Ани

ПОСЛЕСЛОВ Ето така приключваме с XII глави рубриката "Духът на Заблуждението и деянията на человеците земни и подземни". И така се случи, че трябваше да се публикува в "Изгревът" том XIII. И случайно ли беше това? Братя в Единомислие могат да живеят само в Духът на Истината . В един и същий Дух, в едно и също Слово и в Един и Същий Учител - Беинса Дуно. А Духът на Заблуждението сътвори тази рубрика, която също има право да види бял свят. Този последен огромен отдел от случки, събития и факти беше изчакал достатъчно дълго време, за да се включи в „Изгревът" и да види бял свят. А защо? Това са едни и същи етапи, през които е минало ранното християнство и което е описано от апостол Павел в неговите послания. Всички тези етапи ги имаше след заминаването на Великия Учител. И те се явиха с онези представители на Черната ложа, които бяха изпратени да изпълнят нарежданията на своя Господар - Духът на Заблуждението. Изпълниха всичко и не оставиха нищо неизпълнено. Духът на Заблуждението от времето на апостолите и от сега бе един и същ! Кому е необходима тази рубрика? Тя е необходима, за да преминат през нея всичките деяния на человеците земни и подземни. Трябва да изтече мътната вода и тинята след нея. А за человеците небесни оставяме оригиналното Слово на Великия Учител. А за человеците небесни оставяме „Изгревът", историята на человека земен и неговото подвизаване в земята Българска. Амин! 11 юни 2000 г., неделя Вергилий Кръстев

XII. БОМБАРДИРОВКИТЕ ОТ АНГЛО-АМЕРИКАНСКИТЕ САМОЛЕТИ НАД СОФИЯ И НАД СТРАНАТА 1942-1944 г. 1. В своите спомени Галилей Величков в Изгревът том I, стр. 48-57, говори за тях и опитностите, които са имали в Школата с Учителя Дънов. 2. Аз бях дете на 6 години, когато бягахме посред нощ от самолетите и се криехме в мазетата на строго определени къщи, определени като скривалища. Беше голям страх. Аз имах усещането, че те искат да ме уцелят и унищожат. Плачех непрекъснато. Накрая моите родители, както и мнозина, се евакуираха от София. Няколко дни след това беше паднала бомба върху къщата, където живеехме и беше отнесла целия етаж. Ако бяхме останали в София, бомбата щеше да ни убие на място. Дълги години майка ми оплакваше, че беше унищожен чеиза й, тъкани черги, одеала и цялата покъщнина. Останахме в провинцията на село дълги години, защото къщата беше унищожена. Цяла София беше разрушена. Днес сегашното поколение, което живее в апартаменти, не може и да си представи разрушена София. А и комунистическата власт не публикува поне снимки от това време, защото СССР, Англия и САЩ бяха съюзници във войната срещу Германия. А България бе съюзник на Германия и беше обявила символична война на Англия и САЩ, без да имаме фронт с тях. За възмездие дойдоха бомбардировките над София и страната. 3. Така че аз имах непосредствена опитност с англо-американските бомбардировки. Когато Галилей Величков бе накаран от мен да си опише опитностите, се разбрахме с него да даде хронологически по дати, месеци и години всички бомбардировки. Трябваше да се документира в „Изгревът" ужаса и поведението на Учителя Дънов и на Братството му по тези години. Галилей имаше на няколко листчета написани последователно някои от бомбардировките. Уточнихме се, че трябва да се допълнят и добавят датите, които той трябваше да извади от направените публикации от противовъздушната отбрана над София и страната. И това беше направено от него. А от мен се добави подреждането хронологически на „бомбардировките". 4. След като излезна „Изгревът", том I, то Весела Маркова започна да върви и говори, че всичко съм преписал от монографията на мъжа й, който е бил историк. И че като извод на всичко това е, че Галилей не ги е писал тези неща, а че аз съм ги съчинявал. Това вървя дълго време като слух. Но ето, дойде време да се публикуват материалите, описващи бомбардировките, копирани на скенер от мен, за да се види, че това е писано преди да се роди мъжа й и самата Весела Маркова. И че го има публикувано преди тях. 5. Днес всеки българин може да отиде в Народната библиотека "Кирил и Методий", както и Военно-историческия музей и да провери онези публикации за бомбардировките над София от самолетите на Англия и САЩ от периода 1942 до 1944 г. А за улеснение и да отговорим на упреците на Весела Маркова, публикуваме копирани на скенер следващите текстове. 6. В „Исторически преглед", год. XXIX (1973), кн. 5, стр. 3-33 авторът Иван Т. Иванов под заглавие „Символичната война - последната война на българската буржоазия" подробно е описал всички бомбардировки, съпровождащи историческите събития по това време. Ето защо ние прилагаме копирани на скенер 5 страници: 27, 28, 29, 30 и 31, за да се види откъде са вземани тези данни от Галилей Величков и как бомбардираха България. 7. В статията „Противовъздушната артилерия от състава на Военновъздушната отбрана на град София - поуки и препоръки" авторът Н. Сладкаров във „Въздушен преглед", Г. VIII, бр. 7-8 (IX, X, 1943 г.), стр 11-36, на стр. 34 дава таблица за въздушните бомбардировки над град София за годините 1941 до 1945. която копирана на скенер публикуваме дословно. 8. Така че за да документира разказите си Галилей Величков за събитията по време на бомбардировките бяха включени всички дати, съответно и разрушенията, защото сегашното поколение нищо не знае за тях. 9. Символичната война бе обявена от българското правителство на цар Борис III срещу Англия и САЩ, които бяха съюзници със СССР и водеха война срещу Германия. А защо? За да може да се затрудни работата на Великия Учител и Школата му, защото онези Сили, които ги предизвикаха, знаеха, че ще има ответен удар, който щеше да унищожи България и Учителя. Но Бог поругаем не бива. Амин. А сега следват извадените страници на скенер от "Символичната война" стр. 27, 28, 29, 30, 31, както и стр. 34 от „Противовъздушната артилерия от състава на Военно-въздушната отбрана на град София - поуки и препоръки".

XI. КОЙ И ЗАЩО И КАК СЕ ИЗДАВАТ „МИСЛИ ЗА ВСЕКИ ДЕН" 1. По времето на възбраната на Братството от комунистическата власт и особено след процеса срещу Братството 1957-1958 г., всичко бе преустановено. Властта правеше обиски ежемесечно и изземваше литературата на Учителя Дънов. 2. За да докаже, че съществуват, започнаха да издават „Мисли за всеки ден", извадки на определени мисли от Словото на Учителя и ги прикачват към датите на целогодишния календар. Особено по това време бе активна Цанка Екимова и Елена Андреева, а по-късно Лалка Кръстева. 3. Някои възрастни приятели не бяха съгласни да се разбива Словото на Учителя Дънов, но си мълчаха, защото при онази диктатура да се пишат мисли от Словото на Учителя беше цял подвиг. Хванат ли те, правят обиски и те изселват в провинцията. 4. След 1990 г. продължиха да издават тези „Мисли за всеки ден". Най- дейна бе Весела Маркова. Аз й написах писмо на 8.07.1992 г. и обясних проблема и моето мнение. Тя продължи години след това да ги набира на компютър. Онова, което казвах аз, не беше вярно. Вярното бе онова, което казваха другите. А те искаха да унищожат Словото на Учителя. И да отклонят искрените му последователи. 5. До днес са издадени два работни тома на „Изгревът", том XI и XII. Така този проблем е изнесен и описан. А за доказателство публикуваме писмото ми до Весела Маркова от 8.07.1992 г. * * * 8.07.1992 г. Уважаема Весела Маркова, Имах възможността да се запозная с „Мислите за всеки ден", които сега се предоставят на нашето внимание. Искам да споделя едно мое мнение, което ако се съобразите с него, ще бъде за Ваше улеснение. Ако не се съобразите, то сте свободни да се движите по начина, по който се движите и сега. 1. Изданието, което е направено от вас, за мен е много добро като техническо изпълнение. Хартия, печат и подвързия. 2. Много добре съм запознат с всички проблеми и противодействия, които се явяват при една такава работа и познавам много добре цената на едно такова начинание и труд. Аз знам, че Вие можете да работите и в това съм убеден, защото аз не се лъжа в това кой може да работи и кой не. 3. Поставя се въпросът дали е уместно да се правят тези „Мисли за всеки ден" всяка година и да се хвърлят толкова много пари и труд. Освен това, което е най-важното според мен, това е една уловка и капан, поставен още навремето от мозайкаджийската бригада. И този капан лови онези, които могат да работят и ги отклонява от онази работа, която трябва да свършат фактически. 4. С паричните средства, които са вложени в това издание, с труда, силите и енергията, изразходвани с това издание, може спокойно да се издаде някое томче от непечатаните беседи на Учителя. Ето, това е проблемът и това е капанът, който е заложил навремето мозайкаджийската бригада, за да отстранява и отклонява онези, които могат да вършат някаква работа за делото на Учителя. 5. Въпросът за нарядите, които Учителят е давал в началото на Школата, имат своя история, която не се познава от това поколение. Ако Вие я познавахте, не бихте се съгласили на този етап да правите това, което не е необходимо. Нарядите се отнасят за Синархическата верига, когато тя съществува, работи ежедневно, ежеседмично и ежемесечно, така, както е работила по времето на Учителя, в първите години на Школата. Сега тя не работи, защото не съществува. Тя има свои правила, закони и принципи, които не се познават от сегашното поколение. Така че този огромен Ваш труд не е наряд, а са мисли и това е един опит, който датира от времето, когато бе направен процеса през 1957/58 година. Когато започнаха да излизат, аз отидох при Жечо Панайотов, който ги пишеше, и му казах и му доказах, че това не е по Учителя. Тогава той ми каза така: „Това го знам, но ние трябва да докажем, че съществуваме." Отидох при Борис и се разправях с него, а той ми заяви, че понеже няма начин за издаване, то те трябва да покажат на света, че не са умрели, а че са живи. Това беше тяхната постановка. За тази постановка се изразходва много време, сили и средства. А това време и сили на много хора можеха да се използват за онова, което друго поколение не можеше да свърши. Това поколение си отиде и не си свърши работата. И аз имам сега събрани мисли от двадесет години. А този труд и сили можеше да се вложи за други по-належащи неща. 6. По времето на Учителя Той е задавал задача всеки да изважда по- важни мисли от предната беседа, която Той е произнасял и да се правят резюмета, които са се четели в клас. Това е един метод на Учителя за ученика. Учителят препоръчва на всеки един да изважда мисли, които да ги препрочита и да си ги окачва над леглото. Това е строго индивидуална работа. Учителят препоръчва на приятелите да си изваждат в отделни тетрадки мисли от Словото на Учителя по различни теми за работа на ученика. По този начин работеше дълги години Цанка Екимова. Но Учителят е бил против това да се публикуват тези извадки по различни теми. Защото по този начин се разбива и се опошлява и опорочава Словото на Учителя. Учителят им е възбранил да правят това. И когато аз ги заварих, те това го знаеха много добре. Но Цанка ги печаташе на пишуща машина и ги пускаше за младото поколение, за да могат да се ориентират. И тук се започна една порочна тактика. Да не се проучава Словото по години, а да се четат различни извадки. И накрая се дойде до там, че онова поколение си замина, а сегашното поколение не знае какво да прави. А то не знае това, защото не се осъществи приемственост между поколенията. А причината според мен бе в тактиката на мозайкаджийската бригада, която е напълно порочна и погрешна и не отговаря на Словото на Учителя. 7. Словото на Учителя, което е Слово на Бога, се излива чрез Всемировия Учител в строго определено време, съгласно изискванията и потребностите на Божествения Дух в даден момент. Затова то е ненакърнимо, не може да се променя, изменя, коригира. Аз заварих как някои възрастни приятели бяха започнали да правят резюмета, лични свои резюмета от Словото на Учителя и да ги публикуват. Вместо да публикуват непечатани беседи, те публикуваха своите резюмета. Аз се противопоставих тогава и ходих лично да се разправям с всеки един поотделно. Аз имам доказателство за това. Други започнаха да преразказват Словото на Учителя на пишуща машина, за да може интелигентният българин да разбере по-добре какво говори и какво е искал да каже Учителят. Тези лица изобщо не знаеха кой е Учителят, макар че са Му целували ръката години наред. 8. Мога да заявя, че сега е същото това време, когато всеки прави каквото си иска и когато си иска. Но това води до нарушение на окултни закони и непременно до последствия. Има примери за това. Учителят още в самото начало казва, че за ученика е необходим ценз в три посоки. Ценз за висше образование, ценз в обществото, в което работи и духовен ценз, който се изработва единствено върху проучаване Словото на Учителя. На този етап това нещо го няма. Взимат решение лица, които нямат тези три ценза. Освен това с тези решения те отклоняват онези, които могат да работят на този етап. Една от тези, които може да работи, това е Весела Маркова. 9. Тези пояснения бяха написани, за да се запознаете с тях, защото непременно ще се сблъскате с всичко онова, което бе написано по-горе. С уважение: Вергилий

X. ЗАЩО СЕ ОСПОРВАТ СПОМЕНИТЕ НА МАРИЯ ЗЛАТЕВА В „ИЗГРЕВЪТ" 1. По този въпрос е публикувано в „Изгревът, том XII накрая в „Разменната монета". 2. Години наред Весела Маркова по мъж Руменин върви нашир и надлъж в София и говори, че лично Мария Златева й е разказвала, че аз съм й променил спомените. Заключението е, че всичко, което е публикувано в „Изгревът", е моя измислица, и е променено от мен. Разнася се този слух. И досега! 3. В „Изгревът" том I на стр. 381 е публикуван текст, който удостоверява автентичността на спомените на Мария Златева. Но понеже дойде времето за развръзка, то сега публикуваме копиран на скенер оригиналния текст и подписа на Мария Златева. Ясно и точно. И тогава ще се види кой разнася лъжи наляво и надясно. Разнася ги Весела Маркова и сега продължават да подвеждат неосведомените. Но сега ще замлъкнат, защото и пред фактите се мълчи. 4. С Мария Златева работих дълги години. И това, което е публикувано, е малка част и ще бъде публикувано останалото, когато му дойде времето. А това време наближава. Тя имаше няколко преписа на пишуща машина спомени. Марийка Марашлиева работи с нея и ги преписваше на пишущата си машина. Всичко е документирано. 5. С Мария Златева имах много добри отношения и разговори. Тя всичко ми разказваше с всички подробности за живота на Изгревяни. Ако започнем да ги описваме, ще прореват мнозина. А защо ли ги разказваме? За да ги знаят и да не бъда подведен и измамен от хора, надянали маски „на братя и сестри". Човек се изпитва в работата и във времето. 6. Започнаха да се разправят слухове, че песента „Писмото", публикувано в „Изгревът", том I, не е вярно и че не е имало такава песен. Целта бе да се отхвърли въпроса защо е създал Учителя Дънов песента „Писмото". А той бе я създал срещу организацията и уставите. Тогава й написах писмо и изпратих Марийка Марашлиева при нея на 10.11.1995 г. и бе направена Декларация, която предаваме в оригинал дословно. 7. Следващият ход бе да поискам от нея да ми предаде нейния архив. Тя беше преписала големия си апартамент на Лили Граматикова. Отново бе изпратена Марийка Марашлиева да се занесе моето писмо на 26.12.1995 г. Тя го прочете и се съгласи да ми предаде нещата от архива й. 8. Беше написано писмо от нея до Лили Граматикова да ми се предадат нещата по нейния архив след нейното заминаване. Дойде време и тя си замина. Наследницата на апартамента беше честна жена и след като й показахме писмото с подписа на Мария Златева, тутакси се съгласи да ни предаде нейния архив. И това бе сторено. Публикуваме нейното писмо копирано на скенер за документация. 9. А кой и защо върви и говори срещу „Изгревът" е въпрос, който всеки трябва да си го зададе. А отговорът е в документите, които тук предоставихме. Ще дойде време и подред да публикуваме това, което сме работили години наред с нея, т.е. с Мария Златева, и всички ще се убедят, че Силите на Разрушението, които сега са се развихрили, се управляват от Духа на Заблуждението чрез своите слуги. А Духът на Истината е в Словото на Учителя Дънов. Амин. 26.12.1999 г. София. Уважаема сестра Мария Златева, 1. Изпращаме ти една книга „Изгревът", том IV. Там е поместена една твоя снимка от езерата. Такива са възможностите за печат. След време ще публикуваме другата твоя снимка, където си със същата носия и калъфа в ръка, и си на по-едър план на снимката. Сега предпочетох да публикуваме тази. 2. Ти имаш и други снимки, които на този етап на никого не трябват и не го интересуват освен мен, за да може да се документира твоето присъствие в Школата на Учителя. Затова предай ги на Марийка, за да ги получа от нея. Ако не ги предадеш, ще се разбият и разпилеят. 3. Искам да ми предадеш твоята песнопойка, на която ти си правила различни допълнения с нотен текст. Защо ми е необходимо това? През 1975 г. аз работих с теб и записах на магнетофонна лента целия твой разбор за отпечатаните песни на Учителя. Тогава ти всяка песен ми свиреше на цигулка, аз я записвах на магнетофона и освен това ти правеше коментар на всяка песен, като посочваше къде Мария Тодорова е сбъркала и къде Кирил Икономов е направил грешка. Показваше как трябва да бъде. През това време ти гледаше твоята песнопойка и свиреше. Това е един много голям и ценен материал, който аз имам при мен. Затова аз искам да ми предадеш твоята песнопойка, за да се окомплектова целия твой труд. Ще има твоя запис, който е в мене, и ще имам твойта песнопойка, за песните на Учителя. Това е исторически документ за Школата на Учителя. Това никой не го е направил от музикантите на Изгрева, нито от техните деца - музиканти. Но това го направи Вергилий. И Вергилий е този, който ти отпечати спомените и Вергилий е този, който ти отпечата снимката в IV том. 4. Затова аз съм твоят приемник в Дух и в дело. Имам доказателство. А Марийка Марашлиева е свидетел, защото тя бе, която прехвърляше на пишуща машина твоите опитности. Затова предай веднага твоите неща, да не се загубят и да не ги разпилеят враговете на Братството. Аз съм този, който ги събира и ги отпечатва. Благодарение на мен ти вече имаш историческа проекция и следа в историята за Школата на Учителя. Вече никой не може да те забрави. Но това го дължиш на мене и на никой друг. Затова предай ми нещата, които са останали, за да довърша твоята работа. Освен мене никой не знае какъв ценен труд ти си сътворила за песните на Учителя. Това ще се публикува по-късно от мен. Чакам твоя отговор чрез Марийка и предаването на горните неща в точка 2. и 3. Предай и твоите направени записи от теб с твоето вокално изпълнение. С уважение: Вергилий

Приложение Десето СРЕЩИ И ОПИТНОСТИ ОТ РАБОТАТА МИ С ВЕРГИЛИЙ Вихър Пенков Пиша настоящето по молба на Вергилий Кръстев, на когото сътруднича и помагам след излизането на том 1 на „Изгревът". Категорично нямам желание за лична изява или да засегна и оскърбя някого с настоящите редове. Изложените факти съм споделял с Вергилий в хода на нашата съвместна работа и за които той прецени, поради стеклите се обстоятелства, че трябва да станат всеобщо достояние. Ако не беше неговата настойчива молба, не бих ги написал сега. По професия съм инженер по радиоелектроника, специалност Автоматизирани системи за управление. Занимавал съм се с проблемите на Изкуствения интелект и постепенно достигнах до извода, че много малко се знае за естествения, природния интелект. Изчетох доста литература по въпроса и най- накрая, след много лутане достигнах до първоизточника - то бе Словото на Учителя Дънов. Какво е Словото за мен? - Проекция на Бога на земята. След като излезе първият том на „Изгрева" (беше цяла едномесечна епопея да си го купя - накрая ми го извадиха из-под рафта, скришом в една книжарница) започнах да го чета и предложих помощта си на Вергилий, който я прие. Какво е „Изгревът" за мен? - Проекция на Великия Учител Беинса Дуно на земята. Помагах с каквото мога. Едно от нещата беше продажбата на томовете. Продавах книгите, за което получавах 20% от продажната цена. Със съпругата ми решихме тези пари да даваме за закупуване на томовете на „Изгрева", като по този начин помогнем за издаване на следващите томове. По природа не съм търговец. Мога да продавам и предлагам само това, което съм преценил, че си заслужава. Процесът на продажбата е свързан с много контакти - хората, които искат да купят книгата, задават въпроси, изказват различни мнения и становища. Както споменах книгите, които продавах, означаваха много за мен и на положителните отзиви се радвах, а отрицателните ме огорчаваха, но както едните, така и другите имат право на живот. Разбрах едно - с излизането на „Изгревът" беше дошло времето за окончателното определяне кой е „за" и кой е „против". Това е последният завършителен етап на един цикъл, който предопределя еволюцията за хиляди години напред. Впечатленията си споделях с Вергилий, който се радваше и огорчаваше заедно с мен. През месец март 2000 год. той ме помоли да напиша някои от тях. Аз му казах, че имам намерение да напиша спомените си от работата ми с него, след като излязат всичките томове, но той настоя. И така, ето няколко фрагмента, няколко щриха, които ги очертават. Вергилий ми дава книги, аз ги нарамвам (в съвсем буквален смисъл - нося ги в раница) и отнасям в клуба на СДС в район „Изгрев", който представлява един трафопост, разделен на две - едното помещение е за събрания на братството, а другото - аперитив. В едното помещение се чете Словото и се пеят песни, дадени от Учителя, а в другото - хората се черпят. Аз продавам „Изгревът" там, където се черпят, защото недвусмислено ми е показано от тези, които пеят и четат беседите, къде ми е мястото. Аз безропотно го приемам, защото и всред тях има хора, които четат „Изгревът" и помагат. Те са доброжелателно настроени, разговарят с мен, интересуват се за съдбата на следващите томове, предлагат съдействие. Тези хора са единици, броят се на пръсти. Други четат „Изгревът" скришом. Те са резервирани, не приказват нито лошо, нито добро, купуват и скришом го четат. И най-накрая идват тези, които са открито против. Те злословят, хулят, плюят и клеветят. Те настройват всички против „Изгревът", които се поддават, естествено. Аз съм за принципа - Истината сама се защитава - затова няма да защитавам „Изгревът" или да му правя реклама. Всичко трябва да бъде по свобода - който иска, да чете, който не иска, да не чете. Та продавам си аз мирно и тихо „Изгревът" в аперитива. В съседното помещение се пеят песни, свири Йоанна на цигулка, чете се беседа. След около час и половина хората започват да се разотиват. На влизане и излизане в помещението за събрания се минава през аперитива. Там има маси и столове. Предлагат за консумация алкохол, безалкохолни напитки, сандвичи и сладкарски изделия. Когато ходя там, Вергилий ми казва: „На, вземи тези пари, купи си тулумбичка и кола, да не седиш без консумация, за да не те изгонят". Та аз, освен всичко, въпреки че не съм много по яденето, ям тулумбичка и пия чай или кола. За две години много неща се случиха, но ще се спра само на два епизода. Един петъчен ден, продавам „Изгревът" в аперитива. Трябва да уточня, че продавам само томовете на „Изгревът", други книги не продавам, така че отношението на хората към книгата рефлектира директно върху мен, както положително, така и отрицателно. Мероприятието в салона приключва и хората се разотиват. Някои се спират на разговори в аперитива, купуват си по нещо, говорят си. По едно време от към тезгяха чувам силна разправия, караница (обикновено си запълвам времето с четене). Поглеждам натам и виждам трима души, които не познавам, изправили се и хулят „Изгревът". Както се бях унесъл в четенето, а чета „Изгревът", изведнъж все едно, че ме заляха с вряла помия. Заприличаха ми на три демона. Понеже почти крещяха, всички, които бяха в салона, включително и собственикът на заведението, и продавачите, и външни хора се заслушаха в тях, замълчаха и всички погледи се насочиха към масата, на която аз седях, а пред мен бяха наредени томовете на „Изгревът". Сочеха ме с пръст и хулеха. Това продължи няколко минути, но за мен, все едно че беше вечност. Изкараха ме престъпник за това, че продавам това „долно и лъжовно четиво" - „Изгревът". Прибрах книгите и си тръгнах. Попитах една позната, кои бяха тези хора, бях ги виждал, но не ги познавах и имената им не знаех. Най-активната се казваше Павлина Даскалова, а другите двама бяха д-р Стратев и Благовест Жеков. Обикновено споделям с Вергилий и при поредната ни среща му разказах за случката. Казах му и че след този инцидент няма да ме пуснат да продавам и в аперитива (имам предвид собственика и продавачите), след такова злостно заклеймяване. Вергилий ми каза да си преценя и аз реших да отида да опитам, пък ако ме изгонят, няма да ми е за първи път. Отивам следващия път, слагам раницата, без да вадя книги, на един стол. Оглеждам се. Собственикът и продавачките ме гледат из под вежди. Не бързам да извадя „Изгревът" на масата. Междувременно пристига един камион с безалкохолни напитки. Собственикът е мъж, а двамата продавачи - жени. Започва разтоварване и носене. Оставям затворената раница и около час пренасям каси. В погледите им чета недоумение: „Това ли е престъпника, когото „братята" и „сестрите" заклеймиха". Като награда получавам благодарност и една отрупана чиния с пасти. От пастите се отказвам, а искам разрешение да продавам книгата. Получавам разрешението и изваждам книгите от раницата. След десетина дена имам работна среща с Вергилий при Марийка Марашлиева. Отивам в нарочения час. В хола на масата седят Вергилий, Марийка и вече познатата ми Павлина Даскалова. Разговорът е дружелюбен, конструктивен. Павлина иска да участвува в програмата на Вергилий по издаване на неотпечатаното оригинално Слово, а той споделя с нея своите изисквания. Тя се съгласява и т.н. В първия момент, когато я видях при Марийка на разговор с Вергилий, аз пожелах да си отида или да изчакам в кухнята, но Вергилий ми посочи стола до Павлина и ми каза да остана, и да присъствувам на разговора. Останах и присъствувах като паметник, само че одухотворен - виждащ, чуващ и чудещ се. Само преди няколко дена, бях свидетел на постъпките на едно лице, сега пак съм свидетел на постъпките на същото лице. Преди то беше враг, а сега приятел. Споделих с Вергилий и той ми каза, че тя е медиумична. Ето още един интересен случай, който наблюдавах в аперитива. Преди или след събранието, хората минаваха през помещението, е което седях, общуваха, консумираха и т.н. На една съседна маса, до тази, на която седях, аз двама души си говореха. В чужди разговори не се заслушвам, просто не ме интересуват. Покрай мен минава, пристъпвайки плахо, младо момиче и спира до съседната маса. Изчаква търпеливо и на висок глас, а аз съм до нея, запитва: „Бихте ли могли, ако ви е възможно, да ми разкажете нещо от живота на Учителя, някоя случка?" Те я изгледаха отвисоко и единият отговори: „Сега сме заети, имаме работа". А на съседната маса, на която седя, ярко синеят томовете на „Изгревът", изпълнени със спомени, опитности и случки, от които се интересува младото момиче. Аз мълча и наблюдавам. Виждам как „една ръка разстояние" може да бъде отдалечена на „хиляди години" и то от така наречените последователи на Учителя Дънов. „Изгревът" излизаше в началото в тираж 3000 бр., но по редица съображения бе редуциран на 2000 бр. От тях средно се продават от 400-600 бр., останалите остават на склад. Продават се на смешно ниски цени, защото е изключен елемента „печалба". При калкулацията на книгата, която е средно 50 коли текстов и снимков материал, се предвижда 20-25% отстъпка за продавача, останалото е цената за предпечат, печат и материали. Това е направено така, за да могат и социално най-слабите, отделяйки по малко в течение на 12 месеца да си купят книгата. Споделям този факт, защото много често се спекулира и говори, че „Изгревът" се издава с печалбарска цел, че Вергилий трупал състояние, печелейки от бедните хорица и какво ли още не. Направени са няколко опита, книгите да достигнат до максимален брой хора, да няма ощетени. Всеки, който пожелае, да може да си купи от тях. Знам, че са правени опити и преди, и след мен (имам предвид периода, когато се занимавах с разпространението на книгите), но ще се спра само на няколко момента, в които съм бил действуващо лице. Беше по времето, когато излезе от печат том V. Това са два епизода, за които Вергилий ме помоли да спомена - за събора на Петровден в гр. Айтос и събора на Седемте Рилски езера през месец август 1996 г. За Петровден се организира събор в гр. Айтос, в градината на Айтоското братство. Натоварвам колата с книги. Вергилий ми дава пари за бензин, една палатка и двамата с Марийка Марашлиева заминаваме за Айтос, понесени от верния „Москвич". Опънах палатката в долния край на градината, извадих едно одеало и на него подредих книгите - томовете на „Изгревът". Пристигнахме първи, отидохме си последни. За това време продадох 55 книги. От предишната година имаше няколко чувала с непродадени книги, оставени за продажба, аз оставих още няколко чувала с книги от новите томове (които впоследствие Вергилий прибра, защото не се купуваха, а и нямаше кой да ги продава, описано е в „Изгревът"). Всички в лагера знаеха, че се продават томовете. Надойдоха хора от цялата страна. Където са томовете на „Изгревът" винаги има разгорещени разговори, има радост и сълзи, има и крясъци, и злостни обвинения. И в случая нямаше изключение. В един от дните разговарях с няколко млади хора от Бургас, които се интересуваха от книгите и от този, който ги издава. В хода на разговора, като мухи на мед, набързо се образува една агитка, настроена отрицателно към книгите и издателя. Неин инициатор беше кумът на Вергилий, Веселин Кирилов, който популярно обясни, че аз нямало как да не говоря хубави неща, нали я продавам книгата и печеля, а той знае как са нещата - за личните отношения на Вергилий и Борис Николов, и за неговата бивша съпруга на единия и приятелка на другия, и за това, че в „Изгревът" има много личен елемент и нещата не се отразяват обективно. Забелязал съм, че винаги, когато е много добро, е и много лошо. Това е закон. Затова приемам като критерий лошото, за да оценя доброто. При другия случай сме на Рила. Този път сме трима - аз, Марийка Марашлиева и Ефросина Ангелова-Пенкова, моята съпруга. Отидохме с Москвича, пълен с книги, до хижа Вада. Марийка отседна в хижата, а ние с жена ми сме на палатка. Предлагаме „Изгревът": Всеки ден през х. Вада минават хора, които товарят багажа си на коне и отиват на езерата. Тук Марийка продаде няколко книги, предлагани и показвани на малко столче пред палатката, на пътя, в непосредствена близост до хижата. Срещам познати, провеждат се разговори. Някои звучат така: „Ще качите ли книгата горе, ние отгоре ще си купим". План нямаме, а действуваме според обстоятелствата. Решаваме Марийка да остане долу и да продава книги, а ние с Роси да се изкачим до езерата, и ако книгата се продава, ще наемем коне и ще качим това, което носим. Речено сторено. Пълня една раница с книги, която качвам на гръб, около 20 кг., вземаме малко храна и тръгваме. На едно място пътят се разделя в ляво и дясно. Аз решавам да хвана по левия път, в резултат на което след няколко часово ходене влязохме в едни високи хвойни и се заблудихме. И така до вечерта. Успяхме да се измъкнем и по тъмно се прибрахме на Вада. Първият ден не се качихме на езерата, а цял ден ходим из планината, аз натоварен като кон с тежката раница с книги. На следващия ден пак потегляме. Този път с нас е и Тони, който изпраща жена си и се качва отново на езерата. Вървим тримата. Той не е натоварен и ни предлага помощ. Отказвам с думите: „Всеки сам да си носи раницата, всеки сам да си носи кръста". Аз тази раница я нося втори ден, трябва сам да я кача. Пристигнахме на езерата в лагера. Шумно е като в кошер. Хора много, настроение чудесно, времето слънчево, а вчера, споделиха, валяло, имало град по същото време, когато долу в клека се бяхме заблудили, (там само леко росна). Седяхме цял ден. Много хора ни поздравиха, разговаряхме, имаше от всичко. Минават, гледат, но не купуват. Споделих с Роси, че не можем да си тръгнем, без да сме продали поне една книга. Ще бъде лоша поличба. Идва Тошко от Наречен, пием кафе от термоса, той кашля лошо, давам му аспирин и си говорим за билки и за „Изгревът". Той е във възторг. Споделям с него, че един от неговата група пожела да си купи книга, като я кача горе. Ето, аз я качих и понеже никой не пожела да си купи книга, го помолих поне това момче, което каза, че ще вземе книгата на езерата („Изгревът", том V) да я вземе. Бях готов да му я подаря и да платя цената, само да продам една книга горе на езерата. С малко пазарлък и пари на заем въпросът беше уреден и един том от поредицата „Изгревът" беше продаден на езерата. Това все пак беше вече нещо. Бяха около 400 човека, а купиха един том! Започна да се смрачава, една особена розова тъмнина. Пренощувахме на тавана на новата хижа и на сутринта решихме да допродадем останалите книги. Излизаме от хижата и попадаме в почти непрогледна мъгла. Какъв контраст с вчерашния слънчев безоблачен ден. Пристигаме в лагера, а там се готвят за снимки. Дошъл е телевизионен екип и ще снима живота в лагера. Апаратурата беше поставена пред кухнята, камери и др. Оживени реплики се разменяха между дошлия снимачен екип и Стефан Калайджиев, един от инициаторите за отразяване в медиите на събора на Бялото братство тази година. Но времето, мъглата си казаха думата. Никаква Паневритмия, никаква музика, а за снимки не можеше да става и дума при видимост от около два метра. Дъжд и мъгла до края на месец август. Небето затвори планината! Повече работа горе нямахме, поехме пътя надолу, където ни чакаше Марийка и приветлива, слънчева хижа Вада. Ще изложа и фактите, отнасящи се до по-нататъшното ми участие в програмата на Вергилий, участие, споделено от съпругата ми Ефросина Антонова Ангелова-Пенкова (висше образование-специалност „Българска филология"; втора специалност „Философия", второ висше образование-специализация „Библиотекознание") и сестра ми, Буряна Ангелова Пенкова (висше образование-инженер по електроника). I. По отпечатване на неиздаваното или издаване на оригиналното Слово на Учителя. Участието ни в отпечатването на неиздаваното оригинално Слово се свежда до набор, компютъра графика, коректура, страниране и отпечатване на паус в следните томове: - Запалена свещ: Общ окултен клас, год. XV (1936-1937) - компютърна графика, последна коректура, страниране, паус. - Възможности в живота: Младежки окултен клас, год. XV (1937-1938) - набор, компютърна графика, коректура, страниране, паус. - Божествен импулс: Общ окултен клас, год.XV (1937-1938) - компютърна графика, последна коректура, страниране, паус. - По образ и подобие: Неделни беседи (1937-1938) - набор, коректура, страниране, паус. - Скръб и радост: Младежки окултен клас, год. XV (1938-1939) - набор, компютърна графика, коректура, страниране, паус. - Двете божествени посещения: Младежки окултен клас, год. XX (1941­1942) - набор, компютърна графика, коректура, страниране, паус. II. По програмата за издаване на Оригиналното Слово на Учителя, съпругата ми работи в продължение на три години в Държавния исторически архив. Преглеждането на архива с оригиналните беседи (над 700 архивни единици), с постоянните напътствия и обяснения от страна на Вергилий приключи с отпечатването на 5 томчета-годишнини оригинални лекции (набор, коректура, страниране, паус - екип от Кърджали). И те са: - Двата пътя: Младежки окултен клас, год. I (1922) - Трите живота: Общ окултен клас, год. I (1922) - Пътят на доброто: Младежки окултен клас, год. X (1930-1931) - Съществувание, живот и отношение: Младежки окултен клас, год. X (1931-1932) - Заветът на Любовта: Последно Слово. Едновременно с това бяха извадени от архива и включени допълнително в издаденото оригинално Слово и отделни лекции, както следва: - За томчето „Запалена свещ" - лекциите 33 (21.V.1937), 34 (28.V.1937), 35 (4.V.1937), 36 (11.V.1937), съответно архивни единици 661, 665, 667,671. - За томчето „Божествен импулс" - лекция 1 (22.Х.1937), архивна единица 677. - За томчето „Скръб и радост" - лекция 35 (21.V.1939), 36 (4.V.1939), 37 (11.V.1939) - архивни единици 681,688,691. - За томчето „Възпитанието": Неделни беседи, т. 2 (1940-1941), лекции 40 (31.V.1941), 41 (7.Х.1941), 42 (14.Х.1941), 43 (21.X.1941) - архивни единици 709, 712, 717, 720. III. Съдействието ни при подготовката (предпечатна и друга) на томовете „Изгревът" е отбелязана в том IX, X, XI, XII, XIII. 1. За том IX - коректура, страниране, отпечатване на паус. 2. За том X - набор, коректура (стр. 561-784), страниране, отпечатване на паус. 3. За том XI - набор (стр. 620-709), коректура, страниране и отпечатване на паус (стр. 1-159,620-790). 4. За том XII - коректура, страниране, отпечатване на паус (стр. 1-240). 5. За том XIII - набор, коректура, страниране и отпечатване на паус.

Приложение Девето КАК СЕ ЗАЩИТАВАШЕ И ИЗДАВАШЕ ОРИГИНАЛНОТО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ Марина Иванова През 1993 година прочетох том I на „Изгрева". Бях силно впечатлена. Дотогава не бях чела нищо подобно. Знаех съвсем малко за Учителя и за Школата. През 1990 година прочетох една малка книжка, озаглавена „Новото човечество", в която бяха отпечатани „Наука и възпитание" и няколко беседи. Тази книжка беше подарена на мой приятел, но той не я прочете и не й обърна никакво внимание, а я прочетох аз и оттогава започнах да си купувам и да чета всички книги с беседи, които можех да намеря. Словото и музиката на Учителя бяха единствените неща, които в моменти на най-голяма мъка и отчаяние успяваха да ме утешат и да повдигнат духа ми. Един ден, когато четях спомените в том I на „Изгревът", в един миг почувствах с цялата си душа, че най-сетне намерих своя Учител. Това преживяване не може да се предаде с думи. Силно впечатление ми направи и студията на д-р Вергилий Кръстев накрая на тома, озаглавена „Космогония и Слово на Всемировия Учител". Тогава си помислих колко хубаво би било, ако можех да помогна по някакъв начин на съставителя д-р Вергилий Кръстев за издаването на този сборник. Спомням си, че го пожелах вътрешно, но беше като мечта, защото изобщо не знаех как може да стане. Мечта беше също и да помагам за издаването на Словото. Според мен то трябва да се издава по разчетените стенограми и бях много доволна, когато прочетох в „Изгревът", че и други хора мислят така. От началото на 1993 година работя в Българската Телеграфна Агенция, в редакция „Международна информация". Работата ми там се състои в обработване и представяне на български език на политическите новини от чужбина, които идват по световните агенции Ройтерс, Асошейтед прес, Франс прес и ИТАР-ТАСС. Работя с френски, английски и руски език. За работата ми се изисква също отлично владеене на български език. Завършила съм висше образование в Софийския университет „Климент Охридски", първа специалност френска филология, втора специалност българска филология и втори западен език испански. В момента уча в същия университет психология като второ висше образование. През август 1997 година купих компютър и със съпруга ми Димитър Баждаров няколко пъти търсихме по телефона д-р Вергилий Кръстев с молба и ние да помагаме за издаването на Словото. Архитект Наталия Ангелова ни беше казвала, че работи с д-р Кръстев за издаването на Словото и че според нея и аз би трябвало да се включа, защото съм професионалист в тази област. Това, както и фактът, че се справях с трудната работа в БТА, ми даде смелост и аз помолих д-р Кръстев да включи и мен и съпруга ми. Тогава той отказа, защото, както ми обясни по-късно, аз и съпругът ми бяхме студенти (съпругът ми следва архитектура, а аз уча психология като второ висше образование) и според него трудно сме щели да съчетаваме следването и работата по издаването на Словото. През есента на 1997 година ни се обади Павлина Даскалова от Велико Търново и ни даде за набор една годишнина Неделни беседи от 1943-1944 година. Оригиналите на разчетените стенограми й бяха дадени от д-р Вергилий Кръстев. Уговорката беше ние да направим набора, в Търново да се прави коригирането, тоест сравняването с оригинала. Обстоятелствата се стекоха така, че аз продължих да работя сама, без мъжа ми. След първата корекция Павлина Даскалова ми каза, че са доволни от работата ми и че може да направя и останалата част от подготовката за печат - странирането на книгата. След като в Търново направиха втората корекция, при една от срещите ни Павлина Даскалова ми каза, че ще бъде добре да дадем текста да бъде дообработен от Димитър Калев от Варна, който според нея бил най-начетеният човек в Братството. Тя каза, че той само щял да го „пипне" на местата, които не звучат добре и че не трябвало да казваме за това на д-р Вергилий Кръстев. Павлина Даскалова ми обясни, че след като съдействала за отпечатването на Утринните слова от 1939-1940 година (томчето „Първият момент на Любовта", Утринни слова 1939-1940 год., том I, изд. 1997 година), хора от Братството я обвинявали, че беседите не звучат добре така, необработени, и тя била много притеснена от тези обвинения. Според мен нямаше нужда да се променят беседите, първо, защото по принцип така мисля, че е правилно, и второ, когато получихме материала, уговорката беше да се набира по разчетената стенограма, без да се променя и редактира. След като не й дадох на дискета набраните от мен беседи, при следващата ни среща Павлина Даскалова ми каза, че един приятел от провинцията искал да ги прочете, затова ме моли да й ги дам на дискета. Аз пак не й ги дадох, помислих си, че ако някой иска да ги чете, ще има тази възможност, след като излязат. Освен това, по принцип, когато независимо каква книга се подготвя за печат от дадено издателство, не е позволено Оригиналът да се дава на хора извън екипа, който подготвя изданието. При следващата среща Павлина Даскалова пак ме помоли да й дам набраните беседи на дискета, защото този приятел искал да ги прочете. Тогава аз попитах: „Кой е този човек, който иска да ги чете? Калев ли?" Тя ми каза: „Да." Казах й направо и категорично, че няма да ги дам, защото не съм съгласна да се редактират. Тя каза: „Добре тогава" и повече не повдигна този въпрос. След като бях нанесла корекциите, се обадих на д-р Вергилий Кръстев и поисках да се срещна с него, защото имах проблем при разчитането на текста. По екземпляра от разчетените стенограми, който ми беше даден, беше работила Лалка Кръстева. Тя беше редактирала беседите и беше писала с химикал върху машинописния текст, така че на няколко места изобщо не бях успяла да разчета, дори и с лупа, думите отдолу. По-късно д-р Кръстев ми даде други, чисти екземпляри от беседите и проблемът се реши. Когато вече бях странирала книгата, Павлина Даскалова ми каза, че трябвало да направя по-малки белите полета. Според нея вече всички печатници практикували така, за да пестят хартия и за да излизат по-евтини книгите. Аз не исках да го направя, защото за големината на печатното поле и на белите полета около него има определени правила, които ако се нарушат, се затруднява четенето и възприемането на текста. Тогава пак поисках да говоря с д-р Вергилий Кръстев. Срещнахме се у Жана Иванова. Казах им за този разговор с Павлина Даскалова и те се съгласиха с мен да не променям оформлението на книгата. Павлина Даскалова отказа да даде имената на хората, които бяха сравнявали разчетените стенограми с набрания от мен текст. Д-р Вергилий Кръстев ме посъветва да пиша в карето на последната страница, че корекцията е направена от работна група от духовно общество „Бяло братство" - Велико Търново. Направих сама трета корекция на книгата, като отново сравних подготвения за печат текст с разчетените стенограми. Беседите от тази годишнина излязоха в два тома, със заглавия „Проявление" (том I) и „Оживяване" (том II). Името на д-р Вергилий Кръстев като координатор по отпечатването на неиздаваното Слово на Учителя е на карето на последната страница, а не както в другите издания, на стр. 4. Това бе направено по негово предложение, за да не дразни Павлина Даскалова. Досега съм работила върху подготовката за печат на осем годишнини с беседи и лекции от Учителя. Те се подготвят по предоставени от д-р Вергилий Кръстев оригинали на разчетени стенограми и се публикуват от издателската къща на Жана Иванова. Това са следните годишнини: 1. Неделни беседи 1942-1943 година: том I „Проявление", том II „Оживяване", издателство „АСК'93", София, 1998 год. - набор, последна корекция и предпечатна подготовка. 2. Общ окултен клас 1941-1942 година: том I „Буден ум и будно сърце", том II „Великата възможност", издателска къща „Жануа-98", София 1999 год. - набор и предпечатна подготовка. 3. Неделни беседи 1936-1937 година: „Най-голям в Царството Небесно", издателска къща „Жануа-98", София 1999 год. - последна корекция и предпечатна подготовка. 4. Неделни беседи 1939-1940 година: „Път на зазоряване", издателска къща „Жануа-98", София 1999 год. - последна корекция и предпечатна подготовка. 5. Общ окултен клас 1939-1940 година: том I: „Единственото богатство", том II: „Наука за живота", издателска къща „Жануа-98", София 1999 год. - последна корекция и предпечатна подготовка. 6. Неделни беседи 1933-1934 година: том I „Постижимото", том II: „Приготовленията на сърцето", издателска къща „Жануа-98", София 1999 год. - последна корекция и предпечатна подготовка. 7. Утринни слова 1933-1934 година: „Новото разбиране на връзката в живота", издателска къща „Жануа-98", София 2000 год. - последна корекция и предпечатна подготовка. 8. Утринни слова 1935-1936 година: „Трите родословия", издателска къща „Жануа-98", София, 2000 год. - част от набора, корекция и предпечатна подготовка. Участвах и в подготовката за печат на части от том XI и XII на сборника „Изгревът", съставен от д-р Вергилий Кръстев. Това са: В том XI на „Изгревът" : 1. Раздел II: „Константин Дъновски - Свещеник на всевишнаго Бога и Възраждането на българския народ" - корекция и предпечатна подготовка. 2. Раздел III: „Из съвременната българска духовност - статии на П. К. Дънов" - корекция и предпечатна подготовка. 3. Раздел IV: Протоколи от годишните срещи на Синархическата Верига на Учителя Петър Дънов (1906-1915 година) - корекция и предпечатна подготовка. 4. Раздел VII: Духът на Истината и Духът на Заблуждението: набор и предпечатна подготовка. В том XII на „Изгревът": 1. Раздел II: Учителят Петър Дънов. Беседи, държани пред сестрите от духовната група за молитви, песнопения, размишления в ден четвъртък след обяд - втора корекция и предпечатна подготовка. 2. Раздел III: Окултният клас на „Класът на Добродетелите" - протоколи и беседи на Учителя Дънов от 8.IX.1924 година до 27.XII.1924 година - втора корекция, част от предпечатната подготовка. 3. Раздел VII: „Антиминсът и Бялото Братство" - набор и предпечатна подготовка. 4. Раздел VIII: „Духът на Истината и Духът на Заблуждението" - набор и предпечатна подготовка. 12 юни 2000 год. София

Приложение Осмо ПРОТОКОЛ Днес, 17.11.1997 г. получих от Вергилий Кръстев Неделни беседи 1942­-1943 г., 41 беседи от 27.09.1942 г. до 8.08.1943 г. 1. Предпечатна подготовка се ръководи от Павлина Даскалова. 2. ISBN ще бъде на фирмата на Жана Иванова. 3. Корицата: портокал - оранж, с бели букви. 4. Печатът ще се осъществи от Павлина Даскалова, както и ще се финансира от нея. 5. Мястото на печата ще се осъществи от по-изгодната оферта. Подпис: Даскалова 17.11.1997 г. гр. София

Приложение Седмо София, 16.06.1997 г. Здравей, Павлина Даскалова, Получих писмото ти от 20.03. и 25.03.1997 г. Отговарям на повдигнатите въпроси: 1. Мога да те поздравя, че издаде една годишнина Утринни слова с твоите сътрудници. Това е цяло геройство, като се знае през какви етапи мина, колко хули понесе и накрая вместо да благодарят, че някой е издал оригинално Слово на Учителя, те те хулят. Това беше моята цел, да ти покажа с какви хора си работила досега. За тези хора аз съм ти написал подробно в едно голямо писмо от 10-15 страници преди време. И като го прочетеш, ще видиш, че всички пророчества се сбъднаха досега. Затова си ги препрочитай. 2. От габровките получих оригинала, но не и дискетите, обещаха допълнително да го сторят. Те също много добре си свършиха работата, за което имат моите поздравления. 3. Чух, че са те обвинявали, че си издала книга със селския говор на Учителя. Ти нямаш никаква вина, защото изпълняваше условията на протокола. А това е оригинал и Учителят така е говорил. Аз съм описал целия процес на работа по стенограмите и дешифрирането, и редактирането от трите стенографки в „Изгревът", само че няма кой да го чете. А като не го четат, не знаят как са нещата и духовете ги разиграват. Нека да ги разиграват и затова нищо не могат да издадат. Аз бях предал на Елена Николова на 1.06.1994 г. две годишнини на Общ Окултен клас и след като се навършиха три години и те не издадоха нищо, аз отидох и си прибрах материалите с протокол и им доказах, че без мене нищо не могат да направят. Аз ще задвижа впоследствие този въпрос, но сега тече процесът на разцепление. Жана им предава всички неща и се отказва от Издателството, а аз ще продължа да работя с Жана и Любомир, като Словото ще бъде издавано от еднолични фирми. Най-много да довърша започнатата работа с двете годишнини, които ги прибрах, защото не искам да спирам работата на Учителя. Според мен предстоящо е разцепление не само в Издателството, но и на Ръководството и на Рила ще имате възможност да се определите кой накъде ще върви. Със Словото на Учителя или срещу него. 4. Аз лично снощи прочетох първата беседа на твоето първо томче и не виждам никакви нарушения от твоя страна спрямо оригинала. Въпросът е друг, че те не могат да се примирят, ча ти издаде една годишнина. Теб те изгониха като мръсно коте, но Вергилий не е вчерашен и ти даде идеята да си направиш сама корицата и да си я издадеш. Те не могат да се примирят, че ти си издала това томче. Нещата не се движат от тях, а от моя милост. Те това не могат да го разберат и не могат да се примирят, и затова нищо не върви. Аз от 20 години движа нещата. Всички идеи, които съм дал, са били реализирани от старите приятели, които си заминаха или от онези, които ме слушат. Ти ме послуша и реализира нещо. Беше ли свободна и независима? Ето така аз работя, но с протокол, за да се знаят точно правата и задълженията на всеки. 5. Атаката срещу Словото на Учителя е работа на Черната Ложа. Те търсят най-малки поводи и грешки неволни, за да атакуват оригинала. И което е най-важното, през 1976 г. всички събираха пари от цяла България и лично Нестор Илиев занесе на Лалка Кръстева 19,000 лева, които трябваше да отидат за дословен препис на Словото на Учителя. А с тези пари тя промени Словото на Учителя. А с тези пари навремето се купуваха два тристайни апартамента. Значи събраха пари в името на Учителя, за да ги дадат на други с тях да се плати, за да Му се промени Словото. Това са врагове направо. 6. И което е най-важното, комунистите и тяхната милиция през 1957 г., след направения обиск, с 19 камиона прибра беседите от Изгрева и те отидоха на претопяване, понеже никой не ги купува и то от онези, които са последователи на Учителя. А всички непечатани беседи, както и машинописните ръкописи от издадените беседи, отиват в Народната библиотека, държат се 30 години и сега са в Държавните архиви. Аз имам човек, който е професионалист и той прави опис на всички оригинали. От време на време аз отивам и давам своите съвети, защото познавам почерците на Паша, Ана, сестрата на Паша и Савка. По- нататък сравняваме оригиналите от отпечатаните беседи до 1951 г. и се оказа, че Паша Теодорова от оригиналите на беседите на Учителя си е правила литературни разработки и свободно съчинение по картинка, така, както се прави в училище. Всички гледат и не могат да повярват на очите си. Оригиналът го има, а напечатано съвсем друго. Та онези, които целуваха ръка на Учителя, се оказаха най-големите врагове на Словото Му, защото го промениха. А комунистите и тяхната власт, която я смятаха досега за враг на Учителя, се оказа, че е съхранила оригинала на Учителя. Доказателство за това е, че в нейните архиви се пазят оригиналите. Аз сега ги проверявам. 7. Написах ти това, за да знаеш, че не си направила никаква грешка с твоите две томчета, а си извършила цял подвиг с твоя екип. 8. Получих писмо от Ясен. И той съобщава, че работи съгласно протокола. Като видиш двете близначки, дай им да прочетат това писмо и да продължат да работят по същия начин. Като свършат работата с Ясен и подготвят всичко, да донесат материалите тук при мен и аз ще ги предам да се издадат от Жана и Любомир. Ще се издават от еднолични фирми и аз работя с тях. Пожелавам ти успех. Сега се води борба за съхранение Словото на Учителя и чистотата на Неговата Школа. Има един Учител, едно Слово, един Бог. Много поздрави от Вергилий

Приложение Шесто КАК ЗАПОЧНА НАШАТА РАБОТА СЪС СЛОВОТО Теодора Шкодрева Беше лятото на 1996 г., сънувах странен сън: Пътувахме из планината и стигнахме до място, където езеро беше пресъхнало и само калта беше останала. Заехме се да прекараме една система от маркучи и започнахме да преливаме вода. След малко аз гребях и пиех от водата, радвайки се на нейната бистрота и свежест. После си взехме багажа и когато си тръгвахме, забелязах, че на близкия хълм е седнал Учителят и ни гледа. Не разбрах тоя сън. Когато се върнах от Рила, някъде в края на август, сънувах, че разказвам на някого съня с пълни подробности и завършвам с думите: „Не разбирам какво значи този сън." Долових отговор: „Това означава, че трябва да издавате беседите на Учителя така, както са ги издавали в началото. Много висши йерархии са заети да ви помагат в това." Събудих се с ясен спомен за думите, които чух. Нямах представа какво общо мога да имам с издателската работа по беседите. По образование ние със сестра ми Меглена сме исторички и работата ни беше свързана с разчитане и публикация на оригинални документи и научни разработки въз основа на тях, но пряко с издателска работа не бяхме се занимавали. За редакциите, които са нанасяни по Словото на Учителя, разбрахме за пръв път от първия том на „Изгревът". Тогава много се развълнувахме. Никога не сме се колебали по този въпрос, за нас Словото на Учителя е свещено и никаква намеса не е оправдана. Бяхме говорили с Павлина Даскалова на Рила, че има неиздавани беседи. През октомври 1996 г. най-неочаквано получихме от Търново разпечатка на втория том на „Утринни слова" 1939-1940 г. - „Обичайте и радвайте се". Павлина ни пишеше: „Нали искахте да работите, ето ви работа." Тя беше предложила на габровската група да финансира един от томовете на тази годишнина. Текстът беше набран от машинописка на издателство „Хелиопол" и сега предстоеше сверяване и корекция с оригиналите, за да се пристъпи към страниране. За пръв път видяхме оригинали на беседи на Учителя. Езикът на Учителя беше съвсем различен. Даже машинописката, която ги беше набирала, споделила с Павлина, че в този текст има музика. Сега, след толкова страници зад гърба ни, ние безпогрешно различаваме некоригираните Учителеви Слова. Те са като жива вода. Срокът за сверка с оригиналите беше един месец. В хода на проверката открихме доста замествания на думи и други поправки на оригинала, които бяха много съществени. Бяхме затруднени и от множеството груби задрасквания и редакции, които Лалка Кръстева беше нанасяла по оригинала. Павлина също беше възмутена от нейната „работа" и сподели, че сега за пръв път се среща с автентичното Слово на Учителя. Колко различно е то от това, което досега сме чели. Откритите от нас грешки изискваха прецизна и ревностна работа за нанасянето им по текста в компютъра. Много се притеснихме, когато разбрахме, че нанасянето на грешките ще се извършва от работник на „Хелиопол", защото Павлина беше се споразумяла за предпечатна подготовка от тяхна страна в замяна на техен дълг към нея. Имаше сериозна опасност човекът, който нанася грешките, да не разбере или да подцени автентичността на Словото. Тъй като Търновското братство беше работило по изчитането на първата част на годишнината, разпечатките от двата тома, заедно с оригиналите трябваше да бъдат върнати в София и представени на „Хелиопол" за завършващата фаза на издаването. При тази вероятност ние бяхме много разтревожени, възможността годишнината да излезе в оригинал при работа на сътрудници на „Хелиопол" беше нищожна. Затова съдехме по многобройната, съвсем умишлена подмяна на думи и изрази в текста, набран от тяхната машинописка, който ни беше даден за изчитане. Знаехме, че оригналите са дадени на Павлина от д-р Вергилий Кръстев. Нямахме никаква връзка с него, но стигнахме до заключение, че трябва да отнесем въпроса до него, за да прецени той дали тази опасност е реална и какво може да се направи. Свързах се с Александър Станчин, който по това време работеше с Жана Иванова и Любомир Гълъбов по организирането на Просветен център "Изгрев" и имаше непосредствена връзка с Вергилий. При тези обстоятелства се срещнах за пръв път с Вергилий Кръстев, който организира и ръководи издаването на оригиналното Слово на Учителя в България. Той ми показа договора, който Павлина е подписала при получаването на оригиналите. Според този договор, тя се задължава да ги издаде в пълна автентичност, като подбере екип за работа и издаване. За него това да се издаде годишнината от „Хелиопол" беше явен провал, защото това издателство няма никакво отношение към съхраняването на оригиналното Слово. Спазвайки закона на свободата, той каза, че предоставяйки работата на Павлина, той й е дал свобода на действие и пълната отговорност за резултатите ще бъде нейна. Аз споделих с него, че мога да отида в издателство „Хелиопол" и да им предложа ние да нанесем грешките върху набрания текст вместо тях, само да не се допуснат разлики с оригинала. „Върви, но знай, че отиваш на среща с дявола", беше отговорът на Вергилий. Когато пристигнах в офиса на издателство „Хелиопол", неговият собственик и ръководител - Стефан Калайджиев, отсъстваше. Реших да запозная с проблема секретарката му, която ме прие. От нея разбрах, че те възнамеряват да издадат тази годишнина, въпреки че парите за двата тома се осигуряваха от десятъка на Габровското и Търновското братство, а Павлина беше оставила в нас впечатление, че още не е решила от името на кое издателство ще излязат книгите. Секретарката прие предложението ми да предостави дискета с набрания текст, за да нанесем намерените грешки. Разбрах, че тази корекция според плановете на Калайджиев нямаше да се извършва от машинописката, която беше набирала, а от самата секретарка. В същото време тя движеше и всичко, свързано с работата в издателството. Продължих да чакам Стефан Калайджиев, който трябваше да пристигне всеки момент. Аз не очаквах конфликт с него, но докато стоях в офиса осъзнах, че закъснението му не е случайно. И понеже то продължи твърде дълго, взех дискетата, която секретарката ми приготви и тръгнах. Разминала съм се с Калайджиев за минути. Вечерта Павлина ме намери в Габрово. Беше в паника. Калайджиев й беше вдигнал скандал по телефона със заплахи затова, че нейна сътрудничка „криминално" е изнесла дискета с текста. Тогава разбрахме, че той в никакъв случай не би ни оставил да довършим книгата, което предопределяше издаването й с нарушена автентичност, а с претенции за оригинал. Затова за спасяване на тази годишнина се намеси Небето. Обещахме на Павлина ние да довършим цялата работа. Това за известно време я успокои. При бегъл преглед на корекциите по първата част на годишнината, извършена от няколко търновски екипа, открихме разлика в критерия за автентичност. Наложи се да изчетем наново и техния том, при което се откриха доста разлики от оригиналите. Довършихме работата по двата тома с най-голяма скорост. Те бяха издадени от издателство „Бяло братство", което по това време се ръководеше от Жана Иванова и отпечатани в Търновската печатница. След приключването, Вергилий Кръстев ни възложи да помогнем за довършване на годишнина от Общия Окултен клас 1938-1939 г., която беше предадена на Ясен Даскалов от Разград. Обстоятелствата около нея бяха описани в том IX на „Изгревът". След като завършихме тази годишнина, получихме от Вергилий Кръстев оригиналите на „Вечният порядък" - Общ окултен клас 1934-1935 г., които бяха издадени през лятото на 1999 г. Същата година, през месец септември, предадохме за печат и том втори на Младежкия окултен клас „Основният тон", 1935-1936 г., първата част от която беше подготвена от Шуменското братство. Духовната 1999 г. приключихме на 22 март 2000 г., предавайки последната част от работата ни по XII том на „Изгревът". В този том работихме по: Четвъртъчните беседи при жените; Класът на добродетелите по материали на Мария Тодорова и други ученички от класа и частта за Пентограма. Работата по издаването на оригиналното Слово на Учителя и всички документи, свързани с Школата, продължава. (Подпис) 23.05.2000 г.

Приложение Пето ПРОТОКОЛ Днес, 3.09.1996 г. в дома на Марийка Марашлиева, ул. „Люлякова градина" N 61 Б, ет. 6, ап. 34, София 1113, явяващ се като свидетел и едновременно записващ на машинописен текст настоящия протокол, се събраха Вергилий Николов Кръстев и Павлина Николова Даскалова от град Търново, ул. „Сергей Румянцев" N 43 във връзка със следното: 1. Във връзка с предложението за отпечатване на непечатаните беседи на Учителя Дънов, направено от Вергилий Кръстев в том IV на „Изгревът", стр. 644-645, се яви Павлина Даскалова и пожела да отпечати една годишнина от Утринни Слова. 2. Предават се оригинални непечатани беседи от „Утринни слова", 1939­1940 г., започващи от 24.09.1939 г. до 21.07.1940 г., включващи 36 беседи. 3. Тази годишнина, която й се предоставя, има направени коректури - поправки, задрасквания, включвания на други думи от Лалка Кръстева, която е смятала, че така трябва да се редактира Словото на Учителя. Този въпрос е разгледан в том III на „Изгревът", стр. 199,202-203. 4. Годишнината й се предава с едно единствено условие, да бъде набран текста по оригинала. Там, където при някои изречения не е ясно, може да се включи някоя дума, като се загради в скоба и по този начин ще се види, че това е допълнение за улеснение на читателя, но не е и промяна Словото на Учителя. 5. На втора страница да бъде отбелязано имената на трите стенографки и че стенограмите са дешифрирани от Елена Андреева. Ще бъдат включени и имената на онези, които са направили компютърния набор, името на коректорите, на онзи, който осъществява странирането и оформянето на предпечатната подготовка, както и името на художника на корицата. 6. Корицата на Утринни Слова е определена съгласно окултните закони, дадени в „Завета на цветните лъчи на светлината". Корицата трябва да бъде взета от художника. 7. Павлина Даскалова ще организира и сама ще си подбере онези лица, с които ще работи и ще осъществи издаването на печат. Тя не отговаря пред никакви лица и пред никакви Братски съвети, а се подчинява единствено на условията в този протокол. По този начин тя ще бъде свободна и независима и ще бъдат отрязани домогванията на отделни лица за вмешателство. 8. Формата на книгата, както и хартията се избира от Павлина Даскалова, както и да избира лично лицето, което ще издаде годишнината. Уместно е формата да бъде както издадената книга „Ново разбиране за времето" - 16/60x84. 9. Заглавието на всяка една годишнина се определя по следните правила: а) Обикновено се слага заглавието на първата беседа. б) При положение, че същото заглавие го има вече в някои издадени томчета, тогава се слага заглавието на втората беседа. При положение, че и тя се повтаря, може по избор на онези, които осъществяват набора и им е направила особено впечатление някоя от беседите, които набират, могат да предложат заглавието на същата беседа като заглавие на томчето. 10. При издаването на томчето не се поставят никакви уводи и заключения от други автори. На последната страница ще бъдат поместени поредиците от излезналите книги, като годишнината, която излиза в момента, ще бъде поставена с болд, а това нещо ще бъде поставено на бял лист. 11. Финансирането за издаването на книгата се осъществява от Павлина Даскалова, а издаването на книгата - от еднолична фирма и лицето, което тя си избере. Ценообразуването на книгата се осъществява от парите, вложени за предпечатна подготовка и книгопечат. Поради инфлацията, цената няма да бъде отбелязана в изданията. Каква цена ще бъде определена, зависи от екипа, който ръководи Павлина Даскалова. Книгоразпространението и продажбата на книгата и плащането на съответни данъци се осъществява от едноличната фирма. 12. Тиражът на изданието трябва да бъде от 1000 до 2000, като окончателният брой се определя от Павлина Даскалова и нейният екип. 13. При положение, че се явят няколко спонсора, може накрая да бъде написано „инициативен комитет по издаването" и могат да се цитират имената. Или пък, ако не желаят, ще бъдат отбелязани отделните братства, които финансират това издание. По този начин ще се зачете труда на всички. 14. По избор на Павлина Даскалова материалът от една годишнина може да се отпечати в две или едно томче, зависи от обема. 15. Върху предоставения материал не се драска, не се правят забележки, а се работи най-внимателно, след което се връща обратно, като се прехвърли на една дискета и се предаде на Вергилий Кръстев за архив. Също Павлина Даскалова ще изиска от издателя да й се предаде една дискета на записания материал. 16. Емблемата с котвата, която е поместена досега, не е оригиналната, а е целенасочено изменена и понеже се използва от Издателство „Бяло Братство", същата може да не се включва, което не е загуба, понеже тяхната е променена. 17. Настоящият протокол бе направен със съгласието на трите страни. Бе отпечатан на три страници, заверен с подписите на тримата. Подписали протокола: Вергилий Кръстев (Подпис) Павлина Даскалова (Подпис) Марийка Марашлиева (Подпис) София, 3 август 1996 г.

Приложение Четвърто 10.11.1995 г. Здравей, Павлина Даскалова, 1. Писмото ти от 29 септември 1995 г. бе получено от мен, както получих и сумата 3,150 лева по пощата за 30 книги по 105 лева. 2. Аз говорих по телефона с Иван Танчев и го питах ще превежда ли още пари и какво става с въпроса за фирмата. Както на него, така и на теб съм обяснил, че аз мога да дам търговска отстъпка 25% от стойността на книгата, т.е. 35 лева на книга при положение, че някой е еднолична фирма и че има данъчен номер. Само онези, които са еднолични фирми, могат да продават и се зачита търговската отстъпка за продажба от данъчните власти. Ако вие не сте еднолична фирма, аз не мога да ви направя 25% отстъпка, защото данъчните власти няма да ми признаят тези пари. А това прави голяма сума. 80 комплекта по 70 лева търговска отстъпка е равна на 5,600 лева. Ако намерите някой, който да има такава фирма и е съгласен да си даде неговото име и данъчния номер, аз нямам нищо против. Това зависи от вас. Аз съм се уточнил с вас още през месец май и такава ни беше уговорката. 3. Ако не можете да осигурите такава фирма, то ще ми заплатите сумата по цената на книгата. А за ваша компенсация ще остане сумата от онези 23 комплекта, които Иван купи по фабрична цена, а това прави 2,900 лева, което не е малко възнаграждение. 4. На всички, които продават тази книга, аз им давам 25% отстъпка, но те са еднолични фирми без изключение. Ако не сте съгласни, то аз ще си прибера останалите книги в София. Това може да стане като идвам в Търново и ги прибера с камион или пък да ми ги изпратите по железниците за моя сметка. И този начин ще приключим сметките си. 5. За да се издаде и отпечата една книга в печатницата, трябва да си еднолична фирма. И само тази фирма има право да продава книгата и да се отчита пред финансовите органи. Всички останали, които продават книгата, я взимат с фактура и след това се отчитат пред данъчните власти. Твоята книга, която се продава, ще се отчете по същия начин. Затова беше разумно да си направите фирма. Това го пиша, за да знаеш как са нещата и аз държа да е по закон. 6. Затова се уточнете с Иван как ще се отчитате пред мен, дали с 25% отстъпка и с представяне данъчен номер и фактура, която ще ви издам, когато дойда в Търново през месец декември, или ще ми заплатите цялата сума и ще си приключим сметките, като аз прибера останалите книги, които никой не иска да купува. Между другото тези книги отварят път да се продава и твоята книга, защото това е една и съща програма, която е моя, дошла чрез мен. 7. Още през 1972 г. аз имам списък от Борис Николов, според който при тебе има два куфара. Още през 1977 г. Борис ти изпрати няколко писма, с които те подканваше да върнеш куфарите. Ти не пожела да ги върнеш, както и Драган не пожела да ги върне и заедно бяхте решили да не ги връщате. Аз лично от теб съм чувал три пъти как ти беше заявила, че не искаш да ги връщаш. Това забрави ли? Това бе решение на мозайкаджийската бригада с Драган, с Боянчо, Георги Йорданов, които не пожелаха да върнат куфарите. Къде отидоха тези куфари, никой не знае. Лалка ги взе и промени Словото на Учителя. Онези два куфара, които са у теб - то беседите ти си ги подвързала и са при теб. Така че всичко, което е написано в книгата, е точно и вярно. Аз имах възможност да се запозная в твоя дом с тези беседи. И само аз знам дали те са оригинални или са коригирани от Лалка, защото аз познавам пишущата машина на Елена Андреева и хартията. Затова ги пази и внимавай да не те излъже някой, за да ги дадеш и той да ги напечати. Т.е. да отпечати променено Слово. Мисля, че имаш една-две годишнини, които са оригинал. Но само аз знам кои са. Аз имам план за тях. Какъв е той? - Аз ще ви кажа кои са оригиналите, а ти ще организираш отпечатването им заедно с Търновското Братство. Така ще знаеш, че нещо си реализирала, а не вашите пари да ги харчат други за щяло и нещяло и с тях да плащаш командировки, наем за помещения и заплати. И накрая печатат променено Слово на Учителя. Това е моето решение за твоите два куфара. Казвам мое, а не твое и не е на така наречения Братски съвет. А ти сама ще го реализираш. Аз ще ти дам само някои съвети и уточнения, ако искаш. Ти решаваш! 8. Пишеш, че на Рила много хора са се оплакали от мен. Възможно е, ако са онези десет човека от „отвореното писмо", които нямат нищо с Бялото Братство и със Словото на Учителя, защото те променят Словото на Учителя и си направиха устав и се регистрираха при църквите. А това не е по Учителя, а срещу Него. Бялото Братство и Учението на Учителя не е църква и не е религия. 9. Казваш, че не могат да четат книгата. Ами няма да могат да я четат. Тя е написана за учениците, които са по Дух и Дело верни на Словото на Учителя. Другите и да искат да я четат, не могат, а аз съм описал деянията на едната и на другата ложа, които са присъствували в Школата, на Бялата и Черната. 10. Аз на твоята книга не мога да бъда редактор. Ти си избрала такъв и с него си издай и втория том. Аз имах друг план, който ти наруши и се изметна. Ти направо ме излъга. Свидетел е Марийка Марашлиева. Тя шест месеца преписва писмата на Учителя и ти ги предадохме да работиш с тях и да свършиш оная работа, за която се бяхме уточнили. Уговорката беше такава, че целият материал трябваше да дойде при мен и аз щях да го издам в един от томовете на „Изгревът". Твоето име щеше да седи редом като автор с това на Казакова, Елена и Константин Иларионови. Аз щях да бъда съставителя, защото това е моя идея и мой план. А ти по чуждо внушение ме излъга и ме изигра. Не забравяй, че Марийка Марашлиева бе свидетел и тя е, която пише това писмо, което аз диктувам. Ти непрекъснато идваше тогава при нея да спиш, докато ни залъгваше, а като се отметна, изчезна от хоризонта. Всеки има право на избор. Ти направи своя. Аз смятах да не ти давам да продаваш книгата „Изгревът", том II и III, за да не те затруднявам повече, но така се случиха нещата, че ти дойде в печатницата засмяна и аз смятах, че ти си се коригирала. А сега виждам от твоето писмо, че си останала същата, В такъв случай по-хубаво ще бъде да си приключим сметките и всеки да си върви по своя път. Ти ще си решиш. 11. През 1971 г. аз си бях сложил палатката и я оградих с камъни не че ще ме окраде някой, а защото там духа вятър. На този склон застани и ще те издуха вятърът. И понеже знаех, че на Витоша по времето на Учителя бяха направили един зид срещу вятъра, затова направих и аз 30-40 см. ограда. Но след това дойде Драган и ме изгони от лагера, от името на Ръководството и аз се заклех повече да не стъпвам на техния лагер. И го изпълних досега. Но за сметка на това аз им публикувах историята на рилския живот по времето на Учителя. Но това не го направиха Драган и мозайкаджиите, а го направих аз, човекът, когото изгониха. Сега виждаш ли къде е разликата? И кои са верни по Слово и Дух на Учителя? Така се изпитват хората, чрез делата им! 12. Ти тогава беше млада, хубава и яка за трима мъже. На теб не ти представляваше никаква трудност да занесеш една кирка и лопата до Салоните. Но ти не пожела, макар че ако трябваше мъж на гръб да занесеш горе, щеше да го занесеш. С тези инструменти аз си направих лагера горе. Там работихме с Борис и устроихме извор и площадка за лагеруване. Ако ти беше донесла тези инструменти, твоят живот щеше по друг начин да протече. Защото аз имах планове за теб. А ти ме отхвърли и тръгна с мозайкаджиите. Нещо да си направила с тях? 13. Аз не съм от твоето Братство и не съм от онези, с които ти си свързана. Аз съм от онова Братство, което е свършило работата на всички, и който задвижва нещата. Радвай се, че те задвижих и теб, че успя нещо да реализираш. Затова си издай и втория том със същата корица и заглавие. Това е моят съвет. 14. Упрекваш ме, че съм се опитвал да дирижирам нещата. Павлина, това не е вярно. Духовната Школа на Учителя се управлява от Словото Му. А аз съм човекът, който дава някои идеи и то от 1970 г., но Борис си ги приписваше на себе си, така, както сега си ги приписват други. Пример: ти с Ина Дойнова направихте курс по Паневритмия в Русе. Но това бе моя идея. Знаеш ли колко разговори по телефона и колко писма бяха писани до Росица? За да се уточнят много неща. Живо участие взимаше Марийка Марашлиева. Чак в следващия етап, когато всичко бе готово, се явихте вие с Ина, за да проведете курса, с всички проблеми, които вие двете трябваше да разрешавате. И като свърши този курс, нито Ина по телефона, нито ти с писмо се обадихте да ми кажете как е преминал курсът. А това какво означава? Отговори си сама. Аз задвижвам, а вие ме отхвърляте. Друг пример: Преди един месец на Йоанна диктувам по точки цяла програма за работа. Същата тази програма тя я предлага от нейно име и така наречения Братски Съвет я приема и всички се учудили как на Йоанна са й хрумнали тези неща. Но Йоанна не е смеела да каже, че това са мои идеи, защото всички се бяха подписали срещу мене. Това е положението. И сега смятат, че те са техни. 15. След подписването на „Отвореното писмо" според мен те се провалиха. Единствено може да се изскубне и спаси от провала Йоанна, понеже въпреки че и тя се подписа, продължава да продава книгата „Изгревът". Ето, на последния концерт на 21.10.1995 г. се яви Ина на хармониум и Йоанна на цигулка. Аз също им съдействувах, защото това беше една моя идея преди пет години, която сега се реализира. Концертът бе сполучлив, но вече се изпокараха и се разделиха. 16. А сега ще ти припомня някои неща: А) Ти навремето беше в групата на Крум Въжаров, ти работеше в онзи турски край и вземаше 800 лева заплата, а моята заплата тогава бе 100 лева. Тогава ти жертвуваше, а онези те лъжеха и ти ги хранеше с тези пари. Да си свършила някаква работа с тях? Не. Опиши подробно това и ми го изпрати. Б) Ти даде навремето 2,000 лева за Паневритмия на Митко Грива, та да я изпълнят на прима виста. И какво изкараха - нищо! Някой да ти е благодарил, а това беше половината вноска. Опиши и това! Трябва да се знае и помни. В) Ти си предаваше своя десятък на майстор Борис и той с тези пари от 2,500 лева купи една илюстрована френска Библия. А това се равняваше на 20 мои заплати. Опиши и това и ми го изпрати! Не трябва да се забрави. Г) Нали ти видя Борис как седеше в трамвая, а Марийка Кисьова е седяла в скута му и се целували и прегръщали пред всички. А той е на 75 години, а тя на 25 години. И когато ти ги предупреди това да правят в къщи, то Борис те изгони. Опиши и това и ми го изпрати! Аз ще ги публикувам тези неща, за да се види къде е опорочението на Школата, защото Учителят и Учението е нещо едно, а опорочението е друго. А сега е времето на опорочението! Д) Ти навремето беше предала на Жиката от Габрово към 2,500 лева, които той занесе на Лалка и си ги вписа на свое име, заради което получи от Лалка преписи, които бяха променено Слово на Учителя. Теб те излъгаха. А една такава годишнина Жиката предаде на малката Мария Кисьова, същата, която се целуваше в трамвая с Борис, та тя втори път след Лалка я редактира и издадоха двойно променено Слово. Опиши и това и ми го изпрати! Трябва да се знае. Е) Преди една година ти изпрати 7,000 лева, за да направят учебен филм за Паневритмията. Направиха ли такъв филм? Ами какво стана с онези рокли, които бяха ушити за Паневритмията, свършиха ли те някаква работа? Реализира ли се оная идея, за която ти се бореше и която другите я опорочиха? 17. Това дълго писмо го пиша само заради това, понеже ти жертвуваш, а другите те използват. Жертвуваш време, сили и пари. А другите ги крадат и ги използват за своите планове. Затова ти написах това дълго писмо. Аз зная много добре, че теб те настройват срещу мен и знам поради какви причини. Искам да ти заявя, че аз никого не съм излъгал, не съм обрал и не съм окрал. Такъв човек няма. Дори и услугата, която ти правиш с продажба на книгата „Изгревът", аз също си заплащам. Знам много добре, че това ти струва много нерви и сили. Но трябва да знаеш също, че като продаваш тази моя книга, ти проправяш път и за своята книга. Тези книги са свързани! Много хора ме питат какво е моето мнение за твоята книга. Аз им казвам, че това е една и съща програма, а изпълнителите са различни, което е вярно. Казвам също, че всяко едно Братство трябва да опише историята си и че сега сме започнали от Търново, защото съборите на Бялото Братство започват от Търново. Така че противоречие между това, което аз съм написал и издал и твоята книга няма. Това е една програма, която е дадена чрез мен и трябва да се реализира чрез мнозина. И то само от тези, които се подчинят на тази програма така, както и аз се подчинявам. Не се ли подчинят - няма да стане нищо. 18. Разбрах, че на Рила са ти забранили да си продаваш книгата, както и моята книга. Йоанна е носела книги, но не е смеела да продава. Е, какво ще кажеш на това? Аз им давам историята на Рилския живот по времето на Учителя, а те забраняват да се продава. Чух, че и ти си се оплакала срещу тази възбрана. Забраняват да се продава твоята книга, където са поместени писмата на Учителя. А това е оригиналното Му Слово. Значи забраняват Словото на Учителя, а разрешават да се продава промененото и коригирано Слово на Учителя. Дори и два пъти коригирано. Павлина, намери си отговор за всичко това. 19. Ето защо аз не съм от такова Братство. Аз съм от онова Братство, в което има един Учител, а това е Всемировият Учител Беинса Дуно. Има едно Слово, което е на Всемировия Учител Беинса Дуно, което е Слово на Бога и то е свещено и неприкосновено. И всички, които изповядват и живеят по това Слово, съставляват Духовно Общество Бяло Братство. Аз съм от това Братство. И аз съм този, който ви показа и ви каза кой е Всемировият Учител и давам историята на Бялото Братство. С уважение, Вергилий Кръстев

Приложение Трето София, 23 август 1995 г. Уважаема Павлина Даскалова, 1. Получих писмото ти от 14.06.1995 г. и днес отговарям. Когато получавах книгата „Изгревът", том II и III, дадох възможност на Иван да откупи 23 комплекта от II и III том на фабрична цена, т.е. да заплати само печата на книгите, някъде към 78 лева на книга. Другото остава за вас при продажба на книгите. Той пожела да оставим 80 + 80 броя и се уточнихме, че ще получи 25% отстъпка, т.е. 35 лева за една книга, или 70 лева за един комплект при положение, че той или ти се регистрирате като отделна фирма. Осемдесет комплекта по 70 лева търговска отстъпка, това прави 5,600 лева, което не е малка сума за онзи, който продава книгите. Данъчните власти ще ми признаят тази сума само, ако съм издал фактура на лице с паспортни данни и номер на фирмата, което аз лично трябва да видя. Разбрахме се, че ако не се регистрирате като фирма или ако не намерите някой, който има фирма, за да ви услужи с регистрационен номер, то ще ми платите книгите по цената, с която са обозначени, т.е. по 140 лева на книга. В такъв случай ,като компенсация остават онези 23 комплекта, които купихте по фабрична цена и от които ще вземете около 2,800 лева възнаграждение. А това не е малко. Но ако ми представите документ за фирмата, ще получите 8,400 лева (2,800+5,600) от мен, което е много добро възнаграждение. Хубаво е, че тези книги са в твоя дом. Аз не знаех за сериозното състояние на здравето на Иван. Аз бях тогава при много голямо напрежение и едвам се справих. 2. Възможно е да има някои грешки при описание на колибата и в Арбанаси. Аз не съм ходил там. Тези грешки ще ги кориригаме в следващия том. Причината е, че материалът е огромен, аз работя сам и срещам голямо противодействие от всички страни. Вместо да имам десет души сътрудници, се явяват 20 души, които да пречат. Още не мога да повярвам, че съм издал три тома. И то благодарение на Марийка Марашлиева. Ако не беше тя, нямаше да издам нищо, защото нямам с кого да работя. Враговете изскачат един след друг. 3. Рождената дата на Учителя е 29 юни 1864 година по Юлианския календар. А по Григорианския календар е 12 юли. Датата 11 юли е грешка. Аз съм написал специална статия за рождената дата на Учителя и след време ти ще я прочетеш и ще заплачеш от умиление, че предишното поколение никаква работа не е свършило. Благодарение на няколко човека се публикуваха беседите на Учителя. 4. В двата тома има допуснати правописни грешки, защото ние си правихме сами корекцията. А човек, който познава материала, не чете цялата дума, а погледът му се плъзга по редовете. Нямаме коректор, онези, които се явяват, се опитват да задраскват изрази и изречения. Има няколко грешки на исторически дати, погрешно въведени в компютъра. Грешката не е моя, макар че съм направил корекция, но все пак не се въведоха. Да заплачеш от жалост. И да пощурееш от противодействие. Иначе материалът е верен. 5. Що се отнася до Веса Несторова, тя може да си разправя каквото иска. Материалът за Мърчаево е верен и точен. Аз съм го проверявал от няколко страни. Аз на Весела Несторорова свърших една голяма работа, но тя ме излъга, изигра и измами и накрая се провали. Да прави каквото иска. Но аз онова, което съм направил за нея, ще го публикувам. Това е историческа ценност. Ако не го публикувам аз, моят приемник ще го публикува. Така, както аз публикувам материалите на онези, които са си заминали. 6. На Борис Николов аз съм му свършил работата. Това ми струва десет години работа с него. Аз успях да издържа, а ти знаеш много добре какви му бяха номерата. Двата тома ми струват 9,000 долара и това се равнява на две години работа в пустинята на Африка. Има и друга цена. Той ми открадна жената и детето, а пък аз му свърших работата за благодарност. Защото Милка избяга заради него в присъствието на баща си. Пиша това, да знаеш, че съм платил голяма цена за тия два тома. 7. А сега за твоята книга. Корицата и илюстрацията е много хубава. Е, от мене все пак има нещо на корицата, защото това заглавие е мое, т.е. дадено чрез мене. Хартията е хубава, шрифтът е сполучлив и печатът е на висота. Допуснала си една груба грешка, че си поставила предговор от православен богослов, който е закачен за църквата, която воюва срещу Учителя и няма нищо общо с Бялото Братство. И това ти проваля книгата, защото онези от църквата и от Черната ложа излезнаха на първа страница. А това се случи, защото вие ме отхвърлихте и нарушихте моя план. Какво дири името на Димитър Калев като редактор? Та този материал аз съм го задвижил и този план аз съм го задвижил чрез теб. Марийка Марашлиева е свидетел. Та този Калев е онзи, който редактира Словото на Учителя и публикуваха две книжки с променено Слово. Всички, които променят Словото на Учителя, са врагове. Ти се свърза с враговете и резултатът е налице. 8. Разгледах конструкцията на книгата. Единият начин е да се даде историята на Велико Търново по години, както си направила, и както вероятно е конструкцията и на втория том. Така, както е дадена книгата, е сполучлива според мене и има своята стойност. 9. Този материал според моя план трябваше да излезе в Поредицата на „Изгревът" и тогава щеше да има друга конструкция, като щеше да влезне онзи материал, който ти си събрала за биографията на членовете на Търновската група, както и техните опитности. Ти беше обещала да ми предадеш едно копие от твоята работа. И това го направи и го изпрати да го сложа към материала, който аз съм събрал, за да не ти се провали труда. Аз не се отказвам от моя план за Велико Търново и ще го реализирам. Ако искаш да бъдеш един от авторите на един от томовете на „Изгревът", където ще бъдат обозначени горе на корицата четиримата автори: Мария Казакова, Елена Иларионова, Костадин Иларионов и Павлина Даскалова. А съставителят е моя милост. Ако искаш, изпрати, ако не искаш - здраве. 10. Ти споменаваш, че искаш да отпечаташ страници от 111-114 и 166 от втори том. Аз не съм съгласен. И това е написано на първа страница. Защо? Доколкото си спомням, ти можеш да се обърнеш към онзи, който е написал предговора на книгата и към редактора на книгата и те могат да те снабдят с материали. Така е справедливо. Щом те участвуват в твоята книга, да участвуват докрай. Ти отхвърли моя план и сега реализирай твоя план. Свободна си. 11. За Велико Търново има още много, много материали. Те ще бъдат издадени по онзи начин, по който аз смятам, че е най-правилно. Това ти го съобщавам, за да знаеш, че онзи, който е задвижил този план за Велико Търново, не го е задвижил случайно. А голяма част от материалите аз съм ги събрал с мой труд и с мои пари. 12. Последният брой на „Братски живот" има апел, подписан от много лица срещу мен. Мога да заявя, че това са лъжи, а причината е, че аз се обявих срещу михайловистите най-официално и категорично, а те от своя страна накараха онези, които бяха подкупени от тях, да се подпишат под този апел. Първо михайловистите ги извикаха в чужбина, платиха им пътните, направиха им подаръци, платиха им хонорари за музиката, която им свириха и така се продадоха за паница леща. Накрая извикаха французите да им изнесат концерт в зала „България". Вместо те първо да се качат в зала „България" и да изнесат концерт и да изпълнят „Завета на Учителя", описан на стр. 382 от трети том на "Изгрева", то те си продадоха първородството. Французите им изпяха песни на български, но това не бяха песни на Учителя, а бяха „чужди по дух хармонизации на песните на Учителя". И сега тези дисхармонични и чужди по дух хармонизации се пръснаха по цяла България. Ще има и последици. А някои и ще отговарят според окултните закони от Словото на Учителя. Накрая музикантите влезнаха във френската палатка, в която Учителят не пожела да влезне, на Рила. Отидоха, та им изнесоха концерт в хотела, в който бяха настанени. Вместо да изнесат концерт в зала „България", те влезнаха във френската палатка и се продадоха за „паница леща". Ето, това е причината да се напише този апел срещу мене. Искат да отхвърлят книгите ми. Аз съм финансирал и организирал десет концерта на тези музиканти, а те се опълчиха срещу мене, като предварително знаеха, че това не е вярно, но се подчиниха на онези, които ги бяха вече подкупили. А освен това на Жечо Панайотов, Пеню Ганев, Сава Калименов, Гита Стратева, аз съм свършил тяхната работа за Школата на Учителя и без мен те няма да имат историческа проекция. Аз свърших работата на бащите им, а синовете воюват срещу мен. И защо? Защото се продадоха на михайловистите. Но аз имам отговор за тях и той ще бъде публикуван поединично за всеки и всички ще ги видят какво представляват. 13. Докарването на французите не е случайно. От 1980 г. те подкупиха много младежи с магнетофони и други подаръци. След 1990 г. по щандовете в София има беседи на Михаил, който краде заглавията на Учителя, като например „Високият идеал". След това примамиха музиканти в чужбина и им платиха. Следващият етап бе концертът на французите, който ще има пагубни последствия. Това поколение проигра времето си и не може да работи вече за Учителя. Сега ще бъдат извикани във Франция да им свирят, а след като се върнат, ще започнат да продават книгите на Михаил, че дори и да ги издават. Това е планът на михайловистите. Освен това те бяха инструктирани от българи, че като идваха тука, говореха, че там, във Франция четели беседи на Учителя, което изобщо не е вярно. Ако е вярно, да ги дадат тези беседи, ще ги дадем да се преведат и да видиме дали са точни и верни и дали са на Учителя. Това ти пиша, за да знаеш каква бе целта на този апел, за да атакуват книгите „Изгревът", да ме отстранят и да не се продават книгите. Отначало са искали да я забранят да се продава, но нямат такава власт. Но са искали. При първия том Илиян Стратев като председател изхвърли книгата на улицата от дома на Йоанна. А сега новият председател, синът на Жечо Панайотов, също отхвърля книгите, защото той с жена си ходиха във Франция и се продадоха за подаръци. Така са нещата. 14. Вече две години аз съм предал две годишнини, оригинали на Елена Николова да се отпечатат по оригинал. Такова е условието. Това прави четири томчета. Досега не са издали нищо, освен две малки жълти книжки с по 2-3 беседи. А защо? Защото са подчинени на онези, които променят Словото. А тези, които изменят словото на Учителя, издадоха 6-7 книги с променено Слово на Учителя. Ето, това е равносметката. 15. Преди една година аз ти изпратих едно много дълго писмо. И ако сега го прочетеш отново, ще видиш как всичко, което бе писано в него, се реализира тази година. А защо? Защото „Духът на Заблуждението" сега ръководи много хора. Последиците са налице. 16. Надявам се, че съм бил точен и изчерпателен. Имам молба към края на месец септември да ми се предаде една сума от книгите, които са продадени. Ако не ги искаш, ще си ги прибера при мен. С уважение, Вергилий

Приложение Второ София, 11 март 1994 г. Здравей, Павлина, Получих и двете ти писма чрез Марийка. Получил съм и последната вноска от 620 лева, с което сметката е приключена. Благодарим ти много, ти беше човекът, който ми съдействува и аз тези неща не ги забравям. Изобщо аз не забравям нищо. Смятам, че книгата на някого е помогнала да му се отворят очите. Няколко пророчества от нея се вече сбъднаха. Онези сили, които навремето наложиха онази табела „Жертва на Дънов" на една нещастница, също миналата година надянаха тази табела на така нареченото Украинско Бяло Братство, с цел да компрометират и да атакуват идеята на Бялото Братство в България. Друго, което се изпълни, че в онова клубче вече се превърна на кръчма, там се събират пияници, пушат, пият, говорят на висок глас, а по стените са окачени фотоси и материали на демократическата партия. А пък в салончето художници излагат всевъзможни картини, а отпред стои една завеса, за да прикрива съвестта на онзи, който ги вкара в този салон. Трето - на площад „Славейков" се продават вече брошури на Михаил Иванов под различни номера и там ще намериш заглавия като „Високият Идеал", „Общение с Бога", а това са заглавия на Учителя от Негови беседи, а нарочно се прави това, за да се подмени Словото на Учителя и да се заблудят онези, които не познават нещата. А преди това ръководството с Илиян Стратев откриха изложба на Михаил Иванов в Народната библиотека заедно с беседите на Учителя. А сега очакват да им дойде една група михайловисти и да им пеят песните на Учителя от чужбина. Ето защо беше необходимо да се издаде тази книга. Всички забележки към книгата са основателни и аз ги приемам и ги проверявам. Прави впечатление, че съвети дават хора, които нямат никаква представа от нещата. А сега ще ти изложа нещата по точки, за да ти припомня някои неща и събития, и ти да си прецениш нещата. Освен това държа много да прочетеш това писмо на всички онези, които са около тебе и ти дават съвети, които според мен имат една единствена цел - да те отклонят и да те провалят. 1. През 1986 г. в Габрово в дома на Жоро аз те извиках в хола и ти съобщих моя план. Ти се съгласи. Открих ти неща, които никой не знаеше. Аз ти гласувах доверие. Обясних ти моя план и ти го прие. 2. Аз накарах Марийка Марашлиева и тя три месеца преписваше писмата на Учителя до Иларионови и те ти бяха връчени през 1987 г. Понеже те бяха първата стъпка в нашата обща работа. 3. Аз работих два месеца върху писмата и ти направих въпросник към тях, за да може, отговаряйки на въпросите, да се разработи целия материал. Аз знаех, че единствено ти можеш да свършиш тази работа. Ако се пропусне момента, всичко се изгубва. После ти сподели, че на въпросите не можело да се отговори, поради давност на лица и събития. Сега ми пишеш, че този въпрос е без значение. Това не е вярно. Разгърни на една произволна страница и прочети един въпросник към дадено писмо и се опитай дали ще можеш да отговориш. Ако не можеш да отговориш, ако си в някоя научна група, веднага ще бъдеш отстранена поради непригодност. Аз разбирам защо не можете да отговорите на въпросите. Вие психически не може да се подчините на една програма за работа, а аз тая работа я движа от тридесет години. 4. Беше ти съобщено, че като първа глава ще бъде даден материалът на Мария Казакова. Ти трябваше да направиш справка в Библиотеката, защото аз знам, че Никола Нанков ми е показвал от два метра разстояние публикуван материал за Мария Казакова. Ти трябваше да подготвиш биографични данни за нея. Освен това аз ти препоръчах да отидеш при Милка Кралева и да поискаш да ти предостави да препишеш писмата на Учителя до Мария Казакова, които аз бях връчил да ги пази като моя съпруга и които тя не върна досега. А тя беше законна съпруга от 1980 до 1989 г - цели девет години, но не ми върна писмата, нито е довела досега детето, за да го видя. Ти преписа писмата и видя с какви хора имаш работа. По-късно Жоро ти подхвърли някакви пликове до Мария Казакова от Учителя. А това са писма от колекцията на Никола Нанков, които той държи. С тези писма аз съм спокоен, понеже имам фотокопие. И с онези, които ти бе преписала, щяхме да оформим отдела „Казакова". 5. Вторият отдел е „Елена Иларионова". В нея трябваше да бъдат включени нейните спомени, които тя е написала и които ти имаш. Трябваше да бъдат включени и някои биографични бележки, които ти трябваше да вземеш от нейната осиновена дъщеря. След това щяха да се прибавят към този отдел писмата на Учителя до Елена, като се прибавят и някои други материали от нейните тефтерчета. 6. Следващият отдел е за Константин Иларионов. Ти също трябваше да подготвиш някои биографични данни за него, доколкото имаш и можеш. Към тях щяха да се прибавят писмата на Учителя до Иларионов, както и някои неща от неговите тефтерчета. 7. Следващият отдел е „История на Търновското Братство", подготвено от Павлина Даскалова. В този материал трябваше да влезнат образи на ученици, на случки, събития, които ти трябваше да получиш, след като отговориш на всички въпроси, които ги имаше във въпросника, който ти разработих и ти го дадох. Ти трябваше да бъдеш автор на този отдел. 8. След като раздвижих този мой план в действие, аз започнах да диктувам и да разчитам тефтерчетата на Иларионови. Марийка Марашлиева ги записваше на пишуща машина. И точно тогава, през 1987 г., ти изведнъж съобщи, че ще издаваш сама тази книга. Аз спрях веднага всичко. Разбрах, че са се задвижили сили, които ти противодействуват и те отклоняват. Целта им бе да се спре моя план. И те сполучиха. Лично на мен ми е крещял и викал Драган Петков, защо съм ти дал материали. Той викаше от ревност и злоба. Когато му казах, че освен теб няма друг, който да реализира този план, той ми заяви: „Помни, какво ти казва Драган. Павлина ще се изметне и ще те изиграе." Аз замълчах и изчаках как ще се сбъдне пророчеството на Драган. Само след два месеца ти се изметна, а сега си на път под въздействие на други да ме изиграеш. Така стоят нещата. 9. През цялото това време ти непрекъснато тръбеше насам и натам, че ще издаваш сама тази книга, а аз само стоях и те изчаквах, като в нашите срещи непрекъснато ти обяснявах моя план и какви отдели трябва да има в него. Но ти изобщо не ме слушаше. Слушаше други, а не този, който ти даде идеята, който те задвижи и който те закачи на тази вълна. Ако не бях те закачил, досега щеше да си проспиш времето. А сега си свършила нещо. И това нещо не е малко, а е много голямо. И си на път да провалиш всичко. 10. Аз съм съгласен ти да издадеш тази книга, но като премахнеш всичко онова, което си ползвала от онези писма, които ти дадох. Тези писма не са за Търновското Братство. Още 1925 г. Търновското гражданство подписва подписка срещу съборите на Бялото Братство в Търново и с това нещата са предопределени. Лично Учителят е оставил над 200 френологически карти, които по-късно, поради уплаха, осиновената дъщеря и Елена изгарят от уплаха. Това принуждава Борис Николов, като председател на Братския Съвет, най-строго да изиска писмата и ги прибира. Така че тези писма не са на Търновското братство. Борис ми ги предаде, понеже знаеше моя план, който аз движа, според който план трябва да се напишат историите на всички Братства в България, като по този начин се съберат и издадат материалите на възрастните приятели, които са имали спомени, снимки, писма от Учителя. Аз за всеки град знам какво трябва да се направи. Реших да тръгна от Търново, но планът засече и ти знаеш по чия вина. Това са онези лица, които ти внушават разни неща. А къде бяха те преди 30 години? Аз знам за Търновското Братство такива неща, които вие изобщо не знаете, защото аз съм работил с онези, които целуваха ръка на Учителя. Ако бяха останали писмата при теб, досега щяха да те излъжат, измамят, като те подведат, че им трябва за братска работа. Затова се примири и благодари, че са при мен. Аз не съм крадец, лъжец и мошеник. Аз не работя за себе си, аз работя за другите. Ако работех за себе си, аз изобщо нямаше да споделям с теб нищо. а материалите щях да ги издам съобразно моя план. А ти щеше да останеш изолирана, отхвърлена и унижена. А сега, в този момент, ти се опитваш да ми поставяш условия, да ми даваш съвети от хора, които нямат никаква представа, но явно умеещи как да те заблудят. Ти си жестоко заблудена по отношение на мен. За да разбереш, че това е така, аз ще ти приведа някои примери. Ти можеш да си ги провериш. Изводите са твои и тогава ще разбереш как са нещата. 11. Ти имаш едно хубаво качество, че в името на идеята жертвуваш всичко. И това го използват мнозина. Така ти 10 години хрантути и издържаше групата на Крум Въжаров, за да посрещат и изпращат чужденци. Ти знаеш как завършиха нещата. Как ти се отвориха очите, когато им поиска един дребен подарък, а те ти го отказаха. А за себе си прибираха лъвския пай. А ти работеше в онзи турски край и взимаше по 800 лев. заплата, за да ги хрантутиш. А моята лекарска заплата тогава беше 130 лева. Така Борис Николов те подведе и ти даде 2000 лева, та да запишат на Митко Грива разработката на Паневритмията. Това бяха четиридесет мои лекарски заплати. Записаха я, дадоха ти една ролка и какво направиха с нея? Дори аз исках да използвам този запис, за да може към него да се направи един филм за история на Паневритмията, като се приложат снимки от времето на Учителя за Паневритмията. Предадох тези снимки на Митко Грива, държа ги една година и нищо не направи и аз си ги взех обратно. Само се хвалеше с разни режисьори. Някой да слуша сега този запис и да му трябва за нещо? По-късно Борис задвижи преписване на оригиналните беседи. Аз бях против това. Но това бе идея на майстор Борис, който провали всичко. За мен Борис Николов е нещо друго и на него аз съм му свършил работата. Лалка започна да преписва ужким беседите, но свободно започна да ги редактира. Аз се противопоставих на Борис, но нищо не можеше да се направи. Тръгнаха да търсят пари. В името на една идея ти събра пари, предаде ги на Жоро от Габрово и той си ги записа на свое име. Така получи с чужди пари доверието на Лалка и тя му предаде редактирани беседи, които той сега спокойно може да раздава за печат и по този начин да се подменя Словото на Учителя. И този път те изиграха. А кой е виновен за това? Ето с такива редактирани беседи от Лалка, предадени от Жоро на Мария Кисова бе издадено едно томче „Изново". И понеже Мария не знае, че Лалка веднъж е редактирала свободно текста, прави втора редакция. Накрая Лалка си познава редакцията, но нейното име не е вписано, а е вписано името на Мария Кисьова. По-нататък Милка също издава едно томче, но те също правят редакция. Не искат да се придържат към оригинала на Елена Андреева. А кой е виновен за това? Отговори си сама. Борис по-късно купи една френска Библия за 4,500 лева от братски събрани пари, като и ти си давала своя десятък от Търновското Братство. Накрая Цанка Екимова прогледна, отвориха й се очите и тя заедно с брат си Николай събра възрастните приятели и съобщиха на Борис да не се дават пари. Е, кой е виновен за това? Виновен е този, който провали цяло Братство. А силите са едни и същи и те търсят сега чрез кого да се проявят. 12. Ти имаше една идея, която според мен бе Божествена идея, да се разучи Паневритмия от следващите поколения. Аз реших да те подкрепя, но ти поставих условия аз да движа всички неща. Ти се съгласи и се проведе онази среща при Ина Дойнова, направи се протокол и план за работа. Ти знаеш каква борба аз водих с Крум Въжаров. Накрая той се съгласи и подписа протокола. Какво представлява тази програма, ти я имаш и това е един план за работа, който е даден чрез мен. А не чрез онези, които са подписали протокола. След това Мария Митовска се изметна и си издаде своя Паневритмия. В книгата, която издадох, аз поместих протокола и има коментар към него. Аз предадох оригиналния текст и се прехвърли на ксерокс от групата на Елена Андреева, Ярмила Менцлова и Мария Тодорова. Макар че някои да притежаваха в ръкопис този текст, но никой не знаеше от кого е и каква е историята. Тази история е поместена в книгата „Изгревът". Мария Арсова имаше забележки към Ина Дойнова по начина, по който тя предава Паневритмията. Аз с Мария отидохме при Ина за уточняване. Преди да влезнем, един камион изпръска цялото палто на Мария. След пет минути разговор, Ина не можа да издържи на забележките и ни изгони. И аз оттогава реших да не се занимавам повече с такива хора. Ина нас изгони, а след две седмици други я изгониха от бащиния дом. Е, има ли закони, които да действуват? Вие започнахте да организирате Паневритмия - курсове в Айтос. Това е хубаво. Но нито един от вас не се обади с писмо, не сподели изобщо с мен нищо. Споделяхте, разговаряхте с хора, които нямаха никакво отношение към тази работа. Но онзи, който ви даде плана и създаде групата, вие го отхвърлихте. Спомни си с колко хора си споделяла и колко пъти с мен. Спомням си когато решихте да изиграете Паневритмията в Банкя, аз предупредих, че не трябва да вземате участие с разни други окултни течения. Дойде време и го показаха по телевизията и ви се подиграха по най-брутален начин, като вие им служихте за някакъв далечен фон. Я си припомни колко пари и средства, колко твои сили отидоха за събиране на пари? За купуване на платове, за ушиване на роклите? Колко възторг на цялата тази група, която работеше всеотдайно на една идея. И накрая ви се подиграха. А защо стана това? Защото има един окултен закон, който е много точен: Който създава плана, той трябва да ръководи. А вие ме отхвърлихте. Дойдоха други и вас отхвърлиха. Ето, ти събра и предаде 7,000 лева за филм - видеофилм. Даде ги в името на една идея. Само аз знам как се събират тези неща и колко труд си положила, и колко си жертвувала. Е, направиха ли нещо? Прочети в плана, който е публикуван в моята книга и ще видиш какъв е пътят. Аз не мога да се примиря с това, че ти жертвуваш и накрая всички те изиграват. Аз се прекланям пред твоята жертва, но съм непримирим към онези, които те изиграват. Накрая така е, щом няма резултат, това е живо изиграване по всички правила на онези сили, които противодействуват. Аз не зная дали ти разбираш, че теб умишлено те подвеждат в името на една идеална цел. Провери с какви хора работиш и какво си реализирала с тях. 13. Ето, в няколко писма ти ми поставяш условия и изисквания и искаш да ми нареждаш какво трябва да правя. Да се разберем. Аз нареждам, защото това е мой план и аз го движа от 30 години. Онези, които са ми предали материали, са ми ги предали в името на този план. А сега ти ще ми разказваш разни неща, които са смешни. Ти не се ли усещаш, че нарочно те подвеждат и те противопоставят на мен? Ти нямаше изобщо представа какъв е моят план за Велико Търново. Аз съм ти изнесъл само четири отдела. А има още осем отдела. Но вече не казвам нищо, а вие може да си работите и да си издавате каквото искате. Аз материалите ще си ги издам, които притежавам и които съм работил и събирал тридесет години, така, както аз искам и според моя план. Аз също не съм свободен, но се подчинявам на моя план. Още преди години ти казах, за да работиш с мен трябва да се подчиниш на моя план. Ти се смееше и казваше, че си търновска царица и не се подчиняваш на когото и да е. Ако ти си търновска царица, аз съм повече от Император. И аз си командвам моята империя. Аз съм Императорът и единствен поданик на тази империя е Вергилий Кръстев. Сега разбра ли как са нещата? Така че вие може да си публикувате както искате и каквото искате. И ще се провалиш отново. Освен това ще видиш как ще злорадствуват мнозина. И тогава ще разбереш, че аз съм прав. Но тогава аз повече няма да работя с вас. И жестоко ще съжаляваш за това. В това съм убеден. 14. А за да добиеш по-добре представа, ще ти изнеса някои примери, за да видиш какви сили действуват, какви са техните методи и срещу кого са насочени, а след това ти сама ще си прецениш и ще си направиш извода. А) Според моя план, който аз имам от 30 години, трябваше да се напише История на Айтоското Братство. Преди мен беше работил Георги Събев. По случай 120-годишнината от рождението на Георги Куртев аз реших да издам тази история. Георги Събев се съгласи да ми съдействува и ми предаде някои материали, на които той е авторът. Други материали аз бях събирал и бяхме записали спомените на Надка Куртева и Верка Куртева. Трябваше да се прибавят писмата на Учителя до Георги Куртев, които се пазеха в Надка Куртева в Айтос. За тези писма само аз знаех, но като съпруг бях споделил с Милка Кралева, която беше моя съпруга от 1980 г. и която живя само три месеца при мене, колкото да зачене и след това избяга. Като разбраха, че аз ще съставя сборник за Айтоското Братство, тогава Кралеви извикват в Айтос Борис, а след това извикват Надка Куртева от Айтос. В присъствие на Койна, той започва да тропа по масата и да крещи срещу мен, да не ми се дават никакви писма. Заплашва Надка Куртева, че с неговия юмрук троши черепи и кости. Надка едва не получава удар и се прибира уплашено. След това споделя със свои близки. Всички са недоволни от поведението на Борис, но му се подчиняват. А това не беше Борис Николов, а онзи мозайкаджия Борис, който провали цяло Братство. Ти знаеш много добре как Кралю искаше да разтури един събор в Айтос. И ти единствена му се противопостави. Така че майстор Борис и Кралеви се опитаха да ми попречат. И те попречиха. Заради тази случка аз реших да се разведа с Милка. И това става 1989 г. Надка Куртева лично пред мене и пред Марийка Марашлиева най-подробно разказа този ужас при Кралеви. След това ме упрекна, защо съм казал на Милка за писмата. Аз отговорих, че нали ми е съпруга? Ето, така завърши моят брак. С големи противодействия аз издадох тази малка книжка, като ме излъгаха всички подред. И тя не излезна така, както бе замислена. Тези, които ме излъгаха и изиграха, си платиха по окултните закони. Така се реализира плана на този, който разруши цялото Братство и част от моя план за Айтос. Вложих пари, които бяха около 8000 лева, когато моята заплата беше 350 лева. После дойде инфлацията и аз не можах да покрия нищо. И сега Кралюви, които провалиха Надка Куртева, защото като не ми предаде писмата, аз не включих нарочно нищо от нейните спомени, спокойно ходят в Айтос, играят Паневритмия за Слава Божия. Е, какво ще кажеш на това? Б) Веднъж работя при Марийка и изведнъж нахълтва Илия Узунов и с висок глас нарежда: „Борис каза на Вергилий нищо да не му се дава!" Тогава го попитах дали е свършил някаква работа с Борис в разстояние на 40 години. Оказа се, че нищо не е свършил. През 1972 г. аз дадох три мои заплати и му заснех всички упражнения от Паневритмията. Дадох му материал за работа. Дори 50 оригинални снимки на Васко Искренов, които той не върна досега. Аз съм му свършил работата и съм му записал всички спомени за Школата, а той се подчини на майстор Борис и тръгна по приятелите да говори какво е говорил Борис. Само че това не е Борис Николов, а майстор Борис, който провали всички и всичко. А преди това, преди години, когато си замина Стоянка Илиева, Илия Узунов трябваше да ми предаде нейния архив. Аз я накарах да си напише спомените, аз съм ги записал на магнетофон, заснел съм цялата къщичка, направил съм им филми за нея и това бе работено в пълна нелегалност. И вместо веднага да ми предаде архива, казва ми да дойда след шест месеца. Отивам тогава, а той го предал на Петко Кралев. Понеже бил истински брат. Този, който им свърши работата, не е истински брат, а истински братя са другите. Написах писмо на Петко и исках тетрадката на Стоянка, като му описах цялата история. А той я извади на ксерокс и я пусна на десет места. Нарочно, за да ми провали работата. Забележи сега, че по този начин действуват всички след това. Драган Петков също тръгна да тръби какво е казал Борис. Марийка е свидетел. А спомените на Драган за Школата аз ги записах на касетки. Георги Йорданов направи същото. И неговата работа аз я свърших. Настроиха по този начин възрастните приятели. Беше много трагично, когато аз ги запитвах: Вие кому се подчинявате? На Борис или на този, който ви свърши работата? Интересно е, че през онези години никой не ме предаде, пазеха ме, защото ако ме предадат, ще изчезнат техните материали и няма да има за тях историческа следа. Мога да цитирам още десетина човека. В) В следващия етап силите се развихриха по същия сценарий: Аз работих по книгата „Изгревът". Наталия, която набираше материала за Елена Андреева, без да ме пита го предаде на Елена Николова, уж да прави корекции, за да помогне. Като се запознава с материала, остро се противопоставя. Наталия го прибира и ние продължаваме да работим. След два месеца Елена Николова ми пуска в пощенската кутия новият брой на „Житно зърно" и в него е поместила един материал на Елена Андреева. Написала ми писмо, че това нарочно е направила, за да ми попречи на книгата. А два месеца преди това у дома в присъствие на Наталия аз й дадох да прочете на глас завещанието на Елена Андреева. Така че когато дойдеш в София, аз ще ти дам да прочетеш това завещание и ще ти покажа нейното писмо. А трябва да се има предвид, че аз бях този, който свърши работата на Сава Калименов, когато Елена и майка й се противопоставяха и ми пречеха. Савата послуша мен и аз му свърших работата. Но това е работа по мой план. Според този план той трябваше да довърши един друг материал в Севлиево. Но Елена със своите неразумни действия и с онези, с които бе свързана, предизвика обиск в Севлиево и му прибраха всичко. Провалиха му работата. Ето как действуват тези сили срещу мен. В същия брой има от Божанка Ганева една статия за Пеню Ганев. Отдолу е написано, че тя е взета от лично написана тетрадка на Пеню Ганев и Божанка се подписва. През 1972 г. аз накарах Пеню Ганев да си напише опитностите, макар че всички, начело с Петър Ганев, бяха против, понеже се страхуваха да не попадне тази тетрадка в милицията и да изключат Петърчо от Консерваторията. Майка му плака пред мен и ме молеше да оставя тетрадката у тях и те щели да я пазят. И когато трябва, ще ми я предадат. Цялата тетрадка е записана на магнетофон. Направил съм няколко филми на Пеню. Дадох 6 мои лекарски заплати и с тях Петърчо сам изкара на фотохартия всички негативи на баща си. С парите си купи костюм, ризи, обувки и се облече. Купи си и цигулка, която аз му намерих, вече можеше да прилича на студент. А през тези шест месеца мен ме хранеха санитарките и сестрите в болницата. Като ми оставяха кисело мляко, зелен фасул и грах от вечерята на болните, която беше обикновено постна. Снимките бяха номерирани и по тях Пеню ми разказваше историята на всяка една снимка и за лицата, които са там. А това бяха 500 снимки и това бе мой план. А сега трябва да го реализирам до край. Въпросната тетрадка я нямаше дълго време и ме лъжеха, че не се знае къде е. Накрая изскочи и Божанка заявява, че тази тетрадка е за нея, понеже е снаха на Пеню Ганев. Е, сега нещо да кажеш? Не ти ли прави впечатление, че се работи по един и същ начин? Аз върша работата по моя план от преди 30 години, а след това ме крадат. Сега идва ред за нещо още по-интересно. Ти познаваш Веса Несторова. Още през 1972 г. при пълна нелегалност аз работих с нея, ходихме по Мърчаево и съм заснел всеки камък от Темелковия дом. Направено е коментар на всяка една стъпка на Учителя, като Весела ми показваше къде и какво да снимам. След това се заснеха нейните спомени на касетки, всички нейни снимки бяха преснети и целият този материал бе подготвен за печат. Имах пълномощно от нея лично аз да го печатам. Положих много труд, вложих много средства и много страх съм брал по онези години. Преди три години, след като излезе книгата за Георги Куртев, отидоха хора при Весела и я настроиха срещу мен. Тя си поиска обратно нейните печатни страници, които тя бе напечатала през 1972 г. по мое указание и молба. Аз ги върнах. След три дена аз ги виждам дадени при Никола Нанков - младши да ги прехвърля на ксерокс за някого си. Бях потресен. И накрая друг представител на Кралевия род, моята бивша съпруга Милка, понеже знаеше, че аз съм работил с Весела, отива при нея, преговаря с нея, взе материалите и сега ги отпечати в книга. Направи същото, както нейната братовчедка Божанка. Да се разберем: Весела Несторова има право да си предаде материалите на когото си иска да ги отпечата. Но ти не можеш да отхвърляш един човек, който ти е свършил работата. А Милка ги издаде нарочно, защото се подчинява на онзи майстор Борис, който провали всичко. Ето, така завърши и тази атака срещу мен. Има ли случайни неща тук? Няма. И което е най-интересното, в момента председател на просветния съвет е Петър Ганев, когато се помести материалът на Елена Андреева в „Житно зърно". А той също бе запознат със завещанието. Отгоре на това председател на Братския съвет е Благи. А спомените и работата на неговия баща Жечо Панайотов аз съм свършил. Има ли случайни работи в поредицата от тези факти? Само едно и също върви през цялото това време от няколко години. Кражба на чужд труд и провал на онова, което аз съм работил 20-30 години. 15. При последната ни среща ти пожела да напиша накратко някои актуални проблеми. Аз ги написах, а ти след това се изметна и не пожела да ги четеш. И какво стана накрая? Използваха братски пари, за да платят билетите на ръководителите от провинцията, за да ги съберат на едно място и да им гласуват онова, което са намислили. Гласувахте заплата по 4,500 лева на месец на едного. Направи сега сметка 12 месеца по 4,500 лева, че това струват 54,000 лева. Отиди в печатницата в Търново и провери колко ще ти струва за печатане на едно томче от беседите на Учителя? Тогава ще се убедиш колко съм прав. А може да не съм, защото към тези пари трябва да се прибави Социално осигуряване, годишна отпуска и още друг такси. След като се завърнахте от съвещанието, ти ме попита дали аз ще ти предам една годишнина непечатани беседи да издадеш в Търново. Предният ден аз ти бях обещал. Макар че ти се отметна да четеш онова, което сама пожела да се напише, аз на следващия ден отново потвърдих, че аз не се измятам. Написах писмо на Георги Кръстев от Варна, ако желае да печати да се свърже с теб и ти да поемеш цялата организация. Моето условие бе да се печата по оригинал. А отзад да бъде написано следното: „Стенографирали: Паша Теодорова, Савка Керемидчиева и Елена Андреева, разчела стенограмите Елена Андреева. Редактор: Елена Андреева." Но по този въпрос ти мълчиш и Георги Кръстев мълчи. Аз също. Да се видите какво представлявате. Вместо да издадете едно томче с пари, събрани от няколко Братства, то вие си пращате парите в обща каса и с нея разполагат хора, които не работят. Аз ви давам възможност да реализирате нещо, което сами ще контролирате, сами ще движите и накрая ще знаете, че нещо сте направили. Вместо това да направиш, ти сега си тръгнала да издаваш книга за Търново. Сега не разбираш ли къде те подвеждат и в каква насока те подвеждат? Ако ме послушаш, ще спечелите. Ако не ме послушате, ще загубите. Какво ще загубите: времето си, условията и ще загубите мен. И да искате, след това няма да можете да работите с мен. И аз да искам, пак няма да мога. Аз имам план, на който се подчинявам стриктно. След вашето съвещание аз викнах в дома на Марийка Мария Арсова, Весела Маркова и Благовест Жеков и им показах оригинални беседи и онова, което е редактирала Лалка. Те сами сравниха и видяха целия провал на майстор Борис и на Лалка. Всички единодушно се убедиха, че трябва да се печата оригинала. Една година преди това аз на Весела Маркова предадох една годишнина непечатани беседи да ги набира на компютър. Върху тази оригинална беседа Лалка с химикал беше задрасквала думи и цели изречения и добавила отгоре свой текст. Това беше едно нагледно доказателство за редакцията на Лалка. Весела се убеди, че трябва да се печата оригинал и започна да възстановява оригинала на тази беседа. Значи по моя план и този, който ме ръководи аз преди една година съм предал да се набира оригинален текст. През това време излезнаха две томчета беседи на Учителя, редактирани от самозвани редактори. Така че този въпрос аз съм го задвижил пред всички. А защо съм го задвижил? Да се противопоставя на онези, които искат да променят Словото на Учителя. В моята книга има една статия за „Незнайният воин" и след като я прочетеш, целия този материал на тези, които са около теб, тогава ще прочетете на глас „Незнайният воин" на Бялото Братство. След това бе уточнено да се направи едно общо събиране в дома на Йотка, понеже аз не желаех да отивам в онзи партиен клуб. Всички се съгласиха и имаше едно дълго уточняване по телефони как да стане това. Аз исках само 15 минути, през което време да им покажа оригинали и редактирани беседи. Така щяха да се убедят нагледно как стоят нещата. Ние бяхме се събрали при Йотка и чакахме. Там бях аз, Марийка Марашлиева, Мария Арсова, Нестор Илиев и Петър Ганев. Всичко беше спокойно и изведнъж идва един, който носи вест от клубчето, в което се бяха събрали на съвещание ръководството на издателство „Братство". Идват и ни нареждат да слезем долу, понеже някои не желаели да се качат горе. А защо не желаят? Защото разбраха, че аз нося материали, за да им покажа как са нещата и всички имаха очи, щяха да видят. А тези, които са редактирали беседите и които са променяли Словото, щяха да бъдат изобличени. Затова не пожелаха да се качат. Аз си прибрах нещата и си тръгнах, като казах на Петър Ганев, че за това всичко е виновна Елена Николова и Димитър Калев от Варна, които искат да променят Словото. Какво е станало по-нататък, ще питаш другите, които са били там. След няколко дни Елена Николова пред Марийка разказва, че щяла да ми напише писмо, за да се извини. Такова писмо досега не е написала и няма да напише, защото тя се подчинява на ония сили, които я накараха да помести в „Житно зърно" онзи материал на Елена Андреева, за да ми попречи на книгата. Ето, така седят нещата. На следващия ден Весела Маркова ме пита какво ще се прави по-нататък. Аз й казах, че аз не се измятам като другите и материала, който подготви с два томчета беседи, да го предаде да се отпечати в издателство „Братство", но я предупредих да следи целия цикъл, да не би на финала да я изиграят, както изиграха мен. Ето един пример за хармония и за дисхармония и то когато управляват жени. Цялата беда е там, че жени движат нещата. Досега нищо не е успявало в Братството, когато движат жени нещата. Получава се пълен провал. 16. Понеже съм работил и съм свършил работата на всички музиканти по времето на Учителя, аз реших да съдействувам на това поколение музиканти. Аз се движа по моя план от преди 30 години, който не е остарял, както ти мислиш и твоите приятели в Търново. А) Аз бях този, който се намеси и се организира първия концерт през 1991 г. в Дома на юристите и го направихме в името на д-р Георги Миркович. Тогава им бяха обещали салона за благотворителна цел. Понеже аз съм работил за биографията на д-р Миркович, аз знаех, че той е основал Българския Червен Кръст в България и е основател на Благотворителните дружества в България. Направих кратка историческа справка, прочете се едно слово за пет минути и бе направен първият концерт. Ина за пръв път се яви да свири с йониката. Концертът бе сполучлив, участвува състав на чичо Филип, Йоанна с цигулката и няколко певци. Б) Аз изведох музикантите Йоанна и Ина за пръв път след заминаването на Учителя в камерна зала „България" по случай 120 години от рождението на Георги Куртев. Тогава Братският съвет се противопостави защо аз организирам концерт. Ами защо не организират те? След това го организирах в Айтос, в Градския салон. И аз платих салона и пътните билети на музикантите. В) След като излезна книгата „Изгревът", аз бях сложил 700 броя от книгите в онази стая, където Йоанна ми посочи. Като научава това, д-р Илиян Стратев идва с няколко човека и изхвърля книгата от стаята, която е закупила Астрид Молер. Леля Кина се вижда в чудо. Стратев крещи и вика, че аз не съм от Братството и че тази книга трябва да се изхвърли на боклука. Леля Кина намира хора и пренасят 700 броя в нейната стая. Стратев влиза в стаята и вижда как цялата стая е затрупана с книги и продължава да крещи на леля Кина, че тази книга има да чете да второто пришествие. След това аз организирах официален концерт в Камерна зала „България" през ноември 1993 г. по случай излизането на книгата. Първата част бе представена от Ина и тя свиреше на йоника, която аз съм купил преди четири години с 10 мои лекарски заплати, съобразно моя план от 50 години и който ти смяташ, че е остарял. А майка ми ме хранеше с нейната пенсия. Сега разбираш ли какво значи жертва в името на една идея? А преди това се опитаха да настроят Ина срещу мен и аз бях прибрал йониката. Ти лично ме съветваше да я върна, защото с нея изнасят концерти. Аз я върнах по настояване на Йоанна, защото ме убеди, че Ина си е научила урока. Аз върнах йониката. На този концерт присъствуваха над 300 човека. Тогава леля Кина плака и ме прегръщаше и целуваше и казваше, че е много доволна от себе си, че е прибрала книгата, защото се убедила, че аз съм от нейното Братство. Да, аз съм от Братството на леля Кина и на възрастните приятели. Аз не съм от Братството на д-р Илиян Стратев и нито съм от Братството на онези хора в Търново, които те подвеждат и ти дават съвети срещу мене и моя план. А дали ще бъдем с теб от едно Братство зависи от теб. Аз зная на кое Братство служа. Аз съм от онова Братство, което върши работата на другите и реализира нещата. Този концерт ми излезна 2500 лева, това са мои пари, спечелени от моята лекарска заплата. Г) Аз дадох пръв идеята и Марийка Марашлиева записа часа и датата за чествуването на годишнините за Учителя. След това споделих с Йоанна и с Ина. След това писах на Жана от Пловдив по този случай. Аз започнах организация на концерт и го реализирах. Струва ми 4,500 лева, това са пари от моята заплата. След това изкараха разни програми, дълги, широки и всеки си вписва името, че и той е дал идеята. Така не се работи. Според Учителя един сваля идеята и пълното реализиране се осъществява от десетият член от веригата. Аз пръв я реализирах, сега следват и други да я реализират. Сега в момента Марийка вече няколко пъти ми прави забележка, понеже тя пише на пишуща машина този материал, който диктувам, че много пъти употребявам думата „аз". Ами употребявам я. Ами как няма да я употребявам, когато аз си движа нещата по моя план. Аз съм за това, за обща работа. Обща работа, но не кражба. Д) Това дълго изложение бе направено, за да ти изложа нещата, както са в момента. А дали са така, ти можеш да ги провериш. Аз съм за това, да се знаят как са нещата и всеки сам да се определя. Това е най-важното. Аз работя с хора, които се съобразяват с моя план. Никому не съм се наложил. Никого не съм ограничил. Никого не съм излъгал, обрал и измамил. Теб да съм ограничавал в твоята работа? Не съм. Не си съгласна с мен, не си съгласна с моя план - добре. Не се сърдя. Правете, каквото си искате. Но вие не можете да ми налагате съвети и мнения от Търново. А защо ли? Защото моето изложение дотук доказва защо. 17. През 1972 г. с много мъки и усилия успях да измъкна Николай Дойнов от едно трудово поделение, където работеше като майстор с трудоваци. През зимата си взе годишен отпуск, който не бе ползвал 2-3 години и започна да си пише спомените. Много труд и усилие употребих да го накарам да седне и да ги напише. Написа ги и ми ги предаде с пълномощно за издаване. Обаче Цанка ги пусна да ги четат по Братството и се надигна вой срещу него. Не атакуваха спомените, а атакуваха него, че бил такъв или онакъв. Какви ли не истории научих. След няколко години работихме подробно и от моите записки, които имах с него, се направи ново издание, подробно подкрепено с документи. И това трябваше всичко аз да го издам. Аз го накарах да напише материал за астрология. През ноември 1993 г., когато организирах концерт в Камерна зала „България", отивам на вилата в Симеоново и му закачам на вратата афиша за концерта, където на първо място е написано, че дъщеря му Ина Дойнова ще свири на електрически орган. Подарих му една книга от „Изгревът" и му казах, че неговият материал ще излезне като тази книга в един от следващите томове, а той ми заяви, че е дал материала на една журналистка да го печата в някакъв вестник. Това беше бомба за мен. Питам го нали имаме споразумение, че аз ще издавам този материал, защото аз съм го накарал да го пише, аз съм работил с него и всичко е документирано. Отговори ми, че не си спомня нищо и че е дал на журналистката да печата. А това нещо го знаеше Ина и беше предупредена от една година да внимава да не стане някой гаф с материалите. И тя е забравила. А на следващия ден аз организирам концерт, на който се явява Ина Дойнова. Какъв ад съм преживял, само аз си знам. Ако това бях го научил 10 дни преди това, нямаше да организирам никакъв концерт. Е, как ти се струва това? 18. Преди години работих с Лиляна Табакова и записвахме нейните спомени. Като научиха, някои започнаха веднага да пречат. От групата на Крум и от Кралеви веднага изпратиха Любомир Стефов да говори срещу мен пред Лиляна. След всяка среща Лиляна ми разказваше какво е говорил срещу мен и аз го имам записано на магнетофон. Първо, нито аз познавам този човек, нито съм го виждал, нито той ме е виждал. А това, което говореше, не бяха верни неща. Тогава Лиляна разбра, че е изпратен нарочно, за да се попречи на нейната работа. Работих шест месеца с нея по 6 часа на ден. Приключихме работата и тя ми предаде едно копие от разговорите, които имаше с Учителя. Даде ми пълномощно за издаване. Като разбраха това, някои веднага я настроиха отново срещу мен и тя си поиска да й върна разговорите. Върнах ги и тя ми се подписа, че съм й ги върнал. Но онова, което съм работил с нея аз, аз го прибрах. След известно време тя разбра, че е подведена, но нищо не можеше вече да се направи. Аз не желаех повече да се хващам на нейното хоро, защото други свирят свирнята и спират, когато си щат. После Благи ме запозна с Георги Кръстев и той ми каза, че има желание да печата нещата на Лиляна. Аз му казах, че съм работил с нея. Той разбра и след това ме попита дали аз разрешавам той да публикува нейните неща. Аз му разреших и той публикува и аз нямам никакви забележки към него. Той постъпи често и почтено, и с такива хора може да се работи. Лиляна смяташе; че след като излезе книгата, целият свят ще дойде и ще й се поклони и ще падне пред краката й. Но това не стана. Нейният материал е ценен и аз с нея работихме за дояснение и подробно тя разказваше всичко. Дори за мен е трудно да разгадая нейния материал, който съм в течение на много неща. 19. През 1971 г. записвах опитностите на Митко Грива. Документирах всичко. Един голям, обемист и ценен материал. След като излезна книгата „Изгревът", понеже не му изнасяха някои неща, започна да звъни по разни телефони и искаше да събира Братския Съвет и официално да опровергаят моята книга. Тогава аз предупредих, че ще извикам Павлина от Търново да каже, че е дала 2000 лева, които се равняваха навремето на 15 мои лекарски заплати, за да се изсвири на прима виста и запише Паневритмията. Казах им, че ще викна д-р Янка Попова да каже колко пари и колко франкове се похарчиха от него във Франция, за да запише в Монте Карло Паневритмията, която се е оказала несполучлива и която досега никой не я е чул. Казах им, че ще извадя касетата на Методий Константинов, за да чуят неговата изповед за похарчените пари от Грива. Преди две седмици му прехвърлям записите на касетки и ги занесох на Марийка да ги прехвърля на пишуща машина. Научих, че предният ден си е заминал. Решили да го кремират. Не искал погребение. Та сега Марийка му прехвърля спомените на пишуща машина. Нещо да си чела от него? И накрая синовете му отидоха и запечатаха стаята му, та да не влезне някой и да го окраде. Толкова години Ангелчо го гледаше и никой от синовете му не дойде да го види, а сега му запечатаха стаята. Та като чел „Изгревът", Митко Грива реши да пише нещо за Братството. Извикал Мария Майсторова и написали нещо и сега щяло да излезе на книга. А аз имам неговите спомени от 1971 г. Ето как се работи по „братски". 20. Преди 30 години Влад Пашов тръгна да събира опитности на приятелите за Учителя. Отива във Велико Търново и иска от ръководителя на Братството брат Стамат да му разкаже някои опитности с Учителя. Ама брат Стамат няма такива и го е срам, че няма. А иначе е ръководител и половина. Тогава се сеща, че някакъв си адвокат има опитности с Учителя и той ги разказва на Влад Пашов от свое име. И така са записани. Но тогава в Търново имаше една млада сестра, която се наричаше Павлина Даскалова. Тя се научи за тази работа и бе възмутена. И ми разказа тази история, като пример за непочтена постъпка. Та този дух, който накара брат Стамат да представи други опитности на други хора за негови лични, сега отново е застанал над Търново и подкокоросва по същия начин да се постъпи. И затова е тази аларма на разни историци и разни съветници към днешния ръководител на Братството в Търново. Затова аз търся днес онази Павлина преди 30 години, да прочете този материал, който съм написал, после да си го провери дали е верен и ако е такъв, тогава да се определи кому ще служи. Къде си ти, Павлино, от преди 30 години? Къде си? Аз имам за задача да събереме всички опитности по времето на Школата. Следващата задача е да се издадат историите на всяко едно Братство. И чак тогава едно следващо поколение ще може да пише история на Бялото Братство в България. Тогава историците имат думата да обобщят материала. 21. Що се отнася за книгата „Изгревът", мога да кажа следното: Много хора не искат да я купят и не искат да я четат, защото не могат да се примирят, че аз, който уж не съм от тяхното Братство, съм свършил тази работа. Други не могат да се примирят, че авторите на тази книга вече имат историческа проекция за следващите поколения. Трети казват, че се повтарят много неща и казват още, че книгата трябвало да се намали с 80%. Следващите разказват, че изобщо не е трябвало да я има. Още по-следващи разказват, че няма стил, че няма еди- какво си и еди-що си. Но никой не е седнал да свърши тази работа досега. Един исторически факт в Школата се зарегистрира обикновено от 5-6 човека, като всеки човек е присъствувал на определен етап и определен отрязък от време. И всеки това го разказва. Като се съберат тези отрязъци от време и събития, се получава цялостната картина. Затова всеки разказва нещата, както ги е видял и те трябва да се опишат. Затова на пръв прочит изглежда, че има повторение на едно и също събитие от различни лица. Аз не мога да изхвърля материала на тези личности, защото аз съм го записал и аз отговарям за него. А те са вече отдавна в невидимия свят. Понякога един и същ автор започва от едно събитие и разглежда събитието от друг аспект и от друг ъгъл и казва съвсем нови неща. Това се отнася за материала на Мария Тодорова. И понеже, когато го четат, те се вбесяват не за това, че се повтаря, а затова, че не могат психически да издържат на онова, през което трябва да минат и преминат чрез нейния разказ. На други не им изнася. Разказват ми, че една се е разтреперала от материала на Мария и не спала цяла нощ. Друга сестра ме поздрави и ми каза, че трябва да се знае как е било. Има и такива, които желаят да не се знае какво е било. Да, но сегашното поколение преминава през същите етапи и ако има опита на предишното поколение, ще да знае как да постъпи. А сега се прави точно обратното. Спазил съм авторството на всеки един автор. От това се явяват някои повторения. Аз не мога да изхвърля разказите на отделните автори, когато описват едно и също събитие така, както всеки го е видял и с това се прибавя нещо ново към общото. Е, аз съм съставител на този сборник. Ами аз съм, не е друг. А Марийка Марашлиева бе главният ми сътрудник. Когато давах материала да мине през коректорите, за да оправят някоя печатна или граматическа грешка, те даваха мнение и за някои несъгласия с изразните средства. Това го приемах. Но те започнаха да ми пишат писма и да атакуват материала ми като истински врагове. А те са по на 25 години. Какво могат да знаят за тази епоха? Но ме атакуваха по най-безпощаден начин и аз им пазя писмата. След това отказаха да им впиша имената в книгата, че са коректори. В твоята работа в Търново, според мен, във всеки раздел, при който са ти сътрудничали, трябва да бъдат вписани имената на сътрудниците. Така е редно. От една страна им се зачита труда, а от друга - те отговарят за верността на материала и техните имена остават като документ, че това не е измислица. А другото, което ти сега правиш, е тактиката на мозайкаджийската бригада, която провали всичко. Мога да ти дам десетки примери. Всеки труд, на всеки човек да се зачете. Така личността работи за Цялото. Това е Христов закон. Всичко хубаво, светло и радостно от Вергилий

Б. ПРИЛОЖЕНИЯ Приложение Първо 19.12.1993 г. ИЗЛОЖЕНИЕ във връзка с някои проблеми при духовно общество „Бяло Братство" 1. Проблем: Днес, 19.12.1993 г. сме се събрали ръководителите в това помещение. В Предверието се продава алкохол, пушат се цигари, превърнало се е на бакалница, а по стените са окачени плакати на една партия. В салончето навремето имаше портрети на партийни водачи. Молитвите на Учителя и Словото на Учителя се четеше пред лицето на тези партийни водачи. Трябваше да дойде човек - германец, от хиляди километри за да купи едно платно, с което да се закриват партийните водачи, пред лицето на които се молехме и четяхме Словото на Учителя. Постановката на Учителя по този въпрос я има в Словото Му и то е напечатано. Аз питам, кой беше този, първият, който ни натика в този клуб? Чия воля и чие поръчение той изпълняваше? Защото в онези години ако не бяхме влезнали в този клуб, то властите щяха да разрешат въпроса по друг начин, защото желаеха този въпрос да се разреши по един легален начин. С влизането в този клуб си отрязахме пътя за всякакви постъпки пред властите. Този ход на онези сили, които ни вкараха в това помещение, бе напълно успешен и трябва да им се отдаде заслуженото. Въпросът е кой ни вкара тука и не можеше ли онези, които ни събраха тук, да ни съберат на друго място, където дори може да се заплати? Можехме да влезнем в един салон, където ще бъде много по-чисто, отколкото тук. Това са същите сили, които навремето действуваха за разрушаване на Салона и сега намериха проводници, проведоха своето решение и ни вкараха тук. 2. Проблем: Проблемът с ръководството. Учителят в Словото е разгледал този проблем. Ученикът изпълнява Словото на Учителя. Този опит е направен още през 1921 г. в град Русе. Русенското Братство се регистрира официално като юридическа личност. Регистрират устав, издават си членски карти с портрети, създават си ръководство, създават си стопанство и общ братски имот. Във връзка с този опит на русенци Учителят още през 1923 г. в 27 лекция на Общия Окултен клас, на стр. 10 казва: „Като имат другите общества устави, защо не стоите при тях? Всичката ви грешка седи в това, че вие като дойдете тук, искате да се проявите като в света. Не, тук ще се проявите по Божествено." Във връзка с ръководството на Бялото Братство Учителя е казал, че най-идеалното ръководство е за един ден. Сега да проверим какво стана с русенското Братство, които имаха устав, членски карти и стопанство. Още приживе на Учителя те сами се отказаха от юридическата регистрация, развалиха стопанството с цел да си поделят Братския имот. Продаде се и Братският салон. Накрая имота го дадоха на Ловно-рибарското дружество. Учителят бе заявил за братя Маркови, че ще излязат като просешка тояга оттам. Това се сбъдна и е урок за онези, които не изпълняват Волята на Учителя, която е дадена в Неговото Слово. 3. Проблем: Проблем за братските средства, които се набират от десятъка. Ние имаме опит какво стана с десятъка на Учителя след Неговото заминаване. Ето Братството от Търново внесе една сума от 5,000 лева за песнарки. Досега нямаме никакъв отговор, нито документ. А ние можехме да си извадим песнарката на ксерокс за тези пари и да я предадем на онези, които дадоха вноски. Въпросът за отпечатването на песнарката може да се разреши само тогава, когато се отпечати по оригинала на Учителя от така наречения „Черен тефтер". Защо се изискват пари за песнарка, когато онези, които са запознати с този проблем, не го движат? Ние внесохме 7,000 лева за филм за Паневритмията на Кирил Кирилов, който е кинооператор и вече изминаха три години и досега нищо не е направено. Освен това пращаме редовно десятък и не знаем къде този десятък отива. Затова смятаме, че този принцип не е правилен, защото дава възможност за пълна безотговорност на лица, които поемат обещания, без да ги изпълняват. Затова смятаме за уместно да се приложи друг принцип. Ръководствата по места да събират по места своя десятък и да го влагат от тяхно местно решение в онези инициативи, които лично ще могат да контролират. Освен това всеки, който е вложил пари, ще види, че нещо е направено с неговия десятък. По този начин ще се отсече и отреже възможността за неправилно насочване на тези средства. По този начин всяко едно Братство с повече членове като в Търново, Шумен, Габрово и др. могат спокойно да финансират по едно томче от беседите на Учителя и само да ги разпространява. 4. Проблем: Проблем за създаване на Дружество за печатане на беседите. Прави впечатление в раздел II, като цел на това дружество се учредява, за да сложи под свой контрол цялото наследство на Общество Бяло Братство. През тези 45 години комунистическа власт унищожаваше чрез обиски беседите на Учителя. Неколцина предани братя успяха да съхранят непечатаното Слово на Учителя. Те имат отговорност пред онези, които им са го дали за съхранение. А сега с учредяването и юридически узаконено това дружество ще може по законен начин и чрез съда да търси от онези, които съхраняват Словото, за да им го предадат. Целта на това дружество не е да издава Словото на Учителя, а да вземе в свои ръце юридическа власт, с която да се разпорежда със Словото на Учителя. Словото на Учителя трябва да се напечата в своя оригинал. Онези, които създават дружество, желаят да редактират Словото на Учителя, като по този начин искат да задоволят своите лични амбиции, че са компетентни да редактират. Мнението на Учителя по този въпрос е категоричен и го има напечатано. А това е, че Божественото не се коригира. Целта е силите, които воюваха срещу Словото на Учителя, да намерят своя проекция, да изземат непечатаните беседи от тези, които ги съхраняват, за да могат да ги коригират и изменят. А за властите е много лесно да поставят ръка и да унищожат непечатаните беседи. Ако е въпрос за печатане, ние смятаме, че всяко едно Братство в провинцията може да финансира в разстояние на няколко години едно томче от беседите на Учителя. А там, гдето са по-малки Братства, ще се обединят и ще издадат едно томче. По този начин сами ще финансират, сами ще контролират средствата и сами ще продават беседите. Ако в страната по този принцип се задвижат 4-5 компютъра да набират беседи, това означава, че всяко едно Братство за няколко години ще даде своя дял в отпечатването на Словото на Учителя. Всяко едно Братско ръководство по места само ще движи и контролира средствата. Единственото условие е да се набира оригиналния текст, такъв, какъвто е подготвен от стенографката Елена Андреева. И никакви други редакции, преразказване на Словото, изхвърляне и подменяне на думи и изречения. Този опит е опит от времето на Михаил Иванов, според който французите не могат да разберат Словото на Учителя и той трябвало да го преразказва. Отидете на площад „Славейков" и ще видите неговите брошури под различни номера, като една от брошурите носи названието „Високият идеал". Това е опит да се подменят оригиналните заглавия на Учителя и да се заблудят целенасочено онези, които търсят Словото на Учителя. Брошурите са написани с името му Омраам Михаел Айванхов. След заминаването на Учителя и други правят опити на Изгрева да преразказват Словото на Учителя със своя интелект, за да бъде достъпно за българите. Това са едни и същи сили, които работят срещу Словото на Учителя. Затова е необходимо да не се влиза в тази клопка на едно такова издателство, където ще има управител, който ще има право на месечно възнаграждение и на заплата. Освен това ще се създаде администрация, която ще получава заплати и по такъв начин всички доброволни вноски ще бъдат изяждани за заплащане на заплати, ще се посегне върху Словото на Учителя и ще се даде възможност да се ликвидира чрез някой правителствен акт Словото на Учителя, онова, което е съхранено досега. Тези сили съществуват и сега и търсят проводници да се изявят. Чрез това издателство се дава такава възможност. 5. Проблем: Проблеми с духовните опитности и спомени на учениците. Онези, които са писали тези спомени, имат своя постановка и са упълномощили онези лица, които ще ги издават. А онези, които са събирали опитности на учениците, също имат да изпълняват желанията на онези, които са ги диктували. Създава се възможност юридически чрез това издателство да се посяга върху тези материали. Като пример можем да посочим, че в последния брой на „Житно зърно" са поместени спомени на Елена Андреева. Редакторът на това списание нарочно не е написал името си в този брой. А това е Елена Николова. Тя лично, в присъствието на трето лице, е чела на глас завещанието на Елена Андреева, чрез което се дава право на печат на едно определено лице. След това Елена Николова нарочно помества в това списание тези спомени, за да попречи на онзи, който е свършил работата на Елена Андреева. Освен това пише и писмо на въпросното лице и го уведомява, че това е направено нарочно. Ето, това са методи, които нямат нищо общо с Учението на Учителя.

А. Подвизаване на человека земен в пътищата Господни 1. С Павлина Даскалова се познавам от 1970 г., когато последователно сам летувах на 7-те Рилски езера, и когато тя бе дошла с Весела Несторова за десет дни. Ежедневно се разхождахме по езерата тримата и имахме възможността да слушаме безкрайните разкази на Весела Несторова за Школата, за Учителя и за всички събития по онова време. И досега всичко съм запомнил. По-късно накарах лично Весела Несторова да си напише спомените и което направи. Но се явиха след това други, които я излъгаха и ограбиха. 2. По-късно се виждах с нея на планината през следващите години. Вече бяхме познати. По това време аз работех усилено с възрастните приятели за историята на Школата и вече знаех много неща. И сравнявах с чутото и с видяното. Имаше грамадна разлика. Разказваха ми едно, а виждах друго. 3. След събитията от 1990 г. ограниченията отпаднаха и всички вкупом се спуснаха да направят нещо. Но какво да направят, когато не знаеха нищо? Опитваха се да повторят пътя на предишното поколение след 1945 г., което се отклони от Школата на Учителя и то бе спряно от властите. Учителят натисна своя невидим бутон и слугите на кесаря ограничиха и спряха отклонението. Забраниха всичко - забраниха печата и всякаква дейност. И добре че го направиха, защото щеше да се дойде до още по-големи поражения. И така Павлина Даскалова като ръководител на Търновското братство се включи активно в образуването на братски съвети. Това бе естествено за нея, защото бе свързана с тях. 4. Ръководството в София бе превзето от представители на Черната Ложа, която веднага опорочи и отклони последователите на Учителя, желаещи искрено съживяването на Братството. Явиха се проблеми, които поради незнание не можеха да се разрешат. Веднъж Павлина Даскалова ме завари при Марийка Марашлиева, дошла в София за поредното събиране на ръководителите от страната. Помоли ме да изложа моето становище. В нейно присъствие аз диктувах на Марийка Марашлиева, която пишеше на пишуща машина. Това изложение трябваше да го прочете пред ръководителите. Но не го прочете. Някой отвътре я спря. Аз се изненадах. Аз изнесох проблемите и начина за разрешението им. Но ги отхвърлиха. И после се отклониха всички тотално и тръгнаха по друг път. Ето прилагам изложението от 19.12.1993 г. като Приложение Първо. 5. В следващия етап Павлина Даскалова бе привлечена от мен да се съберат материалите за Търновското Братство и да се издадат в „Изгревът". Тя се съгласи, аз й изпратих преписите и писмата от Марийка Марашлиева на Учителя до Елена и Константин Иларионови. Но се намесиха сили, дошли от хората, за които бе закачена и провалиха всичко. Започна с писма да ме обвинява за разни неща. А тя не знаеше, че аз бях обучен и знаех почти всичко. Това ме накара да й напиша едно дълго писмо на 11 март 1994 г. от 14 машинописни страници, които диктувах на Марийка Марашлиева. Целта бе да я въведа в проблемите. Изпратих го препоръчано. Смятах, че ще се коригира. Но опитите ми бяха напразни. Прилагам писмото от 11 март 1994 г. като Приложение Второ. 6. Независимо от затрудненията, които имах с Павлина Даскалова, а това се дължаха на онези сили, които влизаха в нея, надуваха й платната, вятърът я отвяваше в друга посока, то аз все пак съдействувах да се свърши някаква работа. Дори й дадох заглавната страница на нейния том, който тя подготви, отпечата и който аз си го закупих от София. Правеше впечатление, че когато ме виждаше в София, се уточнявахме по един начин, а след това се изметваше и постъпваше по съвсем различен начин. Аз вече знаех каква е причината, но търпях, за да се свърши поне някаква работа. Ето защо й изпратих писмо от 23 август 1995 г. това е Приложение Трето. Тук са поместени всички актуални проблеми до този момент. 7. В следващия етап тя биваше разпъвана на кръст отвътре и отвън. Трябваше да избира дали да работи с мен или срещу мен. Като финал се яви летуването на Рила 1995 г., където председателят на Братския съвет Благовест Жеков бе забранил да се продава нейната книга за Търновското Братство, както и „Изгревът", II и Ill том. Независимо от всичко тя бе вече завързана отвън от онези сили, които бяха дошли да разрушат, отклонят и променят всичко. Ето защо й написах писмо на 10.11.1995 г. Това ще бъде Приложение Четвърто. 8. Бях вече задвижил програмата за издаване неиздаваното Слово на Учителя Дънов, което съхранявах 30 години и което бях запазил от непрекъснатите обиски на комунистическата власт. Реших да направя опит с Павлина Даскалова да подготви една годишнина. Тя дойде в София, направихме протокол с условията, подписа се, а аз й връчих материали „Утринни слова" - 1939-1940 г. Протоколът от 3.09.1996 г. го прилагам като Приложение Пето. 9. Годишнината от Утринни Слова 1939/1940 година бяха предадени и Павлина Даскалова трябваше да намери екип, да предаде да се набират, а проверката на текстовете щеше да се извърши от нейни сътрудници. Каква бе изненадата ми, когато бях уведомен, че тя е предала да се набира на фирмата на Стефан Калайджиев. А той беше станал издател и отпечатваше първо промененото издадено Слово на Учителя Дънов до 1950 г., като от своя страна го редактираше и заменяше някои остарели думи и изрази със съвременен говор. За мен този, който променя Словото на Учителя, е враг на Словото му и враг на Школата му, и враг на Учението. Това е според мен, но не и според Павлина Даскалова. Срещнах се с Теодора и Меглена Шкодреви от Габрово в София и те трябваше да направят опит да си приберат дискетите, защото знаех, че Калайджиев ще ги издаде сам и то променени. А защо Павлина му ги бе дала да ги набират? Обясни ми, че той й дължал някаква сума, която не могъл да върне и затова негова служителка заради тази сума ще набере „Утринни слова". Но благодарение намесата на Небето, то успяха сестри Шкодреви да приберат материала и да го спасят от променяне. Така бе спасена и издадена чрез средства на Търновското Братство и се продава досега от тях, и парите им се възвръщат. През мен не е минал нито един лев. Павлина Даскалова буквално вече се раздвояваше. Искаше да работи за Словото, но онези Сили, които бяха навлезнали в нея, я завличаха в съвсем друга посока. Ето защо прилагам като Приложение Шесто разказа на Теодора Шкодрева за онези дни, когато се борехме за чистота на Словото. 10. След като Теодора и Меглена Шкодреви - близначките от Габрово, бяха прибрали „Утринни Слова 1939/1940 г.", работеха няколко месеца, съпътствувани с много неприятности и затруднения. Някой се беше опитал да коригира и редактира оригинала. Съобщиха ми по телефона и аз наредих да се работи по оригинала. Така отбихме и този удар, насочен срещу оригиналното Слово на Учителя. За „Утринните Слова" Павлина Даскалова дойде в София при Елена Николова и Стефан Кирлашев, за да вземе от тях негативите за корицата. Бяхме се уточнили да бъде една и съща корица за цялата поредица. Представляваше оранжево слънце, излизащо зад върховете на Планината, цялата във виолетов цвят. Надписът със заглавието трябваше да бъде с оранжев цвят. Имаше причини за това. Корицата трябваше да символизира съвпад Слънце със Сатурн. Утринните Слова са давани в 5 часа сутринта в неделя. А неделя е под знака на Слънцето и Духът на Обещанието, което е портокален, оранжев цвят. И понеже има връзка със съботата, която е под знака на Сатурн, и се носи от виолетовия цвят и Духът на Силата, то аз реших в корицата да бъде заложен съвпада Слънце със Сатурн, оранжев цвят върху виолетовия цвят на корицата. Така бе издадена първата годишнина на „Утринни Слова". Но този съвпад ги разруши отвътре. Павлина Даскалова отива при Елена и Стефан, и те я изгонват със скандали. Тя излиза и плаче. Обажда ми се по телефона. Разреших й да си намери сама художник и да спази горните условия, и да си направи сама цветната корица. Намери и го направи, и издаде. Най-големите неприятности не дойдоха от мен, а от онези, с които беше се завързала и които бяха представители на черната ложа. Аз смятах, че ще проумее накрая. Така смятах, но се излъгах. Човек не се променя, когато е вързан от някого. Първо той трябва да се отвърже. Но въпреки всичко й написах писмо, с което я поздравлявах, че въпреки всичко е свършила някаква работа за Бога. Всички й завиждаха. А тя бе горда и с радост показваше, че само с нейната група е издала оригинално Слово на Учителя. Да, но Небето се намеси и спаси нея от провал, както и Словото на Учителя от посегателство. Изпратих й писмо на 16.04.1997 г., което ще бъде като Приложение Седмо. 11. Програмата, която ръководих, включваше вече десетки екипи, които набираха на компютри оригиналите, които пазех и съхранявах. Павлина Даскалова се опита отново да се включи в програмата. Аз се съгласих, защото трябваше до края на 1999 г. да издадем всичко, което бе при мен. Яви се, предадох й оригиналите на Неделни беседи 1942-1943 г. След известно време тя предаде оригиналите да се набират. Прилагам като Приложение Осмо протокола от 17.11.1997 г. 12. За мое най-голямо учудване тя предаде да се набира тази годишнина на Марина Иванова. А те заедно с мъжа си две години преди това искаха да се включат като екип за съответен набор. Но понеже бяха студенти, аз ги отклоних, че те трябва да завършат и след като си намерят работа - тогава да се появят при мен. Марина Иванова бе извикана от мен у дома и се уточнихме да набира по оригинал. Павлина Даскалова е поискала от нея дискетите с набрания материал да го предаде на Димитър Калев от Варна да го редактира, т.е. да го осъвремени така, както бе направено с друг материал, излязъл като „Истинната лоза". Но Марина Иванова отказала категорично. Аз бях уведомен за това и знаех, че това е вече последната работа, която се върши с нея. Рано или късно материалите ги предаваше на представителите на Духът на Заблуждението, който променяше, изменяше и скалъпваше свои нови изразни средства. Накрая разпечатания материал заедно с оригинала беше изпратен и нейната група направи т.н. проверка. Но не пожелаха да си кажат имената. Накрая Марина Иванова провери всичко и тогава бе пуснат за печат. Павлина Даскалова беше обещала да осигури финансирането на тази годишнина, но после се отметна, защото разбра, че не може да променя оригинала. Отказа я онзи вътре у нея, който я вече отдавна ръководеше по съвсем други пътища. Прилагам като Приложение Девето изложението на Марина Иванова за тези събития. 13. Още от самото начало в мое присъствие бе любезна, усмихната като слезнал ангел небесен. И това бе вярно. Ангелът небесен слизаше, когато бе при мен усмихната. Но само тогава. После отлиташе на небето. Имаше и други случаи, когато тя крещеше срещу мен озлобена и бълваше змии и гущери срещу мен пред всички в това клубче на Изгрева, където се събираха последователите на Учителя. И след като изхвърляше през себе си всичко, което се беше събрало във въздуха срещу мен, то тръгваше от дом на дом и говореше срещу мен. Идваха и ми съобщаваха всичко. Аз знаех, че трябваше да се защитавам. Помолих Вихър Пенков да опише всичко, за онези моменти, когато крещя и бълва хули срещу мен, а на следващия ден я вижда седнала, усмихнала се в дома на Марийка Марашлиева и разговаря с мен. Предният ден е била хвъркат триглав змей и с триустови уста и глави е бълвала огън срещу мен, а на следващия ден е седнала срещу мен усмихната, весела като ангел небесен. Е, това как си го обяснявате? И като си го обясните, може ли да го изтърпите? Няма да можете. И аз не го изтърпях! Ето защо като Приложение Десето тук прилагаме изложението на Вихър Пенков за триглавия змея, хвърчащ над Айтос, над Рила и над София. Приказките съществуват като реалност днес, защото има и ангели небесни и демони подземни. А Учителят дойде да подготви, и даде на света изработената вече, духовната сестра. Но това може да стане само чрез Словото на Учителя Дънов. Досега аз не срещнах духовната сестра чрез Словото на Учителя. 14. Сега е 2000 година. Беше излязъл „Изгревът", том XI и XII. Идва Павлина Даскалова и носи първия том на „Велико Търново и Всемировият Учител Беинса Дуно" в книжарница „Изгрев" и показва и доказва на Жана Иванова, че това, което пиша, е лъжа. Посочва, че моето име е изписано цяло и че не било вярно както съм писал, че е било съкратено нарочно. Жана Иванова гледа и повярва на Павлина Даскалова и ми съобщава по телефона. Аз не само съм ядосан, но бесен, защото това е атака не срещу мен, но срещу Жана, да я откачат от мен. Казала й: „Да знаеш, че ще дойде време и Вергилий ще пише срещу теб. Той пише срещу всички." Това ми казва Жана Иванова и по гласа познавам, че тя вече вярва на нея, но не и на мен. Отивам, отварям книгата и посочвам точно на кой ред е отбелязано само В. Кръстев, „Да, ама отначало е изписано цялото ти име." - „Да, това е така, но тук е вече отрязано името ми, за да ме няма вече." Това е акт и метод на Черната Ложа. И започвам да говоря и обяснявам по телефона цялата тази измислена и скроена магия от Черната ложа. А тя е следната. Слушайте, ама добре! Тя е вече за вас, а не за мен. Навремето стопанинът на къщата или стопанката отива в двора и хваща една кокошка за краката. Кокошката кряка, но той я занася на дръвника и със секирата й отрязва главата и я захвърля на земята. Кокошката вече не кряка, защото й е отрязана главата и само подскача известно време и спира. Отначало е имала глава, а сега няма глава. Така и Черната ложа, когато иска да отреже главата на някой, първом му изписва цялото му име и непосредствено след това му отсича с брадва името, та да не съществува повече. Ето защо,така го отпечатват съкратено. Та да му се съкратят дните и действията му. И тук това е приложено умишлено от познавачите на тази черна магия. А за доказателство проверете, че името на онзи богослов, който провали изданието със своя увод, му е изписано цялото име. А на редактора на книгата - същото е сторено. А тези двамата отклониха Павлина Даскалова от мен в друга посока. Не само я отклониха, но я направиха враг на Програмата! И сега в Павлина вече го няма небесният ангел. Той е отлетял и вече не ще идва, повече никога. Никога! И сега вече я няма духовната сестра, защото такава не може да се създаде чрез Словото на Учителя. Не можа! И сега останаха демоните подземни да излизат и да вървят от човек на човек и да го превземат отвътре и да създават роби. Роби на разрушението. А Павлина Даскалова през 2000 година три пъти идва в София и на три пъти обиколи всички да говори срещу мен, срещу програмата, която издаде неиздаденото оригинално Слово на Учителя Дънов. И срещу „Изгревът". Свърши работа на своя Господар! И то отлично! Но за всичко си има Видов ден. И той ще дойде за мнозина. Ето заради тях се включва този материал, да не бъдат отклонени от Духът на Заблуждението.

VIII. КАК РАБОТИ ДУХЪТ НА ИСТИНАТА И КАК ДЕЙСТВУВА ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО 1. В моя архив имаше два кашона с преводи от български на руски език от Наталия Симеонова, която ги беше предала на Борис Николов. А Борис ги предаде на мен. Каза ми: „Ще има да издавате дълго време Словото на Учителя на руски език. Аз съм прероден руснак, който е бил убит при боевете на Шипка. Аз проговорих руски изведнъж, припомних си го от предишното си прераждане." Пазих ги 20 години. А това бе голям труд на преводача. Но сега се оказа, че трудът е бил напразен. Как така? Не може да бъде. Едно руско съзнание за пръв път от 150 милиона руснаци работи 20 години със Словото на Учителя и го превежда на руски. Това е подвиг! 2. Наталия Попова, с която работихме, а тя набираше оригиналното неиздавано Слово на Учителя Дънов, бе получила писмо от своята позната Елена Фомичева и венцехвалеше „Изгревът". Дотук бе разбираемо. Публикуваме писмото й от 29 юли 1997 г. 3. Получих писмо на 13.09.1997 г. от Елена Фомичева, която споделяше своите затруднения с Паневритмията. Публикуваме писмото й от 13.09.1997 г. 4. На 29.09.1999 г. получих писмо от Елена Фомичева, в което ми съобщаваше, че с моето писмо изпраща писмо до семейство Гобо, с препоръка да ми върнат архива на Анина Бертоли, както и филма за Паневритмията. Дотук добре. Публикуваме писмото й от 29.09.1999 г. 5. Към края на месец април 2000 г. Елена Фомичева изпраща по пощата до Галина Стамболийска видеокасета с прехвърления филм за Паневритмията, запленен от семейство Гобо. За него вече говорихме. А самата Галина няма нищо общо с този въпрос. Той е непознат и досега, защото няма откъде да го научи. Може да го прочете в „Изгревът", но онези, с които тя дружи, са срещу „Изгревът". Но накрая тя предава видеокасетата, тя се разглежда и се разбира, че това е онзи филм, за който се пише в „Изгревът". 6. Филмът е тиражиран в десетки броеве и се продава. Но както казахме, той е озвучен с класическа музика. А това е срещу един от принципите на Паневритмията, за които говорихме и които всеки може да си ги прочете в тези две издания на Паневритмията от 1938 и 1941 г. 7. Днес Духът на Заблуждението задвижи своя план за Разрушителните сили. Днес тази видеокасета се върти и показва по телевизорите и се слуша класическа музика. Днес тя служи като атомна бомба и разрушава всичко. Случайно ли е това? Това е предварителен подготвен сценарий. 8. Онези, които озвучиха този филм със светска музика, са слуги на Духа на Заблуждението. Онези, които го изпратиха тук и го разпространиха, са също слуги на Духа на Заблуждението. Тази разрушителна сила ще се върне и в Русия и тогава ще видят как ще се изпълнят думите на Учителя Дънов, че Русия я очаква още по-голяма и разрушителна революция, отколкото онази през 1917 г., наречена Октомврийска. Ще я дочакаме. Трябва да има свидетели. Ако беше изпратен филма на мен, аз щях да го спра. Аз щях да искам сверка с оригинала, дали там е озвучен филма и от кого. Аз знаех какво означават силите на Разрушението. Зная ги. Видял съм ги. Опитал съм ги! 9. А онези, които не ги знаят, не ги познават, ще си ги научат от опит. Ще си ги проверят. Но ненаучени няма да минат по-нататък, в следващата епоха. В никакъв случай. А полученият видео-филм чрез онзи руснак от семейство Гобо, преминал през Елена Фомичева и нейните познати, трябваше да изпълняват волята на Духът на Заблуждението. И го изпълниха. И сега е наред Разрушението в България. Но утре то ще се върне в Русия в стократен размер, да си проверят как действуват окултните закони на Бялото Братство. Ще се провери! И ще се заплати! Ръководителят на българския народ, на Славянството и на Русия, е Един и Същий! Това е Ангел Елохил. Един е Неговият Завет. А това е Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно. Амин. Забележка на редактора: 1. За по-добро онагледяване прилагаме лично направена извадка от Наталия Попова на писмото на Елена Фомичева от 29 юли 1997г., преведено на български език (прил. 1). 2. Потвърждение от Елена Фомичева какви материали е получила от Вергилий Кръстев чрез Наталия Попова - 27.08,1997г. (прил. 2). 3. Писмо от 13.09.1997 г. на Елена Фомичева на руски език до Вергилий Кръстев (прил. 3). 4. Писмо от 24.09.1999 г. от Елена Фомичева до Вергилий Кръстев на руски език, в което уведомява, че изпраща писмо до семейство Гобо, да ми предадат архива плюс филма (прил. 4). Приложенията се публикуват, като оригиналите са копирани чрез скенер:

VII. ЗАЩО РУСНАЦИТЕ НЕ КУПУВАТ ОРИГИНАЛНОТО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ 1. За мисията на славянството, Русия и България е написано в „Космогонията" в „Изгревът", том I, както и в следващите томове. 2. Описан е и онзи случай, когато Боян Боев изпраща в един пакет „Беседи на Учителя" на български език до Рига, която е била вече окупирана от СССР. Той бил върнат с думите, че такава литература не се допуска в СССР. Когато Хитлер напада СССР и започва войната между Германия и СССР, то Учителят обръща внимание, че понеже били върнати книгите на Бялото Братство, то Хитлер като пристав на Бога отива да ги накаже. Хайде, обяснете си сега този факт! Разбрахте ли коя е причината за войната? 3. В „Изгревът" е описано за най-голямата атака на Черната ложа срещу Русия чрез „Агни йога", чрез художника Рьорих и жена му. Тази литература днес залива Русия и всички злочестия на руския народ вчера и днес се дължат именно на това. 4. В СССР един евреин на име Леон често посещаваше България между 1970-1975 г. и твърдеше, че е създал тамошно Братство. Може ли евреин да стане християнин? Историята на всички евреи, присъствуващи около Софийското братство, са ясни и са описани в „Изгревът". Всички се провалиха. 5. По-късно Крум Въжаров беше ходил в СССР, но той като турист ги заведе да видят Кавказ. Какво има да видят в Кавказ? Там няма нищо. Словото е в България на Великият Учител. Тук е и Паневритмията. Истинската! 6. След 1990 г. михайловистите от Франция със своите пари и организации създадоха свои групи. Но те говорят за Михаил Иванов като за Учител. Петър Дънов не го признават като такъв. 7. В работата с „Изгревът" и с набирането Словото на Учителя бях привлякъл Наталия Попова, която бе следвала архитектура в СССР и поддържаше свои връзки с познати. Започнаха да идват групи руснаци от Русия на Рила. Тогава реших да задвижа един архив от преводи, направени от Наталия Симеонова от Пловдив от български на руски. Изпратихме ги по същите групи, като бяха включени и снимки за техните бъдещи издания. Получих чрез писмо описа, какво са получили. Но накрая се разбра, че преводите не са сполучливи и целият труд на онази рускиня, омъжена за българин, живееща в град Пловдив, е бил напразен. Поне сама се е обогатила чрез преводите. А има още толкова много направени преводи. 8. Понеже моя милост бе онзи, който организира и финансира два концерта - рецитали за Мисията на Славянството и два концерта - рецитали за „Призванието", където за пръв път се изнасяше Словото на Учителя за мисията на българите, на Славянството, включая и Русия, то смятах, че е направено нужното и написах писмо до Елена Фомичева на 23.03.1998 г,, изпратено препоръчано. По този начин трябваше да завърша един етап. И той завърши. Прилагам писмото. 9. Идваха ежегодно групи от Русия, но онези, които контактуваха с тях, ги завличаха на Рила и нито един не пожела да се срещне с мене, понеже българите ги отклоняваха. Ние бяхме към 1999 г. лятото издали към 50 заглавия оригинално Слово и то бе в книжарница „Изгрев". Идваха, гледаха, но не купуваха. Не че нямаха пари. А бяха отклонени. Тотално в погрешна посока. А за „Изгревът" да не говорим. Накрая една от групата идва на следващия ден, да си купи поредния том. Не е смеела да го купи пред тях. Представяте ли си! Няма нищо чудно в това, защото мнозина са михайловисти, чужденци за Словото на Учителя и мнозина от тях са евреи. Пълен провал на всички усилия, който бях положил. Но го направих и съм чист пред Руския народностен дух и пред Ангел Елохил. 10. Писмо до Елена Фомичева. 23.03.1998 г. София Здравейте, Елена Фомичева, Честита пролет и много поздрави от Вергилий Кръстев. Живот и здраве на всички ви. Вашето писмо от 13.09.1997 г. получих на 26.09.1997 г. Наталия Попова извади от Вашето писмо Вашите бележки, написани за „Изгревът". Сега ще отговоря на поставените от Вас въпроси: 1. Благодари на Господу Твоему, че Ви е отворил съзнанието и ума, за да можете да четете Словото на Учителя. Това не на всеки се случва. Благодаря Му също, че очите Ви са отворени и можете да четете „Изгревът". 2. Чрез материалите, които съм Ви изпратил, преведени на руски език, можете сама да реализирате в името на Високия Идеал от Словото на Учителя Дънов. Преводачът от български на руски език е една рускиня, женена за българин и живяла в град Пловдив - казва се Наталия Симеонова, която отдавна е заминала за невидимия свят. Така че отбележете, че преводът е на Наталия. Моят помощник, Марийка Марашлиева, е кореспондирала с нея, познавала се е лично и дори е спала в нейния дом, когато е посещавала Пловдив. 3. В момента работим върху том VIII на „Изгревът". Ще бъде поместена историята на Антиминса, защото той е свързан с обединението на руските земи под ръководството на Московското княжество в могъща Русия. Свързан е също с освобождаването на България от турско робство и на южните славяни, както и на Гърция през 1828 г. Дори сме го отпечатали отделно. Освен това ще бъде публикуван в отделен плакат и неръкотворният образ на Христа, дело на непознат за нас руски художник, икона, която е публикувана в Одеса през 1898 г. Според Учителя Дънов, в тази икона художникът се е доближил най-близко до истинския и физически образ на Исуса Христа преди 2000 години. 4. Всички истории за създаване на песните са описани в „Изгревът". Понеже се укрива още оригиналният тефтер със записаните песни на Учителя, то аз още не мога да пристъпя към издаване на окончателното издание на песните на Учителя. Имаме много голямо противодействие от лъже-братя и лъже-сестри, които са по форма последователи на Учителя, а по дух са врагове на делото му. 5. За Паневритмията виж „Изгревът", том I, стр. 628-631. Всички, които се подписаха под този протокол, измениха на протокола и се подиграха с подписите си. Мария Митовска издаде неверна Паневритмия. Аз бях предал оригиналите на Паневритмията от групата Мария Тодорова, Ярмила Менцлова и Елена Андреева, но накрая ме излъгаха и бе извършено предателство. Ина Дойнова ги предаде материалите на едно издателство и вътре включиха индийски чакри в материала и вкараха идеи и постановки на йогите в Паневритмията на Учителя. А йогите представляват учение от „Инволюцията", което е до идването на Христа. От 2000 години е започнала Еволюцията. Учението на Учителя е за пробуденото човешко съзнание, което борави със свръхсъзнанието. Така че те извършиха предателство и отпечатаха една Паневритмия, която няма нищо общо с Паневритмията на Учителя. Виж „Изгревът", том I, стр. 555-556 - така трябва да се разреши въпросът с Паневритмията. 6. Вие хвалите книгата на Весела Несторова. Аз я накарах да я напише. Аз съм заснел всичко на магнетофонна лента и на филми. Тя трябваше да влезне в „Изгревът". Аз съм работил с нея много време. Но тя ме излъга, изигра ме и предаде материала на друг да го издаде. При мене е нейното второ преработено издание. Онова, което е написано в книгата е вярно, но има още много неща, които не е описала, защото не смее да ги опише. Пример: Веднъж тя е на посещение при Учителя за разговор. Изведнъж Учителят я гледа строго, посочва я с пръст и извиква: „Вън от Изгрева! Рекох, напусни Изгрева!" Весела е смутена и пита: „Учителю, защо ме гоните от Изгрева?" Той отговаря: „Аз не гоня теб, но гоня оня черен дух, който е в тебе." Това лично ми го е разказвала Весела. А онова, което са ми разказвали нейните съвременници за нея, са такива, че може да се уплашите. И затова аз се стремя в „Изгревът" да ги давам събитията такива, каквито са. На някои не са приятни тези неща. Но това предпазва от заблуждение онези, които ще минат по същия път и ще имат същите задачи за разрешаване. 7. Аз съм този, който за пръв път публикува „Призванието на Учителя към българския народ и Славянството", „Мисията на Славянството" и отпечатих тези Скрижали в том I, II, III и IV. Те трябва да се приучават. Аз организирах и финансирах концерти-рецитали и бяха посетени от стотици хора. Аз дадох материалите на Евгения Шевальова да изнесе този концерт в Москва. Виж „Изгревът", том IV, стр. 29. Изпращам Ви покана за рецитал-концерта от 9.03.1998 г., който също организирах и финансирах сам. Това го пиша не да се самоизтъквам, но да Ви покажа, че аз съм този, който движи нещата от самото начало. И аз съм този, който проби обсадата, за да се съедини България и Русия чрез Словото на Учителя Дънов. Другите са второстепенни лица. Пиша Ви това, за да не бъдете подведена при взимането на някое решение в погрешна посока. Шест часа след концерта времето в София се промени. Валеше лек дъжд, а температурата на въздуха беше плюс 15 градуса. Изведнъж дойде буря, студ, мраз. Температурите от плюс 15 градуса спаднаха до минус 6 градуса. Следващите три дни валеше сняг и беше студено - минус 10 градуса. Тогава разбрах, че нашият концерт е успял, защото предизвика съответна реакция на противодействие на онези тъмни сили, които разединяват Славянството. Разбрах, че Славянството няма лесно да се обедини. А откъде разбрах? Ще Ви разкажа един случай, който ми е разказан преди 30 години от Весела Несторова. През лятото на 1944 г. Съветската армия още воюва в границите на СССР срещу германците. Учителят е в село Мърчаево, където са и приятелите с Него. Там е и Весела. Един ден тя получава вдъхновение и написва химн на обединеното Славянство, който е в стихотворна форма. Тя отива при Учителя и го декламира. Той харесва нейната поезия и казва: „Напишете музика за този химн!" На следващия ден времето е хубаво, небето ясно, няма нито едно облаче на него и е идеално време за музикално творчество. Весела получава музикално вдъхновение, чува мелодията горе във висините, сваля я долу и я написва с ноти към думите на нейното стихотворение. Освен поет, тя е и музикант и много добра певица. В момента, когато приключва с последния акорд, изведнъж се чува гръм от небето, след това светкавица и мълния. И започва буря с дъжд. Бурята продължава няколко часа, но Весела иска да покаже и да изпее какво е написала. Тича боса към Учителя. Той я приема в стаята си, дава й топъл чай да пие, тя се топли до печката и накрая Учителят я помолва да изпее песента. Весела я пее с вдъхновение и много тържествено. Когато стига до последния акорд, изведнъж се чува небесен гръм, светкавица и мълния проблясва през прозореца. Учителят поглежда навън бурята и казва: „Рекох, лесно няма да могат да се обединят Славяните." И показал с пръст светкавиците и гръмотевиците, които се чували и виждали през прозореца. Бурята траяла три дни. Ето, виждате, че е много трудно обединението и това може да стане само със Словото на Учителя. И така, на 9 март 1998 г. направихме рецитал-концерт за Мисията на Славянството. След шест часа дойде бурята, снегът и студът. Прогнозите на метеоролозите бяха съвсем други. Те останаха изненадани. Студ скова Европа. А по телевизията видяхме как на 10,11 и 12 март Москва бе затрупана със сняг и студ. Нещата се повтаряха от Мърчаево, от времето на Учителя. Аз бях много доволен, че концертът успя. Ние преварихме и го изнесохме. Славянството ще бъде обединено. Но само чрез Словото на Учителя. 8. Аз съм изнесъл в „Изгревът" много материал за Мисията на Славянството и за Славяните от том I до том IV. Трябва да се проучва. 9. Разказват ми, че идват руски младежи в България, посещават този или онзи, ходят на Рила, на езерата и контактуват с лица, които нямат нищо общо с Мисията на Славянството и направо ги подвеждат в друга посока. Единствено Вие се обадихте, написахте ми писмо и аз Ви дадох работа. Тази работа Вие ще я свършите сама, ще я реализирате в името на Учителя, в името на Бога. И накрая много поздрави от (Подпис) Вергилий

VI. КАКВО НАПРАВИ ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО ЧРЕЗ СИЛИТЕ НА РАЗРУШЕНИЕТО С ФИЛМА ЗА ПАНЕВРИТМИЯТА 1. За филма, направен тук, в София, по идея на Анина Бертоли, знаех само аз. Анина вижда, че онова, което е написано в голямата Паневритмия за упражненията, не е много ясно и не може по това описание да се изучава. Ето защо тя пише писмо до Паша Теодорова, после този въпрос се повдига нееднократно, докато се образува групата от трите сестри: Ярмила Менцлова, Мария Тодорова, Елена Андреева, които се събират и правят ново описание. За него е говорено в „Изгревът". За онагледяване на отделните упражнения е извикан фотографа Васко Искренов, който заснема всички пози на филм и след това се изваждат на снимки. И това е описано в „Изгревът", че днес те се укриват строго преднамерено, за да може да действуват Силите на Разрушението. 2. В следващия етап се задействува идеята на Анина Бертоли да се направи филм, учебен филм, в който да се показва как се играят правилно упражненията. Когато е за Паневритмията, то винаги се намират доброжелатели. Идеята се развива. а) Намират кинооператор, и това е Георги Парлапанов, който за онова време е знаещ и можещ. б) Филмът, на който са заснети, е закупен от братски пари, чрез тукашните възможности на киноцентъра. Годината е 1947. в) Събира се група от братя и сестри на брой осем човека и започват да играят всеки ден Паневритмия, като предварително се уеднаквяват всички спорни въпроси. Винаги има състав от музиканти, които свирят. г) Упражненията се играят на 4 двойки, съпровождани от музикантите. Музиката тогава не е заснимана, поради тогавашните възможности за заснемане. На кинолента са заснети само упражненията, д) Всички 28 упражнения са записани от край до край. Всяко едно упражнение е изигравано също от край до край, съпровождано от съответното музикално изпълнение към Паневритмията. е) Филмът е промиван тук, защото са се опасявали, че може да бъде отворен на границата и да бъде осветен. Анина го взима, пренася го във Франция и той трябва да показва как правилно трябва да се играе Паневритмия. ж) Тук трябва да се спомене, че Анина Бертоли получава от Елена Андреева копие от текста на Паневритмията на 3-те сестри. Този текст тя го редактира, превежда на френски и отпечатва в ограничен тираж на циклостил. з) По молба на Анина Бертоли, то Елена Андреева извиква един художник и му показва упражнение след упражнение. Художникът прави подходящи скици, преснемат ги и ги изпращат на Анина. Тя ги отпечатва и те са вече приложени към Паневритмията, която е отпечатана на френски език. Тези издания съществуват и са запазени, но историята днес аз я разказвам. Винаги има един свидетел! и) Когато записвах опитностите на Анина Бертоли в София в присъствието на Марийка Марашлиева, тя ми разказа за този филм и обеща да ми го предаде. Той е бил затворен в кутия и тя не го е давала да се върти на прожекционен апарат, да не се повреди. Обеща да ми го донесе и предаде лично. Аз бях обяснил каква беше моята програма за Паневритмията, която тя одобри лично. 3. Когато Величка Няголова е била при семейство Гобо, след като са натоварили целия архив на Анина на много пакети на леката кола, то Величка е настоявала вечерта за филма. Те не за знаели за него. Започнали да го търсят. И в една кутия го открили. Тогава Величка е посочила, че на кутията е написано „Vate a Vergili". Това се отнася за мен. Тогава им хрумва на семейство Гобо да разменят този филм с филма на Никол, която е имала такъв за Учителя Дънов. А Никол е съпруга на Павел Желязков. На сутринта те свалили целия архив от натоварената кола и се започва трагикомедията, която се разиграва до днес и ще продължи дълго време. 4. По-късно, 1999 г. на Рила, Величка разбира лично от сина на семейство Гобо, че филмът е бил предаден на Павел Желязков преди две години и заедно с 2 куфара снимки и още не им ги връща. След кражбата на архива на Анина от семейство Гобо следва друга кражба на филма от Павел Желязков. Това е описано подробно в „Изгревът", том XII. 5. На 29.09.1999 г. получих писмо от Елена Фомичева от Москва и ме уведомява, че след като е научила за филма при Анина Бертоли за Паневритмията и за оригиналите, пазени при семейство Гобо чрез „Изгревът", то тя им изпраща писмо да ми предадат оригиналите, включително и филма. Писмото е у мен. Но какъв е бил отговорът на семейство Гобо, се вижда от следващата постъпка на Елена Фомичева. Явно, че тя е била разколебана и Духът на Заблуждението я е променил веднага. И става негов слуга! 6. Адресът на семейство Гобо е публикуван в „Изгревът". Освен изпратено писмо до тях, отива и някакъв руснак, на който семейство Гобо предават едно копие от филма на видео-касета. Занесен в Москва, той е прехвърлен отново на копие и изпратен в България от Елена Фомичева. 7. Този видео-филм не се изпраща до моя милост. И то преднамерено, под въздействието на семейство Гобо. Изпраща се до Галина Стамболийска, една девойка, която често изпраща на Елена Фомичева от София новоизлезли по моята програма книги. Купува ги и ги изпраща чрез пощата. Така Галина получава този видео-филм и понеже изобщо не е запозната с този проблем, се чуди какво да го прави и го задържа известно време при себе си. Накрая го показват и разбират, че това е онзи филм, за който толкова се пише в „Изгревът" и се говори от уста на уста. Събират се мнозина, гледат, умуват. Разпознават част от участниците, играещи във филма. 8. Режисьорката Мария Ташева ме уведоми за получаването на тази видео-касета с този филм в София. За нейно най-голямо учудване са дадени само части от всяко едно от 28-те упражнения. Нито едно упражнение не е било изцяло дадено. Във връзка с това искам да заявя, че тези, които са играели, в никакъв случай не биха прекъснали упражнение, защото знаят, че това са нарушения на окултни закони. И освен това ги съпровождат музикантите. Това осакатяване е станало след като е промит филма и може после да е монтиран и изрязан от зложелатели. Това може да се разбере, когато се види оригинала. А може филмът да е с цялостните упражнения, но да е отрязан при видео-монтажа и прехвърлен на видео-касета. 9. Бях уведомен също, че филмът във видео-касетата е озвучен и то не с музиката от Паневритмията на Учителя, а от класическа музика. Ето това е най- голямото престъпление, извършвано от михайловистите и от французите. Паневритмията е хармония между музика, Слово и движение като творческа изява на Духът Божий! А те сега разрушават чрез светска музика Паневритмията. Онова, което бе започнал да прави Ангел Янушев от самото начало, да влага чужда музика към упражненията, сега го довършиха слугите на Духът на Заблуждението. Изпълнителни и верни слуги! 10. Веднага се намериха умници, които тиражираха филма, размножиха го и го разпространяват със същата светска музика от класически автори. И това е нещо повече от престъпление. Сега са развързали Силите на Разрушението и те действуват навсякъде, където се види тази видео-касета на екран. Събират се на групи и поединично, и гледат. И нито един не се намери да вдигне глас за закрила на оригинала и Паневритмията. Няма ги защитниците. А защо? Защото преди това Духът на Заблуждението ги е разрушил отвътре и ги е отклонил. Сега е времето на отклонението и на разрухата. Да живее тяхното време, защото те затова са изпратени. Да рушат отвътре и отвън! А кой носи вина за това? Кой бе онзи, който свали от натоварена вече кола натоварения архив на Анина Бертоли заедно с въпросния филм? Това е Духът на Заблуждението с неговите слуги във Франция и в България. Да живеят слугите и тяхното време! Да живее предателството вчера и днес! Христовият Дух вчера, днес и утре е един и същ. И Той е онзи, който даде Паневритмията като Принцип на Единството между музика, движения и Слово чрез Битието в живота на человека небесен. Амин! 11. Прилагаме едно мнение на онези сестри, живи от времето на Школата, които са гледали видео-филма. Аз не съм гледал видео-филма. И няма да го гледам. Аз си искам оригинала, откраднат от изпечени крадци, лъжци и мошеници! Искам си го! Не отстъпвам! В никакъв случай! За видеофилма, изпратен от Франция Предадоха ми, че филмът е правен през 1940 г. Може би възможностите по това време да са били такива. Повечето снимки са неясни - силуети. От по-­добрите виждаме лицата на Учителя, на някои от приятелите по това време като Симеон Симеонов, Петко Епитропов, Боян Боев, д-р Иван Жеков и на други сестри и братя. Движенията са от първата част на Паневритмията. Защо е озвучен филма с друга музика не е известно. Може да има причини за това. От учебната част на филма разпознахме от сестрите: 1. Непозната 2. Верка Куртева 3. Анина Бертоли 4. Йорданка Кисьова От братята: 1. Непознат 2. Неделчо Попов 3. Непознат 4. Панталей Карапетров. Филмът бе гледан от лицата: Ружинка Кисьова, Вера Паскова, Божислава Панталеева Карапетрова и Марийка Марашлиева. Подпис: /Марийка Марашлиева/ София, 22 май 2000 г.

V. ПРИНЦИПИТЕ НА ПАНЕВРИТМИЯТА И СИЛИТЕ НА РАЗРУШЕНИЕТО ЧРЕЗ ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО 1. Историята на Паневритмията е дадена в „Изгревът", том I, като в следващите томове от различни автори се добавя това, което само авторът е знаел, понеже е присъствувал в даден момент, на дадено място в строго определено време. Небето винаги избира един да присъствува и да бъде свидетел. И да запомни. И да предаде на останалите. А това става чрез „Изгревът". В следващите томове ще бъдат добавени още много неща от другите автори и съвременници на Учителя Дънов. 2. В „Изгревът", том IX, стр. 781-783 се обяснява защо не се издава още истинската Паневритмия и кои са онези, които носят вина за това. фактите са налице, документирано е извращението от слугите на Господаря им. А това е Духът на Заблуждението. 3. В голямата „Паневритмия" с подпис Беинса Дуно, издание София, 1938 г., във втората част са дадени принципите на Паневритмията. Като мото е дадено следното: „Паневритмията е хармонично творческо изявление на Божественото Начало на Вселената." И ето защо никой няма право да променя принципите, залегнали в Паневритмията и описани в книгата. Ама никой! Без изключение. 4. Първият основен принцип на Паневритмията е ритъма в природата, в светлината, в слънчевите енергии, в сърдечния ритъм на човека. Ето защо Паневритмията има свой ритъм. Обозначено е как да се играят. А в „Изгревът", том IV, на стр. 231 е дадена таблицата на Галилей Величков, колко е времетраенето на всяко едно упражнение. А какво виждаме вчера и днес? Михайловистите от Франция я играят в друг ритъм, много по-бърз и я правят на танцувално упражнение. А кой ги ръководи? Разбира се, Духът на Заблуждението. И тук у нас непрекъснато променят ритъма, вместо един да застане с хронометър в ръка и да покаже колко секунди трябва да се играе едно упражнение. А защо не се направи, както навремето лично Учителят Дънов го е правил. 5. Вторият основен принцип на Паневритмията е в това, че движенията в нея отговарят на строги космически закони. И космическите движения, и космическият ритъм навлизат чрез изиграните правилно движения от Паневритмията в играещия я човек. Само когато човек е в хармония чрез движенията, които играе с космическите движения, може да се свърже със силите на живата природа и ги приема. Това е смисълът на заглавието на книгата: „Паневритмия - разумна обмяна със силите на живата природа." Движенията на Паневритмията не са произволни, но са взети от проекцията на космическия живот върху живата природа. И този, който ги е взел и свалил за Школата, е Учителят Дънов. И затова те трябва да се играят правилно. Вчера и днес те се видоизмениха, поради много причини, но главното е че Духът на Заблуждението чрез своите слуги ги подменя съзнателно и целенасочено. А за опита на трите сестри - Ярмила Менцлова, Мария Тодорова и Елена Андреева да дадат правилните движения е вече говорено в „Изгревът". 6. Третият основен закон на Паневритмията гласи, че има връзка, съответствие между тон, форма, движение, цвят, число и идея. Ето защо Учителят Дънов даде специална музика. Тя бе свалена от Висшите селения на Духа. Музиката е материализирано движение на Духа. И благодарение на музиката в Паневритмията може да се въплотят у човека идеите на Словото на Учителя Дънов чрез движенията на Паневритмията. Още в първите дни, когато Учителят започва да сваля Паневритмията от Небето, с движенията идва и музиката. И тогава се явяват онези, ръководени от Духът на Заблуждението, да променят посоката на Паневритмията. Ангел Янушев започва да включва мелодии към упражненията от различни светски композитори. Учителят Дънов изпраща Мария Тодорова да го извика при него. И това, което Учителят е говорил пред Мария, то тя го казва на Янушев пред лицето на Учителя. Това е писано в „Изгревът" в спомените на Мария Тодорова. И дойде това време, когато се явиха онези, които изхвърлиха музиката на Учителя Дънов и сложиха към Паневритмичните упражнения музика от светски музиканти. Това случайно ли е? Няма такова нещо. Това е работа на съвременните йезуити и михайловисти от Франция, ръководени от Духът на Заблуждението. 7. При самото създаване на Паневритмията от музика и движения се включва и текстът на думи и Слово, дадени чрез Олга Славчева. И когато играеха учениците от Школата на поляната на Изгрева, сестрите, облечени в бели дълги рокли с широки дълги ръкави, а братята с бели панталони и ризи бели с дълги ръкави, то в центъра свиреше оркестър от музиканти и всички играеха в едно, водени от музиката на Учителя. И най-важното бе, че всеки един от тях пееше текстовете на движението. Кръгът се въртеше, двойките се движеха, музикантите свиреха, а братята и сестрите се движеха и пееха. Така кръгът се преобразуваше и движеше от упражнение в упражнение. Всичко бе в едно - кръгът на Паневритмията, движещите се двойки под звуците на музиката и пеещите двойки. Всичко се стремеше да бъде в хармония на музика, движения и Слово. Ето това е Паневритмията. Вчера и днес слугите на Господаря на Разрушението измисли, чрез своите слуги, нови текстове. И днес като играят, едните пеят старите текстове от времето на Школата, а други си пеят новия измислен текст на Гришата (Григор Кьосев) - виж „Изгревът", том I, стр. 217-218, под номер 6. И се чудят после, че няма хармония в Братството. Ще се чудите още дълго време. И това е писано в „Изгревът". А не искате да го четете. Тогава как проумеете всичко това? 8. Всички възможни закононарушения към Духът на Паневритмията са извършили. От начало до край. През 1941 г. в София се издава малката Паневритмия с подходящ увод и „Основа на Паневритмията на Учителя". Дадени са 7-те принципа на Битието, които са залегнали в Паневритмията. Казано е точно, че движенията на Паневритмията са извлечени из самата природа и че Паневритмията се основава на законите на съответствието между идея, дума, музика и движение. И че само когато между думи, движение и музика има съответствие, то хармонията и ритъмът на цялото Битие ще проникне у човека чрез разумното Слово. Защото целият Космос е проникнат от музика, движение и Слово, съчетани в едно. „В началото бе Словото..." В малката Паневритмия от 1941 г. е даден музикалния нотен текст на отделните упражнения и под всяка нота е отбелязан текстът, даден чрез Олга Славчева от Духа, който движи Паневритмията в един космически кръг чрез Слово, музика и движения.

IV. ПО СЛЕДИТЕ НА АРХИВА НА АНИНА БЕРТОЛИ 1. В „Изгревът", том XII, стр. 873-874, бе отбелязано какво се намираше в компакт-диска, изпратен на семейство Гобо чрез сина им и връчен на техните съмишленици тук в България. Но не и на мен. Всичко, което трябваше да се напише по този повод, е отбелязано и отпечатано там. 2. Бе отбелязано, че сценарият, написан от Духът на Разрушението, ще изпрати нови хора с нови методи и че играта на разиграване ще продължи. Така и стана. 3. Към 26 април 2000 г. получих писмо от Йоанна Стратева, която работи като музикант в кралската консерватория в Рабат - Мароко. Ето защо го цитирам дословно: град Гап (Gap) 16.04.2000 г. Привет, Вергилий, Благодаря ти за писмата и „Изгревът" - чета го с голям интерес и плача на някои места. Отдавна мечтаех да прочета първите статии на Учителя. Сега ти пиша от Франция, където моят директор ме изпрати на семинар, та по този случай взех и Божидар, защото имаше известни професори по китара. Много се разбирам с директора си, но за съжаление той ще се пенсионира това лято и след това не се знае дали ще ми подновят договора, който е до 1.10. Ще трябва май да си търся нова работа, но каквото нареди Господ. Тук се видях със сем. Гобо и много говорих с тях, по нашите въпроси. Те не бяха наясно какво представя „Изгревът" - че е само спомени и опитности с Учителя - учудиха се, като им обясних. Казаха, че не са те познавали. Посвирихме с Бужи за някои приятели - само последователи на Учителя. Ще ти пиша по-подробно от Мароко. Йоанна P.S. Прибавям няколко думи от Лион преди самолета. Семейство Gobeau ти изпраща 1 компакт диск с половината от лекциите, които имат. Искаха да ти изпратят всички, но не успяха, аз ги видях за малко, в началото на семинара и накрая. Свързах се с тях, защото един от техните синове живее в Лион и той посрещна Божидар на идване и го изпрати на отиване - самолетите ни не бяха в един и същи ден и трябваше някой да се погрижи за него. Другият им син - Пиер, който беше на Рила се разболя тежко през това време, а самите те заминаха нанякъде по важна работа. Не успя бащата да направи всичко, върна се в последния момент. Опита се да направи видеокопие на филма с Паневритмията, но не стана сполучливо. Иска много да ти даде копия от всичко, каквото има и ще го направи в най-скоро време. Той е дал такава видеокасета на един руснак от Братството. В България не я е давал още на никого, но може би тя е пристигнала от Русия. На Рила само е донесъл същия компакт диск с копия от беседите, които имат. Ще ти пиша пак от Мароко. Семейство Гобо те поздравява специално и много искат да хармонизирате отношенията си. Те нищо не са знаели за тебе преди и не са могли да се решат да дадат всичко на един непознат човек за тях. Надпис: „За Virgili" е имало само на една книга на френски, специално приготвена за брата на Ана. Други наставления не са имали дадени, освен да пазят старателно всичко. Поздрави на всички около теб. Йоанна 4. Онова, което са обяснявали семейство Гобо на Йоанна, не е вярно, защото това са лъжи. Всичко е описано в „Изгревът", а писмата са публикувани на френски, които както в томовете, така и отделно в писма текстовете им бяха изпратени препоръчано с въздушна поща. Всичко са получили, всичко трябва да са прочели, което е преведено на френски. А читателите на „Изгревът" също могат да си го прочетат и проверят кой лъже и кой заблуждава заслепените българи. 5. Семейство Гобо чрез Йоанна Стратева изпраща два компакт-диска до моя милост. Единият компакт-диск е същият, който те връчиха на Рила на другите, но не и на мен. За него всичко бе отбелязано и говорено в „Изгревът", том XII, стр. 873-874. 6. Вторият компакт-диск от семейство Гобо, изпратен чрез Йоанна на 27.04.2000 г., бе даден да се отвори от Вихър Пенков и Ефросина Ангелова. Направиха опис какво той съдържа. Ето какво те ми предоставиха за сведение: I. Paquet 4. Младежки окултен клас, година XVII (1937-1938). а) Тази годишнина е издадена и отпечатана от нас под заглавие „Възможности в живота" 1998 г„ с ISBN 954-9589-22-6. б) Дадени са в компакт-диска лекциите от 16 до 40. в) Някои от тях са на тънка хартия със стар ръкопис - от лекция 16 до 23. г) Някои от страниците са нечетливи. д) Издателство „Алфа Дар" под заглавие „Възможности на красотата", издават от 1 до 15 лекция на същата годишнина с ISBN 954-8785-24-2. Това е сторил Павел Желязков, който ги е откраднал от архива на Анина Бертоли чрез семейство Гобо. II. Paquet 15 Неделни беседи, 1933 - 1934 г. а) Издадени от нас през 1999 г. и отпечатани в две томчета: „Постижимото", том I- ISBN 954-9589-40-4, „Приготовление на сърцето", том II - ISBN 954-9589-54-4. б) Тук са дадени лекциите от 1-8,10-33,35-41,4345. Липсват лекциите: 9,34,42. в) Липсват страници: Лекция 23 - липсват стр. 1-2, лекция 24 - липсва стр. 6, лекция 38 - липсва стр. 17. г) Има разлика в текста на лекциите на диска и издаденото от нас. д) В бъдеще това ще се проверява и уточнява. 7. Какво е общото впечатление от изпратения компакт-диск номер 2: а) Сценарият е написан от Духът на Заблуждението и се разиграва траги­комедия от михайловистите във Франция за заслепените от тях българи тук. б) Онзи, който им подава кои пакети да преснемат, знае български и трябва да знае какво сме издали! А защо? Защото той не подава пакетите под номерата, обозначени по тях, а ги дават разбъркано. А защо? Защото знаят, че това сме вече издали и че вече не ще ни ползува. А това, което бихме ползували, те го предават разбито, като половин годишнини, както бе в компакт-диск N1. в) Целта е не да ни предадат архива на Анина Бертоли, защото колата беше натоварена с него, преспаха и сутринта свалиха целия архив. А защо? - За да го ограбят. Виж „Изгревът", том VIII, стр. 572-596, изложението на Величка Няголова. г) Архивът бе запленен и след това ограбен. По-късно бе разбит, като се предават материали на Павел Желязков, включително и два куфара със снимки и филма за Паневритмията, която той и досега не връща. Виж „Изгревът", том XI, стр.818-820, 820-825 . д) Тяхната цел е да заграбят и след това да унищожат всичко. А това трябва да стане със съвременните средства, но със старите йезуитски методи, прибавени с михайловистка гарнитура, та да бъде объркването пълно. И безвъзвратно забутано и потулено всичко. За сега сполучват. Браво на тях! е) И понеже българите тук не искат да четат „Изгревът" и цялата тази описана история - то биват след това умишлено подвеждани в погрешна посока от Силите на Разрушението. И досега този сценарий действува и успява. 8. Изпращането на два диска до моя милост чрез Йоанна Стратева от семейство Гобо има за цел да ме заблуди и да заблуди останалите българи. Но това не може да стане. Аз си искам архива - цял, целеничък. А сега той е разбит и ограбен. А михайловистите и йезуитите от Франция ни подхвърлят разни компакт-дискове. А защо не си ги оставят за тях, а да ми предадат целия архив? Ето, това е въпросът. Но той е вече разбит и окраден. Умишлено! 9. Отговорът на този въпрос е в това, че те са врагове на Словото на Учителя, врагове на Школата му. Те умишлено разиграват със своите все нови сценарии наивните българи. Разиграват и ги заблуждават. И те им вярват още! Господа михайловисти, съвременни йезуити! Всуе се морите. Вашите лъжи са безкрайни и подлостта ви е като бездънна пропаст. Те са предназначени за онези, които са закачени като вас в една верига от Духът на Заблуждението. И той вкупом завързани ще ви хвърли в бездната. И оттам излизане няма. Никога! А Духът на Истината е в оригиналното Слово на Учителя Беинса Дуно. Там е Истината. И тя съществува. И тя ще царува. Защото Духът на Истината е глава на Божествения Дух. Амин.

I. ЧИСЛОТО 13 1. Настоящият том на „Изгревът" носи числото 13. Това число не можеше да се прескочи. Учителят Дънов е говорил много за него. То съдържа много голяма разрушителна енергия и може да разруши всеки, който се докосне до него. А защо? Частите, които се съдържат в числото 13, не са обединени, а действуват самостоятелно и действуват в различни посоки и всяка една част може да влезне във всеки човек и да го разруши. Единствено законът на Цялото обединява частите на числата. 2. Как да се разреши този въпрос с числото 13? Като се съберат числата 1 + 3 = 4. А това е квадрат с четири стени. А квадратът според Учителя е геометрична фигура с най-големи противодействия и сили на противопоставяния. Как се примиряват силите в квадрата? Разрешението е чрез диагоналите на квадрата, когато силите могат да разчупят квадрата. И двата диагонала да се направят на две успоредни сили; едната успоредна линия е човешкият живот, а другата е Невидимият свят и връзката му с него. 3. Учителят Дънов дава един метод за разрешение на числото 13 от Бялото Братство, дадено от древността, той се съдържа в псалом 133. Този псалом има две части. Първата е изказана с много ясни думи и толкова ясни, че остават и досега неразбрани, а те са: „Ето колко е добро и колко угодно Да живеят братя в единомислие." Но какво означава „единомислие" - ще се спрем по-късно и по-подробно. (Виж в „Изгревът", том XII, стр. 152, „Наставления", точка 7.) Втората част е символична. И тя е неразбрана за онези, които не знаят, че в древността, когато е трябвало да се получи посвещение, са ги помазвали със свещено миро. То се е изсипвало върху косата на главата и то се е стичало по брадата. Онзи, който е помазвал, е първосвещеникът. А първосвещеник е онзи, в който е Святият Дух. Той помазвал с миро и освещавал чрез Духът Святий, който е в него и преминава чрез мирото върху главата на посвещеният. Това означава общение с благодатта на Святия Дух, който съединява душата на людете с лицето на Бога. „Духът на Господа Иеова е върху мене, Защото Господ ме помаза, За да благовествувам на смирените. Проводи ме да изцеля съкрушението в сърце, Да проповядвам освобождение на пленниците И на затворниците отваряне на тъмница." (Исайя, гл. 61, ст. 1) Само онзи е помазан, върху когото е Духът Господен Иеова. Само помазаникът Божий може да освобождава пленниците на греха и да пусне затворените от княза на този свят на свобода. А свободата се отнася за човешката душа, която прави и има връзка с Бога. Само за нея. И за никой друг! Помазанието е от Святият Дух, той се излива свише, както скъпоценното миро по косата и главата Ааронова. Той, Аарон, бе рожденият брат на Моисея, и той бе посветен за пръв велик свещеник по Божие повеление. И то когато с брат си Мойсей възлезе на Синайската гора, за да види Славата Божия, като огън пояждащ. И той там бе посветен чрез Славата Господня, която излизаше от Бог Иеова чрез Духът Господен и той стана първосвещеникът на Израиля. Първосвещеникът е онзи, който сваля Святия Дух върху главите на людете. А Израел е духовният Израил, воден от Духът на Иеова. 4. Кой може да чете, да произнася псалом 133? И да се възползва от него? Само онзи, който е помазаник, онзи, който е помазан от Святия Дух и който има връзка с Духа. 5. Учителят Дънов дава разрешение на стиха „Ето, колко е добро и колко угодно да живеят братя в Единомислие". Къде и как могат да живеят в Единомислие? Само пред лицето на Бога! Защо? Защото интересите на частите и на личността не могат да се примирят един с други. Те могат да се примирят само в Цялото, пред закона на Цялото. 6. Всяка част има определено място в Цялото и всеки човек има своето място, т.е. в Бога той живее. Този закон се отнася не само за личността, но и за духовния живот и за физическия живот на човека, както и за самото човешко общество. 7. Само със съзнателна молитва, с непреривен стремеж на душата си, човек може да се свърже с Бога, да работи заедно с Бога чрез неръкотворната връзка на Духът Божий. И тогава ние ще живеем за Бога, а Бог ще живее за нас. Така се изразява целокупният живот на всички хора и същества - небесни, земни и подземни. 8. Братя в Единомислие може да има само в Един и Същий Дух. Духът на Истината иде от Словото на Всемировият Учител на Вселената Беинса Дуно. Духът е Истий, който беше в Моисея, като Слава Господня, Духът е Истий, който беше в Христа, като Христова Слава. Духът е Истий, който беше в Учителя Дънов и чрез Святия Дух бе дадено Словото Му за идното человечество от шестата раса. 9. Братя в Единомислие може да има само когато имат Един и Същий Учител. Това е Всемировият Учител на Вселената - Беинса Дуно. Амин. 10. Братя в Единомислие стават чрез вътрешното Единение между людете само чрез Христовия Дух. А Той се носи от Словото на Учителя Дънов. 11. Само ученикът има връзка със Словото на Учителя Беинса Дуно. Пряка - чрез Слово и чрез Дух. Само ученикът има връзка с Бога чрез Словото на Учителя Беинса Дуно. Само ученикът може да живее с другите ученици, управлявани от Духа на Словото на Учителя Беинса Дуно, в общност на братя в Единомислие. Единомислие чрез Духът на Словото. Амин! Духът на Единението, който обединява земята и Небето, съединява человека земен с Небето и го сътворява на человек небесен. Само Духът на Единението и на Обединението съединява человеците небесни в Духа Христов. И чрез него с Бога. 12. Само человекът небесен изяви, че има Един Бог, Един Учител, Едно Слово и Една Школа. Само человекът небесен може да живее с другите подобни нему, като братя в Единомислие. Единението се извършва само в Духът Христов.

ДУХЪТ НА ИСТИНАТА В СЛОВОТО НА ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ БЕИНСА ДУНО И ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО В ДЕЯНИЯТА НА ЧЕЛОВЕЦИТЕ ЗЕМНИ Летопис: Вергилий Кръстев Духът на Заблуждението и деянията на человеците земни и подземни I. Числото 13. II. Железните и медните врати. III. Доказателство за „Изгревът". IV. По следите на архива на Анина Бертоли. V. Принципите на Паневритмията и Силите на Разрушението чрез Духа на Заблуждението. VI. Какво направи Духът на Заблуждението чрез Силите на Разрушението с филма за Паневритмията. VII. Защо руснаците не купуват оригиналното Слово на Учителя Дънов? VIII.Как работи Духът на Истината и как действува Духът на Заблуждението. IX. За Ангелите небесни, за сестрите духовни, за демоните подземни. X. Защо се оспорват спомените на Мария Златева в „Изгревът"? XI. Как и защо се издават „Мисли за всеки ден"? XII. Бомбардировките на англо-американските самолети над София и над страната 1942-1944 г.

3. ЖИВОПИСЕЦ, ГРАФИК, СЦЕНОГРАФ Кършовски, Преслав Борисов - живописец, график, сценограф, заслужил художник (1971). Роден на 7.04.1905 г, София. Завършва (1927) живопис в Художествената академия, София при проф. Ц. Тодоров и графика при проф. В. Захариев. Специализира във Варшава (1928-1934) живопис при професор Тадеуш Прушковски, графика при професор Владислав Скочилас и професор Едмунт Бартоломейчик и сценография при проф. Винценти Драбик и проф. Владислав Вашевски. Член на Дружеството на новите художници и Дружеството на независимите художници. От 1950 до 1957 г. е директор на НХГ. Преподава плакат във ВИИИ „Н. Павлович" (1951-1954). Организира самостоятелни изложби в София, Краков, Варшава, Будапеща, Прага и др., юбилейна изложба в София (1975). Кършовски започва творческия си път като сценограф в Пловдивския театър (1934-1935), където оформя пиесите „Ромео и Жулиета", „Албена", „Майстори", „Червената Мелница", „Престъпление и наказание" и др., а в периода 1936-1937 г. във Варненския театър - „Кин", „Ана Каренина", „Бащи и синове". От 1938 до 1948 г. Кършовски е художник-проектант, изпълнител и ръководител на художественото ателие на драмата и операта в Народния театър, София. Тук създава декорите и костюмите за оперите „Марта" (1941-1942), „Евгений Онегин" (1946), „Лучия ди Ламермур" (1947), „Саламбо" (след смъртта на Пенчо Георгиев, 1940); балетите „Поетът-принц" (1940-1941), „Прометей" (1944-1945), „Копелия" (1944-1945); драмите „Сид" (1940-1941), „Когато вятърът си играе" (1941-1942), „Луди млади" (1946), „Блатото" (1947), „Инспекторът дошъл" (1947), „Немци" (19501951) и др. Преслав Кършовски създава редица живописни и графически творби, плакати, рисунки и илюстрации в почти всички жанрове и техники. Негови по- значителни творби са „Меценати" (1930, гравюра на дърво), „Автопортрет" (1931, м.б., НХГ), „Портрет на госпожа Кършовска" (1939, пастел), „Соледад" (1939, м.б.), „Автопортрет" (1940), „При гара Бойчиновци" (1948), „Звеноводката Павлина от ТКЗС - с. Мирково" (1952, м.б.), „Маруся" (1961), „Дете" (1962), „Дъждовен ден в Земен" (1962) и др. В своите творби Преслав Кършовски влага социална тенденция, особено през 30-те години - „Погребение" (1936), и след 1944 г. - „Арестувани" (1948). Публикува критични и популярни статии върху българското изкуство и периодичния печат. Участвува с илюстрации в „Жупел", „Щит" „Звънар" с псевдонима Серпвал. Работи екслибрис. Награден с награда за живопис и сценография, Варшава (1934), l-ва награда за сценография, Варшава (1934)," Народен орден на труда" - златен (1971), орден „Кирил и Методий" - I степен (1965), медал по случай 1000 години от основаването на Полската държава (1966), Златен медал от министъра на народната отбрана за културна дейност сред войската. Източник. : Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, т. 1. София: БАН. 1980. - с. 504.

I. ГЕОРГИ ГЕРАСИМОВ (5.02.1905 - 15.04.1977 г.) Георги Герасимов е бил художник и преподавател по рисуване. След като е било положено тялото на Петър Дънов в Салона на Изгрева за поклонение той идва, сяда и рисува ръцете на Учителя Дънов. Виж „Изгревът", том И, стр. 195-196 под номер 79, том III, стр. 76 под номер 65, том IX - стр. 339, стр. 517. Художник - график Герасимов, Георги (Г. Г. Петков) - график. Роден на 5.02.1905 г., Пазарджик - починал на 15.04.1977 г., Пазарджик. Завършва (1930) живопис в Художествената академия, София, при професор Н. Маринов и графика (1938) в Академията за приложно изкуство в Прага при професор Франтишек Шимон. Художник-график в Държавната печатница и дългогодишен преподавател в Техническото училище и техникума по графика в София. В областта на живописта твори малко, успехи постига в някои акварели: „Свиленградчанинът" (1943), „Овчарче от Странджа" (1943) и др. Изявява се главно в графиката, където твори в различни техники. В центъра на творчеството му е човекът с неговия вътрешен мир, който Герасимов търси да разкрие в различни образи, фигури и композиции: „Пиета" (1936, дърворезба), „Словенка" (1938, офорт), „Майка ми" (1941, рисунка), „Пладне" (1944, дърворезба), „Водопой" (1944, дърворезба), „Миньор с кирка" (1944, рисунка), „Циганче от Варна" (1945, рисунка), „Автопортрет с шапка" (1949, офорт), „Портрет на Христо Ботев" (1949, суха игла), „Жажда" (1949, монотипия), „Портрет на Пенчо Славейков" (1950, суха игла), „Портрет на Георги Димитров" (1950, литография), „Леярна" (1952, суха игла), „Батачанка" (1957 линорезба), „Юноша" (1959 офорт), „Домакиня" (1959, суха игла), „След буря" (1966 монотипия), „Курсистка" (1969 суха игла), „Портрет на Николай Хрелков" (1971, суха игла), и др. От 1930 г. участва в ОХИ, колективни и изложби в чужбина - Прага, Будапеща, Москва, Берлин, Варшава. Негови творби притежава НХГ, СГХГ, ХГ в Пазарджик, Бургас и др. обществени и частни сбирки в България и чужбина. Награден с орден „Кирил и Методий" - 1-ва степен (1966), почетен гражданин на Пазарджик. Източник: Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, т. 1, А- Л. - София, БАН, 1980 - с. 179-180.

11. КРАСОТАТА НА ЧОВЕШКОТО ЛИЦЕ Стихотворение Необятното небе, слънцето и безбройните звезди, чудните планети с тайнственост светят през израза на твоето лице. Далечни планини с бели върхове, извори и сини езера, трептят с могъщество и сила през израза на твоето лице. Обширните долини с пъстрите цветя, безбройните градини със зрели плодове, цъфтят, ухаят, хранят през израза на твоето лице. Багрите на слънчево утро, звуците и песните на славея, чистите води на извора планински, милват и лекуват през израза на твоето лице. В лазурни колесници с крила от багри и лъчи, самите ангели и Бог твори, поглежда през израза на твоето лице. Цв. Г. Симеонова Източник: „Житно зърно", г. IX (1935), кн. 4-5, с. 117.