Ани

Астралната светлина, или светлината на природата Светлината на природата е светлината, която идва от Всемирния Дух. Тя е в човека, ражда се и израства с него. Има хора, които живеят в тази вътрешна светлина, но има и други, които засилват животинските си инстинкти и пълзят в мрака на заблудата. Има хора, които пишат по-мъдро, отколкото знаят, но мъдростта, която пише чрез тях, не е тяхна, тъй като човек няма собствена мъдрост; той може само да дойде в съприкосновение с мъдростта чрез светлината на природата, която е в него. По този начин чуваме за чудесни открития и изобретения - открития, станали чрез невидими ръководители. Изобретението е винаги резултат от допускането на духа, от знание чрез трептение. Както и Йоханес Тритемнус, игумен на Спанхайм, един от най-великите алхимици и астролози, казва: „Изкуството на естествената и божествена магия се състои в способността да схванем същността на нещата в светлината на природата и чрез употребяване вътрешните сили на духа да произведем материални неща от невидимата вселена (астралната светлина). При такива операции Горният (макрокосмосът) трябва да бъде в единение и да действува хармонично“.

Възможностите на духа Мощта на духа никога не би могла напълно да се изпита, освен ако деятелният дух е съвършено спокоен или в заспало състояние. Чрез изкуството на хипнотизма операторът спомага на субекта да постигне това състояние. Ако се опитате да погледнете слънцето по време на буря, вие не бихте могли да го видите, тъй като облаците биха го покрили изцяло или отчасти. Но когато бурята отмине и облаците изчезнат, човек би ослепял от неговия блясък. Така е и с хубостта и блясъка на един чист дух. Обективният, или деятелният ум може да се оприличи на бурята, а съчетанието на мислите му могат да са облаците. Когато се премахнат от умствения небосклон лошите мисли, тогава човек чувства такова удоволствие, което никога няма да забрави. Процесът за отстраняването на активния ум може да се извърши и без помощта на магнетизатор. Да се извърши това и да съществува човек за известно време в съгласие с всемирното трептение, се нарича транс. Явлението, което може да последва, се нарича естествена магия. Някои хора са така устроени, че те естествено влизат в това състояние, без да разбират начина на извършването му. Това състояние може да се достигне например със силен нервен удар или чрез употребата на билки. Само в транс могат да се проявят явленията на спиритизма. Това състояние може да се развие от което и да е здраво лице, което може да уталожи бурята, причинена от житейските борби. Не е възможно да се знае каква фаза на развитие може да се появи в резултат на това състояние. Един би говорил, друг би пял, а трети би писал. Когато се намира в такова състояние, той е на астралното поле и е в съприкосновение с астралната светлина.

Чудеса на хипнотизма и влиянието Всеки хипнотизатор може при благоприятни условия и с един чувствителен субект, който лесно влиза в сомнамбулистично състояние, да мистифицира и най-дълбокоумния учен мъж. Защо? Защото всичко във вселената има известно отношение към човешкия ум. Микрокосмосът си взаимодейства с макрокосмоса. Физическото тяло може да схване физическото. Душата може да си взаимодейства с душата или с Бога, но духът на човека е връзката, която образува едно всемирно братство и която ни посочва дълга ни, а именно: въздигане на цялото човечество. Престъпленията или злодействата на един човек въздействат върху цялото общество; лошите деяния на едно общество влияят върху народа, а бедствията или злощастията на един народ се отразяват върху целия свят. Обратното също е вярно. Когато някой извърши добро дело, той притегля към себе си онези сили, които му отплащат многократно.

Двойният ум на човека Това откритие не бе ново за окултните ученици. То просто даде в ръцете на онези практически изследователи, които проучват окултизма от време на време, едно средство, посредством което те предполагат, че ще могат да обяснят всички психически явления. Простата идея, че човек е надарен с двоен ум, отдавна вече е била призната от философите на всички времена и народи на света. Дори Платон я споменава. Хермес Трисмегестус е изразил същата идея, когато е представил трите съставни части или начала на човешкото земно тяло като „сол“, „сяра“ и „живак“, или тяло, душа и дух, които са респективно елементите на земята, водата и огъня. Когато се съблюдава тяхното равновесие чрез прибавянето на въздух (другия елемент) ние получаваме здрав, съвършен човек, върху когото Създателят погледнал при завършването на своя труд и казал : „Добро е“. Когато елементните пропорции не се спазват, страстите се намират в своя разгар и се получават творения, които се бият помежду си, стават крадци и убийци, или пък се разболяват, умопобъркват и умират.

Стадии на развитие Има десет стадия на развитие, преди да се достигне адептство. Известно е, че малцина са минали седмия. Ние трябва да проумяваме собственото си естество и скритите закони на духа. Полярността също така трябва да се има предвид. Всяко едно човешко създание е или положително, или отрицателно. Положителните могат да бъдат магнетизатори, а отрицателните - субекти. С думата субекти ние означаваме чувствителни хора или медиуми. Посредством магнетични явления булото, което разделя материалното от нематериалното, е било почти вдигнато. Чрез хипноза материалистите са били заставени да допуснат, че човекът има два ума, единият от които се нарича обективен, а другият субективен ум. Първият се проявява постоянно, другият само при известни условия.

Вярата като окултен фактор Окултните явления зависят най-много от вярата, а не от суеверието. Тези явления се проявяват съобразно определени непознати нам закони. За ученика е необходимо да постигне добро физическо и духовно здраве. Едва тогава той трябва да се помъчи да развие угасналата сила или шестото чувство. То може да се развие с различни средства. Някои още при раждането си са поставени на по-високо поле на трептение. Известни билки временно възбуждат това състояние. Истерици, епилептици и други страдалци са били забелязани да проявяват известни фази. Всички могат да постигнат това развитие, като прилагат някои упражнения, които се отнасят както към ума, тъй и към тялото. Чистота в тялото, мислите и делата обаче е абсолютна необходимост за достигане на горната цел.

Предупреждението Когато някое нещастие или премеждие сполети наш другар, роднина или някого, чиито трептения са се отзовавали хармонично на нашите, ние се чувстваме притеснени, мрачни и раздразнителни. „Бъдещи събития хвърлят сенките си предварително“. Това състояние се нарича от много хора предчувствие. В Ирландия то се нарича предупреждението на Банши. Такава случка бе отбелязана в чикагските вестници преди време. Господин от този град бе пробуден от сън с ясно впечатление за опасност, която заплашваше далечен негов роднина. В новините от другата сутрин се казваше, че роднината му бе загинал в големия ураган, който бе разрушил няколко града в Уисконсин и Минесота. Мнозина биха казали, че това е просто съвпадение или някакво случайно събитие. Неправдоподобните извинения или обяснения, които биха задоволили скептическия егоизъм, макар и да е обкръжен от най-чудните мистерии, които ние се стараем да разрешим, съзнавайки, че самите ние сме най-голямата от всичките мистерии, не могат да ни задоволят, тъй като тези натрапени обяснения само издават едно самодоволно невежество. Ние изглеждаме по-суетни в своето невежество и обяснението на мистерии, отколкото при откриването на някой нов природен закон. Егоизмът не допуска нищо ново. Да се държи всичко в границите на обикновеното е амбицията на материалиста.

Развиване на вътрешния човек Учениците на окултизма трябва да се стремят да създадат развита душа в едно развито тяло. Тогава духът ще бъде съвършен поради хармонията в трептенията. Духът, бидейки трептение, влиза във всяко познато вещество и се грижи за израстването и развитието на човека. Чрез чувството на духа животните могат да избират полезна за тях храна и да избягват отровните плодове, които изобилстват в горите. Здравото тяло е възможно само когато е придружено със здрав дух. Когато казваме, че ученикът трябва най-напред да изучи човека, това не означава, че трябва да се запознае с неговата анатомия, а да изучи човека в по-широк смисъл като тяло, душа и дух. Идеалният лекар на бъдещето не само ще бъде запознат с анатомията, физиологията, хигиената и материята, но така също и с умствената терапевтика, магнетизма и науките, които са присъщи на вътрешния човек, този тайнствен пазител, който контролира мускулите, наблюдава кръвообращението и пулса на сърцето, заедно с дишането по време на сън или когато човек е в безсъзнание. Физическото тяло, което е материално, може да израсне и да се сдобие със сила чрез надлежно асимилиране на храните от земята. Душата, която е безсмъртната искра, или божествената есенция на Създателя, трябва да получи издръжка направо от самия Бог. Духът е това, което ни поставя във връзка не само със света, а и с вселената.

Първичното окултно изучаване Чрез изучаване на човека, което е първа стъпка в окултното изследване, ние научаваме, че човек в естественото си състояние има по-велики сили на чувстване, отколкото онзи, който е пренебрегнал Бога и законите в жаждата си за злато или в ламтежа си за удоволствие. В ранните дни на човешката история той, без съмнение, е притежавал шест чувства, вместо пет. Шестото чувство не е изгубено, то е закърняло. Както казахме по-рано, у много хора неговата следа се явява като ясновидство. Даже и петте чувства на цивилизования човек са много по-слаби, отколкото ония на първоначалния човек, или даже на ония на по-нисшите животни. Така нареченият инстинкт при животните ги прави високо чувствителни спрямо атмосферните промени, а понякога даже и към бъдещите събития. Те безпогрешно избират приятелите си и познават враговете си. Когато са болни, те са направлявани към надлежните билки, въпреки че това едва ли се отнася до животни, които са ограничени в клетка и все пак много от нас са виждали кучета да ядат трева, когато се нуждаят от пречистване на стомаха. Побягването на плъховете от някой потъващ кораб едва ли би могло да се нарече суеверие. Когато зловещият кораб „Бургийон“ лежеше край Ню-Йорк, той бе напуснат от всичките плъхове. Персоналът виждайки това, също напусна. По такъв начин плъховете можаха да усетят предстоящата участ на парахода - мистерията, към която обръщам вниманието ви. Превъзходството на животинското осезание е доказано от почти неимоверните сили на кучетата, които ловят престъпници. А в някои разкази се говори за изострените чувства на много народи, между които могат да се споменат северноамериканските индианци. В естественото им и необвързано състояние те могат да долавят в падането на листата звуци, които не могат да бъдат чути от цивилизования човек. Знае се, че индианецът преследва врага си много дни и даже седмици, ръководен само от знаци, които са непонятни за цивилизованите му братя.

Творческата сила на мисълта Бог изпраща мисълта си чрез силата на своята воля. Той се придържа към мисълта и я изразява в дума, в която се съдържа творческата и съхранителна сила. Неговите мисли се въплътяват, като създават светове и създания, които образуват видимото на невидимия Бог. По такъв начин в началото са били образувани думите от Божиите мисли, действащи в макрокосмоса, по същия начин се създават и мислите в индивидуалната сфера на ума у човека. Ако се придържаме към мисълта, ние създаваме форма във вътрешния ни свят. „Както горе, тъй и долу“, е казвал Хермес. Човекът, създаден по подобие Божие, е независимо, но все пак отговорно създание. Той е независим по отношение на своя избор между доброто и злото, но е отговорен пред Бог. Бог е всемогъщ и всевиждащ, като се проявява навсякъде и във всичко. Атеистът, който отрича съществуването на Бога, отдава големите дела на творението на Природата. Това твърдение е само игра на думи, тъй като Природата е проявен Бог. Той създава всичко, както доброто, така и злото. Може да запитате: Защо е необходимо да се създаде злото? И ние от своя страна бихме могли да запитаме: Защо съществуват толкова много омразни червеи и пълзящи твари? Отговорът може да бъде: всички те имат място в изпълнението на Божествената цел. На земята и в земята, и толкова надалече, колкото човек може да вижда с помощта на мощната наука, ние намираме величие и хармония във всичките движения на Природата. Когато, по каквато и да е причина, някоя от силите или елементите изгубят равновесие, те винаги се регулират от неумолими закони. Последствията могат да бъдат видими под формата на буря, урагани, наводнения и земетресения. След такива ужасни последствия всичко пак утихва. Така би трябвало да бъде и с човека; той трябва да живее в хармония със себе си и с цялата вселена.

Троиците на религиозните системи Както беше казано човек се състои от 7 главни части или елементи, чийто троен състав съответства на учението за Троицата. Това учение се намира във всичките религиозни системи. В християнството то е: Отец, Син и Дух; у индусите е: Брахма, Вишну и Сива; будистите го наричат: Мулапракрити, Пракрити и Пуруш. Персийците учат, как Ормузд произведе светлината от себе си чрез силата на своето слово. Египтяните нарекоха първата причина Аммон, от когото се образува създанието чрез силата на неговата воля. У китайците Кван-шай-гин е: думата, произлизаща от Абсолютния, чрез силата на собствената му воля, гърците определиха Троицата като: Зевс (сила), Минерва (мъдрост) и Аполо (хубост); германците: Водан (върховната причина), Тор (сила) и Фрейя (хубост). Йехова и Аллах са троици от воля, знание и сила. Даже и материалистите вярват в една троица от причини, материя и енергия.

Съзерцанието. Шестото чувство Да се върнем пак на предмета си. Ще кажем, че древните народи изглежда са притежавали и шесто чувство, което понастоящем е изчезнало. Слабата следа от него, която се проявява у някои хора, се нарича ясновидство. Отговорът на въпроса защо това е така може да се намери посредством изучаване на Бога, природата и човека. Човекът е съставен от душа, дух и тяло, които могат да се разделят още на седем човешки принципа. Възможно е физическото тяло да е било развито от по-нисшите животни чрез еволюцията, тъй като всичко в природата е в движение, винаги в посока нагоре. Духът е вибрацията, а душата е неразрушимата и трайна същност на Божеството. Тялото и душата се държат заедно от духа, който е сребърният конец, споменат от Соломон. Великата Вселена се нарича от някои писатели макрокосмос; в писанията на Изтока тя се нарича макропросопус, означаващо „Голямо лице“. Човекът обикновено се означава като микрокосмос или микропросопус, което значи „малко лице“, като напомняне за сходството между човека и неговия създател.

Животът като резултат от смъртта „Но от дървото за познаване на добро и зло да не ядеш; понеже в деня, когато вкусиш от него, ти непременно ще умреш“. Това е просто едно приложение на естествения закон. Животът е резултат от смъртта и смъртта е резултат на живота. Жизнената сила на тялото се поддържа от създаването и разпадането на молекулите. Горенето е необходимо за поддържането на животинската топлина. Но как ще проумеем словото Божие, ако дори богословите, които изживяват живота си в опит да ни го разтълкуват, не успяват? Заедно с Йов бихме могли да кажем: „Тогава от къде произлиза мъдростта и къде е мястото на проумяването?“ Когато се появи желанието за знания, тогава ще се появи и учителят.

Дървото на живота Всеки учил анатомия знае, че във вертикалния разрез на мозъка ще намерим истинското дърво на живота. Когато сивата материя и слоевете на гръбначния стълб се отделят, ние намираме едно голямо сходство със змията. Сега трябва да се върнем на състоянието на Адам и Ева. Те бяха създадени като съвършени същества в началото; толкова съвършени бяха, че можеха да виждат Бога и да разговарят с Него лице в лице. Бог им предостави възможността да останат в това състояние на доброчестина или да размножат расата и да умрат. Чрез този си акт Бог, във великата си мъдрост, предвиди създаването на злото, тъй като в този стадий на творението нямаше нищо друго, освен добро.

Окултни истини. Най-голямата окултна книга Извлечение от беседата на един маг Библията е, без съмнение, най-великата книга в света. Днес тя стои на същата здрава почва, както и в самото начало. Библията е наставница на хората от всички народи. Възможно е да се съмняваме в боговдъхновението на някои от книгите в Библията, но останалите безсъмнено са боговдъхновени и съдържат повече окултна мъдрост, отколкото която и да е друга книга на света. Малцина обаче я проумяват, даже и платените тълкуватели на светото писание приемат буквално неща, които са алегорични. Те не вземат предвид факта, че най-важните уроци на Христос са предадени под форма на притчи. Защо словото на Отца да не бъде забулено по същия начин? Вземете например приказката за изкушението в райската градина. Змията се споменава като същинска змия, а се предполага плодът да е бил ябълка. За да вземем това на сериозно и буквално, ние трябва да намерим дървото на живота, което е мозъкът, и змията, която е гръбначният стълб.

Прераждане Земята — физическото поле — е едно училище. Човек е изпратен на нея, за да получи някои уроци, да развие своите сили и прояви своите добродетели, докато достигне пълно съвършенство. Но той не е в състояние да го достигне в един кратък живот. Той не може да измине дългия път от дивака до гения, от престъпника до светеца за някакви 60—70 години. Самата идея за нещо подобно е абсурдна. Според окултизма човек много пъти е идвал на земята и много пъти ще идва. Отначало същество малко по-висше от животно, с течение на времето, след като премине множество страдания, преодолее много трудности, спечели много победи, човек придобива все по-голямо знание, сила, мъдрост, става все по-благороден, състрадателен, милостив, докато един ден стигне до такова съвършенство, че става излишно по-нататъшното му идване на земята и той става свободен. Идеята за прераждането е стара. Тя е лежала в основата на всички древни религии: мнозинството от жителите на тая планета все още я подкрепя. Ние имаме безброй свидетелства за нейната истинност. Самият ни вътрешен глас потвърждава, че тя е вярна. Кой не е изпитвал чувството, че известно нещо е правил и по-рано — че го е замислял някога в тъмното минало? Кой не е гледал непознат пейзаж с чувството, че го е виждал много отдавна? Нови сцени, явяващи се само като повторение на такива, отдавна случили се? Кой не е срещал хора за пръв път, чието присъствие събужда спомени за събития, станали преди векове? Кой не е слушал мелодии, които са му припомняли известни обстоятелства, сцени, хора, звуци, страни, връзки и т.н.? Кой не е чувствал влиянието на планини, море, пустини, дори когато човек е далеч от всичко подобно и то с такава сила, че да накара самата действителност да изчезне? Всички велики поети, мислители, писатели са загатвали или направо потвърждавали истинността на прераждането. Прераждането се извършва под въздействието на закона за кармата, който се състои, най-общо казано, в следното: всеки човек получава точно това, което е заслужил. Ако индивидът е вършил добро някому, то той неминуемо ще си получи наградата за това някога, било в този или друг живот. Ако е вършил зло — то и него го очакват страдание, мъки, незадоволство. Чрез закона за кармата ние си обясняваме много привидни несъответствия и несправедливости; например, че едни се раждат бедни, болни, слаби, а други, напротив — силни, здрави и богати; че едни изглежда да са осъдени на вечни несполуки, докато други постигат всичко; че едни са умни, даровити, а други обратно. Във всичко това човек вижда действието на закона за кармата.

Седемте принципа на човека Според окултизма човек е съставен от седем принципа, така че той може да се прояви в седем области на живота, в седем степени на съзнание, в седем свята или сфери, отговарящи на всеки един от неговите принципи. Не трябва да се забравя обаче, че Духът е истинският индивид, а всичко останало е само обвивка. При това, само високо развитият човек може свободно да действа във всичките тия области. Обикновеният човек засега е в състояние да се проявява само в по-ниските области, въпреки че потенциално притежава и седемте принципа. Тези седем принципа са : 1. Дух; 2. Духовен ум; 3. Интелект; 4. Инстинктивен ум; 5. Прана; 6. Астрално тяло и 7. Физическо тяло. Последното — физическото тяло е, разбира се, най-грубото, най-добре познатото ни и същевременно най-нисшето. Но това не значи, че трябва да го пренебрегваме. Напротив, ние трябва да му отдадем пълното си внимание и грижи, помнейки винаги, че то е храм на Духа, и да го пазим здраво, жизнено, дееспособно. Астралното тяло е второ и по ред, и по степен на своята плътност. То не ни е така добре познато, както физическото, въпреки че и за него срещаме сведения от всички времена и от всички народи. Външно то е много подобно на физическото, само че е съставено от много по-деликатна материя, която е невидима за обикновеното око, но е лесно доловима за ясновидеца. По време на своя живот физическото тяло е свързано с астралното чрез тънка нишка, която се скъсва в момента на смъртта, след което астралното тяло продължава да съществува още известно време, докато бъде напуснато от духа. При определени обстоятелства астралното тяло става видимо за живите. Третият принцип е праната. Тази санскритска дума всъщност означава всемирна енергия, но във връзка с човека се употребява в смисъл на жизнена сила. Тая жизнена сила се намира във всяка форма на живот — от амебата до човека — тя оживява материята, но самата тя не е материя. Индивидът, или Азът, използва тая форма на енергия във физическото си проявление. Когато при смъртта напусне физическото си тяло, той освобождава и нея. Тя също е невидима за човешкото око при обикновени обстоятелства, но лесно би могла да се почувства. Използва се в телепатията, магнетичното лекуване, внушението, магнетизма и пр. Преди да пристъпим към разглеждането на другите, по-висши принципи в човека, е уместно да спрем вниманието на читателя върху някои достижения на науката в областта на психологията. Известна е теорията, че човек е надарен с два ума: обективен и субективен или съзнателен и подсъзнателен. Това, което науката започва да твърди сега, е казвано от окултистите от преди векове. На пръв поглед изглежда, че съзнателната, разсъдъчна част на човешкия ум извършва най-важната и най-широкообхватната работа. Но едно малко размишление ще ни убеди, че съзнателната, разсъдъчна функция на ума представлява само малка част от общата му дейност, като подсъзнателният ум има една по-широка област на действие. Човешкият ум действа в три различни области, взаимно проникващи една в друга. Най-добре бихме могли да разберем това, като си представим ум, действащ в три посоки или, ако предпочитате, три ума, които постепенно се преливат един в друг. От тях най-нисшият е инстинктивният ум - първата област на умственост по пътя на еволюцията, която ние споделяме отчасти дори с животните. Първата задача на инстинктивния ум е да се грижи за правилното функциониране на тялото. Растежът, дъвченето и смилането на храната, кръвообращението и други дейности се осъществяват от инстинктивния ум - все сложни дейности, извършвани без нашето съзнателно участие. Друга негова дейност е да поддържа борческия инстинкт или инстинкта за самосъхранение - да принуждава съществото към вземане на мерки, предназначени да го опазят от опасности и загиване. Тоя ум например кара птицата да гради гнездото си точно навреме и точно на удобното място, да отлита в топлите страни точно преди настъпването на зимата, да намира обратния път към своя дом от хиляди километри и т.н. Инстинктивният ум също така може да се приучи да извършва някои неща автоматично: първоначално правени със съзнателното усилие на интелекта, те се прехвърлят в областта на инстинктивния ум, който впоследствие започва да ги извършва сам, без прякото участие на интелекта. Така че, всички работи, правени машинално, се намират под контрола на инстинктивния ум. Той е и умът на навика. Той е хранилище на безброй неща, едни останали му в наследство от далечни прадеди, други получени с първоначалния импулс на живота, трети — предадени направо от интелекта, четвърти — внушени от други хора и т.н. Тук е и мястото на апетитите, страстите, чувствата, вълненията и нисшите желания. Всички животински нужди и чувства: глад, жажда, полови влечения, злоба, завист, гордост, стремеж към материалното се коренят в тоя ум. Сами по себе си тези неща не са лоши; напротив, в миналото те са били необходими за еволюцията — без тях не би имало напредък. Чрез тях животното е било подтиквано към по-пълно изявление на неговите сили. Злото произлиза от факта, че ние, като човеци, сме надраснали вече тези неща и не би трябвало все още робски да им служим, да ги обуздаем веднъж завинаги. Въпреки това обаче ние често виждаме животинското у нас. Истинският ум се проявява в различни степени на интензивност, като започнем от почти пълното подсъзнание на нисшите животни, та стигнем до едно почти изгряващо съзнание при по-висшите прояви. Няма рязка граница между него и интелекта и постепенно те се приливат един в друг. Интелектът е онова, което издига човека над животните. Отличителният му белег е самосъзнанието. До този момент не се проявява съзнанието за собствена индивидуалност, съзнанието за „Аз“. Животното чувства, усеща, мъчи се, радва се, наслаждава се, но няма способност да определи своите възприятия, да си обясни техните причини, да заеме позиция във връзка с тях. Вниманието му е насочено постоянно навън, то не е в състояние да се обърне навътре към себе си. Животното не може да се самопочувства, да се осъзнае като отделна единица, да схване понятие за „Аз“. Това става само с появяването на интелекта. Трябва да изтъкнем факта, че пробуждането на интелекта не прави съществото нравствено по-издигнато, по-добро или по-благородно. Напротив, често пъти интелектът осигурява допълнителен инструмент на нисшата природа. Ето защо човек може да надмине по злина и най-нисшите животни. Дотук задачата ни беше сравнително по-лека, тъй като имахме работа с принципи, общи за болшинството индивиди. Колкото се отнася до изложението на останалите два принципа, това не е така. Те са достигнати само от единици; за останалите, в сегашната им степен на развитие, те са далечен смътен идеал. Но все пак, всеки що-годе развит човек е имал известни проблясъци на висше съзнание, които биха му помогнали да схване нещо от възвишената природа на върховните два принципа или поне на тоя, следващ след интелекта, т. е. духовния ум, наречен от някои писатели свръх съзнателен. Той съдържа всичко благородно, свято и възвишено у човека. На него дължим своите най-възвишени просветления, своите най-благородни пориви, чувството на ал-труизъм, на неегоистична любов, чувството на дълг към ближния, на братство, на себеотрицание, религиозното чувство, обичта към Бога и към хората. С постепенното развитие на този ум у човека последният започва да схваща съществуването на една Върховна Сила, започва да признава присъствието на Бога. В резултат на това схващане се поражда чувството на човешко братство. Духовният ум стои много по-високо от интелекта, но той не му пречи в работата. Той предава на интелекта известни истини от собствената си област във формата на откровение, а интелектът ги обсъжда и приема. От тук идва и интуицията. Човешкият прогрес върви към все по-пълното проявяване на шестия принцип; по тоя начин човечеството се облагородява, а заедно с това се зараждат и възможностите за едно истинско щастие тук долу на земята. Не е далеч времето, когато човечеството ще се погнуси от собствената си неправда и ще потърси справедлив и мъдър начин на живот. Всичко това ще се извърши под натиска на Духовния ум. Духовният ум е и източникът на вдъхновение за всички велики поети, художници, артисти, оратори, проповедници и т.н. Той е този, който е открил нови хоризонти пред техния взор, който ги е довел до нови истини и нови постижения. Колкото се отнася до седмия принцип на човека — на истинския Човек — Духа, това е обект, неподлежащ на описание. Ще се задоволим да цитираме само някои пасажи, взети от съчиненията на Йога Рамачарака, отнасящи се до него: „Как ще пристъпим към разискването на този предмет, който даже и най-напредналите умове едва могат да проумеят? Как може ограниченото да схване Безпределното? Духът е Божествената искра — нашето най-скъпо-ценно наследство от Божествената сила — една заря от Централното слънце — Същинският Той. Думи не могат да го изразят, умовете не могат да го доловят. То е Душата на душата. За да го разберем, ние трябва да проумеем Бога, понеже Духът е една капка от Духовния океан, едно зърно пясък от бреговете на Безпределния, една частица от Свещения пламък. Той е това нещо вътре в нас, което е причината на нашата еволюция през всички уморителни векове. То бе първото, което възникна, и все пак ще бъде последното, което ще се прояви в пълна съзнателност. Когато човек достигне до пълно съзнание на Духа, той ще надмине сегашният си стадий до такава степен, че ще бъде неузнаваем за сегашния интелект“. Само в редки скъпоценни моменти ние съзнаваме съществуването на Духа вътре в нас и в такива моменти ние схващаме своята близост до страшното присъствие на Незнайния. Тия моменти могат да настъпят, когато човек е обзет от дълбоко религиозно чувство, или когато чете някоя поема, пропита с тайнствената връзка на душа с душа, в момент на отчаяние, когато всяка човешка помощ става безполезна; в момент, когато всичко ни се струва загубено, и ние чувстваме нуждата от общуване със същество, стоящо много по-високо от нас. Когато настъпят такива моменти, те оставят у нас един свят, който никога след това не ни напуска и ние се преобразяваме духом. В момента на „просветлението“, или изгряването на духовното съзнание, ние също така чувстваме истинското присъствие на Духа. В такива моменти ние долавяме нашата връзка с центъра на Живота. Посредством Духа Бог се открива на човека. Всеки един от току-що описаните седем принципа на човека създава от себе си сияние. Събрани вкупом, излъчванията на всички взаимно проникващи се човешки принципи образуват аурата на човека. Тя се представя като светла енергия, обгръщаща го изцяло, като лек, лъчист, яйцевиден облак, простиращ се на две или три крачки във всички направления на тялото, видим само за хора с развити психични дарби. Аурата на всеки човек отразява индивидуалните му особености. Така хора със зла природа имат тъмни, мрачни и не красиви аури, докато благородни и морални хора притежават прекрасни, светли, добре устроени аури. В този случай те са и много по-големи по размер. Съществуването на аурата, изглежда, е било добре познато на старите християнски отци, тъй като древните икони са представяли светиите обкръжени с бляскав ореол. Същото срещаме при будистите в Индия, из храмовете на Китай и др. Всеки един принцип на човека отговаря на един свят или област във вселената. Така физическото тяло му дава възможност да действа на физическото поле, астралното тяло — на астралното поле, умствените му принципи в двата ментални свята — формен и безформен (причинен), а висшите принципи — в причинния, будисткия, духовния и нирванния свят. Няма да се впускаме в описание на всеки един от тях, понеже това би било извън границите на нашата задача. Ще кажем само, че всяка област (свят) не е някакво отделно и специално място в пространството, а напротив, всички светове взаимно проникват един в друг, разделяйки се само по степента на плътността на съответната им материя. Също както етерът прониква в камъка и на едно и също място се намират два елемента с различна плътност.

Що е окултизъм Думата окултизъм произлиза от латинското прилагателно Occultus, което ще рече „таен, скрит, неизвестен“. От там и окултизъм означава: наука, която се занимава със скритата, непознатата, тайната страна на природата. Окултизмът е съществувал във всички времена и народи. Той е представлявал тайният блясък на древните цивилизации на Индия и Египет, той се е преподавал в храмовете на Халдея и светилищата на Делфи. Неговото влияние личи в хилядолетната история на Китай, в изкуството на Гърция и в славата на Юдея. Навсякъде той се преподавал тайно. До него са имали достъп само хора с изпитан морал и смелост. Неговите учения са се пазили като драгоценно съкровище само за малцина избраници. Причината за това се е криела в опасността да не би знанието да бъде използвано за егоистични цели. Окултното знание се съхранява от една йерархия висши същества — високо напреднали хора — обединени в едно общество, известно на света под името Бяло Братство. Това Братство от време на време изпраща някои от своите членове да донесе на човечеството нов импулс за духовен напредък, нова светлина, нова форма за вечните духовни истини, по-пригодна за нарасналите му нужди. По тоя начин са възникнали всички всемирни религии, всички мощни духовни движения в историята. В основата си всички те са учили едно и също нещо: вечните, неизменните, върховните духовни истини. Всеки велик учител обаче е обличал тия истини в такава форма, каквато се е явявала най-пригодна за съзнанието на човечеството или расата през даден период. Ние ще се постараем да дадем кратко изложение на началните принципи на окултната наука. Откъде бихме могли да почнем нашето изучаване, кое е първото нещо, което трябва да схванем, коя е оста, около която ще построим всичките си по-нататъшни съждения, ако не това велико, неизказуемо, вечно, неуловимо, и стоящо над всяко описание и представа Начало, което с тържествен трепет наричаме Бог. Ние ще се помъчим да изкажем някои мисли във връзка с този величествен обект, като се придържаме тясно към съжденията на Йога Рамачарака, изказани във великолепната му книга „Гнани Йога“. Човекът, захвърлен всред един свят на вечно движение и непрекъснати промени, постоянен свидетел на нетрайността и преходността на всичко, което го заобикаля, винаги си е задавал въпроса: — „Какво е реалност?“ Отправил поглед към окръжаващата го обстановка, пред него изпъква нещото, което ние наричаме материя. Тая материя постоянно се движи, тласка, моделира, напътства по хиляди начини и под безброй форми от нещо, на което ние сме дали името енергия. Тази енергия от своя страна се подчинява на известни строго определени, неизменни, върховни, разумни и математически точни закони. Извън това човек при своето наблюдение се изправя и пред загадката на „живите форми“, тия форми, които в споите висши видове проявяват и онова тайнствено нещо, което наричаме ум. Но колкото и да изучаваме този свят на явления, в края на краищата ние стигаме до една точка, отвъд която не можем да минем. Така материята тайнствено се загубва, нейните атоми се разпадат на електрони, електроните изчезват в етера, а етерът засега остава един необясним въпрос. Материята се превръща в нещо друго, което ние безуспешно се опитваме да схванем и определим, мистерията на живите форми ни убягва, а умът ни се явява само израз на нещо още по-висше. Загубили тия неща от поглед, ние изведнъж заставаме лице в лице с нещо друго, което съзнаваме, че трябва да обгръща, прониква и включва в себе си всички тия различни форми, тела, явления и прояви. И това нещо ние наричаме реалност, понеже е неизменно, трайно, вечно. И макар че хората могат да имат различни мнения, да спорят, да се карат за тая реалност, все пак има един въпрос, по който те трябва да се съгласят, а именно, че тази реалност е една, че обгръща всички форми и явления, че съществува само една реалност, от която всички неща произлизат. Материалистът твърди, че това единство е материята, която е вечна, безкрайна и съдържа в себе си възможностите на материя, енергия и ум. Друга школа учи, че това е енергията, на която материята и умът са само начини на движение. Трета школа — тази на идеалистите — казва, че това е умът, че материята и енергията са само идеи в този едничък ум. Теолозите твърдят, че това е нещо, което наричат личен Бог, комуто приписват известни качества, характер и т.н. според техните вярвания и догми. Школата на натуралистите твърди, че това е самата природа, която постоянно проявява себе си в безброй форми. Окултистите в техните различни школи — източни и западни — учат, че това Едно е същество, чийто живот е основа на живота на всичко живо. По тоя начин всички философски системи, всички религии, всички науки са построени върху известна форма на монизъм — единичност — без разлика дали основната мисъл е един познат или непознат Бог, един незнаен или непознаваем принцип, субстанция, енергия или Дух. Винаги— Едно! Разглеждайки схващанията на различните мислители, ние сме изненадани от факта, че всички те проявяват странна едностранчивост, сякаш виждат в света само това, което отговаря на техните теории, и отричат всичко останало. Материалистът говори за безпределната и вечна материя, въпреки че последните научни изследвания показват, че след разпадане от материята не остава нищо - излиза, че вечният атом е само едно съчетание на безброй частици, наречени електрони, съчетани в един етерен въртеж, макар че какво е етерът, науката не може да каже. А и енергията също изглежда не съществува, освен когато действа чрез материята, при това тя винаги работи под въздействието на нейните закони. А закони без законодател и законодател без разум, или дори нещо попиеше от разума, са немислими. Умът, както ние го познаваме, е нещо променливо, неустановено, непостоянно, подчинено на закони, които произлизат от причини, намиращи се извън него. От друга страна, промяната е немислима като качество на абсолютното — и умът от своя страна, според висшите учения на учителите окултисти, е само един относителен израз на нещо далеч по-дълбоко и тайно, което за да назовем, трябва да се обърнем към думата, която древните мъдреци употребяваха, за да изразят това нещо, лежащо зад и в материята, енергията и ума, и тази дума е Дух. За истинската природа на Бога ние не знаем абсолютно нищо. Спиноза бе прав, като казваше, че „да определиш Бога, означава да го отричаш“, и всеки опит да Го определим, е, разбира се опит да Го ограничим или да направим Безкрайното крайно. Да определим нещо, означава да го идентифицираме с друго нещо — а кое е това друго нещо, с което можем да сравним Безпределното? Абсолютното не може да се опише с изрази на относителното. То не е нещо, въпреки че съдържа в себе си реалността, проникваща във всяко нещо. Не може да се каже, че притежава качествата на някоя своя част, защото то е всичко. То е всичко, което действително е. Нашият интелект е принуден да си мисли за тоя Абсолютен Дух, когото ние със страхопочитание наричаме Бог, че е преди всичко вечен, че съществува завинаги, че Неговият безкраен живот не е имал начало и няма да има край. Умът не може да избегне това заключение, независимо от каква гледна точка подхождаме към въпроса: от материалистична, философска, теоложка или окултна. Абсолютният не би могъл да произлезе от нищото, а и не би могло да има друго, от което Той да произлезе. Също така не съществува причина извън Него, която би могла да прекъсне битието Му. Ние не можем да си представим един безкраен живот или абсолютен живот умиращ. Така че Абсолютният трябва да бъде вечен. Това е свидетелството за разума и на висшата човешка интуиция. Друго едно качество, което трябва да притежава Абсолютният, е вездесъщността. Той присъства навсякъде, Той действа навсякъде, Той е вездесъщ. Той не може да бъде ограничен, понеже няма нищо извън Него, което би могло да Го ограничи. Няма такова място, което да е никъде. Всяко място е вся къде и всякъде е изпълнено с всичко — с Безкрайната Реалност, с Абсолютния. След това интелектът е принуден да признае, че Абсолютният съдържа в Себе си всяка сила, която съществува, тъй като не би могъл да съществува друг източник на сила, а и не би могло да има сила вън от Вселената. Няма сила вън от Абсолютния, която да го ограничава, да му се противопоставя или да го загражда. И откъде би могла да произлезе тя? Всеки закон във Вселената трябва да бъде установен от Него, защото няма друг Законодател, и всяка проява на енергия, сила или мощ, която може да се забележи в природата, трябва да бъде част от могъществото на Абсолютния, изявявана по пътя, начертан от Него. По същия начин умът стига до заключението, че Абсолютният трябва да съдържа в Себе си цялото възможно знание и мъдрост, тъй като не би могло да съществува знание или мъдрост извън Него. Ние виждаме, че ум, мъдрост и знание се проявяват и от относителните форми на живота, а те изхождат от Абсолютния в съгласие с известни закони, положени от Него - иначе не би могло да има подобна мъдрост, ум и т.н., понеже няма нищо извън Абсолютния, откъдето биха могли да произлязат. Следствието не може да бъде по-велико от причината. Ако има нещо незнайно за Абсолютния, то никога няма да бъде узнато от ограничените умове. Така всичкото знание, което го е имало, има и ще има, трябва да пребъдва в Абсолютния. Трябва да се признае, че за интелекта е твърде трудно да схване горните идеи относно Божеството. Трудността произлиза от факта, че интелектът е принуден да вижда всичко през булото на причина и следствието, на времето и пространството. Добре, но причина и следствие, време и пространство са само явления и представи на относителния свят и нямат място в Абсолютното, в Реалното. Те са просто илюзии на ограничения човешки ум, както блестящо доказа Айнщайн. Абсолютният стои далеч над всяка наша представа. Ние нямаме нищо, с което да изразим и една частица от Неговото върховно величие. Нашите думи са бледи, нашите представи са безсилни да предадат и най-слабата идея за истинската негова природа. Философията, освен да ни доведе до изкусни парадокси, се оказва неспособна да го обясни. Науката в своя стремеж към истината констатира, как тя винаги й убягва. И ние твърдо вярваме, че това не е случайно. Абсолютният мъдро е направил това, за да накара човека в края на краищата да потърси истината вътре в себе си. Да потърси Духа вътре в себе си — единственото място, където би могъл да дойде в съприкосновение с Него. Според нас това е отговорът на гатанката на Сфинкса: „Дири вътре в себе си това, от което се нуждаеш!“. Най-висшата проява на Абсолютния, позната нам, е човекът. Според окултната наука той е същество много по-висше, отколкото изглежда на пръв поглед. В своята природа той включва както най-нисшето, така и най-висшето. Той съдържа в себе си всичката низост на животинското естество, но крие също така и цялото богатство на едно Божествено бъдеще. Едно дивно съчетание на кал и пламък, на мерзост и чистота, на грубост и благородство, той с право е наричан от древните мистици микрокосмос, т.е. малка вселена, и крие в себе си безброй сили и възможности. Така в неговото физическо тяло се проявяват стадиите на кристала, на растението, после се изявява животинската природа с нейното необуздано сластолюбие, омраза, завист, злоба, ожесточение, докато се стигне до ума, който отведнъж го издига над всичко останало. А над ума има нещо още по-висше, което обаче се проявява напълно само у малцина. Тези, които са напреднали в своята еволюция, ни казват, че у човека има все още латентни сили и възможности, които, ако се развият, биха го направили едно величествено същество. Същинският човек е чист дух - една искра от Божествения пламък. Този дух обаче е обгърнат от многобройни обвивки, които му пречат да се изяви изцяло. Подобно на тежки вериги те го сковават, не позволявайки му да разгърне цялата си вродена сила, великолепие и благородство. С постепенния си напредък човек захвърля една след друга тия обвивки, неговото съзнание преминава от по-нисшите към по-висшите области и все повече и повече той проявява своята истинска природа.

Историята на великите учители от Христовата ера В края на ариянския век и в началото на християнската ера религиозният и политическият живот на западния свят се промени. Рим успяваше в своите завоевания, и победа след победа, той завладя света и му стана господар. Впоследствие наложи своя печат и върху религията. Старите философи пропадаха. Гръцките богове бяха умрели или пък се преродиха в римски богове. Юпитер бе върховното същество, но в действителност той не упражняваше никакво влияние в живота на хората, както е сега с Йехова. Даже и в бавния и упорит Изток браманизмът отстъпваше пред будистката пропаганда. В Палестина бяха направени няколко опита да се оправи юдаизмът, като се премахнат заблужденията и суеверията вмъкнати в юдейството от свещеничеството и по този начин да се освободи народът от робството на последното. Забелязваше се, че формализмът, догматизмът и заблудата царуват навред и забулват мистицизма, който владееше в юдейската религия. В онова време само в храма на Артемис в Ефес имаше истински духовен живот. В тоя храм избраните получаваха великите истини. Може да се каже, че и в Юдея есеите бяха запазили скритите истини. Сектата бе аскетична и се придържаше строго към приетите правила на окултната наука. Така, преди някой да влезе в школата на есеите, го подлагали на строги изпити и чак когато ги издържал, бивал приет. Според летописите на окултното братство и според традициите на християнството Йосиф, както и Дева Мария, са принадлежали към тая секта. И Исус в ранната си възраст е бил неофит в ордена на есеите, към който са принадлежали мнозина окултисти преди него, а и след него. Исус учел народа с притчи и символи, защото те не са можели да възприемат по друг начин неговото скрито учение. А своите приближени ученици, които са били неподготвени, той е учел и им откривал мистериите. Едните той учел с притчи и символи, а учениците си запознавал с окултните истини. Неговата мисия бе главно да преобрази и реформира евреите, да ги подготви духовно. Той намери много последователи и образува по тамошния обичай тайно братство, като оставяше членовете на това братство да разпространяват учението Христово, по начин, който намерят за добре. Истинският растеж на християнството започна с апостол Павел, който видя неговата емоционална страна. Той не схвана великата и скритата страна на учението, но, от друга страна, бе велик евангелист. За тая цел той бе повикан обратно в Йерусалим, където му бе казано, че не схваща вътрешната страна на великите мистерии на християнството, които Христос е учил. Затова бе пратен в Ефес, да научи великите истини, на които Христос бе учил апостолите. Ефес бе главният център на окултистите дълги години преди християнската ера и бе последното място, където той можеше да се посвети в мистериите. И той трябваше да остане там цели три години, за да научи учението на истинското християнство. Всички свещеници на храма в Артемис бяха посветени. Те правеха чудеса и бяха пазители на великите мистерии до шестото столетие. Затова ученици от всички краища на света, които искаха да добият истинското познание на окултната наука, отиваха в Ефес. Три пъти бе срутван храмът и три пъти бе съзиждан. А в тоя храм се учеха великите мистерии. Там бяха създадени допълнителни школи по философия. Най-забележителна от тия школи от първото до третото столетие бе създадената от Аполониос Тиански. Той бе брат, посветен в същото място, от където бе и Исус, и когато Исус започна своята проповедническа дейност, Аполониос проправяше пътя, като подготвяше народа да чуе Божественото учение. Той сам бе чудотворец и правеше много чудеса. След като помогна на Христовото движение, той отиде в Ефес и там създаде окултна школа. В тая школа бе изпратен Павел да научи скритата страна на учението Христово, но, за голямо съжаление, той не бе възприемчив и проповядваше така, както той го схващаше. По този начин се появи учението на Павел, което бе далеч от това, което Христос проповядваше и искаше да възприемат хората. С падането на Йерусалим в 70-тата година след Христа християнската църква се пръсна по другите страни. Безсъмнено проповядването на Павел донесе голяма полза, защото спомогна на много души да напреднат по пътя на своята еволюция, като ги отклони от злото и ги тласна по пътя на доброто. Между посветените от първите християни е и евреинът Симеон Бен Йокай, живял в началото на второто столетие. След като той достигнал целта си, придобил знание и познал мистериите на християнското учение, решил да иде между евреите и да се постарае да изпълни мисията, която Христос бе започнал между евреите, без да я довърши. За тази цел той започнал своята дейност, целяща реформиране на юдейството и премахване на заблужденията, формите, ритуалите и погрешните схващания в юдаизма. Неговите усилия отначало давали добри резултати. Той написал мистически книги, които са послужили за база на Зохар — кабалистическо учение, което запази окултната наука за 1000 год. Моше Бен Леви през 13 век възобнови учението на своя учител Симеон Бен Йокай и по този начин продължи съществуването на учението за няколко столетия, тъй като в средните векове имаше още истински мистици в юдейската църква. Учението на тия двама равини бе ограничено върху философията на мистицизма и твърде малко докосна окултната страна на въпроса. След като Антиохия престана да бъде интелектуалният център на света, Александрия я замести и християнските окултисти бяха привлечени там, където имаше представители от всички други школи. Евангелист Йоан беше най-великият измежду християнските окултисти в Александрия по онова време. Неговото учение впоследствие се вложи в четвъртото евангелие — единственото „ортодоксално“ християнско. Сравнително лесно беше за александрийските християни в първото столетие да хармонизират своята философия с платоническата и гностическата школи, които упражняваха голямо влияние в онова време, защото основните принципи на трите школи бяха еднакви. Но през второто столетие в източното християнство се въведоха догмите и те постепенно изместиха здравия смисъл и скритите истини, които съдържа Христовото учение. Толкова забележително беше това въвеждане на догмите и заблужденията в Христовото учение, че Валентинус бе принуден да напусне църквата, за да може да запази скритото Христово учение неопорочено. Той образува школа на християнския окултизъм. Валентинус бе един от илюминатите - посветените. Лишена от неговата помощ и за да не става разцепление, църквата се принуди да го моли да се върне в нея. Тя се съгласи да премахне формите, обредите и някои други заблуждения. Мнозина приемаха радушно християнството след като Валентинус се върна, но щом формите, обредите и заблужденията не се премахнаха, той за втори път напусна църквата. И за втори път му обещаха, че ще махнат тия заблуди само и само да се върне в църквата. Това стана, но не за дълго, защото заблуждението бе пуснало дълбоки корени, а църквата не му се противопостави. Това накара Валентинус да напусне завинаги църквата, за да запази учението на Христа чисто от форми и заблуди. След Валентинус дойде Василидис, който, за да запази учението така, както бе дадено от самия Христос, и за да може да съедини всички клонове на различните течения, написа „тълкуванията на четирите евангелия“ като направи усилие да извади от църквата формите и заблудите, считани за по-съществени, отколкото живото Христово учение. Той можеше да напише тоя коментар, защото бе ученик на Матей, а последният учи езотерическото християнство под ръководството на Главкус, който пък бе ученик на Петър. От събраните поучения, дадени от Христа, той можа да напише скритото Христово учение, предадено му по този начин. За нещастие на християнската църква през 264-340 г. Евсебиус от Цезария, виден политик, а същевременно и епископ на църквата, написа неистинска „Свещена история“ от догматично и езотерично гледище. Благодарение па своето влияние пред император Константин, Евсебиус успя да унищожи всички книжа и ръкописи, които не съответстваха на неговото гледище. Тогава коментарите и книгите на Василидис бяха унищожени и сега се намират само някои откъслеци от тях. В края на второто столетие Амониус Сакас се помъчи да даде на църквата скритото учение на Христа и понеже не успя, напусна църквата и създаде неоплатоническата школа или „Любители на истината“ във Филаделфия. Той бе посветен в окултизма. Школата продължи да съществува 100 години и въпреки че вече не действа, учението и влиянието й се проявява и до сега. Ориген бе най-забележителният ученик на Сакас. Той влезе в християнската църква, както това бяха сторили мнозина окултисти преди него, както много и сега правят, с надежда да извади догмите и заблужденията, които се бяха вмъкнали и бяха забулили истинското Христово учение, като с това се вредеше на човечеството в неговия прогрес. Той стана забележителен писател и беше наречен един от светите отци. Ориген направи и невъзможното да пречисти и предаде учението Христово така, както то бе предадено от Христа, но въпреки голямото влияние, което той упражняваше, заблуждението се бе вмъкнало, добило гражданство и неговите усилия останаха напразни. Един окултист на име Май, упражни силно влияние на изток. Той застана начело на школата, създадена от евангелист Йоан и написа книгата „Мистериите на Царството Божие“, както са открити от назаретския учител. Ориентът бе подготвен за тия учения, защото там доста се беше работило от учениците на Гаутама Буда. В предишните шест столетия будизмът бе покварен с формалности и догми, както и от песимистичното настроение на свещениците към него, и макар законът на прераждането да се бе запазил, накрая всичко свършваше с пълно отричане — унищожаване на човека. Така че безсмъртието бе едно откровение за източния ученик на мистериите. Затова там учението на християнския окултизъм беше добре прието, и се създадоха много ложи, носещи названието „Христово Братство“, които упражняваха силно влияние до 13-ти век. Около 300-та година личността на Христос надмина неговото учение и върху нея се създаде митология, както бе се създала митологията за римските богове. В това време пренията по различни философски и религиозни въпроси в Александрия бяха в своя разгар. Един от най-учените свещеници по онова време - Ариус, през 318 г. влезе в открит спор със своя началник, епископ в Александрия, относно личността на Исус. Този диспут раздели църквата на две течения, или на два противоположни лагера. Единият поддържаше Ариус, който бе окултист, а другият лагер поддържаше Александрийския епископ, който твърдеше, че Христос е личност от Св. Троица, когато Ариус прокарваше тезата, че Христос е създаден, следователно не е себероден, както е Бог, и че дух свети произтича от Бога, а не и от Христа. За да докаже, че Христос не е Логос, Ариус изложи окултната наука и философия на Логос, която бе добре известна и приета от учените окултисти в онова време, когато всички невежи и ортодоксални владици взеха страната на Александрийския епископ. Толкова ожесточена бе борбата, че накрая Константин Велики, който по политически причини бе възприел християнството, свика събор от владици в Никея, за да се произнесат по въпроса. Тези, които са чели „Историята на падането на Римската империя“ от Гибон, знаят интелектуалните и духовните качества на посланиците на тоя събор и че предварително бе взето решение да се изключи от църквата Ариус, както и онези, които го поддържат. Впоследствие те бяха екстернирани. По време на Никейския събор християнството умря и вместо него възкръсна догматизмът. Това стана в 325 г. сл. Христа, но истината никога не умира. Тъй като невежите и материалистично настроени свещеници и владици не можаха да дадат на своето паство духовното и скрито учение на Христа, учениците на окултизма, които бяха в църквата, формираха тайни общества — братства — и продължиха да изучават мистериите, които Христос учеше. От 4-ти до 8-ми век окултната наука и мистическото Христово учение се проповядваха само в мистическите братства. Членовете на братствата понякога успяваха да се снабдят с имот и тайно изпращаха вест до своите членове да дойдат да изучават тайното учение на Христа в указаното имение, на което даваха названието „манастир“. Истинският търсач на истината се радваше, че му се удаваше случай да се запознае с истината, отиваше в манастира и ставаше член на ордена, където се учеше на мистериите. Юда, който предаде Христос, не е само личност, а един общ тип на човек - такива хора има навсякъде по света, хора, които умишлено правят зло. Някои от тия, които се бяха вмъкнали в братството, завиждайки, от една страна, на голямото знание, което учителите притежаваха, и което те не искаха да открият на хора, не надвили още низките си инстинкти и ламтеж за материални облаги, съобщаваха на водачите на църквата, че има тайни братства, които учат не така, както църквата, а против догмите й. Така започна гонение против тия братства, всичките манастири се затвориха, членовете бяха изгорени и избесени, мнозина избягаха по горите, други в Азия. Тия, които отидоха в Арабия, бяха добре посрещнати от тамошните братя и продължиха своята дейност. В този период истината се пазеше само от тия, които бяха успели да избягат и да се скрият по пещерите. А едничката вина, която тези братя имаха, бе, че обичаха истината и за нея те пострадаха. Между западните окултисти фисканската ера е известна като ера на духовна тъмнина за нашата планета, докато източните окултисти я описват като черна или желязна ера. Ако не бяха усилията на окултистите да поддържат светлината на истината през този период да гори, светът щеше да свърши с варварство. Благодарение на окултната светлина той избегна участта на онези народи, които са изчезнали от света. Истина е, че в самата църква имаше частични опити тя да се отърси от някои заблуждения, но нищо съществено не стана. От друга страна, окултната светлина не можа да проникне в църквата. Окултните убежища, създадени с цената на живота на мнозина, бяха единствените места, където имаше истинско знание; а такива имаше навсякъде, с изключение на Испания. Някои от тия убежища още съществуват. Онези окултисти, които бяха избягали в Арабия, намериха топъл прием от окултистите, които бяха там. Някои бяха дошли от Индия да помогнат на мохамеданството да се реформира, други пък бяха местни араби, конто бяха духовни наследници на древната Лемурия и на халдейските свещеници, и които бяха пазители на окултния архив, дълго време съхраняван в Арабия след потъването на Лемурия. Това бяха най-старите летописи на света. Европейците носеха със себе са простота и заблуда. Гръцката философия бе запазила само името си, а всъщност тя бе преплетена с тая на Индия. Арабските ученици на окултизма имаха добър шанс да изучават знанието, което идва от Изток и Запад. И те образуваха школа в Александрия, Багдад, Башка, Бокхара, Кайро, Кордова и др. и събраха грандиозни библиотеки в Александрия, Багдат и Кайро. В техните училища се преподаваше философия, математика, медицина, ботаника, химия, поезия, астрология и алхимия. Последните два клона, както и скритата окултна наука, бяха запазени само за избрани ученици на окултизма, докато всички други предмети се даваха на света безрезервно. Хиляди ученици отиваха в Испания да получат знание, което на друго място не можеше да се получи. Арабското училище в Кордова скоро се прочу, заедно с това в Багдад. Тази интелектуална просвета в Испания бе в контраст на заблудата, невежеството и тъмнината, които царуваха в Европа по онова време. Така от 8-то столетие до 13-то столетие в Испания грееше светни на, която не можеше да се понася от невежеството в Европа. Свещеничеството започна гонение против просветените в Испания и благодарение на силата на оръжието много от тях загинаха. Римокатолическата църква успя най-накрая да прогони арабите, да изгори хиляди невинни хора на аутодафе. През 13-ти век някои от членовете на християнското братство излязоха от своите скривалища, за да изразят своя протест срещу злоупотребите на църквата, тъй като бе дошло време да се надигне глас против нейната тирания, която дълбоко се чувствуваше от всеки. Хората бяха изгубили всяка свобода, семейните тайни се знаеха от свещеника, ширеше се шпионство, преследване, имаше Инквизиция, която опустошаваше всичко. Човек не можеше явно да изкаже своите мисли, защото го очакваше смърт. Това положение създаде благоприятни условия да се събудят хората и да търсят лек за злото, което царуваше тогава. Йоаким от Калебра, мистик, изтълкува Апокалипсиса на Евангелието по такъв начин, че заплашваше съществуването на църквата. Много францисканци приеха неговото учение и под различни имена и секти създадоха недоволство от църквата в Европа. Арабският текст на Аристотел се промъкна в християнските училища, като предизвика разисквания и логични разсъждения, които отвориха очите на мнозина. Европейската политика и националните интереси и прения възбудиха цял свят, а папата нищо не можеше да направи. Истините, прокарани от окултистите против тъмнината и невежеството, си пробиха път навсякъде. По това време (14 век), папата премести своята резиденция в Авиньон (1305—1376); тогава беше периодът на схизмата (1378—1417), когато трима папи си оспорваха правото да бъдат представители и заместници Божии на земята. В началото на 15-ти век беше изобретена печатната машина от Гутенберг, посредством която се ускори разпространението на печатни книги. Това изобретение помогна на окултистите да разпространят своята философия и учение и то спомогна да се освободят мнозина от мрака и заблуждението. Около 1425 г. Кристиян Розенкройц, един посветен, намерил подходящо време за образуване на езотерично общество от избрани и изпитани хора, които да подемат обществена дейност, да пръскат светлина и да избавят хората от духовния мрак, изпрати посланици до всички окултни огнища, поканвайки ги да се съберат и да образуват братство за съвместна духовна дейност. Отговорът бе благоприятен и в 1459 г. бе създаден орденът на Розата и Кръста в Германия. Братството използва следващите няколко години за създаване на клонове във Франция и Англия, където се образуваха ложи. След това се образуваха ложи и в други части на Европа. Целта на ордена бе да се реформират църквата и нейните учения, както и да се разпространи окултната наука, особено медицината, магията и алхимията. През първото столетие на своето съществуване орденът бе малко известен на света, понеже неговите членове, макар да правеха добро, лекуваха и болни, които тогавашната медицина смяташе за неизлечими. Те се придържаха към Христовото правило — каквото прави дясната ръка да не знае лявата. Никаква награда не очакваха те за своите усилия и за доброто, което правеха. Те сееха семето на просветата, истината и скоро се почувства тяхната дейност навсякъде, но никой не можеше да определи кой е розенкройцер. Криенето им се дължи на факта, че столетия наред окултните братства са били гонени и преследвани, така че опитът ги бе научил да се крият от света, за да бъдат в безопасност. Първата публикация те направиха през 1614 год., а след това публикуваха и други документи. Тия публикации имаха за цел да отворят очите на хората, да ги събудят и да ги накарат да търсят истината, която едничка можеше да ги просвети. Навсякъде се чувстваше тяхното влияние и римокатолическата църква направи всичко, за да разкрие ложите и узнае членовете им, но всичко бе напразно. Те бяха навсякъде и никъде. Нямаше добро начинание, в което те да не вземат участие. Но най-главната им задача бе реформирането на църквата не само в Германия, Франция, Швейцария, а навсякъде. Университетът в Париж, заедно с учените, бе с тях, обаче френският крал Франц I, а след това и синът му Хенри II по политически причини поддържаха църквата и започнаха гонение против хугенотите, в което изклаха много невинни хора във Вартоломеевата нощ. В Англия реформацията бе успешна, макар че до голяма степен това се дължеше на семейните сплетни на Хенри II и на неговите политически стремежи, отколкото на духовната пробуда в народа. Розенкройцерите затвориха ложите си почти навсякъде, освен в Германия и Франция. Трябва да се разбере, че старият и силен орден, за който говорим, не трябва да се бърка с тия, които са създадени по-късно под същото название и които се стремят да изучат мистериите на Розенкройцерите, но нямат знанието и силата на ордена, за който говорихме. Има самозвани ордени, които носят това име в Англия и в Америка, но, както казахме, има само две действителни ложи, едната в Германия, а другата във Франция. Друг подобен орден, под названието Илюминати, бе създаден в Испания през 1520 г. от арабски окултисти, но инквизицията успя да го унищожи. Някои от членовете на този орден отидоха във Франция и там създадоха през 1623—1635 г., а после и през 1722 г. ордени, които съществуваха до Френската революция. Орден бе създаден и в Инголщадт, за да се противопостави на влиянието на езуитите, но скоро масоните се заеха със същата работа и успяха. Този орден скоро се разпространи в Германия, но вътрешни дрязги, създадени от липса на високо съзнание, отслабиха силата му и през 1785 той намали своята дейност. Целта ми е да посоча тия личности и течения, които са работили за доброто на човечеството през християнската ера. Има и други окултни ордени, които са създадени само за получаване на знание и лични облаги на своите членове. За тях аз няма да говоря. Има много окултисти, за които не споменаваме тук нищо и които са допринесли посредством своите книги за доброто на ближните си и човечеството въобще. За тях няма да говорим, защото мястото не ни позволява. В средата на 16-ти век се появи един виден окултист, който в много свои прераждания е помагал на човечеството да се издигне умствено и духовно, и който е играл голяма роля в историята на човечеството по пътя на неговата еволюция. Той е Парацелзус. В началото на ариянската ера той бе известен под името Илия, а после под името Сократ. На учения свят е известно какво направи той за човечеството през тоя период от живота си. Превъплътен като Парацелзус, той имаше мисията да помогне за обновяването и реформирането на медицината, да събуди интерес към окултната наука, да утвърди химията и да докаже реалността на ал-химията. Трябваше да се очаква, че човекът, който се противопостави на възприетите религиозни и научни възгледи и на тогавашната практика на лекарите, няма да получи добър прием и ще бъде мразен и преследван от своите съвременници. Така и стана с Парацелзус. Въпреки това обаче през 19-ти век се направиха опити да се изучат неговите идеи по-внимателно. Д-р Уайт е превел много от съчиненията му под названието „Херметически и алхимически съчинения на Парацелзус“. Всички изучаващи окултизма са задължени на д-р Уайт за това, че е събрал, превел от латински и издал някои от съчиненията на този голям окултист. Задължени са и на д-р Ф. Хартман за това, че е превел и издал „Животът на Парацелзус“. Сега е известно, че той, благодарение на широките си познания и практика, е можел да направи революция в медицинската наука. Той пръв провъзгласи, че жизненият процес е химичен. Откритието на водорода се дължи пак на него, както и на много лекарства. Колкото и важни да са тези негови открития, още по-важни са тези в областта на окултизма. Неговото най-велико откритие в тая област е намирането на философския камък, за който се говори в алхимията; и той указва в съчиненията си как да се издири и намери. Само след откриването на радия учените химици започнаха да признават, че алхимията може да бъде вярна или реална наука. Окултистите са знаели тая истина от столетия насам, макар малцина да са успели да изучат, както трябва, мистериите. В съчиненията на Парацелзус по алхимия влиза всичко, което е било казано от всички предшественици по въпроса, и има всичко онова, що може да се каже след него. Може би няма друг алхимик, който да каже нещо повече по въпроса, тъй като той е казал всичко, което можеше да се каже. Струва ми се, няма да бъде излишно, ако се кажат тук няколко думи за алхимията. Алхимията има три прояви (аспекта): духовна, умствена и физическа. Главната цел на алхимика е да измени, да преобрази своето естество. Съответно на този висш философски аспект (проява) следва второто преобразование (изменение): да преобразува (измени) физическото си тяло, за да може да стане то годен инструмент, чрез който да действа и да си служи егото (духовното съзнание) на човека в своята проява. Философският камък символизира окултната философия, чрез която изпъква духовното и умственото изменение. За подновяване и запазването на физическото тяло всъщност е необходим материалният камък, или химическото приготовление. Вярно е онова, което четем в свещеното писание, че патриарсите са живели столетия на земята. Защото, като се научим първо да живеем духовно-окултен живот, по-късно, след много труд придобиваме и знание как да увековечаваме своите физически тела. Нито пък бе грешно твърдението на средновековните алхимици, че те са можели с помощта на философския камък да излекуват всяка болест и да обновят своето физическо тяло, или телата на други и по този начин да продължат живота до колкото години пожелаят. Нормалният живот на човека, даже ако погледнем от гледище на едно животно, е пак по-кратък, отколкото човек трябва да живее. Следователно няма научни причини, които да забраняват на човека да продължи живота си, като предотврати загубата на силите си и обнови химикалите на тялото си. Алхимиците считат, че всички болести, включително и старостта, се дължат на съществуването на различни ексиди в тялото на човек и следователно, ако ги премахнем или пречистим от тялото си, това е първата стъпка към излекуването. То се усъвършенства чрез вкарване в нашата система (тялото) на необходимите елементи, които го изграждат. Философският камък постига това и в света има 12 окултисти, между които е и една жена, които притежават знанието как да приготвят и употребят камъка. Едничката цел, заради която окултистът желае да продължи живота си, ,е за да добие знание и сила и по този начин да помогне на своята еволюция, да помогне и на другите, които са били изпитани, че са достойни за особено внимание в техните усилия за духовен прогрес. Прекъсването на живота чрез смъртта прави необходимо прераждането, унищожава продължителността на съзнанието за известно време и по този начин прави еволюцията на индивида бавна. Философският камък, когато се усили и пречисти, с многогодишен търпелив труд и постоянство, не само ще излекува всякаква болест, като продължи живота, но, както Парацелзус казва, ще превърне обикновен метал в злато. Но това е повече работа на лабораторията, от-колкото индустриален процес. В миналите векове, когато имаше недоимък от злато, процесът можеше да бъде индустриален, но сега не се възприема като такъв от алхимиците. За някои модерни алхимици се говори, че имат силата да превърнат среброто в злато, но философският камък не се употребява в подобен процес. Великите съчинения на Парацелзус са недовършени поради ранната му смърт, причинена от колегите му — лекари, които го гонеха и преследваха, и чиито слабости той изобличаваше. Той умря през 1541 г. и се въплъти в края на това столетие, като посвети времето си на нови изследвания в същата област. Неговото първо появяване в света бе в първата четвърт на 18-ти век. Той купи от папата малко имение, наречено Сен Жермен в Италианските Тироли, от което взе титлата конт де Сен Жермен и с това име той бе познат в историята. Даже неговите приятели признават, че той е бил един от най-знаменитите лингвисти в Европа. Така също се признава, че той бил истински адепт на музиката; за него е казано, че с виолината си съживявал самия Паганини. Познанията му по медицина и другите науки били поразително. Понеже е познавал много добре историята, той е бил изпращан от Луи X на различни дипломатически мисии. Играл е много важна роля при възкачване на руския трон на Екатерина II. В Германия той създава свободното масонство. Бил много богат и правел скъпи подаръци на приятели и короновани глави в Европа. За тия скъпоценности се казва, че ги е правил сам по алхимичен начин в своята лаборатория. Твърдял, че имал силата да живее неопределено време посредством познанията, които имал по алхимична медицина. Така също се казва, че той познавал най-забележителните личности в света, особено в Европа, и за тях е било щастие да го видят в домовете си. След като описахме някои от качествата на тоя велик мъж, няма да бъде излишно, ако кажем към какво се е стремил. Първо, той е искал да възбуди интерес у хората към окултната наука и философия, за да се научат те да гледат на живота по-сериозно и по този начин съзнателно да започнат да работят за своята еволюция. Той учуди всички със своето знание и сила, които се придобиват само чрез окултната наука. Сен Жермен бе голям пътешественик и в пътешествията си се стараел да срещне свои стари и нови ученици, за да им помогне. Между тия, на които е помагал, е и Фридрих Антон Месмер. Той е бил негов ученик в предишни свои съществувания и сега по негово внушение отишъл в Париж в 1778 г. Специалната работа, която неговия учител Сен Жермен му възложил, е била да възбуди интерес към медицината и месмеризма, което той направи. После Месмер създаде окултно общество под название „Братство на вселенната хармония“. Отначало Месмер имаше успех и си създаде голяма репутация, а после беше изгонен като шарлатанин. Комисията, натоварена от френското правителство да се произнесе по месмеризма каза, че това нещо не съществува, и че той е шарлатанин. За щастие, той учи алхимия под ръководството на Сен Жермен и можа да живее и да види, че след дълги години втората комисия, назначена от Академията на науките каза че месмеризмът е наука. Месмер не умря в 1815 г., както бе съобщено, а живя в Париж до революцията от 1818 г. Тогава той напусна Париж и отиде в окултното огнище. Веднъж Сен Жермен намерил едно момче, което имало тежка болест. То било син на французойка и италианец, казвало се Калиостро. Сен Жермен познава в това момче свой ученик от предишно съществуване. Той завежда момчето в своята къща и там го излекува от болестта. Заради асоциации с конт де Сен Жермен мнозина са мислили, че Калиостро е син на Сен Жермен и за това го нарекли конт Калиостро. Под ръководството на Сен Жермен Калиостро след няколко години изучава окултната наука. Мисията, възложена от учителя му, бе да разпространи масонството по света. След неговото посвещаване в братството, той пътешестваше по Европа, за да основава ложи навсякъде. Вместо да ограничава своята дейност само сред мъжете, Калиостро, предвиждайки каква роля ще играе жената за в бъдеще, създаде ложи, в които се приемаха и жени и някои от тия ложи още съществуват във Франция. В ложите се разискваха различни съществени въпроси за свободата, реформите, недостатъците на църквата, окултизма даже и за политика въобще за това, което съставляваше интерес за обществото. Понеже масонството взе голямо участие в борбата за черковните реформи, църквата се опълчи против него, като създаде противоположни секретни ложи за борба против масонството. Църквата отлъчи всички ония, които принадлежаха към масонска организация, като обяви, че е смъртен грях да принадлежи човек към масонството. Борбата бе узаконена и макар да имаше големи преследвания, масонството надделя и победи светската власт на папата, като се направиха някои реформи. Църквата отлъчи Калиостро и той попадна под ударите на Инквизицията. Понеже Калиостро стана много популярен и учуди света със своето познаване на минало, настояще и бъдеще, църквата поиска да узнае тайната на онази сила, която той проявява. Съгласно правилата на ордена, към който Калиостро принадлежеше, той можеше да открие истината само на достоен човек, който трябваше да бъде посветен. Благодарение на чудесните дарби, които притежавал и чудесата, които правел със своите знания по окултната наука, често бил канен в разни дворове и в домовете на знаменитости и царедворци на банкет които се давали в негова чест. Но когато отивал там, той не си вземал от луксозните храни и напитки, а се задоволявал с хляб и малко сирене, което учудвало присъстващите, защото той, макар и да се хранел съвсем скромно, имал такъв добър вид. Всички дами го заобикаляли, за да им каже нещо от миналото или бъдещето. За да ги задоволи, Калиостро много пъти е удовлетворявал техните молби. Постоянно обкръжен от дамско общество и ласки, той се увлякъл, а това станало причина да изгуби своята сила. Тогава Калиостро е хвърлен в затвора на Инквизицията и след големи мъчения при него дошъл представителят на папата, който поискал да го види насаме. От името на папата той обещава на Калиостро, че, ако разтрие тайната на своето знание, ще стане втори след папата и ще има всичко, което пожелае. В противен случай мъченията ще продължат. Калиостро трепва, но се въздържа и помолва да му дадат известно време да реши. Дава му се. Когато остава сам в килията, той пада на колене, припомня си причините, които са го докарали в затвора, припомня си за братството, някои от правилата на което бе нарушавал, за което той пострада и изгуби силите си. Сега го очаква едно от двете - или да загине, или да разкрие тайните и да стане най-известният човек в света. Той дълго се молил и най-накрая се обръща с мисъл и молитвено настроение към своя Създател, а после и към братството. Тогава забелязва, че една синя светлина се явява като отговор на неговата молитва - братството му дава своята помощ. Той трепва от радост и като се обръща към вратата, където стоял пазачът, протяга ръката си и отваря вратата. Така минава през коридора на затвора. После протяга пак ръка и вратата отново се отваря. След като стига до последните, най-строго пазени порти, той затваря очите си и се помолва. После протяга ръка, портата се отваря и една ръка го грабва и го отнася в каретата, която чакала надалеч. Това бил неговият учител. По този начин Калиостро се избавя от ноктите на Инквизицията. Инквизицията го осъжда на изгаряне като масон през декември 1789 г. Някои историци казват, че смъртната присъда била приложена, други — че той бил затворен в крепостта Сен Лион до живот. Повечето от сведенията за този знаменит и себеотрицателен окултист се дължат на Римокатолическата църква, която искаше да заблуди обществото, ала не по малко се дължи и на объркване на личностите. Един далечен роднина на Калиостро, Йосиф Балсамо, приличал много на Калиостро и често бил бъркан с него. Където и да се появявал в Европа Калиостро, както и неговият учител Сен Жермен, бил популярен и навсякъде получавал добър прием. Самодържец не е бивал приеман тъй радостно и с такива почести, както Калиостро, защото всеки искал да види знаменития лечител и чудотворец, който познавал историята, миналото, настоящето и откривал бъдещето на хората. Той предсказал на Мария Антоанета нейната съдба и революцията във Франция, като същевременно й дал възможност да се избави, но тя не го послушала и впоследствие загинала на гилотината. Освен това и неговият учител Сен Жермен се постарал да я избави, но съдбата на тия, на които той искал да помогне бе такава, че те не го послушаха, не използваха съветите му и впоследствие загинаха. Балсамо съзнателно използвал приликата си с своя роднина Калиостро и понеже бил безскрупулен, вършел някои неща, които след това се приписвали на Калиостро. Карлайл в своето съчинение „Мискалени“ от 1835 година събра всички противоречиви сведения за Калиостро и ги даде на света като негова биография. Той сам бе заблуден и заблуди света за същността на този велик човек. Не така постъпи обаче Уилям Ръсел Х. Тробриж, който издаде своята книга в Англия през 1910 г. под заглавие „Калиостро“, в която авторът най-сериозно и предпазливо преценява фактите и разкрива истината, за което мислещият свят му е благодарен. Според окултната история след като Калиостро бил осъден на смърт като масон, вечерта преди да бъде екзекутиран, Сен Жермен успял да го спаси, като го изпратил в планината, докато продължава революцията във Франция. Но преди да се върне след революцията, Калиостро се бил разболял от тиф и умрял в своята килия. Сен Жермен обаче не напуска Франция през първия период на революцията, а си променя името и остава да живее в Латинския квартал в Париж, след като се отказва от своята титла, както направили мнозина в онова време. Биографиите на Сен Жермен се различават относно датата и мястото на неговата смърт. Някои предполагат, че е умрял през 1780 г., макар да се казва от достоверни източници, че са го виждали след това през 1789 г. Окултистите казват, че Сен Жермен се завърнал в Париж след революцията и че бил живял там до 1818 г., когато той и няколко от неговите ученици заминали за Арабия при братството. С тази кратка история на окултизма от християнската ера насам целим да посочим на читателя истинската история на Христовото учение, а заедно с това и качествата на един учител. Учениците на Дънов твърдят, че те имат доказателства, че техният учител е още по-велик и че с идването си в нашата страна той носи голямо благословение за България и за човечеството.

Предисловие Личността на Дънов и неговото учение Личността на Дънов и неговото учение възбудиха голям интерес в обществото. Пресата, която дебне да открие всичко ново и интересно по света, за да може да привлече вниманието на читателите, като ги запознае с откритието, писа доста по въпроса и с това още повече заинтересува обществото, което поиска да узнае истината за Дънов и учението му. Някои от тия, които писаха по въпроса, за да покажат своето безпристрастие, изложиха възгледите и на двата лагера, „за“ и „против“. Но въпреки добросъвестното старание на кореспондента на „Утро“ да осветли обществото за същността на учението на Дънов, не може да се добие ясна представа за него, понеже той не е запознат с материята. А обществото гори от желание да знае истината. Още повече че някои автори публикуват брошури и статии в списания, като твърдят, че Дънов и учението му са голяма опасност за обществото и трябва да се направи нещо, за да се премахне злото от страната ни. Щом се посочва опасността за народа ни, без съмнение всеки трябва да научи истината, за да се вземат нужните мерки. Ако има опасност, ще я отстраним. Но в случай, че учението съдържа нещо полезно, трябва поне да го проучим и опознаем, дори и тогава, когато не искаме да го възприемем. Откакто се върнах от Америка, аз се занимавам с окултната наука и написах книгата „Спиритически чудеса“. В нея описах онова, което бях видял в тази страна в областта на чудесното, нещо, което даде повод да се основе Психическото дружество (това дружество разви голяма дейност и с издаваното списание „Задгробен мир“, което аз имах честта да редактирам, пръсна светлина в отечеството ни относно спиритизъм, окултизъм, мистицизъм, теософия и др.). Това ми даде право да мисля, че познавам предмета, още повече, че се познавам с Дънов от 20 години, разменяли сме мисли, слушал съм го да говори и публично, и частно, познавам до голяма степен най-интимния му живот и съм го проучвал, както никой друг. Следователно това, което аз ще кажа, няма да е плод на въображение, каквито са статиите на някои писачи, които се мъчат да докажат пред света, че тезата им е права. Те дават простор на въображението си, представят непроучени неща като факти и с това стават причина да се прикрие истината. Разбира се, от незнание те вършат голямо зло на себе си, защото законът в невидимия свят гласи, че който от желание да изпъкне пред другите и, подбуден от користолюбие или мъст, изкривява истината и с това заблуждава другите, си създава тежка съдба и ще плати за грешката си. Страхувайки се от последиците на умишлено и недобросъвестно излагане и предаване на истината, аз ще се помъча да бъда обективен, като оставя читателя сам да си направи изводите. Ще му изложа фактите така, както съм ги наблюдавал. За да можем да дадем една справедлива преценка за личността и учението на Дънов, е необходимо да се запознаем с учението на окултизма, мистицизма, теософията и др. Без познаването на тия течения трудно ще можем да разберем неговото учение и да се произнесем върху него. В началото на август т.г. имах повод да се срещна с многозаслужилия ни държавник, литератор и учен, професор С. Бобчев, който любопитстваше да знае кой е Дънов и какво е неговото учение. Мислейки, че аз ще мога да му дам светлина по въпроса, той ме покани във вилата си на чай и като практичен човек, който не иска да губи много време в приказки, пристъпи направо към въпроса. „Кажете ми, колега, 1. Организацията на Дънов самородна ли е, или той представлява някое течение, което съществува другаде? 2. Вярва ли той в Божеството на Христа или не? 3. Какво е неговото учение и в какво се отличава от другите Християнски църкви? 4. Как гледа той на православната църква? 5. Вярно ли е, че той подражава на Христа и че неговите ученици му мият краката и той им ги мие? 6. На какво се дължи неговото обаяние над учениците му? 7. Какви са неговите последователи и как гледат те на него? 8. Как ще обясним някои скандални случаи, за които е писано в списание „Знаме“?“ Професорът очакваше да разбере много от отговорите на зададените въпроси, и ако аз бях се съгласил да му отговоря така, както той искаше, убеден съм, че той нямаше да знае повече от онова, което вече е знаел досега за Дънов и учението му. И смятайки, че знае всичко необходимо, за да разкрие на света истината относно Дънов, щеше да напише в „Юридическо списание“ научна студия върху новата заблуда; и тия, които щяха да четат научната студия на добре известния, заслужил литератор, щяха да се подведат и щяха да помислят, че вече знаят в какво се състои новото учение, т.е. че то е заблуда, каквито има много по света. И следователно трябва да се препоръча на властта да вземе мерки, за да изкорени заблудата, както направиха нашите прадеди, като изгониха богомилите. За да избавя един ум от грешката, в която неволно щеше да изпадне, аз помолих колегата да бъде така добър и да ми позволи да отговоря на зададените ми въпроси, след като го запозная с основните принципи на окултната наука и последователно отговарям на въпросите, като му казах, че по този начин ще добие по-ясна представа за същността на нещата. Както и очаквах, г-н Бобчев ми отдаде всичкото си внимание и аз му отделих повече от час. Той ме изслуша с внимание, получи отговор на зададените въпроси, а за по-голяма яснота му посочих хора, от които може да научи нещо по някои и други въпроси за сверка, като му казах, че някои от тях по-рано са били ученици на Дънов и са го напуснали, но въпреки това те ще осветлят професора, защото са хора с характер и няма да изменят на истината, освен ако не са извлекли погрешни заключения от неправилно наблюдаване на фактите. Останах доволен от посещението и съм уверен, че такъв човек, какъвто е г-н Бобчев, няма да се увлече и да пише неверни работи, освен ако бъде несъзнателно заблуден. Както обърнах внимание на г-н Бобчев, че за да разберем кой е Дънов и какво е неговото учение, трябва да се запознаем с окултната наука, така апелирам и читателят да има търпение, да прочете това, което ще напиша, защото само тогава ще разбере в какво се състои учението и ще ми бъде благодарен, че съм го осветлил. София, 1922 г.

Съдържание Предисловие Личността на Дънов и неговото учение Историята на великите учители от Христовата ера Що е окултизъм Седемте принципа на човека Прераждане Окултни истини. Най-голямата окултна книга Извлечение от беседата на един маг Дървото на живота Животът като резултат от смъртта Съзерцанието. Шестото чувство Троиците на религиозните системи Творческата сила на мисълта Първичното окултно изучаване Развиване на вътрешния човек Предупреждението Вярата като окултен фактор Стадии на развитие Двойният ум на човека Чудеса на хипнотизма и влиянието Възможностите на духа Астралната светлина, или светлината на природата Всемирен дух на природата Астралната светлина Мистериите на телепатията Астралните цветове на аурата Астралното тяло Окултно излекуване на болести Влиянието на планетите Древните маги Религията на магите Какво представлява Дънов Как гледа Дънов на Христос Как Дънов гледа на православната църква Как гледат на Дънов учениците му Учението на Дънов и неговите последователи Съобразно ли е Дъновото учение с това на окултната наука?

Дихание на Сътворението Преслав Павлов Настоящият доклад разглежда АУМ като скрито, езотерично значение, което се проявява, от една страна, макрокосмично, изразяващо Светата Троица, а от друга – микрокосмично, като практическо помагало за духовния ученик. В двата случая диханието или дишането са израз на творческа извява, която се явява основна практика в проникването в смисъла на този въпрос. Въпросът е: Що е АУМ? АУМ или ОМ като езиков смисъл и произход се открива в санскрит още през 15-12 век пр.н.е. Причината да се изписва по два различни начина е фонетичният прочит. Буквите а-у в най-древната си форма на произношение звучат като фонема между а-о, но удължена. Поради тази причина с времето в западните езици се налага изписването Ом, което трябва да е с удължено о-о. Независимо от това как точно се изписва на съвременен европейски език, трябва да се отчете фактът, че това е трибуквена дума, която има много дълбок смисъл в Хинду религията и езотериката. Етимологичният превод на думата може да се предаде така: положително утвърждаване, утвърждаване на истина или факт. Тя има аналогично значение в семитските езици, например арамейски и иврит, на думата амийн, която на български се произнася кратко амин поради традиционни причини. Като езотеричен символизъм АУМ може да намери две трактовки. Едната е макрокосмична, отнасяща се до космичното творение, а другата е микрокосмична, отнасяща се до връзката на човека с Космоса и с Божествената първопричина на всичко. Макрокосмичният АУМ В макрокосмичен смисъл АУМ се описва от езотериката като дихание1, изградено от три Логоса. Техният функционален обмен създава вибрации, които в крайна сметка творят всичко материално и нематериално в Космоса. По подобие на човешкото дишане и АУМ, така да се каже, издишва космически творения. Понятието космос в езотериката е много широко и недефинирано. Затова благодарение на развитието на астрофизиката и на осмислянето ѝ чрез антропософията може да се уточни, че в смисъла на творческия импулс на АУМ, или трите творчески Логоса, които езотеричното християнство нарича Света Троица2 – Отец, Син и Св. Дух, Космосът е галактиката Млечен път. Центърът на тази галактика, наречен от Учителя Петър Дънов Алфиола, или Началото на всичко – алфа (начало) и ола (всичко) от гръцки, е домът на Светата Троица. Трите творчески Логоса са символизирани съответно от буквата А – Първият Логос, или Отец, който е свръхсъзнанието на Космоса и е източникът на върховния промисъл, който е първоидеята на всичко, което по-късно би могло да се прояви. Това е архетипната идея за Творението, независимо на кой духовен план то би се проявило, т.е. физически, астрален, ментален и т.н. Втората буква У – Вторият творчески Логос, или Сина, е най-висшият архетип на живота по принцип. Това е свързващата и оживяващата нещата съставка на Върховния творчески импулс, който задвижва архетипната идея на Отец в потенциал. Третият Логос, символизиран от М, е най-висшата форма3 на реализация на вече оживената от Сина архиидея на Отец. Така резултатът на Третия Логос, който е йерархията Свети Дух4, наречена от антропософията Пети макрокосмичен принцип, се проявява в света на Нирвана, където Четвъртият макрокосмичен принцип5 – Христовото същество, обитава. Това е най-фината и висша проява на духовна форма, преди тя да се реализира в по-плътните светове чрез помощта на духовните йерархии, започвайки от Първата йерархия – Серафими, Херувими и Престоли, и слизайки надолу до човешката йерархия. Всяка възникнала слънчева система в галактиката Млечен път е една такава архиформа, която, след като е получена от Четвъртия макрокосмичен принцип, се предава на Първата йерархия6, за да се реализира като еволюцията 777. В антропософията Първата йерархия, състояща се от Престоли, Херувими и Серафими, се нарича също съответно и Първи макрокосмичен принцип – Престоли, Втори макрокосмичен принцип – Херувими, Трети макрокосмичен принцип – Серафими. Четвъртият макрокосмичен принцип е Христовото същество в своята пълна макрокосмична изява. Следват съответно Пети макрокосмичен принцип – йерархия Свети Дух (Трети Логос), Шести макрокосмичен принцип – йерархия Син (ВториЛогос) и Седми макрокосмичен принцип – йерархия Отец (Първи Логос)7. Триединството на Бога е както теологичен, така и философски въпрос, но най-вече той трябва да се разглежда като езотеричен, за да може да се проникне отвъд привидното противоречие на монотеистичната изява на троичността. Трите Логоса са в един постоянен обмен, който генерира творческа вибрация. Тази вибрация ги всепрониква, изпълва и формира като Едно. Светата Троица е амалгама от три условно различни елемента, които самостоятелно не могат да съществуват, затова те само теоретично представляват нещо отделно, което предизвиква политеистично предизвикателство. Всъщност те са заедно и само взаимообменяйки се, изграждат едно завършено цяло. Това, което произлиза като резултатът на този творчески обмен, е архиформата на Божественото творение. Светата Троица или Трите творчески Логоса изграждат следния взаимообменен процес, който формира седем творчески принципа, наречени от езотеричното християнство Седем творчески духа. Те са творческите принципи на Светата Троица и творят слънчевите системи в галактиката Млечен път8. Седемте творчески духа са така наречените седем управители пред трона на Бог. Това са творчески принципи, които съществуват извън или отвъд Времето като духовно същество, което по-късно философията дефинира като понятие; и при зачеването на всяка отделна слънчева система с нейната еволюция 777 се ражда и Времето във всяка една от тях. (Езотериката определя Времето като духовно същество или жива тъкан на творението, което е различно във всяка слънчева система.) Тези Седем духа се проявяват в процеса на еволюцията 777 на нашата Слънчева система. Така например за всеки от седемте етапа на еволюцията 777 властва един от тези Седем духа, а останалите шест са в негово подчинение. Така те се редуват до завършването на еволюционния цикъл 777, когато всичките седем са управлявали по един период, например Древен Сатурн, Древно Слънце, Древна Луна и т.н. В своята първична форма Седемте творчески духа9 представляват следните творческообменни процеса10: Всесилие – всецялостна сила и мощ, която представлява процеса на изява на Отец към Сина. Когато Отец се прояви в Сина, се ражда архиидеята, която може да бъде оприличена на хаос. В това състояние хем идеята я има, хем още я няма, защото има идея и потенциал за проявление, но тя още не е оживена, т.е. няма потенциал за самостоятелност. Духът на Силата, който е свързан с процеса на всесилие, се проявява по-късно в еволюцията 777 на Земята като управител на Древния Сатурн и микрокосмично се възприема чрез душевната сетивност на съвременния езотеричен ученик като сила, могъщество, щедрост, великодушие, милосърдие, благост и боголюбие. В Древния Сатурн се посява зародишът на Атма в човека. Всемъдрост – всецялостна мъдрост и разумност, която представлява процеса на изява на Сина към Светия Дух. Когато йерархията Син, или Вторият Логос, се прояви към Третия Логос, се ражда архиживотът, който организира архиидеята така, че привидният хаос получава порядък и измеримост. Чрез този процес самостоятелността вече е налице, но още не е получила форма, т.е. все още е в зародиш, очакващ да бъде роден. Духът на Мъдростта, който е свързан с процеса на всемъдрост, се проявява по-късно в еволюцията 777 на Земята като управител на Древното Слънце и микрокосмично се възприема чрез душевната сетивност на съвременния езотеричен ученик като разумност, знание, осияване, освещаване, упътване и славословие. В Древното Слънце се посява зародишът на Будхи в човека. Вселюбов – всецялостна любов и животворност, която представлява процеса на изява на йерархията Свети Дух (Третия Логос) към Отец. Тогава се ражда архиформата, която вече придава завършеност на вече оживената архиидея. Идеята е, така да се каже, родена. Духът на Любовта и Живота се проявява по-късно в еволюцията 777 на Земята като управител на Древната Луна и микрокосмично се възприема чрез душевната сетивност на съвременния езотеричен ученик като любов, вечен живот, победа, превъзмогване, утеха и прошка. В Древната Луна се посява зародишът на Манас в човека. Всесправедливост – всецялостна правда, която представлява процеса на изява на Отец, стаен в Сина на Светия Дух. Когато в Сина вече се е проявил Отец и в резултат на този процес в Сина вече има присъствие на Отец, то този стаен в Сина Отец се проявява в Светия Дух. Тогава се ражда законът на Кармата, причинно-следствената връзка, а за да съществува тя, вече има раждане и смърт. Духът на Душата, или още наречен Дух на Вечността, се проявява по-късно в еволюцията 777 на Земята като управител на съвременния Земен период. Земното свръхчовешко проявление на принципа на Всесправедливостта е известен в Библията като Мелхиседек11. Духът на Вечността се възприема чрез душевната сетивност на съвременния езотеричен ученик, като се характеризира с причинно-следственост, оплождане, раждане, растеж, единност, отглеждане, обновление, възраждане, надежда и мир. Всеспасение – всецялостна истина и праведност, която представлява процеса на изява на йерархията Син, стаена в Светия Дух и изявяваща се на Отец. Когато в Светия Дух вече се е проявил Синът и в резултат на този процес в Светия Дух вече има присъствие на Сина, то този стаен в Светия Дух Син се проявява на Отец. Тогава се ражда спасителното изкупление, което представлява окончателното отсъждане и изхода от Карма. Духът на Истината се проявява по-късно в еволюцията 777 на Земята като управител на Бъдещия Юпитер. Той се възприема чрез душевната сетивност на съвременния езотеричен ученик като праведност, истина, вяра, красота и благозвучие. Всесвятост – всецялостно посвещение и обновление, което представлява процеса на изява на йерархията Свети Дух, стаена в Отец и изявяваща се на Сина. Когато в Отец вече се е проявил Светият Дух като извисяване до най-висшето лоно на Бог и в резултат на този процес в Отец вече има присъствие на Светия Дух, то този стаен в Отец Свети Дух се проявява на Сина. Тогава се ражда всецялостно посвещение и обновление, което дава своеобразен нов живот след спасението. Духът на Светостта, или още наречен Дух на Обещанието, се проявява по-късно в еволюцията 777 на Земята като управител на Бъдещата Венера. Той се възприема чрез душевната сетивност на съвременния езотеричен ученик като обновление, здраве и святост. Светостта е характеристика на спасителното изкупление на нисшето и на трансформацията му във висше. Всеблаженство – всецялостно съвършенство, което представлява процеса на изява на Отец пред самия Себе Си, но вече стаен в Сина и в Светия Дух. Когато Отческият принцип на Първия Логос вече е проникнал и се е изявил в другите два Логоса, Неговият отпечатък в тях, т.е. стаеният в тях Отец се изявява на Себе Си. Тогава се ражда съвършенството на цялостния еволюционен цикъл. Духът на Благодатта се проявява по-късно в еволюцията 777 на Земята като управител на Бъдещия Вулкан. Той се възприема чрез душевната сетивност на съвременния езотеричен ученик като завършеност, съвършенство, спасение, уединение и поклонение. Връзката и последователността на проява на Седемте духа и седемте степени на еволюция на Слънчевата система се описва по различен начин от някои езотерични автори12. Причината е в различното феноменологично възприятие на езотеричния изследовател, където се свързва поредността на Седемте Духа с поредността на еволюционните еони. Това е един макрокосмичен поглед, за който е използван морфологичен подход. Докато гореописаният модел представлява един микрокосмичен поглед изграден чрез функционален анализ. Тези седем творчески процеса в своята архетипна форма съществуват едновременно в Светата Троица и изграждат неделимата цялост на Троицата като единен Бог. Христовото същество като Четвърти макрокосмичен принцип е единственият макрокосмичен портал, през който Светата Троица се проявява и твори чрез Седемте духа в еволюиращите слънчеви системи на Галактиката и през който отново всичко се връща в лоното на Бога. Микрокосмичният АУМ Микрокосмично е всичко, което се проявява в човека като отражение на Космоса, наречен в езотериката Макрокосмос. Осъществявайки връзка с Божественото и в частност със Светата Троица, духовно развиващият се човек може да използва АУМ като практика за постигане на Божественото съвършенство. Трите Логоса или Светата Троица има своето отражение в човека. Така Атма или Човекодух отговаря на Първия Логос – Отец, Будхи или Животодух отговаря на Втория Логос – Син, а Манас или Себедух отговаря на Третия Логос – Свети Дух13, които човек получава като зародиши в своята еволюция съответно в трите първи еона на еволюцията 777. АУМ като медитативна формула може да бъде ползвана за различни практически духовни упражнения. Ето някои примери: Ограждане. Произнасянето на АУМ (О-ом) на глас с правилното произношение огражда и предпазва от демонични сили14. Вдъхновение. При вдишване през носа и медитативно изговаряне на буквата А ученикът се концентрира в себе си, в своята духовна същност; продължавайки да вдишва на буква У, ученикът изпълва себе си със светлина и звук; и при бавно издишване през устата и медитирайки на буква М, ученикът излъчва, изпълвайки Космоса със своята светлина и звук15. Намиране на духовния път. Вдишвайки и изговаряйки наум буквата А, ученикът е в настоящия миг, изключвайки миналото и бъдещето; продължавайки да вдишва при У, ученикът вътрешно се потапя в светлина; и при бавно издишване на М ученикът се свързва с Божествената светлина, първоизточник на живота16. Прозрение. При А има звук на удивление, разширение на астралното тяло и заспиване; при У има събиране в себе си и събуждане, но до границата на будното, без тя да се пресича. В това междинно състояние между сън и будност е М, задържайки ученика в това междинно състояние на духовно прозрение17. Вътрешна хармония. С вдишване при А ученикът визуализира мислите си, при У ги слива с чувствата си, а при издишване с М ги прави едно с волята си. Мисли, чувства и воля са едно18. Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) дава на своите ученици един универсален метод за повдигане и преживяване на седемте творчески процеса чрез Завета на цветните лъчи на светлината. Това практическо духовно помагало дава възможност на ученика да навлезе в цветовото астрално отражение на Седемте творчески духа. Потапяйки се в цветовете, породени в астралния свят от Духовете на светлината и огъня (архангелите), всеки отделен Дух може да се преживее със съответстващата му творческа енергия. Същността на Седемте творчески духа е в непосредствена близост около Светата Троица, но техните творчески еманации се проявяват надолу по сътворените от тях светове, в частност в еволюцията 777 на нашата Слънчева система и на Земята. Така те се отразяват в астралния свят и пораждат цветовете, чрез които са описани и чрез които може да се изследват. Цветовете на дъгата, получени при спектралния анализ на бялата светлина, която, издигнала се обратно до лоното на Бога, се превръща в диамантена светлина, са същите цветове, които ясновиждащият може да регистрира в астралния свят. В по-висшите светове над астралния понятието цвят се видоизменя: то става все по-бледо като своеобразен цвят и все повече става като специфично душевно възприятие. Може да се направи заключението, че в по-висшите светове над астралния цветове в същия смисъл на понятието няма. Работейки чрез Завета на цветните лъчи на светлината и тяхното астрално цветово обагряне, ученикът има духовни ключове, чрез които да изследва творческите процеси на Светата Троица. В своето микрокосмично феноменологично преживяване поредността на Седемте духа от Завета на цветните лъчи на светлината представлява стълбата на духовния ученик към лоното на Бога, където градивно от червения към аметистовия цвят ученикът достига до диамантените лъчи на Христовия Дух, за да се слее със Светия Дух, превръщайки се от ученик в учител. АУМ е универсална духовна формула, която, от една страна, обяснява макрокосмичния творчески процес на Светата Троица, от друга страна, като микрокосмична практика, дава възможност на човек да се доближи до творческото съвършенство, повдигайки и усъвършенствайки духовната си същност. Същевременно се установява контакт с Божествената първопричина на Творението, под която стоят всички духовни йерархии на Всемирното Бяло Братство. Завета на цветните лъчи на светлината, даден от Учителя Беинса Дуно през 1912 г. в Арбанаси, до Велико Търново, е практическо помагало за духовна работа на ученика, чрез което да се опознават творческите процеси на Светата Троица и в които е скрит отговорът на въпроса що е АУМ. Чрез работата със Завета на цветните лъчи на светлината духовният изследовател има метод да достигне до Христос и от ученик да се превърне в учител. Литература: 1. Рудолф Щайнер, GA 93a, 27.09.1905 г. 2. Рудолф Щайнер, GA 266-1, 26.02.1908 г. и GA 93, 27.05.1905 г. 3. Пак там. 4. Рудолф Щайнер, GA 130, 28.11.1911 г. 5. Пак там. 6. Рудолф Щайнер, GA 110, 14.04.1909 г. 7. Рудолф Щайнер, GA 130, 28.11.1911 г. 8. Рудолф Щайнер, GA 89, 2.07.1904 г. 9. Учителя Петър Дънов, Завета на цветни- те лъчи на светлината, Арбанаси 1912 г. 10. Рудолф Щайнер, GA 89, 2.07.1904 г. 11. Пак там. 12. Филип Филипов, Езотерично разбиране на Завета на цветните лъчи на светлината, доклад от научна конференция: 100 години Завета на цветните лъчи на Светлината, Арбанаси 2012. 13. Рудолф Щайнер, GA 266-1, 26.02.1908 г. 14. Рудолф Щайнер, GA 266-1, 29.01.1907 г. 15. Рудолф Щайнер, GA 211, 1.04.1922 г. 16. Рудолф Щайнер, GA 264, стр.100. 17. Рудолф Щайнер, GA 264, стр. 216. 18. Пак там. Дихание на Сътворението.pdf

ЕВОЛЮЦИЯТА НА ХРИСТОС Преслав Павлов Въведение. В това изложение ще бъдат представени изводи и заключения, които ще ни дадат храна за размисъл върху това какво представлява космичната същност на Христовото същество. Има ли То, Христовото същество, еволюция, т.е. подлежи ли на развитие и еволюционен възход. Как се съотнася Христовото същество или за кратко Христос с известните ни от Дионисий Ареопагит космични йерархии. Съдържанието на тази работа е постигнато на базата на езотерични разсъждения и медитативни прозрения, които са се разкрили като своеобразни духовни откровения. Те са изложени в постулатна форма, защото процесът за достигане на по-долу изложените заключения не е рационален, базиран на емпирични изводи от антропософски източници, а е продукт на духовно откровение. Разбира се, независимо от тези изводи може да бъде изложена методология, която да опише процеса на духовно откровение, но тя съдържа и известна ирационална част, продукт на метафизиката, която усложнява обосновката на изложените изводи. Методология. Преди да пристъпим към тези двадесет и един постулата ще се спрем по-подробно на методиката за тяхното извличане от Космичната мъдрост. Това най-общо може да бъде описано като един затворен процес от седем стъпки, които се повтарят в множество итерации. Те са: i. Изследване и мащабно търсене в антропософската литература. Това е един рационален процес, който има за цел да събере и сравни цялата налична информация по даден въпрос. Така изследователят ще има ясна представа, на каква база може да стъпи в по-нататъшните проучвания, има ли някакви противоречия или спорове по темата. ii. Духовно-научен анализ и съпоставяне на натрупаната информация. Това е едно естествено продължение на предходната стъпка, където вече се вниква в задълбочен анализ на натрупаната информация. Така се проверява надеждността на информацията, изключва се несъществена такава, приоритизира се по степен на важност, задълбочават се и се изясняват взаимовръзки и зависимости между отделни информации и прочие аналитични инструменти, които имат за цел да се достигне до няколко на брой модела. iii. Формиране на обобщаващи тези и теореми. В тази стъпка вече се пристъпва към синтез на изводи, които, макар и все още да са изцяло базирани на рационално мислене, представляват нови идеи или заключения. Така се изграждат прототипите за по-нататъшното духовно-научно изследване, които ще бъдат подложени на изпитание. iv. Прилагането на принципа на съответствието и аналогията в условията на имагинативно, инспиративно и интиутивно познание. Това вече е един ирационален процес, който има за цел да провери истинността на по-горе формираните прототипи. Тук прототипът е оставен да ‚оживее‘ в условията на духовното пространство и да бъде проучен, т.е. изследван чрез духовните методи за познание. Кулминацията е възприемането на идеи от качествено ново естество, които са резултат от духовно-научното изследване на ‚оживелия‘ прототип. v. Разсъждение, обсъждане и проверка на новополучените откровения в група от хора. Това е фазата на физическо раждане на новите духовни идеи. Тук групата от хора трябва да бъде подходящо подбрана с оглед готовността за обективно възприятие и възможността за обратна връзка. Така се дава възможност за натрупване на допълнителна информация, вече не толкова от книжовно естество, а от душевно. Душевното отражение на новата духовна идея в групата е от съществено значение за по-нататъшното й развитие и проверка. Душевната, а не интелектуалната, реакция е съществената за духовно-научния изследовател. vi. Причинно-следствено наблюдение на живота в новосъздадената духовно-научна среда. Това също е една стъпка базирана на ирационалност. За да може тя да бъде осъществена, са от особена важност вече изработените от духовно-научния изследовател умения за духовна будност. Способността обективно да се разчитат духовни знаци, причинно-следствени зависимости и истинността като духовна обективна реалност са ключови умения за осъществяването на тази стъпка. vii. Оценка на новата идея, пречупена през модела Луцифер-Христос-Ариман. Това е насочено наблюдение и оценка дали новите разработки служат на центриращия Христов принцип, или на полярните луциферични и/или ариманични влияния и дали новите разработки служат на Михалично космичните цели за постигане на единна и цялостна общочовешка духовност, центрирана в езотеричното християнство. Постулати: 1. Всички Божествени йерархии, породили нашата Слънчева система – Серафими, Херувими и Престоли, са приключили своята слънчево-системна еволюция и продължават сега да еволюират в рамките на нашата галактика като макрокосмични Същества. Това е станало вследствие на еволюцията на една прадревна слънчева система, която е завършила своя еволюционен развой 777 1 и се е разляла в просторите на Галактиката. Всяка слънчева система се развива като една разумна клетка в галактичния организъм. Така съществуват три структурни нива в понятието еволюция: земно-планетарна, слънчево-системна и галактична. Самата същност на тези три нива на еволюционен живот са съответно: Трета йерархия (Ангели, Архангели, Архаи) – земно-планетарна еволюция; Втора йерархия (Власти, Сили, Господства) – слънчево-системна еволюция; Първа йерархия (Престоли, Херувими, Серафими) – галактична еволюция. Понятието галактика се еоформило в съвременния му вид през средата на 20-те години на XX век. Хората, Третата йерархия и Втората йерархия са микрокосмични същества, а Първата йерархия са макрокосмични същества. 2. След като една йерархия премине от микрокосмична в макрокосмична, тя изменя своя темп на еволюция поради качествените изменения в т.нар. времева характеристика. Така степента и скоростта на еволюцията вече не може да се измерва с аналогични периоди като Стар Сатурн, Старо Слънце и пр. 3. След определен стадий на еволюция, дадена макрокосмична йерархия се превръща от многоизмерна (множествена) в Единно същество с общо съзнание. 4. Съществуват седем известни Макрокосмични йерархии: (1) Престоли, (2) Херувими, (3) Серафими, (4) Център, (5) Свети Дух, (6) Син и (7) Отец. Тези седем йерархии изграждат седморната структура на едно галактично същество – Седем макрокосмични принципа. В него Престолите съответстват на физическото тяло, Херувимите – на етерното тяло, Серафимите – на астралното тяло, т. нар. Център отговаря на Аза, Свети Дух – на Манас, Син – на Будхи и Отец – на Атма. Това галактично същество е Първата причина за всичко в нашата Галактика и ние, хората, сме създадени по Негов образ и подобие. Христос е тази централна йерархия, т.е. Той е Аз-ът на този Космичен човек. Христос е самият идентификатор на този Космичен човек, наречен Небесен Христос, така както човешкият Аз е идентификатор на човека. Това означава, че галактичното същество изградено от Седемте макрокосмични принципа е Христос. Христос е Богът на нашата Галактика. Всяка галактика е един Космичен човек със свой Христос, т.е. със свой Аз. Има милиарди други Божествени същества, подобни на Христос във Вселената и всяко едно има свой уникален път на еволюция обгръщащо и проникващо една галактика. 5. Христос, работейки понастоящем върху стотици милиарди слънчеви системи от нашата Галактика изгражда своите Манас, Будхи и Атма. Това е неговата макрокосмична цел – свръхсъзнателно овладяване на всички слънчеви системи чрез своите Манас, Будхи и Атма. 6. Света Троица е проява на трите Логоса. Те се проявяват през съзнанието на Христос като сили, струящи от Него към цялата Галактика. По този начин Първият Логос, Отец, проявява силата Творчество, Вторият Логос, Син, проявява силата Оживотворяване, а Третият Логос, Свети Дух, проявява силата Себеоформяне. Така Христос е проводник на Троицата. Той е нейната динамична част дотолкова, доколкото Троицата се проявява чрез Христос и чрез никой друг. Но Христос не е част от троичната й същност, т.е. статично Христос не принадлежи на Троицата, което означава, че Христос е нещо, напълно различно от Син. 7. Космичният Аз, Христос, развива по вътрешен път своето съзнание благодарение на Троицата, а по външен път го развива благодарение на всички йерархии под Него до самия човек. 8. Вътрешният път е свързан с изява на силите и качествата на Троицата през Христовото същество. Така тя Го облагородява и повдига по-близо до себе си и така Христос я познава. Троицата няма друг път за проява сред останалите по-долни йерархии, освен чрез Христос, защото Той е проводникът към/от троичния Дух на Космичния човек. В най-общ смисъл Небесният Христос е Христос, а неговият Аз е тази четвърта йерархия, която Р. Щайнер нарича Четвърти макрокосмичен принцип, т.е. Христос в тесен смисъл на думата. 9. В настоящия етап на еволюцията си Небесният Христос развива Своето съзнание и себесъзнание, подобно на това, което развива и човек. Това ще рече, че ако изследваме и познаваме еволюцията на човешкото съзнание, можем да правим аналогия за Христос. Съществената разлика е в съдържанието на тези две съзнания, човешко и Христово, защото човек развива микрокосмично съзнание, т.е. съзнание, свързано с неговите клетки, органи, духовни тела, Земя и Слънчева система, а Христос развива макрокосмично съзнание, т.е. съзнание, свързано с милиардите звездни системи от нашата Галактика, с духовните йерархии, работещи в тях, с галактиката Млечен път и с нейната разумна дейност в живота на Вселената. 10. Външният път е свързан с проявлението на Христос като квинтесенция на азовостта при всички йерархии, еволюиращи като микрокосмични същества в рамките на нашата Галактика. Най-тясно е отношението със съществата, развиващи в дадения етап от еволюция своя Аз, защото възниква резонанс с паралелно развиващия се Аз на Христос. В нашата Слънчева система този резонанс е насочен най-интензивно именно към човешката йерархия, работеща в днешните условия. 11. Чрез своето Азово изграждане Христос облагородява не само човешката йерархия, но и много други подобни на нея йерархии, принадлежащи на Галактиката, но от други слънчеви системи. Хиляди звездни системи са възприели Неговата жертва и са се превърнали в зодиаци. 12. Христовото същество принадлежи на такъв род космични измерения, че се проявява в нашия триизмерно-времеви свят навсякъде едновременно. Поради различията в темповете на време между Неговия макрокосмичен свят и принадлежащите на другите същества микрокосмични светове, Христос може по едно и също време да се проявява и да действа върху еволюцията на същества в различни точки на Галактиката, без да губи централната Си роля в нея. Нещо повече, Той като Космична Любов пронизва по специфичен и уникален начин нови и нови системи. Дори сега, в този момент, Христос пробужда една нова звездна система заедно със съществата в нея, но неповторимо и уникално. Така Той поражда зрели и разумни клетки в Своето Космично тяло. Всяка Христова клетка, т.е. всяка Слънчева система има своя разумна функция в общия космически социален живот и затова Христос слиза и се проявява в нея по специфичен и неповторим начин. Всеки миг от живота на Галактиката е едно ново Възкресение на Христовия Дух. 13. За да може да се прояви в еволюцията на дадена слънчева система, Христос претърпява процес на ограничение, т.е. започва да смалява величието на Своята макрокосмична същност до рамките на микрокосмично същество. Поради природата на многомерната Си същност това ограничение не Го спира или забавя от процеса на себеизява като Централно същество в Галактиката. 14. Веригата Христос – Дванадесетте Херувими – Господство – Шестте Елохими – Архангел – Исус представлява пътят, по който Христос се ограничава, за да слезе до нивото на човешката йерархия на Земята. 15. В процеса на взаимодействието му с нашата слънчево-системна и земно-планетарна еволюция, Христос се разгръща като едно десет-членно същество. Там Втората йерархия (Власти, Сили, Господства) се проявява като слънчево-системни тела (физическо, етерно, астрално) на макрокосмичната седморна структура на Христос. Казано по друг начин, Христос като макрокосмично същество е Космичен човек със седем макрокосмични члена, аналогични на седемте микрокосмични члена на човека. Така Той работи за своята галактична еволюция. Обаче в процеса на проявата си в нашата слънчево-системна еволюция, Той работи с Втората йерархия като със свои физическо, етерно и астрално тела, а с Първата йерархия – като със свои сетивна, разсъдъчна и съзнателна души. 16. Херувимите са проявеното етерното тяло на Небесния Христос. Те са неговите макрокосмични етерни органи, чиито сили се проявяват през дванадесетте зодиакални знаци, т.е. Зодиака. Това е силата, идваща от йерархията Син и проявена през Аз-а на Христос като дванадесет същности. По друг начин казано, те са разсъдъчната душа, промислила и уредила нашата Слънчева система. 17. Ограничавайки се, Христос се проявява през най-напредналото в еволюцията си Господство. Именно това Велико същество даде инициатива и поведе жертвения акт на Господствата, дал ни оживотворяващото Етерно тяло. Това е Господството, ускорило еволюцията си чрез едно космическо посвещение и превърнало своята ‚планета-дом‘ в неподвижната звезда на нашата Слънчева система – Слънцето. То остана чуждо на космическия егоизъм и за разлика от своя брат Луцифер се отдаде изцяло на прадревната Мъдрост, струяща от Херувимите, провеждайки я чисто и правилно към всички останали йерархии от нашата Слънчева система. 18. Продължавайки своя път на ограничение, Христос се проявява през Шестте Елохими. Така на една още по-близка до човечеството степен протича проявата на Втория Логос, Син, изявяващ се чрез единната цялост на Дванадесетте Херувими. Процесът на жертва, която извършва Христовото същество, слизайки в нашата човешка 777 еволюция, се нарича Мистичен агнец. Мистичният агнец се проявява като сложно (многосъставно) космично същество изградено от множество йерархии. Неговото най-низше тяло е на нивото на Будхи плана или света на Провидението. Това са йерархията на Силите, съответстващи на своеобразно физическо тяло. Тук се получава и директната връзка между Него и Бодисатвите, които директно го съзерцават. Най-висшето тяло е две нива над Серафимите. Агнецът е също така Слънчевото Господство – Духа на Слънцето, който е част от своеобразното етерно тяло на Агнеца и който Заратустра възприема и нарича Ормузд или Аура Мазда. 19. Дванадесетте Бодисатви са проекция на Дванадесетте Херувима, а дванадесетте Учителите на Мъдростта и хармонията на осезанията, наричани още Махатми, са проекция на Бодисатвите. В продължение на еони 2 те подготвят слизането на Христос в земни условия. 20. Така Христос достига до способността да изживее Себе Си като човек в тялото на Исус. 21. След мисията си на Земята, Христос започва да разгръща съзнателно своя макрокосмически Аз в условията на нашата Слънчева система. Така Той започва да развива своя Манас по аналогия на това, което човечеството ще развива на Бъдещия Юпитер. Това, от страна на Христос, е процес на съзнателно сливане с йерархията Свети Дух, т.е. Христос ще прояви съзнателно Своето астрално тяло-Господства и Своята съзнателна душа-Серафими като Манас-Свети Дух. По същата аналогия Христос по-късно ще развие Своето Будично и Атмично тяло и в края на Бъдещата Венера ще е развил съзнателно всичките Си тела, т.е. Неговият Аз ще бъде напълно развит, за да обхване съзнателно нашия Микрокосмос – Слънчевата система. Обсъждане и изводи. Описаният по-горе процес на еволюция на Христос е една от многото му микрокосмични изяви като макрокосмично Същество. Той ще преживее много такива изяви, докато обхване изцяло и съзнателно макрокосмичната същност на нашата Галактика. И тогава Той съзнателно ще бъде самата Галактика. Бележки: 1. Еволюция 777 е еволюцията на човека и човешкото съзнание от Древния Сатурн, Древно Слънце, Древна Луна, Земя, Бъдещ Юпитер, Бъдеща Венера и Бъдещ Вулкан, за които говори Рудолф Щайнер в множество източници. Такива еволюционни вълни 777 е имало и преди тази, в която участва човека. В случая става въпрос за една такава предхождаща човека еволюционна вълна. 2. Еон е космически цикъл с много дълга продължителност. В случая става въпрос за времето на циклите на Старото Слънце и Старата Луна, през които еволюират съответно Бодисатвите и Махатмите. Литература: Автор – Рудолф Щайнер – Събрани съчинения 1. СС том 11 – От хрониката на Акаша 2. СС том 13 – Въведение в тайната наука 3. СС том 93а – Основи на езотеризма 4. СС том 98 – Природни и духовни същества и тяхното въздействие в нашия сетивен свят 5. СС том 100 – Развитието на човека и познание за Христос 6. СС том 102 – Въздействие на духовните същества върху човека 7. СС том 106 – Египетски митове и мистерии 8. СС том 110 – Духовните йерархии и тяхното отражение във физическия свят. Зодиак, планети, космос. 9. СС том 119 – Макрокосмос и микрокосмос. Големият свят и малкия свят. 10. СС том 121 – Отделните души на народите и тяхната мисия във връзка със северно-германската митология 11. СС том 122 – Тайните на Библейското сътворение на света 12. СС том 124 – Разглеждане в областта на евангелието на Марко 13. СС том 130 – Езотерично християнство и духовното ръководство на човечеството 14. СС том 136 – Духовните същества в небесните тела и природните царства 15. СС том 137 – Човекът в светлината на окултизма, теософията и философията 16. СС том 138 – За инициацията, за вечност и миг, за духовна светлина и житейска тъма 17. СС том 214 – Тайната на Троицата. Човекът и неговото отношение към духовния свят на времената. 18. СС том 346 – Лекции и курсове за християнско-религиозна дейност. Апокалипсис. март2003 г. Еволюцията-на-Христос.pdf

ЛОЖАТА НА БОДИСАТВИТЕ И ВРЪЗКАТА ИМ С ЧОВЕЧЕСТВОТО Преслав Павлов Настоящата лекция ще бъде изградена в хронологичен ред от събития и времевата линия ще бъде ръководен елемент в изложението й. Някога много отдавна, когато хората еволюираха на Старото Слънце и развиваха своето етерно и будично тяло, се случи едно велико космично събитие. Тогава човечеството за пръв път се срещнаха с Христовото същество. Христос слизаше, за да постави началото на един дълъг и величествен процес на неговата жертва за еволюцията на човечеството. По това време онези “напреднали” човеци, които бяха развили най-фино за времето си етерно и будично тяло уловиха тънко и най-живо вибрациите на Христос при неговото слизане. Те изградиха тясна и особено непосредствена връзка с Него благодарение на своята изключително чиста сетивност. Така продължавайки хронологично, ние се озоваваме във времето на Земния период, когато през първите три степени на формата от четвъртата степен на живота за последен път преди настоящите времена се повториха процесите от изминалите Стар Сатурн, Старо Слънце и Стара Луна. Тогава настъпи моментът, когато човеците вече бяха изградили в себе си две много отделни и независими същности. Това са Висшата природа в човека или Атма, Будхи и Манас и Низшата човешка природа или физическото, етерното и астралното тяло. Тези две същности бяха управлявани от Висшите духовни йерархии. Това обаче доведе до необходимостта човек да получи управлението над самия себе си, а това вече бе свързано с развитието на човешкия Аз. През Хиперборейската епоха “напредналите” човеци от Старото Слънце вече бяха така ускорили своето развитие и така силно бяха проявили своята връзка с Христос, че получиха наименованието Слънчеви човеци. През времето на Хиперборейската епоха от Земята се отделиха планетите и Слънцето. Първо стана отделянето на Сатурн, Юпитер и Марс, защото те имаха необходимостта да получат едни по-умерени от Земята-Слънце вибрации за своето развитие. По-късно от Земята се отдели и Слънцето, защото човечеството се нуждаеше от едни по-умерени условия в сравнение с тези на Слънцето. Още по-късно възникна необходимостта от Слънцето да се отделят Венера и Меркурий, за да може и те да получат своята подходяща сфера за еволюция. Така около Земята се образуваха шест планетарни тела. Христос заръча на най-напредналите Слънчеви човеци да отидат и да прекарат известно време на шестте планетарни тела. Така се породиха дванадесет напреднали същества, които бяха най-достойни за тази задача. Един от тях беше изпратен на Венера и щеше да се прояви в много далечно бъдеще като Гаутама-Буда. Важно е да се знае, че Слънчевите човеци запазиха най-тясна връзка със Слънчевото същество – Христос и затова получиха наименованието “слънчеви”. Те бяха най-силните изразители на Слънчевия импулс на Земята. В нашия хронологичен обзор идва времето и на Лемурийската епоха. Изпратените по другите планети Слънчеви хора се бяха завърнали вече на Земята и работеха заедно с останалите Слънчеви човеци за духовните условия на човешката еволюция. Тогава хората започнаха да изпитват все по-големи трудности в развитието си и настъпи необходимостта цялото човечество да бъде разпределено по другите планети. Единствено Слънчевите човеци продължиха да се въплъщават на Земята като най-развити и силни същества. От заселването на една част от човечеството на Слънцето по-късно по времето на Атлантида ще се породи едно друго Слънчево човечество, което е различно от разискваното сега. След отделянето на Луната от Земята, човечеството отново се завърна на Земята. По-късно бе извършен и актът на грехопадението, но тук трябва да се отбележи, че Слънчевите човеци бяха толкова напреднали, че те преодоляха изкушението на Луцифер и не грехопаднаха. Те останаха да живеят като чисти и непорочни Божии прототипи за разлика от останалото човечество. Тук вече е налице една много съществена разлика между човечеството и Слънчевите човеци. Те се разделиха на грехопаднали и негрехопаднали, което се отразява навсякъде по-нататък в процесите на тяхната еволюция. След грехопадението човечеството започна да изпитва нуждата от духовни наставления и помощ, за да се развива в правилна насока. По този начин възникнаха така наречените от Индийската култура – Аватари. Това са духовни същества принадлежащи на Третата йерархия, т.е. Архаи, Архангели и Ангели, които чрез помощта на отделни хора се изявяват на човечеството. Аватарите биват три категории: Буди – Ангели проявяващи се през астралното тяло на човека, Бодисатви – Архангели проявяващи се през етерното тяло на човека и Дхиани-Буди – Архаи проявяващи се през физическото тяло на човека. Така най-близко стоящите над човека йерархии започнаха да се обменят с човечеството, за да го повдигнат. В най-ранните времена на проявление на Аватарите, основните им приемници бяха Слънчевите човеци. Сега идва момент за едно кратко отклонение от хронологията, за да обясним съществуващите особености във времето и неговите цикли. Понастоящем болшинството от хората си мислят, че времето е линейна характеристика на нашия свят. Това обаче не е вярно. Това ще рече, че ако ние настроим един метроном да отмерва равно времето в тактове, то през цялата вечност на времето тези тактови не биха били равни. Така през Лемурийската епоха времето е текло с едни темпове, през Атланската епоха с други темпове, през настоящата епоха с още по-различни темпове. Промените в темпа на времето през различните епохи са се извършвали скокообразно. Например една известна ни културна епоха – Древно-Индийската е траела около 2160 г. , докато една еквивалентна културна епоха от Атлантската епоха е траела много пъти по-дълго време. В съвременната епоха времетраенето на една културна епоха се отмерва с преместването на прецесионната точка на Еклиптиката от едно в следващо зодиакално съзвездие, докато през Атланската епоха този период се е отмервал с многократни пълни завъртания на прецесионната точка около зодиакалния кръг (еклиптиката). А сега е време да се завърнем към хронологията на нашата лекция и да продължим с Атлантската епоха. Тук Слънчевите човеци са се развили още повече и са задълбочили своята връзка с духовните йерархии. Така те се явяват на останалото човечество като Пратеници на Боговете. Това е времето през което се основават духовните центрове на Атлантида наричани Оракули. Техни най-висши ръководители са Пратениците на Боговете. Трябва да се отбележи, че Пратениците на Боговете включват част от най-напредналите някогашните Слънчеви човеци, но те съвсем не са само онези 12 напреднали човеци, които бяха изпратени в миналото по шестте планетарни тела. За Пратеници на Боговете се говори в много от митовете и легендите на древните народи, като Древно-Египетските, Древно-Гръцките, Северно-Германските, Келтските, индианските и пр. Например Северно-Германският Бог, Вотан, ще се появи в историята като Гаутама-Буда. Пратениците на Боговете благодарение на своята духовна връзка с Христовото същество изживяват по един интуитивен път Христовото съзнание. Това от своя страна определя характеристиките на съзнанието на самите Пратеници на Боговете. Те имат едно ангело-подобно съзнание. Те нямат способността за логично мислене, а имат един Аз, който е прототип на Христовия Аз. Поради факта, че не са грехопадали, те нямат и способността за конкретно и ясно съзнание, а имат само инспиративно-интуитивно съзнание, изживяващо самото съзнание на Христовото същество. Това е, което Щайнер нарича в своята литература “познание като дар свише”. Това съзнание е цената на тяхното “негрехопадане”. Развитието на ясно-дневното съзнание ще протече по един път – много по-различен от този на останалото човечество. Така през втората половина на Атланската епоха настъпва времето, когато сред тези Пратеници на Боговете се открояват 12 най-напреднали и развити същества. Това са онези Слънчеви човеци изпратени някога от Христос по шестте планетарни тела. Тези 12 същества изграждат една най-силна духовна верига с Христовото същество, в сравнение с всички останали Пратеници на Боговете. Това е началото, в което 12 свръх-развити човешки същества образуват Ложата на Бодисатвите. Това именно са 12-те Бодисатви и едва от този момент на еволюцията, те приемат названието и ролята на Бодисатви. Всеки от тях приема отделна мисия за човечеството и те като цяло, като една Ложа поемат развитието на човечеството по-нататък. Те са ръководителите и вдъхновителите на земното развитие на хората. Бодисатви може да се преведе като “Учители на Святия Живот”. Те са великите вдъхновители на една или друга част от това, което човечеството трябва да усвои в хода на своята еволюция. Тези 12 същества изграждат един кръг около Христовото същество. От Него те черпят своите мисии за човечеството. Христос е техния вдъхновител, извор на тяхната Мъдрост. Когато всичките 12 Бодисатви завършат своите мисии към човечеството, тогава и физическата степен на формата на Земята ще приключи. Процесът на въплъщение на Бодисатвите може да се обясни по следния начин: Тези същества, поради своя начин на еволюция не притежават способността да си изграждат собствено физическо тяло и да се раждат като обикновените хора. За целта те използуват други човешки същества. Този процес на обмен с обикновените човешки същества на физическо поле протича периодично до момента, когато Бодисатвата отработи способността сам да изгради човешко тяло и по този начин да се роди като човек. Това е и последния път, когато Бодисатвата се въплъщава във физическо тяло. Процеса на завършване на необходимостта от физическо въплъщение е съпроводен и от фазата на завършване на конкретната мисия към човечеството от страна на Бодисатвата. Тогава се казва, че съответния Бодисатва се е издигнал до ниво Буда. Нека разгледаме подробно как протича гореописания процес. Да си представим един Бодисатва, който има своята мисия към човечеството, дадена му и непосредствено вдъхновявана от Христос. Този Бодисатва има необходимостта да слезе на физическо поле, за да изяви своята мисия сред хората като един от тях. Така ние забелязваме, че има един човек в дадения момент, който отговаря на необходимите духовни изисквания, за да се превърне в изява на този Бодисатва. Когато този човек започне да изгражда своя Аз, започва и съвсем незабележимо в това да взема участие и Бодисатвата. Така, когато човешкия Аз започне да изгражда душевния аспект на своята същност под формата на Сетивна душа, наред с това Аз-съзнанието на Бодисатвата доразгръща и усъвършенства тази Сетивна душа. Така Аз-ът на Бодисатвата започва да се слива с Аз-а на човека. Тук процесът е все още незабележим за околните хора и само хора с много силно развито ясновиждане биха могли да регистрират гореописаното. Разбира се, самият човек също започва да получава известно усещане за този процес, но не и разбиране. По-късно, когато човекът изгражда своята Разсъдъчна душа, е налице по-задълбочено сливане на Аз-овете на Бодисатвата и човека. Тогава човекът започва да придобива и разбиране за този процес. От този момент нататък може да се каже, че астралното и етерно тяло на човека са вече овладени от Бодисатвата. Сега започва последната фаза преди Бодисатвата да се прояви напълно “на сцената на живота”. Това е свързано с изграждането на Съзнаващата душа в човека. Тук наред с овладяването на физическото тяло от страна на човешкия Аз е налице и едно подобно, своеобразно овладяване на физическото тяло от страна на Бодисатвата. Последното се разгръща обаче на ниво Фантом (матрицата на физическото тяло). През този период Бодисатвата започва да се проявява сред хората като Учител. Бодисатвата овладява Аз-а на човека. Чрез всяко проявление на този Бодисатва, той развива и разгръща своята мисия като дава на човечеството “своето” учение. От друга страна също така той се развива и самоусъвършенства в собствената си еволюция. Целият този процес продължава, докато накрая Бодисатвата успее да се роди като човек и да даде изключителния екстракт на своята мисия под формата на Учение. Тогава Бодисатвата се издига от сферата на Земята в сферата на нашата Слънчева система, за да продължи своето дело като Буда. Той вече няма нужда от физическо въплъщение. Важно е да се подчертае тук разликата, че е необходимо участието на едно човешко същество, за да може Бодисатвата да се издигне до Буда. Трябва да се отбележи, че не е задължително това човешко същество да е едно и също през всичките въплъщения на Бодисатвата, но има едно преобладаващо същество. Винаги тези човешки същества се проявяват по-късно като велики Учители на човечеството. И така, следвайки хронологията, идва и моментът, когато можем да разгледаме отделните мисии на онези Бодисатви, които са ни известни от историята. Първият Бодисатва, слязъл и действал сред човечеството, носи по-късното средновековно име Скитианос. Той действа като човек през времето на Атлантската епоха. Трудно е да се обясни учението, което той дава на човечеството, поради Атлантския му характер, но може да се каже, че всичко, което произлиза от него, е “Мъдростта за безкрайното и вечното”, което е вън от понятието време. Скитианос приключва своята мисия и се издига на ниво Буда около 12 000 г. пр. н. е. Както вече се спомена, темпът на времето се изменя силно с настъпване на следващата епоха. Така че периодът на действие на Бодисатвите до достигане на степен Буда значително се съкращава в сравнение с Атланската епоха. Може да се определи, че времето на действие на следващите Бодисатви в рамките на нашата Следатланска епоха е от порядъка на 5000 - 5500 г. След приключването на мисията на Скитианос, мисията на Учител на човечеството се поема от следващия Бодисатва – Заратустра. Така те се нареждат като една своеобразна верига, слизаща от духовните висини на Христовото същество, за да повдигнат хората по-близо до Христос. Заратустра действа като Бодисатва на човечеството до около 6 100-6000 г. пр.н.е. Той дава на човечеството “Мъдростта, произтичаща от борбата между светлото и тъмното”. Неговото учение има дълбок космогоничен характер и третира мъдростта на самата борба, а не нейната конкретна проява. Последните няколко столетия от мисията на Заратустра преди той да се издигне до Буда са увенчани с началото на Древно-Персийската култура. От значение е, че по-късно срещащите се имена на Заратустра, както и неговите прераждания, се свързват с онзи велик посветен от хората, който понесе основната тежест на мисията на този Бодисатва, като един физически носител и изявител на този Дух – Заратустра-Буда. Бодисатвата, който поема мисията на Учител на човечеството след Заратустра-Буда е Гаутама. Той действа като Бодисатва до около 600 г. пр.н.е. Неговата мисия е да даде на човечеството “Мъдростта произтичаща от Състраданието и Любовта”. Той дава учението, чрез което 600 г. по-късно човечеството ще може да разбере Христос. Сега нека обясним някои характерни особености на понятията Бодисатва и Буда. Бодисатвите могат да бъдат наречени Учители на Мъдростта. Тяхната Божествена мисия е да донесат Мъдростта на човечеството, а тяхната Духовна мисия – да дадат на хората учение, чрез което хората да познаят Мъдростта. Онова, което може да се каже за Будите, е, че те са вече живи носители на Живота. Те вече не са Учители, а Живот. Една друга особеност при Бодисатвите е, че те не действат само от едно човешко тяло, т.е. от един човешки носител, но имат един основен. Така и други велики същества могат косвено да бъдат наречени Бодисатви, но при тях не е налице пълният процес на изява, както при основния човек. Например Щайнер обяснява, че Хермес също в известен смисъл може да се нарече Бодисатва, но само защото той получава астралното тяло на Заратустра. Това от своя страна му помага да се свърже с Христос чрез самия Заратустра-Буда, който се е издигнал над Земната сфера и е разпрострял своето действие в рамките на Слънчевата система. Тук ще направим малко отклонение от приетата хронология, за да споменем едно друго проявление на Бодисатва. През около 1250 г. пр.н.е. се случва особено събитие в мисията на Бодисатвите. Един Бодисатва, на който му е все още много рано, за да се прояви със своя мисия на Земята, получава една “лична”, според думи на Щайнер, задача. Този Бодисатва е някогашният Аполон. Той дава три импулса в историята на човечеството, предназначени да посеят зародишите на троичната душевна същност в човека. Това са Сетивната, Разсъдъчната и Съзнаващата душа в човека. Единственият метод да се извърши това дело е посредством облагородяващата роля на музиката. Тези три импулса в историята на човечеството се извършват на Европейския континент, защото тук е “люлката”, в която се развива човешкия Аз. Само чрез троичната човешка душа Аз-овото съзнание в човека зрее и укрепва. Така някога във времето на Древно-Египетската културна епоха някъде на Европейския континент се дава първия импулс от Бодисатвата Аполон. Това е зародишът на Сетивната душа в човека. По-късно през горепосочената 1250 г. пр.н.е. същият този Бодисатва дава импулса на Разсъдъчната душа и това е времето на Гръко-Римската културна епоха. Още по-късно през периода на Съвременната културна епоха се дава отново на Европейския континент импулсът за Съзнаващата душа в човека. Импулсът на този слънчев Бодисатва за Разсъдъчната душа ни е известен от мита за Орфей. Орфей, който е син на Бога Еагар и музата Калиопа и е наричан “Син на Аполон”, е това велико същество, което, преживявайки описаната в легендата трагедия със загубването на своето етерно тяло – Евридика, дава на развиващото се човечество зародиша на Разсъдъчната душа. Орфей е Бодисатвата, който дава на човечеството духовния орган, чрез който хората могат да разберат Учението за Състраданието и Любовта, което по-късно Бодисатва Гаутама ще даде на хората. И така, връщайки се обратно към нашата хронология след издигането на Бодисатва Гаутама до степен Буда, идва времето на един друг Бодисатва да поеме мисията към човечеството. Това е Бодисатва Майтрейя, който около 4900 г. ще се издигне до степен Буда. Тук ще предложим кратък цитатен материал, известен ни от Антропософията и отнасящ се до бъдещия Майтрейя Буда: ИЗВАДКИ ОТ "ЕЗОТЕРИЧНО ХРИСТИЯНСТВО И ДУХОВНОТО РЪКОВОДСТВО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО" – 1911-1912 (Събрани съчинения, том 130 от Рудолф Щайнер) 1. В момента, когато Бодисатва стана Буда, едно друго същество прие неговия сан, едно друго същество зае службата на Бодисатва. И тогава дойде онази индивидуалност, за която знаем, че живя около сто години преди Исус от Назарет в ордена на есеите. ... Онази личност, която следователно беше действувала едно цяло столетие преди Мистерията на Голгота, известна под името Йешу бен Пандира, беше едно от въплъщенията на онзи Бодисатва, който стана приемник на Гаутама, издигнал се от Бодисатва до ранга Буда. Той ще действа още като Бодисатва в течение на три хиляди години отсега нататък и след това, когато се изпълнят пет хиляди години от неговата дейност като Бодисатва, също ще стане Буда. Всеки сериозен окултист знае, че пет хиляди години след озарението на Гаутама Буда под дървото Боди онази индивидуалност, която заема неговата служба като Бодисатва, ще е станала Майтрея-Буда. Дотогава той ще се въплъщава още често. А после, когато ще са изминали пет хиляди години, ще се роди едно учение: Учението на Майтрея-Буда, на Буда на Доброто, когато това, което се казва, в същото време ще действа морално. Днес не съществуват думи, които биха могли да опишат това състояние на нещата. Това може да бъде видяно само в духовния свят и, за да го приеме, човек трябва първо да узрее за него. Особеното при този Майтрея-Буда е, че той ще трябва да подражава по определен начин на това, което се е случило при Събитието на Голгота. Ние знаем как индивидуалността на Буда е проникнала в Исус от Назарет и продължава да действа върху Земното развитие само отвън. Всички, които живеят като Бодисатви и стават Буди, имат на Земята съдбата, която всеки сериозен окултист може да види: В тяхната младост донякъде те са неизвестни, непознати хора. Онези, които знаят нещо за тях, виждат в тях може би надарени хора, но не виждат, че са проникнати от съществото на Бодисатва. Така е било винаги и така ще бъде и в двадесетия век. Само във времето между тридесетата и тридесет и третата година на тяхната възраст – същото време, което е изминало от Кръщението на Исус в реката Йордан до Голгота – те ще могат да бъдат познати. Тогава става едно преобразяване с човека, който ще пожертва до известна степен своята индивидуалност, както индивидуалността на Исус остави да проникне в него Христос. Въплъщенията на Бодисатва, които са тези на бъдещия Майтрея-Буда, се явяват в неизвестни хора. Те действат като отделни хора и чрез тяхната собствена сила. Майтрея-Буда също ще действа чрез своята собствена сила и противоположно на даващите тон хора. Той ще остава неизвестен в своята младост. И когато в тридесет и третата си година пожертвува своята индивидуалност, той ще се появи така, че в неговите думи ще действа морално това, което той изразява с думи. Пет хиляди години след като Буда бе озарен под дървото Боди, неговият приемник ще се издигне до ранг Буда и ще бъде носител на морално действащите слова. Сега ние казваме: „В началото бе Словото”. Тогава ще можем да казваме: В лицето на Майтрея-Буда ни е даден най-великият Учител, който се е явил, за да изясни на хората Христовото Събитие в неговия пълен смисъл. Особеното при него ще бъде, че като най-велик Учител той ще донесе най-великото и възвишено слово. 2. Христос е истинският морален импулс, който пронизва човечеството с морална сила. Христовият Импулс е Сила и Живот, моралната сила, която пронизва хората. Обаче тази морална сила трябва да бъде разбрана. Именно за нашата епоха е необходимо Христос да бъде възвестен. ... За да приеме човек Христовия Импулс в себе си, е необходима най-високата сила и моралност, така че Христовият Импулс да стане Сила и Живот в него. 3. Как трябва да си представим отношението на този Йешу бен Пандира към Исус от Назарет?... В момента, когато Гаутама Буда стана Буда, тази индивидуалност на Бодисатва бе приета от Земята и оттогава на Земята действува един нов Бодисатва. Този нов Бодисатва ще се издигне до ранг Буда в определено време. Това време е точно определено: Пет хиляди години след озарението на Буда поддървото Боди. Около три хиляди години след нашето време светът ще изживее инкарнацията на Майтрейя Буда, която ще бъде последната реинкарнация на Йешу бен Пандира. Този Бодистава, който ще дойде като Майтрейя Буда, който ще се прероди във физическо тяло също и в нашето столетие – обаче не като Буда – ще си постави като задача да даде на човечеството всички истински понятия за Христовото Събитие. Истинските окултисти признават инкарнациите на Бодисатва, на по-късния Майтрейя Буда. Също както всички хора ще претърпят едно развитие на етерното тяло, такова развитие ще претърпи и тази индивидуалност. Колкото повече човечеството се приближава до момента, когато новият Бодисатва ще стане Майтрейя Буда, тази индивидуалност ще претърпява едно особено развитие, което в неговите най-висши стадии ще бъде в известно отношение нещо като Кръщението на Исус от Назарет: Тя ще изпита една смяна на индивидуалността. И в двата случая в същото тяло ще бъде приета една друга индивидуалност. Те живеят като деца в света и след определени години тяхната индивидуалност бива сменена. Това не е едно непрекъснато развитие, а такова, което претърпява прекъсване, какъвто бе случаят и при Исус от Назарет. При него имаме една смяна на индивидуалността в дванадесетата година, след това отново при Кръщението, извършено от Йоан. Такава една смяна ще настъпи именно при Бодисатвата, който става Майтрейя Буда. Тези индивидуалности биват като внезапно оплодени от една друга индивидуалност. Особено Майтрейя Буда ще живее до тридесетата година с определена индивидуалност и след това ще стане една смяна, каквато ние имаме при Кръщението на Исус в реката Йордан. Обаче Майтрейя Буда винаги ще бъде познат по това, че когато ще бъде между хората, те не ще знаят нищо за тази смяна на индивидуалността. Тогава той ще се яви внезапно. Този е характерният знак за всички Бодисатви, които стават Буда, че те водят един никому неизвестен живот. В бъдеще човешката индивидуалност ще бъде предоставена все повече сама на себе си. За Бодисатвата ще бъде характерно, че той ще ходи много години непознат по света и после ще бъде познат по това, че чрез своята вътрешна сила той ще действа като напълно самостоятелен човек. В течение на хилядолетия, а също и от окултисти на новото време е било познато като изискване неговото същество да остане непознато през младостта до раждането на Разсъдъчната душа, дори до раждането на Съзнателната душа, и той да изпълни своята мисия само чрез себе си и чрез никой друг. ... Би било чисто окултно дилетантство, ако някой твърди, че този Майтрейя Буда би могъл да бъде познат като такъв още от млади години. Той се проявява в неговата собствена сила едва между тридесетата и тридесет и първата година, без преди това някой да му е обръщал внимание; той ще убеждава хората чрез своята собствена сила. ... И най-великият учител на Христовия Импулс ще бъде винаги приемникът на онзи Бодисатва, който винаги отново ще се инкарнира и след три хиляди години ще стане Майтрейя Буда. 4. Гаутама Буда е дал велики интелектуални учения: за правилното говорене, за правилното учене, за правилното мислене и т.н. в така наречения осемстепенен път: Майтрейя Буда ще борави с такива думи, които чрез тяхната магическа сила ще се превръщат в непосредствени морални импулси за хората, които ги слушат. И ако за него би имало един евангелист Йоан, той би трябвало да говори за него различно от всичко онова, което евангелистът Йоан е говорил за Христос. Докато в Евангелието на Йоан се намират думите: „И словото стана плът”; евангелистът Йоан на Майтрейя Буда би трябвало да каже: „И плътта стана Слово”. Това, което ще излиза от устните на Майтрейя Буда ще бъде протъкано по един чудесен начин от мощта на Христос. Днес нашите окултни изследвания показват, че дори външно погледнато Майтрейя Буда ще следва примера на Христовия живот. Когато в древни времена една велика индивидуалност се явяваше като учител на човечеството, това се проявяваше още от ранна младост в особените заложби, в душевността на съответното дете. Обаче наред с това винаги съществува и едно друго развитие, което протича така, че хората забелязват една пълна промяна на съответната личност при определена нейна възраст. Когато съответният човек достига определена възраст, става така, че неговият Аз напуска телесните си обвивки и в тях навлиза един друг Аз. Най-великият пример за това е самият Христос Исус, когато в тридесетата година на Исус от Назарет Христовата индивидуалност завладя неговите тела. 5. През Четвъртата следатлантска културна епоха това Христово Същество, което слезе от космическите висини, трябваше да се покаже първо във физическо тяло. В нашата Пета културна епоха интелектуалните сили ще се кондензират така, че човекът ще стане способен да вижда Христос не вече като физическа, а като етерна форма. Това събитие ще започне още от нашето, от двадесетото столетие. От тридесетте, четирдесетте години на това столетие ще се явят отделни хора, които ще са развили своя индивидуален живот до такава степен, че ще виждат етерния образ на Христос, както по времето на Исус от Назарет хората са виждали физическия Христос. И в следващите три хилядолетия ще се явяват все повече и повече хора, които ще виждат този етерен Христос, докато приблизително три хиляди години след нашето летоброене на Земята ще има достатъчен брой хора, които не ще се нуждаят от никакви Евангелия или от други документи, за да знаят за Христос, понеже те ще го виждат в душата си. Следователно, трябва да бъдем наясно с факта, че през Четвъртата следатлантска епоха хората бяха способни да виждат само физическия Христос и поради тази причина Той дойде във физическо тяло. В нашата епоха, в нашето време и по-нататък до третото хилядолетие хората постепенно ще станат способни да виждат етерния Христос. Ето защо Той никога не ще дойде отново в едно физическо тяло. 6. Онзи Бодисатва, въплътен в Йешу бен Пандира, който се реинкарнира също и в други личности, постоянно ще идва на Земята, докато след около три хиляди години отсега нататък се издигне до ранг Буда и получи своята последна инкарнация като Майтрейя-Буда. Онази индивидуалност, която беше индивидуалността на Христос, живя само три години на Земята, в тялото на Исус от Назарет и вече никога няма да се появи на Земята в едно физическо тяло. В Петата културна епоха тя ще се появи в етерно тяло, в Шестата културна епоха – в астрално тяло и в Седмата Културна епоха – в един велик космически Аз, който е сходен с една велика групова душа на човечеството. Когато човекът умира, от него отпада неговото физическо тяло, неговото етерно тяло, неговото астрално тяло, а неговият Аз преминава в следващата инкарнация. Точно така стоят нещата и с нашата планета Земя. Онова, което е физическа част от нашата Земя, ще отпадне в края на Земния период и съвкупността от всички хора, съвкупността от всички човешки души ще премине в Бъдещия Юпитер, т.е. в следващото планетарно състояние на Земята. От стадиите на развитие, до които ще е стигнала, тя ще премине в следващия стадий на Земното развитие, а именно в Юпитеровото състояние. И както при отделния човек човешкият Аз е център на неговото по-нататъшно развитие, същото значение ще има Христовият Аз за цялото човечество, Азът, потопен в човешките астрални и етерни тела, онова, което отива по-нататък, за да одушеви в следващото планетарно развитие Юпитеровото съществуване. Ние виждаме, следователно, как слезлият на Земята Христос, изхождайки от едно физически-земно човешко същество, постепенно се развива като етерен Христос, като астрален Христос , като Азов Христос, за да бъде като Азов Христос Дух на Земята, който след това ще се издигне нагоре заедно с всички хора до още по-високи степени. 7. Той и сега е Бодисатва на човечеството, докато някога, след три хиляди години, сметнато от днес нататък, ще се издигне от своя страна до степента Буда. Следователно, той ще се нуждае именно от пет хиляди години, за да стане от Бодисатва един Буда. Той, който оттогава насам се е прераждал почти всеки сто години, е въплътен също и сега, и ще бъде истинският проповедник на Христос в етерна одежда, в етерно тяло, както някога беше предвестник на Христос като физически Христос. Как се подготвя той? Той се подготвя преди всичко като развива онези качества, които наричаме добродетели, развива ги до най-висока степен. Бодисатвата развива до най-висока степен онова, което може да се нарече смирение – спокойствие пред съдбата, внимателност спрямо всички процеси в заобикалящия ни свят [будност], всеотдайност и разбиране спрямо всички същества. Духовната наука твърди, че в последното си слизане във физическо тяло Бодисатва Майтрейя ще пожертва своя Аз за човечеството, така че един, който е като пророците: Илия, Мойсей, Аврам или Езекиил ще се съедини с телата на Бодисатвата, за да довърши неговата мисия. В заключение можем да кажем, че Бодисатвите и връзката им с човечеството се явяват една велика мистерия, съпътстваща нашата еволюция. Мистерия, издигаща човечеството до висините на самия Бог. XI. 2002 г. Ложата-на-Бодисатвите-и-връзката-им-с-човечеството.pdf Ложата-на-Бодисатвите-и-връзката-им-с-човечеството.pdf

За еволюцията на човешкото съзнание и пътищата за духовно познание Преслав Павлов Въведение. С помощта на този преглед ще се опитаме да дадем един кратък обзор на тема еволюционните степени на човешкото съзнание, които са ни известни от Антропософията, при това, където е възможно, ще ги съчетаем и сравним с терминологията, известна ни от Учителя Петър Дънов. Тези записки са предназначени за човек, който вече предварително е запознат с основните понятия на Антропософията, а също така и със Словото на Беинса Дуно. Набляга се само на някои детайли по тази тема, затова по-долните редове са по-скоро телеграфно изложение, отколкото подробно разяснение. Моля предварително да бъда извинен от очакващите повече. Подробната литературна справка ще е от полза за по-нататъшно задълбочаване в изследванията по темата и я препоръчвам за самостоятелно проучване. Тя е една много добра възможност за разширяване на познанията по тази тема. Степени на човешко съзнание. Човек, еволюирайки като ученик на Духовната Наука, минава през редица степени на съзнание, които представляват етапи от неговото развитие. Така той развива своята душевна зрялост, за да може накрая неговият дух да се изяви в пълната си слава. Тяло на славата – това е Христовият дух в човека, с други думи: да се изяви Духът в пълната си слава, означава от духа на човека да извира Любовта като принцип, т.е. Божествената Любов, която безспирно да оживява и умножава всичко във всички светове, присъщи на Бога. Тези степени – най-малко 10 на брой – могат да бъдат класифицирани както следва: 1. Дълбоко трансово съзнание; 2. Сънищно съзнание без сънища; 3. Сънищно съзнание със сънища; 4. Ясно (Дневно) съзнание; 5. Въображателно (Имагинативно*) съзнание; 6. Вдъхновително (Инспиративно*) съзнание; 7. Проникващо (Интуитивно*) съзнание; 8. Съзнание, обхващащо връзката между Микрокосмоса и Макрокосмоса; 9. Съзнание, обхващащо Макрокосмоса; 10. Блаженство в Бога. Първите седем отговарят на еволюцията 777 на човека. Така човекът е имал Сънищно съзнание без сънища в Слънчевия период, а във Вулкановия всички еволюирали до този период хора ще развият поне Интуитивното съзнание. След Вулкановия период започва същинската работа на хората, те ще могат да творят живи и с развито съзнание, мислещи форми. Но все още няма да могат самостоятелно да се справят с по-фините форми от менталната (света на Нисшия Девакана) материи. Завършвайки степените на съзнание: Съзнание, обхващащо връзката между Микрокосмоса и Макрокосмоса и Съзнание, обхващащо Макрокосмоса, човекът съответно ще овладее причинния (Висш Девакан) и будичния (душевния) свят. Първите четири степени са много коментирани и затова ги пропускам. Какво представляват останалите степени на съзнание? Имагинативно съзнание. Това съзнание в най-голяма степен прилича на ангелското съзнание по настоящем. То разгръща още повече визуалните способности на индивида, затова то и приема наименованието въображателно, не защото е свързано с някакво фантазиране, а защото чрез цветове и форми изразява неща от етерното ниво и до някъде астралния свят. Тук образите, явяващи се на човека, са символи, които той, умеейки да тълкува, разбира какво му говорят ангелските същества. Тази степен на съзнание, както и следващата, може да се развие при определени условия от индивид с недостатъчно чисто сърце, но това ще е пагубно за него. При Имагинативното съзнание образите са силно подвижни и изменчиви, преливащи се едни в други, като халюцинации, защото всичко това е етерно-астрална материя. Добрият ученик може да се осланя на разбирането на тези форми единствено под прякото ръководство на напреднал поне до Интуитивно съзнание Аз, който вече може да бъде учител, а такъв той задължително ще привлече към себе си, независимо дали е във физическа или друга форма. Тази степен е свързана с развитието на шеста чакра – Аджна, в човека на етерно и астрално ниво. Това е и органът в действителност, чрез който човек регистрира тези етерно-астрални форми. Местоположението на тази чакра е известно – в областта на основата на носа. Но ще обърна внимание, че проекцията на породените от Имагинативното съзнание форми се възприемат спрямо човешкото тяло на 5-10 cm напред и нагоре от това място. Развитието след това на седма чакра – Сахасрара, на астрален план с напредването на опитностите, е знак за правилно и хармонично развитие на окултния ученик. Същият факт е налице и при следващата степен на съзнание със седма чакра, но този път на ментален план. Разбира се, тази степен е и много различна от положението на ангелите, защото те нямат и не са имали такава форма на конкретна мисъл, Ясно (Дневно) съзнание, каквато има човек. Това дава кардиналната разлика по начало между човека и известните ни ангелски йерархии, т.е. разковничето е в концентрираната симбиоза между воля и мисъл, която съществува при човека. Но за да бъде култивиран този зародиш, за да може тази дивачка (необлагородено дърво) да връзва плодове, е необходима облагородяващата роля на сърцето. Чистото сърце е Посредникът, то е гарант за наследяване на Божието Царство. Затова се казва: ум, сърце и воля. Само чрез сърцето умът ще успее да овладее Божията сила – воля, дадена на човека, в пълнота и естественост. Защото без сърцето човек ще отпадне от еволюцията и ще поеме по пътя на Черното братство, където има шанса да заеме едно, така да се каже, ерудирано място. Не могат да се похвалят с ум като човешкия и съществата от Черното братство. Този потенциал е една основна цел в тяхното домогване до човека. Това е първата степен на развитие на окултните способности на изучаващия Духовната Наука. Инспиративно съзнание. Следвайки Хермесовия принцип за универсалното подобие, може да се приведе и тази степен на съзнание към света на архангелите. Инспиративното съзнание е форма на съзнание, която може да се разгледа като една надстройка или допълнение към предишната, имагинативната. Тук в допълнение към гореописаното се регистрира и звукът като символно ориентиращ фактор. Наименованието на тази степен може да се преведе като Вдъхновително, защото до сега движещите се образи, допълнени от мелодии и звуци, изпълват до край по такъв начин астралното тяло на човека, че той затрептява, импулсиран от духовния свят около него. При завършване на тази форма на съзнание се овладяват напълно и най-високите фази на астралния свят. Тук се намира и критичната точка за овладяване на сърцето. Сърцето на човека (в езотеричен смисъл) се намира в най-висшите три фази на астралното му тяло или по-точно казано на тази същност от човека, която заема астралния свят. Това означава, че тук сърцето е напълно организирано и от тук нататък следва една качествено нова форма на работа на този духовен орган. Но за да може тази работа да се изяви, е необходимо да настъпи следващата степен на съзнание. Така човек има един орган – готов за работа и в етап на непосредственото му заработване. Това е при залеза на Венера. Тази степен на съзнание е свързана с развитието на шеста чакра – Аджна, на ментален план. След като ученикът е развил своето сърце и устоял на неговите изпитания, ще започне да се проявява една нова степен на съзнание, а това е Интуитивно съзнание. Интуитивно съзнание. ”Интуиция” означава прозрение. При тази степен символният апарат, който до момента помагаше на развиващия се ученик, отпада. Сега на лице е способността да се прониква в нещата така, че ясновиждащият напълно се слива с обекта на изучаване. До сега обектите говореха на ученика сами за себе си, като за това ползуваха символен апарат, изграден в понятийната система на ученика. Сега ученикът придобива способността самият той да проникне обекта отвътре и да го изучи така, както човек изучава самия себе си. За да се постигне това, е необходима мощна изява на човешката воля, а за това се изисква напълно здраво сърце. Тук е налице съединение на ум, сърце и воля, впрегнати в една цел – да проникнеш в …, да се превърнеш в … , да бъдеш … . Това не означава, че целта винаги е някаква персона, не. Цел може да е всичко: събития, процеси, множества от неща и т.н. Затова тази степен може да се преведе като Проникващо съзнание, защото то ти дава способността да проникваш. Тук ще отбележа също, че ученикът не може да постигне дадена степен, като прескочи някоя от предходните. Трябва да се каже, че интуицията (като чувство) е нещо съвсем различно от Интуитивното съзнание. Интуицията е способността на индивида, така да се каже, ”да чуе тихия глас на духовния свят”. Това е способността да възприемаш неща, а това обикновено са решения отвътре, без участието на ясното ти съзнание. Тук играе роля човешкото подсъзнание. Интуиция е способността чрез подсъзнанието си да възприемаме даден импулс за дадено нещо от духовния свят. А както ни е известно, подсъзнанието представлява отношението на ангелския свят към човека; съзнанието – отношението на хората и животните към човека; себесъзнанието – отношението на човека към самия себе си и свръхсъзнанието – отношението на Бог към човека. Ангелските йерархии, които за човека по настоящем са основно ангели и архангели, влизат в отношения с човека на астрален план. Затова интуицията може да се нарече чувство, тъй като светът на чувствата е астралния свят. Интуитивното съзнание е характеристика от много по-високо поле. Всеки човек може да проявява в даден момент интуиция, а в друг не – това зависи от чистотата на астралното тяло. При абсолютно чисто астрално тяло имаме чисто сърце. Оттук нататък започва развитието на Интуитивното съзнание. При Интуитивното съзнание, веднъж има ли го, то е постоянно и неизгубващо се. (Заб.: чистота на физическото тяло – чистоплътност, чистота на астралното тяло – чистота, чистота на менталното тяло – святост). За да започне да се проявява Интуитивното съзнание, трябват: воля – божественият потенциал в човека, чисто сърце и развит ум – разум, който постепенно ще започне да прераства в съзнание (съзнателност). Съзнанието - това е със-знание. Тук човек започва да съжителства с едно знание, но това няма нищо общо със знанията на човешката логика, колкото и абстрактна да е тя. Само ще загатна, че човек вярва, когато не знае; когато знае, той няма нужда да вярва. Развитието на ума по еволюционни предпоставки изпреварва развитието на сърцето, затова много учители и Христос наблягат не на ума, а на сърцето. Това не означава, че не трябва да се полагат грижи за ума, напротив необходимо е редом с развитието на сърцето да се развива и умът, защото умът може да е по-развит на етап, когато човек е обърнат изцяло към външния свят, но за ученика това е напълно недостатъчно. При ученика е необходима много по-мощна организация на менталните процеси, а това се постига с духовна работа. Тази степен на съзнанието е свързана с развитието на шеста чакра – Аджна, на ниво Висш Девакан или наречен още Причинен свят. Впоследствие с разгръщането на способностите на ученика се отваря и седма чакра – Сахасрара на този план. При постигане на всичко това за общо еволюционния ход на човечеството идва и краят на еволюцията 777. За човечеството достигнало до тази степен на еволюция, но не минало по ”тесния път”, степените на съзнание са тези. Оттук нататък в общия ход на работа на човечеството е да изпълнява Волята Божия; само една част от хората ще продължат развитието на съзнанието си в една следваща степен. Съзнание обхващащо връзката между Микрокосмоса и Макрокосмоса. За хората не минали по ”тесния път”, степените ще са тези, защото те няма да имат натрупан потенциал да продължат по нататък. Това означава, че по-голямата част от еволюиралите до тук хора ще продължат да служат като добри божии служители, използвайки натрупаните опитности до момента. Те ще продължават да усъвършенстват тези си способности. Тяхното развитие не спира, а започва да се ”разлива като една пълноводна река”, в една ”хоризонтална” плоскост, но като цяло следващите степени на съзнание ще бъдат почти непостижими. За една много по-малка част от хората еволюцията на съзнанието продължава със Съзнание, обхващащо връзката между Микрокосмоса и Макрокосмоса. Това е степен, която разгръща на съвсем нов план функцията на Духа-Себе в човека. Ще вмъкна, че тази и следващите категории са много трудни за обяснение с прости думи. Тук причинността излиза като понятие от рамката на причинно-следствената връзка свързана с човешката личност, т.е. с Аза. Това тяло получава съвсем друга ориентираност, а тя е, че сега то служи като проводник на човешкия Аз да улови закономерностите, взаимоотношенията като принципна единица – човешки Аз по принцип. Това е Микрокосмосът и светът като високо еволюирали същества, т.е. всички висши космични съзнания, които творят във всеки един момент общо света (т.е. всички видими и невидими светове), до самия Бог. Тук човек получава съвсем ново определение в ролята си на Божи служител поради новия характер на взаимоотношения с висшите духовни йерархии. Но Макрокосмосът не е само това. Той е всичките йерархии от Бялото и Черното братства изграждащи света като цяло. Връзката между Микрокосмоса (човека) и Макрокосмоса, това е: човек да е в такава висша поставеност на съзнанието, че да възприема във всеки един момент (миг) всичко течащо като процес между човечеството като цяло и Макрокосмоса като единна система от живи същества. Любовта като принцип има конкретна изява в реализацията на този процес. Тя е ключът, чрез който се организира причинното тяло (Духа-Себе) на човека и която ще успореди протичащия процес на Съзнание, обхващащо връзката между Микрокосмоса и Макрокосмоса. Любовта е един универсален проводник, който изпълва целия всемир и служи в случая като мрежа, обхващаща всичко. Развитото, още след завършването на Юпитер, Тяло на Любовта за първи път ще заработи със своята най-основна функция – да обгърне всемира (света като цяло). Развитието на тази степен е свързано с отварянето на шеста чакра на будичен план, а по-късно и седма чакра. Защо отварянето на чакрите изпреварва с едно ниво разгръщането на човешките тела? Защото те са каналите, по които ще протичат за напред енергиите, така че след време да може и тялото от този план да се изпълни до край с живот. Както може би сте забелязали, между Интуитивното съзнание и следващите има някаква аналогия в процеса на ”влизане във … ”. Следващата степен на съзнание също представлява едно доразгръщане на предходните две степени. Съзнание обхващащо Макрокосмоса. Това е степен, при която може да се каже, че човек в своеобразен смисъл губи собствения си Аз. Поне в смисъла, който е влаган до този момент за Аза и процеса на себеопределяне. От тази степен човек във всеки един момент се възприема и като себе си, и като всичко останало около него, т.е. Макрокосмоса. В тази степен на съзнание, това което до сега е било индивидуално съзнание става едно с всички същества (съзнания), изпълващи всички светове, до самия Бог. Той възприема реално пулса на живота като цяло. Тук се разгръща на съвсем нов план функцията на будичното тяло (същността на душата), Духа-Живот. Душата на един такъв човек е душа и на всички останали същества в космоса. Тук заработва по нов начин развитото още при Венера Тяло на Мъдростта. Мъдростта като принцип е силата, която ще усили по такъв начин човешката душа, че тя ще стане едно с всички души. Божията Мъдрост или Мъдростта като принцип е нещо, което както и Божията Любов и Божията Истина не подлежат на словесен коментар. Затова ми е невъзможно да обясня по подробно, защо Мъдростта ще усили човешката душа. В крайна сметка ще се получи така, че човек ще обхване всички процеси, всички явления, всички вериги от причина-следствие-причина за всички неща не само по отделно, а като цяло, като общ организъм. Тук е налице отваряне на шеста чакра – Аджна на атмичен план. Блаженство в Бога. Това е степен, която трудно може да се коментира, тъй като не е възможно да се коментира самият Бог. Затова се използват само аналогични сравнения. В този смисъл тук е налице сливане със самия Бог, не с Макрокосмоса, а с неговата първопричина. Човек се възприема като Бог, но не като някакъв ”втори Бог”, а като самия Бог и в самия Бог. Отново както и в предходната степен е трудно да се обясни това състояние на човешката същност, при която човек е и самия себе си, и не е самия себе си. Едва сега се отваря обаче Сахасрара чакра на атмичен план, защото едва сега човек възприема Бога директно, чрез Божествения дух в човека, т.е. чрез самия Бог в себе си. Тук трябва да спомена, че тази степен е вечно развиваща се, защото може да се каже, че човек вечно ще изпълва безграничността на Бога. Съществуват и още две други степени, които са отвъд тази безграничност и отвъд Бога. Пътища за духовно познание. В развитието на човека като духовен ученик могат да се категоризират три пътя, по които той може да търси духовното. Това е пътя на сърцето, на ума и на душата. Едно такова разделение е чисто теоретично, защото е почти невъзможно да се намери човек използващ само един от изброените по горе пътища. Аз ще си позволя да ги разгледам така идеализирано отделени, единствено с целта да се подчертаят техните особености и разлики. И така, нека си представим един човек, който е концентрирал изцяло своите духовни възприятия в областта на своето сърце. Такъв човек би имал доста импулсивни и чувствени възприятия. В стремежа си да вникне в нещо (в даден въпрос например), той ще го обхваща изцяло със своите чувства, които в съзнанието му ще генерират някакви сетивни възприятия, като усет за топло, за звук, за допир, за вкус и т.н. Той няма да има логично построени обяснения и разяснения по въпроса, но ще има изградено мнение вследствие на своите усещания. Тези процеси са тясно свързани с човешкото подсъзнание и ангелските йерархии (ангели и архангели). Такъв човек няма да може да развие повече от Инспиративно съзнание, но затова пък Имагинативното и Инспиративното ще ги постигне сравнително лесно, защото на тази фаза умът има спирателна роля. Тази роля обаче може да се използва съзнателно като контролна спирачка в евентуални погрешни посоки на експериментиране и събиране на опит. При положение, че човек се развива само по пътя на сърцето, той ще има, така да се каже, широко отворена врата за възприятия на духовния свят, но няма да има контролните способности върху нея. Този контрол ще се упражнява единствено от ангела-хранител и зависи от неговите духовни сили. Така този човек ще има в повечето случаи и възможността да изпада под влиянието на тъмните сили. Това ще рече, че луциферичните сили ще успеят да намерят пролука в макар чистото сърце на този човек, благодарение на помощта на ариманичните сили, които при липса на достатъчно развит ум у човека ще обсебят неговото съзнание и себесъзнание. Така бавно и постепенно ариманичните сили ще деформират ценностната система на този човек и ще дадат път на луциферичните да корозират, да разядат чистите му чувства. В заключение бих обобщил: сърцето е първия орган, чрез който човек може да възприема духовния свят. Това е първото нещо, което е необходимо в развитието на ученика, но самото то се явява вход за съществата от духовния свят, които са както от светлите, така и от тъмните йерархии. Органът, който ще допълни и стабилизира развитието на ученика в този момент, е умът. Какво би представлявал човекът на ума ? Нека имаме човек, който търси своите духовни възприятия единствено по пътя на ума. Той ще е напълно стерилен по отношение на чувствени възприятия. Всичко до което би искал да достигне като отговор на нещо, се заключава в строги, логично изградени комбинативни представи. Такъв човек не може да има духовни възприятия. Той ще е в състояние единствено да задава въпроси, чиито отговори ще получава чрез комбинативно и статистически обработваната информация от собственото си съзнание. В заключение мога да обобщя, че умът не е орган, който сам по себе си е в състояние за духовни възприятия. Той има друга функция, а тя е регулативна, управляваща. За да може да се нарече умът духовен орган, задължително трябва да е налице развит, така да се каже, ”истински” духовен орган, т.е. сърце или душа. Самостоятелно погледнат, умът не може да се нарече духовен орган, защото сам по себе си той не води до духовни възприятия, но в присъствието на сърцето, душата или и двете, той вече си има и чисто духовни функции, т.е. в такъв случай той е духовен орган. Тук отново ще напомня, че изложеното по горе е чисто теоретично, механично разделено с цел да се подчертаят някой подробности. На практика може да се каже, че такива хора почти не съществуват – с развиващо се само сърце, ум или душа. А сега, какво представлява човекът, възприемащ духовното единствено чрез душата си? При този човек ще е налице склонността към обобщено схващане на духовното. Всичко, към което се отправи той, ще води до обобщени принципни позиции. При него трудността е в невъзможността да се конкретизира, да се концентрира в едно нещо като отделна единица и да я изучава детайлно. Причината е в това, че душата е елемент от т. нар. Висша природа в човека и тя като функции има всеобхващащи, обединяващи реакции, докато умът и сърцето са елемент на Нисшата природа в човека и имат по-конкретни наклонности. Един такъв човек би представлявал в духовно отношение нещо като дърво без корени. Такъв човек трудно би могъл да развие дори и Имагинативно съзнание, защото той ще има много силна чувствителност към духовното, но ще му липсва орган за конкретизиране на духовните възприятия. Ще бъде нещо като преждевременно узрял плод. Ще има добър външен вид, но ще му липсват вкусовите качества. Обсъждане и изводи. В заключение ще кажа, че реалният човек е една многообразна палитра от качества, наклонности и способности. Като в многоколоритна природна картина в него може да бъде намерено всичко. Специфичността във всяка една човешка индивидуалност не се заключава в наличие или отсъствие на нещо, а в оригиналната, неповторима пропорция между всички тези неща. Затова във всеки човек съществуват и трите пътя на духовно търсене, но в оригинално съотношение. Моето желание беше да представя на читателя принципно тези положения, след което всеки сам да потърси себе си, своята собствена алхимична пропорция. И като алхимик-фармацевт да състави собствената си рецепта като съотношение между тези пътища, за да си помогне в изкачването на стръмния път към върха, по безкрайната стълба към небето. Животът е като полет в небето, а ти само бъди като птица. Ако искаш бъди паун, ако искаш бъди сврака, ако искаш бъди кукувица. Ако искаш бъди феникс, ако искаш бъди орел, ако искаш бъди гълъб. Ако искаш … бъди! Литература: 1. Рудолф Щайнер, Въведение в Тайната наука, СС том 13, ISBN: 9544950125 2. Рудолф Щайнер, – От хрониката на Акаша, СС том 11, не редактиран превод 3. Rudolf Steiner, – Foundations of Esotericism, CW 93a, ISBN: 0854403841 4. Рудолф Щайнер, – Езотерична космогония, СС том 94, не редактиран превод 5. Рудолф Щайнер, – Теософията на розенкройцерите, СС том 99, не редактиран превод 6. Рудолф Щайнер, – Апокалипсисът на Йоан, СС том 104, ISBN: 9544950249 7. Рудолф Щайнер, – Човекът в светлината на окултизма теософията и философията, СС том 137, ISBN: 9544950117 8. Рудолф Щайнер, – Мисията на архангел Михаел. Откровение на истинските тайни на човешкото същество, СС том 194, не редактиран превод 9. Рудолф Щайнер, – Антропософията като космософия, СС том 208, ISBN: 9544950273 10. Rudolf Steiner – Initiation Science, CW 228, ISBN: 9781855845312 11. Рудолф Щайнер, – Езотерично разглеждане на кармичните връзки т.4, СС том 238, ISBN: 9789544950811 12. Рудолф Щайнер, – Общото човекознание като основа на педагогиката, СС том 293, ISBN: 954495015X 08.септември.1998 г. За-еволюцията-на-човешкото-съзнание.pdf