valiamaria

РУЖА КИСЬОВА 1. ХЕНРИХ СПОУСТА Дядо ми, баща на майка ми се казваше Хенрих Споуста. Беше чех по народност. Бе роден в някакво селце до Прага. Бил е бедно момче, от бедно семейство. Веднъж отишъл за дърва в гората и си запял по пътя на глас детски песни. Чули го селяните как пее и го харесали. Изпратили го да учи в музикално училище. Така станал музикант. След освобождението на България от турско робство по препоръка на българското правителство много чужденци идват като учители в България. Чешката колония от учители в България е била най-многобройна. Зараждането на музикалния живот в България се дължи главно на чехите-учители и преподаватели в училищата на различни инструменти. Военните оркестри също са създадени от чехи. Когато идва в България, моят дядо е бил челист и е създал квартет. Дълги години е бил военен капелмайстор в различни гарнизони в гр. Хасково, Стара Загора и София. Допринесъл е не малко за напредъка и успеха на музикалното образование в България. Той бе добре известен на всички стари музикални деятели като професор Петко Стайнов, професор Атанас Гърдев и професор Никола Атанасов. В семейството ни се разказваше един интересен случай за дядо ми, че когато е бил в Стара Загора чул духова музика, която свирела по улицата маршове. Това е бил ученическият оркестър на местната гимназия. Тогава всяка гимназия имаше духов оркестър наброяващ 20-30 човека. Голяма гордост бе за учителите и училището да вижда как в маршова стъпка минава ученическия оркестър през улицата на града. Дядо ми излязъл по чехли на улицата, спрял ги и казал възмутено: "Вие свирите фалшиво!" Но учителят им не бил съгласен. Тогава дядо ми посегнал с ръка и започнал подред на всеки инструмент да изсвирва оня пасаж, който е бил фалшив. Дядо ми свиреше на всички инструменти. После ги поканил да дойдат и чуят военният духов оркестър. На следващия ден ученическият оркестър е бил в гарнизона. Но дядо ми вече не е по чехли, а е с офицерска униформа и с пагон на раменете. Пред него е строен целият военен духов оркестър. Започват да свирят онзи марш, за който дядо ми по чехли е бил направил забележка. Учениците били прехласнати. Когато бях студентка в музикалната академия в София, преподавателите ми познаваха много добре дядо ми. Когато бях понякога неподготвена поради немарливост, то те ми даваха за пример моят дядо и аз се засрамвах и зачервявах до ушите. Чрез техните забележки аз разбрах цената на музикалната подготовка на дядо ми. Дядо познаваше Учителя и имаше разговори с Него. Дори беше хармонизирал "Пролетна песен" от Учителя. Дядо владееше всички инструменти, имаше абсолютен слух и не се нуждаеше от камертон. Той имаше три деца: Ирина -моята майка, Анешка, която отиде да живее в Чехия, и Юрко, който също замина за Чехия. Дядо беше създал няколко струнни оркестри от ученици в онези градове, където бе работил като военен капелмайстор. Има няколко запазени снимки от онези времена - дядо седнал между учениците, а те държат цигулки на коленете си. В една от тези снимки децата са от 10-12 години и са на брой 18. Да се подготвят, обучат и да свирят 18 деца между 10 и 12 години означава много частни уроци, изключителен труд и благосъстояние на заможни родители, които могат да платят музикалното образование на децата си. А да се направи от тях оркестър е цяло геройство за тогава. Това е един пример как чехите посяха семената на музикалното образование в България.

6. ПИСМО НА УЧИТЕЛЯТ ДЪНОВ „Любезна Цветана Симеонова, Възвишената мисъл, възвишения стремеж на човешката душа отличава човека. Само Божествената Истина дава вътрешния смисъл на живота. На земята човек трябва да постигне единство в Доброто и Истината. Стремете се в постижението на този идеал. Той е вечен и постоянен. Да пребъде светлината със твоята душа. Само вечната Божия Любов." 25.V.1930 г. Свещеният подпис

5. ЦВЕТАНА ГАТЕВА СИМЕОНОВА Цветана Гатева Симеонова (по паспорт Цветана Николова Симеонова, а като художничка е известна като Цветана Гатева). Тя заедно със Симеон са влезли в Бялото Братство. Родена е на 12 юли 1894 г. в гр. Пловдив. Юношеските си години прекарва в гр. Велико Търново, от 1922 г. (вече завършила така нареченото рисувално училище в Пловдив и София) взема участие в общи художествени изложби в София. През 1932 г. заминава за Париж и Италия. След завръщането си устройва първата си самостоятелна изложба в София; Освен в София устройва самостоятелни изложби в Пловдив, Стара Загора, Габрово, Видин, Лом. Излага свои картини в общи художествени изложби в София и в устроената от жените-художнички изложба в Белград. Имат девет самостоятелни изложби. Член е на Съюза на българските художници и е отличавана с ордени: за гражданска заслуга, орден "Кирил и Методий" II ст. и други отличия. Добра портретистка, рисува още цветя, пейзажи, натюрморти и др. Някои нейни картини носят мотиви от живота на братството, както и някои интересни нейни духовни виждания. Тя е безпределно предана на Учението на Учителя и безгранично честен и добър човек. Починала е на 2.V.1980 г. на 86 г. Погребана е в Малашевските гробища. София, 14.Х.1990 г. Спомен от дъщеря й Елисавета Прилагам нейни репродукции от картините й, някои скици както следва: нейна снимка, част от самостоятелна нейна изложба, репродукции от картините й на езерата (7-те рилски езера), скици на Учителя по време на беседа, репродукция от портрет на Учителя, изглед от салона, чешмичката на Рила с надписа на скалата над нея, чешмичката на Бивака на Витоша, Учителят на смъртния одър (пастелна скица), четири репродукции на нейни идейни картини.

4. НЯМА ВРЕМЕ Един летен ден през пейките на Изгрева седи една група приятели и всеки чака реда си, за да влезе при Учителя. В това време от града идва един висок мъж много елегантно облечен, с хубав бастун в ръка, и иска да се срещне с Учителя. Симеон решава да помогне и отива и измолва Учителя за тази среща с този външен човек. Той е на прага, вратата се отваря, излиза Учителя сериозен и сърдит приближава се към външния човек и му казва: "Не ще мога да ви приема. Вие имате още 2-3 дни, за да уредите някои ваши лични въпроси. След това нямате време". Елегантният господин стои изненадан, а Учителят се обръща и се отправя към приемната си, където продължава да приема своите гости. Този външен човек е бил генерал Протогеров. Само два дни по-късно той е бил прострелян с ловджийска пушка, съвсем случайно от "двама ловци", които си пробвали оръжието, с което се стрелят зайци и пъдпъдъци и то точно пред царския дворец. Наистина този външен човек нямаше време. Съдбата му беше определила строго времето. То изтече и той си замина от този свят.

3. ВОДНАТА СТИХИЯ На лагер на 7-те езера на Рила и Братството се прибирало след летуването и преминавали през Паничище. Били заангажирали камиони и рейсове за извозването на стотици хора. Долу в селото нашите хора били слезнали от колите, купили си краставици, както и кисело мляко от селяните и започнали да ядът краставици, а другите да си правят таратор с кисело мляко. Минало половин час и никой не му се ставало, харесала им почивката, както и краставиците. По едно време Учителят става нервен, нетърпелив и нарежда: "Веднага да дойдат колите и да тръгваме". Идва първата кола и Учителят се качва с някои братя и сестри и тя потегля. Небето започнало да се заоблачава и да се стъмнява наоколо. Симеон Симеонов започнал да събира братята и сестрите и да ги кара да се качват на колите. Започнало да вади дъжд. Натоварват втората кола и Симеон се качва в нея и потеглят. Дъждът се усилва, става пороен, по пътищата се изливат пороища от вода. По едно време Симеон вижда през стъклото на шофьорската кабина как от планината се спуска мътна водна стихия. Тя, стихията слиза отгоре и се насочва към шосето и за малко да им пресече пътя там, където шосето прави малка вдлъбнатина. Колата преминава по шосето тази вдлъбнатина и по това време водната стихия удря задницата на камиона и за малко да повлече камиона. Но тя нямала достатъчно сила да я завърти. Камионът успял да се измъкне. Третата кола, която ги следва попада във водовъртежа и буйната вода удря в стъклата и водата нахлува в рейса. Същото е и с четвъртата и петата кола. Едвам се измъкват живи. Накрая стигат в селото и се преброяват. Не липсва никой. А когато пристигат в Дупница виждат ужасяваща картина. На мегдана са били изложени 18 удавници. Всички приятели били мокри, уплашени и ужасени. Останали да нощуват в хотела. Когато се прибират в София разбрали, че групата в първия камион с Учителя пристигнала благополучно в София и никъде не били намокрени нито с една капка дъжд. Водната стихия била само там където те се били разположили да ядат краставици и кисело мляко. Симеон се приближава към Учителя: "Вие знаехте, че ще има наводнение. А защо не ни казахте?" "Нали никой от вас не липсва? А как ще познаете дали краставиците са хубави и млякото сладко ако няма с какво да ги сравните?" Учителят се смее, а Симеон добавя: "Учителю, вече ми се отядоха и краставици и кисело мляко и не знам кога ще мога да ги вкуся, защото гледката е още пред мен на ония 18 удавници". Водната стихия взела поредният кръвен данък.

СИМЕОН ХАРАЛАМПИЕВ СИМЕОНОВ 1. МУЗИКАНТ ПО ПРИЗВАНИЕ Симеон Харалампиев Симеонов е роден в гр. Дряново през януари 1891 г. Произхожда от интелигентни родители. Баща му - Харалампи Симеонов е роден във Велико Търново и е бил банков чиновник. Майка му Евангелица Симеонова е основна учителка. Те имат четири сина: Симеон, Величко, Данко и Иван. И четиримата са музиканти и свирят на различни инструменти паралелно със своите професии. Симеон Симеонов е завършил право и философия в СУ "Климент Охридски". Работил е в различни области като юрист: нотариус, секретар в Софийския областен съд и Касационния съд. Пенсиониран е след 9 септември 1944 г. В своя живот, вече женен за Цветана Гатева - художничка, среща Учителя Петър Дънов (1920 г. или малко по-рано). За това говори факта, че дъщеря му Елисавета е родена 1921 г., а името й е дадено от Учителя. В своя живот, независимо от професията си, Симеон Симеонов остава дълбоко идейно свързан с Учението на Учителя, който има близко и много хубаво отношение към него. Симеон свири на цигулка и участва в музикалното оформление на композираните от Учителя песни и така наречената Паневритмията. Още от времето на събранията на ул. "Опълченска" 66, а след това на Изгрева, на Бивака на Витоша и на Рила. Симеон Симеонов създава хор в Братството, както и оркестър с участието на проф. Вапурджиев - контрабасист и проф. Асен Арнаудов - арфа и др. Активно е участвал в организираните от Учителя и братството събори в провинцията и на Изгрева. Симеон Симеонов е по характер много общителен човек, честен и прям, с изразено чувство за хумор. Домът на Симеон Симеонов и Цветана Гатева Симеонова е бил винаги отворен и той се посвещава много от хората на братството, а така също и от известни общественици и хора на изкуството като Трифон Кунев, д-р Кьорчева, Марта Попова, фолклористката Елена Стоин, Лили Берон, певицата Атанаска Тодорова и много други. След смъртта на Учителя, той доста време чете в салона беседите Му, свири на цигулка песните му. Поради напредналата си възраст, той е заместен от по-млади последователи на Учителя и Учението. Симеон Симеонов почина на 14 август 1974 г. на 83 години. Погребан е в Малашевските гробища. Прилагам няколко снимки: снимка на Симеон Симеонов, снимка направена в салона на Изгрева в очакване влизането на Учителя, оркестъра на Паневритмията: от ляво Симеон Симеонов, Мария Зафирова, Атанас Минчев, Асен Арнаудов, Верка Куртева и Игнат Котаров. Паневритмия на Изгрева София, 14 октомври 1990 г. Спомен от дъщеря му Елисавета.

6. РУСКИЯТ АНСАМБЪЛ И ДЕДУШКА-ОТЕЦ Данко започва да работи като музикант, свири на кларнет и саксофон. Но след като вижда, че в България няма работа за него, заминава за Париж да си търси работа, заедно с един руски ансамбъл, съставен от руснаци-белогвардейци, емигранти след руската Октомврийска революция. Дълго време търсели, но не намерили работа. Започнали да се отчайват всички, парите за хляб и подслон се свършили отдавна. Тогава през ума му минава мисъл да се върне в България, но се сеща, че трябва да пита за това Учителя. Пише писмо на жена си Роза да пита Учителя дали да се връща обратно. Роза е пред Учителя и му чете писмото от Париж. Учителят й казва да му пишат да си стои там и че един човек оттам ще му подаде ръка и ще се нареди на работа. Той получава писмото и се успокоява, че нещата ще се наредят, но че трябва да мине време, докато се завъртят нещата и онзи, който движи колелото на живота. Но руснаците били много отчаяни. Той им показвал писмото, че е изпратено от Учителя. Но те клатели съмнително глава. Показвал им снимката на Учителя. "Это дедушка-отец, а нам нужно Бог-Отец", говорили гладните руснаци. Не след дълго той се запознал с един човек, който имал връзка с един от големите френски курорти и той отговарял за програмата на местното казино: оркестър, певци и танцьорки. Той му предложил да отидат с колектива от музиканти в курорта да ги прослушат. Одобрили ги, понеже били добри музиканти и така започнали работа. За най-голяма изненада на всички огладнели музиканти там им плащали много скъпо, оценили изкуството им много високо. Накрая руснаците му казали: "Данко, это твой дедушка-отец - настоящий Бог-Отец". Така се сбъднали думите на Учителя: "Един човек ще ти подаде ръка и ще се оправят работите". Събраните пари са били достатъчни да покани на гости жена си Роза и нейната сестра - художничката Цветка Щилянова. След като се завръща в България, Данко бил назначен като преподавател в музикалната академия в София. Работи и в Народната опера като солист. Той е основал първия джазов оркестър в София, както и този на гвардията. Изобщо му се отвори път както в класическата музика като изпълнител, така и в другите жанрове и до края на живота си се бе хванал здраво музиката, така както му бе казал Учителя на Бивака на Витоша: "Дръж музиката!" И той я държа до края на живота си.

5. "ДРЪЖ МУЗИКАТА" На една екскурзия до Витоша участва и Данко. Всички са се разположили на бивака наречен от Учителя "Ел Шадай". Около Учителя са насядали приятелите,. Той се е облегнал с гърба си на една скала, до която винаги сядаше и което бе негово място. Приказките вървят една след друга. Едни запитват Учителя за най-безобидни неща и Той отговаря. Сериозните неща и разговори са казани и е настъпило времето за общи приказки.Тогава Учителят се обръща към тях и предлага да се направи нещо като лотария и да се отбележат на отделни листчета номерата от едно до броя на присъстващите в този ден. Речено-сторено. Билетчетата с номерата са разбъркани и сложени в една шапка и всеки минава и си взима по едно билетче. Отваря го и там е отбелязан неговия номер. Тогава всеки минава пред Учителя, подава му билетчето с номера, Учителят започва да му говори за най-важните задачи в този живот на всеки един, както и за бъдещия му живот. Идва ред на Данко.Той си подава листчето с номера и Той му казва само две думи: "Дръж музиката!" Данко вдига рамене и нищо не разбира. Учителят му повтаря още две думи: "Не я оставяй!" Данко отново вдига рамене и нищо не разбира. По това време той е директор на едно голямо предприятие, разполага с много пари и е независим. От какво ще се бои? Но така се развиват нещата и идва един момент, когато той трябва да напусне предприятието, остава без работа, парите се стопяват и изведнъж се сеща, че има и друга професия. Започва да се препитава с музика. Чак тогава разбира думите на Учителя на бивака: "Дръж музиката, не я оставяй!" „И наистина я хванах и с нея се препитавах и живях с нея в чужбина и у дома", разказваше по-късно Данко. Данко си припомня и още нещо много важно при този случай. Пред него е стояла да чака своя ред и една сестра, която е подала също листчето с номера на Учителя. Той го погледнал и казал: "В живота си ще разчиташ на себе си!" Тя също е останала учудена на тези думи, защото е имала мъж с добра професия и с добра заплата и той се грижел за нея и семейството си. Но след известно време мъжът й умрял, тя останала сама да се грижи за себе си. Тогава разбрала думите му. Когато е била в траур Данко я среща случайно в града и пита какво е станало и така научава тъжната вест. "А помниш ли какво ти каза Учителят?", запитва я той. "И ти ли си чул тогава, защото комуто и да разправям, всеки ми казва, че така ми се е чуло и че съм се сбъркала?" Данко потвърждава чутото. Вижда и цената на жребия. Пред него е живата съдба в кръв и плът, покрита с траурна кърпа на главата. Данко разказва и своя случай с номера на билета и че сега си търси работа като музикант и че се препитава като музикант. Разделят се като брат и сестра по съдба.

4. ПАДНАЛИЯТ АНГЕЛ РИСУВА И ПЕЕ ЗА УЧИТЕЛЯ Имаше на Изгрева брат Данко. Той се казваше Юрдан Харалампиев Симеонов. Баща му - Харалампи е от фамилията Вълнарови от Велико Търново, които са били търговци. Данко е роден в София на 6 март 1895 г. Баща му, както и най-големия му брат Симеон са свирили на цигулка, а Данко на кларнет, след него по-малкия брат на фагот и най-малкия брат Иванчо - на флейта. Данко е следвал музикална академия в Париж и там е специализирал. През времето, когато е специализирал в Париж е взел и художничката Цветка Щилянова, за да специализира също. Сестрата на Цветка е била съпруга на Данко и се казвала Роза. Споменаваме тези данни, защото тези души са свързани във верига и вървят заедно в Невидимия свят, а тук на земята са свързани с роднински връзки. Веднъж семейството решило да покани на гости Учителя в града на обяд. Майката Анастасия и дъщерите: Цветка Щилянова и Роза, съпругата на Данко, както и самия той били насядали на официалния обед подготвен за Учителя и в знак на благодарност на завършения портрет на Учителя изрисуван лично от Цветка. Разговорът се движел от тема на тема, когато дошло време Цветка да изсвири нещо на Учителя. Тя свирела на чело и пиано и пеела много хубаво. След като изпълнила онова, което е имало да изпълни за Учителя, всички обърнали поглед към Учителя, какво има Той да каже за нейното изпълнение. "Цветка е била ангел на небето, но е съгрешила в нещо, поради което е изпратена на земята, за да изкупи грешката си!" Всички изтръпнали. "Високият идеал е на Небето, а земята е място за училище и изправление на погрешките", добавил Учителя и всички се успокоили. Обедът завършил с обща песен.

3. ВЕСКА КОЗАРЕВА Надка разказва, че е разговаряла с една сестра на име Веска Козарева, която живеела близо до тях и салона на Изгрева. Там е имало барака. Веска Козарева разказвала, че Учителят й се явявал още когато била 12-годишна и я подготвял за по-възвишен живот. Още като ученичка Веска била ревностна последователка на Учителя. Събирала младежи около себе си и им говорела. Тя била въвела брат Пеню Ганев в Братството. Накрая когато станала 20-22-годишна баща й я изпъдил от домът си и тя дошла при Учителя на Изгрева. Учителят й е поставял задачи, да ходи из провинцията и изобщо да обикаля България, да разнася Словото Му. На нея са гледали като на апостол. Веска Козарева чувствала как една невидима сила й помага и й дава сили и енергия да изпълнява своя дълг към Учителя и Братството. Често пъти тя била преследвана от свещениците поради това, че е е явявала като разпространителка на Учението на Учителя. Веднъж един поп бил замахнал към нея искайки да я удари, пък кой знае, може да е искал и да я убие в яростта си, обаче тя почувствала някаква голяма сила в себе си и с поглед и мисъл го приковала и той останал като вдървен пред нея, не можейки да направи нито крачка напред. Веднъж Веска била изпратена от Учителя в Казанлък, където говорила на турци по времето на Коч-байрама. След като слушали нейната беседа турците решили да не колят животно, но да отпразнуват празника си по вегетариански. Това всичко Надка е слушала от устата на Веска Козарева. Последната е била оплювана от поповете. А веднъж когато била преследвана и била пренощувала някъде, излязла още докато е тъмно да си върви, минала през някакви ниви водена от невидима ръка, която я отвела на безопасно място. По такъв начин Веска се освободила от преследвачите си. Веска Козарева е работила като шапкарка в една работилница на ул. "Леге" в София. По-късно нейната работодателка, която заминала за Париж искала да я вземе със себе си, тъй като Веска била усвоила много добре професията си. Учителят обаче й дал да разбере, че е по-добре да остане в България и да работи за Господа, "отколкото да отиде в Париж, за да прави шапки на дявола", както Той се изразил. Веска Козарева била смела и безстрашна. Тя разказвала, как веднъж като била на Рила и изтръсквала завивките си, от палтото й паднала една змия, която през нощта се била топлила до нея. При друг случай когато отивали групово на Витоша и били спрели някъде да почиват, една птичка просто се пъхнала, за да се скрие в дрехата на Учителя, на гърдите му. После Учителят обяснил, че птичката се оплакала, че змия е влязла в гнездото й и че щяла да изяде птиченцата й. Въпрос: Оставил ли е Данко някакво творчество? Отговор: Имаше композиции върху текстове от Словото, които съм предала на Петър Ганев. Той ще знае най-добре как трябва да постъпи с тях.Това са били задачи поставени от Учителя на Данко. След като се е пенсионирала, Надка е ходела често да помага на мястото на Учителя (гроба). Там работеше брат Ангел и Гита (Маргарита Стратева) му помагаше най-често. Тя разсаждаше петунии и други цветя. Там работеше също и Тошко от Пловдив. Учителят бил изпращал Веска Козарева и при пророчицата Ванга от Петрич със задача, бил казал също, че цяла Македония ще мине през ръцете на Ванга, т.е. ще се съветва с нея. Когато сестра Веска отишла при Ванга, последната й казала, че Учителят й бил наредил да направи картофена супа, защото ще й дойде една гостенка от София.

2. ЮРДАН ХАРАЛАМПИЕВ СИМЕОНОВ - ДАНКО Родителите на Данко са от Велико Търново. Баща му - Харалампи е от фамилията Вълнарови, които били търговци. Той е работил като чиновник в банка "Гирдап" в Русе и в народната библиотека в Русе. Майка му - Евангелия е била учителка в Кубрат. Данко е роден в София на 6 март 1895 г. Завършил е гимназия в Русе. Баща му, както и най-големия му брат Симеон са свирили на цигулка, Данко на кларинет, след него, по-малкия - Величко, на фагот и най-малкия -Иванчо, на флейта. Симеон завършил юридическия факултет в София. Данко следвал музикална академия в Париж и там е специализирал. През времето когато е специализирал взел Цветка Щилянова в Париж. Сестрата на Цветка -Роза е била негова съпруга. Роза е починала през 1951 г. Цветка свирела на чело и пиано и пеела много хубаво. Веднъж когато Учителят бил поканен у Цветкини казал, че Цветка била ангел, но че сгрешила в нещо поради което била изпратена на земята, за да изкупи грешката си. Цветка е работила 10 години в Лувъра като реставратор. Данко е работил като музикант в Биариц, Цюрих и Париж. Същевременно е участвал и в някакъв руски ансамбъл. След завръщането си от Франция Данко бил назначен като преподавател в музикалната академия в София. През това време работил същевременно и в народната опера като солист. През 1953 г. Данко се е оженил за Надка, която е от Русе, където е завършила немската търговска гимназия, но е работила в София като счетоводител. Данко е основал първия джазов оркестър в България, както и тоя на гвардията. Във Франция той си бил купил саксофон и кларинет. На 4 март 1969 г. Данко почива внезапно в Русе от инфаркт, но бива пренесен в София където бива погребан. След смъртта му, Надка, втората му жена, предала саксофона му на концертмайстора на филхармонията - Иван Димов. Акордеонът пък подарила на ученичката му от Русе. Данко имал бунгало на Изгрева и като кларнетист е свирил много често на Паневритмия, а освен това е бил един от най-редовните музиканти на Изгрева, както и един от тия, които са вземали живо участие при всички концерти. Той е бил един от най-редовните музиканти на Изгрева, както и на Бивака на Витоша. Надка и Данко са живели първоначално в апартамента на семейството на Цветка Щилянова, на ул. "Георгиу Деж" № 11, но тъй като на Изгрева кипял живот и средата била по-хармонична, те са живели предимно на Изгрева в бунгалото. Имало е и друга основателна причина. Данко не се разбирал със съпруга на Цветка, който не бил психически добре. В апартамента те са имали пиано, което в последствие след смъртта на Данко, Надка е оставила на Цветка. Настоящият съпруг на Цветка първоначално бил дошъл с майка си на квартира, но понеже те не са били вегетарианци, Данко не е могъл да съжителства с месоядци, така че те не са могли да имат хармоничен живот. Данко бил направил забележка на майка му, което обстоятелство довело до скарване между Данко и съпругът на Цветка. Тая била главната причина Данко да предпочете да живее на Изгрева. Цветка си е останала вегетарианка. Тя се примирила с това положение. Уместно е да се каже нещо за Анастасия, майката на Цветка и Роза. Тя била много способна. Рисувала и шиела много хубаво и както самата Цветка казва, че дарбата си е наследила от майка си. Бащата на Цветка бил военен. Като такъв той обичал свободния живот, докато майка й Анастасия била предана ученичка на Учителя. Тя била много интелигентна с много добри качества и понякога вземала да изкърпи нещо на Учителя. Тя го правела така изкусно, че не можело да се познае, че е закърпено. Братът на Цветка и Роза - Асен бил много способен техник. Цветка казва за него, че още като малък джобовете му тежали от гвоздейчета и чукчета. Той успял да създаде фабрика за копчета и други принадлежности за военните, в която много хора, дори и без образование могли да намерят препитанието си. След 9 септември 1944 г. той е изчезнал безследно както много други хора, които били неудобни на новия режим. Брат й е живял в кв. "Лозенец", където е била и фабриката му. Докато Данко и Надка са живели на Изгрева, Цветка е отивала при тях, отивала на беседи, на Паневритмия и т.н., изобщо се е включвала в братския живот. Съпругата на Данко - Надка е работила до 1965 г., така че за много работи не е могла да има сведения. Симеон, братът на Данко се е запознал с Учението на Учителя още когато следвал в София. Посещавал е беседите на Учителя на ул. "Опълченска" 66, когато Учителят държал беседите си от прозореца през всеки сезон, а слушателите са стояли на двора. Надка казва за Данко, че вратата на дома му и душата му са били отворени за всички братя и сестри. „Той беше едър на ръст, но много подвижен, умееше да готви, да посреща и изпраща гости, беше добър музикант-изпълнител, всецяло отдаден на музиката, готов служител за работа за Господа. При него идваха студенти и други най-различни хора, които търсят Истината и се интересуваха от Учението. Той беше прибрал студенти, като им беше построил палатки с легла, в които можеха да прекарат временно. Данко живееше и дишаше с музиката. Той имаше записи на песни от Учителя и Паневритмията,които подари на професора от Германия, Берлин, който ни идваше на гости. Имаше изпълнения на Ина Дойнова и Виолета, дъщерята на Йотка, също и изпълнение на негови композиции. Професорът ги занесе в Германия. Когато Виолета учеше песните при Данко, той й казваше да ги учи и пее и че "Учителят ще ти плаща в златни марки". По такъв начин Данко искаше да я подтикне да пее, защото тя като млада още не беше ориентирана и не достатъчно сериозна, с една дума хвърчеше. Данко й пригласяше с кларинета. Сега Виолета е оперна певица в Мюнхен, което значи, че думите на Данко се сбъднаха. Професорът беше от източен Берлин и се наричаше Виктор Фалкенхаан. Може би Христина, съпругата на Славчо Печеников да знае адреса му, защото съм я виждала да разговаря с професора. Той работеше във връзка с паметниците от миналото и разчиташе подписите. Професорът се познаваше и със сестра Надка Кънева. Той ходи и на Рила, изобщо чрез Данко той през 1967 г. се запозна с Учението на Учителя. Аз имам много добри впечатления от професора, казва Надка. В Берлинския университет му честваха 60-годишнината." Надка: До 1988 г., януари, аз можех да ходя на градината, но след това вече останах вкъщи, не можех да ходя. Професорът идвал веднъж при нея. Имали снимки от него и двете му деца. Професорът казвал за крушата до унгарското посолство "Свещената круша". "Ние си пишехме. Той знаеше добре български. Дойде при мене в мястото в градината. Децата му бяха от първата жена. После идваше с втората, която беше бившата му секретарка". Веска Козарева била изправена веднъж пред съда, но понеже Библията не подлежи на съдимост (а тя носела със себе си само Библия) била освободена. Роза, съпругата на Данко при изчезването на брат си се разболяла. Брат Виктор довел първоначално германския професор при Данко.

ЮРДАН СИМЕОНОВ (6.III.1895-4.VIII.1969) 1. УВОД ЗА НЕВИДИМАТА ВЕРИГА Кратките сведения за Юрдан Харалампиев Симеонов - Данко, получихме от неговата втора съпруга Надка, които бяха записани на касетка на портативен касетофон през 1989 г. Останахме приятно изненадани, че тя се отвори към нас и всичко, което имаше запазено от него ни предаде: албум със снимки и две скици от Цветана Щилянова на него самия. Данко беше оставил в библиотеката си подвързани томчета от Словото на Учителя, като тя ни предаде тези беседи. Аз работих с д-р Вергилий Кръстев по една определена програма за събиране и подреждане на опитностите на учениците от Школата. Споделих с него за тези останали беседи и предложени ми беседи, които той реши да откупи, като сумата равняваща се на една лекарска заплата, той я връчи на мен, а аз от своя страна трябваше да я предам на втората съпруга на Данко - Надка. Смятахме, че постъпваме честно и почтено. Но какво беше учудването ни, когато тя най-категорично отказа да приеме тази сума като каза, че не може да търгува с нещата на Данко, които са останали от времето на Школата. За пръв път имахме такъв случай и си задавахме въпроса кому дължим за такъв подарък - на Данко или на нея. Вероятно и на двамата. След това се реши със същите пари да закупим хартия, с която да работим при обработване материалите на заминалите приятели. Хартията бе закупена, нещата се успокоиха и чак тогава тя ни разказа онези данни, които вие може да прочетете. По този начин Данко продължи да работи след своето заминаване не само чрез съпругата си Надка, но и чрез нас, той взима живо участие в нашата работа сега или утре, защото ние пишем на закупена от него хартия. Това е пример за онези, които са дали обещание пред Учителя, че ще работят и долу на земята и горе на небето в Школата. Школата на Бялото Братство е една и съща от векове, днес и утре, а душите, които работят с нея са едни и същи - те са определени. Първата съпруга на Данко се нарича Роза, а тя е рождена сестра на художничката Цветана Щилянова. Тук се дават данни за Цветка Щилянова, която според Учителя е била „ангел на небето", и за да изкупи една своя грешка се изпраща на земята. Не случайно нейният път минава през такъв катаклизъм, слизайки в преизподнята на ада. Единствено, което я е крепяло е онзи лъч от светлина, чрез който тя е рисувала ликът на Учителя. Когато писахме бележките си за Цветана Щилянова, това ние упоменахме, че сме били прави в преценката си. Майката на Цветана Щилянова се казва Анастасия и е била предана ученичка на Учителя и присъствала на една интересна случка. Съпругата на един офицер почива и той облян в сълзи ридае, а Анастасия му съчувства и споделя с една сестра, която я успокоява, че този ридаещ офицер след три дни ще се усмихне, а след три месеца вероятно ще се ожени за втора съпруга. Това се и случва, като съпругата е вече нашата сестра Анастасия с нейното милосърдно сърце. От брака си тя има три деца -Цветанка, Роза и Асенко Щилянови. От старите фотографии на семейството им, които ни предаде лично Цветанка Щилянова, виждаме една рядко красива жена, която спокойно може да бъде обозначена като една от най-красивите жени в България. Това не й пречи да премине през своя житейски път на страдание, мъчение и лишение. Тя е причината да накара Цветанка Щилянова да иска разрешение от Учителя, да нарисува портрета Му, знаейки много добре едно от правилата на Школата, че човек когато работи за Бога и Бог работи за него чрез другите. Споменахме тези данни, защото тези души са свързани във верига и вървят заедно в Невидимия свят, а тук на земята са свързани в роднински връзки: дъщерята на Анастасия - Роза е съпруга на Юрдан Харалампиев, а Юрдан е брат на Симеон Симеонов. Тук трябва да споменем за брата на Данко на име Симеон Симеонов, един от най-редовните музиканти на Изгрева, свирещ на цигулка и взел дейно участие в живота на Изгрева. Обикновено той четеше беседите след заминаването на Учителя, а неговият гръмогласен глас надвикваше врявата на останалите и вдъхваше респект и слагаше началото на един ред и порядък, когато трябваше да се пее, да се свири или да работи оркестъра на Изгрева. В една от снимките го виждаме заедно с брат си Данко и Верка Куртева на Диана бад, когато под ръководството на Весела Несторова и Милка Периклиева трябваше да се обучат учителите по физкултура в България на специално определен курс - Паневритмията на Учителя, след което да я пренесат и преподават в училище. В снимките от Школата го виждаме със своят инструмент - цигулката. А неговият брат - Данко е със своят вечен инструмент - кларинет. Симеон разказваше, че когато отивал на събора в Търново през 1922 г. още не е бил вегетарианец и е носил една печена кокошка в чантата си посолена с червен пипер и присъствал на онзи прословут диспут в търновското читалище и онази буря развихрила се от дъжд и мълния, в отговор на заплахите на свещениците срещу Учителя. Той захвърля кокошката след този случай, отива на лозето на събора и оттам води неговата вярна служба като музикант към делото на Учителя. Тук се говори за Веска Козарева, получила задача специално от Учителя да разнася Словото, но това е давано на малцина, които са имали подготовка и са имали в себе си дух на апостоли. За тях най-важното остава послушанието към Учителя и верността към Неговото Дело. За тези лица от фотографиите стоят личности, а над тях - съдби. 19.IХ.1990 г. Записала: Марийка Марашлиева

26. КЛОПКАТА ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ. На един от последните концерти, на който присъствувах, Йоанна Стратева сподели с мен, че е получила циркулярно писмо от семейство Гобо, както и ксерокс-копие на моето писмо до тях във връзка с архива на Анина Бертоли във Франция. Бях изненадан от този неочакван ход на семейство Гобо. Заприлича ми на методите на католическата инквизиция във Франция през далечното минало, когато са горели албигойците, т.е. френските богомили на кладите. Нещата се повтарят и днес, но по друг сценарий написан от същите Сили. По телефона Йоанна ми преведе писмото и аз я помолих да ми го предаде да го публикувам в "Изгревът", поради самият факт, че то е изпратено до десет човека в България. Тя направи превод и ми връчи оригинала. Посъветвах я да напише отговор до семейство Гобо и да ми го предостави, за да го публикувам. Уверих я, че може да пише каквото си иска по моя адрес, но писмото ще бъде публикувано дословно. Целта ми бе да се публикува и да се изнесе и да се покаже една лъжа и измяна, като се даде възможност на Йоанна да се измъкне от този капан, който бяха поставили Михайловистите от Франция. Семейство Гобо са свързани от самото начало с Михаил Иванов от Франция и освен това техните методи на действие потвърждават изнесеното от мен. Какво прави впечатление от писмото на семейство Гобо до десет човека - българи, избрани от тях в България: 1. Те пишат, че са получили архива на Анина Бертоли от нейните сътруднички - французойки. 2. Нито френските сътруднички, нито семейство Гобо познават както съдържанието, така и ценността на този архив, понеже не знаят български и при това той е опакован в куфари и които не са отваряни изобщо от тях. И не знаят тайната в тези куфари понеже няма от кого да я научат. А аз това знам от Борис Николов и от Анина Бертоли, понеже съм работил с тях и те са ме посветили в тази тайна. И съм упълномощен! 3. Единствено Величка Няголова във Франция след моето разкритие бе посветена за този архив и чрез мой списък изпратен до нея с обозначени точки за съдържанието на архива. В писмото имаше и указание, че Величка отива при семейство Гобо и им разкрива Истината за архива. Били изненадани от онова, което те са съхранявали, без да знаят какво съдържат куфарите. 4. Семейство Гобо се съгласяват да предадат архива на Величка. 5. В последствие под чуждо давление променят решението си. 6. Взимат самоволно решение да направят фотокопие на Павел Желязков, без да имат право на това и без мое съгласие. По този начин се противопоставят на Борис Николов и Анина Бертоли, които бяха ме упълномощили да прибера архива в България. 7. След като вземат "самостоятелно" решение, тогава изпращат циркулярно писмо до десет души българи, заедно с ксерокс-копие от моето писмо до тях за въпросния архив, за да искат уж тяхното мнение по този въпрос. 8. По този начин поставят в клопка тези десет човека. Тези десет човека не знаят нищо за този архив, няма от къде да знаят и понеже не четат "Изгревът" не знаят каква е историята с издаването на Словото на Учителя. И с неговото съхранение! 9. Ето как действа Духът на Заблуждението. След като получат отговора на тези десет човека, то семейство Гобо ще се опита да се оправдае с тях и чрез тях, за своето самостоятелно решение направено преди това. След време те ще изпратят на ксерокс-копие техните писма, за да се оправдаят. А могат и лично да ми ги изпратят за публикация, за да се види кой какво е мислил и писал за неща, които няма право да има мнение за събития, които не познава. А да не говорим за някакви решения. Ето това е клопката. Тя е поставена и вече действа. И в нея ще паднат тези десет човека със своите писма до семейство Гобо. И тогава ще задействат окултните закони от Словото на Учителя, които управляват Школата на Бялото Братство. Ще последва драматична развръзка, на която ще бъдат свидетели всички. А каква ще бъде тази развръзка в последствие в някои от томовете на "Изгревът" ще бъдат описани, за да останат като поучение на следващите поколения. Ето, публикувам личния превод на Йоанна Стратева от френски на български на циркулярното писмо от семейство Гобо до Йоанна Стратева. Публикувам и отговорът на Йоанна Стратева до семейство Гобо. Българският текст бе преведен на френски и бе изпратен от нея до семейство Гобо, заедно със списък на онези томчета, които бяха издадени през 1997 г. по моя програма и план, с неиздаденото досега Слово на Учителя Дънов. Превод на френското писмо от Гобо до Йоанна Стратева: „Ето три писма, които ни е изпратил В. Кръстев с посредничеството на Величка Няголова - Пен. Ние бихме искали да имаме вашето мнение за тази личност, която иска да ни конфискува всичко. Ние действително притежаваме неиздавани беседи на български, които принадлежаха на Анна Бертоли. Тя ни ги повери след смъртта си чрез своите сътруднички. Ние не познавахме реалната стойност на тези документи до деня, когато получихме първото писмо на В. Кръстев през август, 1997 г. Бихме желали да познаваме български представители на Братството, които биха искали да ги публикуват в България, като се знае, че ние вече предадохме фотокопията на Павел Желязков. Целта на това писмо е да станат известни на българите средствата, които Вергилий Кръстев употребява, за да вземе за него самия всички тези документи. Може ли да му се гласува пълно доверие? Ние му известихме нашия отговор чрез Величка: това е не без коментарии. Изпращаме фотокопие от това писмо на Петков Георги, Кисьова Мария, Кралева Милка, Няголов Светозар. (Нямам адреса на Митовска Мария)" Френския текст преведе Йоанна Стратева. Подпис: Йоанна Стратева. Писмо на Йоанна Стратева до семейство Гобо „Мило семейство Гобо, Отговарям на писмото ви с малко закъснение, както и не намирам голям смисъл да имате моя отговор след като сте взели категорично решение. Прочетох внимателно вашата кореспонденция с Вергилий. Кръстев и от нея разбрах следното: Кръстев е разговарял с Анина Бертоли (пази записите) тя му е поверила архива си; той ви се е обадил и разкрил на вас самите ценността на това, което пазите; вие сте се съгласили да му предадете архива, но под влияние на чуждо мнение сте променили решението си и сега споделяте всичко това с познати вам хора от Братството с желание по този начин да изобличите и Вергилий заради острия му тон. Мили приятели, въпреки че толкова ви уважавам и държа на нашето приятелство, ще ви кажа, че аз не споделям вашето решение. Преди всичко дълбоко се учудвам как бихте могли да се противопоставяте на волята на Анина Бертоли след като знам колко я уважавахте?! Ако сте имали някакви съмнения относно достоверността на това, което ви казва Вергилий, трябваше да потърсите от него потвърждения, да искате да чуете от тези аудиокасети това, което ви интересува и вашето решение да се опира на факти, а не на казано-речено. Вие трябва да решите преди всичко кое е по-важно за вас -мнението на Анина или мнението на Павел, Мария, Милка и т.н. Всички те са безкористни работници за Учителя и аз ги уважавам за това, но в случая е важно мнението на Анина. Или вие мислите, че тя не е била достатъчно умна и трезва да прецени Вергилий, та има нужда да питате за него и Павел и други и да решавате по ваша преценка? Друг е въпросът дали Вергилий има право да дава преценка за нейната работа. Това не е негово право, а на други по-висши инстанции. Тя е работила с любов, безкористно, както е преценила за добре и си носи своята отговорност пред Учителя. Не одобрявам критиките на Вергилий към Анина и Павел, както и не одобрявам постъпката на Павел, който е очернил Вергилий пред вас, наложил ви е своето лично мнение и е взел копия от всичко, без никой от нас да знае за това. И вие, и Павел трябва да благодарите на Вергилий, че ви е разкрил какво има в този архив! Споменатият филм се нуждае от компетентно съхраняване и той ни е толкова нужен. Отдавна трябваше да сме го видели, има толкова конфликти около редакциите на Паневритмията. Убедена съм, че ако го предадете на Вергилий той ще го запази и разпространи, както прави с всички непубликувани беседи и мемоари, които са в него, за разлика от някои хора, в които подобни материали попадат в дълбока неизвестност. Уверявам ви, че В. Кръстев е човекът в Братството, който е посветил целия си живот на събиране и публикуване на архивни материали относно Учителя и обкръжението Му. Той има доста недоброжелатели заради острия си характер и най-вече заради неудобната за някои информация, която публикува. Книгите му са голяма ценност, но заради някои техни несъвършенства, излишни или скандални неща, някои ги отричат. Но това съвсем не омаловажава огромния труд на Вергилий да съхрани и предаде на поколенията безценните опитности и знания на душите, които Учителят е приел да бъдат негово обкръжение. И те са падали и ставали, и понякога и ние се оглеждаме в техните грешки. На някои им се иска всичко да е предадено по-идеализирано, но това за съжаление не е реалността. Само светиите и Великите Учители са чисти проводници на Божественото. Всички хора, колкото безкористни и духовни да са, смесват Божественото и човешкото, не са свободни отличното и преходното. Мили Арлет и Жан-Луи, аз дълбоко ви уважавам и вярвам, че вие сте трезви хора, които ще успеят правилно да се ориентират в лабиринта на сложния път на човешката душа към Истината. Като се видим на Рила ще поговорим повече по всички въпроси. Независимо от различието на нашите мнения аз оставам винаги ваша сестра." Йоанна. Бележка на редактора: Всичко е казано и написано. А сега имат думата Небесните сили, които ще задвижат окултния закон за съхранение Словото на Всемировия Учител - Беинса Дуно. А то е дадено така: „Мечът на Духа е Словото".

25. ПОДЛОСТТА Писмо на Величка Няголова за доверието и предаността. 29 януари 1998 г., Франция. Само Божията Любов е Любов! Здравей Вергилий, Ето, че днес ще ти напиша това писмо. Забавих се, защото нямам вече с месеци новини от Жан-Луи и Арлет Гобо. Всъщност той ми отговори (на твоето и мое дълги писма) с едно кратко и лаконично писмо, без да отговаря на нито един от засегнатите въпроси. Пише само, че той не се плаши от възмездието на Небето за делата си. Какво да ти кажа? Тези хора не са виновни, че материалите на Анна Бертоли попаднаха у тях. Първо - Анина не желаеше да се занимава с българи, странеше, нямаше им никакво доверие и казваше, че тя е във Франция, за да разпространява Словото на латинските народи, а не да се занимава с българи. Може би и много си беше патила като например от тази Мария Христова. Анина беше безкрайно уравновесен, порядъчен и почтен човек, безкрайно предана на делото на Учителя, но не всички бяха такива. Може би слабостта й беше, че смяташе, че тя е центърът на всичко, че тя трябва да свърши всичката работа, т.е. другите не заслужават доверие, че не са кадърни и т.н. Имаше ревност в нея и силно развито „его". Второ - то са нейните приятелки - французите, които решиха след заминаването й да предадат всички нейни материали на Гобо. Аз в момента нямах място да ги приема. Но не ми бяха и предложени. Приятелките й и съработнички по издаването на нейното списание "Житно зърно" взеха такова решение. Но никой не знаеше, че в тези материали има и братски ценности като копия на непечатани беседи, снимки и филм с Паневритмията. Анина не беше казала на никого. Но аз смятам, че тя беше длъжна да сподели това с верен българин тук, както е направила с тебе в България, като ти е поверила тази голяма тайна, която тя опази с чест близо 50 години. Но тя не вярваше на никой българин, както вече казах. Сега, горе тя си е сменила становището, но е късно вече. Мене ме приемаше, помагала съм й с каквото мога и когато мога, но аз не принадлежах на нейната група, а бях свободна. И тя го знаеше това. не можех да харесам всичките й постъпки. Но не я критикувах, а оценявах положителното в нея, че беше отличен, предан работник на Учителя, макар грешките си. И тя ме търпеше и приемаше. Нямаше други българи в момента. Трето. Тези материали са много добре пазени у Гобо, съхранени и от влага, и от огън. Въпросът е, че ако те не ги върнат на България, кой по-нататък от поколенията ще отиде да ги вземе от тях? Аз намирам, че на тези хора може да се има доверие, защото с любов пазят материалите. Не е и тяхна грешката, че всичко отиде у тях. Те нямаха нито писмо, нито завещание от Анина Бертоли, какво да направят в бъдеще с тези материали. Те дори и не знаеха какво пазят, освен това списание "Житно зърно", което е на френски. Аз им разкрих цената на материалите, а Жан-Луи потърси и намери този филм, както и другите материали. Сега, продължавам. Да ти кажа, малко се успокоих, защото всъщност Жан-Луи Гобо не си е губил времето и съвсем не желае да заграби тези материали. Получих писмо от Светозар, в което той ми пише, че получил препоръчано писмо от Жан-Луи Гобо, в което той му изпратил фотокопие на твоето писмо до него. И така изпратил 10 такива препоръчани писма на 10 различни българи в България. Не зная кои са, както и не зная, че той е изпратил тези писма. Всъщност той не ме информира нищо за намеренията си. Трябваше да бъде тайна, и само чрез мене да се свързвате, но той измени всичко и навсякъде в България ще научат тази ваша тайна. Да не го съдим! То е защото и той се притеснява и не знае какво да направи в този случай, и на кого да даде тези материали. Не че отказва, макар че до момента нищо не е предал на никого. Той изчаква. И както Светозар ми пише, че вие сте се видели и говорили 5 часа, не знам какво е било и до къде сте се разбрали, но той ми пише, че в края на краищата Жан-Луи Гобо ще предаде тези материали на мене. Пише ми още, че България ще има голяма нужда от тях, особено след събитията след 1999 г., когато масово ще се печата Словото на Учителя. И казва още ,че отгоре Анина Бертоли работи, за да се уреди този проблем. И казва още, че те волю-неволю, ще ги накара Небето и Учителя, да върнат всичко на българите. Днес, 3 февруари 1998 г. продължавам писмото си. Вчера получих твоето препоръчано писмо и вече всичко ми стана ясно. Веднага ти преведох писмото на Жан-Луи Гобо до тези няколко българи. Все пак Йоанна Стратева се издигна много в моите очи, след като е била почти единствена да те предупреди и ти е дала и писмото на френски. Браво! Пък и Светозар също ти е казал, като сте се срещнали, че е получил такова същото писмо от Жан-Луи. И сте говорили 5 ч., така ми пише. И на мене ми пише, че е получил такова писмо от Жан-Луи. Значи, все пак има прогрес. Но най-вече от тебе аз научавам истината. Защото Светозар не ми пише подробности. А ти ми изпращаш и това тяхно писмо, от Гобо. Толкова месеци вече чаках тези хора да ми отговорят на твоето дълго и подробно писмо и на моето, също толкова дълго и подробно, което им изпратих. Работих една седмица. Никакъв отговор - глас в пустиня! Въпреки, че и аз щях да си замина, атакувана от тези тъмни сили, които искат да спъват работата. Писах им и за тази моя атака - пак нищо. Все едно, че нищо не съм им писала. Най-накрая получих съвсем кратко и лаконично писмо от Жан-Луи Гобо, в което той не отговаря на нито един въпрос засегнат било в твоето писмо, било в моето. Просто не е имал дори и желание да пише. Но не е спал! През това време, за да измие ръцете си като Пилат, и защото не желае да върне материалите, а има и някакви интереси за сделки с Никол Филасие (жената на Павел Желязков) и с него самия. От писмото му се разбира, че той вече е изпратил фотокопия на Павел Желязков. Изпращайки тези 10-на писма, той търси начин да оправдае своята лоша постъпка и както и ти си разбрал, да падне вината върху тези българи, получили тези писма. Така той печели и време, защото с тебе всичко беше вече уговорено и щеше да дойде този човек от България и прибере материалите, а сега кой ще се впрегне да идва от тези 10-на души. Пък и семейство Гобо няма да ги дадат на никого. Разбира се, че ако за в бъдеще те се решат да ги дадат при мене, аз ще ти ги предам, както сме се били разбрали с Анна Бертоли. Но и тя има огромна вина и дано отгоре да уреди този проблем, иначе ако трябва Учителят да се залови, Той ще разпердушини много хора! Голяма отговорност е това, да се спира Божието Дело. Зарадвах се много, че имаш работни групи в България, които работят по неиздадените беседи и то без корекция. Много се радвам! И когато мога, ще си купя и тези томчета, които вие издавате. Радвам се още, че ти бързаш да издадеш 8-и том и да поместиш тези писма до семейство Гобо, нека бъдещите хора знаят истината! Аз си спомням, че Ярмила Менцлова ми се беше оплаквала от това семейство (Гобо). Тя ги учила с години Паневритмията и те научили, не донаучили I част, се оттеглят категорично от нея и започват сами да преподават Паневритмия, организирайки летни стажове в Алпите, но с пари, т.е. да печелят пари от това. Така постъпиха и с мене! Познаваме се от 16-17 години. Аз ги научих на II и III част на Паневритмията, някои песни. Почти редовно посещавах и тези техни стажове през лятото. Те разчитаха да печелят пари. Но постепенно разбраха, че не може да се работи Паневритмията за пари и напоследък го организират безплатно. Иначе са верни на идеите на Учителя и са големи противници на Михаил Иванов. А това не е малко! Затова и не желая да ги съдя за постъпката им към тези материали на Анина Бертоли, предадени у тях за съхранение. Те ги пазят отлично! Но считам тяхното поведение към теб, Анна Бертоли и мене като едно предателство. Защото те си правеха тънки сметки, веднага след като откриха този филм с Паневритмията. Дойде им веднага мисъл да го предложат на Никол Филасие, за обмяна с този филм за Учителя, който тя има, движението му Паневритмията. Този филм съм го гледала, и съм сигурна. А колкото до филма, намерен у Жан-Луи Гобо, от архивите на Анна Бертоли, не съм го гледала, но предполагам, че този филм, направен в България от 10 сестри, знаещи добре Паневритмията, за да се запази за в бъдеще. Така че те си направиха веднага сметката, да го предложат на тази Никол Филасие, за замяна с копие от нейния филм, който тя пази. Но нека сега всички да научат, публикувай го в VIII том, да знаят бъдещите поколения, че има филм с движенията на Учителя, и как играе в кръга Паневритмията. Искам да ти кажа на тебе, не повтаряй често, че си ти, който вършиш тази огромна работа. Това "аз, аз" не е много хубаво, личността. Чрез тебе Учителят работи и Небето ти помага. Но е съвсем ясно, че трудът ти е огромен, също и жертвата ти, и че без тебе това Братство и Изгрев, нямаше да имат никаква история. А чрез тази история се изгражда още по-пълно и образа на Великия Учител, предал Божественото Слово, направо от извора. Затова си и благословен за в бъдеще и вечността! Също и тази скромна сестричка Марийка, която работи безвъзмездно, Бог да ви помага, да сте живи и здрави, за да свършите тази велика работа. Така я оценявам аз! Говорих с един българин, Борислав Георгиев, живее тук в Париж, научен сътрудник е, та той има всичките седем тома, прочел ги е, и тъй като и той издава разни научни докторати и пише по разни теми, неговото мнение е много важно. Той не е от Братството, но много добре познава и уважава Учителя. Той ми каза, че е отличен твоят труд, много е важен и той желае да се срещне с тебе и да ти даде някои обяснения, като например за всички имена, които фигурират, трябвало да се зарегистрират някъде в някакъв институт, за в бъдещето, като исторически проекции. Той ще ти обясни всичко това, ще идва някъде в началото на април, и щял да те потърси. Неговата сестра от София, му купува и изпраща томовете на "Изгрева". Той е много доволен от този твой труд. Колкото за тази фамилия Гобо, знай, че те не са прочели седемте тома на "Изгрева", не знаят български и не са много в течение на тези проблеми с Братството, Братски съвет и др. неща. Аз съм им превеждала някои примери, но за по-голямата част те дори нямат и представа, особено за силата на окултния закон. Те това го знаят вътрешно, защото Жан-Луи Гобо е интелигентен французин и познава окултизма. Безкрайно уважават Учителя. И ето какво направили? Просто се учудвам, защото ги познавам и обичам тези хора. Значи - на никого не може да се има доверие. Това е Истината за съжаление. Ще ти преведа, разбира се, и това писмо на Жан-Луи до мене. Ще ти изпратя и разписката за препоръчаното писмо, което аз им изпратих. Ще пратя и моето дълго писмо, което им написах. Ти прави каквото знаеш. Жалко, че трябва в "Изгревът" да се публикуват и такива долни истории! Това намалява стойността както на Братството, така и на интернационалните ученици на Великия Учител. Но нищо! Нека бъдещите поколения да четат и да се учат! Така ще разберат нашите погрешки и най-вече, че няма "ученици", а само "кандидат-ученици", които непрестанно Небето и Учителят поставят на изпити и кой ли ще ги издържи? Значи, че Великото Всемирно Бяло Братство е горе, истинските ученици също, те са голяма рядкост на тази земя, а всички, които се кичат с подобни титли, не са сигурни. По делата им ще ги познаем! Това ще бъде и поуката за бъдещите поколения. А не да се отчаят и отвратят от нас, и от това братство, и от думата "ученик". Така още повече ще изпъкне Великият образ на Учителя и трудните условия, при които той самият е трябвало да работи. Истинските негови ученици са във Вътрешната школа горе и никой тук, дори не ги познава! Те са тези, които не се нуждаят от клуб, от Братски съвет, от общество, а четат Словото и го прилагат. И са скромни. Ти правилно си открил, че тези писма на Гобо до разни българи, са "клопка". Защото те всъщност не желаят да предадат материала. Много добре си го видял! Тези българи, ще им напишат писма с тяхното мнение за теб, а то ще бъде най-често отрицателно и така след време това семейство ще прати в България техните отговори, ще прехвърли вината върху тях, и ще се оправдае пред бъдещите поколения. Но тук и аз имам думата, защото аз им обясних хиляди пъти твоята положителна работа, толкова много отговорна, обясних им, че тези материали на Анна Бертоли не са били нейна собственост, а са били братски, още че тя е говорила с тебе, има и касета с решението й да се предадат на тебе, така че тези хора Гобо няма да успеят да "измият ръцете си". Те са предупредени и носят пълна отговорност за действията си. Дори и Светозар, моят брат, може да желае тези материали да отидат при него, но и той не оправдава поведението на Гобо. Писа ми, че те са жертва на духовете, които ги разиграват, за да спъват работата. Но рано или късно, продължава той, тези материали са български и отново ще се завърнат в България. Учителят си има грижа за това. Той също предвижда голямо наказание за това семейство, което се опитва да спъва работата на Учителя. Ето и откъс от неговото последно писмо до мене: "Онзи ден бях на рожден ден на Веса Маркова, където заварих Вергилий и проведохме около 5 часа разговор. Аз получих от Гобо препоръчано писмо с това, което Вергилий му е писал. Нашата най-важна задача е да се издаде Словото на Учителя без редактиране по първичната стенограма, едната от които е в Гобо. Анина е взела всичко от Кармело в Италия (не знам кой е и дали не е нейния брат?) и сега ще накара Гобо да върне нашите материали, които ще ни трябват особено след 1999 г. Учителят има грижа да уреди въпроса. Жан-Луи е писал писма на 10 души за кореспонденцията му с Вергилий и отказа му да предаде материалите. Той ще ги даде на тебе: стенограмите от ненапечатаните беседи, снимките и филма с Паневритмията. За всичко ще си дойде времето, но Бялото Братство не си поплюва. Много лесно може да вкара всеки в пътя. Всички, които променят Словото и го редактират и изопачават - ще си отидат. Замина си и Лалка на 12 януари 1998 г. За Бога ще останат да работят само тези, които никога няма да го коригират." Това е. Като казва, че тези материали щели да дойдат при мене предполагам, че това е негово предчувствие. Да, ти можеш да бъде абсолютно сигурен, че аз "ще си свърша работата" до този етап. Но знай, че аз ще продължа задачата и за в бъдеще, макар че с тези хора повече няма да имам нищо общо, въпреки техните думи, че си оставаме приятели, че аз не съм виновна, че съм само посредник и т.н. Но аз ще работя по вътрешен път. Ти ми разкри тази тайна в България, чрез тебе Учителят ми възложи такава отговорна задача, а и горе сестра Анина желае да коригира погрешките си, аз поех върху гърба си тази работа, щеше и живота ми да струва, писах ти вече! Но Учителят ме запази и спаси в един миг! Аз съм на поста си и ще чакам търпеливо решението на Учителя за Гобо. Но знай, че ще има решение, и то скоро и ние всички ще сме свидетели на това. Дано и франция не пострада заради тези безотговорни хора, защото и тя вече не веднъж е участвала в действията си срещу Учителя - знайно или не. Че нали тук на френска територия Михаил Иванов намери подходяща почва и пълна свобода да разгърне своето дело срещу Учителя. Огромно творчество с кражба на много неща от Словото на Учителя, дадени и изменени и обяснени, като че ли са негови! Кой му даде това право? И нито дума за Великият Учител Петър Дънов. И пари и капитали. Нали тук се намира Бон Фен? Това огромно тяхно имение. Скоро ще дойде краят и на тази страшна лъжа и измама за бъдещите поколения. Франция никога не е обичала Михаил, преследвали са го като "секта", дори е бил и в затвора за лош морал с млади момичета. И досега тук никой не го обича и говорят за "секта". Оня ден на три пъти говориха в новините по телевизията за тази секта Всемирното Братство, че някъде си в техни имения и дворци Париж, малтретирали деца, които учели музика. Мъчели ги, изнасилвали ги. Споменаха, че франция не за първи път си има проблеми с тази секта. Не знам какво стана по-нататък с тази работа. Българите трябва да знаят, че тук във Франция са малцина французи, които познават кой е Учителят Петър Дънов и го няма в големите енциклопедии. Срам и резил. Това е все в резултат на делото на този Михаил Иванов. Но вече идва време и истината ще възтържествува и победи. Бог не си поплюва! Ти сега ще ме опознаеш по-добре, Вергилий! Аз съм от тези верни на Учителя "кандидат-ученици", която не се подвеждам, макар че съм много наивна и вярвам. Например, за Гобо никога не смятах, че може да постъпят толкова коварно и зад моя гръб! И нямаше и никога нищо да науча за подмолната им дейност! Но чувствах, че нещо правят и предприемат. А и след атаката на тъмните сили срещу моя живот съвсем ясно разбрах, че тъмните сили искат да ми кажат да не се бъркам в тази работа. Пак ти повтарям - жалко, че в тези прекрасни томове "Изгревът" ще трябва да влизат и толкова долни истории, които намаляват качеството на книгите. А ти помниш ли като дойде тогава у брат ми Косьо да ми говориш тези толкова важни работи, точно в този момент тъмните сили решиха да пречат. Аз много се учудих, защото там е винаги спокойно, а сега, точно в този момент се закрещя, затропа, хора викат - излизат. Ти веднага разбра каква е работата - нали имаш опит. А пък аз трябваше да разбера по-късно какви перипетии трябваше да премина с тези хора Гобо, че и още не е разрешен въпросът. Но аз твърдо вярвам, че ще има разрешение и то скоро. Аз съм скромна, но много вярна на Учителя и на Неговото дело! Затова и Той ме изпрати тук във франция като инспектор и аз върша работата си и Му давам отчет! Вергилий, това което ти написах, че не е писано за Учителя Петър Дънов в големите енциклопедии на френски език е много важно и ти трябва да го публикуваш в VIII том. Друго нещо важно е, че в това кратко писмо на Гобо до мене от 8 декември 1997 г. той пише, че ти си единствен, който желаеш този материал и че братът на Анина Бертоли му е казал да ти ги предаде. Това разбирам от това негово писмо. Кой е този брат? Предполагам, че е Джилио от Швейцария, Женева, на когото писах в началото на август дълго писмо, после в края още едно с фотокопие на твоето писмо до Гобо. Говорих и два пъти с него по телефона тогава. Той никога не отговори на писмото ми, но ето, че е казал на Гобо да предаде материалите. Ти говори пак с Мариета, смятам, че той е говорил със сестра си по този въпрос. И се е обадил на Жан-Луи Гобо да ти предаде материалите на сестра си, на тебе. Това аз разбирам от това писмо до мене. Ще ти го преведа, разбира се. На тебе и на сестра Марийка нашите най-сърдечни пожелания и за Новата година здраве, радост и дълъг живот! Да свършите с чест работа си на тази земя: Величка.

24. ПРЕДАТЕЛСТОВТО Писмо на Величка Няголова до семейство Гобо Вергилий, Ще ти напиша и част от моето дълго писмо до Жан-Луи Гобо, изпратено му заедно с твоето последно дълго и подробно писмо, на 13 ноември 1997 г. „Драги Жан-Луи и Арлет, Надявам се, че сте добре, писах вече писмо на Арлет - няма отговор! Беше през септември, получихте ли го? Аз не желая да ви безпокоя повече, но се налага, защото д-р Кръстев ви изпраща едно писмо, което аз преведох и вие ще го получите препоръчано, за да сме сигурни. Всичко, което той ви пише е много важно, защото той е работил вече 30 г., за да събере тези примери на различните ученици с Учителя. Така, че той знае много неща и също той е отпечатал всичко това в книгите "Изгревът", тъй като и по време на Учителя са ставали подобни истории, по отношение на учениците към Учителя. Негови ученици са допускали важни грешки и след това е трябвало да ги плащат. Законът е много, много тежък! Затова и той ви отбелязва различни страници за четене от вас, в тези томове на "Изгревът" и ако желаете, когато дойда аз ще ви ги преведа. Това е много важно! Аз бях натоварена да търся от вас този материал на Ана Бертоли и изпълнявам своя дълг. Този материал не принадлежеше никак на Ана Бертоли. Списанията "Житно зърно" - да, но останалият материал не принадлежи нито на Ана, нито на вас: Всичкият този материал го е получил бащата на Анна - Бертоли, от Братството в България, за да работи, да издаде тези неотпечатани беседи, но той никога не е свършил тази си работа! Анна, дъщеря му - също не я свършва. Тя свърши една малка и хубава работа с това списание "Житно зърно", което издаваше в Париж, но не свърши останалата работа. Но тя запази този материал без да каже на никой повече от 50 години. Вие разбирате ли това? Как вие ще си позволите да говорите по този въпрос било с Никол Филасия (жена на Павел Желязков), било с Павел Желязков или други някои? Единствен, който знаеше от Анна Бертоли за този притежаван от нея братски материал (копия на неотпечатаните беседи от Учителя, снимки, филм с 10 сестри, показващи как да се играе Паневритмията, както и много материал на пишеща машина от различни братя и сестри, като Елена Андреева, Влад Пашов и много други) и на когото тя имаше доверие е д-р Кръстев. Той притежава и една касета където Анна Бертоли говори и обявява своята воля да бъде предаден целия този материал на него. Какво желаете вие още? Вие нямате никакво право нито да си извадите копие от този филм, нито да притежавате тези снимки! Това е много важно! Защото окултните закони са безмилостни! Защо ви пиша всичко това? Разбира се не, за да ви заплашвам. Ние работим заедно повече от 15 години с много любов! Аз преценявам вашата постъпка като предателство. Вие разбирате ли? Казах ви, че съм неутрална. Но как аз мога да бъда неутрална, когато се отнася до една работа за Учителя и за Великото Всемирно Братство! И сега ще ви опиша как работи закона. Ще ви пиша за себе си. Защото Черната ложа не спи, тя също работи и то срещу Учителя! Но тя е много слаба пред Неговото Могъщество! След вашият телефонен разговор, на 20 септември 1997 г. с вашия отказ да върнете материалите, и то без никакви обяснения, нито Христиан, нито аз, можахме да спим през тази нощ. Сутринта, на 21 септември 1997 г., неделя, ние отидохме в Париж. И тук аз бях твърде силно атакувана, отнасяше се до моя живот. С голяма скорост, пресичах тротоара и не видях, че долу ниско има желязна верига. Блъснах се с всички сили в нея, долу левия крак и паднах направо върху тротоара с огромна скорост, пльоснах се. Счупих всичко, което носех в ръцете си, ударих лошо десния лакът на ръката си и коляното на левия ми крак. Ударът предвиждаше лицето ми, главата ми, но бях запазена и нищо по мене не се счупи. После дълги седмици се лекувах с компреси. Значи, изводът е, че Черната Ложа ме атакува с пълна сила, казвайки ми да не се бъркам в тази история, и да ви оставя свободни. Но аз бях спасена, съгласно Волята на Учителя! И то, защото работех за Него! Това се случи на 21 септември 1997 г. към 7 ч. сутринта, в Париж. Аз можех да съм вече мъртва в този момент. Затова и ви предупреждавам, защото Учителят е Огън и трябва да бъдем коректни! Преди всичко, Арлет, не си позволявай да взимаш някои вещи или снимки било за тебе, било за семейството ви. Аз описах в писмото цялата тази история с вас на брат ми Светозар, без да давам имена, само вашето, че материалите са у вас. И ето какво ми отговори той. "Всичко е за Славата Божия!" Семейство Гобо са медиумични и им влияят духовете. Всичко, което е у тях принадлежи на България, и ще се върне в България. Учителят се грижи за всичко и трябва винаги да Го питаме, как да постъпваме. Павел Желязков желае да създаде "монопол" върху издаването на беседите, но планът на Небето е съвсем друг. Те те атакуваха на 21 септември 1997 г., но Бог те спаси. Така ти имаш един хубав опит. Всичко, което е материализъм, пари, банки, принадлежи на Черната ложа. Работата ще се свърши от тези, на които е определено, и то отлично! Всички издадени беседи и променени (коригирани) - ще изчезнат. Бог няма да остави работата си незавършена. Има вече готови хиляди същества за работа!" Ето, това са думите на Светозар! Вие разбирате ли? Той пише, че тези хора си позволяват да променят фразите на Учителя в техните издания. Д-р Кръстев ви пише същото нещо. Той ми пише, че Анна Бертоли също си е позволявала да променя фразите при преводите на френски, което е и една от причините да се спре издаването на нейното списание "Житно зърно" за в бъдеще. Втората причина, пише той, е следната, че Анна Бертоли е променила наопаки формулата на Учителя: "Глава на Твоето Слово е Истината!" Тя дава: "Le Fondement de ta parole с'est la Verite". Тази дума Fondement значи основа, база, точно обратното на "глава". И тук работи окултния закон. Желая вашият отговор, моля! Това е много важно. Вие си мълчите - това е добре, но трябва да се свърши работата на Анна Бертоли, защото остава несвършена. Не съм аз, която бих пожелала тези документи за себе си. Но ако ги дадете у мене, то аз ще ги предам в България. Те им принадлежат. А не на мене. Това е голяма отговорност, а аз оставам вярна на Учителя. Жан-Луи, в началото ти се съгласи да върнеш документите в България. Защо се промени? Кой ти повлия? По телефона ти ми каза, че поемаш цялата отговорност върху себе си! А ако това падне не само върху тебе, но и върху жена ти или децата ти? Как ще се почувстваш ти? Предупреждавам те, след като аз самата щях да загина. Това бях аз, която това лято (август 1997 г.) ви запознах с цената на материала на Анна Бертоли у вас? И нали, това беше ти, Жан Луи, който ме извика да гледаме заедно тези материали в куфарите? Вие ги пазите много добре и от вода, и от огън. По принцип, Анна Бертоли беше недоверчива. И ако тя е решила да предаде своите материали на д-р Кръстев, значи му е гласуваха доверие. Аз също му вярвам, след неговата огромна работа по томовете "Изгревът". В противен случай всичките тези опитности на учениците с Учителя щяха да се загубят за историята. Сега те остават за бъдещето. Казвам "Браво" на д-р Кръстев. Моят съпруг, Християн, също е много загрижен за съдбата на тези документи и все ми казва: "Те трябва да върнат тези материали в България, за да може там те да бъдат издадени". Моля те, Жан-Луи, напиши едно писмо на д-р Кръстев, който ти написа вече толкова много писма. Аз ще го преведа. Нека Бог и Учителят ви пазят." Величка. Писмо на семейство Гобо до Величка Няголова. Понеделник, 8 декември 1997 г. „Драга Величка, Аз имам малко неща да ти кажа по отношение на последното писмо на Кръстев. Единствен, който ме попита да върна документите на Вергилий, е братът на Анна Бертоли. От друга страна аз не правя нищо, за да бъда "отбелязан" (маркиран) в историята. Ученикът работи по един "неличен" начин, много или малко, той се старае, тъй като той не е друго освен един "кандидат-ученик". То не е това да се отличи в очите на хората, било със своята работа, своите пари, своите връзки или своите заслуги. Всичко идва от Бога и всичко принадлежи на Бога. Бъдете всички сигурно по отношение на моята съдба и наказанието на Небето, което ми е обещано! Аз не се страхувам! Драга Величка, ако Вергилий Кръстев не желае да пази парите, може да ти ги даде. Пази ги за себе си, ако желаеш. Във всички случаи, бъди сигурна в нашето приятелство. Ние ти го повтаряме, Арлет и аз, че ако ти се намериш в затруднение, един или друг ден, нашата врата ще бъде винаги отворена за теб и Християн. Ние ви обичаме като братя и сестри." Арлет и Жан-Луи. П.С. Това е превода на писмото, което Жан-Луи ми изпрати, и което е единственият му отговор. Тука има три проблема: 1. За тези пари - говорих ти по телефона и считам въпроса за уреден -ще ги пазиш и използваш, те ги дадоха преди тази история и с любов! Пък и ти им изпрати толкова книги! Изпрати им обезателно и 8-ми том - ще им прочета, където ще пише за тях. Така Жан-Луи ще разбере, че остава завинаги "маркиран" в историята, и то не с добро. 2. Има брат на Анна Бертоли, който е повдигнал въпроса на Жан-Луи, да ти предаде тези материали от сестра си. 3. Жан-Луи не се страхува от съдбата си, защото не се чувства виновен за нищо. Да видим какво ще каже по този въпрос Учителя! Сърдечни поздрави: Величка Р.З. Прилагам фотокопие на това писмо на френски + фотокопие на разписката за препоръчано писмо с обратна разписка, за твоето последно писмо + моето, до Жан-Луи Гобо, на 20 ноември 1997 г. Циркулярно писмо на семейство Гобо до познатите им българи: 2 февруари 1998 г. Превод на текста, написан от Жан-Луи Гобо в писмото на Йоанна, а може би и във всички други писма, изпратени от него на известни лица, като Павел Желязков, Светозар Няголов, Милка Кралева, Георги Петков от Габрово, Мария Кисьова, бившата жена на брат Борис, и може би и други. "Ето три писма, които ни адресира Вергилий Кръстев, посредством Величка Няголова - Пен. Ние бихме желали да получим вашето мнение за тази личност, която желае да ни конфискува всичко. Ние притежаваме в действителност неиздадени беседи на български и които принадлежаха на Анна Бертоли. Те ни бяха поверени след нейната смърт от нейните сътруднички. Ние не познавахме истинската цена на тези документи до деня, когато ние получихме първото писмо на Вергилий Кръстев, през август, 1997г. Ние бихме желали да се свържем с представители - българи на Братството, които желаят да ги издадат в България, знаейки, че ние вече изпратихме техни фотокопия на Павел Желязков. Причината за това писмо е да запозная българите със средствата, които използва Вергилий Кръстев, за да завземе само за себе си всичките тези документи. Трябва ли да му се гласува едно абсолютно доверие? Ние му съобщихме нашият отговор с помощта на Величка - това е не, без коментарии. Ние изпращаме едно фотокопие на това писмо на: Георги Петков, Мария Кисьова, Милка Кралева, Светозар Няголов. Аз нямам адреса на Мария Митовска."

23. КЪДЕ ЖИВЕЕ ИСТИНАТА И КЪДЕ СЕ ПОДВИЗАВА ЛЪЖАТА Писмо до Величка Няголова - Париж, 14.07.1997 г. от Вергилий Кръстев Здравей Величка, 1. Предавам ти писмо до Жан-Луи, което ще преведеш на френски и ще го изпратиш на техния адрес заедно с едно копие на български език. 2. Едното копие от писмото остава при теб като документ от мен. 3. В Париж ще се запознаеш със съдържанието на писмото и с проблема, който трябва да се разреши. Там е описан подробно. 4. Проблема с непечатаните беседи е описан в томовете на "Изгревът", II – V том. Човек, който е чел тези томове знае, че непачатаните беседи са разбити и ги няма. Вина има както Борис Николов, така също и Петър Филипов, който накара Боян Златарев да ги открадне от мен и в момента нищо не се е върнало при мене. Всичко е разбито. 5. Аз разполагам с половината от неиздадените беседи и този въпрос аз го движа. Досега тази година излезнаха четири годишнини на "Утринни Слова" - оригинално Слово на Учителя, което не е редактирано. На 12 юли, когато ти беше на концерта в София се пусна за продажба новата годишнина, която бе излезнала. 6. В разстояние на три години Издателство "Бяло Братство", което се оглавяваше от Елена Николова и се дирижираше от Братския съвет начело с Благовест Жеков не издадоха нищо. А аз им бях предал две годишнини. Те искаха да редактират Словото на Учителя и да го променят, но аз не бях съгласен с това. Ето защо те нищо не направиха. Аз си прибрах материалите и ще ги предам на други, които ще ги издадат по оригинал 7. Ето защо на теб ти се дава тази задача да си приберем непечатаните беседи от Франция. Няма да споделяш с никого. Отговаряш пред мен и пред Учителя. Трябва да ги приберем и да ги издадем до 2000-та година. След това ще дойде новата диктатура и няма да има условия за печат. 8. Тези български ръкописи на никому не трябват във Франция. Това беше една груба грешка на Борис Николов, че ги изнесоха, като мислеха, че ще ги преведат на френски и напечатат. Дори бяха дали пълномощно на Бертоли, за да се печатат и купуват. А трябва да има общество от последователи на Учителя. А такова няма във Франция. И в България такова няма. Това, което се прави у нас не е по Учителя. Но това го знаят само онези, които са чели "Изгревът". Другите няма от къде да го научат. 9. Благодаря още веднъж за твоето съдействие. Книгата - том VII е изпратена за печат. Беше жива, че нещо се реализира. Благодаря ти! С уважение: Вергилий Писмо до семейство Гобо, 14.07.1997 г., София от Вергилий Кръстев Здравейте брат Жан-Луи и Арлет Гобо, Обажда се Вергилий от София и ви пожелава живот и здраве. 1. Благодаря за вашата лепта, която получих чрез Величка и тя отиде за отпечатването на "Изгрева", том VII, който е вече под печат. До края на месец август ще го получите. 2. В том VII са поместени спомените на Анина Бертоли, за нейния баща Бертоли и за нейните преживелици в София и във Франция. Освен това са поместени и спомените на сестра й Мариета Бертоли. Включили сме много снимки от живота им с Учителя. Тези спомени съм записвал през 1977 и 1978 г., когато Анина беше в София. Имам запис на шест касетки - шест часа. 3. Тогава разгледахме с Анина Бертоли един много важен въпрос, който ще споделя с вас, а той е следния: Около 1947 г. от България чрез Бертоли и други лица се изнасят в машинописен текст беседи на Учителя, които не са печатани досега в България. Те са изнесени, за да може Бертоли и Анина да ги преведат на френски и да ги отпечатат във Франция. Но това не става по различни причини, които вие ги знаете добре. Те отначало са били в Италия при нейния рожден брат, а по-късно вече те са прехвърлени и се намират у вас. Още през 1987 г. Анина ми даде адреса на брат си Пиетро Бертоли в Италия и тя се съгласи, ако има условия в България, тези непечатани беседи на Учителя, които са на машинописен текст на български, да се върнат в България. Анина се съгласи, че ще ми ги предаде и това го има записано на магнетофонен запис, който се съхранява у мен. Понеже Величка Няголова сега е в София, аз чрез нея изпращам това писмо до вас, което тя ще ви преведе. Днес ходих при Мариета Бертоли и й пуснах да чуе магнетофонния запис на сестра й и да се запознае с решението на Анина, че тези материали трябва да се върнат в България и да се предадат на мен. Тя изслуша записа и каза, че нейния брат Пиетро ви е предал всички неща и вие сте ги прибрали. Каза ми, че трябва да се отнеса до вас, понеже всичко е предадено на вас. 4. От магнетофонния запис се вижда, че във Франция имало още на няколко места където Анина е пазила тези непечатани беседи на Учителя на български език. Тя обеща да ги събере на едно място, но какво е направила аз не зная. 5. В момента ние тук не разполагаме с непечатаните беседи на Учителя, защото много са иззети от обиските от милицията и са унищожени. В момента аз съм организирал печата на тези непечатани беседи, които са съхранени. В момента сме отпечатали от "Утринни Слова" четири годишнини. 6. Сега е време да се отпечатат онези беседи на Учителя Дънов, които не са издадени. Според думите на Учителя, които са записани и са отпечатани в "Изгревът", том II и том III, след 1999 в Европа ще дойде още по-голяма диктатура от тази на комунистическата диктатура от 1945 г. до 1990 г. А една диктатура първо създава цензура, второ забранява свободния печат. Затова ние трябва да избързаме с отпечатването Словото на Учителя. Но ние не разполагаме с голяма част от непечатаните беседи. Затова те трябва да дойдат от вас. Ето защо аз искам да ми ги предадете. 7. Понеже вие не познавате българския език, то Величка ще дойде на гости, ще ги прегледа, ще ги опакова и подготви за транспорт. А как ще се докарат в България, това е един въпрос, по който вие трябва да мислите. Трябва да се докарат с лека кола. Всички непечатани беседи могат да се поместят в 5-6 куфара. Аз познавам обема на беседите и те могат да бъдат докарани на един курс. Но кой ще ги докара и как ще се докарат, това е друг въпрос. 8. Най-важното сега е вие да бъдете запознати с този проблем. После трябва да получим вашето съгласие, за да ми ги предадете. На вас не са необходими. Ако попаднат на Михайловистите, те ще ги унищожат. Те са необходими за България, те трябва да се върнат тук и да се отпечатат на български. Надявам се, че Величка ще съдейства. 9. От магнетофонния запис на Анина се узнава, че тя има при себе си един филм правен през 1945 г. с 10 човека на Изгрева в София. Те са играли Паневритмията така както трябва. Имало е човек, който я е заснел с кинокамера на лента. Филмът бе в Анина в Париж и тя сподели, че го пази в една кутия и не го дава никому, за да не се повреди. Аз смятам, че вие сте намерили този филм и го пазите. Ако не е у вас, то го потърсете в останалите вещи на Анина. Той е исторически филм. Аз искам да ми го предадете, защото аз имам познати режисьори на документални филми, които вече направиха няколко филма за Паневритмията и те бяха излъчени по телевизията в София. Аз ще поема грижата да съхраня този филм, да го размножа и освен това ще го използваме в един документален филм за Паневритмията. Този филм може да ми го предадете чрез Величка. В този момент на вас също не ви трябва. Аз после ще ви го изпратя на видео касета. 10. Ако в материалите на Анина намерите снимки на Анина, от баща й, от Учителя, то може да ни ги предадете, за да ги ползваме. За доказателство ще видите всичко, че съм свършил работата на Анина Бертоли в новия том на "Изгревът", който е под печат. Но това го свърших аз, а не някой друг. 2/3 от том VII, го финансирах аз, а 1/3 го финансира Величка и с помощта на Жан-Луи и Арлет Гобо. Ето защо вие сте братя и сестра по дух в Учението на Учителя. Пожелавам ви живот и здраве и да разрешите правилно този проблем. Настоящото писмо го връчвам на Величка, която ще го занесе в Париж, ще го преведе и ще ви връчи едно копие на български език с превода. А когато сте готови с вашият отговор и с вашите предложения, то писмото ще го изпратите на Величка да ми го преведе на български и тя ще намери начин да ми го изпрати по човек. Друг посредник между мен и вас, освен Величка няма да има. Величка е поставена да свърши една голяма работа за Учителя. Ето защо тя дойде в България за един месец, за да може да отнесе това писмо до вас и да задвижи този проблем. София, 14.юли 1997 г. Много поздрави от: Вергилий Кръстев Писмо до семейство Гобо от Вергилий Кръстев 10.IX.1997 г. Какво искаме от архива на Анина? 1. Всички ръкописи на български език от беседите на Учителя. 2. През 1947 г. чрез Бертоли са изнесени едно пълно течение на непечатани беседи във Франция с цел да ги издава на френски език. За целта му се дава пълномощно от София от Братството за издаване. 3. По този начин архива трябва да се върне в България, след несполучливия опит поради понятни причини, в България. 4. Според Анина, от нейните спомени вероятно този архив е разбит, понеже тя е държала различни пакети на няколко различни места. Освен това при нейния рожден брат в Италия има също останали пакети с български ръкописи. Затова трябва да се провери дали всичко е прибрано от всички различни места. 5. Анина е получавала и други ръкописи на български език от различни лица и затова трябва да се приберат и те и да се донесат в София. 6. Да се донесе и цялата й кореспонденция, която е поддържала със София, ако има запазена такава. 7. Материалите на Елена Андреева, Паша Теодорова, Влад Пашови др. също да се приберат. Както и българския текст на Паневритмията, която Елена Андреева е изпратила, от която тя прави превод на френски и издава съответна Паневритмия. Ако има оригиналните скици на художника, да се приберат към основния багаж. Желаем да ни дадат по два екземпляра Паневритмия на френски от Анина заедно със скиците за упражненията. 8. Радваме се, че сте намерили филма, който е правен на времето, където е показано как се играе Паневритмия. Чрез него ще направим специален филм. Да се провери към нейните материали, дали случайно няма и друг филм. 9. На нея са предавани ролки със записи на музиканти и изпълнители и ако семейство Гобо няма претенции за тях може да ги получим. 10. Всички снимки от времето на Учителя с братя и сестри правени в София. Освен това на нея са изпращани лични групови снимки от братя и сестри от София, като отзад всеки е надписвал снимката. Тези лица в момента са починали. Ние знаем имената им, но не знаем техните лица. Изобщо всички снимки на Анина Бертоли. Ако се намерят негативи, да се приберат също. 11. Всички печатани беседи на български да ги прибере Величка при себе си в Париж. С уважение: Вергилий Кръстев Писмо до Величка Няголова, Париж, 18.Х.1997 г. от Вергилий Кръстев Здравей Величке, Много поздрави от Вергилий и Марийка от София. 1. След като чух от теб по телефона неприятната вест, че семейство Гобо се отказват от първоначалното си решение, то не ми оставаше друго освен да се ядосам. Чудя се на себе си как приех тази новина спокойно. Може би причината е в това, че вече свикнах българите да се отмятат към поети ангажименти към мен. Привикнах, но не се примирявам с това. Надявам се да си се вече оправила от злополучния инцидент, който си имала научавайки тази лоша вест. 2. Ние в момента работим том VIII. В него ще бъде включен твоят материал, който е вече подготвен и се чака от тебе една хубава снимка от по-млади години, защото съм виждал хубави твои снимки. 3. Най-накрая Данаил донесе снимките и аз ти изпращам с това писмо поръчаните бройки. Не ми харесват както са направени, но толкова Данаил може. В присъствие на Марийка му предадох 100 франка и един филм. Той ми се подписа и аз сега ти изпращам бележката, че поръчката е изпълнена. Другите ще предам на брат ти Косю, за да ги раздаде. А Марийка ще предаде на Светозар и Любомир. 4. Изпращам ти писмо в два екземпляра до Луис и Арлет Гобо, което ще го преведеш, но ще им го напишеш четливо и ще им го изпратиш заедно с българския текст. Едното копие ще остане при теб, а другото българско копие отива при тях заедно с превода и когато дойдат онези българи, които ги отклониха, да им го дадат да го прочетат. Защото те са подведени и насочени в друга посока. Ще го изпратиш препоръчано да не се загуби и да го получат срещу подпис. 5. След като отказаха, те нямат представа какво ще им се стовари на главата. В никакъв случай те не биха могли да издържат и за да се отърват от материалите, те могат да ги предадат на някой друг. Затова ти ще поддържаш връзката и ако решат да се отърват от тях, да отидеш да ги вземеш и да ги прибереш у теб. 6. След като им изпратиш превода и българския тест на семейство Гобо, може да се смята, че каквото е трябвало сме направили. Те, семейство Бертоли се провалиха по всички линии, включително и Анина и аз съм този, който ги спасявам от исторически провал. Аз съм публикувал само една част от спомените на Анина, защото имаше такъв материал вътре, говореше за разправиите между българите, които са във Франция. Освен това тя обеща да ми предаде материалите и да се върнат в България, понеже никой не се интересува от тях. Аз имам магнетофонни записи и може спокойно да се чуе нашата уговорка. 7. След като изпратиш писмото на семейство Гобо ще се успокоиш и каквото искат да правят. Ние можем само да чакаме решението на Небето. А ще има решение, не може да няма и то такова, че ще бъда урок за всички. Това не е закана от моя страна, но е следствие от опита, който имаме с тези неща. Аз в никакъв случай не се отказвам от материалите и при никакви условия. Те ми са обещани на мен и трябва да дойдат при мен. Тези, които ще съдействат ще работят не за мен, а за съхранение на Словото. Да ти пожелая всичко хубаво, живот и здраве на теб, на съпруга ти и на сина ти. Бъди спокойна, ти реализира нещо и остава да излезнат твоите опитности в том VIII, за да видиш, че нещо си реализирала сама и то при съдействието на Вергилий и Марийка. София, 18.Х.1997 г. С пожелание за живот и здраве: Вергилий Кръстев Писмо до семейство Гобо от Вергилий Кръстев Уважаемо семейство Луис и Арлет Гобо, Много поздрави от Вергилий с пожелание за живот и здраве. Настоящото писмо го пиша, след като чух по телефона гласът на Величка от Париж, че вие сте си променили решението и сте се отказали да предадете архива на Анина Бертоли, който е у вас. Във връзка с това ще направя изложение по точки. 1. Ако вие бяхте чели томовете на "Изгревът" от първи до VII в никакъв случай не бихте постъпили така, защото щяхте да видите, че за всички случки и събития на стотици хора стоят и се управляват от окултни закони посочени от Словото на Учителя Петър Дънов. Вие нарушавате тези закони. 2. Аз съм сигурен, че този съвет сте получили от някой българин, защото отначало аз чух по телефона вашия глас и разбрах, че от другата страна на телефона стоят добри и благородни хора. Ако ви е дал съвет някой българин, то попитайте го дали е чел някой том на "Изгревът". Ще се убедите, че не е чел нищо. И тогава той не знае нищо за Школата на Учителя и няма от къде да научи. А хора, които не знаят как са нещата нямат право да дават съвети, а още по-малко да вземат решения, защото вашето решение, да не ми предадете материалите не е дошло от вас, а от друго място. Вероятно е някой българин. 3. Ако е случайно Павел Желязков, трябва да знаете, че той издаде една годишнина от беседите на Учителя, които не бяха печатани и чийто материали му бяха предадени от една сестра на име Петя Иванова. Той издаде тази годишнина в две томчета от фирма "Алфадар", като редактира Словото на Учителя и го промени и в една страница има от 20 до 30 реда променено Слово на Учителя. Аз това нещо съм описал в "Изгревът" том IV, стр. 638 под № 9. Човек, който променя Словото на Учителя и на Бога винаги заблуждава другите около него. Един французин би ли посмял да промени текста на някой от френските класици? Например, Мопасан? Нали има закон за авторско право? Така, че ако съветите са дошли от него трябва да знаете, че той съзнателно ви е заблудил. Ако е друг българин, накарайте го да ви прочете от "Изгрева" онези страници, които ще посоча и да ви ги преведе пред вас. Тогава ще узнаете каква е цената на Истината и колко струва Заблуждението, което е преднамерено и е насочено към вас, за да ви заблуди. И да ви отклони! 4. Ако решението е ваше да не предавате материали и архива на Анина, единствено бих ви посъветвал да намерите някой българин, да го повикате на гости за един-два дена и пред вас да прочете и преведе онези страници, които ще ви отбележа. И чак тогава можете спокойно да взимате решение. А какво ще бъде вашето решение, то си е ваша работа. 5. Единствено аз съм отпечатал сведения за Бертоли и благодарение на мене той има историческа проекция. Вече никой не знае в България, че е съществувало такова лице. Единствено в "Изгревът" може да се намери нещо написано за него. Но това съм го направил аз, а не някой друг. И то с мои парични средства. Същото се отнася за Анина Бертоли, чийто спомени съм поместил в том VII, от стр. 648 до 672, както и за Мариета Бертоли от 673 до 682 стр. Публикувал съм снимки за тях в том VII - № 33, 34, 35, 36, 37, 40, 44, 45 и 46. По този начин те остават в историята. Но благодарение на мен и моят труд. 6. Каква е ролята на Алфиери Бертоли можете да прочетете в "Изгрева", том III, под заглавие "Алфиери Бертоли", стр. 126-127. „Как се издаде книгата "Учителят" в Париж?" стр. 210-212 в том III. От том V е много важно да се прочете от стр. 572-574 под № 222 както и от стр. 574-576 под № 223 и от стр. 576-577 под № 224. По този начин ще видите през какви етапи минава окултния ученик когато нарушава окултните закони на Бялото Братство. А що се отнася до неговите заслуги, може да се прочете в том II, стр. 161, 170, 178 и 324. След като някой българин ви преведе този материал, вече ще имате представа каква е дейността на Бертоли в България. Неиздадените беседи бяха предадени на Бертоли през 1947 г. с уговорката той да ги преведе на френски и да ги издаде на френски език. Това той не направи, нито го стори дъщеря му Анина Бертоли. А каква е причината? За да се пачата трябва да има общество, което да купува тези книги. В Париж освен Анина, която бе създала малка група, имаше още две българки, които бяха създали малки групи. Едната бе Ярмила, а другата Христова. Но те воюваха помежду си, кой да бъде Наполеон. Ето, това е причината. А другата причина бе, че Анина като превеждаше Словото на Учителя си позволяваше да изхвърля много пасажи, да го променя и поднасяше на френски един текст, който не е точното Слово на Учителя. Един френски преводач, когато превежда от английски знаете както точно се стреми да превежда. Ето защо този опит беше несполучлив и материалите трябва да се върнат в България. 7. В "Изгревът", том VII на стр. 659-660 е отбелязано изложението на Анина за тези непечатани беседи и че те трябва да се върнат в България. Лицето, което трябва да ги получи, това съм аз. Аз имам пълномощно от нея. 8. Аз съм публикувал една трета от спомените на Анина, защото другите две трети се отнасяха за онези неприятни случки, които е имала тя в Париж с онези хора, с които е трябвало да работи в името на Учителя. Другият материал е прехвърлен на пишеща машина от магнетофонните записи и стои на разположение. Ако бе се публикувал от мен, щяхте да се уплашите. Много е страшен! 9. Според мен след като се запознаете с това писмо и превода, който ще направи Величка, и след като видите какво представлява онова, което съм ви цитирал по страници, то тогава може да вземете правилно решение. Аз съм убеден, че вие няма да може да издържите психически и на последствията от вашето решение да задържите материалите на Анина. Тогава ще искате да се отървете от тях. Аз ви съветвам в този случай да ги предадете на Величка. Те ще бъдат закарани с кола при нея и по-късно аз ще изпратя човек от София да ги прибере. Това е единствения разумен начин. 10. Искам да благодаря за съдействието, което указахте при отпечатването на том VII с вашите хиляда франка, както и онези, които изпратихте по-рано. На стр.703 в том VII аз съм изказал благодарност на семейство Гобо и на Величка Няголова за вашата помощ. Благодаря ви. Ако вие не се коригирате след това писмо към мен, то тогава аз ще смятам, че неправилно съм взел от вас пари, дадени в името на една идея. И тогава ще бъда принуден чрез трето лице да ви върна онази сума, която бяхте ми дали в името на идеята за Всемирното Бяло Братство, което е дадено в Словото на Учителя. И след като ви ги върна, всеки ще бъде свободен да си върви по своя път. Лозунгите на френската революция "Равенство, Братство, Свобода", са идеи на българските богомили, които са предадени от френските албигойци и тогава са взети от идеолозите на френската революция. Така, че няма нищо ново под небето, а идеите за прогреса на света идват от България. Но те се носят от Словото на Учителя Беинса Дуно. И в емблемата за котвата е написано: "Глава на Твоето Слово е Истината". А Анина Бертоли го бе превела: "Основа на Твоето Слово е Истината" и от там дойде отклонението на Анина Бертоли от Словото на Учителя и накрая всичко се провали. Вие сте свидетели. Като финал на това отклонение застава и вашето решение да не ми предадете материалите на Анина Бертоли. Ако сте брат и сестра по Дух и сте ученици на Учителя Дънов, то имате време да се коригирате, защото знам, че сте умишлено заблудени от трети лица. Братството е не само идея, но то е живот на човека и се ръководи от Истината. София, 5.ХII.1997 г. С уважение: Вергилий Кръстев Писмо до Величка Няголова от Вергилий Кръстев. Здравей Величке, Много поздрави от Вергилий и от Марийка. Жива и здрава бъди! За да си довършим работата, за която сме изпратени на земята. След като по телефона чух, че семейство Гобо са ти изпратили писмо, в което споменават, че не се страхуват от нищо и от онова последното писмо, което ти им го преведе и изпрати, то аз казах какво ще направя. Аз знаех, че те няма да издържат психически. Така и стана. На един концерт Йоанна Стратева ми съобщи, че е получила писмо от семейство Гобо, като вътре е било приложено, извадено на ксерокс същото онова писмо, което ти трябваше да преведеш на френски и да го изпратиш на тях заедно с българския оригинал, който специално бях приготвил за тях. Те трябваше да го имат там при тях, за да го покажат на някой българин и да им го преведе. След като ти им изпращаш превода и след като те ти пращат писмо, с което те уведомяват, че не се плашат от нищо, то те решават да направят следващия ход, за да прехвърлят отговорността от себе си върху други лица. И така Йоанна получава извадено на ксерокс моето писмо до тях, което е на български, така също и им изпращат едно писмо на френски, в което питат коя е тази персона Вергилий и пр. и пр. А тази персона им изпрати седем тома и това е едно доказателство, че тая персона не е случайна, а голяма персона. И понеже са взели предварително своето решение, то те не могат да издържат на напрежението и решават да изпратят това писмо от моят оригинал на 5-6 места. Изпращат на Йоанна Стратева, Светозар Няголов, Мария Кисьова, на Борис наложницата, на Георги Петков от Габрово, Милка Кралева - Бургас, Павел Желязков - София. Йоанна по телефона ми преведе текста от френски на български и аз я попитах дали може да ми го даде, за да го публикуваме. Тя се съгласи. Казах й, че ще публикувам всички мои писма, които съм изпратил до тях, до семейство Гобо чрез теб и накрая ще публикувам тяхното писмо. Обърнах внимание на Йоанна, че ако иска да се измъкне от клопката, то трябва да им напише отговор и същия отговор да ми го предаде, за да го публикувам. Ще бъде публикуван френския текст, преведен на български, както и отговора на Йоанна. По този начин ще се покаже какво представляват тези хора. Обясних на Йоанна, че след като стане големия провал и скандал заради семейство Гобо, които се отметнаха от решението си, то, за да се оправдаят след време ще изпратят извадени на ксерокс всички писма на онези, които са ги съветвали по този въпрос. Ето защо аз ти изпращам тяхното писмо на френски, за да се запознаеш с него, след което ще ми направиш превод на български, за да го публикувам. Ще ми изпратиш извадено на ксерокс писмото на семейство Гобо до теб, в което пишат, че не се страхуват, ще направиш превода на български и заедно с ксерокс-копието ще ми го изпратиш, за да го публикувам. В осми том непосредствено след твоят материал, който стана 60 страници, ще се публикуват онези неща, за които ти описах. По този начин ние изчистваме от себе си всяка отговорност и по този начин ще бъдат уведомени следващите поколения къде е архива и кой е виновен, за да не се достави до мен. Аз съм този, който движи този въпрос от 30 години. И това никой не го знаеше освен мене и след това уведомих теб, за да се задвижи този въпрос. Как ще се развият нещата? Онези, от които семейство Гобо търсят сведения за мен ще пишат срещу мен. И онези писма, написани срещу мен след време ще бъдат публикувани, защото семейство Гобо ще ги изпратят тук в България на някого, за да се измъкнат и оправдаят. И тогава в клопката влизат онези лица, които са упоменати в това писмо. В писмото си семейство Гобо споменава за Братски съвет и за разни други личности, които трябва да вземат решение по този въпрос. Те не знаят, че в Учението на Учителя няма Братски съвет, а има Слово на Учителя. Братския съвет след заминаването на Учителя провали всичко, изгориха парите на Учителя и отпечатаха Словото Му като го промениха. Сегашният Братски съвет върви по същия път към окончателен провал. Примери колкото искаш. Преди известно време, съвсем случайно се видях със брат ти Светозар и Еленка в дома на Весела Маркова. Аз му разказах как стои проблема с не-печатаното Слово на Учителя без да скрия нищо. Той ми каза, че също е получил писмо от семейство Гобо и има намерение да им пише писмо, за да му се изпрати архива на него. И след това щял да ми го предаде. Аз смятам, че той тука не трябва да се намесва, защото той за този проблем не знаеше нищо и аз го движа в момента. Как го движа? Аз съм го задвижил и вървя до край. Ще публикувам всичко, ще обясня всичко, ще им напиша адреса и следващите поколения нека да ги търсят и да се разправят с тях. Аз смятам, че писмото, което съм написал и което шест човека са получили на ксерокс е такова, че те ще видят, че те нищо не знаят по този проблем и нямат право да се занимават с него. Но ако искат да пречат, то нека да пречат. След това ще се узнае кой какво е правил и ще си понесе последствията. С това писмо те уведомявам как стоят нещата и след като ми изпратиш онова, което искам от теб с препоръчано писмо, аз ще смятам, че на този етап ти си си свършила работата както трябва. А какво ще стане по-нататък? Ако ти предадат случайно архива, прибери го у теб. И после го предаваш на мен и на никой друг. Не трябва да се намесва Светозар, за да не обърка нещата. Аз съм този, който за една година задвижи и чрез верни хора се издадоха шест годишнини от Утринни слова, неиздавани беседи на Учителя. Но това съм го направил аз, а не брат ти, нито Братския съвет или някой друг. Оригиналите им бяха предавани от мен, като бяха сформирани работни групи и те отговаряха през мен. В момента работят десет работни групи от цялата страна, на които съм предал годишнини от неиздаденото Слово. Тези екипи ги ръководя аз и те отговарят пред мен и никой не може да ги контролира и да им дава някакви нареждания. Те работят напълно самостоятелно и дори си бранят свободата и не позволяват никой да им се бърка. Това ти го пиша, за да знаеш как са нещата и да не бъдеш подведена. В момента ти имаш да правиш две неща, първо, като получиш това писмо, да ми изпратиш това, което искам. Второ, ще изчакваш как ще се развият събитията. Може би семейство Гобо да не издържи и да се обърне пак към теб. Но ако това не направят, то ти твоята работа си я свършила. Аз моята работа също съм я свършил и ще я довърша с публикуването в том осми за историята на този проблем. Величка, пожелавам ти всичко най-хубаво и благодаря за съдействието. Чакам бърз отговор, защото след двадесет дена идва ред да се набира твоят материал и след него непосредствено ще следва публикуването от мен на това, което ти писах по-горе. С поздрав: Вергилий София, 25.I.1998 г.

22. КАК РАБОТИ ДУХЪТ НА ИСТИНАТА И С КОГО Е ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО? ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ Проблемът за отпечатването на неиздаваните беседи и окултни лекции от Словото на Учителя Дънов е разгледан в томовете на "Изгревът". Всички етапи на отклонението и на опорочението са описани. Предадена е борбата и на ония, които запазиха и съхраниха Словото на Учителя Дънов за следващите поколения. Без да се прочетат томовете на "Изгревът" от I до VIII е невъзможно човек да има познания и оттам отношение към този проблем. Тук говорим за отношение, а не за взимане на някакво човешко решение. Едно от четирите копия напечатани на пишеща машина от неиздаденото Слово на Учителя Дънов след 1945 г. са предадени на Бертоли. Той ги изнася от България със своя багаж, занася ги и ги оставя при своя син в Италия на съхранение. Това е един голям обем от десетки неиздадени годишнини, като всяка годишнина съдържа от порядъка на 36 до 48 беседи или лекции, като всяка една лекция е от порядъка на 15-20 машинописни страници. Този обемист, неиздаден материал у Бертоли се предава нему от Борис Николов. Единствено моя милост бе запознат лично от Борис Николов за всичките етапи по съхранение на Словото на Учителя. Почти изцяло това е публикувано от мен в "Изгревът". Онези, които желаят да бъдат въведени в този проблем трябва да прочетат и да изучат писаното в "Изгревът". Друг път няма. Дойде определеното време да се задвижи този проблем от мен. Написах писмо до семейство Гобо, с което ги помолих да ми предадат материалите и архива от починалата Анина Бертоли. Отначало се съгласиха, но на следващите дни отказват да ги предадат. Вероятно това е станало след телефонен разговор с някого от София. След като научих новината, съобщена ми по телефона от Франция от Величка Няголова, то написах и изпратих писмо и моето становище по въпроса на 5.ХI.1997 г. и зачакахме какво ще стане. Семейство Гобо правят нов ход напълно неочакван за нас както бе неочакван и техния отказ. Понеже не могат да издържат психически на създалото се напрежение, то те решават да извадят моето писмо на ксерокс до тях, да го умножат и да го изпратят в България на около десетина лица: Йоанна Стратева, Светозар Няголов, Мария Кисьова, Павел Желязков, Ина Дойнова, от София, както и на Георги Петков от Габрово, Милка Кралева от Бургас и на някои други. А защо го изпратиха? За да вземат и другите отношение по този въпрос и да решат какво да правят ли? Не. Тези лица не са чели "Изгревът". Те го отхвърлиха и не познават онази епоха както и личностите в нея, защото няма от къде да научат какви са истинските събития. Повече от тридесет години аз движа този проблем за съхранение Словото на Учителя Дънов и бях поставен лично от Борис Николов да се грижа за него и да отговарям. И ако дойдат подходящи условия и време за това - то да бъде отпечатано. А защо ли? Защото бях негов духовен приемник, както и на съпругата му Мария Тодорова. Доказателства? Аз свърших тяхната работа лично, издадох спомените на Борис Николов във II и III том като имам подготвен материал за още два тома. Някой друг да го е направил това? Не. На Мария Тодорова отпечатах спомените в V том на "Изгревът" и има подготвен материал за още един том. Без мен те няма да имат историческа проекция, дори нямаше да остане и следа от тях. А сега я имат. Учителят е този, който на времето е наредил да се предадат непечатаните беседи на Борис Николов. Това съм го описал. А Борис Николов ги предаде на мен и ме упълномощи да движа този въпрос като се отпечати всичко. Това е част от веригата. Освен това аз задвижих и организирах отпечатването на шест годишнини "Утринни Слова" от оригиналите на Учителя Дънов и с това е завършен и отпечатан раздел "Утринни Слова" от 1930 до 1944 г. В момента се подготвя за печат останалото неиздавано Слово на Учителя Дънов, но по моя програма и мой план. Аз съм този, който държи да се отпечати по оригинала и организирах целия този труден процес. В момента работят над десетина екипа от цялата страна напълно самостоятелно за подготовка за печат на неиздаваното Слово на Учителя Дънов. Единствено те отговарят пред мен и пред никого другиго. Те са свободни и работят за Бога и Делото на Учителя. Аз се явявам като една брънка от веригата, в която работят десетки хора. Ето така работи Духът на Истината с човешките души. А как работи Духът на Заблуждението? Ето как. Семейство Гобо отначало възторжено обещаха, че ще предадат архива, но после под чуждо давление и вмешателство се отметнаха и ме излъгаха. Собственоръчно съм им изпратил всички досега излезли томове на "Изгрева" на брой седем. Те много добре знаят, че аз съм този, който издава тази поредица, а не някой друг. Дори имам похвални писма от тях за тази моя дейност. А сега прехвърлиха целия този проблем, който те опознаха благодарение на мен да го решават други лица. А тези другите лица не само че не знаят за какво се касае, но те сега за пръв път научават от получените ксерокс-копия от семейство Гобо, че има изнесени беседи навън в чужбина. И какво решение ще вземат? Те не могат да вземат никакво решение, защото не са онези, които са упълномощени да сторят това. И като вземат еднолични решения и след като изпратят писмата си до семейство Гобо напълно съм убеден, че след време семейство Гобо ще върне и извади на ксерокс техните писма в България, за да се види какви са техните съвети и по този начин семейство Гобо да може да се измъкне от отговорност. И накрая кой ще излезе виновен? Няма да има виновни, защото Духът на Заблуждението много добре работи и ръководи своите слуги. Щом има господар има и други. Няма как, това е много просто за разумяване, че дори е и логично при това. Трябва да се съгласим, че и Духът на Заблуждението е допуснат да работи и той трябва да има нещо на лице. Той не стои празен. А това са Неговите деяния. Ето защо аз реших да публикувам всички писма, които бях изпратил до семейство Гобо чрез Величка Няголова, която живее във Франция и която своевременно ги преведе на френски и им ги изпрати. Тя бе упълномощена от мене да прибере целия архив на Анина Бертоли при себе си и след това щяхме да го докараме в България чрез мое доверено лице. Публикацията на тези писма е необходима, за да се види от всички къде е Истината и от къде започва Лъжата. И всеки ще се определи в коя посока да тръгне, съобразно своят господар, комуто е слуга. Духът на Истината има ученици. А Духът на Заблуждението има слуги. По това се различават едните от другите. Семейство Гобо още в самото начало се свързват с Михаил Иванов от Франция. Впоследствие те се разочароват от него и го напускат. Но има един окултен закон, който казва, че онзи, който отначало се свърже с някого, докрай остава прикачен и завързан за него. Същото се отнася и за семейство Гобо. Ужким се бяха отдалечили от Михайловистите, но накрая направиха това, което техния господар им заповяда и то не само по телефона от София, но и отвътре по онзи безжичен вътрешен телефон на другата Ложа, която се управлява от Духът на Заблуждението. Непосилно е човек да се откачи, щом веднъж е прикачен. Трудно може да се отвърже. Тези връзки са много дебели и скъсването им е невъзможно. Единствено могат да се развържат чрез Словото на Учителя Дънов като го четат, проучават и прилагат в живота си. Само по този начин. Друг няма. Анина Бертоли беше върл опонент на Михаил Иванов, дори бяха врагове в истинския смисъл.Това трябва да се знае от онези българи, които чрез своите писма ще дадат съвети на семейство Гобо, как да постъпят. И след това ще отговарят за своето невежество и ще дойде време когато всички ще научат какво са написали. Семейство Гобо знаеше, че Анина Бертоли и Михаил Иванов са врагове. Но накрая извършиха това, което техния господар им нареди, защото бяха закачени за неговата вътрешна верига, фактите са на лице. Те отказаха да ми предадат архива. Макар че аз бях този, който им каза и написа и те разбраха какво представлява архива на Анина Бертоли. Словото на Учителя Дънов е Слово на Бога. То е свещено и неприкосновено. То принадлежи на българския народ. На второ място то е предназначено за Русия и Славянството и чак накрая за останалото човечество. Друг порядък няма под небето. Това е волята на Всемировия Учител Беинса Дуно, който дойде между българите и славянството. Онези, които решат да докарат архива на Анина Бертоли, трябва да ми го предадат. Аз имам план и програма, която я движа от повече от тридесет години. Ако някой действува самоволно, лично ще провери впоследствие как действат окултните закони от Словото на Учителя. Ето защо давам адреса на семейство Гобо от Франция, както и този на братът на Анина Бертоли на име Пиетро Бертоли от Италия. Вземете адресите и действайте. Аз предавам щафетата на следващия след мен, който ще задвижи веригата по съхранение на Словото. А кой е този, то Духът на Истината ще го избере и ще го накара да свърши тази работа. Донесете ги. Те принадлежат на българския народ и на България. Българският народ от 5400 години е подготвян именно за този исторически миг да приеме Всемировия Учител на Вселената Беинса Дуно. Той го прие и Учителят се въплъти, прие човешко тяло и образ и името му бе Петър Дънов. Учителят предаде Словото на Бога на български език. Онези българи по дух, които се намират в този народ трябва да го съхранят. Това е историческата повеля днес и утре, та да края на света. Защото Христовия Дух, който е в Словото на Учителя обхваща вчерашния ден на човечеството, настоящето и бъдещето на идното човечество. Амин.

21. ПЕСЕНТА "ЩЕ СЕ РАЗВЕСЕЛЯ Към казаното за Величка Стойчева на стр. 465-466, N0 20, том VII на Изгревът", мога да добавя следното: Много от песните на Учителя, които Той е давал понякога са свързани с отделни личности и с тяхното психическо състояние. Такива песни има няколко, които са известни и са дадени като методи, чрез които да трансформират своето психическо състояние чрез изпяване на дадена песен. Чрез песента те се тонират, влизат в друга аура, която се създава от песента, съзнанието им се просветлява от онази светлина, която се сваля чрез песента от Невидимия свят. С една дума тези песни се явяват за трансформиране съзнанието на ученика. Учителят е посветил песента "Ще се развеселим" на Величка Стойчева. Тази песен е публикувана в песнарката на Мария Тодорова издадена 1947 г. и е поместена на стр. 28 в книгата "Песни от Учителя". В коментара накрая е написано само, че тази песен "Ще се развеселим" е мелодия от Учителя, а по текст на пророк Исая, гл. 61, ст. 10. Тази песен е дадена по времето на Величка Стойчева между двете войни - Балканската и Европейската, защото Величка Стойчева почива през 1918 г. А гл. 61. от пророк Исая е една от най-силните в Библията. Това е главата, която Исус в началото на своята мисия чете пред своите съграждани в Назарет и когато свършва да чете, казва: "Днес се изпълни това писание във вашите уши", т.е. че това пророчество се е изпълнило, заради което евреите го прогонили. Виж: Лука, гл. 4, ст. 16-21. А ето цитат от Исая: "Духът на Господа Иеова е върху мене, защото Господ ме помаза за да благовествувам на смирените. Проводи ме да изцеля съкрушените в сърце, да проповядвам освобождението на пленниците и на затворниците отваряне на тъмница. За да проповядвам годината на благоговението Господне и деня на отмъщението от Бога нашего". Ето, това е епохата, при която идва Учителят Дънов, намира своите ученици и им предава Словото на Живия Бог. Намира и онези, на които предава своите песни. Една от тези е Величка Стойчева. Учителят дава мелодията. А в нея се казва: "Ще се развеселя премного в Господа. Душата ми ще се зарадва в Бога моего". По-добър финал на това изложение, което ви поднасям аз не намирам, защото Бог ще ни облече с одежда на Спасение и ще ни загърне с мантия на Правда. Да пред всичките народи на земята чрез Словото на Учителя Дънов, Всемировия Учител Беинса Дуно. Амин.

20. МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ И ДИМИТРИНКА ЗАХАРИЕВА Методи е дружал години наред с Димитринка Захариева, а тя ни беше комшийка на Изгрева, като на един метър от нас беше нейната барака. Години наред тя му е слугувала и му е прала дрехите на чешмата с ледената вода и дори материално му е помагала. Тя го обичаше много. А по това време той дружеше с д-р Янка Попова и бяха все заедно по екскурзии по Витоша. Димитринка преглъщаше всичко и продължаваше да му помага. И той не я забравяше и почти всяка седмица идваше, по един-два пъти идваше да я види, облечен, нагласен и се криеше ние да не го видим. Но го виждахме. Димитринка беше споделила с майка, че е правила аборт заради него, т.е. щяла да има дете от него, но той не й позволил. Не зная подробности, а и не ме интересува. Но имаше и такива случки на Изгрева. И после, когато събаряха Изгрева, той наредил Димитринка да отиде да живее сама, някъде далеко, на другия край на София, а не там където бяха настанени другите изгревяни, че и самият той, Методи. Той това е направил, за да не му пречи и тя остава на стари години изолирана далеко и самотна. Димитринка споделяше много с майка ми и тя все й се караше, защо Димитринка продължава да се интересува от него и защо не се откаже. А тя отговаряше, че го обича, уважава и че той има да свърши много важна работа за Учителя. Каква е тази работа аз отначало не знаех. И тя икономисваше пари за тази негова работа и дори беше дала една солидна сума на майка ми да я пази. След време си я взе отново, за да му я предаде. Та заради нея Димитринка, ние като комшии и свидетели хич не го уважавахме. А той имаше претенции да бъде културен, защото бе с докторат. Знам, че Светозар, брат ми го наричаше "Тунтьо", защото когато те работеха с Методи заедно мозайките по строежите, то Методи не е работил така както изисква тази тежка професия. Все бягал от тежката работа. Ето това значи "Тунтьо"! Когато се роди моят син Благовест на 1 август 1970 г., десет дни след това аз срещам Методи Константинов на площада пред къщата на Райна Калпакчиева и Найден Найденов. Методи ми каза така: "Роди се един френски дух". А той беше много добър астролог. Тогава аз много не го разбрах, защото не познавах астрологията. Движех се само с астролози между които Петър Филипов, Крум Въжаров, Мария Митовска, моят брат Светозар, но моето време още не беше дошло за астрологията. По-късно в Париж учих астрология в частно училище и получих диплома. Не че съм кой знае какъв добър астролог, но сега разбирам какво ми каза на времето Методи Константинов. Синът ми Благовест е Лъв и то с три планети в съвпад в Лъва-Слънце, Марс и Луна. А това е знака на Франция. И той, синът ми просто си дойде в отечеството си, където си има капитал от минали животи, а аз го последвах да му помагам и съдействам. За това хич не се учудвам, че той рядко се сеща за България. Пък и неговото детство беше извънредно много трудно в тази атмосфера на денонощни побоища, викове, крясъци, блъскане с дебели дървета от страна на дядо му Иван Жеков. Та детето нямаше добри спомени и по-късно изживя всичко това като заболяване. Иначе той пази прекрасни спомени от любимата си баба Стефка и дядо Крум, които го отгледаха. Също от тримата си мили вуйчовци, Светозар, Косю и Любомир, които с голяма обич все са му помагали. Аз, за разлика от синът ми много обичам България и си тъгувам по нея. Горда съм, че съм българка, заради присъствието на Великия Учителя в България и Неговото свято Дело. Сега ще продължа за Методи Константинов. Прави излязоха думите на Димитринка Захариева. Той свърши прекрасна работа за Учителя. Най-напред това стана с издаването във Франция на книгата "Учителят говори" - "Le Maitre parle", където и той участва. За тази книга французите казват, че е тяхната Нова Библия и много я ценят. После в Париж бе издадена от него "Епохата на Водолея", която много бързо бе изчерпана, като топъл хляб и сега няма кой да я преиздаде. Толкова е важна и ценна. И знаете ли, Михаил Иванов, който е много отдавна във Франция и където в неговите книги няма и дума за Учителя. Там ще намерите само неговият собствен образ, на Михаил, направен по подобие на Учителя. А Методи Константинов остана абсолютно верен на Учителя. Навсякъде в книгите си той споменава Учителя, дава Негови изказвания, обяснения и така Го пропагандира във Франция. Методи издаде още една книга тук в Париж "Световна Астросоциология". Много интересна книга с цикли на бавните планети и тяхното влияние на човечеството. И то тези знания той е черпил от Учителя, благодарение на многобройните си разговори с Него по астрология. И тази му книга се посрещна с голям интерес и отдавна е изчерпана. Ето как Методи свърши една отлична работа за Учителя и се сбъднаха мечтите на Димитринка Захариева за Методи Константинов. Така накрая той се оказа като добър ученик на Учителя, макар и с тези негови грешки в личния му живот. И сега заради този негов огромен труд видно от неговите книги издадени на френски, както и неговия необикновен труд: "Човекът по пътя на космическата спирала", публикувана в книгата "Изгревът", том I., стр. 362 - 544, аз взех да го уважавам и се моля и за него когато споменавам и други приятели от Братството, които са вече горе в Невидимия свят. А според Учителя този и онзи свят са на едно и също място и зависи от човешкото съзнание, дали е пробудено и дали има центрове и онова вътрешно сетиво чрез които може да контактува с Невидимия свят. Това ще стане при едно бъдещо човечество, при което ще имат вече изработен орган и център, чрез който да влизат във връзка със съществата от друга измерения, които населяват така наречения Невидим свят. А за нас простосмъртните остава да четем Словото на Учителя и да чакаме пробуждането на космическото съзнание у човека.

19. СТАРЕЦЪТ - САТУРН Започвам да разказвам за брат Иван Антонов. Познавам го още от дете. Той беше страшилище за нас. Пазеше реда и тишината в салона, затова го наричаха Иван Салонски. И когато имаше концерти, събрания, ние, децата се събирахме и играехме навън около салона на Изгрева. Тогава той ни респектираше да не шумим и пречим. Беше много авторитетен и строг. Всички се плашеха от него. А той беше добър астролог. За него планетата Сатурн беше символ на старото, на отживялото, на кармата (това е в смисъл на отрицателните черти на тази планета, защото тя има и много положителни черти). А Меркурий, както знаем е символ на младостта. Иван Антонов казваше за моя свекър Иван Жеков, баща на Данаил, моят бивш съпруг, че е истински образ на Сатурн и затова го наричаше "Старецът". Чувала съм тези думи от него. Иначе моят свекър беше интелигентен човек, преподавател в гимназията, мисля по биология. Държеше много на Учителя и беше прочел всичките му беседи. Но към моето създадено семейство със синът му Данаил, се държеше много зле. Това е било болест, но не съм знаела. В него се проявяваше много черен и силен дух. Но аз никога не се поддадох и все се борех за правата ни. Там е грешката ми. Учителят казва: "Не се борете със Злото, а оставете Доброто да се бори с него. То знае как. Вие застанете в средата - Доброто да е отдясно ви, а Злото от ляво ви и оставете Доброто да се пребори със Злото". Но кой да слуша и да изпълнява. Нашият комшия Христо Цонзоров беше агроном и имаше хубава градина. Той е този, който е бил полузаровен при бомбардировките над София от пръстта на паднала бомба някъде към гората. Но се е спасил. А защо? Та той ни разказваше на мен и майка ми, че за Иван Жеков Учителят казал, че има "изопачен ум". Учителят се опитал да му помогне, да му даде методи за изправяне, но Иван му отказал. И то не случайно. Накрая ми стана свекър, за да разбера какво значи когато Сатурн е старец. Не само да разбера, но и да го изпитам на гърба си и с главата си!

18. ОТКЛОНЕНИЕТО НА ЧОВЕКА Към това заглавие на „Изгрева", том VII, от стр. 459 под № 10 искам да добавя следното: написаното се отнася до моят рожден брат Костадин или както го наричахме Косю. Всъщност той носи името на дядо ни Коста Стойчев, съпруг на Величка Стойчева от Бургас, един от първите ученици на Учители. Та той, дядо ми е бил прекрасен човек. Както вече научихте майка ми Стефка е била осиновено дете, тъй като рождената й майка умира при раждането. Тя била шесто дете и бащата я занася в църквата в гр. Бургас в неделен ден за осиновяване. Тя била на 40 дни и баба ни Величка я избира веднага щом като я видяла като казала: "Ето, това е моето дете". Всъщност тя е действала по директиви на Учителя, Който е прекарвал по цели месеци в Бургас и то в къщата на баба и дядо ми. Та когато Учителя е бил интерниран във Варна, тогава си заминава Величка Стойчева, която му заръчва: "Коста, да гледаш Стефка!" А майка ни е била едва на 14 години. И този прекрасен човек, дядо ми, приема и се грижи до края на живота си и помага на семейството ни с пенсията си получена като чиновник в пощата. Та той не е имал личен живот. От 1918 до 1949 г. когато си заминава, той нито се оженва повторно, нито напуска майка, а напротив, помага непрестанно с пенсията си на това многодетно семейство с четири деца и то в тези трудни години преди и след войната. Та ние много дължим на дядо ни Коста. Той се е проявил като истински ученик на Учителя. И брат ми Косю носи неговото име и той непрекъснато му помага. Косю често сънува дядо си и много се плаши от това. Той въобще се плаши от сънища и от духове. Та искам да кажа, че Косю е под знака на Водолея с 5-6 планети в този знак. Много умен и интелигентен, като всеки уранов тип. Уран е господар на Водолея, затова той е просто необикновен по способностите си. Без да е учил някога музика и солфеж, той свиреше отлично и на китара и на акордеон. С гениалния си ум той през целия си живот, като инженер взимаше много високи постове като директор на Обединение и обикаляше заводите по цяла България като голям началник. А не беше комунист. Въпреки всичко той зае такъв висок пост. Той беше отличен математик. И аз като бях в прогимназията, даваха ми много трудни задачи по математика. Никой от класа не можеше да ги реши. Аз също не бях в състояние. Но Косю ми ги решаваше и аз давах решеното домашно на моите приятелки. И като отивах в клас, учителката знаеше, че задачите са много мъчни, а може би и тя самата се е затруднявала да ги реши и ме вдигаше мене на дъската и аз обяснявах решението на задачите на целия клас. А това беше заслуга на Косю. Той има много добро сърце. Като взе да работи, всеки път щом получаваше заплата ми даваше по някоя пара и моята приятелка и съученичка Лили, дъщеря на Велик Константинов от Русе още си спомня как съм я завеждала в сладкарница и сме яли пасти от тези пари, които Косю ми е давал. Та Косю беше изгревско дете, вегетарианец. Учителят е помогнал лично при неговото раждане, описано в том VII на стр. 458 под №9, "Плацентата". Но той като младеж с приятели започва да яде месо, да пие алкохол, да обича живота и удоволствията му, не спи много през нощта, а все другарува с приятели, които "пият, пеят, пушат и дамаджани с вино сушат". Има една такава песен за пиянски компании. Така е при компании и чрез тях се отклонява и тръгва в света. И тази година 1997 г. получи сърдечен удар и пак Учителят му помогна да оживее, за да има време да се пробуди. Толкова много го обича Той. Та за него брат Иван Антонов разказва онзи случай за "Отклонението на човека". И когато Учителят с много строг вид казва на Иван Антонов: "Всички ония, които са били на Изгрева и са се отклонили с камъни ще ги натоваря". Това Иван Антонов го разказва на майка ми повод отклонението на Косю от Изгрева. През лятото на 1997 г. аз бях в България и прекарах повечето време у брат ми Косю, който беше след сърдечен удар и трябваше много да се пази. Взех да го водя на Паневритмията в гората и на концерти на Братството. Купих му видеокасета с Паневритмията както и касети със записи с музика на Учителя. Най-важното е, че той получи всички томове на "Изгрева" от I до VII и взе усилено да ги чете, т.е. потопи се в аурата на Учителя. Защото в тия примери на братята и сестрите с Учителя има сила и мощ, те са живи и носят живот и възкресение. Тези книги са извънредно много важни и ценни за бъдещото поколение, защото най-напред тези примери са живи и истинни. И второ, те спомагат на бъдещото поколение да получи по-точна и вярна представа за физическия и духовен облик на Великия Учител Петър Дънов - Беинса Дуно, и то за Силата и Мощта на Божествения Дух, който е работил чрез Него и е предал като съкровище на човечеството това Велико Божествено Слово. Амин. Брат ми Косю чете тези книги от поредицата на "Изгревът" и постепенно започна неговото пробуждане. Няколко дни след като аз си заминах за Франция, една нощ той сънува един страшен и реален сън. Просто идват онези негови "кредитори" от Тъмната Ложа, на които всъщност той е служил толкова години и в съня му се опитват да го ликвидират. Завеждат го с кола уж на гарата, а то е било в един сив и мрачен свят, където всички форми били с ъгли. И тогава той се усетил, че те желаят да го убият. Той силно се притеснил и ми пише в писмото си, че с нечовешки усилия се събудил, целия потънал в пот и треперел, а иначе пулса му бил нормален. Казва, че е бил сигурен, че този сън е бил реалност и че той чрез съня си е бил в отвъдния свят и че ако не се е бил събудил и да се върне в тялото си, е щял да си замине, т.е. да умре. Като се събудил, дълго време не могъл да дойде на себе си и дори, че е бил буден, дълго време продължавал този сън. Аз му написах писмо, че пак Учителят го е спасил и то този трети път, за да се учи, да чете и да се пробуди съзнанието му за новия живот. Казах му още, че докато чете тези велики книги, той влиза в аурата на Учителя и ще не ще денонощно все мисли и се свързва с Учителя. И докато ги чете за него опасността от ненадейно заминаване от този свят е изключена. Амин.

17. ГУШАТА Към стр. 457, № 7 от том VII на "Изгревът" към разказа за "Гушата" трябва да се прибави следното: едното е, че всъщност майка прилага метода на Учителя за лечението на гуша за девет дни чрез силен масаж и молитви. Всъщност това е излекувало комшийката от гушата, а не прилагането на йод като лечение при такива случаи, както се е практикувало тогава от медицината.

16. ЗМИЯТА Искам да добавя към разказа за змията под № 3 на стр. 453-455, 7-ми том на Изгревите следното: Преди ухапването на майка ми от змията, то Учителят я е гледал много строго - значи я е подготвял за изпит, който й предстоял да издържи. Той е бил тежко болен, пребит, парализиран и за да оздравее и продължи работата си, заминава с Братството на Рила. Но за да остане верен окултният закон е трябвало поне един от Неговите ученици да се пожертва и да вземе участие в това зло, насочено към Него и Братството. И Той е избрал майка ми за тази цел. И затова я е гледал така строго, за да я подготви за тоя страшен изпит и тя да може да издържи! Макар че цялото Братство я е гледало "на криво", че тя всъщност била утежнила и без това тежкото положение на Учителя. Само брат Борис Николов разбрал Истината и затова я е накарал тя сама да му разкаже тази своя опитности. И тогава той е казал: "Не, ти, сестра, не само, че не си утежнила Учителя, но си помогнала за Неговото оздравяване". Горе на Рила едновременно и майка ми и Учителя са оздравели за голяма радост на всички братя и сестри. Като четем от спомените на Елена Андреева в "Изгрева", том I, стр. 567 разбираме че цялата им група заедно с Учителя са били по-долу, почивали на поляната, когато един брат на име Крумчо, значи моят баща е слязъл отгоре и намерил Учителя и Му казал, че по-нагоре Стефка е ухапана от змия. Елена Андреева твърди, че Учителят чул това, но Той бил толкова зле, че и да искал не можел да отиде да помогне на майка ми. А Елена е била до Него и Учителят лежал на тревата и че Той не е мръднал от мястото си дори и да е желаел да помогне. А майка ми разказва, че Учителят е тръгнал с такава бързина и мощ, че братята, които вървели с Него трябвало да тичат подире Му. И в този момент майка ми от зле по-зле от змийската отрова почувствала силата на Учителя горе в сляпото си око и казала: "Той иде! Мерките са вече взети!" И наистина Учителят стигнал горе на поляната при майка ни, изморен от бързането и буквално се тръшнал на скалата, до тази скала, до която се опирала и майка ми. Казал им да й дадат гореща вода да пие. Значи, чак сега, след толкова много години аз разбирам, че Учителят е отишъл "с друго тяло" там горе при майка да я спасява. Тогава тя е почувствала Неговата Сила и Мощ, горе между двете очи. Дори и майка ми, колко пъти ми е разказвала този пример и тя не знаеше, че Учителят е бил с друго тяло при нея. Всъщност това е бил Истинския Учител със Силата на Духа, а там долу е останал Този Учител, който е болен и парализиран, без да може да се движи добре и да говори. Единствено има различие, че според майка ми тя е тръгнала напред с децата си и след ухапването от змията и когато е било съобщено на Учителя, Той е тръгнал отдолу и я настигнал горе при камъка. А при Елена Андреева е описано, че Стефка с двете си деца е вървяла назад, а Учителят е бил напред, където Го настига Крум Няголов, съобщава на Учителя новината и се връща надолу по пътя при жена си. Това различие не е фатално за разказвания случай и не води до противоречие.

15. „В БЪДЕЩЕ РАБОТЕТЕ ПО МАЛКИ ГРУПИ" (От завещанието на Учителя) С удоволствие прочетох разказа на Тодор Ковачев в последния том на "Изгрева", том 6 за салоните на Братството. Разбира се, Тошко, поздравявам те, ние много добре се познаваме и много ми беше драго и с голям хумор всичко е написано и аз много, много се смях. Искам да кажа, че действително всички тези братя и сестри, които имат нужда от тия салони, от събирания общо за хранене заедно или пък за подремване в салона и при слушане на беседа и слушане други такива, те не са много запалени действително да следват наистина истинския път на Учителя. Пътят на Учителя е строг и дори суров и се изисква голямо себеотричане и много често в този път човек остава сам и тогава той дълбоко в себе си трябва да търси Вътрешната Школа. Така че аз съм напълно съгласна, че всичките тези салони става едно опорочаване всъщност на Идеите на Учителя, затова и те се унищожават. Салонът на Изгрева се унищожи, всъщност това беше след решението на Учителя отгоре, иначе нямаше и с пръст да посегнат на салона. С решението на Учителя, защото наистина много се опорочиха известни неща от Словото и Делото на Учителя. Много от братята и сестрите имат нужда да бъдат на групи, в големи групи, но в такъв случай там се появяват и силните противоречия. Учителят е говорил да работим по няколко души в група, но да сме хармонични и тогава нашата работа ще има голям резултат. Наистина, много ценна е молитвата на многото хора събрани заедно разбира се, не по-малко ценна ще бъде и само на няколко души, които са действително положителни и с положителни вибрации, хармонични и с любов помежду си. Много братя и сестри обичат да се събират, за да се развличат. Има други, които обичат да се събират в общество, за да си похапнат и попийнат, защото хубави трапези се правят, има празници. Има трети, които обичат да слушат музика. Има и такива, които отиват с истинско сърце и душа да служат. Но тези, които са наистина истинските, те рядко се нуждаят от такива събирания в големи салони. Дори и по времето на Учителя едни от Неговите истински ученици са седели настрана и дори братята и сестрите от Изгрева не са ги и познавали. И те рядко са отивали при Учителя, но са поддържали вътрешен контакт с Него. Не са Го много безпокоили в Неговата дейност, но по вътрешен път са били винаги с Него. И какво ще кажете ако сте някъде в друга страна и нямате обкръжение от братя и сестри или много малко обкръжение или сте съвсем сам и трябва да престанете ли да работите? Ето, няма салони, няма събрания, няма трапези, няма четене на беседи? В такъв случай вие почвате да служите сам, четете беседата на висок глас, съществата ви слушат и влизате във Вътрешната Школа и там работите, медитирате, молите се, пеете. И тогава, дори и сам, и в присъствието на Невидимия свят вашата дейност има голямо значение. Ние бяхме си създали такава една малка група от хармонични представители, хармонични отношения на братя и сестри, много малка група, някъде към Мусала и работихме заедно години наред. Това бяха годините, в които Бивака на Рила, на 7-те езера беше забранен, или пък всичко беше така следено, че предпочитаха, особено тези, които работят, предпочитаха да се крият. И затова една малка групичка се събрахме край Мусала и работихме отлично мога да кажа. Много хубава работа. Нямаше ръководители. Това беше група, която беше свързана с Крум Въжаров, но той идваше много рядко и не можеше да се каже, че ни е ръководил. Но когато дойдеше ние имахме много прекрасни разговори. Той ни обясняваше къде са минавали с Учителя, къде са преспивали край тези Мусаленските езера, къде Учителят е говорил, ме може да се отива и всъщност имахме такива едни много духовни разговори и велики опитности от него с Учителя. В тази малка групичка идваха Мария Митовска, идваше и Данаил Жеков и аз, Величка, понякога идваха Славка и Любомир Няголови, идвали са, минавали са и много други приятели. И Марта Периклиева и Дима Стойчева и Йоанна Стратева понякога, и Лидия, съпругата на Благи Жеков и други. Дори са идвали понякога и чужденци в тази групичка. Важното беше, че ние бяхме далеко от хижата, някъде при големите скали, под Сфинкса, пазителя на Рила. И там уединени, на една малка полянка си бяхме построили един малък лагер по 2-3 или 5 най-много палатки, бяхме си направили каменна маса със столове и общо се хранехме, сутрин, обед, вечер и прекарвахме в духовни разговори и размишления и в една приятна обстановка. Всяка сутрин много, много рано в 3-4 часа тръгвахме да се изкачим на Сфинкса, за да посрещнем слънцето. Изкачването на Сфинкса е много трудно дори и през деня, защото трябва да се изкачите по козя пътека. То е предимно за алпинисти. Пътечката се върти и върти и някъде се губи и е много трудно за изкачване, защото е съвсем отвесно. Но полека-лека, полека-лека ние стигахме абсолютно всяка сутрин в слънце, в мъгла, в каквото и да е време, стигахме горе на Сфинкса и там в мълчание и съзерцание посрещахме изгрева на слънцето. Носехме си термос, пиехме гореща вода, хапвахме си по нещо за закуска, прочитахме беседа и правехме дълги екскурзии. Връщахме се в лагера понякога късно след обед или надвечер и така оползотворявахме целия си ден по високите върхове. Посещавахме върховете Дено, Студени чал, Иречек. Много пъти сме се срещали с дивите козички и със стадата на овчарите с овцете. Гледките от тези могъщи, величествени върхове са прекрасни, към Маричината долина, към Мусала и към другите останали върхове. Вижда се и цялата долина надолу. Мога да кажа, че няма по-прекрасно нещо, сутрин рано да се изкачиш на един такъв висок връх и да посрещнеш изгрева. Това е един величествен момент. Ставаме сутрин, звездите греят на небето. Такива огромни звезди има само на Рила, блести Сириус или Вега и си спомням една сутрин се качвам нагоре и точно върху Луната, върху нейния сърп беше застанала Венера. Имаше някакъв съвпад на Венера с Луна и си спомням, че брат Крум Въжаров беше с нас и ни обясняваше за прекрасното влияние на този хубав съвпад на Венера с луната. Всъщност брат Крум Въжаров идваше рядко. И когато дойдеше, това беше празник за нас. На обед приготвяхме общо ядене, ядяхме заедно, имахме наблизо един хубав извор, който поддържахме чист и му бяхме сложили хубави кристални камъни и от него си взимахме вода. За хигиената на този малък лагер се грижеше Мария Митовска. Мога само да кажа, че сме прекарвали много хубаво и то години наред в една много усилена духовна работа и в мисъл, размишление, четене на беседи, играли сме и Паневритмията с магнетофонче. Та тези малки групи се оказаха всъщност много положителни. Това няма нищо общо с другите младежки групи, които брат Крум Въжаров организираше на различни младежи, така по-свободни в техните морални разбирания, които се деляха малко по-настрани от лагера и привличаха окото с техните спортни къси облекла. Тука в този наш малък лагер край Мусала ние действително работехме усилено и една много хубава работа. Нямаше ръководител, пак повтарям. Тука всичко минаваше под закона на хармонията и любовта. Хижата не беше далеко, бяхме в прекрасни отношения с хижарите и от тях си купувахме понякога хляб, плодове, зеленчуци или сирене. Това е един прекрасен пример, че може да се работи и без салони, защото цялата природа, това е най-великия космически салон. И особено във високата планина, посрещането на изгрева на слънцето на един висок връх, това е най-прекрасния салон. Идваше и моя син Благовест, който беше тогава малко дете, всъщност от 2-6 години винаги е идвал на тези лагери, които сме организирали край Мусала. И всъщност и там вървяхме по стъпките на Учителя, тъй като брат Крум Въжаров ни беше обяснил, че тия райони са били посещавани от Учителя. Аз създадох една велика песен за тази местност там край Мусала и ето, ще ви прочета текста, нарича се "Гостоприемство". ГОСТОПРИЕМСТВО О, светли същества, благодарим ви за гостоприемството. Там, на Рила, край Мусала, Дено и Иречек На малка полянка край дивни върхове, Ние дойдохме при вас, светли същества. Палатките опънахме, огън си запалихме, Вода донесохме от бистрия, кристален извор. Пихме топъл чай и размишлявахме насядали край камъните. А сутрин рано, в ранни зори потегляхме нагоре Към Сфинкса, рилския пазач. Виждали ли сте някога в живота си Чудното небе на Рила в ранните зори, обсипано с безброй звезди? Млечния път свети във простора. Вега, небесната кралица, Сириус трепти на изток, Безброй слънца, звезди. Вървим ний сред тази красота и тишина. Изкачваме върха, о, Господи, И размишляваме за Тебе и Твоето Величие. Струи от светлина се сипят като бистър поток в ума ни И образуват светла нишка, Която ни свързва с Тебе, наш Баща. Ето ние вече сме на върха, изток цял розовей, смълчани в тоз тържествен миг заедно с природата и светлите разумни същества в молитва, тишина, ние чакаме слънцето да изгрей. О, прекрасен миг, най-тържествен, най-велик за човека. О, светли същества, благодарим ви за гостоприемството. Та както научавам, на 7-те рилски езера всяко лято за Великия събор се събират по хиляди души. Това разбира има предимството, че за тези, които действително с душата си отиват има това предимство, че молитвата на толкова много хора се чува. Но от друга страна това води до замърсяване на целия лагер, на цялата околност, тъй като от хигиенична гледна точка няма добри условия за запазване на чистотата. Макар че се внимава, въпреки всичко да се съберат хиляда души на такова малко място е много трудно. А освен това може да се каже, че не може да се има интимност в духовната работа, интимност на събора на Рила след като присъствува и телевизия, и камери и други. И аз съм абсолютно сигурна, че съществата не присъстват вече там. Съществата от Невидимия свят са се изтеглили, защото няма условия. При толкова много народ, то става като панаир и няма условия за тази велика духовна работа, която се вършеше преди години там когато имаше по 200-300 души или по времето на Учителя, когато са стигали понякога и до 500 души, но когато Той лично е ръководил съборните дни. Дори до там се стигнало, че започнало да се изпълняват и различни други мелодии и песни от различни други автори и композитори, дори понякога и младежи са изпълнявали джаз с китари и други и то точно на мястото на Учителя, където беше полянката Му, на малката полянка, на която се събирахме за молитва. Това вече напълно показва деградацията на това събрание, на това общество там и трябва да се вземат обезателно мерки, да се поддържа молитвения дух, за да може да има благословение от Невидимия свят тази среща на събора през месец август. Защото всъщност този събор става на слънцето, става и на Космическия център във Вселената и се решават съдбините на народите и на света и на нашата земя. Затова е много важно да се поддържа една духовна, мистична обстановка. Това, което тези хора не могат разбира се да поддържат при такова голямо посещение. Не че имаме нещо против различните композитори, тяхната музика е прекрасна, но там специално мястото е избрано от Учителя за една духовна работа и всъщност трябва да звучат Неговите мистични мелодии и Неговите песни и също така и Паневритмията, защото Той за това слезе на тази земя, да свали тази музика от много високо,от духовния център и всъщност тя надминава всички останали музики, тя ни свързва с Божествения център и чрез тази музика, която е и една молитва, може действително да се работи. И става кощунство ако се изпълняват други мелодии и песни, особено ако се изпълняват джазови и други мелодии, с което се влиза вече в нисшите вибрации на тази земя. И тогава всичко това няма нищо общо с Школата на Учителя. А има общо със светът, защото светът отвътре и отвън я е завладял. И тогава Духът на Опорочението работи. Да се върнем към завета на Учителя: "Работете в малки, хармонични групи". Христос казва: "Където сте двама в Мое име - там съм и Аз". Където са двама в Христос, то тогава Духът Христов ги свързва, защото Той е Духът на Обединението, което свързва Невидимия с видимия земен свят. Амин. ДОПЪЛНЕНИЯ Към спомените на Стефка Няголова, отпечатани в "Изгревът", том VII от стр. 452-475, от дъщеря й Величка Няголова, живееща във Франция, с № 16, 17,18 от том VIII на „Изгревът".

14. СЕМЕЙСТВО ЖАН-ЛУИ И АРЛЕТ ГОБО Жан-Луи и съпругата му Арлет Гобо познаваха много добре Михаил. Всъщност те са го виждали, но само един, единствен път. Никога не са имали така едно вътрешно желание да го видят. Един, единствен път са го видели и то е било достатъчно, за да се отвратят един вид и вече повече не са пожелали да имат някакъв контакт с него. По вътрешен път те останаха винаги верни на истинския Учител Петър Дънов и не желаеха да имат никакъв контакт с групата на Михаил Иванов. Но се случваше на тези курсове в Алпите, понякога идваха и някои от хората на Михаил Иванов и Жан-Луи никога не им оспорваше. Оставяше ги свободни и всъщност и аз забелязах, че те са крайно фанатизирани и че за тях, в тяхното съзнание, Великия Учител и Ръководител, това е Михаил Иванов. Но сме били винаги много толерантни, както Жан-Луи, така също и аз. Та те са ми разказвали как са се срещнали с Михаил Иванов. Веднъж са имали определена среща с него в неговото имение Бон фен на Средиземно море. Те са отишли там и той дошъл с колата си и им е направило впечатление как е излязъл от колата си и как направил някакъв жест с ръката си, артистичен жест, и след това те забелязали някакво петно от храна върху дрехата му и те се отвратили и не одобрили и неговото поведение и неговия жест и по вътрешен път почувствали, че това не е човекът от когото те имат някаква нужда и някаква необходимост от неговото духовно покровителство. Нещо се пресякло в тях и от този момент те повече никога не са имали желание да имат какъвто и да е било контакт с Михаил Иванов. Но иначе много често се срещали и както вече казах неговите последователи се отнасяли с голямо снизхождение към техните идеи и никога не са влизали в пререкание с техните идеи. Те много държат на Учителя Петър Дънов и много добре го познават в своето си съзнание, в своето си вътрешно естество и за тях въобще не е проблем, че това е Великият Учител слязъл на земята като Духът Беинса Дуно и че всъщност чрез Него се изяви Господ Бог Отец на тази земя. Всичко това, което дори и за българите не е ясно, за тях беше абсолютно ясно и семпло, че чрез Учителят работеше всъщност Отец. Тези курсове в Алпите се провеждат на високо ниво и често пъти когато и аз съм присъствала в тях, разказвам известни примери от живота на Учителя и превеждам, и всички французи, а понякога има хора и от други държави, имаше германци миналото лято, всички хора слушат с голямо удоволствие тези свети примери свързани с вътрешния живот на Учителя и Неговата Школа. Всъщност ако българите не желаят да купуват книгата "Изгревът" и да четат примерите на братя и сестри с Учителя, то тези французи получиха всичките томове и без да знаят български ги прелистват, за да могат да участват във вибрациите на всичко, което братята и сестрите разказват и е свързано с Учителя и те по вътрешен път се стараят да възприемат нещо от този Велик Живот на Учителя с Неговите ученици. Така че те нямат тази ваша привилегия, не знаят български език, но мога да кажа, че Жан-Луи отдавна учи български език и доста знае, и доста песни ги пее на български, както и жена му Арлет. Семейство Гобо, както и всички други, които отиват на тези лагери в Алпите, извънредно много се интересуват от примерите на различни братя и сестри с Учителя. Има още една двойка французи, извънредно много предани на Учителя - Мишел Моние и неговата съпруга Люс Моние. Те по-рано живееха в Париж и аз всъщност се запознах с тях на Паневритмията, която сестра Анна Бертоли уреждаше в парка край Париж. По-късно те отидоха да живеят в южна Франция и с тях отново се срещнахме на тези курсове, които семейство Гобо организират в Алпите. За Мишел, в неговото съзнание образът на Учителя е абсолютно ясен. За него няма никакво съмнение, че всъщност с идването на Учителя Петър Дънов Беинса Дуно на тази земя се реализираха думите на Христос, че аз ще ви изпратя Духът на Истината, който ще ви научи. И всъщност според Библията напълно в тяхното съзнание намериха разрешението на въпроса, че Великият Пратеник на Небето отново дойде и то в България и предаде Божественото Учение на българска реч. На мене това ми е интересно, че те имат будно съзнание и че по вътрешен път са открили Мисията на Учителя и Истината за Учителя. Те също всъщност не се интересуват от делото на Михаил Иванов и нямат нищо общо с тази група. За Франция всъщност тази група минава като една секта. С всичко това искам да покажа, че и във Франция има действително французи, които знаят Истината за Учителя Петър Дънов и които по вътрешен път успяват да влизат в Неговата аура и да участват във Вътрешната Школа на Учителя. И всъщност по този начин те са се домогнали до Истината. Една част от французите всъщност са били в тази група на Михаил Иванов и са се запознали с тези идеи, по-късно са се отказали от това общество и са намерили всъщност истинския Учител Петър Дънов - Беинса Дуно. Аз лично познавах такива французи и срещнах такива французи. Тука вече се вижда и положителната роля на Михаил Иванов и агитацията, която той прави за себе си и която всъщност за по-будните души се превръща в това, че те намират истинския път. Всъщност и сега продължават тези курсове по Паневритмия в Алпите. А в Париж пък се събираме в неделен ден по няколко души и играем Паневритмията в същия този парк, в който Анна Бертоли ни беше завела. В действителност не сме вече много хора, но по дух сме много, макар че иначе не сме много. Затова и тази сестра, българска еврейка там в Бон фен между другото, когато говореше така остро на мене, между другото каза, че всъщност се завиждало, че тук в Бон Фен, на Средиземно море в Центъра на Михаил идвали по хиляди хора и лятно време до хиляда души се събирали, а там в този парк край Париж сме били само няколко души, които сме играели Паневритмията. Ето до къде се стигна по положението за истината. Само няколко души, които познават Учителя и хиляди, които са свързани с Михаил. Не сме много на брой и с магнетофона играем Паневритмията. Така се разнасят вибрациите на Паневритмията над Париж.