valiamaria

4. ДУХОВНАТА ГРУПА НА ПЕТЪР ФИЛИПОВ Брат ми Светозар беше винаги много ревностен към идеите на Учителя и си спомням, че криеше беседите във въглищата, в малката барака, която имахме. Това беше нашата къща на Изгрева. Светозар си остана докрай предан на идеите. Той имаше така вътрешно разбиране и вътрешно чувство, говореше му се отвътре и много често можеше да дава ценни съвети на различни братя и сестри и да им помага в техните затруднения. Той беше един голям стълб в нашето семейство и много често ни е водил на екскурзии на Рила, на Мусала и на 7-те рилски езера, като дори при трудни условия, зимно време или пък лятно време. По-късно Светозар години наред живя при брат Петър Филипов. Помагаше му в къщата, в стопанството, копаеше градината, просто беше като един вид служител в неговото семейство, в негова услуга. По същия начин те работеха духовно, тъй като брат Петър Филипов беше създал малка група, която той ръководеше. В тази група имаше ръководство и това беше самия брат Петър Филипов, който ръководеше тази група. При него отиваха много братя и сестри, отиваше и Еленка Симова от Мърчаево, която впоследствие стана съпруга на Светозар, и брат Галилей Величков и много други братя и сестри. Нашето семейство полека, лека пожела да се включи в неговата група и той с много големи трудности ни прие в групата си. Не беше лесно да се влезе в тази негова група и имаше големи изисквания за това. Трябва да кажа, че аз никога не съм работила толкова усилено духовна работа както в групата на брат Петър. Той беше незаменим организатор, вдъхновител и много предан на идеите на Учителя, но много сериозен брат. Отивахме сутрин рано в 5 часа на беседа и на посвещение и много често пъти той ни говореше, че трябва да посипем с пепел главите си и да скъсаме с миналото. Често пъти отивахме и на Витоша, като сме тръгвали събота срещу неделя рано сутринта. Имаше един персонален рейс, който минаваше по Дървенишкото шосе и сме ставали 1 и половина - 2 часа през нощта и сме чакали докато мине персоналния рейс и с него отивахме до Бистрица, а оттам поемахме нагоре по поляните с цел да можем да посрещнем слънцето някъде нагоре на височина. Прекрасни бяха тия прекарвания с брат Петър Филипов, просто незаменими. Той много добре ръководеше дейността, духовната работа през целия ден и целия ден прекарвахме отлично в една хармонична атмосфера от сутринта до вечерта. Изкачвахме се обикновено до върха "Купена" и там имахме огнище, четеше се беседа в 10 часа. Там си правехме много хубав чай, понякога слагахме и боровинки, когато имаше наоколо и на обед обядвахме заедно, почивахме си чак до 3-4 часа и след това слизахме обратно, отново по баирите, за да слезем до Бистрица и да вземем отново рейса за връщането. Идваха различни братя и сестри, най-често Галилей Величков и Еленка идваше също. Идваше и Елка Кралева понякога, която преспиваше в дома на брат Петър и след това сутринта тръгвахме заедно за Витоша. Често пъти идваше и сестра Донка, която работеше в един ресторант и понякога идваше по-късно и ни настигаше горе по поляните. Тази Донка, която работеше като прислужница в дома на генерал Стоянови. Мога да кажа, че постепенно станахме приятели с кучетата в селото. Тия овчарски кучета бяха много големи и страшни. Ние минавахме почти през нощта по тъмно и те ни лаеха и ние носехме хляб, за да можем да ги укротяваме. Но постепенно, постепенно те станаха наши приятели и започнаха да идват с нас и се качваха донякъде, до поляните и след това се връщаха. Ние започнахме да се притесняваме, да не би овчарите да ги бият, защото всъщност те трябваше да си извършват своите задължения към стадото овце. А кучетата толкова ни обикнаха и така се присъединиха към нас, че те ни очакваха с голяма радост и тръгваха с нас. Аз дори се качвах на гърба на едно от тези мощни, огромни кучета и играех с него. На кучетата им беше приятно, хапваха нещо от нашата храна и прекарваха все около нас. Спомням си веднъж през пролетта, не се качихме много на високо, останахме на една поляна така по-долу и насреща се виждаше целия баир, на който трябваше да се изкачва. Изведнъж забелязах една огромна топка, която се търкаля и пред нея едно по-малко, което бяга. Вгледах се, а то се вижда като на кино лента. Вгледах се и видях, че беше една сърна, която бягаше и една голяма мечка след нея я гонеше. Това се виждаше съвсем ясно. Изведнъж изникна просто едно от тия наши овчарски кучета, беше се качило нагоре и като подгони тази мечка, тя се скри, избяга и така то помогна на сърната и я спаси. С такова велико благоволение работехме с брат Петър Филипов и всъщност от него аз научих какво значи велика, дълга молитва, какво значи медитация, размишление и усилена духовна работа. По цял ден прекарвахме в духовни разговори. Имаше и посещения и брат Петър ни свързваше с този невидим светъл свят, тъй като той имаше способности. Чуваше и виждаше, беше ясновидец и също така някакви други езици говореше. Това бяха едни от най-прекрасните години на духовна работа в моя живот. Това продължи от 1959 г., когато аз станах студентка в университета докъм 1965 г. Брат Петър Филипов беше много чист и извисен в своите чувства и преданост към Учителя и той винаги ни даваше прекрасни съвети като младежи да запазим своята физическа чистота, за да можем да бъдем служители на Бога и на делото на Учителя. Събирали сме се на разкошни вечери при него и се създаваше една много хубава атмосфера. Дори имаше специален, много приятен аромат, който се носеше във въздуха, което той обясняваше, че се дължи на присъствието на светлия и разумен свят. Идваха много братя и сестри, имаше изпълнители на пианото. Пеехме и свирехме и прекарвахме много хубаво при него. Брат Петър Филипов беше си създал и някои песни и понякога ги пееше. Правили сме и различни духовни опити, като например при изпълнението на песента "Вътрешния глас на Бога" от Учителя и "Вену Бахар" от него, какво всеки ще може да види и да почувства и до кое ниво ще може да отиде, за да види от къде Учителят е снел тази песен. Изобщо работата ни беше не само теоретична, но и практическа и много усилена и много пъти той се опасяваше от милицията и особено сутрин рано в 5 часа оглеждаше пред къщата, да не би да има някой милиционер, който да следи отиването ни при него. Брат Петър беше един прекрасен сладкар по професия и аз си спомням за един мой имен ден, на Великден, той организира празник и беше приготвил една разкошна торта, много голяма, квадратна, разкошно украсена и на нея беше сложил петолиние, имаше и ноти. Никога в живота си не бях получавала такъв голям и хубав подарък. Това беше за моя имен ден от брат Петър, което никога не мога да забравя. Досега никой в моя живот не беше ми правил такъв прекрасен подарък и с толкова много любов, за което аз безкрайно и винаги благодаря на брат Петър Филипов. Моят брат Светозар, там при брат Петър се сближи много с Еленка, която по-късно стана негова съпруга. Брат Петър Филипов одобряваше тази дружба и просто ги подкрепяше двамата и им създаваше един вид условия, за да може тази тяхна връзка да се развие и да даде някакъв резултат. Брат Петър ми е правил много добрини. В случай на нужда просто е тичал с мене, за да ми помага, защото аз като трябваше да завърша, да се дипломирам в университета, в крайна сметка един от професорите, който беше голям комунист, разбра че съм от Братството и реши да не получа диплом. И така на няколко пъти се явявах и той все така не ми позволяваше да си взема изпита и да получа диплома. И си спомням тогава как брат Петър отиде да търси професора, отиде да търси ректора на университета, който беше преподавател по математика мисля и когото той познаваше, да му разкаже за моя случай и да му обясни каква е причината гдето този професор не желае да ми помогне да взема моята диплома. Така че брат Петър беше готов на края на света да отиде, за да помогне някому и в същото време той разчиташе от нас една хубава и усилена работа в замяна на това. Той притежаваше много ценни духовни способности и качества както много други силни братя и умееше да си служи и с двете ложи. Понякога той знаеше най-различни начини, магии и други неща, с които умееше да си служи, може би това беше свързано с неговото кармично минало. Тежко и горко да бъдеш неприятел и неприятен на брат Петър Филипов. Той владееше сили и способности. Както и много други братя и сестри на Изгрева, така и той имаше такива умения. Много беше опасно да не си в добри, хармонични отношения с него. Така че той беше една мощна канара в Братството и беше много верен на Учителя, много добър брат и един от Неговите напреднали ученици, но в дадени моменти той си служеше с тези сили и ставаше дори опасен. Една част от братята и сестрите от Братството имаха големи възможности и понякога си служеха със силите на Черната Ложа, а понякога със силите на Бялата Ложа. Затова беше много опасно, недай си Боже да станеш враг или неприятен на тези братя и сестри, както например на брат Петър Филипов. След като нашето семейство се отдръпна от него, Светозар остана да живее още дълги години при него. Но за да бъде в групата му и да може да живее при него, той един вид трябваше да скъса връзките си със семейството си. И се стигна до там, че просто той не казваше добър ден нито на майка си, нито на баща си, нито на друг от семейството си. Минаваме покрай къщата на Петър Филипов по улицата, Светозар е в двора, копае ягодите, навел глава и въобще не казва добър ден никому. Ние го приехме това като естествено и това продължи доста дълго време, дори години. Светозар въобще не идваше да види родителите си, не идваше и в къщата ни. Така брат Петър се опита да привлече и баща ни Крум, който беше така по-слабохарактерен и се поддаваше на тези влияния, и той, баща ни започна често да отива при него и се появиха недоразумения с майка ми и полека-лека поемаше курса, който брат Петър му диктуваше. Тогава майка ми, която е много силен дух отиде със сила и мощ при него и му каза: "Ти няма повече да се занимаваш с Крум, ще го оставиш свободен, да се грижи за семейството си!" И брат Петър се уплаши от майка и повече той не се занимаваше никога с баща ни. Така брат Петър успя да въздейства най-вече на Светозар и чрез Светозар, а пък и Светозар, за да живее при него, трябваше да изпълнява неговата воля; един вид да скъса със семейството си, което Светозар и направи и то за дълги години.

3. ДЕТСКИ СПОМЕНИ ЗА ИЗГРЕВА Аз бях на 3 - 3 и половина години, когато си замина Учителят. Много добре си спомням, че майка ми много плака в този ден и когато подредиха Учителя в салона за поклонение и всички отиваха там да се поклонят, майка ни ни заведе и нас, децата, както и мене, да идем да се поклоним и целунем десницата Му. Спомням си, че Той беше облечен в бяло, положен на одър в салона. Там имаше много хора. Моята душа беше много смутена, а майка ми ме буташе и казваше: "Иди, иди, целуни ръката Му!" А аз отговорих с голямо почитание в душата си: "Не, Той спи, аз не желая да Го събудя, да Го безпокоя". С голям трепет и благоговение бе изпълнено моето сърце и моята душа, когато видях Учителя. Това много добре си спомням, макар че съм била толкова малка. Това е единственото, което си спомням по отношение на Учителя. Моята майка пееше много хубаво. Беше си създала една своя песен "Бог е Любов", която пееше много хубаво и гласът й ечеше. Взимаше китарата, акомпанираше си и пееше. Моята майка не е обичала да безпокои Учителя, да Го пита по много въпроси. Обикновено тя е задавала вътрешно своите въпроси и винаги е получавала отговор от Него. Рядко Го е безпокоила. Когато е присъствала на беседа, преди да започне беседата тя записвала в тетрадката си известни свои мисли и разсъждения и й е правило впечатление, че Учителят в беседата си е засягал именно тези въпроси, които са я вълнували и които е записвала в своята тетрадка. След заминаването на Учителя животът на Изгрева продължи почти по същия начин. Аз бях малко дете, но често присъствах на различни вечери и празненства в салона. Особено вечерно време често имаше концерт, а понякога имаше и вечери. Ние, всички изгревски деца се събирахме на голямата поляна за Паневритмията и до късно вечер играехме там. Понякога слушахме и концертите, а също така участвахме и във вечерята. За празника на Учителя, 27 декември се раздаваше хубаво жито. Познавах много братя и сестри, които живееха по това време на Изгрева. Спомням си брат Ради, който работеше в градината и който беше строг и авторитетен. Имаше едно куче, за което той се грижеше, Роза. Тя имаше много кученца. Ние двамата с моя брат Любомир отидохме и пожелахме да си изберем едно малко кученце. Брат Ради се съгласи. Гледах, гледах и видях, че има едно от децата на Роза, едно бяло кученце, което все настрани седеше. Ние него избрахме и го нарекохме Белчо. Това куче от Роза се оказа с много труден характер и беше просто страшилище за всички хора, които идваха у дома вкъщи, особено ако кучето не беше вързано. Имаше още много братя и сестри, които живееха на Изгрева. Често пъти съм виждала брат Иван Антонов, който беше голям астролог, също така и Влад Пашов и много други братя и сестри: Наталия Чакова, Буча Бехар, Стойна, Сийка Динова и Анка Каназирева и много още други братя и сестри, които живееха по това време на Изгрева. Брат Никола Антов не винаги изпълняваше добре своите задължения като представител на Братския съвет. Бяхме дочули нашето семейство, че когато разпределяли местата, нашето място където живеехме, а това беше братско и съседния имот, който закупи един художник Боян и всъщност той му е дал една част от братското място на него. Това нещо е станало на чашка алкохол и с нещо друго в приятелска атмосфера и след това ние се чудехме, че нашия парцел беше малко по-малък отколкото предполагахме, че трябва да бъде. Значи на него не можеше много да се разчита. Но в даден момент и той проявяваше доброто. Спомням си, че като бях ученичка или студентка исках да отида на Рила, но нямах достатъчно пари. А той правеше списъци там на полянката на Изгрева и аз отидох и му казах, че имам много малко пари, които мога да внеса за Рила. Той се обърна към мене и ми каза: "Нищо, и с тези пари ти можеш да отидеш на Рила". Направи един голям жест и ме вписа в списъка и така аз можах нея година да се кача на езерата.

2. СЕМЕЙСТВО С МНОГОЛЮДНА ЧЕЛЯД НА ИЗГРЕВА Майка ми като останала сама се поотклонила в младежките си години и мисля, че в 1919 г тя получава лична покана от Учителя да отиде на събора във Велико Търново. Тя отива и от този момент се слага началото на нейното духовно пробуждане и възраждане. Майка ми става една от преданите ученички на Учителя и остава такава до края на живота си. Баща ми Крум е родом от гр. Силистра, през 1903 г. и си заминава 1976 г. в София. Той произлиза от семейство с много деца. Баща ми мисля, че е бил протестант и голям идеалист. Когато се свързва с идеите на Учителя, той става Негов ревностен ученик и скъсва всички връзки с фамилията си, със своите братя и сестри и се отдава на делото на Учителя. Той е смятал дори да отиде в Америка и да стане проповедник на новите идеи на Учителя, но според съветите на Учителя той е променил решението си. Майка ни е следвала педагогика в университета, а баща ни философия. Но и двамата не са могли да завършат докрай висшето си образование поради тяхната женитба и идването на децата. В семейството ни се раждат четири деца -1932 г. се ражда Светозар, който остава докрай верен на идеите на Учителя и един от Неговите добри ученици. Второто дете родено през 1934 г. е Костадин, който е бил също изгревско дете, който също е бил милван от Учителя по главичката, но като става младеж се отклонява от идеите на Учителя и поема пътя на света, на радостта, на веселието, макар по начало да е бил вегетарианец, прояжда отново месо и така остава до настоящия момент. В 1941 г. се раждам аз, третото дете, което нося името на моята баба Величка и нейното велико присъствие. В 1943 г. се ражда най-малкия син, брат ми Любомир, който също така остава верен на идеите на Учителя. Всъщност семейството става вече многолюдно, икономическата криза до Втората световна война е обхванала всички страни и моят баща е бил известно време без работа. По-късно той си намира работа, става чиновник-чертожник и до края на живота си остана на тая работа и дори се пенсионира там. В тия трудни години той е имал малка заплата и майка ми не е могла никога да работи поради това, че е имала много деца и през тия години нашият дядо Кънчо е помагал с неговата пенсия. И четирите деца са родени на Изгрева, така че ние сме от изгревските деца и семейството ни е живяло на Изгрева в малка дървена барака, която баща ми е построил на братско място. През тия трудни години семейството ни е живяло в голяма немотия и братята и сестрите на Изгрева от Братството унесени в техния духовен подем и като служители на Великия Учител просто не са обръщали много внимание на това семейство, за да му помогнат. Дори с пренебрежение са казвали: "Крум и Стефка с многото деца!" Всъщност братята и сестрите са имали за идеал да служат на Учителя и не са гледали с добро око на тези братя и сестри, които са се женили и са създавали потомство, но майка ми е била определена да даде живот на тези деца, три от които остават верни на идеите на Учителя. Светозар, Любомир и аз, Величка. Въпреки всичко семейството ни се е ползвало един вид с едно презрение на Братството към нас.По-късно, след години от това трудно за издържане семейство излязоха трима инженери. Само Светозар не можа да получи висше образование. Той също имаше възможност и можеше да завърши с неговата голяма научна и духовна култура, но когато отишъл в университета и подал документите си, в неговото досие било написано, че той е дъновист и пее в братския хор Затова не са го приели. По-късно останалите три деца завършват своето висше образование въпреки тези големи затруднения и хората от Братството са били изумени от успеха на това семейство. Мога да подчертая, че нашето семейство е било за изпит на много братя и сестри от Изгрева, как те ще се отнесат към това семейство. И в тия трудни години малцина са ония, които са помогнали на нашето семейство. Те просто се броят на пръсти. Една от тия сестри е била Веса Жечева, майката на Благи Жеков, която при моето раждане е дошла и една седмица е стояла при майка ми да й помага в прането и във всичко докато майка ми се съвземе. След това тя дава количката - детската от Благи, за да има бебето количка, т.е. дава я за мене. След това идва Гита, майката на Йоанна Стратева. Тя, заедно с нейните сестри много помагаха на нашето семейство. Веднъж например имаше колети от Америка и те допринесоха щото и ние да получим един такъв колет, в който имаше сухо мляко, шоколад, имаше и някакви дрехи. Но най-важното беше, че Гита намираше дрехи от своите деца и пълнеше цели чували за нас. Току пристигне вкъщи и носи чувала и така ние можехме да имаме дрехи. В този чувал имаше и палта, и панталони и всичко за децата, за да може да има какво да носят. Имаше още една сестра, Надя Жейнова, която често донасяше много хубави дрехи от дъщеря си, които бяха предназначени за мене. Винаги сме се радвали на тези сестри, които не ни забравиха в тези трудни моменти. Когато трябваше да постъпя в гимназията родителите ми трябваше да ми купят ученическо тъмносиньо палто, а те нямаха възможност. Изведнъж три сестри се организирали без някой да ги е търсил, извикаха ме и ми купиха необходимото палто, за да мога и аз като всички ученички да се представя в училище с ново ученическо палто. Тези сестри бяха Верка Куртева, Стойна-шивачката и третата сестра не си спомням коя беше. Спомням си само, че Верка Куртева дойде вкъщи и с нея заедно купихме палтото, което на времето струваше 25-30 лева, но това беше голяма помощ за моите родители.

ВЕЛИЧКА НЯГОЛОВА 1. ВЕЛИЧКА СТОЙЧЕВА Майка ми Стефка Няголова е родена 1903 г. в гр. Бургас и си заминава 1995 г. Нейната майка Величка Стойчева и баща й Кънчо Стойчев са едни от първите ученици на Учителя. Величка Стойчева е нямала деца и решава да си осинови дете. Съгласно съветите на Учителя тя отива в църквата, където в неделен ден се излагали деца, за да може да си осинови едно дете. Майка ни Стефка е родена в околностите на Бургас и е шесто дете в семейството. Майка й умира при раждането. Тогава нейният баща като станала на 40 дни я завел в църквата за осиновяване. Величка Стойчева съгласно директивите на Учителя влиза в църквата, оглежда цялата група деца в средата на църквата, които са за осиновяване и избира веднага Стефка и казва: "Това е моето дете!" И от тогава тя започва да се грижи с много голяма любов за майка ми. Нейните дрехи и роклички са били изписвани от Париж, от модни къщи, с корделки, много красиви. Майка ни е била на 4-5 годинки, когато Учителят е отивал в Бургас, в дома на моята баба Величка и е милвал майка ми по главичката и е казвал: "Тя добре ще пее, хубаво ще пее". Баба ми Величка Стойчева произхожда от заможно семейство. Нейната фамилия са били фабриканти на платове в Габрово, фамилията не е била съгласна с осиновяването на това дете. Затова и по-късно моята майка и баща не са поддържали връзка с фамилията на баба ми Величка Стойчева. Значи Величка Стойчева избира дъщеря си Стефка по дух, по вътрешно ръководство и под ръководството на Учителя. И наистина, по-късно така и ние се раждаме чрез нея на тази земя. В къщата на баба ни Величка Стойчева е имало голям салон, който събирал 100 стола. И в този салон е идвал Учителя и е прекарвал по цял месец в Бургас и цялата група от Братството от Бургас са идвали в дома на баба ми Величка и заедно с Учителя са празнували и са работили заедно. Вечерно време е имало трапези, имало е разговори, свещени разговори, беседи и песни са се пеели. Баба ми Величка Стойчева и Кънчо Стойчев са от първите ученици на Учителя и участват в първите вериги, които Учителят организира в гр. Велико Търново. Това е преди Школата. Школата се открива 1922 г., това са годините 1910, 1911, 1912, а може би и по-рано. Учителят поименно е повиквал своите ученици на тези събрания, които са се организирали във Велико Търново и така наречените вериги, духовни вериги и в голямо свещенодействие и в една силна духовна атмосфера са прекарвали тези дни с голямо присъствие от невидимите, светли същества. Баба ни Величка и дядо ни Кънчо Стойчев са участвали в тези вериги и имената им ги има в протоколите от тези години. Баба ни става една добра ученичка на Учителя и Учителят е работил над нея, защото тя е споделяла с моята майка, че има едни особени силни видения, виждания и присъствия и разговори, но не желае да ги разкаже, за да не се възгордее. Под ръководството на Учителя тя в Бургас е организирала женски и детски събрания, като е разработвала теми съгласно идеите на Учителя. Баба ни Величка е била с деликатно здраве, а дядо ми Кънчо е работил в пощата, като пощенски служител. Случвало се е, когато тя не е добре със здравето, той трябвало да изпрати телеграма до София, да попита Учителя какво да прави и как да лекува Величка. Като отива на работа с телеграмата приготвена за подаване в джоба му, какво е учудването му, щото като отива на работа той получава телеграма и то от Учителя и в нея телеграма Учителят обяснява и дава отговор на въпросите, които дядо ми го интересуват. Дава и точно какви методи да употреби, за да лекува Величка. Баба ми си заминава рано през 1918 г., когато Учителят е бил интерниран във Варна. Майка ми остава без майка на 14 години. Дядо ми Кънчо разтревожен е отишъл чак във Варна, за да се види с Учителя и да Му съобщи за заминаването на Величка. Учителят излязъл на балкончето на хотела където бил интерниран и дядо ми Му разказал, че Величка си е заминала, тогава Учителят отговорил: "Грабнаха Величка докато мене ме нямаше". За майка ми трябвало да се грижи дядо ми Кънчо Стойчев. Той е бил много грижовен баща и дори по-късно, когато майка ми се омъжва и си ражда четирите деца, той винаги е помагал на нея и на баща ни при отглеждането на децата. Имал е хубава пенсия и почти всичко каквото можел е давал, за да помага на това многолюдно и трудно семейство. Много любов и грижи е полагал.

21. ГОЛЯМОТО СЕМЕЙСТВО БАЩАТА - е ХРИСТО Йорданов ПАВЛОВ, роден на 01.05.1861 г. в гр. Враца, получил висше образование в Щутгарт - Германия със специалност химик, с докторат в Рощоския университет. Специализирал в гр. Падуа -копринарство. Във Враца през 1901-1911 г. е назначен за окръжен управител. Бил е директор на Търговската гимназия в гр. Свищов, след това главен инспектор по бубарство. По-късно преминава към различни дейности - занимава се с превръщане на дядовата си воденица в мелница, с медна мина, антрацитна мина в Перник за изготвяне на брикети, бил е народен представител и т.н. МАЙКАТА - е ДОНКА ЦОНЕВА дъщеря на Разградски търговец на тютюн, завършила Търговска гимназия. В Торино - Италия една година е учила пеене и пиано. Задомява се и има 4 деца. Пише стихове, издава готварска книга, ръководство по кроене. АСЕН е първото дете - роден на 02.09.1896 г. През 1917 год. завършва авиационно училище и участвува в Първата световна война. През 1921 год. и изпратен в САЩ за да участвува в международен конкурс за околосветско пътешествие. Конкурсът е анулиран и той остава завинаги там. Става инструктор-изпитателен пилот, инженер, сътрудник на различни авиационни списания. МИЛКА - родена в София, свири на цигулка, оркестрантка в Пловдивския симфоничен оркестър през 1946 г., след това става музикален педагог в София. От 1957 г. живее в Париж. Пише книги за брат си „Асен Йорданов и авиацията", който е построил първия български аероплан, изпитан успешно на 10 август 1915 г. НАДЯ - която сега живее в Скопие - Македония. ВИОЛА - живее в Гринуич - САЩ. Представяме кратки бележки от дейността й в САЩ. ДЕЙНОСТТА НА ВИОЛА ЙОРДАНОВА В САЩ 1. Превод и публикуване на I и II книга на Паневритмията. 2. „Дишането" от Боян Боев -1936 год. 3. Видео-касета направена от нея и Ерна Сталева, ученичка на Учителя. 4. Една касетка с изпети 28 песни от нея на английски от Паневритмията. 5. Държани „сказки-демонстрация" върху Паневритмията. 6. Курс по Паневритмия - нарочно подреден с преведена от нея молитва и инструкции, дадени лично от Учителя на Боян Боев. 7. Две статии написани върху възпитанието „Новите насоки във възпитанието". Заинтересувало се едно списание за възпитанието, но когато прочитат за Паневритмията с новите методи, те се отказали да отпечатат статията. За тях новите мисли, идеи и методи са „мечти". ДЕКЛАРАЦИЯ Долуподписаната ВИОЛА ЙОРДАНОВА БАУМАН заявява, че по молба на д-р Вергилий Кръстев, изпраща саморъчно написаните нейни спомени от времето на Школата на Изгрева, под заглавието: „Божественият Градинар - БЕИНСА ДУНО", като дава право на д-р Вергилий Кръстев да ги публикува в книгата „Изгревът, том VIII, съставен от самия д-р Вергилий Кръстев. Януари, 1998 година С почит: Виола Йорданова Бауман Гринуич - САЩ

20. БЕЛЕЖКИ НА РЕДАКТОРА ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ Поместваме отвореното писмо на сестра Виола Йорданова към българските последователи на Учителя Дънов. Включваме превода на нейното писмо до г-н Барнаби Браун в отговор на неговите редакторски бележки към Паневритмията на Учителя Дънов. Господа чужденци! Спокойно! И по-кротко! Първи, ние българите имаме думата. Второ, вие трябва да дойдете тук и да се учите на български език. След това трябва да прочетете „Изгревът" и накрая да проучавате Словото на Учителя, както и неговата музика и песни. А що се отнася до Паневритмията, то ние българите не сме я публикували в нейния оригинал, защото ни пречат такива като г-н Браун, но с български имена и лица. И те са по плът българи, но по дух са чужденци за Словото на Учителя. Те дори са и врагове. И то не какви и да е. А истински и люти врагове. Но ние българите, които сме по дух, ще се съберем, ще се вдигнем като един и ще победим, защото, ние още съхраняваме и браним Словото на Учителя. А този Учител е Всемировия Учител на Вселената - Беинса Дуно. Ние знаем Кой е Той. Ние знаем за кого се жертвуваме. А вие това, г-да чужденци, не знаете и трябва да дойдете да се учите тук от българите. Ще се учите от нас, а не обратното - та да ни четете лекции по невежество. Запомнете това! Ние не си продаваме първородството за нищо на света. Ние си имаме задача и ще я изпълним. Ето защо се издава поредицата „Изгревът". За обучение вам и за поучение нам!

19. ПИСМО НА М-Р БРАУН ДО ВИОЛА ЙОРДАНОВА БЕЛЕЖКА НА РЕДАКТОРА - BARNABI - JUNI - 1997 Тази публикация обединява работата и вдъхновението на много индивидуалности не в най-малка степен на Весела Несторова. Нейните английски поетични стихове бяха фактически по същество написани в 1941 г. и служат като врата към Паневритмията за английски говорещите. Една подаваща се на обработка част на българския текст беше съхранена за да подготви по-посветени изпълнители на Паневритмията с цел, да се заучава оригиналния поетичен текст, който е на лице в няколко тиража. Указания за движенията също са предвидени за удобна справка. В номера 14-16 и 28, и дял 7-10 на „Слънчевите лъчи" оригиналният текст е от Беинса Дуно, Петър Дънов. Той е поставил на своите ученици задачата за написване поетичните текстове към останалите движения, една задача, която е разрешила само Олга Славчева. Нейният текст към част първа е бил публикуван в 1935 година и към част първа и трета. В 1941 г. текстът на част втора, изготвен от Весела Несторова е бил публикуван в 1942 г. Поетичните текстове съставляват третата от трите части именно: формата, съдържанието и смисъла на Паневритмията. Когато биват разбрани, те хранят интелекта, точно така както движенията тонират тялото и музиката възпламенява духа. Никакво изпълнение на Паневритмията не е завършено без тях. РЕДАКТОРСКИ ЗАБЕЛЕЖКИ НА BARNABY BROWN - BERLIN Извън България изпълнение на Паневритмията са били характеризирани от /чрез/ магнетофонни и портативни касети. Това издание се подготви да окуражи употребата на жива музика и да внесе лъх от пресен въздух към репертоара, който е на разположение на изучаващите цигулка. Макар че една единствена цигулка е идеална за по-малък паневритмичен кръг, по-големи ансамбли са изобщо необходими за да стигне музиката до слуха на изпълнителите. По традиция всеки наличен инструмент се присъединява към или замества цигулката, докато един акомпанимент, композиран или импровизиран, се изпълнява на цигулка, китара, арфа, акордеон или от смесен ансамбъл. Били са ползвани даже и черковни камбани. Мелодичната линия е бивала също адаптирана от певци, въвеждайки минимални изменения, които сега от две поколения вече са стандартни. В никакъв случай не съществува една коректна или оригинална версия. Някои варианти може да произлизат от различни изсвирвания на главния композитор Петър Дънов, други от /поради/ процеса на слухова трансмисия. Музиката е така по вътрешно естество свободна, че задачата за написването й е предизвиквала учениците на Дънов от самото начало. Това издание не може да претендира да е последната дума, но се опитва да представя музиката в благоприятна светлина и приложима форма за начинаещия както и за опитния музикант. ПУБЛИКУВАНИ ИЗТОЧНИЦИ A. Беинса Дуно, Паневритмия /София 1938 г../ частично репродуцирана, редактирана с някои тактови черти, Ярмила Менцлова /Паневритмията /Франция 1984 г../ и Аида Куртева, Паневритмия /Киер СА;Аржентина 1988 г./. Партията на втората цигулка е от Кирил Икономов и наставката на номер 24 /нормално изпусната/ от Ангел Янушев. B. Паневритмия /София 1941 г../ препечатана 1992 г.. Тя дава оригиналния български поетичен текст на всички движения, но „Слънчевите лъчи" са под вокална адаптация на френски издания бяха публикувани и поетичния текст преведен; това /издание/ от 1977 г, коригира минимални моменти от музикалната граматика и е репродуцирана в „Кръга на Свещения танц - изд. Давид Лоример /Англия 1991 г./. С. „Слънчеви лъчи" /София 1942 г./ репродуцирана от Лоример. Оригиналният български поетичен текст на „Слънчевите лъчи" е напечатан под музиката за цигулка. Тези любителски /дилетантски/ издания нашироко се съгласуват с това, което се чува днес. Рядко употребата на регулярни /правилни/ тактови линии изопачава музиката, както тя е разбрана и се изпълнява от онези, които са я научавали по слух. Съотношенията по темпа между движенията са също затъмнени поради липса на единство на стила-различни индивидуалности са били отговорни за нотирането на различните мелодии, вследствие на което се явява несъответствие по отношение избора на нотните стойности за музиката с подобни качества. Във В първата вокална адаптация - номера 18 и 19 бяха транспонирани към ключа на В миньор и номер 24 към С мажор. Преди няколко години, обаче музиканти в България се върнаха към употребата на оригиналните ключове, които са съвършено пригодими за ниски гласове. ЛЯВО ИЛИ ДЯСНО? Също така, за да направи естеството на музиката по-ясно за окото на четящият, това издание публикува разрешението на Асен Арнаудов на един конфликт между теория и практика. В тази стандартизирана форма музиката се нуждае да бъдат ревизирани /изменени/ диктаторските описания на Милка Периклиева и на Ярмила Менцлова. През време на процеса, при който музиката се създаде се замесиха много лица. Описанието, което Периклиева дава на движенията е било директно взето от демонстрациите /показванията/ дадени от Дънов и изглежда в по-малка степен да изопачава Неговия замисъл. Менцлова, на която Дънов по-късно е дал задачата да представи Паневритмията коректно също така решила да ревизира музиката в по-голяма степен от описанието на Периклиева. И поради това се предполага, че една нота в „Първия ден на пролетта" е скъсена, така че 7,9 и 10 започват с десния вместо с левия крак. Това прави музиката по-малко повторяема наизуст, като я прави по-лесна за изпълнение наизуст и изяснява момента за смяна на ръцете в номер 6 „Отваряне". Единствената друга разлика от стандартната версия обикновено практикувана в България е позицията на повторението в номер 11 „Евера", тук внушена пред четири тактови черти. Даже, ако повторението от тактова черта 21 е автентична, което се явява по-скоро като произлизащо от погрешно отпечатване в А, версията с текстът, предложен от Арнаудов и отдавна свирен в Русия е възприет, тъй като с това се избягва музиката да завърши в една неестествена /несвойствена/ точка в последователността на движенията. Други различия по отношение на стандартната версия, които правят музиката по обичайна /регулярна/ не се внушават, защото те отстраняват благоприятните възможности за певците да дишат. ОБОЗНАЧЕНИЕ НА ТЕМПАТА За общо упътване са дадени обозначения с метроном. Когато се изпълнява Паневритмията, трябва да се уважат местната традиция, атмосферните условия и възрастта на играещите. Отбелязванията на метронома на А не се явяват като точен запис на по-раншните скорости при изпълнението. Ако употребеният метроном е бил акуратно калибриран, те означават по-бързи темпа от онези, употребявани от едно по-късно поколение, макар и променливи. Обаче те имат смисъл в музикално отношение и така могат да представляват по-скоро мнението на музиканта отколкото на играещия. СВОБОДА НА ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА Където процесът на слуховата трансмисия или вокална адаптация е изгладила приятни детайли, запазени в А, тези са били реинтродуцирани към главния музикален текст и версията е поставена стандартно в намален печат като алтернатива. Това поведение има за цел да окуражи живата гъвкавост която Дънов самият е демонстрирал както в своята игра, така и в мисленето си. В цялото издание изпълнителите не би трябвало да се колебаят да променят октавата, ако имат желание за това. Допълнителна или алтернативна ор-наментация е също удобна, специално в „Слънчевите лъчи". УПОТРЕБА НА ЛЪКА Интерпретацията предвидена да подпомогне четящите и начинаещите би трябвало да се игнорира /отрече/ от по-опитните. Както народният така и артистичният стил при употреба на лъка са напълно правилни. Берлин, 1997 година Барнаби Браун Превод от английски: Веска Величкова Въз основа на това писмо Виола Йорданова пише своето „отворено писмо" до своите съмишленици, които ги няма вече на земята и изпраща своето писмо до м-р Браун, което едва ли го е прочел.

18. ПИСМО НА ВИОЛА ЙОРДАНОВА ДО М-Р БРАУН М-р Барнаби Браун Баденше Щрасе 32 10715 Берлин - Германия Уважаеми Барнаби, Съгласна съм с Вас, че недостатъчното познаване на кой и да е език лесно би могло да разстрои добро общуване. И това е специално при случаите когато се превежда. Мнозина от нас започват да разбират, че превеждането е писмена форма подобна на творчеството в изкуството. Един истински човек на изкуството /артист/ се стреми да тълкува толкова ясно, колкото е възможно оригиналното значение на идеите изразени от композитора, писателя или поета. Превеждането не е лека задача и то е специално трудно при превеждането на Учението на Учителя. В този случай изискванията са много високи. Не е достатъчно да се знае добре български /английски/ език добре. Но човек трябва да има духовна завършеност, чувствителен усет и високо духовно развитие и разбира се необходимо важно е да се познава Учението на Учителя. Тези изисквания са еднакво необходими както за преводача, така и за аудиторията. Преводач и аудитория трябва да бъдат на еднакво духовно ниво, за да общуват добре /ефективно/. Сега, бих желала да отговоря на Вашите специфични въпроси: ПЪРВО: „Първият ден на пролетта" е кръг /цикъл/ и бидейки такъв, важно е да се тръгва с десния крак. Обаче, следвайки музиката, някои движения в кръга започват с левия крак, което е правилно. ВТОРО: За 28-те движения, стихотворната част, сътворена от Олга Славчева е превъзходна. Поетичните думи на Олга описват добре процеса на духовния растеж, който се извършва през време на Паневритмичния танц. Всеки играещ, през време на разговора си с природата става като дете отварящо в почуда очите си, разбирайки все повече, че един Божествен Дух на Любовта и Мъдростта оживотворява целия мир. Този вид поезия изисква респект /уважение/. ТРЕТО: Поетичният текст на „Слънчевите лъчи" сътворен от Весела Несторова е също превъзходен. Възможно ли е за някого да мисли, че Учителят не е познавал и други поети по времето когато Той сам е избрал Олга Славчева и Весела Несторова? Той е знаел много добре, че те ще създадат най-добрият поетичен текст, съвършено сливащ се със значенията, музикалните ритми и движенията на тялото при изпълнението на Паневритмията. ЧЕТВЪРТО: Темпата, ритмите, поетичните текстове и движенията на тялото се определени единствено от идеята която е сърце на упражненията. При изменението на мензурите се изменя и ритъма и темпото на движението което не е позволено. Темпата, както казахме не могат да се сменят. Затова не може да се разбере местната традиция, атмосферните условия или възрастта на играещия. Естествено, най-доброто темпо трябва да разрешава на изпълнителите да се движат грациозно и да пеят с лекота, като дишат на определени места, без да се прекъсва цялата фраза. ПЕТО: Оригиналните ключове на всички музикални композиции на Учителя, не трябва да се изменят. В случай, че даден диригент би пожелал да аранжира някои от композициите Му за даден оркестър, като изменя оригиналния ключ, не е позволено. Транспонирането на някои песни, за да бъдат пригодени за голяма група хора е възможно. За соло-изпълнения певецът би могъл да подбере онези песни, които са подходящи за неговия глас-бас, колоратура и т.н. ШЕСТО: Когато Паневритмията се изпълнява многократно съгласно директивите дадени от Учителя, играещите изпитват благотворното влияние на всяко едно от движенията, които предизвикват постепенно духовно развитие което води до по-високо съзнание. Този процес на духовно развитие беше грижливо преаранжиран от педагогичния гений на Учителя. В този смисъл съществува единство между всички различни движения на Паневритмията и първият и вторият том на Паневритмията представляват едно цяло. СЕДМО: Името Петър Дънов е рожденото име на Учителя, но Той не го употребяваше - БЕИНСА ДУНО - за целите на печата „международни публикации, представляващи колективни творби". Името БЕИНСА ДУНО е било дадено при духовното Му посвещение, когато Божественият Дух е слязъл в човека Петър Дънов. Подобно ИСУС е бил наименован ХРИСТОС, когато Божественият Дух се е вселил в Него. ОСМО: Колективни творби ли са музикалните композиции на Учителя? Учителят не пишеше своите лекции. Това вършеха неговите стенографи-учители. Учителят не пишеше своите музикални композиции. Неговите музикални стенографи, професионални музиканти ги нотираха. Ето защо, ние учениците не считаме нито Неговите лекции, нито Неговите музикални композиции за колективни творби. Неговите музикални творения бяха плод на Божествено вдъхновение. „Не коригирайте Божественото", казваше Учителят. Изпращам Ви копие от „Вътрешният смисъл на Паневритмията" от Беинса Дуно с прецизното изказване „Паневритмията е ключа към Моето Учение", което беше продиктувано от самия Учител на брат Боян Боев. Това ни беше изпратено тук от сестра Ина Дойнова. Уважаеми Барнаби, уважавам Вашите искрени усилия да направите най-доброто което можете. Не желаем ли ние всички да бъдем добри слуги? Наистина „Пътят" не е лесно пътуване, но е славен този път. Може би най-добрата заслуга на всички нас би била, да оставим Паневритмията непокътната и всички ние да приемем стандартния текст. В духа на добра воля, любов и взаимно разбирателство оставам Ваша: Август, 25.1997 година Виола Йорданова Бауман.

17. ОТВОРЕНО ПИСМО ВИОЛА ЙОРДАНОВА Драги съмишленици, в началото на месец август 1997 г. получих писмо от Барнаби Браун, който не познавам лично. Писмото бе придружено от следващите две копия: 1. Музикален текст на Паневритмията от Беинса Дуно. 2. Въведение. Паневритмична поезия за английски говорещите. Цитат: „Това издание се подготвя за издателство Бяло Братство и езотерични публикации респективно в София и Калифорния". Тези две копия са разпратени на музиканти и преподаватели на Паневритмия за инспекция със следната забележка: „Вашите поправки и корекции ще бъдат взети под внимание". Въз основа на горната забележка, аз включвам в това писмо моята преценка на тази нова Паневритмия, в която Браун коригира музиката на Беинса Дуно и замества лириката на Олга Славчева. Браун насърчен от книгоиздателството „Бяло Братство" и с нейно съдействие прави радикални корекции на Паневритмията издадена от Боян Боев през 1936 г. одобрена лично от Учителя. Изглежда, че Браун не е бил достатъчно уведомен или сам убеден, че Учителят прилага нови начини при композиране и нотиране в своето музикално творчество. Тези негови нововъведения откриват за бъдещите композитори много по-богати и широки възможности, които ще изразят новите идеи, мисли и чувства на следващите поколения. Разбира се, че тези нови начини на Учителя са в разрез със сегашните установени академически теории. Паневритмията създадена от нашия безкористен Учител е един архитектурен храм, изграден с математическа, художествена и целесъобразна точност. Кой музикант би се осмелил да коригира деветата симфония от гениалния Бетховен? А какво да кажем за творчеството на Учителя? Паневритмията от Учителя е един изключително нов педагогически метод, достатъчно ефективен, да събуди Божествените заложби внедрени в човешкото естество, за да възкреси новият човек, човек на хармония и мир. В името на тази хармония и мир нека запазим оригиналното творчество на Учителя с което Той благоволи да благослови всички човешки души. Август, 1997 г. Поздрави от Вашата сестра Виола Йорданова. Щат Гринвич - САЩ.

16. РАЗМИШЛЕНИЕ И ПОУЧЕНИЕ Много често в тихи и спокойни часове размишлявам върху думите на Учителя, които са дълбоко врязани в моята памет. Питам се и в този момент, защо Учителят толкова много настояваше да пея в продължение на моето следване в Академията. Имаше дни когато Той не ме приемаше, защото знаеше, че аз не пея, а свиря или съм участница в концерти-рецитали организирани от моята професорка по драма и дикция, г-жа Стойнова. Учителят е предвиждал, че моят глас е всъщност единственият ми капитал с който ще мога да привлека вниманието на Руската комисия и да получа разрешение да напусна България като певица с големи възможности, нуждаеща се от европейска шлифовка. Защо Учителят ме изпрати при Михаил? Не за да му помагам, нито да спасявам ученикът на Беинса Дуно, нито да спасявам хората изпаднали под негово влияние. Нито бях изпратена от Учителя да разрушавам неговата работа или да се женя за него, както Михаил публично ме обвиняваше. Учителят ме изпрати в Париж сама да развържа една дълготрайна лоша карма и сама да науча един важен урок. Законът на свободата е велик закон. В свободата можех да прогледна и да различа, кой работи за Цялото и кой работи за свои лични интереси. Да, сама да различавам зад хубавите и интелигентни фрази какви мотиви се крият. Ето кардиналния въпрос, който бе зададен преди две хиляди години от учениците на Христа. Той отговори: „Много учители ще дойдат в мое име, но истинските учители ще познаете според техните дела." Излишно е да се каже, че делата на Михаил не отговарят на един истински Учител. Моята вечна благодарност към нашия Учител, Спасител и Освободител, към Божественият градинар - БЕИНСА ДУНО. Нека Неговото Име свети вечно в Славата на Бога. 24 Октомври 1997 година

15. ОПОРОЧЕНИЕТО НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ Една ранна сутрин ставам да се приготвя да отида в Париж. Както се обличам, вратата на моята стая се блъсва и Ярмила се втурна в стаята, плачейки, каза: „Виола бързай, по пътя за Париж в трена ще ти разправя защо плача". Ето какво Ярмила ми откри. Едно от младите момичета, които са играели Паневритмия се оплакало на баща си, че Михаил ги милвал по тялото за да изследва качеството на техните кожи, когато са минавали покрай него играейки Паневритмията. /До този момент аз нямах понятие, че млади момичета играят Паневритмия и че Ярмила е преподавала на тях. Аз не бях виждала Ярмила от времето на бомбардировките в София и не знаех че е в Париж./ Отиваме, аз и Ярмила в къщата на тази френска фамилия, но бащата като видя Ярмила направо ни изпъди. „Ела Виола, бързо да вървим при Басан, казва Ярмила. Басан може да спре френската преса, да не се замесва името на българското братство в тази история". Обаче, Басан категорично отказа. „Аз не се бъркам в работата на Михаила". Почна да се смрачава. Разделих се с Ярмила. Исках по-скоро да се прибера в моята стая на Север. Но там бях пресрещната от шофьора на Михаил, който ме отведе в една друга къща на Михаил. Влизам в стаята, виждайки Михаил моето възмущение да злоупотребява, просто да използва Паневритмията по този начин извиках. Той ми зашлеви един шамар. Аз си отидох. Следващата неделя отивам на неговата сказка. След завършване на сказката излезнах вън. Скоро и Михаил дойде при мене със самочувствие на голям учител. Аз обаче имах чувството, как Михаил умело хваща чудно хубавите души в своите мрежи. Обърнах се към Михаила и казвам: „Ти можеш да бъдеш за мене каквото искаш, но никога мой Учител. Аз имам своя Учител! Моля Бога, моята душа никога да не те срещне". Разгневен Михаил си обърна гърба и си отиде. Аз бях вече освободена! Край на кармата! На следващата неделя Михаил говори един час против мене на своите съмишленици. Създаде една атмосфера толкова нагорещена, че те бяха готови да ме разкъсат. Всички излизат навън. Аз бях веднага заобиколена от сестра Бояджиева, Мария Христова и брат Бертоли. „Виола, каза сестра Бояджиева, тичай вземи си твоите неща, аз те чакам тук с колата. Няма да оставаш тук повече." Набързо прибрах моите работи, грабнах куфара си и потеглихме за Сан-Пуле, къщата в която живееха братята Янкови, Буков, Любомир Йорданов и Елена - певица. Всички тези талантливи български младежи бяха издържани материално от сестра Бояджиева и брат Басан. Наскоро пристигна моят племенник от София и аз се преместих да живея в Париж. Тук бях заета с 40 души французи, които искрено се интересуваха от учението на Учителя. След известно време се разчу между нашите братя и сестри, че Михаил е арестуван, съден и изпратен в затвора. Аз в това време даже не бях чела френските вестници. Наскоро получих моята виза за Съединените Щати. Напуснах Париж. Годината бе 1949-а. До тук е първата част от историята на бавно покълващото семе, посято в градината на Беинса Дуно.

14. ЛЪЖЕУЧИТЕЛЯТ Един ден Михаил идва и ми подаде една книжка да прочета, отнасяща се за един „голям Учител" от Калифорния. Михаил го е поканил вече и този „велик Учител" скоро ще пристигне. За този случай Михаил иска да сложи върху входната врата на салона му едно голямо бяло платно с надпис: „Бялото Братство представено от двамата духовни учители /Михаил и този от Калифорния/. След като прочетох книгата, върнах я с думите: „Този човек е един фалшив духовен Учител, ти нямаш право да замесваш името на Бялото Братство с този мошеник". Разбира се, аз нито чух, нито видях големите приготовления за големия гост, нито разбрах, но чух, че той си е заминал ядосан обратно за Калифорния. По това време никой не ме посещаваше от неговите последователи. Аз бях напълно изолирана. Имах много свободно време. Взех френски и български речници /аз знам доста френски, бях ученичка във френския пансион в София/ и книгите на Михаил, исках сама да разбера защо Учителят захвърли на пода книгата на Михаил. Михаил използва учението на Учителя и го представя като негово лично учение на един съвременен културен френски език и по един интересен, интелектуален начин разисква философски проблеми, без никъде да споменава, че той е бил в Школата на Петър Дънов. С една дума Михаил плагиатства. Питам Михаил защо пише така, той откровено ми каза, че иска неговото име да бъде записано в историята на човечеството като голям учител.

13. КАРМИЧНАТА ВРЪЗКА След близо месец от смешни и трагични случки, пристигнах в Женева. Брат ми бе изпратил там пари за моята издръжка. В Женева се срещнах за първи път със сестра Бояджиева, жената на фабриканта за „Копринени чорапи - Кабо". Със сестра Бояджиева прекарахме един месец в един изключително вегетариански дом в Швейцарските планини. В края на месец септември аз отпътувах до Париж с една двойка от последователите на Михаил. В Париж бях посрещната от шофьора на Михаил, който още летува някъде в Южна Франция. Шофьорът ме отведе в къщата на Михаил в Север - извън Париж. След няколко дни Михаил се завърна. До това време обаче, аз имах възможност да разгледам наоколо, но никъде не забелязах портрети или беседи от Учителя. Останах много учудена. При една от неговите сказки Михаил ме накара да изпея „фир-фюр-фен". Почувствувах в гласа му едно желание да ме изложи. Но за негово разочарование имах голям успех. Много сестри от неговото движение искаха да взимат уроци по пеене от мене. Но през следващите дни никой от тях не дойде. Те ме избягваха. Шахматната игра с Михаил се започна. Бях повикана да отида при техния „Висш Съвет". Влезнах в една полутъмна стая с насядали наоколо възрастни мъже, които ме попитаха какво смятам да правя тук. Отговорих, че нямам никакви намерения да правя нещо. Те ми казаха, че би било добре да направя един оркестър. Атмосферата бе толкова тежка, потискаща, че аз отказах и бързо напуснах стаята. След близо една седмица гостуване в къщата на Михаил, той ми каза, че наблизо има една негова последователка, която дава стая под наем. Аз там отидох да живея. Докато бях гостенка на Михаил, аз никога не видях Стела там, нито по-късно, или на неговите сказки. Аз нея не я познавам. Обаче преди да напусна къщата на Михаил, веднага след нашия обяд, Михаил ми каза да го почакам в една стаичка в която никога не бях влизала. Нямаше мебели освен два стола и една малка масичка с едно шише с някаква тъмна течност и една чаша до нея. След известно време Михаил влезе. Подробности не помня само знам, че аз се намерих на пода и той легна върху мене. Аз бях в едно състояние на идиот, без никаква воля - не се съпротивих, нито имах някакви емоции. Помня, че той ми каза веднага да се измия с една студена водя. Бях в състояние на един автомат. Никога преди не се е случвало такова ужасно нещо между мен и Михаил, който винаги ме уверяваше, че води един живот чист, без никаква физическа връзка. Аз успях веднага да излича това от моята памет и продължих да живея на Север. Виждах Михаил рядко. Само на неговите сказки, но в едно състояние на очакване, тъй като кармичната ми връзка с Михаил бе още жива.

12. ПОВЕЛЯТА НА УЧИТЕЛЯ Един ден пак отивам при Учителя, Който ми каза: „Рекох, ти трябва да напуснеш България. Ще отидеш в Париж при Михаила". Аз онемях от изненада. След няколко минути се възстанових, възразявам: „Учителю, какво ще правя при Михаил? Той има Стела, неговата ревностна помощница". „Нищо от това." Учителят продължи: „Ти няма да бъдеш сама, ще бъдеш закриляна. Бъди внимателна да нямаш физически контакт с Михаил". Аз седях в пълно неведение, неразбираща какво Учителят говореше. Учителят знаеше, че аз исках да се освободя от Михаил. А Той ме праща при него?! Учителят спокойно продължи да говори за по-далечно мое бъдеще като сега тона Му беше по-мек и шеговит: „Ти няма да бъдеш доволна, ще бъдеш ограничена, няма да можеш да свириш и пееш." Аз с любопитство попитах: „Е, тогава Учителю, какво ще правя?" Той ме погледна засмяно и с шеговит тон рече: „Ще се занимаваш рекох с естествени науки". Нашият разговор завърши, годината бе 1944. След като се завърнах в къщи, почнах да мисля върху думите на Учителя и да се чудя как и кой ще ме пусне да напусна България? В това време, както се казва,"птичка не може да прелети границите". Но въпреки всички пречки, аз се опитах в продължение на много месеци да взема от милицията разрешение да напусна България. Но, всичко бе напразно. Най-после, отидох в „Балкантурист" - пътническото бюро и оставих там всички необходими документи, паспорт, препоръчителни писма от моите професори, от директора на Радио София и пр. и там ги забравих. Беше през месец декември 1944 година, когато чувам пак моя вътрешен глас: „Иди, иди горе при Учителя". В два часа след обед, приближавам към салона, няма жива душа. Изведнъж виждам Учителя с бързи крачки идва към мене. Приближих се, целунах Му ръката и рекох: „Какво ще правя?" Той взе с двете си ръце моята глава, наведе я леко надолу и ме целуна над челото, казвайки: „Рекох, Паневритмия". Целунах Му ръката и бързо се запътих за града. Там трябваше да срещна Весето, сестрата на Галилей Величков. Дълбоко развълнувана аз й разказах моята среща с Учителя и че Той ме целуна по главата. Помолих я на никого да не казва за това. Тук отварям една скоба, именно: След някоя друга година завърнах се от чужбина. Срещнах се с Галилей. Както се разговаряхме, изведнъж Галилей казва: „Аз и Савка сме свидетели, когато Учителят те целуна по главата". Учудена аз го гледам и чакам неговото обяснение, което бе: „В този ден, каза Гали, аз бях в стаята на Савка. След малко време Учителят влезе в стаята. Той се разхождаше от единия до другия край на стаята, поглеждайки от време на време през прозореца. Аз и Савка се спогледахме с любопитство, кого ли Учителят очаква. Ти се зададе. Учителят бързо излезе от стаята и ние двамата бързо се залепихме на прозореца да гледаме. Както виждаш Виола, нищо не е тайно на този свят" - заключи Галилей. В този момент Гради влезе да ме заведе на Гроба на Учителя до Японското консулство. След заминаването на Учителя от този свят на 27 декември 1944 г. аз се отдадох напълно на моята певческа кариера. Работих денонощно, всеотдайно. Неочаквано направих такъв голям прогрес, че г-жа Прокопова настоя да се явя на конкурсния изпит в операта. През юни 1946 година пях на „малката сцена" в присъствието на всички оперни диригенти и примадони, вторият изпит бе на оперната сцена отворена за публиката. Аз бях първа в списъка на издържалите кандидати. Назначиха ме във Варненската опера. Обаче, след този най-голям за мен успех, само след няколко дни пристигна агентът от „Балкантурист". Часът бе три след обед. „Г-це Йорданова, днес Руската комисия Ви даде разрешение да напуснете България. Ето Вашия паспорт и виза. Тази вечер в 6 часа, единственият влак заминава за чужбина". Платих му, благодарих му и останах зашеметена от новината. В този момент на паника, мама се завърна в къщи. „Мамо, какво да правя?" - плачейки казвам аз. Както винаги решителна мама отвърна: „Бързо се обличай". След кратко време, облечена в единственото ново костюмче и обувки с които се явих в операта, грабнах малкото куфарче стоящо ми две години сгушено в кюшето. То бе леко. В него бяха само моите дипломи, беседа, портрета от г-жа Прокопова, нейните български песни, един малък пакет от най-доброто качество български цигари, те бяха моята валута-разрешително от Народната банка за да ги продам в чужбина вместо долари. Точно в 6 часа влакът потегли. Аз напуснах България.

11. ХОРИСТКА В ХОРА НА РАДИО СОфИЯ Бавно животът почна да се нормализира. Аз самата почнах да мисля, че е време да търся работа. Написах една молба до Министерството на просветата, да бъда назначена учителка по пеене в гимназията. Нали бях завършила Музикалната академия: Общия отдел по пиано. Артистичният отдел по пеене и драма и Учителския по пеене, включително бях завършила двегодишния стаж за гимназиални учителки и също бях взела държавните си изпити - първа специалност - музика, втора специалност български език. Така въоръжена заставам с молбата си пред Министерството, но в колебание - новата власт не търпи учители, които говорят за Божията Любов. В това време минава Големинов, професор от Академията. „Виола, какво правиш тук?" - весело ме пита той. „Чудя се, отвърнах аз, дали да подам молбата си да бъда назначена гимназиална учителка". „Нищо подобно," каза той, „Върви веднага в Радио-София, ще има конкурсни изпити за хористи. Върви веднага!" - и весело махна с ръка за сбогом. Отидох веднага при Учителя /който беше се завърнал от Мърчаево/ на Изгрева. Учителят ме насърчи и даже ми каза да се явя с арията на Маргарита на „Фауст" от Гуно. Аз се явих и на трите конкурсни изпита. Бях първа в листа от всички участвуващи. Радостна отидох при Учителя да Му съобщя резултата. Той беше много доволен. Започнах редовно да пея в хора на радиото, а за да подобря вокалната си техника, взимах частни уроци при г-жа Прокопова. От време на време изнасях някой концерт по радиото винаги акомпанирана от г-жа Прокопова.

10. НОВИЯТ ЖИВ ИЗГРЕВ Не след дълго време руските войски нахлуха в България. Комунистите заеха властта. Дълбоко уплашена и разтревожена отидох в Мърчаево. Питам Учителя: „Сега Учителю, какво ще стане с Изгрева?" Той отговори: „Изгревът няма да съществува повече. Всеки един от вас трябва да стане жив Изгрев". „Учителю, а какво ще стане с учението?" - питам тревожно. „Учениците ще разпространят учението двама по двама. Братството в сегашния си вид, няма да съществува повече". Благодарих, целунах Му десницата и си заминах с тежко сърце. По това време бях повикана от моите професори от Академията. Те се бяха евакуирали в село Искрец. Те искаха да бъда учителка по пеене в Скопската Консерватория, като обещават, че всеки от професорите ще ми покажат неговия специален метод на певческото изкуство. След някой ден получих назначението. Заповед подписана от Министъра Проф. Йоцов. Заминавам пак в Мърчаево. Питам Учителя дали да замина за Македония. Той отсече: „Никаква Македония!" „Искам да се оженя". Той отговори: „Никаква женитба!" „Учителю, смело казвам аз, искам да имам деца. „Никакви деца!" Благодарих Му, целунах Му ръката и завърнах в София. Бомбардировките спряха. Войната за България бе свършена - 1944 год.

9. ПОСЛЕДНОТО ЛЯТО НА РИЛА И ВОЙНАТА Годината 1939 дойде. Отидох при Учителя с един куп въпроси. Той не ми даде възможност да говоря. Той веднага каза: „Рекох, ти трябва да дойдеш на Рила. Това ще бъде последното лято за цялото Братство да бъде на Рила". Тъжно наведох глава и излезнах вън. Аз бях питала предишния ден майка ми. Тя отказа да ми даде пари за Рила. Както седях на скамейката с оклюмала глава една сестра, непозната за мене, ме попита:"Виола, какво си се отъжила?" Отговорих й, че Учителят иска да отида на Рила това лято, но майка ми не ми дава пари. „Така ли", казва тя, „аз ще ти дам". Радостно скочих, благодарих й и бързо се запътих за дома. Мама учудена от моята оживеност попита какво се е случило. Казах й, че ще отида на Рила тъй като една сестра ще ме снабди с необходимите пари. На другия ден мама ме изненада - беше накупила всичко необходимо за Рила. Аз бях щастлива, заминах с братята и сестрите. Когато се завърнахме от Рила войната бе вече започнала. Бомбардировките над София не закъсняха. Даже една от първите бомби падна в нашата градина. От силното сътресение всичките стъкла на прозорците се пръснаха. Студът бе голям. Тъкмо се чудихме с мама как ще прекараме нощта без прозорци, без отопление и ето пристигат Галилей Величков и Кирчо-Лъвчето. Свалиха стъклата от големите картини висящи по стените и бързо и сръчно поставиха нови стъкла на прозорците. Много по-късно научих, че Учителят ги е изпратил у дома. Бомбардировките зачестиха и много хора напуснаха София. Най-после и аз се евакуирах в Овча купел при майката на моя годеник, който беше мобилизиран някъде в Балкана. След една опустошителна бомбардировка над София, аз и Ярмила Менцлова, която живееше с родителите си близо до нас запътихме се пеша към София с желание да бъдем полезни там. Но едва бяхме изминали около стотина метра, бомби почнаха да падат и в Овча купел. Едва успяхме да се доберем до къщата на Ярмила. Щом влязохме, деца, слугинчета ни заобиколиха, даже някои хванаха полите ни от страх. Тогава двете ние започнахме да пеем братските песни колкото ни глас държи. Най-после бомбардировката спря. Оказа се че ние всички бяхме бодри. Песните бяха изгонили животинския страх от бомбите и спестиха нашата жизнена енергия. Бомбардировките над София зачестиха. Учителят с някои братя и сестри се оттеглиха да живеят в село Мърчаево.

7. СПИРИТИЧЕСКИЯТ СЕАНС Ето една друга интересна опитност. На Изгрева по едно време се беше разпространило да се правят спиритически сеанси. Някои сестри посещавайки майка ми и разправяли за сеансите. Сега мама започна настойчиво да иска и аз да направим сеанс. Обаче след втория сеанс, аз категорично отказах да продължим сеансите, защото почувствах, че се губи много жизнена енергия. След някой ден бях на беседа, в която Учителят с много строг тон се изказа против тях, като много опасни и ненужни. Но кой да слуша? След като отказах на мама, тя решава сама да прави сеанси през деня, когато никой не е вкъщи. Една вечер връщайки се у дома чувам мама пее на висок глас някаква църковна мелодия. Учудена влизам вкъщи мама даже не ме забеляза. Сестра ми си дойде и двете заключихме че мама се е побъркала. На следващата сутрин бързо отивам при Учителя, който ми обясни, че мама е обсебена от някакъв поп. Учителят препоръча да се молим и произнасяме добрите формули. Но скоро аз отидох на Рила. Когато се завърнах вкъщи заварих сестра ми напълно изтощена. Сега тя замина на почивка. Останах сама с мама. Тя продължаваше да пее и пише проповеди на стар религиозен език. Една нощ, в моя сън, летя през пространството с моето „друго" /етерно/ тяло, изведнъж почувствувах една тревога за моето физическо тяло. Бързо се плъзнах по една тънка жица за да се върна в тялото си, но то бе обсебено от някаква друга еманация. Почнах да произнасям формулите от Учителя, една след друга. Най-после аз успях да се върна в моята „къща". На сутринта опитах се да убедя мама да се молим заедно, тя отказа. Тогава аз реших да я имитирам, почнах да пея химни, отказах да се храня. Мама силно се изплаши. Нейната любов към мене я. просто пробуди и укрепи волята й. Започнахме да се молим заедно, и мама най-после дойде на себе си освободена от този стар проповедник.

6. СКАЗКА ЗА ЧИСТОТАТА При едно от моите посещения разправям с негодувание на Учителя, че нашата много известна общественица Рачопетрова държи сказки против безморалието на съвременните млади момичета. Учителят ме изслуша и каза: „Рекох, защо не и отговориш с друга сказка?", прибавяйки, че ще имам около сто души слушатели. Останах много учудена от това Негово предложение, но го приех с възторг. Поради тази сказка трябваше да отида при Учителя няколко пъти. Той искаше да чуе какво съм написала. Насърчаваше ме и често добавяше: „Рекох, чистота, чистота". След като Учителят одобри завършената статия, озаглавена: „Новият образ на днешното младо момиче", отидох при директора на Музикалната академия, г-н Брашеванов, който веднага ми позволи да държа сказката в салона на Академията. Изнесох сказката на уречения ден. Действително публиката бе около сто души. Имах извънреден успех. Даже директорът на радио - София ме поздрави и ме помоли да съкратя сказката, за да се предаде по радиото. Учителят не позволи. Опитът беше вече направен. Друг опит. Един зимен ден пристигна у дома сестра Добринка, певицата. Учителят и заръчал да отида утре и Му приготвя печката в приемната стая. Рано на следващата утрин, аз бях вече там, радостна, че Учителя иска нещичко да направя за Него. От материалите натрупани около печката подредих вътре печката за запалване, както си знаех. Учителят влиза, казвайки: „Рекох, запали печката". Със затаен дъх драснах клечката кибрит. Пламъците весело заиграха, и аз весело му целунах ръката и се завърнах в града.

5. ИСТИНСКИЯТ УЧИТЕЛ И НЕОБИКНОВЕНАТА ЛЪЖА Моето дълбоко желание да посетя лично Учителя не ме напускаше. Избрах Михаил като Негов най-добър ученик да ме заведе при Него. Един прекрасен ден, през пролетта Михаил и аз отидохме при Учителя. Влезнахме в една малка стая, Неговата приемна и седнахме на двата стола срещу Учителя. Учителят беше официално облечен с бял костюм, бял шал около врата Му, от който се спущаше една златна верижка с един малък диамант. Неговите бели коси, падащи към раменете обгръщаха и предаваха мекота на Неговото сериозно, класическо лица от което лъхаше мир, благородство и благост. Докато гледах изненадана тази Негова духовна красота една необятна обич ме изпълни и една широка усмивка се разля по цялото ми лице, пречейки ми да промълвя една дума. Така безмълвна стоях до края на нашето посещение от двадесет минути. Разговорът се водеше само между Учителя и Михаил. Учителят само един път отправи Своя поглед към мене. Неговият поглед бе изпълнен с милост, чистота и благост. Този ден бе изключителен за мене. Благословен ден! В този ден аз имах една рядко, чисто духовна опитност /откровение/ да почувствам присъствието на Божествения Дух в Учителя. След тази визита моята връзка с Михаил продължи. Аз му вярвах безусловно на всичко, което той казва, че е най-добрия ученик и най-близък до Учителя. Също вярвах на неговите уверения, че аз съм „единствената, определена от съдбата" душа. Обаче, една нощ сънувам, че Михаил има и друга „единствена душа". Аз бях запомнила ясно нейната фигура и чертите на лицето и. Отивам в неделя на беседа и какво да видя, Михаил придружава тази същата сестра, която видях на сън. Изпитах ужас! Как може най-добрият ученик на Учителя да лъже? Горчиви съмнения ме обзеха - как е възможно? Какъв е този Учител, какво е това учение? Търся отговор, но съм в отчайващо недоумение. Започнах да боледувам. Най-после отидох при Учителя и Му разправих всичко с плач. Учителят само каза: „Рекох, ела това лято на Рила." Разбира се, че аз заминах през юни с братята и сестри за Рила. Там аз разреших за себе си въпроса, че нито Учителят, нито учението са отговорни за недъзите на своите ученици. Това разрешение ме отчасти успокои. Но сега ясно изпъкна моето трагично състояние на раздвоение именно личните чувства на обич към Михаил са в разрез с моя ум, който ми казва, че тази връзка с Михаил не е разумна, и че трябва да се прекъсне. Нови страдания, нови плачове на безсилие. Михаил продължаваше да придружава заедно с Богомил Малджиев двете сестри Аламанчеви, които ме гледаха не много сестрински и даже чух, че са ме нарекли хитрата лисица, която иска да отнеме Михаил от Милка Аламанчева. Нови плачове на обида. Отивам при Учителя да се изплача, а Той след като ме изслуша отсече: „Рекох, ще стоиш с Михаила". Така в раздвоение продължих да виждам Михаила. Така изминаха месеци. Един ден Михаил дойде да каже сбогом, заминава за Париж. Каза ми, че Учителят го изпраща, като негов най-добър ученик да разпространи учението във Франция. Аз останах много учудена и в пълно неведение. Но повярвах което той ми каза. Михаил замина и аз продължих моето следване в Академията и същевременно посещавах неделните беседи. Учителят ми разреши, като Негова ученичка да посещавам и беседите в сряда и петък, и отивах от време на време лично при Учителя.

4. „СРОДНАТА ДУША" ОПРЕДЕЛЕНА ОТ СЪДБАТА Като студентка по музика, аз не изпущах нито един концерт, уреден от „Кремона", музикална къща, която канеше най-прочутите музиканти и артисти от чужбина да концертират в София. На всеки концерт, аз бях обезпокоена от фиксираните погледи на един мъж средна възраст, с прошарени коси, тъмна кожа и заострен нос. За да избегна неговите погледи, аз трябваше да сменям местата си. /Това бе лесно, аз бях винаги правостояща/. Но дали със закъснение, той винаги успяваше да ме изнамери. Каква бе моята изненада да го видя в салона на неделните беседи на г-н Дънов. След някоя друга неделя, той дойде при мене да се представи - Михаил Иванов. Тъй като той бе от братството, аз имах вече доверие да приказвам с него. Наистина той беше интересен, говореше увлекателно с голямо знание относно всички циркулиращи, в това време духовни течения. А не пропускаше да подчертае, че е добре запознат с учението на Учителя Дънов, и че той е негов най-добър и най-близък ученик. Аз го слушах унесено, забравила за моите първоначални неприятни чувства, които изпитвах от неговите фиксирани погледи. До толкова се увлякох, че даже го поканих да ни посети у дома, добавяйки че майка ми много обича да разисква на различни философски теми. Михаил нерядко оставаше при нас на вечеря, придружена с оживени разговори. Така полека аз се сближих с него. Той ме убеждаваше, че нашата обич датира от много прераждания, даже ми донесе романа „Занони" да илюстрира подобна платонична любов. Михаил като Занони води чист живот необходим за неговите духовни стремежи - не е позволявал физическа близост, някоя целувка, да не се говори за женитба. Неговата обич към мене е като към душа, определена от „съдбата", аз съм неговата единствена сродна душа. Разбира се, аз всичко това го взех за вярно и си позволих да се влюбя в него напълно. Ден и нощ му изпращах най-чисти мисли и чувства и благословения с любов.

3. СРЕЩАТА С ИСТИНСКИЯТ УЧИТЕЛ Измина зимата, пролетта и ето че лятната ваканция започна. Един хубав ден мой приятел, цигулар току що се завърнал от Чехската консерватория, ме покани да се разходим. Тръгнахме по Цариградското шосе, безцелно. Стигнах ме до един извор - водата му се лееше през две мраморни ръце. Около извора имаше една скулптура направена от бял цимент на която ясно се очертаваха лъчите на изгряващото слънце. Докато разглеждахме тази хубава скулптура, един младеж се приближи за да си налее вода. Оказа се, че моят приятел Жорж го познава. Този младеж ни обясни, че мястото около този извор се нарича „Изгрев" и че Господин Дънов живее тук със своите последователи. След този кратък разговор Жорж и аз се завърнахме в града. Сега разбрах, че изпуснах добрия случай да науча повече за учението на Г-н Дънов. Но наскоро ми се отдаде нов случай. Един ден чувам, че сестра ми се уговаря с една нейна приятелка да отидат на Изгрева при г-н Лулчев, за да им гледа на ръка. Аз се присъединих на уречения ден към тях. Когато дойде моят ред да вляза при Лулчев, аз го помолих да ми заеме някои беседи от г-н Дънов, като отказах да ми гледа на ръка. Той ме изгледа малко изненадано, но ми даде две книги-беседи със забележката да му ги върна. Благодарих му и си отидох. На всяко мое следващо посещение, аз питах г-н Лулчев, как мога да посетя неделната беседа на г-н Дънов. Отговорът на Лулчев бе: „Не сте още готова". Един след обяд, когато отидох да върна беседите на Лулчев, седяща спокойна на стола, изведнъж той ме попита: „Вие не се ли страхувате, че може нещо лошо да ви се случи?" Отговорих му: „Аз съм дошла тук само за добро." Той скочи от своя стол, запъти се към вратата, отключи я. А аз като стрела изхвръкнах навън, и никога вече не стъпих там. След това обаче, през много нощи, аз трябваше да отблъсквам неговите настойчиви внушения да го посетя. На следващата неделя, аз решително се запътих за Изгрева, където г-н Дънов държеше своите беседи за широката публика. Когато влезнах в салона към 10 часа, салонът беше вече препълнен с хора, пеещи духовни песни. Наскоро г-н Дънов влезе в салона с бодри стъпки и се отправи към катедрата. След молитва от всички присъствуващи г-н Дънов прочете някакъв пасаж от Библията, след което започна своята беседа. Той говореше спокойно с ясен, топъл глас, без ораторски афектации т.е. с желание да наложи своите разбирания. Той говореше по-скоро като един учител, който разкриваше и обясняваше вечните закони в природата. Представяйки природата като един жив организъм оживен от проявената Божия любов. Аз го слушах с цялото си същество, като всяка Негова мисъл откликваше хармонично в моята душа. Аз ликувах: Най-после намерих, след дълго търсене моя Учител, който ще ми покаже и даде знанието водещо към светлината. От тази неделя, аз започнах да посещавам редовно неделните беседи.

2. КАК СЕ ПОСЯВА ЖИТНОТО ЗЪРНО? Като студентка в Музикалната Академия свирех редовно пиано. Един ден, както свиря, чувам ясно един вътрешен глас: „Причести, причести организма си." Започнах да правя топли бани, да налагам на стомаха си компреси от сварени билки и да се храня само с хляб, пресен лук със зехтин и лимон. Горката ми майка! Наблюдаваше ме с растяща тревога - дали не съм се побъркала. Тя ме заведе при три различни лекари. След техните обстойни изследвания - физически и психически, те успокоиха майка ми, че съм здрава и нормална. Аз продължих моя необикновен режим, но след три месеца започнах да взимам и друга храна, но никакво месо. Аз бях вече вегетарианка. Мама се примири. След като се измина пролетта и лятото, една сутрин през зимата се събуждам в особено настроение - не ми се отива в Академията. Мама ми позволи да остана в къщи. Но какво да правя сега? Разхождам се от стая в стая и най-после реших да прегледам книгите в нашата скромна библиотека. Погледът ми попадна на една книга, озаглавена „Житно зърно". Докато четях заглавието в паметта ми изплува сънят ми от предидущата нощ: един житен клас заобиколен от сияйна розово-слънчева светлина. /Само тази част от съня можах да си припомня/. Поразена от това съвпадение бързо изтеглих книгата. Започнах да разрязвам и чета страниците напълно погълната от тяхното съдържание. Една неописуема радост ме обзе, че най-после намерих живото Слово, което ще ми покаже как да вървя по „Пътя". Мама се завърна - беше вече обед. Веднага попитах мама, кой е този Петър Дънов, авторът на тази книга „Житно зърно"? Мама отговори: „Преди, може би десетина години, много разтревожена за брат ти в Съединените Щати, отидох при Господин Дънов, за когото казваха, че е ясновидец. Г-н Дънов ме успокои наистина, предсказа ми, че аз самата един ден ще посетя сина си в Ню Йорк. /Мама замина след войната 1947 година за Ню Йорк./ Г-н Дънов ми подари тази книга при това мое посещение и аз я сложих на етажерката между другите книги. Мама продължи да говори: „Нашето обществено мнение е отрицателно относно учението на Г-н Дънов, дори Светият Синод го отлъчи от Христовата църква". С тези думи мама приключи нашия разговор. Аз не посмях повече да питам, обаче реших в себе си, че трябва да потърся Г-н Дънов и сама да разбера неговото учение.

ВИОЛА ЙОРДАНОВА БОЖЕСТВЕНИЯТ ГРАДИНАР - БЕИНСА ДУНО 1. ПРОРОЧЕСКИ СЪНИЩА Учениците на Беинса Дуно бяха цветята в Неговата градина. И аз, като много други семенца бях посята в нейната богата почва. И аз, като много други семенца се стремях да израсна, вържа и цъфна в аромат и краски, за да украся тази чудна, многоцветна градина. Божественият Градинар ни отглеждаше с необикновена грижливост, велико търпение и обич. Неговата лъчезарна бащинска любов и мъдрост ни оживяваха и вливаха нови сили в нас, за да надраснем всичко, което вътре в нас или вън от нас би попречило на нашия духовен растеж. Аз, като всяко семе заровено в земята, с мъки и усилия бавно покълвах и бавно се освобождавах от ограничаващата прегръдка на земята. Ако искате да ви разправя моята история на растеж, трябва да се върна много години назад, за да ви припомня моето първо „духовно" пробуждане: че зад физическите усещания има други усещания по-тайни, неизвестни. Родена съм на 29.03.1911 год. в София по стар стил. Бях шест годишна. Сънувам, че крадец е влязъл в нашата изба. Събудих моите родители. Те се усмихнаха снизходително на моята детска наивност, че вярвам в този сън. В този момент някой почука на прозореца. Минаващият полицай почука на прозореца със своята палка, казвайки, че прозорецът на нашата изба е отворен. Баща ми веднага отиде да провери. Действително, крадецът, чувайки нашите разговори, уплашен, избягва през прозореца. Всички вкъщи скоро забравихме тази случка, но не и аз. От този ден започнах да следя моите сънища и наистина, някои от тях предсказваха какво ще се случи в нашето семейство. На десет годишна възраст аз се разболях от скарлатина. През време на моето оздравяване често поглеждах към златната икона на Света Богородица с малкия Христос, поставена на етажерката закачена на стената срещу моето легло. Помолих майка ми да ми даде книгата лежаща пред иконата. Прочетох Евангелията на Марк, Матей, Лука и Йонна. Потресена от небесния образ на Христа и Неговото разпъване, аз си дадох обет, че ще следвам „пътя". /"Аз съм Пътя, Истината и Живота"/. Но как да вървя по „пътя", не знаех. Почнах да се мъча да говоря Истината, но когато направех някоя беля, от страх поизлъгвах. Веднага бях изобличена и така жестоко посрамена, че бързо се скривах някъде и горко плачех. Най-после взех решение, че ще говоря Истината и само Истината. Когато бях на петнадесет години, моят баща се разболя тежко. Той бе отнесен в болницата. Там, аз го посещавах често. Но след всяко посещение, все по-силно и по-силно ме гнетеше мисълта, че ако баща ми се помине, този благороден човек ще бъде изличен от цялата вселена. Това бе общоприетото мислене резултат на материалистическата философия. Не посмях да споделя моя гнет с никого. Обаче тази мисъл толкова ме разтревожи, че аз започнах да слабея, заприличах на вейка. Мама се уплаши за моето здраве и ми забрани да отивам в болницата. Една нощ сънувам: баща ми се яви при мене казвайки: „Виола, приготви моя официален костюм." Неговата сянка премина през вратата и влезе в стаята на майка ми. Събудих се силно разтревожена и гласно заплаках. Имах чувството, че баща ми се е поминал. Сестра ми се събуди. Тя започна да ме увещава, че моят сън е резултат на тревожните ми мисли за татко. На сутринта, след като разказах моя сън на майка ми, тя веднага тръгна за болницата. До късна вечер мама не се завърна. Уморена от чакане, аз заспах. Този път сънувам цялото погребение на баща ми. Събудих се, скочих от леглото. Виждам кандилото мъждука в утринната дрезгавина и слабата светлина идваща под вратата на майчината спалня. Влезнах бързо в стаята на мама. Заварих я да пише телеграми за кончината на баща ми. Действително баща ми се е поминал в същата нощ, когато го сънувах. В денят на погребението, над гроба свещеникът прочете: „Това, което е от праха, ще се върне при праха, това което е от Духа, ще се върне при Духа." Значи, аз бързо заключих, че ние всички сме смъртни и безсмъртни, следователно баща ми, неговият дух е жив! Най-после мир и спокойствие ме обладаха!

44. ДЕКЛАРАЦИЯ Долуподписаната Василка Велева Величкова, родена на 16.ХI.1912 г. в гр. Пловдив, живуща на бул. "Цариградско шосе", блок 112, вх. А, ет. I., с личен паспорт сер. В, N0 0830941 от 30.IV.1985 г. на Ленинско управление на МВР, удостоверява следното: 1. Д-р Вергилий Николов Кръстев, род. 21.III.1938 г., жив. на ул. "Васил Друмев" 1, с личен паспорт сер. В, N0 0409822 от 03.У1.1983 г. от V Районно на МВР - София, беше близък приятел на моят рожден брат Гавраил (Галилей) Велев Величков от 1969 г. и в един срок от 1969 -1983 г. работеха заедно върху Словото на Учителя и върху проблеми на Школата. 2. Моят рожден брат Галилей имаше разположението да споделя на д-р Вергилий Кръстев своите съкровени опитности с Учителя. Той ги записваше и след време той ги написа и подготви за печат, които се явяват като допълнение на личните опитности на брат ми Галилей. 3. Моят брат Галилей написа лично своите опитности, които той лично редактира и подготви за печат. Тези опитности брат ми ги предаде на Вергилий, за да ги отпечата в подходящ бъдещ момент. 5. Вергилий записа на магнетофонна лента някои разкази на брат ми и по този начин записа неговият глас, както и един обзор върху Школата на Учителя. 6. Вергилий направи филм на брат ми, както и на мене, документира с филмов материал нашето присъствие между българския народ. 7. Лично аз предадох архива на брат ми Галилей на д-р Вергилий Кръстев след заминаването на брат ми на З.XII.1985 г. по изричното негово настояване за съхранение. 8. По настояване на д-р Вергилий Кръстев аз преведох на английски език както и на немски език личните спомени на моят брат Галилей. Тези спомени той лично записа на магнетофонни ленти, една работа, която ни отне към три години труд. Той разполага с тях за издаване в чужбина при подходящ момент. Той има право от свое име да води преговори с издателите за отпечатването им на чужди езици. 9. Вергилий записа на магнетофонен запис моите спомени от времето на Школата с Учителя, които той ще прехвърли на пишеща машина, подготви за печат и съответно ще издаде. 10. Упълномощавам д-р Вергилий Кръстев да издаде на книгопечат спомените написани лично от брат ми Галилей Величков, както и онези спомени, които той лично записа от него, да ги подготви за печат и да ги издаде, като автора е Галилей Величков. 11. Д-р Вергилий Кръстев има заслугата, че той помоли брат ми да напише опитностите и лично настояваше през цялото време да бъдат подготвени за печат. С общи усилия това бе реализирано. 12. Д-р Вергилий Кръстев има отговорността да издаде лично опитностите на брат ми Галилей, които той собственоръчно написа, както и да издаде онези, които Галилей му разказваше и диктуваше. 13. Д-р Вергилий Кръстев лично ще финансира издаването на целия този материал като след продажбата на книгите той трябва да покрие своите разноски. В бъдеще при издаването на опитностите на Галилей могат да бъдат издавани с личното разрешение на д-р Вергилий Кръстев, като евентуалните хонорари от книгата ще отидат за издаването Словото на Учителя или на спомените на другите ученици от Школата. По този начин ще се стремим за отговорим на Високия Идеал от Словото на Учителя, като първото условие е безкористието, саможертвата и жертвата в името на този Висок Идеал от Словото на Всемировия Учител - Беинса Дуно. 14. Упълномощавам моят племенник, син на брат ми Апостол Велев да предаде на д-р Вергилий Кръстев останалият мой архив, както и беседите на Учителя оставени от брат ми Галилей, с които в момента работя. 15. Настоящата декларация бе съставена лично от мен като бе прехвърлена на машинописен текст от Марийка Марашлиева, която се явява едновременно и свидетел на тази моя декларация. 18. Настоящата декларация ще бъде прочетена от мен и записана на магнетофонен запис, за да се докаже достоверността, както и ще бъде скрепена с моят подпис. 16. Декларацията бе написана на 19.февруари 1993 г. в гр. София, в моят дом, в пълно съзнание и добра воля и психическо равновесие. Тя има за цел да подпомогне д-р Вергилий Кръстев и да го предпази в бъдеще от нежелани посегателства върху неговия труд и върху труда на моят рожден брат Галилей Величков. Свидетел: Марийка Марашлиева (Марийка Великова Иванова), л.п. сер. Л, N0 2174461 от 5.IV.1984 г. от МВР - Русе, жив. на ул. "Люлякова градина" 6, Б, ап. 34. Свидетел: М. Марашлиева Декларатор: В. Величкова Бележка на редактора 1. Описаните пълномощия в т. 2, 3, 12, 13, 14, 15 бяха изпълнени. Опитностите на Галилей Величков бяха издадени в "Изгревът"', том I, стр. 5-108, както и в том V от стр. 52-239. 2. По т. 11 също е изпълнена с издаването спомените на Веска Величкова в том VIII на "Изгревът". 3. Изпълнението на останалите точки ще се осъществи в някой от следващите томове от поредицата "Изгревът". Вергилий Кръстев