Iskri4ka

22. Голямото знание Георги Радев, моят втори голям приятел, имаше не само един много надарен ум, но той имаше едно интелектуално прозрение за Битието. За разлика от другите братя, той не беше роб на авторитета, нито омотан в обществените предразсъдъци. Той имаше една свободна мисъл, виждаше с погледа на една крайна интелигентност великата мъдрост на Учителя и често, в нашите интимни разговори, душата му копнееше, както той се изразяваше: "за света на инвариантите", където обитава Вечното, Незнайното. И той беше дълбоко разбрал, че човек, за да се докосне до този велик Космичен свят, не е необходимо само знанието на съвременната наука, литература и философия, но ученикът трябва да се стреми да се издигне до високите върхове на Мъдростта, където обитава неговият Учител. Той беше един от главните редактори на списанието „Житно зърно". Неговият вещ поглед извличаше чудни резюмета от беседите на Учителя. Извън редицата преводи на окултни съчинения, той написа и свои, из областта на физиогномията, графологията и пр. Той беше един от много добрите астролози. Разбира се, въпреки тази колосална научна и окултна ерудиция, той чувстваше, че нещо липсва, липсваше онзи огън на творческата Мъдрост на Учителя, която не само одухотворява знанието, но го оползотворява за изграждане формите на новия живот. Георги Радев е роден в Пловдив. Имаше три сестри, от които едната бе също ученичка на Учителя. Казваше се Мария Радева. Другите му сестри стояха настрана. Беше много оригинален въобще и не го блазнеше светът със суета, гордост и величие. Търсеше да се добере до Истината. Беше лингвист - знаеше 5-6 езика - английски, френски, италиански, руски, гръцки и латински. Бе с изключителни възможности. Когато говореше на френски, не можеха французите да го различат, че не е французин. Като приятел беше много привързан към онези, към които се е доближил. Учителят го ценеше много. Има една снимка на Учителя с Жорж на 7-те Рилски езера, при извора „Ръцете, които дават". Той бе седнал на един камък, а на друг е седнал Учителят. А фотографът така ги е хванал на снимката, че се вижда проекцията от фигурата на Жорж, като философ на миналото, настоящето и бъдещето пред лицето на Великия Учител. Всичко се смаляваше пред лицето на Учителя. Аз най-добре чувствах разликата между двете страни на малкия и големия триъгълник - страните на интелектуалното съзнание. Актьорите бяха: самосъзнанието - в лицето на бившето обществено величие Мара Гръблашева; и в износената мантия на старото инволюционно знание, чийто актьор беше Михаил Иванов. Аз чувствах цялата обществена пустота, която, ако не беше осветена от Мъдростта на Учителя, ще рухне под натиска на общественото си противоречие. Това най-вече ще бъде илюстрирано впоследствие, когато разгледаме дейността на Михаил Иванов във Франция. Учителят мълчаливо следеше духовното развитие на Своите ученици. Повечето от братята бяха заети или със своите ежедневни работи за препитанието си, или с оформяне на своето образование, докато Георги Радев беше се отдал напълно да следва тясната пътека на Мъдростта. Под неговото надарено перо излязоха някои много ценни трудове по Словото на Учителя. Едни от най-изисканите книги бяха: „Учителят говори", „Живот за цялото", „В Царството на Живата Природа". Тези трудове и други бяха преведени на няколко чужди езици. Най-ценното, което извлякох от това приятелство с Георги Радев, под непосредствения поглед на Учителя беше, че разбрах каква могъща сила представлява смирението пред Великата Мъдрост. Стана ми ясно, че гениалните синове на човечеството, както и талантливите учени, писателите, философите имат само един източник, от който черпят знание и вдъхновение. Този източник е живата разумна Природа. Тази жива Природа постепенно, търпеливо разкрива през епохите, културите и расите, на хората, на народите и на цялото човечество своите велики тайни. Има един дълбок паралелизъм между духовното развитие на човечеството, което е един духовен, вътрешен и субективен процес; докато външната култура, обществените форми и материални подобрения са израз, последствия на ръста на вътрешната култура, на вътрешното духовно издигане.

12. Изгревът и Духът на Словото Бях в Скопие учителка и сънувам, че София е бомбардирана цялата. По този случай ни дават пет дни ваканция. Един ден за отиване с влака до София, втори ден за връщане до Скопие и три дни ни дават, за да бъдем в София. Пътуваме с открити листове, защото е военно положение. Сънувам, че тръгвам към Изгрева, но него го няма. Тук Изгрев, там Изгрев, няма го. Дойдох до бирарията на Танушев, която се намираше на 100 метра от Изгрева. Виждам, че Танушев си е на мястото, а гледам нататък, че Изгрева го няма. Това го сънувам. И виждам наоколо висока трева и тръни високи по тревата. Виждам, в далечината свети нещо жълто. Спуснах се през тревата и тръните да тичам към мястото, откъдето свети това жълто кълбо. Приближавам се до мястото, където обичаше да седи Учителя - до една лоза. Впоследствие на това място бе направен гроба на Учителя и положено Неговото тяло. Но това бе по-късно. А сега, в съня си, аз приближавам към това жълто кълбо и виждам храм от жълт мрамор със стъпала. Виждам една жена, като Богородица, загърната с наметало, която стои на входа на храма, а отдолу по стъпалата идват човешки сенки. Идват от земята по двойки и вървят по стъпалата. А тя ги разпределя повечето надолу да вървят, а много малко пропуска по стъпалата нагоре, за да влязат в храма. Значи малцина се допускаха да влезнат в храма. Аз като я видях, казах: „Сестра, къде е Изгрева?" Тя се обърна, усмихна се, прегърна ме и ми посочи натам, където е орехът сега, на „Мястото на Учителя". Там, при ореха, слънцето изгряваше голямо и червено. Каза ми: „Ето го Изгревът!" Значи ми показа, че Изгревът не е на физическото поле, а е в Слънцето. „Ето го Изгревът!" И тя ми го посочи с пръст. И аз тръгнах нататък. Събудих се и си казах: „Този сън току така не ми се даде. Нещо е станало на Изгрева. Ще отида в София, та каквото ще да става. Пристигнах в София от Скопие. Пристигнах на гарата. Няма трамвай. Оттам до нашата къща на ул. „Евлоги Георгиев" вървях пеша. Дохождам, за да видя къщата. Като я видях цяла, целеничка, скачам и се радвам. Значи, сънят ми не се отнася за нашата къща. Сънят се отнася за нещо друго. Оттам тръгнах за Мърчаево. От София до Княжево пеша. От Княжево до Владая пеша. От Владая до Мърчаево също пеша. Вървя, а е вече 12 часа през нощта. Непрекъснато си пея песни на висок глас. А наоколо е станало нападение от партизани върху военни обекти. Но аз нито съм чула, нито съм видяла. Вървя и си пея. Като стигнах в Мърчаево беше 12 часа през нощта. Чукам на вратата, родителите ми се бяха евакуирали в Мърчаево. Като ме видяха, ми викат: „Ти луда ли си сама да вървиш? Как мина през това диво място на дефилето през Владая?" Вдигам рамене. „Минах с песен." Сутринта отидох при Учителя и Му разказвам целия този сън и Му казвам също, че съм пристигнала от Скопие специално за този сън. Той ме изгледа продължително, стоя така неподвижно и каза: „На някои е дадено да видят предварително какво ще стане." Каза и млъкна. Разговорът приключи. Дойде време да се сбъдне моят сън и да се сбъднат думите на Учителя. Изгревът днес го няма. Остана Слънцето да изгрява всеки ден. Остана слънцето, което в Словото на Учителя е символ на Духа. Значи Изгревът е в слънцето. Значи Изгревът е в Духа от Словото на Учителя. Ето как всичко се сбъдна. Не стана ли това? Стана. След заминаването на Учителя много хора отпаднаха и не си издържаха изпита. Останаха само онези, които бяха верни, които бяха положили живота си за Делото на Учителя чрез саможертвата на един човешки живот. Само те бяха допуснати в онзи храм от моя сън, който храм е сътворен от Духа на Словото. Това бяха малцината, които влезнаха в храма от моя сън. А другите бяха отделени и насочени да си вървят и да си тъпчат човешката земя. А тръните от Изгрева, в моя сън, това бяха блоковете на борците против фашизма, които сгради се построиха над разрушения Изгрев. Там се построиха и Посолства. Така се смесиха и тръните, и високата трева, която закри някогашния Изгрев. Сбъднаха се думите на Учителя. Значи ми бе дадено на сън да видя, че физическият Изгрев ще се разруши. Учителят това в Мърчаево го потвърди. А истинският Изгрев е в Слънцето. А онази Богородица от съня ми каза: „Ето го Изгрева!" Точно така стана. Днес Изгревът е в Духа от Словото на Учителя. Това е план на Небето и план на Учителя, да не остави физическата форма, за да не се изкушават в нея, и за да не се опорочи Учението Му. А трябва да остане Словото Му и Духът на Словото. Който иска да Го прилага, ще Го прилага чрез живота си. Това е пътят на ученика от Школата. Всички опити да се правят Салони са обречени на провал. Къде ще се вмъквате в в разни Салони. Школата е затворена вече. Остава Словото и Духът на Словото. На физическото поле слънцето е символ на живота на цялата природа. На духовното поле слънцето е символ на Духът Божий. Ето, това е разрешението на тази задача. Оттук се започва. Нали бе казано: „В начало бе Словото. Словото бе у Бога. И Словото бе Бог". Ето, видяхте ли как всичко се завъртя и кръгът на тази опитност се затвори. За мен остана опитността, за вас остава Законът, а за следващите поколения остава да претворят това Слово в Живот Вечен.

22. Пещта на обществена безопасност и държавна сигурност Бях отишъл на гости на сестра Елена Иларионова от град Велико Търново. Тя беше възрастна тогава, а аз млад и търсех контакт с нея. Тя ме посрещна и настани в една стая. Беше студено. В съседната стая печката гореше и бумтеше. Тогава тя отвори вратата и така се отопляваше стаята, в която аз трябваше да спя. Беше хубава, голяма пернишка печка. Седим до печката, греем се и разговаряме. От време на време Елена слага по едно дърво, или лопатка с каменни въглища. Веднъж, като погледна жарта в печката, ми каза: „Ще ти разправя нещо, което лично Учителят ми го е разказвал пред тази печка." След това тя затвори вратичката на печката и седна на стола и започна да разказва думите на Учителя: „Еленке, знаеш ли, че веднъж ме викаха в „Обществена безопасност" в София. Разпитваха ме и аз отговарях. Те записваха отговорите ми и накрая ми дадоха лист с написани въпроси, за да отговоря на тях писмено. Отговорих и ги написах. Не им харесаха отговорите. Затова ме заведоха долу в мазето до пещта и отвориха вратата. А вътре такава жарава, като тази в печката, но само че там е грамадна пещ. И ми казват: "Виждаш ли тази пещ? Знаеш ли, ако искаме ще те вкараме вътре?" Аз поглеждам началника и казвам: „Ако е Божията Воля - може. Но виждам, че това не е Божията Воля." Онзи отново ме заведе горе. Прочете написаното на хартията от мен и ме пусна. Този човек след това противниците му го убиха и го изгориха в същата тази пещ." Аз седя пред Еленка и слушам. Печката пред мен се превърна изведнъж в пещ. Отдалечавам се от нея. Отивам в леглото си. Навън е студено. Мразовита нощ. Аз не мога да заспя от страха пред пещта. Сутринта съм заспал. Събуждам се и викам: „Жив ли съм?" Опипвам се. Имах чувството, че и аз горях тази нощ в някаква пещ. А какво ли е чувствал тогава Учителят, не зная. През тази пещ на „Обществена безопасност" преминаха много българи. След това дойдоха други българи, които прекараха предишните свои противници в същата пещ, като промениха името й от „Обществена безопасност" в „Държавна сигурност". Така че тази пещ работи през времето на Учителя и след неговото заминаване. Тази пещ създаде голяма карма на българския народ и тази карма трябва да се изплаща от същият този народ.

14. Кои работят и кого славят? Беше неделен ден, в 10 часа на обща беседа. Бяха дошли много гости от София. Празнична обстановка. Учителят изнася своята беседа и накрая завършва беседата си така: „Всички ще работим. Едного ще славим". Каза това, стана, вдигна дясната си ръка с дланта напред и се оттегли. Последваха песни. Изминаха години. На „Изгрева" започнаха да стават промени. Едни работеха, други не работеха - кого славеха, не зная. После имаше моменти, когато всички работехме - но един казваше едно, друг казваше друго. И за славенето на Едного не се стигна. Загубихме се в споровете. После дойде време да се разделим. Всеки поотделно работеше и всеки славеше оня, когото си искаше. Така че минахме през всички етапи. А сега трябва да се върнем на онова място, на което трябва да се съберем по идеи, да работим за дела и да славим Едного. Да се доберем до Обединението и до Единството трябва да живеем по Дух и в Истина чрез Словото на Учителя, да се претворяваме в дела чрез Сила и Живот. Това е пътят ни. Да работим всички в името на една идея и Едного да славим. Както се казва в онзи псалом: „Не нам Господи, не нам, но на името си дай Слава". (Псалом 113, ст.9)

51. Монсеньор Ронкали и Папа Йоан ХХІІІ Бях близък с д-р Дафина Кьорчева и дълги години приятелствахме. Тя беше, освен като лекар-гинеколог, рядък човек, една рядка българка, сестра на многоизвестния наш юрист, литератор, литературен критик, адвокат Димо Кьорчев. От Търново са. Разбира се той бе от Стамболовистката партия. Това е две думи за семейството. Д-р Кьорчева ми разказа следния случай. Една госпожица дошла при нея да я прегледа като гинеколог и между другото, в разговора пожелала и помолила д-р Кьорчева да отиде при монсеньор Ронкали, който живееше на ул. „Марин Дринов" тук в София и да го помоли. Тя горещо желае - госпожицата, да бъде изпратена някъде в някои от католическите ордени по света. А те имат много такива. След като му е разказала какво желание има момичето, госпожицата, Ронкали й отговорил: „Вижте, г-жа Кьорчева, аз съветвам да кажете на момичето да се откаже от това намерение, тъй като много са строги програмите на ордените по Източна Азия, Южна Африка, Южна Америка. Това е моето мнение." Така завършва срещата с Ронкали. А Ронкали беше монсеньор. Той изпълняваше длъжността - представител на Ватикана в България. И след това стана след време папа Йоан XXIII. С него започнаха реформациите във Ватикана. Той знаеше за Учителя и част от неговите идеи от България занесе във Ватикана. Анджело Ронкали е роден 1881 г. в бедно многодетно семейство. През 1904 г. завършва семинария, става свещеник, а през I-та Световна война отначало е санитар, а след това капелан във военна болница. През 1925 г. Папа Пий XI назначава Ронкалий за папски дипломатически представител в София. Това му донася звание епископ. От 1925 г.-1939 г. е в София. Той познава Учителя Петър Дънов и е чел негови беседи. От 1939 г. до 1944 г. е назначен в Турция за папски наместник. В края на 1944 г. е назначен за нунций в Париж, който наскоро е освободен от хитлеристката окупация. Този пост се смята за един от най-важните в дипломатическата мисия на Ватикана. Дотогава смятат, че папа Пий XII е поддръжник на Хитлер и Мусолини и французите са настроени враждебно към Ватикана. Ронкали е вече кардинал и успява, благодарение на своето умение, да промени политическата атмосфера във висшите кръгове. Кардинал Ронкали съдейства много на българската делегация в състав: Кимон Георгиев, Васил Коларов, Георги Кулишев, на Парижката мирна конференция, състояла се от 29 юли до 15 октомври 1946 г. Той многократно кани на правителствени приеми българската делегация и я представя на високопоставените лица от Англия, Франция, САЩ. Без неговото застъпничество българската делегация не би могла да направи неофициални дипломатически контакти. Българската делегация настоява България да бъде призната за съвоюваща държава в антихитлеристката комисия, и че е започнала военните действия срещу германските войски още на 10 септември 1944 г., а не след подписването на примирието на 28 октомври 1944 г. на България със СССР, Англия, САЩ. Целта е да се смекчат някои от клаузите на мирния договор, насочени срещу целостта на българските граници. Кардинал Ронкали, с неговия голям пост в Париж, е имал голямо влияние всред съюзниците, понеже той официално ги подкрепя още от 1939 г., въпреки неодобрението на папа Пий XII. Това се е знаело от всички. Той е бил полиглот и е контактувал свободно, без преводач. През 1947 г. Георги Димитров лично благодари на католическия представител на папата в София, в присъствието на неговия секретар, за помощта, оказана на България от кардинал Ронкали през 1946-1947 г. От 1947 г. до 1953 г. е в Париж кардинал. От 1953-1958 г. е патриарх на Венеция. От 1958 г. до 1963 г. е избран на папския престол на 77 г. под името Йоан XXIII. Това е било истинска сензация. Той се обявява за мир и мирно съвместно съществуване на държавите с различни социални системи. Той е срещу въоръжаването, срещу „студената война" между Изтока и Запада. Той издига лозунга „Мир на земята", застъпва се за социално равенство, прави църковна реформа да установи контакт между евангелието и съвременния свят. Заради неговите реформи го наричат „Червеният папа". Смятат, че идеите, които носи със себе си, са чужди идеи на римо-католическата църква. А това са идеи, които се намират в Словото на Учителя Петър Дънов, които по времето на своето пребиваване в София 1925-1939 г. Ронкали пряко или косвено е взаимствал от Словото на Учителя. Ето един пример, как работи Небето със своите служители: чрез Духът, чрез Слово и чрез Дела.

35, 36. Среща с Учителя В курсовете на свещеник Михайлов, имаше такъв подготвителен курс за български език, тъй като в нашето наречие в Македония не е литературният език, който е български. И аз взех такъв курс и до мен на чина седеше едно момиче. По време на междучасията другите курсисти отиваха из коридорите по една или друга причина, аз, от започването до свършването, седях на чина, така както и момичето. Момичето, виждайки, че не съм тукашен от София, нали и моят диалект се проличаваше, тя ме попита къде живея и аз рекох: "Живея на ул. „Венелин". И аз следваше да я питам: „А вие къде живеете?" „Ами аз живея на Изгрева". „Какво е това "Изгрева"?" „Изгревът е един квартал, веднага след Борисовата градина". И тя ме поканва: „Заповядайте, там на Изгрева има салон, има Учител, който държи беседи. Много интересно е, заповядайте да чуете тези беседи." „Как се отива там." Тя ми посочи по какъв начин - по ул. „Граф Игнатиев", по Дървенишкото шосе; и аз наистина отидох, като ми каза, че в неделя от 10 - 11часа има там беседа. И аз отидох. Още първият път като отидох, аз съм разбира се от православно семейство, пял съм като ученик в отделенията, в църквата в нашето село, но това, което чух от Учителя Петър Константинов Дънов, не бях чул такова нещо от никой друг пастор или свещеник. Разбира се, не беше без значение и това за мен до тогава. Аз бях месоядец, без да зная нищо за вегетарианството и за етичната страна на живота и за храненето. Тогава за пръв път това чух, тъй като в Белград, където съм живял 9 години, нищо не съм знаел и съм ял месо, за голямо съжаление. Но оттогава - 1940 до 1944 г. до края, докато беше Учителят, до 27 декември, имах възможност да слушам лекциите, беседите на Учителя и разбира се душевно да се радвам, че имам тази привилегия, слава на Бога. Нямам думи да изразя моята благодарност към Бога, че дойдох в България да видя Учителя, да чуя Неговото Слово и така, през целия живот, да ми се осмисли моят земен живот. Моят брат и приятел настоява да кажа още нещо. Разбира се - датата на рождението ми - 1915 г., на 25 април. Баща ми се казва Вельо, майка ми се казва Фроска. И двамата са от същото село Тресонче. Баща ми е от Пешковци, а майка ми е от Тризловци. С това, по настояването на моя брат, изчерпвам въпроса. Всичко досега, което съм го казал, казвам го и сега. Нямам думи да изразя моята радост, че дойдох в България, за да живея този живот, който Учителят препоръчва и разбира се, дано да оправдая присъствието си и да реализирам онези неща, които са ме вълнували, да ги изпълня в живота си на практика. Това, което сега го казах и в продължение на миналите срещи, с моя брат Вергилий, е в резултат на пребиваването ми в България, в София и разбира се във връзка с Учителя и с нашите братя и сестри. И така, по този начин удовлетворих настоятелното искане на моят брат, да му разкажа тези незначителни неща за мен около моята нищожна личност.

32. Ангели ходят по Земята Този брат беше главен счетоводител на една фирма Балабанови, които имаха гори в Рила, собствени тогава. И той разказваше следния случай: „Често пъти посещавах Учителя, щом идвам в София. И при едно такова посещение питам Учителя: „Моля Ви се, Учителю, извинете, ще ви питам какъв хляб Вие препоръчвате, че е най-добър и най-полезен? Понеже много наши приятели разправят, да ядем баят хляб, типов хляб, тричав хляб. Вие какво ще кажете, Учителю?" А Учителят му отговорил на нашия брат: „Бял хляб, топъл!" Както вече споменах пред други тука разкази от мен, Учителят вечерно време, при благоприятно атмосферно налягане, така, без да вали сняг или дъжд, слиза пред салона и наши приятели Го посещават, и така разговарят дълго. При един такъв разговор Учителят говорил за небето, за звездите, за астрологията, но споменал също, че ангели има не само на небето, но има и на земята. Нашият приятел Го пита: „Ама, Учителю, вярно?" „Да, вярно е". „Но, виждали ли сме Учителю, ангел, тука на земята?" „Разбира се сте виждали." В този момент минавал отдалече там, доста далече, минавал един наш брат - Димитър Стоянов, който по професия беше печатар. „Ето, казва, един ангел". „Наистина и аз имам скромно впечатление за него, имаше той особени обноски, особено поведение, изключително щедър човек в нашите житейски човешки обноски. Това бе мое впечатление. Та така разбрах и аз впоследствие, че и аз съм видял един ангел на земята в нашите среди". Да, ангели Божий ходят по земята. Те не само ходят, но служат Богу чрез делата си. 33. СУТЕРЕНЪТ И ОБЩОТО ХРАНЕНЕ. Учителят, когато вече се установява на постоянно жителство в София отначало е бил настанен в едно приятелско семейство Бъчварови, които са имали деца, но наши приятели постоянно Потърсят и Го знаят не като Учител. а като д-р Дънов. Тъй като идват при Него болни и нуждаещите се за съвети какво да се направи, Той им препоръчва много нежни, много фини начини на лекуване, но не по-линията и по начина на официалната медицина. Нашите приятели събират се там, разговарят. Един ден заболява едното от децата на Бъчварови от инфекциозно заболяване - скарлатина и на вратата медицинските власти поставили бележка, в продължение на 40 дни да няма посещения в това семейство. Карантина се казва. И като има карантина нашите приятели се замислили къде да настанят д-р Дънов, тъй като постоянно Го търсят всеки ден, през ден разни хора. Тогава семейство Гумнерови, Петко Гумнеров и съпругата му Гина размишлявали помежду си и сестрата Гина, както обикновено ние знаем, че жената урежда работите на дома, казва на съпруга си: „Петко бе, да вземем този човек при нас да живее?" Брат Петко Гумнеров се съгласил веднага и поканил в последствие Учителя г-н Дънов у тях да живее. Тяхната къща се намираше, се намира и сега на ул. „Опълченска", но тази къща е с два номера 66 и 68. На 66 живеят Петко Гумнеров със съпругата си Гина. Къщата е едноетажна. Има и сутерен. На 68 живеят друго семейство, които са протестанти, родителите на Георги Димитров. Това е било около 1905 година. И завеждат Учителя и Му предлагат в сутерена легло, тъй като те имат две стаи горе. В едната стая те живеят, а другата е дадена под наем на гражданско лице, не наш съмишленик. Учителят приема по един естествен начина с благодарност, че се настанява при тях. И Учителят от Неговото пристигане в София и в страната е известен с това, че Той е бил доволен, ако навсякъде има колективно хранене, И с Гумнерови заедно закусват, заедно обядват, заедно вечерят. След няколко дни сестра Гина каза на мъжа си Петко: „Петко, този човек не е обикновен човек, този човек е свят човек." Съпругът й потвърждава: „Така е Гино, и моето мнение е такова," „Знаеш ли, Петко," продължава тя" като се освободи стаята горе, ще Му я дадем Той да живее горе." Казано-свършено, Освобождава човека горе стаята и Му предлагат да отиде горе и от 1905 г, до 1928 година живее там, докато се построява салона и жилището на Учителя на Изгрева. Той живее на ул. „Опълченска" 66 при братското семейство Гина и Петко Гумнерови. Разказвал ми е брат Георги Томалевски, че те студентите често посещавали ул. „Опълченска" 66 и когато след обед възхитени от разговорите, които водят с Учителя, който им обяснява, то Учителят предлагал да останат да вечерят заедно. „Помня един случай интересен за мен за непринудеността от поведението на Учителя, като казал: „Тази вечер ще вечеряме качамак!" И поискал от сестра Гина, донесла царевично брашно, сложили котлето там да се вари и когато се сварил вече качамака, Учителят лично е бъркал качамака и така са вечеряли радостно, доволни и си отишли нали у дома. Искам да кажа колективното хранене на Учителя е нещо свещено. Колективно хранене, колективна мисъл, колективна молитва е важно нещо. Така вече Учителя и с пристигането си на Изгрева да живее нареди построяването на братски стол. Той веднага почва да работи за всички онези наши съмишленици и за всички ония хора, които желаят да дойдат да се нахранят и разбира се, който има средства, може да плати костуемата цена в една касичка, а който няма пари, никой не го задължава и не му се сърди за това. Имало е такива случаи, дори за голяма радост, с един комунист, който е работил като артист на подвижните театри из страната. Като млад момък, лятно време нямат работа театрите, хората отиват по курорти тук-онуй, той без работа, няма средства, а гладен, някой му казал: „При дъновистите тамо върви, има стол и ще се нахраниш". И той срам не срам отишъл там, седнал на масата, дали му чиния, сипали му ястие, нахранил се." „Питаха ни, има ли някой допълнително да иска и аз поискал съм и не само веднъж. А многократно пъти при тях съм бил." И този артист за голяма радост още при комунистическия режим в България беше написал статия озаглавена: „Где да ида?" И описва своето положение и своето присъствие в стола на Братството на Изгрева, Тогава не всеки смееше да пише такива неща. Чудя се как го публикуваха тогава. Един човек, който намери сили да благодари. Чрез благодарността, човек обръща ума си към Великата Любов, която е Бог.

БОЖЕСТВЕНАТА ПАРТИЯ летопис - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ НЕСТОР ИЛИЕВ 1. Бедното момче става лекар Драги приятели, известно е, че Учителят на Бялото Братство в България, г-н Петър Дънов, е роден в село Николаевка, Варненско, в свещеническо семейство в 1864 г. След като завършва гимназия, известно време учителства в с. Хотанца, Русенско и оттам заминава за САЩ в гр. Бостън, където следва медицина и теология. Там пристига в 1887 г. и престоява до 1895 г., след което се завръща в България. След завръщането му в България Той размишлява върху своята дейност, която Му предстои, да предаде на българския народ, а оттам - и на цялото човечество задачата, с която Той е дошъл тук на земята. Така една вечер, когато е отишъл в една гостилница да вечеря, забелязал едно момче, както Той може да го забележи разбира се, бедничко, скромно момче. „Защо не си ученик?" „Защото нямаме средства да уча." „А искаш ли да учиш?" „Разбира се, искам да уча, но нямам средства". „Виж какво, аз имам приятели в САЩ, в Америка. Би ли искал ти да отидеш там да учиш?" „Ха, за Америка въобще не съм и сънувал. Разбира се." „Добре". След като се навечеряли, Той казва на момчето: „Обикаляй тука в гостилничката, аз ще те уведомя, когато ще получа отговор, за да можеш там да те изпратим, за да учиш". И така, след този разговор в гостилничката с момчето, което няма възможност да учи, Учителят, г-н Петър Дънов пише писмо на своите приятели в САЩ и след известно време Той получава както отговор, така и билет за пътуването на момчето от България до САЩ. След няколко години получава писмо Учителят от момчето, че е завършил медицина в САЩ и Го моли да му отговори, какво Учителят смята за неговата дейност оттук нататък. Предишното бедно момче сега пише на Учителя: „Аз бих искал тук да остана да работя в САЩ. Вие какво ще ме посъветвате?" Учителят му отговаря и казва следното: „1. Добре си направил. Браво, че си завършил медицина. 2. Да дойдеш в България е моето мнение. 3. Да не се ожениш, и да работиш за Господа." Завръща се, обаче оженва се и има две дъщери и работи в Ямбол като лекар. Разбира се той има постоянна връзка с Учителя, но за съжаление съпругата му няма отношение както към Словото на Учителя, така и въобще към Братството. След години, той заболява тежко, не е могъл нито той да си помогне, нито лекарите от Ямбол, от Сливен, от Бургас и от Пловдив да му помогнат. Тогава той изпраща съпругата си при Учителя в София да каже на Учителя, какво му е положението. Съпругата пристига в София, отива при Учителя, почуква на вратата. Излиза Учителят и пита - какво има. "Учителю, съпругът ми ме изпраща при Вас, да Ви кажа, че неговото здравословно положение е тежко, не може както той, така и другите лекари от Бургас, Варна, Пловдив и Сливен, да му помогнат. Той Ви моли, ако можете Вие да му помогнете." Учителят не казва никаква рецепта и никакво лекарство, само й казва: „Вземете влака и заминавайте за Ямбол!" И така се разделят с Учителя. Тя пристига с влака в Ямбол. На гарата в Ямбол съпругът й я посреща здрав, прав, без никакво лекарство, без нищо. Разбира се благодарността негова била много голяма, както и на семейството му; и така продължава той да работи в Ямбол и да живее със семейството си. Но след известно число години, той пак заболява. Съпругата му казва: „Да отида при Учителя, да Му кажа". „Недей, моля ти се, този човек толкова много нещо направи за мен, съвестно ми е повече да Го безпокоя. Ако трябва да си замина от този свят, Божа работа ще бъде." И така остава. Но преди да замине от този свят той направил едно завещание - да се предаде една сума на Учителя за Братството, за слава Божия. И така, той си заминава от този свят. Починал, обаче пари нямали на ръка, за да ги предадат на Учителя, обаче съпругата му съвестна, това трябва да се подчертае, макар че тя няма, нали, нашите разбирания. Имали едно място - плац в Ямбол, което държавата го била конфискувала за разширение на летището в Ямбол. Но държавата обикновено не бърза да даде сумата; но един ден съпругата му пристигнала от Ямбол в София, за да урежда с една от дъщерите, за следване в София. И така, наглед случайно, среща един свой познат, близък човек и разговарят, за какво е дошла. Тя му казва: „Дойдох за дъщерята да уредя, но имам една друга мъка, която не мога да я реализирам." „Каква е тази мъка?" „Имам, казва, нужда от една сума, но сумата не мога да я предам на предназначението й, тъй като държавата ни конфискува местото и сумата още не съм я получила, а трудно върви работата". „Така ли? Бъди спокойна, аз имам тука познати, постой сега в София, аз ще уредя работата." И наистина я урежда работата, получава сумата и тя със сумата отива при Учителя и Му предава сумата, която била определена в завещанието на нейния съпруг. С тази сума е било закупено мястото около салона на Изгрева. И така приключва тази дейност, на този благороден момък, който с благодарност приел услугата, незаменима за неговия живот от Учителя, г-н Петър Дънов, да отиде в САЩ, да завърши медицина, да дойде в България. Ех, оженил се. Да, човекът от Адам и Ева е непослушен до днес. Приключвам този разказ, тази опитност, която е имал с нашия любим Учител, г-н Петър Дънов, бедното момче, станало лекар, който се отблагодари за Славата Божия, осветила неговия път

110. ДВЕ НЕОБИКНОВЕНИ ПРЕРАЖДАНИЯ По време на Школата на Учителя, при различни случаи, някои от учениците научиха лично от Учителя за някои от своите предишни прераждания. Учителят откриваше миналото на тези ученици по различни съображения. Показваше им грешките от миналото и им даваше възможност да ги поправят по времето на Школата. Не всички успяваха. Тези, които успяваха, вървяха напред, а тези, които се провалиха, останаха за поука на учениците от Школата. Стенографката Елена Андреева по времето на Христа, преди 2000 години е била съпруга на Пилат с името Пентефрия. Знае се от Евангелието, че тя се застъпва за спасяването на Христа, понеже Го сънувала на сън и пострадала малко от това, по време на сън, че римляните са извършили съд над Него. А Пилат, от времето на Христа, е прероденият в Школата на Учителя - Любомир Лулчев. Двамата са имали много силна връзка от миналото. Когато Елена Андреева разбира, че връзката й с Лулчев е пагубна за нея и я тормози, помолва Учителя да я освободи от тази връзка, а Учителят й казал, че сама тя трябва вътрешно да се освободи. Към края на 1944 г. Лулчев е осъден от Народен съд на смърт. Елена Андреева остана десетки години след него и като стенографка работи над беседите на Учителя. По времето на Христа тя беше се застъпила за Него, а по времето на Учителя, тя работи за Словото на Учителя. Стенографира го и после го дешифрира и после го подготви за печат. Тези сведения ги бяхме чули от Учителя и сега ги предавам за следващите поколения. Тези сведения ги предавам на д-р Вергилий Кръстев за публикация. София, 7 май 1995 г. / Веска Величкова - рождена сестра на Галилей Величков / подпис Свидетел: Марийка Марашлиева

88. СЪДБАТА НА СВЕТА И КАРМАТА НА НАРОДИТЕ Беше 22 март 1941 година. Няколко дни преди този ден бях мобилизиран. Предстоеше да заминем за турската граница, да заемем позиции за евентуално нахлуване в Турция. До нас, обикновените и прости войници, не бе стигнало решението на генералния щаб за плана на нашите дивизии. Не беше ни обяснено защо бяхме облечени във военни униформи, и защо щяхме да се бием срещу турската армия. Не знаехме нищо. По този начин ни бяха спестени много нерви и тревоги. А в такива дни е по-важно човек да бъде спокоен и каквото трябва да му дойде на главата, то непременно ще дойде. Бяха ми дали еднодневна военна отпуска за 22 март 1941 година. Прекарах на Изгрева. След утринното Слово на Учителя бях поканен на закуска при стенографката Савка Керемедчиева. Много приятно бях изненадан, когато след малко на входната врата почука Учителят и влезе в стаичката на Савка, където бяхме приготвили топъл чай и варени картофи. Учителят пожела да закуси топли картофи с краве масло. Савка бе подредила масата, като добра и грижовна домакиня. Това създава настроение и дух на среща. След закуската Учителят ме изгледа, огледа военната ми униформа и каза: „На брата униформата му стои много добре. Отива му и му подхожда." След това се усмихна. Разсмяхме се всички. Аз нямах време да отивам вкъщи и да се обличам в цивилни дрехи, защото ние живеехме на 15 км. от Изгрева. За мен бе по-важна срещата с Учителя, отколкото цивилните дрехи. Савка запита каква е ролята на тази война в живота на човечеството. Учителят ме огледа и започна да говори: „На земята се раждат и души, които трябва да изправят онези отклонения, които са се оказали фатални в живота им при предишните прераждания. Тогава те са нарушили закона и след това чрез кармата си, която трябва да изплатят, трябва да се отчетат и пред закона. Един е законът, който управлява живота. Затова едните и другите, т. е. угнетителите и жертвите се обличат в дрехите от кръв и плът, които им предлага даден народ. Превъплътяването е наситено с белезите както на народа, така и на онези родове, които са дали път на душите. Неизбежна е кармата при дадено превъплътяване, за да слезне човешката душа на земята. Тя може да бъде индивидуална карма, родова или общонародна. Когато едни души трябва да разчистят своя път, те се вплитат с онези души, с които имат неизплатени дългове. Кармата тогава е завързваща и те трябва да я развържат по всички правила. А кармата на ученика в Школата е развързваща. Когато едни души са решили да бъдат ученици в една Школа, то Школата им дава знание как да разрешат задачите си. Знанието от Школата е Божието съдействие за разплитане на тяхната карма. Това е съдействието отгоре. Като разрешат и разплатят кармата си, те повдигат себе си и народа си. По този начин за учениците кармата е развързваща, а за останалите души кармата е завързваща. Това, което има да се случи в близките години, ще бъде потвърждение на Моите думи.“ Изминаха дни и месеци тревожни за всички ни. Войната бе започнала и се разрастваше. Тя пристигна у нас с бомбардировките. А сега ще споменем за тях, защото трябва да знаете при каква обстановка Учителят работи. 89. БОМБАРДИРОВКИТЕ 1. Въздушна тревога над София в неделя на 1 август 1943 година. Самолетите минаха над София към 3 часа след обед и заминаха да бомбардират петролните рафинерии в гр. Плоещ - Румъния. 2. На 18 октомври 1943 година, понеделник. Въздушна тревога над София. Град Скопие бе бит. 3. 20 октомври 1943 година. Въздушна тревога над София. Град Ниш бе бомбардиран. 4. Първа бомбардировка над София на 14 ноември 1943 година – 327 бомби. 5. Втора бомбардировка над София - 24 ноември 1943 година, сряда - 156 бомби. 6. Трета бомбардировка над София - 10 декември 1943 година, петък - 105 бомби. 7. Четвърта бомбардировка над София - 20 декември 1943 година, понеделник - 270 бомби. Денят бе ясен, топъл. Имаше въздушен бой над село Железница. 8. На 4 януари 1944 година над София бе паднала гъста мъгла. Затова самолетите се върнаха и бомбардираха гр. Дупница със 150 бомби. 9. На 10 януари 1944 година София преживя най-голямата дневна и нощна бомбардировка. Бяха хвърлени 1784 бомби над града. На следващият ден Учителят с приятелите замина за с. Мърчаево, 10. На 24 януари 1944 година бе бит гр. Враца с 380 бомби и Скопие с 380 бомби. 11. На 15 март 1944 година над София бяха изсипани 307 бомби. 12. Шеста бомбардировка над София - 29 март 1944 година - 70 бомби 13. Седма бомбардировка на 30 март 1944 година. София бе опожарена и разрушена. Бяха хвърлени 3000 разрушителни бомби и 30 000 запалителни. 14. Осма бомбардировка над София на 17 април 1944 година на връх Великден бяха хвърлени 2500 бомби. Градът бе в развалини. През октомври 1943 година главнокомандващият съюзническите войски в Европа американски генерал Дуайд Айзенхауер приема предложението направено от англичаните за бомбардировки над България - с цел да й се даде урок за символичната война, която тя бе обявила на Англия и Съединените щати. Ето защо още преди първата бомбардировка Учителят започна да излаза редовно от София и да пътува до Симеоново. А това бяха края на месец октомври, целият ноември и месец декември 1943 година. Градът бе в развалини. Сградите бяха разрушени и опожарени. Улиците бяха издълбани от кратери на бомбите и бяха почти непроходими. Трамвайните линии бяха разкривени и отхвърлени. Телеграфните и трамвайни жици на места се бяха сплели и затрудняваха пешеходците. Осветяваха се със свещи и петролни лампи. Нямаше вода, водната канализация бе разбита. Софиянци пиеха минерална вода от централна баня. Страх и ужас. Развалини и разруха над града. Единствено Изгревът бе останал незасегнат, макар че бяха паднали няколко бомби около него. По нареждане на властите, трябваше да бъдат изградени скривалища. И на Изгрева се изкопаха плитки траншеи-скривалища закрити с клони и малко пръст. Такова скривалище бе изкопано на около 30 - 40 м от салона, източно от него на малка и озеленена полянка. Есента на 1943 година даде възможност на противовъздушната отбрана на столицата да завърши скривалищата от този тип. Не веднъж Учителят се заглеждаше в изкопите с особена болка. А ние без опит и разбиране смятахме, през време на тежките бомбардировки, животът на изгревяни може да бъде опазен в тези окопи. Уви, по-сетне разбрахме, че подобни скривалища бяха гробници за укрилите се в тях, защото над тях се изсипа огън и жупел и от взривовете на бомбите пръста затрупа онези, които се криеха в тях. Но тук на Изгрева ние не влезнахме в тези скривалища, а се събирахме в малкия салон, четяха се молитва и там изчакваха сирените, които даваха отбой. Дълго време изкопите стояха като доказателство на военното недомислие и човешката глупост. По време на бомбардировките в София бяха разрушени 10000 жилища 1684 магазини и складове, 369 работилници, 117 предприятия, 42 фурни за хляб, 24 болници, 14 черкви, 288 обществени учреждения и 19 училища. Убити са общо 1828 човека, а са ранени 2372 души. По този начин символичната война, която българското правителство обяви на Англия и Съединените щати, без да има общ фронт с тях се превърна от символична война на реална смърт и реално разрушение. Датата е 13.ХІІ.1941 г., денят на обявяването на символичната война, която донесе на България смърт и разруха. А царят на България бе Борис III.

79. КОГА ЗАПОЧВАТ СТРАДАНИЯТА? Учителят си беше заминал преди 30 години. Аз се намирам на мястото, където е положено тялото на Учителя. Седмично минавах по веднъж. Спирах се, заставах пред елипсата, под която бе положено тялото на Учителя. Правих молитвата си. Градината беше още запазена. Изгревът още не бе разрушен и още не бе пометен с онази голяма метла, която измете всички бараки. До мен пристъпва една сестра. Поздравяваме се. Не бях я виждал десетилетия. Беше се променила. Усмихвам се и казвам: „Е, сестра, като Ви виждам сега, спомням си каква бяхте като девойка, весела, засмяна, пъргава и жизнена. Къде се загубихте сестра, че не Ви виждам?" Сестрата ме погледна и заплака. След малко се успокои и заразказва. „Брат, отивам аз при Учителя, а това е една година преди да си замине, за да Му се оплача, че ме сполетя една беда. Почина баща ми и имахме неприятности с жилището си. Разказвам Му и за други беди, които ме сполетяха, а Той ме слуша ли, слуша. По едно време спирам, понеже Му изказах всичко. Каквото имах да Му казвам, казах Му. А той: „Рекох, сестра, Вашите страдания отсега започват нататък и ще вървят до края на живота Ви". „Ама защо, Учителю?" „Сестра, Вие досега бяхте в Рая. А сега слизате на земята. А на земята уроци за човека са неговите страдания." „Ама защо, Учителю? Кармата ли ми е такава?" Учителят мълчи. Разговорът бе приключен. Аз си тръгнах. И наистина, бях на 19 години, откак започнаха страданията ми. Всяка година се сменяват. Едно мине, друго дойде. И последното е по-голямо от първото. Чудя се как издържам. Но всичко, което каза Учителят, така се изпълни. Сега идвам тук да се помоля за онези години, когато бях в Рая до моите 19 години. Добре, че бях там. Защото, ако не бях там, не бих могла да издържа. Това ме крепи досега, защото знам къде съм била. Знам, че има и друг живот, този на Рая, знам това, което другите не знаят. Знам, че този живот от Рая също може да бъде на земята. Аз го изживях до 19 години. И след това Учителят ме свали на земята, за да работя. А сега работя, труда се и страдам. Велико е моето страдание, защото бях привилегирована да бъда до 19 години в Рая, тук на Изгрева и при Учителя. След като слезнах на земята, измених се и остарях. Днес не мога да се позная в огледалото. Аз ли съм, или не съм? Но така ми каза Учителят: „Ние днес те пускаме на земята. До сега беше в Рая, а сега слизаш на земята и ще се учиш чрез страданията!" И аз се уча. А до кога? До края на живота си ли? Дано се изуча и дано на края се дипломирам. Много държа на това, да имам диплома за завършено Висше образование на тема:"Човешкото страдание на земята!" Разделихме се със сестрата. Повече не я срещнах. Минаха години и научих, че си беше заминала. Вероятно се беше дипломирала и със своят диплом отиде да работи на друго място. Окултният закон бе такъв: „Каквото вържеш на земята, това ще развържеш на Небето!" Тя тръгна оттук със своят диплом и защитен докторат на тема: „Кога започват страданията?"

НЕБЕСНИЯТ ЗНАК - ЗНАК БОЖИЙ Според Учителя Дънов „ѣ" - двойно (ят) е Небесният знак на Кирилицата и е печат на ангел Елохил, който довежда двамата братя от края на Вселената, за да им даде славянската писменост. Тази буква е Небесният знак на Славянското войнство и на Славянството. В славянския език гласната „ѣ" - двойно (ят) е била широка гласна, затова се запазва много дълго време в българския език. Това е я-това гласна и следва мека съгласна буква. Тя е широко „е", което е най-характерната черта на българската фонетика на старобългарския език. Преминала през вековете тази буква и този Небесен знак се запазва до 1945 година. Този знак обозначава якането в североизточния говор, за разлика от югозападния говор. Пример: мляко-млечен. В новобългарския език "ѣ"-двойно се запазва. Изговаря се двояко като "я" или като „е" в зависимост от фонетичните условия. Пример: мляко в източния говор и „млеко" в западния говор. След освобождението от турско робство 1878 година се правят много опити за изхвърляне на тази буква от българската азбука. През 1892 година министър на просветата Георги Живков от кабинета на Стефан Стамболов (1887-1894) назначава комисия, която изработва проект за правопис на българския книжовен език. В комисията влизат Милетич и Балан, които стесняват употребата на двойно „ѣ". Министър Георги Живков през 1894 г. е отстранен. След известно време напуска политиката след убийството на Стефан Стамболов през м. юли 1895 г. Небесният знак действа. През 1895 година Константин Величков като министър на просветата в правителството на Константин Стоилов (1894-1899) назначава комисия, която изработва проект, където се предлага двойното „ѣ" да се изхвърли от азбуката и според изговора да се пише с буква „я" или с буква „е". През 1898 г. си подава оставката вследствие на разногласия със Стоилов. По-късно Константин Величков емигрира от България, подгонен от противниците си и умира в Гренобъл. А Константин Стоилов почива 1901 г., наскоро след падането на правителството му. Небесният знак действа. През 1899 година Иван Вазов като министър на просветата назначава комисия за правопис. Но след месец той е освободен от длъжност и тази комисия не започва работа въобще. И така той остава незасегнат от Небесния знак. Оттегля се от политиката и се отдава на литературна дейност. На 5 февруари 1899 година се прави ново упътване за правописа от новият министър Тодор Иванчев, като се запазва двойното „ѣ" (ят) до 1921 година. Това е Дриновския-Иванчевски правопис. Буквата „е" двойно (ят) се произнася като „я", когато на нея пада ударение и след нея не следва мека сричка. Пример: грях, живял, вяра. Буквата „ѣ" двойно (ят) се произнася като „е", когато върху нея не пада ударение и когато след нея дойде мека сричка. Пример: грехове, грешен, живели, вери. През 1921 година министър на просветата е Ст. Омарчевски от правителството на Ал. Стамболийски. Те решават да реформират правописа за неговото опростяване и демократизиране, като влиза в сила от 22 юли 1921 година със закон през 1922 година, като между другото изхвърлят двойното „ѣ" (ят) и на нейно място се пише „я" или буква „е" според книжовният изговор на думите. Например: бял-бели, голям-големи. На 9 юни 1923 година става преврат и Стамболийски е убит. Десет дни след преврата за нов министър на просветата е назначен Ал. Цанков, който е организатор на преврата. А Цанков назначава комисия и през август 1923 година Цанков публикува ново упътствие за правопис на българският език, утвърден през 1928 година със специален закон. Връща се стария правопис, като се връща и двойното „е". Този правопис се запазва до 1944 година. Ал. Цанков доживява дълбока възраст и умира в чужбина, без да може да го достигне възмездието на комунистите заради избиването на хиляди комунисти през време на септемврийското въстание от 1923 година, вдигнато от комунисти и земеделци. Небесният знак го запазва. През месец февруари 1945 година, шест месеца след 9 септември 1944 година, когато комунистите идват на власт, предишните стронници на правописна реформа се активизират и те срещат разбиране от новата власт да се изхвърли стария правопис, за да не им напомня за царското време. Веднага се прави реформа през февруари наредба - закон от 27 февруари 1945 година и се изхвърля двойното „ѣ" (ят), с цел да се внесе единство в писмената форма на книжовния език. Понеже двойното „ѣ" (ят) има двояка звукова стойност, затова се изхвърля като знак и буква и остава „я" и „е" според книжовният изговор на думата. Какво става по-нататък? След смъртта на цар Борис III на 28 август 1943 г., се назначава Регентство от 3 човека: Богдан Филов, ген. Михов и принц Кирил Преславски - брат на цар Борис, което е избрано от 25-то обикновено Народно събрание на 9 септември 1943 г. Забележете датата - 9 септември 1943 г. Точно след една година, на 9 септември 1944 г. се създава ново правителство на Отечествения фронт. То уволнява старото Регентство и назначава ново, от 3 човека на 9.IХ.1944 г.: В. Ганев, Цв. Бобошевски и Тодор Павлов. До лятото на 1945 г. Регентството узаконява всички решения и законопроектите, изпращани му от ОФ правителството. Регентството упражнява от името на малолетния цар Симеон II конституционните си задължения. Така че наредбата - закон на 27 февруари 1945 г. за промяна на правописа се узаконява от Регенството от името на цар Симеон II. Според чл. 25 и 26 от Търновската конституция, монархическата власт се упражнява от Регентството, при смъртта на царя и при малолетен престолонаследник. В името на Симеон II, цар на българите, е сменен стария ръкопис с новия ръкопис, където е изхвърлено двойното ѣ (ят). На 8 септември 1946 г. се провежда Референдум за Република. На 15 септември 1946 г. България е обявена за Народна Република. Цар Симеон II е царувал от 28 септември 1943 г. до 15 септември 1946 г., чрез 3 регенти. Царското семейство, с малолетния бивш цар Симеон II, напускат България. България става парламентарна Република. Небесният знак разкрояваше съдби и исторически събития. България като държава, в разстояние на един период от 45 години, на няколко пъти е застрашена да загуби своята национална зависимост и държавност. Спасява я един исторически камък, обозначен и положен от Учителя Дънов на 7-те Рилски езера при второто езеро. Историята за историческия камък е записана в книгата „Изгревът", том III, стр. 170-172. Какъв е изводът? Българите трябва да върнат НЕБЕСНИЯТ ЗНАК в своята азбука. Небесният знак трябва да бъде отпечатан и да стои като герб на славянското знаме, което ще обедини всички славяни чрез Словото на Учителя Дънов. И Русия трябва да върне Небесният знак в азбуката си и да се превърне чрез него в Свята Русия. В Небесния знак е заложена свободата на българите и обединението на цялото Славянство. Защото съставителят на Кириловото житие пише за Константин-Филсоф: „Наскоро Бог му се яви. Той тутакси състави буквите и започна да пише евангелските слова: В начало бе Словото. Словото бе у Бога и Бог бе Словото." Но тук се дава Небесния знак - двойното „ѣ" (ят) и то се записва с Него. „В началото бе Словото. И Словото бе у Бога. И Словото бе Бог" Небесният знак е изписан в глагола „бе" последователно и на трите места. Това е знамето на Славянството. Това е знакът Божий, че Бог даде славянското писмо чрез двамата братя Кирил и Методий. В старите Библии навсякъде е обозначено с двойно „ѣ" (ят). Учителят Дънов дойде в България и предаде Словото Божие чрез Небесния знак и писа с Небесния знак. Българи и славяни, върнете Небесния знак във вашата азбука, за да бъде над вас Божието благословение и Божията ръка да ви закриля! Амин! 7. България е Духовният кредитор на Европа. На българския народ е определено да се повдигне. България, Невидимия Свят я пази, защото България ще бъде стълбовете, диреците на новата Култура чрез Словото на Учителя. България ще бъде благословена, бъдещето е на Славяните. Бъдещето е на България, защото Бог е решил да я благослови чрез Словото си. 8. Светите братя Кирил и Методий, родени в Солун от славянски род, българи родени, създават славянската.азбука през 855 г., за да може Словото на Бога да се чете и пише на славянски, т.е. старобългарски. В „Проглас към Евангелието" се казва за Буквеното Слово следното: „Слушайте сега с целия си ум, слушайте цял славянски народ, слушайте Словото, защото от Бога дойде, Словото, което кърми човешките души, Словото, което крепи сърцата и умовете, Словото, което подготвя да познаем Бога." Учителят Дънов казва: "Кирил и Методий, Светилата на Славянския род, ви измъкнаха от тъмнината и ви облякоха със Светлина. Кирил и Методий свързаха българския народ с Небето". 9.1. През 853 г. хан Борис, в съюз с моравския княз Ростислав, започват война с Людвиг Немски и са победени. Задължават се чрез договор да приемат християнството от Римската църква. 2. През 855-856 г. България сключва мир с Византия поради честите нахлувания през границата. 3. През 863 г. хан Борис води война заедно с Людвик Немски срещу Великоморавия и постигат успех. 4. Неуспешно приключва войната и с Хърватско. В първите 10 години от управлението си хан Борис губи всички войни, които води! 5. През есента на 863г. Византия по суша и море напада България, за да я накара да скъса съюза си с немското кралство и да я откъсне от сближение с Римската църква. 6. Няколко години по българските земи броди суша. Добитъкът измира от мор. През 863 г. не е паднала капка дъжд. Нападат скакалци и унищожават реколтата. Настъпва глад и мор по човеците и добитъка. През месец август започват земетръси, които траят 40 дни. Божията поличба и ръка Господня със своят меч виси над българските земи и над хан Борис. 7. Хан Борис вижда, че Божий знак и Божията ръка се намесва и той е принуден да сключи мир през 863 г. Единственото условие на византийския император Михаил III е българите да приемат християнството от Цариградската църква. Божието вдъхновение и Силите Господни принуждават владетеля да покръсти народа си и да приеме християнството през 864 година. 8. През 865 г. неуспешен болярски бунт срещу покръстването. Княз Борис, като призовал името Христово, с 48 верни боляри излизат пред градските врати, посрещнати от седем духовници със свещи в ръце. На въстаниците им се сторило и им се привидяло, че върху тях пада огромна пламнала сграда, и че конете на княза и болярите му вървели изправени на крака, и ги поразявали. Това видение предизвиква у всички страх и изненада и те били сковани, и не могли да мръднат. Така бунтът бил потушен, като Борис убива 52 боляри и техните семейства. А през 866 г. изпраща в Рим на папа Николай I оръжието, с което е бил въоръжен, когато в името Христово се справил с противниците си. На връщане делегацията донася прочутите 106 отговора на папа Николай I, придружени от двама римски епископи и множество папски мисионери. Те не признали покръстването по източен византийски образец и започнали на свой ред да покръстват народа. Така че българския народ е бил кръстен два пъти - по източен - Византийски образец през 864 г. и по западен - Римски образец през 866 г. И още нещо много важно. Според два паметника и особено в преписката на инокът Тодор Доксов, братов син на княз Борис през 907 г. се пише така: „Този Борис покръсти българите в годината Етх Бехти..." Годината „Етх" по българския календар е 866 г. А „Бехти" е месец пети, ден пети, винаги неделя, когато е българския празник за принасяне на пролетната жертва със заклано агне. А това е 28 април. През 866 г. 28 април е неделя, ден за българския празник - принасяне на жертва със заклано агне. Но през 866 г. 28 април, неделя, е също Християнския празник - Възкресение Христово, или Великден. Това е празника на еврейската Пасха, когато се коли пасхалното агне, за да им напомни на денят за излизането на евреите от Египет, когато са заклали агнето и с кръвта му се намазали домовете си, за да ги подмине поразяващия Ангел, който е убил първородните на египтяните за една нощ. Затова се нарича и пасхално агне. Исус Христос също е оприличен на пасхално агне, когато е бил повесен на кръст, а Господнята вечеря е заменила Пасхата. „Защото Христос, Пасхата наша, заклан биде жертва за нас" (I Кор., глава 5, ст.7). Така покръстването на българите става на 2 големи празника - този на принасяне пролетното агне на българския бог - Тангра и този, на Христовата пасха, където Христос е обявен за Агнец Божий, който е дал кръвта си за Новия завет - учението на Христа. А това е Възкресение Христово, или Великден. Покръстването става като небесно знамение за сливане на двата празника в ЕДИН, под ръководството на Тангра и Исус Христос. А пасхалното агне на покръстването представлява онези заклани 52 боляри и техните семейства при потушаване на бунта от Борис, който в името Христово ги съсича с онзи меч, който делегацията поднася на папа Николай I. Така че покръстването на българите преповтаря българския празник за жертвеното агне, еврейската пасха и Христовата пасха. Всичко се слива в едно. Годината - Етх Бехти - 28 април 866 г. На 14 февруари 869 г. Константин-Кирил, създател на славянската азбука, умира. През 870 г. България признава върховенството на Цариградската църква и получава българска архиепископия. През 885 г. Методий умира и учениците му са пръснати 9. Във война през 870 г. срещу Сърбия хан Борис и войските му са разбити и синът му Хръсате, първородният, заедно с още 12 боляри са пленени и оковани във вериги. Лично Борис ги освобождава чрез подписването на мир със сърбите. 10. През 886 г. пристигат останалите живи ученици: Кирил, Наум и Анге-ларий в България и започват въвеждането на славянската писменост в България. 10. През 889 г. княз Борис се отказва от престола, става черноризец и се оттегля в един от манастирите край Плиска. Възкачен е на престола първородният му син Хръсате, под името Владимир. Още с пленничеството си при сърбите той прекарвал времето си в пиянства, пиршества и разврат. Започва масово гонение срещу християните и разрушава голямата построена християнска базилика в Плиска. Решава да въведе отново езичеството на дедите си. Тогава княз Борис сваля монашеската дреха, препасва военен пояс, облича царски дрехи и сваля първородния си син от престола, и за измяна на делото на баща си, според българските закони, го ослепява. На престола възкачва третия си син - Симеон. Свиква в Преслав събор през 893 г. На този събор славянският език бил обявен за официален и богослужебен в българската държава. Византийското духовенство било прогонено от страната и заменено с български свещеници. Това довело до нова война през 893-894 г. между България и Византия. Византия подбужда маджарите да нападнат от север България. След загубени сражения българите търсят помощта на стария княз Борис. Той наредил 3-дневен пост, накарал ги да се покаят и да се обърнат за помощ към Бога. След това започнала жестока битка, в която българите победили по Божия милост през 896 г. Това е единствената спечелена военна победа на княз Борис. Тя е посветена Богу, за защита на славянската писменост и официалния славянски език и за подмяна на богослужебните книги с кирилица и на славянски език. След това княз Борис отново надянал светата монашеска дреха и отива в манастир, където почива на 2.май 906 г. 11. През 1897 г. върху Петър Дънов слиза Божественият Дух - изявява се Учителят на Бялото Братство. През 1912 г. в Петър Дънов се вселява Христовият Дух - проявява се Мировият Учител на Великото Бяло Братство. През 1922 г. Господният Дух на Силите се проявява чрез Слово в беседите на Петър Дънов и се проявява Всемировият Учител Беинса Дуно в Школата на Всемирното Велико Бяло Братство на Изгрева в София. Вождът на Спасението е Всемировият Учител Беинса Дуно. 12. Официалната царска и болярска власт подлагат на гонение богомилското учение, което е Христовото учение и богомилите ги прокуждат из България. Това е причина за падане на България два века под Византийско робство - от 1018 до 1186 година. Освобождаването на България се дължи на богомилите, които подкрепят цар Асен и цар Петър. По-късно, на черковния събор през 1211 година, се провежда събор срещу богомилите и се издигат първите клади, на които са изгаряни живи от Борил. По-късно, през 1350 г., отново се свиква черковен събор в Търново срещу богомилите. Богомилите са пръснати и изгонени в Европа и занасят онези идеи, които по-късно създават Ренесанса на Европа. А България през 1393-96 г. пада под турско робство за следващите 500 години. Така се изпълнява Божието възмездие чрез турския ятаган и чрез турското владичество за следващите пет века. 13. Освобождението на България от 5-вековното турско робство се дължи на Бялото Братство. То изпрати от Небето свой служител и се роди, и бе възкачен като император Александър II през 1855 г. Той бе един велик Дух на Славянството, който бе изпратен с три задачи. Първата задача бе да освободи Русия от крепостничеството, което стори през 1861 г. Втората задача бе, да освободи България от турското робство и което стори през 1878 г. чрез руско-турската война и Сан Стефанския мирен договор. Третата задача бе, да обедини славянството, за да може то да се подготви за идването на Всеми-ровия Учител, който бе роден в плът и бе на 14 години, когато България бе освободена. Но това му бе попречено и след две неуспешни покушения той бе убит на 1.III.1881 г. чрез атентат. Когато се възкачва на престола, когато се възвестява чрез биене на камбани, две от камбаните падат на земята. Това е била поличба на съдбата. Когато на 19.II.1861 г. отменя крепостното право в Русия, заявява: „Аз съзнавам, че аз изпълних великий дълг". Преди да подпише манифеста за обявяване на войната на 12.IV.1877 г., явява му се ангел Господен, укрепва го и настоява да изпълни повелята Господня. Той се вслушва в гласа на Бога, обявява войната, спечелва войната и освобождава България. Затова император Александър II е двоен освободител: един път за Русия и втори път, за България. 14. На 9.VIII.1886 г. е извършен държавен преврат от офицери русофили, които свалят Александър Батемберг от престола. След това следва конт-рапреврат и начело застава Стефан Стамболов като министър-председател (1887-1894 г.) Отношенията между българското и руско правителство се обтягат и Русия скъсва дипломатическите си отношения с България на 6 ноември 1886 г. След 10 години те се възстановяват на 2.II.1896 г., с кръщаването на престолонаследника Борис III по източен православен обред. А на 2.III.1896 г. Високата Порта връчва Ферман от султана, че признава Фердинанд за княз на васална България, а с втори Ферман го определя за генерал - губернатор на източна Румелия. Така се възстановяват отношенията с Русия и Турция. 15. През 1853 г., чрез Кримската война, на Русия се налага следният мирен договор: да се откаже от влияние в Молдова и Влашко, да напусне южна Бесарабия, да прибере своите кораби в Азовско море и да не поддържа военен флот в Черно море, да загуби свободата да плава по Черно море и да се откаже от покровителството на християнските народи в Турция, извоювани чрез договора през 1774 г. С освобождението на България Русия излиза на Кавказ, излиза на Черно море и започва възхода й като Велика Сила в Европа. 16. Призванието е дадено чрез Учителя Петър Дънов. То му е било съобщено на 8 октомври 1898 г. от ангел ЕЛОХИЛ. През 1911 г. в гр. В. Търново Учителят споделя пред първите ученици следното: "Ангел ЕЛОХИЛ е Върховен Водител и Ръководител на българския народ и на целокупното Славянство. Духът ЕЛОХИЛ е Ръководител на българския народ. Той е ангелът, който е поставен от Бога да води българският народ и цялото Славянство. Политическата си свобода българите дължат нему. И той ще се яви между Славяните, но те няма да го разпънат ,както направиха евреите." Призванието е първом прочетено лично от Учителя на първата среща на Веригата, пред първите трима ученици: Д-р Миркович, Пеню Киров и Тодор Стоименов. След това го е чел пред благотворително дружество „Милосърдие" като публична беседа. Учителят е имал идеята Призванието да бъде изпратено в Народното събрание в София, за да бъде прочетено пред народните представители. Това обаче не е направил, поради политическите събития вътре в страната след Бълканската война и Междусъюзническата война, и последвалият погром на България. Официалните власти и църквата подемат злостна кампания срещу Учителя, поради което Той се отказва да го изпрати в Народното събрание. Близките до Учителя братя са Го помолили да се отпечата, за да могат да го разпространят на членовете от Духовната верига, чийто ръководител е Учителят. Дълго време Той не се е съгласявал, но най-после разрешил. Текстът се набира. След извършване на набора и след като са излезли шпалтите за корекция, отново, поради започналата злостна атака срещу Него, Той наредил да се отмени отпечатването, наборът с буквите да се разпилее, а направените шпалти за корекция предал на братята за съхранение. Такъв един лист е имал и Пеню Киров от Бургас. Той го преписва собственоръчно на тетрадка, като го записва буква по буква. От него по-късно е направил препис Минчо Сотиров, който е също от Бургас, като го е преписвал точно и обозначил дните и часовете на преписа. Минчо Сотиров е офицер от кариерата. През Балканската война е полкови командир, а през Европейската война е командир на Бдинския полк. Когато го е преписвал през 1915 г., той е с чин майор и командир на полк. В онези времена на този пост се назначават само офицери, завършили военна академия, с качества и с доблест. Той много добре е бил запознат кой е Петър Дънов, и че това е Учителят на Всемирното Велико Бяло Братство. Затова неговият препис е точен и ние ползвахме преснето фото копие на неговия препис като оригинал. През време на Школата 1922-1944 г. са правени няколко преписа, като всеки преписвач е осъвременявал думите и по този начин е изменял текста на Учителя. След заминаването на Учителя, от 1944 г. до 1990 г. са правени също преписи от предишни коригирани преписи. Така че съществуват много разпръснати и видоизменени текстове на Призванието. Ето защо, по случай 130-го-дишнината от рождението на Учителя, 1864-1994 г., се организира концерт и рецитал на Призванието на 22 май 1994 г. в Драматичен театър „София", на който, за пръв път, след близо 100 години, публично бе оповестено Призванието с неговия оригинален текст. Призванието бе отпечатано в отделна книжка, със стария ръкопис, през м. май 1994 г. По този начин бе предоставен оригиналният текст и се спира възможността да се променя своеволно текста на Учителя. Сега това е вторият опит за предоставяне и отпечатване на оригиналния текст с обяснителни бележки, но с новия ръкопис. 17. Учителят бе в кръв и плът между българите и славянството! Мировият Учител бе в Дух и Сила между българите и славянството! Всемировият Учител бе в Слово! Словото Му бе от Бога и Бог бе Словото Му в слава Божия между българите и славянството. Той, Всемировият Учител, е всьо и вся за днешното и идното човечество от Шестата раса. Ако преди две хиляди години дойде Синът Божий чрез Исус Христос, то днес Бог дойде чрез Бащата, чрез Всемировият Учител - Беинса Дуно. Дойде на земята, всред народа български, в семейство славянско и род славянски, в обетованата страна от Духа Божий - майка България, светилница и хранилница на Словото Му. Амин.

Съдържание 1. Родена в робство под пътеводна звезда и освободена чрез Дух и Слово ........3 2. Образът на Учителя през моите очи..................................... .525 3. Моят роман................................................................................576 4. Записване Словото на Учителя Беинса Дуно.........................669 5. Духът на Истината в Словото на Учителя Дънов, Всемировия Учител - Беинса Дуно и Духът на заблуждението в езиците и думите на человеците земни / Вергилий Кръстев..........756 ******* Съставител и редактор: д-р Вергилий Кръстев Главен сътрудник и предварителен машинопис: Марийка Марашлиева Компютърен набор: Яна Петрова Попянева Компютърна обработка: Вихър Пенков Коректор Ефросина: Ангелова-Пенкова Печат „АБАГАР" ООД - Велико Търново Тираж том IX - 2000 броя

Забележка на редактора Вергилий Кръстев: Многобройните забелязани впоследствие грешки се дължат на три причини: 1. Редакторът и коректорът са едно и също лице. 2. Авторите на „Изгревът", том VIII много трудно се набираха като текстове, защото те бяха представители на 8-то племе на Израил т.е. на левитите и не се подчиняваха да влезнат доброволно в том VIII. И бяха вкарани в „Изгревът", том VIII, със Сила и Мощ. И вързани там със собствените си спомени. 3. Поради противодействието, което имаше редакторът се прибави и това, че имахме проблеми с направените коректури. Бяхме изненадани от необикновеното противодействие от авторите на „Изгревът", том VIII, което се проектира чрез направените грешки. И то от левитите на Мойсея, заради които на времето той разби плочата с 10-те Божий заповеди, когато се върна от планината и видя как народа еврейски заедно с левитите си бяха излели от златото на накитите, на жените си едно златно теле и му се кланяха, като на идол. Мойсей заради тях изгуби благоприятните условия дадени от Йехова, заради което изрече думите, че те ще останат в пустинята и няма да влезнат в Ханаанската земя. И така стана по времето на Мойсея. Същото стана и днес. От 1945 до 1990 год. цели 45 години тези автори са в пустинята на забравата и сега чрез „Изгревът" се извеждат от пустинята и се прехвърлят в Ханаанската земя чрез едно историческо присъствие. Всеки том на „Изгревът" е представител на едно от племената Израилови. С том VIII се изведе осмото Израилово племе от пустинята, на времето и забравата. Със Сила и Мощ се вкара в Историята и в „Изгревът", том VIII. И оттам излизане няма. 4. Бяха изведени от пустинята, където бяха бродили от 1945-1990 год. в едни по-благоприятни условия. Това са техните спомени оставени за следващите поколения българи. Чрез своите спомени те ще оживяват в следващите поколения българи и в следващите векове от историята на човечеството. И чак тогава ще оценят Онзи, който ги изведе по времето на Мойсея от пустинята, както и Онзи, който ги изведе днес от същата пустиня и ги преведе през река Йордан в Ханаанската земя. Амин.

ЗАБЕЛЯЗАНИ ГРЕШКИ В „ИЗГРЕВЪТ" том VIII 1. Стр. 3, ред 14 отдолу нагоре трябва да бъде: 1890 год. 2. Стр.17, 6-ти ред отгоре надолу трябва да бъде: преживяни в стопяване... 3. Стр. 35, Na 32, ред втори да бъде: неприятности като следствие.. 4. Стр. 40, № 39,12-ти ред отгоре да бъде: реших да му се скарам... 5. Стр. 77, ред 7-ми отгоре да бъде: с приятелско чувство. 6. Стр. 98, Na 8, първи ред да бъде: Малкият салон... 7. Стр. 126, № 43, 12 ред отгоре да бъде: Някой иска да стане музикант... 8. Стр. 128, ред 13 отгоре да бъде: Моята работа ще се оправи. 9. Стр. 130, 11 ред отдолу нагоре да бъде: светлина в съзнанието ви. 10. Стр. 134,10 ред отдолу нагоре да бъде: Импровизираната трапезария се.... 11. Стр. 141, 4 ред отгоре надолу да бъде: и от Бургас се познавахме. 12. Стр. 149, № 61, 4 ред отдолу нагоре да бъде: в който са поместени... 13. Стр. 150, № 63, 10 ред отгоре надолу да бъде: което, Учителю си Ти. 14. Стр. 162, № 75, 6 ред отдолу нагоре да бъде: Някои прелетяват... 15. Стр. 167, 16 ред да бъде: живота им се обезсмисля. 16. Стр. 170, заглавието да се чете: Бурята през лятото на 1949 год. 17. Стр. 177, № 83,1 ред да бъде: Стоях аз пред Тебе. 18. Стр. 188,17 ред отгоре надолу да бъде: А те си знаеха... 19. Стр. 190, 8 ред отдолу нагоре да бъде: Французите питат... 20. Стр. 192, № 6, 4 ред отдолу нагоре да бъде: човек не може да приложи... 21. Стр. 195,10 ред отгоре да се чете: Славчо Печеников и Георги Томалевски. 22. Стр. 197, 27 ред отгоре надолу да бъде: но на див дрян. 23. Стр. 201,15 ред отдолу нагоре да бъде: при въртене да се произведе песента. 24. Стр. 206, Na 15, 12 ред отгоре надолу да бъде: ти къде искаш да бъдеш-отзад... 25. Стр. 210,9 ред отдолу нагоре да бъде: аз я направих в малко по-бързо темпо. 26. Стр. 212,15 ред отгоре надолу да бъде: аз съм го правил... 27. Стр. 214,17 ред отдолу нагоре да бъде: Пак в Източната църква музиката... 28. Стр. 214, 8 ред отдолу нагоре да бъде: щяха да станат чудеса. 29. Стр. 217, 8 ред отгоре надолу да бъде: тука в слънчевия възел. 30. Стр. 217,10 ред отгоре надолу да бъде: Грива ще направи нещо. 31. Стр. 219, 27 ред отгоре надолу да бъде: да оценим Божественото. 32. Стр. 219,12 ред отдолу нагоре да бъде: Те случайно не бяха тука. 33. Стр. 219,13 ред отдолу нагоре да бъде: ето, виждаш ли... 34. Стр. 221,12 ред отгоре надолу да бъде: за да се създаде така условие... 35. Стр. 221,11 ред отдолу нагоре да бъде: помогнаха в много неща... 36. Стр. 222, 2 ред отдолу нагоре да бъде: И Стефан лоша карма с Учителя няма. 37. Стр. 224, № 18, 4 ред отдолу нагоре да бъде: може да прави изключение.. 38. Стр. 225,11 ред отгоре надолу да бъде:Така Стоименов стои до Учителя. 39. Стр. 225, 20 ред отдолу нагоре да бъде: Учителят забрани... 40. Стр. 227, 21 ред отгоре надолу да бъде: какво беше отношението... 41. Стр. 227, 5 ред отдолу нагоре да бъде: това даде повод да ми разкаже за. 42. Стр. 229, № 20, 4 ред отдолу нагоре да бъде: на 26.XII.1944 год. 43. Стр. 231, № 20, 4 ред отдолу нагоре да бъде: 5 хиляди франка и ми ги даде. 44. Стр. 234, Na22, 1 ред отгоре надолу да бъде: една къща специална и Учителят... 45. Стр. 235,13 ред отгоре надолу да бъде: че от една стая излиза Груев... 46. Стр. 240,13 ред отдолу нагоре да бъде: ако не се оперира той ще се... 47. Стр. 244,17 ред отгоре надолу да бъде: Най-голямата й връзка с мен... 48. Стр. 254, 3 ред отгоре надолу да бъде: Да, аз помня веднъж на Рила... 49. Стр. 255, 21 ред отдолу нагоре да бъде: Но досега не е прокопан... 50. Стр. 255, 22 ред отдолу нагоре да бъде: И ще ни прокопаят канала... 51. Стр. 256, 13 ред отдолу нагоре да бъде: Ами то още в Христовата ... 52. Стр. 259,12 ред отдолу нагоре да бъде: защото никой път не мога... 53. Стр. 262,12 ред отдолу нагоре да бъде: те го доказват това нещо. 54. Стр. 267,12 ред отгоре надолу да бъде: което организирах за писателя.. 55. Стр. 268, 3 ред отдолу нагоре да бъде: началото на другия... 56. Стр. 269, 5 ред отгоре надолу да бъде: там ги оставих разбира се... 57. Стр. 270,5 ред отгоре надолу да бъде: стара култура, която ние не я знаем... 58. Стр. 272, 8 ред отгоре надолу да бъде: Разбира се там има един... 59. Стр. 273, № 40, 4 ред отдолу нагоре да бъде: Кой е оригинала сега аз не знам... 60. Стр. 277,11 ред отгоре надолу да бъде: И както виждаш сега се занимавам с живопис... 61. Стр. 279, 2 ред отгоре надолу да бъде: Много го уважаваше Учителят... 62. Стр. 279, 8 ред отгоре надолу да бъде: Когато можеш да отидеш направо при Господа... 63. Стр. 279, 27 ред отгоре надолу да бъде: от биографията на Учителя и го чух.... 64. Стр. 279, 9 ред отдолу нагоре да бъде: ако ми засвири някъде Учителя. 65. Стр. 279,14 ред отдолу нагоре да бъде: трябва да си поддържаш техниката... 66. Стр. 279, 15 ред отдолу нагоре да бъде: за цигулките нищо не зная... 67. Стр. 282, № 46,10 ред отгоре надолу да бъде: и Той се разговаря... 68. Стр. 283, 18 ред отдолу нагоре да бъде: това не изкушаваше никого... 69. Стр. 284, 4 ред отгоре надолу да бъде: едните по-низко... 70. Стр. 284, 6 ред отгоре надолу да бъде: и в школата имахме привилегията, така бяхме... 71. Стр. 285, № 46, 2 ред отгоре надолу да бъде: В това време нямаше такива екипи... 72. Стр. 289, № 49, 19 и 20 ред отдолу нагоре да бъде: Но това за историята един ден, аз се надявам, че... 73. Стр. 294, № 51, 4 ред отдолу нагоре да бъде: прочел една-две книжки от... 74. Стр. 295, 25 ред отгоре надолу да бъде: такава кръв щеше да се пролива... 75. Стр. 295, 5 ред отдолу нагоре да бъде: сега си обяснявам възраждането... 76. Стр. 296, 8 ред отгоре надолу да бъде: следа, да им изучава черепите. 77. Стр. 296, 27 ред отгоре надолу да се чете: Създават се удни, нови мозъчни центрове следователно... 78. Стр. 296, 28 ред отгоре надолу: предшества шестата раса. 79. Стр. 297, № 53, 2 ред отгоре надолу да бъде: Той си замина така, все едно, че отива на... 80. Стр. 298, 6 ред отгоре надолу да бъде: бъди в града, а като остарееш... 81. Стр. 299, 7 ред отгоре надолу да бъде: но имаше други, които... 82. Стр. 299, 8 ред отгоре надолу да бъде: да кажем един от най-така ценните... 83. Стр. 299,13 ред отгоре надолу да бъде: а Учителят каза за него, че той е... 84. Стр. 300, 17 ред отгоре надолу да бъде: Тогава ще излезеш да видиш реколтата... 85. Стр. 303, 3 ред отгоре надолу да бъде: който до такава степен... 86. Стр. 303, 2 ред отдолу нагоре да бъде: за продаване на лиценза от... 87. Стр. 303, 9 ред отдолу нагоре да бъде: ето вече 20 години тази книга е... 88. Стр. 305, № 56,5 ред отдолу нагоре да бъде: макар, че някои още го смятат... 89. Стр. 306,19 ред отдолу нагоре да бъде: което има да дойде... 90. Стр. 316,1 ред отгоре надолу да бъде: то трябваше да проявя непослушание? 91. Стр. 316, № 10,5 ред отгоре надолу да бъде: да бъда отделена от Изгрева... 92. Стр. 329, 2 ред отгоре надолу да бъде: Нека по-нататък духът им открие... 93. Стр. 346, 6 ред отгоре надолу да бъде: Дето минехте щяха да ви чакат като ангел. 94. Стр. 352, 4 ред отгоре надолу да бъде: тя много се е разплаквала... 95. Стр. 354,9 ред отгоре надолу да бъде: Тя съжалявала, че не отишла веднага при Него... 96. Стр. 371, 7 ред отгоре надолу да бъде: с раница на път за града... 97. Стр. 374, № 44, 3 ред отдолу нагоре да бъде: Започнах да скубя... 98. Стр. 374, № 45, 3 ред отгоре надолу да бъде: ще го пишеш тъй... 99. Стр. 379, № 50,19 ред отгоре надолу да бъде: Пея: „И скачам аз". 100. Стр. 383, № 58, 2 ред отдолу нагоре да бъде: музикалната академия да свърши. 101. Стр. 398, № 78,12 ред отгоре надолу да бъде: Този списък го беше направила... 102. Стр. 407,16 ред отдолу нагоре да бъде: техните проявления... 103. Стр. 408, 28 ред отгоре надолу да бъде: да обработвате плодни дървета. 104. Стр. 416,16 ред отдолу нагоре да бъде: та той държа... 105. Стр. 425, 1 ред отдолу нагоре да бъде: пловдивската школа, която... 106. Стр. 427, 8 ред отгоре надолу да бъде: събудиха в душата ми... 107. Стр. 434,16 ред отдолу нагоре да бъде: среда за себе си... 108. Стр. 437, 23 ред отдолу нагоре да бъде: Много сложни и ние... 109. Стр. 443, 21 ред отдолу нагоре да бъде: разбира се, не за да се хвали.. 110. Стр. 443,18 ред отдолу нагоре да бъде: сериозно и лежеше. 111. Стр. 443,11 ред отдолу нагоре да бъде: Изобщо Савка бе едно същество... 112. Стр. 443, 4 ред отдолу нагоре да бъде: от един много висок свят. 113. Стр. 445,13 ред отгоре надолу да бъде: стигам до горния край. 114. Стр. 450, № 22, 9 ред отгоре надолу да бъде: където се бяхме евакуирали. 115. Стр. 450,12 ред отдолу нагоре да бъде: че на една беседа в неделя. 116. Стр. 451, 9 ред отгоре надолу да бъде: Думата фашисти никак не ми беше... 117. Стр. 451, 30 ред отгоре надолу да бъде: реших да отида на Изгрева, просто да отида на Изгрева. 118. Стр. 455, № 25, 8 ред отгоре надолу да бъде: изживявахме едно небесно... 119. Стр. 458,12 ред отгоре надолу да бъде: от сестра Тереза Керемидчиева... 120. Стр. 462, 17 ред отгоре надолу да бъде: четиритех годишни... 121. Стр. 463, 21 ред отгоре надолу да бъде: част от писмата бяха на немски... 122. Стр. 468, № 31, 2 ред отгоре надолу да бъде: Сега интересна е... 123. Стр. 471,16 ред отгоре надолу да бъде: който най-безскрупулно е... 124. Стр. 471, 28 ред отгоре надолу да бъде: с когото много добре се познава. 125. Стр. 476,1 ред отгоре надолу да бъде: има връзка с албигойството.. 126. Стр. 476, 21 ред отгоре надолу да бъде: където се проявява Михаил. 127. Стр. 477, № 34,12 ред отгоре надолу да бъде: аз няма да обядвам. 128. Стр. 480, № 35,10 ред отгоре надолу да бъде: тя се преселва.... 129. Стр. 481,18 ред отгоре надолу да бъде: в дадени моменти... 130. Стр. 481, 4 ред отдолу нагоре да бъде: ти разрежи! 131. Стр. 481,16 ред отдолу нагоре да бъде: Викам този пък с черен... 132. Стр. 482,13 ред отгоре надолу да бъде: понеже аз предавах... 133. Стр. 498, № 40, 4 ред отгоре надолу да бъде: където има семейства... 134. Стр. 502, 12 ред отгоре надолу да бъде: в пловдивското братство... 135. Стр. 502,12 ред отдолу нагоре да бъде: събират се сензитивите... 136. Стр. 503, 5 ред отдолу нагоре да бъде: подета акция, може би... 137. Стр. 522, N° 10, 2 ред отдолу нагоре да бъде: целунах Му ръката и се завърнах. 138. Стр. 526, № 15, 4 ред отдолу нагоре да бъде: даже не бях чела... 139. Стр. 543, № 6, 7 ред отдолу нагоре да бъде: за да вървят по пътя на делото. 140. Стр. 544, 9 ред отгоре надолу да бъде: които не са разбирали... 141. Стр. 557, 3 ред отгоре надолу да бъде: да изядат салатата си... 142. Стр. 563, N" 15,11 ред отгоре надолу да бъде: съгласна, че с всичките тези салони... 143. Стр. 563, № 15,11 ред отдолу нагоре да бъде: трябва ли да престанете да работите. 144. Стр. 565, 5 ред отдолу нагоре да бъде: Това разбира се има... 145. Стр. 570, N° 20, 6 ред отдолу нагоре да бъде: Найден Найденов. 146. Стр. 572, № 21,11 ред отгоре надолу да бъде: „Ще се развеселя". 147. Стр. 574,17 ред отгоре надолу да бъде: Щом има господар има и слуги. 148. Стр. 577, 6 ред отдолу нагоре да бъде: на вас също не ви трябват... 149. Стр. 577, 20 ред отдолу нагоре: Ако попаднат у михайловистите. 150. Стр. 600, № 3, 2 ред отгоре надолу да бъде: Там е имала барака. 151. Стр. 603, № 6, 3 ред отдолу нагоре да бъде: здраво за музиката... 152. Стр. 604, № 1,15 ред отдолу нагоре да бъде: Той се посещава... 153. Стр. 605, № 3,11 ред отгоре надолу да бъде: Започнало да вали дъжд. 154. Стр. 611, 24 ред отгоре надолу да бъде: „Да бих те слушал" 155. Стр. 623, 5 ред отгоре надолу да бъде: пръчката се навежда силно надолу. 156. Стр. 627, 20 ред отдолу нагоре да бъде: за вестниците „Алфа" и „Живот". 157. Стр. 647, № 8, 3 ред отдолу нагоре да бъде: като към свой рожден брат. 158. Стр. 648, 3 ред отгоре надолу да бъде: Шаконата. 159. Стр. 649, N° 11,8 ред отгоре надолу да бъде: тормозех съпругата си. 160. Стр. 651, № 13, 7 ред отдолу нагоре да бъде: Много дължа на него. 161. Стр. 652, № 14, 3 ред отдолу нагоре да бъде: нашето летуване. 162. Стр. 670, 26 ред отгоре надолу да бъде: Каква широта има... 163. Стр. 671,12 ред отгоре надолу да бъде: хармонизирана и засягаща.... 164. Стр. 672, 20 ред отгоре надолу да бъде: те не произвеждат нужния ефект... 165. Стр. 675,13 ред отдолу нагоре да бъде: „Марш на Светлите Сили". 166. Стр. 677, 26 ред отдолу нагоре да бъде: да бъде изнесена на... 167. Стр. 677, 24 ред отдолу нагоре да бъде: Ще станат в бъдеще симфонии. 168. Стр. 677,19 ред отгоре надолу да бъде: доставят висша естетична наслада... 169. Стр. 681,15 ред отдолу нагоре да бъде: записването на една песен... 170. Стр. 685, 25 ред отдолу нагоре да бъде: имат само бегла.... 171. Стр. 685,14 ред отдолу нагоре да бъде: Те са дадени главно за... 172. Стр. 686, 23 ред, отгоре надолу да бъде: чудили на ума на.... 173. Стр. 686, 22 ред отдолу нагоре да бъде: контрабасистката 174. Стр. 689,12 ред отгоре надолу да бъде: да се обърне към песните на Учителя... 175. Стр. 700, 21 ред отдолу нагоре да бъде: Валтер Улбрихт. 176. Стр. 703, 9 ред отдолу нагоре да бъде: което вие никога не сте мислили... 177. Стр. 713, 10 ред отдолу нагоре да бъде: Учителят ми задава един въпрос. 178. Стр. 728, 7 ред отгоре надолу да бъде: от посочения цитат се вижда. 179. Стр. 732, 2 ред отдолу нагоре да бъде: изнася Словото Си за человеците...

КАК ТРЯБВА ДА СЕ ИЗУЧАВА МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ 29.03.1999 г. 1. Аз заварих всички музиканти от времето на Школата на Учителя Дънов. Единствено аз работих с тях и свърших тяхната работа и техните спомени се намират в „Изгревът", том I - IX. Това направих аз, но не и другите! 2. Онези, които трябва да изучават музиката и песните на Учителя, ще трябва да знаят как са дадени тези песни. Трябва да знаят историята на всяка една песен. А те са дадени в „Изгревът". Искам да заявя, че днешните музиканти изобщо не знаеха нищо за историята на песните. И мойте любими въпроси към тях бяха: Кога и как е създадена еди коя си песен? Чия е мелодията и чий е текста? Мълчаха и вдигаха рамене. А защо ли? Отговорете си сами. 3. След това ще намерят датата отбелязана в коментара в песнарката на Мария Тодорова, кога е дадена съответната песен. И след това ще търсят към съответната дата, коя беседа и коя лекция Учителят Дънов е изнесъл. Ще я намерят и ще я разучават ред по ред. Защото Духът на Словото, което е Духът на Истината се е изливал в строго определена дата и изявата му е строго специфичен и неповторим. Онова, което Словото дава във всеки момент е нещо неповторимо и незабравимо. Духът се изявява в строго определено време, по строго определена програма, за да даде своето знание. И затова към тази дата и седмица ще се изучава Словото на Учителя. И когато се сравни с историята за създаване на песента от „Изгревът" ще се види, че едното влиза в другото, едното обхваща другото, защото е един и същ процеса на изявата на Святият Дух чрез Словото на Учителя Дънов. Словото навлиза в музиката! 4. В Словото си Учителят е дал много голямо знание за окултната музика, както и за някои от песните му. Това трябва да се намери, да се извади и да се знае наизуст от онзи, който иска да изучава музиката на Петър Дънов. 5. Следващият етап е да се прочете „Космогонията" в „Изгревът", том I, стр. 633-672. Трябва да се научи наизуст, а статията „Великият Учител Беинса Дуно и Космогонията на музиката Му /стр. 658-664/ трябва три пъти да се знае наизуст - през деня, през нощта и по време на сън. Без нея няма да минете! Не може един музикант, както са днешните музиканти да не знаят кое предхожда първо - Словото или Музиката? Не знаят. Не може един музикант да не знае откъде и чрез кого слиза Словото на Учителя Дънов и да не знае кой е Онзи, който носи и сваля музиката на Учителя Дънов. И откъде се сваля? Как се сваля и чрез кого. Тези въпроси зададени на днешните музиканти са без отговор. Не знаят и толкоз. А защо не знаят? От къде дойде невежеството? 6. За да се влезе в Духа на Словото, който ще ги заведе в Духа на времето и на Песните на Учителя е един труден процес. Днешните музиканти не пеят и не свирят песните на Учителя в Духа на песните му, както поради онова, което изложих и поради отклонение от Школата на Учителя. Единствено изключение прави цигуларката Йоанна Стратева, но при условие да е отпочинала, да не е заангажирана със странични неща, за да влезе в Духа на песните. И тогава се вижда, усеща и слуша как Духът на Песните слиза върху нея и чрез нейния етерен двойник се извлича звук от струните, чиито вибрации те повдигат в един друг свят - в света на Музиката на Учителя. Бил съм свидетел на 2-3 такива изпълнения от нея, когато е имало музикално присъствие слезнало от Небето върху нея и върху слушателите. Но това не винаги се случва в живота на музиканта и това са неговите най-свещени мигове. А за слушателите е цяло живо изявление на Духа на песните на Учителя. Откровение, което е неповторимо! 7. Музиканите от времето на Учителя Дънов завариха онази техника, чрез която можеше да се запише техните изпълнения. Но това не се направи нито от тях, нито от младите музиканти, които днес са на възраст от 55-65 години. Не се направи, а защо? Отговорете си. Държа за вашият отговор. А трябва да се прослушат тяхните изпълнения, защото те са свирили и пеели по времето на Школата. Някой да е направил това? Никой. Единствено има един запазен запис от 1971 год., който е описан в „Изгревът", том VIII, стр. 669. Успях да запиша изпълнението на цигулка на Галилей Величков. А за пианиста Мария Тодорова също е записано нейно изпълнение. Но от мен, който не съм музикант, но не от други. Това е също важно да се знае. Не може да започне да свири или да пее един музикант, ако не познава, не е прочел нито е чул как са се изпълнявали песните на Учителя. Това е изключено. Особено като се знае, че някои от песните не са записани точно поради различни причини, които са описани в „Изгревът". Питам: „Къде ви са записите на всички музиканти по времето на Учителя?" А защо не ги направите? Къде бяхте? И къде спахте? 8. Трябва да се чете Словото на Учителя в неговия оригинал, за да влезе човек в Духа на Школата. След това, след като са проучили всичко, което е описано дотук в т. 1-7 трябва да търсят и да извикат онези същества, чрез които са дадени песните от Невидимия свят. Те трябва да дойдат, да застанат над музикантите, да се слеят с тях, да влезнат в тях, да се слеят с първоизточника на песента и тогава изпълнението ще бъде в Духа на песните на Учителя. Това е пътят, друг път няма и не може да има за музикантите по Дух. 9. Искам да се спра за музикалния архив на Филип Стои цев. Единствено той работи от 1945-1990 год. и неговите разработки са в Духа на песните на Учителя. Само неговите. Не само вчера, не само днес, но важи и за утре. Но той направи една груба грешка, като си даде нотните листове на различни музиканти и те сега са пръснати. Те трябва да се съберат и да се издадат. Ако ми се предадат, аз ще ги издам. Много пъти му говорих да ми предаде целия си архив, но той смяташе, че при музикантите ще имат бъдеще неговите разработки. Това е вярно, но не при днешните музиканти, нито при утрешните, а в следващите векове. Аз съм разпитвал всички музиканти от времето на Учителя и всички до един възторжено приемаха неговите разработки, защото в тях бе запазен Духа на песните на Учителя. Всички без изключение ги приемаха, като се вземе предвид, че на Изгрева всички свиреха на някакъв инструмент и бяха музикално що-годе грамотни. А десетки бяха певиците, които бяха школувани в музикално отношение. Пееха, но не им записаха гласовете! 10. От излизането на песнарката на Мария Тодорова, досега не може да излезе втора оригинална песнарка. Този проблем е описан в „Изгревът" подробно в спомените на Мария Тодорова в „Изгревът", том I и том V. Единственото лице, което може да издаде тази песнарка е моя милост. Но затова онези, които взеха оригиналната песнарка на Мария Тодорова, на която тя си бе отбелязала и коригирала допуснатите грешки, трябва да ми се предаде. Трябва да ми се предадат двете папки с оригинални листове на песните, както и черният тефтер - записаният оригинал на песните. А защо на мен? Защото аз съм този, който е свършил всичката работа на музикантите по времето на Учителя, аз съм този, който е записвал тяхните изпълнения, аз съм този, който събира музикалния архив от приятелите. И аз съм този, който е изпратен да свърши тази работа. Доказателство. От 1990-1998 год., аз организирах и 90% финансирах 20 концерта по песни и музика на Учителя Дънов в музикалните салони на София посетени винаги от 300-400 човека. Затова предайте ми горепосочените материали да се довърши работата по песните на Учителя. Ако не ми се предадат това поколение музиканти и последователи на Учителя Дънов ще се окажат неговите най-големи врагове. Такъв е изводът. Аз търся последователите Му, но срещам само враговете Му. 11. А що се отнася за „Паневритмията" случаят е вече подробно описан в „Изгревът", том I - IX. Трябва да ми се предадат снимките на Паневритмията, които е направил Васко Искренов на двете сестри Мария Тодорова и Ярмила Менцлова. И тогава ще се издаде оригиналната Паневритмия, защото оригиналния текст е при мен. Ще се включат като документация снимки от Паневритмията по времето на Учителя, където ще се види как се играят някои упражнения. Затова аз чакам да ми се предадат. Ако това не се направи, имената на злосторниците са отбелязани в „Изгревът" и всички ще си носят своите последствия като врагове на Учението на Учителя. Заклети и люти! 12. Опитите на днешните музиканти за разработка на песните от Учителя, за хармонизации и т.н. с формите и музикалните средства, които са усвоили е несполучлив. А защо? Защото всичко това, което е описано от точки 1-11 те не познават и не знаят. Онова, което те изпълняват е подражание на онова, за което всеки музикант е закачен и го проектира чрез звук или слово. Но от веригата, невидимата верига, за която е прикачен и закачен. И то от неговата! За да дойдат истинските по дух музиканти трябва да проучат онова, което съм отбелязал в точките 1-12. Друг път те нямат. Рано или късно ще четат „Изгревът" и онова, което чрез мен се е реализирало в Дух и Слово за съхранение и описание историята на Школата на Учителя Дънов. Амин.

КОЙ И КЪДЕ ТРЯБВА ДА СЪХРАНЯВА СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ 29.03.1999 г. 1. Аз заварих онези, от предишното поколение, които бяха целували десницата на Учителя Дънов. И то само толкоз. Слушах разни приказки, как и къде трябва да се съхранява неотпечатаното Слово на Учителя. Но те нямаха нито план, нито концепция, нито тактика, нито стратегия. Доказателствата са в несполучливия опит за изнасяне на едно копие от неиздаваните беседи чрез Бертоли в Италия и след това във Франция, и сега безотговорно оставени от Анина Бертоли в семейство Гобо. /Виж „Изгревът, том VIII, стр. 572-596 и том IX, стр. 791-797/. И сега не мога да ги прибера в България за да издадем онова, което нямаме. Продават се на чужденци за черни грошове. И пречат! 2. Разбиването на четирите копия беше целенасочен удар на Черната Ложа и Духът на Заблуждението за да бъдат откраднати от мен, за да попречат на издаването им. Всички лица в този сценарий са описани в „Изгревът" от I до IX том. И то точно с доказателства. А провалът е на лице! 3. През 1972 год. Борис Николов ми показа едно свое тефтерче, в което бе записал имената на онези, които съхраняват неговия архив и Словото на Учителя. По-късно след 1986 год. се убедих, че този списък бе верен. Ето кои бяха лицата, за да се знае от следващите поколения. Без лъжа и измама! а/ Жана Иванова от Пловдив. Написах няколко препоръчани писма до нея, за да прибера архива на Борис Николов, понеже бях негов приемник, но тя отказа да го даде. Накрая ми написа едно писмо, че при нея нямало нищо интересно. Това бе една лъжа. Скроена отдавна и сега се повтаря стотици пъти. б/ Георги Петков от Габрово. Също му написах писмо и исках да ми се предадат онези неща, които е оставил Борис при него. Отказа, че има неща при него. А това е лъжа. В тефтерчето на Борис бе написано, че при него са негативите на Васко Искренов и то за Паневритмията. На него Лалка Кръстева предаде едно от коригираните, редактирани копия на десетки променени годишнини, които тя коригира, което е описано вече в „Изгревът", том IX. в/ Надка Куртева от гр. Айтос. Една част от оригиналите са били съхранявани в село Тополица, а друга част в Айтос. Това копие е разбито и не се знае къде отиде. Аз имам 1-2 годишнини, на които пише: „За Георги Куртев - Айтос". А това означава, че едното копие е било за него. г/ Геновева Жекова от гр. Варна. Чрез Марийка Марашлиева успяхме да узнаем къде се пази онова, което е оставил Борис Николов при нея. Упълномощих Димитър Калев от Варна да го прибере, като му бе казано къде се намира. Прибра го, а не ми изпрати нищо. Задържа дори три годишнини оригинално Слово. Смята, че той е този, който решава. И досега чрез него се издава променено Слово на Учителя и то умишлено. Старае се пред господаря си. д/ Кралю Кралев - Бургас. Той получи неща от Борис Николов по съвсем друга линия, на което бях свидетел и което е осъдително и наказуемо по законите на Бялото Братство. Ще бъде описано в друг том как стана това. е/ Вергилий Кръстев. Аз бях наследникът и приемникът. Всички се опитваха да ме окрадат, попречат и низвергнат. Досега чрез моята програма съм издал оригиналното Слово на Учителя и до края на месец април 1999 год. ще имаме 33 заглавия. Всеки може да отиде в книжарница „Изгрев", ул. „Граф Игнатиев" №28, София при Жана Иванова и да види на рафтовете какво е отпечатано. Ако не си купи, то поне да ги види. Законният приемник осъществява и реализира. А самозванците са лъжци, крадци и мошеници. 4. От лицата цитирани по-горе не получих нищо, дори се обединиха помежду си срещу мен и се опитваха да настроят всички с всички възможни средства. Те издадоха беседи и лекции с редактирано, променено Слово на Учителя Дънов. Това е едно от доказателството на самозванците. Докато законнородения син работеше чрез закона на Правдата и изпълнява волята на Баща си. До края на месец август 1999 год. ще бъде издадено всичко, което лично ми е предал Борис Николов за съхранение. Приел съм. Издал съм. Но не и те! 5. Моят архив, който събирам 40 години, който съм съхранявал по времето на най-големите гонения и ежемесечни обиски на последователите на Учителя Дънов от 1958 год. до 1990 год. е съхранен. Оригиналните годишнини се предават на екипите и те набират оригиналното Слово на Учителя. След това връщат пакетите и аз ги предавам да ги описва Ефросина Ангелова-Пенкова, която е професионалист и работеща в Народната библиотека. Така всичко, което е публикувано е описано. И то от професионалист. И за подходящо място! 6. След като привършим отпечатването на оригиналното Слово на Учителя Дънов по моя програма, то аз ще предам моя архив в Държавния архив, със специален протокол за съхранение, без право на достъп до него. А защо? Защото го има отпечатано. И да не се повреждат. И не да ги пипа този или онзи. 7. Ще бъде прехвърлено всичко на скенер и съхранено за следващото поколение. Освен това, всички отпечатани оригинали имат съответните записани дискети на компютър и ще бъде направен компакт диск, и ще се предаде на всеки екип, който е работил с мене за съхранение. Ще бъде оставено в Държавния архив, в Народната библиотека, в Архив на МВР /защото там се съхранява архив иззет при обиските 1957-1990 год. от милицията по нареждане на предишната власт/. Навсякъде където трябва ще има, но по мое решение! 8. Постепенно е започнато подготовката за систематизиране на всички запазени от мен оригинални годишнини. Досега нито един човек не ми е предавал дори лист от откраднатите архиви от „Резньовете" и от „Морените" на Витоша. Крият ги. Мълчат крадците. Не ги издават. Аз наблюдавам всяко отпечатано томче от други лица и виждам, че те не работят с откраднатите архиви. А къде ли са? При крадците. При изпечените крадци, мошеници и разбойници. А защо? Щом в България се намира най-голямото Добро чрез Словото на Учителя, то непременно тук е и най-голямото Зло, ръководено от Духа на Заблуждението чрез своите слуги. Толкова много доказателства бяха дадени в „Изгревът" от том I до том IX. Проучете ги. Поучете се от тях. 9. Всичко онова, което е свързано с Историята на Школата на Учителя Дънов трябва да се прибере, да се подреди, да се обозначи какво представлява и да се остави в Държавен архив. Опитът от 1945 до 1995 год. за съхранение в частни лица излезе несполучлив. Доказателство ли? Днес в Държавния архив се пазят оригиналите на беседи на Учителя издавани до 1950 год. и чрез тях виждаме как е променено Словото на Учителя Дънов. Всички лица, които пазеха някакъв архив, обозначени в точка 3, дадоха материалите на трети лица за да отпечатат променено Слово на Учителя Дънов. Умишлено. Целенасочено! Ето защо моето решение в случая е, че всичко ще отиде в Държавен архив и ще се работи с хора професионалисти, но не с „дъновисти". Защото „дъновистите" са врагове на Словото на Учителя Дънов, врагове на учението Му, защото направиха устави, регистрираха се при църквите, създадоха фондации, асоциации. А Учението на Учителя Дънов е Школа, в която се изучава Словото Му и се прилага в човешкия живот. Общение на души чрез Словото Му. 10. Поставя се въпросът за снимковия материал от времето на Учителя. Никой досега не събра тези снимки, че да обозначи по тях имената на лицата и историята на тези снимки. Пълна безотговорност. Доколкото успях можах да спася една малка част от забравата и те бяха отбелязани от мен. Никой днес не познава снимките, къде са правени, кога, кои са участниците и т.н. Не се знаят и имената на фотографите, не се знаят къде са негативите и това всичко е загубено поради немарливост. А има фотографи, те имат негативи и снимки. Една част са номерирани и е направен нужния коментар и то от мен. Те трябва да се издадат в албум към „Изгревът-албум", том I и т.н. както по автори, така и по време и по местопребиваване на събитията. Затова се търсят бъдещите спонсори, които да финансират тези албуми. Търсят се, а дали ще се намерят? Небето днес изпитва всички. Пресява се през тънко сито всички! 11. В работата ми с всеки един от онези, които влезнаха като автори в „Изгревът", то аз им правих филми с 2x8 мм на камера, заснемах с фотоапарат филми френологически главите им, както и дланите на ръцете им за да ги запазим за хиромантията. Запазени са и техните магнетофонни записи, както и техните декларации, че предават всичко на мен за съхранение и за печат. Запазено е това, което са ми предали с неудоволствие. Взех ги чрез Сила и Мощ! 12. А за филмите, които са правени по времето на Школата е направо престъпно онова, което се случи. Те бяха разпръснати от наследниците на онези, които ги заснеха. Днес, аз притежавам списъка на онези, които са заснемали Учителя, живота на Изгрева, Паневритмията и т.н. Но само списъка. А когато дойдат всички филми при мен, ще ги предам на специалисти за обработка и ще бъдат направени копия за съхранение в Държавен архив. А за последователите на Учителя Дънов ще бъдат извадени на видео-филми, за да си ги гледат у дома с умиление. Но това е една бъдеща програма. Чакаме филмите!

ИЗВАДКИ ИЗ БЕСЕДАТА „ИЗРАИЛ И БЪЛГАРИН" /9.IХ.1940 год., 10 ч. - Изгрев/ Дошло е време вече, когато трябва да посеем нашето знание. Всичко е важно, но в даден случай всичко не е полезно. Сега вие не трябва да се спъвате от думите „ПЪЛНОТА" и „ПРАЗНОТА". Всяка дума има свои елементи, от които е съставена. Разгледайте тези елементи и ще намерите значението на тия думи. Вие сте българи, но не знаете какво означава думата „българин". Първият елемент в тази дума е буквата „Б", която означава посяване на семето. Вторият елемент е буквата „Ъ", която означава товара, който българинът носи. Третият елемент „Л", означава това, което българинът носи от горния свят. Четвъртият елемент „Г" е вечното начало, за което българинът се е хванал. Петият елемент е буквата „А", която показва, че българинът е бременен с нещо. Шестият елемент „Р" показва, че като се хване за нещо, българинът не се отказва от него. С девет чифта волове да го теглиш, той не се отказва от идеята си. Какво означава думата „Израил"? Кои са елементите на Израила? Израил е онзи, който излиза от рая. Из-рая, а пък българин - който влиза в рая. Първоначално сте били Израил, излизали сте от рая; после ще станете Българи, ще влезете в рая. Така се примиряват противоречията. Да се върнем пак към символичното понятие „Българин". Всеки българин, който е познал Бога, може да влезе в рая. Всеки българин, който може да връзва нещата на земята и на небето, и който ги развързва на земята и на небето, живее в рая - него можете да слушате: Защо? Защото Бог го е кръстил. Името „българин" не е произволно дадено. То съдържа велика Божествена идея. Който е готов да приеме тази идея, той носи вече това име. Ще каже някой, че е българин. Това не е достатъчно. Българинът трябва да съдържа три елемента в себе си: Тяло, което се ръководи от надеждата и работи без никакви ограничения; Ум, който се ръководи от любовта и работи без никакви ограничения и Сърце, което се ръководи от любовта и работи без никакви ограничения. Следователно, като знаете какво може да бъде българинът, трябва ли да се обезсърчавате? Трябва ли да роптаете, че сте се родили българи? Когато духовният свят иска да кали човека, да му предаде повече твърдост, изпраща го на земята между българите. Когато иска да предаде на някой велик дух твърдост, той пак го праща на земята, да се роди българин. Който иска да се справи с мъчнотиите, да придобие твърдост, става българин. Българинът е професор по твърдостта. В това отношение, когато се касае за установяване на някаква Божествена идея, човек трябва да бъде българин. Казано е в Писанието: „Ако баща ви и майка ви забравят за вас, аз ще си спомня." На друго място е казано: „Написах ви на дланта си". Като погледне към дланта си, Бог вижда, къде е мястото на българина и си спомня за него. Всички могат да тъпчат българите, но като погледне към дланта си, Бог казва: „Тук са те". Заслужава човек да бъде тъпкан от хората, но името му да бъде написано на Божията ръка. Това значи да бъдеш под зоркото око на любовта. Казано е в Битието: „И земята беше неустроена и пуста и Дух Божий се носеше над бездната". Духът Божий, това е Светлината на света. Следователно, докато слънцето на живота грее, използувайте Светлината му, да организирате вашата земя, т.е. тялото си - да го превърнете в рай. В Божественият свят слънцето грее всякога и осветява всеки, който иска да се ползува от него. Сега аз говоря за онези българи, които са в Божествения свят. Има българи и в духовния свят. Когато се намерите в известно затруднение и не можете сами да си помогнете, обърнете се към българите от духовния свят, те ще ви помогнат. Ако и те не могат да ви помогнат, обърнете се към българите в Божествения свят. Те непременно ще ви се отзоват. Пожелавам ви сега, като българи, да бъдете образец на всички народи. Какво представляват българите? Те не са нито избраниците на Бога, нито ония първенци, които се отказаха да присъствуват на царската вечеря, под различни предлози, че си купили ниви и ги засели, че воловете си опитвали, че се женели. Когато званите се отказаха от поканата на царя, той каза строго на слугата си: „Иди по кръстопътищата и ми доведи всички хроми, клосни, сакати и слепи, да ги облека в нови премени, да седнат с мене заедно на трапезата!" Това са българите. Хроми и сакати са те за греха, за престъпленията. Слепи са те за злото - не го виждат. Те са осиромашели за стария и грешен живот; те се отказали от всички заблуждения и търсят новия светъл ден, в който слънцето вечно грее, а Правдата строи нови пътища. Благословен е онзи народ, за когото може да се каже: „Който не беше мой народ, намери ме. Моят народ обаче остана вън". Прочетете сега „Добрата молитва", която ще бъде символ на новото верую в света! * * * ПОЗДРАВ НА УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНО Животът, знанието и свободата всякога носят Любовта, Мъдростта и Истината. А това е великото благо що Бог дава. Здравето за тялото, Чувството за сърцето, Мисълта за ума, а Благото за душата! /Свещеният подпис/

МИСЛИ ОТ УЧИТЕЛЯ ЗА БЪЛГАРИТЕ И ЗА БЪЛГАРИЯ Българският народ се освободи от турското робство, заради делото на Бялото Братство. Христос се явява сега в славянството с център България - българския народ. Понеже цикълът е много напреднал, то време за отлагане няма, а за отменение и дума не може да става. Българският народ ще не ще, ще изпълни своята задача. Могат да останат и 300 хиляди българи, но възложената от небето задача и мисия ще се изпълни. Българите духовно трябва да се повдигнат. В материалното на тях не им върви. У тях трябва да се развие вярата, да бъдат носители на Божественото. В България има много ясновидци. Това е добър признак. Значи духовното действува в България. България сега е в златния век на своята история. Тя е още в началото на златния век. Не е достигнала още кулминационната си точка. България сега кредитира всички европейски народи, а в бъдеще, те ще й се отплащат, в бъдещите епохи те ще я кредитират. Понеже България е в златния си век, ще бъде пазена и закриляна от Провидението. Никой няма да стори зло на тази страна, която кредитира цяла Европа. Само малко може да бъде засегната, но и то може да бъде избягнато. Някой казва: Какво ще стане с България? Щом България приеме Божественото учение, добре ще бъде за нея. Но, ако не го приеме зле ще бъде. Колкото евреите прокопсаха, толкова и българите, ако попречат на Бялото Братство. Да го знаят българите. Съдба има. Какво са дали българите на света досега? Само една малка светлина: БОГОМИЛСТВОТО. Доколкото можем да служим за проводници на Божествените идеи, дотолкова ще имаме място в света. Това учение за майка България, за шовинизма, това учение е на падналите ангели. Трябва да дойдат новите българи. Новите българи са трудолюбивите пчели, които събират мед от цветята. Спасението няма да дойде от българите. От българите ще дойде любовта. Любовта ще дойде от България. Любовта ще изтече от тях на целия свят. Ако в България изтича един извор, няма ли да напои света? Ако този извор е сто километра широк, няма ли да напои света? Любовта като мине през тебе, ти ще бъдеш носител на Божественото. Спасението иде от Бога. Бог е Който спасява хората. В духовният свят българите са организирани и оттам ще дойдат делегати, колонисти, които ще организират България. Духът на самопожертвуването го има у славяните. В Славянството има проявление на Бога. Бог извика славяните за да съдействуват за Царството Божие на земята. Славяните са определени от Бога да носят една нова идея. Германците, англичаните, французите са назначени като учители на славяните. У славяните има доста монголска кръв, от която трябва да се освободят. България направи погрешки, че имаше неприязнени отношения с Русия. В Русия ще стане духовна промяна. Те ще приемат новите идеи. Русия ще изпълни своята духовна мисия. Ако българите спазваха досега духовните закони, не биха се изложили на тези мъчнотии, на които се изложиха сега. На много от мъчнотиите, които имат сега, те сами са причината. В славянството ще се въплътят 8000 адепти (просветени и посветени от новите идеи) в двадесетия век. В славянството има условия да се въплътят тези, които ще дойдат отгоре - адептите. Дали те ще дойдат чрез вселяване или прераждане зависи от тяхната степен на развитие. Ако България не приеме тези идеи няма да има добро бъдеще. Тук в България ще се учите на една твърда почва. Ако тук изкарате нещо, хубаво ще е. Без това учение няма изход. Двадесет години аз говоря на българите: Иде голямо зло, идат големи нещастия. Приемете тези работи. Сега е ЗЛАТНИЯ ВЕК на българския народ и ако изгубят днешните условия, тогава това ще се пренесе в друг народ и България ще бъде на опашката на другите държави и то окачена на косъм. Всички в България ще преминат през изпитания. Тези изпитания ще засегнат и вас учениците, за да се види кои ще устоят. Трябва да се види, кои ще могат да устоят при тези изпитания. Българинът специално трябва да бъде справедлив. Това се изисква от целия български народ. Това се изисква и от учениците в България. Българинът започва добре, но като дойде до едно място казва: Тази работа не върви напред, няма да се нареди, както трябва. Той обича да разсъждава, да философствува. Българинът е енергичен, малко марсианец, но щом дойде Сатурн, всичките му работи се развалят. От астрологическо гледище е интересно да се знае, кога ще дойде времето, когато България ще се управлява от друга планета, освен от Сатурн. Днес всички се запитват: Кога Сатурн е взел надмощие над българите. Кога са западнали под влиянието на Сатурн българите? Това е метафизически въпрос, върху който няма да се спирам. Едно нещо, което може да повдигне българите е да дойдат под влиянието на Венера. Сатурн има особена слабост към Венера. Щом я види сърцето му веднага започва да тупти и той се оживява. Аз разглеждам Венера, като напреднало същество, като отражение на Любовта, от чието влияние българите са лишени. Сега те трябва да направят връзка с тези принципи. Не само българите, но и всички хора, след грехопадението още са изгубили връзката с този велик принцип и днес трябва да я възстановят. В скоро време, в свещения огън на любовта ще влезат 4444 души българи. Знаете ли на какво ще прилича България, когато те влязат? След това ще се отвори една врата и други ще влезат, след това още други. Българите, които ще влезат през тази врата, ще добият нещо особено. Който ги види ще каже: Това са българи. На българите ще кажа: Ако слушате ВЕЛИКОТО РАЗУМНО СЛОВО, нивите ви ще раждат десет пъти повече, отколкото досега, лозята ще дават толкова много плод, че не ще може да се обере. Желая в България да се роди новият човек. Това е възможно, защото българинът има добро сърце. Евреите първоначално имаха република, но после поискаха и въздадоха царство, имаха си цар. А българите ще вървят по обратния път. Те досега са имали все царство, царе, а сега ще имат република. Какво трябва да правят българите? А какво значи това? Да се свържат с Русия. В България трябва да се изпълни следното, между другото - да се приложи новото възпитание в училищата, да се приложи преди всичко Паневритмията в него. Има ли възможност в България да се появи шестата под раса? Да, има. Затова се работи върху България повече от няколко хиляди години. Да кажем онова най-великото, значи да кажем думите: Господи Боже Мой. На български език няма по-висока, по-свещена дума от тази. Българинът като дойде донякъде дето не може да разреши въпроса, въздъхне и си каже: Господи Боже. Тогава в неговата душа настава облекчение. Българинът трябва да превърне тези две думи в едно. Като се объркат работите на българина, той е практичен човек, той казва: Господи Боже, веднъж да се оправят работите ми, аз ще посветя всичко на тебе, ще ти служа завинаги. Щом обаче се оправят работите му, той казва: То не беше нещо особено, аз произнесох тези думи, обърнах се към Бога в един момент на слабост и се отказва. Но не се мине много време Господ втори път го стисне за гушата, но вече така, че не може да произнесе тази дума, въздъхне, падне и умира. Тъй свършват всички онези, които казват: Господи Боже и след това са се отрекли. Личните чувства са силно развити у българите. Ако моралните му чувства са толкова развити, българите щяха да бъдат гениални. Религиозното чувство в тях е слабо развито. Мястото на това чувство горе на главата на темето е вдлъбнато. Тази е причината, че българинът няма чувство на благоговение, на почит, на уважение. Като влезете в някое българско семейство, ще видите, че синът не почита баща си, дъщерята не почита майка си. Това се дължи на отсъствието на религиозното чувство в тях. Има един тип българи, в които религиозното чувство е по-силно развито. Те са остатъци от старите славяни. Тези българи живеят около Родопите, около Стара планина. Останалите българи обаче са претърпяли криза в религиозното чувство, вследствие на смесване на кръвта им с чужди народности. Когато става смесване на кръвта, това се отразява върху възвишените чувства на човека. Понеже българите са сатурнови типове, те не са толкова учтиви. Българинът казва: Не давам стола си. Да, защото си Сатурн, само за себе си гледаш. Етикеция в такъв човек няма. Той гледа само за себе си. Той счита, че всеки човек е по-долен от него. Няма по-достоен човек от мене, казва той. Тъй мисли Сатурн. България трябва да бъде първата държава, от която да излязат велики духовни поети. Сега при българския народ иде новото. Ако сега българинът изгуби не зная какво ще стане. Сега няма да има загуба. В природата събитията не се повтарят. Това, което стана с богомилите, втори път няма да стане. Затова учение се работи тук всред българите, които представят сравнително една по-твърда почва. С това ще се опита силата на учението за да се покаже силата на едно учение, трябва да влезеш в една по-неорганизирана материя и тя да се организира и да се подготви за живота. В Швейцария, в Англия и пр. няма такива големи препятствия, както тука. И там има препятствия, но там може по-лесно да се работи. Най-религиозни са евреите и славяните. Понеже българите са от славянски произход, те са били всички религиозни, но тъй като в България има примеси от други народности, затова някои българи не са религиозни. Атмосферата в България е много тежка. Най-много убийства стават в Балканския полуостров. Тук и доброто е голямо, и злото е голямо. Най-характерното за българите е упорството /упоритостта му/. Той представлява черния дроб на човечеството. Сатурн и Марс характеризират българина. Сатурн го прави скептик и затова българинът чрез любовта да смекчи този си характер. У българския череп центърът на постоянството е слабо развит. У българина много работи остават недовършени. Религиозното чувство е слабо развито. Когато човек има развито религиозно чувство, той има уважение, почитание. А българинът критикува, не уважава. Това е поради слабото развито религиозно чувство. У българина трябва да се събуди моралния свят. Две неща му липсват: религиозно чувство и милосърдие. Българинът е суеверен. Българинът е смесица от няколко народа. У него преобладава славянската кръв. Чист тип българин ще се намери в Родопите. У българина има примес от монголска, римска и гръцка кръв. Римските типове се познават по широчината на брадата долу; монголската кръв се познава по скулите на някои българи. Гърците са оставили следа в носа. Монголските типове са напълно консервативни. Римските-смели. У българина има разрушителна енергия. Той е активен. В България преди идването на Аспаруховата чета е имало благати хора, които са вършели добрини. Другите жители на Балканския полуостров са ги кръстили БЛАГАТИ хора. Сегашният българин е формиран от тези Благати хора. те са имали стремеж към духовното, мистичното. Българинът е взел от славянина самопожертвуването, а от аспаруховата чета дошла храбростта на българина. Българинът има три отличителни качества: Обича духовното, мистичното, това е от благатите хора. Второ: Обича да се самопожертвува. Това е славянската черта. Трето: Той е мъжествен, храбър. Българинът обича да работи земята. Това е славянска черта. Доста будни хора има в Македония. По-рано в Македония е имало духовно движение. КАТО БЪЛГАРИ ВИЕ ТРЯБВА ДА РЕШИТЕ ЗАДАЧАТА СИ ИМЕННО В БЪЛГАРИЯ. За българите настанаха най-благоприятни условия. Българите имат за задача да предадат това учение на другите народи. Ако не слушате Господа от вас нищо няма да остане. Ако приемете великите Божии закони Любовта и Мъдростта, вие ще бъдете велик народ. Какво означава думата „Българин"? Тя е от древен произход. Коренът й се крие в дълбока древност. Под българин разбирам човек, който търси Учителя си, намира Го и учи. От гледището на Божествената филология, това е значението на думата „Българин". Като българин намери своя Велик Учител и кажи: „Велики Учителю на светлината, ти ще бъдеш между нас и ще ни управляваш." Ще говоря и ще направя един масаж да го усетят всички българи. Кога ще направя масажа? Може още докато съм на земята, а може и като си замина на оня свят, но ще накарам всички българи да познаят Бога. Това е моята задача. Да науча българите да се кланят на живия Бог, Който е дал всичките блага на живота, да придобият истинска култура. Седем пъти ще ги прекарам през огън, но ще станат истински човеци, носители на новата култура. Българският народ не е създаден за светите старци и светия Синод. Той има своето велико предназначение. Българите имат история и живот преди да са били християни. Какво направи българската църква за своя народ? Тя допринесе за падането на българите под турско робство. Какво мисли сегашното духовенство? Пак ли ще тури българския народ под робство? Не, това няма да позволим. Българският народ е видял от мене само добро, но зло - никога. Българският народ страда от живеница и ако не приеме Новото учение ще се съсипе. Ако българският народ не приеме Христовото учение като любов, както е дадено от Христа нищо няма да постигне.

ПРЕД НОВАТА ЕПОХА 1. Учителят Дънов се роди в България, а това е въплътеният Дух Беинса Дуно, който е Всемировият Учител на Вселената. Той е Бащата, а Исус Христос, който се роди преди 2000 години бе Синът. Бащата т.е. Бог бе в плът и кръв между българите, в Дух и Сила чрез Словото си. Той дойде и даде Словото на Бога за идното човечество и свали Учението за VI раса, които ще се нарекат „Синове Божий". За неговото идване прочетете „Космогонията", том I, стр. 632-637. 2. Идването на Всемировият Учител е предсказано от Откровение на Йоана (Гл. 19, ст. 9, 11-16), че той носи Божието Слово и че е Цар на царете и Господ на господарите. 3. За свършека на века т.е. по времето, което бе на земята между българите през 19 и 20 век той предсказа онова, което се сбъдна (Изгревът, том II, стр. 38-39). 4. За епохата на Водолея, която ще трае 2160 години, виж „Изгревът", том II, стр. 35-39. 5. А кой е Всемировият Учител Беинса Дуно виж в „Изгревът", том II, стр.39-44. 6. Пророчествата на Учителя Дънов са дадени в „Изгревът", том III, стр. 309-310, а за Денят Господен виж под № 8, на стр. 309. 7. Пророчествата за новата епоха виж „Изгревът", том III, стр. 311-318. 8. За мисията на Славянството виж „Изгревът", том III, стр. 321-330. 9. При посрещането на Новата 1939 год. Учителят държи своята Новогодишна беседа в 24 часа през нощта срещу Нова година. Тя е публикувана в отделна книжка „Големият брат" през 1939 год. Той говори, че този, който не използува условията на 1939 год., то те ще се повторят през 1999 год, при едно следващо поколение българи. 10. Условията, която носи 1939 год. се дължи на числото 9, което представлява проявеният човек, резултат на творческия принцип, чрез който се изявява Божията Сила в света. А творческия принцип е Словото на Учителя Дънов. Онези, които работеха с него и го прилагаха в живота си щяха да имат условия. А другите, които не работиха щяха да фалират. „Тъй щото Новата година отмина на човека всички възможности да проявява своите стари навици и погрешки. Който иска през тази година да продължава по стар обичай да греши, той ще фалира." И това се сбъдна. Цялото това поколение се провали, както в личния си живот, така и като последователи на Учителя Дънов. Първо промениха Словото Му и го отпечатаха. Последователите му четяха промененото му Слово и се отклониха от Пътя на Словото. И накрая се провалиха по всички посоки, като се опитаха от Школата да правят църква и религия и я регистрираха чрез устави и те са там записани, където е мястото на всички църкви и религии т.е. в Комитета на вероизповеданията. И ето защо условията им се затвориха завинаги. 11. На следващата сутрин на 1.I.1939 год. от 10 часа Учителят държи втора беседа „Малкият брат". Тогава заявява: „Ако не се родите 1939 год., ще чакате 1999 год., когато ще се повторят същите условия". Говори, че трябва да се използуват разумно условията на работа през 1939 год. Казва най-важното: „Благото, което тази година носи е резултат на Божето Слово, на Великото в света". Само онези, които работят с Божието Слово ще имат условия не само през 1939 год., но и през 1999 год. Онези, които работиха и прилагаха прескочиха в Новата епоха. Другите останаха. 12. Сега сме 1999 година. Условията, които носи 1939 год. ще се повторят през 1999 год. Но за кои? Само за онези, които работят със Словото Божие, с оригиналното Слово на Учителя Дънов. Ето защо от две години по моя програма се отпечатва оригиналното Слово на Учителя Дънов. Но малцина го купуват и още по-малцина го четат, а колцина го прилагат - това не се знае. Това е програма ръководена от Духът на Истината, която е в Словото на Учителя Дънов. А другите, които отпечатват умишлено промененото Слово на Учителя Дънов се ръководят от Духът на Заблуждението и са подвластни нему. Те няма да имат условията на 1939 год. и 1999 год., и ще фалират. Но ще използват условията, които им носи Духът на Заблуждението да ги отклони от пътя на Школата и след това ще фалират. Ето защо, издават променено, подменено Слово на Учителя Дънов. Ето защо, си направиха устави и се регистрираха там, откъдето започва организацията на света. Искат да направят от Учението на Учителя църква и религия. Но това Учителя Дънов няма да им разреши. Той бе казал „Ако направите от моето Учение църква и религия, то аз ще го разруша". И точно сега това се прави. И затова през 1999 год. Учителят ще се намеси и мнозина ще фалират. На 11 юни 1939 год. от 5 часа, в „Утринни Слова" Учителят отново дава беседата „Пред Новата епоха". В нея казва, че всичко онова човешко, което е градено ще се разруши и ще остане само онова, което е Божествено. А онова, което ще се разруши, ще се премахне за да се гради. Ще се тури основата на Нова култура. Човек трябва да работи докато е ден със Словото на Учителя. Да прилагат Словото му, за да влезе без дългове стари в Новата епоха. 13, Учителят веднъж казва: „Използвайте малкото време, което ви остава, не ви заплашвам, но ви казвам: Малко време ви остава. Когато слънцето, Луната и звездите угаснат на 11 август 1999 год., тогава ще се яви Христос. Дано не дойде скоро това време, горко на този, който не вярва в Бога". Наистина на 11.VIII.1999 год. предстои пълно слънчево затъмнение, което означава, че Луната застава между Слънцето и земята, засенчва слънцето и хвърля своята сянка на земята. Това означава, че се прекъсва временно връзката между Слънцето и земята, която е денонощна, независимо коя страна от земята то огрява. Нарушената връзка означава прекъсване и спиране на онова, което идва от Слънцето към земята. Прекъсва се връзката между слънчевите жители и същества от земята, със земните й жители. А с пълна сила се включва онова, което идва от Луната към земята. А какво е то? Това е отразената светлина на Слънцето от Луната. Затова през това време върху земята ще се изсипе огледалния образ, обратния образ на тази светлина. И който прекъсне връзката си със Слънцето, ще се закачи за Луната. И тя ще го води и направлява чрез своите фази на пълнене и празнене на Луната в цикъл по 14 дни. Живот на непрекъснати промени през 14 дни. Слънцето е символът на Духът. Прекъсва се връзката с Космическия Дух, който е Христовият Дух. И ето защо Учителят Дънов казва, че ще се яви тогава Христос. Какво е Христос, какво е Христовия Дух. /Виж „Изгревът", том I, стр. 647-654/. Христовият Дух е Дух на Обединението, Единението на Видимия и Невидим свят, на Битието и Небитието. Той тогава ще се задействува, за да възстанови прекъснатата връзка между Слънцето и земята, от заставането на Луната между Слънцето и земята. А като възстанови тази връзка за минути, то Христовият Дух ще задействува чрез силата си, която носи, а това означава възстановяване на връзката между Невидимия и Видимия свят. И онзи, който не е изработил в себе си органа и мозъчния си център, да възприеме тази вълна, като възстановяване на връзката, която е прекъсната от слънчевото затъмнение, то той ще бъде изхвърлен за следващата епоха. А онзи, който чете Словото на Учителя Дънов - Беинса Дуно, има възможност чрез връзката си със Словото да се съхрани. А защо? Духът на Истината е в Словото му. Глава на Истината е Божествения Дух. А глава на Божествения Дух е Абсолютния Дух на Битието, който е Христовия Дух. А Христовият Дух дава Словото на Учителя Дънов още от 1912 год. до 1944 година. И когато Христовият Дух възстанови връзката между Видимия и Невидим свят, тогава то ангелите ще развеят своите знамена и ще слизат и ще възлизат нагоре, ще пеят песни и ще Словословят Бога. Но тази връзка ще бъде възстановена у онези човеци, които са подготвени затова и които са възстановили връзката си между себе себе си и Бога. Само за тях се отнася. Но не и за другите. За другите 11.VIII.1999 год. ще бъде едно обикновено слънчево затъмнение и толкоз. Само за някои поличба ще бъде. Ето защо на 11 юни 1939 год. Учителят Дънов казва: „Ще имаш вяра, за да влезеш без дълг в Новата епоха. Ще имаш Любов, знание, свобода, за да влезеш без дълг в Новата епоха". Вярата е връзката между човека и Бога, тя е вътрешна, невидима връзка, недосегаема от човешки ръце, свещена и неприкосновена. А Любовта идва от светът на Любовта и носи живот, вътрешния живот у човека. А Знанието идва от светът на Мъдростта и носи светлина, за умовете човешки. А Свободата идва от светът на Истината и носи свобода на човешкия Дух и в човешката душа. Амин.

ВТОРИЯТ КРАК НА ДЯВОЛА ТЪПЧЕ И НА ДРУГИТЕ МЕСТА ЖЕНИХЪТ Ето ви примери как работи Духът на Истината в Словото на Учителя Дънов и как се отпечатват оригиналите от Словото Му. Ето ви примерите как работи Духът на Заблуждението чрез своите слуги, които пък работят срещу Словото на Учителя. Подобни, различни случаи имаше и в другите места в страната. Един необикновен пример бе този, как един приятел бе организирал набирането на оригинала, който му бях дал. Половината работа бе свършена отлично. И в този момент се оженва за една литераторка, която се намесва в работата му и започва да редактира целия текст, като променя оригинала. Значи какво се случи? Духът на Заблуждението намери своя слуга и чрез жена, която му бе вкарана като съпруга в леглото, го промени отвътре и той й разреши да промени оригинала. Тук вкараха съпруга в леглото да го превземат отвътре и той се предаде. Изпрати променения текст. Но небето се намеси и онези, които трябваше да странират и да извършат последния етап видяха промененото Слово и работиха три месеца докато възстановят оригинала. Накрая годишнината излезна под печат. Това бе годишнината от 1938-1939 год. на Общия окултен клас под заглавия „Славата Божия, Царството Божие и Волята Божия", том I и „Силата на Мисълта", том II през 1998 год. Женихът бе Ясен Димитров от Разград, който набра материала, който му бе даден на 23.XI.1996 год. за компютърен набор чрез протокол. Съгласно точка 4 от протокола, която гласи, че „се предава с едно единствено условие да бъде набран текста по оригинал". Духът на Заблуждението се намеси, попречи на работата му и му обърка живота чрез тази женитба. Проверете след време дали е така. Проследете драматичните развръзки, които следват. Двете сестри близначки Меглена и Теодора Шкодреви от Габрово работиха месеци да възстановят оригинала. Бяха подложени под ударите на Духът на Заблуждението. Беше направен пробив и те отбелязаха, че са редактори на тази годишнина, което означаваше, че са променили оригинала. И така се отпечати. А истината е, че Ясен Даскалов набра текста, а двете сестри Шкодреви, направиха коректурите и странираха текста. И като похлупак на всичко сбъркаха годината на първа страница и бе отбелязано в двете книжки 1939-1940 год., което бе грешка предизвикана от намесата на Духът на Заблуждението. Истината е, че е 1938-1939 год. И не знам как се намеси Небето и то чрез външен човек, че на корицата на двете книжки бе изписано оригиналното заглавие и точната година 1938-1939 год. Ръката на Небето! Днес двете сестри продължават да работят по програмата, защото имат качества и имат моето доверие. А тук описахме случки и събития за да покажем, че Духът на Заблуждението не стои празен, той работи и в провинцията и то от град на град. И той се реализира чрез своите слуги. А Духът на Истината е в Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно. Амин. 26.03.1999 год.

ПРОТОКОЛ Днес, 21 март 1999 год. в 20 часа в дома на Марийка Марашлиева, а по паспорт Марийка Великова Иванова, живуща в гр. София, ул. „Люлякова градина" № 6, „Б", ап. 34 се състави следния протокол: 1. В дома на Марийка Марашлиева бяха се събрали във връзка с разглеждането на текущи въпроси следните лица: Марийка Марашлиева -домакиня на срещата, Вергилий Кръстев, Вихър Пенков, Ефросина Ангелова-Пенкова. 2. Пред горните лица Марийка Марашлиева разказа как днес 21.III.1999 год. след обед към 16.30 ч.-17.00 ч. на вратата се позвънява и се появява непознат за нея мъж. „Същият носеше със себе си ски и щеки, с раница на гърба", като е казал, че идва от Мусала и че носи два пакета и една кутия дискети, които да бъдат предадени на Вергилий Кръстев. 3. Същото лице заявило, че трябвало да ги предаде на Жана Иванова, но поради това, че нямало време ги предава на Марийка Марашлиева. Интересно е откъде е научил адреса на Марийка Марашлиева, когато той друг път не е идвал при нея. Тя заяви, че лицето по физиономия го е виждала някъде. 4. Туристът предаде пакетите и каза, че ги изпращат от Казанлък, като не спомена кой ги изпраща. Марийка Марашлиева приема пакетите с кутията дискети, за да ги предаде на Вергилий Кръстев. 5. При работната среща от 18 часа на горепосочените лица по други въпроси, Марийка Марашлиева съобщи и разказа целия случай описан в точки -1,2,3 и 4. Всички горепосочени лица бяха изненадани от този ход на Димитър Зарков и го възприеха като целенасочено измислен, за да постави на изпит онзи, който е ръководител на програмата по отпечатване на Словото на Учителя. 6. Вергилий Кръстев най-категорично отказа да приеме дискетите. Той бе дал инструкция на Жана Иванова да приеме оригиналните текстове, а да върне дискетите на онзи, който ще донесе материала, като му се каже, че Виргилий Кръстев не желае дискетите. 7. Вергилий Кръстев заяви, че Димитър Зарков е направил три груби нарушения спрямо програмата, която ръководи Вергилий Кръстев. Първото нарушение е, че той раздава материала на други лица да го четат и разучават. На него му бе лично упоменато, да не раздава на никого материала в присъствието на Жана Иванова и Иван Мавров. Второ нарушение: Вергилий Кръстев му се обажда по телефона и му нарежда да прекъсне работата и да върне материала, като в петък да го изпрати по пощата, където да има на пакета клеймо от пощата за този ден. Той категорично отказа и заяви, че той не може да се съобразява с решението на Вергилий Кръстев. И че е той, който взима решение. Трето нарушение: Димитър Зарков не изпраща материала, а продължава да работи по него. Същата вечер се обажда на Жана Иванова и първия въпрос, който той дискутира е следният: „Кой е Вергилий Кръстев, че да взема решение и да му се подчинявам. Ако вие можете да търпите Вергилий Кръстев, аз няма да го търпя". Вергилий Кръстев е този, който ръководи програмата при отпечатване оригиналното Слово на Учителя. Той е съхранявал тридесет години този материал, отговаря за него и го раздава на екипи, които да работят по набирането на Словото. Димитър Зарков досега набра четири годишнини оригинално Слово на Учителя, като две годишнини излязоха от печат, а другите излизат през месец март и месец април 1999 год. Правеше впечатление, че в последните две годишнини, той имаше вече много пропуски при набора, а това се дължеше на това, че той имаше вече друг ръководител, който го ръководеше да работи срещу програмата на Вергилий Кръстев. На въпроса, кой е Вергилий Кръстев се отговаря, че той е онзи, който му е дал материала да набира и който движи програмата. 8. Димитър Зарков наруши програмата и изпращането на този турист-скиор при Марийка Марашлиева е целенасочен ход, за да затрудни Вергилий Кръстев. Но понеже Небето взима мерки, един час след предаването на материала пристигнаха Вергилий Кръстев, Вихър Пенков и Ефросина Ангелова-Пенкова, и Марийка Марашлиева докладва целия случай. Те не бяха уведомени и никой не знаеше за този случай освен Марийка Марашлиева от 17-18 часа. 9. Вергилий Кръстев отказа да приеме дискетите, които бяха опаковани в присъствието на горните лица и оставени на Марийка Марашлиева да ги изпрати препоръчано до Димитър Зарков по пощата. Горните лица удостоверяват, че никой не се е докоснал до дискетите, дори нито една дискета не бе извадена от кутията, дори да бъде разгледана. 10. Дискетите се връщат, понеже е нарушена програмата на Вергилий Кръстев. Той не желае дискетите набрани от Димитър Зарков. Вергилий Кръстев ще даде на друго лице да набере целият материал. А това са оригинали на Боян Боев към 1054 страници от така наречените „Разговори с Учителя Дънов". 11. Следващият ход на Димитър Зарков е, че той ще извърши истинското предателство като предаде дискетите| на други лица да го издадат, като по този начин ще докаже, че той е който взима решенията. 12. Това е един от поредният опит на „Духът на Заблуждението" да отклони онези, които работят по програмата на Вергилий Кръстев. Според Учителя Дънов предателството се наказва по законите на „Бялата Ложа" и на „Черната ложа" в зависимост кой къде е закачен и кому служи. Подписали протокола: Марийка Марашлиева, Вергилий Кръстев, Вихър Пенков, Ефросина Ангелова-Пенкова.

ДУХЪТ НА ИСТИНАТА И ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО НАД КАЗАНЛЪК 1. Един от онези, които ме потърси бе Иван Мавров от с. Змейово, работещ в гр. Казанлък. След уточняване на програмата бе му дадено оригиналите на „Утринни Слова" 1940-1941 год. за компютърен набор чрез Димитър Зарков на 10.IX.1996 год. На 12 юли 1997 год., Петровден, Димитър Кутев трябваше да предаде дискетите, но не можа да ги намери. А той е на събор в Айтос. На тръгване той ги намира в раницата и ги предава на перона на гарата на Любомир Гълъбов. Те не можаха да се отворят на компютъра. Отново консултации по телефона и на третия път се сполучи. Оригиналът не можеше да се върне защото бе оставен от Иван Мавров при трето лице в София цял месец. Още от самото начало започнаха затруднения, противодействие, защото се намесваше и някой друг в Казанлък с цел да пречи на програмата по издаването на Словото на Учителя Дънов. След набирането на този материал бе даден друг - Младежки окултен клас 1942-1943 год. за набор отново чрез Димитър Зарков. Отново се явиха противодействия, но успяхме да ги издадем и двете годишнини през 1998 год. с финансовата помощ на Иван Мавров и неговите съмишленици, като им бяха дадени по 20 броя от отпечатаните книжки да ги подаряват на приятелите си в гр. Казанлък. 2. На 10.09.1997 год. бе предаден Общ окултен клас 1937-1938 год. за компютърен набор, както и на 27.11.1998 год. Общ окултен клас 1936-1937 год. Това бяха онези годишнини, които издателство „Бяло Братство" държа три години и не ги издаде, защото не пожела да ги издава по оригинала. На 27.VII.1998 год. и 31.VIII.1998 год. бяха върнати. Започнаха да се разпечатват и да се прави прочит на оригинала и разпечатката. Този път имаше много пропуски, пропуснати изречения, дори цели страници. Бяха преминали през много ръце. Противодействието се увеличаваше и работата бе почти спряла. Бяха предадени на Вихър Пенков и Ефросина Ангелова-Пенкова и те започнаха от самото начало да изчитат целия текст и да нанасят корекциите. Уведомяваха ме редовно за спънките и проблемите, които срещаха. Всички се убедихме, че зад противодействието вече стои някое лице и Онзи, който пречеше, а това бе Духът на Заблуждението. Знаехме, че щом се набира Словото на Учителя Дънов, който е Духът на Истината, неминуемо до него ще дойде да работи и Духът на Заблуждението и ще намери своите проводници и изпълнители. Така си обяснявахме всички пречки и спънки. Накрая материалът ми бе предаден и бе готов за печат. И в най-трудният момент Небето изпрати двама свои представители от гр. Казанлък, които ни помогнаха финансово да пуснем тези две книги под печат. На 22.03.1999 год. излезна „Божественият импулс" от Общ окултен клас 1937-1938 год., а в началото на април ще излезне „Запалената свещ" 1936-1937 год. Тези приятели бяха дали своята лепта в името на Божествения импулс, за да бъде всяко едно човешко съзнание запалена свещ за Словото на Учителя Дънов. Това бяха Иван Танев Станков и Петко Златев Стойнов от гр. Казанлък. 3. На 31.08.1998 год. в моят дом бе предаден в ръцете на Иван Мавров материалът на Боян Боев „Разговорите с Учителя" от 1 до 1058 стр. за компютърен набор. Този материал бе уникален и бе съхраняван от мен 30 години. Беше опакован и никой не беше се докосвал до него до този момент. Никой освен Боян Боев. Забележете това. През есента на 1998 год. пристигна в София Димитър Кутев от Казанлък и вместо да го остави на мен или в книжарницата на Жана Иванова на ул. „Граф Игнатиев" 28 лично, занася го чак в комплекс „Дружба" и го оставя на Светозар Няголов, който след няколко дни го оставя в книжарницата. След като отворих материала изведнъж извиках от изненада. Чистият, подреденият материал сега представляваше отделни, разхвърлени листове, смачкани, преминали през десетки ръце, а вероятно и през ксерокс за местна документация. Дискетите, които се изпратиха не можаха да се отворят. Върнаха се един път и вторите изпратени не се отвориха на компютъра. Изпробвани бяха на два компютъра. Изпратиха ги за трети път. И тогава идва Димитър Кутев и разказва как са се събирали на групи и четат този материал на Боян Боев. Тогава разбрах, че Духът на Заблуждението ги бе завладял, че бяха изменили на програмата, бяха разбили фокуса и бяха започнали да си създават местен център за лично представителство на Димитър Зарков. Обадих се по телефона на Димитър Зарков да ми върне материала, че това е мое решение. Той отхвърли моето решение и заяви, че е той, който взима решения. Беше ясно, че те бяха завладени от Духа на Заблуждението и разби цялата група, която работеше по набиране на оригиналното Слово на Учителя. И останалият материал трябваше лично Иван Мавров да го донесе, но Димитър Зарков го изпрати по един скиор на съвсем друг адрес. Беше му написан протокол в същия час и върнати дискетите, като копие от протокола бе изпратен на Иван Мавров. И така остава да извърши по-голямото предателство да предаде материала да го публикуват други лица. И тогава ще се види как работи Духът на Истината, който е в Словото на Учителя Дънов. А как работи ли? Има една формула „Мечът на Духа е Словото". Ето така работи. А сега ще публикуваме протокола. А сега ще ви покажем как работи Духът на Заблуждението и неговите слуги като ви цитираме протокола.

ДЯВОЛЪТ И НЕГОВИТЕ ДВА КРАКА ВТОРИЯТ МУ КРАК В ПРОВИНЦИЯТА СВИНАРНИКЪТ В СТАРА ЗАГОРА През 1945 год. Братският съвет от София дава една голяма сума за онова време 500 000 лева, равняващи се на 100 заплати на един работник със средна заплата, на ръководителя на Старозагорското Братство за съхранение. А той си устройва свинарник с тези пари, отглежда свине, накрая свинете умират, той фалира и не може да върне парите. Така свинете от Стара Загора изяждат братските пари, събирани от десятъка на последователите на Учителя Дънов. А Свинепастирът, Свинарят на свинете е Панайот Ковачев. А Свинарят, господарят на свинете е ръководителя на Старозагорското братство. По-подробно виж „Изгревът", том III, стр. 22, № 22 „Братски пари за свинарник". Също виж „Изгревът", том VII, стр. 178, № 10, „Свинарникът". Същият случай е описан в Евангелие на Матея, гл. 8, ст. 28-34, където се разказва как двама хванати от бяс срещат Исус и бесовете му се молят, ако ги изпъди от двамата човеци да ги изпрати в стадото свине. Това става, изпъдени бесовете влизат в свинете и цялото стадо се втурват в езерото и загива. От друга гледна позиция го описва евангелист Лука, гл. 8, ст. 27-37, където Исус среща един човек имащ бесове, легион бесове и които му се молят да не ги изпраща в бездната, а се молят да ги изпрати в свинете. Излизат бесовете от човека, влизат в свинете, спускат се в езерото и се издавят. И в двата случая нечестивите духове и бесове се молят да влязат в свинете, а не да бъдат изпратени в бездната. А защо? Защото те искат жертва, искат кръв и плът, и я получават. Такава е развръзката тогава. Подобен е случаят и в Стара Загора. Онези, нечестиви духове, които са там, влизат в него, в ръководителя на Братството Панайот Ковачев и го карат да прави свинарник, купува свине и всички духове влизат в свинете. Той храни свинете с братските пари, храни нечестивите духове, които са в свинете до онзи момент, когато те измират. А защо? Повтаря се същото преди 2000 години, когато свинете се хвърлят в езерото и загиват. НЕ ХВЪРЛЯЙТЕ БИСЕРИТЕ ПРЕД СВИНЕТЕ 1. Програмата, която ръководех за издаването на Словото на Учителя Петър Дънов, изискваше намирането на екипи, които да набират отделните годишнини, съхранявани до този момент от мен. На 26.12.1997 год. в моят дом бяха доведени от Любомир Гълъбов двама млади човека от Стара Загора. Единият бе Стоян Кючуков, а другият Момчил Николов. Беше направен подробен протокол за работата по „Неделни беседи" 1940-1941 год., състояща се от 39 беседи. Трябваше да наберат текста по оригинала, да направят разпечатки и да направят корекции на допуснатите грешки при въвеждането на материала. 2. През това време Стоян Кючуков дава материала на своя позната да го набира срещу заплащане от десятъка на съмишлениците им. Направената разпечатка беше коригирана и дискетите бяха изпратени в София за страниране. Материалът беше страниран от Вихър Пенков и предоставен ми да го проверя, като правехме корекции на текстовете от Библията. Изпратихме разпечатката, странираният текст с дискетите и трябваше да се провери за грешки. Работа за няколко дни. 3. Но задържаха материала няколко месеца. Сами си взеха решение под чуждо давление да го изкарат на паус. Донесоха в София пауса и дискетите. Дискетите изобщо не можаха да се отворят на компютъра. А паусът бе направен на огледален образ, но номерата на страниците бяха обърнати. От една страна не могат да се отворят дискетите, а от друга страна всичко е погрешно на пауса. Не само са обърнати номерата на страниците, но бяха обърнати и страниците. Лявата страница бе сложена отдясно, а дясната страница - отляво. Беше ясно, че тук има вече чуждо вмешателство на чужди хора и проекции на Сили, които воюват срещу Словото на Учителя. И срещу програмата ми. 4. Предстоеше ново изцяло страниране и разпечатване на паус. Но не можехме да отворим дискетите, бяха непригодни за нас, защото беше работено по друга програма, която нямахме. Това стана поради нарушаване на протокола и на програмата от Стоян Кючуков, понеже в нея вкара друг човек, който бе противник на програмата. Накрая след една седмица работа, Вихър Пенков и Ефросина Ангелова-Пенкова успяха да възстановят материала на пауса и бе предаден за печат с уговорката да се внимава за разместените страници в печатницата. 5. През цялото това време знаехме, че противодействията идват от едно и също място и чрез един и същ човек, който вече ръководеше Стоян Кючуков и който вече не спазваше условията на протокола и програмата. Книгата излезна от печат подзаглавие „Като роди дете", 1998 год., том I, от 1-20 беседа. Тя бе заплатена от съмишлениците по издаването на томчето от Стара Загора, като Момчил Николов донесе парите и лично ги занесе в печатницата. Отпечатаното томче се предаде на Момчил и Стоян за разпространение в Стара Загора. 6. Трябваше да се наберат останалите беседи и да се издаде второто томче. Но тук излезна на сцената онзи човек, който чрез своето вмешателство отклони Стоян Кючуков. А това бе певецът Симеон Симеонов. Той стана причина, че онези духове на разрушението, които кръжаха над Стара Загора в разстояние на 50 години, да преминат от него, че оттам през Стоян и да се разруши всичко. Нечестивите духове навремето навлязоха в свинете на Панайот Ковачев, изядоха братските пари и след това измряха. Сега направиха същото, разрушиха всичко. Навремето Исус бе казал да не се дават бисерите на свинете, защото ще ги стъпчат и след това ще се обърнат и ще разкъсат всичко. Сега се случи същото. Бяха им дадени бисери. Дадено им бе Словото на Учителя Дънов да го набират по оригинал. Но се намесиха духовете нечестиви, влезнаха в свинете и те разрушиха всичко, като решиха да се удавят във водата и да удавят Словото на Учителя. А кои са свинете? Проумейте сами. Но ръководителят на програмата реагира своевременно и връчи лично на Момчил Николов своето разпореждане, което ще цитираме дословно. 7. В същото време беше предаден един обемист материал, който съхранявах повече от 30 год. и над който работих повече от 5 месеца да го подредя. Това беше един от бъдещите томове на „Изгрева", от материали на Боян Боев. Трябваше да ги набират в Стара Загора. Но Стоян Кючуков ги разхвърля материалите да се набират в Пловдив, Димитровград, Варна и Стара Загора. По този начин разрушиха фокуса на този материал, нарушиха програмата. А да нарушат програмата решението бе взето от друго място и от онзи, който се бори срещу програмата. Започнаха да правят разпечатки на различни места, намесиха се странични хора, зад тях стоят онези сили, които разрушаваха всичко. А те бяха врагове на програмата. Същите нечестиви духове влезнаха в свинете и се удавиха в езерото. /Виж евангелист Марка, гл. 5, ст. 1-17/. Това беше преди 2000 години, а сега как се развиха събитията? Но при евангелист Марка има и необикновен финал. Изгонените духове от обсебеният удавят свинете, но той остава смислен, нормален и му казва Исус „Иди си дома при своите и кажи им какви неща ти стори Господ и как се смили за тебе". И тук се случи същото. Нечестивите духове влезнаха в свинете в Стара Загора и се удавиха. А, онзи, когото нечестивите духове бяха го завързали да им служи сега бе отвързан, вече е смислен и бе изпратен у дома си при своите си, да им помага и да разказва какви неща Господ му стори, за да го освободи. Нещата се повториха досущ преди 2000 години. 8. Момчил Николов пристигна в София и след срещата му с мен, аз му написах собственоръчно едно разпореждане, което той трябваше да изпълни след като се върне в Стара Загора. Цитираме го дословно разпореждането, както и декларацията. 9. Стоян Кючуков наруши точка 19 от протокола, където се казва, че единствено той отговаря пред Вергилий Кръстев. Не пожела да прочете разпореждането, което му бе изпратил ръководителя на програмата, защото отдавна се подчиняваше на Свинепастирят на свинете от Стара Загора, чиято длъжност постоянно е заемана от различни лица като се почне от 1945 год., та чак до 1999 год. 10. РАЗПОРЕЖДАНЕ от Вергилий Кръстев - ръководител на Програмата за отпечатване оригиналното Слово на Учителя 1. Преустановява се работата с екипа в Стара Загора Стоян - Момчил, поради провал на програмата. 2. Поради самоволни и еднолични решения на Стоян Кючуков се спира работата с екипа в Стара Загора. 3. Поради включване чрез Стоян на чуждо вмешателство се спира работата. 4. Прибират се оригиналите на „Неделни беседи" 1940/1941 год., като допълнителните, непредадени да се донесат. 5. Прибират се материалите на Боян Боев и се спира работата по същите причини отбелязани в точки 1, 2, 3. 6. Отпечатаните беседи да не се продават в Народна опера - Стара Загора и Стоян да върне онези томчета, които е взел от Момчил. 7. Стоян няма право да взима решения, защото неговите решения, които той взе бяха взети от друго място! Затова ще върне томчетата да се продават, където се продават и другите книги. 8. Парите, които са вложени в издаването на беседите идват по линия на програмата, а не от отделни личности. След продаване на книгите сумите, които са вложени ще бъдат върнати на Стара Загора, на Момчил, който ще върне парите на онези, които са ги дали. 9. Да се изтрият всички записи направени в компютъра, за да не се даде възможност да се злоупотребява с тях .Компютърът да не се предава, докато не се изтрият записите, да се изтрият не от Стоян, а от друго лице. 10. Всички разпечатки от I и II корекции на Боян Боев и Неделните беседи да се предадат на Момчил, който ще ги предаде в София на Вергилий. 11. Не се разрешава разпространение на разпечатания материал, както и предаване на дискети на различни лица, с цел да се издават пиратски издания. 12. Не се разрешават опитите да се преиздава онзи материал, който бе предаден за работа. 13. През 1945 год. бяха предадени на Ръководителя на Старозагорското Братство за съхранение на 500 000 лв., които представляваха 100 средни заплати. Чрез тях направиха свинарник. През 1998 год. бяха предадени оригинали за работа по програмата ръководена от Вергилий Кръстев. Дадени бяха бисери, а те ги хвърлиха на свинете. Те се обърнаха и сега разкъсват всичко. Повториха се същите събития, защото Силите на Разрушението от 1945 и 1998/1999 год. са едни и същи. Написал: Вергилий Кръстев 11. Д Е КЛ А Р А ЦИ Я Долуподписаният Вергилий Кръстев удостоверява следното: 1. Като ръководител на програмата за издаване Словото на Учителя, той взима еднолични решения. И той е, който взима решенията, а не някой други. 2. Провалът на групата в Стара Загора не се дължи на Момчил Николов, а причината е описана в точките 1, 2, 3 на I страница на Разпореждането. 3. Жана Иванова е мой сътрудник, но решенията ги взимам еднолично въз основа на фактите, които съм проверил и които са явни и неоспорими, и които идват по мой, личен канал за осведомяване. 27.02.1999 год. Вергилий Кръстев 12. Момчил Николов изпълни нареждането, донесе ми оригиналите обратно, изтриха от компютъра набраните текстове. Стоян Кючуков не пожела да прочете или да чуе моето нареждане. Той задържа дискетите, както от набора на том II на „Неделните беседи" 1940-1941 год., така също и от набираният материал на Боян Боев. И сега се канят заедно с Мария Панова и групата около Симеон Симеонов да ги издадат. А те забравят, че Словото на Учителя Дънов е Слово на Истината и то е съградено на Светия Дух. И искат с лъжа, измама, нечестност и с подлост да издават Словото на Всемировия Учител на Вселената Беинса Дуно. Това е изключено. Нека да направят опита и ще проверят как действуват небесните войни, които съхраняват това Слово. Казано е: „Мечът на Духът е Словото" и всеки който посяга с нечисти ръце към Словото, то Мечът на Духа се издига и се стоварва върху него. Такива примери има стотици описани в „Изгревът". А сега описваме историята на един свинарник в Стара Загора, за неговия Свинепастир и свинете му. А ръководителят на програмата си прибра оригиналите и ще ги даде на друг екип да ги набере. Но предварително ще проучи дали мястото където ще се набира, някога да е имало връзка с онзи свинарник и с онзи Свинепастир на Свинете. Ще следи зорко. А над него ще бди „Мечът на Духът", Който е Словото на Учителя Петър Дънов. А колко хубаво е казано в Евангелието Матея гл. 7, ст. 6 „Не давайте свято нещо на кучетата, нито хвърляйте бисерите пред свинете, да не би да ги стъпчат с краката си и се обърнат да ви разкъсат." Тук се случи същото. Тук в София и Стара Загора. Жив окултизъм с живи хора и развръзки драматични! КОЙ Е СВИНЕПАСТИРЪТ? Длъжни сме да разкажем и тази история, защото тя е финала за разказите ни за Стара Загора. Тогава ще си отговорите кой е свинарят, който пасе свинете, кои са свинете и кои са нечестивите духове, които влизат в тях, че ги карат да се хвърлят във водата да се издавят. Знаем, че Духът, който бе в Исуса навремето имаше Силата и Властта да заповяда на нечистите духове. А сега какво се случи? 1. На 12 юли 1997 год. на Денят на Учителя, според програмата за издаване на Словото на Учителя Дънов, излезнаха от печат една годишнина „Утринни Слова" от 1941-1942 год. в две книжки със заглавия „Последното добро", том I и „Близо и далеч", том II. За пръв път Жана Иванова ги издаваше от своята фирма, защото предишните годишнини бяха издадени от нея, но от името на „Бяло Братство" и „Урания". А това бяха „Утринни слова" -1942-1943 год. Това стана поради нейното непослушание, защото година преди това бях й обяснил, че не трябва да се занимава с издателство „Бяло Братство", а да издава сама. Аз движех цялата програма и не желаех на други да им наливам във воденицата вода, та да им се мели брашно, т.е. да използват моята програма за користолюбиви цели, както впоследствие се случи. А този момент се съчета и с концертна изява на певеца Симеон Симеонов от Стара Загора в „Дома на земята и хората" от 11 часа. Жана Иванова организира целият концерт, направи покани за концерта, изпращаше ги, раздаваше ги. Направиха афиши. Наемът за концерта бе платен от Симеон Симеонов. За Жана Иванова това бе голям празник, за пръв път тя издаваше самостоятелно от нейната фирма Слово на Учителя Дънов, но по моя програма. Беше сложена маса и се продаваха двете томчета, новоизлезлите книжки. За пръв път се сложи на масата „Изгревът", том VI за продажба. Аз стоях встрани и наблюдавах. Минаха към 220 човека, от които само 25 човека спряха на масите и си купиха тези две книжки оригинално Слово на Учителя. Останалите минаваха, заминаваха, гледаха някъде нависоко. Видях и разбрах, че това бе едно отклонено поколение, предварително целенасочено заблудено и вървят по оня път, по който го водеше неговия Пастир. Никой не взе нито една книга от „Изгревът". А ето и финала на този разказ. Жана бе предала на певеца Симеон Симеонов двете книжки да ги вдигне и покаже на всички по време на концерта. Нали това бе оригинално Слово на Учителя, а той пее неговите песни. А Жана бе организирала този концерт само затова - той да вдигне и да покаже на всички тези две книжки. Но той не го стори! Не го направи! Забрави ли го? Напротив. Дори книжките ги бе захвърлил там на някаква маса и ги откраднаха. Аз стоях в салона и слушах. Петър Ганев бе на хармониума, а Симеон Симеонов пееше песни на Учителя. Още на третата изпята от него песен, аз станах и си излезнах. Така не трябва да се пеят песните на Учителя. В тях нямаше Духа на песните на Учителя. Аз бях този, който десет години бе работил с всички музиканти от времето на Учителя Дънов и слушал десетки, стотици пъти как се пееха или свиреха тези песни на цигулка или пиано. Така, че бе напълно закономерно той да не покаже тези книги, след като Духа на песните на Учителя не бе в онова, което пееше. Но тогава го приехме като един несполучлив опит от страна на Симеон, но не и умишлен. 2. Още през месец август 1998 год. бяха откупена от мен за два концерта онази зала в „Дома на Техниката" на ул. „Раковски" 108, зала 4, където по моя програма се изнасяха концерт-рецитали по Слово и музика на Учителя Дънов. Залата бе закупена за 23 септември 1998 год. /сряда/ от 18 часа за поредния концерт-рецитал на тема „Възходящият път". Книжката „Възходящият път" е издадена 1935 год. по Слово на Учителя Дънов, което е една висша окултна поезия. Беше извадена на ксерокс и предадена на Зорница Попова, която в последните ни концерти беше водещ. Тя трябваше да разучи текста и да се подготви, понеже се четяха отделни пасажи от Словото на Учителя Дънов, след което следваше изпълнение от музиката на Учителя изпълнявана от певци или инструменталисти. Бяха извадени покани, които се раздаваха през месец август на Рила и в София. Направени бяха афиши и закачени на обичайните места. Яви се пречка. Изведнъж почти всички певци заминаха през м. септември за чужбина на гастроли. Обърнах се към Петър Ганев дали ще може да поеме организацията на музикалния съпровод, като му предложих да извика Симеон Симеонов от Стара Загора. Той се съгласи, а те бяха работели заедно. И изведнъж се появи пробив в програмата ми. Денят не бе подходящ за Симеон и той искаше да бъде неделя от 17.30 ч. след обед. Аз предложих четвъртък-петък, но той не се съгласи. Аз бях платил за делничен ден за залата, а в неделя струваше три пъти по-скъпо и нямаше кой да заплати. Изведнъж се намериха онези, които да доплатят. Цялата концепция на концерта започна да се руши отвън - промяна на деня, вкарване на чужди пари за доплащане на залата. Но нали щяха да четат „Възходящият път". Беше изпратен от мен Вихър Пенков до Петър Ганев да му помогне да натоварят музикалните инструменти за концерта. Салонът започна да се пълни. Търся с очи водещата Зорница Попова. Изведнъж пристига и проплаква. Аз бях й наредил да отиде в дома на Петър Ганев и заедно с него да определят, след кои пасажи от „Възходящият път" да се пеят песните от Симеон Симеонов. Проплака „Симеон ме изгони и каза, че на него не му трябва водещ и че не одобрява начина, по който Вергилий прави концертите". Аз останах като втрещен. Пълна изненада. Изведнъж за броени минути цялата аура и психическата обстановка на напълнената зала от 400 човека се измени. Поглеждам онези възторжени лица, които сияеха преди малко, а сега помръкнаха. В залата се възстанови една сивота. Ако това го бях научил преди седмица, щях да спра концерта, защото организацията беше моя, бях сам заплатил за залата. Те умишлено нарушиха програмата, чрез която изнасяхме концерти на софиянци от музика и Слово на Учителя Дънов. Кои те? Не се ли досещате? Проумейте кои са тези сили! Певецът Симеон Симеонов започна да пее „Битието". Аз се учудих, че ще го пее. „Битието" има история, която той не знаеше, защото не беше чел „Изгревът", а от друго място няма откъде да го научи. „Битието" е дадено от Учителя Дънов в Мърчаево на певицата Лиляна Табакова, която е била действуващ сопран в Софийската опера. Освен това тя е колоратурен сопран и с обхват на гласа си 4 октави. „Битието" е дадено за женски глас. Тя беше го записала съобразно възможностите на своя глас и други певици едва ли могат да го изпълнят по отпечатания музикален текст. А защо е дадено „Битието" за женски глас? Това музикантите не знаят. Сътворяването на Битието от 7 дни е рожба на Духът. Духът ражда „Битието". Духът в арамейския език, на който са говорили древните евреи и то в Галилея е от женски род. И оттам започва цялата трагедия за изследователите на Евангелието. Там Духът е от женски род и той ражда. В „Битието" гл.1, ст. 2-3 четем: „Духът Божий се носеше над водата. И рече Бог: „ Да бъде виделина"". В българският език Духът е от мъжки род, а ражда онова, което е от женски род. Ето това е една от основната причина, поради която Учителят Дънов дава „Битието" за женски глас и то на колоратурен сопран с 4 октави на гласа и затова то е за женски глас, и затова „Битието" е за женски глас, а не да се изпълнява от мъж. Ето това не го знаят днешните музиканти и няма откъде да го знаят, защото само аз съм работил с Лиляна Табакова, а другите които се въртяха около нея бяха временни посетители и пришълци. /Виж „Изгревът", том. I, стр. 199-201,201-204, стр. 391-392; „Изгревът", том III, стр. 248-249; „Изгревът", том IV, стр. 595-600/. Работата на Лиляна Табакова бе свършена от мен, а не от тях. Чувам, че се говори, че Борис Николов е пеел „Битието". Мога да кажа следното, че той е завършил естествени науки в Биологическия факултет в София, но не си взима дипломата и цял живот, около 70 години работи като работник, прави мозайки. Аз бях 10 години в неговия дом, но нито веднъж не го чух да пее, да свири на пиано или на цигулка, или флейта. Музикантът там бе Мария Тодорова. А че е пял „Битието" - то всеки може да си го пее. И по-рано, и сега, и утре. И ето сега на концертния подиум на 27.IX.1998 год в 17.45 минути Симеон Симеонов пее „Битието". Залата го слушаше вече с други уши и го гледаше с други очи, защото беше променена обстановката и аурата поради нарушение на програмата. А след като започна да пее „Битието" всички изтръпнаха и седнали на тръни слушаха. Тишина в залата след първата част. Във втората част изпя някои песни от Учителя и залата вече искаше да му помогне да излезе от онова състояние, в което бе изпаднал. Започнаха да му ръкопляскат от време на време. Концертът свърши и единствената музикантка от времето на Учителя Мария Славова отиде зад кулисите да му прави забележка и дава съвети, за неговото изпълнение. Аз вече помагах да се прибере инструментариума. Симеон Симеонов дойде при мен и си призна „Не можах да изпея Битието, така както го знам". Аз мълчах. Какво да му кажа. Той си беше виновен. Измени на програмата, която ръководех и онези същества, които вървяха с мене от музикалния свят си заминаха от залата обидени. Това му беше последния концерт в София, в който участвуваше чрез моята програма. А ето какво бе написано отзад на поканата за концерт-рецитала „Възходящият път", които не пожелаха да прочетат: „Любовта е Любов за светлината на ума. Мъдростта е Мъдрост за живота на душата. Истината е Истина за свободата на духа. Това са трите начала, от които всичко произтича. Люби всичкия живот, всичката светлина, всичката свобода! Мъдър бъди, на Истината всякога верен остани!" Из Словото на Учителя Дънов 3. След като предадох в Стара Загора да се набира оригиналното Слово на Учителя „Неделни беседи" 1940-1941, както материалите на Боян Боев за един от томовете на „Изгревът" започна голямата разпра в Старозагорското Братство. Момчил Николов в едно събрание ръководено от Георги Стойчев стана и им изпя „Писмото", което е текст и музика от Учителя създадено специално срещу организация, уставите, които искат неговите последователи. /Виж „Изгревът", том I, стр. 513-515, стр. 541-549, стр. 685/. Беше им показал извадения на ксерокс оригинален почерк на Учителя Дънов написал Писмото. Показа им оригиналната беседа извадена на ксерокс „Работа на окултните сили", 27 школна лекция на Общия окултен клас, II година от 29.IV.1923 год., стр.10-11, където Учителят говори срещу уставите. Отговориха му, че това е било казано за 1923 год., а сега е 1998 година и не важало. А те не знаеха, че Христовият Дух, който бе влезнал в Учителя Дънов през 1912 год. е този, който дава Словото. А Христовият Дух обхваща Битието и Небитието, Земята и Небето, обхваща цялата Вселена от минус безкрайност до плюс безкрайност. Христовият Дух е във времето от вчера, днес и утре, защото той е Духът на Единението на Битието и Небитието чрез пространството и във времето. Най-добре е дадено от апостол Павел в Послание към Евреите, глава 13, ст. 6: „Исус Христос е същият вчера, днес и до веки". А какво представлява Христовият Дух виж „Изгревът", том I, стр. 647-654. Симеон Симеонов чрез Стоян Кючуков се намеси и започна да работи срещу програмата. Обясних тук в София на Момчил Николов, че Стоян всичко докладва на Симеон и Симеон работи чрез него срещу програмата. „Не мога да повярвам". „Ще повярваш". Дойде време и той повярва, когато реших да спра цялата подготовка за набор в Стара Загора. Тогава онези сили изскочиха, слезнаха бесовете от Небето, влезнаха в тях и искаха да го разкъсат. Те се показаха в истинското си лице. Започнаха да тормозят денонощно Момчил чрез телефоните посреднощ, изпращаха подставени лица да го атакуват. Той видя истинското им лице и повярва в думите ми. Разказах му историята за свинарника. И така навремето същите сили на небесната тъмнота по времето на Школата на Учителя откриха кръчма и залепиха свинарник на гърба на салона на Учителя Дънов на Изгрева. /Виж „Изгревът", том I, стр. 421-422/. Днес същите разрушителни сили са влезнали в така наречените последователи на Учителя Дънов. Това са нечестивите духове, които бяха освободени и влезнаха в тях. Повтори се същото от преди 2000 год. Едни набираха за печат оригиналното Слово на Учителя, а другите пречеха во главе със Симеон Симеонов. На първият концерт на 12.07.1997 год., който му бе организиран от програмата, която ръководя се обяви срещу отпечатаното Слово на Учителя и не показа отпечатаните книжки, заради които му бе организиран концерта. На втория концерт на 27.IX.1998 год., който също му бе организиран от програмата по свое решение отхвърли да се чете „Възходящият път", което е върхът на Божествената поезия от Учителя Дънов. И ето за трети път се противопостави и попречи екипът в Стара Загора да си свърши работата по набирането на оригиналното Слово на Учителя. Обяви се срещу програмата. Ето какво казва апостол Павел - Послание към Ефесяните, гл. 6, ст.12: „Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите, срещу всесветските управители на тая тъмнота, срещу духовните сили на нечестието в небесните места". Разбрахте ли кой е Свинепастирът, свинарят в Стара Загора, кои са свинете, кои са нечестивите духове, които влизат в свинете и какво става със свинете, когато са обсебени от бесовете? Проверете и проследете съдбата на действуващите лица в тази жива история, сега и след години. Поучение ще има за следващите поколения.

ДЯВОЛЪТ И НЕГОВИТЕ ДВА КРАКА ЕДИНИЯТ МУ КРАК В СОФИЯ Този случай е разказан в „Изгревът", том I, стр. 616-617, при което Учителят Дънов говори, че единия крак на дявола е в София, а другия в провинцията. Сега ще се спрем какво прави единия крак на дявола в София и как я тъпче ежедневно. 1. През пролетта на 1994 год. в дома на Марийка Марашлиева присъствуваха Благовест Жеков, Весела Маркова, Мария Арсова и им разказах за съхранението на непечатаните беседи на Учителя, че те се съхраняват у мен. Аз реших да ги предам на Елена Николова да ги отпечатат чрез издателство „Бяло Братство", но при условие да бъдат по оригинал. Съгласиха се всички. 2. На 01.06.1994 год. предадох на Елена Николова две оригинални годишнини от Общ окултен клас 1936/1937 и1938 и в рамките натри години не направиха нищо и аз след големи трудности си ги взех на 30.05.1997 год. Точно след три години. Нищо не направиха. 3. А защо не ги издадоха? През 1994 год. в дома на Йотка Младенова бяхме се събрали аз, Марийка Марашлиева, Мария Арсова, Нестор Илиев, Петър Ганев и чакахме да дойдат членовете на така нареченото издателство „Бяло Братство", които заседават в клубчето в един трафопост. Идва внучката на Йотка и предава: „Братският съвет нареди да слезете долу". Аз скочих и заявих, че Братски съвет не съществува в учението на Учителя Дънов и си тръгнах. А бях се приготвил да им покажа как Лалка Кръстева е променила Словото на Учителя. Носех доказателства, но не ги пожелаха. Всички онези, които бяха долу в трафопоста като представители на Варна и Бургас започнаха да издават променено Слово на Учителя Дънов. Целенасочено и умишлено. Доказателствата ги цитирахме! 4. След като написаха отворено писмо срещу мен - виж „Изгревът", том IV, стр. 614-624, аз отговорих както трябва на стр. 625-645. Нашите пътища се разделиха, защото аз имах един Учител, а те друг Учител и всеки си тръгна след своя Учител. И днес резултатите са налице. 5. Бяха предадени на Весела Маркова да набира две оригинални годишнини от „Утринни слова" 1933-1934 и 1938-1939 год. След като набра на компютъра материала, съответно два пъти проверен, тя по свое усмотрение без да ме пита го предава на издателство „Бяло Братство", като смята, че тя може да взима решения. Аз бях отстранен от нея. Аз реагирах остро, защото за мен това бе предателство. От въпросното издателство решават да правят цветна корица за томчето. Тогава се намесих и при една среща избрах онзи вариант, който бе подходящ. В следващия етап Весела бе елиминирана от Матей Тошков, който странира материала, извади го на паус и подготви томчето за печат, и плачеше пред мен, понеже я изгонили. Книжката се отпечати със заглавие „Ново разбиране за времето" като тя се бе осмелила да промени заглавието на беседите поставени от стенографките. Оргиналното заглавие е „Ново разбиране за връзките в живота". И като похлупак на всичко бе сложена „Емблемата на котвата", като е променена с цел да се получи онази врата през която да преминават духовете на Черната Ложа. Емблемата е непрекъснат кръг, а те нарушиха кръга. Така това томче носеше печатът на Черната ложа, с променено заглавие и променена емблема. Остана с ISBN 954-8091-51-8 като един документ. Издание 1996 год. 6. През 1998 год. излезна от печат „Утринни Слова" 1938-1939 год. подготвена от Весела Маркова. Преди това се уточнихме, че отгоре се изписва в пълен член „Учителят Петър Дънов". Но тя го написа с непълен член, понеже се подчини на някой си Джеджев от Варна, понеже бе закачена за него. Аз се намесих, като на корицата ние сложихме оригиналното заглавие. Излезна 1998 год. с ISBN 954-9589-09-0, том I със заглавие „Добрият език" и „Изпитът на Любовта", том II с ISBN 954-9589-08-8. Бяха и показани оригинални заглавия отпечатани още по времето на Учителя с пълен член на името му. Но тя не се подчини на оригинала, но на онези от Варна, за които бе закачена. И които я провалиха. 7. Имаше предварителна уговорка да ми се предават дискетите с набрани материали от издателство „Бяло Братство", но не ми предадоха нищо от годината 1933-1934. През 1998 год. предадох отново оригиналния материал на Весела Маркова от годишнината с промененото заглавие от 1933-1934, на „Утринни слова", да си поправи грешката и да коригира онова, което е променила. Но тя ми върна оригинала и отказа да се коригира. Помолих я да ми предаде дискетите с направения запис на онова, което бе набрала, но отказа да ми ги предаде. А такава бе уговорката. Сега ще се чака онзи човек, който да се яви и да се набере материала по оригинал. 8. През 1998 год, Павел Желязков след като бе получил от семейство Гобо разпечатка на архива на Анина Бертоли от франция /виж „Изгревът", том VII, стр. 575-596 и по-точно стр. 594, 595, 596/ отпечатва същата годишнина 1933-1934 на „Утринни слова" под заглавие „Красивата страна на живота" с ISBN 954-8785-18-18, като променя Словото на Учителя, като обръща словореда, променя думи и изречения. 9. През 1994 год. Павел Желязков получава от една сестра една годишнина от непечатани беседи и ги отпечатва, като променя Словото на Учителя, обръща словореда, променя думи, изречения. Тази годишнина излезе под следните заглавия: 1. „Към Обетованата земя" - Общ окултен клас, год. XIX (1939-1940), том I, с предговор, който няма нищо общо със Словото на Учителя и Школата му. Издание на „Алфа-Дар" 1994 год. с ISBN 954-8785-01-3. 2. „Вътрешният Господар" - Общ окултен клас, год. XIX (1939-1940), том II без предговор с ISBN 954-8785-07-02. „Алфа-Дар" 1996 год. 10. В тези години Духът на Заблуждението се задействува и отпечатани са чрез дадени лица към 10 заглавия с променено Слово на Учителя. Освен това бяха подведени ръководителите на братствата от страната да изпратят пари и хора за ремонтиране на къщата на Райна Калпакчиева на Изгрева, за да се направи централа на Братския съвет. По този начин се закопават пари, отклоняват се последователите на Учителя да дават десятъка си за строеж, а не за издаването на Словото Му, и така да не четат оригиналното Слово на Учителя. Така си дават десятъка към една обща каса, която има за цел да закопае тези пари. Този план сега действува успешно. 11. Освен това тази къща, която ремонтират има своя история, която никой не я знае. Не се знае с какви пари е купена, как е строена, кои са живяли там и какъв е бил живота им. Това нещо ще бъде описано по-късно в „Изгревът". И там не може да има никакъв братски живот - това е изключено. Ще си го проверят онези, които са подведени. И които закопават братски пари дадени в името на един висок идеал, те ще отговарят пред Небето. 12. Непосредствено след 1990 год. ръководителите на братствата от страната се бяха събрали в София и гласуваха резолюция за десятъка, който ще се събира да отива за отпечатване на неиздадените беседи и то по оригинал. По-късно се събраха в Айтос и потвърдиха същото. През тези 3 години две годишнини от Общия окултен клас стояха в издателство „Бяло Братство" и не отпечатаха нищо. А къде отидоха тези пари? Бяха целенасочено и умишлено закопани в имоти и строежи. 13. В момента от две години оригиналното слово на Учителя се издава по моя програма и то по оригинал. Имената на екипите, които работят са отбелязани в отпечатаните томчета. Досега сме издали 30 заглавия. Имаме готови за издаване още 10 годишнини, но нямаме пари. А защо нямаме? Последователите на Учителя не купуват оригиналното Слово на Учителя. Те са умишлено подведени и отклонени от Духа на Заблуждението в друга посока. Събират пари да правят къщи, да финансират онова, което Учителя е отрекъл като форма, която се е отживяла. Мнозина са лицата, които са чули волята му, лично от Учителя и това е описано в „Изгревът", том I - IX. Но не искат да го четат, защото не им изнася, защото имат друг Учител. А Словото на Учителя Дънов е Слово на Бога. На този етап Духът на Истината също работи, движи и издава оригинално Слово на Учителя Дънов - Беинса Дуно. Това е най-важно. Вчера, днес и утре до веки веков. Амин.