valiamaria

Ний, българите, искаме да успяваме, а вървим по пътища, на края на които се намират само ями. И когато паднем веднъж в тях, излизаме с мъка, за да тръгнем наново по същите, Ний изобщо сме хора още на вънкашното, на формите, а същината мислим, че може да се скрие. Добро е дървото, казват ни - изпитайте го по-нататьк, то е прекрасно. Но това „прекрасно” утре ражда киселици - въпреки всичкия труд около него.

Виден партизанин от управляваща партия се провиква преди няколко месеца в „Ренесанс”:

„Политиката на нашата партия е да даде по възможност по-малко и вземе повече.” Той смяташе, че това е особено мъдро - и другите мислеха същото, защото много му ръкопляскаха, но питам аз: с що се отличава по същина методът на тая „политика” от метода на един апаш и разбойник? Само че апаши и разбойници ги преследват и затварят за приложението на тия им възгледи - а на политика ръкопляскат! В моите очи разбойникът е по-почетен - той поне понася повече рискове - а политикът в нас може да прати на смърт 200 000 българи на бойното поле, да осакати 150 000, да зачерни стотици хиляди къщи и остави безбройни нещастни сирачета, да докара до катастрофа цяла държава - а след туй да си вземат, с пари, разбира се, крадени от самия народ, устати защитници, които да убедят същия тоя народ, че когато краката са ходили тук-там, не е крива главата, която е заповядала, а самите те; но когато страдащите крака правят своите оплаквания и искат подобрение на своето положение, „умната” глава, „интелигенцията”, „учеността” отговаря:

„вий сте прости, ний сме учени, ний ще ви оправим” - и оправиха ги дотолкова, че Бог да ни е на помощ!

Когато пак започват да правят партии, сговори, блокове, коалиции - вътре прилагат пак същия тоя принцип помежду си. Започват надхитрявания, надлъгвания, уговорки, декларации, подписи. Но това е само съюз за кожата на третия - балканския съюз в 1912 г. Но след 1912 г. винаги иде една

1913 година! Това да не се забравя. Насилието, употребено спрямо третия, ражда идеолози на това насилие, желающи да се облажат около прилаганието му, смятат, че силата и властта е нещо съществено и го прилагат срещу майсторите си - срещу самите си учители! Тъй стана някога. Тъй ще стане и сега. Нека никой си не прави илюзии. Това са все вълчи методи, те се опитват в хиляди години - и резултатите им винаги са били все едни и същи и без изключение са свършвали с едно: самоизяждание.

Насилието и лъжата са опитвани, опитвани и опитвани. Те колят кокошката, за да извадят яйцето, но за това техните „добрини” се изкупуват с много сълзи, с локви кръв, с маса разрушения и нещастия. Твърде скорошни са още нашите рани по собственото ни тяло, за да има нужда да се напомнят последствията от тая вълча политика, в която братът се нахвърля върху брата.

Стига вълчи методи на работа! Не само в политиката, а и в църквата, в училищата, в дружествата - във всекидневния живот. Едно трябва да се вдигне като знаме в тая разруха, в която живеем: човещина във всичко, толерантност към всички. Свобода за всички!

Така ни се иска да почнем както приказки се приказват. Защото нашата действителност приказка стана, странна приказка, пълна с кошмари, кървави съновидения и невероятни факти... Имаше време, когато престъпниците пълнеха тюрмите, а честните хора ги пазеха и съдеха. Това бе някога отдавна, отдавна. Но сега хиляди българи пълнят занданите, гният по затворите, тънещи в мръсотия, ядени от въшки. И новият министър на правосъдието, потресен, види се, от тази картина, е издал разпореждане да им се подобри положението и им се даде възможност да пазят по-голяма чистота. Това бе дълг не министерски, а общочовешки, на всекиго, който бе повикан да пази и изпълнява закона. Но в нас всичко това е тъй рядко, че ний с радост отбелязваме тази човешка черта.Но имаше време, когато... нам се иска да продължим - когато екна тръба бойна по всичките полета балкански, народ призова в кървави боеве юнашки, подвизи и славни страници на историята да пише със собствената си кръв... „Вървете, юнаци, орли балкански, смажете врага! Тоз, който падне, той не умира, за него”... хм, за него... Знаете ли какво става за него? Който е умрял, той е виновен за катастрофата, а който пък е имал късмета да окуцее, или стане нещо инвалид, за него... „певците пеят за него песни”... Да, пеят, но знаете ли кои певци? Елате да ви ги покажа. Ако имате ботуши, обуйте ги, а ако не сте застраховани в някое дружество, застраховайте се за всеки случай, знаете. Ако сте министър - не идвайте с автомобил, защото три чифта биволи не могат го изтегли от двора, т. е. не от двора, но от блатото в двора на Инвалидния дом. Там, зер, там ви каня. Не е толкова страшно. „Светците на България”, „героите с лаврови венци”, „орлите балкански” и пр. и пр., колко патерици са оставили в тази кал досега, но, нали са храбри хора, газят я и не се отчайват. Още в двора ще ви посрещнат аромати, знаете, не от розова долина, а от нещо по-друго, да извините...Едно здание и 4 ÷ 6 картонени барачки с изпочупени стъкла, залепени с книга, с под, приличен на селски мегдан след пазарен ден, а въздухът се дезинфекцира посредством пушека от пералнята,прекаран, види се, нарочно, а може би и по собствено вдъхновение дошъл да надникне над парализираните юнаци, лежащи в леглата - гробове. А светците на България? Те са вътре, „спят юнаците на своите лаврови венци” - така се декламира на банкети, когато се яде и пие за тяхна сметка - а всъщност? Хм..., всъщност те се занимават с разни гимнастики, измислени от г-н професор Нужда. Ще видите героите без крака, турили легени или кофи на гърди, цапат бельото си (пардон, мадам - но „черното” си е по-отговаряща дума за тия отрепки, които те плискат из легените и кофите!) Вместо конфети -- помия хвърка на всички страни по юнашки гърди... В мазето ако слезете, там ще намерите същите чешити герои, но с малко по-друга гимнастика: хванал един триона с една ръка, а другият, с отрязани ръце, хванал с крак от другата страна - режат дърва за пушещата печка. Просто цирк ти не трябва. А в барака № 3... хм,... там именно са ония певци, които „песни за тях пеят”. Но с позволението ви, тази барака е на два етажа. В горния обитават, знаете, „светците на България”, „Героите, Орлите” и пр,, а отдолу - певците. Малко непочтено, но най-после, на героите привилегия трябва. Па и не е голяма тая привилегия - понеже подът е тук-там продънен, та певците често си провират зурлите в помещението на юнаците и грухтят просто от удоволствие, виждайки блаженото състояние на безсмъртните юнаци, лежащи направо на голите дъски, заобиколени от рой... какво мислите - ординарци, прислужници! - вятър - ескадрони въшки, които тъй много са се навъдили, та дори свините долу започнаха да се безпокоят... А когато не стигне грухтението, зимният вятър им изпълва всевъзможни симфонии през многобройните дупки, с които той е отдавнашен приятел,.. Храната на тия герои... че какво да ви кажем? - тя е също безподобна, амавистинската смисъл безподобна - даже четирикраките „певци” понякога отказват да ядат киселото мляко... Братя, окаяни братя мои, искам да се посмея не на вас, братя, но душата ми се къса... Господа министри, погрижете се за затворниците, защото хиляди невинни българи гният при най-мръсни условия; направете още по-добре - пуснете ги по родните им огнища, гдето жални сърца ги чакат и ще посрещнат с отворени обятия; но погрижете се поне толковатолкова, колкото за затворниците, и за наказаните от съдбата осакатени инвалиди. Там никой не може върна осакателите членове и загубеното здраве, ами поне малко по-сносни условия дайте, та последните си, останали малко, дни да прекарат по-човешки! Идете и вижте със собствените си очи - ний казваме малко, твърде малка част от действителността... Имаше време, когато песни се пееха, обещания даваха, речи държаха... не е ли време да се изпълни поне хилядна част от обещаното... Че утре пак ще трябват герои, но отгде ще ги вземете? Те с пари се не купуват, а за един ден не се създават...

„Добре е малко да приказваш, още по-добре е нищо да не говориш, щом не си съвсем уверен, че онова, което искаш да кажеш, е истинно, добро и полезно.”

Това беше девизът на онези ратници, които в тежките времена на турското владичество зарязваха бащин дом и стряха, за да отидат или в равната Влашка и Боцансказемя, или в братската Сърбия, да подишат чист свободен въздух, да поживеят човешки, гдето никой ги не угнетява, гдето никой ги не преследва за техните идеи, и там, впоследствие събрани в чети, преминаваха или Тих бял Дунав, или през долини и усои навлизаха в Славната Стара планина, която им даваше убежище и подслон като истинска майка, гдето под Свилен байрак я кръстосваха надлъж и нашир, пеяха славни песни за по-славни победи на загинали вече ратници. Те дишаха свободно там и когато се срещаха с душманина, ако паднеха в неравен бой - падаха с усмивка на уста, падаха с последна дума: „Сладка е смъртта за свободата.” Има ли нужда да се изброяват имената на славно загиналите ратници на Свободата? Или по-право - има ли възможност да се изброят те? Достатъчно е да се посочат имената на онези неустрашими ратници от последната епоха - предосвободителната: Раковски, Илю, Дядо Цеко, Панайот Хитоа, Филип Тотю, Македонски, Хаджи Димитър, Стефан Караджа, Васил Левски, Ангел Кънчев, Ботев! Това са същите - ратници на свободата и след тях - хиляди и хиляди незнайни ратници, едни от които умряха от неприятелски куршуми и ятагани, други - от българските, все с една и съща последна дума: „Сладка е смъртта за свободата!” Единици оттях само след като преживяха всички кървави боеве, склопиха очи в дълбоката старост, но и дотогаз са били ратници на свободата. Плеядата ратници на свободата, загинали за нея по един или друг начин, завещаха нам - последующето поколение, да обичаме свободата и ратуваме за нейното запазване; защото тя е скъпо и прескъпо откупена с кръвта на хиляди и хиляди паднали ратници. Всичките се бориха и паднаха за извоюване на свободата. Днес, когато ний се считаме свободни, не трябва със скръстени ръце да гледаме хладнокръвно на всичко онова, което става в нас.Всички ний трябва да ратуваме за запазване на свободата, защото без това ни й оскърбяваме паметта на всички паднали за свободата ратници. Днес ний сме свободни - имаме свобода; обаче всъщност тази свобода действителна ли е? Дотогаз, докато тази свобода служи за средство на едни против други - тя не е свобода. За да имаме истинска свобода, свобода в пълната смисъл на думата, ний преди всичко трябва да бъдем проникнати от онази Божествена Любов, която Спасителят е изпратил в душите: „Обичайте се един друг. Обичайте враговете си.” Ето защо, преди всичко ний трябва да бъдем изпълнени от любов към ближния си, към враговете си, и само тогаз ще можем да живеем свободно - Истински свободно. Време е да се опомним и заживеем като хора и братя, за да можем да кажем, че не напразно са паднали толкоз ратници за свободата. Без това ние ще тъпчем на едно място, ще се ядем един друг, ще се изтрябваме един друг и всичко ще става все в името на свободата. Часът наближава, и когато отидем пред вечния съд, ний ще бъдем осъдени не че сме ратували за извоюването на свободата, а че не сме я запазили, че не сме я прилагали в пълната смисъл на думата. Време е за опомнюване. Който има уши да слуша - нека слуша!

„Що е това, което ни казва?” Всяка една сила в света се познава по резултата: дървото - от своя плод; всяка култура - от хората, които живеят е нея; всяка религия - от своите богомолци. Всички трябва да имат строго определени възгледи. А какво става сега? Отлични лекари, а умират; прочути царе. величества - а под каменни паметници лежат; черковни „глави”, прочути писатели, велики - а умрели! В умрели величия не вярваме ний! И отиваме ний сега при гробовете на тия „величия” и искаме да ни научат как да живеем. Но те самите умряха - как нас ще научат на живот? Съвременните хора не са се научили още да говорят истината. Излязъл младият рак, върви пред стария: - „Слушай - казва му старият - знаеш ли, че ти вървиш заднишком? Право трябва да се върви! Не може тъй!” – „Е, покажи ми тогава как!” - казал младият. И днес синът ходи, както бащата е ходил. Съвременните хора се нуждаят от един нов морал - самият живот налага това. Честността днес на един человек е много ограничена и условна. Теоретически всички учения са много добри, но същността не е в говоренето, а в приложението. Смешно ще е да се молим Бог да изоре нивите ни. Но когато свършим нашата работа, Той ще започне Своята.

Неспокойствие е обхванало света. Причините на злото не са нито в църквите, нито в държавите. То може да се проявява там, но не там е изворът му. И доброто, и злото са вън от нас - ний можем само да ги проявим. Едничкото нещо, което има в човека, то е любовта. То е най-реалното. Започнете с нея, и тя ще ви даде ключовете на света. Сговор в света може да има само при възвишена любов, когато законите са написани в нас вътре. Но ще кажете: това учение е неприложимо. Ум трябва. Ако свържем вълка с въже - той го прегризва и избягва. Конят ще умре вързан, обясняващ си, че това е неговата съдба. Но вълкът е прав, защото става свободен. Днешните държави приличат на къщи, пълни с паяци, които правят съглашения как ще ловят мухите, като мислят, че стаята е тяхна. Но идва слугинята с метлата - и решава въпроса съвсем другояче. И ний - умните хора, свършили университети, не смеразбрали своето положение в света. Ний мислим, че като наредим държавата, ще се нареди и животът ни; но това няма да стане, защото днес служителите на държавата, на църквата искат не да служат, а да управляват. А ако отидеш в университета, със служителя разсилен ли ще се разправяш или ще търсиш професора? Всеки трябва да е искрен със себе си и с хората и да разбере: професор ли е или разсилен! Днес богатият иска ред и порядък, за да си запази богатствата, сиромахът иска да се разделят богатствата. Но това не е още морал. Трябва да имаме само една мярка, с която да мерим нещата. Само любовта може да услужи на всеки, да разреши всички въпроси. Сега и ний треперим от мечките и те, мечките - от нас... „Ако думите ми пребъдат във вас, и вий пребъдете в мен - всичко, което попросите - ще ви бъде!”

Пролетта иде. Нивите чакат. При толкова вдовици от кървавите поля на Добруджа и страхотни чуки на Македония, не добавяйте и вдовици на живи мъже, които, забулени с черни забрадки, ще сипят люти клетви по орните полета, обсипани с техния пот! Отворете тъмниците! Отворете границите!

Ако вие сте българи - бъдете и великодушни. В името на тая обществена солидарност, която караше и колибаря да се бие на фронта рамо до рамо със сина на царя и слага живота си за тази държава - спомнете си това! - бъдете справедливи! Ако вие не надвишавате по благородство, себеотрицание, човещина и милост вашите предшественици - има ли смисъл вашето дохождане? Ако вий правите добро само на вашите партизани, не правеха ли и те това - вашите предшественици, същото? Ако вий в името на цялото не може да надмогнете личните неприятности и лошите възпоменания - мислите ли, че сте надминали и надраснали другите, да бъдете техни избраници?

Помислете добре, не се поддавайте на мисли, които няма да донесат нищо добро. Някои ви казват: ако ги простите, пак същото ще направят! Това са разсъждения на деца! Ако ли не простите, ако не разтворите тъмниците и границите, ако не им покажете високото на характера и благородството във вас - вий ще ги убедите, че всички средства на борба са позволени. Но ако постъпите с тях благородно - те не са дървета или мъртъвци: както злото се помни и остава впечатление, така и благородната постъпка дава своите плодове в душите и на най-заклетите врагове, защото те са живи и те мислят и разсъждават както всеки друг человек. А това не са чужденци, а българи, които заедно с вас проливаха кръвта си за тази земя. Разтворете тъмниците, освободете границите, за да се върнат прокудените синове на нашата обща майка! Бъдете като разумния баща, посрещнете сина си, върнал се от далечината, преживели нещастия и крушения, така както вий бихте искали да бъдете посрещнати. Посрещнете ги не според техните грешки, които те според вас имат, а според вашето милосърдие! Българи бъдете, за да спасите България, человеци бъдете, за да не ви последва горчивата участ на предшествениците ви. Християни бъдете, защото грехота е да се кичите с чуждо вам име. Разтворете тъмниците, освободете границите, за да дойдат прокудените. Пролет иде - полетата на България чакат родните си синове да зачоплят майчините й гърди и скутове и засеят злато и здраве за цял народ. Инак ораните в скръб, мъки и ядове полета, плевели, отровно биле и коприва ще родят и на мнозина залъците горчиви ще станат.

Така се обърнаха в парламента тия дни депутати към власт държащите - както и те някога се провикваха на Стамболийски – „Вървете си!” И вий, както всички, дойдохте в името на идеи, на доброто - и направихте само това, за което ви стигаха силите - както и вашите предшественици. И вий говорите по часове, правите закони, гласувате, чертаете пътища, по които сами не вървите, давате обещания, които не изпълнявате, оплаквате мъките на народа, а безсилни сте да ги премахнете. Всеки може да направи само това, за което е годен - никой по-високо от главата си не може да скочи. Всички искат да разрешат големите задачи, да изградят големи палати, чертаят планове и се препират за тяхната височина и широчина - а забравят да се огледат, че кирпичът е още неопечен, че всичко ще се срине, както се е сривало толкова пъти досега в нашата история... Гнилото не е в законите, а в беззаконието, в сърцата на хората, които изпълняват само това, което им носи лична полза, а всичко друго те не искат и да знаят. А баща на семейството е само този, който може да се грижи за семейството си, а не само за себе си; държавник е този, който се грижи не само за себе си и партията, а за държавата. Не звучи хубаво този възглас за някои уши - но той не е толкова страшен, защото те, нашите държавници, си го чуват и си го казват един другиму като „добър ден”. Но иде някой по-друг, който ще каже със своя мощен глас това. И комуто той извика: „Вървете си!” - ще се свърши завинаги с него. Това ще бъде животът, който иде. И всички, които мислят само за себе си, за използувание на другите, за живот с насилие - ще го чуят непременно!

Да не мислите, че ще пиша за някое умиращо от уиски и бренди червенокожо племе на Америка или за диваците, открити в централната част на остров Цейлон, които се ядат помежду си и намаляват постоянно - не, аз ще ви говоря за нашия народ. Помислете само: в неговия къс свободен живот - що значи половин столетие в страниците на историята? - вижте какво е правил. Изпъди два царя, прави четири войни, починаха около четвърт милион хора, убихме десетина държавни мъже и министри, съдихме и затворихме почти всичките паднали от власт кабинети и най-после, венец на всичко - избихме се помежду си! Наистина, русите казват: на войводата - първата чаша, но и първата тояга! Но нашият народ прави нещо повече: той замахва тъй силно, че вместо да удари - убива! Несъмнено ний сме това, което са нашите водачи - но и те са едничките възможни, изникнали над почвата ни, растения. Добри или лоши - ако ний така лесно се разделяме с тях - ще се самоизядем. Старите водачи, които и да било те, имаха поне това, което нямат още някои млади: горчивата опитност да бъдат на върховете, да чуват „осанна” от хиляди, които на другия ден също тъй охотно ще им викат „разпни го!” Това ги направи донякъде по-мъдри, да не се лъжат във вечността на властта, да разбират суетността на насилието, когато се касае да се преследват живи идеи, и безполезността на предприятия и закони, в основата на които не е легнала истината, понеже с гонение и убийство нищо се не доказва. Днес ожесточението е голямо Близкото минало е пълно с колективни братски убийства. Енергията, която съвременният българин охотно би разпилял в приказки, събрания и писание, поради забрана от властта, се скрива дълбоко в душата му и като я разяда, нарушава и без това нездравото му равновесие. И най-малката рекичка, която е преградена, един ден ще прелее своята преграда. И тогава наново ще изядем главатарите си, както и досега. Това е народно самоубийство. В името на добре разбрания национализъм, ний трябва да треперим над всеки българин, а камо ли така щедро да се разделяме с най-първите си хора, само затова, че не мислят като нас! В народа и заедно с него растат и бъдещите му водачи. Атмосферата, в която се отглеждат днес, е взаимната ненавист на идейните противници. Тежки ще бъдат идните дни!... Българи, ценете се помежду си - ний сами се лишихме от цяла дивизия! А колко време трябва да се роди един държавник? И не е ли признак на неразумност фактът, че когато са на власт, ги намират, че са толкова добри, а после, когато паднат от власт, ги изкарват едва ли не идиоти и полуумни? И всеки държавник ще изостане от времето си, защото ний нямаме между нас ония големи характери и интелекти, които имат народите, от векове били свободни. И когато той, държавникът, е най-лошият, той е винаги едничкият възможен, който условията в даден момент са извикали към живот. Махнете му условията, и той, като риба, извадена из водата, ще бъде премахнат, но не чрез оръжие, не чрез насилие, не чрез убийства, защото ний като народ се самоубиваме. И тия, които са начело днес, нека се не самооблощават, нека се учат от съдбата на предшествениците си и да не правят това, което те правиха, ако не им харесват съдбата. Благородство, человещина към всички - ето какво трябва да проявят наследниците на миналия режим, дошли за работа в името на целия народ. А народът не ще рече само членовете на една партия, колкото и да е голяма тя.

Б. Р. Даваме място на горното за здравите мисли на един, изглежда любящ земята си, българин. Опомняне трябва. Богатите да си спомнят, че бедните са българи, силните - че слабите са хора; власт държащите - че няма вечно - и съдбата на предшествениците им, с тяхното твърдение, че 20 години ще властват!

- „И щеш ли да оздравееш?” Има въпроси, които само известни хора могат да разберат. Само болния може да даде правилен отговор, ако го попиташ и ще ли да бъде здрав. Сития человек не се интересува от хляба, а само тия, които имат неутолима жажда, могат да разберат знанието, доброто, парите. И народите желаят същото, И те почват с ред и порядък и свършват с анархия. От 8000 години се правят опити в света от хиляди лекари, царе, професори да се донесе щастие на человеците. Но само с идването на Христос дойде и новата култура в света, която регулира човешките чувства и даде насока на човешката енергия. Срамотно е за человеците на 20-ия век, с такава просвета, култура и университети, да си служат с насилието, със средствата на миналото. Всички народи имат стремлението към доброто, но нямат правилни методи за тая грамадна работа. А тя няма да дойде чрез вънкашни закони - те са само едно ограничение. Съвременните хора посветяват целия си живот на тялото - там е погрешката! Человек трябва да има неугасима жажда за свобода, да обича цялото човечество като самия себе си, да иска тяхната свобода. В живота има мъчнотии, но человек трябва да знае начините да работи с тях. Огънят не се гаси с духане. Раните трябва да се привързват взаимно. Съвременните хора и народи искат да направят добро, но всеки иска да води - спор има. А трябва да се споразумеят. Ако бяхме езичници или служехме на много богове, това би било чудно, но днес ний служим на един Христос, който е проповядвал любов. А любовта дава условие на всяко сърце да се прояви в живота. Има едно Велико същество, пред което не може да се лъже, което обуславя всички и съди всички. Не мислете, че можете да правите всичко, което искате - туй същество е, което праща хората в гробищата! Казват, че без насилие не може. Но любовта без насилие ще дойде в света. Светлината, когато влиза във вашата стая, чупи ли ви прозорците? Хората на любовта нямат нужда от богатства. Парите на днескашния свят са оцапани с кръв. Те са едно следствие, но не и принцип в живота. Любовта не се нуждае от съвременните богатства - за нея са достатъчни и тия, които й се пращат отгоре и от труда на своите ръце. Всичкото благо на света е продукт на любовта. Само силните хора могат да любят. А идеите на света са опитани вече, насилието - също. Това са стари методи. И ако в света не се възцари любовта - ще дойдат революции. Върху гробовете на непослушните ще израсте нова култура.

Любовта е вътрешен процес, който гради. Любовта носи живот. Бог е любов и вън от любовта няма живот! - Искаш ли да оздравееш? - пита Христос. Това днес значи - искаш ли да любиш?

Братя, днес ще ви пиша как да воювате с враговете си, Ний, хората, все сме се борили още от ранните векове, та дори досега чак. Ний сме атакували крепостите, събаряли стените им... А тия крепости винаги са имали врати, ключове за тия врати, през които хиляди хора са минавали, без да ги чупят... Но ний искаме да воюваме - и воюваме, разрушаваме, убиваме и биваме убити... Но как ще победим враговете си? Има един метод, който обикновено смятат за най-сигурния - като ги убиеш. Но кой ти е враг, защо се е явил тоя враг, кои са причините, които са ви противопоставили един на друг? Всеки разумен човек знае, че нищо без причина не е. Е добре, ако убиеш врага си, ще убиеш ли и причината, която го е направила такъв? Ний убихме много сърби, сърбите убиха много македонци - и все пак, ако една идея е права, ако тя има условия да съществува, ако причината не е премахната - тогава? Ето, хората от хиляди години се убиват, без да престанат да имат врагове! Затова големите учители на человечеството туриха закон: - Не убий! Не убий - с убийство не се е разрешил никой въпрос досега! Человечеството е убивало и убива - и все повече нужда се явява да си служат с това средство - и все по-безполезно! Но ти може да затвориш врага си, да го туриш в тюрма и държиш дълги години, „да му дойде умът в главата”. И това е един начин, по който си отмъщават, без да подозират, че с това те приличат на куче, което хапе биющата го тояга, като че ли тя е крива за неговите болки - късогледо да види волята, която стои зад нея. Но и когато затворим някого, той ще мечтае само отмъщение и ний ще трябва да употребим сила, за да го пазим: сума сили ще се прахосат напразно - и при първия удобен случай той ще се хвърли отгоре - па били ний отделна личност или държава - и тогава... историята ще почне - отначало.

Най-сигурният начин да победиш врага си е да го нямаш; а когато го вече имаш - да разбереш защо ти е враг, по коя причина; да намериш допирни точки между него и себе си - и той е човек като теб - и да го превърнеш в приятел. Ако человек се сприятелява с най-свирепите животни (говоря не за дресиране, а засприятеляване), то несъмнено, че и хора помежду си могат да сторят същото. И най-лошият човек в света има нещо, което обича - това е вратичката, през която може да се влезе в неговата крепост. Ако един е могъл да стори това - ще трябва и ти да го направиш. Но ще влезеш не да го ограбиш, а да му оставиш там нещо, което той цени. Тогава той и сам ще ти отвори и други път. Само това е правилното решение - победа без победители. И днеюс тто е по-нужно от всякога, защото ожесточението е голямо, треновете са пуснати един срещу другите - те летят вече... Слизайте от тях, тия, които още може да се чувствате като братя, подайте си ръка в името на Тоя, Който издъхна някога на Голгота, и Когото ний всеки час разпъваме днес, нарушавайки завета Му: Любете враговете си! С Братски поздрав,

(В. „Ратник на свободата”, бр. 4, 8.ІІ.1924 г., София, стр. 1)

Всяка майка има слабостта да мисли, че нейното чедо не е като другите, че самото му раждане е станало по особен начин и е чудо, въпреки че в света това чудо се е повтаряло и повтаряло. Но то за нея си е чудо. Така стана и със -сьбитията в нас около 9-й юни. На тия „чудеса” туй е чудното, че могат да ги смятат за чудеса! Ний не искаме да омаловажим никому нито заслугите, нито ролите, но само да изтъкнем, че поради нашия навик да мислим откъслечно и несвързано, естествените неща започват да ни се струват чудеса. Ний, изгубилите нишката на събитията, невиждащи вътрешния развой на нещата, неразбиращи силите, поставени да действуват от живота, сме готови да виждаме -удеса, по същия път на ума, който, не видял и незнаещ що е електричество, би нарекъл чудо факта, когато с едно пипване на стената се осветява цялата стая. Повтарям, въпросът не е за субективната преценка на нещата, па била тя и колективна, а за оня вътрешен процес, който ги обуславя. Чудеса в природата и в живота няма. Ако ние заспим нощем в тъмно и се събудим по пладне, може да има рязък контраст от слънчевите лъчи. Но това не би било никакво чудо, ако следваме непрекъснато това разсъмване, а естествено преминаваме от едно състояние в друго.

Девети юни го подготвиха не генерал Лазаров, не Лиги и Комитети - а самият Стамболийски, защото той подготви недоволниците и създаде почвата, която направи възможно съществуването и успяването на тия недоволници. 9-й юни беше само една неминуемост при туй състояние на нещата, което бяхме достигнали, А самият земледелски съюз изпадна в това положение, защото неговите идеолози и творци, като Драгиев, се задоволиха с едни критики само на туй, което ставаше в него - роля, която прекрасно изпълняваха и най-големите врагове на съюза. Те говореха, че са бащи на земледелския съюз, а когато той, същият се давеше в блатото, те се задоволяваха да гледат от брега с пророчества на уста, че рано или късно ще се удави. Истинските бащи в такива случаи не постъпват така, мислим ний. Ний не обвиняваме, нито укоряваме - а само гласно разсъждаваме - и ако грешим някъде, с удоволствие ще приемем корекция, защото за нас истината стои над писаното. Комунистите бяха революционна партия. Те говореха за постигане на своите идеали по революционен път. Това беше тяхното право. Но тия семена попаднаха на сгодна почва в душите на военни и бивши военни и понеже последните бяха по-готови да налагат своите разбирания за „отечеството и ред”, кървавата разправия настъпи. Резултатът е известен. Идеалистите на миналото поискаха да върнат колелото на времето. Но животът няма да спре тук. Ний всички сме навързани един за друг - един народ сме, едно цяло тяло. И не може, когато единият крак е притиснат и вика от болка, на другите части да е добре. Може сега в момента да не се усеща, но дните се сменяват и часовете в тях биват дори различни. Чувството на цялото е това, което днес и всякога трябва да спира всяка вдигната ръка, всяка лоша дума и помисъл. Но ако не сме достигнали да имаме в душата си това чувство на цялост и единност и смятаме, че има „предатели и патриоти”, „разрушители и спасители”, „бели и черни” в нашия народ, то и тогава би трябвало, в собствения наш интерес е да променим отношенията си помежду си. Заблуда е да се мисли, че враговете не се учат един от друг. Напротив, това е неминуем закон -те си въздействуват волно и неволно. Затова живейте в справедливост, толерантност и искреност, и вий ще ги научите на същото; сейте добрина, милост, човещина - това и ще пожънете В природата и живота чудеса няма - помнете това!

„А плодът на духа е; любов, радост, мир, дълго- търпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въз- държание; против такива няма закон.” Всяка форма добива своята ценност от съдържанието, а всяко съдържание - от своята смисъл. Новото време изисква нови разбирания, нова логика, граматика и правопис. Всичко трябва да бъде правилно премерено, защото малките излишъци, създават големите страдания днес. Известни недъзи, които сега съществуват в света, не са недъзи на самия живот. Животът е проявление на духа, а той и единственото разумно нещо в света. Духът е онова велико същество, което изпълва всичко; разумното, което осмисля живота, на което съзнанието е винаги будно; което носи всички способности, дарби - сърдечни, умствени и волеви. И ако ний се ръководехме от него, трябваше да се разбираме помежду си. Когато духът дойде, той произвежда топлина във физическия свят, светлина в ума, движение в живота; растене, цъфтение, връзване и зреение, разширява съзнанието. Когато отсъствува духът, има меланхолия, безсмислие на живота, апатия, подозрения, съмнение. Затова, докато не изменим съзнанието, не може да се промени и характерът ни. Първото проявление на духа е любовта. Тя е първият подтик към живот, всесилна вълна, на която не може нищо да противостои, никакви стени, никакво насилие; тя не признава никакви закони, тя сама си прави пътя! Иде тя сега в света, великата вълна, с грамадна бързина - и тия, които й се противят, ще ги отнесе. Външният свят е отражение на нашия вътрешен - държавниците прилагат нашите разбирания.

Духът носи любов, любовта - мир, мирът - радост. Силата на човека седи в това; да изяви своята любов! А първото й изявление е да донесе свобода на себе си и околните. Ако един държавник дойде на власт и обере народа си, направи закони, които докарват анархия, или отвори война, от която се получи катастрофа - а после си умие ръцете като Пилата - това не е знание! Всеки, който прави нещо, трябва да знае защо го прави. Само направеното с любов е разумно направено. Плодът на духа е кротост, а кроткият човек е силен човек. Плодовете на духа са сили вътре в нашето съзнание и зависят от неговата степен на развитие. Ако енергиите се увеличат и ний не знаем да ги употребим - иде болезно състояние, при което главата става топла. А законът е обратен: в главата - светлина, в стомаха - топлина. Любовта трябва да се разбере като един закон за приложение на самия живот и трябва всякъде да се приложи, за да се роди свободата, а след нея - и радостта. Но любовта не стои във външните форми на нещата - тя е общение на душите. А ний днес сме добре облечени европейци отвън и шопи - отвътре. Нова фаза настъпва, нова вълна иде в света - и тя няма да остави никого. Без нея всички ще чувствуват в душата си скръб. И колкото повече й се съпротивляват, толкова повече скръбта ще расте. А разумният закон е за разумните хора. Ний трябва да желаем от все сърце любовта и свободата - и те ще дойдат. Това, което мислим, говорим и желаем - това и става в света. Досега само за войни говорихме - те и дойдоха! Най-разумното нещо в света е любовта, но не тая, нашата любов, която е остатьк от култури на насилие. Само любовта ще ни направи силни. Хората без любов са глупави, жестоки, престъпни. А най-силни хора са тия, които разбират законите на природата. Тия силни хора вече идат в света. Чистота се изисква днес! Всичко, което крием най-благородно в душата сега - и никой друг път - е моментът да го проявим! Сега и никой друг път - трябва да пожелаем да живеем Божественото, и -- разберем човешката душа! Туй, което иде - ще бъде! Бог ще се развърне в Своята красота, в Своето разнообразие; ще обършевсяка сълза от човешките очи, ще премахне всичките тьги и скърби, ще направи всичките хора да заживеят чист и почетен живот. И всички ще станат сободни граждани на земята.

На световната сцена станаха две събития от решително значение - на изток изчезна главата на 3-я Интернационал, а на запад начело на ново правителство се появи Макдонал. Ленин е фигура, за правилната оценка на която ще трябва да легнат години между него и съвременниците му. Всички са още много близко до него, за да може да го обхванат с погледа си изцяло и обективно. Той принадлежи не само на историята, но и на бъдещето, чиито пътища се опита да предначертае неговата смърт ще е от голямо значение за Съветска Русия, която е наистина плод от колективни усилия на цяла партия, но едно е несъмнено - че Ленин бе обединяющ ум, както и Троцки - вдъхновяващата енергия. Единичният ум си отива. Ще го замени колективният и сенките на нещата ще се умножат, търканията ще бъдат неминуеми. Може да не стигнат до съдбоносни разногласия, но все пак много надежди ще възкръснат с тая смърт и Русия ще преживее неспокойни дни. (...)

Братя, ратникът на свободата е человек, който е обещал не пред организация и чужди, а пред себе си, че ще живее с истината. Но днес человечеството има много видове истини. Всъщност истината е една, но всеки человек е на едно различно стъпало на жизнената стълба, затова и видът на нещата е различен. Нима когато отидеш на Витоша и гледаш София, ще я видиш такава, каквато я гледаш от хълма при Арсенала? И все пак тя е същата София, макар че се вижда като някакви странни кутийки, които не приличат на къщите, както ги знаем, и при това са такива малки, че би се събрала цялата столица сякаш в една носна кърпица. А ако се вдигнеш нагоре, някъде във висенето, и погледнеш същата София, тя ще се представи пред твоя взор като една малка точка. И вътре в тая точка хората пак ще си пъплят, мислят и суетят - и няма да престанат нито една секунда да живеят от това, че ний ги не виждаме. И ето, ний всички говорим за истината и всеки я вижда на разни места и я изразява по разни начини - според височината, на която е достигнал. Има ли смисъл да се препираме или караме, ако не виждаме еднакво нещата? Качи се на стъпалото, на което стои брат ти - и ти, ако нямаш някои цветни очила, ще видиш същото, както и той. Нещата в света, в тяхната същност ги не знаем, но познаваме само съотношенията им едно към друго. Хляба, дрехите, удоволствието ний ги сравняваме с нещо, което сме приели за мярка - с цената на труда, златото или парите. И според това добиваме познание за стойността на нещата. Що е истина? Може би никой не ще да отговори, защото истината не е нещо, което се говори - тя се само живее. И тия, които са я живели, ни казват дейните съотношения с другите неща в света и определят нейните отличителни очества. Познайте истината, и тя ще ви направи свободни. Значи истината носи свобода на тоя, който я е познал, и на хората около него. Истината без свобода не може, както и слънцето без светлината е немислимо. Истина е това за всекиго, за което той може драговолно да сложи живота си. По тия две качества изпитвайте себе си и истината, на която служите. Прави ли ви тя свободни? Носите ли на околните си свобода и светлина? Може ли да сложите главата си за нея? - вий сте на правия път! Спомнете си за Левски. Той познаваше истината и тя бе го освободила. И той свобода носеше на околните! Той ръшнеше навсякъде, въпреки чауши, потери, предатели и шпиони. Но той бе готов да даде и даде главата си за тая ястина. И когато веднъж му казаха селяните в едно софийско село: „Когато се :свободи България, ти навярно ще ни станеш цар?” Той отговори: „Тя и сега си има султан. Ако ще се освобождава само за цар - няма смисъл. А аз, когато се освободи тя, ще отида при други поробени наоди, да помагам.” Ето как се служи на истината - каквато и да е тя. Нейният път е труден, почти винаги минава през Голгота, но затова пък и служителите й стават безсмъртни! С братски поздрав,

„Във виделината ти ще видим виделина.” - Господи, до колко пъти, ако ми сгреши брат ми, да му прощавам? - запита някога Петър. И днес братята, децата на един и същи народ, кръвно обидени един от други, са изправени пред същия въпрос. Разумните от тях разбират, че идеалите и на едните, и на другите са еднакво важни за тия, които искрено ги изповядват, и че превратите са страшни и кървави пътища - затова и излезе възбраната да се върви по тях: миналите по тоя път ясно съзнаха сами това. Ако си тръгнал някак с кола и тя се счупи из пътя - ще питаш ли до колко пъти ще я поправяш? Ако на улицата те ритне кон - трябва ли да му счупиш крака заради това? Прошка трябва днеска, от все сърце прошка за всички! Но ако някой каже, че ви е простил и след туй прати подире ви да ви следят или ви пише в черни списъци, туй не е прошка - това е илюзия, самоизмама. Ако един молец е проял дрехите ни и ний го убием - ще станат ли от това дрехите ни цели? Само силните хора могат да прощават. За това се иска воля - да се преодолееш сам себе си - най-мъчното нещо. Но зад прошката винаги трябва да седи любовта. И тоя, който от сърце прощава, той добива светлината в ума, чувството на широта и мощ в душата. Някои мислят, че времето ще оправи всичко, други слагат надеждите си върху Бога; трети - че ний ще сторим това. Но всичко туй е заблуждение. Всеки трябва сам да изправи живота си, като покаже своята любов към брата си. Прошка не ще каже да забравиш, но разумно да се надмогнеш в душата си - и тогава той ще ти стане приятел. Някои дават 100 000 лева - и после те причакат край село, и теб убиват, и парите си взимат; други подаряват само десет ябълчени семки, които след години стават градина. Да бъдем разумни - разумна прошка ще донесе мир на всички. Прошка на всички и любов към всички! - „Казва му Иисус: - Не ти казвам до седем пъти, но до седемдесет пъти по седем

Има една част от българския народ, когото всички политици, управлявали до сега България, са пренебрегвали; не ги зачитаха земеделци - не сториха това и сговористи. Ний ратуваме често за правата на българските малцинства под чужда власт - но има българи, които в самата България са онеправдани. Те плащат всички данъци, търпят всички несгоди от лошите закони, които те не са гласували, от отворените войни, които те не са обявили, от разсипчическата политика, тежестите на която най-силно чувствуват, от скъпотията, от спекулата - без да имат право нито дума за кажат по това. Те не са нито комунисти, нито земеделци, „не разрушаваха отечеството си”, не вдигнаха пушки срещу сънародниците си, не клаха никого, не рушиха нищо. Ньпротив - те родиха и отгледаха най-големите юнаци на България, най-добрите министри, всички българи - и все пак за тях - за тяхното мнение, въпреки това, че те са половината от българския народ, не искат да държат сметка, отнасят се като с молепсани, годни само за някои служби, гледат на тях като на непълнолетни. Вярно е, че има между жените и такива, но те не липсват и между мъжете. Хубаво е жената да бъде майка, но има и много жени, които не са никакви майки по натура. Дайте сгодни условия на жените майки да бъдат такива, а не от ранни зори да отиват по димни фабрики и работилници - а допуснете всички други да работят еднакво с мъжа на жизненото поприще, щом те не чувствуват свещения майчин огън в гърдите си. Тогава може би ще имаме по-малко майки, но затова пък те ще бъдат по-достойни - доброволно избрали най-тежката, но затова и най-великата задача в живота - да родят и отгледат човеци. Но на едните и другите трябва да се даде право да кажат своето мнение за уредбата на къщата, общината, държавата, в която живеят, като на майката се даде и по-почетно место - но само в такъв случай, разбира се, когато има условията всички, които поискат да бъдат майки - да могат да имат тая радост.Изравнете половината от българския народ по право с другата половика защото животът, съдбата, изпитанията, нещастията не идат само за мъжете. Последиците от неразумните им законодателни постъпки не лягат само върху техните плещи. Ратничка МОТО „Прави добро от любов към самото добро, а не с надежда за възнаграда; трябва да работиш от любов към самата работа, а не с надежда да видиш нейните плодове; отдай се на служба на света, защото го обичаш и не можеш да не му се отдадеш.”

(В. „Ратник на свободата”, бр. 2, 26.І.1924 г., София, стр. 1)

Закон - това е волята на болшинството от обществото, изказана по един или друг начин. Може да се спори доколко тоя или оня начин изразява реално гласа на народа, но за задължителността на законите според всички партизани на съществующия строй - това не може и да се разисква. Гласува се вече закон за защита на държавата. Това добре - грижат се хората за своето отечество, защо има хора, които да не харесват реда в него. Може би и те са прави - и затова не спорим - не сме съдии. Но заседаващите в парламента претендират, че изразяват волята на народа, който ги е избрал. Това - още по-добре. Може би тоя народ има сериозни причини да се бои, че отечеството му е в опасност. И може да са прави - други идеали за „ред и законност”, в които тия, които са горе, ще бъдат долу; и тия, които са долу, ще бъдат горе (най-после може би да им е дотегнало да са все долу) се изнасят на жизнената сцена. Нека дадат право на част от народа да мисли и по-различно, отколкото избраниците народни и техните гласоподаватели. Но ако за строя и държавното управление има спор, ако може да има препирни дали земеделци и комуниста са разумни или разрушители, а другите партии са „творци и спасители на отечеството”, та по това да се разделя народът напротивни лагери, по един въпрос обаче всички тия избиратели (без разлика на убеждения) не се ни най-малко различават - защото, като никога, всичките са на едно мнение: скъпотията расте, животът става мъчен, охолниците пръскат луди пари, новите богаташи са още по-арогантни от старите. На това трябва да се тури край. Е, добре, ако всички мислят така - а това е факт, - то пита се: преди да се прекарват закони за вардене на България от българи, не трябва ли да се прекара закон да пази оскъдните кесии на българите от забравили, че са българи? Ако за първия закон - за защита на държавата, - както казахме, има значително разномислие - по тоя, втория, 90 % от народа би се напълно съгласил и с все душа подкрепил. Лично ний не мислим, че с вънкашни закони ще се оправи светът, но понеже парламентът трябва да „работи”, сиреч да кове закони, ний му посочваме един от тия, за които би го подкрепил цял народ, и който закон при малки усилия би дал много по-добри резултати, отколкото Законът за защита на държавата със затвори, пушки и бесилки, защото с грижите си за бедните - а те са огромно болшинство от народа, - тая държава би се явила като истинска - майка на своите деца - а добрите майки нямат нужда от закони, за да бъдат почитани от чадата си. A-s

(В. „Ратник на свободата”, бр. 2, 26.І.1924 г., София, стр. 1) „След публикуване закона за защита на отечеството, Министерството на зътрешните работи ще покани всички политически партии, обществени групировки и благотворителни организации да представят уставите си за преглеждане и утвърждение. Комисията ще се произнесе кои партии и групи могат да съществуват.” „Утро” от 19.І.1924 г.

Человеците имат различни начини, с които реагират на това, което им е приятно. Хората никога не са мислили и не могат мисли еднакво за нещата в това се състои и условието на растежа. Ако нивото на всички морета се изравни с това на реките, няма да има никакво течение, никакъв живот. Ако температурата стане еднаква навсякъде по земята, няма да има вятъра, дъжда, снега, а това би значило, при сегашното ни състояние на знание - да зацарува на земята мъртвило. Благодарение разнообразието на интересите духовни и материални, явяват се теченията духовни и материални. Понякога тия течения са тих ветрец, друг път минават в силна буря - зависи от условията, при които се зараждат първичните причини на тия течения. Но без тях не може, затова и няма какво да се тревожим от тия събития, които стават с нашия народ. такива има и между другите народи на света. Те са естествени. Ний прекарахме 7 години във война и 7 години на дело се учихме,че най-големите и велики идеали ще се постигнат като разбием и унищожим врага си, който не ни позволява да „изпълним тия свещени идеали, за които трябва да сме готови да пожертвуваме живота си като нищо”. И научихме се ний да гоним и постигаме идеите си с пушки в ръце и да доказваме правотата им с бомби и оръдия. И приложихме го и по отношение на сънародниците си. Ами че ний в първоначалното училище ходим четири години - и се научаваме наука за цял живот, та това, което седем години учихме, тъй скоро ли ще го забравим? Резултатите се знаят, но те не са още всичките. Изглежда, че и в бъдещето тия методи на насилие ще останат. Всичките белези на нашия живот говорят това. Сговористите побързаха да прокарат закон за защита на държавата, без да направят нещо съществено да премахнат причините, които накараха толкова българи да гледат на държавата като чужда - напротив, с това те подчертаха и сложиха рязка граница между себе си и останалата част от народа. А според нас това ме може да даде добри резултати. От друга страна, комунистите и земеделците, под натиска на неприветливата действителност, взеха една необходима форма на съществуване. Ръждата от външна става вътрешна. Поне по-рано се виждаше и чуваше нейното желание и намерение - сега те ще говорят и работят точно по конституцията, тъй като никой досега. И за тях това е много добре, но сметките на правителството пак ще излезнат криви. Нека се помни - не стига да съградиш чешма - трябва и нещо друго, което да прави тая чешма действитено такава - жив извор трябва да мине през нея. Няма ли го, колкото ще да е красива тя, колкото и да се гощават майсторите й помежду си - тя няма да протече и да събере жедните около си. През войната имахме комунисти и земледелци, облечени в шинели - и те бяха прекрасни войници - но тая тяхна навлечена против волята им форма не ни убежденията им. Не ги карайте да навличат и сега форми - дайте свобода на всички, за да можете да съдите по-лесно за реалните фактори. Скритата ръжда е по-опасна за една машина. Ако не за друго, за собственото си добро, бъдете толерантни към всички, за да принудите и тях на това - нали вий сте елитът на България - дръжте се като такъв и покажете, че имате най-необходимото качество за истински човек - да почита человека в лицето на другия ида прави това, което говори. Не са комисии - каквито и да са те, - които ще кажат кои организации трябва да съществуват и кои не - това е властен да стори само животът. И покойният Стамболийски погребваше всеки ден старите партии, но те го погребаха преди себе си. По-добре е да си има един открит враг, отколкото неискрени приятели.

Бивш Воин

(В. „Ратник на свободата”, бр. 2, 26.І.1924 г., София, стр. 1) „И ще проводя глад на земята: Не глад за хляб, нито жажда за вода. Но за слушане словата Господни.” Днес хората са почти всички недоволни. Всеки желае по нещо, защото всеки чувствува липса. Нещастието произлиза не от желанието, нито от това, че постигнем или не своите желания, а защо всеки смята, че собствените му нужди трябва най-напред да се задоволят. В света всичко има дадено достатъчно, но человеците по своя воля са го разделили неправилно, защото всеки мисли за себе си първо, а после за другите. А на що би заприличало едно семейство, ако майката в него мисли първо за себе си, а после за децата си? На това, което днес са достигнали държавите, в които наистина се говори, че всичко се дава за отечеството, но всъщност всеки гледа себе си, роднините си, партията и после всичко друго. А силата на човеците седи именно в мисълта им и грижата за другите - с това те навремето си са се издигнали над всички животни, които се развиват само под закона на взаимната борба. Всички наистина велики хора, които са оставили траен отпечатък върху душите за хилядолетия, са мислили и живели за другите - това е и действителната мярка на тяхното величие. Затова и някога Дванадесетте палестински рибари разбиха, без да щат, изцяло умно скроеното богословие на римските авгури и завладяха идейно ако не масата, то поне най-годното от римския народ.Затова: Жадувай и търси, за да имаш. Имай, за да дадеш! Помни: Светът е малък, животът - кратък - не нашето лично щастие е най-важното в него. Бъди готов: да дадеш всичко - и себе си дори, за другите - И ти винаги ще имаш нужното в дните си!

(В. „Ратник на свободата”, бр. 1, 19.І.1924 г., София, стр. 2, в рубриката „Хроники”) Щастливи са вече вдовиците, още по-щастлива - България! Някакъв си висш многоумен съвет решил да ощастливи вдовиците - пенсионерките от войната, като им отпусне пари за зестра, за да се оженят пак. Това е отлично насърчение да се пази паметта на „падналите достойно за отечеството синове” (нали така ги величаете по банкетите и баловете, давани с благотворителни - неизвестно за кого именно благотворителна - цел?) Ами не е ли по-хубаво да се направят и някои други домове, че да ги наблъскат там, та да се отърве държавата веднъж завинаги от тях? Каква глупост е това, ако не е цинизъм на хора, които мислят, че със сърцата на нещастните може да се манипулира като с празни гърнета, в които по угодата си може да се налива каквото щеш! МОТО „Всеки богат човек може да нахрани тялото, но само онзи, който има знание, може да нахрани душата.” * „Първо изучи онова, което най-много ще ти помогне, за да помагаш на другите.” * „Изучавай търпеливо и събирай знания, но не за това да те мислят хората мъдър, нито пък за рядкото щастие - да бъдеш мъдър, но защото само мъдрият човек може мъдър да помага.”

(В. „Ратник на свободата”, бр. 1, 19.І.1924 г., София, стр. 2) „И ако брат ти съгреши - прости му.” Евангелието Известна част от българския народ се намира по тъмници, участъци и изби и се разтака по следователи. С трепет чакат жени и деца съдбата на братя и мъже. Друга част, залутани по чужбина, както в дните, когато в България вилнееха ордите на кърджалиите, се свиват в немотия и проклинат съдбата си. Защо бе това? Защо трябваше брат да убива и преследва брата? Защото носителите на два идеала ли, еднакво скъпи и на едните, и на другите, трябваше грубо да си премерят силите си. Защото десет години водителите на българския народ решаваха, искаха да постигнат всичките си идеали с постоянни войни и народът, без да ще, възприе в душата си метода на кървавата разправия като едничкия, който дава реални резултати. В името на народа се убиваха синовете на народа помежду си, в името на „доброто на държавата” се рушаха къщи, в името на идеала се постъпваше зверски. Прекрасни идеали и погрешни методи - затова и резултатите са тъй плачевни. Но ще кажат, че целта оправдава средствата. - Не! - хиляди пъти не! Средствата са, които определят и оправдават целта. Само с добри средства може да се постигне благородна цел, а дори и лошата цел се облагородява, когато към нея се пристъпва с благородни похвати. Те са именно мярката на благородство и на самата цел. Напразно е наименованието и думите, с които се кичим като крайни цели, ако пътищата към тях минаваха през трупове! Равенство, братство и свобода са отлични пароли, провъзгласени още преди 120 години - и все пак днес смятаме, че това братство има нужда от щикове, това равенство - от стражари, а свободата -от тъмница и окови, за да се манифестират! Не може человек да обича Отечеството си, а да иска смъртта на неговите деца. И ако едни са „заблудени” и „побъркани” да искат пропадането на собственото си отечество, те или трябва да имат за обект стоящи по-високи идеали и да заслужават почит и поклон, или са ненормални болни, имеющи нужда от лекуване хора, но не от мъка и смърт.

В името на това братство, което е свързало българите още от хилядите години, когато те е трябвало да скитат по големите руски равнини, да преминават Дунава, да водят войни с гърци и турци, да робуват и проклинат дните си пред векове и векове - по-умните от народа трябва да проучат събитията, носителите на идеите, условията за появяването на самите тия „негативни” идеи и отстранят причините, ако това е във възможността им, но не чрез насилия, измъчвания и терзания. Насилието е било най-лошото средство от всички възможности, с които е разполагал человечеството. Това ни учат хилядите години на миналото, предмет на историята; това ни говорят делата на вчерашните ни дни. Опомняне ни трябва. Ако сме християни - заповедта Христова е ясна: „Обичайте враговете си!” Ако сме человеци - човещината изисква свобода на идеите; ако сме българи - законът за съхранение [на] племето ни ще осъди всеки, който дига ръка срещу брата си. Днес единият брат решава съдбата на другия. Това решение може да бъде само една пълна амнистия на всички обвинени, без разлика на тяхната „виновност”. Всяко друго решениеще бъде грешно. Едно трябва да се помни - ако тия хора са подведени, измамени и заблудени, поклонници на фантасмагории и утопии - напразно биха ги наказали; а ако има обективни условия, които са ги изкарали на сцената на живота - както изкараха и 9-юнците, - то те въпреки всичко ще вземат нови образи и ще се явят в същите си роли. Ellu

(В. „Ратникна свободата”, бр. 1, 19.І.1924 г., София, стр. 1)

След 4 ÷ 5-годишен свободен живот, след като в българската история се записаха победоносната сръбско-българска война, балканската война и последната 4-годишна общоевропейска; след като достигнахме дотам, че набелязахме своите етнографически граници с безкръстните гробове на родните си синове и не оставихме нито един съсед, с когото да не сме кръстосали мечовете си; след като стотици хиляди българи паднаха за защитата на тая държава, ний днес преживяваме един видим парадокс - закон за защита на България от българи! Това е знаменателно. То говори, че има нещо ненормално в това положение, когато майката трябва да бъде защищавана от закони срещу собствените си синове. Или тя е лоша майка - и затова заслужава непочитанието на синовете си, или тя е била небрежна майка, която не е могла да вдъхне синовна обич на значителна част от своите деца - и те са се почувствали чужди към нея. Че те са значително число, показва и фактът, че за тях се прави и специален закон. Но, че не е тоя закон, който ще ги привърже към нея - върху това две мнения не може да съществуват. Закони за престъпниците съществуват от хиляди години, от хиляди години человек затваря и убива человека в името на „общественото добруване” - и въпреки това престъпниците не са се свършили и няма да се свършат. Нещо повече - те се увеличават. Доказателство - не стигат общите, та и специални наказателни закони вече се издават! А ако бяха се потърсили по-дълбоките причини на престъпността и употребили през хиляди години усилия да ги премахнат, то те сигурно биха намалели. Защото всяко нещо в света има своето „защо”, всяко следствие - своята причина. И ако има вече българи, които вчера мряха за България, а днес се таксуват като предатели и за тях се създават специални закони - то трябва да има и дълбоки причини. Или Отечеството е престанало да бъде това, което е било -някоя чужда се е вмъкнала в дрехите на майката, или децата са болни и несвестни, по небрежие и греховете на същата тая майка и следователно трябва лекуване, а не наказание. Светът ще се оправи само с обич. Прави на врага си само това, което би искал теб да правят. Един критерий за правотата на делото ни може да има - ако ний гледаме на своите врагове със същите очи, както на себе си. Тогава и техните вътрешни мотиви ще ни станат ясни и постъпките им - най-логични. Тогава всичките томове закони, с хиляди параграфи, биха се сменили само с един-единствен - не прави другиму това, което не искаш тебе да правят. И съдиите биха били излишни, и адвокати, и стражари. Тия, които правят закони, трябва да мислят, те може да се приложат един ден върху им, както стана и със закона на самите земеделци. „Държава” и „строй”, това са неща променливи - всекидневният живот ни казва това. И ако има реални причини, по-силни от всички фактори, които превърнаха абсолютна Русия в съветска република, Турция - в република, конституционна Италия и Испания -в диктатури, Германската империя - в Хаос, и пратиха гръцкия крал по неволя на коледна ваканция - няма един набързо вотиран закон да спре течението на живота и в нас, както и никой закон досега не е запазил обществото от какви да е други престъпници. Умното е да не постъпваме като децата,които, падащи, удрят с ръка стола, в който са се чукнали, а да търсим коренните дълбоки причини. Когато ги премахнем, и без закони ще обичаме майките и почитаме бащите си - но да се помни - истинските майки и истинските бащи - които по делата си спрямо своите деца са добили право да носят това свещено име. Бивш Воин МОТА „Всички хора са Едно, и следователно само онова, което То – Едното - иска, може наистина да бъде благо на всички.” „Предостави на всичките същата тая пълна свобода, каквато ти искаш за себе си.”

_ 4. АМНИСТИЯТА (бр. 1, 19.І.1924 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 1, 19.І.1924 г., София, стр. 2) „И ако брат ти съгреши - прости му.” Евангелието Известна част от българския народ се намира по тъмници, участъци и изби и се разтака по следователи. С трепет чакат жени и деца съдбата на братя и мъже. Друга част, залутани по чужбина, както в дните, когато в България вилнееха ордите на кърджалиите, се свиват в немотия и проклинат съдбата си. Защо бе това? Защо трябваше брат да убива и преследва брата? Защото носителите на два идеала ли, еднакво скъпи и на едните, и на другите, трябваше грубо да си премерят силите си. Защото десет години водителите на българския народ решаваха, искаха да постигнат всичките си идеали с постоянни войни и народът, без да ще, възприе в душата си метода на кървавата разправия като едничкия, който дава реални резултати. В името на народа се убиваха синовете на народа помежду си, в името на „доброто на държавата” се рушаха къщи, в името на идеала се постъпваше зверски. Прекрасни идеали и погрешни методи - затова и резултатите са тъй плачевни. Но ще кажат, че целта оправдава средствата. - Не! - хиляди пъти не! Средствата са, които определят и оправдават целта. Само с добри средства може да се постигне благородна цел, а дори и лошата цел се облагородява, когато към нея се пристъпва с благородни похвати. Те са именно мярката на благородство и на самата цел. Напразно е наименованието и думите, с които се кичим като крайни цели, ако пътищата към тях минаваха през трупове! Равенство, братство и свобода са отлични пароли, провъзгласени още преди 120 години - и все пак днес смятаме, че това братство има нужда от щикове, това равенство - от стражари, а свободата -от тъмница и окови, за да се манифестират! Не може человек да обича Отечеството си, а да иска смъртта на неговите деца. И ако едни са „заблудени” и „побъркани” да искат пропадането на собственото си отечество, те или трябва да имат за обект стоящи по-високи идеали и да заслужават почит и поклон, или са ненормални болни, имеющи нужда от лекуване хора, но не от мъка и смърт.

В името на това братство, което е свързало българите още от хилядите години, когато те е трябвало да

България преживя напоследък големи сътресения в своя политически и обществен живот. За някои те бяха изненада, други ги очакваха като естествена последица от ред причини, които бяха турени в движение. Те не са прекратили своето действие и понастоящем, ето защо и всичките усилия да се стабилизира положението в обществения живот са безсилни. И това не е само в нас - чудно би било именно, ако би ставало само в нас. Ний сме частица от голямото Европейско семейство и, без да щем, вземаме участие във всичките перипетии на неговия живот. Несъмнено, далечните вълни, които се раздават от известни силови идейни центрове, преминават през призмата на националните морални качества и обществени икономически условия - но все пак не могат в никои случаи да замрат без отзвук. Първопричините на тия движения са от морален и икономически произход. Преди всичко, движението става в обществения морален живот на европейците. Те имаха един морал за себе си, за децата си, със съдиите, с разните правопроявления на гражданите и пр., а в своя политически живот бяха провъзгласили принципа, че силата е право. В частния живот говореха за християнство, обич, себепожертвувание, а същевременно обучаваха войници, правеха топове, отваряха войни. Отваряха болници с церове и хирурзи - а правеха същевременно снаряди, за да убиват на 120 км, пръскаха задушливи газове или с подводници избиваха стотици наведнъж. Държавниците бяха сякаш забравили, че принципите на правото бяха се установили след вековни воювания между градовете и личностите и че ако те можеха да служат за основа и мярка на градене в обществения живот вътре в страната - то тая мярка трябваше да бъде една-единствена. Не, те в частния и национален живот прилагаха мярката на силата, скрита прекрасно под маската на правото; а вън, в международния - силата заместяше всяко право. Започна се голямата война, маските паднаха. Силата като право даде Прекрасни резултати за алчниците. Победителите забравиха, че противниците им са хора, и с мирни „нахлувания” и „договори” взимаха това, до което с никакви сражения не можаха да се доберат. Но тържествующи, те дадоха лош пример на собствените си народи, Тлеящото общество, което видя да се провалят усилията и разголва цинизмът на морала им, помисли че силата, грубата сила, е, която ще заздрави народите и тури ред в производството, разтръскано поради пръснатите хиляди милиарди на вятъра от войната. Уморени от големите напрежения на войната, всички мечтаеха - кои гласно, кои само в душите си - за някаква си магически силна ръка, която ще оправи обществения живот, ще даде спокойствие, реда и евтиния на доброто старо време. На изтощените народи, с безсилни да ги изводят от безпътицата водачи, покрусени в своите устреми и лошо насочени усилия, терзани от обществени непрекъснати люшкания на държавния кораб, им се искаше като уморени деца да се подслонят при нозете на една силна ръка, която ще ги отърве от всички вълнения, от всички грижи, от всички скърби на всекидневната нужда. И виждаме тия „силни ръце”, олицетворение на сила - военнолюбивите партии и военни диктатори - да вземат властта, истински вярващи, че ще бъдат в състояние да направят тия чудеса, които чакат народите от тях. Диктатура в Германия, в Испания, в Италия,.в България... Силата в своето най-ярко олицетворение царува в Европа. Още димящото от кръв оръжие се готви да бъде измъкнато наново, да даде решение на въпроси, които никога никакво насилие не е могло да ги даде. Но тъкмо тая сила не е сила. Колосът е без гръбнак. Краката му са глинени. Това е идол, но не е жив Бог. И народите скоро ще видят това. Напразни са моленията и тамяните. Подслонилите се при краката им народи ще бъдат събудени от зимата, която ще щипе техните крака и посинели ръце и ще замразява сълзите по очите им. Ще бъдат грубо дърпани от всекидневно растящата скъпотия, от безработицата, от многобройни затвори, забрани и ограничения, които ще отидат дотам, че ще оставят едничка свобода само - да се хвалят тия идоли!

Стр. 48/1036

Но животът е по-могъщ от всички идоли. А и силата никога не създава нещо трайно. Цезар бе силен, Александър Македонски бе силен, Наполеон бе силен, цар Николай II бе силен, Абдал Памид бе силен - но всички те си отидоха и държавите им се сгромолясаха заедно с тях. А кроткият Христос създаде дело, което, макар и изопачено, преживя много царства на силни, а Истините Му останаха да блещят и след векове и векове, като същинска ръководеща звезда за страдащите и надяващи се человеци. И иде време идолите да паднат, защото за живота трябва творчество, а идолите знаят само да искат жертви, защото те, и когато са живи, не помнят, освен миналото, а сегашното дори и не могат разбра. Над човешките идеи, желания и умувания има друга воля и други закозакони. Те са казали своята тежка дума и горко на тия, които не са я послушали! Амос

„В началото бе словото.” След повече от едногодишно съществувание, нашата организация има възможност да излезе днес със свой печатан орган. През туй минало време тя трябваше да преживее заедно със своя народ бурите на обществения живот, да се вживее в тях, да провери истините, на които служи. Гонени от едни, преследвани и викани по участъци от други, ний видяхме да се очертава ясно съдбата на труженици, които съзнателно са решили да служат с безкористие на истината. Но това нито ни изненада, нито отчая. Историята на миналото е пълна с подобни примери и нямаше защо да се надяваме, че съдбата ще направи изключение за нас. А заедно с това преживяхме и известно задоволство. Общественият живот, заедно с неговите бурни промени, дойде да потвърди изцяло нашите предвиждания и лишен път да подчертае вопиющата нужда в нашия народ от тия принципи, които бяха сложени в основите на „Ратниците”. Ний сме малки и незначителни хора, но затова пък истините, на които служим, са големи и вековни. Между нас няма громки имена, защото попрището на което работят Ратниците, е за тихите и искрените. Не направихме много досега, но има периоди в живота, когато и ако се само устои на краката, е достатъчно. Досега устояхме. Нещо повече - имахме възможността да кажем печатно своето мнение по разните въпроси на нашето семейство - народ. Това ни искрено радва, защото ний знаем вече, че не сме сами, че между милионите на тоя Народ, който можа да даде хиляди светци по бойните си полета, останаха още достатъчно, които разбират кому служат „Ратниците на Свободата”, какви идеали искат да постигнат и какви задачи да разрешават в живота си. И ний се надяваме, че те и за в бъдеще ще ни подкрепят, както са правили това и досега. Ц.К. - Ратници на Свободата

. И тъй, аз искам да ви оставя с онази мисъл, с онова чувство, което имал Соломон към сунамката, около която обикалял по цели дни. Тя му дала една светла идея. Тя не се поддала на неговите слабости, не се оженила заради него. Заради нея той написал книгата „Песен на песните”, която считат, че представлява отношение на църквата към Христа. Тази сунамка, която живя преди 2000 години, имаше един висок идеал, една възвишена идея вътре а себе си. И тя не се реши да се ожени даже и за най-разумния цар, какъвто беше цар Соломон, и затова му каза: „Ти имаш едно предназначение в света и ако се ожениш за мене, ще го изгубиш. Тъй както аз паса тия овци, така и ти трябва да се научиш да пасеш тия хора.” И действително, Соломон най-първо поддържаше това учение, после надойдоха леки жени от Египет, от Асирия, и Соломон започва да се храни с шоколадени каши, но и сам той на каша стана. И раздели се тогава царството му. Преданието казва, че след това той втори път срещнал тази сунамка, която му казва: „Ти направи една погрешка, не вървя по правия път.” Той се разкаял от тия думи и казал: „Като дойда втори път на земята, аз ще бъда един добър и умен ученик.” Преданието казва, че Соломон във времето на Христа е бил един от най-добрите Негови ученици и проповядвал Неговото учение. Кой е бил този ученик, не казвам. „Аз зная отде ида”, казва Христос. Сега и на вас пожелавам да знаете отде идете и накъде отивате. Няма по-хубаво нещо от това, да знаете къде отивате и отде идете. Да знаем, че идем от онзи светъл, възвишен свят на Любовта, на Мъдростта, дето светлината царува, от онзи светъл свят на Истината, дето свобода царува, дето братство и равенство царува, за което хората копнеят, дето хората се познават, един за друг живота си полагат и с любов се обграждат и за Бога живеят. Забележки на съставителя Вергилий Кръстев: 1. Тези мисли на Учителя Дънов за цар Соломон бяха подбрани и сложени непосредствено зад неговата биография, за да се направи идейната връзка за кардиналните прераждания на човека на земята. 2. Според многобройните последователи на Учителя Дънов, които заварих и с които работех и чиито спомени са в поредицата „Изгревът” и според техните твърдения Любомир Лулчев е прероденият Соломон. Това са го научили от Учителя. 3. Има един окултен закон. Кой какъвто е бил по времето на Мойсея, такъв е бил по времето на Христа. И който какъвто е бил по времето на Христа, такъв е бил по времето на Учителя Дънов. Настоящите мисли на Учителя Дънов доказват именно това. 4. Този окултен закон е проверяван чрез преражданията на всички пророци от Стария Завет и апостоли от Новия Завет, които идват в плът и кръв при българите по времето на Учителя Дънов от 1864 г, до 1944 г. и са Негови последователи или Негови противници. Тези личности пълнят с деянията си поредицата от „Изгревът”. 5. Учителят Дънов дава няколко обяснения за жените и наложниците на Соломон. По времето на Школата на Учителя този Соломон, прероден като Любомир Лулчев, премина по същия път и отново не си разреши задачата с жената. Всички бяха пропищели за любовните му похождения и те даваха повод на полицията за многобройните следствени дела срещу него, при което накрая за всичко обвиняваха Учителя Петър Дънов.

Стр. 42/1036

6. Любовните похождения на Лулчев предизвикват много следствени дела срещу него, а също и срещу Учителя. Много от тях са описани и споменавани в тоговашните вестници. Последователите на Учителя Дънов са се срамували от тези следствени дела. Накрая са се страхували от тях, да не би властта да предприеме действия срещу Братството. Единствено Начо Петров е събирал тези изрезки от вестниците, но след неговата смърт ги унищожават, за да няма следа според тях от позора и падението. 7. По този начин всеки може да си обясни поведението и действията на Лулчев в Школата на Учителя, описани от неговите съвременници, които са публикувани в „Изгревът” и като справка могат да се намерят а том XIX, стр. 559 под номер 51, както и астрологичната му карта на стр. 610. 8. Написаният биографичен очерк за Любомир Лулчев от Светозар Няголов удоюстоверяваше това, което е отпечатано в поредицата „Изгревът”. 9. Тълкуванието на хороскопа доказва връзката между неговата биография, неговата астрологична карта и накрая изводите за един житейски път на земята. 10. По този начин можем да свържем в едно цяло биографията, астрологията, идваща от древността и минаваща през цар Соломон, та до днешни дни. Това е материалът запоучение и обучение.

. Религиозните и духовните хора искат да постигнат чистота и святост, изведнъж да станат светии, но правят една съществена погрешка - пренебрегват физическия живот. Какви опити не са правили, но резултатите им са били малки, а понякога опитите им свършвали с катастрофа. Ето, мъдрият Соломон, надарен със знание и светлина, мислеше, че може да постигне всичко, но се спъна. Той правеше опити в голям мащаб. В желанието си да изучи жената, той се свърза с 300 жени и 900 наложници. Той искаше да разбере де се крие злото - търсеше причината за грехопадането. Искаше да знае защо Ева яде от забранения плод. Защо му бяха 300 жени и 900 наложници? Само цар може да държи толкова жени около себе си. Числото 300 е число на Юпитера, царско число - на благородство. Числото 900 е на Марса. Значи, той държа тия жени със сила и с благородство. Соломон искаше да разреши една тайна, но не успя. Жените го увлякоха й неусетно прие техните богове. Той възприе всички езически учения и се предаде на ядене и пиене. Един ден той видя една млада, красива овчарка, в която се влюби. Той мислеше, че и с нея може да постъпи както с всички жени, но тя му се противопостави. С отказването си тя искаше да му докаже, че не обръща внимание на такъв цар, който има толкова много жени, който не служи на Бога, но се занимава с ядене и пиене неудоволствията на живота. Тя му каза: „Такъв цар не може да повдигне своя народ. И ти не можеш да подвигнеш еврейския народ. Ще дойде ден, когато хората ще се чудят как си могъл да държиш около себе си толкова жени, но няма да те похвалят.” Книгата „Песен на песните” е посветена на тая овчарка. Въпреки многото жени, Соломон не можа да разреши въпорса за жената. Тя пак остана загадка за него. Овчарката предпочете да пасе овцете, отколкото да стане жена на Соломона. Какво постига човек, ако има 300 жени? Какво постига човек, ако има сто мисли в ума си, сто желания в сърцето си и сто постъпки във волята си? Какво постига човек, ако има 300 наложници в ума си, 300 наложници в сърцето си и 300 наложници в душата си? Да имаш 300 жени и 900 наложници, пак не може да разрешиш един от важните въпроси. Соломон показа това. Защо не можа да го разреши? Защото искаше изведнъж да постигне всички. Най-после той каза: „Суета на суетите,