valiamaria

82. СТИХОВЕ НА ДИМИТРИНА АНТОНОВА Под стария лешник 1. Под стария лешник на бялата маса, събрани сме ние пред него сега. И слушаме Слово, Божествено слово – бленувана радост за всяка душа. * * * 2. След сладкия обед, протекъл в мълчание, ний имаме други, от другия свят. Бленуваме всички неспирно за него, пчели забръмчали при пролетен цвят. * * * 3. Ний тук сме при Него и с Него отдавна. Отдавна ли беше и вчера ли бе? Пак пролет е днеска и старият лешник над бялата маса навел е клоне. * * * 4. И старият лешник разправя, разправя... Отдавна ли беше наистина туй? Ний тука стояхме, тъй близко до Него, та всяко листенце да може да чуй. * * * 5. Ний сички тук бяхме, разказват листата – чадърчета малки при летния пек. Отдавна ли беше? - Разказват, отминал за свойта родина оттатък далек. * * * 6. Разказват, разказват... Днес есен е вече, от стария лешник отронва се плод. "Ти знаеш ли? В мене той себе си вложи, във сладката ядка за вечен живот." * * * 7. При стария лешник ти спри се да чуеш, той тука стоеше, отдавна ли бе? Посята в земята, от сладката ядка, поникна фиданка и вече расте. * * * Синът на Всемира 1. Синът на Всемира намери земята в часа на разгромна съдба, на братската песен в душите запята. * * * 2. И всички, които сега Го познаха, видяха се в новия път, където слънцата предвечни пламтяха. * * * 3. Топяха се бързо навред ледовете. Земята направи завой, в ръцете си вече Той взе вековете. * * * Синът 1. О, колко хубав е синът, кога застане пред Бащата, Бащата, Който е любов, Чието слово песен е и Чийто поглед е вселена, усмивката Му - слънчев зов. * * * 2. Кат арфа нежна той трепти, кога Бащата го погледне. Красив и вдъхновен, разцъфва неговият образ – свят пресътворен. * * * 3. О, как се радва той, кога говори със Бащата! Великият Баща, възлюбил своя син, и към безсмъртие повел го през творчество и красота. Зимата, 1940 г. * * * Благодаря 1. Благодаря за сладките зърна, които Ти ми даде от този грозд, откъснат в есента, през слънчевия ден, разпръснал златни краски, разискрени по трепетни листа. * * * 2. Благодаря за сладките зърна на грозд откъснат от Твоята ръка, ръка на щедростта, зърна с обилен сок от слънцето налени, брилянтен дар на любовта. * * * 3. Благодаря за тези златни чашки с нектар на капчици налян; и вътре в мен, и в кръвта и мисълта ми чрез пламъка на чудото прелян. * * * По мистичната пътечка 1. На небето със усмивка август метнал е воал. От горичката лещакът пълни клонки е подал. * * * 2. Ти вървиш, вървиш нагоре по пътечката сама. И люлее те безбрежна, пълна с радост тишина. * * * 3. Някой ли ти е разправил, или спомняш си го ти. По пътечката нагоре към Бивака Той върви. * * * 4. На полянката отдясно седнал е и пие чай. Групичката ученици слушат Словото безкрай. * * * 5. Думи някакви не помниш, Помниш само, че е бил. Чак лещакът оттогава спомени е съхранил. * * * 6. Ти вървиш, вървиш нагоре по пътечката сама. И люлее те безбрежна, пълна с радост тишина. * * * На Ел-Шадай 1. На Ел-Шадай, когато бях, веднъж видях: при изгрев слънце образ свят, в лъчи порой – то беше Той! * * * 2. С цигулка, дигната в ръка за песента на багри рой и на лъчи на сутринта – То беше Той! * * * 3. То беше Той. При изгрев тих на Ел-Шадай. И не в един, и не във два порой лъчи се Той яви. * * * 4. И днеска знам, отде е Той. На Ел-Шадай, когато бях, видях Го аз – в лъчи порой, то беше Той. * * * 5. Кога след туй видях Го аз при огъня, едва дошъл, о, в тез очи, порой лъчи, в усмивката * * * 6. и в поздрава на тоя миг лъчист към мен, разбрах, че да, че в светлина и красота еТой роден! * * * Пътека 1. От бездна към изход, към радост и песни, пътека нагорна нагоре се вий. Скалите пробива, над пропасти стъпва, в гората изчезва и дълго се крий. * * * 2. И после я виждаш, измъкната вече, обилно огряна от златни лъчи, скали до небето с любов я приветстват, и ехото дивно безспирно ечи. * * * 3. А горе над нея прехвръкват орлите, високо в простора и смело зоват, А нощем звездите в небето безбрежно, и тайни разкриват и чудно блестят. * * * 4. От бездна към изход, към радост и песни, нагоре се вие пътека една. Свободно здрависва просторите златни, и пърхат над нея блестящи крила. * * * Песен 1. Сред струните не съм ли струна на твойта арфа, що трепти в ръката ти през вековете по пътя пламнал от звезди? * * * 2. Не съм ли песен аз на нея, не съм ли звук и тих акорд? Не ме ли слушаш Ти притихнал и слънчевият небосвод? * * * 3. Не съм ли песен аз във Тебе родена кой знай, де, кога... Родена с багрите красиви на седмоцветната дъга. * * * 4. Сред струните не съм ли струна, на Твойта арфа, тих акорд, симфония на вековете и на безсмъртния живот? * * * 5. Но кой ме знай и кой ме слуша, не Ти ли само, само Ти? Защото само Ти си арфа през вековете, що трепти. * * * 6. Във звезден свят ме Ти намери, оттам ме кротко призова. На Твойта арфа аз потрепнах в мълчание и тишина.

81. ПРОЛЕТНОТО РАВНОДЕНСТВИЕ -ВЕЧНО БЛАГОДЕНСТВИЕ За пролетното равноденствие всички знаят по нещо - учители и ученици, астрономи и физици и всички учени, от всякакъв род и ръст - малки и големи - всички говорят за пролетното равноденствие. За Вечното благоденствие само един е говорил, само един говори, само един ще говори - Учителят е Той. Нощ и ден. Махалото на живота бавно се люлее и тихо своята песен пее: Нощ в деня и ден в нощта! Дан-дан-дан! Дванайстия час удря и пролетта пише на своя циферблат: Иде Вечният ден, в който слънцето никога не залязва. Иде Вечното благоденствие. Тъмнина и светлина. Махалото на живота бавно се люлее и тихо своята песен пее: "Тъмнина в светлината и светлина в тъмнината". Дванайстия час удря и пролетта в книгата на живота пише: "Иде Вечната светлина, носителка на знание и свобода. Иде Вечното благоденствие!" Зло и добро. Махалото на живота бавно се люлее и тихо своята песен пее: "Зло в доброто и добро в злото! Дванайстият час удря и пролетта в сърцето на човека пише: "Иде вечното добро, основа на живота. Иде Вечното благоденствие!" Безлюбие и любов. Махалото на живота бавно се люлее и тихо своята песен пее: "Безлюбие в любовта и любов в безлюбието!" Дванайстият час удря и пролетта в момента на изгряващото слънце пише: "Иде Вечната любов, която ражда живота и го осмисля. Иде Вечното благоденствие!" Смърт и живот. Махалото на живота бавно се люлее и тихо своята песен пее: "Смърт в живота и живот в смъртта!" Дванайстият час удря и пролетта с езика на възкресението пише: "Иде вечният живот - път към познаване на Великия Творец на Вселената. Иде вечното благоденствие!" Скръб и радост. Махалото на живота бавно се люлее и тихо своята песен пее: Скръб в радостта и радост в скръбта!" Дванайстият час удря и пролетта възгласява: "Иде Вечната младост, която насърчава, съживява и повдига. Иде Вечното благоденствие!" Зима и пролет. Махалото на живота бавно се люлее и тихо своята песен пее: "Зима в пролетта и пролет в зимата!" Дан-дан-дан! Дванайстият час удря и пролетта, облечена в своята цветна премяна, пише: "Иде Вечната пролет, чието благоухание никога не изчезва. Иде Вечното благоденствие!" Дванайстият час удря и пролетта вдъхновено пише: "Иде вечната радост - носителка на веселие и песен. Иде вечното благоденствие! Старост и младост. Махалото на живота бавно се люлее и тихо своята песен пее: "Старост в младостта и младост в старостта". Блажен си ти, човече, който видя, прие и вдъхна аромата на лъчезарната усмивка - миг на равноденствие, която пое своя възходящ път към Вечната пролет, към Вечната Любов! Блажен си ти, човече, който видя лъчезарната усмивка на Онзи, Който стопи леда на човешкото сърце и разпръсна мрака в човешкия ум. Чия е тази усмивка? - На Учителя е тя! Изгрев, 10 януари 1955 г.

80. ЧУХ ПУЛСА Чух пулса - плътен, дълбок, като вълните на големия Океан, в който всички поточета, реки и морета се втичат. Горко на тебе, малки човече, ако се осмелиш малко поточе да запушиш или малко клонче от дървото на живота да откъснеш. Чух пулса, спокоен, равномерен като стрелката на Битието, която сочи пътя на всички живи същества. Горко на тебе, малки човече, ако съзнателно стъпчеш малката мравка -скъпо ще платиш. Чух пулса - мелодичен и хармоничен като зората - химн на новия живот. Горко на тебе, малки човече, ако посегнеш върху живота на твоя брат -завинаги ще нарушиш хармонията на твоя живот. Чух пулса - в него и своя малък пулс, в него се чува пулса на всяко дихание, от най-малкото до най-голямото. Чух пулса - пулсът на всемира, който всякога ще чувствувам. Чий бе този пулс? - Пулсът на Големия Брат на човечеството, пулсът на козмичния човек, пулсът на Великия Учител. Русе, 1923 г. Братска комуна "Свирчовица".

79. ОБИЧЕН И СКЪП Две думи, които толкова много се употребяват в съвременната реч и с които хората си служат без да разбират значението им и без да правят разлика между тях. А ето Учителят хвърля светлина. Обичен и скъп. И казва Той: "Думата "обичен" представя основите, върху които животът расте и се развива, а "скъп" представя закон на промени, закон на месечината. Не може човек да се грее на месечината. Вибрациите на думата "скъп" са слаби, а на "обичен" - силни. Няма сила в думата скъп. Тя е конец. С конец не може да извадиш вода от кладенеца, но с дебело въже можеш. Дебело въже е думата "обичен". Учителят съпоставя с думата обичен и друга една дума, думата любезен. И в този случай обичен е по-силна. Буквата "з" в думата любезен разваля всичко. Тази дума няма хубави вибрации. Сричката "зен" показва, че човек започва добре и свършва зле. Едно много важно нещо, върху което Учителят иска да ни обърне внимание е: съзнателно да се отнасяме със своите мисли и чувства, да ги изследваме, да сме доволни от тях. Разбира се, това съвсем не е лесна работа и затова Той прибавя: "Да бъдеш доволен от своите мисли и чувства, това е истинската философия на живота. А човек може да бъде доволен, когато всяка мисъл е определена и отива на мястото си. Така, както всяка дума в речта. Образец за такъв ред на думите е изречението: "Сила жива, изворна течаща". Тук думите са наредени по особен начин. Обичен и скъп. Нещата трябва да бъдат обични, а не скъпи. Да наречеш някого скъп, значи, че си го оценил. Човек не може да се оцени. Още една дума: безценен. И тази дума е толкова употребявана. Тя има двояко значение: безценен и без цена. Хубавите неща трябва да са безценни. А те са такива, когато дойдем до реалността. Това значи: дървото да расте, да цъфне, да завърже и плодът да узрее. Окултната школа изисква от учениците си правилна философия, правилни отношения между тях. Обичен и скъп. Обичен е духовен епитет, а скъп - материален. Думата "скъп" има отношение към физическото, към земята, към гъстата материя; "обичен" има отношение към духовното, т.е. към рядката материя, към благоприятните условия на живота. С един прекрасен образ Учителят изяснява, какво е обичен и какво е скъп: Един човек е в рудницата, той е изнемощял, кален. Другият е вън от рудницата, той е при благоприятните условия. Този именно е скъп за първия, защото може да му помогне, да го извади от неблагоприятните условия. Този, който помага ще бъде скъп за другия, изнемощелия, слабия, очакващия помощ ще бъде "обичен". Скъпият помага на обичния. Тези неща трябва да се знаят, ако искаме да имаме правилни отношения към разумния свят. Тук влиза и молитвата. Всяка дума в молитвата трябва да бъде съдържателна и на място поставена. Не е достатъчно само да кажеш: "О, Господи, помилвай ме!" Трябва като един малък ученик да кажеш по кой предмет си слаб. Искрен трябва да бъде човек! Толкова често човек може да попадне в заблуждения. Едно такова заблуждение е увличането в писателите, наречени от Него "бомбастични фразеолози". В техните произведения няма никакво съдържание и са вредни. Да ги четеш, значи да се храниш с просо. Човек трябва да се храни с пшеничен хляб. Какво нещо е обичта? Обичта всякога дава. Тя не взема. Тя взема само необработена материя, с цел да я обработи. Като сравнява буквите в думите "обич" и "любов", Учителят казва, че любовта на българина означава стремеж към Бога и борба с централните сили на земята. На едно много важно нещо ни обръща внимание. Учителят: като коригираме някого, да не изпаднем в неговите грешки. Като коригираме свещениците, да се пазим да не изпаднем в тяхната грешка. Желанието на Учителя е: да създадем около себе си такава атмосфера, такава аура, в която семената на добродетелите на Бялото братство да растат и да се развиват правилно. Тази година трябва да работим в това направление. За грешките да не се безпокоим. Грешките ще се изправят. Като се стремим към Бога, това ще стане само по себе си. Важно е животът ни да е разумен, основан на великите закони на природата. Като ги спазва, човек ще знае, как да завърти и кой ключ да завърти, за да получи светлината, която му трябва. Следователно, вложи в ума си такава мисъл, каквато светлина искаш. Думите "скъпи Учителю" не могат да произведат светлината на думите "обични Учителю". Думите са като инструмент. За да произведеш повече светлина, ще си послужим с думи, които имат стойността на цигулката "Страдивариус". Трябва да се работи в това направление. За сега мозъкът на хората е в състояние на инертност. Малка част от клетките на човешкия мозък работи. Задачата на окултната наука е да разработи всички мозъчни клетки, да им предаде повече пъргавина и пластичност, повече дееспособност. Всички клетки на мозъка трябва да светят. Учителят обръща внимание на учениците да изучават чертите на лицето, формата и големината на очите, на ушите, на носа и брадата. Светлината влияе върху очите, а върху лицето влияе мисълта. Тук Учителят прави разлика между умът и духът. Умът прави връзки и поставя нещата в стройна система, но духът предава други качества на мисълта. Той внася истината в нея. Като изучаваме живота да обръщаме внимание на неговите прояви. Днес човек е щастлив, утре загубва щастието си, но с това неговата реалност не се нарушава. Нито с възгледите на песимистите и оптимистите. Лошото в човека е присадка. Задача на всеки е да отдели по алхимически начин всички елементи, които са внесени отпосле в неговия живот и да дойде до първичните елементи - своите мисли и желания, с които е живял. Те са, които ще го спасят от наследствеността, а отиването при Великия учител, с новото, което ще придобие, човек може да помогне на своя баща, човек на своя ближен. Работа и търпение се изисква. Пет хиляди пъти ще трябва да обиколиш колците, за да се приготви въжето, с което ще спуснеш кофата, за да извадиш вода. И за всяка мисъл пет хиляди обиколки. И тук Учителят пак прави връзка с думата обичен. Тази дума показва, че трябва да се движим вечно около своите колци. Който се движи в кръг, всякога свършва работа. Думата скъп е отиването напред и назад на войника. Той казва, че пази, но никаква работа не свършва. Тук Учителят дава едно практическо правило. Който иска да успее в работите си, не трябва да излиза бързо из къщи. Честният и добър човек излиза бавно и постепенно ускорява хода си. Това е пак във връзка с въпроса за контролиране на движенията, с което можем да си помогнем в много случаи. Внеси хармония в мислите си, внеси хармония в чувствата си, внеси хармония в постъпките си! Щом усетиш тежест в стомаха си, стани прав. Тури ръцете си на корема: дясната върху лявата, с палци един срещу друг. Кажи си: Всичките ми работи са уредени. Изговори тази мисъл без никакво съмнение и раздвояване. Усъмниш ли се, ти сам разваляш формулата. Ако не се съмняваш, формулата ще проработи: стомахът ще се поправи, и в тебе ще се яви желание за ядене - ще имаш добро разположение. Трябва да се започне с волевите движения. Те се контролират най-мъчно. Стомахът трябва да се държи в изправност. Учителят съветва да се пости по два-три дена. През това време, казва Той, ще пиете само гореща вода - да промивате стомаха си. След поста ще ядете умерено. Ще кажеш на стомаха си: Днес няма да ядеш! Законът на Мойсея за почивката не е бил разбран нито от евреите, нито от християните. В неделя, денят на почивката, българите най-много ядат. Но стомахът има характера на мечката. Той е много отмъстителен и може да уволни господаря си. Разумност се изисква от нас. "Бъдете изправни в яденето", казва Учителят. То трябва да се придружава с мисъл, чувство и волеви действия.

78. ОРИСИЯТА Бях чувала от стари хора, че когато се ражда едно дете присъстват три орисници и предвещават съдбата му. По време на раждането ми е имало някакво затруднение, едната ми ръка се била заклещила и онзи, който ме израждал със сила беше изтеглил ръчичката и беше повредил нерва на ръката ми. Тя остана недоразвита и аз с нея не можех да си служа. Орисията ми беше такава, че преминах от скръб в скръб. Беше летен ден и през ваканцията учителките от провинцията идваха и прекарваха времето си на Изгрева. Ние сме на поляната и вече цели три часа прекарваме заедно с Учителя една група учители от провинцията. Те питаха, а Учителят отговаряше. Дълго разговори. Ядохме и дини, които Учителят поръча да снемат от стаята Му. Накрая Той попипа: "Има ли някой от вас със специално желание?" Аз, която съм срамежлива, стеснителна и винаги стоя избутана от другите назад, този път се престраших: "Учителю, погледнете ми малко на ръката!" Извика ме. Той гледа под очите си разтворената моя длан, почуква с пръста си Юпитеровият хълм на показалеца и ми казва: "Ти дом няма да свъртиш. Деца няма да имаш. И няма да се ожениш. И да се ожениш, ще се разведеш." Аз съм потресена. Чувам гласа Му: "Е, нали само пожела да знаеш с какво са те орисали трите орисници?" Аз Му целувам ръка и леко се отдръпвам в страни. На следващия ден аз още съм разстроена, но Той ме спира и казва: "Светлината с нищо не може да се замени." Пак нищо не разбирам, какво общо има това с моята орисия? На следващия ден, като отивам при Него, котката на Учителя започва да се търка у краката ми да мяука. Учителят отваря вратата и казва: "Тя иска да каже, кога ще стане като тебе." "Ама възможно ли е това?" "За вас тук на Изгрева, които сте дошли, Аз съм платил с висока цена. За вашето място, за много същества е несбъдната мечта. Вие не можете да оцените. Човек трудно оценява светлината с човешките си очи, защото той е свикнал с нея." Тогава аз разбрах, че светлината, идваща от Словото на Учителя с нищо не може да се замени тук на Изгрева. На Витоша сме. Аз се вайкам пред Него, че нищо не ми върви. В каквото се захвана, все се обърквам. Отговори ми: "Радвайте се, че имате противоречие, защото и камъните ги имат, но не знаят това". Посочи ми голямата морена с още по-големите обли камъни. Гледам и не виждам какви ли противоречия те могат да имат. Големи, обли и продълговати камъни лежат тук със столетия, мируват, на никому не досаждат. И никому засега непотребни. Друг път отново сме на Витоша. Учителят направи билетчета с номера. Щяхме да разиграем томбола. Имаше и три големи ягоди. Учителят ги включи и тях в томболата. Първата ягода означаваше един милион, втората ягода -500 хиляди и третата -100 хиляди. Теглихме подред билетчетата от лотарията сложени в шапката на Учителя. Милионът се падна на Весиният син и той изяде първата ягода. Втората печалба от 500 хиляди се падна на Р. Дечева. А третата от 100 хиляди на Веса Жекова. И те изядоха своите ягодки. Учителят каза: "Един ден от тези билетчета ще им дойдат тези пари като гръм от ясно небе." Всички останали получиха номера и трябваше да проверяваме в един списък, всеки номер какво означава. Този списък го беше направи Савка Керемидчиева, която обичаше такива томболи. А моят номер, след като го проверих в листа означаваше: "Не преяждай!" А аз от няколко дни гладувах, нямах пари за хляб, пиех чай и на Витоша се бях качила с раница, в която имаше едно празно канче. Очите ми се премрежиха и се напълниха със сълзи. След малко Савка ми поднася три бисквити: "Учителят ми каза: "Дай ги на сестра Димитринка. Не са много, те са трички, за да не преяжда". Аз заплаках. Савка се чуди, какво всичко това означава. Бавно изядох трите бисквити, пих топла вода без захар, понеже нямах и накрая си тръгнахме за София. Ето, Савка се приближава към мен, подава ми пакетче: "Учителят ги дава на теб и каза да ядеш по трички, за да не преяждаш". Вече раницата ми е пълна, аз съм радостна и една седмица ядох по три бисквитки на ден, докато получих малко пари, за да си купя нещо за ядене. Веднъж съм при Учителя и с прискърбие Му казвам: "Мъчно ми е, че съм дошла по-късно в Школата". Той ми отговори: "Нищо, че е по-късно. Стига да завършиш училището". Какво училище завърших, аз не мога да кажа. Завърших ли го, а исках да следвам и Висша Окултна Школа. Аз прекарах от самото начало на Школата до края. Не знам какво свърших, но написах нещо и оставих за следващите поколения. Но за поезията ми, за времето на Учителя и Школата Му аз имам голямо мнение. Тя дойде от висините. Аз я видях, снех я и я записах с единствената ми ръка, с която можех да си служа и то с лявата. Трите орисници ме орисаха с незавидна съдба. Но бях изпратена да присъствам в Школата на Учителя и чух и Неговата орисия. Записах я и ви я предавам заедно с моето творчество. Следващият след мен, който ще дойде ще издаде написаното от мен, защото то е част от живота на Школата.

77. ОТГОВОРЪТ В града съм. Виждам в една фурна опечени пресни, топли питки. Часът е 11, към обед. Мисля си, че има време и ще има време да се кача горе на Изгрева, затова вземам една питка и бързам нагоре към Изгрева. Пристигам горе, при масите и всички са на обед. Обедът почти е привършен, макар че онези, които са дошли по-късно се хранят още. Учителят ме видя, стана и ме посрещна, аз Му давам питката и сядам на мястото, което ми сочи - до Него. Донасят ми храна. След молитвата, с която завършваме общия обед, Той се качва по стъпалата да се прибере в стаята си. Аз вървя след Него, защото от няколко дни имам един въпрос, който трябва да Му задам и да получа отговор, за да знам какво да правя. Аз успях да го задам както Той вървеше. Пред вратата, когато се обърна да ми отговори на въпроса, Той си отчупи една хапчица от питката и я сложи в устата си. Аз се зарадвах толкова много, че успях само да се поклоня и да тръгна обратно тичешком изпълнена с радост. Долу се спрях пред масите и тутакси в главата си чух отговора на Учителя. Беше хубав, слънчев, есенен ден след обед. Приближавам полянката. Тя цяла е е заляна от слънцето. Учителят е там. Около Него двама, трима човека си приказват. Учителят държи в ръцете си един голям грозд. Аз вече съм се приближила към групата. Той откъсва една четчица от грозда и ми го подава. Аз поемам зърно след зърно, те са повече от вкусни. Аз трябваше да Го питам нещо, как да постъпя с едни мои роднини. Отнасяше се за родово имущество. След като изядох зърната, тутакси отговорът дойде в мен. Реших да раздам своя дял по същия начин както Учителят ми подаде чепчицата грозде. За нея, чепчицата от грозде, по-после написах: "Благодаря за сладките зърна, които Ти ми даде!"

76. НЕКАНЕНИЯТ ГОСТ Село Буковец. Високо в планината. Едно малко семейство вечеря в малката бедна стаица. Зад прозорците е вече тъмно. По едно време вратата се отваря тихо. Съвсем тихо влиза един беден старец, затваря врата, оставя си тояжката там до врата и, без дума да каже, се приближава до софричката. Притегля трикрако столче и сяда, все така без дума да каже. Всички го гледат. Баба Радка, домакинята, придвижва към него лъжица и парче хляб. Гостът започва да яде. Чак тогава дядо Стоичко запитва: "Е, сега кажи кой си и от къде си". Старецът започна да разказва... И защо да е важно, какво е казал гостът. За този край е много просто и естествено: замръкнал човекът в планината, вижда светнало прозорче и влиза. Може би и друг път е влизал тука? Не, за първи път той виждаше тези хора и те за първи път го виждаха. След това баба Радка му постила на земята, за да преспи човекът. На другата заран след закуската старецът с тояжката и торбичката си тръгва на път. Буковец, съборен ден. Всяка къща е празник. Хората са наготвили най-различни яденета, направили са и баници. Чакат гости. Те ще дойдат и от София, и от съседните села и от самото село. Вратите на къщата са отворени, всеки може да влезе, където иска. Вътре е празнично наредено, домакините са пременени. "Хайде, тука да влезем!" "Заповядайте! Заповядайте! Гости от София. Гостите сядат, без да се познават. Сега се запознават. "Приятно ми е." После на хорото. А след хорото на друго място... Съборен ден. В честа на светеца, всички са щастливи и близки. Усмивки и усмивки. Балканът ги е прегърнал. Балканът ги посреща, балканът ги изпраща. На добър час! Догодина пак! Носете поздрави на града! Дано и в града влезе тори обичай! Изгревът. Съборен ден. Масите са препълнени. Гости много от близо и от далеко. Чиниите преливат. Кой е по-щастлив? Дали този, който е седнал на масата, или този, който яденето поднася? Сега да отидем на друго място. На улица "Оборище" 14. Добро утро! Къде ще се празнува 27.ХII. Всеки у дома си! Всеки у дома си няма да бъде то! Хайде да отидем... ще ти кажа къде, хайде! Ех, нищо, после разбрахме, че тук не е като на Изгрева! А довечера? - Ти нали имаш "Петимата братя"? - Да, но тя не е при мене. А после наряда? Аз искам да чуя наряда. Тази заран го пропуснахме. И останах, значи тука, където отпосле разбрах, че това не е Изгрев, не е Учителя. Но останах. След обед. - Ами да беше пила едно чайче... - Че защо да пия едно чайче, то значи да си отивам. Но аз не искам да си отивам, аз искам да остана за наряда! - Ами да беше отишла у... тя всички приема. Как ще отида там в това студено време, тъмно, хлъзгаво и после, нали чакам сестра ми: тя ще ме върне вкъщи... Нищо! Преглътна ли го? Преглътнах го! Довечера тук ще дойдат хора, за които тази тази къща е Изгрев. Ето ги и хората! Поканените. Какво ще ти е мъчно? Ти не си от поканените! Ето че те пристигат. Един от тях с блестящо бяла риза застанал прав сред стаята, край наредената маса, смее се нещо и ни в клин, ни в ръкав: "Широта бе, широта! Широта бе, широта!" "Пък какво ли означава това "широта". Много просто: Тези защо ли са тука? Ами те не са от поканените?" Ех, човече! Човече! Ами ти нямаш ли сърце, че да се трогнеш? Или не се ли сещаш, че тука не е твой дом, за да пъдиш хората? Ами как е писано: "Докато не станете като децата, няма да влезете в царството небесно". Като това момиченце, което дърпа една жена на улицата: "Лельо, лельо, ела у нас! Имаме хляб!" Ами да напомня ли примера за блудницата и светията? Живяла в Александрия една блудница, това било в ранната християнска епоха. Добре, но прочела тя евангелието, разкаяла се и поискала да се кръсти, но никой от служителите на коя да е църква не искал да я кръсти. Пъдели я. "Махни се, ти си блудница." И тя като плакала, плакала, явил й се Христос и й казал да отиде в пустинята, където се подвизавал един светия. Тя отива. Но той като я видял да се задава, изпаднал в ужас: "Господи, аз Ти се молих да ми пратиш една душа, но ти тази ли грешница намери да ми пратиш, загубен съм!" Но Господ отвътре му казал: "Кръсти я!" Той я кръщава, като си казва: "Ще я кръстя, че каквото ще да става!" И какво? Когато я погребвали той вижда, че от тялото на блудницата излиза един ангел. И когато той наскоро след това умира, погребали го в същия гроб. Така поискал той. Хората се чудели: "Как може един светия при една блудница!" Но после това място станало свято. Всичката околност се стичала там. Хората започнали да проучват учението на този светия. Неканеният гост ще дойде пред вратата на вашето сърце и ще захлопа. Готови ли сте да ви бъде дългоочакван гост?

75. ПОДАРЪЦИ Тръгвам за село Буковец, нали там съм учителка. Искам да се обадя на Учителя. Чукам, но Той не се обажда, макар че знам, че е там. Оставам на столчето трите хубави портокала, които бях купила за Него и си тръгвам. Нямаше време да чакам. Една от сестрите, които непрекъснато висяха пред вратата на Учителя, после ми разправяше, че щом аз съм си заминала, Учителят излязъл, взел портокалите, надникнал отгоре през прозореца, за да ме види и с голяма радост погледнал портокалите в ръцете си. После пак надникнал през прозореца. Така 2-3 пъти. Като пристигнах на село ме чакаха големи неприятности с кмета на селото. Той бе подкокоросван от попа на селото и искаха да ме изгонят от селото като дъновистка. Затова Учителят беше надникнал три пъти през прозореца, за да ме охрабри и закриля. Веднъж купих грозде. Като Го купувах, нарекох го за Паша Теодорова. Но на Изгрева вместо Паша изведнъж ме пресреща Учителят. Изведнъж го давам на Него. Той го поема от ръцете ми, откъсна си едно зърно и каза: "Аз съм радостна". Нищо не разбирам. Той откъсва още едно зърно. "Аз съм много радостна". Недоумявам. Учителят си откъсва още едно зърно. "Аз съм много радостна." В този момент се задава Паша, цялата засмяна. Учителят й подава гроздето и казва: "Това грозде е за теб от сестрата!" Накрая всичко разбрах. И аз съм вече радостна.

74. МЯСТО ПО ДОСТОЙНСТВО На Рила сме. Вечер при запаленият огън. Приятелите се събират и започват песни. Обикновено се поставяше един стол, който бе за Учителя и понякога ние се стремяхме всеки от нас да се вреди до Него, за да бъдем близко до Учителя. Тази вечер Николина Балтова е седнала там, където е приготвен стол за Учителя. Учителят идва, но не сяда на приготвеното място, а на друго. Тя взима столчето си и отива пак до Него. Учителят става, Той е сериозен и идва до мене. Сяда точно отпред пред мен. Обръща се и ме поглежда. Не мога да проумея, аз ли съм достойна за тази привилегия? Добре ли съм? Аз не изпитвам радост както би трябвало. Разбирам, че този жест на Учителя означава друго. Това не е привилегия, а една бъдеща отговорност пред Учението и Школата на Учителя. Дано мога да си свърша работата. На следващата сутрин група ученици сме при "охлюва" на каменната спирала, която бе направена при второто езеро. Учителят се задава към нас, а ние Го посрещаме с песен "Добре дошъл, Учителю на Любовта". Когато песента завърши Учителят ни поглежда един по един. Той е тъжен и казва: "А сега изпейте песента със следните думи: "Добре дошли вий, ученици". Изпяхме я. Оглеждаме се и се питаме къде ли са учениците, за които изпяхме тази песен. Ние ли бяхме това или се пееше за онези, които от Невидимия свят бяха дошли при Учителя и които нашите очи не ги виждаха. Но усещахме тяхното присъствие, което създаваше необикновена обстановка. Душите ни се разширяваха и политаха нагоре към просторите. Дойде време да се връщаме от Рила. Слезнахме долу при Вада до гората. Колите са дошли и Славчо Печеников разпределя хората кой къде да се качи. Всички вече са разпределени. Колите са пълни. Никой няма отвън. Само аз съм седнала на една тревичка и просто седя. Наблюдавам всичко и чакам да свърши натоварването, но никак не се тревожа, че няма за мене място. Изведнъж Славчо идва при мен и ми предава заръката на Учителя, че трябва да се настаня в колата при Учителя заедно с учителките. Аз ставам, носейки кошничката напълнена с кристали. Сестрите учителки ми се усмихват радостно, сетне ми протягат ръка и аз се качвам на тяхната кола. Заех мястото, което ми бе определено от Учителя.

73. ИСТИНСКИЯТ ЖИВОТ (Мисли от Учителя) „Слушайте гласа на Любовта и ще приемете истинския живот. Изправи погрешките си и повече не греши! Не съди, за да не бъдеш съден! Кажете в себе си: Господи, благодарим Ти, че си ни подмладил, за да работим в Твое име и Твоята слава! Съдиш ли другите, съдбата ти се връща към тебе. Всички отрицателни прояви: безверие, съмнение, недоволство са причина за прекъсване на връзката на човека с Бога. Има погрешки, които трябва да се изправят още в момента. "Любовта не завижда" - Само онзи човек завижда, който е лишен от музикално чувство. Само сиромахът завижда. За да не завижда, човек трябва да работи върху себе си, да забогатее, да облагороди сърцето си. Каквото положение да заемате, вие постоянно трябва да учите, да прилагате един, втори, трети метод, докато дойдете до известно постижение. Стремете се към тази любов, която ще ви даде полета на ангелите, да пътувате по цялата Вселена, да я изучавате. Хората не разбират, че са изпратени на земята като на курорт, в празното си време да се учат. Добрият и честен живот прави човека млад, красив и бодър. Научете се да обичате Бога в себе си. Научете се да Го обичате в другите, в животните, растенията, въздуха. Най-голямата свобода е тука на земята. Там дето е вашето чувство - там е доброто. Там, дето е сърцето, там е доброто. Там, дето не е сърцето, там е злото. Там, дето е ума, там е правото. Там, дето не е ума, там е безправието. Как може човек да бъда чадо Божие и да върши престъпление. Чувствата идват по закона на дишането. Как да живеем? - Като слънцето. В разумния свят погрешките се поправят, а в неразумния - не. При добрия живот човек предлага на ближните си сладки и красиви плодове, а при лошия - кисели. Добрият живот прилича на затоплена и чиста стая. Измръзналият влиза, стопля се и благодари. Той излиза след това с нови сили и отива да изпълни Божията воля. Лошият живот е тъмна, студена стая. Вътре огън не гори и хляб на масата не стои."

72. БЛАГОСТ (Мисли от Учителя) „Благостта е Божествено качество. Тази дума има друго значение. Благият е добър, умен и силен. Той е едновременно и господар, и слуга. Много от вашите желания са чужди. Който живее в света на желанията, той иска да бъде знаменит, всички да говорят за него. Определено е за житното зърно да поникне и да даде плод. За човека също, но той трябва да работи. Когато в ума ви се изпречи едно противоречие, отстъпете пред него. Когато сте неразположение, отправете мисълта си нагоре. Природата иска човек да използува благата, които му е дала. Ако искате напредналите същества да бъдат снизходителни към вас, и вие трябва да бъдете снизходителни към погрешките на хората. Молитвата на един човек може да предотврати хиляди нещастия. Когато се молите на Бога, непременно едно светло същество ще ви дойде на помощ. Постоянно се молете! Постоянно се свързвайте с висшия свят. Любовта предизвиква взаимно подпомагане. Който помага на другите, помага първо на себе си. Само любовта може да ви направи свободни. Пазете се от лошите чувства, които покваряват сърцето. Пазете се от лошите мисли, които покваряват ума. Стремете се към жълтия цвят, който съдържа мекота. Кога бият човека? - Когато играе чужда роля. Природата има отвращение към лъжата. Минералите, кристалите, скъпоценните камъни, всички работят за човека. Кротките ще наследят земята. Кроткият разбира смисъла на живота. Искам да изпълня Божията воля! Петък: Човек не е дошъл на земята за себе си. Щом имате градини, насаждайте ги с жито, плодове, цветя. Какво представляват лошите условия? - Миналия живот. Вашите мисли и чувства са първите ви неприятели. Малко ще говорите, много ще работите. Животът е красив, когато се изявява. Бог е оставил хората сами да решават задачите си. Той остава невидим за хората. Прилагайте всичко с любов, работете съзнателно. Събота. Нарушават ли законите на справедливостта, работите на хората се развалят. Когато иска да постигне нещо, човек трябва да бъде търпелив. Изкуство е за човека да търпи. Не се спъвайте от противоречията, но ги изправяйте. Толкова години сте на земята, какво сте направили за любовта? Бъдете щедри. Давайте изобилно! Постоянно се молете! Желая ви да бъдете добри слуги! Когато човек правилно възприема любовта, в душата му изчезват всички противоречия. Ако от праха човек не може да направи дъжд, ако от дъжда не може да направи кал, и от калта не може да направи грънци, той не е гениален майстор. Сърцето не си служи с езика на устата. Ако вашите уши бяха отворени, вий щяхте да чуете езика на ангелите. Любовта превръща скърбите в радости и противоречията в блага. Човек да не спира благата при себе си. Последното благо, което никой не иска, то е за вас! Човек трябва да превъзпита своите клетки."

71. ЛЮБОВ КЪМ БОГА (Мисли от Учителя) „Всичко на планината е символ. Езерото е символ на човешката душа." При Бъбрека. Учителят каза като посочи с ръка: "Всички тия места, върхове Невидимия свят ги подарява на Бялото братство. В бъдеще от всички държави ще идват хора да видят мястото, където е стъпвал крака на Учителя. За в бъдеще на Рила ще става събор на всички духовни братства. На Рила има клон на Агарта. Лицето на човека загрубява, ако не работи духовно на планината. Праведния, ако иска слънце, ще има слънце. Ако иска дъжд, ще има дъжд". 1944 г. под в. Острец: Знаете ли вие с какви думи трябва да се обърнете към съществата, които живеят тук? - "Ние ви изпращаме нашия поздрав, като пожелаваме Бог да ви благослови!" „Свещеният огън се намира в човешкото сърце. Освен в човешкото сърце, той се намира в пространството. "Къш!" - докато не изучиш нещата, не пипай! Какво нещо представят страданията? - Изгаряне на един уд от запалената свещ. Чувства, лишени от свещения огън, лесно минават. Колкото повече е горял човек, толкова е по-будно съзнанието му. Свещеният огън осмисля всички неща. Докато човек не може да се хвърли в огъня да се опече за другите, не може да говори за жертва и любов към другите. Поддържайте свещения огън! Видите ли една ябълка, благодарете за нейното безкористие. Тя дава от своето богатство, тя е готова да се жертвува за другите. Много кибритени клечки има в кибритената кутия, но първата е най-важната. Стремете се да привлечете погледа на Бога в приложение на истината. Когато изпитваш известно неразположение, впрегни се на работа! Дойдете ли до лошия човек, стойте настрана! Не свързвайте приятелство с него! Като ученици, спазвайте следния закон: Оценявайте вашия ум, душа, сърце! Във време на мъчнотии и неприятности, човек се концентрира. Било е време, когато хората са виждали 3 цвята. После 4, 5 цвята. Причината за сблъскванията на хората е тъмнината, в която те живеят. Задачата на човека е да превърне злото в добро. "Не се противи на злото" - Не се бори със злото! Знайте, че Бог е във вас, между вас. Помнете, че бъдещето е за добрите, за умните хора."

70. ЧИСТОТА И ХАРМОНИЯ (Мисли от Учителя) „Любов към планината. Психологическо изучаване на планината. Всеки връх, полянка, езеро действа особено върху душата. Като отидем някъде ще замълчим и ще видим, какви мисли и чувства ще се събудят в нас. За да използуваме планината, трябва да идваме тука със свещено чувство. Защо идваме на планината? Здравословната цел е второстепенна. Идваме, за да направим връзка с възвишените същества. Къде Мойсей направи връзка с Бога? Христос отиваше често на планината да се моли. Пирамидите заместиха планината. Арбанаси има връзка към Сините камъни, Света гора. Връзка между Рила и Хималаите. Център - Хималаите - Агарта. 1. Атлантида - първото седалище 2. Египет - второто седалище. 3. Хималаите. Там е Агарта. Има два клона на Рила и Алпите. Около Маричините езера, Скакавица. Между Бистрица и Рупите. Етерни тела. Съществата там с етерни тела." Учителя: Защо аз отивам на Рупите? Аз отивам, за да говоря с ангелите. Поета, който иска да пише нещо Божествено, да дойде на планината. Учителя: Един ученик трябва да прекара дневно 2 часа в размишление и молитва. Учителя: Защо сме дошли тук? - За да изпращаме всеки ден към човечеството една вълна на обич. 1-во условие: Да обичаме съществата, които живеят в планините. Тогава те ще се изявят. 2-ро условие: да имаме идеи, подобно на техните, на техния идеал."

69. ЗНАЧЕНИЕТО НА ПЛАНИНАТА ЗА УЧЕНИКА (Мисли от Учителя) „Окултното ученичество е немислимо без екскурзии на планината. Първото нещо е, да свалим раницата. Като че всичко е уредено. Без тази раница нашата душа ще прилича на това езеро. Да се уединим или заедно всички да благодарим, че сме дошли в тия свещени места. Закон: когато се изкачваме на всяка крачка да се молим. Непрестанна молитва, защото има опасни места. Защо идваме на планината? - За здраве, за красота, или в мистично или духовно отношение. Здравословното влияние на планината. Урдината река е богата с енергии. Планината е богата с ултравиолетови лъчи. Гръдоболният да отиде на 2000 м. На планината има усилена обмяна на веществата. Планината действува укрепително върху организма, нервната система. Действат бавно върху организма - след 5-6 месеца. Места богати с електричество и магнетизъм. Слънчевите лъчи минали през астралния пояс над селищата, загубват своя първоначален ритъм, който именно лекува. Работа физическа и духовна." Затова Учителят твореше: "Каквото правиш вън, това ще правиш вътре". Изворчетата, мостове, пътища. Надписи. Имената на езерата: Махарзи, Елбур, Балдер-дару, Близнаци, Махабур, Сърцето, Главата.

68. ПЪРВИЧНАТА МАТЕРИЯ И ПЪРВИЧНИЯ ЖИВОТ На Рила (17 август, петък) „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! Туй е, което трябва да изпълняваш." Така ми се каза от слънцето. То ме облива откъм дясната страна. Това е много особено нещо. Как да го определя? Когато един котел се пълни свода. Когато водата прелива. Чучурът широк, водата обилна. Котелът се пълни, прелива. Така ме облива слънцето. „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! И Господ на мира ще изпълни сърцето ти с всички добрини! Верен като Бога, истинен като слънцето, чист като водата, благ като хляба." Поглеждам скалата насреща. Почувствах височина и чистота. Виж как не може то да се изрази. Почувствах особения свят. Това е нещо съвсем друго от онова, което е долу между хората. В скалата видях особената същност. Същността на първичната, на творческата материя. Същността, в която всички неща се преливат. Първичната материя. Където водата, слънцето, твърдта и въздухът се преливат. Животът, който не прави разлика, тъй както става между хората. Богат и беден. Колко мисли идват, когато се гледа скалата! Ето тази скала, на която аз съм сложила краката си: зелен мъх, черен мъх, фигури, много фигури! Този скрит живот, който се излъчва от нея! Книга,която можеш да четеш. Да, както казва Учителя: „Написана е на скалите в планината историята на земята, на сътворението на света. Като гледаш по-дълго, или като се концентрираш, като се свържеш с нея, влизаш във връзка с душата на тази скала, на този камък и започва да ти говори". Какво разбрах от нея и какво от други скали? Че е жива. Че в нея има живот, но съвсем особен от живота на хората. Това е живота на планината. Живота на съществата, които тук обитават. Това е именно, което ме поразява! Ех, какъв свят! Всички човешки изобретения изглеждат като детска играчка, като забавления! И човек се гордее, че е измислил нещо! Ще преминат години-,светът ще стане друг, да, съвсем друг! Като че долових вътре в мен някакъв спомен. За детство, за люлка, за новородено дете, което спи, но над което вече трепти пробуждането. Как е съвсем друг живота тук! Каква чистота! Колко е смешно всичко долу! За какво говоря? Не ли за тоя свят на скалите, на водата, на тревичката, на малката птичка, живота на върха? А долу? Човекът, човешкият живот, какво има там? Любовта. Припомням си мама, Милка, зимата. Грижите. Поканата им да прекарам там при тях. Любовта. Любовта. Любовта! Да знаеш, че Бог е жив, че работи, че твоят пръв дълг на земята е и ти да работиш. Да обичаш! Бог работи и ти трябва да работиш, това значи да обичаш! Бих седяла още дълго, дълго. Какво е моето състояние в тези минути? Часове? Аз слушам. Вчера бях на Съзерцанието. Нищо не писах. Ако бях взела молива, може би, то щеше да дойде. Оня ден на Бъбрека като бях, лежах и гледах небето. Бели облаци. Бях ли задрямала? Когато силно ме обля слънцето, почувствах нещо особено. Или то дойде близко до мене, или аз се бях приближила. Като че същество, което ме познава и приближава. Което ми се усмихва. И на? Тук съм при Бога. Музика е всичко. Съзерцанието там. Пеят водите. Боже мой? Как не ми се слиза? Останала бих тук дълго, дълго. Простори, простори... Вятър, полъхване, слънце, песен на води, мълчание... Господи, как хубав е твоят свят! Света на слънцето. Ти обливаш слънце челото ми, а това е тъй хубаво! Струва ми се тук е срещата на моята душа със слънцето, с Тебе, Господи! Като че Те познавам, като че чувам да ми говориш. Така безкрай бих седяла. При вътрешния Близнак. Към 12 ч. Пази възвишените си състояния. Не излизай вън от тях. Когато се намираш в разкъсано състояние, не отивай между хората. Бягай от срещи и разговори. Слизам към лагера. Големите скали отдясно на връх "Харно ми е". Спрях се, погледнах. Същински храм. Седнах да го запиша. Викат обед. Да отида ли? А ми се седи. А ми се отива и нагоре. Не съм ходила до Сърцето. Да си отивам ли? Как ми се седи! Как не ми се мърда! Колко хубаво е горе сега, колко е хубаво! Към връх Дамка, представям си. А тъй е хубаво да стоя и да се вслушвам в живота, който минава през мене! Всичко там се слива в едно. Там няма този и онзи, там няма обичам и не обичам, там има едно -живота! А небето е синьо, синьо и бели облаци. А вятър в ушите ми шуми. Да, това е храм отсреща. А синьо е небето. В скалите там е храм. О, как ми се стои и как не ми се мърда! А свири ми в ушите вятър и пей. В скалите там е храм и приказка се крий. Легенда. Някой ден ще дойде тук поет и светлата легенда в скалите спотаена свободно ще открий. Затворих си тетрадката, затворих чантата. Погледнах, вече да тръгна. Изведнъж виждам. На трон седи Великият, а наоколо същества. Виждам много красиво лице. Нос, очи. Глава идеална. В поза на размисъл, съзерцание. Виждам разстоянието между главата и облегалото зад него. Очаква нещо, някого, или изслушва... Пред него на колене... Смъквам се по-надолу. Виждам стар баща, по-долу от него девойка. Слизам още по-надолу. Виждам: горе Учителят в профил, с шапка, в пътническо облекло. Спрял, замислен. По-долу от Него глава на древен Бог, после Омир. Същата фигура, която по-рано взех за стар баща. Тук, където пиша, Учителят не виждам. Само главата, лицето на древния философ. Лицето изкривено в плач (очи, нос, уста). Не, виждам и Учителят най-горе. Лицето, което плаче, много лесно се вижда. Вижда се само главата на Учителя. Той върви, около Него хора, тълпят се да слушат, също както ние, когато Го обикаляме. Защо ли плаче лицето на древния философ? За страданията, които ще дойдат. А горе Учителят върви, Той е спокоен. Не, сякаш е притворил очи, вдълбочен.

67. СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ НА РИЛА Братството е на Рила на летуване. След Утринното Слово и Паневритмията всички се запътихме към чешмичката. След това покрай чешмичката започнахме да се катерим по скалите към езерото на Чистотата. Катерим се само по скалите. Брат Цеко е намерил в скалите един минерал наречен "Гранати". Отиде при Учителя, съобщи Му и Го заведе да ги види. Разбиха камъните и Учителя раздава късове с "Гранати". Учителят дава на Цеко, дава и на мене, като ме поглежда. Но аз трябваше много да се зарадвам, да изпитам свещен трепет от този "подарък", но поех камъка без благодарност и без усмивка. Защото "Гранатите" в Цековия камък бяха по-едри и се бях разсърдила като дете. На следващия ден се връщам от езерото на Чистотата по познатата пътека. Като се изкачвам, за да изляза на полянката в тревата виждам едно камъче. Гледам, не е обикновено камъче. На него са написани букви от стара азбука, но познавам и гръцки букви. Отивам при Учителя и Му показвам камъчето. Той го разгледа и каза: "Пазете си това камъче! Адепти са го писали". Този път аз съм усмихнатата и радостна. Изпити.

66. ПТИЧЕТО, КОЕТО КАЦНА НА РАМОТО МИ Беше неделя, на Изгрева в една пролетна утрин. Аз съм при боровете, пред "Парахода" на стенографките. Едно птиче кацнало на боровете пее. Заслушах се и разбрах, че се обажда птичето наричано от децата "чичо пей", защото песента му наподобяваше изговарянето на тези думи. Аз слушам, а Учителят е седнал там на един стол, поглежда ме и казва: "Твоето птиче. Твоето птиче". Да ми се каже такова нещо и то от Него, значи да бъда доволна от себе си, от своят дял от живота и да вървя напред като ученик. По това време се разказваше, че веднъж в живота у човека птичето на щастието кацва върху рамото му и ако човек не посегне с ръка да го вземе, то след като си изпее песента то хвръква и изчезва. При мен стана така, че докато пееше това птиче на рамото ми, аз пишех моята поезия. Веднъж казвам на Учителя: "Много обичам водата и като малка много обичах да ме вали дъжд". "Ти си приятелка на водните духове. Ето защо." Друг път се изкачвам нагоре по стълбата и съм при вратата Му. Той я отвари и ме изчака. "Учителю, като съм била дете са ми разказвали, че съм била много хубаво дете. Защо днес не се е запазила малко от тая нежност?" "Ти ако беше хубава, ти щеше да въртиш момците и да залитнеш по друг път. А сега трябваш на децата. И затова си учителка. Не всеки може да работи с децата. Защото децата много добре оценяват чистотата. Само чистия човек може да бъде учител и възпитател на деца." Разбрах, тръгнах си и продължих да вървя по моят път като детска учителка. Понякога чувах как на рамото ми кацваше птиченцето "чичо пей", пееше и нареждаше своята песен. Тогава взимах молива в ръка и записвах песента му като поезия. Така станах поетеса за деца. Но другата поезия, която написах по малко се отпечата в списание "Житно зърно" и във вестник "Братство". Но истинската ми духовна поезия остана неотпечатана и това ще стори друг вместо мен. И това ще бъде онзи, на когото също от време на време кацва на рамото му малко птиченце и му пее в захлас. Песни от Небето!

65. ПОЗДРАВ ЗА РОЖДЕНИЯТ БАЩА Влизам веднъж в стаята при Учителя. Той ми посочва стола и аз сядам. После Той отива при масата си и отключва чекмеджето си, изважда нещо и го турга в устата си. Виждам, че това е бонбон. В същия момент Той ме поглежда и много хубаво се усмихва. Аз също се усмихвам. Знам, че това бонбонче означава нещо, но още не мога да разбера какво точно. Той продължава да смуче бонбончето и след като си казахме няколко думи, Той ме отпрати да си вървя. След няколко дни ние сме в трапезарията на обед. Аз черпя за имения ден на баща си. След като се нахрани, Учителят взе също едно бонбонче от тези, които бяха поставени пред Него и ме погледна. Аз изтръпнах, защото познах погледа. Обръщам се към Паша, която седеше до мен и прошепнах: "Тати ме погледна!" Баща ми предния месец си беше заминал от този свят. Учителят с погледа си беше изпратил погледа на баща ми. Как ставаше това аз не знаех. Но знаех, че това беше поздрав от заминалият ми баща. Ние сме в салона при пианото. Идва Асен Арнаудов, който помагаше на Учителя при записването на песните Му. Учителят го посреща с чудна усмивка и разположение. После се обръща към мене: "А вие как бихте писали за скръбта?" "Аз, Учителю, когато замина баща ми, бях потопена в скръб." "Че за какво ще скърбиш за баща си, когато той от тесния апартамент, в който е бил е влязъл да живее в апартамент широк, голям колкото Вселената." Аз оставам учудена по начина, по който Учителят ме освободи от скръбта и отвори очите ми за един нов свят. Изкачвам се по стълбите водещи до стаята на Учителя. Той е на вратата. Но не гледа мене, а гледа някого зад мене усмихнат. И тогава аз разбрах, че Той посрещаше баща ми, който е бил зад гърба ми и е вървял подире ми. Той за мен беше невидим, но за Учителя беше видим и го посрещна с усмивка. Друг път аз Го запитах: "Учителю, какво да отговоря на Райка, когато ме пита: "Къде отиде дядо?" Получих следния отговор: "Кажете й, рекох, че той е житно зърно посадено в земята. Затова го няма. Ще се чака докато порасте." Друг път бях Му показала една снимка, на която беше сестра ми Милка с децата Гошо, Санка и Райна. Той каза: "Тя, сестра ти върви по майчина линия. А вие по бащина линия." Наистина, баща ми беше висок, със сини очи. И аз често сравнявах моят портрет с неговия и можех да открия приликата, че наистина вървя по негова родова линия.

64. ПРИКАЗКИ И РАЗКАЗИ ЗА ДЕЦА Пролет е. Ден Влаговещение. Братството е на обща екскурзия на Бивака. От дома тръгвам късно. Пристигам на Бивака към 11 ч. и заварвам Учителя седнал на своето си място и се облегнал на камъка. Като ме вижда, Той протяга ръката си. Аз я целувам. "Защо тъй късно дойдохте?" "Имаше кучета, Учителю, затова тръгнах по светло." "Е-ех, рекох, нищо." Учителят е усмихнат. Отивам при огъня където врат чайниците и си наливам топла вода. След малко пристига Савка Керимидчиева и ми разказва как тя лично е прочела три приказки на Учителя от излязлата книжка "Кибритената клечица", която току-що бе отпечатана. Сава Калименов беше печатар от Севлиево, отпечатал я, донесъл я и я качил на Витоша. След като прочели приказките, Учителят започнал да говори за кибритената клечица, но не за моята, но за самата идея за кибритената клечица и че човек трябва да я намери и с нея да запали огъня в себе си, който да го осветява и който огън да го пречисти и да изгори стария живот останал в него. След като прочела Савка приказките, споделила: "Учителю, можем да кажем, че сестра Димитринка не напразно е живяла." Това ми причини голяма радост. Много съжалявам, че не запомних точно какво ми каза Учителят, когато отидох един път при Него, след като се върнахме от Витоша. Каза ми нещо Той за "Кибритената клечица", за книжката. Беше много хубаво, което каза и така Учителят беше разположен към мен и на мен ми стана неудобно и аз бързах да променя разговора в друга посока. А Учителят все повтаряше мисълта си, която аз не исках, която кой знае защо, да запомня. Не зная дали тогава или друг път Учителят като говореше за моите написани работи, каза: "Ами другата, другата?" Другата, това беше "Чучулигата", която трябваше да излезе от печат. Помня, че и при следващата среща Той пак ме запита: "Ами другата, другата?" Тя още не беше излезнала. В Мърчаево казвам на Учителя: "Учителю, "факел" пак отлага издаването на книжката". Учителят стана сериозен и рече: "Вземете си я, рекох, обратно." Така и сторих. Веднъж бях сънувала един сън. Бях го казала на Паша да го предаде на Учителя. Тя бе изпълнила молбата ми и Той отговорил така: "От Невидимия свят й се отваря път да работи свободно и самостоятелно в областта на поезията". Това се сбъдна. През време на социализма единствено моята поезия се печаташе, а в братството имаше много поети и писатели. Когато излезна от печат книжката "Хей, горице", Паша Теодорова споделила: "Учителю, излезе на Димитринка книжката." Той казал: "Това са нейните деца, които ще тръгнат по света. Едни от тях са гениални, други талантливи, а трети (Паша казала, глупави)". Но Учителят добавил: "Обикновени". Ето така аз записах по обикновеному моите приказки и разкази за деца.

63. ПРАЗНОТО ВРЕМЕ На Изгрева съм, взела съм метлата и помитам голямата алея. Поизморих се. Изправила съм се да почина. Обръщам се и гледам Учителя, че идва откъм лозето към мене. Приближава се усмихнат: "Рекох, много хубаво правите". "Вярно ли е, Учителю?" Той поклаща глава и потвърждава. Преминава покрай мене, а аз оставам и се радвам като дете. Понеже стоях без работа, реших поне да измета алеята, т.е. сама си намерих работа. Ето дошла е съботата. Отново мета пред салона около дългите дървени маси. Учителят слиза по дървените стъпала. Няколко сестри отдолу го пресрещат и тръгват след Него. Това са онези сестри, които непрекъснато висяха или горе пред вратата Му или долу на стълбите. Чакаха да се яви, да Го зърнат и да поприказват с Него. Това ги хранеше и затова те с часове висяха долу. А пък аз като видя, че имам свободно време, намирам си сама работа. Та ето сега тези сестри долу тръгнаха след Учителя и се запътиха към поляната. А пък аз си останах сама да мета. След малко идва Мария Савова и ми казва: "Учителят като бяхме при Него и като видя, че метеш каза за тебе така: "Тази сестра прави най-добре. Не стои празна. Употребява празното си време да върши нещо за другите. А има и други, които използват времето си за празни неща." Така Той отговорил. Вече знаех какво значи празно време за човека и как се попълва то с работа за Господа. Вече знаех и какво означава онова време, което Господ е определил да свършиш някоя работа за другите, а ти го пропиляваш за празни неща.

62. ГРЕХОВЕТЕ НА МИНАЛОТО Минавам по пътя човешки на страдания и скръб. На Изгрева съм и търся помощ от Учителя. "Защо, Учителю, когато плача лицето ми просто като че подпухва и стои така с дни?" "Това е от ропот." "Как от ропот? Не разбирам нищо." "Голям господар си била в миналото." "Какъв господар?" "Някакъв си голям турски бей." Учителят се смее, а аз изпитвам срам. Аз изпитвам недоволство от себе си и от миналото си. Така разбрах какво означава ропот. На следващия ден още ме занимава този случай и Го питам: "Защо съм дошла, Учителю, на земята?" "Да си поправиш погрешките." О-о-о, стана ми ужасно скръбно. Тогава разбрах, че моят недъг в недоразвитата ми ръка е данък, който плащам от миналото. И че това е кармична развръзка. Значи, ще си плащам грехове от миналото. Но с какво ли ще ги плащам? Вероятно със страдания, както е досега откакто се помня. Но в този момент чувам гласът на Учителя. Повдигам глава. "Е, с поезията, рекох, ще се разплащате." И продължавам да пиша, за да си плащам греховете на миналото. Едната, детската стихосбирка днес се печата. А духовната остава за утрешния ден.

61. ВОЙНИЦИТЕ Пристигнах в Мърчаево точно на 9 септември 1944 г. После разбрах, че тази дата ще стане историческа дата, защото тогава комунистите дойдоха на власт и вече тридесет години откак времето е тяхно и те разполагат с него. Но тогава пристигам с дамаджана пълна с мляко от село, за да я занеса на Учителя. Тогава бяха военни години, имаше наряди на селяните, обираха им всичката храна, имаше недоимък и мизерия. Една дамаджана мляко тогава беше много нещо. Аз съм в дома на Темелко и слизам по стълбичките. На двора са разположени дълги маси. Заварвам Учителя и приятелите да седят на тях. Обедът е към края си. Аз съм в голяма радост и с нетърпение пристъпвам. Учителят седнал на масите, надникна през редицата и поканва ме да седна, като поръчва да ми донесат ядене. Тогава Той каза високо: "Днес три сестри пробиха фронта!" Разбрах по-късно, че преди мене са дошли от София други две сестри. Но защо и как сме пробили фронта? После разбрах, че на този ден София е била блокирана, извършен е преврат и комунистите взимат властта. А след това дойде нова историческа епоха. През това време аз бях и учителка и пишех поезия за деца. И което е най-интересното, през това време цензурата на новата власт одобряваше моята поезия и отпечатаха 5-6 книжки за деца с подходящи рисунки. Те знаеха, че съм дъновистка, но аз пишех поезия за деца по време, когато хората пишеха друга поезия, за великите подвизи на новата власт. Аз друго можех да пиша, но пишех и поезия за моите деца, на които съм била толкова години учителка и които отдавна бяха станали възрастни. Ето как бях пробила фронта. А фронта се пробива само от истинските войници. И поети! По онова време, когато бях учителка в село Буковец и когато кметът ме беше подгонил, то отивам при Учителя и се оплаквам. Каза ми: "Смела ще бъдете! Като войник от войнството на Бялото Братство!" Аз не отстъпих. Но кмета издейства моето преместване. Като дойде новата власт съдиха го и той изчезна и се затри някъде. Без следа: Като че ли не го е имало никога!

60. РАЗДВОЕНИЕТО Раздвоена съм и отивам при Учителя. Казва ми: "Когато обичаш, не казвай: Остави го! Едно цвете ще го полееш и ще мълчиш. Това е достатъчно. То ще се радва, че е дало плод. Един слънчев лъч не прави ден. Той дойде, свърши си работата и си отмине. При скръбта ний се учим, а при доброто прилагаме. Ако не е скръбта, няма да бъде разораваната земя и не ще може да се сее. Когато ний направим грешка, Бог се радва, че ще може да ни помогне. Когато грешим, да се радваме, а при доброто да се веселим. Когато грешим, ний създаваме работа на Бога. Ти вървиш по мъжка линия. В миналото ти си била един много твърд, упорит мъж. Сега мъжът е влязъл в една женска форма, за да учи мекота. Когато човек е много мек, той образува кал около себе си, а когато е много твърд, липсва му съвсем влагата и се изсушава. Нито много мек, нито много твърд. Трябва да обичаш Бога. Ти се много раздвояваш." Целунах Му ръка и се отдалечих.

59. РИТЪМА НА ПРИРОДАТА Веса Несторова и аз разговаряме за новото упражнение "Слънчевите лъчи". Едно от движенията на крака не можеше да се постигне. Казвам: "Както клончето се движи, тъй видях вчера". Веса: "Тъй ли? Чудно! Много чудно!" "Защо?" "Ще ти кажа. Вчера Учителя каза същото: "Когато искате да видите как трябва да се направи едно упражнение, наблюдавайте как се люлеят клонките, листата". "Интересно!" "Ти си го доловила!" "Вчера, когато Учителят говореше на трапезата, над него лешниковите клонки се скланяха. Един клон при навеждането си ми напомни движението, което Учителят прави с крака си." Учителят живее в ритъмът на природата, по който се движи всичко създадено от нея. Вчера при обеда някой каза: "Колко неща са чули тия лешници!" Един лешников клон се скланяше над главата му. Той погледна нагоре и попипа с ръка един едър плод. В този момент може би клончето направи движението, което ми напомни другото движение. "Ще гледаш кога никой нищо не е дал, направил за човека, когото обичаш, тогава ти ще отидеш да направиш нещо. няма да отиваш, когато има други. При любовта няма състезание." Вкъщи съм и пия топъл юзум, както ми каза Учителя. Днес мета алеята откъм масите. Една сестра ми казва: "Виж, Учителя вика нещо". Отивам: "Савка да дойде!" "Благодаря, Учителю!" Днес Учителя говори на масата за сълзите: от физическия свят, от духовния и от Божествения. Тези от Божествения, тях никой не ги вижда. Те едвам се появяват и остават на окото. Те не падат на земята. Веднъж В. Несторова, като влиза при Учителя, плаче, запитва: "Ама защо плача, Учителю?" "Това, което сте го посели, да го полеете." Учителят днес (19.IХ.) каза: "И на физическия свят задълженията си трябва да ги изпълнявате". И погледна. 20.IХ. "За да придобият качествата на любовта, хората са поставени на специален режим - масажиране. Никой не може да избегне разтривките." Псалм 13 "До кога, Господи, ще ме забравяш съвсем?" 31.VII. "И докато светът гори в пламъци, в София, на Изгрева с една игра се слага начало на красивия живот. Дават се слънчевите лъчи от Паневритмията." В салона на черната дъска е заличено всичко. На поляната съм. Изведнъж чух от небето: "Защо си тъжна, когато аз съм тука? Звездите станаха по-светли. Защо ти е всичко, за което копнееш, когато от тука аз те обичам? Нима не си разбрала нетрайността на човешката радост? Не търси никого, защото всеки сам има нужда да бъде обичан. Ако ти мислиш за мене, аз ще ти помагам, ще ти се изявявам често. Бъди спокойна, мълчалива. Сега твоя параход пътува сам сред морето. Ти си сама. Ще има да преживееш големи бури. Дръж се. Аз ще бъда с тебе. Внимавай! Помни, че ще ти помагам. Животът на земята е жажда за любов, но любов няма". Гласът изчезна. Останах сама.

58. ПЕСНИТЕ При пианото. Учителят пее: "Беше майски ден. Показа се зората. Слънцето изгря. Млад овчар изкара своето стадо. Чуваше се последната песен на славея що възпяваше природата. Малко изворче шумолеше там. През гората то само вървеше. Цветята малки то поливаше и ги с радост наследяваше." Учителят запя друга песен: "Първа година в университета млад Стоян трябваше да иде. Баща му много желаеше лекар да бъде. А пък майка му поп да стане или владика. За лекар аз не съм, агнета не зная как да коля. А пък за поп, деца да кръщавам, и това пак не зная. Дойде вечер. Една светла мисъл в главата на Стояна светна. Цигулар да стане, музикалната академия са свърши. На хорото младите моми да разиграва."