Ани

Класът на Добродетелите[1] София, 22. 02. 1923 г. Олга Славчева Истината Когато размишлявах за нея, дойдох до следните заключения: Щом мисълта ми будно забелязваше момента, когато излъжех, усещах едно неприятно чувство на слънчевия възел, очите ми се премрежваха и гласът ми ставаше несигурен. Тогава, една лека, но тъмна завеска се спускаше пред нещо светло у мен и в миг го засенчваше. Разбирах, че това беше от лъжата и че трябваше моментално да каже истината, но ме досрамяваше по старому, да се не изложа, но изведнъж рязко се поправях, казвах истината и ми олекваше на душата. Когато не говорех истината - красотата, Висшата Красота в Природата, колкото и да я призовавах, из гънките на лъжата не се явяваше на моя зов, закриваше лице засрамена от мен и преживения по такъв начин миг, час и ден беше тъжен и нерадостен. А говорех ли Истината, можех да гледам право в очите на всички хора; в душата ми настъпваше тишина, от която мислите ми изразени бяха светли и топ­ли, носеха радост на мене, а на събеседника ми приятно оживление и интерес към думите ми. Истината можех да изговарям, когато сърцето ми биваше спокойно и мис­лите чисти. Когато изговарях Истината, Благата Истина, в която има Любов, защото няма Истина без Любов, Мъдрост, Правда и Добродетел, като я изговарях с думи или я изразявах в дело, чувствувах, че него момент принадлежа на един по-висш свят от този обикновения и виждах се стъпила на една по-здрава основа. Ако тя стане плът и кръв у мене, пътя към Великото ми е отворен и моето робство е към своя край. Чистотата Чистотата е Велика Наука. Тя е безгранична. При работата ми върху нея този месец, два закона изпъкнаха по-ясно в мен. Те са: Да не желае човек заплата за делата си. Да черпи силите си само от постоянното. Марика 22. 02. 1923 г. София Н. М. К. Б. М. С. Б. М. Е. М. [Няма Мъдрост като Божията Мъдрост Само Божията Мъдрост и Мъдрост] Мъдростта носи светлина, знания. Какво е знание? Това е примирени противоречия и положени като основа за градеж. Като основа за едно ново постигане. Знание без светлина не може да има. А светлина­та, това е разумното което прониква и иска да разбере всичките отношения между нещата, тя не е повърхностна, а дири дълбоките причини на всеки въпрос. Светлината е потребна в света на проявата - тя самата е едно проявление. Тя е едно от най-великите проявления на Бога, по пътя на която само може да се върви към Него. „Ний ще ходим в тоя път на светлината." Светлината ще ни раз­крие Проявената Божия Мъдрост, която ще ни даде ключа на Новия Живот. Мария [Тодорова] 22. 02. 1923 г. София Мъдрост Мъдрост в използване условията, при които ученикът е поставен. Мъдрост в използване собствените си погрешки и погрешките на други­те Мъдрост във всяка своя постъпка. Виктория 22. 02. 1923 г. София Госпожица Марийка Тодорова ул.„Велико Търново" 14 София Изпраща: Сотирка Бабаджова ул. „Войнишка" 25 Варна Н. Л. К. Пр. Б. Л . Обична (Мика) Марийка Отдавна се каня да ти се обадя и да ти кажа, че по някога настроението ми се мени като морските вълни. И как може да бъде другояче, далеч съм от извора на живата вода, а жадната ми душа иска да пие и няма от къде. Ново няма, а старо което преповтарям и така хвърчат ден след ден и т.н. Защо не дойдохте на гости с едно писъмце на добродетелта, която толкова ви очаква? Ти как си, свириш ли и готвиш ли се да вземеш изпита си? Ходиш ли често у Учителя, иди и за мен веднъж и го поздрави и кажи Му, че живея с това изречение: „Само Бог е Любов и когато тази светлина озарява, само Той я познава." Колко много има в това изречение! Защо и Цветанка не е в този клас на „Добродетелите", тя толкова много искаше да работи? Как са всички от нашия клас? Ще ги поздравиш и им кажеш, че аз мислено присъствам и в клас и на Витоша. Поздрав и на нашата жива пентограма, която трябва да възкръсне. Целувка сестринска Сотирка 24. 02. 1923 г. Предай това мило писмо от Учителя на Паша и й благодари от моя страна, значи такива хубави писма вече няма да получаваме. Как ги очаквах аз, а вяр­вам и всички с нетърпение. Ако някога си свободна, опиши ми някоя екскурзия по Витоша, в няколко реда, аз не ща много. Поздрави всички братя и сестри близки и Янакиева също и вашите. Н. Л. К. Пр. Б. Л. Обични мои сестри Мария, Савка и Марийка, Изпращам моя сестрински привет от Изтока и Морето, с желанието да придобием всички петтех добродетели, върху които работим; да станат те живи и да можем [да] ги прилагаме навред. Работя и аз и се мъча да ги прилагам и дойдох до заключение: Ако във вътрешността си чувстваш нежност, Любов, Мъдрост, Правда, Истина и Добро­детелта, ти ги проявяваш и отвън, значи каквато ти е вътрешността това и вър­шиш. Този месец работих върху Любовта, имах само съвсем малки преживява­ния на същинска любов, но то беше цяло блаженство. Колкото съм в чистота толкова, повече чувствах любовта в своята красо­та. С тази си болест или нека кажа по-добре, това чистене, което го имам изучавам едно от качествата на Любовта, а именно дълготърпението. Цяла годи­на да се разхожда моята болест от краката в коленете, че в кръста, раменете, лактите и пръстите с китката наедно, това не е ли да учиш един хубав урок и за да го научиш не трябва ли да си дълготърпелив. Сега разбрах, че с Учителя по-лесно се държат изпитите, а като си далеч, гледаш някой да донесе нещо от Него или да ри в съновидение, да си наедно. Затова аз Ви сърадвам, че вашата карма е да сте по-близо при извора и можете да утолявате жаждата на душата си, колкото за мен не губя надежда, че звезда­та, която малко се е скрила зад облаците, чака отминаванието или за да може пак да се осветява от Слънцето. А вие мои мили звезди, прожектирвайте от тази светлина, за да стане и в нас топлина. Работете за слава Божия и Бог, които е Любов, да изпълва сърдцата Ви, за да отоплявате изстиналите мили, загубени душички, които много са. Поздравете Обичния Учител и кажете Му, че жадувам и гладувам за дости­гане на съвършенството - моя идеал, който гледам, мъча да постигна. Поздрав на нашия клас и Вас мои обични. Сотирка Да бъде нашата любов като Божията. 19. 03. 1923 г. Варна Светлина и знание Знанието е необходимо за вътрешното разбиране на нещата. То дава нуж­ните отговори и обяснения на ред зададени и недоказани въпроси. Знанието раз­булва нещата, раздира тяхната опаковка и тогава дохожда онази вътрешна свет­лина, която огрява предметите без да остави и най-малката сянка върху тях. 22. 03. 1924г. София [Няма подпис] Чистота 22. 03. 1924 г. София „Да сте чисти", казва Учителят, да съм чиста казвам и аз, чиста като онези росни капки по цветята, що отразяват лъчите на слънцето, като онези върхове, що се въздигат в небесата, да бъда чиста, тъй както в онзи момент, в който съм излязла от Бога. Но в какво се състои чистотата? За забелязване е, че колкото по-далеч сме от чистотата, толкова повече илюзии си правим, че сме чисти, толкова по-малко се спираме на нея. Например, аз наблюдавах себе си, всяка една своя мисъл, всяко едно свое желание и действие, подлагах на анализ, пред всяко едно поднасях светлината, осветявах го от всички страни, разглеждах го по-внимателно от всеки друг път и изпадах много пъти в положението на един престъпник, който е съзнал престъплението си. Страшно мъчително е бивало за мене, когато в даден момент говоря с едно лице да помисля за някой негов недостатък или негова некрасива постъпка. Струва ми се, че той всичко чете в моите очи и ми казва: „Това е престъпление, ти при мене трябва да идваш във всичката своя чистота." Всеки от нас знае как се диша, чувствува и мисли при един чист човек и всред природата. Да бъдеш чист, това ще рече да не допуснеш нито едно отрицателно чувс­тво в твоето сърце, нито една отрицателна мисъл в твоя ум, чистия човек, само той може да бъде морален. Чист човек аз мога да нарека само онзи, който като обърне поглед вътре в себе не намери нито едно тъмно петно. В дълбочината на твоята душа ти трябва да бъдеш чист. [Няма подпис, почеркът е на Паша] Благоразумие 22. 03. 1924 София За да принадлежа към благоразумните, необходимо ми е самоотричание придружено с жертва само вол на, не наложена, за да се проявявам естествено. Благоразумие значи „благ разум", защото има и „груб разум" т.е. „строг". Ако аз съм се отрекла от себе си, от своите желания, ако и естествени да са на моята мисъл благоразумието ще ми дойде на гости и ще ми говори: „Ти трябва да отстъпиш", защото така е разумно и моментално светлината огрява в душата ми и расъждавам отпосле: Така е, Ти си Господи, Който ми говориш. [Няма подпис, почеркът е на Василка] Правдата Правдата като принцип е съществувала и ще съществува само в съзнател­ния живот, вън от него има само безправие. Често ние се самооблащаваме като мислим за известни лица, че не им се дава правото, напротив ако им се дадеше това, което те желаят, няма да ги ползува при тия разбирания на съзнанието. Според мене правдата иска да работи само с тези създания, които са оза­рени от Божията светлина, за да изработят в себе си диамантена воля. Както казва Посланието към Филипяните 9 ст, 3 гл. „И да се найда в Него, без да имам своя си от закона правда, но правдата, която е от вярата Христова, т.е. правдата която е от Бога чрез вярата." [Почеркът е на Василка] 23. 03. [Истина] Знаем, че истината ще ни направи свободни, но до колко можем да я про­явим, всякой себе си познава. В ежедневния си живот аз искам да бъда изпълнителка, правя усилия в себе си, но не съм я приложила в пълнота, защото нямам изработено мълчанието „където не трябва да я кажа аз трябва да мълча" и затова страдам; но като си спомня думите на Учителя: „Ако вие говорите истината, ще ви направят луди." Но това не искам да ми бъде за оправдание, защото Бог изпитва сърдечните и ду­шевни тайни. [Василка; III месец; Истина] За мъдростта Не мога нищо да кажа, освен ако имам повече Божествена светлина, по- умно ще постъпвам в живота и няма да създавам неприятност на околните си. Затова мъдростта е придружена със знание и то не от земята, егоистично, горделиво, завистливо, а знание, което иде отгоре и предава нежност в проявле­нията си у човека. Блажени, които имат мъдрост, такивато не правят грешки. Василка IV м. 24. 05. 1923г. Свобода и простор Както светлината е необходима за зрението на плодовете, тъй и свободата е необходима за растежа на всичко живо; „растеж" вземам в широк смисъл. „Свобода" - това е най-ценно условие за работа, където човешката душа намира своя път и тръгва по него. [ Няма подпис и дата] Мъдростта София, 22. 03. 1923 г. Може би, несъзнателно да съм минала през лъчите на Мъдростта, но исках ли съзнателно мъдро да извърша една постъпка забравях важния момент, в кой­то трябваше мъдро да се проява. Случи ми се, само няколко пъти да сторя тъй, както намирах че е умно да се постъпи и усещах едно светло разположение на Духа. Самата дума „Мъдрост" има вибрации, които подтикват човека към раз­мишление, спокойствие, умствен труд и търпение. Но все пак вярвам, че Велики­ят художник на Красотата е обърсал поне четката си от моята микроскопическа, но искрена проява на мъдрост. Мъдър е само Бог и Синовете Божии. [Олга Славчева] Любовта София, 22. 04. 1923 г. Най-много за нея съм мислила в живота си, нея съм търсила. И когато искрено анализирам всички свои досегашни чувства, намирам, че душата ми се е стремила към един Велик, мъчнопостижим, но постижим за доблестните сърца идеал. Душата само чрез нея живее. Тя е нейната необходима атмосфера. Тя я търси непрестанно вън от себе си, в околните, в природата, съзира я там, но не може да се слее с нея, защото Любовта е жертва. Тук започват страданията на човека. Остава едно спасително нещо - да се вглъби сама в себе си тя, вътре в своят ум, сърце и воля. В хармоничното съчетание на тези трите се ражда едно цяло, което е в контакт с оная творческа любов в природата, и тогава душата става сама в себе си пълна. Сам човек, без това троично съчетание няма любов. А когато тези трите са в хармония, тогава има Красота, има Любов, има Бог. [Олга Славчева] Добродетелта София, 22. 05. 1923 г. „Добродетел" - сиреч „добро дело". Как ние вършим добри дела? Всичко това, което човек създаде полезно за себе си и другите е добро дело. Природата е олицетворение на добродетелта. Тя вечно твори, вечно създа­ва. Физическата работа е резултат на една идея и едно чувство, а самото извър­шено дело - проявление на волята. Всяка работа, в която липсва мисъл, чувство и воля е дело непотребно и безполезно. Добродетелта е чиста, искрена, непринудена, естествена и красива. Доб­родетелния човек вдъхва за себе си идеята, че е Син Божий. Неволно такъв чо­век е обичан от всички и никога не се забравя неговия образ. Проявих ли се в добродетел? Благодаря Богу, понякога - да. Пътят е дълъг. Великата Школа безконечна, аз съм пред Нейните двери. Искам да влеза в нея, искам да се уча. [Олга Славчева] Правдата София, 22. 06. 1923 г. „Правда" значи Право в Божествена смисъл - това, което подразбира за себе си ред, хармония и красота. Правда и справедливост тия са две неща не­разделни. Там където е едната, трябва да бъде и другата. За себе си ще кажа, че съм крайно несправедлива към всички. Защото не си давам труд да поразмисля малко. Понятието ми е познато доколкото да си създам по-добри условия за жи­вот. Намирам се още в първично състояние на праведност. Има хора, на които в една нощ им побелявала косата от страх. Чувствувам, че и към мен е приближило такъв един момент, когато добре ще разумея това. Правдата е свързана с Исти­ната. Както обичам да поизлъгвам, така обичам и да изкривявам. Повечето взи­мам, по-мапко давам. А това е стария егоизъм, ледената планина, която скоро слънцето ще разтопи. [Олга Славчева] Щедрост Може ли клетката да помогне на целия организъм? - Може. Как? - Като асимилира правилно. Малкото може да прояви щедрост към великото само като изпълнява точ­но зададената му задача. И всяка клетка проявена, тъй осигурява величието на цялото. Обичай себе си, душата си първо, сиреч не позволявай на некрасиви мис­ли и недостойни чувства да я обременяват. Пази я като зеницата на окото си. Тя е твоята спътница, твоята сестра в живота, а ти какво си, ако оставаш тя да се тормози от неканени гости всеки ден? Ти бъди воля, бъди страж, бъди приятел на това Божествено трептение, което единствено ще услажда живота ти. Ако ти я пазиш, ти ще видиш в нейните спокойни води ще се отрази слънцето, синината на небето и белите нежни облаци... Ти ще вкусиш животворната влага, когато си в жажда, а иначе, какво ще остане ако не я пазиш? Обичай душата си, след като си възлюбил Бога, за да може да те посети Неговия Дух в чистото светилище на твоя Божествен живот. Иначе где ще слезе Той? - Ще те отмине, ще отиде при тая що е приготвила себе си за жениха, а ти ще останеш жаднеюща и тъжна. А когато дойде жадния пътник и застане при кладенеца ти, какво ще му дадеш? Имаш ли съсъд чист, с който да почерпиш вода от Божествения извор? Бъди щедър към своята душа, храни я с плодове, които тя обича, а тя обича да види всички радостни. Чрез своята душа ти ще обикнеш душата на брата си, ще възлюбиш сестра си. Близко до своята душа си близко до ближния, близко до ближния - близко до Бога.. [Няма подпис и дата] --------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- [1] следват съчинения и писма на ученичките

СВЕЩЕННОТО ПРАВИЛО Сега във вашия клас вие нямате още никакъв обект. И 5-те вървите в мъгла. Аз толкова време ви следя, почти никакъв обект нямате. Към какво се стремите? Общият стремеж нищо не донася. Общата вада, която няма брегове, образува само разливания, мочурляци. Разливането някой път не е поливане. Защото в този път не сте дошли за пръв път на земята. Колко пъти сте започвали, имате толкова съществувания, толкова опитности са ви дадени и ако вашето съзнание не може да се подигне и да използува някои от тези ценни семена то[я] застой се дължи на вас. Има неща непостижими за вас, зная, но има неща, които са постижими. Защото достойнството на един ученик се дължи на това разумно послушание да изпълни всяка мисъл, която е добра. Да си готов да пожертвуваш живота си и за никакви блага да се не подкупваш. Това значи, като се турите на изпитание, да издържите. Ако нямате тази воля, добре, ако не - само така може да се постигне. И ако влезете в другия свят, с какво ще се похвалите? За да влезеш в музикалния свят, трябва да знаеш да свириш с тях. Но ако на 20 движения на лъка правиш 10 отклонения на цигулката? Има известни изкуства, като ги знаеш - добре дошъл. А у вас има едно понятие, понеже сте родени царски дъщери с царска кръв, трябва да се извиняват всичките погрешки. Не е тъй, и царският син и простият син са еднакво отговорни. Има ваши погрешки, които аз извинявам, но има погрешки, които аз не мога да извиня по никой начин. И тях кармически трябва да ги изплатите. Има неща, които аз съм готов да извиня 101 %, но има неща, които 101 % не извинявам. Представете си, че аз ви казвам: Тук има един камък от 1 кг. Казвам някому: „Дигнете този камък и го турете на това кюше.“ Един път, два, три пъти вие не го тургате. Това не е нехайство, а това се казва своенравие. И ако е един ангел, за такава една постъпка биха го изгонили. Някой път отрицателните черти са поучителни: Пияният човек, с какво усилие, гледа да се домогне до някоя чаша вино. Тъй и добродетелният човек трябва да гледа да се домогне до чашата на добродетелта. Най-първото нещо, от вас аз искам следното: Няма какво да ми пишете за вашите преживявания. Аз искам от вас послушание и да имате една определена цел, която да постигнете, и да не се извинявате, че слабости имате, понеже всичко това, което ви се дава, това е в границите на вашата възможност. Разберете следующата обстановка: Посадили едно кокиче едно време в пролетта, пък то се разсърдило на своето братче, защо не го турило на това място, където то поискало, на най-високо място и не искало да израсне. Към края на есента то казало: „Хайде, сега съм решило да израсна.“ Израства и опада. Някой път у вас се заражда благородното желание в зимата, когато можете да бъдете попарени. Сега ще имате пред вид, че не сте само вие фактори в света. Има известни души, които са останали назад в своето развитие и те са образували една зона и искат да спрат душите в тяхната област и каквото вие сте спечелили, те искат да го изядат. Такава една разбойническа черна зона има, в която всички млади там залагат живота си, най-много младите. И ако вие не сте внимателни и вие може да оставите костите си в тази зона. Всичките тия обещания се дължат на тази зона, то са все лъжи, лъжи, реклами, афиши, афиши, лесни начини за обогатяване, за подмладяване, това било, онова било. Трябва човек да ви прекара през много големи страдания, вие още не сте плакали тъй, че като заплачете, вас да ви заплаче и сърцето ви и душата ви до дъното, тогава може у вас да се пробуди съзнанието. Аз ще ви попитам, вие сте на Добродетелта. Ако дъщерята пожертвува честта си, за да подобри материалното положение на баща си, как мислите, жертвали е? То е едно от най-големите престъпления, бащата да застави дъщеря си да пожертвува честта си, за да подобри материалното му положение. Твърдението, дето някои казват: „Трябва да падне човек, за да стане“, в туй няма философия. Падането извиква ставането. Грехът не извиква благодатта, защото благодатта си е благодат. И когато иде грехът, благодатта се извиква двойно, за да може да преодолее и да тури хармония. И някои казват: „Трябва да се увеличи грехът, за да се увеличи благодатта.“ И без грехът благодатта ще дойде. В съвременните схващания казват, че няма да разбираме живота без ти схващания. Може да се подобри животът и без да съгрешим, както възможност с греха и без греха може. Допуснете, че вие сте една ученичка в Класа на Добродетелите, не само вие, но в Класа на Добродетелите има много ученици в целия свят, с хиляди са от тях. Има две положения: една от тези ученички се влюбва в някой момък от света, богат, заможен, да допуснем, той е княз или цар и той казва така: „Ако ти се отречеш да служиш на своя Господ, аз ще те взема за жена.“ И тя се отрича, за да го придобие, морално ли е то? Какво е спечелила? Другото положение: Той е един ерген и ти кажеш: „Аз ще се оженя за тебе, но ако ти повярваш в моя Господ.“ И той повярва привидно. Какво сте спечелили? Тези принципи в добродетелта вие трябва да ги разрешите, по който и да е начин. Една ученичка на Добродетелта никога не трябва да има връзки, тя може да другарува, но всякога тя трябва да бъде на особена дистанция, ако не иска да загуби своя Учител. Божественото у човека трябва да бъде идеал. Божественото, от което произтича животът, върху което е обоснован човешкият разум, върху който почива човешката душа, то трябва да бъде нещо свещено за вас и за нищо в този свят вие не трябва да го жертвувате. И целият свят да се обърне, не жертвувайте, то е измама. За нищо не жертвувайте Божественото в себе си. Има едно свещено правило, върху което не трябва да се разисква: Божественото у тебе няма да го жертвуваш заради нищо! Ако туй Божественото само може да се жертвува, ако Господ, Той поиска да се жертвува, тогава вземи участие с Него, но ако .. .(В този момент почука отвън сестра Магдалина, искаше Учителя да излезе за малко навън да му съобщи нещо важно. Учителят каза, че не може да излезе и каза) : Послушание е нужно. И всеки, който не ме слуша, аз имам лошо мнение за него. Търпение и послушание, тия правила ще ги научите, без тях не можете да вземете нито една крачка. За Царството Божие, ако не се отречете от баща си и майка си, вие не можете да бъдете жители на това Царство. Toe великия закон, който ученикът трябва да научи, за да намери своя Учител. Съвременния свят, аз го уподобявам на бит-пазар с хиляди дюгени, дрехите са боядисани, но дрехите са все по-вехти и по-вехти. И като ги туриш още на първия ден, ще се нацепят и на втория ден, на третия ден ще бъдат скъсани. В който дюген да влезете, каквото и да вземете, все такъв ще бъде резултатът и затуй е падението. Всички стремежи и идеи на съвременното човечество те са изложени на бит-пазар, няма какво да уповаваш. Аз бих желал някой от вашия клас на когото вие можете да разчитате не само при един случай, но във всички случаи, кажете ми го. Аз имам една книга на великите ученици на добродетелите, там са имената на тия велики ученици. Кажете ми такъв, който и след 20 години като ви срещне, като ви види изоставена на пътя, да бъде същия, да не се измени. А той, като мине, ще каже: „Едно време ти беше много млада, а сега си остаряла.“ Да дойдем до вас. На вас може ли да се разчита? Обръщам сега закона върху вас. Вие как сте? Може ли да разчитате? Ще дойдете, има една свещено правило, на когото очите му са отворени, Господ всякога отбелязва. Туй е великото у Бога, че Той отбелязва онова, което никой не го е видял. Големите грехове на хората Той не отбелязва, но малките работи, които и ангелите не виждат даже, Той ги отбелязва, а което другите виждат, Той не отбелязва. Има знания, които се добиват по разни начини, но най-полезни начини [знания] са тези, които се добиват чрез закона на Любовта и на които обект е Истината. Не положим ли в основата Божествената Любов, то не е знание. Знание придобито със закона на Любовта, то остава като един скъпоценен камък, той не се разваля. Те са живи отношения. Сега представете си едно време сте били царици, аз съм ви срещнал, вие казахте, че ще оправите света и виждам такива присъди, интриги и най-после дойдохте до туй обедняване, в което сега се намирате. Питам ви: Придобихте ли опитност? Вие казвате: „Сега пак да станем царици.“ Сега трябва да научите вътрешната страна на живота. Трябва да бъде човек силен и мощен по дух. Как бихте разбрали един от най-видните пророци - Исайя 25 глава, 6 стих? (Учителят го прочете.) Сега стремежите на съвременните хора, ето как Господ го описа на пророка. През последните времена такова ще бъде положението -15 глава, 5,6,7 стих от Исайя. „Моав“ всякога значи хора, които са без морал, нямат никакъв принцип, които живеят днес за днес. Каквото са скътали хората им се взема, такъв е животът на хората. 60-та глава 1 - 6 стих онези, които възприемат истината. Сега аз искам от вас нещо по-определено, ако може да излезе, да почнете една по-определена деятелност, разумна. Не е в голямата деятелност, но да имате една малка опитност, едно малко семенце, върху което всякога да базирате опитността си. И тази малка светлинка нищо да не е в състояние да я засени. През тази светлинка да видите присъствието на Господа. И в най-голямата тъмнина да слушате гласът да каже: „Не бой се, тук съм!“ Няма по-хубаво от туй състояние. И в гроба да си; и в пространството да си; и в дъното на замята да стоиш - не бой се, ще излезеш! Господ е толкова взискателен, вие не можете да имате Божието благоволение, ако не сте абсолютно чист, не външна чистота. Да имате беззаветно доверие, ни сянка от съмнение. Да бъдете всякога готови да пожертвувате всичко заради Него. Един в света има, за когото всичко може да се жертвува моментално, да се не спираш нито една стотна от секундата. В такова едно състояние, Бог всичко ще ви направи и преди да пожелаете, Той ще го изпълни. То е Божествено, тъй го аз наричам. Но остане ли в някое кътче на вашата душа съмнение, тогава ще градите, ще се разваля, днес пак, утре пак и най-после ще кажете: „Не разбрах смисъла на живота.“ - Защо? Смисълът на живота е Любов. Бог е Любов. Той е Мъдрост, Той е Истина. Моето желание е, аз спрямо вас имам две мнения. И те са следующите: Аз искам Божественото у вас да го подкрепя, да го възрастна. За Божественото аз съм готов всичко на направя. А у вас има друг човек, за който аз не се интересувам, то си е ваше. Туй, човешкото трябва да живее само от изобилието на Божественото. Но когато Божественото ще стане у вас жертва за човешкото, вие сте на един крив път. В окултизма туй го наричат падение, намирате се в Божествените корени и се намирате в едно безизходно положение, а по-тежко няма от това за душата. Сега моята цел днес е, аз не искам да ви дам морал, а само някои правила, които са неизбежни. Първото правило да го запомните: Божественото във вас за нищо, за никого не трябва да го жертвувате. Божественото само трябва да се жертвува за себе си. Казва Христос: Имам власт да положа душата си, имам власт и да я взема.“ Божието само може да се положи и да се вземе назад. Когато казва Христос, то е Божественото - „Имам власт да положа душата си, имам власт пак да си я взема.“ Бог допуска Христа да го вземат, Той го допуска и пак Го издигна. Ако вие подлагате Бога на изпитания, ще паднете, ако Бог ви постави на изпитание и в дъното на ада да сте, Той ще ви изчисти, ще ви издигне и ще ви възкреси. Затуй във всеки един момент трябва да знаете две неща: Волята Божия ли изпълнявате или вашата воля. Волята Божия, то е великия принцип, а вашата воля, то е човешкото. И силата, за да бъдете мощни, в туй вътрешно разграничение ще станете силни. Туй е Божественото, от тук никъде не се мърдам. Сега, ако вземете първия принцип, ако сте внимателни на моите думи, те са тъй силни, тъй мощни - Аз ви говоря една велика истина. Първият принцип, ако сте готови да служите на Бога, Бог може да трансформира живота ви, най-нечистия живот ще го трансформира моментално, ни помен да не остане и вие ще мязате на един скъпоценен камък. Но нямате ли този принцип, човек с хиляди години ще пада, ще стане; в другия живот пак ще падне - пада, става. И ще ни убеждават нас, че опитност трябва. И дойде опитността - ще кажат: „Дойдоха водите до устата ни и се обърнаха към Господа.“ Там е човешкото знание. Има друго знание да познаем Господа. Най-великата наука е Той в света. Аз се чудя на някои, казват: „Да познаем света!“ Някой си разрязва умрял вол. Какво ще научи от този вол? Неговите миризми. Добре, след като сме изрязали 100 вола, какво сме научили? Друго - посаждам 100 ябълчни семки и ми дават ябълки, кое знание е по-реално? Разрязването на вола или посаждането на семките? Един ясновидец няма защо да прави разрез на вола, той ще си проектира очите и ще види как е скачена главата, мускулите, костите без нож. Без нож виждане. Кое знание е по-хубаво? На ножа или на виждането? Пипането не е знание. Вие сте имали пипане, то е достатъчно, имате повече пипане отколкото трябва и няма нужда от пипането. Ще кажете: „Как се разширява човешкият мозък, какви химически процеси стават, пречистването на мозъка? Де се зараждат възвишените благородни мисли, де се намират излишъците?“ Онези, които не виждат със своя нож, ще кажат: „Аз не съм намерил душата.“ Но трябва едно свещено правило. Едно само трябва да имате, но свято да е. Светлината вие може ли да я огорчите или обидите? Някоя пакост може ли да й направите? - Не може. Аз ще ви дам един начин. Вие се огорчавате, обиждате, казвам: Станете светлина, никой не може да ви огорчи. Тя дори има предпочитание, защото всеки има нужда от нея, всеки гледа да отвори прозореца, да влезе един малък лъч. И там злото е изключено. Някой път седите и казвате: „Мен Учителят не ме прие.“ Ама не си светлина, как ще те приема? Ако ти си един твърд камък, който причинява вреда, как ще те приема? Ако ти си един умрял вол, ще те туря ли в гостната стая на някой стол? Ако ти си един ангел, ще те туря на първото място и ще дойда да ти прислужа. Това схващане е, което трябва да имате. Много ваши мисли и чувства, които до сега сте употребили, са отрицания, които образуват лоши черти. Тях трябва да ги турите на една страна - от ляво. Всяка отрицателна мисъл на завист, на злоба, такива потънкости - в ляво, а всяко добра мисъл - в дясно. Турете граници от ляво и от дясно и след туй вие ще се поставите в трето положение, на мястото на светлината, и тогава ще разберете резултатите как са произлезли. Само че, у доброто има повече светлина, по-малко тъмнина. Злото се е помъчило да хване светилната и да я зароби, това е злото. А доброто е добро, понеже се помъчило да хване светлината и да й даде свобода. Туй е разликата в стремежите. Туй разграничение, ако го направите ние ще ви помогнем, няма какво да се плашите. Когато дойде да констатирате една своя погрешка, бъдете смели и решителни. За пример, пъпли една въшка, но за да не види вашата другарка, тургате палтото отгоре. Хвани я, не я покривай. Хвани я с пръстите си. Въшки по вашите глави не трябва да ходят. Благодеяния на въшките не правете. Едно правило: Благодеяние не трябва да правите на паразити. Има известни мисли у вас, които са от естеството на паразитизъм. Питам сега, туй, което ви дадох, какво ще го правите? Ако не, аз ще го взема назад, не ви пущам навънка. То е едно богатство, за що ще го употребите, другояче аз ще ви върна. Днес съм безпощаден. Искам да говоря много искрено. Тъй ми казаха да ви говоря. (Паша: „Ние ще го проучим.) То няма какво да го проучавате. Господ ми казва: „То е едно богатство и ще ги питаш, какво ще правят с него.“ Вие сте поучавали нещата толкова време, няма какво да проучавате. Аз ви казвам: Идете на чешмата със стомната за вода. Вие казвате: „Ние ще проучим пътя.“ Не, смелият човек ще иде, ще налее вода, макар да има хиляди препятствия. В един военен лагер капитанинът заповядва да идат няколко души войници да донесат вода - идат, избият ги. Тъй и с други. Казва тогава капитанинът: „По моя заповед работата не върви, имали някой, който доброволно пожелае, който да иде да се жертвува.“ И един от войниците, без заповед, задига стомната и се връща без пакост. Как ще си обясните? Значи той е опитен в името Божие и Бог е спрял неприятеля. Докато ние заповядваме, картечен огън има. Щом Бог заповядва, огънят спира. На вас ви се дава мото, казва Духът: „Дай им мотото - 5 глава Ев. Матея, 5 стих. „Блажени кротките, защото те ще наследят земята.“ Сега, ако ви попитам, мнозина имат понятие за кротките хора, че те са тихи хора, не работят. Не, кротките хора са най-деятелните. Каквото работят вършат го добре, безпогрешно. Щом върши работата, той е там, а после, за да платиш, трябва да го търсиш, не чака заплата. Те се наричат кротки хора, които всичко много добре свършват, а после трябва да го търсиш да му платиш. Те са най-умните, най-точните, най-работливите хора, които изпълняват Волята Божия, имат един велик идеал, който е вложен в собствените им души. Смятайте, че Господ направи тъй, че всичко, което си направил, най-потайните мисли, най-скритите неща и добро и зло ще бъде с тебе. Тъй ще бъдат една изложба, всички да знаят. Трябва голямо геройство, човек да гледа своя живот, не само един живот - един, два, три ... Сега желая, ако у вас работи Духът, аз не искам у вас да работи един външен акт. Ако Бог съизволява и благоволява във вас, ако имате един вътрешен стремеж, работете, не бойте се, ще ви се съдействува, пък ако този стремеж го нямате» Представете си, че се намирате пред една изпитна комисия и те ви питат: Какво искате? Много пъти сте се молили, ама само едно нещо може да искате, смятайте, дадат ви право само едно нещо да поискате, не само да го поискате, но да го приложите в живота. Може да поискате здраве, знание, може слава, сила. Кое е най-главното желание? Кое [е] най-силното ви желание, между вас, между многото ви желания, кое изпъква у вас? Всеки човек има много желания, но едно желание, което се издига като висок планински връх. (Паша: „Чисто сърце“; Мика: „Да станем проводници на Бога“.) Трябва да ви изведа на екскурзия, дето бях аз вчера. Там ще ви предам един урок. Там до пояс като газите през снега и като излезнете на другия бряг, ще научите какво трябва да се прави. Тогава утре ще се стегнете четирите ученички, трябва да направя един опит с вас. Или утре (събота) или в понеделник. Аз ще ви преведа през едно страшно време, до пояс сняг ще има. Понеделник е по-добре, но ще се спретнете, ще ви задигна на едно място дето до пояс ще газите сняг и то на Витоша отгоре. Ще ви задам една задача на четирите по снега, да видим как ще я разрешите. Опитната страна ще покаже. Опитът е доста сериозен. Като погазите до пояс сняг, пък поседите из снега, после пак. Ако снегът се втвърди дотогава, ще ви улесни. Тогава опитът остава за следующия петък - 16.02.1923 г. Ще газите сняг най-малко един километър. Опитите са необходими. То е един малък опит. Ще видим какъв ще бъде денят, по него ще съдим. Първото правило. Истината ви казвам, когато човек има едно свещено правило: „Каквото вържете на земята, вързано ще бъде на небето и каквото отвържете на земята, отвързано ще бъде на небето.“ (Учителят донесе своята книга IV и V серия беседите, подаде я на Мария и каза: „Определете едно число, някоя страница. (Паша: „25 страница.“ Падна се от беседата „Плачът“) Савка - 47 страница: „Тогаз праведните ще просветнат.“ [От четвърта серия на Сила и живот.] Мария 200 - Волята на Отца [От пета серия на Сила и живот] Сотирка 914 - „ Ти целувание ми не даде.“ [Четвърта серия на Сила и живот] Мика 325 - Много плод [ Беседата „Много плод“ от пета серия на Сила и живот.] Сега вие имате желание да повикате други във вашия клас. Аз наричам вашия клас, клас на опитите. Кажете ги кои са и тях ще ги турим в снега. (- Еленка Андреева, Дафинка Пенчева, Виктория Христова, Олга Славчева и Василка Иванова.) Сега вие каните пет, пък после, (след 5 месеца), те ще поканят други пет. Тогава ще ви определим другия петък - до пояс сняг, ще чакате, пък ако се смрази снегът, то е привилегия, времето иска да ви помогне, пък ако не иска да ви помогне, ще кажете: „Ние искаме да газим такъв сняг.“ В шест и половина часа сутринта или 7 на кладенеца. Ще си носите едно гюмче за вода. И всяка да си вземе кибрит и малко борина със себе си, ще си направим един голям огън. Може да си вземете една тенджерка и картошки всяка ще носи. Вие сте 9 души, може да го направим 12 души или 10, но 12 [е] свещеното число. Ще си вземете двойни чорапи и по една фанела в запас. Имате една доста сериозна работа, защото няма да вървите по отъпкан път. Гледайте да оправдаете, да използувате условията, които ви се дават. Използувайте добрите условия, понеже те всякога не идват, те идват рядко. Когато Господ зове някого, той трябва да е навреме тук. Горе ще се разведрите, много от вашите идеи ще останат в снега, много от вашите неразположения ще останат там. Щом като прегазите един и половина километър до пояса сняг ще ви хрумне една светла идея, как да работите и тогава аз ще ви попитам знаете ли как се работи? - Знаем. На другите сестри ще им кажете: Ние ви каним в опитния клас на добродетелите, ще направим един опит да видим колко може да издържите. Ще им кажете, че има да газят сняг до пояса, някъде до колене, 60 см до 1 м височина. Там не е за слаби хора. Ще минем през най-мъчния път, а ще се върнем през най-лесния път, с песни. Колко смешен става човек като затъне в снега и няма почва под краката си! Добрата молитва Работа за следующите пет сестри по същия начин Сотирка - жертва Паша - равновесие Савка - свобода и простор Мария - знание и светлина Мика - чистота Vl-ти месец до 22. 02.1923 г. Добродетел - Василка Правда-Дафинка Истина - Олга Мъдрост - Виктория Любов - Елена l-ви месец до 22. 02.1923 г. Беседа държана на 09.02.1923 г. от 9 и 30 до 11 и 30 часа

БЕЛЕЖКИ към работата на Окултния клас на Добродетелите през 1923 година На обичните ученички Мария, Савка, Паша, Марика, Сотирка Няма Мъдрост като проявената, изявена Божия Мъдрост; Само Божията безгранична, вечна Мъдрост е Мъдрост. Вложете Любовта в сърцето си, Тя ще внесе чистота и благородство в чувствата ви; Мъдростта в ума си, Тя ще внесе светлина в мисълта ви; Истината в душата си, Тя ще внесе свобода на волята ви; Правдата в Духа си, Тя ще внесе яснота в решенията ви; Добродетелта в силата си, Тя ще внесе неизменна вяр­ност и ДУХА НА БОГА ще обитава и вие ще бъдете под Неговите крила пред очите на Неговата милост. Любовта на Духа Святи да ви озарява. 12.01.1923 г. София [Препис от писмо на Учителя] ДО УЧЕНИЦИТЕ НА В.Б.Б. До специалния клас П.М. Светлината с ръка не се хваща, но с очи се вижда и с ум се разбира. Тази Светлина води изпадналата душа през тъмнината. Ръката може да хване само образувалия се плод от Светлината; Окото да види слугата, който го донася, и ума да прочете писмото на оня, който го праща. Свещеният плод на живота трябва с всичката чистота да се хваща. Душата на ученика трябва да е обхваната от свещения трепет на Божия Дух. Само така ученика може да се доближи да види свещеното лице на Истината и да разбере възходящия път на Любовта. Великите идеи живеят в благородните души; Светлите мисли в светлите умове; Чистите желания в чистите сърца. Там гдето има Светлина, Чистота Духовна, Свобода Божествена, там Духа царува. 31.01.1923г. София До обичните ученички О.К.НД Мария, Савка, Марика, Паша, Сотирка (V-то писмо от Учителя до Паша) Само Бог е Любов, и когото тази светлина озарява само той я познава. Любовта е дело на живот; Мъдростта е дело на висше познание; Истината е дело на душевна свобода; Правдата е дело на дележ; Добродетелта е дело на плод. До колко сърцата ви са чисти, нека Любовта да говори; До колко умовете ви са озарени, нека Мъдростта свиделествува; До колко душите ви са свободни, нека Истината каже; А за Правда и Добродетел Бог е свидетел. А верността ви, тя е веч позната. Работете докато слънцето на живота грее. Моя мир да бъде с вас. 28.01.1923г. София

ТРЕТИ МЕСЕЦ 22 октомври - 22 ноември 1922 г. София Трето писмо ще пише Мария на Учителя Добродетел - Мария Правда-Марика [Мария Тодорова] Истина - Сотирка Мъдрост - Паша Любов - Савка До Мария За Любовта Любов, за която сега трябва да пиша, аз нямам. До сега аз Любов не съм проявила, но само чувствувах Любовта, която ми се е давала. Любовта отрича всеки егоизъм и изключва всяко огорчение. Тъй, че този месец се старах да премахна всяка егоистична подкладка в действията си и при това се натъкнах именно на онази дебела егоистична основа, от която изхождат всичките ми действия. Като се натъкнах на туй, в душата ми се роди една голяма скърб, за която нищо не мога да пиша. Тази скърб може само да се живее. А в Любовта, която получавах, намерих две страни: Любов топла и светла, за която жадува моето изтинало от вековете сърце и която още едва разбира моят ум, а другата страна, това е онова дълбоко преживяване нейде вътре, вът­ре, което облагородява, подига и внася една дълбочина на чувствата ми и дълбо­чина на душата ми. Тъй че Любовта внесе в мен 4 измерения: дължина, широчи­на, дебелина (радост) и дълбочина (преживяване). Радостта, това е периферията, а дълбочината, това е центъра. Значи Любовта внесе в мене и периферията и центъра. А център без периферия няма и периферия без център няма. При Любовта скърб няма или там и скърбта носи името Любов. Савка 20. 11.1922 г. София Друго, до което дойдох върху Любовта: Любов, за която сега трябва да пиша, аз нямам. Във всичките си стара­ния да придобия Любовта от части, до сега, до днес, аз Любов не съм проявила. Най-многото, което мога да кажа от опит за Любовта и то не като моя, а като такава, която иде от вън, са следните две силни страни: Любов получена, изжи­вяна като най-силно чувство, потик, стремеж, сила и воля дори в периферията (в дължината и ширината на моята душа) и скърб, изживяна като най-силно чувст­во, подтик, стремеж и сила в центъра, в дълбочината на моята душа. Любов без скърб няма, както и център без периферия няма и обратното. При любовта и скърбта е Любов. На Обичния Учител За Правдата Мислих върху правдата и я обикнах. Повиках я. Тя дойде и аз се зарадвах. Проговори ми... и станах скръбна... Аз искам Правда в моя живот! Твоя ученичка Марийка [Марика] 21.11.1922 г. София За Мъдростта 21.11.1922 г. София Този месец, от 22 окт. до 22 ноември работих върху „Мъдростта". Представиха ми се случаи да я приложа. Някъде успях на време да постъпя съобразно с нея, а някъде пропущах- действувах според както почувствувам известна работа. В първия случай ми биваше добре, изпитвах една лекота, един вътрешен мир. Във втория случай тяжест, голямо недоволство от себе си, дохож­дах до положение да се чувствувам опорочена. Вторият случай е за мен важен, неиздържането в тази добродетел, защото това ми е задача да работя с нея. „Трижди мери, един път крой!" Често ми дохож­даше на ум. Казвах си, преди да постъпя тъй или иначе: „Напи истината ще кажа, от какво ще се боя?" Но мъдростта ми каза: „Когато никой не я иска, когато за този случай я ненавиждат, когато тя им вади очите, когато силно засяга тяхното честолюбие, по-добре ще е да мълчиш." И колко, колко пъти мъдросттати налага мълчание, а не да казваш това, което чувствуваш, макар и истинно да е. Иначе готова трябва да бъда стрелите хорски да понасям. Взирам се в постъпките си и живо разбирам думите Учителеви: „Без Мъдрост, значи, без светлина." Паша [Мария Тодорова] * „Милост и Истина се срещнаха Правда и Мир се целунаха Истина от земята ще прозябне Правда от небето ще надникне" Някои мисли за Добродетелта Добродетелта е да проявиш в дело благия роден подтик. Затова само чо­век със силна положителна воля може да бъде добродетелен. Добродетелта е волята на Божествения свят, проектирана на физичния свят. Добродетелта е плод; плодът зрее само при светлина и топлина. Плодът на добродетелта зрее само при светли мисли и топли чувства. Затова, за да бъде човек добродетелен, в него трябва да се е вселила и да живее Мъдростта като принцип и Любовта като принцип. В Добродетелта Истината присъствува, като един невидим двигател, който иска да се изпълни съвършената Божествена спра­ведливост. А Правдата увенчава делото с успех. 28.10., събота, 6 ч.с. Да проявя Добродетелта в моя живот! - Сърцето ми трябва да блика от любов. Само в любовта има светлина - а само на светлина плодовете зреят. Само мъдрият може да бъде добродетелен, защото само в мъдрия има любов и светлина. Да бъда Мъдра! Да бъда Амриха! Нека едно от лицата на Мария бъде Амриха Ключът е „х". 01.11 сряда Добродетелта съдържа в себе си активните енергии на съзиждане - твор­чески енергии, които оплодени от Слънцето завързват най-хубавите плодове - израз на осмислен живот. Тя иде отгоре и нагоре отива... Тя слиза само, за да подигне някого... В когото влезе, влиза за да го подеме в своята възхождаща вълна. 10. 11. петък, 6 ч.с. Мария 21. 11. 1922 г. НА УЧИТЕЛЯ - ХРИСТОС ИЗЯВЕНАТА ПРОЯВЕНА И ОСЪЩЕСТВЕНА ЛЮБОВ НА БОГА FIR FUR FEN TAO Bl AUMEN ВИСОК ПЛАНИНСКИ ВРЪХ ОБЛЯН ОТЛЪЧИТЕ НА УЧИТЕЛЯ - СЛЪНЦЕ Светлина и синина се разливат по небесата. Въздухът трепти от чистота. Мълчание и тишина. Добродетелта възлиза по една пътека. Главата й е дигната нагоре. Погле­дът устремен към Слънцето. Колкото повече се изкачва нагоре, тя става по- ефирна и най-после, подобно дъх на бели кринове тя коленичи при нозете Учителя. Той я поглежда. Вечността гледа през погледа Му и лицето Му е подобно звездно небе, разгънало огнените страници на Книгата на Живота. Добродетелта: Учителю! При Теб аз ида... На моите сестри Любов и Мъдрост, Истина и Правда плода да донеса... Аз видях Любовта - дете е тя - Чисто и невинно кат сутринна роса. Тя рече ми: „О, сестро моя, Любов ме мен наричат Но аз сама не съм Любов Аз само чувствувам Любовта, Която ми се дава. За таз Любов жадува моето сърце Истинало от вековете. И таз Любов едва разбира още моя ум. Към мен излива се топла и светла И в мене, нейде вътре, вътре живее нещо, което ме подига и внася дълбочина на чувствата ми и дълбочина на душата ми. Познах аз радостта от таз Любов познах и нейната дълбочина. При Нея няма скръб или не, Там и скръбта нарича се Любов. А Мъдростта и нея срещах често. О, тя тъй много бе погълната в себе си. Усърдно тя работеше и бе готова Винаги погрешките на хората Сама да понесе. Тя рече ми: Как често идва ми да кажа Истината, от що ще се боя? Но нещо сдържа ме и шепне: „Когато никой не я иска, Когато за този случай я ненавиждат Когато тя им вади очите. Когато силно засяга тяхното честолюбие, „По-добре ще е да мълчиш". И аз се уча на мълчание, макар и туй, което чувствувам да бъде истинно. Иначе готова трябва да бъда Стрелите хорски да понасям. Взирам се в постъпките си И живо разбирам думите Учителеви: „Без мъдрост - значи без светлина." От Истината вест не съм получила. Ще дойде тя сама да Ти изкаже туй Що е научила през този месец. А Правдата? Тя бе замислена и много изживяла. Тъй ми се стори когато я срещнах. Тя даде ми туй малко писъмце: На Обичния Учител Мислих върху Правдата и я обикнах. Повиках я. Тя дойде и аз се зарадвах. Проговори ми ... и станах скръбна... Аз искам Правда в моя живот! Твоя ученичка: Марийка А аз последна ще Ти кажа туй що искам: Да проява Добродетелта в моя живот! Сърцето си да дам аз дар на вечността! Но трябва то да блика от Любов Защото само в Любовта има светлина, а само на светлина плодовете зреят. Само мъдрият може да бъде добродетелен, защото само в мъдрия има любов и светлина. ДА БЪДА МЪДРА! ДА БЪДА АМРИХА! Нека едно от лицата на Мария бъде: АМРИХА Аз Учителю, при Тебе бях И после слязох на земята. Слязох, за да подигна някого И пак при Теб дойдох. Замлъкна тя. Учителя стоеше Тих и величав. Той нишките на цялата Вселена Държеше в ръцете си И огнената книга на Живота Бе изписана със звездни писмена по светлия му образ. И нова песен зазвуча В небесните простори... Мария 22. 11. 1922 г. Софт "Ние знаем, че преминахме от смърт в живот", I послание Йоаново 3:14 I. Събуди се моята душа, Събуди се моята душа, За вечни Блага За вечни Блага, Блага На Любовта на моя Баща. На Любовта на моя Баща. И видях там тази душа, Самотна да чака тя... 02. 12. 1922 г. I. В зарите на живота, Слънцето изгряваше, Граници на природа очертаваше В душа ми мощен Дух пробуди, И в сърце ми Любов събуди. 02.11. 1922 г. 10 часа преди обяд, събота II. В зарите на живота Кога лъчи от Бога изтичаха Слънцето изгряваше и Душите с живот даряваше. III. В светлите зари на живота, Кога души от Небето слизаха Слънцето изгряваше, И пътя им показваше Към далечните полета на земята Там изгубени свои братя те търсеха, Изгубили преди векове живота... 23. 12. 10 часа вечерта, събота IV. В зарите на живота, Когато душите се събуждаха Преди Слънцето да изгрее, Своите молитви към Бога отправяха: Баща наш на Любовта, Ние днес се отправяме към земята Твоята Воля да изпълним Там паднали наши братя да намерим Изгубили живота от вековете, Заспали в греховете Очуждени от Светлината... 28.12. 1922 г. четвъртък „И да не се боите от онези, които убиват тялото, а душата не могат да убият." „Страхът" [Беседа от Първа серия на Сила и Живот] За Тебе, Която Си ме родила в тоя Божи свят, аз жертвувам всичко. В любовта Ти аз намирам своята последна опора на моята душа. Страхът от света, от онези, които убиват моето тяло е отживял своя век. Аз не се боя, защото Те познавам . Дали ще ми дадеш смърт или живот, еднакво с благодарност ще ги приема. С Тебе и в смъртта има смисъл; без Тебе и в живота няма цел. В смърт­та или в живота, бъди ти всякога светлия венец за моя Дух. 8 февруари 1923 г., 10 часа сутринта . София НА ОБИЧНИТЕ УЧЕНИЧКИ О. К. Н. Д. Мария, Савка, Паша, Марика, Сотирка В съвършената изявена, проявена, осъществена Любов Божия: Доброде­телта никне; Правдата расте; Истината цъфти; Мъдроста върже; Любовта зрее. Всяка душа, която ходи по светлия път на вечния живот, добива своето блаженство, всегдашно Благо на Божия Дух. Вложи Истината в душата си и ще добиеш свободата си. Пусни светлината в ума си и Мъдростта ще ти даде знанието си. Приими Чистотата в сърцето си и Любовта Божия ще дойде в своята пълно­та. Имайте сърцата на малките деца и Господ ще бъде с вас. Беззаветна само­отверженост. Моя мир, светлина, обич с Духа на Отца святи да пребъде с всички вази. [Учителят] 9. 12. 1922 г. София Н.Л. К. Б. Мила Савка, Поздравлявам те с Именния ти ден. Какво да ти пожелая? Да, това: Да постигнеш, с течение на времето, добродетелите, върху които ние сега работим, да станеш една жива Пентаграма. Спомням си за миналата година, като ти дой­дохме на гости целия хор. Тази година, като ти дойдат, представлявай си, че и аз съм с тях и ти пея за Мусала. Ти че си заета аз не се съмнявам, но все остава време за два реда нали? Какво се е наредило в София? Как са нашите братя и сестри от класа? Аз получих от Мика това хубаво писмо, което нашия Мил Учител ни е писал. Как много се радвам аз като го чета, но скоро ще се разделя и изпратя обратно. Савка, тука ти изпращам и работата си, която ще предадеш на Учителя, като го поздравиш сърдечно и запомниш хубаво това, за което ще ти говори и ми опишеш подробно, защото аз очаквам с нетърпение и съм като онази сестра, която била доволна и от укрухите. Как е сестра - майка ти? От тука нищо няма какво да ти пиша и описвам, освен мога да кажа за себе си, че се питам защо съм още тука и защо стоя, но щом стана на краката си разбирам от тяхното състояние моето стоене тук. Поздрав сестрински на майка си, сестри: старата Попова, Гумнерова, Яна­киева и които питат за мен и нашия клас. Целувам те: Сотирка 15.12.1922г. НА ОБИЧНИЯ НИ УЧИТЕЛ Истината У мене Истината се формулира тъй: Истина е това, което е. Търсих го и разбрах, че то е Божията любов. Правих опити да вложа Истината в душата си. Зная, че не съм успяла в това. Ваша ученичка: Марика 20. 12. 1922 г. София „Милост и Истина се срещнаха Правда и Мир се целунаха Истина от земята ще прозябне Правда от небето ще надникне." Истина изявена чрез Добродетелта - това е Правдата. Мария 21.12.1922 г. София НА НАШИЯ ОБИЧЕН УЧИТЕЛ Четвърто писмо от неговите малки ученички от класа на добродетелите: Мария, Паша, Марийка, Сотирка и Савка 22.12.1922г.,София Учителю, Привет Ви днес донасям от моите сестри, Истина, Мъдрост, Любов и Прав­да. Към тях аз обич храня, но съм далеч от тях. В мислите си спохождам ги и 4-те, Доброто от тях, аз искам да отбележа в душа ми жадна за тези добродетели велики: Истина, Мъдрост, Любов и Правда. С всяка поотделно в разговор влезнах: О, ти сестра, коя върху Истината работи, кажи що научи, какво разбра, какво доби в този месец нов? Истината: Лицето й беше сериозно, очите й гледаха на Марийка. Горе тя мълчеше, а след това продума: „Истината е това, което е." След туй, тя затвори очите си, на устата й се показа една лека усмивка, гласа й се измени, тя продължи: - Търсих я и разбрах, че тя е Божията Любов! Тя млъкна и с тъга на сърцето си пак подзе: - Правих опит да вложа Истината в душата си, но в това не съм успяла. А ти сестра, която върху Мъдростта работи този месец, кажи ми, какво научи ти, що е Мъдрост и де я ти намери? О, как искам да се погълна в Мълчани­ето и в тайната дълбочина на Мъдростта! Говори, аз слушам. Мъдростта: Тя беше замислена, но разположена. Сотирка : Мъдростта, това е процес на узряване. Като кажа - Мъдрост, веднага си представям един безкраен простор, а себе си виждам малка, много малка, струва ми се, че аз, която размишлявам за Мъдростта, се намирам на Мусала и оглеждам наоколо величествените гледки. Всичко около мен е мъд­ростта, а аз, малката, аз стоя на този върх, гледам и се учудвам на всичко това около мен, а при това си мисля, че един ден, може би ще обхвана всичките тези простори. Като наблюдавам всичко туй, питам се: Мъдрост къде ли не си ти? В морската песъчинка, ти там си; в капката вода - пак тебе намирам; в минерали­те; в растенията; в животните; у човека, като цар на земята и създател на всич­ко; денят и нощта с красивото небе, накичено с милиарди небесни брилянти. Каква Мъдрост е всичко това! Мъдрост, тебе те намирам в микроскопическото, отивам към безкрайното и там с тебе пак свършвам. Затайвам дъха си, затварям очите си, не гледам нищо вече отвън скривам се във вътрешността си и там е Мъдростта! Издигам гласа си към Създателя и Твореца на всичко мъдро и вели­ко в света: Поклон пред Тебе, о Боже, с колко Мъдрост е пълно делото на Твоята ръка! И от тебе, нежна сестрице, що върху Любовта работи, искам да чуя две думи, да се поуча и от твоята опитност. Любовта: Тя беше тиха и погълната в себе си. Паша: Като размислих за Любовта, намерих, че трябва да урегулирам най- първо отношенията си към Бога като постоянни, неизменни и равни. Повтарях си: „Аз трябва да любя" и студ почувствувах, в сърце ми нещо ме втрисаше. Получа­вах Любов, която не идеше от топло сърце, а от студено трескаво сърце. Може би и затова чувствувах, че и моята душа се тресе. В успехите си върху Любовта, не искам дори и да помисля да се лаская. Тя спря, гласа й се задави, а и аз се замислих много върху чутото. А и ти моя сестричке, що винаги в мълчание те съзирам и то за много малко, кажи ми, що научи и от твоята опитност аз поука искам да извлека. Правдата: Тя беше мълчалива, а думите й бяха отмерени. Мария: Истината изявена чрез добродетелта, това е Правдата. „Милост и Истина се срещнаха, Правда и Мир се целунаха." „Истината от земята ще прозябне, Правда от небето ще надникне" Сега и моята опитност и моята работа ще прибавя. Добродетел - това е основата на целия наш живот. Тя държи връзките на другите четири Добродетели: Истината, Мъдростта, Любовта и Правдата. Не съм добродетелна. Много скърби преживях и много сълзи пролях докато да призная тази истина в душата си. Аз разбрах, че няма у мен Добродетел. Но сега аз желая силно и горещо: нека преживея още толкова скърби и нека пролея още милиони сълзи, но да придобия тази основа в живота си - да бъда добродетелна! Истина, Светлина и Чистота, това е Добродетелта, аз която жадува моята малка душа. И страда и скърби и радва се и плаче все за това. Светлина, Истина и Чистота, това е зова, това е вика, това е един апел, който отправям към вас! Няма по-велик живот за ученика от този, в който той е заедно със своя Учител, затова научете ни да го използуваме и да се не спъваме в този път • път с Учителя. Само Вие Учителю сте, който ще ни изведе на желания бряг при доброде­телите. С Вас Учителю, от смъртта към вечния живот, от суетното към идейното, от скръбта към радостта. Само в изявената, проявена и осъществена любов на Бога, чувствата, мис­лите и действията на човека се усъвършенствуват. Ваша ученичка Савка Любов Да обичаш заради самата любов е велико. Не е любов само този, който ти е приятен. Аз нямам от тая любов. За да любиш, трябва да си чист. Добродетел Добродетелен всякога и навсякъде, значи да имаш и да можеш винаги да даваш. Добродетелта е проявена Любов, значи трябва да имаш Любов, за да си добродетелен. Правда Правдив е само умният, интелигентният човек. За да си правдив, трябва да имаш светлина, знание, за да виждаш причините на нещата. Аз имам ли правди­вост. Само в моменти. Истина Любов и стремеж към истината, към Слънцето! Истината ще ви направи свободни, защото лъчите на Слънцето ще стоплят ледовете, с които сме обвити и ний ще се почувстваме свободни. Истината, това е идеала, високия идеал. Истината във вашия живот как се проявява? Тя изключва лъжата. Само чистосърдечният човек може да казва истината. [ Любов ] Работата за този месец ми бе върху Любовта. Едно нещо, което ми се видя като трудно разрешима задача, но наложи­телна, то бе: да урегулирам отношенията си към Бога, като постоянни, неизменни и равни. До колко успях в това, не смея ни най-малко да се лаская. Знам едно, което беше с мене през целия месец, продължава и сега: чувствувам се в особено трескаво състояние, външна температура нямам, а вътрешно, душевно имам треска. Дадоха ми се много случаи да проявя тази любов, но аз от себе си не съм доволна. Може би душата ми от това се и тресе. Не разбирам добре състоянието си. Не се опитвам и да философствам. Паша 22.12.1922г. Месец Март Мъдрост - светлина и знание Светла Мъдрост, за да те разбера, като че нарочно трябваше всичко да притъмите пред очите ми. Всичко до тогава поставено в ума ми, уж на положи­телна нога, всичко изгуби смисъл. Разби се туй несигурното, привидно знание и мъдрост, но болка страшна причини ми. Празнина, пустота пред мен. Страх, го­лям страх ме овладя, да не загубя туй солидното, здравото и сигурното в света, което Божествена Мъдрост се нарича - която сал в Словото Божие чувах, виждах и разбирах. [Почеркът е на Паша ] Месец Април Любов - Чистота „Само чистите по сърце ще видят Бога." Детето е чисто по сърце, но детето в пълната смисъл на думата. През всичкото време на размишление върху чистотата, като нейно необходимо, предшествуваще я качество е смирението. Смирение пълно, безгранично, абсолютно, пожелах го и всегда го пожелавам. Последна в света си казвам да остана, но смирение да изработя и душата си в тишината му безмълвна да обгърна. [Паша] Месец май Добродетел - Жертва „Ако искаш да влезеш в царството Божие, раздай всичкото си имане на света, на бедните и ела и ме последвай." Мислих много върху този стих в свръзка с работата ми за през този месец и разбрах жертвата в този смисъл: богатството, което трябва да раздадеш на бедните, то не е само материалното, но всякакво лично богатство, като лични чувства, желания - раздай тях на бедните, т.е. на света, пожертвувай ги, изхвър­ли от себе си личния елемент. И тогава, ела и ме последвай! [Паша]

ВТОРИ МЕСЕЦ [Материал с почерка на Савка] 22 септември - 22 октомври 1922 г. София Добродетел - Марика Правда - Сотирка Истина - Паша Мъдрост - Савка Любов - Мария Второ писмо ще пише Марика на Учителя До Мика върху Мъдростта 22.09. - 22.10. „Начало на Мъдростта е Любовта." Търсейки да намеря мъдростта в нейното приложение в живота разбрах, че тя е преди всичко един вътрешен процес, процес на навлизане в себе, на поглъщане и изучаване на ония най-вътрешни скрити гънки на човешката душа, процес, чрез който може да разкрием в себе си една дълбочина, в която живее душата. Мъдростта, това е онзи вътрешен страж, който ни запазва и предпазва от прибързани постъпки и необмислени дела, всичко в мъдростта се движи с бавният, но спокоен и сигурен темп на Духа. Мъдростта живее вътре, а се проявява чрез Любовта навън. Чувствам, че мъдростта е много скрита в глъбините на човешката душа, но тя открива една такава дълбочина на човешката душа, в която дълбочина човек намира себе си. [Няма подпис, почеркът е на Савка] ПЪРВО ПИСМО ОТ УЧИТЕЛЯ ДО СОТИРКА Любезна Сотирка, Получих писмото ви. Иска се от вас преодоляюще влияние на вашия ум, сърце и воля. Средоточение към великата цел на живота; това е благочестието не в неговата ограничена смисъл, но в неговата безгранична. Да се свържите с напредналите души и с Бога, Източника на всичко, с Христа изявената Любов в нейната пълнота. Вам ви е още непонятна тази връзка. Връзката носи светлина, Мир и радост за душата. Аз ще се постарая да ви осветля с течение на времето. Вяра жива непреодолима, Любов непрестанна. Ще дойде. Поздрав на всички. Верен Русе 28. 09. 1922 г. [Преписът е от Савка] НА КЛАСА НА ДОБРОДЕТЕЛИТЕ М. С. П. М2. С2.[1] София (Второ писмо от Учителя до Мика) НА ОБИЧНИТЕ УЧЕНИЧКИ МАРИЯ, САВКА, ПАША, МАРИКА, СОТИРКА, В изявената, проявена и осъществена Любов на Бога душата придобива своите най-благородни чувства. Любов Божествена и свобода в душата; светлина, мъдрост в ума; Истина и чистота в сърцето. Тогава ледената обвивка на душата се разтопява; облата повърхност на ума се осветлява и с мисли населява; водната повърхност на сърцето с желания и живот се изпълва. Приемайте Божествената топлина на любовта; Ангелската светлина на мъдростта; Чистотата на духа; растежа на Божията душа; Благото на Бога Добродетелта. Моя мир, светлина, обич, Духа Един да пребъде с всички ви. 20. 11.1922 г. София ------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- [1] М - Мария Радева; С - Савка Керемидчиева; П - Паша Теодорова; М2 - Мария Тодорова; С2 - Сотирка Бабаджова

ПЪРВИ МЕСЕЦ 22 август - 22 септември 1922 г. В. Търново - София Моята работа този месец е върху ИСТИНАТА Светлина, Истина, Чистота. I. Опитност. 22 август Туй ме натъкна на мисълта: две страни има в Истината: да говоря истината и да мога да я слушам, а и двете неща са еднакво мъчни за мен. Ето моето писмо върху работата за Истината до Сотирка за Учителя, което забавих с шест дена. Мила Сотирке, За работата ми върху Истината 22 август - 22 септември. През целия месец у мен стремежът да бъда истинолюбива растеше. В края аз обикнах премного тази добродетел - Истината. Само като я произнасях, тя беше светлина за моя ум, чистота за моето сърце и сила за моята душа. През този месец различих две положения: Отношенията на хората спрямо Истината и моите отношения към нея. За първото положение констатирах, че почти всички хора с много малко изключение, са фалшиви, неискрени, престорени, всичко е пресилено и неестествено. Никой почти няма да дойде и тъй прямо и искрено да ти каже истината, тъй както си е. Всеки ще се съобрази с тебе, със средата, с общественото мнение и накрай нищо не остава от красивата истина. По отношение на мене, аз различавах две страни на Истината: 1. Да чувам Истината хладнокръвно и със спокойствие на душата ми, каквато и да е тя. И второ сама аз да говоря Истината, без да ме е страх, че може би тя няма да легне на хората. Първата половина от месеца, аз повечето гледах да свикна с първото (т.е. тъй ми се налагаше). И мисля в това до нейде успях. Ако по-рано някой ми кажеше нещо горчиво за мен, мен ми ставаше мъчно и като че ли се намаляваше разположението ми за това лице. А сега в такъв случай аз съм по-доволна. Все едно, ако не ми се каже тази Истина, нали лицето я крие в себе си, а аз мисля, че няма нищо. Но сега като ми я каже, аз се радвам, защото лицето е искрено и всичко, което таи в душата си за мен го казва - и тъй, може аз да се ползувам от това и да се поправя. И го обиквам заради тази смелост в Истината. Истината иска само смели хора! Сега втората половина от работата ми - аз да говоря Истината, върху туй работех с много голямо съзнание и усърдие. Но понеже аз по-рано никак не говорех Истината, та сега слагам успехите си в тази страна 25%. Докато за първата половина - да слушам Истината, тургам успех 50 %. Но стремежът към Истината е у мен силен и непреодолим и наред с новата си добродетел - Мъдростта, аз ще карам и Истината. 28.09.1922 г 7 и 30 сутринта София В случая, че си изпратила писмо до Учителя, прати допълнително и моята работа. Изпращам ти копие от писмото, което изпращам до Учителя. Савка НА УЧЕНИЧКИТЕ ОТ КЛАСА НА ДОБРОДЕТЕЛИТЕ М. С. П. М2.С2. Доброто никне; Правдата расте; Истината цъфти; Мъдростта върже; Любовта зрее. Блажена е всяка душа, която ходи по светлия път на всегдашното благо на вечния живот. Вложи Истината в душата си и ще придобиеш свободата си; Пусни светлината в ума си и Мъдростта ще ти даде знанието си; Приеми Чистотата в сърцето си и Любовта ти ще дойде в своята пълнота. Моя мир да бъде с вас. [Материали на Мария Тодорова][1] 14 септември 1922 г., четвъртък, 4.30 сутринта Н. с. е. с. л. и. ч. е. н. д. Б. в. с. п. в. л. и. н. с. е. с. Б Ние сме едно с Любовта и Чистотата е наше достояние [Бог вечно се проявява в Любовта и ние сме едно с Бога] Нашата висша същина е Любов. Бог вътре в нас е Любов. Ние сме проявление на тази любов и преди индивидуалното ни обособяване ние сме били вътре в Любовта. Пребъдвали сме в нея. Нашата душа и сега пребъдва в Любовта - нашата сродна душа, а другата, тази която е долу е разпъната на кръста на материята. Щом като нашата душа е Любов, ние сме едно с Любовта. А не може да се прояви Любовта, ако няма чистота. Божествената Любов се проявява при Божествената чистота. Средата, в която Божествената любов може да се прояви, атмосферата, която тя трябва да диша, е чистотата. Божествената Любов и Божествената чистота вървят ръка за ръка. Щом ние сме едно с любовта, чистотата е наше достояние. Имаме ли ние тази чистота в себе си? Нашата сродна Божествена душа живее в чистота. Туй, което е проявено долу в материалния свят, то е опетнено. Прозри в илюзията, в която живеем. Със силата на своята воля ти ще се отдръпваш все по-навътре и по-навътре в себе си, за да живееш в мира на Любовта и Чистотата. Смогнала да достигнеш това вътрешно равновесие, ти ще видиш, че временните състояния, през които преминаваш, не са реални, те са само сенки по твоя път, който цял е озарен от светлина. В тези сенки ти можеш да живееш стотици години, хиляди, защото какво е 1000 години пред неизброимия низ на вековете, които нямат начало нито край? Животът в сянката е миг за Бога, но за човека той е вечност. Но тъй иска законът на твоето развитие. Тъй иска законът на мировото развитие. Но озарена от вътрешна светлина - светлината на Истината ти ще вървиш из пътя, ще кажеш в сянката: Б. С. И. Б. Т. В. Л. Б. и в мига живееш във вечността на неизброимите векове. И. К. Б. И. [Няма Истина като Божията Истина] С. Б. И. Е. И. [Само Божията Истина е Истина] ЧИСТОТА Проявление на чистотата във физичния свят Проявление на чистотата в астралния свят Проявление на чистотата в умствения свят Туй понятие, което имам за чистотата, тази идея която имам вътре в ума си не е ли човешко? Да постигна чертите на Божествената чистота... (Иоил Гл. 2 ст. 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30, 31, 32) „Какво нещо е самата Чистота ние не можем да знаем. Но кои са проявленията й можем." Кои са качествата, чрез които тя се проявява в астралния свят? - Безкористие. В умствения? - Там тя произвежда светлина. „Вода бистра, светлина чиста" - Това са рожби на чистотата във физическия и умствения свят. Съзерцанието на планинския ручей • извор, ще внесе свежа, чиста струя в чувствата. 15 септември 1922 г., петък, 6 ч.с. Н.с. е. с. л. и. ч. е. н. д. Б. в. с. п. в. л. и. н. с. е. с. Б Бог вечно се проявява в Любовта и ние сме едно с Бога. Първото проявление на Бога е Духа. Първото проявление на Духа е Любовта - „Бог е дух" - значи първото проявление на Бога е Любовта. Бог вечно се проявява в тази любов. Ние сме тази Любов. Ние сме едно с любовта - ние сме едно с Бога. „Ние сме едно с любовта и чистотата е наше достояние. Бог вечно се проявява в Любовта и ние сме едно с Бога." „Да бъдем като Бога!" „Да бъдем като Любовта Му!" „Да бъдем без страх и без тъмнина!" „Да бъдем с обич и светлина." „Да бъдем чисти „както е Он чист!" Планинският извор е на 3000 м. висок връх и извира между свежа и сочна трева между две малки скали. Като извира той бъбли... клокочи..., бистър е като сълза и червени и жълти песъчинки отделени като лещени зърна едно от друго образуват малкото му корито. Водата в коритцето е прозрачна и на дъното му се вижда пъстрата мозайка от песъчинки. Планинският извор е образ на чистотата. Той е образ на тази чистота, която се не размътва никога. Аз разбърках с пръст пясъка в коритото, появи се едно смущение между песъчинките, те си изгубиха мястото и заплаваха във водата търсящи. От това водата се размъти. Когато те търсеха - водата се размъти, аз изсипах малко пръст - частиците пръст пак затърсиха място, след това те улегнаха на дъното, то придоби друг вид, имаше нови форми, нови образи, нови цветове. Водата пак стана бистра и прозрачна. Аналогия... 16 септември 1922 г., 6.15 ч. с., събота Ако направим заключение по аналогия планинския извор превеждаме с астрален и умствен свят. В известен миг състоянието на чувствата е бистро. Но влезели ново чувство, то произвежда известно смущение, известно вълнение. В ума при всяка нова мисъл се влага нов елемент и той търси да се присъедини към елементите към които го влече неговото вътрешно свойство. При това се появява пак вълнение в умствения свят - снопът мисли, които се пръскат за миг създават известна неясност, временна тъмнота, която произлиза не от същината на мислите, но произлиза от това състояние на неизвестност, неопределеност, сред което новата мисъл се лута и търси да намери своите сродни елементи. Намерила, тя образува нова халка в задното на: мисълта и умствения свят наново се успокоява. В момента, когато сродните елементи се намерят, ражда се радост, която в умствения свят се проявява като светливи лъчи - значи произвежда светлина. Умствената среда е хармонична, всяка мисъл е на мястото си, тя звучи с присъщия си тон - тя издава, лъчеизпуска присъщия й спектрален лъч. За да има хармония между тоновете и хармония между цветовете, умствената среда трябва да е чиста. 18 септември 1922 г., понеделник, 6.30 ч.с. Размишление върху Пентаграмата. Тя е пътя на човека към Божественото. Осъществил нея в себе си - Божествения дух ще се излива и работи през петте канала. Когато петте принципи оживеят и задействат, човек се слива с Божествения свят и става една разумно-съзнателна същност, която знае вече да работи за еволюцията с пълно съзнание. И знание на Божествените закони, които постига чрез просветление на Божествената Мъдрост. Н. с. е. с. л. и. ч. е. н. д. Б. в. с. П. в. л. и. н. с. е. с. Б. 19 септември 1922 г.,вторник, 4.15 ч.с. Н. с. е. с. л. и. ч. е. н. д. Б. в. с. п. в. л. и. н. с. е. с. Б. „Блажени чисти по сърце, защото те ще видят Бога." Блаженство - то е състояние не на радост, не на веселие. Радостта се проявява силно; тя е движение. При радостта трептенията са бързи. При радостта има едно движение да се разлее, движение от центъра към периферията, вълна разливаща се навън. Веселието е радост, в него има една лекота, един стремеж нагоре; то е радостта станала по-трайна, ако може така да се каже, завладяла душата в продължение на няколко мига. Защото радостта, тъй както ние можем да я чувстваме се проявява като едни изблици за миг. При веселието тя е по продължителна. И радостта и веселието [се] явяват при процеса на растенето. Те съпровождат този процес и през тях се излива слънчевата светлина, която носи и топлина, за да може плода да зрее. Учителят казва: „За да може ученикът да учи, непременно Господ трябва да се радва и весели. Весели се Господ, радва се и Той." А блаженството? Далече съм да го схвана в неговата пълнота, но тъй както сега се слага на моето ограничено съзнание: Блаженството е слени радост и веселие в една по-висша октава. То е радост, която се е успокоила. То е веселие станало вечно. В него има тишина. В него има прибиране отвън навътре, към едно вътрешно себе; в него има едно съвършено превръщане на съзнанието, идентифициране с Единното съзнание. В началото има един прибиране от периферията към центъра - в центъра, който обръща всичко, едно постоянно, непрекъснато преживяване на самото себе има в блаженството. Блаженството се явява при плода. Само при плода може да има блаженство. Блажени ...Кои? - Чистите по сърце. „Тази чистота, за която ви говоря, тя е необикновена чистота. Необикновена чистота на сърцето." Тази необикновена чистота можем да изразим образно като дете или като бяло цвете. Или като геометричния символ кръг. Тя е чистота на детето, което се усмихва на Слънцето. Тя е чистота на цвета, който люби Слънцето. Той го люби, защото не може да не го люби, тъй като същината на цвета е любов. Цветята живеят в ангелския свят. Тя е чистота на кръга, като най-съвършен образ на хармонична линия. Тя е чистота, при която се чувства радост и веселие, чистота, която вижда себе си във всичко и всичко в себе си, както слънчевият лъч вижда себе си във всяка росна капка и тогава росната капка вижда себе си в лъча и се познава. Когато Бог види себе си в нас, само тогава можем ние да се познаем, да познаем себе си. А когато ние видим себе си в Бога, само тогава може Бог да ни познае. „Ние те познаваме, както Ти ни познаваш!" По същия закон, по който росната капка се познава, когато слънчевият лъч влезе в нея. Тя просиява, просветва и тя вижда себе си светяща. „Ние се любим, както Ти ни любиш" Чистотата кърми Любовта." „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога." Те ..., те - тези, в които любовта живее като принцип - те ще видят Бога, защото „Бог е Любов". Те могат вече, те знаят вече да виждат себе си, те виждат в себе си живата Любов, те виждат себе си, че сами са тази жива любов и „те виждат Бога"... Fir fur fen Tao bi Aumen 6.30 ч.с. Пентаграмата Живата пентаграма това е човека. Главата, две ръце и двете нозе. Главата - истината, десният крак - правдата, дясната ръка - мъдростта, левия крак - добродетелта, лявата [ръка] - любовта. Тези пет точки са пет центъра през които непрестанно се изливат токове, протичат енергиите. Тези са петте точки, които ни ограничават в мира на проявеното, в мира на формите, но силите течат, за тях няма ограничение и те изграждат в невидимия свят невидимия човек. Ние трябва да познаем: „Проявената Божия Любов" „Проявената Божия Мъдрост" „Проявената Божия Истина" „Проявената Божия Правда" „Проявената Божия Добродетел" Тогава ни ще познаем „себе си". Защото: "Ние сме Проявената Божия Истина", казва Учителят. „Проявената Негова Мъдрост" „Изявеното Негово Слово" Наряд за Вторник 19 септември 1922 г., 11.30 ч., Вторник МЪДРОСТ Н.Л.К.Б.Л. Аз искам самата дума „мъдрост" да ми даде откровение за това, което крие в себе си. Аз искам буквите, от които е съставена думата, да ми разкрият нейното вътрешно съдържание. Изговарям „мъдрост" и усещам едно безгранично съзнание, което се отлива в строго ограничени форми. М - показва движение от горе на долу, слизане, една сила, която се стреми на долу и носи в себе си семена - зародиши на всички бъдни форми. Едното, което се разделя на множество. Безграничното, което се ограничава, раздробява се на безброй много форми и се губи в безкрайно малкото. В мъдростта има деление. Чрез Мъдростта се постига разумение на законите, по които се развива Божия план и вникване в принципите, вложени в природата. Тия закони действуват в нас и чрез нас, ние ги прилагаме, като че ли подтиците идат от нашето подсъзнание, но ние още не ги разумяваме. Ние сме резултат от действието на тези закони. И сега човек сам за себе си е чудо. И какво ли около него не е чудо? „Да бъдем саморазгатнато чудо". Това иска да ни научи Мъдростта. Видях веднъж под микроскоп една радитария и това невидимо за просто око същество разкри пред окото ми цял мир от красота, хармония и едно строго съвършенство на формата, носяща отпечатъка на най-великия геометър. Нечий тих глас в мене промълви: Н.М.К.Б.М. С.Б.М.Е.М. [Няма Мъдрост като Божията Мъдрост, само Божията Мъдрост е Мъдрост!] Две думи се бяха срещнали веднъж във времето на неизмеримото пространство на тяхното небесно странствуване. Техните орбити се приближиха, те се познаха и се поздравиха с поздрава на Любовта. Тях еднакво ги занимаваше въпроса за неизповедимите пътеки по които Божията Мъдрост води душите. И те изпяха тихо в молитва: Н.М.К.Б.М. С.Б.М.Е.М. И сега, когато благодатното слънце [...] разлива в жилите ми нов живот, когато аз усещам как лъчите му спохождат всяка една клетка и оставят в нея своето благословение, пак същите закони на Божията мъдрост действуват в заключените лаборатории на моето тяло и стават там великите процеси на трансформацията и слънчевият лъч оживява мъртвата клетка. И шепна: „Няма Мъдрост като проявената Божия Мъдрост! Само проявената Божия Мъдрост е Мъдрост!" 20 септември 1922 г., 6.15 часа сутринта, сряда Н. с. е. с. л. и. ч. е. н. д. Б. в. с. п. в. л. и. н. с. е. с. Б. 1. Ще се стараеш да приложиш чистотата по отношение на твоето тяло. То сега е в един процес на чистене. Аз работя в него. Ще се вслушваш в тихия глас - гласът на Господа и днес през целия ден ще се стараеш да изпълниш най- съвършено това, което ще ти пошепне Господ вътре в тебе. Внимавай, вслушвай се, да не изпуснеш една Негова дума. Ти в тази стадия на развой, живееш най-вътрешния живот - всичко у тебе е съсредоточено вътре - но иде време да преминеш в другото състояние - чрез вслушване във вътрешния глас ти ще научиш законите, да можеш правилно да преминеш в другото състояние. Със съзнанието на ученик, ти ще работиш. „Търси и ще намериш. Искай и ще ти дадат. Хлопай и ще ти се отвори" С.Б.Л.Е.Л.[Само Божията Любове Любов.] На 22 септември в-х Л. [връх Любов] 24 септември 1922 г., 6.15 ч.с., неделя Н.Л.К.Пр.Б.Л С.Пр.Б.Л.Л. [Няма Любов като проявената Божия Любов] [Само проявената Божия Любов е Любов] „Кой ще ни отлъчи от Любовта Христова? Скръб ли, или утеснение, или гонение, или глад, или голота, или беда, или нож?...Но в всичко това препобеждаваме чрез тогози който ни е възлюбил. Понеже съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сили, нито сегашното, нито бъдещето, нито височина, нито дълбочина, ни друго някое създание, не ще може да ни отлъчи от Любовта Божия, която е в Христа Исуса Господа Нашего. Послание к Римляном гл. 8:35, 37, 38, 39 27 септември 1922 г., сряда, 5 ч.с. Н. с. е. с. л. и. ч. е. н. д. Б. с. п. в. л. и. н. с. е. с. Б. „От подвига свещен на Любовта, Той видя плод да никне благородни." „И свойта висша цел е сам с целта на Вишния съединил." „Семето на самовяра... " Любов за изпълнение. Любов за приложение. Любов за възрастване на всичко добро в моето сърце. Най-малката жертва Дете Оставете децата да идват при мене. Защото на тях е Царството Божие." 30 септември 1922 г., събота, 5.15 часа сутринта Н. с. е. с. л. и. ч. е. н. д. Б. в. с. п. в. л. и. н. с. е. с. Б „Чисти като живата вода" „Чисти като живата светлина" „Чисти като Любовта" 1 октомври 1922 г., неделя, 5 часа сутринта Н. с. е. с. л. и. ч. е. н. д. Б. в. с. п. в. л. и. н. с. е. с. Б. 2 октомври 1922 г., понеделник, 6.15 часа сутринта Н. с. е. с. л. и. ч. е. н. д Б. в. с. п. в. л. и. н. с. е. с.Б „Тая е моята заповед, да имате любов помежду си, както ви аз възлюбих" Йоан 15:12 „А горний Ерусалим е свободен, който е майка на всинца ни..." Посл. к Галатяном 4:26 „Ти си мой Син, аз днес те родих." Посл. к Евреем 1:5 7 октомври 1922 г., събота, 5 часа сутринта Н. с. е. с. л. и. ч. е. н. д. Б. в. с. п. в. л. и. н. с. е. с. Б Т.М. (Всяко слово да бъде жива сила) Любезна Сотирка, [2] Получих писмото ви. Иска се от вас преодоляюще влияние на вашия ум, сърце и воля. Средоточени към великата цел на живота: това е благочестието не в Неговата ограничена смисъл но в неговата безгранична. Да се свържите с напредналите души и с Бога Источника на всичко с Христа Изявената Любов в Нейната Пълнота. Вас ви е още непонятна тази връзка. Връзката носи светлина, мир и радост за душата. Аз ще се постарая да ви осветля с течение на времето. Вяра жива непреодолима любов непрестанна. Ще дойде. Поздрав на всички. Верен. Русе, 28 септември 1922 г. „А вие, възлюблени, назидавайте себе си на пресветата ваша вяра и молете се Духом Светим. Пазете себе си в Любовта Божия в ожидание на мисълта на Господа нашего Исуса Христа за живот вечен. И към едни бивайте милостиви, с разсъждение; а други спасявайте с страх като ги изтръгвате из огъня и гнусете се даже и от дрехата осквернена от плътта. А на оногози, който може да ви съхрани безгрешни и да ви постави непорочни в радост пред неговата си слава, единому премудраму Богу и Спасу нашему да бъде слава и величие, държава и власт и нине и вся веки." Амин. Послание Юдино 1: 20-25 „Така щото Син Человечески е Господар и на Съботата." Марка 2:28 „Аз никоя вина за смърт не намервам в него. И тъй като го накажа ще го пусна." Лука 23:22 „Кой ще обвини избраните Божии? Бог е който ги оправдава." Послание к Римляном 8:33 12 октомври 1922 г., четвъртък, 6.30 часа сутринта Н. с. е. с. л. и. ч. е. н. д. Б. в. с. п. в. л. и. н. с. е. с. Б Любовта това е афенитета, химичното сродство между атомите в елементите. Вода бистра, изворна, течуща... Светлина жива, изворна течуща... Мисъл жива, изворна, течуща... 14 октомври 1922 г., събота, 5 часа сутринта Н. е. с. л. и. ч. е. н. д Б. в. с. п. л. и. н. с. е. с. Б Когато изживея един миг в Любовта, ще мога да кажа нещо за нея. Един миг ще съсредоточава в себе си вечността и вечността ще се слее в един миг, защото в любовта границите на времето изчезват. В любовта няма време. Кое трябва да бъде по-напред? Любовта или Чистотата? Любовта ли ще произведе чистота или чистотата ще роди Любовта. Чистотата е краен резултат от един завършен процес. („Човек не се ражда чист. Той отпосле става чист.") Но първоначално душите са излезли от Бога чисти. Човешката душа слиза на земята, за да познае себе си - да стане силна, защото само силният може да познае себе си - да познае Бога. Тогава казваме: Бог се проявява, за да се познае. Всяка проява е двойник на нещо, сянка. Съзнанието заключено в сянката е [...] че тя е реалността. Заживяло в нея, потъмняло в нея. Но дохожда момент, когато Реалното Едно изпраща лъч в сянката, тогава съзнанието се пробужда и вижда себе си. В начало то почва борба с тъмнината. Но колкото повече се бори толкова повече пада. („Не противи се злому." „Когато човек иска да премахне злото, той се свързва с цяла йерархия тъмни сили, които го спъват. Злото е една потреба...") Тогава идва Божественият глас, който му казва: „Аз те събудих със светлината си. Ти имаш в сърцето си вече вложен кълн - лъч от правиделината." Мисли за Него, съедини се с Него и ще се раздени ден в тебе. И тогава нищо не може да те смути, защото Твоят Ден ще бъде вечен. Виждай се винаги като лъч от Голямото Слънце и тъмнината няма да има власт над теб. Живей винаги със съзнанието, че си свързан с небето „изначало", че там е твоят светъл брат - сестра, душа, която винаги, всеки миг мисли за тебе. И ти мисли за нея и свързана така с нея ти ще възлюбиш всичко възвишено, светло, благородно, което е твоята същина, което е твоята светла душа. Така ти ще изпълниш закона: „Да възлюбиш душата си." Познал отношенията си към своята душа ти ще си вече във връзка с Бога, защото Бог живее в нея и защото Твоята душа е Божествена. Така ти ще изпълниш и втория закон: „Да възлюбиш Господа Бога своего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила." Към изпълнение на третата заповед: „Да възлюбиш ближния си като себе си" ще те заведе само законът на жертвата. Така че по пътя на тези три закона човешката душа се пробужда, за да познае себе си в изправната чистота в която е била преди създание мира. Значи любовта трябва да дойде, за да произведе чистота. Пътя на тези три закона е пътя на Любовта. Любовта иде от Небето, от горе, тя носи небесната чистота в себе си. „Иде от небето", това значи че тя иде от този разумен мир на хармонични сили, действуващи по строго определени закони, един от които е и закона на чистотата. Бих казала, че там законът на чистотата ражда хармония, по-долу произвежда светлина, още по-долу белина и още по-долу бистрина. „Вода бистра Светлина чиста" На 22 октомври 1922 г., неделя, В-х Д [Връх е Добродетелта] Н. с. е. с. л. и. ч. е. н. д. Б. в. с. п. в. л. и. н. с. е. с. Б Няма Добродетел като Божията Добродетел Само Божията Добродетел и Добродетел 25 октомври 1922 г., сряда „Защото всяко от Бога родено побеждава света; и тая е победата, която е света победила, вярата наша. Кой е който побеждава света, ако не този който вярва, че Исус е Син Божи? Знаем още че Син Божий дойде и даде нам разумение да познаваме истиннаго; и в истиннаго сме, сиреч в Сина му Исуса Христа. Той е Бог Истинен и живот вечен." I Послание Йоаново, Гл.5: 4, 5, 20, 21 Осъществяване на Пентаграма. 28 октомври 1922 г., събота, 6 часа сутринта Н. с. е. с. л. и. ч. е. н. д. Б. в. с. п. в. л. и. н. с. е. с. Б Добродетелта е да проявиш в дело благия роден подтик. Затова само човек със силна положителна воля може да бъде добродетелен. За да бъде човек добродетелен, той трябва да има диамантена воля, на която цвета е бял. Диамантената воля показва, че той притежава един запас от жива опитност, защото пътя по който е добил тази опитност е бил тежък и труден, за да може трошливият въглен да стане диамант. На колко градуса температура трябва да се подложи въглена и при какво налягане, за да се превърне в диамант. И колко трансформации трябва да премине, за да се очисти черната аморфна маса и се получат най-сетне съвършените форми на диамантения кристал. Въгленът е черен защото поглъща всичката светлина и не отразява никак. А диамантът е прозрачен, защото материята му е толкова фина, че всичката светлина преминава през него и се излива навън. От добродетелния човек излиза светлина. Защото благия роден подтик, са лъчите, които идат от духовното слънце. Те преминават през него, като светли мисли и се превръщат в дела. Само добродетелният човек може да бъде чист. Добродетелта е широко понятие и включва в себе си всички положителни проявления на човешката воля - воля разгледана в широк смисъл, както се проявява на 3-те полета: Физичния свят с качествата си: твърдост, смелост, решителност. Умствения свят: разбиране, проумяване, схващане и долавяне. В Божествения свят: волята трябва да бъде благородна, да има благороден импулс. Добродетелта е волята на Божествения свят, проектирана на физичния свят. Казваме, че добродетелта е плод. В плода е кондензирана всичката енергия на неговото узряване, затова чрез обратния закон плода като се посее енергията ще се развие по обратен път и ще даде цялото растение или дърво. Затова и в едно добродетелно дело ние можем да проследим пътя на мислите и чувствата и да изучим самите мисли и чувства, които са дали храна, за да узрее този плод. Плодът зрее само при светлина и топлина. Плодът на добродетелта зрее само при светли мисли и топли чувства. Затова, за да бъде човек добродетелен като предварително условие се изисква един светъл ум и едно топло сърце, а това ще рече в него трябва да се е вселила и да живее Мъдростта като принцип и Любовта като принцип. В Добродетелта Истината присъствува като един невидим двигател, който иска да се изпълни съвършената Божествена справедливост. А Правдата увенчава делото с успех. „Милост и Истина се срещнаха Правда и Мир се целунаха." 30 октомври 1922 г., понеделник, 5.15 часа сутринта Н. с. е. с. л. и. ч. е. н. д. Б. в. с. п. в. л. и. н. с. е. с. Б „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога." Какво значи да видиш нещо. То значи да го познаеш. А да познаеш Бога, то значи да разбереш онези условия, при които можеш да се развиваш правилно. Какво е вложено в теб като възможност за осъществяване. Да разбираш закона да вървиш от близкото към далечното, защото неразбра на близкото, как можеш разбра далечното? Няма ли да паднеш в бездната? Бездната това са всички противоречия, пред които ще се изправиш. А що е противоречие? Точка, където се срещат две противоположни течения. Само Мъдростта може да примири противоречията. Чрез Мъдростта се разрешават най-трудните задачи в живота. А най-трудната задача е тази, в която има най-много противоречия. Нима доказването на математичната задача не се състои в примиряване на противоречия? Ум се иска и знания. Знанията ще дадат светлина, защото противоречието е една тъмна точка, която трябва да се осветли. Не бой се от противоречия, защото те са стимули за развитие, за подигане. Ако не беше така, природата не би ги допуснала. Но тя иска смели и силни души. Тя казва: „Аз ще ви дам моите съкровища, ще ви разкрия моите тайни, ще ви се отворят очите да видите, но аз искам да бъдете смели и силни!" Всъщност в природата всичко е в строга хармония, но по отношение еволюиращото съзнание на човека изглежда несистематизирано и разхвърляно. Кръгът на неговата проява е ограничен и в това ограничение той вижда едното раздвоено. Един кръг и две точки. Вътре в кръга те са две. Вън от кръга - някъде в безкрайността те са една. А може този лъч, който иде от безкрайност, да претърпява хиляди пречупвания и се явява тогава като пъстро многообразие. „В света има само една жена" (29.10.1922г., беседа, неделя) Та задачата на човека седи в надмогване граничното съзнание и заживяване в безграничното. Или заживяване в това, което чака да се прояви. „Защото безгранично е това, което още не се е проявило." „И подобно е Царството Божие на житено зърно, посадено в добрата земя." „И подобно е на квас, който го взе жена и го турна в три мери чисто брашно... " Защото Царството Божие е това безгранично, което чака да се прояви..." Защото Царството Божие ето вътре във вас е." А кое е Царството Божие? То е Любовта. „Ние живеем в безграничната любов" (29.10.1922г., неделя) Нашата цел е да проявим това безгранично. А всяка цел трябва да има плод в себе си. Плодът на нашата цел е добродетелта. Защото Любовта се проявява като Добродетел. Любовта - майката, Добродетелта - дъщерята. Да проявя добродетелта в моя живот. Сърцето ми трябва да блика от любов. Само в Любовта има светлина, а само на светлина плодовете зреят. Само мъдрият може да бъде добродетелен, защото само в мъдрия има любов и светлина. Да бъда мъдра! Да бъда Амриха! Нека едно от лицата на Мария бъде Амриха. 01.11.1922г., сряда Ключът е X, а какво представлява това х - „То показва, че духът е слязъл отгоре долу, до дъното на материята, забил е котва в земята, въплотил се е и почнал да обработва земята. Спуснал котвата до дъното и корабът седи, не мисли да се връща. И тъй ще седи до кога? Вие ще отговорите! Движението обаче от горе на долу не е още живот; животът подразбира смисъла на туй движение. Та в туй движение на х-то има едно разбиране. Двете дъги х това са 2-та принципа, които се спосрещат. Вие виждате, че тия кръгове са разкъсани. Ако потеглите една права линия навън, къде ще отиде? До ушите - следващият център, значи знанието в света се придобива само чрез слушане." (Мъчението, стр. 60,61) 2 ноември 1922 г., четвъртък, 7часа сутринта Н. с. е. с. л. и. ч. е. н. д. Б. в. с. и. в. л. и. н. с. е. с. Б. Чистотата, това е един дълъг процес на чистене. Тя обема „чистене" в най- широк смисъл. Като се почне от физичното тяло. Но в процеса на чистотата влизат винаги два други процеса - разрушение и съзиждане. Чистотата се явява да почисти разрушените материали, а разумното, Духът, Любовта, те започват процеса на граденето. Но преди да са паднали Ерихонските стени потребна е музиката на душата - непреодолимата, копнеюща музика на душата, да се слее със своя първоизточник - единия извор - Духа - Любов. В тази музика се проявяват съзнателните стремежи на душата - тя плаче най-напред, когато се роди за един нов свят, защото е сама и няма кой да я води. После тя простира ръце нагоре, към безграничното съзнание от където е излязла и вика Духа, който носи Истината, Духа на Истината. Той слиза и душата... ------------------------------------------------------------------------------------------------- [1] до страница 654 [2] Препис от писмо на Учителя до Сотирка

БЕЛЕЖКИ П О Окултния клас на Добродетелите през 1922 г. 22 август 1922 год., вторник, В. Търново Сотирка, Паша, Мария, Мика и Савка решихме да работим върху чистотата и да образуваме „Малкия клас за Чистотата", който по-сетне Учителят нарече: КЛАСЪТ НА ДОБРЕДЕТЕЛИТЕ [По материали на Савка] ПЪРВА СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ 22 август 1922г., вторник, В. Търново 3 и половина - 4 часа след обяд в обсерваторията Слънце, ясно, отличен ден! Паша Теодорова Сотирка Бабаджова Мика Тодорова Мария Радева Савка Керемидчиева ПРОГРАМАТА ЗА РАБОТАТА 1. Половин час през деня, в определено време ще размишлявате върху чистотата, тъй да бъдете свързани помежду си. а) Ще имате пред вид един чист планински ручей 2500 м., 3000 м., височина. Велик извор и ще се стараете вие да добиете такава чистота, както е той чист при своето устие, дето извира. б) После, ще имате пред вид вашата чистота да пуща светлина, да бъде тъй чиста както светлината в) Ще употребявате стиха: „Чистите по сърце ще видят Бога." 2. а) Ще работите върху петтях добродетели, всяка една ще има една основна Добродетел, ще ги разпределите тъй: Сотирка ще вземе Добродетелта Паша ще вземе Правдата Мария ще вземе Мъдростта Марика ще вземе Любовта Савка ще вземе Истината б) След всеки месец ще променяте добродетелите. Да може всяка една да работи върху всичките пет добродетели. 3. Ще мислите върху изреченията: „НИЕ СМЕ ЕДНО С ЛЮБОВТА И ЧИСТОТАТА Е НАШЕ ДОСТОЯНИЕ." „БОГ ВЕЧНО СЕ ПРОЯВЯВА В ЛЮБОВТА И НИЕ СМЕ ЕДНО С БОГА." Ще размишлявате върху това преди изгрев слънце, ще спазвате това време. 4. Всеки месец ще ми пишете по едно писмо. По ред всяка една от вас ще ми пише някои опитности, преживявания съществени, в кратце върху работата на цялата група. Значи, всяка една ще ми пише по две писма за годината. Тогава и аз ще ви отговоря, на всяка една за всички ще ви пиша. Само проявената Божия Любов е Любов! Петък Определихме реда на добродетелите по следующия начин: Добродетел - Сотирка Правда - Паша Истина - Савка Мъдрост - Мария Любов - Марика [Мария Тодорова] Следва първия месец Сотирка да пише на Учителя, ние ще изпратим нашите преживявания и опитности на нея, а тя ще ги изпрати на Учителя.

ЕДНО С БОГА 19 септември 1922 год., 6.30 ч. сутринта Първото проявление на Бога е Любовта. Бог вечно се проявява чрез Любовта. Ние сме едно с Любовта, ние сме едно с Бога. „Само чистите по сърце ще видят Бога. Без чистота няма любов. Тази чистота, за която ви говоря, тя е необикновена чистота на сърцето. Тази необикновена чистота мяза на детето или на бяло цвете или на геометрически символ - на кръг. Чистотата на детето, което се усмихва на Слънцето; чистотата на цветчето, което люби Слънцето. Цветята живеят в ангелския свят - това е чистотата на кръга, най-съвършения образ на линия. Ние живеем в безграничната Любов. Нашата цел е да проявим безграничното. А всяка цел трябва да има плод в себе си. Ето Пентограмът вписан в един кръг, това е пътя, който ученикът трябва да извърви. Кръгът като символ на вечност, че това, което не можеш да постигнеш в един живот, в безкрайността ще го постигнеш. Пентограмът като символ трябва да оживее у вас, за да може да се ползувате от него. Пентограмът, това е човека, върхът е главата. Двете ръце и двата крака са другите върхове. Главата е Истината, десният крак е Правдата, дясната ръка - Мъдростта. Левият крак - Добродетелта, а лявата ръка - Любовта. Тези пет върха са пет центъра, през които непрестанно се изливат токове, протичат енергии, сили, за които няма ограничение. Те изграждат човека. Петте върха са пет места, през които може да се влезе в пътя. Ми - жълто До - червено Си - виолетово Ла - индиго Сол - синьо Фа - зелено Ре - портокалово Понеделник - Луна Вторник - Марс Сряда - Меркурий Четвъртък - Юпитер Петък - Венера Събота - Сатурн Неделя - Слънце Будя - изгрява моето слънце в моята душа. Будиш - изгрява Божието Слънце в мен, в сърцето Буди - изгрява живото Слънце на моя Дух. Будим - изгрява мировото Слънце на Отца нашего на светлините Будите - изгрява Слънцето на великия Господ на Мира в нашите души. Будят - изгрява Слънцето на всички Слънца в нашите души и духове, носители на живота.

[ ПЪТЯТ] 14 юлий 1922 г., Чам Кория Дадено на Шумнатица Божията любов изразява пълния живот. Пълният живот изразява Божията любов. Пълният живот и пълната любов изразяват човека. Благостта съгражда сърцето. Изпрати ни, Господи, благия си Дух да оживотвори душите ни. В Духът Ти ние познахме любовта Ти. Да ни озари милостта Ти. Въздигни делото Си. Съгради дома Си. Въдвори Царството Си Внеси Правдата Си. Изпрати виделината Си. Да се развесели душата ни в Твоето явление. Да се зарадват всичките, които Те любят. Да бъдем едно с Тебе през всичките векове. Благословен си Ти нашия Баща. Ти изпълваш всичко. Всичко се изпълни от Тебе. Да се весели Господ Бог наш в нашите сърца. Мирът на Твоя Дух да пребъде в нас.

АПРИЛ 1922 ГОДИНА Чете се: FIR - FUR - FEN TAO BE AUMEN ПРАВИЛНИК ЗА УЧЕНИЦИТЕ НА ПЪРВИ ОКУЛТЕН КЛАС НА БЯЛОТО БРАТСТВО На прага на окултния клас слушателите трябва да знаят следното: Който един път се опита да поправи Абсолютното, Великото, Божественото, се отстранява от класа. Който един път не направи урока си, се отстранява от класа. Забележка: Дълбоко в душата си, пред съвестта си ученикът трябва да знае причината, която го е задържала, за да не дойде, да не посети класа. Важността на причината си остава абсолютно на съвестта на ученика. Един ученик никога не трябва да лъже себе си. Ако той излъже себе си е вън от класа Който два пъти не дойде на урок (без важни, неотложни причини) ще се отстрани от класа. Три пъти ако стане нагрубяване взаимно между учениците и двете страни се отстраняват от класа. Между учениците сърдити хора абсолютно не се допускат. Който идва тук от любов да идва, без принуда. Ученикът трябва да бъде верен на себе си. Да бъде строг съдия на постъпките си. Величието на характера на ученика седи в това - той винаги изпълнява обещанието, което е дал пред себе си. Ученикът пристъпя в класа с пълна вяра, без страх и съмнение към думите на Учителя - съмнения и мъдрувания не се допускат. Ученикът се покорява, слуша и изпълнява думите на Учителя. Ученик е само този, който е редовен с уроците си и всякога присъства на лекциите. Той е абсолютно точен и никога не закъснява. Ученик е само този, който е в хармония с Абсолютното. Учениците трябва да знаят едно - Божественото никога не се коригира. Ученик е само този, който никога, нито в класа нито вън от класа нагрубява някого. Ученикът не се обижда, а винаги търси доброто в думите, които са му казани. Той във всичко търси Любовта. Ученикът нищо не изнася от това, което се говори в класа, навън, докато не го обработи, докато това знание не стане негово. Ученикът не проявява никакво любопитство. Той нито пита, нито позволява другите много да го разпитват. Той е свободен да мълчи. Задоволява се само с това, което му се казва. Задачите, които се дават на ученика трябва да се изпълняват без съмнение и колебание. Най-малкото съмнение е спънка. Най-добрият път за ученика е онзи, в който душата му се освобождава от онези връзки, които са го спъвали в миналото, които и днес го спъват. Ученикът трябва да има абсолютно послушание и внимание към [...]. Послушанието трябва да идва от съзнанието. Ученикът трябва да слуша и изпълнява и да притежава такива чувства и способности, с които да познава Учителя си. Който се съмнява в Учителя си, той не е ученик. Усъмни ли се ученикът в Учителя си, с него всичко е свършено. Ако Учителят престъпи и най-малкия Божествен закон и с него всичко е свършено. Ако не работи със закона на Любовта, ученикът нищо не може да постигне. Главната задача на ученика е да реализира любовта към Бога, т.е. Любовта към всички. Постоянно будно съзнание и точност се иска от ученика. С тези две качества той ще може да изправи своите погрешки. „Стани, тръгни, направи - навреме!" - това е закона на природата. На ученика не се позволява да говори празни думи. Ученикът не се жени, нито роб става. Той е свободен Който не иска да учи и да служи на Бога, да се жени колкото иска. Който иска да флиртува - вън от класа! Който ревнува - вън от класа! Ученикът е чист, честен, покорен. Учениците взаимно да си помагат, един друг да не се използват. Ученикът работи съзнателно, за да придобие съвършенството, към което се стреми непрестанно.

ДВИЖЕНИЕ НАГОРЕ Тръгни нагоре 12 април 1922 г. Под думата Бог разбирам движение в правилна насока на битието. а буквата „6 има вече една пълна шестица плюс знака на [1] Какво показва числото 6? В него разгледано геометрически се включва целият вертикален, отвесен диаметър, дясната половина на хоризонта или десният радиус и дясната долна четвъртинка от окръжността. Шест е дясно число, мъжко и показва проявление. Лъчът отгоре слиза долу, в материята, прави четвърт обръщане около себе си и се прибира в центъра. Това са двете, защото 6 е равно на две по три. Първата е Божествената троица: Дух, душа, тяло. Втората е човешката троица: ум, сърце, воля. Значи това е Божествената троица проявена в материята като човек със своите три принципа, които съставляват полетата на неговата проява. Шест е числото на човека. Ако го разложим по друг начин: 6=2x3=2(2 + 1)=2x2 + 2 = 4 + 2 Шест равно на две по три, равно на две(2 плюс1) равно на две, две по две плюс две равно на 4 плюс 2. „Трима свидетелствуват на небеса: Отец, Син и Дух Свети". И трима са които свидетелствуват на земята: огън, кръв и вода. Отец - първичния огън. Слово - жертвената кръв. Дух - вода на кръщение. Шест равно на три плюс три. Б - освен шесторката в буквата „Б" има и знак на безкрайност. Значи 6-те - човекът, проявената Божествена троица, която се е ограничила и слязла долу, за да се заключи в материята е запазила своето първоначално движение в безкрайността. Тя идва от безкрайността като комета, слиза, за да се прояви и отива пак в безкрайността, затова човек още докато е на земята трябва да просветне, за да може да поеме друм отново към безкрайността. Докато той не е просветнал, той описва все нови и нови повратни кръгове, връща се отново и отново на земята. Той трябва да стане син Божия, като приеме кръщението на Духа, трябва да пролее кръвта си, за да стане после едно с огъня - Отец, из Когото е излязъл, защото той се ражда агнец - огън, овен - излиза от огъня и там трябва да се върне, защото „Бог наш е огън пояждащ." Кой атрибут на Божественото се крие под тези думи „огън пояждащ"? Трябва да се знае оригинала на хебрейски - за да се изясни напълно скритото значение и мистичния смисъл на думата. Пред КАР[2] седи творческия процес А, която е вече уравновесената душа, водена от разумното, което е ритмувано. Двете А са уравновесени блюда на везните, показват че има една разумна основа, на която става градеж по закон те и MP - Свещените букви на мировата душа и този строеж има за последна цел горното А, а от една по-висока гама и така до безкрайност. MP е връзката между физическата проява и неговото съответствие в царството на Духа. Значи в карма се крият тези тайни, тя е виновницата за създаването на света - творението се развива по великия закон на карма. Карма е първото движение на мировите води. Тайната седи в мистичното значение на буквите, които са като елементи на едно между тях, тогава има друго проявление на същите принципи. Крайно необходимо е да се проникне в тайното значение на буквите - сега друг е въпроса, ако имаме работа седна от древните азбуки, създадени по [...] изображение известни съзвездия - така тази буква, която има връзка с някое от съзвездията ще крие в себе си силите, които й се съобщават от това съзвездие. Градежът на буквите е цяло откровение за този, който може да чете и е разумял окултното значение на геометрическите линии и знаци, защото всяка буква е една геометрическа фигура. Всяка линия, фигура, буква, цвят, нота, точица, всичко има дълбок смисъл и значение за знаещия. а, b, с, d, е КАРМА АКАРМ АКРМА РКАМА МКАРА МАРАК РАМА АМАР -АМ-РА АМРА АМРА - АМРИХА ----------------------------------------------------------------------------------------------------- [1] вероятно става въпрос за знака за безкрайност [2] отнася се за думата карма

ОБРАЗУВАНЕ НА ЕДИН КЛАС 22 август 1920 IV ден на събора, неделя, В.Търново (По инициатива на Учителя събрахме се 10 млади сестри, 3 варненки и 7 софиянки: Сотирка, Дафинка, Виктория, Паша, Олга, Сийка, Марийка, Невенка, Стефка и аз [Савка]. В Горницата Учителят ни говори.) Вие готови ли сте да вървите по пътя на новото учение смело и решително? Всеки ученик, който се колебае, не може да се учи. В тукашното училище ученикът, щом изгуби вяра в себе си, че може да се учи, той свършва със себе си. Всеки ученик, който изгуби вярата, той свършва със своето учение. Сега аз ще ви дам 3 правила, 3 метода, чрез които може да се пазите, защото в света младите са изложени на големи мъчнотии; не само младите, но и старите. Стават падания. Падението всякога произтича от факта, че когато във физическия свят се изгуби равновесието, човек пада. Същото е и в духовния свят. И тук когато човек изгуби своето равновесие - пада. Това равновесие се крие в 3 велики сили - в човешкия ум, в човешкото сърце и в човешката воля. Щом човек действува хармонично, никога не пада, но щом изгуби равновесие между ума и сърцето и волята, става падение. А във всяко едно падение се произвежда страдание. Няма човек, който, като е паднал, да не е претърпял някоя повреда. Вие сте виждали онези акробати, които вървят по въже как носят върлина. Ако погледнете този акробат, той представлява един триъгълник с върха надолу. Този, който играе на физическото поле обръща този триъгълник с главата надолу, за да пази равновесие, обаче в Духовния свят този триъгълник е обърнат с върха нагоре. Това показва, че силите у човека са в равновесие. Колкото и да сте неразположени, ако можете да обърнете този триъгълник в това състояние, както е тук на картината веднага това неразположение ще изчезне. Сега на вас да не ви се вижда чудно, когато заплаче някое дете и майка му му даде една ябълка-и неразположението веднага изчезне. Коя е причината задето изчезва това неразположение? (- „Формата.") Колкото ябълката е по-красива, по-хубава, толкова повече това дете се разполага, това същото е и с човека. И в духовния свят е същото. Тези триъгълници са форми на разумния свят. Значи, първия път ще си представите, че вашият ум, вашето сърце и вашата воля са в съгласие и няма разногласие между тях. Защото най-малкото разногласие между ума и сърцето ще причини вашето нещастие. Затова не давайте под наем ума си никому, защото като го дадете някому под наем ще загубите равновесието. Знаете ли кога се дава под наем? Когато започнеш да мислиш нещата с чужд, с друг ум, значи всяко нещо трябва да мине през твоя ум. Не мине ли през твоя ум и възприемеш ли мисълта по друг начин, непременно ще дойде падението. Вторият закон е: Не давай сърцето си под наем, никакви кираджии. И то е същия закон. Всяко чувство, всяко желание трябва да мине непременно през сърцето ти. Така и с човешката воля. Човек всяко нещо трябва да изпита чрез волята си. Аз не говоря за упоритост и своенравие. Волята, това е най-разумния акт. В този вътрешен кръг ще спазвате представа за душата в своето първо състояние. Кръгът се състои от три цвята - виолетов, зелен и портокален. Виолетовата краска на кръга означава силата; зелената - стремеж за растене, а портокалената - желание за постоянно индивидуализиране. Тези три сили са в онази Божествена душа, в която се покоят чувствата. Човек трябва да има желания силни, живи, стремеж към растене, правилно развиване. Портокаленият цвят показва, че трябва правилно да се индивидуализираш, т.е. с вашето индивидуализиране да не се пречи никому. Например имате изкушение, предизвикай тази картина в ума си. Тя е картината, която е свързана с три свята, които са в другия - Божия свят, ангелския и възвишения свят. Значи, ако предизвикате този триъгълник в ума си и предизвикате действието на Бога, на ангелите, на светиите, ако фиксирате ума си върху нея веднага ще привлечете тези Божествени сили на помощ и те ще ви дойдат на помощ. Законът е много прост. Първо трябва да има огнище, а после огън. Не е потребно само огнище, но и комин, за да се образува известно течение и да се поддържа огъня. Третата картина представлява начин, по който може да изправите живота си. Тя в окултната школа е един метод за изправление. Тези линии са светове със строго определени математически изчисления. Всичко в Божествения свят е без изключение! Сега вие момичетата излизате от В. Вървите нагоре към В1 (В2, ВЗ...) и отивате към А. В същото време излиза момче от А към А1 и отива към В и се срещате в точка 0. Ако вашето сърце е пълно с Надежда, Любов и Вяра, от другия полюс излиза непременно друга душа и ако вървите правилно, то тези две души ще се срещнат и живота ви се осмисля - няма падение. Но, ако още в началото се колебаете ще изгубите тази душа или ще се родят всички страдания. Непременно човек трябва да спазва своята вяра, надежда и да знае, че този път, в който е влезнал е прав и да не допуща никакво съмнение в Божия промисъл. Каквито вери и да има, да знае, че е на този Божествен кораб, може да има вълни, но този кораб не може да потъне. Тъй гласи Великата Окултна школа. Следователно от това правилно развиване на Школата, ще дойде онзи Божествен вътрешен свят, дето човек ще завърши своето развитие и ще дойде да помага на своите Братя - точка С. Понеже вие тръгвате от тази линия, от единия център, а от другия център друг ще дойде. Ако вървите правилно този въпрос в една година от горе ще се развие правилно и всички мисли и желания, които ви безпокоят, ще се разведрят и нова светлина ще дойде в душата ви, но разколебаете ли се, не само че няма да придобиете, но ще изгубите всичко. На всекиму му се дава съдействие да изходи пътя. Та като тръгвате в тоя път, всичките тези светове насочват своя поглед и всеки, който върви в Пътя, те го следват. Може да го стигнете за една, 10,100,1000, а може и за 10 000 години. Но този е пътят, който ви се изпречва. Тогава, като дойдете в третата картина, вече няма падание. Като тръгнеш в този Божествен път няма сила, която да може да ви извади. Сега зависи как се подвизавате. Няма никаква външна причина, нито сила, която да ви отбие от пътя. Тъй че, ако се отбиете трябва да си кажете: „Ние сме виновни, а не външните условия на живота." Опасността е само във вас. I-вата картина е Божествената душа, която помага. II-рата картина е Божествената душа, която се развива. Само да не се отклонявате. Никога да не преядете в живота си! Радостен си - никога, никога да не притурят повече - ще дойде обратният процес. При всяка преядане, процеса се обръща. Не желайте нито повече, нито по-малко, но толкова, колкото се дава, т.е. това, което ви е донесъл животът през деня, бъдете благодарни. Ако ви дадат много, не казвайте, че е много, че много ви е дадено; ако ви дадат малко, пак не казвайте, че малко ви е дадено. Щом кажете: „Много ми е дадено", утре пък ще кажете: „Малко ми е сега." Ще мълчите. Кажете ли така, ще започне ту нагоре ту надолу. Колкото ви е дадено, толкова ви е потребно. Това е правилното мислене на Окултната школа. Ще имате пред вид Чистотата и Самообладанието. Двете заедно образуват цялата върлина на равновесието. Без тази върлина не може да минете никъде. Ще мислите и ще разрешавате. Това са проекти. И ще гледате тези картини да станат живи да ги одухотворите в себе си. Сега вие готови ли сте да вървите смело и решително по пътя? (- „Да готови сме!") (Аз мълчах, но душата ми говореше) Без никакво колебание? (-„Без никакво!") (Мълчание) Тогава две по две ще дойдете, аз ще ви покажа една жива форма, която никому няма да разправяте. (Отидохме две по две в преддверието на вътрешната стая, коленичихме на прага, а Учителят стоеше зад нас. Силен трепет изпитваше душата ми. Между две слънца. Две живи слънца - Учителят и тази жива картина в стаята, образ на абсолютна чистота, светлина и Истина. Вълшебното излекуване - от три дена аз бях болна, имах болките на силен плеврит, ходех превита от болки в плешките, не можех да се движа, нито навеждам или изправям. В този час, болестта изчезна и аз се движех съвсем свободно. Аз бях здрава и нещо ново, нов живот чувствувах в душата си. Сега чувствувам, че живея. Живее се само когато се живее за Господа! Това е второто мое велико преживяване от Учителя. Да живея за Господа! Да слушам Учителя си! Да бъда чиста, чиста, чиста. Чистота и Истина! Това залегна в душата ми. Аз ще слушам само Учителя си и ще следвам Неговия път! След това Учителят продължи: ) Да ви бъде жив образ. Както Слънцето с език не говори, но с очи се гледа. И когато сте в трудно положение спомнете си тази картина. (Всички преобразени в душата си, погълнати от тази Небесна чистота слезнахме долу. Това преживяване внесе нещо велико в душата ми. Произнасям Чистота и виждам, че това е Истината. Истината - това е самата Чистота. Истината е нещо много високо, но аз ще работя от сега за Чистотата, защото през нея видях Истината. Сега вече имам образ, към който ще вървя! Това е Благодат от Бога, това е Любовта на Учителя!)

БЕЛЕЖКИ по образуване на Класа на Добродетелите 1920 г. - 1922 г. УЧЕНИЧКИТЕ ОТ ОПИТНИЯ КЛАС НА ДОБРОДЕТЕЛИТЕ: Първа група Савка Керемидчиева ПашаТеодорова Сотирка Бабаджова Марийка Тодорова (Мика) Мария Радева (за кратко време, заместена от Елена Григорова) Елена Григорова Втора група Елена Андреева Василка Иванова Дафинка Пенчева Олга Славчева Виктория Христова Трета група Сийка Динова Пенка Михайлова Цветка Щилянова Невенка Петкова (Капитанова) Марийка Петкова (Дренска)/ Съдържание: Образуване на един клас Движение на горе Списък на учениците от първи окултен клас на Бялото Братство. Правилник за първи окултен клас на Бялото Братство. Пътят – дадено в Шумнатица, 4 юли 1922г., Чам Кория Едно с Бога, беседа, 19 септември 1922г.

ОСНОВНА МИСЪЛ 10 януари 1926 г., неделя след обяд в [„Опълченска“] 66, В 5 часа, пред няколко сестри. [5] Класа на Добродетелите ще го вземете като една наука, която може да изучавате при всички условия. Само че, при по-благоприятни условия има много да се учи, а при малките условия малко може да се учи. Класът на Добродетелите е да знае човек как да се справи с мъчнотиите на този живот. Вие ще се натъкнете на ред мъчнотии, които трябва да разрешите. Забележете как е в природата. Докато пиленцата са малки, майката отива и им носи в устата храната. Но тя знае точно докога ще им носи храна. После пак им носи храна, но само че покаже им я и стои настрана, мами ги, показва им храната, стои настрана и казва: „Излезте при мене, ще ви дам.“ Малките пиленца погледнат, погледнат и почнат да упражняват вече крилцата си, докато най-после могат свободно да хвърчат. Как се измени майката, ще питате. Всъщност изменила ли се е тя? В Класа на Добродетелите те идат при нас - „ще си отвориш устата“ и ще вземеш храната. После те ще се скрият малко и ще кажат: „Ела ти при мене.“ Тогава те трябва да вървят с нея, а не да се отделят от нея. Тази е една основна мисъл за Класа на Добродетелите. В живата природа няма противоречие. Противоречията, които схващаме, те са наши субективни, но те не са съществени. Противоречията произтичат от неразумни причини извънка нашия живот. - Какво ще ни кажете за духовната група, дейността й? - Духовната група е разширение на Класа на Добродетелите. САМО БОЖИЯТА ЛЮБОВ НОСИ ПЪЛНИЯ ЖИВОТ! ------------------------------------------------------------------------------------------ [5] По машинописен текст - оригинал.

ПРАВИЛА И СЪВЕТИ Беседа, държана пред Класа на Добродетелите на 25 декември 1925 г, петък 8.30 часа, в салона София* Тайна молитва Отношенията във физическия свят не се изменят. Ако посеете 10 ябълчни семена, това е отношение, към вас ще бъдат ли същите? Ако някой човек според вас е изменил своите отношения по форма, това от какво произтича? Туй променение е по отношение на какво? физическите неща не се изменят. Десетте зърна, ако стоят в кутията, няма да се изменят. Там, дето има промяна, има и растеж. Когато хората духовно се менят, значи има растеж. Една река в началото е малка и колкото отива към своето местоназначение, се увеличава, увеличава. Туй увеличаване е по механически начин. Отношение на живота по форма, по съдържание и по смисъл. Ако аз не мога да вляза в къщата, защото съм пораснал, нито вие сте виновни, нито аз, нито вратата. Туй е станало въпреки неговото желание, той расте. Носенето на ръце, това не значи обич, това значи немощ само. Пък ако не те носят на ръце, това е друга крайност. В света стават промени, на които ние се учудваме, въпреки волята си. Кое е истинското достойнство на човека? Че човек има достойнство, има, но в какво седи? Коя е третата линия, с която мерим; „а“ равно на „с“ , „в“ равно на „с“, следователно „а“ равно на „в“. Да допуснем, че Бог е мярката, с който мерим. Едната линия, това е човешката личност; чувствата, това са неговите ближни. Когато отношението на близките към Бога и отношението на личността към Бога са едни и същи, има равенство помежду им. А равни линии са само успоредните, понеже те се стремят към една цел - и едната, и другата линия пазят тия перпендикуляри еднакви. Различието на успоредните линии седи, че те се движат в една и съща плоскост, но не изминават едно и също място. Допуснете, че едната успоредна линия си има една малка кривина, после пак върви успоредно на другата. И другата успоредна има една малка кривина и пак върви успоредно. Това показва, че има едно малко нарушение. Погрешките, които хората постоянно правят, то е в тази малка кривина, която се образува. Те са успоредни, защото умът и сърцето са успоредни. Те се движат в една и съща плоскост, но не изминават едно и също пространство. Сърцето има стремеж към Бога, умът има стремеж навън, към света. Обектите на сърцето и на ума са едни и същи, само че умът гледа на външната страна, а сърцето - на вътрешната. Умът се интересува от формата на кутията, а сърцето разглежда вътре има ли нещо за ядене. Едновременно и кутията трябва да бъде правилна, и съдържанието да бъде добро. „X“ равно на какво е? Ако този кръг изразява един кръг от 10 сантиметра, те са 10 възможности. „X“ може да е равно на 1, „х“ може да е равно на 2, на 3 и т.н., „х“ равно на 10. Неизвестните неща за Божествения свят са до 10. Неизвестното за едного е известно за другиго. Туй, което е „х“ заради[3] вас е единица заради мене. Туй, което е „х“ за едного, е двойка за вас. Да допуснем, че вие имате един камък, но не знаете неговата цена. Но този камък аз го зная, всичко е известно заради мене. В съвременния живот нали душата е един „х“. На какво е равна душата? Тя е равна на едно от тези числа, от 1 до 9. - Кога е равна на единица? - Душата е равна на всички душевни явления. - Това е вярно, защото всички тия функции се явяват в нея. Душата е равна на нула. Всякога под душа се разбира туй, което има форма, съдържание и смисъл, в него вече има душа. Да допуснем, че вие разсъждавате за любовта на майка си, вие сте малко дете, имате студени крака и тя ви топли краката. Но вас ви хване треска, имате огненица и тя ви тури студен чаршаф и вие треперите. Как ще оправдаете това: в единия случай майка ви ви топли, а в другия случай ви туря студено. Имате „х“ плюс единица топлина и минус единица (изважда нещо при студа). Щом се изважда, отношенията са чисто физически. Само във физическия свят може да се вадят нещата. Едно изкуствено око може да го извадиш, само физическите неща могат да се изваждат, същинското око може ли да го извадиш? Щом нещата могат да се изваждат, ние разбираме, че туй око е изкуствено и то няма никакви вътрешни функции, няма отношение. Всяко чувство, което може да се извади от сърцето ви и да се тури в сърцето ви, то не е органическо. Мисъл, която може да се извади из ума ви и да [се] тури, и тя не спада към органическия свят. Реалността не може да вземе от човека. Тя е неделима. Реалните неща имат отношение и те се неделими, понеже те са абсолютно свободни. Туй, реалното, може да изменя само своите отношения. Но то, като изменя своите отношения, нито се дели, нито се умножава, нито се събира, нито влиза, нито излиза. Когато иска, влезе, когато иска, излезе. Никой не е в състояние нито да го извади, нито да го вкара. Водата може да я разделите на малки капчици, но турите ли ги на една плоскост, те пак се слеят. Това са положения само. Реалното е делимо, без да се дели. Може да има умножение, без да се е умножило. Законът на събирането и умножението е процес на растене. За да има умножение, трябва да има две неща. Ако 1 и 2 не може да съберете, може ли тогава да съберете 1 и 3? Трябва да разбирате, че са разнородни величини. Еднородни величини се събират. Но по този закон, щом 1 и 2 не може да съберете, и 1 и 3 не може да съберете. В тази редица до 10, онова, което ще стане с 1 и 2, ще стане и с 1 и 3, до 10 те през същия процес ще минат. Един човек, който отива в Небето, невъзможно е за него да краде. Тази врата, през която той ще мине, едва той ще мине. И ако той мине през тази врата, не може да го обвиним, че е крал. То е абсолютно невъзможно. Ние наричаме водата, която е минала през този тесния път, тя е филтрирана, без никакви утайки. Затуй страданията аз ги наричам закон на филтриране. А щом се радвате, то е само едно движение, излезли сте от филтъра и отивате на местоназначението, дето започваш да страдаш, трябва да се филтрираш. Излезеш някъде, вземеш ново направление на живота си. Три линии могат ли да бъдат успоредни? Могат. Четири линии могат ли да бъдат успоредни? Могат. Вие живеете зимно време, студено, нямате обуща, дрехи и дадете едно обещание, че ще посетите един приятел, който живее [на] 20-30 километра. Двама сте обещали, единият има обуща, а другият няма, единият има възможност да устои на своето обещание. Човекът с обущата има благоприятни условия да се развива, а другия, неговите условия на живота не му помагат. Онзи, който е добре облечен, на него може да разчитате, а онзи, който не е добре облечен, на него не може да разчитате. Това в умствения свят е така. На онази птица, която има много дебели пера и онази, която няма много дебели пера, коя ще бъде по-[подвижна]? Без дрехите. В чувствата е така. Туй, което е потребно за чувствата, не е потребно за ума; туй което е потребно за ума, не е потребно за чувствата. Туй, което не можеш да направиш със сърцето си, направи го с ума си, нищо повече. - Ще се хване ли? - Хваща се, разбира се. В моралния свят има методи и начини на действие. Често вие се спъвате и казвате: „Туй не може да го направя.“ Защо? Три причини има, които са ясни: волята ли ти е слаба, сърцето ли ти е слабо, или умът ти е слаб. - „Не ми е слабо нищо. Не искам.“ То е друг въпрос. Когато животът е неразумен, е животински, когато е разумен, е човешки, когато е чист, е ангелски, когато е добър, е Божествен. По същество човек трябва да запази мира си: и когато му дават, и когато му вземат всичко назад, той трябва да бъде радостен. Защото, ако не знае защо онзи му взима нещата назад, той трябва да има пред вид в душата си да му даде нещо по-хубаво. Но аз не зная неговите намерения. Човек трябва да се пази, да не влезе в противоречие със себе си, защото тъй ще си създаде едно нещастие. Ако неразположението му е писано, е по-силно от всички блага. Значи аз нямам никакви убеждения. Щом тръгна за Небето, всички обиди трябва да забравя, защото онова е по-велико. Обидата аз считам един хвърлен камък в градината ми. Нека си седи там. От учтивост трябва да мълча, от разумност, а не от закона на скръбта. Тези, непотребните мисли, разумни ли са? Ще си кажа: „Какво се постига с тази постъпка? На Бога ще угодя ли, на ангелите, пред добрите хора ще се повдигне ли моето мнение пред тях? Тогава ще го направя; а ако аз с това ще си уроня престижа, тогава тази постъпка ще я изхвърля.“ (Тази досетливост не е у пчелите, а у този, който им хвърлил брашното.)[4] Трябва да се внесе едно ново решение ( _ ) на туй различие, което съществува. Тогава не се карат, погодят се. Счупил нещо, ама донесъл повече, тогава вие това не го считате за [лошо]. Тия отношения съществуват и в духовния свят. Същият закон, който отвън се проявява механически, проявява се и органически. Законът е там: По възможност никой не трябва да причинява вреда съзнателно никому. Но има необходими страдания, което трябва да причините на човека, за да го изцерите. Например изкълчил си крака - ще му причиниш голяма болка, той ще извика: „Много ме измъчи!“ - Трябваше, като вървиш по пътя, да бъдеш много внимателен. Много пъти имаме мисли, чувства изкълчени. В морално отношение, за да бъде човек духовно свободен, той почти не трябва да има никакви връзки, за да бъде свободен и свободно да се проявява. Най-мъчното е човек да познава отношенията на Невидимия свят, как са поставени работите. Докато човек знае, че такава е само Волята Божия, светът е разумен. То е една максима. Който не иска да влезе в противоречие, той трябва да мисли, че светът е разумен, че Божията разумност навсякъде прониква. Не нашия свят, в който ние живеем, но извън света, в началото ние живеем разумно. Тогава всяко противоречие, което се явява в чувствата, ума и волята, може да се изправи. Ти, за да накараш една мечка да те обича, ти всеки ден трябва да я храниш и най-после какво благо ще ти донесе мечката? Защо да я не пуснеш в гората, тя сама да си изкарва прехраната? Правилото: Всички наши мисли и чувства, всяка наша мисъл, всяко чувство и всяко действие, направено ли е здраво или не? В туй отношение законът е абсолютен. Всяко нещо трябва да бъде абсолютно направено. Човек трябва да яде с благодарност; ако яде с благодарност, той ще се измени. Не се изискват много години, то е една минута, една секунда. Той не може да го забележи, но ще почувствува, че в него има една промяна - и той не знае кога е станала. За пример, имаш един приятел, не искаш да го видиш, но изведнъж видиш, че нещо се е изменил и той пък ти е приятел. То е от Бога. И Господ ти казва, той ти е донесъл цял сервиз..] Туй не е постижение, а е неразбиране на нещата. Щом разбираме този човек, който не обичаш, той може да ти бъде полезен. На една пчеличка няма да направя пакост, може да имам нужда от нея. Тя ще ми покаже къде ще има мед, къде са цветята. (Ти не може да обичаш Бога, щом имаш противоречие. Тъй е, и аз сега не вярвам, че обичам Бога.) Бог е онази абсолютна мярка, с която се уравновесяват всички противоречия. Дойде ли Господ, всички противоречия изчезват. (Закуска в 11 часа с по две гевречета.) Ако 10 души за 10 деня изорават 20 декара земя, един човек за 10 деня колко земя ще изоре? - „X“. Или: 1 човек за 10 деня обработва 1 декар земя, 10 души за 10 деня колко земя ще изорат? - „X“. Двама души за 5 деня обработват 1 декар земя, двама души за 10 деня колко земя ще обработят? - „X“. А двама души за 365 деня колко земя ще обработят? - „X“. Когато се увеличава времето, увеличава се и работата; ако времето е същото, а увеличаваме хората, резултатът е същия. Закон е: Имаш едно неразположение - казвам, ще продължиш времето. Неразположението е необработена земя и затуй трябва да се обработи. Колко време ще ти вземе, да изчислиш колко ще ти взема да я обработиш. Пък някъде ще увеличим броя на работниците, без да увеличим времето. В същия срок да свършат повече работа. Щом имаш неразположение, свържи се с 10, 20 души добри хора и неразположението ще изчезне. Ако ви попитат кой е погледът на добрия? Лъчите на 90 градуса дават по- голяма топлина, но са много ярки и по-голямо дразнене правят. Същинските лъчи имат най-малък наклон. Има един ъгъл на падането на светлината, която иде от окото. Когато светлината пада по естествения наклон, туй наричаме добрия поглед. И чувството си има закон за проявата. Защото всяко чувство, всяка мисъл завземат микроскопическо място в организма. Проявата на чувството взема една сто милионна част от милиметъра Не само проявата, то е активно. Защото всички неща, които се проявяват, имат си форма. В природата всякога има една вътрешна обмяна: даваш и вземаш. Всичко тече, което е вътре; това, което не тече - подразбира се: всичко не тече, което е под това, което тече. Трябва да допуснеш противоречието, за да може да разсъждаваш. „X“ е противоречие, искам да го определя. Доказаното не може да се докаже и видяното не може да се види. Вашият приятел може да се яви в една животинска форма, в един извор, в една мушица, във всички тия форми той върви, върви, докато най-после дойде в една форма, която вас ви е понятна - човешката. Духовният човек включва религиозния, но религиозният не включва духовния. Има известни положения, дето човек може да чувства правилно само по известен начин, правилно да се проявят чувствата само по известен начин. В моралността, ако едно дете има една кутия покрита, учителят няма право да отвори кутията да види какво има вътре. Щом аз съм Учител, аз съм ясновидец, мога да видя през капака. Всяко чувство и всяка мисъл е написана на лицето ми, прочети какво мисля за тебе. Той казва: „Какво мислиш за мене?“ Казвам: Прочети на лицето ми. Когато вали дъжд, природата завие лицето, да се не намацат буквите. Природата е написала толкова ситно някои неща, тъй ги е скрила, че ти трябва голям микроскоп, да ги четеш. Природата казва: „Аз боравя с малките пространства.“ Човек трябва да знае, че светът е един непреривен интензивен поток и да има всичкото смирение да се учи винаги. Красиво е човек да има онова будно съзнание, но не само кратко, но в дадения случай да знае кои образи са красиви. Защото не всяка мисъл, която минава покрай нас, тя е чужда мисъл. Трябва да различаваме доброто у мене и доброто у другите, може да го приемем. Пък възможно е и лошите мисли аз да ги създавам. То е една възможност на свободната воля. Има начин чрез закона на интуицията да се дават знания. Най-първо трябва да развивате интуицията, пък после, след години, може да се ползувате от плода на тази интуиция. Човек трябва да бъде буден. Човек трябва да остави всичко да тече до него, но трябва да пази равновесие вътре. Човек не трябва да се гризе, но трябва да има разположение на душата. Здравословното състояние зависи от онази морална чистота. Всякога пред Бога човек трябва да бъде чист, да отвори душата си пред Невидимия свят, пред Бога, пред ангелите и пред хората. Един човек, когато крие нещата, той се намира под един цветарник. Човек трябва да отвори душата си пред Невидимия свят, за да може да обнови душата. Имате един приятел и между вас се ражда един спор. Най-първо ще определите разумен ли е той, ходи ли по Бога. Ако той не може да ви изведе, значи не е в неговото положение, значи има друг закон. Ако не може да се примирите, че във вас има една погрешка, той не е на правата страна или вие не сте на правата страна: или в него има една погрешка и той е на правата страна, или той не е на правата страна. Две положения има, които могат да бъдат верни. Защото, ако хората ходят по Бога и не могат да изгладят малките работи, не зная какъв ще бъде този живот по Бога. Най-първо ще видя разумен ли е той, ходи ли по Бога, съществуват ли тези три положения, всичко е вътре. САМО БОЖИЯТА ЛЮБОВ НОСИ ПЪЛНИЯ ЖИВОТ! (След обяд същия ден, в 4 часа, В салона.) Под „млада сестра“ разбирам от какво вещество са направени, а под „нови“ тяхната проява. Когато аз се радвам на всичко, то е служене на Бога, това е конкретната идея за служене на Бога. Когато [човек] служи на Бога, Той е много внимателен. То е най-хубавото учение. Аз съм опитал туй учение, Божественият принцип работи. Сега аз ще ходя за Господа. Аз се радвам, че мога да ходя. Радвам се, свободен съм. Тръгна, мине някоя кола, каже: „Качи се!“ Но когато каже, може да се случи кал и аз няма да мина калта. Каже ли човек да служи на Господа, всичко минава много хубаво, няма противоречия. Когато аз се радвам, че мога да ходя, цялото тяло в човека се радва. Той казва: „Аз ще служа на Бога.“ - Кое е по-високо: доволството или радостта? - Доволството иде от работата, че добре е свършена, а радостта иде, че тази работа е излязла успешна. Ние се радваме на Слънцето, понеже ни донася повече, отколкото очакваме. В радостта има нещо, едно разрешение, ти се радваш, веселие се долива. Когато Слънцето изгрее, човек се радва. Като се наяде, човек е доволен. Благодарността седи в това, че ти си имал тази привилегия на радостта. Благодарността е по-високо състояние на духа. Може да е благодарен само разумният човек. Децата се радват, а разумните благодарят, а слугите са доволни, защото си вършат работата и им плащат. Започвай с високото. Най-първо благодарен да бъде човек. Щом имаш високото, другото ще дойде. То включва всички неща в себе си. Тази идея, която разбирате без да ви разправят, тя е на Бога. Тази идея, която наполовина трябва да се обясни, тя е на ближния. Тази идея, която искате напълно да се докаже, тя е идея на личността. , Хората искат да си обяснят някои работи. Аз зная, Божествените работи остават необяснени. По Божественому аз кажа нещо и не го доказвам, нито се спирам да говоря за него. Божественото всеки разбира. Духовният човек съдържа в себе си религиозния, но религиозният човек трябва да учи духовното. Вървиш по пътя, не си знаеш пътя. Причината не е в тебе, светлината я няма. Дойде ли светлината, може да намериш пътя. Тогава, дойде ли Божествената светлина, той всичко вижда. Има една възможност, тя ще дойде, неизбежно ще дойде. Той ще седи и ще чака, докато се пукне зората. Като се пукне зората, ще тръгне. Туй е закон: като дойде светлината, ще тръгне. Ти се страхуваш - щом дойде светлината, страхът изчезва. Когато хората духовно се менят, значи те растат. Ако от 12 души всеки един обърне на година по един човек в правия път, следната година всички те обърнат по един, след колко години ще се обърне целият свят? Първата година -1 2 души, втората - 24, третата - 48, четвъртата - 96 и т.н. Добрата молитва ------------------------------------------------------------------------------------------ [1] Добродетел - Сотирка, Истина - Савка, Правда - Паша, Любов - Мария, Мъдрост - Елена. [2] книжката „Заветът на цветните лъчи на светлината“. [3] заради - диал. за. [4] Възможно е в стенограмата да липсва част от текста.

Пети урок от Учителя: ДОБРО - ОБРАЗИ НА ЖИВАТА ПРИРОДА 8.30 часа сутринта, [24 декември 1924 г.] Има известни епохи определени, които не съответствуват на епохите на природата. Процесът на узряването зависи от енергията на живота. Там, дето има повече живот, има повече топлина. Ние казваме: Дето има топлина, там има живот. Сега ще кажем: Топлината излиза от живота. Там, дето има живот, винаги се развива топлина. Когато една мравка се покачи по крака на един човек, тя ще каже: „Колко е топъл този камък!" Пък то е кракът на едно разумно същество. Тъй и вие някой път, като почувствувате топлина, то е от топлината на някое (*по-висше) същество. Колкото по-мъчно може да се извади топлината от едно тяло, толкова по-високо съзнание има това тяло. Ако в мен съзнанието ми е будно, с никого няма да дойда в стълкновение; пък щом съзнанието ми не е будно, винаги ще има пречки на пътя ми. Понякога детето казва: „Мама ми не ми дава хляб!" Това е твое заключение. Ти не знаеш какво е нейното разположение. Когато детето каже, че майка му не иска да му даде хляб, трябва да се разбира, че няма условия сега. Външни препятствия има, може детето да има развален стомах. Някога се случва, станете сутрин, неразположен сте. На какво се дължи това неразположение? Най-първо ти ще видиш откога си неразположен. Вечерта си легнал весел, радостен, а сутринта си неразположен. Туй неразположение вече не е ваше. То се дължи, че в туй разширение, понеже вие сте били много разположени и радостни, вие сте влезли във връзка с много хора по лицето на Земята. И те казват: „Вие сте яли много, ама не помислихте да оставите малко за нас от яденето." И туй неразположение, то е упрекът, който иде от другите хора, но вие не знаете кое е причината. Когато дойдем до съзнателния живот, ние трябва да се пазим да не внесем никаква дисхармония в съзнанието на по-висшите същества, нито в съзнанието на Бога. Не да идеш пред лицето на Бога и да плачеш и да викаш и да почнеш да се оплакваш! Не! Ти ще изнесеш фактите тъй, както си са, и ще оставиш въпроса, той сам по себе си ще се разреши. А другото, което може да направи човек, е излишно. Ти просто разкопай, полей, а плодът ще дойде сам по себе си. Съзнанието знаеш откъде произтича? Аз имам една счупена стомна, но не зная, че е пукната; налея вода, тя изтече. Казваш: „Животът е такъв." Каз­вам: Такъв е пропукнатият живот - колкото и да му туриш, ще изтече. Но здра­вата стомна не изтича. Значи, здравите, постоянните неща в живота, които са хармонични, в тях промени не може да има. Промени не може да има, но прояви може да има. Някои разбират: да се прояви човек, значи да се измени. Не. Да определя какво е проява. Имате един хубав извор, а пред него една голяма канара - изворът не може да се прояви. Пробивате дупка в канарата и той изтича хубаво навън. Питам: Качеството на водата ще се измени ли? Не, а тя ще се прояви каква е. А промяна всякога разбира в състава на нещата. Тогава, как ще се означи промяната към добро ли е или към лошо отива? Например човек е болен. Промяна става към добро - той оздравява; или промяна става към лошо. После, има промяна в кабинета. Всяка една мисъл, която временно има надмощие, тя е министър-председател, а другите мисли заедно с нея, те са обикновени министри; а самият човек, това е царят, който е несменяем. Той е по право назначен. С. - В съвременната психология не става дума за промяна, а за смяна на състоянията или смяна на едно моментно единство с друго или пък смяна на особеностите на определителностите. - Как определяте в психологията тия смени на състоянията? С. - [(г1, ф1, ц1, м1) (г2, ф2, ц2, м2) (...) (...) ... ] = А. Това е формулата на вещта А в различните моментни единства, в които тя се намира. В малките скоби имаме разните определителности в тяхната особеност - големина, форма, цвят, място и т.н. Всичкото в малката скоба представлява едно моментно единство, което трае до тогава, докато дойдат други особености и пр. Много такива моментни единства взети последователно, образуват вещта, а отделните моментни единства представляват смени на състоянията. - Ако се разложи човекът психологически, ще се види, че у човека има 40 способности, разделени в 7 области. И тогава, аз ще дам следната формулка: А = 40/7. В твърдото състояние съзнани­ето е съсредоточено в една посока; в жидкото* състояние съзнанието е в друга посока; а във въздухообраз- ното състояние - в трета. Тъй че, си­лите на съзнанието са насочени в ед­на или друга насока. Съзнанието се проявява в 40 способности у човека, които са поделени в 7 категории. (I, II, III... ) И всяка категория си има своите подразделения (1, 2, 3 ) Първата категория обхваща силите или способностите, които се отнасят до ума - умствените способности и то следните: Наблюдението - наблюдате­лен ум; Памет - събирателен ум; Разсъждението - разсъдителен ум. Тъй че, първата способност събира материали, втората ги складира, а третата обработва тия материали. Но когато става душевен процес, той не е заключен само в тази област (I), но се намесват и много други елементи и способности от други категории. Във втора категория влизат себесъхранителните способности или чувства. Такива са: 1 .Разрушителност и 2.Себесъхранение. На трето място идат личните чувства на човека. Такива са: 1. Индивидуалните или личните чувства; 2. Тщеславие; 3. Общителност. В четвърта категория влизат моралните чувства на човека: 1. Съвест; 2. Любов към Бога; 3. Милосърдие; 4. Вяра; 5. Надежда. Когато човек иска да извърши нещо, всичките тия категории вземат учас­тие. Силните чувства имат всякога надмощие. Те са ръководни и те разреша­ват въпроса, а всички други се подчиняват на тях. Хора, у които разсъдъкът е силно развит, той ще разреши въпроса по един начин; един човек, у когото обществените или домашните чувства са развити и разсъдъкът същевременно е развит, той ще разреши въпроса по друг начин; и един човек, у когото е раз­вит егоизмът и разсъдъкът - по трети начин. Зависи кои чувства са силно раз­вити. Някой път трябва да направя една схема, от чисто френологическо гле­дище, как се намесва психологията на човека при различните въпроси. Това френологията е вече определила. Постъпките на човека се дължат на известно негово разположение или неразположение. А у всеки човек неговото разположение се определя според чувствата, които вземат надмощие. И тогава казваме: „Характерът на този човек е такъв, понеже разрушителността е силно развита у него." Друг е тих и спокоен, не се кара. Не че съзнанието му е такова, но тия органи не са развити у него. Не че той е добродетелен, но лошите, разру­шителните органи не са развити. У него има други чувства, които го карат да се прояви в друга насока. Запример, ако дойдем до личните чувства, такива хора действуват за благото на своето тяло. Всеки един човек мисли за тялото си, казва: „Няма да оставя да ме изядат." Това е вече личното у човека. Ако разделим челото на човека на 3, на най-долната част на челото, над веждите, се намира наблюдателността, после - паметта, а на най-горната част на челото е разсъдъкът. На главата отгоре се намират 3 духовни центрове: ми­лосърдие, любов към Бога и съвестта. Когато човек почне силно да работи в известно направление, известна област от неговия череп се изменя. Значи, пълното концентриране на ума в известна посока произвежда резултат. Щом се разработи известна област, веднага се забелязва промяна. Значи, вече една разумна сила работи отвътре. Туй, което се счита на нас за идейно, Божествено, то е нещо материал­но. Нашите мисли, които са за неща най-отвлечени, там са толкова гъсти, че на тях може да се посади лук и чесън и те да растят. У човека има две висши състояния, те са причинното тяло и после иде будическото съзнание. Тези последни две области, те ги наричат безформени, т.е., не че те са безформени, но формите са толкова далеч, че нищо не се виж­да; вижда се само една необятна светлина. Ако вие правите наблюдения над себе си, ще видите къде е съсредоточе­на вашата мисъл най-много. Щом сте разсърдени, ще почувствувате едно нап­режение за душите си; ако ви докоснат много лично, вие ще усетите едно заго- рещяване отзад зад главата. Пък ако се отнася нещо до религиозните чувства, ще усетите горе на главата си едно напрежение, като че има някакво подуване. Когато мисълта е силна, напрежението е силно на челото. Ако възприемем теориите на съвременните учени, ще видим, че човек е минал през 400 000 фази. Значи, тогава е бил облечен и в 400 000 форми. И сега ние виждаме сегашният му образ какъв е. Питам: като видиш (всичките) тия форми, видял ли си човека? Най-първо го видиш в такъв образ: О после го видиш като дъгичка (, други път си го видял като някой паяк, преде нишки; после, като някоя мушичка ... И във всичките тия форми е все човекът. И сега човек, като е излезнал от всички тия форми, той съзнава, той помни, че е минал през тия разни форми. Не, че по същество човек е бил като паяк, но е бил във формата на паяк. Тъкачеството хората са научили от паяците. Щом известно същество няма тяло, то не е висше. Всички висши същес­тва имат тела. Най-първо ще чувствувате, че имате душа - тогава вече ти чувс- твуваш, че имаш на какво да се осланяш. И туй е същественото, което ви отли­чава. Щом кажеш: „Нямам душа", ти си вече във въздуха. Душа, дух, сърце и ум, това са положения, които определят човека. Все трябва да имаш нещо свое, за да си човек. Ще бъдеш или в света на сърцето, или в света на ума, или в света на душата, или в света на Духа. В 4 свята можеш да бъдеш. Може на физическо­то поле да нямаш нищо, но във висшите светове трябва да имаш нещо. Стра­даш -то е реално, радваш се - то е реално. Защото какво седи зад скръбта, ако нямаш скръб, и какво седи зад радостта, ако нямаш радост? Зад скръбта и зад радостта седи Мирът. Естествените неща в живота са, когато човек чувствува нещо. Мислиш - то е реално. И не всякога туй, което виждаш в дадения случай, то е реално. Защото, нещата, които обичаш, ги виждаш, а които не ги обичаш, не ги виждаш. И туй, което обичаме, заради него знаем повече, а туй което не обичаме, за него знаем по-малко. Вземете онзи пианист, той познава всичките клавиши, нотите, а онзи, който не обича музиката, него не го интересуват нито ноти и нищо не знае за музиката. Анализ не значи чоплене. Щом дойдеш до нещо съществено, няма да го чоплиш. Ти, като събудиш семенцето, няма да го чоплиш, защото тогава него­вите енергии ще изтекат и то не може да расте. Анализ е съпоставяне на неща­та, които образуват външната страна. Съпоставяне на чувствата - това е пак анализ; изпитваш ги - съпоставяш ги. Колкото повече явления се обясняват с една теория, толкова тя е по-вярна. Пък щом всички явления не могат да се изяснят, тогава тя е невярна. - Според философията на Реике, всичкото познание е само анализ. Синтез няма в света. Всичко, което става обект за разглеждане от учените, не се създава сега чрез синтез, то си е тъй дадено готово и човек го изследва, изучава само с анализ. Човек нищо не създава, синтез въобще няма - всичко, което човек намира, то си е дадено и човек го изучава, изследва само посредством анализ. - Има и синтез, има и анализ. В живота има повече синтеза, отколкото хората мислят. В живота има и смърт, има и душа. Всичко има в света и нищо няма. Има и душа, има и без душа.[1] Човек може да живее без душа, може да живее и с душа. Но какъв ще бъде този живот без душа? Значи, има живот с душа и има живот без душа. Живот без душа е страдание, а живот с душа е радост. Единият живот без Дух е мъчение, а другият живот с Дух е блаженство. Тъй е. Всеки един човек все чувствува, че му липсва нещо. Ти скърбиш, че си изгубил нещо или радваш се, че си придобил нещо, а то може да не го видиш какво е, но се радваш. Но тази радост е обоснована на нещо. Ти излезнеш, видиш Слънцето, зарадваш се; в душата ти като че е Слънцето. Ти Слънцето не си го завладял, но ти си придобил нещо от него. И целия ден тебе те радва, че си видял тази картина. А Слънцето си върви и си отива по пътя, обаче за тебе Слънцето ти е дало нещо, като че ти е дало един подарък - „Добър ден! Ето, това е от Баща ти!" И целия ден ти мислиш за подаръка си, мислиш за Слънце­то, което ти донесе нещо. Има различни отношения в живота на човека. На себе си ще говориш по свой език, а на хората ще говориш по техен език, с преводчици. Какво ще говориш на жабата, докато е в блатото? Срещна един рак - какво ще му гово­ря? Че е крив? Срещна един паяк - какво ще му разправям, че трябва да ходи на два крака? От наше гледище, има неща, които ние не трябва да разправяме на хората, а да ги оставим в техните заблуждения. На някои хора съзнанието им е пълно, ти виждаш, че не можеш да им влееш нищо ново; ти трябва да му отпушиш нещо, да го изпразниш, за да можеш после да му налееш нещо ново. А затова говори му сега само за неговите работи. Че е пълно неговото съзна­ние, се вижда по това, че е мързелив; наслоявание става и той не мисли вече за повече, казва си: „Да не стане много за мен." - Кажете ни нещо за Доброто, понеже днес е празник на Доброто - за Сотирка. - В Доброто има разграничение на силите, които действуват. Добро. Това са геометрични форми. Когато двете съставни части на една единица са равни, какво имаме? Правата линия. Щом съставните части са по-големи от правата линия, има пречупване. Какво има тогава? - Ъгъл. АВ - това е материалният свят. Ние доказваме, че материалният свят не е най-големият свят; той е про­явеният свят. Извънка нашето съзнание (с) има друг свят, който ние наричаме духовен (с1). Този, външният свят, той се проявява. И тогава материалният свят е като почва. А пък духовният свят, това са външните условия, при които тази почва може да се разработва, т.е. външните условия, при които духовният свят може да се проявява. Следователно материалният свят е реален, понеже духовният го обра­ботва. И доброто е туй, че материалният свят е реален по причина на духовния. кон, тогава мисълта върви. Запример, искате едно писмо от мене. (1) Ето цяло едно писмо. Второто писмо ще бъде само тъй. (2) Третото ми писмо към вас ще бъде така: (3) Четвърто, ако ви пиша, ще бъде така: (4) Едно писъмце и хем се спестява време. Сега, петото да го разложа (5). Какво образува този триъгълник? Любовь - туй е получено от този чертеж. Но това са пак елементи. Със закона на пермутациите ти ще ги разлагаш, докато имаш един геометрически резултат. Тази геометрическа форма може още да се трансформира, докато раз­береш нещата какви са в зачатък. Тогава ще ги съпоставяш. Туй разделение на силите в буквата Л показва пло­да, който още не е узрял. И тогава казвам: Това са сили в природата, това са материали неразработени. Долу показ­ва начините на разработката на плода. Тези чертежи са геометрически. Всеки един ъгъл е строго определен, дава се насоката, но кръг с една точка е едно много хубаво писъмце, красиво напи­сано с буквите му. Какво означава туй ? Устата, която е ненаситна. Т? всичките тия форми можем да ги приведем към човешкото лице. и-то е лицето. Целокупният човек, изразен в главата. Р-то представлява едното око и едната страна. Имате тогава: А-то е но­сът разпределен. Почти всички букви може да турите на лицето, като вземете и ухото. Навсякъде ще изкарате азбука­та. И ще видите всяка една буква от коя част на лицето е взета. Ако е взета от ухото, значи има смисъл за слу­шането. О-то е взето от окото и от цялото лице. Това са две хиперболи и като се пресичат, образуват елипса - окото. Значи енергиите, които образуват границите на този Божествен свят, са вечни. Човешкото око е затворено. Значи висшето, Божественото око е затворено между две вечни граници: едната граница е на миналото, а другата - на настоящето. Имаме слизане надолу - горният клепач; а долният клепач е еволюция - възлизане нагоре. Значи в окото са тия два закони. Във веждите има една инволюция. Запример пиша ви едно писмо. На­пиша го така [вж. първата фигура долу], но красиво го направя: Какво означа­ва това? Пиша ви за окото как е направено. Туря буквите, разпределям знаци­те. Ето едно писмо. Аз го наричам „Красиво око". Може да туря и този знак отгоре, [вж. втората фигура] Това са веждите. Имате второ едно пресичане. Имате пак една инволюция, малко по-голя­ма. И тогава вие ще отговорите тъй... Хайде, няма да ви кажа. Предметите имат известни качества, които са фиктивни. Те не съществу­ват на предметите. Щом се увеличи интензивността на състоянието ви, вие се разширявате, имате подигане. Защото има и подигане, има и понижаване, без ти да си подигнат физически от мястото си или да си понизен. Значи, на физи­ческия свят няма никакво подигане; то е вътрешно, то е духовно нещо. Подига- не и спадане може да стане без да се образува тази промяна на физическото поле. Цветът показва състоянието на активността у едно живо същество. Ако е много активно, цветът е червен. Всяка идея е тъй материална, както човека. Идеята е едно живо същество, което мисли. Идеята сама по себе си мисли. Тя има форма. Ако тече една струя вода, вие с нож може да я пресечете, но ако турите електричество във водата, вие не можете да я пробиете със сабята, тя отскача. И чук ако турите, и той ще отскочи. Та, твърдостта почива на друг закон. Представете си един кръг, който има хиляди дупчици и се върти. През тия дупчици можеш ли да минеш? Не, но ако се движиш с по-голяма бързина, ти можеш да минеш през тия дупчици. Твърдостта зависи от степента на дви­жението. Най-бързо се движат твърдите тела. Божественият свят е твърд. Зна­чи твърдостта зависи от силата на движението. Най-силното движение състав­лява най-голямата твърдост. Идейният свят е с най-голяма бързина, следова­телно, той е твърд свят. Затова се казва: „Бог отделил твърдта." Абсолютни тела са тези, които дават абсолютна неразрушимост. Твърдите тела дават (*абсолютна) стабилност. Тъй обяснявам, че твърдостта зависи от силата на движението. Най-силното движение съставлява най-голямата твърдост. Зато­ва, като влизате в духовния свят, вие ще вървите по въздуха. Вечният, Божест­веният свят е твърд, той не е жидък, не е и въздухообразен. Всеки един газ стъпва на една частица и ходи. Етерният човек ще стъпи на светлината и ще ходи. Под думата „твърдост" разбирам, че движението е абсолютно правилно. Когато двама хора се обичат, има сцепление между тях, никакво събиране ня­ма. Духовният свят започва с деление, в духовния свят събиране няма. В Бо­жествения свят има само един процес - деление. А делението вече образува и умножението. От умножението иде на Земята изваждането и събирането. А еволюцията е събиране, изваждане, умножение и деление. Т.е. Божественият свят започва с деление, а човешкият - със събиране. В природата има една първична материя, която не е диференцирана; тя не се дели. Тя е като едно платно, но сама е неделима. Тази материя е основата на Божествения свят, с нищо не може да се видоизмени. Диференцираната материя е разделена в съзнанието. А има една основна материя, която не е претърпяла никакво изме­нение и Духът се съображава с нея. Тя не се дели. Всички други състояния на материята произтичат от нея. Тази материя, която е неделима, тя има едно свойство: в нея има един малък излишък, тя изхвърля този малък излишък и от него се твори видимият свят. Туй наричат у Бога, че Той е неизменяем. Умът, за да се прояви, трябва да има материали. Всеки един човек тряб­ва да работи. Всеки един човек има нещо, върху което трябва да работи. Туй, което ти направиш, то е най-ценно за тебе в дадения случай. Нещата в Божес­твения свят нямат повторение. В това седи хубостта. Запример двама души могат да изпеят една и съща песен, но тази песен не е изпята еднакво. Ето къде е разликата: единият е вложил повече чувства. Във всеки един певец има една особеност, която той влага. В Писанието се казва: „Всеки един човек се отли­чава по нещо от другите." Ето разнообразието в природата. И това, по което се отличава човек от другите, и това, което е свойствено само на него, това е човекът. Аз мога да нарисувам едно младо дете, а после мога да го направя стар човек. Тъй също и други рисуват върху нас и ни правят млади и стари. - Защо когато човек говори за другите, има образ физически, а когато говори за себе си, никога нищо не си представя? - Той и за себе си има образ, но той е по-идеален. Невъзможното за вола е възможно за птичката. В какво отношение? Волът не може да се качи на къщата отгоре, а птичката (*може - тя) се качва. Защо? Понеже има възмож­ност. Сега, где е причината, дето волът не се качва? В господаря, че не го пуща, или у вола, че не може да се изкачи? После, един вол не може да влезе в къщата ми, а една муха може да влезе и хвърчи целия ден вътре. Волът казва: „Не ме пуща човекът да влезна в къщата му." А мухата казва: „Аз толкова дни и нощи съм прекарвала в къщата на човека." Защо? Защото аз не мога да прие­ма вола в тази голяма форма. Казвам му: „Смали се и тогава мога да те приема в къщата си." Ние казваме: „Господ на мен не ми дава да се кача в къщата Му." Тогава в туй отношение ти си вол. На птичката Господ е позволил да се качва при Него. Това не е привилегия. Ако и волът може да се качи, няма да има противоречие. Невъзможността е в самия вол, а не в Бога. В Божествените къщи има известни места, дето Бог е позволил на вола да ходи свободно. А има и места, дето птиците не могат да идат. Една птица не може да иде 15 километра нагоре, защото ще замръзне; тя може да се качи 4-5 километра нагоре. Студът и топлината, това са две състояния на енергията, защото цялото пространство е живо. В пространството съществува един космически човек, който изпълня всичко. Някой път в съзнанието си се чувствувате, че сте гра­мадни. Това се дължи на този космически човек, който е толкова грамаден, но се движи толкова бързо, че едновременно е навсякъде. Всъщност той е и мно­го малък. Земята е един затвор, а хората мислят, че има блага тук. Колко дни човек е щастлив на Земята? То почти живот няма, ако считате колко часа на ден прекарвате в хубаво разположение на духа. Промени, промени... Таман си радостен и веднага всичко се сгромоляса и дойде най-голямото ти страдание. Ставане - падане, качване - слизане, промени, промени, когато няма съзна­ние. Човек трябва да се възпитава да гледа на смъртта със спокойствие. Анге­лът на смъртта иде със страшно лице, но ако ти се предадеш, кажеш: „Да бъде Волята Божия", по-добър от него няма. Този страх е приятен. Хубаво е да дойде този страх, да потрепери малко сърцето ти. Ако потрепери сърцето ти, това показва, че ти си жив. Ако човек може да се концентрира с ума си, той може да се подигне с тялото си накъдето иска. Щом се концентрираш, ти вече действуваш във връз­ка с тези течения. Защото на Земята има известни течения, които идат от Слън­цето и като се свържеш с тях, те ще те подигнат накъдето искаш. Но абсолютно не трябва да се съмняваш! Най-малкото съмнение ще спре мотора да се дви­жи. Има светии, които са изучавали този закон. Те, като се концентрират, по- дигат се с тялото си. Но туй като го правиш, никой не трябва да знае. Щом го знаят хората, те ще ти пречат. Никой не трябва да знае, че ти искаш да научиш туй изкуство. Има много неща полезни, които може да учите. Един светия, като дойде при една голяма река, ще се огледа наоколо, ако няма никой, ще мине върху нея, но ако има някой, той ще чака и ще мине с всичките тъй, както и те ще минат; или, най-малкото, ще влезе във водата и ще преплува водата. И като излезе отвънка, дрехите му няма да бъдат мокри. Той само ще се изтърси и ще бъде сух. Светията, като влезе във водата, той става непроницаем. Той туря такова вещество като гъба и прави дрехите си непроницаеми. Тия празнини, той ги запълня с такава материя, еластична, упорна. Вие може да направите опит. Направете си една дълга дреха, разцепена, която може да се съединява - сами може да си образувате една магнетическа дреха и с тази мантия вие ще бъдете запазени от студа; но трябва да се концентрираш с ума си. Тази мате­рия, ти трябва да я привлечеш от пространството и да запълняш всичките си дрехи с тази първична материя. Но всетаки трябва да имаш една дрешка; мо­же да е от тънка материя, но тази тънка материя можеш да я направиш топла. Запример пишеш на приятелката си: „В неделя ще ида на разходка." Пи­там: така като й пишеш, умно ли си й писала? Не е умно. Именно неделята не е време за разходка. Ще й пишеш тъй: „В неделя ще седна сутринта и ще проуча- вам Библията. Всеки ден е определен за какво трябва да се използува. А в понеделник мисля да пречистя къщата." Понеделник е ден на промени, като Месечината е той. Във вторник ще правиш сражение. Ако има бълхи, дървени­ци, гъсеници, във вторник ще воюваш с тях. Дойде ли срядата, той е ден на интелектуална, умствена работа - през целия ден все това ще се занимаваш; никакво чистене на къщата. Дойде ли четвъртък, той е ден за себе си: ще работиш, ще гледаш да внесеш нещо благородно в себе си, да пречистиш живота си, да видиш кои черти имаш добри и кои лоши. Този ден е за пречистване на аза на човека, на себе си. Петък е ден на Любовта: ще подигнеш и проявиш любовта си. Съботата е за почивка. Черен е цветът на съботата. Така, всеки ден си има своята работа. Така и всеки ден си има определени часове за известна работа. Запример, първият час е на Месечината: ще седнеш, ще направиш едно променение. И другите часове си имат своя специфична работа. Ако ние учехме, както при­родата ни учи, във всичките часове да свършим определената си работа, всич­ко ще върви добре. А сега, като не разбирате това, много работите и не ви спори. Затова, работете малко, да можете и малко да свършвате. А в разумния живот, малко ще работим и много ще свършваме. За един час ще свършваме толкова, колкото за 10 часа. Ще живеем съобразно живата природа; в нея има време, определено за всичко: за миене, за пране, за чесане, за сеене, за мис­лене и т.н. Защото разнообразна трябва да бъде работата. Разумно трябва да работим. Запример, ако вали, ще идеш ли с ралото на нивата? Има един метър сняг навън - ще идеш ли с колата за дърва? Не, ще работиш в съгласие с приро­дата. Ще сееш, когато е време за сеене; ще учиш, когато е време за учене; ще се чистиш, когато е време за чистене. Ти можеш да го не изпълниш, но всички­те разумни хора изпълняват този закон. В природата има програма за всичко. Запример, засега 8 часа прекарвате в сън; 7 часа сън са достатъчни. Един и половина - два прекарвате в миене, обличане, събличане; два часа - за ядене. Колко са хората хитри! Той ще отиде на лозето да работи, ама през деня си дава много почивки и ти не можеш да го контролираш. Два часа физическа работа са достатъчни за човека. Защото ти като му туриш 2 часа да работи, той ще свърши всичката си работа и 6 часа ще му останат свободно време. Ако турите 2 часа за физическа работа, 2 часа духовно занимание и 2 часа умстве­но занятие, много може да направите. Запример, гледам, някой математик смята, смята и почива. Целия ден смята, но колко почи­ва през това време? Или пък някой стане набо­жен - той целия ден само мисли, но той помисли 5-10 минути за Бога и после пак си мисли за него­вите работи. Та, чистата мисъл малцина могат да държат в себе си. Много е мъчно човек да държи една мисъл дълго време в ума си. Все човек ще смени през деня 3 състояния: материално, или на твърдата почва, после ще влезе [във] водата и ще се качи във въздуха. Ще влезе и в огъня, понеже е пара - пак въздух, пак вода и пак в твърдата поч­ва. Човек постоянно минава от едно състояние в друго. Сегашната наука е за колективния труд на човечеството. Е, какво означава това? Котвата, това е чо­векът, въплотен вече на Земята. Казват му отго­ре: бъди разумен, да използуваш живота, който ти е даден.О - Тази част представлява неговото око, но представлява и него­вия нос. Те са хубави знаци. Кръстът всякога показва чистене - тежък е той. Там, дето чувствителността е чрезмерна, тя може да се превърне на мнителност. 1 ч [на] обяд Значи, за да се разберат двама души, те трябва да си намерят вълните и тогава да влезнат в съобщение. Всичкото е: щом се нагласиш, чуваш, щом не се нагласиш, не чуваш. 3 часа - Учителят си отиде. Ден четвърти Празникът на Любовта [Присъстват:] Л.м., М.Е. (духом), Д.с. (духом), И.с., П.п.* Ръководителка: Марика** 6 часа сутринта Утринната молитва: Съсредоточаване върху ангела на Любовта. (Паша преживя картината, че ангелът на Любовта постави по едно пис­мо на главата на всяка една от нас.) Добрата Молитва „Махар Бену Аба" Молитва за класа „Сила Жива Изворна Течуща" Молитва за Коста и Мария Радева „Бог е Любов" Живата Пентограма По една мисъл за Любовта М.:-„Бог е Любов" П. - „Възлюби Бога и себе си и ближния си и бъди съвършен, както е съвършен Отец, Който е на Небеса." С. - „Любовта е Воля." Ден пети Празникът на Мъдростта 26 декември 1924 г., петък, 6.30 часа сутринта [Присъстват:] М.Е. (духом), Д.с. (духом), И.с., П.п., Л.м.* Ръководителка: Елена (духом) (Савка-123) Утринната молитва: Съсредоточаване върху Мъдростта и хармония между петте ни. Отче наш * Любов - Мария, Мъдрост - Елена, Добродетел - Сотирка, Истина - Савка, Правда - Паша. ** Мария Тодорова. Молитва за Свещената Чистота „Благославяй, душе моя, Господа" Отворихме за Елена на която страница се падне - 7 стр. Падна се: Послание к Римляном, 2 гл.,7 ст.: „Живот вечен на тези, които с постоянството в добро дело търсят слава, почест и безсмъртие" За М. думите: Живот вечен За С. думите: С постоянството За П. думите: Добро Дело За Сот. думите: Търсят „Изгрява Слънцето" Мото на Добродетелите Живата Пентограма Поздравление за Мъдростта --------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- [1] Тук в оригинала е оставено празно място за чертеж, който липсва. [2] both (англ.) - двама. [3] шин - буква от еврейската азбука, означава звука „ш".

ПЕТИ МЕСЕЦ [ПРАЗНИК НА ДОБРОДЕТЕЛТА] 22 декември - 22 януари В изпълнението Волята на Бога чрез Добродетелта е силата на нашата душа!" Ръководителка: Сотирка СЪДЪРЖАНИЕ: Пентограмата за този месец Празник на Добродетелта Празник на Истината Празник на Правдата Урок пети от Учителя Празник на Любовта Празник на Мъдростта Ден първи Празник на Добродетелта 22 декември, 1924 г, понеделник, 6 часа сутринта [Присъстват:] (Д.с. - духом, И.с., П.п., Л.м., М.е. - духом) [1] (Савка - 123) Утринната Молитва: (с.) Съсредоточение - свързване с ангелите на Добродетелите, с Учителя, с добрите хора заради Доброто. (п.) Размишление върху Добродетел, Жертва, Щедрост. (м.) Размишление върху: „Доброто носи за нас Живот, Светлина и Свобода." (м.) Молитва на Царството (м.) 23-ти псалом (с.) Молитва на Свещената Чистота (п.) „В начало бе Словото" (п.) 91-ви псалом (м.) Тайна молитва за успеха на класа (п.) Тайна молитва за здравето на брат Коста (На 13.1.1925 г. Коста замина.) (с.) Съсредоточение: Да замени успешно Сотирка един свой недъг с известно добро качество. (с.) Мото на Добродетелите. (с.) Живата Пентограма (м.) „Махар Бену Аба" (с.) Поздравление на Добродетелта (Трите, хванати за ръка, произнесохме: „В изпълнението Волята на Бога чрез Добродетелта е силата на нашата Душа.") (м.) „Благославяй, душе моя, Господа!" (м.) По една глава от Евангелието: М. 14-а гл. от Деянията на апостолите; П. - бели и двете страни (оставихме) От [стенографски знак][2]: 1 стр.: „Които са 7-те Духове Божии, разпроводени по всичката земя." (п.) Вечният Дух: Зелените лъчи - стр. 23 (м.) Вечният Дух: Възкресение от мъртвите - стр. 29 НАРЕЖДАНЕ ЗА ТОЗИ МЕСЕЦ: I За мото: „Каквото и да дойде, то е за добро. Отпусни душата си!" (из „Най-малкото") II. „Божественото дръжте, вие ще издържите всичко! Божественото винаги казва: „Ще се уреди тази работа. Ще научиш, ще дойде време, пази мира си!" („Моето верую ) Със силите в тия слова на Учителя да образуваме своя духовна атмосфера около си. III. Да направим следующия опит: „Когато помагате на някого на улицата, вие трябва да пазите следующите два момента: първо, ще помогнете и второ, ще се скриете, преди да ви се благодари, за да остане силата във вас. Да направим добро на един чужд човек. През целия месец да търсим такъв случай: да помогнем, да услужим и да изчезнем. Това да бъде вече заради идеята - Доброто. „Добро за самото добро, а не за хората!" (Из „Физическият и духовният човек")' IV „Ученикът, като слуша, трябва да изпълнява - това е послушание." (Из II разговор с Учителя - „Послушанието".) V. Миналия месец изкарахме Исаия, сега ще продължаваме да изучаваме пророците. Ще вземем следующия пророк - Иеремия. Само Божията Добродетел е Добродетел! Пожелавам успех на всички и работата ни да бъде благословена! Сестра Сотирка Варна ОЩЕ ТРИ ТОЧКИ ЗА ТОЗИ МЕСЕЦ: Храната ни за петте празника ще бъде най-скромна по чистота, естественост и простота. Всички ще ядем еднаква храна: 2 чаши чай и хляб (може и препечен) за закуска. Вечеря - варени небелени картофи със сол и хляб; по една ябълка и 5 ореха. Нека приложим абсолютна простота в храната. Нали това са духовни празници за нас? Менюто за обедите е по-разнообразно: ден: за Добродетелта - 22.XII.1924 г. - картофена супица с черен пипер и лимон. Плодове. ден: за Истината - 23.XII.1924 г. - спаначена супица без нищо. Плодове. ден: за Правдата - 24.XII.1924 г. - оризена супа с черен пипер. Плодове. ден: за Любовта - 25.XII.1924 г. - лещена супа (без нищо). Плодове. ден: за Мъдростта - 26.XII.1924 г. - картофена супа с чер пипер и магданоз. Плодове. I. Тази точка - само ако можем да я изпълним с любов и единодушие, иначе няма смисъл, защото тя трябва да послужи за калене на волята и за духовно подигане. II. Всяка на своя празник, след молитвата, иде се спре на един своя недъг. През течение на месеца всяка ще се постарае да замени този недъг с нещо добро. Накрая на месеца всяка ще опише борбата си с кой именно недъг и кое се е постарала да тури на мястото му. Но ще употребим всичките си усилия, за да имаме успех. Може да се посъветваме даже една друга. III. Всяка една от нас през този месец ще напише по един реферат във връзка със своята Добродетел и Учителя. Тъй, Сотирка ще пише: Добродетелта и Учителя; Паша - Правдата и Учителя; Мика - Любовта и Учителя; а аз - Истината и Учителя; Елена - Мъдростта и Учителя. IV. Ще се ползуваме само от тези уроци, които ни са дадени през течение на петте месеца. При това, тези реферати да не бъдат по-големи от 5 листа, после Учителя поправи: 5 страници. И като ги напишем, ще се съберем всички и ще ги прочетем на Учителя ни. Една Истина има в света и това е Божията Истина! Само Божията Истина е Истина! Ваша сестра Савка София Ден втори Празникът на Истината 23 декември 1924 г., вторник, 6 часа сутринта [Присъстват:] И.с., П.п., Л.м., М.е. (духом), Д.с. (духом) (Савка - 123) Утринната молитва: Съсредоточение Добрата Молитва „Благославяй, душе моя, Господа!" Живата Пентограма Мика - Ев. от Лука, 8 гл., 20 ст. Паша - 55 псалом, 1, 2, 3 ст. Савка - Послание к Гапатяном, 4 гл., 7 ст. Послание к Коринтяном I, 4 гл., 7 ст. Послание к Коринтяном II, 4 гл., 7 ст. Ден трети Празникът на Правдата 24 декември 1924 г, сряда, 6 часа сутринта [Присъстват:] П.п., Л.м., М.Е. (духом), Д.с. (духом), И.с. (Паша-130) Утринна молитва: Размишление върху Правдата и Божията Промисъл. Великото Славословие. Отче Наш Тайна молитва за хармония между петте ни. Тайна молитва за Коста „Благославяй, душе моя, Господа!" Поздравление на Правдата Паша - Послание к Ефесяном, 2 гл., 16,17,18 ст. Марика - Евангелие от Лука, 22 гл., 7, 8, 9 ст. Савка - Колосяном, 2 гл., 3 ст. (Писахме писмо на Виктория.) ----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- [1] Добродетел - Сотирка, Истина - Савка, Правда - Паша, Любов - Мария, Мъдрост - Елена. [2] книжката „Заветът на цветните лъчи на светлината".

Четвърти урок от Учителя ( до у.о.к.н.д .*): ДВАТА ЗАКОНА: БОЖИЯТА ЛЮБОВ И ЧОВЕШКАТА ЛЮБОВ. ЛЮБОВ КЪМ БОГА И ЛЮБОВ КЪМ СЕБЕ СИ. (*22 ноември 1924 г, събота, 11 часа сутринта, у С.) Сега какво да ви говоря? Прочетохте ли днес миналата лекция? (*- Не, тя не е готова още.) - Вие трябва да турите в ред вашите лекции от класа. Вие трябва да приведете всички ваши беседи в изправност и тогава да извадите общите положения и да се тури какво съдържа всяка беседа - главните точки, които се съдържат в тях. Този материал трябва да го проучите, защото една материя, докато не се проучи, не може да се усвои. Всяка за себе си ще извади колко основни точки има във всяка беседа, та после от тези точки ще извадите, със свои думи, основната идея. Докато вие не разберете думите като сили - понеже всяка една дума представлява сила в себе си, - вие не може да разберете тяхното вътрешно съдържание. Под думата „любов“ какво разбирате вие? Да ви обича някой, да се грижи за вас, за вашите нужди. И, най-първо, да се грижи за вашите материални нужди, които имате. Тъй е според както светът разбира. След туй неговото мнение за вас, неговите възгледи, неговите чувства, които има към вас, да бъдат най- добрите и никога да няма пропукване в тази любов. Туй разбирате под думата „любов“. После, някой път вие се обиждате, да не ви лъже, едно да говори, а друго да върши. Искате тъй, както той ви говори, тъй да бъде - не тъй разбирате, но тъй искате. Следователно, аз тълкувам: туй, което вие искате, то е право. Всеки каквото иска, то е право, но в дадения случай човек може да иска само едно нещо. Когато човек иска (*туй, което човек иска), той не разбира много неща, само едно нещо разбира винаги. Виж как ще направя тази мисъл ясна. Вие за Великден нали искате от Баща си рокля? Не може да искате десет рокли, искате само една, но хубава. И една шапка искате, и едни чепичета, но най-хубави да са. Туй се подразбира. Та, като казвам „едно нещо (*ще) искаш“, може да кажете: „Как тъй, аз мога да имам много други идеи?!“ Не можеш да имаш много идеи. За Великден една рокля и едни чепичета ще имаш. Това е всичката идея. Т.е. всъщност така се проявяват много желания у хората. При яденето пак е същият закон. Когато искаш да ядеш, не можеш да искаш десет неща изведнъж. Само едно нещо ще искаш, то е правото, а многото яденета, то не е право. Тези хора, които искат много, те са хора на лукса и те са хора без убеждение. Човек, който яде много и разнообразни яденета, и неговите идеи са такива. А има хора, те искат само едно ядене. Англичаните ядат много и месото е най-главното ядене на масата, а зарзаватът се приготовлява отделно в малки чинийки. А българинът, от всичкия зарзават и месото ще направи едно ядене. Българинът се отличава с една черта на лакомия, затуй малко земя му е дал Господ. Знаеш кога се казва „лакомство“? Аз ще определя: когато малкото дете иска да яде като големия човек, това е лакомство. А когато големият човек иска да яде като малкото дете, то е скъперничество. Тъй ги определям двете положения. Всеки един човек трябва да познава в дадения случай силата си. В дадения случай има една възможност, която зависи от човека. Вижте какъв е Божественият закон: Както човек излиза на Слънцето, така и буболечицата излиза на Слънцето, и бедният и богатият, всеки еднакво излиза на Слънцето. Но възможността да възприемат топлината и светлината е различна. Тази възможност зависи от тях, а не от Слънцето. Слънцето казва: „От мене е даването, а от вас е възприемането.“ Ако някой се е стоплил повече, или е възприел повече светлина, то е от него. Никой не може да обвини Слънцето, да каже, че на него дало повече топлина или светлина. Тъй щото, възможността е от вас. Възможността не я създава Бог, възможността зависи от вас, Бог ви дава своята Благодат, всичко ви дава, а възможността вие да се ползувате, по-мапко или повече, напълно зависи от вас. Възможността да се ползуваш в по-малък или по-голям размер от тази Благодат, зависи от теб. Че някой ден учиш, а друг ден не учиш, то вече зависи от теб. От тебе зависи напълно. А желанието за знание отвътре, подтика на човешкия дух да знае, да се учи, то е от Бога. Но да се учиш (*вече) зависи от тебе, то е възможност (*, зависеща) от теб. Малко да учиш или много да учиш, тези възможности са от вас. Някой казва: „Бог създава възможностите.“ Не, Благодатта е от Бога. Има условия, които Бог създава, но възможностите са от вас. И ето къде се спъват сегашните хора: Ако Бог чрез Слънцето изпраща всичката Своя светлина, ще има ли у Него желание да препятствува за възприемането на светлината? - Не. Значи, у тебе трябва да седи желанието да възприемаш или не. Някои спорят: Ето, този си стоплил повече, другиго си стоплил по-мапко. - Може условията им да препятствуват. - Ама условията човек ги е създал. Ето аз какво правило държа: Дойде някой, иска да ми услужи, иска да ми намаже обущата, да ми изчисти дрехите и т.н. Аз считам, че туй е много хубаво, но тази услуга един ден ще ми причини много голяма скръб. Един ден тези хора ще бъдат заняти с работа, а аз ще чакам да дойде някой да ми услужи, а като чакам, аз страдам. А аз всякога трябва да разчитам на себе си, да си върша сам работата, а че може някой да ми направи услуга, то е вметнато. Няма да очакваш от другите! Сам ще знаеш да си ваксаш обущата, сам да си шъташ на себе си. А ако дойдат да ти шътат, то е друг въпрос. Иначе, ще се изложиш на едно изкушение. Там е философията на живота. Пък някой път може обмяна да стане: един ще върши едно, друг ще върши друго нещо. Но, като общо правило: Всеки сам ще си услужва! Защото, иначе, да допуснем, слугата ти се разболее, тогава какво ще правиш? Щом знаеш да си шъташ, ще почнеш сам да си вършиш тази работа, без да се поставяш на изкушение. Във външните работи има всякога изкушение. Ако те приемат много добре, ти се радваш, но трябва да знаеш, че има и обратното: друг път няма да те посрещнат, няма да те угостят, сиромашия дошла, болен има, други препятствия има, и да искат, не могат да те приемат. Тогава? Ако ти не влезеш в туй положение, ще се поставиш на изкушение. Любовта е от Бога, а да се любим е от нас! Любовта е от Бога, а аз да ви обичам, то от мене зависи. Няма Господ да ме накара аз да ви обичам, то е от мене. Има два закона: Любов към Бога! Той е всемирен закон и носи общо благо. И втория закон: Аз обичам себе си. А понеже хората не знаят да владат този закон, та от това се раждат всичките нещастия. (*От любовта към себе си произтичат всички нещастия.) Не че този закон е лош. И той е един от великите закони, но той, сам по себе си, произвежда страданията. Щом речеш да обичаш себе си, ти ще произведеш радост на себе си, а на окръжающите - страдание. Казваш на кокошката: „Ти ще се жертвуваш заради мене! Аз искам днес да бъда радостна!“ Това е любовта към себе си. Аз ще заколя кокошката, тя ще страда, но аз ще се веселя с приятелите си. Но ако аз кажа: „Аз ще обичам Бога“, тази любов тогава включва и радостта на кокошката. И тази кокошка е спасена от съвсем друг закон: не от мене, а от любовта ми към Бога. Тази любов спасява кокошката. Та, всичките ви страдания в света произтичат от този, втория закон - на човешката любов. Туй ще го знаете: Всяко едно страдание, което ще изживеете, се дължи на човешката любов, която действува във вас и в другите. Такъв е законът. Виждаш, двама души се обичат, правят си услуги, радват се - тебе ти става скръбно, казваш: „Защо няма и мене някой да обича?“ Ето ти скръбта отде изниква. Таман ти намериш един твой приятел, обичате се, трети един гледа - той сам! И той страда, казва: „Защо и аз да нямам някой приятел?“ И тъй, все ще се намери някой, който, като гледа другите, сам да е скръбен. Това е все човешката любов. Тъй че, по този закон хората не могат да бъдат щастливи. При него имаме и радост, имаме и скърб. И този въпрос може да го развиете в още по-скрита и по-поетична форма. Когато Шопенхауер развива скръбта и песимизма, сам той се е натъкнал именно на втория закон - на човешката любов. Тогава, и да искаш, не можеш да направиш хората щастливи. Аз ще кажа тъй: Щастие се добива само в любовта към Бога! Но, като дойдеш до тази любов, ти никога няма да говориш за нея. Туй, Великото, с думи не може да се изкаже. И този, който носи Божествената Любов, знаеш ли как се крие? Той ще се престори на много обикновен човек, ще се облече с много скромни дрехи, но вътре е богат. А отвън кой как го види, не може да му завиди. Той може всички да направи богати, но никой да го не знае. Но, той съзнава, че носи едно голямо богатство в себе си. Той е доволен, той е тъй щастлив, никак не мисли за скъсаните си дрехи! Светът може да го съжалява, но това е само външното му положение. Той е като един работник, който е в някоя рудница, облечен е временно с такива дрехи. Това ни най-малко не го смущава. Той носи друго богатство, той обича Бога и затова е доволен и на всичко се радва и на всичко благодари. В такъв човек се крие повече Божията Любов, отколкото в другите хора, с хубавите дрехи. Човешката любов е в хубавите дрехи. Не че тя е лоша. Ако всички хора разбират това, то, ако видим един човек хубаво облечен, да му се радваме - то е едно благословение. Но всеки, който види, че другите дрехи са по-хубави от неговите, той вече е недоволен. Не е ли тъй? Тъй е. Ето една истина. И в училището, щом видиш, че някой се отличава повече от тебе, колкото и да си силен, все ще заговори човешкото у тебе. А има и изключения. Съзнаваш, че някой разбира повече и казваш: „Той заслужава.“ Но онзи ученик е толкова скромен, че даже не обръща внимание. А другите казват: „Аз да съм на негово място, ще се радвам.“ Тъй казват другите, а той седи, като че нищо не се е случило. Той седи толкова скромен, че ние не можем да му завиждаме. Той е способен, но минава като другите, т.е. като обикновен, но всички го обичат. Пък друг, като знае нещо (*повече), надигне се, но всички тогава се опълчват против него. Това е (*то) човешкото естество. Това са закони, който действуват в малкото. Щом дойде човек до закона на недоволството, от гледището на Шопенхауер, той трябва да знае, че туй недоволство съществува в света, в живота, в човека. И този закон е необходим, потребен е. Да станеш малко недоволен, то е едно качество на живота. Който живее, непременно изпитва това състояние. Неизбежно е това. Няма човек, който е дошъл на Земята, да не е изпитал скърбите и тъгите. Колкото чисто и свято да е живял, без да знае даже сам той, той е изпитал туй: скръбен е, тъжен е и някой път и той не знае причините, откъде идат тия състояния, но той ги изпитва. В света има два вида знатни хора, знаете ли кои са те? Аз ще ви кажа: едните са великите хора, а другите са шутовете, дето минат, и децата им правят закачки. И той е знатен, ама всички се подиграват с него и той се подиграва с другите. В която кръчма и да влезе, всички го знаят и кусур не му хващат. А първите са истинските велики хора. Аз ги*наричам „знаменити хора“. В едно общество двама знатни не може да има. Един знатен ще има само, а вторият - ти, ще бъдеш само шут. Искаш ли? - „А, не искам.“ Е, тогава бъди скромен! Ако искаш, казвам, още едно място за велик човек има - шут ще бъдеш. В природата законът е друг. Там знатен всеки може да бъде. То е вече по отношение на Слънцето. Представете си Земята, както е валчеста, че я огрява Слънцето отвсякъде. Наистина, има високи върхове, има и малки върхове, но Слънцето всички огрява. И когато Слънцето ги огрява, значи, че те са знатни и всеки обръща внимание на тях, защото те са осветени. Който връх е осветен, малък или голям, той е знатен. Пък, щом не е осветлен, и голям да е, и малък, това се казва: той е в забвение. Има ли разлика между тези две положения: да имаш един приятел и той да мисли за теб, че ти си даровит и талантлив или пък цял един народ да признае, че ти си талантлив? Каква е разликата? Разликата е само в твоето съзнание. Ако ти си умен, един ако мисли или много да мислят, за тебе е все едно. Но когато у човека се развие човешката любов, тогава той обича да има много да говорят за него. Когато обича човек себе си, той иска много неща да има за себе си: много говеда, много овци, къщи. По този начин можеш да знаеш всеки един човек мисли ли за себе си. Някой човек е беден, със скъсани дрехи ходи, но той постоянно мисли да има къща, хубави дрехи. Ама Любовта не е проявена още у него, но един ден тя ще се прояви. А някои хора, които са опитали този закон, те отиват към другия закон - раздай на другите! Това, дето Христос казва: ако ти си разбрал, че в света, в човешката любов няма щастие, тогава раздай всичко на другите и те да се радват, пък ти възприеми Божията Любов. Защото всяка любов си има своите неща. Ти ще раздадеш всичко, което се отнася до човешката любов, а ще възприемеш Божията Любов. Животът, който вие сега имате, той ви е даден от човешката любов. Този живот е смъртен. А онзи живот, който е даден от Бога, той е безсмъртен, той е вечен. Следователно, вие в себе си нямате още този Божествен живот, Вечния живот. Имате само начатки за този живот, а Сега проявявате само човешкия живот. И затуй умират хората. Човешкият живот си изисква нещата, които принадлежат към човешкия живот: ядене, пиене, къщи. А, като дойде Божественият, Вечният живот - той ще бъде безсмъртен, и той си има неща, които да го радват. Човек ще опита двата закона и ще избере или в единия, или в другия да живее. Той не може едновременно да живее в двата закона. И Писанието казва: „Любовта към света е вражда към Бога.“ Който обича света, не може да бъде приятел на Бога. Щом обичаш света, и светът теб обича, но тогава ти не можеш да бъдеш приятел на Бога. А щом Бог те обича, тогава светът няма да бъде разположен към тебе и ти не можеш да очакваш от него да те обича. Това са неща казани. Туй е вярно. Ти, както и да мислиш, тези неща няма да се изменат. Затова Истината светът не я обича, защото тя е от друг свят. Тя принадлежи към вътрешния живот. И хора, които имат този вътрешен живот, за тях Истината не е незнайна. Това са положения, с които вие ще дойдете в стълкновение със себе си, ще се намерите в противоречие. Туй, което ви говоря сега, вие ще го опитате. Някой път ще кажеш: „Аз не трябва ли да обичам себе си?“ Ще обичаш себе си. Помнете едно нещо: тази любов към себе си няма да мислите да я изкорените, вие и не можете да я изкорените. Не мислете тъй. Но тази любов трябва да отстъпи място на Божията Любов, а и тя ще си живее. Любовта към себе [си] трябва да отстъпи място на Божията Любов! Ще я жертвуваш за другата, нищо повече! Да ви представя закона. Трудното ето къде е да се обясни. Любовта към мене: имам една кокошка, искам да я заколя - това е моята любов към себе си. Да кажем, поканил съм приятели. Ако аз искам да се проявя с любовта към себе си, тази кокошка ще изчезне. Добре. Второто: ако аз убедя приятелите си и аз сам, да се откажем от кокошката. Тогава и аз съм жив, и кокошката е жива - живеем заедно. Сега, де е пожертвуванието ми? Туй, което аз съм пожертвувал, де е? Аз пожертвувах едно желание в себе си, но същевременно аз се подигнах и кокошката остана при мене. А моето желание къде отиде? Слушай, да ви кажа: моето желание не го пожертвувах, аз му казах тъй: „Днес аз не мога да ти услужа, ти кокошка няма да ядеш.“ Аз изпращам това мое желание при моя приятел, който живее за себе си. За него това желание е необходимо. Тъй че, това желание не е умряло. Така аз уравнявам въпроса. Това желание не е умряло, а го пращам на друго место. А на негово място е дошло туй второто, доброто желание у мен. То е Божествено желание, което, като го възприема, аз се подигам. Разбрахте ли как седи работата? Най-първо ти мислиш, че си пожертвувал желанието, но то е само привидно така. Щом ти не можеш да му услужиш, това желание отива на друго място, а на негово място иде доброто Божествено желание. Някой път ще кажеш: „Пожертвувах желанието си.“ Не, а просто това желание е отишло на друго място, а у тебе се е появило друго желание. Може да направите наблюдение. Изпратете съзнателно едно ваше желание на апетит до един ваш приятел - у него ще се увеличи апетитът. Значи, физическите и духовните енергии могат да се трансформират от едно място на друго място. Вие може да не ги трансформирате, но ще знаете: трансформиране става. Сега, туй да остане, туй не е важно. Аз искам да направя само едно различие върху идеята за любовта към себе си и любовта към Бога. Искам ли кокошката да я заколя, това е любовта към себе си. Искам ли кокошката да живее, това е любовта към Бога. Искам да си купя хубави дрешки - любов към себе си. Кажа ли: „Не купувам дрехи за себе си“ - туй е Божественото в света. Това е жертва. Всякога, когато се откажеш от известни блага за себе си, идва Божественото върху вас. В такъв случай, отказването благото за себе си, това е жертва. А туй зависи от вас. Да кажем, ученичка си и имаш два молива, но вземеш единия молив и го дадеш на друга ученичка. Тук е пак същият закон. Каквато и да е малка услуга, която ще направиш, тя може да предизвика Божественото у тебе. Законът все също действува. Той не действува само при големите работи, а и при най-малките, микроскопически случаи пак действува също така, както и при големите неща. След жертвата иде Божественото. Така като схванете философията, тя е лесно приложима. Сега, вие искате да се справите със себе си, отде да почне любовта и каква трябва да бъде. Аз ще я кръстя тъй: Да се справите с общата любов и с частната любов - да употребя този термин. Но, под думата обща любов хората разбират нещо лошо, а под частна любов хората разбират нещо добро. Сега, като кажеш на хората, че имаш обща любов, те разбират нещо много лошо. Аз ви казвам тъй, законът е такъв: И в човешката любов, и в Божията Любов, в дадения случай, ти можеш да обичаш само едного. Защото и човешката любов действува по същия закон: тя централизира всичките неща в себе си. Човек, като помисли за себе си, разбира кокошките, овците... всичко което има. Той казва: „Аз съм господар! За нищо друго не мисля, освен за себе си!“ Така е в човешката любов. Човек е едно малко божество и иска всички да му се прекланят. Но той трябва да знае, че всички не могат да му се прекланят. Много малко поклонници може да има той. Запример може братята, сестрите, бащата и майката да те обичат, но като излезнеш навънка, никой не иска да знае за тебе. А в Бога има едно качество и то е следующето: Той само дава, никога не взема. Човек не може да има туй качество. По това се отличават. Човек понякога може да продражава на Бога, но Бог е непреривен, Той все дава. Това е качество само на Бога. Това качество се казва „инфлекс“ - значи че в Бога има вливане и изливане. Всичко от Него само изтича. Всичко тече от Него. Ние не сме Божии, защото не мислим за Него. Негови сме, ако ние мислим за Него. Да обясня: Тази ръка е ваша, но ако се отреже половината, тя пак е ваша, нали? Питам: ваша ли е? (*- Значи, докато е във връзка с цялото, тя е наша.) - Тази ръка е ваша, може да я спиртосате, но тя не е ваша, не е на организма ви. Ако един ден ръката дойде и се прикачи на вас и почнат да циркулират тия сокове от организма навред, тя ще бъде ваша. А отвънка ръката не е ваша. Схванахте ли идеята каква е? Ние, докато сме свързани с Бога, Негови сме, а щом не сме свързани с Него, не сме Негови, т.е. ние съзнаваме, че сме били Негови, а сега не сме Негови. Онзи, който ще ми отреже ръката, той е бил някой неприятел, той е дяволът. Туй показва, че е дявол, понеже ви е отделил от Бога, заблудил ви е. - Аз ви давам това обяснение на ония потънкости. С туй искам да ви покажа как се обясняват противоречията, които съществуват в човешкия ум. Може тия противоречия да ги няма във вас всичките, но някъде все ще ги намерите. - Как да се откажем от света? - Ето законът на отказването. Как ще се откаже твоята ръка от тебе? Като се отреже. После тя пак ще живее в света, но вече спиртосана. Значи, вие като се откажете от света, пак ще бъдете в света, само че няма да приемате влиянията на света и ще живеете с Бога, като се скачите с Него. Светът няма да ви изхвърли тогава. И като дойда в дома ви, как ще позная, че сте се отказали от света? Ако вашите кокошки не умират, аз ще зная - вие сте свързани с Бога, пък щом умират - вие сте скачени със света. Нищо повече! От света човек трябва да се откаже, но трябва да знаеш кои неща са от света. Да строиш една къща, това не е всякога желание само на света. Ако аз постоя една къща и пусна бедни вътре да живеят, нищо не им вземам, питам: постройката на тази къща от света ли е? Не. Образувам една модерна скотобойница - тя е от света. Тъй щото, човек трябва да знае кои неща са от света и кои не са от света. - Онзи, богатият младеж, каза на Христа: „Всичко това опазих, що да сторя сега?“ Пък аз казвам: „Нищо от това не съм опазила, що да сторя сега?" - Щом си опазил всичко, тогава остава законът на жертвата - раздай всичко! А ако нищо не си направила, тогава ще ти кажа: покай се! - Какво трябва да пази ученикът, за да издържи изпита си? - Трябва да пази връзката си. Нищо повече! В човешката любов, (*всички) трябва да знаете, че там стават бързи смени на състоянията. И в тия закони вие не можете да избегнете бързите смени на състоянията. Дали ще може да си го обясните или не, то е друг въпрос, но всички противоположни състояния ще ви дойдат. Сега у вас трябва да изникне едно желание отвътре, един подтик, наричам го подтик на Духа, да имате желание отвътре, защото, ако аз ви говоря за тия обяснения, а вие нямате един подтик на Духа, тогава ще почнеш да мислиш: „Защо трябва да се отричам от света? Мога ли да излезна вънка от света?“ Не, това е неразбиране. „Вънка от света“ значи съвсем друго нещо. Онзи, който има подтик на Духа, той разбира какво нещо е „вънка от света“. Една лодка е в морето, но морето да не е в нея. Лодката да е в морето - тогава тя може да плува. А ако морето влезе в лодката, тя ще потъне. Туй се разбира „да е човек в света, без светът да е в него“. Това ще разбере онзи, който има подтика на Духа. Туй е обяснението „човек да бъде в света“ - да може да плава, а не светът да е в него и той да потъне. Защото, щом светът остане (*влезе) в него, той се ограничава, почва да потъва, а когато той не пуска света да влезе в него, той е свободен. „В света бе и светът Го не позна“ - казва Писанието. Условията вие сте ги създали сами. Да допуснем, че вие вземете пари назаем, подпишете един запис, срок - след 3 месеца ще ги повърнете. Но тогава ще дойдат необходимите условия, вие трябва да плащате. Питам: кой създаде тия условия? Вие ако не бяхте взели тия пари, щеше ли да дойде този заемодавец? - Не. Това не може да се счита за подтик на Духа. При подтика на Духа човек трябва да бъде разумен, да каже: „Няма да вземам пари назаем, а всичките задължения, които имам, ще ги изплатя с труд. Аз искам да бъда свободен.“ Искаш, запример, хората да те уважават. Ти се заблуждаваш. Ти ще плащаш тогава, защото всички ще искат от тебе. Според Божественото, аз ще кажа тъй на човека: „Приятелю, аз свободно спрямо тебе ще направя това нещо. И без ти да ми кажеш, туй, което аз мога да направя, ще го направя за тебе, без ти да ми се молиш. Аз сам ще проникна, че ти имаш нужда от нещо и ще го направя.“ Тъй е по Божественому: стига някой да усети, че ти имаш нужда и той ще го направи. Малките деца защо плачат? Щом дойдат на света, и те плачат - да му помогнат. Някой път, докато те плачат, никой не отива при тях, а щом престане да плаче то, идват и му помагат. Но плачът е зов на душата за помощ. Всички плачат. Даже да сте цар и имате всичко, пак един ден ще ви бъде така скръбно, ще усетите такава скука, при най-щастливото ви състояние пак ще дойде скуката. Как ще си я обясните тогава? Ако си беден, ще кажеш: „Ех, беднотия!“ - Не. Това, аз наричам, е една самоизмама. Ами че и богатият умира гладен, но сиромахът това не знае, а богатият го знае. Та затова и царят знае една истина, която простите хора не знаят. Бедният казва: „Той е цар, той не е скръбен.“ Ето бедният какво не знае. А царят знае, че и той е скърбен. Значи, царят в туй отношение знае повече. Тия неща в тази форма трябва да ги знаете, за да ви бъде законът ясен. И ще ви бъде леко на душата, като знаете, че има неща, които не могат да се отстранят, защото вие сте си ги създали и ще ги носите по-леко. Господ ще каже: „Ти създаде тия неща и сам ще си ги носиш.“ Аз както забелязвам, всички в класа сте се спънали във втория закон - на човешката любов. И всеки един си има една мярка, с която мери нещата. А трябва да знаете, че по този закон никой никого не може да направи щастлив. Ако в един момент ви направи щастлив, в следующия вие ще бъдете нещастни. Един американец искал да се прослави и като мислил, мислил какво да направи и като изброил всичко, което може да направи, решил да влезе в една бъчва и да се спусне от Ниагарския водопад. Тщеславие е това. Взел той бъчвата и почнал да я приготовлява за целта: осмолил я хубаво, турил меки постелчици и въздух колкото му трябва. Но, той не е могъл да предвиди другите мъчнотии - това, което може да се изпита там. Влиза в бъчвата и действително направил опита и излезнал жив из бъчвата. Прославил се много, всички вестници писали за него. „Но втори път - казал - и целия свят да ми дават, не искам да повторя този опит.“ Та, и ние, някой път ни се иска да влезем в тази бъчва. Но след като сме влезнали, казваме: „Втори път не влизам вече вътре. Друг да опита вече.“ Тъй че, вторият закон на човешката любов е Ниагарският водопад. Всички ще говорят за тебе, но това бучение, туй върдаляне в тази бъчва, което си изпитал при падане от такава височина и докато те извадят от тази бъчва, туй никога няма да го забравиш. И действително ще станеш знаменит, но ще кажеш: „Много скъпо платих за славата.“ Ама хубаво е да плати човек. Запример, някой казва: „Христос Го вдигнаха на кръста, прослави се.“ Прослави се, да, ама и Христос, от всичката слава, която има, вече втори път не желае да Го заковават на кръста. Той казва: „Повече слава не искам. Такава слава!“ Мнозина мислят, че може и по друг път. Не може по друг път, защото животът сега както се развива, тези са трите велики закона, които сега действуват (*в света): Любов към Бога, Любов към себе си и Любов към ближния. Любов към себе си - няма същество, което да не знае този закон. И най- малката буболечица го знае. Тогава, остават да се изучават другите два закона: Любов към ближния и Любов към Бога. Любов към себе си, това е закон, който сега се учи навсякъде. Едно растение, една семка, като падне в почвата, пусне коренчета, за себе си се грижи. Някой казва: „Да умра за себе си.“ Ако разбираш какво означава думата „смърт“, т.е. да престане у теб желанието да влизаш втори път в бъчвата, да ставаш знаменит, тогава добре. Защото виж къде е заблуждението. Първия път като влезнеш в бъчвата, всички вестници ще пишат и ти ще имаш най-голямата слава. А втория път, ако пак влезнеш в бъчвата, наполовина ще се обърне внимание на това. А трети, четвърти път като влезнеш, никой няма да пише вече и никой няма да обърне внимание на това. И тогава ще ти стане тъжно, ти ще страдаш и при това няма да имаш възнаграждение. И ти ще опиташ една голяма скърб. Та, с любовта към себе си можеш да направиш само един опит, два опита не можеш да направиш. Там е драмата на живота. Какво подразбирам аз от това? Ти искаш слава от света, можеш да посветиш 20-30 години, за да напишеш една книга, да се прославиш. След като си издадеш съчинението, от този опит зависи: ако изгубиш, ти нямаш вече други 30 години на разположение да дадеш за друг труд. Първият опит ако излезе сполучлив, то е всичко за любовта ви към себе си. За себе си може да направите само един опит. Може да посветите година, две - не е лошо, ние всякога посвещаваме известно време за нещо. Този закон работи, но след себе си носи всичките страдания, несгоди. Сега, не (*от страх) да го избегнем, но ще дойдем до Божествения закон - да изменим любовта към себе си в любов към Бога. После ще дойдем до любовта към ближния, любовта към себе си и като направим този кръг, пак ще се върнем към Бога. Това е един закон в битието. Който разбира! Това е една положителна философия, която всички ще опитате. Тя работи много хубаво в живота. Ама каква психология има у човека! Аз съм виждал стара баба, погледне се в огледалото, че тъй въздъхне дълбоко, ама внимава никой да я не види. Съзнава, че вече не може да прави опит. Жалкото е там: тя знае, че има нещо отишло! Не може да направи втори опит. А има и други стари, които са разбрали живота, не усещат празнота в тези години. Значи има нещо друго, по-съществено в душата им. Сега, заключение можем да извадим. Първият опит, или туй, което за човека е най-великото, то е най-малката Божествена Любов, понеже и вторият закон - любовта към себе си, произтича от първия закон - Божията Любов. Туй, което в закона на личната любов или за човешката любов е най-голямото, то за Божествената Любов е толкова микроскопично, че ако внесеш тази любов в Божествената Любов, едва ли ще бъде сравнението като една игла, турена на Витоша. Най-великото в човешката любов, в любовта към себе си, е толкова малко по отношение на Божествената Любов, че то ще бъде като една малка игла, турена нейде на Витоша, че трябва да я търсиш и трябва много голямо знание, за да я намериш някъде. А пък и иглите са потребни, това го знаете - с игла зашиваш всяка дупка. Ще изучавате живота. Всички хора все се стремят към нещо. Всеки си има по някаква мисъл в ума си. Човек все има нещо да го въодушевлява. - Ама Божественото не се постига от един път. - Ето, погрешката ви е там. За да постигнеш Божественото, това можеш изведнаж, но да се прояви в тебе туй Божествено в своята пълнота, трябва ти цялата вечност. Да посея в теб Божественото, не ми взема дълго време, но да изникне тази семка и да се разлисти и да се развие, то изисква време - цялата вечност. Ще знаете: Божественото изведнъж се добива, но цялата вечност е потребна, за да се прояви. Защото в Невидимия свят, в истинския свят, под време и пространство всякога разбират промяна на състоянията. Когато се каже, че денят е студен или топъл, че Слънцето е изгряло, това е време и пространство за сегашното разбиране, а в Невидимия свят винаги разбират промяна на две състояния. Там за време и пространство никога не говорят, а те се свеждат към промени на състоянията. Затуй там нямат година, месец, седмица или ден. Там нямат такова леточисление като нашето. 12.30 часа Ден втори Празникът на Добродетелта 23 ноември 1924 г., неделя, 6 часа сутринта ([1]у Паша) (*Сотирка) [Присъстват:] (Д.с. - духом, И.с., П.п., Л.м., М.Е. - духом)* (Паша 130) Утринната молитва: Добрата Молитва Отче Наш „В начало бе Словото" Молитвата на Духа „Духът Божий" Размишление върху Правдата и Божествената Промисъл (от наряда) Молитвата на Триединния Бог Живата Пентограма Размишление за хармония между петте ученички от Окултния клас на Добродетелите. Всяка от нас прати една добра мисъл до Сотирка чрез ангела на Добродетелта. (*С.: - Бъди дете на Добродетелта!) „Махар Бену Аба" Мото на Добродетелите Мика предложи в чест на Сотирка да прочетем за всяка по две от „Свещените Правила", които се паднат. Д.[2 238. Синьото небе, 239. Звездното небе М. 154. Изненада, 155. Благоразумие П. 440. Изпитания, 441. Любов - Мир Л. 110. Отношение, 111. Духовните тела И. 258. Дружба, 259. Лошите мисли Ден трети Празникът на Истината 24 ноември 1924 г, понеделник, 6 часа сутринта ([3]у П.) [Присъстват:] (И.с., П.п., Л.м., М.Е. - духом, Д.с. - духом)* (Паша 130) Утринната молитва: Съсредоточение: Свързване 5-те с ангелите на Добродетелите Живата Пентограма „Бог е Любов" Добрата Молитва Мото на Добродетелите Пет минути размишление върху Мъдрост, Светлина и Знание, Благо­разумие. (* Благоразумие = послушание на Великото; Знание = вяра; Светлина = Истина; Мъдрост = принципът.) Ден Четвърти Празникът на Правдата 25 ноември 1924 г„ вторник, 6 часа сутринта [Присъстват:] (П.п., Л.м., М.Е. - духом, Д.с. - духом, И.с.)* (Паша 130) Утринната Молитва: Съсредоточение върху Правдата и Божията Промисъл. Молитва на Триединния Бог „Благославяй, душе моя, Господа!" Тайна молитва за възтържествуване на 5-те Добродетели в нас и братството в най-минимапната им проява, според всеки за каквото е готов. Молитва на Свещената Чистота Стихове от Евангелието: Паша: Ев. от Лука, гл. 21 ([4]26), ст. 29, 30, 31 Мика: I Коринтяном, ст. 6, 7, 8, гл. 3 (6) „Аз насадих, Аполос напои, но Бог възрасти. (7) „Тъй щото, нито който сади, е нещо, нито който пои, но Бог, Който възрастява." (8) „А който сади и който пои, едно са и всеки според своя си труд ще приеме своята си заплата."Савка: I Коринтяном, гл.1, ст. 21, 22, 23 За Елена: I поел. Иоаново, гл.5, ст.7, 8, 9 За Сотирка: Ев от Лука, гл. 24, ст. 47, 48, 49 Благодарствена Молитва Отче Наш Ден Пети Празникът на Любовта 26 ноември 1924 г., сряда, 6 часа сутринта [Присъстват:] (Л.м., М.Е. духом, Д.с. духом, И.с., П.п.)* (Паша-1 30) Утринната Молитва: Съсредоточение Добрата Молитва „Благославяй, душе моя, Господа и не забравяй" „Fir - Fur - Fen" „Venir - Benir" „Махар Бену Аба" Отче Наш Живата Пентограма --------------------------------------------------------------------------------- [1] Добродетел - Сотирка, Истина - Савка, Правда - Паша, Любов - Мария, Мъдрост - Елена. [2] Д - Добродетел, М - Мъдрост, П - Правда, Л - Любов, И - Истина. [3] Истина-Савка, Правда-Паша, Любов-Мария, Мъдрост-Елена, Добродетел - Сотирка. [4] Истина - Савка, Правда-Паша, Любов-Мария, Мъдрост-Елена, Добродетел . - Сотирка.

ЧЕТВЪРТИ МЕСЕЦ [ПРАЗНИК НА МЪДРОСТТА] 22 ноември - 22 декември 1924 г. (*мото за този месец ): „В изпълнението Волята на Бога чрез Мъдростта е силата на нашата Душа!" Ръководителка: Елена СЪДЪРЖАНИЕ: Пентограмата за този месец Празникът на Мъдростта (1-ви ден) Урок четвърти от Учителя (*н.к.н.Д.*, 22.XI.1924 г., събота, пр. об.: „Двата закона - Божията Любов и човешката любов") 2-ри ден: Празник на Добродетелта 3-ти ден: Празник на Истината 4-ти ден: Празник на Правдата 5-ти ден: Празник на Любовта (*IV месец - месец на Мъдростта. Мъдрост. Добродетел. Истина. Правда. Любов.) Ден първи Празникът на Мъдростта 22 ноември 1924 г., събота, 6 часа сутринта (М.Е. - духом, Д.с. - духом, И.с., П.п., Л.м.)** (Савка 123)*** * на Класа на Добродетелите. ** Мъдрост - Елена, Добродетел - Сотирка, Истина - Савка, Правда - Паша, Любов - Мария. *** Вероятно номер на псалом. Утринната молитва: Проектиране мисълта, че сме под крилата на Бога и сме в жива връзка с водещия ангел на Великата Божествена Мъдрост, 91 псалом-(бавно) Живата Пентаграма (*В.И.В.Н.Б.Ч.М.Е.С.Н.Н.Д.! [В изпълнението Волята на Бога чрез Мъдростта е силата на нашата душа.]) Молитвата на Свещената Чистота Размишление: „Разумният живот се изразява в служене на Бога." „Само ако употребим живота си разумно, ще разберем Божествената Мъдрост." За мото: „Отношенията ни към Бога да бъдат съвършени!" Молитва за хармония между нас, 5-те сестри от класа на Добродетелите, и за хармония на цялото братство с Учителя заедно. Отче Наш НАРЕЖДАНЕ ЗА ТОЗИ МЕСЕЦ: I Всяка сутрин, щом станем и се свържем с добрите хора и т.н., ще мислим 5 минути върху Мъдростта и нейните подразделения - Светлина и Знание, Благоразумие. На един бял лист с едри букви ще пишем: „Аз искам, както Слънцето е център на Вселената, така и моята душа да бъде център, през който да действува Божията Душа!" „Аз искам да живея в светлината, за да проникне Истинското Знание в моето съзнание!" „Аз искам да бъда благоразумна! II Да усилим вярата към Бога и тази вяра да оживее в нас, да я опитаме в себе си, че каквото и да ни се случи, да не се боим. „Божествения свят обича нещата да стават тайно." Като направим нещо, да се радваме в себе си, без да се издаваме навън - вярата ни да се усилва. III Да правим анализ в себе си, кои чувства господствуват в даден случай. Да се себевладаме! IV Да се стараем да бъдем послушни. Послушанието е качество само на разумни същества. V Да развиваме заложените сили вътре в ума. VI В малките постъпки да се проявим - това е красивото в живота. VII Ще започнем да изучаваме пророците. Този месец - пророк Исаия. Пред­варително ще проектираме мисълта да се свържем с Духа, Който е действувал чрез пророка, за да разкрие и нам Великите тайни на нашия Баща - Отец на Светлините. VIII За уякчаване на волята: 10 сутрини след молитвата ще правим следното упражнение: ще махаме ритмично и съзнателно 7 пъти дясната ръка напред и назад, после лявата ръка и накрая краката: десния и левия. Поздрав на всички. „Само Божията безгранична вечна Мъдрост е Мъдрост." (Елена е на с. Ракита)

Трети разговор с Учителя: КАКВО Е ЛЮБОВТА. МЯСТОТО НИ ПРИ ЛЮБОВТА. ЗА ВСЯКА ПО НЕЩО [22 октомври 1924 г.] 10 часа сутринта (След закуска.) Етиката е наука за душата. Педагогиката - за сърцето. Логиката - за ума. Въпросът за съвестта влиза в познанията на сърцето. Интуицията е език на душата, чувствата - на сърцето, разумът - на ума, а волята се проявява чрез силата. Атомът е бодът на реалността. А зад този атом, зад този бод седи Великата Реалност, която действува чрез него. Човек е малко същество, но той е проявление на Бога. Зад човека седи Бог. То е въпрос само на времето. Тази, най-малката частица може да се разрасти. Най-малкото нещо е най-силно, най- деятелно, а най-голямото нещо е най-постоянното. За да бъдеш постоянен, трябва да бъдеш много голям. А ако искаш да бъдеш силен, ще станеш малък. Който е мързелив, да употребява малките величини. Искаш да бъдеш доволен, тогава представи си, че всичко в света е твое. Тъй гледай на нещата. - Кога човек е неспокоен? - Припрян характер има човек, когато желае да постигне нещо, но преждевременно иска да го постигне. Значи, когато у тебе се събуди чувство преждевременно да постигнеш нещо и нямаш търпение да дочакаш времето му. Да кажем, сега имате едно състояние на индиферентност; изисква се тогава да бъдеш много зает, да работиш. И после, представи си, че туй състояние е вънка от тебе. То е външно състояние. То не е твое, защото, ако е твое, ти трябва да бъдеш господар на него, а ти не си господар - тогава не е твое. Има състояния, които не са ваши, натрапени са отвънка, а трябва да се освободите от тях. В туй тяло ти ще създадеш други тела, които да бъдат твои и тогава това тяло ще го дадеш на света. Ние физическия свят го владеем само отвънка; не сме го проникнали отвътре. Ако аз мога да разредя тази паница и тя да изчезне и после пак да я сгъстя, тогава аз ще прониквам материята. Всички трябва да имате една философия да изпъдите недоволството от сърцето си. Съвършено да го изпъдите, и от ума, и от волята си! Представете си Бог, Който е съвършен, Който е създал всичко! Той всякога се весели в делата Си. Защо ти не слушаш Бог, Който ти е дал всички възможности? Защо ти постоянно се цирлиш, няма да искаш да работиш и ще се представляваш, че нямаш нищо и все ще искаш да ти дадат нещо, когато ти го имаш! И защо ще си представиш другите да ти дадат когато няма кой друг да ти даде? И когато ти искаш нещо, което имаш, ще ти вземат и това, което имаш. Представи си, че някой е красив и иска да стане по-красив - той ще загуби своята красота. Стремеж трябва да има да използвате заложените сили и възможности на ума, да им дадете място да се развият. Туй е Божествено. Някой път искаш по-голямо сърце. Не, ще развиеш възможностите на твоето сърце, което имаш. (За Гена). Тя има чувство на веселост. Туй чувство е развито много у нея. Меланхолията вижда нещата от моралните чувства. Там й е прозорецът. Тя е замислена за физически работи. А веселостта гледа от над челото - там й е прозорецът. У децата, много малките работи им правят впечатление. Сангвиниците са весели - въздухообразните елементи всякога са весели, флегматичните са водни. Детският темперамент е на стомаха. А нервните хора са сухи. Сангвиниците, веселите хора са като птици. Човек трябва да мине една школа за обновление на организма, за изменяване на организма: да можеш моментално да измениш едно твое състояние. То става чрез реакция. Да допуснем, вие сте изгубили 10 000 лв., замислен сте. Трябва ви сега една реакция, да ви се възвърне спокойствието. Как? Казвам: „Парите ви се намериха, носят ви ги!“ Това произведе една реакция и веднага всичката тази меланхолия изчезне от вас. Питам: може ли същото състояние да добиете по друг начин? (* - Освен да се примирим със загубеното - да помислим, че някой беден ги е намерил.) - Трябва да си съставите едно особено понятие за света. Представете си, че лявата ми ръка е едно общество, дясната е друго общество. Те не се познават. Тургам ги една до друга, запознават се. Е, тяхното щастие от това ли зависи? Някой път ще ги разделя, те ще плачат тогава. Трябва да им създам работа отвънка. Но, представете си, лявата ръка носи известни блага, радва се, мисли, че са за нея. Обаче дясната ръка й ги взима. Лявата ръка е неутешима. Тогава аз трябва да й разправям: „Няма какво да плачеш, тези пари ще се намерят.“ - „Как?“ - „Нали се обичате с дясната ръка, тя ще внесе пак парите.“ Дясната ръка, това са хората на Бога, хората, които обичат Бога, които вървят в Божия път. Лявата ръка са, които не вярват в Бога. Да кажем, дошъл един от лявата ръка, който не разбира Божия закон, и ти задигнал парите. Но ти, понеже живееш в Бога, ще кажеш: „Моите пари са в лявата ръка.“ Всичките лоши хора, неверующи, са в лявата ръка, която също е в Господа. Е, Господ събира лявата и дясната ръка на едно място, тогава? Но не за дълго време. Държи ги, държи и после пак ги раздели, всяка си отива на своето място. Та, този начин е един много хубав начин за закономерност. Загубиш ли си парите, кажи: „В лявата ръка са, ще дойдат пак.“ Често трябва да правите такова едно упражнение. Да кажем, намирате често махна на някого, казвате: „Той се нацупи.“ Първото нещо: влез в неговото положение, разбери неговото състояние. После ти почнеш да скърбиш - спомни си, че си срещнал някого си там и си го наскърбил. Казваш за някого, че е нацупен, сега това състояние се връща и на тебе. Как ще разрешиш задачата си? Когато се обезсърчат хората и когато не вярват в Бога, това е една стратегия. Радостта дава височина, а скръбта дава дълбочина. Радостта дава широчина. При радостта, най-първо иде радостта, а после мисълта. В скръбта най- първо иде скръбта и после мисълта. Радостта мисли по един начин, скръбта мисли по друг начин. Аз считам скръбта за товар, който най-първо е неприятен, после, колкото се носи повече, става по-тежък и най-после или трябва да си починеш, или да дойде някой да го смени. А радостта е човек, който пътува без товар. Затуй по-скоро му се свършват приказките. Фиг. 1 Има 3 типа вежди: - [Вежди на човек с научен интерес.] - [Вежди на човек чувствителен, Венерин тип.] - На старите хора На Гена* веждите са от дъгообразните (2). В средата са издадени. Горе е идеалното, но откъдето почват и където свършват, има силно привличане. Значи нейните деди в началото и в края са били материалисти; живели са в гъстата материя. Тя е весела, затуй всичките неща отвънка й правят силно впечатление, правят й ефект. Затова у нея промените стават често. Децата така са радостни - бързо стават промените. Такива вежди (2) се задоволяват с по-малко и от малко се наскърбяват. А тези вежди (1) са с един по-голям простор. От малки работи не се наскърбяват, но наскърби ли се веднъж, мъчно му минава. Тези вежди (у Гена) в началото, при носа, са по-тънки, а към другия край се разширяват. Значи у нея повече чувствата играят важна роль. Може да се развие и интуицията у нея. Тя разсъждава повече, по-малко наблюдава. Въображението и разсъждението е повече развито у нея. Фиг.2 Колкото челото е по-близо до правата (А), активността е по-слаба; а колкото челото е по-издадено навън в цялата си част и силите са по- активни. И носът, колкото е по-навън, толкова по-добре. У Паша, запример, тази вглъбнатина (на брадата) показва развитие на чувствата. (*Устойчивост на чувствата.) Колкото туй разстояние е по-голямо (брадата), личните елементи преобладават и волевите също. А у Марийка, тъй както е, волеви елементи не влизат, а само импулс на чувствата. (П.) Вглъбнатината в брадата показва аналитически ум. У вас е развит повече строителният ум, строежът или творческия ум. После, у вас най- първо иде редът и порядъкът, а след туй вадите вътрешното заключение. Вие най-първо събирате, а после идва разсъждението. (М.) У вас наблюдението е силно развито. Вие трябва постоянно да разсъждавате, т.е. вътре да разсъждавате. После, и интуицията е развита. (С.) Най-силно наблюдателните способности са развити у Савка. И разсъдителните способности. Вероятно се касае за Гина Гумнерова, стопанка на дома на ул. „Опълченска“66. На Марийка й трябва етика; на Паша й трябва логика; на Савка - педагогика; на Елена - психология; на Гена - методика, тя е богата с въображение и всичко, но й трябва методика. - Отгде да знаем какво ни трябва или какво ни липсва? - Туй, което не обичаш, ти го нямаш, а което обичаш, ти го имаш, но трябва да му дадеш повече възможност да го усвоиш. (На Паша): Творческият ум може да те лиши от дълбочината на чувствата. Ти не оставяш нещата да узреят, ти ги обираш преждевременно. Тя не дочаква да дозреят плодовете, а ги събира от дърветата, прибира ги да узреят вкъщи. Не да ги яде, тя ги пази. (На М.): У нея няма търпение, не дочаква края. Тя ще изяде баницата неопечена. (На Елена): В Елена има една опасност-тя, като бърза, бърза, няма да си доправи милината. Тя ще се забърка повече, понеже други ще я ядат и ще кажат: „Кой е направил тази милина?“ (На С.): А Савка ще приготви баницата и всичко, но накрай, огънят като изгасне, тя ще се разсърди. (*С: - Колко е вярно!) Паша: - С. държи за външния ред: у нея има система, всичко това. - То иде от силното наблюдение и разсъдък - те тургат нещата в ред и порядък; а после идва да търси вътрешното отношение. Тъй, както умът се проявява в своята първична дейност. Ти, като си наредиш нещата по известен ред и ако някой ти ги разбута, може да ти отнеме всичкото въодушевление и няма да работиш. (* Вярно. Аз като си наредя нещата или да ги разпределя, те ми дават въодушевление за работа. Нямам ли въодушевление, не мога да работя.) [Бележка в тетрадката на Елена Хаджи Григорова.] (Гл. главата: Фиг. 2) а = умствените способности; b - силите на моралните чувства; с - личните чувства; d - домашните чувства; е - животинските. Индивидуалните чувства имат нещо от умствен характер. (На П. и М): Ти по сърце си бърза, по ум не си. Марийка е по-активна. Познава се по ухото. Ако човек е активен, ухото на това място е издуто. Колкото долната част на ухото е по-дълга, толкова по-голяма жизненост има човек. Гена е активна на физическото поле, а щом дойде при сърцето, при чувствата, тя почва да мисли. Иска да бъде коректна в чувствата. Ако й кажат: „Хайде да спрем тук“, тя казва: „Чакай да помисля.“ Фиг. 3 Всички хора се различават в своите наблюдения. Някои от вас ще схванат много добре външния строеж и ефекта от известно музикално парче. Някои ще схванат идейното, дали има нещо идейно, вложено в парчето. Някои ще се интересуват от артиста как свири. Други ще се интересуват от музиката; трети - от публиката. ([За]Сотирка): Ръката й е малка, значи преобладава умът. И естетика има у нея. Тя е от миролюбивите натури. Тя казва тъй: „Ако ми е късмет, на краката ми да дойде.“ (С.): В един концерт, не само какво свири музиката, а как е изчесан музикантът и заедно с това какво впечатление прави. Доброто е всякога красиво, по закон. Но красивото не всякога е добро. Когато красотата няма доброта, не е красота, тя е маска. В лицето трябва всякога да има известни черти, които да остават всякога неизменни, а всички мускули наоколо могат да се изменят, но тези черти остават неизменни. Това показва, че има характер. А ако всичко се мени в лицето и нищо постоянно не остава, такъв човек е без характер. Има хора, като се смеят, всичката сериозност изчезне от лицето им, а има хора, и като се смеят, сериозността остава. Това е характер - основното в лицето не се мени. Така, има някой, който е меланхоличен; и да се смее, меланхолията остава. Меланхолията у човека е едно добро качество, когато е съзнателна - той съзнава, че има някои неща, които трябва да придобие, и затова е сериозен. Една скръб, това е един висок връх, от който идат всички рекички. И една особена черта в лицето на човека е един висок планински връх. Когато тези особени черти се проявят, вие ги виждате, а когато не се проявят, вие не ги знаете къде са, тези типични черти на лицето. В духовния свят има същите черти. Човек, който се отличава със своето постоянство, той се отличава с една ярка пълна светлина. Човек, който е съвършен, се показва като една горяща свещ, дето горението е пълно - без дим. А у другите хора горението е непълно, има повече кадеж. По това се познават и различават хората. Та, човек строи своята съдба. Не всички греди, които човек има, са здрави. Има някои греди, трябва да се извадят. На лицето ще четеш какво си свършил и какво ти остава да довършиш. Лицето не показва недостатъци, а показва недовършената работа, която трябва да се довърши. Значи, недостатъците, това е несвършената работа. А недостатъци аз наричам само когато човек е злоупотребил с благата, които Бог му е дал. Недостатъци има, когато хубавите чувства се изродили и станали на грехове. Човек във въображението си очаква повече, отколкото може да получи, и затова хората (*такива хора) са нещастни. Каквото и да правите, най-първо тургайте основната черта. Като пишеш нещо, тури основната мисъл, а после другите може да се нахвъргат наоколо. Може всичко да се не каже, но една основна идея ти трябва да кажеш. Аз, като кажа нещо, то е вярно и даже го смалявам, казвам само 1/10 от всичкото. Ако бих казал всичко, човек би се стопил под този образ. Още човек не може да издържа всичко. Затова човек трябва да се стреми към вътрешно самообладание. За носа ние съдим от перпендикуляра, а не от кръглата меката линия, тя е фиктивна. Хора с големи уста са разговорчиви, а с малки са идеални, но неустойчиви. Колко е хубаво човек да се чувствува, да бъде едно дете, възрастно дете, но умно дете! Да не остарява преждевременно. Където и да си, между колкото хора и да се движиш, да си представиш, че си в една къща, в някой ъгъл: ти да виждаш всички, да ги наблюдаваш, но теб никой да не вижда. Такова едно състояние (*поведение) да държи човек спрямо хората е много хубаво. Но днешния свят все влияе на човека и той все иска да се прояви. Но да си каже: „И аз мога след време да го науча полека-лека.“ Чакай! Не бързай! Наблюдавай хората и учи се! Какво е Любов? Как бихте определили? Гена: - Всичко, което изправя човека, всичко, което дава работа на човека за по-добър край, е любов. Любовта е кроеж, а не рязане. Никой не отива да копае на лозето, но има си правила за това: той не бива да изкопае всичко, а само да прекопае пръстта. Знаете ли какъв е законът? Любовта най-първо се дава на най-силните, а най-накрая - на най-слабите. Ако турите едно цвете там, дето водата извира, то ще се развали. Туй цветенце трябва да иде най-накрая, че едва да взима, едва да смуква от водата, това стига за него. Погрешката е там, че всичките хора отиват в началото, при извора. Чакай! Туй място не е за теб! Накрая иди! Ти трябва да определиш колко можеш да носиш, че тогава да застанеш на съответното място при водата. Ако отидеш в началото, може водата да те повлече и нищо да не остане от тебе. Можеш ли да поканиш Слънцето да ти дойде на гости? Не. То изпраща посланици - лъчите, а то остава горе. Може ли някой да приеме Слънцето на гости? Трябва да се говори за малката игла. Човек за Любовта не може да говори, защото тя е най-голямата топлина. Но всеки може да я намери. Няма същество, което да не разбира Любовта. 1 часа [на] обяд След туй Учителят се отдели сам горе в стаята; ние си приказвахме долу. В 5.30 часа всички закусихме чай и после отидохме в салона на клас. (* Какъв хубав празник!) Втори ден Празникът на Мъдростта ([1]23 октомври 1924 г., четвъртък) [Присъстват:] Елена, П., М., С. (* Елена) Утринна молитва 5 минути размишление за мотото „Любовта разкрива Бога в нас." Молитва на Свещената Чистота Добрата Молитва Молитва за М.Р. [Мария Радева] „Сила Жива Изворна Течуща" Молитва на Духа „Сърдечният Зов" Хвалата Сърцето ми е топло Отче Наш Живата Пентограма Поздравление на Мъдростта (* Този ден Е. си отиде.) Трети ден Празникът на Добродетелта 24 октомври 1924 г., петък, 6 часа сутринта (Сотирка - духом) Размишление върху мотото Молитва за М.Р. [Мария Радева] „Любовта разкрива Бога в нас." Н.Д.К.Б.Д.* Добрата Молитва „Сила Жива Изворна Течуща" Отче Наш „Тебе поем" Размишление върху жертвата на Любовта и Божията Милост. Молитва на Свещената Чистота Живата Пентограма Поздравления за Сотирка (общо писмо) Четвърти ден Празникът на Истината ([2]25 октомври 1924 г. събота, 6 часа сутринта) (Савка) Утринна молитва: Размишление върху мотото Молитва за М.Р. [Мария Радева] „Любовта разкрива Бога в нас!" (*1. Свързване с ангелите на Добродетелите, цветовете. „Ангелите само с благоговение гледат как Бог работи, за да изпълни сърцата ни с Любов." * „Първата Добродетел, която е видяла Истината, е Обичта." * 1, 2, 3 от писанието на У. * Ученикът трябва да учи Великите Истини на Божествения живот навреме. Н.И.К.Б.И.* Добрата Молитва „Махар Бену Аба" а) Хванати за ръка, молитва за хармонизирване на петте и дейност във връзка с ангелите на Добродетелите. б) Всяка да влезе във връзка с ангела на Истината (синия цвят), докато изпита едно чувство, докато възприеме една мисъл и докато разбере една волева дейност от ангела на Истината. Молитва на Триединния Бог Тайна молитва, благодарителна към Бога за нашата Пентограма „Благославяй, душе моя, Господа" Добрата Молитва Мото на Добродетелите Пети ден Празникът на Правдата 26 октомври 1924 г., неделя, 6 часа сутринта (Паша) Размишление за мотото Молитва за М.Р. ,Любовта разкрива Бога в нас." (3 пъти) Живата Пентограма Свързване с всички висши същества, които работят с Правда „Благославяй, душе моя, Господа" Размишление върху послушанието Молитва на Свещената Чистота Тайна молитва, благодарителна молитва към Бога Отче Наш Неделния наряд Гимнастическите [упражнения] Поздравления на Паша.)[3] ----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- [1] Няма добродетел като Божията Добродетел. [2] Няма истина като Божията Истина. [3] Текстът в скобите от с. 581 до с. 582 е допълнен от тетрадката на Елена Хаджи Григорова, из архива на Пеню Ганев.

Трети урок от Учителя: ЛЮБОВ. НЕЙНИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРОЯВЛЕНИЯ (* 22 октомври 1924 г., сряда, 7 часа сутринта) Сега ще търсите иглата на планината. Големите неща всеки намира, но иглата не всеки може да я намери. Въобще, всичките хора имат стремеж все към великото в света, а към малките работи - малцина са те! Само хората на Божията Любов и на Божията Мъдрост, те се стремят към реалните малки неща. Вземете един съвременен виртуоз, който свири нещо от Бетховен. Хората му ръкопляскат, но нему се пада само това, че свири: половината взема Бетховен, понеже той е създал творението, 25% взима виртуозът и 25% - вътрешните сили у него, живата природа, която му е дала енергия. А сега, един виртуоз иска да вземе всичката слава. Сега, една добра постъпка аз наричам едно музикално парче. Значи, вие ще вземете само 25% - толкова ви се пада, а другото не е ваше. Всяка добра постъпка, то е само изпълнението на едно парче на някой виртуоз, който е създал този стремеж. И живата природа, и тя взима нещо. И тъй, изправността е там: щом спечелите 100, ще отделите за вас 50, ще дадете на автора на пиесата 25 и 25 - за този, който ви е дал осветление за това-онова, как да научите парчето. Това е морал. Ще ви приведа един по-ясен пример, да си обясните противоречието. Представете си, че вие отивате да помагате на един болен, който съвсем е изгубил своето съзнание. Вие го прикривате, вардите го, но той се вълнува, не иска да ви знае, защото се занимава с други работи. Но, когато той дойде в съзнание, тогава ще ви благодари. Защото постъпката ви се наблюдава не от Земята, но от духовния свят и после тя ще се реализира на физическото поле. Трябва да ви приведа и този пример: Отива един млад момък (бил ням, праща го баща му, да се освободи от него) слуга при един селянин. Този го праща за дърва, обаче той, като не знае пътя, и иде горският стражар, хваща го и го бие тъй, че той най-после продумал, казал: „Не ме бий!“ Тогава забравил, че е ням. Когато човек е научен да му благодарят, става му мъчно, как да не му благодарят! Не може да си представи как тъй, да направи едно добро и те да не му благодарят. Пък туй е добро, което е направено за самото добро. Да намериш същността за самото добро, а не за да ти благодарят. Защото, като направиш едно добро, тя самата [придобивка] е жива, тя ти носи радост - а това е придобивката от доброто; а че ще ти благодарят, това още не е никаква придобивка. Представете си такова едно изяснение: вие се нуждаете от средства. Среща ви някой (*човек) и ви дава и вие му благодарите. Но, ако тези пари са поставени на един камък (*покрай пътя), вие ще благодарите ли някому? Не, ще се обърнете към Бога и ще кажете: „Благодарим Ти, Господи, че си се погрижил за мене!“ Все са хубави малките постъпки. Тъй е. Красивото в живота не седи във великите работи. Аз някой път ще изясня защо кръста го носят отпред, а не го носят на гърба си. Кръст отпред не се носи. Христос го носеше на гърба Си, отзад, и насред пътя падна от тежестта му. А кръстът, дето те го носят, това не е кръст. После, кръстът на Христа се влачеше донякъде по Земята. Т.е., ако някой всъщност иска да носи кръст, това е то реалността на нещата. Когато художникът нарисува някоя хубава картина, в какво седи същината на образа на художника? На похвалите, които хората ви дават, или вие да сте доволни от своята картина? Някой път вие може да не схващате известни дефекти, казвате: „Много хубава е картината!“ Не е така. Значи, всяка една постъпка, която вие направите, трябва вие да можете да я преценявате много точно. Ще знаете едно: никой не може да прецени постъпката ви тъй хубаво, както вие самите. Но все трябва да правите анализ върху себе си: да знаете, в дадения случай, кои мисли и чувства участвуват в ума ви и в сърцето ви. Вземете запример чувството за ядене. То се отнася до личния живот. Дотогава, докато вие взимате само вашия дял, то се счита естествено и нормално, но щом взимате дела и на другиго, вече влизате в стълкновение, значи постъпката ви се счита в дадения случай некоректна. Мария: - Как можем да знаем кога Взимаме своя дял и кога - на други дела? - Да кажем, на трапезата има две круши за вас, вие ги изядете и изядете още две круши на другиго. Второто се нарича пресищане в природата. Задоволяване на глада е една нужда, то е естественото, но когато човек яде повече, иде пресищането, което носи след себе си отрицателни последствия. Сега, един друг въпрос. Човек може ли да има двама приятели едновременно? Паша: - Не. - Защо? Защото приятелството спада към единичните случаи. То не е нещо обществено, а спада към индивидуалните постъпки на човека. Ако направиш едно добро на много хора, то е обществен дълг. Пък ако направиш добро само на един човек, то е приятелски дълг. Пък ако любиш някого като себе си, то е Божествен дълг. Значи, ако любиш ближния като себе си, то е Божествено. Обичта се проявява в три посоки. Този, когото ти обичаш, най-първо ти трябва да му дадеш живот; на второ място, трябва да му дадеш светлина; и на трето място, трябва да му дадеш свобода. Това са три акта на Любовта. Да обясня. Да кажем, че някой е измръзнал вън на снега. Ти излизаш, разтриваш го, повръщаш му живота. След туй запаляш огъня, стопляш стаята - това е светлина. Даваш му храна - възвръщат се неговите сили, добива се неговата свобода. Такава е постъпката на Любовта. Туй е една истинска любовна постъпка! Постъпка, която дава живот, светлина и свобода, те са три качества, чрез които Любовта се изявява. Защото някои хора постъпват само по един начин: може да ти дадат живот, светлина, обаче не ти дават свобода също. Запример, някой намерил кокошка; вземе я, дава й храна, но не й дава свобода; след известно време я заколва. Тогава, аз правя заключение, когато един човек постъпи по първия и по втория начин и ако той не изпълни третото, той не е извършил своя кръг на действие правилно. Примесили са се посторонни чувства и мисли, които са егоистични. Аз бих казал тъй: ако някой намери една кокошка, да я нахрани и да я пусне при нейния господар, в дадения случай неговата постъпка е морална. Този закон е верен само по отношение на разумните човешки души. Вие искате да знаете коя постъпка е морална, коя постъпка е любовна. Вие нямате точно определение за една морална или любовна постъпка. Сега е тъй. Запитайте някои други коя постъпка може да се счита любовна, да видим как биха ви определили. Даже ако питате някой педагог, много работи ще ви каже, но за тези три неща никой не би ви споменал. В природата е така: Бог ни е дал живот, светлина и свобода. В природата, в която ние живеем, тъй постъпва Бог с нас. По това Го познаваме ние. Щом Бог ми е дал живот, дал ми е и светлина, върху която умът ми работи, дал ми е свобода, върху която аз се проявявам, щом аз мога да мисля, да чувствувам и да действувам тъй, както на мене е угодно, значи Бог е изявил Своята любов към мене. В туй седи Божията Любов. Аз констатирам в дадения случай Любовта Му. Следователно вие имате вече една мярка, с която да мерите вашите постъпки. Ако всяка една ваша постъпка носи условия на живот, носи условия на светлина и условия на свобода, вие постъпвате правилно. Ще знаете две неща: носи ли постъпката ви условия за живот, светлина и за свобода; после второ - дава ли живот, светлина и свобода, това са две мерки, в които вие не можете да бъдете излъгани. С тази мярка вие ще знаете как да постъпяте; и за онези, които постъпват спрямо вас, ще имате една правилна мярка, да знаете как постъпват. Така нито вие, нито другите ще се мамите. Някой път вие казвате: „Отгде да зная дали моята постъпка е добра?“ Ето ви един начин, по който може да определите дали вашата постъпка е добра. Запример извърша нещо за себе си: ако то носи живот за мене, внася светлина в ума ми и ми дава по-голяма свобода на действие, значи моята постъпка за мене е добра. Ако моята постъпка отнема от живота ми, отнема от светлината ми и отнема от свободата ми, тя е лоша. Следователно, вие ще се коригирате. Всяка една постъпка, която отнема от живота, отнема от светлината и отнема от свободата, ще я изоставите. На тази постъпка ще й кажете, че тя трябва да измени поведението си. Ясно ще гледате. Сега някои неща ще ви бъдат много ясни. Във вътрешния живот има мисли, които трябва да проверявате. Ако тази мисъл носи живот, ако тази мисъл носи светлина, ако тази мисъл носи свобода и в умствения, и в сърдечния, и във волевия свят или в Божествения, ангелския и човешкия свят, тази е максимата, по която ще знаете, че тази мисъл е добра. Аз бих я превел в Божествения свят така: Ако в една твоя постъпка са взели участие Мъдростта, Любовта и Истината, то тя е Божествена. Ако в една твоя постъпка са взели участие твоят дух, твоята душа и твоето тяло, тя е ангелска. И ако в една твоя постъпка са взели участие твоят ум, твоето сърце и твоята воля, тя е човешка. Това са трите свята. В човешкия свят взема участие умът, сърцето и волята; в ангелския свят - духът, душата и тялото; а в Божествения свят- Мъдростта, Любовта и Истината. Тогава трите свята вървят последователно тъй: Любов, душа, сърце; Мъдрост, дух, ум; Истина, тяло, воля. Може да напишете три триъгълника. В най-вътрешния ще напишете: Любов, Мъдрост, Истина; във втория - душа, дух, тяло; и в третия - сърце, ум, воля. Тялото върви с Истината. За тялото вие имате едно особено понятие, но то е общност на всички разумни души, които живеят в едно единство. Някой път ще ви дам да разграничите разните понятия. Това е мистично разграничение. Три-те се отнася въобще до главата. Значи триъгълникът спомага за развитие на умствените сили у човека. А петоъгълникът - въобще за човека, включва и тялото му, сетивата му, включва и сърцето му. Пък ако имате шестоъгълника - макрокосмоса и микрокосмоса - той включва и тялото. Защото, вземете долната линия: тя се проектира, развива се и образува тялото на човека. Сега човекът се намира в главата (А). Ако вземете само главата на човека, все пак има смисъл. Но задържите ли само тялото (В), няма никакъв смисъл. Главата, сама за себе си, има пак израз, но тялото без главата, то е нищо. Тялото само няма никакъв израз. Тялото без главата е нещо страшно. С.: - Първата рисунка на децата за човека е такава: - Децата разбират кое е най-важното, кое е най-същественото. После те удължават два радиуса, защото без удължаване на радиуси няма никакъв растеж. Първият кръг показва само възможностите. Вземете семето, например. То представлява такъв кръг: В него са скрити възможности. А щом го посадите, иде вторият кръг - кръгът на проявлението: радиусите се удвояват. Единият слиза долу в почвата, а другият излиза над почвата. Първото проявление на житното зърно, първата издънка е толкова голяма, колкото първия радиус. Щом се посее семето, радиусът се удвоява. Такъв е законът. В механиката, за да приведете две тела в движение, непременно трябва да им дадете един малък наклон. Тогава, можете да представите така (I.) Т.е. втория кръг (а) те го представят с радииране - само с радиусите (II.). Това показва, че животът тече не само във възможности, но и в проявления. Вземете лъчезарните звезди (III.) и те имат два кръга: един - на възможностите, а вторият - на проявленията. Човек още не се е проявил правилно: едновременно не могат да се продължат радиусите на сърцето, ума и волята. Защото върху човека действуват същества от три свята. Съществата на Любовта удължават радиусите, когато намерят за добре. Когато човек действува по ум, сърцето трябва да е пасивно. Ако сърцето е чрезмерно активно, то поглъща енергията на ума. Например, когато човек учи, сърцето му не трябва да бъде активно. А когато сърцето се развива, умът трябва да бъде пасивен. Защото, ако умът е активен, той поглъща енергията на сърцето. Да допуснем, че вие искате да направите едно научно изследване. Но ако цял ден се молите, ще можете ли да направите туй изследване? За да може да направите изследването си, вие ще престанете да се молите - целия ден да се молите не е за случая. Човек трябва да яде, но целия ден да яде не става. Ще ядеш половин час, един час, но след един час ти ще престанеш да ядеш, за да дадеш възможност на тази храна да си върши своите процеси, а ти ще се занимаваш с други работи. Значи, за молитвата има особено време, условия определени, в които човек трябва да се моли. И тогава умът и всичко трябва да мълчи у него. Като си свърши работата, той ще престане с молитвата и ще дойдат другите на реда си. Някой казва: „Кога трябва да се моля?“ Определено е кога да се молиш. Заболи те кракът, не можеш да правиш изследвания, тогава целия ден ще се занимаваш с крака си, че като не може този лекар да ти помогне и онзи не може, ще се обърнеш към Бога, ще се молиш. Когато никой не може да ти помогне, ще се обърнеш към Бога. Че идеята за Бога е по-дълбока, се показва от това: Когато гонят някое дете, то казва най-първо: „Мамо!“; след туй, като се намери на по-голям зор, вика баща си; после вика: „Бате!“, „Како!“; а като се намери в най-голямата опасност, тогава вика: „Божичко!“ Кака си вика и всичките други, но като не помагат, вика: „Божичко!“ Вие наблюдавайте децата, те са особени психолози. По реда, по който те викат едного, другиго, показва, че чувствата за Бога се явяват едва когато дойдат много големи страдания. Защото в основата на нашата чувствителност се намират тия чувства към Бога. Каката излиза преди Бога, защото тя показва девствения живот. Каката е душата в дадения случай, но в духовния свят тя е сестрата. А брата си като вика, то е духът. Бащата и майката, те играят ролята на ума и сърцето - отвънка те играят ролята на ума и сърцето. Майката е много близка до детето. Най-първо тя се вика, тя изпъква най-първо на сцената. Тя е най-близката, но когато тя не може да помага, то почва да вика другите - значи има тил още навътре. Божествената идея почва да минава през своите градации; или, Божествената идея се е реализирала у майката, бащата, брата, сестрата и най-после (*се изявява) у Бога, причината на всичко. Сега, ако намерите, че този ред на нещата малко варира, то зависи от това дали детето е момиче или момче. Защото и момчетата викат, но те имат друго нареждане. Когато малките деца викат, понеже умът им не взема участие, тия прояви са естествени у тях. Затуй най-първо човек уповава на туй, което е нежно, след туй на това, което е силно. Най-първо на това, в което има някаква облага, защото майката е една облага; и после на това, което е стабилно. В дадения случай, майката е това, което дава, а бащата е, който донася. А братът и сестрата в духовния свят, това са възможности. Те представляват закона на Божествените възможности. А бащата и майката представляват Божественото реализиране на нещата. Сега ще имате нещо определено, какво нещо е братът и сестрата - идеите на Божествените възможности. А бащата и майката - светлина (*светът) на Божествените проявления или Божествените прояви. Значи любовта на майката е магнетична, на бащата е електрична. Нежността иде от магнетизма, а на бащата силата иде от електричеството. Целувката на майката е нежна, магнетична; на бащата е силна, електрическа; на брата - благородна; на сестрата - чиста. А чистотата (*всякога) носи топлина. Само чистият човек носи топлина. Тела, които горят, могат ли да бъдат топли? Горещи могат да бъдат, но топли не Тъй е и с Любовта: тя трябва да влиза и да излиза. А щом влезе и не може да излезе, няма никаква проява. И затуй умът и сърцето, това е влизане и излизане на Любовта. А волята, това е проявление на Любовта, то е крайното място, дето се проявява Любовта. Умът и сърцето са цялата канализация, а волята е крайното място, дето се изтича водата, или дето Любовта се проявява. Щом се подпуши един кюнец, водата се връща назад и става наводнение. Казват, че Любовта трябва да бъде умна т.е. да има нещо да изтича, а не да се връща назад. Любов е всяко нещо, което дава живот, светлина и свобода. По същина говоря. А Бога можем да определим като туй, което никога не се изменя, при всичките условия остава един и същ. Разбирате ли тази идея или тя за вас още не е ясна? Туй, което при всички условия остава едно и също. Вземете извора, който постоянно може да тече, без да изтече, т.е. като тече, да се не намали неговата вместимост. Разбирате ли? Като тече хиляди години и пак като го погледнете, като че не е нищо изгубил. Това е, което дава неговата стабилност: постоянно тече, без да се смалява. Като казвам: Бог при всички условия остава един и същ, значи при всички прояви остава един и същ. Животът, при всички неправди на нещата, той всичко изправя. Значи, при всичките неправди ние се отнасяме все до Бога и Той изправя всичките недоимъци, всичките противоречия, които съществуват в света, от какъвто и да са характер. Кога човек се обижда? Когато са му взели нещо, когато не му дават туй, което му се пада. И човек все знае какво му се пада. Той иска да го нагостят хубаво, да бъдат нежни към него, да го улеснят в пътя, да го зачитат, да му дадат най-хубавото легло. Ама детето казва на майка си: „Ще ме нахраниш“ и тя го нахранва. „Ще ме заведеш тук и там“... То плаче и тя изпълнява всичко, каквото то иска. Но като мине известно време, майката почне да го бие, казва: „Този, който не спазва всичките наши наредби... Ние имаме закони тук!“ И го нашари хубаво. И то каже: „Мамо, ще слушам!“ Всичките тия символи, като се превърнат правилно, те добиват едно вътрешно изяснение. И туй, което шокира хората, става ясно и хората виждат, че идеите другояче са поставени, а хората ги разбират съвсем другояче. Една душа можа да дойде като цвете в дома ти, може да дойде като една мушичка, като едно гълъбче, пък може да дойде и в човешка форма, може и в ангелска форма. Ти трябва да я познаеш. Душата може да дойде по който начин иска. Може да дойде и в един скъпоценен камък. Но съзнание има у него тогава; той те гледа, но ти не знаеш какво се крие у него. И един ден камъкът се изгубил и ти плачеш, плачеш, а той изчезнал. Една разумна душа може да дойде в каквато и да е форма, зарад нея е безразлично. Ако е в цвете, туй цвете те вижда и си мълчи; то само те наблюдава. Ако е в някое животно, пак те наблюдава. А ако е като човек, тогава може да се опознаете по-добре. Ако е като ангел, тогава има бъдеща възможност на сближение от твоя страна. Но и така пак може да ти се яви и тогава ти през целия си живот ще помниш този час. Тъй щото, приятелите не всякога са в човешки тела. Тялото може да е тука, или, каруцата ще пристигне,, но каруцарят го няма. Може каруцата да дойде и слугата да е тук, но господарят го няма. Разпрегнат коня му, каруцата и слугата чака, но той го няма още. А някой път могат всички заедно да дойдат. А някой път той може да дойде после, подир каруцата и слугата си. Тази душа, която ще дойде в един камък, тя е завършила своето развитие и иска да види ти досетлив ли ще бъдеш да я познаеш в камъка. Запример, ако тя иска да те пази, тя ще избере един хубав камък, ще влезе в него и ще те пази. И ти чувствуваш, че този камък те пази, има магическа сила за тебе. Или, ако влезе в едно цвете, ти ще почувствуваш това и казваш: „Откак донесоха това цвете вкъщи, щастие се внесе в дома ми.“ Значи чувствуваш едно присъствие. Запример, сега като влезе котка вкъщи, считат я за щастие и я пазят. То е поверие, но съвпада с истината. Или, петел изкукурига ли, казват: „Ще дойде някой приятел.“ Питам: този петел знае ли, че вашият приятел ще дойде? Знае, разбира се. Изучавайте Божествения свят. Вие имате заложени сили и способности. Няма да се спирате на човешките задължения, ще изучавате нещата отвътре. Да ви дам сега друго сравнение. Сравненията са потребни. Имате една цигулка; ако тази цигулка не я изваждате никога от нейната кутия, може ли тя да ви бъде полезна? Не, ще извадиш цигулката си и ще свириш на нея; тя ще ти говори, ще те развесели. Ти като свириш на нея, тя те весели, но ако не свириш на нея, тя не те весели. Изяснете сега този символ. Какво изяснение бихте му дали в живота? Да ви дам аз едно обяснение: имате един приятел, който е затворен. Седи месец, два, условия има, но той е затворен. Ако вие не го извадите, да го освободите от тия мъчнотии, може ли да се развеселите? Ето защо, вие ще извадите цигулката, малко ще посвирите и пак ще я турите в кутията. Няма да я оставите вънка от кутията, разбира се. Ако цигулката не се извади от кутията, тя не може да бъде полезна, но ако се извади от кутията и се остави вън, тя пак се разваля. Значи, ако имате един приятел, постоянно ще изменявате неговите условия, ако искате да съществува подобрение. Всеки ден трябва да внасяш нещо ново в твоя приятел. Туй е като текущата вода: всеки ден друга вода да тече, а не старата вода. Ако искаш да имаш приятел, всеки ден ще внасяш нещо ново в него; може да е микроскопическо, но ще внесеш нещо ново. И за себе си е същото. Ако искаш да разбираш себе си, ще внасяш по нещо ново, колкото и да е малко. Щом внесеш, ще ти внесат, щом не внасяш и на тебе няма да ти внасят. Та, ще се стремите винаги да внасяте по нещо ново. Тогава законът ще работи и спрямо вас. Щом ти не се занимаваш с другите, и с тебе не се занимават. Някой казва: „Аз с Господа не искам да се занимавам.“ Тогава и Господ с тебе не се занимава. Казваш: „Аз не искам да се уча“ и науката казва: „И аз ученост няма да ти дам.“ „Аз не искам да любя“ - и сърцето казва: „И аз любов няма да ти дам.“ Казваш: „Воля не ми трябва“ и волята казва: „Нищо няма да направиш без мене.“ А щом внесеш какъвто и да е акт във волята, ума или сърцето, веднага ще има съответно действие в самия тебе. И моралната лъжа произтича от това: ако аз искам вие да внесете нещо в мене, без аз да внеса нещо във вас, или привидно само да внеса. Например, ти изореш нивата и ми кажеш: „Аз ще я посея“, обаче не я посееш. Аз ти платя, като мисля, че ти си я посял. Обаче идущата година не израсте житото. В това положение аз ще схвана, че ти си ме излъгал. И така се зараждат лошите отношения между хората. Аз страдам, че съм се доверил на тебе, а ти страдаш, че не си постъпил честно. Аз губя на физическото поле - нямам прихода от нивата си, а ти си изгубил духовно, понеже няма да имам вече доверие в тебе, за в бъдеще (*нищо) няма да ти се даде. Затова моралният закон е такъв: ще внесеш и тогава ще получиш - и на тебе ще внесат. Обмените трябва да бъдат правилни. Това е морален закон. Обмяна има между действията на енергията отвътре. И всичкият спор между хората седи в това, че онова, което е обещано, не е изпълнено. И спрямо себе си е същото. Ако една мисъл внесе в мене друга мисъл, тя работи вече, ако не я внесе, тя не работи. Затуй, законът е такъв: най-първо ще изореш нивата, ще я посееш и след туй ще искаш да ти платят - а не преди да си посял, да ти платят. Тъй законът работи по най-правилен начин. Българите тъй постъпват и те са намерили едно правилно разрешение. Който има земята, дава нивата, дава и семето, а другият ще я изоре, ще я посее и каквото изкарат на следната година, се дели наполовина. Те не си служат с пари и това е хубавото. Защото парите не определят труда. - Кой дава нивата и семето? - Бог е, Който дава нивата и семето. ([1]Нивата е тялото), а семето, то е животът, дарбите и всичко у вас. А работата на физическото поле - страданията. Значи орете, копаете. Страданията идват, понеже всяка една работа си има своите мъчнотии. [...]* И тогава, накрая каквото спечелите, то е ваше. Сегашните отношения на хората трябва да се изменят, понеже са неестествени, лъжливи са; позлатени са само отгоре. Така, аз мога с един наполеон да позлатя цяло кубе, но колко ще трае то? Това е само един тънък пласт отгоре. Ако ви представя един предмет, тъй позлатен, само отгоре, и би го представя за същински, чист, това значи, не говоря истината. И затуй, чувствата, мислите и волевите действия се определят все по същия начин. Онези, които издържат при големи изпити, са златни, а онези, които не издържат при най- малкия изпит, са позлатени. Изисква се голяма точност, чистота, редовност. Човек да върши всичко като свое, за да го върши добре. 9.15 часа сутринта (* 9.15 ч. Времето се изясни. Предложихме на Учителя да пишем общо писмо на Сотирка и Той да вземе участие. Съгласи се. * * * Закуска.) ----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- [1] Тук в оригинала има оставено празно място в размер на половин ред. Възможно е да липсва текст.

Втори ден Празникът на Любовта 23 септември 1924 г, вторник Изгрев ([1] Мика*) Прочетохме по три правила от тетрадката „Свещени думи от Учителя към ученика." 5 часа след обяд. Отлично време. Слънце. Петте - с Учителя между борчетата. Учителят прочете Молитвата за Све­щената Чистота. Отче Наш Целунахме на Учителя ръка по реда на Добродетелите - П.П. Л.М. М.Е. Д.С. и.С.[2] Вечеряхме с Учителя: Топла вода. Супа от картофи, грозде и една хубава ябълка от 5-те за Учителя. (* След това почнахме яденето: вряла вода. Картофена супица с магдано- зец. Имаше и грозде и една хубава ябълка от 5-те за Учителя.) Трети ден Празникът на Мъдростта 24 септември 1924 г, сряда Изгрев Отлично време. Слънце! Втори разговор с Учителя: ПОСЛУШАНИЕ (Сотирка и Савка) Другите ги няма? Ще се учите на точност. - Учителю, говорете ни за послушанието. - Любовта не страда. Любов като имаш, там влиза и един елемент на Мъдрост. Тя схваща и прилага. Послушание подразбира да слушаш само един мъдър човек, който може да ти придаде нещо. Послушанието се отнася [до лицето, което иска да учи.] Ученикът може да слуша един мъдрец. ([3] - Тъкмо за това послушание аз питам.) - При Учителя като отиваш, ти трябва да се установиш. Ако искаш, опи­тай Го по-напред, не отивай тъй на вяра. Иди да опиташ както при един извор. И Писанието казва: „Опитайте Ме, че Съм благ." Няма да вярваш на хората каквото казват, но онова, което сам разбереш. фиг.1 фиг. 2 Не се стреми да угодиш на един човек. [вж. фиг. 1.] Да му угодиш, то значи да задоволиш един негов каприз. Защото главата му - О, е надолу. Той не е [вж. фиг. 2] - с главата нагоре, т.е. О да е горе. В послушанието, значи, ще се освободиш от непослушанието, ще се изпразниш от всички противоречия. Защото, тази буква - „П" значи буква, която обработва, развива нещата. Запример ученикът как добива знание? Чрез (*слушане. А послушание - чрез изпълнението.)* Знание се добива чрез слушане, а послушание - чрез прилагане. Професорът дава един опит в лабораторията, казва: „Има един такъв опит, тъй и тъй се прави." Но това е само знание. Опитът трябва да се изпълни тъй, както е даден в задачата - това е послушание. Пък ако има погрешки, ще се коригират постепенно. Някои хора използват известни слабости. Някой казва: „Ти защо не разсъждаваш? Повел си се по ума му!" Така е. Не трябва да се водиш по чуждия ум. Но ако този, който ти говори, ти говори за един принцип, който е общ не само за един, за два, но за всички умове? Ще знаете: Щом прилагаме един принцип за Мъдростта или Истината или Любовта, то е за всички. Запример, услужваш на едно дете, то плаче. Не е за плача, плачът е само един сигнал - аз да зная, че трябва да приложа принципа. Онова, което ме кара, то е онзи принцип - да помогна. Ученикът трябва да бъде като една пъпка, набрала се тъй - не може да се пукне, но напрежение има отвътре. А щом дойде светлината, тя отвори тази черупка. Отвътре трябва да има напрежение! Но ако светлината не дойде, тя не може да се отвори. Както взривното вещество - то е само едната половина, трябва и запалка - тогава ще се яви гигантската сила. У ученика всичко трябва да е готово, че като дойде Учителят, да стане правилно отваряне. А взривът показва едно неестествено състояние на веществото. Взривовете се дължат на неразумни сили. Пък когато нещо се разтваря, показва, че има хармония в него и там не може да стане никаква пакост. Когато[4], във взрива всякога става пакост. С взривове си служат само учениците на Черната ложа. Светските хора работят чрез внушение, подпушване. Някой каже тъй: „Ти тъй ако вървиш, аз ще те убия!" Това е един маниер на света. След туй дойде другата тактика, казва ти: „Ти си много умен човек." И единият, и другият метод имат за цел да те отклонят от пътя. Един казва на друг: „Ела при нас, говори се истината." Другият казва: „Не бъди толкова краен." Те не знаят, че в Истината няма никаква крайност. Ученикът не може да бъде ученик, ако не е послушен. И то, послушен на един мъдър Учител. Защото, ако той слуша и няма учител, той се излага на опасност. Послушанието следва слушането. И тогава у ученика има един морален елемент, убедил се е, че туй нещо може да се приложи. Духовен елемент има вече в него. ПОСЛУШАНИЕ „П" е закон за цъфване; „О" е условие; „С" е закон на промени физическия, въображение - закон на Месечината: пълни се и се празни. „Л" е движение нагоре. Този ъгъл показва стремеж на силите нагоре. „У", това е вече човекът, който трябва да се движи. „Ш" е материалния свят, значи послушен си, слизаш във физическия свят; „А" показва интелект, който трябва да се учи от материята, от опитността. В материалния свят няма всякога да бъде на угодата ти, както ти искаш. Можеш да слушаш неща, които съвсем не ти са приятни, но ще ги изпълниш. Ученикът трябва да слуша, трябва и да изпълнява - то е послушание. Вземете, при послушанието започват от ляво към дясно... (Магдалина дойде и попречи.) (* Магдалина дойде и взе да приказва, да пречи.) [5] Послушание, послушание трябва! Само за Божественото има „сега". Човешко настояще няма, там е бъдеще. Настояще има само у Бога. * * * (*Редът на молитвата през този ден: (Паша, Сотирка, С.) Живата Пентограма Добрата Молитва „Махар Бену Аба" Молитва на Свещената Чистота Отче Наш Мото на Добродетелите.) Четвърти ден Празникът на Добродетелта 25 септември 1924 г, четвъртък, 6.30 часа сутринта Изгрев ([6] Сотирка) [Присъстват:] П., М., С2 , С.* Съсредоточение. Контакт с нашите ръководители. Добрата Молитва „Махар Бену Аба" Упражнение: Хванати за ръка, се помолихме да ни се дадат условия да приложим днес доброта, жертва и щедрост. Молитва на Свещената Чистота Живата Пентограма Мото на Добродетелите Пети ден Празникът на Истината 26 септември 1924 г., петък Изгрев Отлично време. (Изгрев.) Слънце. Ясно. [Присъстват:] С. П. М. С. (Е.)[7] 1. Размишление върху Истината за приложение. Паша: Истината има приложение в моя живот само като изповядване вътре в мене, по отношение на моята душа. Мика: Истината е първата светла точка, която ние трябва да намерим в живота си. Тя е изходният пункт за нас. И като я намерим, ние сме в състояние да приложим всички Добродетели. Сотирка: Трябва да бъда умна и добра, за да казвам Истината. Савка: Истината, това е непроявеното благо. Истина в моя живот в приложение е само отношението ми към Бога с искрена Любов и Чистота. 2.Живата Пентограма. 3. Добрата Молитва 4. Пет минути хванати за ръка: молитва за хармониране между петте. 5. Мото на Добродетелите 6. Молитва на Свещената Чистота 7. Тебе поем! (Молитва за духа на Мария.) 8. Отче Наш. (Да си представим как Христос се е молил на Бога.) 9. „При Източника" (песен) 10. Три свещени правила (373. 372. 357) за нас петте. (*372) Заповедта на Учителя: Обичай съвършения път на Истината и Живота. Постави Доброто за основа на дома си, Правдата за мерило, Любовта за украшение, Мъдростта за ограда и Истината за светило. Само тогава ще Ме познаеш и Аз ще ти се изявя. Учителят ------------------------------------------------------------------------------------------------- [1] Мария Тодорова [2] П.П. - Правда, Паша; Л.М. - Любов, Мария; М.Е. - Мъдрост, Елена; Д.С. - Добродетел, Сотирка; И.С. - Истина, Савка. [3] В тетрадката на Мария Тодорова е записано: „Чрез послушание. А послушанието седи в изпълнението." [4] когато -разг. докато, а, [5] Виж „Изгревът" том V. [6] П - Паша; М - Мария; С2 - Сотирка; С - Савка. [7] Вероятно отсъства.

Бележки на Елена Хаджи Григорова[1] Съдържание на втория урок - „Физическият и духовният човек": Състояния на съзнанието. Нирвана. Що значи самозабравяне? Чертеж I. физическият и духовният човек. Кому трябва да се повери човешката душа? Всички природни сили в света действуват колективно. Обяснение. За послушанието. Кой ще ни даде метод за послушание. Чуждата ябълка. Пример. Новият морал. Как да помагаме. Двата момента, които трябва да спазваме. Хубавата ябълка всеки по-силен може да я отнеме. Така е и с желанията. Един закон. В света човек трябва да намери туй, което е за него. Любов, Мъдрост, Истина, фигуративно представени. Чертеж II. Чертеж III. Как можем да се сближим. Обяснение. Въображаемият свят. Светът е такъв. Физическият и духовният закон. Единият засяга престъпленията, другият - Добродетелите. Кореспонденция на нашите квартиранти (душички). Състояние на самотност. (Сравнение.) Духовният живот е незнаен за хората. Разговорът на двама приятели. Поука. Какво прави и природата? Повече вяра. Божественият свят. На Земята вие не можете да знаете кой ви обича, нито кого обичате. Любов и проява. Какви преживявания трябва да имаме? Човешката лудория край няма. Да бъдем доволни от деня. Живата Пентаграма. Всичко за приложение от втория урок от Учителя - „Физическият и духовният човек": 1. Вие ще следите по какво познаваме дали се приближаваме или отдалечаваме от центъра на живота. 2. Нирвана, като пълнота на съзнанието. Трябва да се стремите към нирвана. I. Пазете следния закон: абсолютна честност! II. Ние трябва да предадем нашите тела и души в ръцете на Бога. (Вътрешно да се приложи, всяка една за себе си по отношение на Бога.) 3. Едно правило: Всичките природни сили в света действуват все колек­тивно... Обяснение. 3. Не бутайте нещата поотделно. 4. Ако речем да реализираме желанията си, ще попаднем в една уловка, която ще развали цялото наше щастие. III. Послушание: значи да слушаш, като ти кажа нещо, да го направиш. Най-първо вие съзнавате, че в света съществува известен разумен закон. Вие ще се домогнете до тоя разумен метод. Послушанието трябва да следва слуша­нето. Ученикът трябва да е слушал дълго време, да е разумял какво се говори и тогава да бъде послушен. Вие не можете да бъдете послушни без любов. IV. Божественото вие не го отлагайте, прилагайте го! 5. Ако ти вземеш ябълката на някого, то е насилие; ако детето само си даде ябълката, то е вече благородство. Ами че всеки ден вие вършите същите погрешки... Не бутайте на човека състоянието. Пример: дайте си отчет на вашето състояние. 6. Трябва да се вслушваме какво ще каже Божественото състояние в нас. V. Ако помагаме на някого паднал на улицата, след като му помогнем и го изпратим в болницата, не трябва да ставаме при него сестра милосердна. Останете ли още, след като дойдат лекарите, вие ще влезнете в най-големия батак. Тъй че, тези два момента трябва да се спазват. Първо, ще му помогнете и второ, ще се скриете, а ще оставите друго лице да изпъкне пред него, за да остане силата във вас. А ако вие не се скриете, вие ще компрометирате всички по рода си. Затуй човек трябва да знае да не изпъква. 7. Хубавата ябълка всеки по-силен може да ти я вземе от ръката. Тъй и всяко желание, като го направиш активно, мине някой, види, че изпъква, вземе ти го. Крадат се желанията. VI. Има един закон: човек трябва да намери това, което е определено за него. Бог в Своята Мъдрост е определил кое е за тебе. 8. Трябва някой път да изучавате пророците. 9. Човек трябва да има идеална любов! 10. Човек към Бога трябва да бъде съвършен! 11.Най-първо вие ще се научите да гледате трезво на работите. Вие не трябва да търсите своето щастие вънка от себе си, [вънка] от своето висше аз - то е най-голямото заблуждение. 12. Не се позволява да се късат чуждите плодове. В духовния свят ти не можеш да откъснеш каквото искаш. Твоето си е твое и никой не може да ти го вземе. Вие ще седите, ще чакате нещата сами да се реализират. Оставете на Бога! Ти ще чакаш, ще дойде градинарят, ако трябва; пък ако не трябва, той и няма да се яви. (Търпение, търпение се иска от мен!) 13. Намисли нещо добро, пожелай нещо хубаво в душата си и веднага ще излезнат всички твои приятели и ти ще ги видиш. 14. Дойде някое писмо до една душичка, която живее в тебе - ти нямаш право да й отваряш кореспонденцията. 15. Когато усещаш най-голямата самотия, тогава Господ ще ти проговори. Герой трябва да бъдеш, да издържаш. При това, само за малко време си оставен сам, за да уякне душата ти. 16. Примера с птичките. И добрият човек е силен. И той може да ти извади парите из джоба. Но неговата сила се различава малко. И добрият човек седи с насочен револвер, но след като ти извади парите, казва ти: „Вземи си сега парите", изважда, дава му и своята кесия: „Ха сега да си вървиш. Ти трябва да знаеш, че у мене има сила да ти извадя парите, но има и сила да ти ги върна и моите да ти дам отгоре, но затуй сега ще си вървиш от мене!" Той си отива, но се обръща назад. Той мисли вече. 17. Трябва да се борите с един недъг - вие не си вярвате един на друг. Това се дължи на отдалечаване от Бога. 18.Ще бъдете като днешния ден! 19. Сега ще имате доверие не към хората, но се стремете да имате вяра към Бога и тази вяра да оживее във вас, да я опитате вътре в себе си, че каквото и да ви се случи, да издържате. Да се не боите, да имате вяра! 20. Когато загубиш нещо, трябва да дадеш нещо и то ще се намери. 21. Човек трябва да има търпение да чака. * Ако човек няма вяра в дадения случай, тогава Невидимият свят се въздържа. * Божественият свят обича нещата да стават тайно. 22. С една душа, с която минаваш по същия път, можеш да споделяш. 23. На Земята вие не можете да знаете кой ви обича, защото в човека се проявяват различни духове. Квартирата е същата, а квартирантите - различни. 24. Когато чувствуваш цялото битие като нещо хармонично, като нещо цяло в дадения момент, то е любов; а като чувствуваш частично, то е само проява. 25. В Божествения свят всякога ще завъртиш една канелка и водата ще тече. 26. Няма да правиш дупки в кюнците. Вие искате да имате преживявания, то е хубаво, но в чиста вода. 27. Ние си създаваме сами нещастията, интересуваме се само от формите. 28. Сега ще пиете хубава вода! 29. Вечерно време на маскарад няма да ходите! 30. Чуждите неща няма да бутате. Едно правило. 31. Послушание, то значи човек да бъде доволен от малкото. 32. Някой път вие мислите, че нямате пари. Не е там въпросът. Всичко е в разбирането. * Пример. Когато у човека е Божественото, той дава. 33. Затуй всеки ден вие ще бъдете доволни от деня и като се разширите повече, и Господ ще даде повече. Ние ще дадем повече и Господ ще даде повече! ----------------------------------------------------- I, II, III, IV, V... - точки или места, дето Учителят директно казва какво да правим - приложение. 1,2,3,4,5... са места в урока, които можем и затова трябва да ги приложим. * - места, които ми направиха силно впечатление. ---------------------------------------------------------------------- [1] от нейната тетрадка, из архива на Пеню Ганев.

Първи ден - Празникът на Правдата 22 септември 1924 г., понеделник, (*7 часа сутринта) Изгрев Отличен слънчев ден. Всяка на своето място при борчетата, насядали във формата на Живата Пентограма. Учителят дойде в 11.30 часа. (*Втори урок от Учителя н.у.о.к.д.*) ФИЗИЧЕСКИЯТ И ДУХОВНИЯТ ЧОВЕК Сега, ако ви попитам един въпрос: Кое живо същество бихте взели като предмет на послушание? Кое бихте дали като символ на послушание? П.: - Цветята. - Да, послушни са цветята. Цветето казва: „Майка ми ме остави тук и аз съм послушно.“ Но туй цвете расте в две посоки - движи се нагоре и надолу. А в хиляди години и то се мести от мястото си. Запример 2000 години преди Христа туй цвете е било на едно място, а след 2000 години туй цвете се е преместило, може би на 500 километра. Местят се цветята, само че у тях движението е по-медлено - на 4000 години то може да се премести на 500 километра. Това е крайният предел, ако има условия, разбира се. Съзнанието има две положения: 1. почиващо съзнателно състояние и 2. активно съзнателно състояние. Всякога в почиващото състояние на съзнанието човек обмисля пътищата, плановете, разглежда погрешките, несполуките и всичко туй го изправя. А в активното състояние на съзнанието, там вече има условия да работи - той прилага, всичко реализира. Тъй че, имаме почиващо и реализирващо състояние. Последното можем да го наречем още: озаряващо активно състояние на съзнанието. То е вече работно състояние. Сега вие ще следите: когато в съзнанието в своето проявление се намалява неговата светлина, неговата активност, туй всякога показва, че вие се отдалечавате от центъра на живота. Следователно ще усещате едно състояние стеснително, обременително, неудоволствие. Туй е един признак, че вие се отдалечавате от центъра на живота. А щом вие се приближавате към центъра на живота, дали вие го съзнавате или не, всякога имате обратни на тия резултати: чувствувате радост, веселие, разширение, въодушевление. Питам ви: трябва ли вашето съзнание, като някоя гарга да кацне на някой умрял кон? М.: - Ако не знаем какво е умрял кон? - При умрелия кон всякога има смърдеж, нищо повече! С.: - Трябва ли да се стремим към състояние на нирвана, в смисъл както го тълкуват будистите: място, дето няма никакво вълнение - вечен покой? - Не, нирвана не показва равнодушие, нито безразличие. Нирвана е най- хубавото място, то е вечна хармония. То не е празнота на съзнанието, то е пълнота на съзнанието. А хората говорят за нирвана туй, което не е то. Веселието означава нещо по-нежно, по-деликатно, а радостта е по-експанзивна. Трябва да се стремите към нирвана. Ами че имате известен идеал: търсите една приятелка да ви обича - то е състояние на нирвана. Или, търсите някои по-хубави места в музиката, поезията - това е все нирвана. Нирвана, то е едно състояние, в което вие можете да влезнете и да излезнете, когато си искате. Зависи от чувствата. Дойдеш, запример, до хора, които живеят в нирвана и ти чувствуваш хармония. Ако вземем нирвана като място, ти можеш да влезнеш и да излезнеш, когато си искаш, тъй е. И вие все в годината имате един ден, дето сте в нирвана и тогава се самозабравяте. Разберете правилно: човек може да се самозабрави само в някоя възвишена мисъл или идея, каквато и да е тя. Мислите ли вие, че не сте в нирвана някой път? Пазете следующия закон: В този път, в който вървите, вътре в себе си трябва да пазите абсолютна честност! Знаеш какво значи честност? Абсолютно без никаква лъжа. Знаеш какво значи? Туй е първото. Туй е на първо време една необходимост. Ето беседата, която аз говорих. (Учителят показа този чертеж.) Фиг. 1 [Физически и духовен човек. А. - духовен; Б. - физически. m - центрове, n - излъчват енергия. Бел. на Вергилий Кръстев.] [Означенията на цветовете на фигурата са от тетрадката на Елена Хаджи Григорова, из архива на Пеню Ганев.] Сега ще ви приведа един символ. Да допуснем, имате един инструмент тъй съвършен както цигулката. Да допуснем, че този инструмент Бог го е създал. Питам: трябва ли този инструмент да се поверява в ръцете на един профан? Не. Е, човешката душа е един инструмент, който Бог е създал. Кому трябва да се повери тя? Цигулката, този инструмент, трябва да се повери в ръцете на един виртуоз, който знае да свири, и той трябва да пази инструмента. И под неговия лък инструментът ще се развива. Този виртуоз ще вложи нещо ново в този инструмент. А този новак, който не знае да свири още, може да разлепи цигулката; той няма да я оцени, няма да я пази. Сега вие може да си направите извода. Вземете тялото, този организъм, който е даден като един храм на човека - трябва ли човек да повери този организъм на друг? Писанието казва: „Представете телата ваши в жертва жива, свята и благоугодна Богу.“ Значи онези, които не разбират закона, ще поверят своята цигулка на неопитни цигулари, вместо на Бога. Защото всичките сили в света не действуват частично. Имате друго едно правило: Всичките природни сили в света действуват все колективно. Например вие хванете моя пръст, мислите, че е единица. Не, той е колективно цяло, с него има други сили, които действуват заедно. С него иде вторият пръст, третият, четвъртият, цялата ръка, после и другата ръка, краката ми, зъбите ми, всичко туй ще се прекомандирова, тъй че и всички други сили ще дойдат. Вас ви се вижда едно, а след него иде колективното. Следователно вие трябва да видите тази единица в какво съотношение е. Не бутайте нещата поотделно. Запример имате едно ваше желание, искате да го реализирате. Туй желание във въображението ви се представлява като един известен предмет, но този предмет като дойде, то е една уловка и ще развали цялото ваше щастие. Трябва да ви заведа при някое бистро изворче, дето са тези попови лъжички, да видите какви са интересни, каква тактика имат. Някой тури въдицата, а те като философи ходят нагоре-надолу, разрешават важни въпроси, а не знаят, че може да излезнат над водата отгоре. Аз във Варна съм наблюдавал риби. Има някои, хващани веднъж, но се спасяват пак във водата. Такава риба хваща въженцето и го носи насам и нататък, иска да освободи другите рибки от него. А неопитните рибки отиват към въдицата. - Как да приложим послушанието? - Хубаво. Вие как схващате послушанието? М.: - Да не роптаем в условията, в които сме. Да не се съпротивляваме. - Значи, да слушаш, като ти кажа нещо, да го направиш. Т.е. послушен може да бъде само разумният човек. Послушанието е свойствено само на разумни същества. Тяхно качество е. Послушанието е свойствено само на едно разумно същество. С.: - Как можем да го придобием ние? - То, вие го имате. Най-първо вие съзнавате, че в света съществува известен разумен закон. Има поставени методи, чрез които нещата се добиват. Вие ще се домогнете до този разумен метод. Послушанието трябва да следва слушането. Човек трябва да е слушал дълго време, да е разумял това, което се говори и тогава да бъде послушен. (Учителят посочва чертежа.) Във висшите светове - А, нещата са по- красиви, пък колкото се слиза към материята - Б, друг изглед имат нещата. Знаете ли вие, послушанието е една от проявите на Любовта. Ти като обичаш някого, ти си готов да извършиш всичко - послушен си. Тъй щото, вие не можете да имате послушание без любов - в съзнателната любов, не говоря за тази обикновената несъзнателна любов. Висшите същества схващат една Божествена мисъл като звук и веднага я прилагат. Когато една Божествена мисъл мине през висшите светове, те веднага я прилагат и дават й път надолу. Божественото вие не го отлагайте, прилагайте го. Често хората от двете положения - мъже и жени, грешат, те се боят да приложат Божественото в себе си. Да допуснем, едно дете държи една ябълка в ръката си и вашето дете ви каже: „Мамо, да взема ли тази ябълка?“ Майката вземе ябълката на детето и я дава на своето, но другото почва да плаче. Мислите ли, че тази майка е направила добре? Ти, като вземеш тази ябълка на туй дете, с нищо не можеш да му я замениш. Ако туй дете си даде ябълката от любов, то е друго нещо, то показва благородство у него. А ако ти му я вземеш и я дадеш на другото, то е насилие. Ами че всеки ден вие вършите същите погрешки. Видите някоя личност в красиво състояние, радва се нещо, вие искате да му вземете туй състояние. Минете покрай него, бутнете го и той се разплаче, а после се извинявате. Но вие не трябваше да му бутате ябълката. Не бутайте на човека състоянието! Ето, аз да ви представя каква пакост може да направите. Да кажем, вие сте ученичка от гимназията, облечена сте хубаво, вървите. Виждате (*на пътя) един ученик, върви си и си учи предмета. Вие привидно си създадете положение, че сте изгубили пътя, казвате: „Моля Ви се, закъде води този път?“ Той погледне, вие се поухилите, отвлечете вниманието му. То е игра вече. След като си заминете, вие вече сте внесли един образ в него, той учи и пак погледне настрани, не може да учи. Значи, вие му взехте ябълката. Питам: защо трябваше да му се усмихнете? Какъв е мотивът, главният мотив? Вие виждате неговата поза, нещо ви привлича и у вас се явява едно желание да го отклоните. Сега, дайте си отчет на туй ваше състояние. Ако във вас Божественото състояние е развито, веднага ще чуете един глас: „Постъпката ви не е добра.“ Вътре дълбоко гласът ви ще каже: „Вие не направихте добре.“ Добре, друг случай. Този ученик е паднал, строшен е кракът му. Вие се приближавате до него, вземате го, превързвате крака му - във вас има вече друг обект, той е морален. Този счупеният крак има нужда от вас. Но, след като му направите услуга, вие не трябва да бъдете сестра милосердна при него. Вие ще му помогнете, може да му вземете и файтон, но после ще идете на друго място, ще се скриете. Останете ли вие, след като дойдат лекарите, сестра милосердна при него, вие ще влезете в най-големия батак. Първото положение: ще го турите в каруцата, ще му помогнете. Второто положение: вие ще се скриете и ще оставите друго лице да изпъкне пред него. А вие трябва да се изгубите от съзнанието му, за да остане силата във вас. И тогава ти растеш в себе си, тази сила израства у тебе. И в него остава един образец, и като му говорят, че жените са лоши, той ще каже: (*“Не!“ Защото веднага изпъква твоят образ у него - и той ще кажe: „Аз зная, има благородни жени.“ Но ако вие не се скриете, вие ще компрометирате всички по рода си. А ако се скриете, у него ще остане една Божествена страна, той ще вижда винаги този идеал. Затуй човек трябва да знае докъде да се простира неговото съзнание, да не изпъква. Пък тази история - раздорът на ябълките, то е един символ, то е жена или мъж, цар, майка, баща, то е всичко. Е, аз нося тази ябълка и вървя по пътя и се радвам, но някой види тази ябълка. Той е по-силен от мене, казва: „Дай тази ябълка“, взима я. И тази ябълка, която за мене беше щастие, сега друг се радва на нея. Обаче и един друг, по-силен от него, идва, ударва го, взима ябълката. Сега пък този е нещастен. Тогава, аз държа първия, той държи втория и може 20 души да се скарат за нея и ще има много глави пукнати заради нея. Тъй става в живота. Най-малкото желание, ти като го носиш, като го направиш активно, радваш се, но мине някой дух, открадне го. Крадат се желанията. Не ви ли се е случвало, имате някоя мисъл и я изгубите? Открадната е тя. Може след няколко дена ще се върне, но тя не е същата вече. Има един закон в света: Да намери човек което е определено заради него. Бог в Своята мъдрост е определил кое е за тебе. Трябва някой път да вземете да изучавате пророците в едно отношение. И мъже, и жени трябва да ги изучавате, защото ... тургат ги в изобличителни неща. Човек трябва да има идеална любов. Човек към Бога трябва да бъде съвършен. Ще ви покажа три образи и после ще ви изнеса идеята за Любовта. Любовта се проектира чрез радиусите, чрез спиралите и чрез двойните точки, които го крепят в основата. Фиг. 2 Тук имате точките a, b, с, d. Това е Истината (точките). После имате правите линии aО, bО, сО, dO-това е Мъдростта. А всички криви линии около тях са една основа - това е Любовта. Тя се върти около точките. Туй движение вътре, това са костите, мускулите, нервната система. Значи Любовта влиза като основа - сила, върху която се тъче. Принципите, вложени вътре в нас, това е Истината. А мислите, чувствата и действията, това е вътъкът, шаренето, Мъдростта. И точките, които прикрепят тази работа, това е Истината. Истината крепи нещата. Значи, туй цялото събрано, то е Истината. Защото, щом се скъсат тия точки, всичко се изнища. За да се държат известни нишки, трябва да има две точки, на които да се държат. Конецът трябва се държи на две точки: това са Истината. Щом тия точки се скъсат, Мъдростта не може да се държи и Любовта не може да работи. Първият чертеж (Фиг. 1) - „n“, това са излъчвания на енергиите из тия центрове - „m“. Човек е създаден по същия начин. Деца, които нямат излишна енергия, слабеят. Най-първо вие ще се научите да гледате трезво на работите. Вие не трябва да търсите своето щастие вънка от себе си. Това е най-голямото заблуждение. Ама да се разберем: вънка от себе си, то значи вънка от своето висше аз не го търси, а търси го в Божественото у тебе вътре. Тогава вие ще дойдете до същата идея. Фиг. 3 Представете си, че това е идеален кръг. На периферията наоколо е Божественото съзнание на хората: А, В. Значи, любовта на всинца ви е еднаква: АС=ВС. Центърът е един и същ за всички. Ако вие искате да се запознаете с мене, да кажем, по колко начина може? Ако вие сте А, можете чрез В. АВ - това е материалистичен път. Можете да се запознаете чрез ВС, то е пътят на Мъдростта, на волята. Можете да се запознаете и направо по АС. Тогава, ако искате да се запознаете с В, как трябва да постъпите? Най-първо ще се качите (*горе) при С и от С ще слезете при В. Тогава, за да има правилна обмяна, и В трябва да се качи при С и да слезе при А в неговото положение. Когато А стигне при В по този начин и В стигне при А пак по същия начин, тогава те могат да минат през материята АВ или ВА. Пък може и друго: А и В да се срещнат при С. Туй е идеалното вече! И по първият начин, чрез С, те ще се разберат. Когато единият дойде на мястото на другия, те могат вече да разменят местата си. Сега, разстоянието между две същества (А и В) може да е много близо - някой път ги дели една линия, една 35-милионна част от милиметъра, в такова съседство се намират те, а при това те не се познават, те мислят, че километри има между тях, а то е само една 35-милионна част от милиметъра. И когато човек научи тази истина, той ще каже: „Голям невежа съм бил аз.“ Той е ходил, обикалял да го търси. Представете си следующата опитност: Някъде гледате цветя, приближите се до тях, те изчезнат; отдалечите се, те пак се покажат. Или, гледате плодове, речете да хванете някои от тях - отдалечават се. Това е един въображаем свят. Е, представете си такъв един свят: виждаш плодове, речеш да ги хванеш, те се отдръпнат и т.н. Най-после туй ще ти вдъхне страх. Значи не ти е позволено да ядеш! Нали е същото: някоя ваша другарка ви предложи печена гъска, радвате се, но речете ли да я хванете и тя изчезне, изгуби се. После казваш: „Излъгала съм се.“ Светът е такъв: не се позволява да се късат тия плодове, а ти си позволяваш това. Значи, самото лице, на което принадлежи това дърво, ще ти каже: „Чакай, аз ще ти дам.“ Значи, самият господар трябва да ти откъсне от плода си. А ти си позволяваш без закон, без разрешение това. В духовния свят не можеш да късаш каквото искаш, нито ти, нито от тебе другите могат да късат. Твоето си е твое и никой не може да ти го вземе. И чуждото си е чуждо - щом речеш да го вземеш, веднага ти го отнемат. Тъй, не ти позволяват да вземаш чуждите неща. Тия изяснения ще ги намерите в промяната на състоянията ви. Вие виждате едно хубаво състояние - то не е ваше, то е чужд плод, няма да го бутате. Вие ще седите и ще чакате нещата сами да се реализират. Оставете на Бога! Ти не можеш да се направиш сам щастлив. Нещастен да се направиш сам можеш, но щастлив - никога. Като се опиташ да вземеш един забранен плод, той изчезне - ще дойде нещастието. Не тъй! Ще чакаш, ще дойде градинарят, ще ти предложи, ако трябва; пък ако не трябва, той и няма да се яви. Но ако ти сам си вземеш, той ще ти го вземе. Сега, тука както е, ако рече някой да направи едно престъпление, всички тичат да го видят кой е той. Детективи го следят, наблюдават го. В духовния свят е обратното: като направи някой престъпление, всеки се оттегля, не искат да го видят. Но там има друго нещо: ако някой науми да направи едно добро, всички идат да видят какво иска да направи. Щом искаш да те видят, намисли нещо добро, пожелай нещо хубаво в душата си и веднага ще излезнат всички твои приятели и ще ги видиш. Затуй на Земята неблагоприятните условия са най-благоприятни за Невидимия свят, за духовно развитие, понеже там няма кой да те залъгва и ти можеш да правиш своите опити. Запример, да кажем, учителка си някъде: ти да наблюдаваш другите, те да не те познават. Ще минаваш за ексцентрична, те ще ти казват: „Криеш нещо.“ Ще кажеш: „Много неща крия, и аз не ги зная. Мене са ми дали едно сандъче с ценни неща, писма има вътре, в мене са, ама и аз не ги зная.“ (*- „Ама, кажи ми.“ - „Аз зная толкова, колкото пощаджията знае.“) Само адресите зная, но какво има вътре, не зная.“ Ние сме цяла поща. Дойде някоя мисъл, но тя не е за вас. Всеки един човек не живее сам за себе си. У нас живеят милиарди душички, те са квартиранти, които имат бащи и майки горе, а те са дошли тук да стажуват. И тия душички получават писма, четат ги и тогава се радват. Ти ще внимаваш за тях, ще ги наблюдаваш, но ти нямаш право да разваляш плика им. Тя ще си вземе плика, ще си прочете писмото, ти няма да й отваряш кореспонденцията. Дойде някоя мисъл - тя не е твоя, някоя душа й пратила нещо, ти няма да се интересуваш от това. Ако се интересуваш, значи нямаш доверие, пък ако я оставиш свободна, тя ще ти каже всичко. Ще каже: „Имам писмо от нашите, ела да видиш какво ми пишат.“ Погледнеш я - замине. Ето една нова мисъл. После иде друга, и тя получила писмо, и тя казва: „Ето какво ми пишат нашите.“ Пък ако ти се интересуваш, тя си скрие писмото в джоба и ти нищо нямаш. Милиарди души живеят в човека. Има мисли от всичките светове: от ангелския, от Божествения, от целия космос. В такива състояния ние преживяваме състоянието на всички тия души. То е хубавото. В нас има цял един мир и те преживяват състоянието на тази висша душа, която е централна монада около тях. Около нея са сгрупирани и са в хармония всички. Един ден, като се развали съдружието, те казват: „Сбогом.“ Монадата отива към Бога, а другите на Земята плачат. А всичките пансионери, всеки си взел сандъчето, турил си мал- ката“количка и отиват. На Земята ще видиш едно, а на духовния свят ще видиш други картини. Някои придружават душата до известно място, други се отделят и най-сетне душата сама си отива. Един красив свят е духовният свят, той е велик! - Как да не бъдем сами? - Щом се намерите сами, те са най-красивите състояния. Когато усещате най-голямата самотия, тогава Господ ще ви проговори. Че, то е най-хубавото за тебе! Тогава ще дойде една мъка, един страх, но след туй ще дойде малката светлинка в тебе. В живота всеки ще го почувствува, ще го изпита. Самотията е много приятна. Не целия живот да бъдеш сам, но ще почувствуваш самотия ден, два, три, месец или година най-много. Но герой трябва да бъде човек, да издържи цяла година тази самота. А за няколко часа отгоре може всеки да изтърпи. И Христос е почувствувал няколко часа самотия. Много са смешни хората, когато изпадат в самотия. Дойде някоя жаба при него и той, горкият, я бута, прегръща я, милва я, и се бои да не я загуби. Тази жаба като че внася нещо ново в него, тъй й се радва. Самотата е красиво нещо. (* Аз мисля, при самотата, човек е на правия път тогава.) При това, ти само за малко време си оставен сам, за да уякне душата ти. Често птичките пуска малките си сами във въздуха, а то трепти, трепти, като че пада вече и току майката пак го хване, после пак го остави само, докато се научи да хвърчи свободно. Тъй и вас, някой път ви извадят из получката и ви пускат и вие мислите, че сте сами, но после пак ви хванат. То е особено състояние и тогава усещате като че животът няма смисъл, без цел е всичко и после пак се промени състоянието - дойде светлината, пак е зарадваш. А който няма тия преживявания, както и да му разправяш за тия духовни състояния, той ще каже: „Небивали неща! Как може това?“ Който има малка опитност, почва да вярва. Затуй духовният живот е непознат на хората. Има хора, ти им говориш известни неща, туй, което са преживели, те ти вярват, но щом дойде положение, което те не са опитали, те почват да се резервират малко. Двама си приказват, съгласни са, но по едно време първият почва да му говори за духовни работи, а онзи мисли дали е с ума си, дали не го лъже. Тогава този изважда револвера, онзи трепери. - „Кажи ми защо държа револвера си? Разбираш ли?“ - „Разбирам, разбирам, искаш пари.“ - „Е, хубаво, защо искам парите? Искам да те отрезвя. Ти мислиш, аз искам да те лъжа. Хубаво, извади сега парите си!“ Изваждаш ги, после ти казвам: „Вземи сега парите си назад.“ Изваждам кесията си и от своя джоб, давам ти и нея: „Ха сега да си вървиш и да знаеш, че аз съм честен човек.“ И онзи тръгва и се обръща назад. Е, какво мнение ще си състави за мене? Ще повярва веднага. Психология има у него. На такъв човек трябва да му наместя ума по такъв начин: „На ти сега твоята кесия, вземи и моята и да си вървиш сега оттук.“ И природата прави същото нещо с нас. Ние щом помислим, че тя иска да ни лъже, тя си насочи револвера, казва: „Остави тук каквото имаш!“ Оставяш го. Ти трепериш. После ти каже: „Вземи си го, ха сега вземи и моето и да си вървиш!“ И ти, като заминеш, кажеш си: „Не направих добре.“ И после се разкайваш. В духовния живот рядко ще срещнете хора, които да ви вярват. Трябва да се борите с един недъг, общ недъг е той. И малко хора може да срещнете, които да ви вярват. При това, и вие малко вярвате на другите хора. - На какво се дължи това? - На отдалечаване от Бога. - От какво иде ожесточаването? - Ожесточаването иде от прииждането на малка енергия. Ако аз имам много пари и съм много богат, ако изгубя 1000 лева, за мене нищо не е. Но ако имам малко пари и ми вземат 1000 лева, ще ги почувствувам, охо! Ако ние сме богати с Божията Любов, нищо няма да ни съблазни. Аз не искам нищо от него, в какво ще ме съблазни? Но ако аз съм сиромах и ми вземат нещо, аз ще мисля много. Но, който дойде при вас, трябва да знаете, че той ще ви вземе нещо. - Как да бъдем богати с тази любов, че да не страдаме като ни вземат нещо? - Е, ще бъдете като днешния ден. (Отличен слънчев ден.) Аз тази сутрин тръгвам от къщи и мисля, че съм си турил часовника в джоба, обаче часовникът го няма. Казвам: С този часовник нямам работа. Днес е равноденствие, в 6 часа изгря Слънцето и точно в 6 часа ще залезе. Сега, ще имате едно доверие не към хората, но се стремете да имате вяра към Бога. И тази вяра да оживее във вас, да я опитате вътре в себе си, че каквото и да ви се случи, да имате вяра, да се не боите. Ето един много добър пример. (Една сестра си загуби Пентограмата, друга й я намери.) Един губи, друг намира. Ние мислим загуба. Ти не си загубил, но ти трябва да дадеш нещо и то ще се намери. Човек трябва да има търпението да чака. Божественият живот е тъй красив, тъй хубав, че всички неща се допълват. Само, човек трябва да вижда Божиите пътища. Те са великолепни, не оставят рани. Всичките рани ще заздравеят и на мястото им ще дойде него по-красиво. Ако човек в дадения случай няма вяра, тогава Невидимият свят се въздържа. Божественият, Невидимият свят обича нещата да стават тайно. Ти, като направиш нещо, да се радваш в себе си, но да се не издаваш навън - твоята вяра да се усилва. Тази сестра, като й дадоха Пентограмата, каза: „Моята вяра се усили повече.“ Това е хубавото, че се усили вярата й, а не да каже: „Аз я загубих, пентограмата, пък Господ ми я намери.“ Туй не е право, но да се усили вярата, туй е благородното. - Такива случаи да не се ли съобщават за назидание? - С една душа, с която минаваш по същия път, можеш да споделиш. Но въобще, в съзнателния живот всичко трябва да е по Божественому. Стига толкова. На Земята вие не може да знаете кой ви обича. Например срещате някого, той ви поздравлява много любезно. Значи един дух у него, някой ваш познат, използува го, иска да ви покаже, че ви обича. Втория път пак срещате този човек, квартирата е същата, обаче този дух го няма вече и той не е тъй близък с вас. Да не ви се вижда чудно защо. Този дух, този ангел се проявява сега на друго място. Сега, лъжата е там. Вие мислите, че като ви се усмихне един човек, той ви обича и всякога ще ви се усмихва. - И ние ли не знаем кого обичаме? - И вие не знаете кого обичате. Ако вие сега обичате някого, то не сте вие, друг е, който го обича. Вие сте само наблюдатели. Вие сте само този, който наблюдава. Не взимате участие в нещата. Туй, което наблюдава нещата, то е човекът. Този, който наблюдава и се учи, той е. Аз съм ученик и други са ученици. Казват: „аз“ и „не аз“. „Аз“, който е вътре в мене и „аз“, който е вънка от мене. И трето, има и учители. Аз слушам какво говори учителят, после учителят може да наблюдава какво говорят учениците: един е способен, друг е неспособен. И най-после, кое е меродавното? Как ще познаете, че един човек вас ви обича? Нима един човек, който се усмихне насреща ви, ви обича? Нима ако той ви каже една любезна дума, та това е любов? Когато се каже, че „Бог е Любов“, туй подразбира целокупността в даден момент. Туй, което ти чувству- ваш в един момент: всичките създания като едно цяло, то е любов, а частично като ги чувствуваш, то не е любов, то е само проява. Туй, когато чувствуваш цялото битие като нещо хармонично, като нещо цяло в даден момент, то е Любовта, а туй, което чувствуваш частично само, то не е любов, то е само проява. Представете си такъв един свят, дето водата тече през кюнци и имате много малко канелки; завъртите някоя канелка, наточите си и пак я затворите. А който не знае, че трябва да се отвори на известни места, ще направи дупка и водата ще си изтича навънка, не може да я затвори. Те са неразумните актове на хората. Всякога, в Божествения свят, ще завъртиш една канелка и водата ще тече, няма да правиш дупки в кюнците. Пък и вие все дупки правите сега. Сега хората искат да имат някое преживявание. Но, някои от тях са смешни преживявания. Една мома, княгиня, искала да походи малко с маска и каквото прави светът, и тя да направи. И за нейно учудване, този прегръщала, онзи прегръщала, най-после намира един друг с маска, кавалер, и се зарадвала, че намерила такъв човек красив. Но случайно маската пада, тя вижда един негър и хукнала да я няма. Вие искате да имате някои преживявания - ще намериш някой негър под маската и като се върнеш, ще имаш едно неразположение на духа си и измъчване. Хората все искат да имат известни преживявания. То е хубаво, но в чиста вода. Аз съм виждал деца по селата влизат в някоя локва, преживявания искат, и погледнеш - едно заболяло, друго заболяло. Ама те се къпят в калната вода. Туй не е някоя изворна вода, локва е, няма никакво втичане на водата. От такъв характер преживявания що ни струват? Няма нищо ново в тях. Това е най-старото. Това са сега посторонни[1], вметнати предложения[2], за изясняване как ние си създаваме нещастията на Земята. Понеже нас ни интересува сега формата повече, отколкото съдържанието, аз наричам съвременния свят свят на скелети: кост до кост, правилно свързани, ръцете, краката турени на място, тъй систематически наместени, но те са все голи кости, мъртви кости, няма живот вътре. Някой говори за морал, но това са все мъртви кости, няма живот. И която глава пипнеш, все няма живот, смърдеж навсякъде. Има такива варовити извори, че като пиеш от тях, стане ти тежко. А и друго: минеш при някой хубав балкански извор, пиеш, гърлото ти се намаже като с масло, стане ти леко на стомаха, като че тази вода е проникнала навсякъде. Едната вода, като че е паднал камък на корема ти, а другата те разтваря. Сега ще пиете хубава вода! (Учителят държи пръста си заканително.) Вечерно време на маскарад няма да ходите! Чуждите неща няма да бутате - едно от правилата. Послушанието, то значи човек да бъде доволен от малкото, от туй, което има. Човешката лудория край няма. Един от богатите английски милионери, през време коронясването на английския крал Едуард, който имал 365 милиона английски стерлинги, връща се от Африка в Англия да участвува в тържествата, но като мислил, че тия пари няма да му стигнат, се хвърлил във водата и се удавил. До такова състояние са лудориите на човека. Някой път вие мислите, че нямате нито пет пари в джоба си, ами този с 365 милиона, и той мислил, че няма да му стигнат парите. Туй, което кара хората да се давят във водата, то е еднакво силно и у бедни, и у богати. А и туй, което внася живот и то е еднакво силно и у богатия, и у бедния. Богатият се радва и сиромахът се радва; и единият дава, и другият дава. Когато у тях е Божественото, и двамата раздават. А другият, без Бога, все свива, казва: „Мене няма да ми стигне.“ Затуй вие всеки ден ще бъдете доволни от деня и като се разширите повече, Господ ще дава повече. Ние ще дадем повече и Господ ще даде повече! Направихме Живата Пентограма с Учителя. Започнахме с Правдата и завършихме с кръга около Пентограмата: „В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката душа!'' (*13.30 ч [на] обяд. Отлично време.) ---------------------------------------------------------------------------------------------------------------- [1] посторонен - остар. страничен. [2] предложение (рус.) - остар. изречение. * на ученичките от Окултния клас на Добродетелите.

Бележки на Елена Хаджи Григорова* Съдържание на този разговор от Учителя - „Моето верую“: Повече молитва. Бог не се доказва отвънка. Всеки трябва да има едно верую. Само Божественото ще държим. Доказателство за Бога може да се даде, но веруюто на твоята душа не може да дойде отвън, то почива на една малка твоя опитност. За моето верую философия не трябва. Какво значи: Бог стои над всички същества? Трябва да се молим, за да усилим вярата си. Вярата ще ни даде един вътрешен усет за Бога. Свободата се губи пред общественото мнение. За Любовта. За какво ни служи доброто и злото? Ние сме дошли на Земята с Бога. Как сме Го загубили? Какво трябва да има всеки човек? - Едно верую. Как можем да помогнем на някого, който е направил погрешка? Къде се изисква характер? Мечката и мравките. Тяхното докачение. Как трябва да говорим на децата? Децата не питат кой направи Господа, а кой направи човека. Слугата на Любовта. Езикът, който изразява Любовта. Единственото красиво нещо на Земята са противоречията. Същността на живота. (Доказателство.) Един поглед от Господа. Онова, което Бог е решил, то ще стане. Двата триъгълника: формулката. Добрата молитва. Живата Пентограма. Всичко за приложение в този разговор - „Моето верую“: I. Във вашата Пентограма се изисква повече молитва. Вие трябва да се молите и съзнателно да се молите. I. Искате да помогнете на някого - ще се молите и ще искате от Господа резултати. Ще чакате. II. Моето верую: аз се раждам и умирам с един Господ, Който ми даде ума, сърцето и волята. III. Божественото дръжте - вие ще издържите всичко! 1. Божественото вътре в тебе винаги да казва: „Ще се уреди тази работа, ще научиш, ще дойде време“ и т.н., но да пазиш мира си. I. Ще се молите, вътрешно ще се молите дълго време. Правете този опит. Вярата ви да почива на онова вътрешно чувство. Има един вътрешен усет, то е най-силното доказателство за Бога. Човек се ражда с него. 2. Щом в нашия ум влезе мисълта за общественото мнение, ние сме вече неестествени, а то винаги трябва да бъдем естествени и свободни. 3. Едно нещо трябва да помните: с любовта към Бога и любовта към хората, с човека се ражда, тя не иде отпосле. Господ възпитава хората, а зло и добро, това са методи. 4. Всички богатства, които Бог ми даде, опазих ли ги чисти? Ти дойде на Земята с Бога, а сега? 5. Всеки човек трябва да има едно верую! Моята теория за Бога каква е? IV. Не правете погрешката на вашия приятел, за да му помогнете. 6. Да кажем, аз държа изпит - ще кажа: „Господи, Ти си, Който даваш светлина, аз искам да свърша заради Тебе! Ще уча съзнателно!“ V. Мравките се обидили, защо мечката да минава през тяхното културно царство, и я ухапали. Мечката пък се обидила, как тъй мравките да я ухапят? Мечката, ако не искаше да я хапят мравките, трябваше да заобиколи царството на мравките. Сега, приложението. Вие сте ученичка, учениците ви ухапят - ще кажете: „Аз минах през техния културен мравуняк“ и втория път ще заобикаляте. 7. На децата да говорим език, който те разбират, да бъдат справедливи, да не лъжат. Никаква лъжа. Когато те питат за Бога, ние да им кажем: „Бог е направил човека, защото има голяма любов.“ VI. Всеки трябва да се стреми към онзи, красивия език, който изразява любовта. Всяка една дума, която изговаряш, да изразява една жива картина. 8. Човек когато има да се бори с нещо, то да е приятно. Единственото красиво нещо на Земята за Бога са тия противоречия. 9. Всичко, което Бог е решил, то ще стане! Само веднъж като те погледне Бог, то е свършено вече! ----------------------------------------------------- I, II, III, IV, V... - точки или места, дето Учителят директно казва какво да правим - приложение. 1,2,3,4,5... са места в урока, които можем и затова трябва да ги приложим.