valiamaria

12. ЯРМИЛА МЕНЦЛОВА Искам да разкажа с по няколко думи за тези братя и сестри, които във Франция бяха предани на Учителя и работеха за Неговото Дело и за Неговата Слава. Едната от тях беше сестра Ярмила Менцлова, по произход чехкиня. Тя беше професионална балерина. Мога да кажа, че беше предана и вярна на Учителя и много добре обясняваше движенията на Паневритмията и намираше вътрешния им смисъл. За нея Учителят именно е казал, че тя е тази, която трябва да оправи Паневритмията. Сестра Ярмила Менцлова организираше курсове по Паневритмия във Франция, в Париж от една страна, от друга страна в летни стажове в Алпите. Там тя си имаше лятна резиденция, имаше и известни свои близки и познати французи и през лятото се организираха тези курсове. С голяма любов и голямо умение сестрата обясняваше всеки ден по едно или две от упражненията на Паневритмията, като обясняваше, да се намери вътрешния смисъл на движенията. Тя можа да обучи няколко французи, които много добре изучиха Паневритмията специално перфексионираха движенията и по-късно те също правеха курсове по Паневритмия в Париж или пък в Алпите. За нея именно Учителят е казвал, че тя има за задача да коригира Паневритмията. И така всяко лято тя организираше тези курсове и аз съм участвала в една част от тях. И си спомням с каква голяма прецизност тя обясняваше смисъла на движенията на всяко едно от упражненията от Паневритмията. Тази сестра беше много активна. Тя също така даваше курсове по Паневритмията и в Париж и сме играли почти всяка неделя Паневритмия в един от южните паркове в околностите на Париж. Освен тази си дейност по Паневритмията, тя участваше и в превода на различни книги от Учителя на различни езици, защото си спомням, че веднъж ми показа една книга за Учителя отпечатана на испански и беше много щастлива, че е излязла тази книга за Учителя отпечатана на испански език. Освен това тя се интересуваше много от музиката на Учителя и от песните и беше образувала едно малко хорче, където една французойка свиреше на пианото и десетина души пеехме песните на Учителя. Това беше много приятно прекарване и специално се учехме да ги изпълним коректно. Тя организираше и малки празници във връзка със заминаването на Учителя на 27 декември. Заангажираше зала където се събирахме и пеехме и ядяхме заедно, прекарвахме в много мила обстановка. В крайна сметка тя се зае да издаде една книга по Паневритмия, която именно да обясни точно как трябва да се играе всяко едно движение и почти тя свърши книгата и беше дадена за отпечатване. Само липсваше корекция да й се направи когато тя беше атакувана, ударена в главата и след този тежък удар тя живя още два месеца, след което си замина. И както казах вече за това удряне, тя винаги ми казваше, че това е според нея, това е атака от групата на Михаил и от Михаил Иванов. Всичко това тя лично ми разказа когато аз я посетих в болницата. В действителност тя познаваше лично много добре Михаил Иванов и се беше срещала с него и подчертаваше навсякъде своето отвращение от неговата безогледност и от неговата фалшивост на делото, което той развива. Тази сестра Ярмила Менцлова всъщност е един жив пример с какви сили се работеше в това братство на Михаил Иванов. Че всъщност там се работеше с Черната Ложа, защото тя на мен ми предаде, че е атакувана от групата на Михаил Иванов. Всъщност тя положи огромни усилия за издаването на тази Паневритмия и много тича и много работи и след като се случи този удар с нея и тя си замина, нейните познати и близки довършиха работата. Всъщност излезе тази Паневритмия. Но тя не можа да я коригира. Затова и много се зарадвах, че всъщност тази, нейната Паневритмия била коригирана в България от Крум Въжаров и Мария Митовска и всъщност е била преиздадена след това на български език. С Ярмила бяхме много близки и с нея много често, почти всяка неделя излизахме в парка и тя винаги ми е показвала Паневритмията с много голяма любов и желание. Много примери за Учителя ни е разказвала, но аз всъщност не можах, нищо не записах. Тя си замина преждевременно и тъй като беше с много спортно тяло и досега щеше да бъде все още жива. За съжаление си замина преждевременно без да успее да свърши своята си работа.

11. ЕДНО ПИСМО ЗА ИСТИНАТА И ЛЪЖАТА Фрежюс, 7.8.1996 г. Здравей Вергилий, Много се зарадвах, че получих 5-ти том на Изгрева, подписани лично от тебе и Марийка! Бог да ви благослови за великата работа, която вършите. Моите приятели от Алпите, Гобо, желаят да имат и 5-те тома. Изпращат ти 200 франка, ако стигнат за книгите + разноските по пощата и много благодарят! Те не знаят български, но Жан-Луи учи. Благодаря ви много за вниманието ви! Ти, Вергилий, си като остър трън, който се впива в тези българи, които са некоректни и които спъват тази прогресивна работа по издаването на спомените на нашите стари приятели! Те отгоре ще ти помагат, защото горе светлината е много по-голяма. Ето вече няколко дни сме в Фрежюс и сега ти пиша от плажа на морето. Обещах да ти пиша за моите впечатления от Бон фен. Тук моят крак не е никога стъпил, сега за първи път и то заради българите, които са тук, най-вече за моята племенница Надежда, дъщерята на рождения ми брат Любомир. Ние пристигнахме тук с 3-ма млади французи - синът и дъщерята на Гобо плюс един техен приятел. Отидохме веднага на Бон Фен. Това са огромни терени, градини, много добре уредени и с високи огради - така че и птиче рядко прелита. Заприлича ни на "концентрационен лагер". Има пазачи, отпред паркинг и "приемна". След това следва бариера, която води навътре в имението, където ние и до днес не успяхме да припарим. Аз и не желая. Колите бяха най-малко 100 и от разни националности. Младо момиче в "приемната" беше много мило и добро и взе да телефонира и търси Надежда. Членовете на тази секта си имат карти, с които влизат. Чакайки дълго време, заговорих с една германка, която говореше френски. Тя ми разказваше с екстаз за "хубавите и незабравими дни, прекарани с техния учител!" Спомена ми за Паневритмия. Аз я запитах нарочно: "От кого е тази Паневритмия?" Тя ми отговори: "От Петър Дънов". Та те наричат Михаил "учител" и смятат, че той е шефа на Голямото Бяло Всемирно Братство. А истинският Учител, те наричат Петър Дънов. Знаят за Него, но не знам какво. Те уважават техния си учител. Имат огромни терени и насреща, всичко е оградено, и огромно издателство "Просвета". Викат си брат и сестра и вдигат си дясната ръка за поздрав. Изглеждат мили и добри, но екзалтирани и фанатизирани. Всеки следобед отиваме към 3-4 часа и взимаме двете музикантки Надежда и Елена, за да ги заведем на плажа. Това сменя техния тежък ритъм в Бон Фен. Чакаме на приемната и те идват. Така успяхме да видим една част от българите, които са 16. Повечето не познавам, млади, нови хора. Имаше и няколко познати - няма да спомена имената им. Беше и Марта Периклиева, която живее недалече от Бон фен. Изглежда, че тя играе някаква роля преди всичко за преводите. Отдавна знаех, че тя е с Михаил. Но тя познава и Учителя. Разбрах, че не е лесно на българската група, защото тук авторитетът е Михаил. Французите тук казвали: "Нашият Учител и Петър Дънов", а ръководителят на българската група, казвал: "Нашият Учител и Михаил". Смешно, нали? Значи, все пак българите имат съзнанието за Учителя, но правят компромиси. Поканени са, платен им е пътят, хранят ги, гледат ги, грижат се за тях. За сметка на това те трябва да се подчинят и да затварят очите си на бързия ритъм на песните на Учителя където липсва "духът" и на бързото темпо на Паневритмията. На обеди, преди да се хранят, трябва да слушат 1-2 беседи от Михаил, като им се превежда. Всичко се следи в това "Гестапо" и те не могат да си подремнат, слушайки беседите на Михаил. Има и песни. Хранят се много бързо и после младите момичета ги боли стомахът, макар че успяват едва да изядат салата си, за другото ядене няма време за тях. Казва се "молитва", която е различна от нашата и обедът свършва. Кой ял, кой не успял да яде. Полека-лека нашите музиканти се опитват да променят ритъма на техните музиканти и хора. Много не ги слушат, защото явно те искат да се наложат за всичко. Но има малък прогрес, че някои от техните музиканти, казвали: "Гледайте как българите свирят народните ритми - така е правилно!" Защото за тези чужденци е много труден българския ритъм и не могат да го свирят и пеят. Една от българските преводачки ми каза: "Че е време да се сродят двете братства". Познавам я и зная, че подкрепя Михаил. Другата българка ми каза: "Прочети, моля те, какво е написал Михаил за Учителя, с какво уважение говори за Него - и ще разбереш. Че нали и за Нашия Учител се говореха разни неща - за лудите дъновисти, които се кланяли на Слънцето". И още ми каза: "Ето аз като слушах беседите на Михаил, промених ли се? Ти намираш ли ме променена?" Заговорих с българския шеф на групата. Попитах го защо се издават книгите на Михаил в България. Отговорът беше, че братството на Михаил си имали своя печатница и сами си издавали, каквото си желаят. Попитах го: "А защо не се издават беседите на Учителя, а издавате книгите на Михаил?" Отговори ми: "Издаваме и беседите на Учителя". Казах му още, че никой няма право да ги променя и коригира. Той ми обясни още, че те искат да направят мост между двете братства. Отговорих му, че тук е "гнездо". Казах му още, дали Учителят ще е съгласен за това, което правят. Той ми отговори, че досега всичко добре се било нареждало - значи Учителят е съгласен. Въпреки всичко, те говорили с най-важния шеф на групата на Михаил и днес ще преминем с мъжа ми Християн през бариерата, за да чуем репетицията, която двете девойки подготвят, за концерта, който ще се състои в събота. А ние си тръгваме в други ден. Какво е моето мнение, Вергилий! Аз съм с истинския Учител, който слезе от Духовния свят, за да предаде Словото на Бога. За мене няма никакъв втори Учител! Ако Христос беше възлюбления Син на Бога, Учителят беше Бащата - Отец, в който се изяви с пълна Сила и власт, Духът на Истината. При Михаил, в Бон Фен царува Духът на Лъжата. Но тези хора са много добри и ентусиазирани и ако можем да им покажем къде е Истинският Извор, ще бъде много добре. Така те ще имат право на избор! Защото до края на този век ще има много лъжеучители. Напълно съм убедена, че някои от тях ще намерят Истината и ще напуснат Михаил. Познавам вече много французи, които чрез Михаил са намерили Истинския Учител и са напуснали тази "организация" където има карти, задължителен членски внос, където няма никаква свобода, всичко се следи и управлява. Може би това е наложителното при това посещение на българите тук, да посочат верния извор, пък всеки да прави каквото си ще. Защото хората на Михаил са навсякъде по света. Той е свършил една огромна работа и колко хубаво щеше да бъде, ако тази прекрасна работа беше за Слава на Учителя и Делото Божие! Още на приемната има неговия огромен портрет, с кражбата му на брадата, косата и белите дрехи на Учителя! Но очите му са други! Липсва Духът и това се вижда ясно. Не зная дали тези българи ще изпълнят с чест мисията си да представят тук в Бон Фен Истинския Учител, а и дали ще ги чуят? Но все пак тяхното посещение е добро, заради смута, който евентуално те ще внесат с присъствието си тук, за разликата в ритъма и други неща, и някои от тези благородни хора ще си зададат въпроса. Почти всички тук са много богати хора. Това е засега, ако има още нещо да пиша, след като влезем днес зад бариерата, пак ще ти пиша! Доскоро! Днес, 8. август 1996 г. ще ти пиша още малко. Вчера, за първи и последен път, преминахме през "вратата на Рая". Ръководителят на българската група Благовест Жеков беше издействал специална покана с печат, подпис и ние с мъжа ми, преминахме през бариерата. Вътре има разкошни градини, цветя, зеленчуци, плодни дървета, лозе и други. Само тук градината е 10 декара. Има луксозен хотел, в който живеят българите. Приятно е, чисто. Има голяма книжарница, където се продават книгите на Михаил - навсякъде е неговия образ, с откраднатата брада, коса и бели дрехи като Учителя. Само погледът не лъже - не е този топъл и лъчист поглед на нашия мил Учител. На всяка книга дългото име и титли на Михаил, много по-могъщо от скромното име на Любимия ни Учител. Вътре в тези книги няма и дума за Учителя, а всичко е използвано от него. Продават още и разни кристали, картички и други неща. Има огромна зала с маси и столове, където се хранят, слушат беседите на Михаил, пеят, има и бяло пиано. Отпред на огромните стени има Пентаграм, триъгълници, картини на дъгата и др. много хубави табла. Има и уредба за слушане на музиката. Има и разни малки зали с пиана, където се преподаваха уроци на малки деца. Има и хор 120 души. Надежда и Елена ни свириха програмата от музика на Учителя, която ще изнесат на концерта в събота. Ние си заминаваме утре. Още като пристигнали в хотела си, българите намерили малки книжки, издадени на български език. Отпред с портрета на Учителя, а отзад на Михаил. Вътре има кратка биография на Учителя, както и на Михаил, как той бил намерил Учителя и как през 1937 г. Учителят го изпратил във Франция. Вътре, един вид, той изказва своята почит и уважение към Учителя. Не прочетох всичко, само отпред малко. Тук царува "Духът на Лъжата" и е време да се покаже на тези хора кой е истинският Учител и кой е Михаил! Иначе те са много мили и добри хора! А дали Учителят е съгласен? Ще видим. Но Той всичко ще трансформира и ще превърне злото в добро. Сърдечни поздрави. Подпис: Величка.

10. МИХАИЛ ИВАНОВ Няколко думи и за Михаил Иванов. Във Франция той е създал голямо братство, на което се е провъзгласил като велик миров учител и има седалище в града Прежус на Средиземно море, Бон Фен както и в Париж на Севър. Всъщност той има много последователи от различни страни във Швейцария, в Белгия, в Англия и в Америка. Никога не съм почувствала никаква необходимост да го търся и всъщност аз никога не го посетих и никога не съм го срещала. Достатъчно ми беше да гледам тези негови дебели издания, подвързани хубаво и навсякъде с неговия образ. Страшно много ме възмущаваше обстоятелството, че всъщност той е взел, помъчил се е да вземе образа на Учителя, с тази брада, с косите, с белите дрехи и навсякъде поставил своя образ в книгите. В тези книги, които той е издал, всъщност той използва много от материалите на Учителя и други разни работи и поставя абсолютно навсякъде своето име. В тези книги трябва да знаете, с томове, няма почти нито една дума за Учителя Петър Дънов - Беинса Дуно. Може би само в началото когато той е заминал за Франция споменавал нещо за своя си Учител. В биографията си го казва, че неговият Учител е в България и че това е Петър Дънов. Но по-нататък той се обявява за всемиров учител и всъщност цялото му творчество и всичко, което прави, прави го за своя си слава, а не за славата на Небето и на този велик Пратеник на Небето Беинса Дуно, който физически се изяви в тялото на Учителя Петър Дънов и работи в България, на българска реч, чрез българска реч създаде Словото Божие. Често пъти ми се е случвало да срещна някои от неговите последователи на Михаил и никога не съм влизала в спор, защото всеки си има път и да си върви в неговия път. Ако те са се заблудили в своя път да отидат при един фалшив учител, това всъщност е техния път, защото ако те в действителност в тяхната душа дълбоко търсят Истината, те могат да я намерят. Затова аз всъщност никога не съм критикувала. Веднъж ми се случи в един автобус бях седнала и една жена до мене отвори една книга, взе да чете и аз забелязах, че тя е от Михаил. Обърнах се само и казах: "А, Михаил! Вие знаете ли от къде идва? Той идва от България и всъщност Неговия Учител е в България. Търсете Истината в България". Тя се усмихна и беше доволна, че й казах тези неща. Втори път ми се случи в метрото. Пак една така млада жена отвори книга, чете. Аз гледам пак от книгата от Михаил. И на нея същото казах. Казвам: "Много хубаво, това е много хубаво Учение и много хубави идеи, но трябва да търсите Истината, да търсите Извора. А Извора се намира в България и това Слово е дадено чрез Учителя Петър Дънов". Тя клати с глава и беше много доволна и щастлива, че й казах всичките тези неща. Извънредно много са ми разказвали за Михаил Иванов двете сестри Ярмила Менцлова и Ана Бертоли, които работеха тука в Париж. И всъщност когато сестра Ярмила Менцлова беше атакувана и ударена в главата, в момента когато тя приготвяше издание на Паневритмията и работата беше почти завършена, тя беше атакувана, ударена в главата и отиде в болница и след два месеца си замина. И когато отидох да я посетя в болницата, тя на мене лично ми каза, че това всъщност беше една атака, която идва от страна на Михаил. Защото Михаил, както и неговите последователи се занимаваха с черни магии и всъщност тя така смяташе, че беше атакувана по линия на Михаил. И по-късно тя си замина и не можа съвсем да свърши работата си по изданието на тази Паневритмия, особено за корекцията на Паневритмията. Много работи съм чувала от сестра Ана Бертоли за този Михаил и не само от нея, но и от други французи, които идваха при Ана Бертоли. Хубавото, положителното, което той е извърши е това, че благодарение на него много от хората, които са били край него и са се разочаровали от него и от неговата школа, намират всъщност Истината и намират Учителя. Познавах много такива хора и французи специално, които чрез Михаил са намерили Учителя Петър Дънов. Чувала съм за него, че всъщност той е извършвал известни такива церемонии, духовни церемонии и всъщност бил заобиколен от млади девойки, които след това изнасилвал. И дори той беше преследван от властите във Франция, бил е известно време и в затвора, не зная колко време, но е бил известно време в затвора и след това французите никога не са му дали френска националност. Той никога не е получавал френска националност, Всъщност французите и Франция не го обичаха и не го уважаваха. Чувала съм, че в неговата си школа той яде настрана от другите, окичен с разни скъпоценни камъни и пръстени и ял със специални, много скъпи прибори настрана от другите. Това, което нашият Велик Учител никога не правеше. Но най-страшното е, че там във Франция неговите последователи, както и всички негови последователи от цял свят му викат "Учителю", а за Учителя Петър Дънов викат "Господин Петър Дънов". И всъщност това е много страшно и непоправимо, което той е извършил, с което е прославил своето си име в ущърб на името на нашия скромен Учител, който беше всъщност Истинския Пратеник от Небето. Всеки 2000 години идва един Пратеник от Небето и то не могат да съществуват по едно и също време двама Учители. Преди 2000 години беше Христа - Синът Божий, сега след 2000 години и в края на тази епоха, в началото на новата епоха на Водолея дойде Учителят Петър Дънов. Всъщност чрез Него се изяви Духът Беинса Дуно или чрез Него се изяви всъщност Отец-Бащата. Случвало ми се е да срещам някои негови последователи (на Михаил) в лагерите по Паневритмия, които сме правили в Алпите и никога не съм влизала в спор с тях. Всъщност съм забелязала, че те са много фанатизирани и извънредно много го обожават. А той е привлекателен да ви кажа и има едно много могъщо име, много дълго и той казва, че е ходил и в Индия и там бил получил посвещение Омраам не знам какъв си Михаил Иванов и всъщност с тези негови бели коси и бради и бели дрехи, представителни портрети, с огромното му издателство, той е успял да привлече много хора от различни страни. Това са обикновено богати хора, защото той също е станал много, много богат, спечелил е пари и имоти, тъй като голяма част от тези хора са си оставили и давали имотите, преписвали имотите и средствата на него. Такъв един случай ми разказваше Ана Бертоли, когато една от тези негови последователки, която му преписала целия си имот и къща, по-късно закъсала материално и го помолила да й върне имота, но той никога не й върнал имота. Извънредно много родители, майки специално са се оплаквали от това, че той е посегнал на честта на техните дъщери в тези духовни танци, един вид в това духовно посвещение. Чувала съм от сестра Ана Бертоли, че там те работят с Черната магия и че са атакували много често и нея и други, които са работили във Франция от името на Учителя. Трябва да се знае, че името на Учителя Петър Дънов - Беинса Дуно във Франция не е много известно и това всичко, което е постигнал е благодарение на Михаил Иванов и неговата усилена дейност във Франция. Те имат едно огромно издателство "Просвета", много богато и годишно издават извънредно много книги на Михаил. Почти във всяка една от окултните книжарници в Париж можете да намерите неговите книги. И дори в Националната библиотека в Абобул, център по Помпиду има неговите книги, но от Учителя Петър Дънов е много голяма рядкост да се срещне някаква книга. Но въпреки всичко има и хора във Франция, които познаваха и познават Учителя и които работят за Неговата Слава. Всъщност очите никога не лъжат и когато въпреки, че на пръв поглед портрета на Михаил да прилича малко така отдалеко на Учителя, когато се вгледате в очите, вие ще видите в тези очи, че няма тази топлота и тази мекота и тази любов, която имаха очите на Учителя. С голямо огорчение сега разбирам, че тези книги на Михаил са стигнали дори до България и какъв резил за България, че са започнали да издават неговите книги, неговото творчество и в България. Още научавам, че той има и много последователи в България. В действителност този български народ много има да страда ако не разбере функцията, за която слезе при него Великия Миров Учител Беинса Дуно и предаде Словото Божие на българска реч и работи между този народ. И задачата на българския народ е да приеме това Учение и да го предаде на другите народи. А след като се повлиява от тези фалшиви учители, които са се провъзгласили, както Михаил, за "миров учител на великото всемирно бяло братство", това показва, че и те всъщност търсят фалша и търсят лъжата в духовния си път. Те не трябва да се поддават на агитацията на последователите на Михаил Иванов от целия свят, от различните страни и да следват пътя на Михаил и да издават книгите му в България. И да знаете, че голяма част от тях са богати хора. Те дори могат да ви купят, могат да ви обещаят, да ви отворят банки, собствени ваши банки в Швейцария или някъде другаде по света, само и само да влезете в примката, да можете да пропагандирате идеите на техния учител Михаил Иванов и да станете последовател на това негово лъжеучение. На голям изпит бихте попаднали чрез техните представители, защото те почти всички са богати хора. Имат разкошни коли и лятно време се събират в този център Бон Фен на Средиземно море и прекарват там в особени ритуали. Всъщност те могат да ви предложат много хубави подаръци, и пари, и банки, само и само да можете да станете техни последователи, т.е. последователи на Михаил Иванов. Лято на 1996 г. Една група българи отидоха и посетиха това имение Бон Фен на групата на Михаил. Мога да кажа, че по повод на това и аз с моя съпруг Християн отидохме до Средиземно море, за да можем да се видим специално с българите и специално с моята племенница, която присъстваше в групата, за да се видим. Идеята на българите не беше лоша и специално на председателя на групата Благи Жеков. Идеята беше да се направи връзка между двете братства. Но моя въпрос е какви са тези две братства? Искам да кажа, ако тези хора на Михаил са готови да признаят действително Истината и Великия Учител Беинса Дуно, аз съм съгласна. Но трябва да знаете, че те са фанатизирани и че за тях Великият Учител е Михаил Иванов. Точно обратното, те гледат да привлекат българите в тяхното общество. А в тяхното общество там са, там е нещо като църква, всъщност като секта. Имат си ритуали, имат си режими, всичко, през целия ден е извършва по определени ритуали и няма никаква свобода. Пълно е с хора от различни страни с техните разкошни коли, защото какво вече казах това, са богати хора. И когато ние отидохме там, ние нямахме право дори да припарим, да влезем в имението. Българската група беше вътре. Ние отивахме само до приемната, т.е. отварят се грамадните врати, през които идват колите и се влиза до приемната където има голям, широк двор и паркинг където си оставят колите. А след това има една бариера след приемната, до която бариера никой не може да припари. Трябва да имаш специална карта, специално разрешение, за да можеш да минеш. Картите се плащат. Всеки плаща членски внос. Всъщност ние с мъжът ми бяхме много често в приемната без да можем да преминем бариерата. Почти всеки ден отивахме и така можахме да се видим с българите. На всичките тези българи аз казвах, че аз нямам нужда да се срещам с хората на Михаил и че всъщност има един единствен Учител, който слезе на тази земя да даде Словото Божие, че това е Великия Дух Беинса Дуно. Двама Учители няма. И всичкото това го казвах на българите. На всички го повтарях. Имаше някои от тях, които ми казваха, че трябвало да се направи мост между двете братства. Какъв мост ще се прави между двете братства не мога да разбера каква е тяхната идея за мост и какви са тия две братства? След като Великото Всемирно Бяло Братство е едно единствено и всъщност то принадлежи към Вътрешната Школа и ние всички знаем какви велики светли същества са представители на това Велико Бяло Братство. Ние не можем дори да припарим до тях с нашите нисши вибрации и с нашето ниво, с нивото, до което ние сме достигнали, ние можем да се наречем само кандидат-ученици на тази Школа, за която Учителят дойде да ни приготвя. Всъщност това, което е създал Михаил, то няма нищо общо с Школата на Учителя, а още повече, пък абсолютно нищо общо с Неговата Велика Вътрешна Школа. Имението Бон фен е огромно. Това представляват много хектари земя с разкошни градини, овощна и зеленчукова градина, за която се грижат последователи на тази група на Михаил. Всъщност вътре има много сгради, има и един хотел, където бяха настанени българите. Има и разкошна книжарница, където се продават всичките тези книги и томове на Михаил, но там няма да намерите нищо за Учителя Петър Дънов. Има един огромен салон, където се извършват церемониите, където се слушат беседите говорени от Михаил чрез касета и разбира се е украсена с много красиви картини, има триъгълници, има дъга, има Пентаграма, има и едно разкошно бяло пиано. Всичко, освен това има къмпинг, има също и за каравани и обширен парк с много красиви екзотични и други дървета. Има и много плодове дървета. Отвън всичко е оградено с огромни, високи стени, вратата, за да се влезе до приемната, всичко е автоматично и просто на мене ми заприлича на някакъв затвор или концлагер, защото видях, че има и устройство за наблюдаване, за следене и дори и птица не може да припари в този огромен център. Насреща има още други имения и градини и по-надолу имат едно огромно издателство, което се нарича "Просвета". Темпото на песните от Учителя е променено и е много по-бързо. И няма дух, за който Учителят говори в своето музикално творчество. Разбира се хората знаеха за Петър Дънов. Но за Михаил казваха Учителят, а за Него казваха "Господин Петър Дънов". А пък българите, които бяха там казваха Учителят за нашият Учител Беинса Дуно и казваха "Михаил Иванов" за другия. Нали смешна работа. Те са чували за Петър Дънов и затова като ги попитхме от кого е Паневритмията, нарочно зададохме този въпрос, жената ми отговори, тя е написана от Петър Дънов. Също така и за песните е означено, че са от Петър Дънов. Така, че Михаил Иванов тука не може да скрие Истината и е принуден да напише поне името на Петър Дънов. Когато българите там са отишли са им дали по една малка книжка подарък още първия ден и са ги настанили в техния хубав хотел. В тази книжка отпред е дадена кратка биография на Учителя Петър Дънов, а отзад е написана кратка биография на учителя Михаил Иванов. И в тази малка книжка той споменал, че е ученик на Учителя Петър Дънов от България и дава известни биографични данни за Него и за себе си. Всъщност това е може би една от единствените книги където споменава нещо за Учителя Петър Дънов, която в първите години е била издадена от Михаил, като той е казвал, че неговият Учител е в България и е Петър Дънов. Но по-късно той престава дори да Му споменава името и се провъзгласява за миров учител на великото всемирно бяло братство и украсява титлата си с тези велики, големи символи, които бил получил като посвещение в Индия. Всъщност защо бяха раздадени тези книжки на българската група? С това да може да маскират тяхната си дейност и да се види, че те все пак знаят за Петър Дънов и че са в течение и че Михаил Иванов един вид е уважавал своя си Учител Петър Дънов. Искам да кажа, че поставих въпроса на българската група защо в България не се издават беседите на Учителя, а са започнали да издават книгите на Михаил Иванов? Отговорът беше, че се издавали беседите на Учителя, а че групата на Михаил Иванов започнали да издават своето творчество, защото си имали издателство. В крайна сметка на българската група им стана неудобно, че ние никога не можем да влезем в имението с моя съпруг и издействаха от ръководителя на групата, на последователите на Михаил една специална покана, за да можем и ние да влезем, с печат, с подпис. И така по този начин ние можахме да влезем и да разгледаме, за да мога да ви опиша какво всъщност има в този център на Бон Фен. И мога да кажа, че това беше епохално събитие да минем през тази бариера и да разгледаме зеленчуковата градина, плодната градина и останалите здания, които са в тази огромна градина и както Жени Парлапанова, която живее в Мюнхен, в Германия се изказа, все едно, че сме отишли във Ватикана и сме влезли да посетим папата. Такова велико чудо било това да преминем през бариерата и да влезем наистина в това толкова секретно, тайнствено и прикрито имение на Михаил Иванов. Навсякъде в тази обстановка в имението се вижда огромния портрет на Михаил Иванов и явно, че всичко е под неговото влияние и под неговата аура и че той там е важната личност в този център и няма нищо, абсолютно нищо общо с Учителя Петър Дънов. Но съзрете всички тези идеи са от Учителя, както беше и на Изгрева на времето. Тук при Михаил има отделни малки такива стаички, баракички, в които има пиана, предават се уроци на деца, работи се върху музиката, върху изкуството, също така хотела е скромен, но всеки сам си работи и самата градина се обработва от последователите, които идват лятно време като на курорт, пък и на духовно посвещение. А особено интересна е книжарницата, в която се продават много хубави камъни, кристали и други, аметисти и други, много хубави снимки, духовни снимки и извънредно много книги. И всичките тези книги са от Михаил Иванов с неговото могъщо име, с неговия огромен бял портрет. Но орловите очи не лъжат и веднага като се вгледаш в тях можеш да разбереш разликата между истинския Учител и този провъзгласил се учител Михаил Иванов. Най-голяма е залата където се изнасят беседите, лекциите на Михаил Иванов, като всичко е по часове и става с магнетофонна касетка и обикновено по две беседи и много добре е украсена тази зала. Предполагам както е било на съборите в Търново, от където Михаил е взел пример, тъй като има и Пентаграма, има и триъгълника цветен, всичко е много красиво, а триъгълника като символ на Бялото Братство. И това много хубаво пиано не напразно е с бял цвят. Всичко е по определени ритуали, в определено време, в определени часове и за обед е предвиден само половин час. Обяда трае само половин час, като след изслушването на беседите и някъде към 2 и половина - 3 часа, и ако не успееш да се нахраниш за половин час, оставаш гладен, времето е приключило. След това следват други инициативи и всички е под охрана. Искам да кажа, че българите трябва да разберат тяхната велика роля в света, тяхната роля да приемат това Божествено Учение, което се сне на българска земя, на българска реч от Великия Миров Учител Беинса Дуно и което Учение се даде всъщност да бъде прието от българския народ и задачата на този народ е да го разпространи между другите народи. Тази задача България трябва да извърши с чест, за да може да се подобри и нейното материално и социално положение. Аз считам поклонението на българите пред този Михаил с откраднатия образ на Великия Учител Петър Дънов за продажна работа. И всъщност българите там са видели променения ритъм на песните и на Паневритмията и са гледали безпомощни изопаченията и са навеждали глава, защото са поканени там. Всъщност са били просто принудени да влезат в лъжите на този Михаил, което е срам и позор за България. Но има някакъв малък прогрес, те все пак са показали ритъма и особено за тези народните мелодии и някои от представителите на Михаил са се заинтересували да разберат как е точния ритъм. Всъщност там не е за бедни хора, защото членския внос е много скъп и е задължителен и картата е задължителна. Само тези, които са имотни могат да отиват. Лятно време там се събират най-малко по хиляда души от различни страни, богати хора. Можах да видя Истината каква е, за да може да свидетелствам и след като се върнах от този център Бон фен написах писмо на Учителя, в което всичко Му изясних както сега тука на вас изяснявам нещата. Пък Учителят да разреши въпроса за Истината така, както Той разбира, съгласно Космическия закон. Дори и бях нападната от една българска еврейка, която живее в Париж и с която се срещнахме в този център. Всъщност тя искаше да се скрие, че отива там, тъй като тя по едно и също време цени и уважава Учителя Петър Дънов и в същото време и Михаил Иванов. Но случайно се срещнахме извън имението, някъде на шосето, покрай имението и ние се спряхме, за да се поздравим с нея и тя каза, че можела да издейства от шефа, от главния шеф на имението да влезем и ние там. Аз й обясних, че ние не се нуждаем от това, че ние не сме дошли, за да влизаме и участваме в този център и че просто сме дошли, за да се видим с българската група. И всъщност й казах, че Михаил Иванов не го третираме като учител, тъй като по едно и също време на земята няма, не идват двама Велики Учители. Всеки 2000 години слиза по един Велик Учител, който да даде Словото Божие. В случая това беше Беинса Дуно, а не Михаил Иванов. Тя много се ядоса и разтревожи от тези мои думи и просто изпадна в криза и започна да трепери, да крещи и всъщност с голяма бързина влезе в имението, което беше недалеко и там след това ние си продължихме пътя. Но там тя продължила да крещи и викала: "Къде е председателя, къде е шефа на българската група? И после казала: "Вие познавате ли тази Величка, познавате ли я? Срещнах я, тя дошла тука да прави революции!" Благи Жеков я успокоил и след това по девойките ми предадоха да не говоря нищо и да не се бъркам в тези работи, в тяхната група. Всъщност аз нищо не съм й говорила в центъра. Това беше извън центъра и всъщност аз не обичам да правя революции, това не са моите прийоми, но действително моето присъствие там, край този център и то без да участвам в тяхната дейност и един вид като свидетел и заявявайки, че аз държа на Великия Учител Петър Дънов - Беинса Дуно. Тя действително беше една велика революция за българите, които някои от тях се дори подмамиха и подкупиха и които не бяха много силни в своята си вяра по въпроса за Великия Учител. Дори някои от тези българи, нови българи, които не са много в течение с Учителя Петър Дънов, дори са си правили и записки там в залата като са слушали беседите на Михаил Иванов. До там стигна българския народ, до един такъв Велик резил. Всъщност Словото Божие се изля на български език, в свещена България, от Великия Дух Беинса Дуно, като представител на Божествения свят и на Бога.

9. МОЯТ СВЕКЪР И КАРМИЧНИЯТ ВРАГ По отношение на моята женитба, след като разбрах, че тя се оказа много, много тежка и в действителност, аз в лицето на бащата на моят съпруг, т.е. свекъра ми Иван Жеков, аз имах среща с един много тъмен дух, който го обсебваше. Аз разбрах, че в действителност ние сме длъжни като ученици най-напред, първата ни задача е да разпознаваме духовете. Това, което беше моята грешка при тази женитба е, че аз не можах да разпозная духовете и да разбера в какво семейство попадам, оженвайки се за синът Данаил. През целите тези 13 години на нашия брак, през всичкото време бях подложена на терор, на побоища и насилие от страна на неговия баща. Аз не съм знаела, че той е бил болен, болен човек и че това е едно ненормално поведение и също така се отнасяха към Данаил, че и той не е бил много добре със своята нервна система. Но това не съм знаела и никой не ми го е бил разкрил. Но всъщност в този брак аз се срещнах с тази тъмна сила, тъй наречения просто дявол, който влизаше в кожата на този човек и който се хвърляше и ме душеше, пребиваше ме, блъскаше ме във врящата печка. Много пъти минавам с прането, той ме събаря с прането на леглото и ме душеше, и с грамадни, дебели дървета блъскаше по прозорците, блъскаше по вратите, непрекъснато ни безпокоеше. С такава злоба, с такава ненавист и аз бях длъжна да издържам, а не можех да издържам. Много пъти напусках къщата с детенцето. То беше още малко и отивах в дървената барака на майка ми, без вода и без отопление, да гледам при тежката зима при минус 10 градуса и повече да гледам детето. Това може би 20 пъти го направих. А Данаил беше щастлив и доволен с усмивка на лице. Всъщност той беше един подчинен слуга на своя баща и то във всяко едно отношение. Този човек не можеше да има думата в своята си женитба и не можеше просто да се чува гласът му. А пък и не се чуваше. Той не взе никакво участие да защити семейството си, а камо ли да го запази от този свой отрицателен, абсолютно отрицателен баща. Въпросът за нашето семейство беше станал общоквартален и общосоциален. Беше известен чак до моята служба, до милицията и до кварталната организация. И всъщност ставаше просто нетърпимо, а пък аз непрекъснато исках да се освободя от тази женитба и от тези тежки условия и се допитвах до Учителя. Учителят винаги ми отговаряше: "Не още, рекох. Не още. Още трябва да търпите!" Всъщност аз трябваше да изтърпя и да платя погрешката си за моето непослушание, но и от друга страна също така трябваше да се науча да разпознавам духовете, което аз в своята голяма наивност аз не можех да върша. И още когато трябваше да се омъжа за Данаил, аз имах така много различни ситуации, в които можах да разбера, че той не е съвсем добре, този човек и че всъщност тази женитба няма да ми допринесе нищо положително. И въпреки всичко аз се поддадох. Значи първата задача на ученика е да разпознава духовете, за да не бъде излъган и второто нещо е, да не се бори никога със злото. Аз след като бях активна, никога не се поддадох на този свекър и всъщност с душата си и духът си винаги се борех за нашите права. Но в крайна сметка видях, че това е непоносимо и непоправимо положение и че моето здраве постепенно, постепенно отиваше и всъщност непрекъснато молех Учителя да ме освободи от тази ситуация. В крайна сметка минаха близо 13 години и накрая отговорът на Учителя беше: "Да, рекох, вие сега можете да заминете с детето". И аз, за да замина за Франция и да живея във Франция, това стана с разрешението на Великия Учител. Понеже много братя и сестри ме атакуваха по този проблем и буквално с голяма ярост и злоба се нахвърляха върху мене, как така съм си позволила да отида да живея във Франция с детето, аз сега отговарям на тях, че всъщност Учителят ми разреши да напусна България и да замина за Франция да живеем. Нямаше други условия къде да живеем с детето, нямахме друг дом и детето беше непрекъснато свидетел на това положение. Благовест беше на 11 години когато заминахме за Франция. И още през първите няколко месеца докато се установим аз имах затруднения, като сама майка с дете и без дом и без работа. И когато писах на Данаил дали не може отново да се върнем, защото ни е много трудно тука, неговият отговор беше: "Нямам пари и аз не мога да се грижа повече за вас". Ето, това беше неговият отговор. По-нататък разбира се нашето положение се затвърди и Благовест получи едно хубаво образование и аз си намерих работа и работех. А минаха доста много години и пак по моя молба към Учителя, Той ми изпрати една друга душа като съпруг, моя съвременен, сегашен съпруг Християн, който е французин и този мой брак беше всъщност пак предопределен от Учителя, за да може да имам една кротка и блага душа, един извисен дух край себе си, да мога да мина и през този път, положителен път на женитбата. Всъщност за заминаването ми във Франция с детето Данаил беше абсолютно съгласен и дори беше много щастлив и много радостен от това разрешение на въпроса. Аз не можех повече да издържа, специално моето здраве, което се влошаваше от тази непоносима обстановка на непрекъснато напрежение и на непрекъснати побоища и войни. Но Учителят и този път ми помогна и ме спаси и да бъде Името Му благословено.

7. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ И сега след като разкрих образа на тези велики братя, искам да премина към един друг образ. Искам да кажа нещо за брат Любомир Лулчев. С голямо огорчение прочетох във всичките томове братята и сестрите, че в техните примери разказват, че брат Любомир Лулчев бил един голям враг на Учителя. Но това се отнася до всички. Когато ние всички не изпълняваме волята на Великия Учител сме също Негови врагове и най-вече сме врагове на самите нас, на нашето собствено развитие, защото Учителят с голяма Любов е искал да помага на всички. Брат Любомир Лулчев е бил един много голям ум, много интелигентен човек с високи духовни и културни и социални разбирания. Завършил висшето си образование в Лондон, той е бил авиатор. Аз не мога да предам точно неговата биография. С това ще се заемат други. Оженва се за богата светска жена и живеят в София като са посещавани често от висшето общество в София в домът им. Но той, когато се свързва с Учителя, зарязва всичко и отива на Изгрева и си направя една мъничка барака и започва да живее в нея, само и само да бъде до Великия Учител и до Школата. Всъщност неговата барака е била отстрани до нашата барака. Така че моите родители са имали контакт да бъдат по-често с него. Този голям дух Лулчев действително е правил разни опити с Учителя, но целта му е била да се убеди за себе си и да се убеди дали чрез Учителя работи Великият Божествен Дух. И той се е убедил в това. Казва се, че брат Любомир Лулчев бил свързан с Мория, за когото Учителят казва, че е ученик на Черното Братство. Предполагам, че е вярно, че е бил свързан с него, но може да се каже за всеки един от нас и от тези добри братя и сестри, че в даден момент мнозина от тях, пък и от нас са работили с Черната Ложа, а в дадени други моменти са с Бялото Братство. Това е типично изразено чрез брат Любомир Лулчев и не напразно Учителят е негодувал против него, един вид го е нападал. Действително, че брат Лулчев е извършил много погрешки и ето създава тези "Упанишади", за да може да обяснява на братя и сестри, които се са разбирали Словото на Учителя, да може да им обясни нещо от Словото. Учителят бил недоволен от тази един вид втора Школа, която се е създала на Изгрева. Но както вече подчертах, при брат Петър беше нещо подобно, защото брат Петър, който ръководеше нашите събирания, един вид той беше ръководителят. Че това е било грешка от брат Любомир Лулчев да дели хората настрана, да прави свои групи и да им проповядва Учението на Учителя и да им го обяснява. Но със своя велик и мощен дух и голяма, висока интелигентност, него точно Учителят избира да бъде съветник на Царя и брат Любомир Лулчев, който имаше познания по всички науки, и по астрология, и по френология и също така беше медиум и ясновидец, всъщност той отива в двореца, за да може да предава съветите на Учителя. Казва се, че не винаги е предавал точно съветите. Това е възможно при тези големи хора на политиките и на тези големи държавници, но може да се каже, че голямата част от съветите, които е предавал, една малка част той е бъркал и не ги е предавал точно. Там е цялата грешка. Чрез Любомир Лулчев в царския дворец Учителят всъщност е работел. Че когато трябваше да се спасят евреите, нали Учителят изпрати брат Лулчев да търси царя и Лулчев не го намери и се върна при Учителя. Учителят се съсредоточи и му каза къде да отиде. "В Кричим, рекох, ще отидете, в Кричим!" И брат Лулчев отива там, намира царя и така бяха спасени евреите от смърт в България. Лулчев е бил остър и строг, прецизен и авторитетен и много от сестрите от Братството са го търсили като мъж. Така например Елена Андреева, Невена Неделчева и други са го търсили и са били един вид негови жени. Той често пъти е използвал методите на тоягата, за да се освобождава от тези свои обожателки. Вярно е, че този брат си е служил със сили, владеел е сили, голям дух е бил и вярно е това, че както и моят брат Светозар Няголов споменава в едно от своите писма, че и до ден днешен има хора, които се страхуват дори да произнесат неговото име. Нали само такива сили, велики личности като този брат могат да преминат през насилствената смърт. Брат Лулчев не се е страхувал от смъртта и там в затвора той е подготвил групата от министри и други от висшия елит, които са били с него ги е подготвил за Невидимия свят и е бил много категоричен с тях, да не се страхуват от смъртта и че само преходът е труден между този и онзи свят и след това животът им ще продължи в едно друго измерение. Така че той прие с радост тази насилствена смърт, и досега още не се знае къде се намира неговия гроб. Дори и моите родители, предимно моят баща Крум са отивали на тези събрания, които е правил брат Лулчев, за да може да слуша тези обяснения върху Словото на Учителя. Всъщност понеже братът е имал много големи знания, той е могъл добре да обяснява всичко, което Учителят е казвал в беседата. Но не го казвам, за да го оправдая. Да подчертая, че всъщност всички братя и сестри са вършили погрешки пред Великия Учител и всъщност колко по-напреднала е душата и духът, по-мощен и велик, толкова по-големи са били и погрешките и затова в сравнение с малките погрешки на братята и сестрите, които са били край Учителя, погрешките на Лулчев са били в много по-голям мащаб, затова така и говорят за него. Всъщност Лулчев много е обичал и уважавал Учителя, защото е разбрал силата на неговия дух и кой дух работи чрез Учителя. Всъщност той е бил един от много будните ученици, един от най-добрите негови ученици може да се каже и това, което другите не са имали, това будно съзнание във всеки момент, брат Лулчев го имал. Има един такъв пример за него: веднъж вървят с Учителя и разговарят, вървят и разговарят и Учителят се обръща към брат Лулчев и му казва: "Брат, вие носите очила. Можете ли да хвърлите очилата?" Толкова е било будно съзнанието на брат Лулчев, че той веднага снема очилата от очите си, хвърля ги и казва: "Да, Учителю, аз веднага изпълнявам Вашата воля!" И от този момент, до края на живота си той никога повече не е носил очила и зрението му се е подобрило. Това значи будност на съзнанието пред думите и съветите на Великия Учител. Вярно е, че този брат е обичал и уважавал много Германия и германците и че е желаел всъщност в тази Втора световна война Германия да спечели. Това аз си го обяснявам с факта, че той всъщност беше съветник на царя, а пък царя беше един вид германец. И в действителност поддържайки в своето велико съзнание и своя мощен дух германците, той се е борил против Учителя, който е поддържал руснаците и славяните, които са се изявявали чрез руснаците. И Учителят е държал всъщност Русия да победи в тази война. И когато брат Лулчев разбира това положение, чрез един свой сън, който е даден в томовете на "Изгревът", той разбира, че един вид се бори срещу Учителя с тази си любов и желание германците да победят във войната. Той разбира тази своя погрешка и се коригира. И когато той в Мърчаево разказва този свой сън на един брат, той подчертава: "Да, брат, сбърках пред Учителя! Но то е, защото обичам германците. Но сега разбрах каква е Истината". Всъщност в затвора брата извършва една велика работа с тази група невинно осъдени от новото, комунистическо правителство. И брат Лулчев също така е бил невинен и си заминава невинно. В затвора, доколкото аз съм чувала, затова има също други примери, които ще покажат точно как стои въпроса, но от това, което аз съм чувала, в последната вечер преди да ги изведат на разстрела, Учителят се явява пред брат Лулчев и му казва да се подготвя, защото тази нощ ще ги изведат на разстрела. И тогава брат Лулчев подготвя цялата група преди всичко да не се страхуват от смъртта. Когато ги извеждат, в коридорите някой го дръпва него, той е имал много големи връзки, пък е бил и невинен в цялата тази история на правителството. И някой го дърпа в един коридори и са искали един вид да го спасят от тази насилствена смърт, но той казал: "А не, не, не, аз съм с групата!" И друго, което съм чула, надявам се да е вярно, това си го спомням от много разкази, които съм чувала за брат Любомир Лулчев. Когато ги изправили пред разстрела-,той извадил часовника си и го подал на войника, който бил насреща и казал: "Ето, заповядай този подарък, но добре да свършиш работата си, да не трепери ръката ти, гледай да ме улучиш добре". И след това казал на цялата група преди смъртта: "Не бойте се, братя, ето сега сме тук и само след един миг аз ще ви водя горе!" Това е било, той, с неговия велик дух, да помогне на всички, които си заминават в тази нощ от насилствена смърт. И сега ние всички трябва да разберем, че в Невидимия свят брат Лулчев сега е един от прекрасните, истински ученици на Учителя Велик. Нашето семейство е било много близко с този брат. Били сме и съседи, комшии с него. Моите родители са го уважавали дълбоко. Баща ми често пъти е отивал да го пита за различни съвети и братът му е давал много ценни съвети. Този брат е имал едно много дълбоко чувство и почитание и велика любов към моята майка. Това е довело до ревност от много сестри, специално сестри в Братството, които са разбирали тази любов и тази слабост на брата към майка ми и просто са ревнували. Майка ми е била тогава млада студентка и всъщност тя не е имала никаква физическа връзка с брата. Това е била някаква идеална любов и затова по-късно с цел да злословят срещу нашето семейство и срещу майка ми, някои братя и сестри наистина разпространили случая, че Светозар бил дете от брат Лулчев. Но всъщност аз винаги съм разговаряла с моята майка, която всичко ми разказваше и тя ми е обяснила много добре, че Светозар си е дете от нашия баща Крум и действително Светозар много приличаше и външно, и вътрешно по качества на нашия баща. Всъщност те са имали една велика любов, идеална любов от голямо разстояние. И всъщност брат Лулчев изпраща баща ни при майка ми, за да се оженят и да се родят тези деца, които после идват чрез тези родители. Някои сестри от Братството действително са имали физическа връзка с брат Лулчев и дори са живели с него. Но това не е случая с моята майка. Може би само името на най-малкия ми брат Любомир да е на него, но ако в действителност този мой брат има качествата на великия дух на брат Лулчев, положителните му качества, ние всички ще бъдем много доволни от това. След заминаването на моя баща от този свят всъщност се поднови отново тази велика връзка на брат Лулчев с моята майка и тази велика, идеална любов. Братът започна да присъства всеки път от Невидимия свят край майка ми и започнаха велики разговори, напътствия. Преди всичко той я подкрепяше в нейния физически живот и й помагаше да може да издържи докрай със сила и мощ на тежките години на старостта, които й предстояха. Той винаги се явяваше, че я чака, че нищо няма да пресили и че Учителят му е разрешил да я чака и когато дойде този велик момент, майка ми да напусне земята, до тогава те ще бъдат винаги заедно .събрани от една велика любов. Вие знаете ли какво значи любов между един човек във физическо тяло и един дух. Понеже аз съм свидетел и майка ми всичко на мене казваше, и дори понякога и аз участвах в техните разговори, един вид като проводник, и затова мога да кажа, че това е нещо необикновено. Нещо, което аз никога не съм срещала досега в този свят. Велика, велика, нежна любов. Той беше готов като лъв да я брани и да я пази от нейните врагове и във всеки един момент й даваше съвети. Просто присъстваше денонощно край нея. Много често той разговаряше с майка ми и й даваше различни поеми, тъй като този брат беше също така и писател, и поет. Във всички почти области той беше всестранно развит. И в своите посещения като дух край майка ми, той понякога й даваше известни поеми. И сега ще цитирам една част от една такава поема, дадена на 21 октомври 1979 г. в София. "Песни пей! Работи! Бога ти хвали! На Учителя служи, верен ученик Му бъди! Закона на Любовта научи и в живота си го приложи! Люби, люби, люби безкрай! Така е в Божия рай, Където ангели небесни песни пеят. И пред Бога благоговеят. Където вечна светлина цари и новият живот е в пълни зари. Там ти иди, Любовта прослави, на Бога служи, ученик ти бъди!" Ето това беше брат Любомир Лулчев и аз с много голяма радост искам да разкажа за тези интимни моменти от живота на моята майка с този велик дух и за неговото велико преклонение пред Учителя. Той винаги казваше на майка ми, че нищо не прави без съгласието на Учителя и че е готов да чака и години решението на Учителя, когато майка ми ще напусне тази земя и ще се съберат отново във Вселената. И ето какво казва брата по повод на моята майка, която той в някои от своите романи нарича с нежното име Беба: "Но аз съм непреклонен за моята Беба. Светът ще преобърна и който се отнася несправедливо, зле с нея умишлено или егоцентрично, не може да бъде мой приятел, уважението му остава наполовина и лицемерно. Трудно е да ме излъжат. Да обичат мен, а да мразят моята Беба. Тя, това съм аз; а аз, това е тя. Но те не го разбират. Всички, които мразят Стефка и злословят срещу нея, а уважават мен, не са мои приятели. Аз съм категоричен. Всички, които обичат мен, а мразят Стефка ще ги заставя да я обикнат, като няма да се спра пред нищо". Ето какво ми пише моя рожден брат Светозар в писмо от април, тази година, за брат Любомир Лулчев: "В Братството повечето от половината и почти всички бяха врагове не на Учителя, а на себе си, на своето развитие, защото не слушаха и не изпълняваха съветите Му. Брат Лулчев беше с мощен дух, силна интуиция и владееше природните сили и умело си служеше с тях. Той беше свързан с Мория, който отговаря на планетата Сатурн. Не беше благ като Учителя и помиташе враговете си със силната мисъл, която притежаваше. Той беше най-интелигентния по окултизъм и официалната наука в Братството. На десет послушания на Учителя имаше и някое непослушание, предизвикано от гордост или щестлавие. Него са забелязали приятелите. Лулчев обичаше да владее и командва душите и да ги ограничава. Много го избягваха. Имаше приятели, които и след заминаването му не смееха да произнесат името му. Той позна Учителя, Бога, преди заминаването си изпълни точно Неговата Воля. Сега е Негов добър ученик".

6. ГАЛИЛЕЙ ВЕЛИЧКОВ Чрез дружбата ми чрез брат Петър се запознах и с брат Галилей Величков. За мене този брат беше извънредно много буден и интелигентен и имах извънредно много силно почитание към него. Той не само свиреше хубаво с цигулката си, но също така за мене беше важно неговото будно съзнание, когато по времето на Учителя той е поставял определени въпроси, много важни и точно на място, за да може сега да имаме известна светлина върху тях благодарение на него, които въпроси днес и нас ни интересуват. Брат Галилей Величков за мене беше един много напреднал брат, с много силен дух, извънредно много организиран и авторитетен. Той имаше много спомени от Учителя и много често, когато сме били на Витоша заедно с групата на брат Петър сме разговаряли с брат Галилей. Разговаряли сме за Учителя, много примери ни е разказвал и все казваше, че има една тетрадка с примери от Учителя, която желаеше да ми покаже. Но той никога разбира се не ми даде тази тетрадка с неговите спомени. Не мога да ви опиша колко сериозно беше неговото отношение във връзка с младежта, лекотата на младежта да се жени, да създават поколение. Веднъж разговаряхме с него и той с такава сериозност ми говори по този въпрос, че трябва да се вземе предвид не само съществото, с което се свързваш, но още четири поколения преди това трябва да знаеш, да проучиш рода и да имаш предвид с каква задача се нагърбваш при една женитба. След като аз не можах да получа тази тетрадка на брат Галилей с неговите примери извънредно много приятно се зарадвах когато видях в томовете на "Изгрева", че неговите примери са излезли и това са едни велики примери, на един действително ценен ученик на Учителя, който в дадени моменти е успял да присъства на такива интимни моменти от живота на Учителя и да поставя такива важни въпроси, по които бъдещото поколение ще може да има известен поглед върху интимния вътрешен живот на Учителя, на Великия Учител. Брат Галилей Величков стана голям приятел на нашето семейство, тъй като всички общо заедно работехме при брат Петър и заедно отивахме на екскурзии на Витоша. По-късно, когато нашето семейство се отдръпна от брат Петър, Галилей Величков продължи да дружи с него и да отива при него. И тъй като един вид Светозар, който живееше при брат Петър толкова години и му помагаше в домакинството и в градината, един вид той желаеше да остане да живее при него. И брат Петър желаеше да остави домът си и двора си не на родовите си деца, които не се интересуваха от Братството, а на някой човек от Братството. И така беше избрал Светозар. Но след като нашето семейство се отдръпна, не знам какви са били техните отношения и когато Изгревът започна да се събаря и искаха да дадат апартамент за нашата барачка, Галилей Величков започна да идва всеки ден у нас, ама абсолютно всеки ден, и да говори едни и същи неща на моите родители. Казваше, че Светозар трябва да напусне Петър, че за него ще бъде по-добре той да се върне при родителите си, да дойде в бараката и че по-кьсно за тази барака правителството ще даде апартамент и Светозар ще има облаги от тази работа. И така Галилей Величков изпълняваше стриктно своята роля. Това беше под влиянието на Петър, разбира се. Стриктно изпълняваше своята роля, абсолютно всеки ден идваше вкъщи, минаваше и все едно и също продължаваше да разправя на родителите ми. Но родителите ми не можаха да повлияят на Светозар, защото той все още беше под влиянието на брат Петър и рядко идваше вкъщи. Но те нямаха нищо против Светозар да се върне в домът ни и да получи апартамент заедно с тях, заради бараката, в която те живееха. Всъщност брат Петър желаеше да се освободи от Светозар, един вид така да му се отблагодари за грижите му към него като го изгони от домът си. Светозар участваше с труда си, със средствата си, с всичко което печелеше и работеше, с всичко участваше години наред в дома и домакинството на брат Петър Филипов. Затова брат Галилей Величков, един вид като проводник на Петър продължаваше да настоява за неговото окончателно махане от дома на Петър. Всъщност брат Петър успя в тази си акция и Светозар го напусна и дойде при моите родители. И се сбъдна неговото желание. Всъщност това се оказа много благоприятно за Светозар, защото по-късно, когато събориха бараката и дадоха един голям апартамент, Светозар можа да отиде да живее там. Дори след като се ожени за Еленка и се роди синът им Павел, те всичките трима отидоха да живеят там и до ден днешен използват този апартамент, който бе получен благодарение на малката барачка построена от баща ни на Изгрева. Това беше един прекрасен шанс за Светозар в неговия живот и тука брат Галилей Величков изигра действително една положителна роля, както за Петър, така и за Светозар. Защо разказвам всичко това и погрешките на тези прекрасни братя Петър и Галилей Величков? Защото при Учителя това беше Школа, всички се наричаха ученици на Великия Учител, но всъщност всички в една или друга посока объркваха и се отклоняваха, но важното беше да вървят напред. Това бяха силни и мощни духове от миналото, които разполагаха с голяма сила на своя дух и в дадени моменти те ставаха проводници на тъмните сили. Така че този прекрасен брат Галилей Величков, който толкова много уважавах, и така дълбоко в душата си имах просто благоговение пред светостта на този брат, неговата чистота и неговите духовни постижения, всъщност това не му попречи, за да може и той да вземе участие в моята женитба с Данаил Жеков и то участие отрицателно и насочено против мене. Всъщност той стана приятел с Данаил и с неговия баща Иван Жеков и Данаил отиваше да се грижи, помагаше му като беше болен, посещаваше го в болницата и всъщност Галилей Величков започнал да му дава едни лоши съвети, за да може, когато вече не вървеше нашето семейство с Данаил, за да можел Данаил да вземел детето, да отидел при лекар, да ме изкарат мене болна, ненормална, за да може Данаил да вземе детето. И това били съвети от Галилей Величков към моя предишен съпруг Данаил Жеков. Не желая да критикувам тези толкова добри братя, които така дълбоко уважавах и обичах, но трябва да подчертая, че в дадени моменти и те са допускали грешки, като са си служили с такива отрицателни прийоми. Много бяха ценни за мене примерите на братята и сестрите отразени в 6-те тома на "Изгревът" и в бъдещия 7-ми том и аз с голяма радост прочетох техните примери, толкова важни за всички нас, важни и за бъдещите поколения, които ще има да се поучат от нашите погрешки, за да вървя по пътя на делото. Благодарение на тези велики томове "Изгревът", всички можахме да разберем, че братята и сестрите, голяма част от тях са бъркали и не винаги са слушали съветите на Учителя. Понякога Той е казвал само веднъж и те не са изпълнявали, а понякога от Любов е повтарял дори по три пъти и пак има много от братята и сестрите, които не са изпълнявали. Малцина са били тези, които са имали будно съзнание.

5. ЖЕНИТБИ ДУХОВНИ И КАРМИЧНИ Брат Петър беше против женитбите и въобще не одобряваше женитбите и след като аз се омъжих за Данаил Жеков, той беше много недоволен. Ние вече тогава не дружахме с него, но той беше много недоволен и по вътрешен път разбираше с какъв дух аз се свързах чрез тази женитба. По-късно се роди детето Благовест и аз много исках да му го представя, но той никога не се съгласяваше да види детето. Дори веднъж си спомням, аз вървя по една улица с количката, с бебето в количката и изведнъж някъде далеко се зададе брат Петър Филипов, като видя отдалеко, че съм аз с количката и детето, свърна по една друга улица и просто избяга, за да не види детето и не желаеше да вземе никакво участие в тази моя кармична женитба. Но разбира се тука аз го схващам като добро в него, защото той всъщност познаваше духовете и разбра с какви духове аз се бях свързала в тази моя тежка женитба. В действителност брат Петър се нуждаеше от души чисти и свети, които да могат да дадат силите си за делото на Учителя. И той беше против всякакви женитби и стигаше чак до крайности в това. В случая за мене той беше прав, защото аз не изпълних волята на Учителя. В един сън, бях 19-20-годишна, значи някъде към 1959-60 г. аз сънувах Учителя. Бях в голямата аудитория на Софийския университет където беше пълно със студенти, всичките редове почти бяха заети и аз бяха някъде от края в един от тези редове. Професорът влиза на катедрата долу, защото там е амфитеатрална залата, да държи своята лекция. Когато гледам, кой е професорът, виждам, че това е Учителят и изведнъж Той мина от другата страна на подиума и почна да се качва нагоре по редовете, вървя, вървя, вървя, дойде до мене, спря се до мене и ме погледна с такъв силен и особен поглед, просто като че ли с очите на Вселената и ми каза: "Ти няма да се жениш! Ние имаме много работа!" След това взе ръката ми, гледа я, и това си спомням от съня ми. И аз разбира се като много други не изпълних неговия съвет в този сън като все се успокоявах, че това се отнася за някакво друго положение, а не за женитбата ми с Данаил, който ми подхождаше като човек от Братството и вегетарианец. Но действително права е мисълта, че тези женитби на хора от Братството не излязоха много сполучливи. Но въпреки всичко преди моята женитба в един друг мой сън аз отново видях Учителя някъде в някакво общество и имаше много братя и сестри, които говореха с Него и даже имаше някакви чужденци и Той разглеждаше някаква книга, която беше на английски език и показваше и обясняваше нещо на някакви хора край Него. Аз изчаках, изчаках и исках да Му поставя въпроса за мене и Данаил, за тази ми женитба. Но в действителност не се създадоха условия Учителят да ми отговори. Аз се събудих в съня си и все пак по-късно след няколко месеца се оженихме с Данаил, но аз в себе си бях спокойна, че един вид съм попитала Учителя, поставила съм въпроса за тази женитба между мене и Данаил. Но важното е, че Учителят не ми отговори.

4. ДУХОВНАТА ГРУПА НА ПЕТЪР ФИЛИПОВ Брат ми Светозар беше винаги много ревностен към идеите на Учителя и си спомням, че криеше беседите във въглищата, в малката барака, която имахме. Това беше нашата къща на Изгрева. Светозар си остана докрай предан на идеите. Той имаше така вътрешно разбиране и вътрешно чувство, говореше му се отвътре и много често можеше да дава ценни съвети на различни братя и сестри и да им помага в техните затруднения. Той беше един голям стълб в нашето семейство и много често ни е водил на екскурзии на Рила, на Мусала и на 7-те рилски езера, като дори при трудни условия, зимно време или пък лятно време. По-късно Светозар години наред живя при брат Петър Филипов. Помагаше му в къщата, в стопанството, копаеше градината, просто беше като един вид служител в неговото семейство, в негова услуга. По същия начин те работеха духовно, тъй като брат Петър Филипов беше създал малка група, която той ръководеше. В тази група имаше ръководство и това беше самия брат Петър Филипов, който ръководеше тази група. При него отиваха много братя и сестри, отиваше и Еленка Симова от Мърчаево, която впоследствие стана съпруга на Светозар, и брат Галилей Величков и много други братя и сестри. Нашето семейство полека, лека пожела да се включи в неговата група и той с много големи трудности ни прие в групата си. Не беше лесно да се влезе в тази негова група и имаше големи изисквания за това. Трябва да кажа, че аз никога не съм работила толкова усилено духовна работа както в групата на брат Петър. Той беше незаменим организатор, вдъхновител и много предан на идеите на Учителя, но много сериозен брат. Отивахме сутрин рано в 5 часа на беседа и на посвещение и много често пъти той ни говореше, че трябва да посипем с пепел главите си и да скъсаме с миналото. Често пъти отивахме и на Витоша, като сме тръгвали събота срещу неделя рано сутринта. Имаше един персонален рейс, който минаваше по Дървенишкото шосе и сме ставали 1 и половина - 2 часа през нощта и сме чакали докато мине персоналния рейс и с него отивахме до Бистрица, а оттам поемахме нагоре по поляните с цел да можем да посрещнем слънцето някъде нагоре на височина. Прекрасни бяха тия прекарвания с брат Петър Филипов, просто незаменими. Той много добре ръководеше дейността, духовната работа през целия ден и целия ден прекарвахме отлично в една хармонична атмосфера от сутринта до вечерта. Изкачвахме се обикновено до върха "Купена" и там имахме огнище, четеше се беседа в 10 часа. Там си правехме много хубав чай, понякога слагахме и боровинки, когато имаше наоколо и на обед обядвахме заедно, почивахме си чак до 3-4 часа и след това слизахме обратно, отново по баирите, за да слезем до Бистрица и да вземем отново рейса за връщането. Идваха различни братя и сестри, най-често Галилей Величков и Еленка идваше също. Идваше и Елка Кралева понякога, която преспиваше в дома на брат Петър и след това сутринта тръгвахме заедно за Витоша. Често пъти идваше и сестра Донка, която работеше в един ресторант и понякога идваше по-късно и ни настигаше горе по поляните. Тази Донка, която работеше като прислужница в дома на генерал Стоянови. Мога да кажа, че постепенно станахме приятели с кучетата в селото. Тия овчарски кучета бяха много големи и страшни. Ние минавахме почти през нощта по тъмно и те ни лаеха и ние носехме хляб, за да можем да ги укротяваме. Но постепенно, постепенно те станаха наши приятели и започнаха да идват с нас и се качваха донякъде, до поляните и след това се връщаха. Ние започнахме да се притесняваме, да не би овчарите да ги бият, защото всъщност те трябваше да си извършват своите задължения към стадото овце. А кучетата толкова ни обикнаха и така се присъединиха към нас, че те ни очакваха с голяма радост и тръгваха с нас. Аз дори се качвах на гърба на едно от тези мощни, огромни кучета и играех с него. На кучетата им беше приятно, хапваха нещо от нашата храна и прекарваха все около нас. Спомням си веднъж през пролетта, не се качихме много на високо, останахме на една поляна така по-долу и насреща се виждаше целия баир, на който трябваше да се изкачва. Изведнъж забелязах една огромна топка, която се търкаля и пред нея едно по-малко, което бяга. Вгледах се, а то се вижда като на кино лента. Вгледах се и видях, че беше една сърна, която бягаше и една голяма мечка след нея я гонеше. Това се виждаше съвсем ясно. Изведнъж изникна просто едно от тия наши овчарски кучета, беше се качило нагоре и като подгони тази мечка, тя се скри, избяга и така то помогна на сърната и я спаси. С такова велико благоволение работехме с брат Петър Филипов и всъщност от него аз научих какво значи велика, дълга молитва, какво значи медитация, размишление и усилена духовна работа. По цял ден прекарвахме в духовни разговори. Имаше и посещения и брат Петър ни свързваше с този невидим светъл свят, тъй като той имаше способности. Чуваше и виждаше, беше ясновидец и също така някакви други езици говореше. Това бяха едни от най-прекрасните години на духовна работа в моя живот. Това продължи от 1959 г., когато аз станах студентка в университета докъм 1965 г. Брат Петър Филипов беше много чист и извисен в своите чувства и преданост към Учителя и той винаги ни даваше прекрасни съвети като младежи да запазим своята физическа чистота, за да можем да бъдем служители на Бога и на делото на Учителя. Събирали сме се на разкошни вечери при него и се създаваше една много хубава атмосфера. Дори имаше специален, много приятен аромат, който се носеше във въздуха, което той обясняваше, че се дължи на присъствието на светлия и разумен свят. Идваха много братя и сестри, имаше изпълнители на пианото. Пеехме и свирехме и прекарвахме много хубаво при него. Брат Петър Филипов беше си създал и някои песни и понякога ги пееше. Правили сме и различни духовни опити, като например при изпълнението на песента "Вътрешния глас на Бога" от Учителя и "Вену Бахар" от него, какво всеки ще може да види и да почувства и до кое ниво ще може да отиде, за да види от къде Учителят е снел тази песен. Изобщо работата ни беше не само теоретична, но и практическа и много усилена и много пъти той се опасяваше от милицията и особено сутрин рано в 5 часа оглеждаше пред къщата, да не би да има някой милиционер, който да следи отиването ни при него. Брат Петър беше един прекрасен сладкар по професия и аз си спомням за един мой имен ден, на Великден, той организира празник и беше приготвил една разкошна торта, много голяма, квадратна, разкошно украсена и на нея беше сложил петолиние, имаше и ноти. Никога в живота си не бях получавала такъв голям и хубав подарък. Това беше за моя имен ден от брат Петър, което никога не мога да забравя. Досега никой в моя живот не беше ми правил такъв прекрасен подарък и с толкова много любов, за което аз безкрайно и винаги благодаря на брат Петър Филипов. Моят брат Светозар, там при брат Петър се сближи много с Еленка, която по-късно стана негова съпруга. Брат Петър Филипов одобряваше тази дружба и просто ги подкрепяше двамата и им създаваше един вид условия, за да може тази тяхна връзка да се развие и да даде някакъв резултат. Брат Петър ми е правил много добрини. В случай на нужда просто е тичал с мене, за да ми помага, защото аз като трябваше да завърша, да се дипломирам в университета, в крайна сметка един от професорите, който беше голям комунист, разбра че съм от Братството и реши да не получа диплом. И така на няколко пъти се явявах и той все така не ми позволяваше да си взема изпита и да получа диплома. И си спомням тогава как брат Петър отиде да търси професора, отиде да търси ректора на университета, който беше преподавател по математика мисля и когото той познаваше, да му разкаже за моя случай и да му обясни каква е причината гдето този професор не желае да ми помогне да взема моята диплома. Така че брат Петър беше готов на края на света да отиде, за да помогне някому и в същото време той разчиташе от нас една хубава и усилена работа в замяна на това. Той притежаваше много ценни духовни способности и качества както много други силни братя и умееше да си служи и с двете ложи. Понякога той знаеше най-различни начини, магии и други неща, с които умееше да си служи, може би това беше свързано с неговото кармично минало. Тежко и горко да бъдеш неприятел и неприятен на брат Петър Филипов. Той владееше сили и способности. Както и много други братя и сестри на Изгрева, така и той имаше такива умения. Много беше опасно да не си в добри, хармонични отношения с него. Така че той беше една мощна канара в Братството и беше много верен на Учителя, много добър брат и един от Неговите напреднали ученици, но в дадени моменти той си служеше с тези сили и ставаше дори опасен. Една част от братята и сестрите от Братството имаха големи възможности и понякога си служеха със силите на Черната Ложа, а понякога със силите на Бялата Ложа. Затова беше много опасно, недай си Боже да станеш враг или неприятен на тези братя и сестри, както например на брат Петър Филипов. След като нашето семейство се отдръпна от него, Светозар остана да живее още дълги години при него. Но за да бъде в групата му и да може да живее при него, той един вид трябваше да скъса връзките си със семейството си. И се стигна до там, че просто той не казваше добър ден нито на майка си, нито на баща си, нито на друг от семейството си. Минаваме покрай къщата на Петър Филипов по улицата, Светозар е в двора, копае ягодите, навел глава и въобще не казва добър ден никому. Ние го приехме това като естествено и това продължи доста дълго време, дори години. Светозар въобще не идваше да види родителите си, не идваше и в къщата ни. Така брат Петър се опита да привлече и баща ни Крум, който беше така по-слабохарактерен и се поддаваше на тези влияния, и той, баща ни започна често да отива при него и се появиха недоразумения с майка ми и полека-лека поемаше курса, който брат Петър му диктуваше. Тогава майка ми, която е много силен дух отиде със сила и мощ при него и му каза: "Ти няма повече да се занимаваш с Крум, ще го оставиш свободен, да се грижи за семейството си!" И брат Петър се уплаши от майка и повече той не се занимаваше никога с баща ни. Така брат Петър успя да въздейства най-вече на Светозар и чрез Светозар, а пък и Светозар, за да живее при него, трябваше да изпълнява неговата воля; един вид да скъса със семейството си, което Светозар и направи и то за дълги години.

3. ДЕТСКИ СПОМЕНИ ЗА ИЗГРЕВА Аз бях на 3 - 3 и половина години, когато си замина Учителят. Много добре си спомням, че майка ми много плака в този ден и когато подредиха Учителя в салона за поклонение и всички отиваха там да се поклонят, майка ни ни заведе и нас, децата, както и мене, да идем да се поклоним и целунем десницата Му. Спомням си, че Той беше облечен в бяло, положен на одър в салона. Там имаше много хора. Моята душа беше много смутена, а майка ми ме буташе и казваше: "Иди, иди, целуни ръката Му!" А аз отговорих с голямо почитание в душата си: "Не, Той спи, аз не желая да Го събудя, да Го безпокоя". С голям трепет и благоговение бе изпълнено моето сърце и моята душа, когато видях Учителя. Това много добре си спомням, макар че съм била толкова малка. Това е единственото, което си спомням по отношение на Учителя. Моята майка пееше много хубаво. Беше си създала една своя песен "Бог е Любов", която пееше много хубаво и гласът й ечеше. Взимаше китарата, акомпанираше си и пееше. Моята майка не е обичала да безпокои Учителя, да Го пита по много въпроси. Обикновено тя е задавала вътрешно своите въпроси и винаги е получавала отговор от Него. Рядко Го е безпокоила. Когато е присъствала на беседа, преди да започне беседата тя записвала в тетрадката си известни свои мисли и разсъждения и й е правило впечатление, че Учителят в беседата си е засягал именно тези въпроси, които са я вълнували и които е записвала в своята тетрадка. След заминаването на Учителя животът на Изгрева продължи почти по същия начин. Аз бях малко дете, но често присъствах на различни вечери и празненства в салона. Особено вечерно време често имаше концерт, а понякога имаше и вечери. Ние, всички изгревски деца се събирахме на голямата поляна за Паневритмията и до късно вечер играехме там. Понякога слушахме и концертите, а също така участвахме и във вечерята. За празника на Учителя, 27 декември се раздаваше хубаво жито. Познавах много братя и сестри, които живееха по това време на Изгрева. Спомням си брат Ради, който работеше в градината и който беше строг и авторитетен. Имаше едно куче, за което той се грижеше, Роза. Тя имаше много кученца. Ние двамата с моя брат Любомир отидохме и пожелахме да си изберем едно малко кученце. Брат Ради се съгласи. Гледах, гледах и видях, че има едно от децата на Роза, едно бяло кученце, което все настрани седеше. Ние него избрахме и го нарекохме Белчо. Това куче от Роза се оказа с много труден характер и беше просто страшилище за всички хора, които идваха у дома вкъщи, особено ако кучето не беше вързано. Имаше още много братя и сестри, които живееха на Изгрева. Често пъти съм виждала брат Иван Антонов, който беше голям астролог, също така и Влад Пашов и много други братя и сестри: Наталия Чакова, Буча Бехар, Стойна, Сийка Динова и Анка Каназирева и много още други братя и сестри, които живееха по това време на Изгрева. Брат Никола Антов не винаги изпълняваше добре своите задължения като представител на Братския съвет. Бяхме дочули нашето семейство, че когато разпределяли местата, нашето място където живеехме, а това беше братско и съседния имот, който закупи един художник Боян и всъщност той му е дал една част от братското място на него. Това нещо е станало на чашка алкохол и с нещо друго в приятелска атмосфера и след това ние се чудехме, че нашия парцел беше малко по-малък отколкото предполагахме, че трябва да бъде. Значи на него не можеше много да се разчита. Но в даден момент и той проявяваше доброто. Спомням си, че като бях ученичка или студентка исках да отида на Рила, но нямах достатъчно пари. А той правеше списъци там на полянката на Изгрева и аз отидох и му казах, че имам много малко пари, които мога да внеса за Рила. Той се обърна към мене и ми каза: "Нищо, и с тези пари ти можеш да отидеш на Рила". Направи един голям жест и ме вписа в списъка и така аз можах нея година да се кача на езерата.

2. СЕМЕЙСТВО С МНОГОЛЮДНА ЧЕЛЯД НА ИЗГРЕВА Майка ми като останала сама се поотклонила в младежките си години и мисля, че в 1919 г тя получава лична покана от Учителя да отиде на събора във Велико Търново. Тя отива и от този момент се слага началото на нейното духовно пробуждане и възраждане. Майка ми става една от преданите ученички на Учителя и остава такава до края на живота си. Баща ми Крум е родом от гр. Силистра, през 1903 г. и си заминава 1976 г. в София. Той произлиза от семейство с много деца. Баща ми мисля, че е бил протестант и голям идеалист. Когато се свързва с идеите на Учителя, той става Негов ревностен ученик и скъсва всички връзки с фамилията си, със своите братя и сестри и се отдава на делото на Учителя. Той е смятал дори да отиде в Америка и да стане проповедник на новите идеи на Учителя, но според съветите на Учителя той е променил решението си. Майка ни е следвала педагогика в университета, а баща ни философия. Но и двамата не са могли да завършат докрай висшето си образование поради тяхната женитба и идването на децата. В семейството ни се раждат четири деца -1932 г. се ражда Светозар, който остава докрай верен на идеите на Учителя и един от Неговите добри ученици. Второто дете родено през 1934 г. е Костадин, който е бил също изгревско дете, който също е бил милван от Учителя по главичката, но като става младеж се отклонява от идеите на Учителя и поема пътя на света, на радостта, на веселието, макар по начало да е бил вегетарианец, прояжда отново месо и така остава до настоящия момент. В 1941 г. се раждам аз, третото дете, което нося името на моята баба Величка и нейното велико присъствие. В 1943 г. се ражда най-малкия син, брат ми Любомир, който също така остава верен на идеите на Учителя. Всъщност семейството става вече многолюдно, икономическата криза до Втората световна война е обхванала всички страни и моят баща е бил известно време без работа. По-късно той си намира работа, става чиновник-чертожник и до края на живота си остана на тая работа и дори се пенсионира там. В тия трудни години той е имал малка заплата и майка ми не е могла никога да работи поради това, че е имала много деца и през тия години нашият дядо Кънчо е помагал с неговата пенсия. И четирите деца са родени на Изгрева, така че ние сме от изгревските деца и семейството ни е живяло на Изгрева в малка дървена барака, която баща ми е построил на братско място. През тия трудни години семейството ни е живяло в голяма немотия и братята и сестрите на Изгрева от Братството унесени в техния духовен подем и като служители на Великия Учител просто не са обръщали много внимание на това семейство, за да му помогнат. Дори с пренебрежение са казвали: "Крум и Стефка с многото деца!" Всъщност братята и сестрите са имали за идеал да служат на Учителя и не са гледали с добро око на тези братя и сестри, които са се женили и са създавали потомство, но майка ми е била определена да даде живот на тези деца, три от които остават верни на идеите на Учителя. Светозар, Любомир и аз, Величка. Въпреки всичко семейството ни се е ползвало един вид с едно презрение на Братството към нас.По-късно, след години от това трудно за издържане семейство излязоха трима инженери. Само Светозар не можа да получи висше образование. Той също имаше възможност и можеше да завърши с неговата голяма научна и духовна култура, но когато отишъл в университета и подал документите си, в неговото досие било написано, че той е дъновист и пее в братския хор Затова не са го приели. По-късно останалите три деца завършват своето висше образование въпреки тези големи затруднения и хората от Братството са били изумени от успеха на това семейство. Мога да подчертая, че нашето семейство е било за изпит на много братя и сестри от Изгрева, как те ще се отнесат към това семейство. И в тия трудни години малцина са ония, които са помогнали на нашето семейство. Те просто се броят на пръсти. Една от тия сестри е била Веса Жечева, майката на Благи Жеков, която при моето раждане е дошла и една седмица е стояла при майка ми да й помага в прането и във всичко докато майка ми се съвземе. След това тя дава количката - детската от Благи, за да има бебето количка, т.е. дава я за мене. След това идва Гита, майката на Йоанна Стратева. Тя, заедно с нейните сестри много помагаха на нашето семейство. Веднъж например имаше колети от Америка и те допринесоха щото и ние да получим един такъв колет, в който имаше сухо мляко, шоколад, имаше и някакви дрехи. Но най-важното беше, че Гита намираше дрехи от своите деца и пълнеше цели чували за нас. Току пристигне вкъщи и носи чувала и така ние можехме да имаме дрехи. В този чувал имаше и палта, и панталони и всичко за децата, за да може да има какво да носят. Имаше още една сестра, Надя Жейнова, която често донасяше много хубави дрехи от дъщеря си, които бяха предназначени за мене. Винаги сме се радвали на тези сестри, които не ни забравиха в тези трудни моменти. Когато трябваше да постъпя в гимназията родителите ми трябваше да ми купят ученическо тъмносиньо палто, а те нямаха възможност. Изведнъж три сестри се организирали без някой да ги е търсил, извикаха ме и ми купиха необходимото палто, за да мога и аз като всички ученички да се представя в училище с ново ученическо палто. Тези сестри бяха Верка Куртева, Стойна-шивачката и третата сестра не си спомням коя беше. Спомням си само, че Верка Куртева дойде вкъщи и с нея заедно купихме палтото, което на времето струваше 25-30 лева, но това беше голяма помощ за моите родители.

ВЕЛИЧКА НЯГОЛОВА 1. ВЕЛИЧКА СТОЙЧЕВА Майка ми Стефка Няголова е родена 1903 г. в гр. Бургас и си заминава 1995 г. Нейната майка Величка Стойчева и баща й Кънчо Стойчев са едни от първите ученици на Учителя. Величка Стойчева е нямала деца и решава да си осинови дете. Съгласно съветите на Учителя тя отива в църквата, където в неделен ден се излагали деца, за да може да си осинови едно дете. Майка ни Стефка е родена в околностите на Бургас и е шесто дете в семейството. Майка й умира при раждането. Тогава нейният баща като станала на 40 дни я завел в църквата за осиновяване. Величка Стойчева съгласно директивите на Учителя влиза в църквата, оглежда цялата група деца в средата на църквата, които са за осиновяване и избира веднага Стефка и казва: "Това е моето дете!" И от тогава тя започва да се грижи с много голяма любов за майка ми. Нейните дрехи и роклички са били изписвани от Париж, от модни къщи, с корделки, много красиви. Майка ни е била на 4-5 годинки, когато Учителят е отивал в Бургас, в дома на моята баба Величка и е милвал майка ми по главичката и е казвал: "Тя добре ще пее, хубаво ще пее". Баба ми Величка Стойчева произхожда от заможно семейство. Нейната фамилия са били фабриканти на платове в Габрово, фамилията не е била съгласна с осиновяването на това дете. Затова и по-късно моята майка и баща не са поддържали връзка с фамилията на баба ми Величка Стойчева. Значи Величка Стойчева избира дъщеря си Стефка по дух, по вътрешно ръководство и под ръководството на Учителя. И наистина, по-късно така и ние се раждаме чрез нея на тази земя. В къщата на баба ни Величка Стойчева е имало голям салон, който събирал 100 стола. И в този салон е идвал Учителя и е прекарвал по цял месец в Бургас и цялата група от Братството от Бургас са идвали в дома на баба ми Величка и заедно с Учителя са празнували и са работили заедно. Вечерно време е имало трапези, имало е разговори, свещени разговори, беседи и песни са се пеели. Баба ми Величка Стойчева и Кънчо Стойчев са от първите ученици на Учителя и участват в първите вериги, които Учителят организира в гр. Велико Търново. Това е преди Школата. Школата се открива 1922 г., това са годините 1910, 1911, 1912, а може би и по-рано. Учителят поименно е повиквал своите ученици на тези събрания, които са се организирали във Велико Търново и така наречените вериги, духовни вериги и в голямо свещенодействие и в една силна духовна атмосфера са прекарвали тези дни с голямо присъствие от невидимите, светли същества. Баба ни Величка и дядо ни Кънчо Стойчев са участвали в тези вериги и имената им ги има в протоколите от тези години. Баба ни става една добра ученичка на Учителя и Учителят е работил над нея, защото тя е споделяла с моята майка, че има едни особени силни видения, виждания и присъствия и разговори, но не желае да ги разкаже, за да не се възгордее. Под ръководството на Учителя тя в Бургас е организирала женски и детски събрания, като е разработвала теми съгласно идеите на Учителя. Баба ни Величка е била с деликатно здраве, а дядо ми Кънчо е работил в пощата, като пощенски служител. Случвало се е, когато тя не е добре със здравето, той трябвало да изпрати телеграма до София, да попита Учителя какво да прави и как да лекува Величка. Като отива на работа с телеграмата приготвена за подаване в джоба му, какво е учудването му, щото като отива на работа той получава телеграма и то от Учителя и в нея телеграма Учителят обяснява и дава отговор на въпросите, които дядо ми го интересуват. Дава и точно какви методи да употреби, за да лекува Величка. Баба ми си заминава рано през 1918 г., когато Учителят е бил интерниран във Варна. Майка ми остава без майка на 14 години. Дядо ми Кънчо разтревожен е отишъл чак във Варна, за да се види с Учителя и да Му съобщи за заминаването на Величка. Учителят излязъл на балкончето на хотела където бил интерниран и дядо ми Му разказал, че Величка си е заминала, тогава Учителят отговорил: "Грабнаха Величка докато мене ме нямаше". За майка ми трябвало да се грижи дядо ми Кънчо Стойчев. Той е бил много грижовен баща и дори по-късно, когато майка ми се омъжва и си ражда четирите деца, той винаги е помагал на нея и на баща ни при отглеждането на децата. Имал е хубава пенсия и почти всичко каквото можел е давал, за да помага на това многолюдно и трудно семейство. Много любов и грижи е полагал.

21. ГОЛЯМОТО СЕМЕЙСТВО БАЩАТА - е ХРИСТО Йорданов ПАВЛОВ, роден на 01.05.1861 г. в гр. Враца, получил висше образование в Щутгарт - Германия със специалност химик, с докторат в Рощоския университет. Специализирал в гр. Падуа -копринарство. Във Враца през 1901-1911 г. е назначен за окръжен управител. Бил е директор на Търговската гимназия в гр. Свищов, след това главен инспектор по бубарство. По-късно преминава към различни дейности - занимава се с превръщане на дядовата си воденица в мелница, с медна мина, антрацитна мина в Перник за изготвяне на брикети, бил е народен представител и т.н. МАЙКАТА - е ДОНКА ЦОНЕВА дъщеря на Разградски търговец на тютюн, завършила Търговска гимназия. В Торино - Италия една година е учила пеене и пиано. Задомява се и има 4 деца. Пише стихове, издава готварска книга, ръководство по кроене. АСЕН е първото дете - роден на 02.09.1896 г. През 1917 год. завършва авиационно училище и участвува в Първата световна война. През 1921 год. и изпратен в САЩ за да участвува в международен конкурс за околосветско пътешествие. Конкурсът е анулиран и той остава завинаги там. Става инструктор-изпитателен пилот, инженер, сътрудник на различни авиационни списания. МИЛКА - родена в София, свири на цигулка, оркестрантка в Пловдивския симфоничен оркестър през 1946 г., след това става музикален педагог в София. От 1957 г. живее в Париж. Пише книги за брат си „Асен Йорданов и авиацията", който е построил първия български аероплан, изпитан успешно на 10 август 1915 г. НАДЯ - която сега живее в Скопие - Македония. ВИОЛА - живее в Гринуич - САЩ. Представяме кратки бележки от дейността й в САЩ. ДЕЙНОСТТА НА ВИОЛА ЙОРДАНОВА В САЩ 1. Превод и публикуване на I и II книга на Паневритмията. 2. „Дишането" от Боян Боев -1936 год. 3. Видео-касета направена от нея и Ерна Сталева, ученичка на Учителя. 4. Една касетка с изпети 28 песни от нея на английски от Паневритмията. 5. Държани „сказки-демонстрация" върху Паневритмията. 6. Курс по Паневритмия - нарочно подреден с преведена от нея молитва и инструкции, дадени лично от Учителя на Боян Боев. 7. Две статии написани върху възпитанието „Новите насоки във възпитанието". Заинтересувало се едно списание за възпитанието, но когато прочитат за Паневритмията с новите методи, те се отказали да отпечатат статията. За тях новите мисли, идеи и методи са „мечти". ДЕКЛАРАЦИЯ Долуподписаната ВИОЛА ЙОРДАНОВА БАУМАН заявява, че по молба на д-р Вергилий Кръстев, изпраща саморъчно написаните нейни спомени от времето на Школата на Изгрева, под заглавието: „Божественият Градинар - БЕИНСА ДУНО", като дава право на д-р Вергилий Кръстев да ги публикува в книгата „Изгревът, том VIII, съставен от самия д-р Вергилий Кръстев. Януари, 1998 година С почит: Виола Йорданова Бауман Гринуич - САЩ

20. БЕЛЕЖКИ НА РЕДАКТОРА ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ Поместваме отвореното писмо на сестра Виола Йорданова към българските последователи на Учителя Дънов. Включваме превода на нейното писмо до г-н Барнаби Браун в отговор на неговите редакторски бележки към Паневритмията на Учителя Дънов. Господа чужденци! Спокойно! И по-кротко! Първи, ние българите имаме думата. Второ, вие трябва да дойдете тук и да се учите на български език. След това трябва да прочетете „Изгревът" и накрая да проучавате Словото на Учителя, както и неговата музика и песни. А що се отнася до Паневритмията, то ние българите не сме я публикували в нейния оригинал, защото ни пречат такива като г-н Браун, но с български имена и лица. И те са по плът българи, но по дух са чужденци за Словото на Учителя. Те дори са и врагове. И то не какви и да е. А истински и люти врагове. Но ние българите, които сме по дух, ще се съберем, ще се вдигнем като един и ще победим, защото, ние още съхраняваме и браним Словото на Учителя. А този Учител е Всемировия Учител на Вселената - Беинса Дуно. Ние знаем Кой е Той. Ние знаем за кого се жертвуваме. А вие това, г-да чужденци, не знаете и трябва да дойдете да се учите тук от българите. Ще се учите от нас, а не обратното - та да ни четете лекции по невежество. Запомнете това! Ние не си продаваме първородството за нищо на света. Ние си имаме задача и ще я изпълним. Ето защо се издава поредицата „Изгревът". За обучение вам и за поучение нам!

19. ПИСМО НА М-Р БРАУН ДО ВИОЛА ЙОРДАНОВА БЕЛЕЖКА НА РЕДАКТОРА - BARNABI - JUNI - 1997 Тази публикация обединява работата и вдъхновението на много индивидуалности не в най-малка степен на Весела Несторова. Нейните английски поетични стихове бяха фактически по същество написани в 1941 г. и служат като врата към Паневритмията за английски говорещите. Една подаваща се на обработка част на българския текст беше съхранена за да подготви по-посветени изпълнители на Паневритмията с цел, да се заучава оригиналния поетичен текст, който е на лице в няколко тиража. Указания за движенията също са предвидени за удобна справка. В номера 14-16 и 28, и дял 7-10 на „Слънчевите лъчи" оригиналният текст е от Беинса Дуно, Петър Дънов. Той е поставил на своите ученици задачата за написване поетичните текстове към останалите движения, една задача, която е разрешила само Олга Славчева. Нейният текст към част първа е бил публикуван в 1935 година и към част първа и трета. В 1941 г. текстът на част втора, изготвен от Весела Несторова е бил публикуван в 1942 г. Поетичните текстове съставляват третата от трите части именно: формата, съдържанието и смисъла на Паневритмията. Когато биват разбрани, те хранят интелекта, точно така както движенията тонират тялото и музиката възпламенява духа. Никакво изпълнение на Паневритмията не е завършено без тях. РЕДАКТОРСКИ ЗАБЕЛЕЖКИ НА BARNABY BROWN - BERLIN Извън България изпълнение на Паневритмията са били характеризирани от /чрез/ магнетофонни и портативни касети. Това издание се подготви да окуражи употребата на жива музика и да внесе лъх от пресен въздух към репертоара, който е на разположение на изучаващите цигулка. Макар че една единствена цигулка е идеална за по-малък паневритмичен кръг, по-големи ансамбли са изобщо необходими за да стигне музиката до слуха на изпълнителите. По традиция всеки наличен инструмент се присъединява към или замества цигулката, докато един акомпанимент, композиран или импровизиран, се изпълнява на цигулка, китара, арфа, акордеон или от смесен ансамбъл. Били са ползвани даже и черковни камбани. Мелодичната линия е бивала също адаптирана от певци, въвеждайки минимални изменения, които сега от две поколения вече са стандартни. В никакъв случай не съществува една коректна или оригинална версия. Някои варианти може да произлизат от различни изсвирвания на главния композитор Петър Дънов, други от /поради/ процеса на слухова трансмисия. Музиката е така по вътрешно естество свободна, че задачата за написването й е предизвиквала учениците на Дънов от самото начало. Това издание не може да претендира да е последната дума, но се опитва да представя музиката в благоприятна светлина и приложима форма за начинаещия както и за опитния музикант. ПУБЛИКУВАНИ ИЗТОЧНИЦИ A. Беинса Дуно, Паневритмия /София 1938 г../ частично репродуцирана, редактирана с някои тактови черти, Ярмила Менцлова /Паневритмията /Франция 1984 г../ и Аида Куртева, Паневритмия /Киер СА;Аржентина 1988 г./. Партията на втората цигулка е от Кирил Икономов и наставката на номер 24 /нормално изпусната/ от Ангел Янушев. B. Паневритмия /София 1941 г../ препечатана 1992 г.. Тя дава оригиналния български поетичен текст на всички движения, но „Слънчевите лъчи" са под вокална адаптация на френски издания бяха публикувани и поетичния текст преведен; това /издание/ от 1977 г, коригира минимални моменти от музикалната граматика и е репродуцирана в „Кръга на Свещения танц - изд. Давид Лоример /Англия 1991 г./. С. „Слънчеви лъчи" /София 1942 г./ репродуцирана от Лоример. Оригиналният български поетичен текст на „Слънчевите лъчи" е напечатан под музиката за цигулка. Тези любителски /дилетантски/ издания нашироко се съгласуват с това, което се чува днес. Рядко употребата на регулярни /правилни/ тактови линии изопачава музиката, както тя е разбрана и се изпълнява от онези, които са я научавали по слух. Съотношенията по темпа между движенията са също затъмнени поради липса на единство на стила-различни индивидуалности са били отговорни за нотирането на различните мелодии, вследствие на което се явява несъответствие по отношение избора на нотните стойности за музиката с подобни качества. Във В първата вокална адаптация - номера 18 и 19 бяха транспонирани към ключа на В миньор и номер 24 към С мажор. Преди няколко години, обаче музиканти в България се върнаха към употребата на оригиналните ключове, които са съвършено пригодими за ниски гласове. ЛЯВО ИЛИ ДЯСНО? Също така, за да направи естеството на музиката по-ясно за окото на четящият, това издание публикува разрешението на Асен Арнаудов на един конфликт между теория и практика. В тази стандартизирана форма музиката се нуждае да бъдат ревизирани /изменени/ диктаторските описания на Милка Периклиева и на Ярмила Менцлова. През време на процеса, при който музиката се създаде се замесиха много лица. Описанието, което Периклиева дава на движенията е било директно взето от демонстрациите /показванията/ дадени от Дънов и изглежда в по-малка степен да изопачава Неговия замисъл. Менцлова, на която Дънов по-късно е дал задачата да представи Паневритмията коректно също така решила да ревизира музиката в по-голяма степен от описанието на Периклиева. И поради това се предполага, че една нота в „Първия ден на пролетта" е скъсена, така че 7,9 и 10 започват с десния вместо с левия крак. Това прави музиката по-малко повторяема наизуст, като я прави по-лесна за изпълнение наизуст и изяснява момента за смяна на ръцете в номер 6 „Отваряне". Единствената друга разлика от стандартната версия обикновено практикувана в България е позицията на повторението в номер 11 „Евера", тук внушена пред четири тактови черти. Даже, ако повторението от тактова черта 21 е автентична, което се явява по-скоро като произлизащо от погрешно отпечатване в А, версията с текстът, предложен от Арнаудов и отдавна свирен в Русия е възприет, тъй като с това се избягва музиката да завърши в една неестествена /несвойствена/ точка в последователността на движенията. Други различия по отношение на стандартната версия, които правят музиката по обичайна /регулярна/ не се внушават, защото те отстраняват благоприятните възможности за певците да дишат. ОБОЗНАЧЕНИЕ НА ТЕМПАТА За общо упътване са дадени обозначения с метроном. Когато се изпълнява Паневритмията, трябва да се уважат местната традиция, атмосферните условия и възрастта на играещите. Отбелязванията на метронома на А не се явяват като точен запис на по-раншните скорости при изпълнението. Ако употребеният метроном е бил акуратно калибриран, те означават по-бързи темпа от онези, употребявани от едно по-късно поколение, макар и променливи. Обаче те имат смисъл в музикално отношение и така могат да представляват по-скоро мнението на музиканта отколкото на играещия. СВОБОДА НА ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА Където процесът на слуховата трансмисия или вокална адаптация е изгладила приятни детайли, запазени в А, тези са били реинтродуцирани към главния музикален текст и версията е поставена стандартно в намален печат като алтернатива. Това поведение има за цел да окуражи живата гъвкавост която Дънов самият е демонстрирал както в своята игра, така и в мисленето си. В цялото издание изпълнителите не би трябвало да се колебаят да променят октавата, ако имат желание за това. Допълнителна или алтернативна ор-наментация е също удобна, специално в „Слънчевите лъчи". УПОТРЕБА НА ЛЪКА Интерпретацията предвидена да подпомогне четящите и начинаещите би трябвало да се игнорира /отрече/ от по-опитните. Както народният така и артистичният стил при употреба на лъка са напълно правилни. Берлин, 1997 година Барнаби Браун Превод от английски: Веска Величкова Въз основа на това писмо Виола Йорданова пише своето „отворено писмо" до своите съмишленици, които ги няма вече на земята и изпраща своето писмо до м-р Браун, което едва ли го е прочел.

18. ПИСМО НА ВИОЛА ЙОРДАНОВА ДО М-Р БРАУН М-р Барнаби Браун Баденше Щрасе 32 10715 Берлин - Германия Уважаеми Барнаби, Съгласна съм с Вас, че недостатъчното познаване на кой и да е език лесно би могло да разстрои добро общуване. И това е специално при случаите когато се превежда. Мнозина от нас започват да разбират, че превеждането е писмена форма подобна на творчеството в изкуството. Един истински човек на изкуството /артист/ се стреми да тълкува толкова ясно, колкото е възможно оригиналното значение на идеите изразени от композитора, писателя или поета. Превеждането не е лека задача и то е специално трудно при превеждането на Учението на Учителя. В този случай изискванията са много високи. Не е достатъчно да се знае добре български /английски/ език добре. Но човек трябва да има духовна завършеност, чувствителен усет и високо духовно развитие и разбира се необходимо важно е да се познава Учението на Учителя. Тези изисквания са еднакво необходими както за преводача, така и за аудиторията. Преводач и аудитория трябва да бъдат на еднакво духовно ниво, за да общуват добре /ефективно/. Сега, бих желала да отговоря на Вашите специфични въпроси: ПЪРВО: „Първият ден на пролетта" е кръг /цикъл/ и бидейки такъв, важно е да се тръгва с десния крак. Обаче, следвайки музиката, някои движения в кръга започват с левия крак, което е правилно. ВТОРО: За 28-те движения, стихотворната част, сътворена от Олга Славчева е превъзходна. Поетичните думи на Олга описват добре процеса на духовния растеж, който се извършва през време на Паневритмичния танц. Всеки играещ, през време на разговора си с природата става като дете отварящо в почуда очите си, разбирайки все повече, че един Божествен Дух на Любовта и Мъдростта оживотворява целия мир. Този вид поезия изисква респект /уважение/. ТРЕТО: Поетичният текст на „Слънчевите лъчи" сътворен от Весела Несторова е също превъзходен. Възможно ли е за някого да мисли, че Учителят не е познавал и други поети по времето когато Той сам е избрал Олга Славчева и Весела Несторова? Той е знаел много добре, че те ще създадат най-добрият поетичен текст, съвършено сливащ се със значенията, музикалните ритми и движенията на тялото при изпълнението на Паневритмията. ЧЕТВЪРТО: Темпата, ритмите, поетичните текстове и движенията на тялото се определени единствено от идеята която е сърце на упражненията. При изменението на мензурите се изменя и ритъма и темпото на движението което не е позволено. Темпата, както казахме не могат да се сменят. Затова не може да се разбере местната традиция, атмосферните условия или възрастта на играещия. Естествено, най-доброто темпо трябва да разрешава на изпълнителите да се движат грациозно и да пеят с лекота, като дишат на определени места, без да се прекъсва цялата фраза. ПЕТО: Оригиналните ключове на всички музикални композиции на Учителя, не трябва да се изменят. В случай, че даден диригент би пожелал да аранжира някои от композициите Му за даден оркестър, като изменя оригиналния ключ, не е позволено. Транспонирането на някои песни, за да бъдат пригодени за голяма група хора е възможно. За соло-изпълнения певецът би могъл да подбере онези песни, които са подходящи за неговия глас-бас, колоратура и т.н. ШЕСТО: Когато Паневритмията се изпълнява многократно съгласно директивите дадени от Учителя, играещите изпитват благотворното влияние на всяко едно от движенията, които предизвикват постепенно духовно развитие което води до по-високо съзнание. Този процес на духовно развитие беше грижливо преаранжиран от педагогичния гений на Учителя. В този смисъл съществува единство между всички различни движения на Паневритмията и първият и вторият том на Паневритмията представляват едно цяло. СЕДМО: Името Петър Дънов е рожденото име на Учителя, но Той не го употребяваше - БЕИНСА ДУНО - за целите на печата „международни публикации, представляващи колективни творби". Името БЕИНСА ДУНО е било дадено при духовното Му посвещение, когато Божественият Дух е слязъл в човека Петър Дънов. Подобно ИСУС е бил наименован ХРИСТОС, когато Божественият Дух се е вселил в Него. ОСМО: Колективни творби ли са музикалните композиции на Учителя? Учителят не пишеше своите лекции. Това вършеха неговите стенографи-учители. Учителят не пишеше своите музикални композиции. Неговите музикални стенографи, професионални музиканти ги нотираха. Ето защо, ние учениците не считаме нито Неговите лекции, нито Неговите музикални композиции за колективни творби. Неговите музикални творения бяха плод на Божествено вдъхновение. „Не коригирайте Божественото", казваше Учителят. Изпращам Ви копие от „Вътрешният смисъл на Паневритмията" от Беинса Дуно с прецизното изказване „Паневритмията е ключа към Моето Учение", което беше продиктувано от самия Учител на брат Боян Боев. Това ни беше изпратено тук от сестра Ина Дойнова. Уважаеми Барнаби, уважавам Вашите искрени усилия да направите най-доброто което можете. Не желаем ли ние всички да бъдем добри слуги? Наистина „Пътят" не е лесно пътуване, но е славен този път. Може би най-добрата заслуга на всички нас би била, да оставим Паневритмията непокътната и всички ние да приемем стандартния текст. В духа на добра воля, любов и взаимно разбирателство оставам Ваша: Август, 25.1997 година Виола Йорданова Бауман.

17. ОТВОРЕНО ПИСМО ВИОЛА ЙОРДАНОВА Драги съмишленици, в началото на месец август 1997 г. получих писмо от Барнаби Браун, който не познавам лично. Писмото бе придружено от следващите две копия: 1. Музикален текст на Паневритмията от Беинса Дуно. 2. Въведение. Паневритмична поезия за английски говорещите. Цитат: „Това издание се подготвя за издателство Бяло Братство и езотерични публикации респективно в София и Калифорния". Тези две копия са разпратени на музиканти и преподаватели на Паневритмия за инспекция със следната забележка: „Вашите поправки и корекции ще бъдат взети под внимание". Въз основа на горната забележка, аз включвам в това писмо моята преценка на тази нова Паневритмия, в която Браун коригира музиката на Беинса Дуно и замества лириката на Олга Славчева. Браун насърчен от книгоиздателството „Бяло Братство" и с нейно съдействие прави радикални корекции на Паневритмията издадена от Боян Боев през 1936 г. одобрена лично от Учителя. Изглежда, че Браун не е бил достатъчно уведомен или сам убеден, че Учителят прилага нови начини при композиране и нотиране в своето музикално творчество. Тези негови нововъведения откриват за бъдещите композитори много по-богати и широки възможности, които ще изразят новите идеи, мисли и чувства на следващите поколения. Разбира се, че тези нови начини на Учителя са в разрез със сегашните установени академически теории. Паневритмията създадена от нашия безкористен Учител е един архитектурен храм, изграден с математическа, художествена и целесъобразна точност. Кой музикант би се осмелил да коригира деветата симфония от гениалния Бетховен? А какво да кажем за творчеството на Учителя? Паневритмията от Учителя е един изключително нов педагогически метод, достатъчно ефективен, да събуди Божествените заложби внедрени в човешкото естество, за да възкреси новият човек, човек на хармония и мир. В името на тази хармония и мир нека запазим оригиналното творчество на Учителя с което Той благоволи да благослови всички човешки души. Август, 1997 г. Поздрави от Вашата сестра Виола Йорданова. Щат Гринвич - САЩ.

16. РАЗМИШЛЕНИЕ И ПОУЧЕНИЕ Много често в тихи и спокойни часове размишлявам върху думите на Учителя, които са дълбоко врязани в моята памет. Питам се и в този момент, защо Учителят толкова много настояваше да пея в продължение на моето следване в Академията. Имаше дни когато Той не ме приемаше, защото знаеше, че аз не пея, а свиря или съм участница в концерти-рецитали организирани от моята професорка по драма и дикция, г-жа Стойнова. Учителят е предвиждал, че моят глас е всъщност единственият ми капитал с който ще мога да привлека вниманието на Руската комисия и да получа разрешение да напусна България като певица с големи възможности, нуждаеща се от европейска шлифовка. Защо Учителят ме изпрати при Михаил? Не за да му помагам, нито да спасявам ученикът на Беинса Дуно, нито да спасявам хората изпаднали под негово влияние. Нито бях изпратена от Учителя да разрушавам неговата работа или да се женя за него, както Михаил публично ме обвиняваше. Учителят ме изпрати в Париж сама да развържа една дълготрайна лоша карма и сама да науча един важен урок. Законът на свободата е велик закон. В свободата можех да прогледна и да различа, кой работи за Цялото и кой работи за свои лични интереси. Да, сама да различавам зад хубавите и интелигентни фрази какви мотиви се крият. Ето кардиналния въпрос, който бе зададен преди две хиляди години от учениците на Христа. Той отговори: „Много учители ще дойдат в мое име, но истинските учители ще познаете според техните дела." Излишно е да се каже, че делата на Михаил не отговарят на един истински Учител. Моята вечна благодарност към нашия Учител, Спасител и Освободител, към Божественият градинар - БЕИНСА ДУНО. Нека Неговото Име свети вечно в Славата на Бога. 24 Октомври 1997 година

15. ОПОРОЧЕНИЕТО НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ Една ранна сутрин ставам да се приготвя да отида в Париж. Както се обличам, вратата на моята стая се блъсва и Ярмила се втурна в стаята, плачейки, каза: „Виола бързай, по пътя за Париж в трена ще ти разправя защо плача". Ето какво Ярмила ми откри. Едно от младите момичета, които са играели Паневритмия се оплакало на баща си, че Михаил ги милвал по тялото за да изследва качеството на техните кожи, когато са минавали покрай него играейки Паневритмията. /До този момент аз нямах понятие, че млади момичета играят Паневритмия и че Ярмила е преподавала на тях. Аз не бях виждала Ярмила от времето на бомбардировките в София и не знаех че е в Париж./ Отиваме, аз и Ярмила в къщата на тази френска фамилия, но бащата като видя Ярмила направо ни изпъди. „Ела Виола, бързо да вървим при Басан, казва Ярмила. Басан може да спре френската преса, да не се замесва името на българското братство в тази история". Обаче, Басан категорично отказа. „Аз не се бъркам в работата на Михаила". Почна да се смрачава. Разделих се с Ярмила. Исках по-скоро да се прибера в моята стая на Север. Но там бях пресрещната от шофьора на Михаил, който ме отведе в една друга къща на Михаил. Влизам в стаята, виждайки Михаил моето възмущение да злоупотребява, просто да използва Паневритмията по този начин извиках. Той ми зашлеви един шамар. Аз си отидох. Следващата неделя отивам на неговата сказка. След завършване на сказката излезнах вън. Скоро и Михаил дойде при мене със самочувствие на голям учител. Аз обаче имах чувството, как Михаил умело хваща чудно хубавите души в своите мрежи. Обърнах се към Михаила и казвам: „Ти можеш да бъдеш за мене каквото искаш, но никога мой Учител. Аз имам своя Учител! Моля Бога, моята душа никога да не те срещне". Разгневен Михаил си обърна гърба и си отиде. Аз бях вече освободена! Край на кармата! На следващата неделя Михаил говори един час против мене на своите съмишленици. Създаде една атмосфера толкова нагорещена, че те бяха готови да ме разкъсат. Всички излизат навън. Аз бях веднага заобиколена от сестра Бояджиева, Мария Христова и брат Бертоли. „Виола, каза сестра Бояджиева, тичай вземи си твоите неща, аз те чакам тук с колата. Няма да оставаш тук повече." Набързо прибрах моите работи, грабнах куфара си и потеглихме за Сан-Пуле, къщата в която живееха братята Янкови, Буков, Любомир Йорданов и Елена - певица. Всички тези талантливи български младежи бяха издържани материално от сестра Бояджиева и брат Басан. Наскоро пристигна моят племенник от София и аз се преместих да живея в Париж. Тук бях заета с 40 души французи, които искрено се интересуваха от учението на Учителя. След известно време се разчу между нашите братя и сестри, че Михаил е арестуван, съден и изпратен в затвора. Аз в това време даже не бях чела френските вестници. Наскоро получих моята виза за Съединените Щати. Напуснах Париж. Годината бе 1949-а. До тук е първата част от историята на бавно покълващото семе, посято в градината на Беинса Дуно.

14. ЛЪЖЕУЧИТЕЛЯТ Един ден Михаил идва и ми подаде една книжка да прочета, отнасяща се за един „голям Учител" от Калифорния. Михаил го е поканил вече и този „велик Учител" скоро ще пристигне. За този случай Михаил иска да сложи върху входната врата на салона му едно голямо бяло платно с надпис: „Бялото Братство представено от двамата духовни учители /Михаил и този от Калифорния/. След като прочетох книгата, върнах я с думите: „Този човек е един фалшив духовен Учител, ти нямаш право да замесваш името на Бялото Братство с този мошеник". Разбира се, аз нито чух, нито видях големите приготовления за големия гост, нито разбрах, но чух, че той си е заминал ядосан обратно за Калифорния. По това време никой не ме посещаваше от неговите последователи. Аз бях напълно изолирана. Имах много свободно време. Взех френски и български речници /аз знам доста френски, бях ученичка във френския пансион в София/ и книгите на Михаил, исках сама да разбера защо Учителят захвърли на пода книгата на Михаил. Михаил използва учението на Учителя и го представя като негово лично учение на един съвременен културен френски език и по един интересен, интелектуален начин разисква философски проблеми, без никъде да споменава, че той е бил в Школата на Петър Дънов. С една дума Михаил плагиатства. Питам Михаил защо пише така, той откровено ми каза, че иска неговото име да бъде записано в историята на човечеството като голям учител.

13. КАРМИЧНАТА ВРЪЗКА След близо месец от смешни и трагични случки, пристигнах в Женева. Брат ми бе изпратил там пари за моята издръжка. В Женева се срещнах за първи път със сестра Бояджиева, жената на фабриканта за „Копринени чорапи - Кабо". Със сестра Бояджиева прекарахме един месец в един изключително вегетариански дом в Швейцарските планини. В края на месец септември аз отпътувах до Париж с една двойка от последователите на Михаил. В Париж бях посрещната от шофьора на Михаил, който още летува някъде в Южна Франция. Шофьорът ме отведе в къщата на Михаил в Север - извън Париж. След няколко дни Михаил се завърна. До това време обаче, аз имах възможност да разгледам наоколо, но никъде не забелязах портрети или беседи от Учителя. Останах много учудена. При една от неговите сказки Михаил ме накара да изпея „фир-фюр-фен". Почувствувах в гласа му едно желание да ме изложи. Но за негово разочарование имах голям успех. Много сестри от неговото движение искаха да взимат уроци по пеене от мене. Но през следващите дни никой от тях не дойде. Те ме избягваха. Шахматната игра с Михаил се започна. Бях повикана да отида при техния „Висш Съвет". Влезнах в една полутъмна стая с насядали наоколо възрастни мъже, които ме попитаха какво смятам да правя тук. Отговорих, че нямам никакви намерения да правя нещо. Те ми казаха, че би било добре да направя един оркестър. Атмосферата бе толкова тежка, потискаща, че аз отказах и бързо напуснах стаята. След близо една седмица гостуване в къщата на Михаил, той ми каза, че наблизо има една негова последователка, която дава стая под наем. Аз там отидох да живея. Докато бях гостенка на Михаил, аз никога не видях Стела там, нито по-късно, или на неговите сказки. Аз нея не я познавам. Обаче преди да напусна къщата на Михаил, веднага след нашия обяд, Михаил ми каза да го почакам в една стаичка в която никога не бях влизала. Нямаше мебели освен два стола и една малка масичка с едно шише с някаква тъмна течност и една чаша до нея. След известно време Михаил влезе. Подробности не помня само знам, че аз се намерих на пода и той легна върху мене. Аз бях в едно състояние на идиот, без никаква воля - не се съпротивих, нито имах някакви емоции. Помня, че той ми каза веднага да се измия с една студена водя. Бях в състояние на един автомат. Никога преди не се е случвало такова ужасно нещо между мен и Михаил, който винаги ме уверяваше, че води един живот чист, без никаква физическа връзка. Аз успях веднага да излича това от моята памет и продължих да живея на Север. Виждах Михаил рядко. Само на неговите сказки, но в едно състояние на очакване, тъй като кармичната ми връзка с Михаил бе още жива.

12. ПОВЕЛЯТА НА УЧИТЕЛЯ Един ден пак отивам при Учителя, Който ми каза: „Рекох, ти трябва да напуснеш България. Ще отидеш в Париж при Михаила". Аз онемях от изненада. След няколко минути се възстанових, възразявам: „Учителю, какво ще правя при Михаил? Той има Стела, неговата ревностна помощница". „Нищо от това." Учителят продължи: „Ти няма да бъдеш сама, ще бъдеш закриляна. Бъди внимателна да нямаш физически контакт с Михаил". Аз седях в пълно неведение, неразбираща какво Учителят говореше. Учителят знаеше, че аз исках да се освободя от Михаил. А Той ме праща при него?! Учителят спокойно продължи да говори за по-далечно мое бъдеще като сега тона Му беше по-мек и шеговит: „Ти няма да бъдеш доволна, ще бъдеш ограничена, няма да можеш да свириш и пееш." Аз с любопитство попитах: „Е, тогава Учителю, какво ще правя?" Той ме погледна засмяно и с шеговит тон рече: „Ще се занимаваш рекох с естествени науки". Нашият разговор завърши, годината бе 1944. След като се завърнах в къщи, почнах да мисля върху думите на Учителя и да се чудя как и кой ще ме пусне да напусна България? В това време, както се казва,"птичка не може да прелети границите". Но въпреки всички пречки, аз се опитах в продължение на много месеци да взема от милицията разрешение да напусна България. Но, всичко бе напразно. Най-после, отидох в „Балкантурист" - пътническото бюро и оставих там всички необходими документи, паспорт, препоръчителни писма от моите професори, от директора на Радио София и пр. и там ги забравих. Беше през месец декември 1944 година, когато чувам пак моя вътрешен глас: „Иди, иди горе при Учителя". В два часа след обед, приближавам към салона, няма жива душа. Изведнъж виждам Учителя с бързи крачки идва към мене. Приближих се, целунах Му ръката и рекох: „Какво ще правя?" Той взе с двете си ръце моята глава, наведе я леко надолу и ме целуна над челото, казвайки: „Рекох, Паневритмия". Целунах Му ръката и бързо се запътих за града. Там трябваше да срещна Весето, сестрата на Галилей Величков. Дълбоко развълнувана аз й разказах моята среща с Учителя и че Той ме целуна по главата. Помолих я на никого да не казва за това. Тук отварям една скоба, именно: След някоя друга година завърнах се от чужбина. Срещнах се с Галилей. Както се разговаряхме, изведнъж Галилей казва: „Аз и Савка сме свидетели, когато Учителят те целуна по главата". Учудена аз го гледам и чакам неговото обяснение, което бе: „В този ден, каза Гали, аз бях в стаята на Савка. След малко време Учителят влезе в стаята. Той се разхождаше от единия до другия край на стаята, поглеждайки от време на време през прозореца. Аз и Савка се спогледахме с любопитство, кого ли Учителят очаква. Ти се зададе. Учителят бързо излезе от стаята и ние двамата бързо се залепихме на прозореца да гледаме. Както виждаш Виола, нищо не е тайно на този свят" - заключи Галилей. В този момент Гради влезе да ме заведе на Гроба на Учителя до Японското консулство. След заминаването на Учителя от този свят на 27 декември 1944 г. аз се отдадох напълно на моята певческа кариера. Работих денонощно, всеотдайно. Неочаквано направих такъв голям прогрес, че г-жа Прокопова настоя да се явя на конкурсния изпит в операта. През юни 1946 година пях на „малката сцена" в присъствието на всички оперни диригенти и примадони, вторият изпит бе на оперната сцена отворена за публиката. Аз бях първа в списъка на издържалите кандидати. Назначиха ме във Варненската опера. Обаче, след този най-голям за мен успех, само след няколко дни пристигна агентът от „Балкантурист". Часът бе три след обед. „Г-це Йорданова, днес Руската комисия Ви даде разрешение да напуснете България. Ето Вашия паспорт и виза. Тази вечер в 6 часа, единственият влак заминава за чужбина". Платих му, благодарих му и останах зашеметена от новината. В този момент на паника, мама се завърна в къщи. „Мамо, какво да правя?" - плачейки казвам аз. Както винаги решителна мама отвърна: „Бързо се обличай". След кратко време, облечена в единственото ново костюмче и обувки с които се явих в операта, грабнах малкото куфарче стоящо ми две години сгушено в кюшето. То бе леко. В него бяха само моите дипломи, беседа, портрета от г-жа Прокопова, нейните български песни, един малък пакет от най-доброто качество български цигари, те бяха моята валута-разрешително от Народната банка за да ги продам в чужбина вместо долари. Точно в 6 часа влакът потегли. Аз напуснах България.

11. ХОРИСТКА В ХОРА НА РАДИО СОфИЯ Бавно животът почна да се нормализира. Аз самата почнах да мисля, че е време да търся работа. Написах една молба до Министерството на просветата, да бъда назначена учителка по пеене в гимназията. Нали бях завършила Музикалната академия: Общия отдел по пиано. Артистичният отдел по пеене и драма и Учителския по пеене, включително бях завършила двегодишния стаж за гимназиални учителки и също бях взела държавните си изпити - първа специалност - музика, втора специалност български език. Така въоръжена заставам с молбата си пред Министерството, но в колебание - новата власт не търпи учители, които говорят за Божията Любов. В това време минава Големинов, професор от Академията. „Виола, какво правиш тук?" - весело ме пита той. „Чудя се, отвърнах аз, дали да подам молбата си да бъда назначена гимназиална учителка". „Нищо подобно," каза той, „Върви веднага в Радио-София, ще има конкурсни изпити за хористи. Върви веднага!" - и весело махна с ръка за сбогом. Отидох веднага при Учителя /който беше се завърнал от Мърчаево/ на Изгрева. Учителят ме насърчи и даже ми каза да се явя с арията на Маргарита на „Фауст" от Гуно. Аз се явих и на трите конкурсни изпита. Бях първа в листа от всички участвуващи. Радостна отидох при Учителя да Му съобщя резултата. Той беше много доволен. Започнах редовно да пея в хора на радиото, а за да подобря вокалната си техника, взимах частни уроци при г-жа Прокопова. От време на време изнасях някой концерт по радиото винаги акомпанирана от г-жа Прокопова.

10. НОВИЯТ ЖИВ ИЗГРЕВ Не след дълго време руските войски нахлуха в България. Комунистите заеха властта. Дълбоко уплашена и разтревожена отидох в Мърчаево. Питам Учителя: „Сега Учителю, какво ще стане с Изгрева?" Той отговори: „Изгревът няма да съществува повече. Всеки един от вас трябва да стане жив Изгрев". „Учителю, а какво ще стане с учението?" - питам тревожно. „Учениците ще разпространят учението двама по двама. Братството в сегашния си вид, няма да съществува повече". Благодарих, целунах Му десницата и си заминах с тежко сърце. По това време бях повикана от моите професори от Академията. Те се бяха евакуирали в село Искрец. Те искаха да бъда учителка по пеене в Скопската Консерватория, като обещават, че всеки от професорите ще ми покажат неговия специален метод на певческото изкуство. След някой ден получих назначението. Заповед подписана от Министъра Проф. Йоцов. Заминавам пак в Мърчаево. Питам Учителя дали да замина за Македония. Той отсече: „Никаква Македония!" „Искам да се оженя". Той отговори: „Никаква женитба!" „Учителю, смело казвам аз, искам да имам деца. „Никакви деца!" Благодарих Му, целунах Му ръката и завърнах в София. Бомбардировките спряха. Войната за България бе свършена - 1944 год.

9. ПОСЛЕДНОТО ЛЯТО НА РИЛА И ВОЙНАТА Годината 1939 дойде. Отидох при Учителя с един куп въпроси. Той не ми даде възможност да говоря. Той веднага каза: „Рекох, ти трябва да дойдеш на Рила. Това ще бъде последното лято за цялото Братство да бъде на Рила". Тъжно наведох глава и излезнах вън. Аз бях питала предишния ден майка ми. Тя отказа да ми даде пари за Рила. Както седях на скамейката с оклюмала глава една сестра, непозната за мене, ме попита:"Виола, какво си се отъжила?" Отговорих й, че Учителят иска да отида на Рила това лято, но майка ми не ми дава пари. „Така ли", казва тя, „аз ще ти дам". Радостно скочих, благодарих й и бързо се запътих за дома. Мама учудена от моята оживеност попита какво се е случило. Казах й, че ще отида на Рила тъй като една сестра ще ме снабди с необходимите пари. На другия ден мама ме изненада - беше накупила всичко необходимо за Рила. Аз бях щастлива, заминах с братята и сестрите. Когато се завърнахме от Рила войната бе вече започнала. Бомбардировките над София не закъсняха. Даже една от първите бомби падна в нашата градина. От силното сътресение всичките стъкла на прозорците се пръснаха. Студът бе голям. Тъкмо се чудихме с мама как ще прекараме нощта без прозорци, без отопление и ето пристигат Галилей Величков и Кирчо-Лъвчето. Свалиха стъклата от големите картини висящи по стените и бързо и сръчно поставиха нови стъкла на прозорците. Много по-късно научих, че Учителят ги е изпратил у дома. Бомбардировките зачестиха и много хора напуснаха София. Най-после и аз се евакуирах в Овча купел при майката на моя годеник, който беше мобилизиран някъде в Балкана. След една опустошителна бомбардировка над София, аз и Ярмила Менцлова, която живееше с родителите си близо до нас запътихме се пеша към София с желание да бъдем полезни там. Но едва бяхме изминали около стотина метра, бомби почнаха да падат и в Овча купел. Едва успяхме да се доберем до къщата на Ярмила. Щом влязохме, деца, слугинчета ни заобиколиха, даже някои хванаха полите ни от страх. Тогава двете ние започнахме да пеем братските песни колкото ни глас държи. Най-после бомбардировката спря. Оказа се че ние всички бяхме бодри. Песните бяха изгонили животинския страх от бомбите и спестиха нашата жизнена енергия. Бомбардировките над София зачестиха. Учителят с някои братя и сестри се оттеглиха да живеят в село Мърчаево.

7. СПИРИТИЧЕСКИЯТ СЕАНС Ето една друга интересна опитност. На Изгрева по едно време се беше разпространило да се правят спиритически сеанси. Някои сестри посещавайки майка ми и разправяли за сеансите. Сега мама започна настойчиво да иска и аз да направим сеанс. Обаче след втория сеанс, аз категорично отказах да продължим сеансите, защото почувствах, че се губи много жизнена енергия. След някой ден бях на беседа, в която Учителят с много строг тон се изказа против тях, като много опасни и ненужни. Но кой да слуша? След като отказах на мама, тя решава сама да прави сеанси през деня, когато никой не е вкъщи. Една вечер връщайки се у дома чувам мама пее на висок глас някаква църковна мелодия. Учудена влизам вкъщи мама даже не ме забеляза. Сестра ми си дойде и двете заключихме че мама се е побъркала. На следващата сутрин бързо отивам при Учителя, който ми обясни, че мама е обсебена от някакъв поп. Учителят препоръча да се молим и произнасяме добрите формули. Но скоро аз отидох на Рила. Когато се завърнах вкъщи заварих сестра ми напълно изтощена. Сега тя замина на почивка. Останах сама с мама. Тя продължаваше да пее и пише проповеди на стар религиозен език. Една нощ, в моя сън, летя през пространството с моето „друго" /етерно/ тяло, изведнъж почувствувах една тревога за моето физическо тяло. Бързо се плъзнах по една тънка жица за да се върна в тялото си, но то бе обсебено от някаква друга еманация. Почнах да произнасям формулите от Учителя, една след друга. Най-после аз успях да се върна в моята „къща". На сутринта опитах се да убедя мама да се молим заедно, тя отказа. Тогава аз реших да я имитирам, почнах да пея химни, отказах да се храня. Мама силно се изплаши. Нейната любов към мене я. просто пробуди и укрепи волята й. Започнахме да се молим заедно, и мама най-после дойде на себе си освободена от този стар проповедник.