valiamaria

В една легенда за Соломона се разправя, че някога той сгрешил пред Бога, поради което го наказали да живее в ада, докато изправи погрешката си. Като чули, че Соломон пристига в ада, духовете - жители на ада, му устроили тържествено посрещане, с музика и песни, с венци и цветя, да го предразположат към себе си. Те се страхували от Соломона, защото имал способността да връзва духовете. Те си казвали: „Да отдадем всички почести на Соломона, да ни остави свободни.” Обаче един ден те видели, че Соломон се разхожда из ада й прави някакви измервания. – „Какао мериш?” - го запитал един от жителите на ада. – „Искам да съградя и тук храм на Бога Иеова.” Силно изплашени и разтревожени, духовете се събрали и взели решение да устроят голямо тържество на

Соломона, за да го изкарат вън от ада. Решението им дало добър резултат: наистина, успели да изкарат Соломона вън от тяхното царство. Те си говорели: „Ние не се нуждаем от никакви храмове. Не вярваме в никакъв Бог и няма защо да строим черкви, да Му се кланяме.” Жителите на ада вярват само в себе си. Следователно, докато човек вярва само в себе си и живее само за себе си, наричаме го безверник. Той живее в личния егоизъм и отрича съществуването на Бога. Онзи, който минава за вярващ и признава Бога, трябва да докаже това. Как ще го докаже? Чрез живота си. Ако обича Бога с цялото си същество и ако обича ближния си като себе си, той е истински вярващ. Той е еднакво справедлив и към себе си, и към ближния си. В понятието „ближен” влиза не само човек, но и всяко животно и растение, от най-малкото до най-голямото. Божественият закон включва в себе си и хората, и животните, и растенията. Следователно той има пред вид страданията и на най-малките мушици и растения. Не е безразлично дали страда някое растение или не. Възвишените същества се вслушват във страданията й на растенията й им се притичват на помощ. Хората не чувствуват страданията на растенията и на животните, понеже не са развилисърцето си до степен да възприемат и най-малките страдания.

Сега, започнете със задачата на безсмъртието. Има числа на безсмъртието и числа на смъртта. Има дни на благословения и дни на нещастия. Когато изучавате историята, обръщате внимание на датите на започване и на свършване на войните. Като изучавате числата, ще видите какви закони регулират явленията в живота и в природата. По числата можете да познаете кога човек има условия да стане богат и кога - беден; кога може да се разболее и кога - да оздравее; кога ще започне училище и кога ще свърши. Велико нещо е науката за числата, но тъй, както днес възпитават децата, те не могат лесно да се домогнат до тази наука. Училищата, църквите трябва да се градят навреме. И Соломон, който беше мъдрец, не можа да съгради Йерусалимския храм навреме, вследствие на което нищо не остана от него, И Давид искаше да съгради храм на Бога, но не му се позволи, понеже е избил много хора. Соломон съгради храм на Бога, но със своя живот той го опетни, вследствие на което храмът не можа да се запази задълго време. Следозателно, докато има даже един порок в себе си, човек не може да се домогне до великото, не може да съгради Божия храм в себе си. Който има слабост към жените, който краде, който не пази съботата, както той я разбира, който не люби Господа с всичкия си ум, сърце, душа и сила, и ближния си като себе си, той не може да съгради Божия храм в своята душа. Трябва ли и ние да изпаднем в положението на циганката, която обещавала на болното си дете, всичко, но нищо не изпълнила, докато най-после детето й умряло отглад.

Като четете единадесета глава от „Еклисиаст”, виждате, че за някои неща Соломон [е] имал правилни разбирания, което показва, че той е минал през големи изпитания. Добре е да прочетете живота на Соломона, раждането му, както и условията, при които се е развивал, и да вземете поука от него. Соломон е роден от жена, която, преди да бъде жена на баща му, е била жена на един от неговите поданици. Като изучавате произхода на Соломона, добре е да спрете вниманието си и върху своя произход. Оттам ще дойдете до произхода на своите мисли и чувства. Само така ще разберете, че всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка имат своя майка. Каквато е майката, такива ще бъдат и децата. Никой не може да се освободи от последствията на своя минал живот.

Мнозина се спират върху живота на Давида и се чудят как той, като цар, и като помазан от Бога, е могъл да постъпи така. Не е въпросът там. И Соломон постъпи като баща си. Това не е за упрек. Важно е днес всеки да се запита искрено и да си отговори, не живее ли и той като Давида и Соломона. - В какъв смисъл? - Не е важно това. Дали в тесен или в широк смисъл, в буквален или преносен, днес почти всички хора живеят още по стар начин. Новият живот е далеч още от хората, но той ще се наложи. Докато дойде това време, всички ще носят последствията на своите мисли и чувства, на своя стар живот, - Какво да правим, за да бъдем готови за новия живот? Да приемем Христа ли? - Вие отдавна сте Го приели, но трябва да приложите учението Му.

Като разглеждаме положението, в което се намират съвременните християни, виждаме трите фази, през които минава християнинът. Първата фаза е вяра в Бога, втората - любов към Бога, а третата - изпълнение волята на Бога и служене на Бога. Да служиш на Бога, това значи да гледаш на целия животтака, както Той гледа; да вършиш само това, което е угодно на Него. Каже ли някой, че обича Бога, той трябва да обича всичко, което Бог е създал. Да вярваш в Бога, това значи да вярваш във всички, в които Той живее. Бог живее в тебе, в майка ти и баща ти, в брат ти и сестра ти, в приятелите ти, а ти не вярваш в никого, даже и в себе си. Тъй щото вярата в Бога включва вярата във всички хора, които произлизат от Него. Любовта към Бога включва любовта към себе си и към ближните. Служенето на Бога подразбира служене на всички, които са готови да изпълняват Божиите закони. Следователно истински християнин е онзи, който вярва в Бога, има любовизпълнява волята Му.

изпълнява волята Му.

Като прочетете десета глава от „Еклисиаст”, виждате, че и Соломон разполагал с много форми на мисълта си. За пример във втория стих на главата е казано: „Сърцето на мъдрия е в десницата му, а сърцето на безумния - в левицата му.” - Какво можете да очаквате от сърце, което човек носи в ръката си? Може ли това сърце да действува само? Сърце, което е излязло от мястото си, нищо не може само да направи. Който иска да стане господар на сърцето си, нищо не може да постигне. Оставете сърцето си само да изпълнява функциите си, не му ставайте господари. Никой не може да стане господар на сърцето си. Да бъдеш господар на чувствата си е едно нещо, а да бъдеш господар на сърцето си е друго нещо. Как ще станете господар на един извор? Как ще го местите от едно място на друго? Да отправите водата на извора в една или в друга посока, това е възможно; обаче никой не може и няма право да мести самия извор. Да изучавате законите, чрез които се проявява умът, това е на място, но да местите ума си, да му заповядвате, да му станете господари, това е невъзможно. Който се е опитал да стане господар на ума и на сърцето си, той е влязъл в противоречие със себе си. Някои казват, че умът е луд кон. Това не е вярно. Умът върви по определения си път. Обаче, ако човек не се съобразява със законите на своя ум и не ги изпълнява, той е луд кон, а не умът му. За да разберете ума и сърцето си, работете с много способности и чувства, а не само с една способност и с едно чувство. „Има зло, което видях под слънцето, погрешка, думам, която произхожда от владетеля: безумният се туря в големи достойнства, а богатите седят в долни места.” (5 и 6 ст.) - Днес всеки иска да бъде господар, т. е. владетел. Обаче човек може да бъде господар само на мислите и на чувствата си, а не и на ума и на сърцето си. Опита ли се да бъде господар на ума и на сърцето си, той ще направи големи погрешки. Ако това, което ви е дадено, не може да ви направи човек, нищо друго не може да ви помогне. – „Ама, трябва да пазя достойнството си.” - Кое достойнство? Което ти сам си създал? Често човек губи достойнството на душата си заради достойнството на своята личност.

„Радвай се на живота с жената, която си възлюбил, във всичките дни на суетния си живот, които ти се дадоха под слънцето, във всичките дни на твоята суета, защото това е делът ти в живота.” (9 ст.) - В този стих се вижда високото разбиране на Соломона. Той казва: Радвай се на живота си с жената, която си възлюбил, а не с тази, която не си възлюбил. „Всичко, що намери ръката ти да направи, направи със силата си, защото няма ни деяние, ни помишяение, ни знание, нито мъдрост в гроба, дето отиваш.” (10 ст.) - Соломон е дошъл до заключението, че ако човек греши и мисли, че като отиде на другия свят, греховете му ще се простят, той се самозаблуждава и върви в крив път. Гробът или смъртта не изправят живота. Човек трябва да изправи живота си, докато е още на земята. „Защото време и случай се случва на всичките.” (11 ст.) - Във времето на Соломона имаше едни случаи на нещата, а в наше време - други. Значи, за всяко време има различни случаи. В разнообразието на случаите именно се заключава красотата на живота. Едни неща стават при благоприятни условия, а други - при неблагоприятни. Соломон дохожда до заключението, че човек трябва да бъде доволен от онова, което е вложено в него, и да не търси неща вън от себе си. В противен случай човек се товари с непотребни, излишни работи, които обременяват живота му. Той се чуди защо животът му е толкова тежък, а не вижда, че сам е виновен за това. Като влезете в някой дом, виждате, че стаите са пълни със старини, със символи, които носят щастие, а въпреки това никой от членовете на семейството не е щастлив. На стените висят конски петала, старинни спомени от деди и прадеди, но всичко това обременява живота им, без да ги направи щастливи. Всички хора се запитват отде иде злото в света. - Злото иде от доброто. - Защо? - Като не знае как да приложи доброто, вместо да предизвика силите на доброто, човек предизвиква силите на злото и става нещастен. (...) Соломон казва: „Да се весели в живота си с жената, която е възлюбил.” - Коя е тази жена? - Сърцето. Значи жената е сърцето в човека, а мъжът - умът. Затова именно е казано: „Нито жена без мъж, нито мъж без жена." С други думи казано: нито сърце без ум, нито ум без сърце. Като говорим за жени и за мъже в грубата, т. е. физическата им страна, ние ги разглеждаме като животни, които не са дошли още до онази висока степен на развитие, да мислят право. Дойде ли до това положение, човек се съзнава като душа и започва да търси своята сродна душа. Той търси и Христа, като колективен дух, т. е. като сбор от разумни души, излезли от Бога. (...) Сега и на вас казвам: Предложете ума, сърцето и тялото си в служене на Великото. Станете проводници на Великата Божия Любов, за да се радвате вие, да се радват и окръжаващите. Проявеният Дух в Любовта, проявеният Дух в Мъдростта, проявеният Дух в Истината носи всичките блага на живота, на Единния, Вечния Бог, извор на всички блага, в Когото всичко се обединява.

. Соломон казва, че жестокостта изменя лицето. Много естествено. Когато престане да върши волята Божия, човек огрубява, става жесток. Човек трябва да върши нещо: ако не прави добро, ще прави зло; ако не прави зло, ще прави добро - друг изход няма. Доброто и злото са полюси, между които човек неизбежно се движи. Каже ли някой, че не обича хората, това значи, че ги мрази; ако не мрази, ще обича - няма друг избор. Който мрази, става по-енергичен, по-смел, по-нахален, вследствие на което мускулите му се втвърдяват, лицето му става грубо, сурово. Вижте какво става с борците. Борецът е як, силен, енергичен, с корави, твърди мускули, но скоро умира. - От какво? - От втвърдяване на мускулите. Борците умират преждевременно. За да не умреш преждевременно, обичай. Който люби, повидимому е мек, слаб, но животът му се продължава. Тялото му е пластично, мускулите - гъвкави, вследствие на което той работи, върши работите си без големи мъчнотии и противодействия. Това е философската страна на живота. Обаче, като е дошъл на земята, човек ще се движи между доброто и злото, между любовта и омразата. Доброто ще постави вътре, а злото - вън; любовта ще постави вътре, като условие за развиване на дарбите и способностите си, а омразата - отвън, като подтик, импулс за проява на това, което живее вътре в него. За да прокара една своя идея, човек трябва да бъде външно енергичен, да се скара с този - с онзи, да пробие земята, да направи дупка, в която да посее семето на своята идея. Щом посее идеята си, той заглажда пръстта отгоре и омеква. Значи човек трябва да бъде вътрешно мек, а отвън - енергичен, смел. Ако стане и отвън, и отвътре мек, той не може да работи на земята. Стане ли външно мек, а вътрешно твърд, енергичен, той е допуснал злото в себе си. Щом допусне злото в сърцето, човек тръгва по наклон. Ето защо казвам: Дръжте доброто вътре, злото - вън; любовта - вътре, омразата - вън. С други думи казано: Отвътре ще служите на любовта и на доброто, а отвън - на омразата и на злото. Знайте, че всичко външно е привидно. Страшно е обаче, когато човек и отвън, и отвътре служи на злото и на омразата. В едно от Посланията си Павел казва: „С плътта си служа на греховния свят, а с духа си - на закона на любовта. Кой ще ме избави от това положение?” Няма кой да го избави. Ще служи и на плътта си, и на духа си: на плътта си - чрез греховния закон, а на духа си - чрез закона на любовта. Щом имаш плът, ще ядеш, ще спиш, ще работиш с нея на физическия свят. Щом имаш дух, ще работиш с него в духовния и в Божествения свят - в света на любовта. – „Не искам да служа на плътта.” - Щом не искаш да служиш на плътта, ще умреш. За да не умреш, ще й служиш. Някой човек не обича дадено лице, нищо не иска да взима от него. Като огладнее, ще-не ще, ще вземе каквото му дава. Ако му даде един хляб, той взима нож и стърже кората на хляба, дето го пипал онзи, когото той не обича. Останалото яде, няма какво да прави. Ако не яде, ще умре. Доброволно или насила, човек служи на плътта си. Без нея няма условия за проявяване на човека, физическиятсвят е свят на материята, т. е. на въплътените форми.

Соломон казва, че жестокият човек изменя лицето си. Наистина, лицето на жестокия е мрачно, сурово, грубо. Той държи вратата за рая затворена, не само за себе си, но и за окръжаващите. Той има желание да махне всичко, каквото среща на пътя си. Като влезе в един дом, той внася смут между членовете на семейството и като види, че страдат, приятно му е. Обаче той забравя, че един ден страданията ще дойдат и върху неговата глава. Много естествено. Страданията трябва да дойдат и върху него, да го смекчат. В това отношение страданията са метод, чрез който природата си служи за смекчаване на грубите чувства на човека. Като страда известно време, той постепенно отстъпва, започва да мисли, да влиза в положението на бедните и на страдащите. Без страдания жестокостта и грубостта на човека не могат да се смекчат. Искате ли да познаете какво чувства има човек, изучавайте промените, които стават в очите, устата и лицето му. Който не познава признаците на грубостта, всякога се лъже от външността на човека. Гледате някой човек усмихнат, весел и мислите, че е добър, мек по характер. Обаче достатъчно е да се вгледате в ъглите на очите и на устата му, за да разберете, че чувствата му са крайно груби. Лицето е главен изразител на всички промени, които стават с чувствата на човека.

Казвате: Не може ли човек да се смекчи, да изправи характера си без страдания? При сегашните условия на живота не може без страдания. Те се явяват като спомагателни средства при възпитанието. Мъчно се възпитава човек. Виждате как един болен се огъва на една, на друга страна и обещава да изправи характера си, като оздравее. Обаче той оздравява и остава пак същият. Бедният пък обещава да направи големи жертви, само да забогатее. И той не изпълнява обещанието си. Забогатява, но остава далеч от това, което е мислел като беден. Човек мъчно изменя характера си. И като умре и отиде на другия свят, пак носи същия характер. Преди да измени характера си, човек трябва да е познал себе си. За сега познаването на себе си е задача на мъдреца. Само мъдрецът познава себе си. Защо е създаден така светът? - Защото не е могло другояче. Ако някой може да

създаде света по друг начин, нека представи своя план. Но планът му трябва да бъде такъв, че всички хора да го одобрят.

Утринно слово от Учителя, държано на 31.ІІІ.1935 г., София - ]Изгрев. - В: Ценната дума. София, 1941, стр. 160 ÷ 162

Размишление. Ще прочета 8 глава от „Еклисиаст”.

„Кой е както мъдрият? И кой знае изяснението на словесата? Мъдростта на човека осветява лицето му, и жестокостта на лицето му се променява.” (1 ст.) - В този стих Соломон хвали мъдреца. Същевременно се казва, че жестокият изменя лицето си. Наистина, когато стане жесток, човекизменя и лицето си, и характера си. Най-големи промени стават с човек, който се намира под влиянието на Луната. Както Луната се пълни и празни, така и човек се мени, Соломон се намирал под влиянието на Луната, вследствие на което характерът му бил много разнообразен и променчив. Той ту се радвал, ту скърбял; ту бил доволен, ту недоволен. Соломон се намирал и под влиянието на Венера, на Юпитер, на Сатурн. Венера го правела любезен, внимателен, нежен. Юпитер указвал влияние върху достойнството и честолюбието му. Когато изпадал под влиянието на Сатурн, той започвал да философствува. По отношение на планетите, Соломон бил голям екскурзиант, разхождал се от една планета на друга, както търговец, който пътува от една държава в друга, и най-после казал: „Спечелих толкова, колкото да изплатя задълженията си - нищо повече не ми остана.” Соломон изследвал физическия свят, много писал за него, но като дошъл до духовния свят, видял, че не е лесна работа. Мнозина се интересуват от духовния свят, но не могат да го изучат. - Защо? - Невидим е този свят. Наистина, невидим е духовният свят, но въпреки това оказва голямо влияние върху хората. Никой не вижда усилията, които съществата в духовния свят са правили и продължават да правят. Като изучавате човека, вие казвате, че той има пет сетива, еди-колко си външни и вътрешни органи; знаете какви функции извършват тия органи, но как са създадени, кой ги е създал, не знаете. За пример, казвате, че човек има две очи, с които вижда външния свят. Обаче той не подозира, че за двете очи, които му са дадени, природата, със своите разумни същества, е иждивила хиляди години, докато ги създаде, и докато научи човека да вижда. Първоначално човек е бил сляп, нямал очи, но като ги придобил, постепенно започнал да вижда. И днес още той не е дошъл до ясното виждане. Много неща има, които човек още не вижда. Обаче чрез усиусилията, които прави, за да вижда добре и ясно нещата, човек постепенно навлиза в духовния свят.

Дръжте в ума си положителна, неизменна идея за Бога. Дойдете ли до тази идея, не постъпвайте както правят някои скъперници със своите коне. Вместо да ги водят на паша, да губят време, те ги впрягат да орат по цели дни. Вечер, като се връщат от оран, турят на очите им зелени очила, за да изглежда сеното зелено и да си представят, че ядат зелена трева. Сега и на вас казвам: Турете настрана сеното и зелените очила, които имате като идеи за Господа. Те са верни, но само привидно. Идеи, които умират, които ограничават човека, не са истински. Приемете новите идеи за Господа. Мислете за Него така, че всякога да ви е леко и приятно на душата. Мислете за Господа така, че да чувствувате красотата в света, да имате импулс за работа. При това, каквато работа започнете, ще я свършите с успех. Който има идея за Бога, свети. Като го погледнете, приятно ви е да го гледате: лицето му е светло, очите - ясни и засмени. Всеки мускул на лицето му е свободен, по него можете да четете всичко, каквото той преживява. Мойсей казва: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкия си ум, с всичката си душа, с всичкото си сърце и с всичката си сила.” Това е първата заповед, която е дадена на човека. Изпълнението на тази заповед определя пътя на истинското щастие. Друг път за щастие няма. Каквито теории и философии да ви препоръчват, вън от тази заповед, те не са нищо друго, освен 300-та жени и 900 наложници на Соломона, които го поставиха в големи противоречия. Много жени и наложници може да има човек, много пари може да има, с голяма слава и почести може да се ползува, но всичко това е суета пред мисълта, която човек трябва да има за Бога в душата, в ума, в сърцето и във волята си. Единствена тази мисъл осигурява щастието му. Днес ви пожелавам да бъдете свободни от всички грижи, смущения и безпокойства. Мислете за всички хора добре. Прекарайте поне един ден в радост и светлина, да гледате само красивата страна на живота. Проявеният Дух в Любовта, проявеният Дух в Мъдростта, проявеният Дух в Истината носи всичките блага на живота, на Единния, Вечния Бог, извор на всички блага, в Когото всичко се обединява.

Като ученици на Великия живот, вие трябва да бъдете здрави, да водите чист и нормален живот, свободен от всякакви противоречия. Многото желания внасят големи противоречия в живота. Това виждаме в живота на Соломона. Той имаше много желания, които прояви външно в събиране на много жени около себе си. Соломон имаше 300 жени и 900 наложници, чрез които се натъкна на големи противоречия. - Отде дойдоха тия противоречия? - От ограничаването на жените. Той нямаше право да ги ограничава. Да имаш 1200 жени и да не можеш да се справиш с тях, това е все едно да имаш 1200 английски лири и да не знаеш как и за какво да ги употребиш. Еднобрачие се изисква днес. Една жена или един мъж трябва да имаш, да можеш да се справяш с положението, в което се намираш. Мъжът трябва да разбира жената, а жената - мъжа. Жената е извор, от който тече Божието благословение. Чрез това благословение се проявяват всички жени, По-добре е да имате една чешма, който постоянно блика, отколкото да имате хиляди чаши, пълни догоре с вода. Да имаш една жена, това подразбира, да имаш една идея за Бога, като носител на живот, на знание и на светлина, на свобода и простор, отколкото да имаш хиляди жени, т. е. хиляди идеи за Бога, които носят всичкото нещастие и зло. Следователно, ако имаш една идея за Бога, ти си в еднобрачния живот; ако имаш две идеи, ти си в двубрачието; три идеи подразбират трибрачен живот и т. н. Стремете се към еднобрачието, което осмисля живота и поставя човека в правия път.

В прочетената глава Соломон засяга още външната страна на физическия живот, с който се намира в съприкосновение. Той не може да се освободи от мислите на хората, които го обикалят. Закон е: когато влезе в едно общество, добро или лошо, човек едновременно се влияе от добрите и от лошите мисли на хората, които съставят обществото. За пример, ако влезеш в общество, съставено от земеделци, ще говориш за боб, леща, лук, чесън и т. н. Ако влезеш в музикално общество, ще говориш за музика. Ако влезеш между учени хора, ще говориш за наука. Ако влезеш между религиозни хора, ще говориш за Бога, за ангели, за светии и т. н. С една дума, в каквото общество влезеш, такъв ставаш, ако не завинаги, поне временно. Ако не станеш чисто злато, ще бъдеш поне позлатен. Значи има истински учени хора, но има и позлатени; има истински музиканти, но има и позлатени; има истински религиозни, но има и позлатени. Истинските учени, музиканти и религиозни са от чисто злато, вследствие на което издържат на всички изпитания. Обаче позлатените не издържат на мъчнотии и изпитания.

Много има да учи човек, докато разбере смисъла на живота и даде истинско определение за него. „Време за раждане и време за умиране; време за насаждане и време за изкореняване на насаденото.” (2 ст.) - Това са естествени физически закони. Човек сади лозе, за да има плод; ако лозето не дава плод, той го изкоренява. Соломон минава за мъдрец, но на физическия свят. Той научи много работи на физическия свят и казва, че повече от това знание, което е придобил, никой не може да придобие. Той има пред вид житейското знание. „Видях, прочее, че няма по-добро, освен да се весели човек в делата си. Понеже кой ще го доведе, за да види онова, което ще бъде след него?” (22 ст.) - Тук се говори за утрешния ден, т. е. деня на бъдещето. Този ден се познава от настоящето. Някой иска да знае какъв ще бъде животът му след смъртта. Докато се ражда и умира, човек не може да знае бъдещия си живот. Раждането подразбира цаняване на човека за слуга при някой господар, а умирането - уволняването му. Какво придобива човек с постоянното цанене и уволняване? То е все едно да се ражда и умира. Като се отегчи от живота, човек иска да умре. Щом му домилее животът, пак се ражда. Да се раждаш от умиление за живота и да умираш от отегчаване от живота, това не е никакво разрешаване на въпросите. (...)

Като ученици, вие трябва да си изработите правилна философия за живота, да се откажете от философията на Соломона. Следвате ли неговата философия, ще видите, че каквото имате, ще го изгубите. Ако днес сте християнин, като умрете, ще изгубите християнството си. Ако сте българин, ще изгубите българщината; ако сте богат, учен, силен, ще изгубите и богатството, и учеността, и силата си. -Защо? - Защото на онзи свят няма никакви българи, французи, германци, англичани и т. н. На онзи свят има души, които служат на Бога от любов. Там няма християни, будисти,

мохамедани, брамини. Там няма богати и бедни, учени и прости, силни и слаби. Там учените хора се различават коренно от учените на земята. Те носят в себе си положителната наука на любовта. Там няма богати хора, както на земята, да разполагат с пари, с имоти, с файтони и автомобили. На онзи свят богат е само онзи, който е вътрешно богат и разполага с добродетели и дарби. Отидете ли на онзи свят, всякакъв спор престава. Вие не можете да спорите, да протестирате, защо еди-кой си има на разположение пари, къщи, имоти, облича се и се храни добре, а вие живеете като последен бедняк. Това е философията на Соломона. Който живее според тази философия, в края на краищата ще оголее, ще остарее и ще каже: „Суета на суетите, всичко е суета.” И затова, докато дойде този ден, той си казва: „Щом съм дошъл на земята, ще ям и ще пия, да зная поне, че се наживях.”Така е казал и Соломон, но това показва, че и той не е разбрал дълбокия смисъл на яденето. Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето. Който ме яде, има живот в себе си.” Следователно яденето има смисъл за човека дотолкова, доколкото внася в него живота. Вън от това разбиране, яденето става причина за престъпленията в света. То заробва и ограничава човека.

Соломон казва: „Понеже Бог дава на угодния пред него человек мъдрости знание, и радост, а на грешния дава да се труди, за да притуря и да трупа, за да ги даде на угодния пред Бога. И то е суета и угнетение на Духа.” (26 ст.) Значи Соломон мисли, че Бог дава на мъдрия възможност да придобива знание, мъдрост и радост, а на грешния определя да се труди, да копае и да трупа. Той намира, че и това е суета и угнетение на Духа. Според Соломон излиза, че това, което се случва на мъдрия, случва се и на безумния. Това е повърхностно разбиране. Не е вярно, че в живота на мъдрия и на безумния се случват едни и същи неща. (...) И тъй, единственият път за влизане на човека в света на любовта, е пътят на страданието. Първата половина от пътя, който посветеният трябва да извърви, е страданието; втората половина на пътя е любовта. Докато дойде до втората половина на пътя си, само от време на време посветеният ще вижда един малък проблясък на пътя си, който ще раздира тъмнината, която неизбежно трябва да мине. Този проблясък се дължи на лъчите на любовта. Светлината ту се явява, ту изчезва, но заставя човека да се стреми и да се надява. Той очаква деня, когато любовта ще се прояви в своята пълнота. Тогава само ще разбере какво нещо е животът на любовта. Влезе ли в този живот, всички противоречия ще изчезнат от пътя му. Но докато дойде до любовта, противоречията неизбежно ще го следват и той постоянно ще се пита защо това става така, а не иначе. Докато е на земята, човек постоянно се пита: „Защо на мене дават по-малко хляб, по-малко вода, а на други дават повече?” Ако влезе във водата, той не може да се пита: „Защо на мене дават по-малко вода, а на други -повече?” Рибите, малки или големи, имат еднакво количество вода на разположение. Там не става спор за водата. Ако влезе в духовния свят, човек не може да спори защо на него дават по-малко хляб, а на други - повече. Там храната е друга. Следователно, който иска да избегне противоречията на земята, трябва да я напусне. Докато е на земята, ще не ще, трябва да се примири с мисълта, че ще минава през противоречия.

Следователно стремете се към пътя на любовта, дето противоречия не съществуват. Както рибите не се борят за водата, така и душите, които живеят в света на любовта, не се натъкват на противоречия. Докато е вън от любовта, човек неизбежно ще следва пътя на закона, който включва противоречията, мъчнотиите и страданията, - Как може човек да се освободи от законите на физическия свят? - Като приеме закона на любовта и го изпълни. Някои мислят, че са влезли в любовта. Питам: Страдаш ли? – „Страдам.” - Щом страдаш, ти не си влязъл още в пътя на любовта. Може да чувствуваш любовта, но още не си свързан с нея. Човек може от време на време да се качва в онзи свят, да зърне какво става там, и пак да слезе, но съзнанието му не е готово още да приложи любовта. Някой говори за любовта, а същевременно се безпокои. - Защо? - Защото е извън нея, - „Ама, ще умра!” - Щом си вън от любовта, непременно ще умреш. Ако си в любовта, няма да умреш. Любовта изключва смъртта от своите предели. – „Сам съм в живота си.” - Щом си сам, ти си в пътя на страданието. Радвай се, че си дошел до страданието, защото отиваш към любовта.

Всички хора търсят любовта, но не са доволни, ако им се даде любов, каквато конникът дава на своя кон. - Защо не сте доволни от такава любов? - Защото била свързана с мъчения. Тогава, за да не се мъчи, конят трябва да бъде слаб, изнемощял, да лежи по цели дни в обора. Но конят не желае това. Той предпочита да носи господаря си, но да бъде здрав, силен, угоен. Щом е здрав, конникът го възсяда и му казва: „Хайде, ще вървиш с мене в широкия свят, да опитваме благата на живота. Аз ще ям хубави храни, а на тебе ще давам зоб.” Ще кажете, че положението на коня е тежко. Когато господарят го гледа добре, не е тежко положението му. Какво представя конят? - Вашето тяло. Вие впрягате тялото си на работа и се радвате, когато сте здрави, силни, можете да свършите нещо полезно. Умът е конникът, който се справя със своя кон. Има ли нещо лошо в това? Радвайте се, че имате ум, който управлява тялото и се грижи за него. Всеки ден умът възсяда тялото, кара го да работи, и след като свърши определената работа за деня, дава му храна, го оставя да си почине. Това са образи, които имат отношение към самия живот. Вие трябва да разбирате тези образи правилно, да се ползувате от тях, както Соломон се ползувал от своите опитности. От преживяванията си на физическия свят той вади заключения за духовния и вижда, че земният живот е временен и преходен. Всеки човек минава през опитностите на Соломона, т. е. през страданията и радостите. Каквото и да прави, той не може да ги избегне. Като минава през страдания и радости, човек трябва да ги разбира. Скърбите продължават живота. Тъй щото, без скърби и страдания човешкият живот щеше да бъде по-тежък и по-къс, отколкото е в действителност. Значи, страданията са спасителен път за човека. Без тях той щеше да се намира на такъв опасен път, какъвто не може да си представи. Дойдете ли до страданията, не ги избягвайте, но кажете както българинът казва: „Ела, зло, че без тебе - по-зло.” Страданията са за предпочитане през мъчнотиите и нещастията. Те носят нечувани блага за човека. Ако Христос не пострада, и Той, и човечеството щяха да се лишат от благата на живота. Даже голямото страдание е за предпочитане пред малкото мъчение. Страданието е път, който води човека към спасение. Мъчнотията обаче се подчинява на други закони. Мъчението води човека към безизходен път, а страданието - към спасение. Следователно, попаднете ли в безизходния път на мъчението, молете се да дойде страданието, да ви избави от този път. Как ще гледате тогава на страданието? - Като на благо, което освобождава човека. Ще кажете, че страданията ви са големи. Радвайте се и на големите, и на малките страдания. На всеки човек се дават страдания, според степента на неговото развитие. Колкото по-големи са страданията на човека и може да ги издържа, толкова и умът му е по-добре развит. Страданието показва степента на човешката интелигентност. Колкото повече страда човек, толкова по-интелигентен е той. Значи между интелигентността и страданието има известно съотношение. Страданието се явява като признак на човешката интелигентност. То се увеличава пропорционално с интелигентността, т. е. с развиването на човешкия ум. Днес човечеството страда повече, отколкото в миналото, защото е по-развито в умствено отношение. Колкото повече се развива човечеството, толкова повече се увеличават страданията му.

В една от главите на Откровението се говори за небесните жители, които били облечени с бели дрехи. - Защо са облечени с бели дрехи? - Защото са минали през страдания. Значи скърбите и страданията избелват човека, т. е. обличат го в бели дрехи. Като минава през страдания, човек развива ума си и започва да разбира смисъла на живота. Каквото и да правите, никой не може да избегне страданията. Като знаете това, не трябва да се обезсърчавате. Пътят на страданията е неизбежен; всеки сам трябва да го извърви, и то пеш, без никакви превозни средства. И да ви помогне някой, пак на вас предстои минаването на този път. Както и да ви се помогне, никой не може да влезе в дълбочината на страданията ви.

Човек може да прави погрешки, но трябва да ги изправя. По този начин той се учи и самовъзпитава. И Соломон правеше погрешки, но не могъл всички да изправи. Той сам не се ползувал от своите опитности. Когато се яви в него едно желание, той си взе една жена. Като не разбра какво се крие в това желание, каза: „С една жена човек не може да бъде щастлив.” С други думи казано: с едно желание човек не може да бъде щастлив. Затова той си взе още една жена. Неразбрал себе си, не придобил опитност, той взе и трета, четвърта, пета жена, докато увеличи броя им толкова много, че се натъкна на големи противоречия. Един ден той каза: „Не мога да се справям с тези жени, не мога да се грижа повече за тях.” Защо трябва той да се грижи за тях? Всяка жена ще се грижи за себе си. Да имаш много желания, това е все едно да носиш чувал на гърба си, в който всеки ден прибавяш по един килограм. Докато чувалът тежи два, три, пет, десет килограма, както и да е, лесно се носи. Обаче, когато теглото му стигне до сто килограма, ти се отчайваш и казваш: „Не мога повече да го нося, тежи много, кола нямам, слуги нямам - отказвам се от него.” - Кой те заставя да носиш този тежък чувал на гърба си? – „Трябва да се живее. Ако не е чувалът, гладен ще умра.” Природата е показала на човека, че и с малко може да живее. Достатъчно е да носиш три килограма на гърба си, т. е. в стомаха си. Имаш ли три килограма храна за стомаха си дневно, това е достатъчно - повече не ти трябва. Държиш ли в ума си мисълта, че трябва да носиш на гърба си чувал, тежък сто килограма, скоро ще капитулираш. Повече от три килограма тежест не носете. Това е най-многото, с което умът и сърцето могат да се натоварят. (...)

Казвате: Не може ли човек да има пари и да не се безпокои? - При днешните условия това е невъзможно. Не може човек да има красива дъщеря и да не се безпокои за нея. Този момък я погледнал, онзи я погледнал, докато някой я задигне. При това, не е безразлично на бащата какви момци поглеждат към дъщеря му. Ако момъкът е угледен, красив, както и да е; ако е някой простак, глупав, бащата непременно ще се безпокои и няма да бъде доволен. Питам: Как може да бъде спокоен мъжът, чиято жена е млада и красива? Този мъж я погледнал, онзи я погледнал, трети пък се докоснал до дрехата й. Мъжът й веднага изважда револвер, иска обяснение, как смее той да се докосва до дрехата на жена му. Някой взел от някого сто-двеста лева назаем и не му ги върнал. Как си позволил този човек да го ощети! Какъв живот можете да очаквате при такова разбиране на хората? В това отношение Соломон беше по-мъдър от много хора, които днес минават за умни. Той никога не извади револвера си да убива, но си постави задача да наблюдава хората как живеят. Той си изработил особена философия и казвал: „Ако някой се опита да се докосне до жена ми, ще взема

втора; ако и нея докосне, ще взема трета.” Така той имал 300 жени и 600 наложници. По този начин той искал да се освободи от ревността. Като забелязвал, че ревнува една жена, той взимал втора; ако и нея ревнува, взимал трета. Но и при това положение не могъл да се справи с ревността. Един ден той срещнал една млада, красива мома, в която се влюбил, но тя го пренебрегнала. Той не могъл да понесе този отказ, вследствие на което изпаднал в голямо противоречие и казал: „Суета на суетите, всичко е суета.” С отказването й животът му се обезсмислил. Всичкият труд, който положил за царството си, всичко, което до това време направил, се обезсмислило. Той разбрал, че освен любовта, нищо друго няма смисъл.

Ще прочета 2. глава от „Еклисиаст”.

В прочетената глава Соломон изнася пред света две огледала: в едното огледало се оглежда всеки човек поотделно, а в другото - цялото човечество. Това, което Соломон някога е описал, днес го опитват всички хора поотделно, както и цялото човечество. Значи днес Соломон е навсякъде. С други думи казано: философията на Соломона и до днес още се шири по целия свят. В тази глава Соломон описва живота си и страданията, които имал като цар. Всеки човек минава през страдания. Някои хора познават страданията на Соломона, други са кандидати за тях, а трети едва влизат в живота, готвят се да работят, да използуват условията и благата, които светът им предлага, и не подозират какви мъчнотии, страдания и разочарования ги очакват. „И наслаждавай се с благо; и ето, и то е суета.” (1 ст.) Младият, който едва влиза в живота, иска да се наслаждава от неговите блага, но като опита наслаждението, казва: „И това е суета.” Младият войник, който не е влизал още в сражение, тръгва за бойното поле накичен, добре стегнат, препасан с пушка - гордо пристъпва. Влезели в боя, опитали куршумите, търколи ли се веднъж на земята, изгубва вече своята напетост и самоувереност. Който не е страдал, лесно говори за атаки и за победи; който е страдал, повече мълчи и мисли. Войникът, който е опитал свойствата на куршумите и на гранатите, като влезе в окопа, свие се и кротува. Младият го пита: „Защо си толкова страхлив?” - „Скоро ще разбереш.” И наистина, като чуе свиренето на куршумите и гранатите около себе си, той моментално се сгушва, скрива се в окопа. Докато не е раняван, войникът е смел, въодушевен, мисли, че ще направи нещо. Щом го ранят, главата му увисва надолу и, като Соломона, казва: „Суета на суетите, всичко е суета,” Така казва и старият човек, който се е вкиснал вече. Като се огледа надясно-наляво и види, че цял е потънал в рани, казва: „Доста вече смелост! Сега ще стоя настрана, далеч от куршумите.” „Рекох за смеха: лудост е; и за веселбата: що ползува тя?” (2 ст.) „И помислих в сърцето си: Да веселя плътта си с вино, когато още сърцето ми се упражняваше в мъдростта, и да удържа безумието, доде видя кое е доброто за человеческите синове, да го правят под небето през всичките дни на живота си.” (3 ст.) - Всичко това Соломон е преживял, понеже му [е] било наложено от Провидението, Той бил окултен ученик, вследствие на което му дали да разреши известни задачи. Някои задачи той разреши правилно, но някои не можа. Обаче той остави своите ценни опитности, от които човечеството може да се ползува и до днес. Соломон описва и своите страдания и разочарования, през които минават и сегашните хора. Някои хора искат да опишат страданията си, но така ги преувеличават, като че ли няма по-големи от техните страдания. Като погледнете лицата им, виждате, че са закръглени, пълнички, като месечина. При това казват, че не са видели бял ден в живота си. Те говорят с хиперболи. Не може човек да е страдал много и на лицето му да няма отпечатък. И Соломон е страдал, но лицето му било закръглено, нямало печата на страданията. Той имал на разположение много певци и певици, но въпреки това пак бил недоволен. Имал много жени, но пак бил недоволен.

Често се казва, че някой мъж търси жените, иска да има много жени. Казват още, че някоя жена търси мъжете, иска да има много мъже около себе си. Който не мисли право, той се спира върху външната страна на въпроса и започва да гледа с лошо око на такъв мъж и на такава жена.

Всъщност въпросът е поставен другояче. Многото жени подразбират много желания, а многото мъже - много мисли. Следователно жената е отражение на човешките желания, а мъжът - на човешките мисли. Искаш ли да имаш много жени, ти си човек на много желания. Искаш ли да имаш много мъже, ти си човек на много и разнообразни мисли. Тъй щото, когато човек не мисли право, това показва, че не е влязъл в живота на страданията и не го разбира. Когато влезе в тази област на живота, човек започва вече да мисли и да чувствува. Щом започне да мисли, да чувствува и да желае, страданията непременно ще го посетят. - Не може ли без страдания? - Може, но не трябва да мислиш и да чувствуваш. Докато човек мисли и чувствува, страданията неизбежно ще го следват. Дето са страданията, там са и радостите, като естествена смяна на положението. Понякога страданията идат като резултат на кривите възгледи на човека. Някой човек купува овце, говеда, с цел да се размножат, за да се осигури той. Обаче не излиза така. Купува овце и говеда, но едно след друго те умират и вместо да се осигури, той изгубва и това, което има.

Когато Соломон казал: „Суета на суетите, всичко е суета”, той бил само ученик, но не и от посветените в тайните на Битието. Той знаел само една трета от истината, тази именно, която се отнася до физическия свят. Наистина, всичко земно е преходно, суета. Тъй щото думите на Соломона „всичко е суета” се отнасят до физическия свят. Само онзи човек може да каже „суета на суетите”, който уповава изключително на физическия живот. Който уповава на леда и вярва, че ще се запази завинаги, един ден неизбежно ще каже: „Суета на суетите.” Който уповава на богатството и вярва, че ще се осигури чрез него, все ще каже някога: „Суета на суетите.” Когато младият мисли, че няма да остарее, той не знае, че ще каже някога: „Суета на суетите.” Когато умният мисли, че всякога ще бъде умен, той не подозира, че ще каже някога: „Суета на суетите.” Когато младата булка мисли, че ще живее щастливо със своя възлюблен, и тя също не допуща, че ще каже някога: „Суета на суетите.” Ще се запитате защо всичко е така. - Защото другояче не може да бъде. Да питате защо известно нещо е така, това е все едно да питате защо човек трябва да тъче. Много просто. Човек тъче, защото дрехите се късат. Всяко нещо, което се къса, трябва да се тъче. И всяко нещо, което се тъче, трябва да се къса. (...) Каква поука можем да извадим от живота на Соломона? Като проповедник, Соломон мислеше, че ще научи хората как да живеят правилно, но видя, че нищо не можа да направи. Като цар, той мислеше, че ще оправи света, но и тук не успя. Като придоби много знания, мислеше, че под слънцето ще намери новото, но накрая каза: „Нищо ново няма под слънцето. Суета на суетите, всичко е суета.” Това значи: и проповедник да станеш, и цар да бъдеш, и под небето да ходиш, нищо няма да постигнеш. Всичко в живота е суета. Ето защо на никого не проповядвай, никого не управлявай, никога не мисли, че ще научиш хората какво ново има под слънцето. Ще кажете тогава, че животът няма смисъл. Така не се говори. Да изучавате проявите на любовта, това е една от великите и обширни науки. Срещнете ли един човек, вие трябва да знаете носи ли той любовта в себе си. Ако любовта е в него, ще познаете по неговите прави мисли, чувства и постъпки. Права мисъл, право чувство и права постъпка са тези, които внасят спокойствие и мир в човека. Щом успокояват едного, те внасят спокойствие във всички. Следователно това, което е право и добро за едного, трябва да бъде право и добро за всички. Благото за едного е благо за всички.

И тъй, отношенията на човека към Бога, т. е. към Любовта, са правилни само когато мислите, чувствата и постъпките му са прави. Отношенията на човека към Любовта са правилни, когато той е

добър първо за себе си, а после и за ближните си. Щом е добър за себе си, той не може да не бъде добър и за другите хора. Добрият за себе си, т. е. за Божественото Начало в себе си, е добър и за другите. Той живее в реалността. Който е добър първо към ближните си, а после към себе си, той живее още в сенките на живота, в суетата на суетите.

.Любомир Христов Лулчев е първото, „ешуа”(Козирог). Това дава малко мъчно детство с доста болезнени състояния - слабо, ниско тяло с тесни гърди, тъмни, копринени коси бледо лице и малки очи. Говорът е бил малко спънат в детския период (: Меркурий в опозиция с Луна, Меркурий в опозиция с Плутон). Крайниците по-къси и походката малко несръчна. Понеже господарят на хороскопа - Сатурн - е в тригон със Слънцето, тригон с Венера (), преодолява лесно тези мъчнотии и заяква. Главната характерна черта е голяма амбиция и подозрителност. Имал е много силно желание за признаване на претенциите му за напредналост и превъзходство, а и подозрителност, че околните му се опитват да отнемат или оспорват желаната за него награда. Това му е причинявало ненужни тревоги и разправии в обществото. Когато в 1914 г. неговият командир го уволнява от армията, понеже Лулчев го изобличил в нечестност, той потърсил правото си. Осъдил го и е възстановен като капитан в армията. Може отлично да изучава нещата и като хване нещо, никога не го изоставя. Има търпение и постоянство докрай да изучава нещата и да види казуалността в живота. В хороскопа на Любомир Лулчев има четири планети в перихелий (П) - най-близо до Земята: Слънце, Луна, Марс, Юпитер. В перихелий планетите се движат по-бързо от средното им движение. (За Слънцето - повече от 58'08", за Луната - повече от 12°, за Марс - повече от 38' и за Юпитер - повече от 4'59".) Тези планети в перихелий имат голяма активност и сила в живота, когато са добре аспектирани и обратното - при лоши аспекти. Най-добре са Слънцето и Марс. Има и две ретроградни планети: Сатурн и Нептун, които изменят естеството на основните им качества, забавят и пречат на живота му. Сатурн ретрограден -кармата му, в края се проявява със затвор и смърт. Нептун ретрограден му дава големи бъркотии в психиката (Нептун опозиция Слънце), непослушание и неподчинение на Бога и постоянни опасности от смърт. Слънце в X дом е най-важният показател за успех в живота. Дава благоразположението на най-издигнатите в обществото (царят), и ще има служба, свързана с голямо доверие и отговорност. Ще бъде много ценен от околните и ще бъде удостояван чрез избор на висок обществен пост. Такова е избирането му от 1000 офицера, само той да отиде в Англия и да учи за авиатор. Слънце в Скорпион () дава голяма енергия, смелост при всички изпитания и крайно независим характер. Мисълта му е много активна и допринася за успех във военното дело и медицината (хирургията). Дядо му е бил народен лечител, билкар и той носи тези качества и е учил една година в Букурещ медицина. Наранено Слънце опозиция Нептун го прави понякога груб и невежлив. Самоизлъгва се, че неговото мнение е по-ценно от това на другите и ще има склонност да потъпква всичко, което му пречи. *, най-голя мото от 8-те деца в семейството им, на баща си Христо. На Асцендента му изгрява знакът

* „Ешуа” - от еврейски: Това е синът, който поема кармата на рода и я изплаща докрай, (бел. на Светозар Няголов)

Слънце съвпад Венера () му помага да се развива в артистичната и музикална насока, към поезията и писателството. Дава голяма любвеобилност. Понеже е в Скорпион, моралът е накърнен.

Ще има здраво тяло, известност и обществените отношения ще бъдат приятни и леки. Ще има много приятели и ще умее да ги запазва. Слънце тригон Сатурн (): Това е щастлив акпект, който съчетава добрите качества на двете планети: методичност, усет за уточняване, организаторски дар, деловитост, дипломатичност и голяма духовна сила, за да доведе до добър край всяко начинание, независимо от пречките. Понеже Сатурн е ретро-граден (), ще си създаде неприятели в обществото, но ще прояви голямо благородство на душата си. Ще има добра воля, отзивчив към трудностите на околните и не се унижава с долни постъпки, понеже е искрен и честен в отношенията си. Приеме ли определено поведение за добро, нищо не може да го отклони от него, дори небето и земята да се съюзят против него. Първата половина на живота си ще мине през борби, а успех и признание ще има във втората половина на живота си - след Сатурновия период - 30 години. Слънце паралел с Луна () дава най-хубавите условия в живота. Понеже Слънцето е в Х дом, той ще пожертва всичко, за да се издигне в обществения живот! Дава добро здраве, материално състояние, приятен дом, кръг от верни приятели и висока оценка на обществото. Благоприятства за бързо подигане в обществената стълба. Има вродена способност да открива тези, които могат да му помогнат и способност сам да си проправя пътя. Слънце в опозиция и паралел с Нептун (). Води лицето към обитателите на невидимия свят и извисява вибрациите на неговата аура. Усилва чувствената му натура. Този аспект е отразен френологически и на главата му. На мястото на хилядолистника е имал хлътнина, липса на Любовта към Бога. Той е казвал на сестра Елена; „Ех, да имах твоят лоб! Ти имаш много духовни богатства в невидимия свят и аз черпя от тях.” Накрая на живота си брат Лулчев прояви Божията любов, пожертва живота си и Учителят го освободи от кармата му на Земята, значи сега този му център е развит и той повече няма да се преражда на Земята. Нептун () е до дяволската звезда Алгол - 25° (Телец). Тя е двойна звезда и от много тъмна (4-та величина) става след 69 часа светла (2-ра величина). Допуска се, че в звездната система на Алгол има няколко тъмни звезди. Има Сатурново и Марсово, Ураново разрушително влияние, което е най-силно при съвпад с Марс или Сатурн. С Нептун животът му е в постоянна опасност, кома - отиване до другия свят и връщане (възкръсване). Любомир Лулчев има много такива случаи през войните, в които е участвал. Понеже е поставил Бога () горе - X дом, а Нептун е долу (IV дом), невидимият свят много пъти го спасява от смърт. От Соломоново време той носи навика всички жени, които харесва, да са негови и дава ход на човешката любов, като потиска Божествената (). Главна задача в живота му е била да прояви Божествената Любов, да се жертва за другите. Учителят го спасява над 30 пъти от засадите на враговете му, като му казва след всяко посещение при него откъде да мине. На края на живота си той изпълни волята Божия, прояви Божествената Любов и се пожертва за останалите 103 души, осъдени от Народния съд на разстрел. Секстил Слънце, тригон (Лилит съвпад Глава на дракона). В християнската епоха той не е използвал властта си да освободи Христос (като съдия - Пилат Понтийски), а е служил на черните сили. Оттам започва кармата му и честите негативни прояви, продиктувани от Лилит и адските същества. Венера () в Х дом. Най-благоприятният признак за общо благосъстояние. Ще бъде много търсен от противния пол и ще се издигне в обществото посредством брак. (В 1915 г. се оженва за дъщерята на генерал Станчо Радойков - Ангелина или галено - Гела и отива на фронта.) Има способност да избягва грижите за съществуването си и да опита всички удоволствия при всички възможни случаи. Щастието ще му се усмихва.

Венера в Скорпион () - най-лошото положение на тази планета (заточена). Лъчите на любовта се стопяват в Марсовия и Плутонов огън на страстта (). Любовта се превръща в разврат. Това положение подкопава здравето и може да стигне до немощ, което е нищо в сравнение

с моралните рани от страстта, независимо дали са извършени в брака или извън него. Събужда и любов към лукса и всичко, което възбужда чувствата му. Има чувство за дълбока набожност. Ще има грижи и ревност в брака - изложен е на оклеветяване. Венера в паралел с Луна (). Показва щастлив брак за заможна жена. Може да бъде оратор с плодовито въображение. Склонност към удоволствия. Представилтелна личност, търсена много от противния пол, поради добротата, любезността и съчувствието, което проявява. Венера в тригон със Сатурн (). Любовта и приятелството, съединени с дипломатичността, методичността, справедливостта и пестеливостта, дават успех при всеки отрасъл на живота. Ще бъде търсен много като приятел и съветник - достоен за доверие и с изпитана честност и способност. Има вкус към опростен начин на живот, почит, признание и добро здраве. (Ако Венера не беше в Скорпион - безукорна нравственост.) Виждаме, че положението на Венера по знак (Скорпион) изменя хармоничните му качества.

Венера тригон Лилит (Лилит съвпад Опашка на дракона)) е едно от най-силните положения на тази планета (макар и заточение при Юпитер). Има склонност към пътуване и изучаване наприродата. Има любов към любими животни. Имаше котка, която беше постоянно около него. Меркурий в опозиция с Луна () дава посредствена памет, неустойчиви убеждения с нерешителност и безпокойства. Предразположение към мозъчни и нервни заболявания. Меркурий в паралел с Марс () дава сила, похватност, но се използва за разрушителни цели. Ще претърпява много скърби, неприятности и промени. Меркурий в секстил с Уран () дава оригинален независим ум, борещ се срещу робството на модата и традициите. Неустрашимо си проправя път към абсолютна свобода. Пионер на мисълта и на откритията. (Правел е опити от живак да получи злато.) Изключително възвишени идеи и идеали, насочени към прогреса на човечеството. Има много приятели, поради обичливия и отзивчив характер. Благоприятно за литературна писмена дейност. Условие да бъде добър астролог. Меркурий в опозиция с Плутон () - много умствени противоречия, ограничения, заблуждения. Умът е податлив на всякакви изкушения и съблазни, всякакви заблуди и прегрешения на физическото поле. (Затова Мория, като му се явил във видение, му казал, че е една каша.) Луна в V дом. Ще е непостоянен в чувствата си. Дава указание за плодовитост в брака. Луна в Близнаци () - буден ум, привързан към литературата и науката. Има възможности да се ръководи в превратностите на живота. Притежава обширен дух, който възприема новото с жажда. Обича да пътува. Луна в тригон точен с Уран (). Голяма оригиналност, независим дух и будно интуитивно въображение. Непреодолима склонност към окултни знания. Има могъща привлекателност към жените, рядко срещана. (С мисълта си може да накара всяка жена да отиде при него.) Голяма лекота при изучаване на астрологията. Ще има много потайни и незаконни връзки. ** показва, че трябва да разреши кармата си с много от жените, които е имал като цар Соломон. Имал е много объркани любовни истории, от които Учителят го е спасявал, да не слага петно на Братството с деянията си. Меркурий в XI дом. Дава много познанства сред хората на литературата, науката или меркуриевите занятия, но никой от тях няма да е устойчив, за да може роденият да разчита на него. Дава склонност към критика. Дава голяма лекота при изразяване и писане. Меркурий в Стрелец (

* В любовта се намесва Черната ложа и разрушава всички любовни отношения с другия пол и ги довежда до провал. Лилит са тъмните сили. Опашката на дракона е кармата, която се събужда и се проявява при контакт с известни хора. (бел. на Светозар Няголов)

Луна в паралел с Нептун () облагоприятства пророчески сънища и видения от невидимия свят. Лесно изучава окултните науки: хиромантия, физиогномия и др. И ги прилага с голям успех. Силно въображение. Луна в съвпад с Плутон (). Дава хаотичност в мисли и чувства. Борба между духа и плътта (ума и сърцето). Най-тежко действа до 30-годишната възраст. Невъзможен брачен живот - развод или смърт на единия от съпрузите. Сатурн в VIІ дом - съпругата му ще има Сатурновите качества; непорочност, скромност, такт, мъдрост, икономия, полезни за Лулчев и успех в обществото. Показва преждевременна смърт на съпругата. (Лулчев предупреждава в началото на 1931 г. жена си Гела, веднага да напусне дома си, защото там я очаква смърт. Тя не го послушва и през месец май е убита от Малина Тимева и майка й Стайна - нейни слугини.) Сатурн ретрограден в Рак () е слаб и мъчно проявява качествата си (заточение). Наранен дава неприятности в семейството, които се увеличават с годините. (Лулчев напуска апартамента на жена си и живее в барака на Изгрева.) Ще страда от слаб стомах, от лакомство в младини. (Той имаше два куршума от войната в стомаха си, с които си замина. (Слънце опозиция Нептун съвпад Алгол). Сатурн в квадрат с Юпитер (). Дава колеблив, недоверчив ум, мъчно взима решение. Подозрителен и се оставя понякога на течението на събитията. (В минали прераждания е воювал срещу идеите на Бялото Братство и сега не слушаше Учителя. Искаше да е свободен, да не е закачен за колата на Учителя. Това му коства живота.) Това му беше кармата на земята. (Сатурн определя кармата на човека.) Сатурн в секстил с Нептун () - ще има успех в сделките. Проявява честност, решителност, самоувереност, с което спечелва доверието на околните. Задълбочаване в окултните науки, където проявява големи способности в практикуването им. Сатурн в Рак е господар на хороскопа и много слаб, за да може Лулчев да разреши кармата си - да приеме с любов идеите на Братството и да познае Учителя, като Бог и Отец. Накрая Го позна и завърши живота си в пътя на еволюцията, като прояви Нептуновите качества на Божествената любов и се пожертва за ближните си. Юпитер в IX дом дава благороден характер, голяма доброта и религиозност. Има общирен и толерантен ум. Ценен от обществото - някога проявява нахалство, показност и прави разхищения. Юпитер във Везни () - интересува се от всичко, свързано с напредъка на хората: музика, изкуство, литература. Наранен - ще има доста вътрешни и външни неприятности. Юпитер в секстил с Марс () - дава благороден искрен характер без никакви заобикалки. Може да има успех във финансови сделки и да печели много пари. Той е нито много щедър, нито много пестелив. Има изобретателност и способност да води дадена работа към добър край. Този аспект увеличава червените кръвни телца и той се е радвал на добро здраве, обилна жизненост и голяма външна закалка. Юпитер в квинконс (150°) с Нептун () показва липса на контрол на чувствата. Много чувствителен към низшите влияния. Дава връзка с окултните идеи и ще има много духовни опитности. Юпитер е в съвпад с Арктур (23°15' във Везни). Той има влияние на Юпитер и Марс. Тази звезда го прави много войнствен и избухлив в отношенията си, както е в съвпад с Юпитер. Затова брат Любомир не можеше да се разбира с издигнатите в братството и работеше самостоятелно. Това му е създавало напрежение и особено трудните аспекти на Меркурий са предизвикали окапването на косата му. Понеже Юпитер е в собствен дом - IX, брат Любомир, каквито и гершки да е правил, няма да се отдалечи от Братството и Словото.Стр. 23/1036

Марс в XIІ дом - може да има облаги от болници, благотворителни учреждения и затвори. Той е спасил 42-ма видни комунисти, осъдени на смърт, на доживотен затвор и след 9 септември се освобождават. Марс в този дом говори за опасност и той да влезе в затвора. Марс в Стрелец ()- дава склонност към дискусии и аргументации на сериозни теми. Прави го чистосърдечен и открит към всички. Пълен е с въодушевление, амбициозност и стремеж да има на своя страна всички околни (братството). Сутрин, преди беседата е събирал братята и сестрите на „Упанишада” и няколко пъти Учителят е влизал в празен салон, като скоро всички тичешком са влизали за беседа. Със силната си мисъл е привлякъл и стенографките и много други, които поискали от Учителя да ги освободи от неговото влияние. Това става и брат Лулчев събира след това „Упанишадата” след беседата. Остават десетина души. Той е идеален събеседник. Има тънки наблюдения и описва в разкази много от законите и примерите, изнесени от Учителя в Словото. Имал е много нови идеи, които се е стремял да реализира, особено в последната част на живота си. Марс в квинконс с Нептун () - усилва чувствената му природа и му дава влечение към изучаване и практикуване на окултизма и мистицизма. Създавали са му се вътрешни условия да прониква съзнателно в невидимия свят. Уран в IX дом. Планетата на алтруизма дава напредничав ум, независим, оригинален и изобретателен, с високо развита интуиция. Обича да мечтае за преустройството на света с течение на времето. Това, което човек е придобил в миналото, не може да се изгуби. Мъдростта, която е притежавал, като Соломон, му е капитал, който сега е насочен към човешкото - самосъзнанието (Десцен-дентът). Сириус е на върха на 7-ми дом и Божествената Мъдрост, която носи той, е използвана за оправяне на отношенията между хората. Той отлично е определял характерите и качествата на министрите на цар Борис III. Познавал е качествата на хората около него. Когато се е издигал в менталния свят, сестра Елена Андреева е забелязвала няколко пъти светлина (ореол) около гравата му. Като Соломон той е разбирал и езика на животните. Той се излъчвал няколко пъти и отивал нощем при сестра Елена Андреева да я милва - невидимият свят му забранява да използва духовните сили за материални постижения и той престава. Жадно е поглъщал и четял Словото на Учителя. В беседите, които е четял, мислите са подчертани с 5 цвята моливи. На много места е писал „важно”, другаде – „ключ”. Владеел е духовни сили, с които се е пазел от нападение. Когато веднъж Игнат Котаров (много силен брат) решава да го бие и отива на полянката за Паневритмия и го наближава, Лулчев казва нещо и маха с дясната си ръка и Игнат пада на земята и се претъркулва няколко пъти. Скача и побягва. Лулчев винаги се е стремял да помага на онеправданите и страдащите. Братът на Петър Киров от Мърчаево в мъгливо време го блъсва влака и след като оздравял, отишъл на работа, но началникът му го уволнил. Казали на брат Лулчев и той веднага го назначил на същото място.

Мисълта му е много силна и с нея въздейства силно на враговете си и те скоро си заминават от този свят. Затова много хора от братството не смееха и след заминаването му да споменат името му. Понеже се свързал с индийския учител Мория, който е носител на Сатурновите влияния на кармата и мъдростта, а не пожела пътя на любовта, начертан от Учителя и съветите му, завърши с присъда и смърт.)е отправена към слабия му господар на хороскопа - Сатурн в VII дом. Той е в съвпад със звездата Полукс (22°22' в Рак) с Марсово влияние. Дава голяма грубост на човека и лош край в обществото. (латитюд Венера) показва, че брат Лулчев е имал постоянна връзка с Божествения свят, откъдето е получавал енергии за живота си. Пътят на Мъдростта е път за учителите, които имат големи знания, а за нас е пътят на Любовта. * Мъдростта, която има, като капитал (

*Уран във Везни () дава литературни способности, необикновена и оригинална природа. Ще има независима кариера, свързана с окултизма - Братството. Ще има много будна интуиция, лична обаятелност и плодотворно въображение. Нептун в IV дом - наранен, дава заблуди, измами, разочарования, нещастия в родния дом. Промени на жилищата. В края на живота - бедност и уединение. Нептун в Телец (), наранен, дава чувствена и страстна природа и склонност към лакомство в храненето, което ще му причини страдания. Брат Лулчев пазеше пълна диета в края на живота си. Нептун в съвпад с Плутон () - в миналото е бил окултен ученик и не се е учил добре, не е изпълнявал точно волята на Бога и отношението му към околните не е било правилно. Има условия да бъде обсебван от низши духове, които са внасяли заблуждения в ума му да мисли, че това, което върши, е винаги Волята Божия. Пуска отрицателните сили на Плутон да текат през него, а елиминира Божията Любов. С интуицията си той позна Учителя, но натрупаните в него човешки разбирания не му позволиха да го приеме и слуша с любов. Земята е велико училище, в което колкото човек е по-издигнат, толкова по-мъчни задачи му се възлагат за разрешение.

Любомир Христов Лулчев е роден на 13,11.1886 г. в гр. Кнежа.* Той е най-големият син, „ешуа”, който трябва да поеме кармата на голямото, с 8 деца семейство. Баща му е бил пощенски чиновник. Лулчев учи и завършва гимназия в град Русе. След това учи две години медицина в Букурещ. Дядо му по майчина линия е бил голям лечител и той е проявил неговите качества. Лулчев е свързан силно с майка си. Постъпва във военното училище в София и го завършва с отличие и е произведен офицер - подпоручик през 1908 г. По това време военното министерство урежда конкурс за обучаване на авиатори в Англия. От хилядата кандидати Любомир спечелва отлично конкурса и единствен отива в Англия, където следва авиация. Завършва авиационната школа като пилот № 319 на английските кралски въздушни сили. В Англия, владеещ отлично езика, той се обогатява окултно, като чете непрекъснато множеството издадени йогически и индуски ръководства. Едновременно развива и силна интуиция, каквато е притежавал дядо му. Изучава източния и западния окултизъм и участва в езотерични школи. Започва да проявява пара-психологични качества - телекинеза, преместване на предмети с поглед. Поканен е на конгрес в Атина от Н. Хюм - светилото на тогавашната парапсихология. Там Лулчев проявява мощни духовни сили - събужда припаднала дама, повдига един от ръководителите на конгреса на половин метър от земята. Мести саксии и други предмети. Гърците разпространяват листовки с биографията му и взимат от Лулчев много автографи. Там той научава, че в България се е родил и работи Великият Учител. В хороскопа на Любомир Лулчев на Асцендента му изгрява Козирог, а господарят Сатурн, ретрограден, е в знака Рак и в VII дом. Това дава силно Сатурново влияние на живота му. Прави го много строг, честен и прецизен в отношенията си в обществото. Има много неприятности в отношенията си и брака, в който той няма да се грижи за дома си (Сатурн заточен в Рак), Бракът ще бъде външен, фиктивен, без реализация. Сатурн е в тригон със Слънце, в съвпад с Венера, което го издига чрез упорита духовна работа до най-високопоставените в живота - царя. Едновременно Сатурн е в квадрат с Юпитер в IX дом - показва борбата, която е водил в миналото срещу Бялото братство и принципите на доброто и любовта. Затова искаше да бъде самостоятелен, да не се закача „за колата на Учителя”, да прави каквото си желае - това е човешката гордост. Накрая Лулчев позна, прие и изпълни волята на Учителя.

* Любомир Лулчев е роден на 1 ноември 1886 г. по стар стил и точно на тази дата е бил арестуван, по разказа на Елена Андреева. Вж. „Изгревът”, том IX, стр. 287. (бел. на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев)

Слънце в съвпад с Венера в Скорпион в X дом дава пълна изява на вродените му лечителски дарби, голяма сензитивност и всепроникваща интуиция. Това дава и много силни чувства и страсти, подсилени от съвпада на Слънцето с Венера и опозицията им с Нептун. Животът му е бил постоянно изложен на опасност, много пъти умира и възкръсва, особено в световната война, където е тежко ранен и излиза от болницата с 80% инвалидност. Донякъде това се дължи на съвпада на Нептун с Алгол - дяволската звезда. Тя затъмнява Божествената Любов в Лулчев и той не я проявява добре в Стр. 9/1036

живота, а дава ход на човешката любов. Алгол показва също постоянни опасности за живота му, макар че съвпадът не е точен, опасност около дома му и пътя за и от дома му. Съвпадът на (Слънце в съвпад с Венера и опозиция с Нептун) показва, че в този индивид, макар че е развита пинеалната му жлеза и има силна интуиция, той не е развил центъра „Любов към Бога”, за което сестра Елена Андреева казва, че на мястото на хилядолистника му имало вдлъбнатина. Лулчев пипал главата си на върха и казвал: „Ех, да имах и аз тази бобуна, която имаш на мястото на хилядолистника, много лесно, с помощта на Бога, щях да се справям с многобройните си мъчнотии.” Той е дал заявка, чрез усилената му духовна окултна работа, развитата силна интуиция, и постоянната му връзка с Учителя в бъдеще този център да бъде много добре развит. Сириус, звездата на Божествената мъдрост, се намира на Десцендента и показва силна изява на мъдростта в човешкия живот, за разлика от Учителя, при когото Сириус е в МС - оттам тя носи чистото Божествено Слово за цялата Вселена. Лулчев е използвал тази мъдрост в разкриване на окултните закони и явления в нетрадиционни форми - чрез написване на притчи и разкази, приказки за възрастни, събрани в около 20 книги. Лулчев има също така Уран в ІХ дом, като Учителя, на когото Уран няма аспекти, докато на Лулчев е и (тригон на Уран с Луна и Плутон), връзка с жените и неутрализиране в ума на отрицателните сили. Луната е в V дом в съвпад с Плутон и в опозиция с Меркурий. Показва много връзки с жени и постоянни съблазни и атаки от низшите същества на Плутон. Женитбата му ще завърши или с развод, или със смърт на единия от двамата. Съвпадът на Плутон с Нептун () дава превес на отрицателните сили в него, понеже Плутон е по-високо поставен. Юпитер е в съвпад с Арктур и го прави много войнствен и докачащ се и не може да серазбира с хората от братството. Освен това Юпитер е в квадрат със Сатурн (), в VII дом, прави го жлъчен и много критичен. Като човек Любомир Лулчев има отлични лични качества: честен, смел, изпълнителен, защитава истина. Участва в Балканската война при превземането на Одрин. Като влизат в сарая на един бей, той вижда една красива огърлица - черна, и я взема. Влиза в стълкновение с началника си, заради неправди и бива уволнен. Започва да се бори, доказва своето право и е назначен пак в армията с чин капитан. Лулчев се оженва за дъщерята на генерал Станчо Радойков - Ангелина, наречена глезено Гела. Станчо Радойков е този, който спира и разтуря събора в Търново 1915 г. При атентата в църквата „Св. Неделя” през 1925 г. той е убит.

Лулчев се бие храбро във войната, получава много ордени и повишения в службата. Както казах, той е тежко ранен и малко се оправя през 1919 г, но не е бил годен за строева служба. Назначен е за началник на инженерната работилница с чин майор. Един негов приятел го завежда на беседа в салона на ул. „Граф Игнатиев” и „Раковска”. Лулчев бил във военната си униформа, застава най-отзад и слуша внимателно. „Много добър проповедник, но няма ред и порядък в сказката му. Говори за едно, после за друго”, си мисли той. В това време Учителят спира беседата, обръща се към него, поглежда го в очите и казва: „Някой ще каже, че няма логика в това, което говоря. Понеже беседите ми се изграждат от мислените въпроси, които присъстващите ми задават, аз отговарям на първия, говоря по втория, в същото време задават трети и аз говоря малко по него, връщам се и довършвам първия и втория. Затова в лекциите ми няма такъв ред и порядък, на какъвто военните са свикнали.” Лулчев е шокиран от това, че Учителят прочита мисълта му и веднага му отговаря. Разбира, че това е един силен дух и си помисля - кой знае какви сили и способности има. Посещава го в дома му и очаква големи сензации. Учителят разговаря скромно с него и не показва нищо особено. Лулчев си тръгва, като си казва: „Че аз стоя по-високо от него, ако той е истинският Учител.” Скоро неговата будна интуиция му подсказва, че е измамен и да се върне при този велик дух, който има големи знания. Връща се и пита Учителя: „Искам да видя миналите си прераждания, Стр. 10/1036

пътя, по който съм минал.” Учителят му обяснил, че е бил еврейският цар Соломон, по-късно като Пилат Понтийски не намира вина в Христа. „А какъв ще бъда в този живот?”, пита любознателният офицер. „Ще бъдете мой ученик”, отговорил Учителят. Това било много за свободолюбивия офицер. „Всичко това или ще ми го до кажете...” – и той побутнал възбудено пистолета си. „Мога да ти го покажа - разсмял се Учителят - но не в този ти вид, защото не можеш да ме следваш.” – „Какво трябва да направя?” – „Първо ще свалиш тези марсови железа. Те не са ти повече необходими. И второ, две седмици на хляб и вода.” Лулчев козирувал и казал: „Слушам.” И си отива. Той се отличавал с голяма изпълнителност. След две седмици идва при Учителя доста смирен и Той го пита: „Готов ли си?” – „Готов съм.” Влизат в стаята, Учителят я заключва, сядат и политат с голяма скорост, за да достигнат до светлинните форми на миналото и да посрещнат филма на събитията. Лулчев вижда миналото от Соломон до сегашния си живот. Връщат се в телата си и Лулчев целува ръката на Учителя с голямо благоговение. След тази среща брат Лулчев често посещава Учителя и провежда дълги разговори. Още отвън той събувал обущата си и по чорапи влизал при Учителя. След свършване на разговора, Учителят питал Лулчев откъде, по кой път ще си отиде. Лулчев му отговарял, но Учителят му посочвал съвсем друг път от избрания от него. Това се повтаряло повече от 20 пъти и накрая Лулчев научава, че по пътя, по който е искал да мине, е бил застрашен от атентат. Хората, натоварени да извършат атентатите, докладвали на началниците си, че Лулчев е неуловим и никога не минава оттам, където е чакан, а умело избягвал засадите. Тогава враговете му се отказали от преследването му и го оставили на мира. Лулчев отива при Учителя и горещо му благодари за десетките пъти, при които Учителят спасява живота му. Споменахме, че Лулчев е бил великият еврейски цар Соломон, прочут с голямата си мъдрост, мирна и разумна политика и множество строежи в Израел. Най-импозантният от тях е Домът на Бога, построено голяма вещина. Когато Бог посещава Соломон и му предлагала каже едно свое желание, което Бог ще изпълни, Соломон пожелава да има мъдрост. Той получава дарба, невиждана дотогава от човеците. За усъвършенстването на душите има два пътя: пътят на любовта, по който може да се движи всяко същество и вторият път е на мъдростта, който е за учителите и е много труден. Соломон избра мъдростта - най-трудният път, по който и досега вървят евреите, теософите и източният окултизъм и постоянно страдат. Той е имал знание да връзва духовете, Освен това той е разбирал езика на животните и всяка година ги е събирал на определено място и е разговарял с тях, като им предавал уроци по Божествената мъдрост. Практически знания за живота им. Соломон има 700 жени - княгини, и 300 наложници и желае да изучи процесите в женското сърце и любовта, която го ръководи. Учителят отбелязва, че и по-велики духове от Соломон са се опитвали да разрешат този въпрос и са пропадали. За всяка жена Бог е определил съответен мъж, когото тя търси и затова тия 900 жени не са обичали Соломона, а са го увлекли да служи на боговете им. Така той прекъсва връзката си с Йехова и завършва живота си с падение. Знаем историята по-нататък от Библията. Учителят казва, че и досега евреите не са се освободили от последствията на покварения живот, изпълнен с удоволствия, лакомия и похот на техния цар Соломон. След смъртта си Соломон попада в ада, където дяволите стояли настрана от него, понеже той владеел окултни сили да връзва духовете и това ги плашело. По едно време той намерил една пръчка и взел с нея да мери. Тарторът го попитал какво прави. Той отговорил, че мери и подготвя терен, за да постори дом на Бога. Това стреснало дяволите и те скоро намерили начин да го изгонят от ада. Така си съкратил със стотици години наказанието, което имал да изтърпява в ада. По-късно, преди две хиляди години, той е римският съдия Пилат Понтийски, който съди по това време Христос. Негова жена тогава е била Пантрефия - Клавдия Прокула, която се застъпва пред мъжа си за освобождаването наХриста. Тя е преродена в сегашната епоха като Елена Андреева, стенографка на беседите на Учителя. Учителят обяснява този епизод от живота на Христа така:

„Евреите, за които Христос дойде, Го разпнаха. Езичниците пък отидоха да проповядват Неговото Слово, те станаха апостоли и защитаваха Христа. Когато Пилат трябваше да се произнесе за присъдата на Христа, той изми ръцете си и каза: „Ние, езичниците, не намираме никаква вина в този праведник, следствие на което се отказваме да носим отговорност за неговата смърт. Вие сами носете тази отговорност.” Значи, Римската империя застана на страната на Христа, а еврейският Стр. 11/1036

народ каза: „Ние имаме закон, според който този човек трябва да се разпне.” Благодарение на това, че Пилат, прероденият еврейски цар Соломон, не осъди праведника Христос, кармата на евреите - да бъдат изличени от земята, се смекчи и останаха да съществуват като народ, пръснат по целия свят. Христос пое кармата на евреите, но когато каза на кръста: „Господи, прости им, те не знаят какво правят”, тя падна от него и отиде върху главите на евреите и техните учители фарисеи и садукеи, а Христос възкръсна след три дни.”

Когато Любомир Лулчев следвал за авиатор в Англия, той срещнал един строг, красив индус, който му направил силно впечатление, но бързо се изгубил в тълпата. След войните, преди да се срещне с Учителя в 1919 г, му се явява същият индус във видение и му казва, че е учителят Мория. „Ти си една каша, ще видим какво ще излезе от тебе”, му казал той и изчезнал от погледа му. Лулчев поставя портрета му на масата си и го държи там до края на живота си, Мория е един земен учител на мъдростта, който води учениците си по най-трудния кармичен път на развитие. По този път тръгва и Лулчев, като не приема лесния път, даден ни от Учителя - на любовта. От това можем да направим извод защо Лулчев е изживявал много противоречия и борба между духа и плътта - ума и сърцето. Лулчев споделя с Учителя за срещата си с Мория, но Той нищо не му казва.* Оставя го свободен. Лулчев посещава редовно беседите и си взима бележки. При посещенията си при Учителя той винаги се събувал и Му се покланял. Това външно отношение към Учителя не е било подплатено с една вътрешна любов и вяра. Затова той заявява пред сестра Елена Андреева: „Аз съм свободен дух и не искам да се впрягам в колата на Учителя. Искам да живея като свободен дух.” Въпреки всичко Учителят го търпи и му помага.†

* Вж. „Изгревът”, том I, стр. 509 ÷ 510; том IV, стр. 566 ÷ 571, 571 ÷ 575; том IX, стр. 289 ÷ 291 под № 117, стр. 606. (бел. на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев) † Вж. „Изгревът”, том IX, стр. 420÷ 429 под № 160, стр. 287 под № 115, стр. 631÷ 633. ‡ Вж. „Изгревът”, том IV, стр. 380.

През 1921 г., 21 март, брат Бертоли построява първата палатка на Изгрева - Баучеровата поляна. Така започва заселването на Изгрева. В палатката живее Методи Константинов. Той прави една котва в източния северен ъгъл на полянката за Паневритмия, където по-късно е метеорологичната клетка. Идва брат Лулчев, облечен във военна униформа - полковник и около котвата започва да прави елипса с една кирка. Методи отива при Учителя и протестира, но Учителят тихо му казва: „Не го критикувай, това е кучето, което ще пази котвата.” След това Учителят взима неговия нож и го наточва със своя, за да може Лулчев да реже чимове и да очертае елипсата. Така той го намагнетизирва и му отваря вратата към света. Лулчев става връзка на Учителя с обществото.‡ В братството не го приемаха, понеже той беше на много високо ниво, със силна интуиция. Владееше природни сили. Игнат, много силен човек, решава да го набие на поляната и се приближава до Лулчев. Последният прави едно движение, казва нещо и Игнат се изтьркулва няколко пъти на земята. Получава основно разстройство на черния си дроб, от което следва бърза смърт. Той веднага отива при Учителя, който го спасява. Игнат обичаше много да спори с Учителя. При един такъв спор, Учителят му казва да отидат на поляната да му обясни нещата. Игнат отговорил: „Не смея, вие с Лулчев владеете природните сили и кой знае накъде ще ме изтъркаляте.” Един познат на Методи му казва: „Не смея да мисля за него (Лулчев), а камо ли да говоря за него, за да не пострадам.” Лулчев имаше силна мисъл и проникващ поглед.

Лулчев работи в инженерната работилница. Среща се с Александър Стамболийски, Райчо Даскалов. Той дава идеята за трудовата повинност, така да има армия с достатъчно войници. Имал е един приятел генерал, Никифоров, който е бил против преврата на Цанков. Той няколко пъти търси Лулчев в квартирата му, но сестра Елена го задържа до късно. На другия ден, 9.06.1923 г., приятелят му Никифоров изчезва безследно. Лулчев е пенсиониран и уволнен от инженерната работилница. Стр. 12/1036

Той отказва предложението на неговите подчинени да направят контрапреврат. Той е арестуван и освободен по-късно.* През 1925 г. Лулчев се среща с царя и смело му казва: „Вие не сте цар за мене. Само Бог е цар, а царете са негови слуги, които трябва да внимават много да вършат Неговата, а не своята воля. Ако Вие сте цар на българите, Вие сте цар и на комунистите. Защо ги убивате?” След разговора връзката се прекъсва.

* Вж. „Изгревът”, том IX, стр. 594 ÷ 595. † Вж. „Изгревът”, том IX, стр. 290, стр. 593 ÷ 594. (бележки на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев) ‡ Вж. „Изгревът”, том IX, стр. 23 ÷ 24; стр. 291 ÷ 295 под № 118; стр. 605 ÷ 606.

През 1926 г. Лулчев оставя апартамента на жена си Гела и си прави барака на Изгрева, където започва да живее. На нея той написва много знаци на Мория. Учителят вика Елена Андреева и й нарежда Лулчев незабавно да изтрие всички магически знаци от бараката си, защото те са в сила да разрушат не само бараката му, но и целия Изгрев. Той веднага изпълнява нареждането на Учителя.†

При един разговор с Учителя, последният му казва, че огърлицата, която е взел от Одрин, носи голямо нещастие и трябва веднага да се освободи от нея. Той я подарява на жена си, Ангелина Радойкова. В началото на 1930 г. Лулчев предупреждава съпругата си да се махне от къщата си, защото там я очаква смърт, от строшаване на черепа, през месец май. Жена му не вярва в неговите предсказания. Черната огърлица става причина Гела да бъде убита от своята прислужница, Малина и майка й Станка Тимева на 18.05.1930 г. Лулчев е арестуван и обвинен, че е извършил убийството. Пресата подема голяма кампания срещу братството и Учителя. Преди погребението, Лулчев успява да отиде при Учителя, да иска съвет. Учителят му казва: „Ще се облечеш във военната си униформа и ще вървиш на погребението след ковчега на жена си.” Когато шевствието минава Лъвов мост и продължава покрай Дирекцията на полицията, където на четвъртия етаж са затворени Малина и Станка Тимеви и гледат пред решетките на прозореца, Учителят им пробужда съзнанието. Те започват да викат и признават, че те са извършили престъплението. Така отпада обвинението срещу Лулчев, братството и Учителя. Тимеви са осъдени на доживотен затвор.‡ Любомир Лулчев редовно посещава беседите, използва свободното си време да пише книги и статии във вестник „Братство” и в списание „Житно зърно”. Няма друг в братството да е написал толкова статии и книги в духа на Учението, както Лулчев: Мистични: Кръстопът; Думите на видния странник Буди са; Хигиена: млад и здрав; Зазоряване; Когато ние, живите, станем; В светлината на Учителя; Вечният извор; Литературно-научни: Друг свят; При адепта; На планината; Общественият морал и Дънов; Романи: Нови хора; Генко орлето; С Христа; Благословение; Разкази: Край огнището; При спорната гора; През вековете. На Изгрева издава: „Тайните общества” с псевдоним д-р Трифонов; „Психическото въздействие и реактивните идеи” с псевдоним Стевка Стойчева. Учителят се научава, че Лулчев пише с псевдоним и му се кара, като му нарежда на всяка издадена от него книга да пише своето име. През 1929 г. Лулчев, вдъхновен от Мара Белчева, издава известно време вестник „Алфа”, а по-късно - и вестник „Живот”, След смъртта на жена му Гела, Лулчев изпада в едни отрицателни състояния и говори лошо за Учителя пред Елена Андреева. Той започва да се оглежда в чистото огледало - Учителят, и вижда своя порочен живот. През 1931 г. Учителят казва на Паша да съобщи на Елена Андреева да стане учителка, понеже чувства отрицателното в нея. Стр. 13/1036

В 1932 г., повреме на лагеруването на Рила, Лулчев предсказва пред всички, че ще стане голяма буря и предлага на Учителя да напуснат лагера. Учителят отговаря: „Аз ще остана,” Лулчев с Елена Андреева, Невена Неделчева и няколко от „Упанишадата” напускат езерата. Учителят за пръв път вика и се кара, че са избягали от лагера, от школата: „Знаят ли те какво значи това?” Срещу 21.07.1932 г. става голяма буря през нощта, падат палатки. Няколко братя отиват при Учителя сутринта и Го помолват да спре бурята. Той излиза от палатката си, прави движение с дясната Си ръка, казва нещо и бурята спира. Един брат Му казва: „Учителю, защо не спряхте бурята още снощи, за да не се разрушава лагерът ни? Толкова палатки паднаха и се скъсаха.” Учителят обяснява: „Тази буря беше предметно учение за учениците, през която те непременно трябваше да минат. Такива бури ще имате и в живота си. Като дойдат, вие лесно ще ги разрешите, понеже сте тренирани.”*

* Вж. „Изгревът”, том V, стр. 430 ÷ 433, под № 166. (бележки на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев) † Вж. „Изгревът”, том IX, стр. 309 ÷ 313, ПОД № 125; стр.105 ÷ 108, под № 43; стр. 336, ред 18 отгоре. ‡ Вж. „Изгревът”, том X, стр. 85. § Вж. „Изгревът”, том IV, стр. 322-323. {бележки на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев)

Любомир Лулчев отива в Тетевен, където пише книги, а Елена Андреева й Невена Неделчева стават учителки.† През 1936 г. Лулчев обикаля 12 пъти двореца със съответни формули и възстановява връзката си с цар Борис. Връзката се усилва, след като Лулчев го предупреждава за покушение, което се готви срещу него в Искърското дефиле. Царят се спасява брагодарение на това, че той кара колата и убиват шофьора до него. Лулчев става съветник на цар Борис. С идването си на Изгрева през 1926 г. Лулчев започва да гледа на ръка - хиромантия - и при него постоянно идват хора да им гледа. Така той усилва интуицията си и започва да вижда подземни води и други природни богатства. Когато някой е бил недоволен от предсказанието, Лулчев го пращал при Учителя, който му казвал почти същото, което предсказвал Лулчев. Той познавал бременните жени какво дете ще родят - момче или момиче. Каквото предсказвал, така излизало. Той казвал пред наши приятели: „Аз съм чиракът, а Учителят е майсторът.” На много места го викат да намира подпочвени води. До град Карнобат има една спирка „Нейчево”, по името на госпожа Нейчева, която имала там 5000 декара чифлик. Тя научила, че Лулчев е радиостезист и го поканва да открие вода, каквато е имало в турско, за да напоява голямото си имение. Лулчев с лескова пръчка намира голяма студена вода на 16.06.1937 г. - денят, в който се ражда Симеон - престолонаследникът.

Когато в Тополица решават да построят чешмата, брат Георги Куртев пише писмо да Учителя, който го съветва да викнат Лулчев да им покаже течението на водата. Той идва и им показва къде тече водата и до края на месеца чешмата е готова - 30 август 1929 г.‡

По това време, след 1927 г. Лулчев организира група, наречена „Упанишади” от десетина души, на които да обяснява беседите на Учителя. Със своята силна мисъл Лулчев привлича много приятели и стенографките да се събират преди беседата на Учителя, да им говори. Веднъж Учителят влиза в салона за беседа, а вътре няма никой. Минава брат Ради и отива към Лулчев. Учителят го спира и му казва да влезе в салона. След малко в салона влизат запъхтяни няколко групи отучениците и Учителят започва беседата си. Скоро Учителят освобождава приятелите от силното психично влияние на Лулчев и „Упанишадата” му започва да се събира след беседата. Остават в групата му: Йордан Андреев, Димитър Бобев, Йордан Бобев, Петър Арабаджиев, Михаил Ангелов, Сашо Берендеев, Стоянчо, Тодор Маринчевски, Колю и Веса Йорданови, Елена Андреева, Невена Неделчева и Виктор.§ Стр. 14/1036

Лулчев постоянно е четял излезлите беседи и е подчертавал с пет вида цветни моливи пасажи. На много места е писал: „ключ”, „важно” и други бележки. Той имаше много хубаво отношение към всеки, който се обръщаше за помощ към него. При него имаше постоянно хора в двора. За Нова година ние, малчуганите, го сурвакахме няколко години. Той ни караше да удряме силно по ушите му. След това ни даваше по 20 лв. сребърни на всеки сурвакар. Когато завършвахме отделенията, ние занасяхме с брат ми Костадин удостоверенията ни с отличен успех и той ни даваше по 50 лв. монети сребърни. Веднъж той прави опит и оставя на масата си 50 лв. монета, която на другия ден я няма. Той знае, вижда кой я е взел. Поставя втора монета, която стои на масата цяла седмица и крадецът се възпитава и не смее да я пипне. През 1943 г. пролетта големи групи евреи се стичат пред бараката на Лулчев и ужасени викат към него да се застъпи пред царя и да ги спаси. Те много добре са знаели към кого да се обърнат и Лулчев по-късно по нареждане на Учителя ги спаси.

Любомир Лулчев се свързва с електрическото дружество „Орион”. Намери от някъде стълбове и прокара на Изгрева ток. Той постави в средата на поляната един голям стълб с лампа от 1000 свещи, мимо волята на Учителя. Участва по-късно в прокарването на вода в Изгрева. Изворчето в Диана Бад беше затворено и вода се носеше от разсадника.*

* Вж. „Изгревът”, том IX, стр. 53, ред 13 отгоре; том I, стр. 588, ред 31 отгоре. † Вж. „Изгревът”, том 1 стр. 585 ÷ 586; том II, стр. 173 ÷ 174; том VII, стр. 72. ‡ Вж. „Изгревът”, том VII, стр, 533-534, стр. 583, ред 19 отгоре, (бележки на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев)

Учителят му нарежда да се дадат на всички братя и сестри по един декар земя, а не по 100, 200, 300 метра. Да се закупят всички места на Изгрева до ж. п. линията и да се разпределят на парцели от по 1 декар и да се раздадат. Лулчев се заема с тази задача, но не успява да я изпълни, понеже напусна този свят.† През 1943 г. Любен Барбов, наш съсед, намира отнякъде десетина гилзи, неизгърмени, запалва огън и ги слага в него и те изпукаха. Ние, малчуганите, гледахме какво става. Барбов взе няколко горещи гилзи и ги пъхна в гърба ми и ме изгори. Това беше при къщата на Цонзоров до нас. Баща ми взе да ме лекува и отиде вечерта при брат Лулчев и му казва. Той се обажда в участъка и на другия ден викат Барбов и го стягат и той повече не ни правеше пакости,

На езерата обикновено с първата група на Рила отива и Лулчев с „Упанишадите” за подготовка на лагера. Разбира се, че той е причинявал много неприятности в работата на Учителя. Веднъж Той казал: „Това змийско гнездо ще се разтури.” „Упанишадата” просъществува до 1944 г.‡ Важни са вътрешните отклонения, които стават в съзнанието на душите. За да служи човек на Бога, трябва да Го люби и да изпълнява Волята Му. Независимо от някои негативни качества, Любомир Лулчев беше дясната ръка на Учителя за връзката на братството със света. Той беше носител на идеите на Учителя в двореца и управлението. Там той смело е изнасял становището на братството по всички сериозни въпроси, което е харесвало на цар Борис, заобиколен само от ласкатели.

През 1935 г. и 1936 г. е имало много неприятности в салона и братството. Тогава се създава организацията „Народна защита” от запасните офицери, които идват една вечер да запалят Изгрева. Учителят след 22 часа слиза от горницата и запалва лампите на големия и малкия салони и на полянката. Извиква брат Цеко Етугов и двамата обикалят поляната до след 1 часа. Нападателите, виждайки, че всичко свети, предполагат, че планът им е разкрит. Призори отиват в кръчмата на Танушев, започват да пият и разказват на кръчмаря какво са искали да правят. Така Учителят спасява Изгрева. Тази организация решава да постави бомба и да взриви салона. Учителят поема кармата на братството и пожелава Той да пострада за нашите глупости, грехове и непослушание. Стр. 15/1036

Учителят изпраща Лулчев да каже на царя в никакъв случай да не слага Александър Цанков за министър-председател при тогавашната министерска криза. Той изпълнява точно нареждането, предава го на царя и с никого не споделя. Неговият брат Андро при политически коментар в едно кафене казал: „Бати няма да позволи да се даде властта на Цанков.” След това Цанков не взима властта и двама негови пияни съподвижници с кола отиват да търсят Лулчев и да му отмъстят, а намират Учителя и извършват побой над Него. Юрдан Бобев, който дига един стол, се схваща и нищо не може да направи да защити Учителя. Запомня номера на колата и го занася на Лулчев. Лулчев се свързва с генерал Кирчев, началник на полицията, който на другия ден довежда побойниците при Учителя и казва: „Да ги сложа ли в един чувал и ги смачкам?” Учителят му казва да ги пусне и той ги освобождава. Побойникът Райков иска прошка от Учителя и той му казва: „Аз отдавна съм ти простил, но моли се Бог да ти прости.” Този побой, тази Голгота за Учителя отмени взрива, замислен от „Народна защита”.*

* Вж, "Изгревът”, том I, стр. 561 ÷ 565; том VІ, стр. 532 ÷ 533. † Вж. „Изгревът”, том I, стр. 567÷ 568. ‡ Вж, „Изгревът”, том I, стр. 326, стр. 483 ÷ 484; том IV, стр. 251 ÷ 252, 533 ÷ 535; том XIII, стр. 472÷ 473, стр. 543÷ 548; том XV, стр. 352÷ 353. § Вж. „Изгревът”, том VII, стр. 28÷ 30, под № 6, където К. С. е Кирил Славов, а В. С. е Васил Славов. ** Вж. „Изгревът” том I, стр. 337; том VII, 437 ÷ 438, стр. 424. (бележки на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев)

†† Вж. „Изгревът”, том IV, стр. 490 ÷ 492, под № 60, том VI, стр. 126, ред 6÷ 24 отгоре, (бел. на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев)

Когато Учителят пожелава да отиде на езерата и върви пеш с бастун в ръката си и стига до първото езеро - Махарзи, Лулчев му помага, като го качва на белия кон на бай Янко, от първото езеро.† Помага и на майка ми, Стевка, ухапана от пепелянка. Лулчев се стреми да помага на всеки нуждаещ се. Спасява архимандрит Стефан - голям враг на Учителя - от смърт. Осъден от ВМРО на разстрел. Помага на 42-ма видни комунисти, осъдени на смърт, като издейства от царя доживотен затвор. Спасява Цола Драгойчева, осъдена на разстрел. Близките й намират Лулчев и той отива принея и я кара да напише писмо до цар Борис, че е бременна, което тя не знае и той го занася. Отменят присъдата й на доживотен затвор и тя ражда сина си Чавдар.

Лулчев участва активно в спасяването на евреите, описано в моята книга „Истината за спасяването на евреите”.‡ Той познава всички военни и спира блокадите на Изгрева, за да не пострадат комунистите. На Изгрева имаше 6 бойни въоръжени групи, Васил Славов и брат му бяха ръководители на охраната на ЦК и Политбюро на партията, които са се събирали във фабрика „Бергман”. Тяхна беше съседната фабрика „фурнир”.§

Лулчев е можел да се излъчва и със своя астрален двойник е посещавал така известно време с. Елена Андреева. Когато Учителят е в село Мърчаево, той се излъчва и отива да му се покаже, но никъде не може да Го намери. Той обича германците и нощем се излъчва и отива да им помага. Вижда духът на Учителя над руснаците да им помага. Разбира, че се бори срещу Учителя и отива в с. Мърчаево да му иска прошка. Учителят не го приема и няколко пъти той стои пред вратата Му и плаче, По-късно Учителят го приема и му казва: „Понеже ти се свързваш с германците, ще имаш тяхната участ и ще понесеш част от тяхната карма.” Лулчев излиза от стаята Му изпотен и изживява тежко казаното от Учителя, Който определя съдбата му.**

На 1.11.1944 г. сутринта Лулчев е арестуван в бараката си на Изгрева. Затворен е в мазето на съдебната палата, заедно с министрите, принц Кирил и други неучаствали във властта. Учителят казва на разтревожената сестра Невена Неделчева да му занесе едно одеало. Лулчев казва на затворените с него търговци Пиперкови, Паневи, Киндерови и други, че в скоро времете ще излязат на свобода, а той, Кирил, филови министрите са вече в духовния свят. При съдебното дирене и след разглеждане на двата му дневника на разговорите му с царя и с Учителя, съдиите не намират никаква вина у него и искат да го оправдаят.†† Оставят го свободен в една стая на съдебната палата, Стр. 16/1036

където го намира Йордан Бобев и му донася исканите от него моливи и тетрадки. За Лулчев се застъпват еврейската синагога, във връзка със спасяването на евреите в България, Георги Томалевски, Николай Гръблев. Пристига телеграма от Англия, в която молят подсъдимия Любомир Лулчев да бъде освободен и да им бъде изпратен, понеже той е техен офицер. От Москва се обажда Молотов и нарежда: „В никакъв случай Лулчев да не бъде освободен и изтърван.” Той има лична ненавист към Лулчев, понеже той е усетил навремето съветски план за договор, неизгоден за България, като е казал на царя, че съветският министър Молотов няма подписани пълномощия за такъв договор. КГБ разкрива виновника. Намесва се и Цола Драгойчева, която била в една килия с Тимеви - убийците на жена му и за „благодарност”, че Лулчев й спасил живота, извиква руския посланник в съда и заявява заедно с него, че щом е бил съветник на царя, трябва да бъде осъден на смърт. В своята последна дума пред съда Лулчеа заявява: „Не е имало гонен, онеправдан или преследван човек, на който да съм отказал помощ, щом съм имал възможност. Аз вярвам дълбоко в доброто, което живее в душата на всеки човек, включително и на най-падналия.” Той е единственият от подсъдимите, който не иска милост от съда. „Бил съм съветник на царя, а живея в една барака 3 на 4 метра и тя ми е подарък от Учителя.” Вечерта преди прочитането на присъдата, Лулчев казва на брат Богомил Краснарев, с когото са в една килия, че в 24 часа ще има среща с Учителя в другия свят и каквото Той му нареди, това ще изпълни. Срещата става в 0 часа и Учителят му казва, че трябва да си замине с тези хора, за да ликвидира кармата си, и да не идва повече на земята. Главната му задача е да поддържа духа на обвиняемите, за да се пробудят за духовния свят. Ако остане още да живее, ще трябва дълго време да се преражда, за да плати кармата си. На 1.02.1945 г. е произнесена присъдата срещу регентите: Кирил Преславски, Богдан Филов, генерал Михов и други 104 души, между които и Любомир Лулчев. Той е осъден на смърт, изземване на личното му имущество и глоба от 5 млн, лева. През нощта на 1 срещу 2 февруари извеждат осъдените. В коридора на съдебната папата шестима от спасените от Лулчев видни комунисти го срещат и му казват: „Кръв за кръв, живот за живот. Ти ни спаси живота и ние ще спасим сега твоя. Имаме готови 3 коли, с които можем да те закараме където пожелаеш.” Лулчев отговаря: „Моят Учител ми каза да си замина с тези хора и аз ще изпълня Неговата воля.” Той единствен пред разстрела говори смело на осъдените и повдига духа им до последния момент. Брат Лулчев под влиянието на Скорпион мина през стотици страдания, мъчнотии и опасности, позна Бога, Учителя и изпълни волята Му. Реши да му служи всеотдайно. Това беше най-активният и всеотдаен брат, който искаше да помогне на този измъчен български народ. Учителят му казва, че при тези желания, които има, може да му хвръкне главата. Той изпълни волята Божия и се пожертва за великата идея, която носеше в душата си. Кой от учениците разбра Учителя и работата, която извърши за земята и човечеството? Неразбран остана и брат Лулчев, но горе всеки отива в егрегорията си и проявява качествата си. „Тук, на земята, вие сте облечени като водолази в скафандри, но като отидете горе и се видите какви сте, горко ще плачете, че не сте се обичали и помагали в трудностите, по-леко да решите трудните си задачи.” Петдесет години по-късно - през 1994 г., в нашата република присъдата на Народния съд бе призната за невалидна и осъдените - за невинни. И ние трябва да приемем всички ученици на Учителя такива, каквито са и да им благодарим, че са участвали в този велик живот пред лицето на Бога на земята и са си разрешавали вековните си карми. Лулчев като Соломон е бил благословен от Бога и втори път предупреден от Него за лошите последствия, които ще дойдат в живота му. Същият сценарий той изигра и пред лицето на Учителя, но сега не завърши с падение, а с пълно изпълнение Волята Божия и свобода за развитие в Духовния свят. Той се освободи от голямата еврейска карма, която го задържаше на земята и стана свободен дух - това, което желаеше, но под ръководството на Бога.

В братството всеки има специфична задача, която изпълнява, за да може Школата да озарява умовете на готовите души и да ги подготви за новия живот, който идва на земята.

Духът на Словото на Бога

I. Великият Учител - Беинса Дуно, Всемировият Учител на Вселената, Който бе в плът и кръв и Дух на земята Българска, със светско име Петър Дънов, бе Живият Бог.

II. Ето, видяхте ли, че Аз приличам на вас, но не съм като вас и не съм от вас? Аз съм приел днес образа на Бога, защото Бог лично съизволи да слезе между человеците и да вземе образ като человеческо подобие на Себе Си. Днес Бог съизволи да слезе между человеците, Бог е пред вас и единственото, което иска от вас, та за Школата е, да не огорчавате Духът с вашите съмнения и с вашите изкушения. Справите ли се с тях, вие ще имате благословението на Бога Живаго, Който е в Мене, Който е над Мене и Който е Все и Вся.

III. Ако преди 2000 години бе дошъл Синът Божий, то днес е дошъл на земята Бащата! Дошъл е и е слязъл Живият Бог, взел е Своя образ, в Своето подобие и Дух, плът и кръв! Това е най-голямата истина, която може да се свали, да се предаде чрез човешкия език и да се предаде на съхранение, за да се знае Истината за слизането на Великия Учител между человеческите синове, за слизането на Бога Живаго на земята.

Това, което сме видели и чули, него ви известяваме, да имате и вие с нас общение; а пък нашето съобщение е с Отца и с Исуса Христа, Неговият Син. (I послание на Иоанна, гл. 1, от. 3) II. От това познавайте Духът Божий: Всеки дух, който изповядва, че Исус Христос дойде в плът, от Бога е. (I послание на Иоанна, гл. 4, ст. 2) III. Който изповядва, че Исус е Син Божий, Бог пребъдва в него, и той в Бога. (I послание на Иоанна, гл. 4, ст. 15)

Новия човек

Посвещение на Христа – E.

Калта и диханието – G.

Пионерите на новите научни схващания – Б. Боев

Природните сили и организмът – д-р мед. И. Стратев

Икономическите явления и планетните цикли – К. Е. Крафт

Божествен и човешки порядък – Изворски

Един музикант на бъдещето – Андрей Андреев

Чистота

Размишления - Инж. Р. Николов

Из нашия живот. Разговор с Учителя на Витоша – Б. Боев

Из Поезията На Индия - Превод Никола Джерев

Той Вижда – Ек. М-Ва

Поеми – Ек. М-Ва

Стихове – Беломорен, S., В.С.Н.

Загадъчни явления

Отзиви, вести, книгопис

Du Maitre – La Vie De La Vérité Et De La Beauté

Съдържание

Q

Психологът Д-р Ричард Вен в своята книга „Космично съзнание" привежда следния случай на пробуждане космическото съзнание в самия него, като говори за себе си като трето лице:

„Това беше в ранна пролет в 36-годишната му възраст. Той прекарал вечерта с двама приятели в четене на поетите Уордсуорт, Шелли, Китс, Броунин и особено на Уитман. Те се разделили в полунощ и той трябвало дълго да пътува до дома си с кола. По пътя се намирал дълбоко под впечатлението на идеите, образите и чувствата, събудени от прочетеното и от разговорите и бил настроен тихо и смирено. Бил потопен в спокойна, почти пасивна радост. И изведнъж, без всяко предупреждение, той видял себе си, като че ли е обиколен с облак от огнен цвят. За миг помислил за пожар в града, но в следващия миг той вече знаел, че тая светлина иде от самия него. Непосредствено след това у него се родило чувство на възторг, огромна радост, след което дошло умствено просветление, което не може да се опиша. В мозъка му проникнало като мълния едно божествено сияние и за винаги осветило целия му живот. В себе си почувствувал блаженство, досег с Небето. В тоя момент той ясно съзнал, че всемирът не е мъртва материя, но е нещо живо и разумно, че човешката душа е безсмъртна; вселената е така създадена, че във всички възможности на случайността всичко съдействува за благото на всекиго и на всички; че основният принцип във всемира е любовта; че щастието на всекиго от нас в края на краищата е абсолютно извън съмнение. Той твърди, че в течение на няколко секунди, в течение на които траело просветлението, видял и узнал повече, отколкото през целия си дотогавашен живот и че узнал нещо такова, което никакво изследване не може да даде".

Известният немски философ Фехнер в съчинението си „Зенд Авеста" пише следното:

„Веднъж в пролетно утро излязох на разходка. Полето беше зелено, птичките пееха, росата блестеше; далеч се издигаше дим, рядко се показваше човек. Като че ли всичко беше проникнато от светлината на едно преобразяване! Аз виждах един малък къс земя и то в един къс миг от нейното съществуване. Но колкото повече съзнанието ми я обхващаше, все повече чувствувах не само нейната красота, но чувствувах като дълбока истина идеята, че земята — това е ангел, който ме носи по небето. И аз се запитвах, как хората могат толкова да се отдалечат от живота, че да считат земята за мъртво тяло.

Щастлив е онзи, който обладава познания за света отвъд, за света на безсмъртния живот. Той никога няма да се държи като обикновен човек, никога няма да тръгне по пътищата на другите. А щом раздвижи мислите си, веднага ще стане философ. Никакво значение нямат за него всичките дворци на света, всички диаманти и бисери, всички небостъргачи и паметници, защото той знае, че носи в себе си по-хубави дворци, по-големи диаманти, по-скъпоценни бисери и мисли, които се издигат много по-високо от най-високите сгради на света.

Ако мога с една дума да изразя вярата си, ще кажа, че вярвам в преодушевяването — не в прераждането на тялото, а в прераждането на духа.

Хората са погрешно възпитани. Те нищо не знаят за Божественото начало, което носят в душата си. Тяхната слепота произхожда от жалката им вяра в живота и смъртта, на която са ги научили. Всъщност, никаква смърт не съществува. В цялата природа съществува само живот, тъй като всичко във вселената се намира във вечно движение. Нищо във вселената не е нищо. Всичко е нещо. Даже и невидимите сили като светлината и звукът се състоят от живо вещество. Но днешното човечество не вярва в нещо, ако не може да го докаже чрез сетивата си. Всичко, което човек не може да види или помирише, да чуе, да вкуси или напипа, обявява го за несъществуващо или за непонятно или за чудо. Около този немощен свят се е образувал друг свят — на науката и на бързината: творение на една човешка раса, която вече в нищо не вярва истински и която много малко знае за собствената си душа. Те използуват слепешката краткия си престой на този свят, за да търсят непосредственото задоволяване на своите материални прищевки. Тяхното общество представлява едно съзаклятие от злодейци, едно смешение на езици, принципи и учения. Целта им е парите. Те градят кули, които стигат до небесата, строят параходи, в които населението на цял един град може да се побере; подводници, които се спущат в морските глъбини; железни птици, които летят из въздуха от хоризонт до хоризонт, над водата и сушата. Всички техни постижения са нищо, защото целите им са всецяло материалистични. Днешният човек се опитва да отбегне от съдбата си, вместо да я издири. Светът на сетивата представлява за него всичко. Оттам нататък той не търси нищо друго, освен забрава. От тази заблуда произлизат само кръвопролития и разрушения.

Хората вярват в смъртта и ще умрат. Ще ги погълнат силите, които ги очакват. Техните духове ще бъдат погълнати и напълно унищожени от гладните духове на подземния свят, или пък ще трябва да изкупят освобождението си с цената на големи мъки. Хората вярват в този свят. Този свят значи за тях всичко. Те говорят за раздене и смърт. Но да се родиш, значи да наденеш тленната обвивка на плътта. Обаче, още в същия миг, в който човек възприема тленния образ, започва вече и смъртта. Какво значи смърт? — Да отхвърлиш плътта и да спечелиш живота.

Но хората не вярват в тази истина. Те вярват само, докъдето се простира техният разум. Вярват в могъществото на мозъка. Вярват, че мозъкът е всичко в този свят, че той всичко създава. Аз отричам, че тяхната наука ни дава точни познания за кой и да е предмет. Аз бих им казал, че мозъкът е само един сложен апарат — онази част от тялото ни, която възприема мислите, съхранява ги и ги предава на други. Мозъкът не създава нищо ново, той само подражава на всичко. Погледнете всички тъй наречени изобретения на човеците! Цялата модерна машинария е едно несъзнателно подражание на самите нас или на животните. Корабът, който се спуща в дълбочините на морето, е построен по подобие на кита. Самолетите, които летят от единия край на света до другия, приличат на птици и насекоми. Безжичното предаване на думи и образи с помощта на бобини и батерии действува също като механизиран мозък, който приема и изпраща съобщения. Като милиони пеперуди се втурват хората и загиват във фалшивите светлини, наричани наука и напредък. Всичко благородно и трайно повяхва и потъва в забрава. В деня на страшния съд боговете теглят не мозъка, а сърцето и душата им. А в сърцето им тогава сигурно не се намира никакво основание за тяхното спасение. Тогава ги изпращат обратно в нощта, за да започнат отначало. Само малцина от тях прекрачват великите двери към едно по-възвишено съществувание.

Когато тази епоха пропадне окончателно, тогава ще се появят отново водачи. Божествени водачи, които няма да считат слабостта и заблудата като добродетели и няма да ги закрилят и подхранват. Всички, които днес ръководят хората в разните области на живота, ще бъдат пометени. Истински свободните и благородни ще се съберат в мълчание, в истинската светлина. Те ще намерят отново изгубения ключ на отвъдния свят и ще изградят един нов свят, който ще отразява истинските небеса.

Библиотека „Корали" е пуснала нови издания на следните номера: „Сини часове", „Песните на Ямато" и „Цъфнала вейка" — японска лирика, „Любов и мъдрост" — индийска лирика, „Цветя от Анам" — анамска лирика, „Цветът на прасковата" и „Далечна флейта свири" — китайска лирика и „Миражи на сърцето" — азиатска лирика. Преводи на Никола Джеров. Доставя Ал. Димитров, ул. „Бачо Киро" 35 — София.

Цена на осемте сбирки — 140 лева.

Редакцията на сп. „ЖИТНО ЗЪРНО” и занапред ще се стреми да дава на своите читатели подбрано четиво. Списанието разчита на подкрепата на своите абонати. Нека те не само на време да платят абонамента си, а и да запишат всред своите приятели и познати поне по още един абонат. Нека посеят едно „ЖИТНО ЗЪРНО”! Техният труд не ще отиде напразно!

„ЖИТНО ЗЪРНО” работи за изграждане на един нов мироглед, от който ще се роди бъдещата култура на братството между човеците. Ето защо, който разпространява списанието, спомага за разпространяване светлината на Новите идеи, които Сеячът така обилно пръска; спомага за изграждане на новия свят на справедливост и братство.