молби-изложения на въпроса, но навярно не са се и мернали пред очите Ви. Молбата е справедлива - не е за кръчма, а за светлина на един край - сторете си труда да кажете две думи, и ще стане! 2. Бях Ви молил за помилванието на агронома Димитър Нечев. Бяхте ми обещали да сторите това и много ме зарадвахте с Вашата готовност да помогнете на един млад човек. Той вече излезе от затвора поради излежаване на наказанието си. Моля да имате това предвид. 3. Пак си позволявам да се обърна с молба за онзи нещастен изобретател на «черния» предавател. Апаратът му е още задържан от Радио «София», както Ви писах и по-рано. Но сега му се случило и нещо ново. По случай Добруджа същият се разчувствувал и Ви писал едно писмо, в което си описвал хала и Ви молил в общата радост да го зарадвате и Вие, като му разрешите да си вземе обратно предавателя, да го поправи и предаде на флотата, чийто възпитаник е. Писмото е сдържано и учтиво (черновата ми донесе после, та я четох). Резултатът - неочакван: викат го в полицията и му заповядват да престане да се занимава вече с разни предаватели, че може да му се случи нещо много лошо и пр.... Да сте разпоредили Вие това, не ми се вярва. Но ако наистина е невъзможно да се стори нещо за това нещастно момче изобретател -извинете за безпокойството. Мен лично се струва, че то би свършило отлична работа, стига да му се даде една малка подкрепа. А сега го преследват като бясно куче и искат да се отказва тъкмо от това, което дава смисъл на живота му... Колко труден е пътят в България на честните и способни хора! Вие може би получавате много молби и Ви е дотегнало да се занимавате с тях. Но все пак е хубаво да се молят на Вас, отколкото Вие - някому. Когато имате разположение, сторете нещичко. 4. При помилванията, моля, не забравяйте тия, за които говорихме, които са в Централния затвор, а също и тия, които са интернирани в Рибарица. (96) Среща с Царя на 18.Х.1940 г. в генерал Стоянови от 8 и 15 до 9 и 45 ч сутринта Положението преди срещата беше такова (гледай отделен лист за това): На 14-и този месец английският крал беше пратил писмо-телеграма, с което пише, че се радва за Добруджа, че си спомня словата за мир и че и Англия не е безусловно за статуквото, а за споразумения по мирен начин между народите, без насилие.564 На 15-и германският Рихтхофен беше заявил на Попов да побързаме да се наредим до Унгария, Румъния и Япония, за да не закъснеем, ако утре стане нужда да се водят преговори, на което Попов му беше отговорил, че е срамота и че той се обижда да го сравнят с Румъния, влязла вчера, когато България страда от 20 години наедно с Германия и пр. Срок беше даден до 19-и, събота, за отговор. Аз им казах, че това се дължи на българско бутане на разни генерали и професори, които искат да стават министри, а не само на германците, и че трябва да се види и Русия какво ще каже. Италианецът държеше исо на германеца. На 17-и дойде пратеник - специален куриер от Мусолини, с писмо, в което се казваше, че той мисли до края на месеца да ликвидира с Гърция и че при това ще има условия България да се справи със старата и справедлива кауза за Бялото море. Като му съобщава това, той нищо не иска от него и да е свободен да постъпи тъй, както съвестта, дългът на цар и доброто на народа му го задължава. С това се показва, че между Германия и Италия няма единство, а това окуражи царя. На срещата говорихме по тия и други въпроси, които засягаха армията, в която той ще прави промени, говорих му за Михов и др. и за скъпотията и спекулата. По външната политика се установихме: 1. Да пише писмо на Мусолини, с което да му благодари за добрината и за свободата, която му оставя - той да си избере как да действува. Казах му да пише, че победите създават слава, но още по-добре е, ако може с мир да постигне резултатите, като запази ценния живот на италианците за бъдещето, когато ще се нарежда съдбата на света в новия ред. 2. Писмо на Хитлер, в което да му изтъкне, че повече от това ние няма какво да даваме и че взимане [на] страна ще ни лиши от много, без да допринесе нещо нито на нас, нито на Германия, и че напротив, по-добре е да можем да останем неутрални, за да послужим за посредници - писмото на английския крал. При това да му пише, че Германия достатъчно показа на света какво може да направи и няма смисъл по-нататък да се отива в тая насока, че е по-добре да се запазят живите сили за организиране на света - бъдещето. Ако се продължи войната, може да се намесят и Съединените щати и др. и тогава ще бъде по-лошо и пр. в тоя дух. Казах му и повторих, че между Германия и Русия всичко не е гладко, и затова Германия предпочита да дойде в Румъния, вместо да нахлуе в Англия565, че да запомни, че тук ще бъде Русия и че ако ние вземем страна, ще стане това, което казва в писмото си английският крал - ако не запазим неутралитета си, ще станем арена на битки... 3. В писмото си до английския крал да каже, че той си спомня също за словата на мир, които му е говорил някога, че с тоя мир той държи още и би желал да го види между големите велики народи, които досега са водили цивилизацията и които сега се взаимно разрушават без полза; че ще е добре на германския героичен народ да се даде ход да приложи енергията си в творчество и уреждание вместо в разрушения и пр. в това направление. Значи да му направи подсещание да си представи условията за мир, защото са доста на зор. Ако може да помогне за мира, ще спаси живота на мнозина и с това ще допринесе на човечеството. В това направление минахме на помилванията. Отвсякъде има само добри отзиви. Той ми каза за Свилен, че бил много лошо, и тогава, на 5-и, той мислел, че ще умре, и отишел да го види и той му казал: «Много се издигна с тази прошка, която направи за Дамяна. Той сега, като го срещнеш, ще [се] разбереш по-добре, отколкото с Кьосето. Но на тебе старият ти бърка много (Фердинанд).» Царят каза: - Много се молих на Бога да го поживи. Казах: «Господи, аз пуснах най-големия си враг, а Ти ми вземаш най-добри[я] приятел...» Четохме после телеграми от Берлин, в които Драганов казваше, че впечатлението му е, че с Русия работите не отиват добре и че за да ни притиснат германците, вината е в наши хора, които са правили политика, и даваше наставления, тоя сукин син, да отидел Попов оттук при Рибентроп, вместо той сам да се запретне и разсее тия интриги. Казах на царя, [че] тоя човек се е побъркал нещо, защото, вместо да си върши работата на пълномощен министър там, в Берлин, тоя даваше по-рано инструкции на царя как да посрещне един професор, а сега пък - на министъра си, да отиде от 2000 км да види Рибентроп, когато той е само на два километра от него и може да свърши същата работа, пък и затова е там... Царят бързаше, защото имаше министерски съвет в 10 с Филов и Попов. Остана да говорим друг път по другите въпроси: формиране щаб за работа и пр. Следобед дойде Севов и ми каза, че германците почнали да бият отбой, че не било за събота, ами за 10 дена срок да отговорим, че ако може, да се не прави въпрос и прочее... Предполагам, че от Русия са получили в зъбите или в Берлин са разбрали, че са жалки оръдия на професорчета, кандидати за министри, че от това, което им даваме, повече не може да се вземе. Бог да пази България - това е, сега българите са по-опасни за нея от чужденците - пуста алчност за власт и богатства...

(92) Друго писмо от Любомир Лулчев до цар Борис III от 30.IХ.1940 г. Ваше Величество, Изпращам Ви някои сведения, които, мисля, че ще Ви бъдат полезни. Вашият натиск зарадва мнозина граждани, защото на пазара се появи олио, макар в ограничено количество, а в халите излезе цяла рудница прясно масло... Трябва обаче система в тая работа. Всеки користник разчита на облагите, които ще му даде престъплението. Ако тия облаги се вземат заедно и с това, което е имал преди, то престъплението ще изгуби смисъл и ще намалее съвсем. Моля, подтикнете работата в тая насока, защото положението на населението се влошава, без да има достатъчно обективни причини за това. 2. Вашият манифест (между многото безкрайно много речи, заповеди и пр.) си остана образец по сдържаност, значение и смисъл! Всяка дума бе премерена и на мястото си - това отбелязаха всички среди (на някои им прилоша от хубавината му!!...). Позоваванието на Бога - на това Вечно и непреходно -беше отлично! То опомни мнозина, които се кланят на днешните богове, като забравят вчерашните, а не знаят утрешните... 3. Позволявам си да напомня някои неща, за което имам причини. Неутралитет! Нека се помни, че това, което Германия и Англия си позволяват, не е позволено и за България! Водете политика на светлина, в която няма да чувствуваше никакво вътрешно раздвоение\! Имате ли го - стоп! Това е съдбата, която Ви предпазва. 4. Грешките на Англия създадоха Хитлер и Мусолини, но и поправянето им ще обърне течението на друга страна. Но ако новите победители направят същите погрешки, ще имат и последиците! Добре да се обмислят нещата и да се не бърза, защото кръстопътят, на който сме, има много пътища, които не са еднакво безопасни...562 5. Четем по вестниците, че английският крал спохождал сега народа си из скривалищата... Мисля, че Няма нужда да паднат бомби, за да тръгнете да ги спохождате и Вие, за да чуете това, от което страда. Извинете, че Ви пиша това, но знайте, че Вашият народ страда сега от несгоди, 90% от които може да се премахнат и следователно са излишни! Няма кой да се застъпи за бедните хора. Бог и Вие тука, на земята, сте като баща - влезте в ролята си, бъдете строг и взискателен - обирниците, джамбазите с народната чест и благополучие са страхливи и ще се приберат в дупките си, щом усетят дебелия край. При това трябва да се помисли за една система, която ще поощрява доброто и [ще] му дава път и насърчение. 6. Психическото положение във военните среди сочи, че имат автономни центрове. Между подофицерите особено се работи на социална база, също и между по-младите офицери. Има нещо, на което трябва да се обърне внимание. Прилагам Ви някои писма, които моля да прочетете внимателно. Хубаво е да се използва сегашното положение, да се отстранят негодните материали и методи, да не загазим утре по-лошо. Нека това го сметнем като «пробно». 7. Моля, сторете нещичко за това, което ми обещахте по-рано и което е припомнено в молбите отделно (помилванията). Досега всичко, слава Богу, върви добре. Моля Бога да Ви дарява с мъдрост и сили, да изтраете, и с любов към тоя народ, за да успеете да дадете отпор на всички тъмни сили, за обща радост. Бог да Ви пази! [Подпис:] Любомир Лулчев 30.IХ.1940 г., София - Изгрева (93) Търговски информации 1. Въпреки строгите наредби да се декларират наличните си количества вълна, и до днес не са декларирани 600 тона вълна, находяща се в складовете в Сливен и Габрово - АД «Христо Райков». 2. Даденото напоследък повишение на платовете, уж произведени след 1 август 1940 г., няма никакво основание, както и даденото повишение на трикотажа и вълните. Това може да се докаже от всеки незаинтересуван ревизор. 3. фирмите АД «Стойчеви - Габрово» и АД «Иван П. Кирчев» са отказали да продават прежда, въпреки че са имали, ка[к]то са казали на приятели, но чакали повишение. Това може да се хване от полицията. 4. Калкулацията на плата за военните доставки (наряди военни). Натрупани са много печалби, защото доскоро не е имало контрол на сместа за необходимия артикул. Калкулацията е направена значително по-висока - и това на всеки метър плат хвърля хиляди и милиони. Това, ако искате да покажете, че се интересувате от доставките и им знаете шмекериите - това са сведения верни, проверени от вътрешни хора -които ги оспорват, ще лъжат! (94) Информации 1. Притворени при настоящото, пращам две писма. Моля да ги прочетете, макар че са малко длъжки. Те ще Ви кажат достатъчно. Грешки има, и то големи. Не е въпросът да ги обсъждаме, а да благодарим на Бога, че има време и възможност да вземем мерки да ги поправим. Недейте оставя това така, защото после ще стане по-лошо. 2. Прилагам Ви две калкулации, които са проверени и верни, за да знаете къде и как се лъже държавата и тия от държавата, които искат да се лъжат... Дайте работа на Пантев - той е способен, нека се постарае, и резултатът ще бъде отличен. Има и още някои работи, но се боя, че ще стана отегчителен. Пращам Ви и една друга бележка, която говори сама за себе си. 30.IХ.1940 г.

(91) Писмо от Любомир Лулчев до цар Борис III от 30.IХ.1940 г. Ваше Величество, Днес е денят на Любовта, Вярата и Надеждата - заедно с Мъдростта (София). По тоя повод Ви изпращам подарък - няколко мъдри изречения, които моля да прочетете. «Аз, Господ, те призовах в правда и ще те взема за ръка и ще те пазя, и ще те поставя завет на людете, светлина на езичниците.» «С краката си ученикът ще отиде при Доброто, с ръцете си ще го направи, а с устата си ще го каже. И трите свята трябва да вземат участие в Доброто: физическият, ангелският и Божественият.» «Главата на ученика трябва да е винаги изправена, а не наведена. Когато тя е наведена, лесно се възприемат отрицателните мисли и настроения. А когато е изправена, той се свързва със слънчевите енергии и положителното в живота. За нас слънцето е израз на колективна дейност на същества разумни. Като работят и мислят, те изпращат светлината на целия свят. Ние наричаме тази светлина слънчева. Чрез червения цвят те изпращат живот на земята; чрез портокаления носят индивидуализъм в съществата; чрез жълтия пращат интелигентност; чрез зеления - подтик за растене; чрез синия - вяра и надежда; чрез виолетовия те внасят във всички живи същества сила да се борят с мъчнотиите и да ги преодоляват. И тъй чрез мозъка си человек определя изобщо отношенията си към природата; чрез дробовете си той уравновесява тия отношения; а чрез стомаха си той ги реализира. Да вярва човек в Бога, това значи да не се съмнява никога. Истинската вяра изключва всякакво съмнение. Човек е дошъл на земята да се учи, да прави опити, за да се приспособи към Божествения свят. Колкото и да философствува, в края на краищата человек трябва да изпълни волята Божия. Никой човек не може да забогатее, докато Божието благословение не е с него. Смъртта е неизбежен процес, но важно е как умира човек - със съзнание или без съзнание за това, което става с него. Който е работил с любов и прилагал закона на доброто, той умира съзнателно, като продължава да живее след смъртта си. В природата морал няма - има хармония! Злото е неизбежен спътник на доброто. » [Подпис:] Любомир Лулчев Помнете, че колкото повече учите, колкото повече Ви се говори, толкова повече се изисква от Вас. Само човек, който има ум, може да осъществи любовта като сила. Докато любовта не влезе в света, той няма да се преобрази. Злото е силно само затова, защото хората го обичат. Обичта към злото му придава сила. Злото черпи сила от любовта. Въпреки това обаче стремежът към доброто никога не може да се спре! Злото е път към смъртта. Доброто е първата връзка с живота. Няма по-велик акт от този да направиш едно добро, защото по този начин ти предизвикваш Бог да се прояви чрез тебе в своята любов, мъдрост и истина! Преписах ги от разни места, както се паднаха, като [ги] нарекох за Вас. От сърце пожелавам да Ви принесат полза. 30. IX. 1940 г.