valiamaria

IV. Бележки на съставителя Вергилий Кръстев Условията на 1999 г., които очаквахме 60 години, бяха използувани по три начина: 1. От 1990 г. до 1998 г. организирах 20 концерт-рецитала по Слово на Учителя Дънов и по Неговите песни. А от 2001 г. - концерт-рецитали със спомени за Учителя от «Изгревът», които са почти ежемесечни от месец септември до месец юни следващата година. 2. От 1993 г. започна излизането на поредицата «Изгревът» и до 2004 г. се отпечатаха 19 тома. 3. От 1992 г. започнах организирането на издаването на оригиналното Слово на Учителя Дънов, което съхранявах 30 години, като първото томче излезе през 1996 г., а последното - през 2000 г. От 1996 г. до 2000 г. бяха отпечатани 59 томчета. Как бе организирано отпечатването и самия каталог на томчетата виж в «Изгревът», том XVI, стр. 818-905. 4. През 1999 г. се подготвиха и отпечатаха 4 тома от «Изгревът» - томове IX, X, XI, XII. 5. Беше създаден отделът «Духът на Истината и Духът на Заблуждението», защото 1999 година създаде условия да се проявят и да израснат с житото също и бурените и плевелите, които задушиха житните класове. А за справка си проверете в «Изгревът», том IX, стр. 756-859; том X, стр. 743-776; том XI, стр. 791-834; том XII, стр. 871-902; том XIII, стр. 799-882; том XIV, стр. 773-786; том XV, 875-994; том XVI, стр. 818-905; том XVII, 896-913; том XVIII - Летопис за астролозите, стр. 797-894; том XIX - Летопис за астролозите, стр. 934-982. 6. Така бяха изпълнени и реализирани условията на 1939 г., както и тези на 1999 г. Амин.

МАЛКИЯТ БРАТ Съвременното човечество живее в една от най-важните епохи. Тази епоха е важна по своите последствия. Тя е толкова важна и сериозна, колкото е сериозно положението на мъртвия, който е заровен в земята. Близките и роднините плачат над гроба му, той чува плача, но нищо не може да им каже. Страшно е положението на този човек. Той мисли, че всичко, каквото е имал - знание, слава, богатство, -е заровено с него заедно. Най-важното за него в този момент е да дойде някой отвън и да каже: «Отворете този гроб!» Чуе ли тези думи, това значи, че е дошъл часът на неговото спасение. Хората заравят своите умрели на доста голяма дълбочина, най-малко на един метър. Житното зърно, обаче, заравят на дълбочина един-два сантиметра. Ако биха го заровили на един метър дълбочина, по никой начин то не би могло да израсте. Сега аз искам да обясня ценността на нещата, без да изнасям някакви нови хипотези или теории, нито да казвам кое е право и кое - криво. Правите и кривите работи са все човешки. В човешките работи има права, а в Божествените има ценности. Тъй щото, когато се говори за ценности на нещата, ние разбираме Божествени работи. Дойдете ли до правото или кривото на човека, там спирате. Никой не иска да отнеме неговото право или криво. Понякога и кривото е нужно. Запример колелото, което се върти, е направено не само от прави линии, но и от криви. Само при това положение колелото се върти. В Божествения свят кривите работи въртят колелото. Там те са поставени отвън, а правите -отвътре. Двете неща, събрани заедно, образуват динамо. Обаче в човешкия свят не е така. Като не разбират законите на живота, някои хора се смущават от закона на безлюбието, а други - от закона на любовта. - Защо? - Защото безлюбието отнема, а любовта дава. Ако сиромахът се намери пред изобилието на живота, той се радва. Отнемат ли му това изобилие, той скърби. В Божествения свят е точно обратно. Когато лишават някое същество от изобилието, в което се е намирало, то се радва. Това виждаме и в живота на плодните дървета. Човек, с кошница в ръка, се приближава до някое плодно дърво, увиснало от плодове, и започва да бере един след друг плодовете му. Той бере и разказва на дървото, че взема неговите деца да ги прати в земните училища и университети да се учат. Наистина, плодовете отиват на училище. За да ги запишат като редовни ученици, те трябва да държат приемен изпит по няколко предмета. Те влизат през вратата на първото училище - устата, дето ги посрещат 32 професори. Тук им задават различни въпроси, докато комисията се произнесе, че са издържали изпита си успешно. Щом резултатът от изпита е добър, тогава се отваря друга врата и те влизат в по-висок университет, дето ги очакват десет милиона учени, които ги приемат тържествено, с ура и с овации. Този университет е стомахът на човека. Казват, че плодовете, т.е. децата на плодните дървета, не отиват на училище, но на смърт. Какво представя смъртта? Смъртта представя стомаха на живота. Следователно, който иска да влезе в живота, той първо трябва да мине през стомаха на живота - през смъртта. Там ще го посрещнат 32 професори, облечени с бели дрехи. Те ще го турят на чин, като ученик, дето трябва да държи изпита си по всички правила на ученичеството. Ако не иска, могат да отложат изпита му, но временно. Кога да е, той трябва да мине през тази врата. Друг път за отиване на небето няма. Някои мислят, че могат да отидат на небето по друг път, да избегнат смъртта. Засега историята помни само два случая за специално възлизане на небето: единият случай е бил с Енох, а другият - пророк Илия, който се възнесе с огнена колесница. Обаче Илия пак се върна на земята и този път мина през същата врата, през която минават обикновените хора. Всеки човек може да бъде приет като слушател в някое училище, но иска ли да бъде редовен ученик, той непременно трябва да мине през изпит. Да замине човек за другия свят без изпит, с огнена колесница, това беше само едно изключение. Сега, да дойдем до ценността на нещата. Три неща правят живота ценен и разбран: любовта, мъдростта и истината. С други думи казано: без живот, без знание и светлина, без свобода, без движения, без постижения животът всякога остава неразбран. Без любов животът няма смисъл. Любовта е онзи велик принцип, който стимулира духа и го заставя да прояви своите възможности. Животът е скрит в любовта, както плодът - в костилката. За да се прояви животът на плода, светлината и топлината трябва да дойдат отвън, да действуват върху костилката. Хората отричат именно тази семка или костилка. Тази семка представя човешката душа - същината на нещата. Тя е стояла милиони години в Божествената житница, докато дойде времето на нейното проявление. Ако не влезе в живота, при условията на любовта, на мъдростта и на истината, тя не може да узрее. Като говорим за любовта, за мъдростта и за истината, ние ги разбираме в техните динамически, а не статически прояви. Ако дойде в статическо положение, любовта се превръща в безлюбие. Безлюбието всякога отнема, а любовта всякога дава. Знанието внася светлина в човешкия ум, а невежеството - тъмнина. Светлината освобождава човека, а тъмнината го ограничава. Нещастията в света произтичат от тъмнината. В човека са вложени светлина, знание, любов. От него се иска само едно: да отвори прозорците на своя ум и на своето сърце, да проникне в тях любовта, знанието и светлината. Човек трябва да тури в действие своя ум, да разреши всички трудни задачи в живота си. Умът може само да разреши задачите, но не и да ги изпълни. Духът е, който изпълнява и прилага нещата. Духът е великият изпълнител в човека. Дойдете ли до изпълнение на нещата, обърнете се към духа си. Чрез ума човек може да разреши една задача, да знае какво нещо е любовта, запример, но това е само знание. Любовта трябва да се приложи. Човек може да пипне хляба, да го близне отвън, без да си хапне от него. Той има външно познаване за хляба, но не го е вкусил, не го е приложил. Следователно, докато работи само с ума си, човек има знания; щом духът започне да прилага тия знания в живота му, той придобива любов, светлина и свобода. Съвременните хора се нуждаят от приложение. Те имат истината в себе си, но трябва да я приложат. Всяко нещо, което не може да се приложи, е мъртво. Най-малкото парче хляб, което човек е приел, трябва да се приложи, да даде плод. Ако парчето хляб не се превърне в красиво чувство, чувството - в светла мисъл, мисълта - в доброкачествен плод, яденето няма смисъл. Тези процеси са свързани помежду си. В яденето е скрито нещо, което човек не познава. В самия човек е скрито нещо, което той не познава. Скритото в човека се проявява само тогава, когато той страда. Съвременният човек не разбира какво нещо е страданието. Страданието е процес на растене. То е признак на това, че човек е вън от лошите условия. Докато не е почнал да страда, човек се намира в робство. Почне ли да страда, той вижда вече светлината в себе си и вън от себе си. Щом почне да страда, човек иска да извади корените си от земята. Всяко растение се мъчи и страда, защото иска да извади главата си от почвата. Главата на растението е неговият корен. Същото се отнася и до човека. Главата, т.е. мисълта на човека, е заровена в гъстата материя. Когато майката и бащата се оплакват, че децата им не ги обичат, това показва, че главата им е заровена в гъстата материя. Когато държавата се оплаква от гражданите си, че не се подчиняват на законите й, това показва, че главата й е заровена в земята. Човек трябва да освободи главата си от гъстата материя. По кой начин? Много начини има, по които човек може да се освободи. Първият начин за освобождаване на човека е любовта. Обаче, преди да разбере и приложи любовта, той трябва да опита безлюбието. За да разбере любовта, човек трябва да има широко схващане за живота, е не едностранчиво. Широта се иска от човека. Мислите ли, че положението на детето, което седи свито цели девет месеца в утробата на майката, е добро? Майка му казва: «Ще стоиш вътре и ще мълчиш, дума няма да кажеш. Ако си позволиш да кажеш само една дума, веднага ще те изхвърля навън.» Щом детето намисли да каже една дума само, т.е. да заплаче, майка му веднага го изхвърля навън. Това изхвърляне на детето вън от майчината утроба наричаме раждане. Ако детето се опита да се прояви на седмия месец, то пак се ражда. Ако се прояви по-рано от седмия месец, детето не може да се роди. Днес всички хора бързат да се родят, вследствие на което са нещастни. Те казват: «Трябва да се родим!» Добре е човек да се роди, но навреме. Велико нещо е раждането. Който прибърза с раждането си и се роди преди деветия месец, той не може да живее. Който се роди през 1939 година, на деветия месец, добре ще бъде за него. Роди ли се по-рано или по-късно, той ще мине през големи изпитания. Ако се родите тази година, бъдещето е ваше. По-добра година от тази не сте срещали досега в живота си. Ако тази година не се родите, ще чакате 1999 година, когато ще се повторят същите условия. Сега, аз не искам да доказвам истинността на моите думи, защото доказването е гимнастика, а гимнастиката изисква много време. За да даде един концерт, който трае най-много един час, цигуларят се упражнява усилено цяла година. Като свири един час пред хората, той доказва, че е свирил, че се е упражнявал дълго време. Всяко нещо, което се изсвири добре, показва, че музикантът се е упражнявал. Не се ли изсвири добре, това показва, че той не се е упражнявал. Като живее, човек ежедневно прави упражнения. В това отношение животът е музика. По-велика музика от живота не съществува. Да живееш, това значи да се упражняваш, да изучаваш законите на великите добродетели в света. И тъй, любовта е основният тон на живота - тонът do. Мъдростта е доминантата - sol. Истината, това е тонът si, който дава разрешение на нещата. Значи имате три основни тонове в живота: do, sol, si. Щом дойдете до тона si, вие се намирате в положение на възлизане, т.е. минавате в по-висока октава на живота. Влезете ли в по-висока октава, редът на нещата започва да се изменя. В тона do на първата октава има известно напрежение, каквото забелязваме в замътеното яйце. Това яйце е стояло известно време под квачката и трябва да стои до края, докато се измъти. Щом влезете в тона do на втората октава, няма да имате напрежение, но движение. Човек трябва да знае какво може да извърши, като попадне в тона до, когато е в движение. Следователно, когато човек се намира пред известни мъчнотии, казваме, че е в тона do на първата октава. Той се намира в основния тон на материалния живот. Дето има мъчнотии, разрешението им иде от физическия живот. Като се разрешат тия въпроси, човек влиза вече в духовния свят. Духовният свят се намира в динамическо, а не в статическо положение. Докато живее само на физическия свят, човек постоянно плаче, че няма дрехи, обуща, пари, къща и т.н. На физическия свят плачът е на място, но не в духовния и в умствения. Като дойде професорът, започваш да учиш другите тонове - re, mi, fa, sol, la, si, и стигаш до горно do, т.е. влизаш в духовния свят, дето плачът не се позволява. Като дойдеш до тона do на горната октава, плачът се превръща в музика. Там нещата се разрешават. Като стигне до духовния свят, човек получава свободен билет, качва се на парахода и тръгва на път. Дето мине, той наблюдава всичко и си държи бележки. Като влезе в духовния свят, човек иска да има приятни чувства. Това е възможно, когато престане да се интересува от материалните работи. Може ли като се мести човек от една държава в друга, да вземе със себе си къщата, имотите, мебелите си? Той ще продаде всичко, каквото има, ще го превърне в пари, в ценни книжа, които ще пренесе, запример, от българската банка в някоя чуждестранна. Ако заминава за Америка, той ще пренесе всички си ценности там. Ако се мести от Америка в България, ще пренесе всичките си ценности тук. И тъй, духовният живот не е нищо друго, освен специален път, който показва на човека как може да пренесе ценностите си от земните в небесните банки. Който знае начин за пренасяне на своите ценности в духовния свят, той е умен човек. Този човек е добре приет в духовния свят. Същото става и на земята. Ако някой чужденец отиде в Америка, веднага ще го запитат: «Имаш ли нещо в джоба си?» За да живее добре в Америка, човек трябва да има в джоба си най-малко 500-1000 долари. Мнозина мислят, че Бог е любов, благост, че Той ще ги посрещне добре на земята и на небето, независимо от това дали имат някакви ценности или нямат. Това е невъзможно. Ако бащата изпраща сина си в странство да учи и всеки месец редовно му дава по пет хиляди лева, но през всичкото време той яде и пие, без да се учи, мислите ли, че бащата ще се радва на сина си? Той ще бъде недоволен и огорчен. Някои ще кажат, че след дълго скитане по света, блудният син се върнал при баща си, който го приел с радост. В негова чест той закла теле и даде угощение. Блудният син се върна при баща си, но след като свърши земния университет. Той яде и пи с приятели и с млади моми, изяде всичкото си богатство и когато остана последен сиромах, без пет пари в джоба си, отиде да пасе свине. Той научи поне един занаят-да пасе свине. Като пасеше свинете, той наблюдаваше какво правят те. Със зурлите си те разораваха земята, като посаждаха семената на дърветата. Като падало някое семе от дърветата, чрез зурлите си едни от свинете правели дупки в земята, а други заравяли падналото семе. Значи, дърветата израснаха благодарение на свинете. Ще кажете, че това е свинска работа. Наистина, свинска работа е да заровиш главата на едно растение, но по-добре е да е заровена, отколкото да не е заровена. Като се върнал при баща си, блудният син казал: «Татко, аз не можех да свърша онзи университет, който ти искаше, но свърших земния университет. Сега разбрах, че не съм достигнал такъв чин, за да ме считаш свой син. Синът трябва да е учил много. Понеже не можах да уча много, аз идвам при тебе не като твой син, но като слуга. Моят диплом е за една от най-малките служби, каквито даваш на слугите си. Големите служби нека останат за други.» Като слушал думите на сина си, бащата видял, че той е дошъл до дълбоко разбиране на живота, затова го прегърнал, целунал, турил му пръстен на ръката и заповядал на слугите си да заколят най-угоеното теле за него. Синът му се върнал от странство с отворени очи, готов да се учи при баща си. До това време той никога не виждал своя баща, нито го познавал такъв, какъвто сега го видял. Той не виждал друго лице в баща си, освен строго, навъсено, което само заповядвало: «Това направи, онова направи!» Като му дотегнало да гледа навъсеното лице на баща си, един ден той му казал: «Татко, искам да отида в света да се уча. Дай ми каквото ми се пада, искам да придобия знания вън от тебе.» Обаче сега той видял такава любов в баща си, каквато никога не е могъл да си представи. Бащата го прегърнал, целунал и заповядал в чест на неговото връщане да се устрои голямо угощение и веселие. В това време другият син се връщал от нивата и като видял и чул веселби, движения на хора, той запитал: «Какво става? Защото се прави това угощение?» Бащата отговорил: «Брат ти се върна от странство, дето е свършил земния университет. За неговото връщане се дава това угощение.» Като чул тия думи, по-старият син се разгневил и казал: «Толкова години вече, как ти работя, но ти досега не си дал за мене такова угощение. Този, който едва ли е научил нещо, ти го приемаш с толкова големи почести. На мене не си дал нито едно теле да заколя, да се повеселя с приятелите си, а за този, който изхарчи и изпи всичко, закла най-угоеното теле. Тогава и аз мога да отида в света да ям и да пия като него.» Така говорел го-големият син на баща си. Баща му отговорил: «Синко, всичко, каквото имам, е на твое разположение. Сега брат ти ще те замести; той ще работи, а ти ще отидеш в света да учиш.» Това е психологическо тълкувание на състоянията на двамата синове и на бащата. Историята за блудния син и досега още се повтаря в света, вследствие на което хората са недоволни едни от други и се сърдят на Господа, на своя велик Баща, защо едни е облагодетелствувал за сметка на други, защо на едни е дал къща, пари, добри деца, а други е лишил от тия блага. Едни не се молят, не уповават на Бога, а въпреки това имат Неговото благословение. Други се молят, водят добър живот, а въпреки това са бедни, болни. Хората се натъкват на тия противоречия и не могат да ги разрешат. - Защо? - Те не са се домогнали до ценностите на нещата. В какво седи ценността на нещата? - В любовта. Бащата казва на по-големия син: «Синко, всичко, каквото имам, е на твое разположение. Аз не те лишавам от нищо. Ти трябва още да учиш, да придобиеш онова смирение, което брат ти е придобил. Ти не си още смирен.» Казвам: Много благочестиви хора има в света, но те нямат смирение. Дойде някой човек при мене и казва, че ме обича. - Много добре. Щом обичаш, ти вършиш една добра работа. Аз оценявам любовта ти. - «Но аз искам и ти да ме обичаш.» - Готов ли си тогава да оцениш моята любов? Като дойде при мене някой златар, аз ще извадя пред него своя скъпоценен камък, защото той познава скъпоценните камъни и може да ги оцени. Дойде ли при мене човек, който не познава скъпоценните камъни, аз няма да извадя пред него своите ценни работи. Едно американско семейство изпаднало материално толкова много, че всички негови членове дошли до голямо отчаяние. Един ден край дома им минал един турист, който се отбил при тях да си почине. Като видял посърналите лица на децата, той поискал една цигулка, да им посвири. Домакинът отговорил: «Никой от нас не свири, но имаме от дядо си стара цигулка, хвърлена някъде на тавана. Ще я донесем да я опиташ.» Туристът нагласил добре цигулката, изчистил я, разгледал я и останал учуден - това била цигулка Страдивариус. Той посвирил и останал много доволен от цигулката. След това предложил на домакина да му я продаде, ако не му трябва. Той казал, че цигулката е много хубава и е готов да даде за нея голяма сума. Домакинът се съгласил на предложението на цигуларя и му продал цигулката. От парите, които получил за цигулката, материалните работи на цялото семейство се подобрили. Днес всички хора имат по една цигулка Страдивариус, която са захвърлили на тавана като непотребна. Един ден обаче ще дойде в дома ви някой виден виртуоз, който ще иска цигулката ви, за да посвири. Той ще стане причина да свалите цигулката от тавана. Като посвири с нея, той ще ви каже, че цигулката ви е много хубава. Тогава вие ще разберете, че в цигулката ви се крият онези условия, от които зависи вашият живот. Какво повече можете да искате от това, да дойде в дома ви един виртуоз или учен и да ви научи да цените ума си, който Бог ви е дал, и да го употребявате на място? Какво по-ценно нещо за човека от това да знае как да употребява сърцето си, да знае как да се разговаря със своята душа? Няма по-велико нещо за човека от това да чуе гласа на своята душа и да се разговаря с нея. Мнозина казват, че душата е нещо отвлечено, невидимо, на което гласът не може да се чуе. Според мене невидимите неща именно са реални, а видимите са сенки на реалността. Зад видимите неща седят невидимите, реалните. Следователно реалността създава видимите неща. Реалността, сама по себе си, не може да се въплъти в никаква форма и след като създаде безброй видими форми, тя пак остава непроявена. Колкото видими форми да създава, реалността не може да се прояви в своята пълнота. Тя всякога ще остане непроявена, все ще има още нещо непроявено от нея. Това може само да ви радва, защото пред вас се отварят бъдещи възможности. Ето, и човешкото сърце не е проявено напълно. Днес човек издържа най-много до 41 градуса топлина. Мине ли тази граница, сърцето не издържа и човек умира. Нормалната топлина на тялото е 37 градуса. Нервната система на съвременния човек е така устроена, че може да издържа напрежение само до известна степен. Мине ли тази граница, човек се разстройва. Всеки човек иска да има повече любов, но не може да издържа високата температура на любовта. Също така човек не може да издържа и високата температура на знанието. Много от новите теории са недостъпни за умовете на всички хора, вследствие на което някои са разстроили нервната си система. Теорията на Айнщайна, запример, създаде голямо умствено и нервно напрежение на много учени. Щом не може да издържи на големи напрежения, нервната система се разслабва, както металите се стопяват при висока температура. Мнозина се стремят към духовен живот, искат да го изучат, но се натъкват на големи мъчнотии. Те говорят за духовната любов, но не знаят каква сила крие тя в себе си. Хората не могат да издържат на материалната любов, а колко повече на духовната. Един евангелски проповедник се молил дълго време на Бога да му даде възможност да опита духовната любов. След това той разказва своята опитност. Една вечер, както се молил, почувствувал, че нещо приятно, меко се влива в него и цял го обхваща. Това състояние било толкова силно, че той паднал с лице към земята и започнал да рита. Той пак продължил да се моли, но желанието му вече било да се прекрати това вътрешно напрежение, което едва издържал. Голямо е напрежението, което Духът създава в човека. Малцина издържат на това напрежение. Ако някой юнак иска да се прояви в материалната любов, той може да стисне човека така, че костите му да се строшат. И тъй, числото 9 в 1939 година означава резултат на Божествени процеси. Това число изисква съвършенство. Всички форми на физическия свят, всички чувства и мисли на човека трябва да бъдат съвършени. Това число означава завършени процеси, вследствие на което човек не може да отиде по-далеч от него. Числото 3 показва пътя, по който човек може да постигне резултата на числото 9. За да постигне резултата на числото 3, човек трябва да работи с три велики сили: с живота, със знанието и със свободата. Работи ли с тия сили, човек непременно ще има резултат на физическия свят. Всеки човек иска да бъде красив, да има красиви вежди, очи, нос, уста, но за да придобие тази красота, той трябва да разбира основните закони на живота. Животът не е нещо празно. Той е велика реалност, велико благо, което ни е дадено. Като изучавали живота, индусите са дошли до два важни процеса: процес на разрушаване и процес на съграждане. Според тези процеси те са разделили божествата си на две категории: едни, които работят с разрушителните процеси, а други - със съграждащите. Съвременните хора се стремят не само към външна красота, но и към вътрешна. Вътрешната красота подразбира съвършенство. Светските хора се стремят към външна красота, а религиозните и духовните - към вътрешна. Да бъде човек вътрешно красив, това значи да е ликвидирал със своите слабости и погрешки. В един момент човек може да бъде съвършен. Ако приложи закона на любовта, на мъдростта и на истината, в един момент той може да се освободи от погрешките си, да стане съвършен. Когато работел в лабораторията си, дето правел своите опити, Едисон често цапал дрехите си. За да ги изчисти, той стъпвал на особен електрически диск и пущал ток върху дрехите си. В няколко минути дрехите му ставали съвършено чисти. Следователно, искате ли да се изчистите, да се освободите от погрешките си, стъпете на диска на любовта и пуснете нейния ток да тече върху вас. Само любовта е в състояние моментално да изчисти човека и да го върне в положението на новородено дете. Възрастният и старият казват, че в грях ги е заченала майка им. Обаче детето никога не може да каже, че майка му го е родила грешно и нечисто. Човек е създаден чист и без погрешки. Тъй щото, щом е създаден съвършен, той се ражда такъв. За да запази чистотата и съвършенството си, човек трябва да прилага в живота си Божията Любов. Така той ще прояви всичко красиво и възвишено, което е вложено в неговата душа. Какво говорят хората за вас, това не трябва да ви спъва. Те говорят отвън и вътре във вас, но вие трябва да различавате техния говор от този на вашата душа. Запример вие решавате да направите едно добро, но нещо отвътре ви казва: «Не бързай да правиш това добро, не му е дошло времето.» - Направете доброто, без да се вслушвате в този глас. Това е гласът на вашия съсед. За правене на добро няма определено време. Добро можете да правите всякога. Когато бащата прави добро на бедни деца, жена му и децата му веднага го заобикалят и започват да го съветват да не прави това. Те намират, че той не постъпва правилно. - Защо? - Интересите им се накърняват. Като прави добро вън от дома си, те се страхуват, че ще остане по-малко за тях, ще се лишат от известни блага. Затова именно Христос е казал: «Когато човек прави добро, лявата му ръка да не знае това, което дясната прави.» Само Бог трябва да знае за доброто, което човек е намислил да прави - никой друг. Когато обичате някого, когато искате да бъдете свободни, само Бог трябва да знае това. Мнозина говорят за свободата, търсят я, но въпреки това не са свободни. Като разискват върху известни въпроси, хората намират, че са свободни да изказват мнението си. Да изказваш мнението си, това още не подразбира свобода. Ти си толкова свободен, колкото и онзи, който влиза в гостилницата без пари. Той е свободен да влезе в гостилницата да си поръча едно или две яденета, да си хапне от тях. Рече ли да излезе от гостилницата, той не е свободен. Гостилничарят веднага го посреща и му казва: «Плати!» Свободен е само онзи, който носи хляба в торбата си и когато огладнее, сяда и яде. Този човек е свободен, защото яде от своя хляб. Яде ли от чуждия хляб и не може да плати, той не е свободен. Кое е наше и кое - чуждо? Само Божественото е наше. Човешкото е чуждо. Божественото освобождава, а човешкото ограничава. Следователно всяко нещо, което ограничава любовта, знанието и свободата в човека, е чуждо. И тъй, приемете ли Божественото, дадете ли му път в себе си, вие всякога ще бъдете свободни. Тогава любовта ви ще се прояви така, както слънцето проявява своята топлина и светлина. Далеч е слънцето, но голяма е любовта му. Когото срещне на пътя си, слънцето го прегръща и целува със своите лъчи. Няма същество на земята, което да не е било прегръщано и целувано от слънцето. То намира и ония същества, които се крият в тъмнина. Любовта на слънцето прониква навсякъде. За слънцето няма нищо скрито-покрито. Всеки, който се лишава от светлината и топлината на слънцето, т.е. от неговата любов, той е осъден на смърт. Светлината и топлината, това е изявление на Божията Любов. Затова е казано в Писанието: «Ние живеем и се движим в Бога.» Това значи: Ние живеем и се движим в светлината и топлината. Там е нашето място. От светлината произтича знанието. Няма ли светлина, няма и знание. Сега, като наблюдавам лицата на хората, намирам, че някои от тях мязат по лице на блудния син, който се е върнал при баща си разкаян и смирен. Затова именно баща му го прегръща и целува и в негова чест дава угощение. Лицата на други мязат по лице на по-големия брат, който, като се връщал от нивата, видял тържество в дома на баща си и навъсил лицето си, като разбрал, че това става в чест на малкия му брат, който се върнал от странство. Той останал недоволен от поведението на баща си и го осъдил в несправедливост. Защо да не светне лицето на този син, като чуе, че малкият му брат се е върнал жив и здрав? Защо и той, като баща си, не се затича към него да го прегърне и целуне? Тази година изисква от всички хора да изправят мнението и възгледите си, които имат за Баща си. Не дръжте в ума си мислите на големия син, който не оценява живота, който се отегчава от работата си и казва, че животът му е дотегнал. Бъдете готови, като блудния син, да се разкаете и да съзнаете, че като сте яли и пили, като сте водили лек, повърхностен живот, отклонили сте се от правия път, от великия закон на любовта. Какво е научил той от жените? Не само че нищо не е научил, но даже е изгубил свободата си. Жената е чуждо същество за човека. Сестрата обаче, това е Божественото, с което човек трябва да има общение. Търсите ли жената, търсете я като ваша сестра. Жената е слугиня, която е дошла на земята да свърши известна работа. Трябва ли да я спирате в работата й? Какво ще й допринесат вашите любовни писма? Тя работи, за да изкара прехраната си. С вашите любовни писма вие няма да й донесете нито хляб, нито вода, нито знание. Същото се отнася и до мъжа. И мъжът е слуга, дошъл на земята да работи, да свърши някаква работа, да изкара прехраната си. Трябва ли да го спирате от пътя му? Жената трябва да гледа на мъжа като на брат, а мъжът на жената - като на своя сестра, за да могат взаимно да работят, да свършат дадената им работа. Съвременните хора не са дошли още до идеята на братство и сестринство, а се наричат ангели. Мъжът казва на жената, че е ангел, че не може да живее без нея. И жената казва на мъжа ангел, но докато се ожени за него. И мъжът, и жената са ангели без крила. Преди да се оженят, те са ангели един за друг. Щом се оженят, крилата им веднага падат. Има един начин, по който могат да израснат крила на човека за една година, даже и за девет месеца. Кой е този начин? Като приложат любовта, знанието и свободата в живота си. Знанието и свободата, това са двете ръце на човека. Като погледне дясната си ръка, човек трябва да знае, че това е истината в него, която го прави свободен. Като погледне лявата си ръка, да съзнава, че разполага с известно знание. Това изисква съвременното възпитание - не да бъдеш господар на сърцето и на ума си, но да знаеш как да се обхождаш с тях. Не казвайте, че сърцето ви е лошо, но се отнасяйте добре с него. Не казвайте като Давида, че в грях ви е родила майка ви. Не, в любов ви роди майка ви, и ще живеете по любов. Колкото да е лош животът на вашето минало, един ден той ще се превърне в скъпоценен камък. Няма да остане нещо в света, с което Бог да не примири човека, но затова се изискват дълги години. Човек трябва да мине през големи опитности и страдания, докато разбере, че всичко, което Бог е създал, е велико. Човек трябва да разбере, че от нищо не е лишен. Стремете се тази година към придобиване на Божествени неща, защото само те не произвеждат противоречия. Всяка Божествена идея носи светлина за човешкия ум и за човешкото съзнание. Ако идеята произлиза от земята, тя носи тъмнина за човешкия ум. Всеки глас, който иде от дълбочината на земята, носи тъмнина за човека. Всеки глас, който иде от центъра на слънцето, от Божественото, носи светлина за човешкия ум. Вие ще бъдете изпитани чрез светлината и тъмнината, в които се движите. Затова е казано в Писанието: «Изпитвайте духовете!» Когато гласът иде от тъмнина, изпитвай го; когато иде от светлина, възприемай го и прилагай! Някои казват, че човек трябва да се противи на дявола, т.е. на злото в света. Не, не се противете на злото, нито се борете с него, но извадете огледалото си и го накарайте да се огледа. Огледа ли се, злото веднага ще избяга. Следователно, щом дойде изкушението във вас, веднага извадете огледалото си и наблюдавайте какво ще стане. Чудотворно е това огледало. Огледа ли се изкушението в огледалото ви, всичко се разрешава. Огледалото е светлината на живота. В тази светлина ние се оглеждаме. Дето е светлината, там е огледалото. Бъдете свободни да проявите любовта си тази година така, както никога не сте я проявявали. Това значи: проявете любовта си в светлината на живота. Проявете мислите и постъпките си в светлината на живота. Проявете свободата си в светлината на живота. Радвайте се на всичко, което правите при тези условия, без да съжалявате някога. Каквото направите, знайте, че има Един, Който постоянно ви наблюдава. Той е Онзи, Който ви обича и Който живее във вашия ум и във вашето сърце. Той говори тихо на ухото ви, като ви показва начин, по който можете да изправите живота си. Ако Го слушате, животът ви ще бъде изправен, няма да има плач. Тази година не трябва да плачете. Който не се е доизплакал, той има право да плаче; който се е доизплакал, той трябва да пее. Желая ви тази година да се подмладите. Любовта подмладява човека. Тя доставя необходимите вещества за подмладяване; знанието прилага тия вещества, а истината ги показва. Любовта е козметиката в живота. Знанието ще приложи красивото, а истината ще покаже това, което е изработено, за да може, който види, да каже: «Ето човекът!» С други думи казано: Облечете се с хубавата премяна на любовта, в красивия живот на мъдростта и в удобните кройки на истината. Само истината може да даде красиви линии на очите, на веждите, на носа, на устата на човека. И тъй, понеже 1939 г. е епохална, желая ви разумно да използувате всички условия, които тя носи. Ако не ги използувате, същите условия ще дойдат пак, но в 1999 г. Вие сте работили стотици години именно за тази година. Ако тази година работите съзнателно върху себе си, вие ще имате по-големи постижения от тия, които сте имали от времето на Адама до днес. Като мине това време, ще се убедите в истинността на думите ми. Благото, което тази година носи, е резултат на Божието Слово, на Великото в света. Всички трябва да работим за възстановяване на Царството Божие и Неговата правда в нашите умове, сърца и души. Приложите ли това нещо в живота си, ще бъдете радостни и весели. През тази година не се позволяват никакви оплаквания. Желая ви тази година да се запалите със свещения огън на любовта. Желая ви, ако не можете изведнъж да реализирате стремежите на вашата душа, поне да ги посадите. Желая ви да посадите своите добри мисли, чувства и постъпки и като ги поливате грижливо, да видите, че сте реализирали нещо. И тогава, като си замине тази година, да бъдете доволни от себе си, че сте постигнали нещо. За онези, които изпълняват изискванията на 39-а година, тя ще се продължи и в следващата. За онези, които не изпълняват великите закони, ще дойде 1940 г., която завършва накрая с нула, с яйце. Значи през тази година човек трябва отново да мъти това яйце, докато се излюпи. За да реализира своите желания, той трябва да чака добри условия на живота, които ще дойдат едва през 1999 г. За онези, които слушат и изпълняват това, което им се говори, ще бъдат постоянно в 1939 г. За тях ще се заколи най-угоеното теле и ще им се даде угощение. Всички, които присъствуват на Божествената трапеза, ще бъдат благодарни за онова, което им е дадено. Дръжте в ума си мисълта: Пътят на Божията Любов е осеян с всички възможности и условия за постижение. Беседа от Учителя, държана на 1 януарий 1939 г., 10 ч. преди обяд, София - Изгрев* ________________________________________ * МАЛКИЯТ БРАТ: Беседа от Учителя, държана на 1.I.1938 г., 10 ч. преди обяд, София - Изгрев. - В: Големият брат. София, 1939, стр. 13-39. (бел. М.И.)

ГОЛЕМИЯТ БРАТ Йоана 10: 1-10. Тази вечер сте се събрали да посрещнете новата 1939 година. Числото 39 е образувано от 3 и 9, които са резултати. Числото 8 в 1938 г. представя старата майка, която лесно решава въпросите: който ще се ражда, да се ражда; който ще умира, да умира; който ще осиромашава или забогатява, да осиромашава и забогатява. Тя лесно реже конците, не мисли много. Обаче новата година, която иде, е снизходителна към всички. Тя крие в себе си нещо велико и красиво. Изобщо, числата 3 и 9 съдържат трите велики добродетели - любовта, мъдростта и истината, а същевременно и живота, знанието и свободата. Числото 9 представя още човешката глава, т.е. проявения човек, резултат на творческия принцип, чрез който се изявява Божията сила в света. Числото 9 представя крайния резултат на всеки живот. Никой не може да отиде по-далеч от числото 9. Тъй щото, новата година отнема на човека всички възможности да проявява своите стари навици и погрешки. Който иска през тази година да продължава по стар обичай да греши, той ще фалира. Новата година носи всички условия за добър живот. Който иска да живее добре, да проявява своите добри мисли, чувства и постъпки, той ще намери благоприятни условия затова именно тази година. Който мисли да продължава своя стар живот, пълен с лоши мисли и желания, той ще се разтопи като лед и ще се изпари като вода. Новата година е за добрите хора. Тя носи благоприятни условия за посаждане на всичко, което ви е дадено. През тази година трябва да извадите от хамбара всички хубави семена и да ги посадите на нивата си. Нивата представя човешката душа. Тази нива е светът, в който човек живее. Като уподобяваме душата на нива, ние имаме предвид само външното й облекло. Казано е в Писанието; «Бог толкова възлюби света, щото даде Своя единороден Син в жертва, да не погине всеки, който вярва в Него.» - Кой свят възлюби Господ? - Света, който е в човешката душа. Значи Бог е възлюбил разумната душа, която се проявява. Казано е същевременно, че Бог е възлюбил истината в човека. - Къде е истината? - В човешката душа. Истината не може да се прояви вън от душата. Който търси истината, първо той трябва да намери душата, т.е. да съзнае, че има душа и живее в нея. Душата говори на човека чрез всичко, което го заобикаля. Слънцето, което грее; вятърът, който вее; реките, които текат; цветята, които растат, това е все говор на душата - великата майка на човечеството. Тя се грижи за него по различни начини. По нейна заповед слънцето грее, вятърът вее, изворите бликат, плодовете зреят. Душата е проявеният Бог в човека. Когато човек не слуша душата си, тя се оттегля от него и той се стопява, както ледът - от слънчевите лъчи. Душата може да стопи човека на своя огън, както вие топите восъка. От стопения восък тя прави нови форми дотогава, докато ги хареса. Тази година ще бъдат излети много добри хора, т.е. добри хора ще се родят. Като знаете това, бъдете готови тази година да ви стопят и отново да ви излеят. Това ще стане с мнозина, но не с всички. Нищо страшно няма в стопяването и изливането на новите форми. Това не означава умиране. Има нещо страшно в света, но то не е в умирането. Страшно е, когато човек влезе в противоречие със себе си. Има едно противоречие в света, което произлиза от яденето в широк смисъл на думата. Казано е, че Бог създаде света в шест деня, а в седмия си почина. За всички дни Той се произнесе, че това, което създаде, е добро. За втория ден обаче Бог не се изказа. Този ден има нещо общо с храненето. Ето защо тази година си е поставила за задача да възпита човека в храненето. Тя съветва човека да не преяжда. Тя му казва да яде само ония храни, които обича; да се облича с такива дрехи, които обича; да чете книги, които обича; да дружи с хора, които обича. В храненето човек може да се поправи само когато свърже устата си с ушите. С други думи казано: човек може да изправи живота си чрез словото. Каквото говори, той трябва да слуша. Вслушва ли се в думите си, преценява ли ги, той може да се поправи. Не се ли вслушва в думите си, не ги ли преценява, той не може да се поправи, не може правилно да се развива. И тъй, тази година говорете само онова, което сте чули от себе си. Щом сте казали нещо, което е минало и през вашите уши, можете да го кажете на всеуслишание, целият свят да го чуе. Не е ли минало през вашите уши, задръжте го в себе си. Новата година ще бъде една от добрите и плодородни години. Бъдете будни, да съберете храна в запас, да имате за другите години. Сега вие сте в Египет, когато Йосиф предсказа, че ще има седем плодородни и седем неплодородии години. За добрите хора тази година е една от плодородните. Те трябва да си съберат храна за неплодородните години,, които ще дойдат. Не вземайте думите ми в буквален смисъл. Аз не говоря само за физическото плодородие. Като се говори за глад, за сиромашия, за смърт, хората започват да се страхуват. Страшна е смъртта, но човек трябва знае за какво умира. Добре е понякога човек да умре, но за какво? За пиянството, за сиромашията, за лъжата, за невежеството. Добре е човек да живее и да възкръсне, но за какво? - За знанието, за светлината, за свободата, за живота, за любовта. Без любов животът няма смисъл. Без светлина и знание животът няма простор. Без свобода животът няма постижения. Да умре човек, това значи да се откаже от своите недъзи, от злото в света. «У-мира», т.е. човек отива в света да учи. Да възкръсне човек, това значи да живее за доброто, за великото в света. Като прилага законите на доброто, човек трябва да посвети голяма част от живота си на любовта, на мъдростта и на истината. Любовта ще му подари живота, мъдростта - знанието и светлината, а истината - свободата. Само при това положение човек ще се научи да обича Бога и хората, да разбира любовта. Какво значи човек да обича Бога? - Да обича човек Бога, това значи да Го вижда навсякъде. Търси ли Го вън от себе си, човек никога не може да Го види. Как може да Го види отвън, щом Той живее в него? Кой може да види лицето си? За да види лицето си, човек трябва да има огледало. Всички хора едни за други са огледала, в които могат да се оглеждат. Следователно, като обичате един човек, вие се оглеждате в него като в огледало. Пък и този, когото обичате, също се оглежда във вас. Като се види в някое огледало, човек се радва. - Защо? -Защото вижда Божественото в огледалото. Образът, който вижда в огледалото, е чист, неопетнен. - Защо? - Защото никой досега не е могъл нито да го пипне, нито да го прегърне. Кой човек е могъл да прегърне своя образ в огледалото? Вие може да си съставите понятие за Божественото като образ, който само се вижда, но не се пипа, не се хваща, не се прегръща, нито целува. Направите ли най-малкия опит да се докоснете до този образ, той моментално изчезва. Сега, ако ви питат защо трябва да обичате, ще отговорите: Човек трябва да обича, за да вижда Божественото навсякъде. Не Го ли вижда, той няма живот в себе си. Без любов животът няма смисъл. Тази година трябва да дадете път на любовта в себе си, за да се влее струята на великия живот във вас. Мнозина се страхуват от любовта, наричат я огън всепояждащ. Не, огънят на любовта гори, без да изгаря. Като посветите живота си на любовта, ще разберете, че имате сила да носите мъчнотиите си. Като посветите живота си на мъдростта, ще разберете, че имате знание и светлина да виждате ясно нещата. Като посветите живота си на истината, ще разберете, че имате свобода. Силата дава възможност на човека да преодолява трудностите в живота. Знанието осветява пътя на човека. Свободата дава възможност на човека да се прояви. Някой казва, че е свободен да изкаже мнението си по някой спорен въпрос. Това не е никаква свобода. Свободно говори само онзи, който може да каже на умрелия да стане от гроба и да започне нов живот. Каже ли му да стане, а той продължава да лежи в гроба, това не е свободно говорене. Сега, аз желая на всички присъствуващи да излезете от гробовете си. Не е въпрос телата ви да възкръснат. Не, душата ви трябва да възкръсне. Да възкръсне душата ви, това значи да се прояви. Велико, красиво нещо е човешката душа. Да се прояви душата на човека, това значи да се дигне надгробната плоча, която я [е] затискала от хиляди години, и да се събуди от дълбокия сън. Събудете се от тоя сън и не спете вече! Заспите ли, големи нещастия ще ви сполетят. Не заспивайте на места, дето минават крадци и разбойници. С други думи казано: никога не допущайте в ума си нито една отрицателна мисъл и в сърцето си нито едно отрицателно чувство, които от една страна обират хората, а от друга - обвиняват мирните пътници в кражба и злосторство. Искате ли да запазите съзнанието си будно, никога не допущайте крива мисъл по отношение на Божественото в света. Не питайте защо са допуснати страданията и нещастията в живота. Не питайте защо едни хора са създадени добри, а други - лоши. По естество човек е създаден добър. Когато се проявява някога лош, причината за това е той сам. Божията ръка не е взела и не взема никакво участие в страданията и нещастията на хората. Човек е създаден добър, но ако той доброволно не иска да се прояви такъв, насила никой няма да го застави да прояви своето естество. Да прояви доброто в себе си, това е право на човека. Ако не го прояви, той носи отговорността, че не се е проявил такъв, какъвто е създаден. Следователно новата година иска от всички да се проявите такива, каквито сте създадени, т.е. да проявите доброто в себе си. Всеки трябва да прояви любовта на сърцето си без страх. Ще кажете, че хората не ви обичат. Не е въпрос в обичането. Днес от човека не се изисква толкова любов, колкото умение да преценява любовта. Ние сме в епоха, когато трябва да преценяваме любовта. Ще кажете, че трябва да се възлюбите едни други. Не, докато не цени любовта, човек не може да люби. Невъзможно е да любиш човека, докато не цениш душата му. Любовта е възможна само тогава, когато се научите да цените човешката душа. Да ценим човешката душа, това значи да познаем в нея Божия образ. Щом познаем образа на Божественото, ние ще почувствуваме любовта Му. Няма по-велико нещо за човека от любовта. Запали ли се човек веднъж от любовта, повече не трябва да го палят. Ето и слънцето, веднъж запалено, никой повече не го пали. То е запалено от милиони години насам и постоянно гори. Същото се отнася и до човека. Той е запален с Божествената запалка на любовта още при създаването му, но и до днес продължава да гори. Никой не е в състояние да го изгаси. Дето и да го турят, той няма да изгасне. Топлината, която човек има, е в състояние да разтопи всички надгробни плочи, турени върху него. Единствените неща, от които човек не трябва да се плаши, това са любовта, знанието и светлината и свободата. Единствените неща, от които човек трябва да се плаши, това са безлюбието, невежеството, робството и ограничението. И тъй, числото 39 в новата 1939 г. представя двама братя: тройката е братът, който живее в Божествения свят; деветорката е големият брат, който живее на земята и ръководи цялото човечество. Този брат иде сега в света да помогне на всички страдащи. Пригответе се да посрещнете този брат и да се запознаете с него. Идната година той ще си замине, а ще дойде баща му. Докато е още на земята, между вас, радвайте му се и го посрещайте добре. Вие трябва да го срещнете през тази година поне няколко пъти. Интересувайте се от неговата любов, от неговото знание и от неговата свобода. Щом придобиете това, вие ще разберете смисъла на стиха: «Бог толкова възлюби света, щото даде Своя единороден Син в жертва, да не погине всеки, който вярва в Него, но да има живот вечен.» Сега, поздравявам ви с вашия голям брат и ви пожелавам да го посрещнете с любов, да му отидете на гости, а също така и той да ви посети. Да посрещнете своя голям брат, това значи да съедините на едно място физическия, духовния и Божествения свят. Беседа от Учителя, държана на 31.XII.1938 г., 12 ч. вечерта, София - Изгрев.* __________________ * ГОЛЕМИЯТ БРАТ: Беседа от Учителя, държана на 31 .XII.1938 г., 12 ч. вечерта, София - Изгрев. - В: Големият брат. София, 1939, стр. 3-12. (бел. М.И.)

XIV. Пророчествата за 1939 г I. Благодатната 1939 г. и епохалната 1939 г. Бележки на съставителя Вергилий Кръстев II. ГОЛЕМИЯТ БРАТ: Беседа от Учителя, държана на 31.XII.1938 г. в 12 ч в. срещу 1.I.1939 г III. МАЛКИЯТ БРАТ: Беседа от Учителя, държана на 1.I.1939 г. в 10 ч сутр., озаглавена и като ЕПОХАЛНА ГОДИНА IV. Бележки на съставителя Вергилий Кръстев I. Благодатната 1939 г. и епохалната 1939 г. 1. На 31 декември 1938 г., събота срещу неделя, в 12 часа вечерта е държана беседата «Големият брат», заведена като «Утринно слово» в оригиналния каталог на Елена Андреева под номер 2705, тъй като в 5 часа сутринта на 1 януари 1939 г. не е изнасяна беседа. Тя е отпечатана в брошурата «Големият брат», София, 1939 г., със стария правопис. 2. Наредих на Веселина Маркова да включи беседата непосредствено след Утринното слово на 25 декември 1938 г. в 5 часа сутринта, за да се запълни празната дата. Обеща, но не изпълни. А защо? Защото други я ръководеха отвътре. А кои са те? Виж «Изгревът», том IX, стр. 846-848, от точка 9-12 до края. 3. Накрая, след големи разправии, аз дадох горния текст от точка 1 и той бе поместен отдолу на стр. 217 от томчето «Добрият език» - Утринни слова, издание на «АСК'93» и «Урания» от 1998 г., с ISBN 954-9589-09-9. 4. След като в 5 часа сутринта не е държана от Учителя беседа, понеже е държана в 12 часа през нощта на 31 декември 1938 г. срещу 1 януари 1939 г., то в 10 часа Учителят държи обикновена неделна беседа. Тя е озаглавена «Малкият брат», но има още едно заглавие в каталога на Елена Андреева, като «Епохална година» и под номер 2706. В томчето «Любовта дава живот» от Неделни беседи, издание на «Жануа-98» от 1999 г. с ISBN 954-9589-26-9, на стр. 187 е поставена забележка, че тук следва «Малкият брат», която е поместена в отделна брошура през 1939 г. 5. И понеже годината 1939, освен благодатна, е и епохална, то ще отпечатаме цялата брошура. А защо? За да се знае какво е казано от Учителя и как се преиначават нещата. 6. Освен това тя е брошура, която е запазена у мен и може да се загуби, затова тук е мястото да се отпечата. И това е връзката с пророчествата в дневника на Лулчев и разговорите му с Учителя. 7. А за да разберете какво значи «благодатна» година, ще си проучите «Големият брат», а за да разберете какво означава «Епохална година», ще си проучите «Малкият брат».

Заключение И като обобщение мога да заявя: а) Тези бележки ми отнеха много време, да ги намеря и подредя според моята концепция за този том. Не са пълни, но са достатъчни засега. б) Без тях Дневникът на Любомир Лулчев е заключен с 9 катинара. И е невъзможно както да се чете, така и да се проумее. Някои журналисти и историци, сътрудници на Държавна сигурност по време на комунистическата диктатура, се опитаха да разглеждат този Дневник, но опитите им бяха неуспешни, защото не познаваха живота на Школата и Учението на Учителя, както и Словото Му. Освен това те работеха по поръчка да изобличат Любомир Лулчев и Учителя Петър Дънов като съветници на цар Борис III, като защитници на фашистката власт и хитлеризма у нас. През 1960 г. бе издадена една брошура - «Антинаучната и реакционна същност на дъновизма» от Борис Ценков. Тя им беше ръководната инструкция, включваща периода от 1945 г. до 1990 г. и от 1990 г. до 2004 г. Силите, които ги ръководят, са едни и същи от вчера, днес и утре. в) Напълно съм сигурен, че в бъдеще, когато някой иска да проумее този дневник, ще трябва най-малко 10 години да проучва историческите събития от този период и да ги подреди в ума си. г) Напълно съм сигурен, че в бъдеще историята на България по времето на Учителя Петър Дънов ще бъде проучена основно и написана както трябва. И бъдещото човечество ще я изучава така, както днес се изучава Библията -историята на еврейския народ. А в Библията са вписани думите Господни. А Словото на Учителя Дънов е Слово на Бога. Амин!

XIII. Бележки към дневника на Любомир Лулчев Вергилий Кръстев 1. Генерал Алекси Стоянов, адютант на цар Фердинанд. След абдикацията на Фердинанд на 3 октомври 1918 г. новият цар - Борис III, го оставя на служба, а по-късно се ползува от неговите услуги. Той не е «дъновист», нито последовател на Учителя Дънов. А неговата съпруга Мария е последователка на Учителя Дънов. Всички съвети, давани от Учителя Дънов от 1912 г. до 1919 г. на цар Фердинанд, са предавани от Мария генерал Стоянова. Тя е била дворцова дама. Тези съвети изобщо не се изпълняват - нито от Фердинанд, нито от самия цар Борис III. За това си има причина. А последствията са исторически проектирани с три национални катастрофи. Вж «Изгревът», том I, стр. 436-438; 441-443, том XVII, стр. 638-640. 2. Д-р Н. П. Николаев - роден през 1887 г. в гр. Шумен. 1903-1920 г. -завършва военно училище и е офицер. 1920-1924 г. - следва право и получава докторат в Париж. 1935-1936 г. - главен секретар на Министерството на външните работи. 1936-1938 г. е министър на народното просвещение. От 1938 г. е министър на вътрешните работи във второто правителство на Кьосеиванов. Д-р Николаев е освободен на 24 януари 1938 г. като министър на просвещението и назначен същия ден като министър на вътрешните работи. Лулчев го смята за много заядлив. И това се сбъдва. По времето, когато той оглавява вътрешното министерство, започва разследване на самоубийства на т.нар. последователи на Учителя Дънов, като пресата обвинява Учителя Дънов. Срещу Лулчев е заведено следствено дело за блудство с малолетно момиче, което впоследствие прави опит за самоубийство. Започва конфликт между Лулчев и Николаев. На 14 ноември 1938 г. той е освободен и е назначен о.з. генерал Никола Недев. Ето какво разказва Лулчев по тази история: Заседание на Народния съд на 25 декември 1944 г.** - ...Щом замина царят в странство, онези, които бяха разбрали какви са моите разбирания и къде тикам царя, веднага ми скроиха един кюляф, да го нарека на прост език. - Един капан. - Един капан. Някаква госпожица се беше самоубила, докато съм бил горе, на Рила, и веднага след идването ме вика следователят и като влязох при него, каза: «Вие по процеса на Лулчева ли сте?» Аз идвам за свидетел по процеса, а той ме пита по процеса на Лулчева ли идвам. Казвам: «Г-н следовател, сега идвам от Рила. Какво искате?» Казва: «Ти си виновен. Или ще внесеш 10 000 лева, или ще те турим в Централния затвор.» «Аз - казвам - съм набеден, г-н следователю. Вие сте предубедени. Аз още не съм говорил.» Почна веднага следствие. Във вестниците писаха: «Дъновистът Лулчев така и така направил. Помогнал на еди-коя си госпожица да се обеси.» Това не беше за първи път да се преследват дъновистите. Това беше на мода. Почна един тормоз. Това беше абсурдно. Една госпожица се обесва. Нейният зет е тук, той е съдия. Нейната майка и сестра са тук, аз съм виновен, че се е обесила! Имал съм вина! Аз имах само една вина - че когато тя дойде при мене и беше в крайно закъсало положение, помолих министър Сапов* да й даде работа. Той й даде работа в Дирекцията на полицията. Това беше моята вина - че се бях отнесъл човешки. Разбира се, това следствие се свърши с нищо, но се опитаха да упражнят срещу мене тормоз, като реакция срещу онова положение, което имах пред царя. Това става известно. Аз имам записани в моя дневник известни неща - няма да го чета, за да не ви отегчавам, - известни разправии, които ставаха между министрите и в които аз взимах участие само дотолкова, доколкото защитавах интересите на избирателите. Защото мене ми се искаше да се изберат хора, които фактически да донесат нещо. 3. Английският представител в София е пълномощният министър Морис Питърсън. Ето как Лулчев обяснява този случай: Заседание на Народния съд на 25 декември 1944 г. - Есенцията е тази: че той [цар Борис III] трябва да възприеме английската политика като образец, т.е. както английските политически мъже се водят със своя народ. - Той какво Ви отговори? - Какво ми отговори, не помня, но аз му представих едно писмо, което е записано в дневника ми на първа страница, в което го съветвах да извика някои хора от нашите министри и да се разбере с тях. Аз казах: тези хора да бъдат единични хора, в които той има доверие. След това да се срещне с английския посланик, да му каже, че това, което става в България, не е някакъв заговор, за да не мисли, че се прави нещо ново. След това да извика десетина души от тези партии - демократическата и народняшката, - които да образуват една група, работниците и селяните да образуват друга група - на тези две партии да даде обществен ход по начин, който той намери за добре и по ония принципи, които те си намират за добре, като програма. Това нещо аз му го потвърдих с едно писмо, което е приложено. - Той отговори ли? - Той се отнасяше много внимателно към моите съвети. 4. На 19 май 1934 г. се извършва военен преврат от Военния съюз и политическия кръг «Звено». На 14 юни 1934 г. бяха разтурени всички партии и разпуснато Народното събрание. От 1934 г. до 1938 г. страната се управляваше от преходника бинети, съставяни от цар Борис III. С писмото си до царя от 6 януари 1938 г. Лулчев дава идея за образуване от партиите на един обществен фронт и да се приключи с «безпартийните» кабинети. На 23 януари 1938 г. царят отстранява ген. Луков от поста военен министър и назначава ген. Теодосий Даскалов - човек от кариерата. На мястото на вътрешния министър Красновски е назначен д-р П. Николаев Започва се подмяната на министри на третия кабинет на министър-председателя Кьосеива-нов. Според плана на Лулчев се провеждат парламентарни избори през февруари и март 1938 г., но с много ограничения при гласуването. Избират се 160 депутати, от които 100 са опозиционери. За председател на Народното събрание е избран Стойчо Мошанов. 5. През месец април 1938 г. се издава надзор върху дружествата с идеална цел и се нарежда полицията да утвърждава уставите им и ръководителите им. Засилва се цензурата. Издава се специален закон за временен надзор върху печата. Легионери и ратници се активизират и нападат събрания на опозицията, защитавайки прогерманската политика. Със заповед на министъра на вътрешните работи се започват разследвания на самоубийства на т.нар. последователи на Учителя Дънов. Срещу Лулчев е заведено следствено дело за блудство с малолетно момиче, което по-късно се самоубива. Полицията се опитва да забрани Школата, да разтури Изгрева и да се спрат събранията на «дъновистите» в София, на Изгрева. Този случай е описан в бележка № 2 с приложението там. 6. През месец януари 1938 г. Министерският съвет приема наредба-закон за възстановяване на религиозното обучение в училищата, по два часа седмично. Целта е да се противопоставят на влиянието на различните «секти». Атаката и срещу Учителя Дънов е много голяма. Лулчев предупреждава, че ще има последици, както за управляващите, така и за народа. Още са живи онези, които преживяха Първата национална катастрофа през 1913 г. и Втората - през 1919 г. Вж. «Изгревът», том I, стр. 443-446, 446-447. Предупреждава, но царят не му обръща внимание, както винаги го е правил. 7. На 22 май 1938 г. се открива 24-тото Народно събрание. Подготвен е Закон за печата, който царят предоставя на Лулчев, да се запознае с него. Той го връща със забележки да се даде свобода на печата. Целта е да се ограничи не само политическият печат, но печатът изобщо на книги, които изповядват различни «сектантски» идеи. Ударът е насочен с цел да се спре издаването на книгите на Учителя Дънов и Неговото Слово. През м. юли 1938 г. започват протести срещу внесения законопроект за печата и срещу въвеждането на цензура. Това довежда до закриването на сесията на Народното събрание на 22 юли 1938 г. 8. Идеалният гражданин на света трябва да притежава най-добрите качества, които има всеки един народ. Тук са изложени тези качества, които Лулчев е взел от Словото на Учителя Дънов. А този идеален световен гражданин се ръководи от друго място - от разумния Невидим свят, който царят не познава и не може да приеме, въпреки че чрез Лулчев му се доказва непрекъснато, че той съществува. Не може да приеме, понеже няма сетива и организирани центрове в мозъка си, за да приеме това. Той е имал един развит център - имал е феноменална памет, според изказванията на Лулчев. 9. Според Словото на Учителя Дънов, има благоприятни дни от седмицата и месеца, когато има прилив на енергия и психически подем, което се предава от Невидимия свят и което е свързано с астрологическите аспекти на планетите и Слънцето. Тези дати всеки може да си ги намери и да ги използува. А Лулчев ги е дал на царя и той се възползува от тях и съответно ги проверява, че всичко това е вярно. Проверява ги, признава, че са верни, но не може да приеме, че това знание е дадено чрез Учителя Дънов. 10. Цар Борис III има хороскоп. Той го е дал на Лулчев да го прегледа, за да види кои са благоприятните дни и години за него. По-късно Лулчев го предупреждава за някои неблагоприятни дати на годината. Неговите съвети към царя са били изумително точни. Те са проверени и изумяват дори и днес. 11. Лулчев пристига на 7 юли 1938 г. на Седемте рилски езера, където лагерува Бялото Братство. Враговете на Учителя събират конете от цялата околност и закарват 300 коня да пасат на 2-рото и 3-тото езера, за да може с конските фушкии да замърсят тревата и да препятствуват на лагеруването им. Месец юли 1938 г. е много важен месец за България. Активирани са много от разрушителните сили срещу България и срещу Братството. Ето защо царят търси среща с Лулчев, и то на 13 юли 1938 г. на хижа «Вада». Учителят изпраща Лулчев и му казва, че от Невидимия свят работят върху умовете на враждуващите, за да се смекчат нещата. Борбата е първом горе, а след това идва свалянето в умовете на хората и оттам - техните противоборства. След тази среща започва едно по едно разрешаване на конфликтите в България - на тях им се дава една посока за движение във времето. Драматичните дни се редят един след други, но това не е застой, а движение на разрушителната енергия, за да се оттече в съвсем друга посока - към земята. 12. Йордан Бобев е помощник на Лулчев, по професия шофьор. Другите го възприемат, че е слуга на Лулчев. Той се разминава с Възмездието на комунистите, защото за тях той не представлява никакъв интерес - един захвърлен нещастник. Йордан имаше камион и дори през 1972 г., когато комунистическата власт разреши летуването на Рила, той караше денковете с палатките на Рила. Аз също съм се возил на неговия камион. За него вж. «Изгревът», том VI, стр. 509-513. 13. Свилен Николов Михов от село Негушево, Софийско, е бил ординарец на Борис по време на Първата световна война от 1914-1919 г. Той е камердинер на цар Борис III, негов личен шофьор, придружава го винаги и го изпраща на смъртния одър на 28 август 1943 г. 14. «Само Божията Любов носи изобилния и пълен живот.» Вдига се дясната длан на равнището на веждите и се произнася тази формула. Това не е само поздрав, но е част от работата с Пентаграма. Вж. «Изгревът», том XII, стр. 833-836, 836-842. Йордан, когато срещнеше някой човек, произнасяше: «Живей вечно!» Ние се усмихвахме, но то е изключително пожелание. Беше приятно да го слушаш. 15. Георги Кьосеиванов - роден на 19 януари 1884 г. в гр. Пещера. Завършва право в Париж през 1905 г. Дипломат от кариерата до 1934 г. 1934-1935 г. -началник на канцеларията на цар Борис III. В правителството на Андрей Тотев от 21 април до 25 ноември 1935 г. е министър на външните работи и на изповеданията. От 25 ноември 1935 г. до 15 февруари 1940 г. е министър-председател и министър на външните работи и на изповеданията в 4 правителства. 19401944 г. - пълномощен министър на България в Берн, Швейцария. Отказва да се завърне след 9 септември 1944 г. и избягва народния съд и смъртната присъда. Умира в Швейцария на 27 юли 1960 г. Има някаква заслуга пред Невидимия свят за сторено едно малко добро, заради което избягва народния съд. 16. Лулчев предлага на царя да извика всички и да чуе всички за техните възражения по Закона за печата. Царят прави точно това. По този начин борбите се пренасят в парламента, но не и на улицата, за да се избегнат размирици. След бурни разисквания по този закон се идва до закриване на сесията на 22 юли 1938 г. Законът не се приема. 17. Надежда, дъщеря на цар Фердинанд и сестра на цар Борис, родена на 30/17 януари 1899 г. Тя е по-малката сестра на цар Борис. Тя е омъжена за Вюртенбергския херцог Хенрих Алберт. При нейното раждане (тя е четвърто дете), майка й, княгиня Мария-Луиза, умира на 19 януари 1899 г. Надежда остава сираче. Надежда и Борис са родени на една и съща дата. Борис е роден на 30/17 януари 1894 г. 18. Спас Ганев - роден на 21 юли 1888 г. в гр. Сливен. Завършва инженерство в Германия през 1925 г. 1925-1934 г. - ръководител на строежите. 1935-1939 г. - министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството в правителството на Кьосеиванов. 1940-1944 г. - депутат в XXV-то Обикновено народно събрание. Осъден на смърт от Народния съд на 1-2 февруари 1945 г. 19. След гоненията срещу Бялото Братство през пролетта и лятото на 1938 г. при вътрешния министър д-р Николаев (24 януари 1938 г. - 14 ноември 1938 г.) настава суша - незапомнена. Цар Борис III си спомня, че заради гоненията на цар Фердинанд (баща му, когото нарича «стария») срещу Петър Дънов, Фердинанд го сполетява абдикация и изгонване от България. А свещениците, митрополитите, които гонят Петър Дънов и които провокират властите срещу Бялото Братство, скоропостижно преминават през премеждия и си заминават от този свят. Тези случаи са описани в поредицата «Изгревът». 20. Цар Борис чрез Лулчев проверява дали предсказанията за астрономическите аспекти са верни. Той лично се убеждава, че това, което е чел, се е оказало вярно. И Лулчев му обяснява защо се случва именно това. 21. Димитър Генчев - роден на 21 октомври 1893 г. в гр. Видин. Завършва военно училище. След войните от 1912-1913 г. е назначен за «инспектор на дворците». Бил е властолюбив и диктатор и затова цар Борис III го наричал с името на римския император Калигула. След преврата на 9 юни 1923 г. е освободен от този пост, понеже е поддържал връзки с Александър Стамболийски. Върнат е на служба през 1932 г. Изпълнявал е политически мисии на царя, поради което е бил наричан «цар Генчо». Осъден на смърт от Народния съд. 22. По заповед на вътрешния министър Николаев, полицията забранява събранията на Изгрева под предлог, че не са искали разрешение за събиране на хора на групи. Според царя това са произволи и дивотии, но от друга страна, той нарежда на полицията да ограничава сектите. 23. Лулчев настоява да се даде отдушник на общественото мнение и недоволствата на хората. А това е парламент, свобода на печата, събранията с идеална цел, свобода на вероизповеданията и т.н. Но това царят не може да го разбере. Но по-късно се убеждава, че му трябва отдушник. Възстановява парламента с избори за XXV Обикновено народно събрание през декември 1939 г. 24. Според Лулчев на царя му отпускат кредит от Невидимия свят на отделни порции. След като свърши някоя работа, му дават кредит да свърши следващата работа. Какъв е този кредит? Той е жизнен кредит, дават му здраве, енергия и сила да движи нещата. Задвижва се държавната машина с най-малко съпротивление и с изразходване на най-малко сила. Това може да се разбере само от онзи, който е минал през този път. От други - не. 25. Генерал Христо Луков - роден през 1887 г. в гр. Варна. Завършва военното училище. Артилерист, участник във войните от 1912-1918 г. Командир на Артилерията - 1924-1934 г. Министър на войната - 1935-1938 г. в правителствата на Кьосеиванов. Германофил. Ръководител на българските национални легионери, заради което е убит на 13 февруари 1942 г. от комунистическа бойна група. Но тогава това не се е знаело. Легионерите упрекват правителството и не биват допуснати до погребението му. 26. Б. Куманов - участник във Военния съюз. 27. Кимон Георгиев - роден през 1882 г. в гр. Пазарджик. Завършва военно училище през 1902 г. Командир на рота и дружина през войните от 1912-1918 г. Основател на Военния съюз през 1919 г. Участвува в организирането на Демократическия сговор и в подготовката на свалянето на Стамболийски на 9 юни 1923 г. От 1926 г. до 1928 г. е министър на железниците. Подава си оставката поради разногласия с министър-председателя Ляпчев. Напуска Демократическия сговор и преминава към кръг «Звено», който организира преврата на 19 май 1934 г. От 1934 г. до 1935 г. е министър-председател. Антимонархист. От 1935 г. до 1939 г. е в открита опозиция на монарха. От 1939 г. до 1944 г. -с антигерманска позиция, през 1943 г. влиза в Отечествения фронт. Той е един от ръководителите на преврата на 9 септември 1944 г., когато комунистите идват на власт. От 1944 г. до 1946 г. е министър-председател. От 1946 г. до 1949 г. е министър на външните работи и председател на Народния съюз «Звено». 19491959 г. - министър на електрификацията. 1959-1962 г. - председател на Комитета по строителство. Депутат. Умира на 28 септември 1968 г. Погребан с държавни почести. Той е вечният превратаджия: 9 юни 1923 г., 19 май 1934 г., 9 септември 1944 г. - и винаги е успявал да бъде с печелившите в дадения момент. Друг такъв феномен в политическия живот на България няма. 28. Вера Стоянова е една от дъщерите на генерал-адютант Алекси Стоянов. Тя работи в Личния кабинет на царя при Павел Груев. А другата дъщеря на генерал Стоянов - Надежда, е секретарка на цар Борис III и е придворна дама на царица Йоана. Грижи се за личната кореспонденция на царя с чужбина, понеже е знаела френски, английски, немски езици. Тяхната майка Мария е последователка на Учителя Петър Дънов. Можете да я видите на снимките в «Изгревът», том XVII, №75 и №76. Вижте «Изгревът», том I, стр. 451. 29. За мисълта при зачеването - това е един окултен закон, показан и в Библията. В «Битие» (гл. 30, ст. 37-43) е описано как Яков взима пръчки от топола, леска и явор, прави на тях бели резки, туря ги пред стадото, където е водопоят на стадата, и където идват да зачеват. «Овцете гледаха резките бели на пръчките и раждаха стадата пръчкави, капчести и пъстри.» А как става това, се вижда в гл. 31, ст. 1-12. И ангел Божий идва насън и му показва, че овните и пръчовете, които се качват на овцете и козите, са все пръчкови, капчести и пъстри. Но това е насън, а наяве овните и пръчовете са обикновени, но овците и козите раждат пъстри агнета и козлета, понеже се поят пред пъстрите пръчки. Учителят Петър Дънов разглежда подробно този въпрос в Словото Си. Мъжът е този, който сваля онзи дух, който трябва да се въплоти и да му се даде плътска дреха. А мисълта на мъжа насочва духа към въплътяване, да дойде онзи, който трябва да слезе на земята, да го свали от небето, да го прекара през себе си, да премине през мъжа в жената по време на половия акт, за да може да оплоди с един сперматозоид - един от милионите - женската яйцеклетка. Нали всеки с мисълта си избира коя станция ще слуша по радиото и коя програма от 180 на брой ще гледа по сателитната телевизия. Това е накратко за ролята на мисълта при зачеването. Слизането на един дух не е еднократен процес, а изисква време, условия, които са определени от най-висшите йерархии. 30. Обикновено на Рила Учителят се храни на отделна масичка. Понякога поканва възрастни приятели да се хранят с Него, като знак на уважение към някаква свършена задача от ученика. Това е било знак за благословение от Учителя. На Изгрева в София Той се храни на обща маса, на която до Него и срещу Него седят Негови последователи. Това се вижда много добре от представените снимки на Рила. Виж «Изгревът», том VIII, снимка №6; том XIV, снимка №9 и «Изгревът», том XVII, снимки №9, №10, №12. Същата масичка се занася на общия обяд и Учителят сяда до нея. 31. Андро Лулчев е рожден брат на Любомир Лулчев. Инвалид от войните, движел се е с патерици. Общественик, журналист, писател и депутат. За него сме споменали като участник в списването на вестник «Ратник на свободата». Материали от този вестник ще бъдат публикувани в «Изгревът», том XXI. 32. Иван Багрянов-роден през 1891 г. в с. Воден, Разградско. През 1912 г. завършва военно училище в София. 1912-1918 г. - офицер артилерист. Адютант на цар Фердинанд през 1918-1919 г. 1919-1923 г. - следва право в София и агрономство в Лайпциг и Виена. 1923-1938 г. - занимава се със земеделие в чифлика си. 1938-1941 г. - министър на земеделието в правителствата на Кьосеиванов и Филов. От 1 юни до 2 септември 1944 г. е министър-председател. Прави опити за преговори с Англия и САЩ, за да предотврати влизането на съветските войски в България. На 5 септември 1944 г. СССР обявява война на България. На 8 септември 1944 г. първите съветски войски навлизат в България. Багрянов е осъден на смърт от Народния съд. 33. Става дума за закриването на сесията на Народното събрание на 22 юли 1938 г. във връзка със Закона за печата. Закриването става с много големи пререкания и по «генчевски» - а Генчев е имал характер на диктатор и заповеднически е приключила сесията. 34. Лулчев е обяснил, че сушата е наказание, понеже от официалните власти се гони Бялото Братство. Но щом след заповедта на царя гоненията са преустановени, то идва дъждът като Божие благословение. Виж също бележка №19. 35. Кръстю Пастухов - роден през 1874 г. в гр. Севлиево. През 1895 г. завършва право в София, специализира право в Германия. Оттам се връща социалдемократ. От 1909 г. до 1946 г. е един от ръководителите на Българската работническа социалдемократическа партия - широки социалисти. 19111927 г. - депутат. 1923-1935 г. - противник на фашизма. Заточен на остров «Св. Анастасия». 1936-1944 г. - активен участник в опозицията. Противопоставя се на сближението с комунистите през 1945 г. През 1946 г. е осъден на 5 години затвор за антикомунистическа дейност. Умира през 1949 г. в гр. Сливен. През 1919 г. е бил министър на вътрешните работи със задача да се спре революционната криза и икономическата разруха. Накрая идва в конфликт с комунистите през 1946 г., който е траял още от времето на разцеплението >-в широки и тесни социалисти (комунисти). 36. Владимир Дръндаров е бил началник на военната канцелария на цар Борис III и е отстранен под натиска на Военния съюз след преврата от 19 май 1934 г. 37. Идеята за миротворството, която трябва да изучи цар Борис III, не е на Лулчев, а на Учителя Петър Дънов и тя е, че трябва да внесе първо мир в дома си, т.е. в държавата си, и после - мир на света. 38. Недялко Атанасов - роден през 1881 г. в с. Сломер, Търновско. Учител, от 1908 г. - член на Българския земеделски народен съюз (БЗНС). 19111923 г. - депутат. 1920-1921 г. - министър на търговията, промишлеността и на железниците, а през 1923 г. е министър на железниците, пощите и телеграфите в правителството на Ал. Стамболийски. 1924-1933 г. - емигрант в Югославия. Завръща се в България през 1933 г. и до 1944 г. е член на БЗНС и депутат. От 1945 г. до 1946 г. отново е в опозиция срещу комунистите и е репресиран за това. 39. Крум Лекарски - роден през 1898 г. в гр. Кюстендил. Генерал лейтенант, член на Военния съюз от 1932 г. През 1935 г. е уволнен от армията заради противомонархическа дейност. Заедно с Т. Тошев и Ст. Трендафилов образуват републиканска група във Военния съюз и установяват връзка с Българската комунистическа партия. За антифашистка дейност нееднократно е задържан от полицията и интерниран. Участва в свалянето на монархическия режим на 9 септември 1944 г. От 1944 г. до 1947 г. е помощник-министър на отбраната. Като кавалерийски офицер се класира на I място по всестранна езда през 1929 г. и 1933 г. в гр. Аахен, Германия. 40. Иван Красновски - роден в гр. Пазарджик през 1882 г. 1910 г. - завършва Школата за запасни офицери. Офицер във войните - 1912-1918 г. От 1919 г до 1934г. завършва право, съдия, член на Върховния касационен съд. 19341936 г., 1938-1941 г. - председател на Върховната сметна палата. А от 1936 г. до 1938 г. е министър на вътрешните работи в кабинета на Кьосеиванов. Умира през 1941 г. във Виена. Свален е от министерския си пост с една необикновена измама, изумителна и смешна дори и до днес. За нея ще прочетете по-късно. 41. Стоян Омарчевски - роден през 1885 г. в Нова Загора. През 1912 г. завършва философия в София. 1912-1923 г. - депутат от листата на БЗНС. През 1917 г. завършва право. А от 1920 г. до 1923 г. е министър на Народното просвещение в правителството на Ал. Стамболийски. Провежда правописна реформа и изхвърля «е двойно» и «ер голям». Основава Художествената и Музикалната академии. От 1925 г. до 1927 г. е в ръководството на БЗНС. 1927-1933 г. -главен редактор на в. «Земеделско знаме». От 1927 г. до 1941 г. е депутат. 42. Александър Стамболийски - роден на 1 март 1879 г. в с. Славовица, Пазарджишко. 1893-1897 г. - учи в земеделско училище и в лозарско-винарско училище в Плевен. 1900-1902 г. - следва агрономство в Германия, а преди това - философия. 1904-1923 г. - редактор на в. «Земеделско знаме». 1908-1923 г. -депутат. През 1915 г. е осъден на доживотен затвор за обида на цар Фердинанд, понеже се бори срещу войната. През 1918-1919 г. е освободен от затвора, за да спре разбунтувалите се войски след пробива на Добро поле. Застава начело на въстанието и основава Радомирската република. В правителството на Т. Теодоров е назначен за министър на благоустройството през 1918-1919 г. От 1919 г. до 1923 г. е министър-председател. На 27 септември 1919 г., от името на победена България, подписва Ньойския договор. На 14 юни 1923 г. е убит, след преврата на 9 юни 1923 г. 43. Стамболийски се е доверявал на цар Борис III, разказвал му е любовните си похождения, дори връща от Германия в България двете сестри на Борис - Евдокия и Надежда. На 6 юни 1923 г. в с. Славовица на гости на Стамболийски идват тримата митрополити начело с Варненско-Преславския - Симеон. По това време на гости идва и цар Борис III с двете си сестри, Евдокия и Надежда. Докато се разхождат, придружаващият царя флотски капитан Скотунов с помощта на радиотехника повреждат радиостанцията, монтирана във вилата. На 9 юни 1923 г. Стамболийски разбира, че радиостанцията е повредена, взети са патроноводителите на картечниците, за да не може да се отбраняват; освен това се оказва, че сандъците, които са били пълни с патрони, са напълнени с пясък. Така че цар Борис III организира премахването на Стамболийски. Главите на Александър Стамболийски и на брат му Васил са отрязани и са занесени в конска торба в София на цар Борис III. След като царят се убеждава, че това са техните глави, ги връщат обратно в Славовица при труповете. Така че мнението на Лулчев е категорично, че цар Борис III е ръководител на преврата на 9 юни. Вж. «Изгревът», том I, стр. 432-436 и том IV, стр. 446-448. 44. Георги Марков - активист на БЗНС. Той е заместник-председател на Народното събрание и с група депутати заминава на 8 и 9 август 1939 г. и се среща с Молотов, който е председател на съветското правителство. 45. Стойчо Мошанов - роден през 1892 г. в гр. Дряново. През 1912 г. завършва право във Франция. 1912-1919 г. - член на ръководството на Демократическата партия. 1920-1923 г. - участва във Военната лига. През 1923 г. - в Демократическия сговор. От 1923 г. до 1939 г. е депутат. През 1935 г. е министър на народното стопанство и на финансите. Председател на 24-ото Народно събрание през 1938-1939 г. Ат 1939 г. до 1944 г. е в легална опозиция. Ръководи тайните преговори в Кайро за излизане от войната с Англия и САЩ. През 1945-1947 г. е в опозиция с Демократическата партия. От 1949 г. до 1959 г. е в лагера в Белене. Осъден на 20 години затвор. Умира през 1975 г. в София. 46. Кирил, княз Преславски - по-малък брат на цар Борис III. След смъртта му е регент. Роден на 17 септември 1895 г. Върви по рода на Кобургите, а брат му Борис върви по линията на майка им Мария-Луиза- носи черти на Бурбоните. Кирил е по манталитет аристократ, бохем, любител на кабаретния живот и с много задължения пред кредиторите. Осъден на смърт от Народния съд. 47. Д-р Никола Сакаров, деец на Българската комунистическа партия, депутат от 25-ото Обикновено народно събрание като кандидат на Работническата партия, понеже е изключен от БКП след Септемврийското въстание от 1923 г. След сключването на германско-съветския пакт за ненападение на 23 август 1939 г. между Рибентроп и Молотов, Сакаров е изпратен в Москва от цар Борис III за среща с Георги Димитров и Васил Коларов. Мисията му има проучвателен характер. 48. Царят се готви да пътува за Италия, за Санта Анна де Валдиери, където царица Йоана с децата си са вече цял месец при родителите й - крал Емануил и кралица Елена. Оттам ще отидат в лятната резиденция на кралското семейство - «Сан Росоре», където е започнала любовната история между цар Борис III и принцеса Джована Савойска, а сега българска царица. На 30 юли 1938 г. царят се завръща от Рила, разговаря с министър-председателя Кьосеиванов, който на 31 юли заминава за Солун за подписване на Солунското споразумение, с което се премахват военните ограничения от Ньой-ския договор от 1919 г., премахва се демилитаризираната зона в Тракия по протежение на българско-турската и българско-гръцката граници. 49. Царят е слагал прякори на своите подчинени. С името «Бисмарк» е назован Иван Багрянов, понеже е бил демагог и е взимал винаги пози като главнокомандващ. 50. Йордан Севов - роден през 1891 г. в гр. Търговище. Постъпва във Военното училище в София и участвува във войните от 1912-1918 г. През 1920 г. завършва в Дрезден архитектура и строително инженерство. През 1921-1922 г. е натоварен да извършва архитектурна работа в двореца от Димитър Генчев, който е инспектор при дворците и негов съученик от Военното училище. От 1925 г. до 1930 г. е в Турция и участва като архитект при изработването на градоустройствения план на Анкара. От 1933 г. до 1943 г. проектира разширенията на различни дворци. От 1938 г. поема политически поръчки, след като е предложен за съветник на царя от Лулчев и Иван Багрянов. След това става съветник на царя. Осъден на смърт от Народния съд. 51. Стоил Стефанов - земеделец, секретар на Стамболийски, републиканец антимонархист, за което е бил в затвора по времето на цар Борис III. По времето на комунистите след 9 септември 1944 г. също е в затвора, този път -защото се обявява срещу комунистическата диктатура. Накрая работи с Иван Багрянов като негов съветник. Единственият политик, който е чел беседите на Учителя, когато е бил в затвора. Освен това се е срещал няколко пъти с Учителя Петър Дънов. Вж. «Изгревът», том I, стр. 89-93. 52. Учителят говори за Паневритмията и да се каже на царя да се въведе Паневритмията в училищата. Направеният опит за въвеждане в училищата е неуспешен. Вж. «Изгревът», том I, стр. 494-507. Мнозина са лицата, които не са изпълнили нарежданията на Учителя Дънов. Те са описани в «Изгревът». 53. Българският народ като уд от всечовешкия организъм представлява черният дроб, според Учителя Дънов. А в черния дроб се обработват всички вредни вещества, които влизат в българския организъм от Всечеловеческия човек. Така че българският народ е орган, и то най-важният във Всечеловеческия човек. Ако политиците знаеха това, щяха да имат по-достойно поведение и нямаше да се огъват пред Великите сили, защото без черния дроб те не могат да съществуват. 54. Според Учителя, ако цар Борис III съдействува за въвеждането на Паневритмията, ще остане в историята на човечеството, че по време на неговото царуване е въведена. Но това не става. А защо? Това е описано в «Изгревът», том I, стр. 204- 206, 206-209, 210-213, 213-220, 398-404, 550-556. 55. Всемирното Бяло Братство е подготвило план и царят трябва да го изпълни. Ако не го изпълни, това означава непослушание към Бога. Непослушанието на българите към Бога и гонението на богомилите според Учителя Дънов е довело до падането под турско робство за 500 години. Това е причината. Тя за пръв път се изнася в този момент от Учителя. Но българите вчера и днес не искат да приемат думите на Учителя за истина. А защо? Защото не Го признават за Учител. 56. Ако цар Борис III приеме и послуша съветите на Учителя Дънов, които са Слово на Всемирното Бяло Братство, то те ще направят благосклонни всички държави към царя и те ще го изслушват. Но и това не става. Той не приема тези съвети, защото не приема Петър Дънов за Учител. Това е истината. Вж. «Изгревът», том I, стр. 449-454 и том IV, стр. 91-92. 57. Калигула - това е Димитър Генчев. Прозвището му е измислено от цар Борис III, понеже притежавал характер на диктатор и император. За него виж в бел. №21. Онова, което споменава Лулчев, като поглежда ръката му, защото линията на живота му е прекъсната за около 7 години, се сбъдва. След 7 години Димитър Генчев е осъден на смърт от Народния съд. 58. Илия Желязков - главен секретар на министерството на финансите по времето на министър Кирил Гунев, 1935-1938 г. 59. Кирил Гунев - роден през 1887 г. в гр. Казанлък. През 1909 г. завършва право в Париж. 1909-1920 г. - съдия в София. 1920-1923 г. - юрисконсулт на министерството на финансите. 1923-1935 г. - администратор и управител на БНБ. 1936-1938 г. - министър на финансите в правителството на Кьосеиванов. 1938-1944 г. - управител на БНБ. 60. Става въпрос за убийството на ген. Йордан Пеев - началник-щаба на армията, на 8 октомври 1938 г., като е застрелян и придружаващия го офицер, началник на Картографския институт - майор Димитър Стоянов, на ул. «Раковски» и ул. «Славянска». Ген. Пеев е открил афера с новозакупени самолети от Германия, които са стар модел, свързана с комисионни. Освен това той е добруджанец и е настоявал първо да се върне Добруджа от 1913 г. на България. Според македонците това е предателство и първо трябва да се освободи Македония. Убит е и поради двете причини. А в България убийствата на висши офицери се нареждат само от едно място. От двореца. Правителството започва масови арести и интерниране на стотици хора, като в това число влизат македонците михайловисти, комунисти, звенари, земеделци и от левите сили в страната. На 13 октомври 1938 г. в София се прави военно-полицейска блокада, за да се търсят престъпниците от атентата, като арестуват активисти на опозицията. 61. Дамян Велчев - роден през 1883 г. в гр. Габрово. През 1903 г. завършва военно училище. Командир на рота - 1912-1913 г.; командир на дружина -1915-1918 г. От 1919 г. до 1920 г. е един от организаторите на Военния съюз, поради което е уволнен от армията. Влиза в ръководството на Военния съюз през 1922 г. А на 9 юни 1923 г. е активен участник в преврата. Началник на Военното училище през 1923-1928 г. Завършва право - 1928-1933 г. Ръководител на преврата от 19 май 1934 г. През 1935 г. е изключен от Военния съюз. Изгонен в Югославия, връща се нелегално и организира опит за преврат през есента на 1935 г. за сваляне на царя. Заловен и осъден на смърт. Присъдата е заменена с доживотен затвор. От 1936 г. до 1940 г. е в затвора. Амнистиран. След това е член на ОФ от «Звено» от 1942 г. до 1944 г. Активно участвува в преврата на 9 септември 1944 г. От 1944 г. до 1946 г. е министър на войната в правителството на Кимон Георгиев. От 1946 г. до 1947 г. е изпратен като посланик в Швейцария. Повече не се завръща в България. Интересно е, че и тримата вечни превратаджии - Кимон Георгиев, Дамян Велчев и Александър Цанков - не ги хваща възмездието на Народния съд и умират от старост. Не само интересно, но и изумително. Има причина, която се знае: Кимон Георгиев докара комунистите на власт на 9 септември 1944 г.; Дамян Велчев се бори с цар Борис III, беше осъден на смърт и после помилван; Александър Цанков върна стария правопис, с буквата НЬ («е двойно»), за която Учителят Петър Дънов казва, че е знамето на славянството. 62. Рилски - псевдоним на цар Борис III, който той използва, когато пътува в Европа инкогнито или за кореспонденцията си. А защо Рилски? На 3 октомври е възшествието на Барис като цар. А на 6/19 октомври е денят на Свети Йоан Рилски, основателят на Рилския манастир. 63. Надежда Стоянова - дъщеря на ген. Алекси Стоянов, секретарка на цар Борис III, също и придворна дама. Вж. бел. №1, 28. Вж. «Изгревът», том I, стр. 451. 64. Принц Кирил Преславски, брат на цар Борис III. Роден на 17 ноември 1895 г. в София, втори син на цар Фердинанд. Прилича на баща си. Вж. бел. №46. 65. Джордж Рендел - английски пълномощен министър в София от 1938 г. до 1941 г. На 6 октомври 1938 г. се завръща от Лондон и предава писмо с благодарността на английския премиер Чембърлейн за благотворната роля на цар Борис III за сключването на Мюнхенското споразумение от 28-29 септември 1938 г., при което Чехословакия предава на Германия Судетската област, населена с немци, и така се отлага войната за една година. Споразумението е подписано на 30 септември 1938 г., а 6 месеца по-късно Германия завзема цяла Чехословакия. 66. Генерал Никола Недев - роден през 1886 г. в гр. Търново. През 1907 г. завършва Военното училище в София. Завършва Военната академия в Брюксел - Белгия, където учи през 1911 -1914 г. Участва във войните през 1915-1918 г. 1920-1930 г. - преподавател във Военната академия. Военен аташе -1930-1932 г., в Анкара, Атина, Рим. 1934-1935 г. - командва 8-а пехотна Тунджанска дивизия. 1935-1936 г. - началник на 4-та Военна инспекционна област. 1938-1940 г. -министър на вътрешните работи в правителството на Кьосеиванов. От 1951 г. до 1954 г. е в концентрационен лагер в Белене. Умира през 1970 г. в София. 67. Стоил Стефанов - земеделец, работи с Иван Багрянов. Единствено той чете беседите на Учителя Дънов още когато е хвърлен в затвора от цар Борис III. Всичко, което му е казвал Учителят, го изпълнява, но другите около него правят каквото им хрумне - други са силите, които ги ръководят. Вж. бел. №51. 68. Княз Павел Карагеоргевич - югославският престолонаследник и регент на Югославия от 1934 г. до 1941 г. Жената на княз Павел - княгиня Олга, е гъркиня по династия. Карагеоргевич е силно влюбен в Орга и тя го владее. А министър-председателят на Югославия Милан Стоядинович също води за жена гъркиня. На едно място са събрани две гъркини и те предопределят политиката на Югославия към България. След свалянето от власт на Стоядинович през 1939 г. министър на външните работи е Цинцар Маркович, чиято жена е също гъркиня (тя е от остров Корфу), намесва се в политиката с прогермански чувства. И трите жени гъркини закопават Югославия. 69. Кимон Георгиев - вж. бел. №27. 70. Петър Тодоров - роден през 1881 г. в гр. Ловеч. 1907-1911 г. - следва финансови науки в Берлин. 1911—1919 г. - член на Радикал-демократическата партия и редактор на в. «Родина» и сп. «Демократически преглед». 1923-1926 г. -министър на финансите в правителството на Цанков. 1920-1927 г. - депутат. 1926-1935 г. - член на УС на Демократическия сговор и групата, която оформя кръг «Звено». 1934-1935 г. - министър на финансите в правителството на Кимон Георгиев. През 1936 г. е подсъдим в процеса срещу Дамян Велчев. Участник в изграждането на Отечествения фронт през 1944 г. 1944-1945 г. - подпредседател на Народен съюз «Звено». 1945-1947 г. - политически представител на България в Югославия. Макар че е бил в правителството на Ал. Цанков, той преминава в « Звено» заедно с Кимон Георгиев и му се разминава Възмездието на комунистите, защото участвува в свалянето на предишната власт и съдействува за идването на комунистите на 9 септември 1944 г. 71. Александър Цанков - роден през 1879 г. в Оряхово. 1900-1904 г. - завършва право и финансови науки в София. 1904-1907 г. - специализира политическа икономия в Бреслау, Германия. 1911-1918 г. - доцент в Софийския университет. През 1918 г. е професор, през 1919 г. е ректор. 1922-1923 г. - ръководител на Народния сговор, един от организаторите на преврата на 9 юни 1923 г. 1923-1926 г. - министър-председател и министър на войната през 1923 г. 1926-1934 г. и 1938-1944 г. - депутат. 1930-1931 г. - министър на просветата в правителството на Андрей Ляпчев. 1926-1930 г. - председател на Народното събрание. Става водач на Демократическия сговор след разцеплението му през 1932 г. 1932-1934 г. - ръководител на фашистката организация «Народно социално движение». 1934-1944 г. е ръководител на фашистко политическо движение в България. Преди 9 септември 1944 г. заминава във Виена. Осъден задочно на смърт от Народния съд. От 1945 г. до 1949 г. организира емигрантско правителство във Виена. Изгонен от Австрия, заминава за Аржентина. Той е мразел Учителя Дънов. Като министър на просветата е уволнявал учителите «дъно-висти», като председател на Народното събрание е уволнил стенографките «дъ-новистки», организирал е побоя срещу Учителя през месец май 1936 г. Но му се разминава с възмездието на комунистите. А защо - вж. «Изгревът», том IV, стр. 18-19; том I, стр. 562-565; том IX, стр. 70. 72. Стойчо Мошанов - вж. бел. №45. 73. Илия Кожухаров - адвокат, роден през 1893 г. в гр. Габрово. 1913— 1915 г. - завършва право в София. 1921-1922 г. - съдия в Берковица и Габрово. 1923-1932 г. и 1934-1935 г. - кмет на Габрово 1938 г. - министър на правосъдието в правителството на Кьосеиванов; 1939 г. - министър на търговията. От 1941 г. е областен управител в Беломорието. 1939-1948 г. - адвокат в София. 19491951 г. - изселен от София. От 1951 г. до 1954 г. е в лагера «Белене». 74. След като прочете даден документ, царят написва със син молив едно «Б», което означава «Борис». 75. Лулчев невинаги съобщава на царя онова, което му казва Учителят Петър Дънов. Той си го преразказва и трансформира съгласно съзнанието си. А това раздвоява царя. Царят няма идейни подбуди, защото по майка е Бур-бон, а по баща - Кобург. Те са воювали в Европа срещу идеите на Ренесанса. Тук става същото. Той слуша Учителя Дънов, т.е. Бога, дотолкова, доколкото това му помага да закрепи своя трон и династията. Това е историята на цар Борис - история на неговата династия. И това го сгромолясва. А най-важното е, че това са силите, които са вкарали България в турското робство и те действуват и сега. Те влизат в него и го разрушават. Нито баща му е слушал Учителя, нито той слуша. А изобщо не са прочели нито ред от Словото на Учителя. Не могат да го четат. Не влиза в съзнанието им. Противници са на Словото на Учителя Дънов, защото са му врагове от памтивека. 76. Цар Борис III върви по линия на майка си - по линия на Бурбоните, чиято политика служи само да прибира към себе си, но не и да съгражда за другите. Учителят Дънов категорично заявява, че за да му се помага от Небето, трябва да върши Волята Божия. Но той не признава ролята на Небето. Не признава Петър Дънов за Учител на Бялото Братство. Не признава, че Бог се проявява в Словото на Учителя Петър Дънов, което Той говори. А съветите, които се дават на цар Борис, са от порядъка на Волята Божия. Това цар Борис не приема и не признава. А че Всемировият Учител на Вселената е Петър Дънов, това цар Борис изобщо го отхвърля. А Онзи, Който управлява съдбините на света, е Всемировият Учител. А и Лулчев не приема Петър Дънов за Учител, за Миров Учител, а камо ли за Всемиров Учител. Всеки Го отрича. 77. Когато Лулчев отива при Учителя Дънов и Му казва, че иска да съветва цар Борис по политически въпроси, то Учителят му казва: «Той ще те послуша толкова, колкото ме послуша баща му.» А баща му отхвърля предупрежденията на Учителя да не напада съюзниците през 1913 г., след което идва Първата национална катастрофа. Предупреждава го през 1915 г. да не влиза във войната, че Германия ще я загуби - но той не слуша. А когато през 1918 г. Учителят Петър Дънов казва на Фердинанд, че България трябва да излезе от войната, понеже Германия ще я загуби, е интерниран под конвой във Варна. Така че Лулчев не се вслушва в съветите на Учителя. Веднъж поел тази роля, Лулчев не я върши както трябва. Не предава точно думите на Учителя, а ги преиначава. Накрая Учителят го изобличава пред всички на лекция. Вж. «Изгревът», том IX, стр. 615 и том I, стр. 328, 337. 78. Картината е наистина от миналото. Всички, които са били противници на Христа, сега са преродени в България. Всички са тук, в България. Сам Пилат е тук, прероден като Любомир Лулчев, а жена му е стенографката Елена Андреева. Вж. «Изгревът», том IV, стр. 219, №110. А защо? Защото Христовият Дух, Който е бил в Исус, е същият, Който е в Учителя Дънов. Вж. «Изгревът», том II, стр. 266, №129. А навремето апостол Павел, след обръщането му от Христа, чрез Христовия Дух, почва да работи за Христа, защото знае, че Христос е Господ и че е Син Божий. Но днес, както и вчера, Лулчев не приема това. Не приема също, че преди 2000 г. е дошъл Синът Божий в лицето на Исус Христос, а сега е дошъл Бащата в лицето на Петър Дънов. Дошъл е Бог лично и се движи по земята. И той е, Който ръкополага съдби и времена, за хора и за народи. Но никой не слуша Учителя Дънов и всеки си прави онова, което му хрумне. Затова Лулчев вижда около себе си, че всички са против всички и като Павел отива вързан в Ерусалим. Но вързан не физически, а вързан духом. Това е най-важното. В Деяния на апостолите, гл. 20, ст. 22-23: «И сега, ето аз вързан духом отхождам в Ерусалим, без да зная що има да ми се случи там, освен това, що Дух Святий свидетелствува във всеки град и казва, че вързания и скърби ме очакват.» Павел навремето слуша Онзи, Който го ръководи, но тук Лулчев слуша също онзи, който го ръководи. Но не изпълнява каквото му казва Учителят Дънов, за да го изпълни като Божия Воля. Ето това е проблемът на Лулчев. Не слуша Учителя, а се вслушва в друг, който влиза в него и го ръководи. 79. Фердинанд I Сакс-Кобург-Готски е роден през 1861 г. във Виена. А жена му, княгиня Мария-Луиза Бурбонска, дъщеря на Роберт Бурбонски I, е родена в Рим през 1870 г. Децата им: Борис - роден на 17/30 януари 1894 г.; Кирил - роден на 17 ноември 1895 г. в София; Евдокия - родена на 17 ноември 1898 г.; Надежда - родена на 17/30 януари 1899 г. Майка й умира два дни след раждането й. Фердинанд се жени втори път през 1908 г. за Елеонора Ройс-Кьостриц от австрийската фамилия Ройс-Кьостриц, родена през 1860 г. Омъжена, тя е много активна със санитарното дело, работи през време на Първата световна война като милосърдна сестра, посещава ежедневно болниците. Умира през 1917 г. Големите стремежи на Фердинанд I доведоха България до Първата и Втората национални катастрофи, понеже той не послуша Учителя Дънов. А Борис III се грижи за семейството, за да им продължи династията. И този не слушаше Учителя. И той докара България до Трета национална катастрофа. България стана заложница на чужда международна карма и трябваше да я изплаща. 80. На 30 септември 1938 г. е подписано Мюнхенското споразумение, Германия взима от Чехословакия Судетската област, населена с немци. Отворен е пътят на Германия към изток и тя превзема Чехословакия през март 1939 г. На 23 август 1939 г. в Москва се подписва германско-съветският пакт за ненападение и се сключва тайна клауза за подялба на Полша от СССР и Германия. На 1 септември 1939 г. Германия напада Полша. На 3 септември 1939 г. Англия и Франция обявяват война на Германия. За една седмица Полша е превзета. На 3 септември 1939 г. Германия предлага на СССР да завземе полските земи съгласно протокола от 23 август 1939 г., а от 17 септември 1939 г. съветските войски започват бойни действия за присъединяване на земите, отнети от Русия след 1918 г. и включени към Полша. 81. Д-р Методи Константинов, последовател на Учителя Дънов, живеещ на Изгрева. За него вж. «Изгревът», том IV, стр. 362-545. 82. Невенка е Невена Неделчева, последователка на Учителя Дънов и приятелка на Лулчев. Тя е основна учителка в с. Брезе, Свогенски район - едно село в планината, което има основно училище, пълно с деца, но бедни, понеже там могат да се отглеждат само овце и картофи. Аз лично съм посещавал това село като детски лекар и съм преглеждал децата им. След 1970 г. училището се затваря поради липса на деца. Малцината останали се прехвърлят в гр. Своге, където е построен интернат, в който децата живеят, хранят се на стол, учат и в неделя си отиват на село. Това, което искаше Невенка, то комунистите го реализираха. Аз бях свидетел на това, защото като лекар отговарях за интерната, за училищния стол и за училището, в което имаше от I до VIII клас 1600 ученици. Единствено остана сградата на училището в с. Брезе като паметник и когато минавахме покрай нея с камионите - качени в тях, отивахме на бригада да събираме сено, - от нея лъхаше голяма тъга. Като че ли сградата плачеше. 83. Владимир Робев - дипломат, пълномощен министър в Полша (1925 -1931 г.), в Латвия (1931-1933 г.) и в Румъния (1933-1936 г.). Причината да се раздухват тези слухове са самите братя Лулчеви - Любомир и Андро, понеже се хвалят пред своите приятели политици. А фактически царят изобщо не възприема това, което му се казва от Лулчев, а пък Лулчев невинаги предава точно онова, което му казва Учителят Дънов. Вж. «Изгревът», том I, стр. 337. А кой управлява България - вж. «Изгревът», том I, стр. 487-491 и том I, стр. 39-42. 84. Сава Савов - роден през 1864 г. в гр. Шумен. През 1885 г. завършва Военното училище. Командир на рота в Сръбско-българската война през 1885 г. От 1891 г. до 1896 г. - флигел-адютант на княз Фердинанд I. 1906-1910 г. - по-мощник-началник на Военното училище. 1912-1913 г. - командир на 22-ри пехотен полк, 1914-1916 г. - маршал на царския двор и флигел-адютант на цар Фердинанд. 1915-1917 г. - командир на 5-а пехотна Дунавска дивизия. 1917 г. - командир на Трета българска армия. 1918 г. - командир на Четвърта българска армия. 1918-1919 г. - министър на войната. От 1925 г. до 1934 г. е депутат. Член на Демократическата партия. 85. За 1939 г. Учителят Дънов е говорил многократно пред учениците Си. Той ги приканва да се качат на Рила - на Седемте рилски езера, защото това е последната благоприятна година. Война наистина няма. Но на 1 септември 1939 г. Германия напада Полша и след това на 17 септември 1939 г. СССР я напада и си разделят нейната територия - съобразно техния план и спогодба от 23 август 1939 г. Прочетете в следната справка: «Изгревът», том I, стр. 447-449, стр. 330-332. 86. На 27 септември 1940 г. в Берлин е сключен Тристранният пакт между Германия, Италия и Япония. На 10 юни 1940 г. Италия влиза във войната на страната на Германия. На 11 декември 1941 г. Италия и Германия обявяват война на САЩ. На 7 април 1939 г. Италия окупира Албания. Преди това, през 1936 г., италианците превземат Абисиния в Африка и участвуват с войска в Испания през 1936-1939 г. на страната на генерал Франко в испанската гражданска война. Мусолини е свален на 25 юли 1943 г., но германците го освобождават на 12 септември 1943 г. От 10 юли до 3 септември 1943 г. се осъществява англо-американски десант на остров Сицилия. На 25 юли 1943 г. Мусолини е арестуван. Италия капитулира. Ботушът се скъсва. Крал Виктор-Емануил III назначава маршал Бадолио за министър-председател, новото правителство води преговори за капитулация. Един български 25 юли се развива и у нас. На 14 и 15 август 1943 г. царят е поканен при Хитлер в главната му квартира. След като се връща след 23 август, се разболява и умира на 28 август 1943 г. 87. Австро-Унгария обещава пълна подкрепа на цар Фердинанд, за да влезе във войната от 1915-1918 г. на страната на Германия. Но после излъгва България. Не изпълнява обещанието си. За това, че тя е причина за Берлинския конгрес през 1879 г. и за разцепването на България на две: княжество България и Източна Румелия, за завземането на Тракия от гърци и турци, за отнемането на Македония - то Австро-Унгария като империя изчезва и се разпада. Тя работи срещу Божия план, който бе донесен от Учителя Дънов и свален от Бога. Вж. «Изгревът», том I, стр. 443-446. 88. За благоприятните условия говори Учителят в новогодишната беседа от 1939 г., озаглавена «Големият брат». А за 1999 г. - също. За благоприятните условия вж. «Изгревът», том IX, стр. 846-848, точки 9, 10, 11 и 12. За пророчествата за Новата епоха вж. «Изгревът», том IX, стр. 846-848, 848-852, 852-853. А за доказателство публикуваме отделно брошурата «Големият брат» от 1939 г. в раздел XIV, стр. 995-1010 в настоящия том XX на «Изгревът». 89. Бялата и Черната ложи съществуват от веки веков. По времето на Христа евангелист Йоан говори за нея в Първо послание на Йоана, гл. 4, ст. 3-4, че щом Духът на Христа присъствува, то веднага се явил духът на Антихриста, който е ръководител на Черната ложа. Бялата ложа съгражда, а Черната ложа руши и разгражда. Бялата работи със светлината, а Черната - с тъмнината. И двете ложи присъствуват на Изгрева по времето на Учителя, със своите представители. Вж. «Изгревът», том XV, стр. 893-894,895-898,898-901,902-905 и том X, стр. 760-763. 90. За 1939 г. и за възможностите на 1999 г. говори Учителят Дънов. Аз бях на земята и през двете години. Видях благословенията на 1939 г. и на 1999 г., когато приключих издаването на оригиналното Слово на Учителя Дънов. Вж. «Изгревът», том I, стр. 448. Вж. за Пророчествата в том III, стр. 309-318 и за онова, което свършихме до 1999-2000 г. - в «Изгревът», том XVI, стр. 818-905. 91. Звездата на България ще свети, защото е дошъл Всемировият Учител Беинса Дуно в нея и присъствува на земята от 1864 г. до 1944 г. А цар Борис III според Учителя Дънов е онзи прероден цар Борис, който покръсти България в християнската религия през 866 г., на 28 април. Вж. «Изгревът», том IV, стр. 20-21, под №9. Но тогава според Учителя Дънов той е слушал Бога, а сега не иска да Го слуша. А защо? Защото в него тече кръвта на кралете, които работеха срещу Ренесанса на Европа. Плътта е плът, кармата си е карма. Само Духът внася живот. Но цар Борис III не възприема Учителя Дънов за Учител и не възприема, че Духът е в Него. Защо? Защото е представител и на Кобургите, и на Бурбоните, които заробваха народите в Европа. Вж. «Изгревът», том IV, стр. 20-21, под №9. 92. Княгиня Евдокия - родена през 1898 г., сестра на цар Борис III, върви по рода на баща си цар Фердинанд. Много умна жена, занимава се с политика, съветничка на брат си, но след конфликт с царица Йоана, която е искала да командва двореца и цар Борис III, през 1937 г. напуска двореца, прави си къща до Изгрева, на мястото, дадено й от ген. Алекси Стоянов. Не е била последователка на Учителя. Кобургите и италианците не могат да бъдат последователи, защото тук, в България, воюват помежду си и разрешават своята вековна карма. 93. Цар Фердинанд абдикира от царския престол на 3 октомври 1918 г. в полза на сина си цар Борис III. Фердинанд заминава с двете си дъщери и сина си Кирил за Германия. Не може да се примири, че не е в България и че не е цар и че не може да командва. Представлява един ураган, който поглъща всеки, който се доближи до него. Всеки, който е до него, той го смуче, изтегля сили и прибира чуждата сила и енергия. И това дъщеря му Евдокия го вижда, изтощава се и съобщава на Лулчев, който й дава книги, да чете как да се съхранява от вампиризма. 94. Княгиня Евдокия е напуснала двореца след скандалите с царица Йоана. Живее в своята къща в близост до Изгрева и въпреки че научава разни клюки по свой адрес, е далеч от двореца. Освен това брат й я посещава редовно и там прави своите срещи с Лулчев. А тя не е изолирана от политиката и влияе на брат си. Така чрез нея Кобургите контролират цар Борис III, който върви по рода по майчина си линия - на Мария-Луиза, която е от Бурбоните. 95. Симеон, княз Търновски - роден на 16 юни 1937 г. в София - престолонаследникът. А сестра му, княгиня Мария-Луиза, е родена на 13 януари 1933 г. в София. 96. Владимир Робев - вж. бел. №83. 97. Стойчо Мошанов - вж. бел. №45. 98. Теодосий Даскалов - генерал-майор, роден през 1888 г. в с. Горско Сливово, Ловешко. През 1907 г. завършва Военното училище в София. През 1912-1918 г. участва във войните. 1920-1924 г. - уволнен от управлението на БЗНС. 1924-1931 г. - военен преподавател. 1932-1935 г. - военно аташе в Рим. 1935-1938 г. - командир на военни гарнизони. 1938-1942 г. - министър на войната: в кабинетите на Кьосеиванов от 21 януари 1938 г. до 14 ноември 1938 г., от 14 ноември 1938 г. до 23 октомври 1939 г. и от 23 октомври 1939 г. до 15 февруари 1940 г. и на Богдан Филов - от 19 февруари 1940 г. до 11 април 1942 г. Осъден от Народния съд на смърт. 99. Кето Кръстев - инженер, който е във връзка с доставките на оръжие от Германия и с нейното въздухоплаване - за доставка на самолети. 100. Добри Божилов - роден през 1884 г. в гр. Котел. През 1902 г. завършва Търговската гимназия в Свищов. 1922-1935 г. - член на управленския съвет на Българската народна банка (БНБ). 1935-1938 г. - управител на БНБ. 1938-1943 г. - министър на финансите в правителствата на Кьосеиванов и Богдан Филов. 1943-1944 г. - министър-председател на България. Осъден на смърт от Народния съд. 101. Царят отива в Италия на сватбата на Мария Савойска, сестра на жена му, за принц Луи Бурбон-Пармски. 102. Учителят често е ходел на концерти на инструментални изпълнители и на симфонични концерти. Учителят е бил заведен на кино, за да види филма за големия полски пианист Игнац Падеревски - за него вж. в «Изгревът», том I, стр. 9-12; том XVI, стр. 724, № 329, 330 и стр. 745-748. А за посещението на концерта на Ваша Пшихода вж. «Изгревът», том XVII, стр. 23 - за деня 15 февруари 1937 г. 103. Божествената справедливост е принцип на Духът, Който обитава на небето, но се прилага на земята от тези, които изпълняват Божията Воля. Според този принцип всички са равни пред Бога и пред закона на кесаря. Онези, които не го изпълняват, се подлагат на ударите на Божията Правда, която се изпълнява от Божието Възмездие. Земите на България, които Бог даде чрез Сан-Стефанския мир, бяха окастрени. И какво остана от тези империи, които сториха това? Турската империя изчезна през 1912-1918 г., Руската - през 1918 г., Австро-Унгария - през 1918 г., Английската - през 1945 г., френската - през 1945 г. Това са примерите. 104. Пример за народ, силен в дух и в мисъл и с оръжие на земята беше българската армия по време на Балканската война от 1912 г., която бе допусната от Небето за освобождаване на българите в рамките на Сан-Стефанския мирен договор от 1878 г. А защо? Защото бе дошъл Всемировият Учител на земята и Неговите условия за работа с българите бяха в условията на Сан-Стефанска България. А онези, които унищожиха това, те работеха за Черната ложа. А какво се случи накрая с тези империи? Бяха унищожени от Божията справедливост. Вж. бел. №103. 105. Черната ложа унищожи Сан-Стефанска България, взе всичко, но Божията справедливост се намеси и Черната ложа всичко изгуби. Но тя продължава да действа и сега. За нея може да прочетете в «Изгревът», в поредицата «Духът на Истината и Духът на Заблуждението», която се намира накрая на почти всеки том. Примерите са показателни. 106. Фердинанд е «шило, което в торба не стои». Това е народна поговорка. То рано или късно излиза навън и пробожда онзи, който не внимава. Той си отмъсти на Австрия, понеже навремето, по време на войните от 1912-1918 г. Фердинанд бе претърпял много унижения от Франц-Йосиф. А как си отмъсти? Внуши на Хитлер да превземе Австрия и да я присъедини към Германия. А Хитлер не е германец, а австриец. Това е т.нар. аншлус, който става на 11 срещу 12 март 1938 г. Аншлусът е анексията на Австрия към Третия райх на Хитлер. И оттам започват страданията на австрийците, които по-късно ще бъдат въвлечени във войната, а след 1945 г. Австрия ще бъде окупирана и поделена на две от съюзниците: от една страна - САЩ, Англия и Франция, а от другата страна - СССР. После, след 10 години я обединяват с договор да спазва строг неутралитет между Изтока и Запада. 107. Цар Борис III не е обичал добрите хора. Това го вижда не само Евдокия - сестра му, но и Лулчев, който го упреква, че изкарва на преден пост в държавата лошите хора. Това не е недостатък на царя, а негов хитър ход, за да може после да се измъкне, като каже, че не той е виновен, а този или онзи министър. Този ход той непрекъснато го прави, оправдава се чрез Народното събрание, чрез политиците и т.н. Но той си е такъв, защото това е тактиката на Бурбоните, а той върви по рода на майка си. Създава своя политика и начин на управление на държавата и настройва всички един срещу друг, а същевременно стои настрана и обвинява министрите за неудачите на управлението. Заседание на Народния съд на 25 декември 1944 г.: [Подсъдимият Лулчев:]... Друг разговор, който е записан тук [в дневника на Любомир Лулчев], е през 1938 г., през януари. Тук е казано така - в дневника може да се намери на 96 страница от зелената тетрадка. Казва така: «След една разправия с Луков царят [го] извиква настрана и му говори: «Сега Ви говоря не като цар, а като човека Борис. Тая система държавна не е система нито Хитлер, нито Мусолини, ни комунистическа, а е система Борис и ако се провали, свършено е с мене.» Луков не ми прочете други работи. Луков казва: «Не мога... » 108. Никола Момчилов - пълномощен министър на България в Лондон след април 1998 г. По-късно той остава в Лондон като политически емигрант, недоволен от царя, че обявява война на Англия и САЩ на 13 декември 1941 г. -т.нар. символична война. 109. Ванситар - секретар на външното министерство на Великобритания. 110. Кенет де Кореи - председател на Комисията за имперска политика при Камарата на общините на Великобритания. Пристига в София в края на месец май 1939 г. Приет е от цар Борис III, от министър-председателя Кьосеи-ванов и от Стойчо Мошанов като председател на Народното събрание, който е поканен да посети Лондон. На 20 юли 1939 г. Кенет де Кореи посреща на Лондонската гара Мошанов. 111. Иван Дочев - водач на Българските национални легиони - фашистка полувоенна организация, обличани със специални униформи и въоръжени с ками, като на едната страна на камата пише: «Бранник», а на другата: «Боже, пази България!» 112. Генерал Никола Жеков-роден през 1864 г. в гр. Сливен. През 1885 г. е доброволец в Сръбско-българската война. През 1886 г. участва в детронирането на княз Батенберг. През 1887 г. завършва Военното училище в София, през 1898 г. завършва Академията при Генералния щаб в Торино, Италия. През 1901-1909 г. е преподавател във Военното училище. 1912—1913 г. - началник-щаб на Втора българска армия в Балканската война. 1914 г. - началник-щаб на окупационните войски в Западна Тракия. 1915 г. - министър на войната. 19151918 г. - главнокомандващ на българската армия. През 1923 г. е осъден като един от виновниците за Втората национална катастрофа. 1924 г. - амнистиран от Сговористкия режим. От 1928 г. е член на БЗНС. 1931 г. - лектор във Военната академия. 1939-1944 г. - води прогерманска политика. Председател на Българските легиони. Осъден задочно на смърт. Живее в Бавария. 113. На 25 юни 1939 г. царица Йоана заминава за Италия, за да присъствува на сватбата на брат си - дук ди Сполето, който е пряк наследник на италианския трон. 114. Фердинанд I искал да получи паспорт и виза, за да се върне в България, но цар Борис III не го иска, защото той има още претенцията да ръководи България. 115. Иван Балабанов - индустриалец, свързан с Италия. 116. На 1 март 1941 г., след присъединяване към Тристранния пакт, подписан във Виена от министър-председателя Филов, немската армия от 680 000 души преминава през България и се насочва към Гърция, където се справят с крепостта Метаксас. До средата на април Гърция и Югославия са окупирани. Немската армия започва да печата български банкноти и да ги раздава на своите войници, които наводняват българските пазари и закупуват българските храни. Пример: ако едно яйце струва 5 лв., те дават 10 лв. и така започва инфлацията. Войниците са откупували стотици яйца, сипвали са жълтъците в големи дамаджани, запечатвали са ги и са ги изпращали в Германия с хладилни вагони. Купували цели тенекии с мед и чували със захар. Не са грабели, но са ги плащали с български банкноти, произведени от германците. 117. Генерал Христо Луков - министър на войната през 1935-1938 г. Германофил. Конфликтът между министър-председателя Кьосеиванов и ген. Луков е много голям и Луков бива освободен през януари 1938 г. Вж. бел. №25. 118. Херман Гьоринг, генерал-фелдмаршал, министър-президент на Прусия и министър на въздухоплаването на Германия от 1935 г.; председател на Райха от август 1933 г. 119. България е съюзник на Германия в Първата световна война и губи войната заедно с нея и плаща репарации и се откъсват територии от нея. Към 12 януари 1939г. Германия бави военния заем към България за доставка на оръжие. Накрая, на 21 април 1939 г. е подписан двустранен протокол за отпускане на кредита. Според царя Германия е главният купувач на износните ни продукти - хранителни, текстил, платове, кожи и т.н. - и единствен доставчик на оръжие. Тристранният пакт между Германия, Италия и Япония се подписва в Берлин на 27 септември 1940 г. Поканват България да се присъедини, но цар Борис III отказва, тъй като смята, че неутралитетът я съхранява, като тя стои настрана от двата военни лагера. 120. Диктаторът селянин е Александър Стамболийски - министър-председател от 1919 г. до 1923 г.; професорът е Александър Цанков - министър-председател от 1923 г. до 1926 г.; и Военната лига, съставена от профашистки, германофилски офицери, начело с ген. Луков, ген. Вълков и Дамян Велчев и Кимон Георгиев, като накрая се свързват с политическия кръг «Звено» и правят държавния преврат на 19 май 1934 г. с цел да разтурят парламента и да свалят монархията у нас. 121. Любен Диков - роден през 1895 г. в Оряхово. 1914-1915 г. - следва право в Женева и в София. 1919 г. - завършва право в София. 1920-1923 г. -специализира право в Германия. 1923-1927 г. - доцент и професор по гражданско право. 1927-1929 г. - декан на Юридическия факултет. 1930-1935 г. - професор по гражданско право. 1933-1934 г. - ректор на Софийския университет. 1935 г. - министър на правосъдието. 1937 г. - почетен доктор по правни науки на Мюнхенския университет. Осъден на три години затвор от Народния съд. Цар Борис III съветва германците да работят с частния сектор, а не да оплитат държавата, за да не бъде атакувано правителството и царят, че са продали държавата. 122. Царят стратегически представя своя план България да изнася стоки за Германия, а тя да ни дава своите машини за индустрията, но при условие на зачитане и уважение. 123. Методи Константинов, след като защитава докторат в Полша, се завръща в София и иска да се включи в политическия и обществен живот на страната. Учителят му съдейства. Той е написал и издава една малка книжка, предава я на Учителя, а Той я предава на Лулчев, та да я предаде на царя, за да се запознае той с нея. Едва ли царят я е чел, понеже идеите, вложени в тази книжка, се разминават с политиката на България по тези въпроси. Тя е озаглавена «Нашата външна политика. Преценки - насоки. С предговор от проф. Г. П. Генов», издадена е в София през 1939 г. Съдържа 39 страници. Вж. «Изгревът», том IV, стр. 362-545, както и «Изгревът», том XIX, в «Летопис за астролозите», стр. 935-937. 124. Още през 1939 г. цар Борис III е предупреден чрез Лулчев от Учителя да се пази от отравяне. Това е кармичен проблем, идващ от страна на баща му, а това са грешките от миналото на рода Кобург. Това пророчество се сбъдва през 1943 г. и на 28 август 1943 г. цар Борис III умира. 125. Още по времето на папа Пий IX, оглавяващ папския престол в периода 1846-1878 г., и по времето на папа Лъв VIII, заемащ папския престол през 1878-1903 г., са анатемосали масоните. Масоните изместват католическата църква от светската власт и те се разпореждат със съдбините на Европа и на света. Оттам идва конфликтът между Ватикана и масоните. През 1939 г., в началото на войната, масоните се опитват да изгладят разногласията, но не успяват. На 8 декември 1962 г. при папа Йоан XXIII- бившия кардинал Анджело Ронкали, който е бил папски нунций в София по времето на Учителя - се поставя отново този въпрос от един епископ от Мексико - да се снеме анатемата срещу масоните. 126. Грешките на Англия и Франция идват от Ньойския договор, който е бил подписан на 27 ноември 1919 г. от Ал. Стамболийски и България е обложена с големи репарации и отнемане на територии с българско население. Този договор на победителките от Първата световна война - САЩ, Англия, Франция -е бил несправедлив към Германия и Италия. Ето защо сега Провидението е турило Германия и Италия за съдебни пристави - да си изправят грешките. Но това те не изпълняват - както едните, така и другите. Съдебните пристави също не изпълняват заповедите на съда. Вместо Германия да бъде съдебен пристав на Англия, Англия я насочва на изток - към СССР-Русия. 127. «Да не му скроят някой долап» - казва Учителят. А това е да не му скроят и направят ковчег. Учителят го предупреждава да не ходи на последната си среща с Хитлер. Когато цар Борис III умира на 28 август 1943 г., Учителят казва, че когато царицата напусне кошера, то тя умира. И това се сбъдва. Вж. «Изгревът», том I, стр. 327-328, 449-454. 128. Според Учителя Дънов Доброто и Злото са реални сили, които вървят една до друга и участват и движат живота на земята. Досега Злото е управлявало, а Доброто му е изпълнявало заповедите. А сега епохата е друга - с идването на Учителя. Сега ще управлява Доброто, но Злото ще му изпълнява заповедите, фактически изпълнител на земята е Злото, то изпълнява заповедите на Доброто. Това е причината да виждаме около себе си само Зло. Онова, което продължава живота - това е изпълнението на Волята на Бога чрез Любовта. А изпълнителят е Злото. Та, и Злото изпълнява Волята Божия. Над всичко стои Бог! 129. Теофана Савова - последователка на Учителя Дънов. За нея вж. в «Изгревът», том VIII, стр. 93-180, както и очерка за нея в том IV, стр. 589. 130. Цар Борис III обещава пред Лулчев да назначи Теофана за учителка. За да не забрави, той изважда носната си кърпа и я завързва от едната страна на възел. Това е стар окултен български начин - завързваш и не можеш да забравиш. Ако не го изпълниш, тогава друг, който стои над тебе, ще те завърже по същия начин. Като изпълниш обещанието си, то сам развързваш възела на носната си кърпа, а онзи, който стои над тебе, също те отвързва. Аз също съм го употребявал. А моите баби носеха дълги кърпи, по 50 см, изтъкани от бяло сукно, и в тях завързваха парите си и си завързваха също възли, за да не забравят онова, което са обещали да изпълнят. И така Теофана е назначена за учителка по селата. 131. На 19 януари 1939 г. заминава за Рим на сватба. Жени се Мария Савойска, рождена сестра на царица Йоана. Принц Кирил и княгиня Евдокия също пътуват за сватбата, но отделно от цар Борис III. Той използва посещението си за политически срещи. На 25 януари 1939 г. той се среща с водача на Фашистката партия Бенито Мусолини в Палацо Венеция. На 26 януари 1939 г. се среща с външния министър на Италия граф Чано, който е зет на италианския диктатор Мусолини. Цар Борис III остава две седмици в Рим и поради заболяване на царицата, на 27 февруари 1939 г. тръгва с влака от Рим за София. На 28 февруари пристига в Белград и се среща с княз-регента Павел и с новия външен министър Цинцар Маркович. 132. На сватбата в Рим е поканен и бившият абдикирал цар Фердинанд. Той искал да пристигне тържествено, за което направил постъпки пред германците и те му отпуснали царски вагон. Поискал да му дадат и почетна германска рота, която да го придружава, да го посреща с почести и музика на всяка голяма спирка, като пътува в няколко вагона със специален влак. Германците му отказали. После поискал и от италианците почетна рота. Те му отговорили, че почетна рота ще има, но тя ще бъде за цар Борис III, а не за него. Той побеснял. Но цар Борис не отстъпил. 133. Беба Петрова е придворна дама на царица Йоана, която е настроена срещу Лулчев, макар че не го е виждала, а по донесения, че той съветвал царя с лоши съвети. Но тя идва при Лулчев като ясновидец. Той е прегледал линиите на ръцете й, като й казал много верни неща, които се сбъднали впоследствие. И когато царицата накрая научава това, го приема като предателство от човека, с когото е споделяла всичко. Беба бива заплашена, че ще бъде изгонена от двореца. 134. Става въпрос за следственото дело, в което обвиняват Лулчев за убийство. Тогава министърът на вътрешните работи наредил разследване на този случай и на самото Бяло Братство на Изгрева, за неговия морал. Лулчев е бил обвинен и за блудство с малолетно момиче. За развоя на този случай вж. бел. №2. Лулчев не е «вода ненапита», а си е първокласен женкар на Изгрева и извън него. Такива случаи разказва Елена Андреева. Вж. в «Изгревът», том IX, стр. 628-629, 630 - за Лулчев като любовник, за похожденията му по младите момичета, стр. 250, 294-295, 608, 618, 623, 633. А за момичето, което се е обесило вж. на стр. 351, 428, 14 ред отгоре. За оправдаването на Любомир Лулчев вж. на стр. 428, от 19 ред отдолу. 135. Нурижан Жорж е журналист от Италия, който се е специализирал по историята и проблемите на България и Македония. Заема критично отношение към цар Борис III, поради неговото безпринципно поведение. 136. Според Учителя Дънов погрешката на Англия и Франция е в това, че налагат несправедлив мир като победители на Германия след Първата световна война. От този Ньойски договор в Париж страда и България. И трябва да върнат на Германия заграбените колонии, териториите с немско население. Но те не го правят. Ако го направят, ще образуват предпазен клапан, както в парния локомотив и котелът с парата няма да се пръсне и да разруши всичко. Ако го направят, то силата на Германия и Италия чрез клапана ще намалее. Но никой не схваща това за сериозно и го отхвърлят. Вж. «Изгревът», том I, стр.441-443, 443-446, 446-447. 137. Кошницата на Мушанов. Отнася се за Никола Мушанов, роден през 1872 г. в гр. Дряново. От 1889 г. до 1897 г. учи право във Франция. Депутат на Демократическата партия - 1902-1903 г. и 1911-1944 г. 1908-1910 г. - министър на народното просвещение. 1910-1911 г. - министър на вътрешните работи в правителството на Александър Малинов. 1918-1919 г. - министър на благоустройството. Обвинен е като един от виновниците за националните катастрофи, съден, но освободен от затвора през 1923 г. През 1931 г. - министър на вътрешните работи в правителството на Александър Малинов. От 1931 г. до 1934г. е министър-председател на 48-ото и 49-ото правителства на Царство България. Кабинетът е съставен от политическо обединение «Народен блок», в което влизат 5 партии, като водещата е Демократическата партия, в която влиза и Мушанов. Земеделците започват да негодуват, че имат малко министерски кресла. Започват раздори. Неговото правителство, като сбор от 5 партии, е представлявало образно «кошницата на Мушанов», в която са сложени яйца, които той като квачка трябва да измъти. И като се излюпват яйцата, се оказва, че освен кокоши, има и пачи, и гъши, и накрая - и змийски яйца. Накрая, вследствие на раздорите от излюпилите се яйца, той подава оставка на кабинета на 15 май 1934 г. А след 4 дни - на 19 май 1934 г., е извършен превратът от Военния съюз и политически кръг «Звено» с министър-председател Кимон Георгиев. Та, това представлява кошницата на Мушанов - яйца от разнородни птици и от гущери и змии. През 1939-1944 г. се обявява срещу влизането на България в Тристранния пакт на страната на Германия. Това го спасява от смъртна присъда, като Народният съд го осъжда на една година затвор. Спасява го празната кошница, която си я държи като домашен спомен. 138. Според Учителя Дънов досега Злото е управлявало света. А сега Злото също управлява, но под командата на Доброто, защото Злото е изпълнителят на Кесаря в света. В бъдеще Доброто ще управлява и слугите на Злото ще изпълняват. Това е за една друга епоха. 139. На 12 март 1938 г. е «аншлусът» (анексията) на Австрия към Германия. Следва Судетската криза. В Судетската област живее милионно немско население. Тя е присъединена към Чехословакия след разгрома на германия през Първата световна война. Цар Борис III и царицата на 1 септември 1938 г. са в Рим и царят се среща с Мусолини. На 5 септември 1938 г. цар Борис III пристига в Лондон. От 12 до 14 септември 1938 г. гостуват на английското кралско семейство. На 14 септември 1938 г. царят се връща в Лондон. Среща се с министър-председателя Чембърлейн. На тази среща цар Борис III носи идеята за мир, предадена от Учителя Дънов чрез Лулчев. На 14 септември 1938 г. напуска Лондон, заминава за Париж и престоява там до 18 септември 1938 г. Първата среща между Чембърлейн и Хитлер е на 15 септември 1938 г. В Париж царят се среща с министър-председателя и с президента на Франция. От Париж заминава за Кобург - родовото имение на баща си, цар Фердинанд. На 22 септември 1938 г. пристига в Берлин. Същия ден започва втора среща между Хитлер и Чембърлейн. На 25 септември Чембърлейн отпътува за Лондон и в същия ден Хитлер приема цар Борис. На 27 септември цар Борис пристига в София. На 28 и 29 септември 1938 г. в Мюнхен се срещат Хитлер, Мусолини, френският министър-председател и Чембърлейн и се съгласяват да върнат Судетите на Германия. Така войната бива забавена с една година, благодарение на намесата на цар Борис III пред Чембърлейн и Хитлер. На 5 октомври 1938 г. английският пълномощен министър в България Джордж Рендел се завръща от Лондон, където предава устна благодарност от Чембърлейн и писмо от английския крал за миротворската дейност на цар Борис III. Това е единственият сполучлив опит, когато цар Борис III възприема един съвет на Учителя, предаден му от Лулчев. 140. Фердинанд има слабост към парадни почести. Така, по време на Балканската война той си поръчва златна каляска със специален впряг, с която трябва да влезе в Цариград (Истанбул) като победител. А какво става - вж. в «Изгревът», том I, стр. 436-438. По същия начин иска почетна рота с войници да го ескортира в Рим, за да присъства на сватбата през 1939 г. А вие заставали ли сте до пуяк и да започнете да му свирите с уста и той веднага си разперва крилата, изправя си перата в една царствена поза на ужас, страх и уважение. 141. Според Учителя Дънов ръководителите на Великите сили Германия, Италия, Русия, Франция не са случайни хора. Те са изпратени, за да запалят две световни войни в Европа, за да увлекат и България в тях, за да може да се затрудни работата на Учителя, Който за пръв път слиза на земята, за да даде Словото на Бога чрез българския език. И затова според Него те имат изключителен ум на лисици, хитри до безкрайност, лъжещи всеки, който им се изправи на пътя, било то хора, народи или човечество. Лисицата е символ на сътворената от нея лъжа, проведена лъжа и успяла лъжа. Това е характерно за всички духовни ръководители по времето на Великия Учител - от 1864 г. до 1944 г. 142. Защо Рим е неустойчиво съединение спрямо Германия? Тристранният пакт между Германия, Италия и Япония е сключен на 27 септември 1940 г. в Берлин. А подготовката започва на Мюнхенската конференция на 28 и 29 септември 1938 г., където Германия получава от Чехословакия Судетската област, населена с немци. Веднага Словакия се обявява за автономна област с правителство на кардинал Йосиф Тисо. От 30 ноември 1938 г. започва Втората чехословашка република, просъществувала 4 месеца. А защо? На 15 март 1939 г. Германия окупира Чехословакия. Гражданската война между комунисти и монархисти в Испания завършва с това, че на 28 март 1938 г. генерал Франко превзема Мадрид. Това става с военната помощ на Германия и Италия и «петата» колона. Понеже генерал Франко е атакуван с четири военни колони и с четири удара, то «петата» колона са били онези, които отвътре са подкопавали републиканската власт. Затова генерал франко заявява тогава, че напада с пет колони. На 7 април 1939 г. Италия окупира Албания и иска Македония, дори и Солун. На 1 септември 1939 г. Германия напада Полша, след като Франция и Англия обявяват война на Германия. На 28 октомври 1940 г. Италия напада Гърция, но войските й биват отблъснати до Албания. Германия се притичва на помощ, а това може да стане, ако германски войски минат през България и нападнат Гърция от север. На 1 март 1941 г. България се присъединява към Тристранния пакт. На 2 март германските дивизии преминават през България. На 25 март 1941 г. Югославия се присъединява към Тристранния пакт. Но след 2 дни е извършен преврат и се отхвърля подписаният пакт. На 6 април германските войски нападат през България едновременно Гърция и Югославия и за 20 дни ги превземат. На 19 април 1941 г. се изпращат български войски за окупация във Вардарска Македония и Беломорска Тракия. По този начин Германия помага на Италия. А на 11 декември 1941 г. Германия и Италия обявяват война на САЩ. Защо Рим е нестабилно съединение? Защото там е Ватиканът, който е държава в държавата и Ватиканските папи още не са се отказали да водят политиката на света. Тяхното двойствено поведение, което е почти винаги противоположно на действията на италианското правителство на Мусолини, довежда до подкопаване на италианската политика вътре в страната. Накрая Мусолини е свален на 25 юли 1943 г., арестуван, за да бъде съден. А преди това се прави десант на остров Сицилия на 10 юли 1943 г. от войските на САЩ, Англия и Франция и с това се прави пробивът на юг и оформянето на Южния фронт. Мусолини е арестуван от правителството на Бадолио и е интерниран в планината Гран Сасо. На 12 септември 1943 г. е освободен от немски парашутисти и прехвърлен в окупираната от хитлеристите Северна Италия, където възглавява правителство на Италианската социалистическа република. При отстъплението на немските войски прави опит да избяга в Швейцария, но е заловен от партизаните и убит на 27 април 1944 г. Това е нестабилното съединение. И нещо много важно, което се забравя: Чърчил е искал да се открие Южният фронт на Балканите. Ако това беше станало, то България щеше да бъде разрушена, народът - избит и страната щеше да бъде окончателно окупирана от Турция и Гърция. Но Учителят отклонява този план на Чърчил. И така в Италия крал Емануил III назначава маршал Бадолио за министър-председател, с което се започват преговори за примирие със САЩ и Англия. А германската армия е прекършена още от януари 1943 г., когато е разбита при Сталинград и пленена. И накрая големите бомбардировки на САЩ срещу Рим и големите градове разколебават окончателно италианците и те вече дават друго съединение и изменят на Германия. Сбъдва се това, което казва Учителят. (Вж. на стр. 916 сканирана съответната страница от дневника на Любомир Лулчев) 143. УчителятДънов открива завесата пред Себе си и казва, че Господ днес говори. А Господ днес говори чрез Господният Дух, Който е в Него още от юли 1922 г. Но това никой не го приема - нито последователите Му, нито пък Лулчев, а да не говорим за царя. Не го приемат, а отхвърлят. И след това го проверяват след войната - след 1945 г. 144. Според Учителя Китай ще даде много жертви. А защо? Чрез Синхайската революция от 1911-1912 г. се слага край на монархията в Китай. Първата гражданска революционна война в Китай е през 1924-1927 г. Един от ръководителите на Гуоминдана - Чан Кайши, на 12 април 1927 г. извършва преврат и възглавява правителството до 1949 г. Втората гражданска революция в Китай през 1927-1937 г. има характер на аграрна революция. През 1931 г. Япония започва агресия срещу Китай. Чан Кайши прави 4 похода срещу Червената армия на комунистите. През 1934-1936 г. е Великият поход на Китайската червена армия за изгонване на японците. След пленяването през 1936 г. на Чан Кайши се създава общокитайски фронт срещу японските завоеватели. Третата гражданска революционна вълна е през 1946-1949 г. Между Гуоминдана и комунистите е сключено съглашение, което се нарушава. Комунистите се ръководят от Мао Цзедун, а Гуоминданът- от Чан Кайши. Започва гражданска война помежду им - 1946-1947 г. На 9 май 1945 г. Германия капитулира. СССР започва от 9 август 1945 г. операция срещу японците, окупирали Манджурия. До 20 август 1945 г. японската армия в Квантунския полуостров капитулира. Това дава условия за нова офанзива на комунистите в Китай и от 1948 г. до 1949 г. целият Китай е освободен, а Чан Кайши с неговата армия под закрилата на американския флот се прехвърлят на остров Тайван. И на финала трябва да споменем, че Чан Кайши и Мао Цзедун са баджа-наци, водят за жени две балдъзи. Оженили са се за две рождени сестри. И през цялото това време по радио Лондон слушахме коя от двете сестри е по-силна и коя е тази, която ще управлява Китай. Така че и двете сестри бяха като императрици, едната - при Чан Кайши, а другата - при Мао Цзедун. ________________ * Генерал Георги Сапов е министър на вътрешните работи от 25 ноември 1935 г. до 4 юли 1936 г. в правителството на Кьосеиванов. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев) ** Народният съд срещу Любомир Христов Лулчев, 59-годишен, неосъждан, последовател на Бялото братство, таен съветник на цар Борис III: Документи. София: Астрала, 1996, стр. 29. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев)

(142) С. Мърчаево. Разговор с Учителя на 5.V.1944 г., от 10 и ½ до 11 и ¼ сутринта Въпросът бе да пиша едно писмо на принц Кирил и отидох да питам Учителя има ли да каже нещо за проекта. Прочетох го, но той не ми каза нищо, от което разбрах, че това всичко е безполезно, но все пак аз исках да си изпълня това, което смятах за дълг. Той ми каза между другото: «Изпуснаха. Широки обуща, за да се не правят мазоли. Те сега преследват, а уверени ли са, че ще бъдат все начело? Карат все по германски. Но това, което може да прави силният пехливан, слабият не може да понася, нито да нанася силни удари. Сега търсят правото, но в правото влизат три елемента, не само силата, но основното е силата: просветен ум, устойчиво сърце, силна душа - силна воля, която е израз на душата. Кирил трябва да слуша сестра си, която има доста опитности.638 Много богата (Германия), казва, а дали има пари, те си знаят. Севов разсъждава по германски, щом е инженер. Сега трябва най-малката помощ, да остане един сантиметър до сблъскването. От философия страдат българите, искат да не се наруши нищо от църквата, когато целият свят се обръща... Златото е благородно, но е напластено в рудите, та трябва да се освободи. Българската политика прилича на оная домакиня, която не знаела да готви и все питала: «Как готвите това или онова?», и казвала: «И ние така.» И веднъж питала как готвят охлювите, а те й казали, че ги чукат в чутура. - «И ние така.» ... В Библията Бог позволи да убият Авеля, но не даде Каин да убият, а каза, че печат ще му удари, та да не смее никой да го убие, и който го убие, ще бъде седмократно наказан. Лошите хора да се не убиват, а да се турят на работа, да видят следствията от последиците. Лошите хора са енергични и трябва да бъдат туряни на работа, а не убивани.639 Малките работи може да имат големи последици. Един много добър свещеник удря на един дякон плесница за погрешка. После дяконът става владика и 25 години гони свещеника. Направил погрешка - с бой не се оправя; бой значи ръст, по-добре е ръст да му дадеш, отколкото бой. Трябва съществените закони, които сега не знаят. В живота има три големи противоречия и три големи хармонии. Който не мисли и не чувствува, и не постъпва добре, ще влезе в тия противоречия. Хитлер беше силен отначало, а после, след Англия... Стана като онзи бейски син, който бил гяури, докато един ден викал на баща си: «Хванах един гяур!» - «Доведи го!» - «Не ще.» - «Пусни го!» - «Той не ме пуска...» Как ще подигне германския народ, ако стана причина, унищожи... Ако е той причината за нещастието на народа, нека се оттегли, ако разбираше Божествения закон. Ето, Христос каза: по-добре е да пострада един човек вместо целия народ; а сега страда целият народ вместо един човек - всички страдат за Хитлер. Умни хора трябват навсякъде. Хитлер изпусна случая, когато Чембърлейн му отиде на крака. Той мислеше, че Англия няма да воюва.640 Според мене Божествен акт е само Сан-Стефанска България - всичко след нея е човешко. Англия се боеше и развали, и затова страда.641 Сега най-добро е федерирането, другите неща са несъвместими...642 Народите ще изберат своите водители («наложат» - каза). «Ще им дам водители според сърцето си» - казва в Писанието. Богатите заблуждават бедните, скарват ги и те воюват. Във всеки свят има мярка. Във физическия свят има мярка - «силният има първо място». В умствения свят светлият ум има първо място. В духовния свят -който носи благородно сърце, чувства. Всеки свят си има по една мярка, с която си служи. Грубостта в хората се набира. Ако човек вземе един хляб, е добре, но ако вземе 50, набират се и се дразни и си прави свои заключения... Светът не може да се оправи. Бог е вложил блага във всеки човек и трябва да се даде място на тия блага. Трябва да се поправи светът не с хляб, а с дишане -във въздуха не си ограничен, - и след него и въпросът и за яденето ще се разреши лесно. Светлината е още по-висш свят. Най-голямата погрешка направи Фердинанд, като стана цар - ако беше останал княз, по-добре щеше да бъде. Отвори Балканската война.»643 В Радомир се явява на един войник Света Богородица и му казва да каже на Фердинанд, че ако се не примири със съюзниците си, лошо го чака. Ще изгуби всичко. Д-р Дуков го разправя. «И Борис мислеше все за трона си, а не да служи на Бога. Бог, ако е решено отгоре да останеш цар, ще останеш. Сам цар не може да се направиш, все трябва да си някъде. Работите на миналото, било що било, оставй го. Проучете сега условията, ако те сега искат едно решение. За мене, като дойде законът на зимата, той се иска дебели дрехи, като дойде пролетта, тя иска по-тънки. Сега силният ще разрешава според силата си, а слабият - според ума си. Защото, ако силният не постъпи според силата си, и слабият - според ума си - ако умният не упъти силния и силният не помогне на умния, няма смисъл. Сега трябват и умни хора, и силни хора, и добри хора - всички те ще си подпомагат. Трябва цяла наука. Сега някой казва: «Аз това нещо не мога да направя.» Всяко нещо, което се иска от човека, и добро, и зло, може да го направи. Добрият човек прави злото слуга, а лошият човек прави доброто слуга, а злото - господар. А добрият прави злото слуга, а доброто - господар. Това е разликата.»644 Случаят с Йов, където Сатаната и Господ се разговарят и той си казва мнението за Йова. «Един народ трябва да мине през изпити, но през умни изпити. Сега войната върви вече по инерция. Кола слиза отвисоко и преминава върховете, ако са по-ниски, докато застане... Ако хората не станат умни, добри, силни, ние трябва да станем добри, умни, силни. Машинистът, като се качи на машината, и авиаторът - на аероплана, тогава стават силни! Да се изследва сега тяхното състояние.» * * * Архив на МВР. Лулчев, Любомир. Дневник. Оригинал, л. 1-136. ЦДИА, ф. 95к, оп. 2, а.е. 2, л. 1-68. Лулчев, Любомир. Части от Дневника на Любомир Лулчев за срещите му, разговорите и кореспонденцията му с българския цар Борис III, принц Кирил и Петър Дънов по вътрешната и външната политика на България. София. 25 януари 1938 - 5 май 1944. Оригинал. Копия. Машинопис. Ръкопис. Лулчев, Любомир. Тайните на дворцовия живот: Дневник (1938-1944). София: СК «Веселие», 1992, стр. 9, 10-11 (за №1,3,4).

(141) Разговор с Учителя на 1.III.1944 г., 9 ч сутринта, с. Мърчаево, в дома Говорихме дълго време, около два часа, върху разни въпроси и на разни теми. По-късно си записах това, което си спомних: «Аз казах и на Багрянов да гледат да турят всички на работа. С масони[те] да разберат какво иска Англия точно, а не такива безумни работи, да изгоним ние германците - те не могат, с толкова войска, да направят това, а искат от нас това. Нещо реално да разберат какво искат наистина, а не за пропаганда. От друга страна, да се държат с германците добре, защото и те не обичат да се шегуват с хора непочтени. А също с русите да видят какво е добро и да го направят сами, за да няма между тях противоречия. По такъв начин ще се дойде до разумното. Всички народи имат дял в Божествения план и това трябва да се разбира и никой да не противоречи за изпълнението му. Друго е за човешките планове. Не трябва никой народ да спъва други народ в Божественото. Англия наруши Божествения план, когато наруши Сан-Стефанска България, и оттогава върви назад. Тя не трябваше да се меси по този начин, но тя от страх от Русия... Германия [поправи] погрешката на Берлинския конгрес, но Англия не разбра нито в 1918 година, нито после, сега.637 Всеки народ трябва да се остави свободен да изпълни Божествената мисия, а за политическите работи е друг въпрос, но за това, което е Божествено в него, не трябва да се спира, защото се осакатяват и тия, които спират. Наклонът създава течението. Нагоре се задъхват, а надолу се засилват. Да се изпълни справедливото и обещаното. (Това - за трансформатора, който, вместо да помагат, всички чиновници пречат и гледат да изнудят нещо рушвет, особено Разсуканов от мина «Перник».)

(140) Среща с принц Кирил на 16.I.1944 г. в Евдокия, от 9 до 10 ч. сутринта На 14-и т.м. писах едно писмо на Евдокия, с което й казвах, че моментите са важни, и казвах, че трябва брат й добре да се ориентира. Тя казала да ми кажат много здраве и да чакам отговор после. На другия ден отидох в Симеоново и по пътя ме залови тревога. В голямата бомбардировка на 10-и падна бомба наблизо до бараката и поради това отивах всеки ден в Симеоново. По пътя ни хвана тревога и много бързахме, но няма бомбардировка. Вечерта намерих писмо от Борис Стоянов. Сестра му падна убита през вечерната бомбардировка на 10-и или 11 -и, точно забравих, понеделник беше. Вчера, като се върнах, се измих и си легнах, но когато бях заспал вече, към 9 часа, дойде Андро и Тошко с една кола, да ме вземат и откарат в Мърчаево, където е Учителят от вчера, минал през време на самата тревога. То е било цял ад за тях, защото мнозина са бягали. При това техният газгенератор спирал почти на всяка минута и са бягали мнозина. Машината ми е пострадала при бомбардировката, та пиша накриво. Пълна беше със стъкла... Вярвам че ще се оправи. Тая [сутрин], 16-и, отидох сутринта при Учителя и той ми каза, че Германия няма да победи, понеже той по-рано още каза, че няма да има победители - «сега не искам да ме влачат като в 1917 година...»634 Трябва да се види каква е политиката на Англия, Съединените щати и Русия, да се видят техните допирни точки и каквото може, да се направи. Също и на Германия. Да се не прави нищо зад гърба на Германия. Да се направи, ако има нужда, автономна Македония.635 Ако воюва, България ще стане като с ... (неразбрана дума). Кирил ме чакаше, защото аз бях закъснял десетина минути. Започнахме веднага разговор. Докара ме Тошко със същата снощна кола много скоро. Приеха ме официално, а не както по-рано - през задната врата. Казах му, че ако ще спечели Германия, има смисъл да даваме жертви, но ако няма да спечели, по-разумно е не да се пъчим, ами да кажем на германците мъчнотиите си, за да ни помогнат; ако ли не могат, поне да се не изненадат един ден, ако не може да направим мобилизация или устоим на обещанията. - Ама ние не можем да сдрефим за един град само. - И аз не казвам да сдрефим, само че ако има нужда, да загине половината България, стига останалата да спечели, но ако не спечели, каква смисъл има да се губи повече? Не може ли да се потърси посредничество на Русия, какво искат те? - Все едно - и едните, и другите: да сме напуснели окупираните земи и после да сме изпъдели германците...636 - Че що русите не ги изпъдиха или англичаните толкова време, а сега искат от нас? Това не е политика - казах аз. - Не е. Но англичаните и американците искат да погубят България. - Това го не вярвайте - казах аз на Кирил. - В краен случай може да се опита автономна Македония, като се направи една нова Източна Румелия, пък нашите войски да се махнат оттам. - И това съм мислил отдавна - каза Кирил, - но как? Там има и комунисти, има и сърбиянци. и българи. - Те да си уредят работата, но да има доверени хора. Както признаха Албания, така ще признаят и автономна Македония. - Да, но германците имат войски в Албания. - Че нека имат и в Македония, но поне ще се изтеглим оттам по-прилично. Но да бъде това като най-крайно средство. Оплака ми се, че Калфов искал нов кабинет, че Кьосето искало да се явява като спасител. Поменах му за Багрянов, че го предпочитам пред Кьосето. - И Вие мислите като мене - съгласи се той. Но като му казах за Македония по-рано, ми каза, че тогава трябва република, инак царизмът сам ще се самоизяде. - Но това е крайното - му казах аз, - когато няма друг изход. За Недев ми каза, че армията го не ще. - Криви Ви са информациите. Той може да бъде прекрасен министър на вътрешните работи. - Багрянов е магаре. Никакво го няма. - Все пак, той има връзка със селяните и може добре да се спогажда с тях - казах аз. - Кимон издал някакво писмо и го изпратили в Бургас. - Значи евакуирали сте го. - Арестуван е, но мисля да го върна да стои във вътрешното министерство. Помолих го за услуга - да каже да дойде колата, а той предпочете да ме доведе сам. Разкара ме из целия град, където са падали бомби. Бяхме само двама. Той караше. Показа ми по-важните попадения и после ме докара над Владая, където се разделихме с пожелание всичко да се свърши добре, и много сърдечен беше. Когато говорихме, дойде и Евдокия и ми каза: «Добре дошел!» и каза, че ще отиде с Балабанов и другите към Чамкория. Взехме си сбогом и тя отиде. През всичкото време Кирил ми говореше за политиката и докато пътувахме с колата. Валеше сняг и времето беше приятно, но той няколко пъти ми каза, че ще се измъча. - Войници сме били, сега не е важно какво ще се мъчим, стига да стане добро. Питаше ме къде живея. Казах му, че временно съм в Мърчаево. Разрушенията са доста големи, но не, разбира се, колкото ги описват тия, които не са виждали война. Най-голямата бомба е паднала в Зоологическата градина, но не експлоадирала, защото била с предпазител немахнат. Божа работа - тя стигала за един квартал - 2,20 на 80 см диаметър. Приказвахме още много работи, но като ми се заяда така машината, та не пиша свободно. Към 11 и половина бях при Учителя и сега се прибрах. На връщане закусвах с малко парче хлебец, вятърът беше силен и вееше сняг, но беше попътен, аз бях дебело облечен, та не ми беше лошо. Сега пиша в една малка стаичка и съм доволен, че можах да си взема поне по-важните работи. Само здраве да е сега, да се оправят работите на всички. Учителят много е настоявал вчера да ме потърсят на Изгрева и се зарадва, че съм дошел, и още повече - че работата горе-долу тръгна, пък каквото даде Бог. Снощи имах едно видение. Легнах си към 12 часа и над кревата ми застанаха много лица, както ги рисуват в иконите. «Отстъпете, ще отстъпите» -казах им.

(139) Среща с принц Кирил в Стоянови от 8 без четвърт до 9 ч сутринта на 2.XI.1943 г. Пет дена бях в Чамкория и затова не бяхме се виждали след връщанието му от Германия и Хитлер. Започна с това, че ми даде едно писмо, подписано от баща му, до него (писано от други, а само подписано). Аз се загледах в подписа и взех да му казвам какво е мислел, като се е подписвал. Кирил взе да се смее. - Прочетете го. Тъкмо това е писал. Прочетох го. Беше, че праща генерал Ганчев, за да уредял работите... Божилов му казал, че вече му искал пари, и то да бъдели в крони словашки. Казах му, че той и по-рано беше искал, и то в швейцарски франка, но да се не дават много, защото миналата година беше дал 120 000 на Дочо Христов за Националните легиони... Разправи ми, че много се страхували (при пътуването) и двамата с Филов, на който очите му станали като черти... но напразно. На гарата ги посрещнал Хитлер и бил много внимателен, а също и Рибентроп. Приели ги на два пъти, говорили много меко... - И аз, като виждах, че това му е приятно, даках - казва Кирил, - и той стана още по-мек и внимателен. Следобед имаше и генерали, но пак не беше опасно. Не иска нищо, освен да сме будни и да бдим и към Адриатическо и Бяло море. Когато разправяше втория път, от генералите, Йодъл беше по-сериозен и като че никак не беше съгласен с това, което говореше Хитлер, а другите само клатеха глави... Изглеждат като фигури... Първични хора ми се видяха... Тук той каза още някои работи, които не ми се иска да запиша, за да не попаднат в чужди ръце. (Каза: «Видяха ми се луди хора.» Смях се много.)* Хитлер говорел, че ще се бие, докато изтече кръвта на мечката.632 -Това е английска теза, внушена му, и той там ще се разсипе... - казах аз. - Във всеки случай, те са много спокойни и уверени. На какво се надяват, не зная, но така е. При това ние вървяхме със специален трен и аз гледах по гарите, но никъде не видях фигури като у нас в 18-а година... Хората са по-спокойни и няма муцуни... Изобщо, върнах се по-обнадежден, отколкото отидох. Там те работят, а спят денем до 11 часа. Вечерта бяхме 14 човека на вечеря. Беше и Химлер. Той прави гримаси, като говори - и той го имитира. Казах му, че това е липса на вътрешно равновесие и че не говори хубаво за неговата психика. На вечерята са били 14 човека. После го е викал и Рибентроп на вечеря, но там бил съвсем други свят - сив от далавераджии... Рибентроп му говорил все против Англия, от автомобила до изпращанието на гарата... - Той всецяло е под влияние на Англия и, като не знае закона, се свързва постоянно и по тоя начин е проводник на техните идеи - му казах аз и му обясних някои закони за психическо влияние. Той слушаше внимателно.633 Кайтел се интересувал от соята и разпитвал за нея, дали може да се отгледва. - Нулеви личности - каза Кирил. Казах му, че когато има личност в човека, той не търпи силни хора наоколо си и по тоя начин най-после остават нули... По тоя повод му напомних някои работи, преживени с брат му. Заговорих му за вътрешната политика, защото тя продължава да не е добра. Брашното го дават 22 лева, а житото го вземат 10. Вълната - 50-60 лв., а обработена я дават 1000 лв. и пр. му наредих много такива работи и му казах да внимава, защото на селяните се вече говори, че ще станем велики от Урала до Адриатическо море и че селянинът все ще си оре, а да му мислят господата... По тоя повод си поговорихме и той се съгласи, че трябва да се работи в това направление, за да има по-добри резултати. Припомних му, че банкерите искат да обсебят и че Аладжов е техен орган, защото той не получава пари от държавата, а от банката, на която служи, а това е много опасно и пр.... работи, които и по-рано съм говорил на царя и сега в по-елементарни форми трябва да говоря и на Кирил. Той трябваше да отива на меса-панихида, задушница католическа, та не можеше повече да говорим. Той ми честити рождения ден със закъснение, понеже не знаял, и пр. Като се върнах, казах на Учителя разговора и той ми говори доста, но записах малко: «Възпитанието зависи от бащата. Той ще научи как да се отнасят децата с него - както той самият се е отнасял с тях! Тъй ще се оправи и светът чрез тия отношения; а сега най-напред почва с абсолютна монархия, а като порастат синовете - стига се до демокрация. Злото и доброто, като ги разделят, те се умножават и с ... не се побеждават. Силата на злия е в множеството. Доброто, колкото по се разделя, става по-силно. Злото е отдалеч ценно, отблизо е зло. В него всички искат да бъдат големи, а в доброто могат да бъдат малки. Малкият, той е силният, а в злото всички големи не могат да бъдат. Боата, като глътне една сърна, изгубва за една неделя силата си. Сега и те, силите, ще омекнат.» Кирил искаше за това в Беломорието да правел инспекция на войските. Казах му да не извозва пътници излишно, че се съставя [милицията] и войските, а също да почака 5-6 дена, защото всички [?] с Божилов и Шишманов [на свиждане с Хитлер?] и тук София. Не трябва да остава така. Той се съгласи.** _______________________ * Забележката в скоби е добавена на ръка от Любомир Лулчев. (бел. М.И.) ** Последният абзац е написан от Любомир Лулчев на ръка и трудно се разчита. (бел. М.И.)

(137) Писмо от Любомир Лулчев до цар Борис III от 14.II.1943 г. Ваше Величество, С евакуацията се повдигнаха много въпроси и достатъчно тревоги. Прилагам едно писмо, в което смятам, че има нещо интересно по тоя въпрос и заслужава да бъде прочетено. Бях Ви говорил за полковник Божков.631 Събрах някои сведения за него. Той бил най-старшият действующ артилерийски офицер. Бил цели 6 години началник на артилерийската школа и офицерите имат много добро мнение за него. Раняван е през войната и има няколко кръста за храброст. Мисля, че не трябва да се допускат онеправдания на подобни хора, защото това действува лошо и на останалите офицери. А сега времената са натегнати и всяко онеправдание се отразява болезнено. Моля, отдайте една справедливост, за да имате и повече приятели. Стопанското и вътрешно[то] положение на държавата изискват повече внимание и по-способни хора. Сега между народа се лансира стар въпрос с нова сила - къде е житото? Защо ядем само царевица, когато България изнасяше жито? Това, разбира се, е лозунг по команда, но и факт е, че сега хлябът е 95% царевица и всичко друго освен жито! Обърнете, моля, внимание на това, защото понякога малка искра пали голям пожар, а сега атмосферата е много «барутна»... Благодаря много за вниманието, което сте показали към Торбов. Пожелава от сърце успех в работата: Любомир Лулчев 14.II.1943 г. Изгрева - София

(136) Писмо от Любомир Лулчев до цар Борис III от 27.I.1943 г. Ваше Величество, Ходих вчера нарочно в «Роял», да видя прегледа. Гледах най-внимателно. Ако филмът е същият (не е нещо изрязано), мога да кажа, че «дамата» се държа много хубаво, коректно, прилично, а с децата - неочаквано мило. Мъчих се да съзра това, което ми бяхте обърнали внимание, но не можах. Може би защото малко познавам навиците й. Но все пак, смятам се за добър наблюдател и мисля, че в дадения случай имаше пълна коректност и достойно държание от нейна страна. Пиша това, защото ми се иска да бъдете справедлив и в най-малките работи, та и хората да Ви обичат и Бог да Ви помага, за да изпълните (вършите) най-добре дълга си, на който Ви е призовал в тия мъчни времена. Нека Бог Ви пази и закриля. С искрен поздрав: Любомир Лулчев 27.I.1943 г. Въпросът беше за царицата - държанието й с кмета Иванов, за когото беше ми обърнал внимание царят на 25.I.1943 г. [при] срещата ни. * ___________________________ * Забележката е написана от Любомир Лулчев под писмото. (бел. М.И.)

(135) Работи, на които трябва да се обърне внимание (За царя) Македония I 1. Своеволия на чиновници. Далеч от центъра, те своеволничат. Това е в реда на всяка нова работа. Трябва контрол по-често и по-строго отнасяние при избора им; а също и при наказанието им. Примери: гледай доклад на Казанлиев, писмото на Пращилов и др. Управител на Македония с права. Електричеството: 7-5. 2. С плана на Мусман стават престъпни игри и изнудвания от страна на много чиновници. Страдат много хора и няма на кого да се оплачат, защото на всички устата са свързани със закони и наказания, само за престъпниците няма нищо, понеже са синджир марка и се поддържат (справка - процеса на Загоров, речта на прокурора!). Кметът Иванов трябва да си върви. Планът да се направи публично достояние. Какви са тия тайни само за скубане [на] хората... 3. Ограбванието на евреите продължава безсрамно. Особено това се вижда по въпроса с аптеките и с оценката на къщите им и други имоти. Държава, която сама си не спазва законите, е в процес на разложение и не може да има добро бъдеще. Законите са, да внасят правда и ред, а не за ограбване и отмъщение лично. 4. Въпросът за постройките на бездомниците, пострадали от войните, за които се отпуснаха 50 000 000 лв., и сега се вършат разни нехубави отлагания за користни цели. Да влезе този и онзи в комисии и пр. Един правилник се «прави» с месеци и не може да се довърши, защото има заинтересовани... (гледай документи). Сега са 25 000 000. 5. Военният министър има език, който върви в унисон с тоя на «Сотир и Янев» (!) Това е много опасно, защото минира държавната политика и може да докара нежелателни последици. Той има вече втори апартамент и може да бъде освободен, да му се понарадва. 6. В цензурата са настанени своеволници, които с невежеството си оскърбяват чувството на българина. Пигмеи, които са си въобразили твърде много, защото и там, както и на други места, липсва ръководна идея и контрол над произволите им. Ако това, което те правят, се направи на тях самите, биха окрякали света. Изключение може би прави само Чинков, който е човек с по-широки разбирания, но няма нужната подкрепа, за да работи по-свободно с тия синекури, които са се събрали там. 7. Министър Даскалов произнесе една реч, с която показа кои са бункерите на България. Сведенията за тия бункери се прилагат. 8. За сведение. Три параграфа, за които сме говорили и друг път. Те, разбира се, може да бъдат прилагани само от хора, които са от калибър, малко по-друг от съвременните «модерни» разбирания. Частни въпроси: 9. Въпросът за подаръка в Охрид - 15 000 или 25 000 лв.? 10. Останали са още няколко студенти само - може ли да се стори нещо за тях? Списък се прилага. 11. Доно Хр. Василев е сега в Божурище. 12. Статията «Интелигенция» от Луков. Това са думи, наредени хубаво, но няма дълбок принцип в основата им. Говори за създавание (?) на интелигенция от «ние» - кои сме тия «ние», не може да се разбере. Той не иска да каже основния признак на водача интелигент, защото ще трябва да се изключи сам от редовете им. Всяко нещо се крепи и създава от функцията - разумният живот в цялото и за цялото. Самопожертвуванието и безкористието са основните признаци на истинския интелигент водач. «Пастирът живота си полага за овците, а наемникът оставя стадото и бяга.» Това е, с което трябва да се проверяват тия, които са кандидати за пастири, и тогава да взимат името на интелигента. Всеки пази това и цени това, което му е потребно - но паразити никой не обича. Интелигенцията, или, по-право - псевдоинтелигенцията в нас - е далеч от тоя идеал сега, защото и тия «ние», които водиха, купуваха развалени брички автомобили по максимални цени за най-модерни коли... Народът има безпогрешно чувство и цени всеки, който искрено и безкористно го обича, макар не всякога да го разбира добре. Но други са, които не дават да слуша истинските си водачи, защото ще отпаднат доходите им от патриотизма им - затова те с всички средства правят възможното народът да не тръгне след тях. В края на краищата народът си намира пак пътя, но страда.

(134) ПИСМО 1. При определяне от кметовете произведеното количество храна от декар земя, не са взели предвид неурожая тази година. При първото нареждане от гражданската мобилизация да се изземе храната, като се остави на селския стопанин по 900 г на човек, базирайки се на тия сведения, прибраха се храните, без да се предвиди един запас за ония стопани, на които не им достигаше по 900 г. След няколко дни последва нова наредба: да се изземе 1/3 от оставеното количество, изчислявано върху 900 г - на 300 г на човек. По тоя начин, вместо да се остави по 600 г на човек, остава много по-малко. От останалото, като се махне заплащането на разни услуги с жито от селския стопанин - но непризнавани от комисията, чуждицата, която стига до 15% и повече, и триците, става ясно, че и до м. февруари няма да стигне храната за повечето стопани. 2. Малко преди тия наредби г-н министър Габровски даде изявления, че в България всеки може да яде хляб колкото иска. 3. За птиците се предвижда да се хранят с остатъците от храната на хората. Понеже храната за хората е недостатъчна, ясно е защо се прибягва към масовото клане на птици. Резултатът от това е ясен. 4. Следва да се уреди въпросът с покупката на свинете, тъй като свиня, тежаща под 100 кг, се купува по 28 лв., а над 100 кг се купува по 32 лв. 5. Определеното количество за изхранване на едрия рогат добитък царевица по 200 кг не е достатъчно, поради което напролет добитъкът и конете не ще бъдат годни за полска работа. 6. По нямане на храна за овцете, и тях в село са ги обрекли на заколване, с което стопанството ще се лиши от приплода, млякото и вълната. 7. Големи пространства земя остана незасята, въпреки официалните статистики. 8. Поради късното засяване, кълняемостта и вкореняването на храните закъсня и настъпилият студ измрази доста храна. 9. Раздадените за продажба в селата цървули от гума са негодни и се пукат на първата седмица, а обущата се късат като мешина - независимо от голямата цена. 10. Търговците не продават стоките, защото чакат да мине 1 януари и се даде новата цена за стоките. 11. Същите отказват да продават с фактури, освен между четири очи, без фактура, на двойна и тройна цена.

(133) Ръководни идеи (за Царя) 1. При сегашното положение на работите в нас страдат производителите и консуматорите, а печелят търговците, посредниците и фабрикантите. 2. Няма съответствие между земледелските произведения и фабричните. 3. Няма контрол върху пътя, който минава едно тяло като материал, докато стане вещ или предмет за употреба в консуматора. Губят се материали и изчезва производство, за да се яви на черната борса. Например сега не са записани по фурни или по бакали. Или не се държи сметка за цялото производство отдаден бранш. Всички контролни инстанции са смешно много и разделени - фактически никакъв контрол или отговорност. Предстои: Общо координирание на материалните блага във вид на производство, обработване, търговия, консумация. Намиране съответната форма и вмъкването й в общия ред. Справедливо съотношение на цените на индустрията и земледелието. Правилно разпределение на културите във връзка със земята, за да не страдат хората (например изключителни земи за определени култури: картофи (Самоковско), рози и пр. и земи, в които може да се сеят и други - да се подбират култури, за да не страда доходът на хората), за да не става нужда да се налага на стопани какво да сеят, че ще се яви на сцената българският инат. Безспорни [?] места с определена култура само и останалите места. Декларация. 1. Всеки български гражданин, който има в наличност повече от... лв. и в имоти на стойност повече от ... лева, се задължава да декларира всичко подробно, като същевременно посочи и откъде го има, с какви средства е набавено и от кого и кога. 2. Всичко недекларирано на обща стойност, по-голяма от... лева, се чете като укрито преднамерено и принадлежи направо на държавата - изземва се. 3. Всеки, който открие, покаже или стане причина да се открият укрити стойности от какъвто и да е вид, взема една четвърт от откритото и не се наказва, ако е бил съучастник в престъплението. Забележка. Сумите, внесени един месец след публикуванието на настоящия закон за благотворителни цели, не се смятат за укрити. Декларация на всеки чиновник при постъпването му сега и при напускание на службата. Печалбите да се определят не от чиновниците, а от самите търговци всеки за себе си и за бранша си (само лично за себе си), като държавата предварително определи и фиксира, за определен срок: 1. цените на местните материали; 2. цените на внесените материали; 3. цените на производствените разноски за всеки бранш в проценти; 4. Печалбите всеки да си ги определи, като се дадат от държавата само максимумите, например печалбата на ангросиста (фабриканта) може да бъде максимум, да речем, 20%, на един посредник - 5%, на детайлиста - 40%. Всяко надвишавание на тоя допуснат процент, който се изчислява от самия фабрикант, всеки за себе си и под негова лична отговорност, носи конфискуване на всичко, което има, и най-малко десет години затвор. Контрольорът, който е одобрил такава печалба, се смята направо за съучастник и носи на общо основание наказанието също. Повишаването на цените при такива случаи ще се дава на първичния материал, оттам ще следва само по себе си и процентното увеличение на произведеното в % съгласно общото допускане за максимум печалба, но отговорността за неправилно изчисление ще си носи търговецът, който си изчислява, а ако е и ревизиран и намерен за нормален - и този, който го е ревизирал, а сега се отдумват с чиновниците, че повишавали, а те не са отговорни пред никого, а стават ортаци на търговците... без да носят никакъв риск нито едните, нито другите. Сега няма свръзка между производителя, производствата и консуматора, не се вижда пътят на произведеното и къде стават покачванията - в новата система това ще се избегне. За да стане това, трябва да се направят някои нови съчетания съгласно системата. За работа: 1. Форма-схема. 2. Щат - чиновници, заплати. 3. Здания, складове, учреждения. 4. Парични операции, средства, капитали, оборот. 5. Контрол - непосредствен, автоматичен, взаимен. 6. Отговорност - лична. Правата и отговорностите да растат йерархически. 7. Свръзка между този институт и другата държавна машина (Недев). 8. Какво да се прегрупира от сегашното в ново и какво да се съкрати. 9. Да се подготвят лицата в специални курсове предварително, ако трябва, като им се дадат богати заплати с предварителни гаранции, внесени от тях, и със страшни наказания за провинените. Контролът да бъде цялостен, да обхваща материала от самото му зараждане и да стига до консуматора и като се ликвидира с него, сметката му автоматически да отива някъде, където ще става общата проверка на разходването. Всички учреждения, които сега съществуват и имат сходни функции, да се слеят и обединят около една смислена работа без излишни хора и формалности. Във всичката работа да се има предвид благото на българския народ и да се разкарва най-малко или не се обременява с излишни формалности.

(132) Няколко въпроса, които заслужават внимание (За царя) 1. Въпросът за цените на земледелските произведения и фабричните или занаятчийските. Така например вълната се купува 62 лева, а преждите се продават на същите селяни 3, 4, 5, 6 и повече пъти по-скъпо! Една кожа телешка се взима от селянина за около примерно 350 лв. От нея стават най-малко десетина цървули, а за един чифт му се искат на черната борса (а бяла борса няма!) най-малко 300 лв.! Има и др. подобни. 2. В нас има три вида произведения, които подлежат на оценяване: 1. Местните произведения. 2. Внесените от странство. 3. Произведените от тях - или само от местни материали, - или само от материали внесени, - или от смесени материали. За да престане всекидневната игра с цените на всичко, предстои да се определят - твърдо, категорично цените на местните продукти и материали; - периодически - цените на внасяните материали (срокът да бъде поне и за двата случая за 6 месеца, ако не може за една година). Всичките тези цени ще се публикуват за даден срок в Държавен вестник и ще бъдат задължително във всеки магазин, който продава на ръка, за проверка. Определя се за всички продукции (производни от първични материали) определена печалба, която ще бъде: а) за ангросиста с производствените разноски; б) за ангросист без производствени разноски; в) за посредник; г) за детайлист. Тези печалби ще бъдат точно фиксирани в проценти и обявени тоже в Държавен вестник. Всяка сума, взета над тези определени проценти, се смята за саботаж и води след себе си конфискувание на всичкото имотно състояние и затвор най-малко десет години. Печалбите си ги изчислява всеки търговец за себе си, като пази да не надмине определения коефициент (процент), а проверката може да стане от който и да е купувач или агент, комисар, полицай и пр. Всеки, който открие подобно злоупотребление с цените, взема 20% от конфискувания имот и даже ако е съучастник, не се наказва. По този начин ще се фиксира печалбата и увеличението ще отива в производителя, а сега взимат посредниците лъвския пай, като в някои браншове това стига до печалби, които чудят и самите търговци, които се отдумват, че държавата им ги давала... (справка - речта на Хайдудов, плевенски народен представител, който чистосърдечно признал тия печалби и ги нарекъл обир на населението). Въпросът с въглищата е срамен, 40 километра от мината, хората са платили преди 8 месеца и нямат въглища! С плана «Мусман» се правят срамни търговии, на които трябва да се тури край. Изнудват много хора, като им сочат разни скици и пр. С електричеството също има много лоша игра, и то с най-бедните квартали. В София плащат 5 и 2 лева, а в покрайнините - по 7-8 и повече и по 3-4 лв. за отопление, като че ли това са два различни града... Бесят се хора за намерения само да саботират, а се оставят живи и незасегнати хора, които фактически крадат и саботират милиони. Това значи да се яде капиталът...

(130) Среща с Царя на 21.III.1942 г. във Враня от 9 без 10 до 10 и 20 сутринта Преди да се срещнем, още вечерта Севов ме търси да ми каже, че царят ще заминава за Германия и да бъда на местата си, защото ще иска да ме види. В четвъртък бях на екскурзия целия ден и той ме търсил да ми покаже нещо, дадено му от царя. Вечерта, като се върнах, отидохме към Бистрица и той ми показа един портрет на Багрянов от «Зора», в който той досущ приличаше, след направената му от царя брада, на Фердинанд... Също и две писма картички - едничкото, което бе получил от него от 9.IХ. 1941 г., в които пише, че би писал, ако не се боял... Преди да отида при царя, се видях с Учителя, който ми каза, че сега е време той, ако има съзнание за работата и ако има радост, а не насила, да се разговори с Хитлер за мир, защото сега светът се обърна на болници и няма смисъл това унищожение.626 Трябва да разберат, че в Божественото всичко печели, а в човешкото и когато наглед печели, то е само наглед - докато бащата е силен, се налага, а после синът връща по същия начин. Ако те приемат това, което има [да] казва, после ще им се каже и един план толкова лесен, че и малките разумни деца ще могат да го изпълнят. Човешкото и големите мъдреци не могат го изпълни, а Божественото и малките разумни деца могат да го изпълнят. (Най-напред Учителят беше казал: «Децата ще го изпълнят», а после ме викна и върна от пътя и прибави: «Разумните деца - за глупавите ние не се интересуваме.») Царят, въпреки че отидох по-рано, с намерение да го почакам аз, той пак беше дошел и надничаше към градината. Той ми посочи снега и като се ръкувахме, каза: - Ами това какво е? - Бяло знаме за мир - казах аз весело. - Ха! - се изненада той и зарадва (сняг беше валяло доста от снощи и днес). Седнахме веднага и започнахме разговора. Масата бе приготвена с моливи и книги (ние двамата си сядаме до писалището, а това бе кръгла маса, в средата на която обикновено седяха книги, а сега беше ги приготвил да приеме след мен Филов, Даскалов, Попов и Габровски за наставление). Започнах да му говоря това, което Учителят бе ми казал - че е време да се направи опит за разбиране, преди да се пролее кръвта на толкова стотици хиляди хора, които ще паднат в тая офанзива. Нека Хитлер покаже, че обича народа си, и преди офанзивата да направи друга офанзива, както някога я направиха с 14-те Уилсънови точки. Ако тогава, лъжливи, те имаха един такъв ефект, нека сега да бъдат истински и да покажат разликата между тогавашния свят и нова Европа.627 Ако Англия, която е антипод на болшевиците, можа да се разбере с тях, колко повече тези два революционни народа. Сега така, както говори Хитлер, той поставя интересите пред мисълта, че ще се бие до унищожение, и това ги ожесточава. По-добре е да се кажат при какви условия минимални той би прекратил войната. По тоя начин той ще повлияе и върху другите и ще има съюзници и между самите други народи. Това ще му помогне. Той трябва да говори като водач, а не като пълководец. Той е мистична натура и има избухвания, които не трябва да се знаят от всички. Между него и машината трябва да има амортизатори. Ако той обижда генералите си, ще убие техния подтик и те ще станат нерешителни. Съдбата на Браухич ще бъде пред очите на всеки от тях. При това Хитлер ще се изхаби, а той е последният резерв на Германия. Трябва да му се говори смело, че мирът е необходим. Че се превърнаха страните на болници, че това съсипва храбрите народи. Че Германия ще... Нова Германия е много по-велика в мирна работа, отколкото във война, и че те трябва да залеят Европа с работа, а не с кръв; че ако има излишна енергия, тя трябва да иде в работа, а не в борби; че една велика Русия не може да остане във веки веков осакатена и че когато и да е, ще си вземе мястото и че по-добре е сега да се разберат. Ако и съветска Русия продължава плановете на царска Русия, то показва кое е по-силно; трябва разум, а не озлобление. Ако плутокрацията намери допирни точки, и Германия трябва да ги намери, но не по пътя на Англия, която жертва народите - Хитлер трябва да предложи не чужди земи, както е направила Англия, а да се тури други принцип - справедливостта, като и малките братя имат достатъчно права, дори повече от големите, защото големите сами си пазят правата, а [на] малките трябва да им ги пазят. Трябва Хитлер да не ламти за Малорусия, защото това значи да се ползува от чужди земи и да изпълва един английски план, който тика Германия там, за да не иска колонии, а тя трябва да се ползува заедно с всички държави от суровите материали на света.628 Това трябва сега да се каже, и то под приемлива форма - една дипломатическа офанзива, преди другата, защото стане ли и тя, ще има много разноски, а за да се компенсират, ще се искат чужди земи, а това ще даде едно онеправдание на народи, т.е. старото положение и условие за нови войни. Справедливост трябва да се сложи в основата на нова Европа и то да се подчертае ясно. Това ще го кажете на Хитлер насаме. - Но той винаги има при себе си хора. - Нищо от това, Вие ще поискате за частен личен разговор и той ще Ви даде. Той е изгладнял за умен човек и ще се разговаря внимателно. Може да възразява, но то ще е само формално. Той иска същото и с тая дипломатическа офанзива той нищо няма да изгуби, а може много да спечели, защото при един успех ще има поддръжката и на враговете си, които е навреме предупредил за последиците, като честен човек. - Чудно е, че аз, цар, съм заобиколен с нищожества, а той има много истински царедворци - каза царят. - Всички парвенюта чувстват нужда от това - и Наполеон...

(128) Писмо от Любомир Лулчев до цар Борис III от [1930] г. във връзка с цветния Пентаграм Ваше Величество, Съществуванието на една държава, както и на инстанциите в нея, са свързани с признаванието и изпълнението на известни природни закони. Всяко излизание от равновесието създава движение, но непредвидените движения дават неочаквани резултати. Ако една машина не наруши своето равновесие от двете страни на буталото, не може да тръгне, но ако една сграда изгуби своето равновесие, тя рухва. Скачване [на] лампата с жица, носеща електрическа енергия, е възможност да получите светлина, да добиете свобода на движение, защото светлината открива истинските отношения. Но пипанието на тая жица с ръка може да донесе голямо страдание. Правдата и доброто трябва да бъдат основа на всяка държава. Чувството на целокупността е чувство вярно - личното благо за истински мъдрия е илюзия и заблуда, от която животът винаги е събуждал твърде скоро «щастливците». Изгубванието на такова чувство на целокупност и единство е същественият белег на приближающата катастрофа. Силите на разумната природа дават своите ефекти, независимо дали се знаят или не от тия, които стават обект на тяхната проява. Има постъпки, които костват човешките закони - за тях съществуват преценка и съдба човешка... Има и постъпки, които нарушават Божествените закони. Друг е съдията за тях. Един свят, който обикновено наричат невидим, но който е много по-реален и по-разумен от нашия, има своите земни огнища, своите извори. Връзката с тия сили е разумното, което крепи живота - и частен, и обществен. Докато в една Държава се запазват Божествените закони, те са като душата в тялото - дотогава и съществува смислен живот; излезе ли душата от тялото - иде анархията... На ... от къща, принадлежаща на В. Б. Бр. [Всемирното Бяло Братство] в Търново, без всякакво право и закон е взета една картина. Това не е изолирано деяние, което косва свещените чувства на десетки хиляди души в България и хиляди по всичките краища на света, а и нещо много по-съществено - нарушение на основния закон на правда и ред, за което невидимият свят държи сметка.625 Разбираме положението Ви и не желаем да се излагате, но време е вече да проявите най-доброто, което можете. Когато се изгуби Божественото основание на една държава или институт, той почва да се разлага и изчезва. Туй, което Бог е дал, не трябва да се отнима. По-добре е да се направи жест да се отстои Божественото, да се изпълни волята Божия, отколкото личното. Този жест е необходим не за нас, които чувствуваме силната ръка на Провидението върху си, а за Вас и мястото, което заемате в държавата, защото то се крепи тъкмо върху съзнанието за неговата Божественост. Последиците на безправието никога не могат да бъдат добри. Силата в света на днешния ден не е сила и на утрешния, но има сила, която е силна през всичките дни - за нея Ви говорим. Крайният срок е да се поправят погрешките на безправието. И заедно с това - да се свържете с ония сили, които могат да Ви помогнат в случая. Светлината носи Истината, а Истината - свобода на всички ония, които са готови да й служат с вярност. В името на тая истина, със свободата, която ни дава, пишем настоящото. На кръстопътя, вярната насока, която се взема навреме, спасява всичко. Тази крачка Ви предстои. [Любомир Лулчев] Изпратено в 1935 г. [една дума не се чете], когато бяха взели картината от Търново - после я върнаха.* _________________________ * Написано на ръка от Любомир Лулчев гърба на листа. Става дума за цветния Пентаграм. Вж. бел. N9625 и статията на стр. 1035 в настоящия том. Тук Любомир Лулчев е написал 1935 г., а според статията излиза, че тези събития са били през 1930 г. (бел. М.И.)

(127) Писмо от Любомир Лулчев до цар Борис III от 14.I.1942 г. Ваше Величество, Изпращам Ви един опит да се хвърли поглед върху днешното стопанско положение. Ако имате време, прегледайте го. (Лично ще го донеса.) Прилагам едно резюме от същия, в което се показват необходими мерки за избягване на стопанския хаос. Моля, прочетете много внимателно изявленията на министър Габровски*, публикувани във вестник «Зора» от 28 декември 1941 година. Вярвам, че от обиколката си в село имате хубави непосредствени впечатления от народа. Пожелавам от сърце всичко най-хубаво Вам и на домочадието Ви. С почит: [подпис] Любомир Лулчев 14.I.1942 г., Изгрева _______________________ * Подчертано от Любомир Лулчев. (бел. М.И.)

(125) Изследване за 1942 г. (За времето от 20.ХI.1941 г. до 20.VIII.1942 г.) Изследванията с данни от 20.ХI.1941 г. до 20.VIII.1942 г. дадоха резултати, както следва: Важни дати: За България: 27.II.- 4.III.1942 година. За Италия: 24.IV.1942 година. За Германия: 20-26.VI. и 1.VII.1942 година. За Турция: целият месец май 1942 година. За другите държави и за останалото време от 20.VII до 20.XI.1942 година резултатите ще имаме по-после. В хороскопите, направени до миналата година, трябва да се внесат поправки с нови елементи. (Хороскопи, правени до 1940 г. май месец. След тая дата [от] поправки няма нужда.) 21.ХI.1941 г. Изгрева

(124) Писмо от Любомир Лулчев до цар Борис III от 8.VII.1941 г. Ваше Величество, Прочее, ако някой знае да прави добро и го не прави, грях е нему. Послание Яковово, гл. 4, ст. 17 Докато хората не дойдат до пълно съгласие с природата, последната всякога ще разваля плановете им. Учителят Силата на човека иде от съгласието, хармонията му с природните закони. Нейните сили тогава стават и негови. Обратното - отиванието срещу тия закони носи обезсилвания и ограничения. Вашата сила досега и добрите резултати за всички в България са дошли по същия път. Мир, справедливост и работа - това са здравите основи, върху които може да се гради. Человек е свободен да мисли и прави каквито и да са заключения. Истината не зависи от тях. Но заключенията трябва да изхождат от Истината, ако искаме те да имат сила и меродавност. Лодкарят е фактор в една лодка, докато тя не е претоварена. Претовари ли я - нейната, па и често и неговата съдба са предрешени вече. Клюмналото цвете не ще речи, а малко вода само. Останалата работа ще си я свърши и то самото, разбира се, когато не е твърде късно. С почит: [подпис на Любомир Лулчев] 21.ХI.1941 г. Изгрева Да не престъпва Божиите заповеди заради човешките закони. 6/7.VII.1940 Отвори си сам работа, за да не ти я отворят. Когато я отвориш сам, ти ще си [...не се чете] господар [5 думи не се четат], а когато другите ти я отворят, ще трябва да играеш както ти свирят.* _______________________ * Текстът след датата и мястото е написан на ръка от Любомир Лулчев. (бел. М.И.)

(123) ПИСМО Ако искате да видите засмяното лице на природата, вярвайте в нея - само така вашата вяра ще придобие стабилност в себе си. Учителят Любовта носи живота. Животът е ценен в крайните си резултати - доброта, справедливост, разумност-те са сладките негови плодове. Всички велики държавници на миналото, които са могли да реализират своите идеали, са изучавали много грижливо фактите с техните закони, законите - с техните принципи, принципите - с Разумността, която ги направлява. Само така може да се проникне в бъдещето, което носи съдбините на народите, и да се избере верният път, при което принципите са капиталът, законите - обращението на тоя капитал, а фактите - плодовете на същия капитал. Пожелава Ви приятната светлина на Радостта Учителят 30.Х.1941 г., София - Изгрев

(122) Писмо от Любомир Лулчев до цар Борис III от 30.Х.1941 г. Ваше Величество, Формира се нова групировка-бранници.624 Хората чакат от тях да видят новия човек, жив образ на добродетели. Вместо това се явяват насилници. Такива е имало във всички времена и те много добре са рушили, но малко трайно са създали. Бранникът трябва да носи новото така примамливо, че да бъде желан и предпочитан, а не сам да се натрапва. Никой не бяга от доброто. Но ако насилието предшествува и най-добрата идея, внася само отвращение и към нея, и към тия, които я носят. С насилие единство не се постига, а чрез уважение и взаимна почит. Това трябва дълбоко да се запечати в умовете на тия, които ръководят тая организация. Образци на нови, достойни хора, а не насилници чака българският народ да види. Насилници в името на разни партизански идеи той е виждал и по-рано и се е наситил на тях. Повторението на методите им няма да донесе нищо хубаво. Погрешките на миналото не могат да станат днескашни добродетели само от това, че са променили името си тия, които насилят. При това смятам, че е основна погрешка, за която ще се плати много скъпо в бъдеще, че начело се тури човек, който най-малко подхожда за това, а за възпитатели на народа ни се поставиха учители по гимнастика, като че ли човек е само тяло... Повод за горните мисли ми дават оплаквания, които идат от разни места, че тия господа са почнали да насъскват учениците едни срещу други и се дохожда до нежелателни сцени. Такъв един «герой» е учителят ръководител на «Бранник» в гр. Севлиево, учител по гимнастика Пеню Иванов, който е насъсквал ученици против други идейни групи (като есперантисти и пр.), като е стигал до брутални отнасяния, та дори и револвер е вадел на ученици! Сега има толкова бойни полета, не може ли да се прати някъде този бабаитин да си прояви юначеството по-достойно и над обекти, които не говорят неговия майчин език... Това е срамотно. Директорът пък на Троянската гимназия искал изключване на ученика Иван М. Георгиев, защото чел есперантски вестник! По тоя начин не се възпитава, а се деморализира. Трябва от самото начало да се турят тия хора в правилна насока, защото ще си скубем косите после от това бъдеще, което ще последва, и от тая възможна поквара вместо добродетели, които може да се посеят. Моля Вашето застъпничество в случая за бъдещето на тия нещастни младежи, попаднали в ръцете на подобни «възпитатели»... Точност, толерантност, съзнание на дълг, обич към хората и земята ни - [на] това трябва да се учат, на това трябва да се дава жив пример от ръководниците им, а не да се гонят, мразят и преследват един други хора братя. Ако сега не мисли някой като тях, утре ще стане това: всички плодове не узряват в един ден или едновременно - всеки на своето време! А насилието няма какво да се учи - него и животните, и диваците го знаят достатъчно, за да има нужда от нова формация, тъй скъпо струваща на държавата ни. С почит: [подпис] Любомир Лулчев 30.Х.1941 г., Изгрев-София

(121) Писмо от Любомир Лулчев до цар Борис III от 5.IX.1941 г. Ваше Величество, Засега до 3 седмици (21 ден) условията не са благоприятни да напущат децата България. След това ще направим нови наблюдения. Днес по една работа имах случая да видя за пръв път Филова. Направи ми не много добро впечатление. Ако обичате, настойте и посредниците спекуланти да бъдат третирани като саботьори, щом взимат един по-голям процент печалба от предварително определения като законен. Пожелавам приятни маневри и полезна работа. С почит: [Любомир Лулчев] 5.IХ.1941 г., Изгрева - София

(119) Друго писмо от Любомир Лулчев до цар Борис III от 28.VI.1941 г. Ваше Величество, Безправието ражда безредието. Учителят Добрите намерения изискват достатъчно знания, за да дадат задоволителни резултати. Мен е много съвестно, че ще Ви занимавам пак с някои работи, защото видях как Ви стана скръбно, като настоявах да се намесите в управлението и [да] подтиквате министрите. Съгласен съм, че това е едно изхабяване. Но мислих достатъчно върху това и си рекох, че е по-добре да се изхабявате по-малко в стремежа си да дадете едно разумно управление за добруването на целия народ, отколкото да имате силите си запазени, както Вашия баща... Затова Ви и пиша. По военните работи: колкото по-скоро се разпуснат войниците, толкова по-добре за народа и държавата (разбира се, като се остави това, което е необходимо за момента). Нека се направи най-строго разследване защо някои са викани по два-три пъти, а някои - никак. Това е, което деморализира. Също така някои финансови инспектори, [ако] направят ревизия по заплатите, ще се натъкнат на невероятни работи както по войсковите части, така и по военните фабрики. Мародерите не са армията! - и няма защо да се преследват тия, които казват истината за тях. Ако искате да чуете нещичко по тия работи от един почетен [почтен] човек, повикайте помощник-началника на VII полицейски участък в София Владимир Василев Узунов - той току-що се е завърнал от окупираните места. По вътрешните работи: комунистите са турени под надзор. Това не е лошо, но те сега са безопасни. След десетина дни събитията ще ги сломят съвсем. Срещу евреите се продължава политиката на ограбването. Говори се за висши лица, които са «купили» сребърни сервизи и килими от евреи. Когато се провери и документира, ще Ви кажа имената. По прехраната се вършат некрасиви работи. Изкуствено се поддържат високи цени. Нормират се постоянни цени, макар че стоките са от различно качество, а би трябвало изрично да се посочва, че са нормирани максималните цени, а под тях всеки да е свободен да продава както намери за добре или [както] му отърва. По тоя начин и народът ще може да вкуси плодове и зеленчуци. Сега се спекулира безобразно и [се] задържат стоки на изкуствени цени. Това са наглед дреболии, но народът ги чувствува много едро. Времето изисква бдение, разбиране и упътване. Ще се поизмъчите, но благодарността на народа, който истински Ви цени, ще Ви бъде скромна награда. С почит: [Любомир Лулчев] 28.VI.1941 г., София, Изгрева Нещастна България, пълна с машинки за подписване. 28.VI.1941 г.* __________________ * Написано от Любомир Лулчев на ръка на гърба на писмото. (бел. М.И.) (120) Писмо от Любомир Лулчев до цар Борис III от 8.VII.1941 г. Ваше Величество, Моля да ме извините, но днес мислех да Ви помоля за две работи и поради сериозното Ви «нападение» забравих. Наистина, Вие имате сега много по-сериозни работи, но Все пак, моля, отделете малко време и за по-малките. И двата въпроса Ви са известни, но, моля, повторете ги на тия, които падат малко глухички, когато е да направят едно добро. Първият е за студентите от Белград и други 45 души, които са още разкарвани. Изглежда Филов разпорежда, а Йоцов623 върши каквото си знае. Вторият въпрос е за инвалидите - да не бъдат разигравани с разни комисии, защото отрязаните им крака няма да израснат, нито слепите очи - да прогледнат. Срамота е да се разкарват повече тия ранени хора за хатъра на хора, които взимат по сто лева на подпис под техните актове... Нека и в нас се стори нещичко. Прилагам препис от законопроекта, който, ако обичате, придружете с две думички до военния министър. Моля, не ми го зачитайте за злоупотребление с добрината Ви - молбите на нещастните ме карат да Ви безпокоя, защото в нас, изглежда, само Вие имате смелост да правите добро - другите имат тая смелост, когато е за лично добруване, а когато е за някого другиго, сочат параграфи, членове и пр. ... Благодаря предварително от името на тия, които ще отървете от излишни разтакания. С най-сърдечен поздрав: [подпис] Любомир Лулчев 8.VII.1941 г., Изгрева - София