valiamaria

6. СКАЗКА ЗА ЧИСТОТАТА При едно от моите посещения разправям с негодувание на Учителя, че нашата много известна общественица Рачопетрова държи сказки против безморалието на съвременните млади момичета. Учителят ме изслуша и каза: „Рекох, защо не и отговориш с друга сказка?", прибавяйки, че ще имам около сто души слушатели. Останах много учудена от това Негово предложение, но го приех с възторг. Поради тази сказка трябваше да отида при Учителя няколко пъти. Той искаше да чуе какво съм написала. Насърчаваше ме и често добавяше: „Рекох, чистота, чистота". След като Учителят одобри завършената статия, озаглавена: „Новият образ на днешното младо момиче", отидох при директора на Музикалната академия, г-н Брашеванов, който веднага ми позволи да държа сказката в салона на Академията. Изнесох сказката на уречения ден. Действително публиката бе около сто души. Имах извънреден успех. Даже директорът на радио - София ме поздрави и ме помоли да съкратя сказката, за да се предаде по радиото. Учителят не позволи. Опитът беше вече направен. Друг опит. Един зимен ден пристигна у дома сестра Добринка, певицата. Учителят и заръчал да отида утре и Му приготвя печката в приемната стая. Рано на следващата утрин, аз бях вече там, радостна, че Учителя иска нещичко да направя за Него. От материалите натрупани около печката подредих вътре печката за запалване, както си знаех. Учителят влиза, казвайки: „Рекох, запали печката". Със затаен дъх драснах клечката кибрит. Пламъците весело заиграха, и аз весело му целунах ръката и се завърнах в града.

5. ИСТИНСКИЯТ УЧИТЕЛ И НЕОБИКНОВЕНАТА ЛЪЖА Моето дълбоко желание да посетя лично Учителя не ме напускаше. Избрах Михаил като Негов най-добър ученик да ме заведе при Него. Един прекрасен ден, през пролетта Михаил и аз отидохме при Учителя. Влезнахме в една малка стая, Неговата приемна и седнахме на двата стола срещу Учителя. Учителят беше официално облечен с бял костюм, бял шал около врата Му, от който се спущаше една златна верижка с един малък диамант. Неговите бели коси, падащи към раменете обгръщаха и предаваха мекота на Неговото сериозно, класическо лица от което лъхаше мир, благородство и благост. Докато гледах изненадана тази Негова духовна красота една необятна обич ме изпълни и една широка усмивка се разля по цялото ми лице, пречейки ми да промълвя една дума. Така безмълвна стоях до края на нашето посещение от двадесет минути. Разговорът се водеше само между Учителя и Михаил. Учителят само един път отправи Своя поглед към мене. Неговият поглед бе изпълнен с милост, чистота и благост. Този ден бе изключителен за мене. Благословен ден! В този ден аз имах една рядко, чисто духовна опитност /откровение/ да почувствам присъствието на Божествения Дух в Учителя. След тази визита моята връзка с Михаил продължи. Аз му вярвах безусловно на всичко, което той казва, че е най-добрия ученик и най-близък до Учителя. Също вярвах на неговите уверения, че аз съм „единствената, определена от съдбата" душа. Обаче, една нощ сънувам, че Михаил има и друга „единствена душа". Аз бях запомнила ясно нейната фигура и чертите на лицето и. Отивам в неделя на беседа и какво да видя, Михаил придружава тази същата сестра, която видях на сън. Изпитах ужас! Как може най-добрият ученик на Учителя да лъже? Горчиви съмнения ме обзеха - как е възможно? Какъв е този Учител, какво е това учение? Търся отговор, но съм в отчайващо недоумение. Започнах да боледувам. Най-после отидох при Учителя и Му разправих всичко с плач. Учителят само каза: „Рекох, ела това лято на Рила." Разбира се, че аз заминах през юни с братята и сестри за Рила. Там аз разреших за себе си въпроса, че нито Учителят, нито учението са отговорни за недъзите на своите ученици. Това разрешение ме отчасти успокои. Но сега ясно изпъкна моето трагично състояние на раздвоение именно личните чувства на обич към Михаил са в разрез с моя ум, който ми казва, че тази връзка с Михаил не е разумна, и че трябва да се прекъсне. Нови страдания, нови плачове на безсилие. Михаил продължаваше да придружава заедно с Богомил Малджиев двете сестри Аламанчеви, които ме гледаха не много сестрински и даже чух, че са ме нарекли хитрата лисица, която иска да отнеме Михаил от Милка Аламанчева. Нови плачове на обида. Отивам при Учителя да се изплача, а Той след като ме изслуша отсече: „Рекох, ще стоиш с Михаила". Така в раздвоение продължих да виждам Михаила. Така изминаха месеци. Един ден Михаил дойде да каже сбогом, заминава за Париж. Каза ми, че Учителят го изпраща, като негов най-добър ученик да разпространи учението във Франция. Аз останах много учудена и в пълно неведение. Но повярвах което той ми каза. Михаил замина и аз продължих моето следване в Академията и същевременно посещавах неделните беседи. Учителят ми разреши, като Негова ученичка да посещавам и беседите в сряда и петък, и отивах от време на време лично при Учителя.

4. „СРОДНАТА ДУША" ОПРЕДЕЛЕНА ОТ СЪДБАТА Като студентка по музика, аз не изпущах нито един концерт, уреден от „Кремона", музикална къща, която канеше най-прочутите музиканти и артисти от чужбина да концертират в София. На всеки концерт, аз бях обезпокоена от фиксираните погледи на един мъж средна възраст, с прошарени коси, тъмна кожа и заострен нос. За да избегна неговите погледи, аз трябваше да сменям местата си. /Това бе лесно, аз бях винаги правостояща/. Но дали със закъснение, той винаги успяваше да ме изнамери. Каква бе моята изненада да го видя в салона на неделните беседи на г-н Дънов. След някоя друга неделя, той дойде при мене да се представи - Михаил Иванов. Тъй като той бе от братството, аз имах вече доверие да приказвам с него. Наистина той беше интересен, говореше увлекателно с голямо знание относно всички циркулиращи, в това време духовни течения. А не пропускаше да подчертае, че е добре запознат с учението на Учителя Дънов, и че той е негов най-добър и най-близък ученик. Аз го слушах унесено, забравила за моите първоначални неприятни чувства, които изпитвах от неговите фиксирани погледи. До толкова се увлякох, че даже го поканих да ни посети у дома, добавяйки че майка ми много обича да разисква на различни философски теми. Михаил нерядко оставаше при нас на вечеря, придружена с оживени разговори. Така полека аз се сближих с него. Той ме убеждаваше, че нашата обич датира от много прераждания, даже ми донесе романа „Занони" да илюстрира подобна платонична любов. Михаил като Занони води чист живот необходим за неговите духовни стремежи - не е позволявал физическа близост, някоя целувка, да не се говори за женитба. Неговата обич към мене е като към душа, определена от „съдбата", аз съм неговата единствена сродна душа. Разбира се, аз всичко това го взех за вярно и си позволих да се влюбя в него напълно. Ден и нощ му изпращах най-чисти мисли и чувства и благословения с любов.

3. СРЕЩАТА С ИСТИНСКИЯТ УЧИТЕЛ Измина зимата, пролетта и ето че лятната ваканция започна. Един хубав ден мой приятел, цигулар току що се завърнал от Чехската консерватория, ме покани да се разходим. Тръгнахме по Цариградското шосе, безцелно. Стигнах ме до един извор - водата му се лееше през две мраморни ръце. Около извора имаше една скулптура направена от бял цимент на която ясно се очертаваха лъчите на изгряващото слънце. Докато разглеждахме тази хубава скулптура, един младеж се приближи за да си налее вода. Оказа се, че моят приятел Жорж го познава. Този младеж ни обясни, че мястото около този извор се нарича „Изгрев" и че Господин Дънов живее тук със своите последователи. След този кратък разговор Жорж и аз се завърнахме в града. Сега разбрах, че изпуснах добрия случай да науча повече за учението на Г-н Дънов. Но наскоро ми се отдаде нов случай. Един ден чувам, че сестра ми се уговаря с една нейна приятелка да отидат на Изгрева при г-н Лулчев, за да им гледа на ръка. Аз се присъединих на уречения ден към тях. Когато дойде моят ред да вляза при Лулчев, аз го помолих да ми заеме някои беседи от г-н Дънов, като отказах да ми гледа на ръка. Той ме изгледа малко изненадано, но ми даде две книги-беседи със забележката да му ги върна. Благодарих му и си отидох. На всяко мое следващо посещение, аз питах г-н Лулчев, как мога да посетя неделната беседа на г-н Дънов. Отговорът на Лулчев бе: „Не сте още готова". Един след обяд, когато отидох да върна беседите на Лулчев, седяща спокойна на стола, изведнъж той ме попита: „Вие не се ли страхувате, че може нещо лошо да ви се случи?" Отговорих му: „Аз съм дошла тук само за добро." Той скочи от своя стол, запъти се към вратата, отключи я. А аз като стрела изхвръкнах навън, и никога вече не стъпих там. След това обаче, през много нощи, аз трябваше да отблъсквам неговите настойчиви внушения да го посетя. На следващата неделя, аз решително се запътих за Изгрева, където г-н Дънов държеше своите беседи за широката публика. Когато влезнах в салона към 10 часа, салонът беше вече препълнен с хора, пеещи духовни песни. Наскоро г-н Дънов влезе в салона с бодри стъпки и се отправи към катедрата. След молитва от всички присъствуващи г-н Дънов прочете някакъв пасаж от Библията, след което започна своята беседа. Той говореше спокойно с ясен, топъл глас, без ораторски афектации т.е. с желание да наложи своите разбирания. Той говореше по-скоро като един учител, който разкриваше и обясняваше вечните закони в природата. Представяйки природата като един жив организъм оживен от проявената Божия любов. Аз го слушах с цялото си същество, като всяка Негова мисъл откликваше хармонично в моята душа. Аз ликувах: Най-после намерих, след дълго търсене моя Учител, който ще ми покаже и даде знанието водещо към светлината. От тази неделя, аз започнах да посещавам редовно неделните беседи.

2. КАК СЕ ПОСЯВА ЖИТНОТО ЗЪРНО? Като студентка в Музикалната Академия свирех редовно пиано. Един ден, както свиря, чувам ясно един вътрешен глас: „Причести, причести организма си." Започнах да правя топли бани, да налагам на стомаха си компреси от сварени билки и да се храня само с хляб, пресен лук със зехтин и лимон. Горката ми майка! Наблюдаваше ме с растяща тревога - дали не съм се побъркала. Тя ме заведе при три различни лекари. След техните обстойни изследвания - физически и психически, те успокоиха майка ми, че съм здрава и нормална. Аз продължих моя необикновен режим, но след три месеца започнах да взимам и друга храна, но никакво месо. Аз бях вече вегетарианка. Мама се примири. След като се измина пролетта и лятото, една сутрин през зимата се събуждам в особено настроение - не ми се отива в Академията. Мама ми позволи да остана в къщи. Но какво да правя сега? Разхождам се от стая в стая и най-после реших да прегледам книгите в нашата скромна библиотека. Погледът ми попадна на една книга, озаглавена „Житно зърно". Докато четях заглавието в паметта ми изплува сънят ми от предидущата нощ: един житен клас заобиколен от сияйна розово-слънчева светлина. /Само тази част от съня можах да си припомня/. Поразена от това съвпадение бързо изтеглих книгата. Започнах да разрязвам и чета страниците напълно погълната от тяхното съдържание. Една неописуема радост ме обзе, че най-после намерих живото Слово, което ще ми покаже как да вървя по „Пътя". Мама се завърна - беше вече обед. Веднага попитах мама, кой е този Петър Дънов, авторът на тази книга „Житно зърно"? Мама отговори: „Преди, може би десетина години, много разтревожена за брат ти в Съединените Щати, отидох при Господин Дънов, за когото казваха, че е ясновидец. Г-н Дънов ме успокои наистина, предсказа ми, че аз самата един ден ще посетя сина си в Ню Йорк. /Мама замина след войната 1947 година за Ню Йорк./ Г-н Дънов ми подари тази книга при това мое посещение и аз я сложих на етажерката между другите книги. Мама продължи да говори: „Нашето обществено мнение е отрицателно относно учението на Г-н Дънов, дори Светият Синод го отлъчи от Христовата църква". С тези думи мама приключи нашия разговор. Аз не посмях повече да питам, обаче реших в себе си, че трябва да потърся Г-н Дънов и сама да разбера неговото учение.

ВИОЛА ЙОРДАНОВА БОЖЕСТВЕНИЯТ ГРАДИНАР - БЕИНСА ДУНО 1. ПРОРОЧЕСКИ СЪНИЩА Учениците на Беинса Дуно бяха цветята в Неговата градина. И аз, като много други семенца бях посята в нейната богата почва. И аз, като много други семенца се стремях да израсна, вържа и цъфна в аромат и краски, за да украся тази чудна, многоцветна градина. Божественият Градинар ни отглеждаше с необикновена грижливост, велико търпение и обич. Неговата лъчезарна бащинска любов и мъдрост ни оживяваха и вливаха нови сили в нас, за да надраснем всичко, което вътре в нас или вън от нас би попречило на нашия духовен растеж. Аз, като всяко семе заровено в земята, с мъки и усилия бавно покълвах и бавно се освобождавах от ограничаващата прегръдка на земята. Ако искате да ви разправя моята история на растеж, трябва да се върна много години назад, за да ви припомня моето първо „духовно" пробуждане: че зад физическите усещания има други усещания по-тайни, неизвестни. Родена съм на 29.03.1911 год. в София по стар стил. Бях шест годишна. Сънувам, че крадец е влязъл в нашата изба. Събудих моите родители. Те се усмихнаха снизходително на моята детска наивност, че вярвам в този сън. В този момент някой почука на прозореца. Минаващият полицай почука на прозореца със своята палка, казвайки, че прозорецът на нашата изба е отворен. Баща ми веднага отиде да провери. Действително, крадецът, чувайки нашите разговори, уплашен, избягва през прозореца. Всички вкъщи скоро забравихме тази случка, но не и аз. От този ден започнах да следя моите сънища и наистина, някои от тях предсказваха какво ще се случи в нашето семейство. На десет годишна възраст аз се разболях от скарлатина. През време на моето оздравяване често поглеждах към златната икона на Света Богородица с малкия Христос, поставена на етажерката закачена на стената срещу моето легло. Помолих майка ми да ми даде книгата лежаща пред иконата. Прочетох Евангелията на Марк, Матей, Лука и Йонна. Потресена от небесния образ на Христа и Неговото разпъване, аз си дадох обет, че ще следвам „пътя". /"Аз съм Пътя, Истината и Живота"/. Но как да вървя по „пътя", не знаех. Почнах да се мъча да говоря Истината, но когато направех някоя беля, от страх поизлъгвах. Веднага бях изобличена и така жестоко посрамена, че бързо се скривах някъде и горко плачех. Най-после взех решение, че ще говоря Истината и само Истината. Когато бях на петнадесет години, моят баща се разболя тежко. Той бе отнесен в болницата. Там, аз го посещавах често. Но след всяко посещение, все по-силно и по-силно ме гнетеше мисълта, че ако баща ми се помине, този благороден човек ще бъде изличен от цялата вселена. Това бе общоприетото мислене резултат на материалистическата философия. Не посмях да споделя моя гнет с никого. Обаче тази мисъл толкова ме разтревожи, че аз започнах да слабея, заприличах на вейка. Мама се уплаши за моето здраве и ми забрани да отивам в болницата. Една нощ сънувам: баща ми се яви при мене казвайки: „Виола, приготви моя официален костюм." Неговата сянка премина през вратата и влезе в стаята на майка ми. Събудих се силно разтревожена и гласно заплаках. Имах чувството, че баща ми се е поминал. Сестра ми се събуди. Тя започна да ме увещава, че моят сън е резултат на тревожните ми мисли за татко. На сутринта, след като разказах моя сън на майка ми, тя веднага тръгна за болницата. До късна вечер мама не се завърна. Уморена от чакане, аз заспах. Този път сънувам цялото погребение на баща ми. Събудих се, скочих от леглото. Виждам кандилото мъждука в утринната дрезгавина и слабата светлина идваща под вратата на майчината спалня. Влезнах бързо в стаята на мама. Заварих я да пише телеграми за кончината на баща ми. Действително баща ми се е поминал в същата нощ, когато го сънувах. В денят на погребението, над гроба свещеникът прочете: „Това, което е от праха, ще се върне при праха, това което е от Духа, ще се върне при Духа." Значи, аз бързо заключих, че ние всички сме смъртни и безсмъртни, следователно баща ми, неговият дух е жив! Най-после мир и спокойствие ме обладаха!

44. ДЕКЛАРАЦИЯ Долуподписаната Василка Велева Величкова, родена на 16.ХI.1912 г. в гр. Пловдив, живуща на бул. "Цариградско шосе", блок 112, вх. А, ет. I., с личен паспорт сер. В, N0 0830941 от 30.IV.1985 г. на Ленинско управление на МВР, удостоверява следното: 1. Д-р Вергилий Николов Кръстев, род. 21.III.1938 г., жив. на ул. "Васил Друмев" 1, с личен паспорт сер. В, N0 0409822 от 03.У1.1983 г. от V Районно на МВР - София, беше близък приятел на моят рожден брат Гавраил (Галилей) Велев Величков от 1969 г. и в един срок от 1969 -1983 г. работеха заедно върху Словото на Учителя и върху проблеми на Школата. 2. Моят рожден брат Галилей имаше разположението да споделя на д-р Вергилий Кръстев своите съкровени опитности с Учителя. Той ги записваше и след време той ги написа и подготви за печат, които се явяват като допълнение на личните опитности на брат ми Галилей. 3. Моят брат Галилей написа лично своите опитности, които той лично редактира и подготви за печат. Тези опитности брат ми ги предаде на Вергилий, за да ги отпечата в подходящ бъдещ момент. 5. Вергилий записа на магнетофонна лента някои разкази на брат ми и по този начин записа неговият глас, както и един обзор върху Школата на Учителя. 6. Вергилий направи филм на брат ми, както и на мене, документира с филмов материал нашето присъствие между българския народ. 7. Лично аз предадох архива на брат ми Галилей на д-р Вергилий Кръстев след заминаването на брат ми на З.XII.1985 г. по изричното негово настояване за съхранение. 8. По настояване на д-р Вергилий Кръстев аз преведох на английски език както и на немски език личните спомени на моят брат Галилей. Тези спомени той лично записа на магнетофонни ленти, една работа, която ни отне към три години труд. Той разполага с тях за издаване в чужбина при подходящ момент. Той има право от свое име да води преговори с издателите за отпечатването им на чужди езици. 9. Вергилий записа на магнетофонен запис моите спомени от времето на Школата с Учителя, които той ще прехвърли на пишеща машина, подготви за печат и съответно ще издаде. 10. Упълномощавам д-р Вергилий Кръстев да издаде на книгопечат спомените написани лично от брат ми Галилей Величков, както и онези спомени, които той лично записа от него, да ги подготви за печат и да ги издаде, като автора е Галилей Величков. 11. Д-р Вергилий Кръстев има заслугата, че той помоли брат ми да напише опитностите и лично настояваше през цялото време да бъдат подготвени за печат. С общи усилия това бе реализирано. 12. Д-р Вергилий Кръстев има отговорността да издаде лично опитностите на брат ми Галилей, които той собственоръчно написа, както и да издаде онези, които Галилей му разказваше и диктуваше. 13. Д-р Вергилий Кръстев лично ще финансира издаването на целия този материал като след продажбата на книгите той трябва да покрие своите разноски. В бъдеще при издаването на опитностите на Галилей могат да бъдат издавани с личното разрешение на д-р Вергилий Кръстев, като евентуалните хонорари от книгата ще отидат за издаването Словото на Учителя или на спомените на другите ученици от Школата. По този начин ще се стремим за отговорим на Високия Идеал от Словото на Учителя, като първото условие е безкористието, саможертвата и жертвата в името на този Висок Идеал от Словото на Всемировия Учител - Беинса Дуно. 14. Упълномощавам моят племенник, син на брат ми Апостол Велев да предаде на д-р Вергилий Кръстев останалият мой архив, както и беседите на Учителя оставени от брат ми Галилей, с които в момента работя. 15. Настоящата декларация бе съставена лично от мен като бе прехвърлена на машинописен текст от Марийка Марашлиева, която се явява едновременно и свидетел на тази моя декларация. 18. Настоящата декларация ще бъде прочетена от мен и записана на магнетофонен запис, за да се докаже достоверността, както и ще бъде скрепена с моят подпис. 16. Декларацията бе написана на 19.февруари 1993 г. в гр. София, в моят дом, в пълно съзнание и добра воля и психическо равновесие. Тя има за цел да подпомогне д-р Вергилий Кръстев и да го предпази в бъдеще от нежелани посегателства върху неговия труд и върху труда на моят рожден брат Галилей Величков. Свидетел: Марийка Марашлиева (Марийка Великова Иванова), л.п. сер. Л, N0 2174461 от 5.IV.1984 г. от МВР - Русе, жив. на ул. "Люлякова градина" 6, Б, ап. 34. Свидетел: М. Марашлиева Декларатор: В. Величкова Бележка на редактора 1. Описаните пълномощия в т. 2, 3, 12, 13, 14, 15 бяха изпълнени. Опитностите на Галилей Величков бяха издадени в "Изгревът"', том I, стр. 5-108, както и в том V от стр. 52-239. 2. По т. 11 също е изпълнена с издаването спомените на Веска Величкова в том VIII на "Изгревът". 3. Изпълнението на останалите точки ще се осъществи в някой от следващите томове от поредицата "Изгревът". Вергилий Кръстев

2. Моето последно писмо от 12.VII.1961 г. До Нима Тенцинг Норгей „Моя мила, сладка Нима, Вашето мило писмо ми донесе аромата на вашата благословена страна. Благодаря за всички новини от моя далечен Дарджилинг, където моите любими приятели са изживели щастливи събития, които са се случили в техния живот. Аз съм радостна да науча, че вие вече сте завършила училищните изпити и сега вече лелеете мечтите за вашето бъдещо образование в колежа в Делхи. Поздравявам ви, че имате племенник, макар че аз съм далече и не мога да го видя. Но го обичам и мога да си представя неговия сладък глас и тъмни очи и очаквам момента, когато неговите мили хора ще отидат при него и ще го целунат, мила Нима, от мое име. Вие пишете, че сте гледали филма Бен Хур, който много сте харесали. Преди много години аз гледах този филм и не мога да го забравя. Сега, приключвайки писмото аз желая да приложа една дипляна с изгледи от българската столица София. Така че вие можете да получите една идея, как изглежда София. А в бъдеще вие ще получите още такива дипляни и картини и материали. Аз силно желая да ви запозная с моята страна, което ще допълни интересни моменти към вашите географски познания. Поздравете вашите мили близки в дома и предайте моите най-добри благопожелания и поздрави на вашата сгодена братовчедка, на която аз желая много щастие в нейния нов живот, в който тя ще може да опознае много неща за това какво представлява живота в своята голяма сериозност. Защото когато човек е женен, човек е натоварен с много задачи, които му помагат да развие латентни качества и способности на своето същество, на своето сърце, на своя ум, на своя дух. Пожелавам щастие на милата Дана. С надежда, че моето писмо ще ви намери в добро здраве и щастие, целувам ви, мила Нима, ваша искрена Весела." Последното писмо, след това вече никаква вест. Вероятно нашите власти спряха кореспонденцията. Тогава тя бе под контрол, особено тази с чужбина. Пазеха се и се страхуваха от шпионаж и чуждестранно влияние. Понеже се отнасяше за изкачване на най-високия връх на Хималаите я допуснаха. Едва ли някои от алпинистите от България тогава да са писали писма до участниците в тази експедиция. Човек стъпи на най-високия връх. Човешкият дух се устреми към висините, обиталище на Космичния Дух на Вселената. Магнетофонен запис на Вергилий Кръстев, направен през 1986 г.

11. 10.06.1961 г., Дарджелинг „Моя мила Весела, Благодаря ви много за вашето сладко писмо и са картичките. Много любезно от ваша страна, че ми ги изпратихте. Моите изпити привършиха около 30 май. След това аз отидох вкъщи за ваканцията. Ние имахме пет дни и аз съм пансионерка в училище, макар че аз живея в Дарджилинг. Но Вие можете да изпратите писмата ми на моя домашен адрес, както правихте досега. Моите родители и братовчеди идват да ме посещават всяка неделя. Това е моята последна година в училище. Сега в края на тази година аз ще трябва да положа изпити, от което зависи какво съм постигнала и тогава ще получа свидетелство. След училище аз ще трябва да постъпя в колеж в Делхи. Моята сестра има бебе - момченце. Кръстиха го Санан Монгехук, той е така сладък както баща си. Една от моите братовчедки, която е по-възрастна от мене се сгоди. Нейното име е Дана. Моя баща скоро ще замине за Непал. Аз бих желала да отида с него, обаче трябва да уча. Една от моите съкласнички е втората принцеса на Непал. На10 май ние имахме едно специално упражнение, показно упражнение в едно от училищата. След това гледахме филмът Бен Хур. Той беше много хубав филм. Всички ние го харесахме много. И толкова за днеска. Поздрави, ваша искрена Нима." Това е последното писмо и аз писах отново. След това нещо стана, загубиха ли се писмата, какво, вече никаква вест не получих от тях. Сега чета моето последно писмо, което съм писала и вече не съм получила нищо повече. Нещо стана.

11. Писмо от Джон Хънт, написано на 29.май 1963 г. Уважаема Весела Величкова, Много благодаря за вашето мило писмо по случай десетгодишнината от първото изкачване на Еверест през 1953 г. Беше трогателно да получа толкова много писма от хора, от най-различни страни и най-далечни части на света. И аз продължавам да се учудвам на чувствата, които са събудени у хората от едно такова единствено постижение в една планина. С топли поздрави: Ваш Джон Хънт П.С. Много съм ви признателен за вашия мил подарък". (Помня някакво тефтерче с кожена подвързия и с изгледи на София.) Вергилий: Това са писмата от Джон Хънт. Веска: Това са писмата от Джон Хънт. Прочетохме ги и ги преведохме. А сега следват писмата до шерпа Норгей.

10. София, 10.май 1961 г. Моят отговор на писмото до мистър Тенцинг „Г-н Тенцинг Норгей, шерпа, Уважаеми г-н Тенцинг, Вашето любезно внимание да ни удостоите с вашето високо оценявано от мене писмо и подпис ме направиха вчера наистина щастлива, когато аз по обед намерих дългоочакваните новини от далечен Дарджилинг. Да, вие сте писали вашето писмо на 1.май, същия ден, в който аз се изкачвах по планината, която вие виждате на картичката с двама от моите най-добри приятели и ние разговаряхме с тях за вас, за вашето планинарство, за вашето отношение към проблемите на живота както са отбелязани във вашата автобиография и решихме, че само светци могат да водят такъв живот на земята, готови да превъзмогнат всякакви пречки за целта да реализират високи идеали, тъй като изкачването на високи върхове изисква високо развити морални качества на сърцето и такива на духа. Аз разбирам, че вие току-що сте се завърнал от планината и се приготовлявате отново да заминете за там, така че аз трябва постоянно да бъда в молитва за вас, за да успявате във всички ваши мероприятия. Моите най-сърдечни поздрави на вашата уважаема съпруга Анкламу. Моята майка и моят брат, които също обичат и познават вашето семейство, ви изпращат своите най-големи благодарности и поздрави. Като ви благопожелавам небесни благословения във всички пътища на вашия живот, оставам уважаеми г-н Тенцинг, ваша искрена: Веска Величкова"

9. 10.май 1961 г. „Моя мила Нима, Думите са слаби да изразят онова щастие на сърцето, което изпитва някога когато бъде обладано от голяма радост. Това е моето състояние сега. Вашите писма, както вашето, така и на вашият баща ми донесоха поздрави от един свят скъп на моето сърце. Благодаря ви. Голямо удоволствие е за мен да зная, че малките сувенири, които съм изпратила са получени от ваша страна с интересна радост. Аз предполагах, че вашата сестра Пен Пен не живее при вас и съм щастлива, че и вие имате възможността да я срещате и че споделяте своите опитности в живота. Много ценя това, което вие ми казахте относно вашите задачи в училище и вашите големи срещи в междучасието в трениращите курсове на момичетата. Хубаво е, че вие вече сте решили да станете член на този курс. Сега вие сте заангажирана с вашите задължения в училище и аз ще се моля за успешното завършване на вашите изпити. Не бих желала да ви отнемам много време, тъй като вие имате много да учите, но ви обещавам да ви пиша през лятната ваканция и да ви кажа нещо относно моя живот, моето занятие и да ви изпратя картички, от които вие да можете да получите идея за моята родина. С най-добри благопожелания към вашето любимо семейство, оставам като в молитва за вас." Ваша искрена: Веска Величкова Веска: Много интимни са тези писма вече.

8. Писмо от Нима Тенцинг написано от Дарджелинг на 1.май.1961 г. „Мила Весела Величкова, Благодаря ви много за вашето писмо и за носните кърпички. Аз бях много щастлива да ги получа. Аз съм щастлива, че имам една приятелка в такава далечна страна като България. Всички мои приятелки наистина ми завиждат за това приятелство и за тия кърпички, които вие ми изпратихте. Моя баща се завърна, обаче той отново ще тръгва. Този път ние имаме тренинг на момичетата от нашия курс. Това е първия път, когато момичета вече влизат, взимат участие в този курс и е много голямо вълнението. Жалко, че аз не мога да взема участие поради моите занимания. Както разбирате аз завършвам училище тази година. Ще трябва, имам много сериозни изпити, затова аз трябва да се посветя изцяло на моите училищни занимания. Наистина завиждам на моите другарки, които сега отиват. Желая да ви изпратя някои сувенири от Дарджилинг, но в момента аз съм в училище и когато отида вкъщи за ваканцията, ще ви изпратя от там. Както разбирате аз съм пансионерка тука в училището и идвам вкъщи само веднъж в месеца, но вие може да отговорите на това мое писмо на адреса на моя дом, защото всяка седмица някои от моите близки, приятели и роднини идват да ме видят в училище. По-късно аз ще ви пиша повече относно моето училище. Моята майка ви изпраща най-сърдечни благопожелания. Моята сестра е женена и тя не е при нас. Но аз се срещам с нея почти често и тя ви благодари за носната кърпичка. С най-сърдечни поздрави, ваша Нима Тенцинг"

7. Писмото от Тенцинг, писано на 1 .май 1961 г., Дарджелинг „Моя Мила Весела, Благодаря ви много за вашето писмо, което аз получих с известно закъснение, но не можех да ви отговоря поради това, че бях зает в планината. Благодаря ви също така за тези красиви символи на вашата страна. Аз много ги ценя. Аз съм зарадван, че вие сте изпитали удоволствие, четейки моята автобиография и я харесвате. Нима ми разказа за вашите интереси. С най-сърдечни поздрави, искрено ваш: Тенцинг" Вергилий: Това е писано от него. Веска: Писано от Тенцинг с неговия подпис. В: А писмото е писано от дъщеря му. Веска: Е, тя, той не знае да пише. В: Да. Веска: Той, когато са отишли англичаните, започнал да пише азбуката, за да може да се подпише. Иначе той така с палеца си се подписвал дотогава. В: Сега вие отговаряте. Веска: На Нима Тенцинг.

6. До Нима Тенцинг Норгей 8 април 1961 г. „Мила Нима Норгей, Много мило беше да получа писмо от дъщерята на г-н Тенцинг, докато баща й изпълнява негова любима задача в планината. Вашето писмо от 1 март ми донесе голяма радост и аз ви пиша това писмо, за да изразя моята признателна благодарност за вашата хубава идея да ми пишете от името на вашият баща. И тъй вече знаейки къде той се намира, аз ще бъда в състояние да го достигна с моята мисъл, когато се моля за моите приятели по целия свят. Бог да благослови неговите пътеки в планината и неговото завръщане у дома. И сега, мила Нима, позволете ми да имам удоволствието да ви приложа към настоящето две носни кърпички с оригинална българска национална бродерия, която аз ви изпращам като подарък за вас и на вашата сестра Пен Пен. Моля предайте моите поздрави на вашата уважаема майка и я целунете като й пожелаете добро щастие. Надявам се да получа подписа на вашия баща с по няколко реда с оригинални мисли и още веднъж ви благодаря за вашата любезност и ви пожелавам здраве и успех в живота и оставам ваша, мила Нима." Искрено ваша: Весела Величкова

5. Дарджелинг, 21.III.1961 г. „Мила Весела Величкова, От името на моя баща ви пиша, за да ви осведомя, че ние сме много щастливи да получим вашето писмо и красивите картички с мартеницата в тях. Аз съм сигурна, че моят баща ще бъде много зарадван да ги види когато се върне от Хималаите. Ние сме много радостни, че вие и вашите домашни цените подвига на моя баща. Моята майка ви изпраща най-топли благопожелания и благодарности за подаръка от вашата страна. Съжалявам, че той сега не е вкъщи и не може да ви пише писмо и да ви изпрати исканият подпис. Но когато той се върне, аз ще ви изпратя неговия подпис. Ваша искрена: Нима" Това е малката му дъщеря Нима. Той има две дъщери, едната от които е женена. Веска: Другите писма имат интимен характер. Ах, чакайте. Вгилийер: Това е писмото, което той пише. Веска: Да, да, да.

4. Писмо от Джон Хънт в отговор на моето, писано на 28 февруари 1961 г. „Уважаема Весела Величкова, Бях възхитен да получа вашето очарователно писмо от 23.февруари с приложената към него поздравителна картичка. Може ли, отговаряйки на вашите чувства да изпратя моите сърдечни, топли поздрави на вас и на вашите приятели в България с надеждата, че международните отношения ще дадат възможност на нас двамата да се срещнем някога в бъдеще. С топли поздрави, ваш искрен: Джон Хънт". 28 февруари 1961 г. Вергилий: Това е отговор на вашето писмо. Веска: Да, отговор на моето писмо. В: Това е второто. Веска: Да. В: сега е третото писмо. Веска: Да, от него са .

3. Писмо адресирано на 23 февруари 1961 г. до бригадира Сър Джон Хънт - Лондон. "Уважаеми господине, Мога ли да си позволя още веднъж да ви напиша няколко реда като израз на моето възхищение и дълбоко уважение към вас. Преди няколко дни аз имах благоприятния случай да прочета книгата на г-н Тенцинг Норгей посветена на прочутото събитие с Монт Еверест. И тази книга извика в моето съзнание онези вълнуващи моменти, които аз изпитах докато четях вашата книга. Не можех да противостоя на горещото желание да отправя моите мисли към един мъж благодарение на чиито високо морални качества и удивителна сила на волята, една мечта на поколения, стана реалност. Това заслужава първо, да отправя към вас моите най-добри благодарности за вашето любезно внимание, което проявихте към мен чрез писмото си от 25.март 1955 г. в отговор на моето от 14.март. Съхранявам вашето писмо като един много скъп дар от един герой на нашия век и от време на време, когато ме връхлитат романтични състояния аз го препрочитам, за да издигна душата си към онези високо области на духа, откъдето идва всяко благословение и вдъхновение. И сега очаквайки пролетта аз бих желала да ви предложа моите най-добри благопожелания за добро здраве, щастие като ви изпращам, според един много хубав обичай на нашия народ, мартеница, символ на най-добри пролетни благопожелания. Като ви пожелавам добро здраве, щастие, преуспяване и успех във всичко, което предприемете за постигане на високи цели, уверявам ви в моето внимание и уважение към вас, завинаги ваша. С уважение: Весела Величкова." В някои отношения те имат много богат език, и българския е богат език също, но някой път нямаме толкоз много, не се покриват някой път много българските думи.

2. Моето писмо от 21.февруари 1961 г. До шерпа Тенцинг Норгей "Уважаеми г-н Тенцинг, Бихте ли бил така любезен да получите писмо от една българка. Вашето име е известно на моите близки в семейството ми още от момента когато прочетох събитието на Монт Еверест, написано от сър Джон Хънт, което покри вашият тим със славата на първите успели изследователи, които можаха да донесат поздрав от най-високия връх на нашата земя на човечеството по целия свят. И аз бях много приятно изненадана когато случайно научих вашият адрес, тъй като много години наред аз ожидах момента, в който ще мога да ви напиша писмо в знак на моето уважение и възхищение към вас. Аз прочетох вашата книга също. Тя ми достави много часове на радост, написана в един такъв трогателен, вълнуващ начин. Трогателен и вълнуващ е не само фактът, че на вас е бил даден изключителният дял да осъществите една дълго лелеяна мечта на поколения. Но и този благословен, благоприятен случай за четеца да открие във вашата история едно сърце, посветено на високи цели и изпълнено с онзи жив огън наречен Божествена Любов. Четейки вашата книга, човек може да узнае толкова много неща за вашето отечество, за вашата родина, за характера на вашия народ и за духовния живот, който лежи в корените на една достойна за възхищение култура. Най-любезно ви моля, уважаеми г-н Тенцинг, да приемете моите поздрави за добро здраве и щастие през новата пролет, което аз желая да направя, като ви изпращам, според много хубав обичай на нашия народ, мартеница, именно тези червени и бели пискюли. Котвата посвещавам на г-жа Норгей, вашата уважаема съпруга, като символ на нейната навежда за вашия успех в живота ви, докато еделвайса, това цвете на най-високите скали във всички планини, символ на чистота и високи идеи, аз желая да посветя на вас, защото то напомня за чистите мечти и блянове на вашата младост, да постигнете, да се качите на вашия възлюбен връх. Мога ли да се надявам да бъда удостоена с няколко реда и с вашият уважаем подпис, които аз ви обещавам да съхранявам като един скъп спомен от ръката, която е докоснала снега на великата Чомолунгма и напомня за вълнуващите думи, които вие сте произнесли там: "Туджи чей Чомолунгма!" (Благодаря ти, Чомолунгма!) (Това е на техния език, шерпския език.) Като ви пожелавам искрено добро здраве, успех в живота, уверявам ви в моето най-дълбоко уважение към вас, уважаеми г-не. Ваша: Весела Величкова Вергилий: Той какво ви отговори? Веска: първо на моето първо писмо отговаря дъщеря му. Тъй като тя пише тука, защото той е бил ангажиран пак в някакво изкачване в Хималаите.

1. Първото писмо получено от сър Джон Хънт от 29.март 1955 г. "Уважаема Весела Величкова, Пиша ви настоящето, за да потвърдя с голяма благодарност вашето любезно писмо от 14.март. Беше много ободрително да зная, че моята книга е била получена от вас в далечна София и че тя ви е доставила такова голямо удоволствие. Ний в тази страна се чувстваме някакси изолирани от вас в източна Европа и чудна е мисълта, че по един все пак малък начин, аз съм послужил като връзка между нашите две страни. Искрено ваш: Джон Хънт Р.3. Вие ме питате за други книги от членовете на моят тим. "Южният склон" на Вилхет Нойс и "Висок подвиг" от Едмонд Хилъри." Това е едното писмо.

43. ИЗКАЧВАНЕТО НА ЧОВЕК НА ВРЪХ МОНТ ЕВЕРЕСТ Декември 1954 г., когато един мой приятел, който беше получил прочутата книга "Събитието на Монт Еверест" написана от Сър Джон Хънт ми я предложи. Четейки книгата моят ентусиазъм и възхищение за организатора на експедицията Сър Джон Хънт и членовете на неговия тим нарастваше непрекъснато, тъй като всяка глава ни разкриваше високо развити добродетели, морални качества, интелигентност и благородство на духа на тези мъже. За пръв път човек се изкачваше на най-високия връх на Земята - Монт Еверест. Аз бях особено дълбоко развълнувана и трогната когато четях последната глава на книгата където Сър Джон Хънт казва, че успехът принадлежи също така и на всички работници от заводите, които са приготвили екипът на неговия тим, на всички мъже, които са били кандидати за тима, обаче не са взели участие в събитието и на всички онези експедиции, които са жертвали живота си и са загинали на път към върха. Така аз реших да пиша писмо на сър Джон Хънт и да поздравя него и неговия тим с това, че са осъществили една лелеяна мечта на човечеството. По-късно имах възможност да прочета и книгата написана от шерпата Танцинг Норгей. Съжалявам, че нямам копие от моето първо писмо адресирано до сър Джон Хънт, защото аз не очаквах да получа отговор на моето писмо, знаейки колко много беше той зает по това време. Обаче за моя голяма изненада и радост, аз бях удостоена с неговото внимание към моето писмо. Междувпрочем аз писах писмо и до шерпа Тенцинг Норгей, който на драго сърце ми изпрати своя отговор. И сега аз съм щастлива, че съм влязла в контакт с тези двама видни мъже на нашия век и съхранявам техните писма като един много скъп дар. Из кн. Колев, Светослав. Първопокорителите. София, Медицина и физкултура, 1978 г. ЧОМОЛУНГМА - 8848 М. (МОНТ ЕВЕРЕСТ) Поредно място по височина: първо. Пирамидална форма. Изграден от метаморфни и кристални скали. Планинска система: Непало-тибетски Хималаи. Щурмът е предприет от територията на Непал. Маршрут: през ледника Кхумбу, Западния циркус, Южното седло, Южния връх. Дата на първото изкачване: 29 май 1953 г., 11.30 часа. Първопокорители: Едмънд Хилари (33 г.), новозеландец, и Тенцинг Норгей (39 г.), шерпа. Ръководител на експедицията: полковник Джон Хънт (43 г.), англичанин. Членове на експедицията: алпинисти - Джордж Банд, Томъс Бордильон, Алфред Грегори, Чарлз Еванс, Уилфрид Нойс, Майкъл Уестмакот, англичани; Джордж Лоу и Едмънд Хилари, новозеландци; организационен секретар на експедицията: майор Чарлз Уайли; лекар - Майкъл Уорд; кино-оператор - Том Стобарт; научно-културно звено: Грифит Пю, физиолог, и Джеймз Морис, кореспондент на в. "Таймс". Народност на експедицията: британска. Високопланински носачи: 37 шерпи със сердар Тенцинг Норгей. Обикновени носачи: 350 души. Багаж: 7.5 тона. Базов лагер: на 5455 м. Изграждането започнало на 12 април 1953 г. Разлика във височината от базовия лагер до върха: 3393 м. Продължителност на щурма: 48 дни. Краен щурм: 5 часа, за да се превъзмогнат 348 м. при средна скорост на изкачване 70 м/час. Технически подробности: щурмовата двойка обвързана; клинове не са употребени; използвани са само ледокопи; изкачването е извършено с кислородни апарати. Етимология: името "Чомолунгма" е тибетско. Тибетският език е един от основните езици на тибетско-бирманския клас от китайско-тибетското езиково семейство. Писменият тибетски език е създаден през втората половина на VII век и целия VIII век. Той е твърде образен - така на разговорен език дърво е "шинг", а на писмен език е "кангтхунг" - пиещ с краката (от влагата на земята). "Чомолунгма", което понякога у нас се пише неправилно "Чомолънгма", произлиза от съществителните: "чомо" - богиня или богиня-майка, или царица-майка, и "лунг" - земя, страна, към които е прибавена наставката "ма", изразяваща отношение на собственост от женски род, подобно на българската наставка "ина". Името Чомолунгма означава следователно богиня-майка на земята. Англичанинът Франсин Йънгхъсбанд превежда същото име с "богиня-майка на планините" Друг англичанин, У. X. Мъри, съобщава, че името може да се изтълкува или като "богиня-майка на света" или като "господарката крава" от думите "джо-мо-глан-ма". Както е известно, кравата е свещено животно в Индия, Непал, Тибет. Китайските алпинисти дават следното тълкуване на името "Джолмо Лунгма": "джолмо" - богиня, "лунгма" - трета. Названието "Третата богиня" идва от обстоятелството, че върхът е третият в една група от пет високи върха, гледани от север. Вместо тибетското название е много по-разпространено името "Еверест". То е било дадено от директора на Индийската геодезка служба Андрю Уо на върха, когато през 1852 г. било установено, че тогавашният пик XV е най-високият връх на земята. По онова време не е било известно още тибетското име, което било открито много по-късно в архивите на будисткия манастир в Ронбук от англичаните. Джорд Еверест (1779-1866) е бил директор на Индийската геодезка служба от 1823 до 1843 г. Напоследък индийските географи се опитват да заменят английското име "Еверест" и тибетското название "Чомолунгма" със санскритското "Сагарматха", което означава "Високо в небесата". От 1976 г. то е официално име в Непал. БОГИНЯТА - МАЙКА НА ЗЕМЯТА Един пожълтял пергамент. На 9 декември 1920 г. най-загадъчният владетел на света - тибетският далай-лама, дава аудиенция на сър Чарлз Бел, политически агент на негово величество краля на Великобритания в миниатюрното хималайско княжество Сиким, и му връчва един пожълтял пергамент на тибетски, започващ с тържествения увод: "На Запад от Петте съкровища на големия сняг под управлението на Крепостта на бялото огледало, близо до манастира, в Скалистата долина се намира Страната на южните птици..." "Петте съкровища на големия сняг" е превод на тибетското име "Кангчендзьонга", "Страната на южните птици" е превод на тибетското название "Чамалунг", отнасящо се до долината на река Кама. Но забележителното на пергамента не е картинността на езика му, отдавна известна на езиковедите, а по-нататъшното му съдържание, с което се разрешава на англичаните да изкачат най-високия връх на земята, наричан на тибетски "Чомолунгма", на китайски "Джолмолунгма", на хинди "Сагарматха", на английски "Маунт Еверест". С този пожълтял пергамент се открива първата страница от епопеята на Чомолунгма, чиято последна страница се написва на 29 май 1953 г. от Едмънд Хилари и Тензинг Норгей.

42. СЕМЕЙНАТА СНИМКА Вергилий: А Светослав Кожухаров? Веска: Е, получил своето средно образование в Свищовската гимназия и там, когато е приключил вече този курс, всички са дали по една своя снимка, за спомен са си разменили портрети. И аз намерих портрет на Учителя, който Той е написал много красиво на неговия съученик Петър Василев, който е баща, който е евангелист и е баща на Самуил Василев, който пък е съпруг на Амалия Василева Шопова, за която ви казах. Това са наши много добри приятели от евангелското общество, културни хора, образовани хора, с много духовни интереси, с много така добродетели проявяваха в живота си и именно неговата внучка Малинка, по съпруг сега Атанасова, тя ми даде, баща й Самуил Василев ми показа тази снимка на Учителя. В: Какво представлява тя? Веска: Това е едно малко портретче, Учителят като младеж, като ученик в гимназията. В гимназията още да, в гимназията и са си разменили: Петър Василев е дал на Учителя и Учителят пък е дал на Петър Василев тази снимка. Но баща му си я пази. Той даже фамилия Василеви познаваше Георги Томалевски, понеже Георги Томалевски беше се заел да пише биография на Учителя, той услужи на Георги Томалевски с тази снимка, след това Георги Томалевски му я върна, да си има той в своята библиотека. В: Може ли да се вземе тая снимка да я преснемем и да му я върнем? Веска: Ние сме много големи, ние сме от три поколения приятели. Значи д-р Шопов, той пък е възпитаник на лейди Страндфорд. Той е един от будните български момчета, от Меричлери ли беше, от не знам кое село до Пловдив, при което лейди Страндфорд когато идва в България, иска да издържа няколко българчета на свои разноски в Лондон и той свършва в Англия медицина д-р Шопов. Негова дъщеря е Амалия Шопова, съпруга на Самуил Василев, който пък е син на Петър Василев, съученикът на Учителя. Значи приятели са д-р Шопов с баба ми и дядо ми, Амалия Василева с майка ми, Малинка пък с мене, приятелки. Досега тя ми идва, аз й преподавам на нея по английски език уроци, тя идва и ще я помоля, ако пази тази снимка на Учителя. В: Преснемаме и веднага ще й я върнем. Веска: Да, ще видите и надписа, а същевременно там съм виждала баща й ми е показал и снимка на семейството на Учителя с дядо поп Константин Дъновски. В: Тая снимка искам да я преснема. Веска: Сега ще питам Малинка дали я пази, дали я намерила. В: фактически двете снимки. Веска: Защото там е дадено цялото семейство. Дядо поп, ама такъв хубав човек, снажен, конфигурация на черепа правилна, съвършена, линии на лицето, Учителя много прилича в лицето на баща си. А той бил снажен, строен мъж, а Учителят беше много фин така, среден ръст и изящна фигура, беше във връзка с това, че България имаше малък мащаб, може би това е имало някакво съотношение. В: Фактически тези две снимки са много важни, защото ние нямаме снимка на Учителя, на семейството му. Веска: Беше сестра Му, баба Мария там, да. В: Може да ги преснемем двете и веднага им ги връщаме. Веска: Ние сме като сестри с Малинка. тя от мене нищо не крие. В: Да може да преснемем двете и веднага им ги връщаме. Веска: Аз ще я помоля като дойде. В: Веднага им ги връщаме. Веска: тя идва при мене през седмица. Ще видя какво можем да направим.

ИРИНКА КИСЬОВА Веска: Сестра Иринка е много добра пианистка, певица, рисуваше хубаво и изобщо беше така човек на изкуството. Един темпераментен човек с много живот изнасяше от музикалното творение на Учителя. Тя самата аранжираше много от песните на Учителя и имаме добри аранжименти от нея на пиано. Изпълняваше на всички наши празници музикални моменти от песенното творчество на Учителя. Те имат един трагичен момент в техния живот. Тяхната голяма дъщеря Данушка, Йорданка, Данушка, понеже сестра Кисьова е чехкиня, тя я наричаше Данушка, много добра пианистка, много музикална, много чувствителна. Но вероятно по линия на бащата предполагам, защото той беше добър човек, но беше някак си залитащ емоционално, имаше нещо, често пъти така, как да ви кажа, нещо особено в него, добър човек беше, много добър човек беше, бяха непрактични хора, но много тактични хора също. И Данушка заболява психически, много сериозно и безспорно те вече прибягват към помощта на Учителя и в момента, когато Учителят се отправя към техния дом, за да помогне на Данушка, Данушка Го среща и казва: "Ти си невежа!" Така, че духът, който я обсебил нея така посреща Учителя с тези думи: Невежа. Впоследствие Данушка беше излекувана, завърши музикалната академия като пианистка, работи като пианистка, но сега я виждам, че пак е така. В: Разстроена. Веска: Не е съвсем. В: Значи "Ти си невежа". Веска: Да. В: Ще видим кой е невежа, ха, ха, ха. Веска: Та това са изживели те с това дете, това зная за тях. Като научават за Учителя, веднага идват на Изгрева, правят си една скромна къщичка. Бяха ентусиазирани, те бяха ентусиазирани. Брат Иванчо Кисьов беше много ентусиазиран, но като че интелекта му не можеше така някои работи да разбере, но беше предан, предан. Едни добри души, добри души, ентусиазирани, това бяха те. И ние продължаваме нашите разни връзки със спомените, които имаме от Учителя. Спомням си, че Той беше казал: "Че ще настъпят времена, когато Братството и идеите на Братството и Учението ще бъдат преследвани". През тези времена ние трябва да се вглъбим в себе си, да се занимаваме със Словото и да работим върху себе си, а външната дейност ще трябва да я приключим. В: Това беше от 1945 до 1989 г. В: От заминаването на Учителя досега минаха 44 години. Веска: 44 години. В: Тия неща вие ги проверихте. Веска: Е, ами да. Ние ги проверяваме и това стана, нашите братя бяха извикани на съд, бяха изпратени в концлагери, някои бяха осъдени на затвор, брат Борис беше лежал в затвор и продължаваха да обискират домове, къщи, да търсят беседи, голяма част от беседите са изгорени, унищожени, ликвидирани и до този момент ние не знаем какво е отношението изобщо на държавата към нашето Учение, понеже все пак наново се постави един филм, един опорочаващ мисълта на българската интелигенция. В: Това е предаването по телевизията на филм. Веска: По телевизията на филмът "Учителят" на 1 януари 1990 г. по драматургия на Костов. В: Не, това е по пиесата на Костов, драматургията на Костов и трябва да се знае, че по тази тема е подета може би сега на нова сметка от гонители на Братството. Веска: Допускам, че някой върл гонител на Братството е накарал хората от телевизията да се поровят в архивата, понеже сегашните работници в телевизията, млади хора, те едва ли си спомнят тази пиеса. Но има някои възрастни хора или пък вероятно някои от Синода, не искам да хвърлям обвинения, но допускам, че братството има врагове и те все още продължават своята дейност да пречат на братството. В: Какво си спомняте за предишната постановка, тя някъде 1972 г. е била? Този, който е бил постановчик е бил ваш ученик. Веска: Да, Мирчев ли как се казваше не си спомням, но той почина наскоро след това, а Любен Кабакчиев, който игра тогава Учителя, той преди три години почина от много жестока смърт. Него го преследваше също властта заради един инцидент, който беше станал в театъра с негов колега. Тъй, че който се опита да хвърли камък срещу Божието Дело, той сам се обрича на страдание. В: Какво е вашето мнение по отношение нашите перспективи, сегашното поколение решават да правят ръководство и други неща? Изобщо какво е вашето мнение за тази външна деятелност в тия бурни времена? Веска: Струва ми се, че сега времената са бурни и че сега кипят всички страсти и всички идеи и светли, и тъмни идеи, тъй че ние трябва да бъдем много предпазливи в момента. Не е време още да се изявяваме и да желаем да правим общество, но всеки където е поставен би могъл безмълвно да проповядва чрез поведението, чрез начина на живота си. Защото хората се заразяват от начина на живот на другите. Това е най-силната проповед. По-добър начин на проповед няма. Учението на Учителя означава приложение.

НЕДЕЛЧО ПОПОВ Веска: Брат Неделчо Попов беше един от преданите млади братя, който много обичаше Учителя и Го съпровождаше много често по екскурзии в планината и Го водеше на концерти. На една вечеря в дома на сестра Кисьова, Иринка Кисьова-пианистката, много добра пианистка и наша певица, Неделчо е седнал близо до Учителя и така Му говореше нежно, тихо: "Учителю, има толкоз много виждащи и чуващи, а пък ние нито виждаме, нито чуваме". Учителят му казва: "Тези, които виждат и чуват, нито ме потърсиха, нито ме намериха, а вие сте блажени, че ме потърсихте и ме намерихте". В: Нито чувате, нито виждате. Веска: Макар, че нито виждате, нито чувате, нали нямате още отворени духовни очи, но вие ме намерихте. Значи вие имате по-добър ориентир отколкото тези, които виждат и чуват. В: То не е случайно. На едни се дава. Веска: Да четат Словото. Защото вижте, това са дарби от някакво минало. Това са дарби, които Учителят не може да не цени, обаче тези дарби могат да ги поведат по някакви пътища, както това е станало много често в началото с брат Никола Ватев. За него съм ви разказвала как е бил лъган от духове, как на един от Търновските събори тези духове разделят Братството на две. В: Как, аз това не го знаех. Веска: На един от Търновските събори започват, събира се сензитивите, и те си проявяват дарбите и се разделят на две групи, защото на едната група се явява Христос, а на другата се явява Дева Мария, а Учителят е от друга страна. Пък с бели чорапи отиват и най-благоговейно пристъпват към стаята, в която са Кръстю Христов и Михаил Иванов. В: На бели чорапи? Веска: Да, на поклонение. Учителят пак наблюдава цялата тази картина, трагична за душите, които още не са пробудени и държи едно много сериозно Слово във връзка с това и написва едно много строго писмо до брат Ватев, който ръководи един от тези кръжоци като му казва, че това са всички ония тъмни духове, които искат да внесат разкол в Братството и да попречат на делото на Учителя. От тогава брат Ватев има вече предвид това становище на Учителя и винаги се допитва до Него за всяко свое такова изживяване. Аз ви разказах може би за неговата съпруга, нали, за Величка, разказах ви? В: Да.

СЕАНСИ В ПЛОВДИВ Веска: Сега в пловдивското братство, едни от ръководните фактори бяха инженер Георги Стайков, неговата съпруга американката Хариета Стайкова, чийто син Венинг, който е бил по възраст връстник на моя брат Гали, на Галилей, е починал в една много ранна възраст, може би 7-8-годишен е починал и те безспорно са имали така едно солидно и много дълбоко отношение към Учителя, което за мен ми стана ясно подир много години, когато те заминаха в Америка вече. Те там си отидоха при своя голям син Едуард Семейдоърт. Те пишеха писма до моя близка Амалия Шопова тука, която също познаваше, която имаше отношение към Учителя, но така от евангелските среди и на която пишеха много хубави писма и напътствия и ориентация и даваха към Словото и делото на Учителя. Но независимо от това, те все пак живееха с едно самочувствие на фактори в окултния живот на българското общество и след заминаването на техния син Венинг, те организират редовни срещи с него - сеанси, при които той им дава известни сведения, дори им дава напътствия. Те изписват цели протоколи от тези сеанси. Сега не мога да ви кажа, дори и Гали ми се струва не знаеше какво е било отношението на Учителя към тази дейност. Тя все пак е един така, една фракция нали от Школата. Аз съм имала случай да прочета някои от тези протоколи, в които уж се явява и Учителя, макар че Учителят е на физическото поле. В тези протоколи има отразено и Негово присъствие и Негови изяви и Негови съвети. Например, на една от присъствуващите, тя е американка от евангелското общество в Пловдив, мисис Кларк, която беше сляпа, беше ослепяла, вероятно тогава е било в началото на ослепяването си уж, Учителят така, аз го прочетох в протокола, я съветва да си поставя на очите белтък от сварено яйце, което ще й помогне. Това съм прочела. Моя приятелка, дъщерята на младия Шопова Василева по мъж впоследствие притежаваше всичките тези протоколи, но реши, че няма кому да ги остави в своя дом понеже никой от нейния дом не се интересуваше и аз й казах, дори на нея: "Каквото прочетеш, прочети каквото е интересно. Другото просто го ликвидирай, изгори го, защото няма кой да се интересува повече от тази школа", и знам, че се е явявал доста пъти спор и между нашите братя и сестри, едни от които са одобрявали това видение и това поведение и тези сеанси, други, които са считали, че все пак това е някакво своего рода отклонение от пътя, по който Учителят ни води. Все пак Учителят ни води по един път ни на ляво, ни на дясно. Той дава, Той озарява един път, значи тука има врагове и тука има враг. Значи тука има бомба, и тука има бомба. И ние трябва да вървим по пътя, който Той озарява. Но аз самата нямам думи да разкажа за отклонението. В: През време на Пловдив, пловдивското братство, много са били медиумите. И Стоицев и други там. Веска: Много, и Стоицев, а-а, и брат Стоицев и той е бил към това общество, същевременно и брат Манев. Той беше пък на моя колежка дядо. И той се подвизаваше в тази група. Те бяха така едни хора с брат Стоицев, образовани. Стайков беше инженер, брат Манев беше някакъв чиновник, все пак образован човек и брат Стоицев пък беше лекар, зъболекар. Заможни хора, всички имаха така самочувствие на водещи личности. И накрая какво остана? Нищо не остана. Остана заблуждението, което днес го има, ама онези хора ги няма. Но има хора днес, които отново ги заблуждават духовете.