Ани

Лечителни средства Те са разнообразни: магнетически, електрически, хидротерапевтически и лекарствени. Казва се, че болестите не са друго нещо освен едно динамическо смущение; лечителните средства, каквито те и да са, не може да бъдат други освен динамически. Що е магнетизмът? Що е електризмът? Що е топлината? Що е студенината? Нищо друго освен динамически средства. Такива са и лекарствените средства, за които ще говорим по-сетне. Водата, която действа чрез топлината и студенината, е най-изобилното нещо, още най-полезното и необходимото. Тя е за всичко потребна. Без нея растенията не могат да съществуват, още по-малко да се развиват. Не по-малко необходимост имат и животните; без вода тяхното съществуване също не може да има трайност; било вътрешно, било външно, тя за тях е от голяма потребност. Лете, като се изпотим, чрез нея се разхлаждаваме, чрез нея добиваме сила и веселие: кой не знае, че в едно топло време, под товара на едно заморяване и изнурение, като се умие човек с хладка вода, той се развеселява и уживотворява, като добива сила и улекчение? Не е ли топлата вода, която ни служи за разтопяване и изпромиване на всяко нещо? Следователно, по свойствата си тя е: разтопителна, пречистителна и подкрепителна. Под тези три свойства, ето що казва един знаменит хидротерапевт (водолечител) относително до нейното лечително качество: „Водата лекува всичките болести, които изобщо биват излечими; нейното употребление има за начало да премахне коренно болестта чрез разтопяването на болезнените начала [патогени / токсини], които се нахождат [намират] в кръвта; които начала, като се изхвърлят чрез разложението си, пречистват кръвта; тъй, кръвообращението става редовно и организмът се усилва и съживява“. Динамизмът на водата не е всякога един и същ; той е разнообразен; той зависи изобщо от разложените елементи, които се нахождат в нея, и от топлината, що тя обема [съдържа]. Водими от това начало, разните минерални води имат разни действия. От това някои от тях биват полезни за някои болести, а други – вредителни. Следователно, водата изобщо е полезна за човека; при всичко туй, тя може да бъде и вредителна. Всичките неща в света са разновидни; няма две неща еднакви. Магнетизмът, чрез когото, от няколко време, се правят чудесии, се нахожда тоже под една подобна категория; изобщо той се указва благотворителен. Такъв е бил магнетизмът на Христа, на Аполоний Де Тиански [Аполоний Тиански – древногръцки философ и чудотворец] и на много други чудотворци; такъв горе-долу се указва той днес още в някои хора, които са привилегировани от природата с тая божествена дарба. При всичко туй, не може се каза, че няма магнетизъм с противно действие. Уроците не са нищо друго освен подобно едно нещо. Както добрият магнетизъм може да избави човека от смърт, тъй и лошият може да го увлече в смърт. Една сила, която произвежда едно добро действие, под същото название тя може да произведе едно съвсем противно действие; следователно, животният магнетизъм може да бъде добър, същевременно може да бъде и лош: всичко зависи от неговото свойство. Съществуват лица, ако и рядко, мъжки или женски, които са надарени от природата с такава силна електрика или магнетизъм, дето се явяват като съща торпила [електрически скат, риба]. Тяхното присъствие в едно събрание произвежда, според свойството им, привлекателност или отвратителност. Като какво название може някой да даде на тоя ток, който произлиза и се съобщава чрез едно хващане на ръката или чрез една целувка? Не е ли очарователна тая сила, която тегли хората към някои прекрасно хубави същества? При това, що означават думите лоши очи [уроки, зли очи]? При привлекателни същества, съществуват и отвратителни. Както едните, без съмнение, произвеждат едно такова изпарение [излъчване], което обема приятност и веселие, тъй другите, напротив, разпръскват неприятни токове, като произвеждат затруднителни впечатления на тези, които ги приближават или пребивават наедно с тях. Има хора, които, като влязат нейде, е невъзможно да се не повреди нещо; над каквото и да си хвърлят погледа, поразяват го; правят едно общо сътресение както към одушевените предмети, тъй и към бездушните. Нервните същества добиват едно чувствително впечатление, като натиск, подобен на този, какъвто едно бурно време произвежда. Питомните животни бягат от подобни хора, от които даже цветята, що помиришат, увяхват на мястото си до вечерно време. С подобни хора пътешества ли някой, той не може да очаква освен една неприятна случка. Лукави ли са, или с развалени нрави, те без друго ще увлекат човека в неприятни действия, даже и в престъпление. Нравствената отрова, която те обемат в себе си, се изпарява, тъй да се каже, и се съобщава с окръжаващите предмети. Без да искат, те вдъхват злото на тези, които ги окръжават. Като изключение, от това естество съществуват много степени. Нахождат се хора, на които тази зла сила надминува даже електрическата сила на торпилата. Това има само, че подобни хора са твърде редки. Анри Делааж, отличен списател [писател] спиритист и медиум, ето като как се изразява относително до тая непозната течност [флуид, енергия], която ни въодушевява и ни позволява да се окръжаваме с живот: „Душата, казва той, е съединена с тялото чрез една твърде тънка, всемирна и без тежест течност; тя няма особено седалище; тя е даже искрата на живота; тя обема всичките телесни части и им раздава сила, живот и топлина. Нейният цвят, който се вижда само чрез душевните очи, е като пламък; нейните лъчи са с металически блясък. Нейното естество донейде подобява на това на електриката. Тая течност се изменява според местата, в които тя пребивава. Един философ дава този пример: — вземи един сливков стрък [калем], хашладисай [присади] го върху един стрък от зарзалия: силата, що се нахожда в мъзгата [соковете] на зарзалията, ще се попие от сливковия стрък и ще се преобърне там в сливова сила. Един сомнамбул се вдъхновява от едно внушение, съобщава му се една мисъл като се напои от тая течност...“ Тая привлекателна сила, която царува не само в хората и животните, но още в растенията и минералите, е непохватна [неосезаема] и не може да се подложи под някой лабораторен опит. При всичко че тя е една сила, тя избягва научните опити, по причина на което пада и съмнителна. Науката допуска че магнитът привлича желязото, желязото притегля мълнията; че изпарението на едно животно привлича друго; че палмовото женско дърво привлича към себе си плодотворните изпарения на мъжкото от същия род дърво, чрез значителни разстояния и без помощта на погледа, на слуха и на обонянието; но тя, въпреки делата и доказателствата, отказва на човека това, което допуска на минералите и на растенията: предаването по воля чрез привлекателността на една течна сила [флуид] в разстояние. Тая сила съществува както в животните, тъй и в човека, и може да се каже че тя е по-силна и по-остра в хората, отколкото в животните. Безчетни примери имаме, дето хора са поразявали и умъртвявали животни чрез погледа си, без обаче да имаме подобни примери от животните. Водими от това, можем да кажем, че не всички хора са благоприятни и полезни чрез своята изпарителна [енергийна] телесна сила; съществуват хора, които, без да искат, биват вредителни. Относително до това, прочитаме в едно списание следващия пример: В Дрезден, някой си на име Самуил Бенк, в продължение на един период от 12 години, женва се за 5 жени, които млади и здрави и 5-те в едно малко време заболяват и умират. Най-младата от тези жени е умряла на 19 години; най-старата на 24 години. Тези смъртни случки, наскоро една подир друга, усъмниха саксонското правосъдие. Но ни съдебните изследвания, ни медицинските опити чрез аутопсията върху двата последни трупа, не дадоха никакво осветление. Колкото за Бенка, той е бил човек трудолюбив, смирен и редовен, без никаква безнравственост. Публичното мнение по това негово положение е било двойно: едни го считали като жертва на едно неизтълкуемо нещастие; други мислели, че той сам е имал и носел в себе си това естествено нещастие, чрез което е станал несъзнателно смъртоносна причина на 5-те си жени. Без да им даде някаква отрова, той е бил сам отровата. Злото, което е отнесло тези млади жени, е имало за всички еднакви признаци. Те са начевали със изгубването на охотата [апетита] си и на съня си, които били последвани от едно общо изнемощение. Те повяхвали, както едно растение, лишено от въздух и слънце, повяхва; те не са се никак оплаквали от страна на мъжа си; те са го обичали и били обичани от него. Върху това що може да се помисли? Бенк отдаваше това на случая. При всичко туй, от три деца, едно само оцелява: това, което не се е отхранило вкъщи; двете първи умрели, щом се завърнали от дойката си и останали няколко време при баща си. Бенк, подир толкова смъртни случаи, трябваше да се отдалечи от Дрезден; понеже както приятелите му, тъй и познайниците му го имаха като човек зле забелязан [прокълнат/носещ лош късмет]. Неговото положение беше уединено, той беше като под карантина. Никоя жена не си оставяше децата да се помилват от него. Никога той не беше поканен или на някоя сватба, или на някоя вечеринка. От толкова познайници и приятели, що имаше, един само му беше останал. Прогонен отвсякъде, този драгоценен приятел му беше едничката утеха. Като всяка вечер, в определено време, той отиваше у приятеля си и там той прекарваше най-добрите минути на своето време от деня. При всичко туй, приятелят му го приемаше повече от съжаление, отколкото от една истинска любов. Приятелят му имаше жена и деца. Две години се бяха изминали, откакто Бенк беше останал вдовец с 5-тата си жена, когато жената на приятеля му пада болна от една болест горе-долу подобна на тая, от която жените на Бенка бяха болни. Тя тоже от няколко месеца се гасеше от една треска с огън [висока температура], против която сулфатът беше безсилен. Лекарите не можаха да определят като каква е болката, от която жената на приятеля му страдаше. Един ден, един от тях, запитан сериозно, отговори: — Признаците на тая болест, която още не се е открила и характеризирала, са подобни на тези, от които изначало страдаше жената на Самуила Бенк. Този отговор донейде съветва [накара да се замисли] мъжа на болната, който незабавно пожела да отблъсне дохождането [посещенията] на приятеля си, като той сам отиде у него и му разказа това, което е казал лекарят, като го помоли да не дохожда вече у дома му. — Но, попита Самуил смутен и разтревожен, какво искаш да кажеш? — Недей ме пита повече... Извини ме за трудната постъпка, що направих. — Изтълкувайте се, моля ви. — Аз се опасявам, — това е безумно, без съмнение, но аз се опасявам да не би жена ми да умре като твоите. — По моя причина? Той се поколеба; но после той смело каза: — Да, по твоя причина! — Още веднъж, извини ме, Самуиле, понеже аз те обичам, ние синца те обичаме, и когато жена ми се поправи... тогава ще дойдем да те навидим [посетим]. — Но, каза Бенк, по твоето изражение, както се види, ти отдаваш че аз съм причината на болестта на жена ти? — Това е цяла истина. — Какво?... Не, това е безумно!... И ти си навярно против мене... Що значи това?... От истината това ме смайва... Отговори ми, моля, ясно и чисто в какво съм аз причината за болестта на жена ти? — Трудно ще ми бъде с думи да ти докажа, Самуиле, и ти си свободен да ме наречеш луд. Само недей забравя това, що ми каза лекарят... Как и защо това става? Аз не зная нищо, ти тоже не знаеш; но понеже ти си причината за смъртта на 5-те си жени, както и на двете си деца, то можеш да бъдеш причина и за смъртта на моята жена чрез едно тайно влияние, което произхожда от тебе без твое съзнание. Мрат там, дето ти дишаш. Да, но понеже наченах да говоря, ще отида и по-далеч, като прибавя, че опасните растения живеят в сока, който е за нас отровителен. Манценилиера [манцинела – изключително отровно тропическо дърво] (отровително дърво, що се намира по топлите тропически места) приспива и задушава животното, което стои под него; нахождат се хора, които са подобни на манценилиерата; да бъде някой съдружник с тяхното съществуване, то е да поиска смъртта си. Изхожда из тях, без съмнение, някаква тънка смъртоносна течност [флуид], някаква отрова... Всичко, що живее при тях, повяхва и умира. Това е моето мнение, Самуиле Бенк. — Какво странно суеверие! — измърмори Самуил. При всичко туй, той не посегна да оборва мнението на приятеля си. Вътрешно той беше много смутен, което го и подбуди да се замисли в своето минало, особено във времето на своите 5 жени и на своите деца, които бяха млади, хубави и напълно здрави... Подир едно зряло размишление, той дойде до едно заключение, подобно със мнението на приятеля си и това на публиката, че той е неволно причината на тяхната смърт. Отвлякохме се далеч върху магнетизма, то е да покажем, че той, като вънкашна и невидима сила, се коснува [докосва, влияе] до доброто на човека, както и до неговото зло. Ако той, както топлината и студенината, невидими, а само чувствителни сили, са в положение да ни направят добре, когато сме зле, и зле, дори до смърт, когато сме добре, то като какво трябва да помислим за тези неща, които прекарваме чрез пищеварителния си канал, или чрез дихателните си органи? Вероятно, последните трябва да бъдат по-силни и по-опасни във всяко отношение: те са лекарствата.

Мнението на Кнайпа върху избора на един начин на живеене [Себастиан Кнайп – известен баварски свещеник и лечител, създател на хидротерапията] Едно от най-главните неща в живота е изборът на един начин на живеене. Бъди ли тоя избор добър и човекът ще бъде изобщо благодарен от съдбата си; в противен случай, назначението му на тоя свят ще бъде една върволица от неприятности. Няма да сбъркаме, ако си представим света като една обширна работилница, в която занятията са безбройни, и всяко едно занятие си има свои любители. Ако детинството заминува като едно прекрасно утро, младостта пък бе като една пролет. Но също както горещото лято последва пролетта, също така и деятелният сериозен живот последва младостта. Всеки човек трябва да занимава едно определено положение. Но кой ще определи положението, което трябва един човек да избере? Родителите ли? Не, никой път те не трябва да правят това; ние всички принадлежим на Бога, на създателя, и само Той е, който има право да определи нашата наклонност. Родителите са длъжни само усърдно да изследват към какво са наклонни децата им и да ги приготвят по него. И наистина, когато едно дете има добра отхрана, то само ще покаже наклонност и прилежност към това или онова положение, и ако, в това време, един умен бащински или майчински съвет го подкрепи, наклонността ще излезе наяве лесно. Но този родителски съвет трябва да бъде добре обсъден и да няма предвид нищо друго, освен волята на Небесния Отец. Родителите трябва да считат наклонността на децата си като начин, по който могат да служат на Бога по-добре. А именно в това родителите грешат често пъти: те нямат друга грижа освен тая, как децата им да спечелят по-вече пари, почести и знаменитост; а това именно е, което отбива много хора от тяхното истинско назначение. Има много богати, много знаменитости, които, ако ги попитате и те ви отговорят правото, ще ви кажат, че са твърде нещастни. Не е богатството, нито високият чин, които правят човека щастлив. Щастлив е тоя, който е благодарен; а тая благодарност вие ще я намерите само в вашето истинско назначение, с едно условие само, че вие ще изпълнявате длъжностите си усърдно. Аз приготвих един ден за смърт една слугиня твърде стара. Казах ѝ, че Бог ще вземе предвид нейното тежко занятие, което е вършила през живота си, и навярно ще я прости. Тя ми отговори: „Моето занятие не беше тежко. Аз бях всякога благодарна, и, ако един ден са върна на земята, аз ще стана изново слугиня“. Ето едно осезателно доказателство, че тази жена е намерила назначението си и че е изпълнила усърдно длъжностите си. Един баща на семейство дохожда един ден при мене и проси една думица за утешение: „Дойдох в града ви, каза ми той, като си носех всичкото богатство в кърпата си. Благодарение на моята деятелност, на моята усърдност и моето добро поведение, ожених се за една богата мома и така взимах [добих] голямо богатство. Но ела, в тези минути, аз съм в толкова злочест, колкото бях честит едно време, кога бях прост работник“. — „Защо прочее, му казах, да се ожени за жена с пари? Исках да избегна от бедността, притури той, и мислех че ще запазя доброчестието си, макар и да владея богатства. Виждам сега, че съм се излъгал, но нищо не може вече се измени. Аз съм твърде злочест [нещастен] и не вярвам вече да намеря старото си доброчестие [щастие]“. Тия, които имат понятие от света, могат се увери, че такава е съдбата на много души. Затова трябва човек да бъде предпазлив в избора на едно положение [професия, поприще] в живота. Нека всеки, с помощта Божия, се помъчи да познае своето назначение, като държи сметка за своите природни наклонности и за прилежностите си. Родителите искат ли да чуят от моя страна един добър съвет върху начина, по който те могат да спомогнат на децата си за да намерят назначението си? Аз ще им кажа: Насадете дълбоко в сърцето на вашите деца правилата на религията; поставете пред очите им пример от истински християнски живот; направете ги способни да изпълняват всичките свои занимания, които могат един ден да им осигурят насъщния хляб; привикнете ги да не ламтят за удоволствие и веселби, привикнете ги на нужди, на въздържаност. Само тогава човек може да се надява, че те ще прегърнат занятието, за което са назначени. Хората вярват изобщо, че човек трябва да изучава добре само това, което е необходимо за занятията му, които по-после ще занимава, и че всичко друго той трябва да остави настрана. Аз съм съвсем на друго мнение, понеже по такъв начин ние ще имаме хора, които не ще видят по-далеч от носа си, хора, които не ще търпят чужди мнения, неопитни да изпълняват длъжностите си както трябва. За да бъде един човек на висотата на положението си, трябва той да притежава обширни познания по живота. Аз бях тъкач и работник до 21-та си година; но никой път не съжалих, че ми е отишла напразно младостта подир тия занятия. И наистина, да познаваш от опит работите на земеделието и на индустрията например, е друго нещо, а да ги познаваш само от казване и четене – е друго. Ясно е, че този, който е вкусил от мъчнотиите на живота на другите, ще знае по-вече да съжалява [съчувства на] съдбата на един човек и да му даде добри съвети, отколкото друг, който познава тия неща само от гледане. Голяма е печалбата за един човек, ако той е преминал през тия спомагателни училища, понеже този, който в младостта си е изучил само това, което му е необходимо нужно за неговото положение, трябва за него да се боим, че ще стане един човек с къс ум и изключителен [тесногръд]. В същото време, когато се развива разумът, когато човек не изучава само това, което се отнася до собственото му занятие, в същото това време и тялото му се развива. Полските работи и изобщо по-голямата част от занятията имат едно благоприятно действие върху увеличаването на мускулните сили. Аз познавам един работник, който, след като работи по полетата, почна да се учи; занимава се цели две години с богословието и стана най-сетне чиновник. Стана един съдия от всички почитан, всеки се отправяше с обич към него, понеже го знаеха, че е човек, който може да даде добър съвет на всекиго. От друга страна, той залягаше много за религията, понеже я беше добре изучил. За да може да изпълнява длъжността си тъй, както много малко хора знаят да го правят, му спомогнаха неговите многобройни и широки познания. Едно младо момиче, не твърде от талантливите, обичаше много да работи и да прави добрини. При едни обикновени условия, то щеше да бъде тъкмо на мястото си. Но него го задължиха да изучи един чуждестранен език и малко рисуване, а в същото време го изучаваше и една малка книжка върху етикета. Труди се за това много. Родителите му вярваха, че са щастливи, понеже много пари бяха похарчили за да го изучат. Тъй като то имаше 200 000 лева зестра, ожениха го за един от знатна фамилия. Но оттогава аз не познавам друга по-нещастна жена от нея; тя не знае как да се ползва от това, което е изучила; понеже знайно е, че когато природни наклонности отсъстват на някого към нещо, той никой път няма да постигне голямо нещо. Аз съм уверен, че ако ѝ бяха избрали един живот при обикновени условия, тя щеше да бъде твърде честита. Нека не се лъжем прочее, че една гарга може да стане някой път паун. Това момиче, толкова достойно за милост, не беше злощастно само то; то беше тъй също предмет за отчаяние и на своите родители, и на своите познати. Твърде е за вярване, че постоянната скръб скоро ще я завлече в гроба. Това, което най-много огорчава родителите му, то е, че те не бяха размислили достатъчно върху призванието, което най-много можеше да отговаря на наклонността на дъщеря им; те по-добре щяха да направят, ако се опитваха по-начесто за какви нейните физически и умствени качества я правеха способна. Аз познавам друго едно момиче, много богато, което накуцваше с единия си крак и имаше още много други телесни недостатъци. То поиска да се жени; родителите му ни най-малко не му попречиха, и дори го посъветваха да направи това. „Ако на дъщеря ни единия крак е по-къс, казваха те, ние ще натрупаме пари под него, за да се изравни с другия; а колкото за дупките, които ѝ са надупчили тялото, ние ще ги изпълним със злато“. – И действително, яви се един развален годеник, който с клетви обеща, че ще я обича и че ще ѝ бъде верен; сватбата стана. През всичкото време на съпружеския живот тя беше измъчена от мъжа си за да му даде това, що има: не се минаха и четири години и всичко беше изядено [пропиляно]. Само едната смърт, която последва наскоро, можа да я отърве от този разпуснат човек, когото родителите ѝ избраха за съпруг. Човек може да приведе с хиляди други случаи, в които, макар и в по-слаба форма, същото нещо се случвало. Причините на това влошаване са, от една страна неопитността на детето, от друга – слепотата на родителите. Всеки, който има очи да гледа, няма освен да погледне около себе си, за да се увери, че всичко, що казвам, е истина. Ако много хора са злощастни от това, че не са последвали истинските си наклонности, или че са се зле приготвили за тях, други пък са злощастни от това, че, още в младостта си, са заловили някой недостатък [порок], който им бърка да бъдат на висотата на положението си. Колко млади момчета се предават на пиянство! След време те стават неспособни да изпълняват длъжностите, които занятието им налага. Имотите, доброто състояние на всичко, домашният мир, доброто управление на работите, всичко това става жертва на тоя страшен навик; нищо не отива тъй, както трябва. Тези хора забравят длъжностите си против тях си [към себе си]; те не изпълняват тия на тяхното занятие, и страшните последствия падат върху техните потомци. Аз познавах един млад момък, който блещеше в родното си село; по дарба и похватливост той надминаваше всичките си връстници. За зла чест, научи се да пие. В началото той се понапиваше само един-два пъти в месеца; но страстта наскоро взе широки размери. Ожени се той за едно младо момиче, твърде умно, на което обеща, че ще се поправи. Противното се случи: на пиянството се присъедини и страстта да играе на комар. И от всичко това какво излезе? След един 16-годишен лош живот, умря той жертва на своите страсти; всичко, що имаше, мина в чужди ръце, а на вдовицата, на плещите на която тежаха шест деца, остана само една проста къщичка. Тая майка живя в нужда и лишения, а децата бяха принудени да отидат още малки на занаят, за да си изкарват прехраната. Всяко от тях щеше да има що-годе наследство, ако бащата беше въздържан и работлив, ако той бѣ изпълнил длъжностите си, като баща на семейство, вместо да отиде да пиянства. Подобни случаи се намират във всеки занаят. В повечето случаи, изворът на това зло се намира в домашното училище, в домашното възпитание. Ах! Колко са честити [щастливи] тия деца, които имат строг баща, а още по-строга майка, закрилници и пазители на децата си, като им показват пътя на правдата чрез слово и пример! Виното и бирата принасят голяма вреда, но спиртът е още по-вече вредителен. Кой ще пожелае да сметне всичките жертви на алкохолизма? Колко души и колко фамилии са съсипани от това ужасно питие! Нека прочее родителите се погрижат да предвардят [предпазят] децата си, за да не станат жертва на това съвременно бедствие. При употреблението на спиртните питиета, дръжте се строго от тези начала: пийте умерено, и не се привиквайте на тях до такава степен, щото да чувствате нужда, да не можете без тях; в противен случай, вие се търкаляте по една такава стръмнина, на която мъчно можете се спре. Най-хубавото е съвсем да се въздържате от спиртните ликьори, понеже тогава вашият организъм ще остане здрав и силен. Най-доброто предпазително нещо против пиянството е религията: почитайте я и живейте съгласно нейните правила и никой път това злочесто невъздържане не ще се настани във вас. Друг един лош, ужасен навик, който е заразил много души, е нечистотата: тя прави големи жертви и има най-лоши последствия за изпълняване държавните работи. Тука е да се каже: човек жъни това, което е посял. Няма друг по-лош навик, от който родителите трябва да гледат да предпазят децата си, които лесно се предават на своеволство, ако бдителното родителско око отсъства. Един път тръгнали по него направление, трудно ще бъде на бащата и майката да ги отклонят оттам. Този е той лошият навик, който копае гроба на хиляди млади души в цвета на възрастта им. Но най-лошото е това, че по някой път пиянството се присъединява към невъздържаността. Ако някой се намира под удара на двама убийци, как може си спаси живота той? Блажени прочее на тогова, който в училището на живота има такива учители, които го предпазват от подобни чудовища. Освен горните два лоши навика, има и други, последствията на които са тъй също твърде вредителни. Ако тяхното действие не бие твърде на очи, то е, че те вършат своите опустошения скришом, като рака (рак). Едничкото нещо, което може да гарантира здравината на човешкото сърце, то е пак религията; но трябва, затова, всеки да ѝ разбере добре вечното назначение, да познае добре закона Господен и да го изпълнява. Защо не мога да напомня на всичките бащи, на всичките майки, на всичките наставници тази велика истина: съумейте да разберете достойнството и цената на човека; и, ако вий искате да бъдете честити заедно с вашите, турете една здрава религиозна основа в сърцето на вашите деца, посветете ги в практиката на правдата и предпазете ги от лоши навици, като ги научите да почитат религията! В това училище на живота, гдето се приготвя бъдещото доброчестие, трябва човек да се грижи за доброто състояние на тялото си тъй, както и за онова на душата си. Както стоенето в една разпорена [разпорена – рушаща се, развалена] къща е предмет на постоянни грижи и белосвания [бeлосвания – кахъри, ядове, тревоги], същото е и с една душа, която обитава едно болно тяло. Така щото, длъжност свещена е за всички ония лица, които се занимават с възпитанието, които възпитават, да имат грижа, не само за душата и разума, но също и за тялото на тия, които им са поверени. Не стига само да ги предпазим от лоши навици и да ги украсим с добродетели; иска се нещо по-вече, – иска се, душата да обитава здраво тяло. А за да стане тялото силно, да заякне т. е. и да може да противодейства на всяка случайност, то има нужда от здрава храна, то е длъжно да избягва всяко едно нещо, което може да бъде вредително за организма. Водата е едно прекрасно средство за запазване и усилване на здравето; нейното благотворно действие върху младите трябваше би да се изучи по-добре и по-добре да се уползотвори. Аз не съм на мнение, че всеки трябва да стане хидропат [водолюбител], далеч от мене подобна мисъл. Но никой не трябва, казвам, да се колебае за да я употребява, толкова като средство за чистота, колкото със цел – да укрепи здравето си и да се предпази от болести. Ако човек не си чисти никога дрехите, те ще се повредят наскоро [наскоро – бързо, скоро] от праха и калта; но това пък не ще рече, че трябва да ги шибаме и четкаме три-четири пъти на ден. Аз съм напълно убеден, че по-голямата част от хората щеше да бъде по-здрава, по-честита, по-възблагодарена, ако употребяваше водното лекуване по един умен начин. Ако настоящото поколение не иска да се изроди още по-вече, то трябва да почне от децата. Нека им се покаже на опит доброто действие на водата, и те няма да закъснеят да се убедят, че тя (водата) има едно благотворно влияние върху тялото и духа. Много се харчи, изобщо, за човеческия живот и всякакъв вид заведения полезни и благотворни се отвориха: болници за болните, прибежища за бедните, водопроводници [водопроводници – водоснабдителни системи, водопроводи] за снабдяване градчетата с чиста вода, пожарни команди и пр.. Но где да се намери по селата поне едно най-примитивно здание, в което хората да могат да се къпят1). Аз не вярвам че може да се направи едно по-хубаво благодеяние в една община от това: – да се даде възможност на всеки гражданин или селянин да се къпе. _____________________ 1) Думата тука е за другите страни. Не здания за къпане из селата да имаме, но ние даже нямаме и болници из градищата (градовете)! (Заб. на прев.). ______________________ Нека младежите, които прочитат тая статия, си спомнуват всеки път следния съвет: на пролет, на лято и на есен правете всяка неделя две половин-окършвания2), но не стойте във водата повече от една минута и вий ще почувствувате добрите следствия от това. Ако искате да направите това нещо някак си по-добре, гледайте, преди да почнете да се къпете, да поработите усилено и да походите бързо, каквото да можете да се поизпотите; колкото по-вече се потните, толкова е по-добре. Влезте после във водата до пояс, а останалата част на тялото – горната – мийте с ръце; но незабравяйте, че всичко трябва да се свърши в една минута. Това го не казвам само за момчетата. Аз желая и момичетата да направят същото, и най-вече тъй са, които трябва да извлекат полза от едно умерено водно лекуване. Когато вий, на лято, минавате покрай някоя речица, недейте се боя да я нагазите и да походите полегичка (полегичка – бавно, полека) из нея няколко минути, това ще ви окорави (окорави – закали, укрепи) много. – Когато селяните вечер се връщат от дневната си тежка работа, – опечени, изгорели от яркото слънце, те би си направили една голяма услуга, ако постояха във вода една минута: слабостта, която усещат в краката и ръцете, ще изчезне, ако не всичката, то поне по-голямата част от нея. Ако направят половин-окършване, то пък още по-благоприятно ще им поддействува; едно поливане на коленете ще има тъй също едно благотворно действие. Направете това, и вашия собствен опит ще ви докаже истината на моите думи. _______________________ 2) Да се направи половин-окършване значи, да влезе човек във вода само до пояс, а горната част на тялото да плиска и търка бързо с ръцете си. (Заб. на прев.). _______________________ Една слугиня дохожда един ден съвършено отчаяна, и ми казва, че работата, която вършила, ѝ ставала от ден на ден по-тежка, че тя нямала вече сила да ѝ насмогне. Тя не вярваше, впрочем, да ѝ е писано нещо [да ѝ е писано нещо – тук: да има надежда или лек за нея]. – Аз я посъветвах да се разхожда боса всяка вечер преди да си легне, в разстояние на четвърт или половин час, да прави две или три половин-окършвания в неделята, ако ѝ се вдаде случай, и да стои по някой път във водата до колене и да мърда и търка краката си вътре. Тя последва тоя съвет и след шест недели [недели – седмици], тя дойде да ми каже, че може изново напълно да върши работата си, и че господарите ѝ позволили да се къпе дори в самата къща. Един чифликчийски слуга дохожда един ден да ми се оплаква, че се чувствувал към здраве слаб и затова щял бил да напусне службата си; два пъти вече имал той ревматизъм в ставите, и оттогава насам не можал да добие първите си сили. Какво да прави? Ако напуснеше работата си, господарят му ще се лиши от слуга, а и той сам не знаеше где да намери подслон. – Посъветвах го да прави три пъти в неделята едно горно ополиване [ополиване – обливане] и едно на коленете1), и да прави в неделята две половин-окършвания, които да траят половин минута. Той бе длъжен да продължава това лекуване три недели, после да се ограничи с две или три половин-окършвания в неделята. Ако иска по-вече, аз му позволих да пие всеки ден една чаша от сварилото [сварилото – отварата] на кукувича плюнка (полски хвощ Equisetum arvense2). Слугата следва тоя съвет и не биде принуден да напусне мястото си; наскоро се отърси от слабостите, които усещаше по-преди, и си почна човека работата. Господарят му на драго сърце го улеснил в всичко за да може да се къпе. _______________________ 1) Да се направи горно ополиване, ще рече да се ополее с вода горната част на тялото – гърдите и плещите, без главата. Прави се още и с мокри парцали: удрят се с тях споменатите части или се оставят да постоят там малко. Същото и за ополиването на коленете. (Заб. на пр.) 2) Взима се от 4–6 гр. от това растение и се вари в 1/2 литра вода. Употребява се против набиране вода в някоя част на тялото (водоотоци, красник) (красник – народно име за оток, едем) и за уталожаване болките на пикочния мехур. Кога се взима това сварило, пикочта става по-цветна, знак че съдържа по-вече пикочна киселина. Възрастните взимат една чаша всеки 2 часа, а децата – една лъжица. (Заб. на пр.) _______________________ В едно семейство имаше три момичета съвършено слаби, които, от друга страна пък, бяха отгледани с прекрасен характер, укичен с големи даровитости. Родителите често пъти се питаха един-друг, какво ще правят с тия деца като отиват тъй слабички; а те, децата, съзнавайки своята слабост, не помисляха освен с ужас за бъдещето, което ги очакваше. Аз ги посъветвах да изсърбват всяка сутрин и всяка вечер по една паница хлебна чорба и на обяд да ядат едно хубаво обикновено ядене; да правят три или четири половин-окършвания в неделята, и да употребяват начините за заякване, толкова препоръчвани от мене. Шест месеца по-после, трите сестри дойдоха изново при мене; те се чувствуваха честити, бяха весели и с твърде хубав изглед на лицето. Употреблението на водата беше почти станало в тях една страст. Те ми разправиха още, че една тяхна приятелка, така също като тях недъгава [недъгава – тук: болнава, слаба], се подложила на същото лекуване, и сега и тя тъй също била добре и здрава. Един баща ми доведе един ден сина си, който бе на около 16 години, и ми разправи, че това дете било твърде слабо за земеделието. Преди осем години момчето прекарало една дълга болест, и оттогава насам все слабеело. Попита ме, дали не би било по-хубаво да го изучи на друго нещо по-леко, каквото да го снабди и с един начин за живеене по-малко тежка. „Остави сина си, му отговорих аз, да ходи всеки ден във вода десет минути, на пролет, на лято и на есен, и да прави всяка неделя две или три горни ополивания и едно или две половин-окършвания. Правете това в разстояние на пет недели. После изтичането на това време, той не трябва да прави освен две или три половин-окършвания в неделята“. След три месеца, младия тоя човек ми биде отново доведен от бащата, който бе учуден и благодарен от голямото променение, което станало в сина му. Сега синът му с радост се залавя за работата си и с страст се държи за нея, без тя да го поврежда нещо, и с едно вътрешно удоволствие, той гледа, че и в земеделието може да върши работа. Ако моите приятелски съвети бъдат добре приети от младежта, която ми е всякой път близо до сърцето, и ако родителите, и въобще висши лица спомогнат да се въведат те в практика, аз съм напълно убеден, че младото поколение в бъдеще ще бъде по-здраво. Превежда: Шаркин.

Практически съвети против хемиплегията (паралич на половина част на тялото). (Journal de Magnetisme). Хемиплегията е един вид парализа, която е налитала [обхванала] изцяло само едната страна на тялото. Нарича се дясна хемиплегия или лява хемиплегия, според страната, на която се намира — лявата или дясната. Хемиплегията, почти всеки път, се дължи на едно кръвотечение в мозъка, вследствие на апоплексия [инсулт]. Най-обикновената причина на апоплексията е едно възпаление на мозъчните малки артерии, като същевременно се образува едно разширение на жилите в време на кръвотечението. За тези разстройства твърде много спомага да се развиват голямото употребение на спиртните питиета, сифилистичната зараза и пр.; те стават твърде чести от 45–50 година нагоре. Сърдечните болести, силните вълнения, усещането на голяма умора, настинката и прочее, са причините, които я определят; но, понякога, апоплексията става без за това да е било съгледано [забелязано] някаква причина. Мястото на повредата се намира почти всякога в дълбочините на мозъчната маса: оптическите гънки, в длъбестите [кавернозните / кухите] телца, противоположни на тази страна, която е парализирана. Кръвообращението в сърцето става твърде често, и парализната се изгубва [парализата преминава], но причината, която е предразположила към болестта не се е прекратила и, мозъчните артерийки като са се още по-вече повредили от възпалението и разширението, втори удар последва, много по-опасен от първия и, ако ново подобрение последва, всеки път ще последва трети удар, който ще остави, ако не е моментално смъртоносен, една хемиплегия, която е неизцерима. Хемиплегията, прочее, е един удар извънредно много опасен, следователно към нея ние трябва да се отнесем колкото е възможно по-енергично, и употребим всичките средства, които изкуството ни е дало на разположение за болните. Тук медицината е слаба, всеки път без успех; нито хидротерапията, нито електричеството са полезни. Магнетизмът всеки път я не цери [не я лекува напълно], но неговото церително [лечебно] действие, несравнено, най-много помага от всичките други обикновени средства на класическата медицина. След като следите от първия удар се унищожат, лесно е вече съвършено да изчезнат и причините, които предразполагат към болестта, и сигурно да се избави човекът. Хемиплегиите, които мъчно могат да се церят, са тези, които продължително в няколко месеца в нищо не се подобряват. Когато някое чувствително подобрение се придобие, всякога трябва да жертваме нужното време, за да придобием едно радикално изцеление. Трябва, едно подир друго, да укротяваме и раздразваме еднакво мозъчната маса и след това да раздразняваме централните нерви на повредените части чрез каквито средства разполагаме. — Человеческият магнетизъм. — Поставяте се срещу болния и си тургате [слагате] ръцете на двете страни на главата му, за няколко минути; след това минувате [преминавате] откъм лявата му страна и си тургате лявата ръка на челото и дясната на врата, за укротяване. Подир 5–10 минути, като си отнемете лявата ръка от челото, захващате да прекарвате бавни паси [магнитни паси – движения с ръце над тялото без допир] по гръбначния стълб, като почнете от края на черепа до най-долната част на кръста. Дохождате [заставате] пред болния, сядате пред него и за няколко време държите си ръцете на капачките [коленете] му и захващате да прекарвате продълговати паси с триене по жабите [прасците] на краката; след това, същото се повтаря по кръста до крайщата. След 20–30 минути, раздразнете за няколко минути средините на тези членове [крайници], дето се намират парализираните органи, като турите един от пръстите си върху тази част на мозъка, дето е мястото им. Почнете да прекарвате продълговати паси с двете ръце от главата към стомаха; после, от гърдите към краищата и свършете сеанса с бързи паси от главата към краката. Подобен сеанс, по 30–40 минути, трябва да се повтаря всеки ден, на двата дена, или пък на трите дена веднъж. През време на церенето [лечението], всякога трябва да се разтриват парализираните членове [крайници], за да се избегне атрофията, която, без това, без друго трябва да последва, което ще направи движението невъзможно или пък мъчно, когато кръвообращението се е почнало. Турете две магнетически плочки на главата: едната на челото, а другата на врата, за успокояване, през нощта и една част от деня. Турете по една подобна плочица, нарочно направена за това, на средата на всеки от парализираните органи, за да се раздразнят. За да се избегне атрофията на членовете, раздразнете ръцете и жабите [прасците], като турите на болния за през целия ден един нагръдник с две или три плочи върху плещите и кръста. Ръцете и жабите могат да се раздразнят още, като им се тури на всяка едва от тях по една или две магнетически плочки. Спомагателни средства. — Сутрин и вечер леко и продължително разтриване по главата с хладка вода; силно триене по парализираните членове. Лека храна; нищо, което би увеличило топлината или би раздразнило; запретява [забранява] се употребението на ракията, малко или никакъв кафе; закуските да стават редовно на определените часове; стомахът трябва всякога да бъде свободен, като се избягват силните чистителни [разхлабителни]. Магнетизирана вода, било от човеческия магнетизъм, било с помощта на магнетическия апарат, трябва да се употребява, за да се уредят службите [функциите] на стомаха и червата. Къпане със студена вода или душове, и да се избягват вълненията. Примери. — Във в. „Magnétiseur“, брой 7, страница 13, Г-н Ш. Лафонтен съобщава следния случай: „Някой си М... на петдесет и две години, живущ в Торино, през 1846 год. биде нападнат от един паралитичен удар по цялата дясна страна, който го лиши и от движението. Но за няколко месеца той можеше да ходи из стаята си и да си мести крака от коляното надолу, като се крепеше с бастуна си; но дясната си ръка не можеше да поклати. С дясното си ухо не можеше да чува, също и с дясното си око не можеше да гледа: устата му бяха изкривени, и можеше да говори с голяма мъка. Той чувстваше силни болки по цялата част и можеше да спи само по един час. Един от моите приятели, с когото имах тесни връзки, предложи му да се подложи на магнетизма, защото две години се изминаха, откакто болестта го е намерила, и той за толкова време не е почувствал никакво подобрение, при всичко че постоянно се е лекувал. Той прие. През януари 1848 година, повикаха ме; аз го магнетизирах, и след два сеанса, без сън, той захвана малко да движи дясната си ръка. След няколко други сеанси, през които правех големи паси по цялото тяло и силно разтривах ръката му, рамото и жабата на крака му, той захвана да протяга ръката си до главата, към гърба си, и също захвана да яде с дясната ръка, при всичко че малко трепереше. Най-сетне, след един месец магнетизиране М... можеше да ходи без бастун и да прави разходка по един час без да си провлича крака, като че ли никога не е бил парализиран. Употребението на ръката му съвършено се възвърна и той можеше вече да пише с нея. Лицето му не беше вече изкривено, устата му се оправиха. Той захвана да спи през цялата нощ и така леко, щото всичките му сили се възвърнаха. Шест недели не се изминаха, през което време магнетизирането и триенето продължаваха, и М... беше съвършено оздравял; и който го знаеше преди, никога не предполагаше, че той ще може да се изцери от такъв силен параличен удар на една цяла страна от тялото. II — Г-н Д. Лакост публикува в „Journal du Magnétisme“, брой IV, стр. 104, следното: „Госпожа Крист, на тридесет и две години, в следствие на един апоплексически удар на 23 май, останала парализирана с цялата си дясна страна. Зимането [пускането] на кръв, после, употребението на пневматическите привързвания, докарало що-годе облекчение на главата; но парализирането на членовете си е останало непокътно [непокътнато], и болната не е можала нито да ходи, нито да работи. Втори лекар бил повикан и отново се пуснало кръв и се поръчало да се мият краката и ръцете и да се употребява чистително. Това не само не можало нещо да помогне, но, напротив, още по-вече влошило положението ѝ. На 4 октомври, аз я видях; освен парализата на ръката и жабата [прасеца] на крака, горната ѝ челюст беше изкривена така, щото с голяма мъка можеше да яде и да говори; езикът ѝ се движеше с голяма мъка, и когато едната страна на устата ѝ се дигаше, другата падаше надолу така, щото постоянно ѝ течаха лигите. Окото на парализираната страна беше нечувствително на светлината, очното човече [зеницата] не се движеше, и болната на тази си страна не виждаше друго нищо, освен нещо като тъмна мъгла. Разжалван [разчувстван] от едно такова положение, аз ѝ предложих да опитам върху нея магнетизма. Тя се съгласи. Не се измина четвърт час, тя почувства едно потреперване по цялата си дясна страна и след това, тутакси [веднага] ми каза, че чувствала също някакво си щипане в дясната си страна, което ми даде що-годе надежда за изцеряване. Насърчен от това, аз продължавах да правя раздрусвания по разните части на тялото, дето моята ръка пипаше. Това първо магнетизиране се продължава до ½ час, и болната почувства се по-лека. Една част от страната, която 15 дни причиняваше такава силна болка на болната, от този ден изчезна, веднъж за винаги. На другия ден, забелязаха ми, че тя е почувствала отново щипането по дясната си ръка, и че сънят ѝ, който, откакто беше се разболяла беше обикновено тежък, сега станал неспокоен и развълнуван. Аз я магнетизирах още веднъж и сполучих да възпроизведа завчерашните следствия — още по-голяма чувствителност по парализираната ръка. Аз се реших да направя силни раздрусвания по цялата снага, а главно на парализираните членове, и да оставя на болната магнетизирана вода да пие. Тази магнетизирана вода унищожи запора ѝ. Болната спа и сутринта излезе, като ходеше доста добре. Две магнетизирания бяха достатъчни да се придобие този резултат, за който никак не се надявах, и тъй скоро. При това в пръстите остана нещо ярко [чувствително / подвижно]. И върху това аз възтържествувах, като продължих за няколко дни да употребявам същото средство, което тъй добре оказа своята полза. Една силна топлина се появи тутакси по парализираната част; чувствителността и движението ѝ стана по-свободно. Мускулите на лицето взеха нормалното си положение и отслабналото зрение се завърна. Госпожа Крист, като бе вече запазила в себе си една голяма магнетическа чувствителност, след време, отдаваше ми се случай няколко пъти да я магнетизирам пак. От това нещо дойдох до заключението, че под влиянието на това средство силните мигрени и сърцеболия (колики) също съвършено се изцеряват“. Превел: Х. У. З.

ВЛИЯНИЕТО НА ОТРИЦАТЕЛНОТО ЕЛЕКТРИЧЕСТВО ВЪРХУ ОРГАНИЗМА (от Д-р Колена из Марсилия) По-преди показахме, че кислородът е като производител на положителното електричество; днес ще изследваме да определим в растението източника на отрицателното електричество. Знае се, че резината [дървената смола или клей] и каучукът са най-богати в произвеждането на отрицателната електрика [отрицателното електричество]; физиката, а особено медицината, черпят от тези елементи скъпоценни облаги. От пораждането на медицината, се е поставило в употребение влиянието на балсамическия въздух, който произхожда от големите иглолистни дървета (conifères). Разстроените телосложения и тези, на които дихателните органи са слаби, се преобразяват в този миризлив въздух, и тези които са сериозно болни, оздравяват, ако са наченали [започнали] с време. Тук съществува едно действие, на което е интересно да се изследва причината. Началото на една слабост е изнемощението, което е следствие или от един наследствен зародиш, против който не се е употребило никакви ползователни [полезни] грижи, или е придобито от злоупотребление на морални и физически сили, наложени на малолетни лица или деликатни телосложения. В двата случая, причината е умножението на жизненото действие; а това не е освен едно несхватно [неуловимо, хаотично] движение на нервната система. Това движение е кислородът, когото ние преобръщаме в положителна електрика [електричество], която действа върху мускулите, осветява мозъка, отдето произхожда електрическата искра, интелигентността или гениалността, според сумата или силата на произведението. Като обществените нужди от ден на ден отдалечават човека от границите на умствения труд, то физическото състояние се вгъва под товара, който го изнемощява. Тъй, както се вижда, постоянното действие на положителната електрика, под един прекален натиск, е което отслабва и изнемощява нашите органически сили. Какво друго средство имаме да противопоставим на тая сила, положителна електрика, освен оная, която е нейна противница, отрицателната електрика? Действително, какво се върши, като се изпращат лица със слаби дихателни органи в балсамически места? Противопоставя се намалителното действие на отрицателната електрика против прекалената сила на положителната електрика. Равновесието между жизнените сили се възстановява и телосложението би могло да дойде в своето си нормално действие. Ето несъмненото начало за преобразуването на един организъм, на когото жизнените сили са били в неравновесие. Но ако стане въпрос, като как отрицателната електрика се ражда и произвежда от растението, ще отговорим, че това става по същото начало, което ние приспособяваме в нашите преобразователни устройства: триенето. Въздухът, в своето постоянно, под вид на вълна, движение, действа с едно относително напрежение, според силата на отдалечението или сближението на неговите молекули, чрез действие на топлината. Колкото за по-силното или по-слабо течение на тези същи молекули, то зависи от разместването, което дъжда произвежда. Но, независимо от тези две причини, нахожда се още едно трептиво движение, произходящо от въртенето на земята, движение, което се произвежда свободно, когато слънчевите лъчи престанат. Денем, ние схващаме това движение, когато пуснем една слънчева лъча в една тъмна стая; нощем, ние го потвърждаваме чрез помрачаването в начало на нощта и чрез росата на разсъмване. Следователно, триенето на въздуха върху резинената повърхност е постоянно, постоянно е тоже произвеждането на електриката. В това положение, когато влезем в една гора от иглолистни дървета (conifères), ние досещаме едно разпускане в нашия организъм, после, едно след друго, едно отмаляване, даже и една сънливост. Това принадлежи на действието от отрицателния електризъм, който влиза чрез дихателните органи и чрез попиване на кожата. Уверен от това, което предшества, аз уподобих [приложих по подобие] в случаи по един начин, който вкратце споменувам, като запазвам да разкажа на дълго и широко, по-късно, наблюдението си. Един кондуктор по железницата, като е бил постоянно 8 години служещ, сполита го една хемиплегия [парализа на едната половина на тялото] от дясна страна. Той чувстваше електрически удари в целия си крак, още и съвършена една неподвижност изцяло в всичката си ръка, която, без никакви болки, висеше като мъртва; при всичко туй, пръстите на ръката му постоянно трепереха, без да могат да вършат нещо; езикът му беше повечето парализиран и паметта му повредена. Аз предписах да трие ръката си с едно платно от каучук и да я посипва изобилно с резина [стрита смола / клей], като я обвива още с едно платно нощно време. Първите два дни, треперенето на ръката се умножи и едно недобро положение изобщо се чувстваше. От третия ден, треперенето на ръката се намали; изобщо едно добро положение се досещаше; електрическите удари в крака изчезнаха; клатенето на вървежа също; действието на ръката беше възможно и езикът придоби една значителна част от свободата си. Паметта дохождаше също от време на време, само че болният се намираше в замислено едно положение; при всичко туй, оздравяването се потвърди преди края на годината. Ние начертахме тези няколко реда за да поправим медицинската практика в тая точка, към която бяхме съвсем обезоръжени.

Година II | Сливен, 15 октомври 1894 г. | Кн. VI и VII ЗДРАВОСЛОВИЕ Здравият и болният човек Човекът, в едно здраво положение, всякога има един вътрешен глас за всичко потребно, от което може да има той нужда. Щом той огладнее, предизвестява се от вътрешно чувство, че трябва да яде; щом ожаднее, същото нещо се случва. Умори ли се, той търси почивка; сгорещи ли се, търси прохлаждане; помръзне ли, търси да се стопли. Тези вътрешни чувства са едно мерило за всяко нещо, от което жизнената телесна сила може да има нужда. Студенината и топлината са от едно и също свойство с противоположни действия, подобни на електризма [електричеството]: положително и отрицателно действие. Когато едното от тях преобладава в организма, другото се приема с чувството на едно удоволствие, чрез което се въдворява редът и хармонията на жизнените сили. При всичко туй, човекът не трябва да се оставя тъй безусловно на това телесно чувство, той трябва да има мерилото на опита и на благоразумното наблюдение. В човеческия живот привичката играе една голяма роля. Привикне ли той да яде, да пие много и да употребява неща такива, които са съвсем вън от кръга на хигиената, той с това отвлича вниманието на жизнената телесна сила към тези нередовни неща и я принуждава да занемарява някои важни служебни пунктове [функции на органите], откъдето произхожда и разстройството на организма. Да бъде организмът в едно нормално положение, той трябва да има едно умерено употребение на нещата, които служат за подкрепление на телосложението му. Щом детето се яви на света, най-добрата храна за него, която да бъде съобразна с телосложението му, е майчиното му мляко; подир няколко месеца само може да му се даде безвредно друго едно мляко – и то още зависи... Щом прехвърли годината, може вече да му се дава друг вид храна; но при все туй, не трябва тя да бъде твърде силна и трудносмилаема; най-доброто питие за децата е добрата чиста вода. По този начин, научено да се храни редовно и не тъй много изобилно, то отраства с навик такъв, който може да му служи до смърт. Привикналият човек под подобен един режим намира за отвратителни всички люти, спиртни и миризливи неща, които изобщо биват вредителни, отколкото полезни. Кой не знае, че в начало, виното, ракията, тютюнът и всички тези, които минуват като за лукс между днешната наша интелигенция, са му били противни и отвратителни? При всичко туй, чрез обичая се е придобил навикът; от малко па по-много, човекът привиква да не може вече без тяхното употребение, които, колкото и да не са ползовити, стават обаче като едно второ естество, и увличат човека към несгодни случаи, случаи които се преобръщат с време в болест, ако предварително не се вземат някакви поправителни мерки. Физиологическото телесно движение става от една страна извън към вътре, а от друга пък – вътре към вънка. Извън към вътре служат стомахът и белият дроб; а извън вътре към вънка е пищеварителния [храносмилателния] и пикочния канали, белият дроб и кожното изпарение [потенето]. Телесните оръдия [органи], както и разните други части на тялото, приемат нужните си хранителни елементи чрез това физиологическо действие, от един и същ източник – кръвта. Кръвта е следствие на храната, с която се храним; храната да може да се измени в кръв и стане способна за уподобение [усвояване] към всички части на тялото, тя трябва предварително да се уживотвори от жизнената телесна сила, за да може да се попие от лимфатическите съдбини [съдове] и преобърне в кръв. Най-важното нещо за равновесието на телесните сили е храната; без нея телосложението си губи хармоническото положение и става като болно. Кой не знае от самия себе си, че като прегладнее, охотата [апетитът] му се изгубва, глава го заболява, ръце и крака отмаляват и прочее; кога се нахрани, благоприятно чувство го облива! Храната е необходима още за подновяването на телесните атоми или малки частици, които, като непотребни вече, изходящи порой ги извлича чрез изходните канали. Тъй, животът е основан на едно входящо и изходящо движение, което в нормалното си положение се именува здраве, а в ненормалното си – болест. В болно едно положение човекът има същия вътрешен глас като показалец на неговото състояние. Щом той се поболее, естествено охотата [апетитът] му се пресича, слабостта се появява, и, неволно, той търси спокойствие и отдихание. Тези природни признаци са един предизвестителен глас на жизнената телесна сила, чрез които тя търси да каже на болния: „Мирувай и остави ме свободна, за да мога да изгоня болезнения зародиш, неприятеля“. Тъй, много пъти, даже и повечето, гласът на това начало е достатъчен да даде повод, ако се слуша, на едно конечно подобрение в едно кратко време. Под подобно едно положение, ако то е леко, желанието на болния бива повечето една добра съща почивка под една добра завивка и строга диета. В това спокойно време жизнената сила е достатъчна да произведе тази критическа реакция, която е необходима за въдворяването на реда, както и за уравновесяването на телесните сили. Повечето болести са едно смущение на изходящото телесно движение, по следствие на което, много пъти, жизнената телесна сила, за да се отърве от болезнения зародиш, произвежда едно силно материално изпразнение чрез един от изходящите канали. Тъй, много пъти, при едно голямо смущение, появява се силен пот или дрисък [разстройство], подир които лошите признаци изчезват и болният зачва да се поправя. По тези естествени признаци на природата, лекарите, много пъти, предписват лекарства кога за изпотяване, кога за дрисък, кога за пикоч, предписания повечето механически. Казваме механически, понеже се нахождат лекари, които работят по един подобен начин: главната им цел е парата [парите, печалбата], отколкото здравето на болния. Тъй, медицината, разгледана добре отблизо, стои много далеч от мястото, дето трябва да бъде. Най-главната цел на лекаря трябва да бъде следната: ако не ползва [помага], да не вреди. Когато, по средствата, които изобщо се употребяват, никога не може се каза, че употребените лекарства в едно голямо количество биват безвредни; даже, много пъти, често те стават смъртоносни. Водим се от това, славния Офиам справедливо е казал: „Искате ли да си съхраните здравето, избягвайте лекарите и лекарствата“. Най-добрите и най-невинните средства в обикновената медицина са хигиеническите мерки; вън от тях другите помощи трябва да стават в кръга на един природен закон, който ако не ползва, поне да не вреди. Обикновените болести произхождат по-вече от една простуда или от едно преяждане или препиване. Подобни болести се лекуват, много пъти, сами по себе си, стига само болният да се ограничи да послуша природния си вътрешен глас и даде спокойно действие на жизнената сила: да варди няколко дни леглото под една строга диета, естествено само по себе си ще придобие вехтото си [старото си, предишното] равновесие. В случай, че болният има силни признаци, които често се появяват подир една простуда, като главоболие, болки по снагата, силна топлина [температура] и безпокойствие, те показват, че жизнената сила се старае да произведе една каква-годе реакция, чрез пороя [потока, силата] на която да може да се отърве от болезнения зародиш, и въдвори равновесието на телесните сили. В случай че тя не е в положение да извърши с време тия необходими реакции, то нейните усилия докарват запек в някоя част или в някой орган на тялото, дето се произвежда местно възпаление, на което следствията стават по-сериозни. В подобно едно състояние, ако жизнената сила не добие някоя природна помощ в домогването си, нейното положение се сплита все по-вече и по-вече, додето най-накрая погине. Медицината е по-вече инстинктивна, отколкото изкуствена. Преди да има българина лекари, ето как се е той лекувал в обикновените тези случаи: събличат болния да остане почти по риза, накарват го да седне на един стол или на нещо високо, и между краката му поставят един котел с вряла вода. Тъй извършено, чульясват [завиват с чул / черга] го с една черга за да бъде добре обвит, дето парата на врялата вода да отива върху повърхността на тялото му; после нажежават една тухла или керемида, която спускат в топлата вода на котела, за да произведе силна пара, която обвива всичката снага на болния като в една баня. Болният от топлината на тая пара се изпотява, и като се изпоти добре, преместят го на леглото му, дето пък започват да го трият както по краката, тъй и по ръцете, за да му се разиграят дамарите [кръвоносните съдове, пулсът], както казват обикновено, и се разнесе съсирената кръв. Действително, подир тая операция всичките лоши признаци намаляват и изобщо в едно кратко време болният става по-добре. Между тези операции, кое е природното действие, което повлия за да подобри болния? – Топлата водна пара, която, като разпусне телесните части, отваря порите на кожата и произвежда потта, който става подобен на една потна криза, чрез която болезненият зародиш изчезва и несгодните признаци намаляват. В това отношение още не малко съдействува и триенето, което не е друго освен сегашното по мода мачкане на мускулите (le massage) и нововъведения магнитни начин. В подобен един случай като какви по-добри средства може да употреби един лекар? Ако той е действителен водител на природата, той ще я гледа и, като добър наблюдател, ще схване наклонността на телесната жизнена сила и ще даде подтик, чрез своите средства, към тая наклонност: ако болният клони на пот, той ще ускори тая наклонност; ако огъня по снагата е силен, той ще употреби разхладителни неща; ако кризата има тенденции към пищеварителния канал, лечителните средства ще бъдат на помощ към тая страна. С една дума, добрият наблюдателен лекар става водител на природата по показателните телесни клонения [симптоми]. Що е болестта и що е лека? – Едно и също нещо. Това което лекува, това също и разболява: топлината и студенината са лечителни средства; но същевременно те стават и поболителни [разболяващи]. Студенината и топлината са тънки материални сили, подобни на електризма и на магнетизма; свойства, които не притежават ни изглед, ни осезателност, освен едно само действие, което ги характеризира. Следователно, болестите, като са едно неравновесие на телесните сили, са около нас и в нас; тъй също лекуването им е тоже около нас и в нас, за което остава да говорим друг път. Всичко зависи от разположението на жизнената телесна сила. Претенциите, че микробите произвеждат болестите, е просто едно мнение без никаква доверителност. Микробите съществуват както в здраво време на човека, тъй и в болно: те са следствие на телесното разположение. Що са микробите? Те са животинки, както всичките животни по света. Те са подложени, както и последните, под закона на живота, който, както го е казал още Хипократ, се състои да привлича еднородните и да отблъсква разнородните. Микробите не са нещо изключение от този закон. В животната [животинската] борба, по-силният се храни от по-слабия. Животните са по-силни от микробите, по това само условие, че са животни, а не животинки. Човекът, додето се намира в едно добро равновесие на силите си, той не се бои от микробите; напротив, те трябва да се боят от него, понеже той ги смачква и ги смила. Микроба да има влияние върху човека, трябва последният предварително да бъде жизнено смазан от каква-годе някоя физическа или морална причина. Следователно, додето болестта не съществува, микробите не могат да я породят. Но, както да е, пораждат ли те болестта или не, това малко ни интересува; това, що най-много трябва да ни занимава, е доброто средство за да противостоим на тяхното нападение. Това средство е да бъдем силни морално и физически, нещо което най-много е замарено [занемарено] между хората. Най-главното в една епидемическа болест е да бъде човекът душевно добре разположен. Първо да няма страх, който става една силна причина, не само да го поболее, но още да усили болката му тъй, дето [че] да го накара без време да се пресили. Скръбта и безпокойствието не са по-малко вредни; те умаломощават жизнената телесна сила и произвеждат същите следствия на страха.

Хляб от кукуруз [царевица] (Из Revue végétarienne) Кукуруза [царевицата], който може някой да си смели чрез една ръчна воденица, дава един твърде хубав хляб, предпочетен от много вегетаристи [вегетарианци]. Ето като как се той меси: Влива се в брашното твърде гореща вода, доколкото трябва, като същевременно брашното се бърка непрестанно, додето тестото изстине, щото да може да се меси съвместно с ръка. За да стане хлябът доволно стегнат, от време на време му се поставя по малко брашно от добра пшеница; като се умеси добре, разделя се на хлебчета от един килограм до два. После, като се поставят в фурната, продължават да се пекат час и половина; по този начин хлябът става твърде хранителен, още с добър вкус; има хора, които го предпочитат от секакъв [всякакъв] друг хляб. Но вместо пшеничено брашно, може да се употреби кукурузено [царевично], само трябва да бъде сухо; в такъв случай тестото трябва да бъде повече влажно. Всичките тези опити дадоха добри резултати: най-главното е, щото кукурузеното брашно да бъде всякога наскоро смляно, да бъде прясно. Нека забележим още, че за да се меси добре брашното, което е положено в горещата вода, трябва да бъде смляно едро. Към края на умесването полага се по-ситно брашно за да се довърши. Кукурузеното брашно се употребява всякога непресято. За да сполучи в предприятието си, този, който иска да достигне до един добър резултат, не трябва да се отчайва и да напуска делото, щом първия път не сполучи; но трябва да повтори и да потрети, като търси да намери причината на несполуката. Чрез опита без друго той ще сполучи. Разумява се, че опитите ще стават с малко едно количество. Кукурузеният хляб, размесен с пшеничено брашно, много пъти, за някой си, бива по-добър от този, който е само от пшеничено брашно; там дето се сее много кукуруз, заслужава, без противоречие, да има първо място като добро хранително растение.

Болестта и лекарството Болестта или злото се състои от едно нематериално естество; то е тъй дълбоко скрито в нас, дето [че] много даже и най-опитни лекари не смеят да повярват. То не произхожда ни от пълнокръвието, ни от малокръвието, ни от лютото свойство на влажностите. Неговият източник е динамически [енергиен, нематериален]. Тялото не може да бъде болно освен динамически. Тези, които отказват да отдадат болестта на една нематериална причина, достатъчно е да си спомнят, че сифилистическият вирус, който нито се вижда, нито се похваща [може да се пипне], при всичко туй, заразява кръвта при всичкото най-добро миене на плодородните оръжия [половите органи]; че най-слабото дишане на един болен от баба шарка [едра шарка, вариола] предава болестта; че чрез едно просто прочитане и допиране на едно писмо се предава една заразителна болест. Причини чисто морални са достатъчни да смутят равновесието на службите [функциите на органите]: едно стряскане, едно смущение може внезапно да произведе една обща желтеница [жълтеница]; под влиянието на страха, космите на главата да побелеят в няколко минути; докачителни [обидни] думи да произведат една злъчна треска; една ненадейна причина, радостна или скръбна, да прекрати живота незабавно. Никоя органическа част не е запазена от повредите, произходящи от моралните впечатления: било то пищеварителния канал [храносмилателния тракт], нервната система, или органите на кръвообращението. Това е което подкани Ханеман да описва болестите като „динамически смущения, които нашето духовно тяло досеща в своя начин на чувствуване и действие; то е нематериалните променения в нашето пребивавание“. Първата причина на болестите ни е непозната; тя се открива на нас от явленията на нейните признаци [симптоми]. Като източник на болестта е динамически, то той не може се унищожи освен чрез една динамическа сила. Самият динамизъм на лекарствата става предмет на една нова наука чрез помощта на една физическа и химическа законност. Но това което твори същинската произходяща сила на лекарството, това което е знак на едно отделно олицетворение, то е свойството, което произвежда в организма една лекарствена болест, подобна на естествената, с разлика само, че тя бива по-силна от тази последната, която изчезва чрез действието на една реакция, без да докара никакво смущение в организма. В морално отношение, една дълбока скръб внезапно се развива от някоя лоша новина, истинска или предположителна; плачовете се потушават, ако вашият утешител зачне да плаче по-силно от вази; неумерена смях [неумерен смях] незабавно се пресича от един по-силен смях; гневът завладява гняв. В физическо отношение, една неприятна миризма бива изгонена от една друга по-силна; гласа на топа [оръдието] из далеч се намалява в ухото на войника от ударите на тамбура [барабана]; сутринната светлина ни отнема светлината на звездите; горчивият вкус на едно питие се изгубва при една по-силна горчивина, например, подир [след] една лъжица от жансиана [синя тинтява / горчив корен], една капка от тентура кънакъна [тинктура от хининово дърво]; изгарянето на една част от тялото, преминава съвършено ако се изложи незабавно срещу един силен огън. В една яростна зъбна болка, раздразването на болката я унищожава. Тези са динамически действия на реакционния закон. Това е върховната размерна [съразмерна] сила, която се проявява в играта на силите, каквито и да са те. Нематериалната сила, скрита във вътрешната същност на лекарствата, сама по себе си не може да се узнае; опита и наблюдението могат само да ни осветят върху действията, които тя произвежда. Да се противоположи на болестните признаци, лекарствени подобни признаци малко по-силни: това е лечителното главно изкуство на Ханемана. Методата на Ханемана действа по едно природно направление, по една смисъл такава, която потвърждава по сигурен начин Хипократовото правило: да се спомогне на естеството [на природата в организма] в своите домогвания за да се отърве от злото. Какво по-силно средство за спомагане, от да следваме показанията, които то ни дава, да произведем в организма малко по-силно признаците на болестта, които той вече има, за да се възстанови равновесието? Тази лекарствена болест, организмът я чака и я изисква; тя не може да му дойде освен отвън: изоставен на собствените си сили, природната болест се обезсилва в неговото време, като пожертва някой орган, по някога и целия живот. Това природно Хипократическо тълкуване ни се вижда да е най-добро и най-вразумително. Като развиваше това начало чрез откритието на закона на подобните, Ханеман не беше само прост последовател, а беше и лице умнотворяюще [умнотворящо – мислещо, творческо]; тъй той се показа достоен последовател и съревновател на медицинския баща.

Може ли някои да не бъде болен? Ако не съвършено, то донейде е възможно. Човекът е роден да живее; ако той се разболява и умира преждевременно, това се случва изобщо от неговото недоумение [незнание, невежество], от неговото неблагоразумие. Ежедневно срещаме хора недъгави и болнави, същевременно и хора силни и здрави донейде; при всичко туй, често болните и недъгавите, при едно добро грижене и предпазване, достигат до старост; кога [докато] силните и здравите, като отиват без каква да е грижа за здравето си, излагат го често под такива удари, които малко по малко достигат да ги съборят тъй, дето да не се въздигнат вече. Тъй, в младостта на своята възраст те погиват. Каквото и да е едно механическо оръжие, ако се пресили, то се се разваля; човекът също, ако се пресили, се разболява. Това ни показва доволно [достатъчно], че всичко трябва умерено да се върши, ако искаме да отидем до време [да доживеем до дълбока старост]. Този, който желае да достигне до старост, трябва да се съобразява с природните закони, т. е. трябва да се храни тъй както природата, а не слободията [своеволието, разпуснатостта] му показва за по-добре. По природния път нему трябват твърде малки неща за прекарване на своя живот: една храна и едно облекло. Най-простата храна е най-здравата: добър хляб, овощия [плодове] и вода. Най-добро облекло е това, което е чисто, свободно и съобразно с времената на годината. При всичко туй, привичката [навикът] е отвлякла човека от този природен път, като го е привикнала да си служи с неща, които са за него съвършено вредителни, както материално, тъй и морално. Като в какво добро може да заслужат за човека тютюна, спиртните питиета и ароматическите миризливи ястия? В нищо друго освен да преобърнат и изменят неговия вкус, от отвратителен, какъвто е бил в началото, да стане малко по малко сладостен, дотолкова, щото да не може той да прекарва без тях. Привичката е второ естество, казва поговорката. Един път привикне ли човек в нещо, мъчно е вече да отвикне. Не малко от тези, които пушат тютюн, искат да го оставят за да са отърват от вредите, които им нанася, но не могат. Тъй и тези, които са привикнали да пият спиртни питиета, са под една и съща категория. Като как се увличат хората към тая вредителна мярка, ако иска някой да узнае, да дойде в Бургас да направи вечерно време една ревизия [оглед, проверка] в главната улица; тука той ще види всичката интелигенция скупом да се надминува [надминава] в упражнението на тая вредителна и разорителна привичка, която е източник на най-лошите криминални дела. Подобно нещо е и гастрономството [чревоугодието], от което не малко се вреди тялото, като се отвличат неговите сили към усилното обработване [смилане] на претрупаната храна. Тези изкуствени влияния върху человеческия организъм, като побъркват [нарушават] природния му път, произвеждат разни смущения, а особено мозъчни раздразнения, които в разни отношения мърсят умствената атмосфера, като я поставят близо до едно лудешко положение. Като сравним нашето в турско време положение с днешното, логично ще извлечем [заключим], че ние не стоим тъй добре умствено, както бяхме тогава. Изобщо нашите младежи заслужаваха тогава похвала; кога [докато] днес, напротив, те заслужават укор. Виновник на всичко това е днес неограничената наша слободия [слободия тук: криворазбрана свобода], в която зле привикнаха: недозрял плод не може да бъде вкусен. Додето телесните прищявки не бъдат под влиянието на умственото благоразумие, до тогава човекът не трябва да разчита на едно добро здраве, на добро умствено разположение. Само благоразумното развитие е в положение да ни отклони от лошите привички и упъти към добрите хигиенически наставления, които, горе-долу, са за тогоз, който иска да достигне до старост, следните главни точки: рано лягай, рано ставай; малко яж и пий, колкото трябва, повече вода; отбягвай всякакви спиртни и наркотически питиета; дръж се чисто, повече чрез студени бани, които дават тон на кожата и усилват изпарението [потенето, топлообмена]; никога в нищо не злоупотребявай; бъди всякога в всичко умерен. Тъй, уверен бъди, че ще остарееш без да се каеш.

Жизненото телесно положение в човека Человеческото телесно жизнено положение не може да бъде никога едно и също в едно време; то зависи от елементите, които тялото приема за поддържане, и от влиянията, които го окръжават. С други думи, неговото разположение се състои от относителното равновесие, което то може да има с външните и вътрешни елементи. Времето не е едно сутрин, по пладне и вечер; тъй и човекът не бива еднакъв в тези разни времена. Разните тези человечески разположения зависят от равновесието на разните жизнени сили в него: всеки телесен орган обема [включва] в себе си особена една сила, чрез която действа да бъде в хармония с общата сила на организма; тогава човекът се намира добре и се нарича здрав; щом равновесието на тия сили се развали, той бива недобре и се нарича болен. Човек е здрав, когато се чувства в добро разположение, то е, когато изцяло неговите служби [функции, органи] се вършат редовно. Самият природен глас ни показва кога той е здрав и кога е болен: щом е здрав, той бива весел, търси храна и движение; щом е болен, той се намира в противно едно положение, то е недобро.

Лечително знание [Медицинско изкуство / Терапевтика] „Първото и единствено стремление на лекаря трябва да бъде да възвърне здравето на болния човек; това е то, което се именува лечение. Време е вече щото всички тези, които се казват медици, да престанат да лъжат бедните хора с безсмислени думи и да зачнат [започнат] да действат, т.е. да ги ползват [да им помагат] и лекуват наистина.“ Тъй се изразява Ханеман [Самуел Ханеман – основател на хомеопатията] в първата страница на своя „Органон“. Не може се определи по-добре деятелността [дейността] на лекаря. Произхождението на самата дума лекар показва, че целта и деятелността на лекаря не трябва да бъдат друго нещо освен лечението. „Да възстановим здравето, казва още Ханеман, е първата и единствена цел на лекаря, който има при сърце важността на мисията си, която се състои да спомогне на ближния си, а не да изговаря с догматически тон“. Тези последни думи поставят едно ясно отличие между научната любопитност, която прави твърде до сърцето, и силната обич, която произвежда любовта към живота, вдъхва вярата и поражда надеждата. Истинският и достойният лекар се вдава [посвещава] съвършено в делото си: нему не са достатъчни грижата и старанието, той търси да излекува; той се старае да се махне думата неизлечима в речника. Няма спиране, ни почивка, додето той не издигне болния си на крак, додето не го отърве от най-малкия болезнен признак. Това е неговото най-сърдечно желание; тогава той го изглежда тъй също, както го изглежда своя изобразен образ скулптора – своята статуя. Тази борба против смъртта го делает страстен, изостря способностите му и го издига морално. Всяка несполука за него е една дълбока скръб, всяко излекуване – едно веселие, една радост. Следователно, предметният въпрос на лекаря трябва да бъде лечението, отколкото сковаването на разни системи и говоренето; първата негова грижа трябва да се състои в изкарването на злото, което обладава болния, отколкото в анатомически и физиологически някои открития; самата негова слава трябва да бъде излекуването. Достоен притежател на това име лечител, което изразява най-високата человеческа мисия на земята, той възстановява здравето, го разпространява и подкрепя живота. Медицината е повече едно знание, едно изкуство, отколкото една наука; изкуство свободно и независимо, изкуство, което има предмета си, началата си и метода си отделно и отлично от тези на философията. Медицината е такова едно изкуство, каквото го е създал Хипократ в своето съчинение „Ветхата медицина“ [Древната медицина], като го е освободил от гибелното влияние на философическите школи. Същото това дело се подновява в нашите времена от Ханеман, който, като го лиши от философическите хипотези, приети от изродените наследници на Хипократ, го постави под всичките свои права, както е изложено в „Органона“ му, тази безсмъртна книга, която служи като библия за всеки лекар. Предметът на това изкуство е да лекува; неговите начала се възхождат [произлизат, основават се] в наблюдението; неговата метода – в опита. Да лекува някои чрез наблюдението и опита, то е истинската медицина, то е цялата наука. „В медицината, е казал Г. Леон Симон баща, най-ученият човек е този, който лекува повече и който лекува по-добре.“ В упражнението на своето изкуство, лекарят си налага едно тройно задължение: да има непогрешими начала, предмет [цел] положителен, добре определен и строг метод. В продължението си ние ще имаме грижата да изложим там, дето трябва, като какви точки трябва да носи наблюдението и като на какви данни трябва да се основава опита, за да се изпълни върховният предмет на изкуството, който е лечението. Каквито науки да притежава лекарят, колкото учен и да бъде, неговата главна цел, като е да лекува, то е да измени човешкия живот, който временно се е отклонил от нормалния си тип; трябва му най-напред да узнае нормалните условия на съществуването, да узнае като как се намира човекът физиологически и като каква идея има медицината за человеческия живот. Това само понятие за человеческия живот и неговите съществени условия задължават лекаря да изучи човека не само духовно и телесно, но още какво телосложение той има, какъв му е организмът, какво отношение той има с елементите, които го окръжават [заобикалят], на какви безбройни влияния е той подложен и принуден, волно и неволно, да ги търпи. С една дума, той трябва да изучи човека заедно с природата, без да иска да дели едното от другото; а, напротив, да изследва безконечността на тънките отношения, които свързват едното с другото.

Децата в училищата Всичкото человеческо население е подложено на болести; но всички хора не са еднакво наклонни [склонни] и разположени към тях. Окръжаващите [заобикалящите] вредителни елементи повече влияят върху слабите телосложения, между които се впадат [намират] особено децата, като естествено слаби, нежни и доволно деликатни в телесния си състав. – Находящи [Намиращи] се под такова положение, най-малката вреда, в хигиенно отношение, може да ги повреди, а особено във време на училищните им занятия. За да се предвардят [предпазят] от всяко зло следствие в това време, то трябва да кажем поне вкратце нещо по хигиената на училищата, които те ще посещават ежедневно: Положение на училището. – Училището трябва да бъде основано на едно високо местоположение, върху една земя, която трябва да бъде варовита или песъчлива; иначе земята ще има секога [винаги] една водна застойчивост, от която влагата ще владей секога, и ще има своите зли и гибелни следствия; ето де [къде] може да бъде грешката на една училищна постройка. Върху това отношение ето Риан какво говори в своето съчинение под заглавие „Училищна хигиена“: „Всеки знае, че една влажна къща, ниска, тъмна, зле поставена, зле проветрена и изложена на лоши изпарения, е опасна за живеене“. „Едно училище, поставено под същите негодни [неблагоприятни] условия, ще бъде още повече опасно относително здравето на децата, които ще бъдат в него“. „От една страна, детето е много по-изложено на болезнените причини, отколкото възрастният и по-зрял човек“. „От друга страна, нека предположим, че хигиеническите условия са еднакви и в двата случая. Коя къща може да бъде сравнена с училището, в което често биват тъй струпани и в такова голямо количество децата, щото може сами да заслужат като източник на миазми [отровни изпарения, вреден въздух] и болести?“ „Накрая, трябва ли да забравяме, че всичко това, което поврежда детинското здраве, ако даже и да не поставя живота му непосредствено в опасност, то, много или малко, излага без друго предварително здравето му, като стане възрастно, още способността му към работата, както и заслугите, които може да принесе на фамилията си и на отечеството си“. Действително, не трябва да забравяме, че един въздух влажен и топъл съставлява едно най-сгодно гнездо за разпространение на миазмите, които се раждат от гнилостта и спарването на органическите материи. Следователно, в училището дишането и изпаренията на едно многобройно число от деца, събрани в едно място, произвежда без друго изобилно едно произведение от тези спарени органически материи. По селата, доколкото е възможно, училищата трябва да са в средата на селото. В големите градища трябва да се предпочитат места по-малолюдни, дето да могат да бъдат децата запазени както от прах, тъй и от други неща, които може да ги повредят. Както в градищата [градовете], тъй и в селата, училищата трябва да бъдат настрани от фабрики и изделия [работилници, производства], които издават [изпускат] недобри и отровни изпарения; още те трябва да бъдат далеч от кръчми, гробища, даже и от черквата по причина на камбаните. Най-важното е, щото училищните места и стаи да бъдат осветлени от слънцето. За класните стаи. – Пространството на класните стаи трябва да е доволно [доста] голямо, тъй щото учениците да могат да имат доволно ширина за изменение на въздуха. Изобщо, в просветения свят, местната мярка, която се изисква за един ученик, е една повърхност от 60 сантиметра до 1 метър с височина от 3 ½ метра до 4. Най-добрата постройка е тази, която е издигната от земята на един до два метра. Най-голямата стая не трябва да бъде с повече от 50 ученика. Това е решението, което е взел Парижкият конгрес от 1880 година за първоначалните училища. Страните на една стая за 50 ученика трябва да са 6 ½ метра върху 8 ½, и ъглите ѝ да бъдат прави. Освен постройката на стаите, изисква се в зимно време още и тяхното отопление, което трябва да бъде придружено същевременно от едно проветряване. Понастоящем най-обикновеното отопление става чрез соби [печки], построени от пръст [глинени печки] или от желязо. Тези, които са от желязо или от ламарина, скоро се топлят, но и скоро изстиват; топлината, която те произвеждат, е непостоянна и нееднаква; понякога тя е недостатъчна, кога пък [а понякога] тя става несносна. Освен това в здравословно отношение те не са толкова добри. Пръстените [глинените], глазирани соби или фаянсовите са по-добри от железните, понеже тяхната топлина, ако и да е медлена, но тя продължава дълго време, без да обема [съдържа] в себе си толкова нездравословни несгоди. Както и да кажем, всичките тези соби [печки] в хигиеническо отношение не са дотам добри, понеже не е достатъчно топлината само на една стая, а особено на една класна стая, в която се намират 40, 50 дечица; тук с топлината се изисква същевременно и една вентилация (проветряване), която да пречиства мръсния въздух. Такива соби, които могат да топлят и да пречистват въздуха същевременно, са системата на Франка и тези на И. М. Мота от Ню Йорк. Накрая, под какъвто начин и да бъде топлината в класовете, тя не трябва да бъде повече от 15 и 18 градуса, или най-много двадесет Целзий. В това отношение всеки клас трябва да има един термометър. Според мнението на министерската хигиеническа комисия върху училищата в Париж, топлината трябва да бъде такава, дето [която] да стопля добре стените на стаята, преди учениците да влязат, и подновяването на въздуха да е такова, дето да не поврежда никому. За светлината на класните стаи. – Повечето специалисти по този предмет са на мнение, щото страната на осветляването да гледа към Север, от лява страна на учениците, и да има едно направление отгоре надолу. Прозорците като бъдат към Север, на Юг под тавана се оставят малки някои дупки [отдушници, вентилационни отвори], които се отварят, когато няма никой, и се затварят добре, когато учениците биват в клас. Тези дупки служат за проветряване на класните стаи. Колкото за големината на прозорците, тя се определя в Германия по следния начин: умножава се височината на прозореца с широчината му, после това произведение се умножава с числото на прозорците, които се намират в стаята. Това ново произведение се разделя с числото на учениците. За да бъде достатъчно количеството на светлината, трябва да се падат около 300 квадратни пръста [стара мерна единица за площ] за всеки ученик. В Швейцария, без да прибягват на подобни разчети [изчисления], вземат една четвърт или една пета част от цялата повърхност на класа за определение на прозоречното пространство.

Година II | Сливен, 15 август 1894 г. | Книжка V ЗДРАВОСЛОВИЕ Вегетаризма или растителната храна от А. де Феленберг-Циглер (Продължение от кн. III–IV) Последователите и представителите на месоядството, или изключителното употребяване на месото, се основават върху предположението, че то е източник на сила: те се надпреварват на коравината [издръжливостта, жилавостта], развита до една забележителна степен, у месоядните животни, особено в котешката порода. И да приемем, че те развиват една грамадна сила, като преследват, догонват, схващат [улавят] и подчиняват жертвите си, то ние можем да им противопоставим, като съперник в упражнението на силата, едно животно, също тъй диво, което не се храни освен от растителна храна, именно маймуната горила, гигантина [великана] от маймунската порода: тя може да достигне един ръст от два метра. Нейната гигантска мускулна сила е чудна: пътници из Африка, които са имали случай да я срещнат, са в съгласие върху следната точка: тя устоява срещу най-силните месоядни животни, когато я преследват, и често ги надвива, ги смачква с ръцете си, ги задушава и разкъсва с мощната си челюст. Силата на ръцете ѝ е толкова голяма, че веднъж една горила прекривила [изкривила] една здрава ловджийска пушка, като че ли масура [цевта на пушката] беше от крехко дърво; това оръжие било отнето от един ловчия. Подир това, като ухапала масура [цевта] бясно, останало отпечатък от страшните ѝ зъби. Между това, горилата се храни, тъй да се каже, единствено от плодове; тя е прочее вегетарианец – плодоядец. Знае се също, че други видове маймуни, които са също плодоядни – особено песоглавите маймуни [павиани], бабуините – имат една необикновена сила в отношение дебелината им. Знае се също каква сила, в отношение ръста им, каква устойчивост на умората и каква леснота [лекота] в движението притежават маймуните: те са, наистина, цял ден в движение*. _____________________________ * (Стр. 98) Аз видях един ден, в една менажерия [пътуващ зоопарк], една среден бой [среден ръст] маймуна да улови през пръчките на кафеза [клетката] си високата шапка на един господин, който я дразнеше, и като я придърпа в кафеза, да я смачка съвършено. Един месоядец човек не би могъл направи толкова. _____________________________ Всичко това е следствие изключително на растителната храна! Вижда се очевидно, че производството на силата няма никаква нужда от месна храна: то е, защото тая е съвършено излишна. В същото време, това се потвърждава още и от обстоятелството, че растителната храна дава една чудна сила, която утрайва [утроява] и устойчивостта, и енергията, на която са удивителни: ние виждаме това не само у маймуните, но и у нашите домашни животни: конете, магаретата, биволите и пр. Колкото за месоядните животни, те развиват отведнъж силите си в преследването и улавянето на своята пища [храна]; но след това последва едно обезсилване и те стават мързеливи. Знае се добре, че месоядните животни прекарват един особено бездействен и празен живот, толкова дълго време, додето глада не ги накара да развият скритите си сили, за да си набавят храна. От друга страна, волните растителноядни животни са почти всякога в движение. Нашите къщни [домашни] месоядни животни, котки, кучета, когато не гонят нещо, водят един живот в лениво дрямане. Накъсо и в заключение казано, месната храна прави организма мързелив и бездействен. Същото явление се забелязва и у социалистите. То се вижда също и у китайските и японските работници, които се хранят почти изключително с ориз и които са извънредно устойчиви и неуморими на работа, както и италианските работници, които се хранят най-много с полента (кукурудзена каша). Те притежават в висша степен страстта към работа, която, за зла чест [за нещастие], изчезва все повече и повече у нашите месоядни работници, мищерии [мющерии, клиенти, купувачи] на бира и спирт**. __________________________ ** (Стр. 99) Забележка: В своето пътешествие в Мексико, автора Люклерк се изразява така за туземните работници: „Въпреки тяхната малка надежда, тези индийски работници имат една сила от забележителна устойчивост – те работят от 5 часа сутринта до девет вечерта (16 часа, с половин час почивка за закуската и един час за обеда). Кой европейски работник може да възложи на работниците една такава работа? И при това тези индийски работници не се хранят току-речи [почти, кажи-речи] освен с тортила (кукурузени мекици) и от фрижоли (боб и леща)“. Така и тези са растителноядни! Какво ще кажат за това нашите месоядни лекари и хигиенисти? Exempla docent! Аз бих могъл да умножа такива примери, които смайват относно стойността и достойнството на труда у личности, привикнали на растителна храна; но това ще ме заведе много далеч. Това, което казах, е достатъчно, за да се види, че теорията на Либих е лъжлива относно производството на силата единствено чрез употребата на месото. ____________________________________ Но не е ли забележително, че нашето работно население, от приемането на месоядството, като следствие от появяването на Либиха [Юстус фон Либих – известен немски химик, създател на месния екстракт], и откакто то консумира много повече месо отколкото преди, е станало, в същото време уморено, обръгнало от работа и докарано до социализма? То иска с пламенност намаляването на работния ден; то не се задоволява вече от условията десет часа работен ден, ами прави агитация да получи 8 часа! Преди появяването на Либиха (има 50–60 години) работниците бяха наистина по-работни, по-способни, по-издържливи – те се уморяваха по-малко скоро [по-бавно], отколкото днес, дето печелят повече и ядат повече месо, когато преди те го употребяваха умерено. Те не се оплакваха тогаз, както сега, от единадесет или дванадесетчасова работа, даже по-дълга, и въобще я извършваха драговолно [доброволно, с желание]. А сега десет часа даже им се вижда тежка, защото, казват те, са твърде уморени. Ако месоядната теория на Либиха беше вярна, трябваше тъкмо противното да се произведе [случи]: трябваше способността им за работа и енергията да се уголемят [увеличат], като ядат месо в по-голямо количество, вместо да се получи противното. Това потвърждава защищаваното от мене, че, в частност, храната, която е по-скоро растителна (всеядна, с малко месо), произвежда една способност за работа по-трайна, по-деятелна [по-активна], по-малко бързо изчерпателна, отколкото месната храна, на която произведената сила се намалява бързо, не е трайна и прави човека по-скоро бездействен, ленив, жаден да пие, плашещ се от работа, вместо любещ я. Exempla docent! [Примерите учат! – латинска поговорка] (мързеливи месоядни животни, кучета, котки, особено тези в къщи, както и дивите зверове; маймуните всякога в движение и италианските, мексиканските и японски работници неуморими). Преди да се въведат картофите (барабои) [диалектна дума за картофи] миналия век, нашите прадеди се хранеха особено с каша от овес, хляб, мляко и сирене – месото не се явяваше освен рядко [освен много рядко / само по изключение] върху трапезата им; те бяха едри, силни, здрави, усърдни на работа, сърдечни [искрени, добродушни] и постоянни – не като нас, техните изродени потомци, въпреки многото употребяване на месо. Колко е желателно щото здравословните хранителни, вкусни, укрепителни и евтини овесени ястия да се възвърнат пак върху трапезите на граждани и селяни и да заместят кафето а ла шикоре [кафе от цикория], барабоините [картофените] приготовления, които са малко хранителни и напълват стомаха. Тогаз ще се има малко нужда от месо – а и от спирт [алкохол] – и ще има по-здрави, по-снажни и по-работни хора! Едно нещо, между другото, е забележително и характеристично: същевременно с месоядството, проповядвано от Либиха, алкохолизмът се е твърде много разпространил и, от друга страна, случаите от полудяване са се увеличили в такъв размер, щото навред [навсякъде] болниците и лудниците дотрябвало [се наложило] да се разширяват или да станат по-многобройни. Тази едновременност е забележителна, но не и необяснима: знае се действително, че многото употребление на месото докарва [предизвиква] жажда и особено охота [желание, апетит] към алкохолически питиета. Това употребление действува впоследствие. Вън от всяко съмнение е, че алкохолизма (включително и бирата***) се увеличи; пиянството порасна навред по един обезпокоителен начин, и, заедно с него, освен безсънието, и нервната възбуденост, която е причината за разпространението на лудостта. Всичко туй се дължи на всеобщото нахлуване на месоядството. Вън от това се увеличава още и чувствеността, която произвежда гнусните похоти, които никога не са царствали, както днес. Нещастното появление [появяване / налагане на идеите] на Либиха в физиологическите въпроси и неговите погрешни принципи причиниха безкрайни вреди и по един посредствен [косвен] начин подтикнаха към социализма и анархизма. Той не беше освен химик [той беше само химик], но не физиолог, ни лекар. ________________________________ *** (Стр. 101) Както от четиридесет-петдесет години, откакто се е явило месоядството, бирариите са се увеличили в количество и големина и с тях заедно, пиенето на бира, както и като противодействие на нея, студена и често фалшифицирана и отровна, употребението на шнапса [силна ракия / немски вид алкохол]? Заедно с увеличаването употребението на бирата се е увеличило също и това на шнапса, никой не може го отказа [отрече]. Така, вместо да го спре, употребението на едното питие увеличи употребението на другото. ________________________________ При това съвременните физиолози и хигиенисти са се почти всички оттеглили от лъжливата Либихова теория за животната [животинската] храна: най-сетне, тази теория, след като е била фаворизирана [подкрепяна, издигана в култ] сляпо от тях през дълги години, се призна за погрешна (макар че веществото на яйчния белтък, в храненето, има за тях още една прекалена стойност). Ние знайме че въглехидратите, както и маста [мазнините], произвеждат най-първо топлина чрез горенето си в тялото; тази топлина се превръща сетне в мускулна сила. Белтъчното вещество на яйцето, на което физиолозите отдават твърде голяма важност, служи само да намести [възстанови, замени] изтърканите [изхабените] в тялото части на кръвта, мускулите и пр., в известна степен да поправи загубите на тялото****). ___________________________ ****) Доктора-лекар Пол Нимайер казва: „У привържениците на лечението Бантенг [популярна за времето си диета за отслабване с високо съдържание на месо] (или тези които се церят да спаднат от тлъстина), едно обстоятелство е особено поучително, то е, че болният трябва да яде изключително месо; това е доказателство, че тази храна, употребявана от нас като укрепителна, не укрепява, но напротив, отслабва! Една моя близка личност, която правеше „бантенгозно“ лечение за да насъхне [т.е. да отслабне], не насъхваше, а само губеше силите си в една доволно [доста] напреднала възраст; тя трябваше да спре лечението, за да не се съсипе съвършено. Тя не придоби никога здравето си и умря преждевременно от една слабост на сърцето, която „бантенгозното“ лечение беше породило“. ______________________________ Месото съдържа също, наистина, творителни [градивни] елементи, но които, особено в остарялото месо, не са в достатъчно количество за да образуват една устойчива топлина и сила за мускулна работа; от друга страна, тя (силата) е много по-скъпа от тази, произведена от една растителна храна. Хората, които водят повече един седящ живот, като вършат работи, дето главата играе по-голяма роля от ръцете – учените, професорите, писателите и пр., се усещат обикновено по-добре от една храна съсредоточена и лесна за смилане, отколкото от една растителна обемиста храна, мъчна [трудна] за смилане, – защото мозъкът е по-добре хранен чрез първата, отколкото чрез втората храна. И напротив, тези които работят повече с крака и ръце, като употребяват много топлина и мускулна сила, ще се усещат по-добре, ако бъдат растеноядци или всеядци, защото мелят [смилат храната] лесно по причина на техните телесни движения и дълбоко дишане. Мнозина читатели ще помислят, може би, че аз тук съм в противоречие с принципите, изложени в началото на тази си статия върху вегетарианството, понеже аз го оборвах. Но аз не оборвам освен крайностите [аз оборвам само крайностите], прекаленията и докаран до крайните си предели вегетарианство, неговите фанатични проповедници, неговите погрешни принципи. Също тъй аз въставам и против крайните принципи на зловредното Либихово месоядство (карниворизъм [месоядство, от латински: carnivora]) и аз поставям напред всичко друго естественото всеядно хранене, което допуска месото, но умерено и разумно. Аз даже тогава оборвах невярното мнение, че месото ражда силата**). Откакто Либиховите утвърждения в полза на месоядството се приеха сляпо от всички възпитани схоластически [буквално: преподаващи по остарели догми; закостенели] лекари, тези предписаха – и още до ден днешен се върши доволно [доста] същото – да се яде изобилно месо; те заповядваха на своите болни, бедни и богати, с определената цел да се усилят. От тогаз, – това е неотразим [неоспорим] факт, – употребението на месото, особено по селата, се увеличи грамадно***). Цената на месото се повиши съразмерно, ако не и повече, от 30 стотинки (преди 40–50 години) на 80–70 и 90 стотинки, додето пък повечето от житните произведения и същите растения не са се повишили освен твърде малко, съвършено малко (като се държи сметка от поевтиняването на парите) – даже отчасти са се понижили****). Бележки под линия към стр. 103: * Малинкродт казва вярно: „Човекът не може да бъде фанатик, без да бъде ограничен“. ** „Съвременната физиология е решила, че не са молекулите на яйчния белтък, но свободните хранителни вещества на азота, които пораждат мускулната сила“. – Петенкофер и Нуи, в речника на Майер, чл. „Храна“. *** Моят събрат, Г. Кеселринг, с право обърна вниманието върху бляскавата победа, спечелена от двама крайни растеноядци в Конкурса за надпрепускване от Берлин до Виена, върху техните съперници месоядци. Това е най-добрият отговор, какъвто може да се даде на Либиховата теория за произвеждането силата от месото, и едно пълно потвърждение на това, което посочих. **** На месото имало по-добър вкус от хляба, тестените работи, зеленчуците и картофите. Месото минава също, обикновено, за най-общоприета храна, която отваря най-много охота [апетит] и най-много привлича за ядене. Един обяд без месо се счита за проста работа, макар че може да бъде изобилен, добър и сготвен по един вкусен начин. С всичко това, хората не са станали ни по-здрави, ни по-силни, ни по-добри, и средната степен [продължителност] на живота не се е увеличила, смъртността, изобщо, не се е намалила: схоластиците лекари, все по-многобройни, имат всякога занятие и доста възнаграждения. Знае се добре също, че употребението на много месо сгорещява кръвта, побърква [нарушава] кръвообращението, възбужда нервите; то произвежда по тоя начин кисели и нездрави жидкости [течности], поражда треска или пък я усилва. Ето защо предвидливите лекари забраняват, обикновено, месо и вино на своите болни от треска; те не позволяват освен растителна и водна лека храна, и не допускат отново месото и виното освен при оздравяване. Сега, за всекиго е ясно и вярно, че храната, която е повече растителна (всеядна), е по-здравословна и коства много по-малко от месната храна, която ѝ противополагат; че тя произвежда топлина и сила много по-лесно и с много по-голяма трайност. На крайните Либихови принципи и на прекаленото месоядство, което неговите последователи разпространиха върху погрешни основи, се дължи и крайният вегетаризъм (растеноядството). Но, от гледна точка обща, човешка и хигиеническа, приятно е да забележим едно полезно въздействие (реакция) против месоядството и грешката, която го породи, като претендираше, че месото дава мускулната сила: лъжа! Накрая, в сравненията, заключенията и оценяването на растеноядството и месоядството, трябва да държим сметка за мястото, екваториалното отдалечение [разстояние], географското и климатическо положение. Това, което е вярно за известни места относно растеноядството, може да не е относително месоядството [може да не е приложимо за месоядството]. Така, трябва да се държи сметка на всички отношения и точно да се прави разлика, преди да се изкаже един абсолютен принцип. Вегетарианците забравят тази гледна точка, когато се залутат [увлекат, впуснат] на борба с месоядството. Във всеки случай, един известен факт е този, че в Средна Европа, откак се разпространиха нещастните Либихови теории, съежда се [консумира се] твърде много месо! Либих се е също много излъгал и в други отношения; липсваше му логика; това се доказа явно от следното: той отдава голяма хранителна стойност на дебелия хляб от Вестфалия (помперникел [пумперникел – традиционен немски черен ръжен хляб]), черен, тежък и кисел; той поставя като доказателство, че никъде другаде, както във Вестфалия, част от помперникел, не се намира покрай пътищата, в алеите и между драките толкова гигантски купове от извержения*) [екскременти]. ______________________ * Според това може прочее да се утвърди, че черешовите костилки са хранителни, понеже през време на черешите се намира по пътищата цели купове извержения, пълни с костилки от този плод. ______________________ Помперникела, приготвен с ръжено брашно, от люспите, които се намират в него, е най-мъчносмилаемият хляб, какъвто познаваме (с изключение на руския хляб). По причина на това мъчно смилане, той дава големи остатъци. Това беше дебела логическа грешка от страна на един доктор и професор, който минаваше, с право или не, за един непогрешим училищен авторитет; един нещастен софизъм [хитро, но лъжливо разсъждение], произнесен от прочутия Либих, по предразсъдък и предпочитание на богатите с азот храни: тук особено то се отнасяше за люспата (горната обвивка) на житните зърна, която човешкият стомах не може да мели [смила], – люспата принадлежи на храната на говедата, брашното на тая на човека; – той се излъга и вкара в грешка много лекари и други светски хора, до деня, в който много или малко техните очи видяха истинската светлина. Защото за всеки човек, който разсъждава здраво, ясно е, че колкото по-вече остатъците от смилането, които изхождат отдолу [се отделят от организма], са обемисти, толкова хранителната стойност на смляната храна и трябва да бъде малка; от това следва ясно, че, въпреки Либиховото мнение, хлябът помперникел е една храна с малка хранителна стойност. По същия начин, всеки хляб от цели зърна, направен (груби хлябове), който може да действува направо и полезно върху смилателните органи (стомах и черва), не служи освен твърде малко за хранене на човека. Грубият хляб е скъп, като се вземе предвид хранителната му стойност. Също и остатъците му са обемисти. Той е добър особено за хора, които се движат много. Либих, в своето единствено и ограничено предпочитание на богатите с азот вещества, без да гледа тяхната смилателност и уподобителност [усвояемост], е пренебрегнал съвършено това и е направил един голям лъжлив скок! Ето защо Либих може да се счита за съвършено некомпетентен, особено като авторитет. По други въпроси той се е излъгал още повече, и тъй като е минал за известно време, с право или не, за авторитет, не е било забелязано, понеже обикновено е, за зла чест [за нещастие], още от училищната скамейка, да се вярват сляпо думите на учителя; прочее, неговите утвърждения бяха приети bona fide [добросъвестно, на доверие – от латински] (без доказателства), като абсолютни и необорими истини. Тези слепи утвърждения, взети както ги е изказал учителят, без да ги потвърдят на доказване [без да ги подложат на проверка], и според един авторитет наречен научен, са най-голямата пречка на истинския напредък, защото по тоя начин грешки могат да траят дълго време и да бъдат приети сляпо: те избягват така на разискването и изучаването и устояват против всяко научно движение. Либих пише твърде майсторски, ясно, чисто и духовито. Но именно по тая причина, твърде често духът му, наситен от изучаване и определеност, падаше в областта на фантазията, така щото излизаше често глупост*). Накрая, за добра чест, неговият ореол от слава е вече доволно [доста] побледнял, додето пък чистата истина напредва все повече. ____________________________ * Ето как последните изследвания са доказали противното на Либиховото утвърждение, че черният хляб бил по-хранителен: белият хляб излиза от анализа по-хранителен и лесносмилаем: Брашно / Вода / Белтък / Мазнини / Въглехидрати / Пепел Бял хляб: 6.82% / 0.5% / 52.34% / 37.84% Полубял: 6.23% / 0.3% / 50.82% / 39.50% Черен: 6.02% / 0.4% / 47.87% / 44.75% _____________________________

ЕДНА БЕЗКРАЙНО МАЛКА ДОЗА между двама сгодени от Жиорин П. преведе от Френски Д-р Миркович. Истината върви и върви постоянно. — Бонне. ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА: Диувал [Дювал], Доктор на медицината и професор в Факултета. Арманда Диувалова [Арман дьо Дювал], негова дъщеря. Алберт Диумулен [Албер Дюмулен], млад лекар, хомеопат. Деларош, Доктори на медицината. Вердион, Доктори на медицината. Лакруа, Доктори на медицината. Един слуга. Сцената става в Париж. Действие първо. Кабинетът на Д-р Диувал. – Врата на дясно и врата на дъното. – На ляво от вратата на дъното: библиотека; пред нея – писалищен стол. – На дясно софа [диван]; до софата едно канапе [кресло / фотьойл]. СЦЕНА I. Диувал, седнал на канапето, Алберт Диумулен, – на един фотьойл близо до него. Диувал С голяма тъга ви гледах, Алберте, да напущате лечителния способ на вашите учители и да се присъединявате към партизаните [привържениците] на Ханемана [Самуел Ханеман – основател на хомеопатията] и на Тесиера. Аз всякога съм ви обичал; вий бяхте интелигентен, способен да придобиете една славна кариера и, при това, вий знаехте моя проект! Алберт Вашия проект... това обещание... но то е радостта на моя живот! Да не би да съм прегрешил от деня в... Диувал Тогава вий бяхте в правия път. Алберт Ако съм се отклонил от отдавнашния път... Диувал Отдавнашния път е онзи на Хипократа, на Галена и на всичките знаменити мъже в лечителното изкуство. Алберт Въпреки своите светила, той ми се видя тъмен. Но да говорим без в преносна смисъл: когато ми се представи лечителния способ на Ханемана с своята действителност, своята безопасност и с своята простота, аз напущах училището съвършено измамен и обескуражен; аз не намерих в учението на нашите факултети, освен забърканост [хаос / объркване] и противоречие. Диувал Млади човече, вий се въоръжавате от все сърце против вашата майка [университета / Алма матер]. Алберт Аз не съм ни най-малко непризнателен. Факултета, който вий наричате моя майка, ме научи достатъчно анатомията и химията, средната патология; колкото за физиологията, аз я намерих материалистка и безбожница, а лечителното изкуство ми се видя скептично (недоверчиво). Диувал И вий мислите, че ще направите нещо по-добро? Алберт Поне ний, омеопатите [хомеопатите], имаме в лекуването един закон, една бусола (компас). Диувал Да ли хубаво откритие, вашия закон на подобните [основният принцип на хомеопатията: Similia similibus curentur], известен от преди 24 века! Алберт Действително, Хипократ, Сиденхам, Парацелс, Арно дьо Вилньов и много други гении бяха съзрели този велик закон, но той остана за тях като мъртва буква. На Ханемана принадлежи, дето го постави за общо правило, и неговата лекарствена система1), от половина век насам, е, най-голямото благодеяние на науката. 1) Материя Медика — систематично излагане свойствата на лекарствата. Диувал Вашата лекарствена система! Един куп от симптоми, повече или малко несвързани. За да се разбере действието само на едно от вашите лекарства, трябва да имаш паметта на Пик де ла Мирандол [Джовани Пико делла Мирандола – италиански ренесансов философ, прочут с феноменалната си памет]! Алберт Истина е, че нейното изучаване изисква дълги и мъчни занятия, но живота на нашите братя не заслужава ли, щото ний да се помъчим малко? Бъдете уверени, Докторе, че много лекари щяха да бъдат хомеопати, ако това беше по-лесно и ако те смееха. Диувал Ако смееха? Алберт В настояще време се изисква силата на един рядък характер, за да държиш на това, което не е официално. Ний знаем твърде добре, че факултетите и академиите ни считат за парии [най-долната каста в Индия, т.е. отхвърлени от обществото], че нашите събратя ни обвиняват в шарлатанизъм, в измама, и че най-милостивите ни пращат в Шарантон [прочута лудница близо до Париж]. Диувал Аз ви имам за утописти. Алберте, вярвате ли искрено в действието на вашите безкрайно малки дози! Алберт Изменяме въпроса, докторе. Не трябва да смесваме въпроса за дозите с този на закона, който управлява нашия лечителен способ. Лекарят може да си служи с големи дози и да бъде хомеопат. Колкото за мене, аз употребявам обикновено разложенията [потенциите / разрежданията], наречени безкрайно малки. Диувал Донейде бих разбрал един лечителен способ, основан върху вашия закон на подобните; но това, което не мога под никакъв начин да приема, е действието на вашите лекарства, толкова и толкова пъти разложени [разредени]! Алберт При това, господине, няма нищо по-убедително от фактите. Ний живеем в един век, казва Г-н Гизо [Франсоа Гизо — френски историк и политик], в който логиката на фактите трябва да бъде, в умствения порядък, силата, в която трябва да вярваме. Ако прочее аз приемам действието на 30-то и даже на 100-то разложение [високи хомеопатични потенции], то е, че всеки ден ги виждам да действуват. Диувал Аз мисля, Господине Алберте, че въображението на вашите болни и природата извършват често лечения, които вий отдавате на вашите зрънца [хомеопатични глобули]. Освен това, вий чухте наскоро Г-да сенаторите Дюма [Жан-Батист Дюма — френски химик и сенатор] и Дюпен да пресъждат [критикуват / осъждат] пред целия Сенат вашите разложени лекарства. Алберт Според моето мнение, сенаторите са некомпетентни по медицината и те го доказаха. Тези Господа победиха ханемановата доктрина с аргументи хиляди пъти вятърничави. Като искаха всичко да докажат, те паднаха в глупости и аз удостоверявам, че по-голямата част от фактите, върху които те се основаваха, са съвършено лъжливи. Мисля, че сенаторите трябва да бъдат по-добре уведомени, когато говорят пред една цяла нация и в името на интересите на народите! Диувал Укротете вашите свещени увлечения! Тези Г-да приемат само това, което видят, и техните увеличителни стъкла не можаха да им покажат лекарствената есенция във вашите зрънца. Алберт Извинете! Те могат да я намерят даже и в нашите 9-ти разложения [ниски хомеопатични потенции]. Но, позволете ми да ви попитам, ако със своите увеличителни стъкла тези сенатори-химисти са видели и с своите ръце са пипали онзи отровителен яд, който ний наричаме холера? *) *) Тогава холерните микроби не бяха открити; днес, при всичко това, тяхната микроскопичност говори в полза на безкрайно малките [бележката отразява времето на написване на пиесата — Роберт Кох открива холерния вибрион през 1883 г.]. Понеже са нямали възможност да го извършат, то трябва, за да бъдат последователни сами в себе си, да отрекат и действията на този ужасен бич, който опустоши нашата Франция; те трябва, в присъствието на хилядите жертви, да отричат смъртта! Признайте, че това ще бъде глупаво! * * * СЦЕНА II. Същите и Арманда, която влиза през вратата на дъното с една чаша чай и я поставя върху софата близо до баща си. Арманда Извинете... мислех, че сте сам, тате. Алберт Бог ви праща на моя помощ, Госпожице. Арманда Аз да ви помогна, Господине Алберте! Алберт Предстои ми да победя действието на една безкрайно малка доза, и вий, по-добре от мене, ще можете да намерите противоотровата. Арманда Ох! Една безкрайно малка доза не може да умори. Алберт Ако тя не действува върху сърцето! Арманда Върху сърцето!... (на страна) Разбирам. Диувал (нетърпеливо) (на страна) Да свършим с него. (На Арманда, като ѝ подава чашата с чай) Чаят ми изстинал, аз го обичам горещ. Арманда (взима чашата и като излиза) Бог да ви вдъхнови, Господине Алберте! Освен това, баща ми е тук, за да ви успокои; аз съм го слушала често да казва, че вашите зрънца не повреждали. (Излиза). * * * СЦЕНА III. Диувал, Алберт. Диувал По-вече от истина е, Господине Алберте, че тази ви безкрайно малка доза е едно непреодолимо препятствие между вас и моята дъщеря. Моето решение е непоколебимо. Размислете! Алберт (става) Възможно ли е да загине по този начин едно щастливо бъдеще! Не, Господине Диувале. Аз очаквам всичко от вашата честност и справедливост. Имам упование на Бога, защото съм толкова искрено християнин, колкото и искрено партизан [привърженик] на новия лечителен способ и не се съмнявам, че истината, на която съм бранител, ще ви се представи един ден, както и на мене, за една неоспорима истина. (Излиза). * * * СЦЕНА IV. Диувал (сам, разхожда се развълнуван) Той е с добър характер, и човека е достатъчен, за да ми препоръча доктрината (след малко мълчание). Ти си щастлив, млади човече... Ти си не зависим... Тъй също и аз, ако бях на 25 години, щях да изуча Ханемана... Защо прочее му приписвам за престъпление това, което прави неговата слава?... Той беше създаден за щастието на моята дъщеря... Гордостта ще бъде ли по-силна от моята любов!... Армандо, Армандо, ако ти ме обичаш, виж... и разбери положението на твоя злачест [нещастен] баща. Да се съединя с Алберта е за мене да се отрека от цяло едно минало, да се откажа от славата; да изгубя катедрата си във факултета; да пропадна от общественото уважение; да се смразя с най-драгите си приятели... О свободо, ти си само една гола дума! Аз съм прочее осъден да умра привързан о оковите на роба! Един слуга, известява: Доктор Деларош! * * * СЦЕНА V. Диувал и Деларош. Деларош Кажете ми, стари приятелю, продължавате ли още да приемате Г-н Диумулена [Дюмулен]? Аз го срещнах, като излизаше от вас. Диувал Аз току-що го изпроводих; но знаете ли, че той ми се вижда убеден и че размишлява добре върху своето дело? Деларош Какво дело? Диувал Неговата медицинска доктрина. Деларош (със отвращение) И вий ли! Превъзходния лекар, гордостта на нашия Факултет, вий слушате тези предвзети (hallucinés [халюциниращи / безумни])! Той е убеден както и билерина [продавач на билки / билкар], който продава своите балсами. Те знаят, че ще намерят всякога хаплювци [лековерни хора / будали] да ги слушат. Диувал При това числото на хаплювците и на билерите се увеличава всеки ден и вижте, че самото наше правителство им дава поддръжка. В столицата и по-главните градове, те създават с разрешение хомеопатически курсове и нашите клиенти ги приемат за истински. Деларош Успокойте се. Нашите Факултети и нашите Академии са всемогъщи. Те съставляват монопол и ще съумеят да поставят една преграда на тази наводняваща вълна! Освен това, туй пристрастие за бистра водица е една мода и то ще мине както нея. Диувал При това признайте, че тази мода, която трае от половина век насам, е една упорита мода. Деларош Казвам ви, че това е Беноатонова прическа (коафюр) [популярна за кратко през 60-те години на XIX в. във Франция екстравагантна женска прическа]. Диувал Толкоз по-добре, аз се боях да не бъдеше иглена пушка [модерно за времето си скорострелно оръжие, синоним на трайна заплаха]. Деларош Драги ми Диувале, трябва да знаем да се уважаваме; човечеството разчита на вашия здрав разум. Но да дойда на целта за моята визита. Аз ви познавам много добре, щото съм уверен, че няма да приемете за зет един раздавач на зрънца, и аз съм задължен да ви представя един млад момък, пълен с достойнства, накичен с сто хиляди франка. Той е Господин Конрад, млад доктор, награден с много лауреати (премии) от нашия Факултет. Ще видите, че той ще се хареса на Арманда. Диувал Това именно остава да се узнае. Деларош Всичко зависи от вас: девойката няма 20 години и тя ще направи това, което вий поискате. Диувал Нека се надяваме. Деларош става и се здрависва с Диувала. Деларош До виждане, докторе... Но виждате ми се болнав? Диувал От няколко дни чувствувам главата си уморена. Деларош Поставете един синапизъм [синап на прах / синапен пластир / горчичник] и си починете. Бързам да ида при болните си. Край на първото действие. _______________________________ ДЕЙСТВИЕ ВТОРО Малък салон в къщата на Господин Диувал. * * * СЦЕНА I. Деларош, прав; Лакруа и Вердион, седнали; Алберт Диумулен, прав, близо до софата, на няколко крачки от другите лекари, които изглеждат като да не обръщат никакво внимание на него. Деларош И вий, както мене, констатирахте, Господа, че нашия любезен събрат има мозъчна апоплексия (дамла) [мозъчен инсулт]. Да се повтори дръзко кръвопускането [пускане на кръв чрез разрязване на вена, стандартна тогава практика при инсулт] е последното средство, което трябва да се опита в този отчаян случай. Лакруа Позволете ми едно възражение, Господине Деларош: вий извършихте два пъти кръвопускането без други резултат, освен да докарате болния в дълбок несъзнателен сън (кома). Колкото за мене, аз не бих се усмелил да го повторя. Вердион Присъединявам се към вашето мнение, Господине Лакруа. Деларош Тогава какво ще правите? Аз употребих без никаква сполука и ревулсивите [отвличащи / дразнещи средства за насочване на кръвта към периферията, напр. синап, вендузи]. Лакруа Аз ще се придържам о синапизмите [горчичниците] и ще чакам търпеливо. Деларош Ще очаквате смъртта! Лакруа По-добре е да я очаквам, отколкото да я дам. Деларош (на Алберта с иронически тон) Как мисли за този случай хомеопатията, Господине Диумулен? Алберт По-вече от положително е, Господа, че никой лекар на света не ще може да обещае да възвърне здравето на Г-на Диувала; при това, струва ми се, че лечителния способ ни поднася още няколко средства. Деларош Без съмнение, Ханемановия лечителен способ. Алберт Вий го казахте, Господине. Деларош И какви зрънца [хомеопатични глобули]? Алберт Зрънца със опиум (афион). Деларош Опиум! Но тогава дайте го в голяма доза и ще избавите нашия нещастен пациент от мъченията на агонията [лекарят предлага евтаназия чрез предозиране]. Алберт Моята съвест ме задължава да уважавам агонията на моите болни и аз ще дам на Г-на Диувал опиум от 12-о разложение [хомеопатична потенция 12С]. Деларош (с професорски тон) 12 о разложение или хладна водица, хладна водица или експектативна медицина [изчаквателно поведение без реално лечение]; всичко това е за мене едно и също нещо! Алберт Господа, нито му е времето, нито му е мястото да разсъждаваме тук за подобни въпроси. Позволете ми да действувам, защото всяка минута отнася едно безценно време. (Лакруа и Вердион стават) Лакруа Ох! Господине, вий ми се виждате много уверен на себе си, тъй щото не можем друго, освен да ви оставим свободно поле за действие. Алберт Признайте поне, че сте изтощили вашите средства. Деларош Ще съдим и за вашите, Господине. (Лакруа, Деларош и Вердион излизат). * * * СЦЕНА II. Алберт (сам) Щели да съдят за моите средства! За да възтържествуваме ний, горките хомеопати, трябва да правим чудеса! Трябва да имаме двадесет и пет право [да сме прави в 100% от случаите]. (Разхожда се развълнуван). Трябва да съживяваме умиращите, на които са отнели, чрез техните кръвопускания и пиявици, всяка жизнена енергия, всяка сила за реакция!... Само тогаз обръщат очи към нас! Само тогаз, с една прикрита радост, те ни отстъпват своите болни, понеже са уверени, че всичката отговорност ще тежи само върху нас... Боже мой, успокойте вълнението на сърцето ми!... Аз ще имам упование... аз ще се надявам... Упование, надежда... Ах! Дали не ще бъде вече твърде късно? Не вреди [няма значение], аз трябва да действувам (издрънква звънеца). Подчинявам се на гласа на моята съвест, на гласа на обичта и на любовта. (Влиза един слуга). Алберт Бърже, една чаша и малко вода. (Слугата излиза. Алберт след малко размишление). Общо пълнокръвие [хиперемия / конгестия], пулс бавен, тупкане на темпоралните (слепоочните) артерии, коматозен сън, конвулсивни движения. — Опиум. Да, това е! * * * СЦЕНА III. Алберт и Арманда, която носи една чаша и вода. Арманда (разплакана) Господине Алберте... баща ми... де са онези Господа..... какво казаха? Имате ли надежда? Алберт Кураж, Госпожице Армандо! Бог ще ни помогне. (Отваря своята джобна аптечка, изсипва няколко зрънца в чашата и я напълва с вода). Арманда Това ли е всичко!... Но, Алберте, касае се за баща ми! Алберт Не е ли също и мой? Незабавно, давайте по една лъжица на всеки двадесет минути; при това и аз сам ще му давам; няма да се отделя от Господина Диувала. Арманда Боже мой! Боже мой! Избавете баща ми. Край на 2-о действие. _____________________________ ДЕЙСТВИЕ ТРЕТО Малкият салон на Г-на Диувала. Софа на дъното, врата на дясно, в средата една масичка, натрупана с книги и вестници. * * * СЦЕНА I. Диувал, в нощна роба [домашен халат], седи близо до софата; Арманда, при масичката, чете ръкописи, които крие в една книга. Диувал Чете силен с висок глас, щерко моя, то ще ме развлича. Арманда (смутена, става да вземе един вестник от масичката) Да ви чета ли вашия вестник, тате? Диувал Не, мое любезно чедо, чети ми това, което ти четеше. Арманда (На страна) Какво да правя? Баща ми не знае още, че Алберт го избави; най-после трябва да има една развръзка. (Чете високо). „И доде ще достигнем, велики Боже, ако ний отхвърляме всичко това, което не можем да разберем! При това, тъй постъпват множество хора, които се осмеляват да отричат един постоянен факт, един факт, който се повтаря всеки ден, само за това, защото не могат да си го обяснят. Вий, които отричате действието на безкрайно малките дози, позволете да ви представя една страница от Негово Преосвещенство Гом, върху безконечно малките: „Каква сила в тези средства, наглед толкоз малки! „Тази сила е такваз, щото аз виждам оттук, всичките манипулатори на материала, всичките учители на уравнението [в контекста: учените материалисти и математици], да се подсмиват на нашето лековрие [лековерие], като ни слушат да отдаваме на безконечно малките извънредни действия и, според тях, непропорционални с причината, която ги произвежда. От седемнадесети век насам, те повтарят едно и също нещо, понеже тяхното племе е старо. Тертулиан им отговаряше: Вий не сте честити [прави / точни] във вашите възражения. Вий се тласкате [препъвате] във двете най-неоспорими свойства на Бога: простотата и силата. Не е ли характеристичен знак на една велика сила да произведеш големи действия с малко средства? Простотата в причината и изобилие в резултата е печатът на Божественото дело. „И после, не виждат, че самата материя, за която се ласкаят, че владеят всичките ѝ тайни, ни дава в изобилие оръжия, за да ги бием. Нейната история може да се нарече: история на малките причини, произвеждащи големи действия“. „Какво по-мънинко от барута? И това малко количество прах, понякога унищожава най-големите полкове, понякога разбива на части най-яките стени“. „Какво по-мънинко от бусолата [компаса]? И това малко парченце от магнетизирано желязо произвежда всичките чудеса в съвременното мореплаване и свързва, по между им, всичките народи на земята“. „Какво по-мънинко от тези стъклени парченца, наречени телескопи? И с тези трошливи инструменти човекът проследява безмерността на небесата, прочита техните глобуси, измерва техния обем и описва техните пътища“. „Какво да казваме още? Какво по-мънинко от парата? И тези няколко капки вода, разширени, движат грамадни маси и ги занасят на далеч със бързината на птицата“. „Какво по-мънинко от електриката [електричеството]? И тази неуловима искра унищожава всичките пространства и дава на човека един вид вездесъщност“. „Какво по-мънинко от една муха? И в тази муха какво по-мънинко от нейното жило или от нейната зурла [хоботче]? И в това жило, какво по-мънинко от капчицата отрова, която тя процежда? И тази незрителна [невидима] капчица убива, в няколко часа, най-якия човек. И вий отричате на Бога това, което признавате на една муха! Ако безконечно малките могат да убиват, защо те да не могат да изцеляват, както в нравствения строй, тъй и в физическия?“ „В случаите на епидемии, тайната е още по-голяма. Как тъй неусетливи и неуловими атоми могат в няколко недели да изтребят села, да унищожат градове и да опустошат цели области?“ „Да преминем на други ред явления; какво по-безсилно от думата? Малко вдишван въздух, раздвижен от този, който излиза из устите ми. И в този въздух, станал посредник на человеческата мисъл, каква ужасна сила! Ето ни на бойното поле на Маренго, на Аустерлиц или на Москва. Неизчислими маси хора са събрани, но стоят неподвижни. Изведнъж, малко въздух, излязъл из устата на Наполеона, образува думата: Напред! При раздвижението на този въздух, който удря ушите им, тези с хиляди хора се спускат едни върху други, земята се разтреперва, кръвта протича като река, планини от умрели покриват земята, една империя е спечелена или изгубена.“ „И Бог не ще може да предаде на съществата, които прониква със словото си, дарбата да произвеждат действия още по-удивителни!“ Но аз обичам да го повтарям: че безкрайно малките дози съставляват ни най-малко чудния закон на подобните, който ми се струва, да е един от най-великите общи закони, които управляват физическите и моралните [психическите / духовните] сили.... Диувал (заинтересувано) Какво е заглавието на тази книга? Арманда „Изследвания върху един велик закон“. (Продължава да чете). Той е мисълта на Бога създател, на Бога спасител. Когато Бог създава човека, той го прави по своето подобие; когато го изкупва, той се уподобява на него. Салският свети Франсоа [Франциск от Сал — католически светец от XVII в.] нарича този закон: закона на любовта. По-нататък ще имам случая да цитирам Тертулиана, Св. Иван Златоуста и други велики гении, които чудесно развиха тези велики и чудесни сили. (Арманда изпуща един лист от ръкописа; Г-н Диувал го взема. Арманда продължава да чете). Да, чудесни законе, законе пълен с безпределно изобилие, безконечно благодеяние на божествената благодат, ти си вдъхновителя на великите дела, ти си притежението [гравитацията / привличането], което движи звездите, ти си свойството, което съставлява телата, ти си симпатията, която създава любовта, ти си милостинята, която съединява хората и в медицината ти си хомеопатията. Диувал Кой е автора на това съчинение? Арманда Познайте почерка, тате! Вий имате на ръка един ръкописен лист от този интересен труд, който не е още напечатан. Диувал (разглежда ръкописа) Но това е Алберт! Един слуга известява: Господин доктор Деларош. * * * СЦЕНА II. Горните и Деларош. Диувал (като му подава ръка) Ех, пристигнахте най-после!... със какво нетърпение ви очаквах! Деларош Вече на крака! Вий злоупотребявате със силите си! Диувал Като със вас човекът никой вече не се страхува от смъртта! Вий ме спасихте, любезни ми Делароше. Деларош Кръвопусканията, наистина.... Диувал Кръвопусканията щяха да ме уморят, ви казвам.... Но кажете ми, кой е този божествен лек? Деларош Вий имате здраво телосложение и природата.... Диувал Недейте се толкова унизява! Да не говорим за баба природа, аз я зная за неспособна да извършва подобни възкресявания. В моето сдървено [вцепено / парализирано след инсулта] положение, аз усетих много добре действието на лека, който ми дадохте. От първата лъжица, един приятен пот замести ненаситната треска. Малко по малко, аз усещах да ми се възвръща живота и, след 24 часа, аз придобих напълно употреблението на моите умствени способности и парализата изчезна. Деларош Ревулсивите [отвличащите средства] може би.... Диувал Наистина, Господине, вярвам че искате да пазите в тайна вашия лек. Един слуга известява: Господин доктор Диумулен [Дюмулен]. * * * СЦЕНА III. Горните и Алберт. Алберт (като се приближава до Г. Диувала) Сърадвам ви [поздравявам ви / радвам се за вас]. Диувал (като показва на Г. Делароша) Трябва да сърадвате [благодарите на] Господина. Деларош (на страна) За кой дявол дойдох аз тука! Диувал (на Алберта) Вашите зрънца извършват ли подобни изцелявания, Г-не Алберте? Алберт Може би. Диувал Как тъй може би! Нима сте получавали подобни резултати! Алберт Много пъти. Диувал Но вий не знаете в какво положение бях аз, преди три дни? Алберт Аз преминах него ден при вас, Господине Диувале. Арманда Алберт ви избави, тате. Алберт Бог благослови моите усилия! Арманда Бог благослови хомеопатията. Деларош (на страна) Ако си тръгнех? Диувал (смаян, на Делароша) Но обяснете ми прочее? Деларош Аз не зная..... Алберт (на Делароша) От него време се изминаха само три дни и вий трябва да си спомняте, Господине, че вий и вашите събратя, след като употребихте кръвопусканията, ревулсивите и синапизмите, обявихте положението на нашия любезен болник за отчаяно. Тогава, като взех на себе си отговорността за лекуването, дадох ви, Господине Диувале, зрънца със опиум от 12-о разложение. Деларош (смутен) Не зная какво сте извършили. Диувал (очуден, като става) Възможно ли е... аз, който мислех.... но това е същ... победен съм.... не, не, аз тържествувам. (Със достойнство). Може би да ви учудва, Господа, едно нещо, именно: моето малко учудване! Господине Алберте, от вашето самопожертвувание, от вашата наука и от вашата доктрина, аз не очаквах нещо малко. Изповядвам го, за моя срам, че трябваше един факт, който би се докоснал лично до мене, за да ми даде сила да изповядам, че аз затварях очи пред светлината, че без да я познавам, воювах против една доктрина, която знаех че има основа. Самолюбието, страхът от критиката, вкоренения навик, предразсъдъка и, защо да не го изповядам, мързела за нови изучавания, задържаха до днешния ден впрям [заключена] моите устни за родената истина. И, прокламирам го открито, тези същите мотиви, колкото и да са долни и нищожни, са началото и причината на нападенията от страна на Факултетите, Академиите и на едно голямо число лекари.... Но имайте упование, млади човече... да имаме упование.... Оставете, оставете потока на страстите да бие скалата на истината. Истината, както и Бог, може да чака; както него, тя е отбелязала своя час на тържествувание и този час не ще се забави да удари. Да, аз виждам вече облаците да изчезват, предразсъдъците да се срутват, гласа на злословието да се смълчава; виждам хомеопатията да царува, като царица в изкуството на лекуването; щастливи са тези, на които самопожертвуванието ще ускори идването на този честит ден! Отсега нататък, аз съм от вашите; признателен защитник и дързостен бранител на вашата доктрина, аз ви посвещавам от днес всичките сили на своята интелигентност, всичката енергия на сърцето си; ще воювам без почивка, и до последния час на живота си, ако трябва, против това гнусно съзаклятие на мълчанието, сплетено от нашите събратя, против Ханемана и неговото дело. И първия удар, който ще му нанеса, ще бъде със оръжието, кое вий ще ми дадете. Позволете ми, млади ми приятелю, да приема от купела първороденото на вашата интелигентност: аз ще бъда издателя на книгата, която ще печатате и от която нашата Арманда ми прочете една чудесна страница.... Любезни ми Делароше, обещавам ви от нея два екземпляра. Деларош (смутен) Благодаря, благодаря, очите ми отслабват от ден на ден и не мога да чета вече, освен със голяма мъка. Диувал (на Алберта) Приятелю мой, не се заемам да ви благодаря, вий сте мой и утре дъщеря ми ще бъде ваша съпруга. Алберт (като взема ръката на Арманда) Правите ме най-щастливия между хората. Арманда (на страна) Благодаря ти, Боже мой. КРАЙ.

ДОРЛИШЕМСКИЯ СОМНАМБУЛ Прочитаме в в. „Stamboul“ [излизащият в Цариград френскоезичен вестник „Le Stamboul“], под заглавие „Чужди съдилища“, следното: Саверенското съдилище се занимава по настоящем с един сомнамбулически въпрос [казус], който възбужда един твърде значителен интерес. Касае се за един лечител под название „Шлофер от Дорлишем“, то е спящия от Дорлишем, който се е прочул. Собственото му име е Йост. Беден шивач на дрехи, той на 1867 заминава за Париж, без да притежава нищо друго, освен едно първоначално учение и няколко понятия от кроежи, заети от майсторите, които се намираха в Дорлишем и в Молшем, съседен град. В Париж той посещаваше обществата, които се занимаваха с магнетизма, и се указа като пръв сомнамбул [изпаднал в транс медиум за диагностика]. Даже доктор Дежарден го е поканил да остане всякога при него, за да му служи като медиум по магнетическите опити. Подир войната [Френско-пруската война от 1870–1871 г.] Йост се завръща в Елзас и си туря на ума да тури магнетическите си способности в действие; тъй той се установява като сомнамбул в своето родно село и начева да лекува по специалността си. „Ясновидния“ за малко време се прочу и прослави тъй, дето не се забави да привлече вниманието на лекарите, както и на професорите от Страсбургския университет, на които нетърпимо беше станало вече това негово съперничество. Спящия от Дорлишем начна да се преследва и хули, че беззаконно вършил медицинското звание. Но затрудненията, които му се нанесоха, не послужиха освен да увеличат неговата слава, и да го накарат да се снабди с един лекар, който да подписва рецептите му. За малко време болни надодоха от разни места на Европа в това малко село Дорлишем, даже и от Америка. Бедният шивач за малко време си построи една добра къща, и като гледаше даром бедните болни, раздаваше спечеленото на тези, които страдаха. От четиридесет до петдесет болни ежедневно чакаха да получат неговата помощ. Йост стана страшен съперник на медицинския факултет, който, като не можеше да го преследва вече, че върши медицината незаконно, набеди го, че той мамел и крадял хората. Паркета [прокуратурата] прие този начин на обвинение, според когото „спящия“ не спял, но се преструвал, за да привлече хората. Под този начин на обвинение, Йост се намери за виновен и трябваше да се представи в съдилището, както той сам, тъй и лекаря, който подписваше рецептите му, както и племенницата му, която го приспиваше. По-вече от петдесет свидетели из Франция и Прусия се нахождаха [намираха] по тази работа от към страната на сомнамбула. Против виновния прокурора имаше около двадесет болни, които, като не са могли да се излекуват, казваха, че Йост е шарлатанин. Защитниците на сомнамбула, които бяха на число двойни [два пъти повече], го славеха и му благодаряха, задето сдобили здравето си чрез него. Между свидетелите се нахождаше и генерал-лейтенант Бергман, управител на Страсбург. Генерала беше доволно смутен от случая, при всичките почести, които съдилището му отдаваше, като обяви че той отишел при сомнамбула от любопитство. Той мисли че това е престорка и лъжа. По туй обвинение можаха да се появят още много свидетели от всичките кръгове на Страсбург, особено госпожи; но съдилището поиска да избегне смущението, което те можаха да почувствуват, като изповядат публично своята вяра за човек, който, освен туй, се преследва и за вина против нравите. Свидетелите, които бяха призовани, принадлежаха на всичките класове в обществото: адвокати, доктори от разни познания, търговци; всички бяха ходили при сомнамбула, от които мнозина го хвалеха! Съдиите с председателя си, които, наглед, бяха много чужди за магнетическите неща, пожелаха щото виновния да се магнетизира там от племенницата си. При всичко туй никому не дойде на ума да опита в този случай медицинските просветителни [диагностични] способности на Йоста. Професорите от университета, които бяха призвани за експерти, се ограничиха да обявят, че виновника е добър магнетисант [магнетизатор], без обаче да открива на вън свръхестествените си сили, които той притежаваше. При всичко туй, трудно е да си състави някой едно ясно мнение върху този странен случай, и противните мнения, издадени от компетентни с авторитет лица, не са още от естество да обяснят притворство ли е това, или действително ясновидство. Доктор Бернхайм от Нанси и професора Форел от Цюрих са за това странно дело; коги [докато] Страсбургските клиники казват, че Йост е един лъжец, който търси да се обогати от доверието на публиката. При второто разглеждане беше назначено да се изпитат експертите и да се изслушат съдебните препирни. Публиката беше многочислена; имаше много жени, няколко попа, множество заседатели и няколко главни офицери из гарнизона. Един от последните тези, майор фон Клостервалд, който се интересуваше много от магнетическите неща, беше дошъл да съобщи на защитниците да разкажат на съдниците един случай, който той е имал случая да потвърди сам. Тая случка произведе едно голямо впечатление, и когато майора излезе да я разкаже, публиката, която беше омаяна от този магнетически въпрос за свръхестественото, чакаше с нетърпение да я чуе. Майора разказва, че като се намирал един ден при един свой приятел, професор от Зито (Сакс), там той видял една млада селянка, която се магнетисвала от казания [въпросния] професор. Последния този казва на майора ако обича да я попита нещо. Майора си спомня да я попита за един от своите приятели, полковник в Магдебург, чието име и адрес той съобщи на лекаря. Младата жена, която не знаеше даже Магдебург, незабавно му описа подробно апартамента с всичките неща, които се нахождаха вътре; подир това тя описа всичкия персонал, от когото фамилията на полковника се състоеше. Полковника в това време беше болен и жената разузна болестта, като забеляза признаци, каквито сам майора не познаваше съвършено. Тези подробности, при всичко туй, бяха истински, както се засвидетелствува подир три дни, като се възвърна в Магдебург майора. Подир тая възбудителна случка, както защитниците, тъй и експертите, начнаха да привеждат примери от разни писатели. Тъй щото присъствуващите сякаш се намираха в преподаването на един магнетически курс, в когото разните мнения се кръстосваха. Въпросът не беше освен върху телепатията, хипнотизма, каталепсията, самовнушението, внушението и нервическите болести. Експертите от Страсбургския университет обявяваха за един от най-новите авторитетни хора, по този предмет, Шарко [Жан-Мартен Шарко – прочут френски невролог]; другите, които бяха от школата на Нанси, бяха защитниците. Препирнята беше ужасна и от двете страни; слушателите, както и самите съдии, стояха като оплашени [уплашени / смаяни], задето разговора изцяло ставаше по тайните на невидимия свят. Обвинителите експерти, членове от Страсбургския медицински факултет, излагаха, че Йост, който приемаше болни от сутрин до мръкнало, освен в неделя и понеделник, не можеше да изтрае на този от години режим, ако той беше под един истински магнетически сън; от което и заключаваха, че той не бил ясновидец, а присторник [преструвач / симулант], който мамел хората. Те разсъждаваха тъй страстно, като че бяха присвоили ролята на прокурора. Те не искаха да проумеят всичките хипнотически явления, при всичко че Шарко, когото те поставяха като един от най-авторитетните лица на деня по този предмет, не припознаваше дарбата „втори поглед“ [ясновидство]. Колкото за авторитета на Г. Бернхайм, когото защитната страна посочваше, те го считаха като второстепенен. При всичко туй, препирнята върху тая точка остава нерешена по причина, че главатарят на Нанската школа отказал да се яви пред германското съдилище. Подир една дълга препирна върху втория поглед от страна на професора Нонена, Йост, ако и да се докачаше [засягаше / вълнуваше], стоеше съвършено хладнокръвен, без да покаже знак на одобрение или на отрицание, или пък лицето му да се измени някак си: той се показваше съвсем чужд на това, което се случваше. Само честото му мигане показваше неговото недобро вътрешно положение [вълнение]. Публиката не можеше да се спре от да не забележи, при това хладнокръвно стоене, страстта, която експертите от факултета пламенно развиваха. Какво да кажем за свидетелите, на които Страсбургските лекари не припознаваха излекуването от Йоста? Един стар лекар из Фрибург, експерт от страна на защитата, поиска да отговори на укорите, които факултета изсипваше върху сомнамбулите. Изгонен из Баденското велико княжество подир 1848 [след Мартенската революция в германските държави през 1848 г.], той обиколил света и е достигнал да стане днес един апостол по религията на тайните науки. Той ни говори за Египтяните, за Месмера, за новите спирити и според него само сомнамбулизма ще извлече медицинската наука из вехтите навици на материализма! От този час препирните станаха нетърпимо продължителни. При призоваването на един свидетел от страна на експертите и на защитната страна, членовете от факултета изчленяваха тъй разните патологически случаи, дадени за оправдание от свидетелите, дето произвеждаха негодувание от страна на публиката. От една страна свидетелите се наскърбяваха от подобни пристрастни изисквания, от друга – публиката с нетърпение чакаше да види края на странната тая работа. Тъй всеки гледаше кога прокурора ще начне своите изследвания. Адвокатина Шот из Шотенстайн, като доказа, че от хилядите болни, които са ходили при спящия, никой няма подадено прошение да се оплаква от него и че преследването, което съдилището му прави, става по настояването на медицинския съвет, постара се да докаже, че от страна на виновния не може да има ни притворство, ни пък шарлатанизъм. Йост, каза той, даваше консултации в едно сомнамбулическо положение, и беше уверен, че той виждаше страданията, от които болните страдаха, като се поставяше в съобщение [контакт / връзка] с тях. Следователно защитника искаше оправданието на Йоста, както и на неговите двама другари, които се виняха [съдеха] за съучастници. При всичко че Йост, както се види, е истински сомнамбул; при всичко, че както се указва, той е вършил всичко това с силата на дарбата, с която природата го е надарила; при всичко туй, ние не трябва да забравяме, че в епохата, в която се нахождаме, справедливостта е там, дето е силата [тук в смисъл на: правото е на страната на по-силния, т.е. на официалната медицина]. Тъй, чрез влиянието на медицинския факултет, види се, Йост се осъди за измама и нравствено престъпление на една година и 4 месеца затвор, и на 900 марки глоба; доктора Грос на 325 марки; жената Волф на 105 марки.

Вегетаризма или растителната храна. от А. де Феленберга-Циглер. Много из между нас, като не знаят какво нещо е вегетаризма, не знаят и какво да мислят за него; не е зле, мислим, да се освети всеки върху растителния режим, който клони да се разпръсне [разпространи] между ни. Не се касае тук само за този строг вегетаризъм, когото последователите му го вземат като идеал за человеческия живот и източник на всякакво добро, за този режим, който изхвърля всякаква произходяща от животното царство храна, като мляко, яйца, масло и сирене. Предварително нека забележим, че един умерен вегетаризъм, който позволява употреблението на тези хранителни неща и забранява съвършено месоядната храна, не заслужава името вегетаризъм, понеже той позволява храна, която е произхождение от животните. Този е режима, когото доброволно ние приемаме, още повече, че едно голямо число от населението, особено по селата, не яде почти месо, но се храни с мляко, сирене, яйца и с разни растителни неща; при всичко туй, то се намира твърде добре, е здраво и кораво, и полага един доволно голям труд в работене, което е достатъчно да ни потвърди, че месоядството, що Либих [Юстус фон Либих – прочут германски химик от XIX в.] подкрепя и проповядва, не е без друго необходимо за човека, то може съвършено да се изключи от да бъде като подкрепителен режим. Ние сме противни [противопоставяме се] на изключителния вегетаризъм, когото считаме като противоестествен; противни сме още и на месоядството, по начина на Либиха, което вреди здравето; потвърждаваме и разгласяваме смесения режим, който, наистина, не заслужава името вегетаризъм, понеже той може да се вземе като всеядство (omnivorisme). Апостолите на върлия вегетаризъм дават такава една довереност, като че е непогрешима; доводите и причините, които те ни дават, са без никаква голяма стойност, за да потвърдят и оправдаят изключителния този вегетаризъм; тъй те не могат да ни уверят, че човекът, според анатомията на телесните си части, е бил първобитно плодоядец, както маймуните, които живеят по дърветата и които Дарвин ни представя като наши прадеди; те не могат още да ни докажат, че това е станало чрез едно развращение [извращаване / промяна] или изменение на вкуса, дето човекът е достигнал да се храни с месото на животните, което изначално им било отвратително. Освен това, потвърждението, че човекът е естествено плодоядец като маймуната, почива върху твърде слаби основи, които ние вземаме за лъжливи. Човекът е по-добре един всеядец, като мечката. Даже маймуните, които се считат като плодоядци, произволно [при възможност / по свой избор] ядат месо, когато намерят; те с удоволствие ядат без най-малкото отвращение яйцата на птиците, глистите, гъсениците, бръмбарите и пр.; това, което те не щяха да направят вероятно, ако тези хранителни неща бяха противни на тяхната натура или им бяха отвратителни. В езерата и в блатистите места на островите Ява и Суматра маймуните ловят с опашките си раци; последните, чрез щипките си, се залавят за опашката на маймуната, която изкуствено [ловко] ги взема и яде охотно. Като няма подобни животни, маймуните взаимно се пощят и си ядат бълхите и въшките, които техните тела произвеждат. Ако техният инстинкт не им позволяваше една подобна храна, те нямаше да се вдават в подобен лов. Тези неща потвърждават, че маймуната не е абсолютно плодоядец, че инстинктът ѝ понякога я тика да се спуща и към една храна от животните и че, като човека, тя е много или малко всеядец, ако и тропиците да ѝ дават изобилна храна от разни видове плодове; тъй щото те не са никак принудени от един голям глад да искат да задоволят своите нужди. С изключение на тревопасните, няма други животни, които да са изключително вегетаристи [вегетарианци], било между четириногите, било между двуногите. Даже и тревопасните, въпреки своите три стомаха и своите дълги черва, могат без никакво затруднение да привикнат да бъдат месоядци, както се случва на северната страна на Норвегия, дето зиме, когато не се намира никаква растителна храна, хората си хранят кравите със сухи или кадени [пушени] риби. Човекът е определен от провидението да населява всичката земя, от полюсите до екватора, да живее в нея и да я обработва; в това отношение Творетеля [Творецът] чудесно я организирал и направил полезна. Човешката натура и състав са съобразни с това назначение, тъй щото той може да живее навред, тъй под тропиците и екватора, както и в най-студените места на полюсите, понеже всичката земя и това, което е по нейната повърхност, всичките сили и всичко това, което тя произвежда, му принадлежи според волята на провидението1). Той е приет във всичките климати и успява по всичката земя; навред, дето земята му доставя облекло и една храна, от каквото свойство и да е тя. Не е също за маймуната, която живее в тропическите места и на която живота е ограничен в тези места, които произвеждат достатъчно плодове за прехранване, при един климат, който ѝ подобава. Това е още едно доказателство, което потвърждава, че човекът не е произведение от маймуната, както Дарвин иска да докаже. Действително, ако това беше тъй, то човекът, както прадядо му маймуната, щеше да бъде ограничен под тропиците, дето щеше да живее гол, със или без никакво естествено облекло, понеже по тези места никакво облекло не е нужно, както го потвърждават обичаите на арабите и на народите, които живеят по тропиците. Разумява се, следователно, че човекът, според волята на Творителя, трябва да прекарва живота си по всичката земя и да владее всичко това, което тя обема [обхваща]; той не може да бъде освен всеядец, а не само плодоядец, тревоядец, както поучават и претендират партизаните [привържениците] на върлия вегетаризъм; другояче, човекът, както и маймуната, не биха могли да живеят освен в тропическите места, които само им дават една достатъчно растителна храна, от което трябваше да последва, щото другите части на земята да не бъдат населени. Следователно, като човекът може да си достави храната без труд и старание, той ще прекарва, както маймуната, един живот безполезен и съвършено животински; в случай че няма да има нужда и от облекло, той няма да има грижа и за най-малкото умствено развитие, и ще остане като животно, в строгата смисъл на думата, без най-малката божествена искра, и няма да може да изпълни участта, която провидението му е начертало. Върлия вегетаризъм, следователно, е в противоречие с божествения порядък, както и със свещените писания. В по-студените места, дето човека се е намирал, трябвало изначало той да се е хранил с такава храна, каквато тези места му се произвеждали, значи лова и риболовството. По необходимост той е станал почти изключително месоядец, както са още до днес жителите на полюсите. Освен под тропиците, дето се нахожда достатъчно количество от хранителни овощия, които може да се ядат тъй както си са, човекът, в умерените климатически места, и на всякъде другаде, дето не се нахожда достатъчно количество от растителна храна, е бил принуден да прибегне към храна и от животното царство. Следователно, човекът не е никакъв тревоядец или плодоядец, и не може да живее само от растителни неща. По-сетне, когато е начнал патриархалния номаден живот, човекът е опитомил едно число от тревопасни животни, като ги е подвел на стадо и водил на паша от място на място, както са до днес чергарите. Тогава той е живeел от стадото си, от добитъците, които е клал, както и от тяхното мляко, масло и сирене. Откато се установиха номадите по плодородните долини, начна занаятчийския [земеделския] живот, период в когото човекът се е нагърбил да обработва земята, за да му произведе растителна храна, от която той се нуждаеше; тогава той стана всеядец. Когато земеделието се е усъвършенствало колко-годе и начнало да се произвежда пшеница и зеленчук, човекът се застоя на едно място и стана тревоядец [в контекста: уседнал консуматор и на растителна храна]. Изнамирането на огъня и употреблението на варенето допуснаха на човека да се храни с житните произведения, с разни овощия, със зеленчук и корени; тъй той можа да се възползва за прехраната си от произведенията на умерения земен пояс. От нужда месото и яйцата се ядяха без да бъдат уварени [сготвени], което не беше едно и също за дивите овощия, ябълки, круши, пр., които са много стипчави и кисели. Само човекът по тропиците остава плодоядец; при всичко туй, както за маймуната, това плодоядство е размесено и омекотено малко и с месна храна; така щото човекът и по тези страни е всеядец. Освен това, ние не знаем кои са местата, които са били люлката на човечеството, де човекът се е породил и де той е живeел изначало; ние не знаем ако [дали] той изначало е бил заселен по тропиците или по умерените земни пояси; следователно ние не знаем още ако изначало той е бил месоядец, всеядец ли или плодоядец. Рая, тъй както ни го описва Мойсей, книга I, глава II, стих 8 и нататък, не може да се вземе тъй както е буквално; то не е история, а чисто и просто една алегория. Човекът, по храната, не може да се постави и сравни с маймуната. Освен това, ние трябва да забележим, че в древните израилтяни животните жертвоприношения стоеха на първо място и се почитаха повече от растителните. Вярваше се, че животните жертвоприношения са били по-приятни на Бога, отколкото растителните, както ни го потвърждават жертвоприношенията на Каина и на Авела. И свещениците (левитите) председателствуваха тези жертви и живееха от приходите на храма; те следователно ядяха месо, с изключение на кръвта и лойта. Вегетаристите [вегетарианците] са излъгани, дето претендират, че плодоядците народи имали по-благородни и по-добри черти, по-сладък и по-кротък характер от месоядните, които имали по-прости и по-груби черти2). Изобилстват доказателства на противното: този, който иска да се убеди, нека прочете разказа на Ципеянското възстание [Сипайското възстание в Индия през 1857 г.] в английските в Индия места, дето това поколение, което се храни изключително с растителна храна (само ориз), дето тези индийци, които се считаха за меки, приятни и неенергични, надминаха във върлостта [жестокостта] си англичаните, които са повече месоядци. Презрението, което те имат за жената, върлостта, с която те употребяват [се отнасят към] вдовиците, не свидетелстват никак в тяхна полза; напротив, те потвърждават, че тези народи нямат благороден характер, човещина, състрадателност и любов за ближния си. Забелязваме същото нещо в китайците, дето долната ръка [бедните слоеве / простолюдието] се храни по-вечето с растителна храна. Тези хора, наместо да бъдат добри, великодушни и състрадателни, те се отличават по-вече чрез егоизма си и чрез строгостта си. Същото се среща в народите на Южна Европа, които, ако и да се хранят повечето с растителна храна, не са ни приятни, ни лишени от страсти. Наконеч [накрая], дивите народости, които се хранят с растителна храна, се отличават по същите недостатъци. Упознато е освен това, че маймуните, които са изключително плодоядци, са изобщо лукави, омразни, размирници. Още чрез отвратителната си грозота, чрез съвършената си безполезност и ненаситност, те представляват карикатурата на един недодлан [недодялан / груб], упорит и никакъв човек. Това е едно свидетелство, че плодоядството не умеква [омекотява] никак нравите, даже в животните. Да говорим повече върху това, трябва да отидем много далеч. Този, който иска да се увери в истината на тези неща, нека прочете мисионерските разкази, описанията на пътниците, историята и ще види, че вегетаристите грешат съвършено в това, което претендират. Народностите, които се нахождат [намират] по полюсите, лапландците, самоедите, ескимосите и други, са чисто месоядци, понеже земята, която имат, не може да се работи и е неплодородна. Е, добре! Всички пътешественици са съгласни, че тези народности са повече от едно тихо естество, от един благователен [благороден / благосклонен] и мек характер. Това потвърждава, че месоядството не води хората към необразованост и скотство, както искат да кажат фанатиците вегетаристи. Северните жители в Япония, които са ловци и рибари и които не познават земеделието, са месоядци в цялата смисъл на думата; при всичко туй, един мисионин [мисионер], който е живeел между тях с години, ги описва че са хора чрезвичано [чрезвичайно / изключително] добри и симпатични. Освен това, ще прибавя едно неоспоримо нещо, което се отнася до канибалите. Тези човекоядци, даже тези, които живеят под тропиците, като например жителите по островите Фиджи и други острови, които се нахождат към южната страна на морето, имат на разположението си изобилно както овощия, тъй и други разни за ядене растения. Те са станали човекоядци единствено по причина, че всичките потребни и за ядене животни, т.е. тези, които дават мляко и яйца, не съществуват по техните острови; те, за да си доставят тая храна от месо, която естествения инстинкт им налага, прибягват към войни и стават ловци на хора. До такава степен месната храна почива върху една вродена нужда в човека, или върху инстинкта, ако е по-добре да се каже. Когато мисионерите вкараха животни, които дават мляко или произвеждат храна (особено свинята) по тези човекоядни места, човекоядството малко по малко изчезна, понеже хранителната нужда от месо беше вече удовлетворена у тях. Следователно, вижда се, че когато вегетаристите претендират, че човекът е съществено плодоядец и че естествено той е принуден да живее вегетарически, те извършват това без никаква основа. От друга страна, не възможно е да се докаже, че хората, които са подложени под една строга растителна храна, са по-силни, по-корави и по-здрави, както претендират вегетаристите, от тези, които са месоядци, т.е. които употребяват умерено месото и избягват злоупотреблението на алкоолическите [алкохолните] питиета. По начало вегетаристите се въздържат от алкоолическите пиниета, даже ги избягват съвършено, дето може да се заключи, че ползата, която те отдават по-вече на вегетаризма, е следствие не на него, а на алкоолизма, когото те избягват строго. Действително, хора, които следват да ядат всякакво, т.е. които са всеядци, умерени и въздържателни, се радват на едно добро здраве и на една голяма жизнена сила; коги [докато] не малко случая знаем, дето без съмнение са пострадали тези, които са се хранили само с растителна храна; тъй щото те бяха принудени да остават този режим и без да приемат месоядството по начина на Либиха, да прибегнат към този режим, който е смесен или от свойството на всеядството, за да си поправят здравето. Не може също да се докаже, че вегетаристите живеят по-вече, отколкото всеядците. Знае се, че в Русия православните говеят [постят] четиридесет дена под едно най-строго въздържане; те не ядат нищо, което е произхождение от животните – ни мляко, ни масло, ни сирене, ни яйца, и са изложени изключително на една растителна храна. Но повечето из между тях страдат от този режим, по причина на недостатъчната храна, и с нетърпение чакат като кога да отговеят [да заблажат / да спрат поста], за да добият силите си. Както казахме вече, всеядството е режима, който подобава най-добре за човека; за това, въпреки теориите, поставени от Либиха на слава, ние препоръчваме едно умерено употребление на месото, което, взето в голямо количество, може да повреди здравето. Месото е едно много усилителна [хранителна / засилваща] и лесносмилателна храна, но премного взето, то е вредително; то сгорщява [сгъстява / разпалва] кръвта и произвежда не добри влаги за здравето. Да яде някой четири пъти в ден месо, както правят англичаните и тези, които искат да ги поддържат, е – със изключение може би на английския климат – един режим несгоден и вредителен за климата на нашите места, а особено за тропическите места, за които един режим, но не изключителен, от растителна храна е най-вгоден. Англичаните по едно предубеждение считат живота си, както и месоядния си режим, като най-добри, без да държат сметка, че последния трябва да се намали в разни други климати, че той не трябва да бъде един и същ в Англия и в Индия. Месоядството и многото употребление на алкоола правят големи изтребления [поражения] между англичаните в Индия; почти всички се завръщат в Англия заразени, много или малко, от болки в черния дроб. Холандците от Ява, които, напротив, живеят както туземците, т.е. следват един режим повечето растителен, живеят добре и издържат по-вече дълго време. Растителния изключителен режим ние го оставяме на фанатиците, на тези, които се нахождат добре или мислят, че се намират добре; при всичко туй, въпреки тяхното потвърждение, ние поддържаме, че този режим е противоестествен и против политическата икономия. Действително, какво ще се случеше, моля ви, ако изключителния растителен режим станеше общ до толкова, щото всеки да я употребява него? Ако не трябваше вече да ядем месо, за какво ще ни бъдат стадата от крави, волове и овци? – За млякото ли им? Но вегетаристите крайно осъждат употреблението както на млякото, тъй и на сиренето, на маслото, на яйцата и на всякаква храна, която произхожда от животните. За вълната ли ще отглеждаме овците? Но крайните вегетаристи избягват употреблението ѝ, въпреки теорията на Йегера [Густав Йегер – германски естествоизпитател, пропагандирал вълнените дрехи], апостола на вълнените дрехи. Още, ако селянина няма да може вече да одържа [отглежда] животните си за да произвеждат мляко и месо, от де той ще вземе необходимия тор, за да натори нивата си, която ще му произвежда житата, зеленчуците и разните необходими вещи относително до растителната храна? Или той трябва да храни говедата си само за тора, дето да може да наторява нивата си, за да произвежда една растителна храна, която да бъде достатъчна за плодоядецът? Тогава, какво ще ни заслужат нашите добитъци и нашите ливади? Ще отхранваме животните само за кожата ли им? Ще се колят животните за кожата само, необходима за фабрикацията на обработени кожи; колкото за техните трупове, ще ги заравяме ли в земята, за да гният и се топят? Но тогава, какво ще стане земеделието? И защо ще ходим на лов, когато той ще бъде забранен да се яде? Защо ще риболовстваме, като няма да ядем ни риби, ни раци, ни миди, ни стриди? За какво ще имаме кокошки, пилета и други гадове [в контекста: домашни птици], като няма да ядем яйца? Не може да се помисли някой като какъв резултат ще има подобен един режим; несгодните и вредни следствия, които ще докара един подобен абсолютен вегетаризъм. Няколкото размишления, които изрекохме, са съвършено достатъчни да докажат като какво ще стане земеделието, ако началото на изключителния вегетаризъм се приемеше навред. Явно е, че този режим е невъзможно да се приспособи, че той е едно необмислено нещо, една аномалия. При всичко туй, под едно условие, той може да бъде полезен на някои хора, на които употреблението на месото не подобава, на слабите телосложения, които се излагат чрез месоядството. Но тези са изключение от правилото; не може да се мисли, че вегетаризма трябва да бъде препоръчан на всички като най-добър. Още, узнато е, че много хора не се намират добре от зеленчуците и от овощията; следователно, тези са принудени да следват един смесен режим, като се хранят с брашнени неща, с мляко, яйца и месо. На тези последните вегетаризма не подобава. Човекът не е направен за подобен един режим, той по-добре се намира да бъде всеядец. Всеки трябва да си присвои този режим, който подобава по-добре на неговото естество и на неговото телосложение; един се намира по-добре с вегетаризма; друг по-добре, като яде всякакво; накрая друг предпочита месоядството. Ще бъде лудост да иска някой да наложи един и същ режим за всички, както претендират фанатиците вегетаристи. При всичко туй, като лекарство, ние препоръчваме вегетаризма за едно по-дълго или по-късо време; сифилитиците, например, които може да бъдат повредени от меркуриализма [лечение на сифилис с живачни препарати, популярно тогава], се намират по-добре да се въздържат от месо, което е за тях една отрова, чрез която стават по-зле. Но едно лечение не може да се продължава с години; растителния режим е едно много добро лечително средство, и като такова, то не трябва да се продължава вън от известни предели. При всичко туй, ако вегетаризма е можал да извърши някои лечения, то има случаи, дето употреблението на месото трябва да се предпочете и препоръча3). Ето що пише доктор Х. Ренс в своето съчинение „Естествената лечителна метода“ върху растителния режим: „Разположението на цялата человечески храносмилателен апарат, кътните му, кучешки и предни зъби, сглобението на челюстите му, простия му стомах, червата му, които са на дължина между тази на месоядците и плодоядците, всичко това показва достатъчно, че човекът е направен за една смесена храна, за всеядството4). Още, хранителната химия и храносмилателната физиология, присъединени с многобройните опити на обикновения живот, показват безосновен вегетарния режим. Този режим (вегетарния), ако не можем да го препоръчваме на някои, които са добре със здравето си, то не претендираме, че той не може да бъде полезен в някои органически смущения. Напротив, този режим е превъзходен за много кървавите хора [хора с високо кръвно или плетора / кръвонапълване], за тези, които страдат от болести на сърцето, от ревматически, нервически болести и от катероидни [катарални / възпалителни] на плодородните органи [половите органи]; но, даже в този случай, той не трябва да бъде освен временен; щом болния подобрее, ще направи зле, малко по малко да се упъти към една смесена храна.“ Следващото извлечение, което заемаме от една германска публикация, ще даде още повече тежест на потвържденията ми: „За да бъде някой вегетарист, трябва преди всичко да има един добър стомах и черва, които действуват добре, понеже една изключителна растителна храна претоварва пищеварителния [храносмилателния] канал, и изисква от него значителни усилия отколкото тези, които изисква една смесена храна. Растителните неща обемат, наистина, белтъка, важно вещество в нашата храна, но той се нахожда под една форма не тъй лесносмилателна, лесноуподобителна [увояема / усвоима], както се случва в храната, която произхожда от животните5). Человеческото тяло може да намери белтъка, който му е нужен, или в някои растителни неща (бял боб и нахут), или в месото; при всичко туй, този, който е произхождение от едно растително вещество, се попива [усвоява] по-мъчно и в по-малко количество. Освен това, пищеварителния [храносмилателния] канал безполезно се претоварва с голямо едно количество от растения, от които трябва да извлече необходимите хранителни начала, понеже много елементи, които се нахождат в растенията, не са никакви уподобителни [усвояеми], и ще служат освен да продължат и да затруднят смилането; нещо, което всеки не може да претърпи. При всичко туй, ние припознаваме свободно, че хора, които са имали една много хранителна храна, или които водят един живот седящ [застоял / заседнал живот], няма да направят зле, ако за няколко време напуснат месото и се похранят с растителни неща. Тъй те ще дадат на пищеварителния [храносмилателния] канал, който е обръгнал от тая твърде силна и много лесносмилателна храна, един нов, преобразен потик [тласък / разтоварване]. Освен това, месото, което произхожда от тревопасни животни, обема същите начала, както самите растения, само че месните същества се намират под едно положение по-средоточено [концентрирано] и под една форма много по-лесноуподобителна [лесноусвоима]. Месото, следователно, не е друго нещо, освен растението преобразено, и разликата между двете е твърде малка. Колкото за месото, което е произхождение от животни месоядци, повечето се отбягва, понеже като е много оживотворено [тук в смисъл на: жилаво, наситено с отпадни метаболити], ни вдъхва отвращение. Храната на по-горните същества, животни и човеци, произхожда направо или косвено от растенията, понеже минералите, камъните и земята не могат да заслужат като храна на животните и на хората. Животните ядат трева, растения и корени, от които човекът не може да се храни, и ги преобръщат в мляко и в месо, които човекът може да си уподоби [усвои]. Защо противополагаме една система против друга, както правят фанатиците от растителния режим, когато този, който съди безпристрастно, не намира абсолютно никаква противоположност между двата режима? Ако Творетеля беше направил човека вегетарист, ние нямаше да намерим в Свещените писания отломките [откъсите], които показахме от първата Мойсеева книга; и, освен това, човекът щеше да намери по всичката земя, както и в полюсите, една достатъчно растителна храна; това, което не се случва. Следователно, като за заключение, нека останем под режима на всеядството, като се предпазваме да злоупотребяваме с месото. _________________________________ 1) Битие IX. 1: Плодете се, умножавайте се и напълнете земята. – На 2: ще бъдете страх и трепет над всичките животни по земята, над всичките птици по небето, над всичко, що се движи по земята и над всичките риби в морето: всички са предадени в ръцете ви. – И Битие 1. 28....... напълнете и обладайте земята. – Сетне още Битие IX, 3. Всичко, що се движи и що носи живот, ще ви служи за храна: давам ви всичко това, както зелената трева. Според горказаните, човекът е определен от Сътворителя да е всеядец, а не плодоядец. Сравни също: 1 Царе, XVII, 6. Гарваните му носеха (на Илия) хляб и месо сутрин и вечер, и вода пиеше от пороя. И Левитски XI. Закон върху чистите и нечисти животни. Накрая, Евангелието от Матей (III, 4), дето е казано, че Кръстителя Иван се хранел в пустинята със скакалци и с див мед (растителна и месоядна храна!?); следователно той е бил всеядец. Никъде в Библията вегетаризма не е разгласен, ни препоръчан; сам Христос, който ни е даден като пример във всичко, беше толкова вегетарист, колкото и Иван Кръстител. Абсолютният вегетаризъм не е следователно никак основан върху божествения порядък, както претендират партизаните [привържениците] на този режим. 2) Англичаните, които се хранят повече с месо, минуват [минават / считат се] за най-хубави и най-благородни в Европа, коги [докато] ирландците, които се хранят повечето с растителна храна (картофи), са далеч от да имат тая слава. 3) Много пъти сме забелязали, че деца, на които не се е давало месо, отслабват и закъсняват да пораснат; но щом им се определи да ядат месо, те в малко време изменят образа си: порастват, силата и здравето им се дохождат на място. Виждали сме също тревопасни да страдат от режима си, и щом го изменят в месоядство, да станат по-добре. Когато се касае за хранене и за диета, трябва да се специализира, а не да се прави общо нещо. Един и същ режим не може да бъде безразлично за всички подобен. 4) Ето доказателства, които уборят [оборват] потвържденията на вегетарическите апостоли, и които доказват тяхното невежество. 5) Светото писание ни учи, че Адамовия син Авел бил овчар, а Каин бил земеделец. Каин принесе жертва на Бога земни овощия; Авел, от своя страна, принесе едно животно от първородените в своето стадо. Каин беше един вегетарист, Авел напротив, беше месоядец; при всичко туй жертвата на Авела се хареса по-вече на Бога, отколкото тази на Каина. Каин вегетариста се хареса по-малко на Бога, отколкото Авел, който, ако и да беше месоядец, беше с характер по-приятен, което е доста забележително. Каин, вегетариста, беше първия убиец, първия братоубиец! Тая история опровергава потвържденията на вегетаристите фанатици, които претендират, че тяхната система правила по-приятен и по-благороден характера. Според тяхната теория, Каин трябваше да бъде по-добър от Авела, което случката не показа.

ЗДРАВОСЛОВИЕ ЕДИН МЕДИУМ ЛЕЧИТЕЛ Във „Реви Спирит“ [френското спиритическо списание „Revue Spirite“] прочитаме едно изложение доволно любопитно относително един медиум лечител, на име Боенс, в което, като се разказва за някои болести, излекувани от него, разказва се също горе-долу как, от 20 години насам, той е бил преследван чрез разни средства от страна на лекарите. Ще направим едно кратко извлечение от това изложение: Г. Боенс, като се осъди по един път от съдилищата на Нивел и на Лиеж, и три пъти от това на Шарлероа, неговия роден град, накрая той беше оправдан и си доби честта напълно от съдилището в Брюксел [бил е съден за незаконно практикуване на медицина]. Любопитно е, че на всяко осъждане той се упрощаваше: в неговото родно място, от една страна съдилището го осъждаше, от друга, царят го помилваше. Виждаше се, че провидението бдеше над него. На 1880 г., Белгия пожела да празнува тържествено петдесетата година на независимостта си, върху което се състави и едно народно изложение [национално изложение / панаир] под покровителството на царя. Естествено беше за царя, Леополд [Леополд II], да се гордее с това, понеже то му излагаше доколко добрите занаяти, учението, земеделието, индустрията и търговията в неговото малко царство бяха напреднали под царуването на баща му и на него. Тъй той ходеше ежедневно да се разговаря с изложителите. Г. Боенс беше също един от изложителите; неговото изложение се състоеше в някои лечителни електро-магнетически оръдия [уреди / апарати]. Един ден царят, като обикаляше, запира се и при него: „Господине, – казва той, – ще ме задоволите премного, ако ми разкажете като в какво се състои вашата система? Вие употребявате ли вашите оръдия [уреди] в нервическите болести, в подаграта, в ревматизма, в парализираните?... – ...и в много други още случаи, мой милостиви Господарю...“ – Малко по-сетне Г. Боенс начна пак да говори по един смутен начин, без да знае като какво казва: „Не е ли, мой милостиви Господарю, всичко това добре основано? – Да, отговаряше царят, като че се събуждаше от един сън, – да, аз проумявам, върху което и молиствувам Бога да благоволи да закриля чрез благословията си вашето предприятие.“ – Благодаря, мой милостиви Господарю. Сега нека потвърдим с дела тази негова благотворителна и смирена мисия. В съдилището на Шарлероа, председателят питаше една свидетелка: „Г. Боенс лекува ли вашия мъж?“ Свидетелката: „Не, Г. Председателю, той го излекува само.“ Председателят: „Как...? Аз не проумявам, изтълкувайте се по-ясно.“ Свидетелката: „Добре; мъжът ми страдаше твърде много от едни ревматически болки в краката си. Лекарите, които дойдоха, не направиха нищо друго, освен да умножат [засилят] болката; коги [когато] Г. Боенс я излекува изведнъж.“ Председателят: „Чрез какво средство?“ Свидетелката: „Г. Боенс ми поиска чисто едно платно, с което обви крака на мъжа ми.“ Председателят (със подсмивка): „Ха! ха! това е едно от най-скорошните [модерните] лечителни средства!“ Председателят продължава: „Като какво платихте на Г. Боенс за това чудесно излекуване?“ Свидетелката: „Нищо, нищо, решително нищо, освен това само, че той ме помоли да купя на една наша съседка, която ходеше боса, един чифт обувки; това, което аз извърших с удоволствие и добро сърце, Г. Председателю.“ (Спогледаха се с удивление). Председателят: „Седнете си на мястото.“ В Шапел Ерлемонт, дето живееше тогава медиума, майката на един млад въглищар, Хуберт Дувивиер, дойде съвършено уплашена в дома на Г. Боенс и като видя, че в къщи се намираха хора (имаше френски и руски госпожи в този час при него), тя не се осмели да прекрачи прага и да влезе, само като смутена извика: „Барела и Копен, лекарите на въглищницата [мината за въглища], в която работим, ще дойдат утрешния ден, в петък, да отрежат крака на сина ми Беберта; трябва ли да ги оставим да го направят?“ Г. Боенс ѝ отговори: „Вие виждате, Марио, че аз съм сега зает с тези госпожи, след половин час аз ще дойда у вас.“ След половин час Г. Боенс беше вече в къщата на Беберта: „Какво имаш, приятелю мой Беберте? – О! Господине мой, вижте как Барела и Копен ми направиха крака, като го разрязаха! – От истина [наистина], младо момче, те ти разрязали крака, но това е за да видят и узнаят свойството на твоята болка. – Да, но те казаха, че гангрената успявала и че трябва без друго по-скоро да се оперира: следователно те решиха утрешния ден, в петък, да ми отрежат крака.“ Медиума, като се замисли, каза на бащата Дувивиер: „Ако ми обещаете, че енергически ще противостоите на решението на г-да лекарите, аз незабавно ще излекувам сина ви: подир осем дена (от петък осем) ще отидем синца ни на разходка в гостоприемницата.“ „Аз ви се обещавам и ви се заклевам!“ – извика бащата с пълно доверие. В същото време медиума похвана с пръстите си болния крак и го обви в чисто платно. Незабавно схумените [сгърчените / повехналите] и умрели меса на крака се съживиха; страдащата се облече [обгърна] и облада от една благотворна и приятна сила; като че нещо божествено съживи неговото същество. Под това силно действие разстройството, което болката беше произвела, се изцели под една жидкост [втечняване на отока / излив] върху стола, дето беше поставен болния крак. Той беше вече почти здрав! Бедното младо момче, смаяно от тая ненадейна промяна, стана и проходи в къщи, като извика със смутен глас: „Аз съм вече здрав, г. Боенс, благодаря ви, благодаря ви и премного!“ „Не тъй, чадо мое, Беберте; ти добре виждаш, че аз не съм освен едно божествено оръдие [инструмент]; следователно благодари на Бога, а не на мене.“ Определеният час за операцията дойде; на 10 часа Д-р Копен, главен лекар на въглищницата в Маримонт и Базку, слезе от файтона си пред колибата на Дувивиера и влезе в нея; без никаква церемония той хвърли върху масата: хирургическата си труса [комплект хирургически инструменти], нитките [конците], обвивките [бинтовете], накрая всичките потребни неща за подобна една операция. Без да каже нашему нещо [без да каже нищо на никого], начна да цепи платното и да приготвя това, което е нужно. – Какво правите там, Г. Копене? – го попита братът на бащата, който беше дошъл нарочно да противостои на операцията. – Това не е ваша работа, – му отговаря остро лекарят. – Как..., това не е моя работа? Повече отколкото ваша; не съм ли стрика [чичо] още и кръстник на това момче! Не, Господине, вие няма да отрежете крака на моя племенник! Лекарят, смаян и смутен от подобно едно съпротивление, изгледа бащата въпросително. – Не, Господине, – повтаря бащата, – вие няма да отрежете крака на сина ми: той е вече здрав, вижте го. – Хайде оттук, човече, луд ли си ти? Аз ти казвам, че без операция синът ти ще умре; гангрената напредва, трябва да се побърза. – Но той оздравя!... но той оздравя! – повториха стриката и бащата. Кракът може да се е изменил [подобрил], но решението на лекаря се неизменява; без да преклони да види крака, думите: „той оздрави, той оздрави“ го дразнеха и го разгневяваха повече, отколкото гангрената можеше да напредне върху крака. Накрая, разядосан, прибира си нещата и излиза, като изрече: „Вие ще се каете, Дувивиере!“ Подир осем дни Г. Боенс и Беберт се разхождаха наедно по улица Шапел. В местността, наречена Кувент, се нахождаше един болен, М. С..., който страдаше от една гръбначна болест. Изоставен от лекарите, той, по съветите на един лекар, който вече не практикуваше, поканва из Шарлероа Г. Боенс, който за тези болести употребяваше понякога със сполука системата на едно хидромагнетическо лечение [лечение чрез магнетизирана вода и биоенергия]. Г. Боенс ката неделя [всяка неделя] ходеше редовно на Кувент с железницата; от Кувент за Шарлероа треновете се разменяваха в Мариамбург и като не се посрещаха в едно време, пътниците за Шарлероа бяха принудени да чакат там цели часове. Един ден, Г. Боенс, като се връщаше от Кувент, видя в множеството да се принася от един негов другар един млад момък, който страдаше страшно от навяхване в крака си и търсеше лекар да му помогне. Г. Боенс, подбуден от благотворително чувство, се приближи при болния с твърде голяма воля да го излекува. – „О! Недей ме похваща, – извика болния, – може господството му [господинът] да е лекар, – му казаха другите, – остави да види.“ Медиума постави ръката си върху голия крак и каза: – Младо момче, обуй си обущата и иди да намериш другарите си: ти си вече здрав! Младият момък, смаен с удивление, начва да гледа своя благотворител и, като стъпва на крака си, извика: „Отистина [наистина] аз не страдам вече! Отистина аз мога да се обуя! Отистина аз мога да ходя!“ Върху това той се отдалечи и изчезна. Подир малко, ето че младият момък иде с майка си да го поблагодарят и да му платят. „Кажете ми, моля ви, Господине, – казва майката, – какво ви дължим за излекуването крака на моя син?“ – „Нищо, Госпожо, решително нищо.“ Множество хора се стекоха да го гледат. Идващата неделя, като пристигна при М. Р..., този му каза: „Господине, учудих се, като се научих за благотворителното действие, което сте извършили в Мариамбург, преминалия вторник, като се завръщахте оттук. Всичкият свят [всички хора] говори за това, без да знае творителя [автора на чудото]; аз помислих, че сте вие. – Да, аз съм, задоволете ме само да не говорите повече.“ Тъй Г. Боенс ходеше навред, дето неговата мисия го викаше; той се намираше коги [когато] в Шарлероа, коги в Лиеж, коги в Брюксел; навред множество болни го търсеха за излекуване. Той е бил още в Бордо, в Марманд, в Гренобъл, в Севър, в Сент, в Париж, в Одеса... Нека свършим с едно излекуване, което не малко е също удивително. На Лутр един млад работник на име Адам, като играеше с другарите си, един неделен ден, на пико (aux quilles [игра на кегли / боулинг на открито]), един валяк [дървена кегла или топка], засилен от някоя силна ръка, го удари в главата тъй, дето той падна на мястото си. Очите му бяха кръвясали и от ушите му кръв излизаше. Един лекар, като разгледа раната, се произнесе, че тя е смъртоносна, че няма никаква надежда. Болният се отнесе в бащината си къща и остана на Божията промисъл без никакво съзнание. Подир три дни дойде Г. Боенс и го завърна в живот, като потвърди чрез това своята медиумическа лечителна сила. Не мислете, че тези излекувания са единствени; те се броят с хиляди: всеки ден е забележителен с излекувания от чудесни по-чудесни. Г. Боа от Марманд и Г. Таво от Сент могат да потвърдят тая истина. Г. Таво, нов апостол Тома, иска да види, за да повярва: той поиска да узнае ако [дали] медиума стои на височината на славата си, ако излекуванията, извършени чрез неговата сила, са действителни. Той стана от своето място и отиде в Белгия; с една листа в ръка, той обходи коритото [околията / района] на Шарлероа, като се вдаде на едно сериозно изследване. Подир три дни той се завърна във Франция с благополучно следствие [резултат] по своето предприятие [начинание]. Г. Боенс отговаря на писмата, които му се отправят, но не приема у дома си; той стои [живее]: Rue de l'Aube, 31, à Bais-Colombes (Seine).

„Медицина“ Под това название се появява в Ловеч едно ново научно медицинско списание, което ще излиза всеки месец по една книжка; имаме вече на ръка първата книжка, която е за месец февруари и март. Този вид списания са твърде редки, по причина, че хората са повече свикнали да обичат парите и да се стараят да имат имения, отколкото да имат здраве, още повече, ако списанието е ограничено специално в тая наука и не е достъпно за другиго освен за лекарите. Ние се радваме, че ще имаме още едно подобно списание, като нашето: без съперничество не може да съществува напредък. Колкото и тези две списания да нямат едно и също направление, при всичко туй, те имат една и съща цел. Следователно, вярва се, че всяко едно от тях ще се старае да освети и развие духовете на хората в това, което е полезно и интересно за тях в отношение на здравето. Едно нещо има само, че за да напредне едно каквото и да е нещо, трябва дейците му да бъдат повече за него, отколкото за себе си; трябва в начало те да жертват нещо от себе си за напредъка на делото, отколкото делото да се жертва за тях без никаква полза: – 20 лева абонамент за подобно едно списание на какво ще има някой да даде? Лекарят, който най-много може да пожелае да го има, ще намери същия материал, даже и по-добър, в чуждите книги и вестници, които ще му костват най-много 5, 6 лева. Следователно, нашите събратя можеха да поставят една цена от 6, 7 лева най-много; тъй те щяха да имат повече абонати и щяха да могат да крепят делото, като изначало си покриваха разноските; кога [докато] сега, не вярваме да имат толкова абонати, дето да могат да си покрият поне разходите. Тъй, по наше мнение, вярваме с прискърбие, че то няма да отиде за дълго време, също както се случи и с други подобни списания. Дано Бог помогне ние излъгани да излезем, отколкото подобно едно дело да пропадне; дай Боже. Редакцията.

Душата и тялото. При всичко, че душата е, която управлява тялото; при всичко, че тя и тялото се считат като едно и също нещо; при всичко туй, техните действия, едно към друго, са взаимни. Това показва, че те, колкото и да са сближени, имат отделни свойства. Душата, затворена в тялото, като в затвор, не може да упражнява способностите си в отношение на вънкашния свят, който я окръжава, освен чрез някои органи, които физиолозите полагат в мозъка. Но мозъчната служба [функция] не е независима от службата на другите телесни части; положението на последните тези, болно или здраво, влияе значително върху първата в добро или зло отношение, по някога даже и по един начин твърде силен. Например, една непразна жена, под положението на трудността [бременността] си, от най-почетна може да се измени на крадец [описание на клептомания при бременни]; също, една болест на плодородните оръдия [половите органи] може да я направи от най-срамежлива да стане безсрамна. Едно смущение в храносмилателните оръдия [органи] достатъчно е да измени най-куражлията да стане най-страхлив. Едно разваляне в червата произвежда най-голямо смущение в умствените способности, изменя съвършено характера на едного човека и, под това недобро влияние, най-веселият, най-любезният става по някога най-навъсен и най-недоволен. И колко още други недобри следствия, относително до нашето морално [психическо / душевно] положение, може да имат болестите на разните органи, които се нахождават в гръдния кош! Ако тялото има влияние върху душата, душата също има влияние върху тялото, като може да видоизмени оръдията [органите] му; но това влияние в пределите си зависи от душевното положение, а особено от положението на нейния околодушник (péresprit [перисприт – термин от спиритизма на Алан Кардек, означаващ полуматериалната обвивка на душата]), върху когото се отразяват всичките телесни служби [функции]. Действието на душата върху зародиша, с когото тя се съединява, може ли да измени съвършено естеството му? Вероятно, не: родното предаване [наследствеността] и това на някои болести идат да докажат противното. Съединенията в природата стават по закона на подобието. Тъй както два работника от нееднакво достойнство [умение] могат, с едно и също оръдие, да изработят две работи от разна ценност, тъй също две души, от разна степен или големина, могат, с два еднакви зародиша, да направят два човека от неравно достойнство. Оръдието и зародишите остават за винаги същи. Ако това беше другояче, то щяхме да имаме синца ни оръдия такива, които да допущат свободно развитие на всичките наши способности; тогава щяхме да имаме архитектори без зидари; инженери без копачи; литератори, адвокати, лекари, и прочее без шивачи на дрехи и обуща и работници на други неща. Тялото за душата е едно оръдие, чрез което тя търси напредъка си. Нейните мозъчни оръдия, чрез които Гал [Франц Йозеф Гал – основател на френологията] основа Френологията, са огледалото на нейното добро или зло положение. Телесните ѝ чувства я клонят към материалността, то собствените нейни се стремят към идеалността, към тая невидима сила, от която тя произхожда и зависи, и чрез която тя търси малко по малко, заедно с времето, да измени телесните си материални свойства и да си ги приспособи. Следователно, от тези противоположни свойства между тялото и душата зависи щастието и нещастието на човека. Те подлежат на общия природен закон, когото ежедневно срещаме: овошките изобщо, преди да узреят, биват кисели и стипчави; щом узреят, киселината и стипчевината им се преобращават и изменят в един приятен и сладък вкус, на когото сока служи като храна за човека. Хората в напредъка си преминават също през този природен закон. Детето, още в недобро [неразвито] съзнание, се спуска към тези предмети, които са по-блескави и по-светликави; младият човек също се стреми към неща по-приятни за телесните му прищявки и чувства; с една дума, човекът клони и се упътва към хубавото. Хубостта за него е нещо вродено, под булото на която се крият всичките телесни страсти и прищявки. Водим от приятността на телесните си чувства, той изобщо търси всичко това, което е угодно и хубаво, без най-малко да помисли дали то е добро. В материално отношение противоположното на хубавото е лошото. Хубавото при лошото остава свободно и като независимо свойство в действието си, и в едно изобилно положение, то забравя, че има над себе си душевното свойство, доброто, що е независимо и като противоположно нему. Следователно, хубавото и доброто са две свойства, които непрестанно са в борба едно към друго: Преодолението на едно от тях прави човека да е добър или зъл; те са подкваса на двете тези человечески положения: хубостта е телесно свойство, добродетелността – душевно. Апостол Павел говори за двама човека, които чувства в себе си; то е борбата на стария и на новия човек. Следователно, що е животът? – Нищо друго освен една борба, както се каза по-горе, между хубавото и доброто, подобна на тая, която се нахожда в овошките между киселината и сладчината: добродетелта е наследник на хубостта. Под заглавие „человеческия живот“, в един от идващите броеве ще изложим като как човек трябва да живее, за да има добро здраве и да може, по природния път, по-скоро да измени хубавото в добро.

Лечителната сила на животните и на хората. Един неизменяем закон съществува в природата, той е: всяко нещо се поставя горе-долу в равновесие с нещата, които го окръжават. Няма същество, което да няма около себе си една своя атмосфера, с други думи, същество, което да не съдържа една собствена своя сила. Разнообразните тези сили, от разни предмети, поставени под едно общо равновесие, съставляват изцяло атмосферата на едно място. От това произхожда дето един климат се отличава от един друг. Под един и същ климат, разните условия и положения на едно място имат разни влияния, както върху животните, тъй и върху хората. Например, не е все едно да има някой леглото си на земята или над земята, да има прозорците си към Юг или към Север, да спи в една стая, която има цветя или която няма; да бъде в една стая с хора млади или стари, и пр. С една дума, едно най-малко нещо, даже незабележително, може да бъде причина на една болест или на едно излекуване. Тези разнообразни местни положения са дето много пъти карат лекарите да предписват на своите болни кога тая, кога оная местност за излечение на техните болести. Но, освен местностите, които влияят върху здравето на хората, не малко влияят в това отношение още и животните, както и самите хора. Например, вие сте слаби, недъгави, страдате от вятър в тялото си [метеоризъм / газове], или от друга някоя болест. При това вие имате една котка, едно кученце, които се намират в къщи. Ако вие приемете едно от тях в леглото си нощем като другар, то без друго ще забележите, подир едно недълго време, едно изменение на добре в своето собствено положение. Твоят нощен другар започва да не е тъй весел и бодър, както беше, започва да слабее, да се тегли, да скимичи, да боледува; накрая, от зле на по-зле, той умира. Напротив, вашият вятър [газове], вашата болка, вашето положение се подобрява, вие се чувствате много по-добре, отколкото бяхте. Вашата болка, вашето недобро положение са се разменили с силата и с доброто здраве, които се нахождаха във вашия нощен другар. Ако искате при това да подкрепите доброто си положение, да го направите трайно и да се излекувате съвършено, то подновете опита си; намерете си още друг един нощен другар и следвайте. Тази е лечителната тайна на животните. Когато някой е просто отслабнал и изнемощял от лекове, които е употребил, за да пропъди болестта си, той може да прибере в леглото си едно животно без никаква вреда; той ще получи от него жизнена сила за своето поправление, без то чувствително да отслабне. Даже не е нужно щото животното да е в леглото, достатъчно е неговото нахождение в стаята; неговите жизнени зари [излъчвания / флуиди] са достатъчни да дадат сила и здраве даже и през разстояние. И друг път говорихме в нашето списание за овчарите, които се лекуват с прекарване нощно си време между овцете. Някой си доктор, на име Лоазо, който беше паднал под [страдаше от] една напреднала и обезпокоителна слабост, се излекува съвършено, като прекара две години наред нощите си в един обор, съобразно с предписанието на един свой събрат. По следствие на това лечение той се подкрепи тъй, дето можа да живее до 90 години. Хората произвеждат същите действия, както и животните; разликата е само тази, че вместо едно животно, ще има някой човек в леглото си. Една стара арендаторка, отпаднала в силите си по болезнена причина и тая на старостта си, караше най-здравата от слугините си да спи с нея. В едно недълго време старата арендаторка оздравя и се разубави, когато слугинята отслабна и започна да боледува. Като не знаеше и не можеше да си изтълкува откъде произхожда това нейно лошо положение, тя се оплака на своите дружки. Една из между тях, по-събудена и по-остроумна, догади причината и я разтълкува. Слугинята, която започна да се съмнява в подобно нещо, тури в действие мнението на своята дружка; тъй, тя поиска да остави арендаторката и отиде на друго място да слугува. Малко по малко тя започна да се поправя и за едно късо време тя придоби предишното си здраве, кога [докато] вехтата [старата] ѝ господарка, като остана уединена в леглото си, незабавно пак заболедува и отслабна. Тези свойствени неща на животните и на хората не са нещо ново; те са съществували и в древните времена. Ипократ [Хипократ] в своите съчинения споменува нещо за този вид лекуване, и евреите го употребяваха, както гледаме и четем в Библията (книгата на царете), че старият цар Давид, отпаднал и изнемощял от старост, прибирал млада, здрава и красива девойка, Абигаила [Авишага - Трета книга Царства, гл. 1], в леглото си, само и само да черпи сила и мощ от нея. При всичко че ѝ уважи девството, той доби една лъжлива младост. Аз познах, казва един писател, слаби хора от старост и от недъгавост, които, без да са прибягвали към това лечение, без даже да са го мислили и знаели, са се намирали по-добре и са добивали сила и здраве само и само че са се случвали в сношение [контакт / общуване] с хора млади, здрави и силни.

Магнетическият и хипнотическият лечителен начин. Под горното заглавие, заемаме из „Монитор Спирит“ следното: Без да излагаме разните опити, които правили разни учени по магнетизма, предпочитаме немедлено [незабавно] да започнем от лечителния магнетизъм, който прави чудеса, както ще видим тук по някои примери, които ще изложим. Тъй, не трябва да се удивляваме, дето барон дю Поте, в една вдъхновена минута, е казал: „Магнетическото чудо е една природна същност, която може, без никаква наука, да възстанови равновесието, като излее в органите тези течности, които са от непознато свойство и смайват науката и разсъдъка. Те, като изпълват празното пространство, произвеждат борбата, която трябва да разбуди жизненото действие и да възстанови изгубеното равновесие!“ Действително не се изискват тук дипломи или благородни някои титли, за да се упражни една блага способност, с която природата е надарила някои привилегировани същества. Не се изисква тук, освен едно здраво същество, с честна воля и с голямо желание да бъде полезно на подобните си; още не се изисква, освен да се следва краткото поучение на барон дю Поте, който казва: „Установете се при изнемощения от страдание болен, на когото лечителните сили са се унищожили от лекарствата; прострете ръцете си тихо и кротко с това искрено намерение, което бива придружено всякога от извършване на добро; считайте се като божествено оръжие, на което състава се движи от душата. Тази необходима хармония събужда магнетическата сила да излезе от обикновените си пътища и да се отнесе там, дето мисълта ви я вика, дето вашите ръце се стремят да я отправят...“ Чрез това просто средство достига човекът да помогне на подобните си. От времето на барон дю Поте, магнетизмът се разпространи и напредна, особено по хирургическите операции. Между по-прочутите операции, извършени чрез хипнотически сън [хипнотична анестезия / упойка], ще забележим следната, извлечена из „Медицински Популярен Преглед“, с подписа на д-р Фиола: Изваждане куршум през време на хипнотически сън. Г-жа Х... получи един малък куршум от револвер в дясната ръка, има седем години. За изваждането му станаха опити от разни лекари без никаква сполука: той се беше наместил, обиколен от една обвивка (enkysté [инкапсулиран / капсулиран]), под месната жила [сухожилие или нерв] на средния пръст. „Твърде чувствителна и твърде раздразнителна, тази госпожа искаше да се отърве от това чуждо тяло, което ѝ пречеше на движението; като се плашеше от страданието на операцията, и като, от моя страна, аз се боях от анестезическите действия [страничните ефекти на тогавашната упойка като хлороформ или етер], аз си наумих да опитам хипнотическия сън. „В първото заседание [сеанс], сомнамбулическото положение [хипнотичният транс] се произведе в разстояние на три-четири минути и аз сполучих да я отърва от нервическите болки, от които страдаше; аз ѝ внуших същевременно идеята, че изваждането на куршума е необходимо. „От тази минута насетне, тя вече налягаше [настояваше] и искаше изваждането му; аз се реших за операцията и я направих подир три дни. „Като я приспах под заповед [чрез хипнотична команда], аз ѝ внуших, че чрез едно твърде силно анестезическо лекарство, открито наскоро, тя няма да усети никаква болка; в това отношение, аз намокрих мястото с малко вода [използване на плацебо ефект чрез хипнотично внушение]. Операцията не се продължи повече от един четвърт час, в което продължение г-жа Х... не се мръдна никак да си потегли ръката. Лицето ѝ не престана да бъде засмяно, тъй както ѝ заповядах. „Тези неща бяха познати, нямаше си мястото да се учудваме; също беше и за следствията [резултатите]. „Подир като извадихме куршума, появи се едно кръвотечение доволно изобилно, което произхождаше вероятно от прерязването на някоя артерия или околните места. Аз имах идеята да кажа на заспалата, че чрез една специална вода, кръвотечението ще престане наскоро и че заздравяването ще се изпълни незабавно; за чудене, кръвта престана да тече. Краищата на раната се слепиха. Подир операцията, болната не усети никаква болка; всичките движения се лесно извършиха и болната потвърждава да не е усетила нищо. „При всичко туй, аз предписах да не си движи ръката и всичко отиваше на добре, когато на утрешния ден болната заяви, че усеща една дълбока болка. Като мислех, че според обстоятелствата, в които направих операцията, може да се е набрало някакъв гной, аз, без да я приспивам, разрязах мястото, от което изтече една водногнойна материя, средството, чрез което можех да прекратя болките и да спра кръвотечението. Заздравяването се извърши наскоро. От тогава се изминава един месец, г-жа Х... не е усетила никаква болест [болка], никакво затруднение; разрязаното място заздравя тъй, дето не беше познато. Тази малка операция, извършена пред няколко свидетели, ми се видя за необходимо да се забележи заедно с обстоятелствата, при които се извърши.“ Ще напомним един друг пример: този на едно раждане. Отвътре [наистина / в действителност], ако има трудна операция и с големи болки, то е тази; е, добре, благодарение на хипнотизма, жената може да роди без болки; ето случая: Д-р Дюмонпалие съобщи на Биологическото дружество един хипнотически случай без болки във време на раждане. Ние ще разложим [анализираме / разгледаме подробно] съобщението на славния лекар от Хотел-Дьо [прочута болница в Париж], понеже това разложение ще позволи да определим чувствителността или нечувствителността на родилката в трите положения: това на сомнамбулизма [дълбок хипнотичен транс], на летаргията [състояние на пълна неподвижност и липса на реакция] и на простния [обикновения] хипнотизъм. Ученият автор донася [съобщава], че една първескиня [жена, която ражда за първи път], в сомнамбулическо състояние и в първия период на раждането, е била в едно положение съвършено без болки; във втория период, напротив, болките се явявали от време на време, т.е. периодически; най-сетне те съвършено са престанали, като са се появили силни свивания на матката. Накрая, доктора ни казва, че хипнотизацията не била възможна в третия период при силните натиски на детинската глава върху седалищния ръб и при влизането на долната част от главата под срамната кост. В летаргическо положение, една жена може да роди безсъзнателно; следователно, за да се добие до едно без болки положение, „тъй щото жената да роди без болки“, не трябва родилката да се хипнотизира до в сомнамбулическо положение, но трябва да произведем летаргията. В този последния хипнотически образ [форма / състояние], ако жената е страдала без да вика във време на раждането, тя като няма да има съзнание за раждането на своето дете, няма да има и това за болките. Можем тук да споменем с хиляди примери, но като мислим, че не е нужно, предпочитаме да препратим читателя, който желае да изучи лечителното употребение на магнетизма, до специалните съчинения, и преди да свършим ще кажем, че, истина, магнетическото действие е подложено под определени закони, които зависят от полярността, но повечето магнетизатори (и по-добрите) лекуват болните, без да знаят истинското свойство на силата си. Често чакръкчиите, например, си въобразяват, че са наместили една жила [сухожилие] или една кост, когато те, чрез магнетическото действие, не извършват освен да престане болката; това е един вид безсъзнателен магнетизъм, тъй както е лекуването от животните и живеенето с млади хора; всички тези привички или употребления съставляват един неволен или поне безсъзнателен магнетизъм. Поволният [волевият / съзнателният] магнетизъм, за да бъде той лечителен, трябва да произхожда от един здрав и чист организъм; великите чудотворни лица не са лекували и не лекуват освен, че те са били и са в едно такова положение от потребна чистота. Такива са били: Христос, барон дю Поте, Нютон, дю Хоенлое (Принц Александър фон Хоенлое-Валденбург-Шилингсфюрст), Зуава Яков [известен френски лечител от XIX в.] и много други прочути магнетизатори. Тъй, ние препоръчваме на болните, които желаят да употребят лечителния магнетизъм, да не употребяват магнетизма освен на превъзходни магнетизатори; понеже, ако течността [флуидът] на магнетизатора не е чиста, болните, вместо да оздравеят, може да станат по-зле, по причина, че нечистата течност заразява и омърсява, тъй да се каже, магнетисания и може да развие в него страдания, които той е нямал никога. Това е един факт, върху който има защо да се надстои [настои / обърне внимание]; магнетизаторът също лекува чрез зараза [пренасяне на енергийно състояние], когато не прави внушение. При всичко туй, тая зараза е подложена под закони също тъй, както магнетизацията е под тези на полярността. Тъй, не малко фабрикувани [самозвани / фалшиви] магнетизатори, т.е. такива, които не са надарени, произвеждат явления, съвършено противни на тези, каквито те искат да получат. По тая причина болните трябва всякога да се отнасят предпочитателно до истинските чудотворци. В деня, когато хипнотизма ще бъде изключително приспособен да лекува болестите, числото на болните значително ще намалее; за зла чест, до последните тези години хипнотическото занятие не се е разпространило никак между лекарите, освен по любопитни и чудни някои явления. При всичко туй, няма по-привлекателно и по-важно от това, че то позволява да изследваме физиологическите явления, а особено мозъчните служби [функции], твърде малко опознати и твърде зле определени от главните ни физиологисти. Ернест Боск.

Година II. Сливен, 15 Май 1894 г. Книжка II. ЗДРАВОСЛОВИЕ ПРАКТИЧЕСКИ СЪВЕТИ Против ипохондрията и меланхолията. Ипохондрията е едно умствено смущение, което се отличава по постоянните безпокойства, що има болния, особено за здравето си. Болният е разположен всякога да увеличава своите действителни болки, или да си въобразява, че има такива. Това е простата ипохондрия. На една по-висока степен, болният взема всичките физически чувствания, които усеща, за толкова отделни болести; те са за него едно постоянно занимание, безпокойствие, отегчение, скръб и негодувание. Щом чувствата изменят свойствата си, неговото безпокойствие се изменя и никак не може се убеди, че той греши. Често се забелязват халюцинации и умствени повреди. Това е ипохондрическата лудост, която прилича много на меланхолията. Физическото здраве се разстройва много или малко в едно кратко време; започват да се появяват разни признаци, като: трудно смилане на храната, газове и куркане на червата, спазми и палпитации [сърцебиене], залиси [унесеност, замаяност или унес] и очни замъгления; треската е само едно рядко нещо. Лицето се държи, очите му стават безпокойни и диви, и болният от ден на ден линее. Днес ипохондрията се взема като една чиста мозъчна болест, каквато древните я поставяха, и това не без разумна основа, долу в съдлините на корема, в ипохондрите [подребрията – анатомичните области под ребрата]. Англичаните назовават още ипохондрията, която изобилно се намира у тях, с думата сплин (Spleen), реч която значи далак. Действително, в всичките ипохондрици се забелязва едно смущение в службата [функцията] на черния дроб, а особено в далака; това, което може да постави в равновесие службите [функциите] на тези органи, унищожава и ипохондрията. Думата меланхолия има много значения. Изобщо за хората, тя е едно положение от слабост, замисленост и неопределено захласване; болният се наслаждава от печални и трогателни идеи. За лекарите, тя е едно лудничаво положение, в което преодоляват [доминират / надделяват] скръбните и заплашителни идеи. Обикновено болестта започва от едно смущение на чувствата, дето халюцинациите и илюзиите играят най-главната роля; още, това е едно разположение към скръбна замисленост, която се раздава [проявява / разпростира] по всичките способности. Тъй тя взема разни образи: по някога, тя бива едно душевно безпокойствие, което се предава чрез охкания и викове; по някога, тя се проявява под едно общо отпадане, без лудничаво проявление (апатическа меланхолия); или още едно отпадане такова, дето всичките служби [жизнени функции] стават като унищожени (вцепеняване). Тези болести лекарите не ги лекуват никак, освен чрез някои хигиенически средства и морално едно влияние; при всичко туй, сполуката рядко награждава техните усилия. Изобщо те не се проявяват освен чрез смущение в службите [функциите], без органическа или мозъчна някоя повреда; тъй, възможно е почти всякога лесно да се добие излекуването чрез един редовен магнетизъм [кръг от хипнотични и биоенергийни практики, популярни през XIX в. за балансиране на „жизнените флуиди“]. И понеже тези смущения са обикновено следствие на една слабост, на едно немощно органическо действие, на едно отпадане в някои служби [органи / функции], достатъчно е да се разбудят, за да им се умножи деятелността [активността] и се постави едно равновесие между физическото и морално [психическо / духовно] здраве. В това отношение се употребява человеческия магнетизъм, който е достатъчен. В случай на недостатъчност се прилагат и другите средства до колкото е възможно. Человечески магнетизъм. – Разбуди изцяло органическата служба [жизнената функция] чрез продължителни паси [специфични бавни движения с ръце над тялото на пациента без докосване, използвани при месмеризма], твърде бавни, от главата до краката; подир това, направи топли дихания върху сърцето, далака, черния дроб и гръбначната кост; още по-сетне, разбуди тези органи чрез действието на пръстите на разстояние от 5 до 10 сантиметра; постави се от дясната страна на болния и положи дясната си ръка върху стомаха, срещу която постави пък лявата върху гръбначната кост. Подир едно време от няколко минути от това положение, направи същото върху мозъка (дясната върху челото, лявата върху тила на врата). Още може да се постави някой зад болния и да положи ръцете си върху страните на мозъка, после върху черния дроб и върху далака. Свърши заседанието [сеанса], което може да се продължи от 25 до 35 минути, чрез продължителни паси [движения с ръце], извършени твърде бавно от главата до краката, още и с паси от голямо течение [бързи и широки движения с ръце], за да се изравни действието. Внушението, извършено изкуствено, може по някога да бъде полезно. В начало заседанията [сеансите] ще стават ежедневно; по-сетне, след като излекуването напредне, те ще стават от рядко на по-рядко. Самомагнетизация. – В начало на болестта, болният може сполучливо да измени положението си. В това отношение, той ще поставя, от 5 до 6 минути, двете си ръце върху черния дроб и далака (дясната върху черния дроб, а лявата върху далака); после, върху същите тези места, той ще извършва околчести [кръгови / кръгообразни] разтривания. Постави си също дясната ръка върху челото, а лявата върху тила на врата, по-после и върху страните на главата. С двете ръце може също да се извършат разтривания от горе до долу. Свърши заседанието [сеанса], което може да се продължи от 10 до 15 минути, с паси извършени върху страните на тялото, като започнеш от средата на челото и минеш зад ушите, за да слезеш върху страните на тялото чак до краката. Земния магнетизъм. – Всичките нервни и чувствителни болни усещат едно подобрение, като имат леглото си съобразно с меридиана, главата към Юг; в случай на невъзможност, леглото нека бъде от Изток към Запад и главата към последната тая страна. През деня, доколкото е възможно, лицето нека бъде към пладне [юг] или към Изток. В случаи, доволно редки, когато се намират раздразнителни признаци, то ще се употребят укротителни мерки вместо горните. Спомагателни средства. – Водни неща за пиене ще бъдат магнетизирани положително, или чрез човеческия магнетизъм, или чрез магнетизма на магнита. Миене, сутрин и вечер, със студена магнетизирана вода, размесена с малко алкохол или оцет; подир измиването – силни разтривания навред от горе до долу. Голямо упражнение и развлечение; да се избягват сърдитостите и душевните тревоги; да се избягва също и запека. Излечителни примери. I. – Доктор Андре дава в „Юнион Магнетик“ един отчет на следното излечение: „Госпожа Валери от своята начална болест е преминала постепенно в една трета степен ипохондрия; тъй щото, когато аз я видях за пръв път, не само мозъчните ѝ служби [функции] бяха дълбоко повредени, но още и важни органи за живота ѝ бяха много болни, и аз можех да потвърдя сам, както и чрез жена си, която беше сомнамбулка [медиум / лице в състояние на хипнотичен транс, използвано тогава за диагностика], следващите разни признаци: Признаци. – Твърде разпален темперамент; голямо преодоление [свръхвъзбудимост / преобладаване] на нервната система; от най-малко нещо голяма чувствителност; неспособност за работа; силни болки по главата, по стомаха и по бъбреците; болки в долната част на корема; раздразнение в матката; голяма сухота, парлива горещина на кожата, с медлена [бавна / субфебрилна] и постоянна треска; тупкане на сърцето, с едно малко подуване от към дясната ушна страна; често запъхтяване; трудно смилане с оригване; език жълтикав и покрит от една млечна материя [налеп]; неопределени болки по членовете [крайниците] на тялото, особено по нервното разклонение; тръпнене; топлина и хучене на главата; голяма чувствителност в космите на главата; изход [изхождане по голяма нужда] с голяма упоритост от корави и изобилни материи през три или четири дни [тежък запек], с болки тъй силни, щото болната ги оприличава на тези по време на раждане; месечини [менструация] изобилни; слабост в детеродните органи; бяло, люто [парещо / дразнещо] и жълтикаво-зелено течение; пот, често слабост като на прималяване. Когато болките на главата се усилят, очите ѝ стават като диви; в това време болната бълнува, лудува, плаче и се страхува от смъртта; не ѝ е възможно да търпи една малко по-силна светлина; отвращение от всякакъв вид храна, а особено месо, и пр. Такова беше положението на болната, когато бях повикан да я видя за пръв път. Това положение може да се види прекалено за тогова, който не знае до колко се сплитат признаците на една тежка болест, а особено ипохондрията. Лечение. – В продължение на четири месеца, всеки ден болната се магнетизираше по 1/2 час за всяко заседание [сеанс]. Под действието на магнетизацията не можа да се произведе магнетически сън [дълбок хипнотичен транс], а само по някога едно леко захласване [унесеност]. Най-забележителните явления, които се произведоха под моето действие, са: изобилни оригвания и куркания, редовното поправление [нормализиране] на пулса и на кожната топлина. На 30 Декември 1860, болната беше добре доколкото е възможно; тя напусна вече лекуването и, на 31, аз получих едно писмо с едно свидетелство, което ми даваше сведения, че болната се счита вече излекувана. От тогава положението на г-жа Валери се закрепи, като ѝ остави само една голяма чувствителност, което е следствие на нейното много нервно телосложение.“ II. – Доктор Шарпинион публикува в същия журнал следния отчет: „...Г-жица А..., на възраст 44 годишна, с месечини [менструация] още редовни и с добро здраве, преди няколко години падна под едни нервни смущения, не твърде силни и свойствени на истеризма [хистерията]; тя ми се доведе от един неин сродник. Физиономията ѝ носеше едно болезнено изражение, като на уморено и убито същество. Г-жица А..., която работеше в една фабрика като нагледница [надзирателка / управителка], получи заповед от господаря си да смъмри работниците върху недоброто работене. Срамежлива и слаба в характера, тази заповед я порази. От тогава започна да мисли, че всичките работници я мразят; тя ги чува в заведението, по пътя, в стаята си, в леглото си и навред да я прогонват с нападение [слухови халюцинации и параноя]. Тези тайни големи гонения я разболяха; тя си изгуби съня и охотата [апетита] и започна да съхне; тя стана намръщена, страхлива и нещастна, и това от един месец насам. Аз я съветвах да се разхожда, да има развлечения, да се отдалечава от фабриката и да прави бани изобщо. Двадесет дена по-после, г-жица А... падна на легло. Слабостта е твърде голяма, охота [апетит] никаква, упорит запек, главоболие, безсъние, идеите ѝ съвършено разстроени в отношение на думите, които чува; тя не може да се сети, че тези, които ѝ говорят, не съществуват. С една дума, умственото страдание се определя в една дълбока меланхолия, в едно твърде голямо морално [психическо / душевно] страдание, и постоянното слушане на халюцинации взема сериозен характер. Трябва да се вземат мерки, щото болната да се отведе в една болница, специална за лудите. Но предварително, поисках да опитам самия начин, който знаех, че може наскоро да сполучи: магнетизацията. Аз накарах болната да стане и без да ѝ кажа нещо, я замагнетизирах. Тя заспа. Десет минути ми се сториха достатъчни от този особен сън [хипнотичен транс], подир което аз я събудих, като извърших с висок глас едно внушение, съвършено противно на идеите, които владееха в мозъка ѝ. Внезапно, физиономията ѝ се измени; появи се усмивка, говорене и задоволеност. Подобрението се продължи до утрешната визита; халюцинациите се случиха твърде на рядко. Същите начини на магнетизация, същите изменения. До четвъртото заседание [сеанс], госпожица А... изглеждаше вече здрава; тя започна да излиза и дойде два пъти у мене за опит на своето здраве. На десетия ден тя напусна лечението и започна да се занимава със своето занятие. III. – От едно изложение от доктора Казати, публикувано в магнетическия журнал, извличам следващите два параграфа: „Аз бях свидетел за излекуването на едно младо момче, което страдаше от меланхолическа мономания [остаряло психиатрично понятие за обсесивна натрапливост или фиксидея, придружена с депресия], на което един от признаците беше едно непобедимо отвращение към всякаква храна; то от дълго време се наказваше [страдаше / креташе] в една хигиеническа болница. Баща му донесе на нашата ясновидка-сомнамбулка [медиум в състояние на транс] малко от косата на болния; щом тя ги пое на ръка, обяви, че болестта е съвършено морална [психическа / на душевна основа] и предписа да го извадят оттам и да ѝ го доведат. Когато болният дойде при нея, тя за няколко време го магнетизира по главата, като казваше да се измени течността, която била в изобилие. Малко по малко лудия съвършено се укроти и започна да разговаря с тези, които се намираха около него. Това тъй просто лечение е произведено от сомнамбула, за да постави болния в еднакви физически и морални [психически] обстоятелства с обикновеното му умствено разположение, което следва в продължение на няколко време, в което и се излекува; от осем месеца насам, откакто е оздравил и е влязъл в течението на своите работи, не се е появил никакъв знак от болката му. IV. – Ето още едно наблюдение в магнетическия журнал, от страна на доктор Шарпинион: „Една госпожица всяка година осем месеца през годината падаше под една умствена болест, която започваше от мълчание и замисленост и достигаше до съвършена лудост, щото биваха принудени да я отведат в една болница; три-четири месеца се поправяше, подир което болката се завръщаше пак за осем месеца, и това всяка година [описание на циклично психично разстройство, наподобяващо биполярно разстройство или сезонна депресия]. Подир няколко недели обладаване от меланхолия, от бълнуване върху мъртвите, върху човешкото недостойнство, върху безполезността на храната, дохождаха страшни припадоци [кризи / епизоди] от лудост, дето трябваше болната да се отведе в болницата. Болката се предизвестяваше чрез спирането на месечините [менструацията]. Разните лечения не измениха никак лудостта и не докараха друго, освен няколко месеца стоене в болницата. Тъй, щом болката се появеше, тя вече се изпращаше незабавно в болницата. Аз бях от дълго време лекар на къщата [семеен лекар]; напразно аз споменавах за магнетизма, към когото имаха една голяма антипатия. През ноември 1860 година, същите случки се появиха: преставане на месечините, отказване на храна, лудост с мълчание, неподвижност върху един стол, тръпнене. Предложиха ми да пристъпя за нейното отвеждане в болницата. Аз предложих да опитаме да докараме кръвотечението [менструалния цикъл] чрез магнита; седнах срещу болната, извадих един ключ от джоба си, вместо магнит, и започнах да я магнетизирам. Нощта беше по-добра. Същото повторение на утрешния ден през по-дълго време и с внушителна заповед да спи, да яде, да е весела... Съвършена сполука. На третата магнетизация месечините дойдоха и аз следвах да действам. Накрая аз я магнетизирах пет дни, в което време месечините дойдоха, идеите се измениха и болната си влезе в нормалния път. Това излекуване постоянно ли е? Всякогодишното възвръщане в лудост изчезна ли? Не мога да го повярвам; но това, що е истина, то е скорошната и съвършена сполука на моята постъпка, която тури пречка на отиването в болницата и на четиримесечното там стояние, още и на обикновеното развитие в лудост.“ V. – В своята практика, аз излекувах много подобни случаи; ето един пример от най-любопитните. През януари 1887 г., г-н И.-Б. Гранж, който стоеше тогава в Сент-Лоран-ла-Конш (Лоар), показа желание да ми повери лечението на жена си, която се намираше в една лудница. В февруари 1886 г., подир едно кратко меланхолическо състояние, тя остави къщата си и отиде да се хвърли в реката Лоар, съвършено гола. Някои рибари я изваждат и я предават, като по необходимост, на болницата. Подир няколко дни положението ѝ се подобрява и от дома ѝ я прибират. През месец август същата година, тя имала страшни припадоци от лудост, дето роднините ѝ били принудени да я поставят в болницата Клермон-Феран. Като болестта можеше да има за причина едно фамилиарно наследство (майката и една сестра на болната са се убили в една лудост), аз не се задължих за едно трайно следствие [не гарантирах дълготраен резултат], но само за едно скорошно подобрение. На 28 май 1887 г., г-н Гранж доведе болната в Магнетическия Институт. Болната беше една снажна 23-годишна селянка и изглеждаше да има едно добро физическо здраве. Но хлътналите ѝ очи, отворената ѝ уста и личните ѝ черти показваха доволно, че тя беше умствено повредена. Тя не проумяваше нищо от това, що ѝ се казваше, не издаваше никакъв глас и не се интересуваше от нищо, даже от своя мъж, който не се отделяше от нея; тя оставаше там, дето я оставеха. Когато е права, ако я побутне някой и тръгне, тя върви наедно с него, без обаче да се спре, когато той се спира. От пет дни насам тя отказва всякаква храна. От нейното още пристигане, аз я подложих под магнетизма, като изначало разбудих малко мозъка ѝ, а по-сетне и повече. В първото заседание [сеанс], лицето ѝ се измени; подир два часа тя се съгласи да вземе няколко лъжици месна чорба. На втория ден едно чувствително подобрение се указваше вече; погледът ѝ се сви [фокусира се / успокои се]; тя започна да проумява донейде това, което ѝ се казваше, и да се храни. На третия ден, тя започна да отговаря с една дума на въпросите, които ѝ се задаваха, и да се интересува за хората, които ме окръжаваха. Тя вече започна сама да яде. На четвъртия ден, тя започна да се разговаря с мъжа си, да се разхожда с него и да се управлява сама. Охотата [апетитът] е задоволителна и мнението [съзнанието / мисленето] става поредочно [по-подредено / нормално]. На петия ден, тя говореше с всичките, които познава, и започна да прочита и се интересува от всичко. На шестия ден, ако не беше втораченият поглед, който не беше се поправил, тя физически и морално [психически] изглеждаше твърде добре. От ден на ден нейното положение се подобряваше значително; втораченият поглед намаляваше, също веселието се изобразяваше в лицето ѝ; съвършеното излекуване бе наблизо и тя го чувстваше. При всичкото мое налягане [настояване] и това на мъжа ѝ, за да остане още няколко дни, за да се закрепи добре лечението, тя изяви, че нямало нужда от повече, понеже тя вече се чувствала добре, и поиска да се върне на работата си. На тринадесетия ден тя напусна лечението. Това следствие [резултат] се придоби в общата зала с десетки още други болни, без болната да е заспала, ни пак да е имала някое си внушение. Няма да скрия, че ми остана някакво съмнение върху дълготрайността на лечението, относително до наследственото предаване на болката, със сбърканата [сбърканата / разстроена психика], с която тя се излекува. При всичко това съмнение, положението на болната се подобри още с наставленията, които дадох на г-н Гранж да употреби магнетизма, и тъй не се случи никакво повторение [рецидив]. Болната си започна работата, както преди да бъде болна; тя роди две деца и днеска още нейното морално [психическо] здраве е тъй в равновесие, както и физическото ѝ здраве.

Практическа магнетическа школа Французкото Магнетическо Общество не преди много време основа едно практическо магнетическо училище, в което ще се преподават методически всичките отрасли на магнетическото изкуство от доктори магнетизатори и професори специалисти. Преподаването ще има два курса: 1) Курс първа година. 2) Курс втора година. Всеки един от тях се подразделя на две части: 1) практическо преподаване; 2) теоретическо преподаване. Първата част се състои от 10 лекции по описателната анатомия; 12 лекции по физиологията; 12 лекции по историята на магнетизма; 12 лекции по магнетическата физика; 12 лекции по теорията и методите; 12 по магнетическата терапия; и други 15 конференции по разни предмети, които се отнасят към магнетическото изкуство, но които влизат в програмата, а именно: по Химия, Хигиена, Психология, Нравственост, Спиритизъм, Окултизм и др. такива, в свръзка с магнетизма. Втората част съдържа 15 опитни уроци и със стотина по клиниката. Училищната година се захваща от 1 октомври и се свършва до 30 ноември. Специалните изпити за всеки курс ще се произвеждат пред специални комисии в продължение на месец октомври. Слушателите от първата година, като докажат своята теоретическа подготовка и практическа способност, получават диплома за практически магнетизатори. Слушателите от втората година защитават дисертация по избрани теми, които се отнасят до магнетическите деятели (agent) и техните приложения в лекуването на няколко болести. Като докажат своята способност, получават дипломи – Професори на магнетизма. Практическите курсове, опитните лекции и конференциите ще стават през понеделниците, средите и петъците в 9 часа вечерта. Лекциите по клиниката – в четвъртък и неделя в 9 часа сутринта в клиниката на Френското Магнетическо Общество, улица Сен Мери 23, в Париж. Курсовете се почнаха на 2 октомври. Ст. Загора, 19 декември 1893 год. — Х. У. З.

Медицината често се изменя Шаривари4), под това заглавие, публикува един развлекателен член, на когото съдържанието не е далеч от истината. „Един болен, който досещал понякога някакви си болки, отива да се съветва при един лекар. При едно добро и редовно прислушване и разглеждане, лекарят си съставил мнение, че болният има диабетическа болест, въз основа на което и го подлага под една твърде строга диета: храна без брашнени и захарни неща и никакво водно пиене освен лековете. Под тази диета болният не отива по-добре, – напротив. Тогава болният се отправя до някого си прочут доктор Z..., който незабавно пита: „Кой е този глупак, който ви е гледал? – Напротив, трябва да пиете много, за да разложите киселините“, казва той. Болният захваща да пие колкото може, но при всичко туй, той от ден на ден явно отива на по-зле. Болният се отнася до друг един прочут доктор, който го настанява да си промива стомаха; после се отнася до един четвърти доктор, който се произнесъл, че единият му бъбрек бил изместен; до един пети, който казал, че има тимпанит1); всичките му предписвали разнообразни лекове, които той все преглъщал, без обаче да види някаква полза; отнася се до един шести, седми, осми, девети и десети, от които всеки го изпращал в разнообразни минерални бани, като в Екс, Виши, Бурбул и прочие. От това число нататък той вече не държал сметка на лекарите, които изредил от прочути на по-прочути; при всичко, че той се лекувал по всичките разнообразни начини, неговото положение ставало все по-зле. „Но всичко има край. Един ден, като се размислил върху количеството на лекарствата, които е погълнал, разумял, че главната причина на неговата болест било това, и взема незабавно та изхвърля всички лекове, като се заклева да не взема вече нищо. „Оттогава неговото лице се променя и става по-весело; като си изпочива да не взема вече тези медицински лекарства, в които той имал пълно доверие, той се поправил.“ Този иронически разказ, какъвто и да бъде, обема обаче в себе си, колко-годе, една истина. Той още ми напомня една подобна случка с един мой съученик, когато бях ученик по медицина. Някой си на име Петридес, българо-грък от Солун, дохожда в Париж да се учи медицина, в същата година, в която аз отидох в Монпелие. Като млад, още и като преселец от една ограничена страна в една свободна, той, като видял невидено, вместо да се даде на целта, за която е дошъл, вдал се в това, което било нему по-приятно и по-занимателно, в развлечение с женския пол, от което най-сетне подпада и под една сифилитическа болест. От година и повече като се е лекувал в Париж, не можал по никакъв начин да се избави; сифилитическите признаци, вместо да се намалят, те, напротив, наченали да се умножават. Тогава той подумва да си промени климата, и дохожда в Монпелие, дето също беше под надзора на най-добрите лекари. При всичко туй, раните му никак не се измениха; неговото положение си остана почти едно и също, и то благодарение на доброто му телосложение. На това продължение главната причина бяха лекарствата, понеже те не бяха освен почти едни и същи в Париж и в Монпелие: меркуриални2) (живачни) и йодородна поташ2). Дълго време ежедневно да се тъпче с лекарства, той вече беше омръзнал; тъй, един ден той ги заряза съвършено; щеш ли, оттогава той да се подобри и с време да се поправи съвършено! В това време ние не бяхме в положение да узнаем точната причина, но сега вече опитът ни показа, че това, което лекува една болест, в продължение на дълго време, произвежда също и става причина, ако се не прекрати, да се продължи болестта, ако и под друг вид. ________________________________ 1) Тимпанит (стр. 22) – Медицински термин (от tympanum - тъпан), означаващ силно подуване на корема поради събиране на газове в червата (метеоризъм). 2) Меркуриални лекове (стр. 23) – Лекарства на основата на живак (от латинското Hydrargyrum/Mercury), които са били основен, но силно токсичен метод за лечение на сифилис преди откриването на антибиотиците. 3) Йодородна поташ (стр. 23) – Старо химическо наименование на съединението калиев йодид, което се е използвало масово през XIX век за лечение на сифилис 4) Шаривари (стр. 21) – Известно френско сатирично списание от XIX век (Le Charivari), издавано в Париж, прочуто със своите карикатури и фейлетони, осмиващи тогавашното общество и лекари.

МАТЕРИАЛНАТА ТЪНКОСТ (От Дурвила). „Преди се мислеше, казва той, че физическите сили, а особено светлината, топлината, електричеството (електриката), магнитният магнетизъм, са били толкова отделни сили с отделно съществуване. Но забелязваше се в действието на тези сили, или по-добре да кажем, на тези дейци1), едновременни действия, които не можеха да бъдат чисто случайни; от тогава се увериха, че те имат помежду си сродни връзки и твърде близки произхождения, понеже присъствието на единия от тях, в дадени някои състояния, е достатъчно да породи един или повече други. Тъй, електричеството произвежда движението, топлината, светлината, магнитния магнетизъм, химическите разложения. Топлината произвежда светлината и електрическите течения, посредством които се придобива магнетизирането. Светлината, в разните си свойствени качества, ни представя цветовете, в които забелязваме топлородни и химически зари2) (лъчи). „За да се изтълкува действието на тези разни дейци, прибягва се до предположението на етера. „Какво нещо е етерът? – Етерът е една течност или един ток, който обема целия свят, още същевременно се вмъква във всичките празни места, които съществуват между молекулите на телата, и навред, дето грубата материя не може да се втикне. Той представлява материята под едно такова тънко състояние, дето едва ли може да се помисли. „За да може да се разумее неговото действие, необходимо е да се постави едно сравнение: Когато, под действието на удара, едно тяло произведе един глас, то е вдъхновено (входушевено) изцяло от едно бързо трептящо движение, което може почти сякога да се потвърди чрез пряко наблюдение. Това движение се раздава на околния въздух под вид на вълни, които пристигат до нашия мозък чрез слуховите нерви. Под едно подобно състояние се намира и едно светливо, топло, електрисано или магнетисано тяло. То не трепти цяло, но всеки от неговите атоми извършва едно трептящо движение там, дето е. Тези трептения, които нашите чувства не могат да схванат направо, са много по-малки и значително по-бързи от тези на гласните тела. Те се съобщават с околността и се раздават също чрез вълни. Въздухът и другите газове, които ни окръжават, като са съставени от атоми, които имат тежест, не могат да предадат толкова слаби движения. Посредникът на тези трептения е именно етерът, който сам влиза в трептение. „В застойчиво едно положение или в равновесие, нищо не показва че едно тяло има такъв или онакъв от тези дейци, понеже това тяло е напоено от колко-годе етерическо количество, което е нормално и сякога еднакво за едно и също тяло. Но, ако чрез едно какво-годе средство това равновесие се развали, разваля се също и привлекателната сила, която държи в съношение и равновесие етерическите молекули с материалните на тялото, и трептящите движения се произвеждат; според техния разпространителен начин и тяхната бързина, тези трептения произвеждат топлината, светлината, електричеството, магнетизма и пр. „Физиците са съгласни върху тези начала; вероятно никой днес не иска вече да тълкува действието на тези деятелни сили изключително чрез старата теория на изхождението. Но това, което те не знаят, е, че при звуковите, топликавите, светликавите, електрическите трептения, съществуват и други, които произвеждат един друг деец. Този деец е физиологическият магнетизъм, когото чувстваме върху нашето тяло, без обаче неговото съществуване да се досеща от магнетическата игла. Това е човеческият магнетизъм. „Но магнетизаторите ще ме обвинят, дето съвършено се отделям от понятията, които те приемат за достатъчно доказани истини. Нагледно се вижда, че аз не приемам съществуването на една особена сила в човеческото тяло, която те назовават магнетическа течност. Това не е нищо. Освен туй, думата течност е тук дума без никакъв смисъл, едно условно изражение. Официалната наука не приема вече съществуването на една течност за всеки природен деец, но думата като че е още необходима, особено за тълкуването на електрическите явления, задържана е от научния език. Ако, в точната смисъл на думата, не съществува особена течност за всеки деец, т.е. за всеки трептлив етерически начин, явно е, че едно видоизменение, едно положително състояние на етерическата течност, се произвежда при всяко преобразувание; и че, според случаите, без никаква научна измама, може да се употребят качествените названия: светликава течност, топликава течност, електрическа или магнетическа течност; по този начин древните теории за магнетизма и последните научни определения се съгласяват. ____________________________________ 1) Дейци (стр. 19, 21) – В тогавашния физичен и медицински контекст това са естествени природни сили или физически фактори (светлина, топлина, електричество). 2) Топлородни зари (стр. 19) – Старото наименование за инфрачервени лъчи (зари = лъчи; топлородни = носещи топлина).

ПРАКТИЧЕСКИ НАСТАВЛЕНИЯ Против завладението (obsession), побуждението (impulsion) и халюцинацията. Завладението е едно особено положение на волята, която е слаба и изменена. Завладеният болен се безпокои от идеи, много или малко чудесни, които той не може да изгони. Църквата приема, че завладението става чрез дявола, който, без да обсебва болния, т.е. без да е в него, го кара да действа. Спиритите приемат също, че то е следствие на духовете. Умствената патология почти сякога отбелязва завладението под думата побуждение. Ето като какъв е неговият механизъм: Всичките инстинктивни действия на мозъка побуждат у нас едно особено по-живо положение от всяко друго действие, което ни кара непосредствено да действаме. Това действие се именува наклонност. Когато една наклонност е преувеличена, тъй дето да произведе действия, които не трябва да се извършват, тя се именува побуждение. Побуждението или завладението е следователно една сила, която тика човека да извърши някакви си особени работи или укорителни неща, без да е той в лудничаво положение, та да не може да преценява туй, което върши, без обаче неговата воля да е достатъчно силна, за да не го извърши. Да се разбере като какво нещо е халюцинацията, необходимо е да се знае, че чувствуването се разделя на впечатление, предаване и възприемане. Халюцинацията е едно смущение в службата на някое от мозъчните оръдия (органи), което обикновено приема впечатления; смущението е такова, че туй оръдие, без да има впечатление, ни предаване, се намира в едно ненормално раздразнително състояние, от което произлиза точно и съвършено чувствуване. Другояче казано, чуват се, виждат се, чувстват се неща, които не съществуват в действителност. Най-обикновените халюцинации са тези на ушите, на очите, на вкуса, на носа и на ръцете. Тези страдания по някога биват идиопатически, т.е., те съществуват от само себе си, без да са следствие на друга болест; често те биват симптоматически на едно болно оръдие. Медицината няма почти нищо, с което да може да спомогне. Изобщо, тези страдания се лекуват твърде лесно чрез магнетизъм. Достатъчно е, особено за завладението и побуждението, да се даде на волята една достатъчна енергия, за да противостои на изкушението. Ето като как трябва да се постъпи: Человеческият магнетизъм. – Волята или щението се намира в средата на челото, под линията, която образуват космите на главата. Като поставим един пръст на дясната си ръка върху този център, той се разбужда и волята става по-силна, самостоятелна. Като се извършва тази проста операция един или няколко пъти през деня, в продължение на едно време от 5 до 15 минути, може да достигнем твърде скоро да засилим достатъчно волята на болния, тъй дето той да може да запази влиянието над себе си. Може също да се постави дланта на дясната ръка върху челото, а на лявата – върху тила отзад; но действието на първия начин е по-силно. Освен това ползата е значителна, ако се въздейства върху волята. Заседанието се свършва с паси1) и продължителни разтривания с дясната ръка върху гръбначната кост, от главата до долу. За халюцинацията се действа също върху волята, но особено трябва да обърнем внимание върху разните части на мозъка, като употребим двете си ръце, с които, едно подир друго, ту раздразняваме, ту укротяваме едни и същи части. В тези разни случаи внушението, добре извършено, може да бъде донейде полезно. Самомагнетизацията. – Болният може да упражни едно твърде силно действие върху себе си, особено ако физическото му здраве е в добро равновесие. За да противостои, доколкото е възможно, против побужденията и халюцинациите, трябва да тури пръста на дясната си ръка, както казахме, върху челото си, дето е седалището на волята. Може също двете длани на ръцете си да ги постави върху мозъка, дясната върху челото, лявата върху врата, после върху двете страни на мозъка, като обърне пръстите си към върха на главата. Денем, когато някоя идея започне да преследва болния, десният пръст, поставен върху челото, я отслабва; като го подържи повече, премахва я и я унищожава. Второстепенни средства. – Магнетизирани за пиене неща; разтриване, миене, припарки върху главата с магнетизирана вода. Редовно упражнение, развлечение, занятие, особено да направлява мисълта си към някоя определена работа, която да е повече занимателна, отколкото отегчителна. Да се избягват тревогите и неудоволствията. Сутрин и вечер студени измивания; при нужда и хидротерапията. Болният да бъде винаги разслабен, но никога чрез силни разслабителни. Лечителни примери. – В много болести, особено в силни случаи, се забелязват халюцинации и някои явления, които обемат признаци от завладение и побуждение. Под магнетическото действие тези явления изчезват твърде скоро, даже преди болестта да се измени значително. Това ни показва достатъчно, че туй действие може да бъде от една голяма помощ в случаите, дето тези явления съставляват самите главни признаци. Ето няколко примера: I. – В магнетическия журнал г-н Боро дава отчет за един твърде любопитен случай, за едно излекуване за 40 дни. Касае се за един човек, който внезапно станал мълчалив и меланхолик. На това положение последвало друго, което се състояло в едно нервно движение, и болният, който вярвал, че е магьосник, опъвал с всичката воля си цели дни и нощи. Той не се спирал, освен като му се изчерпвали силите; щом силите му си дойдели пак, нервното движение се появявало и изново той начевал да пее до съвършено изтощение. II. – Доктор Шарпигон публикува в „Юнион Магнетик“ следния отчет: „Г-жа Х... живее с майка си и с една слугиня в село. От 15 години насам, тя все мисли, че я преследват тайно двама попа. Тя чува, понякога и денем, почти всяка нощ, удари, въздишания, дихания в стаята си; някой вика и ѝ бърка часовника. Тя не може да прочете няколко реда, без мисълта ѝ да се не спре; тя не може да види някой свещеник, без да не потрепери. Според нея, причината на това завладение е в жестокото желание на един поп; той ѝ благословил много неща, които тя носела и които били подчинени под едно тайно влияние от този поп. Тази госпожа претендира, че тези идеи били потвърдени от свещеници, при които тя се е съветвала и които са я уверили, че такива влияния били възможни; те я съветвали да употреби религиозни някои неща; но тези вместо да я увлекат, са я отегчили и сплашили повече относително поповете. Тя избягвала местата, в които можела да срещне попове, погледът само на които ѝ произвеждал уплаха и увеличение, за няколко дни, силата на шумовете, които тя чуваше. „От една година насам тези странни нередовности се усилиха и здравето ѝ се обърка. Страхът е непрекъснат, сънят е твърде лек и безпокоителен, главоболие, особено в челото, жажда с люта горещина по членовете (крайниците), намаление на охотата (апетита), треперене във вътрешните части на тялото, отвращение да се движи. „През август на 1865 г. тази госпожа ме повика и помоли да я освободя от тези безпокоителни неща, които са следствие на тайни някои влияния. Тя казва, че знае какво магнетизмът има тази сила, само че се бои да не би да не мога да надвия неприятелите ѝ, които после да се обърнат и против мене. Аз я уверих в това отношение, като ѝ обещах да я отърва и да ѝ възстановя здравето, понеже аз и друг път съм лекувал подобни неща. „На 5 август. Магнетизация от 20 минути. Отмаляване с приспиване, стеснение под лъжичката2). Главоболието се премести, от челото отиде в тила на главата. Аз взех предметите, които тя ми представи и от които произхождат ударите. Нощта била по-добра, но удари пак имало от една кутия, която била близо до леглото. „На 6 август. Магнетизация, внушение през хипнотическия период, че тя е освободена... Подир заседанието главоболието изчезна и изобщо душевното положение стана кротко. „На 7, 8 август. Същите магнетизации. Ударите не се появиха вече. „На 9 август. Болната казва, че е оздравяла, тя го съзнава и казва, че аз съм свалил от главата ѝ като едно було, което покривало мисълта ѝ. Тя взе да чете книги, които не бяха погледнати от три години насам. „На 12. – Магнетизация. Също – подобрение. „На 14. – Случило се през нощта внезапно разбуждане, произведено от едно усещане, което госпожа Х... сравнява на една птица, която, намираща се под завивката, изхвръкнала навън; уплашена от това събитие, тя оставила леглото си и отишла в стаята на майка си. „На 16–18 август. Излекуването става коренно. Магнетизация; госпожа Х... съзнава вече, че причината на тези шумове и чувствания е сама тя; при всичко туй, тя се страхува още от поповете. „На 20 август. Магнетизация. Нищо не се явява, куражът, деятелността, здравето са осигурени. Госпожа Х... отива в черква и се завръща без никакво смущение. „На 28 август. Лекуването престана. Госпожа Х... е твърде добре във всяко отношение. „Ето едно наблюдение, което много религиозни, философически или физиологически поучения ще искат да изтълкуват; само човешката наука дава тълкуването.“ III. – В своите изучвания върху виталическата и анимическата медицина, същият списател разказва пет случая, от преувеличени наклонности, побуждения и халюцинации. Ето един от тези случаи: „Една 40-годишна госпожица, която живеела с една своя роднина наедно, се разтъжила за нейното отсъствие и била принудена да стане помощница на главната управителка в една фабрика. „Тя била с приятен, но страхлив характер, и с добро здраве; редовна във всяко отношение, само понякога ѝ се случват болки в стомаха (желудока), които имат истерическо свойство. Подир няколко месеца тя начева да мисли, че я ненавиждат, че работниците момичета я преследват и имат недобри намерения към нея; тя ги чува първом нощем, сетне и денем да я нападат и заплашват с вреда. Здравето ѝ се обърка, храносмилателните (пищеварителните) органи са смутени и тя пази (варди) стаята си; безсъние я напада, заплашванията и нападенията я преследват всякога в уединената ѝ стая. Като се допитаха до мене, аз предписах да не ходи вече във фабриката, да ходи да се разхожда, да се забавлява и да пази една тоническа диета. Този ред, пазен един месец, не произведе никакво подобрение! Болната изсъхна и вече постоянно в стаята си стои и повечето на легло; тя намира големи мъчнотии в яденето. Аз почнах да мисля да употребя магнетизма и една сутрин, като стоеше тя замислена върху стола си, аз положих пръстите си върху челото ѝ; тя си затвори очите и приличаше да спи. Десет минути изминаха, аз я разбуждам, като я уверявам, че тя вече е избавена от болестта си. „Незабавно физиономията ѝ се промени: заesmя се, проговори и се зарадва. На утрешния ден г-ца А... беше весела и много по-спокойна, по-малко чуваше гласовете, още яла и спала. Аз продължавах девет пъти тази силна и точна магнетизация и г-ца А... се поправи съвършено, щото да може да си заеме работата във фабриката. IV. – В практиката си аз излекувах и подобрих много ненадейни случаи от тези болести. Един пример само ще разкажа: Една млада госпожа, която не ми позволява да публикувам името ѝ, дохожда през януари 1891 година да се съветва върху един случай твърде странен, от който тя страда от 14 години насам. Интелигентна и много развита физически и морално, когато ѝ се явили за първи път месечините3) на 12 години, тя се уплашила тъй силно, дето се появили истерически признаци. В продължение на няколко месеца истерическите признаци изчезнали и физическото здраве се поправило съвършено. От този час тя зачнала да страда морално. Като станала разположена вече на страх, от най-малкото нещо тя се стресвала, тъй щото ѝ се струвало, че постоянно някой я заплашвал. Този страх бил почти постоянен, но благодарение на разсъдъка ѝ, който ѝ показвал, че това не е друго освен плод на нейното въображение, тя се спогаждала с него колко-годе добре. На 20 години тя се омъжва за един млад момък, когото обожаваше; всичко предизвестяваше на младите едно благополучно бъдеще. Страшните впечатления отпаднали доволно от силата си в това сладко време, но една непредвидена случка, на която следствието било едно помътняване, ги умножило наскоро в доволно голяма степен. Тя си въобразяваше да има постоянно около себе си невидими същества, които я караха да върви против волята си. Под това влияние, тя крадеше, в големи магазини, неща без никаква цена, ходеше и правеше пътешествия без никаква цел, оставаше цели дни без да яде, ни да пие и прочие, даже беше наклонена към самоубийство. При всички тези признаци, тя беше постоянно под едно страхливо настроение, което от ден на ден се увеличаваше. Незабавно тя почва да чува гласове, да вижда грозни фантоми, които я заплашваха; при всичко че знаеше добре, че това не е освен халюцинации и че нищо не оправдаваше обикновените ѝ страхове, тя нямаше твърда воля, която да я насърчи и укроти. Физическото ѝ здраве малко по малко се разваляше; тя изгуби съня си, апетита си; имаше главоболие, болки по стомаха, нервни признаци от всякакъв вид. Това положение беше от шест години насам. Изсъхнала и отслабнала твърде много, с див поглед и бледен цвят, тя беше прегърбена, като един стар дядо, и едвам се влачеше. Подир едно разнообразно лекуване, дохожда най-сетне да се съветва и от мене. Като изслушах историята ѝ, аз я разгледах добре и внимателно и проумях, че тя може да се подобри. Незабавно тя се подложи под магнетическо лекуване. Още от първите заседания апетитът и сънят се подобриха, халюцинациите станаха по-редки и тя можеше да противостои на побужденията, които я правеха да извършва неща, що я неудостояваха. В продължение на един месец ежедневно лекуване, физическото ѝ здраве се поправи съвършено и моралното се подобри значително. Заседанията се продължаваха като на два дена, а по-сетне през три и четири дена; в три месеца разстояние нейното положение се уравновеси, дето да може да се прекъсне лекуването. Тя беше напълно оздравяла, понеже вече не досещаше никакво лошо настроение; страшливите възбуждания и впечатления, както и халюцинациите, които ѝ правеха живота непоносим, изчезнаха съвършено. ______________________________ 1) Паси – Специфични движения с ръце във въздуха над тялото на болния, използвани при сеансите по магнетизъм (месмеризъм). 2) Лъжичката / Под лъжичката (стр. 15) – Анатомичната област в горната част на корема, точно под гръдната кост (епигастриум). 3) Месечините (стр. 17) – Старото народно наименование за менструалния цикъл (менструация) при жените.