valiamaria

(90) Разговор с Царя на 16.IX.1940 г.* в Стоянови, от 9 и ½ до 11 ч Царят ми описа събитията, които станаха след подписването и опита преди това да се обяви мобилизацията, а след това - впечатленията си от демонстрацията. - Изглежда, че ги преварихме - каза ми той. - Мнозина бяха още с маски. Описа ми поред лицата на Цанков, Мушанов, на Стойчо и пр., как са изглеждали, какво са му казали и пр. Каза ми, че унгарският дипломат изглеждал като човек, който е купил вехт автомобил за по-скъпо, като види други, който е взел нов и хубав-техният арбитраж и нашият без арбитраж... Разправи ми свойте впечатления от Стефан и пр. Радваше се, че криво-ляво минало и че опасността, която щеше да избухне в нас, отиде в Румъния и Карол плати... Запитах го кога мисли да прави помилванията. Каза ми, че смята на 3 октомври. Казах му да не отлага повече и да има предвид народа, а не тая шарена тълпа, която го заобикаля, и тогава му заговорих, че трябва да държи за Русия, понеже тя ще бъде в бъдеще тука, а не Германия - виждах, че това никак не му изнасяше...560 Заговорих му за спекулата, която и без война се шири и народът ни се измъчва. Че това е срамотно. Че е грехота сега, след като се види, че Мажино не даде никакъв резултат, ние да продължаваме да заравяме милиарди в земята с укрепления на турската граница. Нека се правят къщи с тоя цимент, а не дупки по границата. Нашата армия е с настъпателен дух и няма защо да я превръщаме на къртици... и пр. Особено за народа му говорих.561 В неговото съзнание хлябът и маслото, олио[то] имат друго значение, отколкото в нашето. Срамота е в София да се яде мухлясал хляб! И при това - на такива цени. Няма защо да се държат арестуваните в Рибарица и там да ги карат с бой да четат молитва... Това е садизъм. Народът е основата... Той трябва да мисли за тая основа. Да не става нужда Симеончо да сяда на таралежи... Заговорихме за Симеончо и оттам - за караницата му с царицата, с която на 13-и т.м. е имал една ужасна разправия... Говори ми подробностите. Казах му, че тя е проводник на тия, които не го обичат, а не че тя самата не го обича и че е по-добре той лично да страда и държавата да печели, отколкото на него да му е добре, а държавата да губи. Че той не трябва да се кара с нея, а да се помъчи да й обясни, че я обича независимо от това как тя се държи с него, защото разбира нейното състояние. Разговорът е много интимен, отнася се до децата, личните отношения и пр. и не ми се иска да го запиша, защото писаното може да попадне в много ръце. Бог да ги пази и им помага! Обеща ми да се бори със спекулата, да стори нещо за отстранението й, а също му говорих да се откаже от плана да възпитава принудително младежта и му обясних, че при сегашното състояние, когато се борят разни доктрини за надмощие в Европа, по-добре [е] ние да не взимаме никоя страна, а да направим синтез от всички системи - болшевизъм, либерализъм, националсоциализъм, фашизъм и др. Да не събираме на едно място и гнилото, и здравото, защото ще има реакции и лоши последици. Обясних му, че трябва да се възпитава младежта и че това може да стане без милионни разноски - и за пример му дадох какво би струвало, ако си зададат за цел да учат децата на точност, и в учрежденията, а също и в целия живот на държавата. Това няма да струва нищо, [а] ще даде отлич[ен] резултат, защото точният човек трябва да бъде съобразителен и по тоя начин нашият народ може да придобие ценни качества и пр. Той се съгласи с това и обеща да стори нещо по тоя въпрос. Говорих му държавната система как изопачава всичко в нас. - Например - казах му - сега млякото струва, като го носят вкъщи, 6 лв. Ако не ти харесва - сменяш млекаря. Сега ще отварят Дирекция за млякото, ще турят директор с 10 000 лв. заплата, поддиректор - с 8, помощници и пр. - с 3, 5, 4 и пр. хиляди, и всичко това ще се трупне на млякото. Резултатът - цената му ще стане 8-10 лв., ще бъде най-лошото и няма да можеш отгде да вземеш по-хубаво... Това значи в нас, в България, социална грижа и подпомагане... Той се съгласи, че това сега е така. Говорих му в тая насока доста много. Какво ще направи - негова работа... Разправяше ми, че Симеончо не давал да целуват сестрата, която се занимавала с него. Майка му питала тя ли да я не целува. - И ти. - Ами кого да целувам? - Целувай лакеите... Днес, 20.x, дойде Свилен, че го изпратил Царят да пита дали да се оперира от апендицит. Заведох го при Учителя и там той му каза какво да прави. На излизане, понеже не целувна ръка, аз го хванах за врата и му казах на шега, но и на истина: - Целувай ръка, прасе такова! Учителят се изненада от езика и жеста ми, но ми се видя много дебелашко и неговото държание, макар че външно беше крайно учтиво. А той си каза: - Извинявайте, аз не знаех как да направя, много се смущавам. И сега съм целият с пот. А навън ми каза: - Като тръгвахме, идеше ми да бягам, да не отивам... А той-такъв кротък човек... - Духовете искат да бягат, не ти - казах му аз... - Свини (кожодери), всички ще има, но поне да ги оставим настрана и да работим за народа - казах аз. - Да, свине винаги ще има - каза царят. - Ние ще ги оставим настрана. ______________________________ * В машинописния препис на дневника си Любомир Лулчев е написал дата 16.XI.1940 г., а над нея е добавил на ръка: 16.IX.1940 г. (?). Това е вярната дата - по-долу се говори, че царят смята да прави помилванията на 3 октомври. Вж и новия параграф, който започва с «Днес, 20.IX., дойде Свилен...» (бел. М.И.)

(89) Среща с царя на 5.IХ.1940 г. от 8 и половина до 10 и половина часа в двореца Враня Срещата стана веднага, понеже пристигнахме едновременно. Още от вратата, където беше дошъл да ме посрещне, той почна веднага да ми говори както обикновено. Разговорът се свеждаше към няколко теми: преговорите в Крайова, за министрите и някои мерки относително празнуването, царицата и др. Той ми прочете телеграмите и доразправи хода на преговорите до момента. Накъсо, от всичко разбрах (а това ми стана още по-ясно и от разговора, който имах следобед и с Багрянов), че работата е вървяла по следната схема: царят е дал наставления на министрите, но те не са правили това, което им е казано, а са го изменяли на своя глава, при това Филов и Попов са давали вид, че вършат всичко, което иска царят, и затова не е имало нужда другите да го знаят. Царят е мислел, че решенията са общи на Министерския съвет, и е бил учуден на това тяхно поведение, а само когато са загазвали и трябвало да сложат отговорности, тогава са го докладвали общо в Министерския съвет. И когато са се затегнали преговорите, тези господа глупци, които мислят с краката си навярно, решили да се обяви мобилизация и да нахълтат в Добруджа... нов 16 юни! Едва са били задържани от царя, който, за да ги вразуми, ги е накарал да телеграфират това в Рим и Берлин, за да видят ефекта, па тогава да го направят. Но и от двете страни са ги полели с гореща вода и те, като мокри кокошки, са клекнали. Все същото късогледство и безпринципност! Десет години да говориш за мир и в последния момент да плюеш на всичко. Дураци* пълни! Казах му, щом не са могли да запазят позициите си, поне няма сега защо да се джамбазят** за дреболии, защото е срамота, трябва вече да се приключва. Станахме смешни с нашите протакания. Трудният въпрос на Унгария се реши, а нашият, лесният, се протака и краят му се не вижда... - Такива гумени глави где ги намери? Каза ми, че получил много ругатни и писма, с които го кълнели и го заплашвали; че румънците били много учтиви и пр. Казах му да се приключва колкото може по-скоро, да се остави непременно една врата отворена, за да може да си предявим нашите претенции. Тогава минахме на въпроса за армията, която сега е време - при пробната мобилизация, да се види кои са офицери и кои - джамбази*** с народната чест и последните да се отпратят в домовете си - срамота е да се държат негодници и хайдути в армията. Той ми каза, че е говорил по повод [на] писмото, което му бях пратил преди няколко дена, с генерал Даскалов, но него го било страх да не се хвърлело петно на армията, та затова да се не вдигало шум около тия мръсотии, както беше и с аферата за гьона. Казах му, че мръсотиите вътре не могат да правят чест никому, още повече - на една родна армия, която няма ни най-малко нужда от мошеници и джамбази... Той ми каза, че добре разбира всичко това, но няма хора. Тогава му казах: защо той отлага вече три години прилагането на плана, който му искам - той, дегизиран, да тръгнем заедно из някои села и сам да чуе с ушите си как мисли народът? Защо не стори нещо да се прекрати тая срамна робия на народа, като гражданската мобилизация, да се закрепостяват работниците да работят на чорбаджиите? - Вие знаете, че народът е завистлив, защо да не се вземат и национализират фабрики и пр. - тогава народът, като знае, че работи за държавата, ще бъде друго. Вие трябва да се облегнете на селяните и работниците и да поставите всички тия кожодери на местата им. - Нямам хора. - Хора има, но Вие търсите големи фирми, а те са свързани и с големи далавери - всеки от тях носи подире си верига разбойници, които са му помогнали да дойде на тоя пост и на които трябва да се отплаща с помощта на държавата... От Вас се иска един кураж - да турите десет честни и почтени хора, па макар с малки фирми; честни - да не крадат, и почетни [почтени] - да те слушат и каквото обещаят, да го правят. Три дена ще трябва да издържите напора на критиката, но след това по работата им всеки ще види, че носът Ви се е поправил и че работата си е намерила майстора си... - Не мога, Лулчев, аз съм меланж между две епохи и не мога да работя така коренно. Това иска сили, аз съм вече съсипан. Аз съм уж началник гарата, а трябва да тичам да местя стрелките... Ето, сега щяха да се сблъскат треновете, ако не бях [аз], но това не мога повече да издържам. Трябва да тупам тъпана до обед, за да върви управлението на държавата следобед; аз съм се обърнал на всичко. И с калпак, и с цилиндър, и с цървули, и с туристически обуща и шпори върху тях, пояс и фрак, и всичко това - едновременно...557 Почнах да се смея. - [Трябва] да кажете така да Ви нарисуват, тогава няма нужда да Ви се пише история... Като видят тая картина, ще разберат... - Не мога повече, нямам хора, нямам и сили. Останал съм с един сополив Груев. Няма до кого да се допитам за нищо... Не мога повече... - Като не можете, ще дойде някой, който ще може. Една държава и народ не може да се спре. И без петли ще съмне, но трябва да се направи нещо... - Чувствам, че тая Добруджа ще ми бъде гробница. Ще повлече Карол крак и аз - подире му. Това малодушие ме възмути. - Ама това е срамота! - казах. - Вас Ви поднесоха на тепсия Добруджа и Вие пак сте недоволен. Ама то е грехота вече! Ами ако бяхте се били, бяха паднали стотици хиляди, ако сега свиквахте коронни съвети, като Карол Румънски, тогава? - Благодарен съм, Лулчев, на Бога - така е, но и мен е тежко - няма кой да ми помага. Не мога повече да издържам. Нали видя как мислят [и какво] правят. Тогава му заговорих за Божилов и Габровски, че и двамата не са си на мястото. Че единият е кабинетен, не знае да работи със сърцата на хората, както Недев и Казанлиев може да не са умни хора и Недев го доказа, като изтърва това, което му дадохте в ръката, но въпреки това те са хора, които разбират хората. А Божилов има връзка с първокласни мошеници и той за финансите сега е същото, което беше в политиката Кьосето. Той ми каза, че последният се е съгласил да отиде в Швейцария... Продължих разговора за Божилов. Па и за другите, които сега най-малко подхождат. Разбрах, че той се блазни от мисъл да има Кьосето със своята европейска култура и Луков с неговия церемониал... Заговорих му, че ще трябва да се направи манифест, в който да се благодари на Румъния и на всички останали държави, които са ни съчувствували. Изтъкнах му, че трябва да се използва това положение, да се подчертае, както когато падна Кьосето, че ние вземаме насока нова в политиката. Тогава от балкански ние казахме, че нашият въпрос не е балкански, а европейски и ще чакаме разрешението му от Европа, както и става вече, но понеже това положение може да стане опасно при други условия, които утре може да се променят, то да се качим още една крачка по-високо. Да кажем, че ние приемаме Добруджа в името на новата справедливост, която ще претворява утре Европа, а не от тая или оная държава, като благодарим на всички, които в името на тая по-висша справедливост са ни дали подкрепа. Тая позиция е необходима, за да не дойде утре Англия да ни вземе това, което Германия ни е дала... Той се замисли върху това... Казах му да избере форма и начин. Няма защо да се безпокои и да мисли, че ще му се смеят за церемониала - подобно нещо няма прецедент и няма следователно установения церемониал. Както и да го направи, така ще бъде. (В тоя момент говори Филов, че Добруджа е вече наша - 7.IX., 4 часът.558) Казах му да извика всички бивши мъже държавни и да ги натовари да бдят, защото [...ос] и всички трябва да вземат участие, защото той ми каза, че се е боял, че ще се омаскарим с това пред другите народи и ще се окепазим... Затова да натоварят всички с тая работа, за да представим държавата, като трябва да бъде щедър и даде много дрънкалки, а на затворените -свобода, както бяхме вече говорили. Той обеща, че ще стори това. Ще види как да го направи, да не сотне**** някой, като му казах, че и по-малко ще го лаят, като и те вземат участие във всичко. Казах му, че трябва после да помислим и за това, което трябва да става - защото парите и хлябът трябва да се вземат в честни ръце, защото е срамота в България да гладуват хора, да си недояждат... - Разберете, че всичко е набъбнало много между офицери и македонци, има голямо негодувание. -Да, армията боледува. Аз зная, че тя не може да се излекува изведнъж от своето старо положение, но какво да правя? Това, което ми е по силите, правя, но повече не мога... Хора, нямам, хора... - Като ги потърсите както трябва... Тоя народ не е само от негодници и мошеници. Има и честни и достойни хора... Трябва да им се помогне да си отидат на местата. Това [е]. Тогава започна да ми говори и за своята пепелянка, която сега, не стигало другото, но му правела много въртели... На тая тема пак си поговорихме. Каза ми, че кракът му го много мъчи. - Разбира се - казвам му, - като се тъпчете с разни лекарства - И пред мене гълташе нещо. - Вие оставете това, ами вземете за десет дни да ядете само диня, като не пиете никак вода, за да се пречистите, и тогава ще стане едно възобновяване. - Това е отлично и ще го направя - каза той. - И това е близко до ума - и започна да си съобразява гласно, че наистина щяло да стане пречистване. Казах му, че нека се издума пред мене и да си каже каквото има или да го изпсува, но, като ги свика след малко Филов и Попов, да държи ясен език и решително. Значи да употреби днес за информация и ориентиране из всички страни (смени се правителството в Румъния), а после да действуват бързо и решително, като не правят въпроси на дреболии, щом като са изтървали важното, но непременно да си оставят една врата за предявяване [на] претенции, и то с арбитър, пък тогава ще видим кой на кого ще има да дава. Вчера говорихме и с Багрянов, че ако се вземе по-рано и се засее, Добруджа дава три милиарда лева жетва и че ще си наплатим всичко, което ще ни искат румънците. После минахме с царя на някои второстепенни въпроси. Една констатация трябва да се има предвид сега: общо понижение на нивото - материално и морално, поради войната. Това е в целия свят това е и в нас. Другото, което също така трябва да се отбележи като основно положение, то е неуравновесените идеологии, които се борят за надмощие в света: болшевизъм и националсоциализъм, либерализъм, демокрация. Понеже още никое не е взело надмощие, всяко «-филство» е още опасно. Трябва да се пазим от това. Ние имаме всичката свобода и възможност да се отдадем на стопанско разширение, организирание и военно подготвяне. Като пишех това след два дена, дойде и известието за подписването в 3 часа и 20 минути [на] договора между България и Румъния за Добруджа. Имаше крясък до [... ] и още повече ще има. Слава Богу, че изтраяхме докрай, да не окепазим хубавата идея за мирна придобивка с някоя бай-ганьовщина, Бог да ни пази! Стана най-после това, което им се каза - че България ще си вземе Добруджа по мирен начин, без война! Някога се смееха и подиграваха - сега вече дано повярват, че за Бога е всичко възможно! Бог да ни пази и помага!659 ____________________________________ * дураци (рус.) - глупаци. (бел. М.И.) ** джамбазят - от *** джамбазин - препродавач на коне, обикновено крадени, измамник с крадени неща, при което много се пазари. Джамбазите продават откраднати коне, а тогава конете за войската са живата сила за конницата в боя и за обоза с хиляди конски каруци. ****Джамбазят се - пазарят се, за да измамят. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев) ***** да сотне (от фр. sauter) - да скочи. (бел. М.И.)

(88) Писмо от Любомир Лулчев до цар Борис III от 28.VIII.1940 г. Ваше Величество, Приложени при настоящото Ви изпращам някои мнения, информации и молби, които, вярвам, ще имате търпението да прочетете и сторите нужното. От сърце пожелавам да Ви дари Бог здраве, сили и разум, да устоите до край на поста си буден и бодър, за общо добруване! С почит: [подпис] Любомир Лулчев 28.VIII.1940 г. София - Изгрев Молби I 1. При решаване на въпроса за морските техници Вие помогнахте твърде много да вземе той благоприятен за тях край. Те това няма да забравят никога, още повече, че този въпрос беше разтакай няколко години без всякакъв резултат. По този случай техният председател - капитан първи ранг Добрев, е молил няколко пъти Гр. да Ви пита, за да Ви поднесе благодарностите на тия хора лично. Досега не го е огряло. Ако нямате нещо изключително против - не можете ли да зарадвате тоя стар офицер и неговите техници с няколко минути Ваше лично внимание? 2. По-рано бяхте възложили на генерал Бойдев да стори нещичко за радиоизобретателя Георги Бочев. Той наистина изиска предавателя му, прибран в полицията, и Бочев, като си пожертва дори някои дрехи, можа да набави счупените и повредени лампи на предавателя. По нарежданието на генерал Бойдев той направи опит за предаване с тоя апарат, за да се констатира неговата възможност и работа. Тя е била изненадващо добра: с една обикновена приемателна антена тоя предавател с мощност от 50 вата е бил чут по всички краища на България, и то много по-ясно от Радио «София» с неговите 100 000 вата! Нещо повече, има писмо, че е чут и от българския параход край остров Тасос! - Резултат: Радио «София» счупва бараката на тоя нещастник, взима му предавателя, завежда ново дело срещу него. Обясненията му, че това е опит с разрешение на полицията и по заповед на генерал Бойдев, не му помогнали нищо... Моля, сторете нещичко в случая. Например може да се заповяда да се върне предавателят отново на Бочев, който, като го поправи, да го подари на флотата, тъй като той самият желае това в знак на признателност - той е сирак, възпитаник на същата флота. Самия него нека го приберат на някаква съответна на знанията му работа в Божурище. Ако и това не може да стане по някоя причина, подарете му поне на това бедно и нещастно момче един паспорт, да се пръждоса в Германия, може би там съдбата ще бъде по-милостива с него. На другите места даровитостта се подтиква отвсякъде - в нас живи ги изядаме... Бъдете добър да сторите нещичко за това даровито момче. 3. Моля помилването на Димитър Николов Нечев, агроном, понастоящем в Бургаския областен затвор от 4.VII .н.г., осъден на три месеца затвор, загдето не искал да положи клетва като свидетел по едно дело (по идейни разбирания, или по-право - неразбирания...). За същия Ви говорих устно.

(87) Мнения и информации (за Царя, 28.VIII.1940 г.)* 1. Неутралитетът ни трябва да се подчертае наново. При удобен случай да се изтъкне, че ние чакаме да получим Добруджа не поради приятелството ни с тая или оная силна в момента държава, а защото справедливостта, в името на която ще градят нова Европа, и общото признание на Англия, Русия, Германия, Италия и Съединените щати ни дават и признават това право. Приемане [на] Добруджа само от ръцете на Германия е опасна позиция - облагодетелстване на приятели, както това правеше по-рано Англия.556 2. За [в] бъдеще Русия ще играе първостепенна роля на арбитърка на Балкана, а не Германия. Това да се има предвид от нашите политически ходове и обществени мероприятия. 3. Управляващите да се стараят да разбират нещата и последиците им. Поскъпняването на живота беше факт, който съществуваше и преди стачката на работниците, и нямаше защо да се чака да стане тя, да се обявява гражданска мобилизация и след това, като качулка след дъжд, да се дава увеличение на заплатите им и с това да им се дава повод да говорят, че това увеличение е само следствие от тяхната стачка, и да заблуждават наивните. 4. Комунизирането на пощенци, агрономи, железничари и учители е отчасти спряло, но те не са засегнати от предишната дейност в размери 30 до 50%, та дори 80%. 5. Напоследък се спекулира между народа със слуха, че имало всички условия да ни бъде дадена цяла Добруджа от Русия. А също се носят слухове и за някакви милиарди, които щели сме да плащаме (фиксират дори 7 милиарда като положителни...). 6. Видни германци се изказали интимно в едно семейство, че България ще се болшевизира не от работниците, а от неумелите ходове на управляющите.556 7.С гражданската мобилизация ще е добре да се приключи - ликвидира някак. Това е един трън, забит в живо тяло, от който никой няма полза. 8. Интернирането на фабрикантите направи впечатление, но от мнозина работници то се смята като блъф - само прах в очите. Но на повечето от тях е произвело положително впечатление. 9. Увеличението на всички работнически надници, дадено от Министерския съвет с 15%, трябва да се последва от същото увеличение и за работниците от военните фабрики, защото скъпотията е еднаква за всички. Нека се не чака друго подканяне, за да се взимат решения, които се мислят за целесъобразни в момента. Още по-добре ще е във военните фабрики [да] се възстанови старият правилник, който имаше сила от 1919 г. до 1934 г., според който работниците участвуваха в печалбите и загубите на заведението. Това ги правеше много по-старателни и привързани към държавата Изобщо с воденето на работниците в държавата трябва да се обърне по-голямо внимание, защото то ще има съществено значение за бъдещето на страната. По този въпрос подробности - лично. 10. Със закона за организирането на] младежта нека не се бърза. При липса на ясно очертана здрава държавна идея в управляващите среди (не за думи е въпросът, а за дела!), то по-добре ще е нещата да си останат в това положение, т.е. които искат да се организират в спорта - да се организират там, които искат в задруги - там, да им се остави свобода, защото всяко принуждение може да извика реакция или пък задължително вмъкване на нещо гнило, което може да зарази и останалото. 11. По военните порядки - мобилизираните (проверени сведения). Хляб, месо, олио и подвоз - крайно лоши. Много са заболели от стомах. Храната -по-често ориз с долнокачествено олио. Месото - биволско или развалени консерви. Има войници, спаднали с по 10-14 кг от лошата храна и мнозина заболели. И това-още като сме при мирна обстановка и в България... Офицерските столове са били отлично организирани. Даже, като в село Левка, офицерите са дали пари да се отвори лавка за войниците, продавали им кашкавала по 80 лв./кг и печалбите отивали за подобрение на офицерския стол... Церът му? Днес, когато се говори за единомислие, единност и единение между народ и интелигенция и пр., и пр., офицерът да бъде задължен при мобилизация да се храни заедно с частта си, от същото ядене - тогава сигурно и яденето ще се подобри, защото и контролът ще стане по-ефикасен. За готвачи, хлебари (набедените - повече интелигентни хора, които, да отърват копанието, отиват колари и пр.) да се устроят предварително неколкодневни курсове. 12. При удобен случай не е лошо да се помилват и върнат по домовете си всички интернирани работници и др. Също - и за затворените, за които вече говорихме. 13. В мината «Перник» стават доста нередни работи, в които не би било лошо да се надникне. Там има прекомерно охранени хора, които продължават да се охранват за сметка на... другите. 14. На язовира над Самоков също стават някои доста нередовни работи, които един ден може да имат за резултат събаряне и отвлечен Самоков, па и София... Но това, което е симптоматично - когато се опитали да бракуват известен недобър материал, германските инженери се обърнали с протест и ругатня. «Как? Днес, когато Германия дава Добруджа на България, вие ще ни саботирате...» (Това е проверено - думите са точни - нека се има предвид!...) 15. Предава се като положително, че по книгите на «Гранитоид» съществували две пера от по 5 000 000 лв., едното - дадено на Гунев, другото - на Божилов. Когато в Министерския съвет тия дни е било поискано да се отвори една държавна фабрика за цимент, който според правителствените калкулации щял да струва на държавата около 600 лв. само вместо 1440, които сега плащат на «Гранитоид», Божилов скочил като ужилен: «Нали си имаме фабрика, защо ни е друга? Ако е скъп циментът, може да се намали акцизът» (а той е 80 лв. на тон...). Наистина, защо ни е, като «ний» си имаме фабрика, а че държавата по тоя начин се ограбва със стотици милиони - нищо... 16. Да се помисли и стори нещо, за да се тури ръка от страна на държавата върху свръхпечалбите; още повече, че те отиват не в ръцете на производителите, а на посредниците! _______________________ * Забележката в скоби е написана от Любомир Лулчев на ръка. (бел. М.И.)

(86) Среща с царя на 19.VIII.1940 г., дворец Враня, от 5 до 8 и 10 следобед От 13 до 19 август бяхме на Рила седем души548, а после дойдоха още 40 с Учителя. Върнахме се на 19-и в 11 часа, като тръгнахме в 2 часа през нощта от езерата. В 1 часа бях потърсен от Севов и след няколко минути се яви втори път да пита може ли в 5 и половина часа да се видим с царя. Като бях на Рила, на 17.VIII Учителят прати Боян Боев да ме вика и след това говорихме от 2 и половина часа до 4 и половина следобед по много работи от (...), за положението и др. Между другото си записах някои мисли: «Войната е насилие. Когато природата иска да подчини злото, употребява насилие, война, а когато иска да го тури на работа - туря Доброто. Във войната силният побеждава, а в преговорите - умният. Принципиално да се постъпя. Англия ще понесе последиците.549 Има две възможности: да имаш всичко - и красиви къщи, и много ядене, и да не може да ядеш, или да имаш малко, но да ядеш сладко. Това е за възпитание. Когато нещата се разширяват отвънка, доброто отвътре създава нещата. Когато човек отвънка се ограничава, злото отвътре се подчинява. Да подариш агне на вълк добро ли е? Когато ограничиха Германия в [19]18 година, англичаните развързаха ръцете на Япония. Японците организират злото в света, потисничеството.550 Китаецът ще те изненада като змия. Много е търпелив. Устойчив народ (Япония се заклещи с него). Сега Русия крепи англичаните, защото води английска политика, а англичаните - руска. Германците ги стягат отвън, за да се развие доброто вътре в тях. В руската революция се пожертвуваха 3 милиона души, които сега са проповедници от оня свят - те са връзката между духовния и физическия свят, а нито германци, нито англичани имат толкова посредници работници в Невидимия свят.551 В Русия има и българи - Георги Димитров и др., който е секретар552; българите, като слушат, ще придобият нещо с малки жертви. Гърците, като ги налегне Италия, ще отстъпят. Трябва, като се вземе Добруджа, да се направят помилвания на Дамян Велчев и др. Разговор с царя Царят ме посрещна в градината на двореца отдалеч с висок поздрав. Личеше си, че е искал много да ме види, и веднага почна да ми говори за крака си, който много го болял напоследък. - И Вие гълтахте Вашата аптека, нали? - закачах го аз. - Ще Ви оставя да се тъпчете с лекарства и [да се] мъчите, а когато се отчаете, ще видите, че може да се излекува и по други начин. На тая тема говорихме, докато стигнахме и седнахме в салона, в който обикновено си говорехме. Тогава той, след като продължи да ми описва колко страдал от крака си, как Симеончо дошел да го види и му донесъл цвете и как веднага след това избягал и не искал никого да види, и как на другия ден го поздравил на тръгване - всичко това впечатление на един любящ баща, който се радва на сина си. В туй време са се развивали някои действия, които той ми разправи най-подробно, но ще запиша съкратено. Идвал един румънец, който искал да сондира. Казали му, че по всичко друго може да говорим, но по териториите - не, понеже това е въпрос, [по] който не може да става никакъв спор - границите от 1912 година. Той си отишел. След това се явява предложението. Румънският министър [на] външните [работи и нашият] да се срещнат на Дунава, да обменят мисли. Нашият министър казва, че ако ще се говори за територията, той няма да иде, понеже ние сме казали нашето и той там трябва да мълчи, а ако ще се говори за друго, той е съгласен и на драго сърце ще иде. Това се предава изопачено, че изобщо не се приема предложението, и румънците се докачат. Това се донася от букурещкия наш пълномощен министър. Телеграфира му се да разясни, че отказът се отнася само до третиране на териториалните въпроси, понеже по тях сме казали последната си дума, а по други въпроси с радост ще приемем една среща. След това вече последва явяването [на] филоти553 с една «про мемория» от 15 страници пред министъра на външните работи, а след туй - и пред царя (той искал предварително да се срещне с царя, но понеже отсъствал, се срещнал с министъра, от което царят се възползвал и се приготвил, защото действително бил на легло и можал да стане в събота? и се върне да се видят). Още отначало, за да отбие интригата, че нарочно не се е явил и избягал, царят му казал, че бил в една малка почивка и не можал да дойде още същия ден, но че с удоволствие ще изслуша това, което неговият крал има да му каже. Той му прочел 15 страници много хубаво написан текст и след това предал и личното желание на краля да се оставят Силистра, като дадени с договор и защото има шосе бетонно за Кюстенджа и Балчик заради сърцето на кралицата им, което те щели да направят свободно пристанище, и после си казал всичко, което имал да говори. Царят го оставил да свърши и тогава почнал да възразява. Преди всичко му казал, че много добре разбира краля им, защото, ако има коронован глава в света, който да държи рекорд по мъчните положения, в което е сега техният крал, това е самият той, цар Борис, но положението е сега такова, че той не може да направи никаква отстъпка териториална. Ако бяха искали да се пазарят, те биха искали границите на Сан-Стефанска България или тия, които румъните бяха подписали в 1918 година с нас и германците - до Кюстенджа, а ние си искаме това, което е било дадено от време - минималното - и за което дума не може да става. - Друг беше въпросът, ако когато бях канен от краля ви в 1931 година, когато загатнах на... и не се чуха думите ми, когато ме каниха втори път и казах на Татареску и той не чу, и когато ми казаха, че през Дунава е замръзнал и не може да се минува (като са искали да го накарат да мине през Добруджа), но аз казах, че там ще мина, когато се уредят работите, а сега ще мине през тук -и тогава не ме чуха и не ме разбраха. Тогава, ако бяхте направили жест, можеше да се отстъпва нещо, но сега, когато нашите права са признати от Англия, Германия, Русия и от вас самите, нямам възможност да отстъпя нещо, защото това ще се обърне на една стара гангрена, която ще влоши отношенията ни отново и с която ще си служат в нас и във вас да влошават трети сили, положението и по този начин няма да дойде този мир, който се чака и трябва да се установи между нас. Колкото за това, че румънският крал не взел Варна, [и] то заради Евксиноград, това той направи, защото той чувстваше целия този поход като крайно несправедливо нещо, което той не понесе и умря на другата година, като при това той върна и войските си от Враждебна чак на Еркене.554 Ние не сме варвари и гробът ще се зачита. Колкото затова, че нашата граница морска ще стане повече от вашата, това е географското положение и това не може да служи за нещо, така, както Германия и Русия са по-големи от Англия, а тя има по-големи морски граници от тях. После той е говорил за другите три-четири точки, за населението и пр., като е казал, че подробностите ще се уговорят от съответните министри. - По всичко друго ние ще искаме да им покажем нашето разположение, защото имаме желание те да намерят своите верни приятели завинаги от тая страна на Дунава. Изобщо, царят е говорил много хубаво, вдъхновено и отлично аргументирано, което, разбира се, аз не мога да репродуцирам тук, защото изобщо не мога да запомням текстуално. Похвалил е филоти, като е казал, че и той, ако беше на негово място, щеше да защищава така народа си и каузата; че той разбира много добре и краля и с радост би сторил всичко да облекчи неговото положение, което той сам, като държавен глава, е преживявал, та го знае много добре, но че няма тая възможност по главния въпрос, а по всичко друго е готов да стори така, че да няма изстъпления и да се зачетат правата на малцинствата там и пр. Свършил е с красиво наредени и умни фрази [на] приятелство. - Филоти, който на два пъти се трогна и очите му се насълзиха, си отиде като попарен с вряло мляко - каза царят. - Но аз бях искрен и той разбра това, че ми е невъзможно да отстъпя на личната молба на краля сега и да изменя на народа си и да оставим гангренясали парчета да станат нови гнезда на зарази и гангрени... После минахме на вътрешни въпроси и между другото му казах да освободи Дамян Велчев и всички други от тоя род, да се отърве от тия и даже да го направи приятел. Един циганин да се бори с царя, може да се хвали с това цял живот, но каква похвала е това за царя? - И ако бяхме го обесили!! - каза си царят сам и направи един жест на свиване и смайване. - Помните ли, като ме псувахте в малката стаица на дядо Келера, ей... И започнахме за интимни работи, неговото собствено държание, за ония погрешки, които са правени, и разправиите, и че това, което полека-лека дойде... И тогава пак мина разговорът за царицата, разправиите му с нея. Казах му някои работи за самия него и за нея, като го карах да я приеме като нещо, което го учи, защото фактически тя го направи много по-твърд и разумен, предпазлив и пр. Казах му, че в него има три съзнания: едно - на италианец, който пламва веднага и иска да прояви всичко навън, после иде французинът, който иска да даде една изящна форма на проявеното, и най-после вече се явява и българинът градинар, който си прави хубава сметчица и намира, че все е по-добре да си бъде човек по-скромен, по-свитичък - где знае утре какво ще стане... Той се смя сърдечно и вика: - Много право е това. По тия въпроси разговорът се продължи доста. - Като не щете да учите от книга, ще учите от живи учители. Вашата змия е от най-отровните, но като се справите с нея, пък ще бъдете и най-ученият. После му обърнах внимание как едно време цели нощи е мислил, без да може да измисли нещо, понеже е имал погрешната идея, че трябва да измисля и решава, когато то е решено, а от нас се иска само съвестно изпълнение. Тогава той си призна, че сега разбира, [че] не [е] сам, че има Провидение и му е значително леко. - Ами Вие, като Ви изпълнява един добър слуга, не го ли дарявате и му се радвате? - Разбира се. И Вие, ако изпълните това, което Бог иска от Вас за общо добро, Той ще Ви даде такива добрини, които не сте и сънували. - Дай Боже! Другите подробности бяха в своя [тоя] дух.

(85) Среща с царя на 31.VII.1940 г. от 8 до 10 без 10 в двореца Враня Преди това говорих с Учителя, който ми каза: «Той трябва да държи сметка не само за сегашните, но и за бъдещите фактори - за Русия. Англия тикаше Германия срещу славяните, но тя трябваше да й даде колонии, за да си намери работа.543 Англия досега с оглед да владее Средиземното море е правила всички неправди. Сега иде сближението на европейските народи в един правилен социален строй - всеки син, дали е голям или малък, си иска своите права. Германия разкрива сега английския шпионаж. Русия в бъдеще ще бъде арбитърка. Англия няма смелостта да ревизира Версайския договор. Ликвидирането на нейната карма е сега. Англичаните играят ролята на някогашните финикийци търговци, които дойдоха в стълкновение с римляните.544 Демокрациите останаха крайни материалисти; Хитлер и Мусолини - силите, които действуват за нещо по-духовно, но по-военен... мания [...] да ги постигнат (?), а в болшевишката (култура?) има начатък на Божественото начало.545 Русия сега иска човещина и работа; Германия - сила и труд, а Англия - пари и сила. Божественото начало работи в съветите, но не в тая форма се изявява.546 Всичките царства се дискредитират и както е казано в пророчеството, слънцето (всичките политически форми) и луната (значи религията) ще потъмнеят и всички звезди (научни формации) ще изпадат (значи всички видни хора ще изгубят своята видност) и Син Человечески (значи Новото) ще се изяви! Всички забележителни хора - звездни - ще паднат.547 Среща с Царя, 31.VII.1940 г. Чакаше ме на външната врата, защото бях закъснял няколко минути. Седнахме и започна веднага да ми говори за положението. Най-напред Чапрашиков и военният германски аташе говорили да отидат български министри в Германия. Царят казал, че няма нужда, да не стане както с унгарците. Тръгнал Жеков. Той се видял с него («Грухтя ми тука половин час» - каза буквално царят). Казал му да иска това, което сам е подписал с германците някога, и ред подобни наставления. След това дошла поканата от германците. Той казал на министрите: - Ние бяхме съюзници и пропаднахме за Германия; никога не натяквахме и каквото можахме, помагахме досега; искаме това, което ни беше дадено от Берлинския договор и което и те самите като съюзници бяха ни дали. Нашето въздържане обезсили балканското споразумение, инак войната щеше да се развие тук и Оста щеше да бъде ударена през средата и счупена - и пр. След това ми чете доклада на Драганов лично до него, в който се описваше как е станала срещата и разговорите. - Рибентроп е бил лошо настроен. Той не ме обича мене, защото той е парвеню дипломат, а аз съм от кариерата - каза царят. - Аз казах, че Англия ще воюва, а той твърдеше пред Хитлер, че няма да воюва; той, когато образува антисъветския блок от Италия, Япония, Германия, Маджарско и кани и мен и аз отказах категорично, а сега той се има като творец на руско-германското споразумение - сега му е неловко от мене и не ме обича. Като му говорили министрите, той бил студен и даже те се отчаяли. Най-после поискали да видят Хитлер и той се съгласил. Хитлер ги посрещнал също много резервиран, Филов казал само много здраве от царя и млъкнал. После почнал да говори Хитлер и казал между другото следното: - Земя, взета с меч, с меч трябва да се пази. По-добре е да се споразумеете. После поискал карта, да види какви са ни претенциите, и се зарадвал, че са скромни, като се оплакал от маджарите, които искали много и на които той по-рано бил арбитър, а сега го ругали, та сега не ще вече, [но] на нас би могъл да бъде такъв. Ще трябва да се споразумеем с румънците, но ако ние водим преговори, те ще разтакат. - Те искаха това, като искаха и други съседи да дадат нещо. Тук прекъснах писането и сега, след [,..]ене, не мога да си спомня какво беше. Зная, че Хитлер беше се съгласил да ни стане арбитър, но царят не даде да се каже това, за да не знаят, че съдията е с нас. Филов беше казал, че в такъв случай ще ги ругаят. Царят му казвал, че е в интереса на работата да не знаят, че съдията е на нашата страна, а че ще ги ругаят - държавникът трябва да носи, затова е държавник. Другите подробности на разговора вече съм забравил.

(84) Писмо от Любомир Лулчев до цар Борис III от 1.VII.1940 г. Ваше Величество, Вашето мъжествено, принципно и умело отстояване интересите на България пред представителите на Германия и Италия ще даде своите резултати. Взетото вече становище за неутралитет засега е най-добрата позиция. Нека всички се убедят, че ние не сме се отказали от това, което е наше, но мародери не сме! Един погрешен ход можеше да тури огъня на Балканите! С мобилизацията нека се манипулира умело, за да се не харчат излишно сили и средства. Има хора заинтересувани, които на всяка цена искат да правят повече шум (като мислят, че това е работа!). На такива бъдете спирачка. По вътрешната политика това, което Ви говорих, нека Ви не смущава. Засега ще последва една пауза, след която събитията ще Ви станат по-ясни и нещата ще си дойдат на своите места по един естествен път, без особени усилия. Тъй че и в това отношение Бог, Който бди над България, ще Ви помогне. Работите ще станат много добре. От сърце пожелавам да сте здрав, бодър и на поста си, за доброто на всички. С почит: [подпис] Любомир Лулчев 1.VII.1940 г. София - Изгрев

(83) Среща с царя на 30.VI.1940 г. във Враня от 9 до 11 и ½ преди обед Още преди месец и нещо бях казал на царя, че за нас важните събития ще настанат към 23 юни. На 23-ти започна реквизицията на бинокли и револвери. Писах му веднага писмо, а на 24-ти започна пък гражданска мобилизация срещу работничеството. Писах му, че това е погрешна политика. На 26-и започнаха руски работи в Бесарабия и той почна да ми праща телеграми и рапорти чрез Севов. Имаше едно уплашване и желание да се бърза. Задържах ги. Казах да искат сведения в Берлин. Да се срещнат с тукашните немски и италиански. При влизането той ме нарече: - Да се видиме и с тайния си съветник. Аз започнах да се смея. Разправи ми какво е говорил с немеца и какво е настоявал да ни подкрепят. От него е разбрал, че вероятно Карол със своето нагаждане към националсоциализма е докарал, ускорил идването на русите, които са видели в това едно желание да се препречи пътят на тяхното влияние към юг и са решили да свършат тая работа. - Вие ни изоставяте за тия, които вас изоставиха - румънците, заради вашите сметки и смръдлив петрол. Също кокетирате с турците - както някога беше фон дер Голц, сега е Папен539; а ние, които задържахме целия балкански блок, да ви не удари през средата, за да ви счупи оста, та можехте да си реализирате плановете, нас не ни зачитате за нищо. Но ако все така карате, тука ще стане славянско море. Аз не мога да се боря с народа си, а ако той вижда, че само други го подкрепя, да остане признателен там (думата е за Русия). И много още друго, което той ми каза и което е много хубаво, но аз не го помня в момента. Много хубави, и главно - правдиви, доводи. Той му обещал да стори каквото може но - казва ми - добил впечатление, че не е ориентиран. За италианеца Мажистроти казва, че още по-малко е бил ориентиран, че бил много се смалил и наплашен от Англия и че сега е в понижено състояние. От разговора, който за мое съжаление не мога [да] си спомня дословно (царят го цитира фраза по фраза - много помни!), той разбрал, че не трябва да се надяваме на никаква помощ от Италия, че турците може да ни нападнат, но те не могат да сторят нищо и пр. - И това било дипломат на моя бабалък! Дано ги набият малко, та да си наведе носа и моята!... Спомних му, че те започнаха войната с това, че в 12 часа и 10 минути събориха моста помежду тях и Франция, да не нахълтали френците... те, които щяха да водят светкавичната война... Четохме рапортите на Драганов от Берлин, които казваха, че германците се били съгласили да се водят преговори за Бесарабия, а русите ги повели по руски - с ултиматум, и те били много лошо настроени. Някои виждали ръката на Англия, някои искали да се примирят с нея, Англия, а да ударят на Русия, дори сега, като нямало Франция, да се биели и на два фронта... Казах му, че тия сведения Първанчо ги е събирал по кафенетата, че такива дивотии никой отговорен човек не може да говори, и остана да му искат допълнитлни сведения и разяснения кои са тези среди, от които той черпи. Казах му също, че от всичките тез отношения неговото спокойствие се тълкува като че ли ние имаме нещо свързано с Русия и това не ще е лошо, ако се пусне в клюкарниците, за да бъде занесено в Турция, та да си наляга парцалите, макар че тях и без туй ги е страх и ако трупат войски, то е да се пазят, а не да нападат. Искаше да се съберат след пладне министрите на войната, външните работи, вътрешните и председателят Филов - да разискват. Искаше да се прави мобилизация на една дивизия. Казах му, че не ще е лошо, но да не се крие, а да се каже ясно какво се мобилизира, а не да се оставят слуховете да циркулират. Говорих му за необходимото да се премахне тая паплач, която обира народа, и да се не чака да сторят други това, което и той може да направи сам. Той ми каза, че това не може, че знае всичко, но няма сили в себе си и пр. - Вие видяхте как свърши Батенберг, Вашият баща - също, няма защо да повтаряте техните погрешки. Баща Ви затвори Стамболийски, а после го извади и тури за министър. Сега земледелското съсловие има представител, а туряте работниците в затвора, за да ги вадите утре и туряте за министри ли? Защо? Не е ли по-хубаво всичко навреме да се прави? И защо се взе такова лошо изходно положение спрямо работниците, тъкмо тогава, когато Русия се приближава на 200 км от границите ни?540 Защо се предизвиква тоя народ? За да направи правителство в Бургас ли, и след 4-5 дена да дойде и в София? Кой ще защищава тоя строй? Тези мухлясали мозъци или прогнили и скапани хора, които гледат само своята полза, без капка идеализъм. Властта трябва да бъде капелмайстор, да оперира с обществените течения, а не да ги създава. Тази псевдоинтелигенция, която само говори, но не е годна нищо да жертвува - тя трябва да си иде и да дойде друга - от самия народ и с неговите идеали. Сегашните са сибарити. Я погледнете къде направиха работническата болница - всред боклуците, и си създадоха удобства за себе си, а работниците са третирани като роби. Хората сега съсипват здраве, а не работят - безмилостни са в експлоатацията. Защо закрепостяват работниците, а са оставили господарите да вилнеят? Защо търговците, както и по-рано Ви казах, да взимат лъвския пай, когато това може да стори държавата, а те да бъдат само агенти, като тия на храноизноса? Защо ще чакате да дойдат други да направят това, което и ние сами можем? - Това не мога. Аз ще си ида заедно с тях...541 - Защо? Не си крал заедно с тях, [та] да си отиваш с тях. Тук трябва малко по-голяма решителност... - Не, по-рано - при Стамболийски, паднаха глави. При Цанков - също. Не, сега това не мога. Сега съм сам. - Тъкмо по-добре, че сте сам, че няма да падат глави, и пак работите ще станат хубаво. Говорих му, че селяните сега са по-доволни и задоволени, благодарение на Багрянов, че ако той вземе и Министерството на труда, би могло да се постигне нещо по-добро за тоя народ. Той с това е съгласен, но по-далеч не отива - смята, че е свързан с това поколение на интелигенция и че не може друго да стори, освен да изчаква събитията. Настоях, че и той трябва да се меси от време на време, за да не стават излишни опити за сметка на народа. Той тогава ми каза нещо странно: - Ний сме място на нещо нетрайно. Гледай - и това, което произвеждаме: ягоди, череши, домати - не траят, развалят се. Ябълките ни също не траят. Даже въглищата ни, единствените в света, сами се палят. Не сме нещо трайно. Възразих му, че Богомилите дадоха основа на новата епоха. - Да, за квас ни бива, но тестото ни не струва. Почнах да му се смея, че е намерил такива отрицателни аналогии и ги е нанизал на една връв... Ами и аз си мисля и се вглеждам. Говорих му за лошите обувки във войската, за далаверите в техните складове и че щом не е ортак с тях, няма защо да ги търпи. Говорихме за Народното събрание, за Логофетова542, който е казал тия фрази, които беше ми изпратил, и че ще е хубаво да се сменя бюрото, а също така, като се направи предложение, че в нас депутатите са изборни, а не прогласявани, да се изпратят прогласените да се избират наново. Кьосето не искал да иде в Швейцария, а в Берлин искал да иде като пълномощен извънреден пратеник... Казах му да не върви по кефа им... Николаев, и той искал да става посланик някъде, понеже сега като председател на комисията искал да я събира (парламентарната). Казах му да не става играчка на такива типове в ръцете. Той тука за нищо го не бива, та там ще направи нещо... Виждам изобщо безсилие и бездейност... Всеки си гледа личното, лесното... Боже, пази България! Говорихме по много още въпроси (за мобилизацията и др.), но вчера ме прекъснаха при записването, а сега не мога да си спомня какво съм записал и какво не. В резюме: защитата [на] каузата на царя пред Германия и Италия за Добруджа е отлична, много разумна и принципна. По вътрешната политика е нерешителен и изглежда, че се намира под влияние на Севов да прави преврат с «Млада България» и ратниците, но той още не се решава. По външната политика ще стои на неутралитет, но искат да мобилизират, на което аз се съпротивлявам, защото ще се харчат напразно средства и рискува. Той изглежда, че по-лесно би се доверил на Германия, отколкото на Русия, макар че и последните не са лошо разположени засега, въпреки мизериите, които им се направиха с открадването на книгата в Пловдив на изложбата, и после - с това шантаво държание към работниците... Но както и да е, ще има една пауза, която, ако се използва разумно, ще може да се поправят погрешките. На тръгване, когато да се разделим, аз му казах: - Прави ми впечатление, че Вие имате едно Мажино в главата си и държите само пасивни мисли. Вие ще мислите за победата като главна цел, а пък за защитата - като отделни епизоди от борбата за тая победа. Царят се малко замисли и ми каза, като ми държеше ръката за сбогом: - Това е права идея. Аз ще помисля върху това. След като се върнах и бях при Учителя, след това се чувствах много изморен и въпреки че Багрянов ме потърси да се срещнем, отказах му, защото бях някак вътрешно недоволен. Като че ли бях насилил нещата и бях развалил хармонията вътре в себе си. Слава Богу, после дойдох на себе си. Но изглежда, че около царя е един ад от интриги и той като някой змей в море от тях се извива на разни страни и търси опора някъде... Бог да му е на помощ, на него, па и на всички нас... 2.VII.1940.

(82) Писмо от Любомир Лулчев до цар Борис III от 27.VI.1940 г. Ваше Величество, 1. По сигурни сведения, новият посланик на Югославия в Москва не е никак разположен към нас. Преди месец и нещо същият беше посрещнал Недялко Атанасов с думите: «Ще се бием ли пак?» Бил близък много с военните. В Москва ще трябва да иде човек, който да може да парира неговите ходове. 2. На много места реколтата ни е компрометирана от градушки, наводнения и пр. Никак не ще е излишно, ако се вземат навреме мерки, да не се изнесе повече, отколкото трябва (защото има и неофициални канали, през които, изглежда, [ще] изтече бобът и олиото...) Алчните търгаши трябва в тия времена да се третират като национални врагове и [да] се приложи конфискуване на имотите им - на такива типове кесията е най-чувствителното място на съзнанието им... 3. Езикът на правителствените комюникета за стачките бе правен с един маниер, който си имаше мястото преди 20 години, но сега, когато се смятат за държавни строители... При това имаше и наивни несъобразности - обявяват решението на Министерския съвет, току-що взето, и казват, че целият народ го одобрявал, като изпускат из предвид, че всички едва сега го узнават... Слава Богу, че дойдоха известията от Москва за седемдневната работна седмица навреме - това подействува като студен душ на много глави... Но все пак, колкото по-скоро се мине на нормални отношения, и главно - справедливи, толкова по-добре (справедливи не да се разбира някак отвлечено, а да се третират и двете страни според закона и еднакво, защото има станали нехубави работи между работници и полиция, които може да радват само враговете на България). Прилагам Ви едно писмо на човек, натоварен от мен да провери. Полицията изглежда, че не смята работниците за българи... В Пловдив също са били бити работници. Ако стачките наистина са били малки (според изявленията на министъра), тогава защо се прави тая мобилизация - то е да се стреля с топ по муха. Добавката в писмото вдига малко завесата на работите в общината. И там докога ще търпите станалия вече пословичен кмет? 4. Ако обичате, сторете нещо да се проверят навреме и внезапно военните материални складове, докато е време. Да не става нужда утре да се реквизират обуща и дрехи. 5. Радио «София» е погнало наново Георги Бочев (ул. «Чаталджа» 6) за предаването, което той направи с разрешение на генерал Бойдев - завели са наново дело (справка № 5555, Паркета*, София). Грехота е вече да се отнасят така с това даровито момче дармоедците на Радио «София», които, сами бездарници, не позволяват на никого да знае повече от тях. 6. Прилагам Ви една бележка, дадена ми от верен информатор, който е видял с очите си писаното. Може да го проверите неофициално (защото официално ще прикрият всичко - мошениците в България сега са синджир марка -подкрепят [се]). Просто се чудят вече хората накъде ще стигнем с такива отношения! Много моля да ме извините, че смущавам почивката Ви, но мисля, че огънят трябва да се ограничава, докато не е взел размери на пожар. Прилагам три писма. С почит: [Подпис:] Любомир Лулчев 27.VI.1940 г., София, Изгрева ____________ * Паркет - от френски: le Parquet - Главната прокуратура. (бел. М.И.)

(81) Писмо от Любомир Лулчев до цар Борис III от 23.VI.1940 г. Ваше Величество, 1. Изпращам наредбите, които бях обещал. Моля да хвърлите един бегъл поглед върху тях. Тогава, вярвам, ще Ви стане ясно защо името на Торбов се споменува с ненавист от някои среди. В нас, който се опита да спази и изпълни законите, става омразен. Въпросният е решителен и делови човек. 2. Нашето «обществено мнение» влезе напоследък в една фаза, която носи излишни опасности, без да допринася някоя особена полза някому в нас. Неутралитетът почти изчезна и се замени с «-филство», което като реакция може да извива друго «-филство» - и да се намерим неочаквано при два ясно очертани враждебни лагера. Последиците може да бъдат недобри за всички ни. Няма смисъл да се повтаря това, което става в Румъния. Обществената сила не се формира или разформирова с разпореждание. По-важно е да имаме свирачите налице - оркестърът винаги може да се състави и да свири хубаво, ако те са достатъчно опитни. Не е благоразумно да се очертаваме, повече отколкото ни се налага от необходимостта, симпатизирайки на едната или [на] другата страна - развръзката на голямата война едва тепърва започва и няма смисъл да се прононсираме излишно. Нека Румъния и Турция ни служат за добри корективи. 3. На отношенията ни с Русия трябва да се даде подобающата важност. Ще бъде много хубаво, ако тоя ход на съдбата се използува и се тури някой умен човек, който да заеме мястото на покойния дипломат. Русия ще има да се явява и за в бъдеще като арбитърка на положението и ние повече от всички други балкански държави трябва да държим сметка за това. 4. Народи не пропадат. Неуспехите им са само повод да намерят погрешките, да ги поправят и вземат от живота това, което им се пада. Дотолкова, доколкото едно правителство се явява носител на народните идеали, дотолкова то е силно, независимо от формата на управлението. Но колкото повече свобода дава, толкова по-широка и трайна е основата му. Време е и то да се разбере от всички, че най-добрата крепост, която брани една държава, е преди всичко любовта на поданиците към своето отечество - и обичта и уважението на съседите един към други. Не ще е лошо, ако това взаимно зачитане на съседите се подчертае, независимо от състоянието на военните лагери и победите на една или друга от страните. Колкото по-справедливи са нашите искания, толкова по-въздържани и коректни трябва да бъдем, ако искаме да успеем. Бързането и взимането [на] страна може да заплатим по-скъпо отколкото очакваме. На България предстои една хубава придобивка, но ние сами не трябва със своето нетърпение да компрометираме естествения ход на нещата. 5. Много лошо психологически беше избран моментът да се алармира нашето общество - тъкмо когато на бойното поле се сключваше примирие - с това реквизиране на пистолети и бинокли - без всякаква видима и обяснима причина. Ефектът е крайно отрицателен! Зловредни слухове, че се готви някакъв преврат от някакви си «млади» сили, добива с това подхранване и извиква настръхване и дори в някои среди - желание за своевременна реакция... Моля Ви, не оставяйте хората, които малко разбират народната психика, да правят скъпи експерименти - разбирам скъпи поради лошите си последици... Няма защо да дублираме Румъния - техният крал е в такова жалко положение, че не би му завидял никой. 6. Положението на работния народ, и частно - на работничеството, е лошо, независимо от големите речи, които се произнасят, и интервютата, които се дават и които звучат като подигравка в ушите на тия, които знаят истинското положение. Много се пише и говори, но съвсем малко се прави в действителност, а не на книга - на книга у нас всичко по мед и масло върви... Премного чиновнически се гледа на работничеството, и с едно излишно подозрение. От това може да последва нещо лошо. Тия, които му дадат справедливост и човешко отнасяне и зачитане, ще го вземат в ръцете си. Договорите сега се изпълняват само формално. Стават срамни работи. Беднотията преглъща и си праща надеждите... другаде. Вие знаете къде. Защо? Има още българи, които обичат народа си, и няма защо да се не стори това малко, което би задоволило насъщните нужди. Моля Ви, помислете за това - крайно време е вече. Имало е стълкновения. Потърсете безпристрастни информации. В подобни моменти и малките неща може да имат големи последици. II. Нашето идейно държавно становище е взето отдавна и няма нужда сега да се сменя или наклонява на друга страна. Неутралитетът е достатъчно силна позиция, винаги сгодна и за защита, и за атака. Излишно подчертани симпатии (особено официално!) - от които утре може да стане нужда да се отстъпва - е само да се губи излишно престиж и средства и да се внася смут в народната душа - било с прекомерни надежди, било като реакция на несбъднати такива. И в единия, и в другия случай, колкото по-тихо се посрещат и изпращат събитията, толкова по-малко ще се прахосват народният ентусиазъм и енергия, за да може да бъдат употребени в необходимия момент с най-голяма полза за Цар и Родина! Прибързванието в подобни исторически моменти може да бъде фатално, защото последиците от погрешките искат много време за поправка. Това, което Ви пиша, Вие по-добре и от мене го знаете - припомням само с искрена молба да се стори нещичко. Мъчните пътища отначало стават после лесни. Лесните отначало стават трудни към края. Доброто трябва да регулира злото. Новото освобождава и дава повече живот и радост. Нека се пазим от изказвания, от никого неискани симпатии. Вашето справедливо и безпристрастно държание към всички лагери трябва да продължи. Като моля Бога да Ви дава светъл ум, топло сърце и силен Дух, да схванете и изпълните Неговата воля тук, на земята, оставам с най-искрени благопожелания за домочадието Ви и Вас: [Подпис: Любомир Лулчев] София - Изгрева 23.VI.1940 г.

(80) Среща с царя на 13.VI.1940 г. във Враня от 10 и ½ до 12 и ½ ч. сутринта Доста отдавна не бяхме се виждали и сега си поговорихме така приятелски по разни въпроси, без особена система на разговора. Най-напред той се интересуваше от Турция и Италия. След това говорихме общо за войната: че е по-добре, че се изтощават, ще станат по-миролюбиви. Казах му, че се направиха погрешки със съветската книга, скандал и с отиване на наши в Атина тъкмо когато гърците изнудваха другите и си послужиха с нас, за да разпалят подозрението на сърбите, те почнали да гонят българите... Добре е сега да се каже, че са ни предлагали нещо, но ний не сме се съгласили... Също му казах, че той има сега здрава позиция спрямо англичаните, защото, каквото им беше казал той, то и става - той ги предупреди приятелски, че германците са костелив орех... Приказвахме и за Кьосето, на когото дал една игла, та му станали две. - Какво да го правя? - Прати го по-далече от България, пък поразиграй и всичките легации, че вече спят и нищо не вършат. Той обеща да ги разиграе малко. Приказвахме за Стойчо Луков и министрите. Пита ме за Багрянов. Казах му, че вчера, 12-и, бях с него на планината и че се е опомнил малко. Кьосето не може да ми прости, че съм предпочел Багрянов пред него. Озлобен е. - Няма нищо, той не е толкова опасен, колкото Наталия. - Да, той ми разправи какво е казал Момчилов - някои работи интимни. Каза ми да пазя Багрянова сега да не прави нищо на чифлиците, за да не го подозрат в кражби и пр, Говорих му и за Торбов и му обещах да му пратя наредбите на Торбов, за да види защо го мразят... Той поиска да му ги пратя и ме пита дала ли ми е Вера писмото на Фердинанд, с което иска да му се праща бензин и смокини и пр. за неговите папагали... - Прилича на тях в носа - казвам му. Царят си пипна своя и се смее. - Да не би да дойде тук с бензина... - По-опасно е да го не докарат германците - и му разправих разговора на Станчов с Фердинанд537, който му казал, че той сега е останал само цар на македонците. Разговори мина на Румъния и му казах, че и той би бил така смаян, ако беше направил два пъти досега мобилизация, както искаха... После разговорът му мина на домашна почва - за царицата - и там остана доста дълго време. Разправи ми за някои работи за нея и аз му дадох някои съвети. Каза ми, че сега тя плаче доста поради влизането във войната. Някои подробности от интимния им живот ме накараха да му дам съвет да се държи по-независимо и да не се вдребнява, да си я остави сама да си се наслаждава на свойте прийоми и подозрения. Приказвахме за някои далавери, които сега стават, и го посъветвах да ги проучи и като вика министрите, да им понатрие носа, за да могат да слушат. Сега например искат да поръчат вълна за 100 милиона от Южна Америка -частна поръчка, а риска да носела държавата... Ачик далавера. И през къде ще я внесат? През Северния полюс? Когато Русия е толкова наблизо, но там далавери не можат да станат. Посъветвах го да държи с Русия, защото засега най-износно за държавата е там, и се смяхме на вица, че царят бил уж казал: «Аз съм с Англия, войската - с Германия, а народът - с Русия.»538 Разговорът беше разнообразен, но не много значителен и после много интимен в някои мнения, за да го записвам. Казах му, че иде много важно време и той, щом мисли, че са глупави министрите, лично трябва да следи, защото моментите са много опасни. Каза ми, че избегнал да срещне английския посланик в Москва, който минал оттук и искал да се срещне с него - било го страх, че ще направи интриги някакви. - Щом не са го приели в Гърция и Румъния, нямаше защо и Вие да го приемате, той би се явил тогава като един мандатьор на Балкана в Москва и можеше да направи интриги, от които никой не би прокопсал. - Да, и аз затова не исках да го приема... След като се върнах и Учителят ме държа на разговор до 3 и половина часа и бях много изморен, та затова оставих вписването за днес, пък бях и малко настинал, та не ми беше добре, защото още се къпех, като ме извикаха да вървя, и ме духа вятър в автомобила, на когото едно стъкло беше отворено, и бързахме много, защото бях отложил виждането с половин час. Както и да е, наближават големи работи, а всички като че сме омотани и се занимаваме само с дреболии, а големците - и с далавери и кражби - съвсем на дребно... Боже, пази България!

(79) Писмо от Любомир Лулчев до цар Борис III от 25.V.1940 г. Ваше Величество, Изпращам: 1. Книжката за билките, която Ви обещах. 2. Едно писмо, което схваща по своему нещо за завесата на проф. Цанков. 3. Характеристиките на министрите прочетох. По тях ще говорим лично. Нито похвалите, нито клеветите могат да прибавят или отнемат нещо човеку от това, което той съществено има. Пигменте от похвали не стават гиганти, нито великаните - джуджета от клеветите. Животът е, който проверява и дава истинската стойност на личностите и обществата. Принципите освобождават, законите задължават, а фактите принуждават. 4. В Момчилградско в някои села мъжкото население е било събирано и му било «внушавано» да се носи по нашенски, жените да хвърлят яшмаците и пр. работи, на които сега никак не им е времето... (това от военни е право). 5. От Германия са дошли наставления в известни среди за едно представление «а ла Карол Румънски» у нас; подробности - устно. 6. Едно оригинално «окръжно» за Филов. 7. Едно резюме, което щях да Ви изпратя за именния ден на Ваше Величество, но нямах подходящ куриер. И сега, вярвам, ако го прочетете с внимание, ще намерите поне една мисъл, която да Ви допадне. (Описанията на министрите прилагам също при настоящото.) С искрена почит: [подпис:] Любомир Лулчев 25.V.1940 г., София, Изгрева Ако обичате, сторете нещо за Георги Бочев (ул. Чаталджа № 6) [...не се чете]. Нека генерал Бойдев стори нещичко за тоя нещастник, [...не се чете] са го погнали.* [подпис:] Любомир Лулчев _____________________ * Тези две изречения са написани на ръка. (бел. М.И.)

(78) Срещи с Учителя и с царя на 22.V.1940 г. С Учителя - 7 и ½ сутринта «Съдбоносни времена преживява целият свят. Какво би попречило на Англия и Германия да се споразумеят - защото едните и другите искат да се бият до победа. Това е война не на хората, а на ложите - на духовете. Хората са крепостите, а духовете воюват.528 Ще изслушаш царя добре и ще видиш как действуват и духовете в нас. Да видят как неспазването на един закон на справедливост каква реакция дава. Германия в своя неуспех поправиха погрешките си, а Англия и Франция заспаха на успехите си. Сега трябва да бъдат много умни - иде нещо хубаво, но трябва да бъдем много умни. Казват, че имало брой от «Таймс», който конфискували... пишело, че на Балкана имало едно гнездо... Ако европейските народи така воюват, те ще се изтощят, ще изгубят... ще дадат ход на жълтата раса. И тогава Китай и Япония, примирени, може да изпратят 40-50 милиона войници - какво ще прави Европа тогава? Трябва умни хора, да видят злото.529 Сега искат да ... на Германия, но то не е човещина. Бялата раса сега е като евреите, които не приеха Христа, когато им донесе Любовта.530 Англия е хитра. Българите да бъдат умни, защото Англия и Германия може да се споразумеят и тогава и други ще пострадат, но, разбира се, човещина трябва. Ако са по-умни, добре ще е. Умни да бъдат, да изчакат. Да не къса плода преди да е узрял, нито пък като презрее. Германия, като свърши там работата си, ще се обърне насам и на Италия няма да бъде добре. Небивала по жестокост е тая война. Те са неизбежни работи. Англия го подозира - царя, и те не са готови да приемат това, което той ги съветва. Французите пострадват за нищо и тогава. Англия е гъвкава в политиката, но постъпиха глупаво, като не дадоха на Германия колонии да се заглавиква; направиха най-глупавото: нагряват котела, а няма отдушник - една неестествена метода, защото ще пръснат котела.»531 След връщането от разговора с царя: «Англия я предупредих, но те не вярваха (че няма да спечелят войната). Лошото е в неразбиране на работите, че може да дадат преднина на източните народи. Сега, както вървят работите, едни други се уравновесяват. Русия има да... България, колкото пъти е въвлечена във война, толкова пъти все са й съдрали кожата. Комунистите ги гонеха, а сега имат нужда от тях -гониха ги и в Германия, и [в] Италия, и тук, а сега имат нужда от тях.532 Русите... Днешната война се дължи на източни братства, които втикнаха европейските народи във война, за да отърват техните си народи от европейския гнет (окултни братства).»533 Среща с царя във Враня от 8 и ½ до 10 и ½ ч. на 22.V.1940 г. Говорихме главно по 5 въпроса: 1. сведения от чужбина - Цариград, Берлин, Италия и пр. - за войските в Тракия; 2. за мерките, които са искали да вземат; 3. за исканието на Даскалов да сменя началник-щаба X. Петков534; 4. за получени характеристики на министрите; 5. за разправиите между него, Евдо-кия и царицата. 1. Накъсо фактите: имал сведения от Механджиев (същия, който го предупредил някога за преврата), че турците трупат войски. За същото имаше и други донесения. Германското аташе донасяше противното, но това не можеше да се вземе в сериозно. Калабалъкът бил около 360 000 войска, от които около 170 000 бойни части. В Кричим се събрали Филов, Даскалов, Попов и царят, да разсъдят какво да правят. Военният министър искал обща мобилизация. - За три места ще капитулираме вследствие на пари, дрехи, ботуши и разложение - казвам на царя, - Същото им казах и аз - че нашият човешки материал е добър, но не може да изтрайва без работа. - И останали (решили) да не се мобилизира, освен една дивизия. Посъветвах го да отправят едно писмо до турците - да ги запитат как стоят тия работи и защо са тия войски, понеже ми каза, че английският посланик от Анкара дохождал да го скандардисва да се обменят нашият и турският щабове, а царят му казал: «И вие се боите от Русия и ако ние направим тая обмяна, ще роди подозрение в Русия и тя ще засили пропагандата си тук, у нас, а това не е и от ваша полза» - на което той се съгласил и понеже заплашвал, че тогава и турците нищо няма да ни казват... - Но казват ли поне нещо? - запитах аз. - Нищо подобно. - Тогава Вие ги запитайте, че по странични сведения, които може да имат за цел да ни скарат, има донесения, че те са струпали много войници. Коя е причината? Или ще ни кажат истината, или ще излъжат - но ние загуби няма да имаме, само ще им покажем, че ги третираме като комшии. Царят се съгласи да пробват. Казах му също да проверят всички материални складове, защото там е нещо невероятно гнило, а после да оставят да повикат хората при крайна необходимост. - Да, там е сифилисът на нашата армия, наследство от русите - каза царят. Напомних му за фалшивия гьон и подметките на ботуши, които опадаха на третия ден... На тая тема говорихме доста. Той каза, че ще извика военния министър за това (и наистина - от вестниците видях, че [на] другия [ден] го вика веднага). Драганов от Берлин даваше разни сведения за нашето положение и това на Германия. Казваше, че германците не са били весели от тия победи и пр. Каза ми царят, че и сърбите по-рано казали, че нямало сега като от 1915 година да ни оставят зад гърба си, а най-напред с нас ще се справели... Румънците оттеглили една дивизия по-назад и я пратили към маджарите. Така между другото ми прочете и от Поменов от Рим... Между другото стана дума, че на раздяла при съвет[а] генерал Даскалов останал при царя и му казал, че Хаджипетков, откак го направили генерал-лейтенант, се забравил много, почнал да критикува гласно, да не одобрява това и онова и изобщо - не можело да се мели брашно с него, та искал смяната. Попитах с кого мисли да го сменя. - С Пукаш.535 Казах му, че смяна на началник-щаба не е за сега, за тия мътни времена, че по-добре е да се чака, защото такава смяна ще породи много съмнения в комшиите и за войската не ще е добре, че Пукаш е чех и не може и не трябва, още повече, като се знае съдбата на Чехия, няма защо да прикачаме нашата колесница към тяхната карма. Той се съгласи с това и каза, че и той тъй си мислел, но сега мислел за варненския Попов, който бил най-старшият, та да не можел и Петков да протестира нещо, като щял да го махне и изпрати в Плевен. - Имай предвид неговата амбиция и дебелата му глава - и на тая тема приказвахме доста. Още като бяхме в градината с царя, че после влязохме в кабинета му, той ми показа едно писмо, пратено от някого до Евдокия с характеристика на 52 министри след 19 май 1934 година. Остана после да ги чета. В него най-жестоко са се отнесли с най-честните хора - Сапов и Недев... а Габровски го хвалят и даже пророкуват, че щяло нещо да става с него... гениално... После той ми разправи доста надълго за разправиите, които е имал със сестра си и с царицата и как можал да ги предума да се помирят и да се разберат. Много ми хареса неговото търпение и такт, с които се е отнесъл към тоя въпрос. Разправи ми и за една роднина на жена му, която е черногорка и която видяла в Станимъка как народът го посрещнал спонтанно, му казала, че сега разбрала, като видяла с очите си как го обича народът и как той без всякаква стража се движи навсякъде, но това, разбира се, не можела да го каже на Джо (Джована)536, която знае само въздуха на вилата Савоя да диша и не може да разбира другите хора. За Даскалов бях му казал да го вика и да му каже, че е по-добре засега да не [се] карат, а да вземат принципно уж две становища - всеки с една страна от воюващите, както правеха гърците, та във всеки случай печелят (защото и без туй те се карат, ами да не бъде на лична почва, ами да е уж на принципна... докато му дойде времето да си иде.)

(77) Среща с Учителя на 12.V.1940 г., 7 ½ ч сутринта Повика ме Учителят и между другото ми говори следното. Въпросът беше за един селянин от Кулско, ако се не лъжа, който беше пратил писмо до царя, че иска лично да му каже нещо - много важна тайна, която на други не иска да каже, като прилага разни удостоверения, че е нормален, че има имот, че е благонадежден и пр., като казва, че ако не е важно неговото съобщение, да му вземат имота от 50 декара и да раздадат на бедните. Личи си, че е религиозен човек, някой, който е чел Библията и мечтае за пророчески дарования. Учителят каза: «Да се изслуша - да се... човешкото на място и Божественото на място; където трябва, да се тури. Тази война е война духовна.524 Духовете на тъмнината и духовете на светлината си дават едно сражение. Спорът е, че Светлите духове искат светлината да е за всички, а тъмнината да е отчасти за всички. А тъмните - че тъмнината е за всички, а светлината да е отчасти за всички. Конкретно и двата лагера имат аргументи силни, само че не знаят, че тъмнината не може да работи без светлина. Всичката работа на тъмнината е да не пропусне светлината в някои области. А светлината иска да изгони тъмнината и студа и където и да бъдат тъмните сили, да излязат... Хитри са... шпиони имат. Всичко се туря в действие.» Заговорих, че царят вчера беше пратил да м.е пита чрез Сев[ов] какво да правим с амнистията по повод [на] едно запитване в камарата. Учителят каза: «Право на бащата е да прощава и той трябва да види кога...» Заговорих за «Благословение», която искат да конфискуват, и после минахме] на други въпроси. «Нашето духовенство трябва да внимава, да види какво стана с църквата в Русия, в Германия. Хитлер постъпи с католиците католически и с евреите -по еврейски: расовата борба, нали те се смятаха за избран народ... На то[ва] право най-добрите, най-справедливите на земята трябва да дойдат да управляват. Управляващите, които бият... а сега иде пък Христос. И те са раздвоени. Тя, войната, не зависи вече от хората.525 Народите не са свободни както в миналото. Англия търси Франция за помощ, Германия - Русия. Всяко благо от Бога излиза, от най-чистия. Аз имам всичко и не се нуждая от нищо. Аз се радвам на Божественото благо и желая и те да се радват на него. И те ще познаят това - Тоя, Който внася мир в семейството, в обществото, в държавите, Той ще дойде не от небето, а отвсякъде - и от ума, и от сърцето, и от душата, отвсякъде ще дойде Христос. Сега това е обсадата на Ерусалим.526 Тогава 60 000 евреи бяха разпънати на кръстове. Бог поругаем не бива. Християнският свят трябва да изхвърли лъжата. Който народ изхвърли лъжата и тури справедливостта, той върви право, той е правоверен - справедливост, разумност и добрина да се турят като основа. Доброто е във физическия свят; справедливостта - в духовния свят и разумността - в Божествения. Това е достъпно за ума им. Ако упражненията на Паневритмията се турят, светът ще се оправи. Във физическия свят те нямат нещо по-съвършено от тях - ще турят музиката да им заповядва и ще почерпят Божественото благо... А те сега казват: «И ние може да измислим упражнения»... Не да измислим, а да внесем Божия порядък във физическия свят - няма какво да измисляме... Зад онова, което съм казал, седи Божествената Истина.527 Зад светлината седи свещта, слънцето... светлината има потенциал... » Във всяка свобода (говорих му за величини с разни степени на свобода - математиката) бързината се увеличава, светлината в ума и силата на волята, и топлината на сърцето. Нулата може да се увеличава сама и да се намалява сама (говорих му в теорията на познанието за определяне координатите на тангента-точка) и да се увеличава сама. Като се смали до крайния предел, идва до единица[та], която е мярка на всичко. Като се тури пред или след нула, показва увеличение или намаление, показва направление и дали се увеличава и намалява. Заговори ми за носа и неговите форми във връзка с горното: формите на носа показват какви са били принципите - при основата горе; законите - в средата и фактите - долу при ноздрите, които са действували. «Принципите освобождават, законите ограничават, а фактите принуждават! Този и други много материал, който има, трябва да се разработи от вас, да се отдели във всички науки патологичната страна - във всички науки: и в политиката, и в религията, има сега патологична страна и здравословна, има болезнени и здравословни състояния. В болезнените състояния има повече енергия, отколкото трябва, и не е организирана колкото го има - пресищане. Германците отвън ги стесняват, а те отвътре се разширяват. Трябва да се канализират те - англичаните се оказаха късогледи - те сами с версайлтова. Те тикнаха русите и германците в крив път. Англия трябва да изправи тия погрешки. «Чем» - стая, «бе» - който носи нещо, а Чърчил - «чърч» - черкова или хладнокръвие (тълкуване на името Чемберлейн [и на името Чърчил]). Царят не трябва да ходи на лов вече - случаят с офицера Обрешков във Варна, който счупва крака на гургулица, а след 20 минути син му - неговия крак с ловджийска пушка - изстрел, без да иска...» Говори ми още много работи, но ми се свърши книгата, на която записвах, тя беше един лист, а понеже не го записах веднага, то сега не мога, при преписването, да си го спомня...

(76) Срещи с Учителя и с царя на 25.IV.1940 г. С Учителя - В 7 и 30 сутринта «Ще му кажете на царя, че той трябва да бъде най-умният в Европа сега, ако иска да успее, инак ще закъса. Да спазва природните закони, принципи и факти. Това е организираният свят - в хаоса другояче седят работите.515 Те сега се чудят и мислят, че ние всичко сме минирали, а то е Божественото, което им препятства. Хората не са фактори на живота, те са като прашинки. Не е мантията, която прави царя - мантията е последно нещо - парадната форма. Трябва да действа с вяра, за да не се поддаде. Всички сега в Европа са напечени и Англия също [е] на ръжен. Русите водят хубава политика. Царят трябва да оправдае доверието на невидимия свят. Не само да расте, да цъфти, но да даде и добър плод. Ако вършат добре, всичко ще завърши добре.516 Трябва да се поопекат малко - ние знаем какво ще стане, но няма да им кажем - нека се поопекат малко... Защото, ако спечели сега Германия, ще спечели насилието, ако спечели Англия, ще спечели лицемерието и лъжата - та кое да избере човек? Ще трябва да се подрязват - ще дойде до уравновесяванието между двете и ще дойде и хубавото.517 Среща с царя във Враня на 25.IV.1940 г. от 8 до 10 ч сутринта Разговорът започна с това, че ние не сме се виждали отдавна и че хич го нямало, съвсем съсипан бил и пр. Разправи ми, че имали телеграми от Швейцария и от Америка, че Румъния стоварила войски на границата, както по-рано във време на войната. От проверката се оказало, че това е така. И румъните не отказали. Тогава той свикал Филов, Габровски, Попов и Даскалов и започнали съвещание и искали да направят мобилизация. Попов искал да вика Мушанов, Цанков, Калфов и други бивши, за да се съвещава с тях. Аз не се стърпях и казах: - Та това са бозаджии, а не министри, ако от толкова малко губят главата си. Това е срамота. Пред нас има Сърбия и Румъния - те не са прегазени, те от какво се страхуват? Или това е само предлог на тия господа, които са всецяло в ръцете на спекулантите, да внасят само повече паника, за да си вършат далаверите. Това е престъпно. Вие трябва да не се поддавате на това. Вие трябва да бъдете човекът, който до последния момент трябва да загази най-голямо спокойствие. Ако има нещо опасно, ще Ви се каже, но дотогава не се поддавайте на никакви такива влияния. И без туй се вършат доста глупости, които струват толкова скъпо на народа. - Да, и аз имах това впечатление и затова се противопоставих на всичко това, още повече, че сме пред Великден и ще внесем смут в народа. Тогава накарах ги да се откажат от тия първи намерения и решихме следното: първо, една окръжна нота, с която съобщихме за положението ни с Румъния - до Великите сили; после поръчахме да се изпрати Шишманов до Кьосето в Италия, да се срещне той с Мусолини и да пронюха нещо; после - да се срещнат с Лаврентиев, който отива в Москва на доклад, и да го запитат как те мислят, без да издават картите си, какво мислят те: ще им бъде ли безразлично кой може утре да ни прегази и прочее... Към сърбите да се направят изявления, но да се не даваме всецяло в ръцете им, за да не станем разменна монета, с която те може да си послужат или към турците, или към германците (защото Попов искал да им обещае транзит оръжие от Турция, ако има нужда, и по тоя начин ние сами ще се дадем в ръцете им, ако обадят това на Германия, и пр.). Също - да се направи едно малко частично стягане и повикване на нови войници на север. Всичко това одобрих, като пак му повторих, че тия министри са играчка в ръцете на спекулантите, че те даже не си дават отчет за това, което в момента правят, и че затова той трябва да бъде буден и да държи къса юзда повече от всякога досега. Той ми каза, че би искал да прави това, но бил останал повече от всякога сам. Нямал хора, че почнал да мисли да не е станал луд -толкова му се виждат някои хора около него несериозни. - Е, да видиш какво значи да стане човек умен - казвам му, - това е, като да стане връх самотен, да няма с кого да се разбере. Но това нека не те отчайва. Нима Христос не счетоха за луд? Я чети Евангелието от Йоана, глава 10, ст. 20. Тъй че, сега именно започва твоето изпитание с въздух. Ако беше чел Щайнера518, щеше да го знаеш - и му говорих по тоя повод доста, за да може да се поуспокои малко и да разбере, че той, като овчар, ще минава изпитанията си със стадото заедно. Говори ми за жена си, за сестра си и за брат си, които сега, вместо да му помагат, се намерили да му правят въртели. Че и една стара симпатия го издала на мъжа си - пак сега, и то му дошло от невидело. Посмяхме се, но се поуспокои малко след разговора, който мина пак на държавна тема. Каза ми: Рен-дел е обещал, но дали Англия ще удържи на декларацията си да зачита неутралитета ни, докато другите ни зачитат ... Говорихме върху общото положение. Посъветвах го да държи по-тесен контакт с американския пратеник, който е интелигентен човек, и при това не е заинтересуван и ще му даде добри сведения и съвети. Но казах му и това, което Учителят е казал за него, и добавих, че той трябва да внимава много да се [не] поддава на това, което гони само свойте странични лични интереси, и че трябва да предпочете да има несполука в своя личен живот и сполука в общото, отколкото обратно. Личната жертва ще се наложи, но заедно с това и ще има общо повдигане.519 Каза ми, че понеже говорил на Сакаров, че Мушанов Стойчо му писал едно писмо, в което се оправдавал, че той не е бил говорил срещу дъновистите и пр., царят обеща да ми го изпрати по Надя да го прочета. Пак сведох разговора за големите спекулации, които се правят, както с боба и др., и му казах, че трябва да се стяга, инак ние ще се разнищим от главите. И той го вижда, но какво да прави, като всичко, на което посегне около него, е все гнило - и ми разправи за Груев и пр. и сега нямал с кого да узнава какво става около него. Карал се и с Генчев, нарекъл го мошеник и пр. Заговорихме за Румъния пак и той каза, че не знае къде е сега Карол. - Където щяхте да бъдете Вие, ако бяхте обесили Дамяна - казах му аз. - Да - каза той, - щеше да бъде много лошо... - Да, и аз не зная защо Вие тогава не послушахте - да бяха го глобили само 200 лв. за нарушение на граничните правила и да бяхте го пуснали... А Вие почнахте да се борите с един циганин. Но от тая борба циганинът може само да се хвали, но Вие какво спечелихте? - Нищо - каза царят... - И с тоя въпрос трябва да се ликвидира по някакъв начин. Да, че инак се създават мъченици - каза царят. - Псевдомъченици - казах аз. - Пуснете ги при първия удобен случай... Това е съвсем празна работа, в която Ви въвлякоха «приятели»... - Да - каза царят и се замисли. После минахме на нови теми: за него лично и неговите изживявания, а после - върху Багрянов. Той ме запита дали Багрянов по мой съвет е отговорил така - виждал ли съм го? - Не - казах. - Отдавна не съм го виждал. - Той и на Филов не е казал какво ще отговаря. Чуден човек. Защо се приравни с Иван Петров? Че аз, ако бях на негово място, щях да кажа само, че на въпроса ще получат осветлението при разглеждание на бюджета му, а сега той се приравнил с него. Други можеше да даде тия осветления. Изобщо, царят, изглежда, съжаляваше за тоя инцидент. Аз му казах, че това е организирана кампания на кьосеивановщината и че както се отърва от главата, така трябва да се поставят на мястото и останалите от тайфата, ако иска да има ред и мир, но конкретно не говорих по тоя въпрос, защото е още рано - да си покажат повече рогата, че после... Дадох му и новата си книга - «В светлината на Учителя»520. Той ме запита някак наивно и по детски: - Има ли ме описан и тук? - Аз се засмях: - А, не, тук не. Но имате ли нещо да се оплачете, жалби и претенции, за описаното в «Благословение»? Четохте ли го? - Четоха ми го.521 Нямам какво да кажа за оплакване. - И при колата? - Да, и тоя случай хубаво е предаден, доволен съм, няма оплаквания. - И се засмя. - Ами това Ви е най-хубавото качество, изнесено там - демократичността, да се грижите за всички, да слизате и се разбирате с всички. Това ще ви остане. Другото, което са писали, за да Ви се харесат, е едно, а тука сте изнесени, както сте си. После разговорът мина върху детенцето, което бях срещнал случайно -Симеончо. Пожелахме си всичко хубаво и се разделихме. Туй, което засяга личното, не го пиша, а част от разговора и позабравих, защото го записвам след 4 дни. Научих се, [че] Багрянов е отговорил под подтика на Севов, но дали последният му е казал, че царят го иска, това не съм проверил. Изобщо, Севов играе странна роля в много случаи, но Господ да му е на помощ. На 10.IV настоящата година царят беше пратил една шифрована телеграма до Париж, в която се казваше, че Михайлов522, който бил още в Полша, с нарочно лице пратил известие, че България е вече с Германия и предлага, като тя тръгне във война или още в мобилизацията, той да вдигне бунт в гърба с ВМРО и срещу това иска френците да се съгласят да се обяви независима Македония с българската част и гръцката, а от сръбската само Битоля да се вземе... френците, които издават това на Балабанов523, казали му, че като несериозно нещо, те се отказали...

(75) Среща с царя на 5.IV.1940 г. във Враня от 8 до 10 без ¼ преди обяд Пред един вой срещу дъновистките, организиран от запасни офицери, политици и подкрепян от Севов, който искаше да вземе цялата власт в ръце, царят около един и половина месец не ме приемаше (от 11 .II).509 Поотдъхнах си от интриги и отрови и можах да дойда на себе си, защото то беше нещо страшно. Интригите се плетяха и летяха по всички посоки. Легенди се носеха, преувеличени съзнателно. Четяха на Планината книгата ми и търсеха под вол теле... Както и да е, засега това мина, поне временно, и царят преодоля тая треска и пак ме повика, и тоя път - някак по-официално. Разговорът се води върху няколко въпроса. Той ми описа приема и разговорите си с депутатите в двореца при тронното слово и че тия церемонии внесли малко успокоение в англичаните. Казах му, че Учителят ми е казал, че сега тая година за него е критична, че трябва да внимава, може да придобие нещо, ако е внимателен. Да туря здрави, а не гнили греди.510 Да пише на англичаните, че е по-добре за тях, ако разрешат въпросите на зелената маса, защото ще станат големи разрушения и пак по-богатият ще плаща - както винаги... Той ми каза, че същото е говорил на Рендел при тръгването сега и че на масата му е писмо до Грейс, което ще занесе Момчилов и което е в същата смисъл. Каза ми, че Момчилов е импрегниран в англофилство и «без да ще, ми издаде - каза царят, - че жена му е ходила със сифилистичен мъж» (искаше да каже, че му издал тайни, без да иска!), а именно, че банкерите и фабрикантите не искали войната, защото се опасяват от финансов крах и взимане надмощие от работниците; войната я искат тия, които са между колониите и държавата майка и «Интелижанс сър-вис», които влияят на слабия цар мимо правителството и по тоя начин има раздвояване на властта, което вече е опасно. Говорихме и за тукашните англичани, за офанзивата им тук и пр. Той ми говори за срещата си със Сакаров, която траяла 3 часа и която аз схващам като кокетиране с левите за всеки случай. Аз го насърчих в тая посока, понеже и те са българи (говорихме и за Дюкжмеджиев511 и Захариев512). Странно, че и Сакаров се е обявил срещу мене като дъновист, на което царят възразил, че той, самият Сакаров, е бил близък с чичо ми, който пък е давал някои сведения за глупостите на широките... Подозирам, че Севов го е курдисал, за да си постигне целта, която лично не е можал (същият тия дни беше курдисал смяната на Тошко, брат ми, но като се обърна вятърът, започнаха да говорят за повишение вместо за уволнение)... Аз се правя на балама, защото зная, че има един Бог, Който всекиго ще постави на неговото място според безкористието и делата му... После аз си говорих по някои въпроси, по които бях донесъл и книжа и ги дадох на царя. Едно изложение за нашето финансово положение, което сега е много лошо поради високия курс на марката, която всеки момент може да изгърми. От това, което ми каза, разбрах, че той знае това, ами правим евала на германците, за да вземем оръжие, а те са ни залостили с 2 милиарда, които имат да дават и нищо не дават, а и с други 4 милиарда марки, които може да станат утре нищо... Дадох му също сведения за един хитър трюк на Божилов, който уж за производителите, а всъщност подари 50 милиона на Захарните фабрики, за които отрече да влиза в управителния съвет, а на другия ден всички вестници известиха, че е преизбран там... след подаръка... Друго, му обърнах внимание срещу опрощавания на 480 милиона, с които се облагодетелстват разни «наши»; вчера опрощаваха милиард - на селяните взимат котли и черги, а на тия господа - прочетох му факти - се опрощават със стотици хиляди и даже милиони - как са им ги давали, ако не е имало него насреща... Четвъртият въпрос беше за задължителната ваксинация от 1 април, за което му поисках да се отмени веднага, защото ще съсипят с тия инжекции народа. Дадох му литература и му посочих факти, някои от които той лично знае. За говедата дават премия и заплащат умрелите при инжекции, ами хората как ще ги заплащат? Нека остане факултативно. Обеща да стори това. (Интересно съвпадение: откак се отделих от него, се юрнаха такива закони - за данъци, за мобилизации, за насилия върху човека - по-рано ги въздържахме тия работи.) Между другото му казах за това, което беше казал Сакаров на Сирко Станчев и на което присъствал брат ми. Когато Сирко излъгал нещо за Казанлиев и брат ми казал (това - на приема в двореца), че това е лъжа, Сирко се отметнал веднага и почнал да твърди и обвинява Казанлиев за обратното, което е било факт, а думите на Казанлиев-лъжливи (за престолонаследника). Сакаров му казал: «Хайде, мълчи, мълчи (на Сирко)! Тебе те е яд, че царят не ще да те види тебе, ами иска да види жена ти и детето си» - и Сирко избягал. Това казах на царя, а той каза: - Ама така ли му казал? - и много се смя, но не възрази нищо, нито се възмути, от което разбрах, че това си е една истина, която той може би мислеше, че и аз отдавна зная...513 На два пъти започва да ми се оплаква от царицата, но аз не давах ход, като му казах, че сега вече ще дойдат още по-мъчни условия и само Божественото може да ги изведе на прав път. Да го търси в себе си и да следва гласа Му. Радвам се, че прекара дъновистката треска в спокойно време, че трябва да се вдигне над всички тия интриги, че може да не може да приемат Учителя за Учител, понеже още не са дозрели, но ако отречат закоите, които той е донесъл, те ще загинат.514 Те трябва да ги опитат, като ги прилагат. Хорските мнения в тия бури нямат смисъл и да си не прави илюзии. Само Божественото е, Което може да го спаси - да го търси дълбоко в себе си вътре и да Го следва! Обеща. Видя ми се позаякнал вътрешно. Но сега аз вътрешно не се прилепям както по-рано - сега му казвам и го оставям той да си решава задачите, а по-рано се впрягах аз и се много измъчвах. Сега, слава Богу, видях погрешката си и той самият ще върви по-добре. Бог да пази и помага!

(69) Срещи с Учителя. Разговори с Де Корси, французин сенатор, Меменджиоглу и важен съвет [Среща с Учителя,] 29.ХII.1939 г. «Кьосето е слабо в устоите на чувствата. Волев е. Английска политика води. Тикна Англия финландският народ467, в Турция - земетресение; в Америка... в Италия - пожар в папата. Провидението туря прегради. Страданията на финландците, силният студ се дължи на земетресенията - освобождава се електричество. От невидимия свят предупреждават тоя свят. Има една велика политика, висша политика в света - турят хората на работа. Естествено е да се пласират излишъците на България (за Русия).» [Среща с Учителя,] 3.I.1940, 12 часът: Христос беше навремето си за равините и еврейските учени престъпник, а сега е боготворен от 500 милиона хора. И сега е така (със самия Учител) - за сегашните той е престъпник, а за бъдещите той ще бъде почитан.468 Среща [с Учителя], 15.I.1940г., 10 ч сутринта «Английската политика насъсква финландците. И след като изчезнаха Полша, Чехия, кой ще има доверие в нея?469 Политическият живот не може да се оправи. Една бомба като се пръсне, какво можеш да поправяш - гледай само по-далеч да си и по-як заслон да имаш. В битието има закони, които не дават да се удари един народ два пъти, както няма и два прилива един след други. Русия даде повече от два милиона жертви за идеи и сега няма да се позволи да се дадат повече.470 Искаха да намесят и Турция, но дойде земетръсът. Ако безверниците правят грешки, верующите по-малко ли ги правят? В Германия се заражда нещо хубаво. Краят на века е сега, културата си отива, ами да си иде по-леко. Божествените идеи идат и ще се наложат по необходимост. Духовниците не са в състояние да направят добро - колкото вълкът може да направи добро на една овца, да й прави операция. Два прилива в природата не могат да дойдат едни след други. Някога гониха богомилите и сега искат да гонят пак, но това не може. Сега трябва да платят за погрешките на миналото.471 Религията е една византийска дреха - има молитва: «Пази ни, Господи, от византийските лукавщини.» Как се предава закон Божи? История на нещо, което е станало някога между евреите, но какво съотношение може да има със сегашния живот? Преди две хиляди години Христос беше грешник за еврейските първенци, а сега е праведник за милиони - след 2000 години и аз ще бъда праведник, сега съм измамник.472 Колкото еврейските равини бяха прави за Христа, толкова и сегашните духовници са прави за мене. Нека си дойдат последствията...»473 Среща с Царя във Враня на 15.1.1940 г. от 6 и ½ до 9 вечерта Повод за тая среща бе поведението на Кьосето. На няколко пъти стана отменяне на едни кандидати с други, и то въпреки Министерския съвет и даже желанието на царя, като Кьосето, вероятно под влияние на Спас Ганев и брат си, лично ги беше отменил и по тоя повод беше наложил престъпници като Иван Петров, самия Ганев (за последния аз ходатайствах Багрянов да отстъпи и Стоил ходи да нареди работата), Кръстю Гетов, Серафим Георгиев, Дени Костов474 и пр. отречени хора. В това държание на Кьосето - за два дена да се сменя в противоположни работи - дава възможност на опасни прецеденти, още повече, че е съвсем изморен и може да стане проводник на опасни работи, макар че самият никак не е лош човек, но от много места го изнудват. Севов казал на царя, че искам да го видя, след като бяхме говорили с него. Посрещна ме лично царят и ми вика със смях: - Влизайте с галошите, както при Кьосето. И аз се вмъкнах наистина с шушоните вътре в салона и там се съблякох и събух, като си хвърлих палтото на един стол. После се поздравихме за Новата година, че не бяхме се виждали, а след това седнахме и аз го закачих за срещите му откак не бяхме се виждали. Започна да ми говори за срещата си с Де Кореи475. Накъсо, впечатленията и разговора: - Изглежда, че е дошел да продължи делото на лорд Лойд, който не успя тук, а в Сърбия и Румъния има успех. - Разговорът е бил главно върху поведението на България и сближението с Русия. Трябвало да се направи блок. - Но - казва му царят - този блок вече може да се яви като опасност за някого или да бъде предизвикана изкуствено и тогава ще бъде лошо. - Но защо сключвате договори и с Русия? - Ами и вие флиртувахте три месеца с нея и какво да правя аз, ако вие приготвихте само флирта на Русия? Аз ли съм виновен? - Не, Англия никога не е мислила сериозно за това - казва Де Корси. - Как не е мислила, когато 15 дена преди разрива мина тук Потьомкин и той сам ми говори за бъдещите възможности на новия англо-руски договор. - Това не знаех - казал той. - А Вие сега какво искате? Ние имаме добри отношения с всички съседи. Не искаме да се караме с никого. - По-тесни отношения. - Но какви?... Стурците имаме съглашение още от 1925 година, оттеглихме си войските. Ето сега, при тая беднотия, която имаме в нас, ние за нашите бедни не сме отпуснали 2 милиона лева, колко повече... С гърците сме добре, със сърбите - също. С румънците, ако ни бяхте дали Добруджа миналата година, сега щяхме да сме приятели, да им помагаме. И сега няма да ги нападнем, но от аспирациите си не можем да се откажем. Аз не съм излизал много време навън, Вий сте по-правилно ориентиран - може ли да ми кажете: дали ще се свърши войната скоро? - Няма тия изгледи засега. - Е, виждате, ние трябва да се готвим, за да може да издържим. Но аз ви казвам, че ако се не вземат мерки да се спре войната, преди да се е проляла кръв, ще загине европейската цивилизация. Ще настане хаос и всички държави ще пропаднат. Народите няма да изтраят.- Де Корси: - Ами ако Русия дойде да вземе Бесарабия, вие какво ще правите? - Какво можем да правим? Това ще зависи от времето, но ние искаме да си останем неутрални и да получим по мирен начин това, което ни се пада. - Вие трябва да бъдете строго неутрални, инак ще бъде много лошо за вас. - Изобщо - казва царят, - беше страх от Русия, желание да ме склони за блок и заплашване с Божие наказание, ако не послушаме Англия... Казах му, че политиката, която следваме, се одобрява от целия народ. - Да, сега вашият народ е по-добре. Опитал се да му говори за Стойчо, но царят отклонил разговора, че това е вътрешна политика. После ми разправи много подробно и за Меменджиолу - турчина, и за Де Корси ми говори много краснорчиво, но аз не мога да запомням разговорите и възраженията, но ми направи впечатление, че царят е отбивал много майсторски всички опити да го притиснат. За турчина ми каза, че гледал с английски очила, но имало една разлика - те не искали да има блок. Това зарадвало царя, защото той му казал, че е опасно, като се ритат атовете, да не пострадат магаретата. После турчинът казал, че те не искат да воюват. Събудил се е един страх като в старите турци от Москва, каза ми царят. Турчинът настоявал, понеже сме се сближили с московците, да не би да се виждало лошо, та сега да се публикува и едно друго комюнике, че и с турците сме добре. - Съгласих се - каза царят, - само не и с това, че ще защитаваме неутралитета си, както те искаха. После дойде сенаторът френец (името забравих). Той бил много войнствен и казал, че няма да мине без кръв, че Франция ще удари и пр. Царят и на него говорил доста, но той си останал със своето си мнение, че Германия трябва да се удари. И той не можел да каже кога ще се свърши - скоро или по-бавно - войната. И той искал да сме строг неутралитет, блок. След това царят ми разправи за генералите, с които се е срещал, българските, и от които не беше никак доволен. Разправи ми и за себе си и че се чувствува крайно изтощен, и заприказвахме за Кьосето. По едно време му казвам: - Няма да се сърдите, но мисля, че ако имаше един идеен човек, Вие би трябвало да му отстъпите да носи тая тяжест, но на човек, когото не знаете къде утре ще бъде - не може. - Да, знаеш ли, че от десетина дена и аз мисля буквално същото, Лулчев -ми каза царят изненадан. - Когато един народ дава това доверие с по толкова хиляди гласове, то е както кога плащах много пари за едно представление и ако това представление не струва, ще счупи главата на актьорите. Той се съгласи. След това говорихме, по-право - аз му говорих - за двете Българин: едната - парфюмирана, другата - окъсана и с ръце като копита, звероподобна, изоставена на грижите на една паразитна интелигенция. Трябва представители на земеделци, на работници да влязат в състава на камарата. Казах му, че трябва да се привърши с Кьосето. И той ми каза, че е съгласен, но как да се манипулира? Приказва ми за себе си, какво е правил тоя ден, какво е мислил, че е много изтощен, че няма сили, че акумулаторите му са празни вече и пр. Аз му казах, че всеки ден си носи своите задачи и решения и нека сега не решава това, което не може да реши. - Как да процедираме? Извика и Севов и той му каза, че Кьосето, като е стопил и премахнал всички около себе си, сега е премахнал, изсмукал и самия цар. Каза, че Генчев е обвиняван да е взел 6 милиона лева от Спас Ганев и затова сега го поддържал и пр. Остана да премисли как да се направи и докажем на царя утре сутринта. След това към 9 и половина вечерта отидохме в Недев, нямаше го. Почакахме го и му казахме, че утре сутринта ще се види с царя и ще видя какво трябва да прави. През нощта много мислих и на сутринта се видяхме със Севов и му казах плана си и той каза, че е мислил същото: по повод [на] терора и телеграмите царят да извика Недев и да го пита за това-онова и кой не искал Гето Серафимов и пр. Той да поеме всичко върху себе си, а после да заяви пред съвета, че не може да решава сам, а че е поел ангажимент тия хора да не се избират. Тогава всички да си кажат мнението, което Кьосето или ще приеме, или ще трябва да си иде. Това стана с царя, говори, обаче Недев сглупи и вместо да каже съвета, каза го лично на Кьосето и сега тая вечер Кьосето си върши каквото си иска. Сега (18-и) говорих с Недев в Пловдив и той каза, че било скандал, но не може нищо да стори. Царят, горкият, е много ядосан и сигурно ще иска да се отърве от Кьосето и от Недев, и от Багряна... Бог да ни е на помощ, защото все пристигат руси и англичани и купуват, а понеже царят им се противи, ще се мъчат да му сторят нещо, и то пак чрез българи. Бог да пази България! И нас покрай нея...476

(68) Писмо от Любомир Лулчев до Цар Борис III от 25.ХII.1939 г. Ваше Величество, Изпращам: една английска книга, която, ако обичате, прегледайте, когато имате повечко време, и после ми я върнете. Тя съдържа някои сведения за Учителите;464 няколко резюмета от последните лекции и беседи на Учителя. Турете си ги в джоба и когато Ви остане малко свободно време, прочетете нещичко от тях. Макар твърде къси и непълни, те, ако се четат внимателно, събуждат мисълта на човека, а това е твърде полезно;465 скромен дар от сърце, който също моля да приемете - новата ми книга «Вечният извор», излязла тия дни без мое знание - сюрприз приятен и за мен самия. Вътре има приказки, но не за деца. Отделете няколко минути да я разлистите, когато нямате друга работа.466 Само разумният инженер може да направи и разумна конструкция. Здрав Дух ще твори и здраво тяло. Повдигайте мислите си над дребнавостите на всекидневието. По-малко деформирано и по-точно се вижда това всекидневие, като се гледа по-отвисочко. При него трябва да се слиза да се работи и помага, но човек трябва да си има, като кораб - свое пристанище. Душата си отдъхва в простора на Духа. Съзнателно дръжте в ума си светли мисли; в сърцето - висши чувства, и благородните постъпки ще дойдат като резултат. Сега повече от всякога ще е потребно да бъдете силни, за да издържите. Силата иде от волята, а волята се крепи на Духа и Любовта. Както една коза не може да роди агне, а ражда пак козле, така и насилието не може да роди друго освен насилие пак. Напразно чакат ония, които се надяват, че с насилието ще «оправят» света. Само Любовта е в състояние да отвори очите на хората, за да видят достатъчно ясно, че светът е оправен и че безредието в него се внася само от безлюбието на самите хора... Знанието на недостатъците на хората, на техните простъпки не е никакво знание. Злото не е знание. То е миналото. Доброто е, което твори новото, защото излиза от Бога. Злото само повтаря нещата. «Земята ще остане само за добрите хора. Лошите хора ще отпаднат и ще се изтощят. Засега лошите хора управляват земята. Но това е до време. Било е време, когато животните са я владели и управлявали. Сега я управлява човекът-животно. Но иде време и дошло е, когато «кротките ще наследят земята и ще я управляват.» (От «Учителят говори») Искате ли да станете силни - служете на Бога! От все сърце пожелавам в идните дни да бъдете радостни и доволни! На домочадието Ви пожелавам живот и здраве. С най-искрен поздрав: Любомир Лулчев 25.ХII.1939 г., Изгрева - София

(67) Изборите и оставката на Кьосеиванов преди това От Учителя преди отиване, на 19.XII. 1939 г.: «Има работа за цялото и работа за частта - последното е болезнено. А ако се акордират интересите на частта с цялото, тогава е здравословно. Ще видите царят на какво мнение е. Сега едни отиват с Англия, други - с Германия, с Франция, с Русия, а трябва да са с България - български - с всички да бъдем приятели, но и вътрешна политика да има. Германците най-първо победиха, а после ги победиха. Ние такива «герои» не трябва да бъдем. Изборите да се направят, Русия има събрание, Германия - Райхстаг, Италия, Англия - всички имат един отдушник -комин трябва! Какъв да е, но трябва.460 На 23.ХII.1939 година дойде Багрянов, та ме взе, и отидохме на Витоша да говорим. Казах му какво сме се разправяли с Недев на 18 т.м. за него и картите* поради това, че той отиде да участва в изборите. Той към 11 часа отиде на министерски съвет, а аз останах във Витоша. Вечерта към 11 часа дойде неочаквано Генчев (интересно, че тоя човек не беше дохождал повече от година. Беше ми подарил едни ръкавици от Лондон и аз бях си казал, че докато го не видя пак, няма да ги туря. По вътрешен път ми казаха да ги приготвя за събота, но не отидох с тях на екскурзия, а ги оставих да ида на сутринта на беседа - и той вечерта дойде. Това казах на царя тая сутрина и то му направи впечатление, защото после сам запита Генчев: - Каза ли ти какво се е случило с ръкавиците? Генчев влиза и ми казва: - На, чети, виж кой е предател! Генчев ли е предател, или някой други? - Никога не съм те наричал предател - реагирах аз. - Че си дебела глава, съм казвал, но предател - никога. - Чети и виж - подаде ми той един голям плик. От него извадих... оставката на Кьосето. Това ме много възмути. Утре имаме избори, а той си дава оставката тая вечер, след като изпрати Божилов на гарата с... Изпратил я със секретаря си на дежурния офицер! Генчев беше много възмутен: - Това е предател, заслужава да му удари човек два шамара. Кажи: какво да правим? Царят ме праща да го взема сега и да го водя във Враня. Ти какво ще кажеш? - Ами, като иска, заведи му го, но аз мисля, че царят не трябва да се поддава на тая игра, защото аз го предупредих, че Кьосето ще иска да го изнудва... Той трябва да бъде арестуван. Толкова хора съсипаха за него. Да го видите. И аз предупредих още на 6-и царя, още щом го видях, че трябва да си върви, защото е изтощен и се намира под странични влияния. - Казвай: какво да се прави? Аз написах едно писмо на царя да не отлага изборите. Кьосето да си понесе последиците от своята постъпка. Към 12 и половина Генчев ми се обади по телефона, че утре (за днес, 24.ХII) царят ме вика сутринта и към 7 и 1/4 да го чакам на пътя. В 7 и 1/2 бях Във Враня. Кирил чакаше в преддверието, Царят - вътре, и беше нетърпелив. - Видя ли, Лулчев, че Кьосето ни пръдна! - Много хубаво, че стана така - казах му аз, - че инак как щеше да се справиш с него? Сега кучето само вкара вълка в кошарата. Най-първо осигурете изборите. Желанието на Кьосето е те да не станат. Това не трябва да се допуска. Имате ли тук телефон? (Ний бяхме в един кабинет.) - Оттатък е - каза царят. - Извикайте веднага Недев и му кажете да слуша само Вашите заповеди и да си прави изборите, като че нищо не е станало. Царят отиде на телефона и скоро се върна и ми каза, че не намерил Недев, но изпратил Генчев да го търси, понеже му казали, че излязъл, и да му предаде това. - Не може да е излязъл! Потърсете го чрез телефонната централа - казах на Кирил и той отиде и скоро се върна да каже, че Недев е на телефона, и отиде и Царят да му каже. След малко се върна и ми каза, че е наредил и Недев казал, че нищо не знае, но че работата си върви. - Като ти чуе гласа, той другояче ще работи. - Тая работа се нареди вече, апаратът ще върви - каза царят, - аз му казах да чака оттук нареждане. - Това се свърши. Сега, по-нататък какво да правим? - С тази си постъпка Кьосето си затри всичко положително. Той показа, че за него личната политика е по-важна от принципната. Той е сега в ръцете Ви и Вие ще се отнесете с всичката строгост към него, както към дезертьор пред лицето на противника. - Но кого да турим да го замества? - За днес нека фактически го замества Недев, комуто и съгласно указа сте възложили да прави изборите. Да му се попречи да се намеси или ги спре. Но тия 4 «Ваше Величество» в писмото му показват, че той иска да изнудва, но не да прави война и си мисли да Ви иска само изхвърлянето на Багрянов. Ето защо трябваше да ги викате по-рано, както Ви бях казал, и тогава нямаше да се стигне дотук. - Не успях, Лулчев. - Нищо, сега е още по-добре. Сегашната позиция на Кьосето е изгубена и той пика на бъдещето си. Сега остана да се и използува умело. - Кой да го замести? - За Багрянов е още рано. Мисля, че не трябва да оставите да изгори Багрянов за искането на Кьосето. Вие трябва да имате контакт с народа. Кьосето го няма. Багрянов и Казанлиев са хора, които трябва да се държат за тази цел. Трябва да се намери такава връзка и с работниците, защото времената, които идат, ще бъдат тежки не само за нас, но и за всички. Трябва с време да се вземат мерки. - Кой ли е дал тоя съвет на Кьосето? - Още преди шест дена аз казах на Недев, че на Кьосето спатиите ги знаем и че той ще иска, щом изпрати Божилов, да иде да притиска царя. Казах и на Статев също и той отрече това и отиде в Пловдив, защото 100% било лъжа, че Кьосето искал отлагане на избори. - Значи не е Статев тогава - извикаха в един глас Кирил и царят. - Ами кой ще му е дал тоя акъл? - Много вероятно [е] да се следва една инструкция, дадена отвътре от византийските влъхви Буров и сие. - Тогава да туря за председател Даскалов, а пък за вънкашните работи - или Шишманов, или белградският. - По-добре белградският - казах, - понеже най-важното е да сме добре със сърбите. [За] Калфов говорихме също, но царят се боеше да не вземе някое становище крайно веднага и с това да попречи. Аз му казах, че ще имам грижата, докато му дойде после времето, да поработя с него, да се поопитоми, да не е и така остър и бърз, а да се разширочи в схващанията си, т.е. да вижда доброто и в двата лагера - там, където го има. Но аз пак настоях да се извика Кьосето и да се направи последен опит да се разберат с Багрянов и ако не може, да си върви вкъщи. - Той с тази оставка тъй те улесни, както, и да беше искал, не можеше да го направиш. Ще го викаш и ще бъдеш «баро» пълна сила, ще го обвиниш, че никой не е правил нещо подобно на това, което той прави - да бяга в лицето на противника. - И право е - забеляза царят, - имали сме само един подобен случай, когато, като умря майка ми, и Греков461 си даде оставката, но това сега е повече от всичко допустимо. - Разбирам да беше го направил това Багрянов - да, но той... Царят почна да се смее силно и извика Кирил и му казва: - Слушай какво казва Лулчев и това е много да го направи Багрянов (Сър Джон, го нарече царят), казва, че разбира. Да, за него право, това е естествено - потвърди царят и Кирил - и не бих му се сърдил, но на този господин, след като го поддържахме толкова време, сега така да направи... - Вие ще му говорите и за депутатите, които искаха да се избират и за които аз лично му казах и после повторих и на Недев. - Аз самият повиках Божилов и го заредих здравата, казах му - и царят ми повтори целия разговор, в който той е казал на Божилов какво не иска да прави Кьосето и което Божилов обещал да му каже, - но както виждаш - казва царят, - Кьосето си прави пак неговото. - Толкова по-добре, че е дал материал да го обвините. Аз казах и на Недев, че всеки крадец поздравява пристава, защото го е страх от него, но Кьосето се подкупва с това внимание и мисли, че то му е необходимо и че без него не може. Защо му е Дуров? Разбойник-той, и Иван Петров, и Гето Кръстев. - Разбира се, аз не дадох на Ляпчев да го избере - каза царят, - а той сега иска да го избере... - Вие ще го нападнете силно, но ще бъдете весел, да разбере той, че пет пари не давате за неговата оставка. Аз казах и на Недев да се опомни и да знае, че е министър на България и на царя си, а не на Кьосеиванов и че нямаме намерение да се основава нова династия. Ще бъдете решителен. Кьосето е проиграло всичките си карти и сега, когато мисли, че Ви държи, то е в ръцете Ви и нека си реши съдбата само. Ако слуша и поеме ръката на мира и работа с Багрянов - добре, ако не - да си върви вкъщи - никаква друга легация. - О, разбира се - каза царят, - след тая оставка... Дойде Генчев и доложи, че се е срещнал с Недев и му е предал заповед как да се държи и слуша тука, после ходил в радиото да види позива и заговори, че изборите ще имат насилия, че Недев си бил турил и бабалъка си даже. - Ама, казват, Ваше Величество, че Вие сте казали. - Ах, не е вярно, Лулчев. Мадам Каравелова462, като й бях на имен ден, ме залови за него и започна да ми говори. Може да й е бил някога любовник, та искаше да го прекара. Казах й: «Мадам, то не е моя работа!» - А тя е казала, че Вие сте казали: «Много добре, нека се избере.» - Ами, казал съм! Нищо подобно. Тя сигурно си го е имала Грозданчо някога и сега е решила да му се отплати в стари спомени - и той разправи какво му е говорил Ажелето (Стоянович463), как тя искала да го съблазни и не успяла... и къде са правили тия работи - на стълбата на Каравеловата библиотека... Говорихме докъде 9 и 40 минути, като се взе решение да се види Кьосето след пладне. - Гамите му ще спаднат много, като разбере, че сте взели командата от ръцете му - казвам, - и ще го атакувате здраво. След това ще имате 5-6 дена за уреждане. Смело, защото работите се развиват добре. Тоя път, поради това, че имахме друга работа и се навърташе Кирил, не можахме да приказваме за царицата. Във всеки случай, той остана окуражен, защото видя сгодното си положение, което Кьосето с тая необмислена оставка му даде в ръцете. Сега, 25.ХII, ми се обади Багрянов, че го вика царят, и после щял да дойде. През нощта още казах на Недев за оставката на Кьосето, а той смънка, че знаел, ставало дума в Министерския съвет, а излъга сутринта царя, че нямало нищо и нищо не знаел. Това ми прави впечатление, но, разбира се, не казах нищо на царя. Ще си говоря един ден и по тоя въпрос, като му дойде времето. Сега всичко се развива и върви, та затова ще изчакваме събитията. Здраве да е. ________________ * В оригинала е «карбите». (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев)

(66) Срещи На 16.XII.1939 г. се срещнахме с Багрянов и ходихме по негова покана в селото Брезе, Софийско450. Край селото загазихме и отидохме пешком в село, а после автомобилът изгази и можахме да си тръгнем към 8 часа и към 10 ч. вечерта си бях вкъщи. По пътя приказвахме за клюките по изборите и той ми разправи как в Бургас, като бил се заинтересувал за Тополовград, гдето щеше да се избира Спас Ганев, и като видял, че му казали, че телефонът е развален, той пратил секретаря си и разбрал, че са натъкмили Спас Ганев да излезе сам кандидат, когато бяха обещали, че там няма да има правителствен кандидат. Така беше казал Недев и на мене. Разправи ми за конференциите си в разните места, които е имал, и как са се държали селяните. Тук, в село, той се държа много демагогски, но селяните са свикнали с това. Той им даде 500 лв. за бедните ученици451 , те на изпращане му дадоха заек и други подаръци. Ясно е, че той говори, за да го каже, и ако не го направи веднага, после вече и не се сеща какво е казал. Аз се правя, че му вярвам, защото искам да се поправи - но всеки човек си има по нещо, което куца, както има и нещо, в което той надминава другите. С Невенка, която е учителка там, едва се видяхме и само няколко думи можах да разменя.452 Багрянов ми обеща, че няма да отива в Шуменско, но на другия ден още се измъкна от София... Господ да му е на помощ! На 18.XII.1939 г. вечерта дойде Недев. Той започна да ми дава много данни срещу Багрянов, а същевременно ми потвърди, че наистина Кьосето е заплашвал с подаване [на] оставка или с отиване да иска от царя отлагане на изборите. Тогава аз му наговорих доста тежки думи, като му казах, че Багрянов е сторил хубаво, защото и той лично ми обеща, че в Тополовград няма да има правителствен кандидат. После - че Кьосето играе. Царят беше казал, че той може да напакости на Божилов. Че сега виждаме, изпраща го в Русия, за да няма кой да го замести. Севов го няма в България и той мисли, че ще хване царя натясно, но това няма да бъде. Династия на Кьосеивановци няма да се прави. Щом той не може да се откаже от своите приятели Дуров и сие, Гето Кръстев и др., то тогава ще си иде вкъщи при жена си. Багрянов е демагог, но поне ходи при селяните и им помага, а тоя, който седи в канцеларията си 4 години? Така не може повече. Което е хубаво - добре, което не е - то е друг въпрос... Недев се почувствува доста засегнат, но го понесе геройски и това ми много хареса в него. Искаше да бъде лоялен. Но видях, че почти му призля и на излизане си поиска една чаша вода. Домъчня ми за него. Среща с царя на 19.XII от 7 до 9 и ½ часа вечерта във Враня Идва преди това Статев; и нему казах, че ако Кьосето сега се кани да играе пак на разпускане камара, няма да успее и изборите няма да ги отложат, а както се постави тапа на Стойчо, така ще се постави и на Кьосето. Той отиде да се среща с него, за да види как седи работата, тъй като те са били в Пловдив и не знае как стоят тук нещата. Царят беше по-добре от по-рано. Каза ми, че ме викал, «защото Кьосето се кани - според моя речник - каза той, - да пръдне в ръцете ми». - Пращах - казва - Груев, при него, върна се смазан. Казал му, че той не иска да служи за трамплин на Багрянов да се качи на неговото място и че ако искал, да го турел направо и пр. - Пратих след това Генчев и неговото впечатление е, че Кьосето е изтърбушен и иска да прави трюкове, макар че едва държи... Този трюк е отпреди две години стар вече. Тогава му казах какво съм казал на Недев и той намери, че това е добре. Затова, горкият, той стоеше като че бе ударен, като че бе глътнал шомпол, нито се кръстеше - каза царят. -Ами и аз казвах на Кьосето още [преди] един месец да говори една реч по радиото за изборите - и досега не го направи. Той си има своите планове. Като му казах за Багрянов, каза ми, че и той същото изтъкнал, че може да е демагог, но и работи. Аз настоях да се направи всичко, за да се примирят Багрянов с Кьосето, като всеки си гледа работата. Помолих за това царя и той ми обеща да стори това, но ме предупреди, че по-рано всичката атака против мене е била от хората на Багрянов, затова да се пазя, че може да ме изядат. Тъй че, това примиряване ще се опитат да го направят, пък - ако излезе. Запитах го и за Спас Ганев. Каза ми, че ще е по-хубаво да влезе, за да има кой да респектира Багрянов в парламента. Говорихме за характера на Кьосето и на Багрянов. И Севов му казал да се не бърза с Багрянов. Казах му и аз, че по-добре е сега да дойде някой друг да довърши изборите, ако не ще Кьосето, но да не се отлагат, защото после ще станат условията по-лоши. Не може да управляват като диктатори, защото ще бъдат пометени. И в Германия има Райхстаг, в Русия - събрание, в Италия - снопове (фашии), и тук трябва да има нещо такова... Царят се съгласи, че това не може, и реши да настои пред Кьосеиванов. Дълго говорихме за Царицата и за неговия гост. Чете ми пак писмо от онова момиче, което бях лекувал и което придружава царицата. Каза ми, че писал на бабалъка си, че Кьосето му помогнало да напише писмото, но сега, утре като се връща, какво да прави, като му е все като враг... По тоя повод го посъветвах да се види с Учителя, но той отказа под предлог, че така ще бъде по-силен, че обича мистичното и пр.453 Започнахме на по-интимна тема и аз му говорих някои работи за него и за бъдещата му работа. Той слуша, но от време на време го виждам как си го държи неговата мисъл. Той иска и на Бога, и на Мамона да служи, но... Разправя ми за един свой приятел, гост, който беше сега тук и който е копеле на Кобургите (по думите на царя той бил от руската линия на Долгоруките и не зная още кои и понеже бил последен), влюбвал се в момчета, перверзен бил, та ми разправя неговата история - как бягал с едно момче в Аржентина, но жена му казала, че ще го чака и го чакала... и той след три месеца се върнал обратно и се поправил и пр. - Но моята, моята какво да я правя? Тегне на всички. Като дойде, още ще разбърка къщата и ще внесе безпокойство. Какво да правя, какво да правя? Пак му казах да се види с Учителя. Пак отказа.454 Беше много отчаян и ми каза, че някой ден ще си пръсне черепа, за да си остави трупа само на нея... Подобни работи и аз изживявах някога, та го разбирам, и доста му говорих, като му казах да остави тия глупости, че тая задача мъчеше и баща му и като не се реши с него сега, ще я дорешава с жена си. Тогава той ми разправи как, като бил на 19 години, се опитал да се самоубие. Той имал като възпитател (това не помня, дали беше точно възпитател, а и името забравих) един швейцарец. - От него имам всичките тези либерални разбирания. Баща ми го много мразеше. И сега, като се научи, че ходя при него, го е яд и прави магии... Тоя човек си държал дневник, аз не знаех това. И каквото му съм се оплаквал за мъчнотиите с баща ми, той ги писал. Куртукпиев455 или кой други, не зная, но казал това на баща ми. И когато швейцарецът отишъл в отпуска, Кутруклиев, по заповед на баща ми, отваря бюрото му и взема дневника. Аз бях в Царска Бистрица. Вика ме баща ми, уж любезен, ама окото му святка. Сещам, че ще има нещо. Отивам в кабинета, там беше и един французин (на когото тоже забравих името сега, може би ще го питам допълнително и ще си го запиша). Той гледа на масата дневника. Започват да му го четат от 8 часа вечерта, та до 2 часа след полунощ. Онзи човек искал нещо да прескача, но царят не давал и настоявал всичко да се чете. - Инквизиция, каквато правеше Боян Начев със своите жертви - казва царят, - зная го, защото го изпитах... Като си отидох долу, аз имах същото чувство като сега - желание да му оставя само трупа си. И вдигнах револвера и го опрях до челото си... Револверът не хвана, даде засечка. - Защото е трябвало да живееш - казвам му, но и двамата бяхме много развълнувани... Горкичкият... Каза ми царят, че още в Будапеща е казано от журналист, че на 26 декември ще има преврат в България от офицери за доброто на царя. -Зная аз това добро - каза царят... - Нали - казва-говорихме, че Лойд456 е тъмен човек - ето, ходи в Румъния, отиде си и почнаха пожари, в Сърбия -убийства и пожари, ами тука какво ще излезе? Проверих това, което ми писахте за английската легация, и излезе вярно, че имат хора, които са участвали в Испания... - Значи и тука готвят нещо такова - казвам му (пък си мисля, че те взеха Лукова не току-така с 15 000 лв. месечно, но не го казах на царя...). Говорихме за Недев и той се отзова много хубаво. Казах му също интригата, която е разправяна, че престолонаследникът е глухоням, и как Казанлиев се е клел, че го е виждал и говорил с него и как народът викал «ура». Приказвахме по тоя повод за Казанлиев и му казах, че той е човек, на когото може да се даде път, и царят потвърди това, че заслужава и че ще бъде хубаво да се вдигне той вместо други, понеже той е добре с народа, без да е така корумпиран, и че е помагал на бедните, като е купувал нещичко от свои пари, и че прави хубави жестове. Това и царят констатира. Изобщо, беше съгласен. Само му се стори, [че] мъчно ще съгласува усилията на Кьосето и Багрянов, но обеща и този опит за доброто на България да се опита да направи. - Да се опитаме - казвам му, - пък ако не щат, нека всеки си носи последиците! - Вий само се пазете, че по-рано щяха да Ви изядат и излизаше все от Багрянови хора. Не излизайте много начело. (Спомних си, че Стоил ме плашеше, че Цанков с Кожухаров Тодор щели да издават книга за мен и щели да пращат Тошев като провокатор - той иска да се видим, но аз бях вече отказал. Цанков разправял, че съм се виждал с Кимона, а то беше преди 5 години - и че сега щели да опишат модерния Распутин.457 Щели да нападнат и братството. Казах му, че ме правиха вече убиец, та това не ми се вижда вече толкова тежко. При това и за братството не е страшно. То мина това време. Когато огънят е слаб, вятърът го гаси, но когато е силен, само го разпаля... Минаха тия времена, когато можеха да ни плашат, сега ще ми направят само реклама. «Ами тогава да кажа да не я издават» - каза наивно Стоил... Това не казах на царя.)458 Приказвахме и за дипломатическите промени, като питах защо Антонов го не уволниха след тоя гаф в Москва. - Кьосето не ще - каза ми Царят. Приказвахме и за уволнените офицери и пр. Доста интересни работи, но не ми се пишат. С впечатление съм, че царят си има план, който не искаше да ми разкрие изцяло, пък и аз отбягвах, за да не би да го издаде някой, а той да помисли, че съм аз. Изобщо, всеки ден разбирам, че българската политика и нужник са почти едно и също и много съжалявам, че се намесих или намесиха. При Стамболийски щях да платя с главата си, пък сега да видим какво ще ме огрее...459 Сега, 21.XII, дойде Андро и ми каза, че Кьосето си подало оставката - точно както бях казал на Недев и Царя, че ще му погоди, като изпраща днес Божилов да няма конкуренция. Ама де да видим какво ще го изиграят...

(65) Среща с Царя на 9.ХII.1939 г. от 8 и 20 до 10 и 10 сутринта, в Стоянови Разговорът почна още преди да сме влезли в стаята, защото той каза на Надя да дойде в 12 часа, да представели новата учителка на децата и ме накара да пипна главата му, че горяла от огън. Пипнах го, като го благослових да има в главата му мир и светлина! След това вече разговорът продължи по тоя повод - за царицата, за идванието на сестра му Надежда, за омразата на царицата към Кока (Евдокия) и прочие семейни работи, за които аз му давах обяснения, че царицата не е лоша, но господарят й е тоя, който иска да разделя. Любовта - Бог съединяват, а другият е, който разделя, че той не трябва освен с любов да подхранва, ако не иска да засилва лошото, и пр. ... Това продължава доста време, защото се свърза с други обяснения и аз го утешавах с подходящи думи, да не се поддава на тия временни работи, като му казах, че за себе си аз мисля, че ако това е последният ми ден от живота, то няма да обръщам внимание на дреболиите. Посъветвах го, понеже е мъчно време вече и моите сили са ограничени, да се срещне с Учителя, който може да му бъде полезен в много работи.439 Каза, че ще си помисли, и започнахме наново пак за царицата. После вече минахме на новите предложения на русите. Понеже снощи идва Багрянов в къщи, той беше ме осведомил за тях и аз му казах, че това е за вътрешно употребление и трябва много да се внимава, защото, казвам му аз, те с първите предложения бяха направили погрешка и сега искат да я поправят, защото на народа се каза, че вярно е, че русите дават баница, но искат да се сбием с комшиите. А народът ще стои и без баница, но да има мир. Та те сега с тия предложения казват, че те не искали да се бием, а само да ни покровителстват, че криво сме ги разбрали и пр. (Вчера по обед Севов ми донесе оригиналния текст, да го прочета изцяло.) Казах на царя да не бързат с отговора. Най-напред да видят дали и него ще издадат на партизаните си тук, в нас, и по тоя начин ще се разбере по-ясно какво искат, защото казаха, че Хитлер възразил на Молотов, че те са влезли в Румъния, но поканени, а те не са поканени в България... Та, да не направим, макар косвена, покана, с която ще се оправдават... После пак ще им се отговори, защото тяхното възражение ни дава нови, по-благоприятни позиции. После това вече му заговорих, че докато стават тия работи, трябва да се обърне внимание и подобри положението на народа, селяните - и му разправих за магариите на разни комисии в Плевенско, Поповско и пр. - Вярно, Лулчев - каза ми той, - и аз го видях, докато бях сега във Варна, и затова повиках военния министър, за да поправи тия работи; на една 70 000 армия турили обоз за 1/2 милион! Казах да ги спрат и даже върнат. - Добре де, това сте направили, а не дойде ли Ви наум да потърсите кой е направил тия глупави нареждания? Че той и утре ще ги направи пак! Тук не е въпросът за отмъщение, ами за махание на подобни Дон-Кихотовци от такива отговорни места. Те ще предизвикат утре катастрофа! Те обезверяват народа, съсипват вярата и добитъка му и по тоя начин ще го направят негоден за моментите, когато ще има нужда от него. Пратете ги такива по домовете им - и пр. Говорих му на тая тема доста дълго. Питах го дали знае, че скривалищата на границата са пълни с вода и че за нищо са негодни, а се похарчиха милиарди за тях. Няма ли отговорни в тая страна? - Прав си, Лулчев - каза ми той, - и аз мисля много за това, но какво да правя? - Какво да правиш ли? По-решително трябва да се пипа! Първо направи външната търговия държавна, да престанат негодуванията срещу вълците, а също и [да се] поправят работите, защото сега Германия повиши своята марка, понижи нашия лев, повиши своите стоки, сега за тютюня дава с 5 лева по-долна цена, значи бие ни с 4 точки понижение. Все това не може. Държавата трябва да тури база на външната търговия и да качи съответно нашите стоки според техните при постоянна стойност на марката, а за вътрешната търговия за местните произведния да се определи максималната печалба, не както е сега; и при неиздържане да се конфискува предприятието и стоката, а не като сега. А който открие укритото или неправилно взетото, да взема 1/4 от стойността. - Доста дълго му говорих по тоя повод. Той каза, че е съгласен и че ще говори на министрите, но аз съм искал нещо, което той нямал, защото той можел да говори като Малинов, но не можел да реже като Савов. - Добре де, като не можете Вие, ще турим други. - Да, с манталитета на Генчев или Луков, или Дамян Велчев, но после къде ще спрат, не се знае. - Не Ви трябва от мечка ремичка, поне засега. Работете с тия хора, само им кажете ясно да почитат народа, да го не мъчат и обират без нужда, да го не съсипват, че е грехота, и утре, ако той [се] озлоби и скочи отгоре ни, да знаем, че ние сме си криви за това... - Какво да правя? Ще се разбягат министрите. Най-първо заекът (Багрянов) ще избяга, после - Митаков440, а Божилов един милион пъти ще избяга. - Абе, като избягат, други ще турим. Хайде де, няма да останем без министри! Който остане, той ще работи съвършено. Но да скръстим ръце и да чакаме да ни изловят без гащи, е срамота и грехота. Тоя народ заслужава повече грижи за него и няма защо да дойдат работници прости да се учат на главите ни да бръснат, когато и Вие разбирате какво и как трябва да се направи! Повече не може така. Всички - на местата си и - на работа. Това ще искате от министрите, а те от всеки чиновник - почит към народа, зачитане [на] имота, времето и здравето му, да не го разкарват и мъчат без нужда - там виждам аз престъпното, на което трябва да се тури край. Разчистете кметството заедно с кмета, гражданската деморализация с цялото й глупаво котило, защото те не разбират, а само объркват работата. На всичко това (което аз говорих много пространно и красноречиво)той се съгласи и обеща да вика министрите и да им чете каквото трябва. Не е въпросът за преследвание на когото и да е, а да се избегнат такива крайно зловредни по своето влияние работи както станалите при мобилизацията и пр. Обеща няколко пъти, че това ще стори колкото може непременно. Тогава му заговорих да пише писмо на английския крал, да го помоли да се сключи мир, за да се не унищожава цивилизацията, богатствата, хората, че парите може да се употребяват за подобрение бита на хората, за да се избегне социалната революция, че по-добре е с отстъпки да се запази животът на хората, че най-после всички сме Християни и пр. А също и на Хитлер да пише, че Германия няма смисъл да се бие повече, защото никой не се съмнява в мощта й, и ще трябват сили за новия ред и пр. - Да - каза царят, - аз мисля върху това. Вие и по-рано ми бяхте казали. - Но ето, Коледа иде. Ако може да сторите нещичко и Бог ще Ви благослови, защото ще отървете живота на хиляди. Пък най-после, ще имате една хубава позиция утре да им кажете, че ги поканихте към мир, а те не щяха и изгубиха много, защото държавите единично няма да решават, а пък ще трябва общо и пр. - Той обеща, че ще стори и това... Като се върнах, отидох при Учителя, който ми говори доста дълго, но аз записах само нещичко (повече от час и половина). «Едно време и Наполеон беше подпомогнат да реформира Европа, а щом взе да си прави династия и пр., отиде на «Света Елена».441 И с Хитлер ще стане същото, ако не издържи.442 Англия беше обещала да направи справедливи промени и се помагаше, но сега, като не издържа, търпи тези бедствия443... Сега в Русия е личният егоистичен егоизъм - Господ като не е на земята, няма Го и на небето; в Германия - колективният личен егоизъм.444 Новото в света е Божественото - да даде съответните блага на органите за благото на целия организъм.445 Нали е казано, че като дойде Христос, всички ще Го видят - и сега, да им кажем една тайна: тия, които са Го разпънали някога, тия ще Го видят сега (защото те са тук!). Германската политика е модернизирано еврейство...446 Евреите... Христос, като мислеха, че ще работи за тях... Царят, като пише, нека каже, че каквото му е казано, е станало - и сега ще бъде същото. Божествената правда е много строга.447 Ето какво стана и с този (Кирчо). Той не плати на тия, които нападнаха Изгрева - да се бие по задницата може!448» Казах му, че аз не дадох тогава. Учителят каза: - Баща, който е пощадил сина си, не употребява пръчката - той ще яде боя. Това е закон. Христа Го не пощадиха, а Го пратиха, за да влиза в положението на хората. Войната е такова наказание449 - един Божествен език. Хора ранени, осакатени, не разбрали Божествения (език) закон - най-голямо безобразие е това, а те говорят за отечеството, дават им кръстове и пр., и все за народа, а то е за забогатявания. Разправяха как в царска Русия един търговец подарил 100 000 одеяла за войниците, а после пак му ги продали обратно - изкрали ги. Корупция... Не може ли в нас да се въведат инспектори на честността, за да се проверява колко се изпълняват законите, да се инспектират чиновниците, за да се взимат мерки... Сега трябва практически умствени деятели (?) да държат сказки и проповеди, религиозни - от какво може да произлезе благото на един народ - светът ще се поправи с най-прости средства на сложните лостове. Животът учи: маймуните си правят живи мостове, за да минат реката. Кой ги е учил? Сега машината е сложна - да се опрости, и ще действува по-добре, с по-малко загуба на енергия - не е в сложността, а да се предава по-добре енергията. Хората на земята се заблуждават, обличат се с богатства, пари, говеда, а като дойде смъртта, колко малко остава от всичко това! - то е скритото, на което може да се разчита - ще остане семката, която може да възстановява. Сега Багрянов, който е Венерин тип, търси пътя на най-малката съпротива, но той нищо не прави да го намери, а иска да бъде пътят на най-силните съпротивления - най-лекият. Всяко семе расте, само да знаеш де да му туриш семето навреме.» Между другото, като се разправяхме с царя и аз му казах да преведе полковник Борис Димитров от Плевен, че му е верен офицер, и той казваше «Да», но разбирах, че само ми приказва, а дали ще го направи, и му казах: - Ама мнозина казват, че Вие повече почитате и внимавате на тия, които Ви лаят и псуват, а към истинските си приятели не искате и да знаете. - Нали знаеш, Лулчев - каза ми той, - с нестабилните барути трябва човек да бъде внимателен, за да не стане взрив. - О, да, разбира се, но помислете, че [с] това може да насърчите и други да станат нестабилни... - А, не вярвам... приятелите са си приятели. - Горко на приятелите тогава...

(64) Срещи На 30.XI.1939 г. бях отишел на Витоша и там в хижата ме извикаха да отида. Намерих Багрянов, Стоил [Стефанов] и Севов. Бяха ми казали да повикам Недев, но аз бях им казал, че вероятността да дойде е малка, и наистина той не дойде. Говорихме около час и половина. Важните въпроси бяха за кандидатстването на Ганев, против когото беше Багрянов, и какво трябва да се прави вечерта, когато ще заседават. Той си каза съображенията и ме пита: да ги каже предварително на Кьосето или да ги долага направо. Казах му, че по-добре е насаме и след това да бъде общо. Приказва ми и Севов против Кьосето - че трябва да си върви, и Багрянов мислеше, че няма място в тоя кабинет и пр. Казах, че не е сега време да се сменя правителство, че изборите трябва да се направят, а после ще видим какво ще бъде. Севов беше много блед и ми се виждаше покрусен, говореше за заминаване нанякъде, в Германия и пр. Казах му, че ще се минат и тия работи, па после ще говорим. На Багрянов дойде в дома със Стоил Стефанов и стоя около 4 часа. Каза ми какво е станало в министерския съвет за Ганев и как Кьосето, въпреки мнението на 9 министри, пак настоял за Ганев. Кьосето изплю вече камъчето - каза ми, - а то е, че и Багрянов, ако не бил министър, и него трябвало да не се допуща да става депутат и че искал някои, които били по-енергични и пр. Каза, че не знае какво да прави, и затова е дошел, да видим какво да реагира. Казах му направо, че да си даде оставката не е разумно, защото, първо, не е време и при това се и чака, за да го окепазят, като му пратят човек [за] следствие, да видят къде е изхарчил милионите, които му се отпуснаха. Това го доста стресна и той каза, че ще се опита да направи това, което ще го посъветвам, но какво да прави, когато сега днес Недев заминава в Тетевен да избира Ив. Петров431. Казах му, че тоя човек го зная от зет си, който беше в Тетевен, че не е добър и че ще видя да се срещна по въпроса с Недев, като се върне. Каза ми, че Кьосето го искал. - Ще видим - казах му аз. Тогава ме пита има ли смисъл да отива по конференции сега из градовете. Казах му да отива, но да се пази да не поменува нищо политическо, защото и без това има вой против него, и говорихме за подробностите. На 4.XII дойде вечерта Недев и стоя около 3-4 часа. Говорихме по обиколката му. Каза ми как стои въпросът в разните места с кандидатите и ми каза откровено, че ще бъде хубаво да кажа за някои на Кьосето аз, тъй както и аз го съветвах - той да не влиза в конфликт с него, а аз да уредя работата. (Между другото, на планината Севов ми каза, че Царят му казал, че поменал на Кьосето за среща с мен, а той категорически отказал - с това започна и искаше да ме настрои против него, но аз му казах, че графата «лични» е последна в моята книга.) На другите въпроси се дадоха задоволителни отговори от страна на Недев и той е настроен доста добре и смята, че ще издържи до края добре. По разговора, който ми предаде Багрянов, поисках подробности и Недев ми ги предаде другояче. Видях, че имаше голяма доза от субективност в предаването на Багрянов. Може би понеже беше засегнат, и без да иска, подсилваше някои страни от тоя разговор, за да звучат както му се искаше нему. Остана да кажа на Кьосето за Ив. Петров, за Дуров432 и Серафим Георгиев433 . Към 11 часа си отидоха с Андро и Тошко, който беше дошел, за да предаде какво са говорили със Севов, който го извикал и който настоявал аз да съм се не месел за Куртев в Нови Пазар, защото Сл. Василев и Кожухаров Тодор434 и Цанков книга щели да издават против мене. - Ако изнесат истината - какво? - им казал Тошко. - А ако не е истина, то няма да се отнася до брат ми. Питал го дали Недев ще го изпраща в Нови Пазар и дали му е дал писмо. Той му казал, че не му е дал. Тогава той, Севов, му казал да иска писмо от министъра. «Аз началника си не мога да уча» - му казва Тошко. Въпросът е бил да се въздействува на Тошко да не ходи, а също и на мен - да се посвия малко, но аз по-рано казах на Стоил по същия въпрос каквото ми говори, а сега го повторих на Недев. Не ме е срам от съветите, които съм давал. В България има мир, хората се не убиват, жените имат права и тия, които искаха да бесят, не обесиха - а при Цанков 23 000 българи паднаха убити435... Сега вече братството не е тъй малко и слабо, зада искат да ни съсипват. Слабия огън вятърът го гаси, но силния го само раздухва.436 На 5.XII сутринта към 8 часа дойде Христо Статев да ми каже, че Кьосето сам поискал да отида да се видим в 4 часа следобед. На уреченото време отидохме в тях на булеварда. Обувах си за пръв път галоши тая година и влязох в салона му с тях. Той ни чакаше на вратата и ме забеляза и аз го наблюдавах, но доста умее да се владее. Говорихме повече от два и половина часа по най-различни въпроси. Понеже бях изучавал портрета му, то сега ми беше известен. Ъгълът на лицето му е доста добър, но цветът сочи на голямо окисление (много киселини, сдържани огорчения), доста силна и добре прикривана амбиция, която не е в много възвишено поле, но държание има, спекулира с държавни идеали, но същината на идеалите е сведена в по-низшо поле. Без да е партизанин и дребнав наглед, той беше дълбоко... Започна да се извинява, че не, той не е искал да ме види, но не сме се разбрали. Царят наистина му казал, но той чакал аз да го потърся и аз като не съм се обадил, и пр. - на тая тема. Аз го слушах, после започнах разговора, който имаше няколко главни точки, които аз сега ще отбележа не в същия ред, както се водеха, а както си ги спомням. Първо - за пакта със Сърбия, че е сключен със Стоядинович, а не със Сърбия. Той поясни, че е отишел, говорил със Стоядинович, но той не го е насърчил, а после е говорил с Павел и после обяда, когато той мислел, че нищо няма да излезе, той отишел насаме със Стоядинович (Павел), а после го извикал и него и му казал, че ще бъде. Вторият въпрос беше, че е издал нашите спатии на турците и те са играли с тях в Румъния. Той не отрече отчасти, че това е така, и ми разправи подробно как е говорил с турския министър Сарачиоглу, като е минавал през България, и му е казал нашите претенции, които не бяха тайни, и той обещал да се опита да стори нещо, но румънците не се съгласили и когато той отишел в Анкара, после всичко уж било много добро, но се намесили англичаните и пр. Това той разправи с най-големи подробности. После му казах, че се носи слух, че е комарджия, че отнема време на министрите в заседание, което го няма никъде - по 5-6-9 часа. Той отрече да е комарджия, а за времето обвини и тях, че му го отнемали. Казах му за Ганев мнението си, а също го предупредих да се не връщат в камарата Дуров, Серафим Георгиев и Иван Петров, които са отречени хора. За тях нищо се не каза. Разговорът мина на много други теми. Оставих му две книги от Учителя.437 Стори ми се уморен човек и огорчен, във всеки случай - по държавник, отколкото партизанин. Разговорът беше интересен, но не го записвам, че нямам време. Имаше и много въпроси, например, загдето беше казал на Красновски, че му е натрапен кабинетът и пр. На 6.XII дойде Надя да ми каже вечерта за среща с царя. Откара ме Севов. Срещата трая от 7 до 9 и половина и нещо. По пътя Севов ме пита дали са дошли за телефон. Казах му, че ми искат близо 6000 лв., които аз нямам, и ще се откажа. - Няма да се отказваш. Парите ще се намерят - каза той. Янков излъгал министъра си, че ще трябват 20-30 000 лв.! Той му казал, че да го направи и после да докладва! Казах му, че ще видя, но днес (8.XII) дойде Стоил Стефанов и ми донесе от Багрянов заем от 6000 лв. за телефона. Поръчах го. Във Врана ме посрещна Кирил; царят беше при децата. Дойде после и ми се извини, закъснял с 5 минути. Колко той е по-учтив, макар че е цар, от мнозина други. Въпросът беше, както той го нарече, домашен, за който ме е викал. Прочете ми едно писмо на момичето, което придружава царицата в Италия и което аз по-рано бях лекувал - царят го беше пращал. Царят ми каза, че тя искала трето дете, но той казал да пита баща си, после той се съгласил да отиде в Мюнхен да я чоплят (израз на царя) при същия професор. С нея отишло само това момиче, което именно пишеше. Царицата е била много нервна -естествено състояние в такова време и операция - и е говорила много работи и тая го пишеше, като мислеше, че прави услуга на царя. Най-лошото беше особено една фраза, която много ядосваше царя. Според това писмо царицата щяла да има менструация към 15-и този месец и щяла да дойде към 13-ти в София и казала, че пет дена нямало да пусне царя да излиза от стаята й, а ако той имал работа, тогава брат му щял да го замести... Това беше такава гнусота, че царят се чувствуваше отровен съвсем. Казах му, че това не е нищо, че по Стария завет и това е ставало, че може да го е приказвала от нямане какво да каже или пък изопачено е предадено, че тя ще се поправи, но трябва време и пр. - Проклета е и това си е. На, духовникът й тук умря, зъболекарят й Дже-раси, който я почиташе и обичаше, и той, виж как погина... Ами сега какво да правя? Тя ще ме изсмуче, като дойде. Тя е луда. - Няма нищо - казвам му. - Тя не знае, че Вие знаете намеренията й. Напишете едно писмо на бабалъка си, той Ви обича. Пишете му, че се намирате на един кръстопът. Опасности - отвред. Бъдеще - неизвестно. Какво той ще Ви посъветва, като по-опитен. Телефонирайте на жена си да чака това писмо и да го предаде лично на баща си и тя да донесе отговора. Понеже тя няма да знае, че Вие знаете намеренията й, инак ще си дойде ден по-рано, то с това ще я забавите два-три дни и когато дойде след 15-и, положението й ще бъде друго. Царят се съгласи на това. После минахме на него самия и аз му говорих за гимнастиките и режима, който трябва да поддържа, да бъде здрав, като спазва някои окултни правила и гимнастики. Той обеща, че ще ги прави. - Защото - казвам му, - макар че си три пъти доктор (закачах го с новата му докторска титла), тия работи слабо ги разбирате. После минахме на политиката, казах му, че съм се видял с Кьосето и какво сме говорили. За някои работи ми се смя, като му казах, че съм го нарекъл в очите комарджия. Опасяваше се, че като съм казал, че ще го замести (щеше) Божилов, да не почне да го яде... Приказвахме по тая среща почти час. След туй пак почнах да му говоря за социалната политика, за работниците, които ги изхвърлят на улицата, а иде зима и избори, за банката, която е загазила в германски води. - Разбирате ли нещо от финанси? - Хич ме не бива - каза той откровено. - И мен ме не биваше, но сега уча. Викайте някого, който разбира, но трябва да се тури ред, нека Ви упъти. Също тъй трябва система в държавата, обединение на управлението. - Това е работа на министър-председателя - каза царят. - Тъй е, но като го не прави той - други, Вие трябва да го направите! Аз може да Ви помогна в случая. - Добре, Лулчев. Продължение на срещата с царя от 6.XII Казах, че ще му дам някои образци, по които той да настои да върви работата. Той с радост се съгласи. Много се безпокоеше за това, което става с Финландия, и като се свърши, дали няма да тръгнат към нас...438 Казах му, че това щеше да стане с нас, ами отиде на север. - И аз имах това чувство, че щяхме да имаме правителство в Бургас на Кимона срещу това в София... - Да пази Бог - казвам му, - нека върви на север това. Може би след Финландия ще им мине и на русите малко охотата. Приказвахме за Луков, за Лаврентиев, за Лойд, който и на него направил тъмно впечатление... Човек, дошел да купува... Безпокои се много и за децата, по-голямото е малко болно. - Но все пак къщата е тиха, а дойде ли тя, всичко ще се обърне наопако. Девет години как сме женени, а не мога още да свикна с нея - казва ми той и разговорът почва пак на тая тема. Изобщо, беше много разнообразен. Но Кирил ме пита със загриженост как го намирам - че много нервен бил и не можел да си намери място. (Пък то, види се, от писмото е, което и нему не може да каже!) Измъчва се много царят. Пък и другите се измъчват не от работа, а от препятствията, които един другиму си правят. О, адът е тук, виждам го с очите си. Личните цели, себични чувства, егоизъм, лъжа - ето кое го прави. Всеки прави паяжини за други и преди всичко сам се отлита в тях!!! Колко съм благодарен на Бога, че ми е дал светлинка да виждам поне, ако не и да вървя по правия път... Не ми се иска да записвам тия интриги и дреболии, за да не издребнея и аз самият. Мъченици на себе си и на времето си. Дано Бог на всички помогне да прогледнат и да заживеят в нов живот. Амин!

(62) Среща с Царя на 18.XI.1939 г. във Враня, от 9 до 11 и половина часа Още на 15 т.м. дойде Севов, че го пратил царят, който беше в Кричим, да ме пита какво да прави с Кьосето, който искал да отлага изборите и да управлява без камара. Това ми се видя много глупаво. Казах му да каже, че най-напред те нямат право да отменяват указа; после, когато се взе това решение, условията бяха по-лоши, отколкото сега, когато и Турция, и ние разпущаме част от запасните. Изглежда, че те са се скарали за мандати и понеже не могат да си ги нагласят, защото всеки тегли огъня към своята пита, затова сега искат без камара. Това забелязах и в Недев, който беше при мен преди два дни. Наивни - те вземат мнението на разни чиновници за това на народа. - А пък - казах му - даже да мисли и народът така, правителството не може да увисне във въздуха, защото утре тогава може да си иде заедно с царя - 11 души са само! Правителство, което се къса от народа, е изгубено! Три години съм пял на царя, докато докарахме камарата!422 Казах на Севов, че искам да видя царя, да поговорим върху социалната политика, докато не стане късно. На 18-и отидох. Царят ми говори за своята обиколка на войниците, от която беше много доволен, защото се лъсна дирникът на тия, които много претендираха, а са се отчуждили от войска и народ. Разправи ми няколко случая с офицери, които не са знаели даже къде им е дружината, лошото състояние на запасните войници, особено работници и бедни селяни, които са били лошо настроени. Той говорил с тях, влизал по английски между редовете. - Това е уставно в Англия, пък и аз си казах: «Те са умни хора, чакай да го направя» - и видях това, което се бяха опитали да го прикрият... Резултат от това е, че са се разкрили доста недостатъци, видяхме се, че не сме готови, че има много още да се работи. Десетина офицери пратил без всякакъв висш съвет по домовете си. После заговорихме и за Кьосето и неговите колебания. След доста говорение и на тая тема, като не остана ненамесена и Наталия, в чиято кухня имало чучур (казваше Севов - подкуп, значи). После извикахме и Севов и му каза царят, какво* решили сме да се срещне Кьосето с мене, да си поговорим, да се разберем с Буров или с царя ще върви, после да го вика и иска от него не депутати, които са негови, а тия, които са за държавна програма, и да му каже, че ако пие от много места вода, ще го заболи коремът. И ако не ще да слуша, да си иде. Севов каза, като го запита царят как да устроим свиждането с Кьосето, да се види, той, царят, по-рано, после - аз. - ... още повече, че Кьосето го е страх от Лулчев и няма да иска да се види. Аз казах на царя, че той е домакинът и че е негова работа да нареди това, както намери за добре. Остана да вика и дошлия от Белград Попов, за да не го плаши Кьосето с външни обстановки. Говорих му преди това за социалната политика, която не е много хубава, защото правителството, освен че нищо само не доставя, но и което доставят търговците, и него им взима и го разпределя произволно. А при това и Народната банка е турила нови данъци върху всяка доставка, без всякакво основание взима за себе си проценти, без да си е мръднала пръста за нещо. фабрики вече се затварят поради липса на материали. Иде зима. Работниците са на улицата. Ще се правят избори, а може да излязат и на улицата от глад... Произволи и подкупи - на всяка крачка. Казах му да тури и Боев за директор. Каза, че ще го види, и тогава. Останах с впечатление, че между мен и царя има сянка някаква, но аз и не се помъчих да я разсейвам, защото това е опитна интрига423. На тръгване го запитах той ли е искал Андро да отиде в Германия да се грижи за работниците, които Багрянов изпрати на заколение. Каза ми, че това не е негова идея, но той я е одобрил, понеже искал да се помогне на тия нещастни хора, които пишели писма нему и на сестра му, а Андро бил енергично и лудо момче, та щял да уреди тая работа, понеже ги използвали и после изхвърляли, а като нямало какво да правят, гладували. А разбрах, че това е работа да се махне Андро и да остана сам, и Недев - също, та да ни ударят по-лесно. Да се смъкне омразното Кьосе и да дойде техният приятел... Докато съм бил при царя, Багрянов ме търсил и кандардисвал Андро да се смъкне Кьосето, защото налагал хора, които не са за депутати, и пр. Вечерта дойде при мене да ме пита да си даде ли оставката. Казах му, че не е време, че Кьосето ще кандиса или ще си върви. После дойде и Христо Статев, за когото бяха казали, че е изпратен от Кьосето в Плевен и Шумен да избира депутати, а той се закле в децата си, че не е мърдал от София! Останах отвратен от всичката тая работа и ми се бяга нанякъде - да не чуя вече и за цар, и за министри, и [за] подобни нужди политически... Омръзнаха ми и ме отвратиха. Догнуся ме. Мислех да отида в неизвестност, та да не може да ме види никой от тях. Разбрах, че съм оставил Божественото за човешкото, и ми се поиска да се отърся от това завинаги.424 И ако можа, ще го сторя - не от егоизъм, а защото мисля, че това не е моя работа. Това е увлечение от моя страна. Бог да ми помага да изляза от тая каша веднъж завинаги.425 После се върнах и говорих с Учителя. Част от говореното записах. _____________________ * какво (остар. и диал.) - че. (бел. М.И.)

(61) Среща с Царя на 22.Х.1939 г. във Враня, от 8 и 15 ч. сутринта до 13 и 20 ч. Разговорът почна между мен и него само докато ми разправи срещата си с 16 държавници, те какво са му казали и той какво е говорил и отговарял. Това трая близо около два и половина часа. След туй извикахме Кирил и му каза царят да доведат Багрянов, който чакал някъде по шосето за Симеоновския лицей; царят искаше той пред мен да говори, за да не може да кръшка после, а след това останахме пак двамата само, говорихме около половин час, след туй дойде Кирил, а след туй се присъедини и Севов, който се завърна -беше закарал Багрянов - и четиримата завършихме конференцията към 1 и 20. Разговорите на 16-тях, колкото и каквото можа* да си спомня, ще оставя за после да запиша. Багрянов беше повикан да даде мнение за положението, което той направи доста сполучливо и ни хареса, а след това теглихме заключенията. Всичките бяха признали, че неутралитетът е добър, но трябва да бъде пълен или искрен и пр. От вътрешната политика не бяха се оплаквали, освен някои, които бяха поменали за «свободата на словото» и на които царят беше посочил белите колони на «Ле Там». От разговорите, които имахме с Багрянов, той даде идеята да се разшири консултацията, като се запита народът по тоя начин камарата трябва [ли] да си иде. Неудобното според него е, че Кьосето е разгласил, че не ще тая камара още отпреди три месеца, и сега ще кажат, че това се прави за негова прищявка и че по-добре е да бъде други начело и да се разпусне камарата и се направят нови избори. Възразих му, че тая камара не прави чест на българския народ, който я познава повече като обирачи, и не може да се мисли, че някой ще заплаче за нея, особено след като грижливо се подбере всичко свястно в нея и му се даде път в новата камара. Царят каза, че е най-добре да има нов председател, но ако няма такъв, то ще бъде и Кьосето. Питаше го царят кой ще организира изборите, като няма сега вестници, и като кой ще подкупи тия - посочи той на «Зора», «Утро» и «Заря», които беше чел и те седяха на канапето до него. Севов каза, че то е лесна работа, и оставиха този въпрос, а после и Багрянов си отиде и остана да приказваме за подреждане на листата. Съгласихме се да останат на местата си Кьосето, Недев, Божилов, Филов, Даскалов и Багрянов, а да влязат нови: Габровски406 - правосъдието, Загоров407 - търговията, и Василев408 - благоустройството, и Димитър Илиев, на когото царят после ми изпрати портрета, и днес дойде Надя да вземе анализа. Първите три[ма] бяха препоръчани от Севов. Не казах нищо, защото се чувствувах много уморен и гледах да се приключи работата. Остана да вика Кьосето неофициално, след това - и официално, след което да се свърши и с камарата, докато още не са усетили Стойчо и сие какво им иде на главата. Говорихме, ако Кьосето случайно ритне, да стане председател Калфов. Също Кьосето да смени дипломатическия апарат, като даде на Калфов, Стойчо и др. някои дипломатически постове: ставаше дума за Буров - Париж, аз поменах Кимона за Москва, Стойчо - за Париж или Рим, а Калфов като познат - за Рим и пр. Царят правеше сметка, че се е разправял досега 23 часа и когато Багрянов му каза, че не изглежда уморен, той каза: - Защото по-рано се измарях, че и отговарях за греховете на другите -защо не съм се справил с лудориите на Стамболийски, с лекомислието на Мушанов, с щуротиите на... (забравих), с кръволочествата на Цанков... а сега си отговарях за това, което съм правил и което знаех защо съм го правил. Затова сега съм по-малко съсипан. Когато се видяхме, от началото аз му казах, че сега трябва да се премери, за да види колко е натегнап от мъдростите, които е набрал от разговорите, а след това му дадох да прочетем една глава от книгата «Ла вий пур ла тут» [«Ла ви пур льо Ту»] - «Пане» (тая глава) 409, която царят чете гласно и казваше: - Така е, така е. - Това да ни бъде за камертон - казах аз, като свърши. Наистина, до края вървяхме добре, без сблъскване, в тия пет часа разговор. Когато вече смятах, че уговорихме това, което можеше да се уговори, казах му, ако има някои промени, нека се обади, което той обеща да стори непременно, като ми разправи, че не иска да ме пусне по тоя път и врата, понеже през тях някога влизал Тодор Александров410... Мислех си и аз и той, горкият, колко компромиси е трябвало да направи, докато се отърве и запази трона си досега... Бог да му помага и пази... Разговорите бяха интересни и разнообразни, но аз съм още уморен; не зная поради що и не мога да си спомням подробности. При това и нощес се събудих в 2 и половина часа с чувство, че някъде се прави заговор и нещо нечисто и опасно и срещу държавата, а също и за мен...411 Такова нещо отдавна не бях преживявал... Чаках днес да дойде известие за кабинета; досега, докато пиша, още няма. Колкото за разговорите с държавниците, те бяха много интересни, още повече, че царят имитираше някои, и то поразително, в говора и маниерите. В това отношение той има поразителен талант - и памет, разбира се, необикновена. При записването ще пиша това, което си спомня, и то не ще бъде много, но все пак е по-добро от нищо. А има неща, които би трябвало да останат - да ги знаят и другите, пък и поколенията, защото в интимните си разговори нашите държавници се отпущат много и говорят работи, които на друго място и време не могат да се чуят, например когато Н. Мушанов признава, че се е срещал 5 часа с Дамян Велчев и той плакал, че не е военен министър, че го изиграл Кимон (а то царят посочил Пенчо Златев412). Сега (26.Х) ще си запиша, доколкото си спомням, това, което е останало в главата ми от онова, което ми разправи Царят за политическите мъже. Реда, по който ги е приемал, разбира се, го забравих и ще ги пиша, както си ги спомням поне по най-важното, което на мен ми е направило впечатление. Мошанов Ст. за себе си не е говорил, поддържал е Кьосето, но царят ми каза, че той казал на Георги Марков да говори за него. Окото му е било пак раздвоено. Бил е хитър и внимателен. Хвалел Кьосето, за да разбере противното, царят не се поддал на тая уловка и го оставил в неведение. Ал. Цанков е бил тоя път «по-човечен и ненапомпан», каза царят, че «не е имал време да го напомпат». Говорил е против парламента, не изобщо, а срещу някои похвати. Чувствал се е донякъде виновен за неговия скандал там, където щеше да «вдига завесата», но царят се е отнесъл внимателно с него. Всички държавници без изключение са препоръчали неутралитет, и то честно да се пази, като някои от тях (Гичев413, Буров и др.) са искали да бъде с отговорни лица, за да се пази и не изтощава царят и пр., стара песен - да се наместят те... Никола Мушанов е бил доста претенциозен, но не и умен. Говорил е, че трябва ново правителство, което да се възглавява от него (това не е казал, но е дал да се разбере, че той има най-много връзки и че други не може). Между другото е казал, че Дамян («Виждате ли, Лулчев!» - удари се царят в челото), Дамян стоял при него пет часа и му се оплаквал, че чакал да бъде военен министър, а те турили Пенчо Златев. - То беше моя работа - каза царят, - която аз сторих по вдъхновение, като посочих на Кимона Пенчо - виж каква съдба... Гичев е бил много язвителен и е оставил впечатление на голям егоист. Той, каза ми, [че] работи със своя баджанак Вергил414, който е по-сърдечен човек. Най-озлобен и дребнав е бил Стоян Костурков415. Той просто се задушавал от злоба и е стигнал дотам, че да каже: ако бил по-млад, щял да хване гората с чета, да се бори за народните свободи на печата и пр. Царят му показал вестник «Тайме» с бели полета от цензура, той не искал просто да разбере. Във всеки случай царят му е говорил доста меко и го е поутешил. Кимон е бил сдържан и коректен повече от други път и царят го е изслушал внимателно, за което и аз лично го бях молил. После царят му обяснил някои работи, които той не е знаел, например разговора с Потьомкин, който обвинил царя в максимализъм, а тоя му казал: - Ако бяхме максималисти, щяхме да искаме Сан-Стефанска България! - и пр. Царят имитираше Кимона точно и тъй съвършено, че аз, който съм срещал Кимона много (по-рано), ми се струваше, че слушам Кимона лично... Кимон държал цяла реч за осъдените. Царят му казал: - Аз едва ги спасих от вашите собствени закони - даже въпреки тях! Аз ви казвах да оставят една вратичка, вие не искахте, а видяхте колко скоро попаднахте под тяхната тежест, добре, че ги не изпълнихме, инак те нямаше да бъдат живи. - То е Ваше добро. - Ни най-малко - възразил царят, - не съм мислил за мое добро, а съм мислил за доброто първо на държавата, после - на народа ни и най-после - и за тях самите... С Недялко Атанасов са говорили повече и ми каза, че му е разправил как в Търново ги е отървал Недев да няма второ Дупариново416 изчезване, как Неделковица е дохождала и пр. Аз му казах как предния ден Недялко дохожда и как аз му казах, че него няма да го викат, и как той полусърдит си отиде... Царят се смя. (Това направих, защото беше истина и защото исках и да отбия мисълта, че съм го наговорил - нещо, което, разбира се, щеше само да подбие стойността на Недялко.) Пастухов също беше говорил, но беше оставил впечатление на теснота. Михаил Маджаров417 си е запазил ума, също и Тошев, който с единия крак е в гроба. Казал му хубави съвети за Русия и неутралитета. Маджаров е говорил около час и половина, един анализ много добър. Царят ми каза дословно почти целия разговор и след това - впечатлението си: - Стайнов е само тялото, Маджаров е умът. И Кимон оттам взима. И владиците - също! Лулчев, това е тъмният център на България!418 Славейко Василев419 е говорил средна хубост, но дал съвет да се обърне внимание на социалната политика, за която и аз бях му говорил. После пресяхме резултатите и те бяха: Кимон - държавник, който може да работи; Гичев -способен, ако не беше толкова егоист, но все пак положителен за работа; Стойчо - също, но да отиде в дипломацията; Калфов - също, даже говорихме да замести евентуално Кьосето, ако почне много да рита; Пастухов може да работи още; Недялко също е удобен даже и за дипломатическа работа, приятелска, в Сърбия или Турция; Буров - празен, но за Франция може да бъде; другите може да се смятат вече като изостанали, ненормални донякъде (Смилов420-крайно дребнав и Петров Георги421), стари по възраст и пр. Значи от 16 човека годни бяха 5-6 и той е съгласен да се турят на работа, което остана да уговори с Кьосето. Изобщо е съгласен с принципа, че всичко годно трябва да [се] впрегне в тоя мъчен момент, там, където ще бъде най-полезно. Имах намерение да запиша повече разговорите, които той почти дословно, с репликите, ми говори, но нямам тая памет. Пък и не са нещо изключително, макар че са били разнообразни и някои от тях - доста язвителни. ___________________________________ * «Можа» вместо «мога» - на много места се среща, включително и в статиите на Любомир Лулчев във вестниците, които е издавал. (бел. М.И.)

(60) Среща с Царя на 18.Х.1939 г. на местността Билидие хан, по пътя за Петрохан, Ломското шосе, от 5 до 7 и 1 ч. следобед Царят беше с Кирил, аз - със Севов. Те бяха отишли по-рано, аз малко закъснях. Те бяха спрели по-нагоре и ни чакали от три и половина. Веднага започнахме разговора, разхождащи се. Отначало бяхме двама, Кирил и Севов вървяха отзад, после към връхчето бяхме заедно, след това аз се отделих с царя и около час говорихме пак отделно, после той ги извика и след това те тръгнаха по един път, ние - по други, тъй като не искахме да се знае за тази среща. Най-напред той започна да ми говори за впечатленията на Бойдев, който се е върнал от Русия. Те са, че имат отлична авиация, но че другите им войски не са толкова отлични; че има един дух на стремеж, но никакво зачитане на деца към бащи или по-стари на по-млади и обратното, изобщо - диво, стремящо се. В театъра представлението - отлично, публиката - животинска, яде, пие, мачкоти се и пр. От туй, което и той потвърждава, Антонов е бил невъзможен. Русите се опитали да плашат турчина с Бойдев, но не хванало място. Сарачоглу се държал твърдо. Нашите депутати са се държали безобразно и са станали по-болшевици от самите болшевици. Изобщо, известията са, че там е проиграна една позиция и аз му обърнах внимание, че сега, когато турците са отказали на русите, Бургас ще им стане още по-необходим и трябва да се внимава много (подробностите от Бойдевите донесения не пиша, защото те са в оня дух, в който бяха и по-раншните донесения). Това ни накара да минем на вътрешната политика. Той каза, че е извикал Кьосето и че си говорили и той му дал доводи, че е по-добре да се разпусне камарата преди, отколкото да се свика и да почне интриги и да се очертаят групите на Русия, Германия и Англия и с това да покажем, че не сме единни пред света, което ще е излишно, и при това ще насърчи всяка групировка. При по-нататъшния разговор той ми даде да разбера, че Кьосето ще си даде оставката и ще тури Божилов, като направи нов кабинет, който да разпусне камарата. Тогава го оттеглих малко настрана и започнах да му говоря, че той сам е провъзгласил неутралитет лично, а не само правителството, и че този неутралитет трябва да се пази. Ако ли е решил да го промени, то е друг въпрос, но трябва да държи сметка за впечатлението и последиците. Божилов е известен като прононсиран германофил. Кьосето може още да остане до един-два месеца, сега е всичко да се спечели време, докато се очертае конюнктурата на събитията, това време е скъпо и трябва да се спечели. Казах му тогава и за Недев, че не трябва да го сменя. Той е честен човек и при тия смутни времена той трябва да го остави на тоя пост, защото може да се случат много работи при тая постоянна смяна на вътрешните министри, още повече, че ние сме в морето, а не в пристанище и колкото по-малко ремонт се прави, толкова по-добре. В пет години са сменени осем министри на вътрешните работи - това е било във вреда на управлението, защото една камарила* се разправяла с най-важните работи; докато министърът се окопити, тия чиновници са нареждали както си искат (сега подозирам, че Севов си върти своята листа). Говорих му много и за лошите условия на живот, които сега стават още по-мъчно поносими, нужда от справедливост и социална програма, която да засегне широките слоеве; че големите експортьори обират малките производители; че това внася безпокойство и недоволство в масата, и пр. Той ми каза дословно: - Лулчев, 21 години как се мъча на тоя пост, ако не бях така лошо семейно, след това, което ми каза Бойдев, бих се застрелял, но сега от инат ще живея. Няма да оставя една глутница да изяде народа! Ще се борим! - Да - казах му, - и грехота е да го оставите. Тоя народ, който утре ще Ви трябва за войници или за изборите, или за едното и за другото, заслужава повече грижи! Бог е с нас и ние трябва да сторим всичко, за да не бъде волята на тъмните сили. Нито Вие, нито аз искаме нещо за нас си лично - искаме доброто на тоя народ. За това добро стои и Бог и Той го иска, и то ще стане. Ние трябва сами да сме твърди на позициите си. В тоя дух му говорих и аз, и той около час, и остана да се процедира така: в четвъртък, 19-и, вика преди пладне Кьосето и той си дава оставката, след пладне вика Стойчо Мошанов, Цанков, другия Мушанов**, Калфов, на другия ден - Кимона и прочие, по ред. За Кимон аз настоях. - Но той ще ме пита за амнистията. - Ще му кажете: «Ако Вие сте на мое място, какво бихте сторили?» Да каже, пък ако има нещо умно, ще му кажете, че един ден може би ще има тая възможност - да му даде алюзия, че може Да го повика по-после... В момента повече подробности не мога си спомни. Остана в събота да се срещнем пак навярно в Чамкория и да пресеем впечатленията и в неделя Кьосето да направи новия кабинет и да се разпусне камарата. Бог да ни е на помощ! Царят имаше впечатление, че мен много ме следели, та затова да се криело много. Това е работа на зная кой, но от мене да мине. Вчера аз прекарах на Витоша, а Андро - вкъщи. А те са казали на своите хора и те ръшнат и знаят това, което ще става. Аз исках да съм лоялен. Жал ще бъде, ако царят изтърве Недев и го замени с някое мекере, което после ще домъкне разни пущове в камарата, та да се чудим какво да ги правим, и глупостите им може да съборят и самата държава. Бог да пази! Върнах се със Севов през Божурище. Там, гдето се срещахме, беше голяма поляна в предпланините на Стара планина и се виждаше Ком, в подножието на който ме раниха някога404, а също минах и край къщата, гдето убиха Гела405... Живот!... Минало. Дано [в] бъдещето сме добре и ние, и България... Преди да се срещна с царя, на 17-и се срещнах с Учителя, за да му разправя за срещата си, която имах на 15-и и 16-и октомври с Багрянов в Чамкория, и Учителят между другото ми каза тези мисли: «Законите са водителите до свободата. Гдето хората не са господари (на себе си?), турят закона да ги довежда до свободата. Колкото повече закони има в една страна, толкова повече престъпници има; колкото по-малко закони има, толкова по-културна е страната. Мойсей беше написал закони за всичко... А евреите бяха жестоки - за събиране дърва в събота убиваха човека, а планинците ги минаваха с диканя...» Едно странно съвпадение: аз съм роден на 19 октомври (нов стил 1-ви ноември). На 19 октомври е умрял Свети Иван Рилски, а и царят има псевдоним Рилски... _______________ * camarilla (исп.) - в началото на XIX в. в Испания, група политически интриганти, които са обкръжавали крал Фердинанд VII и са влияли на държавните работи за лична облага; прен. клика. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев) ** Стойчо Мошанов е племенник на Никола Мушанов и за да се различава от него, заменя буквата «у» във фамилното си име с буквата «о». (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев)