Iskri4ka

18. БЕЛЕЖКА НА СЪСТАВИТЕЛЯТ Този материал бе публикуван в „Изгревът", том V, под N 203, стр. 528-531, когато давахме образите на последователи на Учителя Дънов. Тук е уместно да бъде поместен отново, поради нашия разговор за Антиминса. Ще се спра на някои неща, които ми направиха впечатление. 1. Младият Константин Дъновски получава собственоръчно Антиминса, в кърпа обвит и след като го е предал, монахът изчезва безследно. Възможно е. Но не е бил дух, защото този Антиминс е съществувал, бил е реален, веществен, и е играл голяма роля във Възраждането във Варненска област и борбите за църковна независимост, включително и освобождението на България от турско робство. 2. Разказите за духовния ръководител на поп Константин Дъновски са приемливи и са верни. 3. През 1907 г. Тодор Бъчваров е видял Антиминс, отпечатан на литографски камък. Тези отпечатани Антиминси са на хартия и са се разпространявали между последователите на Учителя Дънов, син на Константин Дъновски. Аз съм ги виждал, окачени в рамка по стените на някои салони. Някои и сега са запазени, захвърлени от невежеството в праха на забравата. 4. През 1897 г. се отпечатват 8 Русия на копринен плат много антиминси, които се разпространяват в България. Освен това такива антиминси са отпечатвани и в Солун, понеже са на гръцки език. Така че е напълно възможно в църквата „Св. Архангел Михаил" да има такъв екземпляр. А оригиналният Антиминс, който е получил Константин Дъновски е на друго място, за което ще говорим. 5. Тази книжка е написана на 1.VIII.1922 г., когато България е преминала през две национални катастрофи и всички идеали за обединението на българските земи са пропаднали и загубени, затова има тъжни мисли. И необходими изводи и поучения за следващите поколения българи. 6. За Тодор Бъчваров това е мистична случка и онова, което публикува цели да докаже именно това. Той е много далече от същността на „Откровението" и ролята на Антиминса за българското освобождение. 7. Той не познава Антиминса като Божествена Евхаристия, която има начало, но няма край. Защото няма откъде да узнае и откъде да го научи. Тайнството на Антиминса днес, в 1999 година, се открива по благоволение на Святия Дух чрез „Изгревът" в том XI. I Вергилий Кръстев

17. ЗАВЕТНИЦИ НА СВОБОДАТА НИ ТОДОР БЪЧВАРОВ Тодор Бъчваров е уредник на списание „Родина", което излиза 14 години от началото на века, прекъсва по времето на войните и след това отново продължава. Редакцията му се намира на ул. „Опълченска" 67, т.е. тя е срещу ул. „Опълченска" 66, където е дома на Гумнерови, в който живее Учителят. След войните той урежда библиотека „Духовен живот" и издава много малки книжки с духовна литература. Той издава една малка книжка през 1922 г., озаглавена „Заветници на свободата ни" (мистична случка). Понеже тя е единствен запазен екземпляр и е леко увредена от годините, то ние ще я публикуваме дословно, защото тя ни дава много интересни факти за Константин Дъновски бащата на Учителя. В нея научаваме сведения за Антиминса. Заветници на свободата ни (мистична случка) Предпоставка Преди двадесет и две години се срещнах и запознах във Варна с прононсирания днес из цяла България г. Петър К. Дънов. Той е син на първия български свещеник в Черноморския край, гдето всякога в предни времена гърцизма е бил надмощен. Край новият си познайник същата година още имах случай да се запозная в Нови Пазар и със застарелия негов баща, свещеник Константин Дъновски. Припомням си и днес първите свои впечатления от срещата ми с дядо поп. Едроръст, с холеричен темперамент старец, в очите на когото блестеше още огъня на буден, господарски дух, който не е обичал „думата му да става на две". Винаги наблюдателен, с тиха външност той заговорваше плавно, мелодично, но със сдържан тон, като човек, който добре се владее. С тънка, едва уловима ирония в гласа, той като да казваше: „Какво не съм аз видел и препатил, което вие, младите, не сте сънували още!" След време много от преживелиците на дядо поп ми се разказаха, но остави в мене трайни следи само разказа за неговото юношество, когато той, подбуждан и от своята майка, искал да се покалугери, още съвършено млад 16-17 годишен. Но срещата му с един мистериозен духовник в солунската черква „Св. Димитрий", (превърната от турците в джамия), става причина младият Константин да не стане светогорски калугер; но верен на религиозния си дух той се запопил. Тая съдбоносна случка в живота на набожния Константин повлияла да се измени насоката на неговия живот. Ала тя не е отбелязана в биографичния очерк, публикуван в „Духовна култура" - синодално издание 1920 г., кн. 1 и 2., след неговата смърт (13 ноември 1919 г.). Или случая не е бил известен на почтения автор на очерка, г. Д-р П. Ников, или ако му е бил известен, той го е пренебрегнал като твърде мистериозен. Без тая подробност, обаче, неговият сериозен труд, твърде много изгубва от своята цена. Това лято имах щастливият случай да посетя гроба на тоя тъй много заслужил наш духовник и след като видях с очи и останалия веществен спомен от тая мистериозна случка, реших да публикувам това, което знаех, както и отпечатаните още 1905 г. (в отделна брошура) спомени на дядо поп за тая случка. София, 1.VIII.1922 г. Т. И. Бъчваров Някога безсмъртният Шекспир каза верен за през всички векове афоризъм: „Have more than thou showest, Speak less than thou knowest."* * „Има повече неща, отколкото посочваш, казвай по-малко, отколкото знаеш." (из „Крал Лир") Много неща има, които ние отминаваме, без да ги забележим. И много от забележеното не можем да посочим. Нито една биография не съдържа всичко за живота на тоя, когото описват. Когато се появиха първите биографични бележки за свещеник Константин Дъновски в I кн. на синодалното издание „Духовна култура", 1920 г. тъкмо след неговата смърт, забелязах голямата им празнина. В живота на тоя първи български свещеник има такива важни преживелици, които са повлияли на живота му, тъй както Христовото явление на Савла пречупи пътя на послешния му живот. Дългът на всеки автор на биография е да отбележи такива моменти, които са повлияли за новата насока на живота. Инак всеки такъв прелом остава мистерия. И ако деецът отнесе в гроба тия мистерии, биографът не ще може да ни обясни неговият характер. Биографичният очерк в „Духовна култура" е непълен и едностранчив. Свещеник Константин ни е представен само като добър родолюбец. Той бе духовник с жива вяра в задгробното битие - той бе мистик. И тая си вяра според собствения му разказ - той дължи на преживяната в Солун още в младините му, 1854 г., мистерия. Аз ще цитирам разказа на дядо поп Константин, както го намирам в издадената 1905 г. брошура.* (Чети: „Едно откровение в Солунската черква „Св. Димитрий".) Забележка на съставителя: (В книжката, отпечатана от Тодор Бъчваров следва публикуван текст, известен като „Едно откровение в Солунската черква „Св. Димитрий", което ще бъде отпечатано в „Изгревът", том XI, в специалната студия за „Антиминса". А сега за уточнение виж „Изгревът, том II, стр. 221, N 99 - „Антиминсът". Ето защо ние тук го пропускаме, но публикуваме следващите страници от тази книжка.) Дядо поп не довършва разказа си в тая брошура. И с това прикрива той най-мистериозните факти в своя живот, но които той е доверил на верующи. Когато тайнственият свещеник предава антиминса (жертвеника) и завършва речта си към момъка, станал невидим. Чак тогава младежът Константин разбрал, че неговият събеседник не е от живите, а дух. И това тъй силно го стреснало, че той останал на мястото си като вдървен. Незабелязан свидетел на тая сцена бил пазачът на черквата - джамия, стар благочестив турчин. Той приближил към смаяния момък, турил ръка на рамото му и казал: „Синко, Божиите пътища са неизследими, иди си с мир!" Същият дух и в други важни моменти в живота на свещ. Константин му се явявал. В най-големия разгар на борбата между българи и гърци (гагаузи) във Варна, една вечер, младият свещеник Дъновски попаднал в засада на свои врагове - гърци, които го нападнали, за да го убият. С мъка той се отървал от опасността, като оставил част от расото в ръцете им. В това време той вижда своя духовен ръководител, който отправил към него ободрителни думи: „Дерзай" вие ще победите!" Скоро след това поп Константин получил из Цариград известие от чорбаджи Атанас (своя покровител, на когото бил зет), че българското черковно дело върви успешно и скоро ще излезе на добър край. На свои близки дядо поп разказвал, че за пръв път видял своя ръководител 1854 г., когато на малко гръцко параходче той с тримата си другари от Варна: Белю Пинин, Тодор X. Мавродиев и Петър Атанасов, излизат от Цариград и навлизат в Мраморно море. Насреща им летяла тласкана от силен вятър, голяма военна гемия. Ходът й бил тъй устремен, че докато параходчето успее да се отклони, гемията го удря с носа си така силно, че го пробива и потъването му било неизбежно. В тоя критически момент младият Константин вижда, че край баржата на параходчето се спуска сянката на един калугер и той го чува, че казва: „Не бойте се, никой от вас няма да погине!" Дядо поп познавах лично. Той и пред мен е потвърждавал верността на цитирания разказ. Преди петнайсет години видях копие от антиминса, отпечатано на литографен камък. Самият оригинал видях сега в престола в първата българска черква във Варна „Св. Архангел „Михаил". В тая черква свещ. Дъновски прекарал повечето от служението си. В една стаичка при същата той преживял и сетните дни на тихия си живот. В двора до олтаря лежат и останките му. Над гробът се издига скромен железен кръст. Засъхнали бяха няколкото стръка цвете, посадени върху стихналата земя. Отиде си от света живият свидетел на описаната мистерия, остава само старият жертвеник да говори за мистериозното си минало. От надписите му на гръцки език се види, че е печатан, когато е бил вселенски патриарх „Кирио, Кирио, Паиси, 1747 година". Един едва личащ надпис отдолу гласи: „Град Солун, печат Алекси Ктимос, да се поменува целият му род". Отдясно напряко с едри слова стои надпис: „Осветен от Св. Месемврийски Кирио Йосиф, 1820 г.". А отляво са думите: „Агнец (жертва), 1820, август 6 - мощи Св. Мина, (зашити в антиминса). И дълго още тоя прогнил от времето паметник ще ни напомня не само за живата вяра на скромния служител Христов, но и за живите ръководители на българския народ, които ни нудят да издигнем храм за нашия Бог - в българските сърца! Българино, поддържай вяра в себе си и в Бога: без тая душевна сила никой не успява. И народите, както и отделните лица се нуждаят от идеал, към който да бъдат насочени погледите. Без това животът е безвкусица, празнота и умора, които довеждат до мрака на безнадеждието. Да вярваш, ще рече да действуваш, да пробиваш път дори и през скали. Безверие и бездействие са еднозначни. Блазе на оня народ, чиито водачи се вдъхновяват от вяра в светла бъднина. Те ще действуват, ще се борят за тая бъднина и тя ще изгрее на хоризонта народен в близък ден. Не пропада добро желание кога се кърми то от вярата, всепобедната мощ на душата. Рече ли един народ като един човек да достигне заветна мечта нищо не може да спре стихията мощна на целокупната му душа. Стени ерихонски срутва тая мощ, поля и гори прехвърля и достига желаната цел. Единодушието е сила всесъкрушаваща. Но ние се самопровалихме в пропастта, защото ни липсваше единодушие, вяра в себе си, сговор. Добро поле громко говори за това. Там пролича българския несговор и малодушие. Българи, да потърсим единодушието, що твори, създава и всяка сила световна ще бъде на наша страна. Бог се проявява в хармонията, а света почита силата; ала силен е верният, угоден Богу е сговорният, Неговата реч става дело, понеже единодушието народно е глас Божий. - „Не търсихме ли ние правда и това, което е наше? А останахме онеправдани и ограбени...", мъмрим ние днес в недомислие! Българино, ние пропаднахме, защото изгубихме вяра в тържеството на правдата и несговорът сломи нашата сила за отстояване народното право. И днес често слушаме разочарования из български уста: „Че кога е траяло българско царство?"' Траяло е, българи, и пак може да трае, но иска да се зида не от мъртви камъни, а от будни души - плуващи в топлика на живата вяра. Събудете тия души сред народа и здравата основа за българското могъщество ще легне дълбоко в народното битие и величавия храм на Богиня България ще се издигне и засияе върху китния Балкан. Нека потърсим в недрата на народната душа здрав материал, от който ще съградим българското светилище. И там да призоват Бога на нашите предци, който неотдавна ни изведе из вековната робия и ни води до днес през пустинята на изпитанията към българския Ханаан. Нека подигнем с вяра очи към „медната змия", за да излечим отровата на ядните змии, що тровят нашата кръв. Нека потърсим Спасителя зад Голгота, защото след Разпятието иде Възкресение. Да вдигнем очи към народния идеал!" Тодор Бъчваров (Издава редакторът на сп. „Родина", ул. „Опълченска" 67, София).

16. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ И ПАСХАТА НА ТРЕТИЯ ЗАВЕТ Петър Дънов е роден на 12 юли 1864 г. в село Хадърджа от баща Константин Дъновски и майка Добра хаджи Атанасова Георгиева. Това е Всемировият Учител на Вселената Беинса Дуно, който за пръв път слиза на земята в плът, за да даде Словото на Бога за идното човечество от Vl-та раса. На 7 март 1897 г. в присъствието на дядо поп Константин Дъновски слиза Божествения Дух върху него. Той става Учител на Бялото Братство на цялата Слънчева система. Той нееднократно в частни разговори заявява: „Ако преди 2000 години дойде Синът, то сега дойде Бащата." Тази истина и до сега не може да се възприеме от мнозина, защото нямат още орган, с който да възприемат понятието „Учител" и нямат очи, за да видят и уши, за да чуят, че сега е дошъл самият Отец, т.е. Бащата, облечен в кръв и плът. Още от самото начало на учредяване на съборите от т.н. синархическа верига, която се ръководи от Духа Божий, започват да се правят общи обеди и вечери. На всеки събор се прави Господнята вечеря и тя се отбелязва в протоколите на съборите. И което е най-интересното, че не само се възстановява Господнята вечеря по времето на Исуса Христа, но тя се освещава от Духът с ново значение. На 15 август 1907 г. в 19.30 часа има Господня вечеря в горницата във Варна. Поставена е маса с пасхални съсъди, и до нея три стола за невидимите посетители: Господ Исус Христос, Йехова - Елохим и Адонай - Святият Дух. Молят се на Святия Дух - Адонай да дойде и да ги изпълни с всяка мъдрост. Правят три поклона за тримата невидими посетители, четат от Библията. Застават пред масата и преломяват хляба, и подават чашата с вино с надписана буква, означаващо името на този, за когото е предназначена чашата. Учителят Дънов им говори, но това не е отбелязано в протоколите. На следващия ден сформират веригата в астралния свят. На 14 август 1908 г. във Варна се извършва Господня вечеря, на която присъствува само Господ - Христос, невидим за тях. На масата има плодове, хляб, преломяват хляба и дават чаша с вино. Застават пред престола по трима човека, като са улавяли трите разноцветни ленти, слагали са ги на главите си и г-н Дънов слагал десницата върху главите им: „Мирът да пребъде с теб." На 16 август 1909 г. в 19.30 часа в град Търново. На този събор се дават трите закона на синархическата верига, Свидетелствата на веригата, Божието обещание. На Господнята вечеря Господ се изявява на присъствуващите. При преломяването на хляба чрез г-н Дънов, Господ казва: .Аз съм, който съм ви водил в миналото. Аз съм същият, който ви водя и в бъдеще... Бъдете благословени от Отца Моего. Този хляб е символ на моята Любов и така искам да пребъде вашият живот за нашите братя." При подаването на чашата с вино казва следното: „Тази е чашата на спасението, тази чаша е Вечната Любов и моят Дух, Който работи във вас и Който ви повдига, и който просвещава вашите умове и освещава вашите сърца. Пийте от нея и бъдете благословени. И като се раздаде хлябът, каза се: „Това е Божествената любов за вашето спасение. Да благослови Бог всички страдащи, които имат нужда от този хляб." На 15 август 1910 г. в 20.00 часа в град Търново. На Господнята вечеря на масата са сложени съестни продукти. След прочитане на стихове от книгата Господня г-н Дънов раздава хляба и виното. При подаване на хляба г-н Дънов каза: „Това е тялото Христово, което за вас се даде и за вашето спасение", това се повтаряло на всекиго. При подаването на виното г-н Дънов казал: „Тази е чашата, която се изпива за вашето спасение." На края на събора им казва Духът: „Ако Ме любите, ще опазите закона и Аз ще помоля Отца да ви даде утешители." На 14 август 1911 г. в 19.00 часа в град Търново. На Господнята вечеря на масата са сложени виното, хляба и плодовете. Г-н Дънов казва: „Хлябът означава животът, който Господ изпраща, трябваше да дойде Христос, за да установи живият хляб. Виното, това е Божественият Дух, получаващ дара на Духа, и когато го приемем в сърцата си ще поемеш плодовете на Духа." При подаване на хляба г-н Дънов казваше: „Това е живият хляб на живота, който е слезнал от небето за спасение на твоята душа." А при подаване чашата с виното изговаряше: „Това е чашата Господня, Духът Господен, което се дава за твоето спасение." Съборът завършва с думите на г-н Дънов: „Думите Господни, които отправям към вас са тия: Вярвайте в думите ми. Аз ще бъда с всекиго едного от вас. Моят мир ви давам. Моят мир ви оставям. Работете в нивата, в която сте поставени и Отец Мой ще ви утвърди във всяко добро дело. Ходете в пътя на Истината и Живота, в който аз пребъдвам. Отец ще промисли всичко за вашите души. Той ще ви даде според изобилието на своите щедрости. Спънките във вашия живот аз ще изгладя и ще преобърна всичко за добро. Вярвайте и ще ви се даде всичко!" 19 август 1912 г., град Търново. Преди Господнята вечеря г-н Дънов измива в един леген краката на 12 души. След това четат различни стихове от книгата Господня. Раздава се хляба и виното. Г-н Дънов казва: „Този обичай на вечерята е обичай на Братството и съществува от 10000 години насам. Хлябът представлява Добродетелта, а виното представлява Правдата. Умиването на нозете е пак стар обичай. Нозете, както знаете, вече представляват също Добродетелта, а ръцете Правдата." Преди събора Христовият Дух влиза в г-н Дънов и той става Миров Учител на Битието и Небитието, управител на Черната и Бялата Ложа. На срещата на веригата присъствуват и Христос, и Мойсей. Учителят Дънов говори: „Затова придържайте се у закона на Любовта, защото, който не иска да прости на хората, повдига се вече Мойсей и настава кармичния закон. Господ е между нас. Той ни слуша, радва ни се и ни обича. Христос през тази година ще свидетелствува във вашата душа и ще ви даде толкова доказателства, колкото искате, само отворете очите и ушите си. Хора, които слугуват на Бога, те светят, а хора, които не слугуват - те тъмнеят." 14 август 1914 г. Търново. Господнята вечеря се предхожда с нощно бдение от 12 часа през нощта до 12 часа на обяд. Господнята вечеря започнала в 19 часа. Г-н Дънов казва: „Хлябът означава Учението Христово, а виното неговата Любов, чрез която ние се повдигаме и ставаме едно с него. Житното зърно, това е Христос. Житното зърно е емблема на Христа. Житните зърна са Неговото тяло." Г-н Дънов раздава от хляба и чашата всекиму: „Да ви благослови Господ Бог мой. Да пресветне ума ви, сърцето ви и душата ви, заради вашето послушание, да ви благослови Господ." „Аз ви проповядвам един Христос, Който е между вас, слушате гласа Му и не го виждате." Христовият Дух е в Учителя Дънов. Той е Миров Учител на света, на Битието и на Небитието, на Светлината и на тъмнината. Само Христовият Дух дава Словото на Бога. И от 1912 г. Христовият Дух чрез Учителя Дънов започва да дава Словото си. А то бе Слово на Бога!

15. ДУХЪТ НА ОБЕЩАНИЕТО - ДУХ СВЯТИЙ В ОТКРОВЕНИЕТО ОТ СВЯТОГО ДУХА Едно Откровение в солунската черква „Св. Димитър Солунски (Кассъма Джамиси), дадено на Отца Константина Дъновски през юношеството му в гр. Солун на 10 април 1854 г. 1*. Настоящото откровение е публикувано от Константин Дъновски в една малка книжка през 1905 г. по препоръка на сина му Учителя Петър Дънов, тъй като предните копия са потънали вдън земя. Едно копие е дал на Св. синод, едно копие на княз Батенберг, трето - на архимандрит Вениамин, на руския броненосец Ростислав, дошъл на гостуване във пристанището на гр. Варна. Всички тези преписи са извършвани на ръка. Отпечатването им е станало през 1905 г., като един екземпляр по някаква случайност е запазен в Народната библиотека, на времето „Васил Коларов" (сега „Св. Св. Кирил и Методий"), със сигнатура 1834/960, 227179. От тази книжка едно предишно поколение преди век бе извадило на фотокопие „Откровението", от тази малка книжка. Работено е от тези фотокопия. 2*. Срещата на юношата Константин Дъновски със стареца свещеник се осъществява на 10 април 1854 г. на Велики петък срещу Великден, деня, в който е разпнат Исус Христос. Той тогава е на 24 години. На 17 години отива в с. Хадърджа като учител през 1847 г., а когато е на 21 години се открива църквата в с. Хадърджа - през 1851 г., в което село той учителствува. Същевременно участвува в богослужението като певец, понеже е имал хубав глас и е изучил добре църковното песнопение. Това не го задоволило и на 24 години тръгва с трима свои другари за Света гора, за да става там монах и да се посвети на служба Богу. Качват се на парахода от Цариград, но претърпяват корабокрушение в Мраморно море. Пътувайки на едно малко корабче, появила се буря и насреща им налетяла военна гемия, тласкана от силен вятър. Параходчето се опитало да се отклони, но военната гемия го удря с носа и го пробива. Започнало да потъва заедно с пътниците. По това време покрай потъващото параходче се спуснала сянката на непознат калугер, явява се на Константин, и казва: „Не бой се, никой от вас няма да загине." Параходчето продължавало да потъва, но военната гемия спуснала лодка и ги прибрали. После ги стоварили на Солунското пристанище. Тримата другари били спасени, но някои от другите пасажери са се удавили. Вероятно помощта е била само за тримата пътници. Тогава тримата решили да отидат в черквата „Св. Димитър Солунски" да се помолят на гроба на Великомученика Димитрий и да благодарят за спасението си. Там се срещат с един монах и срещата му с него впоследствие определя неговият път. 3*. Срещата на Константин Дъновски със стареца свещеник и проведения разговор доказват, че този старец е бившият митрополит на град Варна Йосиф Серски от 1838-1847 г. Той е българин от Македония. А преди това е бил Месемврийски владика Йосиф, като е осветил на 6 август 1820 г. единствения останал Антиминс от тези 153 броя, отпечатани през 1747 г. в Солун. По това време е съществувала Месемврийска митрополия, която обхващала Провадия с всички села, като се почне от Девня, Провадийската околия и Камчийските планини. Тези места били подведомствени на Месемврийския владика. Тук владика е бил Йосиф Серски от 1820 до 1838 г., българин от Серес, Македония. От 1838 г. е назначен за Варненски митрополит (1838-1847). До това време не е ставало и дума по въпросът за националните различия между българи и гърци. Според свидетелството на учителя Райчо Илиев Блъсков, затова той не е криел своята принадлежност, че е българин и е изразявал открито своите чувства към българите. Той е говорил български език, а е употребявал и македонско наречие, когато е трябвало да говори със своя баща, който го е придружавал и който е бил към 100 годишен. Така че по това време Йосиф е към 80 години и ако пресметнем, че това е към 1840 г., то през 1820 г. е бил на 60 години, възраст, достойна за архиерей. Така че, когато освещава Антиминса през 1820 г. е към 60 годишен. Като Варненски митрополит той е съдейстувал за откриването на няколко църкви в областта. Подпомагал е просветата и където може е черкувал на български език. Особено е съдействувал в Балчик за откриване на българско училище и църква, която по-късно е закрита. Но той бил сменен и изпратен в Света гора и оттам е странствувал. На негово място във Варна идва гръцкият владика Порфирий, който заема този пост от 1847-1863 г., като преди това е бил владика в гр. Шумен от 1840-1847 г. По внушение на Цариградската Патриаршия се започват гонения срещу българите, изповядващи български език. Така Порфирий затваря българското училище в Балчик, забранява да се черкуват на български език, продават всички стари български книги. Същото прави и Месемврийският владика Григорий (1844 г.), като затваря българското училище и църква. Използуват гагаузките първенци, които отписват децата си от училище. Гагаузите са говорили турски език, но са християни и се е смятало, че това е коренно старобългарско население, което е запазило тюркския си език и само се е покръстило. Гърците са ги използували умело срещу българите. 4*. Най-интересното е, че след кратък разговор със стареца свещеник, лицето на свещеника се променило, погледа станал особен, движението на тялото също, и се появил огнен пламък над главата му, и почнал да говори. Святият Дух във вид на пламък слиза върху него и започва да говори на младия Константин Дъновски, което е Откровение на Святия Дух: „Защото никога не е идвало пророчество от человеческа воля, но от Духа Святаго движими говориха святите человеци Божии." (II послание на апостол Петър, гл. 1, ст. 22). И ще бъде в последните дни, казва Бог, ще излея Духа на всяка плът и ще пророкуват синовете ви и дъщерите ви, и юношите ваши видения ще виждат." (Деяния, гл. 2, ст. 17). Точно това тук се сбъдва, пророчество чрез стареца, движен от Святия Дух, и видение на юношата Константин Дъновски. И тази среща се осъществява на Велика събота, денят, когато Исус възкръсва чрез Святия Дух. 5*. Святият Дух, чрез стареца, в името на Господа Вседържителя го съветва да се върне там, откъдето е дошел, там на онова място, където го е определил Божият промисъл, защото мястото, откъдето е дошъл ще бъде прагът на чудни световни промени и очите му ще видят всичко това. А кое е това място? Това е Хадърджа и Варненско, това е мястото, откъдето Йосиф през 1820 г. освещава Антиминса и започва Възраждането на българите - с този Антиминс, в този край. Защото спасението на душата не зависи от мястото, но от начина на вярата в Исуса Христа. „Като получавате следствие на вярата си спасение на душите си." (I послание на апостол Петър, гл. 1, ст, 9). Младият юноша се съгласява да не е противен на волята на Бога, но стареца изисква от него истинска вяра, служба с молитва и да положи душата си за Евангелието. Защото в този ден всички адови сили са се повдигнали да стъпчат православието и славянството. Константин се съгласява. Тогава старецът вдига ръце и го благославя. 6*. Тогава старецът изважда от пазвата си вързоп, увит с бяла кърпа, поставя го на камъните пред олтаря, развива го, целува го и му показва Антиминса, като прави кръстно знамение над Константин. И след това започва да разказва историята на Антиминса, на този свят престол, който води началото си от 1747 г. 7*. На 20.XII.1746 г. е било четиридесетница от зверско турско изтребление на няколко християни, поради което останалата жива майка с няколко роднини са търсели утешение в нощно бдение. Това е богослужение, при което се съединява вечерната служба с утринната служба, провеждани в църква и продължава цяла нощ. Обикновено се сравняват непрекъснато молещите се през нощта със самите ангели, които непрестанно славославят Господа, окръжавайки Неговия престол. Службата се извършва от 77 годишен монах от Иверския манастир, йеромонах Теофаний. След бурята в църквата огряла чудна светлина като ден и когато свършвала литургията се явили трима мъже и една девойка, дрехите им греели като слънце. Това било Преображение, Святият Дух слязъл и с него дошли негови служители в бяла светлина като слънце от небесата Божии. Единият мъж е бил Свети Мина от Атина. Свети Мина Атинянин е бил военноначалник при император Максимиан Херкул на Западната Римска империя (300 год)., изпратен в Александрия да усмири вълнения в града и да отвърне християните от тяхната вяра. Но той също вярвал в Христа и имал целебна сила да лекува болни. Християните, чрез неговата проповед и извършени чудеса от него, се увеличавали. Императорът изпратил Ермоген да изкорени християнството. Хванали Мина, измъчвали го, но той отново бил изцелен от Христа Тогава Ермоген видял два ангела във видение да слагат нетленен венец върху главата на Мина. Ермоген също приел Христа и двамата проповядвали. Императорът, след като научил всичко, сам дошъл в Александрия и посякъл двамата с меч и телата им били хвърлени в морето. Другият мъж е бил Св. Димитър Мученик Солунски - за него ще говорим по-късно и то много подробно. Третият мъж е бил също светия, но името му било утаено, то е било скрито. 8*. Девойката в бяла светлина и с дрехи от слънце разказала за греховете на християните преди 303 години, т.е, през 1443-1444 г. Божият гняв се излял върху християните при Варненската битка, поради това, че престъпили клетвата си при сключения мир с турците. Те били победени и с това робството продължило, и Константинопол паднал по-късно в турски ръце. Клетвопрестъплението пред Библията не се изличава. 9*. Поради ходатайството на Дева Мария, както и на християните мъченици Свети Димитър и Свети Мина, че до свършването на числото 153, писаните риби в Евангелието, Всемогъщият Бог ще съкрати дните на турското царство. Последният Антиминс е осветен през 1820 г. от архиерей Йосиф. През 1821 г. е гръцкото въстание, а този Антиминс е предаден през 1854 г. И това е последният Антиминс, с него се свършва числото от 153 направени жертвеници, т.е. Антиминси. С него започва Възраждането на българите във Варненско и с него дочакват освобождението на България през 1877-1878 г. А и, като се прибави към 1746 г. + 153 = 1899 г. - това е годината, когато Учителят Дънов свиква за първи път своите ученици на събор на духовната верига във Варна. А защо 153 риби? След възкресението на Исус, Той нарежда Петър да хвърли мрежата от негово име, тя е пълна с риби - 153 броя. (Евангелие от Иоанна, гл. 21, ст. 11). Рибата е символ на първите християни, защото риба на гръцки е „ихтиос" и това се първите думи на акростиха: „Исуса Христа, Божий Син, Спасител." Духът е този, който движи. Ето какво казва Учителят Дънов за числото 153: „Сега да се върнем на числото 153. Единицата в това число е великият принцип, който действува в света. Ако ти имаш светъл ум, с който да разбираш законите и тайните на природата, то е все едно, че имаш едно съкровище. Числото пет е съкровището, то е майката, която съхранява нещата. Числото пет не спада към Божествения свят, а петицата е от света на онези велики души, които са разбрали Божествения закон. Няма дума в съвременния език, с която да се изрази значението на това число, което твори, но не съгражда. Тройката спада към човешкия свят. Ние сме деца на единицата. Като се съберат числата 3, 5 и 1, получаваме числото 9. Един завършен резултат, един Божествен цикъл. Божествен резултат, от който един разумен човек може да благува. Ти можеш да намериш щастието си в числото девет. Единственото щастливо число, според мен е числото девет." (Из неделните беседи, държани от Учителя Дънов на 13 май 1934 г., неделя, 10 часа сутринта, Изгрев, София). Така че с хващането на 153 риби завършва един цикъл, този на Старият завет и започва нов цикъл, на Новия завет, който се движи от Святия Дух, изпратен от Исус Христос, Син Божий, Спасителят. В едно предание се говори, че Давид е написал Псалтиря и че след неговата смърт, синът му Соломон е хвърлил мрежа в морето и е извадил псалтир с 153 псалма. (Псалмите в Библията са 150). Както псалтирът с псалмите е изпълнил целия свят, така и Новият завет ще изпълни целия свят. Ще се възстанови ново християнско царство с православен вожд. И като се съберат 153 риби 4- 1746 = 1899, когато Православният Вожд, Учителят Петър Дънов, в Когото е слезнал Божественият Дух на 7.ІІІ.1897 г. е вече създал първата синархическа верига на Бялото Братство. 10*. Духът Святий чрез девойката с дрехи, блестящи като слънце, съобщава волята на Бога, християните да се обърнат с молитви и покаяние към него. И да се направят 153 безкръвни жертвеници (антиминси), с които да може на всяко място да се принася безкръвна жертва, да се прави Евхаристия е името на Исуса Христа, синът Божий. С тези жертвеници, Антиминси ще се осъществява безкръвно жертвоприношение за прощение греховете на християните, за мирът между тях и за съединението на християните в една вяра. След това чрез евхаристията, посредством Антиминса да искат прошка, после помощ и сила от Святия Дух. Да искат, да просят, за да дойде Святия Дух върху тях, за да може да се извърши чрез Святият Дух единението и обединението между тях. И тогава ще се изпълни писанието: едно стадо и един пастир. Един пастир със Словото на Исуса Христа и едно стадо в името на Христовия Дух. И трябвало да се почне от Ерусалим и да се тръгне оттам, където се споменава името на Исус Христос, защото само Духът Святий може да изповяда, че Исус Христос е Син Божий. Това е Духът на пророчеството. След това тримата мъже и девойката станали невидими, чудната светлина изчезнала и останали да светят само свещите в църквата. 11*. Отец Теофаний от Иверския манастир от Атон, въпреки преклонната си възраст заминава за Ерусалим. Разговаря с тогавашния патриарх Партений {1737-1766), който с помощта на православните християни са си възвърнали святите места по силата на султанска заповед от 1757 г. След това отива и се среща с патриарха Паисий (1744-1748) и (1751-1752) и са приели за добър знак рибите, като символ на името Исус Христос, Божий син, Спасител и тогава напечатват 153 Антиминса (Божествени жертвеници), И първата служба за тези Антиминси станала на Великата събота. Била приложена и частица със заклинание: „Мерзкое и богохулное царство агарянско вскоро низпровержи и предажд е благочестивим." Това означава, че мерзкото и богохулно агарянско царство в лицето на турската османска империя в скоро време да се унищожи и да се предаде в ръцете на благочестивите, Откъде идва този израз? И когато Скинията Господня се движеше с Израилевите синове в пустинята, денем покрита с облак Господен, а нощем ги водеше огненият стълб Господен, то те гледаха образа Господен. Денем ги покриваше с облак, за да ги пази от слънцето, нощем ги водеше с огнен стълб по пътя Господен, а сутрин Господ отваряше небесните врати и манна, небесен хляб, слизаше от небето на земята, та я събираха, за да се нахранят. „И когато се дигаше ковчегът на път, Мойсей говореше: „Стани, Господи, и да се разпръснат враговете ти и да бягат от лицето Ти онези, които Те ненавиждат." А когато се спираше, той казваше: „Върни се, Господи, при тмите на Израилевите тисящи." Теофаний е пътувал 12 години и разнасял Антиминсите и е посвещавал служителите на Бога във волята на Святия Дух за освобождението на християните от агарянско иго. Завърнал се в Света гора и там починал. 12*. Следовниците на Святия Дух си предавали Антиминсите на своите последователи и продължавали да се молят, да извършват Евхаристията с тях. Така се подготвят с годините и идва 1820-1821 г., когато се вдигат гърците на въстание, подпомогнати от българите. Пострадали са много архиереи, като патриарх Григорий бил обесен, предал себе си като пасхален агнец за възкресението на християните и освобождението им. Така се сбъдва пророчеството за петдесятницата плюс възрастта Христова и гърците се освобождават чрез своето въстание и получават независимостта си след Руско-турската война от 1828/1829 г. чрез Одринския мир през 1829 г. И така: 1746+50+33 = 1829 година! 13*. Единствен, останал по чудо, опазен от Бога, за да се изпълни обещанието на Бога към християнските народи, е Йосиф Серски, който, осветен и осенен от Святия Дух предава единствения останал Антиминс от онези 153, извадени през 1747 г. Приема го Константин Дъновски през 1854 г., на 10 април, на Великата събота, когато Святият Дух извършва Възкресението. Сърцето на стария свещеник прелива от ангелско веселие от Святия Дух. „И след това чух като глас голям от много народ на небето, който казваше: „Алилуя. Спасение, и слава, и почест, и сила подобава Господу Богу нашему." (Откровение, гл. 19, ст. 1). 14*. Старият свещеник предава на младия Константин Дъновски Антиминса, който целува ръката му и го скрива в пазвата си. А Святият Дух чрез стария свещеник продължава да му говори и да му дава напътствия. А именно: Антиминсът е Свети престол в името на Светата Троица, която се заключава в името на Отца, Сина и Святаго Духа. Антиминсът е Образ на страшното жертвоприношение на Исуса като изкупителна жертва, пасхален агнец за греховете на человеците. Чрез моление и молитви в името на този образ, Антиминсът, ще се представят пред Бога нуждата и надеждите за спасение на християнския, славянския род от агарянското иго. Божествената Евхаристия ще се извършва на Антиминса, който е същевременно Святи престол. Чрез Евхаристията, чрез молитвите ще се обединят мислите не само на простосмъртните, но и на ангелите. Ще се обединят земните человеци с небесните человеци чрез Святия Дух, Който като слезе ще извърши най-високото тайнство. Това е Обединение, Съединение чрез Святия Дух на умовете человечески с умовете ангелски, обединение, за да се извърши обещанието на Бога за славянския християнски род. И тогава, каквото се измоли в името на Святия Дух и в името на Духа Христов, то Бог ще съизволи. Защото Духът Христов е посредник между человеците и Бога. Той обединява земята и небето чрез съединение на вярата на всички земни и небесни человеци. Затова трябва да стават молитви и моление, за да може чрез Евхаристията и с призоваване на Святия Дух да слезе и с негова помощ да се съединят в едно, человеците и ангелските умове в едно, в едно тяло и един Дух. Христовият Дух е Духът на Обединението и Единението в Бога Отца. 15*. Чрез Обединението, посредством Христовия Дух, това славянско племе, българите, ще възкръснат и ще видят колко е добро и колко угодно да живеят братя в единодушие и в единомислие. Но това става само при едно условие, да бъдат в един и същ Дух. Защото благословението на Бога се излива чрез един и същ Дух, Духът на благодатта, който е Христовият Дух. 16*. Това Откровение на Святия Дух, чрез стария свещеник в присъствието на младия Константин Дъновски, се извършва в църквата „Св. Димитър Солунски" в самия град Солун през 1854 г. За Святият Дух това е злочест град, макар че е отечество на славянските просветители Кирил и Методий. А те слизат на земята, за да прокарат пътя на Святия Дух между небето и племето Славянско, давайки му Словото на Бога да се изписва чрез славянски писмена. Този град не може да стане втори славянски Ерусалим, защото враговете на славянството чрез Берлинския конгрес (1879 г.) отрязаха тези земи и разделиха България на две, за да не може Великият Учител в лицето на Петър Дънов да извърши Обединението на Славянството чрез Словото, което той предаваше на български език. 17*. Даровете на приношението Богу се слагали върху Антиминса, за да се извърши Евхаристията. Тези дарове са приготвени от славянството и ще изпълнят своето предопределение. А обещанието на Бога за освобождението на славянството ще се извърши чрез Белия Цар. А Белият цар е руският император Александър II, който е представител на Бялото Братство и е изпратен от Бога да освободи руския народ от крепостничеството, затова той за тях е цар Освободител. Той е изпратен да освободи България и затова е Цар-Освободител на България. Той трябваше да освободи и обедини цялото християнство - но не успя, понеже му попречиха враговете на рода славянски. И часът от Обещанието от Святия Дух се изпълни, защото като съберем 50 (петдесятница) + 33 - възрастта Христова = 83. Като се прибави и годината на станалото обединение 1746 г. ще стане 1829 (1746 +83 = 1829). А това е годината на признаването на независимостта на Гърция от турците. А другото пророчество „Турция ще падне" - също се сбъдва, защото сбора на буквите дават 1876 г., когато на Цариградската конференция след потушаването на Априлското въстание Великите сили дадоха ултиматум на Турция да даде автономия и да освободи българите. Това стана на следващата година с отваряне на Руско-турската война от 1877/1878 г. и подписването на Сан-Стефанския мирен договор. А 1876 +33 (Христовата възраст) дава 1909 г., а на 22,IX.1908 г. България получава официално от Турция своята независимост. 18*. А след това ще се яви или роди Православен Вожд. Този православен вожд се ражда през 1864 г., а това е Петър Дънов. А това е годината 1864, когато Великият Учител слиза в плът в лицето на Петър Дънов. България, приела християнството през 864 г., а след 1000 години слиза Великият Учител, който е Духът Беинса Дуно, Всемировият Учител на Вселената. След това слиза Божественият Дух върху него на 7.III.1897 г. и това Обещание се изпълва, това е третата петдесятница от излизането на Антиминса. 1747 + Зх 50 = 1747 + 150 = 1897 г. Белият цар Александър II наистина влиза в България и спечелва войната от 1877/1878 г. благодарение на това, че Господ Саваот отвори вратата на църквата „Света София", А църквата „Света София" е в Средец, в Сердика, или в днешна София. А той влиза в нея, защото като съберем 2 х 50 = 100 + 1746 = 1846 плюс възрастта Христова от 33 = 1879 г. Руските освободителни войски стоят 9 месеца след Берлинския конгрес от 1879 г., който разпокъсва България на две и осакатява нейните граници. Сердика по времето на император Константин I Велики (306 - 337 г.) е предпочитан от него град, заради местоположението си и топлите минерални извори. Изградена е малка черква „Св. София" към IV век. А през 343 г. е свикан черковен събор в Сердика. През 809 г. хан Крум я присъединява към Българската държава с име Средец. Църквата „Света София" е надстроена в VI век, а турците я превръщат в джамия през XVI век. И на 4 януари 1878 г. руските войски под командването на генерал Гурко влизат и освобождават град София. Освободена е и бившата черква „Света София", превърната в джамия. Така че и това обещание се сбъдва. И още едно предсказание се сбъдва. „След като изтекат времената от числото на евангелието трижд по ид (14). Това е 4хЗх 14 = 168. Като се прибавят към 1746 (1746 + 168) става 1914 г. През 1912 г. е Балканската война, чрез която България трябва да освободи българските територии от Турция. Но идва Междусъюзническата война и България загубва всичко, по вина на Фердинанд. През 1914 г. започва I световна война, която завършва през 1918 г. България преминава през втора национална катастрофа. Но турската империя се разрушава окончателно. 19*. Небесният глас, който иде от небето като мълния, ще се разнесе по всичкия свят: „Се победи ест лев, иже сий от колена Юдова, корен Давидов." Лъвът, който е от племето Юдово на Израиля, което е корен Давидов, е Исус Христос, който победи и смъртта, и света, и враговете адови. „И един от старците казва ми: Недей плака; ето превъзмогна Лъвът, който е от племето Юдово, корен Давидов, да разгъне книгата и да развърже седемте нейни печата." (Откровение, гл. 5, ст. 5). А това са седемте Божии духове, които стоят пред престола на Бога като седем огнени светила. А книгата със седемте печата е книгата на Новия Завет със Словото на Исуса Христа. А Ангелът на Завета Господен - Елохил на 8.Х.1898 г. чрез Учителя Петър Дънов донесе Призванието към българския народ, на семейството славянско. „Аз ида от горе по висше разпореждане на Бога - вашият Небесен Отец, Който ме е натоварил с великата мисия да ви предупредя от лошия път и да ви благовествувам Истината на живота, която слиза от небесното жилище на вечната Виделина да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове - отбрани чада на Истината, предназначени да съставят зародиша на Новото человечество, на което Славянското семейство, коленото Юдино ще стане огнище. Вождът на спасението, помазаникът Сионов, Царят Господен, братът на страждующите, ще пристигне във всичката своя сила и духовна пълнота и ще промени вида на тоя свят." Вождът на Спасението пристигна в този свят. Това бе Великият Учител, Всемировият Учител Беинса Дуно, Който в лицето на Учителя Петър Дънов даде Словото на Бога, за идното человечество от Vl-та раса, което е Третият и последен Завет на Бога към человечеството. Амин.

14. ОТКРОВЕНИЕТО ОТ СВЯТАГО ДУХА ДУХЪТ НА ОБЕЩАНИЕТО - ДУХ СВЯТИЙ ЕДНО ОТКРОВЕНИЕ -(1*) В СОЛУНСКАТА ЧЕРКВА „СВ. ДИМИТРИЙ" (КАССЪМА-ДЖАМИСИ) Дадено на Отца Константина Дъновски, през юношеството му, в гр. Солун, на 10 април 1854 година На велики петък-(2*) отидохме с другарите: Белю Пинин, Тодор Х. Маврудиев и Петър Атанасов да се поклоним на гробът на Св. Великомученика Димитрия в църквата, нарицаема: Кассъма-Джамиси. На излизане ни срещна един старец, свещеник-(3*), без да го познаваме, със среден ръст, лице сухо-бледо, брада дълга и бяла, очи светливи и пленителни. Благослови ни, като му целунахме десницата и ни попита откъде сме и накъде отиваме. Ний му отговорихме, че сме от Варна и отиваме за Света гора. „Много добре, рече той, аз познавам тия места и съм живял там няколко време", като ни и разпита за някои лица от градът Варна. На разделение се обърна към мене и ми рече: „Желая утре, на това място, по това време, да се видя с тебе; имам да те питам и да ти кажа нещо - идваш ли?" „С всяко благодарение" - му рекох и се разделихме. Другия ден, на великата събота, аз на определеното време отидох в церквата, влезнах при гробът на Св. Димитрий, запалих свещица и се помолих. След това захванах да разгледвам, с голямо внимание, грамадното здание и, неволно, ме облада една душевна тъга за миналото, като размишлявах в себе си: Защо ли ни е оставил Господ?... и защо да бъде такава една светиня в турски ръце и т.н... Но ето че и вчерашният старец се зададе и отиде право при олтаря и начна да се моли. След няколко минути ми даде, с поглед, знак да отида при него, та аз се приближих и му целунах десницата. „Синко, рече ми той, за любов Христова желая да се науча от къде си и за какво отиваш на Света Гора." Аз му разправих, без всякакво стеснение, откъде съм и за какво отивам на Света гора и какво е желанието и намерението ми - също така, като една изповед. През време на говоренето ми, се виждаше много спокоен, слушаше с внимание думите ми и се показваше много благодарен, докато свърших разказът си. Но, след няколко минути мълчание, като се приготви дами говори, забелязах едно странно изменение в погледа-(4*) му и по всичкото му телодвижение, а най-много, което ми вдъхна особено удивление, бе появлението на пламен огнений на главата му и неволно ме обзеха студени тръпки по всичкото ми тяло и ме обля студена пот!... „Драгий ми синко, рече, ти наистина, си избрал добрата част за себе си, но знай, че спасението на душата не зависи от мястото, но от начинът на вярата в Исуса Христа. И, не мисли, че всички ония, които и колкото са в Света гора, че са праведни, защото и там може да бъде човек най-голям грешник, както и в мирът... Нито искам да те отвърна от намерението ти Аз те уверявам в името на Господа Вседържителя, че всякога, гдето и да си, когато и да е, трябва със страх и трепет да изработваш своето спасение. Заради това, послушай съветът ми: да си идеш там на мястото-(5*), гдето те е определил Божият промисъл, понеже това място е било и ще бъде, тъй да кажа, прагът на чудни световни променения. Очите ти непременно ще видят всичко, речено от Господа, със залогът, който ще ти връча и ще бъде за уверение като от Бога... След няколко минутно мълчание, аз проумях от внимателния му поглед, че чака отговор и му рекох: „Не съм противен на волята Божия, защото е свята", а той ми рече: „Не е достатъчен отговорът ти; за да угодим Богу, необходимо е с истинска вяра да се подвизаваме и бодърствуваме с молитви до последното издихание, та че дори и душата си да положим за Евангелието. Пък, които желаят да принесат по-много плод, трябва да имат съвършена преданост и покорност на Бога, както Аврам, който принесе своя син жертва на Бога; както и апостол Павел прие да бъде анатема от Христа, за спасение на своите по плът братя. И, наистина, без такава самоотверженост не можем да се надеем, че Бог ще яви своята милост и помощ, а най-много в днешния ден, когато всичките сили адови са се повдигнали и искат, ако им се удаде, да затъпчат с православието и славянството... Но нека се вълнува морето, пак, докогато е Христос на кормилото, корабът му няма да потъне." И пак мълчание... Аз тогава се возхитих и радостно му рекох, с едно страхопочитание: „Отче, с помощта Христова и твоите свети молитви, напълно се съгласявам и с готовност приемам всичко, което сте ми казали и ще ми кажете." Тогава вдигна очи и ръце нагоре и рече: „Нека е благословен Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, който утаява от премудри и разумни и открива на младенци." Тогава сегна към пазвата си и извади-(6*), в една бяла кърпа, нещо обвито, с което направи кръстно знамение към мене, после го сложи на камъните пред олтарът (дюшемето на олтарът е по-високо около един лакът). Като го разви и целуна, покани и мене, та целунах, после това показа ми с пръсти на напечатаните букви на него, дали ги познавам: аз му рекох: ,,Ако е число, то е 1747." „Така, вярно, рече, именно от това число води началото си тоя святи престол, но, за да разумееш по-добре, слушай: „Двадесетий ден от декемврий месец, хиляда седемстотин четиридесет и шеста година, е било четиридесетница от едно зверско истребление на няколко души в същия тоя град, от кръвожадни мохамедани. Останалата майка и вдовица от това благочестиво семейство, претоварено от неизказана скръб, с няколко свои роднини, просили от Бога помощ и утешение с всенощно бдение в церквата-(7*), нарицаема „Панагия Аагудяни". Агрипнията извършвал един седемдесет и седем годишен старец, Светогорски аскетия, от Иверския манастир, някой си йеромонах Теофаний. През нощта станала голяма буря със страшни гръмове и светкавица - малко останало церквичката да събори. Пред зори бурята утихнала, в черквата огряла чудна светлина, като ден. Евангелието на литургията било на свършване и, в часът се явили трима мъже с една прекрасна девойка, дрехите им греели като Слънце. Зачудений свещеник си останал на мястото, като вцепенен, без да се помръдне; девойката го наближила и отправила погледа си към него и му рекла: „Преподобния старче, нека бъде пътят ти благоугоден Богу. В отговор на вашите молитви съм проводена с тия трима набожници от покровителката на тоя свети храм, Пресветая Дева Мария, майка на Господа нашего Исуса Христа, да ви предам каква е волята на пресвятаго Параклита (Духа), за нашия окаян народ християнски... За умножение греховете на християните(8*), дълготърпеливий Бог бил прогневен, а преди триста и три години, когато християнските водители, до градът Варна, със своята измама принудили турския цар да вдигне очи и ръце към небето и с голям глас извикал своята молба към Бога: „О, Исусе, ако си наистина син Божий, както те изповядват твоите последователи, то направи съдба между мене и тех, дето не опазиха клетвата си, която се клеха в Евангелието!.,." И тогава, о, тогава... препълнената чаша на Божий гнев и проклетия се изляла от небето на земята и тутакси силата на християните отслабнала, а силата на османлиите се укрепила, та, освен градът Варна, що превзеха и ограбиха, ами най-сетне и самия Константинопол завладяха! И така станаха известни на всичкия свят следствията на Божий гняв. О!... праведен си Господи и прави судби Твои! Но, Всеблагий Бог, во век не враждует. От премногото своя любов към человеческия род, пак се смилил, а най-повече от ходатайството на Небесната Царица и милостива застъпница на християнския род, Пресветая Дева Мария, както и от молитвите на всичките духове праведни, между които първо място заемат тия трима мои другари, мучениците Димитрий и Мина (а на третий името е утаено от мене) - благоволил да им яви своя утешителен отговор, че до свършване на числото от сто и петдесеттех и три риби-(9*), писани в Евангелието, Всемогущий Бог ще скрап и дните на Турското царство и до край ще го съсипе!... Всесилний ще възстанови ново християнско царство с православен вожд. А да бъде това в действителност, милостовий Бог, по непостижимата своя премудрост е наредил, по необходимост, и християните да се обърнат с молитва и покаяние към него. Заради това, според числото на писаните риби в Евангелието, да направите толкова нови жертвеници, на които да може на всяко място да се принася, в името на Исуса Христа, Сина Божий и Неговите заслуги страшно безкровно жертвоприношение за прощение на греховете-(10*), за мирът и съединението вярата на християните, чистосърдечно просение помощ и сила от Святаго Духа, по-скоро да се сбъдне и изпълни писанието: едно стадо и един пастир. Нека бъде наченато най-напред в светия град Йерусалим, от святаго Сиона, по море, по суша, на всяко място, дето се именува Исус Христос, защото и свидетелството Исусово е духът на пророчеството." После, девойката се обръща към своята майка и й казва: „Постигналите ни земни скърбни изпитания са станали по непостижимите судби Божий и премного своя любов, да ни подари вечно блаженство; жениха на нашите души и тебе скоро ще повика на небето да се радваме на вечния живот; прочее, бъди бодра в молитвите си и на всички вас, Бог да оправя пътят - Амин." И след това тримата мъже и девойката станали невидими. След отпускът на Божествената литургия, като излезли от черква, научили се, че през нощта молнията изгорила три турски къщи с живущите в тях и всички думали, че Бог отвърнал на злодейците. После всичко това, отец Теофаний се въодушевил и с ревност Илиева, по Бога, без да гледа на преклонната си възраст, предприел да извърши всичко, което го вразумил Бог. Без да се бави повече, отправил се за Йерусалим и като се разговорил със самия Патриарх, от святаго Сиона, отишел и в Константинопол и тамошния патриарх, като се съветвали всички, приели за добър знак рибите, писани в Евангелието (понеже на Елински язик на рибата буквите носят знаковете: Исус Христос - Божий син Спасител) и тогава напечатва сто и петдесет и три образа-(11*) за Божествени жертвеници, според приетия обичай. И първата служба станала в светия град Йерусалим, на самия ден на Великата събота (с приложение частица: „мерзкое и Богохулное царство агарянско вскоре низпровержи и предажд е благочестивим), но всичко това е било много тайно - страха ради Иудейска! - Преподобний Теофаний сам е ходил на света Синая, в Александрия, Антиохия, островите: Патмос и Кипър и, най-сетне, след дванадесет годишно бавение, свърнал се в Света Гора и там предал дух Богу. А почнатото дело следвало с голяма надежда на милостта Божия; ревностни слуги Божии са продължавали сърдечно да се молят, дано би Бог скратил по-скоро останалото време, за да могат и те сами да видят освобождението на своя род християнски. Между многото ревнители, по това, е бил и патриарх Григорий-(12*), който с няколко свои Богобоязливи събратия е предложил да се прилагат в антиминсите и от мощите на Св. Великомученик Мина и горещо е подканял да стават моления в празниците, в навечерията на Рождество Христово и Богоявление, Великата събота, Петдесетница и Преображение Христово, но, най-сетне, бил предаден от най-верния си и обесен с омофора си на ден - Великден, с него наедно свети Архиерей пострадали множество свещеници и първенци народни, избесени и изклани... Едного сам, като с чудо, Бог опази-(13*) за продължение на поченатото и той е уверен, че всяко обещано, напълно ще се изпълни в своето от Бога определено време... сега, в тая тържествена за мене минута, с пълно упование на Божия промисъл, аз чувствам някакво улекчение в совестта си и сърцето ми се прелива от едно непонятно веселие ангелско, като те наричам мое любезно чадо в Духа Святаго и ти предавам тоя святи залог - имай го в пазвата си, при сърцето си"... Аз го приех, като целунах ръката му и го скрих в пазвата си-(14*), а той продължи: „Връчвам ти тоя святи престол Божия за уверение на най-голямата милост в името на Пресветая Троица!... Добре да помниш, че Бог, когато и да е, чрез церквата явява своята многоразлична премъдрост на всички, та дори и на властите земни!... Всемогъщият Бог, който предопределява, предопределил е и средствата, а най-главното между тях е молитвата. Но понеже не се намира други по-голям и превъзходен, по-могъществен образ на моление и предстателство у Бога за нас, за нашите нужди и надежди, както тоя образ на моление на страшното това жертвоприношение. Божествената Евхаристия, която ще се извършва на тоя Святи Престол, което е всичко Божествено и може да приведе във възторг и удивление не само мислите на нас, смъртните, но и на самите най-чисти ангелски умове; мога да кажа, че е най-голямото чудо, най-високото тайнство, което можеше да извърши премъдростта Божия за человеческия род. Освен това, и сам Исус Христос ни е учил, че всичко, каквото попросим от Бога Отца, в Негово име, ще ни подари. Заради това, с несъмнена вяра и голяма надежда на това обещание, в денят на освещението на тоя Святи Престол, са принесени молитви и прилежни прошения за избавлението на християнските народи от агарянското иго и за съединението на вярата и в същия ден Бог благоволил да открие с един Божествен начин на молещите се, че всичко негово обещание ще се изпълни непременно. И, Всетителят присъвокупил, че между всички християнски народи, Бог храни едно особено благоволение към най-многострадалното, между всички народи, славянско племе, за неговото простосърдечие и искреност. За това трябва, за напред, да стават молитви и моления за силата и помощта от Святаго Духа, да могат да се съединят единомислием, в едно тяло и един дух, както говори и Дух Святи чрез язиците на апостолите. I послание към Коринтяните, гл. 12, ст. 12-21, 26-27* (ст. 12) Защото както тялото е едно, а има много удове, и всите удове на едното тяло, ако и много да са пак едно тяло са, така и Христос. (ст. 13) Защото всички ние чрез единия Дух се кръстихме да сме в едно тяло и юдеи, и елини, и раби, и свободни, и всинца в един Дух ся напоихме, (ст. 14) Защото тялото не е един уд, а много. (ст. 15) Ако речеше ногата: понеже не съм ръка, не съм от тялото; дали за това тя не е от тялото? (ст. 16) И ако речеше ухото: Понеже не съм око, не съм от тялото, дали за това то не е от тялото? (ст. 17) Ако беше всичкото тяло око, де щеше да е слушането? Ако ли все слушание, де обонянието? (ст. 18) Но сега Бог е положил удовете всеки един от тях в телото както е изволил. * (ст. 19) Ако бяха били вейте един уд, де щеше да е тялото? (ст. 20) Но сега удове са много, а тело едно. (ст. 21) И не може окото да рече на ръката: Немам потреба от тебе; или пък главата на нозете: Немам потреба от вас. (ст. 26) И ако страда един уд, всичке удове състрадат, ако ли се слави един уд, всйте удове се радват е него заедно. (ст. 27) А вие сте тяло Христово и частно удове." I послание към Коринтяните, гл. 12, ст. 12-21, 26-27* * (ст. 12) „Яко же тело едино есть, и уди имат многи, вси же уди единого тела, мнози суще, едино сут тело, тако и Христос" (ст. 13) „Ибоединем Духом ми вси во едино тело кръстихомса, аще юдеи, яще елини, или раби, или свободни: и вси единем Духом напоихомеа." (ст. 14) „Ибо тело несть един уд, но мнози." (ст. 15) „Аще речет нога, яко несам рука, несам от тела: еда сего ради несть от тела." (ст. 16) „И аще речет ухо, яко несам око, несам от тела: еда сего ради несть от тела." (ст. 17) „Аще все тело око, где слух; аще же все слух, где ухание." (ст. 18) „Нине же положи Бог уди, единого кое - гождо их в телеси, якоже изволи." (ст. 19) „Аще ли биша вси един уд, где тело?" (ст. 20) „Нине же мнози убо удове, едино же тело." • (ст. 21) „Не может же ако рещи руце, не требе ми еси; или паки глави ногам, не треба ми есте." (ст. 26) „И аще страждет един уд, с ним страждет вси уди: аще ли же славится един уд, с ним радуютея вси уди." (ст. 27) „Ви же есте тело Христово и уди от части." * Ние сме включили новобългарския текст от Библията на Британско библейско общество, Цариград, 1874 година ** В оригинала е даден в старобългарски текста по Евангелие от 1867 г., издание на Американското библейско дружество в Ню Йорк. Ето, това е пътят на святото провидение, приготвен за това Славянско племе, чрез който, като следва, ще може християнството да се въплоти в славянството и радостно да възпеят с цар пророка: „Се что добро, или что красно, но еже жити братий в купе-(15*) и тогава тоя злочест град, отечеството на славянските просветители, ще бъде нов славянски втори Иерусалим-(16*), а пък за съединението на вярите, сам Бог ще извърши, по Своята воля, както му е угодно. О, колко се възхищавам само от мисълта, но действителността ще бъде равна с воскресение от мертвих!... Но защо се бавя, защо не бързам по-скоро да свърша?... Ето Дух Свети що говори: „Даровете и призванието Божии са неотложна отрасъл от славянското домородие и приготвен от Бога, който непременно ще изпълни своето предопределение. Враговете негови, макар да направят над облаците своите гнезда, пак ще Бог да ги съкруши, защото ей тъй, Белият цар е надарен от Всемогущаго-(17*) с такава благодат, който го кълне - проклет ще бъде, а който го благославя - благословен ще бъде. За това и ония, които се молят за него, навярно Бог ще ги послуша. Заради това в началото от третата петдесетница на станалото обещание, когато се изпълни възрастта Христова и... Турция ще падне! След това, ще се яви или роди православний Вожд-(18*) и чрез Неговата молба, Бог ще измие гнусотата от мястото на падналото проклятие. А пък на свършека на петдесетницата, сам Господ Саваот ще отвори вратата на Света София и сам Белият цар ще влезе Богу да се помоли в нея;... а сегашната тъмнина, която ни покрива, ще изчезне!... Знамението е вярно, от днешния ден, след като изтекат времената от числото на евангелските трижд по ид (14) родове христови, дай Боже да можем пак да кажем на същия ден небесний глас, който иде от небето-(19*) и като молния ще се разнесе по всичкия свят: Се победил ест лев, иже сий от колена Иудова, корен Давидов. Амин."

13. КОЙ Е ВЕСТИТЕЛЯТ НА СВЯТИЯ ДУХ ЗА ВЪЗРАЖДАНЕТО В БЪЛГАРИЯ Отляво на Антиминса от 1747 г. извън рамката му има надпис на гръцки език. „Осветено от светия Месемврийски Мирийски Йосиф, 1820 г. От дясната страна се чете: „Провату (Провадия), 1820 г., 6 август, мощи на Свети Мина. Най-долу, извън рамката, четем: „Иверийския манастир" от Пале, Солунско. Труд на печатницата (копие от печатницата, типографията на Алекси Ктимос, когото да помене Бог, Господ Бог с помощниците Му." Този манастир е грузински, Ивер, Иверон. Неслучайно се печатат там, в Иверския манастир, понеже йеромонах Теофан, който е бил свидетел на Видението и Откровението на Святия Дух в солунската черква „Св. Панагия Лагудяни" е грузинец от Иверския манастир в Атон. Печатан е този класически антиминс при архиепископ Филарет при манастира „Св. Иверон" от Пале Тесалоники (Солунско) през 1747 г. Печатан е там, по гравюрата на руския художник Алексей Зубов, върху медна гравюра. Много по-късно по настояване на поп Константин Дъновски, по внушение на неговия син Петър Дънов, се прави поръчка при Руския синод за отпечатване на руския антиминс от 1747 г. на Алексей Зубов. И тогава е възпроизведен и отпечатан в Русия. И донесени копия от него в България. В дясно на руски език е написано: „Точно копие от старинния Антиминс. Гравюраяп. Ярмолински в собствената Литография, 1897 г., 6 август." Има две възможности: Или са възпроизвели по отпечатан Антиминс от 1747 г. и са го гравирали на медна плоча, или са намерили оригиналната матрица и са я произвели. Трябва да споменем тук, че в България е имало и литографски камък с този Антиминс и на него са отпечатвали книжни Антиминси. Тези Антиминси висяха по домовете и в салоните на последователите на Учителя Дънов до 1957 г., когато бяха направени обиски от полицията от властта и мнозина бяха конфискувани и унищожени впоследствие. Пишещият тези редове лично ги е виждал и разглеждал. А сега ще си отговорим на въпроса: „Кой е Месемврийския митрополит Йосиф, който е осветил този Антиминс през 1820 г. Това е станало в Провадия на 6 август 1820 г. Към Антиминса са пришити мощи на Свети Мина. Така че този класически Антиминс, създаден през 1747 г. е бил осветен през 1820 г. от митрополит Йосиф. Митрополит Йосиф Месемврийски е заемал около 1820 г. митрополията, включваща Провадийска, Камчийска околия. По-късно става Варненски митрополит (1838-1846 г.). През 1838 г. е назначен с име Йосиф Серски. Той е българин от Серес (Македония). Той започнал да помага, да съдействува да се изучава български език и са правени опити да се наложи църковнославянският език. Започват да се строят църкви. През 1838 г. се строи църква в село Кара Хюсеин (Варненска околия) и се освещава същата година от Варненския митрополит Йосиф. С подкрепата на митрополит Йосиф през 1840 г. в град Балчик започват да строят училище и църква, в която да се чете на български език. През 1845 г. била завършена с помощта на селяните, както и на балчишкия мюдюрин, но после поради клевети на гърците тя била закрита през 1848 г. Йосиф е помогнал, чрез турското правителство, за разрешение да се строи черква, помогнал с пари и извадил разрешение от Варненския паша да се построи попска къща. Това са разказите на Колю Райчов от Балчик. Когато идва новият гръцки владика Порфирий (1847 -1863 г.) от Варна, с негова помощ се затваря училището. Йосиф Серски помага да се възстанови друга църква „Св. Атанасий" във Варна през 1838 г., опожарена от злосторници. Интересни данни за митрополит Йосиф Серски има в Автобиографията на Райчо Илиев Блъсков - един от първите учители, в Провадийското село Черковна. Той се запознава с владиката Йосиф във Варна, българин от Серско, Македония. Бащата на владиката бил към 100 години и говорил само български, а Йосиф - български, по македонското наречие. Той бил винаги със засмяно лице, разпитвал ги нашироко за поминъка им, за свещеника, за черквата им. Бил учен и много умен, сладкодумно е говорил на български. Помогнал е много за началото на Възраждането, но после напуска Варна и отива да живее в Света гора. На негово място се назначава гръцкия владика Порфирий (1847-1863 г.), при когото по-късно се установява като свещеник Константин Дъновски. А сега ще споменем най-любопитните данни, които ни дава Учителят Петър Дънов в една съборна беседа от 19 август 1909 г., като казва за няколко прераждания. „Свети Иван Рилски се е въплътил в някой си Йосиф, който живял и работил около Варна, Месемврия и той е, който е подготвил освобождението на България. Тогава е живял около 80-90 години. И сега там отново работи за България." Така че това е Йосиф Серски, този, който е осветил Антиминса през 1820 г., като е зашил в него мощи на Св. Мина. На друго място Учителят Петър Дънов споменава, че този, който се е преродил като митрополит Йосиф в Месемврия, българин, от него започва Възраждането на България и то чрез Антиминса, който е осветил и с който Антиминс е вървял и му е служел за подвижен жертвеник и е извършвал служби в най-отдалечените села, когато е отивал да събира владичината. Това е църковният данък, който са задължени да плащат българите. И понеже гръцките владици са били много алчни - от там започва раздора, българите са искали български владици. Отначало разпрата започнала заради алчността и грабежа на гръцките владици. И на второ място за т.н „мегали идея", възстановяване на гръцката държава и Византийската империя, която е искала да претопи българите в гърци. В едно писмо на Пенка Стефанова Велева, съпруга на Стефан Велев, последователи на Учителя Дънов, четем следното: „Любимият духовен брат Пеню Киров, родом от Карнобат, приживе най-близък ученик на нашия Велик Учител, е бил крилат дух, въплътен като Йосиф Ариматейски, Св. Иван Рилски, два пъти като владика, веднъж в Кюстендилско, в македонска земя и втори път в Месемврия. Бил е в Италия, франция, Русия и другаде. Заминал си от този свят." А това е Йосиф Серски! И от други разговори с Галилей Величков знаех със сигурност, че Пеню Киров, един от първите ученици на Учителя, е бил Йосиф Ариматейски, а след това се преражда като Св. Иван Рилски. Така че, веригата от прераждания се продължава. Днес със сигурност можем да заявим, че онзи, който бе осветил Антиминса от 1820 г. в Месемврия и Провадия е архиерей Йосиф Серски, впоследствие митрополит във Варна от 1838-1846 г. Според данните той е заминал за Света гора вече възрастен. И той ли е този, който през 1854 г. посреща Константин Дъновски и му връчва последния останал Антиминс в църквата „Св. Димитър Солунски" в гр. Солун? Ще помислим и ще проверим, когато говорим за тази история

12. БОЖИЯТ АГНЕЦ И АНТИМИНСЪТ За идването на Исус на земята и обличането Му в плът, въплътяването Му е предречено от пророците. За да стане това предварително е избрано племето, рода му и е избрано племе от Авраамовото потомство, от израилевите синове, а това е избраният род на Давида, от който произлизат Мария, майката на Исуса и нейният годеник Йосиф. (Евангелие от Матея, гл. 1, ст. 1-17; Евангелие от Лука гл. 3, ст. 23-38). Плътското Му рождение е било предсказано от Ангел Гавраил. Раждането Му било ознаменувано от славословието на ангелите от небесата. Ярката звезда на небето предсказвала на Исуса пътя на земята, който трябва да извърви. На тридесет и три години Святият Дух слиза върху Него и Той започва своето богослужение в Дух и Слово. На планината Тавор става неговото преображение и слизането върху Него на Духът Христов. На последната Пасха Той извършва пасхата по юдейския закон и след това установява тайнството Евхаристия. На Голгота е разпънат и принася себе си като пасхален Агнец. Преди да издъхне, казал: „Свърши се. Отче, в Твоите ръце предавам Духа си." Тялото Му е лежало в гроба около 30 часа - петък, събота и първия ден, неделя. Възкресението станало сутринта. Двамата архангели оповестили Възкресението. Възкръсналият се явява още в първия ден, неделя, на учениците си. И след това в продължение на 40 дни се явява и им говори, отваря им ума, за да разбират писанията на пророците, че това е трябвало да стане, за да се изпълнят пророчествата. Възнесението на Исуса става на Елеонската планина. След като говорил на учениците си след Възкресението си, Той ги благославя, отделил се от тях и се възнесъл на небето. Възнасянето на Исуса на небето съставлява последен етап от земния Му живот. Той се намира в строга последователност със слизането на земята и обличането Му в плът, раждането му, слизането на Святият Дух върху Него, преображението Му с Христовия Дух, разпятието, напускането на тялото, предавайки Духа си на Отца, Възкресението Му и след това Възнесението на Исуса Христа. Защо е строго последователно? Защото то се основава на следния закон: „И никой не е възлезал на небето, тъкмо Този, Който е слезал от небето, Син человечески, Който е на небето." (евангелие от Иоанна. гл. 3, ст. 13). Син человечески принася Себе Си като пасхален Агнец и със своите плът и кръв трябва да бъде изкупителна и умилостивителна жертва пред Небесния Олтар, пред самия престол на Бога. И там на небето да стане Глава на всичко земно и небесно. Учениците са пребъдвали през деня в храма, прославяйки и благославяйки Бога, а през нощите са били в частен дом за уединение и молитви, докато дойде времето да се облечат със Сила от небесата, както им е казал Исус. На 50 ден слиза Святият Дух. Изливането на Духа Божий е предсказано от пророците, че това ще стане с идването на Месия. „Додето Духът от свише се излее на нас." (Исая, гл. 32, ст. 15). „Ще изливам Духа си на семето ти." .Така говори Господ, Царят Израилев. Неговият изкупител, Господ Саваот, Аз съм първий, Аз и последний. И освен Мене няма Бог." (Исая, гл. 44, ст. 3, 6). Това е същият Дух Утешител, който Исус им обещава, че ще им изпрати, след като дойде време да се изпълнят пророчествата. (Евангелие от Иоанна, гл. 15, ст. 26). За него говори и пророк Иезекил в гл. 36, ст. 26-28: „И ще ви дам ново сърце и нов дух ще вложа вътре във вас, и като отнема каменното сърце на плътта ви, ще ви дам плътско сърце. И ще вложа вътре във вас Духа си и ще ви направя да ходите в повеленията ми и да пазите съдбите ми и да ги извършвате. И ще се населите в земята, която дадох на отците ви и ще ми сте люде и аз ще зи съм Бог." Святият Дух слиза върху учениците във вид на огнени езици над главите им. Изпълнили се всички със Святия Дух. Чрез Святият Дух те идват вече в общение с Исуса Христа и чрез Него с Бога. А общението със Святия Дух започва да става с тайнството Евхаристия и Святият Дух слиза върху учениците му и с дързост говорят Божието Слово. И оттук започва Новият завет с установяване на Евхаристията. Онова, което писаха пророците за жертвоприношението и за приношението за грях, за примирително приношение с агнец и хлебно приношение и че ако се направи, както Господ повелява, то ще им се яви Славата Господня. Когато Мойсей и Аарон влизат в Скинията и като излязоха да благославят людете, то яви се Славата Господня. И слезе огън от Господа, пояде всесъжението върху олтаря и всички възкликват и падат на лице пред закона Господен. (Левит, гл. 9, ст. 22-24). Онова, което писаха пророците, че ще се яви Онзи, Който ще се натовари с престъпленията на хората, и ще бъде бит заради беззаконията Израилеви, и ще бъде Онзи, „отпускаеми ярец", на Който са положени беззаконията и престъпленията на людете. „И Господ възложи на Него беззаконието на всинца ни. Той бе насилван и озлобен, но не отвори устата си. Както агне, водено на заколение и както овца пред стригачите си безгласна, така не отвори устата си. Чрез угнетение и съдба биде грабнат. А за рода му кой ще повестува? Защото се отсече от земята на живите." (Исая, гл. 53, ст. 6-8). Онова се изпълни, което предрече пророкът, когато видя Исуса, и че слиза Духът Святий върху Него: „Ето ангецът Божий, Който взема греховете на света." (Евангелие от Иоанна, гл. 1 ст. 29). На Тайната вечеря Той вдигна чаша и възвести Новият Завет, и принесе Себе си като Агнец пасхален чрез Святия Дух на престола Божий. Той там принесе греховете на Стария завет и людете му. „А Бог на мира, Който е въздигнал от мъртвите великаго чрез кръвта на Вечният завет, Пастиря на овцете, Господа нашего Исуса, дано да ви направи съвършени във всяко добро дело, за да правите Неговата воля, като действува във вас това, което е благоугодно пред него чрез Исуса Христа, Комуто да бъде слава во веки веков. Амин." (Евреи, гл. 13, ст. 20-21). И Той бе въздигнат и бе поставен на престола Божий. „И от престола изхождаха светкавици и гърмежи, и гласове. Имаше и седем светила огнени, които горяха пред престола, които са седемте духове Божии," (Откровение гл. 4, ст. 5). И на престола „Агне стоеше като заклано и имаше седем рога и седем очи, които са седемте духове Божии, разпратени по цялата земя." (Откровение гл. 5, ст. 6). И агнето взима Книгата на живота и започва да разпечатва печатите, защото със своята кръв е изкупил за Бога всеки человек. То ще бъде Пастир на людете си и ще ги заведе при извори с текуща вода на живота. И тогава „Царствата световни станаха царства на Господа нашего и на Христа негов и ще царува во веки веков." (Откровение, гл. 11, ст. 15). „Защото (Агнето) е Господ на Господарите и Цар на Царете и които са с Него, звани са и избрани и верни." (Откровение, гл. 17, ст. 14). На престола стои Бог Всемогъщият и до него Агнето. Агнето е Христовият Дух, за Който се казва: „Аз съм Алфа и Омега, първият и последният, началото и краят." Онзи, който живее до вечни векове, защото Христос вчера, днес и утре с един и Единосъщий. Чрез Евхаристията и Антиминса ние търсим Общение със Святия Дух и чрез него призоваваме Благодатта на Христовия Дух, за да ни заведе до вечния живот на Възкресителят!"

11. ПОЛАГАНЕТО НА ИСУСА В ГРОБА И ВЪЗКРЕСЕНИЕТО ЧРЕЗ ДУХА В долната част на обградената светла рамка квадрат, виждаме, че лежи голям каменен саркофаг. Капакът е повдигнат, той е отбелязан с бяла черта. От лявата страна Йосиф Ариматейски, а от дясната страна Никодим полагат Исуса в гроба. Исус лежи на широка плащаница, която отляво се държи от Йосиф, а отдясно Никодим оправя прободените с гвоздеи крака на Исуса. Тялото на Исус е с поясна превръзка през чреслата. Ръцете му са скръстени па гърдите. Отляво Йосиф държи плащаницата и там е нарисуван т.н. нимб на Исус Христос. Това е така наречената Божествена Троица. Дадено е от първата гръцка буква Алфа и последната буква Омега. И буквата N - нимб. Трите букви са разположени отляво, горе, отдясно. Този нимб означава, СИЙ, Който е, вечно съществуващ, бидейки. Отстрани на трите букви на нимба е написано: . Исус Христос", което означава, че нимбът е на Исус Христос. А защо? Защото: „Аз съм Алфа и Омега, начало и конец, казва Господ, Който е, и Който е бил, и Който иде, Вседържител." (Откровение, гл. 1, ст. 8). „Не бой се, аз съм първий и последний, и живеещий. И мъртъв бех, и ето жив съм во веки веков. Амин. И имам ключовете на ада и смъртта." (Откровение, гл. 1, ст. 17-18). Защо е Йосиф Ариматейски отляво с брада и държи плащаницата в двете си ръце? Той е бил ученик на Исуса, но таен, и е взел разрешение от Пилата да свали от кръста тялото му. А Никодим, също с брада, и таен негов ученик, е донесъл 100 литра смес от смирна и алое, и обвиват с плащаница и с ароматите тялото му според юдейския обичай за ,погребение. (Евангелие от Иоанна, гл. 20, ст. 38-40). До Йосиф се вижда един юноша - Йоан Богослов, който се е навел до тялото на Исуса и го разглежда. Той е присъствувал на разпятието и Исус го е определил да се грижи за майка Му, По средата на саркофага е Мария, майката Исусова. На главата има съкратен надпис на Божията майка. Тя има названия: Матия Божия - Богоматер = Божията майка. А надписът е Матир Теу. От едната й страна е Мария Клеопова, а от другата й страна - Мария Магдалена. Над тях Мария Яковлева държи съд с миро. Това са трите мироносци, които идват сутринта рано, за да го помажат с аромати в неделя. Те намират там два ангела в бели дрехи, седнали един откъм главата, а друг откъм краката (Евангелие от Иоанна, гл. 20, ст. 12). Двата ангела били с бели дрехи, блестящи и целият им вид бил като мълния. Това е сборният образ на четиримата евангелисти. Това са архангели. Тук са дадени отляво и отдясно с крила и със светло сияние около главите. Единият му съчувствува, събрал ръце с двете си длани, а другият е отворил дланите си и иска да полети с Него. Видът на трите мироноски е тъжен, скръбен и печален. Това е така нареченият надгробен плач при тялото на Исуса. 1. Цялата композиция е направена, за да възпроизведе и символизира гробът Господен. А защо ли? Защото в източното православие Святата трапеза, т.е. Антиминсът символизира гроба Господен. Антиминсът, на който е нарисувано полагането на тялото на Исус в гроба е вместотрапеза. Вместотрапезата е вечно възспоменаваният гроб на Спасителя. 2. Славата Господня, която е в Небесната твърд, заедно със Святия Дух слиза върху тялото на Исуса и го възкресява. Това е същината на този Антиминс като вместотрапеза. Той е безкръвния жертвеник на Духа Святий. 3. „Излязох от Отца и дойдох на света и пак оставям света и при Отца отхождам." (Евангелие от Иоанна, гл. 17, ст. 28). „И сега прослави Ме, Отче, у самаго Тебе със Славата, която имах у тебе преди създание мира." (Евангелие от Иоанна, гл. 17, ст. 5). И зарад учениците си Исус освещава Себе Си със Святия Дух, за да бъдат и те осветени чрез Него. И да бъдат всички в едно, както Отец е в Исуса, и Исус в Отца, тъй и те да бъдат чрез Исуса в Отца, за да познаят всички, че Исус е изпратен като Божий син. И със Славата на Отца чрез Исуса да влезне в учениците, за да бъдат Едно. Святият Дух чрез Исуса в тях и Отец в Исуса да бъдат всички в Едно, съвършени в Единство. Това е същността на Евхаристията чрез този Антиминс. И тя завършва с необикновения финал за търсения вечен живот на Духа. „А това е живот вечний, дето да познаят Тебе, Единаго Истиннаго Бога и Исуса Христа, Когото си проводил." (Евангелие от Иоанна, гл. 17, ст. 3). Амин.

8. ОРЪДИЯТА НА СТРАДАНИЯТА И СТРАСТИТЕ ИСУСОВИ От лявата страна има бяло поле, елипсовидно по форма, оградено с богата гравирана рамка. Тя е същата, както отдясно. Отдолу са пет дини, до тях два грозда, лозата отива нагоре и преминава в лаврови листа. Тази композиция е т.н. Исусови страдания или оръдията за страстите Исусови, когато юдеите казали: „Разпни го!". .Разпъването на кръст се прилагало към робите и презрените човеци, което се прилагало в Римската империя. Стълбата - с нея се изкачвало и прикрепвало тялото на Исус на кръста. После от нея- се забивали гвоздеите по ръцете и краката. С нея се сваляло след това умрялото тяло. Тръст с гъба и листат тръст със странична дръжка, с нея се навлажняват устата на окачения на стълба при положение, че има жажда. Съд с оцет и жлъчка, и смирна, която се дава да се изпие, за да може да се упои осъденият. От този съд се натапя гъбата, окачена на тръстиковия прът и се поднася на Исуса. Хитон - върху стълбата е преметнат хитона, връхната дреха на Исуса за която са хвърляли жребие да се падне едного, за да нея разрязват. За жребието долу се виждат два зара, където войниците са хвърляли жребие за дрехите Му, така, както е предсказал пророкът. (Псалом 22, ст. 18). Под стълбата има дреха светла, за която също е хвърляно жребие. Кошница с гвоздеи, които са забивани по ръцете и краката. Тук има чукове, клещи, специални скоби за завързване на ръцете и още сечива, които са служели за бичуване, биене и разпъване. Копие - изправено и стои върху кошницата. С него е прободен Исус и Той издъхнал, без да Му са строшени костите, както е било прието, "за да може да умрат по-бързо. Така че всички оръдия за разпъването на кръста са вложени в лявата композиция. Това са оръдията за страданията на Исуса при неговото разпъване. А това са и оръдията на страстната седмица, когато юдеите са викали на Пилат: „Разпни го!" А сто дни преди това за него са викали: „Осанна. Благословен Онзи, Който идва в името Господне." Ето така се гравирани от един добър художник и двете елипси за мъченията и за разпъването на Исуса.

7. СТЪЛБЪТ НА ЕЗИЧЕСТВОТО От дясната страна на Антиминса е нарисувана елипсовидна рамка, която обгражда бяло поле, в което са нарисувани предмети, които носят със себе си своята символика за събития и лица. Рамката е гравирана богато. Долу, е основата, са нарисувани дини - една в средата с един изваден резен от нея и две по две отстрани. Дините са растели много в Палестина, те са плод на южните страни и за тях евреите са примирали в пустинята. Дините са с листа, за да се ограничат от листата на лозата, която почва от тях. От двете страни на дините има по 1 голям грозд и листата на лозницата върви нагоре, след което продължава в лаврови листа. Гроздът е бил не само храна, но от него се правело и виното за старозаветната пасха, защото червеното вино е наподобявало кръвта на жертвените животни. По средата има голям езически стълб. На този стълб са правили своите обреди езичниците. „И постави Яков стълб на мястото, гдето говори с него Бог, стълб каменен и направи на него възлияние и възлия на него елей." (Битие, гл. 35, ст. 14). Едно агне сутрин, да се принася на олтаря, а едно привечер с чисто брашно, смесено с елей и с вино, жертва благодарение Господу. Да се направи възлияние за благовонно ухание, жертва Господа, за да може това място да се освещава със славата му. „И тогаз ще се населя между Израилевите синове и ще им бъда Бог." (Изходигл. 29, ст. 45). Онзи Господ Бог, Който ги изведе от Египетската земя. Това е Йехова, Бог техний." (Изход, гл. 29, ст. 46; Левит, гл. 22, ст. 32-33). Това е представлявал каменният стълб за израилевите синове при своето богослужение преди закона. След закона ролята му се поема от престола в Скинията. Така че този стълб бе езически на Римската империя, на тези стълбове са стояли изваяните от камък образи на римските императори, които са обръщали себе си в живи божества и властта си обявявали за божествена. Тук в подножието на стълба има Свитък, хартия за написване волята на кесаря, императора. Над свитъка има напряко поставен меч, то е въоръжение на войниците, с който са пазели тълпата, за да може да бъде разпънат на кръст Исус. По-нагоре има ръкавици - това е войнишка ръкавица на римските войници, за да ги пази от нараняване. По-нагоре има бич, с който са бичували онези, които трябва да бъдат разпънати. Има прикачено въже, с което са завързвали на стълба онзи, който ще го приковават. От едната страна на стълба виси сноп от тръни, като от него ще се сплете трънен венец на Исуса. Над стълба има петел. Той олицетворява завършването на старозаветната епоха на юдеите. Петър ще се отрече три пъти пред юдеите, че е познавал Исус, когато Той е вече арестуван. А когато се е клел за вярност пред Исус, Той му е предсказал, че преди да пропее петелът три пъти, той ще се отрече от Него. От лявата страна на стълба има фенер. Залавянето на Исуса е станало нощем. Тълпа от множество с ножове и тояги, изпратени от главните свещеници и старейшини, дошли с фенери, факли и оръжия. До фенера има изправен потир, чаша с висока дръжка (столче). В тази чаша се е пиело вино за Пасхата юдейска, когато трябва да се яде пасхалния агнец. Той символизира старата пасха и новата пасха от Тайната вечеря, Когато отиват в Гетсиманската градина, Исус започва да се моли: „Отче Мой, ако е възможно, нека ме замине тази чаша, не обаче както искам Аз, но както искаш Ти," (Евангелие от Матея, гл. 26, ст. 39). Моли се три пъти да не пие тази чаша, но да бъде волята Божия, за да се изпълни закона, Така Той трябва да изпие чашата на разпятието. И от нея започва Новият завет. От дясната страна има кесия, полегнала и от нея са разсипани 30-те сребърника, цената на предателството на Юда, за което са платили свещениците, за да бъде заловен Исус. Така се сбъднало пророчеството на Захария, че навремето оценили Бога за 30 сребърника, така и сега оценили Исуса с цената, която се дава за един роб. Над кесията стои римска кана, поставена в леген. Това е онзи момент, когато Пилат излиза пред народа и им заявява, че иска да го пусне. Но тълпата е ревяла: „Разпни го!" Тогава Той наредил, донесли кана с вода, поляли Му, измил си ръцете над легена, избърсал си ръцете с кърпа и казал: „Не съм виновен аз в проливане кръвта на тоя праведник; вие отговаряте." На това целият народ отговорил с вик: „Неговата кръв на нас, да бъде и на чадата наши." След туй Пилат им предал Исуса да го разпънат. (Евангелие от Матея, гл. 27, ст. 24-26). За да се разбере това добре, трябва да се знае закона, където се казва, че ако се намери някой убит човек, и не се знае кой го е убил, то да се пренесе в жертва юница и старейшините да умият ръцете си над юницата и да кажат: -Ръцете ни не са проляли тази кръв, нито очите ни са видели. Бъди милостив, Господи, на людете си, Израиля, които си избавил и не считай на людете си Израиля кръв неповинна." (Второзаконие, гл. 21, ст. 7-8). Върху разпилените 30 сребърника има поставена горяща кадилница с тамян, който като гори, димът се възнася към небето. Той води началото си от гръцкото и римското богослужение. Той имал символично изражение, то е жертва Богу с молитвите, които Му се прилагат. По-късно Мойсей е заповядал на Аарона да кади благовонно кадиво всяка сутрин. (Изход, гл. 30, ст. 88). А Йоан Богослов говори как ангелът със златна кадилница застанал и кадял пред жертвата, която се намирала пред престола на Бога. (Откровение, гл. 8, ст. 3). Тази горяща кадилница с тамяна символизирала, че ще дойде онзи, който ще кади, ще прави молитви пред пасхалния агнец, който се принася в жертва пред стълба езически и стълба старозаветен. Властта на кесаря и неговите войници е дадена чрез меча, чрез войнишката ръкавица, чрез въжето, с което се завързва за стълба за биене, с бича. А снопът тръни ще бъде взет и сплетен на трънен венец и ще бъде положен на главата на Исуса от римските войници.

4. ИКОНООБРАЗИТЕ НА ЧЕТИРИМАТА ЕВАНГЕЛИСТИ В АНТИМИНСА Отначало Антиминсът се е изкарвал и отпечатвал на ленен материал, защото е от растителен произход. В Русия са ленени до 1652 г., а след това се явяват копринени бели, а по-късно разноцветни. Антиминсът е с правоъгълна форма в размери 60/66 см. - самият плат, а изображенията - 48/56 см. Иконографската композиция е сложена в подходяща рамка, инкрустирана с лаврови листа. По средата на 4-те външни рамки има образа на един ангел. Ангелите са четири, за четирите страни на Антиминса. Следва една бяла очертана линия, която отграничава истинския Антиминс, който е също правоъгълен. На четирите краища са изографисани четиримата евангелисти, които разпространяват благовестието за Исуса Христа по четирите краища на света. Техните образи и композиция са оградени с лаврови венци. Те представляват едновременно образи, инициали и символи. Имената им са написани последователно, както са в четирите евангелия - ляво горе е Матей, ляво долу е Марко, долу дясно - Лука, горе дясно е Йоан. Те са поставени в четирите ъгли, символизиращи четирите ветрове, които ще разнасят евангелията по четирите краища на света. Още твърде рано евангелистите започват да се символизират като четири реки, а по-късно с ангел, лъв, теле и орел. Така са дадени под влияние на библейските текстове. Така пророк Иезекил видял видения Божии. В облак голям и огън пламнал и около него сияние вижда славата Божия. Това е твърдта Божия ( Иезекил , гл. 1, ст. 4). И пред славата Господня, вижда четири животни и всяко едно от тях по четири крила. Животните тичат и се връщат, а видът им е като светкавица. А Духът е този, който ги води по четирите краища на света. ,А за подобие на лицето на четирите имаха: лице человеческо и лице лъвово към дясната страна и четирите имаха говеждо лице към лявата и четирите имаха орлово лице." (Иезекил, гл. 1, ст. 10). „И всякой имаше четири лица: лицето на единия - лице херувимско, лицето на втория - лице человеческо и на третия -лице лъвово и на четвъртия - лице орлово." (Иезекил, гл. 10, ст. 14). И над главата на четирите лица стоеше небесна твърд, стои престол, а върху престола стои человеческо подобие и в него гори огън, а наоколо му излиза сияние, което има вида на небесната дъга. Това бе подобието на Славата Господня. (Иезекил, гл. 1, ст. 26-28). Това видение за небесната твърд е вложено в Антиминса. За този престол говори и Йоана в Откровението си, гл. 4, ст. 2-3, върху престола е стоял Един със светлина и около престола има и дъга. Говори също и за четирите живи същества, четирите животни: „И първото животно бе подобие на лъв, и второто животно, подобно на телец и третото животно имаше лице на человек и четвъртото животно бе подобно на орел летящ." „И не си почиват ден и нощ и казваха: „Свят, свят, свят, Господ Бог Вседържител, Който бе, Който е и Който ще бъде." (Откровение, гл. 4, ст. 7-8). Изобразените четири животни са символи и приложени към 4-та евангелисти изразяват от само себе си съдържанието, идеята, основното направление на всяко едно евангелие. Образът на человека във вид на ангелско лице с крила е символът на евангелист Матея, понеже пише как ангел Господен се явява на Йосиф и му съобщава, че зачнатия син е от Святия Дух, ще роди, ще го нарече Исус и той ще бъде Емануил, което значи „Бог с нас". (Евангелие от Матея, гл. 1, ст. 18-23). Образът на ангела е във вид на лице, понеже той захваща да говори за произхода на человека Исус и да докаже, че той е обещания Месия, потомък на Авраама и Давида. Образът на лъва е символ, отнасящ се до Марка, понеже той започва евангелието си така, както се слуша глас на лъв в пустинята - рикаещ, ревящ, викащ. Това е Вестителят, който ще устрои пътя Господен. „Глас на едного, който вика в пустинята: Прогответе пътя Господен, прави правете неговите пътеки." (Евангелие от Марка, гл. 1, ст. 3).Този Вестител с глас на лъв, рикаещ, ревящ и викащ, го е видял и пророкът Исая, гл. 40, ст. 3 и говори за него: „Глас на едного, който вика в пустинята: Пригответе пътя Господен. Прав друм направете в пустинята за Бога нашего." И славата Господня ще се яви, „чрез величието на силата му." (Исая, гл. 40, ст. 5, 26) Образът на телец, бик е символ на евангелист Лука, защото започва разказа си със свещеник Захария и жрец на израилевия храм, който служил на израилевия храм с вехтозаветните жертви. За жертвоприношения се принася телец, което е принос за изкупление за греховете на людете. Образът на орела е символ на евангелист Йоан, поради това, че той говори от висините, така, както орелът лети по небесните висоти. Неговата блага вест, благовестието, идва от Небесата Господни, оттам, откъдето започва и идва Словото на Бога. Този символ говори за висотата на неговото учение и че то идва със Славата Господня за онези, които ще се родят чрез Дух и Слово, за да може Словото да стане плът и да пребивава между человеците. Символичното изображение на евангелистите се явява в V век, като често под символическите образи са написани думите: за Матея - поюще, за Марка - вопиюще, за Лука - взивающе и за Йоана - глаголюще. MATHEVS - МАТЕЙ - ангел - ПОЮЩЕ - пение ангелско - ангелски говор за Царството Божие. MARKVS - МАРКА - лъв - ВОПИЮЩЕ -глас на Вестител - Всесилен в дело и Слово LVKAS - ЛУКА - телец - ВЗИВАЮЩЕ - Приемат Святия Дух - Кръстени в Святия Дух IOANNIS - ЙОАНА - орел - ГЛАГОЛЮЩЕ - В началото бе Словото, Словото бе у Бога, Словото бе Бог - Роденото от Духа е Дух и влиза в Божието Царство. Иконообразът на Св. Матея е нарисуван горе в ляво като възрастен человек с брада. Матей е евангелското му име, а иначе се наричал Левий, син на Алфея, по професия митничар, събирал мито на брега на Генисаретското езеро. Той е говорил за истинския смисъл на старозаветния закон и изобличавал плътската насока на тогавашното юдейство. Той е присъствувал на Тайната вечеря и е бил един от 12-те апостоли. Написал за християните евреи евангелие на собствения им език. Тук Матей е нарисуван как е седнал на камък, който е престол, защото над него от лявата му страна се е явил ангел с крила, който с едната си ръка (лявата) държи книгата на Стария Завет, а с дясната ръка и с показалеца посочва пътя на Йосиф, по който трябва да върви, да не напуска жена си, защото ще роди син, зачнат от Святия Дух. После ще му посочи пътя - да бяга с родения Исус в Египет и трети път му се явява ангелът и му нарежда да се върне в Израилевата земя. Ангелът е с крила, той идва насън и му говори. А ангелския говор е не говор, а е пеение ангелско. Матей говори за благовестието на Царството небесно. Матей с дясната си ръка с гъше перо пише това, което му говори ангелът, а лявата си ръка е сложил на лявата си гръд, показвайки че всичко, което слуша, го вярва и го затайва в сърцето си. Отдясно на трапезната маса е сложена книгата на Завета, която е отворена. Над книгата са написани инициалите на Марка на гръцки, а от другата страна на славянски е изписано името му - Матей. Около главата му има сияние небесно, защото записва думите Господни. Цялата композиция е обградена от лавров венец. Иконообразът на Св. Марка е нарисуван долу в ляво като възрастен мъж с брада, седнал, като с лявата си ръка подпира главата си, като с показалеца е опрял главата си. Този показалец му показва, че трябва да запомни онова, което чете. Да внимава да не го забрави, а да остане в него. А какво чете? Отляво е отворена дебелата книга на Завета с пророците, но той не я чете. А чете една тънка книга и отвреме навреме размишлява върху нея. А това са онези записки, които той по молба на римските християни и с разрешението на апостол Петър е записвал. Така че неговите записки са въз основа на устните проповеди на Петър. Отначало Марко е придружавал апостол Павел, няколко пъти бил е при него при първите му окови и той го изпраща при колосяните, да им занесе поредното послание. Той се наричал и Йоан, а майка му е юдейка, имала дом в Ерусалим, който предоставила на първите християни. И така, с дясната си ръка, държи това, което е записал, както от Петър, така и от Павел. Отляво са написани инициалите на името му на гръцки, а отдясно на славянски - Марко. Отдолу над двете книги - новозаветната и старозаветната лежи глава на лъв, който издава рев в пустинята, като гласа на онзи Вестител, който върви между езичниците и ги призовава да правят път в себе си за Словото Господне, което сега се носи от евангелието на Марка, което той е написал, което държи с дясната си ръка. И след като е чел от него се замисля, че неизказани и неведоми са пътищата Господни. Той е описал Исуса като всесилен на дело и на Слово. Образът на Марка също е с ореол от небесната слава на Словото, което е записал. Цялата композиция е обградена от лавров венец. Иконообразът на Св. Лука е нарисуван долу в дясно като възрастен човек с брада. Като християнин от езичниците от Антиохия той е спътник и сътрудник на апостол Павел. Бил е възлюбленият лекар на Павел и не го е оставял и по времето на оковите му в Рим. В неговото евангелие се упоменава, че Исус е Спасител на света и не само за юдеите, но и за езичниците, не само защото произхожда от Адам, но защото Адам е Син Божий. А само Синът може да проповядва и да благовествува Божието царство. И блажени са онези, които слушат Божието Слово и го пазят. Тогава небесният Отец ще даде Святия Дух на ония, които искат от него. Лука описва установяването на Евхаристията като тайнство, където Исус вдигнал чашата и казал: „Тази чаша е Новият завет на Моята кръв, която се за вас пролива." (Евангелие от Лука, гл. 22, ст. 20). Ето защо тук е нарисуван телец с рога, който трябва да бъде принос като жертвоприношение за изкупление на греховете человечески. Това е според закона на Моисея, който е в книгата на Стария завет. А тази книга лежи отворена върху ковчег, който символизира Ковчега на Завета, където тя се пази. И тук идва разрешаването на загадката, защо Лука държи отворена дебела книга. Коя е тази нова книга? Това е книгата на Новия завет, която той е написал - евангелие. А защо? Защото нарисуваното теле говори за вехтозаветните закони и жертви. А сега има нов закон: „Законът и пророците до Иоанна бяха, оттогава Божието Царство се благовествува и всеки насила влиза в него." (Евангелие от Лука, гл. 16, ст. 16). Защо ли? „И по-лесно е небето и земята да преминат, а не една точка от закона да падне." (Евангелие от Лука, гл. 16, ст. 17). Книгата, която държи Лука, е по-дебела, защото там са написани и деянията на апостолите, които със Силата на Святия Дух говореха Божието Слово за царството Божие. И всички се кръщаваха със Святия Дух и бяха запечатвани със Святия Дух в Новия завет. Затова книгата на Новия завет е нарисувана по-дебела. Лука с две ръце държи дебелата книга, облегнат на ковчега на завета. Над книгата са инициалите на името му на гръцки, а от другата му страна името на славянски - Лука, Главата му е обградена със сиянието на Святия Дух. Цялата композиция е обградена с лавров венец. Иконообразът на Иоанна е нарисуван горе в дясно. От дясната му страна стои орел с полуотворени криле, който втрещено гледа изправената от лакътя дясна ръка, показваща един символ. Свити са трети и четвърти пръст на дланта на дясната ръка, а стоят опънати малкият пръст и показалецът, като палецът не е свит и стои също изправен. По този начин пръстите образуват първоначалните букви от името на Исуса Христа: Ис. Хр. Това е обряд -иконославно благословение, което означава: „Така щото на Исусовото име да се поклони всяко коляно от небесните и земните, и подземните. И всеки език да изповяда, че Исус Христос е Господ, за Слава на Бога Отца." (Послание към филипяните, гл. 2, ст. 10), А с лявата си ръка държи две книги на Стария и Новия завет. Но погледът му е отправен в противоположна посока, очакващ да дойде Духът на Истината. *„А когато дойде Утешителят, когото Аз ще ви изпратя от Отца, Духът на Истината, който от Отца изхожда, Той ще свидетелствува за Мене." (Евангелие от Иоанна, гл. 15, ст. 26), От висотата на полета на изобразения орел, евангелието на Иоанна е повече духовно, но от тази висота Исус Христос се явява като Божествен. Той е Богоопределен, Той е Избавител и Син Божий въплътен. Защо ли? „Никой никога не е видял Бога, единородният Син, Който е в пазухата на Отца, Той го изяви." (Евангелие от Иоанна, гл. 1, ст. 18). Апостол Йоан е син на галилейският рибар Зеведея и от майка му Соломия. Той е бил отначало ученик на Йоан Кръстител. Той е първият, който е чул от думите на Иоанна, че Исус е „агнец Божий", Ето защо той държи в ръката си Стария завет на пророците. В другата си ръка държи Новият завет. Той е присъствувал при Преображението на Исуса в образ Господен, бил е на Тайната вечера, бил е на разпятието на Исуса, където Исус му поверява майка си да се грижи за нея като за майка. Присъствувал е на Възнесението Господне, след което започва да проповядва евангелието в Ерусалим. Проповядвал е в Мала Азия и накрая е заточен на остров Патмос, където му са дава Откровението чрез Духът Христов. Образът му е също обграден от сияние небесно. От едната страна са вписани инициали на името му на гръцки, а от другата му страна името му е написано на славянски - Йоан. Ето така четиримата евангелисти стоят на четирите краища на Антиминса. Матей - с ангела - поюще - с пение ангелско, което се явява като ангелски говор и благовествуване за Царството Божие. Марка - с лъва - вопиюще - с гласа на Вестителя, с вопиющ глас, който идва от пустинята на живота, за да благовествува, че Вестителят, който носи в себе си, е Духът Господен, който е Всесилен в дело и Слово. Лука - с телеца - взивающе - чрез Евхаристията ще взискат, ще измолят и ще приемат Святият Дух и ще бъдат кръстени в Святия Дух и запечатани от Святия Дух. Иоанна - с орела - глаголюще - говорейки от висотата на Небесната твърд, където е Славата Божия, където е Словото и то слиза и ражда Синът Божий, защото роденото от Духа е Дух и роденият Син Божий влиза в Царството Божие. „Защото Аз от Бога излезох и дойдох, понеже не съм дошел от самосебе си, но Той Ме проводи." (Евангелие от Иоанна, гл. 8, ст. 42).

З. АНТИМИНСНИ НАДПИСИ Още първите християни са изобразявали на дървени плочи или на каменни плочи само кръстен знак. По-късно вертикалното рамо се изобразява с буквата Р и се поставя буквата X, която означава разпнатия Исус. Получава се Христовият монограм от съединението на X и Р от двете първи букви от гръцкото име на Христа. Отстрани се поставят двете гръцки букви алфа и омега, т.е. обозначаващи начало и край на нещата. „И рече ми: „Свърши се. Аз съм Алфа и Омега, начало и конец. На жадния ще дам аз даром от извора на водата на живота." (Откровението, гл. 21, ст. 6). А алфата е първата буква, а омегата е последната буква от гръцката азбука. За да разпространяват по четирите краища на света благовестието на Христа. Христовото име древните християни са изобразявали като нарисувана риба. На гръцки риба е „ихтиос". Това е тайнствен акростих, като началните букви, съставляващи думата „риба" на гръцки дават един вид съкращение на цялото християнско верую. А то е: „Исус Христос, Божий Син, Спасител". Гълъбът е символът на слизането на Святия Дух върху Исуса, когато е бил кръстен от Йоан Кръстител на река Йордан. По-късно се идва до онази кръстова композиция - кръстът с оръдията на Страстите Христови и с Голгота. Към 18 век се изнамира иконографски сюжет, полагането на Исуса Христа в гроба с надгробен плач в различни варианти. Тук Святата Трапеза символизира гроба Господен. Тук Антиминсът е вместотрапеза, тя е вечновъзпоменатият гроб на Исуса и на този гроб трябва да се извърши Евхаристията, да дойде Святият Дух и да оживи, възкреси и да осъществи Възкресението. В древността сцената на полагането тялото на Исуса е имало не символичен, а реален образ, защото те са имали вече пряка връзка със Святия Дух. Постепенно иконографската композиция се развива, докато се дойде до класическия вид на Антиминса от 1747 г. Най-старият първообраз е руският Антиминс от 1713 г. по времето на Петър I Велики, по времето на неговото първо пътуване до Амстердам, Холандия. Били извикани холандци гравьори, работейки върху мед и създават руската типография. При холандеца Адреан Шкобенек е учил руснакът Алексей Зубов, който дава и изработва първообраза на руските Антиминси. От 1721-1751 г. се изработва това клише по решение на руския Свети синод, Класическият тип е от 1721 г., като изображението на Бога Отец е заменено с еврейските букви „Йехова". Единствената свободна християнска страна от османците е Русия. Тя изпълнява ролята на трети Рим. Ето защо почти всички класически Антиминси се правени в Русия. Ето така руският гравьор Алексей Зубов е изработил по поръчение на Иверския манастир в Атон (Света гора) клишето на един Антиминс от 1747 г, от времето на Цариградския патриарх Паисия. Той бива отпечатан в 153 броя, занесен в Ерусалим и там осветен от тамошния патриарх Партений (1737-1766) и после занесен от йеромонах Теофан, от Иверския манастир в Атон, в Цариград, където е също осветен от тогавашния патриарх Паисия. И този Антиминс се явява класическият Антиминс, който се разпространява през следващите два века. Изработеният Антиминс от 1747 г. по времето на цариградския патриарх Паисия е бил осветен през 1842 г. от Преславския митрополит Порфирий, който е бил и Варненски митрополит (1847-1863), както и на Каварна. Съобщава се, че през 1855 г. е бил още митрополит. Този Антиминс е бил във Варненската епархия. Един от този екземпляр, от този класически тип е бил осветен от Месемврийския архиерей Йосиф на 6.VIII.1820 г. с мощи на Св. Мина. После този Антиминс е бил възпроизведен от старинния Антиминс чрез ново клише. Това се вижда от надписа отстрани на коприненото платно „Точно копие от старинния Антиминс. Гравьор Яков. П. Ярнолинский в собствената си литография през 1897 г. на 6 август". Те са били отпечатани на синьо ленено платно. Руските гравьори през 18 век са работили специални гравюри за източните патриарси. Целият християнски Балкански полуостров от гърци, българи, сърби, черногорци, румънци са под османско владичество. Единствената християнска държава, източно-православна е Русия и тя си е извоювала от Турция правото да покровителствува християните.

2. АНТИМИНСЪТ И НЕГОВОТО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ 1. Антиминсът е подвижен свят олтар или „вместотрапеза", заместваща при нужда неподвижните свети трапези в христианските храмове. 2. Върху Антиминсът се извършва Св. Евхаристия, Благодарствената служба, Литургията. 3. Християнски жертвеник, християнски жертвен безкръвен олтар, свещен жертвеник. 4. Подвижен жертвеник, подвижен преносим жертвен олтар, заместващ неподвижната олтарна трапеза в храмовете. 5. Преносен жертвен олтар, старохристиянски подвижен олтар, подвижен жертвеник за извършване на безкръвна жертва. 6. Антиминсът се нарича „Святатрапеза" в преносен смисъл, защото се полага, върху малка маса. 7. Антиминсът е жертвеник, заместител на Светата трапеза. Той е вместотрапеза, вместопрестолие. 8. Мистична трапеза, осветена от архиерей чрез служба и чрез Святият Дух, изработено от платно, ленено или копринено. 9. С Антиминсът и върху него се извършва Светата литургия, Божествената служба на Евхаристията, като се поставя върху олтарната трапеза, която не е осветена от архиерей в храмовете. 10. Антиминсът е вместо трапеза, вместожертвеник на Евхаристията, където като символ е Агнецът Божий. Той е вместожертвеник на Агнец Божий, т.е. на Исуса Христа. 11. Антиминсът е вместопрестол, подвижна вместотрапеза, на която се освещават Св. дарове, които са във вид на хляб и вино от Святият Дух, извикан чрез молитвите от присъствуващите и така осветен от него, се получава небесната, оживотворена небесна храна във вид на Словото, което се излъчва върху тях, както и силата на Духа, Който се втича у тях. Хлябът е символът на храната небесна, а виното е питието, чрез което се дава силата на Духа. 12. Подвижен жертвеник за извършване на безкръвна жертва. Това се среща в Новия Завет. Вместожертвеник за принасяне на безкръвна жертва. 13. Антиминсът е предназначен да се разгръща върху Свята трапеза, която по време на Св. литургия, Евхаристията, символизира гроба Господен, понеже на него е изобразено полагането на Исуса в гроба. „А Бог на мира, Който е въздигнал от мъртвите великаго чрез кръвта на Вечния Завет Пастиря на овцете, Господа нашего Исуса, дано ви направи съвършени във всяко добро дело, за да правите Неговата воля, като действува във вас това, което е благоугодно пред него чрез Исуса Христа, комуто да бъде Слава во веки веков. Амин. (Евреите, гл. 13, ст. 20-21). 14. Христовият евхаристичен жертвеник води началото си от онази маса в горницата на 13 Нисан, четвъртък, върху която Исус е установил Тайнството на Св. Евхаристия. 15. Антиминсът, като платно лежи върху Илитон, това е ленен или копринен четвероъгълен плат, в който се обвива Антиминса, който се простира върху престола, за да се турят на него Светите дарове. На Илитона се слага и Светото Евангелие. „Илитон" означава плащаницата, с която Йосиф Ариматейски обвил тялото на Исуса (Евангелие от Матея, гл. 27, ст. 59; Евангелие от Марка, гл. 15, ст. 46; Евангелие от Лука, гл. 23, ст, 53). Антиминсът лежи върху Илитон и заедно с него се разгръща и свива. Върху него се освещават Светите дарове (хляб и вино), които са необходими за извършване на всяка литургия. На Антиминса е изобразено полагането на Спасителя Исус в гроба. Както тялото на Исуса е било обвито в плащаница и положено в гроба, същото се символизира и в литургията. Святата трапеза е гробът. Антиминсът се поставя върху Илитона. А Светите дарове - хляба и виното, символизират тялото и кръвта на Божествения Агнец, т.е. на пасхалното агне, пасхалния агнец, което се явява сам Исус. 16. Антиминсът е вместотрапеза, заместваща осветените неподвижни Святи трапези в християнските храмове. От III век се поставя връзка между християнските мъченици, загинали за вярата Христова, от една страна, и Светите трапези, от друга страна. Започват да слагат част от тяло или част от светите мощи на христовите мъченици. По определението на VII вселенски събор в 7-мо правило в Антиминсите се слагат св. мощи, в памет на това че във времето на гоненията християните извършвали богослужението на гробовете на мъчениците. 17. Литургия може да се извърши върху Антиминс, осветен от архиерей и то със свети мощи. Но ако храмът е освен от архиерей, Антиминсът може да е без Св. мощи. Антиминсът се поставя на всяка света трапеза. В следващия етап на плочи се изобразяват, на четирите му краища се изобразяват само символите, инициалите на имената на 4-та Св. евангелисти,

13. ОТКРОВЕНИЕТО НА СВЯТИЯТ ДУХ ЗА ИДВАНЕТО НА ХИЛЯДОЛЕТНОТО ЦАРСТВО Исус взел тримата си ученици: Петър, Яков и Йоана и се качил на планината Тавор. Исус започнал да се моли. Учениците изморени заспали. По едно време се събуждат и какво да видят. Исус, както се молил, видът на лицето му се изменил, просветнало лицето Му и заблестява като слънцето, а дрехите Му станали бели като светлината на слънцето, и дрехите му блестели като светлина. Разбудили се учениците и видели преображението на Исуса целия в светлина и слава небесна, в Божия светлина. Изведнъж се явяват в небесна светлина и слава двама мъже Мойсей и Илия и разговаряха с Него за изхода на смъртта Му, която Му предстоеше в Ерусалим. Исус трябваше да избира: или да приложи Моисеевия закон със силата на Духа, да се справи с непокорните юдеи, или със силата на Ангела Господен, Който навремето порази египтяните, така, когато поразяваше юдеите в пустинята, когато отхвърляха и отричаха живия Бог Йехова, водещ ги денем със светъл облак и нощем с огнен стълб. Исус трябваше да избира дали да приложи Илиевия закон, да извика небесните легиони отгоре и да порази невярващите, противниците му, така, както Илия закла онези стотици лъжепророци. Той имаше да избира между тези два пътя. Третият път го нямаше още. И тогава светъл облак ги засенчил и те чули глас от облака.: „Това е моят възлюблен син, в Него благоволих, Него послушайте. Това е моят избраник." И тогава Исус им заръча никому да не говорят за това видение, докато человеческият син не възкръсне от мъртвите. (Евангелие от Матея, гл. 17, ст. 1-9; Евангелие от Марка, гл. 9, ст. 2-13; Евангелие от Лука, гл. 9, ст. 28-36). А светлият бял облак, който дошъл и ги обхванал и откъдето дошъл глас от небето е същият облак светъл, който придружаваше израилевите синове е пустинята денем, като ги покриваше и пазеше от жаркото слънце. А нощем ги водеше огненият стълб от Ангела Господен - Йехова, Бог Израилев. Духът Господен ги предвождаше (Изход, гл. 14, ст. 21). Това е Славата Господня, която се явява в облака (Изход, гл. 16, ст. 10). Това е Славата, Божествената слава и Славата на Ангела Господен. Защото същият този Господ слиза е огън и като дим, излизаща от пещ. (Изход, гл. 20, ст. 18). Това е светлият облак, който се яви и даде чрез Духа си книгата на Завета и законът Божий чрез скрижалите на Духа, чрез Славата Господня. (Изход, гл. 24, ст. 7-15). И когато издялали на каменните плочи скрижалите на Бога, то „слезе Господ в облак и застана там до него и провъзгласи името Господне." (Изход, гл. 34, ст. 5). Святият Дух слиза и произнася името Господне. Святият Дух слиза в Слава Господня и дава Словото. „А Утешителят, Дух Святий, Който Отец ще ви проводи в Мое име, Той ще ви научи всичко и ще ви напомни всичко, що ви съм рекъл." (Евангелие от Иоанна, гл. 14, ст. 26). Това е Духът Святий, който дава Словото. Той е, който слиза като светъл облак на евангелистите и им припомня всичко, което е говорил Исуса и те написват Словото на Святия Дух и днес го имат человеците земни в 4 евангелия. И онези, които, когато искат да се преобразят от человеци земни в человеци небесни, могат да сторят това само чрез Святия Дух, А Той е даден чрез Словото Господне. Защото „Твоето Слово е светилник на нозете ми и виделина в пътеката ми. (Псалом 119, ст. 105), „защото Господ нашият Бог е свят." (Псалом 99, ст. 9). Господ е Бог, който нам показва светлина. (Псалом 118, ст. 27). Святият Дух изхожда от Отца, от Бога. „А когато дойде Утешителят, когото аз ще ви изпратя от Отца, Духа на Истината, който от Отца изходи, Той ще свидетелствува за Мене." (Евангелие от Иоанна, гл. 15, ст. 26). Святият Дух е този, който кръщава с Дух и Слово, със Слово и Божествен огън, който вечно гори. Словото слиза чрез Святият Дух. Святият Дух обитава в Славата Господня, е Божествения свят, където е свят на слава и светлина: „Свят, свят, свят, Господ Саваот," (Исая, гл. 6, ст. 3). Само чрез Святият Дух, изпратен от небесата, може да се проповядва благословението на Живота вечен за небесния человек. (I Петрово гл. 1, ст. 12). Когато Духът на Славата, Духът на небесна светлина и Духът на Бога слиза, то человека земен се кръщава чрез Дух и Сила. Защото Словото слиза от Бога чрез Святия Дух. Ето защо „от Духа Святаго движими говореха светите человеци Божии." (II Петрово, гл. 1, ст. 21). Святият Дух се излива чрез Исуса Христа. Святият Дух носи Словото на Христа. А Христовият Дух е онази небесна канара, от която слиза Небесния хляб на Словото и небесното питие на Силата на Словото. Тази небесна канара е вечна, защото Исус Христос е един и същ вчера, днес и утре и до веки веков. Христовият Дух е Единосъщ, той създава Единството между человеците земни и небесни и прави Единението между земята и небето. Святият Дух е Духът на Завета. Святият Дух е Славата на Завета, който се носи от светлия облак Господен и огънят вечен на Господ Бог Саваот. Освещението на человека идва от Духа Святаго. Освещението на человека означава, че му се отварят очите, отваря му се ума и той идва в съобщение с Духа Святий. А онзи, който има съобщение със Святия Дух има пряко съобщение с Духа на Словото на Бога. Той има пряко общение с Бога, чрез Словото на Бога. Словото на Бога се носи чрез Святия Дух. Това е Духът на Обещанието, което носи обновление у человека телом и духом. Чрез Духът Святий се идва До Единство. „Едно тяло и един дух (Послание към ефесяните, гл. 4, ст. 4). Духът на Обещанието дава Вечния живот чрез Исуса Христа, чрез Духът Христов. А Животът Вечен е идването на Царството Божие и влизането чрез Духа Христов в хилядолетното Царство Божие. Амин.

12. ЕВХАРИСТИЯТА КАТО ТАЙНСТВО ЗА ОЖИДАНЕ ЗА СЛИЗАНЕТО НА СВЕТИЯ ДУХ По времето на апостолите Евхаристията е повторение на Господнята вечеря. Правили са я за спомен на Исуса и в Негово име са викали Святия Дух, за да слезе върху трапезата им и да освети и да одухотвори хляба и виното. Със силата на Святия Дух те са полагали ръце и правили знамения и чудеса и мнозина са се кръщавали в един и същ Дух. Духът Христов. Но след като един подир друг те си заминават от този свят, то техните ученици продължават делото им. Освен това те са написали вече евангелията. Евангелието е било писание, което е давало известие за радостната вест, за благата вест за живота на Исуса и за възкресението на Духа Христов. Евангелието е благовестие за идването Царството Божие. Апостолите и техните ученици са имали пряко общение с Христа чрез Светия Дух, Който е слизал върху тях. Те са се хранили с небесната храна и с небесното питие, което като дар се изсипвало от Святия Дух. Но минали години и Святият Дух вече не се явявал. Духът идва, за да приобщи всички в едно тяло Христово, понеже всички ожидащи Духа са частни удове от Него, отделни части от тялото. Но когато тези части и удове не са съгласни и не изповядват Духа в чистота и святост, то Той не идва и вече не слиза върху тях. Обяснението е много очевидно и ясно, когато някои са кръстени чрез Духа, а други не са. „Вие обаче не сте на плътта, но на Духът, ако живее във вас Духът Божий. Но ако някой няма Духът Христов, той не е Негов." (Послание към римляните, гл. 8, ст. 9). Щом не е негов, то Духът не слиза върху тях и те не правят общение със Святия Дух. „Ако ли живее във вас Духът на тогози, който е възкресил Исуса от мъртвите, то този, който възкреси Христа от мъртвите, ще оживи и смъртните ваши телеса чрез Неговия Дух, Който обитава във вас." (Послание към римляните, гл. 8, ст. 11). „Понеже, които се управляват от Духа Божий, те са синове Божии." (Послание към римляните, гл. 8, ст. 14). Ето така человеците земни се разделят със Святия Дух. Остава само споменът за Него и евангелските писания на апостолите, в които е обитавал Христовия Дух. В следапостолско време Евхаристията се изменя по Дух. По същество и по съдържание е същата, но вече не слиза Святият Дух и не освещава даровете и те не стават съпричастни с тялото Христово, и с кръвта Христова, и нямат общение с Духа Христов. Ще предложим два примера за доказателство. Из литургията на Св. Василий Велики: „Като предлагаме вместо образите на Твоето свято тяло и кръвта на твоя Христос, ти се молим и тебе призоваваме, най-светий, по благоволението на Твоята доброта, да дойде Твоят свят Дух върху нас и върху тия лежащи пред нас дарове, да ги благослови и покаже този хляб, прочее да бъде самото пречисто тяло на нашия Господ, Бог и Спасител Исуса Христа..." А тая чаша - самата честна кръв на нашия Господ, Бог и Спасител Исус Христос, проляна за живота и спасението на света," Тук, в Евхаристията, първостепенно значение има молитвата. Това е възношение на молитвите към Бога, за да изпрати Святия Дух. Но това са молитви, които не се приемат от Бога, защото вече не слиза върху тях Святият Дух. Друга подобна литургия (благодарствена служба) е тази на Свети Иван Златоуст: „Принасяме Ти още тая словесна и безкръвна служба и просим, и молим, и най-предано умоляваме, изпрати Твоя свят Дух върху нас и върху тия дарове, които лежат пред нас. И направи, прочее, щото този хляб да стане честно тяло на Твоя Христос, и това, което е в тази чаша - честна кръв на Твоя Христос." Тези текстове говорят за онзи етап, през който преминава вече християнството, когато Святия Дух не слиза и всичко остава като един спомен. Свети Игнатий Антиохийски пише: „Ние вземаме това (хляба и виното) не като обикновен хляб или обикновено питие, но както сме научени - като плът и кръв на въплътилия се Исус." Тези християни са вече научени чрез апостолските писания, но те нямат реално и живо общение със Святия Дух. Свети Ириней Лионски пише: „Както хлябът, взет от земята, след призоваване на Бога върху него, не е вече обикновен хляб, но Евхаристия, която се състои от две неща: едното - земно и другото - небесно, тъй щото и нашите тела, които се причащават в Евхаристията, не са вече тленни, но имат надежда за вечно възкресение." Тук вече тези християни имат надеждата, че чрез Евхаристията да получат възкресение на Духа, което води към вечен живот. Те се надявали чрез надеждата да се сдобият с вечен живот чрез Духа Святий. Свети Атанас Велики пише: „Нека идваме при извършване на тайнствата. Тоя хляб и тая чаша преди да се станали молитвите, са обикновени. Но след като се отправят (към Бога) великите молитви и светите моления, Словото слиза върху хляба и чашата, и стават негово тяло." Това е така, но само когато Словото слезне. А Словото се носи от Святия Дух. Свети Кирил Йерусалимски пише: „После, след като се осветихме с тия духовни химни, молим човеколюбивия Бог да прати Святия Дух над предлежащите дарове, за да направи хляба тяло Христово, а виното - кръв Христова. Защото всичко, което Святият Дух е докоснал, е осветено и претворено." Значи следовниците на апостолите изпълняват точно писанията за Евхаристията. Но вече те призовават Святия Дух да слезне върху тях. Но той вече не слиза. Затова те търсят връзката със Святия Дух чрез молитвите! Идва първият Вселенски събор и той определя новия етап на възприемане на Евхаристията. Тя не се приема вече чрез Святия Дух. Тя не може да бъде достъпна на ума и разума, защото те свидетелствуват за земните и тленни неща. А за небесните неща, за небесния хляб, за небесното питие от канарата Христова може да свидетелствува само Святият Дух, когато го има. И онзи человек може да свидетелствува чрез Дух и Сила, когато пребивава в него. Ето защо Вселенският събор приема следното определение: „На Божествената трапеза не трябва да виждаме просто хляб и чаша, а като се издигнем мислено, трябва с вяра да разбираме, че на трапеза лежи Агнецът Божий, който взема греховете на света, който се пренася в жертва от свещениците и като приемат честното му тяло и кръв, трябва да вярваме, че това е знак за нашето възкресение. „Ето тук официално се признава, че Евхаристията не е достъпна за разума, а трябва да се усвоява чрез вярата. Още по времето на апостолите Евхаристията се превръщала в обикновена софра, за ядене и пиене, поради простата причина, че апостолите не присъствуват и чрез тях не слиза Святият Дух, за да освети даровете -хляба и виното. Тогава апостол Павел ги насочва, че само чрез вярата в Святия Дух може да се укрепи надеждата, че Евхаристията е жива за онези, които имат Святия Дух. „А Бог на надеждата дано ви изпълни с всяка радост и мир във вярването, тъй щото чрез Силата на Святаго Духа да се преумножава надеждата ви." (Послание към римляните, гл. 15, ст. 13). „За да дойде благословението Авраамово чрез Исуса Христа на езичниците, така щото да приемам обещанието на Духа чрез вярата." IПослание към галатяните, гл. 3, ст. 14). А онези, които са кръстени чрез Духа Христов, с Христовия Дух са се облекли и всички са едно в Христа Исуса. Но това се отнася за кръстените от Святия Дух. Остава обещанието за идването на Святия Дух, което може да бъде изпълнено само чрез вярата в Исуса Христа. Защото само с вярата може да се доберат до Святия Дух. Защо ли? Защото вярата е връзка нерукотворна, невидима, но реална, която свързва човека и неговата душа с първоизточника на живота. Човешката душа е лъч от Бога, дошла на земята и облякла се в плът. Вярата възстановява връзката на плътта с човешката душа. „Защото ние чрез Духа ожидаме надеждата на оправданието от вяра Послание към галатяните, гл. 5, ст. 5). Значи само чрез вяра може да се доберат до Духа и да бъдат оправдани, окъпани, изчистени и обновени. И така християните трябва с вяра да се приближат до неща, които не се виждат. „А без вяра не е възможно да угоди някой Богу, защото, който прихожда при Бога. трябва да повярва, че има Бог и че Той бива мъздовъздател (възнаграждава) на тези, които го търсят." (Послание към евреите, гл. 11, ст. 6). Онези, които са били кръстени от Духа, които са били просветени от Духа, и са били вкусили от Небесния хляб и са били нахранени от Божието Слово, ставали веднъж завинаги едно с Духът Христов."Исус Христос е истият вчера и днес, и во веки." (Послание към евреите, гл. 13, ст. 8). „Христос е всичко и във всичко." (Послание към колосяните, гл. 3, ст. 12). „Той е преди всичко и всичко чрез него се сплотява. (Послание към колосяните, гл. 1, ст. 17). Чрез Духът Христов, Духът на Единението, Обединението на всичко земно и небесно, се съединява небе и земя, Битие и Небитие. Кръщението предполага слизането на Духа Божий върху избраника. Той е просветен и знае, че небесните врати се отварят от Духа и че благословението слиза на земята чрез Силата на Духа. Освещението слиза чрез Духа Христов и събира всичко в едно тяло чрез един Дух. Той създава Единението. Човек живее в Христа чрез Духът Христов. Евхаристията е Тайнство, чрез което се търси и извиква слизането на Святия Дух, за да приобщи в едно спомена, молитвата, благодарността и да се осъществи общението с Христа, с Христовия Дух. Чрез Евхаристията може да се обедини мнозинството в едно тяло и в един Дух. А това става чрез вярата, която е връзката (свръзката) между света, мира световен и Духа. „Като се стараете да увардите единството на Духа в свръзката на мира: Едно тяло и един Дух, както се и призвахте с една надежда на званието ваше: един Господ, една вяра, едно кръщение, един Бог и Отец на всите, Който е над всички, чрез всички, и във всички нас." (Послание към ефесияните, гл. 4, ст 3-6).

11.СВЕТАТА ЕВХАРИСТИЯ Е СЛИЗАНЕТО НА СВЕТИЯ ДУХ И ОБЩЕНИЕ С ДУХА ХРИСТОВ Учениците на Исуса, след като получиха Светия Дух, започват да се събират по домовете си, на трапеза, където са принасяли хляб и вино, преломявали са хляба в името на възкръсналия Исус, който се възнесъл на небето и е седнал отдясно на Отца. Те са празнували това тайнство, чрез което са извиквали Святия Дух да слезе върху тях и върху даровете на трапезата, да ги освети и да ги превърне от спомен за плътта и кръвта Исусови в жив Небесен хляб и живо Слово. Те са празнували тази Евхаристия, тази благодарствена служба с радостни сърца (Деяния, гл. 2, ст. 46) всеки ден по домовете си. Светият Дух слизаше върху тях, кръщаваше ги и ги запечатваше със Сила. И те започнаха да проповядват Исуса като Син Божий чрез Светия Дух. И тези, които приемаха учението, се увеличаваха. „И пребъдваха непрестанно в поучението апостолско и в общението, и в преломяването на хляба и в молитви." (Деяния, гл. 2, ст. 42). „И като се помолиха, потресе се мястото, дето бяха събрани и изпълниха се всички Духом Светий и проповядваха Словото Божие с дръзновение." (Деяния, гл. 4, ст. 33). „И апостолите със сила голяма отдаваха свидетелството за възкресението на Господа Исуса и голяма благодат бе над всички тях." (Деяния, гл. 4, ст. 33). „И всеки ден не преставаха да учат и да благовествуват за Исуса Христа и в храма, и по къщите." (Деяния, гл. 5, ст. 42). Апостолите започват да проповядват, че Исус е Христос. А Христос е Месията, който юдеите са очаквали като Цар, като Помазаник и Освободител. Като Цар, който да ги управлява, като Помазаник и свещеник, да ги води в закона Господен, даден от Йехова и като Избавител, като Пророк с пророчество, що дава знамения на людете Израилеви. „А ние ще си останем в молитвата и в служенето на Словото." (Деяния, гл. 6, ст. 4). А покръстените със Святия Дух се увеличават. „И всеки ден пребъдваха единодушно в храма и преломяваха хляба, от къща в къща и приемаха храна с радост и простосърдечие." (Деяние, гл. 2, ст. 46). Те измолват Святия Дух да дойде върху предложените дарове и да ги приеме, и да ги освети. А с идването на Светия Дух върху тях да ги кръсти чрез Духа и да ги запечати в Духът Христов. Те поднасяха тези дарове, принасяха благодарствена молитва, хвалеха Бога, и Святият Дух благоволеше към тях, понеже слизаше върху тях и изливаше своята благодат. Хлябът бе Небесен хляб и Словото, което оживотворяваше всички чрез спомена за плътта на Исуса. А чашата с вино, бе наподобяваща кръвта на Исуса, дошла чрез Новия завет и вече слизаща чрез Святия Дух, и ги обличаше в Силата на Словото. Те имаха и хляба Небесен и Силата Божия и проповядваха, че Исус Христос е Син Божий чрез Словото и чрез знаменията, които правеха, със Словото на Христа и със Силата на Христовия Дух. Те виждаха, че Възкресението на Исуса чрез Христовия Дух е началото на Царството Божие. И чрез Силата, дошла върху апостолите и чрез полагане на ръцете на апостолите върху очакващите, ставали много знамения и чудеса (Деяния, гл. 5, ст. 12). Апостолите пътуваха по двама, така, както навремето Исус ги беше изпратил двама по двама да благовествуват за идването Царството Божие. Те отиваха по домовете, събираха се на трапезата с хляб и вино. И тогава апостолите „помолиха се за тях, за да приемат Духа Светаго, защото не бе слязъл още ни на едного от тях Дух Святий, но само бяха кръстени в името Исус Христово. Тогаз възлагаха ръце на тях и приемаха Духа Светаго." (Деяния, гл. 8, ст. 15-17). И онези, които приемаха Светия Дух, вярваха вече, че Исус Христос е син Божий, защото чрез Светият Дух идваха в общение с Духът Христов. И когато апостолите говореха за Исуса, то Светият Дух понякога слизаше върху слушателите. Дори той започнал да слиза и върху езичниците, а не само върху юдеите. „Слезе Дух Святий на всички, които слушаха Словото" и „че дарът на Светаго Духа се изля и на езичниците." (Деяния, гл. 10, ст. 44, 45). Апостолите проповядваха благовестието за вечния живот, а „слушателите" се изпълняха с радост и със Светия Дух (Деяния, гл. 13, ст. 52). А на други места, когато не слизаше Светия Дух, то когато говореха за Исуса като за Господ, то те чрез своите ръце, полагайки ги върху трапезата, ставаха знамения и чудеса, Така Словото свидетелствуваше за своята благодат (Деяния, гл. 14, ст. 3). Апостол Павел споделя: „Със силата на знамения и чудеса, със силата на Духа Божий, така щото от Ерусалим и наоколо даже до Илирик, изпълних с проповедта на Христовото евангелие." (Послание към римляните, гл. 15, ст. 19). „А ние приехме не духа на света, но Духът, който е от Бога, за да познаем това, което е дарено нам от Бога, което и възвестяваме не със словеса, научени от человеческа мъдрост, но със словеса, научени от Духа Святаго, като сравняваме духовно с духовно." (I послание към коринтяните, гл. 2, ст. 12-13.) Онези, приели кръщението в Исуса Христа, продължават да се събират по домове с подготвени трапези с хляб и вино. Апостол Павел им заявява: „Защото Царството Божие не е ядене и пиене, но правда и мир, и радост в Духа Светого." (Послание към римляните, гл. 14, ст. 17). Апостолът продължава да върви от град на град. Той им казва: „Понеже аз ви родих в Христа Исуса чрез благовествуването." (I послание към коринтяните, гл. 4, ст. 15) и вече „вие сте Христови, а Христос Божий" (I послание към коринтяните, гл. 3, ст. 23). „Защото Царството Божие не е в Слово, но в Сила.' (I коринтяни, гл. 4, ст. 20). И с тази Сила апостолите вървят и проповядват благовестието, че Исус е Син Божий и че Исус е Христос, Месията, Който трябваше да дойде. „Но нам е един Бог Отец, от Когото е всичко и ние сме в Него, и един Господ Исус Христос, чрез когото е всичко и ние чрез Него." (I послание към коринтяните, гл. 8, ст. 6). Апостол Павел говори за Тайнството на преломяването на хляба, че чрез него се стремим да имаме общение с Христовото тяло. И чашата с вино, която благословил, е да имаме общение с Христовата кръв. И макар че са мнозина, то всички са един хляб и едно тяло, защото пият от една духовна канара, която е Христос. Общението с Христа става чрез Тайнството на приложените дарове и чрез благодарствената служба Евхаристия чрез Святия дух. А това е пълно, реално и живо общение чрез чашата вино и хляба с Духа Христов. Защото чашата вино е образ на кръвта и хляба е образ на тялото на Исуса, и чрез слизането на Духа Святий те се превръщат в Слово, което слиза от небесата и Сила, която се влива от свише. Апостол Павел говори, когато се събират да ядат Господнята вечеря и трябваше да ядат хляба, който разчупваше за възпоменание на Исуса, да знаят, че това е тялото на Исуса. И когато пият чаша с вино, трябва да знаят, че това е Новия завет чрез Неговата кръв, която узаконява Завета и трябва да го правят за негов спомен. А защо трябва да правят това? Ето го и най-голямото тайнство на Евхаристията. „Защото всеки път, когато ядете този хляб и пиете тази чаша, смъртта Господня възвестявате, докле дойде Той." (I послание коринтяните, гл, 11, ст, 20). Да, чрез тайнството на Благодарствената служба, чрез Евхаристията, се възвестява Тайната вечеря и чрез нея идването на Възкресението, а след това Възвишението на Исуса в небесата и накрая Живота вечен, чрез идването на Светия Дух. Да, трябва да се възвести Исус, докле дойде той чрез Святия Дух. А след това апостол Павел дава финала на това тайнство. „И никой не може да нарече Исуса Господ, освен чрез Духа Святаго." Значи, самата Евхаристия повтаря онова, което бе направено на Тайната вечеря, това е възвестяване на изкупителната жертва, чрез която Исус стана от пасхален агнец на Голгота, в агнец Божий за изкупление греха на человеците. Това е възвестяване за идването на Святия Дух, на Духа Господен. Чрез Светият Дух, чрез Който се кръщават в един Дух, те стават едно тяло с Христос, защото от един Дух се хранят и от един Дух се поят. А тази канара е Христос. „А вие сте тяло Христово и частно удове." (I послание към коринтяните, гл. 12, ст. 27). А защо? „А който ни утвърдява с вас в Христа и който ни е помазал, е Бог. Който и запечатва нас, и даде обручението на Духа в сърцата ни." (II послание към коринтяните, гл. 1, ст. 21-22). Този, който ги запечатва с Духа, е Христовият Дух, за да станат всички едно в Христа Исуса. Чрез Евхаристията, на трапезата стават едно тяло Христово чрез благовестието за Исуса Христа и слизанието на Светия Дух. Те стават един дух с Христа. „Имайте е себе си същия Дух, Който беше и е Христа Исуса." (Послание към филипяните, гл. 2, ст. 5). Защото Господ е Духът и гдето е Господният Дух, там е свобода. (II послание към коринтяните, гл. 3, ст. 14). И когато приключват Благодарствената служба, т.е. Евхаристията, след като е слезнал Светият Дух върху тях, то следва изпиването на последната чаша и благословия към Отца на Висините: „Благодатта на Господа Исуса Христа и любовта Божия, и общението на Святаго Духа да бъде с всички вас." (II послание към коринтяните, гл. 13, ст. 14). Ето това е Евхаристията, повторение на онова, което Исус е установил на Господнята вечеря, Тайната вечеря и чрез нея се отива към Възкресение на Духа, Възвишение на Духа и Общение със Светия Дух, а чрез него с Духа Христов.

10. ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ДУХА ГОСПОДЕН След смъртта на Исуса на Голгота, настанала тъмнина по цялата земя от 6 до 9 часа, всичко три часа. Както при раждането Му се явила звезда от съвпада на планетите Сатурн и Юпитер в съзвездие Риби, така тук се явява отново знамение. Тук е слизането на онзи облак Господен, който стоеше над Скинията на Бога по времето на израилтяните, когато бродеха в пустинята, водени от огнен стълб през нощта и облачен стълб през деня. И това става при пълнолуние на 14-ти Нисан. Едно астрономическо слънчево затъмнение може да стане от заставането на луната между слънцето и земята. Но то продължава минути, а не за часове. Друго знамение е раздирането завесата на Ерусалимския храм, която е отделяла двете части на Скинията: външното Свето място от вътрешната част - Светая Светих, където е бил ковчега на Завета Господен със скрижалите на Моисея с 10-те Божии заповеди. Той, Исус, влиза в „Светая Светих", като истински първосвещеник и то със собствената си кръв да извърши вечно изкупление за человеците. Той чрез Вечния си Дух принесе себе си в жертва Богу. И да съедини и да стане посредник на Нов завет от „Светая Светих" в храма, Той влезе в истинското Светилище в небесата, (виж Послание към евреите, гл. 9, ст. 11-24). В същото време става земетресение и разпадане на скалите. Когато Господ Йехова със Славата си е над Синайската планина в облак Господен и в огън всепояждующ, планината трепери, гръмотевици и светкавици прорязват небесата. Тук е същото - земята трепери от Духа Господен, който е Господ на Силите, затова, че тук се принася на живия небесен олтар в изкупителна жертва неговия пасхален Агнец - на Сина Божий. След земетресението се отварят гробовете и възкръснали мнозина, които са се явили на мнозина в Ерусалим. Духът Господен възражда от смърт в живот. Ангел Господен, във вид на светкавица, слезнал и отвалил камъка от гробните врата, където е било тялото Исусово и станало земетресението. И накрая един войник ударил с копие умрялото тяло на Исуса, от където изтекло кръв и вода. Така се изпълнило писанието, че на този пасхален агнец на Голгота няма да се пробият пищялките, т.е. костите. (Захарий, гл. 12, ст. 10). Първом възкръсналият се явил на двама ученика и започнал да им тълкува писанията от Мойсей и всичките пророци, че това трябва да стане, за да се изпълнят писанията. Когато седнал на трапезата, Възкръсналият взема хляб, благослови го, разчупи го и даде им. И тогава очите им се отварят и те го познават, но Той става невидим за тях, Това е вече Пасхата на Новия завет с преломяването на хляба, същото, което Исус бе направил на Тайната вечеря. (Евангелие от Лука, гл. 24, ст. 30-31). След това се явява на 11 ученика, когато са били на трапезата. И тогава Той им отваря ума, за да разбират писанията, че всичко написано трябва да се изпълни чрез Исуса. Посъветвал ги да стоят в Ерусалим, докато се облекат със Сила отгоре. И после, като ги благословил, се отделил от тях и се възнесъл на небето. (Евангелие от Лука, гл. 24, ст. 45, 49). Възкръсналият Исус започва да им се явява в продължение на 40 дни и да им говори и разяснява писанията и за Царството Божие. След това Той се явява на Галилейската планина пред 11 ученика. Оттам, след като им говори, изпраща ги между всички народи да ги кръщават в името на Отца, и Сина, и Святия Дух. (Евангелие от Матея, гл, 28, ст. 19), Това е на 40 ден и след това се възнася на небето. (Евангелие от Марко, гл. 16, ст. 20). И като ги благославя, отдели се от тях и се възнесе на небето (Евангелие от Лука, гл. 24, ст. 51). Възнесението се отнася за Духа Господен. „И никой не е възлязъл на небето, тъкмо Този, Който е слязъл от небето, Син Человечески, Който е на небето." (Евангелие от Иоанна, гл. 3, ст. 13). Защото роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е Дух и никой не може да влезе в Царството Божие, ако не се роди някой от вода и Дух. Тук евангелист Йоан препраща ни там, когато Йоан Кръстител кръщава с вода Исуса и върху Исуса слиза Духът. И никой, ако не се роди изново от Духа, не може да види Царството Божие." Господ е Духът и гдето е Господният Дух, там е свобода. (II послание към коринтяните, гл. 3, ст. 17). Ето защо „Плът и кръв не могат да наследят Божието царство, нито тленното наследява нетленното." (I послание към коринтяните, гл. 15, ст. 50). На петдесетия ден слиза Святият Дух върху главите на учениците като огнени езици, те се изпълват от Святия Дух и се принесоха даровете на Духа. А петдесятница според юдейските празници е времето, когато свършвали жътвата. До този ден те свършвали жътвата, която са я захващали от празника Пасха. И според юдеите на 50 ден трябва да принесат Богу благодарствена жертва от земни плодове. Освен това е бил празник на синайското законодателство. И точно на деня на старозаветната петдесятница слиза Святият Дух върху главите на учениците и донася дарованията на Божия Дух. Те са първите плодове на Духа. Петдесятница е ден, в който Стария Завет премина в Новия Завет, дето хората ще се водят от Божия Дух. При старозаветната Петдесятница се начевал живота на юдеите по закона на синайското законодателство, то при новата Петдесятница се управлява от Святия Дух. Святият Дух ще поднесе своя дар за „Всякой народ под небето." Тогава са се събирали по домовете, преломявали са хляба, правили са молитви и към три часа през нощта идвал Святият Дух. Започват да повтарят онова, което е било установено на Тайната вечеря - преломявали са хляба, вдигали са чашата с червено вино, правели са молитви и са извиквали да слезне Святия Дух. И той е слизал върху главите им, влизал е в тях и това за тях е било небесния хляб, слезнал от небето. Същият Свети Дух, който Исус им бе обещал, че ще го изпрати в свое име. И оттук започва връзката между Тайната вечеря при Исуса на 13-ти Нисан, и новото Тайнство, където са се събирали на обща братска трапеза, преломявали са хляба, вдигали са чаша вино и са си спомняли за Исуса, защото бе им казал навремето: „Дето са двама или трима, събрани в Мое име, там съм Аз посред тях." (Евангелие от Матея, гл. 18, ст. 20). Тогава Светият Дух слизал върху хляба и виното и ги претворявал в тяло Христово и кръв Христова. И то като символ и предобраз на Небесния хляб и Силата на Духа. Тук е връзката и съединението чрез Светия Дух на тайната вечеря с Новозаветната вечеря. Тайнството с преломяване на хляба, чашата вино червено на благословението, призоваването на Исуса и слизането на Светия Дух е тайнство на благодарствената служба от безкръвното жертвоприношение с хляба и виното, Това тайнство за идването на Светия Дух върху хляба и виното на трапезата е наречено Евхаристия. Евхаристията започнала от този момент - благославянето, преломяването на хляба и раздаването му и при третата чаша с вино, защото тогава е слязъл Светият Дух върху учениците на Исуса. Евхаристията е безкръвната жертва с преломения хляб и чаша с вино. Тя е благодарствената служба на Новия завет, където Светият Дух слиза и принася своите дарове на Духа. Небесният хляб слиза върху душите, Небесна сила се излива върху тях и те влизат в живо общение със Светия Дух. По този начин те влизали в живо реално общение с Господа Исуса Христа. Тук тази безкръвна жертва, която се предлага чрез хляба, върху който трябва да слезе Духа, за да го запечати като хляб Небесен, като Божествено слово. А Духът, който слиза върху чашата с вино трябва да го запечати като Дух, който дава сила и живот. По този начин тази безкръвна жертва се приема от Бога и приобщаването им към нея, а се запечатва със слизането на Светия Дух. Евхаристията се свързва чрез Светия Дух с Тайната вечеря, където бе им казано, че Исус ще пострада като пасхален агнец, после ще възкръсне и след това ще се възнесе с възкръсналото си тяло в Царството Божие. На Тайната вечеря Той им бе казал: „Това правете в Мой спомен." И те чрез Тайнството на Евхаристията започваха да го правят. Идва Светият Дух и ги освещава. Само онзи, който се роди от Духа, може да влезе в Царството Божие, защото роденото от Духа е Дух. Идването на Светия Дух създава връзката между учениците и Исуса Христа. Чрез Евхаристията още от самото начало имало за предмет явяването на Светия Дух. Предложените евхаристийни дарове - хляб и вино, се приемали като техен вместо образ, подобия и символи на тялото и връвта на Исуса Христа. Главното нещо е било идването на Духа Святий, общението с Господа. Извикването на Духа се казвало епиклеза. Древните християни са измолвали слизането на Светия Дух върху хляба, щото хлябът да стане тяло на Светия Дух, и над чашата с вино, за да стане кръв на Истината. Така приготвеният хляб да приеме Божието Слово и така Евхаристията да стане тяло Христово. Евхаристията е тайнство, чрез което се възпроизвежда Тайната вечеря, за да може с принадлежащите дарове от хляб и вино да се измоли слизането на Светия дух и приобщаването им към Христа. Същността на тайнството на Евхаристията е общение чрез Светия Дух с Духът Христов. „И никой не може да нарече Исуса Господ, освен със Святият Дух. (I послание към коринтяните, гл. 12, ст. 3).

9. БОЖЕСТВЕНИЯТ ХЛЯБ И ДУХЪТ НА ИСТИНАТА Наближавала втората юдейска Пасха, откакто Исус служеше на Бога в Слово и дела. (Евангелие от Иоанна, гл. 6, ст. 4). Исус с учениците си дошъл в Галилея. Видял едно голямо множество и смилил се над тях, понеже са били като овци, които нямат пастир и почнал да им говори и да ги поучава много неща. Той им говорил за Божието царство, което е на небесата. И понеже ставало късно, накарали людете да насядат по групи по петдесет човека. В едно момченце се намирали 5 ечемичени хляба и две риби. Исус взел хлябовете и рибите, и като погледнал към небето и благословил, и като разчупвал хлябовете, предал ги на учениците си, а те от своя страна на множеството. А онези, които ядоха са били 5000 човека. Разделял Исус и рибите, и тях ги раздавал. Накрая събират 12 коша, пълни с къшеи. (Евангелие от Матея, гл. 14, ст. 13-21; Евангелие от Марко; гл. 6, ст. 30-44; Евангелие от Лука, гл. 9, ст. 10-17; Евангелие от Иоанна, гл. 6, ст. 1-14). Исус разпуска народа и нарежда на учениците да отидат на отсрещната страна на езерото, като се качат в ладията. А Той се качва на едно бърдо да се помоли сам. Ладията била блъскана от вълните и учениците видели как Исус ходи по водите на езерото. И тогава онези, които били в ладията, Му се поклонили и казали: „Наистина Ти си Син Божий." (Евангелие от Матея, гл. 14, ст. 22-33). А народът, що бе видял знамението с 5 хляба и 2 риби, си казал, че този е пророкът, Който щял да дойде на света, че това е Месия, Който трябва да дойде. Това е Спасителят и Избавителят, Който трябва да бъде едновременно Цар, Свещеник на закона и Пророк на Бога. На следващия ден народът тръгнал и се прехвърлил с ладии на отсрещния бряг на Капернаум, за да го намери отново. „Исус им рече: Истина, истина, ви казвам. Търсите Ме, не защото видяхте чудеса, но защото ядохте от хлябовете и се наситихте. Работете не за храна, която се разваля, но за храна, която трае в живот вечен, която Син человечески ще ви даде, защото Отец Бог на Него е положил своя печат." (Евангелие от Иоанна, гл. 6, ст. 26-27). Евреите са смятали, че Месия трябва да прави знамения и чудеса и да задоволява с тленна храна людете си и с всички други плътски потребности. Евреите му напомнят, че бащите им яли манна в пустинята и че това е било хляб от небето, който е падал на земята за израилевите синове. „Рече им на това Исус: Истина, истина ви казвам, не ви даде Мойсей хляба от небето, но Отец Мой дава вам истинния хляб от небето. Защото Божият хляб е този, Който слезна от небето и дава живот на света." (Евангелие от Иоанна, гл. 6, ст. 32-33). Тук Исус им напомня, че знае много добре писанието и какво е написано в него и че това, което е написано тогава важи и за сегашния момент. И че Ангелът Господен, който ги води в пустинята, ги хранеше с манна небесна, „за да ти покаже, че человек не живее само с хляб, но с всяко слово, което изхожда из устата Господни живее человек." (Второзаконие, гл. 8, ст. 3). Така че манната небесна не беше само небесният хляб, той бе ангелският хляб, защото изхождаше от устата на Ангела Господен и то чрез неговото Слово. Небесният хляб е Словото на Ангела Господен. И тогава евреите се обръщат към Исуса: „Господи, дай ни всякога този хляб." Преди това Исус им бе казал, че человечески син ще им даде храна за вечен живот, но сега Той определено заявява: „А Исус им рече: Аз съм хлябът на живота, който иде при Мене, няма да огладнее и който вярва в Мене никога няма да ожъднее." (Евангелие от Иоанна, гл. 6, ст. 35). Ангелът Господен, който им даде манната небесна чрез Словото Божие в пустинята, бе същото Слово Божие чрез Ангелът Господен, който умножи 5 хляба на 5000 гладни израилеви синове. И този Ангел Господен е в Исуса и чрез него стават знаменията и чудесата, чрез Слово Божие, което им говори и чрез което ги храни с небесна храна за душите и телесна храна за самите тях. Ето защо Исус казва: „Аз съм хлябът на живота." Това бе Духът, Който бе слезнал над Него, когато Йоан го кръщаваше при река Йордан и бе рекъл за Него, че Той е, Който кръщава с Духа Святаго. (Евангелие от Иоанна, гл. 1, ст. 33). И след това Исус им казва: „Защото слезох от небето не Моята воля да сторя, но волята на Тогози, Който ме е проводил." (Евангелие от Иоанна, гл. 6, ст. 38). И който види Сина Человечески и сина на Отца, и който вярва в Него, ще има живот вечен чрез Духа, Който носи в себе си, Духът Господен. И тогава им казва: „Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е проводил и Аз ще го възкреся в последния ден." (Евангелие от Иоанна, гл. 6, ст. 44). И Той възвестява, че е Син на Отца, Син Божий. „Не че е видял някой Отца, освен тогоз, който е от Бога, Той е видял Отца. Истина, истина ви казвам, Който вярва в Мене има живот вечен. Аз съм хлябът на живота." (Евангелие от Иоанна, гл. 6, ст. 46-47). Бащите им са яли манната в пустинята, който е бил ангелският хляб, слезнал от небето, бил е небесният хляб, и пак са измрели. Но сега Исус им дава нов хляб, Словото Божие, което излиза от Духа Святаго, Който чрез Него се излива и умножава хлябовете затисящите гладни. Но това е телесният хляб, който те ядоха, и наситиха се. Но той им давай друг, небесен хляб, на Словото за Царството Божие на земята. „Този е хлябът, .който слезна от небето, за да яде някой от него и да не умре. Аз съм живият хляб, слезнал от небето. Ако яде някой от този хляб, ще живее во веки." (Евангелие от Иоанна, гл. 6, ст. 51). Хлябът, това е живото Слово Божие, това е небесният хляб, който изхожда от Ангела Господен, служителят Божий. Чрез това Слово Исус поучаваше народа, изцеляваше го, помагаше му. Това правеше със Словото, което имаше власт и сила, защото Словото му бе меч в ръката на Ангела Господен, Който бе в Него самия. И всички виждаха, че Сила излизаше от Исуса и Словото Му, що го произнасяше, бе със Сила Господня и мощ Божия. Така че, хлябът, слезнал от небето чрез Исуса, е Неговото Слово, което е Слово на Господа на Силите. И понеже юдеите не могат да го разберат, то Той се връща в разказа си назад и им припомня Пасхата по времето на Моисея и за Пасхата, която юдеите ежегодно правят за спомен и възпоменание за онзи ден, когато Ангел Господен ги изведе от Египет и им даде свобода. Израилевите синове са клали пасхалния агнец, пръскали са с кръв външните врати, яли са агнето и са яли безквасни хлябове седем дни, за да ознаменуват Спасителя Израилев, Който е бил Ангелът Господен. И тук в Словото си Исус изведнъж им напомня, че това отново ще се случи и то с Него и че той ще бъде този жив агнец, пасхалното агне, Който ще се жертвува, за да може чрез неговата жертва да изличи греховете на людете, като изкупителна жертва, за да им даде живот чрез Ангелът Господен и чрез неговото Слово, което сега се излива чрез Святият Дух, чрез устата на Исуса. Той е живият хляб, слезнал от небето и този хляб ще се даде за хлебно приношение за изкупителната жертва, която има да дойде. „И хлябът, който Аз ще дам, е моята плът, която аз ще дам за живот на света" (Евангелие от Иоанна, гл. 6, ст. 51). Настава общо недоумение в онези, които са слушали за спомена на Пасхата юдейска. „Ако не ядете плътта на Сина Человеческого и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си. Който яде плътта Ми и пие кръвта Ми, има живот вечен и аз ще го възкреся в последния ден." (Евангелие от Иоанна, гл. 6, ст. 53-54). Синът человечески се учредява като пасхално агне, пасхален Агнец, той трябва да бъде заклан, опечен, да се изяде, без да му се строши кост на Пасхалната юдейска вечеря. Там на трапезата са сложени безквасни хлябове, както и обикновен хляб, жертвения агнец, пасхалното агне и има чаша с вино. Юдеите възспоминават деня на Ангелът Господен, разчупват хляба и пият чашата с червено вино, напоменавайки и напомняйки, че това е кръвта, пролята от пасхалния Агнец, с която са напръскани вратите на домовете им. И че кръвта е белега на помазаните от Ангела Господен, помазани в живот и свобода. И пиейки виното червено, те си припомнят, че над тях и над главите им е сложен невидимия за тях, но видим за Ангела Господен знак и белега на Завета, който Господ направил с бащите им. Напомняйки им Исус, че неговата плът е пасхалното агне от Пасхата Господня, то тя е изкупителната жертва, тя е изкупителния ярец за греховете на людете израилеви. А който пие кръвта Му, който пие чашата с червено вино, иде има възможност да приеме от Силата Господня, която ще му даде живот вечен. И по-нататък Исус ги прехвърля в следващите моменти от празненството и службата при Пасхата юдейска. След като се изяде пасхалния агнец, то се вдигна чаша и се търси благословението от Бога. „Защото плътта Ми е истинна храна и кръвта Ми е истинно питие, Който яде плътта Ми и пие кръвта Ми, в Мене пребъдва и Аз в Него." Хлябът небесен, който слиза от небето чрез Исуса, е Неговото Слово, Словото на Светия Дух. Плътта на Исуса и яденето на неговата плът е възприемането на това Слово и претворяването Му в дела и живот. Кръвта на Исуса и пиенето на кръвта Му, вместо чашата с червеното вино е, че това Слово оживотворява чрез Силата, която е в него. Пиенето на кръвта означава възприемането на Духа Господен, Който е в Исуса, за да може чрез Него да оживотвори човека. Който слуша Словото Му, който прилага Словото Му в дела и който ги оживотворява чрез Духа Господен, ще пребъдва в Исуса и Исус ще пребъдва в Него. Защото Духът в Исуса изхожда от Отца, от Бога. „Аз и Отец едно сме." (Евангелие от Иоанна, гл. 10, ст. 30). И че делата, които се извършват чрез Духа Господен са дела на Отца. „Отец е в Мене и Аз в Отца." (Евангелие от Иоанна, гл. 10, ст. 38). „Думите, който Аз ви говоря, от себе си ги не говоря, но Отец, Който пребъдва в Мене, делата Той прави. Вярвайте Ми, че Аз съм в Отца и Отец е в Мене, ако ли не, вярвайте Ми за тия дела." (Евангелие от Иоанна, гл. 14, ст. 10-11). За да отграничи старата Пасха при изхода на евреите от Египет и за да им припомни тогавашната юдейска пасха, и да им припомни, че небесният хляб се дава от Духа Господен, им казва: „Този е хлябът, Който слезе от небето, не както вашите бащи ядоха манната и умряха. Който яде този хляб, ще живее во веки." (Евангелие от Иоанна, гл. 6, ст. 58). Хлябът небесен е Словото Господне, което се дава чрез Исуса, защото Бог е в Него и той е в Бога. Който се храни от Словото Господне има живот вечен на душата. И той пояснява ето как: „Духът е онова, което дава живот, плътта нищо не ползува. Думите, които Аз ви говоря, Дух са и живот са," (Евангелие от Иоанна, гл. 6, ст. 63). Божественият хляб е Словото от Бога, дадено чрез Божия Син. Животът вечен се дава от Духа на Словото, Духът на Словото е Духът на Истината. Духът на Истината, която изхожда от Отца, свидетелствува за Божия Син. Божият син е онзи, в Когото е Христовия Дух и който чрез Духът Христов е изходил от Бога. Амин.

8. ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ Последната Пасха, която отпразнувал Исус с учениците си, не е била само обикновената ежегодишна юдейска Пасха. Неслучайно Исус подчертава голямото си желание да я отпразнува преди да пострада (Евангелие от Лука, гл. 12, ст. 15-16). На тази последна Пасха по време на Пасхата, той учредява едно тайнство и започва да разяснява същината, смисъла на своите страдания и да тълкува писанията, които са писали за Него и че това всичко трябва да е сбъдне. Това е откровение на Господния Дух, че са се изпълнили времената, когато приношението на хляба на трапезата отговаря на небесния хляб, небесната манна, която ядоха израилтяните 40 години в пустинята. А приносът на виното отговаря на кръвта на пасхалния агнец, поръсена върху външните врати на евреите, при което Ангел Господен премина покрай тях и възвести освобождението им и възкръсването им от робството. Тайната вечеря означава учредяване на тайнство. Тайната вечеря е Господня вечеря, защото Господния Дух тук присъствуваше на вечерята в лицето На Исуса, това бе Ангелът Господен, който оживотворяваше в живот приложените дарове - хляб и вино. Учредяването на това тайнство започва с преломяване на хляба от Исуса и приношение на хляба, като безкръвна изкупителни жертва, която присъствува при юдейската Пасха. Започва се с молитвеното призоваване на Светия Дух, за да претвори даровете на трапезата в образ на живот. Това е благодарствена служба на присъствуващите към Духа Господен. Затова по-късно това тайнство се нарича Евхаристия. Тайната вечеря е била Пасхална юдейска вечеря до онзи момент, от където се установява ново чинопочитание. А то е от преломяването на хляба от Исус, раздаването на хляба и благославянето. А чашата с червено вино следва реда, установен от свещениците и закона юдейски. А кога става това? Преломяването на хляба, както и преломяването на безквасния хляб, се свързва с третата пасхална чаша, където се слави Господа Бога. Неслучайно Исус свързва третата пасхална чаша от старата юдейска пасха с Новата Пасха, която тази вечер се учредява, защото се дава нов смисъл, ново съдържание и се открива тайната, която са забулвали писанията на пророците за този час. Има сходство и паралел между юдейската пасха, която е до третата чаша и тя след това изгубва значението си и се прекратява веднъж завинаги. Новата Пасха започва с думите на Исуса, дадени от апостол Матей, който единствено от евангелистите е присъствувал на Тайната вечеря: „И когато ядоха, взе Исус хляба и благослови, и преломи го и даваше на учениците, и рече: Вземете яжте, това е тялото Мое." „И взе чашата, и благодари, и даде им, и казваше: Пийте от нея всички, защото това е Моята кръв на Новия завет, която се заради мнозина излива за прощение на греховете." „И казвам ви, че отсега нататък няма да пия от този плод на лозата до онзи ден, когато ще го пия нов с вас в Царството на Отца Моего." „И когато изпяха песен, излязоха на гората Елеонска." (Евангелие от Матея, гл. 26, ст. 26-30). Същата вечер Исус е предаден от Юда, както бе им казал, че това трябва да стане, за да се сбъднат писанията. А в петък сутринта бе съден от всички първосвещеници и старейшини народни и бе предаден на разпятие." (Евангелие от Матея, гл. 26). На 6 час от деня, настана тъма по всичката земя. След три часа Исус издъхва. По това време завесата на храма, която отделя Светая Светих от святото място се раздира на две, земята се потресва и камъните се разпукаха. Тези събития преповтарят писанията, когато облакът Господ е стоял над скинията с часове, че от едната страна е била тъмнина, а от другата страна в Светая Светих на Скинията е била огнена виделина. Защото, когато Славата Господня посещава планината, то гърмове, светкавици се изливат върху земята, която се тресе. Накрая Ангел Господен слиза от небето, наглед като светкавица, и облеклото му бяло като сняг, отваля камъка на гроба на Исуса и оповестява, че е възкръснал. Това е същият Ангел Господен, който преминава през къщите на евреите и не ги погуби, защото те бяха помазани от кръвта на пасхалния агнец. Тогава за тях Той бе Ангел Спасител, а за египтяните - Ангел Поразител. Тук пасхалният агнец бе кръвта, пролята от Исус при разпятието, а тялото Му го нямаше, защото Ангел Господен извърши знамението - възкреси Го от мъртвите в Дух Животворящ.

6. ПАСХАТА НА НОВИЯ ЗАВЕТ Е ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕТО НА СИНА ЧЕЛОВЕЧЕСКИ В Стария завет Заветът Господен бе основан с кръвта на жертвените телци, с които Мойсей поръси олтара, прочете им книгата от Завета, с думите и заповедите Господни. „След това поръси людете с кръвта и каза: „Ето кръвта на Завета, що направи Господ с вас, според всичките тези думи." (Изход, гл. 24, ст. 7-8). В Новият завет, който Бог сключва с хората, се основава на кръвта на Исуса, като Син человечески по плът и Син Божий по Дух. „Ето Агнецът Божий, Който взема греховете на света." (Евангелие от Иоанна, гл. 1, ст. 29). „Заради беззаконията на израилтяните бе бит и биде заради престъпленията наранен и бе като агне, водено на заколение и Господ благоволи да го предаде на биене и страдание (Исая, гл. 53, ст. 5, 7,10). Това е същият агнец, ярец, който се пуска на свобода в пустинята, но трябва на себе си да понесе всички беззакония на синовете Израилеви. (Левит, гл. 16, ст. 20,21,22). Исус е наподобен като жив агнец, определен за новата Пасха Господня на Новия завет. Той трябва да бъде заклан точно в деня, в който били заколени пасхалните агнета. В деня, когато е прикован на кръста, е ден петък, в който евреите са клали пасхалните агнета и с кръвта им са поръсвали външните си врати. И да се изпълнят писанията (Изход, гл. 12, ст. 46), че кост Негова няма да се строши, така и тук Го пробождат с копие, за да се изпълни написаното (Евангелие от Иоанна, гл. 19, ст. 36). Исус прави съпоставяне между юдейската пасха с пасхалното агне, което се изяжда, без да се строши нито една кост и пролятата му кръв и поръсена по вратата на юдеите, като белег (знак) пред Ангела Господен и между самия себе си. Като благославя хляба, преломява го и раздавайки го като хлебно приношение, като безкръвна жертва по юдейската пасха, Той им казва да ядат от хляба, защото това е Неговото тяло. (Евангелие от Матея, гл. 26, ст. 1). Той тук се оприличава на жертваното агне, на кръвната жертва и става жив агнец за Новата пасха. Подава им чашата с червеното вино да пият всички и оприличава виното с неговата кръв, която се пролива за Новия завет. Той също тук оприличава себе си на жертвения агнец на Новия завет. Юдейската пасха с жертвения агнец означава, че синовете Израилеви ще бъдат спасени от едно робство от Ангела Господен, който ще погуби египтяните и ще ги изведе на свобода. Кръвта на Исуса, оприличена чрез виното, ще се оприличи на истински агнец на Голгота, прободен с копие и убит, той ще бъде изкупление от робството на греха и на престъпленията человечески. Той дава живота си за откуп на мнозина (Евангелие от Матея, гл. 20, ст. 28). Исус взе чашата и като благодари, даде им на всички да пият и им каза: „Защото това е Моята кръв на Новия завет, която се заради мнозина излива за прощение на греховете." (Евангелие от Матея, гл. 28, ст. 28). И Тайната вечеря, Новата пасха е също сключена с кръвта на Исуса и тя е Новият завет. Тук жертвоприношението е посочено. То е свързано с юдейската пасха с пасхалното агне, както и с Голготския агнец Исус, Който оприличава себе си приживе на пасхален агнец чрез символиката на хляба и виното. От една страна на трапезата се преломява хляба и се пие червено вино, което оприличава безкръвната жертва с приношение за грях. От друга страна се прави връзката чрез хляба и виното за новия Голготски агнец, Който ще пролее кръвта си за изкупване греховете на людете. Но голготския агнец е син человечески, Който е изкаран и разпнат на заколение. Исус поръчва на учениците си да извършват това жертвоприношение с хляба и виното в памет на Неговата смърт, и в памет на Неговото възкресение и Неговото възнесение, след като се среща с учениците си. По-късно учениците са се събирали по домовете, разполовявали са хляба, вдигали са чаши с вино, правили са молитви и са викали Духът, който Исус бе им изпроводил след Неговата смърт. Светият Дух е слизал върху тях и те бивали кръстени от Святия Дух. Тогава са разбрали, че Исус Христос е Син Божий. Така че, Исус Христос става Нова Пасха (I послание към коринтяни, гл. 5, ст. 7). Той ще пие новия лозов плод в Царството Божие. Старият лозов плод, виното, символизира кръвта на пасхалния агнец и Агнеца на Голгота, Който дава кръвта за изкупване на греховете. Новият лозов плод е Светият Дух, Който Исус изпраща върху учениците си (Евангелие от Матея, гл. 26, ст. 24). Той ги изпраща да научат всички народи и да ги кръщават в името на Отца и Сина, и Светия Дух. (Евангелие от Матея, гл. 28, ст. 19).

5. ЮДЕЙСКАТА ПАСХА Юдейската Пасха започна от този ден, когато Ангелът Господен, който порази първородните на египтяните и премина къщите на Израилевите синове, без да влезе в тях, понеже бяха външните врати, напръскани с кръвта на агнето. Това беше жертва примирителна, което означаваше умилостивление на грях и това бе примирение с Бога и свято общение с Него и с людете Му, Беше принесено в жертва агне мъжко, непорочно, жертва Господу. И с кръвта му бяха поръсени външните врати на домовете израилеви. Заедно с благодарителната жертва, да принесе безквасни пити, месени с елей. Наедно с благодарителната си примирителна жертва, освен безквасните пити, да принася за приноса си и квасен хляб. И месото от благодарителна, примирителна жертва да се яде в същия ден, в който се принася, да не остава до утрото. Това е законът на примирителната жертва, който Господ заповяда на Мойсей на Синайската планина. (Левит, гл. 7). Пасхата се извършва на 14 месец Нисан след залез слънце, трябваше да се заколи пасхалния агнец (пасхалното агне). То трябваше да се заколи, да се опече цяло и да се изяде същата нощ с безквасен хляб и горчиви треви и нито една кост негова не трябваше да се строши и всичко, което останеше неизядено, трябваше да се изгори (Изход, гл. 12). А ще вземат от кръвта и ще помажат къщните външни врата, на къщите, гдето ще го ядат. След това следват 7 безквасни дни, дните на безквасните хлябове, за да се помни как са излезли набързо и ядоха хляб на оскърбление. Пасхалното угощение се падало винаги на 14 ден след първото пролетно новолуние. Пасхалното тържество се учредява в памет на излизането на юдеите от Египет и освобождаването им чрез Ангела Господен. Домакинът, главата на семейството, взимаше една чаша с вино, първата чаша, и благославяше Бога за плодът на лозата и произнасяше молитва; „Благословен си ти, Господи, Боже наш, Царю на вселената, Който си ни избрал от всички народи и си ни възвисил над всички племена, и си ни осветил чрез Твоите заповеди." След това предава на всички от семейството си да пийнат от чашата. Това е примирителна жертва и образ на чашата с вино е кръвта на жертвения агнец. След това си умива ръцете. След това домакинът взимал безквасна пита, преломявал я с ръцете на две половини. Едната половина оставял до свършека на вечерта, тя е за Ангела Господен, а другата половина я раздробявал, въздигал я на блюдо, и казвал: „Това е хлябът на страданието, който са яли нашите бащи в египетската страна." След това се наливала втората чаша. Тогава най-малкият от членовете на дома запитвал: „Що значи у вас тази служба?" Тогаз домакинът казва: „Това е жертва на Пасхата за Господа, защото премина къщите на израилевите синове в Египет, когато Той порази египтяните, а нашите къщи избави." (Изход, гл. 12, ст. 27). След това главата на семейството разказвал според Библията цялата история на израилското робство в Египет и изхода му от робството. След това вдигал втората чаша с червено вино и казвал: „Ние трябва да благодарим, хвалим, славословим, възвеличаваме, прославяме, почитаме и пеем песни на Оногова, Който е направил за нас и нашите отци всички тези чудеса и ни е извел от робство е свобода, от подчинение към свобода, от печал - в радост, от скръб - в празненство, от тъмнина - във велика светлина." Пак се вдигала втората чаша. И започва се пеенето на псалом 112: „Алилуя. Блажен онзи человек, който се бои от Господа и благоволи много в заповедите му. Семето му ще бъде силно на земята. Родът на правите ще се благослови. Изобилие и богатство ще има в дома му." После се пее псалом 113: „Алилуя. Хвалете раби Господни, хвалете името Господне. Да бъде името Господне благословено от нине и до века." Тогава, след това пеене, втората чаша се изпивала от всички. Това е възлияние. Това се прави възлияние за благовонно ухание, жертва Господу, за да може това място да се освещава със Славата Му. Това отговаря на хлебното приношение с хляб и вино, с чисто брашно, месено с елей и вино. Това е възлияние към онзи Господ Бог, Който ги извади от Египетската земя, Това е Йехова, Бог ваш. И когато това място ще се освещава със Славата Господня, тогаз Йехова ще се засели между Израилевите синове и ще им бъде Бог. След като се измивали за втори път ръцете, се слагало на трапезата пасхалното опечено агне, над което също се произнасяла благодарност. Поднасяли се горчиви треви, част от безквасния хляб и накрая се раздавала запазената половина от хляба за Ангела Господен, който е трябвало да посети трапезата и да я благослови. През това време външната врата е била отворена, за да дойде Спасителят, Месия. След като са изяждали хляба и пасхалното агне, се поднасяла третата чаша с виното. Преди да бъде изпита, са пеели втората половина от псалом 115: „Израилю, уповавай на Господа. Той ти е помощник и щит. Ще благослови, които се боят от Господа, малките и големите. Господ ще ви възрасти вас и вашите чеда." Пее се псалом 135: „Хвалете Господа, защото е благ Господ. И Господ наш е над всички богове. Името ти, Господи, пребивава във век." След всеки стих припявали: „Защото е вечна милостта му." След това се изпивала от всички третата чаша. Тя е за избавлението от Египет и за даването на закона, благославя се от всички и се изпивала. Това е била чашата на благословението. Трапезата се приключвала с една четвърта чаша вино и с пеене на псалми на славословие, псалом 145: „Ще те превъзнасям, Боже мой, Царю мой, и ще благославям твоето име във век века. Твоето царство е царство на всичките векове."

4. ПАСХАТА Юдейската пасха е установена като спомен за избавлението на еврейския народ от египетското робство. Пасхата е установен празник с жертвата и приноса с агнеца за спомен за излизането им от Египет. Това бе пасхалното агне, което е жертвоприношение за избавяне на израилския народ от робството в Египет. Животът на Мойсей се дели на три периода по 40 години. В първия период е изучил цялата египетска мъдрост на жреците е Египет, като е бил силен в думи и дела. Вторият период от 40 години е след бягството му от Египет, заради убийството на египтянина, понеже на посветен е забранено да убива. Той отиде в Мадиам, ожени се за дъщерята на свещеника и роди син. Така трябваше да роди убития египтянин и пасеше овцете 40 години. Веднъж Мойсей пасеше овцете си при гората Хорив. „И яви му се Ангел Господен в пламен огнен отсред къпината и погледна, и ето къпината гореше в огън, и къпината не изгаряше." (Изход, гл. 3, ст. 2). И рече му: „Аз съм Бог на отца ти, Бог Авраамов, Бог Исаков и Бог Яковов" и Мойсей затули лицето си, защото се боеше да погледне към Бога. (Изход гл. 3, ст. 6). И Ангел Господен Йехова го проводи да сътвори 10-те чудеса пред фараона и да извади евреите от Египет. Върна се с жезъла Божий, който се превръщаше в змия. И рече Господ Моисею да предаде на фараона, че Израил му е син: първороден и да пусне на свобода първородния син. И ако не го пусне, ще умъртви първородния син на фараона. Това бе Заветът на Господа към Мойсей, че ще го изведе от Египет. „Аз съм Йехова, Господ Бог ваш, Който ви изваждам от Египет." И Господ умножи знаменията, които направи Мойсей пред фараона. Първо знамение - превърна жезъла си в змия. Второ знамение - превърна реката в кръв. Трето- излязоха жаби от реките и покриха египетската земя. Четвърто - удари с жезъла си по земята и дойдоха въшки по человеците и скотовете. Пето - дойдоха мухи. Шесто - дойде мор и измряха всички животни на Египет, а на евреите останаха живи. Седмо - надойдоха струпеи по египтяните. Осмо -надойдоха язви по хората. Девето - падна град по земята и изпочука всичко. И гръм огнен от небето падаше на земята. Десето - скакалци по земята бяха докарани с източния вятър и изядоха всичката трева и плодове по дърветата. Единадесето - настана тъмнина по цялата земя, само при евреите имаше светлина. И каза Мойсей на фараона, че ще бъде поразен от първородния му син до първородния син на слугата му и на скотовете. И говори Господ Моисею да предаде на Израилевото събрание. Всеки ще вземе мъжко агне или яре, едногодишно, и на 14 ден от новолунието ще го заколи привечер. И ще вземат от кръвта му и ще турят, ще намажат с кръвта му двата стълба на вратата и горния праг на къщната врата. Агнето ще се опече, на огъня ще го ядат с безквасен хляб през нощта. Онова, що остане до сутринта, ще го изгорите. Ще го ядат бързо, защото Пасха е Господня. Защото тази нощ Ангел Господен ще премине през египетската земя и ще порази всяко първородно. Ангел Господен, като мине покрай къщите и види кръвта на вратите, ще мине и замине, но ще погуби там, където няма този знак. Това е Пасха Господня. Пасха означава - преминава покрай нещо и не го закача. Пасхата Господня означава, че Ангел Господен е минал и е поразил тези къщи, които не са имали белег. А онези, които са заклали агне или яре. са направили принос - жертва за приношение за избавление. Поръсили са с кръвта вратите си и са яли опечено агне. „И този ден ще ви бъде за спомен и ще го празнувате като празник Господен в родовете си, за вечен закон ще го празнувате." (Изход, гл. 12, ст. 14). Това е жертва на Пасхата за Господа, защото премина къщите на Израилевите синове в Египет, когато той порази египтяните, а нашите къщи остави." (Изход, гл. 12, ст. 27). Отидоха старейшините Израилеви, направиха жертва за Пасхата Господня и с кръвта на закланото агне натопиха вързоп от исоп в кръвта и поръсиха горния праг на вратата и двата стълба. И порази Ангел Господен първородните на Египет и пусна фараона израилтяните. И в същия ден изведе Господ израилевите синове от Египет. И това е Пасха, празник Господен за избраните и за онези, които имат белега на Завета Господен. Това е жертва за Пасхата за Господа. Това е законът Господен, чрез който бяха изведени от Египет. Затова пожела Господ от Израилевите синове да му се посвети всяко мъжко първородно от человек до скот. И да жертвува всяко мъжко и всяко първородно от синовете си, да ги изкупува, чрез принос към Господа. „И Господ предхождаше пред тях, денем в стълб облачен, за да ги управи по пътя, а нощем в стълб огнен, за да им свети, та да вървят денем и нощем. Не се отдалечаваше от очите на людете облачния стълб денем, нито огнения стълб нощем." (Изход, гл. 13, ст. 21-22). „Разпростре облак да ги покрива денем и огън, да им свети нощем." (Псалом 105, ст. 39). „Тогаз Ангел Божий, който предидеше пред Израиловото войнство, дигна се, та дойде отдире им, и облачния стълб се дигна от лицето им, та застана отдире им и дойде между египетското войнство и израиловото: на едните беше тъмен облак, а на другите светъл през нощта, за то едното войнство не приближи до другото през всичката нощ." (Изход, гл. 14, ст. 19-20). „И Мойсей простря ръката си над морето и направи Господ да се оттегли морето всичката оная нощ от силен източен вятър и превърна морето в суша и водата се раздвои. И влязоха Израилевите синове всред морето по сухо и водата им беше стена от дясната и от лявата им страна." (Изход, гл. 14, ст. 21-22). „Ти си Бог, Който правиш чудеса, явил си между народите силата си. Избавил си с мишцата си людете си, синовете Якови и Йосифови. Видяха те водите и се уплашиха. Разтрепериха се и бездните. Облаците изляха вода като порой. Глас дадоха небесата и стрелите ти прелетяха. Гласът на гръма ти бе в кръга небесен. Осветиха светкавиците вселената. Потресе се и трепетна стана земята. През морето е пътят ти. И стъпките ти през много води и следите ти не се познават. Водил си като овце людете си с ръката Моисеева и Ааронова." (Псалм 77, ст. 14-20). Египтяните влязоха в морето, понеже ги гонеха с колесниците, 600 на брой на фараона. А Господ ги гледаше от облачния и огнения стълб и следеше войнството на Египет. Мойсей простря отново жезъла си и морето се възвърна на мястото си и покри и издави египтяните. Така Ангел Господен Йехова ги извади и спаси. И като изгладняха, видяха Ангела Господен в Славата Му в облака. И отвори небесните врати и им наваля като дъжд манна да ядат. Това бе хлябът Господен, който им се даде да ядат. Това бе небесно жито, което им даде Ангел Господен да ядат. Това бе ангелският хляб от небето, слезнал за людете Израилеви. Така ядоха този ангелски небесен хляб 40 години в пустинята. После Ангел Господен повдигна източния вятър на небето и със силата на южния вятър докара от морето птици, които падаха около стана им. Ядоха и се наситиха, за да познаят Силата на Ангела Господен и да помнят Завета му. И когато ожадняха, на планината Хорив, приближи се Мойсей до канарата и удари я с жезъла си и оттам потече вода, за да пият людете, да пият и да се наситят. А Ангел Господен продължаваше да ги води денем с облак, който ги покриваше и ги пазеше от слънцето, а цялата нощ ги водеше с огнена виделина. И на третия месец след изхода от Египет на Израилевите синове Господ слезе на Синайската планина, Станаха гръмове и светкавици, гъст облак имаше над гората и много силен тръбен глас излизаше от него. Цялата Синайска гора бе в дим и Господ слезе в огън над нея, дигаше се дим като от пещ и цялата планина се тресеше силно (Изход, гл. 19, ст. 16-19). И този тръбен глас даде Законите Господни. Людете следяха гръмотевиците, светкавиците, гласът на тръбата, огъня и планината, която димеше. И написа Мойсей всичките думи Господни на книга, а това бе Заветът Господен. Направи олтар и издигна дванадесет стълба, според дванадесетте израилеви племена. И принасяха всесъжения и направиха помирителна жертва с телци. После взе книгата на Завета, където бяха написани думите Господни и я прочете на людете си. Мойсей след това взе кръвта им от помирителната жертва - телците и поръси с нея израилтяните и рече: „Ето кръвта на Завета що направи Господ с вас според всичките тези думи" (Изход. гл. 24, ст. 8). „И рече Господ Моисею: „Възлез при Мене в гората и бъди там и ще ти дам каменните плочи и законът, и заповедите, които съм написал да ги поучаваш." (Изход, гл. 24, ст. 12). И възлезе Мойсей на планината, за да получи каменните плочи и Закона Господен. И облакът Господен покриваше планината и Славата Господня като огън застана над Синайската планина и облакът я покриваше шест дни. И видът на Славата Господня по планината беше в очите на Израилевите синове като огън пояждаещ. И там Господ говори Моисею: „И да ми направиш светилище, за да обитавам между тях. По всичко, което ти показвам аз, образа на Скинията и образа на всичките й съдове, така да направите." (Изход, гл. 25, ст. 8-9). И ще принасят всеки ден по един юнец за жертва за грях пред Господа, за умилостивление, за да очистиш олтаря, И да принасят по агне сутрин и едно агне привечер за всесъжение, за да живеят родовете Израилеви. „И ще се населя между Израилевите синове и ще им бъда Бог. И тогаз ще познаят, че аз съм Йеова, техний Бог, който ги изведох из Египетската земя, за да се поселя между тях: Аз съм Йеова, техний Бог." (Изход, гл. 29, ст. 45). И даде Господ на Моисея две плочи на свидетелство, плочи каменни, написани с Божията ръка, Законите Господни. А през това време людете Израилеви си направиха идол, изляха си теле от украшенията златни на жените си и започнаха да му се кланят. Направиха си идол, златен телец. И като слезна Мойсей в стана, и като видя телеца идол, разгневи се и хвърли плочите от ръцете си и ги потроши. И яви се Ангел Господен, та чрез меча на левиевите синове порази онези, които си направиха златно теле и му се молеха, като на златни богове. И тогаз Господ рече Моисею: „Който съгреши пред Мене, него ще залича от Моята книга. А ти сега иди, та води людете, където съм ти рекъл: Ето, Ангелът ми ще ходи пред тебе, но в деня на посещението Ми, ще носят греха им върху тях." (Изход, гл. 32, ст. 33-34). И когато влезеше Мойсей в Скинията, слизаше облачний стълб и заставаше на вратата на Скинията и говореше Господ с Моисея. Нареди му да издяла две каменни плочи, за да напише на тези плочи думите на първите плочи, които Мойсей строши. „И слезе Господ в облак, и застана там до него и провъзгласи името Господне. И направи Завет с него и да не се кланят на друг Бог, Понеже Йехова е Господ и Бог. А Бог е ревнив за своето име. И написа Мойсей на плочите думите на Завета, десетте Божии заповеди. И като слизаше с плочите от планината, лицето му светеше, излизаха лъчи от него. И постави двете каменни плочи в златен ковчег и бе наречен „Ковчег на Завета". И тогаз облакът Господен покриваше шатъра на събранието. А в Скинията, то Славата Господня, в огън Господен изпълваше Скинията. Облакът Господен беше над Скинията денем, а нощем на нея беше огънят Господен, който бе огън пояждащ се. Огън, който гори вечно и не изгаря. А това бе Йехова, Ангел Господен. Това бе Заветът между Господа и Израиля. „Защото Йехова Бог, ваш е Бог на боговете и Господ на господарите, Бог великий, крепкий и страшний, Който не гледа на лице и не приема дар." (Второзаконие, гл. 10, ст. 17). „Внимавайте на себе си да не забравите Завета на Господа Бога вашего, Който направи с вас, та си направиш идол, подобно на нещо, което запрети Господ Бог твой, защото Господ Бог твой е огън пояждающ, Бог ревнив." (Второзаконие, гл. 4, ст. 23-24). „Йехова, Бог наш е един Господ. И да обичаш Господа Бога твоего със всичкото си сърце и с всичката си душа, и с всичката си сила." (Второзаконие, гл. 6, ст. 4-5). „И тъй да знаеш, че Господ Бог твой е Бог, Бог верний, който съхранява Завета и милостта към онези, които го обичат и пазят заповедите Му до тисяща родове." (Второзаконие, гл. 7, ст. 9). „И да помниш всичкия път, по който те води Господ Бог твой в тия четиридесет години по пустинята, за да те смири, да те опита, за да познае що има в сърцето ти, дали ще опазиш заповедите му, или не. И смири те, и остави те да огладнееш и храни те с манна, която ти не знаеше и отците ти не знаеха, за да ти покаже, че человек не живее само с хляб, но с всяко слово, което изхожда из устата Господни живее человек." (Второзаконие, гл. 8, ст. 2-3). „Обичай, прочее, Господа Бога твоего и пази заръчванията Му и повеленията му, и съдовете Му, и Заповедите Му през всичките си дни." (Второзаконие, гл. 11, ст. 1). „Господ Бог твой ще ти въздигне отсред тебе, от братята ти, пророк като мене, него да слушате, по всичко, както просеше от Господа Бога твоего при Хорив в денят на събранието и говореше тъй: „Да не чуя вече гласа на Господа Бога моего и да не видя вече тоя голям огън, за да не умра." И рече ми Господ: „Добре е, каквото говориха." Аз ще им въздигна отсред братята им пророк като тебе и ще туря думите Си в устата му и ще им говори всичко, каквото Му аз заповядвам. А който не послуша думите Ми, които той ще говори в Мое име, Аз ще искам ответ от него." (Второзаконие, гл. 18, ст. 15-19), „Вижте сега, че Аз съм. Аз. И освен Мене няма Бог." (Второзаконие, гл. 32, ст. 39). Аз съм Йеова, Бог твой. Аз съм Сий!

3. ОЧИЩЕНИЕ НА СВЕТИЛИЩЕТО - В СВЕТАЯ СВЕТИХ Кой извършваше богослужението във втората част на Скинията, наречена Светая Светих, където бе ковчегът на Завета. Веднъж в годината влиза първосвещеника и то не без кръв, която принася за себе си и за греховете на народа, сторени по незнание. (Левит, гл. 16, ст. 12,34). Всекогодишното служене в земното светилище, в Светая Светих става в седмия месец, в десетия му ден. Свещеникът прави умилостивление, за да очисти Израилевите синове от всички сторени през годината грехове. Умилостивлението за прощение на греховете трябва да стане, да е придружено с покаяние и вяра. Умилостивлението за прощение на греховете трябва да е придружено с приношението на някаква жертва. Само в деня на умилостивлението първосвещеникът влизал в светилището отвътре на завесата, която закрива Светая Светих. Какво е правил първосвещеникът преди да влезе в Светая Светих? „И от събранието на Израилевите синове да вземе два ярца от козите в приношение за грях и един овен за всесъжение. (Левит, гл. 16, ст. 5). И да вземе юнец от говедата в приношение за грях." И да предаде Аарон юница за приношение за грях, което ще принесе за себе си и да направи умилостивление за себе си и за дома си. И да вземе двата ярца и да ги постави пред Господа до дверите на Скинията на събранието. И да хвърли Аарон жребия за двата ярца, едно жребие за Господа, и едно жребие за отпущаемия ярец. И да приведе Аарон яреца, на който е паднало жребието за грях. А яреца, на който е паднало жребието на отпущение, да го представи жив пред Господа, за да направи с него умилостивление и да го проводи в пустинята на отпущение. И да приведе Аарон юнеца на приношение за грях, което ще принесе за себе си и да направи умилостивление за себе си и за дома си. И да заколи юнеца на приношението за грях, като приноси за себе си. И да вземе кадилницата, пълна с разпалени въглища от олтаря, който е пред Господа и пълни две шепи с благовонен тамян, счукан на дребно и да го внесе отвътре завесата. И да тури тамяна на огъня, пред Господа и димът на тамяна да покрие очистилището (покровът на ковчега), което е на свидетелството (над ковчега на откровението, ковчегът на завета), за да не умре. И да вземе от кръвта на юнеца (телеца) и да поръси с пръста си очистилището (покровът на ковчега на Завета) към изток и пред очистилището да поръси седем пъти от кръвта с пръста си. Тогаз да заколи яреца на приношението за грях, което е за людете и да внесе кръвта му отвътре завесата и да направи с кръвта му, както направи с кръвта на юнеца и да поръси с нея над очистилището (покрова на ковчега на Завета). И да направи умилостивление за светилището (да очисти светилището), заради нечистотиите на Израилевите синове и заради престъпленията им и всичките им грехове. Така да направи и за Скинията на събранието, която стои помежду им всред нечистотите им. Тогаз да излезе към олтаря, който е пред Господа и да направи умилостивление за Него и да вземе от кръвта на юнеца и от кръвта на яреца и да тури наоколо по роговете на олтаря. И да поръси връх него от кръвта с пръста си седем пъти и да го очисти от нечистотиите на Израилевите синове и да го освети, И като свърши да прави умилостивление за светилището, и за Скинията на събранието, и за олтаря, да приведе живия ярец. И да тури Аарон двете си ръце на главата на живия ярец и да изповяда над него всичките беззакония на Израилевите синове и всичките им престъпления, и всичките им грехове и да ги тури на главата на яреца и да го проводи в пустинята с ръката на приготвен человек. И да понесе ярецът на себе си всичките им беззакония в непоселяема земя, така да пусне яреца в пустинята, (Левит, гл. 16, ст. 5-22). А юнеца на приношението за грях и яреца на приношението за грях, на които кръвта се е внесла, за да бъде умилостивление в светилището да изнесат вън от стана и да изгорят в огъня кожите им и месото им, и лойта им. (Левит, гл. 16, ст. 5-22). Защото в този ден свещеникът ще направи умилостивление за вас, да ви очисти за всичките ви грехове, та да сте чисти пред Господа (Левит, гл. 16, ст. 27). Това ще бъде за вас събота на покой и да смирите душите си, то е узаконение вечно (Левит, гл. 16, ст. 31). Първосвещеникът е влизал няколко пъти в Светая Светих. Най-напред е влизал със златната кадилница и един съд, пълен с тамян. Втори път е влизал с кръвта на юнеца (телеца), който е принесъл в жертва за очищение на своите грехове и на греховете на другите свещеници. След като е поръсвал очистилището (покрова на ковчега на Завета) и пред него седем пъти е оставял съдът с кръвта вътре. Трети път влизал с кръвта на ярецът, който е жертвувал за греховете на народа и с пръста си поръсвал завесата осем пъти. След това смесвал кръвта на яреца и юнеца (телеца) и с нея поръсвал седем пъти роговете на олтаря на каденето. Тогава излизал от Светая Светих и разливал останалата кръв на жертвите върху олтаря на всесъжението. Четвърти път е влизал да изнесе кадилницата с тамяна. Единият ярец (козел) е принесен за жертва за грях. Другият жив ярец (козел), е, който трябва да понесе всичките им беззакония на синовете Израилеви. Този жив ярец (козел) символизирал греха на света, който трябваше да се вземе от яреца и да го носи в пустинята на живота.

АНТИМИНСЪТ И БЯЛОТО БРАТСТВО Летопис Вергилий Кръстев I АНТИМИНСЪТ Е ТАЙНСТВОТО БОЖИЕ ЗА ИДВАНЕТО НА СВЯТИЯТ ДУХ И ПРИОБЩЕНИЕТО КЪМ ДУХЪТ ХРИСТОВ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕ ЧРЕЗ ДУХ И ИСТИНА И ВЪДВОРЯВАНЕ ЦАРСТВОТО БОЖИЕ. АМИН I ЧАСТ ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕ, ИЗКУПЛЕНИЕ, ВЪЗКРЕСЕНИЕ, ЧРЕЗ СВЯТИЯТ ДУХ В ДУХЪТ ХРИСТОВ 1. ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕ И ЗАВЕТЪТ ГОСПОДЕН Жертвоприношението заема централно място в култовия живот на народите и в старозаветното богослужение. Жертвата означава онова, което е спечелено с пот, с труд и кръв, както със сила и живот, и е неразделно от човека, който трябва да го отдели и да го предаде като дар Богу. Този дар се обрича, посвещава се Богу. А за какво? Като дар за благодарност за спечелване на благоволението Му, както и за изкуплението за сторен грях или възмездие. Жертва, в смисъл на дар, са принесли Богу синовете на Адам. Каин принесъл като дар плодовете на земята, а Авел, който бил овчар, принесъл от първородните, от овцете си - т.е. агне. Авел с вяра я принася и Бог е дал свидетелство, че я е приел с огън от небето. Пада светкавица от небето и я изгаря, защото е бил праведен с делата си пред Бога. Каин се разсърдва, понеже Бог е предпочел Авеловото приношение и убива брат си. От тук започва престъплението на човешкия род против увещанията на Бога, презирайки поканата Му да се изповяда за греха си и да се покае. От тук започва проклятието на Бога за извършеното престъпление (Битие, гл. 4, ст. 3, 4). И понеже злините на човека по земята се умножават, то Господ решава да изтреби от лицето на земята неправедните (Битие, гл. 6, ст. 5-7). Само праведният и съвършен между человеците Ной, който ходеше и живееше по Бога (Битие, гл. 6, ст. 9,10) бе оставен да влезе в ковчега Господен, заедно с всяка мъжка и женска твар, за да се спаси от потопа, защото чрез него трябваше да се даде Завета Господен. След потопа съгражда Ной олтар Господу (Битие, гл. 8, ст. 20) и принася на всесъжение (изгаряне) от всяка твар, която бе спасил, принася чисто и първородното творение. Прие Господ жертвата на Ной и благослови Бог Ной да наплоди и размножи земята с человеците. Бог поставя своя Завет, че няма да изтребва вече всяка плът чрез водата на потопа (Битие, гл. 9, ст. 11). Като белег на Завета между Бога и земята, поставя дъгата си в облака, който е белега между Бога и всяка плът на земята (Битие, гл. 9, ст. 16, 17). От тук започва Първият Завет на Бога с человеците на земята. „Който пролее человеческа кръв, неговата кръв от человек ще се пролее, защото по образу Божию направи Бог человека, (Битие, гл. 9, ст. 6). От тук започва и изкуплението (умилостивение), че за насилническа пролята кръв само с кръв се измива! Затова жертвоприношението на жертва с кръв идва да покаже, че може да се измие кръвта, ако се приеме от Бога. Затова трябва да се принесе жертвата, която да бъде по-добра от това на изкуплението. А затова, дали се приема дадена жертва от Бога е имало знак. И този знак е бил очевиден за всички. И яви се Господу Аврааму и му нареди да отиде в Ханаанската земя, че ще го направи народ голям, ще го благослови, ще възвиси името му и ще бъде в благословение. (Битие, гл. 12, ст. 1-3). Отиде Аврам в Ханаанската земя и яви се пак Господ Авраму и му рече: „На твоето семе ще дам тази земя." И съгради там олтар Господ и му принесе жертва на всесъжение (изгаряне). И тя бе приета. Където и да отидеше, съграждаше олтар Господу и му принясяше жертви, призоваваше Господу и Господ му се явяваше и му говореше. А Аврам слушаше и вървеше по стъпките Господни. След като Аврам порази онези, които бяха пленили брат му Лот, то излезе да го посрещне Мелхиседек, цар Селимски. Той изнесе хляб и вино. А той беше свещеник на Бога Всевишнаго. Благослови го и рече: „Благословен Аврам от Бога Вишнаго, Владетеля на Небето и на земята. И благословен Бог Всевишния, който предаде враговете в ръцете ти." (Битие, гл. 14, ст. 19, 20). Преломи хляба и го предаде на Аврама, наля чаша с вино и му даде да пие. Това бе безкръвната жертва на Мелхиседек, защото бе цар на Правда и цар на Мира. А Аврам му даде десятък от всичко като дар, приношение Богу. И Аврам стана свещеник по чин Мелхиседеков, чрез безкръвна жертва и чрез десятъка, който даде Богу, по силата на Божието Благословение. И Бог се яви Авраму във видение и му каза: „Не бой се, Авраме. Аз съм щит твой, мъздата (наградата) ти ще бъде твърде голяма." (Битие, гл. 15, ст. 1). Защото Господ е в благословението и в наследството, и в чашата вино на безкръвната жертва и обещание. Защото има плод за праведния и който е правдив и правда ще пожъне, истинска заплата, и семето му ще наследи земята. И повярва Аврам в Господа Йехова и това му се вмени в правда (Битие, гл. 15, ст. 6). И принесе Аврам според думите Господни, принесе жертва с тригодишна телица (юница), козел и овен, гургулица и гълъбче, като ги разсече по средата и ги принесе Господу Тогава изпадна в изстъпление и чу, и видя думите Господни, които му предрекоха, че 400 години ще бъдат в робство в Египет и след това ще излезнат с голям имот. А когато слънцето залезе и падна непрогледен мрак, яви му се пещ димяща и огнен пламък, и падна и премина върху жертвата, и беше приета от Господа Йехова и тя се изпепели. На този ден Господ Йехова направи нов Завет с Аврама, че неговото семе ще наследи тази земя (Битие, гл. 16, ст. 1-19). И отново се яви Господ Авраму: „Аз съм Бог Всемогъщий. Ходи пред Мене и бъди съвършен. И ще поставя Завета си между Мене и тебе и ще те умножа твърде много. Ето моят Завет е с тебе и ще бъдеш отец на множество народи" (Битие, гл. 17, ст. 1-5). И името му бе променено от Аврам (отец висок) на Авраам (отец на мнозинство). И като белег на Завета между Господа и Авраам ще бъде да се обреже краекожието на плътта на всеки младенец на 8 ден. И това ще стане като белег на Завета, като Завет в плътта им, ще бъде Завет вечен. (Битие, гл. 17, ст. 10-13). И роди се син на Авраама, така, както Господ бе казал. И нарече името му Исак и обряза го в 8 ден. А като стана Исак на 25 години, то Бог изпита верността на Авраама, като му заповяда да принесе в жертва Исака, сина си единородния и наследник на Обещанието, че от него ще произлезат много народи. Това стана на планината Мория, където съгради там Авраам олтар, сложи дървета, завърза сина си Исак и го тури върху дърветата, посегна за ножа си, за да го принесе в жертва като агне за всесъжение (изгаряне). Тогава Ангел Небесен го спря и той принесе в жертва овен, вплел рогата си в един храст. И тогава Ангел Господен се закле, че заради вярата си, ще го благослови и ще умножи и преумножи семето му, като звездите по небето и пясъка по морето. Това бе Заветът на Ангела Господен към Аврама като баща на множество и отец на верующите в Бога. (Битие, гл. 22,1-18). И яви се Господ на Исак и рече: „Аз съм Бог на отца ти Аврама, не бой се, защото аз съм с тебе и ще те благословя и ще умножа твоето семе, заради Авраама, раба Моего. (Битие, гл, 26, ст, 23). И съгради там олтар и призова името Господне и разпростря там шатъра си. (Битие, гл. 26, ст. 24). И Яков, син Исаков, видя насън, как Ангели Божии възлизаха и слизаха по стълба, опряна на небето. И Господ стоеше отгоре на нея и рече; „Аз съм Господ Бог на отца ти Аврама и Бог на Исака." И обеща му земята, на която лежеше, да я даде на потомството му и то да се посели по земята. Като се събуди, сложи камъка, на който спеше и го направи на стълб, изля елей на върха му и го направи оброк между себе си и Господа, че Господ ще бъде негов Бог и ще му отдаде десятък на всичко. Това бе заветът на Бога с Якова (Битие, гл. 28, ст. 1-22). И бори се Яков една нощ с Ангел Господен, както преди това с человеци и бе благословен, и бе му дадено името Израил, що значи „крепък при Бога" (Битие, гл, 24-30). И пак се яви Бог Якову, и рече му: „Името ти е Яков. Не ще се именуваш вече Яков, но Израил ще бъде името ти." И нарече името му Израил. И рече му Бог: „Аз съм Бог Всемогъщий, плоди се и умножавай се. Народ и множество народи ще бъдат от тебе и царе ще излязат из чреслото ти. И земята, която дадох Аврааму и Исааку, тебе ще я дам, и на семето ти, на тебе ще дам земята." И възнесе се Бог от него, от мястото, дето говори с него. И постави Яков стълб на мястото, дето говори с него Бог, стълб каменен и направи на него възлияние и възля на него елей." (Битие, гл. 35, ст. 10-15). И помаза стълба каменен с елей, така, както се помазват главите на свещениците и царете за посвещението им на службата Богу. Това означаваше, че благодатта Божия се е изсипала на това място върху главата на Якова. И продадоха Йосифа за двадесет сребърника на Исмаиляните и те заведоха Иосифа в Египет (Битие, гл. 37, ст. 28). И те го продадоха в Египет на началника на телохранителите на фараона (Битие, гл. 37, ст. 36). Но Бог го изведе от тъмницата и го направи наместник на египетската земя. А на умиране им каза: „Бог непременно ще ви посети и ще ви изведе от таз земя в земята, за която се кле Авраму, Исаку и Якову,"

„Изгревът" том XI СЪДЪРЖАНИЕ I. Антиминсът, стр.1 II. Константин Дъновски - Свещеник на всевишното Бога и Възраждането на българския народ, стр.160 III. Из съвременната българска духовност - статии на Петър Дънов, стр. 347 IV. Протоколи от годишните срещи на Синархическата Верига на Учителя Петър Дънов (1906-1915 год.), стр. 370 V. Скрижалите на Духа Беинса Дуно. Молитвите на Всемирното Велико Бяло Братство. Мота. Формули, стр. 620 VI. Синархическата Верига на Всемирното Велико Бяло Братство - наряди (1898-1918 год.), стр. 710 VII. Духът на Истината и Духът на Заблуждението, стр. 91