Ани

ВЕЛИКАТА ПРОЛЕТ Всеки, който се е опитал да живее само за себе си, е свършвал катастрофално. Всички страдания в света произтичат от това, че хората искат да живеят само за себе си. Всеки народ, който търси правото само за себе си, греши. Когато всички народи се кооперират, те вървят в божествения ред на нещата. Всички народи трябва да се обединят и да заживеят братски помежду си. Има едно Отечество, за което трябва да се живее. Човек е дошъл на земята да стене гражданин на Божието Царство, на което всички царства и държави са клончета. Молете се за обединението на Европа! Учителят Великата Пролет за човечеството идва с велики дела - велики мисля, велики чувства, велики идеали, велики стремежи. Тя идва с Любовта! Тя идва с Единството! Днес Светлите Сили работят за разрешаването на едни велик въпрос - да се изведе човечеството ме хаоса, в който се намира. Да тръгне по пътя на Братството, на Единството, на Любовта. Да се сложи край на омразата, на разединението, на егоизма. В течение на стотици и хиляди години от Европа, главно, произтичаха потиците на големите световни конфликти, на братоубийствените войни - за дележа на света. Все още Европа е ядката на света, главата на човечеството, от която трябва да дойде разумния потик, както досега е идвал потика на безумието, на разединението, на разрушението. Затова Учителят казва да се молим - да работим за обединението на Европа. За да пресъхне извора на злото! За да тръгне цялото човечество по пътя на обединението. За да дойдат мира, любовта, свободата. Съдбоносни дни, съдбоносни часове, съдбоносни мигове за човечеството ... На къде ще натежат везните? Всяка човешка личност - всяка човешка мисъл, всяко човешко желание тук имат значение. Може би именно ти си - твоята мисъл, твоята воля, които ще дадат превес на едната или на другата страна: на доброто или на злото ... Когато светлите Небесни Сили работят за разрешението на един велик въпрос, отнасящ се до съдбата на човечеството, никое човешко съзнание не е без значение. Ний, хората, не можем да оставаме безучастни, не може, не трябва да очакваме всичко на готово. Нашите мисли, нашите желания, нашите стремежи са фактори в живота, в света. Всяка пробудена човешка душа трябва да вземе участие, да присъедини своите сили - да стане проводник на Божествените идеи и сили, които идват да обновят света. Да се обедини Европа! Дръжте тази мисъл в съзнанието си! Тук е ключът към Новото - към доброто, към мира, към свободата, към общото добруване. Да се приближат, да си подадат ръка враждуващите досега крайности. Да се направят необходимите жертви, отстъпки - и от двете страни - без което е абсолютно невъзможно истинско, трайно и плодотворно разбирателство. За да изчезне насилието, разделението, подобрението, робството, подготовката и възможността за нови войни. За да заживеем всички в едно общо, велико и свято Отечество - новата земя, обединената земя, възкръсналата за нов живот земя! Това, което се иска, това, което се желае, това, за което се мисли - става! Мислете за обединението на Европа! За да дойде то естествено и свободно, по пътя на съзнанието, по пътя на доброто, е не - под натиска и пред заплахата на една страшна идваща катастрофа. Защото само то ще разреши, правилно и окончателно, всички „неразрешими” досега въпроси и противоречия между европейските народи. Всяко пробудено съзнание да даде своя принос! Да направим това, което от нас се иска, да направим това, което ний можем, с пълна вяра в доброто. Без съмнение и колебание. А това, което ний, хората, не можем, ще бъде направено от Силите, които стоят високо над нас и над всичко земно! И тогава, навред по света, ще прозвучи Марша на Светлите Сили! Честита Великата Пролет! Март, 1972

ЧЕСТИТА ПРОЛЕТ! „Тоя път - ще победим! Учителят Идва новата Пролет! Идва великата Пролет! Идва Божествената Пролет! Идва онази необикновена, космична Пролет, която човешката душа очаква, за която човешката душа жадува от хиляди, от десетки хиляди, от милиони години: пролет за душите, пролет за сърцата, пролет за умовете! Вечната, Божествената, всемогъщата Пролет, която ще стопи ледовете на омразата, ще строши оковите на робството, ще прогони тъмнината на безверието, ще направи всички хора на земята братя и сестри. Тоя път - ще победим! Ще победи Доброто! Ще победи Истината! Ще победи Любовта: „Късно са се родили тези, които мислят занапред да вършат зло“ - каза пак Учителят. Да! Мина времето на злото - на тъмнината, на жестокостта, на насилието и робството, на омразата и братоубийството! Ние присъстваме на последните издихания на злото! Нека никой не мисли, че на злото са останали много сили, че на злото е останало много време да живее: двехилядната година е неговият край! Будни души от всички краища на земята, от всички раси и народи, гответе се да посрещнете Великото, което идва! Този път то не ще бъде разпънато на кръста! Този път то не ще бъде изгорено на кладите на лъжехристиянското лицемерие. Този път тъмнината няма да обгърне, да задуши, да загаси светилниците на Доброто и на Любовта! Ний минахме по пътя на страданието! Ний минахме по пътя на кръста! Ний минахме по пътя на Христа! По всички кътища на Европа - от Константинопол до Атлантическия океан - сме живи изгаряни за великата Истина, за великата Любов, за Доброто, за истинската свобода, за истинската човещина. По цялата земя се е ширило и тържествувало злото, но близък, много близък е вече неговият край; края на омразата, края на жестокостта, края на братоубийството, края на безумието човешко. Днес няма сила в света, която може да победи Доброто! Минаха вече ония времена! Днес в душите на стотици милиони хора по всички части на земята, гори копнежа за Новото, за Великото, за Разумното, за Божественото, и този копнеж ще бъде реализиран! Идва всечовешкото Братство! Идва всечовешкото Единство! Идва великата Любов, която единствена ще преобрази човека и света, която ще премахне границите между народите, която ще заличи завинаги от човешкия речник думата „враг“, която ще донесе истинска свобода, истинска човещина, истински живот за всички хора на земята! Още малко остава! Преди да издъхне окончателно, световното зло ще се разрази в своята последна, яростна, предсмъртна битка ... И това ще мине! - То ще беда неговият край! Честита пролет! Идва Великата Пролет! Март, 1971

ТАЗИ БЕЗКРАЙНА СВЕТЛИНА Тази безкрайна Светлина! Тази безкрайна Любов! Този безкраен живот! Това безкрайно щастие, безкрайно блаженство! --------------------------------- Няма на земята щастие? Няма на земята блаженство? Да! Няма на земята щастие, няма блаженство. Няма за земното, за обикновено човешкото, за физическото, телесното. Има безкрайна Светлина за душата! Има безкрайна Любов за душата! Има безкрайно щастие, безкрайна радост, безкрайно блаженство за душата. За душата: за душите, които се обичат. За душите, които се привличат. За душите, които излъчват светлина, излъчват любов, излъчват неземна радост. За душите, които летят: които живеят не на земята, а на небето. Които са едновременно на земята и на небето. Които превръщат земята в небе. Какво е Небето, ако не Любов? Какво е Небето, ако не безкрайна радост, безкрайна светлина, безкрайно блаженство? Какво е Небето, ако не туй - да видиш в очите на брата си, на сестра си - душата? Да видиш безграничната Светлина, безграничната Обич, безграничната, нетленна Красота? Да видиш устрема към Висините, да видиш размерени белите крила на душата. Да почувствуваш неземния трепет на летежа в Безкрайността! В Безкрайността живеем ний, защото сме души! Защото минахме през бездната на Страданието. Защото се изкъпахме в свещените води на Жертвата. Защото пихме от чашата на Посвещението. Защото ни озари Светлината. Защото ни изпълни Любовта, защото вярата ми даде крила! В безкрайността живеем ний, защото няма граници за Любовта, за светлината, за радостта, за красотата. Защото животът на земята е за нас само опорна точка, трамплин, условие, възможност - да полетим към Небето. Защото превръщаме всичко земно, всичко човешко, всичко обикновено - в красота, в светлина, в извор на радост. Защото виждаме нещата в тяхната истинска, Божествена Светлина. Защото виждаме вечното Добро зад временното зло. Защото виждаме божествената Хармония зад човешкия безпорядък. Виждаме Духа зад материята. Реалността - зад илюзорната видимост. В Безкрайността живеем ний, защото ни изпълни трепета на Върховното, неземното. Защото Учителят ни подаде ръка, озари ни с Светлина. Защото Бог ни призова - да служим: да светим, да топлим, да помагаме, да даваме - да даваме живот, любов, радост. Защото разбихме границите, разбихме оковите на личното, на обикновеното, дребнаво човешкото. Защото скъсахме преградите на отделността: защото няма вече „аз“, а има „ние“. Защото в братска прегръдка запяхме песента на единението, на Любовта! Колко е хубаво да обичаш с любов, която всичко дава, а не иска нищо! Която сама за себе си е цел, постижение, възнаграждение. Която не се съсредоточава в един единствен обект. Която се разширява до безкрайност, която обгръща всичко. Да даваш: да даваш с радост, с обич, с готовност. Да подаваш ръка за помощ, да стопляш, да храниш, да светиш. Да помагаш, да се раздаваш, да се разширяваш - Да живееш във всеки срещнат, във всяко същество. Тази безкрайна Светлина! Тази безкрайна Любов! Този безкраен Живот: да виждаш, да знаеш, да разбираш: ето: НИЕ СЕ ОБИЧАМЕ! Ние се преливаме един в друг. Ние живеем в Цялото, за Цялото - ние сме Едно: в Бога на Любовта, в Светлината на Учителя, в устрема към красотата, в тихия плясък на белите крила на душата. НИЕ СМЕ ЕДНО! Защото сме души! Защото живеем в Бога. Защото се обичаме!

АЙТОС - БРАТСКАТА ГРАДИНА. ДЕНЯТ НА УЧИТЕЛЯ А когото дойде Онзи, Духът на Истината, Той ще ви научи на всичко ... Христос Там, където е Божественото, там е живота, там е бъдещето, там е успеха, там е разцъфтяването, издигането, величието; там е истинската култура, истинското изкуство, истинската наука; там е разрешението на всички трудни задачи; там е триумфа на Доброто, на Истината, на Любовта! Там, където е Божественото! Нека то бъде като „синапово семе“! Нека то бъде едва забележимо, незабележимо, несъществуващо, „нереално“ - за тези, погледа на които е впит в материалното във временното, външното. Нека то бъде отхвърлено, отречено, осмяно от човешката суета, от човешкото ограничение и късогледство ... Нему принадлежи бъдещето! Защото то носи лек за всички рани, хляб за всички гладни, свобода за всички поробени. Защото то носи безграничната Светлина, която озарява човека и му сочи истинския път в живота. Защото то носи всички блага - материални и духовни. То носи великата Красота, великата Сила, великия Живот ... То, Божественото, е великият Извор, който единствен може да утоли жаждата на човешката душа за разумен, хармоничен живот за истинско знание, за полет към висините на живота. По неизповедимите, непонятни, недостъпни за човешкия ум пътища на Провидението, на Бога, днес, в преддверието на Новата Ера за човечеството, Божественото озари първом България! Великият Учител, Пратеникът на Бога, на Христа - Духът на Истината, за Когото говори Христос, дойде на земята и дойде именно в България. И Той донесе тази Светлина, това Знание, това Богатство, от които ще черпят сила и живот хилядолетията на бъдещето; от които човешката душа вечно ще черпи, без да може някога да ги изчерпи. Защото Учителят донесе именно Божественото - безграничното, неизчерпаемото, безсмъртното. Учителят донесе Божествената Светлина, Божественото разрешение на всички въпроси. Той донесе божествения мир, Божествената Любов, Божествената Истина ... Изворът на Божественото избликна в България и от тук ще залее цялата земя. „Камъкът, когото зидарите отхвърлиха, той стана глава на ъгъла“. „От Господа стана това, и чудно е в нашите очи“ ... БРАТСКАТА ГРАДИНА, 14 ЮЛИ, 1968 г. Днес, в неделния ден, ще се празнува тук деня на Учителя, за да могат повече братя и сестри да дойдат на празнина. Още от предния ден, събота, обширната братска градина е изпълнена с хора - братя и сестри, дошли от околностите на Айтос и от други, по-далечни градове и села. Колко светлина в очите на братята и сестрите! Колко топлина в техните сърца! Каква чиста, небесна, Божествена радост изпълва всички! Като огромен кошер е днес Братската градина. Като малки пчелици са братята и сестрите, всяка от които носи събрания от нея мед ... Това е Любовта, това е Братството, това е Единството, това е Светлината, донесена от Учителя. Това е Божественото, което ни свързва, което ни е довело тук, да приобщим душите си, да ги слеем в могъщ полет към висините, да ги слеем в неземна, небесна, Божествена Песен! Прозвучава, подета от хиляди гласове, „Братство-единство“. Следват други песни, изпълнявани също така от многогласния хор. Какво по-хубаво от тия песни, в които най-ясно чувствуваме нашето единство? По-велика, по-могъща, по-свята песен от тази за братското единение и братската Любов няма! Нищо земно не може да се сравни с Божественото, което се излива от тези песни, дадени им от Учителя! Пеят душите, пеят сърцата, пее цялото ни същество. Музика, каквато няма никъде другаде по света. Песен, която те свързва с Небесата. Песен, която те издига до подножието на Божия Престол ... Срещат се мнозина, които отдавна не са се видели. Възобновяват се стари връзки. Свързват се нови. Нови? - Всички ний тук сме свързани от хилядолетия. Всички ний сме свързани във Вечността. Всички ний сме едно Ято, което придружава Учителя, което изпълнява волята на Бога! Песни, песни, песни! Сърдечни поздравления, прегръдки, братски и сестрински целувки! В неделя, 5 часа сутринта, всички са на крах. Изпълнява се предвидения за правника молитвен наряд. Стотици уста пеят песента „На Учителя“. И Той е тук, при нас. Невидим, но чувствуван. Той ни обгръща със своята Любов, сварява ни със своята Светлина, дава ни своето благословение. В Бога, в Учителя, в Христа, ний всички сме Едно. Тук са Д-р Миркович, Пеню Киров, Тодор Стоименов. Тук се Георги Куртев, Боян Боев, Георги Радев... Тук са всички, всички! Под крилото на Учителя, с благословията на Бога! Тук са светлите Ангели, великите възвишени Същества, които ни ръководят и пазят в живота. Отворете очите си! Тук са всички! Няма „този“ и „онзи“ свят. В Божественото всичко е Едно. Няма раздяла, няма загубване, няма смърт. Има вечно единство, вечна радост в Бога, вечен живот ... През всичкото време, докато трае наряда, едно гълъбче, кацнало високо на борова клонка, мълчаливо присъства. От околните дървета гугутките тихо пригласят на наряда. Това е Храм, истински, неосквернен от никого и от нищо Храм сред природата ... ПАНЕВРИТМИЯТА След обикновените, всекидневни гимнастически упражнения, дадени от Учителя, започва Паневритмията. Над 400 души братя и сестри се нареждат по двама в голям кръг, опасващ цялата свободна, необработена част на братската градина. От инструментите на десетина музиканти се разнасят звуците на първото упражнение на Паневритмията - „Пробуждане“ ... И огромният кръг се раздвижва с хармонични стъпки и движения на ръцете. Нима това е само движение на телата? Не, то е летене на душите в просторите на неземното. Каквото и да се каже за Паневритмията, както и да се обяснява и описва, каквито думи, изрази, сравнения да се употребят, всичко ще бъде недостатъчно, незадоволително, непълно. Не се описва с думи, на човешки език, неописуемото. Не може да се сравни с нищо земно небесното, несравнимото. Не може да се определи, да се изрази Божественото! Какво струва всяко човешко, всяко земно изкуство пред това, което Учителят е снел от Небесата, което Той е подарил нам, на братята и сестрите, на нашия народ, на цялото човечество! Идва денят, когато очите на хората ще се отворят, умовете им ще се пробудят, съзнанието им ще просветне и те ще видят и разберат, какво несравнимо, неземно, божествено Съкровище им е донесъл и завещал Учителят - Съкровище, способно да превъзпита, да прероди народа ни, поколенията, човечеството, когато неговите могъщи сили се сложат в действие. Паневритмията е Божествен синтез на всички възвишени изкуства Тя е най-високото, съвършено постижение, в което етика и естетика, хигиена и духовен растеж се сливат в едно... Тя е това, което човечеството несъзнателно търси, към което се стреми, от което, преди всичко друго, се нуждае, макар все още да не знае къде ще го намери, Защото, ще повторим: това е Небето, слязло на земята. Музиката и хореографията на Паневритмията, това е изкуството на Ангелите. ПОЗДРАВЛЕНИЯТА Завършени са упражненията на Паневритмията, Пентаграма и Слънчеви лъчи. Последните звуци на Божествената музика бавно замират. Отново живият кръг на братята и сестрите опасва цялата градина. Започват поздравленията. Това е гениално хрумване, гениална идея, съдържаща в себе си, в своето реализиране, неизчерпаем източник на силя и живот, на обновяване, на ободряване, на правилна обмяна; съдържаща в себе си великата реалност на единството, свещен символ, свещен израз на неразкъсваемата верига на Братството. Раздвижва се кръгът. Свързва се началото с края. Това е вечното движение. Това е животът във Вечността: всеки един брат, всяка сестра, следвайки непрестанно движещото се начало на кръга, ще мине по целия кръг, следван от всички останали, и със сърдечно ръкуване, със свещения поздрав на уста: „Няма Любов като Божията Любов!“ - приемайки отговора: „Само Божията Любов е Любов!“ - с радостна усмивка на лице, ще поздрави един по един всички други братя и сестри. Всичко това в непрестанно движение, дотогава, докато всеки един се е поздравил с всички останали. Това е, приело физически образ, изразено във велик символ, постижението на идеала: това е пълнотата на единството. Той е символичният израз на Божественото единство на живота - връзката, свещената връзка на всеки един с всички. Живият, взаимнообменящ се кръг, е живият символ на това, към което човечеството съзнателно или несъзнателно се стреми Той е това, за постигането на което всяка будна човешка душа копнее. Той е свещеният, върховният идеал, даден на човечеството от Бога: ще влезеш във връзка с всяка душа, ще се прелееш във всяка душа, без никакво изключение, и - ще получиш частица от любовта на всяка душа, ще получиш частица от нейния живот, от нейната сила, вдъхновение, своеобразие. Това е, което изисква Любовта на всички към всички! То е великото, към което ний всички, цялото човечество, съзнателно или несъзнателно се стремим. Защото то е върховната задача, поставена ни от Бога. То е Любовта - истинската Любов, великата Любов, Божествената Любов - всеобгръщащата Любов! Да се свържеш с всички! На всички да дадеш, от всички да получиш! Това е безкрайното богатство! То е върховното постижение! То е животът в Бога: ти си във всичко и всичко е в теб. Върховен израз на духовното единство на живота. Велик е символа, велико е съдържанието, велика е Божествената Реалност, съдържаща се в живата, движеща се верига на взаимно поздравяващите се братя и сестри. Ето, туй е нашият идеал, то е, към което се стремим, то е, което Бог изисква от нас, от всички хора: връзка със всички, любов към всички, единство на всички. Силата на скачените батерии, на скачените, свързани помежду си източници на живот, нараства стократно, хилядократно. Кои земни задачи могат да бъдат неразрешими, да останат неразрешени за тази върховна Божествена Сила? За човечеството, което днес все още е потънало в хаоса на ужасяващи противоречия, кризи, конфликти, има само един изход: това е Божествената Светлина на великото Знание; това е Божествената Любов, която обгръща и стопля всичко; това е Божественото Единение, което хармонира всичко. Учителят ни донесе тази Божествена Светлина, тази Божествена Любов, това Божествено Единение. Всички да тръгнем по неговите стъпки, като забравим, отхвърлим, изоставим всичко дребнаво, всичко ограничено човешко, всичко несъвършено, лично, което ни отделя един от друг, което е спънка за действието на великия закон на Единството, което ни отделя от Учителя, от Христа, от Бога! Ако София е Градът на Мъдростта - на Божествената Мъдрост, то Айтос е свещения Град на Любовта - на Божествената Любов! Нито Мъдрост без Любов, нито Любов без Мъдрост! Да обединим Любовта и Мъдростта, за да заживеем в Бога! Да заживеем истински в Учението на Учителя. За да можем с чисто сърце да кажем: - Ето, Господи, ето, Учителю, ето, Христа: слагаме пред нозете ти всичко дребнаво, всичко несъвършено, всичко ограничено, отрицателно в нас, което ми отделя един от друг. - При Тебе идваме, Господи, дето всичко е Едно!

ПЕТУНИИ НА „МЯСТОТО НА УЧИТЕЛЯ“ Дойдох да Ти се поклоня. Дойдох да Ти целуна мислено ръка. Дойдох да Ти благодаря. Да благодаря за безкрайно многото, което си ми дал. Да благодаря за безграничната Светлина, за свещеното Знание, за Божественото озарение, което даде на нас, на всички хора, на цялото човечество, на всяка душа. Неоценимото, несравнимото, върховното Благо: да се отворят очите ти. Да прогледаш и да видиш истината. Да видиш света, да видиш живота в тяхната истинска, Божествена светлина. Да видиш Любовта - да видиш истинския смисъл, да видиш истинското съдържание на живота. Бяхме в тъмнина, и Светлина ни озари! Бяхме слепи - и прогледахме. Бяхме духовно мъртви - и възкръснахме. Влязохме в живота на вечната радост, на вечната светлина, на безграничната Любов. Влязохме в истинския живот. Научихме се да благодарим. Научихме се до се молим. Научихме се да пеем свещените песни, които свързват душата с Бога; които са тихи стъпки на душата към олтаря на Бога. Които окрилят Духа - да лети в Безкрайността. Дойдох да Ти благодаря! И ето: в градината, на „Твоето Място“[1]: чудна феерия от бяло-синкаво-виолетово-розови цветове. Някакъв необикновен, огромен килим от сладостни тонове, чудна музика, чуден аромат - лек, нежен, фин - на фуниеобразните цветове: петунии, петунии, петунии! Облак от петунии, водопад от петунии, океан от петунии! ... Вслушай се: дивна песен пеят петуниите! Тих, но мощен, незабравим, проникващ, обземащ, издигащ душата хор се нови надлъж и нашир, кръжи над мястото на Учителя, и се издига в Небесата. Вгледай се: на фона на тъмнозелените дървета, в обкръжението на светло синьото небе и на тъмносинята Витоша, нежни елфи - душите на цветята - се носят: пеят, танцуват, прегръщат се, издигат се, летят в небесата. Светли Ангели с тихи стъпки бдят над Мястото на Учителя. Светли Ангели слизат и възлизат, и тяхната песен, техният благослов се слива с хора на цветята! ... И свещен трепет обзема, изпълва, отнася душата към висините на неземното. София - Изгрева - Мястото на Учителя! От тук Светлината озарява света! От тук се разливат по всички посоки, навред по земята, навред в пространството, могъщите трепети на Новото, на великото и красивото, на могъщото, на Божественото. От тук се разпространяват по всички страни, сред всички народи, достигайки до всяка душа, могъщите вибрации на това, което ще обнови света. Тук е Изворът, от който бликат идеите, които ще превърнат в светлина, в музика, в хармония живота на човека, на човечеството, които ще донесат мир, братство и любов в света! ... Невидима, несравнима с нищо друго на земята, несравнима с нищо, съществувало досега в историята на човечеството, безкрайно могъща, велика и свята, Божествена Радиостанция, предавателен Център! ... Това, което хората не виждат, но което се издига безкрайно по-високо от всякакви човешки строежи - кули, идеи, идеали, мероприятия, пленове. Защото не е човешко, а Божествено! Това, което никакви земни, никакви адски сили не могат да разрушат; това, което стои над всичко; това което обгръща всичко; това, което ще победи всичко: Великото Божествено Слово на Учителя, което невидимо блика от тук с нечута, неподозирана, неотразима мощ: ТОВА, КОЕТО ДНЕС ПРЕТВОРЯВА СВЕТА! Защото будните души, навсякъде по света, сред всички народи, от всички религии, мирогледи, учения, го възприемат непосредствено, без вестници, книги и списания, без проповеди и речи, без радио и телевизори, усвояват го и - ГО ПРИЛАГАТ! - „Моето Слово вече напълни света!“ Божественото не може да бъде спряно! То не може да бъде ограничено. То не може да бъде сковано в тесните рамки на отделна секта, на отделна религия, църква, учение, школа, група. Туй, което обгръща всичко, стои над всичко! ------------------- Петунии, петунии, петунии! Благославяща, вдъхновяваща, възкресяваща, тиха и нежна песен пеят петуниите, в съзвучие с песента на Ангелите, в съзвучие с благодарността на душите, на безбройните души, излезли на тъмнината и намерили тук светлината: - на душите, възкръснали тук за доброто, за любовта, за свободата; - на душите, които след дълги лутания, страдания, заблуждения, лъжливи пътища, бяха озарени от Божествената Светлина, излязоха на спасителния бряг, намериха покой под крилото на Бога. Защото затова дойде Учителят: да заведе всички нас, да заведе всички души при Бога! Петунии, петунии, петунии! ... Нежни цветя, деца на ангелите, свидетели на красотата, на величието и съвършенството на Божественото! Благословени ръцете на тези, които ви посадиха, и които непрестанно и неуморно се грижат за вас; които ви поддържат в непрестанна свежест; които изтъкаха този несравним килим, по-красив, по-скъп за нас, учениците на Учителя, от всякакви други цветни градини в света ... Петунии, петунии, петунии! ... Безсмъртният Дух на Божият Пратеник, на Този, който ни донесе безграничното Мъдрост, безграничната Любов, безграничната Светлина на Бога, се носи над вас! Идват душите, ще идват през вековете и хилядолетията, да влязат в контакт с безграничната Сила, да почерпят от безграничния Извор, да бъдат озарени от безграничната Любов, от безграничната Светлина, да благодарят за небесното Благо, което Той донесе на своите ученици, на българския народ, на цялото човечество. [1] „Мястото на Учителя“ - така някои от учениците на Всемирното Бяло Братство наричат мястото, дето е положено тялото на Учителя.

ИДВАЙТЕ СВЕТЛИ ДУШИ! Идвайте, светли души! Ставайте, светли души! Летете, светли души! Подавайте си ръце, светли души! Събирайте се, сплотявайте се, сгъстявайте редиците си, светли души! От хайдушкия Сливен, от бунтовния Ямбол, от Айтос, от Тополица, от Любимец, от Варна и Бургас, от Русе, от Свищов, от Видин, от Стара и Нова Загора, от Пловдив, от Казанлък, от Шипка и Мъглиш, от Търново, Габрово, Шумен, Панагюрище, от София, от Изгрева, от Перич, от Хасково, от Димитровград; от Франция и Германия, от Швеция и Швейцария, от Съветския съюз, от Чехия, Полша, Югославия, Унгария, от Индия, Австралия, от Япония и Египет, от Израел, от Канада, Щатите, Аржентина; от всички страни, от всички народи, от цялата земя, от цялата вселена - идвайте, идвайте, светли души, сплотявайте се, светли души! Летете в Небесата - в безкрайността - светли души! Вий идвате от Небето! Вий идвате от Бога! Вий сте под крилото на Учителя! Вий идвате да прославите, да закрепите, да възвеличите свещеното Дело на Братството и Любовта! Делото на светлината и красотата, на доброто и мъдростта, на истината и свободата. Делото на Бога, делото на Христа, делото на Учителя. ВИЙ ИДВАТЕ ДА СЛУЖИТЕ! Да служите на Бога - на човека, на живота, на всички същества. В служенето да изградите делото, да изплетете венеца на този си земен живот. В служенето вий намирате смисъла на живота си. В служенето е вашия растеж, вашата красота, вашата победа, вашето тържество. В служенето е величието на Новото, което иде - за всички народи, за всички човеци, за цялата земя. Ще запеем Песен велика, свещена, могъща! Ще запеем Песен, която всичко ще претвори, всичко ще преобрази. Ще запеем Песен, която ще събуди заспалите, ще отвори очите на слепите, ще възкреси мъртвите: ще им покаже красотата на света, величието на живота, святостта на Любовта! Ще изпълним пространството с вибрациите на най-светлото, най-мощното, най-красивото: ще изпълним пространството е вибрациите на Любовта, на Мъдростта и на Истината; ще обгърнем света в трепета на великата Красота! Светът, нашият земен свят ще види това, което никога до сега не е виждал: Ще види да рухват страшните, непристъпните, непревземаемите досега крепости на злото; ще види да засиява в безсмъртно величие Божествената Светлина на Доброто; ще види Красотата, ще посрещне Свободата, ще заживее истински живот: живот на братство, на човещина, на разумност, живот на единство, на истина, на справедливост, живот на Любовта - на новата Любов, на истинската Любов, на Божествената Любов: Любов към всичко и към всички, Любов за която граници не съществуват, Любов която ражда живота, която претворява света, Любов, която дава Свобода! ... Идвайте, светли души! Летете, светли души! Сплотявайте се, светли души! Днес вий сте единици - от България, от Европа, от света. Утре ще бъдете милиони! Милиони ще идват тук, в България, защото от тук изгря новата Светлина за света. Милиони ще идват - да пият от Великия Извор, да утолят жаждата си, да задоволят глада на душата си, и да разнесат великото благо навред в света. Неотдавна един чужденец каза: „ДНЕС, СВЕТАТА ЗЕМЯ - ТОВА Е БЪЛГАРИЯ! ... Идваме тук да се поклоним пред великото Дело на Учителя. Да се ободрим, да се вдъхновим, да подишаме чудната атмосфера на Братството и Любовта, да почувствуваме свещения, Божествения трепет на Новото, което иде, което е дошло от тук за всички хора, за всички народи, за цялата земя: великото, новото, Божественото Учение на Учителя, което ще претвори света; което ще изгради новата култура, което ще положи основата, ще създаде условията, ще подготви идването на Шестата раса: на хората, на съществата, които излъчват светлина ... Да! България е днес Светата земя! От тук блика Великият Извор! От тук озарява света Божествената Светлина. От тук идва истинският Хляб, Хлябът на живота, Божествения Хляб! Хляб: Хляба за душите, за сърцата и за умовете; Хляба, който ще насити гладните, ще изпълни със сила изморените, ще възкреси мъртвите, ще отвори очите на слепите. Хлябът, който ни дава живот: нов живот, истински живот, Божествен живот. Живият Хляб, Божественият Хляб - това е великото Слово на Учителя - новото Слово на Бога, това, което днес Бог говори: Третият Завет на Бога! Защото Бог не е престанал и не престава да говори на тези, които имат очи - да виждат, уши - да слушат, ум - да разбират. А чрез Учителя Бог даде на хората, на човечеството, това, което им е нужно, което трябваше да им се даде именно сега: безграничната Светлина, неизчерпаемия Извор на сили, знания, мъдрост, туй, което ще окрили хората - душите, умовете, сърцата, ще им даде възможност - сили, светлина, знания - да изградят новия свят. Може ли да се скрие Светлината? Може ли някой да спре Божествения Извор на Доброто, на Истината, на Любовта? Може ли някой да угаси Слънцето? Да противостои на Божественото? Напразни усилия! Пред величествения изгрев на Новото ще загаснат, ще изчезнат, ще станат непотребни, ще изгубят смисъла вя всички днешни мъждеещи кандила на окованата във веригите на материализма и егоизма, на потъналата в тъмнина, скована от безверието и безлюбието, следваща лъжливи пътища, заблудена човешка мисъл. Ще се отворят очите на слепите, ще се събудят спящите. Що видят, ще узнаят, ще разберат Божествения Промисъл - благата Бащинска Ръка на Бога, простряна винаги над нас, която ни пази, която ни води към Доброто, към Истината, към съвършенството, към Любовта; но същевременно ни е дала свобода - не ни заставя, не ни насилва да вървим но нейния път; оставя ни да опитаме всичко, според дадената ни свободна воля, за да се възвърнем отново, доброволно и съзнателно, към Истината, към Красотата, към Любовта! Да се върнем към нашия Баща - Бога. Великото, живото, Божественото Слово вече изпълни света! Най-близките ученици на Учителя видяха нагледно това: невидимо, неосезаемо, неуловимо за обикновеното човешко око, то се носи в пространството - обгръща земята, буди заспалите, възприема се от съзнанието на пробудените души. Никакви вериги, никакви забрави, никакви насилия, преследвания, никакви аутодафета не могат да го спрат. То е неуловимо, то е непобедимо, то не гори! То действува неправо, непосредствено, чрез силата на своите вибрации, върху съзнанието на хората. То е жива, неумираща, безсмъртна, вечно растяща сила. Божественото Слово изпълни етера! И нищо не ще му попречи да завладее умовете, сърцата, душите на хората. Нищо не ще спре неговата победа, неговото тържество, Дори ако се наложи ний, българите, като народ, да го приемем последни - да приемем отвън това, което днес от тука, от България, озарява света ... С нищо досегашно не може да се сравни Великото, което Бог днес дава на човека, на човешката душа, чрез Словото на Учителя: „Аз дойдох да каже това, което досега не е казано от никого“. Защото: „Много още имам да ви кажа, но сега не можете да носите“. А когато дойде Онзи, Духът на Истината, Той ще ви научи на всичко, защото няма да говори от себе си. Той Мен ще прослави“. Духът на Истината, за когото говори Христос, това е Учителят, който вече дойде, но когото не познаха и не приеха, както не познаха и не приеха Христа. Чрез своя Пратеник - Учителят - Бог днес ни дава това, за което човечеството преди 2000 години не беше още готово. И както, по думите на Христа - „Аз и Отец сме Едно“, така също: Бог, Христос и Учителят са Едно. Един е Източникът! Не своето слово, а Словото на Бога ни донесе Учителят - Словото на Христа, съобразно с днешното състояние, съобразно с днешните нужди на човечеството. Учителят дойде да прослави Бога. Той дойде да прослави Христа! Христос е, който идва днес в света! Той идва в душите, в сърцата и умовете на хората, а не някъде „над облаците“, както някои буквоеди Го очакват. Живият, любящият, възкръсналият Христос е и Словото на Учителя. Не нова религия, не секта дойде Той да основава. Той дойде да ни обедини върху Божествената основа. Той дойде да сложи печата на единението върху всичко, което е Божествено. Той дойде да заличи границите: между човек и човек, между народ и народ, между учение и учение, между религия и религия, между този и онзи свят: в Бога, в Божественото, всичко е Едно. Той дойде да постави основите на Царството Божие на земята. Той дойде да ни въведе в света на Любовта! ... Затова ще блика безспирно Великият Извор, вземайки началото си от нашата малка земя. Затова ще идват тук милиони души, от всички страни на света, за да почерпят сила и живот, да се приобщят към великото Дело на Учителя, да пият от свещеният Извор на Любовта, Мъдростта и Истината. Затова свещени ще бъдат за цялото човечество - за бъдещите хилядолетия - София, Изгрева, Витоша и Рила, Седемте езера, дето Учителят води и учи своите Ученици, дето Той пося Божественото семе на Истината, на Красотата, на Мъдростта и Любовта. Свещени ще бъдат Варна и Търново, дето Той направи първите си стъпки като Учител, дето Той постави началото на своето Дело. Свещена ще бъде цялата българска земя, която Той преброди надлъж и нашир, защото от тук Светлината озарява света! ... Идвайте, светли души! Летете, светли души! Служете! - Излъчвайте Светлина, излъчвайте Доброто, излъчвайте Любовта, светли души! Сейте великото, святото, вечното! Сейте Божественото! Великият Химн на Любовта започва! Великият Химн на Любовта е вече започнал! С братска прегръдка, със свещена целувка нека ознаменуваме новия Ден. Нека ознаменуваме нашето единение, нека осветим нашето Дело: служене на Великото и Красивото, на Истината и Свободата, на Любовта и Мъдростта - служене на Бога!

НА БЕСЕДА Училището наше се белее подобно кораб с вдигнати платна. Зелената и кипнала вълна се сили сякаш веч да го залее ... Затуй че всъде пей зелена пролет, дори от всеки разцъвтял се клон ... От синия бездънен небосклон люлей се бяло облаче отколе. Следим го ний от светлите прозорци, че сякаш то е верният ни знак за хубавото, що с поглед благ Учителят сега ни заговори. Проблесват искри в детските ни взори. Изгрява във душите ни добро. И сякаш за разплата от сребро невидимите нишки във простора. Отпадат дипли пред душевни взори: проглеждаме в безкрайни светове; слухът дозима тихи гласове, че сякаш нам ангели говорят ... Училището, сякаш бели кораб, ни носи над зеленото море. И сякаш няма никъде да спре под сините разплискани простори. - Носи ни, бели корабе, спокойно. Води ни Ти, Учител скъп и благ! Да минем всички към желзний бряг, където сочиш радости безбройни! ... Саша Светлинов

НОВАТА ЕВА Послушна щерка на волята върховна, изстъпва Ева на сцената световна, призвана роля завидна да играй. Засвятка чиста, пламтяща диадема, от Бога нявга дарена и в Едема. В гърдите нежни отново днес сияй. На стара клетви веригите разкъсва. Свободна жрица за нов живот възкръсва. Поема смело трънливий път, в спирал, що вий се ярко на вечността в развоя към живий център. Простила се с покоя, надига с трепет природния скрижал. За любовта и предел не съществува. Една идея душата й вълнува: от егоизма сърдцете да спаси, при Вечний Извор наново да ги върне. В тая себежертва тя знай, че хлад и тръни без жал ще милват сърцето й в гърди. Навлиза крепко във Вавилон великий, на пир той свикал, в съблазни многолики, чадата нейни с ласкателен език. Поклонници са днес нему те нещастни, пои ги със сока на палящите страсти, и тъй приспива духа им всеки миг. Но таз, която от милост ги обикна, кат лъч целебен в душите им проникна, сърца ранени обгърна в топлото. Разлива нежност гласът й там в душата. Зеници светват и виждат през мъглата любящата ги във нова красота. Закон Божествен на братство и сестринство тя вниса мълком чрез своето материнство и душите - рози на пролетен цъфтеж. За правник дивен сърцата им приготвя, где мир и правда ще хвърлят свойте котви, за служба свята в космичния летеж. С Духа Господен там ангели двукрили ще спрат тогава. Олтаря осветили ще пак отлитнат да носят радостта на героизма на майката, сестрата, чиято обич разпалила искрата на вечний пламък да озари света. Пред жертвеника на таз богиня свята, чадата бъдни ще свият колената ... И грени кротко от огнений топлик, на жертвата й, що ярко там светлее, умилно в трепет през сълзи ще възпеят безсмъртния блясък на подвига и велик. Аврора

ДВЕ ДУМИ Две думи ще звучат кат песен над земята. Две думи: „брат”, „сестра“! Пред нов живот сме ний, бледнее тъмнината. Разискря се зора! На изток руменей. Ще съмне веч най-после. И слънце ще изгрей. И ден ще дойде нов за творчество и радост. О, нека слънце грей! Кат нежен цвят на пролет в красота ще блесне човешката душа. Прозрачна и кристална, езеро планинско, ще грее в чистота! И в нея своя лик оглеждат ще звездите, и чудни върхове. Под Слънцето-Любов там лед не ще остане. Ще цъфнат цветове. О, слънце ще изгрей на всички ни в сърцата след новата зора. Две думи ще звучат на път към върховете, две думи: „брат“, „сестра“! Дим. Антонова

КОРМЧИЯ Гърми океанът и грива след грива през борда връхлитат със рев разярен, а как се извива и буйно разлива следата зад кораба, в бяг устремен! Потайният шепот на мрак виолетов обгръща тялото на мъж мълчалив; кормилото здраво залостил в ръцете, той гледа напред в океана пенлив: гърдите небесни ту в миг ще проблеснат, ту в багри обляни ще пламнат във гръм; гърдите небесни - кипящи и бесни ще бълват в морето вода и огън. Ту синкав, ту ален, ще трепва запален на пламъци странни зловещият рой ... Довян отдалеко, ще глъхне печален гласът на Холандеца, дирещ покой. И корабът чуден, ще стене прокуден, в прегръдките диви на диви вълни, но светлият дух на Кормчията буден глава пред вълните не ще преклони! Невидим Кормчии на острови звездни! Владетелю светъл на огън и лед! И нашето корабче с длани железни, през вихри и бездни, упътвай напред! Г.

ХИМН НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАРОДИ Дойде денят всички земни народи да се обединят, бялото знаме Христово да вдигнат за братство в света. Брата избрани, ръка си подайте, вожд вам е Любовта; ваш’те високо призвание съзнайте за Божия хвала. Вражески сили вий вред ще сразите, братя на Любовта, и бъднини светли ще изградите, де властва мира. Братя, родени в нов дух и смирение, победете е вам; и свободата на светло съзнание е новият Храм. Мощна обнова в света ще внесете с братски приветен зов; знаме на новото знание вдигнете с достоен надслов. Синове светли, в едно вси сплотени, Божият нов народ, в дух на любов и за братство роден е човешкият род.

БЪЛГАРИЯ Малка, прикътана и скрита между високи планини, с мантия обвита от девствени гори, от изток полъха на ширното море я освежава – България - девица скромна - сирак пострадал тя от векове - тялото й разпятие познава. Ръцете и нозете й са с гвоздеи ковани от нейните жестоки врагове. Но тя от кръста черен днес е слязла - победна, но смирена. От тъмна гробница излязла, възкръснала по чудо, за нов живот призвана - Българио! Чуй как те днес зове върховний глас: - Девица си избрана да сложиш белия венец на твоята глава. Ръка си кротко да издигнеш към Небето, и мир да молиш за света! Робиня ти изстрадала през вековете, наново изправи се! Вдигни високо своята глава и виж богатствата, с които те дарява Небесният Дарител. И радвай се! Ликувай! Майко свята, дълбоките ти рани изцели Любящият Лечител, който от смърт те възкреси. И днес какво си ти! - Избранница в света! Пръщят хамбарите ти пълни със злато. Реки от сладък гроздов сок се леят. А царственото Слънце високо над теб грее и бъднини ти слънчеви чъртае. Българио! От Бога ти благословена, живей, цъвти, ухай! От таз земя, обилно надарена, от свойте плодове на целий свят раздай! Жив Хляб се в тебе ражда! И сладък плодов сок е Любовта не твоя благ Баща. Призвана в днешний кървав век с велика цел - Божествена Обител - дом на велик Христов Учител, живей, цъвти, ухай! И Словото безсмъртно на целий свят раздай! Българио, обичам те! Велика Майко, що в плът си ме родила - в нов дух ме пресъздай! Богата, щедра Майко, над теб Божествен Дух витай, и те напътва към върховната ти цел - към слънчевия Връх, кой чака тебе първа да възлезеш, та целий земен род от мрака да излезе! О, скъпа Майко, води ни ти, води ни към девствения Връх на новия живот - живот на доброта и благост, на мир, любов и светлина. Живот за който разпиеха Христа, но който в тебе днес е въплотен. Ти първа си избрана да викнеш възродена! - О, братя мои, дойде очакваният Ден! Българио, бъди благословена! Весела Несторова

УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ В белия салон от малката катедра говори Учителят на Любовта. Гласът Му тихо, равномерно там разлива еликсир от Вечността ... Поглъщат жадно учениците Му еликсира на Словото, до днеска неизречено от никъде и никой друг, за новото, за бъдното, което е копняла и нашата земя от векове ... - Не съм дошел да спасявам целий земен свят - дошел съм за душата. Защото само ней Божествената Мъдрост свята е добре поената. И запомнете - Мъдростта е ключ, който мъртви възкресява ... За вашата изстрадала душа дошел съм между вас. Душата ви ме знае преди векове, познава моя глас. Защото знайте, Светлина от Светлина съм Аз и грея, навсякъде прониквам, всичко виждам, чувам и вечно живея ... А моят Дух - на всички Духове небесни носи в Себе Светлината. Аз съм в тяло, понякога и вън от тяло. Познавам всичко в Небесата. Закон съм и на Мъдростта - Божествената, съвършената. И в живота ваш съм Аз Божествената Любов - проявената. И чуйте всички - вам говоря със Духът, изхождащ от Отца. С този Дух подпалвам животворний вечен плам в човешките сърца ... Затуй от Слънцето дойдох във образ на Човек сред вас - за вашите души, родени от Отца. Те любят моя глас ... На тез души припомням пътя свят към тяхната Божествена Родина. И нека тъй пребъдем с нашия Отец во веки и до Амина! ... Райна Каменова

УЧИТЕЛЮ! Когда мир к гибели стремится, и все в нем ценное рушится, тогда Ты сходишь свыше. С Тобой возвышные души. Ты сходишь во славе своей, Ты сходишь велик и могуч: и Словом вечным нам даришь Истину, Мудрость, Любовь. Разжигаешь свящанное пламя во всякой готовой душе. И всех с „каменым сердцем“ существ превращаешъ в невинных детей. Без бомб, пулеметов истрел воюет Небесное войнство. Любовью и братским единством сражаешь свирепых врагов. В восторге земля пламенеет. Ликуют народы и звевды, в братском объятии забвенью предав страденья, войну и зловещие беди. Боевую планету мятежную Ты превращаешъ в братства страну, где носится эстафета: Света, Правда и Любви. Да, для бессмертных нет смерти! Ти вечно живешь и на страже стоишь. И свою веру великую разжигаешь и в нашей души. Привет Тебе, Учитель наш благий! Милый привет от всех нас! Ты вдохновил нас Божественным Словом и своим пламемнным Духом всех спас. Х.

УЧИТЕЛЯТ Аз вечен Пастир съм и пазя свойто стадо. За него Аз полагам живота си всегда. С него съм когато то радва се и страда. Защитник съм му пръв при всякоя беда. Душата си полагам и стадото си пазя. Над него Аз простирам спасителна ръка. Не давам хищник зъл в кошарата да влазя, повалям го веднага щом слово изрека. Над мен демони вият, желаят да погине ... Напразно се стремят те мен да победят! Ще стъпча злото Аз и в ада ще го срина, на прах и дим ще станат и демони и ад! Във моето сърце Великий Дух живее. И Той е победител на злото в свето. Благословено Слънце, що над земята грее! Създател на живота - Божествений Баща. Дори и да умра - веднага ще възкръсна! От гроба ще вдигна покрусено тело. И смъртните вериги с ръце си ще разкъсна, и пак нагоре смело ще вдигна Аз чело. Олга Славчева

КЪМ В БЕИНСА ДУНО Велик е мира, в който сам с Бога живееш. Велико, безкрайно е твоето Царство. Но движиш се с нас - с нас тъгуваш и пееш, а за всяка душа като майка милееш. О, Беинса Дуно! Син Божествен, всемирен! За душите ни жадни - чист извор, безспирен, живот ни даряваш, с любов ни обливаш, като малки цветя - сутрин рано поливаш. За съзнанието наше си най-вещ Градинар, а в духовния мир на душите си Цар! При Тебе сме, все пак далеч сме от Тебе! Та кой от нас сам би понесъл туй жребие, което е твое? Тез жертви, несгоди? Самотен Гигант, Ти Всемира преброди, без страх, без съмнение, с вяра безкрайна, в духа на Божията дума най-трайна, че който Син Негов избран е да стане, с любов към дълга си докрай ще остане. Пред твоя лик скромен вси благоговеем - да можехме само кат Теб да живеем, във Мъдрост и Истина - вечно свободни - в едно с най-великите сили природни. В мира на хармониите дивни, разумни, кат Тебе да бяхме и благи, безшумни, кат изгрева слънчев - с живот изобилни, безспир да работим, с добро да сме силни! Учителю, ето, вземи ли сърцата! Стопи всеки примес на зло във душата - когато са чисти те твои ще са всички - настрой ги да пеят задружно кат птички. И нивга от Тебе да се не отделят, дори като стигнат в живота предела. В.

ДЯЛ IV СТИХОТВОРНИЯ И ДРУГИ УЧИТЕЛЯТ По стръмен път Той кара земните си дни, с железни мишници подхванал им юларя. Очите му - световните везни. С незнайни ключове законите отваря. Камшик му са в ръката злите ветрове. С вулкани, мълнии се разговаря. И по земята, наторена с трупове, чертае пътища на нови поколения. Минути му са всички векове. От други мир денят му с вихрени трептения, към тоя светъл мир в сърцата мост гради от мрамора на своето търпение. Прекарал е Той път през светлите звезди, през озарените недра на тишината. - Ще мине който се от Дух роди, и който се не заслепи от светлината и в пламъците и не изгори. И той ще хване тъй с ръце съдбата като възкръсналият своите зори. МАРА БЕЛЧЕВА

ПОСЛЕДНАТА ЕКСКУРЗИЯ ДО МУСАЛА Последните години Учителят пожела да отидем до Мусала. Той извика брат Боян и му каза: „Може ли да организираме едно отиване до Мусала?“ Брат Боян е възторжен. Той е като извор, който блика стремително - веднага се устремява да изпълни задачата. Идва при мене: „Учителят иска да отидем на Мусала, малка група.“ Сядаме да обмислим подготовката. Най-трудното е да се вземе разрешение за кола до Чам Курия /сега „Боровец“/. Тогава колите бяха под режим, нямаше бензин, правеха се икономии и много мъчно - само за належащи нужди, се отпущаше кола. Казвам на брат Боян: „Отивам да вадя разрешително“. Намерих службата - опашка. На гишето чиновник - тъп, невзрачен, студен като идол. Той само в един случай даваше разрешение - ако е за болен. Тъй му е заповядано. За всички други искания имаше само един отговор - не! Приближавам се към гишето, следя за какви случаи отпуща - само за болни, мисля си какво да правя? - Мъча се с един компромис: брат Боян е болен, боли го крака, все едно че за него искам колата. Но всичко това е като корав залък - обръщам го и не мога да го преглътна, не е съвсем тъй работата. Колебая се, но вече приближавам гишето и нямам избор. Казвам му: - Кола до Чам Курия, за болен. Автоматът написва позволителното и ми го дава. Тръгвам за Изгрева, но без ентусиазъм, нещо ме потиска, чувствувам, че не е в ред работата. Пристигам горе, брат Боян ме чака с нетърпение и тревога. Казвам му: Вземах разрешение за кола. Той изхвърчава към Учителя, хлопа на вратата, подава се Учителя: - Учителю, вземахме разрешение за кола. А Учителят строг, сериозен, гледа го известно време мълчаливо, после отсича: „Аз на кола взета с лъжа не се качвам“ и затваря вратата. Брат Боян се връща като попарен от слана. Бавно се влачи той назад, увесил главя, прилича на свещ, която доскоро весело е горяло и изведнъж вятърът я духнал - сега дими. Казва ми: „Учителят не иска кола, взета с лъжа“. Сега всичките камъни дойдоха на моя гръб. - Не го ли чувствувах аз това! Не чувствувах ли, че не е правилно, че не ни прилича такава постъпка? Грабнах шапката и хукнах към града. Отивам в службата. Качвам се при началника, чукам и влизам в кабинета му. Млад човек, в униформа, с хубаво светло лице, седи зад бюрото. Казвам му: Нашият Учител иска да отиде на Мусала. Ще ни трябва кола до Чам Курия. Младият хубав човек посегна, взе от бюрото листче и написа: - Да! Подаде ми листчето мълчаливо. Слизам долу при „цербера“. Разбира се, той не ме помни. Подавам му листчето, той написва разрешението и ми го подава. Сега аз хвърча към Изгрева. Вливам при брат Боян, той седи все така посърнал. Турям разрешението пред него и казвам: „Ето разрешение без лъжа“. Брат Боян скача и полетява към Учителя: - Учителю, имаме разрешение без лъжа! - Учителят се усмихва и казва: - В петък можем ли да тръгнем? Други затруднения нямаше. Продоволствието за нас не беше трудно. Дрехи и каквото трябваше, предвидихме. Това беше последното изкачване на Учителя на Мусала. Той като че идваше да се прости с любимия връх, на който толкова години ни е водил и за който Той създаде песен. Тя ще се пее и за в бъдеще, през вековете. Всичкото време Учителят беше сериозен, мълчалив, съсредоточен. Той вървеше бавно и често се поспираше за малко. Учителят си вземаше сбогом с планината. Неговият поглед обхождаше прекрасните мощни форми на скалите - спираше се на върховете, огрени от слънцето, вдъхваше дълбоко аромата на елите и смърчовете, поспирваше се на мостчетата да погледа кристалните води на потоците. Учителят се прощаваше с този хубав свят, който Той ни откри и ни научи да обичаме. Прекарахме три дни на хижата, като всеки ден излизахме на изгрев слънце на Мусала. Какво отношение има човек към дадена местност? Какво взема от нея и какво оставя от себе си? - Тук, в скалите, има „записи“ за това наше посещение. Записани са и мислите и чувствата, които са ни вълнували, ясновидците на бъдещето ще разчитат един ден тези записи. Но и обикновените хора, които посещават тези места, ще усещат, че нещо хубаво излиза от скалите и върховете - едно хубаво присъствие, което събужда в тях добри чувства, и няма да знаят откъде иде то. А в душата им ще трепти един нов живот - както покълва житното зърно в почвата, огряна от слънцето. Нищо не отминава безвъзвратно. Всичко се съхранява в живота на Цялото. Нищо не се губи в Природата. Защото животът е един и непреривен, едно Цяло - минало, настояще и бъдеще. Стига да излезе човек от ограничението на малкия живот, той ще намери в Големия живот всичко, което е обичал. Нека бъдат отворени душите ни за Доброто и Истината. Да разговаряме с нашите напреднали Братя - те да ни учат и ръководят в живота. Радвайте се и благодарете - животът е велико благо, дар от Бога. За в бъдеще предстои духовно издигане на човечеството, а не техническо. Техниката няма да направи човека щастлив, нито ще осмисли живота му. За духовното издигане на човечеството работят учениците на Бялото Братство. Те са по цялата земя - всред всички народи, раси, вери. Те работят като учени, художници, музиканти, поети, общественици, хора на труда, майки и бащи, братя и сестри. Те са носители на светлата мисъл, служители на Красотата, Правдата и Истината. Това е Велика Армия, която воюва без кръвопролития. Нейна е Победата. Нека бъдем достойни ученици и работници на Учителя - верни и истинни! Из Посланието на Братския Съвет март, 1969 г.

2. СЪВЕТСКИЯТ ОФИЦЕР Друг спомен на брат Руси Караиванов. В дните след 9 септември 1944 година, когато през България започнаха до минават масово ешалони от съветски войски на път за фронта в Югославия, където германците се бяха укрепили и се съпротивляваха, брат Руси бил на гара Ветрен, когато там спрял един влак, пълен със съветски войници. През време на краткия престой на влака, множество съветски войници слезли и се пръснали набързо по перона на гарата - кой за вода, кой да си купи нещо и т. н. Престоят бил кратък и когато влакът тръгнал, брат Руси забелязал един съветски войник, който не успял да се качи на влака. Влакът изсвирил и потеглил, а този войник останал на гарата. Брат Руси се приближава към този войник, който се оказва че е офицер, но облечен в сивото бойно облекло, гледан от страна, не се различавал от войниците. С свойствената си приятна усмивка, на полуруски, полубългарски език брат Руси заговорва и разменя няколко думи със съветския офицер, след което го поканва да пренощува у дома му. Съветският офицер приел поканата и останал да пренощува в дома на Караиванов. След като вечеряли, брат Руси давя на госта си един сборник от беседи на Учителя на руски език. Това е било или „Путь ученика“, или „Новая Ева“ или „Три основы жизни“, които по това време бяха вече издадени в Рига от издателството на И. Гудкова. След като прочел 5-6 страници, съветският офицер скача: Какво е това? Кой го е писал? Жив ли е? Такова нещо няма никъде по света. Аз съм професор, познавам много неща, но такова нещо досега никъде не съм срещнал! Брат Руси му обяснил, че това са беседи от нашия Учител, който живее в София, на Изгрева. - Може ли да го видя? - Да, може. След като се поразговорили, братът поканва госте си да си легне да нощува на приготвеното за него чисто легло. - Не, казва офицерът, не съм чист! Постила шинела си на пода в стаята и там ляга да нощува. Какво съзнание! Брат Караиванов подарил книгата с беседите на руски език на офицера и на тръгване му дава писмо до Боян Боев, на Изгрева, в което му пише за желанието на приносящия писмото да се свърже с Учителя. Брат Боев го посреща радушно и го води при Учителя. Учителят е на крак: чака ги. Цели два часа съветският офицер разговаря с Учителя в присъствието на брат Боян Боев. Какво са говорили, не ни е известно, но брат Боев в такива случаи винаги е бил със стенографски бележник и с молив в ръка и може би някога записките му по този разговор ще излязат на лице ... Между другото, Учителят приготвя пакет с беседи и ги дава на съветския офицер. На тръгване, когато да се разделя с Учителя, съветският офицер пада в нозете му и ги целува! Какво е чувствувал той тогава, и какво е искал да каже с тази си постъпка? - Може би: Ето, не съм достоен да целуна ръката ви, затова падам при нозете ви и целувам нозете ви! ... Ето я славянската душа! Ето я великата славянска душа! Още при пръв поглед тя чувствува, познава и разбира Великото и се прекланя пред него. И под военния мундир тупти това велико човешко сърце, комуто е дадено да обгърне с любовта си цялата земя, цялото човечество!

ИЗ СПОМЕНИТЕ НА РУСИ КАРАИВАНОВ 1. ЗА БЪДЕЩЕТО НА СЛАВЯНСТВОТО Брат Руси Караиванов вече замина за отвъдния свят, та спомена, който следва тук, ще разкажем с наши думи така, както сме го чули от неговата уста. Това беше една или две години след 9 септември 1944 г. Намирах се в Братския салон на Изгрева, след неделна беседа. По едно време идва при мене брат Руси Караиванов, когото дотогава твърде малко познавах, отведе ме малко настрана и ми разказа следния случай. За пояснение на същия обаче, ще кажа предварително няколко думи за самия брат Руси Караиванов. Руси Караиванов е бил предан комунист, член на партията. Като такъв той е бил много бит, изтезаван от тогавашната полиция. По-късно той имал случай да се срещне с ясновидеца Влайчо Жечев, от когото приел новото учение, след като чул и видял неща, които по обикновени пътища не могат да се знаят и направят. Но и след като влязъл в Братството, Караиванов си останал със същите симпатии и привързаност към комунизма и с безпределната си обич към Русия и Руския народ. След нахлуването на германците в Съветския съюз през м. юни 1941 г., сведенията, получавани тогава чрез вестниците и радиото, отбелязваха светкавичното напредване на хитлеристките войски в сърцето на Русия и даваха съобщения в смисъл че съветската армия е напълно разгромена и унищожена и че нищо вече не може да спре победния ход на германските войски. Това положение смути, озадачи и се отрази много тежко върху душевното състояние на всички, които съчувстваха на Съветския съюз, на руския народ и на комунизма изобщо, един от които бе и Руси Караиванов. Знаем, че по онова време мнозина не са могли да спят по цели нощи, тормозени от мисълта за това, което става. Намирайки се в такова душевно състояние, един ден Руси Караиванов напуска родното си село Ветрен, Казанлъшко, и отива при Учителя, в София. Когато бил приет от Него, той му казва: „Учителю, вий винаги сте казвали, че бъдещето принадлежи на славянството, че в него ще се роди новата култура. А сега какво стана? Ето, германците са разгромили съветската армия и наближават Москва. Те вече завладяват съветската страна и ще наложат там своя режим. Как тогава славянството ще изпълни своята мисия?“ Учителят спокойно изчакал брат Руси да се изкаже напълно, и тогава му казал: - Сега, като се завърнеш у дома си, ще получиш вестник „Братство“, и в него ще намериш отговора на въпроса си. Връщайки се в село, Караиванов, който беше абонат на вестника, получава в. „Братство“ брой 281 от 1 август 1941 г., т. е. около един месец след нахлуването на германците в Съветския съюз. Уводната статия на този брой беше със заглавие: „Славянството“. В нея, макар и по заобиколен начин, се прокарваше мисълта, че славянството е непобедимо: „Славянството трябва да съзнае своята сила. Тази сила не е човешка, а Божествена. Тя не е външна, а вътрешна. Следователно, тя не може да се унищожи.“ „Славянството е определено от Бога да внесе елемента на новото в живота на цялото човечество. Това иска Бог, а не хората. Ние знаем това. Нека го вярваме, без да се съмняваме. Нека го помним, и никога да го не забравяме“. „Да обичаш себе си и своето, да се грижиш за себе си, да се усъвършенстваш и да напредваш всестранно, е едно нещо. А да забравиш себе си, да мислиш само за Цялото и да жертвуваш живота си за Цялото - това е съвсем друго нещо. И двете неща са нужни, възможни и полезни. Но двете имат различна стойност пред окото на Божественото съзнание.“ „Една велика реалност трябва да бъде внесена днес в света - в живота на хората, в живота на народите, в живота на цялото човечество. И тази необходима и насъщна като хляба Реалност, може да бъде внесена в света само чрез славянството“. Тогава Караиванов поиска с телеграма от редакцията на в. „Братство“ 200 екземпляра от същия брой, които той получи и разпространи в своя край. Как Учителят е знаел предварително какво ще съдържа следващия брой на в. „Братство“, когато той не е бил още излязъл? Съобщава: С. Калименов

СПОМЕНИ ОТ МЪРЧАЕВО - 1944 г. /откъс/ От пожарищата и пепелта изхвръкна като феникс вечно живата идея, която отново придоби въплъщение в малкото планинско селце Мърчаево. „БОЖЕСТВЕНОТО СЕ ПРОЯВЯВА СЪС СИЛА ПРИ НАЙ-ЛОШИТЕ УСЛОВИЯ“ и блясъкът на красотата му се откроява най-ярко върху тъмния фон на човешкото безумие и разрушителната стихия. Млада девойка предупреждаваше родителите си, седмица по-рано от случката, че иде Учителят в дома им. Но бащата не можеше да си представи, че скромното му жилище ще бъде избрано за убежище на Божествения Пратеник, когото той дълбоко уважаваше и следваше в живота си. „Тате, иде Учителят“, повтаряше девойката, „пригответе му стаята“. Но никой не се вслушваше в думите й. Както някога Христос бе влязъл в Йерусалим възседнал на ослица, и се бе приютил с учениците си в скромната горница на предан брат, където сподели последния залък със своите си, и им предсказа страшната съдба, която го очакваше, като им изля великото си благословения, изразено в глава 17 от Йоана, така и в този горестен ден на страдания и бедствия Учителят бе приютен в скромен селски дом в МЪРЧАЕВО, където остави печата на делото си в гранитен камък - края и началото, но този път станаха едно. Студен зимен ден - 14 януари 1944 г. Четири дни след страшната бомбардировка на София. Учителят с група ученици пристига в дома на брат Темелко Стефанов, който изумен го посреща. Той мигом дълбоко съжалява, че не се е вслушал в предупрежденията на малката си дъщеря Косена и не е приготвил стаята за Великия гост. Учителят го бе предупредил чрез това чисто дете, но каменоделецът е станал твърд от дългогодишната си близост с гранита и трудно се вслушва в невинното чуруликаме на младото усмихнете момиче. „Та аз ли съм най-достойният за тази висока чест?“ - си мисли той до момента на неочакваното посещение. Не сме ли и ний Темелковци, които не вярваме, че Великият Бог ни е изпратил за свои съсъди и ще ни посети когато най-малко Го очакваме? Ще намери ли обаче Светлият Жених светилниците ни запалени и напълнени с масло? Ще намери ли дома ни подреден за Него? Домът оживява. Всички са на крака - приготвят стаята на Учителя. Вечерта газената лампа виси на стената в широката стая, напълнена с братя и сестри, насядали на дълга трапеза за вечеря, с очи отправени към Учителя. Всички се чувствуват като удавници, стъпили на спасителния бряг, и топла благодарност се разлива в сърцата към Спасителя. Под бледата лампена светлина Учителят говори: „Не са страшни външните бомбардировки, но вътрешните. Те нанасят опасни поражение. Трябва да намерите безопасното място в живота. Сега ще видите Божия Промисъл. Бомби ще падат край хора, които ще останат невредими, защото невидими пазители ги ограждат. Нищо не става без Божията воля. Безопасното място е Божията Любов. Когато ястреб подгони веднъж една птица, тя се скри в пазвата ми. В най-усилните времена най-ясно може да се види Божията ръка в живота на хората. Нито косъм няма да падне от главата ви без Божиите намеса. Сега ще Разберете силата на молитвата и на вярата“. Смирено навели глава, синеокият висок и силен мъж и съпругата му Софиянка, изпълнени с благоговение, слушат словото на Великия. Техният голям син е на фронта. Сърцата им горят при мисълта за опасността, която го грози всеки миг. Те търсят утеха. На голямото легло лежи няколко месечно момиченце - първото им внуче - Божидарка. Къде ли е в този миг баща му? Значи, Бог ще го запази, щом Учителят е в неговия дом. И скрита надежда озарява очите им, изпълнени с благоговение в този миг. Те не вярват още, че Учителят е с тях, пред тях, под скромния им покрив. Малката стая, в която са спали, отстъпват на Учителя, а седемте братя и сестри с Него остават да живеят в голямата стая, заедно с тях. Печката бумти. Лампата примигва, а по стените трептят отраженията на гостите. Пълен, препълнен дом с души, поели пътя към Великия, пълни, препълнени сърца с Любов към Невидимия Баща, станал роден и близък чрез присъствието на благия си Син на земята. Голямата светлина дойде в най-неуютното селце, над което като бдяща стража се извисяват стръмните планински склонове - тогава голи и безводни, а днес облечени във величествената дреха на борови гори. Селцето спи под дебелата снежна покривна, притаило десетки бежанци от разрушения град, изминали дългия заледен 24 километров път от града пеша: кои повлекли пружини от легла, като шейни, върху които седят свити на кълбо измръзнали деца, кои с огромен товар на плещи, задъхани, отчаяни, изплашени, бягат от прокобения град, като бегълците след изригването на Везувий. Преживеният ужас на 10 януари прогони останалите там жители във всички посоки и старият град напълно запустя, обронил беловласа глава над мрачните си развалини в печална размисъл. Ти, граде, който носиш името Мъдрост, къде се дяна твоята Мъдрост та те сполетя това нещастие? Дали вината ти не е в това, че десетилетия наред в тебе отседнал Божи Пратеник възвестяваше Вечната Мъдрост, чийто глас остана глас в пустиня? Дали запустението ти не дойде като резултат на това, че Той при своите си дойде, и своите Го не приеха, не познаха, а Той остана сам, отхвърлен от власт и църква, отлъчен, като последен отстъпник от вярата, от светата православна църква, разкарван като последен престъпник по Обществената безопасност на разпит, интернирван, поругаван от пресата като антихрист и самозванец, който минава за Христос, чието име стана прозвище сред културното българско общество. Ти, нещастни граде на самозабравените, падна под огъня на справедливото възмездие за глупостта и жестокостта са, и ето, бягането ти стана зиме, както Христос бе предсказал. Такава е съдбата на всеки град и всеки народ, който не приеме божествения Пратеник. Христос каза на учениците си: „А където ви не приемат, когато напущате този град, изтърсете праха от обущата си, за свидетелство срещу него“. Не се ли сбъднаха сега тези думи на великия Пророк? Плачеше градът и бягаше в мрака на нощта под ледения небесен саван, който смръщено го гледаше под надвисналите си черни завеси. Ударите върху него се сипеха на вълни, като че ли силите на разрушението се бяха зарекли да не оставят в него камък върху камък. Тресеше се земята и като картонени кутии рухваха напети високи сгради - гордостта на града - в миг превърнати в куп пепелища. Висяха тук-таме поостанали полурухнали стени, дюшеци, завивки, дрехи и покъщнина, разголени пред смаяния поглед на някой бягащ зрител. Ти, народе, който преживя нечуваните страдания на петстотин-годишното робство, не смекчи сърцето си чрез милостта и обичта към брата си, чрез състраданието и копнежа да подадеш ръка на всеки страдащ, да се вслушаш смирено в гласа на всяка истина и мъдрост, ти, народе, за когото толкова светли апостоли пожертвуваха живота си, не разбра коя ръка те избави и ти се притече на помощ в страданието ти и не се научи от тях да вършиш същото, а в самозабрава потъпка всичко свято и презря ръката на Спасителя си, отхвърли я , и ето, ново страдание те сполетя, за да се опомниш, но ако това не сториш и този път, тежка участ те очаква! „Горко ти, Хоразине!“ - плачеше Христос над забравилия се град и оплакваше съдбините му. И ето, днес пророкът е пак сред тебе, граде избран, но ти го прогонваш. Горко ти, София! Сгушеният бял дом в подножието на стръмен планински рид е приютил Небесния Пратеник, преживяващ тежката съдба на непокорен, твърд народ. Но Той вижда във всичко светлата страна, великото невидимо благо, и е дошъл сред коравия, упорит български народ, защото му трябват най-твърдите камъни, върху които да построи НОВИЯ ХРАМ НА НОВОТО ЧОВЕЧЕСТВО. Той е в дома на Темелко - твърд темел, здрава канара, която е поставил в основите на храма си. „Този същият Темелко - казва Учителят - е онзи брат в Йерусалим, който приюти Христос и учениците му“ в последните дни на Спасителя на земята. В дома му Христос яде последната пасха и произнесе последната молитва за единението на човечеството и за сливането му със своя Създател-Баща, през бъдещата епоха, когато ще се реализира Царството Божие на земята. При същия този предан брат сега отседне Учителят през последните дни на пребиваването си на земята, където изля последното си благословение и си замина завинаги от земните ни очи. Девет месеца Учителят остана в малкото селце, които месеци бяха бременния период на новото мистично раждане, което се извърши там. За девет месеца Той завърши делото си на физическото поле и си замина, за да започне великата работя в духовния свят.

ИЗ СПОМЕНИ НА ГЕОРГИ РАДЕВ[1] В един от търновските събори на братството, след беседата, Учителят нареди да се съберем на групи, по симпатия - кой където обича - със задача: да се коментират въпроси, които вълнуват някоя от групата. Да се научават песни - братски песни, или ако може някой да изнесе сказка върху науката, философията, окултизма и др. Аз се приобщих към една група млади братя. Групата се оформи и Учителят дойде при нас. Ние му отворихме път и Го заобиколихме. Той каза: „Аз мога мъртви да възкресявам. В моя власт е това. Аз мога да лекувам всички неизлечими болести, имам власт. В моя власт е това. Но каква полза? Представете си едно прасенце, така окаляно в локвата, само очичките му блестят и го издават че е животинче сред околната среда. Аз вземам едно корито, топла вода, сапун. Вземам това прасенце и го измивам така добре, че кожата му да побелее и козината му да стане сребристо бяла и то стане чудно хубаво, красиво и мило. Но като го пусна, къде мислите че ще иде? - Ще отиде в най-нечистата локва и там ще се оваля така, че ще стане неузнаваемо. Питам: има ли смисъл този труд, който съм положил? Представете си, че застана край София, там дето се пресичат пътищата: Лондон, Париж, Цариград, Берлин, Ленинград, Москва, Рим. На този кръстопът започна да лекувам. Моята слава ще се разнесе по етера, по всички краища на света. Тези пътища ще се задръстят от коли, превозващи болни. От всяка държава ще изпратят лекарски групи, които ще преглеждат болните, ще установяват диагнозата, в каква степен е развита болестта, от кога боледува, при какви условия е живял, какво е работил, на каква възраст е, името и где е живял, с какво се е хранил - всичко това ще се протоколира. Тогава ще го излекувам. Наново ще дойдат да го прегледат и да установят какви органически промени са настъпили. И това ще запашат. Ще дойдат журналисти от всяка държава, ще опишат всичко това, което става и ще информират своя народ. Ще се събере много народ: болни, придружаващи болните, водачите на колите, лекари, журналисти, любопитни, любознателни. Ще идват и тези, които съм излекувал, да носят подаръци от благодарност. Тук ще се събере многохиляден народ. Милинкаджии ще носят закуски, бозаджии, ще се построят палатки за скара, за печене пържоли, кебапи, закусъчни, пивници, музиканти, циркове, борци, разни зрелища и търговци. Това ще бъде един истински голям ориенталски панаир. И аз ще продължавам да лекувам. Излекуваните ще бъдат на възраст 35, 40, 50 години. Като ги излекувам, ще кажат: „Ние живяхме 50 години, но това измина много бързо. Колко ни остава да живеем още? - Да живеем още 10, 20, години, но и те ще изминат като утре. Наистина, колко кратък е животът!“ Тогава ще кажат: „Дайте сега да ядем, да пием и да се веселим, да се удоволстваме, да се наситим, защото утре ще умрем. Трябва да се наживеем.“ И ще се впуснат наново настървени, страстно, в разни оргии. А тези неизлечими болести са причинени именно от такъв разпуснат живот. Като ги излекувам, те наново с по-голяма стръв и сила ще се впуснат в такъв живот и от този разгулен живот тези болести наново ще са явят и ще ги завлекат в гроба. Тогава питам: Има ли полза от жертвата, която бих направил? В миналото Архимед е казал: „Дайте ми опорна точка да поставя моя лост и с него ще наместя орбитата на земята“. Аз пък казвам като Архимеда: Дайте ми опорна точка да поставя моя лост и с него ще наместя орбитата на живота. Опорната точка която търся, това сте вие, учениците. А моя лост, това е моето учение. Когато вие приемете моето учение, ще приемете и силите, които носи това учение. Вие ще внесете това учение в света. Ще го направите ясно и достъпно за света. Всички ще видят, че то носи радост, здраве, благо, знание, любов и смисъл. Че велик е животът, и че човека го очакват светли бъднини. Хиляди ще тръгнат след вас. И така светът ще тръгне в един нов, светъл път“. Тогава някои от младежите казаха: „Учителю, вашите коси са прошарени, на възраст сте. А име сме младежи, неуки, невежи сме. Кога ще усвоим вашето учение, за да приемем силата, която то носи? Кога ще станем силни, влиятелни, за да тръгне народа след нас?“ Учителят каза: „Дайте ми прилежни ученици, които да учат и да прилагат. Ако трябва време, и 100 години, и 120 години, и повече - в моя власт е да го продължа. Дайте ми ученици!“ [1] Става дума за Георги Радев от гр. Ямбол

ИЗ СПОМЕНИТЕ НА МАРИЯ РАЙЧЕВА Учителят ни бе посъветвал в тежки моменти да пеем. Случи ми се една сутрин да се разтревожа до дън душа, така че треперех цяла от глава до пети. Сетих се тогава за този съвет, който Учителят ни бе дал в Школата и си помислих да го приложа в случая. Но как да запея, когато от тревога не можех дори звук да издам от гърлото си. Обаче си спомних думите на Учителя! За всичко добро ще казвате „мога!“ И почнах да се насилвам, докато малко по малко наистина запях. Тогава продължих да пея още и още, докато пеенето внесе в мене пълно успокоение. Тогава си представих как щях да отровя целия си организъм до вечерта, ако не бях сменила състоянието си с песента. * * * Веднъж в беседа, около 1917-1918 г. Учителят каза: „Питате ме кога ще свърши войната. Тя тази война ще свърши, но след нея иде една още по-голяма. Обаче и след нея хората няма да поумнеят и ще дойде трета война, много опустошителна, след която човечеството ще оредее и едва след нея ще настъпи траен мир“. Аз си бях представлявала, че втората война, за която казва Учителят, ще дойде след сто, сто и петдесет години. Но когато тя дойде в наше време, едва 20 години по-късно, започнах да разпитвам братя и сестри - помни ли някой за това предсказание на Учителя и много бях изненадана, че никой не го помнеше. Възможно е тези, към които се обърнах, да не са присъствували именно на тази беседа. Единствено сестра ми, която тогава е била около 16-годишна, си го спомняше, но с едно, колкото и малко, толкова и значително изменение, а именно: не че и след втората война хората „няма да поумнеят“, а - „ако и след тази втора война те не поумнеят“, тогава ще настане трета опустошителна война, от която човечеството ще оредее.

ИЗ СПОМЕНИТЕ НА РАЙНА КАНАЗИРЕВА Един ден в Стара Загора дойде при мен старият старозагорски адвокат Иван Желязков Сливков и ме папите: „Госпожа, вие сте била последователка на Петър Дънов. Вярно ли е това?“ - Да, казах аз. Той каза: „Аз го познавам добре. С него бяхме заедно студенти в Америка. Той беше много по-млад, но като българи, общувахме всеки ден“. Аз живо се заинтересувах от думите му и казах: „Моля ви се, господин Желязков, разкажете ми нещо от неговата младост и какво е вашето мнение за него”. - Моето мнение, рече той, не е особено добро. - Изненадана, аз широко отворих очи и възбудено запитах: Но защо, моля ви се, кажете ми нещо по-определено за него. Младежки грешки, поведение? - Нищо подобно, госпожа! Той беше смирен, скромен, тих, силен в учението, но ето защо аз не го харесвах: той, госпожа, беше красноречив, имаше дар слово, и като почнеше да говори нещо, всички студенти млъкваха и го слушаха с внимание и уважение. А знаете ли какво значеше такъв оратор преди 60 години в Америка? Това значи, че той можеше да стане не милионер, а милиардер, а той беше беден. Освен това, той свиреше чудесно на цигулка. А знаете ли какво значеше в Америка преди 60 години това? Това значеше, че той можеше да стане един от най-богатите хора в Америка. А той свиреше без пари и беше беден. - Други спомени за него: често студенти групово излизахме на екскурзии и отивахме в просторните лесове. Студентите обичаха Дънов и в такива случаи повече се групираха около него и когато сядахме на почивка, всички бяха около него. Стихваха шегите и закачките и чакахме да чуем него. И той увлекателно почваше да говори за красотата и необятността на вселената, за величието на Бога. - Погледнете, казваше той, звездното небе - каква премъдрост, каква хармония, каква велика разумност. Погледнете тези цветенца, тези поточета около нас. Кой поддържа тази красота, тази любов? Слушахме в мълчание и сякаш забравяхме себе си, отнесени в един по-красив свят. /Той говореше отлично английски/. Понякога той неусетно се отделяше от нас и като не се върнеше скоро, водени от любопитство, тръгвахме да го търсим, къде ли е и какво ли прави сам. И често го намирахме отдалечен, или седнал и вперил възхитени очи в простора или със затворени очи и вглъбен в мисъл, а често коленичил, със скръстени за молитва ръце и така се пренесъл, че не ни усеща като се приближаваме до него. Ако някой отиваше да го бутне, той тъй трепваше и лицето му изразяваше като че ли се пробужда от красив сън. Като каза това адвокатът, аз не можах да се въздържа и се разплаках. Той се зачуди и ме запита защо се разплаках. - Благодаря ви, господин Желязков, казах му аз през сълзи - аз такъв го искам моя Учител. Милионери и милиардери има много в света, но като него няма. Той е един и ние затова го толкова ценим и обичаме. Адвокатът вдигна рамене в знак на недоумение, но се разделихме видимо доволен от ефекта на своите спомени.

4. НОВИЯТ ЧОВЕК По онова време пишех втората част от сборника си „Игри и песни за деца“. Имах желание да включа някои от упражненията или песните на Учителя, но се чувствувах задължена да поискам позволението му за това. И така, отидох на Изгрева. Пред приемната му имаше приятели. Дойде и моя ред. - Учителю, ще разрешите ли да включа някои от упражненията ви в моя сборник, и някои от песните ви да сложа в движения? - Кога ще се печати книгата? - беше първия му въпрос. - По всяка вероятност след един месец. - Ще ти дам специални упражнения. След тези думи Учителят затвори очите си за няколко минути. Наблюдавах учудена какво става. Мислеше ли Учителят, или беше задрямъл, уморен? Не можех да разбера. Стоях без да мърдам. След малко Той ме погледне, стана от стола си и каза! „Пиши!“ И самият Той почна да прави плавни, ритмични движения, упражнения, като обясняваше: - Всяко движение е привличане на сили. Ако движенията се извършват правилно, с необходимия ритъм, те ще развият много добродетели у децата. Това е за щедрост ... Движенията ще привличат известни същества на Светлината, на Любовта, на Милосърдието, Вярата ... По този начин Учителят ми демонстрира упражнения, а аз ги записах. След това поиска да ги изиграя и едновременно да чета написаното. Благодарих Му, казвайки, че те са лесни и приятни. - А какво име да сложа за техен автор? Беинса Дуно, или само Учителят? - запитах. - Първо ги опитай с децата. Виж дали ще им харесат и как ще ги играят. Въпросът за авторството не е важен, няма нужда да пишеш автор. Източникът е един. Ако хората достигат винаги този източник, ще пият чиста вода. Движения и ритъм - това е хармония на сили! Ритмични движения при акомпанимент на музика могат да направят чудеса! „Когато природата се подновява, птичките пеят. В началото на всяка Божествена култура - човеците пеят. Когато светът се пресъздава - ангелите пеят“. - Това е от най-старата книга на света. Всяка добродетел има своя линия на движение. Може да се проведат наблюдения, за да се види влиянието на различните движения за приемане и предаване на известни физически и психически енергии. Всички органи на човешкото тяло са свързани с психически процеси. Някои ключови формули, произнесени правилно и придружени с движения и музика, могат да имат огромно влияние. - Когато човек съзнателно движи ръцете и краката си, той привежда към дейност съответни центрове на мозъка, които привличат към себе си повече кръв и енергии - а енергията е сила. Но това е теория. Ти започни да правиш с децата тези девет упражнения. На следната утрин показах на децата упражненията. Те много ги харесаха и от тогава всяка сутрин започвахме нашите занимания е тези упражнения, които нарекохме „Ведрина“. Имах две курсистки, и те правеха упражненията с децата. За моя приятна изненада, след няколко дена едната от тях ми се похвали, че имала непрекъснати невралгични главоболия, но откакто прави тези упражнения, главата вече не я боли. Докладвах за успеха на Учителя. Той само се усмихна и каза: „Новият човек ще се развива по пътя на ритъма и музиката. Едно движение може да съгражда или да руши. Нужни се знания и светлина“. След няколко месеца, когато бе публикувана втора част на „Игри и песни за деца“, имаше един раздел: „Девет ритмични упражнения за най-малките“.