Jump to content

valiamaria

Потребител
  • Мнения

    4982
  • Регистрация

  • Последно посещение

  • Печеливши дни

    117

Всичко публикувано от valiamaria

  1. 2. Моето последно писмо от 12.VII.1961 г. До Нима Тенцинг Норгей „Моя мила, сладка Нима, Вашето мило писмо ми донесе аромата на вашата благословена страна. Благодаря за всички новини от моя далечен Дарджилинг, където моите любими приятели са изживели щастливи събития, които са се случили в техния живот. Аз съм радостна да науча, че вие вече сте завършила училищните изпити и сега вече лелеете мечтите за вашето бъдещо образование в колежа в Делхи. Поздравявам ви, че имате племенник, макар че аз съм далече и не мога да го видя. Но го обичам и мога да си представя неговия сладък глас и тъмни очи и очаквам момента, когато неговите мили хора ще отидат при него и ще го целунат, мила Нима, от мое име. Вие пишете, че сте гледали филма Бен Хур, който много сте харесали. Преди много години аз гледах този филм и не мога да го забравя. Сега, приключвайки писмото аз желая да приложа една дипляна с изгледи от българската столица София. Така че вие можете да получите една идея, как изглежда София. А в бъдеще вие ще получите още такива дипляни и картини и материали. Аз силно желая да ви запозная с моята страна, което ще допълни интересни моменти към вашите географски познания. Поздравете вашите мили близки в дома и предайте моите най-добри благопожелания и поздрави на вашата сгодена братовчедка, на която аз желая много щастие в нейния нов живот, в който тя ще може да опознае много неща за това какво представлява живота в своята голяма сериозност. Защото когато човек е женен, човек е натоварен с много задачи, които му помагат да развие латентни качества и способности на своето същество, на своето сърце, на своя ум, на своя дух. Пожелавам щастие на милата Дана. С надежда, че моето писмо ще ви намери в добро здраве и щастие, целувам ви, мила Нима, ваша искрена Весела." Последното писмо, след това вече никаква вест. Вероятно нашите власти спряха кореспонденцията. Тогава тя бе под контрол, особено тази с чужбина. Пазеха се и се страхуваха от шпионаж и чуждестранно влияние. Понеже се отнасяше за изкачване на най-високия връх на Хималаите я допуснаха. Едва ли някои от алпинистите от България тогава да са писали писма до участниците в тази експедиция. Човек стъпи на най-високия връх. Човешкият дух се устреми към висините, обиталище на Космичния Дух на Вселената. Магнетофонен запис на Вергилий Кръстев, направен през 1986 г.
  2. 11. 10.06.1961 г., Дарджелинг „Моя мила Весела, Благодаря ви много за вашето сладко писмо и са картичките. Много любезно от ваша страна, че ми ги изпратихте. Моите изпити привършиха около 30 май. След това аз отидох вкъщи за ваканцията. Ние имахме пет дни и аз съм пансионерка в училище, макар че аз живея в Дарджилинг. Но Вие можете да изпратите писмата ми на моя домашен адрес, както правихте досега. Моите родители и братовчеди идват да ме посещават всяка неделя. Това е моята последна година в училище. Сега в края на тази година аз ще трябва да положа изпити, от което зависи какво съм постигнала и тогава ще получа свидетелство. След училище аз ще трябва да постъпя в колеж в Делхи. Моята сестра има бебе - момченце. Кръстиха го Санан Монгехук, той е така сладък както баща си. Една от моите братовчедки, която е по-възрастна от мене се сгоди. Нейното име е Дана. Моя баща скоро ще замине за Непал. Аз бих желала да отида с него, обаче трябва да уча. Една от моите съкласнички е втората принцеса на Непал. На10 май ние имахме едно специално упражнение, показно упражнение в едно от училищата. След това гледахме филмът Бен Хур. Той беше много хубав филм. Всички ние го харесахме много. И толкова за днеска. Поздрави, ваша искрена Нима." Това е последното писмо и аз писах отново. След това нещо стана, загубиха ли се писмата, какво, вече никаква вест не получих от тях. Сега чета моето последно писмо, което съм писала и вече не съм получила нищо повече. Нещо стана.
  3. 11. Писмо от Джон Хънт, написано на 29.май 1963 г. Уважаема Весела Величкова, Много благодаря за вашето мило писмо по случай десетгодишнината от първото изкачване на Еверест през 1953 г. Беше трогателно да получа толкова много писма от хора, от най-различни страни и най-далечни части на света. И аз продължавам да се учудвам на чувствата, които са събудени у хората от едно такова единствено постижение в една планина. С топли поздрави: Ваш Джон Хънт П.С. Много съм ви признателен за вашия мил подарък". (Помня някакво тефтерче с кожена подвързия и с изгледи на София.) Вергилий: Това са писмата от Джон Хънт. Веска: Това са писмата от Джон Хънт. Прочетохме ги и ги преведохме. А сега следват писмата до шерпа Норгей.
  4. 10. София, 10.май 1961 г. Моят отговор на писмото до мистър Тенцинг „Г-н Тенцинг Норгей, шерпа, Уважаеми г-н Тенцинг, Вашето любезно внимание да ни удостоите с вашето високо оценявано от мене писмо и подпис ме направиха вчера наистина щастлива, когато аз по обед намерих дългоочакваните новини от далечен Дарджилинг. Да, вие сте писали вашето писмо на 1.май, същия ден, в който аз се изкачвах по планината, която вие виждате на картичката с двама от моите най-добри приятели и ние разговаряхме с тях за вас, за вашето планинарство, за вашето отношение към проблемите на живота както са отбелязани във вашата автобиография и решихме, че само светци могат да водят такъв живот на земята, готови да превъзмогнат всякакви пречки за целта да реализират високи идеали, тъй като изкачването на високи върхове изисква високо развити морални качества на сърцето и такива на духа. Аз разбирам, че вие току-що сте се завърнал от планината и се приготовлявате отново да заминете за там, така че аз трябва постоянно да бъда в молитва за вас, за да успявате във всички ваши мероприятия. Моите най-сърдечни поздрави на вашата уважаема съпруга Анкламу. Моята майка и моят брат, които също обичат и познават вашето семейство, ви изпращат своите най-големи благодарности и поздрави. Като ви благопожелавам небесни благословения във всички пътища на вашия живот, оставам уважаеми г-н Тенцинг, ваша искрена: Веска Величкова"
  5. 9. 10.май 1961 г. „Моя мила Нима, Думите са слаби да изразят онова щастие на сърцето, което изпитва някога когато бъде обладано от голяма радост. Това е моето състояние сега. Вашите писма, както вашето, така и на вашият баща ми донесоха поздрави от един свят скъп на моето сърце. Благодаря ви. Голямо удоволствие е за мен да зная, че малките сувенири, които съм изпратила са получени от ваша страна с интересна радост. Аз предполагах, че вашата сестра Пен Пен не живее при вас и съм щастлива, че и вие имате възможността да я срещате и че споделяте своите опитности в живота. Много ценя това, което вие ми казахте относно вашите задачи в училище и вашите големи срещи в междучасието в трениращите курсове на момичетата. Хубаво е, че вие вече сте решили да станете член на този курс. Сега вие сте заангажирана с вашите задължения в училище и аз ще се моля за успешното завършване на вашите изпити. Не бих желала да ви отнемам много време, тъй като вие имате много да учите, но ви обещавам да ви пиша през лятната ваканция и да ви кажа нещо относно моя живот, моето занятие и да ви изпратя картички, от които вие да можете да получите идея за моята родина. С най-добри благопожелания към вашето любимо семейство, оставам като в молитва за вас." Ваша искрена: Веска Величкова Веска: Много интимни са тези писма вече.
  6. 8. Писмо от Нима Тенцинг написано от Дарджелинг на 1.май.1961 г. „Мила Весела Величкова, Благодаря ви много за вашето писмо и за носните кърпички. Аз бях много щастлива да ги получа. Аз съм щастлива, че имам една приятелка в такава далечна страна като България. Всички мои приятелки наистина ми завиждат за това приятелство и за тия кърпички, които вие ми изпратихте. Моя баща се завърна, обаче той отново ще тръгва. Този път ние имаме тренинг на момичетата от нашия курс. Това е първия път, когато момичета вече влизат, взимат участие в този курс и е много голямо вълнението. Жалко, че аз не мога да взема участие поради моите занимания. Както разбирате аз завършвам училище тази година. Ще трябва, имам много сериозни изпити, затова аз трябва да се посветя изцяло на моите училищни занимания. Наистина завиждам на моите другарки, които сега отиват. Желая да ви изпратя някои сувенири от Дарджилинг, но в момента аз съм в училище и когато отида вкъщи за ваканцията, ще ви изпратя от там. Както разбирате аз съм пансионерка тука в училището и идвам вкъщи само веднъж в месеца, но вие може да отговорите на това мое писмо на адреса на моя дом, защото всяка седмица някои от моите близки, приятели и роднини идват да ме видят в училище. По-късно аз ще ви пиша повече относно моето училище. Моята майка ви изпраща най-сърдечни благопожелания. Моята сестра е женена и тя не е при нас. Но аз се срещам с нея почти често и тя ви благодари за носната кърпичка. С най-сърдечни поздрави, ваша Нима Тенцинг"
  7. 7. Писмото от Тенцинг, писано на 1 .май 1961 г., Дарджелинг „Моя Мила Весела, Благодаря ви много за вашето писмо, което аз получих с известно закъснение, но не можех да ви отговоря поради това, че бях зает в планината. Благодаря ви също така за тези красиви символи на вашата страна. Аз много ги ценя. Аз съм зарадван, че вие сте изпитали удоволствие, четейки моята автобиография и я харесвате. Нима ми разказа за вашите интереси. С най-сърдечни поздрави, искрено ваш: Тенцинг" Вергилий: Това е писано от него. Веска: Писано от Тенцинг с неговия подпис. В: А писмото е писано от дъщеря му. Веска: Е, тя, той не знае да пише. В: Да. Веска: Той, когато са отишли англичаните, започнал да пише азбуката, за да може да се подпише. Иначе той така с палеца си се подписвал дотогава. В: Сега вие отговаряте. Веска: На Нима Тенцинг.
  8. 6. До Нима Тенцинг Норгей 8 април 1961 г. „Мила Нима Норгей, Много мило беше да получа писмо от дъщерята на г-н Тенцинг, докато баща й изпълнява негова любима задача в планината. Вашето писмо от 1 март ми донесе голяма радост и аз ви пиша това писмо, за да изразя моята признателна благодарност за вашата хубава идея да ми пишете от името на вашият баща. И тъй вече знаейки къде той се намира, аз ще бъда в състояние да го достигна с моята мисъл, когато се моля за моите приятели по целия свят. Бог да благослови неговите пътеки в планината и неговото завръщане у дома. И сега, мила Нима, позволете ми да имам удоволствието да ви приложа към настоящето две носни кърпички с оригинална българска национална бродерия, която аз ви изпращам като подарък за вас и на вашата сестра Пен Пен. Моля предайте моите поздрави на вашата уважаема майка и я целунете като й пожелаете добро щастие. Надявам се да получа подписа на вашия баща с по няколко реда с оригинални мисли и още веднъж ви благодаря за вашата любезност и ви пожелавам здраве и успех в живота и оставам ваша, мила Нима." Искрено ваша: Весела Величкова
  9. 5. Дарджелинг, 21.III.1961 г. „Мила Весела Величкова, От името на моя баща ви пиша, за да ви осведомя, че ние сме много щастливи да получим вашето писмо и красивите картички с мартеницата в тях. Аз съм сигурна, че моят баща ще бъде много зарадван да ги види когато се върне от Хималаите. Ние сме много радостни, че вие и вашите домашни цените подвига на моя баща. Моята майка ви изпраща най-топли благопожелания и благодарности за подаръка от вашата страна. Съжалявам, че той сега не е вкъщи и не може да ви пише писмо и да ви изпрати исканият подпис. Но когато той се върне, аз ще ви изпратя неговия подпис. Ваша искрена: Нима" Това е малката му дъщеря Нима. Той има две дъщери, едната от които е женена. Веска: Другите писма имат интимен характер. Ах, чакайте. Вгилийер: Това е писмото, което той пише. Веска: Да, да, да.
  10. 4. Писмо от Джон Хънт в отговор на моето, писано на 28 февруари 1961 г. „Уважаема Весела Величкова, Бях възхитен да получа вашето очарователно писмо от 23.февруари с приложената към него поздравителна картичка. Може ли, отговаряйки на вашите чувства да изпратя моите сърдечни, топли поздрави на вас и на вашите приятели в България с надеждата, че международните отношения ще дадат възможност на нас двамата да се срещнем някога в бъдеще. С топли поздрави, ваш искрен: Джон Хънт". 28 февруари 1961 г. Вергилий: Това е отговор на вашето писмо. Веска: Да, отговор на моето писмо. В: Това е второто. Веска: Да. В: сега е третото писмо. Веска: Да, от него са .
  11. 3. Писмо адресирано на 23 февруари 1961 г. до бригадира Сър Джон Хънт - Лондон. "Уважаеми господине, Мога ли да си позволя още веднъж да ви напиша няколко реда като израз на моето възхищение и дълбоко уважение към вас. Преди няколко дни аз имах благоприятния случай да прочета книгата на г-н Тенцинг Норгей посветена на прочутото събитие с Монт Еверест. И тази книга извика в моето съзнание онези вълнуващи моменти, които аз изпитах докато четях вашата книга. Не можех да противостоя на горещото желание да отправя моите мисли към един мъж благодарение на чиито високо морални качества и удивителна сила на волята, една мечта на поколения, стана реалност. Това заслужава първо, да отправя към вас моите най-добри благодарности за вашето любезно внимание, което проявихте към мен чрез писмото си от 25.март 1955 г. в отговор на моето от 14.март. Съхранявам вашето писмо като един много скъп дар от един герой на нашия век и от време на време, когато ме връхлитат романтични състояния аз го препрочитам, за да издигна душата си към онези високо области на духа, откъдето идва всяко благословение и вдъхновение. И сега очаквайки пролетта аз бих желала да ви предложа моите най-добри благопожелания за добро здраве, щастие като ви изпращам, според един много хубав обичай на нашия народ, мартеница, символ на най-добри пролетни благопожелания. Като ви пожелавам добро здраве, щастие, преуспяване и успех във всичко, което предприемете за постигане на високи цели, уверявам ви в моето внимание и уважение към вас, завинаги ваша. С уважение: Весела Величкова." В някои отношения те имат много богат език, и българския е богат език също, но някой път нямаме толкоз много, не се покриват някой път много българските думи.
  12. 2. Моето писмо от 21.февруари 1961 г. До шерпа Тенцинг Норгей "Уважаеми г-н Тенцинг, Бихте ли бил така любезен да получите писмо от една българка. Вашето име е известно на моите близки в семейството ми още от момента когато прочетох събитието на Монт Еверест, написано от сър Джон Хънт, което покри вашият тим със славата на първите успели изследователи, които можаха да донесат поздрав от най-високия връх на нашата земя на човечеството по целия свят. И аз бях много приятно изненадана когато случайно научих вашият адрес, тъй като много години наред аз ожидах момента, в който ще мога да ви напиша писмо в знак на моето уважение и възхищение към вас. Аз прочетох вашата книга също. Тя ми достави много часове на радост, написана в един такъв трогателен, вълнуващ начин. Трогателен и вълнуващ е не само фактът, че на вас е бил даден изключителният дял да осъществите една дълго лелеяна мечта на поколения. Но и този благословен, благоприятен случай за четеца да открие във вашата история едно сърце, посветено на високи цели и изпълнено с онзи жив огън наречен Божествена Любов. Четейки вашата книга, човек може да узнае толкова много неща за вашето отечество, за вашата родина, за характера на вашия народ и за духовния живот, който лежи в корените на една достойна за възхищение култура. Най-любезно ви моля, уважаеми г-н Тенцинг, да приемете моите поздрави за добро здраве и щастие през новата пролет, което аз желая да направя, като ви изпращам, според много хубав обичай на нашия народ, мартеница, именно тези червени и бели пискюли. Котвата посвещавам на г-жа Норгей, вашата уважаема съпруга, като символ на нейната навежда за вашия успех в живота ви, докато еделвайса, това цвете на най-високите скали във всички планини, символ на чистота и високи идеи, аз желая да посветя на вас, защото то напомня за чистите мечти и блянове на вашата младост, да постигнете, да се качите на вашия възлюбен връх. Мога ли да се надявам да бъда удостоена с няколко реда и с вашият уважаем подпис, които аз ви обещавам да съхранявам като един скъп спомен от ръката, която е докоснала снега на великата Чомолунгма и напомня за вълнуващите думи, които вие сте произнесли там: "Туджи чей Чомолунгма!" (Благодаря ти, Чомолунгма!) (Това е на техния език, шерпския език.) Като ви пожелавам искрено добро здраве, успех в живота, уверявам ви в моето най-дълбоко уважение към вас, уважаеми г-не. Ваша: Весела Величкова Вергилий: Той какво ви отговори? Веска: първо на моето първо писмо отговаря дъщеря му. Тъй като тя пише тука, защото той е бил ангажиран пак в някакво изкачване в Хималаите.
  13. 1. Първото писмо получено от сър Джон Хънт от 29.март 1955 г. "Уважаема Весела Величкова, Пиша ви настоящето, за да потвърдя с голяма благодарност вашето любезно писмо от 14.март. Беше много ободрително да зная, че моята книга е била получена от вас в далечна София и че тя ви е доставила такова голямо удоволствие. Ний в тази страна се чувстваме някакси изолирани от вас в източна Европа и чудна е мисълта, че по един все пак малък начин, аз съм послужил като връзка между нашите две страни. Искрено ваш: Джон Хънт Р.3. Вие ме питате за други книги от членовете на моят тим. "Южният склон" на Вилхет Нойс и "Висок подвиг" от Едмонд Хилъри." Това е едното писмо.
  14. 43. ИЗКАЧВАНЕТО НА ЧОВЕК НА ВРЪХ МОНТ ЕВЕРЕСТ Декември 1954 г., когато един мой приятел, който беше получил прочутата книга "Събитието на Монт Еверест" написана от Сър Джон Хънт ми я предложи. Четейки книгата моят ентусиазъм и възхищение за организатора на експедицията Сър Джон Хънт и членовете на неговия тим нарастваше непрекъснато, тъй като всяка глава ни разкриваше високо развити добродетели, морални качества, интелигентност и благородство на духа на тези мъже. За пръв път човек се изкачваше на най-високия връх на Земята - Монт Еверест. Аз бях особено дълбоко развълнувана и трогната когато четях последната глава на книгата където Сър Джон Хънт казва, че успехът принадлежи също така и на всички работници от заводите, които са приготвили екипът на неговия тим, на всички мъже, които са били кандидати за тима, обаче не са взели участие в събитието и на всички онези експедиции, които са жертвали живота си и са загинали на път към върха. Така аз реших да пиша писмо на сър Джон Хънт и да поздравя него и неговия тим с това, че са осъществили една лелеяна мечта на човечеството. По-късно имах възможност да прочета и книгата написана от шерпата Танцинг Норгей. Съжалявам, че нямам копие от моето първо писмо адресирано до сър Джон Хънт, защото аз не очаквах да получа отговор на моето писмо, знаейки колко много беше той зает по това време. Обаче за моя голяма изненада и радост, аз бях удостоена с неговото внимание към моето писмо. Междувпрочем аз писах писмо и до шерпа Тенцинг Норгей, който на драго сърце ми изпрати своя отговор. И сега аз съм щастлива, че съм влязла в контакт с тези двама видни мъже на нашия век и съхранявам техните писма като един много скъп дар. Из кн. Колев, Светослав. Първопокорителите. София, Медицина и физкултура, 1978 г. ЧОМОЛУНГМА - 8848 М. (МОНТ ЕВЕРЕСТ) Поредно място по височина: първо. Пирамидална форма. Изграден от метаморфни и кристални скали. Планинска система: Непало-тибетски Хималаи. Щурмът е предприет от територията на Непал. Маршрут: през ледника Кхумбу, Западния циркус, Южното седло, Южния връх. Дата на първото изкачване: 29 май 1953 г., 11.30 часа. Първопокорители: Едмънд Хилари (33 г.), новозеландец, и Тенцинг Норгей (39 г.), шерпа. Ръководител на експедицията: полковник Джон Хънт (43 г.), англичанин. Членове на експедицията: алпинисти - Джордж Банд, Томъс Бордильон, Алфред Грегори, Чарлз Еванс, Уилфрид Нойс, Майкъл Уестмакот, англичани; Джордж Лоу и Едмънд Хилари, новозеландци; организационен секретар на експедицията: майор Чарлз Уайли; лекар - Майкъл Уорд; кино-оператор - Том Стобарт; научно-културно звено: Грифит Пю, физиолог, и Джеймз Морис, кореспондент на в. "Таймс". Народност на експедицията: британска. Високопланински носачи: 37 шерпи със сердар Тенцинг Норгей. Обикновени носачи: 350 души. Багаж: 7.5 тона. Базов лагер: на 5455 м. Изграждането започнало на 12 април 1953 г. Разлика във височината от базовия лагер до върха: 3393 м. Продължителност на щурма: 48 дни. Краен щурм: 5 часа, за да се превъзмогнат 348 м. при средна скорост на изкачване 70 м/час. Технически подробности: щурмовата двойка обвързана; клинове не са употребени; използвани са само ледокопи; изкачването е извършено с кислородни апарати. Етимология: името "Чомолунгма" е тибетско. Тибетският език е един от основните езици на тибетско-бирманския клас от китайско-тибетското езиково семейство. Писменият тибетски език е създаден през втората половина на VII век и целия VIII век. Той е твърде образен - така на разговорен език дърво е "шинг", а на писмен език е "кангтхунг" - пиещ с краката (от влагата на земята). "Чомолунгма", което понякога у нас се пише неправилно "Чомолънгма", произлиза от съществителните: "чомо" - богиня или богиня-майка, или царица-майка, и "лунг" - земя, страна, към които е прибавена наставката "ма", изразяваща отношение на собственост от женски род, подобно на българската наставка "ина". Името Чомолунгма означава следователно богиня-майка на земята. Англичанинът Франсин Йънгхъсбанд превежда същото име с "богиня-майка на планините" Друг англичанин, У. X. Мъри, съобщава, че името може да се изтълкува или като "богиня-майка на света" или като "господарката крава" от думите "джо-мо-глан-ма". Както е известно, кравата е свещено животно в Индия, Непал, Тибет. Китайските алпинисти дават следното тълкуване на името "Джолмо Лунгма": "джолмо" - богиня, "лунгма" - трета. Названието "Третата богиня" идва от обстоятелството, че върхът е третият в една група от пет високи върха, гледани от север. Вместо тибетското название е много по-разпространено името "Еверест". То е било дадено от директора на Индийската геодезка служба Андрю Уо на върха, когато през 1852 г. било установено, че тогавашният пик XV е най-високият връх на земята. По онова време не е било известно още тибетското име, което било открито много по-късно в архивите на будисткия манастир в Ронбук от англичаните. Джорд Еверест (1779-1866) е бил директор на Индийската геодезка служба от 1823 до 1843 г. Напоследък индийските географи се опитват да заменят английското име "Еверест" и тибетското название "Чомолунгма" със санскритското "Сагарматха", което означава "Високо в небесата". От 1976 г. то е официално име в Непал. БОГИНЯТА - МАЙКА НА ЗЕМЯТА Един пожълтял пергамент. На 9 декември 1920 г. най-загадъчният владетел на света - тибетският далай-лама, дава аудиенция на сър Чарлз Бел, политически агент на негово величество краля на Великобритания в миниатюрното хималайско княжество Сиким, и му връчва един пожълтял пергамент на тибетски, започващ с тържествения увод: "На Запад от Петте съкровища на големия сняг под управлението на Крепостта на бялото огледало, близо до манастира, в Скалистата долина се намира Страната на южните птици..." "Петте съкровища на големия сняг" е превод на тибетското име "Кангчендзьонга", "Страната на южните птици" е превод на тибетското название "Чамалунг", отнасящо се до долината на река Кама. Но забележителното на пергамента не е картинността на езика му, отдавна известна на езиковедите, а по-нататъшното му съдържание, с което се разрешава на англичаните да изкачат най-високия връх на земята, наричан на тибетски "Чомолунгма", на китайски "Джолмолунгма", на хинди "Сагарматха", на английски "Маунт Еверест". С този пожълтял пергамент се открива първата страница от епопеята на Чомолунгма, чиято последна страница се написва на 29 май 1953 г. от Едмънд Хилари и Тензинг Норгей.
  15. 42. СЕМЕЙНАТА СНИМКА Вергилий: А Светослав Кожухаров? Веска: Е, получил своето средно образование в Свищовската гимназия и там, когато е приключил вече този курс, всички са дали по една своя снимка, за спомен са си разменили портрети. И аз намерих портрет на Учителя, който Той е написал много красиво на неговия съученик Петър Василев, който е баща, който е евангелист и е баща на Самуил Василев, който пък е съпруг на Амалия Василева Шопова, за която ви казах. Това са наши много добри приятели от евангелското общество, културни хора, образовани хора, с много духовни интереси, с много така добродетели проявяваха в живота си и именно неговата внучка Малинка, по съпруг сега Атанасова, тя ми даде, баща й Самуил Василев ми показа тази снимка на Учителя. В: Какво представлява тя? Веска: Това е едно малко портретче, Учителят като младеж, като ученик в гимназията. В гимназията още да, в гимназията и са си разменили: Петър Василев е дал на Учителя и Учителят пък е дал на Петър Василев тази снимка. Но баща му си я пази. Той даже фамилия Василеви познаваше Георги Томалевски, понеже Георги Томалевски беше се заел да пише биография на Учителя, той услужи на Георги Томалевски с тази снимка, след това Георги Томалевски му я върна, да си има той в своята библиотека. В: Може ли да се вземе тая снимка да я преснемем и да му я върнем? Веска: Ние сме много големи, ние сме от три поколения приятели. Значи д-р Шопов, той пък е възпитаник на лейди Страндфорд. Той е един от будните български момчета, от Меричлери ли беше, от не знам кое село до Пловдив, при което лейди Страндфорд когато идва в България, иска да издържа няколко българчета на свои разноски в Лондон и той свършва в Англия медицина д-р Шопов. Негова дъщеря е Амалия Шопова, съпруга на Самуил Василев, който пък е син на Петър Василев, съученикът на Учителя. Значи приятели са д-р Шопов с баба ми и дядо ми, Амалия Василева с майка ми, Малинка пък с мене, приятелки. Досега тя ми идва, аз й преподавам на нея по английски език уроци, тя идва и ще я помоля, ако пази тази снимка на Учителя. В: Преснемаме и веднага ще й я върнем. Веска: Да, ще видите и надписа, а същевременно там съм виждала баща й ми е показал и снимка на семейството на Учителя с дядо поп Константин Дъновски. В: Тая снимка искам да я преснема. Веска: Сега ще питам Малинка дали я пази, дали я намерила. В: фактически двете снимки. Веска: Защото там е дадено цялото семейство. Дядо поп, ама такъв хубав човек, снажен, конфигурация на черепа правилна, съвършена, линии на лицето, Учителя много прилича в лицето на баща си. А той бил снажен, строен мъж, а Учителят беше много фин така, среден ръст и изящна фигура, беше във връзка с това, че България имаше малък мащаб, може би това е имало някакво съотношение. В: Фактически тези две снимки са много важни, защото ние нямаме снимка на Учителя, на семейството му. Веска: Беше сестра Му, баба Мария там, да. В: Може да ги преснемем двете и веднага им ги връщаме. Веска: Ние сме като сестри с Малинка. тя от мене нищо не крие. В: Да може да преснемем двете и веднага им ги връщаме. Веска: Аз ще я помоля като дойде. В: Веднага им ги връщаме. Веска: тя идва при мене през седмица. Ще видя какво можем да направим.
  16. ИРИНКА КИСЬОВА Веска: Сестра Иринка е много добра пианистка, певица, рисуваше хубаво и изобщо беше така човек на изкуството. Един темпераментен човек с много живот изнасяше от музикалното творение на Учителя. Тя самата аранжираше много от песните на Учителя и имаме добри аранжименти от нея на пиано. Изпълняваше на всички наши празници музикални моменти от песенното творчество на Учителя. Те имат един трагичен момент в техния живот. Тяхната голяма дъщеря Данушка, Йорданка, Данушка, понеже сестра Кисьова е чехкиня, тя я наричаше Данушка, много добра пианистка, много музикална, много чувствителна. Но вероятно по линия на бащата предполагам, защото той беше добър човек, но беше някак си залитащ емоционално, имаше нещо, често пъти така, как да ви кажа, нещо особено в него, добър човек беше, много добър човек беше, бяха непрактични хора, но много тактични хора също. И Данушка заболява психически, много сериозно и безспорно те вече прибягват към помощта на Учителя и в момента, когато Учителят се отправя към техния дом, за да помогне на Данушка, Данушка Го среща и казва: "Ти си невежа!" Така, че духът, който я обсебил нея така посреща Учителя с тези думи: Невежа. Впоследствие Данушка беше излекувана, завърши музикалната академия като пианистка, работи като пианистка, но сега я виждам, че пак е така. В: Разстроена. Веска: Не е съвсем. В: Значи "Ти си невежа". Веска: Да. В: Ще видим кой е невежа, ха, ха, ха. Веска: Та това са изживели те с това дете, това зная за тях. Като научават за Учителя, веднага идват на Изгрева, правят си една скромна къщичка. Бяха ентусиазирани, те бяха ентусиазирани. Брат Иванчо Кисьов беше много ентусиазиран, но като че интелекта му не можеше така някои работи да разбере, но беше предан, предан. Едни добри души, добри души, ентусиазирани, това бяха те. И ние продължаваме нашите разни връзки със спомените, които имаме от Учителя. Спомням си, че Той беше казал: "Че ще настъпят времена, когато Братството и идеите на Братството и Учението ще бъдат преследвани". През тези времена ние трябва да се вглъбим в себе си, да се занимаваме със Словото и да работим върху себе си, а външната дейност ще трябва да я приключим. В: Това беше от 1945 до 1989 г. В: От заминаването на Учителя досега минаха 44 години. Веска: 44 години. В: Тия неща вие ги проверихте. Веска: Е, ами да. Ние ги проверяваме и това стана, нашите братя бяха извикани на съд, бяха изпратени в концлагери, някои бяха осъдени на затвор, брат Борис беше лежал в затвор и продължаваха да обискират домове, къщи, да търсят беседи, голяма част от беседите са изгорени, унищожени, ликвидирани и до този момент ние не знаем какво е отношението изобщо на държавата към нашето Учение, понеже все пак наново се постави един филм, един опорочаващ мисълта на българската интелигенция. В: Това е предаването по телевизията на филм. Веска: По телевизията на филмът "Учителят" на 1 януари 1990 г. по драматургия на Костов. В: Не, това е по пиесата на Костов, драматургията на Костов и трябва да се знае, че по тази тема е подета може би сега на нова сметка от гонители на Братството. Веска: Допускам, че някой върл гонител на Братството е накарал хората от телевизията да се поровят в архивата, понеже сегашните работници в телевизията, млади хора, те едва ли си спомнят тази пиеса. Но има някои възрастни хора или пък вероятно някои от Синода, не искам да хвърлям обвинения, но допускам, че братството има врагове и те все още продължават своята дейност да пречат на братството. В: Какво си спомняте за предишната постановка, тя някъде 1972 г. е била? Този, който е бил постановчик е бил ваш ученик. Веска: Да, Мирчев ли как се казваше не си спомням, но той почина наскоро след това, а Любен Кабакчиев, който игра тогава Учителя, той преди три години почина от много жестока смърт. Него го преследваше също властта заради един инцидент, който беше станал в театъра с негов колега. Тъй, че който се опита да хвърли камък срещу Божието Дело, той сам се обрича на страдание. В: Какво е вашето мнение по отношение нашите перспективи, сегашното поколение решават да правят ръководство и други неща? Изобщо какво е вашето мнение за тази външна деятелност в тия бурни времена? Веска: Струва ми се, че сега времената са бурни и че сега кипят всички страсти и всички идеи и светли, и тъмни идеи, тъй че ние трябва да бъдем много предпазливи в момента. Не е време още да се изявяваме и да желаем да правим общество, но всеки където е поставен би могъл безмълвно да проповядва чрез поведението, чрез начина на живота си. Защото хората се заразяват от начина на живот на другите. Това е най-силната проповед. По-добър начин на проповед няма. Учението на Учителя означава приложение.
  17. НЕДЕЛЧО ПОПОВ Веска: Брат Неделчо Попов беше един от преданите млади братя, който много обичаше Учителя и Го съпровождаше много често по екскурзии в планината и Го водеше на концерти. На една вечеря в дома на сестра Кисьова, Иринка Кисьова-пианистката, много добра пианистка и наша певица, Неделчо е седнал близо до Учителя и така Му говореше нежно, тихо: "Учителю, има толкоз много виждащи и чуващи, а пък ние нито виждаме, нито чуваме". Учителят му казва: "Тези, които виждат и чуват, нито ме потърсиха, нито ме намериха, а вие сте блажени, че ме потърсихте и ме намерихте". В: Нито чувате, нито виждате. Веска: Макар, че нито виждате, нито чувате, нали нямате още отворени духовни очи, но вие ме намерихте. Значи вие имате по-добър ориентир отколкото тези, които виждат и чуват. В: То не е случайно. На едни се дава. Веска: Да четат Словото. Защото вижте, това са дарби от някакво минало. Това са дарби, които Учителят не може да не цени, обаче тези дарби могат да ги поведат по някакви пътища, както това е станало много често в началото с брат Никола Ватев. За него съм ви разказвала как е бил лъган от духове, как на един от Търновските събори тези духове разделят Братството на две. В: Как, аз това не го знаех. Веска: На един от Търновските събори започват, събира се сензитивите, и те си проявяват дарбите и се разделят на две групи, защото на едната група се явява Христос, а на другата се явява Дева Мария, а Учителят е от друга страна. Пък с бели чорапи отиват и най-благоговейно пристъпват към стаята, в която са Кръстю Христов и Михаил Иванов. В: На бели чорапи? Веска: Да, на поклонение. Учителят пак наблюдава цялата тази картина, трагична за душите, които още не са пробудени и държи едно много сериозно Слово във връзка с това и написва едно много строго писмо до брат Ватев, който ръководи един от тези кръжоци като му казва, че това са всички ония тъмни духове, които искат да внесат разкол в Братството и да попречат на делото на Учителя. От тогава брат Ватев има вече предвид това становище на Учителя и винаги се допитва до Него за всяко свое такова изживяване. Аз ви разказах може би за неговата съпруга, нали, за Величка, разказах ви? В: Да.
  18. СЕАНСИ В ПЛОВДИВ Веска: Сега в пловдивското братство, едни от ръководните фактори бяха инженер Георги Стайков, неговата съпруга американката Хариета Стайкова, чийто син Венинг, който е бил по възраст връстник на моя брат Гали, на Галилей, е починал в една много ранна възраст, може би 7-8-годишен е починал и те безспорно са имали така едно солидно и много дълбоко отношение към Учителя, което за мен ми стана ясно подир много години, когато те заминаха в Америка вече. Те там си отидоха при своя голям син Едуард Семейдоърт. Те пишеха писма до моя близка Амалия Шопова тука, която също познаваше, която имаше отношение към Учителя, но така от евангелските среди и на която пишеха много хубави писма и напътствия и ориентация и даваха към Словото и делото на Учителя. Но независимо от това, те все пак живееха с едно самочувствие на фактори в окултния живот на българското общество и след заминаването на техния син Венинг, те организират редовни срещи с него - сеанси, при които той им дава известни сведения, дори им дава напътствия. Те изписват цели протоколи от тези сеанси. Сега не мога да ви кажа, дори и Гали ми се струва не знаеше какво е било отношението на Учителя към тази дейност. Тя все пак е един така, една фракция нали от Школата. Аз съм имала случай да прочета някои от тези протоколи, в които уж се явява и Учителя, макар че Учителят е на физическото поле. В тези протоколи има отразено и Негово присъствие и Негови изяви и Негови съвети. Например, на една от присъствуващите, тя е американка от евангелското общество в Пловдив, мисис Кларк, която беше сляпа, беше ослепяла, вероятно тогава е било в началото на ослепяването си уж, Учителят така, аз го прочетох в протокола, я съветва да си поставя на очите белтък от сварено яйце, което ще й помогне. Това съм прочела. Моя приятелка, дъщерята на младия Шопова Василева по мъж впоследствие притежаваше всичките тези протоколи, но реши, че няма кому да ги остави в своя дом понеже никой от нейния дом не се интересуваше и аз й казах, дори на нея: "Каквото прочетеш, прочети каквото е интересно. Другото просто го ликвидирай, изгори го, защото няма кой да се интересува повече от тази школа", и знам, че се е явявал доста пъти спор и между нашите братя и сестри, едни от които са одобрявали това видение и това поведение и тези сеанси, други, които са считали, че все пак това е някакво своего рода отклонение от пътя, по който Учителят ни води. Все пак Учителят ни води по един път ни на ляво, ни на дясно. Той дава, Той озарява един път, значи тука има врагове и тука има враг. Значи тука има бомба, и тука има бомба. И ние трябва да вървим по пътя, който Той озарява. Но аз самата нямам думи да разкажа за отклонението. В: През време на Пловдив, пловдивското братство, много са били медиумите. И Стоицев и други там. Веска: Много, и Стоицев, а-а, и брат Стоицев и той е бил към това общество, същевременно и брат Манев. Той беше пък на моя колежка дядо. И той се подвизаваше в тази група. Те бяха така едни хора с брат Стоицев, образовани. Стайков беше инженер, брат Манев беше някакъв чиновник, все пак образован човек и брат Стоицев пък беше лекар, зъболекар. Заможни хора, всички имаха така самочувствие на водещи личности. И накрая какво остана? Нищо не остана. Остана заблуждението, което днес го има, ама онези хора ги няма. Но има хора днес, които отново ги заблуждават духовете.
  19. ПРОПОВЕДНИЦИ И ЯСНОВИДЦИ Вергилий: Учителят още от самото начало е имал неприятности с Михаил Иванов и Кръстю Христов. Веска: Не знам конкретно в какво са се изразявали, но аз Михаил го виждах много често разбира се, той посещаваше Школата, и Кръстю. Михаил винаги е правил впечатление с неговата така ехидна усмивка имаше и безспорно една надменност, това си личеше в неговия начин на отношение към другите, а Кръстю беше куц. Куц беше той, но той впоследствие не знам как се определи към постъпката, към мисията на Михаил в Париж, но след това от Париж, пък дойде сестра Цветана Табакова, която се прекръсти Лиляна заради това, да не се повтарят имената на покойната Цветана Табакова, певицата от операта с нея. И задружиха с Кръстю, поне по нейните изявления, тя в Париж е изживяла някаква голяма сърдечна трагедия и когато среща Кръстю, в чието лице вижда един брат, който я обича като брат и тя изцяло се поверява на неговото ръководство, безспорно те много често посещаваха Учителя заедно двамата и се разбира, че това е било за нея едно благословено приятелство, понеже я избавя нали от един кошмар, който е изживяла в Париж, в калта на Париж, астралната кал на Париж. И този човек идва като един избавител от тази кал и я води при Учителя. Тя е благодарна, тя и сега е благодарна на брат Кръстю. По-нататък за неговото отношение към Михаил нищо не мога да ви кажа, понеже не съм и говорила с него по този въпрос. В Ямбол имаше една сестра Янка, ясновидка, за чието семейство знам, даже и за мъжа й, че предаваха и доста користолюбие във връзките си с било хора от света, било с хора от Братството. Тази Янка беше така се приближила и към моят брат Гавраил, защото той почиташе много този дар и даже казваше, че един окултен ученик действително трябва да има виждане и за него тези хора, които имаха виждане и чуване бяха по-високо от другите, които имат още притъпени духовни или астрални очи и слух. Но често, аз забелязах някои нейни прояви, които не ми харесаха, но не съм споделяла с Гали тези си впечатления, но ги споделих със сестра Милка Аламанчева. И Милка Аламанчева ми вика: "Весе, Учителят каза така: "На всички ясновидци препоръчвам да четат Словото, то да ги просвещава, чрез него да търсят Истината, защото отгоре те не могат често пъти да различат кой ги посещава, кой им говори, дали им говори Истината или ги заблуждава Духът на Заблуждението".
  20. СЕСТРА ГРЪБЛАШЕВА Веска: Една от добрите ученички на Учителя беше сестра Гръблашева, с чийто съпруг Учителят още в Америка имал връзки, познавали са се. Тя имала сестра ясновидка. В: Как се казваше сестра й? Веска: А, не зная, аз не я познавам, дори не я познавам. Тя може би си е заминала много по-рано. И тази ясновидка започва така по един много нетактичен начин да привлича към своята аудитория братята и сестрите от класа на Учителя като им заявява, че при нея се явяват много велики духове, които разкриват велики тайни и неща, които са действително за вече напреднали ученици, а Словото, което Учителят давал в Школата е за начинаещи, за по-неинтелигентни, за по-слабите. Тогава тя затова помолва сестра Милева, която също е учителка, да отиде да развива тази теза между учениците в Общия клас и сестра Милева най-съвестно изпълнява тази задача. В: И разказва на учениците от Общия клас. Веска: Разказва на учениците, че по-добре е, елате при сестра не знам как се е казвала тя, при сестрата, ясновидката, чрез която ще получим много по-велики откровения. А Учителят говори по-обикновени неща, за по-необразованите, за по-неинтелигентните. И така се изпразва класа. Учителят наблюдава цялата тази трагикомедия, изживява вероятно мъка, че при тая неориентираност отклонява неговите ученици от чистия извор и ги води при една локва. Но един ден, след като така минава известно време и оредяват вече столовете и оредяват местата в Школата, Той повиква сестра Милева и й казва: "Сестра, сега това, което вие направихте, сега ще го поправите. Идете, сестрата, ясновидката се ръководи от един дух, който е мой враг и който краде моите мисли и който извършва ограбване и затова идете сега. А в Школата ви давам това, което Бог ми дава и което е подходящото за вас". В този смисъл говори Учителя. Сестра Милева изживява голяма скръб. И й казва: "Иди сега и върни всичките тези ученици, които си отклонила от Школата". В: Значи духът, който я ръководи краде... Веска: Онзи краде, да, така й казал Учителя. И след това тя отива и изживява голямо страдание с това, нали вижда си своята грешка, вижда си нестабилното отношение към Учителя. В: Значи иди и един по един ги доведи обратно. Веска: Да, и тя отива и един по един ги връща понеже оная й казала: "Ти си интелигентна, ти си учителка и можеш да ги убедиш да дойдат при мене, понеже там имам среща с велики духове, велики откровения, велики работи научаваме".
  21. 40. ДОМ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ Вергилий: Искам да питам кога Учителят е посещавал домът на вашия баща и на дядо ви? Веска: Учителят е посещавал домът на дядо ми, понеже Учителят е бил в евангелски среди. А освен това Той е посещавал и цяла България и вероятно търсил своите ученици или там където семейства, в които негови ученици ще се преродят. Затова Той е посещавал домът на моя дядо и на моята баба в Пловдив. Даже моята майка Го е черпила със сладко, без да знае разбира се, знае, че Той е г-н Дънов и повече нищо. Дядо ми и баба ми са имали отношение към Него, но те са си останали верни на черквата, били са много предани евангелисти. Това знам от майка ми. В: Тогава вие били ли сте родени? Веска: А-а, не съм била родена още, не. Това е било още когато майка ми е била в гимназията ученичка. Да, тя след това отива в Цариград, да. В: А след като се връща, майка ви се оженва. Веска: Той посещава много често Пловдив, понеже там има Бяло Братство, но ми се струва, че тогава не са имали срещи. В: Значи преди това. Веска: Преди това. В: Значи фактически вие сте още горе в невидимия свят. Веска: Той вероятно ни напътва къде да дойдем, защото действително, мога да кажа лично за себе си, че аз съм благодарна на живота, който Бог ми е дал в този век: първо, че срещнах Учителя и второ, че действително това семейство, в което се родих, които ме отгледаха и възпитаха, аз действително срещнах един максимум от Любов, която може да даде човешкото сърце, човешката душа, една просвета, която човешкия ум може да даде. Защото от страна на майка ми и на баба ми и на дядо ми, от страна на майка ми на баща ми, на брат ми Гавраил и на брат ми Апостол и на лелите ми, аз съм срещнала Любов, обич и много, много нежна грижа. Това се дължи именно, вероятно на тази грижа на небето, да ми даде условия чрез това възпитание да мога да срещна и да видя в лицето на Учителя Христа. Защото аз още като малко дете в нашия дом, Библията беше настолна книга. И ние започвахме деня и свършвахме деня с Библията или със стихчета от Библията. А в черквата имахме неделно училище, при което след служба поотделно възрастните, младите и малките деца изучаваха Евангелието и Библията вече според тяхната възраст. Нашето неделно училище беше ръководено от много добри учителки, където освен, че прочитаха живота на великите характери от Библията и от Евангелието, но в много красиви художествени илюстрации, ние можехме да видим образи на Христа, на Неговите апостоли и на Неговите съвременници. И това действително винаги е създавало у мене един голям стремеж, копнежа и даже и съжалението, че не съм живяла във времето на Христа. А моята баба, на мама майка й, с нейния баща Захари Доспевски, те са живели в Ерусалим, където той е изографисал българските черкви. В: Вашата баба? Веска: По майчина линия, мама Ефтимия. Тя именно е живяла в Ерусалим и баща й изографисал там черквите, дори той се казва Захарий. Той дори ги е водил на реката Йордан и ги е кръстил, тука нашият Спасител се е кръстил, така ги е завел, даже поръсил главиците им с вода от реката Йордан. Бил е един много честен и много правдив човек, който си е бил предан на изкуството. След като идват в България той наскоро си заминава. А тогава вече в България имало американско училище, американски девически пансион отворен в Пловдив и баба ми постъпва в него и там завършва. Дядо ми пък е свирел хубаво на цигулка, дядо Гавраил, тъй че в това отношение, те са били някак си облагодетелствани от присъствието на Учителя. Но останаха си верни на църквата.: А вашата майка? Какво беше отношението й към Учителя, към Словото? Веска: Мама, как да ви кажа. Мама понеже беше слушала клевети от света срещу Учителя нямаше така, нямаше правилно отношение към Учителя. Тя скърбеше, че ние се отделяме от черквата. Баща ми беше по-свободолюбив, по-отворен някак си, дори той идваше на Изгрева да слуша беседи, дори в Мърчаево съм го водила и бяха приятели с д-р Жеков. Доктор Жеков много го обикна него. А майка ми, след като си е заминала вече, сестра Йорданка Жекова, мир и светлина на душата й, тя каза на Гали, защото аз пожелах, понеже мама си обичаше черквата, и ходихме с нея заедно на нашата евангелска черква, когато мама си замина, аз изказах желание, като мислех, че ще й доставя радост, да прекара една нощ преди погребението в църквата, което тогава беше позволено. И тя действително там прекара една нощ, преди да я изпратим вече. Но доколкото я разбрах, Гали ми каза, че сестра Йорданка му казала, че мама е била по-доволна от аурата и атмосферата в къщи, отколкото атмосферата в черквата. И тя се е ориентирала към Учителя горе вече. Всъщност мама беше един много честен, много чист, много правдив човек и тя не би могла да търпи този калейдоскоп от характери и хора, които бяха дошли много натоварени и много обременени с недостатъци и които често пъти правеха рецидиви и тя не можеше да понася това нещо. И тя се е натъквала на такива неща, заради което именно жалеше, че ние сме в това общество. В: Ха, жалеше. Веска: Да, съжаляваше. В: Вие бяхме споменали за някои прераждания, които Галилей ги е казал на майка си и на баща си. Веска: Не, това само знам. Това само аз зная. А в предишното прераждане мама е била в Ливърпул, английски по произход. В: Това ви го е казал Галилей. Веска: Да, Гали ми го е казал. В: А баща ви? Веска: Баща ми е бил италианец, така съм го чула, но дали му го е казал Учителя, не съм сигурна. Това не мога да си спомня. Но баща ми много обичаше да пее и беше един така благ характер. Много непрактичен, не умееше да печели пари. Когато си замина, майка ми намери цял списък на хора, които му дължаха, накрая изгори списъка. Но благороден, добър човек беше баща ми, кротък човек.
  22. 39. ПОБОЯТ СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ 1936 Г. В: Какво знаете за побоя срещу Учителя през 1936 г. Веска: За Учителя да ви кажа интересното. Когато Учителят получи побой от този младеж, получи пареза. Независимо от парезата Той продължаваше да изнася беседи. В: Какво знаете вие изобщо за целия случай? Веска: Ще ви кажа. В: От начало до края. Веска: От начало до края каквото е разказано от Гали. Че един ден, както Учителят е в салона, а там е бил брат Йванчо Кавалджиев, който беше цигулар. Там е бил в салона той само. Пристигат двама младежи, единия от тях пита: "Кой е Петър Дънов?" А Учителят в това време е в салона. Учителят казва: "Аз съм този". И Му зашлевява една силна плесница и му нанася удари с юмруци. В това време брат Кавалджиев изчезва от салона, избягва. Спомням си, Учителят получава пареза, както е писано от брат ми. Тогава помня, когато се научават, сестра Елена Андреева казва: "Много грозно постъпихме, как не можахме да бъдем покрай Учителя в това време? Как изпуснахме този момент?" Безспорно, всички бяха потресени от този случай, но въпреки това Учителят остана верен на Бога и си продължи работата с класовете и продължава да чете лекциите си. Учителят продължи въпреки тежкия си говор, който получи от тая пареза. В: Говора Му се намали. Веска: Говора се утежни. В: Утежни. Веска: Да. Замедли се някак говора Му, но все пак говореше и си спомням един хубав неделен ден, когато след беседа ние с моята приятелка Райна Калпакчиева се разхождахме така пред салона, Райна Найденова вече по съпруг, Учителят излезе насреща: "Рекох, нали и вие ще дойдете на Рила?" А в това време Учителят вече е замислил, преди да почне лагера, да се изкачи на Рила и там вече да продължи своето възстановяване. И така както съм го чула разговора от брат Борис, една група братя се заемат да придружат Учителя до Неговото място, горе над езерото, като безспорно, считайки че състоянието Му е много тежко с пареза, той не би могъл да изкачи това голямо разстояние, този стръмен път с много пътеки тесни, каменливи, ронливи. Вземат кон, но Учителят отказва да се качи на коня, може би знаейки, че въпреки бавното изкачване, то ще бъде много по-здравословно отколкото да се повери на коня, и едвам, вече когато се изкачват на второто езеро, понеже тоя преход е стръмен, от езерото гдето е Неговата палатка, вече те са Го качили на коня и така Той е успял да се качи горе и дълго време Учителят беше в палатката Си, обслужван от Савка, която се грижеше за Него тогава и водеше дневник в това отношение. Започваме да се изкачваме на Рила, за да бъдем на лагера вече горе. Известно време Учителят не идваше, ние бяхме много тъжни всичките, но една вечер след като бяхме наклали огън, пеехме, беше една хубава звездна нощ и виждаме по бялата пътечка Учителят. Това беше голямо нещо, много голямо преживяване. И радост, и скръб, защото бяхме виновни пред Него. Толкова тъпи, толкова не будни съзнания. И това беше голямата ни радост разбира се. Запяхме "Светъл лъч отгоре слиза!" След това се започна пак работата. След това знам, че минава известно време, не знам колко време, когато се прибираме вече от Рила, пристига младежа и Учителят с него разговарял ми се струва цял час, знам че дълго време разговарял с него. Това ни каза Савка. В: И какво е искал младежа? Да си търси прошка? Веска: Вероятно.
  23. 38. ПРЕВОДИ НА АНГЛИЙСКИ - СЛОВО И ПАНЕВРИТМИЯ В: Един друг въпрос на друга тема. Вие сте имали възможност да наблюдавате и да преглеждате различните преводи на немски и на английски от Словото на Учителя. Какво е вашето мнение за преводите на немски, които са издавани? Веска: Първите преводи на немски е правила сестра Тереза Керемидчиева, която ги е правила на немски добре, според мене, макар че някои от братята намираха, че не ги е превела добре, но тя е превела на тоя немски, който тя е знаела, който е бил на разположение тогава. Аз знам само нейните преводи само, други преводи не зная. А знам, че Веса Несторова е работила на английски превода на "Свещените думи на Учителя", Савкиния оригинал, не съм го чела този превод, не мога да ви кажа нищо, но знам само едно, че когато Тереза го е чела на Учителя, Той се е изказал: "Все пак на български те си звучат най-добре". Тъй че моята мисъл е, че в бъдеще до такава степен ще бъде голям интереса към Учителя, че европейците ще желаят да учат български само и само в оригинал да четат Словото на Учителя, което ще бъде най-добре. В: Сега аз си спомням, имаше една книжка "Дер Майстер шприхт". Вие я преглеждахте тая книжка. Веска: Аз я преглеждах, да. Ами превеждана е от сестра Керемидчиева на немски, а от сестра французойката Маркова на френски. И са преведени компетентно. В: И превода е много труден. Веска: По начало превода на Учителя трябва да бъде чист, трябва с много неща да се съобразява човек. Например, когато аз преведох на английски и на немски, какво преведох, не си спомням. В: Хио-Ели-Мели Месаил. Веска: Ха така. Там трябваше да се справя с чисто библейски, библейският език трябва да се ползва там. Друг език е невъзможно. И се справих, така ми се струва. Това, което съм дала. Пък сега знам, че сестра Цанка, понеже около нея имаше голям антураж от млади, новодошли интересуващи се, тя ми е казала, че някаква си много голяма чиновничка от Държавна сигурност, която знаела разкошно английски била превела всичките беседи на Учителя. В: Невъзможно е да ги преведе всичките. Веска: Е, така ми се казваше и аз нищо не възразих, аз държа на това "Днеска не е време още, за да се пропагандира Словото. Понеже имайте предвид, че цяла Европа, специално Америка, гъмжат от окултни школи, гъмжат". Сестра Виола Йорданова беше наша съученичка от Окултния клас и наша много мила, сърдечна, добра приятелка. Тя завърши в София Музикалната академия, отдела по пеене, но свиреше много хубаво на пиано. Беше един много красив човек, много красив, тя като египтянка, красива беше, но една фатална връзка, сърдечна с Михаил Иванов, която я беше довела почти до изчерпване на жизнените сили, тя беше демагнетизирана. Учителят й помогна да се избави от тази връзка. Тя ми е разказвала подробности, обаче. В: И какви им бяха отношенията, до брак ли бяха стигнали? Веска: Тя с много голяма радост идваше, с много голяма радост тримата с брат ми и аз, ние живеехме близко, сутрин рано, за школа, за беседи, по съборите, това беше така едно хубаво пътуване пеш от София до Изгрева. Преди това, било е някакъв момент когато Учителят я вижда и й казва с много нежен тон, възлага й една много приятна задача да работи Паневритмията. Не мога да ти кажа как. Дава й задача да отпечата, да направи едно издание на Паневритмията, даже я целува по челото. В: В България ли? Веска: Въобще й дава задача. Тя още не знае, че ще замине за странство. А брат й в това време е в Америка, авиатор, който при една рационализация в авиомеханиката получава много големи награди, парични и възползвайки се от това в 1946 г. той я поканва в Америка, да замине при него. Там тя заминава и остава и до този момент тя живее в Америка. Там свърза живота си с един, който бил говорител в радио Ню Йорк. Като съпруга на тоя човек тя се нарича вече Виола Бауман. В: А тук се казваше? Веска: Виола Йорданова от София. Баща й е бил минен инженер и ние понеже живеехме близко се сприятелихме. Даже по едно време тя ми даваше ноти, за да свиря аз, а аз й предавах немски. Но тя замина 1946 г. и дълги години не беше се обаждала изобщо на нас, защото живота там я грабна и преди няколко години, не мога да ви кажа точно коя година, 1979 г. ли беше, тя дойде за пръв път в България и ме намери. Обади ми се. С Гали заведоха много голям разговор и тя беше ентусиазирана вече, каза: "Аз имам една задача, която Учителят ми я даде. Трябва да я реша, и безспорно не минаха две години и тя каза: Аз съм готова с Паневритмията", която беше издала в Америка с нотния текст и тя на един много хубав английски език, спазвайки всичките образи, мотивите поетичните и образите, тя прави един разкошен превод на английски език на текста на Паневритмията. В: Вие сте го прегледали. Веска: Имаме го. Тя го е превела. В: Вие го прегледахте? Веска: Той е много хубаво направен и изпраща подарък един екземпляр с посвещение на брат ми и на мене, като на добри приятели. Брат ми, който обаче беше много стриктен и много строг във всичко, което се вършеше в Школата и което трябва да бъде оставено като достояние на бъдните поколения, държеше много за прецизна работа и се нае такт по такт да провери напечатаната Паневритмия, нотната част и откри много грешки в тактовете, неспазване на тактове, мелодична форма. В: На какво се дължат тези грешки, на редакторите? Веска: Грешка на редакторите. Виола се е доверила на тях и изглежда не е следяла работата отблизо, за да им напомня за направените грешки. И така отпечата работата с грешки. Брат ми с брат Филип Стоицев прегледаха работата също и брат ми й написа много подробно писмо с този анализ и го прати. Но след това той вече заболя и не мога да зная Виола какво би могла да направи след това. Не зная дали е предприела нещо, защото в това време пък тя се разболя. Правиха й операция на окото от глаукома и от катаракт и на другата година пък почина мъжът й и тя е имала неприятности от този характер, които са я ангажирали. Даже и до този момент аз нямам писмо от нея. С нея си кореспондирахме редовно, от годините когато вече се видяхме нали. Това е за нея, което мога да кажа. В: А остана ли копие от изложението на Галилей до нея? Веска: Не, няма нищо. Той й пише просто писмо на ръка написано писмото. В: А няма ли бележки от коригирането? Веска: Не, няма нищо. В: Вие казвате, че имате Паневритмията. Веска: Да, имам я. Гали извика тогава Филип: "Ела, филипе, има нещо интересно". Но впоследствие тя изпрати една ролка с нейно вокално изпълнение на Паневритмията струва ми се акомпанимент на пиано. В: На английски? Веска: Да, на английски, обаче аз това изпълнение не съм го чула понеже ние нямаме магнетофон и Гали е ходил при Филип и вероятно в неговия дом са направили проверката, но Гали беше на мнение, че не е качествено изпълнението. Тя имаше едно тремоло в гласа така сега вече гласът й е отпаднал и някои тонове са занижени изобщо има една нечистота на изпълнението във вокално отношение, но безспорно за това именно е то да се запази така като антика отколкото сега да се пуска. В: Насам-нататък. Веска: Да. В: Значи така стои въпроса. Веска: С Виола, да. Тя е много предан човек. В: Паневритмията я имате. Веска: Да тя е при мен, тя е с посвещение на нас, получихме я за жалост много късно, тъй като тя имайки доверие на брат Крум Въжаров, който беше в Париж, с когото тя се срещнала там, за чиито постъпки тя не знае нищо и той я държа книгата месеци наред без да ни уведоми, че има за нас изпратена книга, поне да беше казал: "Моля ви се, мога ли да я задържа", което изисква едно учтиво отношение. И добре, че тя ни писа. И ние изчакахме известно време и не знам как стана, Гали напомни на някого да му каже и той по телефона каза: "Елате да си вземете книгата". Аз даже бях малко строга към него и казах: "Гали, ела ти да говориш!" Не ми се говореше, защото щях да го нарежа направо, аз много мразя неучтивостта. Както и да е, получихме книгата с автограф от Виола. И това е. Иначе текста поетичния е много добре преведен, много красиво направен, много точно, но в нотния текст има грешки. В: Може ли да се смята и да се приеме от вас този превод, който е на английски, така да остане за в бъдеще на английски? Веска: Абсолютно. Това мога да ви кажа и подпиша с четири ръце. Абсолютно. В:Защото първо тя е българка, която знае много хубаво български, знае езика. Веска: Абсолютно хубаво го е превела. Аз даже й писах: "Поздравявам те с този прекрасен превод от български на английски език". Прекрасен превод. Но вече в музикалната част Гали там имаше забележки. В: Значи ние имаме вече модел за превод на английски. Веска: Да, разкошен. Точен, прецизен, така точно спазени образите, идеята, всичко. Тя е много хубава душа и даже си споделяше, че този Михаил Иванов пак й се обаждал когато ходил в Америка, искал да я види. И тя казва: "Направо се страхувам да го срещна и не желая да го срещна". Та така беше последното й отношение към него. Така че той в Канада има общество.
  24. 37. ТЕОСОФИТЕ Вергилий: Рудолф Щайнер на времето се е отделил от теософите. Веска: Да, а сестра Цанка ми е разказвала, тя е чела "Тайната доктрина на Елена Блаватска", която също се е опитала, разбира се продиктувани отгоре, понеже била медиум да напише също така този генезис, именно тази инволюция, инволюционна история на човека. А Учителят казвал: "Каша". Направо й казва: "Каша". Това е което мога да кажа. В: ДА, аз съм срещал едно изказване на Учителя по отношение на теософите. И казва: "Говорят за четвърто, пето, шесто поле. Те, казва, не са стигнали до трето поле, как ще говорят за четвърто?" Веска: Още повече, че те практикуват и прилагат методи на източните школи, които са абсолютно неприложими към европейския натюрел и аз ви казах за този брат Петър и много наши хора, които са си служили с тези системи за дълбоко дишане, си увреждат с това нервната система и здравето. Учителят казва: "Аз ви давам това, което е най-подходящо за вас. Един човек на изтока в онези години има време да съзерцава с часове". Бащата на Рабиндранат Тагоре, който бил един голям мистик, учен, един от техните големи издигнати духове, той съзерцавал по три часа сутрин, медитирал. Като е заставал край брега на реката Ганг, когато весларите са го видели, че той пристига за медитация, те са се оттегляли от реката навътре, за да могат да го оставят в абсолютна тишина да съзерцава. Кой европеец днеска има часове за такова съзерцание? Европеецът е човек на динамиката. Той е човека на дейното начало, той трябва във физическото да действа, да работи, да изучава минерали, растения, животни, звезди, цялата Вселена, да я проучи с нейните закони. Той няма време за такива дълготрайни, многочасови съзерцания. Затова нашия Учител ни даваше по една формула: по 2-3 минути, пет минути за размишление, когато Той изнася своите лекции, дава по пет минути за медитация, да се концентрираме. Щото едно по-дълбоко медитиране няма да има ефект. Ще има обратен ефект върху европееца. И затова Учителя в това отношение е единственият, чиито методи във всяко отношение ние можем да следваме. Защото той е изпробвал всичко, какво отговаря на нашия натюрел ни повече, ни по-малко, ни грам повече, ни грам по-малко. В: Сега, при българските условия между двете световни войни се разраства много теософското движение. Вие познавате ли тука много теософи? Те и в нашите среди са били. Веска: Аз ще ви кажа. Лично се запознах така за кратко време с един теософ - Никола Трифонов, който беше приятел и с брат ми Гавраил, един много честен така, един много благороден и хубав човек, едни хубави сини очи имаше, имаше огромна теософска библиотека. Четяха, някои от тях бяха вегетарианци, но повечето от тях си, всичко това, което им предлагаше източната теософия го знаеха като една теория. Не го прилагаха. Много от тях си бяха месоядци, водеха един обикновен, нормален живот. На моята снаха леля й, леля Варвара Багрянова, тя беше теософка, тя беше вегетарианка, един много издържан човек така в морално отношение, но дори ми е казвала: "Знам още колко прераждания ще трябва да идвам на земята и как не ми се ще да се прераждам вече. Отново да почвам пак да боледувам, тези болести детските, да ходя да уча". Тя беше учителка по литература и беше завършила колежа, Роберт колеж в Цариград. Знам, че теософията не им даде някаква опора, някаква сила да се справят със своите проблеми като личности, като индивидуалности. Знам, че сестрата на ръководителя на теософското общество Софрони Ников, тя идваше горе на беседи при Учителя. Беше една от много добрите посетителки на беседите Му. Сестра рождена на Софрони Ников. Но нито един от тях не дойде при Учителя понеже те се считаха за много големи капацитети завладели вече едва ли не някакви си логоси в космоса. А Учителя казваше как да се храним, как да дъвчем, как да дишаме, как да ходим по екскурзии. Това беше нещо много елементарно, детско, наивно в техните очи за изостанали в развитието си души, които трябва сега да се учат на такива елементарни неща. Затова те със своето големство пропуснаха да пият от най-чистия извор на Словото. Аз познавам Николай Райнов, зная го като професор по история на изкуствата в художествената академия, където изявяваше огромни знания, голяма ерудиция. Неговите лекции по история на изкуството съм посещавала с интерес. Тогава академията нямаше още прожекционен апарат. Но той с такива подробности описваше всяко табло, всяко творение на художника когото разглеждаше, с всичките подробности в рисунъка, било в нюансите на цветовете, на багрите. Но той самият пиеше до вцепеняване, пушеше и т.н. макар че през последните години на живота си той пожела да види Учителя. Неделчо Попов е бил с него голям приятел, пожелава да го заведе в Мърчаево при Учителя. Щото Николай Райнов казал така на Неделчо: "Аз чувствам, че Той ме ръководи, когато аз пиша вдъхновено". Николай Райнов има разкошна литература на един така богат български език, че вие можете да се учудите само на това богатство. Той изковава, но изковава от корена на българския език оригинални, красиви думи, които прилягат напълно към гамата на българския език. И Неделчо Попов го завежда в Мърчаево Когато Николай Райнов се спуска да прегърне Учителят, последния застава на дистанция. Бил е пиян? Той взема голямо участие в оргиите на астралните духове. Първата му съпруга Дияна беше леля на моя съученичка. На Диана той посвещава първите си богомилски легенди. Да. И с нея той обикаля цяла България, изнася сказки на теософски теми и една година, струва ми се 1929 г. е било през есента, той изнася сказки из България и отиват в Ямбол и там изнасят сказка някаква пак на теософска тема, но вечерта се събират на гуляй на клано теле. Жена му получава на другия ден синя пъпка и за няколко дни почива. Първата му жена. От първата си жена има двама сина. Богомил и Боян. Боян се кръщава на Боян-магът, който е всъщност идеологът на богомилското учение, а Богомил, вече на поп Богомил, който е разпространителя на учението. Той има големи познания и ако четете неговите литературни творения "Видения из древна България", книгата "Царете", той описва нашата българска древност подробно, като че ли той е съвременник на тези събития. В: Искам да ви питам за срещата, за онова, което ви е казал Неделчо Попов? Веска: Е, това е. Повече няма. В: Е, как е завършила тази среща? Веска: Това Неделчо Попов само ми каза. Може би са разговаряли, но аз пък не зададох и въпрос на Неделчо, но знам, че така е било. Но Николай Райнов все пак е имал отношение към Учителя, но е имал да плаща още много данък на други светове.
  25. 36. РУДОЛФ ЩАЙНЕР Вергилий: Какво ще ни разкажете за щайнеристите? Кои бяха първите представители в България, които застъпваха неговото учение, превеждаха и т.н. Веска: Аз това не мога да ви кажа, но аз самата попаднах на него и го обикнах, защото първо аз чух неговото име от катедрата на нашия професор Гълъбов, когато ни говори за Гьоте, той ни спомена за Рудолф Щайнер. Рудолф Щайнер е един от тези, на които е била възложена задачата като един голям екип от академици и познавачи на черковното творчество, да, именно да обследват цялото литературно творчество на Гьоте и на Шилер във Ваймар. И съм чела специално, а пък от професор Гълъбов аз се насочих към Рудолф Щайнер. Но имах моя приятелка германка, която пък имаше, нейната сестра е била във връзка с швейцарец от неговото общество и те имаха много литература от него на немски и аз от него съм чела много лекции и ми е абсолютно изяснен неговият образ. Даже знам, че той е роден в една и съща година с Учителя - 1864 г. Но си заминава 27-а година ли, 25-а година ли, ако се не лъжа, но Учителят в една беседа казва на класа: "Знаете ли кой присъства сега тука невидимо? Рудолф Щайнер. И се учудва, че такива висши, големи, сложни истини могат да се преведат на толкова прост език както аз съм ви ги предал." Щото аудиторията на Рудолф Щайнер е била, неговото общество е от образовани хора с по 2-3 дипломи. Литератори, писатели, художници, скулптури, музиканти. И той говори на един академичен език там. А тука се учудва, че има например една Мария-захарната, тука при Учителя имаше не необразовани, а неграмотни хора имахме, а Учителя със своя Божествено-педагогичен усет успя и до тези съзнания да сведе великите Истини. И това е учудило в момента, когато той е слушал лекцията на Учителя Рудолф Щайнер. В: Аз си спомням, че са ми разказвали как му е изгорена Школата. Веска: да, аз ще ви разкажа специално за него, понеже много го обичам Рудолф Щайнер. Защото той за мене е един от учениците на Учителя, който работи в Европа пред просветените европейски умове. В: Какво знаете вие за неговата школа, която е изгорена? Веска: Ами ще трябва да ви кажа подробно. Ще ви разкажа всичко подробно, защото съм чела. В 1964 г., когато празнуваха 100 години от неговото рождение аз получих от моята приятелка германката алманах. В: Имате ли го този алманах? Веска: Дадох го на един човек, който не ми го върна въобще. Много съжалявам, че аз много работи така съм дала. Алманах, в който имаше много интересни статии и аз ги преведох и ги дадох на една моя близка, която почина. Спомням си статиите, спомням си съдържанието. В: Тези статии можем ли да ги намерим? Веска: Не, абсурд, безвъзвратно са загубени, но каквото си спомням ще ви го разкажа когато специално ви говоря за Рудолф Щайнер. В: Да. Веска: Той е една крупна личност. Имайте предвид, че той се ражда в едно много бедно семейство. Баща му е пощенски чиновник, телеграфист. Майката една обикновена домакиня. Но ако им видите портретите, това са патриархални духовно изработени личности. Бащата с един висок лоб, правилни черти, с една брада библейска, майката с едни изящни черти, изящна, умна, с едно хубаво чело, с красив нос, всичко това красиво, но бедни. И той е роден в едно селце тогава на границата между Австрия и Унгария. Австро-Унгария тогава още е била цялостна империя. На границата между Югославия и Австро-Унгария. И той казва: "Не е случайно, че аз се раждам в един пункт, който е на границата между изтока и запада, защото моята задача е да проумея и да направя връзката между двата свята. Светът на съзерцанието, което е изтока и светът на деятелността, на дейното начало, но което дели със запада". Много интересно. Той самия като дете, така много силен ученик е бил и още като дете обичал да помага на своите съкласници. Той казва така: "Аз още като дете знаех, че много по-реален и по-цялостен е невидимия, така наречен духовен свят, отколкото физическия свят. Аз по-мъчно се ориентирах във физическия отколкото в духовния свят. По ми беше трудно да опиша един предмет от физическото поле отколкото от духовния свят". И още като дете той имал видения, но мълчал. А, той е роден, неговото слънце е в знака на рибите, мълчание, мистичен знак. А в Асцендента има скорпион. Така е хубав човек, такива очи, асцениращи очи, дълбок. Аз имам неговия портрет, ще ви го покажа някога, но вече по-възрастен. Много честен, безкрайно честен човек, честен, доблестен, благороден, с огромна любов към знанието, към просветата, към мъдростта. И като дете той е трябвало да живее в една стая голяма, която е била и кухня, и спалня, и приемна, и всичко. Това е било на някаква гара, в която са слизали много пътници и са се събирали винаги при баща му и така той има много приятели: учители, аптекари, така хора от най-различни слоеве и малкия Рудолф обичал да се вслушва в техните разговори. Но най-интересен ми беше неговия приятел, който му разказал за страните, в които е бил, който му разказва за далечните страни. "А когато започнах да уча геометрия, аз изпитах особено вълнение, особено вдъхновение." Той завършва реална гимназия, обаче научава латински, гръцки, староеврейски сам. Всичко това нали изниква от неговото подсъзнание, от големия склад на неговото подсъзнание. Научава езици, всичките езици тези, и даже, той разказва само. Даже когато му пишат биографията, той казва, той не обича много всичко да разказва за себе си и просто едва са успели да изтръгнат някои работи да им разкаже. И казва, още като дете, бил е седем годишен един ден както седял в стаята сам се явява един техен роднина, който си е заминал преди няколко време. Казва: "Рудолф, моли се за мене". След това той в училище е бил едно ученолюбиво дете и обичал да помага на своите съкласници, на по-слабите си съученици. Той е завършил тука основното училище, първите седем. След това баща му го преместват вече в някакво близко селце до Виена. Там той завършва гимназия като отличник и в гимназията той помага на всичките свои слаби съученици да могат да имат по-хубави бележки и да завършат. След като завършва във Виена гимназия, той записва във Виенската техника инженерство и всичките негови професори разчитат, че той ще стане един прочут инженер, математик, понеже бил безкрайно способен в тая област. Но той в това време вече се занимава с билкарство, с астрология, с тайни науки, обаче никой не знае за тези му занимания и даже имал само един човек, чието име той не споменава от много голям пиетет към него и уважение и някакъв си билкар с когото са се засрещали в полетата край Виена. Той, Рудолф ходел вече да проучва развитите растения и билки, с който човек се разбирали на тяхната тема за влиянието на планетите върху билките и вече влиянието на билките върху човешкия организъм. Той завършва техникума и започва да предава уроци като частен учител в разни частни домове и един от интересните случаи, че в един дом на Виена той успява да подготви един ученик от гимназията, който е бил умствено изостанал. И той го подготвя така, че той завършва като отличник гимназията. След това това момче завършва медицина. Но във първата световна война пада на фронта убит. В това време му възлагат задача, но в същото време Роза Люксенбург вика Карл Либкнехт да работят във Виена. Те са социалисти. Вече изнасят новия мироглед, нали атеистичният вече аспект нали, внасят го в мирогледа на своите съвременници и го поканват като много добър математик, понеже те се грижат за духовното издигане на работниците, да благоволи да вземе участие в курсовете, които те учредяват за работниците. И казва, неговите аудитории бяха претъпкани от работници. Той преподаваше математика, но така, че те го слушаха с притаен дъх. Но той казал на Роза Люксенбург и на Либкнехт: "Аз съм с вас, но не съм с вас в едно отношение отрицателно, което имате към първопричината, към Бога. тука не съм с вас". С него са се занимавали какви ли не фактори, които искат да еманципират жената, тези общественици големи. Познава и Ничше. Той казва: "Когато аз трябва да проуча един човек, аз влизам в контакт с неговия лъч и го откривам в акашевите ръкописи и тогава мога да говоря за него". В: А кога организира Школата си? Веска: По-късно. Сега първо, той изнася сказки обаче: за Гьоте, за Шилер, за големите хора. Той много уважава Гьоте, който е един от културтрегерите на света, не само на Германия. Неговият труд е важен за светлината и за растенията. Той също така има много интересни есета върху природни явления, за гранита. И той бива избран в един екип с академици да обследват литературното наследство на Гьоте и Шилер във Ваймар. И като отиват там, той Гьоте казва така: "Имаше огромна разлика в тълкуванията, които даваха моите академични колеги и неговото тълкувание, което се ръководеше от един дълбок мистичен критерий". В това време той изнася сказки разбира се и понеже живее като бекяр така, една съпруга на един починал военен, която има синове в гимназията го поканва. Казва: "Г-н Рудолф Щайнер, в моя дом ще намерите квартира и пълна обслуга. А в замяна на това вие ще бъдете така добър да занимавате моите синове". Не знам как става, но той се оженва за нея. Сега, предполагам, моето предположение е това, че той, за да спаси нейното име, понеже хорските уста са без мярка. Вероятно, за да я спаси от клюките, той сключва с нея брак. Обаче тя умира подир две години. Това го смущава. В това отношение както Учителят казва: "Той не усети как се подхлъзна!" Но това може да каже Учителят, аз не мога да го кажа. В: С какво? Веска: Ще ви кажа после, защото той се жени втори път. Във Ваймар той развива тази дейност вече, същевременно окултните общества в Европа се ориентират към него, защото виждат, че той е един човек, има сила, има знание, има много дълбоки познания и Ани Безант и Блаватска и Ледбитер така го наобикалят понеже в Европа има вече създадено окултно общество. Ани Безант и Блаватска го канят да стане техен сподвижник. И той става секретар и известно време работи с тях. Но той вижда техните много несъстоятелни методи, по които работят, чрез които те искат да докажат на този вече много обострен, обективен ум на европееца, интелект, да докажат истинността и правдивостта на невидимите светове. Той казва: "Това са европейци, хора на интелекта, други са методите, по които трябва на тях да се откриват реалистичните духовни истини". И понеже те прилагат методите на източната школа, той казва: "Вие трябва да знаете, че източния човек е един натюрел, европееца е друг натюрел. Източния човек е съзерцател, у него още, той не е слязъл още напълно във физическото поле, и той индуса казва: "Всичко е мая, всичко е измама". Рудолф Щайнер казва: "А задачата на европееца е, на бялата раса е, на петата раса е да проучи докрай, до последната фибра физическата Вселена. Затова аз разбирам материалистите, те са задълбали вече толкоз дълбок кладенец, че са стигнали до дъното на конуса, на върха на конуса и вече губят нишката, губят връзката с духовните изяви в битието. Ако вие работите така, няма да имате резултат, аз се отделям от вас". Тогава той казва: "Вие сте заети с вашата теософия, вашите индуски божества, аз създавам антропософия". Антропос значи на гръцки човек. "Мен ме интересува човекът. Как е засегнат във Вселената, какви са неговите пътища, по които той се развива, какви култури ще създаде и каква е крайната цел на неговия път, на неговия живот". И действително, той в живота си успява да изгради една такава система обоснована на много трайни истини, които той е заимствал от акашовите ръкописи. И всичките негови лекции са изградени върху тези абсолютни Истини на тази огромна Вселенска библиотека където са засегнали вечните принципи на Битието. Той е против всякакви сеанси да се правят, но когато трябва само. Те са ги правили, те са правили сеанси с Ани Безант, Блаватска е била медиум, и онази е била медиум, но те не са имали тази култура, този поглед, исторически поглед за развитието на нещата на Вселената и на човека отделно и на взаимоотношението на човека и Вселената и природата. Такава е разликата между тях. И тогава той се отделя от тях и създава антропософското общество. Така той създава своята школа. Негови последователи са от всички европейски страни, хората, които са се интересували от последните открития на науката, на философията, последните така концепции и които са запознати до голяма степен и с концепциите на източните школи и затова виждаме в неговата аудитория хора от всички културни области на Европа. Това са лекари, писатели, поети, художници, мислители, философи, естествоизпитатели, хора на науката. Той работи неуморно. Както ви казах той бил първоначално във Ваймар, където му били поставили задачата, а той взима участие в един огромен екип от Академията на науките, където му била поставена задача да изследват цялото литературно дело на Гьоте и на Шилер във Ваймар. И той със своите дълбоки познания и със своите възможности да проследява събитията и живота нали чрез записите в акашовите ръкописи създава една абсолютно различаваща се от тази на неговите колеги, така да се каже хората с академична подготовка за тази работа, тълкувание на Гьотевите произведения, на Гьотевата концепция за живота и за изкуството и за човека. Работи усилено в това направление, той самия даже отбелязва: "Имаше пропасти между това, което аз изнесох като тълкувание за Гьотевите творби и онова, което дадоха моите колеги от официалната катедра на литературната наука". Той продължава своята дейност като изнася сказки в цяла Европа на най-различни теми. Същевременно той работи усилено и върху себе си, прави своите анализи, своите проверки в акашовите ръкописи и съжалявам, че не мога да ви кажа с години как точно става, но някъде към хиляда деветстотин и нещо след това той създава в Швейцария, в Дорнах своя институт, който той наименува Гьотеанум в почит към приноса, културния, който е дал Гьоте на човечеството. Гьотеанума е построен по негов архитектурен план. Той взима живо участие в неговото изграждане. Материала, от който той е построен е дърво. Интересното в тази постройка е централния купол, подпрян на седем колони и всяка колона символизира една от епохите на развитието на човека. Всяка колона има свой специфичен символичен знак, изписан върху нея. Петата колона, символизира петата раса, именно културата, която изгражда бялата раса, нашата епоха. Той сам я изработва от бряст и върху нея поставя като символ двойният змиевиден жезъл; това е змията, която слиза с главата си надолу. Тя представлява инволюиращия човек, човекът, който слиза от Божествените светове, минава през всичките други светове докато се облече в плът и кръв и стане абсолютен гражданин на физическата Вселена. Змията в движение нагоре символизира човекът, който, след като е слязъл до физическото поле, е опознал напълно, изучил нейните закони, започва да се въздига нагоре към духовните светове и така се създава цялостния човек, който съчетава в себе си съзерцателното начало, което представлява източния човек и идейното начало, което представлява западния човек. Това е именно новия човек, който ще създаде отношение правилно, както и към духовните светове, така и към физическата Вселена. Той работи в този институт години наред, защото създава цял комплекс навред с чисто мистичната школа, която създава този Гьотеанум. Той създава и специална фармакология. Тука има специална аптека, в която се приготовляват лекарства, фармакологическа аптека всъщност нали, в която растенията, билките, които той ползва от природата биват събирани при специални фази на луната, при които според неговите знания вече в астрологията, билките достигат своя най-висок лечебен стадий, най-висок лечебен капацитет, способност. Във връзка с това той пише и трудове много, същевременно той изучава напълно и човешката анатомия, физиология, изобщо с медицинските науки се занимава извънредно задълбочено и неговите лекции обхващат цели периоди, като започнете от социологическия характер и стигнете философския характер, минете през естествените науки и стигнете вече домистичните концепции. Един абсолютно богат диапазон, който обхваща всички дейности на човешкия дух във философско, в научно и в естетично отношение. Той даже е и скулптор, той сам изработва някои скулптурни фигури в този храм, в този негов институт. Прочул се е в цяла Европа и Англия, даже и в Америка вече, той е уважаван, почитан, търсен, води усилена кореспонденция с лекари, инженери, архитекти, педагози, създава своя специална школа, своя концепция педагогическа, според която всяко дете трябва да се възпитава, да се обучава с любов, с нежност, с проникновение в неговия характер и да се наблюдават неговите прояви и така да му се даде правилно отношение при неговите изяви и евентуално професията, която би имало в живота си. В Европа имало навсякъде такива негови училища, по негов образец създадени, даже и в Америка, дори аз имах случайно възможност да се запозная с един швейцарец, чиято съпруга и сега работи в едно такова училище в Швейцария по образец и системата на Рудолф Щайнер. Имало е такива училища и в Германия, в Чехия и в Полша, но по време на Хитлеро-фашизма те са били закрити. В това време една от неговите най-културни и добри сътруднички е Мария фон Сиверс, една много културна жена, знаеща няколко езика. Тя познаваше литературните ценности на Европа, отлична музикантка, която е била дясната ръка в цялата негова работа, която той е вършил. И когато аз съм чела негови лекции, той казва: "Тази задача, която по план ще изнеса, поверявам на г-ца фон Сиверс, тя ще я разработи". Но изглежда, че тука освен тази чисто делова сътрудническа работа ги е свързало и нещо по-дълбоко, по-интимно, за което самата фон Сиверс споменава в своите мемоари. Когато го среща, тя има и сън-откровение, че това е връзка от много далечни времена, от времето на древна Елада, когато той бидейки Питагор, ръководител на древногръцката окултна школа, я среща като своя ученичка. С нея сключил брак. Тя разбира това нещо, разбира се и той го разбира, но Учителят в беседата си казва: "Той не разбира как се подплъзна", защото все пак у него, той е бил един човек с много голяма любов към ближния, обичал е своите ученици, ценял е своите ученици като сътрудници. Моето предположение е, че той е сключил с нея брак, един брак, който е абсолютно необикновен, щото тя му е била дясната ръка и може би той от кавалерство, от рицарско чувство да я защити от клюките на обществото, вероятно той е направил този брак заради това. Но той не е трябвало да жертва, все пак да прави този компромис заради мнението на хората. Той може би трябваше да остави тя да понесе да кажем клюките по свой адрес, той по свой адрес, без да има някаква истина, т.е. някаква как да ви кажа обикновена връзка, за която тъй може би се говори. Това е моето схващане, защото те са работили така къртовски, че те не са имали време да спят. Той както разказва, в неговата автобиография те са били в преписка с целия свят. Тя е превеждала неговите лекции и след това са се разпращали по всички европейски страни и в Америка и в Англия са отивали. Трябвало да бъдат превеждани и както той казва цели свитъци, те са натрупали в такива кошове за пране каквито имаше на времето, такива високи кошове за пране и са ги мъкнели двамата до пощата, да ги предават на пощата. Това е един огромен, огромен труд, на който той се е посветил с целия си жар. В това време разбира се не спира дейността си и враждебната ложа. Чрез хора на науката, които застъпват материалистическите концепции, с хора на обществото. Така един ден когато той пътува във влака за Мюнхен, някакъв кондуктор, който го познава когато му проверява билета го нагрубява даже, което изразява едно обществена неприязън към него, което произтича от известни кръгове. Дори си спомням, че той познава много добре и оправдава и разбира защо един естествоизпитател като Хекел е материалист. Той казва: "Той вижда само формата на растението или животното или на минерала, той не вижда духа, който работи в него, затова той е както и един художник, който се интересува само от външната форма на нещата, отрича духовната същина и духовния произход на всички феномени в природата". Никого не обвинява, всекиго разбира, обаче той си има въпреки това своите неприятели и врагове, а дори разбира и Ницше. Той даже знае причината, поради която Ницше изпада в умопомрачение със своята философия за свръхчовека. Но той го почита пак като един гений, който се е опитал да даде едно обяснение на някое явление в обществения живот, но когато един ден той отива при сестрата на Ницше, тя го обругава, наругава го и го изпъжда, защото тя не е могла да схване философската позиция, от която Щайнер преценява и обяснява учението за свръхчовека на Ницше. И се случва така, че безспорно неговите неприятели следят кога биха могли да уязвят неговото движение и на една Коледа, когато те се събират всички да празнуват Рождество Христово в Гьотеанума в Швейцария, след като са имали тържествена служба, голяма лекция той изнесъл за Христа, понеже той има едно абсолютно преклонение, любов към Христа и неговото учение. Понеже знае, че Христос е Този, Който ще води човечеството в неговото съвършенство. Христовия Дух, е Който през вековете нали ще бъде Просветителя, Избавителя, Учителя на човечеството. Той празнува в своята школа Рождество Христово и през нощта бива опожарена неговата школа, бива опожарена тази централна сграда и когато на сутринта всички констатират ужасния пожар, който е изпепелил тази тяхна школа, от която останал само централния купол. Той самия казва: "За да допусне Бог това явление, отрицателно явление, трябва да има нещо гнило в нашето общество". Той търси причината все пак в живота на обществото си, но факторите, които опожаряват, които създават опожаряването в школата са католиците, които са го гонили непрекъснато заради неговото, според тях, отцепничество от официално признатата религиозна институция тогава на времето. Всички са покъртени, но същевременно той е един човек на волята. Казва: "Ние пак ще изградим нашия дом". От всички страни на света се стичат хора да помогнат със своите дарения материални и той казва сега така: "Сега постройката на Гьотеанума ще бъде изградена от съвременен строителен материал, т.е. железобетон, който да отговаря на днешния век, на нашия век, с който се гради днеска всичко". И той пак дава така идеята и скицата за архитектурното оформление на сградата като казва, че понеже тя е на фона на Юрските планини в Швейцария, контурата на сградата трябва да бъде в хармония с хребетната линия на юрския масив. И така той успява да я построи на нова сметка и работи. В това време той създава много трудове във всички области. Съжалявам, че не пазя един алманах, който имаше много интересни статии във връзка с неговата цялостна дейност, която обхваща неговата дейност като човек на експерименталната наука, на естествените науки, като човек, който се занимава с философия, с мистика и с религия. Но една от основните концепции, която е залегнала в неговото учение за отношение между лекари и пациенти е тази: той казва: "В бъдеще и лекари и пациенти взаимно ще си помагат. Лекарят със своята любов към пациента, да му помогне като ще има вече друго виждане за болестта и за нейните причини, и пациента, който ще има абсолютно доверие в своя лекар и ще се старае да взима участие в своето привдигане от болестта". В: Аз искам да питам следното: във връзка с Питагор и неговата школа и онзи момент когато гърците изгарят... Веска: Има еквивалент. В: И сегашните събития, когато пак изгарят и спомням си, че съм слушал едно изказване, което ми е предадено, може би по друг начин съм го чул, от Учителя, който казва: "Ето, той не взе поука от времето когато гърците изгориха школата му и сега допусна същата грешка". Веска: Е, същата грешка, това е дето се подхлъзна с жени, той не трябвало да сключва бракове. В: Той първия брак сключва. Веска: Първия с една Ойнеке, която е съпруга на бивш военен. Когато той е във Ваймар и прави своите изследвания, той живее у тях под наем. Тя вижда, че той нито редовно се храни и тя му казва: "Г-н Щайнер, аз съм готова да ви дам всички удобства, да имате и храна, и удобно жилище и чисто жилище, но моята молба е да помагате на моите синове в тяхното учение". И той разбира се е отзивчив. Тука веднъж помага и може би пак, за да я спаси от хорските клюки той сключва брак с нея. Тя подир две години си заминава, освобождава го. И тука е може би неговото недовиждане за нещата. Но как да ви кажа, аз като един съвсем обикновен човек не смея да правя тази преценка и да дам това мнение. Само Учителят би могъл да даде тази преценка и така да определи неговата спънка в този живот. Но за мене той си остава един от много големите просветени умове на Европа, който хвърли голяма светлина по всички въпроси, понеже той написа тълкувание на всички Евангелия, на Битието, на много, разчете като дешифрира съдбата на много велики личности, исторически на човечеството, на хора на науката, на изкуствата, с голямо преклонение пред Христа и Христовия Дух, с голямо преклонение пред Учителя също. В: Кога се срещат впрочем с брат Боев и проф. Консулов? Веска: Като студенти. В: Това при първия брак или втория брак? Веска: Не, той вече е професор. Това е може би преди втория му брак. Там нататък някъде, понеже той вече е установен професор в Мюнхен. Той вече не е бекяра, който живее във Ваймар. Той си е приключил работата с Гьотевите изследвания и сега е вече в Мюнхен професор по ботаника. Той завежда катедрата по ботаника. В: Значи в онзи етап, в онова време на основаване на школата го срещат Боев и Консулов. Веска: Да, срещат него. Тогава. И той има вече отношение към славянството, знае че бъдещата мисия на човеколюбив е именно, тя е мисията на славянството, затова с такъв интерес той се отнася към тях и ги отправя именно към Учителя, който работи в България. В: Кои са първите му последователи в България? Веска: А, това не мога да ви кажа. Знам, че той има тука общество, но никога не съм се срещала, лично аз не познавам никого от неговите освен една швейцарка, която ми беше дала негови книги да чета, а знам, че тука някъде в София, в Русе ми се струва, че има негови последователи, но аз абсолютно с нито един от тях не съм се срещала, за да разговарям. В: Аз си спомням, че в първите години, когато брат Боев се връща от Германия студент, той пише доста статии за антропософите във "Всемирна летопис". Веска: Да, пише, пише вероятно, защото той все пак е познавал него като професор и се е интересувал от неговото учение, от неговата школа бих казала, световна школа в Европа, аз така мога да я нарека. В: Аз съм срещал някои преводи, т.е. на пишеща машина написани, преводи от Рудолф Щайнер. Кой ги е правил? Веска: Не мога да ви кажа. Знам, че много от нашите хора са се занимавали, чели са ги и са ги правили, не мога да ви кажа кой ги е превеждал. Аз с удоволствие бих превела нещо от него, но нямам нищо в момента. Понеже той е с много ясна мисъл. Той написва, ето направи едно тълкувание на Битието, на Генезиса в Битието, но го дава така, поетапно, как човек е загатнат като една топлинна енергия във Вселената и постепенно как се облича в своите тела докато стигне до физическото тяло. Много е интересно и прави един анализ на всички епохи, през които човекът минава до идването на Христа и след това вече една перспектива за развитието на човека, когато ще се върне към своето духовно тяло. Тогаз ще бъде пълноценен човек, понеже физическото и духовното начало, идейното начало ще бъдат съчетани в хармония. В него тогава той ще бъде истински човек, за който както Пилат казва на евреите за Христа: "Ето човекът". А Учителят за Исус Христос казва: "Това е истинския човек. Да бъде с Бога заедно, да бъдеш в света, да работиш за света, да не се свързваш със света и да си свършиш мисията като Божи син, като Божий пратеник". Рудолф Щайнер до последния си момент пише. Пише някакъв акт научно-медицински труд и неговото легло, така да се каже, в което той прекарва последните месеци от живота, е поставено в подножието на този пети стълб в неговия Гьотеанум. Там той си заминава. Пише, работи непрекъснато. Сега знам, че той има някакво страдание стомашно, в тази област коремната. Дали е бил някакъв рак. В: Коя година си заминава? Веска: Не мога, върти ми се нещо в ума към 25 година ли е? Струва ми се, че някъде около своята 60-годишна възраст си заминава. Направете сметка -1864 г. е роден, много съжалявам, аз имах така пълни бележки бях държала за него, но нямам материалите, за да ви кажа датите. Те са интересни датите да знае човек разбира се за него. Така си заминава и остава обаче много голямо движение, което и досега работи, което съществува, но никакви, те работят строго херметически, строго дискретно, не допускат абсолютно никого, който би желал да влезе в техните среди, понеже вече знаят колко е деградирало човешкото общество и казват, че би могло да настъпи опошляване, едно окарикатуряване дори на това учение. Дори една моя близка Вера Гьолгелиева, с г-н Феликс, дошъл от Америка като наш съмишленик тя замина за Швейцария с надеждата, че може да влезе във връзка с хора на Щайнер. Обаче изобщо те са спуснали строга завеса и не са ги допуснали. Това е за Рудолф Щайнер.
×
×
  • Създай нов...